ЧАСТ 2
Ангел Грънчаров
ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия (Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.
ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2
СЪДЪРЖАНИЕ: Самата човечност е най-голямото ни богатство!..........................................................6 Що е "двукрако" или "двуоко" образование и училище?.............................................13 Ще се радвам ако поне малко съм допринесъл правото, законността и справедливостта един ден да възтържествуват!..........................................................................14 В системата на българското здравеопазване – как то и в посестримата й система на българското образование! – невъзможни неща няма!...........................................17 Знам, че има Бог……………………………………………………………………………….20 Когато е опроверган или е било доказано, че е сгрешил, разбиращият какво е доблест управник сам си подава оставката…………………………………………………...21 Когато децата привикнат към свободата, те не се изоставят, напротив – активно се захващат да правят живота, бъдещето и съдбата си………………………………..…24 Горката Гошка, милост за великата съвременна страдалчица Гошка!.....................26 Живей в мир с хората, а воювай с пороците им…………………………………………29 Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде………………………………..30 Книгата ми за това как се прави иновативно училище може да се чете вече и онлайн……………………………………………………………………………………………...31 Трите свещени заповеди или правила на новия, на творчески мислещия, на истинския учител……………………………………………………………………………….…….32 Самостоятелното осмисляне на проблемите и постигането на истината със свои сили е най-добрият, е верният път………………………………………………………....33 Отворено писмо до Президента, Премиера и Министъра по повод очертаващия се фалш-старт на реформата в образователната сфера………………………………….34 Истината вълнува човека, а не (не)човешките маси………………………………...….40 Получих "отговор" от Министерството на здравеопазването………………………….41 Сбърканото, дефектното българско образование има стратегическо отношение към нашата национална сигурност………………………………………………………………43 Проблем за осмисляне: дали хартиените издания и списания наистина не са си отживели времето?........................................................................................................44 Какво ни пречи заедно да направим едно добро дело, а?!........................................47 Из историята на моите "лични борби" за справедливост, законност и демокрация.49 Злобни обикновено са некадърниците – и мързеливите, инертните, ония, които не са развили своя човешки потенциал……………………………………………………....50 Работата се върши от онези, които не са станали началници, а пък началниците не правят друго освен да вредят и да пречат…………………………………………….….51 Господи, прости им: те така се самозабравиха, че вече съвсем открито ни правят на идиоти!.......................................................................................................................52 Ако либералното възпитание се е провалило, то "какво да правим ний с гайдите" – след като нашето възпитание е съвсем нелиберално?!.............................................53 Има Върховен справедлив и правдолюбив съдия, който всичко вижда и всекиму ще отмери според заслугите………………………………………………………………….…59 3
Който лъже, че подтиква хората към размисъл, него го обичат, но който наистина го прави, него го ненавиждат………………………………………………………………..….61 Телевизията обслужва робството на човека, тиранията: гледайки телевизия ще успеете да затъпеете тотално!.....................................................................................62 Мое подмазване спрямо властта: с цел да омилостивя властниците за мои предишни прегрешения – и да се спася от ново опраскване!..........................................64 Ех, мечти, мечти!............................................................................................................65 Давате ли си сметка в какво жалко и унизително положение сме стигнали с тия телефони?.......................................................................................................................66 Някои учители няма да се преустройваме едва сега, ние отдавна сме се променили – и сме работили за осъвременяване и демократизиране на образованието….68 Ако ние дезертираме, кой друг ще свърши най-важната работа?.............................69 Подадох документите за учител в СУ "Св.Кл. Охридски" в гр. Костенец…………....71 Кратък диалог, въвеждащ в темата "Свобода и възпитание"……………………...….72 Относно съдебното дяло за клевета, то вече е на етап Върховен Касационен съд – и стана направо епохално и епично!............................................................................74 Не слугувайте на изедниците, дето властват в този тукашен свят, ами помислете и за това, че има един друг свят, родина и на вашата душа!........................................74 Без спешна коренна промяна в образователната сфера нацията и страната ни загиват!............................................................................................................................81 Свободата е велико нещо, благодарение на нея ний, човеците, сме способни да правим чудеса!...............................................................................................................82 Преди три години на този ден споделено, припомням го, някой може пък да се заинтересува..................................................................................................................86 Системата на възпитание в Германия подготви хитлеризма и го направи привлекателен в очите на младите……………………………………………………………………87 Обявявам началото на свой всекидневен семинар по проблемите на образователната реформа, наричам го СЕМИНАР ПО ДЕМОКРАЦИЯ…………………….………90 Истинският учител се задушава в сегашното българско училище…………………...93 За да се осмели да промени начина си на работа учителят има нужда от свобода и от повече доверие……………………………………………………………………………..94 Като гражданин и като учител няма да позволя българското образование да се управлява по мутренски начин!.....................................................................................96 Браво, оказва се, че у нас вече има учители с неробски манталитет, това е супер, поздравления, дерзайте смело, истински учители!...................................................100 Борбата е най-естественото състояние на живота на ония, за които свободата нещо значи…………………………………………………………………………………....101 Чакайте си колкото искате МОН да се сети да ви нареди това или онова!..........104 Ще участвам с доклад в дискусия за ролята на учените в обществото, заповядайте, елате на дискусията!....................................................................................................105 Напредъкът в сферата на информационните технологии прави революцията в образованието неизбежна……………………………………………………………….....106 Моят доклад за днешната дискусия в София за ролята на учените в обществото108 4
Някои явно така разбират реформата из нашите училища – като реванш на комунизма, но сега "обогатен" и представен като национал-комунизъм…………….…..120 Науката потвърждава философската истина, че всичко съществуващо е само еманация на духа!...............................................................................................................121 Без участие на родителите, на учениците и на гражданите в самото правене на промените нищо няма да стане, нищо няма да се промени…………………….……122 Нито сме луди, нито пък сме чак толкова прости, а истината е, че сме допуснали да стигнем до тирания на държавната мафия-бюрокрация!.........................................124 За "социално ориентираната" омбудсманка Мая Манолова индивидът, личността нищо не значи, няма никакво значение…………………………………………………..126 Създавам свое училище, създавам авангардно и модерно училище, изцяло различно от традиционното!.............................................................................................127 Винаги има възможности да си сътрудничим и заедно да работим за доброто и просперитета на България………………………………………………………………....130 Утре ще бъда във Върховния Касационен съд на гледането на съдебно дяло, образувано по моя жалба……………………………………………………………………..132 Бъдете смели, направете нужното да победите слабостта и малодушието си!....133 Проклетият позорен и срамен страх ще го победим, разбира се, нали така?!.......136 Дебатът тепърва и то скоро ще започне, няма начин да не започне де, ще започне – само дето за жалост губим безценно време!..........................................................137 В щата Калифорния 40% от приходите се изразходват за образование!...............142 Училището го правят учителите, може да се учи по каквито си искате начини: значи нищо не пречи да има и "онлайн-училище"!..............................................................143 Ако искаме промяна, да започнем от себе си: тия самият си промяната, без теб самия няма да има никаква промяна!.........................................................................144 Ако искате да постигнете нещо, трябва да работите: нищо не пада от небето…..145 Истински одухотворен, а това значи богат и човешки живот можем да постигнем само ако не се плашим от свободата, а с цялото си сърце сме привързани към нея!................................................................................................................................146 Едно предстоящо "мероприятие", с което откриваме работата на ГРАЖДАНСКИЯ – ФИЛОСОФСКИЯ – ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в нашето училище………………….……154 Ето причината на дадени хора всичко да им е тъпо и безинтересно......................155 Проклети нравствени и какви ли не други казуси, очертали се при нас още в самото начало на учебната година……………………………………………………………..….155 И децата ви ще направим прости – за да се разбираме и с тях!.............................163 Предпочитам да умра, но няма да допусна да се наредя в една редичка и да стана единомишленик с путинците и с комунистите!..........................................................163 Духовито празнично обръщение от приятел………………………………………….…165 Възможно ли е национално помирение у нас, постижимо ли е помиряването на антикомунистите и комунистите, на патриотите и русофилите в България?..........166 Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност………………………..….171 Беседа за демократизацията в училище, произнесена пред... столовете в празната ритуална зала…………………………………………………………………………………172 5
Паметникът на Аристотел в Стагира…………………………………………………..…173 Да живей европейска, натовска и демократична България, равноправен член на великата евро-американска цивилизация на свободата!.........................................174 Подкрепих петицията и инициативата за създаване на паметник на моя учител в психологията д-р З. Фройд у нас, подкрепете я и вие………………………………....176
Самата човечност е най-голямото ни богатство! събота, 23 юли 2016 г.
От доста време все отлагам да пиша за нещо интересно и важно, по мое мнение: за срещата ми с един преуспял българин, живеещ на Запад, по-специално в Америка. Да, срещнах се с такъв един човек, с който се знаем (само задочно, интернетно) от много години, е, преди няколко седмици се срещнахме (по негово предложение) на живо, реално, в този тукашен наш свят, срещнахме се в кафенето на Народната библиотека в Пловдив. Та оттогава все отлагам да си опиша впечатленията от тази среща, а също така и някои изводи. Вярно, некоректно е от единединствен случай човек да прави някакви по-глобални заключения, рисковано е, но какво пречи човек да твърди: да, има и такива българи, с такава психика, с такива и такива нрави, нали можем да си позволим поне това? Всъщност главната причина да не пиша досега за впечатленията и размислите по повод на тази наша среща беше... изричната забрана на моя събеседник да пиша в блога си за срещата ни! Да, той ми забрани да пиша за нашата среща и за нашия разговор, аз му казах, че имам такова намерение, а той ми заяви, че ако пиша, щяло било да бъде неморално от моя страна и не знам си какво. Аз 6
обаче смятам, че като запазя инкогнитото на този човек, като не издам самоличността му, с нищо няма да му навредя, нали така? От друга страна никой не може да ми забрани да пиша в блога си за каквото искам, за каквото смятам, че е нужно и потребно – или пък важно. Разбира се, много странно е че този човек си позволи да ми забранява да пиша как аз съм възприел нашата среща, всъщност то не е толкова странно, колкото е показателно, многозначително е. Хора всякакви, индивидите винаги са интересни, с всичките им странности. Та ето, вкратце ще кажа нещичко за срещата и за разговора ми с този човек. Първо той ми се представи като много богат, много финансово преуспял човек. Имал не знам си какво имение, не знам си каква къща, с не знам си колко спални и прочие; имал "резиденции" и апартаменти в не знам си колко градове, в не знам си колко столици на не знам си колко европейски страни (освен че живее в Америка, този преуспял нашенец живеел чат-пат и из Европа, примерно в Швейцария). Това, че той счете за нужно да ми се похвали колко много е богат (и това беше една от поантите на монолога му, нашият "разговор", прочее, се състоеше във най-внимателно изслушване от моя страна на неговия продължил близо дватри часа монолог!) е един многозначителен щрих, който наистина говори много. Аз не зная защо е толкова нужно да се подчертава и изтъква че си богат, че си преспял финансово и прочие; нима не е достатъчен самият факт на такова едно богатство, нима съзнанието за богатството не стига, та се налага да бъде гарнирано с постоянни хвалби?! Добре де, дори и да не се е хвалил чак толкова нашият виден и преуспял сънародник, но на мен, в моите уши така ми прозвучаха неговите думи, този главен акцент в неговия разказ ми се наби на очи. Как е живял тук, у нас, в ерата на комунизма, какво и правил, как е заминал и останал на Запад, тия подробности в историята му аз тук, разбира се, няма да казвам и описвам, няма смисъл да правя това. Тия неща толкова не ме интересуват. Е, направих си извода, че е бил, вероятно, добър специалист, успял е да се вгради и в системата на социализмо-комунизма, а на тази база след това е продължил на добра основа своя личен порсперитет и на Запад. Изобщо не съм се интересувал от подробности и не съм правил справки за това какъв е този човек, кое е истинското му име и прочие, за мен е интересно само явление, важна е същината на явлението, така да се рече, е не конкретиката, не подробностите и детайлите. Смисълът мен предимно ме интересува в качеството ми на философ. Човешката страна ме интересува. Истински важното ме интересува най-вече, то за мен има несъмнен приоритет. Ето какво искам да кажа в тази връзка. Този човек изглеждаше добре външно и физически, беше запазен, въпреки че е вече над 70 години. Особено впечатление ми направиха бляскавите му, идеално поддържани зъби, не зная дали са негови или са изкуствени, имплантирани или кой знае какви други. Американски зъби имаше този човек, не знам дали не са купени за 25 долара в хипермаркета или струват хиляди, ако му ги е правил изкусен зъболекар. Щом е богат, значи зъбите му са скъпи, стига да не е някакъв скъперник. Той сам подчерта, че се облича семпло, че не искал с дрехите си да парадира колко е богат. Имал не знам си колко коли от не знам си какви марки, аз 7
тия подробности не ги запомних. Забравих даже и от колко стаи се състояла "скромната му колиба" (това е негов израз), в която живеел, колко именно бани и спални имала тя – и колко голяма била площта на имението му, и тази подробност ми убягна от паметта. Сам не можел да види края на имението си, да стигне с поглед границите му. Абе богат човек е той, спор в това няма. На моменти ми се появи мисълта – не мога да скрия това, все пак съм психолог! – че има нещо неубедително в цялата тази история, че не се връзват нещата в нея, появи ми се съмнението, че този човек нещо ме будалка, особено що се касае до колосалността на богатството му. Самият факт, че толкова често изтъкваше богатството си, че чувстваше потребност да изтъква това нещо, породи у мен въпросните все позасилващи се съмнения. Според мен истински богатите хора следва да са повеликодушни, т.е. материалното, финансовото богатство следва да поражда душевна щедрост и великодушие дори. Така аз си представям нещата. Това нещо тук го нямаше. Този човек, примерно, през цялото време на разговора ни (продължил близо три часа!) дори не благоволи да си поръча някакво питие, примерно една проста кока-кола в заведението, в което бяхме седнали, което на мен ми се видя много странно - беше горещ ден, нима този човек не изпитваше поне малко жажда? Защо спести паричките за една най-обикновена минерална вода? – ето това е въпрос, който си заслужава човек да си зададе. Както и да е, не знам защо не си поръча нищо, да оставим това, че не се сети и мен да почерпи с нещо, примерно с една кока-кола, аз сам си бях поръчал едно питие, и толкоз, а все пак той беше предложил срещата, той следваше да си направи устата и поне да предложи, че иска нещо да почерпи. Този факт за мен има голямо значение. Вие си го тълкувайте както си искате. Възможно ли е богат човек да е чак толкова стиснат? - ето този въпрос ако искате също си го задайте, ваша воля, каквито искате въпроси си задавайте. Е, може би той е устроен така, че не обръща внимание на такива подробности. Негова си работа защо не поиска да пие нещо. Между другото този същият човек преди години, след като още тогава ми обяви колко много е богат, в един момент, по моя инициатива все пак, уж се съгласи да спонсорира издаването на една моя книга. Поиска ми ръкописа на книгата, пратих му го. След два дена той ми заяви, че няма да спонсорира книгата ми по причина на това, че в нея били казани добри думи за... Иван Костов! Аз мигновено му казах, че имам друга книга, която също чака да бъде издадена, в която името на Иван Костов изобщо не е споменато, книгата е чисто философска. Той обаче не се поддаде на моето внушение и ми заяви, че не може да си позволи да спонсорира изобщо каквато и да било книга на автор, който в някои свои книги е дръзнал да напише добра дума за Иван Костов. Прочее, близо една трета от времето на нашата последна среща този човек също отдели на това да изрази лютата си ненавист към Иван Костов. Аз, "костовистът", слушах най-внимателно тази негова прочувствена реч. Само на моменти възразих, когато казваше явно несправедливи неща и неверни факти, но в полемика не влязох. Изслушах го общо взето безмълвно, човекът си облекчи душата, каза си всичко, което таеше в душата си - срещу "злодея Костов". Аз обаче 8
от цялата тази история си направих логичния и психологически достоверния извод, че този човек просто използва фалшив антикостовистки аргумент чисто и просто за да си спести паричките. Просто е размислил как да ми откаже обещаното спонсорство на моя книга, ето, прибягна до този глупав аргумент. Искам да ви кажа, че моето усещане е, че този богат нашенец от Америка просто е патологична скръндза, ако ме разбирате какво искам да кажа. Такова е моето заключение. Такъв извод си правя. Аз мога често да се правя на какъвто си искам, мога да се правя на наивен, на прост, но истински, пълен глупак не съм. Лесно мен не можеш току-така да излъжеш или баламосаш. Толкова по този въпрос. Не вярвам и думичка на тази скалъпена антикостовистка митология на нашия сънародник, живеещ в Америка. Другият вариант е този човек просто да не е толкова богат, колкото би искал. Или изобщо да не е богат, а просто да ме лъже, че е богат. Да има навика да представя желаното за действително, нищо чудно той да има една такава разбираема склонност, доста разпространена, по моите наблюдения, сред нашата българска природна народопопулация. Да, не ща да кажа, че ме лъже, че е богат, просто този човек има обичай да представя желаното за действително. Да е просто мечтател или фантазьор. Не знам какво постига като се прави какъвто не е, но сигурно има известни душевни концесии от такова едно умонастроение. Негова си работа е какво печели от това да се прави на богат. За мен това е същинска загадка. Исках да го питам по важния за мен въпрос може ли човек да е успял ако не е постигнал финансов успех, даже по едно време си направих устата да запитам, той набързо ми отвърна, че не, според него не можеш да твърдиш, че си успял ако нямаш финансово или парично потвърждение за успеха си. Не пожелах да споря срещу едно такова крайно разпространено разбиране за успеха в днешно време. Безсмислено е да спори човек по този пункт. Различията тук са непреодолими. Щото този материализъм е трудно да се разклати. Нека да си имат каквато искат вяра тези хора. Хубавото е, че Върховният Съдник в крайна сметка прави така, че всеки човек даже с лихвите си плаща за заблудите. Ето това вече е истински справедливо. Тарикатите не могат да надхитрят по този пункт Бог, колкото и да се напъват. И това, че са безбожници не може да им помогне да прецакат Бог по този точно пункт. Всеки в крайна сметка си получава заслуженото. И ще изпие непременно горчивата чаша. Ще завърша с ето това. Този човек ми заяви, че чете моя блог от много години, че бил редовен читател и прочие близо 10 години (тази година, през октомври, ще чествам 10-годишния юбилей от създаването на първия мой блог!). Въпреки че не мислел като мен, въпреки че често съм го бил ядосвал, все пак редовно четял блога ми и прочие. И като говореше тези неща няколко пъти по време на разговора ни, този нашенски богаташ все пак не се сети да рече примерно ето това: – Ангеле, г-н Грънчаров (както иска да се обърне към мен, все ми е тая!), абе, човече, толкова труд си вложил в този твой блог, всеки ден пишеш, ето, чел съм те толкова години, искам все пак да ти направя един малък жест: ето ти тия 50 9
(или 100) долара, един вид това да е моя отплата за това, че си си развалял очите да пишеш всяка сутрин в тия 10 години, вземи тия пари, човече, като израз на моята благодарност за труда ти. Или да каже тия думи, или някакви други думи, съпроводени обаче с такъв финансов жест – нали все пак е негова тази философия, че успехът не е успех ако не е финансово подплатен? Не, той, разбира се, не се сети да каже такова нещо и да направи такъв жест, да даде някакви си там келяви 100 долара, които за него са едно нищо – като се вземе предвид колко много е богат той (според неговата собствена лична митология). Той не се сети да каже и да направи това, а аз пък си замълчах по този пункт, защото добре зная, че нещо има морална стойност ако човек сам се сети да го направи, ако друг му го подскаже, то се обезсмисля откъм нравствен смисъл. Аз с това мое писание не искам да подскажа на този човек такава една неподозирана от него възможност, не, не си мислете, че съм способен на такова нещо, просто си разсъждавам – и зная добре, че той като прочете написаното от мен, ще ми се ядоса и обиди много, толкова, че ще изчезне вдън земя за още много години. Както направи след словоизлиянието си против Костов – когато отказа обещаното спонсорство на онази моя книга. Вие какво мислите по този важен пункт обаче: този наш сънародник дали наистина е богат или само си фантазира в това отношение, а, каква е истината според вас по този пункт? Може ли богат човек да бъде чак такава скръндза, а, какво мислите по този пункт? Не е ли нормално истински богатите хора да не са чак такива скъперници и да имат съответстващо на богатството си великодушие?! Може ли човек с малка, дребна душа да стане богат, ето и този въпрос много ме вълнува, знаете, че пиша книга за забогатяването, ето, имате възможност и вие да допринесете за нея. И още много други въпроси ме вълнуват, но засега спирам с писането – щото просто ми писна да пиша. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави и най-вече бъдете душевно богати – ето това е истинското богатство на този свят! Пък и на онзи. Във всички възможни светове истинското богатство е точно това – душевното, духовното. Чао и до скоро! 6 коментара: Анонимен каза: Опаа, съдийката във видеото каза интегритет... Дори ти не знаеш кво е, на английски е честност, морална безукорност... Е дотам издържах да глеам фльорцата, мерси и бутон DELETE... Може ли майка ти или всеки среден бълхарин да разбере интегритет ?? Забележителен е напъна на всеки бълхарски простак да шляпа вносни думи (често сам незнаещ точно какво са) за да шашне събеседника колко много знае...
10
Например спиналния канал – нема вече гръбначно-мозъчен канал, да знаеш от мен... Спинален е, а ти си простак – казва ти марионетката с изцъклени очи от екрана... Философ ми бил той, егати и простaka руски възпитаник, станал по-рано през деня и хабер от понятие си нема чукчата му кво е спинален и кво e интегритет... (ама хабер знае и насън да го бутнеш, както и оцъклената курвосъдийка)... Не знам знaеш ли, може да те учуди, но на английски е точно обратното – има много силна отхвърляща реакция към някого, който се опитва да говори с неразбрани и надути думи – веднага скоростно и немедленно го срязват като краставица и това е... Например лекаря ще се старае да ти обясни всичко с найразбираеми английски думи, но никога няма да те бомбардира с латинизми, макар че ги знае прекрасно... Е в такива моменти разбираш наистина кво значи Бай Ганьо и че това същество е много самовлюбено, болезнено комплексирано и опасно за околните като мафиот... Ако не си разбрал това ти не си психолог, ага АIG (a от Вазов насам повтарят като малоумни тая дума и как един не се намери да им каже, че г на турски значи дълга гласна, а не G... Демек (турска дума): ara = аà, а не ага... Простацииии, кой ви създаде, кой и защо цапате още... Айде падайте под 5 милиона и да ви нема, мършонарод такъв, недостоeн за нищо човешко... Но велика Русия, ако бех аз немаше да си мръдна пръста за вас и сега щяхте да сте изчезнали в турското море, но де у вас интегритет за да разберете и две думи, патладжани такива (ох, пак турско)... Само ви наблюдавам прогреса, шматки с шматки, а церебралната кора ви е напълно гладка... Гладки церебрали такива... Абе вувузели силиконови, да сме по-точни... Лелеее, как ме разбират теа натовци, мамата си джаса, кат Емил Джасим я джасате, и такъв уелнес инкорпорирате в креатурите си, че просто искам да ви kонгратурирам за прогреса който правите по-рано тази сутрин, ОК?... Плюкавци... A. от Австралия Анонимен каза: Нещо, което трябва да разбереш с твоя килиен английски, а?... Клинтън я мразя като смъртта, това е некадърно изчадие, което трябва да мие чинии в кухнята и нищо повече от това да не й се свежда до изкукалия мозък, ОК?... Мъжа й беше добре, но тя е невзрачна тьотка и съжалявам американците на които чавка е изпила и малкото останал им мозък след дългия работен ден, че да смятат че това изчадие е нещо... Струва ми се, че я поддържат хора, които прeз живота си са изпили не повече от две чаши бира, лесбийки, избиратели със синдрома на Даун, бълхарски цигани емигрирали в Америка, български шматки емигрирали в Америка, ескимоси, бездомни, работници в екарисаж, работници с трактори на бунище, работници 11
доставчици на пица, руски шпиони, корейски готвачи, арабски християни, работници в андронния колайдер, инженери от НАСА с хемороиди... Ако изберат тоя боклук, това ще е края на Америка, тая оръфана готварска книга с откъснати страници в паметта ще ги погуби целокупно, за радост на Русия... Ихааа, Тръмпчо, концентрирай се, молъ та, ОК?... Fact check: Donald Trump’s speech at the Republican National Convention A. от Австралия Анонимен каза: Грънчаров как не те е срам да просиш пари от този човек и да го изнудваш да ти даде пари за това че пишеш глупавия си блог! Какво като пишеш, никой не ти дава пари за това, прави си сметка колко ценят хората писанията ти. Явно си много некадърен щом никой човек не се сеща да оцени писанията ти с малка сума пари. Престани да пишеш тогава, нещастнико! Анонимен каза: Ангеле какъв морал търсиш у хората, за каква съвест говориш ти не разбра ли че такива неща в днешно време? Голям глупак си ако вярваш че има такива неща в днешно време..... A. от Австралия каза: Как е живял тук, у нас, в ерата на комунизма, какво и правил, как е заминал и останал на Запад, тия подробности в историята му аз тук, разбира се, няма да казвам и описвам, няма смисъл да правя това. Тия неща толкова не ме интересуват А ТРЯБВА ДА ТЕ ИНТЕРСУВАТ, AIG – ТАМ Е ОТГОВОРА... ТОЯ МУХЛЬО Е МУХЛЬО ИЗЛЯЗЪЛ ОТ BG И СЪЩОТО Е И В USA... Този човек, примерно, през цялото време на разговора ни (продължил близо три часа!) дори не благоволи да си поръча някакво питие, примерно една проста кока-кола в заведението, в което бяхме седнали, което на мен ми се видя много странно – беше горещ ден, нима този човек не изпитваше поне малко жажда? >>> Тука ти повярвах, че е богат – те са точно такива... Обаче глей под мене коментарите... Това хора ли са според тебе, в тях няма нищо обективно, те са безмозъчни папуаси, атакуват те личностно с лелини глупости... Но това е BG, една лелка, а мъже там няма... Има чукундури и селяндури, простаците описани от Елин Пелин и Чудомир... Анонимен каза: Ангеле, човекът, с когото си се срещнал, е бедняк и лъжец. Възможно е дори да не живее в Америка. Пълно е с такива мошеници. Много българи като не умеят да постигнат мечтата си да станат богати се превръщат не само в жалки тарикати и мошеници, но и се отдават на ужасни лъжи. Лъжат така умело, че могат дори самите себе си да излъжат, на собствените си лъжи започват да вярват. И така компенсират провала си. Този нашенец е точно такъв типаж.
12
Що е "двукрако" или "двуоко" образование и училище? събота, 23 юли 2016 г.
Понеже тия дни пиша свой проект за иновативно училище (тъй като от години работя по тия проблеми сега просто ми се налага в пределно кратко изложение да кажа най-важното, по тази причина изготвянето на такъв проект за мен не може да е трудно) и в тази връзка ми хрумва следната интересна аналогия: Защо човек има два крака, две ръце, две очи и пр.? Най-вероятно е за поголяма сигурност, природата се е погрижила да ни осигури сигурност. Можете ли да си представите да ни се налагаше да ходим само с един крак – или пък да сме направо без крака, да пълзим като змиите? С два крака обаче походката ни е сигурна и стабилна. Нещо такова би следвало да осигурим и на личностното развитие на младите: освен достатъчно знания и умения като специалисти в дадена област (професионална реализация) те трябва да са развити и в личностно и духовно отношение, да имат подобаващите ценности, да бъдат добри граждани, да умеят да участват, да се вграждат в демокрацията и да бъдат нейна опора. Това са именно двете страни и тук, двата "крака", без които е невъзможно пълноценния напредък на индивида: младият човек трябва да има хубава професия и също така да бъде достойна личност със здрав морал, да бъде добър гражданин на своята страна. Това второ подкрепя първото, първото без второто води до ужасен дефект или недостатък, примерно колко струва да си добър що-годе специалист, ала като личност да си пълен боклук?! 13
Аз това нещо често съм го казвал на моите ученици, които съвсем убедено понякога ми казват: господине, за какво ни е тази пуста философия в професионална гимназия, ние искаме да станем добри специалисти, това сме избрали, а Вие тук ни занимавате с някаква си там философия, с някакъв си там морал, с някакви си там граждански добродетели? И из им обяснявам именно това, че ако си пълен боклук като личност какво от това, че, да допуснем, си добър специалист в дадена професионална област. И те при едно такова възражение май се замислят. Но в нашите условия възпитателният, личностно-формиращият момент е изцяло пренебрегнат както от училището, така и от семейството. Да не говорим за това, че църквата и религията съвсем са пренебрегнали своите задължения в тази толкова важна посока. И ето тук промяната трябва да бъде подсигурена. Ще опитам да обоснова такава една теза със съответните конкретни начини, прийоми и средства за постигането й. ВАЖНО: До 11 август пиша своята книга за иновативното училище: в нея можете да прочетете какво съм писал…
Ще се радвам ако поне малко съм допринесъл правото, законността и справедливостта един ден да възтържествуват! понеделник, 25 юли 2016 г. Днес като съвестен гражданин изпратих следния сигнал до прокуратурата в гр. Пловдив: До Районна прокуратура – Пловдив Здравейте, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, Изпращам Ви сигнал за извършено документно нарушение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ето две публикации в моя блог, в които съм представил обстойно същината на въпросното нарушение: Нови откъслеци от едно съвсем сюреалистично всекидневие в тъй приказната страна "Мутроландия" РИО-Пловдив документира сериозни злоумишлени нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, регистрирани по мой сигнал
14
Едната публикация е текст на моя жалба до Министъра на образованието и науката и до омбудсмана на републиката, а в другата публикация се съдържа отговора на РИО-Пловдив по същата жалба, в който се констатира и потвърждава визираното нарушение от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Смятам, че като съзнателен гражданин, жизнено заинтересуван от това в страната ни да се породи дължимата обстановка на законност, съм длъжен да Ви информирам за нарушението – понеже в противен случай може да се окаже, че го прикривам, което пък е равностойно на съучастничество. Нещо, което никога не бих си позволил да допусна. Ще се радвам ако със своя сигнал съм допринесъл поне малко в страната ни и по-специално в сферата на българското образование правото, законността и справедливостта един ден да възтържествуват. С уважение: Ангел Грънчаров, учител по философия (подпис) 10 коментара: Анонимен каза: Грънчаров ти си един гнусен доносник ето какво си ти и за всичко ще си платиш – поне с презрението на нашия монолитно сплотен около любимата ни директорка училищен колектив! 15
Анонимен каза: Да, Грънчо е мръсен доносник! Вечен позор на предателя! Госпожо директор, целият наш сплотен колектив е зад Вас! Анонимен каза: Браво! Айде да видим сега цацаратурата ще се задейства ли! :-) Анонимен каза: Грънчаров жесток си, започна да ми е жал за горката директорка, нищо чудно да и изкараш мозъчен удар, а най-малкото – страхова невроза заради теб може горката да получи! А си голям йезуит! "Съзнателен гражданин", туй-онуй... Оставаше само да напишеш: "Верен на партията (ГЕРБ) и на правителството на Боко Тиквата!" Анонимен каза: Нищо чудно да се окаже, че Анастасова е роднина със самия Цацаров :) Или пък да се окаже, че има лични връзки с него самия! Щом парадира, че мъжът и бил личен приятел с Бойко Борисов по линия на ДС колко му е да е приятел и с Цацаров :))) Инж. Калин Христов каза: Браво, Ангеле! Ангел Грънчаров каза: Мерси, Калине, за достойнството че не мълчиш – и за подкрепата! Старая се да си изпълнявам дълга на философ – доколкото ми стигат силите. Такава е работата на философите, ама това се е забравило. Философите сме като... комарите лятно време, пречим на дремлювците да спят. :-) Аз уча самозабравили се властници на демокрация и на морал. Просто си изпълнявам служебните задължения най-съвестно :-) Поради което съм станал нещо като трън в очите им :-) Прави си изводите какво означава това... Анонимен каза: Австралия е глупава, всичко в нея е глупаво. Не може никога да се мери с Америка… Но има едно механично качество – всичката техника работи безупречно... Xората са добри, не могат никога да се мерят със злобните бълхари. Но не трябва да забравяш едно - ваште комунисти ги има и на Запад, но там те са аморфна маса и знаеш ли по какво се познават? По промития си мозък... Например кара джип в пустинята, дето нема човек на 500 км, и си... сложил колан?? Те са улави като BG/CCCP дрогарите, нема разлика, немат ум за две стинки... Ето това е западния комунист, същия тъпанарин като вашите, но с друга окраска – Сейтън работи различно на планетата, в зависимост от местните шматки... Това нехристиянин не мое да разбере, не се напъвай ако немаш вяра, ОК?... Между другото често съм атакуван от западните комунисти – те често, както и вашите, усещат че не съм от тяхното стадо... В BG ми викаха че съм враг, защото... не подкрепям партията??... Е, американските и австралийски комунисти ми казват същото – аз не подкрепям шлифования им робски мозък, отдавна забравил да мисли и промит като руска партенка... Понякога им казвам, но това е трудно за умрелия им мозък – викам, ей, славяните наричате роби (славянин на латински е роб), ама има ли по-големи роби 16
от вас на cвета? Изпълнявате всичко като роботи и се благодарете че немате Хитлер, ама ако имате, ще го следвате в тъпотията си... Глеат ме като изтървани, не моат да разберат кво им думам... Иначе западняците ги уважавам, защото работят много, те са роби на машини и услуги, но понякога ми писва от тях и тогава в мен се събужда руснака... Така че не критикувай Русия много-много, тя не е глупава, а има силен враг насреща си... А вие кво имате, путèта, курèта и черешови топчета, мухльовци с мухльовци с небесна надменност – често в BG човек напълно забравя и изкуфява, че на света има и други страни... Абе Господ е бълхарин (тежко ми тогава, а и на теб), какво да говорим още за това смахньосано племе... Нема по-надменен и луд народ от тия (BG) на планетата, руснаците са рационални, умни са, имат ирационалните Пушкин и Достоевски, а BG кво има – лудото селянче Вазов, говорещо турски и неразбрало, че ага се казва аà, а евала – ейвала... Днес видях че шамар е турска дума, как ли е на руски? Аферим – селянчето Вазов не разбрало, че е аферин, ax зла BG, машалла... Съдебна система имате каквото сте видели от турците, пържете сега АIG и не давайте кредит на неговия интегритет, че той е руски негодяй, разбира език който вие се правите на англичани че уж не знаете, да руски се нарича... Като ви ритне Запада по задника за кой ли път, пак ще тичате там, плъхове силиконови изкукуригали... И Альошата ще извадите от прахта и ще доказвате какви братя сте им, жалки дедовъльовци до един, викаше баща ми... А. от Австралия Анонимен каза: Имаше тук един Румен Бръцов също като този от Австралия бръщолевеше.
В системата на българското здравеопазване – как то и в посестримата й система на българското образование! – невъзможни неща няма! петък, 29 юли 2016 г. Тази сутрин реших да напиша и да изпратя следната жалба (под формата на отворено писмо), адресирана до Министъра на здравеопазването, до Главния секретар и до Инспектората към Министерство на здравеопазването и също така до Управителния съвет на Български Лекарски Съюз: До г-н Петър Москов, Министър на здравеопазването, а чрез него до Инспектората към Министерство на здравеопазването До Д-р Венцислав Грозев, Председател на УС на БЛС 17
До д-р Стоян Сопотенски, Председател на Контролната комисия на БЛС ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, адрес: Ж.К. Тракия, бл. , вх. , ап. , тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg Уважаеми господин Министър, Уважаеми г-н Председател на УС на БЛС, Уважаеми г-н Председател на Контролната комисия на БЛС,
Вкратце най-напред да се представя. Работя като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив вече 16 години, а иначе в системата на българското образование, на гимназиално и университетско ниво, работя непрекъснато вече 33 години. Автор съм на цяла поредица от иновативни учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети (психология, логика, етика, философия на правото, философия, "Свят и личност"), написах и публикувах също така много книги по проблемите, свързани с осъвременяването, либерализирането и демократизирането на българското образование, създадох и от от години издавам философското списание ИДЕИ, както и на сп. HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Вече 10 години минаха откакто всекидневно списвам свои образователни и аналитични блогове, активен блогър съм, работя най-активно пак по разпространението на идеите за съвременно образование, за личностното и гражданското развитие и усъвършенстване преди всичко сред младите хора. 18
Пиша Ви по повод на една изключително скандална, но за сметка на това крайно пикантна и любопитна административна история, показваща докъде могат да стигнат абсурдите в нашето свидно отечество: директорката на ПГЕЕ-Пловдив от 2010 година Стоянка Анастасова не само че възприе крайно негативно отношение спрямо всички мои активности и инициативи в полето на образованието и възпитанието на младите хора, но и си позволи да предприеме цялостна кампания по моето професионално и личностно дискредитиране, увенчана като апотеоз с нейната акция по провъзгласяването ми за... "психично болен"; да, търсещата реванш директорка си позволи в официален документ, наречен "производствена характеристика", самоволно да ми даде своя оригинална "психиатрична диагноза"! С което беше задвижена тежката административна машина в ТЕЛК и Психиатричната здравна институция, в резултат на което, за мое удивление, на мен великодушно и щедро ми беше уредено въпросното... "психично заболяване"! И по този начин беше доказано, че психиатрията е възможно да бъде употребена за репресивна цел срещу другояче мислещата личност и в нашето тъй напреднало и демократично време, и в нашата иначе уж европейска държава – излиза, че това е ставало не само в добре известните ни сталинско-брежневски времена, но то става и сега, в наши дни! Няма да се излагаме я: ще докажем, че в системата на българското здравеопазване – както и в посестримата й система на българското образование! – невъзможни неща няма! Как именно протече тази наистина прелюбопитна история съм описал подробно в документите, които прилагам като органична част от тази жалба: • Моя жалба до Националната експертна лекарска комисия от 15 март 2015 г. (интересно е, че вече изтече година и половина от изпращането на тази жалба, а никакъв отзвук от НЕЛК до този момент нямам!); • ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА до Върховен Касационен съд – София по Наказателно дело 742/2016, 3-то Наказателно отделение, делото е насрочено за 13.09. 2016 г. (Заведеното от мен съдебно дело за оклеветяване достигна до този етап, то тече вече трета година (!!!), на първата инстанция аз спечелих делото, директорката беше призната за виновна като извършила престъпното деяние клевета, ОС-Пловдив обаче отмени, кой знае защо, тази присъда, сега вече всичко е в ръцете на ВКС); • Ние сме едно тотално безчовечно и озлобено, а затова и съвсем нещастно, непълноценно общество – ето това е най-голямото постижение на комунизма! – мое есе по същата тази тема, публикувано е в блога ми наскоро, на 12 юли 2016 г., разказал съм там цялата сюреалистична и абсурдистка административна история най-подробно, включително и до най-последните й абсурдни следствия и изводи.
19
Обръщам се към Вас, уважаеми г-н Министър, към Вас, уважаеми г-н Председател на УС на БЛС и към Вас, уважаеми г-н Председател на Контролната комисия на БЛС защото смятам, че във Ваше лице здравеопазващата институция и самите лекари у нас непременно трябва да реагират и то най-решително по повод на този тъй екстравагантен случай на недопустимо грозен административен произвол в системата на здравоеопазването, в който са погазени всички законови, правни, морални, човешки правила и норми. Позволявам си да храня надеждата, че благодарение на моя случай ще направите зависещото от Вас – та нови подобни ексцесии в системата на българското здравеопазване занапред да станат абсолютно невъзможни и изключени! Предварително Ви благодаря за небезразличието, за участието, за Вашата справедлива и гневна, да се надяваме, реакция! 29 юли 2016 г. Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Знам, че има Бог
- Do you believe in God? - I don’t need to believe, I know. Carl Jung in TV interview, 1955 (цитиран от Martin Demerdzhiev) 20
Когато е опроверган или е било доказано, че е сгрешил, разбиращият какво е доблест управник сам си подава оставката петък, 5 август 2016 г. Публикувам изпратен ми на имейла текст, който написаха Иванка и Жак Асса, двамата са дългогодишни и авторитетни преподаватели в някогашния "ТЕТЛенин", сега ПГЕЕ-Пловдив. Те са написали своя отзив по повод на публикация в моя блог, която аз засега не мога да открия – за да ви дам линка към нея; не мога да си спомня в кой именно период съм я писал, имам чувството, че е писана малко преди уволнението ми от училището през май 2014 г., но наистина до момента не мога да я открия (в блога ми до момента има 16471 публикации, по тази причина е трудно в това море да се отрие нещо, което човек конкретно търси). Помолих авторите да ми пратят линк към въпросната публикация, като ми го пратят (или поне пратят точното й заглавие, тогава чрез търсачката може да се открие лесно), тогава веднага ще го прибавя тук: Върху анализа на един свой ден на Ангел Грънчаров
Може би поради липса на време споменатият анализ е кратък и затова ясен и убедителен! Началото на деня е започнал с положителен отзив за открит урок на инж. Атанас Атанасов. Когато това „момче” (позволяваме си това определение поради нашата възраст) се появи в училище, заяви на единия от авторите, че е дошъл само „временно”. Отговорът, който получи беше, че директорът трябва 21
да е сляп за да изпусне такъв бисер. Оказа се (както авторът си знаеше), че директорът не беше сляп. Не знаем до колко пловдивската общественост е запозната, но това, което учениците получават от Атанасов е на по-високо равнище от получаваното от техните връстници поне от Франция, Германия и Испания, където доминираха по времето на „пика” на ПГЕЕ -Пловдив. Нещо повече, той е написал най-доброто и достъпно помагало за компютърно обучение (макар че изглежда нито едно издателство не се интересува от добре написани учебници). И още нещо, той написа и пътепис от нивото на тези на Алеко Константинов със заглавие „Деведере и Деведерските българи” (което също не видя „бял свят”). Ще завършим краткото си мнение за инж. Атанасов с метафората: има хора, които се стремят да се качат на височини за да ги види светът, но има и други, които изкачват върхове за да видят света под нозете си.”
