ЧАСТ 3
Ангел Грънчаров
ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 3
(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.
ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2
СЪДЪРЖАНИЕ: Въведение в темата за най-съдбовния български проблем или дефект……………..6 Нима у нас могат да просперират само хора, които са на умственото, културното и нравственото ниво на Боко Борисов и Митю Пищова?!..............................................13 Нека да бъдем новатори на дело, а не само на думи!................................................14 Каква песен ще запеете тогава, а, драги ми комунистически идиоти?!.....................17 Моят пределно откровен отговор на тъй съкровения български въпрос "Кога и как ще се оправим?"…………………………………………………………………………….…18 Наука и философия са твърде различни неща и смесването им е вредно и за едното, и за другото……………………………………………………………………………..….25 Антихристиянската идеологическа визитка на путинския империализъм: "Личността е зло!"………………………………………………………………………………………...….26 За реда, основан на свободния избор и личната отговорност…………………..……28 Човекът по дефиниция, по идея, по принцип, по същност и по начало е свободен, е свободно същество……………………………………………………………………………28 "Митът за пещерата" – в помощ на обучението на учениците по философия…..…30 Като убиете и мен, тогава пълното безразличие нека да ви овладее, но дотогава няма да имате това щастие!..........................................................................................31 Най-важното все пак да си просто добър човек……………………………………..…..36 Ситуацията в нашенските родни "университетски" дюкяни също е плачевна..........37 Училищата с "пълна свобода" успяват да направят децата активни, учещи, мислещи, отговорни……………………………………………………………………………..……38 Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци!................................................40 Няколко твърде странни нравствени казуса, които възнамерявам да използвам в обучението на моите ученици.......................................................................................48 Безразличието ще ни убие……………………………………………………………….….51 Предстои раждането на моя сайт HUMANUS.ACADEMY, в който ще осъществя мечтите си за свободолюбиво училище, за ново образование, за подпомагане на пълноценно живеещата, духовно развитата личност…………………………………..52 Ето каква е темата на нова дискусия в нашия училищен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ…53 Българите са натуралисти и в огромното си мнозинство не приемат този тъй неприятен им – и непонятен им при това! – свят на свободата………………………...…53 Моето изказване по незапочналата още дискусия за най-вярната и работещата технология за решаване на училищни конфликти……………………………………….56 А така изглежда корицата на новото издание на моята най-нова книга за образователната реформа………………………………………………………………………………57 Пределно просто и ясно разграничение на главното принципно различие между лявата и дясната политика……………………………………………………………….….57 България е обезглавена, тия смешни фигури, които минават през креслото на "Дондуков – 2" олицетворяват не друго, а тъкмо обезглавената и унижена злощастна България………………………………………………………………………………...…..58 3
Ученик от ПГЕЕ: Мисля, че в образованието трябва да има огромна глобална реформа!.............................................................................................................................61 Обнадеждаващ симптом, че новото иде: вече има млади хора, които са твърди привърженици на промяната в образованието – и са готови да работят за нея!.....64 Умният, т.е. добрият политик трябва да умее да разговаря с различните хора така, че да ги печели, а не да ги отблъсква, той трябва също така да си възпитава избирателите……………………………………………………………………………………..….68 Кратко отворено писъмце до Трайчо Трайков……………………………………….…..69 Винаги има смисъл да се разговаря и да се спори…………………………………..….71 Образование и свобода…………………………………………………………………..….72 Сайтът HUMANUS.academy постепенно набира сила………………………………….73 Живеем във време, в което ако не дадем шанс на българската демокрация найсетне да проработи във всички сфери на живота ни, ще загинем тотално!.............74 Лек размисъл над актуалния лозунг "България над всичко: бежанците вън!"……...85 Окончателният, редактиран текст на моя доклад до ПС на ПГЕЕ-Пловдив, който следва да може да се прочете от цялата училищна общност……………………..….87 Преди три години е излязла от печат тази моя книга…………………………………...98 А вие знаете ли кой е дисидент в днешно време?......................................................99 Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически!..........................................................................................................99 Мой доклад до Началника на РУО-Пловдив и до Главния експерт по философия в Министерството на образованието и науката…………………………………………..108 Тема за размисъл и за обсъждане: дали пък простият родител не е най-големият проблем на българското образование?.....................................................................109 Към описанието на актуалния текущ скандал: ученици се гаврят с учителя си по философия!..................................................................................................................110 Глупавите винаги са горещи почитатели на несвободните…………………….…….120 Нека знаят един ден нашите потомци в какви вдъхновяващи времена сме живели ний, щастливите жители на тъй приказната страна Мутроландия!.........................120 Ще предизвикам към размисъл и дебат общественото мнение не само в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, но и дори в страната!..................................129 Министър-председателят ни е мутра, която държи цялото учителско съсловие като заложник!.......................................................................................................................135 Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо живеем в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия!...........................................................................................136 С пожелание за приятни и плодотворни дебати!......................................................149 Новото хартиено издание на моята книга "Реформа на НЕобразованието" излезе от печат………………………………………………………………………………………..150 Заповядайте и вие, вашето мнение има значение!...................................................151 Дебатите на една "академична" свиня с една... птица………………………………..151 Отричането на проблемите не спомага никак за решаването им, замитането им "под килима" е крайно лоша и неразумна стратегия или технология………………152 4
Така у е нас, така е било, така е и сега, така и ще си остане, най-вероятно, и за в бъдеще……………………………………………………………………………………..….155 В чудната страна Мутроландия не само пъдим най-кадърните си хора в чужбина, у нас също така безжалостно убиваме не само книги, но и самите автори на книги!...................................................................................................................................156 Моят непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник е че съм прокълнат да съм свободен!.........158 На тези избори фактически избираме къде да бъде България – в Европейския или в Съветско-Евразийския путински съюз!....................................................................166 Нови невероятни случки в първата и единствена... философска гимназия в тъй чудната и приказна страна Мутроландия………………………………………………..169 Точно преди три години е излязла тази моя книга....................................................180 В страната на тримата – трима ли са само?! – глупаци………………………………181 Май нищичко не може да се промени в образователната сфера, разбирате ли сега защо в нея мъртвилото е толкова голямо?!...............................................................181 Сценки, гласове и картинки от празнуването на 80-годишния юбилей на моята свидна майка………………………………………………………………………………….190 Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ в Пловдив………………………………………………………………………………………...……192
5
Въведение в темата за най-съдбовния български проблем или дефект събота, 24 септември 2016 г.
Искам тук да поставя един много важен и дори съдбовен, по моето разбиране въпрос, свързан със крайно обърканата ситуация, в която ний, българите, живеем. В ситуацията на нашия български живот, в която се намираме – и от която не можем да излезем. Плачевната ситуация на българския живот – бих добавил за едно необходимо пояснение. За да бъда разбран от всички ще дам пример, ще опитам да облека идеята си в цялата конкретика, която е потребна – с оглед постигането на пределна яснота. Така идеята ми ще добие плътност, която, да се надяваме, може да подтикне повече хора да направят нужното, че не просто да се ориентират в постигането на смисъла, ами и да си направят нужните изводи за нанасяне на корекции в своето лично поведение. Става дума за отношението на индивида към общността, към групата, в която той се намира, в съществуването на която участва. Всеки от нас принадлежи на някакви групи, "втъкан" е по някакъв начин с тях. Ние, индивидите, сме различни, способни сме на всякакво отношение, имаме какви ли не реакции. Има обаче нещо сбъркано в нашите представи и реакции, което води дотам, че все не може да уредим подобаващо отношенията си в групите, в общностите, към които принадлежим. Говоря за типичното нашенско или българско отношение към нещата. Разпространеното, преобладаващото ни отношение към общностите, в живота на които участваме, е сбъркано, е нещо повредено, и то твърде сериозно е повредено. Държим се крайно неадекватно и направо тъпо. В резултат не само малките общности, в които участваме, но и в крайна сметка и голямата общност, от която сме част, не може да съществува, живее и функционира подобаващо. По тази именно причина и пропиляваме огромни количества човешка или ако щете соци6
ална, гражданска или личностна енергия. На това основание, в крайна сметка, сме и толкова бедни, щото пропиляването на човешка енергия без смисъл се наказва. Няма как да не бъде наказано това, че си позволяваме да живеем крайно неразумно, държим се направо като идиоти. Ето какво имам предвид. Ще облека разсъждението си в пример, с оглед да подпомогна, както казах, разбирането. Иска ми се ако е възможно да се изразя така, че дори и петгодишните деца да ме разберат. Макар че нещата в съзнанията у нас са така объркани, че по-скоро всички деца на пет годинки ще ме разберат, но повечето от техните татковци, майки, дядовци, баби, чичовци и прочие няма да ме разберат, а даже и да ме разберат, на инат ще си продължат да си живеят по инерция, по старому, ако трябва, на инат ще продължат да живеят... по комунистически, само и само инатът им да възтържествува. Говоря за трудно изкореними рефлекси, за един изцяло порочен манталитет или стереотип. Коварен и опасен е този манталитет, в него, по моя преценка, се корени главният проблем на съществуването ни и като индивиди, и като общност, като страна, като нация, като държава. Ето моя тъй красноречив пример. Примерно индивидът... Грънчаров (или, ако това толкова ви дразни, нека да бъде просто "индивидът Г."), да допуснем, е учител по философия и гражданско образование в едно училище, в една гимназия. Този човек (никакво значение няма името му) е, примерно, "авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ – и това признание, свързано с личностни качества, способности и ценности на този въпросния индивид изобщо не е толкова трудно за... "преглъщане" в една що-годе нормална човешка общност, друг е въпросът, че ний, българите, живеем в съвсем ненормални общности - и се държим абсолютно ненормално и дори направо идиотски тъпо. В нормалните човешки общности към такива индивиди като към въпросния "индивид Г." се държат все пак по друг начин, въпреки че и там, примерно, този индивид би си имал известни неприятности. Между другото щом този индивид Г. е философ (стига наистина да е философ!), то това вече по презумпция го прави именно ""авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ", т.е. аз не съм си измислил тия неща за да се... хваля, да се правя на особен, на интересен и прочие; апропо, по начало "истинският човек", пълноценно живеещият индивид, личността като такава по начало и по принцип следва да е именно такава, да си човек в истинския смисъл означава да мислиш, и то новаторски, творчески, истински, пълноценно, каквото мислиш и каквото говориш да го правиш, да няма противоречие между думи и дела, да не допускаш едно да говориш, друго да правиш и т.н.; е, на философите се е паднала тази задача и мисия да дават пример, че това нещо изобщо е възможно, то иначе може да се окаже трудно за мнозина и прочие, но щом един го прави, значи и другите могат, стига да искат, да почнат да го правят, тоест философите са призвани да заразяват останалите хора с разни там нови идеи, мисли, начини на мислене и действие и т.н. Е, какво прави нашият "индивид Г." в ежедневието си – или, ако толкова много ви дразни това "индивид Г.", можем да го заменим с "индивида Х" или "индивида У", щом то повече ви харесва, искате ли?! Или да си продължим с "индивида 7
Г.", щот, казахме, ще разказваме един конкретен пример и една съвсем истинска и реална човешка история, случваща се, дето се казва, пред очите ни. Та значи индивидът Г. прави нещо много тривиално или обикновено: ами държи се като свободна личност, говори каквото мисли, разбира се, най-напред най-старателно мисли, анализира нещата, вниква в смисъла им, има си, дето се казва, и своя теория, и свои идеи, и свои ценности, инатлив е като магаре, не си отстъпва от ценностите, заради които живее, прави точно това, което смята, че като личност, и като човек, и като гражданин, и като философ е длъжен да прави, държи се, инак казано, "крайно странно" и дори "скандално", щот, знайно е, нашата образователна система не позволява вътре в нея някакви си там идиоти като въпросния "индивид Г." да се държат като свободни и като суверенни личности. Та значи нашият прословут индивид Г. си се държи както трябва, както е прилично да се държи един човек, една личност, един философ: не мълчи като кютюк като гледа глупостите и своеволията, които правят раните му там началства (като се почне от директора на гимназията, примерно, та се стигне чак до... "великия властелин на нашето време" г-н Премиеро Боко Борисов, представяте ли си колко е нагъл този наш ненормален индивид Г.?! Та значи Грънчаров, пардон, индивидът Г. си е позволил да се държи като достойна личност, а това в терминологията му означава, че се държи като суверенна личност, инак казано, като свободна личност, той, така да се рече, е добър гражданин, ангажиран е, не си позволява да е безразличен към нищо, не си трае, не понася гаврите, дава "лош пример" на учениците си, щот представяте ли си какво ще стане ако някои от учениците на въпросния господин Гр., пардон, индивид Г. почнат да му подражават и почнат и те в един момент да се държат като свободни, като достойни личности и граждани, а, нали си представяте, другарки и другари съдебни заседатели, че тогава нищо чудно да почне да идва и края на света?! Тоз индивид Г. е учител, той трябва да учи учениците на разни неща, е, системата иска от него той да учи учениците си да бъдат... "безмозъчни амеби", примерно, да бъдат нещо като... голите охлюви, да бъдат мухльовци, да бъдат нагаждачи, да бъдат кротки, послушни, изпълнителни, да бъдат нещо като добри папагалчета, да бъдат тъпи, да не мислят със собствения си ум, и так далее, и тому подобное. Да, ама не, въпросният индивид Г. си позволява да наруши тия свети и енигматични разпоредби на образователната система и почва, дето се казва, да "джапа" или да "пердаши" направо "през просото", почва да учи младите да живеят достойно, и не само на думи ги учи на такива "сладки неизпълними благопожелания", но и директно на пример, с личен пример, именно на дело почва да им показва, че това е напълно възможно. Вкратце казано, този "крайно ненормален" човек, гражданин и да не говорим пък учител, става дума за нашия индивид Г., чисто и просто си върши най-качествено работата, щото работата му като философ, като учител по философия и гражданско образование по принцип и по идея е именно такава, именно да помага на младите хора да почнат да живеят като пълноценни личности, т.е. да мислят истински, самоотвержено, вдъхновено и прочие, да правят каквото мислят, каквото е редно, каквото са длъжни, да бъдат и 8
да станат суверенни, достойни, свободни личности и прочие. Е, правейки това, което трябва и което е длъжен, индивидът Г. в нашенските родни условия на тъй свидното ни отечество неминуемо става нещо като... "бела врана", става нещо като "черна овца", както искате си го представете, абе става нещо като "трън в очите" и на началството, и на инспектората, и на МОН, щото този същият индивид Г., трижди проклет да е, почва не само да работи по указания начин, не само да "разлага" младежта както вече именно и показахме, но и почва всеки ден да пише в блога си какво прави, води си своя непоносим направо дневник, в който без да му мигне окото почва да "издава светата ведомствена тайна", почва без капка неудобство да "уронва престижа на институцията", показвайки истинското положение на нещата вътре в нея, описвайки сюреалистичната абсурдистка и кафщианска направо (или оруеловска!) обстановка в собственото си школо, той именно, наглецът, става "народен враг", враг на нашето добруване, нали така, другарки и другари, и като капак на всичко този Грън..., пардон, този индивид Г. почва да си мисли, че е неуязвим, но ний ще му свием перките, ще му оскубем, ако трябва, до едно всички пера, ще го направим нещо като "пран петел", ще види той, ний ще му отмъстим, ний тази работа нема да я оставим така, нали, други другарки и другари съдебни и народни заседатели и прочие?! Спираме дотук с описанието на толкова гадното и непоносимо поведение на индивида Г., щото повече не се издържа, този наглец, нали сами виждате, почва да се прави на интересен, "лъже и маже", извърта нещата, всичко казва "наопаки", "самовъзвеличава" се, прави ми се той на личност, капка морал нема, щото сам казва за себе си, че бил авангарден, новатор той, видите ли, бил, наглецът му с наглец, творчески ми бил мислел, действал бил като "истински гражданин", виждате, че той направо е "психически болен", щот такива неща нормалният човек нима може да се си позволи да каже за самия себе си, и не само да ги каже, ами и да ги напише, и да ги увековечи за историята и за бъдните поколения, щот тоз индивид Г. всичко написано за себе си в тази своя епопея или сага взе, че го публикува даже и в... свои книги, леле, ето това вече е непоносимо!!! Он за какъв се мисли, бе, таваришчи, това нима може да се понесе, не, такава колосална наглост в историята я нема бе, той де не се мисли за нещо като... Айнщайн, да не се мисли, че е талантлив, да не си въобразява, че е нещо като "пловдивски Сократ", егати нещастника, амче очевидно е, другарки и другари, че този индивид Г. е направо "психично луд", той требе да бъде натикан в психиатрия, ний ще вземем нужните мерки, я го виж ти, той ще ми се прави на личност, на гражданин ще ми се прави той, на философ ще ми се прави, на свободен той ще ми се прави, и то без да е получил нужното разрешение от началството, щото без тапия от началството, където изрично ти се позволява да бъдеш иновативен и различен, ти не можеш да бъдеш никакъв друг освен един презрян даскал, един сив и омачкан отвсякъде безлик чиновник, да, учителите в разбирането на Системата и на бдителното началство са нещо като най-опърпани чиновници, презрени, свити в парцалите си, кротки, мизерни и т.н., щот ако учителят дръзне да се държи като личност, той може да зара9
зи и учиниците си с въпросната личностност и тогава светът неминуемо ще отиде по дяволите, нали така? Сега минавам на описанието на отношението на другата страна. Коя е тази друга страна ли?! Амче аз вече описах, покрай другото, и как се държи началството, именно администрацията, в така и така сложилата се и нелека ситуация около "неудържимата бесовщина" на тъй странния и направо "абсолютно ненормален" индивид Г., който, очевидно, има "чести нервно-психични разстройства", нали така?! Началството туря диагнозата на индивида Г. и той, проклет да е трижди, дава това началство под съд; началството опрасква този въпросният непоносим индивид Г., уволнява го от работа, той обжалва уволнението си пред съда, изпълзява отнякъде някакъв си талантлив и мислещ адвокат Феодор Иливанов (виждате, другарки и другари, колко неприятно е името на въпросния адвокат на трижди проклетия Грън..., пардон, индивид Г.!), те двамата успяват така да натамънят нещата, че спечелват съдебното дяло даже и във Върховния Касационен съд на нашенската свидна отжизна (на руски това е нещо като татковина, непреводимо е на български) и республика Мутроландия – и ето, крайно непоносимият Грън..., пардон, индивид Г. пак цъфва в нашия тъй сплотен като монолит колектив!!! Представяте ли си какво се случва, драги ми таваришчи?! Е, изплюх камъчето, дето се казва: за колектива именно ми беше думата. Как се държи колектива в цялата тази свръхепична история ли?! За реакциите на училищната общност става дума, ето, този е именно главният проблем. Как следва да се държи в такава една интересна ситуация училищната общност, ето този въпрос силно ме вълнува. Него искам да изясня. А как се държи реално тази училищна общност ний знаем, нали така?! Амче абсурдно се държи, как иначе да се държи тя?! Все пак сме 21-ви век, България вече е в Европейския съюз, но това изобщо не значи, че рефлексите, дето ги имаме завещани от тъй свидния на (почти) всяко българско сърце и дори непрежалим комунизъм, са си напълно живи, това, че сме в ЕС съвсем не значи, че тия наши рефлекси са отживели времето и са умрели, не, такова нещо нема и не се предвижда да има даже! Ами вкратце казано колективът се държи по съвсем нашенски, обичайно, тривиално, банално: народът масово гледа сеир, забавлява се на неописуемите зрелища, всички мълчат, е, на четири очи може и да обсъждат нещата, да имат некакви реакции, ний знаем дори какви са тез реакции, тези реакции са споделяни пред нас, ама само на четири очи, сакън, некой да се излъже да каже публично какво мисли, та това е равно на нещо като... харакири, това значи, че тоз безумец сам ще си сложи главата в коша, не, ний не сме толкоз прости, другарки и другари, да си жертваме положението, не, ний ще си стоим и ще си гледаме сеирец, ще се кефим вътрешно, е, може вътрешно само и да протестираме понекога, ала никакъв външен израз нема да дадем на своите емоции, щот чисто и просто ни е страх, освен това не щем да се държим достойно, ний предпочитаме да си бъдем малодушни, само и само да си получаваме в цял размер диференцираното заплащане, само и само да си немаме проблеми и главоболия с дирекцията, само и само до доживуркаме някак до пенсия, нали така, нема сега да си разваляме конфорта с 10
некакви си там "революции", "реформи", "промени", "реални демократизации" и прочие глупости, които ражда в такова изобилие главата на тъй непоносимия нещастник Грънч..., пардон, на индивида Г. Или на индивида Х, ако предпочитате. Спирам дотук, щото това, което написах, е вече непоносимо! Но го написах, щото ми се налага да рискувам, правя тази жертва заради науката, нали ме разбирате?! Е, за мен по-важно е как се държи училищната общност в лицето на младите, на учениците, щот за учителите нещата са ясни - въпреки че наистина са доста обидни. Но пък всеки сам си носи пълната отговорност за поведението, нали така?! А проклетият Грънчаров нека да нарушава нашия Етичен кодекс и ний ще му свием сърмите този път по тази линия, неетични хора като него немат право да са в нашия колектив, тъй де, нема да се излагаме сега да държим такива неетични хора като Грънчаров, които при това, бидейки преподаватели по философия, се налага да преподават – о, ужас! – етика и дори право на учениците ни!!! Не, това вече не може да се търпи, тоя Грънчаров требва непременно отново да бъде опраскан, та да си кротне най-сетне колектива, щот с него вече не можем да живеем, ох, другарки и другари, колко е нелек животът когато наоколо почнат да щъкат индивиди като този индивид Г., нали така?! Амче ако допуснем Грънчаров да зарази с тъй осъдителното си поведение и... учениците?! Тогава направо ще дойде вселенски катаклизъм, ох, таваришчи, не ми се мисли какво тогава ще стане, край, апокалипсисът ще дойде тогава и всичко ще се затрие!!! Камък върху камък тогава нема да остане, мили ми другарки и другари! Как реагират в таз ситуация младите, учениците, е прелюбопитна тема. Аз бих могъл да опиша тази ситуация щото имам нужните наблюдения, тя съвсем не е така еднозначна – както ситуацията в останалата част от "колектива". Тук могат да се чакат невероятни изненади, казвам ви го най-отговорно! Е, има и тук класове, които се поддават на "единствено-правилната и умна линия на поведение" на нашето премъдро административно ръководство и тия класове, не като цяло, но чрез некои свои активисти (приближени на ръководството) успяват да провокират нещо като "бунтове срещу свободата" в лицето на този непоносим народен изедник Грънч..., пардон, срещу индивида Г. Да, щот тоз индивид Г. дето седне и дето стане само говори некакви си там нелепици за свобода, за достойно поведение, за смелост, за немалодушие, знаете, уважаеми другарки и другари, какви нелепици и глупости дрънкат обикновено "психично ненормалните" индивиди, дето не са за друго място освен за... психиатрията, нали така?! Нема да допуснем да ни смущават живота такива нещастници, ще ги натикаме в психиатрията най-сетне и ще се реши проблемът! Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы – толкова ясно е това, по-ясно от това нима може да бъде, другарят Сталин е казал нещата пределно ясно, категорично и понятно! А иначе Грънч..., пардон, индивидът Г., требва да признаем, е много опасен и трябва некак си да бъде неутрализиран, щото вредното му въздействие не може да бъде оставено да се разпростира безконтролно! Този човек може да предизвика, дето се казва, вселенски катаклизъм, е, ако не в мащабите на целата Вселена, то поне във вселената на нашата училищна общност. При това, заради 11
туй пусто писане в блога си, дето се чете в цял свят, този трижди проклет Грънчаров може да предизвика и още по-големи поразии – представете си, другарки и другари, ако във всяко едно училище се появи по един техен си "Грънч...", пардон, индивид Г., и почне да провежда своята разрушителна, деструктивна и прочие анархистична роля?! Тогава и българското образование, тъй монолитно и непоклатимо все още, може да отиде на поразия, нали така?! Семето на развалата, другари, требва да бъде изтръгнато из корен, нали така?! Аз не мога да разбера защо спят височайшите другарки и другари от народната милиция, от тайните служби, таваришчите от КГБ най-сетне защо спят, ний ето това не можем да разберем?! Дали пък тоз Грънчаров, трижди проклет да е, да не е изпратен тук с някаква тайна мисия от самото... КГБ, щот той, проклетникът, е учил в разни школи в Санкт Петербург, пардон, в Ленинград, и то в епохата на тъй пресветлия и скъп на сърцето ни комунизъм?! А, другари, ами ако се набъркаме в некаква висша конспирация на нашите другари от СССР, пардон, от братска Русия, а, дали да не си траем, щот ако им объркаме плановете, тогава и ний, другари, можем да пострадаме?! Ведь война е, а, какво ще кажете?! Нашата Русия води титанична борба и война срещу трижди проклетата свобода и демокрация, дето носи пълна деградация и разруха на цялото прогресивно човечество, ний трябва да помагаме в тази борба и война на правилната страна! Не, нема начин, тоя изедник Грънчаров най-вероятно е оръдие на американските империалисти, да, най-вероятно е така, трябва да бъде смачкан като гнида, като хлебарка трябва затуй да бъде смачкан, без капчица жал трябва да бъде смачкан!!! Не, изключено е той да бъде наш, на такава висша конспирация даже нашето премъдро КГБ не може да се реши! Е, посмяхте ли се поне малко на моите... екстравагантности, дето си позволих да напиша тази сутрин?! Ако сте се усмихнали поне малко, хубаво, но знам ли, може и да сте чели всичко това със съвсем сериозно изражение на лицето. Ваша си работа как сте го чели де. Моята работа беше да го напиша. Апропо, длъжен съм тук да кажа, че все още онази въпросната анкета за отношението на моите ученици към преподаването ми, което администрацията на ПГЕЕ-Пловдив направи в края на миналата учебна година, все още не ми е предадена, аз искам най-настойчиво нейните резултати, както и списък на въпросите, които са зададени на учениците, но директорката на ПГЕЕ-Пловдив упорито не ще да ми я даде, даже не я е страх от РУО, от никой не я е страх, не ще да я даде и не ще! Интересно ми е защо толкова се плаши да ми я даде, то се подразбира де, но аз пък продължавам да я искам. Тия дни научих от лице, което е имало щастието да види резултатите от тази анкета (разбира се, не мога да кажа кое му е името на това лице!), че анкетата била "много даже положителна за теб, Грънчаров", което и обяснява защо администрацията така се дърпа да ми даде тия резултати. Дали пък няма да се окаже, че това бавене на даването на резултатите от анкетата не е с цел те да бъдат... "леко фалшифицирани"?! Аз не мога да си обясня защо е това инатене, затуй обмислям всякакви варианти в своя "болен мозък". То между другото донейде е хубаво човек да има "болен мозък", щот в такъв "болен мозък", както сами виждате и се убеждавате, идват какви ли не интересни идеи, нали така?! 12
Хайде чао и хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Е, пазете си мозъците от повреждане и от загуба на здравето, щот тогава и вам може да почват да идват разни странни мисли, то мозъкът е една много странна "машинария", повреди ли се веднъж, нема оправяне, ама то пък и да имаш "напълно здрав", сиреч "единствено-правилно мислещ" мозък за какво ли ти е?! Чао и доскоро! (Следва продължение на разсъжденията по темата. Проблемът може да бъде решен само в една поредица от есета или очерци, към написването на която тази сутрин именно и пристъпих. Как в нашите общности може да почне да настъпва ред в резултат на една съвършено друга регулация, а именно демократичната, неавторитарната, нетираничната? – ето още един въпрос, над който е добре да се помисли повече. Абе въпроси за осмисляне колкото щеш, друг е въпросът, че мислещите хора у нас са кът...)
Нима у нас могат да просперират само хора, които са на умственото, културното и нравственото ниво на Боко Борисов и Митю Пищова?! понеделник, 26 септември 2016 г.
Написах вчера във Фейсбук следния спонтанен душевен възглас: - Ех, де да имах акъла, морала и харизмата – красотата! – на Боко: чудеса щях да направя! :-) 13
Но умни и сведущи хора ми казаха, че проблемът и бедата ми били другаде: не съм бил мутра! Наложи ми се да призная този свой сериозен дефект: - Вярно, не съм мутра, ето, там ми е проблемът. Само мутри ли могат да просперират у Нашенско??? Дотук ли я докарахме??? А пък един друг човек ми каза, че у нас истински просперират само хора, които като Боко имат покровителството на Бриго Аспарухов, т.е. зад тях застава родния ни ченгесариат, служещ на руските кагебисти; този мой дефект вече е съвсем непоправим. Пиша тия неща защото са важни. Оставете ме мен, мен кучетата да ми ядат главата, за младите е важно това: наистина ли у нас могат да просперират истински само хора, които са на умственото, културното и нравственото ниво на Боко Борисов или на нивото на Митю Пищова (разликата между тях двамата е само физиономична!), сиреч, които са мутри, и най-вече – зад които застава цялата сила на родния ченгесариат?! Ето този проблем си заслужава обсъждането. Знаете ли докъде ще я докараме, ако това наистина е така?
Нека да бъдем новатори на дело, а не само на думи! понеделник, 26 септември 2016 г.
Казват, че е правилно, е добре и също така е разумно "детето да се бие преди да направи пакостта, а не след това", нали така правеше... Хитър Петър (не съм сигурен че точно той го е правил, но да допуснем)? Е, по тази причина решавам да предложа на мои ученици в час по етика да играят... театър, т.е. ще правим "интерактивно занятие", нека да бъдем новатори на дело, 14
а не само на думи. Ето инструкция, съдържаща сюжета и "сценария", от който им предлагам да изхождат: Интерактивно занятие в час по философия ИНСТРУКЦИЯ за провеждането на театър на импровизацията в часове по философия на тема "Свободата, Санчо, е тогава когато няма кого да обвиниш – освен себе си..." Ученици, Предлагаме ви да участвате в една игра (в театрална постановкаимпровизация, т.е. всеки участващ сам ще решава какво да говори, няма да има заучаване на текст, всеки ще играе избрана от него самия роля). Според това кой доколко успее да се вживее в ролята си и да я изиграе правдоподобно и убедително, ще получи подобаваща реална оценка по философия в дневника. СЮЖЕТ: В някакво училище (съвпаденията с реалната ситуация, в която нашето училище и по-специално вашият клас се намира, са съвсем случайни и не следва да им обръщате каквото и да било внимание) учителят по философия има новаторски възгледи относно начина, по който е правилно да протичат часовете по философия. Той си е позволил да въведе някои най-простички новости, свързани с реалното практикуване на свободата от учениците му, примерно, всеки ученик сам решава кога да бъде изпитан, учителят въвежда чудата "точкова система", според която според приноса си за разнищването на проблемите, получава някакви точки, когато събере определено количество точки, получава каквато оценка е заслужил; също така въвежда правото всеки ученик сам да решава от кой учебник, книга и пр. да чете при самоподготовката си, също така какво да мисли (не е длъжен да приема за "абсолютна истина" написаното от учебника или казаното от учителя), има още право да спори и да отстоява позицията си, има дори право по всяко време да излиза от час без да дава никакво обяснение на учителя и пр. В един клас обаче в резултат е настъпила пълна анархия: учениците вече идват изобщо неподготвени за часа, отникъде нищо не четат, говорят общи повърхностни приказки, баналности и просто глупости, показващи, че изобщо не са мислили по темата, проявяват пълно безразличие и незаинтересованост, мълчат, не участват в обсъжданията, не считат за нужно изобщо да се вслушват в думите на изказващите се и особено пък на учителя, който в техните очи е загубил всякакъв авторитет. Да, обаче учителят, според предварителната уговорката с учениците ("точковата система"), пише двойки на безотговорните ученици, които пък решават да отправят жалба срещу учителя до директора, оплакват се от ло15
шия, от неправилния му стил на преподаване, от глупавия му подход, довел според тях до такива плачевни резултати. Учениците очакват изгонване на учителя от училището и още повече се отпускат. Да, обаче идва краят на учебната година. Конфликтът ескалира във връзка с оформянето на крайните годишни резултати: учителят, привърженик на свободата и на демокрацията, заявява категорично, че ще изпрати на поправителен изпит всички ученици, които са проявили безотговорност и не са постигнали нищо в часовете по философия. Заявява твърдо, че това ще бъде честно, разумно и справедливо: нека всеки пред комисията за поправителен изпит да докаже какво е постигнал и научил, обективно какво ниво на знания и умения е постигнал. Учениците пък решават да обявят пълно неподчинение срещу учителя и започват нещо като "бунт срещу проклетата свобода", отново се жалват пред директора, а пък директорът в един момент е принуден да направи следното: нека конфликтът бъде решен от създаден (пак по предложение на учителя по философия, учителяноватор и демократ) специален "съдебен комитет". И ето, вие сега ще трябва да изиграете едно заседание на този съдебен комитет, който трябва да направи нужното чрез дебатиране или обсъждане да намери справедливо и разумно решение на така възникналия конфликт. РОЛИ: • Председател на съдебния комитет, който ръководи заседанието и дава думата, а после ще обяви решението на комитета по съдебния спор; • Първи член на Съдебния комитет; • Втори член на Съдебния комитет; • Директор на училище, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход; • Инспектор по философия, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход, нещо повече, инспекторът е враг на всякакви опити за либерализиране и демократизиране на системата на образованието; • Класна ръководителка на този клас, която вътрешно приема либерализацията на образованието, симпатизира на учителя-новатор, ала не смее да заяви това гласно; • Представител на Национална мрежа на родителите, който е горещ привърженик на либерализацията и демократизацията на образованието в България; • Учителят по философия, "подсъдимият", който е обвинен от учениците си в безхаберие, поради „погрешните“ му възгледи учениците са се провалили толкова лошо по философия; • Представител на неправителствена организация за защита на правата на децата, той смята, че децата са тормозени от учителя по философия – понеже ги е поставил в непривични условия, те са жертви на произвола му; • Първи ученик-бунтар срещу свободата, има двойка по философия; • Втори ученик-бунтар срещу свободата, също има двойка по философия; 16
• Първи ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, който се е възползвал от предимствата на свободата – и по тази причина е получил отлична оценка по философия; • Втори ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, също има отлична оценка по философия; • Родител-традиционалист и консерватор, привърженик на авторитарното училище; • Родител-демократ И така, разпределете ролите и се опитайте да изиграете едно интересно и при това убедително изглеждащо заседание на Съдебния комитет! Приятна игра, приятно забавление!
Каква песен ще запеете тогава, а, драги ми комунистически идиоти?! понеделник, 26 септември 2016 г.
Не знам си колко процента от американците били предпочитали за президент на Америка... таваришч Путин - според едно "социалогическо проучване", финансирано, естествено, и от Кремъл; по тази логика за тия същите "ляво мис17
лещи" американци и Ленин нищо чудно да е подходящ за американски президент, а защо не пък и Сталин особено?! От което съдя, че тъпоглави идиоти има и в Америка, не е като да няма. Аз обаче бих си позволил да попитам тези същите леви американци за следното: а какво биха казали ако комунизмът, примерно, бъде оставен да повършее в Америка примерно не 70-80, а само некакви си там 10-тина годинки, но с всичките си неописуеми "прелести", а именно: с масовите убийства на "враговете", с концлагерите си, с пълното отнемане на всякаква собственост, с пълна национализация на цялото богатство, с диктатурата си, с пълното си безправие, с робството си, с абсолютната лишеност даже и от правото на живот и то за всички, даже и за самите комунисти, с безброя унижения, които човекът, "живеещ" при социализмо-комунизма (ако това изобщо може да се нарече "живот"!) е принуден да понася всекидневно и т.н.?! Та, драги ми леви американци, какво бихте казали ако всичките тия кагебистко-комунистически прелести ви се изсипят на собствения гръб и на собствените глави?! Каква песен ще запеете тогава, а, драги ми тъпоглави и немислещи идиоти?! Опитайте да ми отговорите още сега на тия толкова лесни въпроси...
Моят пределно откровен отговор на тъй съкровения български въпрос "Кога и как ще се оправим?" вторник, 27 септември 2016 г.
Искам да кажа нещо важно по моя преценка, което е добре да се съзнава от колкото се може повече хора. То касае начина, по който можем да направим България нормална, тоест свободна, демократична, просперираща, благоденства18
ща, добре уредена страна и държава, т.е. свързано е с тъй проклетия въпрос, дето от толкова много години мъчи многострадалната българска душа, а именно въпроса Кога и как ще се оправим?. Забележете, този е правилно поставеният въпрос, аз не питам "Кой ще ни оправи?", както мнозинството от българите сфащат въпроса, а питам по-различно, сами виждате, че има огромна и принципна разлика в начина, по който се поставят двата въпроса. Аз лично в чутовни и митични оправячи-бабаити не вярвам, въпреки че изобщо не отричам ролята на отделната даровита и активна личност. Но на България са нужни много такива личности, колкото се може повече, а не само една, която да свърши цялата работа, да ни оправи, а пък ний в това време да гледаме сеир и да не си мръдваме даже и малкото пръстче: не, така не стават тия работи! В оправянето на България трябва да участваме много, дори всички българи; е, има и такива, които ще пречат щото на тях е твърде изгодно България да продължава да си стои в положението, което е сега: най-бедна страна в Европейския съюз, с унизени, бездейни и потиснати в мнозинството си хора, нямащи хал-хабер от това що е свобода, хора, които по тази причина само мрънкат и се оплакват, страна с многочислена корумпирана и нагла държавна администрация, която само вреди, пречи и разваля, страна с ужасно беззаконие, с липсващо правосъдие, със страшна организирана престъпност, т.е. мафиотска страна под контрола на ченгетата, т.е. на руско-българската кагебистско-ченгесарска мафия, инак и с една дума казано, страна, която справедливо бива наричана БАНДИТОСТАН или МУТРОЛАНДИЯ. Аз не искам моята страна да продължава вечно да е такава и ето, искам да ви кажа кой е начина, по който можем за кратко време да променим страната и държавата си – и да сложим развитието й на здрава и сигурна основа. Въпросът, който поставям, изобщо не е лесен: как ний, българите, да променим България – и да я направим нормална страна? Как да отвоюваме страната си от мафията? – спомняте ли си този въпрос, който си поставяхме и много години преди това, примерно в паметните зимни месеци на 1996-97 година? Е, този въпрос си остана в крайна сметка нерешен, дошло е време да го решим. Ето как може да стане това. България е страна не просто на мафията, а на мафиите, у нас има много и всякакви мафии. Имаме си мафия, дето държи контрола на всяка една сфера на живота. Примерно, имаме си синдикална мафия, да, имаме два синдиката, които поотделно сами по себе си са мафии, т.е. имаме два клана на синдикалната мафия, които са окупирали тази сфера, защитата на нашите професионални интереси и трудови права; на тия мафии и на тия мафиоти изобщо не им пука за вашите права, важното е те да продължават да смучат благинките, дето могат да се изсмучат от тази сфера на живота. Имаме си, примерно, "академична", с извинение, мафия, дето владее сферата на "вишото ни образование", сферата на нашето тъй славно университетско образование и като паразит смуче благинките от тази сфера; имаме си "научна", аслъ, то е правилно да се нарича нàучна, както тази дума я произнасяше другарят ви Тодор Живков, който пък е нещо като бащица на всички нашенски мафии, мутри и прочие; та значи и в нàуката си имаме мафия, тя владее 19
цялата власт и управлява всички благинки (БАН и прочие), иначе казано, по тази причина у нас нямаме наука, а си имаме нàука, разликата е огромна, от земята до небето. Ние нищо истинско си нямаме у нас, а си имаме само ментета, фалшификати, уродливи двойници – помните ли филма "Двойникът" с Тодор Колев от едно време?! Е, там е показана нàучната ни мафия. Имаме си и медийна мафия, нея всички я знаем, тия хора, с извинение, "журналисти", служат на всички власти, владеят и се разпореждат във всички медии, да не изброявам имената им, щото всички ги знаете; сред тях ченгетата от ДС пак имат челно и водещо място (отличителна черта на всички нашенски мафии е това, че водачите и най-влиятелните им босове са все ченгета от ДС). Имаме си и културна, с извинение, мафия, тя владее нашата социалистическа по духа си култура, изкуството владее също така, примерно изобразителното (Светлин Русев както управляваше социалистическото изобразително изкуство, по досущ същия начин сега управлява и владее и нашето родно "капиталистическо" вече изкуство!). Още да изброявам ли? Политическа мафия, съдържаща нашия "политически елит", с извинение, имаме ли си? Имаме си. В сферата на бизнеса имаме ли си мафиоти и олигарси? Имаме си, нали така? Два клана имало в нашенската мафия, съобщи ни човек, който е врял и кипял в тия неща, ала му скроиха капан, имам предвид банкера Цветан Василев: единият клан на мафията по неговите думи бил воден от... г-н Премиеро на България Боко Борисов, дето се е разпищолил като турски султан или като руски император във властта (да ме извиняват турските султани че ги сравнявам с него!)! Малее, работата е много сериозна, нали така, загазили сме я здравата, а, какво ще кажеш по този повод и по този въпрос, драги ми тъй благодушни нашенски наблюдателю на катастрофалното положение в свидното ни отечество? Работата, дето се казва, е дебела. Мафии са всички държавни администрации у нас, администрациите във всички учреждения, образователни, здравеопазващи и прочие, корупцията там е страшна, там лесно не се попада; ний имаме една огромна държавна администрация, някъде към 440 000-а армия от лапачи имаме, които получават огромни заплати и рушвети, ояли са се като плъхове, дето живеят в касапница, нагли са до невъзможност. Те всичко ръководят, курират, надзирават, командват и прочие, те бъркат във всяка каца с мед, пък после си лижат с наслаждение ръцете. Те разпределят и европейските субсидии, Боко Борисов затуй се зафана за политика точно в тоя момент, когато потекоха европейските субсидии, а преди това се кри като плъх, кри се в трудните времена, ала когато дойде време за лапане, мигновено се мушна в политиката, стана народен любимец и сега с хората си лапат като невидели. Туйто, типична нашенска история е тази, какво ще кажете сега?! Или ще кажете, че не лапат, че они са ни много честни и скромни, а, така ли мислите вий, благодушни ми родни наблюдатели на големото лапане?! Значи те са там поради некакви "светли идеали", тъй ли мислите?! Айде де, чак такива малоумници ли сте?! "Тука параходче минава ли?" – нали така се пита когато някой много ни лъже, пък ний искаме да му кажем, че не му верваме? А вий им вервате, така ли? Вервайте си, щом немате капчица акълец у главата! 20
Тъй, изводът, повтарям, е: яката сме го загазили! Ний сме уж в Европейския съюз, състоящ се предимно от добре уредени, богати, проспериращи, нормални държави, а в същото време в страната ни вилнее мафия, която е досущ същата като руската мафия, а знайно е, че Русия винаги е била страна на тиранията, на безправието, на потресаващата бедност, на ужасната корупция, на престъпността, в нея никога не имало демокрация (с изключение на няколко от "найлошите елцинови годинки"!), нито свобода, а винаги е имало страшно потисничество спрямо човека и личността. Това е положението. Знаете също, предполагам, че на това основание, щото фактически ни владее, руската държавно-имперска путинистко-кагебистка мафия много страда, че България я "предаде", че измени на нейния интерес, че влезе в ЕС и в НАТО, сега руснаците са се овълчили да ни връщат обратно и официално в сферата на руската имперска експанзия, да ни връщат пак в Евразия; ний не че сме я напущали де, но поне формално влязохме в ЕС и в НАТО, поради което руснаците ни възприемат като страна "хроничен предател" на руските интереси, както се изрази един кремълски политолог съвсем открито, без да му мигне окото. Знаете пък че оня хулиганин Толстой, дето благоволи да се изрази, че руснаците вече половината България са я изкупили и скоро ще изкупят и останалото, сега стана заместник-председател на Думата, т.е. получи висок държавен пост, сигурно го удостоиха с тази чест щото има заслугата да ни натрие носа както се полага, според нормите на руската имперска надменност. Ще каже някой: е, увлече се, отклони се от темата си! Не, не съм се отклонил. Вървя към целта си. Директно към нея пътувам. Очертавам ви най-правдиво целия контекст, както казват учените хора, без който ще ви се изплъзне точния, верния смисъл. Аз съм учител по философия с дълъг опит и зная добре как следва да се обясняват нещата така, че да ме разбере и последният, очевидно крайно трудно мислещ, напъващ се да мисли човек. Между другото децата и младите у нас много повече разбират и също така могат да разберат – от мнозинството от недобре узрели дърти нашенски български тикви или дини, вътре в които е много червено, както се полага за дините специално, не за тиквите. Ето сега накъде вървя в отговора на въпроси си, не съм го забравил и той е: как да се оправим, как да се отървем от безразделното господство на мафията – на мафиите! – в нашия български живот? А казахме, че мафиите у нас са много, а главната мафия се състои от два клана, бойкоборисовия и другия на Пеевски ли беше? А комунистите нямат своя клан в мафията, те да не са толкова прости че всичко да дадат на милиционерите? Е, чий точно е втория клан е съмнително, но да оставим нещата засега дотук. Да не изпуснем обаче основния въпрос. Да дам един-два примера за да ме разберете по-лесно. Ето, има сега мафии, дето ви обещават лесно забогатяване и по тази причина вий като олигофрени си давате последните левчета и си купувате "лотарийни билети", надявайки се мигновено да се отървете от мизерията и да прецакате целия останал народ, нали на това се надявате?! И търкате всеки ден като пощурели тия билети, това се прави на всяка спирка, във всяко тото, навсякъде, а пък по телевизора комай непрекъснато ви зомбират да продължавате в малоумието си, давайте си паричките, 21
идиоти, вий друго не заслужавате! Нека да се гаврят над вас, щом ви е толкова акъло! Какво можете да направите ли? Ами можете да резнете квитанциите на тази нагла мафия и да престанете да купувате билетите им! Просто е. Да бе, ще престана аз да купувам билети, а другите ще продължат да купуват, те ща забогатеят, а аз нема да спечеля! Нали така ли мислите, малоумници неедни?! Е, продължавайте да си трошите главите в своето безумие, дето ви е овладяло. Нема да забогатеете, лъжат ви, че ще спечелите! Мафията обаче положително ще забогатее, продължавайте да й давате и последните си стотинки! Имаш избор: или да продължаваш като другите или да станеш различен и да дадеш пример, че може и иначе да се държи човекът. Че и достойно може да живее човекът: няма да си давам парите на мафията и толкоз! Няма да купувам никакви стоки от тия, дето ме лъжат така нагло. Няма да ги финансирам. Щом аз съм сторил това, щом аз съм им обявил бойкот, и то твърд бойкот, без никаква възможност да се изметна и да се поддам на слабостта си, то работата на тази мафия вече е спукана! Щом като аз направя това нещо значи дните на тази въпросната мафия вече са преброени. Разбира се нищо не ми пречи да разкажа на своите приятели как мисля по този въпрос и да им обясня, че и те имат този избор: или си с мафията, или й правиш пълен и твърд бойкот! Точка! Нека те да си решават. Ти им посей в душата семето на съмнението и на мисленето, пък те да се оправят според акъло си. Ама бъди убедителен като им говориш, с това си направил вече предостатъчно. Второ, като отидеш в някоя държавна служба и там чиновниците си позволят да се гаврят с теб, недей мълча, ами почвай да водиш отчаяна битка с тяхната арогантност и наглост. Примерно, некой чиновник те изнудва да му платиш подкуп, прави ти номерца за да те подсети да се бръкнеш. И ти трябва да решиш: да платя и да си немам повече главоболия или да почна борба с тоя наглец? Или да бъда добър гражданин, или да се поддам на на властта на мафията? Сам решавай! От теб зависи и едното, и другото. Като ти харесва да подкрепяш мафията и да теглиш под нейната тирания, плащай рушвети, търпи, мърмори, а България, милата, нека да иде на поразия заради такива като тебе! Ако поне малко обичаш България що не направиш нещичко за нея, мама му стара?! Толкова ли е трудно да се държиш като достоен зрял човек и гражданин, дето няма да си позволи на някакъв си там въшлив държавен чиновник да му разкатава майчицата?! При това трябва да знаеш нещо важно, което ще ти даде кураж: тоя там важен чиновник, дето така високо е вирнал нос, не ти е никакъв началник, той няма власт над теб, нещо повече, той на теб е слуга, а не ти на него, разбираш ли, ти си господарят!!! Да, ти си господарят, а чиновникът ти е слуга, ти понеже плащаш данъци си неговият началник! И помни и това, че е двойна гавра над теб ти да си му фактически началника, а той да те метне така нагло и да се държи така сякаш ти си унизен негов слуга, подчинен и пр., а пък той, видиш ли, ти е господарят! Да има много здраве, но тая гавра аз няма да допусна! И ще се боря: борбата означава да се държиш като достоен човек и добър гражданин. Има си начини да се води тази борба, ще те науча и на това. Не бързай толкова. Но засега трябва да 22
решиш борбата ли избираш или мижитуркането: ти мижиш, той, чиновникът, ти го... турка, това казва тази толкова многозначителна думичка, да ти разясня и нея. Е, аз за себе си лично отдавна съм избрал борбата и свивам перките на всички самозабравили се чиновници, даже и тия чиновници да са мои непосредствени началници: изобщо не ми пука от нищо, боря се с тях неуморно и всеки ден! Държа се като свободен и достоен човек и като добър гражданин, държа се като демократ, като европеец, който си знае правата и не харизва нито едно свое право на самозабравили се и самозвани глупци, дето си въобразяват, че могат да бъдат мои господари или тирани. Никаква тирания над себе си аз не допускам. И правя всеки ден каквото мога, според силите си, да се демократизира истински общността, от която аз съм част. На работното ми място само това правя, боря се, знаете, за истинска промяна в образователната сфера. По тази причина съм станал нещо като трън в очите на разните му там претенденти да ми бъдат мои тирани. Да имат много здраве от мен, но тая няма да стане никогаш! Точка. Аз безмълвна и всичко понасяща твар няма да бъда. Вие обаче сами решавайте за себе си. Знайте обаче едно: от теб лично зависи всичко, ти само за себе си отговаряш, сам решавай дали ще застанеш на страната на мафията или ще застанеш на страната на просперитета и достойното бъдеще на България! А България – това са твоите деца и внуци – и техните още неродени деца и внуци. Заради себичността си, заради егоизма си, заради криво разбрания си, заради тъпо разбрания си користен интерес ти искаш ли да обречеш своите деца и внуци и техните неродени още деца и внуци на недостойнство, на мизерия и на безброй унижения?! Ти лично си тарикат, ти си мошеник и мислиш само за себе си, за своето спокойствие и за сигурността си в мижитуркането, така ли? Прочее, думата "сигурност" е възловата дума в речника на Боко Борисов, вашият премиер, он, милият, се е загрижил за сигурното съществуване на мафията и за запазването на статуквото, при което мафията е наш господар, а пък всичките ние сме нейни жертви и роби. Това е. Избирайте, драги родни тарикати, на коя страна ще застанете! Дойде време да покажете, че можете да мислите и да виждате по-далеч от собствения си сополив нос! А ако продължавате да се инатите и да не щете да мислите - мрете тогава! Щото оня човек, който живее в подлости, в унижения, в недостойнство, той е мъртъв човек, неговото презряно съществуване не заслужава да се нарече живот. Ако ти самият направиш нужното и подобаващото действие с оглед това господството на нашата арогантна мафия да бъде пресечено, осуетено, торпилирано, блокирано и прочие, то тогава с това господство на мафията над нашия живот вече е свършено. Е, остава още някъде към 3 милиона други българи да сторят същото, но и това ще стане, стига обаче ти самият да си дръзнал да дадеш своя личен пример че това е възможно. Щом дадеш примера си, няма начин и други хора да не те последват. И така за кратко време може да стигнем дотам земята, дето се казва, да почне да пуши и да гори под краката на въпросната арогантна мафия. Няма мафия, няма войска, няма нищо на този свят, което да може 23
да устои на силата на един народ, състоящ се в мнозинството си от свободни и от достойни граждани, това нещо е аксиома, е положение, не нуждаещо се от доказване. Това е истина, която отдавна е доказана – с цялата история на човечеството. Доказана е от логиката на самия живот. Така е – защото иначе не бива да бъде. Ето, аз лично (ще кажа и това, нищо че е лошо човек себе си да дава за пример, но заради истината съм способен на всякакви жертви!) всеки ден правя нещо господството на мафията върху българското образование да бъде ликвидирано. Водя сам – да, съвсем сам, други засега, които да ме последват, просто няма! – една отчаяна борба за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата училищна общност. Повечето колеги около мен ме гледат както се гледа... "полезно изкопаемо", а пък приятелите ми викат: "Ти си луд човек бе, ти си ненормален, нима си мислиш, че точно ти ще оправиш българското образование?! Ало, осъзнай се: точно ти няма да оправиш света!!! Я си стой мирен и кротък, я си гледай кефа, що ти трябват тия главоболия, срещу ръжен не се рита; мирувай – та да си доживуркаме заедно някак до пенсия!". Е, няма да си живуркам, не ми харесва да си живуркам, не за да живурка е роден човек, не за живуркане ни е даден животът! Това нещо аз знам от философията и на него ще остана верен докато дишам. Вчера си говорим с един мой приятел във Фейсбук, ето малък откъс от нашия дълъг и предълъг разговор по тия въпроси, свързани с моите борби с толкова арогантната българска образователна бюрокрация и мафия: - ... Впрочем, ти си измислил вече своя начин - да слагаш съчки под казана! - Да, турям съчки под казана – за да врат другарите в пъклото! :-) - За тях ти си дяволът! :-) - Да, не ангел съм, а дявол съм станал! :-) Но с червени дяволи да се бори човек друг начин няма. Да ги оставя на мира тия червени дяволи та да тровят душите на децата безнаказано не мога: става дума за бъдещето на България! Разбираш ли ме: все пак става дума за бъдещето на България! Това си казахме там между другото. Какво друго тук да добавя, това не казва ли най-главното? В образователната сфера на живота ни пряко, директно става дума тъкмо за бъдещето на България – младите са това бъдеще, нашите деца и внуци са това бъдеще! Родителите ако почнат повече да не се примиряват с дефектите и безобразията в българското образование и започнат да се борят открито с техните носители, с охранителите на плачевното статукво, само тогава образователната сфера у нас ще се промени и то мигновено. Учителите в мнозинството си също е крайно време да осъзнаят, че е в техен интерес да не служат безропотно на своеволията на образователната бюрокрация-мафия, а да се борят за едно ново, качествено различно, съвременно, свободолюбиво и човеколюбиво образование и възпитание на младите. И щом почнат своята борба за истинска промяна, ама не на думи, а на дело, тогава промяната ще стане за съвсем кратко време. Гражданите също не трябва да блеят, а да помагат. Кой с 24
каквото може. А човек може много да помогне – стига да е осъзнал, че няма да се изхаби като направи нещичко. Аман от мързеливци и от безхаберници у Нашенско! Толкова по този въпрос, че ми писна вече да пиша и да говоря! Спирам дотук. Няма нужда още да се пише или да се говори. Трябва да се работи. Трябва да се действа. Времето на търпенето и на чакането свърши отдавна. Време е за работа! Време е за борба, щото нашата най-насъщна работа е всеки ден да се борим за промяната. Ама истинска, смислена работа и промяна във вярната посока ни е нужна, не някаква друга. Крайно време е ние самите да станем други, различни, истински – и тогава и животът ни ще се промени в желаната посока. И животът, и битието, и бъдещето, и всичко ще се промени. България ще стане каквато трябва да бъде. Ще стане нормална и човечна страна, в която мафиотите не са господари, а са по-ниски от тревата - и си знаят мястото! Хубав ден! Пък прощавайте ако има нещо, ако някъде в увлечението си съм ви обидил незаслужено. Може пък да не сте точно такива, каквито ви представих. Но и да ви е заболяло някъде, то е за добро. За ваше добро е. И за доброто на децата и на внуците ви е. Бъдете здрави! Опитайте също така и да станете нормални... не боли толкова, колкото ви се чини в момента! :-)
Наука и философия са твърде различни неща и смесването им е вредно и за едното, и за другото сряда, 28 септември 2016 г. Lachezar Tomov каза: В математиката трябва да се прилага повече философия, а във философията – повече математика. Ангел Грънчаров каза: Добре звучи това предложение, но ако проблемът се осмисли по-внимателно ще се окаже, че предложението е съвсем неуместно. Прочее, който разбира що е философия в истинския смисъл на тази дума, ще се ужаси от предложението философията да бъде строена по тертипа на математиката. Математика и философия са два коренно различни свята – те по коренно различен начин гледат на света. И се допълват един друг, щото всеки казва онова, което другият не може. "Математизирането" на философията ще унищожи нейната философичност, ще посегне на многозначността, на многосмислието на нещата. Математиците пък ще изменят на смисъла на своите занимания ако започнат да философстват; философстващите математици може да са интересни, но това няма да ги направи философски мислещи – именно доколкото държат да си останат все пак математици. И прочие. Наука и философия са твърде различни неща и смесването им е вредно и за едното, и за другото. И ОЩЕ ЕДИН ЕТЮД ЗА СПОР: 25
Lachezar Tomov каза: Сигурността е необходимо условие за свободата – трябва да си жив, за да си свободен. Ангел Грънчаров каза: Сигурността лишава живота от очарование и го прави банален... животът е изпълнен с изпитания. Жив ли е оня, който заради сигурността е забравил за свободата – и се е отказал от нея?!
