Uchilishte po svoboda 3 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 3

Ангел Грънчаров

УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА Моята борба за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност ЧАСТ 3

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Корицата на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ………5 Текущи идиотщини: попове и монаси гониха таласъми и дяволи от Министерския съвет!.........................................5 Насърчение по посока предизвикването на свободни дебати и дискусии върху най-важните въпроси, свързани с промяната към добро в образователната сфера………………………………………………………………………..……..6 Нещо като психологически тест на тема... "Антъни Хопкинс"………………………………………………………………...7 Животът вече е успял да вземе своя реванш и надмощие над силите на разрухата, миналото и злото: идват велики времена!..................................................................................................................................................................8 Чудесен образователен казус – исторически, нравствен, психологически, политически, религиозен и какъв ли не още – по... Бокова!............................................................................................................................................................12 А вие съгласни ли сте, че в съвременни условия сигурността трябва да получи приоритет пред свободата?.......16 Примерен въпрос за дебатиране: "Мъже ли са днешните европейци – щом не могат да си защитят жените и дъщерите?"…………………………………………………………………………………………………………………………..….17 Предаването "На Агората..." от 7 януари 2016 г.: "Какво трябва да променим в отношението си към младите?"..18 Една хубава и полезна идея и инициатива на философа Райчо Радев……………………………………………….....18 Тялото е носител на “дионисиевата стихия” на живота, на оргиастичното, влюбеното в живота, наслаждението, веселието, опиянението начало на човека…………………………………………………………………………………….19 Относно моето завръщане в общността на учителите……………………………………………………………………....20 O, sancta simplicitas!..........................................................................................................................................................20 Публикации, които поставят доста въпроси около темата за образованието и възпитанието на младите……..…21 Предаването "На Агората..." от днес, темата е: Възможно ли е обучение в творческо мислене?............................21 Обръщам се към най-висшестоящата образователна инстанция, а именно към своите ученици, към техните родители, към гражданите-данъкоплатци…………………………………………………………………………………...…….22 Приемаме поръчки за нова книга със заглавие "Какво означава да си мъж?"…………………………………………..24 Книжката със заглавие "Какво означава да си мъж?" е достъпна вече и за четене онлайн………………………..…24 Още въпроси за обсъждане в часовете по личностно развитие и гражданско образование……………………...….25 Обявявам всички мои часове за напълно открити, заповядайте ако искате да видите как текат часовете по философските предмети в едно българско училище!............................................................................................................26 По съвсем демократичен начин заедно с учениците ще си направим планче или "разпределение на часовете" до края на учебната година……………………………………………………………………………………………………….…..27 Два филма – български и американски – с еднакво име и с една и съща тема…………………………………………29 Ако не сте гледали филма за първото демократично училище, можете да запълните този свой пропуск……..….30 У нас учителят няма творческа свобода – и от това губят учениците………………………………………………...…..30 Ето как се зароди една екстравагантна, направо съвсем щура идея, свързана с бъдещето на философското списание ИДЕИ………………………………………………………………………………………………………………...……31 Обява за продажбата на списание ИДЕИ…………………………………………………………………………………..…..33 Предстои излизането от печат на учебно помагало със заглавие "Личностно развитие и гражданско съзнание"…………………………………………………………………………………………………………………………………….34 И третата част на учебното помагало за 12-ти клас със заглавие "Личностно развитие и гражданско съзнание" замина за печатницата………………………………………………………………………………………………………...…..35 Разходка в снежната градска градина с размисли за ситуацията в българското образование……………………....35 Духът трябва да се съхранява, защото той е човекът!.................................................................................................36 До ден-два ще излезе от печат поредната книжка на списание HUMANUS, приемаме поръчки………………….....36 Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част I (онлайн-издание)……………………………..36 Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част II (онлайн-издание)………………………….…37 Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част III (онлайн-издание)………………………...….37 Пряк достъп до досега публикуваните книжки от популярната библиотека към списание HUMANUS……………...37 Предната корица на списанието в окончателния й вид………………………………………………………………….…..38 Предаването "На Агората..." от днес, темата е: Кога започваме да мислим с вдъхновение?...................................38 Темата на днешното занятие по етика с моите ученици...............................................................................................39 Ало, г-н Министре, Вие в кой век живеете – та постоянно говорите за проклетите "държавно одобрени" и "единствено правилни" учебници?!............................................................................................................................................39 Младите трябва да имат пределна яснота – и затова сега им е времето да мислят и да разговарят за секса, за любовта, за другите съдбовни истини на живота ни…………………………………………………………………..……..40 Вярата в Нищото, явяващо се "бог" на безбожниците, е една парадоксална вяра, която отприщва пътя за какви ли не чудовища и кръвопролития……………………………………………………………………………………………..…44 Окончателното разгадаване на загадката как се става богат………………………………………………………...…….45

Брой 3 (21), Година VII, 2015, Декември на списание ИДЕИ е достъпна вече и за четене онлайн………………..…46 Децата са толкова умни преди системата да почне да ги "шлифова"!........................................................................46 Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща идея!...............................47 Няколко мисли на великия Кант – с неговия портрет на корицата ще излезе новата книжка на сп. ИДЕИ…..…….52 Свободният човек вярва в своите сили да се справя сам и нищичко не чака даром…………………………………..53 Ето как изглежда корицата на сп. ИДЕИ този път, приемаме поръчки за хартиеното издание………………..……..55 Книжката със заглавие "Какво означава да си европеец?" е достъпна и за четене онлайн…………………………..55 Международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ е достъпно и за четене онлайн...56 ТЕАТРАЛНА ПЕДАГОГИКА или как една театрална трупа може да промени нещата…………………………...…….56 Епичната образователна реформа буди вече само смях – и поражда свръхпатриотични лигавщини!...................57 Нека да ни се смеят, нека!...............................................................................................................................................57 Поканата важи и за вас, посетителите на тази страница – и също така за читателите на моя блог!.......................58 Наште български представи за свободата и достойнството са съвсем извратени и малодушни……………………58 Ето как стават нещата обикновено у нас, у Нашенско………………………………………………………………….……60 Леле-мале, на нивото на японците съм бил – представяте ли си каква чест е това за мен?!...................................61 Иван Недев – млад актьор, сниман със списание HUMANUS………………………………………………………………62 У нас най-големи и най-истински патриоти, с извинение, са най-безочливите лъжци!..............................................62 Отиващият си министър пак се престара в подмазването: нарече Бойко Борисов "Цезар"!.....................................63 Не вервам да има българин, който да не се смята за достоен да е министър – или има такива, а, вие как мислите по този въпрос?................................................................................................................................................................64 Боко, мама му стара, нищо друго ли не научи освен това, на което те учеше Т.Живков – когато му разтриваше ушите като телохранител?!..............................................................................................................................................65 Позволявам си малък cümbüş, обръщайки се директно към г-н многообичния ни премиер……………………….…66 Третата част на моята книга "Реформа на НЕобразованието" замина за печатницата……………………………….67 Предаването "На Агората..." от 28 януари, темата е: Как мисли творчески мислещият човек?................................67 Бедна страна като нашата не може да си позволи да има лошо образование……………………………………….…68 Третата част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн………………….....68 Втората част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн………………….…69 Първата част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн………………..…..69 Книгата "Реформа на НЕобразованието" в три части вече е достъпна за четене онлайн…………………………....70 Учителите не приемат тая гавра партийната кукувица Кунева да е министър на образованието и науката и заплашват със стачка!...........................................................................................................................................................70 Незабравим спомен от учителската стачка през 2007 г……………………………………………………………………..71 Слаб по история на кандидат-министърката на образованието и нАуката………………………………………………72 На робството ще ни посягат те!.......................................................................................................................................72 Часовете в едно пловдивско школо протичат по иновативен, по съвременен начин………………………………..…73 Нещо твърде интересно за "робството"…………74 Интелигентната реакция на новината, че Кунева щяла да става министър на образованието и нАуката…………75 Вкратце за нашия Дискусионен клуб…………………………………………………………………………………………….75 Предлагаме Хекимян Пеевски за министър на образованието и родолюбието…………………………………………76 Май наистина не могат да намерят некой смотан зубър с цайси да носи раницата на министър на образованието и нàуката та се наложи да предложат Куневица!...........................................................................................................77 Как да помогнем на едно загубено поколение да намери своя път?........78 С кандидатурата на Кунева за министър на МОН Боко има шанс да опраска едновременно и самото МОН, и самите "реформатори", с извинение!..............................................................................................................................78 Относно проекта на идеалния министерски съвет на България……………………………………………………………79 Вярващият във всичко не вярва в нищо; невярващият в нищо вярва във всичко…………………………………..….80 Книжка 1 (8), година III на списание HUMANUS замина за печатницата и вече е достъпна за четене онлайн…....80 Кратко обръщение към другарите, които се гордеят, че били роби………………………………………………….……81 Леле, е тè това вече не се търпи: и историците официално посегнаха на тъй милото на всяко българско патриотично сърце "турско робство"!!!.......................................................................................................................................82 Започвам да пиша книжчица за мисленето, възнамерявам да я "опраскам" за седмица-две………………………..82 У нас символ и въплъщение и на тъй умилителното робство, и на така приятната тирания, и на толкова скъпата ни мизерия е имперска Русия!.........................................................................................................................................83

Корицата на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ сряда, 6 януари 2016 г.

Ето така ще изглежда корицата на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ; на корицата е портретът на Ф.Прокопович, украински философ.

Текущи идиотщини: попове и монаси гониха таласъми и дяволи от Министерския съвет! сряда, 6 януари 2016 г.

Попове гониха таласъми в първия работен ден на правителството Попове гониха таласъми и дяволи преди началото на първото за Новата година правителствено заседание. Отец Никанор от Гигинския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” благослови министрите и ги поздрави от името на патриарх Неофит. Той поздрави и за днешния празник – Богоявление.

След церемонията премиерът Бойко Борисов обясни, че духовниците са поканени, защото " като добри християни трябва да си спазваме традициите". Кратък коментар: И какви са тия християнски таласъми, да ме светне някой? (Деница Аврамова)

Насърчение по посока предизвикването на свободни дебати и дискусии върху най-важните въпроси, свързани с промяната към добро в образователната сфера петък, 8 януари 2016 г. Получих следното обнадеждаващо писмо от РИО-Пловдив, възприемам го като насърчение по посока на предизвикването на свободни дебати и дискусии върху най-важните въпроси, свързани с промяната към добро в образователната сфера:

Това е един добър знак, не знам, така ми изглежда, може и да не съм прав, възможно и да се заблуждавам, но така ми се струва, а вие какво мислите?

Нещо като психологически тест на тема... "Антъни Хопкинс" петък, 8 януари 2016 г.

Знам, че темата е деликатна, разбирам, че "дърпам дявола за опашката", съзнавам, че по този начин без да искам мога да спомогна за възникването на един неприятен прякор на собствената си особа, но ето, пак искам да кажа нещо: вчера други ученици, групичка от мои ученици (трима) дойдоха след часа при мен в коридора и ми казаха, че "удивително" съм бил приличал на... Антъни Хопкинс! :-)

Аз се изсмях и им казах, че най-вероятно си правят джумбуш, че се майтапят, казах, че оценявам майтапа им, те обаче ми казаха, че говорят сериозно. Най-вероятно причина е това, че и моята коса вече е почти бяла като на въпросния артист, не знам, но те твърдят, че имало "поразителна прилика".

Не съм суетен, такива неща са ми чужди, но ето, отбелязвам факта, така ми казват и други хора. Тази сутрин, гледайки клипчето на предновогодишното издание на предаването "На Агората..." обаче ми се стори, че наистина сякаш приличам малко на известния британски актьор. Та макар че е доста глупаво, искам да попитам и вас, ето някои снимки от това предаване: на вас как ви се струва, има ли някаква прилика или се заблуждавам на базата на това, че аз лично много харесвам и уважавам Антъни Хопкинс?

Дали при мен това не е нещо като проста оптическа измама? Щото човек, първо, най-много от всичко на света обича себе си, а на тази база по-нататък е способен да направи какви ли не глупости, излагации, маймунджулуци...

Животът вече е успял да вземе своя реванш и надмощие над силите на разрухата, миналото и злото: идват велики времена! събота, 9 януари 2016 г.

През изминалата седмица се случиха много изключително вълнуващи събития, за които е грехота да не пиша нищичко в дневника си. Имам предвид не някакви други събития, а такива единствено от моя съвсем личен (и донякъде публичен, обществен) живот: това беше първата седмица от моето завръщане на предишното ми работно място, където бях възстановен със съдебно решение, а е знайно, че аз работя (и цял живот съм работил само това, най-вече това) като учител по философия и по гражданско образование. Та говоря за събития и преживелици в този именно план, за които нищичко не съм писал в дневника си – ще излезе, че изведнъж съм онемял! Говоря за впечатлението, което създава това необичайно мълчание, впечатление именно у редовния читател на блога ми. Не, не съм онемял, само дето бях много натоварен с какви ли не и то най-силни впечатления и... емоции, чаках нещата да улегнат малко от малко, пък и имам известни надежди за промяна, и то към добро. Нищичко не съм писал за тези мои впечатления и емоции, уверявам ви, не съм се променил, но ще внеса в отношението си някои по-различни подходи.

Единственият мой отзив около тия проблеми през седмицата бяха две публикации с обща тема, ето ги: Бил съм приличал, представяте ли си, на сър Антъни Хопкинс – по-голям комплимент в живота си не бях получавал! и също Нещо като психологически тест на тема... "Антъни Хопкинс". Резонният въпрос е: какво става, как е възможно Грънчаров да се занимава с такива, моля ви се, пълни глупости?! Оглупя ли Грънчаров бе, или пък е толкова суетен, малее, ето, видяхте ли, казвахме ли ви, че тоя човек е не какъв, за какъвто се представяше?! Та по повод на тия мои две публикацийки, свързани с моята евентуална "ужасна суетност" има доста отзиви в блога ми и във фейсбук, венецът на които е репликата на една винаги бодра другарка, която тържествуващо по този повод заключи ето, сякаш е нещо като древната жрица Пития от общогръцкото светилище Делфи: Само плитките, комуноидни умове могат да се занимават с това на коя световна знаменитост приличат. Както и пъпчивите, празноглави пубери. Грънчаров е от първите. Забелязвате, тази другарка си е обогатила речника, изплагиатствала е и вече без неудобство използва моята любима дума, думата "комуноид". Сама бидейки очебийна комуноидка, тази анонимна другарка, забелязвате, ме произвежда във високото звание комуноид, нарича ме "комуноиден ум". Няма как, налага се да реагирам, ето какво й написах там: – Мила другарко, нещо сте се объркала съвсем. Нищичко не сте разбрала, тотално не сте адекватна на света и на реалностите. Ако си мислите, че Грънчаров наистина много се вълнува от въпроса на коя именно световна знаменитост прилича, това означава, че изобщо не сте в час. Грънчаров с публикациите по този въпрос си прави някакво изследване: единственото, за което си позволи да пише около темата за връщането си на работа в училището, от което преди време беше с гръм и трясък уволнен, беше тази сюблимна темичка, защо ли? Понапънете се да помислите и да се доберете до точния смисъл. Щото изобщо не сте разбрала. Нека този момент да остане загадка за вас и задача за самостоятелно осмисляне. Второ, изразът "комуноиден ум" е нелепица, комуноидът няма ум. И не може да мисли. Което Вие самата превъзходно демонстрирате. Комуноидът всичко си знае, защо му е да мисли? Комуноидът при това винаги знае "единствено правилното", ето, по тази причина нема нужда да мисли. Комуноидът съди, лепи етикети, произнася анатеми, оплюва старателно другата личност, той е зает предимно с тия неща, той нема време за мислене от тях. Като пишете за някакви несъществуващи "комуноидни умове", вие прекалено много величаете комуноидите. Тоест, себе си... ОК, когато измислите какво да ми отговорите по поставената задачка, а именно, кой ли е тайният смисъл от тия "вълнения" на Грънчаров окото толкова тъпата тема "Приличам или не приличам на... Антъни Хопкинс?", тогава ми се обадете и кажете какво измислихте. Ако успеете да измислите нещо де, само тогава ми се обадете. Бъдете здрава! Да, защо съм писал само по тази толкова "важна" тема е загадка. Която има някакъв смисъл. Който успее да го разгадае, нека да каже. Това е наистина нещо като тест. Психологически и нравствен. Знаете, аз обичам тестовете, много си падам по тях. Обичам, пристрастен съм към изследванията на човешката душа. И по тази причина, за да добия някакви реакции, си правя съответните провокации към тия души. Да ви кажа ли какво разбрах по повод на този тест? (Аз директно нарекох втората публикация, сами виждате, "тест по... Антани Хопкинс". Дали физиономично приличам на този велик човек мен слабо ме вълнува, да не кажа изобщо не ме вълнува. За нас, философите, тия, външните неща нямат особено значение, слабо ни вълнуват. Но ако имам друга, душевна прилика с него, това е за мен важно. За мен А.Хопкинс е един изключително умен, душевно и духовно развит талантлив човек, той има страхотно излъчване, вярвам, ще се съгласите с това. Ако имам в своето поведение, говорене, излъчване и пр. нещичко, което наподобява тия неща при него, това за мен вече има значение, важно е за мен. Но това го поставям като проблем. Казах, интересуват ме реакциите на различни хора по повод на проблема, поставен във въпросния тест. Забележете: за цяла седмица подхвърлих само това, че някакъв си ученик (и след това друг) ми бил казал нещичко за предполагаемата "поразителна прилика". Помислете: нищо друго ли не ме е впечатлило, само това ли ме е впечатлило, та само за него съм писал?! Очевидно не. Аз като човек и като философ с глупости не обичам да се занимавам, а търся най-важните проблеми. И по тях мисля и пиша, опитвайки се, дето се казва, "да хвана бика за рогата". А сега за всичко друго мълча, и пиша, видите ли, само за такава една глупост: на кого приличам повече, на изтънчения духовен аристократ от Великобритания сър Антъни Хопкинс или, примерно, на френско-руския лайнар (с извинение за думата!) Жерар Депардийо, с когото също може да имам известна прилика, не мислите ли (напълнях напоследък доста и все повече, вероятно, заприличвам и на него!). Та ето го малкото казустче: защо Грънчаров се бъзика с нас като пише по тази тема, какво ли цели този хитрец? Вероятно нещо проучвам, интересува ме нещо, добивам по този начин важна за мен информация, подхвърляйки шеговито такъв един неясен по естеството си казус, който играе ролята на нещо като лакмус. Лакмус за ставащото в душите на много хора. И той най-вече в душите на хора, които принадлежат на общността, наречена "ПГЕЕ-Пловдив", моето училище. Всичко дотук написано тази сутрин е само въведение, пролог. Към една друга голяма тема. Много имам за писане и за казване. Много мисли терзаят душата ми. До този момент нямах време, спокойствие и настроение да пиша за тях. А това са истински важни въпроси, по които си заслужава да се мисли и пише. Уверявам ви, че в главата ми единствената мисъл, която се върти, не е това дали приличам на Антъни Хопкинс. Съвсем други мисли се въртят в главата ми. Цял рояк от мисли, коя от коя по-важни. Страхотно важни мисли терзаят напоследък душата ми. И ето, днес е събота, следва да пиша за тях. А е трудно, щото, казах, тия мисли са многобройни. И ако искам да уловя всяка от тях и да я изложа, подобно на ловец, именно като убита, върху "хартията", ще ми трябва много време. Прочее, как мислите, трябва ли да продължа своето добило толкова голяма популярност дневниче за моите преживелици в качеството ми на деец в образователната сфера? И знаете, че аз там с пределна откровеност пишех по тия най-"щекотливи" (така и не разбирам смисъла на тази дума, но тя се е забила в съзнанието от паметната ера на комунизма!) теми и проблеми. Това са вече важни и обществени, и граждански теми, имам предвид конкретната ситуация в българското образование и то на примера на едно-единствено училище. Трябва ли да зарежа тази своя изстрадана тема, по която вече и доста книги издадох, по която писах, писах, писах. Нима тази тема със завръщането ми в това училище (от което бях позорно изгонен преди 17-18 месеца) вече, така да

се каже, е "изчерпана"? Едва ли. Тогава как мога да допусна да я изоставя?! Та нали сам казвах, че тази тема е нещо като "златна мина"? Как човек да изостави цяла една пълна със съкровища златна мина? Това е цяло безумие, нали така, вярвам, че ще се съгласите с мен поне по този въпрос. Ситуацията в българското образование не е станала като с магическа пръчица бляскава с моето завръщане в това училище. Тежки проблеми си стоят и чакат своето решаване. А това решаване може да стане по един-единствен начин: с широк, много упорит и изцяло свободен демократичен дебат с участието на всички, и ученици, и учители, и родители, и администрация, т.е. образователни чиновници и властващи лица. Друг начин за решаване на подобни великолепно трудни проблеми на нашия живот, която е така неуреден, няма. Не е изобретен друг начин. Мълчанието по тях не е никакво решение. Бягството от тях няма да ни спаси. Нито пък усмивките един към друг могат с нещо да ни помогнат. Трябва да се разговаря и то всеки ден по всички стоящи и чакащи решението си тежки, а аз обичам да ги наричам горещи, даже парещи проблеми на училищния живот, на образованието, на отношението ни към младите и пр. Е, знаете, аз обичам дебатите, дискусиите, споровете. Даже успях да изпрося от РИО-Пловдив ето този документ, който именно ми дава "карт бланш" за инициативи в тази област; вижте какво пише в него:

Възниква логичния въпрос: къде и как трябва да се води този толкова потребен, даже съдбовно важен дебат? Ами трябва да се води в пределите на самото учреждение, в случая това е образователно-възпитателното и личностно развиващо учреждение, наречено "ПГЕЕ-Пловдив" (все още). Макар че е резонен и този въпрос: след като тия разговори и спорове (досега предимно едностранни, предимно водени от моя страна, другата страна до този момент предимно мълча, демонстрирайки нежелание да дебатира!), благодарение на моята активност в блога, придобиха голяма публичност, дали не следва, и то за доброто на същата тази общност дебатът да продължи включително и на такова едно гражданско, публично и прочие ниво? Защото публичността, няма какво да си кривим душата, е огромна сила. Медиите също са такава сила, която трябва да бъде използвана. Щото ситуацията в българското образование, повтарям, не е бляскава. И примерът на моето, на нашето училище може да изиграе ролята на нещо като детонатор за отприщването на тъй потребната и целебна

дискусия и то на едно национално ниво. Просто се иска взаимно съгласие и това може да бъде направено. Бягството от широката публичност не е достойно поведение. И говори за не толкова лицеприятни склонности. А нали трябва да бъдем демократи, живеем в страна, която декларира, че била, видите ли, свободна и демократична? Как да е свободна и демократична една страна, в която отношенията в съставящите я конкретни общности са съвсем недемократични? Същинската борба за промяна, за демократизация на нашата изцяло порочна, т.е. недемократична, несвободна образователна система все още не е започнала; но тази борба ни зове отдавна, а ние се държим като пълни малодушници. Държим се позорно и недостойно. А така не бива. Така самото време няма да ни позволи да се държим. Време за чакане пък няма. Времето за чакане и за търпене отдавна е минало. Ето защо, в светлината на отдавна декларираните и на централно ниво (МОН, Парламент и пр.) пориви (да използвам тази дума) за реформи и за демократизация на образователната система, борбата за промяна вече трябва да се води на широк фронт. Трябва да стане така, че "да загори и да закипи под краката ни". Имам предвид да започнем да водим най-горещи и пределно откровени и открити дебати. Аз съм за, показал съм го, и то не на думи, а на дело. Очаквам с интерес отклика на другата страна. Която, вярвам в това (ще ми се да вярвам!) не желае да се афишира като крепителка на отчайващото статукво, нали така? "Всички" искаме промени и то към добро, е, начинът тези промени да започнат да се случват е ние самите, първо, да се променим; а ние ще се променим като почнем да разговаряме, да преговаряме, да дебатираме, и то, казах, пределно честно, открито, вдъхновено, с цялата си душа и страст, на която сме способни. Мълчанието, уверявам ви, изобщо не е злато, ама изобщо! Мълчанието, ако ми позволите да цитирам моя приятел Иво Инджев (смея да го нарека така, имам прекрасни лични отношения с него, въпреки че не правя нищо та да му досаждам и да му пиша често!), по неговите знаменити думи е... злото; отбележете, мълчанието е злото, а не злато! Какво повече има да се говори по този въпрос, та той, Иво, всичко е казал и то само с една дума! Ето, аз една седмица нищичко не писах и дадох шанс на други хора да премислят позицията си, да си изработят стратегията и пр. Готов съм да чакам още, примерно, цял месец. Но не повече. Месец даже е много. Трябва да започнем много да разговаряме. По всички проблеми. Без никакво изключение. И то с участието на най-важните хора в цялата тази работа: при демокрацията демосът са най-важните. В едно училище, където огромната част от народа са младите хора, учениците, те именно са най-важната сила на демоса, на народа. Ученическият народ е най-важната, решаващата част на демоса. Техните родители също са най-важна част. Учителите също са важна сила, съставляваща демоса, гражданите, които имат интерес от същинска промяна към добро в образователната сфера. Глупаво е да се мисли, че учителите са консервативна сила, имаща същински или същностен интерес от запазването на отчайващото статукво в българското образование. Ето една тема за дебатиране: а наистина ли е отчайващо положението в образователната сфера на България? Аз твърдя, че е отчайващо. Има много неизползвани сили и ресурси, които не са активирани, по тази причина положението хем не е бляскаво, хем не е неотчайващо. Напротив, трагично е. Ужасно тежко е това положение. Други акцентират, е било имало, видите ли, "несъмнени успехи", не трябвало да бъдем черногледи и ала-бала. Нека да сблъскаме тия две тези в широк дебат, в който всеки да може да вземе думата и, дето се казва, да си изплаче мъката. Синдикатите, апропо, е престъпление че мълчат и си кротуват, имам предвид учителските синдикати и техните ръководства. Да си спомним, че преди доста години имаше учителска стачка, най-голямата в историята на България. Най-продължителната. И тази стачка завърши най-позорно. Но аз не вярвам българският учител да е смазан тотално завинаги. Не ща да повярвам. Убеден съм, че сред българските учители има много достойни хора с манталитета на борци. А не на мухльовци. Между другото да подхвърля и това: мухльовците нямат моралното право да бъдат учители и възпитатели на младежта. Защото мухльовците могат да създават само мухльовци. България, уверявам ви, няма нужда от мухльовци и от малодушници. Щото си ги има предостатъчно. Ето, готов съм да спомогна за организиране на първия дебат, налага се тия дни да бъде възкресен ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ в ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, предлагам темата на първия дебат в него да бъде, да речем, тази: Реформа или революция е необходима на българското образование? Или друга една тема:

Наистина ли е толкова отчайващо положението в образователната сфера на България – както твърдят някои "черногледци"? Примерно казвам. Има безброй други хубави, потребни, належащи теми за дебатиране. Страшно много такива теми има. Темите могат да се променят, но едно е несъмнено: дебатът е крайно време да започне. Времето за бягане от дебати свърши. Отдавна е свършило, но сега хептен свърши. Край. Разбрахме, че без дебати работата отива на поразия. Тя отдавна е отишла е, ама ние по тъй прекрасния български обичай се правим на ударени че не забелязваме това. Както и да е. Без постоянни, всекидневни дебати по всички най-горещи проблеми няма как да има демокрация. Няма никаква демокрация ако в една общност няма непрекъснати и то съвсем откровени и свободни дебати по всички важни въпроси. Който не обича дебатите и дискусиите такъв не обича демокрацията. Показва, че демокрацията за него е нежелана. Такъв не желае и свободата. Не казвам, че е враг на демокрацията и на свободата, но има такива наклонности. Да се изразя така. Точка по този въпрос. Живеем в ХХI век. Век на свобода и демокрация. Даже арабите се борят за свобода и демокрация и много страдат около тия свои борби. Само ний, българите (и руснаците) ли ще бъдем встрани от този всеобщ човешки копнеж към свобода и демокрация? Само ний ли ще бъдем нации, съставени предимно от... "трайчовци"?! Хей, страшно е, ще загинем

ако ний, българите и руснаците, не направим нужното да извоюваме свободата и демокрацията си. Вижте братята украинци какво правят. Вижте комшиите ни, румънците. Само ний, българите, продължаваме да се излагаме - вместе с руснаците де, те още повече от нас се излагат. Тяхната работа е хептен отишла по дяволите. Апропо, като казах за руснаците, се сетих за нашия пръв треперко на республиката ни Боко Борисов. Дето постоянно трепери от страх пред руснаците. Знаете, аз съм безпощаден към това недоразумение още от първите мигове на появата му на българската медийно-политическа сцена. Ако не знаете това, наш Боко не е никакъв политик, управник или държавни, он, милият, ни е шоумен! Он е нещо кат Слави. А нашата политика е нещо като театър или като цирк (да ме прощават тия две велики изкуства че сравних българската политика с тях!). Българската политика, по-вярно казано, е нещо като чалготека, в която на пилона се върти не некоя потна чалгаджийка, а се върти на главния пилон он, ненагледният ни герой от Банкя! И сите му ръкоплескат! В чалготеката, както се полага, сите са пияни, изпотени и смърдят. Това е положението в българската политика. В моето възприятие. Вие кажете ако не сте съгласни с мен. Аз просто казвам как аз виждам нещата. Неслучайно пиша това. Нещата са свързани. Вижте каква чудесна реплика получих по моя публикация от вчера по адрес на поведението на главния онбашия на республиката ни (виж: Егати гьонсуратлъка, егати дебелоочието, егати аморалността, егати комунистическата свинщина!): Грънч, не се е..вай с г-н Борисов. Който го е обидил добро не е видял. Веднъж те уволнихме заради това че си позволяваше да го плюеш, не ти е дошъл очевидно акъла и продължаваш. Така си подписваш присъдата. Не си мисли че си недосегаем. Ще патиш още много. Отбелязвам това като показателен симптом. Между другото Иво Инджев – още един опраскан като мен, него го опраскаха преди доста време! – вече таваришчите нашенски рублофили открито го заплашват ето как, това словоизлияние го е написал урод, нарекъл се, представяте ли си, с псевдонима или кличката (казано на руски) "Човек", ето, четете: Боклук, ти защо не си убит още? Ако бяхме нормална държава, ти отдавна щеше да вуснеш на бесилото или да бъдеш храна за прасетата в Белене. Пожелвам ти час по скоро това да ти се случи. Мръсен продажник, колко ти плащат американците за глупостите, които не спираш да ръсиш? Усещате ли същия стил на тия, дето се грижат за опраскването на такива като мен, като И.Инджев и т.н. (то вече не останахме много тия, дето като ни опраскат, и в свидното ни отечество ще настъпи пълна комуноидна идилия!). Да, виждате, България е вече в състояние на война. Има много вътрешни врагове на България, които обслужват руския имперски интерес - за презрени рубли го правят, не за друго. Те така са научени. В тази връзка искам да завърша с нещо най-важно по моя преценка. В тия пет дни, в които ходя отново в моето училище имам страхотни наблюдения и впечатления, засега не мога да ги описвам, щото се иска много време. Но ето най-важното сред тях. И то е: страхотни млади хора са се появили в откакто не съм учителствал в него, т.е. за тия 20-тина месеца вече. Умни, разбиращи, смели, любознателни, копнеещи за истината, правдата, доброто. Възхитен съм от "човешкия материал", както се изразява любимецът на нацията ни; той твърди, че този "матр`ьял" бил лош, аз обаче твърдя, че що се касае до тия свежи сили, дето напират от недрата на нацията ни, именно младите, "материалът" е великолепен. Това е вече поколението на свободата, което от толкова време чакаме. То вече се е родило и е пораснало. Благодарение на даденостите на съвременния свят - ах, тези "проклети американски империалисти", дето подариха на човечеството тоя толкова коварен интернет, обслужващ ефективно тъй опасната свобода! - това ново поколение е възприело убийствения за мафията ни и за комуноидността манталитет на свободния човек, на западно, на европейски мислещия човек. Тия дни само това правих: възхищавах се на младите, на техните реакции, общувайки с тях, запознавайки се с тях. Страхотни са, невероятно силно ме впечатлиха! Прекрасни са, ето тези млади хора ще спасят България. Макар още да не са минали ония 40-години на Мойсей, в които трябва да се роди и да възмъжее поколението, израсло в условия на свобода, в България има вече едно поколение, което не е като нас, което е със съвършено друг манталитет и светоусещане. И те именно ще спасят България. Ще я направят нормална и цивилизована, т.е. свободна и демократична страна. Този е моят главен извод от общуването ми с тия младежи през тази първа знаменателна седмица след завръщането ми в ПГЕЕ-Пловдив. Невероятно съм въодушевен от тия свои впечатления, сами забелязвате, че не намирам суперлативи за да си изразя емоцията! Затова и спирам дотук. Хубав ден ви желая! Дано този текст, който съчиних току-що, да ви даде известен оптимизъм. Аз съм непоправим оптимист. Вярвам, че работите ще потръгнат. Но се иска борба. Имам надежда, че все повече хора ще се включат в тия спасителни за България борби около запазването на нейната съвременна, прозападна, европейска и демократична ориентация. Дойде времето да заслужим приемането си в клуба на благоденстващите и развити западни народи. Първата ни работа е да направим нужните промени в образователната сфера, щото да се отприщи човешкия потенциал на нацията, щото младите да могат да се развиват като пълноценни личности и добри граждани. Комунистическата олигархия и мафия у нас използва своите уродливи креатури като Б.Борисов и вся остальная... за да правят всичко, че от училищата да излиза негоден "матр`ьял", т.е. тъпи, прости, немислещи, индиферентни, пасивни, затънали в пороци безличници-безделници, тази задача социалистическата ни образователна система я изпълняваше бляскаво години наред, съвсем доскоро (разбира се, винаги е имало изключения, потвърждаващи обаче правилото: масата у нас не е в бляскаво личностно и духовно състояние!). Но животът вече очевидно е успял да вземе реванш и надмощие над силите на миналото и на злото. Младите днес вече са други. Това е безкрайно радващо. Те ще видят сметката на въпросната олигархия и мафия, която е главна пречка за развитието на България. Тя вече е обречена. Скоро ще трябва да дойдат носачите да изнесат трупа й. Трепери, олигархио, треперете, мафиоти! Но преди това всички ние просто трябва да си изпълним задълженията като човеци, като българи, като граждани. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!

Чудесен образователен казус – исторически, нравствен, психологически, политически, религиозен и какъв ли не още – по... Бокова! неделя, 10 януари 2016 г.

От седмица отново работя като учител в едно елитно пловдивско училище, възстановен бях в него със съдебно решение. Освен етика и право и философия ще преподавам и гражданско образование, т.н. "Свят и личност" в два 12-ти класа. Интересно е да подчертая това, че учениците изключително много обичат да участват в т.н. "по-раздвижени" или модерни, съвременни "образователно-технологични форми", да ги наречем така; аз също много ги обичам; по тази причина в първата седмица във всичките класове, в които влизам, дадох възможност на учениците да участват в такива едни обсъждания, игри, състезания, решаване на казуси и пр.; интересно е, че те споделиха, че това било новост за тях (не бях им преподавал досега, с изключение на два класа, именно тези дето са в 12-ти клас). Е, понеже на учениците много им хареса да участват в такива обсъждания, ще правим нови и нови такива, всяка една тема може да бъде обсъждана по такъв нов, съвременен, авангарден начин (как точно се правят тия неща аз вече съм писал и обяснявал в своите книги за образованието, сега за това няма да пиша). По тази причина на мен съзнанието ми е заето с това да измислям нови и нови интересни казуси, които да предлагам за обсъждане на учениците си (въпреки че имам толкова много стари казуси, че даже и малка част от тях не мога да приложа, но новото винаги е за предпочитане). Ето тази сутрин как самият живот ми подари такъв един превъзходен и то съвсем съвременен казус, който е чудесна възможност учениците от 12-ти клас най-вече да се упражняват в осмисляне, тълкуване, да опитат да постигнат всички важни моменти (исторически, психологически, нравствени, политически, чисто духовни, чисто човешки, религиозни и какви ли не още!). Вижте как човек може да стигне до един невероятно хубав казус, ще обясня това, защото туй нещо, предполагам и дори съм дълбоко убеден, е изключително трудно особено за по-млади преподаватели, които имат възможността да преподават такива нелеки предмети като философските (примерно, на моето досегашно работно място в гимназията на гр. Раковски най-вероятно ще ме наследи съвсем млада девойка, бакалавър по философия (сега учи магистратура), която никога не е преподавала този предмет, това ще й е за първи път). Та затова ще обясня вкратце как става цялата работа. Попадам тази сутрин на публикация в блога на Иво Инджев (аз него редовно го чета), която ме препрати в един политически и анализаторски сайт; ето в резултат на това и моят блог откликна на оформилия се "горещ проблем": Другарката Бокова е била агент на КГБ – и като такава служи не на България, а на Русия!. Аджеба, трябва ли да смятаме, че е чест за България Бокова да стане шеф на ООН? Без да се замисли човек, особено като не знае коя е Бокова, какво му пречи да каже: амче тя и българка, това е голема чест за нас, българите, "наш човек", "нашенка" един вид да стане шеф на Световната организация, нали така? Знаете, на това основание се води и пропагандата в полза на Бокова, тя залага на тия все пак крайно елементарни и подвеждащи "патриотични подбуди". Моята работа обаче като сериозен преподавател по гражданско образование е да помагам на младите да си изработят солидна, основателна преценка и да вземат вярното, доброто, разумното решение, така се оформя един наистина превъзходен казус, в който наистина има много важни моменти, всеки от които има своето значение за постигане на крайното решение; именно така и могат младите да бъдат обучавани в тълкуването на подобни сложни житейски казуси, колизии и пр. И ето сега аз как смятам да поставя казуса, непременно ще го проведа през тази седмица и в двата 12-ти класа (на които преподавам) и при това ще си позволя да го предложа и на преподавателя, който води този важен предмет в останалите пет класа, с него съм в чудесни отношения, той е напредничав човек и вярвам, ще приеме предложението ми. Поставяне на казуса (ще опитам да го поставя с точните думи, с оглед да помогна на други преподаватели по този предмет, те да могат да го използват това поставяне в своята непосредствена работа): Ученици, искам да ви предложа да участвате в едно обсъждане (дискусия под формата на състезание между два отбора, нещо като игра и пр.), да се надяваме, че ще ви е интересно, пък и ще имате полза от него. При това всеки ще може съвсем свободно да се изкаже, неговото мнение ще има голямо значение. Казусът е някаква мъчнотия, която се нуждае от прецизно изследване и осмисляне, за което, дето се казва, "повечето глави" са крайно необходими; е, ще има и спорове, без тях не може. Ще заложим на тях. Ето, аз ще ви предложа за разнищване след малко следния случай, който тъкмо сега е

много актуален, знаете (или не знаете), но от известно време се води кампания за налагането на българката Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН. Голяма чест е това, нали така: българка да стане шеф на най-голямата световна организация! Вие какво знаете за г-жа Бокова? (Ще изслушаме какво знаят, нека да споделят тия това, което знаят.) Аз в това време ще записвам на дъската факти за кандидатката. В един момент и аз ще им разкажа някои факти. Предполагам, ще се оформи следното любопитно списъче: – И.Бокова е бивш партиен функционер на БКП и БСП; – Тя е дъщеря на виден комунистически деец от диктаторския режим у нас преди 1989 г. (и след 1944 г.), баща й е бил в най-тесния приближен кръг до диктатора, във висшето партийно ръководство; той също така е бил и голямо началство в идеологическата опора на диктатурата, примерно бил е главен редактор на партийния вестник, наричан "РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО" (народът в онова време тайно го наричаше обаче ето как: "РАЗБОЙНИЧЕСКО ДЕЛО", аз примерно съм чул тази дума най-напред от своя дядо); – Има факти и сведения, че бащата на Бокова, именно Георги Боков, веднага след преврата на 9 септември 1944 година е участвал непосредствено в кървавите репресии особено над интелектуалци, собственоръчно е участвал в убиването на видния писател Райко Алексиев, ето свидетелството на Радой Ралин, на 8 март 1993 г. в Народния театър по повод тържественото честване на 100-годишнината на Райко Алексиев Радой Ралин казва дословно, думите му са документирани: „Върху битата снага на непрестанния смехотворец въодушевени революционери всеки ден играеха юдинско хоро и го превърнаха в едва дишащ труп. Един по-сетнешен гаулайтер на печата – Георги Боков – се хвалеше че му ударил 400 шамара.“ – Синът на убития писател Р. Алексиев, Алекс Алексиев (живеещ в Америка и имащ кариера като известен политически анализатор в САЩ) по този повод казва следното: "Аз съм много против това да се търси наследствена вина, което е една от най-лошите черти на комунизма. Но минималното, което би трябвало да се очаква от децата на злодей е някакво разграничаване, някакво макар и малко покаяние. При Бокова не само че това напълно липсва, а напротив - цялата й кариера се дължи на комунистическото й потекло и грижите към нея на "любимата" на всички ни до ден днешен Столетница." – Освен Ирина Бокова голяма кариера в БКП-БСП направи и нейният брат Филип Боков, който се обезсмърти с една известна фраза, казана в първите години на прехода към демокрация; когато демократите настояваха БКП да поеме своята вина за ужасните и кървави репресии срещу народа, проведени от комунистическия режим, Филип Боков се провикна в Парламента, предизвиквайки радостни овации от лявата страна на залата: „Ние от БСП вината поемаме само с мезета!” – Заради тази историческа и толкова духовита фраза Ф.Боков получи вечната признателност на БСП, заради което беше назначаван на най-приятни държавни постове, примерно посланик, съветник на президента Първанов, високоплатен консултант в разни фирми на приближени до БСП фирми и пр. – За жалост в неговото семейство обаче се случват ужасни трагедии: Дъщеря му адвокат Биляна Бокова се самоубива на 29-годишна възраст през 2003 г. Синът му Георги Боков е криминално проявен и има няколко присъди за кражба на автомобили. През 2001 г. катастрофира тежко с краден автомобил „Ауди“ край Мездра. Уличен е в побой над собствената си майка и в опит за подкупване на органи на реда, но обвинения не са повдигнати. Загива на 39-годишна възраст при автомобилна катастрофа, заедно със съпругата си Мария, на 16 август 2011 г. – Дали пък "висшите сили" по този начин не са отмъстили заради кървавите злодеяния най-вече на дядото, именно на комунистическия сатрап Георги Боков? – Да се върнем на Ирина Бокова. Алекс Алексиев в едно свое интервю казва следното: Да, ще ви дам пример. Преди малко повече от година, през април 2014 без предупреждение, без никаква мотивация правителството на Орешарски уволнява Стефка Славова, представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие. Защо? За да назначат на нейното място дългогодишното ченге на Първо главно и много по-важно - съпруг на Ирина Бокова, Калин Митрев. Партията наистина се грижи за децата си! Има и много други признаци за това, че тази дама не е читав човек и не си служи с почтени средства. В официалната й биография в страницата на ЮНЕСКО пише, че тя е била външен министър на България и освен това държавен секретар за европейска интеграция (Secretary of State for European Intеgration). Първо, тя никога не е била външен министър на България и това

е лесно проверимо, и второ - подобна позиция като главен секретар не съществува във Външното ни министерство. Тоест, натъкваме се на една гигантска манипулация и то в международен план. – Дали българската кандидатка за поста генерален секретар на ООН не си позволява да лъже за своето минало? – И двамата съпрузи на Бокова са били агенти на ДС, а тя няма картон за принадлежност към службите; анализаторът А.Алексиев смята, че Бокова най-вероятно е била агент не на ДС, а направо на КГБ като особено перспективна. Тя е завършила МГИМО в СССР, университет, който е известен като ковачница на кадри за КГБ, а руснаците са имали приоритет при вербуването й, те са можели да вербуват българи без дори да казват на ДС. Това, което е напълно изключено е, че българин може да бъде изпратен като дипломат в мисията на ООН по комунистическо време без да е агент на службите. Тук вече се поставя въпросът: на кого ще служи Бокова ако стане шеф на ООН?Много вероятно е да служи на товарищ Путин, а не България. – В момента И.Бокова е втори мандат на поста ръководител на ЮНЕСКО, международната организация за култура и образование на ООН, на този пост беше избрана след пропагандна (водена с държавни средства, със средства на данъкоплатците!) кампания на Г.Първанов, бивш президент на България и бивш лидер на БСП, доверен човек на руснаците у нас, доказано предан на руските интереси; тя беше избрана на поста си в ЮНЕСКО и със застъпничеството на Русия. – В медиите излезе информация, че напоследък семейството на И.Бокова е придобило два апартамента в Манхатън за 2,4 милиона долара кеш. Нейният син от първия брак е успял да изплати само за 4 години ипотека от 870 000 долара. Оказва се, че законните доходи на нейното семейство за години наред не могат да покрият тия скъпи покупки – дори и само да са спестявали всичките си приходи! И така нататък, фактите, които изброихме, са предостатъчни. Нека сега да формулираме ето този основен въпрос на зададения казус: Правилно ли е Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН, вие лично смятате ли, че тя е достойна кандидатура за този висок пост? Които смятат, че въпреки всичко нищо не пречи "нашата видна сънародничка" Бокова да бъде кандидат за поста и че ще е голяма чест за България тя да стане шеф на ООН (така мислят, да речем, бившият цар Симеон Втори, за който също има основания да се мисли, че е под контрола на руснаците, и най-вече сегашният премиер Б.Борисов), нека да седнат от едната страна на залата, а които мислят, че Бокова не трябва да бъде кандидат, камо ли пък шеф на ООН, нека да седнат от другата страна; така се оформят два отбора, между които ще проведем дискусия под формата на състезание, и то при строги правила: първо единият отбор пита, другият само отговаря, първият отбор търси труден въпрос за съперника си и като го зададе, всички ще слушаме отговорите; ако отговорят убедително, получават точка, ролите след това се сменят, които са питали, те ще отговарят, а пък другите ще питат; ако обаче не са отговорили убедително, ще получи точка отборът, който е задал затруднилия ги въпрос. Тази е "матрицата" на състезанието-дискусия; печели отборът, който е събрал повече точки. Ако не се изслушват, ако двама говорят едновременно, отборът на провинилите се получават "отрицателна точка" или "наказателна точка", която "изяжда" положителна, постигната в даден тур; целта е да се научим да разговаряме и да обсъждаме като се изслушваме внимателно, за да не стане дискусията ни говорилня или лудница. Това е. Приятно обсъждане! Можете да си изберете арбитър на дискусията, който да я ръководи и да присъжда точките, той пък трябва да е пределно обективен и да съблюдава спазването на правилата. Ето такова обсъждане ще направим през идващата седмица с тези два 12-ти класа, на които преподавам гражданско образование. Ще ви информирам какво се е получило. Виждате, казусът е чудесен, много богат, многоизмерен, в него има всичко, и политика, и морал, и психология, и религия, и история, и какво ли не още. Самият живот, дето се казва, ми го сервира този казус и ще е престъпление да не се възползвам от шанса. А подобни казуси у нас, дето се казва, с "лопата да ги ринеш", у нас животът ни поднася какви ли не казуси? Или в дискусионния клуб да проведем това обсъждане, а не в редовен учебен час? Дали пък с него няма да наруша някакви принципи на "държавния стандарт за образование", които ни пречат да говорим с учениците за злодеянията на комунистите? Как мислите вие пък по този казус? Дали няма да направя нарушение, а, заради което властта мен пък да ме накаже? Знам, че блога ми се чете от отговорните фактори в РИОПловдив и даже в МОН, ало, факторите, кажете какво мислите по тази казус, който го задавам сега пък на вас? Аз, виждате, съм пълен с казуси, само казуси от мен да искате, що мълчите като...?! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Радвайте се на живота и мислете, щото без мислене човек нищо не може да постигне. Хем се иска мислене, хем се иска нещо още по-важно дори от мисленето, иска се разбиране. И то не какво да е разбиране, а вярно разбиране, такова разбиране, което е съобразено със самата истина, с правдата на живота и на историята. Да, великата правда на живота е истински важното за нас, човеците, ето, каквото мога правя за да помагам на младите да я търсят и постигат; ако греша в тези си свои инициативи, нека да ме наказват. На мен обаче съвестта ми е чиста. Ако, примерно, от страх или от нещо друго се бях въздържал да си правя онова, което смятам за нужно в часовете, аз щях да се презра, щото за мен малодушието, мекушавостта, страхливостта е най-страшен недъг. Който е особено недопустим за учители, за възпитатели на младежта. Малодушният преподавател заразява и младите с малодушие, а малодушието е вредно за нашата свидна и многострадална родина. Аз до такова падение не ща да стигна.

Пита ме един мой верен приятел тия дни: Ангеле, защо пак искаш да си учител бе, за теб това е "много ниска летва", захвани се с нещо друго, не чувстваш ли, че се унижаваш сам, като си стоиш учител и то в гимназия?! Било, видите ли, унизително да си "прост учител", и този израз употреби моят приятел, с когото често спорим по всякакви въпроси. (Между другото, той самият е професор по философия, пак един вид учител, ама от "големото доброутро"!) Аз му казах, че не смятам, че за мен е унижение да съм учител в "просто училище", напротив, смятам, че да си учител на ученици е по-важна работа отколкото да си професор, който преподава на студенти. Защото студентите вече са формирани като личности и там корекциите, промяната е трудно постижима, докато при учениците не е така, по тази причина един учител може да има невероятно силно въздействие върху учениците си. И то за тяхното добро. Оня мой приятел ми каза, че съм бил "голям чешит" щом мисля така, но карай, ние с него си имаме вечни спорове. А вие как мислите, да си учител на ученици наистина ли е чак толкова непрестижно и дори "унизително" занимание – както обикновено се мисли? Спирам. Това беше, отклоних се, но както и да е. В блога си имам пълна свобода и аз лично от нея няма да се откажа никога. Никога! За нищо на света! Разбирате ли ме поне за това?!