Вторият момент, описан в анализа, е един „кризисен” педагогически съвет в ПГЕЕ, в който се взе „общо решение” единственият чужд език, който да се изучава като първи да бъде английският език. Нищо против нямаме, че преподавателите 22
по английски са добри. Искаме да припомним, че по времето на „пика” имаше две превъзходни преподавателки по немски (които необяснимо защо „избягаха” от училището) и един преподавател, който се различава от заобикалящите го само с „една библиотека”, която е прочел в повече. По същото време на „пика” имаше (има го и сега) преподавател по френски, за който не може точно да се определи кой е „матерния” му език – българския или френския (макар че той се възприема като българин). Освен това Стефан Кралев е великолепен организатор и съорганизатор на „пика”. Нека с няколко думи дефинираме втория „пик” на ПГЕЕ Пловдив (първият „пик” беше в онова „старо” време, когато нашите възпитаници оглавяваха българската електропромишленност, електроенергетика и атомната енергетика – училището водеше дълго време статистика за реализацията на кадрите си – о, времена, да се „следи” какво става с възпитаниците ти!). Вторият „пик” се състоеше в проверката доколко нашите ученици отговарят на европейските изисквания (искреното мнение на авторите е „за съжаление”). Ръководството начело с инж. Паунов (подпомогнато от споменатия преподавател) установи връзки със сходни училища във Франция, Германия и Испания и ежегодно пращаше в тези страни по 20-30 ученика на 3-4 седмични практики. Навсякъде се представяха отлично, ръководството получаваше „благодарствени” писма (и дори компютри от Испания за обзавеждане на кабинет), а самите ученици получаваха оферти за постъпване на работа. И днес по съвсем „прагматични” причини френският и немският бяха „отрязани” като първи езици (т.е. няма да има паралелки с усилено изучаване на тези езици). Родителското „късогледство” се оказа заразително. Независимо, че Великобритания отпада от ЕС, но дори и да не отпадаше, трудно могат да се установят такива „топли” връзки както с Франция и Германия, а самостоятелната реализация в САЩ е много по-трудна от тази в ЕС. И този момент от анализа искаме да завършим с метафора: „винаги като увреждане се счита физическата слепота, но никога умствената”. И достигаме до третия момент от анализа – родителската среща. Имаше време когато авторите на настоящия коментар бяха в такива отношения с предишна директорка на техникума, че се разминаваха по коридорите на училището „все едно че не се виждат”. Като учители авторите бяха „трудни” – не пишеха тройки без усвоен минимум знания. Оплаквания, естествено, „до бога”. Тази жена, директорката, имаше някакъв „свой морал” – за „честта на пагона” не позволяваше навън да се каже лоша дума за нас (сега след много години сме в много добри отношения, защото и ние не позволявахме да се каже лоша дума за нея или за техникума). Времената сигурно са се изменили, задачата на сегашното ръководство изглежда е да не се каже лоша дума за самото ръководство – това, че „плюенето” по учителя е „плюене” по училището изглежда не се разбира правилно; ако „плюеш” и ти може би ще ти се размине. И отново метафора: когато министър-председателя на Великобритания беше опроверган от народа (дали при плебисцит или от съда), веднага си подаде 23
оставката – така правят хората имащи онова, което се обозначава със забравената дума "доблест”. ВиЖ (Ваня и Жак) Асса
Когато децата привикнат към свободата, те не се изоставят, напротив – активно се захващат да правят живота, бъдещето и съдбата си петък, 5 август 2016 г. Из: Дания не се страхува от свободата Или как датското образование подготвя свободни и способни хора, Автор: Люба Йорданова Целта на независимото интернатно училище Faaborgegnens Efterskole е учениците да са широко скроени и да вярват силно, че всеки човек има качества ... За да е успешно едно образование и да подготви мислещи и справящи се хора, а с това и силни икономика и общество, ключът не се крие в изпитите, оценките и налятото в главите знание по всички предмети, а във възможността учениците да развиват силните си страни и сами да достигат до отговорите, подкрепяни по пътя от спокойни учители. За да се случи всичко това, трябва да е налице едно важно условие – свободата. На училищата да определят съдържанието и методите си на преподаване, на учениците да се съсредоточат върху това, което им е интересно, и на родителите да избират между различни образователни форми... ... "Това, което мен най-много ме впечатли, е колко са отворени децата", казва Явор. Той и Томислав са посетили FAAE в края на учебната година, без да говорят местния език, но въпреки това са били приети много лесно и бързо са се интегрирали. В часовете, в които се е преподавало на датски например, учителите специално са им превеждали. Друго, което прави впечатление на българските ученици, е колко ориентирани за бъдещето си са датските им връстници. "Повечето деца вече имаха идея какво искат да работят и вече бяха тръгнали да се развиват в тази посока", споделя Явор... ... "Нещо, което забелязах като много различно у децата в свободните училища спрямо децата в България, е, че те бяха изключително ведри, светли, спокойни, уверени, не бързаха, не се чувстваха притиснати да ми отговарят бързо, умно или правилно, когато ги питах нещо", разказва Гаяне Минасян. Тя не е видяла и никакво властово разстояние между деца и възрастни – общували са свободно, а директорът е обръщал внимание на всяко дете... ... "Учениците в свободните училища се възпитават в много силно чувство за това да бъдат заедно, научават какви са способностите им, таланти и потенциал, но в същото време разбират къде зависят един от друг и каква е ролята на 24
всеки в обществото", коментира и Джон Мейсън, който отговаря за международните отношения на Академията за подготовка на учители за свободни училища. "Преди всичко учениците са оценени според това, което наистина са – никой не казва, че не са достатъчно добри или че трябва "да се стараят повече", или пък се опитва да ги пригоди към нещо, което друг е измислил", допълва той... ... "Целта ни е нашите ученици да са широко скроени, да вярват силно, че всеки човек има качества – понякога просто трябва да ги потърсим. Вярваме, че е ОК да си несъвършен", потвърждава и директорът на FAAE Майкъл Тагарт. Той създава училището през 2003 г. заедно със свой приятел и колега, с когото са убедени, че Дания има нужда от училище, което се базира на вярването, че разнообразието създава стойност... ... Свободните училища в Дания възникват вследствие на реформа в цялото общество. В средата на XIX век датчаните започват да осъзнават, че хората са способни сами да поемат отговорност за своя живот. "Там, където има некомпетентни свещеници, хората основават свободни църкви, като наемат свои собствени свещеници... ... В момента в Дания задължително е образованието, а не ходенето на училище. Родителите избират дали да запишат детето си в общинското училище, в някое от свободните и частни училища, спонсорирани от държавата, или да го оставят на домашно образование. Могат да създадат и ново училище според разбиранията си. Между другото свободата е принцип и в държавните и общински училища - държавните стандарти се отнасят за умения, а не знания, и задават само какво трябва да може ученикът на края на годината или етапа на образование, а учителите сами решават как да го постигнат... ... А дали образованието в България може да вземе урок от това в Дания? "Тук властта не допуска различието – в България се счита, че нямаш право да имаш разбирания за образованието, които не харесват на министъра или чиновниците в министерството, или които те не са способни да разберат", казва Гаяне Минасян. Тя намира паралел с казуса от тази седмица, в който министърът на културата порица журналист заради критики към държавните политики: "Правителствена медия (образование) не е едно и също с обществена медия (образование). Фактът, че държавата спонсорира една медия (образование), не означава, че тя може да контролира нейната (неговото) съдържание - означава, че гарантира равен достъп до националния ефир (образование) за всички обществени групи и мнения." "Ако даваме повече свобода и имаме повече доверие в децата си – това е една чудесна първа крачка", смята Жюстин Томс и припомня, че "масовката свърши" и имаме нужда от мислещи и творчески настроени, активни хора, свободни да решават за себе си и отговорни за себе си и за обществото като цяло. За МихаилЕрнесто Михайлов най-важният урок, който България може да вземе, е: "Когато дадем свобода на избор на децата, те не мързелуват, а напротив – активно и с интерес участват в живота в училище." (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 25
Горката Гошка, милост за великата съвременна страдалчица Гошка! понеделник, 8 август 2016 г. Тия дни сички българи, убеден съм, много завиждат на щастливата нашенска циганка Гошка от Испания, която има страхотния късмет да спечели от Евролотарията чисти 60 и не знам си колко още милиона евра, забележете, евра, а не левчета! Да бе, не спечели някакви си там келяви 2-3 милиона от нашенските тота и лотарии, а цели 60 и не знам си колко още милиона евра, егати късмета! Гошка се уреди за цел живот, как да не помечтае нашенецът он лично, а не въпросната Гошка да беше спечелил тия милиончета, ох, на бате, да ми беа дошле в ръцете тия милиончета, аз знам какво да правя с тях! Гошке, Гошке, а сега що ке правиш с тия милиончета, леле, голема грижа са тия пари, Гошке, аз пък за разлика от целокупния български народ не ти завиждам, а те... съжалявам направо, даже съм готов да те оплача! Щото твоят живот оттук-нататък неминуемо ще се превърне в същински кошмар, убеден съм в това! Ето какво имам предвид, дайте заедно да разсъждаваме малко, дайте да се опитаме да предвидим развоя на събитията оттук-нататък.
Гошка е на гурбет в някакво испанско градче или село, не знам точно, отишла е да работи там, за да преживява някак фамилията й. Сега, предполагам, ще се върне у нас, що й е вече да стои на гурбет в чужбина, вече си уреди живота, може да се върне в своето бедно село. А сега да видим какво ще стане с нашта щастливка Гошка като се върне в своето село със своите милиончета. Вий нали малко от малко разбирате психология, а? Давате ли си сметка как ще се развият събитията оттук-нататък – стига малко от малко да разбирате 26
циганско-българската народна душа? Ето, ще ви кажа – ако не можете сами да сфанете неизбежния ход на по-нататъшните събития. Първо на Гошка ще й се наложи да почерпи не само близки и приятели, но и целата махала, нали така? А защо не и целото село, нали така, нема да се стиска нашта щастливка Гошка да почерпи целото село за големата печалба! Бълха я ухапала Гошка че ще даде там некоя и друга кирлива илядарка да почерпи бедните си съселяни! ОК, да допуснем най-вероятното, а именно, че Гошка ще развърже кесията и ще организира, както се полага, пищен банкет, на който ще почерпи с по некое кебапче и по некоя и друга бира целото село! За здраве и за късмет ще почерпи сички, вервам, нема да се скъпи и ще почерпи сички, нали така? Дайте сега да поразсъждаваме какви мисли ще се появят в главата на масовия нашенец, дето е посетил гощавката на Гошка и дето дъвче въпросното кебапче, а то му пресяда и му пресяда така, та му се налага да го прокарва с жадни глътки бира или винце. Ето какви мисли витаят в главата на редовия посетител на Гошкиния банкет: "Тая па Гошка си мисли, че може да ми измие очите с това проклето кебапче и с тая пикня, дето минава за бира, така ли?! Голема щедрост, нема що! Ще ми се прави тя на много щедра, ще черпи, проклетницата – за да ни замаже само очите! Що не земе да ни даде по некоя и друга илядарка, тогава разбирам, ама така да мине само с това черпене е направо срамота! Айде де, ще ни залъгва тя само с туй глупаво черпене, ний не можем да се минем така лесно обаче!" Мисли си тоя редови нашенец, докато дъвче проклетото гошкино кебапче, тия и подобни горчиви мисли, поради които изобщо не му се услажда ни кебапчето, ни бирата. И почва да крои планове какво да направи, как да постъпи, че Гошка барем нему да даде некоя и друга илядарка, щото на сите че нема да даде нема да даде, но на него само що пък и да не даде?! Он, разбира се, заслужава, щото е, да речем, близък комшия на Гошка, помагал й е навремето с това-онова и прочие, и так далее. И тъй, да запомним извода: сички до един посетители на гошкиния банкет или черпавка са крайно недоволни от това, че тя иска да ги мине само с едно черпене и почват до един да кроят планове какво следва да направят че да изчоплят от Гошка некоя и друга илядарка специално за себе си! Нали така ще се развият непременно нещата, нали сфащате сами, че нема друг начин, по който да се развият? И тъй, животът на Гошка от този момент нататък става същински ад. Да не говорим за родата й, за семейството й, за близките й комшии, но дори всеки съселянин на Гошка ще се почувства длъжен да иде при нея и да изпроси некоя и друга илядарка за себе си. Бълха я ухапала, нема да й свършат милионите ако му даде на него специално! Гошка, да допуснем, почне да дава поне на своите деца, на роднините си – представяте ли си обаче какво ще стане после?! Разбира се, че сички, като получат некаква сума пари, мигновено ще осъзнаят, че тя им е дала "много малко" и "съвсем недостатъчно" парички, че е могла да им даде много повече – и мигновено ще я намразят, да, ще намразят завинаги благодетелката си 27
Гошка! На тоя дала повече, на оня дала еди-колко си, лелееее, какъв кошмар ще настъпи! Нищо чудно и същинска война да се зафане в селския района на Гошка, същинска гражданска и етническа война може да започне из Северо-Запада на България, щот, доколко помня, некъде там живеела нашта късметлийка Гошка. Аз затова предвиждам, без да имам ясновидски способности, че заради разпределянето на несметните богатства на Гошка, която немилостивата съдба й подхвърли, нищо чудно да започне същинска война, която ще има много жертви, ще се вадят ножове, ще стане страшно! Мафията също ще се намеси, нема начин да не се намесят мутрите, нищо чудно Гошка да я изнудват и некои партийни лидери за да спонсорира кампанията им, срамота е точно они да не й поискат малко парички! И Гошка ще стане най-велика страдалчица, изобщо за нищо не й завиждам, горката! Вие още ли й завиждате?! Не вервам да сте чак толкова коравосърдечни и още да й завиждате... Гошка би следвало да вземе тия пари и да изчезне, да се изпари, да замине на най-далечния остров и да се скрие там, където никой да не може да я намери – и тогава може би ще оживее, горката! Аз друг вариант не виждам за спасението на душата й. Тия пари, които тя спечели, ще станат най-страшното й проклятие! Горката женица! Спирам дотук. Темата е интересна, но всичко вече е ясно. Значи какво излиза, това, че големите пари са големи грижи и големи ядове можем ли да го приемем като извод от Гошкината история?! А това, че като немаме пари сме щастливци става ли също за един хубав и верен извод от историята й? Гошка е била щастлива преди да спечели тия пари, а оттук-нататък душата й едва ли ще види щастие и миг покой. Е, ще кажете, че пиша тия неща щот и завиждам, добре зная, че така ще кажете. А аз искрено я съжалявам. И го казвам не защото и аз искам да изпрося некоя и друга илядарка от нея. Не, моля ви се, не й ща нищо от парите. Не се правя на добър към нея, на съчувстващ й, та да предизвиквам омекване на сърцето й и прочие. Между другото, ако Гошка иска, може да ме назначи за управител на нейните пари, тази длъжност мога да приема, макар че е трудна и рискована, ала бих приел. Имам некои идеи. Ала за това едва ли ще опре реда до мен. Сигур тя вече си има много съветници, тъй че до мен нема да опре. Хайде стига, че ми писна да пиша. Хубав ден ви желая! Радвайте се на това, което имате – и не ламтете за чуждото и за лесни пари. Айде чао, а аз отивам да си проверя тотото, че още не съм го проверил... забравих снощи да го проверя, дано има нещо и при мен, дано и на моята бедна улица настъпи най-сетне празникът!
28
Живей в мир с хората, а воювай с пороците им четвъртък, 11 август 2016 г. Divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio. (Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.) Adulatio vitiorum altrix. (Ласкателството е кърмачка на пороците.) Homo, qui tacere nescit, nescit dicere. (Човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.) Incertus animus dimidium sapientiae est. (Съмнението е половината от мъдростта.) Nemo ignavia immortalis factus est. (Никой чрез леност не е станал безсмъртен.)
Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe. (Живей в мир с хората, а воювай с пороците им.) Plerique metu boni, non innocentia. (Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел.) Quae desiit amicitia, ne cipit quidem. (Приятелството, което е приключило, дори не е започвало.) Qualis vir, talis et oratio. (Какъвто човекът, такава и речта му.) Quid ipse sis, non quid habearis interest. (Важи какъв си, а не за какъв се смяташ.) Quid tibi fiery non vis, alteri ne feceris. (Не прави на другите това, което не искаш да се случва с теб.) 29
Sapienti sat. (Умният разбира и от малко.) ОЩЕ: Латински пословици и поговорки
Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде четвъртък, 11 август 2016 г.
Прекрасно е само това, което е естествено. Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата. Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив. Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защищавам правото ти да го казваш. Ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен. 30
Който не обича свободата и истината може да стане могъщ човек, но велик – никога! Който ограничава желанията си, той винаги е богат. Когато стане дума за пари, всички сме от една религия. Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново! Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене. С книгите трябва да се постъпва както с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа. Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум. Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде. Ние ще оставим този свят така глупав и зъл както сме го намерили, идвайки на него. ОЩЕ афоризми на Волтер: Безкрайно малките хора имат безкрайно голяма гордост
Книгата ми за това как се прави иновативно училище може да се чете вече и онлайн Powered b петък, 12 август 2016 г.
Publish for Free Приятно четене, приятни размисли и плодотворни дискусии!
31
Трите свещени заповеди или правила на новия, на творчески мислещия, на истинския учител събота, 13 август 2016 г.
Вчера на едно място написах "първата заповед" на иновативния, на творчески мислещия и действащия учител (Учителите ще станат иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, като престанат да издават заповеди!); и тя беше: Забрави да издаваш заповеди, престани да заповядваш на учениците! Това е. Много е лесно. Престанат ли учителите да издават заповеди (а те досега нищо друго не правеха освен само да заповядват) ситуацията ще се промени изцяло – и това е добра предпоставка да почне да се заражда едно ново, принципно различно отношение между учители и ученици. Сега ми се налага да формулирам една втора такава заповед на новия тип учител, който ни е съдбовно необходим, ето коя е тя: Престани да преподаваш, откажи се от преподаването, откажи се да бъдеш досаден многознайко, остави учениците да учат сами, остави ги да търсят, да се ровят, да мислят, да изследват сами, насърчавай ги в това, ентусиазирай ги, помагай им всеотдайно в тази посока, щото точно тази е твоята мисия! Стана доста дълга тази "заповед" или това правило на иновативния, на творческия, на новия тип учител, нейният кратък вариант е този: Не преподавай, остави учениците да учат сами и им помагай, недей да им пречиш! 32
А съвсем вкратце тия две заповеди звучат ето как: Не заповядвай! Не преподавай! Толкова. Ще помисля каква е третата необходима заповед на този тъй потребен ни нов тип учител. Може би третата заповед е тази: Не трепери, не бъди страхливец! Не бъди малодушен! Ти си суверенна личност! Никога не жертвай достойнството си! Да, точно тази е третата заповед или правило на инвативния, сиреч, на истинския учител. Защото само личност може да спомага за раждането на други личности. Малодушният и недостойният учител създава ученици, които са точно като него. Личност може да се роди само когато нейният учител е личност. Друг начин да се случи това няма. И вие помислете в тази посока – дали има и други подобни заповеди. Аз вече публикувах онлайн своята нова книга със заглавие "ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО" (с подзаглавие "Как се прави демократично училище?"), до този момент от нея са се заинтересували само трима човека, а само един (!) учител си е поръчал нейното хартиено издание! Правете си сметка какво означава това. Страшно е. Чакат ни тежки дни на попрището на образованието, в битката за ново и свободолюбиво образование! Толкова. Хубав ден ви желая! Не се страхувайте от промяната, а сами станете част от част от нея, сами бъдете промяната – и ще видите, че животът тогава за вас самите ще стане прекрасен и изключително вълнуващ!
Самостоятелното осмисляне на проблемите и постигането на истината със свои сили е най-добрият, е верният път
Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни. Николо Макиавели 33
Отворено писмо до Президента, Премиера и Министъра по повод очертаващия се фалш-старт на реформата в образователната сфера понеделник, 15 август 2016 г.
Вече тече втора седмица откак влезе в сила "реформаторският", тъй да се рече, Закон за училищното (и предучилищното) образование. А това значи, че тъй дългочаканата "реформа" в българското образование стартира, поне формално, поне наужким. В този важен все пак момент тази сутрин решавам да напиша едно писмо до най-висшите и следователно най-отговорните институции в страната, а именно Президента на България г-н Р.Плевнелиев, Премиера на България г-н Бойко Борисов и до Министъра на образованието и науката г-жа М.Кунева; ето самото писмо, от което ще разберете най-добре защо дръзнах да предприема тази отчаяна стъпка: До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България, До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на България, до г-жа Меглена Кунева, Вицепремиер, Министър на образованието и науката ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаеми господин Президент, Уважаеми господин Министър-Председател, Уважаема госпожо Министър, 34
Позволявам си да се обърна към Вас по следните причини. Вече втора седмица откак е в сила новият Закон за предучилищното и училищно образование. Моето възприятие обаче е, че ситуацията в страната е такава, че в нея цари едно крайно обидно масово безразличие към съдбовната потребност от една истинска, същностна, дълбока, коренна реформа в образователната сфера на България. А за да се извърши потребният ни поврат в българското образование се изисква цялостно активиране и дори пълна мобилизация, синхронизиране на действията и обединяване на силите и на обществото, и на държавата. Ако не само обществото, а това означава най-вече родителите, но дори и учителската колегия, учителите в своето мнозинство не само не съзнават същината и смисъла на предстоящата реформа в образователната сфера, но и са изпълнени в мнозинството си с пълно безразличие към нея (а такава, за жалост, е моята преценка на състоянието на духовете), това означава, че никаква реформа не може да бъде извършена, че предписваната от закона реформа ще се изроди в една ялова пропагандна кампания, но реално, в живота и в отношенията, никаква смислена промяна няма да бъде извършена: защото царящата пагубна инертност ще стопира всички опити нещо да се промени. Поразителното за мен е, че даже и отговорните институции не правят нищо за да предизвикат тъй потребния на обществото ни демократичен дебат, който единствен може да надмогне въпросното пагубно безразличие, който именно е способен да провокира и размисъла, и активирането на ония големи обществени сили, които са призвани да осъществят на дело, в действията си така дълго чаканата промяна. Не мога да се съглася, че показното мероприятие, организирано от МОН на Арена "Армеец", именно т.н. Национален събор на учителите, е изиграло така бляскаво тази роля, че институциите да могат да смятат, че се направили каквото е трябвало. А нещата у нас са устроени така, че без съответните достойни и силни изяви на активна политическа и държавническа воля в подкрепа на реформата нищо у нас няма да се промени. Боя се, че за да се подеме една наистина сериозна и отговорна работа по места, в конкретните училища, и родителите, и учениците, и учителите най-вече трябва да бъдат въодушевени от съответния заразителен пример на отговорните властни лица и институции. Да, обаче и г-н Президентът, и г-н Премиерът, пък дори и г-жа Министъра вече втора седмица си мълчат, нищо не направиха за да покажат, че вярно разбират смисъла на историческия по съществото си момент, който преживяваме. Вярно, ваканция е, вярно е и това, че и политиците имат нужда от почивка, но нещо трябва да се предприеме – та царящото гибелно безразличие някак да бъде сразено и победено. Далеч съм от мисълта, че започващата реформа трябва да бъде правена под натиск отгоре, напротив, смятам, че тя ще трябва да бъде направена от "низините", от самите ученици, родители и от учителите, които непосредствено, конкретно и практически трябва да започнат да работят за реална демократизация на отношенията в съответните училищни общности. Но ако държавните институции са инертни, ако не направят нещо, за да дадат "карт бланш" на промените, ако не спомогнат именно за активирането на волята на участниците, на ония, които ще 35
извършат промените, това може да бъде изтълкувано в смисъл, че държавният апарат (чиновниците от образователното ведомство най-вече, но и изобщо кастата на държавните чиновници по принцип) фактически продължава да е онази ретроградна, консервативна и антиреформаторски настроена сила, която не само че не спомага за промяната, но и работи за нейното проваляне – щото тази сила е доказала, че за нея водещ е нейният собствен, егоистичен и кариеристичен интерес: реформата по естеството си следва да отнеме властта от ръцете на държавната бюрокрация и тази власт да премине в ръцете на гражданите, на младите хора, на техните родители и учители. Ето защо висшите отговорни лица на държавата във Ваше лице, уважаеми г-н Президент, уважаеми г-н Премиер-Министър, уважаема гжо Министър, следва да направят нужното за да покажат, че пагубното статукво в образователната сфера този пък няма да бъде консервирано, напротив, ще бъде из основи разрушено. Аз съм един български учител, който от много години работи за едно ново, съвременно, отговарящо на нуждите на младите образование и училище. Няма тук нужда да обяснявам какво по-точно и реално съм направил в тази посока, защото, за щастие, аз бях вдъхновен от идеята всички свои иновации, разбиранията си, историята на борбите си за ново образование и прочие да ги опиша и представя в една поредица от книги, които издадох в последните години; също така вече осма година издавам философското списание ИДЕИ, което също най-активно работи за каузата на едно ново, а това означава свободолюбиво и демократично образование и училище; трета година пък издавам и списание HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младите хора. Моите книги и списанията, на които съм издател и главен редактор, са издадени и в хартиен вариант, а също така са изцяло достъпни за онлайн-четене, те са на разположение на всички, разбира се, царящото в страната ни безразличие е не само поголовно, то е потресаващо, това безразличие аз го възприемам като огромна, тежка, железо-бетонна стена, която мачка душите на масата от българи. Отвратително обаче е и това, че ръководните фактори в МОН, които са добре известени за моята дейност и за моите борби (безброй пъти съм ги занимавал под формата на доклади, на жалби, на открити писма, на петиции и какво ли не още!), не направиха нищичко за да покажат, че все пак им пука за това какво става в българското образование; не, те не благоволиха да си мръднат и малкия пръст и да озаптят развилнелите се охранители на статуквото от същото това образователно ведомство, доказвайки правилността на поговорката "Гарван гарвану око не вади!". Но аз нямам намерение да се откажа от борбата за едно ново образование и училище. Много активен съм в интернет, водя всекидневно свой блог, участвам в какви ли не дискусии и смея да заявя, че съм наясно с господстващите настроения, по тази причина не крия, че съм силно обезпокоен: единствено идеите са онази духовна сила, която може да вдъхнови човешките същества за да извършат тъй потребната промяна в живота, в битието си. Та моите книги са изцяло достъпни, ето тук си позволявам да Ви дам списък от линковете, чрез които можете, при 36
желание, да се запознаете с това как аз виждам ситуацията в българското образование, каква е моята философия на образованието, каква, по моето разбиране, следва да бъде не само стратегията, но и непосредствената и изразяващата се в конкретни практически стъпки тактика, с оглед промяната и реформата да бъдат осъществени този път на дело, а не само на хартия: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения) Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) VERITAS ODIUM PARIT... Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот) Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище" Изкуството да си учител Експеримент по свобода За НЕздравомислието За духовните неща с българска специфика ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?) ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР Реформа на НЕобразованието Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите. А ето тук можете да разлистите и ония иновативни учебни помагала, които съм подготвил през годините и по които работя не от вчера в своята непосредствена преподавателска практика: ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции) ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ ФИЛОСОФИЯ ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало) ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика) УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант) 37
ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират) ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата) ЕТИКА ИСТОРИЯ ПСИХОЛОГИЯ ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта) Практикум по психология Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование Ако пък случайно Ви интересуват и моите философски книги и изследвания, ето мястото в интернет, където можете да се информирате за всичко, което съм направил и написал: За студенти, ученици и всички интересуващи се Бих могъл да Ви подаря, при интерес от Ваша страна, и хартиените издания както на всички броеве на списанията ИДЕИ и HUMANUS, но и на моите книги и на учебните ми помагала. В тази връзка, уважаема госпожо Министър, искам да Ви помоля за аудиенция при Вас, моля да бъда приет, желая да Ви кажа някои важни неща непосредствено в очите и то така, че да ме разберете; ето, на тази среща и ще Ви подаря и годишнините и на списанията, и също така сбирката от мои книги и учебни помагала. Но ми се иска заедно с мен на срещата с Вас, уважаема госпожо Министър, да присъстват и да участват и следните граждани, мои приятели и образователни дейци, които са в течение и са наясно с реалната ситуация в българското образование, по тази причина те също могат да Ви кажат много важни и интересни неща: Г-н Райчо Радев, философ, бивш директор на СУ "Олимпиец" в гр. Перник; Инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя вече 16 години; Инж. Калин Христов, учител-новатор, уволнен от ПГЕЕ-Пловдив от новата директорка г-жа Ст. Анастасова, която, прочее, и мен също така ме уволни от работа като учител по философия и гражданско образование, ала съдът отмени заповедта й за уволнение, аз отново (засега, до новото й предстоящо опраскване) все още работя в ПГЕЕ-Пловдив; Инж. Иванка Асса, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив, Инж. Радомир Парпулов, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив Марин Чушков, мой бивш ученик, сега адвокат Феодор Иливанов, моят адвокат, който успя да направи нужното, спечели съдебното ми дяло, щото аз да мога да си продължа работата като учител в ПГЕЕПловдив 38
Предлагам тази наша гражданска и образователна делегация-депутация да бъде приета колкото се може по-скоро от Вас, уважаема госпожо Министър, разбира се, това е преди всичко във Ваш интерес, ние като съзнателни граждани просто искаме да Ви помогнем, Вие ако искайте се възползвайте, ако искате, недейте. От това дали ще ни приемете или не ние пък ще си направим извод за Вас, касаещ това дали наистина имате някакво намерение нещо да промените в образователната сфера, или пак се опитвате да ни баламосвате, както това е правено много пъти в предишните години, на което ние сме живи свидетели. Уважаеми г -н Президент, Вие произнесохте едно патетично слово на Националния събор на учителите в зала Арена "Армеец", но това съвсем не е достатъчно. За да стане промяната в образователната сфера, Вие сте длъжен ако трябва всеки ден да показвате, че за Вас лично истинска реформа трябва да бъде направена, а като държавен глава имате възможност да проявявате и каквито си искате инициативи, примерно, да посетите нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив и да разговаряте с учителите, с учениците, с родителите, защо, примерно, това не го сторите на 15 септември тази година?! Ето, позволявам си да Ви поканя, това е моя лична инициатива, има цял месец дотогава, бихте могъл, при желание, да осъществите такава една среща с нас (ако не е точно на 15 септември, ако примерно сте зает с по-важна работа на този ден, няма да е фатално да ни посетите и в някой друг ден!). Аз лично мисля, че ако Вие лично инициирате или поне се включите в демократичния дебат по толкова острите и горещи проблеми, които са налице в нашата конкретна образователна общност, то това ще окаже най-благотворно влияние върху него; ето, подарявам Ви тази идея: поне веднъж месечно ако не и по-често да посещавате разни училища и да се интересувате как текат дебатите по промяната в тях, започнало ли е нещо да се променя на дело – или всичко си стои в сферата на добрите пожелания и намерения. Абсолютно същото мога да Ви предложа и Вам, уважаеми г-н ПремиерМинистър, и Вие също можете да тръгнете по училища и да се включите в дебатите и в битката за реални промени в българското образование. На мен лично ми се струва, че е време да покажете, че за Вас специално сферата на образованието не е "деветата дупка на кавала", а че заема едно най-предно и приоритетно почетно място. Това ще има голямо значение, защото реалната власт в нашата страна, за зло или за добро, принадлежи на Вас, тя е във Вашите ръце. Толкова. Още много бих могъл да пиша, но спирам дотук. Защото с това свое отворено – и откровено – писмо просто исках да Ви обърна вниманието към нещо важно, по моята преценка. Ако и Вие оцените важността му, това ще е за добро, ако пък не – здраве да е. Помнете обаче следното: нещата, които трябва да станат, те пак ще станат един ден, макар и по-късно, ала без нашето (и Вашето) участие; ще се окаже, че ние просто не сме били адекватни на потребностите на времето, в което сме живели. И по тази причина сме били един вид ненужни. Или 39
дори вредни. Сполети ли го някой човек това нещо, да не говорим пък за някой политик, на него никой и нищо вече не може да му помогне. Ала Бог все пак ни праща някои знаци, които следва да разчетем правилно (примерно като това мое толкова спонтанно хрумнало ми тази сутрин и общо взето необичайно, странно писмо до Вас). Да, тия знаци ние можем да ги разчетем правилно – стига да не сме безнадеждно заспали. И стига да не сме се самозабравили – и по тази причина да сме допуснали нехайството и безразличието, за което аз Ви писах в началото на това писмо. Желая Ви всичко добро и успехи! 15 август 2016 г., Долна баня
С най-добро чувство: (подпис)
Истината вълнува човека, а не (не)човешките маси сряда, 17 август 2016 г.
Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят. Зигмунд Фройд (цитатът е от страницата на Alexandar Koshnicharov-Gibi)
40
Получих "отговор" от Министерството на здравеопазването сряда, 17 август 2016 г.
41
Отговор, в който фактически не ми се отговаря на нито един от поставените съществени въпроси. Ще мисля какво да правя. Щото д-р Шарков е подминал най-внимателно най-важния за мен проблем: затова как днешната ни система на 42
здравеопазване успя, по ходатайство и по препоръка на една властваща администраторка от сферата на образованието, да ми уреди... психично заболяване, т.е. в европейска България психиатрията и в наши дни беше използвана по сталинскобрежневски маниер и на един неудобен на властта (другояче)мислещ човек беше отмъстено по толкова грозен и противоправен начин – той просто беше обявен за "психично болен", ето този за мен е най-важният проблем. А зам.-министърът се прави на изоглавен и го подминава безпардонно! Така няма да оставя аз тези неща, те за мен не са безобидни. Отговорът на МЗ изобщо, ама изобщо не ме задоволява!
Сбърканото, дефектното българско образование има стратегическо отношение към нашата национална сигурност четвъртък, 18 август 2016 г.
Stoyan Mihalev каза: Ген. Румен Радев е поредното доказателство, че има дълбок пробив в националната ни сигурност. Ако българската армия е превзета от подобни компрометирани кремълски генерали, за националната ни сигурност ще е найдобре БСП и АБВ да ги издигнат всичките за някакви изборни длъжности – за да може да си подадат оставките от заеманите длъжности.
43
Кратък мой коментар: Изцяло споделям! Така е. И трябва да се прави нещо за да се променят нещата. Между другото, в сферата на образованието нещата не са подобри. Ако армията ни се владее от кремълски генерали, то в образованието властват чиновници с изцяло социалистически разбирания за образование и отношение към младите. 10 ноември 1989 г. в българското образование още не е дошъл! Правете си сметка това пък какви поражения на нацията нанася! Дефектен се оказва целият й човешки потенциал – с изключение на тези, които системата не е могла да прекърши... това също има отношение към нашата национална сигурност. Стратегическо отношение има това, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Проблем за осмисляне: дали хартиените издания и списания наистина не са си отживели времето? петък, 19 август 2016 г.
Получих следното писмо от г-жа Добринка Алексова, ръководителката на "Доби прес", фирмата, която години наред разпространяваше из страната философското списание ИДЕИ; ето нейното запитване, а по-долу можете да прочетете моя отговор до нея; публикувам тия неща тук защото може и някой друг да се заин44
тересува, а в тях става дума за ситуацията около издаването на списанията ИДЕИ и HUMANUS и тяхното бъдеще най-вече: Здравейте г-н Грънчаров, Правилно ли съм разбрала, че има излязъл брой на сп. Идеи за 2016 г.? Ако има такъв бих искала да получа 1 брой. За 2017 година предвиждате ли да го издавате? Ако го издавате да го включим в каталога за абонамент? Поздрави! Здравейте, уважаема госпожо Алексова,
Да, за 2016 г. има един брой, който вече е излязъл – и аз тия дни ще Ви изпратя един екземпляр за да го видите. Сега подготвям втори брой, до края на годината трябва да излязат и трите броя, живот и здраве да е само! За 2017 г., 45
стига да е живот и здраве, смятаме да продължим издаването на списанието, но понеже нямам гаранция, че това ще стане (истината е, че ако нещо се случи с мен, нещо здравословно, няма кой друг да продължи издаването на списание ИДЕИ), по тази причина не смея да обявя абонамент, страх ме е списанието да не спре да излиза и да подведем абонатите. От друга страна ми се иска да не лишаваме абонатите от възможността да го притежават, особено тези, които са го получавали вече толкова (8 станаха от създаването му) години. Такава е ситуацията със списание ИДЕИ. Впрочем, издавам и едно друго списание, за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то се нарича HUMANUS, излиза трета година; за него съм по-голям оптимист относно бъдещето му, но до този момент пак по същите причини не смея да обявя абонамент и за него. Истината е, че с малки изключения не намерих подкрепа за тия своя инициативи, не зная защо става така, вероятно причината е в мен, вероятно допускам някаква грешка, но е факт, че стана точно така. Без мен и двете списания ще загинат. Няма кой друг да ги продължи. За жалост, така е. За мен това е много неприятно нещо. Опитвах да привлека млади хора, автори и пр., правих каквото ми е по силите да ги вдъхновя, но нищо особено не постигнах в тази посока. Не възникна общност, която да се ангажира с издаването им. Дали причината е българският манталитет, дали е нещо друго, не зная, чудя се, мисля обаче по тези въпроси. А може би причината е, че хартиените издания и списания са си отживели времето? Не знам, интересно ми е да разбера Вие какво мислите по този въпрос, ако имате време да ми отговорите, ще ми бъде интересно да разбера Вашата позиция, Вашето разбиране. Всичко добро Ви желая! Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров 1 коментар: Анонимен каза: Здравейте г-н Грънчаров, Причините са комплексни, въпреки че напоследък се наблюдава засилен интерес към специализирани издания. За съжаление българският пазар е малък, пък и ние не научихме младите хора да четат – това лека полека се променя, но процесите трудно се връщат. Моето предложение е все пак да включим двете издания в каталога, защото ако не ги включим със сигурност няма да направим нищо, а така поне ще опитаме. Дайте ми цени и брой книжки за HUMANUS. (Д.А.)
46
Какво ни пречи заедно да направим едно добро дело, а?! петък, 19 август 2016 г.
47
Забележка: Ако някой от вас желае библиотеката в неговия град (село или дори училище) да получи по екземпляр от тия книжки, моля да се обади на имейла ми.
48
Из историята на моите "лични борби" за справедливост, законност и демокрация неделя, 21 август 2016 г.
Фейсбук ми припомня нещо, което се е случило точно преди три години, на този ден, ето какво е то (както тогава съм го представил): Ангел Грънчаров, 21 август 2013 г. · Plovdiv, Plovdiv Province: Днес, току-що, преди малко всъщност, получих в писмен вид Решение на Районен съд в Пловдив, според което аз печеля делото срещу моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, т.е. съдът отменя като незаконосъобразна нейната заповед за налагането на моя милост на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! Спечелих делото съвсем сам, без адвокат, ето, не мога да повярвам, че моята философскопсихологическа по същество (а не правна и юридическа) аргументация е била приета от уважаемия Съд, а увъртанията и уловките на адвоката на ответницата бяха отхвърлени; при това директорката не се посвени да постави в крайно неудобно положение секретарката на училището, призовавайки я да свидетелства срещу мен, но ето, оказа се, че справедливостта в крайна сметка възтържествува, истината победи! 49
Днес е един хубав ден за българското правосъдие, и с това – за българската демокрация! Да, спечелил съм тогава делото на ниво Районен съд, но след това ми се наложи да го водя същото това дело и на ниво Окръжен съд, и дори на ниво Върховен Касационен съд – и спечелих сам и тия две дела, в крайна сметка, въпреки обжалванията, съдът отмени въпросната заповед на директорката! Това е станало преди три години, а след това какви епични истории и борби се случиха?! Читателите на този блог знаят, борбата ми за ново образование не е пресекнала нито ден! Благодаря на добрия Бог, че ми дава сили още да продължавам, да не съм се отказал поради безсилие! А тази есен ще се разрази решаващият, най-тежкият етап на водената от мен "лична борба" (нарочно се изразявам така, щото наскоро с изумление научих, че една синдикалистка точно така определи случващото се, това били "лични борби" на Грънчаров срещу... директорката, представяте ли си, излиза, че на някои хора наистина не е по силите да схванат верния смисъл на нещата, бидейки прости наблюдатели (сеирджии), по нашата типична българска позиция, на случващото се пред очите им!). Живот и здраве да е само, а това, което съзнанието ми за дълг ме принуждава да направя, аз ще го сторя, няма да покажа мекушавост или малодушие, не, това от мен не искайте! Щото ако стана малодушен, аз тогава няма да бъда себе си – и ще изменя на призванието си...