Антихристиянската идеологическа визитка на путинския империализъм: "Личността е зло!" сряда, 28 септември 2016 г.
Философът Иван Илин (1883-1954). Снимка Московска семинария Как един руски фашист се бърка в изборите на Америка, Тимъти Снайдър Възхищението на Путин към философа Иван Илин обяснява много от действията на Русия Коментар на Ognyan Minchev: В този пасаж най-категорично и дълбоко се отразява същността на политическия режим, който управлява Русия днес, и за който Иван Илин е водещ(ият) политически мислител:
26
"... Илин вярвал, че индивидуалността е зло. За него „разнообразието от човешки същества“ демонстрира провала на Бог да завърши работата си по сътворението и затова е в основата си сатанинско. Оттук, средната класа, политическите партии и гражданското общество също са зло - защото окуражават развитието на личности отвъд единствената идентичност на националната общност." Ако можем накратко да определим същността на християнството като духовна вълна и като цивилизация, то това е процесът наОЛИЧНОСТЯВАНЕ. Христос се въплъти в човешко същество за да даде пример на лична отговорност, пример за поемане на цялата тежест на битието от осъзнатия и отговорен индивид. Спасението на човека преминава през неговите лични добродетели и добротворни действия, които по Божия милост водят към спасение. За разлика от исляма, където отговорността се носи от общността – от т.нар. "умма", в християнството грехопадението е личен провал, а спасението – резултат от целенасочени лични усилия. Именно тази същност на християнството доведе до скулптирането на независимата човешка личност, която израстна над ограниченията на традиционното-родово зависимото общество и сътвори Ренесанса, Просвещението и модерната цивилизация. Еманципираната от родовите зависимости модерна личност създаде представителната демокрация, визията за права на човека и успешния личностен – житейски проект – на пазара, в социалните отношения, в изкуството. Това не е края на оличностяването в пътя на християнското развитие. Предстои да видим и да участваме в този безпрецедентен исторически – цивилизационен процес: как структурираната като ефективен фактор на материалната вселена личност ще продължи своята еволюция на завръщане към своя Създател като цялостно и хармонично духовно същество. Това е смисълът и духовното съдържание на християнството. Нека сега се върнем на Илин и неговите Кремълски последователи: "... Индивидуалността е зло." Има ли по-кратко и по-ясно анти-християнско послание? Има ли цел, която толкова пряко да обезсмисля пътя и резултатите на християнското развитие като култура и цивилизация през последните 2000 години? Да, това не е ново. То е преживяно с нацизма, преживяно е с репресивния ислямизъм, който не просто отрича индивидуалната свобода, но деградира човешкото същество – особено жената – до статута на безправно и безгласно робство. Но тук става дума за Русия! За нейното самочувствие на месианска сила. За нейната претенция държавно притежаваното й Православие да бъде единственото истинско представителство на християнството в съвременния и утрешния свят. Не – друго е представително за днешния политически режим в Русия – този режим сам си е избрал идеологическата визитка. Иван Илин: "... Индивидуалността е зло!".
27
За реда, основан на свободния избор и личната отговорност сряда, 28 септември 2016 г.
Приятно гледане, приятни размисли! (Виж клипа, чуй беседата в блога.)
Човекът по дефиниция, по идея, по принцип, по същност и по начало е свободен, е свободно същество четвъртък, 29 септември 2016 г. СВОБОДАТА Представата за свободата е несъвместима с крайността на човека във времето. Човешкото битие е ограничено от раждането и смъртта, и в този промеждутък е невъзможно да бъдеш свободен, тъй като той определя възприятието за време, смисъл, ценности. Да бъдеш смъртен и свободен е противоречие, което не се примирява от желанието за неограничено присъствие в света. Ограниченото количество мигове в живота, премахва всякаква значимост на човешките действия, стремежи, надежди, желания. Cvetan Nichev Кратък мой коментар: Какви са, моля ви се, тези глупости, че било нямало свобода?!?! Та това са пълни глупости: щото сме били смъртни та затова, моля ви се, сме били обречени да сме несвободни – това пък откъде-накъде Ви хрумна?! И един-единствен миг е достатъчен човек да прояви свободата си, всеки миг е шанс да покажем своята богоподобна същност, свеждаща се до това, че сме свободни. Човекът по дефиниция, по идея, по принцип, по същност и по начало е свободен, е 28
свободно същество – понеже има съзнание, душа и дух, а това са неща, които го правят причастен на вечността, т.е. неговата времевост изобщо не пречи на свободата ни, напротив, прави я възможна.
Моля Ви, поне малко разсъждавайте като се изказвате. Това, че Вие лично не разбирате що е свобода, не е основание да заявите, че свобода няма...
29
"Митът за пещерата" – в помощ на обучението на учениците по философия четвъртък, 29 септември 2016 г.
Митът за пещерата, Платон, „Държавата“, седма книга: „Сянката и пещерата“ (Откъс) След всичко това, започнах аз, уподоби нашата човешка природа според знанието и незнанието на следното. Представи си хора в някакво поoземно пещероподобно жилище, което има открита и дълга пролука за светлината по цялата пещера. Нека в него да живеят хора от детинство с така поставени на нозете и на шията окови, че като се намират тук, да виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си поради оковите. Светлина да им идва от огън, който гори от¬високо и далече зад тях, а между огъня и затворниците да има път; по неговата дължина си представи издигната стена, както издигат фокусниците преграда пред зрителите, над която показват фокусите си. - Представям си – рече той. - Представи си край тая стена хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи на хора и фигури на животни, направени от камък и дърво по различен начин. И естествено едни от тия, които ги носят, говорят, а други пък мълчат. - Ти рисуваш невероятен образ и невероятни затворници – рече той. 30
- Подобни са на нас, отговорих аз. – Нима ти смяташ, че тия затворници както у себе си, така и помежду си, са видели нещо друго освен сенки, които падат от огненото сияние върху срещуположната пред тях стена на пещерата? - Как може – рече той, - щом са принудени през целия си живот да бъдат с неподвижни глави? - А как стои въпросът с вещите, които пренасят? Нали и с тях е така? - Как обаче? - Ако затворниците са в състояние да разговарят помежду си, мислиш ли, че те са убедени, че наричат като съществуващи тия неща, които виждат? - Но как иначе? (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)
Като убиете и мен, тогава пълното безразличие нека да ви овладее, но дотогава няма да имате това щастие! събота, 1 октомври 2016 г.
Вижте какво чета след като в Гугъл написах "Върховен Касационен съд", най-отгоре ми се появи следното (не мога в момента да му направя снимка): Около 74 700 резултата (0,32 секунди) Върховен касационен съд на Република България, www.vks.bg/ Този сайт може да е променен от хакери. Страница за дейността на Върховния Касационен Съд на Република България. Ето това, подчертаното, ме кара да се запитам: а дали решението на ВКС по моето съдебно дело, публикувано вчера, не е резултат от такава една хакерска намеса?! :-) Толкова е невероятно това решение, че човек като нищо може да си помисли такова нещо! Е, не вярвам де, но за миг ми мина, признавам си, в ума 31
такава една мисъл, която спасява и репутацията, достолепието на Върховния Касационен съд, на правосъдието у нас! Прочее, решавам да напиша открито писмо до председателя на ВКС г-н Лозан Панов, ей-така, по чисто морални причини ще му напиша такова едно писмо. Също така решавам да напиша открито писмо и до победителката в съдебния спор г-жа Стоянка Анастасова, директорка на ПГЕЕ-Пловдив – да я поздравя за тъй дългочакания неин реванш. По чисто морални причини ще напиша тия две писма. На мен това ми остана да залагам: на морала единствено залагам, а също така и на Божия съд ще заложа. (Това обаче не ми пречи да заложа и на Европейския съд по правата на човека!) Но ще постъпя в така създалата се ситуация найнапред както повелява съзнанието за дълг на един християнин. Ето какво, прочее, написах на един мой приятел на лични във Фейсбук в тази връзка по този въпрос (само малък откъс от неговото и от моето съобщение публикувам): Той: ... Ти говориш публично за "рецидиви на системен административен тормоз", "унижаване на човешко достойнство, оклеветяване, дискриминация по професионален и политически признак и пр." И тя ще се покае??? Аз: ... Нейна работа е дали ще се покае. Ако иска да се покае. Ако иска, да не се покайва. Но аз съм длъжен да й кажа открито какво аз мисля за това, което тя прави – или каквото си позволява да прави. И й го казвам. Това дали има или нямат ефект моите думи върху нейното съзнание, е отделна работа... Не знам дали ме разбираш, не знам как ти звучат тия мои приказки, може да съм пълен наивник, но аз съм длъжен да заявя открито: в една нормална страна не може да се постъпва спрямо човешко същество така, както тя постъпи спрямо мен; аз защищавам не себе си, а суверенното човешко право на достойнство. Добре знам, че такива неща не се ценят у нас. Точно затова ги защищавам и се боря за тях. Това е мой и човешки дълг, това е и мой дълг като философ. Но да не ти обяснявам тия неща точно на теб едва ли е нужно, смятам, че ги разбираш, че мислим в една посока. Сега станах към 3 часа сутринта (слава Богу, наспах се, спах като труп след миналата почти безсънна нощ!) и решавам да пиша открито писмо до председателя на Върховния Касационен съд и също до г-жа Анастасова, с което да я поздравя за "заслужената победа", за реванша и пр. ... Ще постъпя като християнин и като ученик на Сократ също. Тия, дето убиха Сократ, да не мислиш, че са се покаяли? Ами тия, дето убиха Христос, да не би да са се покаяли?! Е, християнинът, заради морала си, всекидневно бива разпъван. Няма начин да е иначе. Толкова. Това написах там. Ще добавя тук следното. Възможно е, че на много хора тия мои борби да изглеждат хем дребнави, хем да ги възприемат като някакви пределно "лични" и "личностни", виждате ли, "ежби-заяждания", по тази причина, предполагам, даже мои идейно-ценностни приятели (от движението за ново образование например) почнаха да гледат на мен като на особняк някакъв, като човек, който по лични причини е затънал в някакви 32
глупави "лични борби", с когото по тази причина трябва да се държиш дистанцирано, пазейки се и ти самият да не се "оцапаш" и прочие. Все пак живеем в България, по тази причина тук всичко е твърде оригинално, възприема се по различен начин. Много време ще мине, много вода ще изтече в древната река Марица (елинистичният Еврос, не знам как траките се наричали реката, която тече и покрай Долна баня, и през Пловдив) преди да се разберат у нас толкова прости неща: личността на човека е нещо свято и свещено и трябва да бъде уважавана безусловно! Няма значение за чия именно личност става дума: всяка една личност е нещо свято и свещено! (Друг е въпросът дали при този или онзи човек изобщо има нещо такова, което да заслужава да се нарече личност, това вече е отделна тема.) Но има ли я личността, тя е свята и свещена – и никакво посегателство спрямо нея не бива да си позволяваме. И още нещо фундаментално важно сме длъжни да осъзнаем: когато някой дръзне да се гаври и да се унижава нечия личност, всички ние следва да реагираме подобаващо, а не с безразличие – защото в негово лице той унижава и нашето достойнство. Да, представете си, така е: когато някой тъпче нечии човешки права, ний не трябва да стоим безучастни и да гледаме сеир, а трябва да реагираме като нормални човеци: да чувстваме, че в негово лице той накърнява и нашите права, това, което си позволява да прави спрямо друг човек, ако ние стоим и само гледаме безучастно, утре той ще си позволи да направи и спрямо нас; като не реагираме, ние с това мигновено вече почваме да съучастваме в посегателството спрямо човешките права и спрямо човешкото достойнство, т.е. заставаме на страната този, който си е позволил да ги поругае. Щото прецедентът, спрямо който не сме реагирали подобаващо, по този начин почва да става норма. И в такива страни като нашата затова на никой не му пука, че на някакъв си там "суетен индивид и учител" като "тоя там пък Грънчаров" някаква директорка си е позволила да му издаде своя оригинална "психиатрична диагноза", е, не ни пука, ето, и Върховният съд даже счете и постанови със своя акт, че няма нищо осъдително в това директори на училища да си позволяват да издават психиатрични диагнози на учителите, е, у нас очевидно съдът може да си постанови каквото иска, да, обаче ето, сега вече прецедентът, спрямо който не отреагирахме както следва, ни заплашва да стане правило, нищо чудно в един момент МОН (което също не реагира никак на новаторството на директорката на ПГЕЕ-Пловдив!) да стигне в един момент до гениалната идея, че директорите на училища са длъжни да издават... психиатрични диагнози не само на учителския персонал, но и дори на самите ученици, колко му е до това новаторство да се стигне от тъй авангардно мислещите чиновници от образователното ведомство на нашата тъй свидна страна, която някои зевзеци като мен вече наричат МУТРОЛАНДИЯ! Виждате ли до каква опасност води нашето (вашето!) безразличие, а то води до ужасни и коварни последици. Нали си спомняте онова изказване на немския пастор, не си спомням в момента името му: когато нацистите почнаха да арестуват евреи, аз не реагирах, щото не бях евреин; когато после почнаха да арестуват социал-демократите, аз пак не реагирах, щото не бях социал-демократ и т.н., 33
арестуват после и циганите, и хомосексуалистите, и кой ли не, пращат ги постепенно на изгаряне в концлагера, пак не реагирал, пак не протестирал, когато дошли най-сетне да арестуват него, пак никой не реагирал, щото вече нямало кой да реагира и да протестира! Ето как едно общество се разпада пред насилниците, а нашето общество отдавна се е разпаднало по тази причина, ний затова нямаме общество, нямаме достойно реагиращи граждани, нямаме личности и пр. (или доколкото ги имаме, те са крайно дефицитни и пр.). Е, аз пък, макар и сам, ще продължа да се боря, ще реагирам даже съвсем сам, виждате, със съвсем реалния шанс в един момент да ме натикат дори и в... психиатрия! Щото там, където нормата е безразличието, там различните като мен, тия, дето ненавиждат да са безразлични, са ненормални, да, те са луди, те заслужават да бъдат натикани до един в психиатрии, та да се възстанови така жадуваната пълна унификация, която, както писа Стефан Цанев преди много години, е "спасението на нацията"; да, в унификацията е спасението на нацията, що не си сложите тоя лозунг навсякъде?! Аз обаче във вашето тъй уютно блато не ща да живея! Пълна тишина, няма кой да реагира, няма кой да каже нещо, всички гузно мълчат! Даже и един луд не се намери да промълви нещо – както лудият Мунчо единствен се намери да протестира на последните страници на романа "Под игото" в тъй тихия град Бяла Черква когато вижда отрязаната глава на Огнянова и устата му промълвили една ужасна попържня срещу падишаха; Мунчо спасил честта жителите на Бяла Черква (Сопот?), е, обесили го на касапница, голяма работа, че обесили там някакъв си протестиращ луд?! Ех, брате Мунчо, сполай ти, че поне ти не си мълча! Где ги обаче днешните Мунчовци?! Няма ги изобщо. Днес всички са благоразумни и гузно мълчат. А мнозина, предполагам, се и радват на моите главоболия в битката ми с представителите на тъй разпасаната и арогантна образователна бюрокрация... нека да се радват. Хора всякакви, идеали всякакви... разни хора, разни идеали. Вчера на учениците в час по етика си написах на дъската следното изказване: За да победи злото в света е достатъчно добрите хора да не правят нищо. Оригиналната мисъл изглежда е „За да победи злото е достатъчно само добрите хора да бездействат”, това са думи Едмунд Бърк, английско-ирландски държавник, политик, оратор, философ. Аз малко си позволих да я променя. Е, с оглед на това съм длъжен да кажа: ще има прецедент, с всички рискове от това аз няма да стоя със скръстени ръце, няма да стоя бездеен, няма да си позволя да не правя нищо. Голяма работа че ти, Грънчаров, не си бил бездействал! Ефект никакъв няма. Прави каквото искаш, тук, у нас, е в сила поговорката: "Кучетата си лаят, керванът си върви...", бъди куче, Грънчаров, щом толкова ти харесва! Чупи си главата като не умееш да живееш. За "достойнство" някакво ще ми се бори той, пфу! У нас също така е в сила и поговорката "Срещу ръжен не се рита...", а също и най-гнусната българска поговорка е в сила у нас: "Преклонена главица сабя не я 34
сече...". (Англичаните, да припомня, имат съвършено друга поговорка: "Гордо вдигнатата глава сабя не я достига...") Ще ида тия дни да търся адвокат Екимджиев за да говоря относно завеждането на мое дело в Европейския съд за правата на човека. Щом като нито една институция у нас не реагира по повод на зулумите на въпросните администратори, тогава ще се наложи подсъдимият в това съдебно дело вече да бъде България! Между другото, щом България е подсъдимият, то, излиза, че подсъдимият си и ти, тъй умни ми и затова толкова безразлични ми към случващото се драги български наблюдателю и търпеливецо! Всички вие, безразличните, носите пълната отговорност за това, че България е такава, че в нея може да се случва това, което, примерно, ми се случва на мен. Толкова. А как следва да постъпи един християнин в така и така създалата се ситуация ще разберете скоро. Вие нали имате претенция че сте християни, нали така? Ами значи ако е истина това, вие прекрасно знаете как следва да постъпи един християнин в така и така създалата се ситуация. Тъй че не чакайте мен да ви го кажа. Помислете сами. Във всеки случай държа да ви уведомя, че християнското поведение не се свежда до това да стоиш със скръстени ръце и с пълно безразличие да гледаш безобразията в свидното ти отечество! Християнинът се бори с безобразията. Как се бори и следвало да го знаете ако сте християни. Е, ако само лъжливо се определяте като християни, ако сте "християни наужким", тогава вероятно съвсем не знаете точно какво подобава да прави християнинът. Ваша си работа е какви сте. Бъдете си каквито си искате. Аз обаче като вас не ща да бъда. Аз ще продължа да си бъда себе си. (Да ви помогна малко: Плавт пише "Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло", прав ли е според вас? Той също пише: "На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло". Христос обаче съветва като ни ударят по едната буза да обърнем и другата...) Държа да завърша с това: съвсем простодушно се заблудих в очакването си какво ще е решението на Върховния Касационен съд и без да искам ви излъгах, а най-вече излъгах и себе си. В сайта пишеше, че решението било взето, и се добавяше: "връща делото в Пловдивски окръжен съд", аз приех, че това е решението; оказа се, за добро или за зло, че това не е така. Разбрахте какво е решението, мотивите му са твърде интересни, няма да ги коментирам, много хора ми писаха, че са потресени! Да, има и небезразлични хора у нас, има, ала са много малко. На повечето обаче съвсем не им пука. Позната наша родна българска история... Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Направете обаче все пак нещичко да победите поне малко безразличието си, което ви разлага - дори и без да го усещате. Сократ, отивайки в смъртта, отивайки на смърт, пред съда заявява: като ме убиете, тогава безразличието отново ще ви овладее; да, тази е ролята на философа, на истинския философ: да помага на хората да не изпадат в безразличие. Страшно нещо е безразличието, то убива, то е истинската смърт, то е симптом за вече настъпила духовна смърт. Или поне за духовна летаргия, която наподобява смъртта. Моля ви, направете нещо за да събудите живота у себе си! Автентичният 35
за човека живот има и духовно измерение, без което губи смисъла си: свободата е нещото, което поражда това духовно измерение, свободният човек не знае що е безразличие, но робите знаят, ох, как добре знаят робите що е безразличие!!! Без свобода няма и достойнство, свободолюбивите хора добре знаят това, за вас обаче то може и да е непознато...
Най-важното все пак да си просто добър човек събота, 1 октомври 2016 г.
Аз съдя хората според това каква следа оставят, както и вярвам, че найважният компас в живота е моралният. Давид Бен-Гурион Кратък коментар от гражданина Radomir Parpulov: Колко от нашите политици използват този компас??!! Попитайте се – когато трябва да дадете гласа си в изборите?
36
Ситуацията в нашенските родни "университетски" дюкяни също е плачевна... събота, 1 октомври 2016 г.
Коментар на Ognyan Minchev във Фейсбук: Състоянието на свободно падане във висшето ни образование ще продължи ако не се осъзнаят ограниченията и възможностите, които имаме за да решим тази проблемна ситуация. Демографската криза е само един от проблемите. Един випуск от около 60 – 70 000 абитуриенти не може да осигури препитание и развитие на 54 университета, регистрирани понастоящем в България. Преди всичко голямата част от тях са "университети" в кавички. Това са фирми, упражняващи разновидност на хазартни игри – бинго без данъци. Влизането в "университета" се купува, изпитите се купуват, дипломите се купуват. Купува се евтино и безнаказано. Сериозните академични институции – не повече от 10-15 на брой - също практикуват "игра с нулев резултат". Те се състезават за мършавите държавни субсидии и се конкурират за намаляващите ресурси на платеното обучение. Повечето младежи, които имат акъл и/или пари, разбира се, предпочитат да учат в чужбина. Тези, които остават все по-лесно влизат там, където желаят или – ако 37
нямат интелекта и подготовката за това – са в състояние да си купят от някой "университетски" дюкян дипломата, която им е необходима за да станат държавни чиновници. Придобиването на висше образование се превръща в една все поинструментална цел, която има малко общо със знанието и с развитието на специфична професионална компетентност. Мерките за изход от този порочен кръг на обнищяване на университетското образование са предмет на специално изградени стратегии – на държавата, на университетите (истинските) и на целеполагането в предходната фаза на средното образование. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>)
Училищата с "пълна свобода" успяват да направят децата активни, учещи, мислещи, отговорни събота, 1 октомври 2016 г.
Lydia Staikova: Финландското образование е на върха по повече от една причини: 1) Няма добри училища и селекция на ученици. Всички деца учат в кварталните училища и всички училища са добри; 2) Няма стрес и оценки до 18 годишна възраст; 3) До 7 годишна възраст децата играят и никой не бърза да ги подготвя академично; 4) Учителите се ползват са отлично квалифицирани и постоянно правят самооценка на работата си, вместо да ги дебнат и оценяват инспектори; 5) Учителите се ползват с доверието и уважението на цялото общество; 38
6) Фокусът на образованието е върху творчеството; ето защо изкуствата не са изтикани в периферията, а напротив; 7) Децата нямат много домашни и т.н. Михаил Нейчев: Ами, четейки статията от линка в края на статуса ти съдя, че финландците са дали пълна свобода на децата до 18 годишна възраст и поощряват тази свобода. Това е една прекрасна система, опитваща се да развие индивидуалността на всяко дете и да го научи, че е свободен човек от най-ранна възраст, но мисля, че няма да проработи в държава като България. Тук има училища, в които има въоръжени ученици; ученици – дилъри; ученици – биячи; деца на хора с много неясно спечелени пари и т.н. Съвсем не казвам, че няма нормални деца. Ама я си представи, да нямаш някакъв механизъм, с който да ги контролираш. Бил той отсъствия или оценки... ще е луда работа... То – сега е луда работа... Симона Димитрова: Моето дете ходи (ходеше) в училище с „пълна свобода” (Ох, Боже, какво пък значи това?). Можеше да ходи, можеше и да не ходи. Може да влиза, в които часове си пожелае. Това важеше за всички деца. Ходеше с най-голям кеф и се цупеше ако заради мен се налага да пропусне. Въпреки предварителното нежелание да учи английски (за което никой не го подканя дори, камо ли да го задължава да ходи), още на втория ден стана първи влязъл в кабинета и с радостни викове. Не вярвам в пълната свобода, не знам дори какво представлява, но когато целта е да науча едно дете на нещо, знам, че той няма да го научи, ако не го пожелае. Аз също съм била и все още съм ученик. Lydia Staikova: Относно концентрацията и униформата, когато съм с дрехи, в които се чувствам добре (за мен това са неформални дрехи), не ми се налага да мисля за това колко ми е криво в дрехите, как изглеждам тъпо и пр. Така че концентрацията ми вероятно е по-добра. Мои ученички от женски колежи в САЩ са ми разказвали, че е нормално който иска там да ходи и по пижама и пантофи на лекции.
Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци! неделя, 2 октомври 2016 г. Ще ми се направя малък принос към теорията за... безсънието. Но към практиката на безсънието в последните нощи направих вече немалък принос. Преживявам най-тежките дни на живота си, аз такова унижение никога не съм предполагал, че ще ми се наложи да доживея. Обидата е страшна и колосална 39
и то не защото съм суетен или е ударено по моето достойнство; оставете ме мене, опитайте се да схванете нещата принципно; забравете за мен. Представете си какво излиза само: някаква директорка на гимназия си позволява в официален документ и в писмен вид да определи учителя по философия в училището като "страдащ от чести нервно-психически разстройства", т.е. позволява си да му даде своя оригинална психиатрична диагноза. Щот бил лош, нестандартен, бил с емоционален темперамент и пр.
На снимката: ето с какви неправилни въпроси "ненормалникът Грънчаров" занимава своите ученици в час по "Етика и право", възмутете се де, протестирайте, освиркайте го ако искате, ведь у нас има демокрация! Предварително са подготвени две дебели папки с компромати, с жалби на "възмутения колектив", на недоволни ученици и родители, написани са купища "констативни протоколи", явно някой знае, че съдът у нас много обича "писмените доказателства". Бясната, невиждано ексцентрична кампания по дискредитирането на тази личност, на този учител, водещ битка за демократизация на училищния живот и за истинска промяна в образователната сфера е дълга, направено е всичко той не само да бъде дискредитиран и оплют колкото се може по-цялостно, но и, ако е възможно, от постоянния стрес да рухне и психически. Е, слава Богу, на него природата е такава, че тия ужасни напрежения се отразяват на сърцето му, влошава се кардиологичното му заболяване и той бива инвалидизиран; но това не помага, към "врага", другарки и другари, не можем да бъдем снизходителни, щот "класовият враг" е подъл и хитър! И тогава именно, в един документ до ТЕЛК, се пише въпросната "психиатрична диагноза", този учител по философия не се погажда с учениците, явно е с "нервно-психични разстройства", и то при положение, 40
че този човек – да, забележете, учителите у нас също са човеци! – до този момент никога не е посещавал психиатър. Е, проклетият учител по философия завежда съдебно дяло за клевета. Съдът на първа инстанция не се поддава на никакъв натиск и след дълъг съдебен процес е произнесена присъдата: въпросната администраторка е призната за виновна в извършването на престъплението клевета. Да, тя не е случаен човек, има какви ли не връзки, взема мерки, сменя адвоката си, адвокат й става прочутият Йордан Давчев, влиятелен магистрат, бивш шеф на отдел "Следствен" към Пловдивската окръжна прокуратура. Давчев е същият, когото лидерът на "Атака" Волен Сидеров номинира за член на ВСС от парламентарната квота. Очевидно е "изцяло наш", е проверен, заслужил, опитен, правилно мислещ, солиден, заслужил и прочие човек, на който може да имаме пълно доверие, нали така?! Ето още интересна и пикантна информация за него (ако пишете името му в търсачката още много неща можете да намерите сами!), а ето и портрета му за да добиете и визуална представа за този страхотен юрист, личност и човек:
Междувременно докато тече това съдебно дяло, опърничавият учител по философия е опраскан, т.е. е уволнен от работа, той завежда още едно съдебно дяло, за отмяна на заповедта си за уволнение; след дълъг и тежък съдебен процес с решение на Върховния Касационен съд е възстановен на работа. Но съдебното дяло за клевета, поето вече от адвокат Давчев, изведнъж по чудодеен начин постига пълен поврат: Окръжен съд в Пловдив оневинява въпросната директорка, а пък Върховният Касационен съд потвърждава присъдата му: директорката била клеветила "без умисъл да навреди", просто смятайки, че така правилно изпълнява своя служебен дълг, при това ползвайки се от своето конституционно право на свободно изразяване; моля, не се смейте изобщо, това са аргументите на окръжните и на върховните съдии!!! Давате ли си сметка обаче какво означава това?! Не, то съвсем не значи, че е потъпкано личното достойнство на субекта Грънчаров, не, майната му на Грънчаров, да мре тоя проклетник Грънчаров, "дето се изживява за вечна жертва", това решение на най-върховната съдебна институция постановява нещо, което фактически засяга и вас самите, драги ми нашенски дремлювци: от този момент нататък директорите на всички училища в България с чиста съвест могат да издават каквито си искат психиатрични диагнози на който си поискат 41
учител, особено пък ако случайно той е учител по философия с реформаторски и демократични наклонности! Да, скандалният прецедент с постановлението на Върховния Касационен съд става вече правило. Е, поради това този въпросният субект Грънчаров като се събуди нощем повече не може да мигне, а вечер трудно заспива, особено през последните две нощи, щото въпросното чудесно решение на ВКС беше публикувано само преди три дни. Да, представете си, този странен субект Грънчаров се възмущава заради случилото се, пише, че ще продължи борбата, съобщава, че ще пише до председателя на ВКС, апелира за обществена реакция, не, няма такава, всичко живо мълчи, мълчи по най-подлия възможен български начин. Голяма работа, че достойнството на някакъв си там Грънчаров било поругано и потъпкано, нали така, другарки и другари съдебни заседатели?! Е, странният субект Грънчаров е решен да заведе съдебно дело в Европейския съд по правата на човека, мята се като риба на сухо, ще води сам битка за достойнство и за защита на човешките права. Да, ама този човек Грънчаров, другарки и другари, с това само демонстрира, че наистина "не е нещо наред", нали така?! У нас са наред само тези, които си кротуват, които не си създават проблеми, да, Грънчаров наистина не е ред. Ето какво му пише в тази връзка негов приятел, прочетете само: Добро утро! Разбирам те, но все пак изчакай! Уталожи емоциите си! ... Ти се сблъскваш с поредна несправедливост и излизаш от равновесие. А не се ли замисляш, че по този начин даваш храна за твърденията им, че изпадаш в нервно-психически разстройства? ВКС вече го е написал в решението ти, че си подал емоционално допълнение към жалбата си... Потрай! Замълчи с достойнство! Някакъв твой пишман-приятел те е коментирал в блога ти като "вечната жертва"... Събери силите си и покажи, ако трябва и във времето, че си по-силен с идеите си! ... Господи, колко енергия и сила отива за нищо! Човекът ми е написал всичко това с приятелско чувство и добронамерено. Да замълча с достойнство, недостойно е да показваш, че си се възмутил от несправедливостта и потъпкването на твоите човешки права. А в твое лице са потъпкани правата и на всички, ала те не се усещат даже, пък и не им пука. Важното е да си нямат проблемите на оня там странник Грънчаров. Нищо де, ще търпя. Щото иначе ще излезе, че наистина не съм наред. У нас проявата на емоции е признак за нервно-психични разстройства; у нас безчувствеността, дебелата кожа, е норма, емоционалността, инак казано, човечността е... патология. Дали ако продължа да се възмущавам от несправедливостта няма да ме натикат с право в някоя психиатрия?! Но аз имам още едно основание да не спя нощем, и за него не съм писал изобщо. На работата ми офанзивата от страна на администрацията вече започна: в един клас вече има вече "бунт срещу лошия учител Грънчаров", този "бунт" при това избухна твърде прибързано, още в първия учебен час в този клас! Така се случи и преди три години, връщам се аз от 8-месечен отпуск по болест (преживях тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа за изваждането на хематом, получен при падане!) и още в първия учебен час в един клас ми е органи42
зирано най-сърдечно посрещане – учениците не ме щат, щото не съм щял да им преподавам по "официалния учебник" и прочие, и так далее, и ала-бала! Почеркът е абсолютно същият, някой очевидно така бърза да се разправи с мен, че не се усеща, че е съвсем нелогично и неестествено ученици да се държат така още в първия учебен час! Тази нелогичност и странност обаче все нещо говори де, не е като да не говори! Ах, това бързане, ах, тези емоции?! Очевидно и някой друг страда от прекалени емоции на омраза към субекта Грънчаров, и това съвсем не са учениците! Няма как, наложи се да реагирам ето как:
Понеже крайно много обичам такива казуси от тъй интересния, съдържателен и вълнуващ училищен живот в нашето образователно-възпитателно и личностно-формиращо учреждение, аз ще пиша още много по случая, писал съм и пак 43
ще пиша. Защото такива рецидиви и аномалии най-сетне трябва да бъдат изобличени и прекратени: използването на ученици за уреждане на някакви обтегнати служебни и административни отношения е напълно недопустимо! Да, ама в нашенските родни условия всичко е възможно, нали така?! Освен това нали трябва да се докаже, че въпросният Грънчаров "наистина не е наред с психиката и с нервите"?! Дали да не пиша пак до прокуратурата, дали отново да не дам сигнал до нея, щото, признавам си, взе да ми писва от тези административни ексцесии?! (До прокуратурата вече писах и още тече разследване по документно нарушение на въпросната директорка!) Да, ала има ли смисъл да се пише до Пловдивската прокуратура след като адвокат на директорката е тъкмо влиятелно лице, което е работило в същата тази прокуратура?! Заплетена работа, а?! И какво да правим в тия нелеки условия, да си траем ли?! От мен се иска да си трая. За да се държа "нормално". Щото иначе ще продължа да давам храна на приказките, че съм бил... ненормален! Знаете ли какво искам да ви кажа аз в тази връзка, драги ми български гласоподаватели, за чиито фундаментални човешки права (примерно за правото на човешко достойнство!) аз фактически се боря, ала вие това нещо още не го съзнавате и не го оценявате?! Знаете ли какво ще ви кажа в тази връзка, и то най-вече като човек и като философ също; ще ви кажа нещо пределно емоционално, нека да ме мислите за ненормален, не ми пука от това за какъв ме мислите, но ще ви кажа следното: - Плюя аз на вашата представа за нормалност, ето това ще ви кажа! Пък ме мислете за ненормален колкото си искате: за мен е голяма чест да бъда ненормален щом като за вас е нормално да търпиш гаврите, да си кютиш, да следваш поговорките "Преклонена главица сабля не я сече!", "Мълчанието е злато!" и так далее, и тому подобное! Да, щом за вас е нормално да си един треперко, аз не ща тогава да бъда нормален: аз искам да бъда съвсем ненормален! Да, плюя на представата ви за нормалност и ви презирам, че сте такива! Толкоз. Спирам дотук. Ако щете, пратете при мен бърза помощ за да ме пратят на принудително лечение в психиатрията. Аз така мисля, аз от това свое разбиране няма до отстъпя. И ще продължа да се боря. А вие благовъзпитано се отдръпнете от "този там тъй странен човек, който очевидно не е с всичкия си"... и застанете в обичайната си поза да гледате по-удобно сеира. И внимавайте да не допуснете да си мръднете дори и малкото пръстче та да се издадете, че сте напуснали позата на тъй благовъзпитаното си разумно сеирджийско поведение. Бъдете здрави! Да, такива глупави "писаници" написах аз в безсънната нощ. Не ми обръщайте внимание, да, капчица не обръщайте внимание, че някакъв си човек там страда за проклетото си достойнство, та този там човек е... ненормален! Смахнат човек е той, пазете се да не допуснете и капчица причастност към него, щото тогава ще се издадете, че и вие имате някакви наклонности към ненормалщините. Тихо, тихо, мълчете си, нека да страда този там, а той страда, щото не е наред. Голема работа било некакво си там шибано "лично достойнство"?! Айде де, нашите общи права бил защищавал той: директорите на училища не трябвало било да имат правото да издават психиатрични диагнози, откъде-накъде да немат, 44
та щом народът иска некой лош учител да бъде смачкан като гнида, разбира се, че ще го смачкаме?! Той като е учител по шибаната философия да не си мисли, че има някакъв имунитет?! Ще го мачкаме без да ни мигне окото! Да мре като не става за учител, нали така?! Преди да ви кажа хубав ден искам още нещичко да добавя. Ето, мисля, че е подходящо за завършек на това толкова ненормално утринно есе, писано от един толкова ненормален учител, философ и човек. Който при това е така нагъл да заяви, че предпочита да бъде ненормален, щото бил презирал нашите представи за нормалност! Разбирате ли, той се осмели да се поругае с нашите народни представи за нормалност?!!!! Седя си вчера и днес в Долна баня, в родната ми къща и по цял ден си разговаряме с болната ми майка, която се страхува, че едва ли ще доживее до навършването на 80-тата си година – след около месец й е рождения ден, когато трябва да навърши кръглата годишнина. Майка ми е жадна за разговори, аз имам за майка една мъдра жена, с която много се гордея. Тя е и прочута певица, да, умее много да пее, пее народни песни, македонски и прочие, цял живот е пяла, въпреки че животът на майка ми не е бил лесен, не си мислете, че е била професионална певица, работеше като шивачка и като готвачка, две професии има и цял живот си е вадила очите да ме изучи и пр. Майка ми също така има много приятелки, но в тия дни, които сега преживява, сякаш предчувствайки какво ми е на сърцето, много обича да води дълги разговори с мен по какви ли не теми, аз, признавам си, от нея съм научил много повече мъдрост отколкото от професорите си по философия навремето! Голям философ е моята майка, но това едва ли ще го разберете, аз съм много пристрастен към нея, син съм й. Всичките тия мои служебни главоболия в последните 4-5 години вече, уволнения, здравословни проблеми, операция, всичкото това аз го скрих от нея, просто направих така, че тя да не знае нищо, замълчах си! Вярно, писах в блога за всичко, но на родната си майка нищо не казах, скрих от нея истината. Е, имаше "добри хора", които, разбрали нещо от мълвата идваха при нея и й казваха това-онова, подпитваха, майка ми се безпокоеше, но аз я успокоявах, казвах й: - Мила майко, този интернет е голяма лудница, аз много пиша за какво ли не, понеже съм психолог, често ми се налага да разигравам разни експерименти, правя си изследвания, а някой идиот не е разбрал това, приел е думите ми буквално, ето, плаши те с пълни глупости, разбира се, че няма нищо такова, но той не разбира. Пък съм и известен в "блогосферата", а за такива като мен има какви ли не клюки, лъжи и прочие. Та не вярвай нищо на тия приказки. Аз ако имаше нещо нима щях да скрия от теб?! Та ние винаги за всичко сме си споделяли?! И прочие. Да, така отговарях на майка си, да, лъжех я. За да й спестя безсънните нощи, които щяха да я убият, аз си позволих да я лъжа. Като мина всичко, намерих подходящ момент и й казах всичко. Като е отминало вече, по друг начин се преживява. Майка ми ме разбра и оцени жеста ми. И тия дни, понеже е майка, а майчиното сърце очевидно всичко разбира, ме гледа и ми говори ето какво: 45
- Сине, сине, що направи така – та ми удължи живота?! Ако ми беше казал преди време всичко, що ти се е струпало на главата, аз отдавна да си бях отишла вече, ала ето, ти ми спести тия грижи, които щяха да му убият, ето, довлякох се до 80-тата си година. Щях и теб да съм те отървала вече от грижи за мен, ето, остарях, сега всяка събота и неделя и цяло лято си при мен, семейството ти стои само, създавам ти толкова проблеми?! Но Господ си знае работата де, той ще реши найдобре всичко! Не зная на майка ми какви са молитвите до Бога, но мога да предполагам. Тя е вярваща в Бога жена, християнка, която при това има християнско излъчване и поведение през целия си живот. Благодарение на нея аз също обичам Христос от дете. А нейната пък майка, моята баба Катерина, беше жена "Божия кравичка", аз толкова добър човек като нея не съм виждал! Тя именно така е възпитала децата си, двама сина и две дъщери, всичките бяха личности от голям и то духовен мащаб, от тях останаха живи майка ми и най-малкия й брат Димитър, Бог да им дава живот и здраве! Та мисълта ми е следната, затова ви разказвам тия истории: сърцето на майката всичко разбира. Изглежда майка предчувства, че и сега имам големи проблеми, и затова ето какво ми казва, ето майчиния ми завет: - Ангеле, моля ти се, остави тия проклети комунисти, с тая напаст ти няма да излезеш наглава! А пък и заслужава ли си да се бориш сам, нима някой ще те подкрепи?! Прави се че не забелязваш, щото, сине, здравето ти не е добро, с болно сърце си, мисли си за своето семейство, а мен ме остави, моята се е видяла вече. Пази се, сине, щото ще си отидеш без време и напразно, а не бива! За това ти говоря тия неща: не си струва жертвата! Вчера примерно майка ми поне пет пъти ми повтори тия думи в различни варианти. Тя знае, че аз комунизма не мога да го търпя, тя също не може да го търпи, нейният баща, Бог да го прости, също псуваше комунизма и комунистите като мен, където седне и където стане псуваше тая долна напаст. И той е бил точно като мен, грешка, аз съм като него, аз съм му наследил гена. И аз затова ето как отвръщам на горните думи на майка ми: - Е да де, права си, ще те послушам, ще се опитам да си трая. Но нима аз с нещо съм виновен: та аз съм наследил очевидно гена на дядо си Васил, на твоя баща, ето, не мога да изляза от кожата си: такъв съм, май такъв ще си и умра. Тия неща не са ни дадени да ги избираме! Нали сама казваш, че баща ти даже и на общоселските събрания по време на комунизма все е вземал думата и е критикувал комунистите право в очите?! Е, и аз точно така правя. Не им мълча изобщо. Такава ми е съдбата, такъв явно ми е генът! Чувайки това, майка ми клати недоверчиво глава и продължава да вещае: - Да, ама каква файда имаше баща ми като с чепкаше с пустите комунисти?! Нещо спечели ли от това?! Нищо, само ядове си имаше. Не вземай пример от него. Ох, сине, тия проклети комунисти още са много силни, те са навсякъде! Сине, сине, срещу ръжен не се рита, спри се, моля ти се! 46
И аз тук почвам да се смея и пак да лъжа, пак да казвам своите "благородни лъжи", та майка ми поне малко да може да спи в дългите земни нощи, дето идат: - Майко, абе знаеш, че отдавна съм се спрял! Само дето не издържам и понякога пиша в блога си срещу Боко и Гоце. Но нали вече има демокрация, това не е страшно, ти не знаеш какви хора има в тоя интернет, много по-смели от мен, аз вече не съм нищо в сравнение с тях. Тъй че бъди напълно спокойна, край, с комунистите аз вече не водя никаква война. И ще си гледам живота и здравето само! Права си, нема никаква файда да се джафкам повече с тия проклети комунисти?! Те от дума не разбират, знам аз те от какво разбират, ама народът ни е такъв, не ще да си вземе правата... Казвам аз това, а майка ми ме гледа с недоверчиви очи. Гледа ме със своите тъжни очи. И се опитва да ми повярва, но тя добре знае своя син. Познава ме така, както аз зная нея, щото ние сякаш имаме една и съща душа. Да, душите си ний, децата, наследяваме от нашите родители, пък и от дядовците си, така ми се чини, в моя случай стана точно така... Това е. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пак написах едно емоционално есе, пак доказах ненормалността си, ето, даже и съдиите от Върховния Касационен съд постановиха, че моите емоционални писания нямат никаква стойност, да, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ емоциите и човечността нищо не значат, те са израз на патология и на болест, тук е нормално да си безчувствен като дърво! Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци! Хайде, утрото се пукна, съмва се, аз завърших с тазсутрешния си емоционален словесен... бълвоч! Прекрасен нека да ви е неделният ден!
47
Няколко твърде странни нравствени казуса, които възнамерявам да използвам в обучението на моите ученици понеделник, 3 октомври 2016 г.
Там, където нормата е безразличието, там различните като мен, тия, дето ненавиждат да са безразлични, са ненормални, да, те са луди, те заслужават да бъдат натикани до един в психиатрии – та да се възстанови така жадуваната пълна унификация, в която, както писа Стефан Цанев преди много години, е "спасението на нацията"; да, в унификацията е спасението на нацията – що не си сложите тоя лозунг навсякъде, мили ми сънародници?! Аз обаче във вашето тъй уютно блато 48
не ща да живея! Та как ви звучи този именно лозунг, мил ли ви е този лозунг, според който раз-личността е грях и порок: В УНИФИКАЦИЯТА Е СПАСЕНИЕТО НА НАЦИЯТА! .... За да победи злото в света е достатъчно добрите хора да не правят нищо. Оригиналната мисъл изглежда е „За да победи злото е достатъчно само добрите хора да бездействат”, това са думи Едмунд Бърк, английско-ирландски държавник, политик, оратор, философ. Вие лично с какво участвате в непрекъсващата борба на злото и доброто? На коя страна стоите в тази велика борба? ... Най-гнусната българска поговорка още е в сила у нас: "Преклонена главица сабя не я сече...". Англичаните имат съвършено друга поговорка: "Гордо вдигнатата глава сабя не я достига..." Кой от двата народа, българският или английския, е прав в своето разбиране относно начините, по които човек може да си пази тъй скъпоценната... глава?! ... Римлянинът-поет Тит Макций Плавт (на латински Titus Maccius Plautus) пише "Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло", прав ли е според вас? Той също пише: "На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло". Христос обаче съветва като ни ударят по едната буза да обърнем и другата. То и в Стария Завет се проповядва принципа: "Око за око, зъб за зъб" (в днешно време, както отбеляза един мой ученик, бил действал принципа "Чене за зъб"!). Какво следва да правим, коя позиция е разумната и достойна – що се касае за вечно нестихващата борба между злото и доброто? ... Направете обаче все пак нещичко да победите поне малко безразличието си, което ви разлага – дори и без да го усещате. Сократ, отивайки в смъртта, отивайки на смърт, пред съда заявява: като ме убиете, тогава безразличието отново ще ви овладее; да, тази е ролята на философа, на истинския философ: да помага на хората да не изпадат в безразличие. Страшно нещо е безразличието, то убива, то е истинската смърт, то е симптом за вече настъпила духовна смърт. 49
Или поне за духовна летаргия, която наподобява смъртта. Моля ви, направете нещо за да събудите живота у себе си! Автентичният за човека живот има и духовно измерение, без което губи смисъла си: свободата е нещото, което поражда това духовно измерение, свободният човек не знае що е безразличие, но робите знаят, ох, как добре знаят робите що е безразличие!!! Без свобода няма и достойнство, свободолюбивите хора добре знаят това, за вас обаче то може и да е непознато... Как ви звучи това изказване? То поредната моя философска нелепица ли е според вас?! ... От мен се иска да си трая. За да се държа "нормално". Щото иначе ще продължа да давам храна на приказките, че съм бил... ненормален! Знаете ли какво искам да ви кажа аз в тази връзка, драги ми български гласоподаватели, за чиито фундаментални човешки права (примерно за правото на човешко достойнство!) аз фактически се боря, ала вие това нещо още не го съзнавате и не го оценявате?! Знаете ли какво ще ви кажа в тази връзка, и то най-вече като човек и като философ също; ще ви кажа нещо пределно емоционално, нека да ме мислите за ненормален, не ми пука от това за какъв ме мислите, но ще ви кажа следното: - Плюя аз на вашата представа за нормалност, ето това ще ви кажа! Пък ме мислете за ненормален колкото си искате: за мен е голяма чест да бъда ненормален щом като за вас е нормално да търпиш гаврите, да си кютиш, да следваш поговорките "Преклонена главица сабля не я сече!", "Мълчанието е злато!" и так далее, и тому подобное! Да, щом за вас е нормално да си един треперко, аз не ща тогава да бъда нормален: аз искам да бъда съвсем ненормален! Да, плюя на представата ви за нормалност и ви презирам, че сте такива! Вие лично, простете, нормален ли сте, към нормалните ли принадлежите?! ... Аз ще постъпя като християнин. В тази връзка искам да ви запитам: А до какво се свежда и в какво се изразява християнското отношение? Можете ли да ми дадете възможно най-кратко пояснение в отговор на въпроса Какво означава да си християнин?
50
Безразличието ще ни убие... понеделник, 3 октомври 2016 г.
Смъртта на демокрацията няма да дойде с убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие. Робърт Мейнард Хътчинс (цитиран от Жюстин Томс)
51
Предстои раждането на моя сайт HUMANUS.ACADEMY, в който ще осъществя мечтите си за свободолюбиво училище, за ново образование, за подпомагане на пълноценно живеещата, духовно развитата личност понеделник, 3 октомври 2016 г. Сайтът HUMANUS.ACADEMY, както показва наименованието му, се намира на адрес: www.humanus.academy, а като отворите този адрес, в момента ще се покаже ето какво:
Работи се усилено по създаването на сайта. В него ще има и книжарница, и дискусионен форум, и какво ли не още; този сайт ще обедини всичките досега съществували мои блогове, образователни, аналитични, дискусионни, на Центъра за развитие на личността, видеоблога ми и т.н.: цялата тази мрежа от блогове ще бъде вмъкната в сайта и цялото това богатство от идеи ще бъде концентрирано на едно място. Този е замисъла, който ще бъде развит в процеса на осъществяването. Засега само съобщавам тия неща, скоро ще можете да им се радвате и да ги ползвате. Живот и здраве да е само! Имайте малко търпение...
52
Ето каква е темата на нова дискусия в нашия училищен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ вторник, 4 октомври 2016 г.
Заповядайте в клуба, вашето мнение наистина има значение!