А вие съгласни ли сте, че в съвременни условия сигурността трябва да получи приоритет пред свободата? неделя, 10 януари 2016 г.

Наистина ли репресивната „сигурност“ е по-добра от цензурираната „свобода“, г-н Костов?, Автор: Емил Коен В последно време лозунгът, че „сигурността има приоритет пред свободата“, започна мощно да се шири и да доминира сред мисленето както на много политици в Европа, така и сред т.нар. „обикновени хора“. Започна да се смята за самоочевидно, че ако имаше по-строги мерки за сигурност, т.е. ако бихме ограничили основни права на европейските граждани, като например правото на свободно придвижване в границите на ЕС, то нямаше на 13 ноември да се случи атентатът в Париж с неговите десетки жертви. Приема се за аксиома, че „опасността от приток на бежанци“ може да бъде неутрализирана, ако се строят огради по границите. Впрочем България е отличник по тази част с нейната ограда по границата с Турция, Унгария, Словения, Македония и други страни са далеч зад нас в това отношение. На 26 ноември бившият премиер Иван Костов в изявление пред една телевизия провъзгласи същата теза. Ето как електронното издание на списание „Клуб Z” резюмира мнението му: „Европейските граждани трябва да бъдат защитени със съответни промени в конституциите, които да дадат приоритет на сигурността пред свободата. Това каза пред бТВ бившият премиер Иван Костов.“ А по-нататък следва една ехидна подигравка с управляващите в много европейски страни – подигравка, която, трябва да признаем, е напълно основателна: „Според него „европейските либертарианци“ са се провалили. Той посочи, че те изграждат стени, което е пълно отрицание на либералните принципи.“ Да, пред лицето на т.нар. „бежанска криза“ мнозина управници в Европа обърнаха на 180 градуса политиката си и започнаха да строят стени, т.е. да изхвърлят от употреба основополагаща ценност на Европейския съюз, каквато е свободното движение на хора, т.нар. „Европа без граници“. Политиката на ограничаване на свободите вече има история в Източна Европа, която само преди двайсетина години беше най-либералната част от Стария континент. Опитът на Унгария на премиера Виктор Орбан по задушаване на медийната свобода и по обезвластяване на съдебните институции и на Централната банка датира отпреди атентатите в Париж и бежанската вълна. Днес взелата властта в Полша консервативна партия „Право и справедливост“ първо подмени състава на Конституционния съд и ограничи правомощията му, а след това – чрез решението на Сейма ръководителите на обществените радио и телевизия да се назначават пряко от правителството, а не да се избират от полския медиен регулатор с конкурс – удари много силно свободата на изразяване в тази страна. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Стана така, че много хора ме възприемат като "костовист", не крия изобщо, че съм бил и продължавам да съм привърженик на Иван Костов (и го правя това най-вече по ценностни подбуди), просто е станало така, че Костов и като политик, и много често и сега, като анализатор, казва или пише неща, които съвпадат с моето разбиране, с

моята лична и гражданска позиция. Когато Костов се изказа с тази толкова спорна своя теза, че сигурността следва в съвременни условия да получи приоритет пред свободата, не скривам, че бях шокиран. Не приемам такава една теза, не мисля като Костов по този въпрос. Разбира се, с интерес бих прочел или чул негова аргументация по този фундаментален въпрос. Защото Костов е умен човек и не би казал нещо ей-така, ако няма солидни доводи в негова подкрепа. Днес, между другото, Костов ще гостува в едно предаване на bTV (120 минути), може би ще бъде запитан по този въпрос. Аз обаче споделям разбирането на г-н Коен по въпроса за отношението между свобода и сигурност. По този проблем става, прочее, чудесен казус за обсъждане в обучението по гражданско образование. Ще се опитам тия дни да формулирам казуса в нагледен вид, за да може да се ползва и от други учители по гражданско образование из нашите училища.

Примерен въпрос за дебатиране: "Мъже ли са днешните европейци – щом не могат да си защитят жените и дъщерите?" понеделник, 11 януари 2016 г.

"Кьолнският" грях, или как либералите предадоха жените, Автор: МИРА БАДЖЕВА, Снимка ЕПА/БГНЕС Либералният дискурс се проваля пред очите ни с гръм и трясък – заради погрешни стратегии, калкулации и решения, заради двойни стандарти и нечестност Доскоро, ако трябваше да се опиша с три думи, те щяха да са: жена, либерал и журналист. "Трите кита" съжителстваха в хармония, а съществото ми беше цялостно. Днес вече не е. Защото усещам, че едната ми идентичност предава другата. А третата се гърчи в агония как да осмисли събитията, без да робува на присъщото за медиите угодническо задължение “хем вълкът да е сит, хем агнето цяло”. Масовите мигрантски изстъпления срещу жени по площадите на Кьолн и други западноевропейски градове навръх Нова година ме взривиха отвътре по няколко причини. Първо, размерите на бедствието се оказаха немислимо големи. 379 са вече само в Кьолн официалните жалби за престъпни посегателства в нощта срещу 1 януари, но се разбра, че мигрантски банди са вилнели в още поне 10 града: Хамбург, Щутгарт, Берлин, Дюселдорф, Билефелд, Залцбург, Цюрих, Хелзинки, Калмар. Цели 5 държави - Германия, Австрия, Швейцария, Финландия и Швеция - са засегнати от явлението. Регистрираните изнасилвания на местни момичета от мигранти за новогодишната нощ вече са четири. А случаите на сексуални посегателства със сигурност са били в пъти повече, защото от практиката се знае, че жените масово мълчат при насилие срещу тях и единици се осмеляват да привлекат публичното внимание върху себе си. Изживяното унижение и душевна болка срамът, нуждата да избягаш, да се скриеш и да забравиш обикновено надделяват над желанието за реванш. Подобни ексцесии са особено подли, защото трудно се доказват – от опипването между краката или под блузата най-много да остане някоя синина, но болезненото жигосване и психичните травми често са за дълго. (Прочети ДО КРАЯ)

Предаването "На Агората..." от 7 януари 2016 г., темата е: "Какво трябва да променим в отношението си към младите?" вторник, 12 януари 2016 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

Една хубава и полезна идея и инициатива на философа Райчо Радев сряда, 13 януари 2016 г.

Колегата и приятелят Райчо Радев ми предложи нещо много хубаво и полезно, а именно в Пловдив да се опитаме да организираме нещо като изнесено заседание на Втората национална среща за демократично образование (ще се състои на 20-21 февруари 2016 г. в НДК и ще е посветена на темата Практики на свободата и човечността); аз лично възприемам положително, дори ентусиазирано такава една идея и инициатива – и по тази причина решавам да дам гласност на предложението – с оглед да сондираме мнения сред пловдивските дейци на образованието и особено сред общността на поддръжниците на демократичното образование и училище в Пловдив; ето какво ми написа Райчо тази сутрин по този повод и по-долу пък можете да прочетете какво аз му отговорих:

Здрасти! Възможно ли е Втората конференция да проведе изнесено заседание в Пловдив, организирано от теб и РИО? Яков Хехт да се срещне с пловдивските образователи (учители, родители, директори, инспектори и др.). Явор Ганчев и Гаяне Минасян биха могли да ти съдействат. Райчо Здравей, Райчо, Чудесна е тази идея, но много се съмнявам, че някой от РИО ще ми помогне или ще ми съдейства. А сам аз едва ли ще мога да направя нещо. Въпреки това приемам горещо идеята и инициативата и каквото мога ще направя. Ще потърся съдействието на приятели от Клуб НЕЩОТО и от общността за демократично образование в Пловдив (ние се събираме там, в този Клуб). Моля те обаче да ми разясниш какво точно трябва да се направи за непосредствената организация на събитието? Ако Г.Минасян и Я.Ганчев ми обяснят какво се иска да направим тук, в Пловдив, ще опитаме да го направим. Нали мога да дам гласност на идеята чрез блога си, с оглед да разберем дали ще се намерят ентусиасти-поддръжници? Смятам, че няма нищо лошо в това – пък дори и идеята да не се осъществи; ако й дадем гласност, би могла да има известен ефект върху съзнанията. Ти това предложение съгласувал ли си го с Я.Ганчев и Г.Минасян? С поздрав: Ангел Грънчаров

Тялото е носител на “дионисиевата стихия” на живота, на оргиастичното, влюбеното в живота, наслаждението, веселието, опиянението начало на човека сряда, 13 януари 2016 г.

Ще публикувам откъс от моята книга със заглавие Тайнството на живота (с подзаглавие "Въведение в практическата философия"), този откъс ми е необходим, тъй като с известно редактиране възнамерявам да го сложа като въведение към книжката, която написах наскоро и която подготвям за издаване тия дни, по-специално откъсът за дионисиевите мистерии ми се вижда особено подходящ за тази цел. Ето този пасаж, от който ще взема нужното ми за въпросното въведение: ... Да тръгнем от тялото, да съсредоточим вниманието си върху импулсите, идещи от страна на човешкото тяло. Загадката на тялото вече не е толкова голяма, тялото е израз на неизразимата по друг начин воля за живот, която непрекъснато иска, тялото е обективация на волята, а значи тази последната не е нищо друго освен живата субективност на телесността, която се стреми да постигне самата себе си. Това, че волята е безсъзнателна и че тя друга не може да бъде, съвсем не променя нещата, казахме, че това е "добро" за волята, а оттук и за човека. Всяка воля, намерила своя “дом” в тялото, е индивидуална, т.е. отличава се по потенциал, интензивност, капацитет или сила от всяка друга воля. От друга страна волята в този смисъл е нещо природно, вродено, предопределено, веднъж завинаги дадено и затова съдбовно. Никой не може да променя или сменя по свое желание волята си, а значи и същината на тялото си, на всеки от нас е дадено точно това, а не друго тяло, тялото с “цялата му свита”, и ние сме обречени да живеем “докрай” с него, да се примирим, да се чувстваме благодарни на жребия си или пък да усещаме фаталната си ощетеност. (Продължава: В БЛОГА)

Относно моето завръщане в общността на учителите сряда, 13 януари 2016 г.

Ето какво написах тази сутрин във фейсбук-групата "Педагози": Здравейте всички! Току-що откривам, че съм възстановен в групата, в учителската общност, за което благодаря! :-) Същевременно преди 10-тина дни бях възстановен (по съдебен ред) и на работата си като учител по философия в училището, от което преди около 20-тина месеца бях уволнен по крайно възмутителен начин - по параграфа "не става за учител, липса на качества", "пълен некадърник", "абсолютно негоден за системата" и прочие, и то при положение, че вече 33 години работя само това, учителствам непрекъснато! Та ето, съобщавам тия неща за да уведомя всички, че се завърнах, и в учителската общност тук, и на работата си в училище. Ще се радвам заедно да участваме в хубави и полезни дискусии по най-важните въпроси!

O, sancta simplicitas! сряда, 13 януари 2016 г.

Когато кладата, на която бил завързан Ян Хус, била вече подпалена и пламъците започнали да го лизват, той забелязал как една трудно подвижна бабичка бързала със своя наръч съчки; тя достигнала до кладата и все пак успяла да хвърли съчките в разгарящия се огън; и тогава именно Ян Хус, виждайки толкова простодушното усърдие на въпросната бабичка проронил ето тия паметни думи: O, sancta simplicitas! Което значи: "О, свещена простота!". Така именно произлязъл този знаменит израз. По други сведения изразът "свещена простота" бил произнесен на първия Никейски събор (325 г.) от един от богословите.

Две-три публикации, които поставят доста въпроси около темата за образованието и възпитанието на младите четвъртък, 14 януари 2016 г.

Пак шамари за учителя Моите мисли за либералното възпитание Учителите в България остават най-ниско платените в ЕС

Предаването "На Агората..." от днес, темата е: Възможно ли е обучение в творческо мислене? четвъртък, 14 януари 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Обръщам се към най-висшестоящата образователна инстанция, а именно към своите ученици, към техните родители, към гражданите-данъкоплатци петък, 15 януари 2016 г.

В днешните нашенски училища най-важното (по пагубното традиционно гледище на официозната или казионна образователна система и най-вече на нейните цербери, именно тъй величавите и пълновластни чиновници от образователното ведомство), неоспоримата съкровена догма, тъй да се рече, е планируемостта, отчетността и контрола на... хартия, именно алфата и омегата, средоточието, около което всичко се върти, е вездесъщата документация. Ако са ти наред документите, ако е всичко о`кей на хартия, според толкова педантичните изисквания на въпросните цербери, то тогава ти си образцов типово-стандартен учител и заслужаваш за награда доживотно да вегетираш в системата, дори може и орден да ти дадат; но ако, не дай Боже, нещо в документацията не ти е наред или пък (да плюем в пазвите си да ни подмине такова зло!) си проявил оригиналност, творчество, авторство и прочие в изработката на тия документи, то тогава заслужаваш много да патиш, да, ти си изневерил на светая светих на системата и в такъв смисъл си дръзнал да й отправиш жестоко предизвикателство, за което заслужаваш да ти бъде отмъстено безпощадно. И ще си получиш заслуженото де, отмъщението няма да ти се размине. Затуй масовия български учител, проявяващ тъй похвалното здравомислие, за да си няма излишни главоболия, от година на година копира и дава за височайше одобрение на началствата най-банални типови и стандартни планове, документи, изработени според канона и догмата на централно-планираната ни социалистическа държавна и командноинструктивна образователна система – това е станало начин на оцеляване, за вегетиране в рамките на иначе тъй умилителната идилична система, в която често на някои не издържат нервите и, току-виж, стане скандал, примерно ученици набили учителка, родители пребили учител, учител, да речем, превъртял и ударил шамар на хулиганстващ ученик, абе стават какви ли не ексцесии, вие това го знаете, но ето, министърът на образованието хем е загрижен, хем е толкова човечен, той за всичко мисли, ето, предприема мерки за да реши и тия неща, вече предлага законови промени та да се криминализират физическите и психически посегателства срещу личността на горките учители. Но мисълта ми беше, че всичко ли е наред по документи, то тогава всички са щастливи, а най-вече началствата, и тогава идилията е на висота, естествено е, че в рамките на тази парадигма на никой не му пука дали учениците са научили нещо, дали личността им е придобила ценни качества, според потребностите на епохата, в която живеем, дали има някакъв по-съществен смисъл ходенето им на училище от този да се видят с приятели, да си направят шоуто в час, бъзикайки учителките и да изядат по някой и друг тъй упоително миришещ дюнер – ех, има смисъл да се живее в този наш така възхитителен свят! – в близката дюнерджийница или кебапче или пица в близката кебапчийница-пицарийница. Както и да е, тия неща си се знаят, няма смисъл да се говорят. Защо ги казвам ли? Защо се сетих за тях ли? Ето защо. Моя милост също е учител, ама аз съм се прославил вече като... ненормален учител, нещо повече, имам официално заверен атестат от най-високо място, че съм "абсолютно негоден за системата", без каквито и да е качества да бъда учител съм, нещо повече, дори една попрестарала се администраторка благоволи да ме провъзгласи и то на найофициално място, че, тъй да се рече, съм бил "най-лошият учител по философия в Пловдивска област"! Е, както и да е, въпреки тия толкова ласкави оценки за моята иначе непретенциозна, ала, сами виждате, нестандартна в някакъв смисъл личност аз пак... учителствам напоследък, а отскоро съм и отново на мястото, от което преди близо 20 месеца бях уволнен с гръм и трясък, по силата на съдебно решение отново съм учител по философия. Разбира се, не ми е безразлично дали съм официално провъзгласен за "пълен некадърник", и то в очите на ръководни фактори, по тази причина се мъча да докажа, че имам известно морално право да обучавам в тънкостите на мисленето и на философията моите ученици; да, ама ето, тия дни се потя да правя официалните документи, с които да имам правото да преподавам. Изправен бях пред жестоката за мен морална дилема, да, представете си, за мен моралът има известно значение, колкото и да ви се вижда странно това, моралът стои за мен над собственото ми добруване-живуркане, ето, аз следваше да реша: дали за да ми е мирна главата да копирам типово-стандартните документи (разпределения на "учебното съдържание", планове, и то според инструкциите на висшестоящите властни началства и пр.) или да не си позволя този скъпоплатен лукс и да проява известно творчество, т.е. да дам моите същински, автентични планове, документи и пр.? Умни хора в тази ситуация ми даваха съвет за да ми е мирна главицата да престана да се правя на "интересен" и да копирам официалните типови "разпределения"; мислих, мислих, в един момент даже, признавам си, бях склонен да

преглътна унижението и да направя "както се прави" – за да ми и мирна именно главицата; но в един момент съзнанието ми за дълг пред учениците надделя, поривът ми към истината взе надмощие, обади ми се и съвестта, знайно е, ний, ненормалниците, имаме и съвест; и ето, аз направих това, което съм правил и преди, направих съвсем истински и авторски, тъй да се рече, и дори осъвременени планове-документи. Ще направя нужното и да получа официална санкция за тях от съответните властващи началства на различните нива, зер, веке имаме нов, "либерален", "изцяло съвременен", "авангарден" дори в некакъв смисъл закон за образованието, който ни зове, представяте ли си, да почнем да мислим по новому, да бъдем творци, свободомислещи и так далее, и прочие, и т.н., и ала-бала. С нижеследующия документ (проект) се обръщам и към висшестоящата за мен инстанция, а именно към родителите на моите ученици, към гражданите-данъкоплатци и към учениците, към младите хора също така и дори към колегитефилософия, към учителската колегия като цяло, призовавайки ги да кажат своята решаваща според мен дума; публикувам тук своето предложение за едно нетипово разпределение по предмета "Свят и личност" за 12-ти клас; ето какви теми и въпроси предлагам на учениците си (и на гордите образователни началства за известно снизходително одобрение на тъй наглата ми дързост да се представям, видите ли, за "различен" и "нетипов"!): КОНСПЕКТ ПО СВЯТ И ЛИЧНОСТ ЗА 12-ТИ КЛАС За поправителни, за приравнителни изпити и за самостоятелна форма на обучение УЧЕБНА 2015 – 2016 г. 1.Идеята и смисъла на предмета “Свят и личност” 2.Светът за човека и светът на човека 3.Пътят към свободата и достойнството 4.Моята готовност за свободен и самостоятелен живот 5.Как да направим живота в България по-добър? 6.Възможно ли е човек да успее в България? 7.Какво е да си съвременен човек? 8.Жизнени стратегии: коя е моята лична жизнена стратегия? 9.Българската душа и съдба: съществува ли българска мечта? 10.Българска национална идентичност: какво е да си българин? 11.Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея? 12.Европейската идентичност: какво е да си европеец? 13.Какво е да си космополит, как се отнасям към страстите на „истинските патриоти-националисти”? 14.Традиции, новаторство и модерност: как се отнасям към консерватизма и радикализма? 15.Ценностна идентичност на личността, кои са моите ценности? 16.Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда? 17.Възможна ли е екологична катастрофа, какво е моето отношение към природата? 18.Кой е начинът престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери? 19.Какви шансове ми дава членството на България в Европейския съюз, съзнанието, че съм и гражданин на Европа, какви чувства поражда у мен? 20.Какво става с личността в информационната епоха? 21.Глобализация и антиглобализъм: как се отнасям към антиамериканизма и русофилството? 22.Принципи на международните отношения в съвременния свят 23.Защо съществува тероризмът, може ли човечеството да се пребори с него? 24.Какви международни организации познавате? 25.Какво за мен е Европейският съюз? 26.Ролята на медиите в съвременните общества 27.Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света 28.Как да победя безразличието, как да постигна качеството инициативност? 29.Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността 30.Личностно израстване: как да стана силна, пълноценно живееща, успешна личност? КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ: - Самостоятелност - Аргументираност - Убедителност - Информираност ИЗГОТВИЛ: (подпис) Ангел Грънчаров Това е засега. Хубав ден ви желая! До нови срещи!

Приемаме поръчки за нова книга със заглавие "Какво означава да си мъж?" събота, 16 януари 2016 г.

Това е проект за корица на книгата "Какво означава да си мъж?", която предстои да излезе в хартиен вариант тия дни. Приемат се поръчки: цена 5 лв. за 64 страници текст. Поради бутиковия тираж цената е сравнително висока, но за сметка на това изданието пък има и антикварна стойност – можете да го получите със собственоръчно поставен автограф и дори лично посвещение на автора. (Знайно е, че екземпляри от непродадени приживе книги на Ницше в днешно време на аукциони се продават на баснословни цени!) По изтъкнатата причина закупуването на тази непретенциозна книжка може да бъде една добра и дори доходоносна един ден инвестиция! :-)

Книжката със заглавие "Какво означава да си мъж?" е достъпна вече и за четене онлайн събота, 16 януари 2016 г.

Приятно четене, приятни размисли!

Още въпроси за обсъждане в часовете по личностно развитие и гражданско образование събота, 16 януари 2016 г.

Други, допълнителни и по-конкретни въпроси, списъкът е съставен по предложения на самите ученици от 12-ти клас, изучаващи предмета СВЯТ И ЛИЧНОСТ: 1. Вярва ли в съдбата (късмета) съвременният млад човек? 2. За какво да се борим и как да успеем? 3. Как се става личност? 4. Как да въведем ред в обществото: дисциплина или анархия? 5. Изборът между лявото и дясното: между какво всъщност избираме? 6. Съществува ли конфликт между религиите и цивилизациите? 7. Как може да си патриот, бидейки гражданин и на Европейския съюз? 8. Интересуват ли ме чуждите мнения? 9. Как да стана богат? 10. Реалистично ли гледам на себе си, познавам ли се? Моята само-оценка 11. Чувствам ли се в някакъв смисъл отговорен и за другите? 12. Каква е ролята на САЩ в съвременния свят? 13. Как да заживея живота си по-смислено? 14. Защо мразим и защо обичаме човека до нас? 15. Имам ли право да отхвърлям различния само защото е различен? 16. Защо момичетата си избират приятел според марката на колата и според парите му? 17. Човечни ли са хората днес? 18. Кога тинейджърите наистина стават зрели хора? 19. Защо все повече се смята, че парите са най-важното в живота? 20. Докъде може да се простира безгрижието ми? 21. Може ли да съществува “само приятелство” между индивидите от различен пол? 22. Дали глобализацията ще помогне за възникването на едно по-добро човешко общество? 23. Кой е виновен за несполуките на нашия народ? 24. Дали защото сме такива и управляващите ни са такива? 25. Какво за мен е трудът? 26. Какво за нас, съвременните хора, е Земята? 27. Кои са основните проблеми пред съвременния млад човек? 28. За какво най-много си мечтае съвременният българин? 29. Как българинът възприема успеха на другия? 30. Как да се справя с малодушието, слабостта, наивността? Как да стана смел човек, силна личност? 31. Насилието в дома, конфликти в семейството 32. Имам ли достатъчно основание за самочувствие?

Обявявам всички мои часове за напълно открити, заповядайте ако искате да видите как текат часовете по философските предмети в едно българско училище! понеделник, 18 януари 2016 г.

Днес в час по етика и право с моите ученици ще обсъждаме и тази табличка. Ще мислим върху това каква е разликата между успешните и неуспешните хора. Убеден съм, че е полезно за млади хора да се позамислят върху този проблем. Как мислите вие? А имате ли някакви добавки към таблицата? А пък с учениците ми от 12-ти клас ще се опитаме да си направим заедно план за това с какви теми да се занимаваме до края на учебната година. Ще проведем и анкета (с един от класовете вее проведох такава анкета, резултатите са много интересни, скоро ще публикувам тук техния анализ) за това какви теми искат да се учат, какво проблеми ги вълнуват най-много и т.н. Ще се опитваме да практикуваме на дело демокрацията, а не само да разговаряме теоретично за нея. Моето разбиране е, че ако искаме обучението в училище да има някакъв сериозен, значим ефект върху съзнанията на учениците то младите не бива да бъдат тормозени просто наготово да (у)знаят това или онова, а трябва да им се даде шанс сами да го постигнат практически, да го преживеят и почувстват, да го направят сами, да го изследват непосредствено и т.н., този е верният подход, само благодарение на такъв подход ще можем да им помогнем да станат пълноценни личности и добри граждани. (За мен като техен преподавател по философия и гражданско образование това е най-важната ми цел, никаква друга цел не отклонява моето внимание.) Интересно е, че в тези няколко часа, които имам от две седмици насам с учениците (започнахме заниманията си в началото на януари, от нова година насам) установих две важни неща, за които искам да кажа ето тук: Първо, като казах на учениците си пределно честно за това какви са моите възгледи за обучението по философия (че младите трябва да заложат на самостоятелното осмисляне на проблемите, че трябва да разговаряме съвсем свободно, спокойно и непринудено по проблеми, които ги вълнуват, че не бива да се задоволяват с това папагалски да рецитират чужди мисли от учебниците, а че са интересни техните собствени мисли и разбирания, че часовете са за тях, да се упражняват да мислят, да изказват с думи своите разбирания, да си защищават позициите, че ще правим много дискусии, състезания, игри и пр., т.е. че ще заложим на съвсем модерни подходи, че никога аз няма да изпитвам "по неволя" или "насила" даден ученик, а че учениците ми сами ще решават кой кога да се изяви, да се изкаже и пр., че сами трябва да решат кога да бъдат "изпитани", като всъщност изпитването ще става ей-така, между другото, докато си вършим истинската работа и пр., да не повтарям сега своя подход, за него цели книги съм писал), та значи като им разказах за тия мои разбирания, установих, че учениците ми ме гледаха "с ей-такива очи", т.е. показаха, че, най-напред, твърде много са изненадани, и то приятно, че изобщо има такива учители, сетне разбрах, че те изцяло споделят и възторжено приемат моя подход, подкрепиха ме изцяло и т.н. (бързам, че имам работа и на ушите, затова употребявам толкова често това проклето "и т.н.", избягвам по този начин подробностите). Та значи това е първата моя важна констатация за тия две седмици обучение.

