Spisanie HUMANUS br. 5\12 ot 2016 by Ангел Грънчаров

HUMANUS Áðîé 5 (12 (12), 12), Ãîäèíà III, III, 2016, 2016, Îêòîìâðè

Ñïèñàíèå çà ñúâðåìåííî îáðàçî îáðàçîâàíèå, çà íàñúð÷àâàíå íà äóõîâíîòî è ëè÷íîñò ëè÷íîñòíîòî èçðàñòâàíå è óêðåïâàíå íà ìëàäèÿ ÷î ÷îâåê

HUMANUS Ñïèñàíèå

Ãëàâåí ðåäàêòîð: Àíãåë Ãðúí÷àðîâ

ÐÅÄÀÊÒÎÐÈ: Äèìèòúð Ïåöîâ Ñòîÿí Êàìåíîâ

ISSN 23672367-6027 (Print) ISSN 23672367-6078 (Online) © Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷íîñòòà HUMANUS 2

ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Относно проекта за онлайн курс по личностно израстване, който предложих на сайта proznanie.bg

Приплъзването към варварството става постепенно и неусетно. Докато не дойде по-кризисна ситуация и цялата система не се срути в него. Това се е случило през 1933 г. в Германия. За да не се повтарят тези трагични събития, немците са направили радикално преосмисляне на политическата си система и култура след Втората световна война. Символът на този процес е заложен в чл. 1 (1) на Основния закон (Grundgesetz) от 1949 г. Неговото съдържание е: Предложих свой Онлайн курс по личностно израстване за сайта proznanie.bg, който предлага една любопитна за мен новост, към прилагането на която отдавна се стремя – виртуалната класна стая. От сайта получих следното писмо, на което мигновено отговарям, ето двете писма в тяхната логическа и времева последователност: Здравейте, г-н Грънчаров! Благодаря Ви за интереса към компанията ни и за Вашите проактивност и желание да водите курс при нас! Моля Ви да опишете малко поподробно идеята си за курса и да изпратите Ваша професионална автобиография. С най-добри пожелания: Кристина Димитрова На което отвърнах следното: Здравейте, уважаема госпожо Димитрова, 3

Благодаря Ви за отговора! Предлаганият курс по личностно развитие ще се базира на моята обучителна методология, която се свежда до представяне на проблемите на чисто изследователска плоскост, т.е. обучаваните сами да търсят истината по обсъжданите проблеми, а постигнатите от тях открития (изводи) да бъдат обсъждани свободно в групата. А в тематично отношение курсът ми ще се базира на моите книги, издадени като учебни помагала, чиито заглавия говорят достатъчно за съдържащата се в тях проблематика, ето, изброявам тези заглавия: Животът на душата: психология Изкуството на мисълта Тайнството на живота (Въведение в практическата философия) Изкуството да се живее (Етика на достойнството) Универсумът на свободата (Източниците на достойнството, успеха и богатството) Курс по личностно развитие и гражданско съзнание Тия книги могат да се намерят в ето този раздел на блога ми, освен хартиени издания имат и онлайн-издания за съвсем свободно ползване: За студенти, ученици и всички интересуващи се Това е основното. Бъдете спокойни, курсът ми няма някакви "мистични", "спиритуалистични" или от рози сорт уклони, аз съм съвсем рационалистично мислещ човек, философ в европейската традиция, споделям съвсем традиционните ценности на европейското свободомислие. А за исканата професионална автобиография ето Ви съответния раздел от моя блог: ЗА МЕН Надявам се, че това е достатъчно. Ако нещо друго Ви интересува, с удоволствие ще Ви отговоря! Желая Ви хубав ден и приятен уикенд! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ТАЙНСТВОТО НА ПОЛИТИКАТА А давате ли си сметка ние в какво положение се намираме – щом даже вече не усещаме униженията, на които ни подлагат?

„Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, става причина за все нови и нови унижения...“ (Роналд Рейгън) Кратък коментар: А давате ли си сметка ние в какво положение се намираме – щом даже вече не усещаме униженията, на които ни подлагат? Малък пример ви давам: на безброя паметници на Съветската армия, с които е осеяна страната ни, пише "На братята освободители...", сиреч, ние наричаме "освободители" тия, които посекоха за десетилетия българската свобода, българската независимост, българското достойнство. Масовият ни сънародник обаче даже не усеща унижението. Да давам ли още примери? Унижават ни, а ние не си даваме сметка за това, не усещаме униженията. Грабят ни, лъжат ни, манипулират ни, гаврят се с нас руските мекерета, ченгетата от ДС, рубладжиите, медийните мерзавци, които циркулират от медия в медия, водейки платената от руснаците пропагандна война срещу България и срещу Европейския съюз! И масовият ни сънародник не усеща гаврите, не, защото ако ги беше усетил, той и миг нямаше да търпи безобразията на тия наглеци! Какво прави човекът, който е почувствал страшното унижение, каква е естествената реакция в такъв случай? Ами ясно каква е: да се възмутиш така, че да отидеш и да потърсиш сметка на оня, който си позволява да те обиди, да те унизи, да се погаври с теб. Тази е естествената реакция. 5

А вие да сте видели хиляди възмутени по улиците на София и на другите български градове след като медийните мерзавци всеки ден ни обиждат и се гаврят с нас, изпробвайки предела на търпението ни? Не сте видели, нали? Само когато назначиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС, тогава в същия ден излязоха хиляди възмутени по площадите и улиците. (И тия хора излизаха повече от година след това, е, намаляваха, но излизаха!) Но има и много други поводи за възмущение, но ний си мълчим. Ето затова ми е думата. А униженията ще престанат когато им дадем наистина подобаващия отговор. За това говори Рейгън. Ето защо са така важни неговите думи.

Разрухата започва в главите

"Разрухата започва с разруха в главите", казва проф. Преображенски, герой на Михаил Булгаков в "Кучешко сърце".

Конрад Аденауер: Схващането на християнството за човешкото достойнство, за ценността на всеки отделен човек е основата

Конрад Аденауер, канцлер на Федерална република Германия Конрад Аденауер: Ценността на всеки човек е основа за политическата ни работа Всяка партия трябва да заяви какво иска. Тя трябва да го изрече с толкова ясни и недвусмислени слова, така честно и открито, че нашият народ наистина да разбере какво иска тя. Националсоциализмът ни хвърли наистина непосредствено в катастрофата, но националсоциализмът не можеше да дойде на власт в Германия ако не беше намерил подготвена почва за своето отровно семе в широки слоеве от населението. В противен случай победният ход на националсоциализма през 1933 година и след това не би бил възможен сред германския народ. От много десетилетия германският народ боледува във всички свои прослойки от едно погрешно разбиране за държавата, за властта и за положението на отделния човек. Той превърна държавата в идол и я издигна върху олтар. Пред този идол той пожертва отделните индивиди, тяхното достойнство и тяхната ценност. Материалистическият светоглед принудително довежда до прекалено въздигане на понятието за държава и власт,

до принизяване и подценяване на етическите ценности и на достойнството на отделния човек. Ние разглеждаме схващането на християнството за човешкото достойнство, за ценността на всеки отделен човек, като основа и ръководно начало в нашата работа. За нас демокрацията не се изчерпва с парламентарната форма на управление. За нас демокрацията е светоглед, който се основава също така и върху разбирането за достойнство, ценност и неотменими права на всеки отделен човек. Демокрацията трябва да зачита тези неотменни права в държавния, икономическия и културния живот.

В икономическия и социалния живот ние издигаме следните принципи: икономиката има двойна цел – задоволяване на нуждите на народа и разгръщане на творческите сили на човека и общността. Изходна точка на всяка икономическа дейност е зачитането на личността. А икономическата и политическата свобода зависят една от друга. За тяхна защита ние издигаме следните искания: не би трябвало да се стига до съсредоточаване на икономически сили от всякакъв вид, което да е толкова силно, че би могло да застраши икономическата или политическата свобода. Опасността е налице когато подобно концентриране стане при публично – правните организации или при държавата. Умерената собственост за възможно повече хора е съществена гаранция за една демократична държава. Затова придобиването на скром8

на собственост чрез честен труд трябва да се поощрява. Това се отнася най-вече за придобиването на собствен дом. Ние искаме работа за всеки, който иска да работи. Възпитанието в средното и основното училище е по-съществено от предаването на знание. Но за възпитанието на децата на първо място са отговорни родителите, а не държавата. Затова тяхната воля трябва да е решаваща и по отношение на светогледния характер на училището, в което искат да изпратят децата си. ... Най-голямо внимание ще трябва да обърнем на изкореняването на националсоциалистическия и милитаристичен дух в Германия. Активните националсоциалисти и активните милитаристи, отговорни за войната и нейното продължаване, а към тях принадлежат и личности с водещи позиции в икономиката, трябва да бъдат отстранени от техните позиции. Те трябва да бъдат наказани от германски съд според стореното, имуществото им трябва да бъде конфискувано частично или напълно. Но ние искаме да засегнем само онзи, който наистина е виновен. Обикновените сподвижници, онези, които не са потискали други, които не са се обогатили, които не са извършвали престъпни деяния, сега трябва да бъдат оставени на мира. А и те самите трябва да бъдат сдържани. Ние искаме да се полагат грижи и да се оказва помощ в материален, социален и културен план за милионите бежанци, които са откъснати от всичко и вече не притежават нищо. Грижата за тях също е повеля на християнското милосърдие, както и на политическа далновидност, за да се предотврати прекомерното нарастване на асоциални елементи. ... Една нова партия лесно бива излагана на грешни интерпретации, затова трябва да ви кажа още и какви не сме. Ние не сме партия, в която се събира всичко, не искаме да съберем всички, които стоят вдясно от социалдемокрацията. Ние не сме дясна партия, не сме и умерена лява партия. Ние сме партия със собствен характер и собствен облик, която има светогледен фундамент. Из сборника „Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер”, съставител Ралф Якш, фондация Конрад Аденауер, София, 2005 г. Снимки: welt.de; hof.bayern-online.de

Америка продължава да е великата страна на свободата

Какво казват неамериканци за Америка: "Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята, а Америка е продукт на философията.", Маргарет Тачър, премиер на Великобритания 1979-90 (1991) "Американците са велик народ. Те са оптимисти, пълни с предприемаческа енергия и новаторство. Само за малко над 200 години те превърнаха САЩ в най-развитата страна с феноменални достижения в икономическото развитие, науката и технологиите.", Ху Дзинтао. Президент на Китай, 2003-13 (2006) "Аз не съм роден в Америка, но дойдох тук, колкото е възможно по-бързо.", Илон Мъск, Tesla Motors, изобретател на електрически автомобили, роден в Южна Африка (2008) "Американците имат ясен възглед върху ценностите и ясно разграничение между добро и зло.", Си Дзинпин, Президент на Китай, 2013(2012) "Америка продължава да е за много хора страна на мечтите. Мечти, които водят до дейност, участие и ангажимент. В последните столетия 10

милиони хора дойдоха на тази земя за да преследват своите мечти за построяване на бъдеще със свобода.", Папа Франциск (2015) Цитирано от страницата на Roumen Metodiev

За разсъждение и обсъждане по философия на правото

Подготвих следните въпроси, които публикувам по-долу за моите ученици от Х-ти клас; с тях изучаваме тия проблеми от доста време и тия дни се налага да им дам възможност писмено да покажат какво са разбрали, как мислят и доколко умеят да изразяват и да защищават с думи позицията си; забележете, въпросите са формулирани така, че за да им се отговори се изисква мислене, а не просто възпроизвеждане на някакви знания или факти, по тази причина това не е тест (аз съм противник на тестовете), това са именно казуси, за решаването на които се иска мислене, вникване, отсъждане или оценка на правилното, заемане на позиция, обсъждане, съпоставяне, "претегляне" на различните варианти на разбиране: 1. Какво ви говори това, че изброените думи и понятия имат общ, един и същ корен, на какви мисли ви навежда този факт: прав, правя, правене, право, правда (истина), права, правило (правила), правилно, правилник, справедливост, управление, правителство, правосъдие, управник? Можете ли да намерите и други думи със същия корен? 2. Как възприема правилата (закона) истински свободният човек, човекът с действително или реално свободно съзнание и поведение, какво за истински свободните хора е законът? 11