Българите са натуралисти и в огромното си мнозинство не приемат този тъй неприятен им – и непонятен им при това! – свят на свободата вторник, 4 октомври 2016 г. По повод на моя публикация в блога (виж: Но все пак дръзвам да ви пожелая и това: опитайте поне малко да бъдете... ненормални, опитайте поне малко да бъдете... човеци!) един човек ми заяви, че този "пасквил" бил същинска авантюра, която щяла била да има крайно лоши и непоправими последици за моя имидж, да не говорим за това, че щяла била да влезе даже в моето... "медицинско досие", т.е. щяла била да бъде използвана в мой ущърб като доказателство за това, че съм "крайно неблагонадежден човек", човек, който умее да си създава само врагове, който предизвиква и настройва всички срещу себе си и пр.; този човек, като се опитах да вляза в диалог с него, ми заяви, че не вижда повече смисъл да общува с толкова неразбран и "ненормално емоционален", сиреч, общо 53
взето глупав човек и ме остави, дето се казва, "да си чупя главата"; ето тук откъс от мое ответно писмо до него, което поставя някои, по мое виждане, принципни въпроси, щото аз, за разлика от други хора, не виждам в подобни истории единствено някакви "безполезни чисто личностни дрязги", а намирам в тях и един принципен, ценностен, идеен и дори възпитаващ смисъл; ето, прочетете, убедете се сами:
... А иначе е много подходящ моментът да престанеш да общуваш с мен, да, няма що, това е много подходящ момент! Както и да е, нищо не мога да направя. Пишеш, че се пазиш се да не би да изригна един ден и срещу теб. Интересно е, че не си ме опознал изобщо. Представяш си ме като някакъв тъпанар и догматик, който не се спира пред нищо (Рискувам един ден да изригнеш и срещу мен като заложена от ДС "мина със забавено действие", която да те отклони от избрания ти път.) Вероятно аз съм създал такова впечатление за себе си. Не те коря изобщо. Не съм обаче точно такъв. (Другарката Х. пък безброй пъти ме клеветеше публично, че не съм бил зачитал "чуждите мнения", т.е. представяше ме като пълен олигофрен и глупак, но тя, както е известно, прекалено много ме мразеше.)... За мен обаче е много жалко, че ето, оказва се, истина е това, че двама човека у Нашенско, претендиращи, че са "дясномислещи", по никой начин не могат да се сработят и да не се сджафкат в крайна сметка, пък било то и за едното нищо. Е, загубих делото. Най-вероятно, нищо чудно, да се окаже, че няма смисъл да завеждам дело в Страсбург. Ще ида да се консултирам тия дни в кантората на Екимджиев, ще си дам 80-те лева за консултацията и то само за да видя дали дали има правно издигнат човек у нас, който да може да разбере унизителността на моето положение, в което съм в момента – то само защото дръзнах да си защитя личното достойнство. И в резултат съм обруган като лош и неразбран човек от всички, в това число и от хора, които смятах за приятели. Повечето пък мълчат щото ме смятат за луд. Враговете ми нека да тържествуват. Когато такива луди 54
като мен млъкнат, в България най-после ще се възцари тъй дългочаканата пълна идилия... Очевидно всички искат да замълча завинаги. И да престана да ги дразня. Аз, вижда се, дразня всички. Даже и тия, дето казват, че били загрижени за мен или пък ме били ценели. Е, докато съм жив ще се наложи да понасяте присъствието ми. Имам чувството, че ако замълча завинаги, много народ ще е доволен от това. В разноликата компания на тия, дето се радват, че най-сетне съм замълчал и съм ги отървал от присъствието си, оглавявана примерно от другарката У (а може би дори и от кумира й Боко, щот аз и него не подминавам в критиките си!?) ще се наредят, предполагам, и такива като теб. Навършват се 9 пълни години от създаването на блога ми. Блогът ми има: публикувани коментари 34393; публикации 16800 (да, в този блог съм публикувал шестнадесет хиляди и осемстотин пъти, шестнадесет хиляди и осемстотин пъти текста съм написал!!!); последователите на блога са 166. Десета година пиша всекидневно какви ли не анализи, текстови и видео, коментирах, заявявам позицията си, воювам за неща, които смятам за свети. Правех и правя това, което смятам за редно, ползвайки се от свои човешки и конституционни права. С писането си не търся нито келепир някакъв, нито някаква файда. Забележи, има луди хора като мен, които изобщо не мислят за файдата, за келепира, за ползата, за облагите. Да, има и такова луди хора на този свят. Малко сме, но ни има. Вярно, пречим на всички, ядосваме всички, но ни има. Ние сме странници, жители сме на един друг, духовен свят, чиито закони са противоположни на законите на тукашния материален свят. Ние сме гости тук, във вашия свят. Нещо като пришълци сме. Затова в очите на всички негови жители изглеждаме и неприятни натрапници, и лоши хора, и луди, и откачени, и жалки. Има според Кант две царства: царство на необходимостта (природен, материален свят) и царство на свободата (човешки свят). Българите обаче, излиза, са натуралисти и в мнозинството си не приемат този тъй неприятен им и непонятен при това свят на свободата. Затова в техните очи такива като мен са толкова дразнещи и абсурдни. Затова толкова много хора ни възприемат като врагове на идилията. За пояснение ти го казвам. Затова за благодарност толкова много хора ме плюха, обявяваха ме за враг какви ли не хора, гавриха се с мен, гониха ме, уволняваха ме, станах трън в очите на сума ти народ. И ето, сега и приятелите ми ме призовават да замълча – сакън да не обидя някакво прокурорско величие. Сакън да не би ТЕЛК да не ми впише в досието, че съм подъл човек, който заради фанатизма си публикува "поверителна информация"! Сакън, бившият началстващ прокурор-следовател Давчев да не ми се ядоса, че съм бил писал в блога нещо, което го било компрометирало! И трябвало да почвам още отсега, предварително, да треперя от неговия "божествен" гняв. Щото аз съм нищожна гнида, която трябва да мълчи, а той е величие, така ли? Според мен е крайно време да се разделим с това мислене. Ето, затова пиша своите "пасквили". Да помогна на повече хора да разберат някои прости истини, без които животът ни се превръща в кошмара, в който вече се е превър55
нал. Ако не беше за това, отдавна щях да бях млъкнал. Но като човек и като философ органично не приемам свят, в който има самозвани господари, пред които ний, гнидите, трябва да мълчим, да треперим и да им се лезим - белким ги омилостивим. Не очаквай от мен подобно поведение. Не ща да те убеждавам в нищо. Пиша тия неща ей-така, по-скоро за себе си. Ти си мисли както искаш. Щом ме възприемаш като лош, несговорчив, т.е. глупав човек, с фанатични и догматични наклонности, който е дотолкова луд, че само постоянно си вреди на личния интерес, твоя си работа. Въпрос на възприятие е това. Хубав ден!
Моето изказване по незапочналата още дискусия за най-вярната и работещата технология за решаване на училищни конфликти сряда, 5 октомври 2016 г.
Приятно слушане, приятни размисли! (Виж клипа, чуй беседата в блога.)
56
А така изглежда корицата на новото издание на моята най-нова книга за образователната реформа сряда, 5 октомври 2016 г.
Също се приемат поръчки за хартиеното издание.
Пределно просто и ясно разграничение на главното принципно различие между лявата и дясната политика четвъртък, 6 октомври 2016 г.
57
Публикувал съм го това изказване на Желязната леди преди три години, на 6 октомври 2013 г., както ми го припомня системата на Фейсбук; не е зле това изказване, показващо по поразително прост и ясен начин главното принципно различие между лявата и дясната политика, да бъде припомнено отново: Ние не искаме да даваме социални помощи на родителите за да купят на децата си мляко. Ние искаме да дадем работа на родителите за да могат сами да купят мляко на децата си. Маргарет Тачър (Цитирана от Ivo Stivo)
България е обезглавена, тия смешни фигури, които минават през креслото на "Дондуков – 2" олицетворяват не друго, а тъкмо обезглавената и унижена злощастна България четвъртък, 6 октомври 2016 г.
Разбирате ли моралния, духовния смисъл на институцията "държавен глава"? – ето този въпрос смятам да поставя за обсъждане със зрителите във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". То ще започне от 11 часа днес и продължава 1 час. Зрителите се обаждат по телефона, водим с тях диалог, всеки може да се обади и да каже какво мисли. 58
Възвишеният морален, духовен смисъл на институцията държавен глава у нас съвсем не се разбира и по тази причина цялостно се подценява, а на тази база в нашия държавен и политически живот неизбежно възникват ония уродливи явления, на които сме свидетели в последните 70 години – от момента, в който Царство България е ликвидирано с противоконституционен референдум и България става "народна республика" (това се случва на 15 септември 1946 г., тогава е проведена дундурмата, наречена "референдум", виж: 1946 година: Краят на Третото българско царство идва с референдум). Аз преди време писах по този въпрос и дадох списък с портретите на всички държавни глави, които сме имали в т.н. "републикански период" на България (виж: Задавам ви един съдбовно важен казус за мислене: около избирането на нов държавен глава на България!), този списък е ярко свидетелство и илюстрация на невиждания морален и духовен упадък на отечеството ни; щото, както и да го погледнем, в някакъв смисъл държавният глава е нещо като еманация на нацията, точен израз е на нейното духовно здраве. Да спомена няколко имена, които сами по себе си са предостатъчни за илюстрация на това какво имам предвид: Тодор Живков, Желю Желев, ГеоргиГоце Първанов, мисля, че тия три имена са прекалено предостатъчни. Сега мераклийка за държавен глава е едно ново крещящо недоразумение: другарката Цецка Цачева. Има ли смисъл да говорим повече, нима това не е достатъчно?!
Е, има смисъл да говорим, ще се наложи да говорим и то много, тепърва ще ни се наложи не само да говорим, ала и да мислим, щото да се говори без да се мисли едва ли има особена полза, както се прави у нас толкова често. Има неща, които не са казани, все някой трябва да ги каже. Ще се опитам днес в предаването да кажа някои от тези неща. Нацията има нужда ето една здрава духовна връзка, която да я обедини в едно цяло, е, тази връзка, имаща духовно естество, следва в някакъв смисъл да намира своя категоричен израз във фигурата на държавния 59
глава, в нейното излъчване и пр. Нали схващате огромната разлика в тъй благородното излъчване на фигурата на един неоспоримо голям държавник какъвто е Цар Борис Трети и злотворното излъчване на една кукла на конци, на една руска марионетка, каквато беше и продължава да е Гоце Първанов, примерно?! Тия неща не могат да се обяснят с думи, те се постигат в сърцето; ами ако сме стигнали дотам, че сърцата на мнозина да са станали дотам безчувствени, че нищо да не усещат?! Давате ли си сметка това пък какво значи? А аз лично смятам, че точно това е сполетяло огромната част от българите – щом като издигането на Цецка Цачева не предизвика вълна от многолюдни спонтанни протести стотици хиляди граждани, възмутени заради неприкритата и толкова арогантна гавра! Цецка – президент, Цецка – еманация на духовното здраве на българската нация, това нещо можете ли да ви го побере акъла?! Другарката Цецка, рабфаковицата, партийната секретарка на БКП – олицетворение и символ на България! Толкова ли сме окаяни като нация, толкова ниско ли сме паднали, точно тази подигравка ли заслужавахме?! Или заслужаваме още по-големи подигравки?!
А достолепно аристократично излъчване на кралица Елизабет Втора долавяте ли го?! Едва ли. Или все нещичко усещате като я гледате? А знаете ли какво означава за англичаните тази благородна... "бабичка"?! Ами означава същото, каквото за японците означава техният император. Без императора и Япония няма как да я има. А България беше обезглавена през 1946 г. и още си стои обезглавена, тия смешни в мнозинството си фигури, които минават през креслото на "Дондуков - 2" олицетворяват не друго, а тъкмо обезглавената злощастна България, нашата толкова насилвана и обезчестена родина. А сфащате ли гаврата, че президентският дворец се намира на адрес "Дондуков – 2"?! 60
Страната, държавата ни продължава да си стои обезглавена – и въпросните "глави", дето си ги туряме на народното тяло не могат да възместят липсата. Правете си сметка какво става с един организъм, който е останал без глава. Виждали ли сте какво прави кокошката като й клъцнат главата? Скача и се криви в предсмъртни конвулсии. Е, нещо такова прави и нашата България вече толкова години откакто сме "республика", първо съветска, комунистическа, сега пък мафиотско-олигархична и ченгесарска. Сега няма как да развивам цялата си тема, много може да се мисли и говори в така определената посока. Тия избори са нещо като търг, на който наглеците без капка свян наддават и разпродават България. Митю Пищова дава кебапчета и фафли, а другите що ли дават? Сфащате ли резила, в който сме приканени да участваме?! Някой изобщо мисли ли за достойнството, величието, достолепието на България?! Спирам дотук. Вие се понасяйте каквито искате гаври, ний няма да ги понасяме. Ние ще роптаем и ще протестираме. Защото добре знаем, че истината освобождава. Истината ще ни направи свободни. Без истината сме за наникъде. Хубав ден! Бъдете здрави!
Ученик от ПГЕЕ: Мисля, че в образованието трябва да има огромна глобална реформа! събота, 8 октомври 2016 г.
Получих на имейла следното писмо от мой ученик. Пише ми за важни неща и то по великолепен начин, по тази причина си позволявам да публикувам писмото му заедно с моя отговор до него. Понеже не съм взел съгласието му за 61
това, се налага да изтрия (да скрия) името му; ето какво ми пише този мислещ млад човек: Айнщайн веднъж е казал "Всеки е гениален по свой собствен начин". Ако оценявате една риба по способността да се катери по дърво, тя цял живот ще живее в лъжа, че е глупава или тъпа. Така прави и училището. От хора с големи възможности и потенциали прави глупави роботи, научени да работят, нима намират това за смешно?! А мислят ли за милионите деца като тази риба?! Например ако не са добри в математиката, а в рисуването, те им се присмиват и им казват, че са тъпи и нищо няма да стане от тях. И те започват да вярват, че са безполезни и се отказват от таланта си – и стават поредните работни машини. Главната причина за това е, че нищо в системата не се променя. Например ако трябва да сравняваме сегашен модерен телефон с телефон от преди 50 години се оказва, че сегашният е много по-напреднал: защото през годините са се правели опити за подобрение и е бивал променян хиляди пъти; същото важи и за колите. И в крайна сметка се оказва, че всичко се е променяло освен най-големият фактор за развитие: образователната система. И ако трябва да сравните системата сега и системата преди 50 години ще видите ужасяващ застой без развитие и напредък. Не казвам, че математиката трябва да бъде по-малко важна от рисуването или пеенето, но нека не казваме на други таланти, които не са добри в определен предмет, че нищо няма да стане от тях и че са безполезни. Всеки има свои собствени интереси и образователната система би трябвало да насърчава таланта и креативността на всяко дете – вместо да го кара насила да работи и да прави нещо, за което не е родено. А на всичкото отгоре и да го съди че е безполезен – и че нищо нямало да стане от него. Това ми е мнението за образователната система. И мисля, че би трябвало да има огромна глобална реформа; след това нещата може и да започнат да се подобряват. И.К. - ученик от Х... клас в ПГЕЕ Пловдив Здравейте, Напълно съм съгласен с това, което пишете. Точно така е, самата истина е това, което казвате, аз мисля по същия начин. Необходима е основна промяна на образователната система, тя трябва да се промени из основи – понеже е основно сгрешена, сгрешена е в основите си. Радвам се, че сте осъзнал всичко това и че имате смелостта да го кажете. В тази връзка искам да Ви предложа да ми бъдете събеседник във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и се излъчва всеки четвъртък от 11 часа (ако в това време сте на училище, ще уредим да Ви извинят отсъствието). (Ето тук, Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия можете да видите запис на някое предаване, има и много такива на тема образование, събрал съм на това място всички досега 62
излъчени предавания.) И друг път в него съм канил мислещи млади хора, идеята ми е хората да разберат, че не е истина това, което много хора си мислят за младите, а именно, че "нищо не става от тях", че са апатични, несериозни, тъпи и прочие. Много е хубаво да почне да се чува гласът на младите. Аз лично смятам, че вие, младите, ще промените България – и ще я направите каквато трябва да бъде. Във вас, младите хора, е цялата надежда. И ние, по-старите, ще помагаме с каквото можем, но основната работа по промяната ще свършите вие. А за това как аз виждам проблемите в образованието можете да разгледате някои от моите книги на тази тема, ще ги намерите ето тук: За студенти, ученици и всички интересуващи се. Съветвам Ви да прелистите и да се зачетете тук-там примерно в книгите със следните заглавия: Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот) Изкуството да си учител Експеримент по свобода ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?) Реформа на НЕобразованието Не е нужно да ги четете, просто ги разлистете и разгледайте, тук-там може и да прочетете нещо, което Ви заинтересува – и ще се убедите, че те сте сам в своето разбиране за състоянието на образованието.. А за участието Ви в предаването по телевизията трябва да получите съгласието на своите родители, питайте ги за това нещо. Ще гледам да уредя в същото предаване да участва и друг ученик, да сте двама и да ви е по-леко. Не се притеснявайте, ще се справите, важното е, че имате какво да кажете. Ами това е. Пишете и друг път ако искате, по каквито въпроси Ви вълнуват. Учим такъв предмет, че можем да обсъждаме какви ли не проблеми – и в час, и в интернет. И други ученици ми пишат често, и сегашни, и такива, на които съм преподавал преди години. В училището има отдавна създаден Дискусионен клуб, в него също обсъждаме всякакви интересни въпроси, заповядайте, идвайте и в него. Обявата за неговите сбирки се слага на стъклената врата на втория етаж, на коридора, където са кабинетите, от страната на кабинет 1201. Обикновено сбирките са в сряда, в 12 часа. (Ако имате час по това време, но желаете да дойдете в клуба, може да се уреди въпроса – като разговаряте с преподавателя по съответния предмет.) Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров
63
Обнадеждаващ симптом, че новото иде: вече има млади хора, които са твърди привърженици на промяната в образованието – и са готови да работят за нея! събота, 8 октомври 2016 г.
Намерих тази своя снимка в лаптопа си и се размечтах малко... Да, бе беше време, в което моя милост можеше да си позволи и да пътува по света! Е, само по Европа де, но и то е все пак нещо... Минали са само няколко години от времето, в което е направена тази снимка. А аз сега вече съм с почти изцяло бяла коса... побеля ми косата за няколко години. То само косата да беше... Предишният директор на ПГЕЕ-Пловдив беше невероятен човек (да е жив и здрав де, той сега вече е пенсионер!), уреждаше и организираше ни екскурзии из Европа; благодарение на него аз можах да видя с очите си свободния, цивилизован, културен европейски свят, можах да се разхождам из столиците на повечето от страните от Западна Европа – Германия, Белгия, Франция, Испания, Италия, Австрия... Сега вече не пътуваме из Европа. (Някои пак пътуват де, но "незаслужили" хора като мен няма как да попаднах в списъка на "екскурзиантите", там попадат предимно заслужили и приближени до властта хора). Преди в училището ни имаше демокрация, сега имаме... друг режим (да не го определям какъв е точно, щото може да стана подсъдим по някое друго съдебно дяло). Да, откак си имаме ново 64
ръководство, откак министърът на образованието на Бойко Сергий Игнатов ни назначи нов директор, аз се скъсах да ходя по... съдебни дела. Вече не ходя из Европа, а ходя предимно из съдилищата на Пловдив, София, даже във Върховния Касационен съд бях наскоро. Ех, времена, времена... Като стана дума за дела – за друго ми беше думата, за пътуванията из света ми беше думата, ала ето докъде стигнах кой знае защо?! – да кажа и това: вече не мога да пътувам (излишно е да казвам, че аз много обичам да пътувам из разни страни!) включително и заради това, че се разорих финансово заради тия пусти съдебни дела. Много дела водих, много дела спечелих, но и загубих найважното съдебно дело, което сам заведох, то е делото за моята чест, за моето достойнство като личност. Заведох го понеже беше накърнено моето личностно и човешко достойнство по безцеремонно груб начин, несъвместим със статута ми на учител, на възпитател на младежта. Е, оказа се, че прогнилата из основи правосъдна система си позволи да присъди ето това тъй "разумно" и "правдиво" решение: заради това, че съм се почувствал оклеветен и че съм понесъл страшно унижение ще трябва да... платя доста пари на оклеветилия ме, един вид за да му се отблагодаря с тия пари за това, че е имал добрината да ме унижи и да ме оплюе! Ето на това нещо у нас му викат "справедливост". У нас всичко, излиза, е възможно! Та сега ще трябва да работя без пари поне два месеца, две заплати найвероятно ще ми струва да си платя загубеното съдебно дяло (съдът ме осъди да платя адвокатските разходи на другата страна!). Е, за достойнството си всеки ден у нас плащаме много по-голяма цена, какво са тук някакви си еди-колко си стотин лева?! А така ми се искаше в последните години да мога да си позволя да ида поне до съседна Гърция, родината на философите, представяте ли си, още не съм ходил в Гърция, поради крещящо безпаричие заради тия пусти съдебни дела, в Гърция, в Атина мой крак не е стъпвал още, а уж съм философ, и не съм посетил родината на философите?! Тъжна работа е тази, но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът... (То, животът, е такъв какъвто си го направиш сам, други хора, казахме, пътуват неуморно...) Нищо де, сега като заведа... ново съдебно дяло, този път обаче в Европейския съд по правата на човека в Страсбург нищо чудно да ми се наложи да пътувам отново из Европа, е, по съдебни дела, но из Европа, из Европа, но само по съдебни дела! Да, ама из Европа! Но да завърша оптимистично този текст. Вчера ми се случи нещо чудесно, заради което се чувствам до някаква степен възмезден за понасяните унижения. Да, ако си български учител много често ще ти се налага да понасяш какви ли не унижения. Особено пък ако не си типов, стандартен български учител де, т.е. ако имаш наглостта да си позволиш лукса да бъдеш различен, сиреч, да бъдеш личност. Но да не философствам много по тази опасна тема, ами да кажа какво се случи вчера. Вчера в един клас (от Х-тите класове, с които учим етика) се случи същинско чудо, аз такова нещо не бях преживявал скоро: получи се превъзходен час! 65
Мнозина ученици се изказваха съвсем свободно, породи се страхотна обстановка, те изразяваха свои съкровени мисли, аз бях поразен, че в този клас има толкова много умни младежи! Поразително смислени, дълбоки даже изказвания правиха тия ученици, не мога да ви разкажа (за жалост, запис на този велик час не беше направен, вече е забранено да правим такива иновации!) какво точно казаха, но говориха превъзходно, поразително интересно, породи се, казах, една чудесна атмосфера, благоприятстваща философстването, размисъла, дебата, диалога. Скоро такова чудо не бях преживявал, рядкост са такива часове в съвременни условия! Това е чудесно (като папагал повтарям думата "чудесно", но то е защото съм безсилен да изразя чувството си, ето, още се вълнувам като си спомня за тия невероятно приятни изяви на учениците!), но истински... чудесното (пак тази дума, леле, що в ума ми не дойде някоя друга дума?!) е това, че след часа един ученик дойде при мен и ми каза горе-долу следното, предавам по смисъл, както се отпечатаха думите му в съзнанието ми: - Господине, искам да Ви кажа нещо много важно. Искам да Ви кажа, че изцяло Ви разбирам и Ви подкрепям в това, което правите. На Ваша страна съм изцяло. Много искам с каквото мога да помогна. Какво ще кажете, как ние, учениците, можем да Ви подкрепим, защото това, което правите, го оценявам за много важно и потребно. Мисля, че има и други ученици в училището, които така оценяват ситуацията, предлагам да се свържем с тях и да работим заедно. Уместно ли е ние, учениците, да покажем някак, че Ви подкрепяме, дали пък няма без да искаме да Ви навредим?! Общо взето това ми каза въпросният ученик, аз точните му думи сега не мога да възпроизведа, но за смисъла гарантирам. Аз му отговорих, поговорихме си, какво точно му казах аз и как си поговорихме после тук не е нужно да описвам. Важното е, че тази случка за мен лично ми показва, че все пак ненапразно работя, ето, оказва се, има ефект, има смисъл, неслучайно е казано "Залудо работи, залудо не стой...", нали така гласи нашата поговорка? Това е. Преизпълнен съм с оптимизъм за бъдещето след вчерашния ден! Има млади хора, има ученици, които са твърди привърженици на промяната в образованието – и са готови да работят за нея! Това, разбира се, е много вълнуващо, то е страхотно обнадеждаващ симптом! То е знак, че промяната е невъзвратима – и че борбата за ново образование съвсем скоро ще стане неудържима! Друг ученик, както вече писах (виж: Ученик от ПГЕЕ: Мисля, че в образованието трябва да има огромна глобална реформа!), пък ми написа писмо, в което също изразява аналогична позиция в полза на истинската промяна в образователната сфера. Аз ще поканя тия ученици в предаването си по Пловдивската обществена телевизия съвсем скоро. Най-хубавото е, че те изобщо не се страхуват, поне такова впечатление имам. Разбира се, много е възможно на тях определени сили да се опитат да въздействат така, че да им повлияят в друга посока, примерно, да ги уплашат, да ги принудят да се откажат – за да не си имат главоболия. Аз добре зная, че тия сили са способни на какви ли не подвизи, аз в техния 66
деструктивен потенциал изобщо не се съмнявам. Но да видим де, бъдещето ще покаже какво ще стане. Ще стане каквото трябва да стане, но стига ние самите да го подпомогнем. И стига да не допускаме никакво малодушие. Силни личности са ни нужни в този момент, ето, оказа се, че сред младите има вече такива личности! Аз затова съм така силно обнадежден тази сутрин! И още нещичко ще допълня. То е във връзка с онзи същия казус, в който един клас още продължава, представяте ли си, да протестира, и то по недопустимо груб начин, срещу не какво да е друго, а срещу... свободата! Да, имаме в нашето училище клас, в който се провежда "контраакция" или "контрапротест" срещу "злодея Грънчаров", който, представяте ли си, си позволява да "разваля младите" като ги тика по тъй коварния път на свободата! Та да ви кажа вкратце докъде стигнахме с тази чудата акция, която обаче не свършва, т.е. класът продължава да прави каквото може за да се гаври с "мъчителя Грънчаров". В този клас даже и думата философия се възприема като "посмещище, не заслужаващо снизхождение"! Абе чудесен е и този казус, няма що! Чудесии в нашия живот бол, какво ли друго може да става в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ освен чудесия след чудесия?! Аз писах доклад до администрацията за ситуацията в този клас (всъщност в този клас има 4-5 човека, които инициират абсурдната акция, не обвинявам в никакъв случай целия клас!) и поисках администрацията на училището да вземе някакви мерки, с оглед да тестваме и да осъзнаем истината, че в училището изобщо нямаме нито стратегия, нито тактика, нито технология за разрешаването на такъв род интересни конфликти. Администрацията има някакви властнически пълномощия и трябва, ползвайки се от тях, да спомогне за решаването на конфликта, да, ама изглежда тази администрация има твърде фриволна и направо недопустима представа за тия неща, щото пък тя е овладяна от една мания: да продължи да прави нужното с оглед да си доказва абсурдистката теза, която я вдъхновява в последните години, а именно, да докаже, казахме, екстравагантната теза, че Ангел Грънчаров е... "пълен некадърник", който "няма никакви качества да бъде учител" и прочие, знаете отлично тезата, която вдъхновява въпросната администрация; не само вие знаете това, него го знаят и учениците. И ето, в тази превъзходна ситуация аз правя нужното за да изнамерим все пак някакъв разумен, а не сюреалистичен изход от толкова интересната нравствена, възпитателна, образователна, психологическа и каквато си искате още ситуация. Какво точно прави администрацията по този повод ще ви кажа съвсем скоро, вече има някакви наченки на нейния подход, но смислена промяна, разбира се, още няма. Нейният подход е следният, той може да се изрази метафорично ето как: да заметем проблема под килима, та да не се вижда. Или да покрием огъня с малко пепел, та да не дими. Разбира се, че така не може да бъде решен никакъв проблем. Да си заровим главата в пясъка, както правят щраусите, също не е мъдра позиция. Иска се дебат. А ръководството на училището се пази като дявол от тамян от дебата. Е, да видим докога тази инатлива позиция да бягаме, да се крием от дебата, ще продължава; не зная дали знаете, но в древна Гърция отклоняването от спорове или от дебати било смятано за... престъпление! Да, било смятано за 67
нещо като углавно престъпление! И то даже за гражданите е престъпление, да не говорим за длъжностните, за публичните лица, за които по начало се знае, че трябва непрекъснато да водят всякакви дебати. Но това са го правили древните гърци. Ние, българите, днес можем да си правим всичко наопаки на това както трябва да се прави – и изобщо няма да ни мигне окото за нищо! Та подробности сега около тази история няма да пиша. Факт е, че върху учениците е упражнен някакъв административен натиск да се държат "що-годе прилично в часовете на оня там Грънчаров" и те с огромно неудоволствие се опитваха да спазват тази команда на началството. Аз точно това наричам "да заметем боклука под килима". Този подход е напълно неефикасен и то по един най-крещящ начин. Не стават така тия работи. Как стават, как аз смятам, че могат да се решат проблемите е тема на друго писание. А защо така действа администрацията е пределно ясно: тя има нескривано намерение огънят на напрежението да продължи да тлее с оглед да избухне в един момент пожар, в който да изгори "тъй неприятният субект Грънчаров", дето си позволява да хвърля всеки ден някакви камъни в нашето тъй уютно и излъчващо тъй упоителни изпарения блато. Да, да избухне пожар, това е идеята. Кой точно обаче ще изгори в пожара все още не се знае. Може пък да не изгори в пожара непременно тъй неприятния субект Грънчаров, знае ли се?! Ще видим. То всичко скоро ще се разбере. Иде, дето се казва, "Видовден". Бъдете здрави! Желая ви също така и повечко сила на духа. За тия неща всеки ден говоря с учениците си. И ето, оказа се, че някои млади хора вече показват сила на духа и достойнство! Което, казах, е чудесно!
Умният, т.е. добрият политик трябва да умее да разговаря с различните хора така, че да ги печели, а не да ги отблъсква, той трябва също така да си възпитава избирателите събота, 8 октомври 2016 г.
68
Райна Йорданова каза: Трайчо Трайков: Аз съм интелигентен и Вие сте интелигентни и затова се разбираме! Бойко Борисов: Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме! Българи у нас и в чужбина, от Вашия вот зависи в коя категория ще се впишете! Кратък мой коментар: Аз лично мисля, че ако Трайчо Трайков е казал това нещо, е направил грешка: защото простите у нас (пък и не само у нас) имат огромно числено превъзходство. Трябвало е да каже: аз съм интелигентен човек и по тази причина разбирам и простите хора така както дори и самите те помежду си не могат да се разбират. Или нищо не е трябвало да казва по тази щекотлив въпрос, а е трябвало да почне да говори така, че да почне да се харесва и на простите хора. Между другото простите хора изобщо не трябва да бъдат подценявани. На тях е трудно да им въздейства и да ги спечели интелигентен, умен човек, но един човек ако е наистина интелигентен, той трябва да умее да се разбира и с простите – а не да ги отблъсква. Да, истински интелигентен човек е оня, който не слага граница или не изгражда стена между себе си и простите хора, ами умее да им въздейства така, че те да почнат да поумняват, да почнат да се замислят, трябва да говори с тях така, че да им спечели доверието; за какво му е тази интелигентност ако не съумее да спечели доверието на простите хора?! Как така прост човек като Боко да умее да ги печели, а интелигентният да не може, напротив, трябва тъкмо заради интелигентността си да умее да ги печели още по-ефикасно. Грешка е направил Трайчо Трайков и тя се дължи на това, че не ме е питал за съвет по този въпрос. Аз цял живот общувам (бидейки учител по философия) с много прости хора (сред учениците си, пък и сред колегите си, сред учителите, да не говорим пък колко много са простите хора сред директорите на училища!) и съм изнамерил сума ти начини да печеля доверието на тия прости хора, да ги предразполагам донякъде да се замислят, да се променят в положителна посока и пр. Това нещо трябва да го умее и добрия политик, той трябва да възпитава електората си. Но у нас политиците не ни ценят нас, разбиращите хора, и затова правят непростимо груби грешки.
Кратко отворено писъмце до Трайчо Трайков неделя, 9 октомври 2016 г. Реших да напиша тази сутрин една... телеграма, да пусна нещо като... есемес (е, от по-дългите все пак!) на г-н Трайчо Трайков, с който да му кажа нещо важно; речено-сторено: ето какво му написах: Уважаеми г-н Трайков, 69
Първо Ви поздравявам с издигането за президент на България и с достойното Ви поведение в медиите! Желая да Ви кажа, че в мое лице имате горещ поддръжник – понеже и аз споделям същите ценности, които Ви въодушевляват! И които са спасителни за България.
Искам да Ви кажа нещичко, което може да изиграе роля във Вашата кампания. Размишлявайки върху нелеката психологическа и нравствена ситуация в страната стигнах до заключението, че Вашата – нашата – кампания може да има голям успех ако Вие започнете да се представяте като ЕДИНСТВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ АНТИМАФИОТСКИ КАНДИДАТ! Тази формула ми се вижда печеливша. Това, че Вие представлявате проевропейски настроените и демократично мислещите граждани, които също така сме и против руско-българската ченгесарскокагебистка мафия-олигархия се подразбира. Затова на преден план издигнете това – Вие сте ЕДИНСТВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ АНТИМАФИОТСКИ КАНДИДАТ. И ще видите, че тази формула ще проработи и ще донесе много гласове. Нека на по-заден план отиде това, че сте кандидат на Реформаторския блок – щото медиите на мафията направиха нужното да окалят, да омърсят и да оплюят това име. На преден план слагайте по възможност това, което Ви казах. Нека и Вашите пиари помислят повече и да спомогнат за разпространението на този Ваш образ, който фактически отговаря и на истината, т.е. не е нещо илюзорно. Моля също така да кажете на хората, които водят и организират Вашата кампания: нека да направят нужното да се разпространи предложението всеки гражданин, който вече е решил да гласува за Вас, да опита да проагитира и да убеди поне още трима колебаещи се да гласуват за Вас. Смятам, че това е въз70
можно да се постигне, просто се иска по-умел и честен подход, трябва много да се разговаря с обезверените от всичко и от всички хора, тия хора не са малко, напротив, прекалено много са. Ако тази идея бъде разпространена сред Вашите избиратели, ако те се ангажират с такава една задача, то това ще увеличи трикратно броя на Вашите избиратели, а това ще Ви гарантира участие на балотажа. Стигне ли се до чудесната ситуация Вие да сте опонент на Цецка Цачева на втория тур, т.е. ако никой от кандидатите на комунистите не стигне до балотаж, това означава, че Вие ще бъдете следващия президент на България! Което именно и Ви го желая! Простете ако с тия свои съвети Ви звуча наставнически, но аз като български гражданин, като човек и като философ се почувствах длъжен да Ви напиша това кратко писмо. Смятам, че Ви казах важни неща. Бъдете здрав за да работите още много години за доброто на България! С уважение: Ангел Грънчаров
Винаги има смисъл да се разговаря и да се спори понеделник, 10 октомври 2016 г.
Спорѐ с човек по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спорѐ с човек равен по ум на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спорѐ с човек с 71
по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѐ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш?! Иван Тургенев (цитиран от Енчо КЪРМАКОВ)
Образование и свобода понеделник, 10 октомври 2016 г.
Образование, насочвано от учещия, ЯВОР ГАНЧЕВ Образование, насочвано от учещия* (self-directed education) е схващане и практика в образованието, според които децата и младежите взимат решенията за своето собствено образование. С други думи, те усвояват знание, ценности и умения, предразполагащи към пълноценен и изпълнен със смисъл живот чрез дейности, които сами избират и управляват. Тези дейности не е необходимо да включват 72
формално училище, учебна програма или учебници. Често дейностите в насочваното от учещия образование е най-коректно да бъдат наричани игра. Всъщност, силата на този вид образование идва от естествения инстинкт за игра, който е найефективният начин за учене и развитие на способностите при повечето бозайници.** Ако дейностите на децата не бъдат управлявани от други хора, тяхното естествено любопитство ги води към изследване на заобикалящата ги среда и възпроизвеждане на поведението на значимите за тях възрастни. Ако децата са в културна среда на партньорство – където силата се изразява чрез взаимоотношения и сътрудничество, а не чрез контрол и физическо надмощие – тяхната присъща социалност ги води към обвързване и игра с другите, така че да развиват социалната си интелигентност и уменията си за общуване. През цялата човешка история децата са се образовали по подобен начин, като са придобивали комплексни културни знания и умения, без помощта на стандартните за последните сто и петдесет години училищно обучение и методи. Има натрупани достатъчно много наблюдения – както върху живота на автентични запазени общности извън обсега на модерната цивилизация, така и от работата на редица алтернативни училища и образователни практики – които подкрепят концепцията за образование, насочвано от учещия и показват неговите резултати.*** Въз основа на тези наблюдения, психологът д-р Питър Грей е идентифицирал шест условия за оптимално развитие на образованието, насочвано от учещия: (ОЩЕ >>>)
Сайтът HUMANUS.academy постепенно набира сила
Харесва ли ви моя нов сайт? Ето тук можете да го видите как изглежда. Прави го Стефан Иливанов, той му е майсторът, сайтът още далеч не е готов, тепърва ще покаже истинския си блясък, това е само началото, първите стъпки. Там ще видите, че има и анкета, където можете да си изкажете мнението и впечатлението... Ще има и онлайн-книжарница, където ще можете да си поръчвате моите книги в техните онлайн или хартиени издания, и то с отстъпка от коричната цена! 73
Там ще се разположи и моето виртуално училище, ще го наречем HUMANUS.academy. В него ще има всичко за образованието на вашите деца, ученици и студенти. Ще има онова, което го няма в нито едно друго училище или академия... Абе ще се постараем сайтът да стане съвсем съвременен, удобен, лесен, полезен и т.н.
Живеем във време, в което ако не дадем шанс на българската демокрация най-сетне да проработи във всички сфери на живота ни, ще загинем тотално! вторник, 11 октомври 2016 г.
Няма как, пак ми се налага да пиша важен доклад, свързан с проблеми на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност – проект, по който работя от години, борба, която водя от години – не от вчера. Е, писах, писах, написах го най-сетне. Ето какво се получи в крайна сметка: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа учители, колеги, членове на Съвета, 74
От много време се опитвам да поставя на Вашето внимание един изключително важен по моята преценка проблем, свързан с нашите реакции, с нашето отношение към лошата дисциплина, с недопустимото поведение на някои ученици: интересно е, оказа се, че в нашето училище институцията най-вече в лицето на ръководството на училището подценява по недопустим начин този проблем, няма яснота или възглед относно технологията, начина, по който той може да бъде решаван, а на тази база се стига до крайни неприемливи рецидиви. Многократно поставях този въпрос в поредица от доклади, призовавах към пълноценен дебат по него, уви, за жалост, не бях чут, докладите и жалбите ми останаха без ефект и сякаш бяха скрити за отлежаване в някое отдалечено чекмедже на луксозното директорско бюро. Когато обаче не се реагира подобаващо по отношение на недопустими прояви на дадени ученици, когато се проявява безхаберие, когато се допуска "замитане на проблема" така, както мързелива домакиня замита боклука под килима, тогава ситуацията става нетърпима и на тази основа са налице всички предпоставки за пораждане на анархия. Администрацията, на ръководството в училището в моето възприятие робува на една отживяла времето си представа, която, за жалост, е много разпространена: с проблема трябва да се борят с титанични усилия самите учители, сиреч, наш лозунг е "Делото по спасението на давещите се е дело на ръцете самите давещи се!", добър е учителят, който "няма проблеми" в това отношение, лош пък е учителят, който не е изнамерил магическите средства някак да се справи; институцията е безучастна, директорите не обичат да бъдат занимавани с подобни проблеми. Е, на това основание учителите, за да не се окажат, че са лоши, се виждат принудени да понасят всичко, с оглед да не нарушават нарушават блажената летаргия на администрацията, само и само да не им лепнат етикета "лош учител". Съзнавайки тази пагубна ситуация, в последните години направих какво ли не за да дам пълната гласност на случващото се в нашето училище, в това число и по визирания тук проблем: не мълчах, напротив, много пъти призовавах публично, по надлежния ред, с доклади, жалби и прочие да започнем да работим по верния начин за решаването на проблемите. Съвсем съзнателно поех риска да бъда възприет от ръководството не просто за "лош учител", а за "най-лошият", знаете, стигна се до една продължителна административна сага или епопея, прераснала и в съдебна, имах си много главоболия и то именно на тази основа, защото не мълча, защото имам съзнанието, че безразличието, мълчанието, търпенето и примирението е пагубна и при това е крайно неразумна стратегия, че спасителният начин е демократичният дебат, мисленето, търсенето на верния, на ефективния, на работещия начин или подход в така и така създалите се условия; да, налага се коренна промяна, пълна преориентация в сферата на образованието, в това и идейно-ценностна, сиреч, потребна е смяна на самата парадигма на мисленето, отхвърлянето на вредния манталитет и пр. Интересно е това, че до този момент администрацията, в лицето на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, прави всичко за да пречи за разгръщането на предлагания дебат – работейки, кой знае защо, за запазването на пагубното статукво; 75
факт е, че дебат няма, че моите предложения и доклади биват именно "замитани под килима", може би, предполагам, се чака мига, в който висшестоящите инстанции ще изобретят някакви чудодейни и душеспасителни инструкции?! Аз лично смятам, че няма да доживеем този момент и да разчитаме на чудото, което ще реши всички проблеми, е изключително неплодотворно и дори фатално очакване или настроение. А животът, докато ние немеем в недоумение и нерешителност, не ни чака, той ни поднася всеки ден какви ли не изненади. Искам сега отново, за кой ли път, да поставя толкова важния по моя преценка въпрос, който има голямо значение по вълнуващата ме тема около борбата за непосредствената, конкретна и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Става дума за това, че в нашето училище не само че липсва ефективно работеща политика, система или технология (както искате го наречете) за решаването на конфликти, но и че, оказва се, при опитите ни за решаването на конкретни такива казуси се стига до пълното им заплитане в някакви напълно нерешими, неподлежащи на разплитане възли. И в други области на училищния ни живот (примерно прословутия проблем за дисциплината, за справянето с пълзящата анархия, за демократизирането на отношенията ни, за прилагането на авангардни, на ефективни съвременни подходи в обучението и т.н.) ние не само че нямаме работещи решения на нелеките проблеми, но и като капак на всичко липсва и подобаващата настройка или нагласа за търсене на разумни и ефективни решения, липсва дори и тъй необходимото съзнание за важността на проблемите. Позволяваме си да се задоволяваме с отдавна доказали неефективността си административно-командни подходи, с неработещи технологии, с абсурдни бюрократични постулати, т.е. излиза, че, робувайки на някакви анахронични административни догми, сме стигнали до катастрофалното положение същинското ядро на сложилата се крайно тежка психологическата и нравствена обстановка в общността ни да е такова, че ние фактически стоим объркани и безпомощни - и продължаваме да чакаме някой отгоре, от висшите органи на системата, да се загрижи за нас и да благоволи да ни спусне някакви чудотворни или магически административни директиви или решения на всички проблеми. Е, уверявам ви, няма да дочакаме този прекрасен ден; истината е, че ние самите трябва да се погрижим и да изнамерим, да изобретим тъй потребните ни разумни и ефективно работещи решения. Аз безброй пъти вече подемам различни инициативи и многократно настоявам в рамките на Педагогическия съвет да се отпочнат тъй потребните ни демократични дебати по толкова важните проблеми, ала, за жалост, от страна на училищното административно ръководство не срещам никакъв отклик, камо ли пък разбиране и подкрепа. Вероятно причината е тази, че ръководството продължава да залага на чакането някой отгоре да ни спусне въпросните чудодейни рецепти и да ни даде някакви магически административни решения; по тази причина всички мои предишни доклади до Съвета г-жа директорката Анастасова не стигнаха до адресата си, бяха скрити и най-вероятно и сега отлежават в някое отдалечено чекмедже на тъй великолепното, както казах, директорско бюро. Най-лошото пък е, 76
че на тази основа проблемите в нашия училищен живот продължават да се усложняват, което нанася страшни поражения както върху съзнанията и на учениците (пропиляват се невероятни, направо златни шансове учениците ни да имат едно напълно съвременно и качествено образование, освободено от анахронизмите, от ретроградщините на глупавата административно-командна система), така и деформира в недопустима степен нашия училищен живот, в който витае атмосфера на апатия, на страх, на чакане някой свръхразумен и много загрижен управник или началник да ни ощастливи като ни спусне премъдрите си душеспасителни инструкции и директиви. Такава една абсурдистка и сюреалистична атмосфера няма нищо общо с потребностите на времето, в което живеем – и е дошъл момента да направим нужното, според разпоредбите на новия Закон за образованието, да се възползваме от пълномощията и от правата си – с оглед сами да въведем ред в своя дом. Ще дам в този доклад само един конкретен пример, илюстриращ по превъзходен начин как изостаналото от съвременността, т.е. окованото от догмите на миналото мислене се забърква в неразрешими и глупави противоречия. Става дума за господстващите вредни наши представи около проблема за това как да решаваме конфликти от различно естество. Аз вече проведох в рамките на Дискусионния клуб беседа по този важен проблем, интересното е, че на нея не посмя да дойде даже и педагогическия съветник на училището (който служебно "отговаря за този ресор"!). Или пък, предполагам, в нашата общност някои хора си позволяват да демонстрират твърдата си убеденост, че "ний вече си имаме единственоверните" и при това "най-премъдрите" отговори на всички въпроси и проблеми знам ли на какво се дължи тази абсурдистка апатия?! Ще кажа тук главното в тезата си. Ще дам също така и своята интерпретация на един съвсем конкретен казус от училищния ни живот, който се оформи в часовете по философия в XI ж клас. В съвременния училищен живот са възможни какви ли не напрежения и конфликти – и в това няма нищо лошо, напротив, тия проблеми, кризи, напрежения и конфликти ни дават шанс да бъдем гъвкави, да бъдем адекватни на потребностите на самия живот. Нормално е, естествено е да има всякакви напрежения и конфликти; ненормално и неестествено е да си мислим, че можем да живеем без конфликти, без напрежения, да пребиваваме в някаква безпроблемна административна идилия. За жалост, мнозина са си надянали маската на безхаберието, те не се боят да демонстрират, че тях специално няма как да ги докоснат никакви конфликти – щото те, видите ли, владеели всички тайнства на магическата административна алхимия, която ще ни осигури доживотно пребиваване във въпросната също такава административна идилия. Такъв един подход по моето разбиране означава, че сме заели тъй мъдрата щраусова позиция – да си крием главата в пясъка. Също така непрекъснато си позволяваме "да замитаме проблемите под килима" – та да демонстрираме, че при нас, видите ли, било нямало никакви проблеми. Оня учител, който крие и безкрайно понася, че има проблеми в часовете, минава в очите на администрацията, както казах, за "добър учител"; съобразно 77
това в нашето училище лозунгът е съвсем остап-бендеровски, а именно да повторя още веднъж този великолепен лозунг: "Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!". Иначе казано, всеки учител нека да се мъчи сам, нам някаква обща политика и стратегия за решаването на проблемите не ни е нужна, ний, подобно на някакви бабаити, можем да се оправяме сами и поотделно. Респективно "лош учител" в очите на администрацията е оня учител, който не е склонен да понася безкрайно конфликтите, проблемите и противоречията в класовете, който дава словесен израз на реалното тежко положение, който не мълчи, не търпи безропотно, напротив, артикулира проблемите - и на тази основа е запретнал ръкави да търси ефективен изход, да търси някакви разумни и работещи решения. Такъв учител, разбира се, не среща подкрепата на администрацията – защото, казахме, в нейното възприятие "добър учител" е оня, който по някакъв чудодеен и магически начин се оправя сам и си мълчи, кротува си, не издава нито вопъл, нито стон. Е, аз съзнателно поех риска да стана в очите на администрацията "найлошия учител" и в последните години съвсем публично алармирам и Съвета, и цялата училищна общност (чрез всекидневни почти публикации в блога си), и ръководството за реално съществуващите тежки проблеми както в училището като цяло, така и в отделни класове, където обстановката е особено тежка, непоносимо даже. Знаете как завърши моята инициатива: всички мои доклади с купища предложения бяха скрити в онова същото най-отдалечено чекмедже на директорското бюро, а в същото време ръководството на училището проведе една невиждана кампания по моето оклеветяване като личност и като преподавател, произведени бяха купища компромати по мой адрес, цели папки с жалби на възмутени ученици, родители, петиции на възмутения също така колектив, организирани бяха какви ли не ексцесии, "другарски съдилища", "извънредни трибунали" и прочие, накрая, като капак на всичко, аз бях обявен от ръководството на училището и то съвсем официално за "психично болен" и дори бях уволнен, изритан от училището на основанието, че съм бил "абсолютно некадърен", при мен се била забелязвала "пълна липса на каквито и да било качества да бъда учител", бил съм "абсолютно негоден за системата" и тъй нататък. Ще каже някой: но нали тази епопея или сага като че ли уж свърши, защо сега ни я припомняш? Ами ще ви отвърна, че не е свършила, напротив, сега се забелязват опити за повторното й възпроизвеждане; очевидно някои фактори изобщо не са си извлекли никакви поуки от случилото се. Ето доказателствата. Аз преподавам обикновено на 15-16-18 класа, винаги в един клас възниква, кой знае защо, крайно интересна нетипична ситуация; преди уволнението ми такава ситуация възникна в тогавашния XI д клас, сега абсолютно същата ситуация възникна в XI ж клас. Тогава под благия поглед на администрацията учениците вилнееха срещу мен цели 6 месеца (!!!), сега в този клас в края на миналата учебна година, месец преди завършването й, избухна великолепен "бунт срещу свободата", а сега, в началото на тази учебна година, този конфликт ескалира още от първия учебен час. Каква е същината на конфликта, до какво той се свежда? 78
Знаете, че в часовете по предметите, които аз преподавам, си позволявам ред иновации: на учениците им се дава възможност да "практикуват свободата", примерно сами да решават кога да бъдат изпитани, как да бъдат оценени (с "точкова система" или по другия, обичайния начин), всички проблеми в класа биват обсъждани съвсем демократично, учениците сами решават проблемите, включително и познавателните, свързаните с процеса на обучение, часовете преминават винаги интерактивно (провеждат се оживени обсъждания, дискусии, правят се състезания, игри и пр.), преподавателят не им поднася в готов, в решен, в завършен вид проблемите, а им дава шанс да ги решават сами, активно, творчески и т.н.; учениците имат възможността по всяко време да излизат от класната стая без да дават никакви обяснения на учителя (!) и пр. Защо постъпвам така е интересна тема, защо съм привърженик на подобна обучителна технология аз съм обяснил в своите книги за образованието, тук не е мястото да се обосновавам, но се подразбира, че не правя тия неща случайно, ей-така, за едното нищо – или пък само за да си създавам излишни проблеми, да ставам "трън в очите" на администрацията и пр. Обикновено учениците приемат нововъведенията положително, голяма част от тях се ползват от тях в интерес на своето обучение и развитие като самостоятелно, критично и творчески мислещи личности; разбира се, голяма част от учениците не са привикнали на такова коренно различно отношение и имат големи трудности в осмислянето на необичайната ситуация, в която попадат. Това са съвсем естествени проблеми и те могат да се решават по един естествен начин, чрез демократичен дебат. Да, но ето, в един само клас, именно във въпросния XI ж клас учениците вдигнаха "бунт срещу преподавателя" и срещу тъй неприятната им, видите ли, свобода! Такъв абсурдистки бунт срещу свободата е нещо много интересно за изследване, това е благодатна тема за мислене и за дискусии. Найинтересното е, че активно бунтуващите се срещу "тъй дразнещо държащия се преподавател Грънчаров" (а те са 3-4-5-ма най-активни ученици в този клас, останалите гледат великолепния сеир и се наслаждават на шоуто, по разпространения нашенски обичай!) имат такъв възглед спрямо неговите преподавателски иновации, който точно, изцяло съвпада с възгледа на администрацията, на директорката: Грънчаров преподава "погрешно" понеже не преподава по "официалния учебник", погрешно е също и това, че той позволява на учениците си да четат откъдето искат, а не от официалния министерски учебник, той, видите ли, като дава на учениците предимно въпроси за мислене, а не готовите и завършени догми на учебника, "нарушава драстично държавния образователен стандарт" (!!!), оценява по "напълно неправилен начин" учениците и прочие, това всичкото прави неговото обучение "изцяло порочно" и т.н., и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. И тъй, констатирахме това удивително и възхитително единомислие между администрация и протестиращите, бунтуващите се ученици; разбира се, учениците знаят за това точно съвпадение на тяхното с мнението на началството, което им дава увереността, че ще получат пълната подкрепа (не само морална) от страна на директорката; те изискват от нея репресии спрямо неудобния и тъй дразне79
щия различен преподавател, е, в духа на нашето популистко време нищо не пречи на директорката в един момент да отговори на "воплите на угнетения народ" и пак да уволни въпросния толкова дразнещ преподавател. Да, обаче този същия "злодей Грънчаров" в писмен вид иска от администрацията да направи нужното, в предела на властта, с която разполага, в класа да бъдат създадени нормални условия за провеждане на ефективен учебен процес, т.е. грозно държащите се спрямо преподавателя ученици да бъдат принудени да започнат да спазват елементарните норми на благоприличието; излишно е да казвам, че на основата на гореказаното най-активните в "бунта срещу свободата" ученици, чувствайки симпатията на ръководството на училището, се държат крайно предизвикателно, арогантно и грозно спрямо преподавателя си. Добре де, защо Грънчаров иска от страна на администрацията някакво участие в решаването на разразилия се конфликт, не е ли логично да се оправя сам?! Изобщо трябва ли администрацията на институцията (на учреждението, а училището ни е образователно-възпитателно и личностно развиващо учреждение!) да бъде въвличана в подобни конфликти, тя има ли някаква роля в решаването им? Именно с оглед да изобретим една добре работеща, разумна и ефективна технология за решаването на конфликти в нашето училище аз апелирам за провеждането на широк дебат по темата в рамките на цялата училищна общност. По тази причина и занимавам Съвета в момента с този интересен казус. Така че моля ония, които вече сбърчиха вежди или нацупиха устенца (ах, тези нескончаеми личностни конфликти на тоя Грънчаров с госпожа директорката!) нека да имат добрината да вникнат повече и да разберат за какво всъщност и по-точно става дума. Необходима ли ни е такава една разумна, ефективна и добре работеща технология за решаването на конфликти в нашата училищна общност, благодарение на която да можем да поставим всяко нещо на точното му място, а пък в учреждението ни да се възцари тъй потребния ни дух на човечност, на разбиране, на търпимост?! Трябва точно да се осмислят и осъзнаят задълженията на всяка една от страните, т.е. трябва да постигнем истината за това каква е ролята на всяка една от страните, а именно: ученици, родители, учители, класен ръководител, администрация, включително трябва да се разбере точно и каква е ролята на РИО (РУО) – понеже е възможно, както е в нашия случай, да се налага непрекъсната намеса от страна на висшестоящата институция на образователното ведомство, понеже вътре в нашата училищна общност администрацията, именно ръководството очевидно зле се справя с тъй важната си функция (трябва, налага се, да признаем и това, грехота е да се преструваме, че не знаем, че е така!). Аз поисках в писмен вид администрацията да си изпълни задълженията, имам предвид ето този документ:
80
Свръхинтересно е да се разбере какво е направила администрацията в тази посока, дали изобщо нещо е направила. Поставям въпроса така, понеже аз лично не зная нищо за това какво е направила администрацията: това, което прави, администрацията предпочита да го... крие! Прави вероятно някои неща, предполагам, но какво точно прави аз не зная. Аз обаче мога да съдя за направеното от 81
администрацията по ефекта от нейните действия, принуден съм да се задоволявам с това. Ето тук мога да отбележа първата главна грешка на администрацията, по която тя трябва да си извлече съответния, подобаващия извод: Администрацията не желае да участва в свободен и демократичен дебат по горещите проблеми на нашия училищен живот – и по тази причина прави всичко, което й е по силите такъв дебат да не може да започне и да не се състои! Давам още един много показателен пример в тази посока, за да разберете докъде се е стигнало вече: в края на миналата година, в отговор на "многото сигнали и жалби на възмутени ученици и родители по адрес на часовете на тъй неправилно преподаващия учител Грънчаров" администрацията е направила анкета във всички класове, на които Грънчаров преподава. Самият Грънчаров съвсем случайно разбира за тази анкета от изпусналия се да промълви нещо за нея педагогически съветник. Той, Грънчаров, поисква по надлежния ред да се запознае както с въпросника, по който е направена анкетата, така и с нейните резултати. Директорката отказва да го информира за тия неща. Тогава Грънчаров иска дължимата му информация чрез жалба до РИО(РУО) – Пловдив, получава писмен отговор, че представител на институцията е получил уверенията на директорката, че въпросната информация ще бъде представена на Грънчаров; е, когато Грънчаров отново поиска тази информация от директорката, тя заяви, че няма да му я даде! Пак Грънчаров се обърна писмено към РУО-Пловдив, минаха месеци, а информацията за тия прословути анкети продължава да се крие от него! И как Грънчаров ще може да си извлече някакви поуки от мнението на учениците си – след като директорката крие резултатите от анкетата от него? За какво изобщо е провеждана тази анкета като резултатите й са толкова секретни?! (Аз оставям всеки един колега от Съвета сам да се досети защо администрацията така упорито крие резултатите от тази анкета.) Да се върнем сега на казуса с XI ж клас. Нямам, казах, никаква информация за това какво е предприела администрацията, имам само предположения. Но така "на тъмно" не бива да се действа, необходим е, повтарям, пределно честен и открит дебат! Защото действайки по този порочен начин администрацията даже и неумишлено може да спомага за раздухването на конфликта, а не за неговото разумно, наистина ефективно решаване. Съдейки по ефекта на директорските инициативи аз мога да заключа, че администрацията прави нужното конфликта да не бъде решен, а да продължи да тлее – с оглед да може да използва и този конфликт "когато му дойде времето" и то в качеството му на компромат, с оглед доказването на абсурдната директорска теза, а именно че Грънчаров "изобщо не става за учител". Оставям настрана този момент доколко е допустимо една администрация без капка неудобство да размахва такива тези по адрес на който и да било преподавател. Всъщност, държа тук да отбележа и това, защото се страхувам, че от мнозина то е възможно да не се разбира: този въпросният Грънчаров, опитвайки се да брани своето достойнство като личност и преподавател (включително и по съдебен ред!) всъщност воюва за запазването на нашето изконно и фунда82
ментално човешко право на достойнство; няма значение как се казва този или онзи човек или тази или онази личност, или този или онзи учител, Грънчаров или някак другояче, важното е, че всеки от нас има тия неотнимаеми права, а когато някъде там тъпчат правата на някакъв си човек, било то Грънчаров или някой друг, то тогава в негово лице тъпчат и правата на всички нас, а ако пък ние не реагираме, това означава, че ставаме съучастници в поругаването на самата идея за каквито и да било човешки права. Мисля, че това нещо, което тук се опитвам да изтъкна, е толкова елементарно, че направо ми е неудобно че ми се налага да го изтъквам пред толкова образована и сведуща публика, но пък следва да вземем предвид, че ние все пак живеем в страна, която мнозина хора съвсем открито наричат МУТРОЛАНДИЯ, (други пък наричат тъй свидното ни отечество БАНДИТОСТАН!) тъй че, изхождайки от това, моля за снизхождение, надявам се, че ще ми простите волността. И тъй, какво се получи в XI ж клас в резултат на някакви неизвестни, но, предполагам, вече приложени директорски инициативи? Ще ви кажа вкратце, призовавайки отново за съвсем открит и честен дебат. В първия час в този клас за тази учебна година имаше съвсем лоша обстановка. Казах, че известих писмено администрацията за това, тя нещо е предприела, вероятно. Тръгвайки в миналия четвъртък (6 октомври) за час в същия клас, аз забелязах, че още на третия етаж (класът учи в класна стая на 4-тия етаж) изкачвайки стълбищата до мен стигнаха страшните крясъци на извънредно развълнуваните (неизвестно от какво) ученици! Когато вече бях на 4-тия етаж, крясъците станаха още по-силни, ала учениците, дето се намираха в коридора, се впуснаха вътре в кабинета да викат "Иде, иде!!!", шумът понамаля, но пак си беше доста висок. Както и да е, като влязох в кабинета, в него цареше извънредна възбуда и огромно напрежение. Заявих на учениците, че е добре когато ги вълнуват някакви силни емоции да им дават израз не с крясъци, а да опитат по нормалния човешки начин, именно със спокойно произнесени думи. Разбира се, никой не пожела да опита с думи да изрази каква емоция толкова го тресе. Както разбрах от поведението им (учениците полагаха извънредни и то съвсем видими усилия в тази посока!), на учениците им е било наредено да се държат "мирно" и "прилично"; никой не е помислил за това, че се налага да се води оживен и продължителен демократичен дебат – с оглед спадане на напрежението и решаването на проблемите. Е, щом този път в класа по нареждане отгоре ще има що-годе приемливи условия, се възползвах от ситуацията и успях да им преподам въпросите по две теми – за проваления минал час и за този също. Излишно е да споменавам, че поради огромното напрежение обстановката в часа беше тежка, тягостна и дори отвратителна, по моето възприятие. Ясно е, че по този начин не могат да се решат никакви проблеми. Административният подход е изцяло неефективен. "Мълчете, търпете, слушайте той там Грънчаров!" – ако такова нещо е било внушено на учениците, то такъв подход е именно онова "замитане на проблемите под килима" (или "покриване на въглените с пепел"), за което говорих в началото. 83
Защо администрацията постъпва така, този подход израз на безсилие ли е или е израз на някакъв зъл умисъл?! Защо не бъде направено нужното в училището да започне тъй потребния свободен и демократичен дебат по всички горещи проблеми на нашия училищен живот?! Само на робуване на стари стереотипи ли се дължи това нежелание?! Предизвиквам с този доклад администрацията, ръководството съвсем открито да заяви своята позиция. Поради куп грешки се стига до невъобразимо усложняване на проблемите, до възникването на омагьосани кръгове, от които не можем да излезем с години. Проблеми, които предишният директор инж. Паунов решаваше за три минути пределно откровен разговор с учениците (имам предвид проблеми, аналогични на този с въпросния XI ж клас), сега, както виждаме, се заплитат така, че изобщо не могат да се решат. Прословутият "личностен конфликт" между Грънчаров и Анастасова (за жалост, мнозина така си обясняват случилото се през последните паметни години, аз с изненада разбрах наскоро, че така възприема нещата и новоизбраната синдикална лидерка на организацията на СБУ в нашето училище г-жа Проданова!), който изобщо нямаше как да възникне в обстановката, царяща в това същото училище във времената на директора Венелин Паунов, сами виждате си остава нерешен вече цели пет години - и краят му още не се вижда! А при добро желание от двете страни тези недоразумения могат да бъдат решени за съвсем кратко време; аз лично безброй пъти съм предлагал и средството за това нещо: откровеният, пределно честен и публичен, съвсем открит демократичен дебат по всички проблеми! Няма друго средство, друго средство за управление на човешките отношения световната цивилизация още не е изобретила, единственото средство е това: говоренето! (И мисленето.) Дискусията, спорът, дебатът, обсъждането, съвместното търсене на разумните решения. Няма друг човешки и разумен начин. Трябва много да се говори и обсъжда. Нима е толкова страшно да разговаряме пределно открито и честно помежду си по всички вълнуващи ни въпроси?! Защо е необходимо да продължаваме да мълчим по всички тия въпроси, които никой друг не може да реши – ние сме тези, които можем и трябва да ги решим! За жалост, администрацията живее с илюзията, че безкрайните ми призиви за дебат могат безкрайно да бъдат подминавани с пълно мълчание. Е, сами виждате, аз не се обезсърчавам и продължавам да предлагам да дебатираме. Нямало било време да дебатираме понеже учим на две смени, затова, видите ли, сме били имали време само за "оперативки", на които администрацията ще ни спуща заповедите си, а пък ний само ще изпълняваме – ето сърцевината на подхода на това ръководство! Нямало било време да провеждаме педагогически съвети, на които да обсъждаме важните въпроси, затова – да живеят "оперативките"! Кога да провеждаме съвети с обсъждания, в събота ли да започнем да идваме за да задоволим "ищасите" на тоя Грънчаров спрямо проклетите му дебати?! Аз пък твърдя, че време за дебати има, всичкото време, с което разполагаме, може да бъде употребено само за дебати. Дебатът трябва да стане оста, около която следва да се завърти нашия училищен живот. В такова време 84
живеем, че без дебати нищо ново и истинско не може да бъде направено. С мълчание до нищо добро не се стига, стига се до мястото, в което сме затънали: стига се до благото, до тресавището на апатията, на застоя, на гибелното статукво. Това поне се знае, нали по този начин стигнахме дотук?! Е, ще излезем от това тресавище по указания спасителен начин. Живеем във време, в което ако не дадем шанс на българската демокрация най-сетне да проработи във всички сфери на живота ни, ще загинем тотално и безвъзвратно. Да, всички ще загинем и България ще бъде забравена – ако не се откажем от антидемократичния си стил на мислене и на действане. Дошло е времето да заживеем свободно и достойно, а без свобода няма достоен живот. Ще измрем като едното нищо от инат, от прословутия български инат – да не би, не дай си Боже, да изменим на инертността си! Спирам дотук. Поставих предостатъчно теми и проблеми за обсъждане. Да си пожелаем здраве, духовна сила и всеотдайност в начеващите се дебати! В тях е истината, да истината е тази, която ни прави свободни - по думите на Спасителя. Нека не забравяме и това. Нима не се преситихме да живеем само с лъжи и с лицемерие?! 11 октомври 2016 г. Долна баня-Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Лек размисъл над актуалния лозунг "България над всичко: бежанците вън!" вторник, 11 октомври 2016 г.