Злобни обикновено са некадърниците – и мързеливите, инертните, ония, които не са развили своя човешки потенциал
Злобата е най-големият комплекс за малоценност! Оноре дьо Балзак (Цитиран от Alexandar Koshnicharov-Gibi)
50
Работата се върши от онези, които не са станали началници, а пък началниците не правят друго освен да вредят и да пречат неделя, 21 август 2016 г. Принципът на Питър: За всяка работа съществува човек, който не може да я върши. И точно той успява да заеме тази длъжност Некомпетентните действия на правителства, на политически лидери, на шефове на агенции и други институции с йерархично управление, имат обяснение: при кариерното израстване човек преминава от позиция, за която е имал компетенции и знания, до нива, за които се изискват различни качества. С встъпването си в новата длъжност, човек автоматично пренася поведенческия си модел от предходната длъжност често крайно неподходяща за новото му амплоа. Принципът на Питър: За всяка работа на света съществува човек, който не може да я върши. И точно този човек успява да достигне и да остане на тази длъжност. Откъс от знаменитата книга на проф. д-р Лоурънс Питър “ПРИНЦИПЪТ НА ПИТЪР” Когато бях малък, ме учеха, че хората над мен си знаят работата. Казваше ми се: “Питър, колкото повече учиш, толкова повече ще сполучиш.” Аз учих прилежно, завърших университета и навлязох в живота, здраво вярвайки в тези принципни положения и здраво стискайки в ръка дипломата си за учител. През първите си учителски години бях доста изненадан, когато установих, че много от моите колеги – учители, директори, инспектори и настоятели – не осъзнават професионалната си отговорност и са некомпетентни в работата си. Като пример: главната грижа на моя директор беше да се грижи щорите на прозорците да бъдат в една линия, да няма шум по стаите и по розовите лехи да не се отпечата нито една ученическа пета. Главната грижа на инспекторите беше да няма засегнати и обидени групи и всичките им отчети да бъдат предавани навреме. По всичко личеше, че образованието на децата е последната грижа на училищната администрация. Отначало вярвах, че това е специфична слабост на училището, в което преподавах, и поисках да се преместя в друга провинция. Попълних старателно и изпратих необходимите документи. Няколко седмици по-късно обаче молбата с всичките ми документи беше върната! Не, нямаше никаква грешка, всичко беше попълнено както трябва; официалният печат от отдела свидетелстваше, че те са били надлежно получени. Придружителното писмо гласеше: “Новите правила не позволяват Департаментът по образованието да приеме тези документи, ако не са изпратени по пощата като препоръчана пратка, за да се гарантира доставянето им. Моля, изпратете документите си по този начин.” 51
Започнах да подозирам, че не само местната училищна система има монопол върху некомпетентността. И като продължавах да се оглеждам, разбрах, че всяка организация притежава значителен брой хора, които не могат да си вършат работата. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Господи, прости им: те така се самозабравиха, че вече съвсем открито ни правят на идиоти! вторник, 23 август 2016 г.
Минко Танев в компанията на Александра Михайлова каза: Меглена Кунева подкрепя екипа си, който отговаря за обществените поръчки в МОН. На въпрос към главния секретар на МОН защо е подписал обществената поръчка (тая за запалките – мое уточнение), той отговаря: "Защото на момента не съм го осъзнал това, не съм забелязал – не съм го осъзнал." Следващият въпрос на Александра Михалова вече матира клетия чиновник: "Не сте ли чели това, което подписвате?" Той: "Чел съм го, но не съм осъзнал цялото възприемане на това нещо, просто преценка" 1, 2, 3... туш! :-) Кратък мой коментар: "Господи, прости им: те не съзнават какво правят!". Така ли да възкликнем, с коя ръка вече да се кръстим, човек не знае как да реагира: значи не съзнавал, че прави нещо нередно?! Каква невинност, той се представя, че е нещо като невинно дете, предполагам?! В образователната сфера обаче сякаш 52
прекалено много са тия администратори, които се правят на ударени досущ по същия начин. Аз, например, зная още един фрапантен пример в тази посока: директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която дръзна да постави в писмен вид, в официален документ... психиатрична диагноза на един крайно неприятен й учител по философия, позволяващ си да я критикува публично, пред съда издигна удивителната теза, че, видите ли, тя не била съзнавала, че е направила нещо, което е обидно, не била съзнавала, че клевети жертвата си, че петни името й, че накърнява достойнството й! Та така, значи, не съзнавал тоз другар от МОН, че прави нещо нередно – като подписал искането за обществена поръчка за ония рекламни запалки и каквото там още беше! Бравос, хубаво оправдание си е намерил, а какво ще отвърне на логичния въпрос: а като не съзнава толкова простички неща, като няма ресурс да осъзнае какво сам прави, в такъв случай що дири на отговорния пост, който заема?! На този въпрос, интересно ми е, що ли ще отговори тоз тъй чист и невинен човечец?! Апропо, а г-жа министърката съзнава ли какво прави като си позволява да ни убеждава, че изцяло вярва на "довода" на подчинения й администратор, тя пък съзнава ли ний какво си мислим за нея след като тъй безцеремонно дръзва да ни покаже, че ни мисли за чак толкова глупави – щом се надява да й поверваме, че не разбираме как нагло ни будалка?!
Ако либералното възпитание се е провалило, то "какво да правим ний с гайдите" – след като нашето възпитание е съвсем нелиберално?! сряда, 24 август 2016 г.
53
В шведската версия на книгата му "Как децата взеха властта", на корицата е малкият му син – надянал оранжева светоотразителна жилетка и каска и здраво стегнат с автомобилен колан. В ръката си стиска меченце. Из: Как отглеждаме неблагодарници: Провалът на либералното възпитание А когато остареем и грохнем, те ни захвърлят в старчески домове
Интервю с Давид Еберхард, шведски психиатър ... Чудите се защо либералното възпитание е пълен провал? Защото родителите вече не се държат като отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си. Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат. Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари – също като децата си. В днешно време цялото ни общество се състои от едни тинейджъри... ... Виждаме много млади хора, които са разочаровани от живота – очакванията им са твърде високи и животът им се струва твърде тежък. Това се проявява чрез душевни смущения на безпокойство и прояви на самоунищожение, които бележат впечатляващ ръст в Швеция... ... - А демократичната семейна структура? Еберхард: Не мисля, че изобщо трябва да има такава. Отношенията между възрастни и деца винаги са асиметрични. Това са отношения между учител и ученик. Единият учи – другият слуша. Родителите имат по-богат опит, затова могат по-правилно да оценяват обстоятелствата, имат повече знания. Затова правилата са тяхна грижа. Разбира се, човек трябва да изслушва децата си, но в Швеция нещата стигнаха твърде далеч. Стига се дотам те да решават всичко в семействата. А всъщност, най-важното на което трябва да научим децата си е как да се справят с трудностите... 54
... Проблемът се отнася до хилядите морализатори и възпитателни експерти. Те се опитват да казват на родителите как е правилно или неправилно да се държат, какво да правят и какво да не правят. Търсейки ориентири по пътя, родителите възпитават в идеологии, от които после никак не е лесно да се избавят и пращат децата си в света на големите илюзии... ... Много родители действат противоречиво, без изобщо да мислят за това. Ние лошо подготвяме децата си за живота им като възрастни, заблуждаваме ги, че с тях никога няма да се случи нищо лошо, че ние винаги ще сме до тях и ще им помагаме, че те са пъпа на Земята. В психиатричната ми клиника се срещам с млади хора, които са дошли, защото някой ги е изоставил или кучето им е умряло. Те имат огромни затруднения да се справят и преживеят обичайни неприятности. Родителите искат медицинско обяснение за своята безпомощност. Диагнозата Синдром на дефицита на внимание с хиперактивност, те приемат с облекчение, защото са получили обяснение за поведението на децата си, и вече могат да спрат да винят себе си. Родителите са изумени, че децата им са толкова уморени, раздразнителни, хиперактивни, но никога не им идва на ум, че могат да ги накарат да си легнат по-рано или им забранят гледането на телевизия и безпаметното висене пред компютъра... ... От друга е училището. Авторитетът на нашите учители е нищожен. Децата не считат за необходимо изобщо да ги слушат, така, както не слушат и собствените си родители. Затова и резултатите в образованието са плачевни. Според изследване на Pisa, шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм. Но самочувствието им е огромно! Типично за деца, постоянно намиращи се в центъра на грижите и вниманието... ... Да се фокусираш единствено върху децата си – не е най-добрия възпитателен метод. Ако беше така, децата ни щяха да ни обичат повече, отколкото къде и да било по света. А това не е така. Когато остареем и грохнем, те ни дават в старчески домове. В останалите страни, семействата живеят заедно, защото родителите, макар и престарели, все още са ценени и обичани. Виж и тази публикация: Как отглеждаме неблагодарници – Провалът на либералното възпитание Шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм Виж и това: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите, където съм написал следния"КРАТЪК" МОЙ КОМЕНТАР (писан е през миналата година; тогава не е имало никакви коментари, а сега дали ще има?): Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, 55
изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители – и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че по-добре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю? Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа – поне в отношението на родителите към техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици", но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това, което сме пожертвали? Многото свобода е вредна, така ли? А свобода ли е контролираната свобода, "свободата наужким", уж да си свободен, ама един вид пак да си "под похлупак"? Могат ли родителите, оставяйки децата си свободни, все пак да влияят по един по-фин, деликатен начин върху решенията им – насочвайки ги във "вярната посока"? Прочее, кой е този, който ще реши кое е правилното и кое е неправилното след като тук става въпрос за техния, на нашите деца, живот? Можете ли да поемете тази отговорност да се разпореждате с техния живот? Как така – и на какво основание? Кой ви дава право да искате, да се стремите към такава една власт над чуждия живот, към живот, който не ви принадлежи? А каква и ситуацията у нас, щото дотук разсъждавам по принцип. Ами у нас децата уж са свободни, ала това е само привидност: как да могат да са свободни в едно общество, за което като цяло свободата е непроницаема загадка, е една тайна - пък и е нещо крайно нежелано? Или, по-вярно казано, общо взето е нещо непреживяно и непочувствано дори от родителите. Ако самите родители не разбират що е свобода, не обичат свободата, не умеят да живеят свободно, нямат подобаващото съзнание на един свободен и отговорен човек, то тогава какво ли възпитание ще осигурят те на своите деца? Ами... никакво, възпитанието, което ще 56
им осигурят, ще бъде никакво, т.е. "ни рак, ни риба". Децата трябва да преживеят на основата на своя жизнен опит тайнството, наречено свобода, трябва да се направи така, че в живота си да я почувстват, което е предпоставка не само да разберат що е това свобода, ами дори и да я обикнат. Децата трябва да бъдат поставени в жизнена ситуация, в която да може да се роди тяхното лично и автентично съзнание за свобода. Тоест да се породи убеждението им, че без свобода животът за човека просто не си струва усилието. Да, обаче как да се случи това в едно общество, в което свободата се възприема масово като нещо най-страшно и опасно – от което децата следва да бъдат овардени – от което децата трябва да бъдат лишени? В училище нашите деца са подложени на такова едно отношение, че да привикнат не към свободата, а към противоположното на нея, именно към диктата, тиранията. В училище нашите деца няма да разберат що е това свобода, нашата училищна система е такава, че децата следва да станат нещо като роботчета, които са привикнали да правят едно-единствено нещо: да изпълняват заповеди и команди. Никой не оставя децата ни в училище да вземат свободни и отговорни решения, системата на образование и възпитание у нас е откровено свободоненавистническа. Който иска да съхрани свободата и достойнството си в тази система, независимо дали е учител или ученик, ще си има много главоболия. Той ще бъде обявен за "черна овца" и ще бъде репресиран всеки ден. Докато или бъде пречупен и забрави за свободата, или пък бъде смачкан сякаш е червей. Е, децата имат у нас този избор: да станат конформисти или пък да станат бунтари. Втората възможност е съвсем рядка, малцина ще се възползват от нея в нашите родни условия. Ясно защо, вие разбирате защо това е така, нали? Е, училището у нас произвежда нагаждачи, фабрикува конформисти. Произвежда ги в огромни количества. Произвежда и фабрикува в колосални количества един дефектен по начало човешки матр`ьял, ако мога да използвам любимата дума на непрежалимия другар Тодор Живков и на неговия най-близък възпитаник, нашият днешен любим премиер. От този именно дефектен човешки матр`ьял, понеже изначално е чужд на свободата, могат да се очакват какви ли не зулуми, ексцесии, трагедии; младите, непознаващи свободата, са хем нихилисти, хем същински волунтаристи, те са способни именно на всичко. Те, примерно, са способни, вероятно неясно защо, ейтака, без смисъл, да тормозят, да пребият до смърт 3-годишно дете, чиято майка им се е доверила да се грижат за него; вчера писах повече по този случай, виж: Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Такъв един дефектен продукт на изцяло сбърканата и порочна система е способен, примерно, да се напие като казак, след това да се качи в леката си кола, подарена му от таткото-идиот, по-нататък абсолютно малоумните му другари-връстници, без да се замислят, ще се качат в колата с него, след това като подпали колата той ще се прави, разбира се, на "голем пич", ще кара като обезумял – докато шибне колата със страшна сила в някое дърво или в някой 57
крайпътен стълб, та да избие всички. Или, примерно, да помете и размаже групичка младежи, вървящи във великденската нощ по тротоара – понеже са се запътили към черквата. На всичко, повтарям, е способен такъв един дефектен из основи човешки матр`ьял, за който свободата е нещо неизвестно, е пълна непонятност. Сега разбирате ли защо нашата тъй антилиберална образователно-възпитателна система е хем противочовешка, хем също така е и толкова опасна за обществото, че вече се е превърнала в същинска заплаха за националната ни сигурност? Способен да прави каквото му скимне не е младежът, който е бил оставен на "пълния произвол" на тъй нежеланата у нас свобода; не, няма такова нещо, да ме извинява ученият шведски психиатър, дето е написал тази своя антилиберална книга. Способен на пълен произвол е оня, който изобщо не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал – той именно е способен на абсолютно всичко. Точно такива са най-горещите привърженици на формулата на Достоевски, която съдържа същината на пълния нихилист: "Все дозволено!", да, "Всичко е позволено!", казано на български, е девизът на всички, които не знаят що е свобода, противно на това, което обикновено се мисли по този въпрос. Не от свобода се стига да въпросната "слободия", а от нейния пълен дефицит, заради лишеността от свобода се стига до пълния произвол, до анархията, до онова, което ний, философите, наричаме волунтаризъм. Волунтаристът е именно оня, който не зачита никакъв закон, а до такова едно поведение се стига когато човек никога не е усетил и разбрал що е това свобода. Свободата не е вредна, както се смята у нас, тя на лошо няма да научи хората, на лошо ще ги научи несвободата. Думата "свободия" е най-тъпата дума в българския език - щото тъкмо слободията няма нищо общо със свободата. Слободията е именно произволът, на който е способен оня, които изобщо не знае що е свобода. Защото ако поне малко знаеше що е свобода, той никога нямаше да си позволи да прави каквото му скимне. Без свобода няма отговорност, без свобода няма нищо – без свобода всичко се обезсмисля. Това нещо само у нас, в България – не го знаем, а пък дори и да го знаем, не го признаваме. Пардон, грешка: и в Русия изобщо не знаят това. Там живеят хората, които са открити врагове на свободата – и у нас е пълно с такива. Затова именно и сме толкова прокопсали де, но това вече е отделна тема. Спирам дотук. Няма що, "кратък коментар" написах, личи си! Дали да не го сложа този "кратък коментар" като отделен постинг? Най-вероятно така ще направя. Темата, която подех, е голяма, тъй че донякъде съм извинен за дългия си коментар. Още много може да се каже по тази безкрайна практически тема. Аз много се замислям дали да не посветя на тази тема и днешното излъчване на своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Най-вероятно тази ще бъде темата, ще видим, щото пък там поехме по друг път, там реших да проведа една поредица от предавания, свързани с душевния живот на човека, една поредица от психологически теми. И стигнахме до темата за чувствата. (Миналият път говорихме за разсъдъка, за мисленето, за съзнанието.) Та ще видим де, може временно да прекъснем онази поредица за да вмъкнем темата за възпитанието. Въпросът Как 58
възпитаваме децата си? е един важен въпрос, който може и трябва да се поставя много често – и то най-настойчиво. Ще видим, те нещата са свързани, тъй че не ми пречи да избера която си искам тема. В това предаване ми е дадена пълна свобода, никой не ми се меси коя да бъде темата или какво да правя. Всичко сам решавам. Превъзходно нещо е свободата, от мен да го знаете! Превъзходно и при това е най-сладкото нещо, както добавя лудият дон Кихот де ла Манча. Тия обаче, дето се плашат толкова от свободата, са в голямо заблуждение. (Те именно поставят... салама над свободата – ако мога да използвам онази трогателна реклама на тъй драгите на българското сърце салами!) А системата на образование и възпитание у нас, която е основана на принципа на тоталното игнориране на свободата, т.е. на принципа на свободоненавистничеството, другояче казано, на отдадеността на робуването, произвола и на тиранията, наистина е същинска заплаха за националната ни сигурност. Аз това нещо ще го повтарям докато колкото се може повече хора не го разберат. Ето, с това и ще завърша и днес. Без свобода няма как да се роди човешката личност, отречем ли свободата, тогава значи че сме погубили личността у себе си. Просто е. Бъдете личности, бъдете свободни, не харизвайте никому свободата си – този е моят съвет към вас, и млади, и стари, към всички! Чао и до скоро!
Има Върховен справедлив и правдолюбив съдия, който всичко вижда и всекиму ще отмери според заслугите четвъртък, 25 август 2016 г. Държа да кажа нещо принципно и по тази причина толкова по-важно, моля да не се разбира в прекия и непосредствен контекст на нечия конкретна смърт: Даже на този свят има висша справедливост и всеки в крайна сметка си получава заслуженото; ако си бил мерзавец, примерно ако си допуснал да станеш медийно мекере за мръсни поръчки, е, може и да си печелил каквито искаш временни облаги, но в крайна сметка, като генерална рекапитулация, ще си платиш за мерзавщините – заради подлостите, които си извършил, тук никакво мърдане няма! Може да се забави възмездието, но няма да се забрави никога. Тия, които са безскрупулни, които са се самозабравили, които са склонни да правят каквито си искате мерзавщини нека знаят това в един принципен план: има Върховен справедлив и безкрайно добър съдия, който всичко вижда и на това основание всекиму ще отмери според заслугите, Него точно съвсем не можеш да излъжеш! Малко се иска за да изживеем живота си на този свят достойно, е, вярно, ще имаме леки неудобства и главоболия, но затова пък няма да направим кардиналната грешка: да си заслужим едно сурово възмездие. Дали на този свят ще си получим възмездието, дали на онзи, това вече не е интересно толкова. Но че има възмездие – има, не може да няма. И това е справедливо и неотвратимо, тук никакви сделки не можеш да направиш, няма как и да 59
подкупиш съдията и да си уредиш прошка. (Ако почнеш да се каеш, ала фалшиво, неискрено, Съдията няма да ти се върже, много трудно е точно Него да прецакаш или пък да подкупиш!) И ще си платиш за всичко по твърда тарифа! Добре е да знаем това нещо още приживе. И да внимаваме да живеем според него. Няма да загубим от това, а, напротив, много ще спечелим.
Пиша това, защото у нас, за жалост, склонността към правене на мерзавщини, аморализмът, безскрупулността, наглостта и прочие са твърде много разпространени. Дотам сме стигнали, че най-големи мерзавци ги смятаме за "високонравствени", възприемаме ги като "нравствен пример" или дори ги смятаме за "морални стожери", което е чисто и просто извратено (чувал съм, че в някои очи дори Дърева изглежда едва ли не като... светица!). У нас много се лъже, стигнало се е дотам, че лъжата приемаме за истина, а истината – за лъжа; доброто – за зло, злото – за добро (погледнете Гоцэ Первановый, он не страда от никаква морална скрупул!). Та затова ви пиша тия морални "лигавщини", белким някому почне за просветва как стоят всъщност нещата. Време е повече хора да се замислят за спасяването на душите си – и да престанат да се лакомят само за материалното, 60
време е тиранията на материалното върху душите ни да бъде сломена. Който постигне тази най-съкровена свобода – ще се спаси, останалите, казахме, неотвратимо ще си платят за мерзостите! Това исках да ви кажа. Хубав ден ви желая! Да благодарим на Бога, че благоволи да ни даде и този ден – и че има милостта да ни опази!
Който лъже, че подтиква хората към размисъл, него го обичат, но който наистина го прави, него го ненавиждат четвъртък, 25 август 2016 г.
Из: Олдъс Хъксли – Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки ● Литературно или научно, либерално или специализирано, цялото ни образование е предимно вербално и за това не успява да постигне целите си. Вместо да превръща децата ни в напълно развити хора, то произвежда студенти по природни науки, които изобщо не познават Природата като първичен факт на опита, натриса на света студенти по хуманитаристика, които не знаят нищо за хуманността, била тя тяхна или чужда. (из „Дверите на възприятието“, с.60)
61
● Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно – биха проникнали през всякакво препятствие. (Из романа „Прекрасният нов свят“) ● Опитът учи само способния да се учи. ● Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който наистина го прави, него го ненавиждат. ● Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната армия от управници ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство. В сегашните тоталитарни държави задачата да бъдат накарани хората да заобичат своето робство е възложена на министерствата на пропагандата, на вестникарите и на учителите. Техните методи обаче са все още груби и ненаучни. ● Най-забележителните успехи на пропагандата са постигнати не посредством извършването на нещо, а посредством въздържането от това извършване. Истината е велика, но още по-велико от практическа гледна точка е премълчаването на истината. ● Със сигурността обаче много бързо се свиква. Постигането й е просто привидна, външна революция. Любовта към робството не може да се породи другояче освен в резултат на дълбока, индивидуална революция в човешките умове и сърца. ● Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор (освен ако не са му необходими пушечно месо или семейства, с които да колонизира незаселени или новозавоювани територии) ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба. (Прочетете ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Телевизията обслужва робството на човека, тиранията: гледайки телевизия ще успеете да затъпеете тотално! четвъртък, 25 август 2016 г. Аз лично използвам гледането на телевизия като най-ефективно... сънотворно! Лягам на дивана пред телевизора за да си почина от работа (на компютъра) и понеже в главата ми се въртят какви ли не мисли, от които ако не се избавя, няма как да заспя, то тази задача превъзходно изпълнява именно телевизията: тя умее да изгони всякаква мисъл от съзнанието на човека. Особено тази функция за притъпяване на съзнанието и мисълта я умее телевизионната реклама.
62
И тъй – за няколко минути от моето съзнание телевизията успява да прогони всякаква мисъл и аз започвам да се унасям в блажен сън. Даже "новините" по нашите телевизии са така подбрани, че тяхната скучност да приспива съзнанията. Не знам какво щях да правя ако нямах телевизия; не знам тогава какво щеше да ме приспива така успешно, така ефективно!
И тъй: гледайте много телевизия, така хем ще затъпеете, хем ще се отспите! Пардон, на ония, на които телевизията действа сънотворно, те ще се спасят от затъпяване, а ще затъпеят само ония, които тя не може да приспи... Една важна добавка. Няколко важни извода. Отклонявайки младите от гледането на телевизия, интернет ги спасява, по тази логика, и от затъпяване! Неслучайно интернет е свобода, докато телевизията обслужва робството на човека. (Проклетите американци, подарявайки на човечеството интернет, го спасиха за кой ли път от тиранията!) А телевизията обслужва тиранията. Факт. По тази причина телевизията и телевизионерите са най-уважаваните у нас. Ние неслучайно сме прочута робска страна. Антон Хекимян и Бареков са вашите пророци. Благодарение на такива като Кеворкян още сте роби... роби на ченгетата, на мафията, в крайна сметка на Кремъл.
63
Мое подмазване спрямо властта: с цел да омилостивя властниците за мои предишни прегрешения – и да се спася от ново опраскване! четвъртък, 25 август 2016 г.
ОЩЕ СНИМКИ тук: Фотогалерия: Бойко Борисов в действие срещу ЦСКА 1948 и също Видео: Как се бие премиерска дузпа – докато не влезе Кратък мой коментар: Гоце обичаше да ловува, да отстрелва диви животни (архари, вълци и пр.), Боко обича да играе футболни мачлета. Все народни хора са ни те, да са ни живи и здрави! Хем се грижат народа е да е сит, доволен и кротък, хем му осигуряват сеирища, шоу, зрелища. Абе – пълно обслужване, дека се вика. Да са ни живи и здрави – да повторя още веднъж... Белким това мое подмазване спрямо властта да омилостиви властниците за мои разни прегрешения, та тази есен да не ме опраскат; щото напоследък таман кажа нещо неугодно за властта и мигновено ме опраскат, системата за опраскване на неудобните у нас е перфектна, почти колкото системата за печелене на каквито и да било избори. Или почти колкото е перфектна и системата за награждаване и устройване на хубави служби на "нашите хора", тази важна система също работи безупречно. Абе у нас системите са ни в цветущо състояние, да си ни живи и здрави сички системи – наред с техните лидери, водачи и оправячи на нацията ни!
64
Ех, мечти, мечти! петък, 26 август 2016 г.
Поради недоброто здравословно състояние на възрастната ми майка, която живее в гр. Долна баня, съм принуден да опитам да си намеря работа по-близо до нея; оказа се, че има обявено място за учител по философия в съседния град Костенец, ето, по тази причина днес подготвих документите за кандидатстване за това работно място и дори написах следното заявление, което трябва да внеса в канцеларията на училището в близките дни: До г-н (г-жа) Директора на СОУ "Свети Климент Охридски" гр. Костенец ЗАЯВЛЕНИЕ
От Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Долна баня, ул. ..., тел.: 0878-269-488, имейл: angeligdb от abv.bg
Господин (госпожо) Директор, Моля да бъда назначен на обявената вакантна длъжност Учител по философия в повереното Ви училище: 65
Прилагам изискващите се документи: 1. Автобиография; 2. Диплома за завършено образование; 3. Удостоверение за стажа (Ксерокопие на трудовата книжка) 4. Свидетелство за Първи клас-квалификация (копие) 5. Удостоверение, че лицето не се води на диспансерен отчет за психично заболяване Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена. С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Гр. Костенец Постскриптум: Възнамерявам обаче, ако евентуално ме вземат на работа в Костенец, да си запазя работата в Пловдив, в ПГЕЕ – като изляза в неплатен (служебен) отпуск оттам. Та значи нищо чудно училището в Костенец да има щастието да ме използва в тия усилни реформаторски за българското образование месеци, които предстоят. ПГЕЕ-Пловдив пък ще ме загуби за това нещо, но пък там – пардон, за малко да забравя! – тамошното ръководство не се нуждае изобщо от реформатори и иновативно мислещи хора като мен: щото, по неговата представа, училището отдавна се било цялостно реформирало и иновирало даже! Та значи нищо чудно животът да ни поднесе този рядък шанс всички да сме доволни – и най-вече съвсем внезапно да настъпи тъй дълго желаното от ръководството на ПГЕЕ-Пловдив щастие – Ангел Грънчаров да го няма там вече! :) Ех, мечти, мечти!
Давате ли си сметка в какво жалко и унизително положение сме стигнали с тия телефони? събота, 27 август 2016 г. Питам се: мобилните телефони, които носим постоянно със себе си, спомагат ли за подсилване на свободата на човека – или я ограничават? Как мислите по този въпрос? Спомняте ли си времето, в което живеехме без да мъкнем постоянно телефон в джоба си – тогава по-свободни ли бяхме? Щото тогава не можеше и Сулю, и Пулю като си излезнал на разходка, примерно, да ти звъни и да ти нарушава хода на мислите? А сега може. Сега съм на 24-часово разположение на този същия Сулю и Пулю. И на стрина им Гюрга съм на разположение. Какво стана в такъв случай със свободата ми?! Е, аз често се правя на ударен и не отговарям на някои неприятни позвънявания, пък после се 66
оправдавам, че съм си бил уж забравил телефона, или пък не съм го чул, или пък "батерията му е била най-вероятно паднала", и вие сигурно прибягвате до тези недостойни номерца, какво те обаче ви показват, давате ли си сметка поне за това?
Ето, не съм свободен, примерно, да реша да си оставя телефона в къщи, страх ме е, че нещо важно може да се случи в това време и аз да пропусна някакъв съдбовно важен разговор. Щом съм станал толкова зависим от тази джаджа, значи свободата ми, предполагам, е отишла на кино?! Вие лично умеете ли да се освобождавате понякога от тиранията на устройствата, които постоянно мъкнете в джоба си? Или сте се отдали всецяло на тази тяхна тирания? Разполагате ли със себе си, т.е. със своето време вече или това стана илюзия, телефонът ви се разпорежда с вашия живот и време, т.е. другите се разпореждат с тях – щото зад телефона стои... мутричката на другите, на вездесъщите други? А нали знаете ето тази мисъл на Сартр: "Адът – това са другите!"? Е, какво излиза, ний благодарение на тия мобилни устройства, към които сме прикрепени, мъкнем тия същите, именно другите, със себе си постоянно, нали така излиза?! И какво в такъв случай стана със свободата ни? Само аз ли съм обезпокоен от случващото се? Имам само един приятел, което е толкова старомоден, че не ползва мобилен телефон. Станал е за смях по тази причина сред приятелите си. Даже и аз съм му се ядосвал, че няма телефон и когато се наложи да го питам за нещо, не мога да му звънна. А пък в други моменти му завиждам. Той успява да остане насаме със себе си през огромната част от времето. Той не мъкне тежкия товар на другите постоянно със себе си. Той има силата да избяга от ада на другите. А ний давате ли си сметка в какво жалко положение сме стигнали с тия телефони? 67
Просто ви предизвиквам към размисъл и разговор по тази тема, ако обичате, кажете какво мислите. Ако нищо не мислите и ми се подигравате че се занимавам с толкова маловажни въпроси, блазе ви! Но тогава давате ли си сметка какво се е случило с вас самите?!
Някои учители няма да се преустройваме едва сега, ние отдавна сме се променили – и сме работили за осъвременяване и демократизиране на образованието неделя, 28 август 2016 г.
Току-що изпратих следното писмо до сайта УЧИТЕЛИ.БГ, съдържащо някои мои предложения: Здравейте, колеги! Изпращам ви последните две свои книги, които са свързани с реформата на образователната система, в този смисъл мисля, че могат да бъдат полезни на учителите, пък и не само на тях. Ето връзки към онлайн-изданията на тия книги: "Реформа на НЕобразованието" (с подзаглавие "Проект за незабавна промяна на гибелното статукво") Промяната в образованието (С подзаглавие "Как се прави иновативно – демократично – училище?") 68
Прочее, ето на този адрес – в моя образователен блог – можете да намерите и други мои книги по тия проблеми, както и мои иновативни учебни помагала, аз преподавам философия и гражданско образование в едно пловдивско училище. Мисля, че няма да е грехота да представите пред колегията това, което съм правил през годините, щото има учители като мен, които няма да се преустройваме едва сега, по заповед отгоре, ние отдавна, по своя лична инициатива, сме се променяли и години наред сме работили по посока на осъвременяване, либерализиране и демократизиране на българското образование. С най-добри чувства: Ангел Грънчаров
Ако ние дезертираме, кой друг ще свърши най-важната работа? неделя, 28 август 2016 г.
Ето какво написах на един мой приятел, провокиран най-вече от следния откъс от негово писмо (с този човек си пишем почти всеки ден цяло лято): ... Гнусна работа! Забелязвам, че мои умни френдове се отдръпват от участие във ФБ, лайкват тук-там по нещо, но иначе се затварят в личния си живот. То когато всички викат..., най-добре е човек да замълчи! ... Да не мислиш, че "институцията" на платените тролове, пък и на полезните идиоти ще ни отмине? Щом в Питер има цяло ведомство, създадено с цел да трови Мрежата, да контролира и насочва дискусиите в определена, желана от Путин насока, и при нас няма начин да не е същото. Във връзка с тия негови думи му отвърнах следното, мисля, че то има значение и за други хора – и затова го публикувам и тук: 69
Прав си, пълно е с тролове в интернет, които бълват най-гнусни русофилщини, комуноидщини и антиамериканщини. Затова именно не трябва да мълчим. Щото иначе интернет ще стане мръсна клоака като го обхване тая мръсотия. Трябва да помагаме да се чисти. И истината да излиза наяве. Изобщо не е лесно. Но това е борба. Ако дезертираме ние, кой друг ще свърши тази работа? Много е тежко. В училищата комунизмът не е мръднал да си иде. Учителите са предимно с комуноидна психология. И сеят заразата неуморно и непрестанно. Затова такива като мен сме като бели врани – и са готови да ни разкъсат безпощадно. Не знам как ще се промени нещо. Писах, писах за промените, а сам не вярвам че са възможни. Единствената ми надежда са децата. Ала повечето и от тях са вече опорочени. За родителите да не говорим – малцина от тях са способни да подкрепят новото. Огромната част са заслепени от илюзии и неверни представи за нещата. Не знам. Много е тежко положението. Наподобява предсмъртни конвулсии. Трябва да правим и невъзможното за да запазим живота, едва-едва мъждукащ в обезсиления обществен организъм. Налага се да се води всекидневна борба, а силите са съвсем неравни. Много ще е тежко. Само на Божията помощ се уповавам. Щото Бог може това, което ние не можем. Само с Божията помощ нещо може да се промени. Тази вече ми е единствената надежда. Но и това не е малко, напротив. Христос да не е бил по-силен със своите 12 ученика? Е, истината е самата мощ, тя непременно ще възтържествува, духът също е непобедим. Сатана е силен, той властва над този свят, ала царството му е на нездрава основа. Поставено е върху пясъци. Може да бъде бутнато, особено ако наш съюзник е самият Бог. Какво повече да ти пиша? Нещата са пределно ясни. Ти сам ги знаеш подобре и от мен. Няма смисъл да си ги повтаряме помежду си. Или има смисъл – защото така се борим срещу собствената си слабост, изразяваща се в това, че на моменти позволяваме усещането за безсмислие да почне да надделява. А това не бива да се случва. Ще победим! Аз вярвам в това! Бъди здрав! Хубава вечер ти желая! С поздрав: Ангел Грънчаров
70
Подадох документите за учител в СУ "Св.Кл.Охридски" в гр. Костенец понеделник, 29 август 2016 г.
Днес посетих СУ "Св. Климент Охридски" в гр. Костенец и подадох документите си за учител по философия там (има обявено свободно учителско място по философия). Интересно е, че в началото на 1985 г., т.е. преди 31 години аз започнах работа като възпитател в това училище – тогава съм бил на 26 години! Работих в училището 9 месеца, през които издържах конкурс за асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски" и в началото на октомври същата година започнах работа там. Вълнуващо е след толкова много години отново да посетиш училището, в което си работил на младини. И то с намерение отново да започнеш работа тук. Много приятни спомени оживяха в съзнанието ми докато седях на една пейка в самотното сега училище. Ще видим какво ще стане де. Интересно ми е да разбера какво ще се случи. Прочее, в канцеларията на училището научих, че тогавашният директор, знаменитият г-н Георги Стоицев (той много години е ръководил училището и го е направил образцово, национален първенец и пр.), е жив и здрав; много бих желал да се срещна и да поговоря след толкова години с него! Снимките показват как изглежда училището сега (то е обновено с пари на Европейския съюз, по проект за финансиране с европейски пари). 71
Кратък диалог, въвеждащ в темата "Свобода и възпитание" вторник, 30 август 2016 г. Целият разговор е тук, ето извадка от него, в която, струва ми се, се поставя важен проблем: Lachezar Tomov каза: Едно дете трябва да чете и решава задачи всеки ден, за да се развива – може да е много малко, за по 15 минути, но да го има постоянно усилието Maria Dimitrova каза: Точно. Но повечето родители са на друго мнение. Четенето и умствените упражнения са изключително важни и за възрастните хора. Кръстословици, главоблъсканици, всичко, което води до мисловна дейност дори предпазва от болести. Nadejda Miteva каза: Вкъщи играем игра, давам шепа бонбони и задачки за събиране и изваждане с числата до 10, при грешен отговор взимам бонбон и при правилен му го връщам! :) Lachezar Tomov каза: Така всеки кариес е като медал от състезание! Nadejda Miteva каза: Живеем заобиколени от техника и интерактивни начини на обучение, всичко им е като игра и научават много без дори да се затрудняват. Ангел Грънчаров каза: Към написаното от Lachezar Tomov: Стига това усилие да е резултат на собствен избор, а не под диктата на някой друг... Nadejda Miteva каза: Няма как да е собствен избор при дете, трябва да му се създаде навик и да се награждава за усилията му за да започне само да иска да учи. Lachezar Tomov каза: По принцип целта е да се създаде траен интерес с времето, така, че детето само да иска да чете, оттам нататък процесът на обучение се автоматизира и родителите си гледат живота. Mladen Savov каза: Аз ако разчитах на собствен избор в детските си години щях да съжалявам сега. Ангел Грънчаров каза: Mladen Savov, откъде знаете, че щяхте да съжалявате? :-) Може би това, че сега не съжалявате, е онова, за което трябва да съжалявате! Lachezar Tomov каза: Според мен се има предвид собствено желание, добре е да се изгради вътрешна мотивация, но и това е нещо, което става с времето и правилното обучение, което да стимулира въображението и любопитството Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, детето също е човешко същество и личност, пък макар и малка. Елиминирате ли свободата му, поставите ли го под контрол, Вие почвате без основание да се разпореждате с живота му, за което нямате никакво право. Нищо че сте му родител. Така се създават роби, не суверенни личности. Децата трябва да привикнат да се ползват от свободата си даже в найранна възраст. Те го правят, ние обаче не правим друго освен да им пречим. На това нещо – да пречиш на малкото дете да се ползва от свободата си - му казваме "възпитание"... 72
Lachezar Tomov каза: Детето е личност, но тази личност не е като на възрастния. Ангел Грънчаров каза: Да, ама за да бъде детето личност, то трябва да разполага със свобода. Несвободата, зависимостта на детето от директивите на възрастния го прави несамостоятелно и убива личността му в зародиш. Несвободата ражда безличности, а не личности... Lachezar Tomov каза: Неограничена свобода при незряла личност не води до добро. Ангел Грънчаров каза: А ограничената "свобода" свобода ли е? Вие не сте ли осъзнал, че единствено свободата поражда самоконтрол (самоограничаване), без което не може да има не само суверенна личност, но и отговорност? Апропо, една личност по принцип може да стане личност само в условия на автентична свобода... Lachezar Tomov каза: Личността трябва да е достатъчно изградена, за да осъзнае последиците от свободата. Свободата се дава постепенно на децата паралелно с тяхното израстване и отговаря на когнитивните им способности и емоционалната зрялост, като при навършване на 18 години те получават пълна отговорност за живота си. Що се отнася до Ема, тя има много свобода, винаги и давам алтернативни неща, които да прави и проверявам дали има мотивация Ангел Грънчаров каза: Простете, но тия неща, за последиците от свободата (от свободния избор) ако не се осъзнаят навреме, никога няма да се осъзнаят. Между другото свободата е нещо такова, че не може да се "дава", даването на свобода някому от някой друг го поставя в зависимост и тогава свободата на въпросния индивид отива на кино. Няма как младите като навършат 18 години "да получат" пълна отговорност за живота си – след като преди това не са носили тази отговорност. Отговорност може да се роди, казахме, само в условия на истинска, автентична ("недадена") свобода. Помислете обаче повече върху думата "даване", често я употребявате, давате ли си сметка в каква реална ситуация сте поставил детето си? Елица Цонева каза: ... Моят син лятото е на поискване. Т.е. няма задължителна учебна програма, ако специално само си поиска задачи или книги, ще получи. В общия случай, през лятото получава засилка към някой парк/басейн или спорт: иска, не иска, да не заседява. Lachezar Tomov каза: То и Ема кара по цял ден колело, само сутрин малко се занимаваме. Svetlomira Kostova каза: И стига детето да се развива в тази област. Моята дъщеря пише по два листа разкази или текстове за песни. Не мога да я спра, а и не искам. От всяко дърво свирка не става. А всяко дете е една вселена, единствена и неповторима. Но ако детето има заложби за математика и това го вдъхновява, очевидно е и правилно всеки ден да решава поне два листа задачи по математика. Това е перфектното и единствено решение. Но не за всички деца. Ilia Penchev каза: Това важи за всяка сфера и за всеки човек. 73
Относно съдебното дяло за клевета, то вече е на етап Върховен Касационен съд – и стана направо епохално и епично! вторник, 30 август 2016 г. Ангел Грънчаров добави 2 нови снимки, 30 август 2015 г.: Понеже на 16 септември т.г., на другия ден след откриването на новата учебна година в Районен съд в Пловдив ще се гледа съдебното дяло от частен наказателен характер за клевета, което моя милост заведе срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив (издала ми своя саморъчна "диагноза" в официален документ че съм бил, видите ли, податлив на "чести нервно-психически разстройства"), си позволявам тук да публикувам като приложение няколко документа, с които официалните медицински и психиатрични органи на републиката ни удостоверяват, че директорската "диагноза" по мой адрес е изцяло погрешна и несъстоятелна. Кратък мой коментар от сега: От миналата година ми се явява във Фейсбук този "мил спомен" във връзка с перипетиите на съдебното дяло за клевета, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, защото тя, в противоречие с тия заключения на специалистите, продължава да настоява, че нейната собствена "психиатрична диагноза", вписана в официален административен документ, видите ли, била "вярна", пък дори, напоследък, се защищава с ето този аргумент: не съм имала умисъл да го оклеветя като съм му дала такава "диагноза", не съм съзнавала, че правя нещо лошо и пр. Това съдебно дяло стана епохално и епично, то вече е на етап Върховен Касационен съд – и заседанието по него е насрочено за 13-ти септември т.г.
