Uchilishte po svoboda 7 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 7

Ангел Грънчаров

УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА Моята борба за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност ЧАСТ 7

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Обръщението на проф. Амосова към читателите на списание ИДЕИ…………………………………………………..….5 Ето как се вземат изпити у Нашенско………………………………………………………………………………………...…..6 Предложение за лесно и пределно ефективно решаване на тъй наболелия проблем за "бурките" и за обличането на жените и мъжете изобщо…………………………………………………………………………………………………..……6 Направете живота си прекрасен, направете себе си прекрасни – щото най-прекрасен е свободният човек!...........7 От Евангелие на Йоан: събитията от Свещената история, случили се в тези дни преди 2000 години……………..10 Мислещият човек се чувства превъзходно в компанията на своите мисли………………………………………….…..11 Предстои отпечатване на новите книжки на сп. ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате………….11 Мълчи си – и си остани незабележим и безличен!........................................................................................................12 Какво показва тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници?.............................................................................................................................................................12 Истинската ситуация около издаването на сп. ИДЕИ, едно списание за духовните неща, едва мъждукащо в непрогледната бездуховна българска нощ……………………………………………………………………………………...….14 Свободният западен свят е цивилизационен, културен, идеен и духовен продукт или порождение на ценностите на Христовото учение…………………………………………………………………………………………………………..….15 Революцията в образованието: и в САЩ работят върху създаването на мечтаното училище…………………...….16 Предложение за дискусия: Могла ли е Вселената да възникне от нищото без намесата на свръхмощната творческа сила на Бог?............................................................................................................................................................17 Идиотизмът в нашия живот е на висота, той е може би най-голямото и най-свидното българско постижение…...18 Е, и какво е правилно в крайна сметка да учат учениците?.........................................................................................21 Моля, хранете душите си само с качествени храни, а не с разните му там боклуци!................................................22 По славния древно-римски обичай за един-единствен ден в годината господарите и робите си размениха ролите!.......................................................................................................................................................................................23 Предаването "На Агората..." от 28 април, темата е: Какво е да си християнин?........................................................26 Ето каква е руско-комунистическата и човеконенавистническа версия за решаване на проблемите в съвременното училище…………………………………………………………………………………………………………………………...27 А къде са храбреците, които ще ни поведат на велика борба с толкова арогантната ченгесаро-мафиотска рускобългарска олигархия?......................................................................................................................................................27 Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас!....................................................................................................................................................................28 Загадката, над която си блъскам главата след като зърнах една мила любовна картинка на екрана на телевизора……………………………………………………………………………………………………………………………..……….29 Ний сме патриоти, нема да допущаме заради некаква си там философия – аман от тия пусти буржоазноевропейски лигавщини! – да си губим българщината!.................................................................................................30 Бъди човек, бъди господар на самия себе си, на своя живот, на бъдещето си, бъди суверенна личност – ето това е истински важното!..........................................................................................................................................................31 Предаването "На Агората..." от 5 май, темата е: Кой се опитва да подпали българската ни черга?.......................33 Има свободна воля – въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци!................................................34 Тия, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби, нека знаят, че са се нещо твърде много объркали!...............................................................................................................................................................36 Интересни статии за иновативното образование и за училището на бъдещето, съветвам ви да ги прочетете непременно…………………………………………………………………………………………………………………………..…..37 Кога ще разрушим нашия български Картаген?............................................................................................................38 Упътване – с малък коментар, касаещ величието на правосъдието и законността…………………………………....39 Руснаците никога не са ни освобождавали, винаги са ни завоювали и окупирали с оглед да ни правят своя губерния…………………………………………………………………………………………………………………………………..…40 Чакаме авторитетното становище на най-напредналата нàука в света – руската – по тъй актуалния проблем колко и как трябва да бием жените си…………………………………………………………………………………………..41 За путинисткото тъпоумие, при което несъществени подробности се извеждат на преден план, а истински важното бива обвивано в мъгла и в сълзотворни сополи…………………………………………...…………………………...…42 Какво се случи на съдебното дяло за оклеветяване, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив……...….42 Брях, какво да правим, как да се спасим от тази арогантна напаст – некадърниците на власт?!.............................43 За ония, които се дразнят от умственото и личностно превъзходство на Радан Кънев……………………………….44 Християн Бачков, автор на списание „HUMANUS”, зае второ място на престижен литературен конкурс…….……45 ВИНАТА, един награден разказ на Християн Бачков……………………………………………………………………..….46

Истинската цел на образованието е откриването и разгръщането на потенциала на младите…………………...…46 Нещо важно, свързано с това как да се молим на Бога…………………………………………………………………...…47 Утре ще бъде проведена строго секретна десантна операция на специалните военизирани образователни служби по неутрализиране и обезвредяване на зрелостниците!.........................................................................................48 Истинската цел на образованието е откриването и разгръщането на скрития, изненадващия потенциал на човека……………………………………………………………………………………………………………………………………….48 Какво показват драконовските милиционерски мерки срещу преписването, предприети на тазгодишните матури…………………………………………………………………………………………………………………………………...….49 Хулиганстващите простаци у нас просто немат никаква грешка!.................................................................................49 Как така да не заслужава орден за високи културни постижения другарката Робева бе, вий чувате ли се какво приказвате?!......................................................................................................................................................................49 Сизиф със своя камък………………………………………………………………………………………………………...……51 Абе дай пак да опраскаме Грънчаров, та да предотвратим тъй гибелната опасност да започне процес на истинска демократизация!...........................................................................................................................................................51 Мафията пак се разпищоли!............................................................................................................................................53 Вслушайте в съвета на д-р Кръстев, елате в Долна баня – много ще ви хареса!......................................................54 Angel Grаncharov, видите ли, бил "voice of Freedom"?!.................................................................................................55 Приемаме поръчки за новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS…………………………………………….…..56 Деформациите на съзнанието, пораждащи нездравомислие………………………………………………………………57 Символически акт или жест с огромен нравствен, с извинение за думата, смисъл……………………………….……58 Не чакайте да се случат някакви чудеса – докато продължавате да спите ще страдате и ще плащате огромната цена!...................................................................................................................................................................................59 Да казваме "Нека бъде Божията воля!" е най-верният начин да става доброто, разумното и полезното и за нас самите…………………………………………………………………………………………………………………………….…..60 Правете това, което обичате – и успехът ще дойде……………………………………………………………………….…61 Най-важното, което научаваме в училище, е че най-важните неща не се научават в училището………………..….62 Не допускайте да забравите корените си, не допускайте духът, който оживява живота ни, да се разпилее!.........63 Честит празник на писмеността, културата, просветата, духовността!.......................................................................64 Съветските хора не са съвсем хора, в Русия всички са роби, там няма свободни хора………………………………64 Лъжи, само лъжи, нито една истина не се каза на този ден, на "тъй светлия празник на духовността" 24 май.….64 Не бива да се примиряваме със злотворната перспектива, че запустяването на България, видите ли, било нямало алтернатива: има, как така да няма?!........................................................................................................................66 Наистина, а какво ще стане с образованието у нас ако държавата престане да се меси в него?............................69 Предаването "На Агората..." от 12 май, темата е: Кога ще разрушим нашия български Картаген?.........................70 Руският кагебистки патриарх без да иска призна антихристиянските, т.е. сатанинските основи не само на днешното руско "православие", но и на съветския комунизъм………………………………………………………………...…70 Разсъждение върху правдивата скандална теза, че грамадната част от нашите учители били необразовани!.....71 Да си образован не значи да имаш образование, да имаш образование не значи да имаш диплома………….…..72 Проблеми на възпитанието: "Мамо, купи ми Барби че иначе ще кажа нещо на баба!"……………………………..…73 Масовото държавно образование убива естествената любознателност на децата……………………………………74 Който владее медиите, той владее и душите на простодушния наивен народец……………………………………....75 Имаме 45 пъти повече държавни чиновници на глава от населението отколкото американците – и 51 пъти повече отколкото холандците!.....................................................................................................................................................75 Пак предлагам да се проведе най-свободен демократичен дебат не само с учениците, но и сред учителите по най-неотложните проблеми на училищния живот…………………………………………………………………………….76 Интересно – за ония, които се интересуват от новостите в образованието………………………………………….….80 Да помолим Иисус Христос да ни прости греховете и да стане наш Господ и Спасител……………………………..80 За принципното различие между българските и английските поговорки за саби и глави……………………………..81 Къде е реформаторският дух?!.......................................................................................................................................81 Предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" от 26 май, темата е: Кога ще започне нашето ново възраждане?...........................................................................................................................................................................82 Най-жестоката и страшна "пазарна" екзекуция за отмъщение………………………………………………………..……82 По едно въпросче от ония раздели на философията, които държавната програма не е "отпуснала" да се учат, просто не е предвидила учебно време за тях……………………………………………………………………………..…..83 Трябвало ли е Ботев да иде да мре за ония, които не го заслужават?.......................................................................83 Нито един от заловените четници на Ботев не е бил осъден на смърт!.....................................................................84 Политиците няма да решат проблемите на образованието, ще ги решат тези, които се занимават с образование, т.е. учителите и учениците, подпомогнати от родителите, от гражданите…………………………………………...…..84

Обръщението на проф. Амосова към читателите на списание ИДЕИ вторник, 26 април 2016 г.

Днес получих от Украйна следното писмо от професор Амосова, Ректор на Националния медицински университет на Украйна, учебното и академично заведение, което е новият партньор в издаването на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ: Юбилейни поздравления и обръщения към читателите Дълбокоуважаеми наши български приятели и колеги! Присъединявайки се към международния проект, организиран от „ИДЕИ: философско списание”, колективът на Националния медицински университет „А. А.Богомолец” изразява солидарността си с идеалите на хуманизма, духовността, демокрацията, общочовешките норми и ценности, които се пропагандират на страниците на това издание. Националният медицински университет „А. А. Богомолец” – водещ медицински университет в Украйна – отбелязва през тази година 175-годишнината от основаването си. Историята на нашия университет е свързана не само с изтъкнатите и знаменити учени-медици професорите В.А. Караваев, А.П. Валтер, В.А. Бец, Л.В. Громашевски, А.А. Богомолец, Н.М. Амосов, но и с всекидневния самоотвержен труд на украинските лечители по спасяването на живота и здравето на хората. Професията на лекаря никога няма да загуби своето ценностно, хуманистично измерение. Става дума за индивидуалния подход към човека с отчитане не само на неговите соматически, психически, но и на духовните му особености, свързани със смислотворчеството и свободата. Това създава особена хуманитарна аура на лекарската професия. Именно лекарятфилософ, както е казвал Хипократ, се явява подобен на Бога. В Националния медицински университет „А. А. Богомолец” значително внимание се отделя на развитието на хуманитарните знания, на философското и социално-хуманитарното образование, на духовното възпитание на студентитемедици. Ние се надяваме, че нашето сътрудничество ще спомага за търсенето на нови моменти на взаимовръзката на философия и медицина, за развитието на интегративните подходи във философията и науката, за укрепване на дружбата и сътрудничеството на нашите народи. Екатерина Амосова, професор, член-корреспондент на Националната академия на медицинските науки на Украйна, Ректор на Националния медицински университет „А. А. Богомолец” Глубокоуважаемые наши болгарские друзья и коллеги! Присоединяясь к международному проекту, организованному журналом «ИДЕИ: философско списание» коллектив Национального медицинского университета имени А. А. Богомольца выражает солидарность с идеалами гуманизма, духовности, демократии, общечеловескими нормами и ценностями, которые пропагандируются на страницах этого издания. Национальный медицинский университет имени А. А. Богомольца – ведущий медицинский университет в Украине – отмечает в этом году 175-летие со дня своего основания. История нашего университета связана не только с выдающимися и знаменитыми учеными-медиками профессорами В. А. Караваевым, А. П. Вальтером, В. А. Бецем, Л. В. Громашевским, А. А. Богомольцем, Н. М. Амосовым, но и с повседневным самоотверженным трудом украинских врачевателей по спасению жизни и здоровья людей. Профессия врача никогда не утратит своего ценностного, гуманистического измерения. Речь идет об индивидуальном подходе к человеку с учетом не только его соматических, психических, но и духовных особенностей, связанных со смыслотворчеством и свободой. Это создает особую гуманитарную ауру врачебной профессии. Именно врачфилософ, как говорил Гиппократ, является подобным Богу.

В Национальном медицинском университете имени А. А. Богомольца значительное внимание уделяется развитию гуманитарных знаний, философскому и социально-гуманитарному образованию, духовному воспитанию студентов-медиков. Мы надеемся, что наше сотрудничество будет способствовать поиску новых граней взаимосвязи философии и медицины, развитию интегративных подходов в философии и науке, укреплению дружбы и сотрудничества наших народов. Профессор, член-корреспондент Национальной академии медицинских наук Украины, ректор Национального медицинского университета им. А. А. Богомольца Екатерина Амосова

Ето как се вземат изпити у Нашенско сряда, 27 април 2016 г.

Говорят си двама студента след изпит: - Колко изкара? - Тройка. - Ама нали за шестица се готвеше? - Абе в последния момент си викам "Я аз да изкарам тройка, а с останалите пари да си купя пиене".

Предложение за лесно и пределно ефективно решаване на тъй наболелия проблем за "бурките" и за обличането на жените и мъжете изобщо сряда, 27 април 2016 г.

Оживено по централните телевизии се обсъжда тъй наболелият въпрос за "бурките", за това имат ли право жените да си покриват главите с кърпи и другите му там покривала и пр. Вероятно скоро ще почнем да обсъждаме въпроса как

следва да се обличат не само жените, но и всички хора, включително и мъжете, какви дрехи могат и не могат да носят, какви чорапи и пр., трябва ли да имат правото да носят бради, колко дълга трябва да бъде косата им и т.н., всички тия въпроси очевидно трябва да се уредят с подобаващия закон, та да настъпи най-после така жадувания милиционерски ред в тази страна. Предлагам, за да се опростят дебатите да се въведе следното правило, почерпано от безценния опит на Северна Корея и маоистки Китай: всички хора, без разлика от положение, пол и други различия следва да носят съвсем еднакви сиви работнически костюми, брадите и мустаците трябва да се забранят, дългите коси също, и мъже, и жени следва да се подстригват еднакво, "нула номер", хем ще намалим разходите си за поддържане на косите, хем ще настъпи най-сетне всеобщото организирано щастие на комунизма, другарки и другари! Да живей Сталин, да живей Мао, да живей Ким Ир Сен, да живей Ленин, в мавзолея (и в гроба си за Сталин) да живеят де! Уырррраааааа!!!! 4 коментара: Анонимен каза: Идиот! Ти Грънчаров си идиот! Няма да успееш да очерниш великото дело на комунизма! Анонимен каза: "Великото дело на комунизма". Как да не се засмееш на този тъпизъм. Томи Томев Анонимен каза: В Англия всеки си ходи облечен както си иска и това не прави впечатление никому. Виж ако искаш можеш да си носиш бурка, но трябва да си плащаш данъците, не можеш да взимаш рушвети, не можеш да въртиш гешефти и да злоупотребяваш с обществени средства. Тъй като всичко това в България се допуска, за сметка на това не можеш да носиш бурка. Има логика и справедливост, нали? :-) Radomir Parpulov Ангел Грънчаров каза: Да, ние във всичко друго сме перфектни, имаме бляскаво правосъдие, у нас няма престъпност, няма корупция, абе направо сме идеални, остана само да решим проблема с бурките и вече ще бъдем напълно съвършени, ще станем направо безгрешни като ангелчетата! :-)

Направете живота си прекрасен, направете себе си прекрасни – щото най-прекрасен е свободният човек! сряда, 27 април 2016 г.

Битката за непосредствена, всекидневна и практическа реална демокрация (и демократизация) на отношенията в нашата училищна общност продължава. Нелека е тази битка, напротив, много е тежка и на моменти даже ми се струва, че е безнадеждна, но аз лично съм упорит: докато имам сили няма да се откажа да водя тази толкова вдъхновяваща ме велика битка. Битката за демокрация е битка за свобода - и за човешко достойнство. Не мога да се примиря, че в условията на тъй модерния XXI-и век у нас е пълно с хора, които хал-хабер си нямат що е това свобода, без никакви притеснения приемат да живеят в най-унизителни условия, при това, като капак на всичко, изобщо не усещат униженията, напротив, втълпили са си, че да живееш съвсем недостойно и дори нечовешки било, видите ли, "най-нормално"! Страшно е да се разбере, че най-вече младите хора у нас са не просто лишени от възможността свободно да се изявяват като личности, да развиват своя човешки потенциал, но и при това самият техен усет за свобода е тъй притъпен, че изобщо не роптаят заради това, че техни исконни права свободна изява са тотално потъпкани, примирили са се да живеят в унизителни условия и отново като капак на всичко даже не усещат самата унизителност, напротив, обидите и униженията ги възприемат и оценяват като нещо найестествено. Ще дам пример в тази посока. Млади хора в нашето училище, из средата на т.н. "активисти", т.е. по-буд-ните и дейни ученици, решават да предложат т.н. "ден на ученическо самоуправление"; не зная кой е бил първоначалния подтик за този спектакъл, но ето, за да

бъде организирана все пак тази инициатива, те решават да напишат нещо като обръщение до педагическия съвет и до директора, в което, забележете, те молят да им бъде разрешено да организират този тъй великолепен "празник на демокрацията"! Да, молят, точно тази дума са употребили, ако авторите на тяхното великолепно обращение ми разрешат и ми го предоставят, аз съм готов да го публикувам в автентичния му вид в блога си, текстът, уверявам ви, е наистина великолепен! Както и да е, когато чух с невярващи уши тия първи думи от текста, на мен лично той ми прозвуча съвсем гротесково, е, изслушах целия текст и реших да взема думата. Като казах няколко думи в кратката си импровизирана реч, и водещата, помощник-директорка и изпълняваща обязаностите на директорка мигновено ми отне думата, прекъсна ме и започна да ми обяснява как било правилно да говоря, колко било трябвало да говоря и прочие; излишно е да споменавам, че като по сигнал неколцината вечно бодри клакьорки на администрацията почнаха гласно да изразяват недовоството си от това, че Ангел Грънчаров е започнал да се изказва и да казва някакви там "непривични мисли"! Наложи се да вляза в кратка полемика с въпросните вечно бодри другарки; една от тия другарки ми заяви, че думата "кракьорки", употребена публично от мен на това събрание, била обидна, тя се била почувствала обидена („клакьор" е лице, което с користни цели одобрява или възхвалява някого/нещо, клакьорите обикновено клакьорстват на властта, правят безценни услуги на управниците). Обясних, че оня, който сам се поставя в унизителна позиция да бъде клакьор, си поема пълната отговорност за това и би следвало да изпие до дъно горчивата чаша, та да осъзнае именно какво прави. Че прави нещонедостойно. И аз, определяйки постъпката му подобаващо, един вид му правя услега, помагам му да осъзнае какво прави, което като философ ми е длъжността, ние, философите, за това съществуваме, ние съществуваме за да помагаме на човечеството да осъзнава някои прости истини, които то постоянно забравя. Е, в основни линии, въпреки прекъсванията, ропота и дюканията аз все пак успях да кажа главното; а тази история показва, че в нашата училищна общност, имаща претенциите, че е демократична, няма никакви условия за демократичен дебат, дебатът е нещо нежелано, има хора, които предпочитат да продължат да си съществуват уютно под дебелата сянка на властническия трон, до който полагат усилия да стоят колкото се може по-близо. Та в онова толкова скандално кратко слово вчера пред нашия учителски съвет аз казах, че младите, учениците, всъщност са народът у нас, а народът в никакъв случай не следва да моли някого за да се ползва от правата си, напротив, тези права изначално му принадлежат. Унизително е да молиш за нещо, което си е изначално твое. Което никой няма право да ти го отнема, а ако ти го е отнел, ако си е позволил да ти го отнеме, това означава, че е извършил нещо недопустимо (в условията на демокрация). Второ, заявих твърдо, че в нашата училищна общност демокрация не трябва да има само един ден в годината, а всеки ден; демокрацията не е спектакъл, а всекидневен начин на живот за демократичните, за свободолюбивите, за разбиращите свободата хора. Свободата не се дава, не се разрешава, свободата си е нещо, което никой не може да ти го отнеме. По тази причина аз се опитах да покажа в колко унизителна ситуация се оказват тия млади хора, които считат за нещо съвсем естествено да се помолят някой да им разреши да бъдат свободни поне един ден в годината! И най-лошото е, че очевидно те изобщо не усещат тази унизителност, ето това е най-притеснителното! Излишно е да казвам, че кратката ми импровизирана реч разбуни духовете, но дебат по повдигнатите въпроси, разбира се, по нашенския обичай не се състоя. По тази причина, след като този дебат не се състоя там, където му е мястото, именно на самия учителски (или педагогически) съвет, аз се чувствам в правото си да изнеса отново дебата тук, в блога си. Ако някой се опитва да ми затвори устата в училището, той трябва да знае, че с това свое действие ме принуждава да изнасям дебата в една съвсем публична форма, именно пред очите на целия свят, щото блогът ми, както е известно, е достъпен да се чете в целия свят (и наистина се чете в целия свят!). Казвам това последното за да ядосам ония, които са способни да се ядосват от такива "неприлични" очевидности. Днес разговарям с учениците по тия същите толкова важни въпроси. Учениците ме слушат внимателно, ала малцина са тия, които имат смелостта да се включат в предлагания дебат. Повечето предпочитат да си мълчат. но това, че слушат внимателно и мислят по изреченото от мен, за мен е обнадеждаващ симптом. И са им много интересни и приятни за слушане тия мои откровения. Такова ми е впечатлението. Даже когато говоря на завършващите ученици, 12-токласниците, те пак внимателно слушат. Ето току-що на такъв един клас разказах следното. Има още час-два до завършване на обучението си по предмета "Свят и личност", или, инак казано, гражданско образование. Аз съм им дал свободата сами да решават кога да бъдат изпитани, кога и как да се изявят, имат тази малка свобода всичките мои ученици; просто им заявих, че те, а не аз трябва да имат тази грижа. Примерно, трябва да изкарат минимум три оценки на учебен срок. Ако си мълчат в дадения времеви период, в който трябва да изкарат съответната оценка, ако не са проявили някаква активност, която може да бъде оценена, тогава в края на този период те ще получат автоматична двойка. Е, минава такъв един период, повечето ученици просто не са знаели какво да правят с предоставената им свобода – чудо-невиждано в нашите условия е ученикът сам да решава кога да бъде изпитан! – и като не са проявили никаква активност, в края на периода тия ученици значи получават автоматичната си двойка. За която би следвало да осъзнаят, че носят пълната отговорност. Почва да тече следващ времеви период, в който трябва да изкарат нова оценка, те продължават да мълчат. Мълчат и чакат. Не зная какво чакат. Може би чакат да се случи някакво чудо, знам ли? Промяна няма. Питам, подпитвам защо така, нима не са осъзнали, че изцяло в тяхна власт е тяхното собствено положение по този учебен предмет. Мълчат. Продължават да чакат. Неизвестно какво. Е, ако не настъпи желаната промяна, те ще получат в крайна сметка своите си двойки, ще си проспят шансовете – и ще им се наложи да ходят на поправителни изпити. Казвам им това по класовете. Някои ученици се сопват: какво от това, господите, е, ще ходим на поправителни изпити, вие какво, заплашвате ли ни с тези поправителни изпити?! Бил съм, видите ли, ги заплашвал. Не, само размишлявам вместо вас, им отвръщам. Но вие и сами можете вече да осмислите ситуацията, в която допускате да се окажете. Свободата е нещо сладко и приятно, но за ония, които я разбират. Който не я разбира, губи от това. Е, вие получавате един нагледен практически урок по свобода. Поне този урок, вярвам, ще го научите, независимо дали ще ходите на поправителен изпит или няма да ходите. От вас си зависи всичко. Сами решавайте какво да правите. Какво е достойно и какво е недостойно лично за вас самите. Какво е добро и зло. Сам решавай. Не чакай някой друг вместо

теб да реши. Имаш пълната власт да решиш съдбата си, положението си, участта си. Но ще поемеш цялата отговорност за това, което те е сполетяло. Аз няма да се меся в твоите работи. За нищо няма да те насилвам. Не ми е това работата. Не искам да ти правя лоша, мечешка услуга. Но моля ви се, какво иска тоя Грънчаров, та той иска в нашето прекрасно училище да се възцари пълна анархия! Тоя Грънчаров е някакъв опасен човек, той е същински анархист! Другари, трябва да му се противопоставим, той се опитва да пали чергата ни! – ето такива прочувствени думи крещяла днес в учителската стая една другарка, която издебнала момент, в който мен ме нямало там, та да излее възмущението си (зад гърба ми!) от моята вчерашна реч. Аз бях дежурен на 4-тия етаж, но се намериха хора, които ме уведомиха за същината на нейната реч. Не зная дали правилно са предали думите й. Аз пък предпочитам да дебатираме открито, лице в лице. Ето тази другарка я призовавам да изкаже мнението си пред мен, в лицето ми, не зад гърба ми. Това, че я наричам другарка, се дължи на това, че си е позволила да има типично "другарско" поведение; който се държи по "другарски" начин с мен, ще го наричам "другар" - или "другарка". Толкоз по този въпрос. Питам учениците какво мислят по създалия се интересен казус около свободата в изпитването. Казвам им, че съм решен да продължа експеримента докрай, включително и ако се наложи в много класове повече от половината от учениците да отидат на поправителен изпит. Като се хване човек на някакво хоро, ще трябва да рипа докрая. А ний се хванахме вече на това прословуто хоро на свободата – и на демокрацията. И ще трябва да играем докрая. Няма мърдане. "Нема лабаво!" – както навремето викаше по такъв повод непрежалимия ви другар Тодор Живков. Казвам на учениците си обаче и следното: аз ви подарих тази свобода, а нормалното не е ли вие самите да си я бяхте отвоювали? Как става това? – ме питат учениците. Ами просто е, помислете малко. Примерно, идва бодра авторитарна учителка, която хептен не ще да разбере, че без свобода животът става непоносим. И таман отворя дневника за да си избере коя жертва да изпита, хоп, една от тия евентуални жертви, на която й е писнало да бъде жертва, вдига ръка и казва: може ли да изпитате мен, искам мен да изпитате! Учителката е удивена, но дали ще ви даде думата? Ако каже, че тя ще реши кого да изпитва, тогава вие настойчиво й казвате: настоявам мене да изслушате, аз искам да говоря по урока! Е, мисля че всеки учител при това положение стига да не е непоправим темерут, ще приеме да ви изпита, нали така? И ще ви пише съответната оценка. Вие другия час пак можете да поискате да говорите. Той пак не може да ви забрани да се изказвате, да мислите, да говорите. И ето, този човек вече е обърнал нещата в своя полза: той вече не е жертва, той вече е извоювал свободата си. Той не е чакал някакъв си там шантав философ Грънчаров да му подарява шибаната непонятна свобода, а сам си я е извоювал. Точно такава една свобода, която сам си извоювал, е най-сладка, нали така? И ето, един ученик е направил поврат в ситуацията и е дал ценен пример на другите. Те ако искат нека да си стоят в позицията на жертви, щом толкова им харесва тази позиция. Но щом има в дадения клас поне един истински свободен човек, пълен господар на живота си, ситуацията вече е коренно различна. Повратът към свобода в този клас вече е започнал. А свободата е нещо хем сладко, хем заразително. Толкова за днес. Писах това нещо в паузата в часовете ми, писах го и го дописвам в училищната библиотека, дето има компютри и дето аз предимно прекарвам свободното си време. След малко ще имам час и трябва да ставам вече. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И ако към здравето си добавите и малко свобода – същина на духовното здраве! – то тогава живота ви ще почне да става хем сладък, хем прекрасен! Направете живота си прекрасен! – ето това ви пожелавам накрая. Направете себе си прекрасни, щото най-прекрасен е свободният човек! Чао и до скоро! 7 коментара: Анонимен каза: Змийо гнусна и подла!!!!!!! Ще ти счупим главичката и ще ти разпилеем отровата!!!!!!! Не се прави на много благороден!!!!!!! Ти си враг на демокрацията и на свободата!!!!!!!!!!! Заслужаваш растрел!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Солидарна съм с гореизказалия се. И аз мисля така.............. тази е истината............. Анонимен каза: Хех. Грънчаров пак си пише анонимни коментарчета. Както обикновено. Хем палячо, хем болшевик по душа. Уникална комбинация. Ангел Грънчаров каза: Другарко, и трите коментарчета по-горе са от един и същ айпи адрес: от Вашия! :-) Това показва информацията, до която имам достъп като администратор на блога. Вие, другарко, сте лъжкиня и клеветница. Вие сте една гнусна лъжкиня, другарко! Анонимен каза: Хайде, хайде, без оправдания, господине. На лъжата краката са къси (макар и обути в секси жартиери). Просто си признайте. Ще ви олекне, обещавам ви. Анонимен каза: Няма нищо непозволено или лошо в това човек да пише коментари като анонимен в собствения си блог. Всеки си стопанисва блога както иска, има пълно право на това. Казвам само, че не е съвсем коректно към читателите на блога, защото създава погрешно впечатление. Не е ли така? Така поне ми се струва. Може и да греша. Извинявам се, че ви нарекох палячо – беше глупаво от моя страна, бях ядосана. Всъщност ви смятам за разумен и интелигентен човек. Затова ви моля да не ме наричате вече "другарко". Става ли? :) Ангел Грънчаров каза: Не става, другарко. Щото сте анонимна, сиреч, сте безлична. По тази причина е съвсем естествено да Ви наричам другарка, щото комуноидите се именно другари и другарки. Вие сте си направила този избор. Също така сте лъжкиня. Сиреч аморална. Такива като Вас не могат да поставят никакви условия на личностите, които открито застават с името зад думите си.

От Евангелие на Йоан: събитията от Свещената история, случили се в тези дни преди 2000 години четвъртък, 28 април 2016 г.

1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. 6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. 12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене". (Прочети НАТАТЪК) (ОЩЕ: 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21)

Мислещият човек се чувства превъзходно в компанията на своите мисли петък, 29 април 2016 г.

По-умните хора имат по-малко приятели Те не обичат да губят времето си в социални активности, а вместо това го посвещават на собствените си цели Колко точно на брой са хората, за които можете да кажете, че са ви близки приятели? Не говорим за познати или компанията, с която често пиете по питие след работа или ходите на почивка. Става дума за хора, на които можете да се обадите в труден момент, да поискате помощ, съвет и изобщо да разчитате, че ще бъдат до вас. Вероятно числото не е голямо. Вероятно дори се броят на пръстите на едната ви ръка. Но ако си мислите, че тази новина е депресираща, бързаме да ви успокоим – всъщност никак не е. Едно скорошно проучване, публикувано в British Journal of Psychology, сочи, че по-умните хора всъщност виреят по-добре в по-малки приятелски групи. Водещите психолози на изследването Сатоши Каназава и Норман Ли откриват, че докато повечето хора се чувстват по-щастливи, когато са заобиколени от близките си и непрекъснато общуват с тях, хората, които са по-интелигентни, всъщност са щастливи, когато са сами. “По-интелигентните личности са по-доволни от начина на живот, който водят, когато социалните им контакти всъщност са сведени до минимум,” сочи изводът от изследването. Друго подобно проучване на Каръл Греъм, учен от института Brookings, публикувано в The Washington Post, казва следното: “Хората с по-високо IQ и притежаващи капацитета да го използват, е по-вероятно да странят от социализацията, тъй като са фокусирани върху неща, които занимават ума им в дългосрочен план.” Ако се замислите, резултатите от двете проучвания са наистина логични. Умните хора често имат нови, вълнуващи идеи или работят по няколко неща едновременно. За тях времето, прекарано по заведения и паркове, понякога може и да е изгубено, тъй като предпочитат да го посветят на нещо по-ползотворно, отколкото да го прекарат в слушане за поредната семейна ваканция или любовни драми. (Прочети ДОКРАЯ)

Предстои отпечатване на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате петък, 29 април 2016 г. От издателството ми изпратиха файловете, показващи как ще изглеждат кориците на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS. Можете да ги видите и вие. Сега е последният момент тия, които искат да си набавят въпросните книжки, да направят поръчка за тях (това може да стане тук, на лични съобщения - или на моя имейл, намира се в раздел КОНТАКТИ на блога). Поради това, че на тия издания в нашите съвременни родни условия е наложена жестока пазарна цензура (книжарите и разпространителите на периодични издания не щат да ги разпространяват понеже такъв род интелигентни и духовни списания били "непазарни" и некомерсиални, т.е. непечеливши!), то единственият начин да притежавате тези книжки е да си ги поръчате. Понеже издателят на тия списания, именно моя милост, много обедня и се разори заради тия списания, то вече нямам възможност с мои средства да финансирам отпечатването на книжки, които да изпращаме поне на университетските книжарници (правехме го това в предишните години, но понеже тия книжари не благоволиха да се разплатят с нас, ние се принудихме да се откажем и от тази практика – след като понесохме значителни финансови загуби).