На второ място се оказа, като разпитвах учениците докъде са стигнали с "учебния матр`ьял", те доста се затрудниха, като пък ги запитах да ми кажат нещо най-важно по тяхна преценка, което са научили по предмета, те доста се замислиха, в един момент се оказа, че никой от тях не се сеща да е научил за четири месеца нещичко по този предмет, а един ученик в един клас най-чистосърдечно каза ето тия забележителни думи: - Господине, но ние не можем да помним толкова дълго това, което сме научили, щото го учим така, че го помним докато ни изпитат, а щом ни изпитат, веднага го забравяме; така сме научени, да не помним задълго нещата, които учим, щото те ни обременяват психиката, забравяме, та да намерим място за новите неща, които учим, и които също забравяме веднага щом ни изпитат! Като чух това, аз силно се заинтересувах и предложих да го обсъдим този момент, обсъдихме го. В това обсъждане с учениците постигнахме пълно единодушие по въпроса, че от подобно "учене" няма абсолютно никаква полза, че такова учене е по-вредно и безполезно от неученето (това е моя отколешна позиция, но ето, младите сами стигнаха до нея). И по много други въпроси с учениците си постигнахме пълно единодушие, пълно съвпадение на позициите си, което мен лично много ме радва, това е добра предпоставка да имаме хубави занимания, хубави часове. Учениците също са твърде ентусиазирани и с голямо желание се включиха в тия нови упражнения (игри, дискусии, състезания за обсъждане на интересни казуси), които им предложих до момента; сега като вляза в час те обикновено ми казват ето какво: - Господине, давайте бързо да започваме пак обсъждането си, да го продължим от миналия път! Или днес по нова тема ще обсъждаме? Хайде и по днешната тема да направим едно обсъждане като миналия път, щото то много ни хареса! И често като бие звънеца учениците са разочаровани, че не можем да си довършим работата. Понякога и не чуват звънеца и закъсняваме. По тази причина аз реших и ето сега ще си кажа чистосърдечно една нова идея, който ми хрумна и която искам да реализирам непременно (имам и други идеи, но засега няма да пиша за тях, едно че сега нямам време, друго защото се иска известна подготовка по тях, за да могат да се реализират). А ето тази идея, която нищо не пречи да почне да се осъществява още от днес: Обявявам всички мои часове с учениците ми от 10, 11 и 12 клас в училището, в което работя – ПГЕЕПловдив – за напълно открити, т.е. всеки, абсолютно всеки, било учител, било ученик, било родител, било гражданин, било от това училище, било от някое друго училище, било инспектор от РИО-Пловдив, било какъвто иска да е, може да дойде в мой час, да наблюдава какво правим с учениците, как учим, как обсъждаме, как дискутираме и пр., няма нищо страшно да обявя това, не го правя защото имам толкова голямо самочувствие, не, изобщо не е така; причината е проста: ами защото не виждам нищо лошо, неприятно в това хора, които се интересуват, да дойдат, да наблюдават какво става, това е обществено учебно заведение, би следвало който има интерес да види как текат часовете в едно днешно българско училище, да може да го задоволи, пък и на мен ще ми е много интересно след това да обсъждаме отзивите на разните наблюдатели-посетители от видяното, тези техни анализи за мен, не крия, ще бъдат изключително интересни и полезни. Тази е причината да изляза с такава една инициатива. Смятам, че учениците ми няма да имат нищо против, но днес ще им предложа да обсъдим хрумването ми за тия "открити часове", макар аз лично не виждам причина часовете в училище да бъдат "закрити" за някой. Разбира се, никого лично или поотделно аз няма да каня, който сам поиска, да заповяда, разбира се, преди часа трябва да ми се обади, за да отидем заедно до класната стая. Не вярвам да се юрнат много хора да посещават часовете ми, но все пак нека всеки желаещ да ги посети да ми се обади преди часа. Толкова засега. Бързам, че закъснявам вече за училище, пък и имам и още друга работа. Желая ви хубав ден! До скоро!Бъдете здрави!

По съвсем демократичен начин заедно с учениците ще си направим планче или "разпределение на часовете" до края на учебната година понеделник, 18 януари 2016 г.

Ето още въпроси, предложени и от мен, и от моите ученици, между които през тази седмица трябва да избираме за да си направим планче (различно за всеки клас) за това какви теми следва да обсъждаме до края на учебната година (предпочитам по съвсем демократичен начин с учениците ми заедно да направим това планче или "разпределение на часовете", а не аз авторитарно да им го налагам, без дори да съм ги питал, както предписват догмите на административнобюрократичната и командно-директивна образователна система!): 1. Наясно ли сме със самите себе си – и като индивиди, и като граждани, и като българи, и дори като жители на Европа? 2. Какво означава да бъдеш европеец? 3. Разбираме ли собствените си коренни интереси? 4. Защо изостанахме в сравнение с другите източноевропейски народи? 5. Можем ли честно пред себе си да заявим: “Да, ние сме достойни да бъдем член на Европейския съюз, да бъдем наравно с водещите европейски нации!”? 6. Даваме ли сметка за нашето специфично българско отношение и разбиране на свободата? 7. Какво за нас като народ е политиката, какво за нас е демокрацията – и възможна ли е промяна в това отношение? 8. Защо у нас преходът беше толкова мъчителен и непоследователен – коя е причината за това? 9. Обичаме ли всеотдайно ценностите на свободата, съзнаваме ли предимствата на свободния живот – или имаме твърде много “подозрения” в това отношение? 10. Защо корупцията е толкова сериозен проблем за България? 11. Възможно ли е човек да успее в България? 12. Защо не се разбираме, как да постигаме разбиране в общуването помежду си? 13. Дали в България животът е такъв, защото ние сме такива? 14. Дали и за нас е вярно правилото, че всеки народ си заслужава управниците? 15. Какво България спечели и какво загуби от участието си в мисията в Ирак? 16. Какво за нас, българите, е трудът? 17. Доколко аз самият съм склонен да приема различните от мен? 18. Какво трябва да правя за да се реализирам като личност (и професионално) в условията, които ми предлага днешна България? 19. Кой е пътя за постигане на междуличностно разбиране? 20. Как може и трябва да се промени (и в каква насока) ситуацията в българското образование? 21. Защо младите днес прекаляват с алкохол (с цигари, с наркотици)? 22. Може ли чрез участие в избори да променим нещо? 23. Защо има толкова много омраза напоследък? 24. Как българинът възприема успехът на другия? 25. Как се възприемаме един друг с останалите балкански народи? 26. Дали САЩ не са за нас новия “голям брат”, на мястото на СССР? Доколко настроенията у нас против САЩ или за САЩ са оправдани? 27. Защо се получи такава нетърпимост между религиите в съвременния свят? 28. Дали не съществува опасност от избухване на световна война на религиозна основа? 29. Какво всъщност се случи в България през последните 17 години? 30. Разбираме ли същността на промяната и доколко я приемаме? 31. Защо агресията доминира в наши дни? 32. Как да преуспея в живота, как да стана богат? 33. Има ли любов в наши дни или всички сме материалисти? 34. Не допуснахме ли тъкмо мутрите да вземат държавната власт – и даваме ли си сметка докъде ще ни доведе това? 35. Дали е жив усетът в сърцата ни, позволяващ ни най-безпогрешно да разпознаваме шарлатаните, лъжците и крадльовците в политиката? 36. Какво чувство изпитвам при мисълта, че държавен глава на България е агент Гоце? 37. Обичаме ли да мечтаем, за какво си мечтае съвременният българин? 38. Умее ли българинът да постига мечтите си? 39. Какво може да се направи за да се ограничи престъпността? 40. За какво трябва да се боря? Как можем да успеем – и като индивиди, и като нация? 41. Как да направим живота в България по-добър? 42. Как се става достойна личност? 43. Как да въведем ред в обществото? 44. Как може да се балансира между контрола и анархията? 45. Когато избираме между дясното и лявото в политиката между какво всъщност избираме? 46. Как може да си патриот, вървейки към Обединена Европа? 47. Застрашена ли е с нещо националната ни идентичност или само може да се обогати? 48. Каква искам да е България след 10 години? 49. Защо всичко (музика, спорт и пр.) стана комерсиално? 50. Бива ли изкуството да се използва за правене на пари? 51. Защо слушат чалга? Какви са хората, които слушат чалга? Какви “духовни потребности” задоволява чалгата? 52. Загуба на време ли е да се мисли преди да се действа?

53. Какво ми дава обмислянето на ситуацията, в която се намирам, не е ли това начина да постигна ползотворни решения? 54. Търсенето на яснота относно най-насъщните въпроси, които подмолно мъчат душата ми, не е ли предпоставка за намирането на отговорите? 55. Какво се промени в живота ни след влизането на България в Европейския съюз? Даваме ли си сметка какво означава това за нас? 56. Какво трябва да се направи по повод на задълбочаващия се у нас демографски спад? 57. Защо все по-малко млади хора се интересуват от книги? 58. До каква степен човек може да се чувства отговорен за другите? 59. Може ли да ми е безразлично как мислят обкръжаващите ме хора – след като сме взаимно зависими, живеейки в едно общество? 60. Наистина ли българите сме трудолюбив, способен и интелигентен народ? 61. Защо завистта и злобата по повод успеха на способните и предприемчивите са станали основен жизнен мотив в средите на пасивните, бездейни и инертни хора? 62. Човечни ли са хората днес? На какво се дължат толкова много изблици на безчовечност, озлобеност и завист? 63. Защо толкова много хора живеят с измамното усещане за безпроблемност и безгрижие? 64. Защо някои хора се занимават предимно с проблемите на други хора, а не съзнават своите собствени? 65. Защо е станало така, че способният и работлив човек у нас е станал трън в очите на бездейното мнозинство? 66. Можем ли по информацията в интернет да съдим за това какви са хората и каква е нашата култура? 67. Дали глобализацията ще помогне за изграждането на едно по-добро човешко общество? 68. Кой е виновен за нашите несполуки като народ? Или сме си виновни самите ние? Или пък е виновно мнозинството сред нас, което живее с едно изопачено и изкривено съзнание? 69. Как могат да се лекуват пораженията, които комунизмът нанесе на масовото съзнание?

Два филма – български и американски – с еднакво име и с една и съща тема: за ситуацията в съвременното училище, можете да ги гледате понеделник, 18 януари 2016 г. Филмът "Отчуждение", 2013, режисьор Режисьор – Милко Лазаров (аз лично не съм го гледал и довечера ще го гледам непременно):

А ето и американския филм със същото заглавие (Detachment, отчуждение от 2011):

Ако не сте гледали филма за първото демократично училище, ето, можете да запълните този свой пропуск понеделник, 18 януари 2016 г.

"Съмърхил" е игрален филм по действителен случай за английското демократично училище със същото име, станало вдъхновение за десетки прогресивни и алтернативни училища по света. Създадено през 1921 г. от А.С.Нийл, то е може би най-старият модел за детска демокрация. Филмът разказва за ежедневният живот в училището и трудностите, пред които е поставено.

У нас учителят няма творческа свобода – и от това губят учениците вторник, 19 януари 2016 г.

Иван Господинов – учител, избрал България (ВИЖ Видеото) Историята на 24-годишния Иван Господинов, който завършва философия в Германия и решава да се прибере в България, за да стане учител. Но когато започва да преподава, остава шокиран до каква степен учениците му се чувстват отчуждени от родното образование. Системата у нас налага своите унифицирани стандарти, а учителите не разполагат с никаква творческа свобода, за да ваят бъдещи свободни и пълноценни личности – категоричен е младият философ. И се опитва по своему да разчупи шаблоните, за да събуди в децата желание да се развиват.

Ето как се зароди една екстравагантна, направо съвсем щура идея, свързана с бъдещето на философското списание ИДЕИ сряда, 20 януари 2016 г.

Тия дни в разговор с приятел от Фейсбук (Георги Хаджийски, пишещ човек, интелектуалец, който наскоро стана кмет на с. Драгушиново; той, впрочем, е един от авторите в списание ИДЕИ, също така го е подпомагал финансово като е абонирал за своя сметка Градската библиотека в Самоков), обсъждайки ситуацията с издаването на това философско списание, се роди една хубава идея, за която сега искам да разкажа. И мигновено по този начин правя нужното или първата стъпка към реализацията на тази направо чудесна идея. Ето за какво става дума. Хартиеното издание на списание ИДЕИ излиза цели 7 години (2016 г. ще му е година VIII от създаването!), три пъти в годината, като за това време беше печатано с личните средства на негови читатели-спомоществуватели и също така най-вече на неговия главен редактор и издател, който с неколцина свои приятели издаваше в крайно трудни условия списанието вече толкова време. В един момент когато главният редактор и издател беше безработен, списанието пак продължи да излиза, тогава го издавах, отделяйки голяма част от мизерното си обезщетение за безработица (това е, чини ми се, уникален случай в историята на издаване на периодични философски списания, но както и да е). По финансови причини все още не е излязла последната книжка на списанието за 2015 година, сега чакаме възстановеният вече на работа по съдебен ред негов главен редактор да получи първата си заплата за януари, та с тия пари да може да издаде въпросната книжка. От само себе си се разбира, че тиражът на списанието беше намален до възможния минимум, което пък доста оскъпи отделната книжка. Абонатите на списанието са малко, т.н. спонсори не се намериха изобщо, ето, на това основание под въпрос е дали да продължим издаването на хартиеното издание на ИДЕИ (за онлайн-изданието няма проблеми, него ще го издаваме и занапред, живот и здраве да е само!). Та когато г-н Хаджийски поиска отново да абонира за своя сметка градската библиотека на Самоков, аз му отвърнах следното: ... Но аз все по-често се питам дали да продължаваме хартиеното издание - при положение че списанието има твърде малко абонати само плюс екземпярите, които даваме за Народната библиотека и за други библиотеки, крайно е мизерен тиража предвид кризата, пък и книжарите изобщо не го щат да го разпространяват (те го оцениха за непазарно и по тази причина го осъдиха на смърт, а пък на евентуалните му читатели наложи своята не по-малко жестока пазарна цензура!). Тъй че не знам какво да Ви кажа. Ще ми се да продължи хартиеното издание (като го показвам на учениците си някои се впечатляват и питат как да си го закупят, аз подарих доста стари броеве на интересуващи се мои ученици), но понеже помощ отникъде не се намери, не знам какво да правя. Помощ отникъде, а само използвачи се намират, доста учени продължават да си пращат статиите в списанието, а като им кажа, че сме закъсали крайно много финансово, мълчат, никой не се сеща да обели дума за известна подкрепа, а дори почва да философства, че като автор бил имал право ако не на хонорар, то поне на безплатни бройки от списанието, представяте ли си?! (Макар в някакъв смисъл да са прави, те може би си мислят, че аз, издателят, "забогатявам" с издаването на техните текстове!) Така че много трудно се правят такива неща у

нас, в България - като издаването на едно списание за духовните неща. Естествено, че нито една от държавните институции, занимаващи се с образование или с култура у нас, не счете за нужно да подаде ръка на издателите на списанието, напротив, то сякаш е нещо като трън в очите им. И по тези причини най-вероятно предстои съвсем скоро неминуемата смърт на хартиеното издание на списание ИДЕИ. На тия мои думи г-н Хаджийски ми отвърна: – Жалко за Вашето списание – вложили сте много душа в него. А пък аз му отвърнах: – Каквото ми е обаче по силите ще направя за да запазя и хартиеното издание на списанието. Аз съм консервативен човек, обичам да чета хартиени книги и списания. Интересно е (да подхвърля и това) защо Делян Пеевски като е такъв голям медиен магнат не проявява интерес към закупуването на... списание ИДЕИ? Ето как тоя човек си пропилява шанса да влезе в културната история на България и да направи нещо добро! :-) Купува само жълти просташки издания, горкият, хвърля си парите на вятъра! Все още не е сигурно, че хартиеното издание ще загине, ще се боря, ще видим какво ще стане със списанието, това ще се разбере скоро: до април месец трябва да успеем да издадем първата книжка. Има още време. И ето, във връзка с тия мои думи г-н Хаджийски ми подхвърли следната идея: Искате ли да направим един експеримент – да публикуваме линк към страницата на Вашето списание ИДЕИ тук, във Фейсбук, със съобщение, че се продава? :-) Приех идеята му ето как: – Да, това е хубава идея: продаваме ИДЕИ! :-) Дали ще се намери купувач на ИДЕИ у нас, в България – интересно е да разберем това! Ще си позволя да взаимствам чудесната Ви идея. Още тази сутрин ще напиша нещо в този смисъл, под формата на обява. Благодаря много за идеята! А ето сега и въпросната обява за продажбата на списание ИДЕИ: Съобщаваме на евентуалните купувачи че се продава философското списание ИДЕИ, което излиза вече осма година, три пъти в годината е излизало през цялото това време. Списанието работи за духовното възземане на българския народ и особено за личностното и духовното развитие най-вече на младите хора на България. Философията на списание ИДЕИ е в него най-вече младите хора да намират разбираеми, ясни, понятни за тях, написани на човечен език и богати на смисъл, т.е. приятни за четене текстове, писани не само от съвременни автори, но и от класици на философията (в списанието за годините на излизането му бяха представени с интересни свои текстове философи като Кант, Платон, Мераб Мамардашвили, Жан-Пол Сартр, Уилиям Джеймс, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Йоан Златоуст и още много други). В списание ИДЕИ бяха публикувани текстове на много млади хора, ученици, студенти, докторанти, също така и на утвърдени български учени, тук просто не можем да изброим техните имена. Във всичките тия години списанието беше печатано с личните средства най-вече на неговия издател и главен редактор, на неколцина негови най-близки сътрудници, също така и със скромната финансова подкрепа на свои читатели. Нито един състоятелен спонсор, фондация или пък българска държавна институция, занимаваща се в образование и култура, не счете за нужно да подкрепи ентусиастите, издаващи списанието, а пък книжарите, разпространителите на периодични издания най-вече направиха нужното да го осъдят на неминуема смърт като отказаха да го разпространяват - понеже го оцениха като "непазарно", "нерентабелно" или за непечелившо. И така лишиха списанието от неговите бъдещи читатели, попречиха на читателите му да достигнат до своето списание, сиреч, наложиха му специална пазарна цензура, която е не по-малко жестока от онази другата, идеологическата. Очевидно у нас по павилионите за периодични издания може да се кипрят само шарени жълти издания, служещи на интензивното опростачване на публиката, но сериозни издания за духовните неща и за истинските стойности в живота, издания, които се прекланят пред ценности като истината, доброто, свободата и самоотвержено им служат, там, кой знае защо, съвсем не се допускат. Във връзка с тази тежка ситуация и с оглед хартиеното издание на списание ИДЕИ все пак да бъде спасено от неминуема смърт издателят му, вече напълно разорен заради него, реши да го предложи за продажба: да, продава се философското списаниеИДЕИ, продават се правата за издаването му, търговската му марка и всичко останало, свързано с него. Единственото изискване на продавача е списанието да запази утвърдения си облик, своята издателска концепция, а това е възможно ако все пак купувачът реши да остави на длъжността му неговият главен редактор, който за труда си няма да иска никакво възнаграждение, рro bono, т.е. ще му работи подобно на роб, без никакво заплащане, единствено заради идеята. Ако пък това не е възможно, тогава купувачът все пак следва да се задължи да запази издателската концепция на списанието, пък нека други хора, които мислят в същата посока, да го списват, правят и издават. Между другото около списание ИДЕИ възникна група от съмишленици от България, Украйна, Чехия, Словакия, Индия, Япония, САЩ и др. страни, които издават международно многоезично научно-теоретично приложение на списанието, което излиза вече четвърта година. Статутът на това издание ще се уреди със специална клауза към договора за продажба. То си има солидна международна редакторска колегия, която, разбира се, следва да бъде запазена. За ония, които проявяват интерес към такава една необичайна за българските условия сделка, даваме нужните координати за връзка, за подаване на оферти, за преговори около покупко-продажбата и пр., тия данни се намират в раздел КОНТАКТИ на блога на списанието, намиращ се на адрес: http://grancharov. blogspot.bg/. Това е обявата, стана малко дългичка, но това съвсем не е случайно, налага се от същината на замисъла. На мен лично много ми е интересно дали някой ще откликне на обявата, вълнува ме това какви коментари ще се появят, дали, примерно, няма да се намерят у нас хора, които да се обединят около възможността чрез коопериране да си обединят силите, примерно като се създаде едно сдружение, с оглед списанието все пак да бъде спасено и пр.; 20-тина човека само да се намерят, които да се съгласят да се обединят – и списанието ще бъде спасено! А купувач едва ли ще се намери, не сме чак такива наивници за да допуснем, че някой състоятелен човек у нас ще се съгласи да даде пари за толкова вятърничава и направо глупава инвестиция (вместо, примерно, а даде парите си на някой нов Бареков да му учреди нова партия!).

Но да видим де, знае ли човек, понякога се случват и чудеса; ако някой знае как това може да бъде направено, нека да изпрати тази обява на самия медиен магнат Делян Паевски или на неговата толкова любвеобилна майка. Та ще видим какво ще стане, най-вероятно нищо няма да стане, все пак живеем в България, една страна, осъдена, най-вероятно, не само на комунизъм, но и на разгул на простащината. Тук у нас, в тъй миризливото българско гюбре, такива нежни духовни цветя като списание ИДЕИ не виреят, нито пък могат да цъфтят, ако покълнат, то мигновено биват стъпкани така безжалостно както дори и бясна крава няма да тъпче своето теленце. Но да видим, експериментът вече е заложен. Естествено, че нищо няма да стане, но това все пак не се знае със 100% сигурност. Хайде чао, че пак се разприказвах и казах толкова излишни неща. Хубав ден ви желая и бъдете здрави! Не е зле да се погрижите малко и за духовното си здраве, но това си е вече изцяло ваша работа!

Обява за продажбата на списание ИДЕИ сряда, 20 януари 2016 г.

Съобщаваме на евентуалните купувачи че се продава философското списание ИДЕИ, което излиза вече осма година, три пъти в годината е излизало през цялото това време. Списанието работи за духовното възземане на българския народ и особено за личностното и духовното развитие най-вече на младите хора на България. Философията на списание ИДЕИ е в него най-вече младите хора да намират разбираеми, ясни, понятни за тях, написани на човечен език и богати на смисъл, т.е. приятни за четене и подбуждащи към размисъл текстове, писани не само от съвременни автори, но и от класици на философията (в списанието за годините на излизането му бяха представени с интересни свои текстове философи като Кант, Платон, Мераб Мамардашвили, Жан-Пол Сартр, Уилиям Джеймс, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Йоан

Златоуст и още много други). В списание ИДЕИ бяха публикувани текстове на много млади хора, ученици, студенти, докторанти, също така и на утвърдени български учени, тук просто не можем да изброим техните имена. Във всичките тия години списанието беше печатано с личните средства най-вече на неговия издател и главен редактор, на неколцина негови най-близки сътрудници, също така и със скромната финансова подкрепа на свои читатели. Нито един състоятелен спонсор, фондация или пък българска държавна институция, занимаваща се в образование и култура, не счете за нужно да подкрепи ентусиастите, издаващи списанието, а пък книжарите, разпространителите на периодични издания най-вече направиха нужното да го осъдят на неминуема смърт като отказаха да го разпространяват - понеже го оцениха като "непазарно", "нерентабелно" или за непечелившо. И така лишиха списанието от неговите бъдещи читатели, попречиха на читателите му да достигнат до своето списание, сиреч, наложиха му специална пазарна цензура, която е не по-малко жестока от онази другата, идеологическата. Очевидно у нас по павилионите за периодични издания може да се кипрят само шарени жълти издания, служещи на интензивното опростачване на публиката, но сериозни издания за духовните неща и за истинските стойности в живота, издания, които се прекланят пред ценности като истината, доброто, свободата и самоотвержено им служат, там, кой знае защо, съвсем не се допускат. Във връзка с тази тежка ситуация и с оглед хартиеното издание на списание ИДЕИ все пак да бъде спасено от неминуема смърт издателят му, вече напълно разорен заради него, реши да го предложи за продажба: да, продава се философското списание ИДЕИ, продават се правата за издаването му, търговската му марка и всичко останало, свързано с него. Единственото изискване на продавача е списанието да запази утвърдения си облик, своята издателска концепция, а това е възможно ако все пак купувачът реши да остави на длъжността му неговият главен редактор, който за труда си няма да иска никакво възнаграждение, ще работи рro bono, т.е. ще работи подобно на роб, без никакво заплащане, единствено заради идеята. (Един вид продаваното списание върви в комплект с неговия главен редактор, и той самият се продава, ама не в оня смисъл де, а в уточнения тук смисъл, т.е. той си продава само труда, но не и душата!) Ако пък това не е възможно, тогава купувачът все пак следва да се задължи да запази издателската концепция на списанието, пък нека други хора, които мислят в същата посока, да го списват, правят и издават. Между другото около списание ИДЕИ възникна група от съмишленици от България, Украйна, Чехия, Словакия, Индия, Япония, САЩ и др. страни, които издават международно многоезично научно-теоретично приложение на списанието, излизащо вече четвърта година. Статутът на това издание ще се уреди със специална клауза към договора за продажба. То си има солидна международна редакторска колегия, която, разбира се, следва да бъде запазена. За ония, които проявяват интерес към такава една необичайна за българските условия сделка, даваме нужните координати за връзка, за подаване на оферти, за преговори около покупко-продажбата и пр., тия данни се намират в раздел КОНТАКТИ на блога на списанието, намиращ се на следния адрес.

