Dnevnikat na uchitelia 4

ЧАСТ 4

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 4

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г.

2

СЪДЪРЖАНИЕ: На маймуни ни направиха, вие това, драги ми сънародници, не го ли усещате ли бе, какви кожи имате та не го усещате?!........................................................................6 Да припомня една велика римска мъдрост....................................................................8 Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява страхотен „реформаторски” подем!..................................................................................................8 По-страшен от спина, по-жилав от рака, сега засега се оказа простака!..................16 Какво мислят кандидат-президентите по повод потребността от цялостна и същностна реформа на нашата съветска и социалистическа образователна система?...................................................................................................................................17 В нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията вече тече с пълна сила!..................................................................................................................18 В приказната страна Мутроландия ученици си устроиха превъзходно аутодафе над своя "еретично мислещ" учител по философия!.........................................................22 Есен е: да й се порадваме.............................................................................................33 Негово Величество Простакът – той ли е ли царят в приказното царство, което ний нарекохме Мутроландия?!.............................................................................................33 Всичко у нас продължава е гнусно………………………………………………………....43 От богатия културен живот в ПГЕЕ-Пловдив……………………………………………..54 Духът на човека става здрав и твърд благодарение на философията, която е нещо като духовна гимнастика................................................................................................56 Още за училищата във Финландия…………………………………………………….…..70 О, чудаци, о, безумци, нима си мислите, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна?!...................................................................................................................71 Огромната част от народа спи непробудно щото му липсва съзнание за свобода..78 Бягството от дебати, отклоняването от участие в спорове е престъпление………..79 Свобода и образование – но истинско, а не менте! – са неразделни………..………80 Какво да правим – особено в ситуация, в която свинщината в страната ни е така масова, че рискуваме да ни задуши?...........................................................................81 Истината поне малко трябва да бъде уважавана……………………………………….83 Книгите щели били да станат като... конете!...............................................................84 Реших да опитам да предизвикам парламентарно питане по тъй великолепния и многозначителен казус в ПГЕЕ в Пловдив………………………………………………..86 С пушки и с оръдия не може да се направи онова, което може а се направи с идеи!................................................................................................................................91 Земята трябва да загори под краката на толкова арогантната комунистическа, ченгесарска, мутренска и милиционерска гмеж!.........................................................92 Корицата на новата книжка на списание HUMANUS ще изглежда така………….….93 На крачка от разпада ли е тъй приказната страна МутроБоколандия?.....................94 Поставям ви съдбовен казус, свързан с шансовете ни да разсечем толкова заплетения политически възел на България…………………………………………………….95 Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моя живот!.......................................97 3

На мъдростта последните предели постигнах днес..................................................104 Началото на моето обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ в Пловдив………………………………………………………………………………………………105 Публикувано преди четири годинки............................................................................109 Ще се спасим само с борба, вдъхновявана от великите ценности на свободата, демокрацията и човечността…………………………………………………………...….110 Ех, да имах наблизо и под ръка някакъв самурайски меч!!!.....................................114 Не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие!..........................121 Заложилият на истината винаги печели, да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор!........................................................................................126 Има справедливост на този свят, не се отчайвайте, времето, когато ще счупим веригите на непоносимата тирания на... свободата и демокрацията иде!.............133 За защитниците на печалното статукво, за бранителите на нечовешката и насилническа образователна система свободата е terra incognita………………………...139 Животът изисква да се променяме, а който си е позволил да живее в раздор с тази истина много ще страда – и то е за негово добро!....................................................142 Автоматично генериран цитат за мен.........................................................................149 Политическият фундамент на всичките борби в нашата толкова динамично развиваща се и прогресираща така неудържимо училищна общност………………...…..150 Като се появят свободолюбиви хора, животът мигновено се възражда, където обаче царува несвободата, там няма живот!.............................................................158 Обява за ония, които се интересуват от дейността на нашия Дискусионен клуб...167 Още една крилата мисъл на Рейгън за свободата………………………………….…167 В ПГЕЕ-Пловдив се води иновативен учебен процес……………………………..…..168 Всичко може да прави властта ако ний, гражданите, ний, жертвите на произвола, й позволяваме да го прави!............................................................................................169 Америка е символ на свободата, демокрацията, богатството и просперитета на вярващата в Бога дръзновена човешка личност…………………………………….…175 Свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни!............................................................177 Съвременни български абсурди………………………………………………………..…180 Току-що получих следния многозначителен писмовен шедьовър на тъй пристрастната бюрократична белетристика...............................................................................181 Въведение в темата "Има ли полза от дебатирането, какъв е смисъла на дебатите?"……………………………………………………………………………………………..182 От издателската ми дейност на... международното поприще…………………….….182 Сутрешното ми чаепитие днес завърши... печално…………………………………...185 Аман от глупости, аман, бей, аман: тази бюрократична наглост повече не се търпи!!!................................................................................................................................186 Моето обръщение към родителите на учениците от 11-ти клас……………...……..191 Истина и съществуване според Хусерл………………………………………………….192 Баронеса Тачър за свободата………………………………………………………….….192 Аз самият загадка ли съм?..........................................................................................193 4

Като сте толкова жалостиви спрямо мъртвите, що не пожалите поне малко живите?!.................................................................................................................................194 Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш!………………………………………………………………..….196 Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота…...205 Дълбоките ценностни разминавания са напълно естествени, но различията следва да бъдат преодолявани чрез напълно свободен дебат…………………………….…207

5

На маймуни ни направиха, вие това, драги ми сънародници, не го ли усещате ли бе, какви кожи имате та не го усещате?! вторник, 25 октомври 2016 г.

Другарят генерал Радев се бил харесвал, видите ли, на сума ти народ, дори и на някои от "бившите сини"! Такива коментари чета из нета. Вероятно това е понеже той, за разлика от Цецето, бил... "убавец", аз друга причина не виждам за този толкова странен феномен. А че малоумници у нас има бол, това не е новост: у нас колкото по-безличен е някой кандидат, толкова повече се харесва на масовия нашенски безличник. (Личностите у нас дразнят масовия малоумник, масовата мижитурка, масовия дебил.) В страната на безличностите тъкмо безличник требва да ни стане президент, нали така излиза? Щом Гоце вече ни е бил президент, щом "Царо" ни е бил премиер, щом Боко сега ни е премиер (и то за втори мандат!!!), щом бай ви Тодор Живков Правешки-Простаков ни е бил 30 години държавен глава, правете си в такъв случай сметката какво ни чака тепърва!

Нашто административно-командно социалистическо образование прави нужното да бълва колкото се може повече безличници, то е така настроено, че да 6

мачка личностите, да ги прекършва, да ги убива ако трябва, и в същото време да насърчава безличността. Медиите също усърдно работят за насърчаване на малоумието, безхарактерността, безкултурността, бездуховността, безличността – и то в масови мащаби. Даже културата в приказната и чудна страна Мутроландия работи за обезличаването на нацията – примерно като ни натрапва фалшиви кумири, безлични "звезди", некадърни "таланти" и прочие, и так далее, и тъй нататък. Ето, вижте какви идиоти и мижитурки ни предлагат сега за кандидати за президенти, някакви аморални типове, някакви наглеци, същинска подигравка за нацията: Петното, Шишарката, Питона, Пищова, Жоржи, агентите Иван, Драган, Петкан, Цецето, дека ке топли преазидентското кресло, та Боко след 5 годинки да разположи удобно морния си дебел гъз на него, "убавецо Радев, дека мяза на младио Тодор Живков, леле, досущ същио гърбав нос има кат бай Тошо!", аз поголям скандал от този убийствен кандидат-президентски списък не бях си представял, че изобщо е възможен, ала ето, у нас невъзможни неща нема. Само Слави Учиндолский не е там, ама него го гласят за още по-голема задачка, он ке замести нашто Слънце, он е следващия върховен оправяч на нацията ни, когато звездата на Боко залезне.

Аман от простотия, аман от наглеци в тая държава бе! На маймуни ни направиха, вие това, драги ми сънародници, не го ли усещате ли бе?! Какви кожи имате не мога да разбера та не го усещате?! Егати народа! Народее??????????

7

Да припомня една велика римска мъдрост... вторник, 25 октомври 2016 г.

Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели. (Veritas odium parit obsequim amicos.)

Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява страхотен „реформаторски” подем! сряда, 26 октомври 2016 г. Вчера нищичко не съм писал относно борбите ни в нашата тъй авангардно мислеща и иновативна (а това, в нашето разбиране, значи най-напред... философска, а след това и демократична!) гимназия, последното ми писане по тази тема беше в понеделник: виж Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ-Пловдив. Но това, че вчера нищо не съм писал не значи, че животът в училищната ни общност е спрял, че няма нови и нови инициативи, не, напротив, това означава, че от какви ли не съдържателни дейности ний просто не сме имали време да пишем, да отразим подобаващо случващото се. Всъщност вчера, вторник, аз отново... бях проверен, този път проверка ми направи титулярната директорка, ведно със заместничката си по учебната част, а също 8

така и синдикална лидерка инж. Камелия Стоянова, с тях беше и техният спътник педагогическия съветник. Посетиха пак напълно внезапно, без предупреждение, един от единадесетите класове, които учат философия. А пък после, в късната вечер, правихме... конфериране, директорката вече беше подготвила (в любимата й диалогична форма, естесвено!) поредния "констативен протокол", иначе казано, фабриката за произвеждане на... компромати се движи с пълна скорост, очевидно, подготвяйки новото ми поредно опраскване, е необходимо да има нужния "матр`ьял" за доказване след това на неговата "основателност".

Все се питам не е ли време да отправя жалба до Комисията за защита от дискриминация, щото този постоянен интерес на администрацията само към моята особа, към моя предмет, към моите часове и прочие започна да ми дотяга, през ден проверки, а в същото време останалите, т.е. тия, дето се ползват с благоразположението на директорката, си живеят живот, ех, какъв живот си живеят те! Но, от друга страна погледнато, това, че администрацията по този начин демонстрира толкова жив интерес само към философията, по някакъв начин ме ласкае и затова май е неуместно да протестирам или да се оплаквам: та нали по тази начин ръководството неуморно работи за превръщането на нашето училище в първата... философска гимназия, неговият неотслабващ интерес към философията може да се възприема и така, е, вярно, в нашето професионално и техническо училище 9

най-вероятно всички други проблеми вече са решени, и то на световно ниво, остана само философията да издигнем на световно ниво – и тогава вече ще можем да кандидатстваме за... Нобелова награда по литература, примерно, щото покрай тия кампании бидоха произведени... няколко камиона крайно напредничава административна белетристика и поезия, ех, каква чудесна административна белетристика и поезия се произвежда в нашето техническо, професионално и философско като капак на всичко друго училище! Та такива работи, виждате, има за какво да се пише и днес, възникват сума ти въпроси за обсъждане, абе вкратце казано, борбата за превръщането на нашето училище в първата в света авангардна, чисто философска и най-вече демократична общност продължава, и то с неотслабваща, а направо всекидневно повишаваща се сила. Та за мен е голям комплимент, че така или иначе стоя в центъра на тия борби, на тоя несрещан досега интелектуален и духовен подем. Един ден дали ще ми признаят заслугата за това? Едва ли, но на мен ми стига само всекидневното удоволствие от участието в тия борби, вярно, на моменти натиска спрямо мен се отразява на здравословното ми състояние, на сърцето ми, но знайно е, че всеки прогрес на човечеството, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, се плаща страшна цена, ето, сега на пиедестала на световната история вероятно се налага да поднесем моята жертва! Какво от това, важното е, че прогресираме, че образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде, ето това е истински важното, ний в нашето училище работим неуморно в тази посока, а не се шматкаме и "уфлянкваме" като вас! Аз няма да описвам как мина вчерашния час по философия, посетен от височайшото наше училищно ръководство, изпитващо такава светла и похвална духовна жажда за философия, за чиста и истински вдъхновяваща философия. Аз между другото отдавна съм обявил всички мои часове в това училище за напълно открити, тъй че заповядайте и вие, стига да имате някакво по-специално, поособено отношение към философията. Няма аз да описвам нищо за това как мина този час, какво си говорихме с учениците, каква тема обсъждахме и прочие, защото всичкото това най-детайлно е описано, казахме, и то в платоническа диалогична форма от самата многоуважаема госпожа директорка, от нейната височайша ръка, което, така да се рече, е голяма чест: Сократ си е имал своя Платон, който е описал най-знаменитите му разговори и обсъждания, ето, аз си имам пък г-жа Анастасова, която играе ролята на мой неуморен Платон, който именно увековечава в писмен вид всичко, което сме си казали с учениците в моите часове. Е, вярно, г-жа Анастасова, директорката на нашата професионална и техническа гимназия, е литераторка, умее да пише, но за жалост не е стенографка, не успява да запише всичко, тъй че тия диалози са свободен неин преразказ (с елементи на творчество, на разгръщане на потенциала на нейната поетична фантазия) на онова, за което действително се е говорило в часа, да, това все пак е един доста блед, схематичен, чисто административен (пре)разказ, вярно, с хилави елементи на драматургия, сиреч диалогичната форма не е същинска, а е смесица 10

с преразказа, което на моменти води до впечатлението (ний не можем да подозираме, че то се цели умишлено, не, такава кощунствена мисъл не може да ни хрумне в никакъв случай!) преподавателят по философия да е представен на моменти като същински... дебил, той казва някакви нелепици, вярно, само в писменото им възпроизводство ги казва, е реално, в живота, е казал нещо подобно, но по съвършено друг начин, със съвършено друг смисъл; да, но като се изпусне верния и точния смисъл, с оглед по-съкратения писмен запис знаете, тогава съществува риска да се създаде една нелепица и понеже все пак това е, така да се каже, "диалог", претендиращ за достоверност, тогава читателят неизбежно ще си направи логичния извод, че в това училище преподавателят по философия е нещо като абсолютен... дебил! Наистина това впечатление е неизбежно, а пък си представете как ще възприеме такъв един текст... съдията, да речем, който води едно бъдещо или ново епично съдебно дяло, на което ще се обсъжда тъй животрептящия за цялото прогресивно човечество въпрос "Дебил или пълен некадърник е учителят по философия в бившия ТЕТ-Ленин Ангел Грънчаров, или пък той е чисто и просто... психично болен човек, който живее с манията, че е, видите ли, философ?". Да, точно този въпрос ще се разглежда един ден по съдебен ред, той вече се разглежда, но делата, както знаете, приключиха с твърде неясен и двусмислен изход, тепърва изглежда ще се наложи нова серия от дела да обсъжда този толкова вълнуващ (поне най-вече администрацията на ТЕТ-Ленин) въпрос, която именно не прави друго, освен да трупа "доказателства" за тезата си, че въпросният Ангел Грънчаров е най-вече "пълен некадърник", иначе казано, дебил, но он също така е и болен, и повреден в главата, и так далее, и прочие, и тинтири-минтири, и алабала. Таман стигнах до важен въпрос, но ще трябва да спирам писанието си, щото иначе ще закъснея за работа, имам първи час днес, ще ставам. През деня, живот и здраве да е – ех, знае ли човек какви вълнуващи преживелици днес ми е отредила тъй великодушната към мен специално съдба!? – ако намеря малко време, ще продължа записките си. Толкова засега. Бъдете здрави, а не като мен: болни и с увреден разсъдък! Това поне ви желая от цялото си сърце! Чао и до скоро! Тъй, ето сега имам няколко минутки да продължа писанието си. И разсъждението си връз този толкова чудесен казус около диалогичната форма на пресъздаване на реално случилото се в моите часове по философия, което е така присърце на нашата забележителна директорка-литераторка. Използването на пряката реч означава, че що-годе точно се цитират думите на изказалия се, а, казахме, това е възможно само при стенографски пълния запис; когато се намеси елементът "преразказ" или "предаване със свои думи" на реално казаното, то тогава вече се примесва и нещо твърде неприятно, а именно изопачаването на смисъла, влагането на друг, неверен смисъл, на смисъл, несъотетстващ на действително казаното; иначе казано, намесва се лъжата. Да, неверен, лъжлив е този запис-преразказ-"диалог", фалшив, иначе казано, е този диалог. Да, ама той играе 11

ролята на документ, претендиращ да носи в себе си самата истина, иначе казано, в случая, ако разсъждаваме що-годе трезво и логично, се оказва, че така се произвежда един компромат, целящ, примерно, да злепостави преподавателя. Съставянето на документ с невярно съдържание, чиято "вярност" след това се удостоверява с полагането на подписи на "свидетели", пък е подтикване от длъжностно лице на неговите подчинени да участват в съставянето на такъв един документ с невярно съдържание. Тия неща обаче в една правова държава са небезобидни, те са направо наказуеми, щото по този начин не само може да се накърни авторитета или достойнството на един човек, ами може и да бъде съсипана кариерата му, да ме се навреди по един недопустим начин. Ето обаче, че в приказната и чудна страна Мутроландия на тия неща ний не обръщаме кой знае какво голямо внимание, на тях обръща внимание единствено "този толкова странен, ах, толкова при това и неприятен субект!" Грънчаров; да, само той се впечатлява от такива "дреболии". От такива несъществени и направо излишни неща. Той пък го прави, разбира се, не за да защити достойнството си или правото, нито пък законността, той го прави само и само за да защити своя себичен интерес, включващ и това да навреди на толкова загрижената за високото ниво на преподаване на философия директорка на тази наша знаменита професионална гимназия. Виждате, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, че нещата се пределно ясни, тоя там Грънчаров просто се заяжда с уважаемата директорка, изпълняваща така съвестно своя служебен дълг, ерго, той е чисто и просто един лош човек, злобар, завистник или какъвто си искате още. Абе той нека да си е какъвто иска, ала ний няма да му позволим повече да дискредитира не само нашата света институция (за малко да кажа "света... инквизиция"!), но и нейното върховно държавно ръководство, което вече е нетърпимо. Ето, въз основа на написаното по-горе някой може да си помисли, че Грънчаров де факто обвинява г-жа директорката, че под формата на "констативни протоколи" (в диалогична форма с елементи на творчески вдъхновен преразказ!) тя фактически произвежда образци на тъйя популярния в близкото минало литературен жанр, който простолюдието обозначава с тъй противно звучащата дума донос. Да, нима не се оказва точно така, един документ, целящ да навреди на реномето на даден човек, в случая да накърни достойнството на толкова неприятния субект Грънчаров, занимаващ се в страната Мутроландия с преподаване на философия, защо пък да не бъде възприет именно като донос, и при това "колективен донос", щото под него ще се подпише цала една авторитетна комисия, ще се наложи да се подпише и самия този субект Грънчаров, вярно, той ще пише, че не е съгласен, ще придиря някакви там дреболии, но факта си е факт, Грънчаров по тоззи начин ще бъде принуден сам да подпише документ, който го оклеветява, който очевидно е донос срещу него самия, т.е. бива принуждаван, фактически, сам срещу себе си да... доносници, да съучаства в узаконяването на доноса срещу него самия! Това ако не е превъзходна гавра, сполай му кажи, нали така излиза, а, моля ви, кажете нещо, толкова уважаеми, но при това е така мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?

12

Хм, лоша работа е тази, добре, че на нея никой не обръща никакво внимание, а този Грънчаров нека да си пише каквото иска, то кой ли пък обръща внимание на неговите нескончаеми писани, на неговите глупотевини, които ний наричаме "бълвочи" и прочие. Майната му на Грънчаров, важното е правдата в нашето училище да възтържествува, а правдата е една: тоя човек Грънчаров заслужава да бъде изритан отново с един великолепен шут от нашето училище, той друго не заслужава, а заслужава това, защо е вреден за учениците! И за институцията ни е вреден, без него нашата институция почва да цъфти и да вързва, а таман той се върне, и ето, почва да каля тъй светлия образ на нашата институция – с тия свои бълвочи, с тия свои писания, жалби, анализи и прочие идиотщини. Аман от него, ама тоя Грънчаров вече не се търпи бе, другарки и другари?! Как може толкова дълго да го търпите, я му свийте набързо сърмите, та да знае в каква страна живее, в кой свят пребивава и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Преди малко една класна ръководителка, вероятно твърде много обезпокоена от ситуацията с преподаването на философия в нейния клас, ме извести, че по настояване на найните ученици тя искала да дойде в мой час и с очите си да види какви толкова скандални неща правя, как си позволявам да мъча учениците и прочие. Виждате, че почина на директорката да посещава редовно моите часове почна да се разпространява и сред най-обезпокоените класни ръководители, това е вече твърде похвално, ще дойде скоро и оня щастлив ден, в който в моите часове по философия, знаели се, ще идва и цяла тълпа интересуващи се от философия, което означава, че нищо чудно един ден да почна да се прославям наистина като някакъв... "съвременен пловдивски Сократ". Досега публиката в моите часове се е състояла предимно от директори, помощник-директори, от инспектори по философия, ето, почват и класните ръководители полека да набират кураж и да искат да влизат в моите часове, така постепенно публиката ми ще се увеличи дотам, че в един момент да се окаже, че класните стаи са тесни и не могат да поберат желаещите! Което е едно признание, все пак, това е отрадно, наистина много ме радва. Знаете, аз съм обявил, че всички мои часове са съвсем открити, няма даже нужда да се иска моето разрешение, всеки, който проявава интерес, да заповяда, той е добре дошъл. Ний, знайно е, сме хора, дето обичаме новостите, иновативни сме, правим каквото можем, ето, имаме вече и първите успехи в тази посока: пълна демократизация и философициране дори на отношенията в нашата училищна общност. Какво ознава този термин, дето го съчиних сега, термина философициране, ще се наложи да обясня, но не сега, а някой друг път. Днес от 12 часа в интерактивната зала на училището ще се проведе представяне на хартиеното издание на моята нова книга, носеща заглавието "Реформа на НЕобразованието". Да видим дали някой ще дойде де, поканих всички свои колеги, да видим дали някой ще намери време и желание да дойде на представянето. Това е засега. Спирам дотук, щото пак ми се налага да влизам в час, ако днес намеря време, пак ще продължа, ако ли пък не, толкоз, за днес ще се задоволите само с това. И утре е ден, утре, живот и здраве да е, пак ще продължа. Само живот и здраве да е, защото на моменти имам твърде сериозни проблеми, най13

вече със сърцето. Иначе психиката, слава Богу, ми е още наред, въпреки всекидневния тормоз и стрес, който ми се налага да понасям. Но това е, такъв е животът, в нашето славно отечество, носещо толкова вдъхновяващото име Мутроландия, нали така почнахме да го наричаме напоследък, е, приехме този риск, дано това не ви звучи обидно, щот некои се обиждат, зер, как така ще обиждате нашето свидно оточество с такива грозни думи?! Аз не обиждам, аз просто, бидейки философ, си позволявам да... иронизирам. Иронията, ако разбирате какво означава това, е онази духовна сила, която ми позволява да оцелявам някак (засега) в крайно нелеките условия, в които съм принуден да съществувам. Но ето, сега имам час с един клас, с който ми е много приятно, това е Х Ж клас, там има ученици, с които се разбираме, и отивам с удоволствие да си поговоря, да си пофилософствам с тях. А после ще си представя книгата. Чао засега! (Този текст е незавършен, продължава да се пише по него, така че не си мислете, че авторът му е чак толкова превъртял, той може да е превъртял, ама не чак толкова... е, какво ни пречи като му създаваме всекидневни главоболия да му помогнем да превърти още, нали така, хора сме все пак, ще му помогнем на човека?!)

13 коментара: Анонимен каза: Скучен и банален си! Анонимен каза: Главата те боли теб... По какъв начин преподаваш на учениците, че да привлечеш вниманието на цялата управа на училището? От това което прочетох мога да предположа, че си диагностициран не само със дърдечни проблеми, но и с шизофрения! Ти не влияеш добре дори на себе си, какво остава за всичките ученици на гимназията. По принцип едно нещо когато ти го кажат повече от двама човека е много вероятно да е истина. Обстановката ни е отражение на това, което сме, така че замисли се върху това. Анонимен каза: АIG, бълхарите много се плюят и мразят помежду си, те не знаят кво значи понятието съчувствие и солидарност... Но теа червени отрепки полека ще го научат в условията на капитализмо, ОК?... Ангел Грънчаров каза: На втората анонимна другарка, дето достанционно ме е диагностицирала, че съм бил болен от... шизофрения: Другарко, Вие да нямате способности на екстрасенс та така лесно и при това дистанционно определихте диагнозата ми? :-) Между другото, готова ли сте да я защитите пред съда, щото Вашето айпи ми се отпечата тук в блога, така че бронята на аномността Ви не е чак толкова здрава както си въобразявате? Анонимен каза: Съдържанието от което "споделяш" снимката горе е лицензирано под Creative Commons и копиране и споделяне от там е забранено. Ангел Грънчаров каза: Защо да е забранено, другарко? Аз не съм взел снимката и не съм я качил в блога си, а ползвам нейното оригинално място. Това е същата 14

същата снимка, която е там, понимаете? Ограмотете се първом и след това высказывайтесь... Анонимен каза: Аз съм от вашите ученици.Толкова сте заслепен да си вярвате, че всичко знаете. Определено "Аз знам, че нищо не знам" не важи за вас. Защо си мислите, че в една професионална гимназия като ПГЕЕ трябва някой да се интересува от философия? Учениците, които са се записали да учат в нея, нямат желание да учат философия. Те искат да хванат поялника и да разберат как се случват нещата. Защо сте тръгнали да говорите как философията била толкова важна (целият живот бил философията)... Не виждате ли обстановката около вас, че не се интересува от философия и единствено се излагате... Ядосвате се когато някой ви нарява "авторитета", а вие правите същото с една много добра специална гимназия. Не заслужаваш да си учител там! Вие дори не знаеш как да преподаваш... Нека ви дам един пример, който се случи в наш час. В предишният час вие ни казвате "Ученици, помислете със свои мисли и отговорете на поставените от мен ученици" следващият час вдигате ученик, който доста добре разказа свойте мисли (около 10 Мин) говори като защиваше думите си, но вие просто не бяхте съгласен и затова казахте не сте се подготвили "не сте чели от на други мислите" и след това един мой съученик ви попита "нали казахте миналият час с наши мисли"... вие замълчахте и накрая казахте "блафирах"..... Ангел Грънчаров каза: Благодаря, признателен съм Ви, че и Вие все пак успяхте да хвърлите своя наръч съчки в кладата! :-) Сега тук не мога да Ви отговоря, но съм Ви отговорил на друго място, ето тук: https://aig-humanus.blogspot.bg/2016/10/blog-post_320.html Ако искате, го прочетете за да разберете аз как мисля. Ако не, не четете, щот Вие очевидно си знаете как стоят нещата и без мен. Щом сте толкова напреднал в тази област, областта на философията, тогава наистина нямате нужна от още обучение.... Анонимен каза: Не съм казал, че съм напреднал в тази сфера, но също така й смятам, че нямам нужда да съм напреднал в тази сфера. Аз не искам да изучавам този предмет, но се налага и го правя. Това, че вие се пробвате да го наложите на учениците, които са силно не заинтересовани от философия е проблема. Вече съм прочел какво пише там :) Ангел Грънчаров каза: Вас лично кой и как Ви упълномощи да говорите от името на "учениците"? Кои по-точно ученици имате предвид, колко са тия, от чието име си позволявате да говорите – без да сте ги питал? Или ги питахте? Правихте ли проучване (анкета) как мислят тия ученици, те упълномощиха ли ви изрично да говорите от тяхно име? Между другото на какви основания решихте, че нямате нужда от философия, ето това ми е твърде интересно да разбера, бихте ли се опитал да ми го обясните? Между другото, похвално е, че встъпвате в диалог (без да се държите грозно), това именно показва, че не сте малодушен (слаб) като някои други... Анонимен каза: Анкета не съм правил, но разпитах доста ученици. Защо вие смятате, че ученици, които искат да изучат неща свързани с техниката трябва да се интересуват от философия? Аз лично за мен си смятам, че нямам нужда от фило15

софия – защото ако имах нужда от нея щях да започна да е изучавам и да се интересувам от нея. Ангел Грънчаров каза: Питам Ви нещо простичко: как разбрахте, че нямате нужда от философия, като не сте си дал труда да разберете що е това философия?! :-) Хем сам признавате, че не разбирате що е философия, хем заявявате, че нямате нужда от туй съвсем неизвестно Ви нещо, как се съчетават тия две твърдения, помислете малко, опитайте да обясните? :-) А иначе е факт, че никой не Ви е упълномощавал да говорите от името на "учениците", щото има всякакви ученици, вие, учениците, не сте еднакви, сред вас има различни разбирания, различно отношение и към философията. Има много ученици, разбиращи що е философия, които по тази причина смятат, че философията им е много необходима. Но те вече знаят що е философия, а Вие, както сам признавате, не знаете това. И твърдението Ви, че нямате нужда от философия, е съвсем голословно. Това поне съзнавате ли го? Ангел Грънчаров каза: Между другото предлагам Ви да помислите и над ето това изказване на Стив Джобс, човек, който също като Вас много се интересувал именно от техника, при това, за разлика от Вас, има невероятни постижения в тази именно сфера, но също за разлика от Вас е смятал, че има огромна нужда от философия, ето какво е написал на едно място: "Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед, прекаран със Сократ..." Защо ли пък е мислел така този чудак Стив Джобс?! А, какво ще кажете? Имате ли някакво предположение?! Знаете ли вече кой е Сократ? Опитайте сам да се ориентирате и да се отговорите на този превъзходен казус – и така ще проумеете има ли, аджеба, нужда да се учи философия – или няма? Желая Ви успех във Вашите размисли и проучвания...

По-страшен от спина, по-жилав от рака, сега засега се оказа простака! четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Простакът е кремък – корав и могъщ, Простакът е демон без лик, вездесъщ 16

Акула на сухо, безкрил, а хвърчи. Удариш на кухо, простакът звучи. Простакът не чака, не знае предел и стига простакът до своята цел. Защото простаци край него вървят и дават му знаци, и правят му път. Надкласов, безкласов, без род и съюз, но винаги касов, но винаги в плюс. Без ден да протакаш, дори да кърви война на простака до смърт обяви. За срам на Европа, на всичките нас, когато докопа в ръцете си власт. По-страшен от спина, по-жилав от рака, сега засега се оказа простака. Димитър Стефанов Стоянов (Радой Ралин)

Какво мислят кандидат-президентите по повод потребността от цялостна и същностна реформа на нашата съветска и социалистическа образователна система? четвъртък, 27 октомври 2016 г. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ, цитиран от Райна Йорданова: Бих внесъл предложение за реформа на съветската прокуратура! Кратък мой коментар: Споделям, и аз съм за реформа на съветската ни прокуратура, за реформа на съветската ни система на правораздаване, но също така съм за коренна, истинска, същностна (а не мнима и фалшива!) реформа и на нашата съветска и социалистическа административно-командна система в сферата на образованието. Бих си позволил да попитам: а каква е позицията по този въпрос на нашите кандидат-президенти, като се почне от тъй мило усмихващото се на избирателите Цеце и се стигне до толкова прочувствено милеещия по комунизъма съветски генерал Радев?

17

В нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията вече тече с пълна сила! четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Ще си продължа и тази сутрин записките, свързани с моите всекидневни борби за същностна, истинска, нелъжлива, коренна и цялостна промяна в образователната област и по-конкретно в нашето училище, където, както знаете вече, от години работим по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (предишната част на тия мои записки: Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!). Ще пиша и тази сутрин за тия всичките неща, обаче съм длъжен още сега да предупредя, че времето ми за писане е твърде малко, разполагам само с около един час (след това заминавам да си водя излъчваното в четвъртък, от 11 часа предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". А след това, след предаването, на бърз ход трябва да отида в училище, където не само има часове, ами има и разни други мероприятия, примерно днес имаме и общо събрание. На което възнамерявам да се изкажа. Изобщо, сами виждате, моята активност е една от причините за моите беди; неслучайно нашият така мъдър народ по този въпрос се е произнесъл пределно категорично: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!".