Това е положението. Списания, създадени за да спомагат за духовното и личностното израстване на младите хора у нас са поставени в крайно тежко положение, не получават помощ отникъде, нито от институции, нито от когото и да било друг (като изключим неколцината дребни спомоществователи като господата Т.Томев от Ямбол, П.Каменов от Монтана, Г.Хаджийски от Самоков, г-жа Г.Герасимова от Велинград, аз за други не се сещам!). Хубав ден ви желая!

Мълчи си – и си остани незабележим и безличен! петък, 29 април 2016 г.

Заговори, че да те видя. Сократ

Какво показва тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници? петък, 29 април 2016 г.

Журналистът Горан Благоев е написал чудесно есе със заглавие (Велико)празнично разписание за спокойна съвест, в което представя и описва (без)духовната ситуация, владееща нашето общество. Есето му повдига доста и то твърде важни въпроси за дискутиране; под него има интересни коментари, казващи и някои неприятни за дадени хора истини. Ето само два коментара, останалите можете сами да прочете като прочетете преди това и есето на г-н Благоев, от което тук давам само малка част от въведението, а най-отдолу можете да видите и моя коментар: Разпети петък е ден на скръбта, която разтърсва цялото ти същество

Тялото на Спасителя лежи между купища здравец и купчина банкноти... Защо сме убедени, че както можеш да корумпираш държавници, депутати, клирици, можеш да корумпираш и Бог?! Седем и половина сутринта. Централен столичен подлез мощно ехти от хеви-метъл и траш – воят идва от нощен клуб, който още работи. Оглушително-задименото пространство, автентично напомня за преизподнята. Млади хора с блуждаещи погледи и вълнообразни походки присядат отвън, за да изпушат по нещо на въздух. После отново се връщат. Клубът очевидно не е затварял цяла нощ. Очевидно това е обичайното му работно време. Едва ли? Петък сутринта е. Да купонясваш до зори, а после да вървиш на работа – изглежда твърде предизвикателно дори за млад организъм. Не. Това не е обичайното работно време на този клуб. Това очевидно е работният му график през празничните периоди. Петък е. Разпети петък. Нали откакто го обявиха за неработен ден, го турихме в графата „празнични дни”. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ) Коментари: Един каза: Горанчо, уважавам те за добрия тон, за ученолюбието ти и за добрите ти намерения. Но всичко ти е напразно, не се пали туй, що е подгизнало изначално. Ти ли не знаеш, че цезаропапизмът е основният и съществен признак на прогнилото православие? Ти ли не знаеш, че ако не са били усилията на нашите възрожденци през 1870 година, ПРАВОСЛАВИЕТО е щяло да ни погърчи и, че тезата, че ни е спасило от потурчване е само русофилски МИТ – колко манастири са имали привилегии с ферман, а? Ти ли не знаеш, че най-православната от православните – Гърция, тъне в разгул и разхищения на европейски средства?!, та ни даваш за пример Христодул? Ти ли не знаеш, че Византия е загинала заради православието, а покрй нея и всичките сателитни православни държавици в близост, включително и ние? Да, има нещо рационално в красивата Римска приказка за Христос, но то е в протестантският и вариант. С плача си за очовечаване на мухлясалото православие, ти ни вкарваш отново в серпентината на гибелта. Независимо от добрите ти намерения! balgarin каза: Който не може и елементарна разлика да направи между сектата "православие" и християнство си е за негова сметка, още повече интелигентен журналист като г-н Благоев е употребил думата православие в статията многократно, а думата християнство я няма. Когато, г-н Благоев, от БПЦ – българската православна църква – станем БХЦ – българска християнска църква – то и тогава ще се оправят всичките проблеми. И място ще има и за младите в християнската църква щото в сърцето на Иисус Христос има място и любов и обич за всички. И най-важното: храмът в столицата, кръстен на мюсюлманина-изверг Александър Невски – смешно и тъжно и срамно! – да си върне истинското наше християнско име на светите братя КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Пожелавам Ви успех и здраве, г-н Благоев – и дано почнете разлика да правите между ХРИСТИЯНСТВО и сектата православие, иначе сте разпространител на сектата православие и борец против християнството, служител на Антихриста. Ангел Грънчаров каза: Есето на г-н Благоев е добра основа за дискусия, за една твърде потребна, очистителна спрямо душите ни дискусия. Много въпроси се нуждаят от обсъждане, някои от тях, и то особено важни, са повдигнати в самото есе, а други намирам в коментарите под него. Примерно този: защо църквата ни в лицето на клира и най-вече на първосвещениците си се държи така отявлено сектантски, каква е тази нескривана ненавист на нашите православни старци не само срещу друговерците, но и срещу... християните, срещу вярващите, които се определят като принадлежщи към други християнски общини (деноминации)?! Значи ли това, че православието в лицето на тия адепти на ненавистта е тръгнало не само срещу християнството и християните, но и срещу самия Христос в крайна сметка, защото именно Христос е този, който проповядва да се отнасяме към другия човек, към различния и ближния човек с любов, с разбиране, с доброта, с човеколюбие?! Тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници показва, че те всъщност са изразители на една друга, антихристиянска, бесовска, сатанинска позиция, една човеконенавистническа и свободоненавистническа доктрина и идеология, в която разпознаваме чертите на комунистическокагебисткото скудоумие, на кагебистко-ченгесаро-комунодната антидуховност (да оставим това, че същите тия православни първосвещеници без капка неудобство демонстрират най-нагло един материалистически, нихилистически и антирелигиозен манталитет, със своите скъпи-прескъпи коли, часовници, златотъкани одаяния и прочие!). Та темата е голяма. Как нашата църква ще си възвърне исконните християнски добродетели първом в лицето на своите духовни дейци и водачи, а пък после, на тази основа, да се надяваме, искрата на християнската духовност ще се запали, ще започне да блещука и в душите на изоставения на произвола народ? Въпроси колкото щеш. Потребен ни е този разговор, и то пределно честен, с пределна откровеност, не е нужно взамино да се баламосваме и лъжем. Истината освобождава, познайте истината, защото истината ще ви направи свободни, това са думи на Христос, които са актуални сега повече от всякога, щото ние самите сме станали лъжливи повечето от когато и да било в историята. Себе си дори успяваме на излъжем и да надхитрим, ето това е върховното майсторство в лъженето, до което са се издигнали мнозина, в това число и свещеници, именуващи се православни, а, да се надяваме, и християни, което обаче е доста съмнително. Но такива нека сами да се оправят когато се изправят пред Най-справедливия Съдия, в съществуването на когото очевидно не вярват, щом тук, на земята, изобщо нямат страх от него. Нима смятат, че и с Бог могат да сключат изгодна сделка?! Нима тия нещастници си мислят, че и Бог могат да излъжат?!

Истинската ситуация около издаването на сп. ИДЕИ, едно списание за духовните неща, едва мъждукащо в непрогледната бездуховна българска нощ събота, 30 април 2016 г.

Един философ, доктор на науките, с революционни философски идеи, които навярно ще направят нов поврат във философията, е изпратил на редакцията на списание ИДЕИ своя дълга-предълга статия, която иска да бъде отпечатана в целия й размер, без да се пипне нито дума или запетайка дори, и при това колкото се може по-бързо и прочие. (Да му платим хонорар, както се полага, още не е станало дума, вероятно той не се е сетил все още за това.) Стана така, че от новата книжка на списанието статията му отпадна, по причина на това, че имаше по-стари неотпечатани текстове; получих раздразнително заповедническо писмо от автора, в което той остро ме запита защо статията му не е влязла в новия брой. Отвърнах му, казах му самата истина, казах му, че статията му все пак може да излезе през септември, в следващия брой. Той ми написа ново писмо, в което пак поставя някои условия и иска твърдо обещание статията му непременно да излезе тогава. Ето моя отговор до този човек, публикувам го, навярно състоянието на нещата около издаването на списанието може да е интересно и на други хора, затова, не за друго, пък и най-вече защото истината за всяко нещо така или иначе все пак трябва да излезе наяве, да се знае, да се запази поне за потомците, ако заспалите съвременници са безразлични към нея: Здравейте, Направете нужните според Вас добавки и ми пратете окончателния текст на статията си. Много Ви моля също така да поправите някои дребни, но много досадни пунктуационни проблеми, примерно, след точка, запетая, въпросителен знак и пр. трябва да има празен интервал (а и от двете страни на тирето също трябва да има празен интервал, само един), иначе, ако няма, думите се накачват една с друга и текстът в отпечатан вид изглежда много грозно; празният интервал е след пунктуационния знак, а не преди него! Поработете над тия неща за да Ви изглежда публикацията угледно, красиво, а не грозно. На второ място аз мисля Ви обясних, че издаваме това списание с лични средства, в издаването на всяка книжка със свои средства участват и авторите; Вие бихте ли могъл да се включите с някои средства в издаването на септемврийската книжка, за която не си представям как ще излезе, защото всяка книжка излиза едва-едва, с предимно мои средства,

повечето хора дори от редакционния съвет се правят, по нашенския роден и български обичай, на изоглавени, на ударени или не знам вече как да опиша поведението им. Използвачи у нас колкото щеш, виж, да се включат някои и да подпомогнат едно народополезно дело, такива със свещ да ги търсиш, не можеш да ги намериш. Това е положението, честно Ви го описвам, Вие си мислете каквото искате. Можете да ме мислите за "използвач", за "печалбар", за "изнудвач", за "шарлатанин", за какъвто си искате ме мислете, но на мен съвестта ми е чиста, аз издавам това списание вече осма година предимно със свои средства, отделени от заплатата ми на учител, и с помощта на неколцина (броят им е по-малък от пръстите на едната ръка!) съзнателни и добри хора, включително и пенсионери, които си отделяха от залъка за да помогнат безкористно на списанието. Тази е истината. Помощ отникъде не получихме, всички стоят, гледат, малкия си пръст не щат да мръднат и чакат очевидно щастливия час, когато списанието ще загине. Това исках да Ви кажа. Бъдете здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров

Свободният западен свят е цивилизационен, културен, идеен и духовен продукт или порождение на ценностите на Христовото учение събота, 30 април 2016 г.

Най-дълготрайният опит на християнството да стане основа на политическа, държавническа и обществена доктрина продължава над 1 000 години и дава на света Византия със своята уникална култура и философия. Най-дълготрайният на атеизма да направи същото продължава около 70 и няколко години и дава на света СССР и стотина милиона жертви. Това разбира се след като е бил позабравен споменът за едни други атеисти, опитващи се да кроят обществен порядък Дантон, Марат, Робеспиер... Това като предварителен отговор на всеки хейт в близките дни, който ще се изсипва по повод Възкресение Христово а.к.а. Великден. Dimitar Stoyanov Кратък мой коментар: "Най-дълготрайният опит на християнството да стане основа на политическа, държавническа и обществена доктрина" не е Византия, а западната цивилизация на свободата (включваща и Византия), която още не е залязла, напротив, намира се в зенита на развитието си. Само тази ми е забележката. Крайно време е да се осъзнае, че свободният западен свят е цивилизационен, културен, идеен и духовен продукт или порождение на ценностите на Христовото учение. Христовото учение е духовната спойка, който поражда жизнеността на западния (евро-американски) свят на свободата, към който България принадлежи изначално. Така нареченото "източно православие" е идеологическа основа на византийско-руска идеологическа основа на империализма и етатизма, характерен за въпросната азиатска деспотия, т.е. е спекулация с ценностите на християнството за великодържавни имперски цели; в него от автентичния, свободолюбив дух на християнството не е останало почти нищо. Това обаче не значи, че в рамките на тази традиция не е имало велики християнски дейци, светци и проповедници, които са

запазили чист своя християнски дух, но тук говорим за държавната употреба на християнството за имперски човеконенавистнически цели. Най-ярък пример в тази посока е днешното кагебистко православие, в което вече няма нищо християнско, а има само неподправен кагебизъм, т.е. пълна тирания на държавата (императора) над индивидите. 2 коментара: Анонимен каза: Нещата не са така прости, християнската цивилизация съвсем не е в зенита си, а го е прекрачила и е в упадък, и е много съмнително доколко католицизмът е „свободолюбив“, католическата църква е много догматична и ретроградна. По-различно е положението с протестантите, неслучайно капитализмът се заражда именно в протестантски страни. А нашата западна цивилизация не е само християнска, тя е йудею-гръко-римско-християнска. Ангел Грънчаров каза: Благодарим за добрината да ни известите за тънкостите на кагебистката гледна точка спрямо световната история и съвремеността! :-)

Революцията в образованието: и в САЩ работят върху създаването на мечтаното училище понеделник, 2 май 2016 г.

Вдовицата на Стив Джобс вдъхнови революция в образованието, от БОРЯНА АНТИМОВА До 23 май ще изберат финалистите в конкурса „ново супер училище“ с награден фонд от $50 млн. „Стив би бил щастлив, ако проектът ми успее. Правя го в негова памет“, казва Лорийн Джобс. Повече от половин година в САЩ върви кампания за уникална, тотална и умна образователна реформа. Неин автор и вдъхновител е вдовицата на Стив Джобс – Лорийн Пауъл Джобс, а името на проекта е XQ Super school project. Съпругата на IT кумира обикновено оставаше в сянка, докато беше жив, но тя е предприемач с блестящо образование, получено от университетите в Пенсилвания и Станфорд, където двамата се срещат. Решението си да организира конкурса многодетната майка обосновава с думите, че е отчаяна от консервативността на образованието и недостига на средства, и че е взела в ръцете си инициативата в памет на своя съпруг, който много би се радвал, ако успее. През септември миналата година Лорийн Джобс обяви конкурса XQ Super school project с награден фонд от $50 млн. за този, който представи на Америка най-добрия проект за „новото супер училище“. Изричното й условие беше това да е екипен, а не индивидуален проект, защото за реформирането на образователната система в САЩ е нужна мащабност, да се въвлекат в процеса на промяна милиони хора и да се организира национално движение. ... Проектът е структуриран на раздели. В първия, „Изследвания и прогнози“, целта е да се опише какво и как трябва да учат учениците в XXI век днес, за да станат успешни утре. Във втория, „Дизайн“, да отговорят на въпросите каква е мисията на училището, какво искат да построят; какво би било ефективно днес и утре в образованието; как да се осъществи въвличането на учениците в мотивацията за самообучение; какви трябва да бъдат учителите.

В раздела „Развитие“ въпросите са как ученикът да изгради от себе си успешен човек; как да се реорганизират мениджмънтът и оценяването; как да се пречупят закостенелите правила за това, какво да учим, как и къде; каква да е връзката с технологиите и как да се управлява училището. Най-важният въпрос към участниците е: „Готови ли сте да построите училището на вашите мечти с всичките предстоящи трудности, които ви очакват“?

Стив и Лорийн Джобс с децата си (от ляво на дясно) Ив, Рийд и Ерин. Снимка www.allaboutstevejobs.com В хода на разработките на проектите проучванията показват какво искат учениците: да се учат чрез придобиване на навици в проекти, а не със скучни лекции и тестове; да работят в екипи с квестори в тихи помещения, а не в шумни класове, където шумът е над 100 децибела; класните стаи да са добре оборудвани така, че да могат да правят всичко със собствените си ръце, а не само да гледат; учителите да бъдат ментори, съветници, а не преподаватели, и да са готови да слушат и да чуват, а не само да плашат с оценки; в училището да има повече пространство за спорт и тренажори и повече занятия на открито. Всички участници твърдят, че дори и да не спечелят конкурса, вече никога няма да бъдат същите, а ще се променят, защото в страната се е появила една съвсем друга аура, и, че ако проектът XQ стане трамплин за по-широко движение, това ще сложи край на архаичното училище в САЩ. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Предложение за дискусия: Могла ли е Вселената да възникне от нищото без намесата на свръхмощната творческа сила на Бог? вторник, 3 май 2016 г. Из: Защо науката не опровергава Бог?, Амир Д. Азел за списание TIME Биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината ни помагат да разберем света, но толкова много неща от живота продължават да са пълна мистерия ... Но успя ли модерната наука, от началото на 20-ти Век, да докаже категорично че няма Бог, както някои коментатори усилено твърдят? Науката е вълшебен свят, изпълнен със зашеметяващи и чудни познания: Тя ни учи за живота, за света и за Вселената. Но тя не е разкрила пред нас защо Вселената е започнала съществуването си, нито пък какво е предшествало раждането й в резултат на Големия Взрив. Биологичната еволюция не ни е дала и най-малкото разбиране как и откъде са се формирали първите живи клетки и микроорганизми на планетата ни, и как развитите клетки – сложно структурираните изграждащи блокчета на съвременните форми на живот, изобщо са произлезли от по-простите едноклетъчни организми. Нито пък обяснява една от великите мистерии на науката: Как съзнанието се появява в живите същества? Откъде идват символичното мислене и самоосъзнаването? Кое е това, което позволява на хората да разбират загадките на биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината? И кое ни дава силата и разума да създаваме велики произведения на изкуството, музиката, архитектурата и литературата? Науката не е дори близо до обяснението на тези дълбоки тайни. Но много по-важен от тези главоблъсканици е постоянният въпрос за фините настройки на параметрите на нашата Вселена: Защо всичко около нас е така прецизно съшито и изчислено, осигурявайки практически перфектната среда за появата и съществуването на живот? Този въпрос никога не е имал задоволителен научен отговор, и аз вярвам че на него

никога няма да бъде намерено научно решение. Защото колкото по-навътре навлизаме с познанията си за тайните на физиката и космологията, толкова многопластова и невероятно сложна ни се вижда тя.

За да обясним квантово-механичните поведения на дори най-малката частица, се изискват страници и страници от изключително напреднала математика. Защо дори най-малките и прости частици от Вселената са толкова побъркващо сложни? Изглежда има една обширна, скрита „мъдрост“, или структура, или заплетена чернова за дори наглед най-простите елементи на природата. И ситуацията става все по-обезсърчителна с всяко ново разширяване на мирогледа ни за цялостния Космос. Знаем че преди 13,7 милиарда години едно гаргантюанско избухване на енергия, чиято природа и източник са напълно непознати за нас и нямат дори подобие на елементарно обяснение от страна на науката, инициира създаването на нашата Вселена. И тогава изведнъж, като от сцената на някаква магия, „Божествената частица“ – бозонът на Хигс, открит преди две години в мощния ускорител на елементарни частици на ЦЕРН, или Големия Адронен Колайдер, се появява практически отникъде и с по някакво чудо дава на Вселената ни нейната маса. Защо се е случило това? Масата се съставлява от елементарни частици – кварки и електрони, чиито тегло и електрически заряд е трябвало да съвпаднат до невероятни за ума ни тесни граници, за да се случи това което всъщност се е случило. А именно – от разбърканата взривена супа от елементарни частици, съставляваща младата Вселена, отново като по чудо и като пипнато от вълшебна ръка, всички кварки изведнъж се обединяват в клонове и дървета за да формират протони и неутрони, техните електрически заряди се установяват на точните прецизни нива за да привлекат и задържат електроните, които пък веднага започват да обикалят около ядрото, създадено от протоните и неутроните. Всички маси, заряди и сили на взаимодействие във Вселената е трябвало да съвпаднат до невъобразимо точни нива и баланси, за да се формират ранните атоми на материята. По-големите започват да се формират впоследствие в ядените огньове във вътрешността на звездите, давайки ни въглерода, желязото, азота, кислорода и всички останали елементи, които са незаменими за възникването на живота. И разбира се, по-късно ще бъде формирана и двойната спирала на изключително сложната, живототворна ДНК молекула. Но защо всичко от което имаме нужда за да съществува живота, изобщо се появява? Как е било възможно всичко това без някаква латентна външна сила, която да оркестрира и прецизира танцът на елементарните частици, нужен за първоначалното съставяне на всички незаменими за живота вещества? Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил, базирано само на стотиците параметри на физическата Вселена, че вероятността за възникването на обитаем Космос е 1 делено на 10 на 10-та на 23-та степен. А това е число толкова близо до пълната нула, колкото никой не може да си представи. Възможността е по-малка от тази да печелите джакпота на Мега Милиони във всеки един ден, откакто Вселената съществува. Това може би ви дава някаква представа. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Идиотизмът в нашия живот е на висота, той е може би най-голямото и най-свидното българско постижение сряда, 4 май 2016 г.

Последните дни (включително и празничните) за мен бяха твърде напрегнати: трябва да се грижа за болната си майка, която е на легло. Затова в тия дни бях в Долна баня, в родния ми дом. В понеделник късно вечерта пристигнах в Пловдив, за да си взема часовете във вторник, същевременно ходих при лекари за да уредя едни лекарства (инжекция), вчерашният ми ден беше много напрегнат; след като в късния следобед си взех последните часове (в 17.40 ми свърши последния час) с колата отново заминах в Долна баня за да занеса медикамента (инжекцията), а същевременно да имам и нощно дежурство, защото на другия ден, т.е. днес, отново имам часове, поради което рано тази сутрин си тръгнах от Долна баня и ето, към 8.00 часа вече съм в училището, слава на Бога, че успях да изпълня толкова напрегнатата си програма (когато не мога да дежуря аз при майка ми, наемаме една жена, на която плащаме за да се грижи за нея нощем). Като си пристигнах тази сутрин, понеже пристигнах рано, реших да се поразходя наоколо, имах време около час и не ми се стоеше в учителската стая. Сутрин въздухът е много освежителен и чист, приятно е човек да се разхожда. В един момент се озовах в района на Медицинския университет в Пловдив (пловдивчани наричат това болнично заведение "Държавна болница") и в един момент усетих, че имам малка биологична нужда (казано директно: пикаеше ми се зверски). Реших да намеря място да се облекча в някоя от сградите на МУ (и друг път съм го правил, минавайки оттам). Като влезете на територията на това учебно заведение-болница отдясно има хубава градинка, увенчана с бюст-паметник на руснака И.П.Павлов (?!), вероятно бивш негов патрон, а в дъното на градинката има модерен учебен корпус; запътих се натам, защото и друг път съм ползвал тоалетните, които са на удобно място, близо до входа. Ето какъв любопитен диалог се състоя между моя милост и обидените за нещо на целия свят негови пазачи (да, таман двама пазачи седяха отегчени зад лъскавото портиерско бюро): – Добро утро, може ли да ползвам тоалетната? – зададох директно въпроса си и тази моя глупава искреност вероятно предизвика цялата история. – Какъв сте вие? – ми отвърна единият от пазачите като ме погледна строго, както и подобава за примерен властник на възможно най-нисшата позиция, пардон, чистачките са още на по-ниска позиция от него? – Човек съм – отвърнах многосмислено аз. – Не, питам: лекар ли сте, преподавател ли сте? Щото студент очевидно не сте – каза пазачът, поглеждайки белите ми коси. – Просто съм пловдивчанин, българин съм. Пациент съм също така. – Не може да ползвате тоалетната – тя е само за служители на университета, тя е само за служебно ползване – каза другият пазач, който до този момент критично слушаше възглупавия ми разговор с колегата му. – Как така? А къде да пикаят гражданите, гостите, пациентите? – Където искат да пикаят, тука не може? – Как така където искат да пикаят гражданите и болните хора? Примерно в градинката отпред, в храстите като куче ли да се изпикая? – Казах където искате можете да пикаете. Не сте жена, можете и в храстите да пикаете – отвърна другия пазач и допълни умно: Аз лично като няма къде да пикая пикая понякога и в храстите. – Вижте какво, говорите глупости: значи вие ме принуждавате сега да се изпикая зад някой храст в градинката, така ли? Такъв ли е редът в тази болница: пациентите-граждани да пикаят кой където намери, подобно на кучетата? Между другото аз съм български данъкоплатец и вашите заплати ги плащам аз, един вид съм ви работодател, много сте нелюбезни с работодателя си. – Айде, айде, ни ми се прави на много отворен – махай се, върви където искаш да пикаеш! Не ни занимавай с глупости – ми върна обидната дума другият, по-строгият пазач. – Вижте какво, сега защо се заяждате с мене, какво ще й стане на тоалетната ако един гражданин се изпикае в нея. Освен това съм болен човек, инвалид, имам болно сърце, пия лекарства за отводняване, ако продължим тоя диалог нищо чудно след малко да се опикая – реших да настъпя аз, щото наистина зверски ми се пикаеше. В този момент върху челото на единия пазач се появиха бръчки, издаващи мъчителното усилие на мозъка му да осъществи някакъв все пак мисловен процес. В един момент той изрече ето тия думи:

– Господине, идете да пикайте, разрешавам ви, но да знаете, че сте много нахален и проклет човек! Възмутен съм от вас! – каза той това, а другият, по-строгият пазач се обърна настрани, щото разговорът ни очевидно беше за него крайно изнервящ. Аз обаче съм странен човек, понякога правя необясними неща, ей-така, заради науката, дето се казва, си позволих да изрека ето тия неочаквани и от двамата пазачи думи: – Няма да ползвам тоалетната ви. Искам да ви кажа само ето това: радвайте се, че в този ранен час успяхте да направите първата си мерзост за деня! Хубав ден ви желая! И си тръгнах. Не пиках, разбира се, в храстите, макар че, не крия, в един момент ми хрумна да направя по-хубав скандал като, примерно, се изпикая направо пред входа на тъй лъскавото учебно заведение, в което, между другото, учат много чужденци, гърци, турци, какви ли не. Намерих къде да облекча пикочния си мехур. Но ми бяха много приятни физиономиите на двамата пазачи когато чуха последните ми думи и им се наложи да ги асимилират. Питам се: дали да не изпратя този постинг на г-н Ректора на Държавния медицински университет, та да види какви образцови пазачи има? Хубав ден желая и на вас, читателите на този блог. Бъдете здрави! Не се удивлявайте толкова много на превъплъщенията на нашия роден български инат, нима се учудихте като прочетохте за тази случка? Не, разбира се, идиотизмът в нашия живот е на висота, което е може би и най-голямото ни постижение. Ние за какво ли не можем да съчиняваме какви ли не идиотщини, коя от коя по-пищни и гнусни. Наздраве! 7 коментара: Анонимен каза: Нов блогър: Златна седмица в Златна Прага Анонимен каза: Ето, отново се потвърждава, че българите не знаят какво искат. От една страна чуваме постоянни оплаквания за липса на ред, правила и законност в страната, от друга страна щом някой се опита да наложи правила, ред и законност, се оказва, че те били „идиотизъм“. В любимата на Ангел Грънчаров Америка е пълно със странни и дори абсурдни правила и закони, но оправданието там постоянно е “ It‘s the Law“ – „Такъв в законът“ и никой не го оспорва. Само че кой знае защо когато в България излязат с такъв аргумент, за него той е „идиотизъм“. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, отново нищо не сте сфанал от смисъла на текста. Тук не става дума за правила или за закони (камо ли пък за законност и ред), тук става дума за чиновнически волунтаризъм и произвол, т.е. за нещо, което е противоположно на законите, правилата и реда. За да е нещо закон или да е правило, то трябва да има поне някакъв минимум разумност. Когато обаче става дума за идиотизъм, то това означава, че в упоменатото "правило" няма нищо разумно, напротив, има само една най-откровена идиаотщина. Но очевидно Вашата представа за кагебистки ред отговаря точно на подобен разюздан произвол на чиновниците, на овластените. Анонимен каза: Аз казах, че светът е пълен с безумни и абсурдни, „идиотски“ правила и закони, но Вие продължавате да настоявате за българската изключителност, правейки от мухата слон и разни недопустими генерализации, респ. позовавайки се на някакъв ужкем бюрократичен произвол. Каквото и да се говори и пише, народите по света, вкл. българите, не могат да се освободят от манията за изключителност. Впрочем макар да не съм запознат със случая в детайли, има логика тоалетните в някои институции да са само за персонала, а не обществени. Сборник дурацких законов: В Мичигане (США) женщина не может постричь волосы без предварительного согласия мужа. В Пенсильвании (США) всем водителям, оказавшимся на сельских дорогах ночью, предписывается останавливаться через каждую милю и стрелять из ракетницы, ждать 10 минут пока с дороги уйдет скот, который мог на ней оказаться, и затем ехать дальше... В Кентуки (США) женщинам запрещено ходить по шоссе в купальном костюме. Исключение – если ее сопровождают по крайней мере двое полицейских или если она вооружена палкой. В городе Джаспер в Алабаме (США) муж не может колотить жену палкой, диаметр которого больше толщины его большого пальца на руке. В Мобил штат Алабаме (США) водителям запрещается гудеть проходящим мимо женщинам. Женщинам в этом городе также запрещается носить туфли на высоких каблуках. Власти города Монтгомери в Алабаме (США) запретили пешеходам открывать на улицах зонты, чтобы не пугать лошадей. В Калифорнии (США) есть закон, гарантирующий жителям штата право загорать на солнце. В Аризоне (США) считается преступлением отказать человеку в просьбе дать стакан воды. В этом же штате незамужним женщинам запрещается рыбачить в одиночку. Если женщина замужем, она может ходить на рыбалку одна только по воскресеньям. В городе Уайтхолл в Аризоне (США) запрещается ездить на машине, на колесах которой висят сосульки. (прим. откуда сосульки в Аризоне – там и зимой жарко!) В Неваде (США) вы вправе собственноручно повесить любого, кто застрелит собаку на вашем земельном участке. В Калифорнии (США) животным запрещается сношаться в пределах 500 метров от общественных заведений. В Алабаме (США) запрещено водить машину необутым. Закон, однако, позволяет ездить по встречной полосе, если включить фары. В Коннектикуте (США) велосипедистам запрещено ездить со скоростью больше ста километров в час. В городе Девон в Коннектикуте (США) запрещается ходить задом после заката солнца. В штате Нью Йорк (США) вам грозит штраф в 25 долларов, если вы на улице будете засматриваться на женщин. Закон особенно строг по отношению к тем, кто оборачивается вслед проходящим дамам. Мужчинам, которые были пойманы на этом дважды, предписывается надевать лошадиные шоры.