3. Как се отнасяте към идеята за "пълно равенство" на комунистите, до какво довеждат опитите за насилствено изравняване на човешките същества във всяко едно отношение? 4. Как се отнасяте към твърдението, че “равенството на неравните” (Хегел) е най-крещящата несправедливост, която взривява всяко, дори и най-здравото общество? 5. До какви последици води общата (държавната) собственост, т.е. формално "всичко да е на всички", сиреч на никой конкретно и поотделно? 6. В каква връзка се намират собственост и свобода? 7. "Капитализмът" – т.е. свободното пазарно общество, основано на "свещената частна собственост" и на индивидуалната активност, инициатива и предприемчивост – си има привърженици и противници; Вие лично към коя от двете групи се отнасяте? На какво се основава Вашата позиция, дайте аргументи в нейна подкрепа? 8. Пречат ли законите на свободните, на разумно живеещите хора? 9. Можете ли да кажете за себе си, че сте свободомислещ и свободолюбив човек? В какво се изразява Вашето свободомислие, дайте пример за илюстрация? А Вашето свободолюбие? 10. Има ли надежда България един ден да стане добре уредена и наистина правова държава, в която законността е поставена на найвисок пиедестал, а народът се прекланя пред възвишеността и ефективността на правосъдието – и пред неподкупността на магистратите (съдиите)? От кой и от какво зависи да се случи това? 11. Как възприемате проявата на 24-годишния неработещ нищо, т.е. безделничещ "патриотин" Ангел от село Овчеполци, който пред камера наби 17-годишното циганче Митко (което работи за да издържа своите братя и сестри) само защото се осмели да каже, че българи и цигани са равни? 12. Кога една държава или страна заслужава да бъде наречена свободна? 13. Допустимо ли е някакви движени от патриотични подбуди хора да извършват "граждански арести" на бежанци по нашата граница? Как възприемате изявите на медийните звезди Динко и Перата? 14. Кое според Вас е по-добре: да няма богати или да няма бедни? Обосновете се накратко. ЗАБЕЛЕЖКА: Всеки ученик трябва да избере 1, 2 или максимум 3 въпроса от списъка и да се опита да им отговори пределно лаконично, изтъквайки именно най-същественото, най-важното по негова преценка; много думи не са нужни, нужен е колкото се може по-богат смисъл. Естествено е, че 12

има значение и кои въпроси са избрали (някои ще избягат от трудните въпроси, което нещо означава). Това ще даде своето отражение върху крайния резултат (оценката). Всеки ученик има право да мисли каквото си иска, няма правилни и неправилни отговори, ние се прекланяме пред свободата на мислене, а пък аз оценявам с оценка само дали, доколко и най-вече как мисли ученикът, сиреч дали умее да изразява с думи своето разбиране, да обосновава (аргументира) позицията си, доколко мислите, които изразява, са лично негови, а не чужди (критерий за самостоятелност в осмислянето), важно е също убедително ли изразява и защищава становището си, и, накрая, доколко знае, доколко е информиран за това как и другояче може да се мисли по същите тия въпроси, благодарение на което той лично да е наясно, че е успял да избере най-доброто за себе си разбиране – от всички възможни. Задачата на учениците ми, виждате, не е лека, напротив. Дали не ги мъча прекалено, дали много не ги тормозя да мислят, а, какво ще кажете по този въпрос?

Заветът на Ницше

Сливайки се с мнозинството човек се обезличава. Да си личност означава да умееш да се противопоставяш на натиска на обезличилото се, на отказалото се от личността си мнозинство. Мнозинството не се интересува от истината, а само от удобството или от спокойствието си.

БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА Владетелят, който обичаше България повече от всичко друго – и към когото се отнасяме с толкова грозна неблагодарност

Владетелят който завари една кална османска провинция пълна с руски провокатори и остави една европейска държава със самостоятелна политика. Владетелят, който остави България по-голяма, отколкото я завари. Владетелят който завари кални улици и сламени коптори и остави всички красиви сгради в България, които познаваме днес. Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и остави държава с театър, опера, музеи, зоопарк, университет, ж.п. линия...

Владетелят, който тъпка полумесеца с краката си и накара една световна империя да бяга. На когото съвсем малко не достигна за да забие отново кръста върху Света София след 5 века богохулна гавра. Владетелят, който има силата да издържи срещу Русия 10 години пълна политическа изолация, безброй атентати и заговори и постоянна заплаха от военно нахлуване. Владетелят, чиито войски гониха и клаха казаците отвъд устието на Дунава. Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Букурещ... Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Солун... Владетелят, чиито войски влязоха на нож в Одрин.... Владетелят, който развя българския трикольор над двореца в Ниш и прие в него като гост Кайзер Вилхелм. Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми Марица" в Скопие... Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми Марица" в Прищина... който обедини косовските сърби и албанци в паническо бягство през албанските планини...

РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО Е, и какво е правилно в крайна сметка да учат учениците?

Ето откъс от една дискусия във Фейсбук за това какво трябва да учат в училищата учениците: Lachezar Tomov каза: Ако аз съм образователен министър, всеки ден ще има български език и математика и ще редуваме часове по силова физическа подготовка с часове по народни танци докато ви изпушат ушите и можете да правите по 50 лицеви опори в такт 7/8. Стига с тоя ваш мързел. 15

Mare Marini каза: Във Финландия премахнаха предметите и се учи по общи проекти, в хода им направленията в науката се усвояват интегрирано. Аз съм за това. Ангел Грънчаров каза: Интегриращото звено на отделните науки и знания следва да е философията – понеже само тя може да зададе потребния хоризонт на разбирането. Така този модел ще проработи истински ефективно. Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, интересно е, че всякакви хора се напъват да правят учебни планове и програми за учениците, а никой не се сеща да попита самите ученици, те да кажат какво искат да учат, при това всеки ученик следва да говори само за себе си, според своите особени интереси. Не може да има унифициращи учебни планове и програми при положение, че различните ученици имат различни интереси, желания, потребности, намерения, цели, приоритети и пр.

„Овчата психология”

Стадо овце напуска кошарата. Няма ограда, премахната е, има само врата. Но навиците и стадното чувство са останали. Много ми напомня на нашето общество. Стоим и чакаме някой да ни отвори вратата и да ни покаже пътя. :-) (Alexander Kostov) Кратък коментар: Да, това е една много изразителна фотография на овце, всъщност на овчата психология, разпространена твърде много и сред човеците без съзнание за свобода. 16

Как търпиш да си просто тухла в стената?!

А? Как допускаш това?!

Кога ще осъзнаем истината за пълния провал на социалистическата система на българското образование?

"На теория звучи красиво: всичко ще принадлежи на цялото общество, на целия народ. На практика, ако богатствата не принадлежат на 17

никого конкретно, те принадлежат на държавата – пак красиво звучи. Само че какво е държавата? Как да я пипнеш? Държавата – това са държавните структури и органи, с други думи – представителите на народа, или, накъсо казано, бюрокрацията. Ако социалистите бяха казали открито: ще въведем тотална бюрократизация, кой щеше да ги подкрепи? Затова те употребяват привлекателни термини: национализация, социализация, държавен контрол и т.н. Но от употребата на красиви думи същината не се променя: държавата, тоест бюрокрацията, не е в състояние да управлява ефикасно икономиката. Бюрократът няма интерес да рискува, икономисва, да прави нововъведения. Социалистическото общество бързо обеднява и най-кадърните граждани избягват там, където над тях няма да стои бюрократ, където има възможност да работиш самостоятелно, без да се подчиняваш на параграфите на инструкциите. Закон без изключения: хората бягат от социализма. От всякакъв вид социализъм. Колкото по-всеобхватна е национализацията, толкова повече чиновници са нужни за управляването на обобщественото стопанство, толкова по-зле работи икономиката, толкова по-бедна е страната, толкова повече хора си плюят на петите. Съветският социализъм на никого не се харесваше и хората от Запада с презрение казваха: при вас няма социализъм, при вас има тоталитаризъм, при вас има господство на бюрокрацията. Така е. Но ако, да речем, на американците им отнемат земята, магазините и фабриките, корабите и железопътните линии и ги превърнат в обществена собственост, кой ще управлява цялото това имущество? Отговорът е един: обществената собственост е държавна собственост, контролирана от държавните структури, тоест от бюрокрацията. Едно гигантско стопанство изисква гигантска армия от бюрократи за управляването му." Виктор Суворов КРАТЪК КОМЕНТАР: В сферата на образованието у нас всичко се управлява от образователната администрация или бюрокрация, тоест у нас в сферата на образованието имаме просто социализъм. Както се провали във всички останали сфери на живота, така социализмът се провали и в сферата на образованието. Колко време е потребно хората у нас да проумеят и осъзнаят истината за пълния провал на държавната социалистическа система на образование?

ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ Малък спор с "колегата" и учителя Шопенхауер

Всеки човек заслужава да го погледнеш, но не и да говориш с него. (Артур Шопенхауер, "Афоризми за житейската мъдрост") Кратък коментар: Напълно прав е Шопенхауер, но в някакъв смисъл изобщо не е прав. Разбирам, че дадени хора няма какво особено да ти кажат, по тази причина е глупаво да започваш разговор с тях, но има и нещо друго, което той пренебрегва, но на което аз искам да акцентирам: всеки човек в някакъв смисъл е интересен, индивидът винаги е интересен, включително и когато даден човек не е индивид и личност (сиреч се е обезличил), той пак в някакъв смисъл е интересен, а именно интересно е да се разбере как му се е отразило това обезличаване, тази лишеност от личност как и доколко я е понесъл и т.н. За да мисля така може би на мен ми се е отразило това, че съм учител, т.е. налага ми се да разговарям с много и какви ли не млади хора, ученици, включително и най-вече от онази категория, за която Шопенхауер твърди, че няма смисъл да говориш с тях. Е, установих, че в някакъв смисъл всички индивиди са интересни, било като индивидуалности (самобитности), било, когато това го няма, т.е. когато са се обезличили, тогава пък е интересно, както казах, да се проследят ефектите на тази обезличеност върху душата им; и ето, може да се говори с всички хора, с всякакви хора, и човек при това винаги може да научи нещо; пък и подобни разговори могат да те подбудят да погледнеш на нещата от неочакван, неподозиран ъгъл. Тази ми е репликата към "колегата" (а в някакъв смисъл и към учителя, щото той наистина много ми е повлиял) Шопенхауер. Той е бил недотам общителен човек, живеещ в уса19

мотение, по тази психологическа причина е стигнал, предполагам, до цитираното изказване. Ако беше живял моя живот (34 години вече всекидневно общувам с млади хора, които трябва да обучавам във философия, т.е. от позицията на активно работещ преподавател по философия), най-вероятно и той щеше да мисли като мен. Но на него не му се е налагало изобщо да работи, да учителства. На мен ми се налага.

Кратък урок по гражданско съзнание и поведение

Да, съпротивата срещу беззаконието се превръща в дълг за ония граждани, които не желаят да допускат беззаконието да е закон на живота ни!

НРАВСТВЕНАТА ПУСТИНЯ Страшна оруеловска нетърпимост към мисленето и към мислещите! Ето какво обръщение написах тази заран в закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ. Помествам го и тук, понеже най-вероятно то ще бъде изтрито от първия администратор, който влезе в групата; в тази група витае ужасна атмосфера на страх и най-грозно незачитане на най-елементарни човешки права – в нея всеки най-малък повей на другоячемислие (да кажеш нещо различно от общоприетите баналности!), да не говорим за свободо20

мислие, се наказва жестоко. Та ето какво си позволих да напиша там тази сутрин:

Като член на тази общност официално предлагам преразглеждане на дискриминационните правила, които се прилагат от администраторите така, че в групата е наложена варварска цензура. Ако администраторите изобщо или поне малко уважават принципите на демокрацията, са длъжни самите те да предложат такъв един дебат в групата по въпросните дискриминационни и цензорски прилагани правила. Понеже имам известни съмнения в тази посока, в смисъл, че те ще проявят доблестта да предложат този дебат, ето, аз подхвърлям идеята пред всички, та да има възможност по казуса най-свободно да се произнесе всеки един член на групата. Ако администраторите изобщо му дадат такава една възможност. Понеже съм убеден, че и тази моя публикация ще бъде премахната при първа възможност. Най-големият куриоз е, че вчера като поставих линк към откъс от филма "Стената" на Пинк Флойд с малко посвещение от мен (три-четири думи само!) то мигновено е било премахнато, а администраторът Джасим има добрината да ми съобщи, че това било поредното мое нарушение на правилата: бил съм поставил постинг, който бил нямал отношение към – затаете дъх или се фанете някъде за да не паднете! – бил нямал значи

отношение към проблемите на образованието! :-) И това била вече последната капка за поредното ми изритване от групата!