18

Вчера пак имах дебат с цялото ръководство на училището, което отново беше подготвило поредното си писание от новия жанр на административната белетристика, преминаваща на моменти в същинска поезия, т.е. беше написало и сътворило поредния... "протокол в диалогична форма с елементи на преразказ", този именно "протокол" пък се отнасяше за това какво сме си били говорили на нашата минала среща (!!!); да, всички мои разговори с ръководството на училището най-стриктно се протоколират, с оглед тия всички компромати да останат за... историята – за да могат да знаят нашите потомци в какво болно време сме живели ний, техните предходници! Какво сме си говорили вчера на този разговор вероятно пак е... протоколирано и днес най-вероятно пак ще ме извикат да подпиша протокола, а каквото си кажем и тогава, то също така ще бъде протоколирано, което означава, че от примката на тия протоколи ний едва ли някога ще можем да се измъкнем (!!!). Но какво да се прави, нашата директорка е литераторка, поради което ето на, всички хора в нашата професионална и техническа гимназия вече сме се отдали само на писане, пиша аз, пише тя, директорката, неуморно пишат и заместникдиректорките, прописаха всички, учениците пък почнаха да пишат жалби, класните ръководители пишат доклади и обяснения, на път са да пропишат и... родителите, абе както е тръгнало скоро ще станем ако не една демократична, то поне една поне... пишеща училищна общност! Не може при това толкова интензивно писане да престана да пиша тъкмо аз, философът, учителят по философия, щото като капак на всичко ний, философите, и професионално, и служебно сме длъжни да пишем, и не само да пишем, ами да учим и другите как да пишат, да пишат философски есета, да пишат какви ли не неща, да си изразяват в писмен вид мисълта е първо занимание на мислещите хора, а такива, сами виждате, сме на път да станем абсолютно всички в нашата тъй напредничава гимназия. Стига толкова по проблема за писането, той е огромен, за него сега почти нищо не можах да кажа, но бъдещето е пред нас, все някога ще намерим време и него да го опраскаме, както подобава, с длъжното писане; да, наш неизменен дълг е да пишем, да мислим, да говорим, да спорим, този е пътят за промяната, без говорене и без писане най-вече нищо няма да успеем да променим. Говорейки и пишейки, ний себе си първом променяме, а на тази база вече ще се роди и промяната в отношенията ни, която е залог за промяната в цялата сфера на образованието, културата, духовността, а оттук вече и в целокупния народен и човешки живот. И ето, че в един момент, вървейки неотклонно по верния път, ще успеем и да се очовечим, да, аз вярвам в това с цялото си сърце, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! Понеже днес пак ще продължат, да се надяваме, да идват на посещения в учебните ми часове не само директорите, но и (вече имаме и такава похвална инициатива!) и класни ръководители, и понеже тия хора, дето изведнъж почнаха да имат такъв голям интерес към философията, а пък в повечето случаи тя, философията де, за тях продължава да си е "terra incognita", санким "непозната земя", то си мисля, че съм длъжен да направя, за кой ли път, едно пределно ясно, ясно като 19

белия ден обяснение за това що е философия. Макар добре да зная, че това е безкрайно трудна задача – да обясниш на един човек що е философия е нещо като да обясниш на някой човек, който никога, да допуснем, не е ял печена пъстърва, какъв именно е вкуса на тази риба, вие можете ли да го обясните с думи?! А не е ли по-добре да му дадете парченце печена пъстърва и да му предложите сам да установи какъв й е вкуса? Или все пак с обясненията с думи е по-верният подход? Както и да е, налага ми се да опитам да обясня какво е това философия и то така, че да ме разберат дори и тия, които никога не са я опитвали, т.е. за тях тя е нещо съвсем чуждо. Да, зная, поставям си свръхзадача, но какво да правя, блажени са само тия, които искат невъзможното. Ето, аз преподавам сега на доста класове предмета "Етика", а тя е част от философията. Административната система ми разпорежда да занимавам децата или учениците с преливане от празно в пусто и от пусто в празно, тя иска от мен като техен преподавател да им напълня главите с мъртвородени професорски и книжни премъдрости и знания за това що е, примерно, добро, зло, достойнство, щастие и прочие; децата следва да се научат да дърдорят като папагалчета разни чужди мисли за тия всичките "понятия" и ако аз, примерно, успея да натикам учениците си най-ефективно в тази отвратителна и толкова унизителна ситуация (унизителна и зя тях, и за мен самия!), аз, видите ли, ще си изпълня задачата, която министерските чиновници са ми отредили. Да, ама аз по хуманни подбуди отказвам да изпълня тази глупава и безсмислена задача и решавам да правя следното: вместо да заставям децата да рецитират "единствено-правилните мисли на учебника" аз им предлагам те сами да се опитат да осмислят, въз основа и на своя жизнен опит, що е това добро, достойнство и прочие, като тук целта ми е съвършено друга, принципно различна. А именно: да помогна на младите в едно живо общуване, в поредици от вдъхновени разговори и спорове да променят сами своето съзнание, да обогатят съзнанието си и то така, че сами да станат по-добри, да поемат уверено по пътя на доброто, ето тази е задачата, която аз съзнателно съм си поставил. Не да знаят "наизуст" що е добро, а сами да станат по-добри, в това число и по-добри в... мисленето, т.е. да стане това чудно преображение, тази промяна, че те вече съзнателно и свободно да поемат по пътя на доброто, на достойния живот, на личностната пълноценност и прочие. Ето го моят основен грях, заради който администраторите не могат да ми простят: аз давам пример, че е възможно в училище да не се губи времето на учениците с псевдоучене, с добиване на някакво псевдознание (книжно знание, рецитиране на чужди професорски мисли-клишета и пр.), противно на това, възможно е и в нашите родни български условия в училище младите да се занимават с нещо смислено, истинско, добро и т.н. Същото може да се каже и за обучението на младите по т.н. чиста философия: аз им предлагам да заживеят в ситуация, в която в напълно адекватна за естеството на философията форма да започнат да се занимават с нещо съвсем истинско, а именно сами и свободнода се захванат да мислят, да търсят истината, да изследват проблемите, да грешат, да опитват да надмогват заблудите си и 20

т.н. Да, аз няма да съобщя – пре-по-дам, възловата дума тук е дам, даване, ах, как обичаме ний, българите, да ни дават наготово, на аванта каквото и да е! – на учениците "единствено-правилните знания и мисли", и по тази причина, разбира се, ще стана най-ненавистен на ония, които са свикнали само наготово да им дават каквото и да е. Разбира се, тия ученици ще тръгнат да ръмжат недоволно, те в един момент ще почнат да се бунтуват срещу тъй непонятната им свобода щото фактически моя милост, с всичките тия инициативи и новости, които им предлагам, друго не правя освен да ги поставя в тъй непонятните им условия да са свободни и суверенни личности. Е, като не разбира един човек що е свобода, като за такъв човек свободата е пълна и непроницаема загадка, той първото, което ще направи, е да се изложи, да се орезили, т.е. ще тръгне да се бунтува срещу свободата, да се отказва от нея, ще почне да плаче за тъй уютното си робство, за тъй приятното и така разлагащо унижение! Това е, просто е, нали така? Е, администрацията на училището, понеже стои на тезата, че народът никога не греши, т.е. е популистки настроена, ще приеме като "манна небесна" тия бунтове на ученици срещу "изедника", който кански мъчи учениците да бъдат свободни, достойни и отговорни личности, администрацията ще обяви този учител за "грешник", за "нарушител на закона и правилата", ще го обяви за "народен враг", за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител", за "абсолютно негоден за системата", даже за "психично луд" и прочие, и так далее, и тинтириминтири, и ала-бала. Толкова, виждате тук корена на целия проблем какъв е. Администрацията застава на страната на "народа", който не иска никакви промени в образователната сфера, т.е. моят принципен и действен (изразяващ се в действия) протест срещу ретроградната система в лицето на единния фронт на администрацията с "неискащите да учат по толкова неправилен начин"философия ученици среща своя "контрапротест"; нали знаете, че у нас на всеки протест дадени сили успяват да спретнат... "контрапротест", ето, в нашето училище си имаме вече и поредица от "контрапротести" срещу тъй неправилно преподаващия философия учител Ангел Грънчаров. Което именно и показва, че в нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията тече с пълна сила! Което именно е и похвално, нали така!? Щото в другите училища има пълно мъртвило, пълна тишина, всички се примиряват с ексцесиите на изцяло компрометираната и античовешка образователна система, търпят, понасят, мълчат си, кротуват, по типичния нашенски обичай. Точка и по този въпрос... и времето ми свърши, край, трябва да ставам! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Ако мога, ако намеря малко време днес, пак ще вляза в блога си да попиша, ако не, здраве да е, ще остане писанието ми дотук, съвсем незавършено. Но то по тия въпроси разговорът едва сега започва де, тъй че за какво "завършване" бленувам пък аз?! Чао и до скоро!

2 коментара:

21

Анонимен каза: Глупак!!!!!!! Ще видиш ти, много още ще страдаш щом не разбра и не оцени добрината на госпожа Анастасова към тебе!!!!!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Еййй пич (копеле, много негативна дума на турски, но така ли е на БГ?) АIG, ти се затънал там в блатото, нема искра надежда за теб... А зомбитата около теб само подклаждат това и чакат края ти... Има нещо гадно турско в БГ, дет е още в 1878, сегашна Турция не е толкова отвратителна като вас... Съдебната ви система е чисто турско копие от 1878, а коя година сме сега, ако смея да попитам ?... Тъпунгерите Вазов и Ботев аз исках да ги имам сега тука, да видя кви мижитурки ще са... А. от Австралия

В приказната страна Мутроландия ученици си устроиха превъзходно аутодафе над своя "еретично мислещ" учител по философия! петък, 28 октомври 2016 г.

Три часа през нощта е (!!!), аз вече съм се наспал и съм пред компютъра за да пиша в дневника си, за да описвам своите преживелици във вчерашния забележителен ден – вчера се случиха невероятно интересни неща в нашето така иновативно и демократично, а също така и... философско, а като капак на всичко и... пишещо професионално-техническо училище, имам предвид училището, в 22

което работя като учител по философия вече 16 години, именно ПГЕЕ-Пловдив! Защо определям като "философско" и като "пишещо" училище нашата професионална гимназия вече съм обяснил в тази поредица от есета, в която именно се старая да фиксирам всичко важно и съществено в развиващите се борби за истинска демократизация на отношенията в нашата толкова динамична и вдъхновена училищна общност; но все пак и тук вкратце да поясня: философска е нашата професионална гимназия понеже в нея не само училищното ръководство, но и комай всички останали смятат, че единственият проблем, който имаме, е достигането на възможно най-качествено философско образование на младите, за този невероятен и толкова вдъхновяващ подем на интереса към философията в нашата училищна общност заслугата, разбира се, е преди всичко моя, на учителя по философия; на второ място пишеща е тази наша гимназия понеже комай всички в нея прописаха, в нея пиша най-напред аз, пиша своите всекидневни вече есета в блога и в книгите си, в които давам възможно най-подробни и аналитични описания на своите възприятия на случващото се; след мен най-активно пише своите "констативни протоколи" в "диалогична форма с елементи на преразказ и с невероятно силно творческо и поетично вдъхновение" госпожа директорката, тя е литераторка, вероятно на този факт се дължи нейното увлечение и отдаването й на толкова модерния нов жанр на административно-поетичната белетристика, изобретен от нея самата; директорката вече собственоръчно пише вдъхновяващи протоколикомпромати, в които описва своето началническо виждане на случващото се, казахме, тя го прави в формата на... платонически диалози, което пак потвърждава очебийно философския характер на нашата професионално-техническа гимназия. Покрай нас двамата с директорката прописаха всички останали, кой каквото и доколкото може – пише, ний вече водим своите дебати предимно в епистоларна, административно-поетична, диалогична и всякаква друга литературна и стилистична форма. В тия стилове се пишат също така и купища жалби от страна на ученици, на родители и прочие, да, всички вече пишат, вдъхновени от тъй забележителния творчески подем в нашата и философска, и литературна, сиреч, пишеща вече гимназия. Та значи пишем и философстваме, а също така, покрай писането и философстването (мисленето и обсъждането) ний водим и една титанична битка за истинска реформа и реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, знайно е, ний сме вавангарда на борбите за ново и съвременно, отговарящо на нуждите на епохата ни образование и обучение на младите. Ний сме една, в резултат на всичкото това, пределно иновативна и демократизираща се гимназия, нищо чудно в един момент да станем и първото в България държавно демократично училище, което именно и ще увенчае с триумфален край нашите продължаващи вече години наред борби! Но стига толкова съм хвалил училището ни, че ще вземе някой да ме обяви за подлизурко на директорката, а се знае, че аз съм неин единствен критик и опонент, аз съвсем официално съм обявен от нея за... дисидент спрямо официалната и господстващата командно-административна и авторитарна образователна система, което означава, че съм станал в очите й 23

"най-злостен враг на народното добруване" под сянката на въпросната система и прочие. Поради което тя вижда като своя заветна цел повторното ми опраскване, пардон, уволнение, след като първото такова, проведено преди две години, биде отменено от всички нива на българския съд, аз бях върнат на работа в училището след първото си уволнение с решение на Върховния Касационен съд. Сега обаче директорката, явяваща се водач на силите, дето виждат в мое лице, казахме, заклет враг на народното добруване, е подела кампания, която да сбъдне найсъкровените мечти на въпросните сили, а именно, в училището ни отново да се възцари тъй желаната пълна идилия, в която няма никакви самозванци, дето искат да смущават стабилността и покоя с някакви си там борби за демократизация, за либерализация, за други такива авангардни съвременни глупости, не, ний, имам предвид сплотения около директорката колектив, искаме да продължим несмущавано от нищо да си добруваме под трона на тъй величавата и несъкрушима административно-бюрократична образователна система. Ох, виждате колко вдъхновяващ е тоз духовен подем в нашата училищна общност, че на мен ми е изключително трудно само да започна тазсутрешния си анализ, а представяте ли си какво тепърва ми предстои, колко ми е трудна задачата?! Да отбележа само, че вчера също писах по същата тема (виж: В нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията вече тече с пълна сила!), а сега продължавам, няма как, аз себе си възприемам за нещо като архивар на случващото се, като човек, който има за свой дълг да предаде на идните поколения цялата изчерпателна истина за случващото се, за да знаят един ден бъдните поколения в какви вдъхновяващи времена сме живели ний, тъй щастливите жители на приказната страна Мутроландия, дето сме имали късметя да живеем в такъв един преломен момент от нейната невероятна и тъй чудата история, момент, свързан, казахме, с борбите на едно ново и демократично, сиреч свободолюбиво образование и училище. Поемам си дъх и започвам своето описание, каза, вчерашния ден нищо чудно да влезе и в европейската история на борбите за ново образование и училище, ще видим, това съвсем скоро ще се разбере. Да, вчерашният ден беше тъй забележителен, че ето, аз дори и не мога повече да спя, престъпление е човек да спи след като още не са описани с цел увековечаването им тия всичките потресаващо интересни и тъй богати на смисъл събития на вчерашния направо исторически ден; ето, аз от вълнение можах да спя само 5-6 часа и в един момент притеснен скокнах: а как е възможно човек да продължава да спи след като си стоят неописани тези толкова велики събития?! Не е ли престъпление да спим когато има съвсем реална опасност да проспим момента, в който би могло да се фиксира за бъдещето всичко онова най-знаменателно, което се случи във вчерашния толкова велик направо ден?! Та понеже съм отговорен човек, който поставя дълга си пред человечеството на първо място, а също така и пред светлото бъдеще на моето свидно отечество Мутроландия, аз скокнах и ето, захванах се мигновено да пиша, ех, дръжте, подкрепяйте немощната ми ръка, такива грандиозни неща ми се налага да опиша днес, че едва ли ще ми стигнат силите, моля, помагайте! Да, уважаеми читателю, изобщо не преувеличавам, 24

вчера се случиха потресаващо грандиозни и дори в някакъв смисъл преломни събития, които, убеден съм в това, ще дадат нова посока на развитие на процесите в нашето толкова прочуто вече училище; да, случилото се вчера е нещо като апотеоз и триумф, виждате, човек не може да намери подходящите думи за да намекне поне малко за тъй величавия смисъл, който ето сега ми се налага да ви предам някак с думи! Но ще опитам де, знаете колко е трудна моята работа: да бъда обикновен архивар на случващото се – освен че съм и главен участник в тия същите процеси, които ми се налага да описвам. Ех, ще дойде ли някога този блажен ден, в който толкова изтощаващите ме борби за ново и модерно образование и училище ще утихнат, реформата най-сетне да бъде направена, а аз да се отдам на заслужен отдих на ветеран от всичките тия тия величави борби?! Не е лесна моята задача, да опиша и да представя верния, правдивия смисъл на всичко случилото се, но ето, ще ми се наложи да опитам. Разбира се, имаше и други участници и свидетели в тия епохални събития, знаете, те също умеят да пишат, аз много разчитам на тъй занимателните "констативни протоколи", писани в платонична художествено-поетична диалогична форма от височайшата директорска ръка (!), които също ще останат един неръкотворен документ на нашето болно време, в което, както казах, имаме късметя да живеем, а пък нищо чудно и други хора да опитат да опишат с думи какво видяха очите им, какво чуха ушите им. Ех, какво голяма загуба за цялото прогресивно човечество е това, че никой не се сети да запише на видео цялата тази... пиеса с кафкиански дух и драматургия, която вчера протече в интерактивната зала на нашето знаменито училище, представяте ли си какво огромно богатство щяхме да имаме сега ако тия памятни моменти бяха фиксирани за бъдните поколения в цялата им вдъхновяваща пълнота и цялост?! Да, ама ето, имало някакви свръхмъдри разпоредби на чиновниците от МОН, според които било строго забранено да се записва... звука, да, видеокамерите, дето са монтирани в училището, трябвало да записват само картинки, но не и звук. Както и да е, загубата е огромна, ний, знаете, не можем да си позволим да нарушаваме закона, тъй че цялото това духовно богатство очевидно е загубено за историята. Дано някой от присъстващите се е сетил все пак да спаси за човечеството цялото това неръкотворно богатство и да е направил клипчета поне на найвдъхновяващите моменти, ама и със звук, та да се чуе какви страхотни и богати на смисъл диалози си говорихме в нашата вече световно-известна философска и... пишеща гимназия! Крайно време е, господа чиновници от МОН, да преосмислите своята забрана и с оглед запазване на културно-историческото богатство на случващото се в нашата забележителна гимназия да ни разрешите да правим пълни видеозаписи на тия всичките знаменателни и толкова поучителни истории, дека се случват в нашето чудно училище, в нашето толкова невероятно богато на емоции всекидневие. Нищо де, ето, ний сме пишеща гимназия, ще се опитаме в слово да предадем, да съхраним и да увековечим всичкото това богатство! Но защо, мама му стара, нямах таланта на Шекспир, на Данте, на Омир, на Достоевски, на Кафка, на Оруел или поне на нашия Алеко – за да можех да нарисувам що-годе пълна карти25

на на тия така величави събития?! Какво да се прави, такава била съдбата, ето, аз, с немощните си сили, да се опитвам да възсъздавам целия този епичен размах, цялата тази пребогата, казахме, одисея на тъй напредничавия български дух, дето се рее над живота ни в пределите на нашето толкова свидно отечество Мутроландия! Ще се опитам просто като хроникьор да предам случилото се, което пак не е леко или лесно. Да, вчера госпожа директорката, с подходящата за случая делегация, има добрината да посети цели два философски часа, цели два часа по философия, което, разбира се, за мен, учителят по философия, несъмнено е голяма чест! Нищо чудно в един момент да стане така, че увлечението на нашето административно ръководство към философията да достигне такива главозамайващи висоти, че в един момент те да решат сами да завършат при мен... едно философско образование, да, да завършат цял един пълен курс по философия, аз лично нямам нищо против ако стане така в един момент, че и директорката, и нейната дясна ръка, заместник-директорката инж. К. Стоянова (тя е известна освен със отдаването си на синдикализма и с увлеченията си по религията, но също така, ето, забелязваме сега, и по философията, общо взето тя е един много духовен човек!), освен тях на тези мои уроци присъства и постоянният спътник на двете дами-директорки, именно нашия млад педагогически съветник и психолог; на единия час присъства по собствено желание и класната ръководителка на въпросния клас, инженер по образование (!), а в другия час, пак по собствено желание, остана да присъства преподавателят, който беше имал със същия клас предишния час, той като забеляза, че се очертава да се случи някакво невероятно интересно шоу в часа по философия, реши да остане, той също така е инженер по образование. Аз затова отчитам като несъмнен успех това, че преподавателите по специалните и технически предмети имат вече толкова голям интерес към философията, абе аз ви казах, че нашето училище, нищо че е професионално, заслужава да бъде обявено официално и за философско (освен за пишещо!). Тъй, някой друг да съм забравил да спомена от нашите драги гости?! Не, май няма, това са ни щастливите гости, дето имаха късметя да почетат вчерашните тъй знаменателни събития, това са хората, които имаха толкова щедрата участ да се порадват на разразилия се пред очите им вдъхновяващ спектакъл. За единия час, първи по ред, няма нищичко почти да пиша, там, да речем, нещата минаха в някакви приемливи що-годе форми, не бяха минати, да кажем така, някакви граници; е, пак имаше известно напрежение, пак ученици се опитаха да похулят преподавателя си, ала, да приемем, че те се държаха така, че запазиха някакво благоприличие. Длъжен съм да отбележа, че височайшите гости, имам предвид двете директорки, и по време на двата часа заеха удобната позиция на безстрастни наблюдателки и регистраторки (те през цялото време усърдно пишеха, предаваха с думи какво точно се случва, пишеха си своите "констативни протоколи"!) и до такава степен очевидно бяха отдадени на писането, че не реагираха с нищо и никак на разгръщащите се пред тях дантеви, омирови и кафкиански сценки, тук имам предвид случващото се във втория час, часът със световно-известния 11 26

Ж клас. Който, както вече знаете, е в авангарда на борбата срещу такива "лигавщини" като нови и съвременни подходи образованието, те са твърди противници на либерализацията, на демократизацията, те са фенове на авторитарнокомандното образование, при което "единствено правилно-мислещият" и най-вече "единствено правилно-преподаващият" учител преподава на учениците задължителните и официално разрешените "единствено-правилни мисли", които той е научил от "единствено-правилния държавен учебник", точка, никаква свобода в българското образование не требва да има, напротив, в него трябва да има само мачкане на личността най-вече, ако е възможно, на... творчески мислещия и иновативен учител, стига такъв учител да има злата участ да му се наложи да преподава на този клас. Учениците от този клас – оказа се, че напоследък те масово и всекидневно четат тия мои есета в блога, дето герои са самите те, е, някои ученици се оплакаха, че тия мои писания били прекалено дълги, та нямали духовни сили да ги изчетат, камо ли пък да ги осмислят! – та значи тия същите ученици прекрасно знаят, че тяхната гледна точка спрямо новостите в тяхното философско обучение безрезервно се споделя от... ръководството на гимназията, това именно им дава такава мощна морална убеденост в своята правота (така аз лично си го обяснявам!), че те на това основание вече се смятат за морално длъжни да се гаврят както си искат с преподавателя, с неговото професионално и личностно достойнство и прочие. Логиката, предполагам, е такава: щом като този въпросният учител по философия е официално обявен от господстващата официална и държавна власт (в лицето на директорката) за пълен еретик спрямо също толкова господстващата официална и държавна образователна образователна... религия или църква, то очебийно е, че такъв еретик или грешник си заслужава своето мачкане, заслужава да бъде руган и плют колкото е възможно повече и по-безжалостно, а в един момент той си заслужава и... изгарянето върху клада (!), да, нищо не пречи да му спретнем едно аутодафе (за сведение на незнаещите, на необразованите, за които тази дума е съвсем непонятна: аутодафе, от португалското auto da fe, е акт на вярата, свеждащ се до публично изгаряне на клада на еретици или пък унищожаване на еретически произведения пак на клада). Та ето вчера, струва ми се, в нашето училище беше именно устроено такова аутодафе, беше направена такава една клада, а учителят по философия, в качеството му на непоправим еретик и грешник, беше... нанизан на ръжен или на шиш, да, не просто беше вързан на стълб, набучен в средата на самата клада, а по български обичай беше нанизан на ръжен или на шиш и беше турен и въртян върху огъня на кладата та да бъде печен колкото се може по-садистично; между другото тази метафора е много сполучлива за да се изрази най-дълбоката същина на случващото в тази клас не от вчера, а от... няколко месеца вече, щот събитията в тази клас, под толкова благосклонния и насърчаващ поглед на училищната администрация, се развиват вече няколко месеца и администрацията не прави нищо за да прекрати тормоза и произвола над преподавателя, напротив, се държи така, че учениците се чувстват още по-длъжни да продължават с издевателствата си. Та значи те пържат преподавателя си по 27

философия, нанизан на ръжен или на шиш върху буйно пламтящия огън на кладата, в която всеки, разбира се, се чувства длъжен да подхвърля съчки, та огънят да е колкото се може по-буен. Двама-трима ученика, дето са най-активни в гаврите над преподавателя, те именно и въртят въпросния ръжен, по възможност бавничко, та нещастникът да бъде опържен колкото се може по-добре или по-цялостно.

А публиката в това време, състояща се от въпросните гости, воглаве с директорката, наблюдава с отегчено лице случващото се и никой не може да прозре какви чувства, примерно, бушуват в директорското сърце когато то гледа как учениците пържат един преподавател върху своята клада; казахме, по време на вчерашното аутодафе директорките гледаха и само записваха какво се случва, нищо повече не направиха; е, като свърши тъй приятното и вдъхновяващо, да се надяваме, шоу, директорките, вече в междучасието, вече имаха добрината да направят още по-непоправима грешка, а именно, те влязоха в диалог с учениците, благоволиха да ги насърчат и тогава някои ученици се надпреварваха още поусърдно да поплюят своя учител по философия, което, разбира се, изобщо никак не смути въпросните длъжностни лица, които, както си личи, с не по-малка неприязън се отнасят към въпросния "върл дразнител на нашето спокойствие".

28

Ами това е в общи линии, спектакълът, с помощта на тази метафора с аутодафето или кладата, надявам се, ви стана напълно понятен, така, благодарение на използването на тази метафора, ви спестих дългите словесни описания. По този начин също така успях да ви внуша да разберете и как се чувствах аз лично по време на стоенето и пърженето ми върху тази въпросната клада. Всички участници в провеждането на това великолепно аутодафе също могат да си опишат по някакъв начин чувствата, на мен ми е много интересно, примерно, да чуя и да разбера как е възприела всичко това тъй чувствителната и милостива, да речем, заместник-директорска душа на нашата синдикална лидерка, която, както знаем, е и гореща последователка на едно религиозно учение, което се слави с човеколюбието си, та именно по тази причина ми е много интересно как тия гледки по време на аутодафето ги е възприела, примерно, нейната душа. Също така, не крия, изпитвам голямо желание да науча как възприе всичко това и толкова чувствителната, да се надяваме, душа на нашия училищен психолог или съветник, да не говорим пък за това, че имаме и желание да чуем как толкова състрадателната и нежна директорска душа е възприела сценките на такива неудържими гаври на ученици над преподавател, които се разгърнаха по време на въпросното аутодафе. Аз лично не мога да си обясня как е възможно такова едно тяхно поведение: пържат учениците от нашето училище, набучен на кол, някакъв човек, е, в случая, този човек е безкрайно лош човек, еретик и грешник спрямо официалната държавна образователна... религия и църква (чиито патриарх, естествено, е госпожа министърката на образованието и науката!), имаме предвид че учениците пържат на кладата тъкмо въпросния учител по философия, дето си пада по неразрешени официално от министъра иновации в преподаването на философия, въртят значи учениците шиша, подхвърлят своите съчки, та огънят да става все по-буен, много ученици влагат похвално старание както в поддържането на огъня, така и във въртенето на шиша или кола, ти наблюдаваш всичко това и... нито изражението на лицето, нито погледа, нищо не издава, че си с нещо смутен или озадачен, не, ти си напълно спокоен, твоят душевен мир с нищо не е смутен, ето това нещо аз не мога да го разбера, простете, аз това нещо не го разбирам! Питам се, ако в мое присъствие аз лично трябваше да наблюдавам как ученици пържат на клада набучения на кол свой преподавател какво ли щях да направя, питам се коя е естествената реакция на неизвратения, на нормално реагиращия човек когато има сгодния случай да наблюдава такъв превъзходен случай, ученици, повтарям, да пържат на клада или на аутодафе своя преподавател? А, моля ви се, лично вие как бихте реагирали ако ви се наложи да гледате такава възхитителна сценка, а, вас именно питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, какво ще кажете вие, вие лично как ли бихте реагирали, какво бихте направили, щеше ли да трепне поне едно мускулче на възмущение върху спокойното, върху невъзмутимото ви лице?! Аз за себе си знам какво щях да направя, ако аз не бях набучения на кола, а някой друг беше жертвата, но питам вас, вие какво бихте направили?! Нищо не бихте направили и вие, така ли?!

29

Интересно ми е да разбера: а защо така мислите, че никак не заслужава въпросната жертва да й бъде някак помогнато, та евентуално мъките й да бъдат намалени или облекчени? И вий ли смятате, че щом въпросната жертва е толкова грешна, че е дръзнала да наруши някои свети догми на официалната или господстващата образователна религия и църква (религията е авторитарния, недемократичен подход, а църквата е самото Министерство с плеадата си инквизитори, именно инспектори, директори и прочие!), то тя напълно си е заслужила и гаврите, и оплюването, и пърженето върху кладата, и опичането, и вий ли така мислите?! Не може ли, примерно, въпросният еретик или грешник, който и да е той, да бъде по хуманни съображения просто... разстрелян? Или в приказната страна Мутроландия спрямо такива престъпници трябва непременно да съоръжаваме клади, трябва да ги горим връз клади, та белким изгорим с огън толкова опасната зараза на проклетата свобода?! Не знам, виждате, въпроси много се изправят тука, около вчерашното аутодафе, върху което беше пържен жестоко въпросният грешник и еретик, именно учителят по философия в нашето знаменито училище. Аз повече нищо няма да описвам, не мога да разказвам как е протекъл "диалога", щото, като пържеха преподавателя си, учениците водеха и словесна престрелка с него, плюха го както могат, подиграваха му се, осмиваха го, лезеха му се в лицето, хилеха се, а директорките гледаха невъзмутимо, както... боговете гледат отгоре от небесата всичко, що се случва на нашата грешна земя! Казах няма смисъл да описвам как се е държала жертвата, какво съм казал аз, какво точно са казали учениците, тия неща вече нямат никакво значение, важна е самата клада, важни, по моето усещане и възприятие, са (не)реакциите на отбраната властна публика, тъй безстрастно гледаща издевателствата върху преподавателя по философия. Ето това е важно. А всичко онова, маловажното, ще го прочетем в... описанието на тъй отдадените на писането две директорки, които нищо чудно и стенография вече да са научили, щото, казахме, те нищо друго не правеха освен само да пишат, да пишат, да пишат! И от пълната отдаденост на това пусто писане не можаха да проявят никаква, простете за думата, човешка емоция, да допуснем, на известна съпричастност с мъките на оня, дето биде пържен с такава наслада от учениците си! Ама каква съпричастност да заслужаваш ти бе, Грънчаров, като си официално провъзгласен за злостен враг, за еретик, за непоправим грешник, ами и кладата ти е малко, нема мъка, нема страдание, което да може да възмезди твоите предателства спрямо толкова хубавата ни официална образователна догматика, относно нашия прелестен образователно-методичен катехизис, спрямо съвъкупната ни държавна образователна религия, спрямо нашата толкова свята образователна църква, спрямо институцията, която неуморно бди върху нашето учение да не падне сянката на какъвто и да грях, на каквато и да е похот, нали така бе, Грънчаров?! Какво си взел тук да се опитваш да ни манипулираш, голема работа че учениците ти те попържили малко връз кладата, казахме, клада ти е малко, ний сме виждали още по-прелестни средновековни инквизиции, при които палачът... реже корема на още живия грешник или престъпник, изважда му червата и другите 30

органи, почва да реже, да речем, парчета от дробовете му, хвърля ги на... скарата, опича ги, а после, ухилен, почва да ги дъвче, докато жертвата крещи от нечовешката болка; малко по малко така бива опържени всичките му органи, е, разбира се, в един момент нещастникът умира от кръвозагубата и се спасява от мъките, но все пак не можем да отречем, че славното Средновековие много добре е знаело какви мъки заслужават еретици и грешници като теб, драги ми престъпнико Грънчаров! Ето че с помощта на една метафора успях някак да ви загатна какво всъщност се случи вчера: едно аутодафе беше устроено в нашето училище, изгориха мен, е, забравиха само – леле, какъв пропуск е това, другари, поправете грешката немедлено! – да хвърлят в кладата на изгаряне и моите тъй еретични книги, моите толкова греховни учебни помагала по философия, е, това забравиха да сторят, но мен специално ме опекоха чудесно! От преживяните вчера унижения аз се чувствам много зле, имам проблеми със сърцето и днес се чудя дали изобщо да ходя на училище, дали да не ида на лекар – защото лекарите са ми казали когато сърцето ми се окаже в такова животозастрашаващо състояние непременно да търся бърза помощ или да вземам такси, което да ме кара директно в болницата. Днес, чувам, в някои училища щяло да има спортен празник, в нашето училище не съм прочел обява за такова нещо, не съм и чул някой да говори за подобно мероприятие и при нас. Ето, сега с последни сили дописвам този текст, вече е 6 часа сутринта, след малко трябва да ставам за да тръгвам за училище – имам първи час, а сили никакви нямам вече! Да, изчерпаха ми се силите вече, грохнах и здравословно, а днес имам цели 7 поредни часа! Е, ще ми се наложи, ако все пак водя часове, ако нямаме спортен празник, да кажа на учениците си защо се чувствам толкова зле, ще ги помоля да проявят разбиране. Недейте, моля ви се, да възприемате горните мои описания като израз на това, че аз вече възприемам... всички ученици в нашето училище за лоши, не, моля, не ми приписвайте такива глупости, аз може да съм еретик, може да съм дисидент спрямо официалната система, може да съм всякакъв, но не съм глупак: прекрасни са нашите ученици, учениците в нашето училище! Между другото и учениците от този 11 Ж клас изобщо не са лоши, няма такова нещо, те просто не са на себе си - щото са се поддали на една глупава емоция; кой и как им е внушил тази емоция, на която са жертва, това е вече отделна работа, но е факт, че те наистина не знаят какво правят – като си правиха вчерашното аутодафе над мен! Аз се надявам, въз основа на преживяното, в един момент в душите им да се пробуди известно чувство, да почнат тия ученици да усещат какво правят, какво са си позволили, примерно, да почнат да изпитват известен срам, е, тогава именно и ще се получи тъй желания поврат към добро. А сега засега те продължават да се оставят да бъдат използвани от някакви демонични сили на злото, нищо че може би си мислят, че правят нещо много хубаво – като пържат на огъня своята жертва, именно учителя си по философия, дръзнал да стане дисидент спрямо толкова "човечната" ни образователна система, имам предвид системата в приказната страна Мутроландия.

31

Някога Ян Хус, след като бил поставен вече на кладата и огънят започнал да го лизва отдолу по краката – аз вече прекрасно зная как се чувства жив човек, поставен върху клада, вчера преживях това нещо, имах късмета да го преживея и почувствам! – видял отгоре как някаква бабичка, куцукайки, бързала с наръч съчки под ръка, тя, милата, била закъсняла да си донесе съчките навреме; успяла, хвърлила си съчките и се наредила сред зяпачите, радостно гледащи и, предполагам, ръкопляскащи с наслаждение като гледали как вече започва да се пържи жертвата на огъня; а в това време Ян Хус, гледайки какво сторила въпросната бабичка, промълвил: - О, sncta simplicitas! Иначе казано, в превод, това значи: О, свещена простота! Толкова. Казах каквото трябваше. Ставам от компютъра щото ми се налага да излизам. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая и приятен уикенд, ех, какъв прекрасен уикенд се задава! ПОДСЕЩАНЕ: Да не забравя следващия път да проведа аналогия между случилото се вчера с мен с онова, което са правили... хунвейбините със своите преподаватели или учители по време на китайската "културна революция"; оказва се, че техният почин има вече последователи в тъй приказната страна Мутроландия!

6 коментара: Анонимен каза: В какво е изразяваше това печене на клада? Какви бяха издевателствата? Както правеха учениците? Шум ли вдигаха, мълчаха ли колективно, обиждаха ли ви, излизаха от стаята ли, спореха ли с вас, посягаха да ви ударят ли? Не става ясно от текста. Ангел Грънчаров каза: Вие нима не можете да си представите какво означава, в какво се изразява това "печене на кладата"?! Я помислете малко. Вие лично кога ще се почувствате печен на клада? Можете ли да се опитате да се поставите на такова едно място? И тогава ще разберете как са се държали въпросните мъчители...

Vania Iskrova каза: Предполагам тогава, че не са пазили тишина и са ви подвиквали разни непочтителни неща. Поне това ми хрумва. Печенето на клада може да става по различни начини. Анонимен каза: Много тъжно. Няма да те оставят на спокойствие.Бях ти казала, че са злобни и отмъстителни.Много са жалки.

Bacho Кольо каза: Грънчаров, като говориш за клади и аутодафета, не помня да си обелил и дума на възмущение, преди две години, когато бандеровските фашизоиди изгориха живи 50 мирни жители на Одеса! Ех ти Грънчаров, де гиди дърт лицемерино! Ангел Грънчаров каза: Таваришч комунисто-комуноид Колю, изгори тия 50 човека твоето любимо руско и путинско КГБ, което устрои въпросната провокация. Между другото таваришч Колю, дека така показно и лицемерно (по политически причини) 32

се е загрижил за тия 50 изгорени човека, без да му мигне окото оправдава избиването поне на 40 милиона руснаци от тъй скъпия на сърцето му комунизъм...

Есен е: да й се порадваме... събота, 29 октомври 2016 г.

Есента – това е втората пролет: защото тогава всяко листо е цвете... Албер Камю (цитиран от инж. Атанас Иванов)

Негово Величество Простакът – той ли е ли царят в приказното царство, което ний нарекохме Мутроландия?! събота, 29 октомври 2016 г. Ще си продължа записките по темата за това как в нашата училищна общност тече борбата за реална демократизация на отношенията, която биде увенчана, както вече знаете, с нов апотеоз: виж В приказната страна Мутроландия ученици си устроиха превъзходно аутодафе над своя "еретично мислещ" учител по философия!. Между другото, интересно е какви реакции има по повод на написаното, ето всъщност цялото обсъждане: Анонимен каза: В какво е изразяваше това печене на клада? Какви бяха издевателствата? Както правеха учениците? Шум ли вдигаха, мълчаха ли колективно, 33

обиждаха ли ви, излизаха от стаята ли, спореха ли с вас, посягаха да ви ударят ли? Не става ясно от текста.

