Uchilishte po svoboda 4 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 4

Ангел Грънчаров

УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА Моята борба за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност ЧАСТ 4

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!..........................................................................................5 Да мислим за... мисленето – как ви се струва такава една странност и екстравагантност?.......................6 Какво да направим за да възпрем безумието другарката Кунева да стане министър на образованието и науката?!..............................................................................................................................................................8 Убедителен пример за това, че всичките религии ни учат да правим добро!...............................................9 Ето какво поръчах да кажат учителите, участващи в предаването "Референдум" по Канал 1 на БНТ тази вечер………………………………………………………………………………………………………………………10 Свободните училища в Дания – ах, тази тъй "гнила" Дания! – имат изключителна свобода да решават какво да правят и се възползват от нея максимално………………………………………………………….....11 Мъдър гражданин предлага идея за пълна и коренна промяна в българското образование, която приветствам и поддържам изцяло!.......................................................................................................................12 Сега пък закъса с образователно-научните министри, горкият Боко!..........................................................12 Финландските училища не са места на скръбта, а на радостта от живота………………………………..…13 За малко да си загубим робството, какъв кошмар!........................................................................................14 Чрез външните регулации на образованието и обучението ние учим младите да отлагат живота си.…14 Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески ……………………………………………..15 Разговор, демонстриращ лудницата и абсурдите в многострадалното българско образование………...17 "Кифли" ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа……………….17 Интересни мисли на М.Тачър за реформата в българското образование, казани преди 45 години…….19 Как училището на смъртта ще отстъпи място на училището на живота………………………………….…..20 Добрите учители са крайно неприятни на училищната система…………………………………………….…21 Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS…………………………………………………...……22 Как у нас се става "голям образователен капацитет" или "велик експерт в образованието"?..................22 Ученето е ефективно чрез дискусии, провокиране на мислене и самостоятелност – не чрез запаметяване и възпроизвеждане………………………………………………………………………………………………23 Нищо друго не е демокрацията – тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!....................................................................................................................................................................24 Философията е море, даже океан, цял необятен духовен океан, огромно е нейното богатство…………25 Колко мило: Кунева щяла да бъде съветвана от директор на училище, свирещ на китара и прочувствено пеещ революционни и романтични песни!................................................................................................31 Дорасъл за свободата е само този, който просто си я взема сам……………………………………………...34 Бъдете спокойни, мили деца, родители и учители, чиновниците от МОН няма да допуснат да изгубят своята пълна власт над вас!............................................................................................................................34 Език мой, враг мой: моето гадание за това кой може да бъде следващият министър на образованието и нàуката……………………………………………………………………………………………………………...…….34 Няколко уводни думи и едно пожелание………………………………………………………………………..….35 Ако някой не е виждал с... очи истината, ето я, тя, горката, е съвсем гола!...............................................36 Пиша това защото обичам децата и не мога да понасям да виждам какво им причиняваме…………….37 Някои неприятни, но съвсем навременни въпроси към българските учители…………………………….…38 Промяната се прави от гражданите, а властта само ги следва……………………………………………...…39 Учителите в Дания имат свободата да работят по начин, по който те преценят, няма задължителни програми и учебници…………………………………………………………………………………………………...39 Светлината обгръща ни отвред, тя винаги ще бъде с мен и с теб………………………………………...…..40 Център на съвременното обучение е ученикът……………………………………………………………………41 Решението на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация, а реална демокрация не се прави и налага отгоре……………………………………………………………..…..42 Моите предложения за същностна промяна в обучението по т.н. философски предмети – в светлината на поредните недомислици на шаманите от МОН………………………………………………………………..43 Да, за жалост, това правим: само стоим и чакаме........................................................................................46 3

Новият зам.-министър на образованието щял да работи за "запазване на спокойствието" и също така имал пиетет към младите по-красиви даскалици!.........................................................................................47 Интересно по темата: Как мислят децата?....................................................................................................47 Вдъхновяващи текстове и лекции за съвременното образование…………………………………………..…48 Ето защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера…………………………………………………………………………………………………..49 Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата му…………….............49 МОН продължава да удивлява света с пълната си неадекватност спрямо потребностите на живота и съвременността!...............................................................................................................................................50 Същинската промяна не се прави по инструкция отгоре..............................................................................50 Могат ли Ангел Грънчаров и... Бог да създадат първото истински свободолюбиво училище за пълноценно живеещи личности в град Пловдив?....................................................................................................51 Ето къде човек може да си набави интересуваща го моя книга в нейно хартиено издание……………....54 Не, тази държава наистина май няма бъдеще, идиотизмът у нея е напреднал прекалено, а, какво ще кажете по този въпрос?....................................................................................................................................55 Да се опитваш да затвориш устата на човек като мен е пълна идиотщина!...............................................55 Като философ такава ми е работата: да подръчквам и младите, и учителите, и родителите, и мениджърите да почнат да мислят по нов, по-различен начин………………………………………………………...….56 Проблемът не е в децата, а в негодната училищна система……………………………………………….…..59 МОН е на път да реши кардинално въпроса с изтичането на мозъци в чужбина!.....................................59 Млади хора, жертва на българското образование, развиват предимно... погрешни мисли за образованието………………………………………………………………………………………………………………………60 Мое обръщение към ония, които се интересуват повече от философия – и желаят да се обучават поефективно по нея………………………………………………………………………………………………….……60 Как гледате на фантастичната възможност Гаяне Минасян да стане министър на образованието........62 Как търпиш да си просто тухла в стената?!...................................................................................................63 Разговорът ми с началника на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ Е.Джасим, изживяващ се като цензор и екзекутор на "неправилно мислещите"……………………………………………………………………….……..63 Моето прощално обръщение към членовете на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ, в която витае недопустима оруеловска атмосфера на пълна нетърпимост към мисленето!.............................................................67 Без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става ментеобразование!.....................................................................................................................................................69 Яков Хехт ще говори за смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа……………69 Ще станем демократични само като започнем непосредствено да практикуваме демокрацията още от училищата………………………………………………………………………………………………………………..69 Обявата за едно интересно и знаменателно предстоящо събитие в ПГЕЕ-Пловдив……………………...70 Ледът започна да се пука, нема лабаво, уважаеми дами и господа съдебни заседатели!.......................72 На този ден ни е напуснал оня, когото ние не заслужавахме – и още не заслужаваме!............................73 Екипът на страховитата дирекция "Организация, контрол и инспектиране" в МОН се смее от сърце на новината, че някога и у нас ще има свобода в образованието!...................................................................74 Второ мое писмо до Ректора на ПУ, свързано с тъй мистериозната загадка за пълното му мълчание по повод на първото ми писмо до него………………………………………………………………………………....75 Нови дискусии в печално известната група ПЕДАГОЗИ, в които се мъча да уча въпросните "учители" на това що е демокрация и уважение към другата личност………………………………………………….……..77

Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! понеделник, 1 февруари 2016 г.

Захарий Стоянов е отговорил на въпроса КОЙ Кой?, Автор: Захарий Стоянов Кой въстана срещу нашето свещено дело — съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше наймного да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете“. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. (Прочети ДО КРАЯ)

Да мислим за... мисленето – как ви се струва такава една странност и екстравагантност? понеделник, 1 февруари 2016 г.

Тази сутрин бях решил да пиша само по темата за мисленето, но доста време загубих с четене по фейсбук и с участие в актуалните политически борби у нас. Прочее, едва ли това време непременно е "изгубено", може пък да е спечелено, щото от тия борби зависи много. Ченгесарско-кагебистката руско-българска напаст тероризира страната и народа ни както си иска, наглеците безчинстват, мъчат се да омотаят в лъжи душите на наивниците, на немислещите – как в такова съдбовно време аз да си стоя със скръстени ръце и нищичко да не правя? Да, борбата е наистина съдбовна и е престъпление и грях човек да стои безучастен. Е, аз не стоя безучастен, правя каквото ми е по силите, но от това страда моето философско и писателско дело – ако ми позволите така да се изразя. Все повече нямам време да пиша сериозни, солидни текстове по истински важните въпроси – или пиша доколкото мога да открадна малко време в промеждутъците, когато си отдъхвам от писане на актуална публицистика. Но такова, дето се казва, времето, повтарям, в него е престъпление човек да стои безучастен и да гледа като говедо – когато чужди сили и техните платени нашенски мекерета безчинстват в отечеството ни, опитвайки се за кой ли път да осуетят превръщането на България в нормална, цивилизована, демократична и просперираща европейска страна. Както и да е, ето че все пак ми се иска да напиша нещичко по темата си и тази сутрин, въпреки че времето напредна. А аз мога да пиша с пълно себеотдаване само няколко часа сутрин, след това, като се изморя, писането ми не е ефективно. Такъв ми е стереотипът напоследък. Преди години пишех когато си поискам. Остарявам явно. Ето, да започна с това: при писане човек изразява своите мисли, "облича", така да се рече, мисълта си в слово. Тази тема е голяма, но тук ми се ще да обърна внимание само на следното, смятам, че е особено важно: човек трябва да мисли с целия потенциал на душата си, мобилизирайки всички до една душевни сили, само тогава мисълта му ще е пълноценна, а ако в мисловния процес участва само една душевна сила, именно умът (разсъдъкът, интелектът), тогава мисленето му не е пълноценно, тогава то е едноизмерно и едностранчиво, липсва му потребната пълнота. Ще каже някой: как така, нима и чувствата, и фантазията, и интуицията, и волята и какво ли не още трябва да участват когато мислим, какво ще е това мислене тогава, няма ли то да стане хаотично, субективно, да стане мисъл "пенкилер", в която уж има от всичко, а всъщност няма нищо? как така да е пълноценна такава една, моля ви се, мисъл? Аз твърдя, че точно такава е пълноценната, същинската, всеобхватната мисъл, мисълта, която се опитва да постигне един по-цялостен и богат смисъл. Иначе казано, такава е философската мисъл, тук говоря за истински пълноценното мислене, каквото е философското; а пък понеже за мен философско и човешко съвпадат, то излиза, че пълноценното човешко мислене е такова доколкото е философско, а именно многоизмерно. Разбира се, такова едно мислене не се постига лесно, изисква се обучение, тренировка, практикуване. Трябва много да се мисли, обсъжда, спори, да се търси всеобхватната човешка и философска истина и то тъкмо за най-важните за човека истини, ония истини, които са ни съдбовно необходими; разбира се, че с тази най-висша задача на мисленето не може да се справи самонадеяният и едностранчив ум (той изразява една чисто познавателна позиция на човека спрямо съществуващото), докато на нас в случая ни е потребна една тотална, цялостна човешка позиция. Или ни е потребна многоизмерна позиция, което именно е приоритет на разума в моето разбиране, разумът като синтетична душевна сила, превъзхождаща многократно голия разсъдък, разумът, успяващ да обедини в едно целия многостранен душевен и по тази причина вече и духовен потенциал на човека. Разумът в това разбиране е нещо като диригентът, пък дори и композиторът, а душевните сили са оркестрантите, те заедно успяват да сътворят една великолепна мелодия; този именно разум е творчески продуктивен, раждащ, той именно успява да ражда идеи, а пък идеята е това, което съдържа в едно цяло всички значими моменти, и познавателни, и ценностни, и практически. И още нещичко да добавя: в разума се синтезират в едно мисълта и чувството, двете велики сили на човека, които, влизайки в прекрасна хармония и взаимно подкрепяйки и насърчавайки се, успяват да пораждат онова значимо духовно съдържание, за което стана дума. На нивото на така разбирания разум се поражда именно и мъдростта; друга подобна сила,

не по-малко велика от разума, е именно вярата, в която по друг начин се съчетават душевните сили, за да постигнат по съвършено друг начин ония истини, които пък не са в компетентността на разума, по които разумът не може да съди. Разбира се, по този начин разбираният разум и по този начин разбираната вяра не си противоречат изобщо, напротив, взаимно се подпомагат и насърчават, успявайки с общи сили да постигнат една наистина многоизмерна, тотална позиция на човека спрямо съществуващото. Тия неща, които току-що казах, са добре познати на ония, които са чели или изучавали моята философска концепция, тя се съдържа в пределно ясен вид в книгата ми "Изворите на живота" (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"). Припомних ги тук защото те са една добра отправна точка в нашите търсения. Знаем, че по дефиниция човекът е мислещо същество; родовият признак на човека, излиза, е мисленето. Да си човек означава да умееш да мислиш, да не се отказваш от задачата на мисленето. "Мисля – следователно съществувам" е добре известната мисъл на Рене Декарт, която толкова хора повтарят без изобщо да я разбират. Това е найпростото, несъмнено и ненуждаещо се от доказване положение, от което може да тръгне нашият разум – за да гради понататък своите все по-изтънчени мисловни построения. Интересно е при това положение – да се върна на проблема, който ме вълнува, щото не ща в случая да тръгвам в посоката на Декарт – как е възможно да има толкова много немислещи или поне непълноценно мислещи хора, които въпреки всичко все пак имат претенцията да са човеци? Имаме една свещена свобода на мисълта, всеки нека да мисли както иска и както може, тук никой не може да ни принуждава да мислим това или онова, за всичко сами решаваме и сами търсим най-доброто. Как обаче да има свобода на мисълта ако преди това не е имало мисъл? Може ли да претендира за свобода на мисълта оня, който не обича да мисли, не желае да мисли, не му е приятно да мисли? Отказът от мислене израз на свещената свобода на мисълта ли е? Същевременно очебийно немислещи или дори нечистоплътни в мисленето хора (лъжци, мошеници), имат самонадеяната претенция, че тяхната мисъл, видите ли, била "единствено правилната", "меродавната", била нещо като откровение на някакви кухи божества. Колкото по-претенциозен в тази сфера е един човек, толкова повече той е кух по отношение на действителната стойност и качеството на мисълта му. Истински мислещите хора не изказват безапелационни твърдения, техните мисли предразполагат другите също да се замислят, а не излизат с претенцията, че ето, истината вече е постигната, от нас се иска само да е приемем – и да започнем да я повтаряме като папагали. Общо взето моите наблюдения са, че автентично мислещите хора, обичащите да мислят хора, хората, на които мисленето в същинския му вид им се удава, са едно нищожно малцинство. Са едно най-драгоценно малцинство, най-способните в сферата на мисленето хора са най-големият капитал на човечеството.

Тия хора трябва най-много да ги ценим, да ги уважаваме, да ги почитаме – но как може да стане това, след като мнозинството от човечеството, казахме, няма пиетет към мисленето, не обича да мисли, не се затруднява особено с мислене? За немислещите образец е тъкмо немислещият, простакът, тъпанарят, който при това е, така да се рече, образцово тъп и образцово немислещ. Само мислещ човек може да оцени и признае подобаващо друг мислещ човек. По тази причина в човешката общност най-ценени са тъкмо простаците; именно най-нахалните простаци са и най-пробивни, докато мислещият човек обикновено е скромен, не нахалства, не се вре. Мислене и морал би следвало да имат известна корелация, да си съответстват, аморален човек не може да е мислещ – защото ако беше мислещ с лекота би разбрал, че е твърдо тъпо да си лош, нагъл, порочен човек; разбира се, добре знаем, че безскрупулните в морално отношение хора са най-нагли и с тази своя претенция, че мисленето им, видите ли, било един вид "образцово". Те чувстват силата си само затова, защото добре

знаят, че мислите на мислещия човек няма как да овладеят съзнанията на немислещото мнозинство, те знаят също така, че "мислите" на немислещите вождове на немислещото мнозинство за достъпни за същото това мнозинство; и така стигаме до ето тази квинтесенция, която се роди в мисълта на нашия любим премиер: И аз съм прост, и вие сте прости – и затова така добре се разбираме! Да, пълна социалисто-комунистическа идилия настъпва в средите на това немислещо мнозинство. Идилията се дължи на това, че тия хора са много стабилни в усещането си за непогрешимост: те не се чувстват несигурни щото не ми се налага да мислят, всичко вече си знаят, всичко им е обяснено пределно понятно, защо да трябва сами да се мъчим да мислим? Щото, знайно е, "една патка мислила, мислила, пък взела че умряла!", ето, нема смисъл да се мисли, за да сме безсмъртни ще трябва изобщо да не мислим. "Най-мразим да мислим!" е девизът на човешкия и нравствен урод, който е толкова разпространен из нашето свидно отечество, пък и не само из него. Пълно е с немислещи хора по света, но из другите страни, чини ми се, поне изпитват едно страхопочитание и респект пред мислещите, пред талантливите в сферата на мисленето, пред ония, които са постигнали успех, разчитайки на мисленето си. Там знаят, че ако не умееш да мислиш, няма как да изобретиш, да сътвориш и да постигнеш своя успех. Тъй че там мислещите хора, за разлика от нас, ги ценят и уважават. И ги търсят. Ако се обкръжиш с мислещи хора, това е гаранция, че ще успееш. Вярно, мислещите хора са по-своенравни, по-неподдаващи се на контрол и диктат, те са също така свободолюбиви, тия неща, дето се казва, си вървят в комплект, на някому те могат да изглеждат било чешити, било луди, било каквито си искате други. Но ето, оказва се, особено в нашите съвременни условия оня, който не умее да мисли, е обречен на деградация - личностна и екзистенциална. Това означава, че като не умееш да мислиш, като не развиеш своя душевен потенциал до положението, че той да умее да ражда жизнеспособни мисли, ти деградираш в личностно отношение, а на тази база вече неминуемо пропадаш и в житейско отношение, животът ти няма как да е бляскав и пълен с постижения ако ти като личност и в най-важното, в мисловно отношение, вече си деградирал прекалено. Личността, нашият личностен потенциал е първа предпоставка за житейския ни просперитет; липсва ли първото, няма как да го има второто. Смятам, че това би следвало да се осъзнава от всички, но ето, налага ми се за всеки случай да го кажа. Е, в тази своя малка книжка за мисленето, за същинското, за творческото мислене ще се постарая да кажа пределно откровено всички ония истини, които би следвало постоянно да държим в ума си - и от които следва да ръководим поведението си. Не че ще дам някакви "рецепти за успех", не, нямам такава глупава мисъл в главата си; просто ще се опитам да ви помогна по-сериозно да се замислите по тия въпроси, пък на тази основа си решавайте сами кое е правилно, кое е вярно, какво следва да правите, каква стратегия за живот ще си изработите – това вече са изцяло ваши грижи и безпокойства. Аз в тях не ща да ви се меся. Искам само, казах, да ви подтикна към по-сериозен и задълбочен размисъл. Немислещите хора се задоволяват с най-повърхностните и лесни обяснения на нещата; е, ще ви се наложи да пожертвате доста от своите непълноценни представи, с които сте живели до този момент специално за това как своят нещата в тази област, мисленето. Обикновено хората не само че не обичат да мислят, но те дваж повече не щат да мислят за такава една, простете, "изгъзица" (простете, но не се сещам в момента за друга дума с този смисъл!) каквато е мисленето за... мисленето! Да мислиш за самото мислене на мнозина им се вижда че е нещо като извратеност, нали така? Е, щом е така, правете си сами сметка колко струват изобщо мислите на такива. Та ще ни се наложи да осмислим и това, за което съвсем не ни е приятно да мислим. Засега спирам дотук. Живот и здраве да е скоро ще продължа по така поетия път. Хубав ден ви желая! До скоро!

Какво да направим за да възпрем безумието другарката Кунева да стане министър на образованието и науката?! вторник, 2 февруари 2016 г.

Хей, какво да направим, че да повлияем на Премиера и на депутатите, че да не правят тази толкова тъпа грешка, а именно да служат другарката Кунева за министър на образованието и науката?! Не можем да изтърпим такава подигравка

спрямо гилдията ни, вие ако можете, аз не мога, но се надявам, че и повечето от вас не могат! Кажете какво да правим, че да възпрепятстваме нейното назначение на този пост? Тя самата не се усеща колко глупаво е това предложение тя да е такъв министър. Мисли си, че сичко може да ръководи, но това е тъпо, особено в страна, която има претенции че е демократична. Трябва ние, гражданите, учителите също, пък и защо не учениците, родителите им и пр. да възпрем властта да направи такава една безкрайно тъпа грешка! Не е въпросът в Кунева, а в принципа. Образованието не е "десетата дупка на кавала", както всемъдрият ни премиер Боко си мисли. И както си мислят тия, дето предложиха Кунева за тоя пост. На нея й е изцяло чужда тази сфера, нейната сфера е друга: как да се навира във властта, тя в това нещо е много напреднала, но образованието и науката (опази Боже!) са и изцяло чужди. Тя е една кариеристка и бюрократка, която може да нанесе страшни поразии на българското образование, което и без нея не е цъфнало. Дори човек, занимаващ се с образование, като досегашния министър, се провали по всички линии – щото бюрократите ми взеха страха; Кунева обаче сама е бюрократка, тя ще служи беззаветно на интересите на образователната бюрокрация, която именно е ретроградната сила в българското образование. Затова именно казвам, че въпросът е принципен. За министър на образованието и науката трябва в това реформаторско време да бъде поставен човек, който е вещ тъкмо в образователната реформа, и то не на думи, а на дело. (Т.е. министър на образованието и науката следва да бъде човек като мен, казвам го между другото, но всички знаят, че аз единствен си издигнах кандидатурата за този пост, даже към г-н Премиеро се обръщам вече няколко пъти с писма, и при предишни кризи в образованието, и сега!) Спирам дотук. Това за моята кандидатура не е най-важното, важното е да спрем властта от това нейно поредно безумие. На това, моля, се съсредоточете! Какво да направим за да възпрем безумието – този е въпросът, на който трябва да намерим колкото се може по-скоро отговор?!

Убедителен пример за това, че всичките религии ни учат да правим добро! вторник, 2 февруари 2016 г.

Християнство: "Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас. Това е същността на закона и пророците." (Matthew 7:12) Зороастризъм: "Не прави на другите, това което може да навреди на теб." (Shayast-na-Shayast 13.29) Юдеизъм: "Всичко, което е ненавистно за теб, не прави на своя другар. Останалото – са само пояснения." (Hillel babylonian talmud shabbat 31a) Сикхизъм: "Аз не съм чужденец за никого и никой не е чужденец за мен. В действителност аз съм приятел на всички." (Guru Granth Sahib – p 1299.) Хиндуизъм: "Не прави на другия това, което може да причини болка на теб." (Махабхарата 5:1517) Ислям: "Никой от вас не е искрено вярващ докато не пожелае на другите това, което желае за себе си." (The Prophet Muhammad, Hadith) Джайнизъм: "Всеки трябва да се отнася с другите същества в света така както иска да се отнасят към него." (Mahavira, Sutrakritanga) Даоизъм: "Считай печалбата на своя съсед за своя собствена печалба и загубата му за своя собствена загуба." (T'ai Shang Kan Ying P'ien, 213-218) Будизъм: "Не се отнасяйте към никого по начин, който бихте счели за нараняващ." (Udana-Varga 5.18)

Ето какво поръчах да кажат учителите, участващи в предаването "Референдум" по Канал 1 на БНТ тази вечер вторник, 2 февруари 2016 г.

Тази вечер предаването "Референдум" от 21.00 ч. по БНТ, Канал 1 щяло да бъде посветено на проблемите в образователната система; в него щели да участват двама учители, именно Цветан Цветански и Асен Александров (виж: В криза ли е училищното образование и кои са най-сериозните му проблеми?). Във фейсбук-групата има съобщение за това обстоятелство и нещо като покана който каквото го мъчи, тъй да се рече, да го каже, та да имат накуп впечатленията на колегията. Възползвах се от тази възможност и написах там следния коментар, в който са съдържа моята, така да се рече, "поръчка": Според мен най-важното е да имате достойнството да кажете истината, а именно, че учителската гилдия категорично не желае да изтърпи тази гавра, а именно назначаването на Кунева за министър на образованието и науката. Това ако посмеете да кажете ще бъде хубаво. А иначе за реформата имаме различни възгледи. За мен лично най-важ-ният въпрос е да се направи нужното всевластието на образователната министерска бюрокрация да бъде премахнато; нужно е твърдо да се каже, че тази същата бюрокрация трябва да поеме цялата отговорност за тежкото състояние на образователната ни система, тя трябва да поеме отговорността за всички безобразия и на това основание да признае, че е консервативна и ретроградна сила, която само пречи на прогреса в българското образование. Ето това да кажете ще бъде вече прекрасно! Имам и още други "поръчки", но да се огранича с тези две. Ето и един трети важен момент според мен: а именно, че истинска, същностна и действителна реформа и промяна може да се прави само отдолу, в никакъв случай не отгоре и по команда от началството. Това е аксиома, ненуждаеща се от доказване. Нещата не могат да станат иначе ако ние, учителите, учениците, родителите не предприемем съответните рискове да правим сами реформата, като условието е това: да се възползваме от правата си, защото свободата не е нещо, което се дава, тя не е дар или милостиня, свободата просто се взема. Реформата, промяната може да започне само ако се намерят колкото се може повече смели, достойни учители, които в името на доброто на своите ученици и на високото качество на тяхното образование дръзнат да предприемат нужните иновации или нововъведения. Иначе промяна няма как да стане. Иска се инициатива и решимост за промяна отдолу. А не послушно следване на удобния канон на плачевното и катастрофално статукво. Ще се радвам участниците-учители в предаването да засегнат тези три най-важни според мен момента. Ако участниците ги е страх или им е неудобно да излязат с такава позиция, нека да ме цитират. Готов съм да нося пълна отговорност за думите си, за позицията си.

Свободните училища в Дания – ах, тази тъй "гнила" Дания! – имат изключителна свобода да решават какво да правят и се възползват от нея максимално вторник, 2 февруари 2016 г.

Образователната свобода в Дания в пет принципа, от Гая Минасян Образователната система в Дания е демократична. Тази демократичност се изразява в зачитането на принципа на родителската отговорност – т.е. отговорността за образованието на децата се носи от техните родители. Ето защо в датската конституция изрично се казва, че задължително е образованието, а не ходенето на училище. Според Закона за училищата от 1814 г. тези, които сами поемат отговорност за образоването на детето си, се освобождават от задължение да го пращат на училище. През 1855 г. следва Законът за свободните училища. А днес в Дания има свободни училища с 150 годишна история. От 1908 г. те започват да получават държавно финансиране, защото се счита, че всички родители трябва да могат да решават как да бъдат образовани децата им, независимо от финансовото си състояние. Около 15% от децата в страната в момента посещават такива училища. Свободните училища (наричани още частни) не са собственост на държавата, общината или някоя друг орган на публичната власт, но получават 75% финансова субсидия от държавата. Частните училища в Дания са множество различни видове – алтернативни училища за деца в предучилищна възраст, свободни училища, частни гимназии, различни видове професионални училища и някои колежи за обучение на учители. Те са независими. Наред с много други частни учебни заведения – например свободни интернати и училища за продължаващо образование, с предмет на обучение домашна икономика и шивашки умения – свободните училища принадлежат към "семейството" на така наречените независими училища.

Независимите училища имат свободата да избират какво да правят и какво да не правят. Те не са подчинени на държавните образователни регулации и не са длъжни да се съобразяват с възгледите на мнозинството по отношение на образованието. Това дава на родителите свободата да основават нови училища и да провеждат образователния процес по начин, избран от тях. Свободата на независимите училища се базира на пет взаимосвързани принципа. (Прочети ДО КРАЯ)

Мъдър гражданин предлага идея за пълна и коренна промяна в българското образование, която приветствам и поддържам изцяло! вторник, 2 февруари 2016 г.

Ето какво написах преди малко във фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ (затворена група), иска ми се да направя малко проучване по този любопитен проблем; интересува ме предвид ширещите се скандали и сеирища около МОН дали вече не е започнало да прищраква в българските глави кой всъщност е истинският проблем; затова слагам същия въпрос и тук, в блога си, да видим как ще реагирате пък вие: Уважаеми дами и господа учители, какво ще кажете за ето тази концепция за пълна промяна в българското образование, която срещнах на едно място, написана е от умен, даже мъдър български гражданин, подкрепям я изцяло, но ми е много интересно вие как я възприемате: АТТ каза: Аз пък предлагам една последна и окончателна реформа в образованието – закриване на МОН, на регионалните инспекторати и пр. бюрократични подразделения в образованието. Старт на свободното образование без държавни регулации! Това се случи с много сектори от 1989 г. насам и всички до един дръпнаха видимо... Та в резюме: "Долу държавните регулации!!!"

Сега пък закъса с образователно-научните министри, горкият Боко! вторник, 2 февруари 2016 г.

Да бе, излиза, че у нас не може да се намери свестен човек за министър на образованието и науката, който именно да разбира от образование и от наука. То не че няма такива хора, ала Б.Борисов не може да ги намери, в неговата партия такива хора явно няма.

И реформаторите, дето останаха при него да го крепят на стола му, та да не падне от власт, оказва се, също немат такива хора (не смеят да посочат мераклията Д.Вълчев, който също не става, ама минава за способен!). Правете си сметка до какво тежко положение е стигнала една власт, която не може да намери читав образован човек за свой министър – щом опряха до другарката Кунева! Преди време Бойко беше закъсал за министър на здравеопазването и има късмет, че на една бензиностанция срещна някаква шантава професорка, която фана за здравен министър, ама изглежда тая другарка сама се разболя психически от стоенето на власт и требваше и нея да я махне, щот го излагаше. Много беше закъсал он със здравните си министри в първия си кабинет. Сега пък закъса с образователно-научните министри. Горкият Боко! И сега що ще прави с пустата Куневица, дето така напира към още един пост, че го изложи като кифладжия? Абе, що Боко сам не земе ресора на министър на просветата и науката? Като е резил, барем да е истински резил, а? Какво ще кажете за тази идея – г-н Премиеро сам да се пожертва за образованието и нАуката и да поеме и тоя пост? Колко му е? Ицо Мамата как можа да стане доктор хонорис кауза на Пловдивския университет? Що Боко да не стане министър на образованието и наАуката? Айде де, само очилца ли требе да имаш за да ставаш за такъв министър?! Не може ли един прост човек от народо да седне на това кресло, откъде-накъде да не може?!

Финландските училища не са места на скръбта, а на радостта от живота сряда, 3 февруари 2016 г.

Из Седемте принципа на финландското образование: учиш по-малко, знаеш повече! Публикувам тук само заключителните думи на тази статия, а който иска може да я прочете сам цялата на мястото, където е публикувана:

Добавка: А в нашите училища, прочее, картинката е позната, ето малък пример в тази посока: Учителката говори на първокласници: – Който се учи за 5-ци и 6-ци, ще попадне в Рая, а за 3-ки и 2-ки – в Ада! Плах гласец от последния чин: – А има ли шансове живи да завършим училище?

За малко да си загубим робството, какъв кошмар! сряда, 3 февруари 2016 г.

Константин Павлов написа ето този кратък, но оптимистичен коментар във фейсбук: Сега като си върнахме робството, да поговорим за кърменето в мола. Споделих изказването му и добавих ето тия думи, та идилията да е по-пълна: :-) Уютно е някак си да живеем с робството, малее, а какъв ужас е да си загубим робството?!!

Чрез външните регулации на образованието и обучението ние учим младите да отлагат живота си сряда, 3 февруари 2016 г.

Когато изискваме от децата систематично да отлагат любовта и интересите си заради чужди планове и графици, ние ги учим да отлагат живота си. Напълно злоупотребявайки с идеята за това колко добродетелно е „отлагането на удовлетворението”, ние им отнемаме изцяло правото на удовлетворение. Ние ги залъгваме да продават настоящето си в името на нашите обещания за светло бъдеще. Учим ги, че да си добро дете означава да вярваш на такива обещания и да се жертваш за тях. Да жертваш чувствата, интересите, любовта, силата си – да ги жертваш, без да им се отдадеш, без да ги изпиташ, без да ги изследваш и развиеш, да жертваш това, от което се състои твоето аз, в името на едно обещавано от някого бъдеще. Учим ги, че да си добър означава да си глупак. Из предстоящата книга "Естествено учене" Gayane Minassian

Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески сряда, 3 февруари 2016 г.