Предстои излизането от печат на учебно помагало със заглавие "Личностно развитие и гражданско съзнание" сряда, 20 януари 2016 г.

Днес заминаха за печатницата двете части на разработено от мен учебно помагало за 12-ти клас със заглавие "Личностно развитие и гражданско съзнание". Приемаме заявки! Всяка от тия книжчици се състои от 64 страници и цената й е 4 лв. (поради ограничения тираж и прилаганата технология на печат изданието неизбежно, за жалост, се оскъпява). Приемаме поръчки (виж раздел КОНТАКТИ на блога ми).

И третата част на учебното помагало за 12-ти клас със заглавие "Личностно развитие и гражданско съзнание" замина за печатницата сряда, 20 януари 2016 г.

Това означава, че в близките дни предстои помагалото да излезе от печат в своята цялост. Приемаме заявки!

Разходка в снежната градска градина с размисли за ситуацията в българското образование сряда, 20 януари 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Духът трябва да се съхранява, защото той е човекът! четвъртък, 21 януари 2016 г.

Припомни ни този откъс Martin Demerdzhiev.

До ден-два ще излезе от печат поредната книжка на списание HUMANUS, приемаме поръчки четвъртък, 21 януари 2016 г.

Заповядайте, не се притеснявайте чак толкова да си признаете, че желаете да си поръчате списанието! :-)

Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част I (онлайн-издание) четвъртък, 21 януари 2016 г.

Приятно четене, приятни размисли!

Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част II (онлайн-издание)

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли!

Личностно развитие и гражданско съзнание, учебно помагало, част III (онлайн-издание) четвъртък, 21 януари 2016 г.

Open publication – Free publishing Приятно четене, приятни размисли!

Пряк достъп до досега публикуваните книжки от популярната библиотека към списание HUMANUS четвъртък, 21 януари 2016 г.

● Революцията в училище ● Изкуството да се живее (I)

● Изкуството да се живее (II) ● Изкуството да се живее (III) ● Изкуството да се живее (IV) ● Личностно развитие и гражданско съзнание (част I) ● Личностно развитие и гражданско съзнание (част II) ● Личностно развитие и гражданско съзнание (част III) ● Какво означава да си мъж? ● Роби на греха ● Дневникът на учителя-бунтар ● Сексуалната революция и душите на младите HUMANUS - Онлайн-издание

Предната корица на списанието в окончателния й вид четвъртък, 21 януари 2016 г.

Приемаме поръчки!

Предаването "На Агората..." от днес, темата е: Кога започваме да мислим с вдъхновение? четвъртък, 21 януари 2016 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

Темата на днешното занятие по етика с моите ученици... четвъртък, 21 януари 2016 г.

Ако искате, и вие можете да отговорите на въпросите, за себе си, разбира се. Не пречи това, че не сте ученици в училище. Приятни размисли! :-)

Ало, г-н Министре, Вие в кой век живеете – та постоянно говорите за проклетите "държавно одобрени" и "единствено правилни" учебници?! петък, 22 януари 2016 г.

Emil Jassim е поставил следния въпрос към учителите: Колеги, одобрявате ли предложението да няма учебници в една учебна година? (Виж: Танев въвежда нова форма на обучение за пети клас – без учебници) Аз пък написах там ето какво становище: Без учебници е значително по-добре да се учи отколкото с негодни и с безполезни, даже вредни по тази причина учебници. Дори и добрите учебници в днешно време не са панацея. Съвършено друг е проблемът. Значително по-добре е, разбира се, да се учи без учебници!

Апропо, привързването на обучението към учебник е признак за несвобода, а обучението без учебници е признак за свобода. По учебници се е учило в съвсем други епохи (епохата на Възраждането напр.) В 21-и век разбиранията за съвременно обучение са съвсем други. Но представите на някои хора са така ретроградни и анахронични, че те още не могат да си представят обучението без учебници. Ало, г-н Министре на образованието и науката, Вие в кой век живеете - та постоянно говорите за проклетите "държавно одобрени" и "единствено правилни" учебници?! Ало, г-н Министре, събудете се, 19-ти век отдавна отмина! Прочее, свободата съвсем не е толкова страшна, не разбирам защо толкова се плашите от нея, свободата е доказано благодатна! Та съобразно казаното по-горе аз съм ЗА обучение без учебници, но не само в една, а в много учебни години – и ЗАВИНАГИ! :-) (ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте и ето това: Играчка-плачка с учебниците)

Младите трябва да имат пределна яснота – и затова сега им е времето да мислят и да разговарят за секса, за любовта, за другите съдбовни истини на живота ни

Чудесни дискусии по темите за приятелството, любовта и семейството направихме с моите ученици, с които заедно изследваме и обсъждаме проблемите на етиката (ученици от 10-ти клас). Това, което силно ме впечатли, е че младите хора приеха с нескриван ентусиазъм моя подход, който не се свежда до зазубряне и преразказване на „дълбокомудрите“ текстове в учебника, а до полагане за усилия за самостоятелно вникване и осмисляне на проблеми и на тази база до найсвободно изразяване и защищаване на собственото разбиране, на своята позиция. Това, че учениците мислят различно, е нещо съвсем естествено, те вече няма да говорят едни и същи баналности и общи приказки, взаимствани от учебника, а се опитват да сътворят нещо свое, да изказват своите собствени мисли; оказа се, че този подход много им харесва, успях да спечеля като привърженици на каузата на демократичното, на свободолюбивото училище изключително много привърженици. Във всички класове, на които водя тия часове по предмета етика и право, проведохме (оказа се, че това те го правят за първи път, нищо че са вече в 10-ти клас!) упражнение под формата на състезание или игра, в която класът се разделя на два „отбора“, според това кой как отговаря на зададен въпрос, в зависимост от това кой как мисли или каква позиция по казуса му се вижда приемлива; единият отбор пита, задава труден въпрос на другия, с цел да го обърка, а пък другия отбор отговаря; ако отговори убедително, ако не се обърка или изложи, печели точка, но ако не успее да отговори убедително, печели точката другият отбор, който и задал толкова труден или мъчен въпрос; и след това си сменят ролите, тия, дето са питали, отговарят, а отговарялите – питат; по този модел значи направихме една дискусия по казус по романа на Достоевски „Престъпление и наказание“, а именно, зададох им този въпрос: Правилно или неправилно е постъпил Разколников като е убил злобната и болна бабичка лихварка (и нейната глухоняма слугиня), т.е. отнел е два живота, но за сметка на това с парите на бабичката ще спаси от смърт десетки и дори стотици млади, имащи бъдеще, но бедни, страдащи, болни хора и пр.? Е, за тази бабичка и за тъй провокативната идея за т.н. „благородно убийство“ на Разколников младите в някои класове водиха горещи разговори и обсъждания цели два учебни часа! Разнищиха самостоятелно историята доколкото им стигнаха силите, водиха вдъхновени дискусии, изследваха проблема от всички страни, и то съвсем самостоятелно, аз изобщо не се намесвах в обсъжданията им, в играта им (бях само арбитър, давах точки, било положителни, било наказателни, когато даден ученик прекъсваше друг или не слушаха внимателно и пр.; играта си има точни правила, които следва да се спазват, та благодарение на тях младите да привикнат да водят хубави и смислени дискусии). Е, често учениците се опитваха да ме използват като консултант или като авторитет, питаха ме как аз мисля за едно или друго нещо, аз обаче отклонявах въпроса им, заявявах, че ще отговоря на всички въпроси, но най-накрая, когато те сами вече са се опитали да разрешат всички трудности или проблеми. Накрая правихме обсъждане на това как е минало занятието, какъв е неговия смисъл, как са се чувствали по време на толкова страстните дискусии, харесва ли им този начин за провеждане на часовете

и пр. И окончателно доразнищихме казуса по Достоевски. Между другото много хора се бяха ровили в интернет да четат за Достоевски и за неговия знаменит роман, ето как сами са решили да учат нещо, което ги е увлякло, заинтригувало и пр. За отбелязване е, че макар че бях обявил тия часове за съвсем открити (тук, в блога си направих това, а блога ми се чете от много хора, включително и от учители!) нямахме посещения, нито от учители, нито от родители, само един инспектор дойде, но той не посети мой час, а посети час на друг преподавател по близък предмет. Това го отбелязвам между другото, може да има значение. Аз продължавам да обявявам, че моите часове са напълно открити за посещения от всякакви хора, смятам, че не правя нищо лошо в часовете си, та да се страхувам от посещения, пък и държа да се знае истината за това какво става в моите часове. Правя тия неща щото все още на лицето ми е лепнато клеймото на „пълен некадърник“, на човек, който „няма никакви качества да бъде учител“, аз за това нещо бях уволнен, съдът ме върна на работа, но клеймото си стои и аз държа то да бъде изтрито, това нещо не ми е безразлично. Да видим как нататък ще се развие историята по този пункт, които са ми лепнали клеймото или имат неоценима заслуга за неговото произвеждане (примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив) имат морален дълг пред мен, много ми е интересно те пък как ще излязат от сюблимното положение, в което сами се натикаха. Но това е друга тема, не тя в случая ме вълнува чак толкова, че да й отделям прекалено внимание. Друго мен обаче ме интересува и вълнува, а това е колко младите са открити към новостите, към съвременните образователни технологии, ако мога така да се изразя, щото тия технологии не са чак толкова модерни, примерно, в областта на философията ги е прилагал още Сократ. Всяко ново е добре забравено старо, нали така? Та искам тук да формулирам някои чудесни казуса (проблеми за нищене), които се родиха в тия обсъждания. Излишно е да казвам, че след като веднъж заразих учениците с тия нови начини за провеждане на часовете (и едно друго упражнение, новост за тях, правихме, но сега нямам време да ви го обяснявам и него), те сега в началото на всеки час масово настояват: – Господине, хайде пак да направим обсъждане, хайде пак да се състезаваме, давайте да почваме веднага, щото няма да ни стигне времето!

А като им кажа, че се налага да се занимаваме с друго нещо, те са силно разочаровани; но почнаха да привикват и към разнообразието, щото и в другите обсъждания, които правим, пак всеки има възможност да заяви какво мисли, та и другите обсъждания се получават интересни. Важното е, че младите вече имат една положителна настройка спрямо предмета, той за тях не е вече скучен, никой не ги тормози да разказват какво пише в учебника, е, който чете от учебника, няма лошо, само дето тук е интересно неговото разбиране, а не механичното възпроизвеждане на чужди мисли. Повечето ученици – това за мен е удивително! – успяха за кратко време да се пренастроят и вече онова зубрене с оглед изкарването на оценка изобщо не се пласира в тия часове, не останаха ученици, които да рискуват да се излагат по този начин. Та ето до какви хубави въпроси и проблеми стигнахме, по които също провеждахме обсъждания, но не във всички класове, а само в някои (с оглед да пестим време, времето наистина е ограничено): ВЪПРОС ЗА КАЗУС: Кое поставяте поставяте по-високо, приятелството или любовта? Които смятат, че приятелството заслужава да бъде поставено по-високо от любовта, образуват един отбор, а защитниците на любовта са другия отбор. И почват най-разгорещени обсъждания. Младите дават всичко от себе си в тях. Най-интересното за мен е, че изпитват определена трудност в дефинирането на хубави, на трудни за другия отбор въпроси. Те са привикнали в училище предимно да дават само отговори, а ето, това нещо, мисленето с оглед в съзнанието ти да се роди хубав въпрос, на моменти изобщо не им се удава. Мислят обаче интензивно и все пак успяват, след обсъждания в отбора си, да формулират що-годе хубави въпроси. Понякога из им подсказвах някои малки въпросчета или им помагах да си формулират по-добре, по-сполучливо въпроса. И при даването на отговори им се налага доста да мислят, мислейки, да търсят подходящи думи да си изразят убедително мисълта, да търсят аргументи, това нещо, да мислиш, им се услади твърде много, по моето възприятие, младите са силно впечатлени. И ентусиазирани, вдъхновени са. Имам чувството, че откриха

нов, по-автентичен смисъл в заниманията в училище, смисъл, за който не са подозирали досега. Или пък не са попадали в подобни ситуации. Но душите им жадуват за такива неща, това поне е гарантирано! И това, че откликнаха така възторжено на въпросните иновации, за мен е илюстрация за верността на подобно заключение. Ето в обсъжданията до какъв интересен казус стигнахме, който предизвика крайно интересни обсъждания: КАЗУС: В днешно време много хора смятат, че любовта е остаряла, немодерна емоция, към преживяването на която е глупава работа да се стремим; истинското, реалното, към което си струва да се стремим, е чистият, здравият секс, а към любовта се стремят непрактично мислещите мухльовци; накратко казано, в днешно време няма любов, а има само секс – и това е истинското! В нашето, в моето училище учат предимно момчета, момичетата са рядко, затова така формулирам въпроса (това за „мухльовците“). За да засиля внушението аз разказвам и една такава история, ето точните ми думи при поставянето на казуса: Понеже водя часове с ученици от 12-ти клас, веднъж в час с тях употребих думата „любов“ и ги запитах какво мислят за любовта и пр. И тогава един ученик се удари в челото и ми заяви следното, предавам точните му думи: – Господине, Вие на кой свят живеете та говорите за любов? Любов може да е имало в предишни времена, днес такова нещо няма. Любовта е за мухльовците, днес нещата в тази област са съвсем други – каза ми това младежът и почна дяволито да се смее, гледайки към приятелите си; питам го какво е положението с любовта днес, моля го да ме просветли; и той продължава ето как: – Ами ще Ви кажа, щом се правите, че не знаете, но би следвало да го знаете. Ето как става: приискват ми се ласки на момиче, понеже тук, в нашето училище момичетата са малко, отивам аз пред близката Търговска гимназия, там е пълно с момичета, някои от тях хубавки. Заставам на входа и разглеждам момичетата когато излизат. Като забележа някоя, която ми хваща окото, понеже има хубави форми, я повиквам с пръст и й казвам, задавам й следния въпрос: „Искаш ли?“, тя ми отвръща: „Искам.“, аз питам: „Колко?“, тя отвръща: „10 лева“; аз й казвам „О`кей“, сделката е сключена, водя го момичето на съответния терен, правим там двамата каквото ни душа иска, забавляваме се, а пък след това я пускам да си върви като й давам обещаната десетачка. Това е. Казва ми тия думи този така отворен младеж, а пък приятелите му се смеят. Питам истина ли е това, те потвърждават, че общо взето така стават нещата в днешно време; тази била схемата на мислене по сексуалния проблем днес. За любов нямало смисъл да се говори и пр. Глупава работа била любовта за днешните млади. Като разказвам това на моите ученици (забележете, те са 10-ти клас, това прави 16 години ако не бъркам!), те се хилят на това колко са оправни и практични батковците им, пък след това се разделят на групи, които са съгласни с горното твърдение, са единият отбор, а които са несъгласни, образуват другия, този на привържениците на любовта. И се почва една най-интересна дискусия, която тук не мога да ви описвам, щото няма време. Казах вчера на един учител, дето преподава психология, за това какви теми обсъждаме с десетокласниците и го питам те в 9-ти клас, като учат психология, правят ли дискусии за секса и любовта? Той казва: амче има една тема в учебника, учим по нея, но толкова; аз тогава му давам екземпляр от моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“) и му казвам, че е грехота да няма поне няколко часа по тия толкова живо вълнуващи младите проблеми. Той взе книгата и каза, че щял да я прегледа, но ми каза ето тия памятни думи: – Ех, Ангеле, Ангеле, човече, не ти ли стигнаха мъките около уволнението, но сега пак си го просиш: недей толкова набляга на тия теми, щото ще те обвинят, че си развратник! Опасни са тия теми за обсъждане с млади хора, с ученици, не бива в училище да ги занимаваме с тия неща, не стига, че те за друго едва ли мислят, тоя пусти секс им е все в главата, а пък и ние, учителите, да ги предразполагаме да говорят за него! Ще си имаш проблеми с тия теми, може някой родител да се оплаче, че развращаваш младите с тях, що ти, човече, не си кротуваш?! Това горе-долу ми каза този човек и учител, който общо взето иначе сам твърде често говори предимно за… секс! Но не с учениците, а иначе, с учителите! Сред учителите, ако не сте забелязали това, да ви го кажа, много често се говори за секс. Но помежду им само. С учениците тази тема е табу. Е, аз нарушавам табуто. И то не от вчера, а от години. Обичам да нарушавам глупави образователни бюрократични табута и стереотипи. Та си позволявам тук да ви запитам какво вие мислите ето по този въпрос: Трябва ли в училище да се водят такива дискусии за секса и любовта, от рода на тези, за които ви писах по-горе? Или тия теми следва да са табу? Рискувам ли образователните цербери да ме провъзгласят за „развратник“, за „аморален тип“ и за „пропаднал човек“ тип щом давам на учениците си възможността да обсъждат тия теми? Имат ли изобщо място такива теми в обучението, примерно, по етика? Етични ли са тия проблеми според вас? Или трябва старателно да се заобикалят щото са неподходящи за учене в училище? Много ми е интересно вие какво милите по тия въпроси. Вие, предполагам, сте родители, а на вас самите приятно ли ви е да разговаряте със своите пораснали деца по тия въпроси? Или ви е трудно? Не трябва ли, ако ви е трудно, по тях да се говори в училище? Или там е още по-трудно? Е, аз ви казвам, че съвсем не е трудно, стига човек да прилага подходящата „методика“, ако се приложи верният подход, тогава работите вървят с полза за учениците. Аз ви разказах тази сутрин за такъв един верен по моето разбиране подход. Учителят нищо не говори, младите сами обсъждат и споделят свои мисли и чувства по тия толкова вълнуващи ги теми. А че младите се вълнуват от темите за секса и любовта – та това е толкова естествено! Щеше да е крайно неестествено да не се вълнуваха. Неестествено е… пенсионери да се вълнуват от тия теми, но за младите си е съвсем естествено. Да, ама за образователните бюрократи на властнически позиции към младите трябва да се отнасяме сякаш са пенсионери. Апропо, пенсионерите също говорят предимно за секс, ако сте го забелязали. На тях, горките, само това им е останало, предполагам: само да говорят. Младите обаче могат освен да говорят и да го правят. Там е проблемът. За тях е

съдбовно необходимо да имат пределна яснота по тия проблеми. И да надмогнат страховете си – и неверните си представи овреме. Сега им е времето много да мислят за секса и за любовта – и много неща да научат. Щото ако учителите на младите в училище бягат, крият се от тия „проклети“ въпроси, то тогава учители на младите в тази трънлива област стават нали знаете кои? Не се сещате ли? Ох, милите, те не се сещат, колко са непорочни само?! Ами ясно кои се наместват тогава на тъй почетното учителско място: там се наместват създателите на порнографските филмчета. И те почват да учат младите на всичко, давате ли си сметка какво пък значи това?

Аз написах наскоро малка книжка под заглавие „Какво означава да си мъж?“. Тя излезе вчера от печат, има вече и книжно издание на тази книга, ако някой иска, може да си го поръча. Апропо, моите книги (хартиените издания) могат да се намерят в Пловдив на едно-единствено място, заедно с издаваните от мен списания: в малката книжарничка, която е току срещу входа на Техническия университет (сградата му, която е зад и встрани от централната сграда на Пловдивския университет). А иначе всичките ми книги ги има онлайн, съвсем безплатно. В тази книжарничка за млади хора, студенти и ученици, книгите ми се продават с 33% отстъпка от коричната цена. Това важи и за списанията. Толкова по този въпрос. Ами направих си, дето се казва, „рекламата“, можем вече да се разделяме за днес. :-) Не пиша тия неща обаче за да се рекламирам и като учител, и като пишещ човек; не, друга ми е целта. Който обаче съзнава каква ми е истинската цел, добре, който не съзнава, не ща да го преубеждавам. Аз много си патя заради това, е с такава пределна откритост пиша за всичко, което ми се случва. Платих ужасна цена за всички тия неща, включително и със здравето си, да не говорим за другото. У нас не е безобидно да се държиш като свободен човек, а пък да си учител с такъв свободомислещ манталитет е същинска прокоба. Това го знам от опит. Не на теория. Пробвал съм го. Пробвайте го и вие ако сте учители. Или ако сте родители, примерно. Вършим една обща работа, водещ в която е един-единствен интерес: интереса на младите. За мен този интерес е водещият. Заради него съм готов на всякакви неудобства. Примерно да не са доволни от мен образователните началства. Ако обаче трябва да избирам между това дали да угаждам на началствата или да служа на интереса на учениците си, нали знаете какво ще избера? Отдавна съм избрал да служа на истинските, на същинските, на коренните интереси на младите. Не ми пука какво мислят за мен образователните бюрократи. Аз на тях не ща да угаждам. Напротив, съчувствам им, че са се захванали с толкова обречена работа. Щото интересът и на държавата не съвпада с интереса, който те защищават. Те защищават печалното статукво в образователната сфера, което им е толкова изгодно. А същинският интерес на държавата, на страната и на общността изцяло съвпада с коленния интерес на младите. Сега разбирате ли кой е истински вреден – аз, учителят на младите, който служи на техния интерес, или бюрократите в образованието, които работят за своекористния си интерес да си запазят монополното и самовластно положение. Но това е друга тема, нея пък я обсъждаме с учениците ми в 12-ти клас. За тях издадох специално помагало със заглавиеЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ и то в три части (всяка от по 64 странички и удобна за ползване, в популярната библиотечка на сп. HUMANUS ги издадох). И тя вече съществува и в печатан вид. Толкова. Чао засега! Засегнах много теми и въпроси, дано не съм ви станал отегчителен. Пък и да съм ви станал, проблемът си е ваш. Защо четохте тия мои поредни „глупотевини“? :-) Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Вярата в Нищото, явяващо се "бог" на безбожниците, е една парадоксална вяра, която отприщва пътя за какви ли не чудовища и кръвопролития събота, 23 януари 2016 г.

Във Фейсбук-страницата Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога е сложена тази снимка на страници от списание ИДЕИ и е добавен ето този текст: Почти във всеки брой на интересното философско списание ИДЕИ биха могли да бъдат проследени и интересни гледни точки върху творчеството на Фридрих Ницше. И в тази връзка там има няколко коментара, по които ми се наложи да взема отношение, ето какво си казахме: Peter Yosiphov каза: Не знам дали знаете, че Хитлер някога подарил на Мусолини всичките книги на Ницше, като му казал, че Ницше ще ни освободи от любовта към ближния. :-) Ангел Грънчаров каза: Любовта към ближния не е толкова застрашително разпространена че да се налага някой да ни освобождава от нея. Ницше не е чак толкова страшен както си въобразяват тия, които не са го чели, а пък и да са го чели, не са го разбрали – щото са били наплашени от личарите, от социалисто-комунистите, лъжещи, че Ницше бил, видите ли, "идеологът на национал-социализма"; ако има нещо, което Ницше най-много мрази, то това е социализмът във всичките му разновидности, от национален до комунистически. Всъщност между национал-со-циализъм (фашизъм) и комунистически социализъм разликата е нищожна: еднакво мразят човека, индивида и неговата свобода. Ницше обаче обосновава, че комуналният човек, безличният човек от тълпата не заслужава никакво уважение, което е самата истина. А че Хитлер бил подарил на Мусолини книгите на Ницше – това нещо като компроматче ли е? :-) Nikola Donev каза: "Вярата означава нежелание да осъзнаеш, че съществува истина." Фридрих Ницше Ангел Грънчаров каза: Ницше има много изказвания, които силно впечатляват материалистите и атеистите, защото за разлика от тях той е мислещ човек. :-) И по тази причина казва умни неща, пък дори и понякога да звучат парадоксално. Примерно, вярата е път за постигането на някои истини, които просто не са по силите на разума. Ницше също има доста мъдри изказвания до какво води залагането и предоверяването на самонадеяния ум или разсъдък, наричан толкова често "разум", въпреки че ум и разум не бива да бъдат смесвани, разликата между тях е колосална. Примерно, както Кант убедително доказа, разумът не може да реши въпроса има ли Бог, този въпрос просто не е по силите на разума, опитвайки се да отговори на него, той стига до неразрешима антиномия, до пълна безпътица, до съзнанието за безсилието си. Но това, което разумът не може да реши, бива решавано превъзходно от такава една чудесна способност, каквато е вярата. А без вяра човекът просто не може да живее. Ницше цял живот е търсил отговора на съдбовния въпрос: в какво може да се вярва ако Бог не съществува или ако Бог е достоен предмет на вярата. И стига до един умен нихилизъм, понеже е сериозен и честен мислител: щом "няма Бог" (което никак не може да се "докаже" с разумни средства!), то единственият "бог", който има, е... Нищото!!! Вярата в Нищото,

явяващо се "бог" на безбожниците е една парадоксална вяра, която отприщва пътя за какви ли не чудовища и кръвопролития. Комунизмът (комуно-социализмът) и фашизмът, т.е. националсоциализмът са пример до какво води бесовщината, свеждаща се до вярата в Нищото, т.е. безбожието. Аз имам едно есе за вярата, в което съм обяснил всичките тия неща найподробно. Който иска, може да го намери и прочете. Нещата не са така прости както ни се иска да бъдат, драги поклонници на "разума", щото разумът може да ражда най-страшните чудовища. Докато вярата винаги и благословена и благодатна. Истинската и неподправена вяра обаче, т.е. вярата в Бога. Бог е единственият достоен предмет на вярата. Peter Yosiphov каза: "Бог умря" за Ницше. Георги Хаджийски каза: Ницше умря. През 1900 г. :-) Peter Yosiphov каза: От сифилис. Nikola Donev каза: Той поне живя и умря. Бог дори не се и роди. Ангел Грънчаров каза: Nikola Donev Простете, но съждението Ви "Бог дори не се и роди" е пределно глупаво, щото Бог, бидейки по идея вечно съществуващ, няма как да се "ражда", раждането не важи за вечно съществуващите неща, вярвам, ме разбрахте... и че ще осъзнаете колко глупаво изказване направихте. Не е зле да се позанимавате повечко с философия та да избягвате занапред такива несъстоятелни и компрометиращи Ви изказвания...