Ангел Грънчаров каза: Вие нима не можете да си представите какво означава, в какво се изразява това "печене на кладата"?! Я помислете малко. Вие лично кога ще се почувствате печен на клада? Можете ли да се опитате да се поставите на такова едно място? И тогава ще разберете как са се държали въпросните мъчители... Анонимен каза: Предполагам тогава, че не са пазили тишина и са ви подвиквали разни непочтителни неща. Поне това ми хрумва. Печенето на клада може да става по различни начини.

Vania Iskrova каза: Много тъжно! Няма да те оставят на спокойствие. Бях ти казала, че са злобни и отмъстителни. Много са жалки! И тъй, забележете, само един човек, г-жа Ваня Искрова (бивша дългогодишна учителка в нашето училище, сега пенсионер, инженер, изключително авторитетна личност) реагира на случилото се с името си, заявява, че тия сценки са нещо много тъжно. Другият коментиращ се вълнува не от друго, а само защото иска да узнае любопитни подробности от това как именно е протекло, в какво поточно се е изразявало туй "печене на шиш". Като си задоволи любопитството, предполагам, ще престане и да се вълнува. Липсва възмущение, не, у нас, очевидно, да се пече на клада един учител по философия се възприема, знам ли, за нещо 34

"напълно естествено". В приказната страна Мутроландия, да повторя, няма нищо възмутително в това един учител по философия да бъде печен на клада от своите ученици – особено пък ако този въпросният учител, представяте ли си, при това е доказан еретик спрямо официалната държавна образователна религия! Ако не беше еретик, предполага се, можеше и да се възмутим, но щом е еретик, значи си заслужава опичането. Толкоз. Завиден е моралът в приказната страна Мутроландия, няма що, да, моралът в приказната страна Мутроландия е на завидно ниво! Още едно нещо ми се струва, че се нуждае от известно пояснение. Защо нарекох официалната образователна догматика у нас "религия"?! Знаем, че религията като религия е онова нещо, благодарение на което човекът осъществява своята връзка с Бога. Ако държавната ни образователна догматика е религия, то възниква логичният въпрос: а кой е нейното божество?! Аз прибързано отвърнах предния път: Министерството, г-жа Министърът е божеството, а всъщност всевластният чиновник от образователното ведомство е това божество?! Или той е поскоро нещо като първосвещеник на този култ, г-жа Министърката играе ролята на патриарх, неизвестно е обаче кое е божеството, на което служи нашта тъй прочувствена държавна образователна религия, отклоняването от догмите на която съвсем справедливо, казахме, заслужава да се наказва с печене и с изгаряне на клада? На мен лично ми се чини, че божеството на този култ е... робът?! Да, тази наша държавна образователна религия има за задача да произвежда роби, тя е специфичен култ към несвободата, иначе казано, към робството. Робството ли е туй божество, пред чиито пиедестал имаме право да поднасяме каквито си искаме жертви? А може би божеството на нашия държавно-административен образователен култ е... безличността?! Робът не може да е личност, без свобода няма личности, тогава какво излиза, помислете малко де? А може би... простакът е онова божество, на което служи нашата тъй умилителна държавна образователна религия? Да, Негово Величество Простакът – той обаче не е ли царят в приказното царство, което ний нарекохме Мутроландия?! Въпроси, въпроси, въпроси! Аман от въпроси! А отговори липсват. Става страшно, нали така? Ето затова съвсем справедливи са тия прочувствени думи, по повод на които на човек му иде да се разплаче направо, леле, какви страдания са понесли наште ученици, чуйте само как сърцераздирателно изказват те мъката си: - Госпожо директор, а пък той, г-н Грънчаров, вместо да ни обясни урока, както правят всички нормални учители, ни задава само някакви шибани въпроси, които ний не можем да разберем! Някакви глупави въпроси ни измисля той, кара ни да си ги запишем и след това ни казва да се ровим сами из учебниците, да търсим сами отговорите!!! Нас тази неизвестност ни стресира, ний с такива неща не сме свикнали!!! Ний искаме учителят да ни каже как е правилно да мислим, да ни даде ориентир, а виждате как този г-н Грънчаров постъпва: безжалостно ни тормози да мислим, нищо не ни казва! Той не си гледа работата, питаме – защо изобщо такъв човек получава заплата?! Как можете, питаме ний, разгневените ученици, да го държите още на работа – след като той изобщо не си върши работата?!

35

Да, мъка, мъка, страшна мъка в нещастните ученически души поражда само туй глупаво "новаторско" преподаване на въпросния странен и ненормален учител-еретик Грънчаров, тоз урод невъзможен: представяте ли си, да мъчи учениците сами да се ровят, да четат, да търсят, да мислят, да се опитват да разбират, а той нищо да не прави, да не си изпълнява елементарните задължения даже?! Срамота! Позор! И ще ми се оплаква той, че тъй справедливо възмутените от безобразията му ученици го били качили на някаква си там имагинерна "клада"?! Наглец неден! Безсрамник! Вий срещале ли сте некога по-големо безочие от това, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! А има и още нещо, още по-гадно и неприятно, и то е свързано с преклонението на тоя безочлив и аморален тип Грънчаров предпроклетата му свобода: той, мизерникът му с мизерник, не ще да ни препоръча един-единствен задължителен учебник, в който да има дадени в готов и лесносмислаем вид единственоправилните мисли, които учениците трябва да рецитират, а, моля ви се, е казал на учениците си ето каква глупост: сами избирайте откъде да четете, сами решавайте, има безброй учебници, има книги по философия, има колкото искате философски текстове, има интернет, има всичко, кой откъдето иска да чете, въдворяваме пълна свобода!!! Малее, толкоз прост човек срещале ли сте вий, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели: учениците сами да решават откъде да четат?! Баси наглеца, а?! Извратен тип е той, нали така?! Абе подходът му – ако това неговото изобщо може да се нарече подход, е напълно погрешен, ний с такива идиотщини не щем да се занимаваме, нас това ни дразни, ний искаме яснота и точност! А той се инати и нищо не разбира, а ще ми се представя за философ, за учител по философия ще ми се представя; между другото, ето, чуйте още едно прочувствено ученическо оплакване, ама си намерете повечко кърпички, та като се разревете да можете да си бършете тъй обилно потеклите сълзи: – Бе, хора, тоя господин Грънчаров е голям философ, да, наистина е така, той е велик философ направо: защото хем говори дълго, хем... нищо не казва! Аз лично нищо не разбирам от неговите думи, абсолютно нищо! Вий нещо разбрахте ли? А другите учители винаги ни казват съвсем ясни, прости, разбираеми неща, които ги научаваме мигновено, и то без на ни се налага да мислим. А този тип тука говори така, че човек трябва да се напряга да сфане какво казва, аз лично обаче не намирам, не откривам абсолютно никакъв смисъл в думите му! Той с нас подиграва ли се, гаври ли се с нас, ама хора, тя неговата изобщо не се търпи повече! Револуция, другари! На оружие! Смерть тиранина! Тия тъй уместни сърцераздирателни думи – обърсахте ли си веч сълзите, спряха ли да ви текат от очите сълзи като ручей? – няма как, публиката приема с бурни, дълго нестихващи овации и ръкопляскания! Какъв величав момент! Ех, как може да упреквате за нещо толкова многострадалната ученическа душа, вий некакви изроди ли сте, може ли да сте толкова безчувствени, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! В този величав момент, когато учениците бурно ръкопляскат на толкова остроумния и духовит свой съученик покъртително ни липсва ето какво: думата да вземе тъй милата госпожа Л. П. (читателите на тоз 36

блог знаят името на тази видна дама, която вече, за жалост, е пенсионерка, но нейният вечно непокорен казарменолюбив дух още витае из коридорите на нашата знаменита гимназия!), та значи в тоз величав момент липсва само г-жа П., която не може да не направи ето това разтърсващо разкритие, показващо и толкова възмутително аморалния облик на въпросния злодей Грънчаров: – Какво има повече, повтарям, повече да му мислите, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, Грънчаров, повтарям, Грънчаров, е човек, който си позволява в час (да, срам ме е да го кажа, но ще го кажа, за да разберете колко пропаднал в морално, повтарям, морално отношение е този човек!) да, позволява си в час по психология да запита една ученичка, гледайки я с мръснишки, повтарям, мръснишки поглед, да, простете, но ще го кажа, нищо че съм толкова морална, повтарям, морална, пак моля да ме извините, та той, мръсникът му с мръсник, повтарям, мръсник, попитал една ученичка, тя ми го призна на четири, повтарям, на четири очи в коридора, затова не мога да докажа думите си, но гарантирам с цялата си чест, повтарям, чест, че тоз нравствен, повтарям, нравствен урод Грънчаров веднъж я попитал: "Госпожице, а бихте ли опитала да опише усещанията си, които имате по време на... оргазъм, повтарям, оргазъм?"!!! Ох, изплюх тази мръснишка дума, простете, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, но ми се наложа да кажа и това – за да видите с какъв крайно пропаднал, повтарям, пропаднал, в нравствено отношение тип си имаме работа! Затуй нека да бъдем безпощадни, повтарям, безпощадни, към тая долна аморална измет, към тоз урод, повтарям, урод!!! Никаква пощада, повтарям, пощада! Дайте сега да напишем една петиция, повтарям, петиция на сплотения около нашата любима директорка колектив, повтарям, колектив, до... г-н Премиеро, с искане долният учител по философия да бъде натикан барем в концлагер, повтарям, концлагер, макар чиста работа е чисто и просто да бъде набит на кол или поне разстрелян, повтарям, разстрелян! Да, простете, аз съм много морална личност, но призовавам към насилие, повтарям, насилие, щот съм много възмутена, а иначе имам крайно любвеобилно сърце, повтарям, сърце, което плаче за нашите многострадални, повтарям, многострадални, ученици! Учениците ни се нуждаят от любов, повтарям, любов, аз ги обичам с целото си кървящо от възмущение, повтарям, възмущение, сърце! А тоз урод, повтарям, урод, Грънчаров мрази учениците, позор, повтарям, позор!!! (Сведущите знаят, че тази особеност на нейната реч, именно повтарянето на думата "повтарям", се дължи на дефект, придобит от многогодишното, от десетилетното повтаряне, тази любвеобилна и сърдечна дама с добро сърце цял живот е диктувала на учениците да си записват единствено-правилната и добре сдъвкана държавнотехническа премъдрост, та по тази причина е добила навика да повтаря постоянно думата повтарям, с оглед учениците да могат да си запишат правилно въпросната единствено-правилна държавно-техническа премъдрост!) Подобни думи нашата знаменита колежка каза пред самия съд по време на дялото за отмяна на моята заповед за уволнение, тъй че нищичко в случая не си измислям. Макар че в случая аз пиша все пак философско-психологическо и до някаква степен художествено есе, знаете, тук има и неизбежен творчески момент, 37

нали така, той именно ми дава свободата да пиша и неща, които са плод на известно въображение, вий, предполагам, сте напреднали в литературата, та няма за това нещо да почнете да ме упреквате сега. (Или пък да ме дадете под съд!) Както и да е, искате ли още описания за да разберете как именно е протекло въпросното пържене на кладата на учителя по философия от неговите тъй справедливо възмутени ученици?! Ако искате, ето, воаля, ето какво примерно каза една ученичка, каза го с такъв комсомолски апломб, че, предполагам, думите й предизвикаха бурен сърдечен отклик на умиление в спомнилата си своята бурна комсомолска младост директорка: – Абе, господине, Вашият подход в преподаването на философия е напълно погрешен според нас, защото изобщо не отговаря на единствено-правилната партийно-държавна линия в сферата на преподаването и образованието, която всички учители, повтарям, са длъжни да спазват, иначе стават закононарушители! А правилната партийна и държавна линия е тази: учителят дава на учениците единствено-правилната държавна премъдрост, учениците я запомнят и я рецитират, какво има повече да се увърта тук не разбирам изобщо?! Просто е като фасул! Вашата образователна философия, г-н Грънчаров, е напълно погрешна защото е различна от единствено-правилната партийна и държавна линия в областта на преподаването и на образованието, вие, господине, и това ли не можете да разберете, а то е толкова просто?! Леле, той не разбира даже и това?! Срамота!!! А се нарича и определя като философ?! Боже мили, колко прост трябва да един човек, колко извратен ум трябва да има, че да не разбере, че всичко, което се различава от единствено правилната, повтарям, партийно-държавна и министерска линия в преподаването, е напълно погрешно! Егати човека, и това не ще да разбере?! И като казва тия толкова справедливи и прочувствени думи отново бурни и дълго нестихващи аплодисменти изпращат толкова възторженото й слово, озарено от такъв светъл комсомолски плам! Как човек при това положение да не грабне наръч съчки и с огромно душевно удовлетворение да не ги хвърли в буйно горящата клада?! Тъй. Кладата, драги ми толкова любопитни анонимни читателю-коментаторе, в общи линии протече тъкмо по този начин: спрямо учителя по философия беше упражнена рядко срещаща се арогантна словесна агресия, минаваща всички граници, изобщо не беше пощадено нито достойнството, нито личността на преподавателя, нищичко не беше пощадено, напротив, всичко беше подложено на осмиване, на подигравка, на оплюване, на омърсяване. И учениците се надпреварваха да хвърлят не само съчки, а направо и камъни в лицето на въпросния преподавател. И храчки също. Колко по-обилна е храчката, толкова по-бурни са ръкоплясканията след това. Вий лично можете да си представите как са протекли заседанията на прочутия "Народен съд" през памятната 1945 година?! Е, опитайте се да си ги представите, как тогава са били громени "народните врагове", ето, по абсолютно същия модел протече и това изгаряне на клада, за което тук говорим. Ако пък не можете 38

да си представите тия заседания на "Народния съд", тогава си представете как китайските хунвейбини са се отнасяли със своите учители и професори, обвинени, че са нарушили "единствено-правилната партийна линия" в областта на културата и образованието – тия неща са се случили през 60-те години на миналия век, в ерата на тъй незабравимия и непрежалимия социализмо-комунизъм, на етапа, в който протича китайската "културна революция". Тогава "прогресивната ученическа младеж", изцяло предана на "единствено-правилната партийна линия в областта на образованието и културата", се е захванала да чисти "упадъчните елементи", именно въпросните "еретици", обвинените във всички възможни престъпления учители и професори са били унизявани, плюти, бити и прочие по досущ същия начин, по който беше онзи ден разтерзан на клада въпросния еретично-мислещ учител-новатор! Е, само дето физически удари не му бяха нанесени, но това не означава, че от... психическите, от душевните удари боли по-малко или по-слабо, не, напротив, аз лично смятам, че физическите удари са за предпочитане пред психическата агресия и насилие. Вие както искате си мислете, аз лично мисля, че психическите гаври са значително по-болезнени и много по-лошо и по-тежко нараняват от физическите удари.

– Е, ти пък, Грънчаров, много си бил чувствителен бе?! Засрами се малко де, защо толкова много преувеличаваш?! Ти нима не можеш да понесеш критиката от страна на учениците си, ти нима си толкова суетен, че като каже някой нещо, което не ти харесва, почваш да се гърчиш така, че сякаш той те е турил на буйно горяща клада?! Абе, Грънчаров, тази твоя извънредна чувствителност е същинска патология бе, много си суетен бре, нали уж си некакъв мъж, я се дръж по-твърдо бе?! Щом така болезнено преживяваш някаква си там словесна критика от учениците ти, щом страдаш толкова, че учениците ти си искат правата, то ти самият очевидно си... психично болен, увреден си психически, нормалните хора изобщо не реагират като теб, ами се вслушват в критиката?! Не ставаш, сам виждаш, за учител, нали така?! Признай си го де, имай доблестта да си го признаеш. И вземи та се оттегли сам: ако имаше капчица достойнство, отдавна да се беше оттеглил сам! Виждаш, ученическият народ не те иска, махни се, направи добро, освободи народа от своето присъствие. Нали уж беше демократ, що се натискаш да си учител след като народът не те иска?! И след като народът оценява, че не преподаваш правилно?! Тъй. Между другото, след часа, когато кладата обаче още пламтеше, един ученик директно пред директорката с красноречив жест посочи вратата на учителя си по философия и го прикани сам да се махне от училището, а директорката нищо не каза, замълча си, знаем, тя е непоправима истинска демократка и по тази причина изключително много уважава ученическия народ, живее с неговите душевни терзания, сама много страда от това, че толкова лош човек и учител се случи да преподава философия в повереното й училище и то в толкова сложния реформаторски период на нейното славно директорстване?! Който, като капак на всичко – имаме предвид въпросният учител-безсрамник и наглец, който без капка неудобство сам себе си нарича и "новатор", и "творец", и "писател", и "философ", и 39

"пловдивски Сократ" даже, представяте ли си?! – та като капак на всичко тоя урод си позволява да се афишира като "борец за ново и съвременно образование", като "борец за истинска и същностна реформа", като "дисидент на официалната система", виждате какъв непоправим лъжец е тоя човек!!! Е, разбира се, не може чак толкова пропаднал в морално отношение тип да бъде учител и то по философия, да, народът никога, повтаряме, ако требе и ще потретиме, народът никога не греши! Никога! Никогда! Мдааа. Толкова засега. Има още много за писане, но се изморих. Спирам да пиша. Писна ми да пиша. На вас, убеден съм в това, пък ви е писнало да четете. Затуй с пълно право можете да възкликнете като онзи ученик, който за малко да обере точките, той в един момент прочувствено изстена: – Господине, аз, да си призная, не четох вашето излияние в блога, но въпреки това знам, че е напълно глупаво и погрешно! Затуй не си губя времето да чета какво пишете. Понеже си знам, че вие каквото и да кажете, то е все някаква пълна глупост! И е напълно погрешно. А и от човешка дума Вие не отбирате. Като стена сте: думите ни се удрят във Вас без никакъв ефект. Непоправим инат сте, господине! Леле, нямам думи вече да кажа колко е зле тоя човек?! Нещо подобно каза, а и някои неща да не ги е казал, понеже му липсва умението да изразява мислите си, ний допълнихме неказаното сами, щот добре знаем какви мисли могат да се родят в толкова невинни души като неговата. А че Грънчаров е страшен дразнител това си се знае де, то нема смисъл да се повтаря повече. Той е способен да вбеси всеки правилно и нормално (не)мислещ човек. Малее, какви непоносими уроди са тия философи, дека претендират, че от сичко разбират?! Спирам дотук. Бъдете здрави! Хубав ден и прекрасен есенен уикенд ви желая! Простете ако съм ви разстроил с нещо или по някакъв начин! Поне малко посяхте ли се обаче, усмихнахте ли се поне на места?! Пределно честно и искрено пиша, сами забелязвате. Приемете това мое есе като несръчен философски опит да фиксирам за бъдните поколения какво става в тия замечателни дни в едно училище, разположено в географския център на нашето толкова свидно отечество Мутроландия. Ето, иде Денят на будителите, аз очаквах, според мащаба и размаха на съвсем разюзданата кампания по моето професионално и личностно оплюване и дискредитиране да бъда опраскан (пардон, простете, че употребих таз мутренска думичка!) или уволнен тъкмо в навечерието на Празника на будителя, както предния път бях опраскан само два дни преди празника 24 май. Да, опраскаха ме тогава съвсем предпразнично, тогава ми поднесоха отрязаната глава, сложена в тепсия като специфичен празничен подарък, с който бях възнаграден за всичките си заслуги на нивата на българското образование! Сега очаквах да ме опраскат, не крия, очаквах това всеки ден, тъкмо в тия дни, в навечерието на Празника на будителя, та да се спази славната традиция. Но, уви, традицията биде нарушена този път. Е, нищо де, идат други празници, ето, Рождество иде, не е късно и тогава да ме опраскат, в навечерието на най-светлия празник ще се случи, предполагам, 40

това опраскване. Всеки ден аз ходя на работа със свито сърце: а какви ли изненади са ми подготвили моите мъчители днес, с какви ли нови гаври ще ме изненадат днес?! Разбира се, почти никой не се опитва да ми изрази някаква душевна съпричастност за бедите, които ме сполетяват, около мен цари пълно ледено мълчание: колективът се пази да изрази каквато и да било човешка емоция. Чувството страх ледени сърцата. Е, само не ни е страх да плюем по Грънчаров де, по него може всеки да плюе колкото си иска, плюенето по Грънчаров вече стана най-популярния спорт в нашето тъй славно и знаменито училище! Тъй де, ний сме и спортна гимназия, освен философска и пишеща, и спортът при нас е най-високо ниво! Да живей спортът и футболът! Чао и до скоро!

6 коментара: Анонимен каза: Това е действително отвратително, г-н Грънчаров, и много съжалявам, че ви се случва. Съчувствам ви напълно. Държанието на тези ученици е напълно недопустимо и ужасно. Даже жестоко. Питах ви как са ви "горили на кладата", защото просто не знаех за какво точно става дума. Никой учител не заслужава да се гаврят с него. Жалко, че нещата в училищата се развиват в такава посока. Анонимен каза: Гранчаров лъже как можете да му се вързвате на лъжите??????? Гранчаров е лъжец и мошеник!!!!!!!!!!!!!!

Maria Vassileva каза: Да, до тук стигат нещата в училище през 2016, нека се знае от бъдните поколения. На фона на всичко в страната ни, няма нищо ново и учудващо, нали? Управници и чиновници издевателствуват над народа, хора с дебели вратове го бият, лекари безпристрастно гледат как умира физически, учители го осакатяват морално, медии публикуват лъжи....Всичко продължава да си бъде гнусно, гнусното е начин на живот. Мразя хората в тази страна. Сякаш няма мисъл в главите им, работят само основни инстинкти и най-вече инстинктът за самосъхранение, на който се подчинява всяко човешко действие. Как деца стигат до такова извращение? Колко трябва да са извратени родителите им и цялата среда, в която се развиват, най-вече училището, където прекарват половината от времето си? Даваме ли си сметка колко нечовешки събития се случват около нас? Някои ще запалят свещ от време на време в църква, ще спонсорират строеж на църква, ще подадат хляб на циганин, на беден, на болен, други и жертва няма никога да направят. Не че жертвата ще ги спаси, защото Бог иска милост, а не жертви. Що за човеконенавистник може да гледа беззаконията във вашия час? Нормалният човек ще скочи от мястото си, ще изкрещи: Къде се намирате вие? Какво правите с вашият учител? Няма абсолютно нищо общо това, което смятате, че този преподавател върши с начинът, по който се отнасяте към човешко същество! А вместо да направят това, те мълчаливо стават съпричастни на гаврата." Нека се разпали омразата, нека стигнат до крайност, ние да запишем какво става в часът на този учител, така ли, Госпожо Анастасова и сие? Така ще 41

докажем, че греши, така ще оправдаем уволнението му – ето, самите ученици не го искат". Това си мислихте, нали? Никак не е трудно да отгатнем. Само че същите тези ученици, които така грижливо заработват угодните за тях условия за незаслужени оценки, нападайки всеки, който иска от тях да ги заслужат, няма начин да не си дават сметка и за вашето поведение- като човек и като директор. Вие за пореден път се излагате, не Грънчаров. Той не се е изложил нито веднъж, но дори съдът в Страсбург няма да ви накара да се засрамите. Позорът е голям, но чий позор? Една от основните цели в предучилищна: никога да не се подиграваме на другите – внучката ми в Швейцария Мария Иванова каза: Същото е и в Испания. В класа на внучката ми (втори клас) в 42-ро СУ в кв. Х. Димитър не се толерират обиди и разпри, което е наложено от класната. Моето уважение към нея!

Bacho Кольо каза: "Анонимен каза: В какво е изразяваше това печене на клада?" Хубав въпрос! Има прост отговор: печене на клада видяхме в началото на 21 в. в един от най-европейските градове – Одеса. Там фашизоидите на киевската хунта опекоха живи 50 мирни жители. Но тогава гръмогласният демократ Грънчаров лицемерно се направи на разсеян. Лицемерието се заплаща, де гиди демократино самозвани! Ангел Грънчаров каза: Ето че пълна подкрепа тия, дето организираха кладата над мен, получават и от таваришч Колю, дежурен за блога ми неуморен пропагандист на комунисто-путинската правда! :-) А по повод на другото ето какво ти писах на друго място, дето пак се правиш на много "морален", с извинение за думата: Таваришч комунисто-комуноид Колю, изгори тия 50 човека твоето любимо руско и путинско КГБ, което устрои въпросната провокация. Между другото таваришч Колю, дека така показно и лицемерно (по политически причини) се е загрижил за тия 50 изгорени човека, без да му мигне окото оправдава избиването поне на 40 милиона руснаци от тъй скъпия на сърцето му комунизъм...

42

Всичко у нас продължава да е гнусно! неделя, 30 октомври 2016 г.

Продължавам поредицата си от есета, с които описвам разни любопитни и поучителни ситуации, разгръщащи се в нашата училищна общност – и свързани с борбите за промяна на тежкото положение на катастрофиралата тотално административно-командна и свободоненавистническа (не)образователна система (предишното есе беше със заглавие Малее, какви непоносими наглеци и уроди са тия гадни философи, тия "мислители", дека претендират, че от сичко разбират?!). Въз основа на досега представеното се пораждат куп въпроси, по които трябва да се води демократичен и толерантен дебат, на който, очевидно, не сме способни – едната страна, както вече разбрахте, си позволява да се нахвърля по недопустим начин върху другата, става дума за това, че преподавателят по философия, опитващ се да работи за промяната на тежката ситуация, е подложен на ужасно обругаване и оплюване под благия популистичен поглед на администрацията, той е обявен официално за "абсолютен некадърник", за "народен враг", за "лош човек", който не ще да разбере "терзанията на възмутения народ" и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири. Същевременно обиждащите преподавателя не му дават думата да си защити позицията, в ужасната обстановка просто няма условия за нормален дебат, публиката очевидно не желае такъв дебат, а предпочита, казахме, да се занимава с неща, с които си мисли, че е посилна, а именно с дюдюкане, с хилене, с плюене, с подигравки и пр.

43

Между другото, в една глупава или нечовешка (да не употребявам друга, по-обидна дума) обстановка давате ли си сметка кои именно се чувстват като "риба във вода"?! Е, философът не е сред тях, философът може да изяви своя духовен потенциал в една друга, именно нормална, човешка, това значи свободна и спокойна обстановка, съвсем на друга почва и основа може да се води истински демократичния и философския (защо не?!) дебат. Философстването може да се сравни, примерно, с... пеенето, представяте ли си какво ще се получи ако на един пеещ, занимаващ се с пеене артист, да речем, на един оперен певец му се наложи да пее на абсолютно чужда на оперното пеене публика, съставена все от простаци, от некултурни хора, от публика, която, да речем, се държи грозно, да речем, простаците в тази публика почнат да викат, да крещят, да свирят, да подсвиркват с уста, да го подиграват, да обиждат певеца (да се провикват, примерно, че този певец не може да пее, няма талант и т.н.), кажете ми, може ли тогава той качествено да си изпълни ролята, може ли вдъхновено да изпее песента си? Не, решително не може, няма как да се случи такова едно чудо, публиката, оказва се, има съществено участие в представянето на артиста, в случая на певеца. Същото е и с философа; за да се философства истински и ефективно, трябва да има подобаващото душевно настроение не само на философстващите, а и на цялата публика, на слушателите, на другите, не толкова активните участници. Щом липсва настройката, нагласата, щом няма нужното състояние на духовете, тогава всичко отива по дяволите; е, публика, съставена, примерно, от... простаци, няма как да допусне да се разрази, да се развие, да се случи тайнството, наречено "любов към мъдростта", т.е. да даде възможност на един философ да се изяви в своя блясък, да разгърне това, на което е способен; няма как да стане така, че мразещи или дори само безразлични към мъдростта да спомогнат за пълноценната изява на философа. Или дори на учителя по философия. Ний, жителите на приказната страна Мутроландия сме хора, сред които простащината и простотията изживяват не просто подем, не, те са станали нещо като модус вивенди на живота ни, именно простаците у нас се изживяват като истинските господари на тази страна, те имат пълна "културна", с извинение, доминация, нещо повече, те имат тотална хегемония и при това държат в свои ръце и цялата власт, а пък, респективно на това, интелигентните, възпитаните хора в такава една страна и в такава една обстановка сме възприемани не просто като "редки птици" или странници, ний, както виждаме, сме подложени на жестоко преследване, на остракизъм, на подигравки, на оплюване, на какво ли не друго. Ний даже използвахме, за да изразим същината на цялата работа, метафората "изгаряне на клада", използвахме символа на средновековното аутодафе, на което именно беше подложен въпросният учител по философия от своите ученици, на които пък, както казахме, се струва съвсем допустимо и, вероятно, "нормално" да се отнасят толкова жестоко с учителя си. (А администрацията, а властта, казахме, мълчи, което още повече насърчава активистите на това изгаряне на клада на своя преподавател по философия!) Та в тази връзка и по повод на създалата се изключително интересна ситуация възникват сума ти въпроси, примерно този: 44

- А кой, моля ви се, е жертвата и кой е виновникът за създаването на такава една наистина тежка и непоносима ситуация – и то в едно културно, образователно и възпитателно учреждение?! Как е възможно точно на такова място да се случват такива недопустими ексцесии?! Едната страна неистово крещи: преподавателят по философия А.Г. е "единственият виновен", той е "еретик" или "грешник", той е "пълен некадърник", той е... "увреден психически", той е... "неграмотен", той, видите ли, "не знае как се преподава философия", той е... "темерут", който не умее да общува с учениците, очевидно тотално му липсват качества да бъде учител, той не може като другите учители "да се вгради в системата" и понеже нарушава нейните свещени догми, на това основание заслужава да бъде възприеман като "престъпник", като "закононарушител", като "анархист", като "пропаднал даже и в нравствено отношение човек", щото очевидно е и подлец, и лъжец, пише всеки ден своите есета, с които, таваришчи, си позволява "да уронва престижа на нашето знаменито училище", той е някакъв маниак, който води "личностна война" с многоуважаваната директорка на това славно училище, някакви "тъмни сили", дето мразят директорката и нейната малка свита от обожателки, подскокоросват тоя същия така некадърен в областта на философията индивид и так далее, и тому подобное, и тинтири-минтири, и алабала. Ето в резюме "философията" на тия, които считат за свой дълг да работят неуморно за провалянето на философа А. Г. и най-вече за изгонването му от "нашето училище", щото той като капак на всичко е и много вреден, а също така и опасен щот сее неуморно семето на "проклетата свобода" и на не по-малко ненавистната демокрация. Между другото преди да продължа искам да кажа нещо изключително важно, което, ако не се разбира, ще се получи пълно изкривяване на реалната картина. Конфликтът в ПГЕЕ-Пловдив се представя като конфликт на учителя по философия Грънчаров с... учениците (и с подкрепящата многострадалния съвкупен ученически народ администрация!). Какво стои под думата "учениците", нима всички до един ученици в това училище така яростно ненавиждат и не приемат подходите в обучението по философия на този нестандартен учител?! На опонентите на Грънчаров им е много изгодна такава една подвеждаща и лъжлива теория, според която "учениците" (без да се уточнява за кои и за какви по-точно ученици става дума) били не приемали Грънчаров и били водели война срещу него. А истината е друга: този същият Грънчаров чудесно се разбира с огромната част от учениците в това училище, ето, примерно, в момента той преподава на цели... 15 класа, а само един клас (въпросният прославил се в цял свят клас 11 Ж) води безогледна война с преподавателя си, с останалите класове учителят по философия си има съвсем нормални и дружелюбни даже отношения, има човешки отношения с учениците си и то на една съвсем различна, именно свободна, зачитаща личността на ученика основа. Разбира се, като Грънчаров отвреме-навреме каже или напише това нещо в блога си, тогава лагерът на неговите опоненти мигновено осъзнава колко слаба и хилава е тезата му, че "учениците като цяло" не 45

харесват въпросния "учител-урод" и тогава се предприемат инициативи съответните "съвсем спонтанни бунтове срещу свободолюбието" да бъдат организирани и в други класове, примерно напоследък се предприеха мерки такива брожения да бъдат инициирани и организирани в още един-два класа. Даже аз мога да ви кажа как именно се организират тия брожения: ами знаете, учениците, дето водят безогледна война срещу "злия народен враг Грънчаров" си имат приятели (и приятелки) от други класове, ето, на тази основа те правят нужното да посеят подобни настроения и в други класове, в класовете на своите приятели, най-вероятно дори убеждават приятелите си и те да предприемат нещо с оглед разпространяването на "бунта срещу тъй лошия учител Грънчаров", един вид и други класове да бъдат заразени с тъй изгодните на администрацията брожения. (А дали престараващи се представители на същата тази администрация си позволяват да предприемат действия в тази същата организационна посока, това вече е въпрос, по който аз нищо положително не мога да кажа, понеже, разбира се, нямам и не мога да имам никаква информация относно такава една иначе близка до ума версия.) Но е факт, че има много начини да се работи по посока на разпространяването и сред други класове на въпросните тъй желани от администрацията брожения, подкрепящи и "доказващи" тезата й в безогледната борба срещу тъй нестандартния учител по философия. Засега, казахме, има само един клас, 11 Ж, в който се минаха всички граници в обругаването на учителя по философия, в един-два други класа има симптоми, че усилено се работи и те да бъдат, дето се казва, "развратени", та да провалят часовете по философия, но кой знае какви успехи в тази посока все още не се постигнати. В останалите обаче 12 класа преподавателят по философия си има съвсем нормални отношения, само тук-там в някои само класове има по единдвама ученика, които, най-вероятно под влияние на това, че и до тях са стигнали някакви слухове, че около "този въпросния Грънчаров" има някакви си там "скандали", тези ученици се чувстват длъжни да се държат грозно – ала те не срещат подкрепа от здравото мнозинство в неразболелите се, да се изразя така, класове или групи. Тази е истината по този въпрос относно "масовостта" на броженията срещу "тъй вопиющо лошия" преподавател Грънчаров – и администрацията превъзходно знае този така неизгоден й факт. (Нищо чудно, след тази публикация, да бъдат предприети длъжните мерки положението на този фронт да бъде поправено, но нека администрацията да знае, че ако тя допусне или спомогне да бъдат провокирани подобни ексцесии и в други класове, тогава ще се наложи да дава обяснения пред... прокурор, щото, да напомним, че администрацията има една най-важна задача, а именно, да осигурява най-благоприятни условия за преподавателите, с оглед на това те да могат пълноценно да си изпълняват нелеката задача или работа, т.е. своите служебни задължения; ако една администрация си позволи лукса да работи в противна на това посока, тя нагазва в страшно нарушение на закона с огромни негативни последици за учреждението и на това основание заслужава да бъде дадена на прокуратурата, с оглед да бъде някак озаптена.)