Ще продължа есето си (или поредицата от есета) този път по по-различен начин; вчера написах текст, на който дадох ето това заглавие: От немисленето произтичат всички пороци, на него дължим и разрухата на собствената си личност: пазете се от нея, лекувайте се срещу нея; днес ще продължа да пиша по темата си, но ето преди това отзивите на неколцина анонимни "мислители", които се получиха по повод на написаното; мисля, че говорят и показват много: Анонимен каза: За да перифразираме Троцки: вие може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас! Но е прав Йозеф Шумпетер, че дори интелигентни хора, когато започнат да мислят за политика, слизат на по-ниско интелектуално ниво, мисленето им става схематично и афектирано и те разсъждават по начин, който никога не биха приели в своята собствена област на знание. Анонимен каза: Отличен текст, г-н Грънчаров! Прекрасно демонстрирахте как в МНОГО текст човек може да не каже нищо. Анонимен каза: Хаха, този текст наистина е един вид „поток на мисълта“ и се разпростира върху всичко, без да се съсредоточава върху нищо, само че нещата не опират само до това просто да се мисли нещо, а тази мисъл да се дисциплинира, канализира, систематизира, да й се придаде стегната, завършена, логична форма. Това казват тия въпросните "мислители", по отличен начин потвърждавайки тезата ми за крайно опасното масово разпространение на немисленето из свидното ни отечество. Немислещ човек, очевидно, не може да възприема какво му казва мислещият, щото липсва условието за адекватното възприемане, тия двамата - мислещият и немислещият – сякаш живеят в различни светове, обитават различни вселени. Липсват условията за потребното онтологично съответствие, а без тях няма как да се случи това чудо: да разбереш какво ти казват. Или защо така ти го казват. Прочее, всеки има пълното право да мисли и на пише както си иска. При писането човек, казахме, "облича" мислите си с думи, за да станат предаваеми на другите. Неизразената в слово мисъл нима съществува? Тя по-скоро обитава небитието, тя е само възможност за мисъл, но не и действителна мисъл. Битието на мисълта се получава в изразяването. В писането най-вече. Щото при говоренето мислите отлитат – подобно на птиците. И след това не можеш да ги хванеш. Да, мислите са много летливи, подобно именно на птиците. Затова и се налага да се пише. Ето какво си позволих да кажа на тримата коментиращи, обърнах се към тях с ето тия думи: Другари немислещи комуноиди, не е нужно да ме хвалите чак толкова! Аз съм скромен човек. Във вашите уста всякакви обиди са голям комплимент за мен. :-) На третия анонимен другар искам да кажа: и какво Ви пречи сам да осъществите препоръките, които давате на мен? Пишете, "канализирайте", "дисциплинирайте", "систематизирайте", "стягайте"... ПИШЕТЕ САМ, за Бога, кой Ви пречи съм да свършите това, което препоръчвате на мен? :-) Да видим какво ще ми отвърнат, но все пак е добре, че се отпочна някакъв диалог, пък макар и в нашенския му нихилистичен вариант. А повечето хора, както е обичайно, мълчат – и гледат сеира. Изглежда и обидно са прозвучали някои от мислите ми вчера, не знам коя е причината. Нищо. Ще продължа сега нататък. Няма как човек да говори или да пише "за всичко", разбира се, първо се пише за едно, след това за друго, мисълта на мислещия по един свободен начин следва да минава от предмет на предмет. В случая предмет на мисълта и самата мисъл, един много странен предмет. Повечето хора не умеят да мислят за такива странни, в някакъв смисъл непостижими предмети. Те трябва да си представят зримо (визуално) това, за което се мъчат да мислят. Те все са привикнали да мислят за "реалното", примерно за този ето там пасящ кон, за тази вървяща по пътя крава, за този или онзи човек, който си има име. Да мислят за човека изобщо, за това какво е да си човек, за такива хора това е много мъчна работа, предполагам. Пък и не виждат смисъла. А при мисленето, казахме, се мисли с помощта на общи представи, мисли се чрез понятия. Или, инак казано, чрез идеи. Идея и истина са едно и също нещо. Идеята съвпада със същността, да, съвпада със самата същност на предмета; тя следва да съдържа в себе си най-същественото от неговия смисъл. И мислещият човек борави или оперира с тия понятия. С тия общи мисли. Аз даже обичам да казвам, че мисленето е игра с понятията. Свободна при това игра, която все пак си има известни правила. Който обича да мисли, такъв обича да си играе с понятията. Играта с понятията му донася удоволствие. Други хора пък обичат да си играят с други неща. По възможност по-сетивни, по-сетивно възприемаеми. С "реални" предмети обичат да си играят. Обичат да мислят, казахме, за това или онова, все конкретни неща, за този или онзи човек, имащ си име, за това или онова, което може да се види или да се пипне. Такива хора, мислейки по обикно-

вения и разпространен начин, "мислят" чрез представи. Т.н. обикновено мислене е мислене с представи. Между представата и понятието има огромна разлика. Понятието е най-простата форма на мисълта, то е нещо като "квант мисъл". В представата обаче няма мисъл, там има само нагледни образи. Образи, които владеят съзнанието и от които това съзнание не може да се освободи. Мисълта е територия на свободата, там, където се появи мисъл, там вече се ражда и свобода. Пълно е с непознаващи свободата хора. Това е така, защото е пълно с немислещи хора. Пълно е с хора, за които същинското мислене е нещо като тайна, заключена със сто печата. И затова онзи там "строго мислещ таваришч", дето се прави на учен, повтаря ето какво: ... Този текст наистина е един вид „поток на мисълта“ и се разпростира върху всичко, без да се съсредоточава върху нищо, само че нещата не опират само до това просто да се мисли нещо, а тази мисъл да се дисциплинира, канализира, систематизира, да й се придаде стегната, завършена, логична форма. Този фрагмент има известно принципно значение. Виждате, на него му се чини, че като се мисли понятийно, се мисли един вид върху "всичко", а това е все едно да мислиш "за нищо". Той си иска да се мисли "за нещо", и при това да се мисли "дисциплинирано" и пр. "Канализирано" да се мисли, т.е. мисълта, която се простира в едно по-широко пространство, му се чини, че се "разлива"; виждате как силно го дразни свободата на мисълта, тя явно за такива хора е нещо непонятно и непреживяно. Дайте им да мислят за... Путин, но не и за това що е политика в принципния смисъл. Дайте им да мислят за конкретни неща. За цената на тока, примерно. Или за това защо чушките у нас в момента са толкова скъпи на пазара. И почват да се вайкат и кършат тогава: леле, някой враг иска да ни отнеме тъй свидното "турско робство"! Мерзавец неден! Ще ни посяга той, видите ли, на нашето тъй свидно робство! Виждате как на такива хора явно е непостижимо да осмислят нещата по-основателно, според същината на термина "робство", да постигнат неговия точен смисъл. Тогава биха разбрали, че е тъпо да си мислиш, че като някой "посяга" на робството ти, той всъщност иска да ти помогне да схванеш, че да си роб е унизително, не подобава човешко същество да се е привързало толкова към робството, че даже да не усеща унижението. Дедите ни били роби, и то не просто век или два, а цели пет века! И това било, видите ли, нашето "свидно народно достояние", от което няма да се лишим! Робът си държи на робството и на робското у себе си, убий го, пак не ще да разбере, че е крайно унизително да си роб. На него му се чини, че да си роб е някак си престижно. Е израз дори на гордост. Извратена някаква гордост. Виждате до какви умствени и душевни перверзии води немисленето. Води до робуването на непремислени клишета, митове, лъжи. Немислещите много са податливи на едно митологично представяне на нещата. Свидни са на немислещите хора разните лъжи за миналото им. Пристрастили са се към лъжите така и толкова, че им се плаче като някой им каже как наистина стоят нещата. Истината за такива е болезнена, страшна, неприятна, неудобна. От нея, както казваме, боли. А лъжите са сладко нещо. Ужасно е човек да не умее да мисли. Той хем става роб в истинския смисъл, хем няма как да усети и осъзнае унижението от това да си роб. Разбира се, никакви роби не сме били в тия 500 години. Пък който е бил, той явно такъв е и останал - предавайки робското на наследниците си по един генетичен начин. Аз друго обяснение на този странен нашенски феномен не виждам. Нито един от съседните ни народи не говори за никакво робство. Не им идва просто на акъла така да нарекат почти същите отрязъци от своята от своята история. На мнозина от нас обаче не само че им идва в акъла тази дума, но те и не усещат, не разбират колко е позорно да си роб. И то завършен роб, дето не се срамува от робското у себе си. Дето се кичи с нещо все едно че робството е нещо като китка. Слагат си тая китка на ухото и се перчат с нея. Милите, какви са те убавци с тия китки на ушите! В сферата обаче на чистото мислене цари съвсем друга атмосфера. Там, казахме, е пространство на чистата свобода. Мисъл и свобода са неотделими. Най-свободното нещо на този свят и в този живот е мисленето. А онази същата "дисциплина", ония същите "канали", "системи" и пр., за които плаче другарят по-горе, е нещо съвършено друго. Тия хора като него се прекланят пред науката – и съвсем не почитат философията. Щото тази последната е нещо твърде коварно в техните очи. Защото философията почита свободата, а науката мрази свободата. Що наподобява свобода в очите на такива хора е нещо крайно неприятно. Науката е тиранична, тя гони свободата, ето, затова и ще мислим само научно, видите ли. "Ненаучното" мислене – това, в което нема канали, системи и пр. – не е мислене. То се гаври с нас, таваришчи, щото ни учи да бъдем свободни. А за такива хора свободата е нещо най-неприятно. Тя е страшно и опасно нещо - думи на Достоевски, който много добре е описал този човешки тип. Той, Достоевски, общо взето друго не е правил освен да описва този човешки тип - и да показва колко много той е опасен. Той нарича такива хора нихилисти. Те именно са големи поклонници на нАуката - на нàуката. Непременно трябва да се пише така тази дума. Ако не напише просто наука ще е неправилно. Нàука е науката за простаците и за тъпанарите, които лъжат, че й се прекланят. Т.Живков навремето така произнасяше думата нàука. Той научи простаците така да я произнасят. И те до ден днешен така я произнасят. Пълно е и с професори, наричащи науката нàука. Това е типично нашенски феномен. Произнасят думата наука по руски образец. Тези хора са също така поклонници на Русия и на СССР. Това обяснява всичко. В Русия и в СССР най-омразното нещо е тъкмо свободата. И философията наред с нея. Свобода и философия са неделими. Те са неразделни. Докато нàуката прекрасно си съществува без свобода. Нàуката е нещо съвсем земно и принизено. Нàуката е това, в което няма мисли и мислене. Там има само папагалстване. Чужди, отдавна умрели мисли се повтарят до безкрайност, до втръсване в нàуката. Тия "мисли", с извинение, следва да се набият в умовете, в душите на младите. Сега разбирате ли защо младите у нас мразят ученето, нàуката, учените, учителите, училището и пр.? Ами ясно защо ги мразят: защото те са построени по модела на нàуката. Там само се папагалства, там не се мисли. Там е строго забранено да се мисли. Напети гиздави даскалици (турили си по един карамфил или роза зад ушите за да са още по-убави!) правят всичко възможно за да отвратят децата докато са живи от мисленето, от науката, от философията, от търсенето на истината и пр. Това е българското образование ако сме честни да го признаем. То е храм на нàуката. То прилича, прочее, на гробище. В него няма нищо живо. Живот в сферата на образованието и училището може да покълне само ако тираничната нàука бъде изгонена от него и там се настани човешката мисъл с всичко, което й принадле-

жи: свобода, дух, култура, ентусиазъм на изследването, на търсенето, на обсъждането, на сблъсъка на различните разбирания. Толкова по този въпрос, щото темата е огромна. Минаваме по-нататък. Но този път ми се налага да бъда по-кратък. Ще сложа точката тук. Скоро, живот и здраве да е, ще продължа. А сега – почивка. Много изморително нещо е това пусто мислене бе?! Или не е толкова изморително? Какво ще кажете, случвало ли ви се е напоследък да мислите по-интензивно? На дадени хора, казахме, изобщо сякаш не им се е случвало да мислят истински в живота си. Правят нещо, което наподобява мисленето, но не е мислене в неговия същински, автентичен смисъл. Мисълта не търпи никакви окови, това поне е сигурното. Тя обича свободата. Тя без свобода не може да вирее. Смърт за мисълта е несвободата – или робството. Мисълта умира когато й забраним да бъде себе си, сиреч, да бъде свободна. Творческата мисъл е същинска свобода, тя е битие на свободата като такава. Сфащате ли сега защо е толкова пълно с немислещи хора – ами те, горките, не знаят какво е това творчество. Творчеството именно е свобода, нищо друго не е творчеството. Свободомислещите хора са именно творческите личности. Който се е влюбил в свободата, такъв се е преобразил и вече е творец. Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески, всичко друго е недостойно за нас, човеците - любимите творения на нашия толкова щедър Бог. Почва да прилича по нещо на самия Бог. Да, божествено нещо е същинското мислене – нека да кажа и това, та да накарам въпросните неприятели на същинското мислене да пощуреят хептен. Човек става богоподобен – и достоен за своя Велик Творец! – когато започне да мисли свободно, инак казано, творчески. Виждате колко са прости тия истини, че на мен лично ми е неудобно вече да ги повтарям. Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!

Разговор, демонстриращ лудницата и абсурдите в многострадалното българско образование четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Ще успее ли Кунева да промени родното образование? Разговор по темата водиха учител, синдикат и родител в студиото на „Часът на Милен Цветков” Кратък мой коментар: Псевдо-"синдикалист", който не знае на кой свят живее, защищава... още неназначената министърка на образованието! Не му пука, че ако е синдикалист, съвсем други интереси следва да защищава. Учителка, която повтаря, че системата следвало да бъде "оздравена"! Единствено Г.Минасян, родител, проявява здравомислие, изтъквайки абсурдите на системата. Все пак заслужава да се чуе този разговор.

"Кифли" ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа четвъртък, 4 февруари 2016 г. Съвсем наскоро написах и публикувах (и като поредица в блога, и като отделна книжка-брошурка) своите разсъждения по темата "Какво означава да си мъж?". Доста хора показаха, че темата е интересна, коментираха, писаха ми на имейла, разказваха ми своите истории, даже пожелаха с мен консултации, на които да обсъждаме тяхната история. В един момент реших да пиша продължение на тази поредица, в което да сложа акцента върху "Душата на жената" (женската душа), най-вероятно така ще озаглавя тази поредица. Тази сутрин забелязвам, че под едно от есетата на поредицата за това какво означава да си мъж (виж: Любовта не е „немодерна“ емоция, не е вярно, че „здравият чист секс“ бил „истината“ – ако мислите така много ще страдате!) има интересен коментар, който е прекрасно въведение в темата за женската душа. Публикувам го тук, а пък тия дни, като намеря свободно време, ще се захвана да пиша по така очерталата се важна тема; ето въпросния коментар:

Г-н Грънчаров, бих искал да допълня още нещо, породено от размисли и наблюдения – макар че голяма част се препокрива с Вашата брошура. Да, това е моя лична история, преживяване, но смятам, че основна причина за деградацията на обществото ни се корени в отношенията мъж-жена. Влияние оказва не само порнографията като чисто такава, тя е загатната и непринудена, почти във всеки филм като нещо естествено. Почти няма шанс човек да включи телевизора и да не попадне на сексуална сцена или голо женско тяло с перфектни форми, да не говорим за чалга каналите където младите жени са облечени като професионални проститутки… Това действа различно на мъжа и на жената. Мъжът гледа със захлас като на някаква недостижима цел (на тези перфектни жени), а момичета подражават и копират не само външността но найвече маниерите и префърцуненото, кифленското поведение тип „Мога да имам който си поискам!“, или пък:„Един път се живее, сега му е времето, живей докато се ожениш – че после няма!“.

Жената вече гледа на женитбата или на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже та да се избере „най-добрият“ в материално и сексуално отношение. Пиша специално жената, макар че има и мъжки такива индивиди, но от моите наблюдения съвсем съзнателно отправям критика към младите жени – момичетата. На базата на доста информация и от колеги и познати, както и от личния ми опит смея да твърдя, че деградацията между отношенията се дължи основно на разпищоленото поведение на „нежната“ част от обществото. Тя се е превърнала във вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. Липсват всякакви морални граници, никакъв инстинкт за майчинство, нежност, себеотдаване. Мъжете се надпреварват кой по-добре ще й угоди (или слугува, за което и ние сме си виновни, че им подхранваме суетата!). Както писахте по-горе, мъжът е по природа активната част, но с активността на мъжа сега жестоко се злоупотребява. Знаейки това основно качество истински активните постъпки не се оценяват, дори не се забелязват.

Под активност се разбира мъжа да забавлява жената, да я разкарва по луксозни кафета, по барове, по екзотични места (може и в чужбина), да я разсмива, да се грижи за нейното добро настроение, освен това трябва да си и „найвеликия“ в компанията, да си с голяма „душа“, та да забавляваш и останалите. Така като се замислим те харесват само

хубави качества: да си красив, богат, забавен, интелигентен... (мислят ни само хубави работи – защо да не сме доволни и да се стремим към тях?). А да видим жената какво предлага – една вагина, от време на време с гримирана усмивка?! Ами къде са грижовността, нежността, кой трябва да създаде уюта? Как да говорим за здраво общество и просперитет когато нямаме елементарни ценности? Семейството не се цени като основна градивна единица. Тръгнали сме да търсим вината за нещастието си в правителство, управници и т.н., да, и те имат принос за много нещастия, но са управници на едно морално деградиращо племе, търсещо максимални удоволствия от живота - и живеещо ден за ден. В началото тръгнах да пиша за филмите които ни възпитават (предимно американски, но не само). Типичен пример „Сексът и градът“. Три или четири приятелки, говорещи само за секс и за мъже, преспали с половината Ню Йорк – и това се поднася като нещо съвсем нормално за „съвременния“ човек, а именно, че смяната на партньори е нормално, дори извънбрачните отношения и всякакви други съблазни. За създаването на семейство има време, човек трябва да се налудува, да се „наживее“; пък като поостарее за да не е съвсем сам може и да се ожени (колкото и да е потискаща мисълта, че трябва да си само с един човек!). Ето така, г-н Грънчаров, разсъждават все повече български момичета. Това е много голям проблем за обществото; защото много точно беше казано: „Защо му е на човек да прави каквото и да било ако няма жена до себе си да му каже: "Страшен си!"?“. Мога и реални примери да дам, подочувайки от колеги и колежки. Една колежка например сподели мъката за сина си, че жена му с дете го заменила с друг щото бил по-забавен. Друга пък спомена как жена е докарвала сина й до психиатър след като хванал приятелката си в изневяра… Много е актуална приказката: „Майки, пазете синовете си – пускаме дъщерите си!“. Изобщо огромна е разликата между нашите майки и баби и съвременните жени. Като държание, поведение… нищо общо. Техният живот не е бил по-лек, те са минавали и през по-страшни мизерии, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си, подкрепяли са мъжете си и са гледали децата си. В момента се възпитават жени, готови да зарежат всеки който не им угоди, чакащи наготово да има се сервира всичко, за семейна опора да не говорим; ако мъжът е в тежък период не само че няма да го подкрепят, но и ще го обвинят за положението му и са готови да го зарежат. За мъжа е по-достойно да бъде сам отколкото да слугува на една такава „принцеса“, да става роб на „великата Вагина“. Такава „жена“ е ненужна, освен за секс за друго не става – пък да не правим секс по цял ден, ако е така трябва да умрем от глад?! Ето такива наблюдения имам аз. Естествено всяко правило си има изключения, дано да са повече. За жалост в обсъждането не се включват млади хора, а срещаме само несериозни, подигравателни коментари; темата обаче е наистина сериозна! (Човекът с историята) Написах там, в оня блог следния свой коментар, който слагам и тук: Благодаря Ви за хубавия коментар! Публикувах го отделно – и като въведение в темата за женската душа. Ето тук: "Кифли" ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа. Възнамерявам да пиша скоро по тази тема. Само малко да се поосвободя от други задачи. Пишете и Вие. Ще публикувам всеки смислен коментар на читател, който наистина се е замислил и е открил и казал нещо важно. А темата е много важна, заслужава си да се мисли и разговаря повече по нея.

Интересни мисли на Маргарет Тачър за реформата в българското образование, казани преди 45 години четвъртък, 4 февруари 2016 г.

В публикацията със заглавие Тачър отказала обяд в Стара Загора заради час по химия (да, Маргарет Тачър наистина е била в България през 1971 г. като министър на образованието на Обединеното Кралство!) намирам интере-

сен момент от нейно интервю, в който тя успява да каже нещо изключително важно, то важи и до ден днешен, ето за какво става дума: Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”: Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират ... Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас. Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?

– По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно – за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати. ДОБАВКА: В книгата си В столицата на Великия британски остров, Кирил Костов, бивш директор на фирмата на Български морски флот в Лондон Balkan and Black Sea Shipping Company и бивш търговски представител на България в Лондон, разказва, че като министър на образованието (1970-74) Thatcher “често” идвала на приемите в българското посолство. По инициатива на тогавашния посланик Янков било организирано нейно посещение в България. (Това посещение става през 1971 г.) След като се върнала от България (където посещава английските гимназии в София и Варна, и професионалното училище по химия в Стара Загора) Thatcher споделила: “Българите имат една религия – учението, и една църква – училището.” (ВИЖ: Маргарет Тачър и България)

Как училището на смъртта ще отстъпи място на училището на живота четвъртък, 4 февруари 2016 г. Датски образователни уроци, Автор: Гаяне Минасян През юни 2015 г. обиколих няколко свободни училища в Дания, една от доказано водещите демокрации и икономики в света, за да наблюдавам как се провежда учебният процес там. Прекарах време и в Академията за учители за свободни училища в Олеруп. По какъв начин, с какви практики образованието в тези училища изгражда нагласите, така необходими за съвместен живот в едно наистина свободно общество? Работа в екип В Академията за подготовка на учители за свободни училища станах свидетел колко ефективна, удовлетворяваща и с висока образователна стойност може да бъде истински екипната работа. В часа по английски студентите свободно

сформираха групи и създаваха образователно съдържание. След това споделяха изготвеното от тях с останалите екипи. Те се ангажираха доброволно, допринасяйки всеки според собствената си преценка и допълвайки се един друг със специфичните си умения.

Този тип работа беше практика не само при студентите, но и при малките ученици – като първокласниците. На урока по математика в Зеленото свободно училище в Копенхаген те работеха заедно, за да решат задачите, които сами бяха избрали сред предложените от учителя. Не бяха принудени да седят и работят поотделно, лишени от възможността да се съветват с другарчетата си (каквато е обичайната практика в България). Точно обратното, обсъждаха задачите и ако някой стигнеше до решението, всички други напредваха благодарение на неговото постижение. Малчуганите можеха да поемат инициативата да учат и да изберат да си сътрудничат с останалите или пък да си работят самостоятелно – нито едно от двете неща не им бе забранено или наложено. За групата решенията на задачите бяха истинско колективно постижение; тези, които работеха сами пък, обикаляха групите и търсеха още предизвикателства. Тъй като идвах от друга среда, си дадох сметка, че концепцията за работа в екип в посттоталитарното общество има нужда да бъде ясно дефинирана, за да се направи разлика между социалистически колектив (колективизъм) и предприемчив екип (екипност). Социалистическият колектив, струва ми се, е група хора, които очакват да се подчиняват на лидер и надлежно да изпълняват поставените от него задачи. Докато предприемчивият екип е група от хора с общи ценности и работна етика, които определят, след обсъждане, обща цел и се споразумяват относно постигането й. Никой не разпределя набор от предварителни задачи между членовете на екипа; членовете сами определят задачите, които трябва да се извършват в зависимост от заявените си умения и способности. Крайният резултат често има някои изненадващи характеристики, които неочаквано са се появили в процеса на работа. Ако колективисткият модел за работа в екип е казармоподобен, предприемчивият е по-адекватен на съвременната икономика на знанието. В него всеки член на екипа се опитва да допринесе с най-доброто, на което е способен, и всички заедно “дърпат напред”. А при колективизма движещата сила е единствено лидерът на колектива и членовете "очакват от него" да им бъде казано какво и как да правят, като същевременно тайно се съпротивляват и често саботират общата работа. (Прочети ДО КРАЯ)

Добрите учители са крайно неприятни на училищната система четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Самата истина... точно така е – за жалост!

Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS петък, 5 февруари 2016 г.

Интелигентните младежи четат списание HUMANUS. Снимка: Димитър Пецов

Как у нас се става "голям образователен капацитет" или "велик експерт в образованието"? събота, 6 февруари 2016 г.

Ето какъв гаден въпрос си позволих да задам на колегите от група ПЕДАГОЗИ на Фейсбук: Аз лично смятам, че г-жа Кастрева ще бъде отново назначена за зам.-министър на образованието, няма начин да не я върнат, тя е точно изображение, нещо като символ на нашата смехотворна образователна система. Ако искате, можем да обявим облог дали тя ще бъде върната на поста си или няма да бъде върната? А Даниел Вълчев дали няма да се съгласи и формално да бъде министър, пък макар и само заместник? Как мислите по този казус? Трето, М.Дамянова (на фона на министъра на образованието и науката Кунева) вече взе да минава за "голям образователен капацитет", чух или четох някъде, че тя била най-подходяща за поста; не знам как ви звучи на вас това твърдение, но на мен ми звучи смехотворно. Как у нас се става "голям образователен капацитет" или "велик експерт в образованието"?

Ето, аз 33 години съм учител (в училище и в университет също съм работил), преди това съм се подготвял за учител много години (като ученик и студент), пък очевидно не съм толкова голям "капацитет" като г-жа Дамянова? Дали за да стане човек "голям образователен капацитет" не трябва да е бил в леглото на некой образователен министър? Просто питам. За мен това е любопитна загадка...

Ученето е ефективно чрез дискусии, провокиране на мислене и самостоятелност – не чрез запаметяване и възпроизвеждане събота, 6 февруари 2016 г.

Пет идеи за новия министър на образованието, Автор: Люба Йорданова Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната "Дължим на учениците си да ги направим мислещи и реализирани хора и отговорни граждани, за да можем всички да живеем по-добре." Мнението на учителя от СОУ "Любен Каравелов", Копривщица, Ивелина Пашова ясно илюстрира целта, която би трябвало да води политиките в образованието. А според изследване за икономическите ползи от образованието, ако реформата се случи в тази посока, т.е. ако се затвори пропастта в постиженията и се наблегне на уменията, това би добавило 1% към БВП на страната на година. "Какво по-хубаво за икономическия растеж от това", пита Ивелина Пашова. За да се стигне дотам обаче, има много път, по който нито едно правителство през последните години не е направило реална заявка, че иска и може да тръгне. Промените в сектора се правят на парче, вторачени в дребни детайли и далеч от голямата картина. Смяната на образователния министър тази седмица - макар и несвързана с проблемите на образованието, е нов шанс да се тръгне смело по този път. Ето няколко идеи за спирки по него.

1. Инвестиции в мотивирани учители Колкото и прогресивна реформа да заложат политиците, учителите са тези, които ще трябва да я реализират. Както във всяка гилдия, и сред преподавателите има няколко групи – активните и търсещи новото, застиналите в удобния навик и тези по средата, на които им трябва просто побутване. Това побутване могат да бъдат различни стимули (съвсем не само финансови), но най-вече навременна и ефективна подкрепа. Тя започва със самата квалификация на учителите, която

трябва да развие у тях способности да обучават учениците на новите изисквания от образованието – а те са не просто знания, но и умения за справяне в живота, за общуване, за това да си активен гражданин. Продължава и по време на работата на учителите в училище – както с допълнителни обучения, така и през свободата да избират методи на преподаване, адекватни методически насоки и съдействие при трудни казуси с ученици или родители. (Прочети ДО КРАЯ)

Нищо друго не е демокрацията – тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие! понеделник, 8 февруари 2016 г.

Имам двайсетина минути само за писане тази сутрин, загубих си времето като върших друга работа. Преди да стана да почна да се приготвям за работа (имам първи час в гимназията, в която работя като учител по философия) ми се ще обаче да кажа нещо важно. Става дума за една съвсем свежа идея, която ми се яви в съзнанието вчера. Решавам тази сутрин да обявя началото на един практически (в смисъл на не само теоретичен) проект за реална и същностна реформа в училищната общност, в която работя; проект за създаване на напълно реални, добре функциониращи демократични отношения в него. Всеки един от нашата училищна общност в най-широкия смисъл – било ученик, било учител, било родител, било просто ангажиран гражданин, който иска да помогне с каквото може, било дори образователен мениджър, да речем някой управленец от образователното ведомство, примерно от РИО-Пловдив! – би могъл да се включи в проекта, да заработи на дело по неговата реализация, полето за работа е огромно; всеки може с нещичко да допринесе. Да направи нещо в тази посока, каквото и да е то, нещо реално, нещо практично, нещо прагматично, проблеми колкото щеш, да речем, нужно е да се демократизират всички отношения, примерно отношенията учител-ученик, нужно е да се демократизира, т.е. да се осъвремени образователния или обучителния процес чрез прилагането на модерни подходи, може много да се работи по промяната на атмосферата в училищните общности, в борбата срещу авторитаризма, срещу остарелите възгледи или методики, които унижават "обектите на образователните мероприятия" и т.н. Мегдан за промени, дето се казва, голям, неизбродим даже. Щото, излишно е да казвам, у Нашенско демокрацията е само фиктивна, мнима, неистинска, фалшива, показна, недействителна. Няма какво да крием, у нас си господстват съвсем реални недемократични, т.е. авторитарни отношения, подходи, методики и т.н. Даже дори подреждането на чиновете в красната стая издава един неподправен авторитарен тип на отношения. Е, дойде време всичко това да се променя. Няма да е лека промяната – става дума не само за промяна във външните отношения, а промяната трябва да стане най-напред в душите, това е най-трудната промяна и реформа! – но пък една такава борба е изключително благодатна и плодотворна, аз съм убеден, че много хора с ентусиазъм ще възприемат идеята и инициативата. Всеки с нещичко може а допринесе. Трябва да престанем да бъдем нация от нищо неправещи вечно недоволни мърморковци и малодушници. Време е сами да почнем да се променяме, а на тази база неминуемо ще променим и живота си. Глупаво е да чакаме някой отгоре да се загрижи за нас самите и да ни оправи – или да ни опраска (този термин сега стана особено популярен!). Сами трябва да направим истинската промяна, тя трябва да е плод на нашите собствени ръце. Ще предложа на всеки ученик (пък и на колега) да се включи с реални действия, с постъпки на дело, в непосредственото правене на нашата училищна демокрация. Всеки сам нека да избере какво да прави, нека сам да изобрети поведението си, инициативите си; всеки сам може много неща да промени, било в своето собствено поведение, било в отношенията си към околните. Всеки от нас може да се захване непосредствено да практикува свободата, щото

демокрацията е точно това: тя е сфера на действително осъществяваната от индивидите, от хората свобода. Нищо друго не е демокрацията, тя е свобода в действие!

Днес ще говоря на всички свои ученици по тези въпроси. Ще се опитам да ги предразположа за разговор по тази тема. Интересна ми е реакцията им. Всеки ученик, който се включи в инициативата, която сам се възприеме за нещо като работник или деец на истинската промяна на отношенията, може периодично да съобщава какво по-точно е направил, какво по-конкретно е променил – или се е опитал да спомогне за да се промени. Моите ученици учат философия на правото, чиста философия, а също и гражданско образование, това е предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Таман по моите предмети е това практическо занятие, което ще продължи не само през целия втори срок, но може би и години занапред. Само живот и здраве да е! Прочее, моята роля оттук-нататък ще е съвсем малка. На мен ми се ще да стане така, че в един момент младите изцяло да поемат в своите ръце бъдещето си. Щото от промяната в училищата, където се подготвя човешкия матр`ьял на нацията, зависи промяната и в страната ни като цяло. Няма оправия ако ние самите не заработим за истинската промяна, ако ние не я осъществим със собствените си ръце. Времето ми за писане изтече. Спирам внезапно дотук. Всъщност успях да кажа основното. Има много конкретни инициативи в тази посока, но за тях ще пиша допълнително. Примерно за избора на нов патрон на училището. Негласно патрон на нашето училище, за срам и резил, продължава да е... Ленин (в целия град го наричат "ТЕТ-Ленин", както е било наричано в ерата на комунизмо-социализма); е, дойде този момент това да се промени. Училището трябва да си избере патрон, достоен за времето, в което живеем. Преди пет години (пет цели години минаха оттогава!) аз предложих този избор на нов патрон. Нищо не стана цели пет години. Е, сега, да се надяваме, ще стане. От нас, прочее, изцяло зависи какво ще стане. От никой друг. Хайде чао, че съвсем закъснях!