Аз имам вече не само чувството, но и ясното съзнание, че в тази група има ужасно груб диктат на самозабравили се администратори, които се изживяват като цензори, като контрольори на нашите мисли и думи! Което е довело дотам, че мислещите, стойностните като личности членове на групата само мълчат, не желаят да се изказват, т.е. администраторите са потъпкали нашето свещено право на свободно изразяване на мислите! В групата има една непоносимо тъжна и тягостна атмосфера. Този е естественият резултат от потъпкването на свободата в нея уж в името на някакви "свръхморални правила", превърнати в нещо като "свещена крава". Глупава работа е тази, дами и господа администратори и администраторки! Спрете се поне малко, замислете се какво си позволявате да правите, вие в кой век изобщо живеете?! Тия неща са недопустими, все пак живеем в 21-ви век! И е найскандално това, че тези неща се случват тъкмо в група, съставена само от учители, от хора, занимаващи се с образование и възпитание на младите! Аз за по-добър и красноречив пример от този, илюстриращ окаяното положение, в което се намира българското образование, простете, но не мога да се сетя! Толкоз. Най-вероятно и това мое обръщение ще бъде изтрито, а аз ще бъда изгонен (за кой ли път) от групата. Не е трудно да бъдат предвидени реакциите на въпросните администратори. В такъв случай приемете тия мои думи (ако изобщо ще имате възможност да ги прочете!) като мое прощално обръщение към цялата група.

Колеги, как можете да търпите това отношение! Нима е поносима за вас тази обстановка в групата? Моля ви, направете нещо, та работите да потръгнат, така доникъде няма да стигнем!? Обадете се поне! Защо мълчите?! Нима ви е страх от репресии?! Нима жертвате и свобода, и достойнството си (като личности и като учители) само заради презрения комфорт да членувате в група, чието "началство" изобщо не уважава вашите права?!

Но Бългерия, гоу Търки!

Welcome to DINKOLANDIA* От Теодор Михайлов В Динколандия анцугът е парадна униформа и работен костюм. В Динколандия мускулите и юмруците са най-силният аргумент във всеки спор. В Динколандия няма расизъм, в нея просто мразят различните. В Динколандия няма любов към Динколандия, а омраза към всичко друго. В Динколандия си или Динко, или плячка. В Динколандия най-загрижени за съдбата на Европейския съюз са eвразийските фенове. В Динколандия бранят православието, но не считат за нужно да следват ценностите му. В Динколандия милосърдието е порок. В Динколандия всички, които не са Динко, приличат на терористи. В Динколандия бежанците са по-опасни от мафията. 23

В Динколандия никой не се организира да лови мутри, крадци, джебчии и наркодилъри, защото е много по-безопасно да се ловят беззащитни хора по границата. В Динколандия патриотизмът се измерва по това в колко хайки за хора си участвал. В Динколандия бедните имигранти са проснати по очи и вързани със свински опашки, а тези с пари продължават напред. В Динколандия не трябва да познаваш географията, правописа или да знаеш чужди езици, но трябва да изпитваш чувство за мисия, че с две голи ръце спасяваш света и родната си страна и да се чувстваш кръвно обиден, ако някой те помоли да мислиш. В Динколандия ракията е по-голяма от свободата. *Но Бългерия, гоу Търки

ЛИТЕРАТУРНИ ОПИТИ Публикува се за първи път в списание Humanus

На кафе с уличния музикант от Purple haze boulevard Християн Бачков Нюйоркското слънце току що изгряваше под звуците на струни на китара. Ранните птици, стъпваха върху лъчите на фона на моята сутрешна песен и по този начин рисуваха хиляди картини, които аз кръщавах - "как би изглеждал този тон в песен”. Всеки ден, хиляди нови картини, изложени в 24

една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание. – Всеки ден аз излизам и свиря. Свиря пред минувачите. Хората, които пият сутрешното си кафе с моите песнички, и хората, които пият вечерното си питие, на по цигара и размисъл, на мелодията на хедлайнъра на всеки мой работен ден. Джими Хендрикс. Също така свиря за приятелите, и последно, но най-важно – семейството. Аз съм уличен музикант. Това е моята работа. Хората минават, спират се, заслушват се, усмихват се и ми оставят по някой долар. Аз прекарвам средно около шестнадесет часа от деня си на тази улица. Аз съм първият, който пристига и последният който си заминава. Булевардът не е оживен и е един от най-малките в цял Ню Йорк. На него има само шепа магазини, адвокатската кантора на кварталния дегустатор на вино Роджър Уайт и една школа по изобразително изкуство, единственото нещо запазило се от стария Purple haze. Преди около 20 години тази улица беше известна като Бродуей на уличните музиканти и заради обстановката, имаше и много школи по изкуства. Purple haze boulevard беше дълга над 40 мили и на всеки 20 ярда стърчеше уличен музикант. Този булевард бе създаден и кръстен от хора,обединени от идеята Ню Йорк да има своя легион от улични музиканти, чийто взвод бе кръстен на безсмъртната песен на Джими Хендрикс. Всеки ден хиляди музиканти излизахме и свирихме, повечето от нас за препитание и шепа хора за удоволствие. Баща ми беше един от първите, които започнаха това движение. Помня как с майка ходехме при него всеки ден, точно в 16 часа. Всяка вечер заспивах под звездите, легнал на гласа на майка ми, завит с мелодията от китарата на татко. Откакто се помня родителите ми свирят и пеят. Всеки път като дете, когато се разплаквах, мама запяваше, галеше чипия ми нос и ме целуваше по челото. Тя ме завиваше в оскъдна, но така топла завивка от мек, нежен, всеотдаен глас. Всеки път, щом тя пееше, тя разказваше история. Всеки ден, хиляди нови картини, изложени в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание. Това е пеенето. Да разкажеш историята си. Нямаше по-добър разказвач от нея. Всяка нейна история те потапяше в океан от емоции, желание и страст. Страст, която те караше да я слушаш. Хората често спираха и я слушаха без значение дали имаха други задължения - всичко просто се забравяше, щом тя запееше. Нищо не можеше да се сравни с гласа й. Само лицето й. Обруленото от живота лице. Лице, на което всяка една бръчка говореше сама за себе си и допълваше още по-силно образа на уличната певица. Бях на 11, когато болестта почука на вратата и бог се появи да прибере любимата си певица, която щеше завинаги да промени райските улици. Тя ми завеща гласа си. Каза ми никога да не спирам да пея и винаги да допълвам татко в музиката, както правеше тя. Каза ми, че ще се усмихва всеки път Всеки ден, Всяка минутка, 25

в която ние работим. "Никога не съм мечтала да имам по-добър заместник”, каза ми тя. Погали чипия ми нос, целуна ме почелото, разроши къдравата ми средно дълга коса и… запя на бога! Тогава всичко се промени.Ако майка ми беше гласът на булеварда, то баща ми беше неговото сърце. Всяка сутрин излизах с татко и пеех. Винаги, точно след третата песен той ми казваше: "Имаш гласа на майка си”. Аз се усмихвах и продължавахме да свирим и така сякаш не я бяхме загубили. Обожавах да слушам как баща ми свири. Как натискаше струните със страст и ръката му галеше китарата, която издаваше хиляди звуци, за да покаже колко й е приятно. Джак, от школата по изобразителни изкуства минаваше по няколко пъти на ден и ни оставяше нещо за хапване. Не го правихме за пари, имахме купища, но те не можеха да купят това, което ни изкарваше всеки ден на тази улица. Още когато бях на 13, булевардът започна да обезлюдява и започнаха да го скъсяват. Татко изглеждаше притеснен. Опитваше се да го скрие от мен, но аз виждах в очите му, че той се притесняваше, че улицата ще умре. Влюбих се, влюбих се в това място и всеки път, когато затваряха някоя школа или виждах празнина на 20 ярда, запявах все по-силно. Най-голямата загуба за Purple haze boulevard настана, когато неговото сърце бе повалено от рак на белите дробове. Баща ми отиде да запълни свободното място в уличното дуо в рая, пред което всеки един човек се разтапяше. Когато бях на 14, няколко дена преди да засвири на ангелите, той ме извика сутрин преди работа. – Синко, скоро отивам при майка ти. Ти ще живееш сам. Джак, ще се грижи за теб, но ти никога няма да си сам. Подарявам ти своята китара и всеки миг, всяка минута, в която свириш, аз ще съм до теб. Когато запееш, ще почувстваш майчината ръка на рамото си. Хората от Purple haze ще се нуждаят от някой, който да поддържа живота на умиращия булевард. Ти ще се справиш, вярвам в теб! Съжалявам само, че няма да доживея да видя величието, което ще стигнеш. – Сега го разбрах. Той не беше тъжен, защото булевардът замираше, а защото нямаше да сме заедно. – Не спирай да свириш, а аз ще те слушам от небесата. Като малък, заспиваше под ла минор, а сега той ще бъде нашият сигнал. Удари струните и погали човешките уши с ла минор и аз ще съм вече до теб. Всяка секунда, в която свириш и пееш, няма да си сам, ние ще сме до теб. Противно на думите си, той знаеше,че няма да е така. Захвърлих китарата в празната стая на родителите ми и не погледнах повече към нея. Дълго след смъртта на родителите ми гласът и китарата бяха заключени там и душите им бяха приковани в малката грозна стаичка. Бродех из улиците и гледах мръсотия. Издържах се единствено с това, което родителите ми бяха заработили, а аз сега го пропилявах за вино и цигари. Една вечер бях седнал на една пейка, когато от съседната къща чух викове и 26

видях в двора как спорят майка със своя син. Спорът се беше разгорещил и момчето удари майка си. "Как можа да ме удариш, аз съм те научила на всичко.” Не след дълго срещнахме поглед с момчето. Пребих го. След 72 часа Джак ме прибра от ареста и ме закара в апартамента. – Заповядай, имаш нужда от цигара – каза той, подавайки ми запалена цигара. – Защо се занимаваш с мен? – Защото си негов син. Ти си син на създателя на Purple haze bul. Настъпи дълго мълчание, докато не чух позната мелодия. Ла минор. На следващия ден се върнах отново на работа. Всеки ден. Аз съм на Purple haze с китарата на баща ми и гласът, който майка ми ми даде. Независимо от метеорологичните условия аз съм там. Целувам небесата и пробивам дупка в тях. Свиря. Изпълнявам това, което ми е завещано. Целият ми свят е събран в един изоставен булевард. Всеки ден. Точно в 16 часа. Моята жена идва с двете ни деца. Тя свири на цигулка, а двамата ни синове припяват и свирят импровизирани перкусии. С нея се запознахме една дъждовна вечер, аз се бях скрил с китарата на татко под един импровизиран от мен навес, специално за такива случаи. Тя се прибираше от работа. Аз я бях виждал, защото няколко пъти се беше спирала да ме слуша. Мокра и изморена тя бързаше да се прибере у дома, но тогава аз я извиках, усмихнах й се и помахах с ръка да се подслони при мен. Спонтанно и непринудено заговорихме и в един момент запяхме под ла минор, а след това внезапно просто спрях да пея. За да я слушам, за да чуя нейната история. Отдавна не се беше случвало това, откакто мама почина. От 11-годишен. Неусетно нощта свърши, но нашият концерт продължаваше. На сутринта и двамата бяхме изморени. За първи път пропуснах работен ден и прекарахме деня вкъщи с нея. След това тя напусна работата. Взе цигулката си и запя с мен. Три години живяхме заедно и няколко пъти тя ме беше молила да променим квартала. Градът. Нещо. Но единствената промяна беше раждането та нашия син. И после втория. Както всички деца има нужда от баща си и те не бяха поразлични. Purple haze имаше нужда от мен точно колкото аз от нея. Аз съм бард. Поет с китара. Уличен музикант. Имам жена и две деца. Живеем тук на булеварда. Свирим и пеем под звездите, подаряваме посланието си и увековечаваме булеварда.Аз. Майка, татко. Жена ми и нашите деца. С това завърши историята си уличния музикант и хвърли фаса си в празната чаша кафе. – Благодаря ти за историята, музиката и кафето. – Дългокосия къдрав бард със стърчаща брада. Последният останал уличен музикант на boulevard purple haze, прегърна китарата си и започна да свири. Чух ла 27

минор. Нов ден, хиляди нови картини, подреждащи се в една малка, скромна, но уютна картинна галерия, наречена – моето съзнание. Слънцето отвори очи. Нюйорският ветрец застина и се заслуша в историята.