46

Тъй, значи разумното тълкуване, основателната интерпретация на тия многозначителни събития около нетипичния учител по философия Грънчаров, който при това има някакви реформаторски блянове, че катастрофата в българското държавно образование и училище може да бъде поправена (и дори си има своя теория по въпрос как това може да бъде направено, тази негова теория е изразена по категорично ясен начин в книгите му!), трябва да вземе предвид всички фактори и обстоятелства с оглед на това да се очертае цялостната картина на случващото се. Подчертавам това защото лагерът на действащите тъй безогледно срещу Грънчаров прави всичко нужно за да наложи една превратна, изкривена, извратена, напълно невярна и затова изгодна за неговата нечистоплътна цел интерпретация, една пошла и цинична по същество интерпретация, а именно, че този същият Грънчаров "не е никакъв борец, моля ви се, за реформиране на образованието", не е също така никакъв новатор в преподаването на философия, не е също така и творчески проявяващ се учител и прочие, той чисто и просто е един, както вече казахме, "пълен некадърник", който обаче е до такава степен нагъл, че за да заблуди "цялото прогресивно човечество" има наглостта да се представя за "жертва", за "реформатор", за "иновативно" или "нестандартно", виждате ли, "мислещ", за "демократ", за "свободолюбец", за "човечен" и прочие. Този долен измамник и лъжец обаче не може да заблуди никой, освен трима свои "глупави фена" в "скапания си блог", на които пише всеки ден своите "словесни чорбалъци" или "помии" само и само защото този същия нещастник Грънчаров, естествено, е жаден за... слава, да, този тип ламти за слава, по тази именно причина и се прави на такава жертва и затова тръби под целия небосвод, че него, видите ли, го били "репресирали", "тормозели", "тероризирали" и прочие; не, това е грозна лъжа и клевета, другари и другарки, нема такова нещо, ний този Грънчаров не го мразим, ний само го презираме, ний го съжаляваме, щот той найвече е... "психично болен човек"! Ето и този важен момент в тезата на опонентите ми трябва да се вземе предвид за да се очертае цялостната картина. Значи, оказва се, лагерът на опонентите и критиците на учителя по философия в тази училищна общност, който е настроен реформаторски и иновативно, този именно лагер на неговите върли врагове залага, както се убеждаваме, на нещо много крехко и несигурно, той залага на лъжата, на подвеждането, на манипулацията, на премълчаването на куп други факти, на пълното пренебрежение към неговите права, на грозната злоупотреба с власт от страна на овластените му критици, на изцяло едностранчивото и пристрастно възприемане на наистина сложните процеси, които се разгръщат в това училище от момента, в който властта в него беше поета от екип, държащ се крайно странно в съвременните условия (да се въздържа засега от друга, по-точна квалификация). Ето още и един много важен за обективното разбиране момент: учителят по философия Грънчаров от години работи по свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив, бившето ТЕТ-ЛЕНИН; неговата битка за реална демократизация, прочее, започна от момента, в който той предложи през 2011 г. за патрон на 47

училището да бъде определен починалия наскоро Стив Джобс, с оглед от главите на пловдивчани някак да бъде извадено това унизително наименование "ТЕТЛЕНИН", което още битува там. Като попитате някой пловдивчанин къде се намира "ПГЕЕ-ПЛОВДИВ", той в първия момент ще ви погледне крайно озадачен, той просто не знае що е това, като кажете, че става дума за училището, в което се учи електротехника и..., тогава първият срещнат на улицата пловдивчанин ще се удари по челото и ще рече: "О, за ТЕТ-ЛЕНИН ли питате, кажете така бе, човече, що ме мъчите с това нищо неказващо ми ПГЕЕ, кажете като хората ТЕТ-ЛЕНИН че да ви разбера, ами ТЕТ-ЛЕНИН се намира на Пещерско шосе!". Така реагира всеки пловдивчанин, така го наричат още всички негови ученици, ръководството на училището знае това, ала този факт вероятно изобщо не го смущава с нищо, ето, аз тогава предложих да сложим достойно име на гимназията. Да, ама стана голям скандал, всички медии пратиха репортерите си в двора на училището, почнаха да искат интервюта от Грънчаров и от директорката, тя се чудеше какво да прави, в един момент се скри, на учителски съвет обруга по недопустим начин "тъй славолюбивия" учител по философия, дето "излага училището" като докара всички медии в него, предлага глупости от рода на тази, че славното име ТЕТ-ЛЕНИН трябвало да бъде забравено и прочие. Ето на тази основа избухна конфликт, който гори с буен пламък вече пет години щото директорката се отказа и отмъстителна. (И двамата учители, които подкрепиха тази идея за нов патрон на училището, инж. Калин Христов и същия този Грънчаров, бяха... уволнени и пр., почнаха се съдебни дела, които директорката загуби, съдът възстанови и двамата на работа, инж. Христов тя пак мигновено го уволни, а сега, очевидно, прави нужното отново да уволни и Грънчаров, това е в резюме същината на цялата история.) Но е факт, че учителят по философия Грънчаров наистина прави много неща, които и най-злите му врагове не могат да отрекат, той има ясна програма, цяла философия, стратегия и дори технология за коренна промяна в образователната област на България е развил в книгите си, в издаваните от него списания, в блоговете си и пр. Даже и ето тия последните знаменателни истории, които сега ви описвам (знаете защо го правя), в сърцевината си са израз на това, че моя милост (да не пиша "за Грънчаров", щото някой зевзек с психиатрични наклонности, с увлечения по психиатричната теория и практика може да ме обвини, че съм почнал, видите ли, да страдам от "раздвоение на съзнанието" щом пиша така за себе си!) прави всичко нужно за да предизвика пълноценен демократичен дебат по всички найгорещи и съдбовно важни проблеми на нашата училищна общност, в която като в камера обскура се пречупват проблемите и на българското образование като цяло. Ето, напоследък във връзка с тъймногозначителния феномен на "бунтуващ се срещу проклетата свобода" клас – 11 Ж клас – аз безброй пъти предлагам на администрацията да се възползваме от случващото се за да разработим една ефективна и наистина работеща технология по тъй важния въпрос за разумно решаване на конфликти, ала администрацията, водена от своите предвзети цели и настроения, разбира се, не се държи адекватно, тя се стреми да 48

насочва процеса към тъй изгодната й, по нейната представа, посока, именно, да събира компромати с цел доказването на отдавна доказано несъстоятелната й теза, че този същият Грънчаров, видите ли, бил "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", той също така в това изкривено възприятие се представя и като "напълно негоден за системата", което може би е и вярно, аз сам не искам да бъда годен за една изцяло фалирала система, за мен е чест, че администрацията зорлем ме направи дисидент спрямо господстващата противочовешка и свободоненавистническа административно-командна система на образование. Е, не крия, аз съм такъв дисидент, поех съзнателно всички рискове да бъда преследван, гонен, обругаван, плют и т.н. Но виждате, че отчитането на всички важни моменти дава възможност да бъде постигнат целия смисъл на нещата, на тях да се погледне вече с един пълноценен, трезв, реалистичен поглед, а не всичко да бъде изкривено и изопачено до пълна неузнаваемост. Това, че изкривяването на реалната картина се счита за изгодно от моите опоненти, работещи усърдно именно в тази посока, е фатално обаче за тях: винаги теориите, основани на лъжа и на измама, са недълготрайни, а успехите, постигнати на тази почва, са съвсем временни и ефимерни; аз пък залагам на нещо твърдо и непоклатимо, аз като философ съм научен да залагам единствено на истината. Залагам също и на нещо друго, изцяло непоклатимо и достоверно: свободата. Залагам също така не на интригите, на непристойността, на насилието, на злобата, не залагам също така на аморализма, на унижението на опонента, аз залагам на нещо най-твърдо: залагам на морала. И на пълната откритост и гласност залагам. Доказал съм с целия си живот, че работя и живея за едно-единствено нещо: великите хуманни ценности, които ме вдъхновяват. Духовни по естеството си ценности са ценностите, на които залагам и това го правя не от някакъв каприз или суетност, а защото като философ и като човек това е мой дълг. Моята съвест е чиста, което едва ли може да се каже за опонентите ми. А ако се пък каже, то тогава ще излезе, че някои хора тогава не разбират що е това съвест. И тия неща в тяхната истина могат да се постигнат единствено благодарение на философията. Философията, оказва се, изобщо не е "излишен лукс", някаква си там "грънчарова лигавщина", тя е нещо съвсем друго, което опонентите ми не знаят – понеже не полагат усилия да разберат що е. Аз мога да им помогна да го сторят, ала те ми пречат да си изпълня дълга. Аз не считам, че правят по този начин нещо пристойно или добро. В очите им казвам, че се излагат по този начин, че стават за резил. И че би следвало да изпитват известно неудобство да се държат така. Те в резултат почват да вият от глупаво желание за мъст, което е чисто и просто тъпо. Така не се правят тия неща. А как се правят следва да питат мен. Ето че, излиза, че по този макар и крайно перверзен начин аз пак си изпълнявам задачата и мисията, а именно помагам на много хора да разберат най-базисни и важни неща, свързани именно с философията (и психологията). Това е моят занаят, нека да си повтарят колкото искат, че съм бил... "некадърен" или съм бил "неграмотен", щом повтарянето на такива 49

глупави мантри ги успокоява, щом укротява поне малко бесовщината им нека да си ги повтарят колкото искат. Но макар и мъчително във всичките тия ексцесии аз пак, повтарям, си изпълнявам работата: обучавам младите (и не само младите, не може да се отрече, че съм се захванал с философското образование и на... администрацията, на РУОПловдив, на МОН дори!) на философия, на ново, коренно различно разбиране, по съвършено нов, съвременен начин им помагам да се освободят от заблудите си, от коварната си ограниченост, от слепотата си. Тази е същността на работата ми. И аз, сами виждате, си я върша възможно най-качествено и ефективно. Моите ученици все пак, с цената на много изпитания, ще разберат що е философия. Те вече го разбират, ала някои от тях не щат да признаят това. Инатят се да го признаят. Проблемът си е изцяло техен. Ще си платят обаче цялата цена за коварната и глупава илюзия, на която се се поддали. В резултат на която дръзнаха да направят толкова непростими грешки. Тук говоря най-вече за администрацията на ПГЕЕПловдив. Учениците, които работят за нейните крайно несъстоятелни цели, не са виновни че са се поддали, цялата отговорност за всичко, което се случва в това училище, носи единствено неговата директорка (според догмите на тъй милата на сърцето й административно-командна система!). Засега ще ми се наложи да спра дотук. Има още много принципни въпроси, но наведнъж всичко значимо не може да се каже. Иска се и време за премисляне. Тия мои есета всъщност са моята помощ за ония, които не разбират, но в един момент са осъзнали, че има надежда да разберат. На тия хора искам да помогна. Превъзходен познавателен, възпитателен, нравствен, психологически смисъл има този великолепен казус, взет, както виждате, от самия живот, срамота е да не се възползваме от него. На тия обаче, които са дали обет, че не щат на никаква цена нищо да разберат, на такива никой не може да им помогне. На тях и Бог не може да помогне. Но аз добре зная, че заблудените млади хора могат да се освободят от заблудите си, от невярното възприемане на случващото се. Младите не са опорочени и могат да се поддават на каквито си искат настроения или илюзии, които обаче им дават шанс, при полагането на някакви усилия от тяхна страна, да се освободят от заблудите, от илюзиите, от грешките, от слепотата си. Младият човек има предимството, че може да се учи, а ученето е точно това: да се освобождаваш от слепотата си, този е неговият толкова възвишен смисъл. Истината е тази, която отваря очите на човек, сляп за нея. Та младите имат всички шансове да преживеят този толкова потребен им вътрешен поврат: да се откажат от пътя на злото, по който са поели, и да поемат по пътя на доброто. По пътя на своя личностен разцвет, на своята личностна пълнота и пълноценност. Всеки млад човек най-вече може да свърне, повтарям, от пътя на злото – и да поеме по пътя на доброто. Пътят на доброто е пътят на истината. А истината е тази, която ни прави свободни, истината именно освобождава, по думите на нашия тъй велик Спасител Христос. Това е. Просто е. А обладани от дяволи, от бесове и от демони в този наш живот има много, особено в нашето свидно отечество Мутроландия, нали 50

така?! Ще трябва обаче нещо да правим за да се освобождаваме от тиранията на тия толкова зли демони дето тресат толкова много хора, било млади, било уж зрели, ала недозрели, било "обикновени" хора (всеки човек обаче е необикновен, е уникален, по тази причина може да бъде и велик, да, да си човек е нещо наистина велико!), било пък... намиращи се на някакви властни позиции, които поради властта си са допуснали да се поддадат на някакви крайно коварни и опасни, казахме, илюзии, мании за всемогъщество, за всепозволеност и прочие. Ще завърша този път по ето какъв необичаен начин. Някакъв ученик, на когото, изглежда, водя часовете по философия, ми е писал коментар, интересни неща казва, за жалост, сега нямам време да му отговоря подробно. Ето къде се намира неговия коментар: виж коментарите под публикацията със заглавие Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!. Аз ще сложа неговия коментар все пак тук, в светлината на казаното по-горе май и не се налага да му отговарям специално, казаното по-горе му отговаря напълно изчерпателно. Аз затова ще му кажа там да прочете внимателно (ако иска да разбере моето разбиране по вълнуващите го въпроси) този мой текст и на негова база да се опита сам да си отговори на тревожещите го толкова въпроси. Ето какво ми пише той: Аз съм от вашите ученици. Толкова сте заслепен да си вярвате, че всичко знаете. Определено "Аз знам, че нищо не знам" не важи за вас. Защо си мислите, че в една професионална гимназия като ПГЕЕ трябва някой да се интересува от философия? Учениците, които са се записали да учат в нея, нямат желание да учат философия. Те искат да хванат поялника и да разберат как се случват нещата. Защо сте тръгнал да говорите как философията била толкова важна (целият живот бил философия)...Не виждате ли обстановката около вас, че не се интересуваме от философия и единствено се излагате... Ядосвате се когато някой ви наранява "авторитета", а вие правиш същото с една много добра специална гимназия. Не заслужаваш да си учител там! Вие дори не знаеш как да преподаваш... Нека ви дам един пример който се случи в наш час. В предишният час вие ни казвате "Ученици, помислете със свои мисли и отговорете на поставените от мен въпроси", следващият част вдигате ученик, който доста добре разказа своите мисли (около 10 мин. говори като защищаваше думите си), но вие просто не бяхте съгласен и затова казахте не сте се подготвил, "не сте чел от на други мислите" и след това един мой съученик ви попита "нали казахте миналият час с наши мисли?"... вие замълчахте и накрая казахте "блъфирах"... Толкова, това ми казва този ученик. Казах, че няма да му отговарям отделно, нека да си отговори сам като прочете написаното по-горе. А сега пък ето какво пише като коментар във Фейсбук г-жа Мария Василева, тя за мен е неоспорим авторитет, това е една дама, която целия си живот е отдала да работи на попрището на образованието, бивша учителка е в Хуманитарната гимназия в 51

Пловдив, сега е пенсионерка, преподавала по френски език. Ето нейното възприятие на цялата история, на последните факти и явления особено: Да, до тук стигат нещата в училище през 2016, нека се знае от бъдните поколения! На фона на всичко в страната ни няма нищо ново и учудващо, нали? Управници и чиновници издевателствуват над народа, хора с дебели вратове го бият, лекари безпристрастно гледат как умира физически, учители го осакатяват морално, медии публикуват лъжи... Всичко продължава да си бъде гнусно, гнусното е начин на живот. Мразя хората в тази страна. Сякаш няма мисъл в главите им, работят само основни инстинкти и най-вече инстинктът за самосъхранение, на който се подчинява всяко човешко действие. Как деца стигат до такова извращение? Колко трябва да са извратени родителите им и цялата среда, в която се развиват, най-вече училището, където прекарват половината от времето си? Даваме ли си сметка колко нечовешки събития се случват около нас? Някои ще запалят свещ от време на време в църква, ще спонсорират строеж на църква, ще подадат хляб на циганин, на беден, на болен, други и жертва няма никога да направят. Не че жертвата ще ги спаси – защото Бог иска милост, а не жертви. Що за човеконенавистник може да гледа беззаконията във вашия час? Нормалният човек ще скочи от мястото си, ще изкрещи: "Къде се намирате вие? Какво правите с вашият учител?". Няма абсолютно нищо общо това, което смятате, че този преподавател върши с начинът, по който се отнасяте към човешко същество! А вместо да направят това, те мълчаливо стават съпричастни на гаврата. "Нека се разпали омразата, нека стигнат до крайност, ние да запишем какво става в часът на този учител!", така ли, Госпожо Анастасова и сие? "Така ще докажем, че греши, така ще оправдаем уволнението му – ето, самите ученици не го искат!" Това си мислихте, нали? Никак не е трудно да отгатнем. Само че същите тези ученици, които така грижливо заработват угодните за тях условия за незаслужени оценки, нападайки всеки, който иска от тях да ги заслужат, няма начин да не си дават сметка и за вашето поведение – като човек и като директор. Вие за пореден път се излагате, не Грънчаров. Той не се е изложил нито веднъж, но дори съдът в Страсбург няма да ви накара да се засрамите. Позорът е голям, но чий позор?! Една от основните цели в предучилищна: никога да не се подиграваме на другите – внучката ми в Швейцария казва това.

Maria Vassileva За мен възприятието на уважаваната г-жа Василева е критерий. Не твърдя, че аз не допускам грешки, не съм напълно невиновен за нищо, напротив, аз знам много мои грешки, за които други хора не знаят, а има и такива, които вероятно още не съм осъзнал, аз съм грешен човек и не се смятам изобщо за непогрешим. Но се старая в ужасните условия да не си загубя човешкия лик, ето това за мен е важното. Щото, виждаме, има пагубни емоции – примерно завист, злоба, 52

жажда за мъст и такива подобни – които могат да изпепелят човешката душа, да съсипят живота на човека. Има и други такива пагубни емоции, примерно мания за непогрешимост. Или горделивост. Или властолюбие. Или презрение към околните, които са ми, видите ли, "подчинени". И тъй нататък. Има пагубна мания, според която се чувстваме длъжни да мразим найсилно човека, който фактически ни прави... добро. Знаете ли за тази мания, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Да, прави ни някой истинско добро, а ний се чувстваме длъжни да го накараме, за благодарност след това, същият този човек да яде... няма да напиша грозната и миризлива дума, но вие ще се сетите какво караме да яде оня, които в нашенските ни специфични условия си позволи да ни направи добро, според нашенската родна поговорка. Та ето, г-жо Василева, когато директорките наблюдаваха безстрастно как учениците се гаврят с мен, те, разбира се, освен това, което ти смяташ, че са си мислели и са целели, нищо чудно да се целили и ето това: "Нека учениците да ядосват Грънчаров, нека на него да му кипне, нека да загуби контрол върху себе си, нека, примерно, да вземе да направи нещо недопустимо, примерно, да хвърли ето тази там дебела философска книга, която държи, срещу обиждащия го ученик, нека да перне по окото обиждащия го ученик с книгата, пък ний тогава ще направим протокол за случилото се, а на тази база ще уволним вече съвсем правилно тази изрод Грънчаров, да види той дали тогава дали ще се намери съд на тази земя, който да го върне ако той, да речем, е дръзнал да удари ученик!". Може пък и такива омайни мисли да са имали въпросните другарки, госпожо Василева, ний знаем, че човешката душа крие такива потресаващи тайни, че никой не може да разгадае какво именно се крие в някоя човешка душа. Е, може да не са имали такива мисли, разбира са, ний не допускаме, че са имали чак такива долни мисли, да, не щем да ги набеждаваме чак пък в таквиз перверзни мисли. Може да са имали някакви други мисли, не зная обаче какви са им били мислите. А те сами мълчат и не си казват с думи какви са им били мислите. Само те могат да кажат какви са им били истинските мисли. Бъдете уверена, ще направя нужното да предизвикам тия толкова замислени дами да кажат откровено какви мисли са имали в главата си когато така безстрастно гледаха моето пържене на кладата оня ден! Ох, спирам да пиша, капнах от писане! Малее, изморих се кански тази сутрин! Простете за толкова безобразно големия текст, който се получи тази сутрин! Не го четете, защо трябва пък да се морите толкова, глупости некакви пише тоя там Грънчаров, майната му, глупак неден, мисли си, че някой чете излиянията му! Нещастник! Хайде ний да си празнуваме празниците, нали така, идва Деня на будителите, ще празнуваме, ваканция иде, малка, ама ваканция, ваканция, ама малка, много мъничка таз ваканция бе?! А аз имам нужда да си почина, ала виждате сами, от писане капнах и тази сутрин! От обидите и от всекидневния стрес и тормоз капнах съвсем. Как ли ще оцелея още седмица или две в нашето тъй вълнуващо всекидневие на нашето 53

толкова революционно училище?! Не зная дали изобщо ще оцелея още седмица или пък месец, не, не може да се оцелее чак толкова в толкова тежките условия. Ще се мре май, натам отиват работите, аз вече няма сили. Капнах съвсем. Е, някои може пък скоро да играят и... казачок върху... пресния ми гроб, защо не?! (Враговете на Стамболов не само играли хоро върху пресния му гроб, ами и се... изхождали върху него, абе направо казано, дръзнали да... серат върху гроба му, таз истина, тез факти "единствено-правилно преподаващите учителки по история" казаха ли ви ги?! Не, очевидно, е, аз пък ви ги казвам, да ги знаете за всеки случай. Може и пък да се позамислите малко в каква приказна страна живеете, нали така?) Чао и до скоро, приятна ваканция на всички! Бъдете поне вие живи и здрави!

1 коментар: Анонимен каза: Никакво „свидно отечество“ няма, след 1944 България вече не е държава, там, където комунизмът се установи веднъж, той вече никога не излиза и съответната държава престава да бъде национална държава и става част от световната комунистическа инфраструктура.

От богатия културен живот в ПГЕЕ в Пловдив неделя, 30 октомври 2016 г.

Две събития от културния живот в ПГЕЕ-Пловдив – представяне на книга (несъстояло се по... субективно-обективни причини) и предстоящо, по повод на 54

което ученици са направили табло.

55

Духът на човека става здрав и твърд благодарение на философията, която е нещо като духовна гимнастика понеделник, 31 октомври 2016 г.

Налага се да продължа своите записки по голямата тема за това как в нашето училище съвсем непосредствено се мъчим да правимпромяната в образованието, какви ексцесии и чудатости при това съпровождат тази тъй потребна коренна промяна в образователната ни общност; предишното ми есе беше публикувано под заглавието Всичко у нас продължава да си бъде гнусно, гнусното в свидното ни отечество Мутроландия е начин на живот!, сега искам да си довърша подетите там разсъждения. Ще започна с това, че цялата тази поредица (вече доста есета се натрупаха, ще ги събера на едно място: щото те тълкуват, опитват се да изявят смисъла на все един и същ и при това превъзходен, а като капак на всичко и невероятно важен образователно-възпитателен казус!), та значи събраните на едно място текстове ще образуват едно цяло, една книга, на която реших да сложа заглавието "Училището в тъй приказната страна Мутроландия", засега ми се струва, че това заглавие е доста подходящо, само дето се колебая дали пък да не използвам едно още по-изразително наименование на нашето свидно отечество, което изобретих тази сутрин: името Простаколандия. Как ви звучи заглавието на книга, имаща за предмет тежката реална ситуация в българското образование и училище: "Училището в тъй приказната страна Простаколандия"?

56

Аз достатъчно и предостатъчно даже вече казах по разнищването на смисъла на казуса, неговото обяснение, постигането на точния му смисъл обаче е трудна задача. Много хора се опитват да дадат и наложат, както казахме, един съвсем неверен, лъжлив, превратен смисъл, а именно, че всичко това, за което пиша напоследък, се било свеждало до "справедливия протест" на "учениците" (всичките!) в едно наистина елитно училище срещу техния учител по философия, който, видите ли, бил... "изключително некадърен", бил "изцяло негоден за системата", по причина на това, че при него се наблюдавала "пълна липса на каквито и да е качества да бъде учител", абе този въпросният учител бил също така с... "очевидни нервно-психически отклонения", поради което, няма как, е съвсем логично да се направи заключението, че "учениците" напълно правилно протестират срещу него, а пък премахването му от училището, опраскването му (да употребим тъй популярния напоследък мутренски термин, който стана толкова известен след като биде употребен от толкова любимия ни г-н Премиер – когато он по телефона поръчваше "опраскването", санким, уволнението на някаква неугодна му съдийка!), та значи уволнението на този въпросния неугоден учител, изритването му от училището щяло било, видите ли, мигновено да поправи ситуацията, а пък философското образование в това училище щяло било също така мигновено да постигне някакви звездни висоти! Тази именно интерпретация на нещата биде наложена като официална от самата госпожа директорка на въпросното училище, която преди около две годинки и половина уволни този същия преподавател по философия със заповед, написана тъкмо в този дух; да, ама съдът не възприе нейните тъй прочувствени твърдения, отмени заповедта й за уволнение и го върна на работа. Сега, оказва се, се инсценира и разиграва за втори път (ний наричаме този процес "повторно настъпване на все една и съща мотика"!) абсолютно същата драматургия защото, вероятно, както ний предполагаме, се цели постигането на абсолютно същия резултат. Само дето сега, чини ни се, се полагат усилия "нещата да бъдат изпипани както трябва", с оглед съдът да не върне отново повторно опраскания вече учител, щото това ще бъде вече нетърпимо за въпросния "многострадален народ", състоящ се от "учениците" (всички до един!), а също така и от дветри директорки, е, от една директорка и от една-две нейни подгласнички, сиреч, заместник-директорки. Забележете, моля ви се, нещо най-многозначително: ученици от един клас (и то далеч не всичките ученици от този клас!) се надпреварват да хулят и да обиждат своя преподавател по философия, правят това пред очите на невъзмутимо гледащите администраторки, тази невъзмутимост на администраторките, естествено, още повече насърчава обиждащите преподавателя си да наглеят колкото сили имат, а заставането на самата администрация (призвана по закон да бди за спазването на правилника, на закона и на добрите нрави!) зад хулиганстващите ученици комай не смущава никой, да, висшестоящите инстанции на образователното ведомство се правят на ударени, че не забелязват крещящия произвол, волунтаризма, анархията, непоносимото потъпкване на достойнството и човешките права и прочие на една личност, на един преподавател по философия! Излиза, че 57

в приказната страна Мутроландия вече всичко е възможно, остава само този същият учител по философия да не бъде вече само печен върху една специфична "психологическа и нравствена" клада, ами, да речем, остава чисто и просто учениците да дръзнат да стигнат дотам по изцяло мутренски начин... да му счупят направо било главата, било само зъбите! И е много интересно тогава как при един такъв напълно възможен развой на събитията ще постъпи тази същата училищна администрация, ето това също е доста интересно и любопитно да се разбере?!

Ний даже, разсъждавайки над толкова фрапантния казус – признаваме, за нас е напълно непонятна пасивността, крещящата безмълвност на администраторите при вида на описаните вече сценки, ний не можем да разберем и да проумеем как е възможно едно такова многозначително все пак, да признаем, поведение на въпросните образователно-възпитателни началства?! – та значи разсъждавайки над тия ексцесии, си позволихме да допуснем, че е напълно възможно всичко това да се прави с една-единствена цел, а именно: да бъде предизвикано... обезумяването на този същия учител по философия, в резултат на някакво колосална наглост на ученик той да изпадне в такова състояние на неудържим афект, че да изпусне от контрол поведението си, в резултат на което да направи нещо напълно недопустимо, примерно да... удари някой наглеещ в лицето му ученик, което вече пък ще даде на администрацията тъй дълго чакания шанс напълно "законно" и "правилно" да уволни въпросния преподавател, щото тогава вече ще има потребния за това, дето се казва в мутренските среди, "коз" за такова едно напълно без58

болезнено и "напълно правилно", разбира се, уволнение и изритване на така неудобния преподавател по философия. Казваме, през главата само ни минава такава една мисъл, ний изобщо не си позволяваме да твърдим, че точно тази е истинската цел, но защо пък, моля ви се, да не допусне такава една евентуалност мислещият човек, комуто истината по тия всичките въпроси съвсем не е безразлична – защото пряко е непосредствено го касае, свързана е с живота, с бъдещето му, със съдбата му. Казах, само разсъждавам, нищичко не си позволявам да твърдя, даже в тази връзка се питам: защо ученикът, който в последния час с този същия клас, именно вече световно известния 11 Ж клас ученикът (дето успя да съчини и да произнесе най-пищната и най-духовитата, дори, можем да кажем, най-интелигентната обида на преподавателя, именно "Ний разбрахме, че г-н Грънчаров безусловно е... велик философ, щото той умее много да говори и да пише, но при това нищичко да не каже?!", нещо такова каза въпросният възможно най-подигравателно и предизвикателно ухилен за случая ученик!) беше седнал, кой знае защо, съвсем близо до обекта на неговата обида, именно седеше направо на съседния стол до учителя си, т.е. намираше се на "половин ръка", дето се казва, разстояние от него, разстояние, което е така удобно да бъде пернат по тъй услужливо подложеното до преподавателя си и ухилено до крайна степен лице? Както и да е де, може случайно да е седнал този ученик таман до преподавателя си, когото е възнамерявал да обижда с всички сили, ний на тази случайност няма да обръщаме никакво внимание, не сме някакви си там глупави конспиролози, та във всичко да виждаме все заговори, предумишлени коварства, афери, задкулисни сценарии и не знам си какво още. Искам обаче да завърша този пасаж от разсъждението си ето по какъв начин: аз съм учител по философия и в случая, разсъждавайки така внимателно и усърдно по нищенето на този великолепен, повтарям, казус, фактически правя нещо като... "показно" за това как именно следва да се осмислят такива нелеки казуси, които са образец за това как изобщо се нищят и... философските казуси, казусите, които трябва да се осмислят в часовете по философия. Да, философските казуси са не по-малко заплетени от този епичен нравствен, психологически, административен, човешки и прочие казус, който на това основание също може да се определи като... философски казус, като казус, имащ и носещ в себе си толкова многозначен философски смисъл. Та по тази причина искам да предупредя хората, които могат да ми припишат на тази основа престъпното деяние "набеждаване", съветвам тези така зорко бдящи за законността граждани да имат предвид и това, а именно че в случая аз просто си върша работата, ето, изнасям нещо като лекция или беседа за това как се нищи един по същество философски, защото е крайно заплетен и е при това многозначителен казус, значи аз просто изнасям нещо като урок за това как практически, на дело, се нищят такива философски казуси, изпълнявам си своя учителски дълг, и, забележете и отчетете това, правя това великолепно "показно" (от ерата на социалистическо-комунистическата казарма зная тази дума!) само с чисто образователна и възпитателна цел, и то (и това отбележете!) не кога да е, а тъкмо в навечерието 59

на празника, наречен Ден на будителите! Един вид изпълнявам си своята будителска роля, функция и мисия, изпълнявам си своята тъй възвишена задача, и ето, да се намери някой, който да ме подведе под... съдебна отговорност за това нещо, за това, че си върша така старателно работата, ще бъде вече наглост на квадрат, нали така излиза, моля ви се, кажете все пак нещо де, толкова уважаеми дами и господа съдебни заседатели, защо мълчите постоянно като египетските сфинксове?! Та казах и това, да видим дали то ще омилостиви моите мъчители, едва ли де – но какво ни пречи да опитаме да ги омилостивим някак?! Идва и втори важен момент, който има възлово значение, а именно този: защо все пак тия ученици се държат по този начин и то толкова нагло, кой е действителния мотив на тяхното иначе съвсем непонятно поведение?! Защо те имат такъв невероятен кураж да се държат по толкова грозен начин?! Защото не можем да не знаем (ний сме работили като учител в училище цели 33 годинки, а като ученик сме стояли в училище още цели 11!), че няма никакво обяснение едно такова неестествено държание на ученици спрямо учител, учениците у нас, в рамките на командно-административната и тиранична система обикновено са хем страхливци, хем малодушни, хем духовете им за съпротива и за борба отдавна са прекършени, хем, както е известно, ги е толкова страх, че даже през ума им не може да мине мисълта да си позволят такова едно крайно екстравагантно и по тази причина съвсем непонятно поведение! Учениците у нас, в рамките на системата, са конформисти, принудени са да се нагаждат, да се подмазват на учителите, вие това нещо нима не го знаехте, а, кажете де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, нали това поне го знаехте превъзходно?! Как така един ученик ще си позволи да обезумее изцяло и да тръгне на една обречена по начало битка с... учителя си, след като, дето се знае, този учител държи... и ножа, и хляба, и сиренето, и сланинката даже, нали така, очевидно е, че такава тъпа мисъл да се воюва с учителя при нормалните условия не може да се появи в главата и на найотдадения на глупостите и на простотиите хулиганстващ ученически елемент, нали така излиза, а, отговорете ми, моля ви се, уважаеми дами и господа съдебни заседатели? Значи, оказва се, щом при нормалните условия такава една мислЪ не може да мине в нещастното ученическо съзнание и на най-разгащения училищен хулиганин и простак (който все пак знае властта на учителя над учениците!), как тогава е станало така, че подобна мислЪ не само е минала през акъла на толкова интелигентните и умни, свястни и кадърни (да се подмажа и аз на учениците си поне веднъж, белким ме обикнат поне малко!) ученици от 11 Ж клас на елитната иначе пловдивска гимназия, наречена "ПГЕЕ"?! Която, за жалост, все още си няма патрон, причината за това едва ли е носталгията към пустия "ТЕТ-ЛЕНИН", а е вероятно съвсем друга, на не разсъждаваме коя е причината досега, на 27-та година на демокрацията (!!!) училището да ни има такова едно напълно безлично наименование! Та питам: как такава една толкова глупава и безсмислена мисъл, дотолкова глупава и безсмислена, че е невъзможно да мине в главата на последния най-тъп и калпав ученик в българското училище, е не само минала в главите на толкова умните ученици на ПГЕЕ60

Пловдив, и то в главите на толкова хубавия и елитен направо клас 11 Ж (още една... лицемерна "партенка" да отпера на тия ученици, белким им помогна да се разчувстват и по този начин все нещичко да разберат!), имам предвид мисълта да започнат една по начало обречена война срещу някой учител, и то не срещу кой да е учител, а именно срещу учителя си по философия А.Г., който, както е известно, като капак на всичко е доказан борец, е един много твърд човек, вярно, вече е достатъчно... омачкан от всички битки, които е водил през целия си живот, но все още има някоя и друга неизхабена умствена, психическа, нравствена или духовна силица! Ето го великолепния казус, който пак ви формулирам, моля да ми се отчете това нещо като заслуга, искам на това основание и за тази безспорна заслуга... по-голям дял от така нареченото "диференцирано заплащане", щото, както можете да предположите, на мен директорката е дала възможно най-мизерния дял от тия пари, тя ги даде по повод на Деня на будителя и понеже е много привързана към мен и моите безспорни заслуги, ме ощети така несправедливо, че аз сега се чудя дали да не обжалвам нейната строго секретна заповед за диференцираното заплащане на учителите в ПГЕЕ-Пловдив в... Комисията за защита от дискриминация, ако не друго, по този начин ще мога да разбера с колко именно пари съм ощетен заради своя бунтарски и реформаторски характер, злите езици в училището говорят, че "най-добрите учители" били получили някакви луди пари, а пък ний, "дека свирим с гайдите", нам са подхвърлили крайно обидни суми (!), а това, както и да го погледне човек, си е чиста проба... дискриминация (и то по най-свидния за всяко българско сърце признак – паричния!). Не знам де, аз съм философ и по тази причина за мен парите не значат нищо, но пък за мен има значение справедливостта, а също така и зачитането на човешките права, та по тази причина ще видим как ще постъпя по тази именно немалозначителен казус. Но да се върнем на другия, истински важния: какви ненормални условия са възникнали в ПГЕЕ-Пловдив та се е стигнало до пораждане на така чудния и многозначителен, необясним иначе феномен, а именно, ученици да се бунтуват, да подемат безогледна аморална и нечестна, позоряща ги война срещу своя учител по философия и то, забележете, в самото начало на учебната година, когато е съвсем тъпо да се подемат такива обречени по принцип и по начало войни?! Не е възможно да приемем, че учениците са се захванали в тази обречена война просто поради... излишък на неизразходвани по предназначение... полови хормони, нали такова едно обяснение, такъв един отговор на поставени въпрос изобщо не ви задоволява, а, кажете де, отговорете ми нещо, уважаеми мои събеседници, именно дами и господа съдебни заседатели?! Коя ли е тогава причината, която е породила туй иначе необяснимо, изцяло мистично, ирационално, абсурдистко, сюреалистично и прочие поведение на тези именно ученици от славния 11 Ж клас? Аз тук нищичко няма да кажа, щото не ща да ме изпратят на съд със строгото обвинение за набеждаване, не, не сам толкова прост, че да кажа откровено своя отговор по тази великолепен иначе казус, а, признавате ли цялото това неописуемо с думи великолепие на поставения и съчинения от мен току-що фило61

софски, иначе казано, психологически, нравствен и на това основание чисто човешки казус?! Виждате ли какви хубави казуси има таланта да измисля този там "пълен некадърник Грънчаров", тоя "изцяло лишен от качества да бъде учител ненормалник" и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири? (Да се пофаля сам, щот едва ли ще доживея деня, в който да ми признае заслугите пред българското образование и училище някоя официална държавна институция или някое овластено лице; не, такъв ден аз нема да доживея, по тази причина ми се налага чат-пат сам да се фаля, подобно на г-н Премиеро, он, знаете, се фали секи ден, аз го правя значително по-рядко, само чат-пат, е, пофалих се и сега, щот циганката, дет ме фалеше, изглежда е... умряла, та сега никой вече не ме фали, а защо човек живее на таз земя, защо, моля ви, се мъчи да работи ако не за някоя добра дума да чуе насреща, по свой адрес?!) Та значи аз ще си замълча тук, ще си затрая скромно, няма да ви демонстрирам несъмнените си способности да нищя казуси, да им отговарям най-убедително, не, не ща да се фаля и за това, аз съм пределно скромен иначе човек, а вам, уважаеми читатели, ви давам възможността сами да си изпробвате силите и да опитате да разнищите поставения толкова хубав изцяло философски, казахме, казус! Желая ви успех в разнищването на казуса и вам, уважаеми мои неизбежни спътници, имам предвид уважаемите дами и господа съдебни заседатели! Понеже малцина са тези, които знаят що е философия в края на това есе ми се налага да вметна и това, че ето, философията не е нищо друго освен подкрепа на умствените и духовните сили на човека за да се ориентира в постигането на оня съдбовно необходим ни човешки и житейски смисъл, без който съществуването на човека е подобно на лутането без цел и посока в някаква тъмна и опасна, пълна с какви ли не страшни чудовища джунгла – джунглата на живота в тъй приказната специално за нас страна Мутроландия. Или Простаколандия, казахме, че тази сутрин се роди и това доста сполучливо име на нашето тъй свидно отечество. (Вчера Славчо Учиндолский е пял на стотици хиляди ентусиазирани, възторжени и кефещи се, примиращи от кеф простаци на пъпа на София, на Орлов мост!) Да, без философията няма как да постигнем верния и затова толкова потребен ни човешки смисъл на нещата, на всичко съществуващо, особено пък на истински важните за човека неща, явления, феномени, предмети, събития и прочие. Ето, виждате, животът ни поднесе този тъй великолепен житейски, образователен, възпитателен, психологически, нравствен и какъв ли не още казус, свързан с борбите на тоя чудак, учителя по философ А.Г., за едно ново, модерно, коренно и същностно различно образование и училище, за демократизация и либерализиране на българското образование и прочие; това е една борба, която въпросният странен субект води от десетилетия. И винаги, дето се казва, е бил трън в очите на разните началства, като се почне от ерата на непрежалимия социализмо-комунизъм та се стигне до ерата, която живеем сега, именно ерата, белязана с тъй славното име на нашето тъй приказно отечество – нашето свидно отечество Мутроландия-Простаколандия!