Окончателното разгадаване на загадката как се става богат събота, 23 януари 2016 г.

Целият български народ, и мало, и голямо, и дърто, и кьораво и кьопаво, абе всички са пощурели да забогатяват – и затова пред всеки павилион на LAFKA като побеснели търкат талони от безброя лотарии за моментално магическо забогатяване, от които Пеевски и неговата свидна и грижовна майка забогатяха така, че вече се чудят какво друго да си купят; най-накрая ще купят и цяла България и ще ни изгонят нас, всички малоумници, по белия свят - щото България, повтарям, ще си е тогава само тяхна! Както и да е, та значи сите българе са решиле да забогатеят непременно и затова търкат ли търкат талоните, да, ама не, изглежда така ще забогатеят само Пеевски и майка му; по тази причина, понеже, както виждате, малоумието у нас е твърде много напреднало, реших да публикувам нещичко по тъй вълнуващата тема за това как се става богат, но не наужким, а истински, ето ви тия правила за забогатяване, преведох ги току-що, щото ще излязат и в новата книжка на списание ИДЕИ, която сега подготвям за печат: Как да стана богат? Как да стана богат, 18 правила 1.Всеки ваш проблем трябва да се решава в най-кратки срокове, обикновено тогава се изискват и най-малки усилия за решаването на този проблем. („Желязото се кове докато е горещо!”) Бъдете решителни – по-малко мислете и повече действайте! (Прочети ДО КРАЯ – в блога)

Брой 3 (21), Година VII, 2015, Декември на списание ИДЕИ е достъпна вече и за четене онлайн събота, 23 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing Приемаме поръчки за хартиеното й издание, което ще излезе съвсем скоро. Цена: 5 лв. за 152 страници текст.

Децата са толкова умни преди системата да почне да ги "шлифова"! неделя, 24 януари 2016 г.

Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея! неделя, 24 януари 2016 г.

Завчера, в петък следобед минах покрай централната сграда на ПУ "П. Хилендарски" и реших да седна в бистрото, което е прилепено до главния й вход. Пих един горещ чай, разгледах някои нови книжки, които преди малко бях взел от печатницата. И в един момент се овладях от спомени. В този университет съм работил близо 7 години преди доста време вече, издържах конкурс за асистент по философия в далечната 1985 г. В 1992 г. бях уволнен. Пред прозореца на бистрото, което е в двора на университета, видях прозореца на кабинета на третия етаж, който обитавах в ония паметни години. В един момент, както си мислих за миналото, в съзнанието ми се роди една щура идея. Ще разкажа сега за нея, ще ви обясня защо се налага да предприема нещо за реализацията й, с оглед да си направя нещо като тест, като експеримент (употребявам думата експеримент понеже думата тест у нас не се схваща подобаващо). Но ето първо вкратце как и защо бях уволнен от университета. Съвсем накратко, защото аз за тия истории съм писал и на други места (нейде в книгите си за нашия епохален български преход от комунизъм към демокрация). Да, съвсем вкратце ще разкажа, напълно лаконично, обещавам. Във времето на моето преподаване или на работата ми в ПУ станаха доста неща. Аз бях в секцията по философия на катедрата по "Марксизъм-ленини-зъм", да, имаше такава катедра в ония времена (във всеки университет или институт имаше такова нещо). Бях доста млад, бил съм на 26 години когато спечелих конкурса. Знаете, тогава, в 1985 г. започна славната епоха на "перестройката". Духовете постепенно се разбуниха. Аз в ония години се изявих като автор на много и то крайно революционни статии в младежкия вестник на Пловдив, наричан "Комсомолска ИСКРА". В 1997 г. по моя инициатива беше основан т.н. Философски дискусионен клуб в ПУ, който съществува през цялото време до уволнението ми в 1992 г. Клубът провеждаше разностранна и свободна дейност, предимно канехме добри философи от София, които изнасяха лекции по най-горещите и опасни теми. Няма как да изброя имената на всички поканени в Клуба философи, но ще кажа някои имена: акад. Азаря Поликаров, акад. Кирил Василев, проф. Ц. Бояджиев, проф. С.Герджиков, философът Здравко Попов, проф. Любен Сивилов, проф. Николай Василев, Красен Станчев, проф. Иван Славов, д-р Стефан Пенов и много други. Тия техни лекции бяха празник на философията и на свободомислието, младите хора, които идваха и активно участваха в обсъжданията на Клуба, се чувстваха наистина революционери или най-малкото дисиденти, неприятели на съществуващата система. Разбира се, като ръководител и създател на Клуба аз си имах известни неприятности, влязох в неизбежен сблъсък с ретроградно-мислещите началства, академични или партийни (аз лично в партията им не съм бил, но тяхната партия имаше власт над всичко, беше времето на диктатурата, на еднопартийния режим), по едно време властите ми организираха "преврат", махнаха ме от Клуба, сложиха му за ръководител човек, който направи нужното Клубът да загине, но те не предвидиха такава една евентуалност: Клубът мина в "нелегалност", пренесе се в моя кабинет, пак се събирахме, правехме си обсъждания, в един момент групата около мен успяхме да си върнем "властта" в Клуба и пак започнахме своята бурна дейност. Ходили сме на разни научни конференции, печелили сме конкурси и прочие. Другарите се изпълваха с безсилна злоба и търсеха начин да постигнат реванш. И в такава една обстановка дойде 10 ноември 1989 г. и работите, дето се казва, "отидоха съвсем по дяволите": дойде демокрацията! От само себе си се разбира, че ние, от Философския клуб, се хвърлихме в започналите се борби, ходехме по митинги, участвахме в "живи вериги", в демонстрации, в дискусии по създаването на първите опозиционни партии, моя милост е един от учредителите на пловдивския Клуб по демокрация, изказвах се на някои от първите митинги на искащите незабавна промяна граждани, в моя кабинет в сградата на ПУ се събраха студентите, които създадоха Независимо студентско дружество, алтернатива на казионния комунистически младежки съюз (ДКМС) и пр. Аз се изявих като антикомунист, като либерално мислещ човек, прозападно ориентиран, не криех ценностите си, напротив, влизах в какви ли не полемики, често най-разгорещени. Пръв в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" изказах публично позицията си, че задължителното изучаване т.н. "идеологически предмети" от всички студенти, което беше възприето от цялата катедра като "предателство", като "неколегиален акт" и пр., в един момент аз станах в техните очи "народен враг". Когато правителството на Луканов даде на

преподавателите от всички катедри на всички вузове в страната 10-месечен платен отпуск за да се "преустройват" и да си подготвят "нови лекционни курсове", аз публично обявих, че никога не съм им вярвал в марксизма-комунизма, че в този смисъл не се нуждая от "преустройване" на мисленето си, заявих, че това "преустройване" е аморално, поради което се отказах от отпуска, заявих, че ще водя свои алтернативни на официалните курсове, започнах на съвършено свободна и доброволна основа тия свои курсове, на лекциите ми идваха не само студентите от Дискусионния Клуб, но и много други студенти, интересуващи се от философия. Разбира се, с тази своя акция аз, дето се казва, си подписах смъртната присъда. И затова бях един от първите двама преподаватели от катедрата, които бяхме уволнени изцяло репресивно, за наказание и за отмъщение, другарите, които владееха всички властови лостове в университета, ни изритаха от него безпощадно, по един най-грозен начин. Ето как стана това.

За да мине безболезнено "преустройването" на другарите с твърда марксистко-комунистическа школовка и нагаждането им спрямо новите "плуралистични реалности на живота" съответните органи (факултетен съвет и академичен съвет) трябваше да извършат някои процедури, другарите бързаха защото се задаваше страшно време, "ония, страшните и брадатите" от СДС да вземат властта и другарите да пострадат, като се лишат от благинките си; затуй измислиха нещо крайно аморално, а именно, Факултетният съвет да гласува промяна на наименованията на специалностите им, примерно, който е държал конкурс за доцент по научен комунизъм, примерно (да, и такива идиотщини се учеха в ония времена, върху тях студентите биваха изпитвани и пр.!), понеже, зер, вече е неприлично в новите времена а имаш титлата "доцент по научен комунизъм" (самите другари набързо се отказаха, наужким де, външно, от комунизма си, но го запазиха дълбоко в сърцата си – чакайки идването на по-добри времена – когато проклетата демокрация ще издъхне!), ето, другарите извършиха фалшификация и си гласуваха промяната, примерно, той вече ставаше "доцент по политология", звучи вече по-добре, нали така? Преподавателите по "История на БКП" (имаше и такъв "академичен предмет!) станаха преподаватели по "Най-нова българска история" и пр., същата процедура беше приложена и всички наши, верни на партията другари получиха новите си, променени научни титли, с оглед да се дегизират и да преживеят някак задаващите бурни политически ветрове и дори урагани. И ето тук другарската "нАучна", с извинение, мафия стори тази подлост спрямо мен (и колегата Катрин Сариева), само на нас, щото не бяхме от "наште", не благоволиха да променят названията на длъжностите, аз, примерно, бях наказан за непослушанието си и за "измяната" си спрямо комунизма-марксизма по ето какъв начин: всички другари, преподаващи по философия, станаха именно "преподаватели по философия", само на мен това наименование не беше променено, аз си останах със старото наименование "преподавател по диалектически и исторически материализъм", представяте ли са каква хубава гавра измислиха таваришчите?! И на това основание другарят ректор Никола Балабанов, бивш партиен секретар и до ден днешен активист на БСП (бил е и техен кандидат-депутат и пр.) радостно подписа моята заповед за уволнение и тържествуващо ми я връчи! Че бях уволнен по чисто политически причини е ясно като бял ден, да не говорим за това, че аз специално имах предостатъчно научни публикации и то в най-авторитетни научни списания, другарите не можеха да ми намерят по тази причина цаката дълги години, но ето, най-после дойде желаният момент, изритаха ме, отмъстиха ми така гадно, както само те могат. Пропуснах да кажа, че за 7 месеца през 1991 г., месеците преди и по време на провеждането на изборите през октомври 1991 г. (които СДС спечели), аз бях председател на временната управа (или кмет) на гр. Долна

баня, моето родно място, предложен, разбира се, от СДС (учредител съм на СДС в родния ми град), това още повече спомогна другарите в мое лице да виждат "класов враг", подлежащ на безжалостно унищожение; два месеца след като се върнах на работа в ПУ, бях уволнен и изритан от университета по този най-грозен начин.

Законът тогава беше такъв, че аз не можех да обжалвам уволнението си в съда, имаше член, според който уволнения, предизвикани чрез гласуване в т.н. "колективни органи за управление", именно факултетният съвет беше такъв орган, не можеха да се обжалват пред съда. Таман мина давностният срок от 6 месеца и Народното събрание гласува промяна, според която можеше да се обжалват и такива решения, т.е. отпадна забраната в закона, но за мен беше вече късно да обжалвам. Същият този Парламент, вече в него имаха крехко мнозинство "ония, страшните, брадатите" от СДС (премиер беше Филип Димитров), гласува страховития "Закон Панев", според който партийните другари от БКП-БСП не можеха да заемат ръководни длъжности, проф. Балабанов, ректора, трябваше да напусне поста си, а пък по друг мисля параграф беше закрита и цялата дегизирана, натъкмена за новите условия бивша катедра по комунизъм-марксизъм. Но другарите набързо си организираха нови конкурси и най-доверените им другари бидоха върнати на работа. Ректор вече беше Огнян Сапарев, сътрудник, естествено, на ДС. Такива работи. Това е кратката история на моето паметно уволнение от ПУ. Преди известно време в Пловдив се завърна моя състудентка от СУ, която дълги години живя в Австралия (сега също е там). Тя ми разказа как в Австралия е станала доктор по философия, как като се върнала в Пловдив, отишла в катедрата по философия на ПУ и запитала има ли начин да води някакъв спецкурс, погледнали обаче с недобро око на нея, казали, че ще я потърсят ако им потрябва и нищо, разбира се. Та се сетих и за нея, по този повод в главата ми, както казах, се роди една крайно щура идея, ето, ще ви разкажа за нея, но под формата на съвсем официално писмо, което ще изпратя на сегашния ректор на ПУ З.Козлуджов, на Декана на Философско-историческия факултет и на ръководителя на катедрата по философия; ето това писъмце: До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски" До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ До проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия" ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ, бивш преподавател по философия в ПУ (1985-1992 г.) Уважаеми господин Ректор, Уважаема госпожо Декан, Уважаеми господин Ръководител на катедрата по философия, Пиша ви по един твърде интересен казус, който има най-вече нравствени измерения, които, по моето разбиране, съвсем не са за подценяване. Ще се постарая да изразя мисълта си, която ме вълнува, пределно откровено, честно, а също така и лаконично, щото иначе темата е голяма и твърде интересна. Не крия, много ми е интересна вашата реакция на това мое писмо. Мога да имам предположения за това каква ще ви бъде реакцията, но все пак се чувствам длъжен да ви дам възможността сами да изберете реакцията си. По тази причина и ви пиша тъй странното си писмо. Чел съм, че някога, преди три века, никому неизвестният тогава философ Имануел Кант писал писмо до всерусийската государиня и самодържица императрица Екатерина Велика (тогава, както, прочее, и сега пруският, немският град Кьонигсберг бил в състава на Руската империя) и коленопреклонно молел да бъде назначен за преподавател, доколкото си спомням, по логика (в това последното не съм сигурен). Разбира се, кандидатурата на Кант била отхвърлена, бил назначен на това професорско място човек, чието име днес никой не знае, името му историята не е благоволила да го запомни. В

контекста на това, което ще ви пиша по-надолу ще разберете смисъла на този толкова показателен иначе пример. Не, нямам намерение да се сравнявам с Кант, но това не пречи да имаме известни общи места в биографиите си; не крия, че съм горещ почитател на Кант, мой кумир във философията от ранните ми младежки години, наред със Сократ и Платон, разбира се (Хегел също е обичан от мен и доста ми е повлиял, нищо че си имам и известни резерви към него!).

Аз доста рано, на 26 години, издържах конкурс за асистент по философия в ПУ и работих в този университет почти 7 години. След което бях уволнен репресивно, по политически причини в края на 1991 г. Защо тълкувам така уволнението си съм го обяснил на съответните места, тук не ща да се повтарям, заради краткостта, но при интерес бихте могли да се запознаете с моето тълкуване на ония далечни събития (примерно като прочетете началната част на ето тази публикация в моя блог, където вкратце съм се обосновал за гледището си: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!). Защо не съм обжалвал навремето тъй несправедливото си уволнение също съм обяснил (апропо, въпреки тогавашния закон, съдържащ забрана да се обжалват по съдебен ред уволнения, предизвикани с решение чрез гласуване на т.н. "колективни органи на управление", аз обжалвах пред съда заповедта за моето уволнение, издадена от тогавашния ректор проф. Никола Балабанов, но съдът не даде ход на делото тъкмо заради визираната клауза в тогавашния закон, отменена, прочее, малко след като изтече давностния срок за обжалване в моя случай). Тогава, дето се казва, "времената бяха такива", ставаха какви ли не неща, включително и странни, включително и крайно несправедливи, но това не ни пречи на нас, съвременниците, да си имаме своите различни интерпретации на случилото се. Та ме вълнува, уважаеми г-н Ректор, госпожо Декан и г-н ръководител катедра, Вашата оценка на случая, нищо че са минали толкова години от онова време. Нещо ако е било несправедливо, грозно или неправо когато е било извършено, няма как с времето да стане справедливо, красиво или право, вярвам, че като добре образовани хора ще се съгласите с едно такова простичко твърдение. А пък справедливостта изисква, с оглед правдата да си вземе своя реванш, макар и късно да реагираме подобаващо, достойно, щото все пак институциите, които оглавявате, се занимават с една толкова възвишена и фина по естеството си духовна, в това число и нравствена дейност, дейност, имаща висок нравствен смисъл. Тия, нравствените неща, по моето разбиране, от което няма да се откажа никога, съвсем не бива да бъдат пренебрегвани, щото, ако си го позволим, нещата в живота ни наистина съвсем ще отидат по дяволите. Вярвам в това, на тази идея съм се старал да бъде верен през целия си живот. След уволнението ми от ПУ, което преживях крайно тежко, не крия, бях изключително обиден заради проявената грозна несправедливост и неблагодарност, моя милост се занимавах най-вече с изследователска дейност в сферата на философията, също така практикувах по специалността си в рамките на учредения от мен частен Център за развитие на личността HUMANUS, осъществих много инициативи, примерно, написах и издадох учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, някои от които добиха голяма популярност сред младите хора, изобщо в това благодатно за мен време аз написах и доста други книги, близо 20 заглавия, предимно в областта на философията, психологията, обществознанието, гражданското образование. Позволете ми тук да не цитирам заглавия, но при интерес от ваша страна ще можете да се информирате за написаните и издадени от мен книги в моя блог, намиращ се на ето този адрес. През последните няколко години група ентусиасти, преподаватели по философия, създадохме философското списание ИДЕИ, то излиза вече седем години, по три книжки в годината, тази, 2016-та година ще бъде осма от създаването му. Издавахме го в трудни условия, без подкрепа отникъде, но въодушевлението ни беше толкова голямо, а съзнанието, че правим нещо нужно и полезно, ни даваше сили да устоим на изпитанията и трудностите. Списанието работи за личностното, идейното и духовно въздигане на младите хора в България, в него със свои текстове са участвали много учени, включително и преподаватели от Пловдивския университет. Втора година съществува и списанието за съвременно образование и за "духовните неща" HUMANUS, списвано предимно от млади хора, студенти и ученици, и то вече се утвърди, има си своите фенове. През всичките тия интензивни години от живота ми съм работил, с оглед и да се прехранвам някак, и като гимназиален преподавател по философия. Привърженик съм на най-новите и съвременни образователни технологии в обучението на младите, даващи им възможност да развиват своя личностен потенциал, през последните години работих много по тия проблеми, резултат на което е цяла една поредица от книги за реформирането на образователната ни система, училищна и университетска, да, имам и такава една книга, която носи заглавието Истинският университет, в нея съм си позволил да кажа и някои горчиви

истина за нашето университетско образование, истината винаги е за предпочитане, колкото и да е неприятна за дадени среди. Втора година водя и свое авторско предаване в Пловдивската обществена телевизия, то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров", тази инициатива ми е особено приятна, понеже ми дава възможност да правя нещичко за разпространението на неизразимите богатства на философията в съзнанията на най-широките среди на народа ни.

Както и да е, та тия дни ми хрумна една наистина съвсем щура идея, която дръзвам ето сега да ви я предложа: ето, заявявам пред вас желанието си да се върна на преподавателска работа в ПУ, стига, разбира се, да покажете готовност да преоцените позицията на ония ръководства, които ме уволниха преди години така несправедливо, репресивно и дори грозно. Човек като е работил някъде, и то в най-ранните години на своята кариера, е запазил съответните спомени и му е мило това научно, а в случая и академично учреждение, ето, аз изразявам готовността си да се завърна на работа в ПУ, надявам се, моето връщане и моята бъдеща работа в ПУ ще допринесе за порастване на авторитета на университета, дай Боже да имам сили за това, щото ето вече съм на 56 навършени години. Но пък имам чувството, че съм във времето на своята творческа зрялост и ако Бог е така милостив да ми отпусне още известно време за работа и живот, бих могъл, ще се радвам да е така, да бъда полезен и на студентите, и на академичната институция, която толкова уважавам и обичам. Разбира се, за един такъв акт, а именно моето "реабилитиране" в ПУ, вие нямате никакво юридическо или правно задължение, напротив, той би имал само един чист нравствен и човешки смисъл, пък и всичко това, ако е за доброто на младите, за повишаване на качеството на тяхното образование, ще бъде оправдано и възнаградено; все пак справедливостта, доброто и самата правда на живота би следвало да значат нещо за нас, хората, дето сме се посветили на служене на духовното. Та именно с оглед на тия немаловажни в моето възприятие неща аз си позволих да направя своето тъй екстравагантно предложение до вас. Няма да скрия, че много ме боли когато чета или слушам приказки, че университетът, на който аз дадох 7 години от своята младост, бил станал "червена крепост", "ченгесарница" или "гнездо на академични мутри", че ченгетата от ДС били именно направили ПУ свое пристанище или уютен, блажен остров; ето, предлагайки ви този високоморален акт, а именно да ме възстановите на работа в ПУ, ще може донякъде да се даде знак, че истината не е точно такава, че ПУ съзнава своята автентична духовна и академична мисия, верен е на нея, няма да се превърне в нещо като "бизнес-организация" за правене на пари, каквито приказки т.н. "зли езици" така усърдно разпространяват в наше време. Давам малък шанс на моя университет – аз го чувствам като такъв въпреки преживяното! – да си изчисти имиджа и да укрепи авторитета си, знам, че това е мой, а, да се надяваме, и ваш личен морален дълг. Гледам, че доста преподаватели в ПУ по философските дисциплини пътуват от София или от други места, служители са на други университети и тук са "приходящи", ако мога така да се изразя. Това не е толкова добре, един университет от висока класа следва да си има собствени преподаватели на високо академично ниво. Проф. А.Карталов беше такъв, но той вече е на години, аз лично не се сещам в областта на философията за име на пловдивски учен от такова високо ниво. Разбира се, има и млади колеги, в тях е надеждата. Ще се радвам с каквото мога да помогна на такива перспективни учени. С моето евентуално идване-връщане в ПУ ще доведа и своите скъпи "отрочета", които са един вид "бездомни", имам предвид двете списания, които създадох и на които съм главен редактор вече толкова време. Между другото, на базата на списание ИДЕИ заедно с група украински философи от техния Философски институт към Националната им академия на науките създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ, то излиза в специална поредица вече трета година, много учени от Чехия, Украйна, Русия, Индия, Япония и др. участват със свои текстове в това издание. Нищо не пречи и учените от ПУ да се включат със свои текстове в него, не е естествено те да не се възползват от такава една възможност. Направихме нужното да включим изданието в съответните авторитетни международни базиданни, тъй че изданието се очертава да става все по-солидно, а публикациите в него – по-престижни.

Толкова. Казах каквото ми се искаше да кажа. Благодаря Ви за вниманието! Ще се радвам предложенията ми да бъдат обсъдени и с голям интерес ще чуя или прочета Вашето становище, становището на оглавяваните от Вас органи и институции. За мен всеки резултат от инициативата ми е интересен, любопитен и показателен. Дори само за историята да остане това писмо – позволявам си в завършек такава една малка шега! – то може да е интересно един ден на бъдещите изследователи на нашето така болно време, в което имаме щастието да живеем. Позволявам си в завършек да пожелая живот, здраве, щастие, успехи през новата 2016-та година на вас, а също така и на всички колеги от ПУ, макар и със закъснение използвам случая да отправя тази честитка! 24 януари 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Да уточня нещо: четох някъде, че най-новите научни постановки за писането на обръщението "Вие" предвиждали тази дума, израз на учтивост, да се пише с главна буква дори когато ставало дума за едновременно обръщение към повече от едно лице. Не ми пречеше да спазя това най-ново научно предписание за правилно писане. Но понеже се плаша туй нещо да не прозвучи и да не се възприеме като прекалено подмазване, затова се въздържах от следването му. Правя това уточнение ей-така, за всеки случай. Пък и хора всякакви, някой да не вземе да се обиди или пък да ме определи като неграмотен, та затова...