Не слугувайте на изедниците, дето властват в този тукашен свят, ами помислете и за това, че има един друг свят, родина и на вашата душа! сряда, 31 август 2016 г. По повод на нещо написано в мое писмо до него (ставаше дума за това, че тия дни кандидатствам за учителско място по философия в град Костенец, и то тъкмо в училището, в което съм работил известно време на млади години, когато съм бил 25 годишен, в самото начало на кариерата си) та значи там един мой приятел ми каза нещо в тази връзка, ето вкратце диалога между нас по този въпрос, давам само същината, принципните моменти, излишното (прекалено личното) съм махнал; аз значи най-напред му написах ето това, пък той ми каза ще видите какво, накрая аз му отвърнах както аз си знам, излях си, дето се казва, "цялата душа": 74
Аз: ... А за връщането ми на работа там, откъдето съм започнал (то изобщо не се знае дали ще дадат на мен тази работа де!), е интересно чувството: усещането ми е, че се завъртя един жизнен цикъл, в резултат на който (щом идвам тъкмо на мястото, откъдето съм тръгнал!) очевидно нищо особено не съм постигнал, в смисъл на социално признание, "растеж в кариерата" и пр. Той: ... Аз не мисля, че си неудачник (това не се ли превеждаше като "невървежник", човек, комуто не върви?). Мисля, че си постигнал толкова много, че другиму биха били нужни три живота за това. Вероятно съжаляваш за пропусната академична кариера? А не се ли замисляш, че за този "вървеж" има други изисквания? Припомни си съдбата наскоро починалия проф. Богданов... Написал си 30 книги, издаваш философско списание, известен си в страната и извън нея. Развил си обстойно много идеи в сферата на образованието, които вече малко по малко пробиват бетонните глави. Тия твои постижения не маркират един провален живот. Аз: ... Човек като наближи моите години неизбежно си прави рекапитулация на живота: какво постигнах, къде сбърках, защо нямах особен растеж и други подобни въпроси се налага да си поставиш. Фактът е факт: ето, цял живот си бях "прост учител", а в очите на общността това не е никакво постижение. На млади години почнах академична кариера, но тя прекъсна с изгонването на философията от ПУ и от българските университети като цяло. Вярно, написал съм много книги (които никой не чете, камо ли пък да купува, книгите ми стоят непипнати от ръка на читател и напълно непотребни даже не по щандовете на книжарниците, а в складовете; "читатели" на моите книги са само... мишките, а това, не крия, е много обидно и унизително за мен!), издавам списание, направих много в областта на осъвременяването на образованието, не само в теоретичен, но и в чисто практически план но какво е това обективно погледнато? Нищо особено, щото постижения като моите в нашето общество изобщо не се ценят, аз съм един (при това много нахален!) аутсайдер в очите на моите критици и на масовия човек, който няма как да оцени постижения от такова естество; виж, да бях богат, да имах професорска титла, да бях "медийна звезда" щеше да е друго, но в очите на този масов нашенец аз съм си именно неудачник или, ако трябва да употребим българска дума – "невървеж75
ник", както ти казваш, или съм чисто и просто един несполучил, кажи-речи провален човек. Това аз как лично се възприемам е отделна работа, говоря ти за това как изглежда моята история в очите на масовия непредубеден човек. Между другото аз не страдам кой знае колко заради това възприятие и отношение, напротив, отнасям се с разбиране (щото си давам сметка за това какви са господстващите у нас ценности или представи за социален и личностен просперитет). Ще ти кажа в тази връзка нещо интересно, то ще хвърли допълнителна светлина върху нещата. Тия дни в Долна баня започнах един ремонт и повиках майстор, който е почти мой набор, има голяма и добре устроена къща, има добро семейство, т.е. според представите на родната ми майка е "много успял" и "много постигнал" човек. Едва ли е парично богат, но печели, предполагам, добре, щото е майстор, владеещ няколко занаята, с които човек може да печели добри пари, стига да има повече клиенти (той практикува занаята си и в Самоков, в София, тъй че, да допуснем, печели добре, но печели като се труди усилено!). Та с тоя човек стана дума за нещо, майка ми му се оплака, че по цял ден чета и пиша на компютъра, а пък човекът рече ето какво: - Хе, лельо Йорданке, всеки си има област, в която е добър и силен! Мен да ме накара някой да чета книга, да ме върже с вериги и да ми даде книга и да каже: "Чети!", аз няма да издържа и час и или ще умра от мъка, или ще скъсам веригите с голи ръце и ще избягам! Изобщо ме няма в четенето: признавам си, че в живота си не съм прочел никаква книга; ето, чух наскоро, че Бойко Борисов бил прочел само една книга, ще ти кажа: той явно е много умен човек щом е успял да прочете цяла книга, шапка му свалям! А господин професора (така ме нарече този човек!) като гледам етажерките по стените сигурно е прочел стотици и хиляди книги, а пък колко книги е написал самият той?! Ето, не се сърди, че само чете и пише, това го влече човека, това прави! На мен пък ми дай да се човъркам, да правя нещо, от дете това нещо ме влече, станах майстор със сума ти занаяти! И още доста неща си поговорихме с майка ми и с този човек по повод на това, но сега няма нужда да казвам за какво сме си говорили. Но е факт, че в неговите очи аз съм "професор", а сега де! Хем знае, че не съм, но пак ме нарича така, а и други хора в Долна баня, родния ми град, ме наричат така все така: "професора", на път съм да стане нещо като "народен професор", щото самият народ ме нарича така! Между другото, вчера минах пред сградата на Пловдивския университет, където на 26 години станах асистент по философия, тогава издържах конкурс (и то без никакви връзки, това моето тогава беше напълно уникално!). И за да дойда тогава на работа в ПУ напуснах мястото си в същото онова училище в Костенец, където тогавашния му велик и знаменит директор (Георги Стоицев!) ме гласеше да стана след някоя годинка учител по философия, той още тогава (този човек е имал силен нюх!) ме беше оценил и искаше на всяка цена да ме задържи при себе си: добрите ръководители се познават по това, че търсят способни хора, че се обкръжават със способни хора! А пък лошите ръководители не могат да търпят и гонят способните и талантливите хора, това го пиша по принцип, нямам предвид себе си. 76
Та да си продължа мисълта. Минах вчера през сградата на ПУ, поседях на пейката, отдадох се на спомени, аз често правя това. (Между другото чаках да ми отпечатат една книжка, аз в съвсем малък тираж си издавам понякога книжките в едно студио, намиращо се току-до сградата на ПУ!) Даже ми се наложи, признавам си, да ида да се облекча по "малка нужда" в тоалетните на ПУ и тогава, като излизах от тоалетните, ми хрумна следната любопитна мисъл, ще я формулирам в думи, като изказване: - Пловдивският университет, очевидно, няма нужда от моите мисли, от моите идеи, властващите в университета нагласиха нещата така, че в него аз, философа, да оставям единствено своята... урина: правете си сметка това пък какво означава, университет да цени не друго, а само... урината на един философ!
Да де, може да звучи грозно, но фактически така излиза: моите мисли, идеи и пр. не трябват на въпросния университет, той изобщо е устроен така, че съвсем други неща са интересни за него, за тия, които го ръководят и пр. И аз съм такъв, че не се вмествам във въпросната "академична система", не съм й изобщо нужен, такива като мен на въпросната "академична система" също изобщо не са й нужни; между другото нито един друг университет изобщо не се е поинтересувал да ме потърси, да се опита да ме вземе, не, знаете що за личности се подвизават в тази въпросната система, примерно "доцент... Трактора" и прочие, да не изброявам, щото не е нужно. Дали на мен ми е криво по тази причина, какво да ти кажа, вярно, аз не направих "академична кариера", ти подхвърли този момент, искам да ти кажа нещо важно по този въпрос. Писал съм и друг път (примерно в книгата ми със заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, тя е с показателното подзаглавие "Що е академичност и има ли тя почва у нас?"), но ще кажа нещичко и сега. Аз, разбира се, можех да се наглася и да се вградя в тази система (и сега най-вероятно щях да бъда "всеобщо уважаван професор"!), но съзнателно не пожелах да го сторя – и то тъкмо заради нравствените компромиси и заради униженията, които от мен тогава щеше да се 77
иска да направя. В този смисъл фактът, че аз сега съм вън от тази корумпирана и изцяло деградирала в морално отношение, т.е. тотално и из основи порочна "академична" система за мен е най-голямото ми постижения в живота - и това ще се оцени един ден, убеден съм в това! Да, аз имах духовната сила да не се поддам на съблазните, да не направя нужните компромиси за да се вградя във въпросната система - ето това е нещото, което за мен има огромен смисъл. А бих могъл (знаех добре какво се искаше от мен, то не беше нито трудно, нито сложно, но само дето аз от младини се отвращавах от тия неща!), но тогава нямаше да съм това, което съм сега. Щях да бъда един съвършено друг Ангел Грънчаров, от който аз самият щях да се отвращавам - и да презирам! В тази връзка искам да ти кажа нещо още по-показателно, което ще ти покаже верния смисъл в неговата пределна чистота. Не знам защо, но напоследък много често, като минавам покрай сградата на ПУ, се срещам с двама негови бивши ректори: професорите Никола Балабанов и Огнян Сапарев. Първият има щастието да ме уволни, а пък вторият направи всичко нужно аз повече никога да не се върна там след като вече бях уволнен. И двамата са активисти на БКП-БСП, не знам, нищо чудно, примерно, Сапарев да е вече от АТАКА, пък дори и от ГЕРБ, не мога да кажа, не го познавам отблизо човека. И двамата ме знаят от "време оно", когато аз бях в стихията си, когато в ПУ бях направил още в "перестроечните времена" (1987 г.) моят ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ "АРИСТОТЕЛ", когато бях вече комай нещо като духовен водач на "прогресивните сили", дори за известно време бях дори и "медийна звезда", вярно, от местна величина, пишех редовно "перестроечни статии" в местния младежки вестник, оттогава се знаем и се уважаваме с големия, с истинския журналист Евгений Тодоров и т.н. Както и да е де, да ти кажа обаче как реагират тия двамата, професорите Балабанов и Сапарев като ме срещнат на улицата: професорът Балабанов, бивш партиен секретар, естествено, като ме види, все едно подскача от уплаха - и мигновено тръгва да бяга към противоположния тротоар; той въпреки преклонната си възраст има една много бърза походка и обичайно като върви бърза много, но мен специално като ме види почва да търчи направо, аз не знам защо предизвиквам у тоя човек чак такъв уплах! А пък професорът Огнян Сапарев, известен антинатовец, човек с най-гнили комунистическо-ченгесарски убеждения и прочие, за разлика от Балабанов, вперва своя злобен поглед право в очите ми, от погледа му струи такава отровна омраза, че по гърба ми почват да минават набързо някакви мравки, не че се плаша от него, но имам чувството, че този човек ме мрази така, че ако можеше, ако имаше под ръка някакъв касапски нож, мачете или атаган, непременно би ме накълцал с най-велико удоволствие на парчета - за да бъда храна на кучетата! Такова ми е чувството, не знам, този човек може така да гледа всички, той вече е възрастен, човек като в живота си е извършил много мерзости, може в един момент да придобива точно такъв злобен поглед, това не мога да кажа, може само мен да гледа така, но погледът му е смразяващ, при това имам чувството, че това е поглед сякаш на някакъв мъртвец, да, име нещо мъртвешко в този поглед, вероятно тази е причината да ме смразява така силно неговият поглед. Това са 78
съвсем субективни неща де, може същият този поглед на други хора да влияе по друг начин, някои в този поглед може да виждат нещо съвършено друго, примерно Огнян Сапарев да им изглежда като "мъдрец", не знам, аз го възприемам както именно се опитах да ти кажа и опиша. Е, приятелю, аз, признавам си, не ща да бях живял така, че точно такива като О.Сапарев да ме гледаха с мило и приятелско чувство!!! Не, ако бях живял така, че О.Сапарев да се разтапяше от нежно и сърдечно чувство като ме види, щях да се презра така, че най-вероятно не бих издържал – и нищо чудно и да се бях вече самоубил! А сега, като ме гледа така злобно и враждебно човек като О.Сапарев, на мен, да ти кажа, ми е добре, чувствам се превъзходно: щото аз с такива като Сапарев живея в един съвършено друг, противоположен на техния, при това прекрасен, чист, светъл и възвишен духовен свят! Невероятно е това чувство да обитаваш такъв един истински духовен свят, е, вярно, има си и известни неудобства, доста проблеми е видяла бялата ми глава, но поне знам и ето какво, то вече е решаващото: такива като Сапарев в този същия свят, в който аз обитавам, никога няма как да влязат, да пристъпят само или да се настанят! Ето това е най-важното за мен. Мисля няма смисъл да ти обяснявам това, че Сапарев е бил ченге от ДС, че вероятно е платил страшна морална цена за това, което е бил и което беше, вярно, той имаше "звездни висоти", знаеш какви велики служби получи, и от "демократичните сили", щото той в първия етап на злощастната ни демокрация минаваше за "наш" и пр.
Не знам на теб как ти изглеждат тия неща, може да ме мислиш за пълен наивник, идеалист и... глупак, но аз така мисля, аз така възприемам нещата. Никога никому не съм слугувал, ничии обуща целувал, ничии сапаги не съм лъскал, никому не съм се кланял, на мерзавците не съм цепил никога басма, а директно в очите 79
им съм казвал какво мисля за тях, съвестта ми е напълно чиста! Е, голяма работа, че такива неща не се ценят от нашия масов сънародник, нека да ме мисли този наш масов сънародник за глупак, нека да ми се смее, нека да ме подиграва, нека да ме нарича "аутсайдер", нека да ме плюе когато му се удаде сгоден за това случай! Между другото аз в своите прословути книги съм описал тия герои (и Сапарев, и Младен Влашки, не знам дали го помниш, он също минаваше за "седесар", поне докато имаше келепир в СДС, сега не знам дали не е вече... гербовак, не го познавам човека, и Балабанов, и мнозина други съм описал и представил там!); нищо чудно и затова да ме мразят толкова, не знам, аз ти казах вече, че с тия хора живеем в съвършено различни светове и съвсем рядко, по тази причина, се засичаме на улицата – и тогава именно срещам връз себе си техния смразяващ поглед, все едно са... мъртъвци! Та в тази връзка искам да ти кажа и това: да им... пикая на техния ченгесарски "академизъм", да им пикая на "професурите", ето, та значи, като ида да се облекча в тоалетната на ПУ, аз все едно осъществявам този въпросния ритуал, ако може така да се рече! Леле, колко се разприказвах?! И какви глупости написах, моля ти се, дали някой няма да ме даде под съд за тия мои приказки?! Еми какво да правя, може и под съд да се наложи пак да ида, ама да си кажа аз как виждам нещата, проблемът е важен. Та значи аз ще си остана като... Сократ, моя любимец, непризнат, оплют, съден, гонен, презиран, беден, за срамота на стари години дори не можещ да си издържа семейството, щото като ме опраскат тия дни отново, аз ще остана без никакви средства за съществуване, даже и обезщетение за безработица няма да получавам – щото наскоро бях вече безработен и законът не позволява отново да бъда обезщетяван за безработица. А в Костенец вероятно няма да ме вземат, нека да вземат там някой по-млад човек, аз ще си доживея живота тук, в древния Филипополис, пък дори и да умра някой ден на улицата, като кучетата. То натам вървят нещата де, силите ми са на изчерпване, нямам вече ония сили навремето, сега се усещам на моменти, че съм станал сякаш старец, време ми е май да се готвя да си тръгна от тоя свят?! А аз съм се приготвил, моля ти се, образователни революции тепърва да провеждам, иновативни училища да създавам, малее, има ли друг такъв идиот като мене, на стари години да прави такива детинщини – това поне можеш ли да ми кажеш?! Прощавай за това, че се разприказвах толкова! Сигурно те е заболяла главата да го четеш, ако не си го дочел, не си загубил кой знае колко! Пиша толкова много най-вероятно защото ме е обхванало някакво старческо малоумие, сигурно са прави тия, дето определят писането ми като болест, даже учено име са й дали, наричат я тази болест "логорея", виждаш как солидно звучи! Не знам дали и тя не е вид психично разстройство, няма начин да не е, ама мен това нещо не ме смущава, хич не ми пука дали ще ме определят като луд, като болен, като какъвто си искат нека да ме определят. Майната им, да си чупят главите! На мен ми е лесно по една-единствена причина: аз не живея в техния свят, аз обитавам съвършено друг свят, един прекрасен духовен свят, в който такива никога няма да стъпят, даже и като слуги там няма да ги пуснат, представяш ли си?! 80
Е, те са господари в този тукашния свят, имам предвид такива "академици" кат Сапарев, Балабанов, като "доцента Трактора", като "доктор хонорис каузата Мамата", пардон, май му викат "Камата", Стоичков имам предвид де, същия, дето тия дни собственоръчно наби един парарак, он именно е "хонорис каузата" на ПУ (!!!), да не изброявам още кои и какви величия има в тоз университет! Пълно е с ченгета в него, то се знае: ченге-милиционер, ченге-милиционер, сигур така седят в своите "академични", с извинение, съвети! Но нека да се пъчат и нека да властват тук, аз тук, в техния свят, съм чужденец, аз тук съм само гостенин, а в моята родина – родината на духа – най-вероятно скоро ще се преселя, и там вече, в компанията на Сократ и останалите, ще си приказваме донасита за философия, за истината, за всичко онова, за което копнее душата ми... Чао и до скоро! Бъди здрав! Хубав ден ти желая! И вий, драги читатели, ако не сте заспали вече от четенето на тоя непоносимо дълъг текст, чуйте пожеланието ми: бъдете здрави, хубав ден! И не слугувайте прекалено на изедниците, дето властват в този тукашния свят, ами помислете и за това, че има един друг свят, родина и на вашата собствена душа, ето затова, моля ви се, обърнете внимание и на това, за което копнеят душите ви! Прощавайте, ако има нещо, даже и Сапарев да ме прости, ако може, нека да не ме убива, аз, вярно, съм враг, вярно, съм "антикомунистическа гнида", но пък какво пречи да бъда оставен да си умра от естествена смърт, а, другарки и другари?! Моля ви, не ме опрасквайте пак де, че нямам сили вече да се влача по съдилища – нима е толкова трудно да разберете поне това?!
Без спешна коренна промяна в образователната сфера нацията и страната ни загиват! сряда, 31 август 2016 г.
81
Училищата у нас, за жалост, са станали нещо като оазис на комунизма и комунодността – страшна работа е това! Не зная дали можете да си представите колко страшно и опасно нещо е това. Защото училищата са нещо като "ковачница" на личностния, на човешки потенциал на нацията – най-голямото богатство, с което тя разполага! Сега съзнавате ли защо сме най-бедна страна в Европейския съюз? Сега давате ли си сметка защо без истинска, действителна, коренна и същностна промяна в образователната сфера нацията ни я пиши загинала?!
Свободата е велико нещо, благодарение на нея ний, човеците, сме способни да правим чудеса! четвъртък, 1 септември 2016 г.
Тази сутрин ми се наложи да напиша следното заявление до директора на ПГЕЕ-Пловдив и до Началника на РУО-Пловдив: До г-жа Ст. Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив 82
ЗАЯВЛЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Директор, Във връзка с това, че вече трета година водя своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" Ви уведомявам, че и през тази учебна година (по подобие на предходната) ще се наложи да се съобразите с това обстоятелство и да направите програмата ми така, че да бъда свободен за предаването в часовия отрязък от 10 часа до 13 часа в четвъртък. Ето още днес, четвъртък, 1 септември, първият работен ден след платения ми отпуск, се налага да отида да водя предаването си, да се надяваме, че няма да възприемете това като "нарушаване на трудовата дисциплина" или дори като "самоотлъчка" (както това се случи в дните преди излизането ми в отпуск, за което ме принудихте да пиша обяснения, щото точно така възприехте тогава този мой професионален, обществен и също така граждански ангажимент). Между другото колеги ме известиха снощи, че за днес, от 10 часа, е насрочен педагогически съвет, което означава, че няма да мога да участвам в съвета (да се надяваме, насрочването му точно в този час е чиста случайност!). Държа да Ви уведомя, че държа не само да присъствам на съвета, но и да се изкажа, има много важни неща, по които отдавна желая да взема думата и да се изкажа, даже в писмен вид съм отправял свои предложения до Съвета, ала Вие през миналия срок успяхте да направите така, че аз въпреки всички мои настоявания все пак бях лишен от правото си да поставя тия важни въпроси на вниманието на Съвета. Моля да имате предвид, че ако и през тази учебна година продължите по същия начин да ми пречите да се ползвам от своето право да се изказвам на Съвета (с различни процедурни и други административни трикчета), ще ми се наложи да сезирам отново Комисията за защита от дискриминация, тъй като възприемам такова едно поведение като нескрита дискриминация не само на професионална, но и на политическа основа. И тъй, днес Вие още в първия ден (знаейки прекрасно, че вече трета година всеки четвъртък от 11 часа аз водя своето предаване) ме поставяте пред казуса: или да се откажа да водя предаването за да мога да участвам в Съвета, или пък да отида да водя предаването си, което пък означава, че няма да мога да се изкажа пред Съвета – и да поставя на вниманието му наистина важните въпроси, по които желая да се изкажа, безуспешно, както казах, вече месеци наред. Вие преценете как е разумно да решите чудесния казус в така и така създалата се (да приемем: случайно) ситуация. Който не искам да повярвам в това, нищо чудно сама да се организирала: щото, ако сте го сторила, то това говори много за Вашето истинско отношение към демокрацията (това е най-лесен начин да бъде затворена устата на човека, който, предполагам, във Вашето възприятие казва някои твърде неприятни за Вас самата истини!). Но пак ще повторя: не по този начин следва да използвате властта, която Ви е дадена; да, не този е 83
начинът. Добрият ръководител прави всичко възможно на Съвета да бъдат изказвани в съвсем свободна обстановки всички и всякакви мнения, позиции, разбирания! Но аз не ща да Ви се меся в работата, Вие сама бихте могла да решите настоящия казус по един по-разумен начин. Държа да Ви уведомя също, че да водя това по същество чисто образователно телевизионно предаване пред една сравнително голяма аудитория (сред която са и нашите ученици, също така и техните родители, а и колегите, учителите!) не е проява на някаква моя странност или чудатост, а е елемент от моя творчески и иновационен подход в образованието, за който, страхувам се, Вие все още упорито не желаете, кой знае защо, да си дадете сметка. По тази причина и правите така, че да се чувствам неудобно когато ми се налага да Ви моля да ми осигурите физическа възможност да си водя предаването, в тази светлина и разглеждам опитите Ви да ме представите като "недисциплиниран", като "самоотлъчващ се" и прочие, да ме принуждавате да пиша писмени обяснения защо съм бил проявил "своеволието" да ида "в работно време" да водя своето предаване и прочие. Много Ви моля да положите подобаващи усилия да вникнете в смисъла на тази моя активност, инициатива и иновация, която много добре се свързва с тенденциите на съвременното демократично образование и училище. Надявам се тогава, като помислите повечко, сама ще установите, че предаването ми не е нещо, което "пречи" на образователния и възпитателен процес в училището ни и на работата ми като учител, но и чудесно и органично се свързва с него, явявайки се негово органично продължение и допълнение, а също така е една чудесна възможност за популяризиране на случващото се в нашето все пак забележително училище. Аз лично не мога още да осъзная какво толкова Ви пречи да направите нещичко за да се възползвате (като институция) от възможностите, които дава на училището това, че работещ в него учител води едно предаване в обществена телевизия, имаща такава голяма аудитория. И дори да ми пречите да продължа да водя предаването, което вече е израз на ужасно несъстоятелен субективизъмволунтаризъм, който много вреди на институцията, а най-вече на нейните възпитаници. Примерно ето още сега, с оглед да Ви помогна да надмогнете скрупулите си спрямо мен и предаването, Ви каня да бъдете мой събеседник в него дори още днес, 1 септември, а ако днес специално не желаете или не можете, тогава нищо не пречи това да стане в следващото предаване, на 8 септември. Или пък на самия 15-ти септември, тъкмо ще открием учебната година в училището и ще можем да отидем направо в студиото – за да поговорим по каквато си искаме тема, било за самото училище, било за образованието, било за реформата или каквото още Ви е присърце на Вас лично. Ваши и на други колеги участия в моето предаване ще спомогнат за повдигане на имиджа на училището ни, това, вярвам, сама разбирате и сега, не е нужно да упорствате и да не го признавате. Държа обаче да Ви кажа, че Вашият нескриван личен и субективен негативизъм спрямо мен лично и спрямо предаването води дотам, че много колеги-учители, които съм канил да бъдат мои събеседници в предаването, са ми отказвали на това основание, че ще се почувст84
ват застрашени от Вас – в случай че са дръзнали да го сторят. Тия неща, повтарям, съвсем не са хубави, все пак живеем в XXI-и век, век на демокрация, на свобода и на толерантност, век на разцвет на човечността; срамота е в наше време в образователно-възпитателно учреждение да цари такава атмосфера на унизителен страх от началството! Сама виждате, че това, което ми е по силите, го правя, с оглед да спомогна тази унизителна атмосфера на страх да бъде някак надмогната, ако ме подкрепите в тия мои усилия, психологическата обстановка в училището мигновено ще се промени, а хората ще започнат да дишат по-свободно и непринудено. Свободата е велико нещо, благодарение на нея хората са способни да правят чудеса, уважаема госпожо директор! И тъй, чувствайте се поканена още днес като събеседник в моето предаване. Ще можем заедно да направим един чудесен разговор, интересен и вълнуващ за телевизионната аудитория, към която, повтарям, принадлежи и цялата наша училищна общност; мисля, че не е разумно да се отказвате от този великолепен шанс да можете да се обърнете към всички, и към учениците ни, и към техните родители, и към учителите – и да им кажете каквото искате в тези наистина съдбовни дни, в които, да се надяваме, наистина най-сетне започва тъй дълго чаканата и затова така многострадална реформа в българското образование и училище! Ще се радвам, казах, да успеете да надмогнете скрупулите си спрямо мен и спрямо предаването и да покажете, че самата Вие сте способна да преживеете тъй потребната позитивна промяна, тъй дълго чаканата промяна и поврат към добро! Надявам се, че след преживяното в нашите нелеки, напротив, твърде бурни отношения през последните няколко години Вие все пак сте успяла да преосмислите позицията си и да си извлечете длъжните поуки. Аз за себе си това съм го сторил отдавна и продължавам да правя какво ли не обстановката в нашето училище да се промени към добро. Не можете да отречете поне това, разбира се, налага се да си смените оптиката, от която гледате на случващото се; досегашната Ви оптика изкривява до неузнаваемост реалностите – и не позволява да постигнете верния смисъл. Толкова засега. Още много имам какво да Ви кажа, надявам се, ще ми позволите да го сторя по време на Съвета днес. Нищо не пречи той да бъде променен с час-два или дори да бъде проведен утре. Но за това нещо си решавате Вие. Аз само мога да предложа с оглед да почнем да постъпваме по-рационално. Позволявам си да Ви пожелая нови и нови постижения на отговорната работа, която Ви е възложена, и то оттук-нататък тези постижения вече да са разположени от другата страна на ценностната скала, не от страната на отрицанието, на злото и на враждебността, а от страната на позитивността, на доброто, на благоразположеността. Да, всички ни се налага да се променяме из основи и кардинално, няма нищо лошо човек да си осъзнае грешките и да се промени към добро, лошото е съвсем друго, а именно да упорства в тях. Тогава именно е лошото, тогава именно всички, които си позволяваме такъв един лукс да си стоим все същите, се прова85
ляме невъзвратимо и завинаги. Да си пожелаем тази грозна възможност да не ни сполети никога! 1 септември 2016 г. Пловдив С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис) Това написах и изпратих на имейлите на ПГЕЕ-Пловдив и на РУОПловдив. Мисля, че в наши дни трябва да бъдем пределно честни и да казваме смело каквото мислим. Позорно е да не правим така. Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави!
Преди три години на този ден споделено, припомням го, някой може пък да се заинтересува... четвъртък, 1 септември 2016 г.
Ангел Грънчаров добави 2 нови снимки, 1 септември 2013 г.: И двете поредни книжки на сп. ИДЕИ (българската, в "по-популярния" вариант, августовската, и международната, чисто научната, академичната и теоретичната, като приложение на списанието я издадохме, това е вече септемврийска86
та книжка) вече са налични в хартиен вариант. Вчера ги докарах от печатницата в София, как ви се виждат, красиви са, нали? :-) Грешка нямат!
Много са красиви! Гордея се с тях – като техен родител, така да се рече; тях пък, простете за сантименталността, но ги приемам като свои деца. А като ги разтвори човек и като се зачете, красотите, на които може да се наслади душата ви, са още по-невероятни! :-) Всички абонати на списанието скоро да очакват получаването на книжките си! Хубав неделен ден на всички желая!
Системата на възпитание в Германия подготви хитлеризма и го направи привлекателен в очите на младите петък, 2 септември 2016 г. Бруно Бетелхайм (1903 – 1990) е световноизвестен австрийски психолог и психиатър. Той е бил затворник в нацистките концлагери и дължи световната си слава на редица публикации, описващи поведението на човека в условията на тоталитаризма, в това число в условията на концлагер. Найизвестната му статия от тази серия, станало веднага знаменита по цял свят е публикувана през 1943 г. в едно американско психологическо списание под заглавие „Индивидуалното и масово поведение в екстремни ситуации“; тя описва начините, по които нацистите в концлагерите довеждат затворниците до 87
състоянието на биологични машини, до това да са живи трупове без воля и съзнание. Следващите му публикации, една от най-известните от които е поместената по-долу статия, са посветени на същата тема – на начините, по които тоталитарните режими подчиняват хората. Той е работил много успешно и в областта на лечението на аутизма у децата.
Кадър от филма "Стената" на Алън Паркър и "Пинк Флойд". Бележки върху психологическата привлекателност на тоталитаризма, от Бруно Бетелхайм
„Бележки върху психологическата привлекателност на тоталитаризма“ е публикувана през 1952 г. в едно американско списание. Всеки, който си спомня периода 1944-1989 г. у нас, ще види, че изводите, разработени върху германски материал от времето на нацизма, са валидни и за комунизма. Точно заради това поместваме статията. Текстът, който публикуваме тук, е преведен по изключение от руския превод на този текст, поместен на много места в рускоезичния Интернет, защото преводачът не успя да намери свободна публикация в Интернет на английския оригинал. В случая е ползван преводът, намиращ се в електронната библиотека „Гумер“.( Деспотичните управници от миналото не искаха от поданиците си да се съгласяват доброволно с действията им. Другояче казано, те или не искаха от подвластните вътрешно одобрение на възгледите и на методите им, или нямаха възможността да подкрепят със сила подобни изисквания. Предполагаше се, че всички се подчиняват на тирана; но доколкото това беше точно така, той като правило не се грижеше особено какво мислят подвластните му за него: достатъчно беше те само да държат мислите в главите си. Освен това, той не се интересуваше 88
какво хората мислят за него не на последно място и защото нямаше как да разбере какво собствено има в главите им. В съвременните тоталитарни държави медиите имат почти неограничени възможности за въздействие върху мислите на всеки. Днешните технологии дават възможности за наблюдаване на всяка крачка на отделните хора. Това, а и много други обстоятелства позволяват на тоталитарната диктатура да твърди, че поданиците са напълно свободни в мислите си (не бива да забравяме, че днешната технология и и масовото общество императивно изисква това в много области на приложение на човешките сили) и въпреки това да постигат това поданиците да се придържат към убеждения, които държавата смята, че трябва да им внуши. Така че при диктатурите от миналото можеше някой да съществува вътре в системата и все пак да поддържа известна независимост в мислите си, а нерядко и в определени свои действия, съхранявайки самоуважението си. Но в днешната тоталитарна държава да се запазва самоуважението и заедно с това да се живее в състояние на вътрешно противодействие на системата не е възможно. На практика всеки днешен нонконформист е изправен пред избор: или да заяви, че е враг на тази власт, като при това може да бъде преследван и най-често унищожаван, или пред другите хора да изповядва това, което тайно дълбоко ненавижда и презира. Нацисткото приветствие беше въведено точно заради това, че хората, срещайки се един с друг на публични и частни срещи (в ресторантите, във вагоните на влаковете, в кантори, заводи или просто на улиците) лесно да разпознават тези, които все още се придържат към остарелите „демократически“ форми на приветствия към приятелите. За привържениците на Хитлер ежедневно и многократно повтаряното приветствие служеше като израз на увереност в себе си, като свидетелство за господство. Всеки път, когато някой законопослушен субект го повтаряше, неговото „аз“ укрепваше. Обратното се случваше с противниците на режима. Срещайки някого в публичното пространство, нонконформистът всеки път преживяваше състояние, разрушаващо неговия „аз“ и отслабващо целостта на личността му. Ако на приветствието се съпротивляваше само неговият „свръх-аз“, би му било по-леко, но то разсичаше на две именно неговият „аз“, задачата на който, съгласно психоаналитичната традиция, е да осигури вътрешното и външното благополучие на индивида и преди всичко – неговото оцеляване, служейки за посредник между външния и вътрешния свят и привеждайки ги във взаимно съответствие. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
89
Обявявам началото на свой всекидневен семинар по проблемите на образователната реформа, наричам го СЕМИНАР ПО ДЕМОКРАЦИЯ петък, 2 септември 2016 г.
Искам да кажа нещичко във връзка с вчерашната публикация със заглавие Свободата е велико нещо, благодарение на нея ний, човеците, сме способни да правим чудеса!, в която публикувах (под формата на заявление) нещо като най-сърдечно обръщение към директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Вероятно много хора, читатели на блога и на страницата ми във Фейсбук (тя има 5000 редовни читатели!) се питат какво е станало, какво се е случило на вчерашния учителски съвет в нашето знаменито училище; е, няма как, налага се да им задоволя интереса, пък и проблемът, която стои зад тези истории, е безкрайно важен: нима не е важно да знаем, да сме наясно с точната, с вярната психологическа ситуация в една конкретна училищна общност, която е нещо като лакмус, показващ състоянието, в което се намира българското образование изобщо, и то тъкмо в навечерието на отпочването на тъй дълго чаканата и така многократно отлаганата образователна реформа?! Е, с оглед на довеждането до успешен край на тия мои тъй дългогодишни изследвания (аз, както е известно, изследвам и описвам пределно педантично, реалностите в образователната сфера комай всекидневно вече много години наред!) ми се налага да напиша нещичко по този въпрос и днес. Първо, следва отново да припомня принципното си разбиране: ще продължавам да пиша в блога си всекидневно за историите, случващи се в нашето толкова знаменито училище до момента, в който вътре в нашата училищна общност не започне един пълноценен демократичен дебат по абсолютно всички нетърпящи никакво отлагане въпроси. Значи аз пиша в блога само защото такъв дебат вътре в училището липсва; щом дебатът започне, от този момент ще отпадне необходимостта да пиша в блога по крещящите проблеми, които не от вчера чакат решението си. Относно обвинението пък, че със своето писане за нашето 90
училище в блога съм бил, видите ли, "уронвал" престижа на нашето образователно-възпитателно учреждение, това обвинение на моите недоброжелатели го отхвърлям на основанието, че, напротив, аз по този начин издигам имиджа на нашето училище, понеже показвам, че в него все пак се прави нещо царящото в системата административно мъртвило да бъде надмогнато; в този смисъл, благодарение на моите "писаници" нашето училище, воля-неволю, стана нещо като символ на нелеките борби за едно ново и съвременно, отговарящо на нуждите на младите хора и при това съвсем качествено образование. Ще дойде време, убеден съм, и това обстоятелство ще се оцени подобаващо, то и сега се оценява тук-там, но един ден непременно ще се оцени навсякъде – и от всички. Така винаги са ставали нещата в историята и в живота: силите на новото, пък макар и немощни, крехки, слаби, винаги са водили продължителна нелека борба със силите на статуквото, на старото, на отживяло времето си. Самият факт, че в нашето училище тази борба (която навсякъде подмолно тлее, предполагам, ако не фактически, видимо, то поне в идеален план: вътре в душите!) се наложи да напусне тясната рамка на "някакви си там вътрешни и при това личностни борби" (!!!), а стана нещо като общонационален и дори международен феномен на съвременни български живот (за това второто ето едно-две доказателства: Солидарност и подкрепа от украински философи и Руководителям системы государственного образования г.Пловдив, Болгария), е само по себе си знаменателен факт, показващ, че случващото се има огромно позитивно значение, и то все по посока на провокиране на истинската, коренната, действителната, същностната промяна и реформа в българското училище и образование. Разбира се, има хора, на които една такава констатация им е съвсем неудобна, разбира се, те ще направят всичко за да изкривят реалната картина и да омаловажат мащабите на случващото се, но това пък, от своя страна, само ще илюстрира тяхната собствена личностна, умствена, нравствена и каквато си искате още оскъдица. Толкова по този въпрос, мисля, че тук нещата са пределно ясни. И още нещичко все пак да вметна: благодарение на това, че вътре в училището няма толкова потребния демократичен дебат (сега обаче този дебат вече е задължителен по закон, ситуацията вече коренно се промени, колкото това нещо да не е приятно на въпросните хора и сили!), е причината да се породи нещо съвсем знаменателно: благодарение на моите писания, на моите всекидневни блогърски репортажи, благодарение на моите изследвания, наблюдения, анализи, констатации, изложения, обръщения, открити писма до отговорните институции (до Министъра на образованието и науката, до Премиера, до Президента дори, до омбудсмана също) се роди нещо наистина феноменално, което при това е фиксирано в текст, а знаем, че текста остава за вечни времена; ще кажете – какво толкова се роди е, кажи, що толкова се правиш на важен?! Твоите книги ли имаш предвид че се родиха, твоите списания, които никой не чете, ли се родиха, кажи де, изплюй камъчето, грандоман неден?! Ще отговоря ето как: благодарение на тия знаменателни събития, в които съдбата отреди да участвам с всички сили, в моето съзнание на философ се родиха... идеите, които намериха въплъщение или обек91
тивация тъкмо в моите книги, в статиите, в есетата, писани, дето се казва, "с кръвта на сърцето ми", да, много от тези "писаници" (както ги наричат той ласкавите ми опоненти!) заслужават да бъдат определени точно по този начин. Да, родиха се безценни направо идеи за това как именно да бъде направена реформата, родиха се ония истини, за които не аз имам някаква лична заслуга, защото аз лично в един момент сякаш се оказах нещо като рупор на... Божията воля, да, аз точно така ще дръзна да определя вътрешната същина на моето философско, човешко и духовно дело, свързано с описанието на реалната ситуация в българското училище. Да, нека да се посмеят от душа тия, които нямат никакви скрупули, на които при това не им е дадено да знаят ето това, което го знаят всички пишещи: ако самият Бог, ако Божията сила не не е "помилвала по главата" с всемогъщата си десница, ако нямаш усещането, че като пишеш си един вид боговдъхновен, то нищо значимо няма да напишеш, да, творчеството е възможно само по повелята на Най-великия, на истинския Творец, на Извора на всяко творчество, на всеки талант, на всяко дарование, и това е именно Бог. Така ставата тия неща, в един момент човек се чувства озарен да каже или да напише нещо, някаква велика духовна сила го овладява и започва да говори чрез него, точно това е творческият подем или патос, или както искате го наречете. Разбира се, много хора няма как да са преживели това нещо и такива, разбира се, не им остава нищо друго освен да се ухилят като прочетат тия мои думи – и за се отдадат на своя неудържим хохот. Нека да се посмеят колкото си искат. Аз обаче казах каквото исках да кажа, темата е благодатна, но сега нямам време (налага се да тръгвам за работа, закъснявам вече!), та ето в завършек на този мой сутрешен и съвсем несполучил репортаж още не съм пристъпил да си изпълня обещанието, дадено в началото на този текст! – ще мога да кажа само това. Е, казано съвсем вкратце: вчера нейно превъзходителство директорката не благоволи да обърне каквото и да било внимание на моето така прочувствено обръщение до нея лично и по своя тъй любим маниер ме постави в крайно неприятната ситуация аз сам пред Съвета да взема думата и да моля да бъда "пуснат" да отида да си проведа телевизионното предаване; стана инцидент, директорката публично ми заяви, че била нямала какво да ми каже, тоест, по своя тъй възлюблен обичай се опита да ме подтикне аз да направя нарушение, та след това да може да ме накаже; разбира се, та направи нужното да ме ядоса, та да спомогне за това да бъда представен пред "колектива" в съвсем неблагоприятна за мен светлина; чудесното е обаче, че всичко това тя се видя принудена да го направи съвсем публично, а не подмолно, както също много обича да го прави. Ще се наложи покрай този вчерашен инцидент да си имаме много голям разговор с г-жа Директорката, този разговор предстои, ако тя не желае да ме изслуша днес-утре и ако не ми даде думата да кажа какво мисля (очевидно е, че тя прави нужното, тя прави всичко, което е по силите й аз да не бъда допуснат да говоря!), то тогава ще ми се наложи всичко, което мисля, да го кажа в писмен вид, и то по подобаващия начин, под формата на жалба, доклад или нещо друго. Абе на нея й е време да осъзнае, че просто няма как да ми затвори устата, да има много 92
здраве от мен, но също й е време да се събуди от своя 13-ти век, в който живее, и да осъзнае, че на двора вече е 21-вия век! Или поне да осъзнае, че сега не е 1951 година, а е 2016-та година. Толкова, нямам време повече за писане (макар че това мое писане е по съвсем служебни въпроси, ако закъснея сега за работа, ще ми се наложи да й давам обяснения защо съм... закъснял за работа!), а сега да добавя ето какво: Днес от 11 часа обявявам началото на свой семинар в училището, мога да го нарека (сега ми хрумва това) СЕМИНАР ПО ДЕМОКРАЦИЯ. Този семинар ще е за учители, за ученици, за родители, за граждани, за всички интересуващи се. Днес специално на откриването на този семинар ще представя последните свои книги, именно книгата със заглавие Реформа на НЕобразованието, също така книгата ми РЕВОЛЮЦИЯТА В УЧИЛИЩЕ и също последната ми книжка, наречена ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО, това е книгата ми с подзаглавие "Как се прави иновативно училище?". Ето тия три книжки ще представя на семинара си днес. Който има интерес и желание, да заповяда! Като място за сбирката обявявам сегазасега РИТУАЛНАТА ЗАЛА в училището, стига ръководството да ни разреши да се съберем там. Тъй че – заповядайте! Чао засега, че бързам, окъснях вече! Нека денят ви да е днес възможно най-добър и приятен! Бъдете здрави!