85
Нямам нищо против сънародниците ни, които емигрираха да живеят и да работят в нормални страни, напълно ги разбирам и изобщо не мога да си позволя да ги съдя за нещо. Аз също съм желаел в отделни моменти да сторя същото като тях. Нещо ме е спряло все пак. Може би собствената ми инертност, страха ми пред свободата, нерешителността, интровертният ми характер, не знам какво точно ме възпря и аз да не съм в някоя друга страна. Останах си в България, а 3 милиона сънародници я напуснаха. И се питам понякога обаче: а какво щеше да стане с България и ако тия, дето все пак останахме, я бяхме напуснали в преследването на своята жажда за нормален и човешки живот? Ако всичките се бяхме вдигнали да заминем – какво щеше да остане от България?! Щяха да останат само старците и като измрат и те България вече няма да я има. Ще ни признае ли някой някога заслугата на тия, дето останахме, че благодарение на нас, дето останахме, България все пак още я има?! Ние май платихме най-тежката цена, преживяхме какво ли не, но ето, в замяна на това България още я има. Вярно, не успяхме да направим страната си нормална и човешка, завладяха я мутрите, ченгетата и милиционерите, но още я има все пак. Можем да я запазим и дори да я променим в желаната посока. Но най-важното е спасено: България още я има. И за това нещо спомогнахме и ние. А "външните българи" и те помагат с каквото могат. Пращат пари на своите си тука, инвестират, помагат с други неща, съпричастни са, не са забравили България... тъй че моля да не приемете думите ми плоско... че искам да противопоставям и да настройвам тукашни и външни българи, не, не ми е тази мисълта. И още нещо, мисля, че е важно: Ние сме страна, която беше напусната от поне 3 милиона свои граждани, три милиона българи се скитат често немили-недраги из чужди страни, те са емигранти, а преди това са били нещо като бежанци, нали така? Е, повечето от тях, да предположим, са приети и са успели да се вградят в съответните общества. И в същото време сме в страна, в която въпреки горния факт мнозинството от народа не желаят в никакъв случай да приемат в страната си чужденци, емигранти, бежанци, ето, масово се протестира по този повод къде ли не вече. Как се връзват тези два факта? Като е за нас да емигрираме в чужди страни може, ала за други хора да емигрират у нас не може, така ли?! Я се напънете малко да осмислите какво казвате?! Като за нас може, защо и за тях да не може?! Мислете де! Напъвайте се! Давайте още по-яко да мислите, да видим дали ще се получи?!
86
Окончателният, редактиран текст на моя доклад до ПС на ПГЕЕПловдив, който следва да може да се прочете от цялата училищна общност сряда, 12 октомври 2016 г.
До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа учители, колеги, членове на Съвета, От много време се опитвам да поставя на Вашето внимание един изключително важен по моята преценка проблем, свързан с нашите реакции, с нашето отношение към лошата дисциплина, с недопустимото поведение на някои ученици: интересно е, оказа се, че в нашето училище институцията най-вече в лицето на ръководството на училището подценява по недопустим начин този проблем, няма яснота или възглед относно технологията, начина, по който той може да бъде 87
решаван, а на тази база се стига до крайно неприемливи рецидиви. Многократно поставях този въпрос в поредица от доклади, призовавах към пълноценен дебат по него, уви, за жалост, не бях чут, докладите и жалбите ми останаха без ефект и сякаш бяха скрити за отлежаване в някое отдалечено чекмедже на луксозното директорско бюро. Когато обаче не се реагира подобаващо по отношение на недопустими прояви на дадени ученици, когато се проявява безхаберие, когато се допуска "замитане на проблема" така, както мързелива домакиня замита боклука под килима, тогава ситуацията става нетърпима и на тази основа са налице всички предпоставки за пораждане на анархия. Администрацията, ръководството в училището в моето възприятие робува на една отживяла времето си представа, която, за жалост, е много разпространена: с проблема трябва да се борят с титанични усилия самите учители, сиреч, наш лозунг е "Делото по спасението на давещите се е дело на ръцете самите давещи се!", добър е учителят, който "няма проблеми" в това отношение, лош пък е учителят, който не е изнамерил магическите средства някак да се справи; институцията е безучастна, директорите не обичат да бъдат занимавани с подобни проблеми. Е, на това основание учителите, за да не се окажат, че са лоши, се виждат принудени да понасят всичко, с оглед да не нарушават блажената летаргия на администрацията, само и само да не им лепнат етикета "лош учител". Съзнавайки тази пагубна ситуация, в последните години направих какво ли не за да дам пълната гласност на случващото се в нашето училище, в това число и по визирания тук проблем: не мълчах, напротив, много пъти призовавах публично, по надлежния ред, с доклади, жалби и прочие да започнем да работим по верния начин за решаването на проблемите. Съвсем съзнателно поех риска да бъда възприет от ръководството не просто за "лош учител", а за "най-лошият", знаете, стигна се до една продължителна административна сага или епопея, прераснала и в съдебна, имах си много главоболия и то именно на тази основа, защото не мълча, защото имам съзнанието, че безразличието, мълчанието, търпенето и примирението е пагубна и при това е крайно неразумна стратегия, че спасителният начин е демократичният дебат, мисленето, търсенето на верния, на ефективния, на работещия начин или подход в така и така създалите се условия; да, налага се коренна промяна, пълна преориентация в сферата на образованието, в това число и идейно-ценностна, сиреч, потребна е смяна на самата парадигма на мисленето, отхвърлянето на вредния манталитет и пр. Интересно е това, че до този момент администрацията, в лицето на директорката на ПГЕЕ-Пловдив прави всичко за да пречи за разгръщането на предлагания дебат – работейки, кой знае защо, за запазването на пагубното статукво; факт е, че дебат няма, че моите предложения и доклади биват именно "замитани под килима", може би, предполагам, се чака мига, в който висшестоящите инстанции ще изобретят някакви чудодейни и душеспасителни инструкции?! Аз лично смятам, че няма да доживеем този момент и да разчитаме на чудото, което ще реши всички проблеми, е изключително неплодотворно и дори фатално очакване 88
или настроение. А животът, докато ние немеем в недоумение и нерешителност, не ни чака, той ни поднася всеки ден какви ли не изненади. Искам сега отново, за кой ли път, да поставя толкова важния по моя преценка въпрос, който има голямо значение по вълнуващата ме тема около борбата за непосредствената, конкретна и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Става дума за това, че в нашето училище не само че липсва ефективно работеща политика, система или технология (както искате го наречете) за решаването на конфликти, но и че, оказва се, при опитите ни за решаването на конкретни такива казуси се стига до пълното им заплитане в някакви напълно нерешими, неподлежащи на разплитане възли. И в други области на училищния ни живот (примерно прословутия проблем за дисциплината, за справянето с пълзящата анархия, за демократизирането на отношенията ни, за прилагането на авангардни, на ефективни съвременни подходи в обучението и т.н.) ние не само че нямаме работещи решения на нелеките проблеми, но и като капак на всичко липсва и подобаващата настройка или нагласа за търсене на разумни и ефективни решения, липсва дори и тъй необходимото съзнание за важността на проблемите. Позволяваме си да се задоволяваме с отдавна доказали неефективността си административно-командни подходи, с неработещи технологии, с абсурдни бюрократични постулати, т.е. излиза, че, робувайки на някакви анахронични административни догми, сме стигнали до катастрофалното положение същинското ядро на сложилата се крайно тежка психологическата и нравствена обстановка в общността ни да е такова, че ние фактически стоим объркани и безпомощни – и продължаваме да чакаме някой отгоре, от висшите органи на системата, да се загрижи за нас и да благоволи да ни спусне някакви чудотворни или магически административни директиви или решения на всички проблеми. Е, уверявам ви, няма да дочакаме този прекрасен ден; истината е, че ние самите трябва да се погрижим и да изнамерим, да изобретим тъй потребните ни разумни и ефективно работещи решения. Аз безброй пъти вече подемам различни инициативи и многократно настоявам в рамките на Педагогическия съвет да се отпочнат тъй потребните ни демократични дебати по толкова важните проблеми, ала, за жалост, от страна на училищното административно ръководство не срещам никакъв отклик, камо ли пък разбиране и подкрепа. Вероятно причината е тази, че ръководството продължава да залага на чакането някой отгоре да ни спусне въпросните чудодейни рецепти и да ни даде някакви магически административни решения; по тази причина всички мои предишни доклади до Съвета г-жа директорката Анастасова не стигнаха до адресата си, бяха скрити и най-вероятно и сега отлежават в някое отдалечено чекмедже на тъй великолепното, както казах, директорско бюро. Най-лошото пък е, че на тази основа проблемите в нашия училищен живот продължават да се усложняват, което нанася страшни поражения както върху съзнанията и на учениците (пропиляват се невероятни, направо златни шансове учениците ни да имат едно напълно съвременно и качествено образование, освободено от анахронизмите, от ретроградщините на глупавата административно-командна система), така и де89
формира в недопустима степен нашия училищен живот, в който витае атмосфера на апатия, на страх, на чакане някой свръхразумен и много загрижен управник или началник да ни ощастливи като ни спусне премъдрите си душеспасителни инструкции и директиви. Такава една абсурдистка и сюреалистична атмосфера няма нищо общо с потребностите на времето, в което живеем – и е дошъл момента да направим нужното, според разпоредбите на новия Закон за образованието, да се възползваме от пълномощията и от правата си – с оглед сами да въведем ред в нашия дом. Ще дам в този доклад само един конкретен пример, илюстриращ по превъзходен начин как изостаналото от съвременността, т.е. окованото от догмите на миналото мислене се забърква в неразрешими и глупави противоречия. Става дума за господстващите вредни наши представи около проблема за това как да решаваме конфликти от различно естество. Аз вече проведох в рамките на Дискусионния клуб беседа по този важен проблем, интересното е, че на нея не посмя да дойде даже и педагогическия съветник на училището (който служебно "отговаря за този ресор"!). Или пък, предполагам, в нашата общност някои хора си позволяват да демонстрират твърдата си убеденост, че "ний вече си имаме единственоверните" и при това "най-премъдрите" отговори на всички въпроси и проблеми – знам ли на какво се дължи тази абсурдистка апатия?! Ще кажа тук главното в тезата си. Ще дам също така и своята интерпретация на един съвсем конкретен казус от училищния ни живот, който се оформи в часовете по философия в XI ж клас. В съвременния училищен живот са възможни какви ли не напрежения и конфликти – и в това няма нищо лошо, напротив, тия проблеми, кризи, напрежения и конфликти ни дават шанс да бъдем гъвкави, да бъдем адекватни на потребностите на самия живот. Нормално е, естествено е да има всякакви напрежения и конфликти; ненормално и неестествено е да си мислим, че можем да живеем без конфликти, без напрежения, да пребиваваме в някаква безпроблемна административна идилия. За жалост, мнозина са си надянали маската на безхаберието, те не се боят да демонстрират, че тях специално няма как да ги докоснат никакви конфликти – щото те, видите ли, владеели всички тайнства на магическата административна алхимия, която ще ни осигури доживотно пребиваване във въпросната също такава административна идилия. Такъв един подход по моето разбиране означава, че сме заели тъй мъдрата щраусова позиция – да си крием главата в пясъка. Също така непрекъснато си позволяваме "да замитаме проблемите под килима" – та да демонстрираме, че при нас, видите ли, било нямало никакви проблеми. Оня учител, който крие и безкрайно понася, че има проблеми в часовете, минава в очите на администрацията, както казах, за "добър учител"; съобразно това в нашето училище лозунгът е съвсем остап-бендеровски, а именно да повторя още веднъж този великолепен лозунг: "Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!". Иначе казано, всеки учител нека да се мъчи сам, нам някаква обща политика и стратегия за решаването на проблемите не ни е нужна, ний, подобно на някакви бабаити, можем да се оправяме сами и 90
поотделно. Респективно "лош учител" в очите на администрацията е оня учител, който не е склонен да понася безкрайно конфликтите, проблемите и противоречията в класовете, който дава словесен израз на реалното тежко положение, който не мълчи, не търпи безропотно, напротив, артикулира проблемите – и на тази основа е запретнал ръкави да търси ефективен изход, да търси някакви разумни и работещи решения. Такъв учител, разбира се, не среща подкрепата на администрацията – защото, казахме, в нейното възприятие "добър учител" е оня, който по някакъв чудодеен и магически начин се оправя сам и си мълчи, кротува си, не издава нито вопъл, нито стон. Е, аз съзнателно поех риска да стана в очите на администрацията "найлошия учител" и в последните години съвсем публично алармирам и Съвета, и цялата училищна общност (чрез всекидневни почти публикации в блога си), и ръководството за реално съществуващите тежки проблеми както в училището като цяло, така и в отделни класове, където обстановката е особено тежка, непоносимо даже. Знаете как завърши моята инициатива: всички мои доклади с купища предложения бяха скрити в онова същото най-отдалечено чекмедже на директорското бюро, а в същото време ръководството на училището проведе една невиждана кампания по моето оклеветяване като личност и като преподавател, произведени бяха купища компромати по мой адрес, цели папки с жалби на възмутени ученици, родители, петиции на възмутения също така колектив, организирани бяха какви ли не ексцесии, "другарски съдилища", "извънредни трибунали" и прочие, накрая, като капак на всичко, аз бях обявен от ръководството на училището и то съвсем официално за "психично болен" и дори бях уволнен, изритан от училището на основанието, че съм бил "абсолютно некадърен", при мен се била забелязвала "пълна липса на каквито и да било качества да бъда учител", бил съм "абсолютно негоден за системата" и тъй нататък. Ще каже някой: но нали тази епопея или сага като че ли уж свърши, защо сега ни я припомняш? Ами ще ви отвърна, че не е свършила, напротив, сега се забелязват опити за повторното й възпроизвеждане; очевидно някои фактори изобщо не са си извлекли никакви поуки от случилото се. Ето доказателствата. Аз преподавам обикновено на 15-16-18 класа, винаги в един клас възниква, кой знае защо, крайно интересна нетипична ситуация; преди уволнението ми такава ситуация възникна в тогавашния XI д клас, сега абсолютно същата ситуация възникна в XI ж клас. Тогава под благия поглед на администрацията учениците вилнееха срещу мен цели 6 месеца (!!!), сега в този клас в края на миналата учебна година, месец преди завършването й, избухна великолепен "бунт срещу свободата", а сега, в началото на тази учебна година, този конфликт ескалира още от първия учебен час. Каква е същината на конфликта, до какво той се свежда? Знаете, че в часовете по предметите, които аз преподавам, си позволявам ред иновации: на учениците им се дава възможност да "практикуват свободата", примерно сами да решават кога да бъдат изпитани, как да бъдат оценени (с "точкова система" или по другия, обичайния начин), всички проблеми в класа биват обсъждани съвсем демократично, учениците сами решават проблемите, включи91
телно и познавателните, свързаните с процеса на обучение, часовете преминават винаги интерактивно (провеждат се оживени обсъждания, дискусии, правят се състезания, игри и пр.), преподавателят не им поднася в готов, в решен, в завършен вид проблемите, а им дава шанс да ги решават сами, активно, творчески и т.н.; учениците имат възможността по всяко време да излизат от класната стая без да дават никакви обяснения на учителя (!) и пр. Защо постъпвам така е интересна тема, защо съм привърженик на подобна обучителна технология аз съм обяснил в своите книги за образованието, тук не е мястото да се обосновавам, но се подразбира, че не правя тия неща случайно, ей-така, за едното нищо – или пък само за да си създавам излишни проблеми, да ставам "трън в очите" на администрацията и пр. Обикновено учениците приемат нововъведенията положително, голяма част от тях се ползват от тях в интерес на своето обучение и развитие като самостоятелно, критично и творчески мислещи личности; разбира се, голяма част от учениците не са привикнали на такова коренно различно отношение и имат големи трудности в осмислянето на необичайната ситуация, в която попадат. Това са съвсем естествени проблеми и те могат да се решават по един естествен начин, чрез демократичен дебат. Да, но ето, в един само клас, именно във въпросния XI ж клас учениците вдигнаха "бунт срещу преподавателя" и срещу тъй неприятната им, видите ли, свобода! Такъв абсурдистки бунт срещу свободата е нещо много интересно за изследване, това е благодатна тема за мислене и за дискусии. Найинтересното е, че активно бунтуващите се срещу "тъй дразнещо държащия се преподавател Грънчаров" (а те са 3-4-5-ма най-активни ученици в този клас, останалите ученици гледат великолепния сеир и се наслаждават на шоуто, по разпространения нашенски обичай!) имат такъв възглед спрямо неговите преподавателски иновации, който точно, изцяло съвпада с възгледа на администрацията, на директорката: Грънчаров преподава "погрешно" понеже не преподава по "официалния учебник", погрешно е също и това, че той позволява на учениците си да четат откъдето искат, а не от официалния министерски учебник, той, видите ли, като дава на учениците предимно въпроси за мислене, а не готовите и завършени догми на учебника, "нарушава драстично държавния образователен стандарт" (!!!), оценява по "напълно неправилен начин" учениците и прочие, това всичкото прави неговото обучение "изцяло порочно" и т.н., и так далее, и ала-бала, и тинтириминтири. И тъй, констатирахме това удивително и възхитително единомислие между администрация и протестиращите, бунтуващите се ученици; разбира се, учениците знаят за това точно съвпадение на тяхното с мнението на началството, което им дава увереността, че ще получат пълната подкрепа (не само морална) от страна на директорката; те изискват от нея репресии спрямо неудобния, срещу тъй дразнещия различен преподавател, е, в духа на нашето популистко време нищо не пречи на директорката в един момент да отговори на "воплите на угнетения народ" и пак да уволни въпросния толкова дразнещ преподавател! Да, обаче този същия "злодей Грънчаров" в писмен вид иска от администрацията да направи 92
нужното, в предела на властта, с която разполага, в класа да бъдат създадени нормални условия за провеждане на ефективен учебен процес, т.е. грозно държащите се спрямо преподавателя ученици да бъдат принудени да започнат да спазват елементарните норми на благоприличието; излишно е да казвам, че на основата на гореказаното най-активните в "бунта срещу свободата" ученици, чувствайки симпатията на ръководството на училището, се държат крайно предизвикателно, арогантно и грозно спрямо преподавателя си. Добре де, защо Грънчаров иска от страна на администрацията някакво участие в решаването на разразилия се конфликт, не е ли логично да се оправя сам?! Изобщо трябва ли администрацията на институцията (на учреждението, а училището ни е образователно-възпитателно и личностно развиващо учреждение!) да бъде въвличана в подобни конфликти, тя има ли някаква роля в решаването им? Именно с оглед да изобретим една добре работеща, разумна и ефективна технология за решаването на конфликти в нашето училище аз апелирам за провеждането на широк дебат по темата в рамките на цялата училищна общност. По тази причина и занимавам Съвета в момента с този интересен казус. Така че моля ония, които вече сбърчиха вежди или нацупиха устенца (ах, тези нескончаеми личностни конфликти на тоя Грънчаров с госпожа директорката!) нека да имат добрината да вникнат повече и да разберат за какво всъщност и по-точно става дума. Необходима ли ни е такава една разумна, ефективна и добре работеща технология за решаването на конфликти в нашата училищна общност, благодарение на която да можем да поставим всяко нещо на точното му място, а пък в учреждението ни да се възцари тъй потребния ни дух на човечност, на разбиране, на търпимост?! Трябва точно да се осмислят и осъзнаят задълженията на всяка една от страните, т.е. трябва да постигнем истината за това каква е ролята на всяка една от страните, а именно: ученици, родители, учители, класен ръководител, администрация, включително трябва да се разбере точно и каква е ролята на РИО (РУО) – понеже е възможно, както е в нашия случай, да се налага непрекъсната намеса от страна на висшестоящата институция на образователното ведомство, понеже вътре в нашата училищна общност администрацията, именно ръководството очевидно зле се справя с тъй важната си функция (трябва, налага се, да признаем и това, грехота е да се преструваме, че не знаем, че е така!). Аз поисках в писмен вид администрацията да си изпълни задълженията, имам предвид ето този документ:
93
Свръхинтересно е да се разбере какво е направила администрацията в тази посока, дали изобщо нещо е направила. Поставям въпроса така, понеже аз лично не зная нищо за това какво е направила администрацията: това, което прави, администрацията предпочита да го... крие! Прави вероятно някои неща, предполагам, но какво точно прави аз не зная. Аз обаче мога да съдя за направеното от администрацията по ефекта от нейните действия, принуден съм да се задоволя94
вам с това. Ето тук мога да отбележа първата главна грешка на администрацията, по която тя трябва да си извлече съответния, подобаващия извод: Администрацията не желае да участва в свободен и демократичен дебат по горещите проблеми на нашия училищен живот – и по тази причина прави всичко, което й е по силите такъв дебат да не може да започне и да не се състои! Давам още един много показателен пример в тази посока, за да разберете докъде се е стигнало вече: в края на миналата година, в отговор на "многото сигнали и жалби на възмутени ученици и родители по адрес на часовете на тъй неправилно преподаващия учител Грънчаров" администрацията е направила анкета във всички класове, на които Грънчаров преподава. Самият Грънчаров съвсем случайно разбира за тази анкета от изпусналия се да промълви нещо за нея педагогически съветник. Той, Грънчаров, поисква по надлежния ред да се запознае както с въпросника, по който е направена анкетата, така и с нейните резултати. Директорката отказва да го информира за тия неща. Тогава Грънчаров иска дължимата му информация чрез жалба до РИО (РУО) – Пловдив, получава писмен отговор, че представител на институцията е получил уверенията на директорката, че въпросната информация ще бъде представена на Грънчаров; е, когато Грънчаров отново поиска тази информация от директорката, тя заяви, че няма да му я даде! Пак Грънчаров се обърна писмено към РУО-Пловдив, минаха месеци, а информацията за тия прословути анкети продължава да се крие от него! И как Грънчаров ще може да си извлече някакви поуки от мнението на учениците си – след като директорката крие резултатите от анкетата от него? За какво изобщо е провеждана тази анкета след като резултатите й са толкова секретни?! (Аз оставям всеки един колега от Съвета сам да се досети защо администрацията така упорито крие резултатите от тази анкета.) Да се върнем сега на казуса с XI ж клас. Нямам, казах, никаква информация за това какво е предприела администрацията, имам само предположения. Но така "на тъмно" не бива да се действа, необходим е, повтарям, пределно честен и открит дебат! Защото действайки по този порочен начин администрацията даже и неумишлено може да спомага за раздухването на конфликта, а не за неговото разумно, наистина ефективно решаване. Съдейки по ефекта на директорските инициативи аз мога да заключа, че администрацията прави нужното конфликта да не бъде решен, а да продължи да тлее – с оглед да може да използва и този конфликт "когато му дойде времето" и то в качеството му на компромат, с оглед доказването на абсурдната директорска теза, а именно че Грънчаров "изобщо не става за учител". Оставям настрана този момент доколко е допустимо (или пък нравствено или колегиално!) една администрация без капка неудобство да размахва такива тези по адрес на който и да било преподавател. Всъщност, държа тук да отбележа и това, защото се страхувам, че от мнозина то е възможно да не се разбира: този въпросният Грънчаров, опитвайки се да брани своето достойнство като личност и като преподавател (включително и по съдебен ред!) всъщност воюва за запазването на нашето изконно и фундаментално право на човешко достойнство; 95
няма значение как се казва този или онзи човек или тази или онази личност, или този или онзи учител, Грънчаров или някак другояче, важното е, че всеки от нас има тия неотнимаеми права, а когато някъде там тъпчат правата на някакъв си човек, било то Грънчаров или някой друг, то тогава в негово лице тъпчат и правата на всички нас, а ако пък ние не реагираме, това означава, че ставаме съучастници в поругаването на самата идея за каквито и да било човешки права. Мисля, че това нещо, което тук се опитвам да изтъкна, е толкова елементарно, че направо ми е неудобно че ми се налага да го изтъквам пред толкова образована и сведуща публика, но пък следва да вземем предвид, че ние все пак живеем в страна, която мнозина хора съвсем открито наричат МУТРОЛАНДИЯ, (други пък наричат тъй свидното ни отечество БАНДИТОСТАН!) тъй че, изхождайки от това, моля за снизхождение, надявам се, че ще ми простите волността. И тъй, какво се получи в XI ж клас в резултат на някакви неизвестни, но, предполагам, вече приложени директорски инициативи? Ще ви кажа вкратце, призовавайки отново за съвсем открит и честен дебат. В първия час в този клас за тази учебна година имаше съвсем лоша обстановка. Казах, че известих писмено администрацията за това, тя нещо е предприела, вероятно. Тръгвайки в миналия четвъртък (6 октомври) за час в същия клас, аз забелязах, че още на третия етаж (класът учи в класна стая на 4-тия етаж) изкачвайки стълбищата до мен стигнаха страшните крясъци на извънредно развълнуваните (неизвестно от какво) ученици! Когато вече бях на 4-тия етаж, крясъците станаха още по-силни, ала учениците, дето се намираха в коридора, се впуснаха вътре в кабинета да викат "Иде, иде!!!", шумът понамаля, но пак си беше доста висок. Както и да е, като влязох в кабинета, в него цареше извънредна възбуда и огромно напрежение. Заявих на учениците, че е добре когато ги вълнуват някакви силни емоции да им дават израз не с крясъци, а да опитат по нормалния човешки начин, именно със спокойно произнесени думи. Разбира се, никой не пожела да опита с думи да изрази каква емоция толкова го тресе. Както разбрах от поведението им (учениците полагаха извънредни и то съвсем видими усилия в тази посока!), на учениците им е било наредено да се държат "мирно" и "прилично"; никой не е помислил за това, че се налага да се води оживен и продължителен демократичен дебат – с оглед спадане на напрежението и решаването на проблемите. Е, щом този път в класа по нареждане отгоре ще има що-годе приемливи условия, се възползвах от ситуацията и успях да им преподам въпросите по две теми – за проваления минал час и за този също. Излишно е да споменавам, че поради огромното напрежение обстановката в часа беше тежка, тягостна и дори отвратителна, по моето възприятие. Ясно е, че по този начин не могат да се решат никакви проблеми. Административният подход е изцяло неефективен. "Мълчете, търпете, слушайте тоя там Грънчаров!" – ако такова нещо е било внушено на учениците, то такъв подход е именно онова "замитане на проблемите под килима" (или "покриване на въглените с пепел"), за което говорих в началото. Защо администрацията постъпва така, този подход израз на безсилие ли е или е израз на някакъв зъл умисъл?! Защо не бъде направено нуж96
ното в училището да започне тъй потребния свободен и демократичен дебат по всички горещи проблеми на нашия училищен живот?! Само на робуване на стари стереотипи ли се дължи това нежелание?! Предизвиквам с този доклад администрацията, ръководството съвсем открито да заяви своята позиция. Поради куп грешки се стига до невъобразимо усложняване на проблемите, до възникването на омагьосани кръгове, от които не можем да излезем с години. Проблеми, които предишният директор инж. Паунов решаваше за три минути пределно откровен разговор с учениците (имам предвид проблеми, аналогични на този с въпросния XI ж клас), сега, както виждаме, се заплитат така, че изобщо не могат да се решат. Прословутият "личностен конфликт" между Грънчаров и Анастасова (за жалост, мнозина така си обясняват случилото се през последните паметни години, аз с изненада разбрах наскоро, че така възприема нещата и новоизбраната синдикална лидерка на организацията на СБУ в нашето училище г-жа Проданова!), който изобщо нямаше как да възникне в обстановката, царяща в това същото училище във времената на директора Венелин Паунов, сами виждате си остава нерешен вече цели пет години – и краят му още не се вижда! А при добро желание от двете страни тези недоразумения могат да бъдат решени за съвсем кратко време; аз лично безброй пъти съм предлагал и средството за това нещо: откровеният, пределно честен и публичен, съвсем открит демократичен дебат по всички проблеми! Няма друго средство, друго средство за управление на човешките отношения световната цивилизация още не е изобретила, единственото средство е това: говоренето! (И мисленето.) Дискусията, спорът, дебатът, обсъждането, съвместното търсене на разумните решения. Няма друг човешки и разумен начин. Трябва много да се говори и обсъжда. Нима е толкова страшно да разговаряме пределно открито и честно помежду си по всички вълнуващи ни въпроси?! Защо е необходимо да продължаваме да мълчим по всички тия въпроси, които никой друг не може да реши – ние сме тези, които можем и трябва да ги решим! За жалост, администрацията живее с илюзията, че безкрайните ми призиви за дебат могат безкрайно да бъдат подминавани с пълно мълчание. Е, сами виждате, аз не се обезсърчавам и продължавам да предлагам да дебатираме. Нямало било време да дебатираме понеже учим на две смени, затова, видите ли, сме били имали време само за "оперативки", на които администрацията ще ни спуща заповедите си, а пък ний само ще изпълняваме – ето сърцевината на подхода на това ръководство! Нямало било време да провеждаме педагогически съвети, на които да обсъждаме важните въпроси, затова – да живеят "оперативките"! Кога да провеждаме съвети с обсъждания, в събота ли да започнем да идваме за да задоволим "ищасите" на тоя Грънчаров спрямо проклетите му дебати?! Аз пък твърдя, че време за дебати има, всичкото време, с което разполагаме, може да бъде употребено само за дебати. Дебатът трябва да стане оста, около която следва да се завърти нашия училищен живот. В такова време живеем, че без дебати нищо ново и истинско не може да бъде направено. С мълчание до нищо добро не се стига, стига се до мястото, в което сме затънали: стига 97
се до благото, до тресавището на апатията, на застоя, на гибелното статукво. Това поне се знае, нали по този начин стигнахме дотук?! Е, ще излезем от това тресавище по указания спасителен начин. Живеем във време, в което ако не дадем шанс на българската демокрация най-сетне да проработи във всички сфери на живота ни, ще загинем тотално и безвъзвратно. Да, всички ще загинем и България ще бъде забравена – ако не се откажем от антидемократичния си стил на мислене и на действане. Дошло е времето да заживеем свободно и достойно, а без свобода няма достоен живот. Ще измрем като едното нищо от инат, от прословутия български инат – да не би, не дай си Боже, да изменим на инертността си! Спирам дотук. Поставих предостатъчно теми и проблеми за обсъждане. Да си пожелаем здраве, духовна сила и всеотдайност в начеващите се дебати! В тях е истината, да истината е тази, която ни прави свободни – по думите на Спасителя. Нека не забравяме и това. Нима не се преситихме да живеем сам с лъжи и с лицемерие?! 11 октомври 2016 г., Долна баня-Пловдив, С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Преди три години е излязла от печат тази моя книга сряда, 12 октомври 2016 г.
Новото издание на моята книга "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България" (изд. Пропелер) излезе от печат, приемат се заявки. Добавка от днес: Това ми го припомня тази сутрин Фейсбук. Има още няколко десетки екземпляра от скромния тираж, състоящ се също от... няколко десетки екземпляра... 98
А вие знаете ли кой е дисидент в днешно време? сряда, 12 октомври 2016 г.
Margaret Heffernan: The dangers of willful blindness Дисидент е оня, който се ползва от свободата си; в днешно време дисидентите са тези редки хора, които чисто и просто се ползват от свободата си. А преди (примерно в ерата на комунизма за нас, българите) нима не е било съвсем същото?
Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически! Пак ще пиша за случващото се около борбите ми за истинска промяна в образователната област (има за какво да се пише, животът у нас е твърде богат, не зная дали сте го забелязали?), но тази сутрин съвсем накратко искам да кажа нещичко за т.н. "методическо съвещание на учителите по философия", на което присъствах; то се състоя във вторник и беше водено от г-жа А.Кръстанова, експерт в РУО-Пловдив. Мислех да не пиша за своето впечатление от туй мероприятие, ала се налага. За да е пълна, тъй да се рече, "картинката". Не зная защо, но по време на цялото мероприятие (да го нарека пак така, щото не се сещам за друга, по-подходяща дума – освен тази дума, останала ни като скъпо наследство от социализЪма, от непрежалимия социализъм!) в главата 99
ми се въртеше един въпрос: дали пък някой няма да събере всичките си останки от душевна сила и да каже: - Хей, хора, абе докога все така ще я караме, по абсолютно същия тертип, нима не съзнавате, че сега вече не са 70-те години на ХХ век, сега сме вече второто десетилетие на XXI-я век?! Как пък никой не смее да каже, че е крайно време тия древни стереотипи да бъдат изоставени, да бъдат изхвърлени на боклука?! И в духа на новото време да провъзгласим: ето, дойде време на свободата, нямаме нужда от "философски началства", от ръководни другари, които да ни дават безценните си директиви и указания, т.е. нямаме нужда от идеологически цензори вече! Ало, хора, събудете се! Та вие сте философи, моля ви се, а това е задължаващо! Да, да си философ, да си духовен наставник на младежта е твърде задължаващо!