Философията е море, даже океан, цял необятен духовен океан, огромно е нейното богатство вторник, 9 февруари 2016 г. Последното есе от поредицата за мисленето (творческото мислене) беше публикувано под заглавието Като по поръчка животът ми сервира този превъзходен казус с добре набитото, но умряло "по своя вина" момче: като едното нищо ще го предложа на учениците си. След това две сутрини не писах непосредствено по тази тема – понеже бях зает с други неща. но и се оказва, че и в тези "други неща" при мен пак става дума за мислене; изобщо оказва се, сега съзнавам това, че аз общо взето все за това пиша, намирам разни кусури на разни тълкуватели на нещата и се опитвам да покажа, че те или несъзнавано грешат (има и такива), или пък проявяват злонамереност, опитват се да подведат хората. Ето един пример в тази посока, става дума за коментар, в който се противопоставям на злонамерените фалшификации и манипулации най-важните български проблеми, правени от един щедро платен измамник, който напоследък нашумя по наште тъй податливи за "кремълската правда" медии: Руският патриотично мислещ пияница е този жизнеспособен и здрав човешки тип, на комуто е отредено славното бъдеще на човешката цивилизация!. Вчера пък обявих, че предлагам нещо като практически проект за непосредствено правене на съвсем реална, същинска и при това действаща демокрация в нашата училищна общност, проект, в който може да се включи със свои активности и инициативи всеки мислещ и загрижен за тежките проблеми на образователната ни система човек: виж Нищо друго не е демокрацията – тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!. Разбира се, до момента, интересно е, че няма отзив (имам предвид в блога ми или във фейсбук), настъпи нещо като злокобно мълчание, а знаем, че мълчанието и тишината са предпоставка за усилено мислене. Чудесно е това, че тази публикация породи такова сериозно замисляне сред толкова много хора, това направо е прекрасно! Прочее, естествено е, че из средите на немислещите (аз тия нещастници ги наричам комуноиди) има реакции, ето две-три от тях:

Анонимен каза: Ти си тоталитарист и антидемократ за каква реформа и свобода говориш?!?! Нямат право такива като теб да говорят за тия неща. Нямаш нищо общо с тях!

Кот Василий каза: Грънчаров, знаете ли, вий сте абсолютен тъпунгер, две мнения няма, но се чудя, освен вас самия има ли някой друг, който да ви обръща внимание на постоянните идеи за промени в образованието у нас? Какво да каже човек по повод на такива идиотщини? Нищо друго не му остава да повтори само ето примерно тия думи на нашия велик български поет Ботев, от стихотворението му "Към брата си": Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, братя, губя, тия глупци като мразя. Попаднах на публикация в блога ми на това стихотворение, реших пак да е препубликувам: "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани..." – отново публикувам това стихотворение на Хр.Ботев. Става дума за глупци неразбрани, това Ботев го е писал преди толкова години, сега нима не е същото? Значи това нещо – немисленето, глупостта – е било нашенска тежка болест и тогава, в ботевите времена, такова е и сега. Сега обаче освен че имаме работа с прекалено много глупаци, нещата са още по-тежки: имаме също така работа и с прекалено много мерзавци. Които при това изобщо не се смущават от това, че са мерзавци, показват си мерзавщините, както забелязвате, без капчица неудобство. Пълно е около нас с подлеци, с малодушни, с нещастни, с озлобени хора; на какво ли се дължи тази тяхна озлобеност? Само на нещастието им, само на умствената и на нравствената – личностната! – им ощетеност ли се дължи то? Ето тук стигаме до един много важен проблем: може ли единствено с просвета, с проясняване на разума, със задействане на разумността склонността към правене на глупости да бъде надмогната и победена? Лошият, долният човек, като му се обясни, че е лош и долен, като му се помогне да осъзнае своята лошотия и долнотия, дали в този момент ще започне да се променя към добро? Или няма такава евентуалност, или такава една надежда е неоправдана? Как мислите вие по този въпрос? Този въпрос е извечен, още Сократ е мислил по него. Той обаче е рационалист, смята, че силата на разума е толкова голяма, че няма начин да не победи склонностите ни към правене на лошотии. Глупостта може ли да бъде победена единствено на тази основа, на полето на разгръщането на разумността? Обяснявайки усърдно на един човек, че мисли глупави, неверни неща, помагайки му да разбере истината по въпроса, има ли надежда да му повлияем така, че този човек, първо, да осъзнае грешката си, и, на второ място, на тази основа, да започне да се променя към добро, да почне да става по-умен, мислещ, разумен? Тия въпроси са твърде интересни и важни. Склонността към немислене как се превъзмогва, чрез мислене ли? Чрез натиск върху ума ли? Чрез задвижване само на умствената активност ли? Не се ли крие тук посериозен проблем, щото става дума и за ценности: ами ако на глупака, освен че му харесва да не мисли (той, прочее, може да си мисли, че мисли, но това просто да не му се удава!), ако му харесва също така да продължи да си прави свои лошотии, мерзости и пр.? Става дума, очевидно, за някакви ценности – ценностите ни обаче могат ли да се повлияят с мислене, с умствени само упражнения? Със занимания с философия може би може да се повлияе на ценностите на човека, но само с

чисто умствени упражнения и задачи едва ли може, така аз лично смятам. И неслучайно мисля така. Мога да обясня защо така мисля. Или да ви дам първо възможност вие да осмислите тия въпроси? Щото да не стане така, че аз да предотвратя вашето собствено замисляне по тия немаловажни въпроси, с което да осуетя вашата собствена радост и вашето собствено задоволство от намирането на вашите отговори, на вашето виждане на истината? Все пак истински ценно за човека е само онова, което той сам е постигнал, което той сам е успял да открие. Ако му сервираш наготово отговорите ("единственоправилните" при това!), това освен че издава недоверие към неговата способност да се справя сам, показва и нещо друго: по този начин ти обиждаш човека, унижаваш го, а унизеният човек ще се разочарова от своята способност да разбира сам, сам да търси и постига истината. Не бива ей-така, без да се усещаме, да обиждаме другия човек. А толкова често го правим. Дори и само по този начин: чакай аз да ти кажа какво е правилното, ти не можеш сам да разбереш! Не бива така. Всеки разбира нещичко, може обаче много по-добре да разбере нещата - но за това трябва да му дадеш шанс. Доверието към нашата способност да схващаме сами, да разбираме сами, дава нещо като криле на човека – и той едва така може да почне да хвърчи в пространствата на духа и на мисълта. Отрежем ли ме тия криле, нищо няма да стане. Един унизен и подхлъзнал се по наклонената плоскост на глупостта в един момент почва да се озлобява срещу другите, срещу пълноценно мислещите. На такъв озлобен вече човек много трудно може да се повлияе и помогне. Дори и да го правиш с най-искрени чувства. И тъй, аз мога още сега да ви обясня как стоят нещата според мен (става дума за отговорна ония по-горе въпроси), но предпочитам да ви оставя да опитате сами да си отговорите. И да подирите истината. Едва на тази основа след това ще можете да разберете това, което ще ви кажа след това аз. Ако един човек сам не е мислил по даден проблем, ако не е направил своите опити да се доближи до него, да навлезе в него, то такъв проблем на този човек си остава съвсем чужд. И тогава вашите премъдри обяснения няма да бъдат разбрани, няма как да бъдат разбрани. Човекът, който сам не е мислил по дадения въпрос, ще ви изслуша, да допуснем това, ала няма да ви разбере. Дори и да желае искрено да ви разбере, пак няма да ви разбере така, както би ви разбрал ако сам беше мислил по този същия проблем. Съвсем друго е обаче когато сам вече е мислил по него. Тогава вашите думи е много по-възможно да бъдат разбрани. Тогава е много по-реалистично да очакваме, че и в неговата душа ще се извърши този поврат към истината, до който се свежда цялата работа. Затова ето сега разбирате ли колко много вредят на нашите деца учителите, дето са свикнали да им поднасят в готов, в "сдъвкан" вид цялата онази банална учебникарска истина? Ами разбира се че на тази основа те постигат само едно нещо: завинаги отвращават младите от мисленето, от ученето, от самостоятелното търсене на истината! От всичко ги отвращават. А в съвсем друга ситуация попада младият човек, който се чувства насърчен: помисли сам по тия въпроси, ти можеш да се справиш сам, опитай, потърси, изследвай въпроса, не си внушавай, че не можеш да постигнеш истината сам! Тогава в душите на младите наистина сякаш порастват нещо като криле. Чудесно е това нещо, не зная дали можете да си го представите. Как ще си го представите обаче ако сами не сте го преживели никога?

Аз така си обяснявам ентусиазма на младите в моите часове по философия, щото аз съвсем умишлено ги поставям в една общо взето съвършено нова, непозната, непреживяна от тях ситуация: мисли сам, не чакай наготово никакви отговори, това, което пише в учебника, съвсем не е достатъчно, истински интересното е това как ти разбираш нещата, по всеки въпрос ти следва да си изработиш собствено разбиране, да ми повториш това какво пише в учебника е нищо, даже и перфектно да ми го повториш, ако не го разбираш, ако не си го премислил, ако на тази база не си стигнал до своето собствено разбиране, аз ще ти пиша двойка или най-много още по-унизителна тройка! Някои от младите са шокирани от такива едни толкова странни изисквания на този учител, но повечето, за щастие, са приятно изненадани, да, тези ученици точно за това сякаш са си мечтаели! Сбъдват им се мечтите като разберат, че са поставени в тази толкова трудна, но благодатна ситуация на същинското мислене, търсене на истината, изследване. Защото само така може в душите да се роди тъй потребният им смисъл. А душите им са жадни за смисъл, не зная дали поне това сте го разбрали; да, душите на младите са жадни за смисъл, ала няма кой да им го "даде"; а казахме, че този смисъл не се "дава", той трябва, казахме, да се роди сам в собствените им души. Те сами трябва да сътворят тъй потребния им смисъл. Той трябва да бъде постижение, плод на активността на собствената им душа. Няма как иначе този смисъл да се появи там. Този е единственият начин.

Аз в тази връзка много съм писал в своите книги за учителстването и за образованието, така че тук няма нужда да продължавам да пиша и да мисля още. Нещата, дето се казва, отдавна вече съм ги измислил по този пункт. Но което съвсем не значи, че по тях вече няма смисъл да се мисли; не, не е така. Защото моите мисли и становища по тия въпроси са само покана за разговор - и за размисъл. А разговарящите трябва много да са мислили, иначе всичко се обезсмисля. В тази връзка ми се ще да кажа още няколко по-конкретни неща, взети, дето се казва, от самия непосредствено живян живот. В него има всичко. Той е голямо богатство. Единият ми пример ще бъде с учениците, а другият – с учителите. Ето за какво става дума. Вчера имах първите учебни часове по философия след ваканцията. (То пак ни дадоха нова ваканция, този път "грипна", та с това ученето ни завърши, от днес пак сме във ваканция до края на седмицата: голяма радост за младите е това! Пък и за нас, учителите де: ето, ще мога да си довърша по-бързо някои други работи, с които се бях захванал, пък като ходя на училище нямам време за тях.) Поговорихме си с учениците ми по разни въпроси. Стана така, че имах само часове с 11-ти клас, по предмета, който аз наричам "чиста философия"; това е "самата философия" (щото учат и други философски предмети, затова така се изразявам). Разбира се, младите изобщо нищичко не бяха чели по темата, която имахме. Казват обикновено: нямаме време, господине, не ни стига времето! Да, ама ето сега са имали време, ваканция е било, но те казват: е, господине, ваканцията е за почивка, как така да четем философски книги по време на ваканция, ваканцията е за забавления? Аз ги питам: ами това нещо, четенето нима не може да е забавно? Не може, то било работа, а пък през ваканцията се почива. Подхвърлям: чудна работа, аз пък превъзходно си почивам като чета книга – и като мисля за прочетеното, при това четенето на книга, написана от мислещ човек, за мен е нещо най-приятно и забавно! Слушат ме с недоверие учениците. Един промълвява: господине, и аз четох книги по време на ваканцията, но четох от задължителните книги по литература. Питам го: а в тях, в тия книги по литература има ли нещо философско? Нямало, налагало им се било да четат книги като "Бай Ганьо", "Под игото", ей-такива книги бил чел този нещастен младеж, казва той това нещо, а другите ученици му се присмиват – и го гледат подигравателно. Да, обаче друг ученик ми каза, че като аз съм бил споменал в час, че книгите на философа Албер Камю били много приятни за четене, той се заинтригувал от тия мои думи и намерил книга на Камю, в която се зачел. И му било харесало. Обеща да разкаже за какво говори Камю в тази негова книга. Но за друго нещо искам да ви кажа в тази връзка. С младите е много интересно да се разговаря, ето, на тия, които ми се чудат, че намирам смисъл да бъда учител, така отговарям на постоянните им въпроси какво диря в училище вече толкова години. Един ученик, примерно, подхвърли, че му било приятно да чете и учебника по философия; бил хубав този учебник. И аз почнах да го подпитвам ето за какво. – Добре, чудесно е, че намираш смисъл да четеш учебника. Но той е написан от автори, които са подбрали от цялата философия нещо, което по тяхна преценка е най-важно, това, което те са подбрали, е нещо като капка, а пък философията, представи си, е цяло море! И при това са се постарали да предадат тази капчица смисъл в пределно понятен, разбираем вид, т.е. са представили нещата, да допуснем, пределно популярно. И от оня автентичен смисъл на философския проблем, да речем, дето се съдържаше в тази капчица, има вече само една прашинка, почти нищичко не е останало. При това вие, учениците, искате от учителя да ви преподава по същия учебник, т.е. да ви представи тази същата прашинка смисъл в още по-разбираем, пределно понятен начин, един вид тази "духовна храна", дето е в учебника (тя е от типа на сандвичите от "Макдоналдс") да ви бъде предадена от учителя в "сдъвкан вид", сякаш вие самите нямате зъби да си я "сдъвчете" сами, ами учителят трябва да я сдъвче със собствените си зъби, а пък после да ви я "налее" в този вид, във вида на "кашичка", сякаш сте нещо като бебета (нали знаете как хранят бебетата, дето нямат още зъби?). Какво ще кажете за тази моя метафора? Учениците правят гримаси на отвращение и един от тях промълвя: – Отврат! Гнусно ми стана! Все едно да ядеш повръщано! Леле, господине, ще ида да повърна, простете! – той театрално излиза, сякаш наистина се налага да иде да повърне в тоалетната, ала след миг се връща, засмян, един вид вече се е облекчил!

Аз продължавам със следните думи:

– Да, така е, всеки си има свои зъби, защо всеки да не си дъвче сам, защо трябва на учениците "матр`ьялът" да бъде препо-даван в смлян вид, сякаш те са нещо като беззъби бебета?! Аз също смятам, че е унизително това да се прави, даже справедливо това нещо предизвиква погнуса. Но ето, вие никога не бихте яли такава сдъвкана от друг "истинска храна", но в училище нямате нищо против учителите да ви набиват и то направо в главите подобна "умствена кашица", нали така, даже много хвалите учителите, дето така хубаво умеели да обясняват, че вий всичко сте си били научавали още в час, нали така, хвалите или не хвалите такива учители? – Така е, хвалим ги! – признава неохотно един ученик. – Да, но кое е по-доброто: да си ползвате "собствените зъби", а това е да употребявате своя ум по предназначение. Както работа на зъбите е да дъвчат месото, по същия начин със своя ум човек може да "смила" каквато си искате информация, умът е нещо като зъбите в сферата на мисленето, което пък е именно хранене на душата. И вие какво предпочитате, да ядете истински неща (меса и пр.), или разните му там "полуготови храни", сандвичи и пр.? И, второ, ако се захване някой от вас да чете текст от някой философ, опита се да го "сдъвче" със своите зъби, да го проумее, няма ли да е подобре за него, да си пробва здравината на зъбите, а, какво ще кажете и за това? И в този дух върви нашата беседа. Разбира се, възползвам се от сгодния случай и им казвам, че понеже аз много ги уважавам, имам им доверие, че могат да се справят сами, по тази причина изобщо не им разказвам "уроците", а само задавам някакви въвеждащи въпроси за ориентация в проблемите; знам, че много хора са крайно разочаровани по тази причина и нищо чудно вече да замислят как да ми отмъстят по този повод. Понеже са поставени в нова, непозната ситуация. Нека всеки да чете откъдето иска, казахме, философията е море, даже океан, духовен океан, огромно е нейното богатство! Откъде-накъде трябва да четем само това, дето чиновниците от МОН са благоволили да ни отпуснат?! Нека всеки да чете каквото си иска, има огромен избор, има толкова книги, учебници, цял океан, казахме! А тук се опитват да ни залъгват с някакви капчици, трохи, прашинки и пр. Глупава работа е чиновническата работа на чиновниците от МОН, нали така? Крайно глупава е тази тяхна работа, при която ни принуждават да четем само това, което те са благоволили да ни отпуснат, какво ще кажете? Но ви моля все пак да отделяте известно време за подготовка в къщи, за четене, за мислене по философските теми и проблеми, които вземаме. Имате пълна свобода да четете откъдето искате, но, за Бога, четете, мислете, търсете, работете! Който чете, това ще се отрази много благотворно на мисълта му, четенето на философски книги е нещо като фитнес за ума! Ще заякне умът ви, и то така, че от нищо повече няма да ви е страх. Няма да има проблем, който тогава да не можете да решите, стига да сте чели достатъчно, стига да сте мислили, стига да сте си тренирали достатъчно ума. Толкова. И много други неща си говорихме вчера с моите ученици, но за тях сега не мога да ви пиша, просто нямам това време. Аз затова навремето правех записи (видео) на моите часове, ставаха чудесни часове, но ето, оказа се, че това било "крайно незаконно", неизвестно защо. Глупава работа! Тежко, братя, се живее, сред глупци неразбрани! Душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани! А сега, както обещах, да кажа нещо и за учителите. Но този път ще използвам друг начин: ще дам просто запис на нашия прелюбопитен диалог, случил се вчера; разговаряме по една тема, която уж е странична. Но разговорът ни много показва. Ето, давам ви възможност да се запознаете с него. Коментари няма да правя. Само запис на самия диалог. Хубав ден ви желая! До скоро! А сега четете, радвайте се, дивете се; разговорът тече под публикация, в която се обяснява, че вече имаме нов ресорен за средното образование зам.министър, всички хвалят "чудесния колега", дето Боко е назначил за зам.-министър, бил прекрасен човек и пр., а аз казвам нещо необичайно, което предизвиква едва ли не всеобщо възмущение от "толкова лошия човек", дето дръзва да мисли "такива възмутителни неща":

Ангел Грънчаров казва: Щом новият ресорен зам.-министър на образованието и науката е досегашен директор, това просто означава, че на ръководна позиция в МОН се поставя човек, който ще изразява интересите на административното (бюрократично) съсловие. По тази причина ми е чудно, че този знак се тълкува позитивно: малка е вероятността според мен

той да изразява интересите на учителското съсловие – или коренните интереси на реално заетите в образованието (учениците и учителите); дано не съм прав, но аз давам такова тълкуване. Emil Jassim каза: Странно, г-н Грънчаров, уж сте философ, а бъркате елементарни предпоставки, поради което правите грешни изводи. И отново ме поставяте в абсурдната ситуация да трябва да защитавам не някой овластен, а здравата логика. Г-н Стаматов е учител по биология, и то дълги години. В един момент става директор. Както, впрочем, мнозинството то директорите на български училища. Като директор се справя завидно добре. Лично познавам деца, които учат в 119-то и техните родители и досега няма нито един, който да не е впечатлен. Това подсказва, че Стаматов към момента е показал мениджърски умения. Това е само един от факторите, разбира се, поради които е посочен за заместник-министър. Да говорите за "бюрократично съсловие" сред хората, които се занимават с образование, доказва, че не познавате системата ни най-малко, нито основните играчи в нея. Разбирам, че смятате, че сам сте достоен направо за министър, но мога само да се моля никога да не Ви се поверява ръководна длъжност (припомням, че думата идва от "дълг"), ако ще следвате толкова елементарна логика, като изразената по-горе. P.S. Дори в много от случаите да съм съгласен с тезите Ви, агресията, с която ги излагате, многословието и понякога глиненокраката логика, на която ги поставяте отдалечават от съмислие с Вас. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за пространното дидактично поучение! Много съм Ви признателен! Между другото, аз не съм "уж философ", напротив, философ съм си съвсем в действителност, бъдете спокоен за това. :-) Между другото защищавате доста странна щекотлива теза. Апропо, има свобода на мисълта и мога да мисля каквото смятам за добре – и за правилно. Разбрахме се, че представата Ви за философията е доста отдалечена, тъй че забележките Ви за моите качества като философ отдаваме на прекалената Ви емоционалност. Между другото, надявам се не мислите, че ще ме убедите в своята теза, която е доста съмнителна. Аз видях, че новият зам.-министър мисля е бил до този момент директор на три училища (!!!), което ми говори, че се е развивал по административна линия. Аз съм в системата на образованието (като учител, бил съм за известно време и директор) 33 години. Аз ли не познавам системата или Вие?! :-) Също така е крайно глупаво да се изказвате за моите личностни качества при положение че изобщо не ме познавате. Даже започнахте да се молите да не ми се поверява никога ръководна длъжност, интересно на кой по-точно се помолихте! :-) Представата Ви за мен е крайно погрешна. Ясно е, че всяко мое изказване Ви дразни. Особено силно сте се впечатлил от шегата ми с моята кандидатура за министър; не е нужно толкова силно да се впечатлявате от нея. Относно "многословието" ми – все пак аз решавам как и колко да пиша, какво да мисля, какво да кажа и пр. Уж сте млад човек, пък звучите дидактично като даскалица от от 30-те години и то в СССР. Вие на своите ученици позволявате ли изобщо да мислят? На мен, учителя, ми се карате по повод на всяко мое изказване. Не е най-малкото колегиално. Не ща да ме учите как е правилно да мисля. Разбрахме, че за Вас специално всеки, който е на високо място в йерархията, заслужава да бъде хвален. Ами ако аз някога стана министър, съзнавате ли в колко деликатно положение ще се окажете тогава?! :-) Щом Кунева стана министър, щом Боко е премиер, какво пречи аз, дето съм толкова прост във Вашите очи, да не стана един ден министър? Та у нас управляват простаците... :-) Мария Николова каза: Познавам Деян Стаматов като един от директорите, които телевизията обикновено показва по дадени образователни въпроси, заедно с Асен Александров. Това са представителите на директорите, чието мнение найчесто се взема под внимание. Нормално е такъв човек да бъде поканен да заеме този пост. Даже е хубаво, бих казала, поради причини, които Емил изтъкна. И е разбираемо, че няма да вземат някой от целокупното учителство, само заради идеята да бъде учител. Винаги съм поддържала мнението, че за да достигнеш до най-високия пост, трябва да си минал през тези под него и в този смисъл изборът на Деян Стаматов е точен. Отделен е въпросът дали и на този пост той ще бъде на ниво, както е бил на директорския. Ангел Грънчаров каза: Дано сте права! Но между другото съвсем не е задължително добрият мениджър (директор) да е непременно добър заместник-министър. Разликата в позициите е колосална. Ние имахме вече добър директор за заместник-министър (Кирчо Атанасов), който беше твърде лош зам.-министър, да не изброявам изцепките на последния на този пост, които са анекдотични. Имахме и шеф на инспекторат поставен на поста ресорен зам.-министър (Кастрева), която също не уйдисваше на новото си положение и изглеждаше смешна в тази си роля (и правеше често съвсем смешни изказвания, да не употребя някоя по-силна дума). (Апелирам все пак да бъдем честни.) Аз продължавам да поддържам тезата си, че представители на администрацията (директори, шефове на инспекторати и пр.) като станат зам-министри, няма как да се преобразят в защитници на интересите учителската гилдия или да изразяват коренните интереси на реално заетите в образованието (учители и ученици). По причина на това, че те вече са обслужвали интересите на образователната бюрокрация. Моята теза е, че главната консервативна сила, пречеща на промените, е тъкмо бюрокрацията. И тук субективните качества на Стаматов, Кастрева и пр. нямат значение, тук става дума вече за интереси. Интересът на бюрократите е запазване на тъй удобното им статукво. Затова аз не очаквам чудеса от този зам.-министър. Толкова. За да не се измори някой прекалено от четене и от мислене, гледам, че постоянно някои се оплакват по тази причина. Още нещичко да подхвърля все пак: не бива да чакаме, че отгоре ще дойде инициативата за оправянето на образователната система, че нов министър, подобно на титан, ще промени и демократизира системата, а от нас се чака само да ахкаме и въздишаме на чутовните му подвизи с неподправен кравешки възторг. Тази нагласа, това очакване, дами и господа, е именно гибелното. Промяната трябва да я правим ние, и то в битка с образователната бюрокрация, която именно защищава своето монополно положение, своето всевластие, защищава пагубното статукво. Наивност е да чакаме някой отгоре, по команда, да ни нареди да се променяме. Тъй че, простете, не разбирам този ентусиазъм – сякаш ето, вече се намери, нужният оправяч, а ний дружно заръкопляскахме!

Разбрах, че новият зам.-министър умее да свири на китара и да пее. Сега вече напълно се убедих, че по тази причина е много подходящ за поста, в кърпа е вързано оправянето на образователната система. Също така е съветвал Сергей Игнатов, което също е чудесен атестат. Абе щастливци сме ней, че султанът Б.Борисов назначи тоя човек за везир на образованието. Късметлии сме ний! :-) Пардон, оказва се, че на китара свири съветникът на министъра на образованието, а не зам.-министърът, грешката е моя! Хиляди извинения!

Колко мило: Кунева щяла да бъде съветвана от директор на училище, свирещ на китара и прочувствено пеещ революционни и романтични песни! вторник, 9 февруари 2016 г.

Съветник на Игнатов ще помага и на Кунева Директорът на столичното 51-о СОУ "Елисавета Багряна" Асен Александров, който беше съветник на проф. Сергей Игнатов, ще помага и на Меглена Кунева. Ръководи училището от 11 години, преди това е бил директор 7 години и на 15-о... През 2012 г. двора на 51-о училище има параклис. На 15 септември пък директорът хваща китарата и запява с красив баритонов тембър свои песни за любимото училище пред ученици, родители и учители.

Кратък мой коментар: Колко мило! Директор на училище, свирещ на китара и прочувствено пеещ революционни и романтични също така, предполагам, песни, ще съветва новата министърка на образованието и науката! Да се надяваме, че в резултат министър Кунева не само сама ще просвири на китара и ще пропее, но дори и ще успее да разбере какви са действителните нужди на образователната общност в страната!

Дорасъл за свободата е само този, който просто си я взема сам вторник, 9 февруари 2016 г.

Това е нещо като задочен дебат, намерих го ето тук: Митове за образованието, намира се на сайта на Втората национална среща за свободно развитие на образованието, която ще се проведе в София на 20 И 21 ФЕВРУАРИ 2016 г. Публикувам го тук, тъй като ми се иска този текст да влезе в следващата книжка на списанието за съвременно образование HUMANUS: Какво представлява каузата за свободно развитие на образованието? Каузата за свободно развитие на образованието в България е кауза за демократизация на страната и освобождаване на богатството и енергията на човешкия потенциал. Разнообразието от човешки таланти и достойнството на човешкия дух не могат да намерят поле за изява и развитие в командна образователна система, която е наследство от миналото. Демокрация, която не зачита принципа на родителската отговорност и свободата на самоопределението, мисълта, словото и сдружаването (съставни за избора на образование); демокрация, която се плаши от разнообразието и свободата на избора, не е реална, а само номинална. Нещо повече – без освобождаване на човешкия дух и таланти не е възможно България да придобие своя уникален облик и заеме своята достойна позиция на картата на проспериращите страни. Въпреки че за свобода в образованието се говори отдавна – и дори тези, които най-малко го искат, вкараха в употреба модерни думи и изрази като „автономия“ и „детето в центъра“ – има устойчиви представи, митове за образованието, които непрекъснато застават на пътя на промяната. Предлагаме нашето „Да, ама не!“ на десет такива мита: В закона няма такова нещо като „свободно развитие на образованието!“ Чл. 23 на нашата Конституция гласи: “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.” Свободното развитие означава гаранции за това, че образованието, в качеството му на основно право, може да се упражнява и извън зоната на държавната регулация, точно както не съществува държавна регулация на развитието на изкуствата или науката. Да създава условия за свободно развитие означава именно да не пречи на това развитие, като претендира да го осъществява и управлява. Да създава образование (като основен доставчик на образователна услуга и регулатор на образованието) за държавата е толкова неестествено, колкото би било ако създаваше изкуство (ако произвеждаше картини или музика за масова употреба и създаваше правилата, по които художниците да рисуват и певците да пеят). За да се гарантира качествено образование, трябва да има едни норми за всички! Нормите действат като ограничител на нежеланото поведение, а не като катализатор на желаното развитие. Когато всичко се подчини на норми, развитието спира и се преобръща в деградация. Развитието винаги се осъществява по периферията на нормираната зона, а не в нейния център. Гаранцията за добро образование е наличието на любопитство и увереността в свободата за иновации. Корективът за качеството е наличието на връзка на образованието с реалността, а не наличието на административни норми. Образованието в България е задължително! Това е популярна заблуда, основана на грешно цитиране на чл. 53 (2) от Конституцията: “(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.” Има смесване на “обучение” и “образование”. Каква е разликата? Училищното обучение е един метод за обучение, образованието е основно право. Докато можеш да задължиш някого да се обучава (да бъде обект на образователно въздействие), не можеш да насилиш никого да се образова (да бъде активен субект на образованието си). По подобен начин, ако дадем пример с друго основно право – свободата на словото – можеш насила да накараш някого да мълчи (да бъде обект на въздействието на цензура), но не можеш да го накараш насила да говори свободно (да бъде активен субект на правото си). Задължително може да е само ограничението на едно право, не упражняването му.