УЧИТЕЛСТВАНЕТО Моделите на образование, основани на принципа на свободата и на несвободата

За учителството преди и днес Пак ще се срещнем… след много години Началото на учебната година е, класната стая е пълна отново с ученици, звънецът бие, учителят влиза, а учениците стават прави за да поздравят един авторитет – авторитет от когото се боят, но и когото уважават, пред когото благоговеят… Не, това не е класната стая на днешно училище. Това е класната стая в спомените на възпитаниците на силистренското педагогическо училище от випуск 1961 г., които си дадоха среща на 17ти септември в една от залите на силистренската художествена галерия. 28

Зала 3, която в онези години е била класната стая, а самата сграда на галерията едно от първите в страната, построено през 1892 г. с дарения от силистренци, педагогически училища, се изпълни отново с гласовете на своите пораснали деца. Сред експозицията на платна на известни художници „учениците”, много от които след завършването му стават учители, възпитатели, образователи и обществени дейци, съживиха с присъствието си и с разказите си едно друго време – сурово като силистренската зима, но и топлено тогава от пламъка на юношески пориви, на идеализъм, на наивност, на блян за едно светло бъдеще… бъдеще, затрупано сега от пепелта на изминалите години и настъпилите промени.

Но под пепелта на посивелите вече от годините коси се оказа, че се крият все още живи, неугаснали въгленчета – като искрите на сълзи в очите, които топлят сърцето. Малки, но достатъчно горещи за да възпламенят отново един силен пламък, макар и за малко, макар и малко тъжен, макар и носталгичен и сантиментален... Но светлината на този силистренски пламък през времето не е никак малка, а отражението му върху обществото ни още от създаването на училището до края на съществуването му, е било голямо и значимо. Откриването на педагогическото училище през 1890 г. е събитие, което превръща Силистра в един от няколкото образователни центрове на България – със силна традиция, с реален и съществен принос през годините за подготовката на начални учители от Добруджа и цялата страна. Обу29

чението и изискванията към учениците са били на много високо ниво. Ниво, на което сега биха завидели доста висши учебни заведения. И, разбира се, моралът – защото на учителството тогава не се е гледало като на професия, а като на призвание. Учителят е бил човек с мисия, авторитет с влияние, който освен да дава знания е трябвало да възпитава и ценности, да изгражда личности.

А такъв е бил и акцентът на обучението – цялостно изграждане на личности. Това си спомни сега на срещата и университетския преподавател по възрастова и педагогическа психология, възпитаник на випуска, доцентдоктор Йоана Недкова от Плевен: ”Когато дойдох в Силистра, то беше в далечната 1955 г. педагогическите училища вече затваряха своите врати – защото имаше ориентация към висше образование. Нашият випуск беше пет годишен курс с много изучаване на изкуство, най-вече музика. Ние бяхме с цигулка и можехме да преподаваме в часовете си и музика, изобразително изкуство, спортна дейност – всичко, което може да иска един млад човек. Още повече, че подборът беше прекрасен: с конкурсен изпит по български, математика, физическо, изобразително изкуство… И всичко това направи курса ни една китка – богата китка от разнообразни личности, от индивидуалности, които са неповторими. Когато сега поглеждам назад във времето си спомням колко разнообразие имаше и колко различни бяхме.” 30

А за процъфтяването на тази китка, на този букет от неповторими личности, се е грижел конкретен човек – курсовият ръководител на випуска, Росица Желкова. Много взискателен човек и педагог. Наричана тогава другарка, но според учениците носеща аристократичен дух и възпитаваща ги именно по този начин – да бъдат благородниците на обществото, с високи изисквания към себе си и към другите, давайки пример чрез знание и поведение. Тя отдавна не е сред живите, но за тях, нейните възпитаници, тя си е заминала само от материалния свят. В духовния свят, нейните идеи, нейните завети, това на което ги е учила, остава вътре в тях.

А те вече са го предали на другите след тях, доколкото са успели и доколкото им позволява времето: защото на учителството днес хората сякаш гледат повече като на професия, а не като на призвание. Димитър Пецов

Свободата е като хляба Молитва Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, 31

изяжда. Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, за да я споделиш с други. Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. Сами си замесвайте и изпичайте хляба, за да го имате, за да не го просите. Засяда на гърлото вчерашния хляб, подарения хляб. Хляб наш насущний дай си го сам. 1967

Радой Ралин

Творческите личности са неразбрани, неоценени, неподкрепени

Пет особености на креативните хора, които другите никога няма да разберат Креативните хора винаги са били и завинаги ще останат неразбрани от обществото. Те са наркотик. Те са луди в най-чистата форма на тази дума. Може да ги разпознаете на улицата по смешното им облекло... или поне така вие го наричате. Креативните хора, по закон са различни. Разбира се, всеки на този свят е различен от другите, но повечето сякаш всячески се опитват да се впишат в обстановката.Именно това „да се впиша” за креативния човек звучи като „да си продам душата на Дявола”. Найкреативните индивиди не са луди, а просто неразбрани. Добре де, излъгах – някои са малко луди, а други много, но си остава в границите на позволеното. Просто някои хора не обичат да лъжат кои са. Ако все пак се осмелите да общувате с този типаж персони е нужно да имате поне тези пет неща предвид: 1. Креативните хора виждат света по по-различен начин Макар и това си качество, този тип хора са способни и винаги готови да споделят своите виждания и интерпретации с околните. За тях светът има много по-дълбок смисъл, по-объркан е и дава много повече възможности, отколкото за един средностатистически жител на милата ни планета Земя. 33

Креативните хора вярват във възможностите на невъзможното, защото осъзнават, че никога не знаеш нищо със сигурност. Те виждат света с неговите безкрайни възможности и жадуват да оставят своя печат върху него. Но ако виждаш именно този свят различно, то трябва да си готов да отстъпиш назад от обществото. А то, само по себе си, не харесва странните птици – страх го е от тях. Други пък харесват застоялостта и непроменливите в живота. Много често това, което не разбираме ни плаши и оставя вратички за недоразбиране. 2. Те често са затворени и предпочитат да бъдат сами Не е като креативните хора да не харесват останалите, просто предпочитат да прекарват времето си сами, тъй като това им позволява да се съсредоточат в идеите и въображението си. Тези индивиди трябва да работят над креативността си, иначе им остава един сърбеж в душата, който не можеш да почешеш по никакъв начин.Те обожават компанията на приятелите си, но понякога се вглъбяват в идеите си до степен обсебване. Но кой може да ги обвини за това? Когато имаш работа за вършене, то да се изолираш е най-добрият и бърз вариант за това, но винаги би могъл да намериш време да се социализираш. Те са свикнали да се гмуркат в проекти и са свикнали да ги завършват, така че да се конкурирате с тях би било смелост от ваша страна. 3. Те не съдят заложбите си като другите хора Да си го кажем – повечето креативни хора не се справят добре в училище или на работа, на която й казваме „нормална” (опитайте се да сложите такъв човек зад бюро в офис и се уверете сами). Но това е нещо напълно нормално, тъй като тези хора жадуват да създават, а не да учат или работят. Но то кой не желае нещо подобно? Разликата е, че креативните хора са изключително страстни към това, което правят и това чувство не може да бъде смачкано по никакъв начин. Ако сте творческа личност, то почти сигурно намирате монотонната работа за едно от най-трудните и сложни неща на този свят. Когато сте креативни, живеете извън емоциите на обучението или нищоправенето, но пък се опитвате всячески с ръцете си да създадете нещо различно. Креативните хора ходят на училище и работа като останалата част от света, но с единствената разлика, че те го правят на сила. Те не гледат заплащането, така че е много вероятно да се хванат на не толкова добра работа, само и само, защото тя им позволява да развихрят въображението си. 34

4. Те са много по-емоционални За тях животът е много по-шумен и ярък. Не, защото сетивата им възприемат повече информация, просто креативните хора обръщат внимание на всеки детайл. Творческите личности често са затворени в себе си, но те прекарват време, гледайки истинския свят, точно толкова и обръщайки се към вътрешния си. Те обръщат повече внимание на малките неща и им позволяват от дреболия да се превърнат в нещо със значение. За тях светът има повече смисъл. Ако ние го виждаме като мъгла, то за тях това е олицетворение на красотата. Разбира се, подобен тип хора често губят себе си по пътя. Нищо в този живот не е дошло лесно или на готово. Ако не друго, то да бъдеш креативен би ти попречило да се разбереш с реалността. 5. Те са мечтатели! А хората не разбират мечтателите. Не разбират как може да мечтаеш за промяна. Да мечтаеш за един по-добър свят, за една по-красива реалност и по-светло бъдеще. Мечтателите могат да си представят невъобразимото, че и да повярват, че могат да превърнат невъзможното във възможно. Ръцете им са винаги мръсни, а самите те са хиперактивни – ужасяваща комбинация ако обичате порядъчния ред, но креативните хора живеят в един друг живот, който е определен от промените, които те сами си създават. Хората винаги са били и винаги ще бъдат уплашени от мечтателите. Някак си винаги сме предпочитали средностатистическото, лицемерно и самодоволно население. Не обичаме да екстремни идеи и мислители. Превърнали сме се в нация, която прави всичко по силите си да извае средната класа и да я издигне над всичко. Но е страхотно, че креативните хора се провалят и в това да бъдат част от масата.

Промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното Учител с кауза: Томислав Рашков, от Плами Максимова Той е от онази порода изчезващи българи, които силно вярват в светлото бъдеще Томислав е от онази порода изчезващи българи, които силно вярват в светлото бъдеще. Прибира се в България въпреки възможностите, 35

които му предлага светът, и се включва успешно в програмата „Заедно в час“. Наред с други активни, мислещи и просветени млади хора той се впуска в предизвикателството да промени представата за уроците като извор на скука и да даде шанс за образование на повече деца в неравностойно положение. Той се записа на zaednovchas.bg. Направи го и ти до 10 април.

Брюксел, Мюнхен, а след това София – кой беше моментът, в който реши да вземеш рязък завой обратно към България? И как се случи така, че кандидатства за учител на "Заедно в час"? Не знам дали завоят беше толкова рязък, или по-скоро го взех постепенно, но си спомням вечерта, в която седях в библиотеката в Мюнхен и се подготвях за финалните си изпити. Беше малко след като бях написал дипломната си работа, разискваща развитието на НПО сектора у нас, а в България вече се организираха протестите: #КОЙ?. 36

През тази вечер осъзнах, че промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното. Осъзнах също, че този процес отдолу нагоре започва с образованието и че ако едно общество действително иска да развива себе си и своите ценности, трябва да вложи усилия в проект, имащ по-дълга продължителност от един депутатски мандат. Малко след това се запознах с каузата на "Заедно в час", която цели равен достъп до качествено образование за всяко дете. Разбрах, че не е нужно да имам учителска правоспособност, за да кандидатствам, и че "Заедно в час", съвместно с Пловдивския университет, предоставя обучения, с които сертифицира учителите си. Не подадох документи никъде другаде. Бях убеден, че имам място в този проект. Спомняш ли си първия учебен ден в ролята на учител? Имаше ли "сценична треска"? Ооо, да! Имаха и то голяма. Да кажем, че от малък имам сценична треска и самата представа, че трябва да отворя вратата на класната си стая, да погледна всички ученици вътре и да им кажа нещо, не ме остави да спя много-много. Премислях всякакви варианти и разменях всевъзможни реплики в главата си. В момента дори не си спомням какво съм говорил в първите часове. Знам само, че се доверих на съвета на един колега, който ми препоръча да не влизам в роли, а да бъда себе си. Това се оказа найдобрият съвет. Децата винаги усещат, ако не си ти. А, и още нещо – вече нямам сценична треска! (Прочети ДО КРАЯ)

СЛОВЕСНИ СРАЖЕНИЯ Диалог с една страстна защитничка на министерскодиректорската бюрокрация На едно място във Фейсбук г-жа Margarita Ilcheva (предполагам че е учителка) написа нещо, по което моя милост я подкрепи и добави вкратце своето виждане. Тази сутрин забелязвам, че една другарка (която, впрочем, е директорка на някакво училище в София, което обаче не й пречи да се изявява като пламенна защитничка на Путин, на комунизма, на тоталитарната образователна система у нас и т.н.) не се е удържала и в късна нощна доба е изляла най-сърдечните си чувства по повод на моята скромна персона; наложи си да й отвърна; ето, представям ви този поучителен, мнозначителен диалог, който, предполагам, още не е свършил; може, ако искате, и вие да се включите, ето какво си казахме до този момент: 37

Margarita Ilcheva каза: "Как се учи творческо мислене..." – няКОЙ не иска учителят да е свободен! Кой иска да ни вменява, че творчеството е модел, който като чип може да се постави някъде!

Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, аз дори знам кой е този КОЙ, който не иска да е свободен учителят. Това е всевластната министерскоинспекторска-директорска бюрокрация, която има пълния властови монопол над многострадалното и доведено от нея до пълен банкрут българско образование. Защо трябва да говорим анонимно за някакъв си безличен КОЙ? Знае се добре кой е този КОЙ в тази сфера, образователната... Elena Dicheva каза: Ма, ясно, бе Грънчаров. Вие не сте действащ учител. Никога не сте бил, няма и да бъдете. Вас не ви интересува учителстването. Интересува ви получаването на заплата от учителстването. Първи клас квалификация. 60 лева отгоре. За кандидатите на науките. Всички университетски неудачници от катедрите по научен комунизъм го получиха. Сюрнаха се из гимназиите и никой не се задържа. Прочее, като се събудите в 5 часа, нали така? Вашият ден започва в 5, помислете, чисто философски, искат ли ви или не ви, в ПГЕЕ. Ако ви искат, както твърдите, но нямат смелост, лошо за поддръжниците ви. Ами обединете поне тях. До този момент аз не виждам ваши поддръжници. И, не забравяйте, Г., ако учениците ви поддържаха, даже вашата директорка нямаше да може да ви уволни. И, ако обичате, не манипулирайте публиката, която хал хабер няма от училище. Те са русофоби. Вероятно имат осно38

вание. Ако ставахте за учител, дори учениците от ПГЕЕ, Пловдив щяха да са организирали във ваша защита, тъй щото директорката ви да не може да ви пипне. Сега, на първа инстанция, печели директорката Ви. На втора – печелите вие. На трета – ще видим. ВКС. При тия хора, нали знаете? Ако приемат да разгледат касационната жалба на директорката Ви, ще я, ако не – не. ДЯлото ви не е приключило. Стига позьорствайте, а Г.? Все пак, прикарвате 60-те, още 4 години и ще ги ударите, като позьор ли ще минете през живота си? Да? Няма лошо. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за цялата тази толкова сърдечна тирада от нечувани комплименти, която се е откъснала от многострадалното Ви сърце тази нощ! :-) Ама, дето се казва, немаше нужда чак толкова да ме хвалите. Аз съм скромен човек и не обичам похвалите. Да, според Вашите жалки комуноидни представи за това що е образование, също що е учител и какво следва да прави учителят аз наистина изобщо не ставам за учител! Чистосърдечно го признавам, нещо повече, аз изобщо не ща да ставам учител, който да съответства на Вашите тъй бедни, ретроградни, комуноидно-комунистически представи за това що е образование, що е учене, какво следва да бъде общуването между учител и ученик, що е личност и т.н. Аз просто няма как да бъда натикан във Вашите тъй бедни и негодни представи за тия неща, понеже имам един огромен "дефект": личност съм, при това съм личност, имаща развито съзнание за СВОБОДА – нещото, което вие, комуноидите, мразите повече от всичко на света, нещото, което е подобно на ОТРОВА за вас самите. Щото има ли я личността, няма я комуната, Вашата питателна среда, мила другарко, нали така? И вий, комуноидите, тогава ще измрете като риби, извадени върху сухия пясък... Тъй че много Ви благодаря за така сърдечното "изплюване на камъчето", другарко Дичева! Вашата колежка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, проявява поне благоразумието да мълчи, Вие обаче без притеснение дрънкате каквото Ви е на сърцето! За което Ви поздравявам! Искрено, от все сърце! Въпреки че ние двамата с Вас живеем в два свята, коренно различни и несъвместими по никакъв начин един с друг, по това поне си приличаме - че си казваме каквото ни е на сърцето и на ума. За което Ви поздравявам! :-) (За несведущите ще кажа, че въпросната другарка Елена Дичева е директор на някакво училище в София, да, истина ви казвам, поне като такава се е обозначила, мисля, че трябва да й вярваме!)

Въпрос за мислене и обсъждане

Телефоните ни станаха умни, но ползващите ги хора интензивно опростяват и затъпяват: дали не е налице тенденция умът да се преселва в апаратите, а пък да бяга от човеците?! И колкото по-умни стават устройствата, които ползваме, толкова по-прости и тъпи стават хората, които ги ползват? Устройствата мислят вместо нас, поради което ний простеем и затъпяваме, това ли е обяснението на случващото се?

Реформата в съзнанията е ключ към всички други промени Жюстин Томс е написала на страницата си във фейсбук нещичко, което ме подбуди да се изкажа, да кажа аз как възприемам нещата, и то по най-важните по моя преценка въпроси; ето нейното изказване, а пък подолу можете да прочетете какво аз сметнах за нужно да кажа в тази връзка: Явно сме далеч от цивилизовани, щом избиваме масово децата си по пътищата... Явно законът е слаб и МВР е слабо и всички сме безсилни пред това безумие. Но решение трябва да има. Крайно време е да има. Без отлагане. Не утре, днес! Моят коментар е следният: 40

Между другото съм длъжен да подхвърля, че решението на проблеми, които по същество са нравствени, възпитателни, дълбоко екзистенциални, т.е. са свързани с това как възприемаме другия човек, как разбираме живота, какви ценности имаме, колко струваме като личности и прочие, та решението на всичките тия по същество най-човешки, сиреч философски въпроси не може да се очаква от някакви магически или чудодейни парламентарни закони; не от държавата, и – опазил ни Бог! – не от МВР можем да чакаме решението на всичките тия проблеми. Коварна утопия е да чакаме държавата или премъдри управници да решат без нашето участие всичките тия проблеми.

По същество е потребна коренна промяна на съзнанията на човеците, живеещи в мястото, наречено България, а това не става, не може да стане със закон, с указ или с директива. Единственият начин да се случи такава коренна промяна в душите на съвременниците ни е ясен: просвета, духовно, проникнато от духовност и от личностност образование. Съдбовно потребно ни е съвършено ново, свободолюбиво, модерно, т.е. личностно ориентирано образование на младите и т.н. А това нещо също не може да стане с магическа пръчка, държана от чудодейната държава или от премъдър оправяч на нацията, не може да се случи единствено със закони или директиви, а се налага предизвикването и подбуждането на едно широко човешко и също така гражданско движе41

ние; другояче казано: от всички нас зависи тази най-главна реформа и промяна, именно реформата на собствените ни души.

Всеки трябва първом да се погрижи за спасението на собствената си душа, за промяната в собственото си съзнание, а на тази база, като почне да се случва това, той ще почне да увлича и други, именно близките си, приятелите си - и ето, така ще се задвижи тъй потребната ни и съдбовна промяна. Една отделно взета и по новому мислеща, също дейна личност е тъкмо моторът, двигателят на така потребната ни промяна в общността. Не "всички вкупом", "наведнъж", "в строй" и пр. ще вървим към промяната, а всеки ще върви по собствен път към нея, или ще помага, или ще пречи, съобразно съзнанието и разбиранията си. Промяната, реформата в съзнанията, в душите е най-сложната реформа и промяна, но тя е ключ към всички други реформи и промени; без нея нищо няма да се получи от тъй дългочаканите и неслучили се още епохални наши реформи и промени. Този е начинът. Този е и пътят. От теб, от отделния човек, от конкретния мислещ и търсещ истината за живота си индивид зависи всичко в този свят и живот, разбираш ли? От теб, от мен, от оня там навъсен човек, стоящ до нас, от всеки един от нас, поотделно и заедно, зависи промяната. От личността – отделната, търсещата, стремящата се, активната, непримиряващата се, борещата се, влюбената в свободата и в правдата на живота личност – зависи всичко на този наш свят и в този наш живот. 42

КАЗУС До какво води поисканото и непоисканото добро?

Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това! Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал! Цени себе си, своята дума, своите мисли! Омар Хайям Поставяне на проблем за размисъл и за дискусия: Много хора страдат в отплата на злото, което са сторили. Останалите страдат от това, че са правили непоискано добро. Непоисканото добро е отрова за получателя, която се връща към този, който го е направил... Ognyan Minchev На което отвърнах със следния коментар: Добре звучи, но изразът "непоискано добро" ме смущава: нима трябва да правим добро само когато някой поиска – помоли – да му сторим добро?! Как така? Изпросеното добро добро ли е? Нали все пак смисълът на доброто е без да са ни молили, именно сами да се досетим, че се налага да направим някому добро? И то така, че да не навредим. Нещо не разбирам. Оня, който прави добро, трябва да го прави така, че "получателят" даже да не разбере, че му правят добро, щото показното, демонстративно правено добро се обезсмисля, губи от стойността си, опорочава се. 43

Тъй че ми се вижда много спорна тезата за "поисканото добро". Иначе мисълта на О.Хайям е съвсем разбираема и приемлива. Само изводът за това, че страдаме заради сторено "непоискано добро" ми се вижда, че заслужава да се дообмисли по-внимателно. Марийка Тенева: Преди години срещнах тази сентенция и бях много шокирана. Не разбирах как, ако искаш да помогнеш, това в крайна сметка може да ти навреди? И после проумях, че в много случаи помагайки, ние пречим на изпадналия в беда сам да се справи, да излезе от изпитанието, в което го е поставила съдбата. В подобни случаи все се получава така: помогналият е огорчен, понякога завлечен с финансови средства, с една дума злоупотребяват с добрината му. ДОБАВКА: ... Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. ... И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

БИТКАТА С БЕЗСМИСЛИЕТО Приятно е да се разбере, че има млади хора, които не са допуснали безразличието да обхване душите им! Марийка Тенева: Преди години срещнах тази сентенция и бях много шокирана. Не разбирах как, ако искаш да помогнеш, това в крайна сметка може да ти навреди? И после проумях, че в много случаи помагайки, ние пречим на изпадналия в беда сам да се справи, да излезе от изпитанието, в което го е поставила съдбата. В подобни случаи все се получава така: помогналият е огорчен, понякога завлечен с финансови средства, с една дума злоупотребяват с добрината му. Петър Стоев е започнал интересна поредица в блога си, виж например ето този текст, писан днес Мотивация за ден 26.02.2016: Здравей, Човеко! Днес ще споделя с теб думите на Джоузеф Кембъл от книгата му „Пътища към Блаженството“: 44

Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда. Битие, съзнание и блаженство.

Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самия себе си. Ако можеш да се държиш здраво за това, вече си на ръба на трансцендентното. Идеята е да намерите собствения си път към блаженството. Всеки поел по този път знае какво е трансцедентното. (Прочети ДО КРАЯ) В блога на Петър написах следните думи: Чудесна поредица сте започнал! Поздравления! Приятно е да се разбере, че има млади хора, за които не е неприятно да практикуват мислене (и търсене на истината) всекидневно! Приятно е да се разбере, че има и небезразлични млади хора, че има млади хора, които не са допуснали безразличието да обхване душите им! Желая Ви успех във вървенето по спасителния път!

Примерът на Марк Пастернак, напуснал училище за да стане милионер

Синът ми спря да учи, за да стане милионер "Ако се захвана с План Б, означава да призная, че оригиналният ми план ще се провали", казва Бен Пастернак. "Не бих препоръчал на всеки да напусне училище и да си създаде компания. Но ако се интересувате от създаването на мобилни приложения и ви се получава, нищо не бива да ви спира да последвате примера ми". Какво бихте направили, ако синът ви реши да прекъсне училище, да се премести в Америка и да създаде технологична компания? В случая на Марк Пастернак – ще го оставите да прави, каквото иска. Макар и неохотно. Неговият 16-годишен син Бен Пастернак е създателят на Impossible Rush – една от доста популярните игри за iPhone. Тийнейджърът е едва във втори курс в гимназията си в Сидни, когато решава, че иска да се занимава с мобилни технологии. През 2015 г. Бен пътува до САЩ заедно с родителите си, за да участва в хакатон в Силициевата долина, където се запознава с идолите си. От този момент той решава, че не желае да се връща в училище. Родителите му – Марк и Анна – обещават, че ако си намери финансиране, ще му разрешат да остане в САЩ за да продължи да работи по идеята си за технологичен старт-ъп. (Прочети ДО КРАЯ)

Една полезна и необходима книга

Препоръчвам, това е една много полезна и необходима книга – за ония, които искат да бъдат учители в истинския смисъл на тази велика дума (а не бездушни чиновници, служители на държавната бюрократична машина за тъпчене, мачкане и обезличаване на човешките индивидуалности): "Това, заради което си струва свободата и което я прави интересна, е възможността за осъществяване на непознатия, изненадващ потенциал на човека. Истинската цел на образованието е именно откриването и разгръщането на този потенциал. Образованието е свързано с вечния въпрос за границите на човека. С всяко новородено дете пред очите ни се появява същество, което носи автентична възможност за разкриване на човешкото естество в нова, свежа, уникална светлина – както пред самото дете, така и пред цялото човечество. Всяко ново дете е възможност за нов щрих в картината на живота." (Предварителна поръчка от сайта отстъпка от цената 20%)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ Чистият капитализъм ли просперира – или "социалноотговорният"?