Виждате, куп въпроси се въртяха в главата ми, а не само един; то като се тръгне от един, се появяват неизбежно нови и нови, цял рояк. Не, публиката мълчеше, и при това трябва да отбележа, че повечето от стриктно записващите си инструкциите и безценните информации на ръководната деятелка от инспектората 100
бяха, представяте ли си, все... млади хора! Да, изключително много млади хора имаше на туй съвещание, е, имаше и останки от древността като мен, но ний, старите, бяхме нищожно малцинство. И ето, точно на младите преподаватели по философия ръководната другарка (ще я нарека все пак така, щото излъчването й, въпреки напъните на г-жа Кръстанова да изглежда модерно и дори авангардно мислеща, в духа на изискванията на нашето тъй реформаторско време, си е все такова, мило, носталгично, другарско!) без капчица неудобство повтаряше всички до една догми на командната система, набиваше им един напълно отречен от времето стереотип, а това показва, че у нас образователната бюрокрация не изпитва никакво неудобство открито да работи против потребностите на времето, в което живеем. И също така да работи против интересите на младите най-вече, ето това е особено страшното! Да, позволявам си тази констатация и ще я защитя, дето се казва, с примери. Така възприемам нещата и честно и открито казвам как ги оценявам. Не мога да се примиря и да мълча. Но все пак на това съвещание... замълчах! Защо замълчах също ще кажа и ще обоснова. Дали да не започна точно с това? О`кей, ще почна с това. Замълчах по простичка причина: г-жа Кръстанова беше направила така, че съвещанието да бъде безкрайно: първо говори тя, прави си своята "презентация" (и ний сме модерни, разбира се, нема да се излагаме сега?!), която продължи близо... два часа, а след това, без да даде време за почивка безжалостно даде думата на една другарка, работеща в университета (Пловдивския), която да ни разкаже за някакъв... Клуб на ентусиастите, която също се разприказва така, че нямаше надежда скоро да спре, а пък аз се видях принуден да си тръгна по време на нейното изложение, щото имах един късен час в гимназията, който трябваше да си взема; и така, възможността да се изкажа ми беше отнета (не мога да твърдя че е съзнателно, но мога поне да подозирам!) от почерпилата поука от миналото г-жа Кръстанова, която съвсем съзнателно не ни покани нито веднъж срещата да протече, в духа на новото време, под диалогична форма, не призова нито веднъж да й задаваме въпроси, да я прекъсваме, да се включваме; не, тази възможност ни беше изначално отрязана, това тя го направи, убеден съм, напълно съзнателно, щото миналата година (или пък беше по-миналата, не помня вече?) като се изпусна да каже, че можем да питаме, да репликираме и пр., тогава моя милост взе в един момент думата за кратко изказване, но този път тя предвидливо беше направила така, че да не допусне да се изказват "някакви си там като тоя Грънчаров"! Няма що, това е съвсем модерно, тук спор по този пункт нема и не може да има! Е, тя на няколко пъти изрично подчерта от "кумова срама" или от немайкъде, че обсъждането ще бъде... най-накрая, т.е. наложи й се да проведе съвещанието по изпитания маниер, останал ни от блажените времена на непрежалимия Тодор Живков: първо началството изказва своите "некои съображения", продължаващи два часа, публиката в това време премалява от слушане на пороя баналности, в тия "некои съображения" ръководната другарка или другар най-напред ще отчете "успехите и постиженията", е, тук там ще гарнира тия несъмнени успехи и 101
постижения с леки козметични приказки за "некои слабости", ще има и лек критичен нюанс в изложението й, а пък като успее да омаломощи публиката със своето нескончаемо слово, тогава ще даде думата на публиката; премалелите и омаломощени слушатели, разбира се, няма да имат сили нищичко да кажат, ще кимат в знак на съгласие, че "всичко е чудесно"; е ако в този решаващ психологически момент някой си там натрапник и критикар като "оня там Грънчаров" дръзне да вземе думата, тогава, естествено, със самия факт, че си е позволил тъй безжалостно още да мъчи изнемогващата от умора публика, ще си заслужи съвсем справедливо нейното възмущение, нейния гняв! Виждате ли колко е мъдра тази изпитана административна стратегия да нема абсолютно никакви дебати?! И публиката да си мълчи, нищо че е съставена все от философи, нищо че мълчаливата позиция е толкова унизителна не само по принцип, но и особено при публика, съставена от философи, т.е. от мислещи хора. Това е, дето се казва, положението: надежда никаква няма! Няма надежда тия другари-другарки от образователното ведомство да почнат да мислят наистина новаторски, творчески, да се освободят от пагубните стереотипи на миналото и прочие. Никаква надежда нема в тази посока! Нарочно употребявам такива "диалектни думички", съвсем умишлено правя това, моите постоянни читатели знаят какво означава такава една ирония. Щото в нашето време се възпроизвеждат, както сами виждате, пагубните стереотипи на миналото, ето, ръководната другарка без капчица неудобство говори сама цели два часа, без да даде думата на публиката за въпроси, за реакции, за отношение и пр., т.е. изначално фактически забрани на публиката да говори, заповяда й да мълчи, при това положение ако някой "лош човек" като същия този "толкова неприятен Грънчаров" дръзне да наруши заповедта й, той мигновено ще бъде възприет от публиката като скандалист и прочие, ний тия административни пинизи ги знаем прекрасно, те не са никаква изненада за нас! Та по тия причини, според тия обстоятелства аз нямах възможността да се изкажа, устата ми беше затворена съвсем "демократично", по тодорживковски, с въпросните нескончаеми "некои съображения" на ръководната другарка от образователното ведомство. Как пък не се усети, че без да иска си вкарва по този начин автогол, ето това нещо искам да запитам аз г-жа Кръстанова? Наричам я госпожа за да не ми се обиди, да не вземе да ме даде под съд, щото аз я нарекох другарка по стилистични, тъй да се рече, причини, писаният от мен текст винаги е философски, т.е. има в себе си... поетичен момент, има художествен момент, философските текстове, г-жа Кръстанова знае това, са многоизмерни и многосмислени, тъй да се рече, та затова така постъпвам. Пък и философът не може да философства без длъжната му свобода, която включва и тази да подбира напълно свободно изразните си средства, думите, понятията, с оглед да спомогне за пораждането на съответните настроения и внушения в душата на читателя. Г-жа Кръстанова, прочее, сама си е виновна, че я нарекох така, аз иначе не можех да я нарека при положение, че се държеше изцяло в рамките на този същия до болка познат ни другарски стереотип или дори манталитет, при който, казахме, ръководният другар два часа 102
говори сам "некои съображения", публиката изнемощяла слуша и не смее да гъкне, никой не смее да се обади докато он (или она) не се наприказва донасита, не си излее всички тъпизми от душата, изцяло по тодорживковски и по... бойкоборисовски, щот ний и в наше време си имаме точно копие на непрежалимия герой от Правец, он сега ни е от Банкя. Точка по тоя въпрос, ако госпожа Кръстанова не искаше да я наричам "другарка" требваше да се постарае да не се беше държала изцяло другарски, щом се държа изцяло по другарски, тя сама ме предизвика да я нарека така, толкова по този въпрос, че май прекалих без да искам. И ето сега идвам до сюблимния момент, който, да си призная, ми достави неизразимо с думи наслаждение, преживях същински кеф, не мога да си кривя душата и съвсем искрено го казвам и признавам: накрая на безкрайното изложение на госпожа-другарката Кръстанова (те така като я наричам се застраховам, хем да съм справедлив спрямо истината, хем да не звуча обидно щот могат да мъ съдят!), в духа на новото време, благоволи да ни съобщи, ще през тази година щяло било да има проверки от нейна страна на учители по темата "ИНТЕРАКТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ", заяви твърдо, че требва, другари и другарки, колкото и да не ни се иска това, да се променяме, требва да изоставим преподаването по "единственоправилния научен... марксистко-ленински държавно-казионен и министерски учебник", требва да се държим вече в час така, че не ний, учителите, наготово да съобщаваме на учениците как е "единствено-правилно" да мислят, а трябва да ги оставим сами да търсят истината, да спорят, да изследват, да мислят самостоятелно и прочие, трябва да им признаем правото да бъдат "донейде свободни" да мислят както си искат, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Като казваше това, г-жа Кръстанова, забелязах, полагаше специални усилия да не би, не дай си Боже, погледът й да стигне до мен, до моята тъмна фигура, дето седеше на последния ред, тази нейна гузност се забеляза така отчетливо, че повече не можеше и да бъде (тя изобщо по време на цялото си изложение нито веднъж не посмя да погледне в посоката, в която погледът й можеше да зърне моята фигура!). Защо е толкова гузна г-жа Кръстанова ли?! Ами щот дойде Видовден и тя го знае: ето, сега й се налага сама да пропагандира пред всички учители не само от Пловдив, но и от Пловдивската философска губерния всички ония "новаторства", за които тя само преди две-три годинки направи всичко необходимо за да изкара този същия философ и учител по философия Ангел Грънчаров за "найлошия учител" в цялата Пловдивска философска губерния (а ако мислим логично нищо чудно той да е "най-лошият" и в цяла България, а защо не и в цяла Европа?!) и на тази база даде своята безценна помощ в битката на директорката на ПГЕЕПловдив срещу "злодея" и "некадърника" Грънчаров, битка, довела до триумфалното му уволнение от училището на 19 май 1914 година, няколко дни преди празника 24 май и прочие! Сфащате ли сега, приятели, в каква "небрано лозе" се оказа г-жа Кръстанова: за същите неща, за които А.Грънчаров, т.е. моята скромна милост, беше уволнен като "пълен некадърник" и като "най-лошия учител" в Пловдивската философска губерния (това е пък дефиницията, която същата тази инспекторка Кръста103
нова има добрината да развие пред Пловдивския районен съд няколко месеца покъсно, тя се изложи дотам, че дръзна да стане свидетелка в полза на извършилата уволнението директорка!), та, подчертавам, за същите тия неща тя, инспекторката по философия Кръстанова, сега й се налага да агитира учителите в цялата тази философска губерния, да им ги препоръчва, щот биле тия неща новаторство, биле съвременни, били по-ефективни и прочие! Е, като слушах тия нейни излияния в полза на "интерактивната философия", не мога да скрия, на сърцето ми настана голям кеф, да се изразя така, попростонародно, белким ме разберете: да, това беше специфично признание за капитулация на г-жа Кръстанова, разбира се, тя няма да си посипе главата с пепел, нито пък ще си съдере дрехата от разкаяние, естествено, ще се опита да увърта, ще каже, че правилно е спомогнала за уволнението ми. Тя може да каже каквото си иска, но... факта си е факт, аз преподавам от години именно интерактивно, без да афиширам това, преподавам както трябва да се преподава философия, т.е. съм напълно съвременен и точно затова бях подложен на съответните репресии от въпросните две другарки, които преди две години се афишираха с действията си като върли защитнички на административната командна система в образованието, ерго, ако имаха известен морал или съвест, сега вече сами щяха да признаят, че повече нямат моралното право да агитират за онова, което довчера така страстно отричаха, заради което наказваха, заради което уволняваха! Нали така излиза, уважаеми мой мълчаливи съдебни заседателю, който сега четеш този мой пореден текст?! О`кей, мълчи си, нека да не ти пука, че у нас аморализмът е толкова напреднал, че вече на никого не му пука когато някой накъде си позволява да се гаври по толкова грозен начин с някоя личност, майната й на личността, майната му на Грънчаров (който пък ни омръзна на всички, аман от тоя пусти Грънчаров, какво още иска този Грънчаров, нали съдът го вече върна в училището, той нема ли некога да миряса вече бе, другарки и другари, та тоя наглец и натрапник вече не се търпи?!), да, майната му на Грънчаров, какво толкова като пострада, какво като се гавриха с него, какво като го уволняваха, какво като го нарекоха луд... Е, той загуби делото срещу психиатричната диагноза на неговата директорка, която официално, в писмен вид, го определи като "психично болен", оказва се, че у нас даже съдът приема за съвсем "естествено" и "морално" достойнството на една личност да бъде тъпкано както началствата благоволят да го тъпчат, особено пък ако тази личност е учител, особено пък ако тази личност е философ като тоя същия натрапник и наглец Грънчаров, дето така страда за проклетото си достойнство, че сега нищо чудно и съдебно дяло срещу България да заведе в Страсбург, в Европейския съд за правата на човека! Да, ще бъде съдена на това дяло не директорката на ПГЕЕ-Пловдив, нито пък инспекторката по философия, а ще бъде съдена България, щото институциите в България не благоволиха да си мръднат и малкото пръстче за да спрат издевателствата на самозабравили се администратори спрямо една личност, която е дръзнала да прави нужното че да живее достойно, да си върши работата съвременно, в интерес на учениците си, за тяхното качествено образование, една лич104
ност, която е дръзнала да стане дисидент спрямо отвратителната и тиранична образователна система. Ще бъде съдена България за това, защото никой от училището не посмя да гъкне и думичка в защита на тоя същия Грънчаров, щото всички ги беше страх, и съвсем правилно ги беше страх, прочее, един учител, именно инж. Калин Христов, си позволи да каже такава дума в защита на Грънчаров, каза я на учителски съвет и след няколко месеца беше... уволнен, уволнен беше даже и преди самия Грънчаров; а когато Грънчаров пък каза не една дума, а много думи против грозното изпъждане на инж. Христов от училището, и той, разбира се, беше уволнен! Спирам дотук, че темата ми е крайно неприятна, безброй пъти писах за нея, но ето, сега имам моралното право да кажа нещичко за онзиденшния си триумф: г-жа Кръстанова сама агитира вече за онова, което аз правя от години, не от вчера, и заради което аз от нея самата бях обявен за "най-лош учител", за какъв ли не, за "престъпник", за нарушител на закона: леле, какво ще правите сега, г-жо Кръстанова, като вече законът благоволи да застане на моя страна, а, кажете де, моля ви се, отговорете?! Като не ми даде думата на съвещанието онзи ден, въпросната инспекторка Кръстанова само провокира да напиша ето това мое есе, виждате ли до какво води опита й да ми запуши устата на самото съвещание?! Излиза, че е невъзможно да бъде запушена толкова противната уста на "оня там Грънчаров", щот този злодей и натрапник си има блог, ще пише в него, винаги може да каже какво мисли в него, винаги има къде да каже какво мисли, т.е. е крайно глупаво някой да се опитва да се опитва да му затвори или да му запуши устата. Ето, Грънчаров днес и в предаването си по Пловдивската обществена телевизия ще каже нещичко по този същия превъзходен казус, който се оформи, а пък г-жа Кръстанова, ако иска да каже сама какво мисли по него, да заповяда най-сетне в предаването, на което сама е кръстница: когато със задружните си другарски усилия тя и нейната сътрудничка директорката на ПГЕЕ-Пловдив успяха все пак да ме уволнят от училището, тогава аз отидох в един "ден на отворените врати" в РИО-Пловдив и си поговорих донасита с г-жа Кръстанова, проведохме хубав дебат, само на четири очи де, прочее, на шест очи (и уши), щото в кабинета й присъстваше една друга другарка, инспекторка, като свидетелка, предполагам!); и тогава г-жа Кръстанова се вдъхнови така, че каза ето тия памятни думи: - Абе като искаш да преподаваш иновативно бе, Грънчаров, да бъдеш интерактивен, да бъдеш пловдивски последовател на Сократ, да си прилагаш своите си там сократовски методи (те, методите на Сократ, са съвсем... интерактивни, бел моя, А.Г., туй не са думи на г-жа Кръстанова!!), що тогава искаш да работиш в държавно училище?! Ами иди си преподавай на... улицата, иди на площада, на Агората, като древните философи, говори си на минувачите, защо искаш пак да се навреш в училище?! Не, в нашите училища (тя, понеже е началство, възприема очевидно училищата в България за... свои, възприема ги за нещо като своя частна собственост, за нещо като своя бащиния, пак бележката е моя, подразбира се, това г-жа Кръстанова не може да го каже!) няма място за такива като тебе, но на 105
улицата си преподавай колкото искаш! И то без пари, ето, ще може и като Сократ да умреш, ама от глад, щото никой няма да ти даде и жълта стотинка за твоите "философии"! Нещо такова по смисъл ми каза тогава въпросната госпожа, ето, така стана тя кръстница на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров": като бях изпъден и изгонен отвсякъде и след като г-жа Кръстанова направи нужното да не мога да си намеря работа като учител по философия никъде (в шест пловдивски училища кандидатствах, в нито едно даже не ме допуснаха до събеседване, бях изгонен като куче от образователната ни губерния!), тогава именно аз се приютих в телевизията, там си философствам вече трета година, скоро ще започна четвъртата. Спирам дотук, че стана много дълъг този все пак поучителен текст, а, какво ще кажете?! Не мълчете толкова де, кажете, нема да умре некоя мечка като проговорите?! Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически! Блазе ви че имате такива дебели кожи! Щастливци сте вий, щастливци, няма що! 5 коментара: Feodor Ilivanov каза: Браво! Великолепен текст! Всяко зло за добро! Спомних си отговора на госпожата в съдебно заседание на въпроса ти дали е схванала твоя маниер на преподаване: "Ако го бях схванала, щях да го отразя. Но и учениците не го схващат." Останах дълбоко замислен тогава. Та "сигналите" срещу Ангел Грънчаров идваха от 2-3 класа (с по трима-четирима инициатори), а ти преподаваше на 11 класа, следователно останалите 8-9 класа са го "сфанали", по твоя крилат израз! Има някаква предопределеност, да знаеш! Кръстанова и Костов да те учат на иновации... То е като Тодор Живков да коли и беси в името на социализма, а накрая да каже: "Ми той социализъма излезе едно недоносче!" Тия хора срам нямат! Ангел Грънчаров каза: Да, сюблимни моменти ми се случва да преживявам напоследък, върховно е: това, за което ме обявиха за "пълен некадърник", за абсолютно същите неща сега им се налага да агитират и дори да задължават даскалите да бъдат иновативни и ала-бала! :-) Задължително трябва да ставаме "иновативни", другарки и другари, требва да се преустройваме, да мислим по новому, да правим онова, което до вчера отричахме и клеймяхме! На два пъти в моя некратък вече живот ми се налага да преживявам подобни моменти: в паметните дни, седмици и месеци след ноември 1989 г., когато таваришчите от катедрата "Марксизъм-ленинизъм" почнаха като ветропоказатели да правят и да говорят таман обратното на това, което са говорили и правили десетилетия преди това, и сега, когато ето в училищата поклонниците на административната и социалистическата система на образование, останала консервирана и непокътната досега, напоследък им се налага да си кълчат устата и да се правят на новатори, на модерно и на авангардно мислещи. Два пъти на мен самия не ми се налага да се "преустрой106
вам", понеже съм си бил същия и преди, и сега. Ето това показва колко е важно човек да служи на някакви принципи, ценности и идеали, а не да обслужва с кариеристична цел силните на деня. Абе глупаво е човек да си продава душата на дявола, това е същината на цялата работа! Това ми е дадено от моите родители, по тази причина аз не се продадох и с цената на много изпитания се запазих неомърсен; е, дано не звучи прекалено грандомански, но аз такава рекапитулация си правя сега. Feodor Ilivanov каза: Не само "да ставаме "иновативни", не само "требва да се преустройваме", "да мислим по новому" и "да правим това, което до вчера отричахме и клеймяхме"! Но и "да се снишаваме, другари!" Бе, господин Грънчаров, направи им малко ихтибар бе! Или не знаеш какво е това? Накратко казано - "Кажи му "аго", да му е драго!". Ангел Грънчаров каза: Нещата приеха още по-интересна посока предвид случилото се днес, но за него ще пиша тия дни, да го осмисля и да намеря подходящата реакция. Искам да реша дали да сезирам за него прокуратурата, или да напиша жалба до РУО-Пловдив. Много е интересно случващото се. Борбата за ново образование продължава и приема все по-драстични форми. Старото не ще да отстъпи току-така. Туй нещо е понятно. Аз се надявах старото да има все пак известно приличие. Но изглежда няма... способно е на всичко... Анонимен каза: Ще загубиш и това дяло, защото не разбираш, че не си прав. Ще го загубиш!!!
107
Мой доклад до Началника на РУО-Пловдив и до Главния експерт по философия в Министерството на образованието и науката четвъртък, 13 октомври 2016 г.
108
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДОКЛАДА: Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически!
Тема за размисъл и за обсъждане: дали пък простият родител не е най-големият проблем на българското образование? петък, 14 октомври 2016 г.
Простият родител е най-големият проблем на българското образование, Автор: Десислава Любомирова Първо, изумително е как може да имаш извънземното самочувствие да наречеш един, ако не и най-великия български поет, "кретен от миналото". Има и вариант това да не е самочувствие, просто тъпотия. Да обиждаш едно от най-големите светила в българската литература, при положение, че вероятно не можеш да се сетиш и за едно негово (или на когото и да било друг) произведение, е доказателство, че проблемите в българското образование далеч не са там, където ни ги описват. 109
Хора, които не зачитат или уважават знанието и не го смятат за важно, няма как да предадат на децата си убеждението, че образованието е ценност. Един тулуп, който не може да разбере защо Яворов трябва да бъде изучаван, няма защо да се изненадва, че драгоценният му наследник ще се провали на матурата и не може да върже 2 смислени изречения. Един тулуп, за който българската литература е "кретения" никога няма да може да възпита деца, убедени, че да учиш, да знаеш и да търсиш е важно. Това е много важна брънка в иначе разнебитената машина на българското образование – родителите. Защо никой не се запита дали не е възможно именно родителите да са виновни, че учениците, бъдещето на България, са масово неграмотни и незнаещи? Да, проблем с мотивацията на учителите има. От една страна са ниските заплати. От друга обаче, и тя е съществена, са именно учениците, много от които отиват всяка сутрин на училище като на война – с мисъл да се наложат, да унизят, да демонстрират превъзходство. Защото им е позволено. Системата е такава, а и имат защита. Когато един учител всекидневно бива провокиран или унижаван, няма как да поддържа висока мотивация. Но дори в тази ненормална среда, българските учители (поне повечето от тях), се справят. Отчаяно опитват да си вършат работата и да налеят нещо в 30-те празни глави, които имат срещу себе си. Стара мъдрост обаче гласи, че на някого насила можеш да му вземеш нещо, но насила не можеш да му дадеш. Така учителите често се удрят в стена от арогантност и непукизъм. Стена, която е станало възможно да се издигне в умовете на днешните младежи именно заради средата, в която са отраснали. Масово родителите са тези, които не са успяли да възпитат у децата си стремежа към знание и увереността, че това знание е ценност. Как тогава да имаме резултати? Едно дете, демотивирано, разглезено и слушащо по цял ден как Яворов е тъпак, как в училище се учат само глупости и как и да учиш, все тая, ще прекрачи училищния праг с уважение и желание? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Към описанието на актуалния текущ скандал: ученици се гаврят с учителя си по философия! събота, 15 октомври 2016 г. Налага се да пиша отново за твърде интересния казус, който тече тия дни в съвсем реалния живот, в реалните отношения в нашето училище, в училището, в което работя като преподавател по философия и гражданско образование. Знаете там, в това училище – ПГЕЕ-Пловдив – от години тече една тъй любопитна и вълнуваща административна сага, чиито край още не се види, ето, този най-нов казус 110
е брънка, тъй да се рече, от нея. Налага се да описвам тия неща, да ги документирам с оглед на това, че по този начин може да бъдат съхранени за бъдните поколения ония често съвсем непонятни и дори изумителни неща, инциденти и събития, които се случват в нашето тъй динамично време – време тежка на борба за промени в нашата отдавна буксуваща, работеща на празно образователна система. Само с оглед на това пиша по тия проблеми – понеже, между другото, съм и участник в тия борби за ново образование, за мъчителното пораждане на нов дух в прогнилата ни отвсякъде образователна система.
Във всяка борба силите на старото и силете на новото водят безпощадни битки, които, в нашите родни условия, приемат често най-уродливи форми. Мен пък специално силно ме вълнуват най-вече психологическите и моралните измерения, които съпровождат въпросната ожесточена борба за промяна – вие вече съзнавате ли, че все пак у нас вече реално започна да се води тази борба за непосредствена, практическа промяна в българското образование?! Много често тази борба за промяна, за реформа и прочие се води само и единствено "на хартия", на думи, в никакъв случай на дело, сиреч истински, действително; е, нашето училище е, така да се рече, "в авангарда на световния прогрес", в него, за ваше сведение, борбата за промени отдавна се води именно на дело. Силите, разбира се, са неравни, силите на новото са съвсем немощни, аз лично, дето участвам в тия борби всекидневно, често установявам, че съм... напълно сам, което, уверявам ви, е твърде обезсърчително. Но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът, а на правдата на живота ний следва да сме верни, никога не бива да й изневеряваме. 111
Толкова с този общ въвеждащ в проблема увод, с тази наложителна прелюдия, сега ми се налага да пиша вече пределно конкретно. И ето, пак съм изправен пред проблема под каква форма да описвам, да представям, да излагам своите наблюдения и описания на случващото се. Има различни варианти: да пиша, примерно, едно иронично, преизпълнено с ирония и на места със сарказъм свободолюбиво есе; или, да речем, да напиша текст в стила на тъй често налагащия ми се "административна белетристика", именно под формата на нещо като жалба или като доклад до "компетентните органи", понеже все пак тая плаха надежда, че те някога могат да се събудят от летаргията си, да се намесят и да спомогнат за позитивната промяна, за решаването на проблемите, на конфликтите, за намаляване на напреженията. Бих могъл, разбира се, просто да напиша и нещо като очерк в своя дневник, в своя блог, с оглед да фиксирам своите преживявания, благодарение на които може да се добие представа за атмосферата, в която протичат ония толкова вълнуващи събития, чудати произшествия, инциденти, на моменти приемащи съвсем уродлива абсурдистка или сюреалистична форма. Винаги ми се налага да правя този избор около начина, по който да представя случващото се; бих могъл, разбира се, да пиша в обща, абстрактна форма, да представям само проблемите и явления, откъснати от техните носители и извършители, от личностите, които реално са въвлечени в тия събития и процеси. Ето, този избор на стил за мен е фатално важен, понеже се стремя към всеобхватност на описанието, стремя се към пълнота, не ща да допусна едностранчивото представяне на случващото се. Разбира се, най-добре би било да имах способностите на писател та да можех направо да напиша нещо като... роман или пък, примерно, някаква... драма, ех, да можех да сътворя една пиеса, в която да успея да разгърна, да нарисувам цялостната картина на тия тъй знаменателни събития, преживелици, конфликти и прочие! Да, ала тъй великодушният и щедър Бог не ме е надарил с потребния литературен талант, поради което нямам тия способности да мога най-живо, пълно и вълнуващо да опиша случващото се; съвсем друго щеше да бъде ако имах, примерно, чудни способности на велики писатели като един Шекспир, примерно, или като на Данте, като на един Достоевски - или като поне на един Кафка, да речем?! Абе аз да можех да пиша като Бекет щеше да е предостатъчно, ала на, не мога, човек не може да направи невъзможното, човек прави само това, за което е роден. Та ще ти се наложи, уважаеми читателю, да се задоволиш с това, което е способно и успее да пресътвори моето недотам умело – за описанието на такива пищни феномени на чудатото ни всекидневие – философско слово, щото аз все пак съм само философ и психолог, а както е известно, философията, пък и психологията, са нещо съвсем различно, те са призвани да се занимават с какво ли не, но не тъкмо с това. Хубавото е поне това, че на мен, понеже съм лишен, както казах, от художествен талант или от поетично въображение, не ми се налага нищичко да измислям, за нищо не ми се налага да си напрягам своето тъй немощно въображение – животът, реалността всичко ми поднася направо, както се казва, "на тепсия", пред очите ми се разгръща цялата тази пищна, повтарям, картина, а аз 112
трябва да направя нужното, в предела на изразителните способности и умения, с които разполагам, поне едно бледо копие, в което да се опитам да фиксирам поне малка част от цялото очарование на толкова щурия непосредствен живот, дето тече, казах, пред очите ми. Но и това, уверявам ви, съвсем не е леко или лесно, напротив, доста е трудно. Ех, да можеше по някакъв начин да се ползват възможностите на съвременната видео или поне аудиозаписваща техника и технология, примерно да можеше да се излъчва онлайн в ефира всичко онова, което става в нашето знаменито училище?! Представяте ли си какви чудесии тогава ще можеха да съзрат очите ви, да чуят ушите ви?! Да, ама няма как, това не може да бъде направено, пък и законът, тъй да се рече, предвидливо е взел мерки, с оглед да не се бунят – и будят! – излишно духовете, щото представете си ако след едно такова излъчване у нас, под влияние на видяното, вземе че избухне една... духовна революция, т.е. в цялата страна се отпочнат промените, хората да осъзнаят истината за случващото се и по тази причина да заемат възможно най-правилната, найразумната позиция?! Представете си, другарки и другари съдебни заседатели, до каква катастрофа ще стигнем, ако от една искра, изблещукала в нашето училище, вземе че се подпали цялата макар и продрана черга на нашето родно образование и училище, какво ще правим тогава, а, кажете де, защо мълчите?! Затова може и да е за добро, че аз нямам тия духовни сили, че да мога да представя цялата и пълна, с нищо неощетена картина на случващото се, поне, дето се каза, няма да бъде запалена нашата черга, и прочие, и так далее, и тъй нататък. Но ето, под формата на експеримент, ще се опитам да представя с немощните си художествени сили поне две-три сценки от тъй пищния, потретвам, духовен живот, който ний живеем в нашето училище; аз, знайно е, обичам да експериментирам и често правя точно това, тъй като съм изследовател. Да, ще рискувам и ще дръзна да опиша две-три сценки само, та на тяхна база вий сами, ползвайки вече отприщеното си въображение, ще можете сами да си досътворите останалото. Първата сценка ще бъде немощен опит от моя страна да представя случилото се в класната стая онзи ден, когато един клас, да, оня същия знаменит вече XI Ж клас, успя да се погаври изключително жестоко със своя преподавател по философия. Тогава именно в последните пет-десет минутки в тази същата класна стая (визираното събитие всъщност стана, прочее, в тъй наречения "интерактивен кабинет" на нашето толкова модерно училище, където често се водят, когато това е възможно, когато кабинетът не е зает, часовете по философските предмети!) във въпросната зала дойде самата директорка ведно с педагогическия съветник на училището и тогава именно се отпочнаха титаничните ни опити да дебатираме по случващото се. Втората сценка, стига да ми стигнат силите за нея, ще се опита да представи същинското начало на въпросния оздравителен дебат по тия тъй остри конфликти и проблеми, който се състоя в директорския кабинет в петък, в ранния следобед, там участвахме само трима, директорката, многострадалният и добре охулен, подигран, осмян, оплют и прочие учител по философия, а също и тъй младия педагогически съветник на училището, който обаче има това достойнство, че винаги умее да говори все "напълно правилни неща", които пре113
дизвикват единствено чувство на гореща благодарност и признателност в тъй широкото директорско сърце (от разположението на това сърце, да не забравяме, зависи все пак и това кой какъв дял ще получи от... диференцираното заплащане, кампаният за което вече започна и в нашето училище!). Между другото, вчера бях извикан в директорския кабинет за да подпиша... протоколите на две събития, вече в нашето училище има практиката като въпросният многострадален, ала иначе доста опърничав учител по философия (който, естествено, си заслужава съдбата!) говори с директорката, на този разговор да се води... писмен протокол (!), виждате, че не само аз се грижа следи от тия знаменателни събития да бъдат запазени за идните благодарни ни за стореното поколения, но и самата директорка вече решително осъзна значимостта на случващите се в училището ни епохални събития и нареди на всяка нейна среща с мен да присъства и дамата, която води протоколите на самия Педагогически съвет. Та по този повод между нас възникна лек спор: понеже въпросната протоколираща дама не владее стенография доколко тя успява да пресъздаде и опише със слово това, което реално сме си казали (щот все пак, разговаряйки в тия исторически преговори, ний не говорим чак толкова бавно, че тя да успява да запише точно всяка наша дума). Тази дама е учителка по литература, ала пак възникна този тъй важен методологически въпрос; аз лично, понеже съм перфекционист, заявих твърдо, че няма да подпиша тия протоколи, щото в тях не е отразена веобемната истина за онова, което реално сме си казали, там липсва пълнотата на ония съдбовно исторически думи, които сме си казали – и бъдната история на нашето тъй знаменателно време ще бъде неимоверно ощетена ако дръзнем да й подхвърлим тия трохи, а именно въпросните тъй приблизителни протоколи. Предложих да се прави видео или аудио-запис на срещата, което предложение беше отхвърлено, кой знае защо, с възмущение от останалите участници в срещата, най-вече от директорката; тя изтъкна в тази връзка железния аргумент, че според министерските и държавни разпоредби на върховните инстанции било забранено да се правят такива точни записи, а било наредено да се правят само въпросните схематични и абстрактни писмени протоколи, в които има само бледа сянка на реално казаното, на реално случилото се (понякога даже интонацията на гласа, с който са произнесени дадени думи, има огромно значение за техния смисъл!). По този тъй важен методологически спор, дето се казва, стигнахме "до под кривата круша", докъдето стигнахме и по всички останали въпроси. Но да карам поред. Аз подписах въпросните протоколи с "особено мнение", само доколкото да удостоверя, че подобни срещи са се състояли, да удостоверя с подписа си само факта на тяхното провеждане, а що се касае до същината и смисъла на казаното на тях си позволих да изразя решителното си съмнение, че написаното в тия протоколи отговаря на реалността, на самия живот. Това изглежда задоволи директорката, понеже тя пък беше силно обезпокоена от обстоятелството, че ако някоя висшестояща инстанция, самосезирала се или сезирана от мен дойде на проверка, да не се окаже, че ний не можем да представим документално доказателство, че нещо все пак правим, за да решаваме проблемите, че търсим изход от тях. 114
И последното, на което искам тук да акцентирам: аз започвам да пиша въпросните описания на реалните събития без претенцията, че мога със слово точно да възсъздам реално случилото се, изцяло точния и верен смисъл, аз, казахме, нямам такива магически способности, в края на краищата не съм Фьодор Достоевски, та да искате това от мен. Нека онова, което ще излезе под моето тъй немощно перо, бъде възприето само като щрих в рисуването на онази картина на случилото се, която е задача на бъдещите историци на нашето тъй славно и вдъхновящо време. Длъжен съм също така да добавя, че копие от това мое писание ще представя под формата на доклад или дори на жалба до Педагогическия съвет на нашето училище, а също така и до госпожа Началника на РУО-Пловдив, с които ще ги призова да вземат отношение, да се намесят и да отдадат своята благородна дан в решаването на тия толкова интересни противоречия, конфликти и скандали, имащи, държа да подчертая това, някакво фундаментално отношение и значение към течащите сега в нашата страна процеси на промяна, на пълна демократизация, тъй да се рече, на нашето толкова славно все пак образование и училище. Край. дотук с уводната част, която се разрасна така застрашително, че ми отне почти всички сили – и по тази причина е много съмнително какво изобщо ще мога да опиша от истински важното, именно в описанието на тия така знаменателни събития. Дали да представя себе си като "учителят Г.", примерно, та да избегнем тъй неприятния личен момент?! А, какво ще ме посъветвате?! Пак крайно сложен въпрос е този, бива си го и него, няма що! Леле, главата ми взе да пламва още сега, а какво ли ме чака тепърва?! Мили Боже, дай ми сили, моля Те, да успея все пак отчасти в изпълнението на толкова важната задача, която съм си поставил! И тъй, пристъпваме към описанието на АКТ ПОРЕДЕН НА НЕСКОНЧАЕМАТА АБСУРДИСТКА ПИЕСА Прелюдия, написана за ония, които още не знаят за какво всъщност става дума Учителят по философия А.Г. е осъзнал, че в българското образование работите отдавна не вървят и че се налагат коренни промени. Той, така да се рече, е новатор, почва да прави разни нови неща – като идеята му часовете по философия да станат полезни и приятни на учениците, у тях да се породи интерес към ученето, те да привикнат в час свободно да изказват своите собствени разбирания, да провеждат дискусии, да изследват проблемите, самостоятелно да достигат до някакви изводи, преследвайки истината и т.н. Предлага на учениците си да направят промени в начина на провеждане на часовете, т.е. да се откажат от обичайния и банален, втръснал на всички подход (учителят преподава "самата истина" в сдъвкан, годен за поглъщане вид, а учениците след това папагалски възпроизвеждат този "единствено-правилен възглед") и ситуацията коренно да се промени, идеята е в часовете по философия да има приятна обстановка, всеки свободно да може да каже какво мисли, да може спокойно да чуе как мислят другите, сам да се 115
замисли, без опасения да може винаги да пита и т.н. За целта този странен учител предлага на учениците си ред иновации, примерно вече всеки сам ще решава кога да бъде изпитан, кога да се изяви, никой няма да бъде изпитван по принуда, за тази цел се въвежда специална "точкова система", учениците да се изказват свободно без да се плашат, че са оценявани или изпитвани, да събират точки, на тази база след определен период от време ще получат и своите оценки по един естествен, непринуден начин. Също така учениците имат правото да излизат от класната стая по всяко време без да дават каквото и да било обяснение на учителя, стига да не пречат на работата, да не вдигат шум при излизането си, по същия начин и да се връщат когато сметнат за нужно и пр. Иначе казано, на учениците им се дава възможността да практикуват свободата – което се изисква, впрочем, и от спецификата на предмета, където главни са именно темите за човека, живота, свободата, морала, демокрацията, духовните неща и пр. Този наистина странен учител също така предлага на учениците да участват и в цяла поредица от други инициативи по неговия проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност, по който този учител е написал цяла платформа, те могат също така, що се касае до провеждането на часовете, вече да не четат от един-единствен официален учебник, а да четат откъдето си искат, получават и тази свобода, имат цял списък от учебници, между които могат да избират сами, според предпочитанията си, имат също и възможността да четат от интернет и пр. Тъй, този експеримент започва да се провежда в училището въпреки открито негативното отношение към него от страна на училищното ръководство, на директорката на училището, която е привърженичка на административно-командния, на авторитарен подход, на нея този прекален либерализъм-демократизъм изобщо не й е по вкуса. Тя предприема серия от принудителни мерки, с които се опитва да вкара учителя по философия в "единствено-правилния път", когато той обаче й дава да разбере, че това няма да стане, тя тогава насочва цялата репресивна сила на властта, която има, срещу него, предприема серия от действия, с които да натрупа достатъчно компрометиращ матр`ьял, удостоверяващ "нарушенията на учителя А.Г." (проверки на негови часове, организирано е произвеждането на купища жалби на разгневени и недоволни ученици и родители, пишат се петиции от името на учителския "колектив" срещу своеволията на учителя по философия, даже се провеждат доста абсурдистки "бунтове срещу свободата" от някои класове, в които учениците се държат твърде странно, искат "проклетите новаторства" на въпросния учител по философия да бъдат прекратени и той да започне да преподава "нормално" и "правилно". Заради това, че този учител по философия има блог, в който, поради това, че в рамките на училището няма възможността да защити позицията си (когато той вземе думата на учителски съвет, верни клакьори на директорката почват да крещят срещу него и не му дават възможността да се изкаже!), се вижда принуден да изразява позицията си на страниците на своя блог в интернет (като капак на всичко този толкова "лош учител" е един от най-активните блогъри, той поддържа система от предимно образователни блогове, издава 116
също така от години две списания, имащи и хартиени издания, автор е на много книги, на много учебни помагала по философските предмети и пр.), та поради всичкото това, казахме, в един момент "здравите сили" предприемат такава яростна кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране, че тя накрая е увенчана с... уволнението му от работа (!!!) и то със крайно смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютна липса на каквито и да било качества да бъде учител", "изцяло негоден за системата" и прочие. Да, ама изританият от работа по тази начин учител по философия завежда съдебно дело за отмяна на заповедта за своето уволнение, е, докато него го няма в училището, в него настъпва същинска идилия на пълното съгласие, на тоталната липса на каквито и да било съществени различия, на единомислието, на колективизма, на другарството, на лицемерието и т.н. За ужас на администрацията на училището съдът в лицето на Върховния Касационен Съд отменя заповедта за уволнението на учителя по философия А.Г. и го връща на работа в същото училище. Връщайки се на работа, той отново предлага на своите ученици ония същите иновации, които е провеждал и преди; на учениците е дадена възможност сами да решават какво искат, дали искат да бъдат третирани по стария административно-команден маниер с всичките му прелести, или пък да опитат да се почувстват свободни, да се почувстват суверенни човешки същества. Във всички класове учениците решават да бъдат приложени иновациите, които са същина на новия, на демократичния подход. Учителят обаче дава възможност въпреки това на всеки ученик да решава индивидуално, ако някой, примерно, иска да бъде изпитван с оценка (не да получава само "точки"), той може да го заяви и това ще бъде направено. Какво се получава в резултат ли? Искате да знаете до какво довеждат тия иновации в нашите родни български условия ли? Ето до какво довеждат. В някои класове голяма част от учениците се възползват от иновациите в свой интерес, в часовете възниква една много приятна изследователска обстановка, учениците спокойно участват в дебатите, всеки съобщава резултатите, до които е стигнал в резултат на своите проучвания по въпросите, те бива обсъждани, учениците в крайна сметка получават заслужено високите си оценки. Е, и в тия класове има ученици, които не разбират предимствата на свободата, те не знаят какво да правят с тъй великодушно подарената им свобода, в резултат на което се отпускат, почват да не правят нищо, идват напълно неподготвени за часовете, не слушат за какво изобщо се разговаря по време на обсъжданията, деморализацията е пълна, тия ученици в крайна сметка получават слаби оценки, за които, по тяхната "логика", се оказва виновен... техният преподавател! Тия ученици почват да виждат в негово лице един човек, който пречи, вреди на тяхното образование, виждат в негово лице един неприятен човек, който, видите ли, не си върши правилно работата, мъчи учениците да мислят, тормози ги, издевателства се над тях, давайки им някаква толкова непотребна им "свобода", а без свобода така приятно и лесно се живее, нали така?! Докато със свободата е трудно, ах, колко неприятна е тази пуста свобода?! 117
В един-два класа (от ония 17 класа, в които преподава учителя А.Г.) групата на тия недоволни ученици взема надмощие и в резултат в тия класове пак почват да се пишат жалби на възмутени родители и ученици, пак почват да се организират "бунтове срещу свободата" и "антидемократични терористични акции", в които учителят по философия А.Г. е подложен на пълна обструкция, подложен е на какви ли не гаври, той става мигновено "подсъдим", той става "виновник" за всичко, недоволстващите ученици не му позволяват да каже каквото и да било, подиграват му се в лицето, крещят грозни обидни думи срещу него, накърнявайки без капчица съжаление неговото лично достойнство. Когато по настояване на учителя по философия в час бива извикан представител на ръководството на училището, обикновено това лице не прави нищичко за да въведе ред, за да възстанови нормалната обстановка, за да спре издевателствата срещу преподавателя, а тези срещи биват превръщани в нещо като заседания на т.н. "народен съд" срещу "злия народен враг А.Г.", на които арогантни ученици в лицето на учителя си без капчица неудобство се надпреварват кой по-жестоко да го обиди, кой понесправедливо да го охули и т.н., а пък "арбитрите", именно въпросните администратори се задоволяват прилежно да запишат "воплите и терзанията" на толкова страдащата и потисната народна душа, понеже тия записки се превръщат в безценно свидетелство в подкрепа на тяхната изконна теза, а именно че учителят по философия А.Г. е "пълен некадърник", който съвсем заслужено си получава и униженията, и съдбата, и гаврите, и всичко. Така. Това всичкото става в края на миналата учебна година. Някак онази учебна година минава. Тогава учителят по философия А.Г. заявява на обиждащите го ученици, че им дава възможност да избират: или сами да заявят, че желаят да им пише заслужената двойка и да отидат на поправителен изпит, където пред обективна комисия да защитят нивото на познанията си, или пък да им даде възможност пред него, независимо от всичко, да бъдат изпитани и да получат своите оценки. Никой не пожелава да прояви достойнството да отиде сам на изпит; понеже учениците през първия срок са имали твърде високи оценки, писани им от един "правилно преподаващ" учител, това води дотам, че никой не отива на поправителен изпит, временно конфликтът е потушен. Но той избухва с нова сила още в първия час на новата учебна година, и то само в един клас, именно в XI Ж клас. Дотук беше прелюдията на цялата история. Сега пристъпвам към описанието на само действие, разразило се напоследък. (Следва продължение. Скоро очаквайте продължението. Приятен ден на всички!) 7 коментара: Feodor Ilivanov каза: Пак ли? Кой философ беше казал, че историята се повтаря като фарс? Администрацията доказва убедително, че няма дори усет за иновации, камо ли за друго. Да бяха измислили нещо ново Но мълчанието на МОН показва и 118
че заповедта, "спусната по гарнизона", е да бъдеш ударен точно за това, не за друго. Ангел Грънчаров каза: Маркс е казал това нещо – за това, че историята се повтаря първия път като трагедия, втория път като фарс. (Ако не е откраднал и тази мисъл отнякъде, примерно от Хегел, щото той има тая наклонност.) Да, интересно е, че нищо ново не могат да измислят, а да се повтори абсолютно всичко е вече наистина фарс. Смешна работа! Но и тъжна. Аз обаче няма да оставя това токутака. Този път ще сезирам за тия толкова драстични нарушения на правилника (под благосклонния поглед на ръководството) не само Педагогическия съвет и РУО-Пловдив, но, ако се наложи, дори и прокуратурата. Не може току-така да се гаври някой с личността на един човек и особено пък на един учител, в мое лице ще защитя свещеното човешко право на достойнство. Повечето учители преглъщат какви ли не унижения от мутризиращи се и хулиганстващи представители на учениците понеже не желаят да си имат разправии и главоболия, е, аз пък ще покажа, че човек може и да не мълчи и да понася, а може да се бори за правото си на достойнство. Анонимен каза: за снимката която си използвал нямаш авторските права, така, че я махни от блога си грънчаров Ангел Грънчаров каза: Другарко, тази снимка не е качена в моя блог, а е използван линка към нея, който е на човека, който я е качил, т.е. е само споделена. За което не са нужни никакви авторски права, аз просто правя реклама на човека, който, вероятно, е неин автор. Очевидно не сте информирана в тази област, поради което се изказвате съвсем неподготвена... Анонимен каза: Ако вие г-н Грънчаров бяхте малко по запознат щяхте да знаете , че от мястото където сте "сподели" снимката има лиценс и вие нямате право да е използвате. Ангел Грънчаров каза: Пише се "лиценЗ", а не "лиценС". Когато научите правописа, тогава се захванете да се изказвате по по-сложните теми...
119
Глупавите винаги са горещи почитатели на несвободните събота, 15 октомври 2016 г.
... Глупавите непрекъснато обръщат очи към руснаците... Иржи Менцел (Цитиран от Ognyan Minchev) Виж също и: Иржи Менцел: Днес опростяването процъфтява
Нека знаят един ден нашите потомци в какви вдъхновяващи времена сме живели ний, щастливите жители на тъй приказната страна Мутроландия! неделя, 16 октомври 2016 г. Няма как, налага ми се да продължа описанието и анализа си на толкова впечатляващия и интересен случай от нашето толкова богато на какви ли не събития и феномени училищно всекидневие (виж предишната част ето тук: Към описанието на актуалния текущ скандал: ученици се гаврят с учителя си по философия!). Пристъпвайки към писането и тази сутрин (днес е неделя, сега е рано 120
сутринта) в съзнанието ми най-напред се появява ето тази мисъл, която ми се ще да възкликна най-патетично: - Ех, защо нямах таланта на Достоевски или на Шекспир, та да можех да опиша случилото се в цялата негова прелест и очарование?!
Или поне да имах способностите на Кафка пак щеше да ми е значително по-лесно; но какво да правя сега, като разполагам именно със своите скромни възможности?! Е, няма как, налага ми се да се помъча и да пиша – пък каквото излезе. Дето се казва: "каквото сабя покаже". Аз съм философ и това винаги ме тласка към анализи, към тълкуване, към премисляне на случилото се, но ето, да изобразя самата случка най-пълно и цялостно, това е нещото, което ме мъчи. А тия, които не са възприели с очите си (и с ушите си) случилото се, как те биха могли да си го представят?! Та то е непредставимо, такива неща не се случват често, напротив, изключително рядко се случват. Което именно ги прави толкова интригуващи – как е възможно да се случи точно такова нещо?! Този е главният въпрос. Защото случката наистина е неправдоподобна. Да, ама как да ви я представя така живо, ясно и плътно, че да можете да си я представите така, че все едно сте били там, в онази същата зала, от която е снимката, за която някаква си разярена другарка сега крещи, че съм бил нямал "авторските права" да я споделя, да я поставя в блога си (вижте коментарите към цитираната по-горе публикация, става дума за другарката, която пише думата "лиценз" ето как: "лиценС"!). По дяволите, няма как, ще опитам все пак да опиша случката, ще се опитам да представя с думи скандалното поведение на тази група ученици. Разбира се, по-добре щеше да бъде някой да беше заснел с фото техните подигравателно 121
ухилени физиономии, да имахме със запис ония обидни реплики, които те старателно подхвърляха, да можеше с ушите си да чуете дюдюкането, което се носеше в залата, щеше да бъде значително по-убедително това, което сега се опитвам да представя с тъй немощните си изразни средства; да, ама не, нямаме никакво копие, никакъв запис на онова наистина скандално поведение; какво да правя, как да ви го представя с думи, ох, колко трудно е това?! Карай, ще се помъча, пък да видим дали нещичко ще се получи. Занятието по философия трябваше този път да се проведе в т.н. интерактивен кабинет на първия етаж на училищната сграда, просто аз винаги търся тази възможност своите часове да провеждам в него, ако случайно се окаже незает, давам своята заявка там да се провежда философският учебен час; е, оказа се, че в този ден кабинетът е свободен, аз го бях ангажирал, тепърва часът ще се води вече все в него (ако в някой момент не се въведе друг регламент за използването му). В този кабинет (вижте фотото на цитираната публикация) освен че учениците седят на нещо като "кръгла маса", именно лице в лице (в обикновените класни стаи чиновете са разположени винаги така, че повечето ученици виждат само вратовете на съучениците си!), има и възможност да се ползва мултимедия и пр., пък и залата е по-голяма, удобна е за воденето на приятен, свободен и човечен разговор. Да се захвана вече с описанието на скандалното поведение на учениците, няма как повече да се отплесвам, дойде момента на истински трудното. Та влизам значи аз в кабинета (някой го е оставил отключен, вратата зее, иначе обикновено стои заключен, преподавателят го отключва, а учениците чакат пред него) и в него заварвам неколцина ученика, трима от които... се борят във вътрешното пространство между наредените във форма на елипса маси. Казвам им да прекратят борбата и да излязат оттам, те продължават, сякаш изобщо не са ме чули. Повтарям, пак не обръщат никакво внимание. Казвам някой да отиде да извика другите ученици от кабинета, в който обикновено се водят часовете им, предполагам, че някои ученици не знаят, че занятието ще се води тук, пак никой не обръща внимание на думите ми. Налага се да настоявам още да излязат оттам, борещите се обаче се държат крайно непочтително и предизвикателно. Излизат обаче по едно време, подхвърляйки ми реплики, изразяващи пълно неуважение. Постепенно в залата идват и другите ученици, на групички, на тумби, сядат около масата, но повечето се държат така сякаш не забелязват учителя: говорят си, смеят се, майтапят се, изобщо – забавляват се. А часът вече е започнал, звънецът вече е бил. Опитвам се в гълчавата да кажа нещо, но сам не мога да чуя собствения си глас. Почвам да моля отделните групички една по една: "Бихте ли ми обърнали малко внимание, искате ли да започнем вече?", не, никакъв ефект няма, а пък тия, към които съм се обърнал, ме поглеждат ухилени презрително и дори ми подвикват: - Но защо се обръщате към нас, ние какво правим?! Ние нищо не правим?! Погледнете другите?! Я го виж, заяжда се с нас?! Като ми се отговори по този начин, аз си позволявам да кажа следното: 122
- Не ви ли е малко неудобно да се държите така, да ми отговаряте така?! Известно неудобство все пак не изпитвате ли? Тия думи, забелязвам, ги отправям на повечето групички, които обаче не престават да си говорят без да ми обръщат никакво внимание. Като все пак ме чуят, ми се хилят дружно право в лицето и, ухилени, ми отвръщат: - Не, няма такова нещо, никакво неудобство не изпитваме! Ха, неудобство да изпитваме, за какво пък се е сетил?! Очевидно този път часът не може да започне. Очевидно се налага да чакам да видя дали пък няма да им омръзне да се държат така грозно. Отвременавреме някой ученик взема думата и произнася гласно ето тия думи: - Какво иска пък от нас тоя?! Нали сам твърди, че сме свободни?! Ще си правим каквото искаме! Нали той бил горещ привърженик на свободата, а пък сега не му харесва това, че се държим истински свободно?! Сам не знае какво иска?! На тоя не може да му се угоди?! Майтапчия! (Употребявам тази дума, аз, разбира се, сега не мога да възпроизведа точните думи, старая се да представя смисъла и психологическата, а също и нравствената обстановка, не мога да претендирам, че използвам абсолютно същите думи; затова моите описания могат да ви звучат поизкуствено, да изглеждат "съчинени", но какво да се прави, нямам друг избор; ако имахме видеозапис на реално случилото се, щяхте да можете да се насладите на цялата автентична прелест на случилото се, но сега ще ви се наложи да се задоволявате с трохи!) - Хи-хи-хи!!! Свобода, свобода, свобода! – почват да повтарят с възможно най-подигравателна интонация тази дума от всички краища на залата! – Ах, свободата! Ние сме свободни!!! Ще си правим каквото си поискаме!!! И той ще трябва да ни търпи, сам си е виновен! Нали искаше да ни прави свободни?! Изобщо, длъжен съм да добавя тук, че ученици от този клас, като ме срещнат в коридорите, винаги почват да се хилят насреща ми и да крещят с найгаден тон думичката "свобода", тя, предполагам, в тяхното съзнание се е превърнала в нещо като начин да ми се подиграят, да ме осмеят, знам ли как им звучи на тях тази дума?! Също по напълно сходен начин употребяват и думата "философия", пак я чувам зад гърба си, казана с възможно най-подигравателна интонация. Щом ме види някой от по-арогантно държащите се ученици от този клас, дори и в автобуса да ме види, стига да е с някой друг, за да си дават кураж, и мигновено започват с най-висок глас да повтарят ето такива думи: - Аз пък най-много обичам предмета философия! И съм решил догодина да се явявам на матура по философия! Философията е най-важното в живота! Без философия не може да се живее, хи-хи-хи! Момчета – обръща се единадесетокласникът към по-малки ученици, ако има такива наоколо – помнете от мен: залягайте най-много на предмета философия, няма да съжалявате, хи-хи-хи! И прочие, да не продължавам, вие вероятно схванахте за какво става дума. Те вероятно си мислят, че с подобен род "подигравки" ме дразнят, че ме ядосват и пр., но наистина не пропускат случай като ме видят, където и да е това, да не почнат да крещят зад гърба ми и дори в лицето ми думи като "философия", "сво123
бода", "демокрация" и пр., но с възможно най-просташка интонация, стремейки се да вложат колкото се може по-обиден смисъл. Вие ако случайно се чудите как става така, че в нашата свидна мутренска държава расте поколение, което има за свой модел на подражание тъкмо мутрите, трябва очевидно да отчетете сега и това, че ето, нашето родно училище също подпомага култивирането на това така широко разпространено мутренско и просташко съзнание. Абе излиза, че в нашата държава думи като "култура", "свобода", "достойнство", "философия" и прочие в съзнанието на подобни хора са напълно подигравателни и дори обидни, не дай си Боже някой като мен пък да почне да се свързва с тях, да е нещо като тяхна персонификация, тяхно олицетворение! Такъв, предполагам, мигновено става най-неприятен човек, нещо като враг, към който, както виждате, трябва да сме безпощадни; предполагам, такива хора виждат в лицето на такива като мен някаква заплаха за тяхното разпищолило се мутренско царство, знам ли какво точно виждат в лицето на такива като мен; но ето, резултатът е такъв, какъвто ви го представям тука, тези хора са неуморни в сипенето на цял порой от подигравки спрямо своя тъй злощастен учител по философия, превърнал се в нещо като обект, заслужаващ непрекъснати подигравки – с оглед да му отмъстим, нали така излиза, кажете де, защо мълчите като някакви шушумиги?! Кажете поне това, което ми го казват разните началства, ето, оня ден имахме среща с директорката на ПГЕЕ, близо два часа разговаряхме, опитахме се да водим дебат и да търсим решение на тежкия случай, в нейните думи и в думите на младия педагогически съветник на училището звучеше като рефрен ето това: - А ти, колега Грънчаров, отчиташ ли своята вина и отговорност за това, че учениците са започнали да те възприемат по този начин, като обект, достоен за такива грозни обиди?! Ти с какво допринесе да те възприемат така?! Защо си загуби толкова авторитета?! Къде, моля ти се, е авторитета ти в техните очи?! Учениците са нещо като лакмус за нашите грешки, ти сфащаш ли къде са твоите грешки?! Защо само те да са виновни че се държат така с теб?! А твоята вина къде е?! Защо към никой друг в това училище учениците не се държат така?! Е, не казаха точно тия думи директорката и съветника, но аз останах с впечатлението, че есенцията на тяхната позиция е точно тази, затова си позволявам да изразя с тези думи това свое впечатление. (Ако съм останал с погрешно впечатление, ако не съм успял да доловя същината на тяхната позиция, ето, моля, нека да имат добрината сами да я изразят, ако искат, дори и писмено, ще я обнародваме тука, ако искат, да я заявят както искат и където искат, това вече си е изцяло техен проблем!) Но да оставим какво сме си говорили на тази среща с директорката и съветника-психолог; аз, прочее, съм съгласен с него, с този последния, той в един момент установи, че аз, от една страна, и те двамата с директорката, от друга, сякаш живеем в напълно различни светове, в различни ценностни вселени сякаш обитаваме – не можем изобщо да се разберем по нито един въпрос, възприятията ни на всичко са коренно различни, напълно противоположни, несъвместими, това също е интересен феномен за тълкуване, но засега оставям този въпрос за открит. Та да се върна все пак на тъй мъчителното описание на 124
онзи паметен час, представяте ли си колко мъчително за мен беше самото непосредствено преживяване на оня час щом като описанието сега на случилото се тогава е не по-малко мъчително?! Между другото пропуснах да отбележа, че за оня именно час ние имахме уговорка с директорката и със съветника в часа да дойдат и те и с учениците да проведем дебат по така и така сложилата се тежка ситуация, да имахме твърда уговорка за провеждането на такава една среща и на един такъв дебат; да, ама както казах, когато влязох в залата, директорката и съветника ги нямаше, е, аз реших, че нещо е станало та не идват, че може пък да са забравили да ме известят, че няма да дойдат, реших да си водя някак часа сам, даже ако се наложи сам да проведа дебата с учениците, въпреки че, както вече сами се убедихте, никакви условия за дебат нямаше, просто учениците се държаха крайно арогантно, грозно, нахално, обидно за преподавателя, правеха нужното да го унизят колкото се може повече. Абе излиза, че директорката и съветника, неспазвайки уговорката ни, ми подложиха една превъзходна... динена кора (или, ако предпочитате, бананена обелка!), на която, като стъпя, да се изпързалям така, че да си счупя непременно главата! Но да оставим настрана този момент, те все пак дойдоха в часа, ама в последните пет минути и то по моята изрична покана, изпратих една ученичкаактивистка да отиде да ги покани. Това е, за тия минутки, в които директорката разговаря с класа, има съставен протокол (!!!), интересното е, че тя трябваше да прати протоколиращата дама преди това, между другото, ще е интересно оттукнататък в моите часове по философия винаги да влиза онази същата протоколираща дама-учителка, ще се получат такива страхотни описания, такива великолепни протоколи ще се получат, че човечеството ще замре от възхита като се зачете в тях един ден! Това е превъзходна идея, как пък не се сетих да предложа това нещо досега?! Тъй, значи на мен около 15-20 минути ми се наложи да моля учениците да престанат да бърборят, да се хилят, да ме обиждат как ли не (неколцина от тях бяха заети с това непрекъснато да... мяукат, да, мяукаха като котета, това се правеше с цел да ме ядосват още по-ефективно, щото те знаеха за моето отношение към котките, в един клип са виждали моето домашно коте, от този момент нататък това за тях е другата възможност да ме подиграват като ме срещнат, просто мяукат най-изразително, или пък само повтарят думата "коте", във възможно найгаднички, знам ли как да ги нарека, интонации!). Да, част от учениците изразително мяукаха, друга част повтаряха в различни възможно най-подигравателни интонации думата "свобода" и т.н., повечето просто се хилеха директно в лицето ми, без никаква скрупул, без никакво неудобство, и така минаха, да речем, поне 20 минути от часа. Нищо не можех повече да направя, никаква възможност за смислен диалог нямаше при положение, че отношението на учениците беше така обидно, арогантно, предизвикателно, злобно и пр. По едно време аз все пак реших да опитам да им дам тема за следващия час, казах, че след това ще им дам думата да се изказват по въпросите за днес. Миналия път, както вече писах за това, та значи по време на миналия час те общо взето спазваха някакво приличие, мълчаха горе-долу, 125
дори неколцина си записваха въпросите към темата, та тогава успях да им "преподам" цели две теми, записаха си – в класа да пишат я има двама-трима, я няма! – въпросите по цели две теми, които днес трябваше да обсъждаме. Ала на, съвсем друга муха е влязла в главите им, ето, провалиха по най-грозния възможен начин часа – защо ли се държаха този път така?! Това е интересен момент, чакащ своето обяснение, което в светлината на последващото описание на случилото се ще стане напълно ясна; прочее, какво пречи да го кажа решаващия момент още сега?! Ще го кажа та да ви помогна да възприемете нещата още сега във верния им смисъл; та значи като дойде директорката и учениците, които до този момент ме обиждаха как ли не и не ми позволяваха да кажа каквото и да било почнаха да се надпреварват да се оплакват от мен как ли не (!!!), примерно в несвяст да повтарят "Ами че той, госпожо, не ни преподава!", "Ама той, госпожо, не уважава нашите мнения!", "Ама той, госпожо, не ще да ни даде единствено-правилния министерски учебник и ни насилва да четем единствено неговия блог, който чете неговия блог, му пише шестици, а на нас, дето не щем да четем пикливия му блог, ни пише само двойки!", та като повтаряха в глас такива и подобни на тях нелепици, а пък директорката старателно си ги записваше, тогава в един момент един ученик се вдъхнови дотам, че изплю, дето се каза, камъчето и като директорката попита нещо, в смисъл кой е виновен за цялата тази ситуация, обиждащите ме ученици в хор отговориха: - Преподавателят по философия е единствено виновен, разбира се! Директорката кимна разбиращо и обнадеждаващо, а пък в един момент, казах, някакъв ученик в един сюблимен момент се вдъхнови така, че изрече ето тия думи: - Ние, госпожо директор, искаме да изгоните г-н Грънчаров от училището, докато той работи тук винаги ще е така в неговите часове, това е! Каза той това, публиката се зарадва изключително силно на неговото сърдечно признание, показващо действителната причина, която явно вдъхновява всички обиждащи ме ученици (което и обяснява, така да се рече, смелостта им, а също така и наглостта им!), а пък директорката в онзи момент, трябва да се признае, каза нещо такова (тя си е направила свой протокол на случилото се по време на този толкова специфичен "дебат", там тия нейни думи ги има, аз обаче понеже не ги запомних точно ще ги представя тук ето как, както са останали все пак в паметта ми; нямам претенция, разбира се, че цитирам точно), та значи тя каза примерно ето това: - Господин Грънчаров е единственият специалист по философия в това училище, само той може да преподава този предмет, освен това той е експерт в тази област, може много да ви помогне, включително и да решите ето тия сега проблеми в класа и в неговите часове, тъй че забравете за отстраняването му и пр. Нещо такова каза директорката, като каза тия думи "в защита на страдалеца Грънчаров", голяма част от публиката посрещна думите на директорката с подигравателен хохот и смях, в смисъл "никакъв специалист не е Грънчаров, за 126
нищо той не става!", което принуди младия педагогически съветник да подкрепи работодателката си и да добави "За отстраняване на г-н Грънчаров забравете, той ще ви преподава по този предмет до края на годината!", но никой, по моето възприятие, не се впечатли от неговите думи, факт е, че учениците са настроени така, че с безогледната си обструкция на моите часове ще могат лесно да постигнат заветната си цел; защо, по какви причини те имат такова едно очакване, ето това е проблем, който е много хубаво да бъде дебатиран, тук, чини ми се, е възелът на всичко останали въпроси. Така, както и да е, аз доникъде не стигнах със своето описание на ония крайно неприятни мигове, в които учениците масово (подчертавам,масово, което е особено обезпокоително, до този момент аз специално не бях доловил такова масово настроение, но ето, сега те вече съвсем масово се бяха настроили така, какво им е повлияло да се настроят така, това вече е друг един интересен проблем, но е факт, че ученици от цял един клас не могат да поискат така категорично отстраняването на един учител и то в началото на учебната година, поведението на тия ученици, първо, не е случайно, не се дължи на тяхно спонтанно хрумване, второ, съвсем не е естествено, не е нормално, обикновено във всеки клас има различни позиции, но ето тук имаме, излиза, пълно единодушие, което поражда и всичките тия съмнения и въпроси!) та значи толкова за описанието на ония мигове, в които учениците масово ме пържеха на огъня и при това всеки ученик се чувстваше длъжен да хвърли в огъня своя наръч съчки; аз повече няма смисъл да описвам какво по-нататък стана, вие вече усетихте, да се надяваме, тази ужасна и кошмарна атмосфера, загатнах ви я поне, със своите тъй неумели способности да описвам с думи подобен род грозни явления. Аз такова унижение, каквото изпитах в онзи час, никога в живота си, подчертавам, не съм изпитвал! Смачкано ми беше достойнството по най-грозния начин, без капчица жал, напротив, сякаш обиждащите ме изпитваха някакво удоволствие да ме мъчат, да ме "въртят на ръжена над огъня" и прочие. Това е. Нямам думи просто. Гнусна работа, заради която вече трета нощ не мога да спя като хората! Голяма работа, ще кажете, някакъв си там учител по философия бил линчуван от учениците си, те си били устроили издевателство над него, какво толкова е станало бе, Грънчаров, защо си толкова "тънкообиден" бе?! Да не си ставал учител като имаш толкова чувствителна душа?! Ами като не ти харесва да си учител, махни се бе, Грънчаров?! Ето, вижда се, не се справяш, имаш проблеми, каквито другите учители нямат изобщо, те се справят, а ти не се справяш, какво друго да е обяснението освен това, че ти специално не ставаш за учител?! Нещо такова ми звучеше като рефрен след това в разговора ми с директорката и със съветника, за който сега нямам сили да ви пиша, най-вероятно и нищо няма да пиша, щото, както казах, на него и двете страни се убедиха, че живеят в съвсем различни духовни вселени, обитават различни светове, по тази причина, оказва се, Грънчаров е такъв... темерут, че ний с него не можем да де разберем. "Аз вдигам ръце вече, гн Грънчаров, няма смисъл повече да разговаряме, край, спирам, усещам, че думите ми се сблъскват в някаква стена на пълно неразбиране от Ваша страна!", каза 127
младият педагогически съветник това свое наистина проницателно прозрение, а аз сега признавам изцяло правотата му, точно така е, очевидно ние наистина живеем в съвсем различни светове; това също е интересна тема за дискутиране, но за нея сега наистина нямам сили. Пък и текстът стана безобразно дълъг и изморителен, кой ли ти пък чете такива "сантиментални бълвочи", нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Да, няма смисъл. Нещата са крайно объркани и въпреки това са прекалено интересни. Виждате, че по тази единствена причина аз и пиша: за да фиксирам за историята случващото се – щото да пропадне това богатство ей-така, нахалост, ще бъде ужасно престъпление. Нека да знаят един ден нашите потомци в какви забележителни времена сме живели ний, щастливите жители на тъй приказната, на тъй чудната страна Мутроландия! Ура, в нашата приказна страна Мутроландия и образованието, и училището, и възпитанието ни е на път да стане изцяло мутренско, изобщо простащината, арогантността, безочието, наглостта у нас не просто триумфират, те направо властват у нас, тия грозни явления станаха модус вивенди на живота ни! Защо ли не взема да седна да напиша едно есе за настъпваща пълна мутризация на българското образование, в което, виждате, мутренският дух е пуснал вече тежката си котва – или корените си, ако така повече ви харесва! Да, в страната Мутроландия всичко вече е възможно. Възможно е, примерно, да бутнеш баба си, едва-едва ходеща с два бастуна, да я ритнеш по дръгливия задник, да й помогнеш да се затъркаля по стълбището и в същото време, давейки се от смях и от наслада, да почнеш да й крещиш: - Хей, бабо, къде се спусна така бясно да търчиш ма, що си толкова глупава ма, бабке, ето, ще си счупиш и гръбнака, и главата! Ама нека ти, щом не съблюдаваш правилника за движение, щом си мислиш, че можеш още да търчиш по стълбището, сама си си виновна, изкукуригала бабке, търкаляй се сега, глупава бабке! По този начин се чувствам аз сега, като тази бабичка. Оклеветен от учениците си, подигран, обиден, те се погавриха страшно над мен, отмъстиха ми жестоко и то само защото се опитах да им дам всички шансове да бъдат достойни личности, да бъдат свободни, да се почувстват суверенни човешки същества; ето това е моето престъпление, този е моят грях – заради който ме наказват така садистично! Това е. Какво има повече да се говори и пише?! Стига толкова. Писна ми от писане вече. Ама кой ли пък ще те чуе като пишеш?! Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?! Някой пък да се трогнал от това, че ето, ученици се гаврят с един учител, със своя учител по философия, голяма работа, да мре тоя учител, майната му, като не става за учител да се маха, какво иска, да яде напразно хляба на народа ни ли?! Край. Логичният край на моите опити за реформиране и реално демократизиране на отношенията в нашата училищна общност ли е това вече?! Е, едва ли, знаете, тоя изверг Грънчаров е много инатлив, той е твърд, той очевидно е и много прост щом не се сеща да си вземе сам шапката и сам да се махне от тоя кошмар, сам да напусне училището, в което, другарки и другари, учениците, сами виждате, 128
вече решително не го искате. А учениците са народът, нали така, Грънчаров?! Народът пък никога не греши, нали така, гражданино Грънчаров, ти нали си уж некакъв там "демократ"?! Амче ето, махай се тогава сам, защо правиш така отново да се налага да те уволняват?! Ти, гадни натрапнико, що още стоиш в нашето училище?! Без теб знаеш ли колко ни беше хубаво: ех, каква прекрасна идилия си имахме без теб?! И знаеш ли какви успехи имаме, черногледецо, дето само пишеш и то най-критикарски за проблемите, а изобщо не забелязваш нашите феноменални успехи?! Кажи, Грънчаров, защо при теб се държат така тия ученици, а в същото време са толкова добри, възпитани, вежливи и най-важното послушни при другите учители?! Ето с този последния рефрен на директорската реч завършвам днешното си есе, проклето да е! Писна ми наистина вече напълно, дали пък да не си взема шапката и сам да си тръгна от това училище, в което минаха 16 години от живота ми?! Щото здравето ми вече не издържа, ето, три дена сърцето ми бие лудо от преживяното унижение, бие бясно и вече никакви лекарства не помагат, ще се пръсне сърцето ми от обидата във всеки един момент! Ама голяма работа, че умрял от сърце някакъв си там перверзно чувствителен учител по философия – ами да мре като не умее да живее?! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Извинявайте, ако с това мое описание ви накарах да се замислите или дори, опази Боже, да се пък разчувствате! Плюйте бързо под пазвата си да не са ви уроки и да не вземете да се разчувствате или разгневите! Леле, не допускайте такава блудкава сантименталност, дръжте се като зрели хора де! Чао и до скоро! Живот и здраве да е само, ще видим обаче докъде ще я докараме, то моята вече се видя... цяло чудо е че Бог още ми дава някакви сили!