За да се спазват правата на децата, държавата трябва да контролира тяхното образование! Децата не могат да упражняват повечето си права самостоятелно, но те имат законен представител, който взима решенията относно техните права – това са техните родители или настойници. Точно както родителите взимат решение как да се лекува, да се храни и облича детето, докато то постепенно добива способност само да отговаря за тези решения. Образованието не прави изключение от това правило. Държавата има точно толкова основание да контролира образованието на децата, колкото и да контролира с какво се хранят, как са облечени или как се лекуват. След като държавата плаща за образованието, трябва тя да го контролира! Държавата не плаща, а преразпределя ресурс, отнет от всички данъкоплатци, към една част от обществото. Обстоятелството, че преразпределя (понеже е задължена за това по закон), не означава, че може да определя как да се харчи преразпределеното – точно както обстоятелството, че държавата изплаща пенсии или разходи за лечение, не означава, че може да определя как пенсионерите да си харчат пенсиите или болните да се лекуват. Чрез безплатното задължително училищно обучение държавата гарантира правото на образование на всички! Точно колкото държавата би гарантирала свободата на словото, ако е монополен собственик на медиите. Всъщност допреди 26 години беше точно така, но днес никой не твърди, че тогава свободата на словото е била гарантирана по този начин. Държавата няма монопол върху образованието, защото има частни училища! Държавата има монопол, защото в момента всяка образователна форма е подчинена на разрешителен режим от държавата. Тя упражнява контрол както на входа на образованието (различните образователни форми – училища, детски градини), така и на изхода – сертифициращите системи (тестове, матури, свидетелства за завършена степен). Свободното развитие на образованието изисква плурализъм на входа и на изхода на образованието, като родителите, професионалната общност и университетите сами отсяват качественото от некачественото. За разлика от това в момента държавата сама оценява себе си и образователната услуга, която предлага на принудителните си „клиенти“. Държавата трябва да има монопол в образованието! Монополът на държавата в образованието е незаконен и защото в Конституцията, чл. 18 (4) изрично се споменават областите, в които тя може да има монопол, а образованието не е една от тях. Освен това образованието е едно от основните човешки права (чл. 53(1)) и като такова не подлежи на регулация, точно както и останалите човешки права – свободата на словото, мисълта и убежденията например. Друго основно човешко право е свободата на сдружаването (чл.44(1)). В този смисъл когато гражданите се сдружават, за да установят организация за образованието на своите деца, те упражняват две свои основни права, които не могат да са обект на контрол от страна на държавата. Както според собствената ни Конституция (чл. 47 (1)), така и според редица международни конвенции, по които България е страна, отговорността за образованието на децата, както и за упражняването от тяхна страна на останалите основни човешки права, се носи от родителите, а не от държавата: – Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения. – Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си съгласно своите религиозни и философски възгледи. – Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“ – Чл.18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права – “Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения. Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при положение, че те не са изгубили статута си на суверен вследствие на престъпно поведение. От нас нищо не зависи; всичко зависи от управляващите! Реформата в образованието няма да се осъществи чрез законодателни инициативи. Тя ще се осъществи чрез лична инициатива. Всяка фундаментална законодателна инициатива в историята (отмяната на робството, гражданските права за жените и т.н.) е следствие на гражданска инициатива, а не обратното. Мнозина смятат, че „всичко зависи” от „тези горе”, защото „те ни управляват”. Ала на практика е точно обратното – ние, гражданите управляваме, ние сме суверенът, не властимащите. Ние плащаме заплати на МОН, защото сме ги наели да ни служат, а не да ни управляват. Те са хората, които трябва да търсят мнението на гражданите и срещи с тях, а не обратното. Едно статукво няма нито енергията, нито каквото и да било намерение да се обръща само против себе си. Статуквото в образователната ни система не е преживя-

вало никакви сътресения от началото на социалистическото управление и е най-нереформираната публична сфера в България. Фундаментална промяна, каквато е необходима в образованието, е невъзможно да се осъществи „отгоре”. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – Ганди Нещо повече – ако една реформа не е инициирана „отдолу”, тя е недоносче, което няма да оцелее. Демократичните промени в началото на 90-те бяха законодателна инициатива, която след 20 годишен сблъсък с нагласите „отдолу” изгуби битката – демокрацията се изроди в старата форма на шуробаджанащина под новия параван на демократичност, вместо на вярност към партията. Съвременните протести са признак за това, че процесът започва да протича „отдолу”; ще станем истински демократична страна едва когато той успее. Дорасъл за свободата е само този, който си я вземе.

Бъдете спокойни, мили деца, родители и учители, чиновниците от МОН няма да допуснат да изгубят своята пълна власт над вас! сряда, 10 февруари 2016 г.

Ето какво написах в една "игра", нейното условие е следното: Както децата допълват пословици и се получават смехории, така и ние бихме могли да допълним изречението "Реформата в образованието ще продължи ..." МОЯТ ОТГОВОР: Реформата в българското образование ще продължи... с нови и нови мимикрии и козметични "промени", имащи за цел да запазят в непокътнат вид пълното всевластие на нашата премъдра и всезнаеща, а също така и всемогъща образователна бюрокрация, т.е. бъдете спокойни, мили деца, родители и учители, чиновниците от МОН няма да допуснат да изгубят своята пълна власт над вас... (Съжалявам, но отговорът ми не се получи смешен, а ако на някого все пак му е смешно това, което казах, нека да си се посмее донасита!)

Език мой, враг мой: моето гадание за това кой може да бъде следващият министър на образованието и нàуката сряда, 10 февруари 2016 г. Когато разбрах, че гласят г-жа Кунева за министър на... образованието и нàуката, дълго време не можах да загрея каква връзка има тя с образованието и особено пък с нàуката. Признавам си, дълго си блъсках главата над тази загадка. Докато тази сутрин не ми се откри цялата истина: амче г-жа Кунева беше избрана на този пост щото има външния вид на една типична строга даскалица, ето по тази причина най-вероятно и нашият тъй умен премиер я е възприемал за даскалица, годна да бъде министър именно на образованието и нàуката. Защо ви казвам тия мои малки наблюдения и открития ли? Ето защо, правя сега необходимия извод от тях (и ний, философите, не сме толкова скарани с мисленето, както на някои хора изглежда!): Г-жа Кунева, до този момент известна като примерна политическа бюрократка, стана министър на... образованието и нàуката най-вече защото има все пак външна физиономична прилика с типова и строга българска даскалица; по тази причина и на това основание осъществяваната от нея политика ще има само външна и най-отдалечена прилика със същинските и действителните, а също така и с коренните потребности на младите хора от едно висококачествено и съвременно образование.

Дано не съм прав в заключението си, дано пак аз бъркам, но не мога да скрия, че този извод се появи в моето бедно съзнание на редови български учител по философия, който много-много не си държи затворена устата и по тази причина непрекъснато си навлича какви ли не проблеми... ДОБАВКА: Ето още един извод: драги ми български учители, на учителка приличат и други наши политически личности, примерно другарката Бокова, дето сега се натиска да стане... "генерален секретар на ООН", след като се провали акцията й да овладее този пост (която й възложи нейният началник по линия на КГБ таваришч Путин) току-виж ще се върне безработна в родината и ще трябва да й се намери подходящ пост... е, тя примерно е много подходяща за него, хем прилича на даскалица, хем е била началство в ЮНЕСКО, а то съдържа в името си и ресор "образование", тъй че... драги ми български учители, правете си сметка какво ви чака в недалечното бъдеще.

Няколко уводни думи и едно пожелание сряда, 10 февруари 2016 г.

Тази сутрин завърших оформянето, предпечата на своята нова книжка със заглавие "Как да се науча да мисля?" и написах ето какви уводни думи към нея, които поместих, както се полага, най-отпред; след малко ще занеса файла до печатницата, искам тия дни да излезе и нейното хартиено издание (за което, прочее, от днес приемаме и заявки, ще отпечатаме толкова бройки, колкото заявки имаме; за мен е крайно любопитно да разбера колко хора имат известни безпокойства относно своята способност за мислене!); та ето какво пише в увода на съвсем свежата книжка, излизаща в поредицата, наречена Популярна библиотека на списание HUMANUS: Интересно, точно се налага да напиша нещо като увод към своята книжка за мисленето (въведение в курса по творческо мислене) и попадам на ето това изображение, съдържащо тия именно думи: никой не иска да поумнее – защо ли? Никой няма съмнение в „достатъчността” на своите умствени способности, в развитостта на своите умения да мисли! Големи умници се извъдихме, няма що! (Никой не се замисля за това дали помъдрява поне малко?) Перфектни сме си сякаш в тази сфера, много сме напреднали, велики сме направо! Пиша набързо под това изображение ето какъв коментар: Да, така е, но е така защото всеки се мисли за умен, а най-категорични в това самомнение са тия, които нямат никакви основания да мислят така; просто са дълбоко заблудени по този повод. Немислещите хора са немислещи щото са си втълпили, че всичко си знаят – и по тази причина не им се налага да мислят. Да мислят тия, дето не знаят, ний като си знаем, защо ни е да мислим? Навремето великият Сократ, както е известно той е бил провъзгласен от самия оракул, от самата жрица Пития за „най-мъдрия от всички гърци”, т.е. има несъмнен атестат за мъдростта си, обичал да повтаря: „Знам, че нищо не знам…”, а понякога и добавям подразбиращото се „… а вие и това дори не знаете”. Съзнанието за своето незнание е предпоставка да тръгнеш по пътя на знанието. В днешно време е пълно с многознайковци, но затова пък същинска рядкост е да срещнеш мислещ човек. И като го срещнеш, да го разпознаеш. Щото немислещият няма как да разпознае мислещия. Написах тази книжка за няколко дена. Нямам никакви претенции, че, видите ли, съм казал кой знае какво. Тази книжка е покана за размисъл и за разговор по темата, нищо повече от това. Поставям темата, по която се налага много да се мисли, търси и обсъжда. Ще се радвам ако повече хора, попаднали на книжката (мигновено я публикувам онлайн, та повече хора да стигнат до нея!), се позамислят по-сериозно и отговорно по поставения в нея проблем. Да откриеш истината за самия себе си, да победиш илюзиите относно самия себе си, които са така коварни, е първа задача на човека, на когото не е безразлично собственото му бъдеще. Не е истина, че само простаците (сиреч, немис-

лещите) у нас успяват, това нещо е просто аномалия. Мислещите обаче имат огромно превъзходство над другите хора; по цял свят истински успяват именно те. И у нас неминуемо ще стане така. Да си пожелаем този ден да настъпи все пак по-скоро. От нас зависи обаче кога ще дойде този прекрасен ден! Желая ви успехи на попрището на мисълта!

Ако някой не е виждал с... очи истината, ето я, тя, горката, е съвсем гола! сряда, 10 февруари 2016 г.

Интересно е, защо истината е... жена, навярно не е само по причина на това, че думата истина е от женски род. От друга страна главно мъжете са занимаваме с гонене, с преследване, с търсене на истината, дали пък не е затова? Чудна работа! Жените имат някакво неясно, тайнствено отношение към истината, но да се обяви истината за жена е доста риско-

вано - та те, жените, както знаем, са доста своенравни, възможно ли е истината, бидейки жена, да се държи подобаващо, а не по чисто женски начин? Кое е чисто женското в истината, ето това силно ме развълнува – което така силно, магнетично дори привлича мъжете? Много неща се откриват тук за размисъл, но засега да спра дотук, че имам друга работа. Хубав ден ви желая!

Пиша това защото обичам децата и не мога да понасям да виждам какво им причиняваме сряда, 10 февруари 2016 г.

Писмото на една австралийска учителка – защо напускам след 30 години, Автор: Кати Марголис До всички мои приятели преподаватели и до хората, които имат деца в училище. Образованието в австралийските училища е в криза и някой трябва да чуе тези, които се опитват да надигнат глас. Бях основен учител в училища в Брисбейн през последните 30 години. Тази година, след дълго обмисляне, реших да си потърся друга работа, което няма да е лесно за жена на 50 г. Не мога да продължавам да работя по изисквания от мен начин, защото той е фундаментално различен от моята философия за преподаването. Обичам учениците си и те ме обичат. Знам как да ангажирам децата в учебния процес и как да го направя забавен за тях. Това е нещото, в което съм най-добра. В наши дни учителите имат много ограничена професионална самостоятелност. Казват ни какво да правим, как да го правим и кога да го правим. Никога, в целия ми професионален опит, учителите не са били под такъв стрес и под такава заплаха за психическото си здраве, същото се отнася и за децата. Натискът е огромен. И преди хората да започнат да говорят за намаления работен ден, който имаме, и всичките ваканции, през които не работим, нека да разясним нещо. Никой учител не работи само от 9.00 до 15.00 ч. Освен че сме с учениците през тези часове, извън тях ние ходим на училищни екскурзии, лагери, срещаме се/говорим по телефона с родители, организираме тържества. И разбира се, подготвяме се за часовете, проверяваме домашни и тестове, попълваме отчети. На един обикновен учител му се заплащат 25 часа седмично. Да, правилно прочетохте – 25 платени часа на седмица. Във всяка друга професия това означава заетост на непълен работен ден. Непълен ли ви изглежда денят ни, след като прочетохте изброеното по-горе? След като разяснихме този въпрос, нека си поговорим какво се случва в класните стаи на нашата велика нация. Стаите са препълнени, в тях гъмжи от човешки същества, всяко от което със своите индивидуални нужди – социални и образователни. Като учители на нас ни се казва, че трябва да опознаем в дълбочина всяко дете и да се отнасяме с него спрямо особеностите му. Добрите учители отчаяно се опитват да го направят, но това е почти невъзможно и ние се чувстваме виновни, че не се справяме и не помагаме достатъчно на децата, които са под нашите грижи. Учебният план е толкова претрупан. Подготвителните учители, които преди преподаваха по прекрасни програми, базирани на играта, сега учат децата да четат, пишат и едновременно с това ги запознават с история и география. Като учител и майка на трима синове, това ужасно ме плаши. Всички знаем, че децата на тази възраст се нуждаят от движение и разнообразие, а не от седене зад чиновете. А какво да кажем за изискванията за училищна готовност? Страхувам се за малчуганите, които не са готови за училище и които неизбежно ще изостанат още от началото. И това е проблемът с претоварената учебна програма. Няма време за затвърждаване на основните знания. Всеки учител на планетата ще ви каже, че ранните години трябва да са заети само с четене, писане и смятане. Моите собствени деца отидоха в първи клас след прекрасни предучилищни години, изпълнени с игра. Те не знаеха повече от няколко букви и познайте какво? Научиха се да пишат и да четат, без да е необходимо да започват от толкова ранна възраст. Никога през кариерата ми на преподавател не съм виждала толкова тревожни и стресирани деца, както сега. Това много ме натъжава. В момента ученето е базирано на данни. Ние ги тестваме и оценяваме и ги притискаме много силно. Разбирам, че учителите трябва да носят своята отговорност и самите те трябва да бъдат оценявани, но преди всичко те трябва да могат да разпознават нуждите на детето. Много от материала, който преподаваме, са безцелни факти. Дори не искам да говоря за матурите. Учителите не биха имали никакъв проблем с тях, ако значението им не беше толкова преувеличавано от медиите и родителите.

Защо пиша това? Пиша го, защото учителите трябва да надигнат глас, но много често ги е страх да го направят. Ние трябва да поискаме да върнат професията ни в собствените ни ръце, но сме лишени от сила. Учителите преподават, защото обичат децата и образованието е тяхна страст. Нашите млади професионалисти влизат в редиците ни с искрящи очи и вирнати опашки, енергични и ентусиазирани, готови да променят статуквото. Защо тогава остават учители за наймного 5 години? Разбира се, този въпрос е риторичен. Аз знам отговора. Те бързо изгарят и загубват илюзиите си. Постарите учители като мен са виждали по-добри дни в класната стая и за нас е дори по-тежко да виждаме как цялата радост се изстисква от процеса на учене. Ние имаме достатъчно опит, на който да се позовем и който ни помага да прескочим някои капани. Ние дори понякога надигаме глас. Нас не могат да ни контролират лесно. Но ние сме уморени и нашите илюзии също си отиват. Пиша това, защото се надявам да предизвикам публична дискусия. Нуждаем се от подкрепата на тези родители, които са съгласни с нас. Пиша това, защото обичам децата и не мога да понасям да виждам какво им причиняваме. Миналата година се извиних на класа си, че ги притискам толкова строго при подготовката им за матурата, и едно дете ме попита: „Ако не харесвате нещата, които правите, защо тогава все още сте учител?“. Този въпрос заседна в ума ми. Нямах друг отговор, освен този, че наистина обичам децата, и за мен беше много тежко да осъзная, че това вече не е достатъчно.

Някои неприятни, но съвсем навременни въпроси към българските учители сряда, 10 февруари 2016 г.

Ето тези въпроси поставих на учителската колегия в закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ, а преди това сложих там линк на филма НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА: Драги български учители, вие лично гледахте ли този филм? Как го възприехте? – позволявам си да ви задам този неудобен въпрос. Надявам се не с безразличие. А разказахте ли за него на своите ученици? Разговаряте ли с тях за българската история, за истините, свързани с нашето недалечно минало, за истината около преживяното от техните майки, бащи, дядовци, баби? Кой ще им разкаже за тия истории ако не вие, техните учители? Кой ще ги провокира да се замислят за тия немаловажни неща? Та нали това да разговаряме с учениците си пределно честно по всички наистина важни въпроси е наш учителски дълг? Организирахте ли публична прожекция на този филм във вашето училище – с обсъждане на видяното след това? Как мислите, трябва ли нашите ученици да знаят тия неща – или трябва да им ги спестим? Народ, който не знае миналото си, нали знаете какво му се случва? Как мислите ще се роди демократично съзнание в душите на младите ако ние, техните учители, изпитваме "неудобство" да разговаряме с тях за жестоката историческа съдба на нашия народ? Вероятно сте осведомили учениците си за своя гняв по повод на "отпадането на термина турско робство", но защо ли забравяме да им кажем какво мислим за ония истории и събития, които са станали значително поскоро, сякаш вчера? И които все още ни касаят най-непосредствено. Поставям ви тия неприятни въпроси неслучайно. Приятни размисли, приятни обсъждания по тях ви желая! Предварително благодаря за честността и смелостта в дискутирането!

Промяната се прави от гражданите, а властта само ги следва сряда, 10 февруари 2016 г.

“Една от причините, поради които не виждаме желаната социална промяна, е остарялото ни, тоталитарно понятие за лидерство. За прекалено много от нас лидери са хората, които са на власт – политиците. Истинските лидери на едно общество обаче не са тези, които държат лостовете на насилието (политическата власт), а тези, които държат лостовете на съзиданието – дейците на културата, науката, иновациите, изкуството. Промяната не започва от законодателството, което ще ни я „спусне“ отгоре; промяната се създава от гражданите, които водят, а властта може само да следва. Именно заради големите ни очаквания към властта има такъв вакуум на лидерство и сякаш само се лутаме като муха без глава, без да отиваме наникъде. Време е да забравим чл.1 за ръководната роля на партията.” Гаяне Минасян

Учителите в Дания имат свободата да работят по начин, по който те преценят, няма задължителни програми и учебници сряда, 10 февруари 2016 г.

Гаяне Минасян за разликите в образователните системи в България и Дания (Аудиозапис на цялото интервю чуйте в звуковия файл. Интервюто е направено по Радио ХОРИЗОНТ) Образованието в България е една система, която е затворена, тя няма връзка с реалния живот, не получава реална връзка от света, от клиентите, които ползват тази услуга. Системата не получава обратна връзка и сама оценява себе си. Това каза за "Хоризонт" в предаването "Хоризонт до обед" Гаяне Минасян – председател на Управителния съвет на Националната мрежа на родителите.

Според нея основната разлика между образователната система в България и в Дания е, че отговорността и решенията в Дания са на едно и също лице и място: Отговорността за образованието се носи от родителите, както и в България. Отговорността за крайния резултат и последствията се понасят от родителите и децата. Обаче в България решенията се вземат на друго място, тоест държавата взима едни решения, родителите носят отговорност. Докато в Дания – този, който взима решенията, той носи отговорността. Учителите имат огромна свобода да работят по начин, по който преценят. Няма задължителни програми, няма задължителни учебници. Родителите имат огромна роля и в общинските училища и в свободните, които са родителски кооперативи. Начинът, по който тези училища са започнали, начинът, по който тази образователна свобода е започнала, е вървяла паралелно с разделянето на църквата от държавата и разделението на образованието от държавата. Начинът, по който това се е случило, е с гражданска инициатива. Кратък мой коментар: Сега научавам, че моя милост е работил досега по датската система! Не знам защо, но много си падам по образователните системи на "гнили страни" като хептен прогнилата Дания! Горката Дания от Хамлетово и от Шекспирово време гние ли гние, но още, кой знае защо, не е изгнила. А ний тук само цъфтим ли цъфтим, ама все пустоцвети ражда нашата система...

Светлината обгръща ни отвред, тя винаги ще бъде с мен и с теб сряда, 10 февруари 2016 г.

Светлина Светлина обгръща ни отвред, накъдето и да се обърнеш светлината е с теб. Светлината мрака осветява и нищо тревожно в нас не остава. Слънцето всяка сутрин изгрява и надежди за ново начало обещава, реките весело бълбукат и радостни птичи песни се чуват. Светлината – извор на живот за цветята сили и здраве тя на децата дава, в нежна прегръдка ни сближава и лоши помисли със замах отстранява. Мило облаче – бяло и красиво, не закривай слънцето красиво, че със своите лъчи искрящи ще пробие братята ти страшни. Ако светлината мине през дъждовна капка, ражда се дъга – на Земята пъстроцветна шапка Чудновати създания излизат във вихрен танц се извиват.. Светлината обгръща ни отвред тя винаги ще бъде с мен и с теб.

Толга Севилов е ученик от 9 клас, ПМГ „Климент Охридски” гр. Силистра. Стихотворението е написано по повод годината на светлината и светлинните технологии – 2015 г.

Център на съвременното обучение е ученикът сряда, 10 февруари 2016 г.

Естествено че в центъра на съвременното обучение е ученикът, той следва да е и фигурата, която има пълната отговорност; която поема и носи истински ангажираната със собственото бъдеще активност. Ученикът следва да е субектът на своя живот, на своето бъдеще и на своята съдба. Учителят само подпомага ученика в тия негови стремежи, търсения, постижения. Разбира се, отношението между ученика и учителя е отношение на равнопоставени и свободни субекти. Център на всичко да е учителят е несъвременна концепция. Тя се компрометира от досегашния авторитарен модел на командното манипулативно държавно "образование", което аз наричам НЕобразование.

Решението на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация, а реална демокрация не се прави и налага отгоре четвъртък, 11 февруари 2016 г.

По публикацията със заглавие Център на съвременното обучение е ученикът се проведе обмяна на мнения по ето какви най-важни и принципни по моя преценка въпроси: Lachezar Tomov каза: В образованието поне до 8 клас основната роля и отговорност е на учителя, на 90% от него зависи как ще се справят децата, това е едно от големите открития на когнитивните изследвания Ангел Грънчаров каза: :-) Зависи какви са разбиранията на хората, които правят въпросните "когнитивни изследвания". Ако са противници на свободата на учениците, разбира се, че ще получат такива данни... в нАуката всеки може да си "открие" това, което си поиска – и което му харесва...

Lachezar Tomov каза: Свободата на учениците е едно, а учителят да не поеме отговорност за резултата им – друго. Ангел Грънчаров каза: Нещата са дълбоко свързани. Не бива да се мислят поотделно. Който държи на свободата си, който се ползва от нея, който я упражнява - той поема и цялата отговорност; децата и техните родители следва да поемат цялата отговорност (ако вземаха те решенията). Учителят пък ако е свободен може да поеме отговорността за резултатите от обучението, което е избрал; ако обаче той не е избирал подхода при обучението, той не може да носи отговорността за резултатите, постигнати след прилагането на подход, който някой друг (чиновниците от МОН) го е задължил да приложи. Нещата са прости: който избира, т.е. се ползва от свободата си, той носи и отговорността, няма ли свобода, няма ли избор, тогава и не може да има отговорност. (За доказано лошите резултати на настоящата система носят пълната отговорност чиновниците от МОН, които са вземали решенията за налагането й.) В процеса на самото непосредствено обучение обаче отговорността се поделя между учителя и ученика – в степента, в която двамата избират и решават всичко. (Родителят също носи отговорност, стига да участва във вземането на решения, би следвало да участва - понеже става дума за инте-

реси на неговото дете.) Следователно разковничето на всички проблеми на българското образование е неговата истинска демократизация, а демокрация не се прави и налага отгоре, просто демосът (сиреч ние, учениците, учителите, родителите) си взема правата, които други (министерските бюрократи) неправомерно и несправедливо са му отнели, отчуждили са ги от него. В настоящата бюрократична, недемократична и свободоненавистническа система, в която и учители, и ученици, и родители са обезправени, а са овластени единствено вземащите решения министерски бюрократи, отговорността не се носи от никой, т.е. това е система на безотговорността – понеже същите тия бюрократи бягат от поемането на отговорността за лошите резултати и се мъчат да я прехвърлят несправедливо върху учителите. Учителите пък се чувстват обидени, защото са принудени да носят чужда отговорност, да носят отговорността за решения, които те не са вземали. По тази причина в една система на безотговорността и на бягството от отговорност, иначе казано, в една тоталитарна образователна система на несвободата, каквато е нашата, цари пълен хаос, анархия, безотговорност, фалшификация, формализъм и какви ли не други уродливости. Нещата ще си отидат на точното място едва след като трите непосредствено свързани с образованието страни, именно родители, учители и ученици, си отвоюват отнетите им от бюрократите права, отвоюват си свободата, а на тази база ще се появят и високи резултати от обучението, и отговорност, и смисленост, и качество на образованието, и пълноценно живеещи свободни личности и граждани, и всичко останало, което ни е така потребно. Понеже отпочнахме разговор по тия важни въпроси, да си поясня мисълта за това, че център на съвременното обучение е ученикът. Влагам този смисъл: същностната цел е пълноценното и свободно развитие на ученика, училището, пък и учителите съществуват заради ученика, водещи са неговите интереси, по тази причина той именно е и центърът на всичко; около ученика всичко се върти, той следва да е водещата фигура (в противен случай ще бъде обезправен, някой друг ще почне да се меси в живота му, а това е именно несъвременно: свободата на човека, в случая на ученика, е нещо свято.) От само себе си се разбира, че ученикът, в степента, в която той не може да взема решения за своето бъдеще и в това отношение е подпомаган от родителите си, няма да има пълните права, но той трябва да има съзнанието, че все пак в крайна сметка сякаш има пълните права (щото и родителите му не бива да му налагат решения, които младият човек не желае да приеме). Докато център на всичко не стане ученикът, системата ни на образование няма да бъде адекватна на истинските потребности на младите, тя няма следователно да е съвременна. Център на всичко пък да е учителят е погрешна постановка, която е обременена с авторитарно, недемократично мислене. Вярно е, не отричам, че учителят следва да има огромна отговорност, да проявява голяма активност, да е истински духовен водач и лидер, но той не може да стане център на всичко, не може да измести ученика от това негово суверенно място, щото тогава всичко в крайна сметка отива по дяволите. Обаче се оказва, че постановката "учителят следва да е център на всичко" е заседнала дълбоко в съзнанията на хората, които се съпротивляват да приемат същинската промяна в образованието, с която то наистина ще бъде осъвременено.

Моите предложения за същностна промяна в обучението по т.н. философски предмети – в светлината на поредните недомислици на шаманите от МОН петък, 12 февруари 2016 г. Покрай режисираната (с оглед отклоняване на вниманието ни от истински важните проблеми) кампания около новите "реформирани" учебни програми, които бюрократите от МОН благоволиха да ни спуснат – а тази медийна шумотевица, както е обичайно, се изроди в патриотарски акции в стил "Сакън, посягат на най-свидното ни, посягат на нашето турско робство!", "Майчице, децата веке нема да учат Паисий!","Отнемат ни Ботев, Вазов... Караджата!" и прочие нашенски идиотщини! – та значи покрай всичките тези сеирища никой, разбира се, не се сети да развълнува за това какви ли пък "епохални реформи" чиновниците от МОН предвиждат да правят в сферата на т.н. философско образование на младите, т.е. в сферата на тяхното личностно и духовно-нравствено развитие. Аз си направих труда на намеря проекта за промени в тази сфера и направо се ужасих, макар програмата засега да е направена само за 8-ми клас; но е направена така, че сякаш чиновниците, които са я правили, са си обявили конкурс за най-некадърно и несмислено направената учебна програма. Ще си кажа мнението, а наред с това ще направя и свое предложение, свой проект за учебна програма за 8-ми клас, който ще изпратя в МОН (не че разчитам някой в МОН да се вслуша в разумни предложения, но заради експеримента ще го сторя непременно!). Да, "реформата" на умниците от МОН се свежда до това, че учениците вече няма да учат философия в 11-ти клас, а ще я учат в... 8-ми клас; близко до ума е, че нещата не са така прости както те си ги представят. Разбира се, учителите, които преподаваме философия, сме длъжни да реагираме някак спрямо това безумие. Ние реагирахме, писахме протест срещу предвиденото "сваляне" на философията от 11-ти в 8-ми клас, изпратихме протестно писмо до началствата от МОН, бившият вече министър Танев даже даде изявление, че тази лудост щяла да бъде спряна, а пък после, като излязоха учебните планове и ето сега програмите, се вижда, че нищо от обещаното не е свършено, т.е. пак са победили бюрократите от МОН, които очевидно командват и министъра. А ето сега срещу новата учебна програма за 8-ми клас никой не реагира, щото всички очевидно са заети да мислят върху тъй драгоценното ни "турско робство" и се вълнуват тъй показно само за съдбата на Паисиевата история, която, прочее, сами никога не са и чели! Ето моята позиция по проблема. Аз по принцип не съм против това в най-малкия клас на гимназията да се учи някакъв личностно и духовно формиращ предмет – не го наричам този предмет "философия" щото да се учи самата чиста философия в 8-ми клас, казах, е пълно безумие, е чисто и просто идиотщина. Значи този личностно-формиращ предмет не може да е философия, трябва да

се нарече по друг начин. Не е работа, да речем, в 8-ми клас да се "свали" някой от другите досега учените в гимназиите предмети, примерно психология, логика, етика, философия на правото. Изобщо следва да се преосмисли цялата тази концепция за учене "на части" на някакви различни философски предмети в нашите училища. Най-естествено е самата чиста философия да се учи в 11-ти и 12-ти клас, наред с т.н. предмет "гражданско образование", който там се въвежда, но за сметка на отпадането на философията, която бива механично "свалена" чак в 8-ми клас. Значи мястото на чистата философия е в 11-ти и дори в 12-ти клас, щото досега се видя, че че учебното време за изучаването й в 11-ти клас (по 1 час седмично) е крайно недостатъчно, е абсурдно малко. Ако остане по 1 час обаче и ако ученето на философия се разпростре и в 12-ти клас, тогава работите може да бъдат поставени на длъжната основа. А че трябва чиста философия да се учи само в 11-ти и 12-ти клас основанието е пределно ясно: едва тогава учениците, младите хора достигат длъжното ниво на развитие на своето самосъзнание, което е естествената предпоставка изобщо да бъдат обучавани по такъв един важен за тяхното духовно израстване предмет.

Значи това, което ще се учи в 8-ми (а също и в 9-ти и 10-ти клас) не бива да се нарича "философия", то трябва да си има свое име. Да говорим сега-засега обаче за това, което ще се учи само в 8-ми клас, предвид това, че сега се обсъжда програмата за 8-ми клас. След това, като изясним проблемите по този въпрос, на тази база вече ще можем да проясним ситуацията по отношение на обучението на учениците в 9-ти и 10-ти клас.