62

Ще свърша ето как този път. Оня същия ученик, дето единствен благоволи да влезе в що-годе културен диалог с мен (виж коментарите под публикацията със заглавие Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!) пак ми е отговорил и аз му отговорих, ето какво си казахме:

Анонимен каза: Не съм казал, че съм напреднал в тази сфера, но също така й смятам, че нямам нужда да съм напреднал в тази сфера. Аз не искам да изучавам този предмет, но се налага и го правя. Това, че вие се пробвате да го наложите на учениците, който са силно незаинтересовани от философията, е проблема. Вече съм прочел какво пише там! :-) Ангел Грънчаров каза: Вас лично кой и как Ви упълномощи да говорите от името на "учениците"? Кои по-точно ученици имате предвид, колко са тия, от чието име си позволявате да говорите – без да сте ги питал? Или ги питахте? Правихте ли проучване (анкета) как мислят тия ученици, те упълномощиха ли ви изрично да говорите от тяхно име? Между другото на какви основания решихте, че нямате нужда от философия, ето това ми е твърде интересно да разбера, бихте ли се опитал да ми го обясните? Между другото, похвално е, че встъпвате в диалог (без да се държите грозно), това именно показва, че не сте малодушен (слаб) като някои други... Анонимен каза: Анкета не съм правил,но разпитах доста ученици. Защо вие смятате, че ученици, които искат да изучат неща свързани с техниката, трябва да се интересуват от философия? Аз лично за мен си смятам, че нямам нужда от философия – защото ако имах нужда от нея щях да започна да я изучавам и да се интересувам от нея. Ангел Грънчаров каза: Питам Ви нещо простичко: как разбрахте, че нямате нужда от философия, като не сте си дал труда да разберете що е това философия?! :-) 63

Хем сам признавате, че не разбирате що е философия, хем заявявате, че нямате нужда от туй съвсем неизвестно Ви нещо, как се съчетават тия две твърдения, помислете малко, опитайте да обясните? :-) А иначе е факт, че никой не Ви е упълномощавал да говорите от името на "учениците", щото има всякакви ученици, вие, учениците, не сте еднакви, сред вас има различни разбирания, различно отношение и към философията. Има много ученици, разбиращи що е философия, които по тази причина смятат, че философията им е много необходима. Но те вече знаят що е философия, а Вие, както сам признавате, не знаете това. И твърдението Ви, че нямате нужда от философия, е съвсем голословно. Това поне съзнавате ли го? Между другото предлагам Ви да помислите и над ето това изказване на Стив Джобс, човек, който също като Вас много се интересувал именно от техника, при това, за разлика от Вас, има невероятни постижения в тази именно сфера, но също за разлика от Вас е смятал, че има огромна нужда от философия, ето какво е написал на едно място: "Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед, прекаран със Сократ..." Защо ли пък е мислел така този чудак Стив Джобс?! А, какво ще кажете? Имате ли някакво предположение?! Знаете ли вече кой е Сократ? Опитайте сам да се ориентирате и да се отговорите на този превъзходен казус – и така ще проумеете има ли, аджеба, нужда да се учи философия – или няма? Желая Ви успех във Вашите размисли и проучвания... Това написах на този любознателен иначе ученик, имащ нещастието да прекарва много (е, не чак толкова много де, МОН се е погрижило часовете за изучаване на философия да са възможно най-малко!) часове в компанията на един философ, именно своя учител по философия. И вие можете да помислете по тази иначе хубав казус, който често поставям на своите многострадални ученици. Хайде сега чао и приятен ден ви желая! Бъдете здрави, нека да ви е здрав и духът! Духът на човека повдига своето здраве или става здрав благодарение на философията, която е нещо като... духовна гимнастика, ако искате, така я разбирайте, примерно. Карай да върви какво е философията, който иска, сам ще разбере. А на неискащите да разберат, на инатящите се да разберат и самият Бог не може да помогне... Понеже стана дума за Стив Джобс, ето още нещо от него, белким някой се позамисли повече, подведен от неговия авторитет; взех този абзац от прочутата реч, произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios" на 12-ти юни 2005 г. пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране, това всъщност е краят на неговата толкова вдъхновяваща реч: ... Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които 64

можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано: "Останете си гладни! Останете си глупави!" Това беше тяхното послание на сбогуване... Бъдете ненаситни! Бъдете безразсъдни! И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас: Останете си гладни! Останете си глупави!

16 коментара: Анонимен каза: Три неща ще ви кажа, господин Грънчаров: 1. Споменаването на един факт НЕ Е обида. Фактът, че пишете много без да кажете нищо, по никой начин не е обиден. Просто е факт.

2. Осведомете се какво означава думата "санким". Употребявайкия ни в клин, ни в ръкав, неуместно, приличате на дългоухо магаре.

3. Престанете да пишете САМ уж "анонимни" коментари, с които после да спорите. Това е доста тъпенко и много ви излага. Ангел Грънчаров каза: Другарко, от злоба, от завист и от тъпотия сте оскотяла, поради което сте заслепена до крайна степен. Потърсете си терапевт. Бог да Ви помага! Анонимче :)) каза: Хахахахаха, а аз си мислех, че Грънчаров се бори за свобода :))) Това е свободата – учениците имат правото да се държат както преценят за добре, а не ограничени от идеите на учителя си или от правилници. Не е ли е това най-добрата проверка за един учител? Надявам се някой да не изкара аргумента за анархията преди да се запознае с дефиницията и :)) Драги учители, бъдете кадърни, имайте присъствие, научете се да разговаряте с учениците си. Тогава ще имате и уважението им и няма да страдате от подобни случки. А некадърника ако не бъде уловен от ръководството, то учениците му ще го усетят от раз. Указания от работодателя ви – данъкоплатеца ;) П.С. Последно съм имал часове при Грънчаров някъде около 2004-та ... За 12 години как пък не се промениха твърденията за часовете му? Тогава директора беше друг, не се водеше война срещу него, но държанието беше абсолютно същото :)) Владимир Петков-Трашов каза: Ти, гадно и тъпоглаво анонимстващо чудовище, дето се хилиш толкова грозно! Гдето не знайш колко си просто, неразумно и уродливо! И не съзнаваш, даже, аджеба, защо си страхливото говедце! И не се усещаш, че така се издаваш – защо не си бивш някакъв ученик, а настоящата тъпа, мутренска "украса" на ПГЕЕ!

65

Дет не мож, анонимен лъжльо, зарад много основателно-предвидливата си, но подла и жалка анонимна страхливост... никого не можеш излъга тука, че си бил бивш, а си точно заради нея – настоящ тъпанарин и маймунски хилещата се, ама съвсем неубедителна и смехотворна чалга-ученическа.. мутра!Не ти стигат доблест, чест и достойнство...Не, ти ги нямаш тези благородни качества, да си кажеш открито, честно, аргументирано, но и отговорно с името доводите си подлоанонимна душице, за разлика от Учителя Ангел Грънчаров!И това е всъщност найочебийната слабост на "инициативата" ти, да го клепаш в навечерието на празника му! Та затова и безсъдържателните ти, лишени откъм логика, разум и смисъл чалга-мутренски думи нямат никаква тежест и висят, като мръсен парцал на входа, на ПГЕЕ, като истинското знаме и символ на настоящото, а не на бившото й директорстване и на администрирането й! А твоят Философ-учител би допълнил ученолюбиво, че в това сигур има все пак, някакъв съществен смисъл...Само гдето за жалост в ПГЕЕ- Пловдив, а и в България все още са много малко тези, които са призвани и от службата, и от съвестта си да го схващат и да го сфанат...камо ли ефективно да му се противопоставят...:-)!

2016.10.31г. Владимир Петков-Трашов Анонимен каза: Хилещият се по-горе анонимник е самата директорка Анастасова. Тя никога не е била ученичка на Грънчаров. Да, под псевдонима "Анонимче" пише именно тя. Всички които я познават (или са нейни ученици) знаят пристрастието и към подобни умалителни именца :)))) Томи Томев каза: Честит ден на народните будители! Този празник е и за теб, защото ти си един от тях. Бъди здрав! Печели привърженици и се стреми да не си създаваш врагове. Това за враговете знам, че е трудно за теб да се сдържаш, но за голямата кауза на която си се посветил, няма как да не се правят и някои малки компромиси. Твоите противници засега не са важни. Важна е каузата ти. Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти! А относно "несдържаността" ми и "създаването на врагове" по тази причина искам да ти кажа, че не се познаваме на живо, затова не си разбрал, че аз съм изключително сдържан и дружелюбен човек, тъй че не аз си създавам враговете, просто те сами си се създават, вероятно самото ми присъствие ги дразни и вбесява. Защо е така ли? Ами запитай се как изглежда в очите на несвободните и отдадените на лъжите хора един свободолюбив и правдолюбив човек – и ще разбереш. Аз такъв компромис не мога да направя, за да угодя на враговете си – да се откажа от свободата и от истината за да ги благоразположа към себе си. Тази няма как да стане. Това не искай от мен. Ангел Грънчаров каза: Всичко добро! Анонимченце:)) каза: Кис кис :)) Колкото и умалителен да е ника ми, това няма да ме превърне в някаква си директорка :)) 66

Тук здраво ви тресе параноята, сякаш единственият не съгласен с Грънчаров е директорката която споменавате :)) В същото време сам Грънчаров си признава, че тези хора не са малко :)) А той ако бъде малко по-честен сам ще си признае, че доста от твърденията по негов адрес се мотаят из това училище от много години :)) Трашов – дали би имал топките да ми говориш така лице в лице? :) Би ли рискувал да разбереш колко точно от тирадата ти ще издържа да слушам, преди в краен афект да я прекъсна по един не толкова притеян за теб начин ? :)) Удивително е колко много се пише за свободата тук, но в същото време активно се борите срещу свободата ми да ползвам дадените от сайта опции :)) Май свободата е важна за вас само когато ви устройва ? ;) Ангел Грънчаров каза: Таваришч хихикающий анонимник, гледам, че си голем сербез когато си скрит, ала те е страх да обявиш кой си! :-) Виртуално си способен и бой на г-н Трашов да удариш, но иначе те е страх, кажи, де гиди подла съветскокомуноидна твар! А по мой адрес да доносничиш просто няма смисъл, знаеш сам, че анонимните доноси нямат никаква цена и стойност, просто напразно се хабиш. Та какво, казваш, Грънчаров открай време разбунва духовете в туй училище, не е от вчера, тъй ли? И ти лично още от древни времена злобееш спрямо мен, ама едва сега реши да си облекчиш душата с някой и друг донос? Нема що, моралът ти е завиден. А сега, подли лалугерю, пак се намъкни в хралупата си на завет... Драган Петканчев каза: Хехехехе, драги ми Смехурко... :) Писането в интернет, с или без име не помага особено. ;) По спомен ще цитирам един от постовете тук - в момент на краен афект има опасност да си изпусна нервите и да ударя през устата нахалника ... :) Доноснеченето така и така не се прави в някакви интернет блогове. Ако имах желание, можех още преди години да подам оплакване срещу практиките ви. Бунене на духовете? Така ли го наричате? Звучи готино, революционерски едва ли не. Като Ботев ли се чувствате ? ;) Да де, но тъпото тропане по масите, повтаряне до засиняване колко е велик Костов, пробутване на собствените книжки ... Това не е бунене на духовете, а чиста проба нахалство. :) Точно тази слава се носи от години в училището ;) По-големите даже предупреждават зайците :)) И не, не споменавам Костов защото имам нещо против човека, просто учебният час не е място за такива дискусии, училищата са деполитизирани :) Добавих име, по-добре ли се чувствате ? :D Ангел Грънчаров каза: Хихикающий доносничающий таваришч "Драган Петканчев" започна дори да влага известен извратен "финес" в доносите си, ето че започна да "прогресира"... Разбира се, нравствената и умствената му уродливост е потресающо висока, той е един от ония случи, в които философията е безсилна с нещо да повлияе и да помогне, просто такива нещастни съзнания са оскотели от съответните разрушителни емоции: завист, злоба, подлости от всякакъв вид и род. Ограниче67

ността тук е тотална: таваришчът мрази всичко, което го превъзхожда, особено силно мрази ония, които най-много го превъзхождат. В тази връзка политическата мотивация на въпросната оскотялост даже не се крие, напротив, изтъква се. Въпросният индивидуум нищичко не е разбрал в часовете по философия, явно е бил зает само да се отдава на тиха бесовщина, много е натрупал, ето, сега има възможност да си облекчи душата, пък макар и късно. Но подлецът, веднъж станал подлец, е подлец пожизнено. Мерзавецо, защо мълча в часовете по философия? Защо, комуноидна гнидо, не се обади да протестираш? Що не ми каза още тогава как е "единственоправилно" да се преподава философия? Що не написа некое и друго доносче? Или писа, ама понеже е анонимно, никой не ти обърна внимание?! Малодушнико, защо не се подписа под доноса си? Комуноидът пак говори сега от името на "учениците"! :-) Страдали били много "учениците" от това, че "постоянно" се било употребявало името на... Костов в моите часове! :-) Как ви звучи тази лъжа?! Костов това, Костов онова! :-) И то в часовете по... философия! Тая тъпа комуноидна гнида е така заслепена от злоба, че не знае, че Костов няма отношение към философията и по тази причина лъженето, че било споменавано името му, не фаща дикиш. Таваришч, требваше, за да ти прозвучи доноса що-годе достоверно, да се оплачеш, че Грънчаров те е тормозил да учиш за Сократ, за Платон, за Кант, за Сартр, за Хайдегер. Да, не за Ленин, а за Хайдегер! :-) Ти умираше от мъка по Ленин, нали така! :-) Де тъпа комуноидна гнидо, ний ти знаем душичката така, както ти сам не я знаеш. Пиша тия неща, за да спомогна на другаря да си разкрие колкото се може по-пълно подлата душа. За да се насладим на извратеността на тия късни комуноидни уроди. Скоро те ще изчезнат, в този смисъл са наше национално богатство. Димитър Талев, горкият, е писал ето какво: "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист..." Изглежда е бил напълно прав... Гъди Гъдев :)) каза: Кис кис :)) Завист? Да завиждам да жалващ се учител? Бррр! България? От двама ни, живеещият в България не съм аз... Just saying :) "И то в часовете по... философия! Тая тъпа комуноидна гнида е така заслепена от злоба, че не знае, че Костов няма отношение към философията и по тази причина лъженето, че било споменавано името му, не фаща дикиш." Е това вече си е лъжа и то опашата. Деменцията ли говори или нямате топки да си признаете, колко честа тема в часовете ви е Костов? За разлика от Хайдегер или Жан-Пол Сартр ;) Надявам, че на тази възраст сте научили, че повтарянето на една и съща лъжа (цялата тирада на тема комунизъм) не я превръща в истина, независимо какво казва фолклора. Зная, че някои хора предпочитат тъпо да продължават с опитите, но вие се представяте като мислеща личност, може пък да осъзнаете факта.

68

"Тъпа комуноидна гнидо" , "Комуноидът" "Мерзавецо" "доносничающий "нравствената и умствената му уродливост" "Малодушнико" ... Ама каква култура, какво чудо .. Но някак си повече напомня на беснееща мутра удряща по автомобил, от колкото на "Будител" или пък "Учител" . Но на вас това повече ви подхожда като държание нали? Трудно се бяга от нравите балкански. Знаете ли, тук където живея за подобно беснеещо държане хората от раз викат полиция. А ако отидем още малко на запад - директно се стига до съд. Нали по американците залитате ? С такова държане не бихте издаянали много там. "Малодушнико, защо не се подписа под доноса си?" Сериозно ли ми задавате въпроси за действия съществуващи единствено във фантазията ви ? Ама разделяйте реалността от фантазията. Няма как да съм отговорен за неща случвали се докато си фантазирате. Доносите и те са част от миналото, ващо всъщност. Ленин – няма как да ми липсва, умрял е доста преди да се родят бабите и дядовците ми :) Но пък семейството ми доста е пострадало от беснеещи комунисти (не бяхте ли от такъв род? ), няма как да ми липсват (отново, не съм и живял в онези години, че да изпитвам такива чувства) И всичко комунистическо работи силно срещу интересите ми и стила ми на живот, че да изпитвам каквато и да е симпатия. Ето това вече е реалност. Опитвайте се да се придържате към нея. Или ако не знаете нещо, то не гадайте, не сте врачка все пак, философ сте ;) Омраза към вас? Не мисля, че заслужавате да изпитвам такива силни чувства. Но Интернет е публичен, а когато попадна на наглост и глупост ми е трудно да я подмина без коментар, приемете, че имам личен кръстоносен поход срещу глупостта :) Ангел Грънчаров каза: Ако умеехте да различавате глупост от неглупост, то нямаше тогава сам да се държите така глупаво. :-) Толкова. Не заслужавате да Ви отделям повече внимание. Вашите комплекси са единствено Ваш проблем. Гъди Гъдев :)) каза: Трудно се спори когато другата страна държи на реалните факти. ;) Анонимен каза: Госпожо Анастасова защо се криете зад името "Анонимен Гъди Гъдев", нима си мислите че не ви разпознаваме? Не е честно все пак...

69

Още за училищата във Финландия понеделник, 31 октомври 2016 г.

Гледай ВИДЕОЗАПИСА на това предаване за финландската образователна система, основана на личността и свободата. След като през последните седмици в серия репортажи лицата на NOVA поставиха на фокус някои от най-наболелите въпроси на българското образование, проблемите в българското училище и възможните решения, Новините на NOVA продължават своята "Мисия Образование". Тази седмица в навечерието на Деня на будителите Темата на NOVA представя една рецепта за успех в образованието. Водещата на Новините на NOVA Надежда Узунова ще заведе зрителите във Финландия – държавата, в която учениците са в час по чорапи, не получават оценки до 8 клас, свободни са да ползват мобилните си телефони и сами избират кога и какво да учат. Резултатът е, че финландските ученици са в топ три на найграмотните в Европа. Училищата, които ще представи Темата на NOVA в неделя, не са елитни или специални, а съвсем обикновени общински училища. Едно от най-впечатляващите неща в тази история е, че във Финландия няма лоши училища и начинът, по който мотивират и учениците, и учителите да бъдат успешни, е изумителен. Без задължения и наказания, без много домашни, без изпити и оценки. А когато някой има проблем или изостава, училището не го изключва, нито го оставя да повтаря, а му назначава индивидуален преподавател, който посещава с него часовете по проблемните предмети и му помага да навакса пропуските и да настигне останалите. За сравнение в България в подобни ситуации българските родители се обръщат към частни учители, на които се плаща допълнително. "Разбрах, 70

че мотото на образователната им система е "Готови за живота, не за изпитите". И въпреки че не учат за оценки, са отличници на международните изпити. С този филм не искаме да кажем, че трябва да препишем от финландците, да назубрим техния модел. Ако беше толкова просто, до 10 години целият свят щеше да е пълен с отличници. Но би било чудесно, ако ни вдъхновят да променим отношението си към образованието", разказва Надежда Узунова след завръщането си от Финландия. "Мисия Образование" или "Страст за учене" в Темата на NOVA – тази неделя в 19.20 ч. веднага след централните новини. Вече втора година "Мисия Образование" има своето запазено място в публицистичните предавания и Новините на NOVA. Не пропускайте серията от репортажи на кампанията, които показват големите проблеми, възможните решения и добрите примери през погледа на лицата на NOVA – в ефира на "Здравей, България". Защото образованието е отговорът на всички големи въпроси и мисия за всеки от нас.

О, чудаци, о, безумци, нима си мислите, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна?! вторник, 1 ноември 2016 г.

Днес, 1 ноември, е Ден на народните будители. Ще ми се да напиша нещо по този повод. Нещо силно и ентусиазиращо, нещо... "позитивно"! (Щот се прочух като "върл критикар", което отблъсна от мен комай всички: народът у нас обича да го залъгват със сладки приказки, народът у нас не обича нито истината, нито свободата, народът у нас мрази както правдолюбивите, така и свободолюби71

вите, народът у нас си пада по тия, които го... приспиват и лъжат, а пък, респективно, будителите, тия, дето не му дават да спи блажено, са му крайно неприятни!) Искам значи да напиша нещо, което със затаен дъх да го изчетат даже и... враговете ми. По тази причина днес специално няма да пиша по своята поредица от есета, свързани с борбите ми за реална демократизация и либерализация на отношенията в нашата конкретна училищна общност (предишното есе от тази поредица има заглавието Духът на човека става здрав и твърд благодарение на философията, която е нещо като духовна гимнастика, ако искате и така я разбирайте...). Ще си почина малко от тия изморителни анализи, свързани с моите непресекващи борби с представите на толкова арогантната образователна бюрокрация у нас. Общи празнични, сиреч лъжливи и лицемерни приказки обаче не са ми по вкуса. Просто не си падам по такива приказки. Други умеят да пишат такива приказки, не искайте такива приказки от мен. Патетични и сълзливи словеса за наште велики народни будители, за Паисий, Левски, Ботев, Вазов и останалата безсмъртна плеада аз не ща да пиша. Има кой да пише такива ритуални думи. Аз пак ще напиша нещо, което никой друг няма да напише. То затова именно и пише човек де: какъв смисъл има да пишеш нещо, което друг вече го е написал или може да го напише?! Да пишеш има смисъл само когато ще кажеш нещо, което никой друг няма как да каже или да напише. Няма друг народ, който да чества своите... будители, аз лично не знам да има друг народ с такъв празник. Щом честваме и почитаме толкова много... будителите си, то това е признание, че сме... заспали, нали така излиза?! Че спането за нас, българите, е нещо много разпространено и типично. Будните у нас са нищожно малцинство. А огромното мнозинство спи и хърка, та цепи цялата Вселена! Аз многократно съм писал по тази тема, ето примерно това: "Ден на будителите" честват само заспалите народи, и този ден, така разбран, е проекция на страшната лъжа, в която живеем, писано е преди две години. А ето това пък, във видеоформат, е казано преди едно годинка само: На Агората в Пловдив разсъждавам за будените, за заспалите и за будителите. А преди три години съм написал ето какво: Да се разберем днес какво е: Ден на будителите ли е или е поскоро Ден на гонителите на будителите?!. Моите статии са... "злобни" и "крайно дразнещи", казвам и пиша неща, които благоразумните хора предпочитат да премълчават, е, аз по този начин ("необмислено") действайки, неизбежно си създавам много врагове; ах, ако бях по-различен, ако бях по-"дипломатичен", по-"умерен", по-"разумен" и прочие, колко ли много "приятели" щях да си имам?! Ама прост човек кат тебе, Грънчаров, се държи така невъздържано, че само си създава врагове! Ти си си виновен, човече, за създаването на толкова много врагове! Абе бъди по-кротък бе, човече, трай си, подмазвай се, хвали началствата, мазни се на разните фактори – и ето, сега барем професор щеше веке да бъдеш! Но ето, ти сам си провали живота с твоето толкова тъпо "правдолюбие" и "свободолюбие"! Абе майната му на Грънчаров бе, дай, кажи, напиши нещо свястно и вълнуващо за будителите – как пък не те е срам само за себе си да пишеш?!

72

Преди три години имаше... ранобудни студенти, имаше шествие на този ден, помните ли тия неща или вече ги забравихте? (Виж:Заповядайте на шествието на ранобудните студенти в Деня на будителите в Пловдив) Вече няма такива неща, те отпаднаха по "съвсем естествен начин". Сега вече почти нищо няма. Има само най-блажено спане и хъркане: яката спи народът у нас в тия дни! Успяха да приспят народа ни така, както... и турчин не го е приспивал! Както и комунист не успя да приспи народа успяха да го приспят ченгесаро-милиционеромутрите... А ето нещо, което съм писал навръх Деня на будителите, но в далечната вече 2009 г.: Парадокс, подкрепен с пример: съвременните будители са нежелани натрапници даже и на Деня на будителите!. Тогава, в Деня на будителите, бях поканен да участвам в предаване на БНТ, водено от знаменития Димитър Цонев (той почина това лято, Бог да го прости!), ето, там съм описал емоциите си около това мое участие. Е, сега вече никъде не ме канят, нито една телевизия вече не ме кани, та подобни дертове вече нямам, освободен съм решително от такива дертове. (Е, имам си сега свое предаване в Пловдивската обществена телевизия, но тази телевизия пък е решително... цензурирана от доставчиците на телевизионни програми, тя липсва в списъка им, сиреч, фактически, кажи-речи, съществува един вид в... небитието!) Ето и какъв текст съм написал за Деня на будителите в далечната вече 2009 г.: Истината у нас, уви, е в жестока немилост.... Излиза че за този ден аз вече съм казал всичко, има ли в такъв случай смисъл да пиша и сега?! Та да се повтарям ли? Не, няма смисъл да повтарям онова, което вече съм казал и написал, това не чакайте от мен.

Символично предзнаменование: в самото навечерие на Деня на будителите се роди списание ИДЕИ!, това пак е написано в онази същата 2009 г. Списанието оцелява в ужасно трудни условия вече... осма година! Още съществу73

ва, да, в малък тираж, но го има още. Ще го има, най-вероятно, докато издателят и главният му редактор, именно моя милост, все още диша, все още ходи по тази наша грешна земя. Разбира се, масово всички ми обърнаха гръб, никой не ме подкрепи (с малки изключения, потвърждаващи правилото!), а и тия, които ме подкрепиха, в един момент благоразумно се оттеглиха. Останах аз, сам самичък. Не е ли било точно така и с всички ония, които наричаме "будители" – и така лицемерно славим сега?! Къде са били ония нашенски гръмогласни "патреоте" когато Левски е висял тъй самотно на бесилката?! Греяли са се до топлите задници на жените си, нали така е било тогава?! А сега патриотарстват, нема начин сега да не патриотарстват. Сега не е опасно да си патриот, напротив, много доходно е. ("Братушките" така сито хранят на наште "патреоте"-рублофили, че те затлъстяха като едри коледни свини!) Е, казах това за "патриотето" и ето, мигновено си създадох сума ти врагове, целата "патреотична" част от българската народна природопопулация тепърва веке ке ме мрази всеотдайно! Тъй е, Ангеле, като имаш голема уста, ке си патиш! На 1 ноември 2008 г. пък съм написал ето какво: Честит празник и поклон вам, съвременни будители на непризнателното племе!. Малее, тука пък що народ съм обидил: е, Грънчаров, на себе си сърди, сам си виновен, твоето хейтърство е ужасно направо! Как пък една добра дума за някой не каза бе, чешит неден?! Всичките биле лоши и развратни, само ти си убавец, нема що, безсрамник неден! Но сега като чета тази статия, откривам, че в нея съм казал и написал найважното, ето, по тази причина съвестта поне сега ми е чиста. Никому не съм се мазнил, е, може да имам някои леки неудобства по тази причина, ненавистен съм на толкова много хора, но поне съвестта ми е чиста. Да си опази човек чиста съвестта, това има ли някакво значение за вас, жителите на тъй приказната и чудата страна Мутроландия?! А пък на 1 ноември 2007 г. се е разбрало ето какво: Блогът HUMANUS: на първо място в Топ 30 на будителите в българската блогосфера!. Да, имало е и такива неща тогава, в (не толкова) далечното минало. Сега такива неща нема вече. Сега има само пълно мълчание. Има тежка, сякаш бетонна стена на мълчанието! Всичко живо упорито мълчи, трае си. Блогът ми е прочут като "блога на найнеприятния човек" в блогосферата. Имаше и такива класации по едно време. Сега вече нищо няма. Сега, казахме, има само пълно мълчание. Сега за награда за всичко, което правя, чат-пат просто ме... опраскват предпразнично! Уволняват ме, санким. Туй ми е на мен наградата. Аз друга награда и не ща. Щото ако получа някой ден друга някаква награда, това ще означава, че съм предал всичко онова най-свято, на което служа вече цял живот. Айде, пак Грънчаров се отплесна и почна да пише за себе си! Как пък малко поне, Грънчаров, не те е срам?! А ето нещо, което съм писал в момента, в който вече е поутихвала историческата учителска стачка от 2007 г.: Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията. След някой и друг ден синдикалните лидери ще предадат учителството и ще сключат позорен мир с властта. Устремът на учителите към промяната ще бъде прекършен. Ще останем един-двама... луди като мен, 74

които ще продължим да се борим. Ще ни мачкат както си искат. Народът ще гледа на случващото се тъпо, с помътнял от сънливост поглед. Народът ще гледа сеир. Зрелища. Народът у нас вече си пада по шоутата. И по позорищата. Майната на странниците, майната на безумците, които мислят, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна! Какво друго да кажа, нима не казах вече предостатъчно?! Ето, в моето училище правя с последни сили някои неща, насочени към промяната в образователната сфера, но никой не смее да ме подкрепи, народът ме гледа с крайно учуден поглед: тоа пък Грънчаров какво иска, защо се толкова престарава, що не си кюти и не си чака тихомълком пенсията?! Ще ми се прави той на интересен, на бунтар ще ми се прави той, ще подскокоросва той учениците да искат свобода, ще види той една свобода, леле, тояга, яка тояга или направо бухалка е нужда за вразумяването на такива... анархисти като тоя пусти Грънчаров! Докога ще го търпите бе, вземете смачкайте таз подла гадина?! Спирам. Аман! До гуша ми дойде вече. Аз такива ексцесии, дето ми се стоварват на главата, в живота си не бях виждал – и не бях предполагал, че изобщо са възможни – и то, забележете, в нашия тъй напреднал 21-ви век!!! Ама на, били възможни. Мачкат ме както си искат, гаврите са всекидневни, а народът мълчи ли мълчи! Гледа сеирища и си трае благоразумно! А ето какво ми пише един човек, интернетен приятел, нещо повече, този човек навремето много ми помогна (включително и материално, финансово) за да просъществува списанието ИДЕИ. Ето какво ми е писал г-н Томи Томев снощи: Честит ден на народните будители! Този празник е и за теб – защото ти си един от тях. Бъди здрав! Печели привърженици и се стреми да не си създаваш врагове. Това за враговете знам, че е трудно за теб да се сдържаш, но за голямата кауза, на която си се посветил, няма как да не се правят и някои малки компромиси. Твоите противници засега не са важни. Важна е каузата ти. Това ми е написал. Виждате как изглеждат нещата в неговата оптика. Всички (с едно-две изключения) хора, които ме подкрепяха, благоразумно се оттеглиха: с толкова опърничав и несговорчив човек като тоя Грънчаров е опасно да се свързваш. Той ще си счупи главата, разбира се, но ний да сме настрана, за всеки случай. Ето какво му отвърнах: Благодаря ти! А относно "несдържаността" ми и "създаването на врагове" по тази причина искам да ти кажа, че не се познаваме на живо, затова не си разбрал, че аз съм изключително сдържан и дружелюбен човек. Тъй че не аз си създавам враговете, просто те сами си се създават, вероятно самото ми присъствие ги дразни и вбесява. Защо е така ли? Ами запитай се как изглежда в очите на несвободните и отдадените на лъжите хора един свободолюбив и правдолюбив човек – и ще разбереш. Аз такъв компромис не мога да направя за да угодя на враговете си – да се откажа от свободата и от истината за да ги благоразположа към себе си. Тази няма как да стане. Това не искай от мен.

75

Дотук. Няма смисъл повече да се пише и да се говори. Всичко е пределно ясно. Честит ви Ден на будителите! Честит ви празник! Хубав ден! Бъдете здрави! Майната му на всичко, важното е да сме поне здрави, нали така?!