Ще предизвикам към размисъл и дебат общественото мнение не само в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, но и дори в страната! понеделник, 17 октомври 2016 г. Да продължа своя анализ, предишната публикация по същия проблем беше под заглавие Нека знаят един ден нашите потомци в какви вдъхновяващи времена сме живели ний, щастливите жители на тъй приказната страна Мутроландия!. Знаете, аз паралелно хем описвам своите наблюдения – сценките, взети от самия живот, от моето всекидневие на учител по философия в едно пловдивско училище – хем пък се старая да тълкувам случващото се, да търся неговия смисъл, все пак живеем в знаменателно време, което, така да се рече, е "бременно" с дълбоката потребност от решителни промени в образователната сфера, в българското образование. Миналия път, както е известно, се постарах да ви представя, доколкото за това ми стигат силите, абсурдната ситуация, в която цял един клас се гаври жестоко със своя преподавател по философия, обвинявайки го във 129
всички смъртни грехове, вероятно с единствената цел учениците да избягат от собствената си отговорност за случващото се.
Изясни се, че те се държат по този отблъскващ, арогантен начин с еднаединствена цел: техният учител по философия А.Г., т.е. моя милост, да бъде уволнен от училището, та пак да настъпят блажените времена, в които ще им преподава някакъв по-стандартен, тъй да се рече, учител, щото тия ученици, казахме, се афишираха като твърди противници на каквито и да било промени, новаторства, творчески подходи и пр.; не, те си искат добре познатото и уютното, а именно, учителят да им съобщи "единствено-правилната истина", те да я заучат механично, а не, видите ли, да бъдат мъчени да мислят, да търсят истината, да развиват и защищават своята позиция и т.н. Вкратце казано, тия ученици правят своеобразна "контра-акция" или "контра-протест", иначе казано, позволиха си да се ангажират с някакъв абсурдистки "бунт срещу свободата", насочен срещу опита на учителя им по философия да работи за коренната промяна в образователната сфера. Ако учителят им по философия се определя като привърженик на демократизацията на българското образование, то тия ученици, виждате, се самоопределят (с поведението си, т.е. не само на думи) като решителни врагове на такава една демократизация, като твърди нейни противници, които са способни на какви ли не нечестни постъпки само и само да защитят толкова съмнителната си позиция. Излишно е да споменавам, че, за жалост, администрацията на училището, неговото ръководство, по същество симпатизира на учениците, де факто стои на тяхната страна, дори без да иска ги насърчава в действията им, макар сега ситуацията, въпреки всичко, да е доста променена, вече самият закон за образованието подкрепя новаторските инициативи на учителя А.Г. Другояче казано, случващото се е израз на политическа по естеството си борба между две сили, едната от които е изцяло консервативна и анахронична; чудното е обаче само това 130
как е станало така, че жертвите на старата и репресивна, командно-административна и прочие образователна система, бунтувайки се срещу свободата, сами правят нужното за да продължат да пребивават в унизителното си положение именно на унизени жертви, не съзнаващи при това своята унизеност. Т.е. тук имаме нещо като епифеномен, повтарящ дословно поведението на руските крепостни селяни след реформата на Цар Александър Втори ("Освободителят"), който, като благоволил да даде свобода на селяните, ги поставил в още по-унизително положение (при положение, че те изобщо не знаели що е това свобода, изобщо не разбирали свободата!), а именно да почнат да плачат и да молят господарите си отново да ги вземат, и то вече доброволно, за свои роби, те правели това с думите, които мълвели в несвяст: "На кого ни оставяш, батюшка, как ще живеем тепърва без тебе, молим ти се, пак си бъди наш господар, а ние пак ще бъдем твои крепостни роби, твои верни и предани души!" и пр. Ето, нещо такова се случва и сега, но вече в 21-вия век и то в европейска България (!!!), което прави ситуацията още по-гротескна, парадоксална, идиотска и пр., но за сметка на това и значително по-интересна, по-благодатна (за разбирането на нашата толкова болна съвременност). За две неща мисля че сме длъжни да си дадем сметка – стига наистина да искаме да разберем какво точно се случва – и защо се случва. Факт е, че тия ученици вече изобщо не ги е страх нито от преподавателя, нито от директора, сиреч, иначе казано, факторът страх вече е елиминиран, отпаднал е, няма го, което, въпреки всичко, както и да го погледнем, е прогрес – защото какво от това, че същите тия ученици в други часове, при други преподаватели, са много "примерни", кротки и послушни (именно като умилкващи се... котета!), при положение, че те там са такива просто защото ги е страх, да, страх ги е до степен да са мирни и покорни - тъй като, да допуснем, други преподаватели са успели здраво да ги хванат в лапите на страха (или на шантажите, или пък на подкупващото популистично лицемерие - което е още по-унизително, пък и тия неща също, така или иначе, водят до още по-кошмарен страх, понеже е несъзнаван). Оказва се също, че в нашенските родни условия, в които неразбирането на свободата е потресаващо (свободата у нас масово не се разбира!), щом отпадне фактора страх, тогава "освободените" мигновено почват да правят всичко, което им хрумне, та да се изложат и да се орезилят колкото се може повече. Единствената задръжка, оказва се, за такива хора е страха, отпадне ли той, те вече са способни на всякакъв произвол; няма нужда да добавям тук, понеже то се подразбира, че способният на такъв изцяло волунтаристичен и анархистичен произвол човек живее с крайно объркани представи за вина, за отговорност, за дълг и прочие; ето, за тия ученици, видите ли, виновен им бил, по техните думи, не някой друг, а... преподавателят, те затова и нему се считат за длъжни да отмъщават, и то да му отмъщават за това, щото този преподавател е дръзнал да ги постави в толкова непонятната за тях ситуация на... свобода! Давате ли си сметка какво означава всичко това?! Давате ли си сметка колко то е важно и многозначително?! 131
Няма вече страх, ето, от "толкова лошия учител А.Г." нас изобщо вече не ни е страх, затова ще си правим с него каквото ни скимне, ще се отнасяме към него както си искаме, ще се гаврим с него, ще го унижаваме, ще го плюем, ще го подиграваме, ще му отмъщаваме, ще искаме той да бъде позорно изгонен от училището и прочие, и так далее, и тъй нататък. Но това, че тия ученици, все пак под влиянието на моите инициативи вече действително изобщо не ги е страх от мен, както и да го погледнем, вече е прогрес, вече е постижение, щото в онова същото "примерно поведение", дължащо се най-вече на страха, не само няма капчица нравствен смисъл, то е крайно унизително, пък дори и унизеният да не разбира това, да не си дава сметка за самото унижение, дори и, представете си, да възприема унижението като нещо "достойно" (а това само свидетелства за това колко много са объркани представите на този въпросния човек!). Значи опитайте се да вникнете малко по-дълбоко в ситуацията, важно е: учителят по философия е направил нужното да бъдеш поставен в условия да се чувстваш свободна и суверенна личност, т.е., иначе казано, да станеш неунизена, инак казано, достойна личност, ала ти, понеже не си в състояние да оцениш подобаващо неговото великодушие, първото, което ти хрумва, е да тръгнеш на яростна и безогледна война срещу своя "освободител", да почнеш да възприемаш освободителя си за "зъл враг", да започнеш да го мразиш, да го плюеш и т.н., и да си мислиш при това в своето хептен неадекватно съзнание, че поведението ти е "достойно", че един вид защищаваш... неизвестно какво, примерно, защищаваш своето право... да се излагаш и орезиляваш колкото се може повече! Този момент е изключително важен, той илюстрира аксиомата, че оня, който няма развито съзнание за свобода, е безпомощен в условията на свобода, поради което, не знаейки какво да прави със свободата, има голяма вероятност да се отдаде на необуздан произвол, свидетелстващ от своя страна пък за това, че такива хора нямат също така капчица съзнание за лична отговорност, а също така и залично достойнство. Такива хора са в крайно тежко състояние и хуманността изисква да сме снизходителни към тяхната коварна илюзия, към грешката им, към тяхното абсурдистко и компрометиращо ги поведение; а че поведението им компрометира само и единствено самите тях, това е вън от всякакво съмнение; това положение също заслужава да бъде изведено като основен извод в тълкуването на толкова благодатната ситуация. Да, нашето общество е болно, а особено страшна е тази болест защото даже и младите хора у нас от т.н. "поколение на свободата" също и то масово съвсем не разбират що е свобода, не умеят да се ползват от свободата си, не умеят да живеят свободно, поемайки пълна отговорност за поведението си, не бягайки от отговорност; без съзнание за свобода, излишно е да споменавам това, няма не само съзнание за отговорност, без съзнание за свобода няма и съзнание за достойнство, т.е. такива хора се държат крайно недостойно, излагат се, орезиляват се и пр. – и при това без да са способни да усетят унижението; напротив, собствената си унизеност възприемат като "нещо достойно". Да, свободата, Санчо, е тогава, когато няма кой друг да обвиниш освен себе си! 132
Младостта е съдбовно време, в което човекът трябва да култивира своето съзнание за свобода, детството също е такова едно решаващо време. Нашата абсурдна и неадекватна, изцяло поставена на погрешни основи образователна система обаче работи за това да произвежда роби и жертви, а не достойни, суверенни, иначе казано свободни човешки същества. Ето ви илюстрация за това докъде води толкова погрешната система, поведението на тия ученици е прекрасна илюстрация за пълната несъстоятелност на българската образователна система, за нейния тотален банкрут. Сега вече осъзнавате ли, че тук вече не става дума за това кадърен или некадърен е учителят по философия А.Г. – взе ли вече да ви просветва същината на истинския проблем, започнахте ли да разбирате"къде е заровено кучето"?! Почнахте ли да се ориентирате и да сфащате, че тълкуване, което възприема случващото се като "доказателство", че субектът А.Г. изобщо не става за учител е безкрайно тъпо и унизително тъкмо за онзи, който си го позволява?! Пък и освен това въпросният субект, философът А.Г., дето с поведението си демонстрира, че наистина е един свободен човек (ще кажа и това, нека всички, които не са съгласни с него, да подскочат от стола си от възмущение – ако щат да скочат дори до тавана!), имапълното, абсолютното право да бъде свободен, че проблемът не е той, че работата не се свежда дотам, че ако той бъде отстранен от българското образование, това последно ще цъфне, ще върже, ще даде обилни плодове, да, проблемът на българското образование, уважаема инспекторке по философия в Пловдив госпожо Кръстанова, уважаема директорке на ПГЕЕПловдив госпожо Анастасова и пр. не е субектът А.Г. с неговите тъй странни във вашите очи иновации и подходи, нищо чудно да се окаже, че проблемът е нещо сгрешено във вашите собствени възприятия, оценки и прочие на случващото се! Точка по този въпрос. Пък и тия борби в ПГЕЕ-Пловдив дали вече сфанахте, че не са "изцяло личностни", а че имат един значително по-дълбок и богат с измеренията си смисъл?! Не само човешки, нравствен, психологически, но също така и граждански смисъл, да, най-вече имат и граждански, иначе казано, политически смисъл. Моля, направете нужното да се ориентирате вярно в така и така сложилата се (с вашето активно участие!) толкова тежка ситуация – щото в противен случай тази ситуация скоро няма да се реши – ако не настъпи тъй дълго чаканата промяна не само във вашите собствени съзнания, но и в съзнанията на членовете на "подопечния ви персонал", имам предвид, примерно, многострадалната училищна общност, примерно, на ПГЕЕ-Пловдив, училището, което има "злата участ" в него да работи в тия бурни години тъкмо учителят-философ А.Г. Виждате, че се налага старателно тълкуване на случващото се с оглед постигане на верния смисъл, аз щрихирах донякъде своето тълкуване, ето, сега всички други хора имат пълната възможност да изразят своето разбиране, своята позиция, и не само да я дадат, но и да опитат да я защитят. Да я защитят при това не само с думи или пък с... крясъци, но и с действия, с дела, с постъпки, по възможност що-годе достойни, неунизителни най-вече за тях самите. Но с аргументи да я защитят, а не с унизително за тях самите поведение, с крясъци, с лозунги, с 133
плюене по личността на опонента, с гаврене спрямо него, с накърняване на достойнството му и пр. Моля, драги ми дами и господа участници в тия отношения, дръжте се поне малко по-достойно, пък дори и вашата представа за това що е достойнство да е напълно сгрешена. Тук искам да вметна нещичко, пък дори и с риска то да бъде възприето като обидно за една или друга персона. Става дума за това, че протестиращите ученици от тоя същия толкова много изложил се XI Ж клас, които заявиха, че повече не могат да търпят "изедника" или "злодея" А.Г. в същото време без капчица неудобство заявиха, че били много доволни от своя предишен учител по философия, именно лицето Хармелин Господинов (ще са наложи да кажа името му, аз този човек не го познавам и не мога да имам по тази причина никакво отношение към него, допускам, че той е много достоен човек и прочие, т.е. отнасям се към него с дължимото уважение). Никога не съм разговарял с този колега, който беше назначен на моето място за тази година и половина, в която аз бях уволнен от ПГЕЕ-Пловдив (знаете, че аз бях уволнен със смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло му липсват нужните качества да бъде учител" и т.н., и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири). От протестиращите срещу свободата ученици зная, че той, за разлика от мен, им преподавал "напълно правилно", аз пък, по техните думи, преподавам "изцяло неправилно"; при него, естествено, не е имало никакви конфликти, всичко е било идилично и так далее, и тому подобное. Учениците били много доволни от него, той, предполагам, също, щото им беше писал през първия срок миналата година (преди аз да се върна, а аз се върнах в началото на януари) доста високи оценки, предимно петици и шестици само (поради което се наложи да пиша положителни оценки за годината на всички ученици, дори и на ония, които решително и тотално се провалиха при мен през втория срок). Както и да е, тук искам само да посоча един-единствен аргумент срещу преподаването на този господин Хармилин Господинов, напълно възможно е той да е много талантлива личност, казах, че изобщо не го познавам, но... има едно "но", което ще си позволя все пак да изтъкна, с всички рискове от това, правя го за да добавя още един щрих, който е нужен, убеден съм, за пълнотата на възприятието ви. И този щрих е: този господин, този колега е преподавал на същите тия ученици от орезилилия се сега тотално в нравствено отношение XI Ж клас не какво да е, а тъкмо предмета... етика (!), а ето, оказа се, че учениците имат съвсем негодно понятие за това що е достойнство, това нещо се показва тъкмо с поведението им, този факт не е ли точно доказателство да пълното фиаско на въпросната "единствено правилна" преподавателска методология и технология, от която толкова са възхитени въпросните ученици?! А пък и по този предмет етика основното понятие е все пак и понятието свобода (!), е, какво излиза, научили ли са нещо истинско за свободата тези същите ученици, които без капка неудобство показват на дело, че изобщо, ама изобщо не разбират що е свобода – щом се държат така анархистично това е напълно несъмнен факт, нали така!? 134
Спирам дотук, че закъснявам вече за работа, имам първи час и ако не стана сега от компютъра ще закъснея. Смятам да запозная с казуса, по който пиша сега, всичките си ученици от всички класове, в които в момента преподавам, ще го сторя с дидактична и с чисто познавателна цел, щото сега аз пък преподавам и етика, и философия на цели 15 паралелки. И съм решен да науча учениците си на истински важното по тия предмети, и то да ги науча по верния начин, не по "единствено-правилния". Днес непременно ще почна да осъществявам тази своя току-що хрумнала ми идея, ще направя нужното да предизвикам към размисъл и към дебат общественото мнение в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив. Пък и в страната, защо не?! Длъжен съм да направя това! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и достойни в максималната степен! Чао и до скоро!
Министър-председателят ни е мутра, която държи цялото учителско съсловие като заложник! понеделник, 17 октомври 2016 г.
Министър председателят изнудва просветния си министър с парите за учителите, за да се откаже от предизборна борба. Тоест, министър-председателят е мутра, която държи цялото учителско съсловие като заложник, когото ще ограби, ако не стане неговото. Учителите в България никога не са били добре платени, от Възраждането досега. 135
Как да наречем човек, който посяга на парите им и съответно на бъдещето на цялата нация, просто заради страх от конкуренция? Кой е най-подходящият израз? Или няма проблем че управлява мутра изнудвач, но има проблем че в телевизията се каза една нецензурна фразичка. #БайКой Обожемой! (Константин Павлов) Кратък мой коментар: Да, управлява ни мутра, дами и господа съдебни заседатели! Страна, управлявана от мутра, не може да бъде наричана иначе освен "Мутроландия" (или "Бандитостан"). Управляващата ни мутра при това е крайно безочлива и нагла. (Щото, да допуснем, може да има и по-възпитани все пак мутри, а, дали е така?) Боко Банкянский вече няма никакви морални спирачки, разпищолил се е почти кат бай си Тодор Живков, своя учител, наставник и господар. Резилът за всичко това е на тия, които го избират, щото те носят пълната отговорност на поведението на своя избраник. А цената за цялото това безумие ще платим всички ние, жителите на тази наша злощастна страна.
вторник, 18 октомври 2016 г.
Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо живеем в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия! понеделник, 17 октомври 2016 г. Ще продължа своя анализ на тъй любопитните явления в живота на нашата училищна общност (предишното ми есе беше публикувано ето под какво заглавие: Ще предизвикам към размисъл и дебат общественото мнение не само в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, но и дори в страната!). Преди да се "гмурна" в тези описания и тълкувания, ми се налага да вметна ето какво. Снощи съм заспал, както обикновено става, пред телевизора (щом започне "ВИП-брадър" и аз мигновено заспивам!); по едно време съм се пробудил, отишъл съм до спалнята и блажено съм си продължил съня; да, ама ранното лягане и заспиване води също така до ранно наспиване и до ранно пробуждане; ето, към 2.30 часа аз вече установявам, че съм буден. Като видях колко е часа, реших да опитам да поспя още, прекалено рано ми се видя за ставане, да, ама не: да заспя отново не ми се удаде. И ето момента, поради който всъщност се захванах да ви говоря за тия толкова маловажни неща: ами аз фактически "пиша" най-добрите си есета и анализи тъкмо в тия минути и понякога дори часове, в които лежа, опитвайки се да заспя, ала това не ми се удава, поради което мисля и... "пиша", разби136
ра се, "на ум", дори понякога произнасям, пак на ум, и дълги речи, и какво ли не правя, правя все неща, свързани с моето битие на философ, на учител по философия, който, както е известно, има доста съдържателен живот (да го определим така), тъй като има неблагоразумието да не е... "типичен", сиреч, има дързостта да е различен. Та исках да ви кажа ето това: в един момент установявам, че в тия мои нощни размисли напипвам страхотни аргументи, успявам да ги изрека по невероятно сполучлив начин, безкрайно убедително, да, ама пред себе си нямам нито лист хартия и молив, за да ги фиксирам завинаги, нито пък имам... клавиатура, нищо нямам; всичко се мъча "да складирам" в ума, в паметта си, да, ама там почват да се трупат застрашително много неща за помнене, е, ето това е нещото, което в един момент ме принуждава да стана, да се облека, да отида на компютъра и да започна да пиша.
И ето, това, което все пак е останало в паметта ми и може да бъде записано, са някакви най-бледи и жалки сенки на ония толкова вдъхновяващи и убедителни нощни мисли, които, за жалост, ще си отидат в небитието – или пък "някъде вътре в мен", в душата ми, откъдето пак ще "изскокнат" в някой подходящ момент – и тогава вече е възможно и да ги фиксирам някак, било на хартия, било иначе, във файл и пр. Мислил съм си да записвам тия свои нощни мисли с някакво записващо устройство, но за това нещо те трябва да бъдат... произнесени, за това ще се наложи да спя сам, в кабинета си, за да не събудя с гласа си своята съпруга; то това само остана де, нощем, в леглото, да почна да правя аудио или дори видеозаписи, за да си фиксирам и за да увековеча своите мисли! Знаете, почне ли някой човек да си говори сам, той очевидно е вече "съвсем превъртял", нали така изли137
за?! Много хора напоследък забелязвам по улиците, които вървят и лекичко си... говорят сами, вглъбени в безценните си мисли! Да, ама не си носят... записващо устройство, оказва се, от едно такова говорене няма полза, щото тия безценни мисли отиват по дяволите, пропиляват се. Ако един човек си говори сам на улицата, но при това си записва безценните мисли с някакво устройство за записване, това е белег, че той изобщо, ама изобщо не е превъртял: все пакнай-ценното, което имаме, са нашите мисли, нали така, с това поне съгласни ли сте?! Да, знам, че мнозина не мислят така, знам добре, че мнозина изобщо и не мислят, поради това няма как да оценят ето това мое прозрение. Оня човек, който сам няма някакви свои, нови и вдъхновяващи мисли, човекът, чиято глава не умее да ражда никакви мисли, такъв човек няма как да почне да смята, че мислите ни са най-драгоценното, с което разполагаме. Е, има странници като мен, които мислят така – и затова са станали, в нашенските родни условия, обект на подигравки: примерно както "бунтуващите се срещу свободата" ученици ми се подиграват по повод, да речем, на моите... книги! Аз вече започнах да се чувствам сякаш съм нещо като "престъпник" поради това, че съм написал сума ти книги, голяма част от тях с чисто образователна цел, именно да помагам на младите хора да се усъвършенстват в мисленето, във философията. Като кажа нещо, свързано с някоя моя книга, примерно като подхвърля в някой момент, че който иска да разбере по-цялостно какво мисля по дадения проблем, може да отвори и да се зачете в тази или онази моя книга, тогава забелязвам, че в открито бунтуващите се срещу свободата класове (за момента такъв клас е само един, въпросният XI Ж клас, но нищо не пречи такива бунтове да бъдат разпалени и в други класове: колко му е да бъдат разпалени бунтове срещу свободата и в други класове?!) като чуят тия или подобни на тях думи, с които им препоръчвам да почетат нещо от някоя моя книга, учениците мигновено почват да се хилят най-подигравателно и предизвикателно, санким, вижте го пък тоя, пак ни пробутва "скапаните си книги", леле, какъв лош човек, безсрамник неден, не го е срам, че е написал книги, безочлив е толкова, че като капак на всичко ни ги пробутва да ги четем, леле, какво безсрамие, леле, каква наглост?! Това фактически чета в реакцията им, а пък като дойде директорката да чуе техните душевни терзания по повод на моите "тъй нетърпими волности", тогава първото, за което се сещат тия ученици, непременно ще е ето какво: - А пък, госпожо, господинът по философия си позволява да ни принуждава да четем от неговите книги и помагала, които – ние прекрасно знаем това! – не са одобрени официално от Министерството, т.е. господинът е престъпник, щото нарушава закона, нарушава най-светите инструкции на Министерството, според които учениците трябва да четат само от "единствено-правилните" учебници, съдържащи "единствено-правилните" и най-вече одобрените от Министерството мисли на най-правилно мислещите официални или наши философи! Като чуе тия толкова умни и най-вече толкова справедливи думи директорката, разбира се, ахва от възхита и мигновено си записва това толкова сърдечно и справедливо възмущение на потиснатия от тиранина А.Г. ученически народ, 138
който, както знаем, никога не греши, да, дами и господа съдебни заседатели, другарки и другари, народът никога, повтарям, никога не греши, народът, ерго, винаги, повтарям, винаги е изцяло прав!!! Точка по този въпрос. Доказахме каквото требваше да се докаже, а именно, този там учител по философия А.Г., безсрамникът неден, си позволява да нарушава закона, ето, доказахме каквото требваше да се докаже, той, следователно, е престъпник, комуто трябва да отмъстим по възможност най-твърдо, щот ний, за разлика от него, сме демократи, обичаме правото, правдата, справедливостта и дори обичаме нашето родно правосъдие, нали така, нема да се излагаме сега?! А народът, повтаряме, никога, ама никога не греши! Народът не греши по досущ същия начин, по който и... Партията никога не грешеше едно време, но сега нашата единствена "партия" е... народът, ний, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, сме патриоти, нашата религия е патриотизмът, ние обичаме с целото си сърце нашия тъй непогрешим и по тази причина толкова изстрадал народ! А към враговете на народа требва да бъдем безпощадни, нали така?! Наш нравствен дълг е люто да мразим и да преследваме безпощадно, ако требва и до смърт, враговете на нашия изстрадал и непогрешим народ! Точка по този въпрос, казахме и доказахме каквото требваше да се каже и докаже. Вече имаме още един компромат срещу тъй неправилно мислещия философ и учител по философия А.Г., който, понеже е престъпник, си позволява не само да пише глупавите си книги, ала и има наглостта да нарушава целото българско законодателство като натиска най-нагло нашия тъй изстрадал народ ученически народ да чете и да заучава глупавите му мисли, които се намират в още по-глупавите му книги! Е, ний пък не знаем какви мисли съдържат неговите книги, и не щем да знаем, но това не ни пречи, другарки и другари, да сметаме, че мислите на такъв лош човек нема начин да не са и лоши, и глупави, и безсмислени, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Спираме дотук. Изразихме народното възмущение, което е така справедливо, нашият народ обича, казахме, правдата и правото, мрази престъпниците, смята тия престъпници за свои люти врагове; ако требе ще постъпим като патриотино Динко, във всеки един момент ще вържем ръцете на престъпника Грънчаров със свински опашки и ще почнем да му крещим тъй вдъхновяващите патриотични думи, девиз на нашенския свиден съвременен патриотизъм: "Гоу, бак Търки!"! Ех, да можеше да изритаме тоя учител по философия в омразната Турция, и то завинаги, а, представяте ли какво неописуемо щастие щеше да настъпи в нашата толкова изстрадала училищна общност?! Малко се поувлякох, но нищо де, може пък казаното и написаното да е за поука някому. За известна или малка дори поука, мен това ми е работата, виждате, дотолкова съм съзнателен учител, че уча моите ученици даже и... нощем, преподавам уроци и през нощта на своите ученици, и не само на тях, а дори и на... директорите на училища преподавам безценни уроци! Ето, сега ще мина на анализа на един друг много важен въпрос или проблем, за който мислих преди час-два в леглото, в онази безсъница, в която ме овладя цял рояк от мисли, които ме и при139
нудиха в един момент да стана и да започна да пиша. Ето го този най-важен момент. Като описвах случилото се оня ден, в четвъртък, когато имах час в оня същия XI Ж клас, аз май достигнах дотам когато влезе директорката, заедно с младия педагогически съветник, те влязоха в последните минути на този забележителен и исторически час. И се почна "дебат" по тертипа на... "народния съд", а именно възмутеният и никога не грешащ, както вече казахме и доказахме, ученически народ се надпреварва да сипе обвинения, което от кое по-нелепи и небивали, срещу "злодея-учител и народен враг", а пък директорката, заела позата на... руска царица, си записва тия толкова справедливи народни вопли, терзания, възмущения и так далее, и тому подобное. "Той ни принуждава да четем от блога му!", "Който чете блога, получава шестица, който не чете блога му, получава двойка!", "Който обича и хвали... Иван Костов, получава шестица, госпожо, представяте ли си колко много страдаме ний под... турското и... демократично иго на тоя даскал?!", "Който обича да гали... котета, той получава шестици, а който ненавижда котките и обича... кучетата, той в очите на тоя нещастник Грънчаров получава само двойки, ох, колко много страдаме ний под неговото демократично иго?!", "Госпожо директор, той ни заставяше миналата година да бъдем привърженици на... капитализма и на... пазарното стопанство, да, който обича проклетата свобода, той получава шестици, а ний, дето си обичаме... социализъма, сме подложени на страшни репресии от тоя народен мъчител и изедник!", и така нататък де, тук се стремя, както виждате, да предавам самата есенция, самата същина. От само себе си се разбира, че учениците не могат точно така да си формулират жалбите, но тъкмо същината, дето се казва, и идеята, е точно тази, за това нещо ви гарантирам. И прочие, тук не мога да изброя всички обвинения и жалби, което от кое, както сами забелязвате, по-екстравагантни, по-нелепи, понадъхани или както още искате си ги определяйте или възприемайте. Директорката обаче си записва безмълвно тия "народни тежнения", щот, казахме, народът никога не греши, народът винаги е прав и справедлив, народът е... самата истина, а ний сме патриоти и популисти! И ето сега идвам до възловия момент и той е: а защо на госпожа директорката никога, повтарям и ако трябва ще потретя и почетвъртя, никога не й мина през главата да каже ето тия, да допуснем, примерни думи: - Ученици, много ви моля, на мен такива глупости и нелепици не ми се слушат, моля, престанете! Звучат ми толкова абсурдно тия неща, че ги оценявам като плод на вашето глупаво настроение срещу преподавателя. Но вие самите можете да си имате каквото и да било лично и субективно отношение и настроение срещу преподавателя, много неща може да не ви харесват у него, но трябва да признаете и да се съобразявате с непоклатимия факт, че той е ваш преподавател или учител, че като такъв и като личност заслужава дължимото уважение, а найважното, което искам да ви кажа, е следното: в час вие, драги ученици, сте длъжни да се държите според правилника, нямате никакво право да нарушавате така 140
грозно правилника, да потъпквате достойнството на преподавателя, да се гаврите с него, минавайки всякакви граници на приличието, естествено, нямате право да пречите на преподавателя да си изпълнява задълженията, да си гледа работата! Не сфащате ли, драги ученици, че изобщо не е честно това сами да не давате никаква възможност на преподавателя да си върши работата, а пък след това да се оплаквате и да нижете нелепици по негов адрес, че той, видите ли, бил "единствен виновник" за така сложилата се наистина тежка ситуация, не, това не е възможно, по непоклатима и дори свята презумпция всеки преподавател или учител мисли единствено доброто на своите ученици! Няма как нито Грънчаров, нито някой друг учител в това училище да е някакъв злодей, враг или урод, тия неща са несъвместими със статута му на учител, така че настоявам да се вразумите и да престанете собструкциите, щото ще се наложи администрацията, властта в това училище да предприеме наложителните мерки срещу всички ония от вас, дето си позволявате така грубо да нарушавате всички и писани, и неписани правила на нашата училищна общност! Точка по този въпрос. От този момент нататък ви нареждам да спазвате правилника и да проявявате дължимото коректно и възпитано отношение към преподавателя и това означава, че мигновено от този момент нататък работата във вашия клас ще започне да влиза в нормалното си човешко русло. Тази е причината да сте в това ужасно положение, да, сами сте си виновни за всичко. Вие сте причината, а не преподавателят е причината работите във вашия клас да не вървят. Имайте капчица съвест и достойнство да признаете това. Докато не го признавате и не го съзнавате, докато се инатите да изопачавате реалната ситуация, да бягате от поемането на своята отговорност, докато се мъчите да ме заблуждавате и да шикалкавите, нещата в този клас ще продължават да вървят на поразия, а аз това нещо няма да го допусна. Защото ако го допусна, ако продължа да си затварям очите, това ще значи, че не друг, а аз самата поемам пълната отговорност за случващото се, защото аз по закон нося цялата отговорност за всичко, което се случва в това училище. Това е. Бях пределно ясна, вярвам, че ме разбрахте. Мисля, че няма какво повече да обсъждаме, пред истината всички трябва да заставаме с дължимото почитание и смирение. Нещо такова винаги е могла да каже нашата многоуважаема директорка, ала тя, забележете, до този момент никога, повтарям, никога не е дръзвала да го каже. Защо го е правила, защо се е въздържала да произнесе тия или подобни по смисъла си думи, е друг проблем, това си е нейна работа, но е факт, че нищо такова тя до този момент не е благоволявала да каже. Прислугващият й педагогически съветник (с хиляди извинения, че си позволявам да го определя така, аз въпреки всичко го ценя и го смятам за много кадърен, имам чувството обаче, че не е достатъчно смел, поради което не се осмелява да каже какво наистина мисли!) също се пази много от това да изрече думи, които да носят даже и следа от този толкова... взривоопасен смисъл. И ето сега нека да опитаме да осмислим какво се получава (на дело, на практика) като пред учениците тия дължими думи властта още не ги е произнесла, 141
а пък, непроизнасяйки ги, тази същата власт на дело си позволява да затъне в страшни и непроходими тресавища, не само да затъне тя самата, като администрация, но по същество и цялата училищна общност, цялото училище на тази база също така неизбежно затъва в тия същите непроходими тресавища. (Между другото аз това имам предвид, че предишният директор инженер Венелин Паунов, имащ несъмнен управленски талант – цяло изкуство е да се управлява разумно една такава разнолика общност! – успяваше, с две-три минутна реч в горния смисъл да реши всеки проблем и то с огромна възпитателна полза за самите ученици!) Но ето сега да се опитаме да изтълкуваме до какво води това, че учениците все още не са чули подобаващите директорски думи, които да имат и най-бледа следа от горния смисъл. Знаете ли какво се получава на практика като не са чули подобни думи учениците?! Лесно е, не се плашете, сами можете да осъзнаете какво се получава, само аз ли трябва всичко да казвам, и то пределно честно и откровено? Като не произнася твърдо горните думи, (дори неумишлено, несъзнавано), т.е. като упорито мълчи по този повод и не дръзва да каже това, което самият дълг я зове, директорката фактически все едно казва (пък макар и безмълвно, непроизнесено!) ето това, щото учениците точно така дешифрират поведението й, така именно разбират многозначителните й реакции в тяхно присъствие:
- Ученици, аз смятам твърдо, че вие, понеже сте народът, никога не грешите, да, аз твърдо смятам, че вие сте напълно прави, вашият учител по филосо142
фия е... "пълно недоразумение", да, той е ваш враг, той е злодей, той е народен тиранин, той си позволява да се гаври над вас, той се издевателства, той ви мъчи без полза и смисъл, щото най-вероятно е... извратен, да, може да получава пък някакви удоволствия като ви мъчи и като е толкова гаден с вас, нищо не мога да кажа по този въпрос, но аз така усещам нещата. Е, вие имате пълното морално и юридическо дори право да протестирате срещу този тиранин, та ние уважаваме демокрацията, а при демокрацията народът никога, казахме, не греши. Вие сте народът, а учителят ви по философия е напълно сам, него не го подкрепя почти никой, е, той има там някакви шантави два-три фена в интернет, но масовият народ, масовият българин изобщо не се вслушва в тия сълзотворни и блудкави всекидневни коментари на маниака А.Г., който си е втълпил, че има право да пише и да ни тормози да четем всичко, което той пише. Мили ученици, той и мен тормози да чета, вас тормози да четете книгите и помагалата му, мен пък ме тормози да му чета... докладите и жалбите, ох, как ме е измъчил той от четене, аз години наред вече всеки ден чета многословните му бълвочи, тъй че ако има някой, който да разбира справедливия ви протест, то това съм само аз: аз също съм жертва на всекидневните писанияна А.Г., той и мен тиранизира не само с четене, но и като ми урежда комай всекидневни административни проверки от страна на РУОПловдив, от страна на МОН, дори от страна на прокуратурата, от къде ли не вече, от Комисията за защита от дискриминация и прочие! Ех, ученици, наистина е добре да направим заедно, с общи усилия нещо истинско и добро - та да се отървем завинаги от този човек, толкова опасен и вреден за нашата тъй щастлива без него училищна общност! Вие сте направо герои щом като постъпвате така, аз нямам право да ви го кажа, щото съм длъжна да се грижа за реда и приличието в нашето училище, но ето, казвам ви го, щото съм достойна и смела личност! И вие сте напълно достойни, постъпвате напълно достойно като се държите по този начин спрямо въпросния злодей, не мога да го нарека човек, срещу въпросния народен враг. Точка, мисля че бях пределно ясна. Продължавайте така, аз като насъбера още четири-пет дебели папки с доклади, с жалби, с констативни и други протоколи, с писма на възмутени родители, ученици, граждани и прочие, като се подготвя добре с още няколко големи купища компромати, в най-подходящия момент и в отговор на толкова справедливите народни терзания пак ще уволня учителя ви по философия, но за това, сами разбирате, трябва добре да се подготвя, та да издържи уволнението му този път в съда. Щото представяте ли си съдът за трети път да върне в училището тоя А.Г., тогава какво ще правим?! Та вярвам ме разбрахте правилно, вие сте умни, вие сте направо прекрасни и превъзходни, аз съм изцяло с вас, но това не мога да ви го кажа, щото е забранено, но ето, ние сме си наши, казвам ви го тайничко! Само сакън този изверг да не разбере какво сме си казали щот може да го пише в блога и ще стане грандиозен скандал: директорка да стои зад и всеотдайно да подкрепя буйстващи и хулиганстващи срещу учителя си по философия ученици! Повтарям изрично, това нещо г-жа директорката никога не го е произнасяла, допускам, че то в този си вид даже не й е минавало през ума, аз не мога 143
точно да зная какво точно минава в ума й в тия паметни години на неспиращи конфликти и скандали, но повтарям и потретям, че учениците най-вероятно точно така разчитат нейното тъй многозначително отношение и поведение; аз фактически си позволих да декодирам и да въплътя с думи това нейно поведение и отношение, нещо, което тя самата би могла най-добре да стори, стига да пожелае. Но тя се въздържа от тази възможност и понеже ний не знаем какво точно мисли по казуса, ето, аз дръзнах да си представя нейното същинско отношение, като просто го декодирах, казах, в думи, така, както аз съм го усетил, възприел и прочие. При това мигновено, подчертавам, ще се откажа от думите си, ще се извиня, ще си посипя, ако се налага, главата с пепел, ако требе, ще си раздера и ризата, ако по някакъв начин някой успее да ми докаже, че греша, че напълно се заблуждавам в своето допускане. Да, аз добре съзнавам, че в момента се движа "по острието на бръснача" и най-вероятно моите адвокати ще ми кажат, че в случая много рискувам като пиша такива неща, те най-вероятно "пак ще ми дърпат ушите" заради тия мои литературни волности, но пък постъпвам така, изхождайки от презумпцията, че нашата директорка е литераторка, т.е. е широко скроена душа, ще оцени нескопосания ми литературен опит в това есе и няма да ми се обиди, щот тя, убеден съм в това, съвсем не е тесногръда и може да разбере, да постигне вдъхновяващия ме смисъл, прозиращ в тази моя привидна "критическа волност". Освен това тя няма как да не осъзнае и това, че по този начин аз я провокирам и й отправям, за кой ли път вече, една специфична покана за истински дебат по тия въпроси, където тя съвсем открито, публично и често да заяви точната си позиция! И тогава почвата за всички спекулации и догадки ще бъде решително разчистена, т.е. вече никакви подобни спекулации, догадки и допускания не може да има. Това е. Виждате, предприемам крайно екстремни мерки за да... подпаля въпросния душеспасителен, както аз го наричам, демократичен и найвече пределно честен дебат. Да, дебатът трябва да бъде пределно искрен, открит, откровен и честен. Докато едната страна си позволява да шикалкави и да увърта, нещата ще продължат още повече да се заплитат – и край няма да имат тия пагубни истории. Това е. Тази е моята позиция. Категоричната ми позиция е точно тази. Знаете, когато се обижда личността на опонента, това е признак на слабост, прибягването до аd hominem "аргументи" е израз не само на умствена, но и най-вече на нравствена слабост. (това "ад хоминем", от лат. „към/срещу човека“ или „към/срещу личността“), още "argumentum ad hominem" (аргумент към човека) или лична нападка се нарича аргумент в логиката, реториката и критичното мислене, който е насочен към личността на опонента, а не към неговия аргумент. Е, аз съм обруган по недопустим начин, виждате, и ученици, и администрация с дружни усилия са ме оплюли и обругали как ли не, примерно директорката, както е известно, стигна дотам, че в официален документ ми издаде своя самоделна... "психиатрична диагноза", заради което се наложи да я подведа под съдебна отговорност, 144
три години водихме едно проточило се съдебно дяло, което ту аз печелих, ту тя, накрая тя успя да го спечели и беше оневинена от съда, съдът прие, че тя като ми е правила тази диагноза, е смятала, че е изпълнявала своя "служебен дълг", виждате, българският съд има много оригинално разбиране за "дълг", тя била нямала "зъл умисъл", правила всичко това "несъзнателно" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Да, тя спечели в крайна сметка дялото за клевета, което аз заведох, ала сега ще се наложи по тази причина да съдя в Европейския съд за правата на човека... България, щото нито една държавна и официална институция в приказната страна Мутроландия не благоволи да си мръдне и малкото пръстче за да озапти произвола на въпросната директорка или администраторка, да я възпре от провеждането на една такава цялостна кампания за моето личностно и професионално окалване, оплюване и омърсяване; знаете също, че аз бях официално провъзгласен в една сюреалистично-литературна и поетично дори заповед за уволнение за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", в нея се представиха "доказателства" за "пълната липса на каквито и било качества да бъде учител" на лицето А.Г. и т.н.; както и да е, аз припомням тия неща, които са публична "тайна" не за да ровя в стари рани и да подпалвам нови напрежения, а защото съм озадачен как така на въпросната личност, явяваща се при това учител и възпитател на младежта (!!!), изобщо не й хрумва ето това най-простичко съображение: ами че по този начин спрямо друга личност е съвсем недопустимо да се отнасяме! А ако пък сме допуснали да постъпим така в отношението си към една друга личност, имаща пълното право на достойнство, то единственият начин да поправим грешката си не е да чакаме съдът да ни осъди, а... сами себе си да осъдим, да осъзнаем провинението си, да схванем излагацията си, да се разкаем на тази основа, да се опитаме да намерим път за помирение с човека когото сме си позволили да го обидим по толкова лош начин, да поискаме прошка, да молим за извинение, ето, само и единствено на тази чиста нравствена основа може да се постигне човешко взаимно разбирателство, а докато това последното не се постигне, нещата не могат да бъдат поставени на въпросната чиста и на твърда нравствена и човешка основа. И тогава, виждате, всичко отива по дяволите. Точка по този въпрос. Ох, изчерпах се, изморих се отново, капнах, леле, колко тежки мисли ми се наложи да стоваря и вам, тъй благоразположени към мен, към моите болки, беди и мъки читатели, дето имахте колосалната душевна и духовна сила да прочетете до края този въздълъг текст. Простете, ако съм ви изтощил прекалено от четене и от... мислене. Аз, знайно е, съм безпощаден злодей, мъча хората да четат и да мислят, което в нашата страна е непростимо злодеяние. Щот у нас, знайно е, гърми лозунга "Най-много мразим да мислим!", нали така звучеше тоз чисто български патриотичен при това лозунг?! Има още много за писане, но спирам дотук. Ще видим как и дали изобщо ще започне някога нормален и човечен дебат в нашата училищна общност. Понеже в училището няма кому да кажа тия неща, няма желаещи да ме чуят, ето, 145
ми се налага да пиша тук, в блога си, пък който все пак иска да може да чете. Който иска да разбере, може да се се възползва от моята помощ. Който не иска да разбере, нека да продължи да не иска. Негово право е това. Всеки може да си живее със заблудите колкото си иска. Но ще трябва да плати цялата цена за този лукс. В живота за всичко се плаща някаква цена. Нема безплатни обеди тука, да, няма такива обеди, дами и господа съдебни заседатели, другарки и другари, таваршчи, лейди и джентълмени и прочие, и так далее. И слава Богу че така е устроен светът и животът, щото, знайно е, има също така и... Божий съд, където не помагат никакви адвокатски уловки, ходатайства, връзки със съдиите и прочие. Аз ще предприема доста инициативи и новаторства в близките дни за да се разнищи все пак до основи толкова заплелия се казус, който, казах, може да се реши за две-три минути, при доброто желание на участващите – и при добрата воля на властта, щото системата в образованието е такава, че всичко тук не може да се реши иначе без административен натиск и контрол. В административната система всичко се решава по административен начин, да, зная, нелепо е това, не трябва да е така, но е точно така. И когато администрацията не си изпълнява ролята, работите наистина отиват на поразия. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И щастливи ако искате бъдете! Знаете ли кои са най-щастливи в наше абсурдни родни условия на живот? Не се сещате ли? Е, няма да ви кажа това. Сами разгадайте загадката. И тъй, постоянно щастливи у нас са тъкмо... кои? #КОЙ? е най-щастлив в нашенските родни условия сещате ли се? Помислете малко де?! Не се излагайте де, можете да мислите! Повярвайте че можете – и мигновено ще почнете да го можете... Приятно мислене ви желая! Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо, дори трепетно възторжено (думи не ми стигат вече, суперлативите ми се изчерпаха!), другарки и другари, се живее в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия! 12 коментара: Rossi Dubaicheva каза: Уважаеми г. Грънчаров, съжалявам за цялата помия, която се излива върху Вас. Бог да Ви дари със сили да преодолеете болката! Нямаме много основания да е гордеем, че ме българи, за съжаление.. Жалко за хубавата ни страна и за малкото качествени хора, останали там! Аз бях стюардеса в Балкан когато кацахме на италиански летища (по времето на атентата срещу Папа Йоан Павел II) при порещането на пътниците умирах от срам и неудобство :-( Много е тайно когато не се гордееш с националността си... Не означава, че не обичам БГ... Желая Ви Здраве и Сили! Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тия топли думи! Аз също обичам България и по тази причина толкова страдам, защото ний, българите, дето усещаме и се възмущаваме от неправдите, не успяваме да променим тежкото и жалко поведение в страната! Също Ви желая здраве и сили! 146
Анонимен каза: Тъпак! Анонимен каза: Аз не съм ти ала-баланица-турска паница, ама че съм òправен, така е, макар че това е грозна BG дума... От нея се разбира, че преебвам нeкого си... На Запад не е така – правилата са такива, че който е богат не е "преебал" другите, както си мислите в BG, а е дал нeкакъв продукт на обществото... Това е което 25 години в BG теа чукундури не моат да разберат e, че сега не е 1876 и трeбва или да работят и дават, или да се мушнат отзад... 25 години е малко на това овчарско нагло племе, но ще ви вкараме в строя... Малка страна от 7 милиона, а се изпъчила срещу всички, все едно е ...Русия. Една химикалка не моат да сглобят теа имбецили, а претенциите им космически... Теа овчарски задници явно пак са се амбицирали свръхмерно, а?... Както като бяха (уж) със “съюзените народи” 1944 (все едно че не са били с Германия) и изтрепаха кат плъхове собствените си 2600 депутати, а Германия обеси само... 11 нацисти... И потупаха ли те бай Ганьо по гърба за това, а? Или те оставиха 45 години да гниеш в простотията си?... Сещам се как един хитър кат сврака диско-собственик в София използваше тва – той вика: “Он нема 10 лева, а дошъл и иска да се чувства добре кат милионер... Аз се опитвам да му дам тва”... Така тоa хитър бизнесмен с турско самосъзнание (макар че говори САМО бълхарски) не знам защо смятащ че е бълхарин (ех, турско робство, ех), ги помпа бълхарите, така и той намерил ниша, тоя aбдал анадолски, живеещ в Софиа, центаро на просветата... Не бе, вие сте байганьовци и черешовотопчовци, не сте дори турци, ОК?... Но нагли за трима, егати и сбърканото от сèкъде племе... P.S. От години ти разправям да глеаш Cop of Beverly Hills с Еди Мърфи, в трета серия (май беше) ще видиш жив и целеничък истинския Първанов, как па му намериха физиономията там в Холивуд, ама талантливи са наистина, а, даскалоид? Но ето ти го сега тоя сатанински богат криминален субект и в BG – на 00:34... Кат американски крадец е, наистина... Ти чел ли си Bible, Мунчо?... А ето го и BG овчаря, незнайно как издигнал се там, ей, бълхарскио народ нема хора талантливи, това са предимно овчари, дори да са в костюм... На 01:00 е... http://btvnovinite.bg/video/videos/news/minimalnite-lekarski-zaplati-mozhe-da-ne-seuvelichat.html ENJOY !! 147
A. от Австралия Анонимен каза: Изскоkнат се пише, а не изкокнат... Философ ми бил той... "Е, ний пък не знаем какви мисли съдържат неговите книги, и не щем да знаем"… >>> Ми ти kога си видял овчари да се интересувaт от... мисли ?? Малко ти съчувствам, че трябва да работиш с това негативно и перверзно племе, но такива са времената... Не е така на Запад – тука перверзниците са 3% и никой не ги счита за нещо, а при вас са 95%... Мутри, мафия, но все същото – смачкани смотаняци, ако трябва да го кажа по западен начин... A. от Австралия Анонимен каза: Няма ли кой да спаси децата от това ку-ку Грънчаров?????!!!!!!! Мая Димитрова Анонимен каза: Абе хора, как може да лягате рано и да ставате рано, особено последното за мен е абсолютно непонятно? Не ви и се спи? На мен ми трябва безкрайно много време, за да се събудя и едва привечер постепенно влизам във форма. И през ум не би могло да ми мине да чета, пиша или мисля сутрин и ако това все пак се наложи, то е гаранция за грешки. А за да не забравяте нощните си идеи, хрумвания и мисли: Иван Вазов е имал тетрадка или бележник до леглото и е записвал или по-скоро надрасквал мислите си през нощта, а на сутринта се е опитвал да разшифрова написаното. Анонимен каза: А за през деня може да си купите малко репортерско касетофонче – диктофон, такива има вече дигитални без касети. Само че тук е необходима дисциплина, за да се записва само същественото, което ще е основа на писмен текст, а не някакви безкрайни словоизлияния. Анонимен каза: Интересен въпрос е защо Сократ нищо не е писал сам. Според Плато например той е бил много подозрителен към писаното слово. Трябвало да се разчита на паметта, а не на фиксирания текст. Въобще в античността живото слово е играело много по-голяма роля от днес, не на последно място и поради малките тиражи на книгите. Мнозина поети, писатели и философи са четели публично своите произведения. Ангел Грънчаров каза: Дайте нещо написано от Вас, да прочетем нещо – за да видим оценим качествата на Вашето тъй добре рекламирано... късно следобедно писане! :-)
148
Анонимен каза: Само по репликата, Мая Димитрова, със 108 % сигурност заключавам, че ку-куто си ти ! Уви! Нещо по-лошо , че си един от опростачените родители на същите ученици, които може и да са деца, в твоите и техните очи, но вече имат лични карти и могат да носят и наказателна отговорност за хулиганското си поведение не само на улицата, но и в часовете си в училище! За твое сведение ! Щом се държат толкова арогантно, издевателски, просташки и мутренски в часа описано съвсем честно, почтено и точно от учителя Ангел Грънчаров....Аз също съм родител и оценявам твоята реплика, като силно незряла и недопустима за човек преди всичко, а после и за родител задължен и от закона да възпитава децата си в спазване на реда, законността и добрите нрави , включително в училище!В противен случай такъв родител подлежи наравно с изчадието си на законното противодействие от съответните органи!Най-първият от които – родителят, а после и директорът и педагогическият съветник на училището щом не си изпълняват функциите, имаш ли представа, сещаш ли се кои органи са на ред да се намесват в подобни хулигански и мутренски ексцеси! Владимир Петков
С пожелание за приятни и плодотворни дебати! вторник, 18 октомври 2016 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа учители, колеги, Във връзка с наистина тежката психологическа и нравствена ситуация, която възникна в XI Ж клас (за която аз вече известих Съвета с отделен доклад) държа да Ви запозная със своята гледна точка, със своята позиция, със своето тълкуване на случващото се. За тази цел ми се наложи да напиша една поредица от есета в блога си, тъй като вътре в нашата училищна общност за момента срещам пълно неразбиране и също така пълна невъзможност да изразя позицията си, да бъда изслушан, знаете сами, че в нашето училище не само че няма условия за пълноценен дебат, но също така и липсва подобаващата нагласа, липсва готовност за начеването на един такъв дебат. Е, с госпожа Анастасова, Директор на училището, и с педагогическия съветник г-н Маринчешки правихме някакви опити за дискусия по проблема, както помежду ни, така и със самия въпросен клас, ала до този момент никакъв напредък нямаме, напротив, констатирахме също така 149
пълна несъвместимост на позициите, абсолютно и диаметрално противоречие на разбиранията и на тълкуванията, поради което опитите ни стигнаха до фиаско, до провал. Вероятно се налага да опитаме да дискутираме на подобаващото повисоко и по-широко ниво, именно на ниво Педагогически съвет. Смятам, че случаят не е маловажен, напротив, многозначителен е, в него се открояват изключително важни проблеми, по които ние, като училищна общност, нямаме изработена стратегия и технология за разумна реакция, напротив, реагираме така, че вместо да решаваме натрупалите се проблеми, ги объркваме още повече, усложняваме ги до невъзможност. Повтарям, нуждаем се от ефикасна стратегия, политика и технология за решаване на конфликти, която може да бъде база за решаване на всички конфликти от каквото и да било естество: конфликти между учители, между учители и администрация (директори), между учители и ученици, между ученици, между родители и ученици, между родители и учители и т.н. Смятам също, че трябва да осъзнаем потребността от изнамиране на действени решения на натрупалите се проблеми, поради което е крайно време да започнем така съдбовния демократичен дебат – с участието, разбира се, не само на учениците, но и на техните родители. Та ето, моята провокация за започването на този дебат е настоящия мой доклад, той поставя проблема така, както аз го виждам. Мисля, че този доклад е добра основа за размисъл и разговор, към който призовавам. Ще участвам най-активно след това и в самите непосредствени дебати, стига те най-сетне да започнат. С мълчание, със замитане на проблемите под килима, с предоверяване на лозунга „Делото по спасяване на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!” и прочие, както се разбра, ще стигнем до пълния провал, до тоталното объркване на нещата, до абсолютно затъване в тресавището на недостойнството и на малодушието. Вярвам, че няма до допуснем това да се случи! А сега приятно четене – и приятни размисли! Вярвам, че дискусиите ни след това ще бъдат още по-приятни! Пловдив, 18 октомври 2016 г.