Те трябва да учат достъпни и необходими за тях, предвид възрастта им, предмети. И не трябва да ги учат чисто теоретично, а съвсем практически, интерактивно, с ползване на най-нови и съвременни методики. Понеже съм принципен враг на безполезното и отвратително за младите безплодно схоластично теоретизиране (до което се свежда обучението им по тия предмети според директивите на чиновническите "мъдреци" от МОН), аз лично нарекох своето учебно помагало по логика (досега изучавана в 9-ти клас) Изкуството на мисълта, а пък учебното си помагало по етика за 10-ти клас нарекох ето как Изкуството да се живее (с подзаглавие "Етика на достойнството"). Да се обучават младите по един такъв предмет, в наименованието на който има думичката "изкуство", е съвсем различна постановка на въпроса – ако го сравним с голото теоретизиране по абстрактни и изцяло безинтересни за младите хора теми (както предписват това шаманите от МОН). Това е една възможност за формулиране на самото по-подходящо наименование на учебния философски предмет за 8-ми клас. За младите на тази възраст, с оглед да бъде подпомогнато тяхното личностно израстване, растежа на тяхното съзнание и самосъзнание особено са подходящи теми, свързани именно с растежа на тяхната личност, с формирането на техния душевен свят, на техните представи за "нещата от живота", за отношенията им с другите хора, с връстниците, с подпомагане на растежа на техните ценности. Да, трябва особено много да бъде подпомогнато избистрянето (осъзнаването) на ценностите на младите хора. Да се нарече такъв един пропедевтичен (пропедевтика - най-начално въведение в проблемите) предмет "Възпитание", примерно "Нравствено възпитание" е един вариант, аз лично смятам, че нищо не пречи този предмет да се нарече и така. Може да се нарече, примерно, и "Нравствено и естетическо възпитание", защо не, може, примерно, нравственото възпитание да се учи в една първа част, а естетическото - в една втора част, примерно, през втория срок. Или "Естетическо възпитание" да се учи в 8-ми клас, а "Нравствено възпитание" - в 9-ти клас. Така е значително по-добре, щото "Естетиката" би следвало да предхожда "Етиката". Що се касае до въпросите, свързани с психологическото израстване на младите, с тъй интензивния растеж на техните душевни и духовни сили, по този пункт може да се приеме тезата: психологията, въпросите, свързани със самопознанието на собствената личност, са "разпръснати" в тия два предмета, наречени "Нравствено възпитание" и, респективно, "Естетическо възпитание". "Естетика" не бива да се възприема непременно като "теория" или "философия" на изкуството, тя е сфера на "сетивно-възприемаемото", онова, което ни дават сетивата и чувствата, удоволствията, естетическите преживявания, които получаваме чрез сетивата. Това е изключително важна сфера, ето, оказа се, че заради тази доминация на голото теоретизиране младите у нас са станали крайно безчувствени. (Имам статия по този въпрос, нарича се"Емоционални инвалиди ли сме вече?", да, безчувственият човек е емоционален инвалид, а сгрешеното ни в корена си образование се грижи младите у нас да бъдат хем умствени, хем емоционални инвалиди!) Младите у нас не умеят да мислят истински, пак поради сгрешената парадигма на образованието ни; е, реформа означава да им дадем всички шансове да се развият в тези две важни посоки: да умеят да мислят и да умеят да оценяват (да чувстват, щото с чувството се оценяват нещата; чрез чувствата се постига жизнения смисъл на нещата!) отделните сфери на съществуващото, на реалността, на живота. Това са и двете велики душевни сили, които следва да се подпомагат, с оглед на това личността да живее пълноценно, истински, автентично. Искам да заявя категорично, че единствено по тия т.н. "философски предмети" (или учебни предмети от т.н. "философски цикъл"), стига да се преподават правилно, адекватно, младите хора хора могат да развиват едновременно тия две свои тъй значими душевни сили, именно мисълта и чувството (мисълта, разбира се, е израз на познавателно отношение на човека към света и към самия себе си, а чувствителността е израз на едно ценностно отношение). Но има също и едно трето чисто и коренно, както ги наричам аз, отношение, и това е практическото. Този трети момент също следва да е налице в едно смислено, автентично обучение на младите. То пък формира тяхната свободна воля, способността им да вземат решения по особено заплетените и често тежки житейски или екзистенциални ситуации. Този трети момент неизбежно следва да присъства в едно адекватно обучение и образование на младите. Излишно е да казвам колко много куца тяхното образование в това отношение - във вида, в който го имаме според догмите на досегашната изцяло сгрешена, повтарям, административно-директивна и командна образователна система. Какво пречи, да речем, ако се приеме двата предмета за 8-ми и 9-ти клас да се наричат "Естетическо възпитание" и, респективно, "Нравствено възпитание", то в 10-ти клас предметът от този род, да речем, да се нарича (като "завършващ" този цикъл) примерно "Личностно развитие"? Или "Духовно развитие"? Ако се нарече "Духовно развитие на личността" (стига това наименование да не се възприеме като прекалено дълго), в програмата по такъв един предмет, изучаван в 10-ти клас (крайният клас на средното образование според "реформата") може да се включат и теми, свързани с вярата и религията, за което отдавна много се говори, но нищо не се прави. Да, да се нарича "Духовно развитие" този предмет, изучаван в 10-ти клас, ми се вижда много подходящо наименование, разбира се, възможно е да се измисли в един момент още по-сполучливо, но засега нека да стои така. Три са формите на духа, които следва да се подпомагат взаимно в духовното развитие на пълноценно живеещия човек (пълноценно живее човекът, който живее и подобаващ духовен живот; бездуховният човек на нашето време съвсем не е пълноценно живеещ човек!), та значи три са тия форми на духа, които трябва да присъстват в някакви пропорции в едно образование на младите, което претендира да е пълноценно, а именно това са философията, изкуството, религията. Крайно време е да се реши този въпрос с вярата и религията – да, в нашето образование тия неща, въпросите на вярата, следва да се учат, също така голямо място следва да играе и изкуството, без което образованието на младите наистина не може да е пълноценно. Изучаването на литература в гимназиите не може да прикрие този дефицит, тази оскъдица на изкуство в нашите училищни (гимназиални особено) програми и планове, още повече, че и самата литература не се изучава подобаващо, като изкуство, с литературата младите у нас в училище съвсем не общуват, те я "учат", при това съвсем теоретически и схоластично, което, простете, е изродено! И води до израждането на младите, до тяхната духовна непълноценност, до непълноценността им в духовно отношение. И в личностно отношение, щото що за личност може да бъде един изроден в духовно отношение човек?!

Аз затова предпочитам да предложа тия философски учебни предмети, които ще се изучават в трите гимназиални класа, да съдържат думата "възпитание" в наименованието си, казахме, това ще бъдат предмети, наричащи се "Естетическо възпитание", "Нравствено възпитание" и в 10-ти клас – "Духовно възпитание". До момента в нашата образователна система възпитанието беше изпъдено, щото даже и философията шаманите от МОН налагаха да се учи чисто теоретично и схоластично, т.е. изцяло непълноценно. Хора като мен, преподаватели по философия, разбира се, не сме се подчинявали на този унизителен и за самата философия подход в преподаването й. И затова досега бяхме "нарушители" и дори "престъпници" – в очите на образователните шамани-бюрократи. (Мен примерно тия последните и ме уволниха точно по тази причина от училище – щото не съм бил "типов преподавател", според тяхната тъй бедна извратена представа!) Както и да е, разбира се, тия учебни програми по така определените учебни предмети за 8, 9 и 10 клас могат да бъдат направени адекватно само от учители като мен, които не сме се подчинявали нито на досегашната образователна парадигма, нито на бюрократичната догма за образование. Подчертавам дебело, тия програми не трябва да се правят единствено от университетски професори, а само от учители, които обаче не са преподавали по досегашните типови и догматични министерски програми, а са били новатори, били са авангардно мислещи, и са проявявали какви ли не инициативи (аз примерно написах и издадох за моя сметка авангардни учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, също така издавам две списания за личностното и духовното израстване на младите, още много други неща съм направил по демократизирането на отношенията в конкретната училищна общност, в която работя и т.н.!), и са били също така, както казахме, и "престъпници", "анархисти" и какви ли не още в очите на всевластните шамани от МОН. Много лесно е да бъдат направени хубави, приложими, практични, достъпни за младите, смислени, ефективни и пр. програми по тия три учебни предмета, аз лично съм готов да изготвя свой вариант на програма, която ще бъде списък на проблемите, които трябва да включват тия програми, но тази задача следва да бъде решена след свободен дебат в работни групи, съставени, казахме, предимно от практикуващи и то новаторски мислещи учители по философия, по изкуства, по религия и пр. И тогава ще се получи нещо наистина стойностно. Пиша това, макар че аз лично съм привърженик на един съвършено друг подход, на една друга образователна парадигма, тази на демократичното училище. Но понеже у нас държавата не ще да отпусне монопола си, по тази причина и на това основание пиша такива предложения, с оглед усъвършенстване, пораждане на известен смисъл в рамките на токова абсурдната и ретроградна държавна система на образование. А иначе какво следва да се учи по всеки от тези личностно и духовно развиващи младите предмети трябва да го решават в един свободен дебат самите учители, учениците, техните родители. Разбира се, те ще могат да избират между различни варианти, ето, аз примерно съм готов да предложа такъв един свой вариант, в който ще бъде приложен моят оригинален подход (който отдавна си е показал предимствата). Имам вече и подготвени учебни помагала по тия предмети, с лека преработка те могат да бъдат една добра основа за подпомагане на младите хора в изучаваните, в обсъжданите от тях проблеми. Но иначе аз съм противник и на самите учебници и помагала: младите следва да имат пълната свобода откъде да четат, откъде да учат, няма никакви проблеми да четат откъдето си искат, подпомагани и напътствани от своите учители. Едва на тази основа ще се появи живот в класните стаи, ще има много дебати, младите ще се обучават ефективно, с полза за себе си и пр. Толкова за момента. Спирам дотук. Предлагам този текст за обсъждане и в колегията, и от обществеността, именно гражданите, родителите, младите хора (чрез своята страница във Фейсбук и чрез блога ми). Много ми е интересно как ще бъдат възприети тия толкова ясни и подразбиращи се от само себе си идеи и предложения. Знам, че новото у нас особено трудно си пробива път. Но има начин това все пак някога да стане. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: За това какво следва да се учи в т.н. предмет "Гражданско образование", който се въвежда паралелно на философията, ще пиша отделно. Аз съм противник на това разделяне, щото нещата са дълбоко свързани, не става така както си го представят мъдреците-шамани от МОН – в гражданското образование да се разглеждат отношенията личностобщност, а пък във философското образование – отношенията на личността към самата себе си (себепознание) и отношенията й с другите, но пак като личности, не като човешка общност. Тъпо е да се разделят нещата така, те в живота, в реалността са едно цяло, те в живота са нещо неделимо, неразделимо. По тази причина този аспект, граждански формиращия, непременно трябва да присъства в обучението по тия три предмета, няма как да не присъства там този аспект. Затова нещата могат да се решат просто, двата аспекта – личностният и общностният, гражданският – се обединяват в едно, часовете по философските предмети и тия по гражданско образование също се обединяват, т.е. стават два пъти повече, а всичко се учи вече проблемно и синтетично, даже синкретично. И така трябва да бъде. Не стават нещата чрез разделяне, а стават чрез запазване (реконструиране в света на мислите!) на тяхната толкова възхитителна цялост.

Да, за жалост, това правим: само стоим и чакаме... петък, 12 февруари 2016 г. „Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат." Стефан Самболов (цитиран от Момчил Дойчев)

Новият зам.-министър на образованието щял да работи за "запазване на спокойствието" и също така имал пиетет към младите по-красиви даскалици! петък, 12 февруари 2016 г.

Директорът без кабинет Ето цитат от изказване на новия зам.-министър на образованието, цитат, който много говори и показва: "Самият Стаматов признава, че основните му цели са да запази спокойствието в системата и да разработи оставащите 15 стандарта, които трябва да заменят остарялата нормативна база в училище." Запазването на спокойствието означава стремеж към запазване на статуквото! Това потвърждава темата ми: заместник-министър на образованието и науката у нас не може да стане човек, на който министерската образователна бюрокрация (пък и управляващите най-вече) няма да допуснат на такъв възлов пост човек, на който нямат безпределно доверие – че ще работи за гарантиране на ТЕХНИТЕ интереси. Дано не съм прав, но изводът ми е този... Той също така като директор имал пиетет към назначаване на млади и особено на по-красиви даскалици: "Имаме много млади учители, всички са красиви", коментира тогава Стаматов! Това е чудесен атестат, таман г-нът е като Боко, който го назначи, и он, г-н Премиерът, харесва хубавите моми и жени и ги назначава на хубави постове! :-) Смешна държава сме, факт...

Интересно по темата: Как мислят децата? събота, 13 февруари 2016 г.

Гледайте тази беседа, убеден съм, че ще се замислите много след това; а ето завършващите думи на лекторката: Но ако искаме да сме като тези "пеперуди" (децата, бебетата, бел. моя, А.Г.), да сме с отворени умове, любознателни с въображение, изобретателност, нововъведения може би, от време на време, трябва да караме възрастните да започнат да мислят повече като деца.

Вдъхновяващи текстове и лекции за съвременното образование събота, 13 февруари 2016 г.

Страница на Втората национална среща за свобода в образованието Ресурси На тази страница ще ви предложим вдъхновяващи материали за образованието. Проверявайте редовно за допълнения! Кен Робинсън: Как училището убива творчеството (2006, български субтитри) Сър Кен Робинсън обосновава по забавен и дълбоко вълнуващ начин създаването на образователна система която подхранва (вместо да убива) творчеството. Кен Робинсън: Започнете революцията в ученето (2010, български субтитри) В това трогателно и забавно продължение на прословутата си сказка от 2006 г, Сър Кен Робинсън обосновава нуждата от радикална промяна от стандартизирано обучение към индивидуализирано учене – чрез създаване на условия, в които децата могат да развият естествените си таланти. Кен Робинсън: Как да избегнем „долината на смъртта“ на образованието (2013, български субтитри) Сър Кен Робинсън очертава три принципа, критични за развитието на човешкия ум – и как текущата образователна култура работи против тях. В тази увлекателна сказка той ни казва как да се измъкнем от „долината на смъртта“ на образованието и как да подкрепяме младото поколение като създадем среда на възможности. Sugata Mitra: Самоорганизирано учене (български субтитри) Забраненото образование (2012, 2:25 ч, български субтитри) Един филм за образованието днес – такова, каквото е и такова, каквото би трябвало да бъде. За учители, деца и родители. За всички, които търсят по-доброто за себе си, деца си, обществото. Явор Джонев: Рестартиране на образованието Милена Ленева: Как да не загубим 12 години от живота на децата си Милена Ленева е магистър по когнитивна наука и физика и математика. Активно работи в сферата неформалното, електронното и интерактивното обучение от 15 години. В момента развива и прилага програми за екологично и гражданско образование в НЧ Бъдеще сега и изучава в детайли сугестопедията като метод. Паралелно провежда обучения на учители как да преподават през интернет. Майка на две деца. Селекция от 10 TED-talks на тема образование, направена от Кен Робинсън (връзката води към сайта на TED, продължителност 2:50 ч. Следват връзки към всяка една от беседите, които може да гледате на този сайт, със субтитри на български): Alison Gopnik: What do babies think? Arvind Gupta: Turning trash into toys for learning Sugata Mitra: Build a School in the Cloud Jose Antonio Abreu: The El Sistema music revolution Kakenya Ntaiya: A girl who demanded school Mae Jemison: Teach arts and sciences together Shukla Bose: Teaching one child at a time Shane Koyczan: To This Day … for the bullied and beautiful

Charles Leadbeater: Education innovation in the slums Salman Khan: Let’s use video to reinvent education Кен Робинсън: Промяна на образователната парадигма (на английски) Dan Pink: What motivates learning (на английски) Alvin Tofler: Moving beyond a uniform, mass education (на английски с испански субтитри) Кратко интервю с Алвин Тофлър, който смята, че предстои преминаване към демасовизирано общество, в контекста на съвременното образование.

Ето защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера събота, 13 февруари 2016 г. Дами и господа, колеги, приятели, една мисъл гложди съзнанието ми тази сутрин, ето, ще я изразя в думи; много ми е интересно да ми кажете как тя ще ви прозвучи; ще кажа тази мисъл по своя си обичай, а именно по пределно откровен начин: Българското училище, каквото е до ден днешен и както е устроено според държавната система на образование, продължава да е нещо като резерват на... комунизма, продължава да е нещо като люпилня на комунизъм, като разсадник, като островче на комунизма, както искате го наречете: в него са консервирани и дори циментирани всички ония моделиращи съзнанието отношения, които бяха характерни за комунизма! Социализмът-комунизмът не е помръднал и на сантим от българските държавни училища, в тях има всичко, което имаше при комунизма: има всевластно "политбюро" или "мозъчен център" в лицето министерските чиновници, които решават абсолютно всичко, планират всичко, издават команди, инструкции, програми, заповеди, директиви, задължителни за изпълнение в по-долните нива на йерархията; има във всяко училище директор-диктатор, тиранин или нещо като партиен секретар с пълна власт, който тероризира всички до един да изпълняват безукорно министерските директиви; има сплотени около вожда или тиранина-директор колективи, съставени все от най-бодри учителки, които са готови да изпълнят всяка негова заповед, дори и най-лудешката, най-идиотската; има мълчаливо стадо от ученици, има ученически народ, който е подложен на какви ли не гаври, който търпи безропотно всички издевателства, неговата дума изобщо не се чува от никой; и тъй, младите биват пречупени още в началния курс и упорито започват да мълчат, да гледат под вежди, да търпят гаврите, но те, горките, не смеят с нищичко да се противопоставят, те са досущ каквито бяхме всички ние в тъй паметната ера на комунизмо-социализма! Има ли ги всички тия неща в българските училища? Има ги. (С нищожни несъществени изключения, дето, примерно, има по-умен или по-човечен директор, ала терористичната система и него го мачка да се подчинява, ако някой не се подчинява, разбира се, ще си получи заслужения шут в задника!) И за какво тогава, моля ви се, се чудим, че в България комунизмът сякаш вампиряса, не изчезва, мултиплицира се, все едно се раждат нови и нови пълчища комунисти?! Ами раждат се, да, фабрикуват се защото тези нови и нови генерации млади комунистчета идат от нашите училища, там системата ги пресова, оформя и ги пуска след това в голямата общност. Българските училища продължават да произвеждат народа-стадо, с което имат решаващ принос в запазването на комунизма по българските земи и предели. Сега сещате ли се защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера? Загряхте ли за какво става дума и какъв е смисълът на цялата борба за истински демократизация на българските училища, която неколцина луди глави водим?!

Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата, от приложението му? събота, 13 февруари 2016 г. От страницата на Деси Миленкова Интересна мисъл, провокираща замисляне и дискусия. :-) Дали знанието само по себе си е ценност – или ценността му иде от употребата, от приложението му? (И за награди, за признания ли си заслужава да живее човекът – или за нещо съвсем друго живеем?) Формулирах и сложих в заглавието този проблем за обсъждане. Щото неистина си заслужава да се замислим по-сериозно върху предложеното изказване. Има известен риск да се подведем – звучи съблазнително, но дали е точно така? Ще се появят и нови въпроси. Примерно: да си знаещ ли е важно – или да си мислещ? Многознайството дали е достатъчно на човека – или не трябва да се стремим да знаем много, а друго е истински потребното ни? Как да откриваме онова, което ни е истински потребно? Въпроси колкото щеш. Живеем в прагматичен свят, но да заложим най-вече на полез-

ността дали не е подвеждане? Какви личности са нужни най-вече на обществото ни? Как да станем каквито трябва да бъдем – според потребностите на времето, в което живеем, на живота, който живеем? И така нататък. Нещата никога не са така ясни и прости – каквито ни изглеждат преди да сме се замислили...

МОН продължава да удивлява света с пълната си неадекватност спрямо потребностите на живота и съвременността! неделя, 14 февруари 2016 г.

Бъдещите първокласници по-лесно ще се учат да четат Бъдещите първокласници по-лесно ще се учат да четат. В новите учебни програми е предвидено децата да започнат ученето на букви с редуване на гласни със съгласни, а не както е в момента – първо гласни, а след това съгласни. Коментар: Споделям тезата на Явор Ганчев, който написа на страницата си във Фейсбук следното: "Във връзка с установеното от практиката, че, първо, децата се научават да четат, докато правят други работи, и второ, че в първи клас едни вече знаят да четат и е издевателство да повтарят "ма-ма ми-е ми-ми", а на други още им е рано и се мъчат, министерството, което отговаря за образованието, като го поддържа в актуалния му вид от 1765 г., ще модернизира методата си с нов начин за сричкуване." И от себе си добавям: МОН продължава да удивлява света с пълната си неадекватност спрямо потребностите на живота и съвременността!

Същинската промяна не се прави по инструкция отгоре неделя, 14 февруари 2016 г.

Ето какво написах тази сутрин във фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ, в която членуват 7744 човека (учители, образователни дейци):

Особено важно е това, което този млад човек е разбрал и което толкова много други хора не разбират, а то е съдбовно важно; а най-много не го разбират "всезнаещите ръководни фактори" от МОН; и то е: Промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното: и този процес започва с образованието! Извеждам този акцент. И предлагам да го обсъдим. Аз също смятам така: ако чакаме отгоре инструкции или заповеди за това как да се променяме (по пътя на демократизацията на отношенията в образователните общности), ще има много да чакаме, а дори и да дочакаме такъв прекрасен ден, трябва да сме наясно, че същинската промяна не се прави по инструкция, а тя започва в собствената ти душа, в твоето съзнание най-напред; ето това е истинското, на което следва да заложим. Развил съм тази мисъл в своята последна книга за промяната в образованието, която носи заглавието "Реформа на НЕобразованието"; има я и онлайн, давам и линка за достигане до нея. Интересно ми е как мисли учителската колегия по този най-важен въпрос. Вълнува ме да разбера колко хора смятат, че свободата в образованието или не ни е нужна или пък можем да се осланяме на премъдрата министерска воля, която ще реши някога всички до един проблеми! А от нас се иска само да чакаме.

Приятни размисли, приятно обсъждане ви желая! Благодаря предварително на смелчаците, които ще дръзнат честно да си кажат мнението! ЗАБЕЛЕЖКА: Тази публикация в групата ПЕДАГОЗИ просто беше изтрита! Изтрити бяха и други мои публикации, примерно тази, в която предложих на учителите да прожектират на учениците си филма "Народен дом на терора". И още мои публикации бяха изтрити там. Цензурата там е на ниво! Което говори много, няма смисъл да се обсъжда повече. Отчайващо е положението в нашия учителски корпус, в нашето учителско тяло, другарки и другари!

Могат ли Ангел Грънчаров и... Бог да създадат първото истински свободолюбиво училище за пълноценно живеещи личности в град Пловдив? неделя, 14 февруари 2016 г.

Става така – изглежда такава ми е съдбата – че напоследък все повече мисля за образованието, което не значи, че преди не съм мислил за него. Но в последно време се улавям, че особено интензивно мисля най-вече за това как следва, и то практически, конкретно и непосредствено ние самите да правим тъй дълго чаканата промяна в образователната сфе-

ра (грешката ни е: че само чакахме промяната; впрочем, повечето са я чакали, било със страх, било с отхвърляне, но някои не сме я само чакали, а въпреки всичко и досега сме я правили – и то в условията на ужасна съпротива и непрекъсната реакция на отхвърляне!). Не само мисля, но и чета за промяната в образованието, чета всичко, което се пише у нас, а и по света – до което мога да се докопам. И като се ровя и чета, в един момент и на мен, под влияние на прочетеното, ми хрумват какви ли не неща. Ето за една такава екстравагантна идея, която се вклини в съзнанието ми – и от която едва ли ще мога да се отърва ако не я изразя, ако не е представя с думи. Та значи попадам на следното на страницата на Втората национална среда за свободно развитие на образованието, там, където са представени участниците, гостите от чужбина: Майкъл Тагард е директор на Faaborgegnens Efterskole в Дания. Той има специалности като механик и педагог и е работил с деца, младежи и възрастни в Дания и Гренландия. През 2003 г. заедно със свой колега Майкъл Тагард създава Faaborgegnes Efterskole. Това е датско независимо интернатно училище за деца между 14 и 18 години. В момента в Дания има около 28 000 ученика, които посещават близо 250 такива училища. Тези училища са независими, самоуправляващи се институции и са посветени на образователното и личното развитие на учениците. Разгледах внимателно страницата на тия чудесни датски училища. Има доста снимки. Младите хора общуват съвсем свободно и непринудено сред природата, къпят се в морето (през зимата!), вероятно правят какви ли не други неща – все неща, които обикновено се правят в живота, в самия живот. Така младите следва да се подготвят за живота: като непосредствено го живеят в условия, максимално близки до реалните. Няма друг начин да се подготвят за живота. Друг начин не е изобретен. За живота се подготвяме като го живеем. А нашите училища са така откъснати от живота, че повече от това не могат да бъдат! Почти нищо в тях не отговаря на живота, а е изкуствено, фалшиво, неистинско. Или само лицемерно наподобява, имитира живота. И в резултат: виждате какъв е животът у нас! Доста различен е от този живот, който живеят "прогнилите датчани"! Животът у нас е станал невъзможен – и затова всичко живо гледа да се спасява като бяга от България. И какво излиза: имаме такъв живот, какъвто, първо, си го направим сами. Второ: според това доколко младите се подготвят по верен начин на живота, дотолкова животът в страната ни ще бъде автентичен, пълноценен, истински. Ако младите се подготвят по верния начин за живота (живеейки го непосредствено), то и животът в съответната страна е подобаващ, пълноценен, истински. А истински, пълноценен, подобаващ и автентичен за човека е тъкмо свободният живот. Живот и свобода за човека са едно и също нещо, изцяло съвпадат. Не е живот това, което се напъваме да го живеем без свобода. А в нашите училища свободата е изпъдена, изгонена, тя там е и нежелана гостенка. Виж, в Дания не е така. Там не се страхуват да "дадат" свобода на младите. У нас се страхуваме. У нас не разбираме свободата, този е основният ни недъг. От който произлизат всички останали. Та се питам в тази връзка: и кога ли и у нас ще възникнат училища, подобни на Faaborgegnens Efterskole в Дания? Вероятно някога, в най-далечното бъдеще. Или никога. А как може да възникнат тези училища? Вероятно не с министерско разпореждане. Просто трябва да се намерят смелчаци, които да ги създадат. Както са направили това г-н Майкъл Тагард и приятеля му в недалечната 2003 г. Двама човека са успели да създадат такова училище! А днес в Дания има около 28 000 ученика, които посещават близо 250 такива училища! Виждате ли какви революционни неща са станала благодарение на тези двама човека?! Нима ние не можем да създадем нещо такова? Аз за себе си също поставям въпроса: а ти, Грънчаров, защо не се размърдаш и не създадеш нещо такова, примерно едно училище, в което главното да е именно пълноценното личностно, духовно и творческо развитие на младите. Представяте ли си: да има училище за личности! Да, за пълноценно живеещи и умеещи да се радват на истинския живот млади хора – колко прекрасно е това! Не ви ли звучи на вас прекрасно това нещо? На мен ми звучи прекрасно, на вас не знам как ви звучи. Знаете ли колко пъти съм си мечтал да направя такова едно училище?! Безброй пъти!!! Разхождайки се в своите самотни разходки по улиците на Пловдив аз предимно за такова нещо си мечтая. Май постоянно напоследък си мечтая да създадем такова едно училище. Истинско училище, в което главният фактор за развитие на младите е тъкмо свободата. Училище за свободни хора – защото пълноценната личност е тази, която не си представя живота без свобода. Само за това си мечтая напоследък. И в главата ми има много неща относно самата организация на живота в него. (Тия неща, прочее, ги има и в книгите ми за образованието, които написах в последните години.) Да, станал съм голям мечтател напоследък, уважаеми дами и господа посетители на моя блог. Всичко съм измислил за това училище или за тази школа, както искате го наречете. А защо да не го наречем и "академия", макар че другарите от "вишото образование" така опошлиха тази дума, че човек да го е срам да се представя за академичен; а "Академия" е училището на Платон, ученика на Сократ, техните ученици са били тъкмо в тази решаваща за личностното и духовното развитие на младите възраст между 14-15-18 години! Както и да е, да не спорим сега за името, името на училището е най-лесното. Ще го измислим някак името. Истински трудното е другото. Знаете ли, косата ми се изправя като си представя какви трудности след това ще трябва да преодолеем. Страшно става! Ето нещичко в тази посока. Първо трябва да намеря ентусиасти-родители, които да ги убедя, че е добро за децата им да поемат този риск и да запишат децата си в това училище. Да допуснем, че намеря тук, в Пловдив, 10-тина такива родители – дали пък не са много? (Май по-малко ще намеря, все пак живеем в България?! А може и никой да не намеря, и това не е изключено – останаха ли немалодушни смелчаци в България - или изхвърчаха отдавна от България?!) Добре, да допуснем, че съм намерил 10-тина човека от Пловдив и от цяла България, желаещи да запишат децата си в такова едно училище. И с тия 10 човека родители (и с един друг учител: ако изобщо съм намерил поне един колега, който да желае да работи с мен по тази откачена идея, пак ще е добре!), значи тия 10-12 човека, родители и учители, ще трябва да седнем и да започнем дебати за това какво следва да е училището, как именно да го създадем със собствените си ръце, какво трябва да се прави в него, какви да са му "програмите", какви дипломи ще издава това училище и пр. Безброй въпроси трябва да решим и, което е още по-

важното, трябва да направим непосредствено, с ръцете си! Да направим – тази и възловата дума тук. Сами всичко следва да изобретим и да направим. Да, приятели, демокрацията е нещо крайно изморително и тежко, представяте ли си колко разговори следва да проведем около всички тия въпроси?! Дали пък няма да се изпокараме всички в тия дебати и да се разделим? Едни ще мислят по един начин, други – по друг. Това е неизбежно. То е пределно естествено. Нормално е да мислим различно. Ненормално е да не мислим различно. Добре, да допуснем, че не сме се изпокарали в тия изтощителни дебати по всички въпроси и в крайна сметка, едва дишащи от умора, сме стигнали в един прекрасен момент до разумните и практични решения по всичките тези въпроси около създаването на училището (школата, академията за личности). За пълноценно живеещи личности, за творчески мислещи личности, сиреч, за свободни личности. Договорили сме се за всичко, дори и а е трудно да си го представя това, но да допуснем, че по някакъв чудесен начин сме успели все пак да го постигнем. Бог се е смилил и ни е помогнал да го постигнем, да допуснем поне това. А Бог всичко може, това поне е безспорно, Бог може да прави и невъзможните неща. Приемаме, че всичко сме решили и запретваме ръкави да правим всичко. И да търсим ресурси, пари, средства. Щото тези 10-тина родители, дето са решили да участват в тази авантюра, най-вероятно няма да имат банкови сметки, наподобяващи сметките на Бил Гейтс или на Стив Джобс, Бог да го прости! Аз имам известен опит от всички дебати около създаването на първото демократично училище в Пловдив (доколкото съм участвал в тях – и доколкото те са се провеждали!) и затова мога да си представя как ще се развиват нещата. Много трудно ний, българите, стигаме до единни разбирания и възгледи за нещата. Обикновено се делим на две-три групички с крайно несъвместими разбирания и подходи. Но да допуснем, че с Божията помощ и този проблем е бил решен. По чудесен начин сме решили и това. И, примерно, сме приели ето този найреалистичен (по моето виждане) вариант. Трябва да встъпим в отношения с представители на господстващата образователна бюрокрация у нас. Щото те държат целия ресурс. Даже и данъците на тия 10-тина родители, които искат да правят нашето иновативно (по терминологията не новия "реформаторски" закон за образованието) училище, са на разпореждане, като паричен ресурс, в ръцете на тази същата образователна номенклатура. Има ли надежда тези другари от институцията да ни подкрепят? Слаба е надеждата, нали? Или направо няма такава надежда, а, какво ще кажете? Може ли, примерно, да се опитаме да обясним на някой ръководен фактор, че училището Х, намиращо се в квартал Y, трябва да бъде обявено за "иновативно" и всички деца в него да следва да започнат да се обучават по изцяло нов начин? Аз лично си мисля, че е слаба тази надежда. Например съм убеден, че ако трябва да убедим родителите на всички до един ученици в едно действащо училище, че децата им трябва да почнат да се обучават по авангарден начин, това е кауза пердута, това е абсурд да бъде постигнато! (Дебели немислещи нашенски глави трудно се убеждават в каквото и да било!) Но отдавна имам един свой вариант. Предлагал съм го на създателите, на инициаторите за създаването на първото демократично училище. Ето какъв е този вариант.