9 коментара: Анонимче каза: Питанка с повишена трудност – а защо някой би се отказал от свободата си, за да играе по свирката на Грънчаров? Много е пише тук за свободата, но оставам с впечатлението, че не я разбирате. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, нямаш морално право да употребяваш думата "свобода" по причина на това, че за теб тя нищо не значи. Ако поне малко разбираше свободата си, нямаше да злословиш, скрит зад анонимността си. Свободният човек, разбиращият свободата човек не се крие подло и малодушно когато иска нещо да заяви, а смело застава с лицето си зад своите думи... Анонимче :)) каза: Товарищ, сега и права (били те и морлани) отнемаме ? :)) Задаваме ограничения, правила ... Така ли се учат децата на свобода ? :) Правите същото срещу което се борите – опитвате се да зададете някакви граници, които изглеждат приемливи за вас, защото сте решили, че вижданията ви са абсолютно правилни. А всеки който прецени, че не желае да се вписва във вашите граници бива окалян. Както казах по-рано – не разбирате свободата. Най-забавното е, че заслепени от параноята се въртите в кръг около едно и също :)) Разбира се културата абсолютно липсва, все едно сме на селският мегдан, всеки крещи, псува, тропа :))) А уж сме в 21 век, европейци ... Мдам, минали само покрай европейците, останали си с балканските/турски нрави :) Ангел Грънчаров каза: Таваришч наглый коммуноид, Казахме, няма как да пишеш за свободата, щото изобщо не я разбираш. Тя ти е нещо органично чуждо. Ако поне малко разбираше що е свобода, в същата степен щеше да си станал човек, но това, уви, не се е случило. За никакви права не може да става дума, щото нямаш личност, сам си се отказал от нея. Безличникът-анонимник права не може да има. Патологичната злоба към една личност, в случая моята скромна персона, показва, че мразейки така неистово личността, ти в същата степен мразиш и свободата, условието, за да има личност. По тази причина напъните ти да пишеш за свободата са така уродливи, че все едно една свиня да се опитва да изнася лекция за предимствата на... хигиената! :-) Таваришч, а ти като толкова много разбираш от философия, що не се озори малко да учиш философия, да станеш учител по философия, и да се отдадеш на нейното "правилно преподаване"? Ето, администрацията неистово търси такъв като теб, "единствено-правилно преподаващ" философия, тогава щеше да назначат теб и на света щеше да настъпи пълно комунистическо щастие! :-) Кажи, защо не стори тоз нравствен подвиг, а, що не стана будител и същевременно "пра76

вилен освободител" на духовете на младежта, а, кажи, мерзавецо, интересно ми е да видя какво ще кажеш по този повод... Честит ти празник на будителя, мерзавецо! Ти нали също така се изживяваш за... будител, та затова пиша така...

Petar Kamenov каза: Честит празник, Будителю! Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти много! Бъди жив и здрав, приятелю! Гъди Гъдев :)) каза: Кис кис :))) "Доколко е разумно философ да воюва с мутри-простаци" Ама то философа се показва като по-простак от мутрите :)) Хайде, почистете монитора от плюнките, вземете салфетка, почистете се от пяната .. ;) Здрава параноя, както казах по-горе. За какъв комунизъм говорим тук? Не всеки е расъл в комунизма, нито се е развивал според моделите на комунизма (нека е соц, че така и не сте стигнали до чист комунизъм) :) Въобще, някакъв адекватен аргумент да имате, че да ме свързвате със соца? Или просто клеветенето ви е близко до душичката ? :)) "За никакви права не може да става дума, щото нямаш личност, сам си се отказал от нея. Безличникът-анонимник права не може да има. " Ама сега и конституционно гарантираните ми права ли се опитвате да ми отнемете ? Е това ако не е соц мислене, не знам кое може да бъде, товарищ :) Кстати, защо така активно се борите срещу свободата ми да ползвам всяка дадена ми опция? Някакъв аргумент да имате за това? Освен, че ви дразни липсата на опция да ме окаляте ? :) Гъди Гъдев :)) каза: Кстати, като ме нарекохте будител – Да, доближавате се до истината. Взимам активно участие в един популюрен български проект за онлайн библиотека. Та ако случайно го ползвате, то получавате достъп до книгите там от части благодарение и на мен, на многото като мен :) Ангел Грънчаров каза: Казано е: поласкай нещастника с внимание, пък после няма да се отървеш от вниманието му! :-) Даже се напъва да натъмънява "умни приказки". И почва да разсъждава дори и за онова, което му е абсолютно чуждо: свободата.

77

Огромната част от народа спи непробудно щото му липсва съзнание за свобода... вторник, 1 ноември 2016 г.

Момчил Дойчев: Наистина ли днес няма будители на отново приспания и люлян в нова робска люлка народ? Истинският будител днес е човек, който отрича мутрокомунизма, гласува за президент с №7 и не гласува на популисткия мутрореферендум. Ако събудим народа, че комунизмът и русофилията са национално предателство и път към пропастта, може би има макар и малка надежда за спасение...

Branimir Avramov: Грешиш много, Момчил, БГ-поданиците никога не са заспивали, нито пък са ги люлели някога в неква робска люлка. Просто си им харесва да бъдат поданици щото така им е по-лесно и не им се налага да мислят. А поданиците наймного от всичко мразят да мислят и най-обичат да търсят лекото. Затова са си и поданици – вече 1300 години. Кратък мой коментар: Не става дума за "поданици" и "неподаници" (и британците, и жителите на Обединеното кралство ли са "поданици" от същия тип като нас, българите, дето сме уж республика?!), а за това, че у нас огромната част от народа спи непробудно щото му липсва съзнание за свобода, да, за огромна част от сънародниците ни свободата е тайна, запечатана със сто печата, абсолютно непроницаема загадка. Несвободният човек няма как да е буден, няма как да е гражданин, несвободният човек поради несвободата си се оставя да живее без особени притеснения в най-бедната страна на Европейския съюз, не му пука за това, че България вече заслужава да бъде наричана Мутроландия или Бандитостан и пр., сфащате ли сега кой е коренът на всичките ни беди?!

78

Увреда душевна и то сериозна има огромната част от българския народ, който има злочестината да живее десетилетия наред в условията на най-дивия комунизъм, какъвто изобщо някога е имало, именно съветско-българския комунизъм. Глупаво е при това положение да говорите за някакъв тъй коварен "поданически ген" на българите, дето бил продължил цели 1300 години или повече дори! Нещата са прости я ясни: трябва да работим за култивирането на съзнание за свобода у ония, които са се пристрастили към несвободата, защото наистина без свобода по-лесно се живее. Затуй трябва да работим за коренна промяна в образователната сфера. От комунизма, от русофилщината, от робската си психология няма да се отървем до момента, в който българското образование не преживее цялостен поврат към ценностите на свободата, докато не приеме парадигмата на свободата. Българското образование ще продължава да обслужва ченгесаро-мафиотскокомунодно-русофилската държавна организация у нас...

Бягството от дебати, отклоняването от участие в спорове е престъпление вторник, 1 ноември 2016 г.

Константин Павлов: Обществото трябва да изработи абсолютна нетърпимост към бягство от дебати на кандидати за обществени постове. Това трябва да се натяква във всяко интервю, включително и между изборите. На кого му харесва да гласува 79

за хора, които презират гласоподавателите и не зачитат демократичните механизми? Кратък мой коментар: Бягството от дебати, отклоняването от участие в спорове в Древна Гърция е било възприемано като... престъпление, като криминално деяние, да, било е криминализирано! Понеже е израз на нескривано пренебрежение към човешкия интерес на общността, такива хора се подиграват с общностния човешки интерес, потъпкват го, което е показател, че при други условия са способни на още по-големи престъпления в тази посока. А единствения начин за постигане на истината е дискусията, дебатът, спорът; истината пък стои в основата на разумността, знаете също, че за древните гърци ония, които не се вълнуват от общите човешки проблеми са... идиоти, този е първоначалния смисъл на думата идиот. Правете си сметка колко назад в сравнение с тях сме в разбирането на тия толкова прости, на затова пък така съдбовно важни неща, определящи здравината на политически живот.

Свобода и образование – но истинско, а не менте! – са неразделни сряда, 2 ноември 2016 г.

Martin Dimitrov: Честит празник на народните будители! Да се пробудим и разсъним и да си спомним, че свободата не се дава даром – и че за нея трябва да се борим всеки ден! И да не забравяме, че свободата идва със знанието и образованието! Често необразованият човек сам избира робството. Да научим децата си да следват завета на славните ни будители!

80

Кратък мой коментар: Добре казано, това е една важна истина: свобода и образование (но истинско, а не менте!) се намират в дълбока връзка, те са неразделни...

Какво да правим – особено в ситуация, в която свинщината в страната ни е така масова, че рискуваме да ни задуши? сряда, 2 ноември 2016 г.

Болен съм. И в болнични, в отпуск по болест съм (засега) до петък. От понеделник здравословното ми състояние се влоши – страдам от сърдечно заболяване – като към зле работещото ми сърце се прибави и сериозен проблем с белия дроб. Нямам сили да ходя даже и из апартамента. Тъй че днес, както изглежда, няма да имам сили и да пиша (вчера по любимата ми тема за проблемите в образователната област с последни сили написах поне ето този текст: О, чудаци, о, безумци, нима си мислите, че някаква промяна в тази заспала страна е възможна?!). Дали и този път ще... прескоча трапа?! То това нещо скоро ще се разбере де, няма начин да не се разбере. Ако затихна, ако в блога ми, да речем, повече от два-три дена няма нищо писано, приемете, че съм се преселил в подобрия, в чисто духовния свят. И не тъгувайте изобщо за мен: щото тогава ще съм вече в компанията на духовете на Сократ, на Платон, на Аристотел, на Кант, на 81

Хегел и т.н. Ех, какво велико пиршество на духа ме чака там и тогава! За нас, философите, смъртта не е страшна, а пък целият живот, по теорията на Сократ, е подготовка за нея. И понеже сме се добре подготвили, по тази причина не ни е страх. Е, страх ни е, но по-малко, не чак толкова... Днес пък, като капак на всичко, в София ще се гледа казуса, който поставих миналата година пред Комисията за защита от дискриминация: тогава шестима не един или двама, а шестима!) директори на училища в Пловдив си позволиха тотално и по най-грозен начин да игнорират моята кандидатура за учителско място по философия, проявявайки безпрецедентна дискриминация по политически, професионален, личностен, ценностен и какъв си искате още признак. Сега седя и мисля какво да правя: имам болничен лист, мога да поискам гледането на този казус в КЗД да се отложи за по-късна дата, но имам ли интерес от протакането, дали не е по-добре някак да се завлека в София, да, но струва ли си да се подлагам на такава жертва, с последни сили, тежко болен, да пътувам на такова голямо – и дали това всичкото би имало някакъв ефект, нима някой от съгрешилите директори ще осъзнае вината си, нима някой от тях ще се покае?! Не, разбира се, тогава, пита се: а какъв, моля ви се, е смисълът от всичките тия мои борби и инициативи? Добре, след малко ще се обадя по телефона до София, ще изпратя и копие на болничния си лист до КЗД и ще искам отлагане на заседанието. Но не знам какъв е редът за тия неща, аз съм жалбоподател, дали заради невъзможността да се явя ще отложат откритото заседание или пък ще гледат казуса и в мое отсъствие? Да, но най-вече ме вълнува този въпрос: какъв е смисълът на всичките тия мои борби с представители на разпусналата се до крайна степен образователна администрация-бюрокрация? Видя се какво "спечелих" де: с цялата си мощ бюрократичната машина безогледно воюва с мен, репресира ме, тормози ме, наказва ме, отмъщава ми, тероризира ме. В тъй приказната страна Мутроландия всичко, излиза, трябва да е мутренско, да отговаря на "стила на мислене и на поведение", с извинение, на мутрите – които именно задават и налагат нормите на целия конституивен модел на живота в общността ни. В тази обстановка който не се държи според "нормите" на този модел, бива подлаган на репресии; който обаче кротува, той именно и ще живее, ще вегетира, нищо чудно и да почне да расте. Е, но ония, на които мутренския модел на мислене и на поведение им е органично присъщ, само те ще просперират истински. Зер, страната ни се нарича... Мутроландия, а не, примерно... Философоландия! Най-вредни за страната Мутроландия-Простаколандия, излиза, са философите, щото философията от векове е най-ефикасно средство за борба срещу простащината във всичките й разновидности. И най-вече от собствената си склонност да правиш простотии можеш да се освободиш чрез усърдно философстване. Най-върл враг на простаците са именно философите. Тук възниква обаче въпроса доколко е разумно философ да воюва с мутри-простаци; нима има смисъл човек, облечен, да допуснем, в костюм, да се впуснеш да се бориш със... свиня, и то в нейната кочина или бърлога; ще се оцапаш 82

най-малкото, нали така излиза? Затуй не е ли по-умно да подминаваме прасетата и кочините им? Но и да се борим с тях е тъпо, нали така излиза? Ами какво тогава да правим – особено в ситуация, в която свинщината в страната ни е така поголовна и масова, че рискуваме да ни задуши? Това разсъждение за мутрите и за простаците, за прасетата и прочие има принципен характер, моля да не ме разбирате в смисъл, че приравнявам въпросните... директори на гимназии с тях, опази Боже да дръзна да направя подобно кощунство! Не, разбира се, просто си разсъждавам. Няма никаква връзка между двете. Все пак училищата ни са сфера на културата, а не на антикултурата. Ще завърша обаче оптимистично. Независимо от цената, която плащам, все пак превъзходно е да живееш като свободен и достоен човек, това изобщо можете ли да си го представите?! Да, превъзходно е, чувството е така омайно, страхотно е да си свободен, не просто да се мислиш, че си свободен, а наистина и действително да си такъв! Ето това е нещо велико, ето заради това си струва човек да плати каквато и да е цена! Опитайте и едва тогава ще ме разберете. Докато не сте опитали нищо не знаете, нищо не разбирате... Толкова засега. Изчерпах си силите. Ще отивам да си почивам. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Истината поне малко трябва да бъде уважавана... петък, 4 ноември 2016 г. "Мечтая да видя отново, както в началото на прехода, разгневени български младежки, които искат тяхната Родина да стане страна, привликателна за живеене. Защото това е тяхната България. България, която обичат!" Момчил Дойчев: За мене преходът започна на 3.11. 1988 г., точно преди 28 години. В Историческата 65 ауд. се учреди първият антикомунистически клуб за подкрепа на гласността и преустройството, който стана интелектуален гръбнак на СДС точно след една година. Сега, със задна дата, може да се чудят на наивността да се свали мракобесния комунизъм с това усилие. Може да обвинават учредителите, че са били наивни, ако не и "комунисти", "перестройчици" и дори "предатели" и "доносници", но това бе великото време на интелектуалния взрив, който събори Живковска България и проби дупка в стената на тоталитарния режим. Със задна дата това сега може да се оценява негативно само от тези, които са се криели тогава под полите на жените си и не са смеели да гъкнат срещу престъпната комунистическа машина. Да, излъгаха ни изпечените криминални престъпници! И винаги, когато слушам тази наша песен от онова велико време ми се насълзяват очите, защото "нежната революция" пощади престъпната партия и нейните главатари, "преходът" не доведе до очаквания резултат и днес отново същата тази песен е страшно актуална!

83

Кратък мой коментар: Г-н Дойчев, тезата, че Софийският клуб е "първият антикомунистически клуб за подкрепа на гласността и преустройството" е вярна, особено що се касае до втората част "... за подкрепа на гласността и преустройството"", но това дали е наистина "първият антикомунистически клуб" е спорна. Първо дали може да се нарече "антикомунистически" един клуб, в който, предполагам, мнозинството от членовете са комунисти, ако тогава, в момента на учредяването, сте го определили така, давате ли си сметка дали някой от тия хора щеше да се съгласи да влезе в организация, която е против тъй милата му комунистическа партия, която "е права даже и когато съгреши", нали така? Трябва да сме честни спрямо истината, аз поне така мисля. Значи дали наистина е бил антикомунистически този клуб, съставен предимно от комунисти, и то в подкрепа на политиката на гласност и преустройство, провеждана от една комунистическа партия (КПСС) е под въпрос. А що се касае до това кой наистина е първият клуб (без епитети), трябва да признаете, че такъв беше учреденият още през есента на 1987 г. в Пловдивския университет Философски дискусионен клуб, в който цяла година преди Софийския клуб бяха изнасяни "перестроечни" по дух лекции от хора, които след това бяха активни и в Софийския клуб (Николай Василев, Кирил Василев, Иван Славов, Азаря Поликаров, Цочо Бояджиев, Здравко Попов, Сергей Герджиков, Красен Станчев и други). Интересно е, че за Философски дискусионен клуб в Пловдивския университет не се говори и пише изобщо, а е факт, че той беше създаден цяла година преди Софийския. Трябва все пак да уважаваме фактите и истината, така ми се чини на мен... Пиша това, защото преди около година се стигна дотам, че в самия ПУ беше направена изложба за "дисидентските организации и клубове" в България преди 1989 г. и в нея съвсем умишлено пак беше пропуснат Философският дискусионен клуб, съществувал години наред в същия този университет!!! Виждате ли на какви подвизи са способни ченгетата (не е тайна, че ПУ още е червена и ченгесарска крепост!). Моля не ме разбирайте, че искам да си припиша някаква заслуга, в смисъл, че аз съм инициаторът и създателят (организаторът, председателят) на Дискусионния клуб, не, просто ми се струва, че истината поне малко трябва да бъде уважавана...

Книгите щели били да станат като... конете! събота, 5 ноември 2016 г. Слушах (гледах) някакво предаване, в което се постави въпроса за това имат ли бъдеще хартиените книги. И експертът каза: имат, разбира се, винаги ще има книги, но ситуацията с книгите ще стане както е с... конете, именно, всички 84

карат коли, но някои хора си отглеждат коне, понякога да ги яздят или впрягат, но най-вече да им се радват!

Като чух това се сетих за ето какво любопитно продължение на аналогията между книга и кон: ами че у нас кои си отглеждат предимно коне, как кои, предимно циганите си отглеждат коне, нали така (ако изключим някои екстравагантни богаташи, дето имат пари за пилеене и си отглеждат състезателни коне)? А циганин с... книга виждали ли сте, циганин да чете книга възможно ли е?! (Е, да ме прощават ония цигани, които все пак са чели книга, убеден съм, че има такива, твърдението ми че циганите като цяло изобщо не четат прозвуча грозно, прекалено расистки!) Та мисълта ми е, че у нас книгите положително ще изчезнат, ние 85

съвсем скоро ще станем страна, в която книгите ще станат напълно излишни и ненужни. Ето още сега любимецът на нацията ни, г-н Премиеро, минава за много умен човек, щото е изчел... цяла една книга! Пофалих го така пред учениците си наскоро, а те сякаш не усетиха иронията и ме запитаха: леле, страшен е, а нима цялата книга е успял да прочете?! Възхищаваха му се, че е имал такава исполинска сила да изчете цяла една дебела книга! Това е положението! Какво има повече да се обсъжда и умува?!

Реших да опитам да предизвикам парламентарно питане по тъй великолепния и многозначителен казус в ПГЕЕ в Пловдив понеделник, 7 ноември 2016 г. Днес ми се налага отново да пиша по поредицата от есета, свързани с битката за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (последният текст от нея беше със заглавие Какво да правим – особено в ситуация, в която свинщината в страната ни е така поголовна и масова, че рискуваме да ни задуши?). Този път, по моя преценка, найцелесъобразно и ефективно ще е да представя своята позиция (по създалата се крайно интересна и многозначителна ситуация в нашето училище, в училището, в което работя като учител по философия) под формата на открито писмо, което да адресирам до съответната институция на образователното ведомство. Въпросът е: коя по-точно да бъде тази институция? РУО-Пловдив ли, това "РУО" (звучи малко като "РУНО", а то пък – като "златното РУНО"!) означава "регионално управление на образованието", бившето "РИО"? Или директно да пиша до самото МОН, до върховната централа на образователното ведомство, т.е. до г-жа Министъра?! А може би ще се наложи, предвид това, че по този същия казус е писано безброй пъти, а МОН (в лицето на сменилите се през последните години куп министри) нищичко не направи за да реши казуса, дали пък не е правилно да пиша, обръщайки се директно до... върховния началник на всичко у нас, именно г-н Премиеро на тъй приказната страна Мутроландия? Да, ама няма ли да стана за смях, все пак жива гротеска е човек да пише до тоя човек, г-н Б.Борисов, и то не за какво да е друго, ами по въпрос, свързан с проблеми на образованието, културата, възпитанието на младите?! Щото той очевидно няма как да вникне в същината на проблемите, много е зает, има толкова грижи, да бе, само аз остана да му пиша? Ами до г-н Президента ли да пиша тогава? Да, ама Президентът нема пълномощия в тази област, пък и сега текат избори за президент, ще става скоро смяна на караула, тъпо е да се пише и до него, нали така излиза? До Европейската комисия ли да пиша в такъв случай? Или до шефа на Парламентарната комисия по наука и образование дали не е по-разумно да пиша, предвид бездействи86

ето и безхаберието на МОН и на поредицата от славни министри, не благоволили да мръднат и малкия си пръст за да решат тежкия административен, психологически, нравствен и прочие казус? Дали пък, в тази посока на мислене, не е поразумно не да пиша до самата Парламентарна комисия или до нейния председател (който, очевидно, по логиката "Гарван гарвану око не вади" нищо няма да направи), ами да пиша до някой народен представител, който, въз основа на моята жалба, да направи парламентарно питане до г-жа Министъра, т.е. в парламентарна зала да отправи питане до Министъра, да видим дали такава една инициатива ще има поне някакъв ефект? Дали това не е находка, дали не е верният подход? Дали да не опитам този път така, все пак съм гласоподавател, аз съм избирател, български гражданин съм, защо да не се възползвам от тези свои права и чрез свой народен представител, съвсем открито, по надлежния ред да се обърна за помощ и съдействие от страна на тия, които и чрез моя глас са в Парламента? Да, идеята ми се вижда добра, защо пък да не опитаме този път така, особено след като се разбра, че вътре в самата административна система на социалистическото ни НЕобразование няма орган, сила, властно лице или нещо друго, което нещичко да пожелае да направи, та заплетеният (поради това бездействие, поради този блокаж на системата!) казус някак да бъде разплетен или разсечен? На кого обаче от народните представители да пиша? И тук проблемът е най-малкото сложен. Министърката г-жа Кунева е представителка на Реформаторския блок, политическата сила, за която аз съм гласувал. Ерго, да пиша тъкмо до някои от народните представители, които са от РБ в Парламентарната комисия по наука и образование, които или който след това да потърси отговорност от управляващия министър от същата тази политическа сила, има едно леко неудобство, има една алогичност (то е като да искаме, примерно, гущерът сам да се опита да си прегризе опашката, нещо такова се получава, нали така?) Да искам това да бъде направено от представители на партии, които са опозиционни спрямо Министърката, е още по-глупаво, щото аз пък нямам нищо общо с тях, пък знам добре какви са представите, от които се водят тези народни представители, те може формално да са опозиция, но акълът им е досущ същия (с голяма сила това важи за депутатите от ГЕРБ, БСП, патреотите и прочие); абе ситуацията в нашия Парламент, сами знаете това, е доста объркана, не се знае точно кой на кого е опозиция, кой как мисли, абе кашата е превъзходна, няма що!). Нямам никакво доверие, инак казано, на депутати от БСП, от ГЕРБ, от АТАКА, от "патриотето", просто добре зная, че няма да успеят да ме разберат, няма да успеят да вникнат, щото мозъците им се владеят от съвършено друг род представи, коренно различни с моите – и напълно съвпадащи с представите, от които се владеят съзнанията на моите опоненти! Чудесен казус е и този, няма що! Излиза, че единствените народни представители, които могат да ме разберат и евентуално подкрепят, са представителите пак на Реформаторския блок, ето, логично е, аз самият като съм реформаторски мислещ деец в сферата на образованието (заради реформаторския си плам си патя от антиреформаторски 87

настроените администратори!), и съвсем нормално е в такъв случай да се обърна към реформаторски мислещите депутати, т.е. към депутатите от РБ. О`кей, ще се обърна към тях, те са двама-трима, ще ги сезирам непременно в писмен вид, тъкмо да разбера дали изобщо ще реагират, щото е напълно възможно да не реагират и те никак - казусът е така заплетен, че се иска много време и нерви човек да го проумее, да прецени трезво ситуацията, ето на това основание аз се съмнявам дали жалбата ми до народни представители от комисията по наука и образование на Парламента ще има някакъв ефект. Но защо пък да не опитам? И защо, примерно, да не проявя известно новаторство, да пратя копие от жалбата си и до самия критикуван заради бездействието на администрацията му отговорен Министър, та евентуално той (в случая тя) да се почувства донякъде "приклещена", което евентуално да я принуди нещичко да предприеме?! И това може да опитам, защо не, удавникът, знаете, и за всяка сламка ще се хване. И, на второ място, истински трудното е ето какво: как да успея в един сравнително кратък и пределно разбираем текст да изразя същината на великолепния, ала така объркан и заплетен административен, психологически, нравствен и прочие казус?! Ето това е истински трудното, аз написах цели книги по този казус, но не може човек да отпрати съответните отговорни или представителни лица да четат книгите му, не става така, трябва всичко да им се поднесе пределно кратко, ясно, просто, разбираемо, въздействащо ако щете. А едно копие дали все пак да не изпратя и на носителя на цялата власт у нас, именно г-н Премиеро? Може пък, случайно, дори и он да се трогне?! Знам ли, в отчаянието си съм способен да храня и такива очевидно безпочвени надежди да, на път съм да се отчая изцяло! Силите не ми стигнаха, на изчерпване са ми силите, ето това е причината да съм толкова обезверен, да го нарека така, тази дума е по-подходяща, чини ми се, от думата "отчаян". Обезверен съм, на път съм да загубя вярата си, че доброто у нас може да победи силите на злото, на тъй арогантното и безочливо зло. Страшна работа е, да, в приказната страна Мутроландия хора като мен се чувстват чужденци и истинска рядкост са ония, които могат изобщо да ги разберат – камо ли пък да ги подкрепят! Е, ще ми се наложи да потърся такива хора сред членовете на парламентарната комисия по образование и по наука. Ще рискувам, ще се обърна към ония представители, за които смятам, по дълбокото си убеждение, че има вероятност да ме разберат – и да ме подкрепят. Ще заложа пак на чисто ценностни и идейни, сиреч нравствени причини или подбуди, няма да търся нито "връзки", нито "ходатайства", аз винаги съм залагал на чистите неща, не си падам по разните му там нашенски тарикатлъци, на които залагат оправните хора. Ето, съвсем отворено или открито писмо ще напиша и ще се надявам да някакъв чисто ценностен или идеен резонанс в душите на тия хора, на нищо друго няма да заложа. Нито пък ще тръгна да им досаждам, да ги преследвам, да искам лични контакти, аудиенции, не, такива неща не са ми в стила. А аз държа на стила си. Идеалист съм, философ съм, това обяснява всичко – за ония, които разбират. На другите не мога да им помогна.

88

Откривам двама народни представители от РБ в Комисията по образованието и науката, това са г-н Борислав Любенов Великов и Бойка Грозева Маринска. Към тях ще ми се наложи да се обърна. Дали да не помоля за съдействие и Радан Кънев, председателя на ДСБ и съпредседател (дали още е такъв?!) на парламентарната група на РБ? Знам ли какво да правя, но защо ли пък човек да не опитва, в тази ситуация друго не му остава изобщо. До самата председателка на въпросната Комисия не си струва да пиша, тя е от ГЕРБ, бивша зам.-министърка на образованието и науката е, писал съм й вече, не е реагирала никак, ама абсолютно никак, по тази причина няма смисъл да й пиша повече. До омбудсмана Мая Манолова също май няма никакъв смисъл да й пиша, тя вече показа пълно безразличие към проблемите на човек, който (така предполагам) по стила на мислене й е изцяло чужд (другарката социалистка Мая очевидно и в червата си мрази "народни врагове" като мен и което е най-важното: успява безпогрешно да ни надуши, че сме такива!). До Комисията за защита от дискриминация съм писал многократно, те започваха гледания, но понеже после казусът минаваше в съдебната власт, техните гледания спираха (така е по закон). Сега не пречи да им пратя едно копие все пак, знам ли, макар че пак може да стане същото като преди: докато Комисията се натутка да започне гледане, нещата могат пак да стигнат до нова съдебна фаза! Щото те натам си отиват де. Прочее, по същия казус ми предстои завеждане на дело в Европейския съд по правата на човека, но там нещата ще бъдат поставени на по-различна плоскост. Аз не търся все пак единствено някакъв реванш, моята идея е някак да спомогна за реалната промяна към добро в образователната сфера. Затова именно и ще пиша това писмо до народните представители. Интересното е, че г-жа Маринска е пък и председател на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Това може да има някакво положително значение, нали така, човек всичко може да си помисли, особено пък в положение като моето?! (Интересно е за мен в по-личен план и това, че фамилията й съвпада с фамилията на един много уважаван от мен човек, учител по математика в нашето училище, който почина, Бог да го прости, но това най-вероятно е съвсем случайно съвпадение на фамилни имена.) Толкова. Спирам дотук по тази уводна част. Само има един друг малък щрих. Ще кажа още нещичко по него. Приятели ми казват комай всеки ден, ето, и моят приятел от Украйна, професорът по философия Константин Райда (с когото издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ) ми го пише в писмо от тази нощ, и той ми казва нещо подобно, но аз ще ви го кажа как този смисъл звучи в нашенския роден български вариант: абе, човече, спри се бе, няма смисъл да продължаваш тия обречени борби, ще те съсипят бе, ще рухнеш, какъв е смисълът като грохнеш здравословно, ще умреш бе, престани бе, мирясай бе! Как може да си толкова инат бе, с глава стени чупят ли се бе?! Как може да си толкова глупав да не разбереш, че нищичко няма да промениш, пощади поне себе си бе?!

89

Като искаш толкова ново образование и училище вземи се махни от проклетата им система и си създай едно наистина ново училище – какво чакаш още?! Как можеш да си поставяш неизпълнимата задача да си мислиш, че можеш да инициираш промяна в едно държавно образователно учреждение – след като сама държава нехае за тия неща?! Щял бил да спомогне за "вътрешната самореформа на системата", глупости на търкалета?! Ще се похабиш само, това е. Нищичко няма да постигнеш. Е, само себе си ще погубиш, това е. Осъзнавай се по-скоро и се кротвай. Ето, и пенсия даже няма да доживееш както си я подкарал урбулешката. Смъртник си вече. Зарежи пустите си принципи, стани поне накрая на живота си "стандартен даскал", зарежи пустата философия, остави тъй екстравагантните си за България идеи за свобода, лична отговорност, доброволност, либерално общуване, за саморегулация, за самоуправление, за демократичност на отношенията и прочие. Стига с тия глупости бе, човече, у нас, в България, ведно с Русия, само камшикът има ефект, тук само нагайката е ефективна, и това ли не разбра бе, празноглавецо неден?! Така ми казват и говорят всеки ден моите най-близки приятели, за които добре зная, че ме ценят, ето, и родната ми майка точно такива приказки ми казва всеки ден, вярно, тя ми ги казва по своя си народен начин, с простонародните си думи и т.н. На моменти, не крия, ми идва на ума: дали пък да не се откажа от всичко, а?! Да зарежа всичко, да си река: майната му на българското образование, майната му на българското училище, майната им на младите хора, нека всичко да иде на поразия, нека всичко да загива, аз да бягам, аз да се спася, аз себе си да запазя барем! Идва ми за миг такава една позоряща ме мисъл, пък после мигновено отлитва и дълго не се връща; да, ама идва момент на обезверяване и отчаяние, пак се връща тази проклета малодушна мисъл. И така текат дните ми. Ето, утре се връщам в училището. Минаха болничните ми, не съм добре, сърцето ми пак препуска лудо, не знае то умора, но кога ли ще реши да си почине и то най-после, щото, горкото ми се сърце, то колко мъки понесе – само то си знае как още издържа! И Бог само знае как е възможно сърцето ми да издържи толкова много мъка, грижи, труд, гаври, тормоз, терор от страна на самозабравили се началства и прочие! Да, аз лично се чудя как издържах толкова много мъка, гаври, тормоз, такова тотално неразбиране, а какво ли не направих за да обясня всичко най-понятно и ясно, по човешки начин! Какво ли не направих, но всичко отива нахалост, стените, в които се удрям, са непоклатими. Та сами виждате, ситуацията е безкрайно заплетена. И интересна, няма що! Ще видя какво ще направя. Простете, че споделих част от мислите и чувствата си тук. И по тази начин ви... отегчих. Простете! Майната му на тревогите на тоя Грънчаров бе, той на целия свят омръзна вече! Що не млъкне и той като хората, а, виждате ли какъв наглец е той?! Не млъква и не млъква! Е, някой ден и той ще млъкне де, няма да е вечен я?! Ще живеем с тази надежда: Грънчаров да млъкне и то завинаги, и то тотално, и то съвсем кардинално – и то колкото се може по-скоро да е то, нали така? Ех, какви хубави времена ще настъпят като Грънчаров замлъкне, ех, каква идилия ще дойде тогава, ех, какво 90

светло бъдеще ни очаква тогава! А, какво ще кажете по този толкова вълнуващ въпрос, мои тъй драги и толкова уважаеми съдебни заседатели?! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И все пак не се надявайте толкова силно, че толкова скоро ще млъкна и то завинаги, и то кардинално! Не бъдете чак такива оптимисти де! Оптимизмът е крайно лековата философия. Животът е... страдание, тъй че скоро от мен не разчитайте да се отървете, драги и тъй симпатични... мечтатели! Но си мечтайте де, то за какво ни е животът ако не си мечтаем за товаонова...

С пушки и с оръдия не може да се направи онова, което може да се направи с идеи! понеделник, 7 ноември 2016 г.

Избор между... червената муха Цеце и путинския генерал, егати избора! Толкова лош ли е човешкият матр`ьял в Мутроландия бе, безочлива премиерска Мутро?! Между другото мутро-ченгесариатът вади от ръкавите още две-три свежи карти: кремльовските "патреоте", социално-сълзливата мутра Марешки и оправячът на народа, мутролюбецът Слави Чаргарский...

Gantcho Motchev каза: Ангеле, с приказки не става!!! Действие трябва, но няма кой!!! ОСТАВАТ ДВА ВАРИАНТА: да си траете или да се изнасяте... Това положе91

ние ще продължава вечно – от бащи към синове, внуци и правнуци... Комунистическата зараза е вечна ако няма пушка!!!!! Ангел Грънчаров каза: Аз пък имам друга теория, много по-ефективна е от всякакви пушки и дори от оръдията е по-ефективна: залагам на промяна в ценностите, в съзнанията, в мисленето – чрез просвета, чрез истинско образование! Тази е моята стратегия за истинска промяна. С пушки и с оръдия не може да се направи онова, което може да се направи с идеи! Не приемам и твоите два варианта: да си траем и да се изнасяме. Моят вариант е един-единствен: всекидневна борба. Този е верният път...

Земята трябва да загори под краката на толкова арогантната комунистическа, ченгесарска, мутренска и милиционерска гмеж! понеделник, 7 ноември 2016 г.

На 27-та година от демокрацията пак ни се налага да избираме между двама комунисти: Цецка и Радев, фани единия, удари другия, аз никаква разлика между тях не виждам! По стил на мислене, по морал, по "ценности", с извинение, по тарикатлък, по безскрупулна лъжливост, лъжат та мажат, капка съвест нямат, материалисти и келеперджии до мозъка на костите, нищо идеално и духовно нема в тия маскари!