Истинският учител се задушава в сегашното българско училище събота, 3 септември 2016 г.
Из: За италианските железници и българското образование, от Мариела Станчева 93
Защо няма да се върна да преподавам като учител по математика и информационни технологии ... Задушаващата липса на логика и полезност Няма да се върна, защото един истински учител се задушава в сегашното българско училище. Задушава се от необходимостта да следва учебни планове, които са извън всякаква логика, полезност и естетическа наслада. Математиката е осакатена до степен, в която се нуждае от оперативно лечение. Информационните технологии са безполезни до степен да бъдат дори вредни. И всеки, дръзнал да поправи на своя глава тези недостатъци, причинени от Министерството на образованието, се изправя пред риска да попадне или под ударите на бюрократите, или под ударите на обществото в лицето на родители, подлагащи децата си на нездрава амбиция... Без връзка със съвременното ежедневие Но днес това е невъзможно. Учебните планове по математика осакатяват децата. Уроците нарушават естествената логика на изложението. Примерите целят да покажат единствено връзката между математиката и зидаро-мазачеството или пътуванията от дестинация А до дестинация B с невъзможни плавателни средства като сал например. Няма нито една задача от теория на графите, която естествено се свързва с Google и Facebook – все неща от ежедневието на децата. Няма нито една задача от математическата лингвистика (или теория на формалните езици и граматики, както е известен този раздел в науката). Тя пък е основа на всички езици за програмиране и това е икономическият сектор с най-големи заплати и най-голям недостиг на подготвени кадри. Няма нито една задача от булевата алгебра – единственият начин да вникнем в "мисленето" на компютрите и изкуствения интелект. Да продължавам ли? ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
За да се осмели да промени начина си на работа учителят има нужда от свобода и от повече доверие събота, 3 септември 2016 г. Из: "K’во става бе, госпожо?", Автор: Люба Йорданова Как преподавателят по история Светлана Михайлова разчупва часовете си и защо това си заслужава "K’во става бе, госпожо?" Въпросът на дванайсетокласника най-вероятно ще хвърли в тих ужас всеки средностатистически учител. Светлана Михайлова 94
обаче го приема спокойно – за нея това отношение не означава, че учениците не уважават учителите, а че просто го правят по различен начин.
Светлана е преподавател по история и философски цикъл. Става учител, защото това е нейният начин да е активна в обществото и да прави, "надявам се, някаква положителна промяна" като предава демократични ценности на учениците си. Програмата й е, меко казано, запълнена – преподава на V, VI, VII, IX, X и XII клас, занимава се и с проекти в сферите на образованието, младежката активност, социалните и половите неравенства. И събира идеи за това как училището да се превърне в място, където учениците са индивидуалности, достойнството им е защитено, а ученето е взаимен процес. И то не след пет, десет или двайсет години, а сега. Докато чакаме несъвършената образователна система да се промени, трябва да внасяме нашата промяна на терен, заяви Светлана Михайлова по време на презентацията си на конференцията "Образование за бъдещето". Пред "Капитал" тя изрежда своите лични причини да се опитва да внася тази промяна всеки ден: "Смятам, че е важно да променяме самите себе си в системата, да провокираме това, което сме свикнали да приемаме като стереотипния, традиционния учител, за да може да се изгражда връзка със съвременните деца." А те имат нужда да бъдат чути и разбрани, да им се покаже смисълът от идването на училище. "Съвременните деца имат нужда от голяма динамика – те бързо се насищат на преживявания и трябва да си различен и провокативен, за да се промени отношението им към теб", забелязала е Светлана. Това означава учителят да се откаже от ролята, с която е свикнал – да е активният, да говори много, да доминира в класната стая и да даде повече възможност за изява на учениците. Ако това не се случи, младите хора губят този свой стремеж да са дейни и да споделят, а това е пагубно за бъдещето им, смята Светлана. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 95
Като гражданин и като учител няма да позволя българското образование да се управлява по мутренски начин! неделя, 4 септември 2016 г.
Искам да кажа нещо изключително важно, то касае актуалната ситуация в подлежащата този път на масово мнимо – а може би, сакън, и действително! – реформиране образователна система. В момента чиновниците от МОН правят всичко възможно да дискредитират и всеки повей на някаква, пък била и само абстрактна възможност за промяна, която се съдържа в действащия вече Закон за предучилищното и училищно образование. Тоест чиновниците от МОН са обявили война на самия закон. Да, тия другари и другарки, предполагам, възприемат закона като заплаха за тяхното собствено всевластие, на това основание и правят нужното, в пределите на властта си, за да блокират действието на закона, а по този начин да осуетят и самата промяна; и да бетонират тъй изгодното им статукво. Когато чиновниците от изпълнителната власт – тя е изпълнителна тъкмо защото в пълномощията й само да изпълнява предписаното от закона! – правят неща, с които да пречат за изпълнението на закона, това се нарича преврат, по-опасен от военен преврат. Или просто се нарича закононарушение. Или е нещо като партизанска война срещу закона – и срещу властта на закона. Та значи тезата ми е, че чиновниците от МОН в момента де факто водят окопна партизанска война срещу новия закон за образованието. Ще дам пример в подкрепа на тезата си. А иначе тя е много логична и лесна за схващане. Но да се поясня все пак, за да не ме обвини някой в празнословие. С телеграми, изпращани от чиновниците от МОН директорите на училища са принудени в нереалистично кратки срокове да подготвят на "съвършено нова 96
основа" всички основни документи, без които, видите ли, е невъзможно да започне новата учебна година. Тия документи – купища програми, учебни планове, стратегии на училищата, правилници, какво ли не още! – трябва, повтарям, да се изработят в нереалистично кратки срокове. Натискът от страна на чиновниците от МОН има следният подмолен замисъл: тъй като е невъзможно за толкова кратко време тези планове, програми, правилници и прочие да се изработят на една действително нова основа, по нов, променен начин и пр., то ръководствата на училищата да бъдат принудени да направят единствено възможното в тази ситуация: да препишат, леко козметично променени и пременени, всички стари програми, планове, стратегии, правилници и т.н.! Виждате ли колко умна тактика за проваляне на промяната (и на закона!) използват наште мъдри шамани от образователното ведомство?! Грешка нямат, нали?! И ето сега моя пример. Всяко училище трябва да изработи своя стратегия за развитие съобразно новите постановления на "реформаторския закон" (доколко той наистина е такъв е отделна тема за обсъждане, но да приемем, че в него има някакви плахи опити за мнима реформа!). Също така се налага да бъдат преработени из основи правилниците, на които се основават отношенията в училищните общности. И, казах вече, трябва да се направят купища съвършено нови програми, пронизани при това от нов дух, от новия дух на закона програми за какво ли не, да не изброявам тука. Но да се съсредоточим на стратегията и на правилника на училището, два основополагащи, фундаментални документа, които при това трябва да се изработят по принципно нов, демократичен начин. Чрез въвличане в обсъжданията и на учениците, и на родителите, нали така, иначе какво ново ще има, ако тия документи се изработят само от учителите и се приемат от учителския съвет?! Да, ама учениците и родителите сега ги няма в училище, нали, та учебната година още не е започнала?! Да, ама МОН (чиновниците от МОН) искат тия документи в завършен и окончателен вид още сега, примерно, искат ги до дата 10 септември! Е как да бъдат подготвени по нов, демократичен начин тия документи?! Няма как, нали? Остава една възможност, която повсеместно ще се случи: ами че тия документи ще бъдат за краткия срок просто копирани от старите, ще бъдат възпроизведени старите стратегии, програми и правилници – и ето, промяната в образованието по най-лесния начин ще бъде осуетена! Няма да се случи, разбира се! Това последното, по всичко си личи, е заветната цел на въпросните чиновници от МОН. Виждате ли как изпълнителната власт проваля постановленията на върховната власт в правовата държава – законодателната! Но ние пък да не сме правова държава?! Ний, както се знае от всички, сме държава на беззаконието, на престъпността, на произвола, ний неслучайно сме наречени държавата МУТРОЛАНДИЯ. И ето, у нас изпълнителната власт (забележете, самата изпълнителна власт в лицето на чиновниците) действа по чисто мутренски начин и проваля постановленията на върховната законодателна власт, проваля действието на закона. Такова, дето се казва, е положението! Промяна няма да има, забравете за промяната! В нашето училище положението е същото: кипи усилен безсмислен труд по подготовката на всички тия документи, щото сроковете са ужасно кратки, за 97
броени дни трябва да се подготвят тия всичките документи. Казахме, в този момент и за тези срокове няма как да се разгърне един наистина демократичен дебат по всички тия фундаментални документи, уреждащи по принципно нов начин отношенията в училищната общност. Старият начин за правенето на такива документи знаете какъв е: създава се комисия (ако искате някаква работа да бъде извършена калпаво и фалшиво, създайте комисия!), тя преглежда стария документ, "актуализира" го, т.е. сменя срокове и дати, тук-там, за да се замаже положението, може и да редактира някое изречение според "най-новите повели на върховната министерска власт" и ето, фокусът е извършен; този документ ще се гласува от учителския съвет (е, сега ще се правим на прекалени демократи, другари, стига глупости де, каква демокрация, какви ученици и какви родители ще въвличаме в подготовката на документите?!), на гласуването няма да има никакви обсъждания, ще се гласува с пълно одобрение (въздържали се и против няма, приема се!), а след това документът ще бъде пратен на височайшите органи от ведомството, та те да са напълно сигурни, че и в това училище никаква промяна няма да бъде направена, т.е. че и в него статуквото ще си остане непобутнато, циментирано и прочие). Това е старата технология, по която чиновниците от МОН сега принуждават училищата в цялата система да действат – като им поставиха неизпълними срокове ако изобщо на някого хрумне да прави някакви промени или пък по нов начин да създава принципно различни документи, то това просто физически да няма време да бъде извършено или направено. Виждате ли сега как действието на закона е фактически блокирано? Аз лично се изказах в този дух на проведения преди три дни учителски съвет. Заявих, че комисиите, дето работят по тия документи, трябва да заработят по нов начин. По демократичен начин, чрез широк демократичен дебат трябва да бъдат обсъдени и то най-детайлно всички постановки в документите и да се преосмислят, та нещата и отношенията да бъдат поставени на съвършено нова основа. Непременно в тия обсъждания трябва да участват и учениците, и родителите, ако те не участват, всичко се обезсмисля, по дяволите отива всяка възможност нещо да се промени. Да, ама кому ли пука от това, че нещата ще си останат по старому?! Самите родители и ученици да са поискали да се намесят в процеса? Не, от тяхна страна инициатива в тази посока няма. И няма и да има. А трябва нещо да се направи, че нещата да се променят. Как ще искаме младите, т.е. учениците да изпълняват постановления на правилника, в чието създаване те изобщо не са участвали?! Та нали, за да е изобщо възможна свободата и демокрацията, тия, които след това ще изпълняват правилниците, трябва да са участвали в тяхното създаване. Пряко или чрез свои пълномощници. Иначе никаква промяна не може да има, промяната си остава само пожелание или намерение. Кой да направи нещо, че работите да потръгнат по нов начин? Как кой, ами ние трябва да правим всичко вече по принципно нов начин. Тук-там трябва да се намерят хора, които да заявят твърдо, че няма да позволят този път нещата да бъдат изопачени, реформата да бъде блокирана, промяната да стане невъзможна. Ето, аз сега реагирам, пиша това нещо, съпротивлявам се – и ще продължа да го правя. Искам зако98
нът да бъде спазен. Ще правя нужното промяната този път да не е подмяна. Каквото зависи от мен ще го сторя. Какво ви пречи и вие да опитате да постъпите по сходен начин? Или на вас не ви пука дали ще има промяна – или ще има само подмяна в сферата на българското образование?! Смятам да пиша и до МОН тия дни и да изоблича в официален документ опита на чиновниците от самото МОН да блокират действието на закона. Ако трябва и до г-н Премиеро ще пиша. И до Президента ще пиша. Ако трябва и до... прокуратурата ще пиша, щото и тя трябва да бди върху това доколко законите у нас се изпълняват. Не може като български гражданин да стоя, да гледам как се вършат беззакония и то тъкмо от тези, които по закон са призвани само да изпълняват закона. Срамота е да се прави това! Няма като български гражданин и като български учител да позволя системата на българското образование да се управлява по мутренски, по бандитски начин. А г-жа Кунева, министърката, като я уведомя, че така се действа от подчинените й чиновници, и тя не реагира подобаващо, тогава ще излезе, че самата тя покровителства беззаконието, мутренския начин да се управлява сферата на образованието. Нека да стои и нищо да не прави, нека да остави чиновниците от МОН да водят партизанска война срещу закона за образованието! Но тогава ще й се наложи да понесе пълната отговорност за своеволията и беззаконията на подчинените й чиновници! Ще й се наложи да понесе това леко неудобство! Така. А сега да добавя следното: какво пък ми пречи ето тази своя публикация да я копирам и да я изпратя още днес до отговорните институции, примерно до Министъра на образованието и до нейния началник, г-н Премиеро, който, макар че "Вятър го вее на бяла кобила" (този народен израз означава: "занимава се с празни работи; несериозен, лекомислен е, завеян е"!) все пак носи пълната отговорност за това какво прави изпълнителната власт с всичките си чиновници, он нали е неин върховен началник! Или да взема да напиша едно писмо най-сетне до... арменския поп, а, той сигурно повече ще се трогне?! Кой ли ще се трогне не знам, но нещата така не бива да бъдат оставяни, ето в това нещо съм сигурен. Тъй че да завърша с това: борбата едва сега започва. Борбата за истинска промяна в българското образование едва сега започва. Виждате, налага ни да се борим всеки ден. Аз за себе си съм сигурен, няма да стоя със скръстени ръце, а вие ако искате, си стойте със скръстени ръце. Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Приятна почивка също така ви желая! Чао и до скоро!
99
Браво, оказва се, че у нас вече има учители с неробски манталитет, това е супер, поздравления, дерзайте смело, истински учители! неделя, 4 септември 2016 г. Буря от недоволство срещу нови правила за приобщаващо обучение, Тина Соколова Буря от недоволство в учителските среди предизвикаха нови правила за т.нар. приобщаващо обучение в наредба на МОН. Реакцията подпалиха преподаватели от панагюрското СОУ „Нешо Бончев” с отворено писмо до авторите на документа и становище, в което по точки са посочени най-слабите му места. И двата разпространени от панагюрци текста бяха подети от други училища в Пазарджишко, които ги качиха на официалните си сайтове, давайки ясен знак, че също като колегите си не са склонни да се примирят с поредната доза излишна бюрократщина в работата си. Недоволните определят наредбата като поредното безсмислено редене на членове и алинеи, вменяващо на учителите допълнително отговорности, присъщи на социалните отдели и центрове, които и сега изискват безброй отчети за свършеното с различните деца в училище. Текстовете в нормативния документ са изтъкани от ненужни повторения, объркваща обстоятелственост и неточност, посочва се още в отвореното писмо. Продължава се тенденцията за въвеждане на нови понятия за вече познати явления, документи и длъжности. А работата надали ще бъде по-ползотворна само заради използването на термини като „координатор”, „рамка на оценка”, „кризисна интервенция”. Преподавателите не отричат, че децата със специални образователни потребности, застрашените от отпадане, невладеещите български език, учениците с проблемно поведение и без семейна подкрепа имат нужда от допълнителна подкрепа. В училищата и в момента действат изградени комисии за подкрепа на ученици със СОП, комисии за работа с ученици с противообществени прояви, учителите провеждат системно и по график допълнителна работа с изоставащи ученици, готвят безвъзмездно ученици за олимпиади, състезания и др. И днес директорите награждават, според възможностите на училището, своите изявени възпитаници. В новата наредба обаче е предвидено за всеки ученик да бъдат създадени екипи от преподаватели и специалисти, които да правят оценка на потребностите за личностно развитие, да създават графици, да изготвят планове за действие и индивидуални образователни програми, да правят анализи и отчети. Иначе казано, във всеки клас трябва да има най-малко по 4-5 екипа – за ученици със СОП, за надарени ученици, за ученици с девиантно поведение и т.н. Авторите на отвореното писмо припомнят, че освен към трудните деца учителят има ангажименти и към всички останали. След цялото писане и отчитане на дейностите с тези под средното ниво обаче няма да остане творческа енергия 100
за останалите. Те задават въпроса кога да преподават, кога да се самоусъвършенстват и подготвят уроците си, за да са в крак с времето, колко заповеди дневно ще подписват директорите за сформиране на екипи и кой ще осигури нужните средства за специалистите, посочени в наредбата – ресурсен учител, логопед, психолог и др. Качественото прилагане на този стандарт налага привличане на допълнителни човешки ресурси, а учебните заведения и без това изпитват глад за учители и се примиряват с всякакви хора без мотивация, знания и основни умения за работа в училище. Не е ясно откъде ще се търсят извънредните кадри, нито кой ще осигури заплатите им и какви ще са те. Самите преподаватели пък ще са принудени да изпълняват ролята на социални работници, администратори и секретари. Шокиращо е изискването за всеки ученик да пишат план за действие. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Борбата е най-естественото състояние на живота на ония, за които свободата нещо значи събота, 3 септември 2016 г.
Вчера писах за административния терор, на който чиновниците от МОН са подложили в този момент българските училища, а това означава – българските учители: Като гражданин и като учител няма да позволя българското образование да се управлява по мутренски начин!. Снощи открих, че в страната тук101
там вече има съпротива срещу своеволията на образователната бюрокрация, на бюрократите от образованието: Браво, оказва се, че у нас вече има учители с неробски манталитет, това е супер, поздравления, дерзайте смело, истински учители!. Обясних, че смисълът на това поведение на другарите от бюрокрацията на МОН е: саботаж срещу закона за образованието, да не се даде възможност да проработят ония реформаторски моменти в него, които са й толкова неприятни, че за обезсилването им тя е готова на същински подвизи. Идеята е да бъде блокирано действието на закона, т.е. МОН (изпълнителната власт, по закон длъжна да изпълнява постановленията на закона), прави нужното да провали действието на закона, да блокира и да проваля действието на закона; това всъщност е беззаконие, което аз определих като мутренски подход, който, очевидно, е проникнал и е обхванал и представителите на образователната бюрокрация. Една държава е мутренска когато и администрацията в нея почне да работи по мутренски начин. Когато чиновник ви рекетира да му платите подкуп, рушвет, това е израз на мутренско поведение. Когато чиновник от МОН дава неизпълнима (по предписанието на закона) административна разпоредба, целяща законът да бъде провален, това освен че е израз на беззаконие, е също така и израз на мутренско поведение. Сега искам да добавя още нещичко по този въпрос, важно е по моя преценка. А не се съзнава.
Когато чиновниците от МОН налагат на училищата и на учителите да пишат купища какви ли не абсолютно безполезни при това документи (планове, програми, разпределения, "графици за действие" и какво ли не още) и то в такива абсурдни срокове, че горките учители не могат да изпълнят качествено нарежда102
нето, това освен че е административна гавра и произвол също така е израз и на крещящонедоверие към българския учител. Да, това също така е и израз на крайно обидно недоверие към учителите. Учителската работа и без това е достатъчно сложна, трудна, фина и деликатна, че да трябва като капак на всичко да бъде и бюрократично възпроизвеждана (удвоявана) под формата на купища отчети, планове, програми, графици и не знам си какво още. Истински важното кое е: учителят да си свърши ефективно и качествено работата, с полза за учениците, или това, което прави, да бъде отразено в купища документи, та самодоволният чиновник да може да контролира какво учителят прави, да, кое е от двете е истински важното и значимото? Разбира се, че първото е истински важно, а второто освен че е израз на крещящо обидно недоверие към учителите от страна на администраторите, освен че е гавра, е също така и форма на диктат, което пък е израз на това, че бюрократите държат да правят всичко нужно свободата на учителите да си остане само фикция. Свобода ли искате вий, учителите? – о`кей, ето ви свобода, но за сметка на това ще ви вгорчим тази свобода като направим така, че да пишете тонове отчети, планове, програми, регламенти, графици за действие, разпределения и прочие! – услади ли ви се сега свободата? Ще видите вие една свобода, сами ще прокълнете свобода, пишете, пишете до умопобъркване, пишете непрекъснато, миг почивка от писане няма да ви дадем! Тия всичките документи връзват ръцете на учителя да се разгърне в творчески план, щото творчеството като израз на чиста духовност и на свобода не подлежи на програмиране, на планиране, на контрол и на отчет; самата свобода не подлежи нито на контрол, нито на отчет. Тя подлежи на едно-единствено нещо: подлежи на отговорност, но от страна на самия учител. Откъде-накъде учителят ще е отговорен пред чиновника, стоящ над него в йерархията, а не, примерно, пред своята съвест, пред учениците си, пред родителите на учениците си и прочие?! Сега разбирате ли каква е същината на цялата работа? Сега разбирате ли защо чиновниците от МОН се държат по този начин? Ами те имат една-единствена фикс-идея: да си запазят властовия монопол над образованието. Да си запазят своята абсолютно безконтролна власт, която им дава възможност да тиранизират както си искат не само учителите, но и всички останали, които имат отношение към образователната сфера, а това значи цялото общество. Да, обаче по идея новият закон на образованието лека-полека препоръчва тази власт да почне да отива при тези, на които принадлежи по презумпция: на учителите, на родителите, на самите учещи, на учениците, с една дума казано, на демоса (народа); демократизация е начинът, по който тази власт ще премине от ръцете на бюрокрацията, която доказа, че не може да създаде и да ръководи едно качествено образование – и ще отиде там, където й е мястото. Толкова по този въпрос. Само маркирах нещо важно, поставих казус за по-цялостно осмисляне. Тия дни ще ми се наложи да пиша още по всичките тия въпроси. Налага се да се води борба, без борба нищо добро на този свят не може да бъде постигнато. Борбата е най-естественото състояние на живота на ония, за които свободата нещо значи. 103
Засега толкова. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! За да е наистина хубав денят и животът ви вие лично трябва да сте свободни – това поне осъзнали ли сте го? Хайде чао че имам и друга важна работа...
Чакайте си колкото искате МОН да се сети да ви нареди това или онова! понеделник, 5 септември 2016 г.
Червеният ботуш стъпва в България, погромът на отечеството продължава до днес, Автор Георги Георгиев Райна Йорданова каза: Нещо, което трябва да се включи в учебната програма! Дали им стиска на МОН?! Кратък мой коментар: Ако трябва да чакаме МОН да благоволи да нареди на учителите да кажат на учениците това, което пише в тази статия, т.е. да им кажат истината за нашата история, ще трябва да чакат първо да дойде "кукувото лято", пък тогава ще се случи такава една невъзможност. Аз пък не чакам МОН да ми нарежда какво да казвам на учениците си, а решавам сам – и тия неща съм им ги казал отдавна. Е, вярно, има леки неудобства този мой подход, примерно другарите от МОН ме уволниха, но нищо, аз спечелих съдебното дяло, съдът ме върна в 104
училище и аз пак продължавам да работя за едно ново и истинско образование на младите. Според мен този и начинът, а не да чакаме бюрократите от МОН да благоволят да ни разрешат това или онова нещо. Та затова ми е чудно, че и разумни хора имат илюзии, че МОН някога ще нареди на учителите да бъдат истински учители. Не, глупаво е да се чака такъв момент. Такова чудо няма да се случи. Иска се просто учителите да се отърсят от страха и да станат свободни и отговорни само пред учениците си. Просто е. Но за жалост не се разбира. Та си чакайте колкото искате МОН да ви нареди това или онова де...
Ще участвам с доклад в дискусия за ролята на учените в обществото, заповядайте, елате на дискусията! вторник, 6 септември 2016 г.
Дискусия "Ролята на учените в обществото" и връчване на наградата "Георги Марков за хуманизъм" за 2016 г. 08.09.2016 г. 13.00-19.30 часа, Зала „Вяра“, Столична библиотека, Площад „Славейков“, №4, София Организатор: Институт за развитие и иновации на образованието и науката – ИРИОН с любезното съдействие на д-р Лолита Николова, Международен институт по антропология, САЩ (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 105
Напредъкът в сферата на информационните технологии прави революцията в образованието неизбежна вторник, 6 септември 2016 г.
Отворените курсове – образование без граници, Петър Георгиев Нова образователна практика търси път към българските училища. От няколко години отворените онлайн курсове се превръщат в ценно допълнение към задължителната учебна програма в университети и гимназии по целия свят. Петър Георгиев разговаря с трима израелски специалисти и представители на Националната мрежа на родителите, за да разбере как тези курсове могат да бъдат използвани ефективно и у нас. Благодарение на Интернет обаче бъдещето на класната стая изглежда различно. А вятърът на промяната вече се усеща и в България. Лиа Маор – Педагогически съветник: "Не можем да играем тази игра повече. Всички са наясно, че учителите вече не знаят всичко. Учениците ти могат да знаят много повече от теб или поне колкото теб, като просто използват Гугъл." Лиа Маор познава добре масивните отворени онлайн курсове, накратко от английски "мукове", и тяхното приложение в израелското гимназиално образование. Муковете са безплатни курсове, предлагани от редица международни елитни университети като Харвард и Йейл. До тяхното съдържание има свободен достъп на Интернет платформа, отворена за всеки, който иска да научи повече.
106
Гаяне Минасян – Председател на Националната мрежа на родителите: "Ако искаш да имаш сертификат от съответното учебно заведение, че си минал този курс, че си покрил тази степен, можеш да го направиш онлайн, да изучиш съдържанието безплатно и да платиш за самия изпит. Което прави образованието изключително достъпно във всякакви точки на света." На пръв поглед тази концепция за отворени курсове изглежда съвършена. Да учиш сам пред компютър в продължение на седмици обаче е трудно. Проучване на 91 различни курса от 2014г. показва, че средната успеваемост на завършилите е едва 6.5%. Нов модел, наречен How2MOOC, помага за решаването на този проблем. При него студентите изучават отворените курсове в група, за да усвоят съдържанието им максимално добре. Моделът е разработен от израелския образователен експерт Яков Хехт. По покана на Националната мрежа на родителите Маор и нейният колега Имри Абита бяха в София, за да обучат 30 българи как да бъдат "мукстъри", които водят такава група. БНТ: Каква е разликата между мукстъра и учителя? Имри Абита – Педагогически съветник: "Традиционният учител предава знанието на учениците. В 21-ви век обаче информацията е безплатна и всеки може да я открие. Мукстърът не стои между ученика и знанието." Теодор Василев – Народно читалище "Бъдеще сега": "Това, което ние трябва да подсигурим, е интеракцията и възможността учениците да учат едни от други и те да влязат в ролята на преподавател, като самият преподавател е по-скоро в ролята на ментор и фасилитатор на целия този процес." В Израел тази идея вече три години намира приложение в множество гимназии, където освен задължителните предмети, учениците изучават и отворени курсове. Лиа Маор – Педагогически съветник: "Имахме пилотен проект, при който обучихме 14 учители. Напътствахме ги, докато изучаваха отворен курс с техните ученици в продължение на година. В крайна сметка 83% от учениците завършиха успешно." Израелското Министерство на образованието подкрепя силно тази иновативна стратегия. Следващата година обучените по How2MOOC модела учители ще бъдат 550. Яков Хехт – Образователен експерт и създател на How2MOOC модела: "Според мен най-важното нещо, което се случи, е, че израелският Министър на образованието реши, че една от целите му ще бъде всеки ученик в израелска гимназия да изучава поне един отворен курс по How2MOOC модела." В Израел налагането на алтернативни образователни практики не е новост. Преди три десетилетия Яков Хехт открива първото демократично училище в страната. Демократичното образование е основано върху идеята за лична отговорност и свобода на избора, независимо от възрастта на ученика. 107
БНТ: Как се доверявате на толкова млади хора, например на някой 10-годи-шен, да избират какво да учат, как да го учат и на кои часове да ходят, имайки предвид, че дори студенти в университета често не са сигурни какво точно искат? Яков Хехт – Образователен експерт: "Отговорът е във вашия въпрос. Ако има хора, които са на 19 години и не знаят какво искат и какво им е интересно, то това е резултатът от 19-те години, през които никой не ги е питал." Имри Абита – Педагогически съветник: "Основната прилика между How2MOOC модела и демократичното училище е, че когато виждаме децата, ние не гледаме целия клас заедно, а всеки ученик поотделно. Ние не стоим на редове и ти не си просто номер в дневника. Аз те виждам, знам в какво си добър и го използвам." От Националната мрежа на родителите признават, че в България е трудно навлизането на подобни иновативни стратегии. Те обаче вярват, че напредъкът в сферата на информационните технологии прави революцията неизбежна. Гаяне Минасян – Председател на Националната мрежа на родителите: "Агентите на развитието са хората на науката, хората на изкуството, хората на образованието, а правителството трябва да гарантира условия, че те могат наистина да се развиват свободно. Правителството не е факторът, който води. Правителството е факторът, който гарантира сигурност и възможност да практикуват това, което хората желаят." Според тримата израелски специалисти отворените курсове няма да заместят задължителната учебна програма. Муковете обаче активно допринасят за обогатяването на световното знание и неговото разпространение.
Моят доклад за днешната дискусия в София за ролята на учените в обществото четвъртък, 8 септември 2016 г. Болен съм вече втори ден. Не мога да отида днес на форума в София, за провеждането на който вече ви известих: Ще участвам с доклад в дискусия за ролята на учените в обществото, заповядайте, елате на дискусията!. Изпращам изказването си на него в писмен вид. Ако искат да го прочетат – или пък да го дадат в хартиен вид, който иска от участниците в дискусията, който се интересува – да го прочете. Ето по тази причина го публикувам и тук, за улеснение на интересуващите се: Философията може да стане локомотив на същинската промяна в българското образование!
108
Да, философията по начало трябва да е този локомотив на промяната – защото, знайно е, идеите движат света, а идеите са от ведомството на философията. Но сама по себе си философията е велика сила, която обаче встъпва в употреба благодарение на философите; тъй че всъщност философите, ако са верни на задачата и на мисията си, трябва да бъдат двигателите на промяната; но даваме ли си сметка в каква ситуация се намират учителите по философия днес? Малцина от тях заслужават да бъдат възприемани като философи – защото са допуснали да станат примерни слуги на системата, изневерявайки на мисията си. Но това е друга голяма тема, по която сега не мога да се произнасям.