В Северной Каролине (США) запрещается использовать слонов для вспашки полей. В городе Бексли в Огайо запрещено устанавливать игровые автоматы в туалетах. В Северной Каролине (США) оральный секс считается преступлением. В городе Аннистон в Алабаме (США) запрещено появляться в джинсах на главной улице. На Аляске (США) нельзя рассматривать лосей с самолета. В городе Хейден в Аризоне (США) вам грозит штраф, если вы будете приставать к лягушкам. В Канадской провинции Альберта выпущенным из тюрьмы преступникам до сих пор полагается заряженный пистолет и конь, чтобы они "могли покинуть город". В городе Меса в Аризоне (США) запрещается курить в переделах 5-ти метров от общественных учреждений. Исключение – если у вас есть особая лицензия. В Монтане (США) считается незаконным заниматься сексом в какой либо позиции, кроме "миссионерской". В Дании прежде чем завести машину вы должны: - проверить исправность фар, тормозов, руля и клаксона. - убедиться, что под ней нет детей. В Монтане (США) женщине грозит тюрьма, если она вскроет почту мужа. и т.н. Анонимен каза: Много интересна история. За пикаене. За пикня. И за един истеричен дърт пикльо, който не иска да спазва никакви правила. Твърде поучително. Веднага да му се даде "Пулицър"! Или, още по-добре, жълта книжка... Ангел Грънчаров каза: Другарю дежурен кагебист, дайте някакъв пример с "умните закони" в тъй милата на сърцето Ви Руска империя. На другарката комудоидка искам да предложа тя да напише нещо, щом в главата й е "Пулицър", другарко, наистина, напишете нещо, пък да видим дали ще заслужавате "Пулицър" или директно ще Ви дадем поне една жълта книжка. :-) Та дайте да видим Вие какво сте написала, вероятно сте много талантлива, я какви хубави реплики пишете, очевидно имате невероятен талант. Анонимен каза: Важно, прочети непременно: СБЪДВА СЕ ПРОРОЧЕСТВО НА ВАНГА: ПОКАЗАХА СЕНЗАЦИОННИЯ НАДПИС КРАЙ ПЪРВОМАЙ! СИМВОЛИТЕ РАЗКРИВАТ ТАЙНАТА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Е, и какво е правилно в крайна сметка да учат учениците? сряда, 4 май 2016 г.

Ето откъс от една дискусия във Фейсбук за това какво трябва да учат в училищата учениците: Lachezar Tomov каза: Ако аз съм образователен министър, всеки ден ще има български език и математика и ще редуваме часове по силова физическа подготовка с часове по народни танци докато ви изпушат ушите и можете да правите по 50 лицеви опори в такт 7/8. Стига с тоя ваш мързел Mare Marini каза: Във Финландия премахнаха предметите и се учи по общи проекти, в хода им направленията в науката се усвояват интегрирано. Аз съм за това. Ангел Грънчаров каза: Интегриращото звено на отделните науки и знания следва да е философията – понеже само тя може да зададе потребния хоризонт на разбирането. Така този модел ще проработи истински ефективно. Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, интересно е, че всякакви хора се напъват да правят учебни планове и програми за учениците, а никой не се сеща да попита самите ученици, те да кажат какво искат да учат, при това всеки ученик следва да говори само за себе си, според своите особени интереси. Не може да има унифициращи учебни планове и програми при положение, че различните ученици имат различни интереси, желания, потребности, намерения, цели, приоритети и пр. 7 коментара:

Анонимен каза: Интересно: Бойко Борисов освиркан в Благоевград - обижда хората Анонимен каза: Петър Стоянов – лични и бизнес връзки Анонимен каза: Армия живых мертвецов Почему военные в феврале 1917 года поддержали революцию Анонимен каза: Точно с преподавател по философия дискутирах този нов подход и се съгласи, че е разумен. Mare Marini Анонимен каза: До 8-ми клас всичко би трябвало да е унифицирано, тъй като тогава учениците са още малки, за да правят разумен избор. Освен това е нужна база от знания, еднаква за всички. В гимназията вече трябва да има само избираеми предмети (изключвам Български и Литература). Quo Vadis Ангел Грънчаров каза: Ако учениците в първите класове бъдат поставени в уславия, недопускащи свобода (избор), т.е. ако бъдат поставени в условия на несвобода, то те по-късно вече никога няма да привикнат към нея. Като осакатите младите в най-решаващата възраст (детството), след това вече всичко отива по дяволите. Анонимен каза: Никаква свобода преди осми клас. Пикльовците трябва да видят КАКВО съществува като науки и занимания, за да могат по-късно да направят избор. Дотогава са просто... пикльовци!

Моля, хранете душите си само с качествени храни, а не с разните му там боклуци! четвъртък, 5 май 2016 г.

Току-що имах час по философия. В ранната утрин на учениците трудно им идва настройката, подходяща за философстване. Спи им се още. Сънени са. А няма начин, налага се да философстваме в дъждовното, студено и мрачно пловдивско майско утро. Така е решила програмата. А имаме само един час седмично философия. Именно в ранната утрин. Трябва да обсъждаме темата за душата. Човешката душа. Предлагам на тия, които са мислили по темата, които имат какво да кажат, които са открили нещо важно, интересно и пр., да опитат да го кажат, да го споделят. Повечето ученици са положили морни глави върху чиновете, казах, още им се спи зверски. За моя изненада един ученик казва, че иска да говори. Имал какво да каже. Разказва за това какво според него било ставало когато човек умре, как душата му не могла да умре, по принцип душата според него била безсмъртна, разсъждава за това има ли ад и рай и пр, спомена нещо за прераждането на душите и пр. Все обичайните неща, дето идват в акъла на човека когато стане дума за тая тема. Аз му подхвърлих няколко въпроса за това-онова, примерно за това налага ли ни се да полагаме някакви грижи за душата, за това иска ли душата ни да... яде и да пие, може ли да изпитва глад и жажда, има ли "храна за душата", може ли да помислим за това има ли непълноценна, долнокачествена храна за душата, която трябва да избягваме и пр. И по тия въпроси ученикът съвсем спонтанно изтърси ето какво: – Да, има храна за душата. Примерно много души изпитват потребност от такава една основна храна за душата, каквато е... ракията. Душата им един вид често е зажадняла за ракия. Иска да се храни с ракия, обича да се храни с ракия и пр. Като каза това, двама от полегналите на чина се размърдаха, един от тях се изсмя и каза, че правилно говори приятелят му, верни били тия думи, точно така си е. А другият пък вдигна глава и каза: – Егати идиотщината, не бе, не с ракия се храни душата, а с музика примерно! Обсъдихме тази тема около храната за душата по-цялостно. Оказа се, че има и други храни, за които копнее душата, в частност българската душа, оказа се, че не само ракията е основната й храна. Примерно има души, които се хранят като четат... книги. Е, рядкост са такива души в нашите български условия, но още има и такива, да предположим. Други хора хранят душите си като ходят на театър. Или на кино. И прочие. Аз подхвърлих, че вероятно, от тази гледна точка, и училището би следвало да е нещо като "обществена столова", в която младите хора хранят душите си със знания, с мисли, с идеи и прочие. Тия мои съвсем провокационни разсъждения сякаш разбудиха и останалите ученици, които, както казах, дремеха, положили главите си зърху раниците на чиновете.

Отказаха се от спането. Един от тях каза, че общо взето според него повечето от учениците и в училище хранят предимно телата (стомасите) си, а не душите, щото общо взето само това правят, дъвчат разните му там дюнери, пици, баници, които в изобилие се продават в заведенията около самото училище. Поговорихме и по тия въпроси и ето, звънецът започна да бие тъкмо когато повечето ученици се разбудиха и разговорът, отначало вял, започна да се оживява. Сега имам свободен час, после трябва да заминавам да водя авторското си предаване в Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...". Като свърши предаването, пак ще се върна в училище, защото имам още един час. Тъй че чао засега, бъдете здрави, хубав ден – и хранете душите си само с качествени храни, а не с разните му там боклуци. До скоро! 1 коментар: Анонимен каза: Чудесна статия, прочетете я непременно: Алекс Алексиев: Руската военна мощ е пропаганден мит на Кремъл и рубладжиите

По славния древно-римски обичай за един-единствен ден в годината господарите и робите си размениха ролите! четвъртък, 5 май 2016 г. ПГЕЕ - гр. Пловдив добави 7 нови снимки.

На 28 април 2016 година по инициатива на Ученическия съвет се проведе Ден на ученическото самоуправление в ПГЕЕ. Много ученици заеха местата на своите учители и на служителите от гимназията. Ето имената само на част от ентусиазирания млад екип:

Емилия Къндева - директор; Кристиян Ангелов - помощник директор по учебната дейност; Деян Караджоджуков - помощник директор по учебно-производствената дейност; Росен Маджуров - педагогически съветник; Мария Салапатийска - завеждащ административна служба; Борислава Късавълчева - медицински фелдшер. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Инак казано, в ПГЕЕ-Пловдив (а тази народополезна инициатива, предполагам, се прави и в другите училища на нашата славна образователна система) биде спазен славния древно-римски обичай: веднъж в годината господарите и робите за един-единствен ден да си разменят ролите, именно робите да станат господари, а господарите роби (наужким де, не истински, естествено!). А след това всичко си продължава по старому, разбира се. Един ден в годината ще играем ролята на свободни, в останалото време ще се примиряваме с всекидневните унижения. Един ден годишно демокрация ни е достатъчна, в останалите дни ще имаме авторитарна командно-директивна административна система, в която най-основните звена или "елементи" (учителите и учениците) са прости изпълнители на заповедите на началствата. И никой за нищо не ги пита, излишно е да ги пита какво мислят. Защото всъщност няма нужда да ги питат: та нали управляващите всичко си знаят и решават вместо нас, а пък ние следва само да изпълняваме техните премъдри заповеди! А в деня на самоуправлението (демокрацията), както личи от снимките, всички са така щастливи (лицата им сияят от нескривана неподправена блага радост!), че е резонно да се запитаме: а как ли успяват в останалите дни да скриват нещастността си?! Щото несвободният човек, разбира се, не може да е щастлив, нали така? (Между другото и господарите у нас не са свободни, тяхната свобода е илюзорна: свободният е истински свободен само сред свободни хора, не сред море от роби!) Както и да е. Да не философстваме много за да не вземе някой да ни се обиди - заради това, че им разваляме празника, че им помрачаваме радостта с тия "излишни разсъждения"! Но все пак нека да има и алтернативна позиция – колкото и кощунствено да звучи тя, предполагам, в нечии уши.

Предаването "На Агората..." от 28 април, темата е: Какво е да си християнин? четвъртък, 5 май 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Ето каква е руско-комунистическата и човеконенавистническа версия за решаване на проблемите в съвременното училище петък, 6 май 2016 г.

На всеки километър каза: А сега вижте какво се случва с гаменчетата в Русия които се осмеляват да посегнат на учител. Изобщо не ги бавят. Едно време и при нас бе така. Посягаш на учител или на някой друг и си под 18? Директно в Макаренко! Половината даже не знаят какво е Макаренко. Ангел Славчев (Че Геварата) сподели клипа на На всеки километър със следния коментар: Това е нужно и тук да се случи! За 5 год. уважението към професията учител ще се върне на нивата на които е било. В момента е Содом и Гомор в училищата. Проблема идва от семейството и средата, но носенето на персонална отговорност ще въдвори ред и дисциплина. И за да не се правя на хрисим, факт е че и по мое време имаше изцепки с подобен характер, но едва 15 год. по късно осъзнавам ефекта от това ни поведение... и не желая това да продължава да се случва. Нясно съм, че в нашата либералопедалска полит конюктура... няма да позволи това няма да се случи... но пък може и някакви проблясъци да има. знае ли човек. В тази връзка по горе споменах семейството... сега е момента като родители да погледнем добре и да не позволяваме това да се случва. През 90-те всички бяха заети с новите си начинания и някак си се изгубиха няколко поколения на мислещи хора... надявам се да наваксаме... кога?... Времето ще покаже... (БЕЛЕЖКА: Запазих оригиналния правопис и пунктуация на нашия виден млад комунист, който очевидно не е кой знае колко научил тия неща в родното училище.)

А къде са храбреците, които ще ни поведат на велика борба с толкова арогантната ченгесаро-мафиотска руско-българска олигархия? петък, 6 май 2016 г. В дивната страна на страхливците (да, в нашата страна мнозинството от хората са малодушни страхливци, безучастни сеирджии, тарикати, наивници, лъжци и пр.) днес се чества Денят на храбростта – и на храбреците! Всички днес от все сърце празнуваме деня на храбростта – и на хребреците, защото за какво ни е храброст без храбри хора, без храбреци? Всичко е чудесно, даже и парад имахме. Само се пита: а где са тези храбреци, които да поведат отчаялия се народ на велика борба с толкова арогантната ченгесаромафиотска руско-българска олигархия, която държи пълния контрол над държавата и страната ни? Кога ний, гражданите, ще си отвоюваме България от тази толкова тиранична мафия и олигархия? 1 коментар: Анонимен каза: Двинем танки на Москву!

Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас! петък, 6 май 2016 г.

Ето началото на един дебат по всъщност най-важния философски и човешки въпрос (този за свободата), който поведохме с един мой бивш ученик на имейла (неговите съобщения ги слагам в курсив за да не се смесят с моите, за да се отличават от тях): Здравейте, г-н Грънчаров! Имам един въпрос, който е от Вашата компетенция. Кой беше онзи философ (имам някакви спомени, че сякаш беше немски философ), който прекарва целия си живот на една и съща улица? Поздрави! Здравейте! Аз не знам кой е философът, дето прекарал целия си живот на една улица (и смятам, че такъв философ не е имало и не е могло да има, колкото и, предполагам, да са шантави философите във Вашата представа!), но имам чувството, че Вие имате предвид немския философ Кант, който прекарал целия си живот в един и същ град (Кьониксберг), т.е. става дума не за улица, а за град. Значи се интересувате от философия? Други някакви въпроси интересуват ли Ви? С поздрав: Ангел Грънчаров Здравейте, г-н Грънчаров, Благодаря много! Бяхте полезен! Поздрави! Здравейте, Моля, моля! Пак заповядайте! Дотук ли беше интересът Ви към философията? :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Здравейте, г-н Грънчаров! Имам правото да не се поддавам на провокацията за "Дотук ли е интереса?", нали? :) Поздрави! Здравейте, Ваша воля. С поздрав: Ангел Грънчаров Здравейте, г-н Грънчаров! За съжаление много малко неща в този живот се съобразяват и/или съвпадат с волята ми. :) Поздрави! Здравейте,

Щом е така, то тогава проблемът е изцяло Ваш. Не бива нещо друго да вините за това. С поздрав: Ангел Грънчаров Здравейте, г-н Грънчаров! Не сте прав! :) В Математиката има една "теория", която се нарича "Равенство на Наш". (На името на един голям математик, Джон Наш. За когото е направен филмът "Красив ум".) Един от лесните начини, без формули, да се обясни Равенството на Наш, се нарича "Дилема на затворника". Вярвам, че ще Ви бъде интересно да прочетете за това. Дилема на затворника ни учи на много неща. Например че за благото на Света не трябва да бъдем алчни. А също така и много други неща можем да извлечем като изводи. Да, нещата зависят от нас. Но не винаги. И понякога зависят не само от нас. Аз съм ваш бивш ученик. И съм благодарен за нещата, които съм научил! Безценни уроци! Но... Имам уважение към Вас, но не се съгласявам изцяло с Вас. :) Поздрави! Здравейте, Благодаря за казуса, който ми поставихте! Прочетох за „Дилемата на затворника“. Заслужава си да се помисли повече над нея. Тия кандидат-затворници обаче все пак са могли повечко да мислят – за да не се бяха озовали в неприятната ситуация, в която все пак са се озовали. Да, има неща, които зависят не само от нас единствено. Но все пак решенията ги вземаме ние. Щом има избор, има и свобода, а тя ни дава власт над собствения живот. Да, свободата не е безпределна. Ония неща, които не зависят от нас, а вероятно от други хора, са нещо, с което трябва да се съобразим (при вземането на решение). Те са фактор, който трябва да отчетем. Но вземащите решението все пак сме ние. Над собствения живот по тази причина имаме голяма власт. Вярно, не знаем, примерно, замислите на Бога по отношение на нас, но ето, с позицията на този фактор, наречен Бог, също трябва да се съобразяваме. А не да го игнорираме. Който, вземайки решение за нещо (особено в най-трудните ситуации на живота), се съобразява с позицията и на факторите, които не зависят от него, такъв постъпва разумно, т.е. успява въпреки обстоятелствата да реализира себе си като свободен човек, носещ пълната отговорност за своя живот. Ето това е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи найвече от нас! И наистина свободният човек има шанс въпреки всичко да стане господар на живота си – и на бъдещето си. Стига да си не е наумил вредната идея, че това е изначално невъзможно, оправдавайки се с независещите от него фактори. Темата, която ненадейно се захванахме да обсъждаме, е голяма. Нека засега да спра дотук. Това не значи, че ако Вие изкажете интересна мисъл, няма отново да се включа – за да продължим изследването. А това, че не сте съгласен с мен е съвсем естествено. И изобщо не е лошо. Неестествено и лошо щеше да е да се съгласявате с мен за всичко. Което ме радва. Значи не сте си проспал часовете по философия, които, както твърдите, съм Ви водил. Както, за жалост, често става с повечето ученици. Но някои от тия същите, от „спящите“ в час, ме изненадват: уж са спали, а едното им ухо най-вероятно все пак е слушало за какво говорим! :-) С поздрав: Ангел Грънчаров 1 коментар: Анонимен каза: Това е дилема, популярна в „аналитичната“ философия, показваща над какво си блъскат главата аналитичните философи. Това не са маловажни неща, но покрай тях не бива да се забравят големите линии и въпроси.

Загадката, над която си блъскам главата след като зърнах една мила любовна картинка на екрана на телевизора петък, 6 май 2016 г.

Ето кратка моя бележка, която написах във Фейсбук тази заран: Антон Хекимян е поканил неуморния медиен "титан-колос" Божо Димитров и го гледа влюбено – когато ченгето от ДС усърдно ръси идиотщина след идиотщина, наглост след наглост, мерзавщина след мерзавщина. От какво ли толкова му се възхищава младото медийно манипулаторче Хекимянчо? На големия му боен ченгесарски опит ли му възхищава толкова? Или на способността му да прави мерзавщина след мерзавщина? Или на колосалната му наглост му се възхищава тъй беззаветно? Ето над тая загадка си блъскам главата в момента, след като зърнах милата любовна картинка на екрана на телевизора... 7 коментара: Анонимен каза: А ти, Грънчаров, какво хубаво нещо си направил в живота си, та плюеш всичко живо? Ivan Marinov Анонимен каза: Ангел Грънчаров е написал десетина философски книги и въобще не плюе "всичко живо". За разлика от Хекимянчо, за който съм убеден, че не си е писал и домашните по български като хората. Водещите май вече ги подбират по некадърност и безличност. Андрей Бенев Анонимен каза: Не останаха интелигентни хора и особено журналисти в България и взимат, който има връзки. Знанието и образованието хич не са критерии :-( . Хекимян е малоумен и слабо образован. Krasi Serguieva Анонимен каза: Чао на руските тролове. Angel Malinov Анонимен каза: Моите уважения към г-н Ангел Грънчаров и не смейте да го хулите! Elka Kitcheva Анонимен каза: Ангеле, тегли им една наша сочна попържня и превключи на друг канал, а най-добре загаси телевизора! Моя милост не гледа подобна смрад! Атанас Ганчев Анонимен каза: Гледате прекалено много телевизия и си блъскате главата над прекалено много глупости.

Ний сме патриоти, нема да допущаме заради некаква си там философия – аман от тия пусти буржоазно-европейски лигавщини! – да си губим българщината! неделя, 8 май 2016 г.

Блогърът И.Стамболов е написал хубава статия със заглавие Да люшнем хорце!, в която показва отношението си към авангардната патриотична идея на новия управляващ екип на МОН в наште училища, а именно младите да учат да рипат народни танци (остава да въведат учебен предмет по рационално смучене на ракия и вино и също по състезателно лапане на кюфтаци и кебапчета – та хептен да патриотизираме българското образование!). Там между другото на едно място става дума за съвсем логичното изхвърляне на философията от учебните програми, което ме провокира да се изкажа; ето първо абзаца, който ме провокира да взема думата, а по долу можете да прочетете и моя коментар, който публикувах току-що в блога на колегата Стамболов: ... Напълно справедливо. Така и трябва да бъде. Затова нека специалистите се напънат и да направят един списък от двайсетина дисциплини за свободно избиране, при условието че всеки ученик е длъжен да си избере две от тях: народни танци, класическа музика, рисуване, философия, богословие, готварство, ръкоделие, екология, велосипедизъм и т.н., и т.н. Аз, например, ще си избера готварство и класическа музика. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. А ето и моя коментар по този пункт:

Споделям тезата на автора. Само дето възприемам като твърде неинтелигентно и дори като израз на умишлено прекалено подценяване слагането на философията в редичката на "свободно избираемите предмети" (инак казано, определянето й като нещо, дето може да се изучава само в кръжок!) и то именно сред народните танци, велосипедизма, готварството, ръкоделието и пр. Г-н Стамболов, ако имате някакви неприятни спомени от изучаването някога на т.н. "единствено-правилна марксистко-ленинска философия", то моля недейте сега да си отмъщавате за това на философията, щото това, което някога сте учил, държа да Ви уведомя, е имало съвсем бегло отношение към философията като такава. Очевидно има много хора у нас, които съвсем не разбират що е философия и при това не изпитват никакво неудобство от това. Министерските чиновници, които изхвърлиха философията от списъка задължително на изучаваните общообразователни предмети (тя отпадна от програмите за 11 и 12-ти клас) също недолюбват философията - понеже философията по принцип е най-непримирим враг на глупостта и особено на простащината. А в страната, в която простащината не просто е най-влиятелна, но дори държи в ръцете си политическата, държавната власт, управниците няма как да допуснат младите да учат философия - щото това е равносилно на самоубийство. Народът, дето избира на власт тия същите управници, също в мнозинството си недолюбва мисленето и философията. У нас да си патриотичен вече означава да мразиш не само мисленето и мислещите, но да ненавиждаш също и свободата и личността, все "буржоазно-европейски лигавщини", които единствено философията може да формира в тяхната цялост и пълноценност. Затуй дайте да махнем философията отвсякъде, в периода 1989-1991-92 я махнахме от университетите (и това си има своите злотворни последици!), сега ще я прогоним от гимназиите, ще изфърлим всичко духовно от училищата, та простащината и бездуховността у нас да преживеят най-сетне абсолютния си триумф и апогей! Ще рипаме кючеци, гюбеци, ръченици, хора – и това ни стига! Ний сме патриоти я, нема да допущаме с некаква си там философия да си губим идентичността! Каква философия бе, гарсон, я дай тука една ракийка – та да си облекча душата!

Бъди човек, бъди господар на самия себе си, на своя живот, на бъдещето си, бъди суверенна личност – ето това е истински важното! понеделник, 9 май 2016 г.

Имам много неща за писане в моя "философски дневник" – мястото, където пиша за истински важните за мен или според мен въпроси. По много причини (главната е тази, че в последните няколко седмици почти постоянно се грижа за моята болна майка, щом не съм на работа заминавам за моя роден град Долна баня, където тя живее) от доста време нищичко не съм писал по тия най-важни за мен проблеми, но ето, сега имам малко време (пък и душевно настроение) да кажа какво мисля поне по малка част от въпросите, които ме вълнуват. Имам два свободни часа в програмата и затова ето ме в училищната библиотека, зад компютъра – да напиша нещичко. Нещата в българското образование, дами и господа съдебни заседатели, са твърде сериозни, дори бих си позволил да кажа и плачевни. Ето един малък пример в тази посока. Взет от самия живот. Току-що имах час по философия и случилото се в този час ми дава нова, съвсем свежа "храна" да поразсъждавам за онова, за което обикновено не желаем да мислим. Ученик взема думата и иска да говори за свободата. Загрижен е, имал е двойка, подготвил се е, иска да си оправи оценката. Изслушвам го внимателно – изказването му е вяло, но е добра основа за дискусия по истински важните въпроси – питам останалите ученици искат ли нещо да кажат, да коментират, да питат; няма желаещи. Между другото докато той

говореше повечето даже и не го слушат, занимават се с разни неща, лекичко си говорят с приятелите до тях, има лек шум, характерен за ранния час: часът ни по философия започва в 7.30 в самото начало на седмицата, в понеделник сутринта. На мнозина ученици очевидно още им се спи. Аз започвам разговор с изказалия се ученик, поставям му въпроси, предлагам всички да се замислят за истински важните момент: кой избор е истински свободен, каква е тази ситуация, в която човек, въпреки разните ограничения от каквото и да е естество (природни, социални, културни, индивидуални и пр.) може все пак да се изяви като свободен, да си запази свободата, да не я пожертва и пр. Разговорът е вял, казах, повечето ученици в този ранен час не могат да се настроят за занимания с философия. Но забелязвам, че неколцина ученици започват сякаш да се събуждат и да се вслушват в думите на разговарящите. И ето че в един момент ученикът, който се изказа, подхвърли: "И сега ще ми пишете си оценка?". Да, разбира се, казвам, но оценката, нека да знаем това, все пак не е истински важното, нали така? "Как така?" – пита ученикът и започва да ме гледа озадачен. Ами така, съвсем друго е истински важното, а оценката е несъществена подробност. Не бива тя да е водещото, щото тогава има грозна подмяна. При тия мои думи повечето ученици се разбуждат – нещо изглежда ги е подразнило – и се започва дебат върху въпроса: "Как така, господине, можете да твърдите, че оценката не била истински важното, ами кое е тогава това истински важно нещо?". Да, нито оценката, нито дипломата не е истински важното, отвръщам. "Ами за какво тогава изобщо ходим на училище?" – изрича това и подигравателно ме поглежда ученикът, който явно най-силно се възмути на моите кощунствени думи. Да, за какво ходите на училище, нима ходите само затова да имате хубави оценки, да вземете хубава диплома, след това с нейна помощ да имате хубава професия и в крайна сметка за да вземате хубави пари, за това ли ходите на училище? Разбира се, че за това ходим на училище, господине, Вие и пък и това ли дори не разбирате? – повечето от учениците в един клас възкликват този възглас и ме поглеждат така, че започвам в този миг да се чувствам едва ли не кръгъл кретен. Няма как, налага се да поспорим. Питам ги знаят ли какво разграничение прави Кант между т.н. хипотетичен императив и другия, категоричния императив; не, разбира се, не знаят. Обяснявам им за първия: ами когато човек започне да служи на един поредица от външни материални цели, "навързани една за друга", примерно учи заради хубавите оценки, а пък тия хубави оценки са му нужни за да получи хубава диплома, а пък като постигне тази цел и я отпразнува, тази диплома ще му е нужна, за да си намери евентуално хубава работа, а пък в резултат в крайна сметка ще почне да получава и хубави пари, ето така, по тази логика, разсъждават хората, които са допуснали самите себе си да превърнат в средства за постигане на тази поредица от строго свързани цели. Питам учениците: а има ли друга възможност, друг, принципно различен вариант за отношение и поведение по този въпрос? Има, господине, циганите са пример за този друг вариант: те не ходят на училище, чувстват се "съвсем свободни", нямат нито образование, нито професия, и ето, живеят си свободно - вие тяхната ли премъдра философия искате да ни проповядвате тази сутрин? Казва ми това нещо един ученик и ми се ухилва насреща: а сега де, г-не, заклещих ли Ви хубаво с този въпрос? Питам: а има ли някой сред вас, който да ходи на училище не просто заради хубавите оценки и т.н., а за нещо друго? Не, никой от нас не ходи на училище за нещо друго – в един глас ми отговарят вече окончателно събудилите се ученици – ний не щем като циганите да пропаднем в живота, ние работим за истински важното нещо, а именно да имаме един ден хубава професия и да вземаме достатъчно пари! Тъй че, молим-молим, не ни пробутвайте на нас тия Ваши упадъчни възгледи! Поставям им казуса: да помислят, ако трябва да прочетат кое е принципно различното отношение и разбиране по този същия въпрос, а именно, човек да ходи на училище и да учи за нещо друго, а не за прословутите хубави оценки; предлагам им да се запознаят с т.н. "категоричен императив" на Кант за да разберат нещата, погледнати вече от друг ъгъл. Да, обаче моето изказване прозвуча в умълчалата се зала като неубедителен опит от моя страна за измъкване, за бягство от понесеното поражение. А часът е към края си. Тъкмо в най-решителния момент на дискусията времето привършва. За да не разсея създалото се впечатление че се опитвам да се измъкна от поражението, им казвам ето тази Кантова мисъл: Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство! Оня, който е допуснал себе си да превърне в средство за постигане на тия превъзходни цели (хубави оценки, хубава диплома, хубава професия, хубава работа, хубава заплата, все, забелязвате, от хубави по-хубави неща!), такъв се е отказал от свободата си, такъв е допуснал да принизи самия себе си до степен да се загуби; а подобна подмяна съвсем не е безобидна: все пак в крайна сметка парите са средството, нали така, откъде-накъде да допуснем парите да ни станат целта, а пък ние самите да станем средството за постигането й?! Гледат ме учениците с безкрайно удивление: какви са тия глупости, които си позволяват да проповядват шантавите философи начело с някой си там Кант? Да, целта е човекът, ти самият си целта, а всичко друго следва да бъде средство за постигането й – и пари, и оценки, и дипломи, и професия, всичко останало е само средство, а самият ти си единственото нещо, което е достойно да бъде въпросната цел сама по себе си! И в такъв случай за какво ходиш на училище? Ами за да развиеш своята личност, за да постигнеш тъй потребните ти интелектуални, духовни, личностни качества, истински важното, за което никога не трябва да забравяме, е твоята суверенна личност. "Бъди човек!" - ето това е истински важното, да си човек обаче в истинския смисъл, т.е. бъди свободен! Бъди господар на самия себе си, на живота си, на своето бъдеще – ето това е истински важното, това е веруюто на автентично съществуващия човек. Недей да се поставяш в унизителното положение да бъдеш слуга, просто средство за постигане на някакви цели, колкото и привлекателно да ти звучат тия цели. Човекът е самоцел и самоценност! Казвам това, ала забелязвам, че повечето ученици не са кой знае колко впечатлени от Кантовата истина. Те си знаят друго. Те в друго нещо са възпитавани. "Учи, мама, за да не работиш!". Стани началник, дето си клати краката под бюрото. Стани властник, дето мачка другите същества, за да покаже, че им е господар. Ние сме страна, в която всичко е тъкмо наопаки на истинското, на длъжното, на правилното, на нормалното. Тук други истини не виреят. Тук е царството на лъжата и на несвободата.

Исках и за други неща да пиша, ала ми изтича времето. Друг път, живот и здраве да е, може да пиша за тях, сега просто нямам време. Пък и, както казах в началото, имам големи лични проблеми напоследък, които ме отклоняват от обичайните ми занимания. Налага се да се грижа за майка ми, която е на легло и трябва някой да се крижи за нея. Оставих я снощи, повикахме една жена да спи у нас и да се грижи през нощта за нея (срещу заплащане от наша страна). Но това не решава проблема. През деня тя има назначен социален асистент (по европейска програма), но жената, която изпълнява тази длъжност, я обслужва 4 часа, два часа преди обед, два часа следобед. Но денонощието е 24 часа, в останалото време няма кой да се грижи за майка ми. Налага се днес-утре да реша проблема някак, най-вероятно ще се възползвам от правото да получа платен отпуск за гледане на болната ми майка „някой ми каза, че личният й лекар могъл да ми даде 10 дни отпуск по този параграф). Тъй че съм потънал в грижи и проблеми от подобно естество. Интересно е, че е невъзможно човек да намери някой, който срещу заплащане да се грижи за болен човек, пък и аз лично не мога да си позволя такива пари за подобно пълно обгрижване, тази услуга е скъпа. Не зная какво ще правя, но нещо трябва да измисля. Както и да е, ще си блъскам главата над решаването на хтози проблем в нашата тъй щастлива "социална държава". Давате ли си сметка колко много болни и немощни хора се нуждаят от нашата помощ в този момент? А да се намери някой, който по чисти хуманни подбуди да помогне на някой нуждаещ се човек – това нещо у нас изобщо не е разпространено, по моето възприятие. Дано да греша. Но така ми се струва в този момент. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! 4 коментара: Анонимен каза: Повтаряш се, Грънч, омръзна на всички с твоите баналности и глупости, спри се малко!!!!!!!!! Нищо ново няма в "творенията" ти!!!!!!!!!!! Пълна умствена бълвоч!!!!!!