92

Между Корнелия и Боко пак нема абсолютно никаква разлика. Он, Боко, също е комунист, немам предвид това, че за да не му се налага да фърли тъй скъпоценната му партийна книжка от БКП е напуснал работата си като пожарникар и е станал мутра, а имам предвид, че комунистическото му мислене още си е непокътнато и си личи във всяка негова дума! Щом си отвори устата и от нея потичат най-пищни комунистически лъжи! Та питам: изобщо кога ще се отървем от тази така нагла комунистическа напаст, дето ни е налетяла - и от която спасение не се види?! Единственият начин е да водим всекидневна и то изцяло практическа, реална, не само на думи, а на дело и затова съвсем изтощителна битка с така разпространения комунистически манталитет, който си е напълно жив в главите на милионите избиратели. Които в Боко, в Радев, в Нинова, в Цачева, в Сидеров, в Каракачанов, в Марешки, в Слави Трифонов и във вся остальная ченгесаро-мутромилиционерска гнусна гмеж разпознаха нещо тъй мило, родно, сърдечно, близко, свое, руско, патреотично даже и прочие, и так далее, и тому подобное. Да, всекидневна тежка борба, нито миг не трябва да оставим тия комунисто-комуноиди на мира и на спокойствие, а е потребно непрекъснато и то безпощадно изобличаване! Никакъв компромис с тази арогантна комунистическа, ченгесарска, мутренска и милиционерска гмеж! Нито миг спокойствие и стабилност няма да им даваме. Земята трябва да загори под тях! Този е начинът. Този е пътят. Верният, действеният, разумният начин и път.

Корицата на новата книжка на списание HUMANUS ще изглежда така понеделник, 7 ноември 2016 г.

Поръчахте ли си вече копие от хартиеното издание?

93

На крачка от разпада ли е тъй приказната страна МутроБоколандия? понеделник, 7 ноември 2016 г.

Една държава, в която пейзаните получават академични звания, мутрите стават премиери или архонти, а от телевизионния екран всяка вечер сякаш от буркан с формалин те гледа тапир – такава държава е на крачка от разпад на обществото. Справка – Римската империя. На всички тези обаче обществото "сваля шапка" и ги избира за свои водачи с презумпцията, че едва ли не "загрижеността" им за обществените дела е в кръвта им! Ако е така. Просто ще изчакаме доста много време докато кръвообращението им изтласка кръвта към мозъка!

94

Поставям ви съдбовен казус, свързан с шансовете ни да разсечем толкова заплетения политически възел на България сряда, 9 ноември 2016 г.

Комунистите у нас, очаквайки победа на руско-путинския кандидат за президент Радев, пак са също толкова нагли каквито винаги са си били. Ето как се държи един платен руски комуноиден трол на едно място в моя блог, вижте какво той ми пише, а също така можете да прочетете и какво аз счетох за нужно да му отговоря в тази връзка: Bacho Кольо каза: Грънчаров, започна ли да заучаваш името на президента си? Румен Радев, Румен Радев, Ру-мен Ра-дев, Ру-мен Ра-дев, Ру-мен Ра-дев, Ру-мен Ра-дев... Грънчаров, спомни си колко пъти написа името на Първанов за 10 години президенстване! Сега те чака 10 години да пишеш името на Радев. Ангел Грънчаров каза: Ако лицето Радев стане президент то той няма да бъде мой президент – щото е президент на Путин, не на България, понял меня? Не може президент на България да бъде президента на Путин, тия неща са несъвместими, понял что я тебе говорю, дарагая руская комунистическая гнидо? Вий, комунистите, винаги сте правили не нещо друго, а само национални предателства, ето, сега се гласите да направите новото си поредно национално предателство, а именно да турите президента на Путин за президент на България. Разбира се, ще си платите наведнъж за всичките национални предателства, тоя час иде. И ще дойде съвсем скоро. Сами си подготвяте гибелта. Обречени сте на гибел и нищо не може да промени тази ваша справедлива участ. Подумай над думите ми, наглая руска комуноидная гнидо...

95

КАЗУС: Благодарение на президентските избори стигнахме пак до фатално важен за България политически и исторически момент, отново стигнахме до нов кръстопът. В такива моменти се решава именно съдбата на нацията и страната за години напред. Много е важно в така и така възникналата тежка ситуация да преценим вярно смисъла на случващото се, та според него да подберем и своите реакции. И така ще се възползваме от шанса да повлияем на настъпващата криза в що-годе положителна посока. Между другото всяка криза е начало на развръзка, кризата дава огромни шансове пред бъдещето, работата е там да не ги проспим. С оглед постигането на толкова потребния ни смисъл, ви предлагам да си отговорите най-напред на следния съдбовен въпрос – обръщам се към позадълбочено и по-старателно мислещите хора на България, към ония, които не се оставят да бъдат подведени като стадо, а сами решават, решават със собствените си глави, обръщам се към ония 213 000 свободолюбиви човека, които подкрепиха единствения свободолюбив кандидат за президент Трайчо Трайков. Та съдбовно важният ми въпрос е: кой от двамата участници на балотажа, Цецка Цачева или Румен Радев ще е по-вредния за България ако стане президент? И тук отговорът е: Румен Радев, нали така? Или може би Цецка Цачева е по-вредна за България? Вземете предвид и това, че който наистина е по-вредния за България от двамата кандидати, точно той по-малко може да спомогне за нейния прогрес - и за нейната достойна перспектива. Значи точно него не трябва да допускаме да стане български президент. А и предвид това, че очертаващата се битка ще бъде крайно оспорвана, то може да се окаже, че точно нашите гласове ще бъдат решаващи в избора на нов български президент. Защото ако се окаже, че недостатъчно мислещите българи у нас са се разделили на две горе-долу еднакви групи, то нашите гласове, гласовете на мислещите и свободолюбивите хора, наистина могат да се окажат решаващи - за да натежат везните в едната посока. Правилно е ние в такъв случай да участваме в решаването на толкова трудния политически ребус, нали така? Глупаво да се самоотстраним от него и да заявим: няма да участваме, нека съдбата на България да бъде решена от... недостатъчно мислещите (немислещите) наши сънародници. В тази връзка искам да обоснова тезата, че трябва да подкрепим... по-вредния за България кандидат, щото именно тогава ще спомогнем политическия възел у нас да бъде разсечен по-скоро и то така, че в крайна сметка от това да спечели България – и българите като цяло. Та ви поставям значи малка задачка: кой от двамата кандидати е повреден за България? Като определим с положителност това, след това ще разсъдим него ли трябва да подкрепим – или ще е по-правилно да подкрепим другия? Това, че от нас зависи решаването на сложния политически ребус на България, ще ни преизпълни със съзнание за отговорност. Аз също ще се изкажа по този въпрос съвсем скоро. Но сега са ми интересни вашите мнения по поставения вече въпрос. Другите въпроси ще решим един подир друг след това. Но сега да решим разумно най-първия. И като стъпим на твърда основа, след това ще решаваме останалото. Хубав ден ви желая! Приятни размисли!

96

Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моя живот! четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Имам малко време за писане тази сутрин и в моя дневник, в който в пределно свободна есеистична форма описвам всички ония преживелици и случки от живота в нашата училищна общност, в училището, в което работя като учител по философия (предишната публикация от тази поредица е със заглавие Реших да опитам да предизвикам парламентарно питане по тъй великолепния и многозначителен казус в ПГЕЕ-Пловдив). Напоследък пиша в блога си предимно по политически въпроси, предвид крайно заплетената ситуация, в която се оказахме – руснаците наричат такива ситуации "тупикови", т.е. оказахме се в съвсем задънена улица, в улица без изход. Е, винаги има изход, ала ще ни се наложи да изкупваме грешките си с нови и нови страдания. Както и да е, да оставя за момента политиката настрана. Макар че и това, за което пиша по повод на случващото се в нашето училище, също е политика, не е извън политиката. Знаете вече, че в нашата училищна общност моя милост инициира един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията; е, във връзка с работата по този проект се породи съвсем очакваната съпротива от някои сили, породи се борба, сблъсък на интереси, някои от тях съвсем криворазбрани, на тази база моя милост биде обявен за "зъл народен враг" 97

според господстващия манталитет, крепящ печалното статукво в образованието, подложен бях на съответните репресии, администратори ме подложиха на всекидневен тормоз и терор, в един момент даже ме и... опраскаха (най-популярния метод за разправа с различномислещите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е именно опраскването, по тъй чистосърдечното признание на г-н Премиеро!), да, уволниха ме, да, ама проклетата демокрация, на която съм горещ привърженик, позволява такива като мен жертви на безогледен административен произвол да се обърнат към съда, сторих го, а пък съдът ме върна на работа, аз отново, ето вече 11-ти месец пак съм учител по философия в това чудесно училище! Силите, на които моето завръщане изобщо не е приятно, дълго време умуваха какво да правят в така създалата се пренеприятна за тях ситуация, в един момент набраха кураж и започнаха нов рунд в борбата си срещу "толкова неприятния дразнител на нашето спокойствие", именно моя милост; интересно е, че и този път разправата тече по досущ същия изпитан, ала злощастно завършил сценарий, да, точка по точка се изпълнява напълно същия сценарий, режисурата, предполагам, е напълно същата, е, някои актьори са нови, но става дума за второстепенните роли, а и напълно същите артисти играят напълно същите главни роли! Един мислител е казал, че в историята нещата се повтарят първо като трагедия, а след това като фарс; очевидно сега сме на етапа на фарса. Аз лично съм преизпълнен с горещо изследователско любопитство да разбера какво точно ще се случи – и как ще завърши тази толкова възхитителна история. Тъй, тази прелюдия ми се наложи да я напиша с оглед ако някой неориентиран в случващото се попадне на текста да знае за какво става дума. Сега ще продължа с представянето, с описанието на най-новите събития, случки, преживелици. (Обещаното изложение до членове на парламентарната комисия по образование и наука ще го пиша най-вероятно в почивните дни, живот и здраве да е само!) Онзи ден беше Архангеловден, моят личен "патронен празник", изразявам се така чудато щото обичам иронията, тя е велико изкуство, което ни позволява полесно да понасяме ударите на немилостивата съдба; та само в този ден администрацията ме остави на мира, да си изпразнувам, дето се казва, празника, но на следващия ден какво стана само, леле, да ви разправям само, но имайте малко търпение! Налага се да отбележа: по повод на именния ми ден получих много поздравления и честитки от приятели, на повечето не можах да отговоря, ето, тук си позволявам също да отговоря: благодаря ви най-сърдечно, скъпи приятели, за добрината да ме поздравите и да ми пожелаете такива хубави неща, първо сред които – то ми е най-нужно, наред с още малко животец! – е тъкмо здравето, да, напоследък се влоши здравето ми, по тази причина вашите пожелания за здраве много са уместни и много са ми потребни! Благодаря ви, наистина ме трогнахте! Сред пожеланията има неколцина, които са особено сполучливи, ето две от тях: Ако не се лъжа днес имаш имен ден. Желая ти крепко здраве, изобилни благословения и да се сбъднат всички твои намерения! И още едно: 98

Честитим ти празника на победителите – Архангел-Михаил! Да си жив и здрав за да носиш дълго това победоносно име – и да побеждаваш винаги! Първата честитка е от моите приятели г-жа Мария Василева, а второто – съвместно от г-н Жак Асса и от г-жа Ваня Топалова-Асса. И други хубави и особено сполучливи пожелания имам, но сега да не ровя повече на имейла си. Е, някои хора пък оглушително си премълчаха на този ден, но както и да е, има всякакви хора, има също така и свобода. Но пък за сметка на това вчера, първият ден след празника ми, аз бях удостоен с най-величайшото им внимание: вчера още след втория час лично директорката ме покани в кабинета си, където ме очакваше вече самата инспекторка по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова!!! С двете ръководни дами бях удостоен с честта не само да разговарям близо... три часа (да, голям и превъзходен разговор беше, няма що, цели три часа си хортувахме най-задушевно тримата, е, наложи ни се да правим и известни прекъсвания, но поне 3 часа общо най-вероятно сме разговаряли!), но и, като капак на всичко, двете тъй великодушни дами също така посетиха отново мой час, този път по етика, не само посетиха един мой час, но и още по-великодушно ми обещаха, че и днес също ще ме посещават най-вероятно, абе не мога да се оплача, както виждате, от височайшо внимание, мога да се похваля, че към моята скромна особа вниманието е извънредно голямо, даже започнах да се чудя с какво ли съм заслужил такава голяма част?! Абе щастливец съм аз, а и моето извънредно щастие като толкова ценен от инстанциите в образованието учител по философия е чест също така и за самата философия, очевидно успях да извоювам такъв грамаден респект спрямо философското образование в нашето училище, че ето, вече ме посещават не само височайши чиновници от РУО-Пловдив, но дори и от самата централна власт, от самото Министерство на образованието и науката, знаете, имах такова посещение преди две-три седмици. Не помня точно кога ме посетиха от София трите строги дами, но те тогава не влязоха в мой час, за сметка на това обаче тяхната визита отприщи такъв голям интерес от страна на местните началства към философията, че комай няма ден, в който да не ме посещават влюбили се във философията и във философстването началства. Както е потръгнало, очаквам всеки момент, примерно, и самата... г-жа Кунева, министърката, да дойде, а нищо чудно да я придружава и г-н Премиеро на нашата тъй приказна страна Мутроландия, е, той ще дойде, убеден съм в това, но само когато се наложи да отреже лентата на строежите, дето от няколко години текат в нашето училище, строежи, заради които нашата любима директорка съвсем справедливо получи почетната титла "Директор-Строител", не се майтапя, точно такава титла с грамота получи директорката ни, само дето още не са довършени тия големи строителни обекти, които тя начена, залата за физкултура се реновира, цяло едно крило на училището се постегна за да не падне; абе имаме голям напредък в строителството! Ала да не забравяме, другарки и другари, и големите ни успехи в разпространението на... философските идеи в нашето училище, а най-вече в... литературното пресъздаване на живота ни под формата на 99

великолепни текстове, дотам напреднахме в литературата (директорката на нашата професионална гимназия е литераторка, е преподавателка по български език и литература!), също така доста сме напреднали и в сферата на реалната демократизация на отношенията в нашата училищна общност, към описанието на което и преминавам, щото човек току-така всичките ни успехи не може да изброи! Та да си довърша мисълта все пак: г-н Премиеро ще дойде непременно когато дойде момента да отреже лентата на строителните обекти, те за момента са замразени, недовършени, поради което и няма как да им бъде отрязана лентата, но ако случайно г-н Премиеро чете моя блог (Защо пък да не го чете?! Недейте, моля ви се, да подценявате г-н Премиеро, ний с него сме приятели във Фейсбук, при това г-н Премиеро ни е напредничав човек, демократ, популист и прочие, като едното нищо чете блога ми!) е напълно възможно да ни отпусне некой и друг лев, да завършим тез обекти, щото ето на, зима иде, а учениците ни нема къде да спортуват, молим ти се, уважаеми г-н Премиер, дай некоя и друга хилядарка и нам, бълха те ухапала да дадеш некоя и друга илядарка за нашето знаменито училище, та да има къде да спортуват наште ученици, които имат толкова големи не само спортни, но и... философски постижения, ний сме една много напреднала гимназия, и то във всички, в абсолютно всички сфери на живота, ето, най-много напреднахме и в областта на същинската реформа на образователната ни система, ний сме в самия авангард на борбите за ново, модерно образование и училище! Уф, не мога да завърша туй изречение, леле, какви светли чувства ме овладяха, това е то животът ти да е съдържателен и смислен, а това нещо се постига само благодарение на философия, моля да запомните и таз опорна точка, многоуважаеми дами и господа съдебни заседатели! А сега да се върна на непосредствената си задача, да ви разкажа отчасти какво се случи вчера, щот и днес предстоят невероятно важни събития – и ако пропусна сега да представя вчерашните, как и кога тогава ще опиша днешните, още неслучилите се, но отдавна назрели събития?! А от опит знам, че натрупат ли се неотразени събития, все по-трудно става описанието и представянето им, желязото се кове докато е горещо! Да пиша тогава, да не се офлянквам повече, че както съм я подкарал времето ми за писане ще свърши, а аз ще съм стигнал едва до... под кривата круша! Аз много пъти съм ви казвал, че е голяма загуба за човечеството, за цивилизацията, за историята и за човешката култура това, че моя милост няма таланта на един Данте, примерно, или на Шекспир, или на Достоевски, да речем, или поне на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел поне, ех, де да имах таланта на тия велики творци, да, ама немам аз техния талант, по тази причина ще ви се налага да се задоволявате с трохи! Разбира се, уважаемата г-жа директорка, знаете, също усилно работи по увековечаването на всичките тия толкова богати на смисъл и така динамични събития, тя обаче практикува един друг литературен жанр, тя е твърде напреднала в изобретения от нея литературно-административен жанр "платонически диалог с елементи на художествено и поетично пресъздаване", знайно е вече, тя така пише своите прочути и влезли в историята на българското 100

образование "констативни протоколи", които именно трупа в дебели папки с надпис отгоре "КОМПРОМАТИ РАЗНИ срещу Грънчаров", този безценен матр`ьял също един ден ще бъде използван от бъдещите историци на тия борби, които ний сега водим, борби именно за едно ново, демократично, свободолюбиво, духовно просветлено образование и училище. Тъй че аз имам в своите жалки опити да пресътворя случващото се един могъщ сътрудник, владеещ не по-зле от мен литературното слово, имам предвид нашата директорка-литераторка. И ний двамата, пишейки неуморно всеки ден, ще успеем да обезсмъртим за бъдещето и за човечеството всички тия, казахме, невероятно богати на смисъл преживелици, борби, конфликти, сблъсъци, революции, реформи, дебати и какво ли не още, да, животът в нашето знаменито училище кипи, той бучи като пълноводна река, течаща в каменист и скалист терен, подобно на реката в град Банско, която за малко да завлече тоя наш не по-малко знаменит от училището ни курортен град. Майчице, пак се отклоних, това е, моля, приятели, недейте да стреляте по пианиста, той... толкова може! Аз тук, разбира се, не мога да правя какъвто и да опит да пресъздам цялата онази на моменти тъй гореща и пламенна дори бих си позволил да кажа беседа или дискусия, която вчера ми се наложи да водя с много уважаемите госпожи администраторки. Мога само да се опитам да предам своето впечатление от беседата, мога само да опитам да изразя своето възприятие. И да обособя някои изводи, които аз лично си правя – особено след безсънната нощ, която ми се наложи да преживея след вчерашния толкова наситен и напрегнат ден (я има, я няма съм спал общо три-четири часа, в останалото време мислих над преживяното, анализирах беседата ни!). Наложи ми се отново да преживея страшно голямо унижение, щото се разбра, че и двете вещи администраторки се надпреварваха да ме упрекват за какво ли не, най-интересното е това, че г-жа инспекторката по философия, видите ли, била изпратена от началничката на РУО-Пловдив да извърши проверка по моя жалба (!), ала това изобщо не й попречи без капчица неудобство изцяло да застане на страната (!!) на проверяваната от нея самата своя административна и началстваща сестра (!!!), т.е. оказа се, че ролята на безпристрастен арбитър за нея самата не само че е непосилна, но и тя съвсем умишлено и съзнателно, без никакво, казахме, неудобство, се отказва от тази своя роля! Но да отбележим, това не й е за първи път, тя години наред не прави друго, освен... да рипа по свирката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейната толкова отчаяна, но за сметка на това безпощадна война срещу мен, учителя по философия, което пък чисто и просто означава пълна измяна на предназначението й, на нейния дълг като служител на РИО (тогава, сега се казва РУО), който именно би следвало да прави нещо, с оглед да защити общността на учителите по философия от възможен административен произвол от страна на директорите. Да, ама не, у нас, очевидно, такива "тънкости" са непостижими, подобни "философски глезотии" очевидно априори са отхвърлени от въпросната чиновничка от РУО-Пловдив. Та тя, казахме, без капчица неудобство, мигновено отвори общ фронт с проверяваната иначе от нея директорка (!!!), значи жертвата на гаврите, именно моя милост, която, представяте ли си, има дързостта да се жалва, мигновено биде обявена за не просто за... "главен винов101

ник за всичко", което става в това училище, но и, както се разбра по-късно, моя милост биде произведена в нещо като "углавен престъпник", който, видите ли, без капчица свян нарушава всички до една светини на непостижимо мъдрата административна догматика, има се предвид догматиката на светата административнокомандна система. Разбра се също така, че г-жа инспекторката няма никакво неудобство да спомогне за разгарянето на онази същата въпросна... клада, върху която се пържи от доста време този същия тъй неудобен (а е неудобен защото не желае да бъде типов!) учител по философия, да, г-жа инспекторката вчера успя да хвърли и своя наръч съчки в онова великолепно аутодафе, за което писах съвсем наскоро, тогава ми се наложи да използвам тази многозначителна метафора, с оглед да помогна на читателя да се потопи в истински неподправената атмосфера в нашето училище. И ето, двете администраторки, инспекторката и директорката, бяха значи запретнали ръкави да сътворяват, да произвеждат нови и нови... компромати срещу тъй несговорчивия учител по философия, за тази именно цел те влязоха и в негов час, щото очевидно сърцата им жадуват да попаднат на някой по-пищен възможен компромат, с който да успеят най-сетне да съсипят изцяло съдбата на въпросния тъй несговорчив, както казахме, учител по философия. Да, ама за беля вчера класът, в който случайно се наложи да посетят двете толкова усърдно търсещи компромати началстващи административни особи, се представи великолепно, учениците се държаха така, както си се държат всеки път, сиреч, свободно и спокойно се изказваха, обсъждахме си темата, което доведе дотам след това инспекторката и директорката здравичката да се изпотят за да търсят... кусури на току-що преминалия час; е, намериха кусури, като нема кусури, ще си съчиним, ще си изобретим с известно напъване каквито искате кусури, колко му е, важното е желанието за търсене на кусури да е налице, а такова желание, казахме, го имаме в изобилие! (Днес ще ми се наложи да чета поредното творение на г-жа директорката, този път подписано и от инспекторката, ще чета нов шедьовър, наречен "констативен протокол", пак в диалогична платоническа форма, абе казахме, литературата в нашето училище е на висота! Нема да се излагаме сега я! Ще пишем докато дишаме, нали така?! Тъй. Да, ама се изморих от писане тази сутрин, затова ще ми се наложи да спра тук. Има още много неща за писане и за анализ, но капнах, нощта ми беше безсънна, аз много преживявам всеки стрес, всеки опит за гавра, да, аз имам този дефект, че съм чувствителен човек, чувствителността ми не е атрофирала. И много преживявам всеки опит да бъда унижаван, а се тъпче безцеремонно личността и достойнството ми, а точно това вчера беше направено. Разбира се, не беше направено публично, а само на... шест очи, две от които са моите; ако беше този вчерашен дебат в подобаващата, по-широка форма, примерно с участието и на ученици, и на безпристрастни наблюдатели, работата щеше да бъде съвсем друга, но сега, сами виждате, съм поставен в крайно нелепо положение: пиши си ако си нямаш работа, Грънчаров, кой обаче ли ти вярва на... бълвочите?! Да, на словесните ми "бълвочи" кой ли вярва изобщо? Оказа се вчера, че г-жа инспекторката не 102

само че не е чела моите учебни полагала, но и не изпитва минимално желание да вникне в подхода ми; не опитва изобщо да надмогне предубедеността си, всички вижда в криви лещи, в една съвсем превратна оптика, ала пък за сметка на това има самочувствието, че "началството никога не греши", да, ама този нахалник Грънчаров си позволява да не уважава тази света максима, хора, молим ви се, как е възможно да позволяваме на този субект да оспорва преценката на... "изцяло непогрешимото" началство?!?! Хайде, дотук, че наистина се изморих. След малко тръгвам за Пловдивската обществена телевизия, имам предаване, а след това ми предстои да се гмурна в тъй бурната административна река, каквато е животът в нашето световно известно вече училище. Завиждате ми на живота, нали така, признайте си де?! Довечера, живот и здраве да е, пак ще се върна бездиханен в къщи, обогатен с нови и нови... ексцесии, обиди, унижения, оплювания и прочие, които се сипят като същински рог на изобилието върху моята скромна особа. Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моят живот, а животът не всички нас е такъв, какъвто си го направим сами. Вашият живот е скучен, без никакви изпитания, без сътресения, така ли?! Ами проблемът очевидно е във вас самите. Направете си живота динамичен и съдържателен, ето това ви пожелавам накрая! Хубав ден! Моят ден ще бъде прекалено хубав, няма що...

2 коментара: Владимир Петков-Трашов каза: Е, скъпи Приятелю, Ангеле Грънчарове, прости ми, че потопен в моите си житейски, далеч по-спокойни от твоите животовъртежи не съм забелязал тези дни и съответно не го отбелязах твоя имен ден! Ма изобщо не съм човече, по отбелязванията, честно и по празнуванията...! Ако ме подсети програмата...тогава да, но иначе...да си се оправдая...и, ако можеш ми прости!...:-) За мен всеки ден си е своеобразен празник!Та нека сега и по повода – поредното ти чудесно изповедно послание те поздравя, а! На принципа – По-добре по-късно, отколкото никога... :-) Бъди жив и здрав, устойчив и силен! Бъди пълен с хуманност… тя те спасява и ведрият ти хумор...Това са си страховити и мощни енергии...Така ми се...струва?! Неее, уверен съм! А иначе, в часовете на самотата си, когато преживяваш отново и отново животовъртежите си, да знаеш, че съм до тебе...С тебе съм твърдо и ти казвам – прав си! Дерзай! Продължавай! Но и… някак... не прекалявай, отпускай в стила си... ти го знаеш и го можеш! За да се запазиш и за себе си егоистично, но и за... нас и България! За да не изгориш толкова бързо, колкото им се иска на твоите ретро-душманки... :-) И за да... продължаваш, да светиш!

2016.11.11г. Владимир Петков-Трашов Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти най-сърдечно, г-н Петков-Трашов, драги приятелю, за толкова трогателното послание, за поздравленията, за пожеланията! Много ценя твоята подкрепа, много ми помагаш, даваш ми сила да надмогвам моментите на слабост и на отчаяние, защото наистина ми се налага да удържам страшно груб и грозен всекидневен натиск! Без твоята (и на други мои приятели) 103

морална подкрепа аз отдавна да бях рухнал, слава Богу че Ви има, слава и на самия Бог, че ми дава още сили, защото аз добре знам, че без Божията помощ няма да издържа и миг. Бъди жив и здрав и ти, добри човече!

На мъдростта последните предели постигнах днес... четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Край планината блато се разстлало, отравя въздуха, руши делото ми да отведа водата застояла, ще е последна висша цел в живота ми ... На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! Гьоте, "Фауст"

104

Началото на моето обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ в Пловдив петък, 11 ноември 2016 г.

Вчерашното ми есе от поредицата около моите борби за реална демократизация в нашата училищна общност получи заглавието Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моя живот! и си остана недовършено (дали ща намеря време да го довърша, да продължа с описанието си не мога сега да кажа, това ще се разбере обаче съвсем скоро). Тази сутрин няма да пиша нищо в дневника си, налага ми се да напиша едно обръщение към... цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив; защо решавам да пиша такъв текст ще разберете като го прочетете. Идеята ми да пиша до членове-реформатори от Парламентарната комисия по образованието и науката (от които да поискам парламентарно питане до Министъра на образованието и науката за бездействието на МОН по толкова фрапантния административен произвол и терор в ПГЕЕ-Пловдив) не е отпаднала, съвсем скоро ще ми се наложи да напиша и такова едно обръщение. Но сега, в духа на демократизма, на който съм горещ привърженик, решавам да се обърна към цялата училищна общност – и да апелирам за нейната реакция. Ето какво се получи от това възвание: 105

Обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ в Пловдив от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия Уважаеми ученици, дами и господа родители и служители, колеги, Налага ми се публично да се обърна към всички вас и да ви информирам за създалата се нелека психологическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, от която заедно трябва да потърсим и да намерим верния изход, разумното решение. Моля да ме изслушате внимателно, ще ви разкажа пределно откровено своето виждане, своето разбиране, своето възприятие на случващото се. На тази база ще ви призова да реагирате, да заявите гласно своето отношение, своята позиция. Много ме вълнува, не крия това, да разбера как вие мислите, как вие оценявате нещата. Ситуацията обаче е така сложна и тежка, че ще ми бъде изключително трудно да я представя тук с думи – и то по възможност най-кратко, ясно, пределно, казахме, честно и откровено. Но ще опитам; моля да бъдете снизходителни към този мой опит. Всички с половин уста признаваме, че по принцип българското образование не се намира в бляскаво положение, нали така? Поне по това, мисля, всички сме съгласни: господстващата от десетилетия командно-административна и бюрократична система стигна до закономерното си пълно фиаско, до провала си, катастрофира тотално и безвъзвратно. Е, вярно, в масовия случай всички сме свикнали да се примиряваме с положението, ние сме доказани търпеливци, умеем да търпим, да понасяме, да се примиряваме. Какво от това, че учениците не обичат да четат, да учат, да мислят, а пък ако някои от тях обичат, това нещо – именно мисленето, ученето, познанието, образованието, съвременното обучение! – в рамките на господстващата тиранична система е... забранено, да, то не се толерира! От учениците системата иска да си пълнят главите с някакви непотребни и обременяващи съзнанията им знания, в главите им трябва да бъдат набивани някакви "единствено-правилни мисли", "истини от последна инстанция", глупавата система на манипулативното държавно и унифициращо образование не насърчава търсенето, изследването, творчеството, таланта, вдъхновението. Напротив, тя пречи за разгръщането на личностния потенциал на младите, тя насърчава "зубренето", папагалстването, повтарянето на клишета, на чужди мисли, на голи и обезличностени информации, тя се свежда до прословутото бележкарство, до подлизурството спрямо учителите, до унизеността на личността и пр. В рамките на тази противочовешка и репресивно устроена система се цени не знанието и не качествата, способностите на личността, а се цени единствено послушанието, отказа от достойнство, малодушието е възведено на най-висок пиедестал, цени се също така най-вече... оценката и дипломата, иначе казано, в нея всичко е изопачено, неистинско, фалшиво, всичко е менте и имитация, фалшификат; тази абсурдна система е плод на изцяло отречени от историята, от културата, от прогреса на цивилизацията остарели, анахронични, ретроградни догми, основани именно на 106

тиранията, на диктата, на ненавистта към суверенитета на личността и към нейната свобода. Да, в рамките на тази волунтаристична система, ненавиждаща най-вече личността и нейната свобода, е прокудена, е изгонена тъкмо свободата – вечният извор на всичко човешко, на самата човечност. Тираничната система свобода на търпи, в нея се насърчава робуването във всичките му форми – и унизеността на личността. Тази система е система на НЕобразованието, както си позволих да я нарека в последната си книга, на която дадох именно такова заглавие: "Реформа на НЕобразованието", защото в рамките на представите, насаждани от абсурдната система, вече не се знае какво всъщност е образование, да, загубен е смисълът на това, за което изобщо би следвало да съществува всяка система, наричаща се "образователна"! А образованието има един толкова прост, но за сметка на това изцяло възвишен смисъл: истински образован е оня, който е успял да разгърне и да постигне уникалния, личностно неповторимия образ на своята богата, активна и дейна индивидуалност, успял е да разгърне творческия си потенциал, да изяви по бляскав начин онова, което Бог му е дал. Училището, образователната система трябва да осигурява всички потребни условия това да се случи, да се осъществи тайнството на раждането на суверенната и свободна човешка личност, нищо повече или по-различно от това не може да прави училището. Да, ама у нас държавата не позволява на хората да бъдат истински образовани, сиреч, да бъдат суверенни личности, държавата у нас, по инерция от комунизма, се счита длъжна да пречи на човека да бъде себе си; в резултат най-ценния капитал, с който България разполага - човешкият капитал на нацията – се пропилява без смисъл; неслучайно сме най-бедни и най-унизени, една от главните причини е тъкмо калпавото социалистическо образование, на което административната система без капка жал подлага нашите деца. Да де, ама има ли алтернатива, може ли нещата в българското образование да бъдат поставени на друга почва и основа? Да, може, ала няма кой да го направи. Системата на послушанието ни е научила да чакаме промяната в образователната сфера да бъде направена отгоре, от премъдрия и всичко разбиращ "мозъчен център", където заседават непогрешимите министерски бюрократични шамани. Ето, вече имаме и нов "реформаторски закон" за образованието, сега остава само да чакаме тежката бюрократична система да се задвижи, да сътвори и да ни спусне в готов вид тъй потребните ни душеспасителни инструкции за това как да започнем да мислим по новому, как да се променяме, как да започнем да живеем истински пълноценно и прочие, в това число как да започнем да общуваме, да учим, да търсим и т.н. Да, за всичко системата ще се погрижи, всичко тя ще ни даде, ний само трябва да чакаме търпеливо. Какво да учат децата ни ще решат същите тези тъй проницателни министерско-чиновнически шамани, те ще напишат най-нови и премъдри учебници, съдържащи именно самата премъдрост, тя ще ни бъде сервирана в напълно готов за поглъщане сдъвкан вид, а пък усърдните учителки ще запретнат ръкави и ще почнат да набиват в главите на младите цялата тази министерска премъдрост – ето го краткия път към общочеловеческото щас107

тие, нали така? Нам ни е отредена ролята на статисти в този театър на абсурда, който, прочее, и досега сме го играли, същинската, коренната промяна у нас още не е... разрешена! А пък и искаме ли я и ние самите, а, какво мислите по този въпрос, дали не е станало така, че вредната система ни е станала така удобна, че всичко ново просто ни плаши, вижда ни се опасно и страшно? Аз съм учител по философия вече 33 години. Не допуснах – благодарение на философията, тя ми позволи да съхраня този недопустим разкош! – системата да ме направи "типов даскал", безличен чиновник, който друго не прави освен да пълни главите на горките ученици с "най-правилните държавно одобрени мисли". Винаги съм имал съвършено друг подход: да помагам на младите да се научат да мислят самостоятелно, да търсят истината сами, със собствените си сили, да вървят по нелекия път на познанието, на изследването, на творчеството, на разгръщането на своя уникален личностен ресурс. Е, бидейки толкова "странна птица", винаги съм си имал, не крия, големи проблеми със бдителните стражи на системата. търсейки изход от нейните абсурди, в един момент осъзнах, че пътят за едно наистина качествено образование е един: демократизация и либерализиране на образованието, този е начинът да се вдъхне живот в него! Изразих своите идеи в цяла една поредица от книги за това как аз виждам едно наистина отговарящо на нуждите на младите и съвсем автентично образование и училище. Тези книги бяха издадени и в хартиен вариант, но също така са са съвсем свободен достъп в интернет, намират се в моя блог. Вече десетки години моите ученици имат възможността да работят по написаните специално за тях мои учебни помагала, разработил съм такива помагала по всички преподавани от мен философски предмети. Моят блог, в който всекидневно пиша вече цели 10 години, стана средище, в което се водят най-разгорещени дискусии за образованието, за възпитанието на младите, за тяхното личностно израстване и пр. Написах и издадох за тия толкова интензивни за мен години и много други книги, които са все в тази посока: да помагам на младите да развият полноценно своя духовен и личностен потенциал. Вече трета година водя и свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, също така издавам две списания, списание ИДЕИ, излизащо вече осма година, и списание HUMANUS, списание именно за образование и за личностен растеж на младите, то излиза трета година. И ето сега пристъпвам вече към крайно любопитната ситуация, която възникна в нашето училище по повод на всички мои инициативи, дейности, иновации и пр. (Следва продължение, текстът се пише сега.)