Какво не разбра Айн Ранд за човешката природа и свободния пазар Денис Къминс, Evonomics, Превод: Мария Рускова Докато според Айн Ранд социалната държава е път към тоталитаризма, то страните с някои от най-щедрите социални програми в света продължават да просперират. А предложеният от нея нерегулиран капитализъм ни донесе последната световна финансова криза. В предишния си материал описах катастрофалните последици от два опита да се приложат принципите на Айн Ранд в реалния свят. Сред над 1300-та коментари под статията имаше ропот от последователи на Ранд, че нейните възгледи са били погрешно тълкувани. Несъгласията преди всичко опонираха на моето твърдение, че Ранд възхвалява необуздания личен интерес. Както писа един читател: „Според Ранд, добрите хора ги е грижа за другите. Те обаче не искат да бъдат принуждавани да раздават на другите резултатите от инвестираното си време, но са щастливи да търгуват и разменят с другите това, което произвеждат, и се радват, когато тази търговия подобрява живота на другите.“ Тези възражения са лишени от основание. Човешките същества са социални същества, чиито общества зависят от това техните членове да гледат отвъд непосредствения си личен интерес, за да функционират, както признава Ранд в своето „Писмо на Айн Ранд“: Човекът печели много от взаимодействието си с други хора; животът в човешко общество е нормалният за него начин на живот, но само при известни условия. Човекът не е вълк единак и не е социално животно. Той е договорно животно. Той трябва да планира живота си в далечна перспектива, да прави свой собствен избор и да взаимодейства с другите хора въз основа на доброволно споразумение (и трябва да може

да разчита на това, че те ще спазват споразуменията, които са сключили). Изборът не е между саможертвата или доминацията. Въпреки че приема обществените взаимодействия, Ранд вижда повече негативи отколкото положителни резултати от взаимната зависимост между хората. Както тя пише в “Изворът”: “Изборът е независимост или зависимост. Всичко, което произлиза от независимото его на човека, е добро. Всичко, което произлиза от зависимостта на човек от човека, е зло.” (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

АВАНГАРДНО МИСЛЕЩИТЕ Предлагам ви да се запознаете с един чудесен модел за съвременно свободолюбиво училище

Предлагам ви да се запознаете, да прочетете текста, разясняващ чудесния модел за едно наистина съвременно училище, който са подготвили дейците на НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ. Ето на този адрес можете да сторите това.

Прави добро – каквото и да става!

Надпис на стената в Шишу Баван, Дома за деца на майка Тереза в Калкута, от блога на Петър Стоев Каквото и да става Хората са неразумни, алогични и егоцентрични. Обичай ги – каквото и да става. Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро – каквото и да става. Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш – каквото и да става. Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро – каквото и да става. Честността и откровеността те правят уязвим. Бъди честен и откровен – каквото и да става. Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш – каквото и да става. Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб ако им помогнеш. Помагай им – каквото и да става. Дай на света най-доброто от себе си и той ще те открие. Дай му го – каквото и да става. Надпис на стената в Шишу Баван, Дома за деца на майка Тереза в Калкута

ИСТОРИЯ И ИСТИНА Поклонниците на империята на злото нямат право да употребяват думата истина!

Под заглавие Съвременен руско-комунистическо-кагебистки идиотизъм публикувах изображение, в което кагебисткият император на Русия Путин целува икона на... Сталин! Мигновено един "правдолюбив" почитател на таваришч-императора ме изобличи в "лъжа"; ето какво той ми каза и какво му отговорих по този повод, да видим дали изобщо ще ме разбере и дали ще зацепи за какво всъщност става дума: Анонимен каза: Оригиналната снимка Ангел Грънчаров каза: Таваришч, загрижил сте се много за истината ли? Ще Ви кажа нещо важно, помислете ако можете над него: Да, тази снимка е фалшификат, монтаж. И Вие сте се загрижил, предполагам, по морални причини, за истината. А мен, предполагам, ме възприемате като лъжец, нали познах? Ето сега нещичко в тази връзка, да видим дали ще го разберете: В сферата на духовните неща под "реално" и "действително" се разбира нещо съвсем различно :-) За мен духовното има несъмнен приоритет. И тук има една съвършено друга логика, за която не важи онази, която е възникнала, за да обслужва т.н. "реален" (материалния) свят. Кое е поважно, материалното или духовното за нас, човеците? – ето на този въпрос най-напред се опитайте да си отговорите. 51

Путин обича ли Сталин? Обича го и не го крие, напротив, подражава му. Възприема се като нов Сталин, вярно, доста е смешен в тази си роля. Но е не по-малко страшен и опасен. И какво излиза в крайна сметка? Истина ли е, че Путин в мислите си целува икони на кумира си Сталин комай непрекъснато? Това е извън всякакво съмнение. Е, лъжа ли е тогава това изображение, илюстриращо най-съкровените вътрешни чувства на руския кагебистки император? Разбира се, че така погледнато, изобщо не е никаква лъжа, напротив, много е правдиво и истинно. Значи помислете още малко, белким проумеете: говорим в случая не за сферата на действително станалото, а за сферата на мечтите на другарите от КГБ... това е друг свят, но е не по-малко важен от обективния, от действителния свят! :-) Водещото в този наш живот е духовното, противно на това какво си мислят материалистите. А материалист-путинист, поклонник на Путин, водачът на царството на лъжата, злото, престъпността и разрухата (каквото е Русия), няма никакво право да говори за истина, за правда, за добро, за правилно и пр. Щото изцяло прогнили и нездрави са представите му за нещата, защото всичко в неговите представи е тъкмо наопаки. Вие обичате силно Путин, така ли? А давате ли си сметка за това какво тази Ваша извратена любов показва? Помислете над това, което Ви пиша. Може пък да "зацепите", дето се казва. Щото, казах, представите Ви за нещата са твърде бедни, извратени, елементарни, повърхностни – и човекът, който се води от такива представи, не само че сам няма да стигне до добро, напротив, е способен да причини много злини за околните. Путин, Вашият любимец, вече толкова години причинява безброй беди, страдания и трагедии на безкрайно много хора: като се почне от жертвите на подводницата "Курск" и се стигне до жертвите в Украйна, в Сирия и къде ли не още. Между другото Путин няма право да целува никакви икони, щото е доказан антихристиянин и сатанист. Помислете и над това. Когато Путин целува някаква икона, той го прави не от християнски чувства, а за да се погаври с православието и с християнството. Путин ходил ли е някога да се поклони на жертвите на комунистическия терор? Да му личи, че се разкайва поне малко за това, което неговите бойни събратя са сторили? Да си е посипал някога главата с пепел понеже е съзнал истината за това що са сторили кагебисто-комунистите и се е разкаял? Да сте го видял някога Путин да лази по голата земя с раздрана риза и да моли народа за прошка заради това, което кагебисто-комунистите са сторили на Русия? Не сте го видели, нали? Е, по тази причина е същинско уродство да вярвате на Путин, на неговите "християнски чувства". Уродството е и при това положение да говорите за "истина" и "лъжа" по отношение на каквото и да било. Просто ориентирите, благодарение на които съдите, са сгрешени, са криви. Сфанахте ли поне отчасти за що Ви думам? 52

ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР Кои са дефектите на семейството, възпитанието и училището?

Защо родителите не разбират кога трябва да поставят граници и кога - да подкрепят децата си, с други думи, как да възпитават добре? Защото институционалното превземане на семейството е стигнало до крайност, която осакатява родителството. Първо, традиционното семейство се счита за отживелица и, след десетилетия пропаганда, то стана отживелица – хората се женят, ако изобщо, с мисълта за развод и правят деца предимно по небрежност, защото от функциите на секса остана тази на неангажиращо забавление и от качествата му – това да е безопасен. После, внушава се, че децата са пречка пред кариерата и, след десетилетия пропаганда, децата наистина станаха пречка за кариерата – почнаха да идват късно и по едно. После, внушава се, че държавата ще компенсира дефицитите на семейството да възпитава и отглежда, чрез възможно най-рано и целодневно институционализиране, и тази удобна лъжа отървава родителите от отговорността на формирането на личността (която отговорност, да си спомним, вече е станала почти непосилна, защото семействата са разрушени и мисълта за кариерата измества мисълта за любовта). И след като всичко вече е оцапано в лайна, излиза един учител в бял костюм и посочва с пръст нещастния родител, който в преобладаващия случай е самотна майка с едно дете, който е попрочел нещо за съвременна детска психология или педагогика, но едва ли е разбрал много, поради липсата на собствен семеен опит, и който не може – или не иска – да осъзнае провала си, и затова се е вкопчил в напълно шантавите теории за "децата индиго" и "кристалните деца". 53

Аз имам два прости въпроса. Първо, помагаме ли на този родител, като влизаме в ролята на човек, който слага пръст в раната и пита "много ли боли, а"? Второ, училището предлага ли среда, в която границите и свободата работят едновременно и в баланс, щом изобщо не протестираме срещу постоянното насилие и унижение, на които училищната организация подлага децата? Защото със сигурност учителят не може да замести липсващия баща, баба, дядо. Съучениците не могат да заместят липсващите братя, сестри и братовчеди. Следователно няма никакъв смисъл училището да се вторачва в семейните дефицити – то не може да ги поправи. То си има свои, още по кошмарни, собствени дефицити, за които трябва да се говори открито и без превземки, докато бремето им върху тия, дето ужким мило и драго даваме за тях, бъде свалено. Явор Ганчев

Равни ли са мъжете и жените, как да разбираме "равенството на половете"?

Моят приятел Феодор Иванов е написал във Фейсбук нещо интересно, което е добра основа за разгръщане на дискусия по един изключително важен въпрос: за равенството на половете, как да го разбираме, какво то означава и пр.? С оглед да налея малко "масълце в огъня" на евентуална такава душеспасителна дискусия (наричам я така, понеже дискусия по тези въпроси наистина е много важна особено за младите, които трябва да имат пределна яснота за великите отговорности на двата пола пред живота) написах там един доста странен или провокационен коментар; 54

с оглед на това и читателите на блога да могат да участват в такава една бъдеща дискусия ето, пренасям двата коментара и тук: Feodor Ilivanov: Навремето един приятел персиец (вече покойник) ми подари книгата "Семейното право в исляма" на български, издадена или разпространявана от Иранското посолство в София. Запомнил съм един бисер: "Мъжът и жената са равноправни, но това не означава, че жената е равна на мъжа".

Ангел Грънчаров: С риск да се изложа, да бъда оплют или осмян ми се ще все пак да кажа, че има някаква истина в това твърдение: двата полата наистина не са равни във всички отношения, да твърдим противното е неоснователно. Ако мъжът и жената бяха напълно равни във всички отношения и всеки пол си нямаше своята особена роля и отговорност в живота, тогава просто нямаше да има нужда да съществуват два пола, обезсмисля се съществуването им. Двата пола, бидейки различни, се допълват до едно цяло и затова са си жизнено необходими. И си има изцяло мъжки и изцяло женски отговорности в живота. Тъй че "пълното равенство" на половете и изтриването на всички различия между тях е една утопия, е пълна невъзможност, а също така е и крайно вредно. В днешно време обаче тече такъв процес: жени се напъват да изпълняват мъжки отговорности и задължения – и мъже се напъват да правят неща, които по природа са отредени на жените. Великият Сократ по 55

тия въпроси има чудесна теория, която е малко позната и е добре да бъде припомнена. (За което съм писал много и сега няма нужда да повтарям всичко вече писано и казано.) Доста противно е, примерно, мъж да се държи като жена, да има женски маниери и поведение, такива неща се случват обаче може би само за да ни напомнят, че пренебрегването на границите между половете, поставени от самата природа, изобщо не е безнаказано. Разбира се, това гледище не означава, че жената следва да бъде дискриминирана или обиждана, напротив, заслужава да бъде много почитана; без жените животът е невъзможен, това поне се съзнава от всички. Но, повтарям, идеята за "пълно равенство" на половете във всички отношения и опитите да се заличи границата между тях е противоестествена и дори безчовечна.