Предаването "На Агората..." от 5 май, темата е: Кой се опитва да подпали българската ни черга? вторник, 10 май 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли! 1 коментар: Анонимен каза: Добре, Русия дестабилизира България, но това повдига много и важни въпроси, на които никой не търси отговора. Първо, защо Русия да се опитва да прави това, след като през 1991 тя самата отхвърли комунизма и също стана част от демократичния свят? – Отговорът е, че падането на комунизма в Русия беше инсценировка и тя продължава да се управлява от старите комунистически структури. Но защо тогава да трябва да приемаме, че в България през 1989, за разлика от Русия през 1991, комунизмът наистина бил паднал? Отговорът е, че падането на комунизма не само в Русия, но и в България, както и в цяла Източна Европа, е грандиозна измама. Но ако това е така, не може да е вярно, че „лошата“ Русия се опитва да дестабилизира „добрата“ и „демократична“ България, защото България също се намира под контрола на комунистите и с това на Кремъл. А фактът, че Кремъл за всеки случай допълнително я дестабилизира, включително с помощта на своите „агенти на влиянието“ и „петата си колона“, за да я контролира по-добре, е друг въпрос. Остава и един друг, много важен въпрос: за какво трябваше да се разиграва целият театър с падането на комунизма през 1989, след като Русия продължава да контролира своите бивши сателити? Отговорът, че комунизмът е рухнал поради икономическата си несъстоятелност, е само частично верен. Истината, че по света е имало и има много икономически неефективни диктаторски режими, които са просъществували много дълго време, а СССР имаше най-съвършените

механизми за контрол в историята и нямаше никакви причини да рухне тъкмо през 1991. Примерът на Северна Корея и Куба е показателен, Съветският съюз множеше спокойно да върви по техния път и да си съществува още много дълго. Или в някаква степен по пътя на Китай с пазарна икономика, но запазен монопол на властта на КПСС. За какво трябваше да се разиграва цирка с пуча, забраната на КПСС и разпада на СССР? – Отговорът е, че цялата операция по либерализацията на комунистическите режими има както вътрешна, така и най-вече външна насоченост – да се измами Запада, той да помогне на комунистите да преодолеят своите нарочно преувеличени икономически трудности, Западът същевременно да се разоръжи и в крайна сметка да бъде превзет от комунистите. Точно тази операция е в ход и се намира пред завършек.

Има свободна воля – въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци! сряда, 11 май 2016 г.

Получих един линк по тема, която вече обсъждах с един мой бивш ученик (виж: Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас!), придружен със следното съобщение: Изпращам го, просто ей-така, като шега. Иначе, аз съм "за" смели изказвания. Особено ако са подкрепени с някакъв вид доказателства – математика, статистика, т.н. Поздрави! Свободната воля е илюзия, допуска ново изследване Повечето хора в даден момент са се питали – действително ли имаме избор как ще изживеем живота си, какви хора ще станем, какви постъпки ще начертаят бъдещето ни? Или всичко е като влакче на ужасите, в което просто се возим. Амбициозно ново изследване, публикувано в научното списание Psychological Science, поставя този голям въпрос. Когато питали участниците в експеримента какъв цвят кръг ще се появи пред очите им, нещо определяно единствено от случайността, учените установили, че предвижданията стават по-точни, когато участниците разполагат с част от секундата, за да дадат своя отговор, отколкото когато им се даде повече време. Предвид, че участниците нямат паранормални сили, експериментът регистрира нещо, което много прилича на пътуване във времето. Преди да „изберат” какъв цвят ще посочат, участниците сякаш „знаят” отговора. „Умът ни може би пренаписва историята” – предполага Адам Беър, докторант по психология в Йейлския университет. Когато става дума за много кратки периоди от време, подсъзнанието ни избира вместо нас, а свободната воля в случая е по-скоро илюзия, смята той. Когато разполагат само с част от секундата, броят верни отговори на участниците нараства. При всички направени експерименти това се случва, преди самият отговор да бъде известен на когото и да било. В единият от случаите процентът верни предвиждания се е покачил от 20 на 30, в друг сходен експеримент - от 50 на 62 процента. Една възможна интерпретация на резултатите от изследването е, че когато трябва да решаваме бързо, нямаме време да мислим. Неусетно се предаваме на подсъзнанието, което решава вместо нас. Дори да ни се струва, че сме направили съзнателен избор. Източник: iflscience.com КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На учените (в случая психолозите) просто не им е по силите да проумеят проблема за така наречената свободна воля на човека. Писал съм по този въпрос и съм обосновал позицията си (виж книгите ми "Животът на

душата: психология", "Универсумът на свободата", "Изворите на живота" и др.), тази моя позиция не се дължи на субективното ми пренебрежително отношение към учените (каквото нямам, напротив, уважавам истинските учени!), а на вътрешната ограниченост на чисто научната позиция, на основата на която те възприемат нещата и съдят. В оптиката на научното виждане или мислене проблемът за свободната воля на човека просто не може да се побере. Иска се той да бъде погледнат от подобаващия ъгъл. Тъй че изобщо не съм учуден от това, което мислят по въпроса учените, които все пак са дръзнали да съдят за свободната воля на човека. Те друго и не могат да мислят: научната им позиция или оптика предопределя тезата, че за науката свободна воля не съществува. Защото допуснат ли, че съществува, самата им наука отива по дяволите. Интересното е, че учените постоянно, като се захванат да мислят по този въпрос, са наивни до умонепостижимост – и казват пълни безсмислици. Което именно потвърждава тезата ми, че проблемът за свободната воля на човека просто не се вмества в оптиката на научното виждане и третиране. Хората, които пък имат безразделна вяра на науката, на това основание сякаш са осакатени: те не признават нищо, което не е научно обяснено, а в света и живота има толкова много неща, което просто не се поддават на научно третиране (тъй като носят в себе си смисъл, непостижим, казахме, от научната позиция). Ето пояснението ми, конкретизацията и илюстрацията по повдигнатия проблем (изхождам от горния текст). Подсъзнанието решавало вместо нас (когато нямало време да мислим), ерго... свободна воля не съществува! Да, но това т.н. "подсъзнание" също така е част от нас самите, нали така? Второ, къде е доказано, че т.н. свободна воля на човека се свежда единствено до съзнателния избор между възможности? Нима не може да съществува несъзнателен (несъзнаван) избор? И дали пък той няма да е също така свободен? Ето че се налага да се премислят, с оглед да се разберат подобаващо, много неща, без разбирането на които ние просто сме безпомощни. Тия неща са следните: човекът, волята, съзнателният избор, изборът като такъв, "подсъзнанието". Иска се, инак казано, развита философска концепция за човека и неговите душевни и духовни сили, каквато науката няма и не може да има – щото философското е по принцип свръхнаучно, не се побира в чисто познавателната научна оптика. По тази причина всички претендиращи да са наука изказвания по тези въпроси са изначално недъгави. Те са ограничени и на тях не им се удава, няма как да им се удаде да постигнат верния смисъл. Значи трябва самите учени да опитат да проумеят що е наука, не излизайки при това – забележете, това е особено интересно! – от самата научна позиция или оптика! А тази научна позиция или оптика (нагласа) може да бъде постигната единствено отвън, когато се застане на друга, по-цялостна и широка позиция. Такава една позиция не може да бъде друга освен философската. Само от позицията на философията може да се разбере що е наука. Или що е религия, да речем. Или що е изкуство. Имам предвид да се постигне същината, идеята, смисъла, истината на тия неща. Иначе всеки нека да си мисли каквото си иска за тях. Науката може да познае и да признае само онова, което е причинно обусловено (а значи и необходимо!), защото такава е нейната настройка; пред онова, което е "безпричинно", инак казано, свободно, науката немее, тя е безсилна да го проумее, то просто не се вмества в нейните обяснителни схеми, то е извън тях. Такива феномени (а точно такъв е човешкият феномен на свободната воля) от гледна точка на науката са най-малкото "парадоксални", те са чудни, а в някакъв смисъл дори и мистични! Ако науката признае съществуването на подобни феномени, то това означава тя да отрече самата себе си! Означава да признае непълнотата на претенцията си, че всичко може да обясни, да проумее. Една напълно неоснователна претенция. Необяснимото няма как да бъде обяснено, глупаво е да се напъваме да го обясняваме. Но онова, което не можем да обясним, ние в същото време прекрасно можем да го разбираме. Разбирането несравнимо превъзхожда обяснението. Ето че възниква и толкова тежкия, направо нерешимия за научната позиция проблем: как да разграничим и то пределно ясно обяснение и разбиране. Това по начало е философска тема, т.е. тема със свръхнаучен, чисто човешки смисъл. Изобщо пред човешките, житейските и духовните неща науката, казах, неслучайно немее. Или бълва пълни глупости, пелтечи немощно. От този тип са, примерно, "великолепните анализи" на Ричард Докинс за Бога и религията, пред които плитките умове са в такъв възторг. Мен примерно (дано това не звучи прекалено самонадеяно) тия негови анализи ме впечатляват единствено с умонепостижимата си абсурдност. Страшни глупости може да сътвори претенциозният ум, който е лишен от сдържащата мяра на чувството. Да, има свободна воля, има също така и свобода, тези чисто човешки феномени са толкова естествени и разбираеми, просто се иска заемането на подходяща позиция спрямо тях, позиция, която да ни позволи да постигнем верния смисъл, вкоренен в тях. Чисто човешкото, оказва се, е непостижимо от научната позиция, която изначално го изключва, изважда извън скобите. Науката изважда човека и човешкото "извън скобите", елиминира го изначално, изключва го, а пък след това, представяте ли си, се опитва да даде своите тромави "обяснения" на разни чудни човешки феномени! Е, просто няма как да им се получи номера, подобно фокусничество няма как да стане! Мисля, че бях пределно ясен. Който разбрал, разбрал. Който не разбрал, и Господ не може да ми помогне да разбере. Прочее, само Господ може това, което ний, човеците, не можем. Бог може всичко. Ние обаче – не. Даже и дори да сме пределно самонадеяни учени. И две думи за т.н. "доказателства", които са любима дума на позитивно (научно), с извинение, (не)мислещите хора. За тях "най-сигурните" доказателства били ония, които са свързани с... математика, статистика и т.н. Да, математиката е нещо като идеал за научното доказателство. Но и математиката, въпреки безспорните си предимства, е безсилна да реши проблеми, които изначално или принципно са извън научната компетентност. Никой не може с математически средства или подходи да реши проблема за свободната воля на човека (в дадения пример по-горе виждате колко несигурни, жалки и смешни са "статистическите доказателства" около въпросните "експерименти", "доказващи", представяте ли си, че свободна воля било нямало! Е няма де! За научната оптика или парадигма това си е изначална постановка, това е аксиома на научното третиране. Щото ако това научно третиране приеме аксиомата, че има свободна воля, тогава и самата научна настройка отива по дяволите! Схващате ли сега поне отчасти и с ума си за какъв ужасен омагьосан кръг става дума? Превъзходен капан, в който влиза – и от който никога не може да излезе! – въпросната научна парадигма! Спирам дотук. Всъщност казах главното, заслужаващото си. Иначе темата е чудесна. Аз по нея вече съм казал каквото е трябвало в своите книги. Темата за свободата за моята философия е главната. По нея най-много съм мислил и

писал. Хайде чао засега, бъдете здрави! Хубав ден ви желая! А аз ще пътувам след малко. Отправям се на път. Пак ще говорим по други вълнуващи въпроси, живот и здраве да е само! Това нека да си пожелаем, пък другото някак ще го постигнем сами. Щото има свободна воля – въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци! ДОБАВКА: В този същия сайт намерих и ето това: 7 интригуващи философски аргумента за съществуването на Бог, нека линкът да стои тук, за да не го забравя, по този въпрос също ще коментирам, но друг път. Въпросът е пределно интересен. Но сега нямам време за това. Прочее, на моя кореспондент отвърнах ето как: Мерси за линка! Можете, ако искате, да видите ето това. Забелязвате ли, че въпреки "великите открития на учените" свободна воля на човека съществува! Ако искате, ще видите публикацията, която Ви пратих, ако не искате, няма да я видите! :-) От Вас зависи това, и то изцяло. Оставете научния мистицизъм, бъдете трезвомислещ човек! Опитвайте се най-вече да бъдете разбиращ човек! Това Ви желая – желая Ви и успех! Свободните винаги ще успеят. Не успяват несвободните. За което те вече си имат готови оправдания. Които обаче с нищо няма да им помогнат! С поздрав: Ангел Грънчаров 1 коментар: Анонимен каза: Един от най-сложните философски въпроси, аз клоня към мнението, че свободна воля няма, но това е огромна дискусия.

Тия, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби, нека знаят, че са се нещо твърде много объркали! сряда, 11 май 2016 г. Намерих още няколко минути свободно време и искам тази сутрин да напиша още нещичко. Важно е. Ще се постарая да бъда пределно кратък. Тече пети месец откакто отново съм на работа в ПГЕЕ-Пловдив като учител по философия и гражданско образование – след уволнението ми, след „опраскването“ ми през май 2014 г. и връщането ми след съдебно решение на Върховния съд година и половина по-късно. В навечерието на втората годишнина от уволнението ми има всички симптоми да се разразят нови интересни събития. Разбира се, ще отразя тия предстоящи събития най-пълно, достойно и подобаващо. В тия близо пет месеца с директорката сме в състояние на нещо като „затишие по фронта“ или на „студена война“; още с връщането ми й казах, че очаквам да си изпълнява служебните задължения спрямо мен, а именно да ми осигури всички условия за пълноценно изпълнение на моите задължения; обясних й, че при всеки нов опит от нейна страна да ми пречи да си върша работата (както тя най-настойчиво и системно правеше в периода преди уволнението ми) аз ще реагирам според своите права и според закона, т.е. ще се видя принуден да дам нужния отпор за възстановяване на правото и порядъка. Тя сякаш положи известни усилия да сдържа желанието си за реванш, остави ме да работя сравнително спокойно, поне не ми пречеше. Не ми създаваше проблеми. Аз, разбира се, понеже съм психолог, с любопитство и интерес очаквах, дето се казва, неизбежните изненади. Е, имахме и известни проблеми, примерно многоуважаемата госпожа директорка, по своя си обичай, успя да „замете под килима“ (или да захвърли в коша, а възможно е и в най-отдалеченото чекмедже на своето великолепно-разкошно директорско бюро) всички мои предложения за дебат по най-важните и горещи проблеми на училищния живот и на образователната ни система. Да, срещнах стена на неразбиране, на пълна липса на каквато и да е готовност за диалог. Отсрещната страна мълчеше и продължава да мълчи. Според стереотипа на административната система „колективът“ също мълчи, просто хората не смеят „самоволно“, без височайша директива, да се включат в предложените от мен дебати. Психологическата и нравствената атмосфера в училишщната общност, на която аз предложих (в поредица доклади) своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията, е отровена, е крайно нездрава; имам пълното право да направя такава една констатация на основата на фактите; поврат в тази посока на това основание е напълно невъзможен. А съществува крещяща потребност от такива дебати. Някой обаче успява да ги осуетява постоянно и твърде ефективно. Неизвестно е само защо изобщо го прави. Защо ли тия хора толкова ги е страх от дебатите - и от неизбежната всъщност промяна? Неизвестно е какъв е смисълът от подобно парадоксално поведение на овластените лица. Прочее, тия реакции за мен лично въпреки всичко са пределно понятни. Но засега ще ви спестя своята интерпретация. Утре, 12 май, точно седмица след датата, на която бях „опраскан“ (да употребя все пак тази тъй точна за охарактеризиране на станалото любима дума на нашия толкова обичан и така мъдър премиер!) преди две години, в сградата на Пловдивския окръжен съд, от 13.30 часа ще се проведе заседание на второинстанционния съдебен състав по моето съдебно дяло за оклеветяване, което аз заведох срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; заведох го още преди въпросното ми опраскване – и вече го спечелих на ниво Районен съд, ала директорката обжалва, ето т.н. въззивно дяло ще се гледа утре. Вчера имахме кратка среща и много любопитен разговор с г-жа директорката около сложилата се толкова замечателная ситуация. Какво сме си говорили тук аз, разбира се, като възпитан човек не мога да кажа. Интересни неща чух, някои дори и потресающо вълнуващи. Но засега, разбира се, не мога да пиша повече по този въпрос. Та на това основание очаквам в близките дни много (не)очакван развой на сякаш замрялата от пет месеца прелюбопитна ситуация. Няма да се изненадам ако се установи нещо като мила родна традиция: винаги преди празника на просветата, духовността и учителите

моя милост да бъде редовно „опраскван“ от образователната власт; това ще бъде, най-вероятно, моята награда за всичко, което съм направил и продължавам да правя на нивата на българското образование и култура. Да, драги дами и господа съдебни заседатели, живеем в страна, в която няма нищо невъзможно. Страна, в която властниците правят каквото си поискат – стига само да са го поискали. Щом, примерно, си поискат да опраскат някого, опраскват го без да им мигне окото! Що за страни са страните, в които властниците се дължат по този начин, съм го писал на други места, тук ще си спестя точната квалификация. Нека това да бъде моята загадка към вас – за раздвижване на мозъците. Ами това е в основни линии. Живеем в твърде богато откъм интриги, куриози и сюблимни събития време, за което трябва да благодарим на съдбата. Знаете, аз съм привърженик на теорията за свободата, не за съдбата. Съдбата на всеки от нас е в неговите собствени ръце, ти самият си ковач на съдбата си, недей да чакаш някой друг да ръководи твоята съдба – това е основното в моето разбиране. Но за да е така човек трябва непрекъснато да се бори. За да доказва суверенитета (свободата и личността) си на ония, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби; е, нека такива да знаят, че са се нещо твърде много объркали – в представите и в поведението си. Тъй стоят нещата при свободата и при демокрацията, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! Дори и да не ви харесва изобщо, така е, иначе не може да бъде. Не можете да подправяте живота и историята по свой вкус – колкото и да ви се иска това. Чуждият живот имам предвид. А със своя си живот правете каквото искате. Толкоз. Хубав ден ви желая още веднъж! Чао и до скоро! 2 коментара: Анонимен каза: Ако директорката ви направи някоя мръсотия, отново ще ги съдите и отново ще ги осъдите. И ще си го заслужават. Анонимен каза: Безсрамник! Ти не можа да оъцениш великодушието на госпожа Анастасова, която отново те върна в нашия сплотен колектив! Но темерут като теб с никой не може да се сработи. Учениците и учителите не те искат. Ти пречиш на всички. Ти стресираш и учениците, и учителите с чудатостите и лудостите си. Не се прави на демократ щото си болшевик. Завъришил си комунистически науки в Ленинград. Нямаш право да се определяш като философ. Ти си завършил специалността комунизъм. Нямаш право да преподаваш в никое училище. Иди да работиш в Русия. Ако имаше капка съзнание за чест отдавна сам би се махнал от системата на българското образование. Но явно нямаш такова.

Интересни статии за иновативното образование и за училището на бъдещето, съветвам ви да ги прочетете непременно четвъртък, 12 май 2016 г.

Как се управлява иновативно училище Активните директори, които подкрепят екипите си, са първата съставна част от промяната в образованието Новото училище Какво означава иновативно образование и как да стигнем до него В училището на бъдещето Steve JobsSchool залага на новите технологии и на индивидуалния подход към всяко дете

"Не искам дъщеря ми да учи в музей", категоричен е холандецът Морис де Хонд, чиято фондация O4NT разработва иновативния образователен модел на Steve JobsSchool и основава първото училище по него. Барбара Айзъкс: Ако ще се променяме като общество, образованието ни трябва да стане по-отворено и приемащо

Кога ще разрушим нашия български Картаген? четвъртък, 12 май 2016 г.

Кога ще разрушим нашия български Картаген? – търсейки тема за обсъждане със зрителите на Пловдивската обществена телевизия (днес там от 11 часа започва моето авторско предаване, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров") в един момент в съзнанието ми се появи тъкмо този въпрос. Аз съм привикнал да уважавам трепетите на душата си, е, този ще бъде въпросът, който ще обсъждаме днес. Вярно, наближава 24-ти май, предаването ми е за духовните неща, но темата е така широко поставена, че много можем да говорим и за образование, и за просвета, и за култура, и за история, и за политика, и за всичко. А ние в това предаване се стремим да говорим за истински важните въпроси, търсим истината по най-значимите човешки и граждански въпроси (да си човек, да си личност в истинския смисъл – това, разбира се, включва и да си добър гражданин!). И тъй, възниква най-напред въпросът: А кой е българският Картаген? Да, кой е нашият български Картаген? И къде се намира той? Дали пък не е нейде там, вътре, в душите, в съзнанията ни? Виждате, че темата е чудесна, предполага потребността от задълбочено вникване и осмисляне, той може да породи една много полезна, много необходима дискусия. Ще ми е много интересно какво мислите и вие по тези въпроси. Моля, заповядайте, участвайте в предаването, на сайта на ПОтв можете да намерите телефона, на който можете да позвъните и да участвате в разговора с мен в ефир; дори и да нямате възможност да гледате предаването (то се гледа само в Пловдив и в някои населени места на Пловдивска област, щото националните доставчици на телевизии, сиреч техните собственици и командирите на тия собствени са подложили ПОтв на най-безжалостна цензура, тази телевизия неслучайно е изключена от списъка на доставяните ви телевизии, пък и вие най-вероятно си мълчите, ето, по тази причина цензурата у нас така напреднала!), та значи дори и да нямате възможност да гледате предаването, можете да се включите в него, в дискусията в него като просто звъннете на телефона на телевизията – за да кажете какво мислите по поставените тук въпроси. Аз и в предаването ще поставя същите въпроси, ще кажа вкратце и своя отговор на тия въпроси. Но основното в това предаване са зрителите, тъй че ето, можете да участвате и вие в него със своето мнение - пък дори и да не сте зрител на предаването, щото, казахме, тази наистина гражданска, обществена и народна телевизия неслучайно е така жестоко, така безжалостно цензурирана от главатарите на медийния пазар у нас. Което, прочее, е един най-голям комплимент на Пловдивската обществена телевизия, това, разбира се, е една много висока оценка за нея: щом цензорите са я оценили като "нежелана", "опасна", "прекалено свободолюбива", "несистемна", знам ли как са я определили и охарактеризирали, но е факт, че неслучайно са я извадили или изрязали така старателно от списъка на доставяните по страната телевизионни услуги. Във вашия списък с телевизии, разбира се, е телевизията АЛФА, тъй войнствената и агресивна руска пропагандна телевизия, нали така? А българската Пловдивска телевизия я няма? това нещо да ви показва, а, драги ми тъй невинно мислещи дами и господа съдебни заседатели? Както и да е. Да не се отклонявам. Знаете вече какви въпроси днес ще обсъждаме в предаването, ето, имате възможност да си дадете своите мнения, въпроси, преценки – и да се включите в предлаганата дискусия. Ще засегна в специа-

лен акцент ситуацията и в българската духовност и образование, щото там проблемът е особено тежък. Може би "българският Картаген" да е тъкмо там, знам ли? И кога, прочее, ще намерим сили да грабнем лопати, кирки, други инструменти - та да се захванем с разрушаването му? Със земята трябва да изравним този проклет български Картаген и по примера на древните римляни там, гдето е бил той трябва да посипем земята със сол – та повече никога да не порастат отново отровните му, тъй зловредните му плодове. Точно това трябва да направим ние, и то със собствените си ръце! Не трябва да чакаме някой друг да разруши нашия български Картаген, ний, българите, трябва да го разрушим. И едва тогава ще можем да стъпим на здраво място и да поемем уверено по пътищата на свободата. По тъй благодатните пътища на свободата, които дават на свободните хора всичко, което им е потребно.

Катон Старши завършвал всяка своя реч с думите "Ceterum censeo Carthaginem esse delendam" или, казано по нашенски, "Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши". Е, и аз ще си позволя да възприема този почин. Оттук нататък във всеки мой текст ще завършвам с думите Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен.... Казах го вече. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! СПРАВКА: „Картаген трябва да се разруши“ (или Картаген трябва да се унищожи), на латински Carthago delenda est е ораторска фраза на римския политик Марк Порций Катон Стари, консул през 195 и цензор през 184 година пр.н.е. В последните години на Пуническите войни, Катон винаги завършвал речите си в Римския сенат с тези думи „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши“, на латински Ceterum censeo Carthaginem esse delendam) – дори когато в речите му не става дума за Картаген. През 146 пр.н.е. Картаген е разрушен от римляните след края на Третата пуническа война. 1 коментар: Анонимен каза: Пуническите войни между Рим и Картаген са продължили от 264 до 146 г. пр.н.е., т.е. 118 години, така че ето го отговора на Вашия въпрос „кога?“: в зависимост от отправната точка + 118 години. Между другото е интересно да се спекулира какво щеше да стане, ако не Рим, а Картаген беше победил.

Упътване – с малък коментар, касаещ величието на правосъдието и законността четвъртък, 12 май 2016 г.

Съдебното дяло, за което вече писах (виж: Тия, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби, нека знаят, че са се нещо твърде много объркали!) вече е насрочено, ето информация за тия, които искат да посетят съдебната зала и да присъстват на гледането на дялото:

ВНЧХД No 960/2016, 12.5.2016 в 13:30, Зала 2 Ще е интересно. Заповядайте! Когато ние, гражданите, се преизпълним с уважение и респект пред величието на правосъдието (огромна и незаменима с нищо друго е неговата роля за живота ни!), тогава едва на тази база и животът страната ни ще започне лека-полека да се нормализира. Този е начинът. Така стават нещата. така са станали нещата в нормалните, в благоденстващите държави и страни. В тях всеки си получава заслуженото...

Руснаците никога не са ни освобождавали, винаги са ни завоювали и окупирали с оглед да ни правят своя губерния петък, 13 май 2016 г.

По въпроса за българските "освобождения" от руснаците ми се ще да разсея мита и за първото ни "освобождение" от руснаците, това през 1878 г. (Щото дори и най-големите комуноидни кратуни не смеят вече да нарекат окупацията на България от руснаците през 1944 г. "освобождение"!) Ето кратък мой диалог с едно руско мекере по този важен въпрос, по който, за жалост, много българи още страдат от една крайно невярна, нямаща нищо общо с историческата истина представа: Руското мекере каза: Бе те ни освободиха 1878, че сега щеше да шпрехаш турски кат кюрдите, глупав Грънчаров! Ангел Грънчаров каза: Не ни освободиха руснаците, таваришч комуноид, а ни завоюваха, окупираха ни с твърдото намерение да правят от България своя Задунайская губерния. Руснаците никого не могат да освобождават – щото не знаят що е свобода. Ако руснаците знаеха що е свобода те първом себе си трябваше да освободят. Не може "освободители" някому да са такива, които не знаят що е свобода и сами не са свободни. А по-големи роби от руснаците човечеството не познава. Те и до ден днешен са роби. Руснаците знаят едно нещо: тиранията, робството, несвободата, господството, завоеванието, войната. И са привързани към него. И правят само това, що знаят и умеят. Всеки прави само това, що знае и умее. Та значи руснаците и през 1878 г. не са ни освободили. Завоюваха ни, окупираха ни. Освободи ни – от тях – великият Стамболов. За което той плати с живота си. Тия неща са елементарни, трябваше да ги знаеш. Но си повреден у акъла – от комунизъма! Поняла меня теперь, продажная советско-руская душо? Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен... 2 коментара: Анонимен каза: Това много пъти съм го чувал като аргумент. Ако не бяха руснаците сега щеше да се казваш Хасан, да говориш на турски и да биеш чело в пода. Явно такъв аргумент на много хора им се вижда убедителен. Много са зле нещата. Русофилщината е опасна психична болест.

Martin Demerdzhiev Ангел Грънчаров каза: Да, русофилщината е опасна психична болест. Тя е белег за личностна и гражданска малоценност и несъстоятелност. Мразещите свободата не могат да бъдат личности, те са комуноиди. Покланящите се на Русия всъщност се покланят на тиранията, символ на която е Русия.

Чакаме авторитетното становище на най-напредналата нàука в света – руската – по тъй актуалния проблем колко и как трябва да бием жените си петък, 13 май 2016 г.

Арабски терапевт учи мъжете как да бият жените си (видео) Семеен терапевт от Саудитска Арабия публикува видео, в което дава съвети как и кога е правилно да бием съпругата си, предаде "Индипендънт". Халед Ал-Сагаби казва, че това е проблем с много подводни камъни и неясности – "Но, ако Аллах е рекъл, ще преминем през този мост безопасно", допълва той. Видеото е заснето по-рано тази година, но бе преведено и пуснато наскоро от базирания във Вашингтон Институт за изследване на медиите в Близкия изток. В клипа специалистът пояснява, че боят трябва да е с цел дисциплиниране на жената, а не просто да си излееш гнева върху нея. (Прочети ДОКРАЯ и изгледай и видеото ако искаш) Кратък мой коментар: Не само в Арабия бият жените си, а и в Русия (в Русия често и жените бият мъжете си, но това е отделна тема!). Наскоро четох статия, в която руски психиатър – моля, следете ми мисълта внимателно! – бил разработил "нов нàучен метод за ефективно лечение на психични заболявания", според който лекарят БИЕ пациента си, т.е. БОЯТ според тази нàучна теория се оказва ефективно терапевтично средство! Виждате, че руската "нàука" успява да запази мястото си на най-напредналата (передовая, авангардная) нàука в целия свят! Толкоз по въпроса. А за това трябва или не трябва да бъдат бити жените, дали боят помага женските страсти да бъдат някак усмирявани, дали жените, които не са бити по подобаващия начин, не побесняват, което е твърде опасно – всичките тия неща, за които разсъждава арабският "учен" могат да бъдат обсъждани само когато изчакаме да дойде авторитетното становище на дейците на най-напредналата нàука в света, именно руската императорска нàука. Точка. Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен...

За путинисткото тъпоумие, при което несъществени подробности се извеждат на преден план, а истински важното бива обвивано в мъгла и в сълзотворни сополи петък, 13 май 2016 г.

Когато мюсюлмани тормозят християни Систематичен тормоз, насилие и дори смъртни заплахи – на бежанците немюсюлмани в приютите в Германия не им е никак лесно. Те са тормозени както от другите обитатели на приютите, така и от охранителите. Кратък мой коментар: Когато някой някого тормози, това какъв е тормозещият – мюсюлманин, християнин, терорист, комунисти, нихилист, идиот и прочие – няма никакво значение, то е несъществена подробност, важното е, че няма право никого да тормози, а щом си е позволил да тормози някого, тормозещият трябва да си получи заслуженото, според закона, наказание, и тук пак няма никакво значение наказаният какъв е, дали е комунист, фашист, мюсюлманин, нихилист, ницшеанец и прочие, и так далее. Тия неща са азбучни истини и аз не мога да разбера какво е това путинистко тъпоумие, при което несъществени подробности се извеждат на преден план, а пък истински важното бива обвивано в мъгла и в сълзотворни сополи... Освен това мисля, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Какво се случи на съдебното дяло за оклеветяване, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив събота, 14 май 2016 г.