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Новото хартиено издание на моята книга "Реформа на НЕобразованието" излезе от печат вторник, 18 октомври 2016 г. Излезе от печат новото (хартиено) издание на моята книга "Реформа на НЕобразованието" (Проект за незабавна промяна на гибелното статукво). Приемат се поръчки, 184 стр. с цветни илюстрации – 9 лв., тиражът е ограничен, библиофилски, бутиков. 150
Заповядайте и вие, вашето мнение има значение! вторник, 18 октомври 2016 г.
Дебатите на една "академична" свиня с една... птица сряда, 19 октомври 2016 г. В столовата влиза гладен студент, но всички маси са заети и той сяда на празно място до професор. Професорът недоволно: - Да знаеш, че свиня и птица не седят на една маса! Студентът, изял набързо обяда си, станал и казал: - ОК, тогава аз отлитам! Професорът се разгневил и решил да го скъса на изпита. Но студентът отговорил на всички въпроси. Накрая го попитал: - Вървиш по пътя и намираш две торби – с пари и с акъл, коя ще избереш?! - С парите, естествено!
151
- Аз щях да предпочета тази с акъла. - Прав сте! Кой каквото няма – това избира! Професорът се разгневил, взел книжката на студента и написал вътре "Говедо!". Навън студентът погледнал в книжката си, върнал се и казал: - Професоре, виждам, че сте се подписал, но сте забравил да ми пишете оценката! От страницата на Todor Ivanov
Отричането на проблемите не спомага никак за решаването им, замитането им "под килима" е крайно лоша и неразумна стратегия или технология сряда, 19 октомври 2016 г. Искам да добавя един важен момент към моите анализи-описания на реално случващото се в нашата толкова интересна, толкова богата на какви ли не преживелици и събития училищна общност (предната публикация от тази поредица беше със ето какво заглавие: Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо живеем в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия!). Този момент има възлово значение за разбирането на смисъла на цялото, поради което не мога да не го изтъкна, да му отдам подобаващото място.
152
Казах, че във връзка с недопустимото поведение на учениците от XI Ж клас (те си позволяват, както вече писах за това, да унижават личното достойнство на преподавателя си по философия А.Г., да се гаврят с него, да го хулят, да му пречат да си изпълнява задълженията и да го обвиняват след това пред директорката за какви ли не небивалици, той бил изцяло виновен за... тяхното собствено поведение, те нямало да мирясат докато директорката не го изгони от работа, тази, оказа се, била тяхната заветна цел, обясняваща обструкционисткото им поведение и пр.), та значи във връзка с това наистина скандално поведение между този същия учител по философия, директорката на училището и неговия педагогически съветник започнаха някакви опити за дебат, за разискване на случващото се, за търсене на разумен изход от така създалата се тежка ситуация, за решаването на интересния казус и пр. Аз вече споменах за това обстоятелство, но заявих, че няма да пиша как вървят тези предварителни "преговори", да ги наречем така за сега; но ето сега преценявам, че нещичко все пак трябва, налага се непременно да кажа. Освен казаното вече де, а аз казах, че и двете страни на тия "преговори" се убедиха, че сякаш живеят в различни... ценностни вселени, в различни светове, поради което, оказва се, едва ли ще могат за нещо да се разберат. Ето, искам да илюстрирам този извод, да го поясня, смятам, че това е наистина важно, има голямо значение за разбирането на цялата ситуация. Обсъждайки нещата, разговаряйки, в един момент се разбра, че учителят по философия не бил наясно с... огромните успехи на гимназията под ръководството на директорката А., която директорства вече от цели 6 години. Той един вид бил някакъв "черногледец", който говори за някакви си там "имагинерни проблеми", 153
критикува "изцяло неоснователно" ръководството, като предумишлено забравя да каже добра дума за тия въпросните "феноменални" или поне невиждани успехи. И ето, и самата директорка, и педагогическият съветник в един глас започнаха да ми изтъкват тия грамадни успехи, бил спечелен еди-какъв си проект, били получени еди-какви си пари, училището било получило еди-каква си награда и един-какво си признание. А "черногледецът А.Г." не знае всичкото това, той се е откъснал от "реалностите на живота" и "болното му съзнание" знае едно-единствено нещо: да критикува, да изтъква нерешените проблеми! Което, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е напълно несправедливо, нали така излиза, моля, кажете съвсем честно и открито? Тоя човек значи си живее в някакъв свой илюзорен свят, не забелязва потресаващите успехи на сплотения около директорката си колектив, на учениците, на работещите истински, а не като него учители и прочие. Обектът пък на тази преценка, именно този същия учител по философия смята, че тържеството на такава една социалистическа по съществото си теория, която акцентира на някакви имагинерни успехи, а забравя за истински важното, именно нерешените страшни проблеми, е направо гибелно. Така именно в навечерието на промените от 1989 г. тогавашната управляваща класа акцентираше за "несъмнените", неудържимите "успехи на социализма", които неговите врагове не признават, и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Интересното е, че тази настройка, за мой потрес, е изцяло жива, ето, тя възкръсва и в това наше знаменателно време, в което уж се води борба за същностна промяна, за коренна реформа, за истинска, т.е. реална демократизация на отношенията в училищните общности и пр. Е, аз лично се определям като борец за промени, а пък някои други хора, какво сами забелязвате, се афишират без неудобство като защитници на статуквото, което, както се оказа, било раждало несъмнени успехи, имало своите велики постижения и прочие, ала те, за жалост, не са признавани и отчитани от черногледците. Толкова по този въпрос. Нямам време да пиша повече, щото ще закъснея за работа. Ако имам време днес, в пролуките между часовете ми, ще вляза в интернет и ще си продължа това есе. То, оказва се, е съвсем незавършено... Хубав ден на всички! Бъдете здрави и се радвайте на успехите си, ала не забравяйте и за проблемите. Това, че отричате проблемите не спомага никак за решаването им... замазването на проблемите, замитането им "под килима" е лоша стратегия или технология. (Незавършено, предстои дописването на текста, довършване на подетото разсъждение.)
154
Така у е нас, така е било, така е и сега, така и ще си остане, найвероятно, и за в бъдеще сряда, 19 октомври 2016 г.
Аз пък, дами и господа съдебни заседатели, се оказва, че, бидейки непоправим идеалист, иначе казано, глупак, който с мижавата си, с хилавата си учителска заплата вече осем години издава... философско списание (списанието ИДЕИ), а също вече трета година издавам също така и списанието за съвременно образование, за духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора, именно списанието HUMANUS, да не говорим за това, че като капак на всичко си издавам напълно сам и своите книги, та разточителствайки така, се оказа, че в този момент вече съм разорен изцяло, финансовата разруха ме сполетя изцяло, и то не за друго (аз съм привикнал да живея съвсем скромно, човек може да преживява и като се храни само и с хлебец, и с маслинки, и със сиренце, и със сланинка също!), а се разорих непоправимо тъкмо затова, защото си позволих да водя пак по идеални подбуди един дълъг, изтощителен и разорителен съдебен процес, с който се надявах да защитя своето достойнство, понеже бях оклеветен по недопустим начин от една администраторка, да, ама в крайна сметка загубих това съдебно дяло (!!!) и съдът ме осъди да изплатя... разноските на противната страна за адвокати! И ето, сега съм длъжник със сума ти пари на работодателката си, която именно ме оклевети и която дадох под съд, виждате, че българското правораздаване умее да "защищава" жертвите на административния прозвол и тормоз, няма 155
що, не си заслужава да се говори и пише повече по тази тема. И сега ми се налага да завеждам ново съдебно дяло, този път в Европейския съд по правата на човека, и аз ще го сторя, ала това ще ми коства доста пари; ето вчера пък от печатницата ми изпратиха новата книжка на сп. ИДЕИ плюс тиража на новата ми книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието", наложи ми се да платя сума ти пари и за тях и ето, сега съм вече напълно разорен – а има доста дни до края на месеца, не си представям как ще оцелея, как ще оживея, как ще мога да си плащам пак поне парите, които са ми нужни за автобус, за да пътувам до работата си. Страшно унизително нещо е това, не зная дали можете да си го представите, ето, за да ви помогна да си го представите поне, по тази причина и пиша за всичко това. Не за друго, не за да се жалвам, не за да моля за помощ и подкрепа (ще оцелея някак де, ето, птичките, врабчетата примерно, нали нито сеят, нито жънат, пък Бог и за тях се грижи, не ги оставя да умрат, сигурно и аз няма да умра от глад, ще се оправя все някак!), пиша тия неща само за да ги документирам, че се случват в съвременна европейска и демократична, с извинение, България, да, всичко е възможно да се случи, особено пък с темерут като мен, който не си гледа живота и... шкембенцето, не чака самодоволно пенсията, ами си създава хиляди проблеми, тръгнал е, глупакът му с глупак, да "оправя света", да мисли, да пише, да призовава за работа за промени, за ново образование, не седи със скръстени ръце, мъчи се нещо ново да направи, поради което и, сами виждате, плаща прекалено жестока цена. Да, за всичко на този свят се заплаща подобаваща цена, е, аз също плащам своята, не роптая, гледам да се оправям напълно сам, без подкрепа отникъде, зная, че така у е нас, така е било, така е и сега, така и ще си остане, найвероятно, и за в бъдеще. Не роптая изобщо, само дето сега ми хрумна да споделя с вас за своето окаяно положение, ей-така го правя, казах, само за да документирам тия факти, нищо повече от това не ме вълнува. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
В чудната страна Мутроландия не само пъдим най-кадърните си хора в чужбина, у нас също така безжалостно убиваме не само книги, но и самите автори на книги! четвъртък, 20 октомври 2016 г. Интересно е, че все по-често забелязвам тук-там реклами на мои книги в интернет, ето в момента на горното изображение се вижда как едновременно са излезли кориците на две мои книги! Някои мъдри хора ми казаха, че без реклама никакви, дори и най-ценни книги няма да бъдат забелязани и особено пък купени; моите книги специално пък стояха арестувани по борси и складове години наред просто защото на тях книжарите наложиха жестока ПАЗАРНА ЦЕНЗУРА, т.е. пре156
цениха, че книги на неизвестен български автор нямат никакъв шанс да бъдат продадени в България, поради което обрекоха книгите ми да не стигнат до книжарниците. И така на читателя, на посетителя на книжарниците беше отказана възможността да ги види, да ги пипне, да ги разлисти дори, да ги разгледа, да ги намери на лавиците, на рафтовете в книжарниците.
И така току-що родени, книгите ми бяха убити от книжарите, бяха осъдени на смърт от ламтящите за печалби книжари. Е, сега най-вероятно някакви добри хора сред книжарите дават известен шанс книгите ми да бъдат изтръгнати от небитието, там, където техни читатели бяха единствено... мишките. Благодаря на тия добри хора от сърце! Искам да им кажа, че като спомагат за връщането на книгите ми от небитието, т.е. като правят така книгите ми да възкръснат, те фактически помагат и на мен, техния автор, да почне да се връща към живота, защото, убивайки без капка жал книгата на автора, ти убиваш не просто неговото "дете", ти убиваш без капка жал и него самия... Да, ние сме лудешка, обезумяла и глупава страна, която не само пъди голяма част от гражданите си в чужбина, обричайки се на неминуема гибел, ние сме страна, в която не само убиваме най-кадърните си личности, ние сме също така страна, в която безжалостно убиваме и авторите на книги, понеже, както казах, убивайки книгите на автора, ние убиваме и него самия. Прочее, ако директно убивахме най-напред автора щеше да е по-милостиво това убиване, но като убиваме първо книгите на автора, ние него пък същевременно го убиваме възможно наймъчително, перверзно, садистично... 157
Всеки един от нас, съвременните българи, би следвало в тази ситуация да се запита за поне ето това: като гледам бездушно и безмълвно как моята страна пъди толкова голяма част от своите граждани и деца в чужбина аз не участвам ли в това престъпление спрямо бъдещето на собствената си страна и родина?! Като гледам също така съвсем бездушно и безмълвно как в моята страна убиват книги и автори на книги, аз не съм ли съучастник и в това толкова жестоко и безчовечно, а също така и безсмислено в края на краищата престъпление?
Моят непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник е че съм прокълнат да съм свободен! четвъртък, 20 октомври 2016 г.
Едва тази сутрин мога да продължа писането в моя дневник, в който отразявам реакциите си (размислите си) по повод на всичко онова, което ми се случва в моето тъй интензивно житие-битие на учител по философия в една гимназия в Пловдив. Изразявам се така, понеже вчера започнах да пиша (виж: Отричането на проблемите не спомага никак за решаването им, замитането им "под килима" е крайно лоша и неразумна стратегия или технология), ала времето ми беше много ограничено, предвид това, че трябваше да ставам и да тръгвам на работа; 158
там именно обещах през деня, ако намеря време, да продължа с разсъжденията си, да продължа да пиша; да, ама това не стана, нямах, на намерих свободно време за писане във вчерашния тъй богат обаче на разни случки и преживелици ден. Е, сега ще продължа, сега имам малко повечко време – понеже днес съм на работа следобед (вярно е и това обаче, че преди обед пък имам да водя телевизионно предаване, от 11 часа започва предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, тъй че е относително това, че имам кой знае колко време за писане днес). Та сега ще ми се наложи да съчетая тия две неща, именно продължението на вчерашния си анализ с описанието на някои нови случки и преживелици, случили се във вчерашния забележителен ден. И едното, и другото са дълбоко свързани, тъй че няма опасност да се отплесна по нещо, което няма отношение към дискутираните проблеми: да, аз пиша в това свое дневниче не за да си "чеша крастата" по самото писане (както на някои това може да изглежда), а защото поставям в тия мои писания важни проблеми, които са свързани с протичането на нашата тъй хилава, рахитична, непрокопсала "образователна реформа", с борбата за промяна в образователната сфера, да, това е истински важното, което ме вълнува, по тази причина и толкова много пиша, е, има хора, които това мое писане може да им изгледа като израз на суетност, на странност, на маниящина, на каквото си искат да им изглежда, длъжен съм обаче да им съобщя, че много са се заблудили, не е така, нещо основно бъркат, не им се удава да го сфанат. И тъй, ще ми се наложи да дам пак известно словесно описание и отражение на случващото се в нашето тъй интензивно, богато на какви ли не случки "реформаторско всекидневие". Вчера не можах да пиша по причина на това, че в нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, най-сетне дойде... една тежка министерска комисия, да, представяте ли си, дойде нарочна комисия, изпратена със заповед на Министъра на образованието и науката, която да провери мой сигнал, моя жалба (ето и самата жалба, тя е публикувана в блога ми под заглавието Нови откъслеци от едно съвсем сюреалистично всекидневие в тъй приказната страна "Мутроландия"), такова чудо не се беше случвало никога, независимо от това, че в последните 4-5 години аз комай безброй пъти писах, писах, писах какви ли не доклади, жалби, отворени писма, петиции, не и не, Министерството мълчеше като делфийски оракул или по-скоро като египетски сфинкс, е, пращаше чат-пат некакви мижави образци на абсурдистката административна... поезия, от които човек нищо не може да разбере, но реална проверка моите очи не бяха виждали, е, вчера доживях деня да видя живи министерски чиновници, дошли да проверяват на място и на дело някакъв мой сигнал до Министъра!!! Това е исторически ден, е, може да имало и друг път комисии, ала те са проверявали нещата тайно, без някой да е счел за нужно на мен лично да ми каже нещо или да ме пита нещо; като казвам това, нямам предвид проверки от страна на РИО-Пловдив (сега вече се вика РУО), нямам предвид техните проверки, такива е имало, говоря сега за проверки, извършвани директно от самото МОН-София, от самата върховна централа на образователна159
та ни институция. Та вчера значи съвсем ненадейно се случи тази проверка, комисия, както ми беше казано, щяла била да стои в училището и да проверява цели три дена, до петък включително (!!!), комисията се състои от три строги, солидни и авторитетни дами, излъчващи власт и безпристрастност. Казано ми беше, че ме били предупредили с имейл, че ще има такава проверка, ала аз такъв имейл не съм получил, тази сутрин си загубих повече от час да се ровя в разните отделения на пощенската си кутия, за спам, в кошчето за боклук търсих също, но не можах, за жалост, да открия такъв имейл; няма нищо де, какво като тази проверка ми дойде като грам от ясно небе, изненадващо, без предупреждение, аз вярвам, че те са ми изпратили този имийл, не мога да се съмнявам в техните думи, въпросът е, че имейлът някак се е загубил по трасето или е бил отпратен като "спам" и след това изтрит автоматично; иначе аз, знайно е, отделям подобаващо и уважително внимание на всеки министерски и чиновнически отзив на моите писания, жалби и прочие, публикувам копия в блога си на техните писма, тъй че е изключено да съм прочел тяхно съобщение, пък да съм забравил или пък да не съм реагирал съвсем почтително. Толкова по този въпрос. Приятели, колеги на няколко пъти ме предупреждаваха, че помощникдиректорката (тя също така е и синдикална лидерка на училищната организация към КТ "Подкрепа") Камелия Стоянова многократно в учителската стая е предупреждавала колегите с крайно загрижено лице за това, че предстоят проверки от МОН по повод на "многократните жалби и писания на оня там лош субект Грънчаров", но тя, съобразно, предполагам, с нормите на изповядваната от нея "християнска" етика винаги е внимавала да прави тия внушения срещу мен в мое отсъствие, никога не е благоволила да съобщи за наближаващите проверки в мое присъствие; вероятно това се дължи не само на толкова добре известните й верски или религиозни (да не ни ги наричаме "християнски", щото е грехота!) убеждения, но и на следването на някакви най-модерни предписания на науката, щото също така е известно на всички, че тази дама е много напреднала в своите познания в областта на достиженията на съвременната психология, дидактика, педагогика, теория на възпитанието и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Няма значение де, има свобода, всеки може да си изповядва каквато иска етика, морал и прочие, ний сме либерални и никого за нищо не можем да си позволим да критикуваме, само отбелязваме многозначителния факт. И ето, вчера, когато друга една помощник-директорка дойде по време на час в учебния кабинет, в който разговарях с учениците си, извика ме и ми каза след часа да отида в нейния кабинет, щото там ме чакала... цяла министерска комисия, аз за малко щях да падна от изненада, понеже като капак на всичко и сърцето ми не е здраво, на горкото ми сърце му се налага да понася напоследък какви ли не напрежения, свързани с бурния живот в нашето училище, че аз сериозно взех да се замислям дали с оглед на това да спася сърцето си (и да си удължа поне още малко живота) да не взема да се оттегля от своята образователно-преподавателска дейност на "ползу роду", щото наистина напреженията напоследък станаха съвсем непоносими. Но ето, сърцето ми, слава Богу, издържа на изненадата, то дори издържа и на напрежени160
ето на последващите ми дълги разговори с членовете на проверяващата строга комисия, аз очевидно имам доста издръжливо сърце, ала докога ще издържа сърцето ми това никой не знае, то е Божия работа, ний в тези работи не бива да се бъркаме. Какво съм си говорил с комисията, какви въпроси са ми били задавани, как ми се наложи да водя тежък дебат с членовете на самата комисия, как минаха тия разговори, с какво впечатление аз останах, и прочие, и так далее, аз за тия неща, естествено, сега не мога да пиша, щото проверката или следствието още продължава, аз не ща със своето писание да попреча за неговата обективна и справедлива преценка; ще запазя съвсем стриктно "следствената тайна", както е и законно, и коректно от етична гледна точка. Комисията, освен че разпита мен (на два пъти се явявах на този разговори или разпит, защо пък да не го определим и така?!), направи и анкета с по-голямата, предполагам, част на "колектива", имам предвид учителската част на нашата училищна общност. Аз също трябваше да участвам в тази анкета, чиито въпроси са свързани предимно със стила на ръководство на директорката и със съществуващата реална обстановка в ръководеното от нея училище. Моето усещане е, че подклажданите негативни – спрямо моята падаща си по критикуването, а не по хваленето на директорката особа – настроения от някои среди, приближени и беззаветно предани на директорката, вчера нараснаха още повече, понеже в един момент се разбра, че анкетата не трябва да бъде правена индивидуално, а че "колективът", независимо че си течаха редовни учебни занятия, трябва да се събере на едно задължително и ритуално, предполагам, общо попълване на анкетата, за което беше даден доста късен час (15.00 ч.), т.е. завършилите вече часовете си от първа смяна учители трябваше да почакат и да подремят в учителската стая или по околните кафенета цели два-три часа (!), е довело до рязко покачване на негативното настроение спрямо причинителя на всички тия главоболия, именно моята скромна особа, която не си стои мирно и покорно, а има наглостта да недоволства, да критикува, да предлага, да рови там, гдето не бива да се рови, плямпа и дрънка за неща, за които е прието да се мълчи, и то според последните най-авангардни достижения на непрекъснато развиващата се образователно-педагогическа, психологическа, дидактична, възпитателна и прочие теория и практика. А пък, знайно е (и ний поназнайваме малко психология!), че когато се прави анкета в такава една обстановка, покачването на резките негативни настроения спрямо едната страна несъмнено, по силата на контраста, ще доведат до също толкова рязко покачване на позитивното отношение към другата страна, т.е. симпатиите към управлението на директорката ще пораснат още поглаволомно. И това обстоятелство, разбира се, предизвиква доста съмнения относно обективността на правената по този именно начин анкета. Но да не придиряме толкоз, щото, знайно е, никой не може да угоди на толкова лошия субект Грънчаров, който е недоволен комай от всичко – и изобщо не забелязва потресаващите иначе успехи на ръководеното от нашата директорка учреждение. Мдаа, ето тук ми се налага да подхвърля интересен момент, това е чудесен проблем или казус за дебатиране: а кой, всъщност, е истинската жертва в така 161
и така създалата се обстановка? Ето, стоящите и изнемогващите от глад и от умора учители, които трябва да чакат цели два часа за да попълнят въпросната анкета, те ли са истинските жертви? Да, естествено, че в случая са жертви, а виновникът обаче за тяхната жертва кой ли пък е? Естествено, че главният виновник за тяхното унижение да стоят, да си губят безценното време е глобалният причинител на всичките тия неудобства, именно въпросният "лош субект Грънчаров", дето не си стои, не кротува, ни мирува, не мълчи, ами, нахалникът ми с нахалник, непрекъснато говори нещо, пише, оплаква се, недоволства, критикува, и то така, че успя да настрои целия колектив срещу себе си, нали точно така излиза, виновникът за всичко е именно тоя там Грънчаров? (Смятам, че тази логика изцяло се споделя от агитиращата неуморно срещу грънчаровите безобразия синдикална-лидерка-ипомощни-директорка, именно г-жа К.Стоянова, примерно, която е крайно време да заеме една по-честна и открита позиция, щото все пак не е добре да се говори за някое лице само и единствено в неговото отсъствие, зад гърба му, ний, дето не мислим чак толкова модерно и по "християнски", така мислим, ама ний сме изостанали де, може и съвсем неправилно да мислим и затова следва да ни се помогне да си разберем грешката.) Тъй, в тази именно психологическа и нравствена обстановка е същинско кощунство някой извратен човек да си помисли, че жертвата е... "оня там лош субект Грънчаров", щото, казахме, той и виновникът за всичко, той е причинителят на всичко, без него, както знаем, в нашето щастливо учреждение настъпва пълна идилия, нали така излиза, нали ми следите правилно и най-вече внимателно мисълта?! Та значи, по тази същата логика, истинската жертва не е, разбира се, въпросният Грънчаров, а истинската жертва на неговия произвол, естествено, е... директорката на училището, нали така излиза, кажете нещо де, защо мълчите така упорито?! Кой всъщност е истинската жертва в тия толкова сложни отношения в нашата училищна общност, а, какво ще кажете по този прелюбопитен въпрос, зад който стои невероятно богат по смисъла си психологически и нравствен казус?! Аз непременно ще задам този въпрос – за виновника, за жертвата, за причинителя на всичките тия главоболия и неудобства на толкова много хора! - на колкото се може повече хора, защото в тази великолепен казус се крие разнищването на цялата загадка. Ще каже някой – няма такова нещо, глупаво е да търсим кой е истинският виновник, всички сме грешни, всички сме виновни, другарки и другари, дайте да заложим на колективната вина, а, нима това не е най-изгодно за всички?! Щот когато всички са виновни, то тогава... никой не е виновен, нали така излиза?! Вината била конкретна, дръжки, не е така, вината е обща, общо следва да бъде и покаянието, и изкуплението – какво ли мисли по тоз толкова важен въпрос, примерно, визираната по-горе "християнска"-с-извинение-проповедничка-и-синдикална-лидерка-и-помощник-директорка-и-та-далее-и-тому-подобное?! Ето, призовавам и нея, и всички да отговорят на тоз толкова прелюбопитен въпрос? Ако има все пак истински виновен за цялата великолепна бъркотия в това училище (аз наричам таз бъркотия ту анархия, ту пък обичам да я определям като "тежка психологическа и нравствена катастрофа", да, атмосферата в това училище според 162
мен е крайно тежка именно в психологическия и нравствения смисъл!), та значи ако все пак има "истински виновник", то, позволете да запитам, кой ли пък е той?!
163
ЗАБЕЛЕЖКА: С този документ съм призован и в Комисията за защита от дискриминация, тям ще се гледа дело, предполагам по същия мой сигнал, изпратен с цитираната по-горе жалба, изпратена е и до тази комисия. Само омбудсманът Мая Манолова не реагира до този момент никак до сигнала до нея, знаем, че за разлика от предходника си г-н К.Пенчев не се счита за длъжна да отговаря на сигналите на обикновени граждани като мен! Лошият субект Грънчаров, опази Боже, да допуснем, че е жертвата, е същинско кощунство, нали това приехме?! Он, както се полага, е виновникът за всичко, он е причинителят на всичко, по тази причина ний го възприемаме за главен враг на нашето добруване, за тъй щастливата и слънчева идилия, която настъпва, както от опит знаем, в същия момент, в който този същият Грънчаров бива изритан като мръсно коте от училището, ний това нещо го преживяхме като той беше уволнен, и тогава, знаете, когато директорката съобщи на колектива тъй радостната новина, че лошият субект Грънчаров е вече уволнен, тогава един много чувствителен учител по физическа (и психическа, предполагам, култура, щот физично и писихично така или иначе са тясно свързани!) тъй умилително и с такъв неописуемо чист нравствен трепет възкликна прочувствено: - Най-после! Ех, доживяхме тоз тъй щастлив момент! Нема да има вече жалби, нема да има повече проверки от Министерството, ще се отживее теперь истински, леле, какъв кеф ще настъпи тепърва! Но, мила госпожо директор, питам ви: защо го уволнихте едва сега, защо толкова дълго го търпяхте?! Не требваше ли да му резнете главата по-рано, та отдавна да се бяхме вече отзовали в тъй светлото комунистическое будущее?! Аз не знам какви толкова трепетни, вълнуващи и прочувствено-сърдечни думи е казал този развълнуван до крайна степен физкултурник, затуй пиша сега съвсем приблизително, естествено, предполагаемите му думи, щот аз не съм бил на онова памятно първо заседание без мен, след моето гилотиниране, но аз зная само, по думи на присъстващи там колеги, че думи с такъв чист нравствен смисъл все пак са били произнесени, но какви са били точно думите, това историята няма да узнае никога; но историята знае, че думите му са били съпроводени с... бурни, дълго нестихващи овации, били са посрещнати с ръкопляскяния от поне половината от състава на този толкова сплотен все пак "колектив", съставен все от учители, ето възпитатели на младежта, представяте ли си поне малко какво пък значи поне това?! Тогава нима някой е предполагал, че гилотинираният така изкусно злодей Грънчаров ще цъфне след половин година със собствената си глава под мишница (!), а, някой тогава могъл ли е да си представи такъв един кошмар?! Не, не е могъл, но ето, този страшен злодей Грънчаров, с чупена вече и шита глава, е, не рязана, но поне чупена и шита, се върна след близо две годишно отсъствие и вместо да млъкне както се полага, пак започна да пише жалби, ний пак почнахме да страдаме, почнаха се проверки, почнаха се анкети, почнаха се пак бунтове на цели класове срещу Грънчаров, а училищният народ пак продължава да страда или да не страда, ний да не сме кретени бре, Грънчаров, че да мислим, че ти си жертвата, 164
не, ти си истинският виновник, само ти, а другарк... пардон, госпожа А., директорката, е истинската жертва, а покрай нея жертва е и целият наш сплотен около директорката си коректив, това е нетърпимо, че си взел сега да усукваш така нагло и да се опитваш да ни внушиш, че ти самият си бил "жертвата", не, запомни добре, ти си виновникът за всичко!!! Точка! Молчать! Не рассуждать! Мирно! Свободноооо! Ще ти дам аз на теб една свобода, ще видиш ти, нещастнико Грънчаров, една свобода, леле, ти плачеш за една гьостерица, ама дрянова и неокастрена, пък да те зашибаме по тъпата ти философска глава, та ще разбереш тогава кой е крив и кой е прав?! Молчать! Сусс! Идиот неден! "Философ" ми бил той, малоумникът! Тъй, успях да поставя казуса, мисля доста подробно и впечатляващо дори, не знам де, хора разни, всекиму човек не може да угоди. А народът, знайно е, никогаш не греши, нали така? Тъй че щом целият народ е срещу Грънчаров, значи тоя Грънчаров, нали, какво има да разсуждаваме повеке, то мислителят го е казал така ясно, че повече не може да бъде: - Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы! Точка. Всичко е ясно. Нема смисъл да се разсуждава повеке. Нещата са пределно ясни, нали така? Да зема да спра дотук, а? Имам още малко време, но темата е така голяма, че взе леко да ми писва да пиша тази сутрин. Изморен съм. И от писане, и от всичко. И аз съм човек, и аз имам нужда от почивка. Не съм и здрав. В тази ситуация сърцето ми хлопа така, че нищо чудно и да се пръсне в някой момент. Разбира се, никой за нищо не ме жали, злодей като мен не заслужава нито жалост, нито пощада. При това, другарки и другари съдебни заседатели, ний знаем, че толкова пропадналият в нравствено отношение субект (той човек не заслужава да бъде наречен!) Грънчаров, освен че е голям лъжец (знайно е, за всичко той лъже, неговите есета са непрекъснати лъжи!), е също така и невероятно голям мошеник, той лъже, че е болен от сърце, то прекрасно се вижда, че той може и да е болен, но е болен от нещо съвсем друго, той е... психично болен, та това се вижда с просто око – и вече тази диагноза всеки може съвсем свободно да му я дава, щот г-жа Анастасова, директорката, като му я даде първа таз проницателни диагноза, той нали започна да а съди за клевета, да, ама тя успя да спечели съдебното дяло и ето, сега всеки може колкото си иска да го нарича открито и безнаказано психично болен, и луд, и както иска може да си го нарича, колкото по-масово го наричате така, толкова повече той никого няма до може да осъди, пък и, казахме, вече спрямо него специално не е подсъдимо да го наричате психично болен! Е,х, има и добро в този наш скапан живот, другари, има и наши забележителни победи, съдът върна Грънчаров на работа, ала ето, ний пък спечелихме дялото за клевета и сега поне можем безнаказано да го определяме като психично болен, и да му мъстим за всичко, проклет да е този толкова лош човек, пардон, субект! Да, тъй, работата, виждате, стана пределно заплетена, нали така? Налага се да се разплита някак тоз дамоклев... възел, да, можем да го разрежем тоз дамоклев възел с някакъв гордиев... меч, нали така беше, ако следваме завета на 165
класика Бареков? Да, ама къде са тия гордиеви мечове в наше време, с които да режем успешно проклетите дамоклеви възли?! Вчера като говорих с комисията от МОН забелязах, че и тия строги дами, като чуеха от мен думата свобода, правеха някакви лоши гримаси и почваха мигновено да спорят, представяйки ми "единствено-правилната" чиновническа истина, че в българската образователна система има ред, има правила, има всичко друго, но свобода специално няма и не може да има, щот тогава всичко отива на поразия! Само това ще кажа, щот обещах да мълча, да пазя следствената тайна. казах нещо, което си се подразбира де, не може да се предположи, че министерски чиновник у нас ще стане горещ почитател на свободата. Свободата у нас се възприема като синоним на... анархия, на слободия, това именно значи, че у нас масово не се разбира що е това свобода. Моят главен грях, дами и господа съдебни заседатели, е единствен: че съм прокълнат да бъда свободен човек, не само да зная що е свобода (теоретично, зер съм философ, моето занятие е не просто да проповядвам и да преподавам свобода, но и да я правя, да я показвам с пример, че е възможна!), но и да СЪМ свободен човек, да показвам именно с примера си, че свободата е възможна! Ето го този мой непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник, и какво ли не, абе станал съм най-противен чо..., пардон, субект, който при това поставя под съмнение нашия тъй свиден командно-административен и социалистически рай. Точка. Спирам. Бъдете здрави! Не бъдете никога болни като мен, не допускайте никогаш да се разболеете! Хубав ден ви желая! Правилно мислете, не мислете, това е залогът за вашето пълно здраве и щастие. И мълчете колкото се може повече, това е. И ще докуцукате до пенсия и вий... а извергите, а уродите нека да мрат, майната им на тях, тъй де, защо ще ни развалят идилията?!
На тези избори фактически избираме къде да бъде България – в Европейския или в Съветско-Евразийския путински съюз! петък, 21 октомври 2016 г. Руският запасняк Радев става нагло опасен за привързването ни към колесницата на масовия убиец Путин. Русия е назначила на кандидата си за президент Радев РУСКИ СЪВЕТНИЦИ, РУСКИ ПИАРИ И РУСКИ СОЦИОЛОЗИ!!! Разбирате ли за какво става въпрос??! И това го прави страната, която ни е обявила за свой враг и вече ни поглъща със завземане на най-важните клонове на българското стопанство и чрез заселване на стотици хиляди руснаци на територията ни. Населението въобще не разбира каква игра се играе с огъня!!! 166
Игра от украински, грузински, чеченски и сирийски тип.
Не ми се живее отново в Съветския съюз, бе хора дефектни! Ако на вас ви харесва, има толкова удобни влакове за там от централна гара! Що има глава да пати, що има глад да падне! (Написа: Nikolov Konstantin) 167
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Боко, издигайки неизбираемата другарка Цецка Цачева (за МАМА на нацията, по собствените му думи, той сам я подигра като я издигна и й лепна тоз убийствен прякор "МАМАТА НА НАЦИЯТА"!), все едно сервира президентския пост на въпросния руско-комунистически генерал Радев! Очевидно он, Боко, е получил нареждане от началството си да предаде президентския пост на руския кандидат. Като не успя да завладее ООН със своя руски кандидат Бокова Путин сега е решил да завладее поне България чрез своя руски кандидат Радев. Виждате, че работата наистина става дебела – и съдбовна! Тези избори са наистина съдбовни. Избирайте сами: в Европейски или в Съветско-Евразийски съюз искате да живеете занапред?! В Путинския бандитско-разбойнически кагебистки съюз ли искате да ви натикат мутро-милиционеро-ченгетата или искате да бъдете достойни и свободни граждани на Европейския съюз, т.е. на европейска България?!
Изборът е ваш. Аз своя избор отдавна съм го направил. (Ще гласувам, разбира се, за единствения кандидат, който може да защити суверенитета, свободата и достойнството на България – и това е Трайчо Трайков.) Отново става дума за предпазването на България от лапването и схрускването й от побеснялата руска медведица-стръвница. Проклятието на България е дивият и тираничен, неспособен на прогрес и на никаква човечност руски империализъм! Нима още не сте разбрали това?! Как е възможно да не разбирате поне това?! 168
Нови невероятни случки в първата и единствена... философска гимназия в тъй чудната и приказна страна Мутроландия събота, 22 октомври 2016 г.