СЪВРЕМЕННОСТТА Подхлъзването към варварството става постепенно и неусетно

Из: Убит е човек Автор: Даниел Смилов ... Кант е смятал, че човек трябва да се води от такива максими, които могат да станат закон и за всеки друг. (Той между другото е смятал, че имаме и задължение за гостоприемство, но това е друг дебат.) Тази универсализация – категорическият императив – изглежда просто правило, но от нея следват железни, почти математически точни изисквания. По сходен начин стоят и нещата на ниво политическа общност: 56

държавата трябва да гарантира спазването на базовите правила за хуманност. Тук не става дума за някаква сълзлива сантименталност, а за уважение към онези принципи, без които политическите общности преминават от цивилизацията към варварството... ... Някои варварства безспорно са по-големи от други. Някои са трагични, други – просто жалки или дори комични. Но във всяко едно цивилизовано общество, границата между цивилизацията и варварството трябва да е видима за всички или поне за огромното мнозинство. Това трябва да една от най-строго охраняваните граници. Когато тя почне да се размива, явно става дума за колективна психоза, масово отдаване на вредни и деструктивни емоции. Карл Льовенщайн описва фашизма като "емоционализъм". Интересното е, че за него той не е съдържателна идеология, а просто техника за разпалване на истерия сред хората, мобилизацията им на базата на страхове и паранои. Когато едно общество загуби съпротивителните си сили срещу такъв тип мобилизация, то става благодатна почва за фашизоиди и други налудни екстремисти. Симптоми на нарушена имунна система могат да бъдат следните: 1) Медиите стават инструменти за лична разправа с политическия опонент – не с идеологията, платформата или идеите му, а с достойнството и тялото му; 2) Църквата се превръща в усилвател на масовите психози, вместо защитник на базова човечност в трудни времена; 3) Политици и общественици губят мярата в говоренето си и се поддават лесно на емоции с цел трупане на популярност; 4) Групички тръгват по улиците да въдворяват ред с благословията на политици (било то пред клекшопове, в гета, или на други места)… Приплъзването към варварството става постепенно и неусетно. Докато не дойде по-кризисна ситуация и цялата система не се срути в него. Това се е случило през 1933 г. в Германия. За да не се повтарят тези трагични събития, немците са направили радикално преосмисляне на политическата си система и култура след Втората световна война. Символът на този процес е заложен в чл. 1 (1) на Основния закон (Grundgesetz) от 1949 г. Неговото съдържание е: Човешкото достойнство е ненарушимо. Държавната власт е длъжна да го уважава и защитава. Като мислим за конституционна реформа, може би трябва да започнем оттук.

ИЗХОДЪТ Няколко лоши новини за привържениците на социалистическото ни образование

Прогресивните реформатори на образованието много настояват, че едно качествено образование ще реши куп други проблеми – с безработицата, с икономическото развитие, с престъпността и с гадния дъжд през уикенда. Това от една страна, а от друга, същите прогресивни хора твърдят, че за да е качествено образованието, трябва да се заделят не 3, а 5 или 6% от БВП (както е в страните, в които образованието е качествено). От трета страна, те обичат да отдават всички неудачи на (иначе претенциозната в амбициите си) системата на качеството на семействата, които я захранват със свежа плът. Е, аз имам за тях една музикално техническа аналогия. Образователната система е усилвател. Това е онзи компонент от музикалната система, преди който е плейърът (може и грамофон, за снобите като мен), а след него са колоните. Усилвателят прави това, което казва името му – усилва сигнала от плейъра, за да може да засвирят силно колоните. Та, аналогията е следната. – да твърдиш, че от образователната система зависи решаването на плеяда от социални проблеми, от безработицата до престъпността, е като да твърдиш, че ако си купиш качествен усилвател, музиката, която си пуснал (чалга), ще излезе през колоните като Моцарт. 58

Лошата новина (истината): каквото си пуснеш, това свири, и колкото повече усилваш чалгата, толкова по-силно свири... чалга. – да твърдиш, че в образователната система трябва да влизат повече пари, за да се подобри качеството й, е като да се надяваш, че ако си купиш скъп усилвател, лайняната ти чалгаджийска фонотека ще се превърне в изискана колекция с джаз и класика. Лошата новина (истината): изисканите слушатели харчат много пари, за да угаждат на вкуса си, но това съвсем не значи, че имат вкус, защото имат пари. – да твърдиш, че образованието не върви, защото едни хора не му подават подходящите деца, или защото подходящите деца все гледат да избягат от него, е все едно да твърдиш, че от колоните излиза лайняна музика, защото в стаята не са влезли подходящи слушатели. Лошата новина (истината): подходяща публика има само там, където публиката може да си избира музиката. И да си кажа за Картаген. Една жестока предпоставка за това иначе интелигентни хора да се държат неадекватно е социалистическата вяра (убеждението, че с инструментите на социалното инженерство може да се постигнат социални чудеса). Вяра е точната дума, защото където има вяра, няма разум, нали така? Разликата с християнската вяра е в йерархията на двете – християнинът се уповава на вярата в Бог за всичко, което е отвъд възможностите на разума му. Социалистът се уповава на вярата в магическата сила на идеите си против всичко, за което говори здравият разум. Явор Ганчев

Философията като „локомотив на промяната”

Въпроси за проверка по философия XI клас 59

1. Какви мисли поражда у Вас изказването на философа Мартин Хайдегер „Същност на свободата е освобождаването…“ 2. Опитайте да изразите смисъла, съдържащ се в знаменитата мисъл на Христос „Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни“ 3. Как възприемате изказването на Жан-Пол Сартр „Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата“? 4. Постарайте се да изтълкувате мисълта на Шопенхауер „Който не обича самотата, такъв не обича и свободата: защото човек е истински свободен само когато е сам.“ 5. Как свободният и несвободният се отнасят към света? А как се отнасят към самите себе си? В какъв свят живее свободният? А несвободният? 6. Възможно ли е в съвременни условия човек да бъде роб на… самия себе си, примерно на собственото си безразличие, на собствената си инертност, на мързела си, на навиците си, на пороците си, на собствените си ограничени представи за нещата от живота? Случвало ли Ви се е нещо подобно на Вас лично? 7. Възможно ли е човешко същество да е преизпълнено с ненавист към свободата? Как си обяснявате такъв един феномен? 8. Какво представлява според Вас свободомислието? А свободолюбието? Близки ли са Ви или са Ви чужди тези състояния или качества? 9. България свободна страна ли е? Кога една страна заслужава с право да бъде смятана за истински свободна? 10. Моля запишете накратко поне една лично Ваша истина, която успяхте да постигнете по време на занятията по философия до този момент.

Нечетенето на книги съвсем не е безобидно нещо, а има найужасни последици "Лошата книга е като злата жена – изисква огромно внимание и непрекъснато търсене на отговор на въпроса: "Защо си губя времето с нея?" (Георги Хаджийски) По повод на което направих следните необходими изводи от неговата теза, които записах като коментар към изказването му във Фейсбук: Според мен обаче няма жена, която да не е достойна за любов, всяка жена може да бъде предразположена да се изяви в добра светлина от истинския мъж; жените са зли заради калпавите си, мързеливи или тъпи мъже. Но това между другото, казвам го като психолог. За съвсем нечетящите книги пък (а те в наше време съвсем не са малко) по тази логика излиза, че "всички жени" са... зли, лоши и нежелани, 60

от което може да се направи извода, че такива изцяло "са сменили резбата", а нечетенето на книги се е превърнало в един крайно много разпространен в днешно време духовен "хомосексуализъм", който при това е значително по-разпространен от другия, от хомосексуализма, свързан със сексуалността.

А за тия, които само пишат без да четат (дето са подобни на чукчата-писатель-не-нечитатель) можем в такъв случай да кажем, че те са всецяло отдадени единствено на тъй сладкия порок на духовното мастурбиране (изразявам се все пак по-културно, избягвам популярната цинична думичка). Прочее, нечетящите не четат книги понеже не обичат да мислят, четенето на книги е храна за душата на мислещия човек. Нечетящият книги човек държи душата си гладна и жадна, а такава една оскотяла от глад и жажда душа неумолимо се отдава на идиотизма, дебилизма и простащината, т.е. на пълната духовна мизерия и нищета. Такива духовни уроди поради оскотяването си почват да възприемат като форма на "духовен живот", примерно, повтарянето на някакви "патриотични" мантри, стават "истински българи", почват умно да рецитират Маркс, Сталин, Путин и... Сидеров, стават русофили, отиват и се записват в най-близкия клуб по комунизъм или стават мутри, агресията им, израз на личностна и духовна нищета, избива в какви ли не пищни цветове, ражда какви ли не отровни плодове... 61

Народът, който си заслужава тиранията

„… Народ, който предпочита живот в позор пред живот под риск и в опасност е готов да бъде поробен и такъв народ си заслужава деспота… Нека наречем нещата с истинските им имена: Стане ли дума за мир или война, място за спор няма. Съществува обаче само един начин, по който гарантирано ще получите мир; и то ще го получите за една секунда – ако се предадете! Разбира се във всеки курс, различен от споменатия, има риск, но уроците на историята ни учат, че най-големият риск се крие в т.н. appeasement – т.е. в политиката на безпринципни отстъпки. Нашите добродетелни приятели, либералите, отказват да си дадат сметка, че тяхната политика на отстъпки и помиренчески концесии не носи решение на проблема „война или мир“, а ни тласка към избор между борбата и капитулацията…“ (Роналд Рейгън)

Има свободна воля! Получих един линк по тема, която вече обсъждах с един мой бивш ученик (виж: Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас!), придружен със следното съобщение: Изпращам го, просто ей-така, като шега. Иначе, аз съм "за" смели изказвания. Особено ако са подкрепени с някакъв вид доказателства – математика, статистика, т.н. Поздрави! 62

Свободната воля е илюзия, допуска ново изследване

Повечето хора в даден момент са се питали – действително ли имаме избор как ще изживеем живота си, какви хора ще станем, какви постъпки ще начертаят бъдещето ни? Или всичко е като влакче на ужасите, в което просто се возим. Амбициозно ново изследване, публикувано в научното списание Psychological Science, поставя този голям въпрос. Когато питали участниците в експеримента какъв цвят кръг ще се появи пред очите им, нещо определяно единствено от случайността, учените установили, че предвижданията стават по-точни, когато участниците разполагат с част от секундата, за да дадат своя отговор, отколкото когато им се даде повече време. Предвид, че участниците нямат паранормални сили, експериментът регистрира нещо, което много прилича на пътуване във времето. Преди да „изберат” какъв цвят ще посочат, участниците сякаш „знаят” отговора. „Умът ни може би пренаписва историята” – предполага Адам Беър, докторант по психология в Йейлския университет. Когато става дума за много кратки периоди от време, подсъзнанието ни избира вместо нас, а свободната воля в случая е по-скоро илюзия, смята той. Когато разполагат само с част от секундата, броят верни отговори на участниците нараства. При всички направени експерименти това се случва, преди самият отговор да бъде известен на когото и да било. В единият от случаите процентът верни предвиждания се е покачил от 20 на 30, в друг сходен експеримент – от 50 на 62 процента.