Понеже читателите на този блог вече са запознати с цялата история (виж: Упътване – с малък коментар, касаещ величието на правосъдието и законността) ми се струва за уместно да дам известна информация за това как е протекло съдебното заседание в Окръжен съд по заведеното от мен съдебно дяло за клевета срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Ето какво стана на това заседание накратко.

И аз, и моят адвокат К. се явихме 15 минути преди началото на дялото (нашето дяло беше първо в списъка на съдебния състав за този следобед) пред вратата на съдебната зала. След малко пред залата на съда се яви подсъдимата, този път с нов адвокат, мъж, оказа се (адвокат К. го позна, а и на мен той, кой знае защо, ми се видя с позната физиономия, явно е публично известна персона) че този човек е бил преди време прокурор на Пловдив. (Предишната й адвокатка найвероятно е освободена – щото загуби всичките дела, които води.) Отпочна се дялото, откри се заседанието, адвокатът на подсъдимата поиска да бъдат призовани за свидетели (дръжте се за стола да не паднете!) всичките членове на Психиатричната ТЕЛК, които именно ми дадоха 20% инвалидност за някакво неведомо и при това никога не регистрирано, не диагностицирано, т.е. съвсем мистично или направо иреално "психично заболяване"; също така той поиска отново да бъде призована като свидетел психиатърката, която направи съдебно-психиатричната експертиза, именно вещото лице в същото дяло, на етап Районен съд. Моят адвокат К. възрази, понеже отдавна е даден отговор на вълнуващите ги въпроси, този отговор се съдържа документиран в кориците на дялото, но съдът, след съвещание, реши все пак да удовлетвори искането на защитата на обвиняемата, на подсъдимата. И тъй, съдебното заседание беше отложено за 7 юни, тогава ще се разпитват указаните свидетели, т.е. дялото най-вероятно ще се проточи още поне половин година. То, прочее, е заведено през м. април 2014 г., още преди опраскването ми (аз бях уволнен на 19 май 2014 г., а пък уволнението ми беше отменено от Върховния касационен съд през декември 2015 г. и ето, вече пет месеца отново съм на работа в образователно-възпитателното учреждение, все още ръководено от имащата толкова много проблеми с правосъдието негова ръководителка). Аз лично мисля, че с този ход подсъдимата и нейният адвокат рискуват да си вкарат превъзходен автогол. Примерно, ще бъде много интересно членовете на ТЕЛК-психиатрична да обяснят как така, на какво основание пет дни след като при първия в живота ми преглед при психиатър (и при психолог отделно от това!) аз получих надлежен документ със заключение "психично здрав" и те въпреки това ми определиха някакво илюзорно или фантастично "психично заболяване". А пък вещото лице е разпитано най-подробно и сега, на този етап на дялото, ще бъде много трудно да си промени вече дадените показания, щото те са надлежно протоколирани и ако промени нещо ще излезе (в доказана форма!), че е дало някакви погрешни сведения или заключения (което е изключено, което е малко вероятно, т.е. губи се смисъла с призоваването на тия свидетели)! Адвокат К. също смята, че разпитването на всичките тия свидетели няма как да промени нещо във фактическата страна на дялото; но да видим де, щото, знайно е, дадени среди или сили у нас (позволете ми да не определям сега конкретно кои именно са тези всемогъщи среди) могат всичко; това поне е доказано! Това е. Аз лично мисля, че докато това дяло тече, то така или иначе е мой силен коз в борбите за едно ново и модерно образование, които водя в ПГЕЕ-Пловдив. Защото прави много по-трудно за реализиране следващото ми опраскване (уволнение), тъй лелеяно от въпросната администраторка – и най-вече от нейната малобройна свита от ласкатели. Забравих за малко да кажа, че председателят на състава на Окръжен съд в самото начало призова страните към помирение, подсъдимата отвърна, че не желае споразумение; аз пък още преди началото на дялото съм заявил позицията си, от която не съм отстъпил: готов съм да подпиша извънсъдебно споразумение ако другата страна ми се извини публично (и в писмен вид) за нанесената обида, оттегли клеветническата си характеристика по моя адрес и ми изплати обезщетение за понесените неимуществени (морални) вреди в размер, който подлежи на преговори и договаряне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Освен това мисля, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 1 коментар: Анонимен каза: Еми това е бълхарската правна система, тя е полу-турски продукт с дата 1878 г... Ми луд си, AIG, така през 1878 бичували лошия, ОК?... Тия кратуни спят както в робството и са забравили, че Европа в която влязоха не е Османска империя... Да не споменавам омразните Щати, че бай Ганьо ей това не мое да го търпи да му троши хатъра турски достолепен мързелив диарбекирски, ОК?

Брях, какво да правим, как да се спасим от тази арогантна напаст – некадърниците на власт?! събота, 14 май 2016 г. Гледам словоизлияния на Цецо Цв. у телевизора тая заран. (Партнира си с друг един наглец, Румен Петков, гоцэвия човек, двамата са много любезни един към друг, играят театъра некадърно, издават се, че питаят един към друг найсвежи любовни чувства, Р.Петков е началник и на Боко, и на Цецо у МВР и чинопочитанието си личи още! Боко неслучайно повтаря, че Р.Петков го бил направил премиер, щото го бил уволнил като главен секретар на МВР!) Та бълва Цецо пълни безсмислици, произвежда общи приказки на ниво самонадеян селски даскал по физкултура. В главата ми се появява следната непреодолима, неизбежна мисъл: Колкото един човек у нас е по-безличен, толкова по-големи шансове очевидно има да се харесва на колкото се може повече хора. И да печели политическа тежест. На това основание Гоцэ Первановый – олицетворението на безличността според един наш умен анализатор – успя да се навре даже у Президенството! Значи ми тезата е напълно вярна и е потвърдена на практика, Цецо също я потвърждава с примера си. Колкото по-ярка личност е даден човек, толкова по-малко шансове има да бъде оценен по достойнство от колкото се може повече хора у нас, от колкото се може повече българи. Пример за това пък е Иван Костов. Личностите у нас ги

мразим, пред безличностите масовия българин се прекланя. (Даже таваришч Волный Сидеровский си има горещи фенове на това основание!)

Е, какво да правим при това положение? Дали пък изходът не е личностите у нас, за да бъдат харесвани от масовия немислещ българин-гласоподавател, не следва да се представят като безличности? И да говорят калпаво, да ръсят простотии и безсмислици? Каже ли някой нещо умно и смислено, дали някой изобщо ще го разбере?! Не знам. Проблемът е тежък. Но безличностите у нас, сиреч, некадърниците, триумфират и растат ли растат все по-нагоре и нагоре! Вече са на самите върхове на държавата. Брях, какво да правим, как да се спасим от тази арогантна напаст?! Кажете, дайте ми акъл. Аз се предавам. Не знам какъв е изходът от това фатално противоречие на нашия български живот. ДОБАВКА: Във фейсбук написах и ето това: Русофилщината е опасна психична болест. Тя е белег за личностна и гражданска малоценност и несъстоятелност. Мразещите свободата не могат да бъдат личности, те са комуноиди. Покланящите се на Русия всъщност се покланят на тиранията, символ на която е Русия. Имперска Русия също така е символ и на безличността, на патологичната омраза срещу личностите. По тази причина всичко, що е личност, в Русия е било зверски избивано и чистено...

За ония, които се дразнят от умственото и личностно превъзходство на Радан Кънев неделя, 15 май 2016 г.

Гледах интервю на Радан Кънев по една телевизия. И внимателно изслушах думите му. Аз много съм критикувал този млад човек преди да стане фактор в политиката, когато беше само блогър. Но сега съм длъжен честно да призная, че той в последните години доста израстна във всяко едно отношение. Много е умен и успява да разбира, да постига точния, верния смисъл на тъй специфичния нашенски политически процес – смисъл, който е недостъпен примерно за такива играчи като Бойко Борисов, пердащещи както и където попадне, "едно към гьотере", незатрудняващи се да търсят и да разбират верния, разумния, истинския смисъл на нещата.

Политикът трябва да умее да мисли така задълбочено, че да вижда нещата в развитие, трябва да умее да мисли стратегически, затова хора, които не умеят да разграничават истински същественото от маловажното, нямат място в политиката. Огромната маса от нашенските политици страшно много издишат в мисловно, в умствено отношение; пословичен пример в това отношение е горкият Гоцэ Первановый, он, горкият, никога не успя да налучка правилното изказване или поведение, а винаги казва и прави неща, които са съвсем неправилни, са глупави, неверни, идиотски и пр. Който иска да разбере какво твърдо не трябва да се прави в българската политика, нека да слуша таваришч Гоцэ Первановый, он умее да налучква с точност само и единствено това. Но думата ми сега е за Радан Кънев. Аз съм безпартиен човек (след като бях изключен през 1999 г. от партията СДС повече не съм влизал в никоя друга партия) и никой не може да ме заподозре, че имам някакъв личен или партиен интерес да пиша това, да лицемеря, да правя мили очи някому; за мен като философ значение има само истината. Та държа да кажа: Радан Кънев в интелектуално отношение стои несравнимо високо в сравнение с останалите политически лидери, включително и тези от РБ. И оттук идват проблемите му: той схваща изпреварващо онова, което те, горките, не могат да схванат, пък и не им достига личностен ресурс (волеви и пр.) да признаят, да поддържат, да се опитват да прокарват на политическия пазар. По тази причина Р.Кънев често не е разбран, такива хора като него ги разбират значително по-късно, когато вече нещата са се развили според прогнозите им, но работата е да бъдат разбрани и подкрепени навреме. Та ето че имаме втори случай (след Костов) когато имаме много умен и проницателен политически деец, който обаче точно по тази причина дразни всички – щото не им достига ресурса да вникнат в мисълта му и да признаят правотата му. Тия, които се дразнят от умственото и личностно превъзходство на Р. Кънев (и на Костов преди това) с поведението си сякаш подписват собственоръчно декларация, че не стават за политици – щото стойностният политик не се дразни от думите на способните политици, а им се възхищава и ги подкрепя. Та Кунева и другите, дето са толкова очевидно уязвени от превъзходството на Р.Кънев, имат един начин да оцелеят в политиката: да престанат да се дразнят от него, да го признаят за свой естествен водач и под негово ръководство да се захванат за онази къртовска политическа работа по реформирането на страната, без която сме загинали. Толкова.

Християн Бачков, автор на списание „HUMANUS”, зае второ място на престижен литературен конкурс понеделник, 16 май 2016 г.

Герой на списание „HUMANUS” стана лауреат на престижен литературен конкурс Християн Бачков – ученик от силистренската езикова гимназия ”Пейо Яво-ров” – чието творчество често присъства на страниците на списание HUMANUS, зае второто място на престижния литературен конкурс, посветен на бургаската поетеса Петя Дубарова, в направлението проза, със своя разказ „Вина”. Конкурсът е ежегоден и се организира от Община Бургас, Къща-музей “Петя Дубарова”, Министерството на образованието, младежта и науката, Националния дворец на децата и РИО–Бургас, като си поставя за цел да открива и развива млади литературни дарования. (ОЩЕ >>>)

ВИНАТА, един награден разказ на Християн Бачков понеделник, 16 май 2016 г.

Вината Християн Бачков Целият град спеше, малък провинциален, обикновен, за който са се карали във времето римляни, турци, румънци и българи. За пореден път, исках да хипнотизирам Луната. Гледах я. Търсех очите й. Исках да проникна в тях. Усещах щастливата й усмивка. Преживявах за пореден път щастието ни, тя винаги ме чакаше. Обичах я. Обичах лицето й – искрящо сиво, неоново бледо и бяло. Тя превръщаше безличното еднакво сиво в чувствено и уникално, в искрящо и примамливо. Затворих очи. Вдишах с пълни гърди щастието. Тя ме чакаше. Отворих очи. И за пръв път в живота си видях старата липа. Сега се сетих какво съм чувал, падащи листа върху разкъртените плочки на площада. Познат шум. Но сега. Чак сега го разбрах. Сега я чух. Видях я. Изненадах се – колко е голяма, как е изкривена наляво. Шепнеше нещо. Станах, за да я чуя по отблизо. Усещах изсъхналите листа по лицето си, по косата си. Тя ме прегръщаше. Протегнах ръка, за да я помилвам. Но тя се отдръпна. Клоните се огъваха неистово назад. Обърках се. Аз исках… Потърсих с очи Луната. Кървава. Студена. Задимена Луна. Презрителният й поглед се заби като куршум в мен. (ОЩЕ >>>) Освен това съм длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Истинската цел на образованието е откриването и разгръщането на потенциала на младите вторник, 17 май 2016 г. Играта е естествен начин на учене, счита Гаяне Минасян, Автор: Станислава Кръстева Дискусия на тема "Естествено учене" се проведе в Добрич по инициатива на гражданският съвет на АБВ и неправителствената организация "Граждани в повече". На нея присъстваха зам.-кметът арх. Боян Коларов, директори на училища, учители, родители. Лектор на форума бе Гаяне Минасян - съосновател на Националната мрежа на родителите. Тя запознава участниците с изводите на редица изследователи и практици в областта на психологията, педагогическата наука и невронауката. Естественото учене е вроденият природен механизъм за осъществяване на уникалния човешки потенциал, посочи лекторът. Гаяне Минасян е разработила концепция за естественото учене, която представлява стратегия за развитие на човека, отхвърляща насилието, срама и унижението като методи, които се използват в днешното българско образование. Естественото учене е в съзвучие с жизнената сила на децата, не я потиска, а напротив, освобождава я. По думите на Гаяне Минасян то освобождава заложбите и талантите на децата и не им краде от времето по начина, по който образователната система в момента го прави с претенции, че ги образова. Истинската цел на образованието е откриването и разгръщането на потенциала на децата. „Един от основните проблеми на конвенционалното образование е, че се пречи на децата да се развиват”, посочи Минасян. И подчерта, че често, мислейки за учене, се мисли за оценките, изпуска се процесът. Затова тя се е опитала да види образованието под друг ъгъл, изхождайки от това как се осъществява ученето в природата. „Играта е признак за повисше развитие. Колкото по-висш е един вид, толкова по-дълго той играе. Когато отнемеш възможността на едно дете да играе, ти му спираш най-висшия природен механизъм за развитие. Човек е същество, което продължава да се учи до края на живота си, което означава, че човек играе до края на живота си”, обясни Минасян. И добави, че, ако малките деца играят физически игри, то с възрастта човек играе с все по-трудни неща. Така, например, учените играят с идеи. Според Минасян, без игра няма учене. Ако си под напрежение и страх, бързо забравяш наученото. Играта е естествен начин на учене, посочи тя.

Нещо важно, свързано с това как да се молим на Бога вторник, 17 май 2016 г.

"Не искайте от Бога нищо друго освен изпълнение на волята Му – понеже Той сам знае какво да ни прати." Св. Серафим Вирицки

"Каквито и беди да ни постигнат не трябва да се отчайваме, всичко ще мине, слава Богу!" старец Тадей Витовнички Цитирано от Илия Иванов, Приятели на Света гора

Утре ще бъде проведена строго секретна десантна операция на специалните военизирани образователни служби по неутрализиране и обезвредяване на зрелостниците! вторник, 17 май 2016 г.

И аз като Георги Милев не разбрах, утре матури ли ще има или десантна операция на образователните спецслужби по неутрализиране на зрелостници? ... Утре всички летища ще бъдат затворени. Цялата полицейска и военна мощ ще бъде съсредоточена в училищата. Съобщение от МОН: "В деня на матурите всеки зрелостник ще бъде обискиран, сканиран, ще му бъдат снети отпечатъци, взето ДНК, ще му се направи полицейско досие (за всеки случай), а след изпита ще бъде налаган със 100 тояги на голо – за да си признае дали е преписвал. Екипът на министерството желае на всички успешна матура!" Ralitza Kovacheva

Истинската цел на образованието е откриването и разгръщането на скрития, изненадващия потенциал на човека сряда, 18 май 2016 г. … Това, заради което си струва свободата и което я прави интересна, е възможността за осъществяване на непознатия, изненадващ потенциал на човека. Истинската цел на образованието е именно откриването и разгръщането на този потенциал. Образованието е свързано с вечния въпрос за границите на човека. С всяко новородено дете пред очите ни се появява същество, което носи автентична възможност за разкриване на човешкото естество в нова, свежа, уникална светлина – както пред самото дете, така и пред цялото човечество. Всяко ново дете е възможност за нов щрих в картината на живота… Човекът е красив. Но колкото е красив, толкова е и деликатен. Ето защо за да се разкрие, е нужно фино отношение – в противен случай красотата му умира заедно с него… … За целите на тази книга – темата за естественото учене – за мен ще бъде определящ следният критерий: жизнеутвърждаващо ли е нещо, или не? Какво съхранява и какво потиска жизнените сили на човек? Под „живот” ще разбирам не просто физическото съществуване, а непринудената, непотисната изява на енергията, инициативата, радостта, способностите (физически, емоционални, рационални), потенциала на човек. Ще търся какво е в хармония с така дефинирания живот, какво произтича естествено от него. Ще изследвам какво подкрепя живота и какво е противно на живота. Неизменна част от дефиницията за живот е движението – там, където има движение, има живот. Там, където няма живот, има стагнация и застой. Тъй че ще търся какво е това, което позволява, стимулира движението, развитието на човек, и кое е това, което го възпира?… (Прочети ЦЯЛОТО ПРЕДСТАВЯНЕ) Gayane Minassian

Какво показват драконовските милиционерски мерки срещу преписването, предприети на тазгодишните матури сряда, 18 май 2016 г.

Драконовските милиционерски мерки срещу преписването, предприети днес на матурите от уж новия ръководен екип на Министерството на образованието науката, на първо място показват, че и този "реформаторски" екип робува на архаични, немодерни, отдавна отречени представи за това що е образование; на второ място сме свидетели на това как глупавата, построена на изцяло неверни основи административна образователна система неумолимо поражда страшни абсурди като примерно този, че нейните възпитаници са намерили някакъв изход в... преписването, което е начин за някакво ефимерно спасение от... идиотизма на самата система, която обаче държи да осигури тържество на същия този идиотизъм, борейки се именно срещу преписването! С тази своя идиотска милиционерска акция против прописването (която между другото е и крайно обидна за ония млади хора, които са интелигентни, които са успели въпреки идиотизма на системата да развият личностния си потенциал и, примерно, нямат никакво намерение да преписват!) МОН илюстрира без капка неудобство провала си по абсолютно всички линии, демонстрира капитулацията и безсилието си да предложи нещо ново, принципно различно, показва затъването си в блатото на абсурдизмите на тази наистина изцяло отречена от времето административно-командна, тоталитарна, нехуманна, свободоненавистническа, ненавиждаща също така и личностното начало и социалистическа по характера си образователна система, която отдавна трябваше да изхвърлим на бунището на историята и културата. Но, уви, това не се случи, поради което цялата цена ще платим ние, българските граждани и родители, дето наблюдаваме разгръщащия се пред очите ни театър на абсурда и като капак на всичко си мълчим, търпим, гледаме безстрастно как системата изкривява душите на децата ни, ощетява ги всекидневно, тормози ги, обезличностява ги, прави ги безпомощни пред изпитанията на живота. За това наше безхаберие плащаме и ще продължим да плащаме страшна цена. Пита се само: докога ще търпим тия гаври? В завършек се чувствам длъжен и да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 1 коментар: Анонимен каза: Абе какво те това чудо с тези матури в България, навсякъде по света има матури, но това въобще не се тематизира!

Хулиганстващите простаци у нас просто немат никаква грешка! сряда, 18 май 2016 г. Библиотека на открито бе монтирана в Цар-Симеоновата градина в Пловдив, Автор: Topnovini.bg Библиотека на открито бе монтирана днес в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Тя е специално моделирана и реализирана от учениците от Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура "Христо Ботев". Така всеки посетител в парка би могъл да се наслади на приятно четиво под сянката на големите дървета в парка.

Кратък мой коментар: Чудесно нещо са направили от това училище, браво! Аз лично ще снабдя тази открита библиотека с книжки от издаваното от мен философско списание ИДЕИ (и от списанието за съвременно образование HUMANUS), ще оставя там и някоя от моите книги – за да подкрепя на дело идеята. Много ми е интересно какво ще стане с тази инициатива, дали ще се утвърди. Живот и здраве да е – ще разберем. То ще се види. Не вярвам някой да окраде книгите – но да ги изпокъсат и да съборят библиотеката на открито – на това хулиганстващите простаци са напълно способни! Те просто немат никаква грешка! Некаква си там култура ли на тях ще им се изпречи и те да не я опраскат – тая просто нема как да стане! В завършек се чувствам длъжен и да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Как така да не заслужава орден за високи културни постижения другарката Робева бе, вий чувате ли се какво приказвате?! сряда, 18 май 2016 г.

Нешка Робева спечели "Стара планина" с резултат 7:6 Даването на най-високото държавно отличие орден "Стара планина" – първа степен на треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева минава на косъм след като вицепремиерът Румяна Бъчварова се противопоставя на предложението тя да бъде удостоена с наградата, разкрива стенограмата от днешното заседание на Министерския съвет. "С цялото ми уважение към заслугите на госпожа Робева към спорта, към нейните успехи там, които са безспорни, мисля, че приносът й в областта на културата, заради който се предлага да бъде отличена, не може да бъде съпоставян с този на действително утвърдени творци, каквито има в следващата точка и които се предлагат за орден „Св. Св. Кирил и Методий”. Например, Теди Москов, Камен Донев, Мариус Куркински, Васко Василев… да не изброявам всички. Затова, може би е по-добре да бъде наградена за заслугите й в областта на спорта", казва вицепремиерът Бъчварова. Премиерът Борисов обаче соломоновски отрежда въпросът да се реши с гласуване, което завършва с любопитен резултат. Шестима министри са "за" получаване на "Стара планина" от треньорката (Лиляна Павлова, Красен Кралев, Николина Ангелкова, Вежди Рашидов, Ивелина Василева, Ивайло Московски) и също толкова са "против" (Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Николай Ненчев, Меглена Кунева, Екатерина Захариева). Така решаващ се оказва гласът на премиера Борисов, който също се обявява за това Робева да получи най-високата държавна награда и решението става факт. Кратък мой коментар: Как така с какво е заслужила ордена другарката Робева, другарки и другари министри? Що за глупав въпрос поставяте?! Амче примерно другарката Робева постоянно и то най-културно контактува с духа на самата баба Ванга и ни съобщава най-новите й пророчества! Благодарение на което нашият държавен кораб все по-уверено пори водите към светлото ни бъдеще! Освен това тя много помогна на толкова културния другар Бареков да бъде припознат от сума ти нашенски малоумници като нов оправяч на нацията ни – и го вкара в Европейския парламент, сега ако требе и на Слави Трифонов ще помогне, срещу съответното заплащане, да постигне още по-главозамайващи успехи – за още по-светло бъдеще на българско-руската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия! И това ако не са заслуги, заслужаващи орден "Стара планина", аз не знам какви по-големи заслуги може да има човек! Освен това тя е била много приближена до другаря Тодор Живков и нищо чудно да общува и с неговия дух! Това са сериозни постижения, другарки и другари, как можете изобщо да се съмнявате в заслугите на другарката Робева? Я се засрамете малко, завистливци такива? Нема да дадем орден на некой си там кирлив учител или пък гладен писател – при наличието на такива висококултурни дейци на нашата тъй висша спиритуално-мистична духовност, разберете ме най-после бе, другарки и другари министри! И ти, г-н Президент, като връчиш ордена на другарката Робева, ще можеш

дори да се сравниш с другаря Гоцэ Первановый, он раздавал этот орден с шепи, якобы тоз орден е нещо като лимонадените капачки! И раздаваше ордена другаря Гоцэ все на верни, проверени другари-ченгета, нема да се излагаме сега я?! (И самият Доган е Гоцэв орденоносец, и Тренчев, и Манджуков, и кой ли не още...) Казах каквото трябваше. Освен това се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 3 коментара: Кот Василий каза: Грэнчаров, вы и эсть тэпунгер! Анонимен каза: Тези бутафорни ордени и награди нямат никаква стойност и това е добре известно както на награждаващите, така и на нагрдените. Анонимен каза: Ха-ха, сатанистка Нешка Робчето наградена... На бълхарите отдавна ви се е сдухал мозако тотално, ОК? Маймуняци богомили имат ли ум за нещо, а, AIG?

Сизиф със своя камък сряда, 18 май 2016 г.

А знаете ли кой е Сизиф? Знаете ли, постигнали ли сте смисъла на неговата история? Потърсете, поинтересувайте се, няма да съжалявате.

Абе дай пак да опраскаме Грънчаров, та да предотвратим тъй гибелната опасност да започне процес на истинска демократизация! четвъртък, 19 май 2016 г. Фейсбук ми напомни тази заран още с влизането ми в Мрежата (интересно е наистина: как така този сайт – предполагам, съвсем автоматично – успя да намери толкова важно, знаково за мен събитие!) за случилото се на този ден точно преди две години; ето какво съм писал тогава: Ангел Грънчаров, 19 май 2014 г., Plovdiv: Днес ме уволниха от работа – след 32 години работа като преподавател по философия, на попрището или на нивата на родното образование. Уволниха ме предпразнично, ето, иде 24 май, като форма на специфична нашенска "благодарност", уволниха ме за назидание, репресивно, и то по изсмукани от пръстите мотиви – по параграфа "некадърност" (!), поради "неспособност за справяне с работата на учител" (!!), поради "абсолютна негодност" за системата (!!!), тоест уволниха ме заради това, че не искам да бъда типов и банален учител, а винаги съм бил различен, бил съм себе си, бил съм свободна личност, възпитаваща и учениците си в това да разбират свободата – и да правят нужното за да живеят свободно, достойно, пълноценно; да бъдат суверенни личности...

И така нататък, писал съм по-нататък, под влиянието на силната емоция, някакви разсъждения за страха от смъртта, за безсмъртието, за това, че се уповавам единствено на Бога да въздаде справедливост, да възвърне правдата и правото. Не крия, тогава положението ми беше изключително тежко, безнадеждно, аз такава гавра и толкова грозна обида в живота си не бях до онзи момент преживявал. Редовните читатели на този блог знаят добре как завърши съдебната одисея, която предприех: съдът, включително и Върховният Касационен съд, отмени репресивната заповед за уволнението ми и ето, вече пети месец отново съм на работа в същото училище, професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, от което бях уволнен точно преди две години. Пак продължавам да преподавам философия и гражданско образование. И пак (както ми съобщи наскоро тъй загрижената за философската подготовка на учениците директорка) неотказалите се от реванш сили на пагубното статукво в системата (да ги наречем така, да се изразим евфимистично) продължават борбата си срещу моята толкова дразнеща персона, та значи ми беше съобщено, че тези същите въпросни сили били вече организирали цели... 11 жалби и петиции на "възмутени ученици, учители, родители и граждани" до висшестоящите административни органи против моя стил на преподаване, на общуване с учениците и прочие! Та ще видим как по-нататък ще се развият събитията, предстои нова крайно интересна развръзка, мен специално силно ме вълнува въпросът дали същите тези въпросни сили, тъй копнеещи за реванш, ще имат поне капчица въображение да измислят нещо ново – или ще разиграят абсолютно същата така пошла, скучна, изтъркана откъм смисъл и блудкава пиеса на абсурда, която вече гледахме, на която вече се насладихме.

Та значи точно преди две години въпросните сили ме опраскаха, дето се казва, по един нескопосан начин, който, разбира се, не издържа съдебната проверка. Сега вероятно е задействан мощен юридически потенциал – за да се изобрети по-кадърен начин за разправа, който, евентуално, да издържи съдебното разследване. Ще видим де. Животът при нас, както знаете, е много динамичен, интригуващ, съдържателен. Най-големият проблем на това училище, оказва се, е личността Ангел Грънчаров, която внася дисхармония в царящата възхитителна иначе административно-приспивна идилия. А защо аз, моята скромна личност, моето самоотвержено образователно-възпитателно дело е такъв голям проблем в оптиката на тия бдителни другари и другарки е интересна тема за обсъждане. Най-сюблимното е обаче, че те се оказват горещи последователи на девиза на тъй гениалния таваришч Сталин, който обичал, както свидетелства историята, да повтаря ето тия знаменити думи: Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы! Виждате колко ясна, чиста и щастлива даже е тази философия – ликвидираш човека и проблемът отпада! А човекът сам по себе си – а да не говорим пък за човека, който разбира що е свобода и държи на свободата си! – не само е проблем, той е нещо като същинско бедствие, нали така излиза според тази перфектна философия на несвободата, на терора и на тиранията? Аз пък като преподавател по философия и гражданско образование (и по зова на своето съзнание за дълг) съм съвсем съзнателен борец срещу тираничната система на образование, която господства у нас, как такъв като мен, кажете ми, да може да бъде търпян, не, това не е възможно, такива като мен нямат място в административно-командната система на ненавиждащото личността и свободата българско образование! Ето, логично е, че предстои ново, повторно и неотвратимо мое опраскване в съвсем скоро време, вероятно този път след празника 24 май, деня на културата, просветата, духовността и пр. (Нашата държава е мутренска, по тази причина трябва да се придържаме към мутренския стил на изразяване и категоризиране на явленията, ето, уволнението на един нестандартен и оригинално мислещ учител според този стил се нарича "опраскване"!) Опраскай попа, та да е мирно селото, ето как звучи в съвременен вариант тази стара поговорка. А че заслужавам да бъда опраскан хубаво то си се знае, още повече че съм и безсрамник най-нагъл: откакто съм се върнал в училището водя кампания по популяризирането на иницииран от мен проект по тъй опасно звучащата тема: Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Бррр! Тръпки да те побият като чуеш това тъй витиевато, страшно и грозно звучащо наименование! Слава таваришчу Ленину че здравите сили в училището до този момент не се поддават на толкова коварните съблазни на подлия народен враг, ала знае ли се, нищо чудно някои по-податливи елементи да се поддадат – и какво ще правим тогаз, другарки и другари?! Как ще допуснем да се разклати тъй умилителното статукво?! Абе дай пак да опраскаме Грънчаров, та да пре-

дотвратим тъй гибелната опасност да започне някакъв реален процес на демократизация! Мним, фалшив, менте "процес на демократизация" можем да правим колкото си искаме, но виж, истински такъв процес ние в никой случай няма да допуснем! Спирам дотук. Пиша това защото в училището устата ми е запушена, не ми се позволява да говоря. Щом взема думата на учителски съвет и дежурните три клакьорки на ръководството почват да пищят да ми бъдела отнета думата; е, по тази причина, щом в училището няма истински дебат, ще пиша тук, в блога. С това отпада уговорката ми с г-жа директорката да не пиша за училището в блога: ако в нашето училище имаше истински дебат, разбира се, тогава нямаше да има нужда да се пише, но щом там няма потребните условия за свободно изявяване на мненията, тогава ще се наложи да използваме такава една съвременна популярна трибуна каквато е блогът (още повече че блогът ми се чете покрай другото от цялата училищна общност, което го прави една съвсем демократична трибуна). И други медийни трибуни освен блога ще използваме ако се наложи. Но дебат ще има. И колкото е по-публичен нашият дебат, толкова по-добре. И колкото по-голяма гласност за реалните тежки проблеми дадем, толкова по-добре. Щото от борбата за истински и същностни промени аз няма да се откажа. Тъй че устата ми просто няма как да бъде затворена. Е, има де, има начин, но да видим дали ще се наложи съвсем кардинално да ми бъдат затворени устата – и то веднъж-завинаги. Да се надяваме, че в днешните условия сталинизмът у нас не може да се развихри както си знае, но какво му пречи да опита?! Освен това в днешно време има толкова фини и деликатни начини за убиване и съсипване на една личност, нали така? Какво да се церемоним повече, давайте да опраскаме врага истински и безвъзвратно! Толкоз. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Когато се напъват да ви опраскват, радвайте се: щото скучните безполезни тарикати не ги опраскват, нали? Щом ви опраскват, щом си заслужавате опраскването в нашите актуални сегашни условия, това е свидетелство, че сте личности! А скучните безполезни тарикати в нашата тарикатска държава са тия, на които се крепи не само нашето пагубно статукво, ами и цялата ни мизерия и нищета, и духовна, и материална, и всякаква! Чао и до скоро! Освен това се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 3 коментара: Анонимен каза: Като чета това, хич май не си получил уплах от опраскването! :-) Feodor Ilivanov Ангел Грънчаров каза: Който го е страх от мечки, не ходи в гората... ☺ Анонимен каза: че на Запад е пълно с роби, машинни части без ум, Марх е прав тука абсолютно... Марх е прав на 100% за капитализма и придатъка на машината... Идиотите са тези след Марх, които са стрепни чергари без ум, а това е немец все пак, ОК?... Пълно е с роби около мен, понятие си немаш, те са сходно шалки с робите под комунизма, но май помеханизирани и по-шалки, така си мисля... Познавам десетки, изучавам ки катьо лабораторни спесимени, те понякога се усещат но не знаят какво да правят, нямат моята квалификация от социализма, ОК?... Глупав АИГ, дори това не знаеш, а мислиш че капитализма е цветна градина... Ако си при нас учител с твоя свободолюбив дух до 2 месеца си ги напсувал и напуснал с техните $45000 годишно, ОК?... А. от Австралия

Мафията пак се разпищоли! четвъртък, 19 май 2016 г.