Господстващата система от представи за "правилното" в образователната сфера у нас доведе дотам, че точно в едно най-важно отношение, по което философията и философите имат незаменима роля, именно способността за самостоятелно и критично мислене, огромната част от младите у нас са нещо като първокласни… умствени инвалиди. Нима и тази констатация няма да принуди инстанциите да се обезпокоят поне малко? Някои не без основание смятат, че "управляващите" съзнателно искали да постигнат точно този ефект – щото немислещото и несвободно природонаселение по-лесно се поддавало на манипулации, на дресировка, на подчинение, на потискане, на използване за всякакви цели и т.н. Аз не вярвам чак толкова дълбоко-конспиративен да е замисълът на тия наши управляващи: изглежда го правят само заради инерцията и също така от глупост. Просто времената се промениха, а нашите представи си останаха все същите – затуй така неадекватно се държим в коренно променилата се духовна ситуация. А дойде времето за истинската, за 109
същинската промяна, този път няма да допуснем промяната да бъде фалшива, да бъде само на думи, да бъде лицемерна, да бъде менте! Днес отново бюрократите в образованието налагат на обществото една псевдотема: кога, моля ви се, ще излязат новите „авангардни” и „душеспасителни” учебници! В които ще бъде дадена от Министерството на… истината единственоправилната, душеспасителна истина! Аз ще се абстрахирам от всичко друго за да се съсредоточа върху това, върху което искам да наблегна в случая, което смятам за истински важно: учебните помагала, учебниците вече трябва да се по съвършено нов начин, те трябва да се пишат така, че да оставят огромен простор за разгръщане на способността за самостоятелно и критично мислене и разбиране у младите хора; те трябва само да провокират тази способност и да създават всички необходими условия за насърчаването й; учителите също трябва да се държат подобаващо, не да бъдат "ментори", чието "обективно мнение" е задължително, напротив, те следва да бъдат само партньори на младите в търсенето на истината по нелеките въпроси, нищо повече; и помагалата, и учителите трябва единствено да работят за това щото младите да се чувстват ентусиазирани за своите си търсения, съмнения, копнежи по истината и т.н. Другояче казано, на младите не бива да им пречим (като им поднасяме наготово, като им сервираме в сдъвкан вид "цялата истина"!), напротив, трябва да направим нужното те да се почувстват до такава степен разкрепостени, че сами да поемат по тъй възхитителните си пътешествия из прекрасното царство на духа, истината и свободата. Бездуховният човек – а, за жалост, такъв е господстващият тип на т.н. масов човек на нашето време – всъщност е обезчовечен и безчувствен към духовното човек; ето в тази посока трябва да се положат най-големите усилия. Трябва да се направи нужното поголовното безразличие, тъй коварнатаиндиферентност към духовното да бъдат разклатени, да бъдат помръднати – и в гнилостното екзистенциално тресавище, в което пребивава нашият съвременник, да се появят движения, които са предвестници на живота. На духовния живот, който може да импулсира активността на човешките същества в преосмислянето на тяхната фундаментална нагласа към живота изобщо. Именно с оглед са се разклати и тъй ужасната потъналост на съвременниците ни в тресавището на дребнавите и суетни грижи на деня, в стихията на алчното консуматорство, в отдадеността на ефимерните пагубни илюзии на господстващия материализъм, на войнстващия атеизъм, на безкрайно арогантната бездуховност и простащина на чалга-културата, на ментетата от всякакъв вид и род. Като преподавател по философия и като автор на авангардни, иновативни учебни помагала, съществуващи вече десетки години, аз винаги съм поставял теми и проблеми, които не могат да оставят безразличен нито един човек, камо ли пък млад човек; знаем, че младите са истински млади доколкото се намират във времето на един интензивен духовен кипеж, във време на оформяне на техните духовни и ценностни устои; точно в това време е същинско престъпление училището да не работи за задоволяване на техните интелектуални, личностни, духовни и чисто човешки нужди. А то точно така става в действителност – училището бяга и 110
се крие тъкмо от ония най-горещи проблеми и нужди на младите от самоидентификация, от духовно и личностно самоопределяне. И вместо това се мъчи да ги занимава с неща, които от тяхна, пък и от една по-принципна гледна точка са ако не изцяло излишни, то са поне не чак толкова необходими. Да, нужно е да се установи съвършено нова духовна парадигма на общуването с младите в училище, която може да се определи като духовна революция. Философията наистина може да стане нещо като локомотив на промяната в българското образование изобщо. Защото какво е автентичната философия ако не една най-понятна теория на човечността и на свободолюбието?! А до какво се свеждат духовните нужди на младите в наше време – ами до съвсем същото, разбира се, та младите са най-жадни за повече човечност и за автентична свобода! В същото време се оказва, че в държавните университети философия вече не се преподава на нито една от нефилософските специалности, изучавани от студентите, т.е. философията окончателно е изгонена от нашето университетско образование! (Учат философия само студентите, обучаващи се във философския факултет, т.е. изучаващите философия и някои други родствени на философията специалности). Не крия, фактът, че философия в днешно време се изучава само от студентите от специалност философия (и вероятно от някои от родствените, близките на философията специалности) за мен е шокиращ. Излиза че студентите, изучаващи всички останали специалности в университета, независимо дали са естественонаучни или хуманитарни (и с педагогическа насоченост, т.е. завършващите ги ще придобият правата да бъдат учители) не изучават изобщо никаква философия! Още навремето, когато аз бях на работа в ПУ, т.е. в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век започна такъв един процес на изгонване на философията от университетите, на който тогава се опитвахме да противодействаме както можем, но ето, този процес вече е приключил, философията окончателно е изгонена от българските университети! (Това, че се учи като специалност от малка група студенти, обучаващи се по философия, изобщо не променя горчивата констатация, която направих.) А така, простете, не бива да бъде, това не е нормално: философията в университета не е за да бъде нещо като украшение към неговия списък от специалности, тя има огромна роля за формирането на пълноценно и творчески мислещи млади хора, тя е изключително потребна за придаване на подобаващия универсален хоризонт на мисленето на студентите от всички специалности: великият Кант в тази връзка пише, че изучаването на философия спомага да се преодолее опасността от т.н. "циклопска" (т.е. едноока) ученост или образованост – защото в противен случай обучаващите се в университета няма да бъдат снабдени с "окото на философията", което вижда онова, което нищо друго не може да види. (Университетът не бива да произвежда "коне с капаци", с извинение за израза, а философията е тази, която най-вече помага да не се стига до такава унизителна крайност.) Излишно е, убеден съм в това, точно вас да убеждавам 111
колко е потребна философията за едно наистина качествено УНИВЕРСИТЕТСКО образование на младите – та нали без философията ще липсва тъкмо универсалността, мирогледно-духовната цялостност на тяхната образованост?! Това, че е допуснато философия да не се преподава на (почти) всички университетски специалности е страшна аномалия и ужасен дефект, дължащ се, разбира се, на егоистичността и своекористността на преподавателите от съответните специални катедри, за които, излиза, не е водещ този коренен интерес за един университет: завършващите го да имат едно наистина качествено образование и тъй потребните качества на мисълта, духа, съзнанието, образоваността на разбиращата естеството на живота и човека и затова пълноценно живеещата личност и пр. По тази причина, оказва се, е наложително да се започне борба за разпространението по всички факултети (пък и в обществото ни като цяло) на едно такова едно съзнание за дълбоката потребност от смислено, духовно и личностно развиващо обучение по философия. Не бива да се смята, че обучението, което младите хора имат по философия в гимназиите, е "напълно достатъчно" – защото и на това ниво проблемите са твърде тежки, философия там се учи обикновено по съвсем неподходящ начин, като една "гола информираност" за това що е философия, младите получават някакви външни сведения за това що е философия, но не успяват да развият мисленето си, да практикуват философстването, всеотдайното търсене и преследване на истината и пр., т.е. особено за развитието им по посока на пълноценното, ценностно и духовно обогатеното мислене (ако мога така да се изразя) е крайно належащо обучението им по философия да продължи най-вече на университетското ниво. Защото голяма част от тия същите млади хора, завършващи университета, ще отидат един ден в училищата като учители – и дефектите на тяхната (недо)образованост (пишман-образованост) там вече ще се мултиплицират, те ще продължат да обременяват децата, учениците с нея, а това вече е страшно! Представяте ли си колко страшно и кошмарно даже пък е това?! От години се говори за реформа на българското образование, е, сега, след толкова много загубено време и пропилени шансове, сякаш дойде момента тази промяна вече да започнем непосредствено да я правим; между другото тя няма как да бъде правена "отгоре", по команда и директива от страна на МОН, не, същинската, коренната промяна и реформа може да бъде направена само от нас, от всички, които се занимаваме с образование, също така в нея трябва да бъдат най-активна сила и учещите се, а така също и техните родители. Всички ние сме длъжни да сторим онова, което ни е по силите, за същинската промяна, щото е непростимо българското образование да е в такава несвършваща криза от години. Пораженията от която върху живота на страната и нацията са неизчислими! И ето, за да се прави тази промяна – имаща мащаба на духовна революция, на революция в съзнанията, в мисленето, но също и в съществуването, в живота ни! – са необходими, дето се казва, адекватно подготвени "кадри", сиреч, "Възпитателите най-напред следва да бъдат възпитани"; необходими са качествено образовани млади хора, които да отидат в училищата като учители, 112
мислещи вече в парадигмата на свободата! А за подготовката им, за посвещаването им в тази парадигма нищо не може да замени философията! Нищо друго, повтарям това, не може да замени философията, вярвам, ще се съгласите с мен! Просто е глупаво да се спори, че философията може да бъде заменена от нещо друго, примерно с изучаване на психология и пр. Не може. Знае се добре, че философията е незаменима. Няма да обосновавам това. За истински образования и мислещия, а също така и за разбиращия човек то би следвало да е една непоклатима истина. Точно в този момент „реформаторите” от МОН фактически премахнаха изучаването на философия от гимназиите, намалиха така драстично часовете за философия, че обучението на младите ще бъде съвсем неефективно! Правете си сметката, в светлината на казаното, какво означава пък това. Образователната бюрокрация, една изцяло ретроградна сила, правилно е насочила острието си там, където пораженията ще бъдат съвсем гибелни. Обществена реакция обаче по въпроса няма! Правете си сметка това пък какво означава! Страшно е какво ни чака, ако допуснем в наше време нацията ни да бъде обезглавена – да, така е: защото без духовност, без качествено и смислено образование една нация е все едно без глава! Аз многократно съм писал в моите книги за промяната в образованието, че същинското философско образование на младите трябва да изиграе ролята на нещо като "локомотив на промяната", тази ще бъде духовната сила, която в крайна сметка ще ни извади от блатото, от тресавището, което като народ сме затънали. Говоря обаче за една близка до човека, разбираща, духовно просветлена философия, т.е. говоря за едно автентично, същностно философско обучение – или образование по философия. Тъй че се отваря много работа за всички ония, на които не им е безразлична съдбата както на българското образование, така и на страната и нацията ни като цяло. Едно също така е сигурно: както са нещата до този момент, така повече не може да продължават. Гибелно е да ги оставим да продължават все така. Образувалото се пагубно за бъдещето на нацията ни статукво на триумфиращата бездуховност трябва да бъде променяно оттук-нататък всекидневно – и повсеместно! Но къде ги тия хора, които ще извършат въпросните промени?! Ние следва да сме тези хора, всеки от нас много може да направи – стига да е вече въодушевен от тъй потребното ни ново съзнание! Ново е съзнанието, което живее в парадигмата на свободата, тъкмо на тази почва ще се роди тъй потребното ни свободолюбиво и човешки просветлено, духовно богато образование – защото точно тази е същината на истински съвременното образование. Давам ви пример. Издавам на своя сметка предимно (с малка помощ от група съмишленици, които са по-малко от пръстите на едната ръка) две списания, едното вече осма година, имам предвид философското списание ИДЕИ. Нищичко като печалба не съм получил от това списание и изобщо не страдам от това, на мен ми стига, че го има това списание, че има тази възможност за изява на талантливи млади хора, студенти, докторанти и всякакви други, пък дори и не млади, 113
примерно университетски преподаватели, професори и пр. Голяма част от книгите ми също съм ги издал по съвсем същия начин, естествено, че и с книгите ми съм "на загуба", във финансовия смисъл, кой ли ти чете такива книги в днешно време, но аз тази "загуба" я възприемам като печалба (не е на това мнение клетата ми съпруга!). Водя едно телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия вече доста време (трета година) и то изцяло "заради идеята", както казват правистите – рro bono. И още нещо най-значимо, на което искам да наблегна: реформата в образователната сфера може да бъде направена само по демократичен начин. Почна се да се шуми за училището и образованието из медиите във връзка с наближаването на началото на новата учебна година. Ще се пошуми малко и после пак ще забравим за дълго за тия неща, според обичая. Тази сутрин намирам в нета ето това: Проф. Румен Вълчев: Размисли за образованието и за ролята на училището. Представям избрани извадки от него под заглавието В момента никой не вярва на българското образование, мисъл, взета от самия текст на въпросния професор. Общо взето реалистично вижда плачевната картина и реалност в училищата, мислим в една и съща посока относно това как следва да се излиза някак от нея. Само дето професорът, кой знае защо, не смее да употреби някои възлови думички и изрази, касаещи същината на проблема. Примерно: свобода, демокрация, права. Интересно е, че толкова старателно избягва тия думички г-н професорът, нито веднъж не ги употребява. Вероятно е така, защото у нас има погрешна представа, че всичките ни проблеми, които се стовариха върху главите ни по време на прословутия преход, били плод тъкмо на... свободата и на демокрацията. Дори на "прекалената" свобода и демокрация били те израз, представяте ли си?! У нас отдавна свободата и демокрацията се възприемат като деструктивни фактори. Ред, хармония, просперитет, прогрес и пр. по тази овехтяла представа има само когато свободата и демокрацията биват натиквани, дето се казва, „в миша дупка”. И какво излиза значи: хем у нас реално, на практика няма нито демокрация, нито свобода, нито пък има подобаващото съзнание за великата и незаменима от нищо друго роля на човешкия, на духовния фактор (човекът, знайно е, според понятието си е точно това, човекът е свобода!), хем у нас, в нашата образователна система имаме нескриван авторитаризъм, диктат, тоталитаризъм (държавата, държавните чиновници решават всичко, тяхната воля е свещена, всички в системата само изпълняват директивите и командите им!), хем за плачевното състояние в тази порочна система била виновна, представяте ли си, тъкмо прокудената от нея свобода – и несъществуващата в училищата ни демокрация! Представяте ли си каква гавра със здравия смисъл е това в недрата си порочно мислене? Страх от свободата, глупава боязън от нея, ето тук се корени главният порок в разпространеното (не)мислене, който ни пречи да вървим напред. У нас масово свобода се асоциира с т.н. "свободия" („слободия”), свободията пък се свързва с анархията, с безредието; здравият ред пък се възприема като производен от тъй милата ни идилия на командването, на казармеността, на 114
диктата, на тиранията на "здравата ръка". Пуснеш ли хората да правят демокрация, да се самоуправляват – това значи, според въпросната порочна представа, да изпуснеш "злия дух" от бутилката, това значи край на спокойствието, а спокойствието, идилията на послушния пред началството колектив е направо идеал, е онази съкровена мечта, която вдъхновява привържениците на казармения строй у нас. Ето за тези фундаментално объркани представи за нещата става дума, знаем, че у нас всичко се възприема тъкмо наопаки на реалното, на истинското. Всъщност истински здрав и разумен ред, който да осигури простор за разгръщането на творческите и градивни сили на човеците е само редът, родил се на почвата на самоорганизацията, възникнал на основата на свободата. Елиминираш ли човешкия фактор в лицето на въпросните "народни маси", т.е. дезактивираш ли самото човечество (в образованието това са именно учениците, техните родители, учителите, дори училищните мениджъри), направиш ли всичко за да блокираш тяхната енергия, то тогава прогрес не очаквай, тогава неизбежно настъпва тъй добре познатото ни мъртвило, настъпват нескончаемата агония, предсмъртните конвулсии, в които се гърчи българската образователна система от десетилетия. В ония, в непрежалимите времена на комунизма училищният модел на авторитарността, на тоталния държавен диктат може и да е действал, може и да е бил донякъде "продуктивен" (макар никога потискането на човешките творчески сили, на личностното начало и пр. не може да ражда просперитет, никога такова чудо не може да се случи!) или поне да е бил "единствено възможен" в условията на тогавашната диктатура, но сега живеем в съвършено други времена, ерго, трябва без никакво съжаление да се освободим от овехтелите си представи, които са продукт на онова същото непрежалимо от нашенските комуноиди време. Толкова е просто всичко това, че просто не ми е удобно повече да повтарям всичките тези неща. Да, ама някой възприема ли? И всички масово мечтаят за онзи тъй порочен рай, в който всички са така умилително послушни, изпълнителни, не спорят, не мислят, не искат кой знае какво, имат скромни желания, задоволяват се с малко, примерно салам "кучешко наслаждение" им е предостатъчен да си преглъщат и замезват винцето или биричката, ех, каква идилия беше тогава, другарки и другари, ето за какво жалим ний, ето за какво тъй неутешимо плачем! За да се обезсилят тия силни демотивиращи фактори, пречещи на каквато и да било съществена и същностна промяна и реформа в образователната система на страната, най-напред трябва чрез разгорещен и непрекъснат дебат, чрез много дискусии, обсъждания, полемики да се избият (тази дума ми се вижда съвсем подходяща в случая!) от главите тия порочни, овехтели, демодирани и дефектни представи, които именно задържат развитието ни, които пораждат боязънта, страха от промени. Да, клин с клин се избива, налага се, в условията на една зараждаща се демокрация, да се започнат такива изтощителни, бих си позволил да кажа, дебати, в които съвсем свободно защитниците на двете диаметрално противоположни позиции да могат да кажат всичко, което им е на сърцето. Като си облекчат сърцата (щото сега всички масово потискат, крият това, което им е на сърцето), и то с 115
една пределна, болезнена откровеност, искреност и честност, тогава, дето се казва, всичко ще бъде "сложено на масата" и ще си проличи действителната му стойност. Трябва да се спори до прегракване, до загуба на гласа, при това трябва да се научим да спорим, да се изслушваме, търпеливо да изслушваме мнението на опонента, на оня, който не мисли като нас – щото ние тия неща съвсем не ги умеем. Спорейки, в процеса на дебатиране и на дискутиране ние хем ще се учим да спорим, хем по незабележим начин взаимно ще си влияем на съзнанията, т.е. неусетно ще почнем да си променяме мисленето в потребната посока. Този е начинът, този е пътят, друг начин и път няма и е глупаво да се надяваме, че ние специално ще изобретим някакъв друг път. Дебати, дискусии, спорове – и то не само в медиите, а и непосредствено в конкретните образователни общности и учреждения, т.е. в самите училища, да, точно там, където блатото е най-неподвижно, на гнило, най-затлачено; трябва да се раздвижат водите на промяната чрез такива разгорещени дебати в самите "сплотени колективи", както ги наричат, както те самите се наричат, което само показва, че тази тяхна сплотеност е тъкмо около разлагащото и толкова порочно статукво, около тъпата комунална и обезличностяваща психология, която е характерна за идилично съществуващите в немисленето "колективи" (обединени около своя непогрешим и винаги най-правилно мислещ началник, именно г-н или г-жа директора, инспектора и пр.!). Аз от опит добре зная, че този е начинът за разклащане на догмите, в чиято коварна броня са оковани съзнанията; този е начинът за разклащане и на ретроградните стереотипи на антидемократичността и на самия манталитет на вампирясалото минало, който все още изпива жизнените сили на нацията ни. Не само в образователната сфера, а и във всички други сфери на живота този е живителният, пробуждащият импулсите за живот, оживотворяващият начин, при който човешките и личностните творчески сили ще се пробудят и ще получат дължимия простор за разгръщането си. И в политиката, в сферата на функционирането на неукрепналата ни и толкова опорочена и извратена демокрация, и в другите сфери на "реформаторска активност", изобщо навсякъде трябва да се отпочне този съдбовен дебат, благодарение на който съзнанията ни, повтарям, ще бъдат освободени от коварните догми на миналото, които още тровят живота ни. А в провеждането на тия душеспасителни демократични дебати философията и философите са незаменими, никой друг и нищо друго не може да ги замени, да изпълни функцията им. Функцията и ролята на философията има фино духовно естество и по тази причина тя с нищо друго не може да заменена. (По абсолютно същия начин елиминирането на религията и на изкуството от живота на общността – на което бяхме свидетели в ерата на непрежалимия комунизъм – доведе до също толкова ужасни за живота на нацията ни последици.) По тази причина си позволих да издигна дръзката идея, че тъкмо философията (и философите) могат да изиграят ролята на нещо като локомотив на истинската, на същностната промяна в българското образование, в образователната сфера на България. 116
И в процеса на тия дебати "отдолу" постепенно ще почнат да се открояват и конкретните работещи при това решения за това какво трябва да правим, как следва да постъпваме, опитвайки се да решим нерешимите иначе въпроси (примерно за дисциплината, за нежеланието на младите да учат и т.н.). Ако в решаването на проблемите на училището не бъдат въвлечени самите учещи, както и техните родители и учители, никакви работещи решения отгоре, сякаш с магическа пръчка, няма да бъдат изнамерени и внедрени; чакането отгоре някой да благоволи да ни осени с неземна мъдрост е един най-коварен стереотип на миналото, с който е крайно време да се разделяме. Тъй че изходът е този, този е единственият реалистичен вариант: промяната, реформата в образователната сфера може да се случи или да стане по един-единствен начин, именно отдолу, именно по съвсем демократичен начин, трябва да бъде направена от нас, от гражданите, от родителите, от учителите, от младите хора. Това е. Друг вариант, колкото и да е тъжно на някои, няма, не може да бъде изобретен. Отвсякъде ще пречат, но ако отдолу, така да се каже, се разгори тлеещият огън на промяната, скоро ще се разрази същински "пожар" – същинската, същностната, действителната промяна и реформа, която по начало е начин на съществуване на демокрацията. Обезправените – учителите, учениците, родителите – сами трябва да си отвоюват правата, има ли нещо тук за чудене, за туткане, за вайкане? Просто е, разбира се от само себе си, просто се иска известна решимост да бъде осъзнато. И след това се налага да почнем да действаме, да запретнем ръкави да правим демокрацията си, която не е пожелание, а следва да бъде непосредствена действителност на живота ни. Всеки с нещичко може да допринесе. Може да спомогне. Важното е обаче, потретвам, дължимата промяна най-напред да настъпи в съзнанията, в разбирането на колкото се може повече хора. Разбира се, първите истински дейци на промяната, на движението за едно ново, свободолюбиво и демократично в същината си образование пак ще бъдат единици, отделно взети немалодушни и авангардно мислещи личности. Така винаги е било в историята, така ще бъде и сега. Философите пък по естеството на своята мисия винаги са били и продължават да бъдат духовни водачи на нацията, нека да имаме предвид и това, мисля, че то не е толкова дразнещо ако се възприеме не чак толкова предубедено. Тук не мога да се сдържа да не вметна нещо, което може да илюстрира горната теза. В ПГЕЕ-Пловдив (или в небезизвестния "ТЕТ-Ленин", както това учебно заведение го знае и го нарича масово народът в Пловдив, изобщо не се шегувам, тъкмо така го нарича народът!) точно по този начин преди няколко години се отпочна промяната. Интересното там беше, че до 2010 година в това учебно заведение реформата вече беше сякаш направена, имахме един модерно мислещ и либерално настроен директор (името на този човек, на тази личност от голям калибър е Венелин Паунов, инженер по професия, учител по призвание и велик талант в управлението, в ръководенето по човешки начин на хора, на образователната обкщност!), който беше успял със завиден мениджърски талант да осигури 117
тъй потребната атмосфера за творческо разгръщане на потенциала и на учителите, и на учениците, и на родителите дори. Всички до един, дори и най-острите, проклети или горещи въпроси биваха обсъждани в най-приятелска обстановка, в съвсем демократични условия, учителите и учениците смееха да заявят без никакви опасения точната си позиция, те добре знаеха, че ще бъдат внимателно изслушани и мнението им ще бъде зачетено. Атмосферата, психологическата обстановка беше тъй благоприятна, че всички се чувствахме окрилени, отивахме с чудесно настроение на работа или на училище, всички се раздавахме докрай, респективно и постиженията ни бяха великолепни: това училище живееше със заслужена слава на най-елитно, на най-престижно, в което цареше, без преувеличение, един неподправен академичен, оксфордски направо бих си позволил да кажа дух. Аз съм писал навремето в блога си статии за ПГЕЕ-Пловдив и неговия славен тогавашен директор, които биваха препечатвани и във вестниците, това е голяма интересна тема как този човек, директорът Паунов успяваше да създаде всички потребни условия за свободна и творческа изява на всички; но сега искам да акцентирам на нещо друго. Директорът Паунов беше пенсиониран, проведе се конкурс, по нашенския тертип, разбира се, и изненадващо за всички този конкурс беше спечелен от една учителка по литература, да, професионална гимназия по електротехника и електроника беше оглавена от литераторка!). Но това да беше само кусурът, сполай да каже човек; за година-две училището беше обаче върнато в най-грозните сталински времена, даже аз, дето съм доста живял и преживял човек, такова чудо в живота си не бях виждал. Много е интересно това, че сякаш възкръснаха, сякаш изпълзяха отнякъде като отровни змии всички ония стереотипи на миналото, които вече бяхме на път да забравим, какво говоря, отдавна ги бяхме забравили. Появи се страхът, блюдолизничеството, подлизурството пред началството, пак почнаха да ни спущат директиви за изпълнение, пак костеливата ръка на авторитаризма успя да хване всички за гушите, отиде по дяволите достойнството на учителите, появиха се добре познатите от миналото интриги, доноси, слуховете, следенето на различните, безогледното оплюване на опонента. И ръководствата на двата синдиката (първо единият, после фактически и другият, след известни плахи опити за противодействие) станаха верни клакьори на непогрешимата директорка, другоячемислещите бяха незабавно обявени за "народни врагове", за тяхното разгромяване се наложи да бъдат провеждани, досущ по стария тертип, съответните "народни" и "другарски" "съдилища" (човек вече не знае къде да сложи кавичките, толкова много кавички трябва да се слагат!), разгромни писма се писаха, позорни кампании по разчистване на сметки и то с аморално, с недопустимо въвличане и на ученици се направиха. Разбира се, хора като мен, които бяхме демократично мислещи, бяхме поставени пред дилемата: или млъкваш и ставаш покорен, или... шут, или ритник! Които капитулираха, бяха пощадени, моя милост, като "опасен ренегат" беше подложен на зверска кампания по моралното, професионалното, личностното и каквото си искате още дискредитиране и в крайна сметка бях уволнен по най-смехотворния член, именно 118
чл. 328, ал. 1, т. 5 – "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "абсолютна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и т.н. Моят грях беше един: че и в новите, крайно обидни условия си позволих лукса да продължа да се държа като личност и като свободолюбив философ. Позволих си да се държа като човек с достойнство и като гражданин, силно загрижен, обезпокоен от регреса, който се разгръщаше пред очите ми. Позволих си непозволения лукс не само да мисля, но и да се държа като демократ. Като демократ, който не желае да се раздели с демократичния си начин на мислене и стил на живот. Също така, разбира се, не пожелах да харижа пред трона на самодържицата-директорка своите творчески иновации в преподаването, на които бях отдал целия си живот. Тя понечи да ме принуди да стана типов даскал, който, така да се рече, е натикан калъпа на нейната бедна и твърде оскъдна представа за преподаване. Тъй като преподавам философия и гражданско образование, никога не бих си позволил да се отнасям неподобаващо към предмета си, да изневеря на мисията си, и то, видите ли, само и само да угодя на някаква си там претенциозна властваща администраторка, чието мислене е от едно друго, отдавна отишло си време. Сблъсъкът ми с въпросната самодържица беше фронтален, тя ми обяви безпощадна война и пожела да ми покаже, че властта й е безконтролна. Е, уволни ме, разбира се, но така, че сега вероятно съжалява: разбира се, аз спечелих съдебното дело срещу нейната заповед за уволнението ми и ето вече 9 месеца откакто отново работя в същото училище. И отново, бидейки философ, се опитвам да изпълнявам своята мисия. Положението е тежко, манталитетът на миналото тегне с огромна сила в средата на „сплотения колектив”, на въпреки всичко съм оптимист. Защото добре зная, че истината, че правдата на живота по никой начин не може да бъде елиминирана. Напразни са всичките ви усилия в тази посока, драги блюстители на катастрофалното статукво! А причината да пиша всичко това е следната: щом като този пример за регрес показва, че задушаването на демокрацията и на либералността дърпа развитието назад, то значи само разгръщането на демократичния импулс, основан на свободомислието и свободолюбието може да изиграе ролята на нещо като локомотив на промяната, на реформата към по-добро в българското образование. Затова, мили ми образователни дейци, ще ви се наложи покрай другото да станете най-напред примерни, т.е. активни граждани и демократи, ще ви се наложи да станете страстни свободолюбци, ще ви се наложи да покажете свободомислието и свободолюбието си на дело, съвсем непосредствено и практически, ще ви се наложи да посеете това семе на свободолюбието и свободомислието в душите на своите възпитаници, на младите, на учениците, и едва на тази база, благодарение на тяхната толкова мощна енергия (за момента съвсем блокирана от догмите, от примката, от бронята на желязната тиранична система) и на подкрепата на родителите ще можете да разчитате на някакъв напредък във вървенето си по единствено верния път. 119
Да, реформата и промяната в българското образование ще бъде започната от единици смели и достойни, немалодушни учители-личности, беззаветно предани на същинската идея за съвременно, свободолюбиво, а това значи човеколюбиво, а бих казал също така непременно и жизнелюбиво образование и възпитание. Учителите, а на най-предно място сред тях философите, ще трябва да вдигнат високо и да понесат факела на промяната, ако се наложи с този факел ще трябва да подпалят тук-там доста мухлясала слама и други отпадъчни продукти на системата, пък като се поразгори огънят на промяната, тогава нещата ще потръгнат. Сакън, не се плашете от този огън, вярно, живеем в страна, управлявана от професионален пожарникар, който знае само, предполагам, огньове да гаси, в случая обаче става дума за съвсем друг огън, духовен огън, така да се рече, огън в душите, срещу него не помагат нито водата, нито пожарникарските кранове и маркучи. Да, тия, който ще започнат промяната, най-напред неминуемо ще бъдат възприети като скандалисти, това няма как да е иначе. И като "врагове", разбира се, ще бъдат възприети. А към вас, бъдещите дейци на истински съвременното, прогресивното, демократичното, а това значи свободолюбиво, човеколюбиво и жизнелюбиво училище искам да кажа в завършек ето какво: бъдете човечни, никога не жертвайте човечността си – независимо от съблазните! Не се отказвайте от човечността си на никаква цена! А това значи едно: никога не се отказвайте от свободата си, никога не продавайте свободата си заради презряното спокойствие! Ето това за мен, като много преживял човек и философ е най-важното, което искам в завършек да ви кажа. Ще се радвам да ме разберете. И ще кажа още нещичко, съвсем накрая: да му мислят тия, които служат на безчовечната образователна система без капчица скрупули, най-малкото пък от морално естество. Свърши вашето време, дойде момента или да се променяте (аз много-много в ефикасността на такива „преустройства” и „перестройки” не вярвам!), или да се махате – защото пречите, защото вредите, защото непотребни станахте! Толкоз, вярвам, че и вие ме разбрахте.
Някои явно така разбират реформата из нашите училища – като реванш на комунизма, но сега "обогатен" и представен като национал-комунизъм петък, 9 септември 2016 г. По повод на: Истерия по нов учебник: Турското съжителство стана робство, Левски е Апостол на свободата
120
Кратък мой коментар: Вече учебниците в нашите школа ще са писани по комунопатриотаро-путинофилски идеологически образец, така ли? Аз така разбирам нещата, така оценявам това "новаторство". Авторът очевидно е привърженик на атакуващата идеология, която ни се праща опакована от КГБ, Кремъл.
Значи някои така разбират реформата из нашите училища – като реванш на комунизма, но сега представен като национал-комунизъм – равно на путинизъм и на руски "православен" кагебизъм. Ще промиваме мозъчетата на децата с рускокомунистически и бабаитско-патриотарски идиотщини, така ли?! Голяма "реформа", няма що! Аман от бетонни комунистически глави! Как пък нищо ново не научиха?!
Науката потвърждава философската истина, че всичко съществуващо е само еманация на духа! петък, 9 септември 2016 г. Всичко е енергия – реалност и квантова механика, От: Свежа Наука 121
Светът на квантовата физика е странен, това е свят, разкриващ ни истината за света по начин, който сам по себе си предизвиква познанието. Това, което наричаме материален свят, се оказва, че изобщо не е материално, а дори напротив. Това е доказано от множество нобелови лауреати, един от които Нийлс Бор, датския физик, с огромен принос в разкриването на атомната структура и квантовата физика. „Ако квантовата физика не ви е разтърсила из основи, значи нищо не сте разбрали от нея. Всичко, което наричаме реално, е изградено от неща, които в никакъв случай не могат да се нарекат реални.“ – Нийлс Бор. В зората на 19-ти век физиците започват да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Така вярването във физическата нютонова вселена като основа на науката, се замества от осъзнаването, че материята е само илюзия. Учените започват да разбират, че всичко във вселената е изградено от енергия. Квантовите физици откриват, че физичните атоми са изградени от енергийни вихри, които непрекъснато се въртят и вибрират, всеки от тях излъчващ свой собствен енергиен „подпис“. Означава ли това, че ние, като същества изградени от тези „частици“ сме всъщност същества от енергия и вибрация, излъчващи уникален енергиен „подпис“? Изглежда ние сме много повече от това, което предполагаме и е време да се погледнем в тази светлина. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Без участие на родителите, на учениците и на гражданите в самото правене на промените нищо няма да стане, нищо няма да се промени събота, 10 септември 2016 г. До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗАЯВЛЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия Госпожо Директор, Заявявам, че на предстоящия Педагогически съвет желая да се изкажа по изключително важни, не търпящи никакво отлагане въпроси. Изказването ми няма да бъде по-дълго от 15-тина минути, надявам се, че този път все пак ще ми позволите да се възползвам от своето право да кажа какво мисля, как аз разбирам нещата – понеже през втория срок на миналата година направихте всичко, което Ви е 122
по силите та да осуетите такава възможност, тогава все пак успяхте да елиминирате това мое човешко и професионално право.
Но сега, след като държавата и Министерството (за малко, без да искам, щях да добавя и… „Партията”!) вече съвсем официално ни призовават да се реформираме, да се променяме, не крия, че все още тая крехката надежда, че и Вие самата ще се възползвате от тази прекрасна възможност – и ще успеете да победите склонността си да осуетявате и да задушавате по всячески начини разгръщането на свободния и демократичния дебат по толкова горещите, направо парещите проблеми на живота и управлението на отношенията в нашата училищна общност. Считайте настоящето мое заявление като съвсем официална, дадена при това в писмен вид заявка за изказване на Педагогическия съвет. Ще се радвам толкова дълго чакания и така потребен демократичен дебат в нашата училищна общност най-сетне да започне! 9 септ. 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ПОЯСНЕНИЕ: Виждате, че направих нужното за да поискам думата, но въпреки това все пак бях прецакан: даже при положение, че бях готов, въпреки че бях тия дни в болнични, да отида в училището и да се изкажа пред Съвета. Как бях прецакан ли? Ами като от мен длъжностните лица, които попитах (по телефона) кога ще се проведе Съветът, ми заявиха че или "не знаят" кога ще бъде (секретарката на директорката), или пък ме подведоха, че щяло било да има "някакви си там не 123
толкова важни работни съвещания" (помощник-директорката Милева). А Съветът все пак се е провел на 8 септември, без мое участие, разбира се, без моето изказване, аз исках да кажа на Съвета изключително важни неща. Това, че не ми се дава думата на Съвета, ми дава карт бланш да пиша тук, в блога си, по всичките тия въпроси. Съвсем скоро ще го сторя, и то под формата на най-официални, адресирани до отговорните институции, документи, съдържащи една поредица от иновативни предложения. Между другото като куриоз ще добавя и това: в края на миналата учебна година директорката, на една сбирка на Дискусионния клуб, на която тя самата дойде (!), тогава заяви, че ме била упълномощавала да работя по проект за иновативно училище; е, аз разработих своите предложения в писмен вид, през лятото написах книга със заглавие ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (и подзаглавие "Как се прави демократично училище?"), но по някаква причина сега директорката не желае да чуе предложенията ми, дали пък не се е уплашила, дали демокрацията не й се е видяла като "застрашително нещо"? Аз лично, признавам си, не мога да схвана мотивацията за едно такова поведение на овластеното лице, и то при положение, че самата държава (в лицето на Закона и на Министерството) този път подкрепя и насърчава възможността да правим иновации, да мислим творчески, да работим за освобождаване на творческата енергия и талантите на младите и пр. Както и да е. Пиша тия неща, за да се запазят за бъдещата история на борбите за ново образование в България, не за друго ги пиша. Прочее, без въвличане на родителите и на учениците в самото непосредствено правене на промените нищо няма да се получи, промяна никаква няма да има. Аз продължавам да настоявам промяната да се прави на демократична основа, чрез реално, същинско демократизиране на отношенията в училищната общност. Точно това, очевидно, е крайно неприятно на някои сили. Но аз не съм и очаквал да им бъде приятно. Не съм наивник да очаквам, че точно тези сили ще подкрепят истинската промяна, на тях е изгодна мнимата, фалшивата промяна, на тях е изгодна промяната-менте. Докато тия сили не докажат на дело, че това не е така, аз имам пълното морално право да мисля, че е точно така.
Нито сме луди, нито пък сме чак толкова прости, а истината е, че сме допуснали да стигнем до тирания на държавната мафия-бюрокрация! събота, 10 септември 2016 г. ЛУДИ ЛИ СМЕ ИЛИ СМЕ ПРЕДЕЛНО ПРОСТИ И ГЛУПАВИ? В САЩ няма Министерство на образованието. Въобще. Нямат и КуневаПръмова значи. Но там образованието е най-добро в света. Нямат Министерство на културата. Но имат култура. 124
В САЩ нямат Министерство на спорта. Но са с най-много медали на Олимпиадата.
Нямат и Министерство на регионалното развитие, но определено се развиват. Въпросът е, защо плащаме на държавни служители-софиянци, от които няма никаква полза? Защо? Луди ли сме или сме мноооого прости? Написа: Академик Petar Ivanov
125
За "социално ориентираната" омбудсманка Мая Манолова индивидът, личността нищо не значи, няма никакво значение събота, 10 септември 2016 г. Фейсбук тази сутрин ми предлага да си спомня ето това: писмо-отговор до мен от омбудсмана Константин Пенчев. Е, спомних си и документа, и паметните събития, които той отразява и тълкува. В тази връзка искам обаче да отбележа нещо изключително важно: предишният омбудсман, уважаваният от мен г-н Константин Пенчев си гледаше работата така добре, че той не остави без отговор нито едно мое писмо до него, а в онзи интензивен период, в който аз водех своите борби за промяна в образованието, когато бюрократите ме уволняваха, когато ми пречеха да си намеря работа като учител в каквото и да било държавно училище и прочие на мен ми се наложи много пъти да се обръщам към него; той ми отговори на всяко мое писмо, постара се да ми помогне с каквото може, спомогна много моите борби в крайна сметка да достигнат до заслужения реванш. Да, обаче в сравнение с неговото отношение и поведение новата омбудсманка (някои я наричат "омбудсмая"), другарката Мая Манолова, към която се наложи да се обърна досега само два пъти, нито веднъж не реагира никак, просто си замълча, досущ както е обичайно да мълчи комунист когато е на разпит. Разликата, виждате, е огромна, очевидно за "социално ориентираната" комунистка-омбудсманка Мая Манолова индивидът, личността нищо не значи, няма никакво значение, тя, милата другарка, се бори само за интересите на тоталности като собствената й партия, класата, нацията и т.н., а отделният човек, разбира се, за комуниста нищо не значи. Ето по тази причина комунисти не бива да заемат никога отговорна държавна служба в съвременните демократични условия, причината е тази: те имат изкривена оптика, те виждат всичко извратено, превратно, невярно. При тях всичко о тъкмо наопаки на истинското. Комунизмът никому не прощава, ето М.Манолова е живо олицетворение на такава една констатация... Между другото аз като български данъкоплатец изплащам със своите пари заплатата на другарката Манолова и по тази причина имам пълното право да искам тя да си върши качествено задълженията. В противен случай тази другарка се превръща в паразит, който само смуче благинки от държавата, а нищо не създава и не дава на общността. Другарко Манолова, няма да паразитирате, или си вършете работата, или се махайте от поста, който получихте по толкова нечестен начин, чрез някаква нечистоплътна договорка. Защо се вряхте да станете обмудсман, пък сега не си гледате работата?! Да се показвате само по телевизията ли ви туриха на този пост?! Егати комунистическото безочие е вашето!!! Засрамете се поне малко! ЗАБЕЛЕЖКА: Този мой текст ще го публикувам на сайта на омбудсмана, стига др. Манолова да не е наредила да махнат оттам възможността гражданите публично да казват какво мислят за дейността на омбудсмата. При г-н Пенчев там имаше пълна свобода всеки да каже какво мисли. 126
Създавам свое училище, създавам авангардно и модерно училище, изцяло различно от традиционното! събота, 10 септември 2016 г.
Като муха в главата ми тия дни се върти идеята: дали да не се захвана да направя... едно училище, но – това особено държа да го подчертая! – това училище изобщо да не бъде в общоприетия традиционен и консервативен смисъл, а именно като физически конкретно място, където се учи, където предимно млади хора се занимават с учене, а по един съвършено нов, принципно, същностно и коренно различен начин?! Ще кажете – глупости, не може да има такова училище, няма как да има училище, в което да липсва мястото (кабинети, зали и пр.), как така ще се учи без да има непосредствен контакт между учещите? Да, ама има едно нещо, което трябва да се отчете: в днешно време има нови технологии, има интернет, защо пък непременно трябва да се общува по стария начин, нима в днешно време не общуваме все по-често и дори постоянно чрез интернет, чрез новите технологии? Нека да се запитаме и за ето какво: дали не е дошло времето да се признае, че училището в традиционния смисъл е до такава степен отживяло ролята си, че то изобщо не отговаря на настройката, пък и на стила на живот, характерен днес за младите хора? Какво пречи, прочее, дейността, наречена учене и общуването между учениците и с учителите – да се осъществява по нов, различен начин, именно чрез използването на съвременните технологии?! Какво пречи, примерно, ученикът да си стои в къщи, на бюрото, и в същото време да общува с други учещи хора, да водят своите дискусии чрез посредничеството на модерните технологии, да напредват в ученето, в познанието, в личностното си развитие, взаимно подпомагайки се?! 127
Първото място за учене е била... улицата, площада, Агората, там философът, примерно Сократ, се е срещал с учениците си и е водил своите разговори с тях. Постепенно от улицата почнали да се отправят към дома на този или онзи, там, на масата, възлегнали на ложета, са си продължавали по цели нощи разговорите. Тия места, дето са се събирали, постепенно, предполагам, са се обособили като учебни зали, станали са в един момент училища, университети и пр. На мен ми е известно, че във времето на Кант студентите са идвали на лекция в дома на професора, на първия етаж в дома на професора и имало зала, където са идвали студентите, а той слизал от покоите си по чехли и си водел лекцията или семинара, така е било, предполагам, не само в Кьонигсберг, а и в другите малки университетски немски градове (в техните университети студентите обикаляли от дом на дом, имам предвид домовете на професорите, на чиито първи етажи самите професори са си оборудвали своя аудитория, своя учебна зала!). Е, в един момент, няма как, са били построени и специални сгради за училища и за университети, в Англия, примерно, това е станало доста рано (църквата е помогнала за този процес, нищо чудно манастири да са били превръщани с времето в университети). Както и да е, сега обаче живеем във време, в което съвсем не сме длъжни да стоим непременно в една стая, зала или кабинет, за да осъществяваме дейността, наречена учене, нали така? Нима не е възможно по друг начин да се учи, да речем, чрез интернет? Ето, във Фейсбук обсъждаме какви ли не теми, това обсъждане, тези дискусии имат и познавателен смисъл, участниците си влияят по някакъв начин, променят си съзнанията и пр. Какво пречи възможностите на т.н. социални мрежи да бъдат използвани и за учене?! Нищо не пречи, нали?! А не е ли възможно на тази база да възникне училище, базирано на интернет, по подобие на социална мрежа? Няма ли да е авангардно това училище?! Отдавна вече се учи по този начин, нали така? Дейността учене е много активна в Мрежата, има какви ли не възможности за учене, самата Мрежа съдържа в себе си огромен океан от информация, от знания, от какво ли не, има страхотни възможности, е, на това основание аз смятам, че нищо не пречи да се направи "виртуално училище", което да е много по-ефективно от "нормалното" училище, в него, тоест, да се учи много по-пълноценно. И ето, значи, върти ми се тази идея в последните дни, питам се: какво пречи във време, в което е модерно да се правят нови училища (ето, прогресивно училище ще се открива тия дни, по обещанията им, какви ли не други иновативни училища ще се открият и пр.), аз пък да създам... виртуално училище, да, да създам училище, базирано в Мрежата, използващо страхотните възможности на Мрежата, в което да се учи много по-ефективно, а също така, и – защо не?! – много поудобно, по-практично, по-спокойно, по-свободно и т.н.?! Тази идея не само ще е опиша и представя тук, не само ще я развия, но и ще се постарая да направя нужното и да я реализирам. Аз фактически доста съм напреднал в тази посока, от години правя сума ти неща в интернет, които имат точно такъв, познавателен, образователен, учебен смисъл, сега сякаш дойде момента всичкото това да се обедини в едно цяло и да придобие ясната форма на едно образователно учреждение, именно училище. Много е ентусиазираща тази 128
идея, разбира се, учещите в това ново и принципно различно училище имат много възможности да се срещат където си искат и когато си искат, да си организират и курсове "на живо", имам предвид "съвсем на живо", в зали, в други подходящи за учене и за дискусии места, в каквито си искат групи, абе те имат пълна свобода, на своите обсъждания могат да канят когото си искат, учители, консултанти, мукстъри и каквото се сетите още! Свободата в такова едно училище ще бъде пълна и реална, всичко в него ще зависи от идеите, от инициативите и от творческия потенциал на участващите. Но все пак трябва да има известна организационна форма, да има "място за срещи", за свързване, ето, това, да речем, може, като начало, да бъде моят блог, моята страница в интернет, щото все пак, трябва да признаем това, учещите или учениците имат нуждата от учител, фигурата на учителя може да бъде онова, което ги обединява по някакъв начин. В случая и моята философия и стратегия на образованието може да бъде обединяващото, става дума за ценностите, които аз изповядвам и които съм изразил пределно понятно в моите книги. Навремето така са възниквали съответните философски школи, ето, имам възможността този модел да възкръсне, но под формата на едно такова "виртуално училище" (да го наричаме засега така, до момента, в който се роди по-хубаво, поподходящо, по-изразително наименование). Прочее, аз от много години имам две страници, два блога, на които съм дал наименованията ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА и другият пък се нарича СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, ето, нищо не ми пречи тия две страници да ги разгърна още повече и да станат сега въпросното място, където да се събират искащи да учат и загрижени за развитието на своята личност млади хора, на тази база те вече могат да бъдат въвлечени в цяла една гама от обучителни активности, които в своята съвкупност да станат това именно базирано предимно на интернет училище. Или, ако щете, университет. Щото това дали едно училище е "средно" или "висше" не е кой знае каква разлика, като вземем предвид, че в модерното разбиране възрастта на учещите изобщо, ама изобщо, не може да има каквото и да било значение: нищо не пречи в този тип училища да се обучават и млади хора от различни възрасти, но също така и зрели хора, а защо не и такива като мен, дето сме се запътили вече към старческата възраст?! Впрочем, младите имат страхотна нужда от общуване със зрели и с мъдри хора, с опитни хора, с напреднали в познанието и в творчеството хора, с доказали се личности с несъмнен творчески потенциал. То тази е причината да има училища и учители - те именно обслужват тази нужда на младите да общуват с по-напреднали хора и личности. Та сами виждате, нещата са много интересни, вълнуващи и дори бих казал вдъхновяващи! Ще пиша още по тази тема съвсем скоро, сега-засега обаче спирам, понеже имам друга работа – имам майстор в къщи, правим ремонти, трябва да се приготвям да го посрещна и заедно с него ще работим цял ден. Затова спирам с писането дотук. Но има време, живот и здраве да е, съвсем скоро ще представя и своите иновации в работата ми като учител по философия в ПГЕЕПловдив, този път съвсем официално, още в началото на учебната година ще 129
представя подробно всички ония новости, които искам да приложа в работата си като учител в едно традиционно и консервативно училище. С което се надявам да спомогна за промяната в него към добро, за обръщането му лице в лице към съвременността. Щото това последното, знаете, няма как иначе да стане другояче освен чрез съзнателни човешки усилия и инициативи. Толкова. Хубав ден ви желая и бъдете здрави!
Винаги има възможности да си сътрудничим и заедно да работим за доброто и просперитета на България неделя, 11 септември 2016 г.
По повод на ето това Моят доклад за днешната дискусия в София за ролята на учените в обществото получих следното писмо от г-жа Галя Маринова, организатор на събитието, на която отговорих по следния начин (можете да прочетете и двете писма): Здравейте господин Грънчаров, Прочетох внимателно доклада Ви. Намирам го за интересен и важен. Впечатлена съм и от това, че докладът е перфектно издържан откъм правилата на българския език. Напоследък много от нас, в бързината, допускаме печатни и други езикови грешки. Поздравления за качествения български език! 130
Моето мнение е, че такъв доклад трябва да се представи лично от автора пред публика, за да се постигне най-добър ефект и активна обратна връзка. Аз го предоставих в разпечатан вид на конференцията и който прояви интерес си взе копие. Но, както вече казах, а това е и в духа на самия доклад, такъв доклад трябва да се представи на живо. Смятам, че и блогът не е истински подходящата медия, ако остане само той. Желая Ви здраве и повече кураж! Поздрави, Галя Маринова Здравейте, уважаема госпожо Маринова, Благодаря Ви за отговора и за това, което сте направила – за да стигне съобщението ми до участниците в дискусията! Благодаря Ви също и за положителния отзив, за добрата оценка, която Вие лично давате на текста ми! Права сте, добре би било изложеното да стигне до повече хора, и то в непосредствен жив контакт. Ще продължавам да правя опити моите разбирания да стигат по всички възможни начини до колкото се може повече хора. Понеже касаят наистина важни за обществото теми и проблеми. Аз водя и едно свое седмично авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия (нарича се "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), най-вероятно и по него скоро ще се изкажа по темата от доклада; между другото, ако имате път към Пловдив, ще се радвам да участвате като събеседник в моето предаване, то се излъчва на живо всеки четвъртък, от 11 часа (поканата ми важи също така и за членовете на научната организация, която ръководите, бихте могла да разгласите такава една възможност, за което ще съм Ви благодарен!). В предаването може да участвате и по телефона, ако сте съгласна, примерно, в следващия четвъртък бихме могли да поговорим пред зрителите няколко минути по телефона, примерно да ни разкажете как премина дискусията в София, на която аз, за съжаление, не можах да присъствам. Ще се радвам заедно като начало да осъществим тази идея! Винаги има възможности да си сътрудничим и заедно да работим за доброто и просперитета на България! Хубав ден ви желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
131
Утре ще бъда във Върховния Касационен съд на гледането на съдебно дяло, образувано по моя жалба Понеделник, 12 септември 2016 г.
Утре, 13 септември 2016 г. във Върховния Касационен съд на България ще се гледа и най-сетне ще се реши (стига да не се наложи това съдебно дяло да бъде гледано и в Европейския съд по правата на човека!) епохалното съдебно дяло за клевета, което моя милост заведе преди три години (през 2014 г.) срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (която и сега – засега, до следващото ми опраскване! – е и мой работодател, щото аз в това училище работя като учител по философия и гражданско образование); в тази връзка ми се налага да напиша следното заявление до нея в последното й качество, не в качеството й на подсъдима, а именно на ръководител на образователно-възпитателното учреждение, в което аз работя: До Директора на ПГЕЕ-Пловдив ЗАЯВЛЕНИЕ От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия, Госпожо Директор, На 13 септември тази година, т.е. утре, в София ще се проведе заседание на Върховния Касационен съд по съдебно дело 742/2016 г., на което желая да присъствам в качеството ми на жалбоподател (прилагам за това съответния документ, именно ПРИЗОВКА). 132
Не зная какъв е законният ред за този случай, как да оправдая отсъствието си от работа, но Ви уведомявам, че възнамерявам да присъствам на гледането на делото. За мен за предпочитане е да изляза в платен отпуск, но Вие преценете как е по-добре, кой е законният начин и пр., надявам се да се разпоредите в този дух. 12 септември 2016 г. Пловдив
ПОДПИС:
Бъдете смели, направете нужното да победите слабостта и малодушието си! понеделник, 12 септември 2016 г. На някой – учител, родител, ученик, гражданин – изобщо пука ли му за българското образование? Просто искам да ви попитам за това нещо, вълнува ме какво мислите по този въпрос. Ако все пак му пука, може ли да опита да обясни колко точно му пука – и в какво се изразява това негово пукане, до какви промени (в душевен, физически или в някакъв друг план) води то? Примерно, да допуснем, в резултат на пукането му дали той самият има вече силата, да речем, да си помръдне... малкото пръстче? Или да се обърне на дивана от едната буза на задника си на другата... 133
От години всекидневно водя борба за реално, действително (а не мнимо!) либерализиране и демократизиране на образователно-възпитателното учреждение, в което работя. Почти от никой в него не съм подкрепен. В резултат: бях обявен за "народен враг", бях плют, низвергнат, администратори съвсем официално ме обявиха за... "луд", за "пълен некадърник" и за какъв ли не още, провъзгласиха ме, също така съвсем официално, за дисидент спрямо непогрешимата и непоклатима образователна система, опраскаха ме, уволниха ме, и прочие, и так далее, и тому подобное.