Няколко мисли на великия Кант – с неговия портрет на корицата ще излезе новата книжка на списание ИДЕИ неделя, 24 януари 2016 г.

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност. Нашият век е истински век на критиката, на която трябва да се подчинява всичко. Религията на основата на своята святост и законодателството на основата на своето величие искат да се поставят извън тази критика. Обаче в такъв случай те справедливо предизвикват подозрение и губят правото си на искрено уважение, оказвано от разума само на това, което може да устои на неговото свободно и открито изпитание. (ОЩЕ >>>)

Свободният човек вярва в своите сили да се справя сам и нищичко не чака даром, по милостиня или като подарък понеделник, 25 януари 2016 г.

Уводни думи Тия дни ми хрумна да събера на едно място ония мои есета, в които съм размишлявал за мястото на България в света, за нелекия български път към свободата, демокрацията и достойнството, т.е. за българския път към Европа, за европейските ценности, за европейския жизнен свят, за евро-американския жизнен космос, за евро-американската цивилизация на свободата, за борбите, които ни се наложи да водим за своя просперитет, за откъсването ни от тираничната имперска руско-азиатска сфера на влияние, за приобщаването ни към Европейския съюз и НАТО, т.е. съм семейството на свободолюбивите страни и народи. Много съм писал през годините по тия вълнуващи ме теми, ето, дойде момента да събера всичко на едно място – и реших също така да издам тази книжка в придобиваща все по-голямо разпространение популярна библиотека, която започнах да издавам като приложение на младежкото списание HUMANUS, излизащо вече трета година. И ето, речено-сторено, това е предимството на свободата, човек има пълната възможност да си реализира идеите, седнах, събрах на едно място всичко написано по тия проблеми, оформих го за издаване и сега книжката вече е пред мен. И ето сега искам да кажа няколко думи на нейния читател. Удивително е, че в наше време е пълно с хора, които не разбират огромния смисъл на това, че България вече е в Европейския съюз, а пък че ние самите, съвременните българи, сме пълноправни граждани на тази толкова вдъхновяваща и голяма общност от пълноценно живеещи и свободни хора. Страшно е да не успяваш да постигнеш верния смисъл на нещата и в главата ти да се въртят някакви напълно неадекватни и глупави представи, илюзии, страхове, издаващи собственото ти малодушие и неразбиране. Разбира се, че е прекрасно това, че сме в Европейския съюз, че сме съюзници и приятели с толкова напредналите и богати народи на Европа (а чрез НАТО и в целия свят!), че тези свободолюбиви народи ни подадоха ръка в най-тежък момент и са готови да ни помагат за да преодолеем огромната си изостаналост в сравнение с тях – защото България, пък и цяла Източна Европа изключително много пострадаха заради своята толкова зла историческа участ, а именно да бъдат тъпкани десетилетия от съветско-комунистическия ботуш. Да, ама масовият нашенец, който, предполагам, очакваше с влизането ни в ЕС от небето да потече златен дъжд, а пък от чешмите да потече мляко, масло и, евентуално, ракия или поне вино, е крайно разочарован, щото в тази свят нищо не се дава даром, безплатни обеди няма, а всичко ние самите следва да го изработим със собствените си ръце – защото е толкова благодатен и плодотворен свободния труд на пълноценно живеещия човек.

Да, налага се да се работи, налага се много да се учи, налага се също така да се разделим с ония пагубни и коварни стереотипи, които комунизмът така щедро насади в съзнанията ни, налага ни се да се разделим с оня жалък манталитет на роба, при който всеки стои и чака „майката-държава” да му отпуска по нещичко в устата, но по възможност милостиво отпусканите ни благинки да са „на далавера”, без да имаш някакви лични заслуги за създаването им, а пък най-приятно е когато успееш да измамиш останалите и да се налапаш колкото се може повече, измъквайки благата от техните уста. Ето с тия изцяло погрешни възгледи на масовия немислещ типов продукт на комунизма следва да се разделим без капчица жал, да, ама това не става леко, и ето, вече 10 години мнозина най-жалостиво плачат за… комунизма, за „равноправието в нищетата и мизерията”, плачат си, горките, за изпарилия се „комунистически рай”, в който можеше с тарикатлъци, с връзки, с лъжи и с измами да се уредиш значително по-добре от баламите, стига, разбира се, да си достатъчно нахален, нагъл, подъл и безскрупулен. Същевременно България за тия години стана мишена и обект на най-яростната пропагандна война, водена от нашите „кръвни братя”, от „тъй безразделно и вечно обичащите” ни съветски, пардон, руски „приятели”, които ореваха цялата Вселена за това, че „неблагодарните българи” били, видите ли, изневерили на „братството”, на „любовта”, на „вечната ни дружба” (г-н И.Инджев я нарече „течна дружба”, щото тя предимно се изразява с това, че руснаците на нас специално ни продават „по братски” най-скъпия газ и нефт и ни шантажират постоянно как ли не на тази основа!), та путинистите значи ни нарекоха „неверни братя”, „предатели”, „изменници” и как ли не още, трябвало било да излезем от Европейския съюз и НАТО и отново да се прегърнем с руснаците, та заедно да строим техния евроазиатски „непобедим” и „всемогъщ” имперский руский мир. У нас от векове руснаците си поддържат своите мекерета с купуване, с прекалено много руски рубли, неслучайно от времето на великия Стамболов тях ги наричат „рубладжии”, в днешно време руснаците у нас пазаруват на едро, не само човешки души, но и медии, цели партии, корпорации, какво ли не още, а пък не трябва да се правим на ударени че не знаем, че целия ченгесариат на ДС у нас, намиращ се на възловите позиции във всички власти, е на пряко подчинение на КГБ, е на дистанционно управление от Кремъл. Та ето, че в наши дни се води жестока битка за запазването на евроатлантическата ориентация на страната ни, руските мекерета ни дърпат назад, към тъй уютната кочина на прогизналата от разврат, от корупция, от мафиотщина, от беззаконие, от аморализъм стратегическа сфера на т.н. „русский мир”. Тази битка е за бъдещето не само на България, но и на нашите деца и внуци, това е безпощадна битка, в която проевропейските и автентично българските сили, силите, на които им е мил българският, а не руският имперски интерес, от години водим, независимо от шантажите, от лъжите, от лицемерието на т.н. „русофилска половина” на нацията ни. Да, България заради старанията на нашите „вечни руски братя” и също така „вечни освободители” (?!) е разцепена през цялата си снага на две воюващи половини и на тази страшна битка не се знае изходът, а решителните сражения предстоят тепърва. България има мощни съюзници в лицето на партньорите ни от ЕС и НАТО, този път в изпитанията не сме сами, с нас е могъщата Америка, имаме всички шансове да устоим на бруталния руски имперски натиск и да съхраним и преумножим завоеванията си. Тъй че оня жалостив вой, идещ от Москва, който една подкупна руска журналистка успя да синтезира в заглавието на своя пропаганден антибългарски филм – „България тихо умирает!” – може да предизвика само снизходителна усмивка у здравомислещите, у ония, които не са се превърнали в малодушни зомбита, упоени от кремълските лъжи. Но не бива да забравяме, че за свободата и за достойнството си като народ и като индивиди се налага да се борим всеки ден, а също така се налага да дадем и скъпи жертви – погледнете какво сториха, какви злини причиниха путинистите на братска, бореща се и толкова свободолюбива Украйна. Та се надявам моята малка книжка да успее по напълно понятен, разбираем, човешки начин да каже на объркания и не знаещ какво вече да мисли (заради толкова бруталната пропагандно-идеологическа война, водена от руснаците и техните тукашни продажни мекерета!) масов сънародник и най-вече на младите у нас ония простички и душеспасителни истини, които могат да спомогнат за това всяко нещо да си намери точното място в съзнанието им. Това е важна задача за всеки съвременен човек: да успее да осмисли тежката ситуация, до постигне с мисълта си ония верни и точни ориентири, благодарение на които да може да сложи на здрава основа своите ценности, своите разбирания и убеждения. Защото, знайно е, без идеи, и то основателно премислени, човек не може да живее, или ако живее, животът му ще бъде безкрайно жалък, беден и мизерен, ще бъде живот за окайване. Толкова. Ще се радвам с тази малка книжка да мога да помогна на колкото се може повече хора – за да пренаредят и почистят от отпадъците своите собствени съзнания. Неслучайно съм бил пределно откровен когато съм писал тия есета, нищо не съм скрил, не съм човек, който обича полуистините, книжката ми е пределно провокираща, предразполагаща и към самостоятелен размисъл, и към най-разгорещени дискусии. Този е начинът и пътят да въведем ред в душите си – като пределно свободно и разгорещено, от цяла душа спорим, дискутираме, дебатираме, с общи усилия търсим истината – защо все пак трябва да знаем, че ако нещо е истина, то трябва да важи за всички; само неразумните, глупавите, немислещите се опъват и не желаят, видите ли, „да признаят” истината. Не истината обаче се нуждае от нашето признание, а ние самите съдбовно се нуждаем от нея… Приятно четене, приятни размисли, най-вдъхновени дискусии по поставените от тази книжка проблеми ви желая! Бъдете смели, правете нужното за да победите малодушието си – малодушни мърморковци, дето само се оплакват и оправдават, са тъкмо несвободните. Свободният и достоен човек – без свобода няма и достойнство! – е разбрал, че неговият собствен живот, собственото ти бъдеще е твое лично постижение и завоевание; такъв човек вярва в своите сили да се справя сам и нищичко не чака даром, по милостиня или като подарък. Точно такива са хората, които постигат всичко желано – дори и най-съкровеното! Бъдете като тях, станете като тях: всичко зависи от вас самите! ЗАБЕЛЕЖКА: По-горе е корицата на това ново издание на ПОПУЛЯРНАТА БИБЛИОТЕКА, приложение на младежкото списание HUMANUS. Ако някой желае да си поръча тази книжка, да заповяда, нека да даде своята поръчка – от днес приемаме заявки за хартиеното й издание...

Ето как изглежда корицата на сп. ИДЕИ този път, приемаме поръчки за хартиеното издание вторник, 26 януари 2016 г.

Вие лично четете ли философски списания без картинки! :-)

Книжката със заглавие "Какво означава да си европеец?" е достъпна и за четене онлайн вторник, 26 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли, приятни дискусии! Какво означава да си европеец?

Международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ е достъпно и за четене онлайн вторник, 26 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing

ТЕАТРАЛНА ПЕДАГОГИКА или как една театрална трупа може да промени нещата вторник, 26 януари 2016 г.

Когато човек иска, намира начин – и мазата може да бъде превърната в сцена Група млади хора от Силистра, с подкрепата на своето училище, доказват вече пета година че училището може да бъде и привлекателно място за ученика, стига в него да се утвърждават и образователни практики, чийто акцент е върху личността и нейното развитие. Трупата „Питър Пан” е създадена през 2011 г. в Професионалната гимназия по стопанско управление, администрация и услуги (ПГСУАУ) „Атанас Буров“ – Силистра, от ръководителя и Христо Христов. Началото е било трудно и превратно, но постоянството и вярата в успеха, в крайна сметка дават резултати. Чрез участие в европейския проект „Да направим училището привлекателно за младите хора” - УСПЕХ на МОН, учениците успяват да поставят на голяма сцена редица постановки като драмата „Час на класа“ от Лора Лазар, комедията „Характери” от Камен Донев и послед-

ното заглавие „Глупаци“ от Нийл Саймън, а скоро предстои да представят и пиесата „Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовская. Отделно от това са и участията на сцените на различни фестивали и творчески събития, на които младежите печелят престижни награди. Това в общи линии е същественото и видимото от творческата визитка на трупата. Но за другото, невидимото, което се вижда само със сърцето - за преживяването на театъра, за мотивацията и ефекта върху личността, поканих да разкажат самите участници в „Питър Пан”. (ОЩЕ >>>)

Епичната образователна реформа буди вече само смях – и поражда свръхпатриотични лигавщини! сряда, 27 януари 2016 г.

Горките дечица! Мелодрама в полите на Витоша от една българка, от Елисавета Белобрадова Бутафория в пет действия по реформата на учебните планове Първо действие Сградата на МОН. Отпред седи по турски популярен водещ на сутрешен блок с плакат "Да оставим българската литература, за да има повече българска литература, а не по-малко". Виждаме го как се опитва да седне по български, но не му се получава и накрая се отказва и отново сяда по турски. (Прочети ДО КРАЯ в блога)

Нека да ни се смеят, нека! сряда, 27 януари 2016 г.

Заслужили сме си го! Заслужаваме си го...

Поканата важи и за вас, посетителите на тази страница – и също така за читателите на моя блог! сряда, 27 януари 2016 г.

Понеже поставих обявата и във Фейсбук, та затова такова е заглавието...

Наште български представи за свободата и достойнството са съвсем извратени и малодушни сряда, 27 януари 2016 г.

За да можем да наричаме руснаците свои "освободители", ни се налага верноподанически сами себе си да наричаме "роби"; е, нашите предци наричаме роби (и при това изобщо не ни пука, не съзнаваме, че така страшно много обиждаме своите собствени предци!), а пък целия период на османското владичество ни се налага, по тази извратена "логика" да

го наричаме "турско робство", зер, как ще могат ни "освобождават" руснаците ако не сме били именно "роби" и то непременно в най-страшно "робство" и прочие идиотщини човек може да чуе или да прочете дори из читанките на децата ни. Само дето има едно леко неудобство в тази умилително лъжлива теория, а именно, че наште "освободители" са още по-големи роби от нас самите, говоря за руските крепостни селяни и за руската робска психология.

За руснаците техните господари са именно господари в най-буквалния смисъл, т.е. са могли не само да ги бият колкото си искат с камшика, но дори и да ги продават и купуват, а пък когато господарите в един момент след 1861 г. решават да почнат да освобождават селяните си, тогава тия същите селяни, дето ний наричаме свои "освободители", по найунизителен и робски начин почвали да се хвърлят да целуват ботушите и ръцете на господарите си и, плачейки, горчиво стенели: "Молим ти, се господарю, недей да ни оставяш, о, на кого ни оставяш, скъпи ни господарю!" и пр. Та мисълта ми е, че един народ се познава колко струва и по това какви са му господарите, но най-вече какви са му "освободителите"; ний, българите, и на господари не случихме, и на "освободители" не случихме. За което сме си изцяло виновни, виновни са наште изцяло погрешни и непълноценни представи за свободата, които нито Левски, нито Ботев успя да промени, виновна е също така и нашта продажност, нашта извратена склонност сами да се обиждаме и да се наричаме "роби" само и само да можем да угодим на "освободителите" си, т.е. на новите си господари. Без господари българинът изглежда не може да живее, така ми се струва, вие как мислите по този въпрос?

Най-добре обаче са ония народи, които не чакат някой да ги освобождава и за да може именно да ги освобождава сами угоднически се наричат "роби"; достойните и свободолюбиви народи се освобождават сами, не целуват векове наред ботушите и ръцете на "освободителите" си, не смятат, че свободата е милостиня или дар, че може да се подарява и пр. И

такива истински достойни народи умеят да мрат за свободата си – и по тази причина именно я заслужават. И са достойни за нея.

Ето как стават нещата обикновено у нас, у Нашенско четвъртък, 28 януари 2016 г.

Ето какво написах във Фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (затворена група), тая сутрин ми върви да се заяждам с хората, невъзможен съм станал вече, ето, четете какви лоши думи казах път тям: Колеги, това е едно списание за младите хора, тия дни излезе последната книжка и на хартиеното му издание. То е списание за съвременно образование и се опитва да насърчава духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора у нас. Съществува това списание вече трета година в невероятни тежки условия. В него пишат предимно млади хора, изпращат ни свои есета по вълнуващите ги теми, представяме постиженията на младите, пишем по най-горещите проблеми на образованието и т.н. Много учители също се изявяват в списанието ни. Ето, знаете вече за него и вие, ако искате, направете нещо да се включите, да помогнете, да сътрудничите било със свои текстове, било с такива на вашите ученици. Направете ако искате нещо да ни подкрепите, щото нали знаете как обикновено става нещо у нас, сещате ли се за какво намеквам? Ами ето какво става: като някой се захване да прави нещо ново или различно, всички стоят озадачени, зафащат да го гледат навъсено и недоволно, почват старателно да гледат сеир, с нетърпение почват да чакат момента когато той ще се провали, разбира се, никой не си мръдва малкия пръст да каже дума, с която да го насърчи или, опази Боже, да помогне, а всички, за да го насърчат, в хор почват да му думат: "Тая, с която си се захванал, драги, нема да стане, това нещо не може да стане, ти остави, не стават така работите, ний акъл можем да ти дадем много, ти нас слушай и пр.!" И стоят упорито, пръста си не мръдват с нещо да помогнат и чакат щастливия момент когато той ще се провали и тогава ще могат да възкликнат радостно:

"Ний казахме ли ти, че тази твоята няма да стане?! Казахме ти! Ти защо не ни послуша и не се отказа още тогава? Ето, сега си получи заслуженото! Слушай занапред нас: като нас си стой бездеен, нищо не прави, за да ти и мирна и спокойна главата!" Това е. Така стават нещата у Нашенско. Казах ви го как стават нещата. Хубав ден ви желая!

Леле-мале, на нивото на японците съм бил – представяте ли си каква чест е това за мен?! четвъртък, 28 януари 2016 г.

В Япония учителят си подготвя урока, разпечатва го и го раздава на децата във вид на книжка. Няма учебници. Благодарение на това един преподавател вкарва урок за дядо Добри в час по теория на доброволческата дейност. А у нас се спори за "учебна програма" и за отпаднали произведения и т.н. Алчните за аудитория медии представят всичко това като "опит да се заличи българщината". Скандал! Отново се развихря спорът робство ли е било или не. Аз се отказвам да споря по този въпрос, защото дори при най-убедителните аргументи българина продължава да тропа с краче, че е бил роб. Аз пък бях марисанец. Моите деди са от Марс. :-) В същото време пък в парламента се случват едни други неща. Но това пък вече никой не го вълнува. Батерията на телефона ми пада много бързо, имам пропуснати повиквания, бутоните на дистанционното не дават добър контакт, и въобще вкусът на сополите ми е отвратителен! А сега пък и посегнаха на българщината, мама им! Лека вечер! Martin Demerdzhiev

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Оказва се, сега научавам това, че моя милост в битието ми на учител се държа като японец, правя същото, което правели японските учители, един вид съм бил на нивото на японците: и аз на моите ученици им развивам уроците и ги издавам в книжки, заради което мен обаче от МОН ме санкционират (и дори ме уволниха!). Леле-мале, на нивото на японците съм бил станал, представяте ли си как чест е това за мен?! Шегувам се бе, не се ядосвайте толкова! Чао и до скоро, че закъснявам за работа вече. Днес имам цели 8 учебни часа, работя като хамалин, до пълна изнемога...

Иван Недев – млад актьор, сниман със списание HUMANUS четвъртък, 28 януари 2016 г.

Излезе новият брой на списание за младежи и образование "HUMANUS" В този брой на корицата е световния шампион по канадска борба за младежи Християн Маринов, има и голямо интервю с него на страниците на списанието. Един репортаж за младите силистренски театрали от трупа "Артистик" и ръководителя им Христо Христов, както и един млад будител от Силистра... А героят на тази снимка е Иван Недев – млад актьор. Димитър Пецов

У нас най-големи и най-истински патриоти, с извинение, са най-безочливите лъжци! петък, 29 януари 2016 г.

България под турско-еврейско робство (ХIV-ХIX в.)

Чета тази "свръхпатриотична" и "историческа", с извинение, статия и в главата ми взе да се върти следната мисъл, ето я тази толкова нахална мисъл, която ще си позволя да я изразя пред вас, независимо от рисковете: Значи излиза че нещата стоят така: колкото повече лъжеш за нашата история, толкова по-голям патриотин ставаш, оказва се, че най-големи патриотари у Нашенско са най-големите лъжци, същите тези лъжци-патриотари също така стават неизбежно и най-големи любимци на народа, стават най-големи народни кумири! На това основание, а именно на основание на пълната тъждественост между безочлива лъжливост и "истински патриотизъм" мога да заключа, че нашата страна, за жалост, наистина е страна на лъжата и на лъжците, които, казахме, по тази причина са не само най-големи, но и са "найистинските", представяте ли си, патриоти! А това, което най-много ми харесва от случилото се във вчерашния забележителен ден е това, че г-н министърът на образованието и нАуката не можа да се спаси като гръмогласно, баш по патриотарски, се провикна, че терминът "турско робство" по негово дълбоко убеждение щял бил да пребъде във вековете, провикна се, горкият министър, но това не впечатли баш-патриотинът Бойко, който мигновено след това взе че го уволни! Уволни го най-вероятно на това основание, че не може някой министър да дръзне да си позволява да се представя пред публиката и народа за по-голем патриотин от самия министър-председател! Този грях на никой нема на бъде простен, това е посланието на г-н Премиеро, нека да се знае, че он е най-големият партиотин у Бугарско!

Отиващият си министър пак се престара в подмазването: нарече Бойко Борисов "Цезар"! петък, 29 януари 2016 г.

Из: Министър Танев: Аве Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват! ... Тодор Танев, който също дойде по своя инициатива, излезе сам преди колегите от РБ. Той каза, че ще продължи да работи за РБ, за стабилността на кабинета и за образователната система. И се раздели с журналистите с думите: "Аве Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват!" ЗАБЕЛЕЖКА: Ave Caesar, morituri te salutant! (в буквален превод: Здравей, Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват!) е латински израз, с който гладиаторите в Рим се обръщат към императора, минавайки под неговата трибуна преди започването на боя. Кратък мой коментар: Аз не мога да разбера толкова ли е сладко стоенето на министерско кресло, че когато тия щастливци ги принуждават да станат от него, сравняват това ставане със самата... смърт! И почват да се държат, както виждате, съвсем неадекватно, реват, скубят си косите, плачат, сякаш ги карат живи да влязат в гроба! А други пък (като министър Москов) със зъби и нокти се борят за да си запазят проклетото кресло! И лъжат на поразия че били правели това, видите ли, от "високо съзнание за дълг пред нацията и страната"! Какъв е този толкова мощен наркотик на властта, та са така упоени тия, дето са се надрусали с него?! Аз ето това не мога да разбера, а другото се опитвам да го разбера...

Не вервам да има българин, който да не се смята за достоен да е министър – или има такива, а, вие как мислите по този въпрос? петък, 29 януари 2016 г.

Като гледам какви апетити демонстрират разни мераклии да седнат на освободеното място на министъра на образованието и нАуката се питам колко ли кандидат-министерски сърца трептят в тоя момент от тъй съкровената мисъл: "А дано бат Боко се сети за мен, та мене да тури министър, ох, тъй дружелюбна към мен съдбо, направи нужното аз да съм късметлията и аз да седна на освободеното министерско кресло!"

И си представям какви връзки и по какви линии са задействани за да стигне до ушенцето на султана от Банкя името на нашия тъй силно готов да се пожертва за доброто на родината кандидат-министър. Навремето проф. Иречек писа, че съвъкупният български народ се състои от три групи люде: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. С тия думи той е казал една вечна истина. Не вярвам да има българин, който да не се смята за достоен да стане министър. Или има такива, а, вие как мислите по този въпрос? А да видим сега кой кандидат-министър ще успее да надцака сега сичките останали кандидати и ще спечели бойковото сърце! Даниел Вълчев ли, дето се усмихва тъй нежно, гледайки г-н Премиеро, ще завоюва тъй любвеобилното бойково сърце?! Или некой друг нежен мераклия? Леле, целата нация тръпне от нетърпение да узнае кой ли ще бъде новият щастливец, чието име ще влезе у историята като пореден министър на многострадалното българско образование и още понесретната и не ставаща за абсолютно нищо българска нАука!

Боко, мама му стара, нищо друго ли не научи освен това, на което те учеше Т.Живков – когато му разтриваше ушите като телохранител?! петък, 29 януари 2016 г.

Чета тая сутрин следното: "Пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че премиерът е поискал оставката на образователния министър заради хаоса, който предизвика в системата с разнопосочни идеи." В тази връзка аз пък искам да засвя следното: Откога обсъждането на "разнопосочните идеи" у нас е нещо като като престъпление? Нима в представите на г-н премиеро да се водят дискусии и дебати е нещо крайно лошо? На кой свят живее нашият премиер? Той нещо да е чул за това що е демокрация и до какво тя се свежда? Тоя другар, дето поради това, че получи доверието на кукловодите сега ни е премиер, дали не се изживява вече за нещо като султан, който бди в империята му да е тихо, спокойно и стабилно – дотам, че даже една дискусия по един термин за историята му се вижда че е престъпление, заради което трябва да бъде взета главата на министъра? Ами че това, драги Боко, че се спори в обществото за учебните програми и планове, че има дебат по тия проблеми, че обществото вече се вълнува от тия проблеми е нещо прекрасно - как е възможно точно за това да бъде уволнен министърът? Не че го защищавам, той си има други кусури и грехове, но точно за това не бива да бъде освобождаван. Щото то означава, че в съзнанието на г-н премиеро демократичният дебат е нещо крайно нередно, лошо и достойно за осъждане! Което пък значи, че нашият "демократичен", с извинение, премиер живее с представите на съвсем други, коренно различни от нашето времена, в които никаква демокрация немаше. Ето, това е твоята излагация, драги ми Боко, все пак си премиер на страна, която е в Европейския, а не в Съветския съюз! Издаваш се, че съзнанието ти е таман като тодорживковото: мама му стара, нищо друго ли не научи освен това, на което те учеше Т.Живков – когато му разтриваше ушите като му беше телохранител?!