"Властта е наша, гората е наша и правим каквото си искаме!" Емо Ротманса

Вслушайте в съвета на д-р Кръстев, елате в Долна баня – много ще ви хареса! четвъртък, 19 май 2016 г.

В Долна баня съм. Моят роден град. Грижа се за моята болна майка. Ден и нощ се налага да й помагам. Имам по малко време и за работа на компютъра. Ето сега какво изявление намирам за Долна баня, принадлежи на д-р Кръстьо Кръстев, издателя на списание МИСЪЛ, човекът, който, не крия, ме вдъхнови да започна да издавам списание ИДЕИ, възприемано от мен и от приятелите ми като продължение на д-р Кръстевото списание; оказва се, че ние двамата с д-р Кръстев имаме още едно общо нещо, а именно, че харесваме да живеем в Долна баня; ето, отсъдете сами, вижте какво пише по този повод д-р Кръстев в далечната 1896 г.: "Паметниците" на Долна баня са: една черква с камбанария и четири камбани, една джамия, един часовник и една много приятна баня, за която се стичат през летните дни много гости. Но всеки път, когато съм се намирал в обятията на Рила, аз съм се дивел как в България досега не се намерят десет души със здрав разум, с воля и с малко ексцентричност ако щете, които да избягат от праха на градищата, от мараните на полята, от сметищата на селата – в тия горски усои, в тоя неръкотворен храм, който толкова възвишава и миротвори душите и сърцата.

Този текст е от списание МИСЪЛ, брой, излязъл в далечната, както казах 1896 г. Приятно е чувството, че с д-р Кръстев разделяме покрай другото и една и съща емоция спрямо този наистина вдъхновяващ и ентусиазиращ душите и

сърцата отрязък от тъй "великолепната рилска пустиня", по думите на друг един почитател на тия краища на България – Иван Вазов. Как прекарвам времето си тука и какви мисли се въртят в главата ми ще пиша друг път. А сега - с Богом и се вслушайте в съвета на д-р Кръстев, елате в Долна баня, много ще ви хареса! И на Димчо Дебелянов много е харесвала Долна баня (той е имал роднини тука и често им е гостувал, също е писал за възприятията си на тукашната чудесна природа), и на Николай Лилиев (който е работил тук като чиновник в канцеларията на една дъскорезна фабрика), и на мнозина други... Освен това се чувствам длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 1 коментар: Анонимен каза: Консервативното лечение на гръбначни заболявания обикновено не е много ефективно. Алтернативата е мануална терапия, но само от страна на лекари-специалисти, не някакви „чекръкчии“, например д-р Григоров в София.

Angel Grаncharov, видите ли, бил "voice of Freedom"?! петък, 20 май 2016 г.

Lolita Nikolova от Америка е написала нещо в спор с някои англоговорящи другари, защищаващи така изтънчено другарката Нешка Робева от мой коментар, че за да ме уязвят, са ме нарекли... "задник"; ето част от нейния отговор на нападките на тия толкова възпитани другари: Bulgarians need to be proud that Angel Gruncharov still writes from Bulgaria as an exceptional voice of Freedom... Това "voice of Freedom" ми прозвуча добре, хареса ми, отговаря точно на моята философия, според която свободата е най-важното за човека, а пък за нас, българите, дето масово не разбираме що е свобода и недоумяваме пред нея (не знаем що да правим с нея!), свободата е направо фатално важна; е, ще се постарая, според силите си, да заслужа такава една квалификация. То ние, философите, по дефиниция сме си гласове на свободата, та по тази причина благодаря за признанието, щото тия думи за мен са признание, че съм философ и че си върша точно работата, върша си работата както трябва. Колкото и да не харесва това на някои другари и другарки, чиновници и чиновнички на ръководна длъжност от българското образователно ведомство, които ги втриса само като чуят името ми и толкова ме мразят, че се чудят в момента как да ме опраскат (уволнят) отново – та да изпълнят поръката на управляващата мафиотско-мутренска партия, според която в българското образование свободолюбиви учители изобщо не трябва да бъдат допускани и търпени! 3 коментара: Кот Василий каза: А по русский будет "Голос тэпунгерства", мудило! Анонимен каза: Agree! Hope within one year Bulgaria will be a country of democracy without even one communist at power. It is impossible to have Freedom anywhere where communists have power since for them the Freedom is a poison. So logically – where there are communist – no Freedom, where there is Freedom – no communists! Lolita Nikolova

Анонимен каза: Как да го разрушим българският Картаген, като възпитаващите младото поколение така добре се " нагласят" към условията в страната и като мислещите и противопоставящи се, радетелите за промяна, в случая Ангел Грънчаров, толкова ги дразнят, че ги изхвърлят от системата автоматически и веднагически! Maria Vassileva

Приемаме поръчки за новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS петък, 20 май 2016 г.

Искам да уведомя феновете на списанията ИДЕИ и HUMANUS, че най-но-вите книжки на тия свободолюбиви списания за духовните, т.е. за истински значимите за човека неща вече са отпечатани и са на разположение; само дето всеки може да си ги набави по един начин, а именно ако си направи поръчка направо до редакцията, примерно като ми се обади и ми съобщи, че иска това или онова списание.

Книжка на списание ИДЕИ струва 5.00 лева, а на списание HUMANUS, ако иска изображенията (снимките) в него да са цветни, ще трябва да плати също 5 лв., ако обаче иска да са с черно-бели снимки, цената тогава е... 2 лв. Тъй че приемаме поръчки. След седмица-две списанието вече няма да можете да си го поръчате – и ще сте изпуснали възможността да станете част от най-новата културна история на България и също така на човечеството като цяло. Дето се казва – "влакът" тогава ще е заминал и на себе си сърдете че не сте се потрудил да се качите на него...

Деформациите на съзнанието, пораждащи нездравомислие петък, 20 май 2016 г.

Когнитивните изкривявания, които неусетно управляват живота ни Когнитивните изкривявания са част от нашия живот, без дори да знаем за тях. Това са погрешни мисли или идеи, които поддържат негативното мислене или помагат за поддържане на негативните емоции. Всички имаме когнитивни изкривявания, но имаме и начини да се справим с тях. Първата крачка за това е да се запознаем с тях, а след това да започнем да ги забелязваме. Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Арън Бек през 60-те години на миналия век, като 20 години по-късно е доразвита от Дейвид Бърнс. Според тази теория, найчесто срещаните когнитивни изкривявания са: 1. Мислене от типа „всичко или нищо“ При този начин на мислене нямаме степени или нюанси – всичко е или само черно, или само бяло. Възприемаме всяка своя грешка като провал. Този начин на мислене формира основата на перфекционизма. Това е един нереалистичен начин на мислене, защото в живота не съществуват абсолюти. По този начин изграждаме нереалистични очаквания към себе си, които няма как да се осъществят в реалността. Този тип мислене често съдържа думи като “никога”, “винаги”, “всеки”. Пример: “Винаги, когато опитам, се провалям!” 2. Свръх-генерализация При това изкривяване се вкопчваме в един негативен резултат и смятаме, че щом веднъж ни се е случило дадено нещастие, то ще ни се случва винаги и резултатът ще се повтаря отново и отново. Пример: “Тази среща беше пълен провал, никога няма да си намеря приятел.” – Типичен пример за отхвърления човек, който веднъж преживял любовно разочарование, си мисли, че този негативен резултат ще се повтаря винаги. 3. Мисловен (ментален) филтър При това когнитивно изкривяване акцентираме върху негативното и игнорираме позитивното – т.е подбираме отделен негативен детайл, върху който се концентрираме и започваме да вижда и останалата част от картината като негативна. Независимо колко хубави неща са ми се случили през деня, може да има едно малко негативно събитие, което да направи денят ми ужасен.

4. Дискриминиране на позитивното Това се случва, когато отхвърляме позитивните преживявания, най-често за да убедим себе си, че те не са важни или заслужени. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с „Е, голяма работа! Не е кой знае какво!". Обезценяването краде радостта от нашите постижения и преживявания. 5. Прибързани заключения (предубедени заключения) Предубедени заключения имаме, когато правим прибързани негативни изводи, за които нямаме реални факти. Това когнитивно изкривяване има две форми: четене на мисли и грешка на ясновидеца. *Четенето на мисли е, когато си правим предубедени заключения, че някой ще реагира по определен негативен начин или си мисли нещо лошо за нас. Това е често срещано когнитивно изкривяване, което е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас или, че би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем в даден момент. Е, да, но не! Например, разминаваме се с приятел, който само ни поздравява и веднага си мислим, че сигурно ни е сърдит, а той просто може да има тежък ден или да няма време. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Символически акт или жест с огромен нравствен, с извинение за думата, смисъл събота, 21 май 2016 г.

Нека да поразсъждаваме още малко по възникналия интересен и важен казус около оттеглянето на Плевнелиев. С оттеглянето си от предстоящото състезание за президентския пост Плевнелиев де факто направи една ценна услуга на партията, която го издигна за поста, а именно ГЕРБ – сега вече на ГЕРБ не му се налага да обяснява защо няма да издигне Плевнелиев за свой кандидат. Но в ГЕРБ, знайно е, всичко се решава еднолично от Бойко Борисов. Това е неговата лична партия, това е неговата партия за лична употреба. Той е бигбосът, чиято дума никой не смее да оспори. Излиза, че с оттеглянето си Плевнелиев направи хубава лична услуга на Борисов. Оттеглянето му е личен жест към Борисов: ето, оттеглям се, бате Боко, можеш вече да издигнеш своята кандидатура за президент, няма да ти преча да си сбъднеш съкровеното желание да седнеш на креслото, на което някога е седял самият Тодор Живков! Сега ще чакаме да видим дали наистина Борисов ще се издигне за президентския пост, аз предполагам, че ще го направи непременно - и тогава героичният жест на Плевнелиев придобива един по-друг, не дотам пристоен нравствен смисъл. Излиза, че Боко е издигнал Плевнелиев за президент само и само за да му топли президентското кресло, и ето, когато Боко е решил вече да сяда на този най-височайш стол или трон, Плевнелиев услужливо стана, за да стори място на бигбоса! Давате ли си сметка за какво говори това?! То точно показва как стоят нещата в българската политика, то е символически акт или жест с огромен нравствен, с извинение за думата, смисъл. Само разсъждавам по интересния казус, убеден съм, че той трябва да се обмисли по-прецизно. Нещата в политиката винаги са многозначни, затова по тях не трябва да се разсъждава повърхностно и плоско – щото тогава ще изпуснем верния, точния смисъл. Някои политически анализатори обявиха прибързано, че Плевнелиев с оттеглянето си бил направил нещо хем героично, хем достойно, хем похвално. Аз не съм склонен така опростено да възприемам случилото се. Трябва да имаме предвид, че ние сме мафиотско-олигархична държава, в която високо-моралните политически жестове са изключени: мафията има свой оригинален морал, който не съвпада с общочовешкия. Наивник, иначе казано, не ща да бъда. Апропо, да подхвърля и това: сагата Плевнелиев-Борисов ми напомня игричките на Путин и Медведев около руското президентство, дали тук не се долавя съвсем същия почерк, т.е. дали авторът (сценаристът) не е един и същ? Подобието е поразително, не можете да отречете това, нали?! Гоцэ Первановый тоже се суети наоколо и играе в пиеската, това за какво пък ви говори? Все още не сме изяснили защо Боко и Гоцэ имат толкова топли отношения, ето тук се крие нещо важ-

но, не вервам Боко да уважава Гоцэ само защото он му връчи генералските пагони, друга ще да е причината за тази необяснима мъжка любов. Не приемам лесните внушения, с които разни медийни пророци се опитват да манипулират лекомислените и доверчиви "народни маси". Търся, бидейки философ, верния, истинския смисъл на нещата. И вас призовавам да правите същото. Не се оставайте да си играят с вас както котката си играе с мишката. Мишоци не бива да се оставяме да бъдем, нека да бъдем човеци и граждани, заслужаващи да носят тия високи и задължаващи прозвища.

Не чакайте да се случат някакви чудеса – докато продължавате да спите ще страдате и ще плащате огромната цена! неделя, 22 май 2016 г.

По една телевизия гледах едно предаване, в което двама водещи (съпрузи, при това артисти, вероятно се сетихте вече за кое предаване става дума) разпитваха четирима вече бивши министри на образованието и науката (Клисарска, Игнатов, Вълчев, Танев). Останах изумен от обидно ниското ниво на разговора и най-вече от поразителното лекомислие на бившите министри, които демонстрираха категорично нежелание да мислят върху същинските проблеми на сферата на живота, която са ръководили доскоро (или не толкова доскоро). Бившите министрите имаха една-единствена грижа в този разговор, а именно да се правят на изключително учени, на много атрактивни за зрителя и също така на интересни. Излиза, че не образованието вълнува тия бивши министри на образованието (то изглежда им е последната, най-малката грижа!), а единствено тяхното ненаситно его и лакомията за власт и слава е нещото, което ги импулсира. На основата на това свое наблюдение (не смятам, че казвам в случая нещо ново, но извеждам наблюдението си в пределно принципна констатация) разбирам, че доверяването на тази съдбовно важна сфера на живота на такива суетни властолюбиви и славолюбиви емпирически лица е равностойно на престъпление спрямо коренния и същностния интерес на нацията и държавата.

Реформа и промяна в тази жизненоважна сфера не е имало досега и по тази психологическа причина, която отбелязвам тук, не само липсата на политическа воля е единствената причина. Назначаването на такива отегчени (от бремето на своята "неизмерима ученост"!), суетни и жадни за власт позьори на поста министър на образованието, за които, казах, образованието на нашите деца е последната, най-малката им грижа, е една от предпоставките за появяването на този батак, както с пълно право можем да определим българското образование.

Докато министър на образованието (пък и премиер, щото у нас от премиера зависи всичко!) не стане човек, на когото истинските проблеми на българското образование съвсем не са чужди, напротив, той е живял с тях и затова има своя собствена, лична концепция, философия, стратегия и програма за същинска, принципна промяна на отношенията в образователната сфера, дотогава българското образование няма да излезе от страшната агония, в която пребивава от десетилетия. А нация, в която най-важното – подготовката на човешкия потенциал за превратностите на живота – е в окаяно положение, не може да бъде просперираща, просто няма как да се случи такова чудо, такава нация вечно ще си пребивава в мизерия и в унижения. Правете си сметката до какво води вашето собствено безхаберие, драги ми български ученици, учители, родители, граждани, защото тъкмо вашето безхаберие допуска и търпи на власт в образователната сфера подобни кухи позьори (като "седенкаджията" Вълчев, който чрез сегашната министърка Кунева, както твърдят злите езици, отново коли и беси в Министерството на образованието и науката!), които само вредят, а нищо не допринасят и не могат да допринесат. От вас в крайна сметка зависи всичко, да от вас самите, драги ми български ученици, учители, родители, граждани, щом и това не сте разбрали, значи и няма как да понесете отговорността за своето престъпно безхаберие. Вие ако не бяхте толкова търпеливи, в образователната сфера отдавна промяната щеше да е вече факт. Но вие си търпите и кротко понасяте издевателствата. Е, ще платите за това цялата ужасно висока цена! Вие я плащате, ала още не сте го осъзнали. Понеже не ви се удава да осмислите ситуацията – и да поемете отговорността си. Бягайте от отговорността си, пък имайте и добрината да плащате цената! И не чакайте да се случат някакви чудеса – докато продължавате да спите ще страдате! 1 коментар: Анонимен каза: Не мога да повярвам!!! Говори се за гъвкавост, новаторство, експериментиране, творчество, а всъщност... не намирам думи! Отмъстителност, злоба, инертност, никакъв шанс за промяна! Скоро съдбата ме срещна с братовчедка на началника на ДАНС в един много голям град. Тя не работи, няма образование, търси почасова работа. Кара кола обаче и когато тя се замърси, я кара при братовчеда й да я измият. Той й дава чували с орехи и бадеми. За нея няма срокове и административни формалности никъде. Ако има някъде някакъв проблем, той е насреща. Всички му се подчиняват. Родени са в отдалечена махала на много малък град, далече от Пловдив. Това успях да науча за малко време. Жената е щастлива и спокойна. Няма прегради, ако иска да постигне нещо, каквото й да е то. Е? Кой управлява в страната ни? На кого всичко е позволено? Как се добира човек до такива постове? Наистина сме големи глупаци и нещастници в техните очи. Ако им се изпречим на пътя в името на законността, считайте ни за изчезнали от този свят. Ангеле, не знам какво да ти кажа. Този свят е такъв, на Изток и на Запад, на Север и на Юг. В него няма милост и любов, това е ад. Изпорчено поколение, сатанинско... Няма живот за мислещи, свободни и умни хора. Но Фройд бе казал някъде: Не изпадайте в депресия, преди да се уверите че тези около вас не са идиоти... Maria Vassileva

Да казваме "Нека бъде Божията воля!" е най-верният начин да става доброто, разумното и полезното и за нас самите неделя, 22 май 2016 г.

Ако от сърце кажем: „Да бъде Твоята воля!“, то ще се изпълни Божията воля, ще се случи това, което наистина ще бъде полезно за душата ни. Св. Паисий Светогорец (цитиран от Илия Иванов)

Правете това, което обичате – и успехът ще дойде понеделник, 23 май 2016 г.

Уроците на Джон Кехоу – 10 мотивиращи извадки от неговия блог, автор: Гергана Лабова Как да постигнем целите си, как да осъществим желанията си, как да живеем пълноценно и щастливо. Вижте отговорите на Джон Кехоу, авторът на "Подсъзнанието може всичко", в неговия личен блог... 1. За мечтите Осмелете се да имате големи мечти. Осмелете се да вярвате, че ще успеете, с каквото и да се захванете. Осмелете се да вярвате, че вашите мисли и действия ще променят не само вашия живот, но и живота на другите. Осмелете се да имате големи мечти. 2. За мислите Всяко голямо постижение започва като мисъл. Често забравяме, че именно нашите мисли дирижират оркестъра на живота ни. Именно те определят каква музика ще звучи. 3. За съзнанието и подсъзнанието Нашето съзнание и нашето подсъзнание работят заедно за да създадат нашата реалност. Мислите, които често си повтаряме, без значение дали са добри или лоши, "попиват" в подсъзнанието. Затова внимавайте какви мисли допускате в ума си защото той ще "моделира" подсъзнанието. Което от своя страна ще "моделира" усещането ни за нас самите. Подсъзнанието, освен това може да бъде катализатор за безброй възможности в живота ни. Ето защо то се нуждае от много ясни указания как искаме да работи за нас. Подсъзнанието формира вярата ни. Вярата формира поведението ни. Поведението формира реалността ни. 4. За съдбата Спрете да се питате за какво сте родени. Никой не знае отговора на този въпрос. Вместо това се възползвайте от възможностите на днешния ден. Никога не можем да бъдем сигурни кой е най-правилният път за нас. Затова най-добре спрете да блъскате ума си и се научете да се вслушвате в усещанията си. 5. За решенията Най-успешните хора взимат решения, разчитайки на своята интуиция, на своите усещания. А не на своя разум. Разумът може да се опита да предвиди последиците от решението, а това няма да ви помогне, само ще ви направи нерешителни. 6. За познанието Вече знаете това, което ви е нужно. Не ви трябват повече знания и мъдрост. Не ви трябват магически формули. Превърнете в дела само половината от това, което сте научили досега – и животът ви ще се промени. 7. За промените

Животът е една непрекъсната промяна. Зоната ни на комфорт обаче пречи. Колкото по-удобно се чувстваме в настоящата ситуация, толкова повече възпрепятстваме промените, а с тях и това в живота ни да дойдат още по-хубави неща. Не се страхувайте от промените. Не бягайте от тях. Приемете ги, посрещнете ги. Изживейте ги. Да рискувате не е по-опасно от това на всяка цена да се опитате да запазите статуквото. Напротив, когато не се съпротивлявате на промените, вие отваряте пътя за нови възможности. 8.За трудностите Трудностите ни правят по-силни. Ако не са те, никога няма да успеем да разгърнем пълния си потенциал. Ако не са те, ще бъдем по-малко себе си. Защото всичко, което ни се случва, ни прави по-силни, по-мъдри и по-цялостни. 9. За даването и получаването Повечето от нас са много добри в даването. Даваме на децата си, на любимите си,на приятелите си. Но умеем ли да получаваме? Не. Дори комплименти приемаме трудно – карат ни да се чувстваме неудобно, да се изчервяваме. Ако някой ни благодари за помощта, най-често неглижираме усилията си с думите: "О, това не беше нищо!". А ако някой каже колко харесва стила ни, най-често ще му отвърнем, че дрехите ни не са скъпи или не са нови, но и просто да благодарим. Комплиментът е дар. Учат ни, че е по-добре да даваме, а не да получаваме, но това е грешно. И двете са еднакво важни за щастието и пълнотата на живота ни. Научете се да приемате и отворете сърцето си за даровете на днешния ден. 10. За страстта и самочувствието Правете това, което обичате – и успехът ще дойде в живота ви. Вложете своите умения максимално в работата. Облегнете се на своите качества, на своите предимства. Не забравяйте, че често пъти апатията и ниското самочувствие ни държат там, където не искаме да бъдем. Отворете очите и сърцата си за своите силни страни. Именно те ще ви начертаят пътя към успеха. И ще ви преведат през него. Стига да повярвате в тях. За автора: Джон Кехоу е канадски лектор и филантроп. Автор е на световни бестселъри за самопомощ, сред които "Подсъзнанието може всичко", "Успехът и парите" и "Практика на щастието". Книгите му се превеждат в десетки държави, превръщайки го в едно от най-влиятелните имена в тази област.

Най-важното, което научаваме в училище, е че най-важните неща не се научават в училището понеделник, 23 май 2016 г.

Eто някои от най-вдъхновяващите мисли на японския писател Харуки Мураками, когото в-к The Guardian нарича "един от най-големите съвременни романисти". Първият му роман, "Чуй вятърът как пее" излиза през 1979 г. и веднага му спечелва престижно отличие в родната му страна. Днес Мураками живее в САЩ. Книгите му се превеждат по цял свят. Всяка от тях се продава в над 2 млн. копия. Това го превръща в най-популярния автор от Страната на изгряващото слънце. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря. Най-важното, което научаваме в училище, е че най-важните неща не се научават там.

Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само това, което всички мислят. Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив. ОЩЕ: 15 Цитата за живота от Харуки Мураками

Не допускайте да забравите корените си, не допускайте духът, който оживява живота ни, да се разпилее! понеделник, 23 май 2016 г.

ОЩЕ ПЕСНИ ОТ НИКОЛА БАДЕВ (ПЛЕЙЛИСТ): ДОБАВКА: Втора седмица откакто съм в Долна баня, в отпуск за гледане на болната ми майка съм тука. Грижа се за нея и денем, и нощем (налага се често майка ми да става от леглото, подкрепям я за да не падне, покривам я, защото не може да се покрие, нося й храна и пр.). Но въпреки всичко ми е много интересно и приятно с нея: никога не сме имали толкова много време, прекарано заедно, никога не сме имали толкова много време за какви ли не приказки. Разговаряме за какво ли не – и за миналото, и за политика, и за живота, за познати или близки хора, които са най-често починали, майка ми разказва какви ли не истории около тях, много я бива, чудесен разказвач е тя, ненадминат! (Прочее, и нейният баща, дядо ми Васил, беше такъв ненадминат разказвач, тя, майка ми, го е наследила – и не само в разказването на разни истории, съвсем истински от живота, но и в пеенето, майка ми пее много хубаво!) Та времето ни тече все по този начин, разговаряме си, а пък телевизорът постоянно работи предимно на един и същ канал, любимия канал на майка ми: РОДИНА се казва тоя ТВ канал (ще му направя реклама, заслужават я!). Та тия дни гледахме по този канал концерти, посветени на годишнина на големия македонски певец Никола Бадев. И покрай това майка ми, по нейния си обичай, ми разказва разни истории, които сега тук не мога да възпроизвеждам, щото са много дълги, трудни са за преразказване. Само отделни фрагменти от тия разкази мога да разкажа, примерно ето този: Майка и нейният брат, вуйчо ми Ангел (Бог да го прости!) много обичали една от тия песни на Никола Бадев, която ви сложих по-горе, именно песента "Снощи минах покрай вази...". Слушали тази песен и по радиото (то си е стояло найвероятно постоянно на радиостанция "Скопие", както и нашето радио си стоеше при социализма на тази станция), и на плоча, по грамофона. И толкова често си я пускали, че направо прекалявали, а пък тяхната майка Екатерина (моята баба) често им казвала, като почнат да слушат любимата си песен, ето тия думи значи им казвала: – Е, стига де, омръзна ми тая песен! Как можете да харесвате тая толкова бавна песен, на нищо не прилича! Все тая песен слушат, аман вече! – така повтаряла баба Екатерина, а пък вуйчо и майка й отвръщали: – Майко, абе ти не разбираш, много е хубава тая песен, какво като е бавна, тъкмо щото е бавна е хубава! Ето по този начин все спорели за тая песен, а пък аз, като слушам разказа на майка ми сега, имам чувството, че си спомням този диалог на моите обични хора, бил съм дете, но имам смътен спомен за тая история, за историята около тая песен. Спомням си как леля ми Стоименка (тя е най-голямото от децата на дядо ми Васил и баба Екатерина, Бог да я прости и нея, и дядо Васил, и баба Екатерина, тях отдавна ги няма, ала ето, живи са в нашите спомени, в душите ни са още живи, в душите на тия, които ги помним; ала като си отидем от тоя свят и ние, тогава и споменът за тях ще изчезне, няма как, така стават нещата в живота), та значи си спомням как и леля Стоименка, и мойта майка Йорданка – Бог да й даде здраве сега да излезе от болестта, дето я тормози! – и вуйчо Ангел, и четвъртото дете на моите баба и дядо, вуйчо Димитър (Мито), заедно с нас, децата (и с техните половинки де, със съпрузите си), често се събирахме по празници у дядо Васил и баба Екатерина, и там много се пееше, също така се и пиеше, и вино, и ракия, и се ядеше... много такива спомени имам, а пък дядо Васил тогава често разказваше своите истории, които ние, децата, слушахме внимателно, гледайки право в устата на дядо-чародеец и страхотен разказвач; той често свиреше и на окарина, и пиеше любимите си песни, и разказваше също когато е бил запас в Македония, аз съм писал за него и за неговите разкази нейде из книгите си. Та мисълта ми

е, че това е животът, сега фрагменти от миналия живот се оживяват в нашите разкази, мяркат се разни сцени и истории, а пък и ние като си отидем, всичко това ще изчезне, ще се разпилее както вятърът есенно време вее и разпилява откъснатите листа. Миналото не може обаче да се върне. Както и да е. Много имам да пиша за мислите, които се въртят в съзнанието ми тия дни, като обслужвам и се грижа за болната си стара майка тук, в Долна баня. Става дума за важни човешки и философски проблеми, за времето, за живота, за душата, за какво ли не, но сега нямам нито времето, нито настроението да пиша за това, друг път, да се надяваме, ще намеря сгоден случай да подема това писане. А сега-засега: хубав ден ви желая! Бъдете жив и здрави! И не допускайте да забравите корените си, не допускайте духът, който оживява живота и съществуването ни, да се разпилее, напротив, събирайте го, искрица по искрица, трупайте го, духът – ето това е истински важното, без което нищо не става, нещо не може, нищо няма как просто да живее. Това поне да ви кажа за момента. Чао и до скоро!

Честит празник на писмеността, културата, просветата, духовността! вторник, 24 май 2016 г.

Честито най-вече на ония скромни дейци на словото, културата, просветата, духовността – учители, читалищни дейци, издатели, журналисти, библиотекари, пишещи хора, артисти, музиканти, свещеници и пр. – които никога няма да ги поканят в бляскавите утринни предавания на телевизиите, но без чиято отдаденост и самоотверженост култура, просвета и духовност в България просто няма да има! Поклон вам, бедни, унизени, кротки, тихи и работливи дейци на българската култура, просвета, образование, духовност!

Съветските хора не са съвсем хора, в Русия всички са роби, там няма свободни хора сряда, 25 май 2016 г.

Буковский: Надо отобрать у Горбачева Нобелевскую премию

... Они же там (в России, бел. моя, А.Г.) все рабы, там нет свободных людей. Свободные люди, как правило, кончают в Сибири или тюрьме. Горбачеву уже 85 лет, он не хочет на нары. Что с них взять? Они советские люди, а значит, не совсем люди» – заключил Буковский. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Лъжи, лъжи, лъжи, само лъжи, нито една истина не се каза на този ден, на "тъй светлия празник на духовността" 24 май сряда, 25 май 2016 г.