Има в близките на Пловдив села сгради на училища, които са зарязани, изоставени, които вече нищо чудно и да са започнали да се рушат. И по посока на Родопите има такива села и училищни сгради в тях, предполагам. А и в самия град Пловдив сигурно има такива държавни сгради. Аз примерно знам, че техникума по дървообработване в Пловдив (тъй нареченото "дървото", с ударение върху "ъ"-то!), който разполага с разкошна сграда "на пъпа на Пловдив", е "със затихващи функции", т.е. умира, сградата му е чудесна за едно такова авангардно и иновационно училище. Но не пречи и сред природата, в едно малко селище, да възникне такова училище, щото тогава благодарение на училището може да бъде съживено и самото селище! И с един куршум – два заека да бъдат повалени! Но да приемем, че сме успели да проявим невиждан героизъм и сме успели, с Божията помощ, да получим една хубава държавна сграда, в която да настаним своето училище за личности! Фантастика, нали? Но може да се случи, да допуснем. С Божията помощ естествено, не иначе! Ами като е така, какво ни пречи да започнем да го правим това училище? Няма ентусиасти, нали? А вие лично бихте ли се включили? Нямате време, така ли? С глупости не ви се занимава, така ли? Е, на теория е добре, но не може да стане, защото... тая не може да я бъде! Такава работа не може да стане, защото не може да стане! Аз лично не мисля така. Готов съм да започна още от утре борбата – или дейността, да се изразя така! – по непосредствено правене или създа-

ване на това училище. Докато бях уволнен от държавното училище, докато водех нескончаемите съдебни процеси против уволнението ми, аз всеки ден съм мислил по тази идея! И писах тогава своите последни книги, въртящи се все около това проблем: какво да става в образователната сфера. Всичко съм измислил вече. Просто причината нищо да не става до този момент е една: ами, приятели, нямам никаква подкрепа отникъде! Отникъде! Да, съвсем отникъде! Даже и най-близките ми приятели в живота, тях имам предвид, като ме слушат да им говоря с увлечение за тия мои "лудешки идеи" ме гледат с невярващи очи и никой, повтарям, никой, не ще да дойде до мен, да ми подаде ръка и да рече: - Ангеле, с теб съм! От утре започваме двамата. Двама е по-добре от един! Ще работим заедно! Ще го направим! Да действаме! Не, няма такова нещо, до този момент това нещо не ми се е случило. А дали някога изобщо ще ми се случи? Това не знам. Това не мога да го кажа. Живеем все пак в България. Тук, у нас, казват, всичко е възможно. Но чудеса от този род дали се случват аз това нещо не мога да кажа. Стигнал съм в отчаянието си дотам, че Единственият, на когото разчитам, е само... Бог! На никой друг до този момент нямам основание да разчитам. Само на себе си разчитам. И на Бог само разчитам. Той поне е доказал, че ми помага много. Примерно, без Божията помощ аз нямаше да съм жив сега. Цели 33 години в системата на българското образование, представяте ли си какво чудо е това, че съм издържал толкова години?! Такова нещо не може да се случи без Божията помощ. Без великодушната и тъй щедра Божия помощ такива чудеса никога не могат да се случат. Ето, стана и друго чудо: уволниха ме поради "пълна негодност за системата" и "абсолютна некадърност", "изцяло му липсват каквито и да било качества да е учител" (!!!), е, Бог се възмути за тази колосална неправда (таваришчи бюрократи от образованието, само Бог за нищо не можете да излъжете, Бог знае всичко и то точно както си е!) и стана чудо, ето, съдът ме възстанови на работа, вече месец откакто отново съм в държавното училище, в което бях преди уволнението ми! Факт. Това нещо без Божията помощ не можеше да се случи! Приятели ме гледат с невярващи очи и казват: как е възможно това, Ангеле, пак да си в училището, от което те изритаха като мръсно коте?! Аз се усмихвам само. Бог, приятели, всичко може! Който заложи на него, няма да съжалява. А на Бог можем да заложим само когато залагаме на истината, на доброто, на правдата, на правото, на справедливостта, на свободата, на автентичния живот, ей на тия неща заложи ли човек, тогава тъй милостивият и добър Бог мигновено застава с него! Толкова по този въпрос. Сега възниква следващия въпрос: могат ли Ангел Грънчаров и... Бог да създадат едно първо истински свободолюбиво и демократично училище в град Пловдив? Да създадат нещо като Платоновата академия, нещо подобно на школата на Сократ, където да се формират беззаветно предани на истината, на доброто, на духа, на свободната творческа мисъл млади хора? Може ли това нещо да стане у нас? А ще се намерят ли други хора, които да застанат редом с нас, с мен и с тъй великодушния наш Бог, който, както е известно, винаги дава мощна подкрепа на истински благородните и добри каузи? Ето тези въпроси си позволявам да задам тази сутрин. Гадничък съм, знам го това, дразня много хора, едва ме търпят, не могат да ме гледат даже. Между другото, от групата ПЕДАГОЗИ имам вече последно предупреждение: ако още веднъж кажа или напиша нещо "неправилно", щели веднага да ме изгонят оттам. За трети или за четвърти път ме гонят оттам, няма да ми е за първи път! В тази група следвало да членуват само "правилно мислещи" и "добре възпитани" хора, аз, понеже казвам някои нелицеприятни истини, съм бил, видите ли, "крайно зле възпитан човек" (да не цитирам разговора ни с администратора на групата Емил Джасим). Греховете ми са, че обидих люто другарите и другарките Кастрева, бившата зам.-министърка, М.Дамянова, висше началство по образованието в Парламента, Кунева, разбира се, сегашната министърка на образованието също вече успях да я обидя, даже зам.-министъра й успях да обидя, абе аз обиждам много хора, постоянно това правя, да обиждам някой! Спирам дотук, щото както съм я подкарал, ще обидя току-виж още някой друг. Затуй: хубав ден ви желая! Хубава почивка ви желая в днешния неделен ден! Чао и доскоро! Пък ако искайте, коментирайте написаното. Или не си струва, а? Откачен човек съм аз, нали така? Правилно мислите! Мълчете си! Срамота е да коментирате "тъпизмите" на откаченяк като мен, разбирам ви напълно. Вие сте благоразумни хора с добро възпитание, нали така? Е, мълчете си тогава. Прочее, аз знам само едно нещо: единствено младите хора, моите ученици, могат да ме разберат и да ме подкрепят. Само те, никой друг. И по тази причина аз съм толкова опасен човек, изглежда. Време е да се вземат мерки, нали така другари: докога, моля ви се, А.Г. ще има възможността да провежда своята разложителна дейност сред младежта на България, другари?! Защо спите?! Направете нещо! Това повече не може да се търпи?! Как може да пускате тази змия Грънчаров в пазвата си, другари?! Смачкайте главата и без капчица жал! Тъй ами?! Ще се правим сега на демократи, айде де?!

Ето къде човек може да си набави интересуваща го моя книга в нейно хартиено издание неделя, 14 февруари 2016 г. Поради запитванията по въпроса къде човек може да си намери хартиено издание на някоя от моите книги или учебни помагала отговарям: В София моите книги, учебни помагала и също така издаваните от мен списания (ИДЕИ и HUMANUS) се намират само в книжната борса БОЛИД, намираща се на бул. „Искърско шосе“ 19, а по-точно в офисите на издателство ДИЛОК и също така (само някои мои книги) на изд.ИЗТОК-ЗАПАД. В книжарниците в цялата страна моите книги не могат да се намерят поради пазарната цензура, наложена от книжарите (те оценяват книгите ми за непазарни, елитарни и пр.). В големите вериги книжарници ако човек настоява да си купи някоя моя книга би могло да направи поръчка, те ще му я доставят след някой и друг ден.

В Пловдив всяка моя книга може да се купи единствено в книжарницата, която е срещу входа на централната сграда на Техническия университет в Пловдив, сградата, която се намира на улицата зад централната (стара) сграда на Пловдивския университет. Тази малка книжарничка е в блока, който е срещу входа на Техническия университет; вижда се като застанете пред неговия вход и гледате насреща. Там също така могат да се намерят и всички броеве на издаваните от мен философски списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS. Някои от книгите ми се намират и в книжарницата, която е в централната сграда на ПУ, вдясно от централния вход. Това е информация за ония, които искат да си набавят някоя от моите книги в нейното хартиено издание. ЗАБЕЛЕЖКА: Всяка моя книга, учебно помагало или някое от издаваните от мен списания също така можете да си поръчате и директно от мен на имейла, който се намира в раздел КОНТАКТИ на моя блог. Ще я получите при това по пощата и то със значителна отстъпка от цената – поради това, че ще спестим отстъпката, която е печалба за търговците.

Не, тази държава наистина май няма бъдеще, идиотизмът у нея е напреднал прекалено, а, какво ще кажете по този въпрос? понеделник, 15 февруари 2016 г.

Виждате ли на каква снимка попаднах съвсем случайно в ето тази публикация, която е от 22 август 2013 г.: Айляк кино на хамак в Розариума тази неделя Младежкото и креативно събитие се планира за тази неделя, 25 август в парк Розариум в Казанлък. За завършек на лятото, организаторите – казанлъшкият кино клуб Horseradish и студио за хамаци Айляк Хамак ще прожектират лятно кино на хамаци в парк Розариум... Всеки има ненужни вещи у дома, вещи, които не използва. Никой не е длъжен да носи нещо, за да вземе друго. Всичко е безплатно и парите не важат! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Как е попаднало тази книжка на списание ИДЕИ там – това е голяма загадка. Умът ми не го побира. Забележете как промотират събитието: "Всеки има ненужни вещи у дома, вещи, които не използва...", значи философско списание, в което има поместен текст на великия Мартин Хайдегер (и има също така негов портрет на корицата!) у нас принадлежи към разреда на... "... ненужните вещи у дома, вещи, които не използва...". Давате ли си сметка за какво говори това?! Не, тази държава наистина май няма бъдеще! Идиотизмът у нея е напреднал прекалено, а, какво ще кажете вие по този въпрос?

Да се опитваш да затвориш устата на човек като мен е пълна идиотщина! вторник, 16 февруари 2016 г.

Моя публикация в закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ, предлагаща дебат по проекта за непосредствената практическа демократизация на живота и отношенията в училищните общности просто беше изтрита! Изтрити бяха и други мои публикации, примерно тази, в която предложих на учители да прожектират на учениците си филма "Народен дом на терора" и да направят след това обсъждане на видяното с учениците си (виж: Някои неприятни, но съвсем навременни въпроси към българските учители). И още други мои публикации от подобен бяха изтрити там (примерно тази: Ето защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера!; или пък тази: Същинската промяна не се прави по инструкция отгоре, а тя започва в собствената ти душа: ето това е истинското, на което следва да заложим!). Което показва, че цензурата в тази група за дебати е на ниво! Това говори много, няма смисъл да се обсъжда повече. Отчайващо е положението в нашия учителски корпус, в "учителското тяло" на България, другарки и другари! В тази фейсбук-група администратори при това са хора, които се перчат по медиите, че били, видите ли, "демократи" или дори "авангардно мислещи" :-)

Между другото, да се опитваш да затвориш устата на човек като мен, блогър, е пълна идиотщина! Аз винаги има къде да кажа какво мисля. Да се мъчиш да цензурираш човек като мен е кауза пердута! Няма спасение от такива като мен, таваришчи цензори и цербери! :-)

Като философ такава ми е работата: да подръчквам и младите, и учителите, и родителите, и мениджърите да почнат да мислят по нов, по-различен начин вторник, 16 февруари 2016 г.

Ето по-долу снощния ми разговор с един мислещ млад човек, той е от Бургас; разговорът ми с него е доста симптоматичен и показателен, многозначителен бих казал; ето какво си казахме по една крайно важна обаче тема, свързана с реалната промяна в образователната сфера, която аз предпочитам да наричам "демократизация на отношенията":

П.С. каза: Здравейте! Как я карате? Ангел Грънчаров каза: Мерси, бива, а Вие? П.С. каза: Аз също. Как са децата ви? А. Г. каза: Аз имам само едно дете, което е голямо, вече е мъж :-) Бива, добре е... П.С. каза: А децата в училище? А. Г. каза: А, в този смисъл ли? Ами бива, добре са учениците ми, с тях се разбираме. Аз само с чиновниците не мога да се разбера, иначе с учениците се разбирам чудесно... П.С. каза: Супер! Нещо интересно? Някаква гореща тема скоро да Ви е вълнувала? А. Г. каза: Напоследък съм затънал в издателския бизнес, издавам една популярна поредица от книжки по различни теми. Иначе главната тема е проект за непосредствена практическа демократизация на отношенията в училищните общности, по това пиша и мисля най-вече. (Примерно виж това: Нищо друго не е демокрацията – тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!) Ако искате да се включите в този проект, заповядайте! П.С. каза: Трудно ми е да разбера мисълта ви. Напоследък се чувствам изключително тъп. Не знам каква е причината. А. Г. каза: Не сте тъп. Просто аз се изразявам може би непонятно. П.С. каза: Бихте ли го опростили? А. Г. каза: Ами същината на проекта, казано човешки, е: ние, учители, ученици, родители да направим всичко, което ни е по силите в училищата ни да има действителна свобода, учениците да учат както е правилно, да се учат да мислят, да допринасят за търсенето на истина, в училищата да се появи живот, да изчезнат ония най-неприятни неща, които са довели дотам на младите да не им се учи, да не искат да мислят, четат, дискутират и пр. Т.е. да поведем битка срещу бюрокрацията, която прави така, че в училищата обстановката да е отвратителна, ако ме разбирате какво означава това... Не знам дали можах да Ви обясня нещата разбираемо. П.С. каза: Това е страхотно! Ще е супер ако има има някакъв успех. От какво зависи успеха ви? А. Г. каза: При Вас в Бургас може би в училищата вече има свобода? :-) Или и при вас се налагат промени? П.С. каза: Какво означава свобода? Смисълът какъв е, какво имате предвид? Същото е като при вас, предполагам. Нищо по различно. А. Г. каза: Ами свобода означава да правиш само това, което ти самият си избрал понеже си решил че е добро и правилно. Без да те питат как ти мислиш никой да не бива да ти налага това или онова. П.С. каза: Кое ви наведе на мисълта че в Бургас го има това? Да. Тука ако искаш - бягаш. А. Г. каза: Ами опитах се да се пошегувам! :-) П.С. каза: Като искаш не учиш. Аха! Да, добра шега беше! :-) но не зацепих. А. Г. каза: Да, свободата у нас се свежда до това: като не ти се учи, бягаш от час, после те мъмрят. Работата обаче е да стоиш в час защото ти е приятно, защото искаш да учиш, защото сам си се убедил, че има смисъл, ето тогава човек ще е свободен в училище. И също така да можеш да избираш дали да стоиш в час или да не стоиш, а ако не стоиш, да не те наказват. :-) П.С. каза: Абсолютно. Но това не го има никъде. Как би могло да го има тук? А. Г. каза: Ами аз смятам, че и тук може да го има, само ние не се ползваме от правата си, щото ние, българите, сме с робски манталитет. Пример: някоя даскалица не умее да работи с учениците по съвременен начин, поради което ги тормози, мъчи ги, кара ги да мразят и предмета, и училището. Принуждава ги да се страхуват. И учениците си мълчат. Ако реагираха като свободни какво щеше да стане? Ами щеше учителката да се принуди или да се променя, т.е. да става съвременна – или да се маха от училището. П.С. каза: Да. А. Г. каза: Просто казваш в час и то смело: госпожо, това, което правите, според мен е неправилно! Дайте да помислим заедно как да променим нещата, така се вижда, че работите не вървят. И почвате демократичен дебат с учителката. Имам предвид учениците, класът. И нещата ще потръгнат по нов начин. Такова нещо може ли да се случи при вас, в Бургас? П.С. каза: Съмнявам се. Много бързо се обиждат. И после класната идва и мърмори. Това става когато някой се оплаче. А. Г. каза: Ами трябва да се опита, смятам аз. П.С. каза: И ни карат да им се извиняваме че и цветя да им носим. Да, така е. А. Г. каза: Много е важно мнението на учениците за нещата, вие, учениците, сте народът, демосът, без вас да ви питат какво мислите нищо не бива да става - ако изобщо имаше демокрация у нас. :-) Но в нашите училища има неприкрит авторитаризъм, даскалите си налагат мнението, а те пък слугуват на началството, изпълняват нарежданията му; така не бива да продължава. Аз с този проект предлагам промяна. Нещо повече, революция. :-) Играя си с огъня, иначе казано. :-) Но като философ такава ми е работата: да подръчквам и младите, и учителите, и директорите да почнат да мислят по нов начин; изпълнявам си дълга като философ. П.С. каза: Абсолютно. А. Г. каза: А успех този проект ще има само ако се намерят повече и повече хора, които да почнат да мислят по нов начин. Т.е. като свободни и достойни хора. И не само да мислят и да говорят по нов начин, но и да почнат да действат практически, т.е. да внасят промени в съществуването ни, в отношенията ни. И тогава ще почне да става промяната към по-добро, а това вече е успех. Тия, които ще се присъединят към проекта, ще трябва да станат нещо като "апостоли на свободата"! :-) Това не значи, че аз лично искам да ставам нещо като Христос. :-) Честно казано не ми се иска да ме заковат и мен с пирони на кръст. :-) Стар съм вече за такива неща... П.С. каза: Трудна работа. А. Г. каза: Смяташ, че няма да намеря никаква подкрепа ли? :-)

П.С. каза: Представа си нямам. Казвам го зареди нежеланието, което виждам у другите за каквито и да е било действия. Но пък кой знае! А. Г. каза: Ако не стане промяната в образованието България ще загине. България агонизира. Положението е много сериозно. Най-лошото е това, че не се съзнава опасността. Масово не я съзнават! П.С. каза: Именно. Всеки е щастлив ако го питате... сякаш. А. Г. каза: Хората не разбират. Такова щастие е фалшиво. И мизерно. След време, когато е вече късно, ще разберат. А може и тогава да не разберат... П.С. каза: Да. ДОПЪЛНЕНИЕ: Тук внезапно завърши диалогът ни. Младият човек се оттегли или се замисли, а може би се захвана с друга работа, по която се увлече и забрави за това. Не ми отговори, разбира се, на въпроса дали е готов да се включи в проекта. Не каза дали има желание да става нещо като... "апостол на свободата". Интересно е и друго: аз като разговарям по тия въпроси с моите ученици (примерно, вчера поставих темата отново пред един 12-ти клас), реакцията на учениците е същата като на този младеж от Бургас. Слушат внимателно, кимат на моменти с глава, личи си по погледите, че прекрасно разбират за какво говоря, ала се въздържат от изказване, тия, които се изказват когато стане дума за това има ли доброволци да се включат в проекта, да опитат нещичко да направят, говорят ето в какъв стил: – О, не, господине, вече не! Мерси, не щем повече! Опитвали сме в предишни времена, но сме се опарили, край, повече не щем. Няма смисъл. Не става нищо. Промяна не може да има. Нищичко не може да се промени. Все едно човек да се опитва да счупи стена с глава. Не помръдва, колкото искаш удряй ако си нямаш работа. Пък и няма ефект. Само си усложняваш живота. И непременно ще ти отмъстят. Затова май никой ученик няма да посмее да се включи в проекта Ви. Това ми говорят общо взето младите хора. Факт е, че никой до този момент още не се е включил, не е пожелал да се включи. Въпреки съблазнителните ми обещания за тия, които се включат, примерно да станат "много специални". И "облаги" им обещавам. (Примерно, да имат пълна свобода да решават дали да влизат в часовете по моя предмет или да не влизат!) Като стане дума за това дали някой е готов да участва, като настъпи неприятното мълчание, аз тогава казвам ето какво: – Добре де, разбирам ви, съзнавам кое ви пречи да кажете, но все пак ме вълнува ето този въпрос: ако някой ученик се заинати и продължи да се държи като бунтар, не отстъпва малодушно, продължава да задава крайно неприятни въпроси на учителките си, настоява нещичко да се промени, щото по негова преценка е по-разумно, какво ще стане с него? Примерно, на учителки, които ги занимават с ненужни неща, карат ги да учат неща от техниката, да речем, които са отдавна остарели и ненужни, най-настоятелно казва, че това не бива да се прави, че е губене на време, какво ще се случи, питам аз, на такъв ученик? И учениците ми отвръщат, че ясно е какво ще му се случи: ами като стане трън в очите на всички, ще му отмъстят, ще го тормозят, а най-накрая може и да не се дипломира, ще го изгонят от училището. Системата била такава, че няма как някой да издържи и да не се пречупи – ето това ми казват по смисъл учениците! Което наистина е вече страшно. А аз продължавам да говоря с тях по тия въпроси и да се опитвам да ги настроя да осъзнаят, че това не е толкова опасно, щото все пак живеем в демократично общество, че всички имаме съответните права, примерно правото да говорим открито каквото мислим, никой няма право да ни наказва че сме казали каквото мислим, да ни отмъщава, и други права имаме, и учениците си имат своите права и трябва да се ползват от тях, да си бранят правата когато някое началство не ги зачита, но ето, учениците ме гледат недоверчиво и се умълчават. Няма желаещи до момента, да, няма такива, вярно, аз съм питал само 2-3 класа, още не съм говорил с по-голямата част от класовете и от учениците. Тия дни непременно ще разговарям и с тях. Като идеята е учениците, които евентуално пожелаят да се включат в проекта, да получат наистина по-специален статус, всеки от тях ще има своята автономия на волята, което значи, че сам ще решава какви инициативи да предприема, с какво да се захваща, как да се държи, какви думи да казва тук и там, той ще изобретява своите активности в най-различни посоки и сфери, примерно по начините на преподаване, по проблема за дисциплината, по проблема за отношенията учители-ученици, ученици-администрация и пр. Идеята е в главите на участниците на проекта, имащи тази автономия, да се родят колкото е възможно по-свежи идеи и инициативи, разбира се, отвреме-навреме участниците в проекта ще се събират, примерно, в Дискусионния клуб на училището и ще обменят мисли и идеи, ще съобщават кой какво прави и какво иска, как вървят работите му и пр. Ако му е нужно съдействие, подкрепа и помощ, ще може да ги иска от групата съмишленици и съратници по делото за демократизация, по проекта, в който са включени, по който работят заедно все пак. Та ще видим, интересно е да се разбере какво ще се получи, аз имам предчувствието, че в тази инициатива като цяло "има хляб", дето се казва, има и голямо бъдеще. Този е пътят според мен. Разбира се, трябва да се говори и с родителите, като имаме родителска среща, аз лично ще мина по всички класове и ще кажа за проекта за непосредствена и практическа демократизация на отношенията в училищната общност; интересна ще ми бъде реакцията и на родителите. А най-интересна, не крия, ми е реакцията на учителите! И на администрацията, разбира се. Аз непременно тия дни ще разговарям и с много учители, а също и с ръководството, с хора от мениджърския екип на училището. Ще се наложи да ида да разговарям и с хора от РИО-Пловдив, с хора от по-високото министерско "доброутро", както се казва. Ще потропам на доста врати, ще разговарям с доста хора, не крия, имам голям изследователски интерес, нещо като "изследователска треска" ме е обхванала, признавам си! Искам да разбера какво ще се случи, как ще реагират тези хора. Интересно ми е да разбера дали ще се намери учител-съмишленик, който обаче да не сътрудничи само на думи, на едно чисто "теоретично ниво", а да пожелае и да поработи в тази посока, а допринесе с нещо реално, нещо практическо, да направи нещо на дело. Щото на думи всички сме все големи бабаити, да се изразя така, но на дело общо взето сме предимно страхливци, нали така излиза? Или сме "благоразумни", да употребя тази по-приемлива дума, че думата "страхливци", нищо че е справедлива и точна, е някак си обидна.

А хората не бива да се обиждат – или бива, а, като са страхливци или малодушни, бива ли на такива да им се каже това? Дали не е по-добре да им се каже, да пострадат малко, та това да стане основата на тъй желания душевен прелом? Може ли да настъпи душевен прелом без да имаме достойнството открито да си казваме истината направо в очите? Какво толкова, че някой ти е казал истината право в очите, какво има да му се обиждаш за това, та той ти прави добро? Е, била неприятна тази истина, от нея, видите ли, било боляло, какво като боли?! Ами че трябва да заболи, та да усетиш нещата, а на тази основа и да можеш в един момент да почнеш да се променяш! Но първом трябва сам да се отвратиш от себе си, от своето малодушие, от твоята склонност да правиш мерзавщини и пр. Мерзавщина е според мен да гледаш недостойното държание на много хора около себе си, а да си мълчиш - и по този начин да ги насърчаваш да продължават да затъват в малодушието си. Или в страхливостта си. Или в недостойнството си Та ще видим какво ще стане и с тази поредна моя "щура идея". Аз лично мисля, че са ни необходими най-вече такива щури идеи. Стига сме били толкова благоразумни и кротички, и изпълнителни, и мълчаливи, и търпеливи, и тихички, и покорни, щото, видите ли, "Покорна главица сабя не я сече", "Мълчанието е злато", "Езикът кости няма, но кости чупи..." и т.н., и прочее, и так далее, и ала-бала. Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не бъдете толкова прекалено благоразумни! Дайте израз малко и на способността си да бъдете поне малко по-щури! А, толкова ли е трудно това да опитате да излезете от кожата си на "изцяло положителни" и "напълно приемливи" хора? Опитайте, какво толкова ще ви се случи? Само за опита или за идеята опитайте, а? Пък тогава, като опитате да се държите малко по-различно, пак ще поговорим?! Тогава може би ще видите нещата с други очи, а? От друга позиция погледнати нещата може би изглеждат иначе, а? Какво ще кажете, защо мълчите толкова?

Проблемът не е в децата, а в негодната училищна система вторник, 16 февруари 2016 г. "Децата нямат синдром на дефицит на внимания или хиперактивност. Училищата страдат от синдрома на мирното стоене, скуката и ученето само за тестове." Ivan Gospodinov сподели снимка на Changing the education system

МОН е на път да реши кардинално въпроса с изтичането на мозъци в чужбина! вторник, 16 февруари 2016 г.

Министерството на образованието и нàуката е на път да реши проблема с "изтичането на мозъци" в чужбина: "Няма мозъци – няма проблем!" – така министърката на образованието и нàуката аргументира същината на найновата реформа.

Млади хора, жертва на българското образование, развиват предимно... погрешни мисли за образованието вторник, 16 февруари 2016 г. Начални размисли за доброто образование Ние, Вие, Те – начални размисли за доброто образование Публикувахте от TV51 в 16 февруари 2016 г.

Мое обръщение към ония, които се интересуват повече от философия – и желаят да се обучават по-ефективно по нея сряда, 17 февруари 2016 г.

Вчера бях приет във фейсбук-групата МАТУРА ПО ФИЛОСОФИЯ, която е създадена наскоро от г-н Иван Господинов, млад учител по философия от София, който, доколкото ми е известно, е завършил образованието си в Германия, но се е завърнал да работи тук и то като учител по философия в училище (не в университет, както обикновено, както е известно, повечето се врат!); интересен човек е той, привърженик е на по-модерните идеи за образованието, слушал съм го в телевизионно предаване, а също и чух изказването му на първата национална среща за свобода в образованието, която се проведе в София преди няколко години. Както и да е, та като той одобри кандидатурата ми за влизане в групата, аз счетох за нужно да благодаря и да се представя; ето какво написах в тази връзка там: Благодаря за приемането! :-) Един въпрос искам да поставя: нали и проблемите на обучението по философия (като предпоставка за успешното вземане на матурата) могат да бъдат обсъждани? Предполагам да. Искам по тази причина хем да се представя, хем да кажа нещичко, смятам, че е важно - и може да бъде полезно за интересуващите се. Аз съм автор на цяла една поредица от учебни помагала по всички предмети, изучавани в нашите гимназии от т.н. "философски цикъл", тези помагала са на съвсем свободен достъп в моя блог (има, разбира се, и хартиени издания). Съобщавам това с оглед от тях да се ползват тези, които искат да се обучават по философия по един по-различен от традиционния (в лошия смисъл на думата) начин. Само за пример ще добавя и това: поето учебно помагало по философия носи заглавието Лаборатория по философия (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират") и се състои само от въпроси, да, всички теми са развити като поредици от въпроси (които са го ползвали знаят това); има към всяка тема и идеи (откъси от философски произведения, от книги на великите философи, подбрани по съответния проблем), има казус, има алтернативи на разбирането, където в резюме са дадени "опорните точки" на съответните варианти на решение на въпроса или проблема. Мисля, че това помагало е добра основа за самоподготовка на ония, които искат да си вземат успешно матурата по философия или найвече – да напреднат във философското познание (да се изразя така) или в ползването, в прилагането на философската методология за търсене на истината. Понеже моите ученици, ползвали помагалото, винаги са настоявали и аз да давам своите отговори на съдържащите се в него въпроси (а аз отбягвах да правя това в часовете, понеже ставата така, че като учителят каже своя "авторитетен отговор", учениците вече се задоволяват с приблизителното му възпроизвеждане, а това не е добре; работата е те да търсят своите отговори!), та по тази причина най-накрая отстъпих и дадох все пак своите отговори на съдържащите се в помагалото въпроси. Е, получи се нещо като лекционен курс по философия; издадох го и му сложих заглавието Изворите на

живота (подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), издаде тази книги издателство ИЗТОК-ЗАПАД. (Тя също е на съвсем свободен достъп в блога ми, може да се ползва от всеки, и то в няколко варианта, "суровия първоначален" и останалите). Съобщавам тия неща за да са полезни за ония, които искат да се подготвят по философия, моля да не бъда разбиран в глупавия смисъл ("Я го вижте тоя пък нахалник как си прави реклама на книгите!"), не, изобщо не страдам от такива глупави страсти, не съм такъв човек, съвсем друга ми е целта, идеята и мотивацията.

Ами това е. Ако някой иска да ме пита нещо, с удоволствие ще му отговоря. Вече 33 години стават откакто за първи път влязох в класна стая като учител по философия, имаше един период от 7 години, в който работих и в университет – Пловдивския).

И последно, моля за извинение за дългото представяне. Винаги съм се вълнувал от ето какво: как преподаването (не само) на философия може да бъде осъвременено, кой подход е най-ефективен и пр. В последните години се захванах да представя на читателите (учители, ученици, родители, граждани) своите възгледи, до които съм стигнал след много години търсения, един вид да споделя с тях опита си, своята лична философия на образованието. Получи се една поредица от книги около проблема за промяната на философията и стратегията на образованието в България. (Тук няма да изброявам заглавията на тия книги, но те също са съвсем свободен достъп в блога ми, имат и хартиени издания.) Който се интересува от тия неща, може да ги ползва. Те също имат връзка с не само с матурата по философия, но и с обучението по този предмет, пък и не само по него. Нещата са свързани. Философията по моето дълбоко разбиране следва да бъде нещо като "локомотив" на промяната към добро в българското образование. Което, за жалост, съвсем не е в бляскаво положение, по моята преценка. И ние, учителите, учениците, родителите сме тези, които сме длъжни да направим всичко за да променим нещата, от нас зависи ако не всичко, то много, и то най-важното. Аз лично не вярвам в промени, правени по директива или по команда отгоре; истинските неща стават отдолу, този е начинът. Е, всичко добро ви желая! Питайте ако има нещо, с удоволствие ще разговарям по всякакви въпроси с мислещите хора, които са членове на тази група! :-) ДОБАВКА: Ето още нещо за И.Господинов, по-точно от него:

Казус: Как гледате на фантастичната възможност Гаяне Минасян да стане министър на образованието в България? сряда, 17 февруари 2016 г.

Ето какво написах тази сутрин във фйсбу-групата ПЕДАГОЗИ, първо представих една чудесна статия, а след това направих един провокативен увод към нея: Демократичната образователна система в Дания, Автор: Гаяне Минасян Дания е една от водещите демокрации и икономики в света. Според Индекса за икономическа свобода за 2015 г. тя има максимални оценки за върховенство на закона и пазарна свобода. Freedom House (независима организация, следяща развитието на демокрацията по света) дава на Дания максималната оценка за граждански и политическа свобода и съблюдаване на човешките права. Дания отделя изключително внимание на образованието – близо 9% от БВП отиват за образование. Образованието в Дания е такова, че децата се превръщат в изключително социално активни граждани – те израстват убедени, че тяхното участие в политическия процес има значение. Това личи например във високата избирателна активност – над 85% от гражданите участват в изборите през 2015 г. Те израстват и изключително продуктивни в работата си – според OECD Дания е сред водещите държави по продуктивност на работещите в света. Не е случайно, че образователната система в Дания дава такъв резултат – тя е една от най-старите демократизирани образователни системи. Един от измерваните от Freedom House компоненти е свободата на сдружаване. Част от тази свобода е нецензурираната възможност за основаване на училища, съществуваща в Дания от над 160 години. История на демократизацията Демократизацията на образователната система в Дания е резултат от обществените движения, които трансформират датското общество от средата на XIX в. Още от началото на XIX в. Грундвиг и Колд формулират и настояват за правото на родителите да избират образованието на децата си, което поражда силно движение за родителска отговорност. Преди това в Дания цари абсолютна монархия с патерналистичен крал, който знае по-добре от "обикновените" хора какво е добро за тях. Това важи за всички области от обществения живот: политика, образование, религия и бизнес. В средата на XIX в. обаче, паралелно с процесите на религиозна реформация, у хората се заражда увереността, че те са способни да поемат отговорност за собствените си дела, семейство и деца. (Прочети ДО КРАЯ) Моят увод към една евентуална дискусия: Много интересно и поучително за български учители особено четиво. Впрочем, ето и едно казусче за обсъждане: в коментарите към тази статия някакъв човек е изказал следното мнение "Гаяне Минасян – министър на образованието!". Как гледа на такава една фантастична възможност учителската общност? – ето това искам да ви попитам. Надявам се повече хора ще се изкажат – стига и тази публикация да не бъде премахната от толкова строгия администратор, който редовно маха вече всяка моя публикация в групата... И към вас, читателите на блога, отправям същия въпрос, ще се радвам да прочета повече отговори. Хубав ден ви желая! И приятна дискусия да си пожелаем!