Да, ама ето, дойде моментът, в който самата държава и самият закон вече задължават всички да се променят, и то – о, какъв кошмар! – тъкмо в посоката, в която аз работих вече толкова години! Не очаквам в тази връзка да ме похвалят, наградят, да ми признаят известна заслуга или пък поне само да ме реабилитират, не, у нас такива неща са невъзможни! Нема да се излагаме сега да признаем, че "ранни пилета" като тоя "народен изедник Грънчаров", моля ви се, са били прави, а пък ний, безропотните и примерни служители на системата, сме допуснали някаква грешка! Тази седмица започва новата учебна година, тя ще бъде за мен 34-та поредна – преди 34 години за пръв път влязох в класна стая като учител и до ден днешен комай само това правя, преподавам философия. Борбата за ново и модерно образование тия дни ще се разгори с нова сила! Ще ми бъде много интересно като блюстителите на системата, които именно мен ме опраскваха, сега ще се... "преустройват", как ще си кълчат езика с новата прогресивна терминология, как ще си нагаждат мисленето към най-новите инструкции на никога непогрешимата... Парт... пардон, щях да напиша "Партия", към никога непогрешимата държава, към никога непогрешимото Министерство! Сюблим134
ничко ще бъде това шоу, няма що! Аз обичам театралното изкуство, голям фен съм на театъра като изкуство! В моя некратък вече живот за трети път имам благодатния шанс да гледам подобни хероични напъни за "преустройване", за "ново мислене": по време на байтодоровата "перестройка", тогава на другарите им беше препоръчано само да се понаведат докато отмине бурята, по времето на първите борби за демокрация, когато другарите в един момент трепереха от страх като листата на дърветата при силен вятър, ала после, постепенно, успяха да се успокоят и дори направиха нужното да циментират и положението си, и привилегиите си, и топличките си кресла, и всичко! Е, сега дойде момента уж за "истинска промяна", ще видим колко е истинска де, щото ний неслучайно сме страна не само на мутрите, на ченгетата, на милиционерите и... вся остальная, но също така сме и страна на ментетата! Тия дни ще пиша още и то много, имам какво да кажа в тия исторически моменти, дето идват. Борбата за истинска промяна ще бъде дълга, тежка, много страшна на моменти, но тя също така ще бъде и безкрайно вълнуваща за стари, калени в битките борци като мен! Да видим какви нови и неподозирани ексцесии ще ни поднесе животът де, то нищо не се знае, другарите са способни не само на всякакви салтоморталета и плонжове, те са способни и на всякакви коварства, интриги, заговори, мерзостчици и так далее, и тому подобное, и прочие, и т.н! Спирам дотук! Виждате, оптимистично съм настроен, вдъхновението ми е голямо. Иде Видовден! Да го посрещнем достойно, а, таваришчи, какво ще кажете, кажете нещо де, защо мълчите като пънове?! Мълчанието е злото, не е злато, давайте да почваме душеспасителните демократични дебати, този и верният път, стига сте мълчали, щото още повече, че законът, държавата и самота Парт.... пардон, самата съвременност ни зове да се променяме, да се откажем от инертността си, да почнем да мислим революционно, иновативно, истински, в съобразно с истината! Хрумна ми да поставя тоз призив в учителската стая и да обявя начален час за дебата, а, какво ще кажете за идеята ми? Дали си струва да хвърлям такъв камък в... тресавището на застоя, на статуквото, на добруването под трона на стабилността и на спокойствието?! Ще видим де, то ще се разбере скоро какво съм дръзнал да направя... Хубав ден ви желая! Бъдете смели, направете нужното да победите слабостта и бездушието си! Толкова малко се иска да бъдеш достойна личност, а, какво ще кажете по този въпрос, каква е вашата лична представа за достойно поведение и за достоен живот?
135
Проклетият позорен и срамен страх ще го победим, разбира се, нали така?! Вторник, 13 септември 2016 г.
Публикувах обява за моя семинар (темата този път е за най-типичните учителски грешки) и снимка по време на провеждането му; разбира се, никой не дойде на семинара ми (по понятни, пределно ясни, разбираеми причини – въпреки че някои хора ми обещаха да дойдат). Е, аз пред таблета си все пак казах каквото имах, направих видео; сега след малко ще го кача в Мрежата, ето, ще могат да ме чуят всички, които искат, които се интересуват, независимо къде по света живеят или се намират. Голяма работа, че никой не бил дошъл на самия семинар! Ами ще правим семинарите си оттук-нататък онлайн, мястото на провеждането им ще бъде интернет, ето, тогава даже и тия, които от страх не смеят да дойдат на самия семинар, ще могат да слушат какво е казано на него, ето, че има начин все пак да победим страха. Проклетият позорен и срамен страх ще го победим, разбира се, нали така?! Срамно е че ви е страх, уважаеми дами и господа, да, срамота е че ви е страх, и то в 21-ия век! Моля, събудете се, срамота е в наше време да ви е страх!
136
Дебатът тепърва и то скоро ще започне, няма начин да не започне де, ще започне – само дето за жалост губим безценно време! сряда, 14 септември 2016 г.
Тази сутрин по имейла пуснах следния важен документ: До Директора на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗАЯВЛЕНИЕ От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Госпожо Директор, Във връзка с последния ни разговор, при който аз Ви напомних за документ от РИО-Пловдив от 20 юли 2016 г. и също така Ви казах, че вече втора седмица откакто съм се завърнал на работа, но все още не съм получил от Вас обещаните ми от РИО-Пловдив резултати от анкети с ученици, проведени по Ваше разпореждане, а пък Вие категорично ми отказахте да ми дадете възможност да се запозная с тези анкети, Ви изпращам въпросния документ от РИО-Пловдив от 20 юли 2016 г., като този път се надявам все пак най-сетне, след толкова дълго настояване от моя страна, да получа въпросните материали. Ето го този документ тук:
137
Държа също да Ви уведомя, че не споделям Вашата теза, че тия анкети с ученици били правени (цитирам Вашите думи) за Ваша собствена употреба, смятам, че като се прави анкета за работата на някой учител, не само колегиалността и елементарното чувство за морал изискват, но и правилата Ви задължават най-напред да информирате съответния колега за тия резултати от анкетите, тези резултати следва да бъдат обсъдени най-внимателно, с оглед да се извлекат длъжните поуки – в интерес на подобряването на работата и повишаване качеството на обучението на учениците. Когато обаче директорът си позволи да крие тези резултати от учителя и от учителския екип като цяло, както си позволявате Вие в моя случай, това показва, че резултатите от анкетите най-вероятно не подкрепят неговата теза, а в слу138
чая Вашата теза по отношение на моята работа, която е широко известна, е, че аз съм бил „неспособен”, „некадърен”, че съм бил „нямал нужните качества да бъда учител” и прочие. Това, че до този момент Вие държите в тайна тези резултати и категорично ми отказвате да ме запознаете с резултатите от въпросните анкети, ми показва също така, че изглежда тези резултати не са годни да бъдат използвани в този момент от Вас като „полезен компромат” против мен. Моята позиция по случая е, че по принцип е крайно грозно ученици да бъдат използвани с оглед доказването на някакви предвзети директорски тези, накърняващи престижа на някой, който и да е той, колега, в случая – на моя милост. Мисля, че е крайно време да се разделите с тази толкова порочна в морално отношение и при това очевидно незаконна практика, която в предишния бурен период на Вашето тъй славно директорстване доведе до произвеждането на купища „полезни компромати” по мой адрес, които Вие старателно и тайно трупахте толкова дълго време – и които извадихте когато се наложи да доказвате тезите си пред съда. Дойде време за коренна промяна и най-вече за непосредствена и реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, с оглед на това Ви пиша това свое заявление: тая крехката надежда ситуацията в нашето училище в крайна сметка да почне да се променя към добро. За което по всякакъв начин, според силите си, се старая да помагам. В тази връзка държа също да Ви уведомя, че Вашият категоричен отказ да ми дадете думата за изказване пред Педагогическия съвет (нещо, което аз поисках от Вас с предишното си свое заявление), по крещящ начин показва, че Вие лично не желаете да променяте своя доказал пълната си (особено за съвременните условия!) несъстоятелност стил на ръководство, критикуван от мен вече години наред, за жалост до този момент съвсем безуспешно. Искам по този повод да Ви заявя категорично, че като продължавате вече месеци наред да не ми давате думата и да ме дискриминирате, че като продължавате да провеждате педагогическите съвети под формата на „оперативки”, на които само спускате заповеди, но на които е невъзможно да се проведе каквото и да било смислено обсъждане на истински важните, значими и не търпящи никакво отлагане въпроси, Вие фактически действате в пълно противоречие с духа и дори с буквата нановия закон за образованието, което пък показва привързаността Ви към един отживял времето си и крайно недемократичен подход и стил на ръководство и на управление. А това е нещо, с което човек като мен, който е горещ и открит привърженик на демокрацията, никога няма да се съгласи – или пък да се примири. Между другото, мисля че е крайно време да разберете, че е невъзможно да запушите устата на човек като мен: като пречите на свободния и изцяло открит демократичен дебат вътре в самата училищна общност, Вие сама ме принуждавате да изнасям дебата било на страниците на моя блог, било в медийния ефир, примерно във воденото от мен предаване в Пловдивската обществена телевизия, т.е. дебатът все пак ще се проведе, и то в много по-широк извън-институционален граждански формат, което може и да е за добро, защото тази тема е особено важна за обществото, за страната и за нацията ни – особено в този момент. Така че не знам, изг139
лежда самата… историческа необходимост Ви тласка да се държите по такъв един неадекватен спрямо нуждите на времето и на институцията ни начин. Във всеки случай трябва да сме сигурни поне в това: Бог си знае работата, отсъденото ще се случи, то не може да бъде спряно, напразно се морят тези, които се мъчат да го спрат. Държа в качеството си на учител по философия и по гражданско образование съвсем определено и твърдо да Ви заявя всичко това – защото така изпълнявам не само своя граждански, но и чисто професионален дълг, тези проблеми, свързани с демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, са от моята специализирана област, от областта на моите професионални интереси и занимания. В този смисъл е добре да не игнорирате тотално моето разбиране и позиция на експерт по всичките тия въпроси, както, за жалост, си позволявате – понеже рискувате още повече да затъвате в нови и нови грешки. А пък по този начин, разбира се, нанасяте непоправими поражения на нашата образователновъзпитателна и личностно формираща институция, именно на нашето училище. В тази връзка искам също така да протестирам срещу необоснованото ми изхвърляне през тази учебна година от преподаването на предмета „Свят и личност”, именно предмета гражданско образование с 12-ти клас. Аз Ви попитах подлежи ли на коментар едноличното, чисто административно и произволно разпределяне на учебните часове по предмети (винаги учителите, преподаващи тия предмети, сами сме обсъждали кой в кои класове и по кои предмети да преподава: това е една добра традиция в нашето училище от времето на директора г-н Паунов!), разговарях по този въпрос и с главната учителка на нашето методическо обединение г-жа Костова, тя ми заяви, че също като мен не е била питана от никой от администрацията по този въпрос. Е, аз лично смятам, че разпределянето на часовете по чисто административен начин, без да бъдат питани учителите, които ги преподават, като се игнорира изцяло позицията им, е вредно за нивото и качеството на обучението на учениците. Аз лично в този толкова важен за този тип обучение период държа непременно да водя часове по „Свят и личност” в 12-ти клас – понеже съм започнал серия от проучвания по редица иновации в преподаването на гражданското образование, които съм развил в своето ново учебно помагало по този предмет, носещо заглавието „ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ и ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ”. Да, обаче ето Вие в такъв един напреднал в изследванията ми момент ми пречите да продължа работата си, изхвърляйки ме от преподаване по този толкова важен предмет! Също така държа да Ви уведомя – и това все някой трябва да Ви го каже! – че е неправилно точно този толкова важен предмет да бъде предоставян на хонорар за преподаване от хора, намиращи се в пенсионна възраст (имам предвид това, че години наред по този начин отдавахте този предмет на Вашата лична приятелка и приближена г-жа Тодорка Манолова), също така да го давате на хора, които просто трябва да си допълват по някакъв начин норматива, което също показва, че изключително много подценявате този толкова важен за развитието най-вече на гражданското съзнание на учениците предмет. 140
А пък в това, че в тази учебна година ме изхвърляте от преподаване по предмета „Свят и личност”, аз лично откривам в това Ваше действие и нескривана, при това имаща политически характер дискриминация, което е съвсем недопустимо и незаконно: това, че ние двамата с Вас имаме различни политически разбирания и ценности не означава, че Вие лично имате правото, злоупотребявайки с властта, която Ви е дадена, да ме дискриминирате като учител на чисто политическа основа; да, несъмнена е политическата мотивираност на това Ваше решение. По тази причина настоявам да преразгледате все пак решението си относно разпределянето на тези часове – и да отстраните нередността. И тъй, в резюме, да заявя, в това свое заявление отново настоявам: 1.) Да ми бъдат предадени резултатите от проведените в края на втория срок на миналата учебна година анкети с ученици, свързани с моето преподаване (или не знам с какво точно са свързани тези толкова тайни и секретни анкети, аз нямам абсолютно никаква информация за тях!); 2.) Ще се радвам все пак да преразгледате своя категоричен отказ да ми дадете думата за изказване по изключително важни въпроси на Педагогическия съвет, нещо, за което аз и то в писмен вид и по надлежния начин настоявам вече месеци наред, но въпреки всичките му усилия желанието ми да се изкажа бива игнорирано по най-груб начин, а по този начин бива потъпкано и мое исконно човешко и професионално право; 3.) Надявам се да отмените дискриминационното и политическо мотивирано мое изхвърляне от преподаването на предмета „Свят и личност” в 12-ти клас. Засега, както забелязвате, се въздържам от изпращането на официална жалба по тази въпроси във висшестоящите институции, но ако въпросите, които поставям в настоящето заявление, не бъдат решени по подобаващия и законноустановен начин, ще ми се наложи да сторя и това. Не приемам Вашата теза „Стой си мирен бе, човече, и си гледай работата, не пиши, не се оплаквай, трай си, не критикувай, пази си здравето, кротувай, та да се довлечеш някак до пенсия!” (така, в резюме, предавам смисъла на Вашето изказване по този повод пред мен при последния ни разговор!), уверявам Ви, няма да дезертирам от изпълнението на своя човешки, граждански и професионален дълг! Крайно време е да разберете, че аз се държа по този начин не поради някаква лична суетност, предвзетост, маниакалност и пр. или пък понеже желая да вредя на Вашето славно директорстване, не, причината е съвсем друга, за жалост, съзнанието и ценностите Ви са такива, че не можете да доловите верния, точния смисъл и истинската мотивация на моето поведение, на моята борба. А тя е изцяло в интерес на същината на самата толкова отговорна работа, която сме призвани да вършим като учители и възпитатели на младежта, да, моята борба е изцяло в интерес на младите хора, на качеството на тяхното обучение, в интерес е на техните коренни интереси и интересите на институцията; разбира се, ако следвах своя себичен и користен интерес, аз щях да си мълча и да си кротувам, е, трябва да приемете, че аз не съм такъв човек, „кройката” на моята личност е съвсем друга, ценностите ми – също. (За пример, ето, вчера, в София, в 141
Съдебната палата, преди заседанието на Върховния Касационен съд по „нашето” дело, ми се наложи да платя адвокатски хонорар в размер на още една цяла учителска заплата – за съдебното дело, което водя срещу Вас с цел да Ви помогна в крайна сметка да осъзнаете, че като ръководител на училище нямате право да издавате медицински и психиатрични „диагнози” на персонала, виждате на каква абсурдна – във Вашите очи – жертвоготовност съм способен – с оглед да си изпълня дълга като човек, като гражданин и като философ.) Спирам дотук, още много въпроси могат да бъдат поставени, то разговорът в нашата училищна общност все още не е започнал, да се надяваме, тепърва и то скоро ще започне; няма начин да не започне де, ще започне, само дето за жалост губим безценно време, ето това е най-глупавото в цялата тази безкрайна административна и толкова абсурдистка история, (мело)драма, епопея или сага, човек не знае вече как да я нарече. 14 септември 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
В щата Калифорния 40% от приходите се изразходват за образование! сряда, 14 септември 2016 г.
Брутен вътрешен продукт на щата Калифорния – вече над 2 трилиона долара. Брутен вътрешен продукт на цялата Руска федерация - 1,5 трилиона долара. От тях - 95% от суровини и под 5% от промишленост, включително оръжейна. Калифорния е 40 пъти по-малка от Русия. 142
Водещият икономически отрасъл на щата Калифорния – селско стопанство – е с дял в икономиката над два пъти по-голям от следващите икономически отрасли като космически технологии, развлекателен бизнес, хардуер и софтуер, автомобилостроене, бяла и черна техника и т.н. Малцина знаят, че селскостопанската продукция на щата е значително по-голяма от тази на цяла на Русия и която и да е европейска държава. Щатът Калифорния, взет самостоятелно, се изпреварва по БВП само от Германия, Япония, Китай и Обединеното кралство. Калифорния е уникална и с това, че 40% от приходите на щата се изразходват за образование. За сравнение – в Русия са под 2%. Калифорния е щатът с най-голям брой жители от български произход в сравнение с другите щати. Това ще да е причината... Georgi Georgiev
Училището го правят учителите, може да се учи по каквито си искате начини: значи нищо не пречи да има и "онлайн-училище"! сряда, 14 септември 2016 г.
Щом като има "електронен магазин" (онлайн-магазин" – а пък и какво ли не друго електронно и онлайн още има по света!? – то тогава какво пречи да има и "електронно училище" ("онлайн-училище")?! Защо тогава трябва да си представяме училището винаги като сграда, направена от камъни, бетон и тухли? Освен това има и нещо друго, което е също така важно, казал го е Иван Вазов: "Училището не се прави само с камъне, учителят прави училището!" 143
Е, ако има добри, способни, свестни, съзнателни и работливи учители, те значи могат да направят училище, поместено или намиращо се в интернет, а ако са наистина добри тези учители, то и училището тогава ще е добро. И такова училище, разбира се, ще си намери и ученици, а пък и неговите ученици ще имат полза от него...
Ако искаме промяна, да започнем от себе си: тия самият си промяната, без теб самия няма да има никаква промяна! сряда, 14 септември 2016 г.
Понякога е достатъчна една искра Колеги, нека на 15 септември да се пременим отвън и да се променим отвътре! Ако искаме различни резултати, трябва да правим нещо различно. Само тогава можем да се надяваме на промяна. За своите действия, както и за своите бездействия сме отговорни само ние. Не са ни криви управляващите за това, че им мълчим и ги търпим. Ако искаме промяна, трябва да започнем от себе си. Това лято един филм и една лекция ми върнаха желанието за работа. Приятно гледане! 144
"Уроци по българско човеколюбие". Автори: Лозанов, Гатева, Ванина. Видеото е 2 часа. Който няма време да го види цялото, да погледне поне откъса между 52рата минута и 1 ч.32 мин. Особено е подходящ за тези, които ще влязат в първи клас. "Забраненото образование". Обяснява много добре нашето неудовлетворение и изхода от него. На добър час и силни крила! Написа: NinaK
Ако искате да постигнете нещо, трябва да работите: нищо не пада от небето четвъртък, 15 септември 2016 г.
Бившият израелски президент Шимон Перес от вчера е в кома в болница в Тел Авив след получен инсулт. Той е един от последните живи основатели на държавата Израел, държавник с ключова роля в историята на страната като воин и миротворец, носител на Нобелова награда за мир. (Simona Bogdanova) Шимон Перес: „Вие сте честни, вие искате честна политика – вървете и правете честна политика!“, септември 14, 2015 г. 145
В неделя, 13 септември, в Киев завърши Ялтенската европейска стратегия (YES). Едно от най-забележителните събития на конференцията стана речта на деветдесетгодишния Шимон Перес, девети президент на Израел. Публикуваме речта му на български език: Ние мечтаехме за наша земя, но земята, която ние получихме, не беше мечтата. Тя бе едно малко парче, една хилядна част от Близкия Изток. Тази земя се отнасяше към нас не много добре. Тя представляваше блата, москити, пустиня на юг, камъни. Трябваше да избираме между комарите и камъните. На нея имаше две езера – едното мъртво, другото умираше. Имаше известна река – но в нея нямаше вода. Вода изобщо нямаше. Никакви природни ресурси също нямаше – нито злато, нито нефт. Тогава говореха, че в Близкия Изток има два вида държави – нефтени и свети. Нашата беше абсолютно свята, защо нямаше абсолютно нищо. Ние бяхме самотни. Не сме имали брат по религия, сестра по език, съсед по история. Всичко това се случваше след Холокоста. Ние дойдохме там и не знаехме какво да правим. Съвсем не знаехме. И ние помислихме: най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята народа. (Прочети ЦЯЛАТА РЕЧ)
Истински одухотворен, а това значи богат и човешки живот можем да постигнем само ако не се плашим от свободата, а с цялото си сърце сме привързани към нея! четвъртък, 15 септември 2016 г.
Имам малко време тази сутрин за писане, да кажа все пак нещичко, което се случи във вчерашния ден. Който беше последен – преди новата учебна година. Днес е 15 септември. Днес ще се произнасят прочувствено-сълзливи речи за учи146
лището, за учителите, за величието на просветата, на образованието, на духовната култура; днес всички ще сме развълнувани, щото всички сме били ученици и добре помним този ден. Днес официални властващи лица ще произнасят лицемерни и лъжливи речи за това "какъв голям наш приоритет е образованието и училището", а публиката ще преструва, че им вярва и няма да ги поне освирка – ако не и да ги набие, щото безочливите лъжци, дето лъжат без да им мигне окото заслужават и малко лобут (бой). Както и да е де, аз няма да пиша повече по тия въпроси, ще кажа нещо важно, което става в нашето училище, училището, в което аз съм учител по философия – и в което, бидейки философ, се мъча от много време да спомогна за промяната, за поврата към добро. За ваше сведение съм длъжен да кажа, че промяната, повратът към добро няма да настъпи от само себе си, ние, човеците, сме тези, които трябва да го предизвикаме, трябва сами да го направим, със собствените си умове и ръце. Както и да е, та за вчерашния ден мога да кажа само това: еврика, в нашето училище сякаш започна толкова дълго чаканият дебат – и при това Вселената не изпищя от изненада, дори не се сгромоляса от учудване; оказа се, че светът няма да пропадне като в едно училище започне демократичен дебат! Аз лично се изказах няколко пъти, направих доста предложения (естествено, нито едно от моите предложения не беше прието, но поне бяха обсъдени, тъй да се рече!), успях да държа и една що-годе по-голяма патетична реч за ширещата се нравствена развала или деморализация, която, кой знае защо, беше изслушана от аудиторията с внимание, не бях дори прекъснат, да не говорим пък за това да бъда освиркан (което е голямо чудо-невиждано!), а пък най-важното, което се случи след тия събрания беше ето това: една дама след като привърши обсъждането, след като се закри събранието, дойде при мен и ми каза следното: - Колега, искам да ти кажа, че те разбирам напълно и те подкрепям, аз също мисля в тази посока! Радвам се, че каза гласно това, което трябваше да бъде казано! Моля тази госпожа да не бъде търсена от ръководството с оглед да бъде идентифицирана и да бъде наказана, да й бъде отмъстено за волността; да се надяваме, че този път ръководството няма да се занимава с подобен род недемократична активност; да се надяваме, че ледовете, дето се казва, са почнали лека-полека да се напукват, което е добро начало. Аз лично смятам, че винаги има смисъл да се разговаря, винаги е хубаво да се дебатира – и то пределно откровено. Между другото, по времето на моята реч забелязах по очите на много хора, че думите ми отекнаха, дето се казва, в сърцата, което е предпоставка за това тия хора да почнат да събират душевна сила – с оглед в един момент сами да дръзнат да кажат пределно откровено какво мислят. Като казах, че дебатът в нашето училище започна, аз имам предвид специфично нашенски дебат, който тече ето как: казва нещо Грънчаров, мигновено след като завърши (а понякога и още докато говори) скача някой "правилно мислещ другар" и или почва да иронизира казаното от Грънчаров, инак казано, почна да изопачава смисъла на думите му, или пък 147
почва да доказва колко неправилно мисли тоя същия Грънчаров, т.е. почва да говори думи, които са така приятни на ръководството, че повече от това не може да бъде; да, в нашето училище демонстрирането на чувства на привързаност към ръководството, което се постига чрез влизане в словесна схватка с въпросния Грънчаров, е доста разпространена практика, но това, да приемем, е малък кусур. Истински важното е, че въпреки тия странни психологически особености на нашия дебат (и тази, че като гласуваш с "монолитно правилно мислещото тотално мнозинство" ти си гарантираш пълно доживотно спокойно съществуване; излишно е да казвам, че по всички гласувания само Грънчаров дръзна да гласува против, всички останали гласуваха, естествено, за противоположното на Грънчаровото разбиране, което, няма как, съвпадаше с позицията на началството; разбира се, няма да се излагаме сега да гласуваме нещо, което да не се нрави на началството ни!), та значи въпреки тия всичките психологически странности, анахронизми и аномалии (господстващият манталитет у нас е изцяло социалистически, вие да не си мислите, че от социализма сме мръднали и сантим напред, не, моля ви се, няма такова нещо, няма да се излагаме сега да ставаме демократи!) в нашия толкова своеобразен дебат се очертаха следните тези: Първо, тотално господстващото мнение е, че трябва да продължим да залагаме на добре познатите ни командно-административни и репресивни спрямо личността на ученика методологии и технологии. Това становище се подкрепя у нас със съкрушително севернокорейско мнозинство, примерно, 99.99% от гласуващите "мислят" точно така, е, да не са 99.99%, ако колективът ни се състои от 100 човека, примерно, аз значи съм 1 %, ето, излиза, че само 99% подкрепят чисто административната и репресивна образователна, така да се рече, методология-технология, ако и онази дама, дето ми каза след събранието, че мисли като мен, значи тоталното железо-бетонно мнозинство намалява до 98%, което, като начало, изобщо не е малко. Разбира се, никой не знае и няма как да знае, в така и така сложилата се нелека ситуация, колко са ония колеги, които мислят поразлично, но просто, не желаейки да си имат главоболия с началството ако дръзнат да изразят публично известна причастност към тъй "анархистичните" възгледи на въпросния Грънчаров, предпочитат механично-конформистично да гласуват с въпросното монолитно мнозинство. Второто становище, което все пак гласно и публично беше обявено вчера в проведените тъй специфични иначе дебати в нашето училище се свежда до разбирането, че административно-командният и репресивен, а по същество и изцяло недемократичен, авторитарен и социалистически модел на въздействие е отдавна доказал пълната си непригодност, че придържането към него, което се дължи на една глупава и инатлива нерешителност или недоумение пред новото, не само че е анахронизъм и сюреалистичен, в съвременните условия, абсурдизъм, но и е израз на крещяща, а също така и на незаконна вече недемократичност, защото новият закон за образованието, въпреки непоследователността си, поне про форма все пак съдържа и известни демократични наченки; та значи второто, принципно различно становище, на което вчера моя милост даде публичен израз в 148
проведените специфично нашенски дебати, е, че в съвременните условия е крайно време да се смени коренно модела, да се смени даже досегашната провалила се тотално, по всички линии, парадигма на съзнание и на мислене, че трябва да се заложи на непосредственото и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, което именно и ще доведе, въпреки неизбежните трудности и рискове, до тъй потребния и тъй дълго чакания поврат към добро, ще доведе до истинската, до смислената, до коренната, до същинската (както искате я наречете!) промяна. Видяхте, че на тази гледна точка открито застанах само аз, но имам пълните основания да очаквам, че негласно, тихо, потайно доста хора, да се надяваме, мислят по този начин, няма начин да не мислят по този начин, щото ако не мислят по този начин, а искрено мислят по другия начин, тогава българското образование не само че ще отиде "на кино", ами ще отиде и по дяволите, и то в такъв случай има крайно жалко и незавидно бъдеще, иначе казано, няма бъдеще. Аз като психолог добре зная, че тази гледна точка – демократична, същинска реформаторска, модерна, либерална или както искате я наречете! – в нашето общество се поддържа от едно неголямо малцинство, но има такива хора, аз ги познавам кои са и в нашия "тъй сплотен колектив", но тия хора просто не смеят в този момент открито да покажат позицията си, ценностите си. Аз в своите вчерашни речи се постарах да се аргументирам защо се налага принципна и коренна промяна, решителна смяна на подхода, защо нямаме друг разумен изход освен да заложим на реалната демократизация на отношенията, да заложим да проверени вече по света и доказали ефективността си съвременни образователни и комуникативни подходи, технологии, модели и пр. Ще дам два примера, за да не се създаде впечатлението, че ви губя времето с "празно философстване". Вчера се проведоха някои заключителни гласувания на ниво Педагогически съвет по "новия Правилник" на училището, който, естествено, се оказа, че съвсем не е нов, напротив, си е досущ същия като миналогодишния, е, с някои козметични добавки или нищожни промени. Моят призив да се прави напълно нов и принципно различен Правилник, и то по съвършено различен начин (демократичен, в обсъжданията по Правилника да участват не само учениците, но и техните родители), беше възприет като кощунство и светотатство; е, щом не се намери смелост да опитаме нещо ново, ще заложим на старото, което, макар че не действа, поне ни е добре познато, щото новото, понеже е ново, много плаши и е пълно с какви ли не неизвестности. И с оглед на това много време се отдели, моля ви се, за да се решава кардиналния въпрос какво да правят учениците, които, поради лошо държание в часа, понеже пречат на учебния процес, се е наложило да бъдат изгонени от класната стая: дали тия ученици до стоят като наказани цял час до самата врата, дали да не бъдат пък наказани с... четене в библиотеката, дали да не бъдат пък наказани с това сами да си подготвят урока и да бъдат изпитани на другия час, абе изобщо много мислене падна по този въпрос как да се измисли такова наказание, че 149
ученикът малко по малко да почне да се отказва да се държи недисциплинирано по време на учебния час. Аз шокирах публиката като направих две предложения: първото, найфрапантното, беше въвеждане на свободна посещаемост на часовете (обосновах се, приведох доказателства от моя опит, показах, че този модел работи, че спомага за култивиране на съзнание залична отговорност и пр.), но моето предложение беше възприето от подавляващото мнозинство хем като кощунствено, хем като анархистично, хем като безотговорно и пр. Аз също така предложих в класовете, пък и в училището като цяло за решаването напрословутия проблем за дисциплината да се създадат т.н. съдебни комитети, съставени само от ученици, пред които недисциплинираните, пречещите на работата ученици да бъдат изправяни, та самите техни съученици да им помогнат да осъзнаят, че така да продължават да пречат в часовете просто няма как да стане; и това мое предложение учениците сами да се грижат да има ред в класната стая беше отхвърлено като "непрактично", като "недействащо в нашите условия", като "прекалена свобода", която, видите ли, "до нищо добро не води"; учителят сам трябвало напълно авторитарно да въвежда ред, редът трябвало да се въвежда административно, чрез груб външен натиск, чрез репресии, чрез страх от наказания и прочие, и так далее, и тому подобное, както гаварят руснаците. Разбира се, бях осмян, че съм бил привърженик на... комунизма, щото тия съдебни комитети били им напомняли за прословутите "другарски съдилища", това било "макаренковска съветска технология" и прочие, аз, разбира се, заради своето иновационно предложение бях порядъчно и дружно осмян, подигран, оплют и т.н. Няма значение де, аз апелирах просто да почнем да се опитваме да мислим в друга, коренно различна посока, за тия съдебни комитети споменах между другото, аз призовах към дебат, за да изобретим самите ние нещо подходящо и ефективно действащо, но призивът ми или не се разбра, или пък някои хора предприеха мерки предложението ми да бъде изопачено и осмяно, без да се направи опит за по-сериозно вникване в толкова сериозния проблем. И се заложи на добре познатия, повтарям, административно-команден и репресивен модел, който обаче е доказал пълната си неефективност и несъстоятелност, щото съвременните ученици с нищо не можеш да ги уплашиш, пък и да се залага на страха е много ретроградно, все пак живеем в 21-вия век, минало е времето, в което хората са били управлявани като се е залагало на страха – и на принудата, на репресията, на безчовечността, на робуването, на ненавистта към свободата и т.н. А същински новата парадигма на едно истински съвременно образование и училище може да бъде само парадигмата на свободата. Досегашния модел е модел, залагащ на тиранията, на командването, на репресията - и той се доказа като неефикасен, като порочен, като несъстоятелен, като недемократичен, като потискащ личността на учениците, като пълно демоде, като комунистически и так далее, и тому подобное, както казват руснаците. Значи демокрацията в нашето училище се отлага за... неясното бъдеще, ний залагаме на съвършено ясните, 150
но доказано порочни и неефективни свободоненавистнически, а също така и човеконенавистнически командно-репресивни методи и технологии. Туйто. За сметка на това на нашите ученици ще им позволим един ден в годината "да се самоуправляват", ще им позволим да си организират "Ден на самоуправлението", т.е., подражавайки на древните римляни, ще имаме само един ден в годината, в който... робите ще станат господари, а господарите - роби (така правели древните римляни на празника, наречен Сатурналии, изглежда този празник е бил за почитане на Сатурн, и тогава и роби, и господари са се смеели яката като са гледали как робите се правят на господари, а пък господарите - на роби, е, забавлявали се по този начин древните римляни, а ето ний, понеже сме много авангардни, в 21-вия век ще им подражаваме – и също така ще си организираме прелестно шоу, на което да се посмеем донасита! Демокрацията и свободата, излиза, съобразно казаното, че в наши условия е само нещо като... майтап, е нещо като шега, е джумбуш, е нещо, над което можем от душа да се присмиваме, да се подиграваме, да се гаврим даже ако трябва. (Турската дума "джумбуш", която употребих, значи веселба, забава, майтап.) Толкова. Свободата у нас масово се възприема като нещо ненужно, над което можем да се присмиваме, а пък привържениците на свободата и на демокрацията у Нашенско са... луди, те са напълно ненормални! Точка. Ний, българите, сме много напредничаво племе, няма що! Целият свят доказа, че благодарение на свободата и на демокрацията се берат най-сладки и богати плодове, само ний, българите, сме се заинатили и продължаваме да се държим като магарета на мост и не щем да ставаме демократични и свободни, не щем, следователно, да ставаме богати и нормални като останалата част от човечеството; ний, вместе с руснаците, желаем да бъде "напълно уникални", сиреч, само ний с руснаците, ще продължаваме да ядем "тъй сладките" плодове на несвободата, на тиранията, на робството, на унижението, на недостойнството. И на бедността и на мизерията. Щото просто няма как да стане този фокус: да сме хем несвободни, хем и богати: бедност и несвобода вървят ръка за ръка. Да, бедността и робската психология са нещо като сестри, или са като брат и сестра, не мога точно да ви кажа, щото не знам какъв е пола нито на бедността, нито на склонността за робуване. Мисля, че бях пределно ясен. Няма смисъл да пиша повече. Ще завърша със следното: аз лично няма как да бъда принуден да прилагам в работата си модели и технологии, за чиято неефективност и порочност не просто съм убеден, нещо повече, аз добре зная, че те в наши условия дори и донякъде да работят, са изцяло вредни, обричат ни на жалко бъдеще - и като индивиди, и като страна, и като нация, и като всичко. По тази причина след като в училището, в което работя, очевидно няма настроение да стане иновативно, няма желание да почнем да прилагаме иновативни методи и технологии, тогава изходът ми е единединствен - и аз ще го приложа. Не, този изход не е този, който ми предложи тъй любезно директорката: щом не ти харесва при нас, моля, вземи се шапката и се махай, търси си щастието някъде другаде, където ще ти хареса! Не, няма да приложа нейния тъй добросърдечен съвет, по една простичка причина: това училище 151
не е нейна бащиния, то е колкото нейно, толкова и мое. То е на всички нас. Не само на работещите в него, то е на учениците, то е на гражданите, то е на пловдивчани, на българите като цяло също. То е на българските данъкоплатци, а и аз съм такъв, тъй че имам всичките права над него каквито имате и вие. То не може да бъде узурпирано от някой, който без основание си мисли, че си е негово. Не, като мутрите няма как да постъпваме, щот сме що-годе образовани и културни хора, зер, работим в училище, в учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо учреждение. На това основание аз ще остана да работя в това училище и ще продължа своята обречена (за момента) борба за неговата модернизация и демократизация. Щом училището не може да бъде новаторско (стига съм употребявал чуждицата "иновация"!), щом няма условия цялото училище да бъде новаторско, то пък кой ни пречи отделните учители да се проявяват като новатори? Е, аз ще продължа да си бъда учител-новатор, учител, който не се плаши в работата си да си позволява разни новости, какви ли не творчески неща, които са в пълно противоречие с тъй баналната и скучна административно-командна традиция на социалистическото ни по същество образование. Вярно, до този момент за тия мои творчества и новаторства ме наказваха, обявяваха ме за "закононарушител", за ненормален, за некадърник, за луд, за какъв ли не още, уволняваха ме даже и пр.; е, сега вече пък самият закон не само ми позволява, но и ме задължава да бъда и иновативен, и творчески мислещ и действащ, и различен, и демократичен и прочие. Тъй че, сами виждате, ситуацията сякаш е на път да почне да се променя, а, вие какво ще кажете по този въпрос, що мълчите толкова де, кажете нещо?! Дайте да ви чуя, кажете, не мълчете, победете страха, почнете да говорите, моля ви се, срамота е да се страхувате толкова! Този призив го отправям към всички, и към колегите, и към учениците, и към родителите, и към гражданите, към абсолютно всички! Проклет да е този пусти и толкова позорен страх, по дяволите да иде страха, нека да бъдем съвсем свободни и горди личности и граждани, нима е толкова трудно това?! Победете глупавите скрупули на страха и на склонността си към робуване – и мигновено ще се преобразите в нови хора! С Божията помощ това е възможно! Пожелавам ви го! И дайте заедно за запретваме ръкави и да се захващаме за борбата за истинска промяна! Да спрем опитите реформата на образованието да се изрази в поредната лъжлива, лицемерна, фалшива "промяна". Щото, сами виждате, на основата на казаното, че тези опити са не само много настойчиви, те за момента са и доминиращи, те за момента са господстващи! И обслужват само интересите на образователната бюрокрация, която има една-единствена грижа: да не си изпусне властта, да не си изпусне монопола над образованието на нашите деца. Тази опити на образователната мафия да пази тъй изгодното й статукво трябва да ги провалим ний, гражданите.
152
Няма кой да направи истинската, немнимата, нелъжливата, същинската промяна, ние сме призваните да я осъществим. Ще се опозорим завинаги ако покажем малодушие в този решаващ момент. Хубав ден ви желая! Също така ви желая одухотворена нова учебна година, колеги! Един истински одухотворен и човечен живот можем да постигнем само ако не се плашим от свободата, а с цялото си сърце сме привързани към нея! И богати, и достойни ще станем само ако сме истински свободни, запомнете го това от мен. Щото свободата дава на човека криле, тя му позволява да разгърне цялостно своя творчески потенциал, затова и обществата, които са свободни, са и богати, и модерни, и човечни, и непрекъснато проспериращи. Това е. Загадката е разгадана. Истината е ясна. Именно истината ни прави свободни, нали така? Успех! Не се излагайте повече и ще постигнете чудеса! 1 коментар: Владимир Петков-Трашов каза: Скъпи Приятелю, Ангел Грънчарове! Поклон! Радвам ти се! Фантазирам си – какво би станало, ако един разумен премиер те посети докато е още на власт и ти предложи длъжността главен консултант по въвеждането и утвърждаването на образователната реформа с ранг, пълномощие и власт надвишаващи тези на министъра!...С възможност да си избереш екип от специалисти... Със задачата това звено да я измисли и предложи нейното приемане от НС, а после да съдейства за нейното(на реформата!) категорично ускорено и незабавно установяване у нас! И със задачата новото звено всъщност да изтика, да замени, да разпердушини, да направи на пух и прах старото министерство и да се утвърди, като ново! Т.е. новото да бъде наложено отгоре, с разумната сила и могъщите финансово-командни средства на държавната институция, която би била оглавявяна от теб?! Или от честни, разумни и истински мъдри хора, като теб... Макар и насила... А?!Та нима не виждаш, колко си далеч пред колегите си... А по-точно колко са изостанали в миналото на социалистическата си младост те самите... По разум, по мъдрост, по усещане, по чувствителност – къде се крие разковничето... На личността...Толкова, че даже не ти виждат светлинката… или им е по-изгодно на съществуването – да не я виждат :-) Горчиво да се пошегувам! А не изгради ли до 18 годишна възраст...какво говоря...до 17, дори до 16 даже!, ВЪЗПИТАТЕЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ здравите личностни основи на новото поколение, то какво свободно развитие, усъвършенстване и подобряване на живота му и живеенето ни бихме могли да очакваме! Мисълта ми е, че би било възможно да се принудят в много по-силна степен отколкото досега и командно-административно (законово, т.е.), освен от собственото си професионално и личностно ниво на съзнанието учителите, да прилагат свободата, самостоятелността и творчеството, като принципи в обучението и възпитанието на питомците си... Защото те тъй са си възпитани... Някой да им нарежда и да ги командори... Иначе щото ли... ми, няма заплатица, няма... пусти парици!:-) 153
Едно предстоящо "мероприятие", с което откриваме работата на ГРАЖДАНСКИЯ – ФИЛОСОФСКИЯ – ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в нашето училище петък, 16 септември 2016 г.
ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема сме разговаряли и на 7 март 2013 година. Казвам това ей-така, да се знае че не от вчера мислим и работим по тези проблеми... Ето една тема, която сме обсъждали в клуба далеч преди да започне нашата тъй епична образователна реформа (тя, прочее, започна ли вече – щото аз изобщо не съм убеден в това?):
НОВА ЗАБЕЛЕЖКА: За куриоз ще добавя, че точно седмица след тази дискусия аз бях уволнен от това училище с мотив "пълна некадърност", "липса на качества да бъде учител", "изцяло негоден за системата" и пр. 154
Ето причината на дадени хора всичко да им е тъпо и безинтересно... петък, 16 септември 2016 г. Сигурно е така, аз лично не мога да го знам (парите почти не ме вълнуват, а пък по втората част на твърдението съвсем съм безсилен нещо да зная), но сега го прочетох на едно място и се доверявам на автора: "Като нямаш пари всичко ти е скъпо, като нямаш акъл всичко ти е тъпо..."
Проклети нравствени и какви ли не други казуси, очертали се при нас още в самото начало на учебната година събота, 17 септември 2016 г.
Събудих се към 3 часа през нощта – и понеже в главата ми мигновено се появиха "некои мисли", породени от преживявания в предишния ден, очевидно повече няма да заспя; налага се да стана, няма смисъл да продължа да лежа и да си мисля. От мисли човек не може да заспи. А нощните мисли особено на един чепат и странен (шантав?) учител по философия като мен нямат край - и са твърде натрапчиви. Са един вид нахални тия мои мисли, от тях отърване няма. Спасението от такива мисли е едно: да ги запиша "на хартия". Да, да ги изложа, като убити, върху хартия. (В преносния смисъл казано "на хартия", разбира се.) Една мисъл мирясва и те оставя на мира само когато я изразиш в слово. Било гласно, пред някой, било "на хартия". Иначе отърваване от такива мисли няма. Е, вече съм на 155
компютъра, имам три часа до тръгване за работа. Ще попиша. Какво друго да правя? Само да мисля не върви, писането е друго. То е сублимация. Нещо като спасение на душата ми от някои мисли. Вчера имах първите 6 поредни часа с ученици от 10-ти клас, с които ще обсъждаме проблемите на етиката и на философията на правото цяла учебна година. Съвсем непознати за мен са тия ученици от цели 8 класа ("паралелки"), досега не съм им преподавал, е, вчера се запознах с шест такива класа. Днес имам със същите тия шест класа още веднъж по един час, понеже днес, събота, пак ще се учи, и то пак с програмата за петък. "Отучваме" следващия петък, когато ще почиваме - заради националния празник, Деня на независимостта. Общо взето първите ми впечатления от тези ученици са добри, чудесни даже. Отначало винаги е така. После, в един момент, дадени ученици почват "да си показват рогата". Слушаха внимателно това, което им казвах. Обсъждахме казаното от мен. Предложих им алтернативи, допитвам се с учениците си какво да правим, питам ги настойчиво кой вариант предпочитат да изберем. Казвам им, че се налага в моите часове да практикуват свободата, ще се учим в тях на свобода и на демокрация. Някои от тях ме гледат така, сякаш съм "извънземен". Други ученици са силно впечатлени и дори изразяват с думи доброто си впечатление. Един ученик даже чистосърдечно възкликва: "Интересно, господине, впечатлихте ме: много добре ни разбирате!". Приканвам ги да мислят, да обсъдят предложенията ми, като клас да решат какво предпочитат, какво смятат за подходящо и добро за тях самите. Примерно от един учебник ли да учим – или всеки да има правото сам да си избере учебника, от който да учи? Или по традиционния начин ли да се изпитваме, с оценка – или да въведем "точкова система". Казвам им, че тяхното мнение и решение за мен ще бъде решаващо, че ще се съобразя с това какво на тях им харесва. Каквото те решат, това ще бъде. Но трябва да го решат с пълно съгласие, с консенсус, само един ученик да не е съгласен, няма да могат да вземат решение. И ще се наложи да обсъждат докато решат проблема с пълно единодушие. С гласуване не става, мнозинството няма право да диктува мнението си на малцинството. Питам ги: постижимо ли е това за тях? Не са сигурни. Какво обаче ни пречи да опитаме? Трябва ли учениците да получат правото без да дават никакво обяснение на учителя да излизат по всяко време от класната стая – когато решат, че това се налага? Изискването е само едно: да излизат и да влизат тихичко, без да вдигат шум, без да пречат на работата, на дискусията. И сами да решават дали изобщо да се връщат в час – ако, да допуснем, часът не им е интересен, ако, да речем, не виждат смисъл да стоят в час. Питам ги: а ако решим да въведем такова едно правило дали във вашия клас няма да стане така, че в един момент... да остана само аз в класната стая? Питам ги също: а можем ли да си позволим известна волност с цел "иновация", т.е. позволимо ли е да направим нещо ново, поразлично, и то "заобикаляйки закона", сиреч правилника на училището? Не да нарушаваме Правилника, а просто лекичко да го... "заобиколим"? С някаква цел обаче ще го направим, а не просто така, именно за да разберем дали 156
пък не е по-добре да опитаме да си устройваме отношенията по съвършено друг начин, по друг модел? Ний, в България, по принцип не сме страна на законността, а сме страна на беззаконието, дали ще пропадне светът ако ние тук, в училище, си позволим с ясно осъзната цел лекичко да "заобиколим правилника", а, интересно е, какво мислите, как виждате вие нещата, какво ще се получи според вас? Позволими ли са такива новости, как ще погледне на тях началството? Ами ако е в интерес на работата? Ако се окаже, че по този начин имаме шанса да изобретим сами нещо по-добро, по-разумно, по-работещо? Щото, примерно, да гоним от класната стая "недисциплинираните", "пречещите" ученици едва ли е кой знае колко ефективен възпитателен метод; напротив, доказано неефективен възпитателен метод е този. Защо тогава да залагаме на доказано неефикасен възпитателен метод? Ами ако различен, нов метод се окаже ефективен? Ето, примерно, вместо да се стига дотам даден ученик да бъде гонен от час, какво пречи той сам да реши да напусне (за известно време) часа, да излезе от класната стая, примерно, докато "го пуснат овладелите душата му бесове", пък като се успокои, пак да се върне в класната стая? Нима има нещо лошо такъв ученик да излезе за няколко минути на чист въздух в двора, да се поразведри, да помисли малко и ако реши, пак да се върне в час? Много такива въпроси поставих и заявих на учениците, че те трябва да решат всичко, аз няма да си налагам волята без тяхната санкция, без тяхното решение. Ще правим демокрация. Демокрацията не е нещо лошо, нали така? Ние, учениците и учителите, сме народът, нашето мнение би следвало да има някакво значение, нали така? А защо, между другото, Правилникът на училището се изработва без да бъдат питани самите ученици, т.е. без да бъде питан "демосът", народът, ученическият народ? Казвам им, че не поставям тия въпроси с цел да се правя на "интересен", а просто ми е такава работата, аз съм философ, философите имат такава работа: да поставят какви ли не въпроси, особено такива, каквито друг човек не се сеща или пък няма дързостта да постави, а пък и такъв ми е предметът, ето, и етиката, и правото, опират в същината си точно до решаването на подобен род въпроси. Много са, по моето впечатление, учениците, които се замислят, не просто са впечатлени, ами се и замислят. След като свърши часа, много често при мен идва някой ученик за да ми каже нещо важно, т.е. продължаваме да разговаряме и минути от междучасието. Това за мен е знак, че много ученици са се замислили и вече имат какво да кажат, имат и желание да го кажат. Добри са нашите ученици, учениците от нашето училище, пък и изобщо, добри са младите хора на България, чудесни са даже, само дето много често подходът ни към тях е изцяло сбъркан, поради което с тях не водим истински диалог. А душите на младите хора са жадни за такъв диалог. Те имат страхотна нужда от такъв един диалог. Пределно откровен и честен диалог. Това е потребно и на тях, пък и на всеки човек по начало. Ние, хората, можем да си уреждаме от157
ношенията по един-единствен разумен начин: като дебатираме, като разговаряме, като обсъждаме всички важни въпроси. Този е верният начин. Свободата, демокрацията са нещо прекрасно, но разбираме ли ги? И най-вече: ползваме ли се от тях, умеем ли да уреждаме отношенията си демократично, чувстваме ли се свободни? Едва ли... Ето, заявявам твърдо, че по този предмет, дето ще го обсъждаме, именно предмета "Етика и право", ще имаме една основна, главна тема:свободата. Но не само ще теоретизираме за свободата, не само ще говорим за нея, но и ще я практикуваме, ще се учим да живеем с нея. Да станеш истински, действително свободен човек – тази е главната ни цел. Всеки, които иска да разгадае тайната на свободата, ще бъде подпомогнат максимално. Този е смисълът на предмета, по който аз водя обучението им. Питам ги: как смятате, има ли нужда да се учи такъв предмет? Има ли смисъл да правим такива обсъждания – и то по толкова важни и при това чисто човешки въпроси? Да, има смисъл, обикновено ми отвръщат: да бъде човек личност е нещо потребно на всеки. Но не някаква си там личност, а истинска личност добавям аз. Силна, пълноценно живееща, достойна личност. Срещате ли такива личности около себе си, умеете ли да ги разпознавате? Другата ключова дума на нашето обучение ще бъде думата достойнство. Всеки има шанса да бъде подпомогнат да стане и свободна, и достойна личност. Може ли да живееш достойно без да си свободен? Питам ги това, забелязвам, че много младежи се замислят. Ще разговаряме по всички теми, благодарение на които всеки ще може да си състави пълноценна представа за това що е достойнство. Що е също така човечност. За култивирането на свободолюбие и човеколюбие в душите си ще положим известни усилия. Казвам им, че им предлагам и своето авторско учебно помагало, носещо заглавието Изкуството да се живее. С подзаглавие Етика на достойнството. Обяснявам им как могат да си го свалят от интернет. И ако искат да го ползват. То е писано за тях, да им помага. Обяснявам им защо не съм направил никакви постъпки помагалото ми да бъде утвърдено по официалния начин от Министерството. Нарочно съм го направил. Има смисъл че съм постъпил така. Примерно, щото не съм искал да печеля... пари от помагалото си (както вероятно са искали други автори). Не съм търсил връзки помагалото ми да бъде утвърдено от МОН, въпреки че мой състудент е бил министър. Аз съм човек, който не приема утвърдилите се в страната ни нечестни отношения. Затова и не съм искал да се вградя в една система, която не одобрявам. На която съм даже враг. Една прогнила, корумпирана, безчовечна система. Стараел съм се да се опазя чист от пороците на тази система. Не се правя на ангел, нищо че името ми е ангелско. Както и да е, също така изрично подчертавам, че мой идол е Сократ, колкото ми стигат силите се старая да живея като него. Кой е Сократ знаете ли? Е, ще има време да научите. Обожавам и един друг велик човек, Който дори и повече от човек, който е Бог: Христос. Най-велик и мъдър Учител на 158
милиарди човешки същества е Христос. И за него много ще говорим. Живот и здраве да е само. Между другото интересно е и това, че много от учениците ми казват, че били чували "разни неща" за мен, един даже подхвърля: господине, верно ли е, че сте се бил съдил за нещо? Бил подучил нещо, пък и бил чел моя блог. Е, не отричам, че има "нещо такова", историята е интересна, много голяма, велика даже, но нямаме време да говорим за нея. Ако някога имаме време и настроение може и да поговорим повече. Тя също е свързана с предмета, по който ще учим. Директно, пряко е свързана с проблемите, които ще разнищваме. Само им казвам, че съм водил дела за да помогна справедливостта да бъде възстановена. А не мен някой да ме е съдил за някакво мое "престъпление". Един ученик даже казва: господине, а вярно ли е, че на младини сте бил в... затвора? Бил го прочел това нещо в... уикипедия. Казвам им, че не е вярно, мой съименник, казващ се също като мен "Ангел Грънчаров" е бил политически затворник по времето на комунизма. Бог да го прости, този човек, при това мой връстник (още едно съвпадение!) почина преди време. Бил съм "известна личност", ми казаха някои ученици и прочие. Е, така е станало, обяснявам им, че макар че съм вече на възраст, си имам блог и обичам много да пиша. Та затова е станало така, че много хора ме познават: четат написаното от мен. Мое хоби е да пиша. Любимото ми занимание е писането. Такава ми е била съдбата: да бъда учител и... писател. Както и да е. Но да оставя тия неща, те са незначителни. Ето сега нещото, заради което всъщност не можах да заспя като се събудих тази заран толкова рано. В един клас вчера (засега няма да пиша кой точно е този клас), с който имах час, но след два-три часа стана така, че имах час в съседен кабинет, а пък те имаха час при друг колега (няма да кажа и какъв е бил този "колега", учител или учителка и пр., нито пък какъв предмет той преподава). Да, обаче този въпросният клас вдигаше прекалено голям шум през цялото време, бесняха като щури по време на часа. Не си позволих да отида да се меся, но това пречеше и на нас, дето се намирахме в съседния кабинет: понеже е горещо, се налагаше вратата да е отворена, а шумът в коридора пречи. Ту затваряхме вратата заради шума, ту я отваряхме, щото при затворена врата жегата е непоносима. Учениците ми казаха, че щели били да проявят инициатива, да съберат пари и да си купят климатик, щото в горещината (въпреки че класната стая има щори, но стените са панелни и това не помага!) е неприятно да се учи. Но не този обаче е проблемът, за който искам да пиша. Крайно неприятно ми беше това буйстване, което си позволяваше другият клас, който също е Х-ти клас, имам предвид класа, който беше в съседния кабинет. Мислих мога ли нещо да направя, че да помогна за поправяне на обстановката в този клас, иначе прочут с "недисциплинираността" си. А аз пред тях даже им заявих (понеже в първия си час при мен те бяла много тихи), че не се влияя от "славата" им. Да, ама ето, че тази тяхна "слава" се потвърди. А пък едно такова държане в час, при което в даден клас няма никакво обстановка за учене, при която класът беснее и не може да се удържи в бесовщината, в буйствата си, та значи такъв клас 159
има сериозен нравствен, не само психологически проблем – и този проблем трябва да бъде някак решен. До този момент този проблем не е решен, напротив, задълбочил се е. Ето прекрасна възможност аз да поставя този проблем пред класа и да им предложа дебат, при който да търсим решение на техния проблем. Да, проблемът им е тежък, но трябва да се реши някак. Очевидно досега прилаганите средства в тази посока (и от страна на педагогическия съветник, и от страна на ръководството на училището) са се оказали напълно неефикасни, щом в първия си час на новата учебна година, на 16-ти септември, тези ученици, не спазвайки никакво приличие пред преподавателката (преподавателя) си, се впуснаха в такова беснеене. И явно изобщо не им пука за това, което си позволяват да правят. Те го правят явно не само при тази преподавателка (преподавател), но и при други, щом им е такава "славата". Е, аз пък, след като преподавам "Етика и право", съм длъжен да направя нужното проблемът да бъде решен. Ще им поставя чисто практически казус: класът да обсъжда проблема си и да изнамери решение: да започнат да се държат прилично не само при тази преподавателка (преподавател), но и при всички останали. Ако не успеят да постигнат коренна промяна в поведението си като група (клас), ако не изнамерят ефективно решение, ще се наложи този клас да се провали изцяло в обучението си по предмета "Етика и право", т.е. ще ми се наложи да остава много ученици на поправителен изпит. Способен съм да го направя: даже един ученик "да знае всичко" по предмета "Етика и право", щом той на дело, в поведението си, нарушава всички, дори и най-елементарните принципи и норми на приличието, аз на такъв ученик няма да повярвам на нито една негова дума и ще му пиша с чиста съвест "двойка"! Щото той лицемерно и лъжливо ще ми говори, че било правилно да се държиш еди-как си, пък това нещо лично за него специално не важи, така ли?! Докато не настъпи истинска, действителна промяна в поведението на такъв един ученик, аз няма да повярвам на нито една негова дума и ще му пиша "двойки". Ще заявя това нещо директно още днес пред този клас. Всеки ученик от класа има шанс не само да промени своето лично поведение и държание, но и да допринесе за промяната на обстановката в класа, т.е. може да помогне да се въздейства благотворно върху поведението на ония, които са най-активни в правенето на какви ли не простотии по време на час. Дадени ученици правят простотии, а "колективът" ги гледа с умиление и им се радва и ги насърчава! Нали така стават нещата в нашенските родни условия: всички гледат сеир когато някой прави идиотщини, никой не си мръдва и малкото пръстче да помогне простотиите да престанат?! Затова и простащината у нас цъфти в такива пищни цветове, нали така?! Е, в едно училище, понеже то е покрай другото и възпитателно учреждение, по презумпция е недопустимо да се правят каквито и да било идиотщини и простотии. Аз така смятам. Няма как простащината в свидното ни отечество да намалее ако й позволяваме да цъфти в училищата, където се възпитава младежта на България. Простаците, изродите, уродите, извратените (в нравствения смисъл имам предвид!) и прочие или ще се променят и 160
ще почнат да се държат прилично, или да си основат специални училища за простаци, аз обаче не мога да позволя те да завладяват нашето училище. Ето какъв казус се оформи, заради който не можах да мигна след като се събудих. Ще ги питам днес: добре де, вие като наблюдавате как се чувства госпожата (господинът), имам предвид учителката (учителят), не ви ли е поне малко съвестно, не сте ли способни поне малко да й (му) съчувствате? Или ви е приятно, а, вие какви сте, уроди ли сте някакви?! Не е нормална, не е естествена такава една реакция, не е човешка такава една реакция: правиш нещо, което кара друг човек да се чувства отвратително, непоносимо даже, мъчиш, иначе казано, един друг човек, тормозиш го, гавриш се с него, не ти пука изобщо, че този друг човек не само е по-възрастен от теб, но и е също така учител (!), и вместо да чувстваш известно неудобство заради това, което правиш (или допускаш пред очите ти да правят други хора, разни там идиоти или олигофрени!), на теб самия, представи си, ти е приятно!!! Получаваш някакво перверзно удоволствие, така ли излиза? И същевременно имаш претенция, че все пак си... човешко същество, е, няма как да е вярно това последното: така човеците не правят. А ти какво си? Звяр ли си? Хищник ли си някакъв? Животно ли си? Урод ли си? Дебил ли си, та не чувстваш нищо?! И дори поне малко даже не се срамуваш? Или се срамувате като гледате такива сцени?! Ще ги питам за тия неща непременно, след час-два, още днес, след малко, като отида на училище. А сега имам още час до времето ми за тръгване, но така съм разстроен заради тези мисли, че не мога да мигна никак тепърва. А ме боли главата и не знам как ще издържа днес толкова часове. Ето, това се случва в нашето училище още на втория ден. Такива ми ти работи се случват. Можем, разбира се, да си мълчим заради тях – и да замитаме проблемите "под килима". Аз обаче не съм от този човешки тип. Аз съм... урод, аз реагирам ето как: като видя някаква несправедливост, се възмущавам така силно, че ето, събуждам се през нощта и като се сетя за видяното или за преживяното, се разстройвам така, че повече не мога да мигна. Сигурно не съм наред нещо психически, а? Дали пък не е истина това, че аз специално имам "чести нервнопсихични разстройства"? Да, такъв съм, а психично неразстройващите се като гледат такива сцени учители са нормални, така ли?! Е, аз не ща да бъда обаче нормален – щом това е нормалното! Предпочитам да съм друг. Вярно, спи ми се, болят ме очите, но аз нямам такова биволско, извинете, спокойствие. Сигурно не съм наред нещо с психиката, а, нищо чудно да е така? Или пък съвестта ми е увредена, знам ли? Има хора с такива широки съвести, че всичко понасят. Те сигурно и дълго време ще си получават пенсията. Аз пък не съм сигурен дали изобщо ще доживея до нея. Ами това е. Само още нещичко да вметна и спирам с писането. Мисля, че главното успях да кажа все пак. Каквито си искаш вълнения има в днешното българско училище. Защо ли други учители не си пишат дневници като мен, а? Само аз ли не съм "наред", та пиша? Леле, какво да правя?! Как ли да стана и аз "нормален". Или бездушен?! Да си бездушен в днешно време означава да си нормален, така ли? Ех, пенсио, пенсио, ще се разминем ний с теб по здравословни причини, 161
така се очертава! По морални и по психични причини нищо чудно да се размина с пенсията си. Майната й де на пенсията. Прочее, имам още накъде към цели 7 години до пенсия. Да не си помислите, че съм остарял така, че съм изкукуригал напълно поради старост. На 57 години съм още. Говоря за пенсии, та да не си помисли някой, че съм вече пенсионер, не, недостижимо далече още за мен е пустата пенсия. Предложих на всички класове още една новост по пътя на демократизацията и свободолюбието. Подхвърлих им ето какво: как мислите, не е ли възможно втория час в седмицата, който имаме по предмета, да поискаме официално разрешение и да го водим не непременно в класната стая, ами във... виртуалната реалност, да речем, в една "виртуална класна стая", да речем, в моя блог, или на специална страница във Фейсбук, където в писмен вид да си правим дискусията, който когато има време да прочете какво са казали другите, да съобщи той самият какво е разбрал - какво пречи и така да опитаме да си водим този втори час? Особено когато, да речем, по програма този втори час в седмицата ни е... 7-ми час, а тогава всички сме изморени, в класната стая в такова време, когато всички са капнали, нима ще се проведе смислено обсъждане? А ако направим обсъждането си в нета, когато всеки е отпочинал, когато може да влезе когато сам реши, спокойно да прочете какво са казали другите и да се включи в дискусията, аз лично не виждам кой знае каква разлика? Или ако има разлика, тя е в полза на новото, на предложението, което правя, на варианта, който предлагам. Защо да не поискаме да експериментираме в тази посока? Една такава новост обаче как ли ще се приеме от началството? Защо пък да не проучим въпроса? Ето, подхвърлих и тази "опасна мисъл"? Все пак нима ние, учениците и учителите, не можем да избираме мястото, където ще е по-подходящо да си проведем часа? Ето, днес възнамерявам като имаме последен час, да предложа на учениците да излезем извън сградата на училището и да си проведем часа на сянка под дърветата, на пейките, щото горещината в сградата към обед е вече съвсем нетърпима. Ще уведомим началството за тази иновация, разбира се. Аз лично не виждам нищо осъдително в това да си проведем часа на по-приятно място, сред "природата", доколкото природа изобщо има в градската среда. И за други иновации говорихме вчера с учениците ми, но сега май прекалих с писането. Спирам. Хубав ден ви желая! И приятна учебна година на всички ученици от нашето, пък и от всички други училища! И на всички колеги, учители: нека да им е приятна новата учебна година! И на директорите нека да е приятна учебната, пардон, новата административна година, щото те, директорите, се занимават по естеството на работата си предимно с администриране, а не с учене. Затова така определям новата година за тях. Както и да е. Бъдете здрави! Другото обаче няма само да се нареди, ние трябва да го наредим как е добре да бъде. От нас зависи всичко. Толкова. Големи плямпала сме ний, философите, нали се убедихте в това вече? Чао и до скоро! 162
И децата ви ще направим прости – за да се разбираме и с тях! събота, 17 септември 2016 г.
Положението е: "Ние сме прости, вие сте прости и децата ви ще направим прости – иначе няма да можем да се разберем с тях както се разбираме с вас, а смятаме поне още една 45-летка да изкараме!" :-) Николай Христов
Предпочитам да умра, но няма да допусна да се наредя в една редичка и да стана единомишленик с путинците и с комунистите! понеделник, 19 септември 2016 г. Lachezar Tomov: Стените не пречат на хората да влязат, те просто правят потока наблюдаем и управляем. Народът може да си избере правителство, което да сложи таван от 1 млн бежанци и/или мигранти и то пак ще ги пусне, но през стената, всички с документи, медицински прегледи и легално. Всички би трябвало да искат 163
да има стени, не само путинодите, в края на краищата не е в интерес на самите мигранти да влизат в ръцете на трафикантите.
Кратък мой коментар: Значи сега призивът е "Да строим стени!", тъй ли излиза? А преди 1989 г. изобщо не харесвахме стените и плакахме от радост когато падна Берлинската стена! (Спомнете си и филма СТЕНАТА на Пинк Флойд!) Как да си обясним такава една метаморфоза? Такъв един пълен поврат? Аз лично предпочитам да мразя стените винаги, а не само когато стените пречат само на мен. Когато стените пречат на нас, ги мразим, но когато пречат на други хора, ги харесваме, така ли?! Само аз ли останах принципен противник на стените? И путинци, и антипутинци в днешно време харесват стените, така ли излиза? Аз лично пък не мога да допусна такава деградация, че да харесвам това, което харесват путинците и комунистите. До такова падение няма да стигна никога! Предпочитам да умра, но няма да допусна да се наредя в една редичка и да стана единомишленик с путинците и с комунистите.
164
Духовито празнично обръщение от приятел понеделник, 19 септември 2016 г.
Под тазсутрешната ми публикация на образователна тема – виж: Истински одухотворен, а това значи богат и човешки живот можем да постигнем само ако не се плашим от свободата, а с цялото си сърце сме привързани към нея! – моят приятел от Варна г-н Петков-Трашов е написал много интересен и духовит коментар, който решавам да публикувам отделно, ето го: Скъпи Приятелю, Ангел Грънчарове! Поклон! Радвам ти се! Фантазирам си: какво би станало, ако един разумен премиер те посети докато е още на власт и ти предложи длъжността главен консултант по въвеждането и утвърждаването на образователната реформа с ранг, пълномощие и власт надвишаващи тези на министъра! ... С възможност да си избереш екип от специалисти... Със задачата това звено да я измисли и предложи нейното приемане от НС, а после да съдейства за нейното (на реформата!) категорично ускорено и незабавно установяване у нас! И със задачата новото звено всъщност да изтика, да замени, да разпердушини, да направи на пух и прах старото министерство и да се утвърди като ново! Т.е. новото да бъде наложено отгоре, с разумната сила и могъщите финансово-командни средства на държавната институция, която би била оглавявана от теб?! Или от честни, разумни и истински мъдри хора като теб... Макар и наси165
ла.... А?! Та нима не виждаш колко си далеч пред колегите си... А по-точно колко те са изостанали в миналото на социалистическата си младост те самите... По разум, по мъдрост, по усещане, по чувствителност – къде се крие разковничето... На личността... Толкова, че даже не ти виждат светлинката... или им е по-изгодно на съществуването – да не я виждат! :-) Горчиво да се пошегувам! А не изгради ли до 18 годишна възраст... – какво говоря... до 17, дори до 16 даже! – ВЪЗПИТАТЕЛНО-ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ здравите личностни основи на новото поколение, то какво свободно развитие, усъвършенстване и подобряване на живота му и живеенето ни бихме могли да очакваме! Мисълта ми е, че би било възможно да се принудят в много по-силна степен отколкото досега и командно-административно (законово, т.е.), освен от собственото си професионално и личностно ниво на съзнанието учителите, да прилагат свободата, самостоятелността и творчеството, като принципи в обучението и възпитанието на питомците си... Защото те тъй са си възпитани... Някой да им нарежда и да ги командори... Иначе щото ли... ми, няма заплатица, няма... пусти парици! :-) 2016.09.15 г. Владимир Петков-Трашов
Възможно ли е национално помирение у нас, постижимо ли е помиряването на антикомунистите и комунистите, на патриотите и русофилите в България? вторник, 20 септември 2016 г. Онзи ден, в неделя, като бях в моето родно градче Долна баня, един стар партиец-комунист, бивш партиен секретар на града и кмет, сега пенсионер на повече от 80 години (той, прочее, ми е и далечен роднина, казва се Георги Гаджанов, аз съм му помагал да излязат негови книги: човекът написа доста краеведски и други книги!), лично ми връчи тази покана, представяте ли си: да почета с присъствието си тържеството по случай 93-годишнината от... "Септемврийското въстание" от 1923 г.! Поканата е стандартна, на нея са написали на ръка с червени букви моето име, но е адресирана към "членове и симпатизанти на БСП", аз определено не съм такъв, напротив, даже и в Долна баня ме знаят като противник на комунизма и на комунистите – когато бях временен кмет на градчето, представляващ СДС (това беше през далечната 1991 г.), аз успях през лятото на същата година да премахна паметника на комуниста Кирил Лазаров, намиращ се на централния площад на градчето, а също така и наредих да бъдат отскубнати и съборени две дебели мраморни "паметни плочи", залепени на сградата на киното (намираща се самия площад, в центъра на градчето), на които именно се описваха и увековечаваха "подвизите" на въпросните "въстаници". Ще каже някой – в такъв 166
случай защо те канят на въпросното тържество, дали пък не е за да те линчуват там другарите?! Или са пък решили да правят "национално помирение" със своите врагове?! Или просто се гаврят с мен? Има причина да ме поканят, ето каква е тя.
167
Моят дядо (той е починал през 1957 г., две години преди да се родя аз), бащата на баща ми, казва се Владимир Грънчаров, е бил един основателите на БРСДП в Долна баня, след това на БКП, а също така е бил и активен участник във въпросното "Септемврийско въстание" през 1923 г.; бил е също така и другар на въпросния ръководител на "въстанието" Кирил Лазаров, този същия, чиито паметник аз като кмет бутнах и премахнах от площада. (Снимката на дядо ми е трета поред, сложена е на обратната страна на поканата.) Та този същия К. Лазаров след бунта избягва през Сърбия за СССР (подобно на двамата големи комунистически вождове Г. Димитров и В. Коларов), в СССР става комунистически големец, професор по икономика, когато комунистите, покачени на съветските окупаторски танкове, през 1944 г. се връщат в България, К.Лазаров влиза в комунистическия елит, дълги години е бил министър на финансите, депутат, член на ЦК и прочие. Та К. Лазаров и дядо ми Владо са били един вид "съратници" във въпросния комунистически бунт от септември 1923 г., дядо ми обаче не е избягал след това, били са го след разгрома на бунта, обаче е оцелял, след това се е оттеглил от "борбите за комунизъм", щото е бил и болен, пък и е трябвало да работи, за да си гледа семейството; доживява, казахме, дядо ми до 1957 г. и след 9-ти 1944 г. са го качвали по трибуните защото е бил един вид "стар комунист". Е, аз съм негов внук. И затова другарите-"социалисти" от родния ми град Долна баня, дето се гласят да честват годишнина от комунистическия бунт, инспириран от Москва и от съветския Коминтерн, ме канят да почета с присъствието си тяхното тържество, представяте ли си?! И ето, че аз сега съм изправен пред чудесен направо казус: дали да приема поканата и да почета тържеството им, "празника" им?! Два дни мисля по този въпрос. На моменти ми се струва, че добре би било да отида, въпреки всичко – за да видя с очи какво ще бъде, да усетя непосредствено в какъв свят живеят партийните другари от БСП-БКП. На тържеството била поканена "кандидат-президентската двойка" на БСП, именно генерал Радев и онази въпросната другарка дето е евродепутатка, как се казваше, тази същата де, бившата журналистка, дето сега е негова подгласничка, тфу, да, сетих се найпосле, Илияна Йотова й беше името! Та нищо не ми пречи, след като имам толкова официална покана, да ида на тържеството им, пък ако ми се даде възможност, и да кажа няколко думи там от трибуната, какво толкова, аз обичам да се изказвам, без да ми мигне окото ще взема думата, стига да имам възможност де. И ще им дръпна такова кратко слово на другарите-комунисти, та свят ще им се завие, ще ме помнят докато са живи. От друга страна обаче се питам: има ли смисъл, дето се казва, да се рови такова старо... ла...но, нали се сещате каква е думата, ами като се рови, ще засмърди?! Освен това аз съм такъв, че винаги много силно преживявам нещата, емоционален съм, положително, като отида там, от вълнение сърцето ми ще се разбунтува, ще ускори ритъм и ще запрепуска, аз съм с болно сърце, такива силни вълнения докторите ми ги забраняват; а че ще се пръсна от напрежение и от нерви, ако бъда там, е сигурно, особено като почнат да леят своите речи в стар стил, мен много ме дразнят тия лъжливи комунистически словеса, ще се преизпълня с гняв, а за да се успокоя ще трябва да взема думата, да кажа аз 168
какво мисля, а тогава залата ще почне да ме освирква, ще стане една, винаги като съм бил на подобни места, така е ставало (аз съм писал в книгите си за такива случки, аз вече съм си написал даже и "мемоарите").
Този е казусът, пред който съм изправен. Имам два дни да реша какво да правя. На 22 септември е истинският национален празник на България, а на 23-ти комунистите в Долна баня, а също така и в цяла България, ще празнуват... годишнина от тяхното "Септемврийско въстание", от комунистическия погром, който устройват тогава, изпълнявайки заповед от своите господари от Москва. Интере169
сен е съвременният контекст: тия дни пък от Русия дапутатът-путинец и приближен на императора Путин официозен журналист заяви, че руснаците щели да изкупят цяла България, половината вече са я изкупили! Та ми се ще да видя "отвътре" как другарите ще интерпретират случващото се, иначе за "въстанието" знам какво мислят, те не са способни на грам развитие в това отношение. Раздухвайки някаква фалшива митология за "кървавия погром" след "Септемврийското въстание" те искат да оправдаят своите собствени съвсем реални изстъпления през страшния и кървав септември 1944 г.. Е, аз бих участвал в един такъв потребен дебат, истината трябва да бъде казана, разбира се, но на събранието на долнобанските комунисти едва ли може да се проведе такъв един смислен дебат, но пък защо да не опитам а спомогна той поне да започне?! Между другото казано, преди години, като махнах паметника на техния вожд от площада, другарите открито ме заплашваха ето как: "Подготви си ти сам свой собствен паметник, скоро ще ти потрябва да си го сложиш на... гробищата!", един вид ме заплашваха в далечната вече 1991 г. че ще ме убиват заради махването на техния паметник; дали сега, толкова години след онова време, те поне малко са се променили?! Дали не трябва да проверя с очите си възможна ли е такава една промяна?!
А иначе темата за това може ли да има помирение между комунистите (и слугите на Москва) и останалите българи мен лично като човек, като философ и като гражданин силно ме вълнува. И също така е добре да се мисли и да се разговаря за това как такова едно помирение може да бъде направено, как то може да бъде предизвикано, и то на чиста нравствена основа. Аз имам своето разбиране по въпроса и съм готов да се изкажа по него. Дали да не поискам официално думата на това събрание на долнобанските комунисти и там да се изкажа по този толкова важен въпрос?! И да видим как те ще възприемат изказването ми?! Заради такава една идея си струва да отида там, а, какво ще кажете? Аз така или иначе ще си 170
бъда в почивните дни около празника 22-ри септември, Деня на независимостта на България, в своя роден град (грижа се за болната си майка и всеки почивен ден съм там), та дали да не се възползвам от възможността да започнем все пак такъв един дебат с комунистите?! Какво ще кажете, а? Дали те самите биха приели едно такова предложение от моя страна, а именно да се изкажа по въпроса за това възможно ли е помирение между антикомунисти и комунисти у нас?! Способни ли са комунистите у нас да бъдат и... истински патриоти, т.е. да заобичат България все пак повече от Матушката си Русия?! Мен лично ме вълнува този въпрос, не ща да го предрешавам. Не мога да си представя, че това човешко уродство, формулирано така ясно от комуниста Ивайло Калфин "Българският патриотизъм се свежда до безрезервна любов към СССР и Русия!" не може да бъде разклатено в комунистическите и русофило-рублофилските глави. Ще опитам да провокирам дебат по всичките тия въпроси, но дали ще стане нещо смислено и добро не зависи само от мен. Но аз съм длъжен да опитам, темата е важна. Ето, живеем в крайно объркано време, в което путинските руснаци съвсем открито заявиха своите експанзионистични имперски попълзновения към свободна България. Те изобщо не признават българската свобода, българската независимост, българското достойнство. Те си имат свои доказани помагачи в завладяването на България, това са най-вече комунистите. Способни ли са нашите комунисти на покаяние и на промяна – ето това ме вълнува. Добре зная, че не са способни, но може сред тях да има някои помлади, които да са способни поне на дебат по тия въпроси. Добре зная, че дебатът винаги е полезен и необходим. Винаги. Щото ако не успеем да поведем дебат, ако си мълчим и продължаваме да се мразим, в един момент пак ще дойде време, в което да бъдат развъртяни... ножовете и секирите! А това не бива да бъде допускано. Общество като нашето, тоест доказано болно общество, се лекува по един начин: чрез пределно открити оздравителни и душеспасителни дебати. Този е единственият начин. Това поне го зная. Зная и това, че дебатът (дискусиите, същност на демокрацията) е за предпочитане пред такъв доказано неефективен, страшен и грозен начин, какъвто са кланетата. Точка засега, спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Мислете повечко, това е залог за вашето душевно здраве, основата на всяко друго...
Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност вторник, 20 септември 2016 г. Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, не участва в политическите събития. Той не знае, че цената на живота, цената на зърното, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата зависят от политически решения. Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост заради факта, че 171
мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество.
Бертолт Брехт (цитиран във Фейсбук от Райна Йорданова)
Беседа за демократизацията в училище, произнесена пред... столовете в празната ритуална зала сряда, 21 септември 2016 г.
172
Паметникът на Аристотел в Стагира вторник, 20 септември 2016 г.
Паметникът на Аристотел в град Стагира, родния град на ученика на Платон и възпитателя на цар Александър Македонски, именно великият Стагирит. Снимката ми подари инж. Атанас Атанасов от Пловдив...
173
Да живей европейска, натовска и демократична България, равноправен член на великата евро-американска цивилизация на свободата! четвъртък, 22 септември 2016 г.
Независимият човек е свободният човек. Сиреч, е автентично, по човешки начин съществуващият човек. Същото се отнася и за народа – народ, който е независим и който няма никога да се откаже от независимостта си, такъв народ е свободен, проспериращ и достойно живеещ народ. Народ, в който голяма част от хората са зомбирани от лъжливата русофилска митология за "вечно обичащият ни и периодично освобождаващ ни голям руски брат" и се прекланят доземи пред комунисто-ченгесаро-кагебистко-милиционерските си господари, такъв народ е поразен в сърцевината на душата си. Такъв народ не е свободен народ, а несвободните народи съвсем заслужено живеят в мизерия, са бедни, а също така са недостойни, са деградирали в морално отношение народи с извратени представи за нещата от живота. По тази причина и на това основание тази същата част от българите имат за свой национален празник деня, в който една империя, руската, получава правото на безсрочна окупация на България от друга империя, османската, т.е. деня, в 174
който едните господари са заменени от други господари. Свободните българи пък имаме за свой национален празник 22 септември, деня, в който България става независимо царство, т.е. деня, в който свободолюбивите българи постигат свободата си, България вече няма господари! Да живей българската свобода и независимост, достойни българи! Да живей европейска, натовска и демократична България, равноправен член на великата евро-американска цивилизация на свободата! Драги нашенски поклонници на Евразия и на путинизма, престанете да служите на интересите на толкова атавистичния руски империализъм, престанете да вредите на българския просперитет, престанете с националните си предателства – защото заслужавате да бъдете навеки проклети заради низостта си! Да живей България!
Апропо, приятели, празнуваме Деня на независимостта на България, а оня, който осъществи този велик държавнически акт, именно Цар Фердинанд Български, стои още непогребан, ковчегът му толкова много години още чака по височайшето желание да отпътува за България, толкова милата на сърцето на Царя страна?! Не чувствате ли колко грозна е тази наша неблагодарност към този строител на европейска България?! Нима той не е заслужил да му изпълним предсмъртното желание да бъде погребан в България?! Какво ще кажете по този въпрос, драги плужеци и мижитурки, дето в момента управлявате България?!
175
Подкрепих петицията и инициативата за създаване на паметник на моя учител в психологията д-р З. Фройд у нас, подкрепете я и вие петък, 23 септември 2016 г.
Петиция Създаване на паметник на З. Фройд (Creating a monument to S. Freud) Известие и апел от група професионалисти и общественици относно идеята за паметник на Зигмунд Фройд в България. Уважаеми Колеги, любезно и с ваше позволение ви представяме нашата инициатива за реализиране на паметник на обществено място на изключително значимия човек и учен Зигмунд Фройд, създател на психоанализата. Този паметник в България, по подобие на вече съществуващите такива в други страни, ще е израз на почит и признателност от българската общественост към личността му и неговия принос към познанието и хуманизма. Повод за инициатива са 160 годишнината (през 2016 г.) от неговото рождение и 90 годишнината (през 2017 г.) от първата преведена на български език негова книга. В случай, че одобрите идеята, може да я подкрепите морално, чрез присъединяване към подписка за нея, да участвате в разговори за детайлите по реализацията и или да помогнете по всякакъв друг начин. Допълнителна информация може да получите на страницата на инициативната група във Фейсбук или от Румен Рачев (e-mail: rachev@mail.bg). Вярваме, че ще се отнесете благосклонно и дори с ентусиазъм към това начинание и ще направите това, което е по възможностите ви да участвате в инициативата на това благородно дело! (Автор на текста: Иван Т. Иванов) 176