Мина и тази година 24 май, деня на буквите, на словото, на просветата, на културата, на духовността. Пак, според обичая, се произнесоха безброй кухи, лицемерни и лъжливи речи, речи, в които няма и грам истина, речи, пълни с тонове фалшиви, неискрени думи: духовността за българите била не знам си колко висока, ние сме били постигнали не знам си какви висоти в своята култура и духовност, нашата героична история била не знам си колко свръхгероична и патриотична, нашата култура, нашата душевност била постигнала не знам си какви сияйни висоти, пред българския учител всички сме били богоговеели (а горчивата истина е, че се сещаме за тия страдалци само за няколко минути - и то само по задължение, само на 24 май!). Лъжи, лъжи, лъжи, само лъжи, нито една истина не се каза на този ден: от екраните се лееше напудрена казионна ведрина, а пък лицемерите се надпреварваха да се гаврят в произнасянето на въпросните лъжливи и фалшиви думи. Никой нема доблестта да каже нещо за истинското тъжно положение на нещата, абсолютно никой, всички заложиха на лъжливите, патетични, лицемерни словеса! Удавиха ни с лъжи и с лицемерие и на този 24 май, безсрамниците недни! Българското образование (независимо от "някои известни проблеми") било в бляскаво положение, нали така, само още съвсем малко ни трябва и ще постигнем пълното съвършенство?! Как е възможно да се използва словото само и единствено за лъжене?! Между другото истинската, вярната картина на реалното положение в тази тъй деликатна сфера на образованието и на възпитанието на младите хора я представя не нещо друго, а картината на... френетичните, лудешки, диви крясъци на абитуриентите, т.е. младите, които пияни празнуват отърваването от 12-годишната робия на тираничната система, която цели 12 години ги е мачкала и моделирала както си иска – за да произведе именно този толкова печален резултат и продукт, който ви е пред очите! Ако някой каже нещо истинско в такъв един ден на триумфиращите наглеци-лъжльовци, надпреварващи се да лъжат колкото се може по-перверзно, такъв човек непременно ще го обявят за луд, ще го освиркат, а нищо чудно и да го направо набият. Затова тия, които нямат пиетет към лъжите, в този ден мълчат. Мълчах и аз. Нищичко не казах. Нищичко не написах. Чаках да чуя поне едно по-искрено, човечно, нелъжливо, правдимо слово – е, не дочаках такъв велик момент. Затуй сега, в ранната утрин на 25 май, ми се налага да напиша нещичко, да възроптая поне малко. Щото ако не роптаем когато лъжците лъжат и мърсят, ние ставаме мигновено съучастници в тяхната лъжа, включваме се във вакханалията на лъжливостта. А истината е пределно горчива: щом като лъжльовците задават тон и се надпреварват да лъжат, сякаш са си обявили стахановско-социалистическо съревнование по лъжене, правдолюбивите са натикани в миша дупка, заставени са да замълчат, а ако някой от тях каже или напише нещо, то никой няма и да му обърне внимание, никой няма и да го чуе. Правдолюбивите слова в атмосферата на тоталната триумфираща лъжа дразнят, ушите отвикват да слушат такива думи, казах, че оня, който дръзне да каже някаква истина (истините у Нашенско били все "горчиви", а лъжите за сметка на това са така сладички, ах, как сладички и вкусни са лъжите!) та значи който каже някаква истина, мигновено ще бъде освиркан и стъпкан! Истината е, че у нас не само лъжата триумфира, а триумфира и простащината, триумфира и бездуховността, малокултурието, агресивната ненавист срещу културата триумфира и е повсеместна. Ето ви една крайно неприятна истина. Да продъл-

жавам ли нататък? Да ви кажа ли каква е истинската ситуация в сферата на многострадалното българско образование? Да ви кажа ли в какво реално унизително състояние се намират българският учител, българският ученик, българският родител? Или вий си ги знаете тия неща? А някой да се е трогнал като си ги знае? Нема такъв, нали? Как да има? Та нали найважното е да се фалиме - и да отчитаме фалшивите успехи?! Ето един съвсем малък симптом за отчайващото реално положение у нас: тия дни излезе от печат новата книжка на списание ИДЕИ. В нея има отпечатан цял един раздел, наречен "Покана за... революция", в който не само е описана детайлно цялата печална картина в сферата на многострадалното българско образование, но и се предлага проект за излизане, за намиране на разумен изход от фатално тежката ситуация. Представя се модел за прехода към едно съвременно, свободолюбиво, човечно образование и възпитание на младите. Отправя се покана за смислена дискусия по тия проблеми. Отправих покана към всички, на които не са им безразлични тия проблеми, да си поръчат книжката, съдържаща тия важни текстове. Знаете ли колко човека си поръчаха тази книжка горе-долу седмица след обявата? Не знаете, няма как да знаете, защо ли ви питам, откъде да знаете? Е, можете да се досетите, дедуктивно, тъй да се рече, да предположите. Ами ето колко са поръчките: 0 (нула, zero) са поръчките! Инак казано, никой не се вълнува от тия проблеми! Абсолютно никой! Това, че абсолютно никой не желае да се запознае с осмислената картина на реалната ситуация в българското образование означава, че всички, абсолютно всички нехаят, абсолютно всички са отегчени, просто най-вероятно ги мързи да мислят, решили са, че по-добре е изобщо вече да не им пука, приели са, че е най-добре за тях лично да си викат "Майната му на българското образование!" или нещо подобно. Ето ви още една истина, над която ако искате се позамислете. Нека да ви дразни тази истина, намразете ме заради това, че нарушавам омертата, оплюйте ме ако искате, обявете ме за луд, може дори ако искате, предприемете нужните административни мерки отново да ме опраскате и да ме изгоните от училището, в което работя в момента. Колко му е да ме опраскате пак? Та този, дето нарушава идилията, нима не заслужава да бъде опраскан по най-нагъл мутренски начин в чисто Мутренската държава, в която живеем?! Да, аз съм много лош поради това, че си позволявам да нарушавам "добрия тон" и да "развалям празника", нали така? А може и едно кръшно хоро да му ударим в знак на това, че положението в българското образование е бляскаво, а идилията е пълна. Изиграйте му едно хора, таваришчи, колко му е! Или кючек, ако предпочитате! Поиграхте ли си снощи хубаво на аборигенския бал (нали това вече е новото наименование на абитуриентските балове, нали "абитуриент" в съвсем пресния български "новговор" веке е "аборигент"?!)? Спирам дотук. Няма смисъл да се пише повече. Положението е отчайващо. На фона на бляскавото казионноофициално положение се забелязват признаците на тоталната развала. На никой за нищо не му пука. Важното е да имаме какво да ядем, нали така? Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Духовно и всякак иначе здрави! Чао и до скоро! Няма да млъкна, колкото и да ви се иска това... Освен това се чувствам длъжен да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 3 коментара: Анонимен каза: Само отрова плюеш Грънчаров!!!! Неспособен си да разбереш постиженията на нашето образование и училище защото си озлобен човек. А си озлобен защото си доказан некадърник. И завиждаш на нас, успелите. Напъваш се да се правиш на умен, ала това не ти се удава. Откажи се завинаги от учителстване – системата едва те издържа 30 години, предостатъчно са ти. Дочакай пенсията си като пазач на някой склад или като метач на улиците. Няма недостоен труд. Но ти за учител не ставаш! Госпожа Анастасова ти направи добро като ти доказа този факт, ала ти упорстваш да го приемеш защото си озлобен и завислив. Анонимен каза: Вие сте опраскан още с раждането си, Грънчаров. Ангел Грънчаров каза: Тъй ли? И как е станало това, мила другарко! Бихте ли се пояснила, че мисълта Ви е много неясна и неразбираема... как тъй да съм бил опраскан още с раждането си, дайте повече инфо около тъй проницателната си мисъл?! :-)

Не бива да се примиряваме със злотворната перспектива, че запустяването на България, видите ли, било нямало алтернатива: има, как така да няма?! сряда, 25 май 2016 г. Един въпрос ме вълнува, ще опитам да се изкажа по него пределно лаконично и ясно. Иначе темата е голяма. Ще опитам да придам на разсъждението си формата на нещо като обръщение към нашите сънародници, които са в чужбина. Ето, на тези хора най-вече (но то важи и за хората, които още не са напуснали България) искам да им кажа следното. Десетина дена прекарах в моя роден край, в градчето Долна баня, Софийско. Разхождайки се по улиците понякога (иначе Долна баня е живо градче, не си мислете, че е започнало съвсем да запустява, напротив, има много белези на развитието и растежа!) тук-там забелязвах изоставени, порутени къщи, къщи без прозорци, със счупени прозорци, с тревясали, буренясали дворове, ограбени къщи, домове, от които е взето всичко, което може да се вземе, окрали са го съседите или кой знае кой, само още, примерно, керемидите не са окрали, но като окрадат и тях, къщата постепенно, оставена без покрив, ще почне да се руши, докато накрая ще остане нещо като обрасла с бурени могила от тухли и камъни, в която обитават само змии, жаби и плъхове. В такова нещо са осъдени да се превърнат къщите, в които вече не живеят хора, които са изос-

тавени от хората. В нашата махала има две-три такива къщи с тревясали, разградени бивши дворове; една от тях е била някога богаташка къща; нямала е наследници или наследниците са заминали да живеят някъде надалече, ето, къщата сега е развалина, скоро няма да се забелязва, че тук някога е имало къща.

Много тъжна е гледката на изоставена от хората къща, това някога е бил дом, преизпълнен с хора и с живот, но ето, по някакви причини хората вече ги няма или са измрели, без да оставят наследници, или пък наследниците им са тръгнали да си търсят щастието из други, чужди земи. За мен е изключително тъжна гледката на тези умрели, рушещи се къщи. Ако бях художник, който умее да рисува и в картини да предава състоянията на човешката душа, щях да нарисувам една такава къща, един такъв разграбен, останал без стопани, буренясал двор, в който вече растат бурени и диви дървета, двор, който постепенно се превръща в джунгла - такава една картина би представила нагледно не само опасна тенденция в съвременно състояние на нашата държава, но и нейната страшна перспектива, нейната ужасна бъдеща съдба. Освен това искам да кажа нещо, което може да ви прозвучи злокобно или прекалено мистично, но за сметка на това ми се струва, че е вярно, че е самата истина: душите на предците на тия, които са допуснали да се случи тази развала на някога пълните с живот домове не могат да са доволни от това, което е сполетяло строеното от техните ръце; на мен ми се струва, че ако изоставим построеното от нашите предци, с пълно право и с основание можем да чакаме връз главите ни да се стовари тяхното страшно, но затова пък справедливо проклятие. Добро не може да чака страната, в която все повече домове запустяват – или са осъдени на запустяване. Е, да, "демографските тенденции у нас са отчайващи" (както пише Т.Марков, мой състудент по философия в един свой коментар, който току-що чета), това от една страна. Той също така вещае: "След известно време ще се промени етническия състав на нацията ни, ще преобладават циганите. И лошото не е толкова в гените им. Лошото е в културния код, който те възпроизвеждат и налагат като доминанта. Не ние ще асимилираме и културно интегрираме циганите, а те нас. А това ще бъде трагедия и за тях – защото те ще изгубят своя шанс чрез нас да станат модерни хора.". Напълно вярно. А пък може "културният код" на циганите да се окаже по-плодотворен от нашия, защо пък непременно трябва да мислим, че нашият "културен код" е по-добър от техния, къде е доказано това?! Но аз тази посока на разговора не ща да я продължа. Друго ме интересува в момента. Мисля, че то е по-важно. Казах, че искам да се обърна към нашите сънародници, които са се запилели нейде по широкия свят – за да си търсят щастието, да търсят по-добър, по-смислен живот. И така или иначе са обрекли домовете на своите предци на забрава и запустение. Два милиона българи напуснаха страната в последните 20-25 години. Представяте ли си колко домове ще запустеят в нашите села и градове? Нямам никакво намерение да виня за нещо тия хора, които са избрали пътя на емиграцията, които са се заселили в проспериращи страни - за да живеят по-добре, по-смислено, по-богато, по-успешно. Това си е техен избор. За него те си носят пълната отговорност. Вероятно и те са загрижени не по-малко от мен какво ще стане – какво става! – с домовете на техните предци, с техните изоставени домове. Добре, докато са живи родителите им, примерно, тия домове ще бъдат поддържани, а след това, като умре и последната бабичка, какво чака тези домове? Е, какво да правим, може ли нещо да променим? Ще запустее една четвърта или една трета част от България. А ще можем ли изобщо да възпрем запустението, което дом след дом, къща след къща обхваща нашата родина? Ще може ли да се измисли някакъв компромис, та все пак да възпрем запустението, да спасим от развала колкото се може повече домове. Защото понятието "родина" в крайна сметка се свежда до понятието "роден дом", дали така излиза в края на краищата? Какво ще стане с родината ако нейната снага се изпъстри с все повече и повече запустели, изоставени, буренясали, срутени, изкорубени домове, някога пълни с живот, а днес превърнали се в обиталище на змии, гущери, жаби и плъхове. Душата на човека плаче като съзерцава един такъв порутен изоставен дом: не за конкретния дом плаче душата в случая, а оплаква най-вече злощастната съдба на родината, чиято снага се изпълва с все повече такива порутени и съборени домове. Ето, ако това мое кратко есе повлияе даже и за спасяването на един български дом, то аз мисля, че ненап-

разно пиша сега и редя тия думи. Може пък синът или дъщерята на някой нашенец, живеещ, да речем, в Америка, като прочете този текст да се трогне дотолкова, че да си рече: – Не мога да допусна такова нещо да се случи с дядовата къща, не, аз това няма да допусна! Край, решено е, ще се върна да живея в България! Ще поддържам огъня в бабиното огнище. Ще се задомя в дядовата къща, ще създам свое семейство, ще продължа живота в нея. Няма да допусна дядовата къща да се превърне в една съборетина! Няма да допусна това! И така ще се спася от проклятието на моите предци, които няма как да са доволни ако допусна дядовата ми къща да запустее. Знам ли, може пък мислите на някой от внуците на този хипотетичен дядо да приемат такъв един ход, знае ли се, мислите са нещо много динамично, хвъркато, подвижно! Един млад българин да се върне от чужбина, той ще даде хубав пример и на останалите. Може и други да го последват. Трябва да работим за постигането на един такъв поврат или обрат в нашите български работи. Едва тогава България ще бъде спасена. А дотогава нейното бъдеще е под въпрос. Запустелите дядови домове зоват сънародниците ни към завръщане. Дали обаче те ще чуят техния зов? Аз живея почти в центъра на градчето Долна баня. За няма две минути съм на централния площад или мегдан. Уличката, която трябва да измина дотам, започва от едната страна с онази запустяла чорбаджийска някогашна къща, която е била с голям двор, със стопански постройки, с овощна градина, с лози и прочие, както се полага, била е строена със замах; нищо вече не е останало от това богатство, само няколко могили, подобни на гробове, могили, състоящи се от камъните, тухлите и керемидите на порутените сгради. От другата страна на тази уличка има две изоставени сгради, едната горедолу се е запазила (някой идва понякога да я поддържа, но я спаси това, че наследниците я бяха дали за магазин на свои роднини), но другата е съвсем разграбена, само дето още керемидите не са свалени, всичко, що е могло да се окраде, е взето, прозорци, врати, всичко, мебели, всичко. По-нататък следва една къща, в която живеят хора, след това идва една къща, чиито наследници живеят далече, мисля, в Австралия. Тази къща е един пример за това какво може да се направи с дядовата къща от наследници, които живеят далече: ами тези хора са я направили като крепост, тя е с високи нови дувари, охранителна система, самата къща е модернизирана, обновена, запазена, личи си, че тези хора идват лятно време да си изкарват отпуските тук, в България, в Долна баня, те няма да допуснат къщата им да запустее! По-нататък има още една запустяла къща, която все още не е разграбена (спасява я изглежда това, че е вече почти в самия център на градчето, насреща наблизо е полицейският участък!). Та по тази малка уличка като минавам почти всеки ден, ето, виждате, гледката, явяваща се нещо като символ на днешна България, ми е все пред очите, та и затова сега се сетих да пиша за нея. Толкова. Повече няма смисъл да пиша, мисля, че казах главното. Аз за себе си мисля какво да направя в моята наследствена къща, в която живее старата ми майка. Докато аз съм жив къщата ще бъде поддържана и пазена, ами после? Синът ми едва ли ще се върне някога да живее в Долна баня. И какво ще стане тогава с къщата и двора е ясно. Имам една идея още отсега, живот и здраве да е нищо чудно да опитам, докато съм жив, да я реализирам. (Не съм говорил още с майка ми, но тя е модерно мислещ човек и най-вероятно ще се съгласи.) Ето вкратце как си представям тази идея. Ще завещая къщата, с двора, с всичко, с книгите ми, архива, всичко най-вероятно на училището или на библиотеката (тоест на читалището). Но преди това искам да направя със свои средства (които преди това трябва намеря, да спестя, знам ли откъде ще ги намеря) една хубава постройка, в която да има читална зала, зала за конференции, всичко да е модерно, хубаво, кокетно (не е нужно да е голямо, а размерите може да са съвсем човечни, скромни), та да привлича младите най-вече, да идват там, в приятна обстановка да могат да си почиват, да четат, да играят, да общуват. (Ще дойде времето, в което училищата да се отворят към общността, в Израел вече работят по проекта училище-град или град-училище!) Не зная де, такава една щура идея ми се върти в главата, макар да зная също така, че в наши условия нещо, което е обществено или общо, то не се пази, липсва ли конкретен стопанин, в крайна сметка нищо няма да остане. Но откъде да намеря такъв човек, на когото да завещая всичко, но да знам, че той ще го запази – и ще може да позволява на хората да идват свободно, най-вече младите, да четат, да общуват в приятна обстановка – такава ми е мечтата, та нещо да остане и след мен, книгите ми ще останат, ето, да има и място, където младите да могат да четат (освен моите авторски книги там ще бъде цялата моя библиотека от толкова много книги, които съм купувал цял живот, на различни езици, това са хиляди книги!). Представям си нещата така: на входната врата да има нещо като обява, на която може да пише примерно това: Заповядай, отбий се, пътнико, поседни, почини си, пийни чаша вода, вземи книга, каквато си поискаш или избереш, почети, обмени мисли с други четящи като теб, поговорете си, това място е за вас! Елате тук, събирайте се, общувайте, учете съвсем свободно, това място е направено за вас – и е оставено от един човек, който някога си мечтаеше образованието да бъде свободно и човечно! Нещо такова може да пише на входната врата, не знам сега какво точно ще пише, ще помисля повече по въпроса. Сега нали вече оставят книги по парковете за съвсем свободна употреба, за четене, с надежда, че хората ще ги връщат като ги четат по пейките – ето нещо такова ми се иска на мен да направя в моята Долна баня от двора на моята родова къща. Да бъде един кът, с много зеленина, с беседки под дърветата, под лозниците, с малка заличка за конференции, където хора, обичащи да четат книги и да мислят, да могат да разговарят с други четящи и мислещи хора; това да бъде място, където такива хора да могат да се срещат, да, да бъде място за съвсем свободно духовно общуване, каквито, примерно, са били някога манастирите. Е, може пък да се намери човек, който да се грижи повече за това място, да го пази, да го поддържа, надявам се един ден самите ползващи го хора да се самоорганизират, да си го поддържат, ще ми се да вярвам, че ще има такива хора и за в бъдеще в Долна баня, знам ли дали ще има? Ако училището има някакви пълномощия върху този имот, знам ли, може да е по-добре, нека да ползва тази база, примерно, там да могат ученици, които искат на спокойствие да четат и да обсъждат прочетеното, да идват свободно и да си общуват. Ще видим де, такова нещо ми се мержелее сега в съзнанието. Даже познавам хора, които биха подкрепили създаването на едно такова място, а защо такива места да не възникнат и по големите градове, където, струва ми се, също

има опасност да запустяват и къщи, и апартаменти – какво пречи хората да проявят известна инициатива и да превърнат тия места в нещо като "оазисчета за култура", за книги, за четене, за учене, за общуване – щото каквото и да говорим, учещият, мислещият човек така или иначе има нужда от компания, от други хора, с които да обсъждат, да проверяват мислите си, да съобщават идеите си – както, да речем, е било в Платоновата академия. Аз вече хептен се отплеснах и се размечтах, карай, простете, такъв съм си! Спирам дотук. Може много да се мисли как да предотвратим запустяването на дядовите и бабините къщи и дворове по селата, по малките градчета, изобщо в крайна сметка да предотвратим запустяването на цяла България, щото то запустението така почва, почва от отделните къщи, после тръгва да пълзи навсякъде, къща по къща, дом по дом, двор по двор, разпространява се, подобно на епидемия, докато накрая не обхване и цялата страна. Това не бива да го допускаме на никаква цена, аз така мисля, не зная вие как мислите. Не вярвам да сте се примирили и да смятате, че запустяването на България не може да се спре, аз пък мисля, че може да се спре. От нас зависи какво ще бъде! Аз лично смятам, че не запустението, а животът трябва да бъде онова, на което сме длъжни да дадем път, за което трябва да работим, на което трябва да проправяме пътя. Всички заедно – и всеки един поотделно много можем да направим в тази посока. Не бива изобщо да се примиряваме със злотворната перспектива, че запустяването на България, видите ли, било нямало алтернатива: има, как така да няма?! Има, разбира се, че има! Хубав ден ви желая! Простете, ако с този текст ви подтикнах към мъчителни, неприятни мисли или чувства. То такава си ми беше и целта де, няма какво да си кривя душата. Ако има такъв ефект този текст, значи донякъде съм си постигнал целта. Не бива да си мълчим по тия толкова важни въпроси, а трябва да мислим и да обменяме мисли. Бъдете здрави! Чао и до скоро! 1 коментар: Анонимен каза: Малките градчета и села запустяват целия свят, дори в страни с висока раждаемост, за сметка на това големите градове и столиците се пукат по шевовете и са много далеч от запустяване и причината за това е урбанизацията. През 1943 например София е имала 350 000 жители, а Пловдив 100 000. Тогава обаче малки градчета и селца са имало много по-голямо население, т.е. населението на България е било много по-равномерно разпределено. Известна роля в за обезлюдяването на селата в страните от Източна Европа изигра и комунизмът с насилствената колективизация, което допълнително форсира урбанизацията. Иначе идеята да се завещае къщата за културни прояви не е лоша, нещо подобно ми се върти и за моята къща, но нашето селце е толкова микроскопично, че това е просто безсмислено. Затова всичките ми книги и ръкописи най-вероятно ще бъдат разпилени, унищожени и изгорени, освен ако преди това е ги завещая или предам на някоя библиотека ли читалище.

Наистина, а какво ще стане с образованието у нас ако държавата престане да се меси в него? четвъртък, 26 май 2016 г.

Програмист: Да спре държавното финансиране в образованието! "ИТ индустрията се развива, защото е свободна от държавата. Когато държавата не се меси с нейната некомпетентност в работата на фирмите, те се развиват нормално. При нас няма толкова корупция, защото хората работят за чужбина, за истинския пазар, а и им се плаща отвън". Това каза в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR Светлин Наков, съосновател на СофтУни. Според него липсва адекватна връзка между бизнеса и образованието, а това се дължало най-вече на остарялата система на обучение във висшите ни училища. Той сподели мнението си, че държавата трябва да спре финансирането на образованието, за да се откроят найкачествените ВУЗ-ове с най-подготвените кадри. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Предаването "На Агората..." от 12 май, темата е: Кога ще разрушим нашия български Картаген? четвъртък, 26 май 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Руският кагебистки патриарх без да иска призна антихристиянските, т.е. сатанинските основи не само на днешното руско "православие", но и на съветския комунизъм четвъртък, 26 май 2016 г.

Патриарх: Советский Союз держался на христианской нравственной парадигме ... Он отметил, что даже коммунистические власти Советского Союза не посмели "взорвать нравственную основу жизни общества", которая, по его словам, в целом оставалась христианской. "Это нас спасло: наши литература, изобразительное искусство были проникнуты христианскими идеями, и мораль народа оставалась христианской" – добавил патриарх Кирилл. Кратък мой коментар: Потресаващо светотатство: руският кагебистки патриарх обяви, че атеистичният човеконенавистнически комунизъм бил почивал върху... Христовите нравствени принципи (!!!), т.е. за таваришч-патриарха убиването на милиони хора очевидно е "богоугодно дело". Това е чистосърдечно признание, че за руското кагебистко "православие" не християнството, а тъкмо антихристиянството (сатанизмът) е ценностната основа, върху която почива – автентичният комунизъм също почиваше върху изцяло антихристиянски, сиреч сатанински "духовни", така да се рече (и то с извинение!) основи. По този начин руският кагебистки патриарх без да иска призна антихристиянските, т.е. изцяло сатанинските основи не само на днешното официално руско държавно "православие", но и на съветския комунизъм, чието дълбоко родство е несъмнено.

Разсъждение върху правдивата скандална теза, че грамадната част от нашите учители били... необразовани! събота, 28 май 2016 г.

"... И ако все се чудите кои са виновни за кретенията, ще ви помогна. Първото място е на родителите. Необразовани и примитивни. Повечето. Учителите се нареждат до тях. Също необразовани, демотивирани, с ниски стандарти. Държавата заема третото място. Нейните институции не работят. Те са част от мафията." Това е част от статия на О.Стефанов, към която насочих тази сутрин читателите на моя блог: Свинщината пред храма – и в душите. Искам тук да заостря вниманието ви към момента, в който са представени учителите: "необразовани, демотивирани, с ниски стандарти". Бих добавил: ниски са най-вече нравствените стандарти на учителите. Или по-правилно: изродени (фалшиви, лицемерни, неверни и дори безнравствени) са... нравствените стандарти на учителите (огромната част от тях, не всички до един, но за огромната част от тях тия думи, колкото и да са страшни, са за сметка на това справедливи). Но за друго ми е думата сега. То е същинска находка. Забележете: учителите, дето се занимават с образованието на нашите деца, са...необразовани – според тъй сполучливата преценка на автора. Давате ли си сметка какво означава пък това? Аз напълно го споделям: образоваността на учителите (пак огромната част от тях) е твърде съмнителна – щом те произвеждат (или сеят) необразованост, щом възпитаниците им са лошо или слабо образовани, сиреч, са необразовани. Не може образован човек да произвежда необразовани, това е невъзможно. Образоваността поражда образованост, необразоваността – необразованост. Възпитаността поражда възпитаност, невъзпитаността – невъзпитаност. Простащината поражда простащина, интелигентността – интелигентност. Духовността – духовност. Бездуховността - бездуховност. Трябва да има онтологическо съответствие, иначе не стават нещата, няма как да станат подобни фокуси или мистики. Излиза, че нашите учители (в огромното си мнозинство) са също така и невъзпитани, неинтелигентни, недуховни, освен че са необразовани! Което е направо скандално! И е нетърпимо. А щом го търпим – знаете ли пък това за какво говори – и какво показва?! Ние (в огромното си мнозинство) даже няма да приемем за вярна такава една сурова констатация. Давате ли си пък сметка какво означава това, че няма да приемем за справедлива и вярна една такава констатация. Нашите учители, излиза, са еманация на народа ни – те са същите като огромната част от същия този народ. А учителите по презумпция следва да са негови духовни първенци и водачи. Те трябва да бъдат образец – нравствен, личностен, човешки, духовен. Те обаче са деградирали до нивото на същия този народ. И затова толкова хубаво се разбират. И затова толкова се и обичат. Помните ли думите на нашия тъй проницателен и мъдър премиер: "Аз съм прост – и вие сте прости – и затова така хубаво се разбираме!". Е, същото е положението и с учителите на нацията ни. Те също се разбират прекрасно със своите възпитаници. Вилнеещите в неистови простотии и кълчещите се в кючеци пред храма аборигенти (тая нова дума нали я знаете вече?!) най-вероятно много се ревали заради това, че се разделят със своите любими учителки. Това пък какво говори и показва, давате ли си сметка и за него? Какво показва тоя рев? – за това питам. Учителите ни са необразовани. Образоващите са необразовани. Аз отдавна повтарям, че у нас даже сме стигнали до положение, че изобщо не знаем що е образование. Масово не знаем и не разбираме тази дума, не си даваме сметка за нейния автентичен смисъл. Убягва ни смисъла й. Да кажа няколко думи и за това. Да се образоваш – това означава да разкриеш, да постигнеш своя пределно личностен, оригинален, самобитен, чисто индивидуален, конкретен, неповторим образ, да разкриеш този образ, да го сътвориш, да го създадеш. Процеса на разкриване и творене на този образ се нарича образование. Образователната система у нас (воглаве със своите жреци – необразованите, безлични учители и (не)образователи) кове (тази дума е особено подходяща тук!) безличници, сиви, типови, масови, стандартни, немислещи и прочие продукти, т.е. тя е така устроена, че пречи за образоването на младите, спъва това образоване, вреди на това образоване, прави го невъзможно. Със всичко друго се занимават децата ни в училище, но само не с това да се образоват. Защото в нашите училища липсва първото условие за автентично образоване, т.е. за разкриване на личностния и духовния потенциал на младите, и това условие се нарича СВОБОДА. Без свобода няма образова-

ние, без свобода няма и човечност, камо ли пък да има личностност. Учителите ни са необразовани защото са типични продукти на нашата обезличностяваща образователна система, т.е. защото са не учители, а са чиновници, носители са на едно чисто административно и чиновническо отношение към младите, което не може да спомага за разкриване на техния личностен и духовен потенциал, напротив, блокира разкриването му. Затова и аз нарекох тази въпросната административно-командна и деперсонализираща система на "образование" не иначе, а НЕобразование. "Реформа на НЕобразованието" се нарича последната ми книга. Такова е нейното заглавие. ("Реформа", а не "риформа" е нейното заглавие, има огромна разлика между тия две думи!) След две седмици в София, в зала "Армеец" ще се проведе национален учителски събор, иницииран от министърката на образованието и науката Меглена Кунева. 13 хиляди учители щели да бъдат там. Все достойни избраници на педагогическите колективи. А учителите у нас, дето работят в училищата (щото има и много безработни) са някъде около 80-85 хиляди. Този събор е изцяло казионно мероприятие, подкрепено от учителските синдикати-мафии. С него – дръжте се да не паднете от стола! - щяло да бъде отпразнувано началото на новите поредни епични "риформи" в сферата на многострадалното българско образование! Не знам, на събора сигур ще се ядат, както се полага, и кебапчета, нищо чудно да поканят и Азис (или Слави Трифонов) да попее на учителките, дето ще изпълват залата. Б.Борисов стопроцентово ще произнесе вдъхновена реч за образованието! (Това само по себе си е много красноречив символ: Б.Борисов произнася реч за... образованието! Оти да не произнесе, та он е доктор на науките, верно пожарникарските, ама все пак пак са науки!) Аз няма да бъда на този събор. Не съм избран от колектива. Не ме е предложило ръководството. Разсеяло се е, не се е сетило да ме предложи. Нищо че съм учител с толкова изявени реформаторски наклонности, и то изявени на дело, не на думи само, дотам, че официално и документално съм обявен за дисидент спрямо официалната система – необоримо потвърждение за което е опраскването, уволнението ми от нея (е, съдът ме върна на работа в училището, затова още съм там, сега чакам следващото си опраскване!). (Като са избирали "делегати за събора" аз отсъствах от този учителски съвет по уважителни лични причини: в отпуск бях за да гледам болната си майка.) А за неизбирането ми съм много благодарен на неизбралите ме. Благодаря им за поредното високо признание! Радвам се, че са оценили това, че аз поначало не мога да участвам в такова едно шоу. Или маскарад. Под достойнството ми е да участвам в такива неща. Не ми е там мястото, правилно са преценили колегите. За което им благодаря – за признанието, за високата оценка и за комплимента! Правете си сметка що за "риформа" се замисля от това министерство щом такива дейци на реалното практическо реформиране (и дори революционизиране!) на българското образование там, на събора няма, разбира се, да присъстват. Хубаво е това, че даже и лицемерно не са се сетили да поканят там такива като мен. Е, най-вероятно ще поканят някои де. Но е интересно дали поканените ще отидат. Щото ако отидат това също много ще показва - и ще говори. Както и да е. Спирам дотук. Няма смисъл повече да се говори и пише. Предстоят нови великолепни сеирища. Този път на образователното поприще. Ние сме една много весела страна и нация. Хубав ден и приятен уикенд ви желая! 4 коментара: Анонимен каза: Безпощадна, но вярна констатация. Като четем за разложението на бг нравите, да излезем от пасивното съзерцание и се замислим вече за разрушаването на Картагена... Maria Vassileva Анонимен каза: Грънчаров ти си позволи да обидиш българските учители, наричайки ги необразовани и неграмотни! Ти обиди и нашия сплотен колектив на училището, в което още те търпим – въпреки че не заслужаваш. Като обиждаш учителската гилдия какво правиш в нея? Ами напусни, махни се, откажи се да бъдеш учител и си намери някое друго занимание. Но нямаш капка чест и морал и стоиш сред нас, пък ни лаеш като бясно куче. Безсрамник!!!!!! Анонимен каза: Я! Вторият коментар е от същото Ай Пи като Ай Пи-то на автора на блога! Какво ли може да означава това? Твърде любопитно :) Ангел Грънчаров каза: Не, другарко лъжкиньо, вторият коментар е със същото ай пи както третия :-) Тоест ти си го писала. При мен се показват айпитата, другарко. Защо се срамуваш от това, което си написала? Нима съвестта е почнала да проговаря в закоравялото ти лъжливо сърце?