Позволявам си малък cümbüş, обръщайки се директно към г-н многообичния ни премиер петък, 29 януари 2016 г.

За протокола и за историята, пък и на шега, ей-така, за джумбуш (справка: джумбуш, джумбюш и джумбиш: (тур. cümbüş) означава веселба, развлечение, веселие, смехория), се чувствам длъжен да заявя: Г-н Премиер Борисов, готов съм да поема коленопреклонно овакантилия се пост на министър на образованието и нАуката и по този начин изразявам също така готовността си да се пожертвам на олтара на тъй свидното ни Отечество – понеже много го обичам и за мен никаква жертва пред неговия олтар не е прекалена. Аз да Ви кажа, че съм готов да се пожертвам, тъй да се рече, пък Вий вече си решавайте кого ще турите на този толкова отговорен пост. Искам да добавя само това, че за разлика от другите кандидати за министър имам напълно добре премислена програма за това какво следва да бъде направено в сферата на българското образование и нАука, подготвил съм цяла една философия и стратегия за цялостна, решителна, коренна и същностна промяна, тази моя стратегия и философия отдавна е представена пред съда на общественото мнение в страната ни, тя се съдържа в цяла една поредица от мои книги за образователната реформа. Толкоз. Бъдете здрав! Желая ви успешно премиерстване, ала искам да ви кажа, че требе много да мислите когато вземате своите решения. Имам чувството, че не правите това, често разни хитреци Ви подвеждат, казвате нещо, пък после се излагате. И ето, и по тази причина, понеже съм загрижен за това как се управлява държавата ми, заявявам найотговорно, че съм достоен да седна до Вас в Министерския съвет. Винаги ще имате "под ръка" моите съвети по всички найважни въпроси, за които се иска яко мислене, мога да Ви помогна да станете мислещ човек, щото тази е моята специалност; аз това нещо го правя вече няколко десетилетия, преподавам мислене. В този смисъл ще Ви бъда безценен и съветник, и учител по мислене, което е най-ценното качество на един управник. (Да си спомним думите на премъдрия Платон, който, както е известно, твърди, че "докато философи не се възцарят или докато царете не се научат задоволително да философстват, човешкият род да не чака края на злото!"; бъдете спокоен, г-н премиер, аз не ща да се възцарявам, нема такова нещо, най-високият пост си е за Вас, аз не ламтя за него, на мен ми стига да бъда само министър на образованието и нАуката, както казах вече.) Това искам да кажа на дълбокоуважаемия от целия ни народ премиер. Дали да не му го пратя в нарочно писъмце? Или да разчитам на това, че ний с него сме фейсбук-приятели и ако не той сам, то поне този чиновник, който поддържа страницата му, ще прочете моето изявление и ще има добрината да му каже за кандидатурата ми? Ще помисля по този казус, важното е, че тук си казах мисълта – и ми олекна, тъй да се рече, на душата! Тъй де, ще ми се врат разни там наглеци да стават министри на образованието и нАуката, пък ний, дето ставаме за тая работа и сме доказали това нещо с делата си, ще си мълчим – откъде-накъде?! И най-важното: докога ще си мълчим?! Затуй ето, аз проговарям, пък вие ми се смейте колкото си искате! ДОБАВКА: Дали г-н Премиеро разбира от майтапи? Дали нема да ми се обиди като му пиша такива неща? Леле, дали не се изложих хептен? Дали не требваше да си трая он сам да се сети за мене? Малее, ами ако пак съгреших и си отразях сам шансовете да стана и тоя път министър?!

Третата част на моята книга "Реформа на НЕобразованието" замина за печатницата петък, 29 януари 2016 г.

Приемаме поръчки! Цена 4 лв. за 72 страници текст.

Предаването "На Агората..." от 28 януари, темата е: Как мисли творчески мислещият човек? петък, 29 януари 2016 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

Бедна страна като нашата не може да си позволи да има лошо образование петък, 29 януари 2016 г.

Из: Колко заека има в една поискана оставка Или кога и как Борисов "обръща внимание" на образованието ... Но най-голямата беда е, че изглежда само медийна истерия може да "обърне вниманието" на министърпредседателя към образованието. А облягането на ретроградната по характера си кампания прави картината на реалните проблеми в сектора още по-мрачна. На практика образованието е единствената сламка, за която днешна България би могла да се хване, ако иска да се отлепи от дъното, на което е заседнала в ЕС. Многократно е казвано, че една бедна и лишена от ресурси страна не може да си позволи да има лошо образование. Ние го позволяваме, а това, че е за наша сметка, е видно с просто око. Предвид името на европрограмата – "Наука и образование за интелигентен растеж", парадоксът на властта в България е, че последното, което би желала да й се случи, са добре образовани в крак с времето и, не дай Боже, интелигентни избиратели. Това, което със сигурност ще се случи, е усвояване. А образователната реформа, както изглежда, ще продължи да се бори безуспешно с "българщината". ДОПЪЛНЕНИЕ: В тази връзка можете да видите и: Защо няма да има реформа в образованието Истерията с учебните програми по литература показа сбъркания дебат около промените в училищата

Третата част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн петък, 29 януари 2016 г.

Втората част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн петък, 29 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing

Първата част на книгата "Реформа на НЕобразованието" е достъпна вече и за четене онлайн петък, 29 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing

Книгата "Реформа на НЕобразованието" в три части вече е достъпна за четене онлайн петък, 29 януари 2016 г.

"Реформа на НЕобразованието" (Част първа) "Реформа на НЕобразованието" (Част втора) "Реформа на НЕобразованието" (Част трета) Приятно четене, приятни размисли! Ако пък някой желае да си набави хартиеното издание на тази книга, нека да пише на имейла, намиращ се в раздел КОНТАКТИ на блога.

Учителите не приемат тая гавра партийната кукувица Кунева да е министър на образованието и науката и заплашват със стачка! петък, 29 януари 2016 г.

Във фейсбук-групата на учителите Maria Dimitrova е написала следното: Не приемам номинацията на Меглена Кунева за министър на образованието. Министър ще бъде Даниел Вълчев. Призовавам всички колеги, които наистина мислят за образованието, да изразят мнението си. Да кажем НЕ на ДСеденкари!!! На което много хора са подкрепили тази позиция; ето и моето изказване по този въпрос: Радвам се, че сте на това мнение, изцяло споделям! НЕ на Кунева, НЕ на Д. Вълчев, НЕ на ДСеденкарите, заявяваме това, а ако въпреки нашата позиция Боко все пак назначи Кунева за министър, тогава достойният отговор е СТАЧКА! Нова учителска стачка, време е за нея отдавна!

СРАМОТА е лисицата-кукувицата Кунева, марионетка на Царя, на Дмитрич Станишев, сега и на Боко, т.е. на всички правителства метреса, да бъде министър на образованието и науката, ПОЗОР е точно тя да е министър, вече е крайно нагло нея да турят за министър! СТАЧКА! Още от първия работен ден след ваканцията – СТАЧКА! Ако не стачкуваме в такъв момент, ако понесем гаврата кукувицата Кунева да ни е министър, ние, българските учители, ще се покрием с вечен позор и ще загубим моралното право да бъдем учители!

Незабравим спомен от учителската стачка през 2007 г. петък, 29 януари 2016 г.

По повод изявленията на Даниел Вълчев днес си позволявам да припомня това 40-секундно видео. Г-н Вълчев, не е нужно да сме историци, за да помним нещо, което се е случило едва преди по-малко от 7 години. Хубаво би било да знаете, че гласуввах за Реформаторски блок ВЪПРЕКИ Вашето участие в тази коалиция. А и се надявам учителите да помнят как точно Орешарски се подигра с нашата стачка. 44 дни България беше свидетел на най-масовата и продължителна съсловна стачка в историята. Докато не решиха да разтурят седенката. ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... Учителската стачка от 2007 г. продължава 44 дни? Това е най-масовата и дълга съсловна стачка в българската история, въпреки опитите на правителството, в лицето на министъра на образованието Даниел Вълчев и тогавашния финансов министър (настоящ премиер) Пламен Орешарски, да "размотаят" (по техни собствени думи) и да "развалят седянката". Emil Jassim

Слаб по история на кандидат-министърката на образованието и нАуката петък, 29 януари 2016 г.

Очевидно другарката Кунева явно изобщо не е внимавала в часовете по история – или се е занимавала с комсомолска работа вместо да учи!

На робството ще ни посягат те! петък, 29 януари 2016 г.

Турското робство – вечното оправдание за провалите, Автор: Иван Бедров Скандалът с учебниците отклони вниманието от истинските проблеми. Точно това беше и целта му ... След като премиерът Бойко Борисов поиска през Фейсбук оставката на министъра на образованието Тодор Танев, версиите се самоограничиха до една – имаме проблем, имаме и решение. Народът е спокоен. Проблемът е решен. В това време Европейската комисия била констатирала, че властите нямат воля да се борят с престъпността и корупцията и да изградят работещо правосъдие, но за тази тема не остава време, защото имаме проблем на живот и смърт. На робството ще ни посягат те! ... Последва обаче линч. Редица политици бяха принудени да декларират пред телевизионни камери, че за тях онези близо 500 години от българската история са само и единствено "турско робство". Подобно ритуално вричане не се размина и на министъра, който дори добави в своя защита "Не съм Киряк Стефчов". Тодор Танев бе извикан от парламентарната група на Патриотичния фронт, за да декларира, че няма да направи нещо, което никой всъщност не се е опитал да

направи. Последва пълният арсенал – подписки, писма на възмутени патриоти, рецитиращи деца на живо в сутрешни блокове. Народът се почувства сплотен – някой се опитва да му открадне "робството". Поне така му казваха медиите. Нямаше реакция обаче на доклада на Европейската комисия, който констатира, че управляващите нямат политическа воля да реформират правосъдието, че са приели една стратегия на хартия и нищо не правят по нея, че не смеят да погледнат проблемите в прокуратурата, че си разменят смс-и с този Висш съдебен съвет, който се специализира в производството на скандали. По тези теми Борисов мълчи.

Часовете в едно пловдивско школо протичат по иновативен, по съвременен начин петък, 29 януари 2016 г.

Образование по нестандартен начин. Къде в Пловдив може да го видим? Източник: News.Plovdiv24.bg В дни на брожения и скандали в образованието, заради отпадането на знакови произведения от учебниците, едно пловдивско училище дава пример, как с желание децата могат да бъдат обучавани и възпитавани правилно. Учебен час, изпълнен с добро настроение, спокойствие и много знания. Така протичат занятията в ОУ "Райна Княгиня" в Пловдив. Директорката на учебното заведение – Мария Гайдарова, разказа пред Plovdiv24.bg, че часовете в школото протичат по иновативен начин. Най-малкото чиновете не са подредени в редици, а на групи и децата работят по групи. "Променихме средата, в която се обучават нашите ученици. Променихме я, за да бъде по-безопасна и да стимулира тяхната креативност и тяхното желание да идват на училище, да бъдат активни по време на час, а също така и с поголяма лекота да усвояват необходимите знания и умения", уточни Гайдарова. Освен това в учебните часове в училището се използва и мултимедия в подкрепа на работата на преподавателите. "Залагаме и на иновативни методи на преподаване, които включват проектно ориентиран подход към децата, екипна работа, правила, които самите деца изработват", допълва още директорът на ОУ "Райна Княгиня". (Прочети ДО КРАЯ, виж непременно и ВИДЕОТО)

Нещо твърде интересно за "робството" петък, 29 януари 2016 г.

Тези дни си говорим с Миро семейно и исторически за пътуванията на българите в рамките на Османската империя и извън нея. Оказва се, че и двамата има с какво да се похвалим. Но и почетох малко по темата де. Най-много сведения относно пътувания има за периода от 1830 – до Освобождението. Най-посещава-ното място е Божи Гроб (Αγιος Τάφος, Йерусалим). Типичен пример е пътуването на сем. Никола и Маринка Асенови от гр. Сливен, които заедно с двегодишното си дете Димитър заминават към светите места и стават хаджии (1842 г.). Точно така, за Хаджи Димитър става въпрос. Много често българите пътуващи до Йерусалим непропускат да правят и кръщенета в река Йордан. Като част от багажа им освен храна са задължителните 4 мъжки, бели ризи. 2 от тях за пътуване, а останалите за евентуална венчавка и погребение. Целта е дрехите да стигнат до православните свещеници в църквите в Йерусалим, които да ги благословят и наръсят със светена вода. Пътуванията отнемат от 2-3 месеца в една посока и още толкова в обратна. Използвано е трасето по Пътят на коприната, като град за отправна точка е Енос. От там талигите и каруците се натоварват на кораби и заминават към Божи гроб. Много често в спомените си, пътуващите българи описват с ужас "морската болест", но това в никакъв случай не е попречило на походите им към светите места. Най-много пътуващи е имало от големите търговски градове като Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Сливен, като много от пътуващите поклонници остават за повече от година и отварят дюкяни в Йерусалим. Има писмени данни за български дюкяни по пазарите в Кайро (напр. магазин за плетени копривщенски чорапи, по 10 бр . на връзка). А най-далечните пътувания на българи с цел търговия през този период са в северна Африка и поточно Судан. Друга дестинация са пазарите в Сирия. За Гаврил Хлътев - Георги Бенковски - и неговите скиторения из Анадола, Гърция, Африка няма да приказвам, но също е показателен пример за доволно пътуване. Прабаба ми Марина пък, например, е ходила до Дамаск. Там тя и нейните съселяни са продавали овчи и агнешки кожи, мед, орехи, тютюн, памук, а са пазарували за на връщане кафе, подправки, платове, кехлибарени броеници, накити. Въобще е кипяла яка търговия. Прадядото на мъжа ми, пък е кръстосвал по гръцките острови. А в рамките на социалистическа, правешка империя наречена за краткост НРБ, семейството ми за да види дъщерята на пътуващата ми прабаба, демек баща ми да види майка си, му се налагаше задължително да си вади разрешение от МВР – т. нар. ОТКРИТ ЛИСТ. И за 240 км 4-5 проверки от КАТ, Народна Милиция и Гранични войски, защото бабата е жителка на погранична зона. Много хубаво беше през байтошово време, а през турско хич не беше! Zdravka Rusenova

Интелигентната реакция на новината, че кукувицата Кунева щяла да става министър на образованието и нАуката петък, 29 януари 2016 г.

Вкратце за нашия Дискусионен клуб събота, 30 януари 2016 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

Предлагаме Хекимян Пеевски за министър на образованието и родолюбието събота, 30 януари 2016 г.

Източник: MILF и Петров

Май наистина не могат да намерят некой смотан зубър с цайси да носи раницата на министър на образованието и нàуката та се наложи да предложат Куневица! събота, 30 януари 2016 г.

Щот носи очила и най-много изглежда на учена, мяза, че е учена, прилича на учена и пр.!

Как да помогнем на едно загубено поколение да намери своя път? събота, 30 януари 2016 г.

Как да помогнем на едно загубено поколение да намери своя път? Какво научава Патрик от безплатното IT училище Прозорци към света/Windows to the world, създадено от него в Самоков? Има ли мотивация при младите да учат? Какви са причините? Патрик ще сподели с нас някои идеи как можем без много средства да мобилизираме едно цяло поколение млади хора да вземат активно участие в развитието на нашата страна. Какво друго да очакваме? През последните месеци Патрик заснема няколко документални разследващи филма за своята екологична кауза в Самоков и за унищожаването на горите в България (www.mynewhomeland.org/). Предстои филм за българската образователна система в същия характерен стил. Патрик е голям почитател на идеята за разнообразието и свободата на избора в образованието. Приема ги за съвсем естествени, тъй като промените в тази посока, за които днес се борят много български родители и учители, са стандартна практика в Холандия. Посланието му към аудиторията е: „Мислете. Споделете с мен вашите каузи и идеи, за бъдат отразени в предстоящия филм. Предвид че холандската телевизия ще го излъчи по-късно тази година, това е много добра възможност да дадем гласност на тази кауза.“ Патрик ще бъде с камерата си на конференцията. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Прозорци към света; Windows to the world

С кандидатурата на Кунева за министър на МОН Боко има шанс да опраска едновременно и самото МОН, и самите "реформатори", с извинение! събота, 30 януари 2016 г.

Одобрявате ли номинацията на Меглена Кунева за министър на образованието? (АНКЕТА)

Само 4% одобряват другарката Кунева за министър на образованието и нАуката, а 78% не я щат (сега е 15.00 часа на 30 януари). Има реални шансове Боко все пак да се повлияе от общественото мнение и евентуално да възпре да направи поредната си глупост като я тури на този пост. Но това едва ли ще стане. И то по ето каква причина. Тази смехотворна кандидатура обаче му е изгодна по партийни съображения: щото тя доубива т.н. "реформатори", които крепят правителството му. И той ще я сложи на поста за да им разтакова майката. За Боко държавният интерес не значи нищо, той разсъждава като типична мутра и мафиот, ето, сега има хубав шанс да опраска реформаторите, ще ги опраска, пък ако щат образованието и нАуката да загинат съвсем! Но тия, които са гласували за него, носят пълната отговорност че държавата ни се управлява по този бандитски начин. Аз не съм гласувал за него и няма да гласувам никога – щото ръката ми ще изсъхне ако направя такъв грях, такова престъпление спрямо страната си и такава глупост.

Относно проекта на идеалния министерски съвет на България събота, 30 януари 2016 г.

Някакъв анонимен "мислител" с ярко изразени мечтателски наклонности е съставил "Оптималният кабинет за България" (виж: Не вервам да има българин, който да не се смята за достоен да е министър – или има такива, а, вие как мислите по този въпрос?), в който е дал министерско кресло и на... моя милост; ето кои са останалите възможно найдобри министри на злочестата ни страна по неговото мнение: Министър-председател: Иван Костов Индустрия: Димитър Бъчваров Регионално развитие: Евгени Чачев Образование и наука: Ангел Грънчаров Отбрана: Бойко Ноев Финанси: Муравей Радев Външни работи: Константин Димитров Правосъдие: Екатерина Михайлова Земеделие: Георги Стоянов Търговия и туризъм: ? Транспорт: ? Труд и социална политика: Радан Кънев Здравеопазване: Илко Семерджиев Култура: Калин Янакиев Околна среда: Вили Лилков Вътрешни работи: Атанас Атанасов Това е проекта на идеалния министерски съвет на България според този човек. Който обаче е възможен и реален в едно по-друго време, което засега още не се види. Но знае ли се, нещата са презрели отдавна и народът май се нагледа на сеирища. Със сеирища обаче не може да се живее. Нека сега и Слави Трифонов да се нареди в редичката на менте-

оправячите на България и едва тогава, когато страна ни преживее поредната си национална катастрофа, народът ще се види принуден да даде път на изброените по-горе личности, за да бъде въведен ред в страната ни. От само себе си се разбира, че моя милост никога няма да бъде в някакво министерство иначе освен в ролята на... жалбоподател! :-)

Вярващият във всичко не вярва в нищо; невярващият в нищо вярва във всичко събота, 30 януари 2016 г.

Когато човек загуби вярата си в Бога, той вече не просто не вярва в нищо, той вярва във всичко. Джилбърт Кийт Честъртън (англ. Gilbert Keith Chesterton, 1874-1936)

Книжка 1 (8), година III на списание HUMANUS замина за печатницата и вече е достъпна за четене онлайн събота, 30 януари 2016 г.

Open publication - Free publishing

Кратко обръщение към другарите, които се гордеят, че били роби неделя, 31 януари 2016 г.

"Другари" сънародници, холандците са били 80 (осемдесет) години под владение на испанците. Испанците са стигали до там да им забраняват пердета по прозорците, за да се вижда какво правят по къщите. Ама, ей Богу, вече толкова години живея в Холандия, как не съм чул поне един едничък холандец да говори за испанско робство, да разкаже история за холандски роби и злодеи испанци. Напротив, говорят с огромна симпатия за една красива страна, където отиват с удоволствие на ваканция.

Е, щом харесвате да сте роби, бъдете! Ама руската агентура, с която е натъпкана родината, агентура с български произход, добре платена и лансирана навсякъде по "топлите" места на управлението, та точно тази агентура работи упорито да се чувствате роби, че да сте по-лесни за манипулации. И второ – да се поддържа непрекъснато враждебност към южните ни съседи от съюзническа Турция, това е задължително изискване към нея от руските им господари, защото това винаги е било изгодно за политиката на Кремъл... Искате да се чувствате европейци, искате да живеете с европейски стандарт, а играете по свирката на Русия, която ни е обявила за свой враг – е няма начин така да стане. Всъщност всички ние бяхме половин век роби на комунистическа Русия! Хайде стига толкова! Nikolov Konstantin

Леле, е тè това вече не се търпи: и историците официално посегнаха на тъй милото на всяко българско патриотично сърце "турско робство"!!! неделя, 31 януари 2016 г.

Историци с отворено писмо: Терминът е „османско владичество” ... От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който найадекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт, управление, господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни... (ОЩЕ >>>)

Започвам да пиша книжчица за мисленето, възнамерявам да я "опраскам" за седмица-две неделя, 31 януари 2016 г.

Кризата е една: в мисленето. Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle) е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959-1969 г., роден на 22 ноември 1890 г. в Лил, починал на 9 ноември 1970 г., умира на 79 г. възраст.

Кратък коментар: Сетих се за тази мисъл да великия французин – един безспорно мислещ и по тази причина велик човек! – във връзка със своите изследвания за творческото мислене, с които възнамерявам да се позанимавам по-интензивно тия дни, когато съм почивка и ваканция. (За момента на тази тема съм посветил три беседи от моето предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...", това са последните три предавания, които се излъчиха на видеозапис (могат да се видят тук, във ВИДЕО-АРХИВА НА ПРЕДАВАНЕТО), понеже нямах възможност да водя предаването в реално време; този четвъртък обаче, живот и здраве да е, ще започна обаче да водя предаването си в реално време, именно в 11.00 часа, всеки четвъртък.) А тия дни ще пиша по тази тема, възнамерявам да кажа най-важното по нея в една поредица от няколко есета, които ми се ще пак да издам в малка книжчица от поредицата, от популярната библиотечка, която издавам от известно време като приложение на младежкото списание за съвременно образования HUMANUS. Мисълта на генерал Дьо Гол, колкото и да е лаконична, казва много – и определя важността на темата. Сериозен проблем в наше време е, че много хора не умеят да мислят основателно и задълбочено, това се дължи не само на дефекти на зле построената образователна система, но и на социо-културни предпоставки, които се нуждаят от по-внимателно изследване. Ще се постарая да осмисля и проблемите около това как човек може да се обучава в пълноценно мислене, какво е творческо мислене, факт е, че творческото мислене е свободолюбиво, сиреч, свободата е тази, която прави едно мислене пълноценно и творческо. Та да си пожелая приятна работа тия дни, тази сутрин не съм писал нищо, щото вчера се изтощих с подготовката на новия брой на списание HUMANUS, успях за един ден да го подготвя за печат, днес го изпращам в печатницата и по тази причина си давам заслужена награда: малко почивка. А пък от утре, живот и здраве да е, започвам да пиша по темата за мисленето. Та значи започвам да пиша книжчица за мисленето, възнамерявам да я "опраскам" (тая дума много ми хареса откак г-н Премиеро я въведе в масова употреба!) за седмица-две. Хубав ден ви желая! Готов съм да приема всякакви съвети по проблема за мисленето, тъй че не е зле и вие да помислите какво по-точно ви интересува от тази тема. Интересува ли ви прочее тя? Или само аз си мисля, че темата е важна, а, какво ще кажете по този въпрос?

У нас символ и въплъщение и на тъй умилителното робство, и на така приятната тирания, и на толкова скъпата ни мизерия е имперска Русия! неделя, 31 януари 2016 г.

Накратко казано, немислещите хора у нас (аз ги наричам комуноиди), които същото така и силно мразят свободата искат да продължат да си се чувстват уютно в робството, в тиранията и в мизерията. Те не толкова са привързани към хипотетичното "турско робство", те са най-сърдечно привързани към робството пред руския империализъм. Да, у нас символ и въплъщение и на тъй умилителното робство, и на така приятната тирания, и на толкова скъпата ни мизерия е имперска Русия (и комунистически СССР също така)... По-ясно от това може ли да се каже?! Какво има да се усуква повече, другари и таваришчи нашенски "патриоти", дето коленичите в такава унизителна поза пред руския камшик?!