Как търпиш да си просто тухла в стената?! сряда, 17 февруари 2016 г.

А? Как допускаш това?!

Разговорът ми с началника на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ Е.Джасим, изживяващ се като цензор и екзекутор на "неправилно мислещите" четвъртък, 18 февруари 2016 г. С г-н Emil Jassim, учител по история, който е администратор на закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ в последните дни преди изключването ми от групата си поговорихме доста, обсъдихме важни въпроси, които по моя преценка имат принципен смисъл. Нашият разговор е много показателен най-вече за точната преценка на онова психологическо и нравствено състояние, в което се намира българското образование и в частност българското учителство. Ситуацията в това отношение, както сами ще се убедите, изобщо не е бляскава и в това отношение. Което може би е най-главното, в смисъл че от това състояние, имам предвид личностното, нравственото, психологическото, ценностното и пр. на българското учителство зависи много, да не кажа всичко. По тази причина, въпреки несъгласието на г-н Jassim, аз на своя отговорност рискувам и решавам да дам пълна публичност на нашия разговор, предвид това, както казах, че той е свързан с един въпрос от изключителна обществена, гражданска, пък и национална важност. Просто копирам и публикувам разговора ни, както се е състоял; позволявам си само поправянето на някои грешчици, щото нали знаете, при бързането, хората грешат в писането, особено пък ако са силно възбудени, ядосани на нещо и пр. Та ето какво си казахме: Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, това е поредната молба да не използвате аргументи към личността на когото и да било в доказването на изводите. Моля Ви, обърнете внимание, че е поредна молба, но следващата ще е последна. Визирам тази публикация в група "Педагози": Когато разбрах, че гласят г-жа Кунева за министър на... образованието и нàуката, дълго време не можах да загрея каква връзка има тя с образованието и особено пък с нàуката. Признавам си, дълго си блъсках главата над тази загадка. Докато тази сутрин не ми се откри цялата истина: амче г-жа Кунева беше избрана на този пост щото има външния вид на една типична строга даскалица, ето по тази причина най-вероятно и нашият тъй умен премиер я е възприемал за даскалица, годна да бъде министър именно на образованието и нàуката. Защо ви казвам тия мои малки наблюдения и открития ли? Ето защо, правя сега необходимия извод от тях (и ний, философите, не сме толкова скарани с мисленето, както на някои хора изглежда!): Г-жа Кунева, до този момент известна като примерна политическа бюрократка, стана министър на... образованието и нàуката най-вече защото има все пак външна физиономична прилика с типова и строга българска даскалица; по тази причина и на това основание осъществяваната от нея политика ще има само външна и най-отдалечена прилика със същинските и действителните, а също така и с коренните потребности на младите хора от едно висококачествено и съвременно образование. Дано не съм прав в заключението си, дано пак аз бъркам, но не мога да скрия, че този извод се появи в моето бедно съзнание на редови български учител по философия, който много-много не си държи затворена устата и по тази причина непрекъснато си навлича какви ли не проблеми...

Изпращам Ви това съобщение от името на всички администратори на групата след наистина многобройни сигнали на потребители. Ангел Грънчаров каза: Вие за мой цензор ли се изживявате? :-) Emil Jassim каза: Съобщението няма за цел да започнем дискусия, а е само уведомително. Г-н Грънчаров, общността, съставляваща група "Педагози" сама е изработила, предложила, обсъдила и гласувала правилата. Ангел Грънчаров каза: Опитайте се да си представите какво всъщност казвате, помислете малко. Това за "многобройните сигнали на разтревожени другари" е добре известен отглас от миналото. :-) Кое правило съм нарушил по-точно, бихте ли ми го цитирал? Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, никога сигналите не биха имали стойност, ако не са свързани с очевидното нарушение на правилата. Многократно администраторите са пренебрегвали дори повече сигнали, когато са били плод на емоция и не са засягали нарушение на правилата. В случая само Ви уведомявам. Не изразявам никакво отношение. Ангел Грънчаров каза: Първо правило: забранено е да се разсъждава, това ли правило съм нарушил? Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, едно от важните правила е неизползването на аргументи към личността. Ангел Грънчаров каза: Между другото моля да ми дадете точен цитат на правилото, което съм бил нарушил. Emil Jassim каза: 6. Спазване на ЛОГИЧЕСКИТЕ и ЕТИЧЕСКИ правила за водене на диспут. Ангел Грънчаров каза: Аз спазвам тия правила. Emil Jassim каза: Вероятно сте бил извън групата, когато сме обсъждали, че аргументите към личността не са приемливи за нашата общност. 10.Не се допускат постове и коментари, които обиждат, злепоставят, нарушават добрия тон и накърняват достойнството на членове на групата. Ангел Грънчаров каза: Това нещо "аргументи към личността" е Ваша лична интерпретация. За Вас лично, очевидно, хората, които са някакво началство, не могат да бъдат критикувани. Ничие достойнство не съм нарушил, апропо, за Вас важат ли тия правила? Щото именно Вие нарушихте моето достойнство. За каквото не се сетихте, за това не ме охулихте... Вие от първата секунда на възстановяването ми в групата се захванахте за ме провокирате, очевидно с оглед да ме изгоните от групата. ОК, щом толкова ме мразите, изгонете ме. Тъкмо тогава всички като един ще хвалят управляващите, няма да има такива като мен, които критикуват разните началства. Ако това е Вашето разбиране за "демокрация", мигновено ме изгонете. Emil Jassim каза: Това пък правило нарушихте в случая с члена на групата Милена Дамянова. Г-н Грънчаров, обърнете внимание, че по някаква причина все се опитвате да се изкарате жертва, а нещата стоят просто - една общност е приела по възможно най-демократичен начин едни правила. Ангел Грънчаров каза: :-) Значи който е депутат, е нещо като "свещена крава", тъй ли? :-) Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, тя е редови член на групата като всеки друг. За когото и да напишете, че е направил кариера защото е правил секс с някого, Вие преминавате една етична граница, която за общността е неприемлива. Ангел Грънчаров каза: Очевидно правилата, щом допускат различни интерпретации, се нуждаят от обсъждане. Не съм писал, че въпросната другарка е правила секс с когото и да било, изопачавате думите ми. Emil Jassim каза: Както може би не забелязвате, водя този разговор с Вас на лични съобщения, а не в групата, за да пазя Вашето достойнство. Вижте какво сте писал: Аз лично смятам, че г-жа Кастрева ще бъде отново назначена за зам.-министър на образованието, няма начин да не я върнат, тя е точно изображение, нещо като символ на нашата смехотворна образователна система. Ако искате, можем да обявим облог дали тя ще бъде върната на поста си или няма да бъде върната? А Даниел Вълчев дали няма да се съгласи и формално да бъде министър, пък макар и само заместник? Как мислите по този казус? Трето, М.Дамянова (на фона на министъра на образованието и науката Кунева) вече взе да минава за "голям образователен капацитет", чух или четох някъде, че тя била най-подходяща за поста; не знам как ви звучи на вас това твърдение, но на мен ми звучи смехотворно. Как у нас се става "голям образователен капацитет" или "велик експерт в образованието"? Ето, аз 33 години съм учител (в училище и в университет също така съм работил), преди това съм се подготвял за учител много години (като ученик и студент), пък очевидно не съм толкова голям "капацитет" като някои други хора. Дали за да стане човек "голям образователен капацитет" не трябва да е бил в леглото на некой образователен министър? Просто питам. За мен това е любопитна загадка... Става дума за тази Ваша публикация. Ето, аз 33 години съм учител (в училище и в университет също съм работил), преди това съм се подготвял за учител много години (като ученик и студент), пък очевидно не съм толкова голям "капацитет" като г-жа Дамянова? Дали за да стане човек "голям образователен капацитет" не трябва да е бил в леглото на некой образователен министър? Това са Ваши думи. "Тъй че не мога да приема "логиката" и патоса на изказването Ви в полза и на Кастрева, и на Дамянова (за последната предпочитам да си замълча, щото е излишно да се говори, случаят е пределно известен!)." Това също. Моля Ви, разберете ме. Говоря с Вас напълно любезно и в уведомителен режим. Сега излизам. Ангел Грънчаров каза: Аз там говоря по принцип. :-) Вие защо го възприехте по адрес на г-жа депутатката? :-) Emil Jassim каза: Желая Ви приятна вечер и хубав уикенд!

Ангел Грънчаров каза: Можете да ме изгонвате от групата. Очевидно ще си постигнете целта. Угодничеството пред управляващите обаче не е достойна позиция. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, ще Ви помоля да не ме обиждате и да не използвате отново нерелевантни аргументи. Уведомих Ви, че нарушавате правилата. Моля Ви на лични съобщения да не го правите повече. Моля Ви, не използвайте подобни нерелевантни аргументи, а проявете разум, какъвто би следвало да Ви подхожда. Ангел Грънчаров каза: Поставил съм проблема как така г-жа Дамянова стана толкова голям образователен експерт. Не крия, че това за мен е голяма загадка. Това съм казал. Това за леглото е допускане. :-) Хипотеза. Когато човек разсъждава над някои загадки, той прави допускания. Не е твърдение. Във въпросителна форма съм го казал. Emil Jassim каза: Желая Ви лека вечер и приятен уикенд! Ангел Грънчаров каза: Да не се разсъждава, да не се правят хипотези и пр. не е проява на разум. А на малодушие. Угодничеството пред силните на деня пък е мерзост. Мерси, и на Вас! Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, страхотно е, че слушате Пинк Флойд. Също съм фен. За последен път Ви предупреждавам, че нарушавате правилата. Нямам намерение да започвам разговор, а само Ви уведомявам. Досега съм този сред администраторите, който Ви "пази". Очевидно аз съм този, който комуникира с Вас. Ангел Грънчаров каза: Кое правило съм нарушил този път? Не слушам по правилен начин Пинк Флойд? :-) Emil Jassim каза: След този случай няма да ми бъде възможно да извадя каквито и да е аргументи. Вижте, ако искате да се изкарате жертва и не разпознавате моята добронамереност, само мога да съжалявам. Казах Ви, че съм единственият сред администраторите, който Ви защитава именно от принципни съображения. Ангел Грънчаров каза: Поне ме уведомете какъв грях съм сторил? Това че мисля ли ми е грехът? :-) Или че не мълча? Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, в случая с Пинк Флойд нито мислите, нито крещите. Просто нарушавате правилото, че не се споделят неща, които нямат връзка с образованието. Да, знам, ще кажете, че това има връзка, че всичко има връзка и знаем на какво заприличва групата, когато всеки започне да поства каквото си пожелае. За последен път Ви обяснявам, че правилата са предложени, обсъдени, гласувани и приети от цялата ОБЩНОСТ. Ако не Ви харесва какви правила е задала тази ОБЩНОСТ, може би не е Вашата. Ако нарушавате правилата й, тогава със сигурност Ви показва червен картон. В случая това е последният жълт картон. Свалям своята егида от Вас пред останалите администратори защото нямам аргументи, че искате да сте част от общността. Нарушаването на правилата, приети от нея, показват тъкмо обратното – че не я зачитате. Наистина ме карате да се чувствам крайно неприятно, обяснявайки това на философ. Желая Ви хубава вечер! Ангел Грънчаров каза: :-) Пределно съм Ви признателен за обяснението и поучението! Не желая да откривам дебат, но на места звучите смехотворно. Това обаче си е Ваш избор. Хубав ден Ви желая! Само да Ви попитам: през цялото време имам чувството, че се... шегувате, че не е възможно НАИСТИНА да мислите така, че това, което казвате, е майтап – вярно ли ми е чувството, или Вие наистина се държите така, наистина мислите това, което казвате? Много ми е интересен този въпрос, не допускам, че действително сте толкова тесногръд, простете за думата, но не се сещам сега за по-подходяща. Имах представата, че сте модерно мислещ, разкрепостен човек, а Вие се държите като някакъв педант. А пък типичното даскалско поведение не Ви отива. Та все пак опитайте да ми отговорите на въпроса. Все имам очакването в един момент да кажете, че сте се пошегувал. :-) И още един въпрос да Ви задам, ако наистина съзнателно говорите тия неща, а не шеговито: Вие давате ли си сметка за това каква атмосфера насаждате в тази общност благодарение на въпросните "правила", според които хора като мен, дето не се вместват в тесните, в обидно тесните Ви представи за "дължимо поведение", за "държане на учител" и пр.? Гонейки хора като мен, Вие осъзнавате ли какъв дух обхваща въпросната общност? Недейте така, учителите следва да се по-широко скроени личности, не бива чак толкова да обиждаме съсловието! Та значи филмът "Стената" няма отношение към образованието, иначе Ви поздравявам за шегата! :-) Прочее, като член на общността официално предлагам преразглеждане на дискриминационните правила, които се прилагат от администраторите така, че в групата е наложена варварска цензура. Ако изобщо уважавате принципите на демокрацията, сте длъжни вие, администраторите, да предложите такъв един дебат в групата по въпросните дискриминационни и цензорски прилагани правила. Хубав ден Ви желая! Дадох Ви известна храна за размисъл! Надявам се, че ще поразмислите. Демократично мислещият човек се пази от тъй коварното самочувствие, че единствен той е прав. Това е много точен критерий за разграничаване на автентичните демократи от ментетата... Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, няма да чета "ферманите" Ви. Желая Ви хубав ден! Ангел Грънчаров каза: Проблемът си е изцяло Ваш, можете да се излагате колкото си искате! :-) Ех, г-н Джасим, нима не разбрахте поне това, че не аз толкова губя от изгонването ми от групата ПЕДАГОЗИ, а групата губи от това?! :-) Поне това нима не можете да го осъзнаете?! Чудна работа че не осъзнавате дори и това! Но поне се разбра, че администраторите на тази група абсолютно не знаете, първо, що е личност, второ, що е това свобода, трето, че не уважавате нито личността, нито нейната свобода, по-нататък стана ясно, че сте принципни врагове на демократичния дебат, а това значи и на самата демокрация, а това са все качества, които ви дискредитират и на учителското поприще. Казвам ви тия неща не от някакво злорадство, а защото съм силно озадачен как е възможно да се случи такова нещо тъкмо в наше време. Спирам дотук, за да не се изморите при четене, разбрах, че не обичате да четете. Съобщавам Ви, че ще публикувам нашия разговор тук, на лични, в блога си, защото смятам, че той има не лично, а принципно значение. Вярвам, че няма да имате нищо против. Нека да видят хората кой е прав, кой е крив, нека да имат възможността да си съставят мнение. Щом се опитвате да ми затворите устата или да ме лишите от глас с изгонването ми от групата, ето, аз ще продължа да говоря на други места. Апропо, нима не съзнавате колко е тъпо да се опитвате да затво-

рите устата на човек като мен – ами че това е невъзможно! :-) За щастие блажените времена на цензура, авторитаризъм, на ненавист към свободата, на комунизъм минаха! И всички ония, които се държите така анахронично, сте чисто и просто смешни и жалки... Бъдете здрав! Малко инфо: Можете да сложите линк в групата, от която ме изгонихте! :-) Ако сметнете че е важно... Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, имам против да го публикувате, защото имам това право по конституция. Ще Ви помоля да не нарушавате и Конституцията. И допускате една логическа грешка, но това не Ви е за пръв път – обичам да чета и чета много. Вашите неща не чета. Правете разлика. И не, не смятам, че групата, общността ни губи от Вашето отсъствие. Който Ви чете нещата (2-ма или 3-ма от над 8000) ще Ви следва и на личния профил. :-) Бъдете здрав! Ангел Грънчаров каза: Това че не четете написаното от мен (както твърдите) просто показва, че по-сложни четива, съдържащи по-дълбок смисъл, т.е. четива, писани от философ, не са Ви по силите най-вероятно. Това се забелязва с просто око по Вашите изяви, философската Ви подготовка е много слаба. Веднъж с Р.Радев се счепкахте и тогава се изложихте много, щото си пролича, че съвсем не знаете що е това философия. Аз писах по този повод и Вие най-вероятно оттогава ми имате зъб, та сега си отмъстихте така глупаво. Така че не нужно да се хвалите с това, от което, ако разбирате, би следвало да се срамувате. Повърхностно мислещите хора, на които им е чуждо философското вникване, на тази база им куца и тяхната специална подготовка. Примерно историк със слаба философска подготовка не може да е добър историк. Историята не е архиварство. Иска се тълкуване на фактите, свързани с историческите феномени, постигане на техния цялостен човешки смисъл. Прочетете моята книга Страстите и бесовете български, там съм осветлил тия въпроси на методологията на историческото познание, ще имате полза от това. Казвам Ви тия неща за да Ви помогна. Аз съм великодушен човек, такива сме ний, философите. Че Ви дразня толкова това също е хубаво, то е признание за моите качества smile emoticon А за публикуването на нашия разговор: ще го публикувам въпреки несъгласието Ви. Вие можете да възразите само ако не съм предал точните Ви думи. Понеже това е диалог, един вид двамата сме "съавтори", аз имам също правата да решавам какво да правя с него. Не разбирам обаче защо толкова се срамувате от придаването на публичност на разговора ни, та нима Вие пред хората говорите едно, а пред мен – съвсем друго? Нима си позволявате в единия или другия случай да лицемерите?! Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, простете, но явно не разбирате, когато по най-деликатен начин се опитвам да Ви кажа нещо просто – не сте ми интересен. Не Ви намирам дори за посредствен философ. Сигурно сте добър човек, но Вашата логорея и слаба логика не ме впечатляват. Извинявайте, но няма как да сте ми интересен. Общувам на живо, а и виртуално с много хора, част от тях са изключителни умове. Често разговарям с проф. Калин Янакиев. Нали разбирате колко сте далече от него? Или от Сашо Кьосев... Или от Ивайло Дичев... Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тъй ласкавата оценка за моите качества, която е още по-великодушна по причина на това, че съвсем не ме познавате, а вероятно и книгите ми не сте чел! :-) Emil Jassim каза: Моля Ви, нека прекратим тоя разговор, защото не бих желал да Ви притеснявам или обиждам. Просто не сте ми интересен нито като мисъл, нито като поведение. Ангел Грънчаров каза: Просто си позволявате да говорите глупости защото сте ми уязвен за нещо, но не е този начинът да си отмъстите... Emil Jassim каза: Всеки Ваш отговор само затвърждава нежеланието ми да чета логореичните Ви излияния. Не, г-н Грънчаров, Вие сте толкова далече от живота ми, от идеите ми, от принципите ми, че няма как да Ви имам зъб. Разберете го. Възможно е за някого просто да сте досаден с посредствеността си. Всеки Ваш отговор само затвърждава нежеланието ми да чета логореичните Ви излияния. Пак Ви казвам – общувам на ежедневна база с изключителни умове и Вие просто сте скучен. Вероятно има хора, за които сте интересен. Просто аз не съм от тях. Толкова ли е фатално? Не. Ангел Грънчаров каза: Вие не сте на себе си, та по тази причина напълно Ви разбирам. Гневният самолюбив човек, имащ неадекватна преценка за себе си, обикновено се държи крайно обидно най-вече за самия себе си; ала това няма как да го осъзнаете. Апропо, забелязал съм, че думата "логорея" е любима на ония, които не умеят да пишат. :-) За свое самоуспокоение са я измислили. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, наистина не намирам какво повече мога да Ви кажа. :-) Явно не приемате, че е възможно да сте скучен за някого. Ами... ОК. Съжалявам. Ангел Грънчаров каза: Мен слабо ме вълнува какъв съм за Вас лично, това си е лично Ваш проблем. Който показва много. Изпуснахте си нервите, изложихте се твърде много, интересно е, че даже не Ви е срам заради думите Ви. Но поне си изказахте това, което ви тежеше на душата, нали така? :-) Emil Jassim каза: Сега продължавам с текста и приключвам с разговора. Желая Ви хубав ден! Ангел Грънчаров каза: Думата "скучен", която е повтаряте толкова, тъкмо по тази причина не е истинската дума за да обозначите своето отношение към мен. Друга е думата. Потърсете я. Една загадка за Вас, един хубав казус за мислене. Ето че неусетно се захванах с Вашето философско образование. Впрочем, а по психология сте съвсем бос. Непростимо е за учител да прави такива груби психологически грешки... Всичко хубаво, като публикувам разговора ни около моето изключване с това толкова пикантно продължение, можете да го видите; ако имате претенции относно вярното предаване на Вашите думи, ще можете да ги предявите. Просто копирам какво сме си говорили тук и го пускам; да чете народът! Има смисъл, поучителни са тия неща според мен. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, не съм съгласен да публикувате частна кореспонденция. Конституцията я е обявила за неприкосновена.

Ангел Грънчаров каза: Това не е частна кореспонденция, Вие в случая се явявате като лице, натоварено с обществена функция, която, по моето мнение, изпълнявате некадърно, за никакво частно лице не става дума тук, нито пък за частна кореспонденция. И ние разговаряме не по лични или частни въпроси, а по въпроси, имащи обществен смисъл, правим дебат по тях. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, това е частна кореспонденция по всеки смисъл на закона. Ако беше публична, щеше да е в коментар публично. Бъдете така разумен, че да не нарушавате конституцията. Единствен от админите бях във Ваша защита, но Вие явно не разбирате моята добронамереност. Никой от другите админи не желаеше да разговаря с Вас. Затова аз се наех с тази задача. Ангел Грънчаров каза: Вие говорите с мен от позицията на администратор на една общност, т.е. не като частно лице. Помислете и се опитайте да схванете поне това. Тъй че нищо лично или частно няма в нашия разговор. Както и да е, след около половин час ще излезе нашия разговор в блога ми, пък Вие реагирайте както искате, щом го смятате за нарушение на Конституцията, потърсете си правата по законния ред. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, говоря с Вас частно, след като е в лична форма на кореспонденция. Явно сте толкова отчаян в търсенето на внимание, че сте готов на всичко. :-) Ангел Грънчаров каза: Формата на водене на разговора е нещо формално, както показва и самата дума, по същество разговорът ни е за нелични неща, а за обществено важни. :-) Emil Jassim каза: Като виждам колко хора реагират и Ви четат, всъщност нямам нищо против. Лично е, че сте скучен, г-н Грънчаров. Ще публикувате ли и тази част? :-) Желая Ви лек ден! За разлика от Вас виждам по-далече от пъпа си и имам да върша неща. Всичко добро! Ангел Грънчаров каза: Това за търсенето на внимание вероятно Ви е добре познато... щом толкова силно Ви вълнува! Ще публикувам всичко. Целият Ви резил ще се види там! :-) Хубав ден Ви желая! И Вашите ученици ще видят как се излагате! :) Emil Jassim каза: (Показва пръст, но не среден, а палец, както правят нашенските социалисто-комунисти по митингите си в промеждутъците, в които не държат с ръцете си кебапчета!) Ангел Грънчаров каза: Апропо, не беше все пак нужно да ми отправяте чак толкова комплименти, не съм ги заслужил; думите Ви спрямо мен, като вземем предвид това, че Вие сте горещ поклонник и защитник на другарките Кастрева, Дамянова и на всички други, които са били министерски началства или имат някакъв пагон, та хулителните думи, излезли от устата (в случая изпод пръстите) на човек от Вашия човешки тип, за мен са прекалено ласкателен комплимент, който, кълна се, не заслужавам! :-) Просто немаше нужда да ме хвалите толкова! :-) Но хайде, щом сте решил, хвалете ме! :-) Хубав ден Ви желая! Заповядайте ако искате да Ви дам още някой и друг урок, било по философия, било по морал, било по възпитание, било по личностно развитие, било по психология; уверявам Ви, имате спешна нужда от такива уроци...

Моето прощално обръщение към членовете на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ, в която витае недопустима оруеловска атмосфера на пълна нетърпимост към мисленето! четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Ето какво обръщение написах тази заран в закритата фейсбук-група ПЕДАГОЗИ. Помествам го и тук, понеже найвероятно то ще бъде изтрито от първия администратор, който влезе в групата; в тази група витае ужасна атмосфера на страх и най-грозно незачитане на най-елементарни човешки права - в нея всеки най-малък повей на другоячемислие (да

кажеш нещо различно от общоприетите баналности!), да не говорим за свободомислие, се наказва жестоко. Та ето какво си позволих да напиша там тази сутрин: Като член на тази общност официално предлагам преразглеждане на дискриминационните правила, които се прилагат от администраторите така, че в групата е наложена варварска цензура. Ако администраторите изобщо или поне малко уважават принципите на демокрацията, са длъжни самите те да предложат такъв един дебат в групата по въпросните дискриминационни и цензорски прилагани правила. Понеже имам известни съмнения в тази посока, в смисъл, че те ще проявят доблестта да предложат този дебат, ето, аз подхвърлям идеята пред всички, та да има възможност по казуса най-свободно да се произнесе всеки един член на групата.

Ако администраторите изобщо му дадат такава една възможност. Понеже съм убеден, че и тази моя публикация ще бъде премахната при първа възможност. Най-големият куриоз е, че вчера като поставих линк към откъс от филма "Стената" на Пинк Флойд с малко посвещение от мен (три-четири думи само!) то мигновено е било премахнато, а администраторът Джасим има добрината да ми съобщи, че това било поредното мое нарушение на правилата: бил съм поставил постинг, който бил нямал отношение към затаете дъх или се фанете някъде за да не паднете! – бил нямал значи отношение към проблемите на образованието! :-) И това била вече последната капка за поредното ми изритване от групата! Аз имам вече не само чувството, но и ясното съзнание, че в тази група има ужасно груб диктат на самозабравили се администратори, които се изживяват като цензори, като контрольори на нашите мисли и думи! Което е довело дотам, че мислещите, стойностните като личности членове на групата само мълчат, не желаят да се изказват, т.е. администраторите са потъпкали нашето свещено право на свободно изразяване на мислите! В групата има една непоносимо тъжна и тягостна атмосфера. Този е естественият резултат от потъпкването на свободата в нея уж в името на някакви "свръхморални правила", превърнати в нещо като "свещена крава". Глупава работа е тази, дами и господа администратори и администраторки! Спрете се поне малко, замислете се какво си позволявате да правите, вие в кой век изобщо живеете?! Тия неща са недопустими, все пак живеем в 21-ви век! И е най-скандално това, че тези неща се случват тъкмо в група, съставена само от учители, от хора, занимаващи се с образование и възпитание на младите! Аз за по-добър и красноречив пример от този, илюстриращ окаяното положение, в което се намира българското образование, простете, но не мога да се сетя! Толкоз. Най-вероятно и това мое обръщение ще бъде изтрито, а аз ще бъда изгонен (за кой ли път) от групата. Не е трудно да бъдат предвидени реакциите на въпросните администратори. В такъв случай приемете тия мои думи (ако изобщо ще имате възможност да ги прочете!) като мое прощално обръщение към цялата група. Колеги, как можете да търпите това отношение?! Нима е поносима за вас тази обстановка в групата? Моля ви, направете нещо, та работите да потръгнат, така доникъде няма да стигнем!? Обадете се поне! Защо мълчите?! Нима ви е страх от репресии?! Нима жертвате и свобода, и достойнството си (като личности и като учители) само заради презрения комфорт да членувате в група, чието "началство" изобщо не уважава вашите права?!

Без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става менте-образование! четвъртък, 18 февруари 2016 г. Ние самите – аз, ти, той, тя... – сме промяната, а свободният човек не търпи застоя; обичащите свободата обичат промените; без свобода в човешкия свят всичко губи смисъла си, а нещо е ценно доколкото е израз на свобода, доколкото се определя от свобода. Правете си сметката в какво състояние се намира българското образование, което не знае що е свобода, в което свободата е забранена – сякаш живеем в някакъв кошмарен и прокълнат оруелов свят! Аз съм ЗА свобода в образованието, защото без свобода образованието става пародия на образование, имитация на образование, става менте-образование. #СвободноОбразование ЗАБЕЛЕЖКА: Днес бях изгонен от затворената фейсбук-група ПЕДАГОЗИ, което е символично: след един ден в София ще започне работата си Втората национална среща за свободно образование в България, в която ще участвам!

Яков Хехт ще говори за смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа четвъртък, 18 февруари 2016 г. През 1987 г. Яков Хехт основава Демократичното училище в град Хадера, Израел. Това е експериментално държавно училище за 400 деца на възраст от 4 до 18 години. В демократичното училище всяко дете създава своя учебна програма и определя какво, как, кога и с кого да учи. Училището се управлява демократично и всички учители, деца и родители са добре дошли да се включат като партньори в тази дейност. Яков Хехт пренася процесите на демократизация и в стотици традиционни израелски училища, а и зад граница По-късно поставя началото на модела на Градовете-училища, който превръща целия град в образователна среда. Яков Хехт ще говори за Смяната на парадигмата в образованието: от пирамида към мрежа. С появата на „вълната на знанието“ пирамидалните организации не могат да издържат на цунамитата на иновациите и знанието. За да може образователната система да служи за създаването на мрежови структури, тя трябва да промени курса си – трябва да престане да подготвя учениците за живот в сриващите се пирамиди и вместо това да започне да ги подготвя за живот в новата ера – ерата на знанието. Как би изглеждала новата образователна система, структурирана съобразно мрежовата парадигма? Gayane Minassian

Ще станем демократични само като започнем непосредствено да практикуваме демокрацията още от училищата петък, 19 февруари 2016 г.