Ще си продължа записките от така и така оформилата се вече поредица за това как непосредствено и практически правим промяната в нашата училищна общност, за това какви борби ни се налага да водим; смятам, че такава една поредица непременно ще се превърне в книга, в сборник от есета, които един ден ще бъдат интересни за ония, които искат да знаят какво е било нашето време, какви сме били ний самите, т.е. онези, които ги вълнува истината за нашето толкова болно време. И така, продължавам започнатото в текста със заглавие Моят непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник е че съм прокълнат да съм свободен!, писан преди два дни (все още не мога да намеря време да го прочета и да го редактирам!), вчера пък не можах да пиша нищичко понеже пътувах още рано сутринта за София, цял ден бях в София, свърших някои важни дела, а ето сега вече имам възможност да пиша отново в своя дневник – дневник на един учител, борещ се за промяна в системата на образованието, който поради това има твърде интересно и бурно всекидневие защото огромната част от околните не го разбират, не правят нищо за да разберат верния смисъл на това, което прави, липсва им подо169
баващото съзнание и подходящите ценности за да успеят да постигнат точния смисъл на случващото се. И така, онзи ден, в четвъртък, както вече знаете, най-напред от 11 часа бях в студиото на Пловдивската обществена телевизия и водих своето предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров", а пък този път си имах събеседник, един млад и мислещ човек, ученик, казва се Таньо Танев; с него (и със зрителите) си поговорихме по много въпроси, а и на много и то важни въпроси, както сега разбирам, не можехме да обърнем внимание, но то е така, в едно предаване не може да се говори за всичко; а темата, по която говорихме, беше: Способни ли са да ни изненадат младите? Тук съм длъжен да добавя, че моят събеседник е един от двамата ученици, на които директорката на ПГЕЕ-Пловдив не благоволи да разреши да участва в предаването ми (!!!), понеже, видите ли, щял да изпусне цели два учебни часа (!!!), а нашата директорка, както е известно, много уважава законите, инструкциите, наредбите, заповедите и прочие – и, респективно на това, не цени свободата, напротив, ненавижда я, както се полага за всеки примерен ратовник на командно-административната социалистическа система на (НЕ)образование. Подарих на младия човек, моя събеседник, екземпляр от моята новоизлязла книга (Реформа на НЕобразованието), направих това в самото предаване, убеден съм, че ще я прочете; интересното е, че с него констатирахме пълно единомислие, а най-важното е това, че той не се уплаши, има смелостта въпреки всичко да дойде в предаването ми, разбира се, той има и подкрепата на родителите си, което е многозначително! Тъй че ето, в нашето училище вече не съм напълно сам, вече сме двама (!) тия, които сме твърдо за решителна промяна в образованието по посока на неговата либерализация и демократизация, аз знам, че има още много други, които мислят като нас, само дето все още тия хора не намират сили да заявят това открито, знаете, че обстановката е такава, че повечето хора ги е страх, плашат се от репресии; е, младият човек Т.Танев не го е страх, той победи страха, най-важното е това, че той сам дойде при мен (аз преподавам предмета "Етика и право" на неговия клас, той е десетокласник) и предложи да участва с каквото може за промяната. Да, сам дойде и каза, че иска да помогне, иска да работи за промяната. Да видим дали и той ще си има главоболия като мен след като показа, че е победил страха, т.е. че е станал свободна личност. В същия този четвъртък (той се оказа преизпълнен с вълнуващи събития) моя милост има... проверка от страна на училищното ръководство (!), да, две помощник-директорки, едната от които изпълнява функцията на директорка (титулярната директорка отсъства, по незнайни причини), проявиха инициативата (без изобщо да ме предупредят, както е редно!) да влязат в мой час съвсем внезапно, след като часът вече е започнал (!), бяха взели със себе си и... педагогическия съветник (!), сиреч, за да са точно трима, знаете, че трима свидетели са напълно достатъчни за да се "докаже" каквото си искате нарушение или прегрешение на някой. Абе всичко е било обмислено старателно, само дето сгафиха с това, че не ме предупредиха, че възнамеряват да влязат в час, тия неща трябва да се планират и сега те ще си имат главоболия по тази линия. Оказа се, че помощник170
директорката-и-синдикална-лидерка-и-правоверна-религиозна-деятелка (в което няма нищо лошо де, тя не крие, напротив, демонстрира, че е много запалена по вярата в Бога и в предаността си спрямо религиозния морал, което, разбира се, е похвално!) Камелия Стоянова (да, и тя благоволи да дойде на проверката, не го е правила от години!) най-вероятно е инициирала тази проверка и то по следната многозначителна причина, която се изясни впоследствие: тя е била доста уязвена поради това, че нейното име е било упоменато в моя сутрешен анализ, писан тъкмо в този същия ден и, предполагам, за да ми отмъсти по някакъв начин за това, е инициирала и организирала тази съвсем внезапна проверка, с оглед на това моя милост да бъде хванат в някакви "нарушения", та да си получи заслуженото за това, че е дръзнал да критикува и то в ироничен план въпросната синдикалистка-администраторка-и-религиозна-деятелка (щото оня, който дето седне и дето стане говори за вярата си, такъв човек няма начин да не бъде възприеман като религиозен деятел, в което, разбира се, няма нищо лошо, моля да не си мислите, че ний сме възмутени от нещо!). Както и да е, кой и защо е инициирал тази внезапна извънпланова проверка е любопитен въпрос, много е възможно това да е самата титулярна директорка, която дистанционно да е издала такава една заповед, ний не знаем и няма да узнаем това, но не ни пречи да предполагаме, опитвайки се да разчетем стила на таз така многозначителна инициатива. Нищо чудно пък да са решили да ми отмъщават заради това, което съм казал в предаването си, аз и в миналото предаване, и в предаването във въпросния четвъртък, казах неща, които да не са били приятни за някои по-чувствителни уши и ето, в резултат си "изработих" една административна проверка, един вид за да ми бъде отмъстено заради това, че, видите ли, съм злоупотребил със своята свобода на словото. Знаем, че за дадени хора свободата е тежък грях, те не могат да търпят свободни и особено свободомислещи хора, това просто очевидно не им е по силите. И виждат в такива хора заплаха, виждат "зъл враг", на когото трябва да бъде отмъстено без никаква пощада. Тъй, дойде комисията и през цялото време и тримата неканени и така нахално, без предупреждение дошли гости най-старателно си записваха какво се случва в залата, очевидно се стараеха да не пропуснат нито един щрих от тъй любопитното за тях занятие по философия. Как мина часът тук сега няма да описвам, мина така, както минават по-голямата част от часовете, огромната част от учениците идват напълно неподготвени за часа, такава, за жалост, е истината, те идват напълно неподготвени обаче не само за часовете по философия, а и изобщо, знаем, че днешните ученици не обичат да учат по начина, по който им предлага да правят това административно-командната и репресивна (НЕ)образователна система. Часът някак мина, а най-интересното започна когато комисията ме извика след часа за "конферираме" часа, като преди това пусна и една "анкетка" сред учениците, като обаче решително ми отказаха да ме запознаят с въпросите, които са задали на моите ученици (интересно е, че за нещо явно ги е срам, за нещо се чувстват много гузни въпросните членове на таз комисия, защо ли се чувстваха 171
така гузни та ги беше толкова страх да ме запознаят с въпросите и на тази анкета?). Как мина това "конфериране" аз тук не мога да описвам подробно щото ще ми отиде много време, пък и нямам този талант за да мога да възсъздам в думи цялата прелест на милата родна административна картинка, която успяха да нарисуват членовете на въпросната "комисия". В това именно конфериране се разбра, че проверката е организирана именно поради това, че, примерно, едната от помощник-директорките копнее за отмъщение и то по един пределно личен въпрос (тя сама се изпусна да каже, че най-много я вълнуват някакви... пари, която тя още копнеела да получи от мен!), а най-интересното беше това, че и тримата членове на комисията изобщо не са си направили труда да разберат що е това философия – поради което техните "забележки" и "критики" звучаха крайно смехотворно. Затова и на тримата ще им се наложи да им препоръчам да прочетат нещичко от моите книги за да се ориентират в същината на това, което правя, щото моят подход, както се оказа, за тях лично е пълна тайна, запечатана със сто печата. А иначе те се опитаха да ме убедят, че "много разбират от философия", даже онази същата синдикална-лидерка-ипомощник-директорка-и-религиозна-деятелка, тази същата, дето толкова страда по някакви пари, които аз съм й бил длъжник (!!!), почна в един момент да ми рецитира мисли от... Хайдегер, е, цитира ми една негова кратичка фраза, но с това искаше да ми покаже, че не е съвсем боса в областта на философията, напротив, има значи некакви си там патъци. Човек на такива обсъждания се чуди с коя ръка да започне да се кръсти, чуди се дали да се смее или да плаче, най-интересното обаче е това, че на никой не му хрумна, че е просто глупаво да ми дава "компетентни съвети" при положение, че самият той не е компетентен в тази сфера, да дава "компетентните" си непоискани съвети и преценки на човек, който цял живот се занимава с това, който е специалист в тази област. Да, най-интересно е, че никой не се чувстваше неудобно, наложи ми се да реагирам така, че да им помогна да си осъзнаят грешката, да осъзнаят, че постъпват крайно неколегиално, крайно неетично, че се опитват да ми накърняват личното и професионалното достойнство и то с един недопустим тон, защото и тримата се държаха с мен така, сякаш аз съм някакъв... провинил се ученик, на който те могат да крещят както си искат; е, не стават така тия работи, нещо са се объркали, и то решително, въпросните другарки, пардон, дами, а също така и прислугващият им усърдно другар, пардон, господин, имам предвид младия педагогически съветник. Който пък откакто се опитах да му посоча някои негови груби грешки, ме намрази така всеотдайно, че вече даже няма сили да ме погледне в очите; значи аз му помагам като му показвам някои негови груби грешки, които накърняват неговото собствено достойнство, а в замяна на добрината ми получавам... омраза, да, станах крайно омразен за този човек, който, забележете, е при това педагогически съветник, е психолог по образование, сиреч, е възпитател на младите, правете си сметка това пък какво означава. Но аз специално него го разбирам напълно, системата го е приклещила така, че опитвайки се да й бъде верен, неминуемо му се налага да се държи така куриозно-абсурдно, че повече от това не може да бъде. 172
Всъщност всеки един работещ в системата на българското образование е изправен пред този фатален избор: или да служи на безчовечната и аморална система, разплула се от аморализъм така, че сякаш е стара блудница или пък да стане чисто и просто личност, която държи на достойнството си, което пък означава, че мигновено ще му се наложи да встъпи в остър конфликт по всички линии със системата и с нейните блюстители, цербери, слуги и прочие. Аз нарочно употребявам на два пъти думата "прислужващ" по отношение на поведението на въпросния млад човек, педагогически съветник, всъщност човек да служи на нещо и някому няма нищо лошо, въпросът е обаче кому служи, ако служи на истинския, на дълбокия и коренния интерес на учениците, на младите хора, това е достойно даже за уважение, но ако даден човек се постави в услуга на началството си, загърбвайки оня същия истински, дълбок и коренен интерес на учениците и на нацията като цяло, тогава нещата приемат крайно различен развой. Да, кому служиш е един основен въпрос, на който трябва да отговори всеки работещ в системата на българското образование, интересно е всеки сам да се запита кому служи и на кого си заслужава да служиш, все пак учителстването е една идеалистична по естеството си "професия", то в същината си е духовна мисия, по тази причина прислугването на началството (и то с оглед някакви облаги) не е, по моето разбиране, достойна позиция, не е достойно поведение. Разбира се, важното е човек сам да разбере истината по този въпрос – защото ако даден човек живее с някакви гибелни илюзии, такъв човек просто няма как да разбере какво му се казва, той всичко ще възприема превратно и прочие, и так далее, спирам дотук по този важен въпрос. Та значи като се нахвърлиха върху мен и тримата "проверяващи" и в един глас започнаха да ми подхвърлят някакви куриозни и смехотворни обвинения, свидетелстващи за това, че проверяващите хал-хабер си нямат от моя подход (от рода на това "Ти защо не записа заглавието на дъската?", "Защо не диктуваш на учениците плана на урока?", "Защо не преподаде ново знание на учениците?", "Ти не успяваш да овладееш учениците, как може да допускаш те да се държат така свободно в часа?", дори и ето това, казано от пом.-директорката Милева: "Как можеш да водиш часовете си в интерактивния кабинет при положение, че не използваш... мултимедия – и така ощетяваш колегите, които искат да използват мултимедия, ала заради теб не могат да се вредят да водят часа си в интеративната зала?!" прочие) аз през цялото време хем се чудих с коя ръка понапред да почна да се кръстя, хем отвреме-навреме ме овладяваха неудържими пориви към смях и веселие, хем пък, в друг момент, ми се налагаше да реагирам и остро, понеже човек не може да стои съвсем безучастен когато други хора безцеремонно се опитват да газят личното и професионалното му достойнство. Да, като се опитват да се гаврят с теб, налага се поне да запиташ обиждащия те поне ето така: Моля ти се, а не се ли чувстваш поне малко неудобно да ми говориш по такъв начин?! Разбира се, в заслепението си, в омразата, в ненавистта си хората са способни на всичко, да, злобата е крайно нелепа емоция, която води дотам, че 173
човекът, който се е поддал на нея, може да се излага колкото си иска; същото може да се каже и тогава, когато водеща емоция при дадени хора се оказва... завистта. Ето, тия хора специално, като са тръгнали да ме проверяват какво правя в часовете си, елементарното уважение изисква да се бяха поне малко запознали с моя подход в преподаването на философия, с разбирането на същината на истинското познание и обучение, да бяха попрочели нещичко за тия всичките неща, аз съм ги описал пределно ясно в книгите си. Ако бяха прочели нещичко, ако се бяха донякъде информирали, това щеше да им позволи да не се излагат чак толкова; а аз лично нямам намерение безплатно да ги образовам във всичките тия неща, да им изнасям нескончаеми лекции, не, аз каквото е трябвало съм го написал за да могат такива като тях да четат, да се образоват, да разберат – та да не се излагат после. Та, оказва се, най-вероятно ще ми се наложи официално, с писмен доклад да предложа на проверяващите ме за в бъдеще административни екипи да се образоват относно моите разбирания, относно подхода ми, относно моята образователна и обучителна технология, ако се наложи, можем да организираме и курс в тази посока, нека да изучат първом моите книги пък на тази база след това нека да идват колкото искат и да наблюдават моите часове, да си водят записки, да се учат как се преподава по модерен, а не по типично школски и неефективен начин. Едва тогава те ще могат да се ориентират в случващото се, ще могат да схванат смисъла, иначе сега, виждаме, това съвсем не им се удава, поради което именно и тия невежи в преподаването на философия "проверяващи" изпадат в конфузното положение, което обаче не могат по никой начин да разберат колко е конфузно, това, казахме, не може да им се удаде – и то по изтъкнатите вече причини. Стига толкова и по този момент, аз около тази "спонтанна проверка" ще пиша отново, но този път ще напиша специална жалба до висшестоящите органи щото е дошло времето в нашето училище да се сложи край на необуздания, на волунтаристичния, на тъй нихилистичния спрямо потребностите на времето, в което живеем административен произвол. И това казах на въпросните "проверяващи", които ми заявиха, че могли да си правят каквото искат: да, можете да си правите каквото искате, но след това ще ви се наложи да отговаряте за това, което сте направили, щото сте изпаднали в голема погрешка като сте си втълпили, че като имате власт, това ви дава основание да си правите каквото ви скимне! И тъй, ето, сами виждате, налага ми се да уча и администрацията на някои елементарни истини на... демокрацията, щото някои хора имат съзнание, характерно за отдавна отминалите блажени социализмо-комунистически времена, в които личността и нейното достойнство, да не говорим пък за свободата й, не значеха абсолютно нищо – времена, които, очевидно, не са толкова отминали щом като има толкова много властващи хора, които още живеят с техните анахронични и ретроградни представи. Сега да опитам да напиша нещичко и по другия казус, именно с оня същия XI Ж клас, знаете, в четвъртък аз имам час и с тия ученици, които именно вдигнаха своеобразен "бунт срещу свободата", искайки при това уволнението на 174
преподавателя си по философия, който, видите ли, има наглостта да ги възприема като свободни (!), който си позволява да им дава някакви си там непонятни "права и свободи", поради което именно ги постави в крайно непонятна им ситуация, която именно изби на анархия, на произвол, тия ученици си позволиха да минат всякакви граници, почнаха да се държат обструкционистки в часовете, да унижават преподавателя, да тъпчат неговото достойнство, той в техните очи, предполагам, се превърна в крайно лош, при това, видите ли, "не умеел да преподава правилно", "не си знаел предмета" и прочие, и так далее, казваха тия неща учениците от този клас на администрацията, а пък на тази администрация... мед й капеше на сърцето, щото ето, другари, щом и ученическият народ не приема "толкова неправилните иновации" на въпросния учител по философия, то нашата единствено-правилна административна система ще векува още барем поне 1000 години!!! Та да ви кажа вкратце какво се случи и в този клас оня ден, в паметния и тъй богат на какви ли не преживелици ден четвъртък, 20 октомври. Оказа се, че администрацията или нищо не правила по този казус, или ако нещо е правила, го е правила пак... тайно, без да ме извести за нищо! Последната уговорка, която имахме с директорката и тъй славния млад педагогически съветник беше отново и отново да се срещнем и да обсъждаме казуса, белким нещо разумно измислим, съгласихме се, че казусът си го бива; да, ама ето, мина цяла седмица, администрацията нищо не е предприела, а ако е предприела, е решила да го прави тайно от мен, среща между нас не се проведе, последната беше доста разгорещена и, предполагам, "единствено-правилно мислещата страна", тази на директорката, е решила, че с "толкова неправилно мислещ човек" като тоя Грънчаров просто повече няма смисъл да се разговаря, безнадеждно е той да бъде убеден в "единствено-правилната истина", той очевидно живее в някакъв друг свят, нямащ нищо общо с нашия тъй прелестен административен рай. Та значи с оглед на това обстоятелство аз влязох пак сам в класа, интересно ми беше да видя как ще се държат учениците, предвид това, че найвероятно са се запознали с моите писания по казуса в техния клас, които аз публикувах в блога си и дори изпратих до Педагогическия съвет (!) и до шефа на РУОПловдив (!!), но на които няма, естествено, никакъв отзвук до този момент (!!!), т.е има само обичайното раздиращо тишината административно-управленско мълчание, наподобяващо мълчанието на египетските сфинксове. Та ето какво стана оня ден. Влизам в залата значи и забелязвам, че учениците полагат усилия да се държат като истински... мутри, да, сложили си бяха черни очила, имаше сред тях такива, които баха с черни тениски, един даже, забелязвам, си сложи дебела солетка в устата сякаш тя е... пура и пр., това ми показва, че са чели моите есета за техния клас, на които аз сложих предизвикателно такива заглавия, че в тях неизменно фигурираше думата "Мутроландия"; е, учениците явно са уязвени от това, ето, нещо искат да ми кажат по този повод. Обстановката пак е доста шумна, решавам да седя и да чакам докато стане що-годе тихо, за да може да се чуе все пак гласа ми. Чакам доста време, в това време влизат закъснелите ученици, по едно 175
време обаче изненадващо в залата като че се установи що-годе нормална обстановка, учениците общо взето утихнаха. Един ученик ми подхвърля нещо в смисъл "Абе, господине, вие нас за мутри ли ни имате, та като пишете за класа ни слагате в заглавието думата Мутроландия?", по този повод започваме разговор, обяснявам им, че вероятно нещо мутренско съм забелязал в поведението им щом употребявам тази дума, питам ги харесва ли им думата, харесвала им, питам ги, а чували ли сте друга една дума за назоваване на свидното ни отечество, именно думата "Бандитостан", и тази дума им харесвала, подходящи били тия думи, виждам, че сякаш не ми се сърдят чак толкова за това, което съм написал в блога си за техния клас. Питам ги четоха ли тия текстове за техния клас, не, не били чели, щото било много дълго, е, казвам им, ако бяхте прочели можеше много неща да разберете, ала като не сте чели, сте се обрекли да не разбирате, изборът си е вас, имате свобода. Изобщо почнахме някакъв диалог, интересно е, че аз този път си чувах гласа, обичайното лигавене от страна на най-арогантните ученици кой знае защо го нямаше този път, установи се някаква приемлива обстановка; опитах се да се възползвам от нея и им казах горе-долу ето това: - Ще ме чуете ли да ви кажа нещо важно? Миналия път разбрах, че вашето държание в моите часове се дължало на това, че вие сте били имали една съкровена цел: повече аз да не ви преподавам философия, да дойде някой друг преподавател, мен да ме махнат, какъвто и да е другият преподавател, щял да е подобър от мен за вас, излиза, че аз съм възможно най-лошият. Та в тази връзка искам да ви кажа, че в такъв случай ми е интересно защо все пак сте влезли в моя час, знаете, ето, вашата цел още не е постигната, защо в такъв случай не направите още нещо, с оглед да си постигнете целта, примерно идете преговаряйте с директорката, опитайте се да я убедите, аз лично няма да плача от мъка заради това, че няма да ви преподавам, не съм такъв, че да плача за такова нещо. Но докато аз не съм махнат от преподаване във вашия клас, ето, аз съм тук, няма как, трябва да идвам. Та ви предлагам следното: който все пак има някакво намерение да изучава философия с мен (ако има изобщо такива във вашия клас!), нека да остане, а тия, дето не искат аз да водя часовете по философия с вашия клас, биха могли да отидат да предприемат някакви стъпки за постигането на своят цел, щото вашата работа вече не е с мене, вие вече си имате проблем с директорката, само тя може да ви реши проблема, ето, идете разговаряйте с нея, аз така предлагам. Предлагам да поставим нещата на чисто. Иначе работата няма да потръгне никога. Глупаво е всички да стоите тука и да ми пречите да водя часа, да си изпълнявам задълженията, при положение, че аз няма да си тръгна сам, пък и нямам това право. Казах горе-долу тия думи, смисълът беше този, не мога сега да възсъздам точните думи. Като завърших, един ученик, от тия, дето си позволяват да се държат най-нагло и арогантно, се ухили и направи изразителен жест с ръка, показвайки ми вратата, санким, казвайки все едно "Хайде, махай се, какво още чакаш?!", дори придружи жеста си с думи, съдържащи настоятелна покана сам да си тръгна. Да, ама жеста му нема очаквания от него ефект, а пък в същия миг ученикът, който 176
миналия път каза, че класът бил искал аз не съм им повече преподавател и че така щяло да бъде в часовете докато Грънчаров не бъде махнат, този ученик сега каза нещо такова: - Господине, аз просто тогава озвучих какво мислят всички, недейте да мислите, че аз само искам това, всички го искат, ала не смеят да го кажат, аз обаче го казах. Да, но директорката каза, че това няма да стане, няма да ви изгони, поради което сами разбирате, че ние повече нищо не можем да направим... Аз заявих, че нищо лошо не е направил като е казал тия думи миналия път, напротив, постъпил е честно, щото благодарение на тия думи на мен специално ми се изясни ситуацията, аз иначе не разбирах защо класът се държи така, ето сега вече разбирам, ситуацията се изясни, в този смисъл приветствам това, което той направи. Попитах отново за какво са дошли, защо не опитат все пак да си постигнат целта; мълчаха, нищо не можело да се направи; един ученик даже подхвърли, че той лично не бил имал нищо против мен, даже напротив, часовете му били харесвали, имало емоции и прочие. И се смееше този ученик сякаш съвсем дружелюбно. Усещаше се обаче, че нещо изглежда се беше прекършило, учениците се държаха вече много по-различно, нямаше ги тия изцепки на арогантно, грубиянски и обидно спрямо преподавателя държание както оня, като миналия и по-миналия път. Не мога сега да твърдя дали този ефект се дължи на директорските думи, че за изгонване на учителя им по философия и дума не може да става, или пък това се дължи на... моите есета в блога за техния клас, аз лично очаквах, че моите есета ще предизвикат буря на негодувание в този клас, аз това и целях де, да си призная, целях именно да предизвикам бурна реакция, да провокирам такова напрежение, че то, по принципа "Клин клин избива" да породи промяна, да предизвика дебат, но на съвършено друга основа вече, дебатът да бъда на длъжната основа. Е, изненадващо за мен, такава промяна вече сякаш имаше, разбира се, нещата са още съвсем крехки, нищо не се знае, особено ако в ситуацията се намеси администрацията, която, както знаем, действа така, както се държи... слонът в стъкларския магазин, инак казано, администрацията в такива ситуации се държи крайно неадекватно; но ето, в мига, в който директорката прояви известна адекватност, примерно що-годе като твърдо каза, че за изгонване на преподавателя и дума не може да става, виждате, че ефектът на тия думи, да приемем, е крайно благотворен! А представяте ли си какви бляскави резултати ще се получат ако администрацията изцяло изпълни задачата и мисията си – представяте ли колко благотворен ще е тогава ефектът?! Толкова засега по този казус. Е, по чисто философски теми не сме говорили през този час, аз продължавах да чакам да се самоопределят тия, които все пак са склонни да учат философия с мен (пък дори и "от немай къде"!), а пък ония, които продължават да не искат аз да ги занимавам по философия, да потърсят начин да си решават проблема; да, ама тия мои приканвания до нищо не доведоха, нито един ученик не се осмели публично да заяви, че решава все пак да бъде обучаван по философия от "изедника Грънчаров", но интересното е също така, че 177
нито един ученик в така и така създалата се ситуация не стана да излезе и да покаже, че твърдо стои зад идеята Грънчаров да бъде изгонен; не, всички ученици си стояха на столчетата и дори се стараеха да се държат възпитано, това се забеляза, за крайно разочарование на най-арогантните един-двама ученици, които пък в тези условия сами вече не смееха да се държат грозно и обидно; и за това нещо, изглежда, доста страдаха. По едно време в кабинета се установи така благотворната... тишина, аз тогава си позволих да заявя, че в тази отдавна... нечувана тишина (!) е много приятно човек да помисли, мисленето в час по философия е нашата основна работа, е, нека всеки в тази тишина ако иска да се отдаде на мислите си, днес часът по философия ще мине като час по мислене, няма нищо лошо в това безмълвно да мислиш в тишината, напротив, много е хубаво това. Казах тия думи, а в останалите минути от часа всеки вглъбен в мислите си седеше на мястото, а пък по едно време звънецът звънна и учениците си тръгнаха. Така мина този час. Има, сами забелязвате, обнадеждителни симптоми. Да видим обаче дали някакви бесовски (или зли демонски) сили отново няма да се намесят и работата пак да приеме развитие в неприятна посока. Хубав ден ви желая! Приятен уикенд! Бъдете здрави! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: Защо нарекох нашето училище в заглавието "философска гимназия" е интересна тема за осмисляне и обсъждане. Ще пиша по този въпрос. Засега само ще се задоволя с ето тази вметка: благодарение на нашето тъй иновативно мислещо административно ръководство в последните години в професионалната гимназия по електротехника и електроника главният и най-важният проблем се оказа не нещо друго, а тъкмо... философията! Благодарение на борбата на това ръководство срещу преподавателя по философия, именно моя скромна милост, и моите многочислени есета, книги, открити писма и пр. по повод на тия борби, публикувани в блога ми, гимназията ни придоби национална известност и се прочу като... философска гимназия, да, тя стана първата и единствена гимназия, в която философията е в центъра на вниманието на всички! Ето по тази причина и заслужава да се определи като... философска гимназия! Аз се надявам че на тази основа нашата гимназия ще стане и първото държавно... демократично училище в нашата страна, защото, знайно е, по моята теория тъкмо философията следва да е локомотивът на промените по посока на демократизацията на отношенията ни. Тъй че гимназия, която е станала вече философска, няма начин да не стане и демократична, сиреч, иначе казано, свободолюбива. И ще я направим нашата гимназия такава, вярвам, че и ръководството ще ни подкрепи – щото не вярвам то да е против демокрацията, нали така?! Пък и законът за образованието вече ни заповядва да мислим по новому, да не пречим на свободата и на свободолюбивите хора, нали така излиза?! Та нещата потръгнаха, лед тронулся, дарагие дамы и господа судебные заседатели! Аз вярвам, че моята радост я разделяте вече и вие, нали така?! Да живей свободата! Да живей демокрацията! Да живей философията! Да живей истината, която ни прави свободни! 178
3 коментара: Анонимен каза: Бля, бля, бля, бля............. край нямат грънчовите празнословия!!!!!!!!!!!!! И лъжите му нямат край!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Не се поддавайте на инсинуациите на тоя изцяло опорочен мръсен човек уважаеми читатели!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Той не е прав, всичко извърта, но истината скоро ще излезе наяве!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Той обаче трябва отново да бъде уволнен, такъв опорочен аморален тип няма място в нашия сплотен колектив!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Възхищавам се на търпението Ви към административно-мутренския стил и благородно завиждам на учениците Ви, които могат да научат толкова много за бъдещето от Вас, г-н Грънчаров. Бъдете здрав! Mirosláv Tódorov Анонимен каза: Между другото, винаги е имало бълхари-предатели, несвестни като теб и в невъзможност ентелектоална да отсеaт важнyтy от блаблато в BGблатото... Баща ми викаше: дедо Въльовци са до един... И той, както и аз, се роди на погрешното място – както се майтапя ангелстажант в небесната канцелария обърка преписките... Бог го прати за 25 милиона години y арестo, ангело де, а кат излезе ще го понижат в Ангел-АIG, ОК?... Ще даскалува докат просере кръв... ------------------------Искам да се видя в пари и те взема на Запад и го видиш в истинския му вид... Тук при нас всичко е скъпо, за да направя това трябва да имам поне 200 000 лева... Забрави ол-инклусиф или как му викате там на модния си "английски", дето плащате 10 лева на ден, а ви дават нахапани пържоли (и изплюти поради невъзможност да се ядат) от смяната преди вас... Ех, бълхарски рай, ама как да те зажадувам, как па 20 години един ден не съжалих, че съм се махнал от противното ви племе !! P.S. Тва са некакви бълхарски събеседници (picture in attachment), ти осъзнаваш ли, че всеки на Запад ще ги вземе за диви руснаци?... Защо е тази наша връзка с руското племе, и ти не моеш да я премахнеш с писанията си, постоянно ми казват на Запад, че сме руснаци, а как го разбират, а, кат не знаят ни руски, ни бълхарски?? Пишлеме АIG таково си ми ти мамино турско наистина... А. от Австралия събота, 22 октомври 2016 г. 179
Точно преди три години е излязла тази моя книга...
Да, водим ний тази битка за демократизация вече години наред, ала напредъкът ни е нищожен, а причината за това е, че мощни природни и социални сили не престават да работят против промяната, т.е. за запазване на тъй уютното им 180
статукво; разбирате ли сега защо нещата у нас не вървят към добро, напротив, продължават да се влошават?
В страната на тримата – трима ли са само?! – глупаци събота, 22 октомври 2016 г.
Ognyan Minchev: Сетих се за Доньо Донев – Бог да го прости!
Май нищичко не може да се промени в образователната сфера, разбирате ли сега защо в нея мъртвилото е толкова голямо?! неделя, 23 октомври 2016 г. Във връзка с тъй многообразния и съдържателен живот в нашата училищна общност и последните тъй многозначителни събития в нея (виж: Нови невероятни случки в първата и единствена... философска гимназия в тъй чудната и приказна страна Мутроландия) ми се налага да измисля какво да правя с 181
оглед някак поне малко да се намали необуздания административен произвол, на чиито ексцесии отново съм жертва напоследък – в реакция на моите опити да предизвикам пълноценен демократичен дебат по най-важните, по най-горещите въпроси на училищния живот ръководството пак се отплесна да ми "отмъщава", да ми организира "нарушения", да ме подлага на тормоз и на терор, да подклажда ученически "бунтове срещу свободата" (а това са всъщност или фактически бунтове срещу новаторството, срещу творческия подход, срещу либерализирането на отношенията, срещу реформирането на българското образование, срещу промяната, срещу модернизирането на обучението и прочие!); очевидно на някои хора изглежда им е харесало да настъпват все една и съща мотика колкото се може повече, знам ли на какво се дължи такова едно абсурдистко административно поведение?! (Но администрацията в приказната страна Мутроландия е така мъдра и проницателна, че никой не може да разгадае нейните вероятно велики цели и замисли?!)
(На снимката майка ми държи погачата...) Да, пред мен пак възниква с цялата си острота въпроса Какво да правя? в тази толкова тежка и непоносима обстановка – все пак силите ми са на изчерпване, бруталният административен натиск не намалява, още от първия учебен ден започнаха какви ли не ексцесии (те не спираха и през лятото, аз за това нещо 182
съм писал вече, тези ексцесии наистина са непрекъснати!), аз съм човек-инвалид, страдащ от заболяване на сърцето, което изисква щадящ режим, да, ама кой ли ти се съобразява с това, не, напротив, казах вече, престараващите се администратори не мирясват, аз такова чудо наистина никога в живота си не съм срещал и преживявал. Да, какво да правя, този е въпросът, на който трябва да намеря отговор и по който размишлявам непрекъснато в тия два почивни дни, в които мога да си поема малко дъх, защото от утре, понеделник, адът около мен отново ще ме погълне. В такава една ситуация най-близки мои приятели, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, ме съветват... да си взема шапката и да се махна от училището, да напусна сам работа, да се откажа от учителстването; те настояваха да сторя това веднага след като съдът ме възстанови на работа през декември миналата година, ала аз реших да продължа, надявайки се администрацията на училището в един момент да започне да се вразумява; да, ама не, ето, войната срещу мен, на моменти съвсем безогледна, избухна с нова сила. Да се махна сам и то при положение, че не мога да си намеря никаква друга работа, и то ето сега, в навечерието на зимата, да преживея униженията на безработицата, на глада и прочие – дали това пък няма да ме убие още по-ефективно – отколкото ако реша да продължа, да не дезертирам от борбата си, която за мен има също така и важно идеално, ценностно значение или смисъл?! Та значи аз трябва фактически да решавам кое по-ефективно ще ме убие: дали да остана в училището и всеки ден да ми се налага с последни сили да отразявам атаките на въпросните престараващи се администратори, чиито натиск не отслабва, или пък да се махна сам, та да умра от преживените унижения, от съзнанието за провала на моята борба за ново образование, на която аз фактически посветих живота си?! Да, налага ми се да избирам кой от двата начина да бъда убит по-бавно ще ме убие, така ли?! А дали не е по-добре да избера именно този, който по-бързо, по-скоро ще ме убие, с оглед все пак да си спестя поне мъките?! За мен най-потресаващото е тази непонятна ми жестокост и отмъстителност, тази безчувственост на атакуващите ме, на тия, които, предполагам, виждат в мое лице "не заслужаващия никаква пощада враг", който си е заслужил съдбата и затова може да бъде мачкан както ни скимне?! Да, моля да ме разберете съвсем човешки, не драматизирам излишно или прекалено, но това за мен наистина е потресаващо: как е възможно да не се усещаш, че срещу себе си имаш човешко същество, което независимо от това, че не мисли като теб, че има различни разбирания, все пак, мама му стара, е човешко същество, което има пълното право да мисли по своя си начин?! Ето това за мен е потресаващото, а именно, че учители, че възпитатели на младежта не са способни на капчица толерантност и то, забележете, не спрямо някой си "непослушен ученик", а срещу... свой колега, срещу учител като тях, срещу зрял човек, който е напълно подготвен да прави своя съзнателен избор и да поема пълната отговорност за постъпките си! Да, моля да вникнете по-старателно и да положите усилия да асимилирате ето този възлов момент: а представяте ли си щом като се проявява такава страшна нетърпимост спрямо възгледите на твой колега, давате ли си 183
сметка в такъв случай как същите тия хора (на властни позиции при това!) ще се отнасят към някой ученик, който дръзне, да допуснем, да има оригинални възгледи, които не се нравят на началството, представяте ли си тогава как него пък ще сгазят и смачкат?! Ето този момент е изключително важен, на мен, учител с толкова голям стаж, с нужния авторитет, със съответните постижения (ами аз, примерно, съм създател и главен редактор на две списания, също така съм автор на куп книги, какви ли не, включително и именно по тия същите проблеми за промяната в образователната сфера, които въпросните другарки и другари не само че не са чели, те очевидно нямат и намерение да ги прочетат?!), и дори спрямо мен тия хора не се свенят и не изпитват никаква скрупул да се отнасят по такъв недопустим начин, а представяте ли си как същите тия хора се отнасят към изцяло беззащитните ученици?! Да, такова нескривано дискриминационно отношение към един по-нестандартно мислещ учител е крещящ пример, илюстриращ цялата духовна развала на блюстителите на административно-командната система на (НЕ)образование, срещу която аз фактически се боря, и то не от вчера. Пиша тия неща – дали тия хора пък поне това ще разберат?! – не за да обиждам тия хора, не да ги озлобявам допълнително срещу себе си, не, не пиша също така за да ги поставям в неприятно положение, аз пиша всичко това с една единствена надежда и цел: да им помогна да разберат какво всъщност правят!. Нали се спомняте какви думи произнася нашият Велик Спасител на своя кръст спрямо ония, които се гаврят срещу Него, които го тормозят, мъчат, унижават, плюят и прочие?! Ами произнася ето тия думи: "Господи, прости им: те не знаят какво правят!", да, ето тези думи произнася Той, Христос, дето би следвало да е образец за ония, които се наричат християни, аз пък в случая правя какво ли не, и то не от вчера, за да помогна на своите мъчители да разберат какво всъщност правят, щото имам усещането, че прекалено много са се заблудили. Да, аз им помагам всеки ден да разберат какво те фактически правят (тия мои всекидневни писания по втръсналата на всички тема имат и този основен смисъл!), а в замяна на това тия същите хора, вместо да са ми благодарни за помощта, си позволяват да продължават да се навиват срещу мен, да продължават още повече да ме мразят, да виждат в мое лице някакъв "враг", който, видите ли, не бил заслужавал никаква пощада, давате ли си сметка какво означава, какъв смисъл носи пък ето тази неадекватност, ето това убийствено, бих си позволил да го нарека, несъответствие?! Както и да е, да не философствам много, щото, сами знаете това, размислите ми в тази посока не може да са много приятни (особено за дадени хора), който много философства и мисли у нас, такъв мигновено става неприятен комай на всички, да, ето, дори и моите приятели най-накрая сякаш се отвратиха от мен и вероятно си казаха: "Абе не може на тоя Грънчаров да му е толкова чиста работата, както той се изкарва, щом като той не успява да намери подход и да сключи разумно споразумение с въпросните две-три администраторки?!", да, убеден съм, че точно това си мислят даже и хората, които ми симпатизират, но на които също им писна от тази толкова продължителна и толкова мъчителна (особено пък за мен, жертвата!) "личностна разпра", да, представяте ли си, много хора, забеляз184
вам, до такава степен не могат да схванат смисъла на случващото се, че продължават да си мислят, че този конфликт, видите ли, бил "на изцяло личностна основа", и то при положение, че ако имаше нещо личностно в него, той отдавна щеше да е вече решен, да, ама не е личностен, как да е личностен, като тук нищо автентично личностно не се забелязва, там, където има личности в истинския смисъл на думата, там такива конфликти изобщо са невъзможни, разбирате ли сега същината на моето категорично възражение срещу "личностния характер" на този конфликт?! Не, в него няма нищо личностно, в него обаче има някакъв свръхличностен, а именно и граждански, и социален, и чисто човешки, именно нравствен, ценностен, духовен и прочие смисъл, както искате го наричайте, това си е ваша работа как ще го наречете, но настоявам да опитате да сфанете верния, точния, истинския смисъл на случващото се. Което, разбира се, пак си е ваша работа: като малцина са тия, дето схващат верния смисъл, ето, на това основание и нищичко не може да се промени в образователната сфера, разбирате ли сега защо в нея мъртвилото е толкова голямо?!
Значи работата не е толкова проста, българското образование, разбира се, няма да цъфне и да върже мигновено след премахването от него на "толкова неприятния субект Грънчаров", да, ето и това съм длъжен да кажа на войнствените бранителки и бранители на пагубното статукво! Да, ако смятате, че българското образование мигновено ще се оправи след като аз се махна в него, сиреч, ако си 185
мислите, че моето участие в него е причината за тежката ситуация, много нещо сте се заблудили, уважаеми дами и господа, другарки и другари, лейди и джентълмени съдебни заседатели! Друга е причината, предполагам, на тежката ситуация, много са причините, не съм аз единствената причина. Тъй че тези, дето продължават да смятат, че моето изваждане от образователната система ще реши всичките й проблеми, нещо много, повтарям, са се объркали в съзнанието си, в представата си, в мисленето си. Точка под този въпрос, щото ако продължа да дълбая, нищо чудно да осъмна тия дни с ново... съдебно дяло, този път обаче заведено не от мен, а от тия, които, видите ли, "съм обидил" с тия свои философски разсъждения, да, тия хора, предполагам, нищо чудно да сфащат като "обидни" тия мои разсъждения, за това нещо отдавна ме предупреди моят адвокат, нареди ми да престана да пиша повече, нареди ми да почна да си мълча, е, аз не се подчиних, поради което... си загубих адвоката, той се оттегли от мен, млъкна, обяви ме за "безнадежден случай", за "непоправим темерут", който сам си и виновен за всичко; ами че разбира се, че е прав моят адвокат, никакви рискове човек няма да има ако почне да мълчи като другите, ако и аз се умълча, тогава в образованието мигновено ще настъпи тъй сладката идилия, ето, такива идиоти като мен всичко смущават, ерго, те трябва да се махнат, или да замълчат, или да бъдат премазани, или да бъдат уморени, да бъдат убити, колко му е, ний сме способни на всичко, кога ли пък в България, пардон, в Мутроландия, не сме убивали всичко, което стърчи, което е по-различно, по-талантливо, ако не го убиваме, поне го прогонваме в чужбина, та да не ми мъти тукашното блато... Между другото, що пък се на намерят някакви състрадателни хора, които, с оглед да ме спасят от убийствената за здравето ми стресова ситуация на всекидневен административен тормоз и произвол да ми предложат, примерно, известно съдействие и аз... да емигрирам, пък макар и на толкова много години, ето, вече съм на цели 57 години?! Толкова ли пък няма някакъв по-заможен нашенец в чужбина, който да има в къщата си нужда от метач, от мияч, от чистач, от пазач, от каквото и да има нужда, аз мога много работи да върша, примерно, мога много хубаво да готвя вкусни български манджи, е, такъв човек може да си осигури българско-говорящ слуга, при това с философско образование, който може да помага и на децата му, да ме покани да му работя, в замяна ще трябва само да ми осигури една малка стаичка, два на три метра, в която да спя и да мога съща така да чета, това ми стига, е, и някоя и друга коричка хляб може да ми подхвърля, пари изобщо никакви не ща, само да поработя там, да се отърва и аз от нашия тукашен роден кошмар, ето, ще освободя и училището от моето присъствие, ще си отдъхне народът, ето за този вариант дали пък няма някой, който да може да помогне да решим така нещата?! Е, ще му се наложи, примерно, след годинка-две (знам ли колко?!) да се охарчи такъв добър човек с... разходите по моето погребение, ала аз, казахме, не искам никакви пари, тъй че той може да отвори една малка сметка и да отделя там малко парици всеки месец, та да се натрупат достатъчно пари, за да бъда погребан, не ща нито хубав ковчег, нито нищо специално, даже едно кремиране с последващо фърляне на прахта ми в някоя река е напълно достатъчно, не 186
ща нищо да остане от мен след като умра! (Пустите ми книги ще останат, ама какво пречи те да бъдат извадени от библиотеките и публично изгорени, щото не бива все пак в българските библиотеки да се пазят книги и списания от толкова лош човек като мене!) Та значи и този вариант за решаване на образувалата се психологическо-историческа драма взе да ми се върти все по-настойчиво в главата, но той, знайно е, не е осъществим, щото няма толкова благородни хора от български произход, които да са способни на такива жестове да приютят един гонен от всякъде образователен дисидент като мен. Май да мра колкото се може по-скоро е единственият щастлив вариант, който ще донесе пълна радост на всички ония, които не могат да ме понасят повече?! Ще каже сега някой зложелател: ето, виждате ли го какво пише, ний казвахме ли ви, че Грънчаров е... луд, ала вие не ни вервахте, ето, сега уверихте ли се колко сме били прави?! Да, мили другарки и другари, но да допуснем, че моя милост съм "съвсем полудял", е, хуманността – да, проклетата европейска и демократична хуманност! – изисква към такива "психично болни" страдалци като мен да бъдете колкото се може по-внимателни, грижливи, да, тия мъченици като мен, психично болните ми братя и сестри, заслужаваме най-специално внимание, човечност, тия хора не заслужават с тях да се отнасяте така жестоко, щото да обидиш такъв нещастник е голям грях, а какво остава да го подложиш на гонения, на терор, на тормоз, на всекидневен остракизъм, да го обиждаш както ти скимне, да го обявяваш за враг и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Сфащате ли сега в какъв великолепен капан се фанахте, мили ми мои тъй... демократични, с извинение, опоненти, дето се опитахте да ми лепнете етикета "психично болен"?! Е, ще ви се наложи – та нали проглушихте ушите на човечеството, че сте не само хуманни и човечни, но сте също така и най-големи... християни?! – да си изсърбате до дъно попарата, която сами си надробихте, нали така излиза, а, моля ви, кажете нещо де, защо продължавате да мълчите като египетски сфинксове?! Исках още да пиша, но взе да ми писва, отщя ми се да пиша вече, писна ми от писане, от говорене, от убеждаване. Вземете предвид това, че освен тия мои писания в блога аз в училище поне три пъти повече приказки на живо ми се налага да говоря, всеки ден да убеждавам кого ли не, най-вече въпросните началства заедно с прислугващия им всеотдайно персонал, убеждавам, убеждавам, говоря, говоря, изприказвах се, не, никакъв ефект, насреща все едно имаш някаква стена, прогрес няма, разбиране няма, не, има само едно голо отрицание и повтаряне като в несвяст: - Не, Грънчаров, не си прав, ти си нарушител, ти си опасен човек, ти си анархист, твоята свобода е нещо проклето, няма да допуснем да си разиграваш коня, никакви иновации не са тия твои подходи, ти просто си... пълен некадърник, ний те раздегизирахме отдавна, те не ставаш изобщо за учител, немаш никакви качества, мързелив си, не си учиш даже уроците, тормозиш децата като ги караш да мислят, не им съобщаваш единствено-правилната истина, не им даваш никакви знания, моля-моля, не щем твоите увъртания, че философията била специален предмет, ний сме учили също философия, давали сме изпит, знаем как се препо187
дава този предмет, има си правилно преподаване, ти обаче не можеш да преподаваш правилно, лъжеш всички, че имаш някакъв нов подход, а истината е, че си абсолютен некадърник, казваме ти го за твое добро, или почвай да се учиш на правилно преподаване, или се махай, ний повече няма да те търпим да ни разваляш тъй хубавата... кочи... пардон, тъй хубавата ни идилия, мизернико, махни си, освободи ни от присъствието си, та да си поживеем щастливо, стига си ни пречил на живота, нали уж тръбиш, че обичаш свободата, защо тогава не ни освободиш от присъствието си, а, де гиди лъжецо и подлецо?! Това е, дето се казва, положението. Питам се: а дали има смисъл да пиша повече жалби до висшестоящите инстанции, и то при положение, че ето, оня ден, в сряда, идва височайша министерска комисия да проверява нередностите по мой сигнал, тази комисия уж проверява всичко най-обективно, щяла да напише нарочен доклад до Министър Кунева и прочие, и ето, още на други ден, представяте ли си, тормозът над мен започва с нова сила?! Дали пък министерските представители не дадоха карт-бланш на тия нашенски тукашни администраторки да продължат с терора си връз мен, нима не е логично да си направя този извод, нищо че съм бил с мътно и повредено съзнание?! Да, най-вероятно тия другарки са получили инструкция от Министерството да продължат терора си над мен, ето, виждате, жалва се човек, а в резултат става пишман, нови страдания му се изсипват на главата, има ли тогава смисъл човек да се жалва изобщо?! Но работата става дебела, аз ще се наложи вече да се жалвам не в МОН, а директно на началника, стоящ над МОН, това е именно г-н Премиеро, леле, егати отчаяния човек съм, щом ми хрумна да се жалвам вече на самия премиер, на който, знайно е, просто няма как да му пука за образованието особено?! Край, нема на кого да се жалвам, освен в Европейския съюз да почна да пращам вече жалбите си?! Да, ама Кунева е "вътрешен човек" и там, как ли пък ще обърнат там внимание на жалба срещу нейното ведомство?! Ще видя как е разумно да реша образувалият се тъй превъзходен дамоклев... възел, дали ще имам аз късметя да изобретя някакъв гордиев... меч, с който да разсека тоз ужасен административен възел?! Край. Свърши ми времето за писане. Отивам да паля печката на болната ми майка, аз сега пиша това в Долна баня, всяка събота и неделя се грижа за 80годишната си болна майка, която днес има рожден ден, навършва юбилейната годишнина, да ми е жива и здрава! Днес, за да отбележим юбилея, сме намислили с майка ми да правим... баници, да, две македонски баници ще направим, ще купим бонбони, имаме винце, и ракийца, ще посрещнем неколцината гости, които ще поканим, за жалост нямаме възможност да каним повече гости. А иначе майка ми има много приятелки и приятели, тя е невероятен човек, аз имам една велика майка, казвал съм ви го това нещо, няма смисъл да го повтарям! Майка ми обаче най-много не харесва у мен това, че много пиша, ето сега ме чака да дойда и като разбере, че съм писал, се омърлушва, но като й кажа, че съм спал, ми се радва, тя, горката, предпочита да спя вместо да пиша, знойно е защо, защото добре знае, че от писане нема никаква полза никакъв кяр нема, така ми казва всеки ден, сине, сине, защо толкова много писа, я виж всичко е пълно тук с твои книги, купища 188
книги, топове неразпечатани книги, никой не ще да ти купува книгите, що писа толкова, сине, напразно ли е всичко?! Аз се смея и водим си ний цял ден своите си разговори, обсъждаме какви ли не теми, с майка ми разговорите са ми много приятни, няма тема, по която тя да няма мнение, и то най-мъдро, ето, това е майка ми, която днес става на кръгло 80 години! Да ми е жива и здрава, мили Боже, давай сили на милата ми майка да поживее още, нямам сили, мили Боже, майка ми да си отиде, това нещо не мога да го издържа! За това се моля Богу, а за моите главоболия майка ми, разбира се, отново нищо не знае, аз й казах, че вече имам превъзходни отношения с директорката след връщането ми на работа след уволнението ми, тя сякаш ми повярва, аз съм голям лъжец де, няма спор, умея да манипулирам хората, такъв ми е занаятът, ето, и това признание направих, но майка си лъжа с благородна цел, щото аз майка ми узнае какво ми е на главата сега, мигновено ще умре, тя няма да понесе нов такъв удар. Затова лъжа, да, признавам си, че съм лъжец! За майка си съм способен да направя всичко! Жива и здрава да ми е само, а съвестта ми е спокойна, че лъжа майка си, че крия от нея главоболията си. Човешко е, но дали ме разбирате, не зная, като не ме разбирате, съдете ме, ваша воля е това! Чао, бъдете здрави и вие, хубав ден ви желая, а аз ставам за да се трудя в друга сфера! 2 коментара: Анонимен каза: Да ти е жива и здрава майчицата Лъчо, Ангеле, скъпи ми Приятелю! Честит да й е юбилеят! Приятни и ползотворни да са грижите ти за нея! Благодаря ти за порцията духовна изповед това есенно, сравнително топло облачно време, навяло твоите безрадостни и тъжни, но и толкова светло-душевни и човешко-човечни редове! Мислейки за твоето... "християнско" обкръжение!Как е възможно то толкова безметежно да съществува... Как е възможно да не те разбира, да не ти помага, да не ти съдейства, а да се стреми... да те унищожава и да те умъртвява... И ми се иска да му кажа и аз нещичко! Госпожи и господа, крайно време е за отрезвяване и засрамване!Нима не знаете, че е грехота така да се отнасяте! Дори към едно животинче! А не към колега, който очевидно си върши работата не – много добре, не и отлично...Вие не разбирате ли милички, че – уникално, че превъзходно, че... както наистина е крайно належащо и е необходимо за българското образование!... Че е опасно закъсняващо, заради вашето и на такива, като вас изоставане, мързел, умопомрачение, ретроградност, магарешки инат! Моля ви, събудете се! Как не го схващате, и как така и защо!? Няма да го разбирате и да му отдавате... поне уважение... На учителя-философ, писател и на водещия прекрасното предаване На агората...Поне искрено... както в своята душа А?! Но, ако я нямате и се лъжа за душата ви, то тогава вие бихте кандидатствали за определението не учител, не човек, а дяволско изчадие! Така си мисля чоджум и... къзъм! Събудете се бе, хора! Отворете си очите! Прогледнете! Пазете си... Човека! Че на мен пък, писна да му чета тъжните 189
изповеди..:-) Бих искал по-радостните нотки в тях да бъдат все по-чести, все посветли, все по-могъщи и всеобхватни... И имам надежда! Защото навярно и въпреки всичко... Всеки от вас е разумен човек, а не дяволско изчадие! И, защото: основно божествено свойство на разумния човек е да вижда и да схваща... да чувства и да му се възхищава, да го уважава и да го поддържа по-разумния от себе си! И да се стреми да го достигне... Да го всмуква... :-) Нима ще продължите да настоявате, че сте слепи, безпрогледни и тъпоглаво да отричате, че Ангел Грънчаров е по-разумен... по-светло разумен от вас в областите си?! Очевиден и безспорен факт е за мен това съотношение!И гаранция-Франция! :-) Не ви се вярва? Не щете да признаете! Ми продължавайте да тъпоглавствате!... :-)Майната ви тогава и в такъв черен случай, и... бъдете проклети! Защото не бихте били от рода: О, свещена простота! И затова! Най-сериозно! 2016.10.23г. Владимир Петков-Трашов Анонимен каза: Ще те емигрирам АIG, не се безпокой... Нема да стоиш при теа изроди, вервай ми... Нека си строят своя строй на безумието, това робско смахнато племе, дет не мое да се изпикае без великите сили, а говори все едно че е бабаитина на Балканите, а съседите му се смеят на тъпоумието, здравей четвърта национална катастрофа... P.S. Кви са теа уроди да те поздравяват в страданието и да ти говорят дивотии, ей, фръцливото безподобно глупаво кат задник БГ същество не знае умора... неделя, 23 октомври 2016 г.
Сценки, гласове и картинки от празнуването на 80-годишния юбилей на моята свидна майка
190
191
Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ-Пловдив понеделник, 24 октомври 2016 г.
Удоволствията, които луксът доставя, не биха могли да се сравнят с насладата, която човек изпитва при мисълта, че всеки ден става все по-добър и със своя пример и усилие помага и на други да станат по-добри. (Сократ) Налага се, няма как, да напиша една нова жалба до РУО-Пловдив – във връзка с така и така сложилата се тежка ситуация в ПГЕЕ-Пловдив; ето какво написах току-що и го изпратих на съответните длъжностни лица и институции: 192
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЖАЛБА (под формата на отворено писмо) от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Киркова, Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, На 20 октомври, четвъртък, замистник-директорката г-жа Атанаска Милева (изпълняваща в този ден и длъжността "директор"), заместник-директорката по учебната част инж. Камелия Стоянова и педагогическият съветник на училището гн Илия Маринчешки без никакво предупреждение от тяхна страна дойдоха на посещение в часа ми по философия с XI Б клас, влязоха в час след като часът вече беше започнал. Както и да е, оказа се, по тяхното разбиране и преценка можела да влизат в час когато си искат, аз не подкрепям едно такова разбиране, то е твърде уязвимо от всякаква, а най-вече от психологическа и от нравствена също така гледна точка. След като часът премина те счетоха за нужно да дадат на учениците анкета, с въпросника на която не пожелаха да ме запознаят. (След дълго настояване от моя страна ми бяха прочетени някои от въпросите в тази толкова тайнствена анкета, но аз не съм я видял, не зная дали това са всичките въпроси или те ми бяха прочетени изберателно.) По време на т.н. "конфериране" на случилото се в часа и тримата, и г-жа Милева, и инж. К.Стоянова най-вече, и г-н Маринчешки си позволиха да ми говорят с твърде обиден, нарушаващ човешкото и професионалното ми достойнство тон, позволиха си да ми отправят нападки, имащи и личностен характер, от рода на това, че "моралът ми не бил на длъжното ниво", не съм бил умеел да преподавам "правилно", бил съм еди-какъв си и прочие, т.е. все неща, издаващи несъмненото обстоятелство, че те и тримата не си бяха дали труда да се запознаят с особеностите, спецификата на предмета, по който преподавам, по който водя обучението на учениците, хал-хабер си нямаха от моята оригинална преподавателска технология, от подхода ми, към който се предържам не от вчера, а от години (като капак на всичко тия всичките неща съм ги обяснил пределно ясно в моите книги, те личат и от учебните помагала, които съм изготвил за да помогна на учениците си, ала ето, проверяващите ме се оказа, че са напълно неподготвени в тази толкова важна посока). От думите им излиза, че те продължават безрезервно да се придържат към печално известната теза на г-жа Анастасова, директор на училището, а именно, че "толкова неправилно мислещият субект Грънчаров", видите ли, "показва пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител", той, следователно, е "абсолютен некадърник", който очевидно е позле в преподаването на философия от първия случайно срещнат на улицата човек, 193
ерго, той е "изцяло негоден за системата", поради което неговото стоене на длъжността учител по философия е крещяща природна аномалия, която трябва мигновено да бъде поправена чрез изгонването на въпросния субект от нашето училище. Да, точно такова едно отношение прозира в начина, по който и трите длъжностни лица, мои колеги, си позволиха да разговарят с мен, аз такава арогантна неколегиалност, признавам си, наистина досега не бях срещал в живота си. Ала ето, имах късмета отново да я срещна, да я изпитам на гърба си. Разбира се, наложи ми се да се опитам да вляза в някакъв диалог с тъй безкомпромисно строгите началства, но сами разбирате, че на тази основа, при пълното пренебрежение на другата страна, от страната на проверяващите, смислен диалог или дебат изобщо не може да се зароди или да се води. Аз смятам, че при така и така създалото се крайно тежко положение е необходимо, примерно, занапред проверяващите ме да бъдат все пак задължени да се запознаят поне с най-основните тенденции в модерното преподаване на философия, та да не им се налага занапред да правят такива оценки – и да се излагат чак толкова. Готов съм с каквото мога да им помогна за да наваксат пропуска си, ето, на тяхно разположение са моите книги, в които най-детайлно разгръщам своята философия и стратегия за коренна промяна в образователната област на България, по моето разбиране именно философията и философите трябва да бъдат нещо като "локомотив на промените" и на реформата. Та значи готов съм с каквото мога да спомогна за бъдещета работа в тази посока, а именно в гимназията ни да се зароди едно наистина открито към промените и новостите съзнание, включващо ценностите на толерантността, на демократизма, на свободолюбието, на зачитането на личното достойнство на всеки един човек, независимо дали той е учител (в това число и по философия), дали е ученик, дали е някакво началство и прочие. Моля да предприемете някакви мерки, в предела на компетентността и пълномощията Ви, за да бъде някак възпрян и озаптен продължаващия, както сами се убеждавате, административен произвол, терор и тормоз спрямо личности като мен, които не се вместват в твърде бедната представа за "добър учител", която е така широко разпространена в управляващия административен персонал на ПГЕЕПловдив. Моля да се намесите решително, та толкова тежката психологическа и нравствена обстановка в нашето училище, която именно прави такива ексцесии възможни, да почне да се променя към добро. Длъжен съм да Ви уведомя, уважаема госпожо Киркова, че всекидневният натиск и стрес, който съм принуден да понасям, още повече влошават моето здраве, аз съм инвалидизиран с тежко сърдечно заболяване, но това изобщо не вълнува, очевидно, въпросните администратори, което е много жалко, да, длъжен съм чрез Вас да им кажа, че е крайно време да осъзнаят, че такъв един безчовечен подход в наше време не се допуска даже вече и спрямо животни, а какво пък остава за едно човешко същество като мен. Надявам се този мой сигнал да стигне някога и до членовете на Педагогическия съвет, досега всички мои доклади и жалби, които съм адресирал до ПС, упорито са крити от него от уважаемата госпожа Директорка. 194
24 октомври 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 5 коментара: Анонимен каза: Ти какво очакващ? Червен килим, цветя и рози? Уважавай дирекоторките си! Женски пол – до Министерството! А и името ЦЕЦКА е много силно бе Ангеле, питай 6-то чувство, ЕК, 23.30 часа. Нищо не можеш да направиш . Анонимен каза: Ако е трябвало да поискат съгласието ти за посещение на урок (както беше навремето и то преди началото на часа!), защо си ги допуснал??!! Все пак си има правила за такива проверки и ти като учител с голям стаж би трябвало да поискаш да бъдат спазвани. Сега те тримата ще твърдят каквото им е изгодно, а ти си сам с твоите твърдения. И какво стана с констатацията на РИО за неправилни действия от страна на директорката ти по повод анкети с учениците? Radomir Parpulov Ангел Грънчаров каза: Нищо не стана. Ни вопъл, ни стон... даже още не са ми предоставени нито въпросника, нито резултатите от анкетите (въпреки обещанието от РИО за такова предоставяне). Продължавам да настоявам да получа тази информация, но ефект няма... Radomir Parpulov каза: Какво стана с гимназията в Костенец? Ако имаш писмен отговор от РИО, с който се ангажират и не го изпълняват, има и министерство. Пък и намери някой депутат да направи запитване в Парламента. Това ще ги стресне значително. Хванеш ли се на хорото се рипа! Ангел Грънчаров каза: В Костенец нищо не стана, стана каквото се очакваше, взеха си местен кадър, на мен ми се обадиха и любезно ми казаха, че съжаляват, че не могат да ме вземат, понеже си взели млад специалист, местен човек, искат да дадат път на младите и прочие. А това за ангажиране на депутат за запитване до Министъра е вече чудесна идея, благодаря ти за нея! Ще се възползвам непременно.
195
Популярна библиотека на списание HUMANUS 196