Да си образован не значи да имаш образование, да имаш образование не значи да имаш диплома събота, 28 май 2016 г.

Да, точно така, да си образован не значи да имаш образование. Да имаш образование не значи да имаш диплома. А значи нещо съвсем друго, нямащо отношение към образованието. Поразително е че толкова прости неща у нас масово не се разбират. Толкова много са хората, които са в пълно неведение относно това що е образование и образованост, че се питам дали изобщо има хора, които са наясно що значи образование и що е да си образован. Истинските неща у нас масово се подменят с ментета, с фалшификати. Даже на занимаващи се с нещо, което има претенцията да е образование, много

често отдалече им личи, че не разбират що е образование, хал-хабер си нямат за това що е истинско образование и образованост.

Носителят на диплома, разбира се, няма никаква гаранция, че е образован, особено ако е бил подлаган на нещо, което няма нищо общо с идеята и смисъла на същинското образование. Да смяташ, че притежанието на диплома е знак за образоваността ти е същото като да си мислиш, че щом си облякъл хубави дрехи или си се качил в по-лъскава кола си станал, да речем, по-добър, по-красив, по-велик или по-умен...

Проблеми на възпитанието: "Мамо, купи ми Барби че иначе ще кажа нещо на баба!" събота, 28 май 2016 г.

"Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка й и влезе в ритъма и и отговаряше с "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде: – Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба! Майка й се усмихна: – И какво толкова ще кажеш на баба си за мен? Момиченцето продължи: – Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!

Цялата маршрутка затаи дъх за да чуе какво точно е видяла малката. – Е, и какво си видяла? – попита майката. – Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати! Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън. Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: – Тате, купи ми войници! Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: – Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката! Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си, че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"?" От страницата на Георги Драганов.

Масовото държавно образование убива естествената любознателност на децата събота, 28 май 2016 г.

Виктория Червенкова: Училището убива любопитството у децата, Автор: Интервю на Елица КАНДЕВА Ще покажем на децата как да учат сами, като градят характер, казва ентусиастката от Общност за свободно образование в Пловдив Виктория Червенкова е завършила Американския университет и магистратури по мениджмънт и психология. Работила е в две водещи фирми. В момента е на свободна практика като консултант на чужди компании в областта на маркетинга, брандинга и стратегиите за бизнес развитие. Тя е и един от ентусиастите в Общност за свободно образование в Пловдив. Има две дъщери - на 7 и 2 години и половина. По-голямата ще учи в домашното училище (За любопитната новост четете в темата Иновация: Родителски кооператив отваря домашно училище ). - Г-жо Червенкова, какви са предимствата на домашното училище, какво не ви харесва в масовото? - Основен недостатък на масовото образование е тоталната загуба на естествената любознателност на децата. След 2-ри клас блясъкът в очите изчезва. Детето се превръща в консуматор на някакви знания, които му се подават, то се задължава да ги научи по точно определен начин и да ги възпроизведе по точно определен начин. Няма място за лична отговорност, за избор, за нещата, които изграждат характера на детето и способността му да взема решения и да носи отговорност за тях. А това е изключително важно за нас. Това накрая води до загуба на всякакъв интерес към ученето. Говорим за стратегии за учене през целия живот, което на фона на това изглежда нелепо. Ние искаме да запазим любопитството и любознателността на децата, като същевременно изграждат собствения си характер. Да се научат да учат сами е една от крайните цели. Да вземат решения и да ги отстояват.

Избраната от нас форма позволява да работят в екип наистина, да се научат да разпределят задължения и отговорности. Заедно да правят нещо, което после да представят. Това също не може да се случи в училище - там всеки е сам за себе си, нямаш право да помогнеш на другарчето. А едно от най-важните умения после и в професионалния живот е умението за работа в екип. Всеки, който има бизнес, го цени. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

Който владее медиите, той владее и душите на простодушния наивен народец събота, 28 май 2016 г.

Убиецът Йордан Опиц – той преди време застреля пред жилищния блок един млад човек, набеден от него, че бил крадец, води се дълъг съдебен процес, имаше си наш Опиц защитници, които писаха сълзливи петиции в негова защита, искаха да му простим убийството, щото то, видите ли, било по "хуманни" и "правни" причини и пр., накрая май го амнистираха, не знам точно как излезе от затвора, състрадателната ни социална вицепрезидентка май го помилва тихомълком, но той, както разбираме, вече не е в затвора и затова може да дава колкото си искате телевизионни интервюта – та значи този същият исторически герой Опиц отново е в центъра на медийния интерес. Днес една медия му посвети много време – за да изслуша ошашавеният телезрител неговите премудри откровения: той, видите ли, изобщо не съжалявал, че е погубил, че е убил един млад човек, той също така се борел не за самия себе си, а, видите ли, за тържеството на закона и отстоявал "свещеното човешко право да убиваме" ония, които не ни харесват (цигани, наркомани, абе изобщо лошите хора е добре да можем да ги убиваме по-свободно, да ги чистим, да ги махаме от живота, щот ни пречат!); така именно ми прозвучаха мислите на тази медийна звезда, говореща с невероятен апломб, както и подобава за една силно светеща медийна звезда, която е убедена в народното преклонение пред нейната свята особа. А пък това, че този Опиц е иконописец, че чат-пат се и кръстеше пред иконите, т.е. тази спекулация с религията и с духовното на мен лично ми дойде в повечко – на фона на неговите откровено противочовешки възгледи. Както и да е. Спирам дотук. Няма смисъл повече да се говори. Нека говорят опицовците – и техните нагли поклонници говорят постоянно, а пък ний, дето мислим иначе, ще мълчим. Нас кой ли и иска да ни чуе де, у нас дебат не се води, а само ни бомбардират с каквито си искат внушения, та да обработват в "единствено-правилната посока" народните чувства. Така е било, така и продължава да бъде: който владее медиите, той владее и мислите на простодушния народец.

Имаме 45 пъти повече държавни чиновници на глава от населението отколкото американците – и 51 пъти повече отколкото холандците! неделя, 29 май 2016 г. "САЩ: 312 млн. население, 800 000 държавни служители; ХОЛАНДИЯ: 16 млн. население, 20 000 държавни служители; БЪЛГАРИЯ: 7 млн. население, 440 000 държавни служители. Чиновниците ни, предимно софиянци, в относителен порядък са 45 ПЪТИ ПОВЕЧЕ от американските и 51 ПЪТИ ПОВЕЧЕ от холандските.

Пропорционално в държавния апарат у нас на заплата трябва да има около 9 000 души, а не цели 440 000. Покорните данъкоплатци им плащаме не само високите заплати, но и осигуровките, представяте ли си?

Луди ли сме всички или сме тъпи и глупави по рождение? Акад. Петър Иванов е директор на Демографския институт към Българската академия за наука и изкуства (БАНИ)" 1 коментар: Анонимен каза: Е, трябва все пак да си проверяваме информацията и да не пишем безкритично глупости. Когато прочете, че в България има (относително) десетки пъти (!!!) повече чиновници, отколкото в САЩ, всеки интелигентен човек трябва да се усъмни в достоверността на данните. Само че българите са скарани с цифрите и математиката, затова не се учудвам. В действителност страната с най-много държавно служители спрямо общия брой работещи е Дания с 31,5%, следвана от Франция с 24,3%, Финландия, Полша, Холандия, Гърция и т.н., в САЩ са 14,6% и т.н. Трябва освен това да правим разлика между държавни служители и чиновници в администрацията.

Пак предлагам да се проведе най-свободен демократичен дебат не само с учениците, но и сред учителите по най-неотложните проблеми на училищния живот вторник, 31 май 2016 г. Наближава вече края на учебната година. (Учениците от 8-ми до 11-ти клас ще учат още месец.) Ако не ме опраскат (да употребя този все по-популярен за нашия съвременен държавен живот термин, означаващ в случая уволнение) тия дни, най-вероятно, току-виж, успея да завърша тази учебна година с учениците, на които им преподавам философските предмети. (Пиша така щото преди 2 годинки в същото това училище бях опраскан или уволнен тъкмо месец преди края на учебната година, та имам съмнения, че тази хубава традиция нищо чудно да бъде продължена; знаете, че след заведено от мен съдебно дело в крайна сметка с решение на Върховния касационен съд бях възстановен на работа в същото училище.) Преди около две седмици директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уведоми, че било имало 11 жалби (!!!) срещу мен от възмутени ученици, родители, граждани и дори, предполагам, и учители! Поисках да видя тия жалби та да се запозная с претенциите към мен на тия многострадални души, отказано ми бе; за мен този казус е много интересен, интересна ми е позицията на ръководството, което преди две години имаше обичая да превръща подобни жалби в тъй ценния компромат, послужил след това като основа за "мотивиране" на тъй желаното ми уволнение. Възнамерявам тия дни да поискам в писмен вид информация около претенциите към мен във въпросните жалби, щото иначе, ако такава информация не ми бъде предоставена, това ще означава, че нещата около тия жалби стават твърде подозрителни и нечисти. Маркирам тия неща с оглед да няма празнина в моя дневник, в който, както знаете, пиша за всичко, което ме вълнува - и което преценявам за важно. А мен предимно ме вълнуват нещата около ситуацията в българското образование – и в частност тази в училището, в което работя, в което преподавам философия. Куп въпроси стоят нерешени около същинските, истински важните проблеми, свързани с пораждането на смислен и ефективен учебния процес, с пробването на нови, съвременни методики, свързани с разкрепостяването, с освобождаването на човешката (духовна, личностна) градивна сила, също така около отношенията учители-ученици, именно по повод експериментирането на по-нови, съвременни подходи, с оглед преодоляването на отчуждеността на съзнанията на младите от техните истински, коренни, действителни интереси и пр. В моето разбиране училището е място, в което младите следва да имат всички необходими условия за разгръщането на техния личностен и духовен потенциал, за развиване на способностите им, за формиране на ценни, потребни качества с оглед нуждите на съвременния живот. Лесно е това да се каже,

трудно е обаче да се направи – особено като се вземе предвид, че в днешно време продължават да действат стереотипите на разпадналата се вече, на агонизиращата, но все още неотказала се от реванш административно-командна, репресивна, авторитарна и дори социалистическа образователна система, а пък силите на новото у нас са така крехки, че нищо не пречи всеки кълн на нещо по-различно и по-модерно да бъде стъпкан още в зародиша му.

Това е една табличка в помощ на обучението по философия на правото и гражданско образование на учениците (пък и не само на учениците: много уж зрели хора, пълноправни граждани съвсем не съзнават ясно тия основни различия!)... В тази ситуация на безжалостна битка на новото със старото аз разглеждам въпросните жалби. Те в някакъв смисъл са и висока оценка, нещо като комплимент за мен: ако бях типов учител аз никого нямаше да дразня, на никой тогава и в ума му нямаше да му хрумне да се жалва от мен; но щом се жалват, значи всичко е наред, така и подобава да бъде, особено като се вземе предвид това, че съм философ. На философите такава именно им е ролята и длъжността, а именно: да дразнят, да спомагат за рушенето на стереотипите, нямащи нищо общо с потребностите на променилия се живот. Дълг на философа също така е да служи само на истината, а знаем, че в наши условия истината се възприема най-малкото като горчива, да не говорим за това, че за дадени среди, привързани към тъй удобното статукво, тя е и опасна, отровна, крайно вредна и пр. Философите затова съществуват, да провокират, с оглед средностатистическият или масов (типов) човек да се дразни от тях, да ги ругае, да изпитва ненавист към тях - щото философът всъщност е един свободен дух, а знаем, че в нашенските родни условия такива духове са възможно най-ненавистни. В същото време ония, които говорят глупости, лъжи, които се мазнят на народа, такива са най-обичани, те стават нещо като "духовни водачи" на скудоумния народец, тях ги избират на ръководни позиции, те стават идоли, кумири, трибуни на същия този народ и т.н. Та в този смисъл това, че от мен специално дадена категория хора се оплакват е съвсем в реда на нещата, е нещо напълно естествено и нормално, то означава също така, казахме, че си върша работата както трябва, че си изпълнявам задачата и мисията; опазил ме Бог точно такива хора да почнат да ме хвалят: това ще означава, че съм изневерил именно на задачата и на мисията си. Искам тук, в завършек (имам още за много неща да пиша, но ми намаля времето, а аз пиша този текст в свободен час, намиращ се между учебни часове, затова и толкова често не се доизказвам, а само щрихирам проблемите) да запиша някои въпроси, които от известно време ми се въртят в съзнанието – и около които могат да се формулират чудесни казуси за практически обсъждания в моите часове по философия и също така по философия на правото. Забелязал съм, че учениците много обичат такива казуси, постоянно ме молят да правим такива обсъждания, вярно, учебната програма не позволява такъв разкош, но за мен интересите на учениците имат приоритет, ето, по тази причина в оставащите часове ще проведем с учениците няколко завършващи обсъждания по най-важните проблеми и теми, примерно тези (ще ги формулирам като въпроси за самостоятелно осмисляне и за дискусия в групи):

1.) Кое от двете – индивидът или общността, индивидуалното (различното, личностното, чисто човешкото, оригиналното, самобитното) или социалното (общото, комуналното, груповото, колективното) – следва да има приоритет, т.е. трябва да бъде определяно като основополагащо, водещо, най-значимо, определящо и пр.? 2.) Вие лично привърженик ли сте на капитализма (свободното пазарно общество) - или сте негов твърд противник? Може ли да бъде изобретено и да бъде наложено на обществото по-добро, по-рационално обществено устройство, което да превъзхожда капитализма във всички отношения? Или все пак свободният пазар си остава най-добър регулатор, незаменим с нищо друго? 3.) Има ли приемлива алтернатива на демокрацията, може ли демокрацията да бъде заменена с нещо по-добро, ефективно работещо (и по-подходящо – специално за нашия български манталитет)? Прави ли са тия, които смятат, че демокрацията за българските условия е вредна, не може да проработи, да доведе до полезни, позитивни резултати или до възход? 4.) Кой е добрият, разумният, правилният, верният начин (подход) за въвеждане на ред, на организация и на дисциплина в групите и общностите? Кой регулатор – външният натиск (принудата, страхът от наказания, подчинението, изпълнението на зададени ти отвън заповеди, изисквания, регламентации, инструкции и пр.) или пък вътрешният самостоятелен, свободен избор (самоопределянето, самосъзнанието за свобода, вдъхновявано от ценностни, нравствени подбуди, сиреч добрата, непринудена воля, при която сам поемаш пълната отговорност не само за своето собствено поведение, но и за ситуацията около теб, в отношенията с другите) – вие лично възприемате като по-ефикасен? 5.) Задължително ли е свободата (демокрацията, либералният подход) в нашите български условия да води винаги до анархия и до "свободия" - или по-скоро несвободата (неразбирането на свободата, непознаването на автентичната, на истинската демокрация) води именно до анархия и "свободия"? Значи ли това, че за нашите родни български условия единствено подходящ и ефикасен е авторитарният подход, когато хората са лишени от свобода, от право сами да решават и да отговарят за поведението си, когато са принуждавани само да изпълняват команди, заповеди, инструкции, правила, в изработването на които те изобщо не са участвали? 6.) Истински (разумен, справедлив) правов ред и законност възможни ли са без признаване на суверенното право на свобода на индивидите, т.е. чрез отказ от свободата и отдаване на тиранията, на принудата, на външния контрол? Как се отнасяте към твърденията, че при социализма (комунизма) у нас било имало истински здрав ред и просперитет, независимо от това, че е имало диктатура, а пък свободата е била непозната? Спирам дотук, че нямам време да продължа. Смятам, че по тази въпроси не само е полезно, но е и наложително да се проведе най-свободен демократичен дебат не само с учениците, но и сред учителите, а също така и между учители и ученици, което е предпоставка за съотнасяне на позициите и смислено търсене на начини за урегулиране на отношенията между тях, за поставянето им на една здрава и съвременна основа. Щото рецидивите на прогнил авторитаризъм, до който прибягват повечето учители са израз на тяхното безсилие и неспособност да приложат наистина съвременните методи, опиращи се именно на свободата, на личностния подход; да, със свободата наистина по-трудно се живее, но за сметка на това се живее смислено, истински, разумно, също така и съвременно. Свободата е "страшно и опасно нещо" (Достоевски), но пък без свобода животът ни става истински кошмар; вие не сте ли все още усетили грозните гримаси на пълзящия отвсякъде кошмар? Блазе ви – ако не сте ги усетили! Или горко ви – защото ако към кошмара сте успели да привикнете, правете си сметка какво означава пък това! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Желая ви най-вече здрав дух, та да победите един ден болестта; между другото най-страшна е болестта, за която изобщо не предполагаме, че сме под нейна власт... 5 коментара: Анонимен каза: Какво толкова се се размрънкал за това "опраскване"? Няма да се свърши светът с уволнението на един даскал. Анонимен каза: 1. Индивидът, това е и европейската традиция, докато източните култури и цивилизации са поколективистични. Но както знаем от Кант, личността винаги трябва да е цел, не средство. 2. Обществено устройство не бива да се «изобретява» и «налага», капитализмът е органичен, естествен продукт на социалното развитие, макар че има, разбира се, своите теоретици. В него е въплътена колективната мъдрост на много поколения и създаденото не бива да се разбутва с лека ръка. Засега изглежда, че капитализмът, без, разбира се, да е идеален, е най-доброто устройство в историята дотук. Теоретично са възможни общества, които в една или друга сфера да превъзхождат капитализма, но аз не виждам модел, който да е по-добър във ВСИЧКИ отношения. Само че българският посткомунистически мафиотски капитализъм е много далеч от истинската пазарна икономика, понеже е изкуствено наложен от посткомунистическите управници. 3. Подобно на капитализма, без да е съвършена, модерната демокрация е най-доброто устройство досега. Само че българската и въобще посткомунистическата демокрация е само карикатура на демокрация, една формалност, зад фасадата на която в действителност старите комунистически структури дърпат конците. Така че твърдението, че демокрацията в български условия не може да доведе до възход, са прибързани. В момента в България няма демокрация, а нейното

изграждане се спъва от посткомунистите. Едва ако и когато в страната бъде изградена истинска демокрация, ще може да се провери дали тя работи задоволително и дава плодове. Тук е и отговорът на петия пункт. 6. При комунизма нямаше «здрав ред», а «нездрав ред», понеже привидният ред почиваше не на закона, а на ПРОИЗВОЛ, упражняван от БКП чрез ДС, МВР, прокуратурата и съда, вкл. в нарушение на собствените, издадени от БКП закони, но дори да не беше така, не си струва свободата да бъде жертвана в такава степен, както това беше при комунизма, в името на реда. Анонимен каза: Не се прави на умен, Грънчаров, не си умен, напротив, много си слаб в умствено отношение. Въпросите, които поставяш, са тъпи и лошо формулирани, много са дълги и учениците не могат да ги разберат, нормален човек не може да ги разбере. Безсмислени са. Не си познаваш учебния материал и не умееш да преподаваш. Учениците затова пишат жалби срещу теб. Те искат да им се даде основното по възможно най-прост и разбираем начин. Не е нужно да бъдат мъчени да мислят по абстрактни теми, откъснати от живота. Затова всички са пропищели от теб. Време е пак да бъдеш уволнен поради некадърност. Нашият сплотен колектив със затаен дъх очаква този толкова приятен момент. Анонимен каза: Mi 4udaci ste da6e i ulavi, OK?... Анонимен каза: В Македония живеят бълхари, кой не го знае... Измешаха се със сърби теа 70+ години откакто Сърбия ги взе, изпожениха се помежду си, налапаха се със сръбски думи, но пак сърбите са друг народ – не са лоши, но са други, а тия задръстеняци са бълхари... И са горди със сръбските си думи, които дедовците им не знаеха, и се пъчат кат бълхари с тях – на пример вèщачки на сръбски е изкуствен, стручняк е специалист – и се дуе некакъв македонец у София и с тия думи иска да мине за... македонец. Ех, бълхарска простотия, ех, неслучайно сте майстори на националните катастрофи с кокошио си мозак... Та от теа кривоглави бълхари едва си харесах 3 песни досега, некадърно племе та знае ли се... Ето ти ги... А относно македонския език, дето баба ми е оттам, мое би е македонка, а? Две думи имат, диалект, нема лошо – те са: барам (търся) и велим (говоря)... Тражим си е чисто сръбско (търся), но западните бълхари го разбират... Има преход между западните наши говори и сръбския, но при тях се появяват падежите и това ебава майката на всичко... Колкото бълхарин е научил някога руските падежи, толкова и македонец сръбските... Я се пробвай, как е на руски сила на две сърца? Сила двух сердец. И мислиш че уродите емигранти от БГ в Русия моат да кажат това??... Кривоглави славяни са, и чехите и поляците, а ние имаме баховски език, без падежи – каkто английския... Нà ти тия три скапани песни, а на последната ти вèлим и тексто й, ОК?... https://www.youtube.com/watch?v=xnDQtrScQbU https://www.youtube.com/watch?v=NTTKZFO5ldI https://www.youtube.com/watch?v=X2hsF6wDMMA Чукни во дрво На Бога камења не сме фрлале Од други повеќе не сме грешеле, Со една надеж за трошка љубов За малку среќа, живееме. Песни стихови, цели фермани Ноќи неспани, солзи солени Со една надеж за трошка љубо За малку среќа живееме. Чукни во дрво, вистина е Надвор е пролет, живи сме. Чукни во дрво, чукни три пати Заедно да сме јас и ти. Као дечиња во кревет гушнати Не стануваме, а веќе пладне е Тоа е ова, ова е тоа Тоа е тоа, тоа е сЀ (=CBE на сръбски). Посърбоманчиха ги, ама под антерията пак виждаш бае Ганя... Вèщачки уж, ама стручняк по простотия... A. от Австралия

Интересно – за ония, които се интересуват от новостите в образованието вторник, 31 май 2016 г.

Gayane Minassian сподели събитие на Национална мрежа на родителите: MOOC е онлайн курс с неограничен достъп, който прави безплатно и достъпно знание от световно известни университети като Харвард, Станфорд, MIT, Дюк, Йейл и др. Той дава възможност за персонализирано учене със собствено темпо по всяко време и на всяко място. За съжаление процентът на завършващите тези курсове по света е нисък – между 4 и 20% от записалите се. В Education Cities (организация, основана от Яков Хехт, автор на "Демократичното образование") вярват, че причината за това е, че за голяма част от хората не е удачно да учат сами пред екрана. Ето защо те са разработили метод за изучаване на MOOC в група – моделът How2MOOC: прочети ОЩЕ.

Да помолим Иисус Христос да ни прости греховете и да стане наш Господ и Спасител сряда, 1 юни 2016 г.

Из: Господь любит вас! Иисус е единственият път към Бога. Той е казал: "Я есмь путь и истина и жизнь; никто не приходит к Отцу как только через Меня." Вие можете с вяра да помолите Иисус Христос да ви прости вашите грехове и да стане ваш Господ и Спасител, произнасяйки следната молитва: Господи Иисусе, аз вярвам, че Ти си Син Божий! Аз се съзнавам като грешен и вярвам, че Ти умря на кръста за моите грехове! Моя Те, прости ми греховете и влез в моя живот, стани мой Господ и Спасител! Аз искам да започна нов живот, посветен на Тебе!

За принципното различие между българските и английските поговорки за саби и глави сряда, 1 юни 2016 г.

"Преклонена главица сабя я не сече". Това е българска поговорка. Ето и една английска: "Високо вдигната глава сабя не я достига!" Александър Цинигаров

Къде е реформаторският дух?! сряда, 1 юни 2016 г.

Пенсионират директорката на Втора немска и на още 152 училища Директорите на 153 училища ще бъдат пенсионирани тази година. Това съобщи зам.-министърът на образованието Диян Стаматов на пресконференция в МОН днес. Част от директорите са получили едномесечни предизвестия днес, останалите ще получат такива утре. Кратък коментар: Ще ми се да попитам министър Меглена Кунева: къде останаха принципите? Къде останаха искането за децентрализация, което ДБГ издигна при своето учредяване? Та питам сега: работа ли е на министерството, респ. на регионалните инспектори да назначават и освобождават директорите на общинските училища? Вярно, така е по закон (новият закон на Дамянова) e така. Но къде са принципите? Къде е реформаторския дух? Къде е погледът на към Европа (Меглена все пак беше европейски комисар), в която местните общности сами управляват своите училища? Що за патриотизъм и спомен за онова далечно, но истинско българско време, когато църквата и училището са били грижа на местните, на общината.

Ама законът е бил такъв! Ами не ставай тогава министър, не легимитирай една псевдореформа, чиято единствена цел е да запази статуквото и да осакати духовно идващото поколение! Сигурно една голяма част от тези директори трябва да се пенсионират. Но е сигурно също така, че на тяхно място трябва да дойдат други. За, което чиновниците от министерството отново трябва да запретнат ръкави, а регионалните инспектори да се съобразят с инструкциите и да изготвят заповедите. И понеже Меглена е европейски скроена, вярвам, че ще се погрижи щото партийните квоти при назначенията да следват съотношението на силите в Народното събрание. Да ви имам образователната реформа! Plamen Darakchiev

Предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" от 26 май, темата е: Кога ще започне нашето ново възраждане? четвъртък, 2 юни 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Най-жестоката и страшна "пазарна" екзекуция за отмъщение четвъртък, 2 юни 2016 г. Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ Най-жестокият начин да убиеш един автор е този: да направиш така че книгите му да си стоят за храна на мишките в складовете, да не допуснеш да стигнат до рафтовете на книжарниците, т.е. да си останат непипнати от ръка на читател! Аз лично по-жестока разправа с неудобния писател не знам. Това само перверзно-садистичен комунистическо-ченгесарски ум може да го измисли. Моите книги, дето стоят за храна на мишките в складовете, далеч от ръката и очите на евентуалните читатели... Точно такава "пазарна" екзекуция за отмъщение успяха да ми устроят тия, които очевидно уязвих прекалено много с многообразната си дейност на полето на образованието и личностното развитие на младите, именно като учител по философия, а също така и най-вече с книгите и със списанията си, т.е. със свободомислието си...

По едно въпросче от ония раздели на философията, които държавната програма не е "отпуснала" да се учат, просто не е предвидила учебно време за тях четвъртък, 2 юни 2016 г.

Някои въпроси (теми) за обобщение и финал на курса по философия, който провеждам с учениците от 11-ти клас в ПГЕЕ-Пловдив, ето вече шести месец стана откакто съм с тях... (Тук съм включил по едно въпросче от ония раздели на философията, които държавната програма не е "отпуснала" да се учат, просто не е предвидила учебно време за тях...)

Трябвало ли е Ботев да иде да мре за ония, които не го заслужават? петък, 3 юни 2016 г.

Писмо до Христо Ботев, Автор: Георги Марков "Ти си славното знаме, под което вилнее позорът"

Писателят дисидент Георги Марков, който след 1969 г. напуска комунистическа България, работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската Свободна Европа и германската Дойче веле. Той е един от най-острите и талантливи критици на режима на Тодор Живков. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин. Есето е четено по Дойче веле на 2 юни 1976 г. Публикува се без последната страница, която не е запазена. Драги Христо Ботев, Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо. (ОЩЕ >>>)

Нито един от заловените четници на Ботев не е бил осъден на смърт! петък, 3 юни 2016 г.

Между другото след като четата на Ботев е разбита, съчетниците му са заловени и предадени на съд, чиито изход е бил толкоз сигурен, че в Русе преди началото на процеса построили 13 бесилки. Защитникът им Илия Цанов пледирал "с избран език и риторичен размах" като успял да убеди съда, че отговорността за въстанието трябва да се търси в лошото управление на турското правителство. Никой не е осъден на смърт. Rossen Bossev

Политиците няма да решат проблемите на образованието, ще ги решат тези, които се занимават с образование, т.е. учителите и учениците, подпомогнати от родителите, от гражданите петък, 3 юни 2016 г. Васил Василев, млад човек от София (с когото се знаем отдавна), интересуващ се силно от политика и ангажиран гражданин, е написал нещо важно, свързано с промяната в образователната сфера, което обаче ме подбуди да реагирам срещу застъпения в тезата му изцяло погрешен, ретрограден бих си позволи да кажа подход; по-долу можете да прочетете и моята реплика към него: Почти 34% от учениците в 7 клас имат двойки на първия (по-лесния) модул на матурата по математика. Това означава, че имат по малко от 16 точки от 100 възможни. Крайно време е да се направи "Програма за спасение на образованието в България", както скромно я кръстих, защото само след 6 години тези хора ще са на пазара на труда и те ще трябва да произвеждат стойност, да осигуряват достойните старини на възрастните, изобщо да са гръбнака на икономиката в тази територия, защото държава е силно казано. Всички министри на образованието в предните 12 години трябва да бъдат извикани пред медиите и да дадат отчет – защо се е стигнало до това. А всички партии трябва да предложат ясни и конкретни програми за това как те виждат решенията на тези проблеми, защото не е само математиката. Който не предложи такава програма – ясна и разбираема, моя глас няма да го получи. Но засега програмите на всички партии в тази сфера са разтягане на локуми и общи приказки. А вярвам, че можем. Не е толкова трудно. Но докато ни отвличат вниманието с това дали е било робство или владичество (турското де) и хората изпадат в патрЕотичен транс, корумпираността, некадърността и интереса на политиците ни създават нация от идиоти, неспособни на нищо, освен да хленчат, да се оплакват и евентуално да имат някакви мечти, които никога няма да станат реалност. Ето сега и моята реплика: Аз не мога да разбера защо от бившите министри на образованието и от политиците искате тази "Програма за спасение на образованието в България"?! Искате да ни извадят от тежкото положение точно тия, които ни натикаха в него, не мога да разбера що за "логика" е това? А не искате въпросната програма от тези, които разбират що е образование, занимават се с образование, тия хора, които се занимаваме с образование, знаем и как образованието у нас може да бъде поставено на нови основи и начала, та да се постигне желания поврат. Да, ние знаем това, ала ето, Вие ни подценявате и чакате "рецепти за спасение на образованието" от... политиците, което, простете, означава, че сте обременен с невярната представа, че политиците от всичко разбират и всичко могат да решат, те именно, видите ли, можели и да ни оправят; не, поне това се разбра, че да чакаме от политиците (и от държавните чиновници от образователната сфера, дето са подчинени на политиците и на управниците) решение на проблемите в образователната сфера е все едно да чакаме от умрял писмо. За жалост много сериозно подценявате образователните дейци, а това е обидно, ето, аз се чувствам обиден от такова едно крещящо незачитане на нашата експертност. Аз примерно имам няколко издадени книги, които съм посветил на описанието, на представянето и защитата на една нова философия и стратегия (технология) на образованието в България, осветлил съм тези въпроси пределно изчерпателно в книгите си, и то не в теоретичен само, но и в непосредствено практически аспект, ала ето, Вие не зачитате това, което ние, образователните дейци, отдавна знаем, не ни чувате, не Ви пука за това, което ние сме постигнали, а в същото време чакате политиците да решат проблемите в една сфера, от която те нищо не разбират. Престанете моля Ви се да мислите, че политиците от всичко разбират, щото това означава, че сте станал някакъв политически мистик. Простете, но бях длъжен да Ви кажа това. Да видим дали ще ме разберете и дали ще реагирате подобаващо. Хубава вечер!