„Колелото“ на демокрацията

Демократичната образователна система е основна предпоставка за възпитаване на демократично мислещи и социално активни граждани. Демокрацията не е просто предмет, който, ако бъде въведен и бъде преподаван, ще създаде желаните нагласи. Да се научиш на демократичност е въпрос на усвояване на умения, не на зазубряне на информация. То е същото като карането на колело – колкото и квалифицирани учители да се заемат с преподаването му, какъвто и учебен план да разработим и какъвто и учебник да напишем за карането на колело, учениците няма да се научат да карат колело, докато не им дадем самото колело да поиграят с него. В много области от живота личният опит е решаващ и има предимство пред теоретичните знания. Ето защо в контекста на България, ако желаем активни, социално ангажирани и демократично мислещи граждани, няма друг начин, освен да демократизираме образователната си система. Към днешна дата тя е наследник на тоталитарното ни минало, изцяло пирамидална и бюрократична структура без реално учителско, родителско или ученическо участие, без реална алтернатива в лицето на частни или свободни училища с различни педагогически подходи. Именно това е причината, поради която сред младите хора продължават да се възпроизвеждат недемократични нагласи и социална апатия въпреки номиналното съществуване на България като демократична страна. Крайно време е да позволим на децата да се учат на демокрация, на сътрудничество и на социална активност от личния си опит. Крайно време е да им позволим да го правят в училище. Гаяне Минасян (Виж: Демократичната образователна система в Дания)

Обявата за едно интересно и знаменателно предстоящо събитие в ПГЕЕ-Пловдив февруари 19, 2016 юли 1, 2016

Това е обявата за едно наистина много интересно събитие, което ще се проведе съвсем скоро в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам я тук с такава една цел: ако евентуално от други училища в Пловдив, в населените места около Пловдив, пък и от цялата страна се заинтересуват по темата, да имат възможността да дойдат на дискусията и да научат за какво става дума. Нищо не пречи прилагането на този проект да започне и в много други училищни общности, не само в тази на ПГЕЕПловдив. И още нещичко искам да отбележа, което, струва ми се, е важно, пък и има принципно значение.Часът на проявата е такъв, че в нашето училище по това време на учениците им предстои да влизат в час, т.е. проявата е насрочена в учебно време. И това не е случайно, това не е недоглеждане, а е съвсем умишлено. Значи ония ученици, които искат да присъстват, да участват в сбирката на Клуба, са поставени в ситуация на избор: или трябва да измислят, да изобретят нещо, та все пак да могат да дойдат на дискусията, или пък ще предпочетат да не рискуват и ще си отидат в класната стая

за да си бъдат в час. Свободата и демокрацията са това: сам да избираш, да решаваш какви ли не проблеми, и то често значително по-сложни от такава една дреболия: дали да вляза в час или да не вляза – та да отида на сбирка в Дискусионния клуб. Аз вярвам, че тия ученици, които преценят, че за тях лично е по-важно все пак да дойдат в Клуба, те ще успеят да решат възникналия проблем (примерно като отидат да поговорят с преподавателя си, да му обяснят ситуацията и да го помолят да ги извини за това, че няма да могат да отидат в час; или нещо друго могат да измислят, сигурно има и други варианти). Ето, който все пак успее да реши този проблем и дойде в Клуба по това време, той вече ще е направил нещо съвсем практическо по промяната на отношенията в нашата училищна общност, и то именно по посока на нейната реална демократизация! И това вече ще е едно малко лично постижение в движението му към реалната, действителната свобода. Ония пък учители, които силно искат да участват в сбирката на Клуба (а допуснем, че има и такива!), а пък в същото време имат учебен час, и те са поставени в сходна ситуация на избор: или да си водят часа, или пък, защо не, стига да преценят, че това ще е в интерес и на учениците им, да дойдат на дискусията заедно с техните ученици (разбира се, стига учениците да пожелаят това, стига те да са съгласни!). И ето, ако това все пак стане, ако и учителят, и учениците му, понеже силно са го пожелали, все пак дойдат на дискусията, това ще е още една победа по пътя на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, а и (нека да имаме достойнството да признаем и това!) това ще е факт на живота, свидетелстващ, че е възможно да надмогнем както страха, така и толкова тровещия всекидневието ни формализъм. (За тия от вас, които не учат и не работят в ПГЕЕ-Пловдив, но пак искат да присъстват на сбирката на нашия ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ – такова му е пълното наименование – и при това имат ангажименти в този ден и час, за тях също предстои да намерят някакъв изход, някакво решение на възникналата трудност; и така да покажат, че не се плашат от трудностите, не се отказват заради тях, напротив, трудностите им дават повод да покажат силата на духа си!) Аз там, като встъпление към дискусията, ще изложа идеята си, ще разкажа накратко до какво тя се свежда. Тия, които са чели редовно блога ми, знаят какви са моите разбирания по този въпрос. Не можем да чакаме инструкции и команди отгоре за да се променяме, не може човек да очаква да стане свободен по заповед отвън или като иска позволение за това от началството, свободата е нещо съкровено и лично, но тя има и огромен общностен смисъл, понеже общността, в която има критично мнозинство от свободолюбиви хора, просперира и постига успех след успех, завоевание след завоевание, докато общностите, съставени от малодушни и страхливи мърморковци, от подлеци, от слабаци и прочие ги чака наймизерно и недостойно съществуване, което, предполагам, ви е добре познато. Към свободата не се върви вкупом или по команда, тя е лично завоевание на човека, който иска да живее достойно и пълноценно. Затова се оказва, че промяната или реформата в образователната сфера – същинската, истинската, реалната, коренната, необратимата и пр.! – ще я правим ние, учениците, учителите, родителите, гражданите, не някой друг, а само ние можем и трябва да направим тази действителна промяна. Да, действителна промяна може да бъде направена от действително свободни индивиди, т.е. възловата дума тук е думата „действие“; трябва не да думи, а на дело, в действията си, в поведението си да започнем да се променяме, именно на практика, непосредствено, а преди това, разбира се, промяната вече трябва да е станала в съзнанията, в мислите, в главите. Даже успоредно могат да вървят тези два процеса, щото според това доколко сме се променили вътрешно, дотолкова ние вече и реагираме по нов начин, а привиквайки да реагираме по нов начин, ние по този начин именно и се променяме, ставаме по-различни; тия два процеса са дълбоко свързани. Казвам тук нещо най-важно, но недейте да мислите, че това ще ми е само втъплението на самата сбирка на Клуба, там ще развия мисълта си по-конкретно, ще обясня по-пълно, ще дам примери, като изказването ми там ще бъде не по-дълго от 20-тина минути, обещавам! Засега толкова. Желая ви хубав ден! Заповядайте на дискусията, не се страхувайте, ще говорим там за найважните, наистина съдбовни въпроси, от които зависи всичко останало! Вярвам, че това поне разбирате: от промяната в образователната сфера зависи всичко останало. Как можете да не разбирате даже и това? А, разбрали сте го, така ли? Ами тогава защо стоите, защо нищо не правите?! Работете, действайте, почвайте да правите нещата по съвършено нов и различен начин, тук е разковничето, моля ви, недейте да си стоите все същите, по дяволите тъй уютната инертност, сега дойде време на промените! Хайде чао и до скоро! Ще се видим в Клуба, нали? Хей, не се излагайте, не бъдете малодушни, непростимо е това, погледнете в кой век живеем, хората по света правят чудеса, а ние продължаваме да се излагаме като последните кирливи байганьовци!!!

Ледът започна да се пука, нема лабаво, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! петък, 19 февруари 2016 г.

Вчера във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" участваха двама ученика от ПГЕЕ-Пловдив, двама единадесетокласника. Темата на предаването беше: Интересуваме ли се как мислят младите? Учениците бяха подложени на на "разпит" не толкова от мен, колкото от зрителите, е, аз също им зададох някои въпроси. Двамата младежи се представиха чудесно, а предвид това, че за първи път се явяват в телевизионно предаване – представиха се направо бляскаво! На какви ли не въпроси трябваше да отговарят, може би трябваше аз да задам някаква по-конкретна тема, но нищо, каквото било – било, следващия път ще отстраним недостатъците. Важното е че ледът, така да се каже, се счупи, имам предвид това, че от доста време по ред причини аз не можех да доведа събеседници в студиото, особено пък от средите на младежите, с които общувам иначе всекидневно, като техен учител по философия. Неизвестно за мен защо, необяснимо сякаш (да се изразя така), но като съм канил и друг път ученици за участие в предаването си, те не събираха смелост; изобщо, моите наблюдения показват, че вероятно поради кусурите на образователната система младите нямат потребните навици за свободно изявяване на личността си, за мен тази е главната причина да не желаят да участват в такива медийни прояви. Това е едно възможно обяснение, аз имам и други, но да не задълбавам сега в тях. Важното е, че нещата се подместиха от мъртвата точка с вчерашното участие на тия двама наистина смели млади човека, заслужават освен похвала и да им кажа, както е редно, и имената:Николай Шкодров и Димитър Шингов. Интересно е, че като обявих пред техния клас за такава една възможност още днес да участват в телевизионно предаване, неочаквано за мен те твърдо и веднага заявиха: ние двамата сме съгласни! Това за мен беше много приятна изненада. Може би причина за тази тяхна решимост да е и това, че и двамата се занимават усърдно със спорт; но качествата на личността тук са най-важното. Хубаво е, че има и такива младежи. Ето, те вчера показаха ценни качества. Ще ги поканя и втори път, възможно е да е още следващия път, един вид да продължим предаването, щото времето не стигна. Пък и втория път те вече няма да се притесняват излишно, в някакъв смисъл им дължа да им дам втори шанс, когато вече ще са по-спокойни и ще се изявят още по-добре. Разбира се, че човек много се паникьосва когато застане в студио пред телевизионните камери, особено ако друг път не са го "давали по телевизията"! В този смисъл двамата младежи вчера се държаха превъзходно, издържаха изпитанието с чест и дори героично! Днес ще ида до телевизията да взема файла на предаването и привечер ще го кача в блога си, та да можете да го видите и вие. Толкова за това предаване. Исках да пиша и за някои други неща ама май ще се откажа. Или все пак да напиша нещичко? Добре, съвсем кратко ще кажа и още нещо, свързано е с току-що казаното. Тия дни успях да уредя използването на т.н. интерактивна зала в училището (ПГЕЕ-Пловдив) и в нея да проведа някои часове с мои ученици. На ученици от 12-ти клас, учещи гражданско образование, и на ученици от 10-ти клас, учещи предмета "Етика и право" (сега през втория срок те започват да учат предмета "Философия на правото", както е правилно да се нарича, дори е правилно да се нарича "Философия на правото, политиката и държавата", според изучаваните по програмата проблеми), та на всичките тия ученици в интерактивната зала аз прожектирах откъси от филма "Народен дом на терора". Следващия път, като имаме час, ще обсъдим видяното. Моите външни наблюдения за това как учениците гледаха филма и как реагираха са твърде интересни, но сега няма да ги представям или описвам. Само искам да кажа нещо найглавно: истината е, че нашите ученици нищичко, абсолютно нищичко не знаят за тия събития, нищо че учат и съвременна българска история, те пак нищичко не знаят, явно церберите от МОН са им спестили тия истини, тях ги няма и по учебниците, пък и учителите най-вероятно не им казват нищичко! Абсолютно нищичко, което значи, че страшната истина за преживя-

ното от народа ни умишлено се крие! Ясно по какви причини се крие, по манипулативни причини се крие, някой явно иска младите да имат съвсем неверна, изкривена представа за миналото на България, за преживяното от народа ни. Ето оня ден, в сряда, като свърши филма група ученици, близо десетина, от един 10-ти клас останаха около мен и ми казаха следното, ще се опитам да предам репликите им, точните им думи: – Господине, нямам думи! Страшно е! Аз нищичко не знаех за тия неща! Абсолютно нищо! Нищо за това не пише и в учебниците ни. Как е възможно това? Потресен съм! Убивали човешки същества, заколвали ги с... прави лопати, с брадви, с тояги сякаш това не са хора, а добитък! 30 000 убити и дори повече! За 10 дни веднага след 9-ти септември – 10 000 човека, по 1000 на ден средно, избити без никакъв съд или присъда! Какъв ужас! Ето такива неща ми казваха учениците, които наистина бяха силно трогнати от видяното във филма. Разбира се, имаше и други ученици, които не успяха да се настроят или да се вживеят в показваното на екрана, хилеха се, приказваха си, пък други ученици им казваха да замълчат малко, не ги ли е срам, филмът показва такива страшни неща, а те се хилят, което е грозно! Аз през цялото време си мълчах, не се намесвах, за мен беше интересна автентичната им реакция. Смятам, че има значение този филм за тях, особено предвид това, че със същите тия ученици през януари, когато аз започнах да им преподавам (след завръщането ми в това училище), обсъждахме един казус по романа на Достоевски "Престъпление и наказание", за убийството на бабичката-лихварка, ето тогава обсъждахме дали е допустимо заради "благородна и справедлива идея" да бъде пожертван човешки живот, тогава повечето ученици се хванаха на "капана" и казваха, че е допустимо, а пък сега като гледаха филма "Народен дом на терора" сами направиха връзката, а един умен ученик каза досущ следното: – Господине, сега разбирам: вие тогава, като обсъждахме казуса с убийството на бабичката, ни намекнахте, че Достоевски със своя роман е искал да повлияе на тия хора, дето като Разколников искали да избият всички богати, щото Достоевски е предвиждал ужасни кръвопролития заради тази пагубна идея, и ето, сега пък ни показвате с този филм до какви "плодове" неминуемо води тази идея! Най-интересното е, че както се казва във филма, убийците, като арестували разни богаташи, първо си пълнели собствените джобове с намерените пари и скъпоценности, оказва се, че Достоевски е много прав, те всъщност са убивали не толкова заради "идеята", а за собственото си обогатяване! Аз останах втрещен, че този млад човек е успял да достигне сам до подобни изводи, виждате как истинското в обучението е това, което младите успеят сами да постигнат, свободно размишлявайки над разни казуси, като сами търсят истината по сложните проблеми, а не тази истина да им се поднася в сдъвкан вид, както обикновено се прави. И тази сдъвкана истина тях, младите, разбира се, съвсем не може да ги впечатли с нещо, камо ли пък да ги вдъхнови. Докато онова, което те сами успеят да разберат, онова, което ще роди тяхната собствена душа, то ще остане завинаги, за цял живот. И ще стане постижение на собствената личност; този е начинът ефективно да се раждат и самите личности, щото твоята личност е твое собствено творение, постижение и завоевание. Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! До скоро! Ледът започна да се пука, нема лабаво, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! Не се плашете де, няма страшно: утре започва Втората национална среща за свободно развитие на образованието в България! Ще ви пиша оттам, живот и здраве да е само!

На този ден ни е напуснал оня, когото ние не заслужавахме – и още не заслужаваме! петък, 19 февруари 2016 г.

Забелязвам, че някои били, представяте ли си, "чествали" годишнината от обесването на Левски!!! "Чествали", и какво, моля ви се, "честват" толкова тия другари?! Изразяват радостта си, че е бил обесен ли?! И в новините снощи казаха така, цитирам: "Честванията по случай обесването на Левски..."! Може аз да съм тъп, но думата "честване" тук изобщо не ми се вижда подходяща. На вас лично подходяща ли се вижда? Вас не ви смущава изобщо тази дума, употребена по този повод, така ли?! Ами честите си тогава обесването на Левски щом е така! Като срещнеш патриот като теб, му кажи: "А честита да ти е годишнина от обесването на Левски!", кажете си това, па се прегърнете и се цунете по влажните си зурли по тоя повод! Може и един казачок да изрипате по тоя същия повод ако се наложи, нали така? Колко му е? Ний пък не честваме тази годишнина, а почитаме паметта на Апостола на свободата – и се прекланяме пред саможертвата му. Други хора с други ценности нека честват на този скръбен ден! Ний сме покрусени в него, щото на този ден ни е напуснал оня, когото ние не заслужавахме – и още не заслужаваме! Великанът, пред който всички ние сме виновни много. Защото поругахме заветите му – и осквернихме делото му! Щото направихме обратното на това, което той, Апостолът на свободата, ни учеше. Щото мнозинството от нас още удря с чела земята, сторвайки теманета и поклони пред "освободителите" ни, не разбирайки, че свободата не е дар, че "подарена свобода" не съществува, тъй като този, който "ни освобождава", той всъщност ни поробва... какво да говори човек повече, то нещата са пределно ясни! Мълчание се иска на този ден, не приказки, щото, повтарям, сме много виновни и духът на Апостола очевидно не е поласкан от нашето толкова грозно малодушие.

Екипът на страховитата дирекция "Организация, контрол и инспектиране" в МОН се смее от сърце на новината, че някога и у нас ще има свобода в образованието! петък, 19 февруари 2016 г.

Екипът на Дирекция "Организация, контрол и инспектиране" в МОН се смее от сърце на новината, че съществува цяла държава в Европа, в която държавата не се занимава с организация, контрол и инспектиране на образованието. Явор Ганчев ЗАБЕЛЕЖКА: На снимката вторият отляво е г-н Лазар Додев, който понякога отговаря на моите жалби така витиевато, че всъщност нищо не е отговорил. В тази връзка мога да заявя, че аз тълкувам въпросната снимка ето как, за разлика оп приятеля ми Явор: Екипът на страховитата дирекция "Организация, контрол и инспектиране" в МОН се смее от сърце на новината, че някога и у нас ще има свобода в образованието! Ще видим докога ще се смеят, но в момента най-вероятно се смеят от сърце на такава една новина...

1 коментар: Анонимен каза: „Ако дадеш свобода на човека, тогава можеш да видиш развитието и растежа“ – Питер Пидерсен, говорител на ВТОРАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СВОБОДНО РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО пред Би Ай Телевизия.

Второ мое писмо до Ректора на ПУ, свързано с тъй мистериозната загадка за пълното му мълчание по повод на първото ми писмо до него събота, 20 февруари 2016 г.

Преди близо месец написах и изпратих до ръководствата в ПУ документът, съдържащ се в ето тази публикация на блога ми: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!. Излишно е да казвам, че до момента няма факти за никаква реакция от страна на упоменатите ръководства, те мълчат упорито, пълно мълчание ги е обзело, мълчат така, както се мълчи в онова известно стихотворение, което сме учили наизуст някога: Колко дена го били? Ни дума, ни вопъл, ни стон... и после продължава така: Но устата сгрешила сама промълвила: Антон. Свойто име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото – в язви, и язвите гнойни течат... И тъй нататък, стихотворението вероятно си го спомняте и вие, ако сте някъде на моята възраст, и вие сте го учили задължително, то се казва БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА и е написано от Веселин Андреев. И знаете как завършва туй стихотворение, нали, няма начин да не знаете поне ето това, или поне да не го помните, това са незабравими думи: "Не човек, а желязо!" – просъскал агентът фашист. Тихо мъртвият казал: "Не, комунист!"... Цитирам това стихотворение понеже ректорът на ПУ е филолог, литератор, няма начин да не се развълнува като прочете тази моя публикация и особено забележителното стихотворение, което той, предполагам, къта в сърцето си, там, дето са спомените му от най-буйната му младост. Както и да е, понеже значи въпросните ръководства се умълчаха тъй упорито, както мълчи, стана ясно това, само железен комунист на разпит, аз тази сутрин реших да разбуля загадката защо мълчат и реших да им изпратя наново писмото си, да им припомня за него, а също и най-любезно да ги запитам... дали изобщо са го получили, зер, възможно е просто да не са го получили по някакви "технически причини" - и по тази причина да мълчат. Ето какво им написах на въпросните академични дами и господа тази сутрин:

До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски" До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ До проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия" ЗАПИТВАНЕ от Ангел Иванов Грънчаров, философ Уважаеми господин Ректор, Уважаема госпожо Декан, Уважаеми господин Ръководител на катедрата по философия, На 24.01.2016 Ви написах и изпратих един документ, съдържащ се и в ето тази публикация на моя блог: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!. Измина близо месец от този момент, аз нямам никакъв отзвук или каквато и да било реакция, което ме подбуди да започна да си мисля, че по някакви причини, нещо чудно и да са чисто технически, писмото ми изобщо не е стигнало до Вас. Защото съвсем не мога да допусна такова едно изцяло неколегиално отношение, а именно да сте получили писмото ми, пък да сте решили да си замълчите, сякаш такова писмо изобщо не съществува; не мога да допусна такава една грозна евентуалност, ето по тази причина и Ви пиша това свое второ писъмце, с оглед само да разбера дали писмото ми изобщо е стигнало до Вас. Моля Ви най-настоятелно да ми дадете някакъв знак за това, че писмото ми е достигнало до Вас, за което ще съм Ви много признателен. Все пак аз съм български гражданин данъкоплатец, пък ПУ е е държавно образователно учреждение, та по тази причина не мога да допусна, че е възможно работещи като Вас в държавно учреждение да проявяват такова безпрецедентно грубо и изцяло пренебрежително отношение към един български гражданин и данъкоплатец. Аз като Ви написах предишното писмо и като Ви го изпратих, се обърнах към Вашите секретарки с ето какви думи и ето с каква молба: Здравейте, Документът, който Ви изпращам, се намира в прикрепения файл. Моля като го заведете по надлежния ред да ми изпратите входящия номер. Моля също така да ме уведомите, ако при Вас редът е такъв, че не приемате документи чрез електронната поща, та да потърся начин да изпратя хартиен вариант. Предварително Ви благодаря! Желая Ви хубав ден! Възможно е пък не Вие, а секретарките Ви да са решили, че е под достойнството им да промълвят дори една дума на един български гражданин, от чиито данъци се плащат заплатите им? Моля в такъв случай да им направите забележка, че така не е хубаво да се прави, че нашата държава не е и не бива да бъде мафиотска или бандитска организация и пр. Хубаво е да знаят тия неща дори и секретарките на нашите ректори, декани и ръководители на катедри. Това е. Извинявам се, че отнех от тъй скъпоценното Ви време, отдадено на научни и академични занимания! Ще се радвам този път да ми отговори някой, а пък по съществото на питането ми в онзи документ аз, бидейки човек идеалист, вярващ в доброто начало на човека, продължавам да тая известна надежда, че в някой прекрасен ден ще благоволите да ми отговорите. Навярно съм истински фантазьор, а, какво ще кажете по този въпрос, уважаеми г-н Ректор?! Или проф. Пожарлиев има някакво мнение по този по същество философски въпрос? Ще се радвам, значи, да получа този път поне някакви минимални свидетелства за това, че във Вашето тъй възвишено академично съзнание е възможно да се роди мисълта, че не е под достойнството Ви да размените някаква дума с... червей като мен! С уважение: Ангел Грънчаров, философ ДОБАВКА: Ето и доказателство, че писмото ми до Вас все пак е било изпратено, въпросът е дали сте го получили: от: Angel Grancharov (angeligdb@abv.bg) дата: 24.01.2016 10:18 до: rector@uni-plovdiv.bg, krkrastanova@uni-plovdiv.net, raicho54@abv.bg 1 прикачен файл(~ 516,58 KB)|Запази в DOXЗащитен от вируси сNOD32 516,58 KB ДО АКАДЕ... ...16 Г.doc DOC

Нови дискусии в печално известната група ПЕДАГОЗИ, в които се мъча да уча въпросните "учители" на това що е демокрация и уважение към другата личност събота, 20 февруари 2016 г.

Публикацията от вчера със заглавие Разговорът ми с началника на фейсбук-групата ПЕДАГОЗИ Е.Джасим, изживяващ се като цензор и екзекутор на "неправилно мислещите" предизвика много реакции, писаха ми различни хора, било възмутени от поведението на администраторите в тази група нейни членове, т.е. учители, било ученици, било мои читатели, било граждани, някои ми писаха на имейла, други дори ми се обаждаха по телефона. Някои предложиха, предвид това, че публикациите ми във въпросната група са вече изтрити, да публикувам и други мои разговори с тия администратори, изживяващи се, както казахме, като цензори, нещо повече, дори като цербери, които изобщо не им отива ако са учители (представете си тия същите лица, щом постъпват така с колеги, как тогава пък се държат с учениците си?!). Аз добре знаех, че ще бъда изгонен от групата, по тази причина предвидливо копирах и запазих много от тия дискусии (милиционерската по манталитет душа е тъй невинно елементарна!), които са изключително показателни и многозначителни даже; и понеже съм човек с изследователски наклонности, особено ми е интересен разпространения манталитет на обюрократизирания учител-формалист, на учителя с чиновнически манталитет, сиреч, на "образцовия" според догмите на системата даскал (срамота е подобно същество да бъде наречено учител!), на пределно вдаскаления даскал, на който е чужд всеки, дори и най-лекия повей на свободомислие и на личностност: правете си сметка какви поражения върху съзнанията на младите нанася този несметен легион от подобни изчадия, дето минават, с извинение, за "учители" и дори, опази Боже, за "възпитатели"! А, за жалост, вижда се, че някои от нюансите на този манталитет са присъщи и на реакциите на хора, които се представят пред обществото едва ли не за "авангардно мислещи", за "новатори", макар обременеността им от въпросните догми и от този същия пагубен разпространен манталитет да си личи, особено в оптиката на по-опитното, на по-привикналото око. Та по такива съвсем искрени изследователски подбуди реших да публикувам избрани дискусии от групата ПЕДАГОЗИ, от която, както знаете, бях изгонен. Явно хора като мен, които са по-различни и най-вече не са склонни да си мълчат като плъхове, там не могат изобщо да виреят (апропо, в тази група, съвсем разбираемо е, много се мълчи, огромната част от членовете на групата си мълчат, което е една разбираема защитна реакция, макар аз не разбирам какво толкова ще загубят ако се изкажат, пък дори и с риск да бъдат изгонени от групата!). Та ето първия такъв разговор от една очертаваща се поредица: Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, не мога да скрия, че съм разочарован как един философ може да използва аргументи, свързани с личността, а не конкретика и фактология, свързана с дейността на дадени личности или с изразените от тях мнения. В случая ме поставяте в абсурда едва ли неда защитавам представители на правителството. Но ще кажа това, което мисля на принципна основа, а не така популистки като Вас. Ваня Кастрева е единственият ресорен заместник-министър в последните 26 години, който е минал през всички нива в системата, буквално всички. била е и учител достатъчно дълго, и директор, и инспектор, и шеф на РИО. Тя единствена пазеше докрай интересите на учителите и се опитваше да пази системата от тежки сътресения. Милена Дамянова направи сериозен скок в знанията си за образование, един път бидейки заместник-министър, а втори път – изготвяйки (тя и наистина голям екип) новия закон. Каква е нейната експертиза в момента не знам, но със сигурност по отношение на работата на системата е по-голяма от Вашата. Защото, когато човек е толкова време в позицията да взима мащабни решения или да влияе за взимането им, започва да вижда едни неща, които даскалът като мен и като Вас няма как да види. И не знам дали забелязвате, но всеки път изтъквате СВОЯ опит, изтъквате ВАШАТА квалификация, дори за МИНИСТЪР (къде шеговито, къде не) се цанихте. Каквото и да е, не прави чест на един джентълмен, още повече пък философ да свежда нещата до това кой с кого прави секс и да си обяснява света и случващото се в него по толкова примитивен начин. Ангел Грънчаров каза: Аз нямам претенции да съм непременно джентълмен, г-н Jassim, нито пък имам претенцията да съм светец, т.е. да съм безгрешен; достатъчно ми е да съм човек и също така ми стига да съм учител (това относно моята "кандидатура" за министър е джумбуш, изглежда пак не сте дочел текста ми!).

А това, което казвате за въпросните видни ръководни другарки от "системата" със съответстващата "експертиза", е много поучително, то говори също така и за Вас самия, и за много други неща, примерно за нравственото състояние на въпросната система. Всеки си има съвест, нали така? Е, аз лично не съжалявам за нищо, което правя, пиша или казвам. Казвам го за да си облекча душата, иначе много ще съжалявам ако и аз съм си замълчал (ние, философите, имаме за свой дълг да казваме това, за което мнозинството упорито мълчи!). Изобщо не ме вълнува и това как един или друг човек бил възприел думите ми. Има нещо, наречено свобода на словото, е, ползвам се от нея както умея. Интересно е и това, че моите задявки около "кандидатурата" ми за министър на образованието са Ви впечатлили чак толкова. Не биваше да се впечатлявате прекалено от тях. Те имат един друг, доста поразличен смисъл. Между другото какво подобава и какво не подобава да прави един философ все пак решавате не Вие (Вие, доколкото ми е известно, сте историк), а то е от моята компетентност; за Ваше успокоение мога да кажа поне това, че неслучайно казвам или пиша дадени неща. Обикновено това, което правим ние, философите, има един по-дълбок смисъл, до който много хора просто не могат да се доберат. Но това не им пречи да дават прибързани оценки, нали така? А би следвало да се въздържат от такива, с оглед да не се изложат.

И последното: моята компетентност в областта на философията е нещо, което се подразбира, тъй че няма смисъл аз да я изтъквам. Хвърлянето на съмнения спрямо нея обаче не е достойно, понеже показва неуважение към другата личност. И още нещо, вече наистина последно: Вашата преценка за качествата на г-жа Кастрева и на г-жа Дамянова се различава твърде много от моята; и това е съвсем естествено; няма нищо по-естествено от това да имаме различни оценки за тия неща. По никакъв начин не мога да приема Вашата субективна оценка за меродавна или задължителна. Кой е крив и кой е прав, кой съди основателно, включително и в нравствено отношение, ще реши времето, не ние. Pavlina Petrova каза: Emil Jassim, абсолютно достоен отговор на този пост давате, браво! Ангел Грънчаров каза: Апропо, Ваня Кастрева не е "единственият ресорен заместник-министър в последните 26 години, който е минал през всички нива в системата, буквално всички. Била е и учител..."; имаше и един друг такъв зам.министър, казваше се Кирчо Атанасов от Пловдив. Това, че даден функционер е бил на всички нива в системата и се е изявявал предимно като администратор, съвсем не му дава някакви предимства, напротив. То може да се възприема и като голям недостатък. Тъй че не мога да приема "логиката" и патоса на изказването Ви в полза и на Кастрева, и на Дамянова (за последната предпочитам да си замълча, щото е излишно да се говори, случаят е пределно известен!).

Emil Jassim каза: Очевидно продължавате с абсолютната липса на джентълменско достойнство. Съжалявам, но напълно загубихте моя интерес към Вашето мнение. Оттук насетне винаги ще виждам потенциален автор на ПИК или БЛИЦ, който използва аргументи към личността, а не към дейността на хората. А какво подобава на един философ е ясно и без да имам диплома по философия от където и да било – един философ би следвало от уважение към логиката да не използва аргументи към личността. Впрочем, това подобава на всеки достоен човек. И последно – патос в думите ми няма. Във Вашите има. И е тъкмо патос, т.е. страдание. От какво страдате, за да говорите така за хората, е Ваш проблем. И ще Ви помоля да не ни занимавате с тъмните кътчета на ума си. Emil Jassim каза: Аха, ние тъпанарите тук не можем да стигнем нивото на Философа? :-) Моите "уважения", г-н Грънчаров! Ангел Грънчаров каза: Emil Jassim, аз Ви казах: нямам никакво желание да бъда джентълмен. Особено ако джентълменът, за да направи добро впечатление на дамите, е готов да съгрешава спрямо истината. Т.е. да говори неща, които не са верни. Благодаря, не ща да бъда джентълмен от този тип, подобно "достойнство" ми е органично чуждо! Предпочитам да съм неджентълмен, но да си остана с истината. :-) Ангел Грънчаров каза: Emil Jassim, това за "тъпанарите" не съм го казал аз. Това е Ваш извод. Между другото, разумните хора се вслушват в думите на философите, а не се чувстват уязвени от тях... Относно т.н. "аргументи към личността", които съм бил използвал – и което ме било правело потенциален бъдещ автор на ПИК и на БЛИЦ. Личността и дейността на хората са неделими. Не мога да приема Вашата теза, че ценността на личността на един човек зависи от административния пост, който той е заемал – и по тази причина приписахте на г-жа Дамянова толкова велика компетентност. Очевидно сте привърженик на тезата, че ценността на личността на началствата е неизмеримо по-голяма от ценността на личността на хора като мен, които в живота си не са драпали да бъдат никакви началства. Това ако е израз джентълменство или пък достойнство, аз предпочитам решително да си остана недостоен и неджентълмен. Дафина Николова каза: Ангел Грънчаров Г-н Грънчаров, от начина, по който водите полемиката в групата по нищо не личи да имате философско образование. Философите имат изтънчен език, а не жлъчен като Вашия. И спорят аргументирано, а не махленски като Вас. Във Вашите пространни изложения няма никакви професионални аргументи, а само личностни обиди. Което е недопустимо. И самодискредитиращо. Мисля, че схващате. Ангел Грънчаров каза: Дафина Николова, аз съм по-различен философ, права сте, госпожо! Необичаен и изненадващ философ съм аз. Трябва да ме приемете какъвто съм. Нали все пак уважавате право на всеки да бъде себе си? Нали не искате да ме натикате във Вашите тесни представи за това какъв следва да е "правилният философ"? :-) Апропо, не виждам никакви "лични обиди" в моите изказвания, привидяло Ви се е това нещо. Чудна работа, къде пък Ви се привидяха такива лоши неща? Е, аз изобщо не уважавам другарките Дамянова, Кунева и Кастрева – и не го крия. Нищо че са началнички. И не ги обиждам, а им помагам. Колкото по-далеч застанат такива като тях от българското образование, толкова по-добре. Ако тази моя позиция за Вас е "лични жлъчни обиди", нека да е така.