Една възможна интерпретация на резултатите от изследването е, че когато трябва да решаваме бързо, нямаме време да мислим. Неусетно се предаваме на подсъзнанието, което решава вместо нас. Дори да ни се струва, че сме направили съзнателен избор. Източник: iflscience.com КРАТЪК КОМЕНТАР: На учените (в случая психолозите) просто не им е по силите да проумеят проблема за така наречената свободна воля на човека. Писал съм по този въпрос и съм обосновал позицията си (виж книгите ми "Животът на душата: психология", "Универсумът на свободата", "Изворите на живота" и др.), тази моя позиция не се дължи на субективното ми пренебрежително отношение към учените (каквото нямам, напротив, уважавам истинските учени!), а на вътрешната ограниченост на чисто научната позиция, на основата на която те възприемат нещата и съдят. В оптиката на научното виждане или мислене проблемът за свободната воля на човека просто не може да се побере. Иска се той да бъде погледнат от подобаващия ъгъл. Тъй че изобщо не съм учуден от това, което мислят по въпроса учените, които все пак са дръзнали да съдят за свободната воля на човека. Те друго и не могат да мислят: научната им позиция или оптика предопределя тезата, че за науката свободна воля не съществува. Защото допуснат ли, че съществува, самата им наука отива по дяволите. Интересното е, че учените постоянно, като се захванат да мислят по този въпрос, са наивни до умонепостижимост – и казват пълни безсмислици. Което именно потвърждава тезата ми, че проблемът за свободната воля на човека просто не се вмества в оптиката на научното виждане и третиране. Хората, които пък имат безразделна вяра на науката, на това основание сякаш са осакатени: те не признават нищо, което не е научно обяснено, а в света и живота има толкова много неща, което просто не се поддават на научно третиране (тъй като носят в себе си смисъл, непостижим, казахме, от научната позиция). Ето пояснението ми, конкретизацията и илюстрацията по повдигнатия проблем (изхождам от горния текст). Подсъзнанието решавало вместо нас (когато нямало време да мислим), ерго... свободна воля не съществува! Да, но това т.н. "подсъзнание" също така е част от нас самите, нали така? Второ, къде е доказано, че т.н. свободна воля на човека се свежда единствено до съзнателния избор между възможности? Нима не може да съществува несъзнателен (несъзнаван) избор? И дали пък той няма да е също така свободен? Ето че се налага да се премислят, с оглед да се разберат подобаващо, много неща, без разбирането на които ние просто сме безпомощни. Тия неща са следните: човекът, волята, съзнателният избор, изборът като такъв, "подсъзнанието". Иска се, инак казано, развита философска концепция за човека и неговите душевни и духовни сили, каквато науката няма и не може да има - щото 64

философското е по принцип свръхнаучно, не се побира в чисто познавателната научна оптика. По тази причина всички претендиращи да са наука изказвания по тези въпроси са изначално недъгави. Те са ограничени и на тях не им се удава, няма как да им се удаде да постигнат верния смисъл. Значи трябва самите учени да опитат да проумеят що е наука, не излизайки при това - забележете, това е особено интересно! – от самата научна позиция или оптика! А тази научна позиция или оптика (нагласа) може да бъде постигната единствено отвън, когато се застане на друга, по-цялостна и широка позиция. Такава една позиция не може да бъде друга освен философската. Само от позицията на философията може да се разбере що е наука. Или що е религия, да речем. Или що е изкуство. Имам предвид да се постигне същината, идеята, смисъла, истината на тия неща. Иначе всеки нека да си мисли каквото си иска за тях. Науката може да познае и да признае само онова, което е причинно обусловено (а значи и необходимо!), защото такава е нейната настройка; пред онова, което е "безпричинно", инак казано, свободно, науката немее, тя е безсилна да го проумее, то просто не се вмества в нейните обяснителни схеми, то е извън тях. Такива феномени (а точно такъв е човешкият феномен на свободната воля) от гледна точка на науката са най-малкото "парадоксални", те са чудни, а в някакъв смисъл дори и мистични! Ако науката признае съществуването на подобни феномени, то това означава тя да отрече самата себе си! Означава да признае непълнотата на претенцията си, че всичко може да обясни, да проумее. Една напълно неоснователна претенция. Необяснимото няма как да бъде обяснено, глупаво е да се напъваме да го обясняваме. Но онова, което не можем да обясним, ние в същото време прекрасно можем да го разбираме. Разбирането несравнимо превъзхожда обяснението. Ето че възниква и толкова тежкия, направо нерешимия за научната позиция проблем: как да разграничим и то пределно ясно обяснение и разбиране. Това по начало е философска тема, т.е. тема със свръхнаучен, чисто човешки смисъл. Изобщо пред човешките, житейските и духовните неща науката, казах, неслучайно немее. Или бълва пълни глупости, пелтечи немощно. От този тип са, примерно, "великолепните анализи" на Ричард Докинс за Бога и религията, пред които плитките умове са в такъв възторг. Мен примерно (дано това не звучи прекалено самонадеяно) тия негови анализи ме впечатляват единствено с умонепостижимата си абсурдност. Страшни глупости може да сътвори претенциозният ум, който е лишен от сдържащата мяра на чувството. Да, има свободна воля, има също така и свобода, тези чисто човешки феномени са толкова естествени и разбираеми, просто се иска заемането на подходяща позиция спрямо тях, позиция, която да ни позволи да постигнем верния смисъл, вкоренен в тях. Чисто човешкото, оказва се, е непостижимо от научната позиция, която изначално го изключва, изважда 65

извън скобите. Науката изважда човека и човешкото "извън скобите", елиминира го изначално, изключва го, а пък след това, представяте ли си, се опитва да даде своите тромави "обяснения" на разни чудни човешки феномени! Е, просто няма как да им се получи номера, подобно фокусничество няма как да стане! Мисля, че бях пределно ясен. Който разбрал, разбрал. Който не разбрал, и Господ не може да ми помогне да разбере. Прочее, само Господ може това, което ний, човеците, не можем. Бог може всичко. Ние обаче – не. Даже и дори да сме пределно самонадеяни учени. И две думи за т.н. "доказателства", които са любима дума на позитивно (научно), с извинение, (не)мислещите хора. За тях "най-сигурните" доказателства били ония, които са свързани с... математика, статистика и т.н. Да, математиката е нещо като идеал за научното доказателство. Но и математиката, въпреки безспорните си предимства, е безсилна да реши проблеми, които изначално или принципно са извън научната компетентност. Никой не може с математически средства или подходи да реши проблема за свободната воля на човека (в дадения пример по-горе виждате колко несигурни, жалки и смешни са "статистическите доказателства" около въпросните "експерименти", "доказващи", представяте ли си, че свободна воля било нямало! Е няма де! За научната оптика или парадигма това си е изначална постановка, това е аксиома на научното третиране. Щото ако това научно третиране приеме аксиомата, че има свободна воля, тогава и самата научна настройка отива по дяволите! Схващате ли сега поне отчасти и с ума си за какъв ужасен омагьосан кръг става дума? Превъзходен капан, в който влиза – и от който никога не може да излезе! - въпросната научна парадигма! Спирам дотук. Всъщност казах главното, заслужаващото си. Иначе темата е чудесна. Аз по нея вече съм казал каквото е трябвало в своите книги. Темата за свободата за моята философия е главната. По нея наймного съм мислил и писал. Хайде чао засега, бъдете здрави! Хубав ден ви желая! А аз ще пътувам след малко. Отправям се на път. Пак ще говорим по други вълнуващи въпроси, живот и здраве да е само! Това нека да си пожелаем, пък другото някак ще го постигнем сами. Щото има свободна воля – въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци! ДОБАВКА: В този същия сайт намерих и ето това: 7 интригуващи философски аргумента за съществуването на Бог, нека линкът да стои тук, за да не го забравя, по този въпрос също ще коментирам, но друг път. Въпросът е пределно интересен. Но сега нямам време за това. Прочее, на моя кореспондент отвърнах ето как: Мерси за линка! Можете, ако искате, да видите ето това. Забелязвате ли, че въпреки "великите открития на учените" свободна воля на човека съществува! Ако искате, ще видите публикацията, 66

която Ви пратих, ако не искате, няма да я видите! :-) От Вас зависи това, и то изцяло. Оставете научния мистицизъм, бъдете трезвомислещ човек! Опитвайте се най-вече да бъдете разбиращ човек! Това Ви желая - желая Ви и успех! Свободните винаги ще успеят. Не успяват несвободните. За което те вече си имат готови оправдания. Които обаче с нищо няма да им помогнат! С поздрав: Ангел Грънчаров

Мълчи си – и си остани безличен

Заговори, че да те видя. Сократ 67

Вяра и истина са неразделни

Загледах се днес в един филм, казва се "Уморените лъвове", американски, с Робърт Дювал, Майкъл Кейн, Хайли Джоел Осмънт, Кира Седжуик. Та там ме впечатли речта, която героят на Р. Дювал обичаше да произнася на момчета, които му се налагаше да възпитава, момчетата, които искат да станат мъже. Записах откъса от нея, който той казва на момчето, главен герой на филма, този откъс ми прозвуча много добре, има мъдрост в нея; и по тази причина ми се иска тия думи да стигнат и до читателите на списание HUMANUS: Ако искаш да вярваш в нещо, вярвай. Няма причина да не вярваш в нещо само защото не е истина. Понякога нещата, които могат да са истина или не, са това, в което човек има най-голяма нужда да вярва. Че хората като цяло са добри. Че честта, храбростта и добродетелите са всичко. Че властта и парите, че парите и властта са нищо. Че доброто винаги побеждава злото. И искам да запомниш това: любовта, истинската любов не умира, запомни това, момче! Няма значение дали това е истина. Ще разбереш. Човек трябва да вярва в тези неща. Защото това са нещата, в които си заслужава да вярваш. Разбра ли?

СЪДЪРЖАНИЕ: ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ Относно проекта за онлайн курс по личностно израстване, който предложих на сайта proznanie.bg………………………………………………………………….3

ТАЙНСТВОТО НА ПОЛИТИКАТА А давате ли си сметка ние в какво положение се намираме – щом даже вече не усещаме униженията, на които ни подлагат?...............................................5 Разрухата започва в главите………………………………………………………...6 Конрад Аденауер: Схващането на християнството за човешкото достойнство, за ценността на всеки отделен човек е основата………………………..….7 Америка продължава да е великата страна на свободата……………………10 За разсъждение и обсъждане по философия на правото………………….…11 Заветът на Ницше………………………………………………………………...….13

БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА Владетелят, който обичаше България повече от всичко друго – и към когото се отнасяме с толкова грозна неблагодарност……………………………..…..14

РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО Е, и какво е правилно в крайна сметка да учат учениците?...........................15 „Овчата психология”………………………………………………………………....16 Как търпиш да си просто тухла в стената?!.....................................................17 Кога ще осъзнаем истината за пълния провал на социалистическата система на българското образование?.....................................................................17

ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ Малък спор с "колегата" и учителя Шопенхауер………………………………..19 Кратък урок по гражданско съзнание и поведение…………………………..…20

НРАВСТВЕНАТА ПУСТИНЯ Страшна оруеловска нетърпимост към мисленето и към мислещите!.........20 Но Бългерия, гоу Търки!....................................................................................23 69

ЛИТЕРАТУРНИ ОПИТИ На кафе с уличния музикант от Purple haze boulevard……………………...…24 Християн Бачков

УЧИТЕЛСТВАНЕТО Моделите на образование, основани на принципа на свободата и на несвободата…………………………………………………………………………………..28 За учителството преди и днес………………………………………………….….28 Свободата е като хляба……………………………………………………………..31 Творческите личности са неразбрани, неоценени, неподкрепени…………..33 Промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното…………………..……35

СЛОВЕСНИ СРАЖЕНИЯ Диалог с една страстна защитничка на министерско-директорската бюрокрация……………………………………………………………………………….…..37 Въпрос за мислене и обсъждане……………………………………………….….40 Реформата в съзнанията е ключ към всички други промени…………..…….40

КАЗУС До какво води поисканото и непоисканото добро?.........................................43

БИТКАТА С БЕЗСМИСЛИЕТО Приятно е да се разбере, че има млади хора, които не са допуснали безразличието да обхване душите им!..................................................................44 Примерът на Марк Пастернак, напуснал училище за да стане милионер....46 Една полезна и необходима книга……………………………………………...…47

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИСКУСИЯ Чистият капитализъм ли просперира – или "социално-отговорният"?..........48

АВАНГАРДНО МИСЛЕЩИТЕ Предлагам ви да се запознаете с един чудесен модел за съвременно свободолюбиво училище……………………………………………………………..…49 Прави добро – каквото и да става………………………………………………...50 70

ИСТОРИЯ И ИСТИНА Поклонниците на империята на злото нямат право да употребяват думата истина!................................................................................................................51

ПОКАНА ЗА РАЗГОВОР Кои са дефектите на семейството, възпитанието и училището?..................53 Равни ли са мъжете и жените, как да разбираме "равенството на половете"?......................................................................................................................54

СЪВРЕМЕННОСТТА Подхлъзването към варварството става постепенно и неусетно……………56

ИЗХОДЪТ Няколко лоши новини за привържениците на социалистическото ни образование………………………………………………………………………………..….58 Философията като „локомотив на промяната”………………………………..…59 Нечетенето на книги съвсем не е безобидно нещо, а има най-ужасни последици………………………………………………………………………………….….60 Народът, който си заслужава тиранията……………………………………..….62 Има свободна воля!...........................................................................................62 Мълчи си – и си остани безличен……………………………………………..…..67 Вяра и истина са неразделни………………………………………………………68

Център за развитие на личността HUMANUS

Тревожен ли сте? Чувствате ли се изолиран? Имате ли проблем, от който не виждате изход? Търсите ли промяна и подобро качество на живот? Тогава ни се обадете. Центърът предлага професионална помощ на всички, които търсят промяна, по-ефективно самопознание, отговорност и авторство над собствения живот, умения за решаване на проблемите и премахване на стреса. Всеки, който иска да сътрудничи на Центъра или да получи специализирана консултация, нека да пише на angeligdb@abv.bg

Списание HUMANUS, КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg тел. 0878269488