108

Публикувано преди четири годинки... събота, 12 ноември 2016 г.

Промяна в заглавието на раждащата се тия дни нова книга – книга на тема случващото се в нашата "образователна система", по-конкретно в едно българско училище...

109

Ще се спасим само с борба, вдъхновявана от великите ценности на свободата, демокрацията и човечността неделя, 13 ноември 2016 г.

И тъй, няма как, налага ми се тази сутрин да продължа започнатото ето в тази публикация: Началото на моето обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив. Едва сега смогвам да го сторя поради извънредна заетост с други неща; ето какво се получи в крайна сметка: ... През през лятото на 2010 година директор на ПГЕЕ-Пловдив (в един изцяло по нашенски проведен "конкурс") стана г-жа Стоянка Анастасова, учителка по литература в това училище. Призовах тогава да дадем шанс на новото ръководство, ала скоро се разбра, че новата директорка и нейния екип са привърженици на изцяло порочен и анахроничен стил на ръководство – благодарение на който бяха допуснати куп грешки, върнали училището в една отдавна отминала епоха; за кратко време беше съсипан оня истински академичен дух на свободолюбие, човечност, творчески ентусиазъм и толерантност, който царуваше във времето на управлението на забележително талантливия ръководител на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов. Новото ръководство на училището възкреси всичко най-лошо, което си спомняме от ерата на тъй блаженопочиналия комунизъм: казармен дух, "началството никога не греши", "колективът" се дели на "наши", на принадлежащи на тесния 110

кръг приближени на директорката и на "ненаши", които във възникналата отвратителна психологическа и нравствена обстановка се опитват все пак да запазят известно достойнство, "Който слушка – папка, който не слушка – ритник!", в училището възникна атмосфера на страх и също така на най-грозно подлизурство и лицемерие, мнозина от опонентите на директорката бяха подкупени (за да слушкат) по най-различни начини, предимно чрез раздаване на някакви благинки и т.н., а в резултат на тия иновации за кратък период от време в ПГЕЕ-Пловдив се възцари такова "монолитно железо-бетонно единство", каквото не е имало дори и в ерата на въпросния непрежалим комунизъм. Всички наченки на демократично съзнание и поведение бяха безжалостно изкоренени – особено когато неколцината учители, които се опитваха в създалата се тежка обстановка да запазят достойнството си, бяха обявени за "народни врагове" и бяха подложени на немислими по-рано репресии, примерно инж. Калин Христов беше направо уволнен и изритан от училището, а моя милост пък бях подложен на ужасен всекидневен административен тормоз и терор, когато не се огънах и започнах открита борба за промяна, след проведена перверзна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране бях също така уволнен и изритан по недопустимо грозен начин от училището; други учители, като г-жа М.Михайлова, предпочетоха сами да се оттеглят, напуснаха или заминаха на друга работа, излизайки в служебен отпуск. Тъй като вътре в училищната общност вече нямаше никакви условия за демократичен дебат по тежките проблеми на училището ми се наложи да изнеса дебата на страниците на моя блог: започнах отчаяна борба за демократизация, започнах да публикувам почти всеки ден поредица от репортажи, в които описвах случващите се ексцесии, дадох пълна гласност на зулумите на директорката, в серия от жалби и доклади до висшестоящите инстанции на образователното ведомство алармирах властта за случващото се и апелирах за спешна намеса и за противодействие на ширещия се волунтаристичен административен произвол. Интересното е, че висшестоящите инстанции, независимо от предизвиканите от мен проверки, не направиха почти нищичко за да спрат произвола, който се отприщи в неподозирани ексцесии: за да бъде съсипан "врагът" в мое лице беше използван целия арсенал на командно-административния диктат и терор, познат ни от времето на социализмо-комунизма, примерно бяха проведени серии от "разгромни събрания" на "възмутения колектив", правени все по тертипа на т.н. "народен съд", на "другарските съдилища" или на "революционните трибунали", мигновено бяха инициирана (чрез изпращането на писани сякаш под индиго документи!), казахме, една добре организирана кампания, състояща се от потоци от жалби на "възмутени родители", на цели класове, на "съзнателни граждани", писаха се петиции на "възмутения колектив" срещу "народния враг Грънчаров", който при това, представяте ли си, "не преподава правилно", "тормози учениците да мислят", не ги обучава по "единствено-правилния държавен учебник", позволява си да предприема някакви "напълно вредни" иновации все по посоката на тъй ненавистната ни свобода и т.н. Тази оруеловска и кафкианска (трудно ни е, сами разбирате, да определим точно нейния абсурдистки литературен жанр) биде увенчана с това, че 111

самата директорка издаде – и то в официален документ до ТЕЛК, под формата на "производствена характеристика"! – не нещо друго, а... оригинална "психиатрична диагноза" на въпросния тъй "зъл народен враг", именно обяви го за "психично болен" (!!!), а пък в крайна сметка си позволи да ме уволни по възможно найсюреалистичния претекст, а именно "абсолютно некадърен", "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител", "изцяло негоден за системата". За да разберете колко отровна е била атмосферата в оня паметен момент ще добавя и ето този щрих: когато директорката съобщава на "сплотения колектив" толкова дългочаканата новина за посичането на "народния враг Грънчаров" половината от въпросния колектив започва да... ръкопляска, а другата половина от учителите реагират с мълчание, да, позволяват си все пак да посрещнат гротескната новина с едно оглушително крещящо, т.е. безкрайно изразително мълчание. Да, ама проклетата демокрация си има и известни неудобства: Грънчаров печели заведените съдебни дела и в крайна сметка съдът го връща на работа! Като капак на всичко се оказва, че "извергът Грънчаров" съвсем не е склонен да се пречупи, да капитулира, да дезертира, да моли за снизхождение, както се очаква от него, напротив, той си остава все същия: остава си съзнателен борец за едно ново и съвременно образование и училище, за истинска, за реална демократизация на отношенията в училищната общност и в страната като цяло. Какво сега ще правим, другарки и другари, а, кажете де, нима ще оставим врагът да продължи да ни занимава с такива "буржоазни" лигавщини като "демократизация", "нови отношения", "свободолюбие", "либерализация"?!

И сега идвам до патента, до най-голямото творческо постижение на нашето ръководство, до неговото героично дори, така да се каже, постижение: безогледен линч срещу преподавателя от страна на протестиращи спрямо неговите иновации недоволни ученици! Да, буйстващи и хулиганстващи "революционно настроени" ученици ще обиждат, ще се гаврят както си искат, както им скимне срещу преподавателя – и то под благия, одобрителен, всичко разбиращ и изцяло популистичен поглед на самата директорка! Да, директорката ще встъпи в "съюз на честта" с въпросните "революционно настроени ученици" с цел да бъде упражнен такъв морално-психологически терор и тормоз над неугодния за администрацията учител по философия, че или той самият да рухне психически, или пък сам да си 112

вземе шапката и да се махне, или пък, и това е напълно възможно, директорката отново да го опраска, да го уволни, да го изрита – и така да сбъдне толкова горещите "народни трепети и копнежи"! Да, ето докъде се стигна в крайна сметка в тия всички ексцесии, които, забележете, не се случват в комунистически Китай по времето на тъй славната "културна революция", когато именно "революционните хунвейбини" са вилнеели срещу учителите и професорите си, не, това не се случва нито в маоистки Китай през 60-те години на ХХ век, нито в сталински СССР през 30-те години на същия този толкова печален Хх век, това се случва в... европейска и демократична България, която е страна от Европейския съюз (!!!), и то през второто десетилетие на нашия модерен и така напреднал XXI век! Интересното е, че ръководството на ПГЕЕ-Пловдив очевидно не изпитва никакви скрупули и разиграва този театър на абсурда за втори път в течение на само две години (!!!), да, ръководството на нашето училище си позволи лукса да настъпва много пъти все една и съща мотика! Което е безкрайно интересно като феномен, това говори много! И от него ний, всички, пред очите на които се разгръща този позорен театър на абсурда, следва да си направим подобаващите изводи. Моята теза е: тежкият идеен, ценностен, методологически и политически в крайна сметка конфликт може да бъде решен единствено чрез отпочването на пълноценен демократичен дебат в пределите на самата училищна общност. От години правя нужното да се задвижи моят проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, а ръководството на училището, което се изживява като охранител на печалното статукво, не прави друго освен да пречи за отпочването на този толкова потребен ни дебат. Какво да правим в тази толкова интересна и наистина изразителна ситуация?! Висшестоящите инстанции на образователното ведомство немеят и упорито мълчат, тяхното безхаберие е поразително! Реформата на образователната ни система, както историята, опитът и животът показват няма как да се прави по инструкция отгоре, ние самите, учителите, учениците, родителите, гражданите трябва сами да направим всичко, без да чакаме никакви указания, ние самите всичко трябва да открием и изобретим. Всичко трябва да направим ние самите, няма кой друг да го направи. Такава е моята гледна точка. Такава е и постановката, произлизаща от парадигмата на свободата и демокрацията, която е крайно време да замени отживялата времето си система на тиранията, на произвола, на насилието, на безчовечността. Съзнавайки цялата сложност на ситуацията си позволявам да се обърна към цялата училищна общност с призив да започнем незабавно тъй потребния ни демократичен дебат по всички най-горещи и не търпящи отлагане проблеми на нашата училищна общност. Но държа да отбележа и това: първото условие за отпочването на този дебат е ръководството на училището да си подаде оставката и то по изцяломорални причини; самодискредитацията (излагацията), която то си причини, не може да бъде компенсирана по никакъв друг начин. Една оставка на самодискредитиралото, на опозорилото се ръководство ще постави нещата на чиста нравствена основа и ще позволи да започне оня оздравителния процес, 113

който ще възвърне жизнените сили на изнемощелия организъм. На организма, поставен в такава една абсурдна и гибелна ситуация от едно ръководство, позволило си лукса да живее с изцяло неверни, ретроградни и анахронични представи и за образование, и за възпитание, и за живота, и за личността, и за самата човечност даже. В приказната страна Мутроландия, в която, за жалост, живеем не от вчера, ни е потребна една истинска духовна и образователна революция, която, подобно на пълноводна река, ще отнесе всички нечистотии, тровещи и съсипващи живота ни. Многострадалното българско образование и училище ще възкръсне за нов живот едва когато успеем да отхвърлим пагубния манталитет, който превърна нашата България в царство на сенките, на ментетата, на лъжата, на триумфиращата простащина, на тарикатите, на безскрупулните мошеници, на безпардонните наглеци, мерзавци и подлеци. Аз вярвам, че сме способни да се спасим от цялата тази напаст, но се иска тежка и изтощителна борба, вдъхновявана от великите ценности на свободата, демокрацията и човечността, а вие, уважаеми ученици, дами и господа родители и служители, колеги-учители, какво мислите по поставените в това мое пределно искрено обръщение проблеми? С най-добро чувство: Ангел Грънчаров 13 ноември 2016 г. Долна баня-Пловдив

Ех, да имах наблизо и под ръка някакъв самурайски меч!!! понеделник, 14 ноември 2016 г.

Покрай толкова злополучните президентски избори, на които бяхме свидетели, нямах време да се съсредоточа както трябва върху писането на моя дневник, в който пък фиксирам всичко най-важно в моите всекидневни борби за демок114

ратизация и либерализация на отношенията в нашата училищна общност, в училището, в което работя като учител по философия; така е, няма как да е иначе, аз съм ангажиран гражданин и не мога да се абстрахирам от ония проблеми, пред които се изправя цялата ни българска общност, т.е. "голямата общност" на България. То нещата са свързани де, няма как да се отделят едно от друго. Но какво и да е, ето, изборите минаха, а ситуацията стана още по-тежка; но ще видим де, може би пък наближава моментът, в който ще ни се наложи най-сетне все пак да разсечем примката, в която се задушава нацията ни вече толкова години: примката, която ченгесарско-мутренско-милиционерската и руско-българска мафия и олигархия успя да стегне около врата на нацията след 2001-ва година. Но да оставим за момента настрана политическите проблеми и да се опитам някак да наваксам пропуснатото от описанието на ония тъй възхитителни истории, които се случват комай всеки ден в нашето училище, което, както е тръгнало, нищо чудно да стане един ден емблема на борбите за едно ново и съвременно образование, за едни качествено различни и хуманни, пронизани от свободата отношения и прочие. Последният текст от тази поредица, който написах тия дни, е със заглавие Ще се спасим само с борба, вдъхновявана от великите ценности на свободата, демокрацията и човечността – и там всъщност дописах текста на едно свое обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив. Сега ми се налага да продължа с описанията си. Имам толкова много за писане, че едва ли ще успея да си изпълня намерението: да кажа всичко нужно поне според етапа, на който се намира тъй ожесточената битка между силите на новото и силите на печалното статукво. Но поне какво успея да кажа пак е нещо, не е като да замълча внезапно. Слава Богу, засега, въпреки непрекъснатите си здравословни неразположения все още имам някакви сили да продължа борбите си! За да не стане така, че умишлено съм прекъснал своите емпирични описания и впечатления върху непосредствено случващото се ще трябва да кажа нещичко върху най-последните събития от тъй интензивния и съдържателен живот в нашата училищна общност. Последният текст от този род имаше ето това предизвикателно заглавие: Завиждайте ми колкото си искате, но това си е моя живот!. Писан е преди 4 дена, а имам чувството, че е изминала цяла вечност оттогава! Но е писан набързо, в ранна утрин, преди да тръгна на работа, на училище. И е останал съвсем недовършен. Ето, сега ми се налага да продължа. Знаете, аз пиша тия неща, така да се рече, "за историята", убеден съм, че тия случки ще бъдат много интересни за бъдещите историци, които ще пожелаят един ден да вникнат в същината на болното време, в което имаме щастието да живеем. Всяко време е интересно, но нашето време се оказа прекалено интересно; знаете ли, че китайците били имали обичай да си отправят ето какво проклятие: "Да живееш в интересно време!"? Аз (пък и ний всички де, ама работата е там, че мнозина изобщо не си дават сметка в какво наистина интересно, направо вдъхновяващо интересно време имаме късметя да живеем!) обаче сякаш съм прокълнат да живея във възможно най-интересното време, дотам, че имам чувството, че ако събитията още малко 115

станат по-интересни, тогава едва ли вече ще мога да ги издържа, нищо чудно да се задуша в един момент от прекомерните вълнения и горкото ми сърце да не издържи. Но какво да правя, такъв ми е, казахме, късметът, завиждайте ми при това положение колкото си искате даже! А тия описания на случващото се, дето ги пиша комай всеки ден, ме изтощават още повече от реалните преживявания, за които след това именно пиша; понеже, казахме, е много трудно да се пресъздаде с думи есенцията, същината, смисъла на всичко, което се разгръща пред очите ми. Освен това, знаете, ми се налага да решавам какво именно да правя, та да спомагам някак за решаването на тежкия конфликт, около който в момента се съсредоточи, кой знае защо, цялата онази колосална агресивна енергия, която ме залива в момента. И която някоя веща ръка така уверено направлява, придавайки й възможно най-болезнения израз. Както и да е, ще се предпазя (засега) от прекомерни разсъждения върху случващото се, ще изоставя т.н. дискурс, рефлексия, интерпретация и прочие и ще наблегна на самите описания на въпросните реални събития. Които са така многозначителни, че почти не ми се налага а ги коментирам. Да, ама аз пък нямам таланта да пиша такива художествени текстове, който поне малко да съдържат емоциите, дето се разгръщат в реалния живот, в реалните събития. Ето това е нещото, което ме измъчва най-вече. Но това са неизбежни трудности, свързани с творческото превъплъщаване на онова, което животът така разхитително ни предоставя всеки ден. Разбира се, всеки прави това, което (и доколкото) може, нищо че блажени били ония, които искали... невъзможното! Ний пък искаме малка част от възможното, невъзможното нека го искат по-възвишените души... Аз в онзи прекъснат така внезапно текст (щом капна, знаете, прекъсвам да пиша, щом ми изтече времето за писане – също) почнах да описвам случките, които произтекоха когато инспекторката по философия А.Кръстанова и директорката Анастасова, бодри-бодри ми заявиха желанието пак да... посещават моите часове! Даже за едното такова посещение нещичко успях да кажа. Сега ще кажа за другото, то стана на другия ден, в четвъртък. Вървейки с директорката и инспекторката си позволих да им задам ето този крайно изненадал ги въпрос: - Уважаеми госпожи, бихте ли могли да ми кажете на какво се дължи този ваш толкова силен интерес към моите часове? Каква, прочее, е вашата цел, бихте ли ми помогнали да разбера? Щото аз имам своите подозрения, но ме вълнува вашия отговор. И тъй, какво ще ми отговорите? Инспекторката очевидно крайно много се изненада и не можа да скрие изненадата си. Понеже тя този път беше дошла в училището в ролята (както ми каза сама) на "безпристрастна и обективна проверяваща", изпратена от началничката на РУО-Пловдив, която трябва да провери фактите около една моя жалба до тази последната. Да, ама директорката в момента пък ме посещава комай всеки ден (а в някои дни и по два пъти на ден!) не за да спомогне да се решат някакви проблеми, а с една-единствена цел: да трупа компромати за "доказване" на своята така свидна и изстрадана от нея самата теза, а именно, че "лицето Грънчаров" не става, видите ли, за учител, "не може да преподава правилно", туй странно и крайно неприятно на директорката лице трябва, за тази цел, да бъде изобразено в 116

директорските тъй патетични писания (жанрът на тия директорски художествени писания, казахме, е "платонически диалог с елементи на нескривани поетични внушения", директорката май не знае, че Платон е бил най-голям враг на поетите защото много лъжат!) във възможно най-гротескната и отблъскваща форма; да, ама проклетникът Грънчаров, когато почне да чете директорските словоизлияния, си позволява да каже, че директорката все пак не е философ, няма философско образование, ето че се налага по тази причина спешно да бъде призована инспекторката по философия, без чиято помощ директорката наистина не е способна да се справи с врага. Е, очевидно инспекторката, имаща толкова доказано добро сърце, не може да откаже на директорката тъй потребната й помощ, понеже целта им ги сродява, а именно "тоя там Грънчаров" някак да бъде поставен на мястото си. Да, ама при това положение, минавайки ни страната на директорката, инспекторката сама праща по дяволите своята тъй лелеяна роля на... "безпристрастна и обективна проверяваща", нали така излиза, а, какво ще кажете, уважаеми дами и господа съдебни заседатели? Какъв арбитър може да е инспекторката в толкова тежкия и продължителен конфликт между учител и директор, след като тя без капчица неудобство мигновено застава срещу учителя по философия, само и само за да угоди на своята приятелка и административна сестра, имаме предвид именно директорката? Та моят въпрос и на двете властващи дами (нека да не употребяваме повече думата "другарки", щото инспекторката чистосърдечно ми призна, че тази "комунистическа дума", има се предвид думата "другарка", била "непоносимо обидна" за нея!) се видя крайно неприятен и те не можаха нищичко смислено да ми отговорят; само дето инспекторката комай малко се изчерви. Тогава аз, понеже съм подлец, зададох следващия си още по-безжалостен въпрос: - Е, да приемем, че просто толкова ви харесват моите часове, че вече се пристрастихте към тях, в това лошо няма де, но вие лично давате ли си сметка как се чувствам аз, обектът на тия всекидневни проверки? А питате ли се как си обясняват тия проверки учениците? Инспекторката още повече се изчерви, а директорката красноречиво си мълчеше. (Мълчанието, знаем, е злато, особено в такива случаи когато философ като мен, увличащ се по Сократ, почне да ти задава неприятни въпроси!) Думите, които ми каза инспекторката, бяха така неубедителни, че, признавам си, в този момент сам не мога да се сетя какво именно или по-точно има добрината да ми каже, да, така е, а моята памет е много добра особено за смисъла, е, нейните думи очевидно не са имали кой знае какъв смисъл, та паметта ми да счете за нужно да го съхрани. Тогава аз си позволих да кажа нещо още по-разгромяващо: – Опитайте се да възприемете нещата от една съвсем човешка гледна точка, моля ви се! Нима не чувствате колко е обидно вашето всекидневно демонстрирано по този начин неуважение към мен като учител?! Бихте ли могла да се поставите на моето място, г-жо инспектор?! Години наред директорката не прави нещо друго освен без капка неудобство да демонстрира пълното си неуважение към моята личност, към мен самия като учител, към моите идеи, към моя подход, към моята философия – и тя това свое неуважение без капка неудобство го де117

монстрира и пред учениците! И по този начин станахме за смях и пред кокошките вече, щото така не се правят тия неща. Нима ви е толкова трудно да разберете, че аз няма да изоставя своя подход в преподаването, няма да допусна вие да диктувате какво аз да правя в часовете си, нима не осъзнахте, че са напълно напразни вашите опити да ме натикате в калъпа на "типовия учител"?! Ето това в общи линии се опитах да кажа, пък макар не точно с тия думи, и на директорката, и на инспекторката. Понеже разговорът ни протече на стълбищата, ние след тия две-три реплики вече стигнахме до вратата на кабинета и червената като рак инспекторка почти нищо не успя и да ми каже в отговор на тия мои въпроси, те очевидно се нуждаят от дебат в по-спокойна обстановка. Дебат, който ние се опитваме да водим от години наред, ала все не успяваме да си кажем онова, което би следвало да си кажем – с оглед да се разберем веднъж завинаги. Е, няма как, влязохме вече в час и се започна часа. Интересно е, че директорката и инспекторката бяха избрали да посетят втория 11-ти клас, който, след първото посещение на директорката, също набра сили да поведе битка срещу "толкова неправилно преподаващия учител Грънчаров", да, ала в този клас, за разлика от печално известния 11-ти Ж клас, "бунтарите-смелчаци" са само двама-трима, иначе класът като цяло все още се държи що-годе достойно. Но ето сега какво се случи, след като тия въпросните "бунтари" за втори път получиха фактически толкова мощна подкрепа от самата власт, дето се казва. В класа, в резултат на нарастващото напрежение, разбира се, психологическата и нравствената обстановка вече е съсипана, поради което, естествено, нормален час особено пък по философия не може да се води, дари и някакви чудеса да почне да прави внезапно учителят, настроенията на учениците не благоприятстват да се случи нещо нормално или позитивно. Примерно, в тази час учениците се почувстваха длъжни да не реагират никак на всеки въпрос, отправен от преподавателя. Мълчаха си. Нищо не знаели понеже... преподавателят е толкова лош, госпожо, той нищичко не ни обяснява, и при това като капак на всичко ни задължава да четем от неговото гнусно помагало! Когато първият смелчак събра душевна сила и гласно изрази този вопъл на тъй многострадалната ученическа душа, когато погледът му срещна тъй нежната съпричастност от страна на директорката и инспекторката (е, най-после се оказа, че проверяващите не са дошли напразно точно в този клас – щото вчера направиха грешката да дойдат в клас, който се представи бляскаво, дойдоха в клас, който не страда от глупави настроения срещу преподавателя си по философия, напротив!), тогава бурята се отприщи и още един-двама смелчаци се обадиха, което доведе то така желания резултат: часът по философия прие формата на революционен трибунал (или на заседание на "народния съд"!) срещу "толкова злия народен враг Грънчаров", който, видите ли, има наглостта да тормози учениците да четат, да мислят, да търсят, да изследват и прочие, като капак на всичко не ги е задължил да четат по "единствено правилния държавен учебник, съдържащ единствено правилните мисли" и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Като чу тия толкова свидни й думи, директорката се разтрепера от вълнение и светкавично започна да си води своя поетичен "конс118

тативен протокол"; а инспекторката изобрази на лицето си многозначителна учудваща гримаса, която учениците разчетоха напълно правилно: "Е, тоя Грънчаров пък пак ли си позволява да се гаври с вас, мили ученици, леле, колко ви съчувствам, леле, колко ви обичам, леле, какви несправедливости ви се налага да понасяте!". И... и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, има ли смисъл да описвам всичко останало, та вие вече можете да си го представите сами? В един момент, понеже моя милост все пак влезе в отчаяна полемика с нападащите го ученици, си позволих да кажа нещо такова: - Е, прави сте, все пак живеем в страната, в която най-свиден девиз е "Най-много мразим да мислим!", очевидно тук, у нас, философията няма никакво бъдеще, нима може философията да има бъдеще в страна, в която немисленето е толкова престижно?! Освен това философията по начало води безжалостна битка с простотията и с простаците, благодарение на нея ние можем дори да победим собствената си склонност да правим глупости и простотии, но как, моля ви се, ще постигнем всичкото това, след като в приказната страна Мутроландия простаците не само имат числено превъзходство, но те, мола ви се, вече успяха да овладеят и цялата власт?! Казах това и в този момент тъй жалостивото сърце на г-жа инспекторката не издържа, учениците таман се умислиха нещо, тогава тя героично взе думата и почна една дълга реч, която започна с ето тия толкова сърдечни думи, не мога да гарантирам за точните думи, но смисълът беше горе-долу ето такъв: – Ученици, аз решително възразявам срещу теорията на г-н Грънчаров, че вие сте толкова немислещи, напротив, аз добре знам, че вие сте изключително умни и мислещи, неговата провокация я считам за напълно неуместна... и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Речта по-нататък на крайно развълнуваната инспекторка, съдържаща... всичко онова най-свидно, което тя е научила в годините на своето незабравимо обучение във философския факултет на младини, продължи поне 10-15 минути, в нея инспекторката прояви такова завидно ораторско майсторство, че като завърши, най-големият и най-смелият бунтар сред учениците, със зачервено от прекомерното вълнение лице успя да каже само ето какво: – Госпожо, толкова силно ни развълнувахте, така силно сме възхитени от речта ви, че искаме вие да ни станете учителка по философия! Като каза тия толкова сърдечни думи, развълнуваната от това почти любовно признание на гледащия я право в очите младеж инспекторка се изчерви, за малко да се разплаче от необичайното сърдечно признание, но все пак се овладя, тя не можа, въпреки несъмнения си ораторски таланта, да намери най-точните думи и сякаш малко се смути, но в това време получи мощна подкрепа от още помило усмихната директорка: – Ах, така ли, но това не е трудно да се уреди, при доброто ни взаимно желание всичко може да се уреди! Знае ли човек какви изненади ни носи този стар присмехулник животът?!

119

Нещо такова каза директорката, пак не мога да гарантирам за точните думи, но за смисъла гарантирам. Учениците почнаха да вадят носни кърпи за да бършат спонтанно потеклите им сълзи при мисълта за тъй скорошното възможно избавление от страшната тирания, която им се наложи да изживеят под игото на тиранина Грънчаров. Сюблимен момент, аз също започнах да плача и в онзи величав момент разбрах и усетих цялата презряна тежест на своето тъй жалко и безполезно съществуване. Да имах наблизо и под ръка някакъв самурайски меч нищо чудно в оня момент направо да се бях пробол в своето продрано вече отвсякъде болно сърце, изобщо не преувеличавам, моментът, казах, беше изключително вълнуващ! Но понеже, казахме, немам нужните поетични дарби не мога да го пресъздам достойно и ето, виждате, как се мъча сега като настъпена с ботуш отровна змея! А,х каква змия съм аз, леле, а какви благородни учителки по философия има на този свят, леле, и как хубаво всичко обясняват на учениците, а тоя урод Грънчаров нищичко не ни казва. В тоз сюблимен момент един друг смелчак, очарован от героичния пример на своя събрат-бунтар простена сърцераздирателно: – То тоя Грънчаров едва ли знае нещо, той мълчи щото нищо не знае, аз се съмнявам дали изобщо е виждал някога учебниците по философия, той май не знае и как изглеждат даже! Аз успях да потвърдя, че нищо не знам, даже учебниците не съм чел, а в това време (както разбрах после, като видях записките на усърдно протоколиращата директорка) многоуважаемата г-жа директорка си записа следния кардинален извод: – Не само учениците не са подготвени за часа по философия, но и преподавателят по философия изобщо не се е подготвил за часа! (И той сам си го призна това!) След това часът трябваше да мине в договаряне как директорката да уреди назначението на г-жа инспекторката за учителка по философия на този тъй беззаветно влюбил се в нея клас, ала, за жалост, звънецът иззвъня! Часът се разтури, учениците обаче, развълнувани от перспективата да се освободят незабавно от тиранията, влязоха в сърдечен диалог с директорката, който моя милост не успя да чуе защото му беше вече неудобно да стои в залата; прочее, не помня как се довлякох до вратата; бях подложен в този ден на такова унижение, че не можах да спя няколко нощи; но сега-засега нямам сили да си продължа репортажа, щото ми писна да пиша, живот и здраве да е, тия дни ще ви пиша как мина следващия незабравим час, именно с прочутия, със световно известния вече 11-ти Ж клас. Хайде сега-засега бъдете здрави, хубав ден ви желая! Приятна почивка! Радвайте се по-умерено за избирането на червения генерал за президент на България, че некаква престарела баба от некакво село била умряла от прекомерна радост през тая забележителна нощ!

120

2 коментара: Владимир Петков каза: Виждам ги също! Изцяло и безрезервно съм съгласен с Истините, които пишеш и защитаваш с живота и със здравето си достойни, светли, разумни Приятелю! След вчерашния мрачен избор за България... какво да ти разправям...Ти си ми светлинка, ти си ми надежда, а би следвало, да е така, или подобно и за останалите ти истински приятели, които те подкрепят също! Без никакво съмнение и колебание! И е въпрос на осъзнато чувство – това ми мнение да бъде споделено и да бъде споделяно и от тях тук...Или по-скоро е належащ въпрос към осъзнатото им мнение, че споделят чувството ми....:-) В някакъв опит ли за Преброяване на дивите зайци ...:-)Или за образуване на предпазен светъл кръг от разумност около теб в тази обкръжаваща те в училището, без прогледна тъмнина, диващина и дебилско-тъпа средновековна, бюрократично-нагла схоластика и заспалост!... Владимир Петков Гъди Гъдев :)) каза: Все още не разбираш мисленето, Грънчаров. Свободата пък съвсем ти се губи. Никой не задължава учениците да са съгласни с учителите си. А свободата води до правото да изразяват несъгласието си. С кое точно имаш проблем ? :)

Не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие! вторник, 15 ноември 2016 г.

Ще продължа при първа възможност писането на своите есета, в които разказвам за своите преживелици, свързани с борбите ми за демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което рабо121

тя като учител по философия, позволил си при това лукса да има известни новаторски и реформаторски наклонности (последното есе от тази поредица написах вчера: Ех, да имах наблизо и под ръка някакъв самурайски меч!!!), но днес ми се налага да напиша нещо друго, налага ми се да напиша един документ, адресиран до няколко ведомства; ето предварителния вариант на този документ, публикувам го тук, в блога си, та ако някой евентуално иска да ми даде съвет по неговото дооформяне, да може да се свърже с мен и да ми даде предложението си: До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на Комисията за защита от дискриминация ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Министър, Уважаема госпожо омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация, Принуден съм за пореден път да Ви информирам за недопустимата кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, която се провежда през последните няколко години от ръководството на училището, в което вече 16 години работя като учител по философия; напоследък тази кампания прие крайни форми на всекидневен психологически и нравствен терор и тормоз, в който, за жалост, биват използвани и ученици (!). Смятам, че ръководството на ПГЕЕПловдив в лицето най-вече на директорката г-жа Стоянка Анастасова и помощникдиректорката по учебната част инж. Камелия Стоянова, с проявено фрапантно бездействие и открито нежелание да си изпълнят функцията и задълженията фактически насърчават тия несрещани ексцесии срещу личността, авторитета и достойнството на един учител, което е грубо нарушение на моите права като педагогически специалист, които са фиксирани в чл. 219, параграф 1 и 3 на Закона за предучилищното и училищното образование, също така на куп разпоредби на Правилника за вътрешния ред и особено наНравствения кодекс на училището. Ръководството на училището и особено директорката Анастасова не пожелаха да направят нищо за да вникнат в смисъла и особеностите на моя иновативен, демократичен, творчески и либерален стил на общуване с учениците и също така на обучение (които съм изразил пределно понятно в цяла поредица от мои книги и в 122

публикации на издаваните от мен списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS) и си позволиха да изтълкуват моя подход по изключително обиден за мен начин, а именно определяйки го с крайно унизителни квалификации от рода на "изцяло негоден за системата", "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно некадърен" и пр. (Тия квалификации се съдържат в заповедта за моето уволнение от 19 май 2014 г., която впоследствие беше отменена, Върховният Касационен съд ме върна на работа в началото на януари 2016 г., но тормозът въпреки това не престана, напротив, в последно време стана всекидневен и вече съвсем нетърпим!) Какво ли не направих за да предизвикам смислен диалог по проблемите вътре в училищната общност, моят проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност обаче не само че беше подложен на пълно игнориране от страна на директорката, но и за отмъщение и реванш ми беше организирана въпросната кампания по яростното ми дискредитиране, която доведе до изчерпване на моите физически и душевни сили (инвалидизиран съм, страдам от тежко заболяване на сърцето). Аз лично съм изумен от това как е възможно да се проявява такова бездушно и нехуманно отношение към един човек и учител, не разбирам каква е тази идеологическа, ценностно обусловена и най-вече политическа по същество ненавист, която може да се излее в такива крайно недопустими ексцесии, в такъв терор и тормоз! Никога в живота си не съм предполагал, че върху главата ми ще се стоварят такива репресии, които, предвид времето, в което живеем, са изцяло абсурдни, немислими, недопустими, сюреалистични даже! Опитах се да спомогна за разумното решаване на конфликтите чрез демократичен дебат, направих всичко, което ми е по силите в тази посока, оказа се обаче, че в противната страна липсва не само желанието и подобаващата нагласа, но и каквото и да било намерение проблемите да се решат по що-годе цивилизован начин. Очевидно в случая сме изправени пред рецидиви на един отдавна отживял времето си административно-репресивен, чисто авторитарен и човеконенавистнически стил на ръководство, който е изцяло неадекватен на нуждите и потребностите на нашето време; да не говорим за това колко този анахроничен и ретрограден подход е вреден по отношение на същинските, на коренните интереси на младите хора – защото, забележете, всичко това се случва в едно културно, образователно и възпитателно учреждение и то през второто десетилетие на 21-я век! Уважаема госпожо Министър, фрапантно е и това, че органите на МОН, които прекрасно са известени за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив от предишни мои доклади и жалби, не направиха нищичко по посока на смисленото решаване на проблемите, за разумното решаване на конфликтите и за спадане на напрежението; изглежда мисленето и на проверяващите е така устроено, че директорката успя да ги убеди, че "лицето Ангел Грънчаров" е най-вероятно нещо като "зъл народен враг", който напълно си заслужава репресиите, който изцяло е заслужил такова безчовечно отношение! Простете, но аз лично не мога да си обясня как така 123

тази история вече се развива цели пет години (!!!) пред безстрастния поглед на органите на МОН и в същото време нищичко ефективно не беше направено, та този невиждан по волунтаризма си административен произвол поне малко да бъде озаптен; да, органите на МОН не благоволиха да направят каквото и да било, което все пак да има известен благотворен ефект, не, след всяка нова проверка от страна на МОН репресивния натиск върху мен от страна на директорката се увеличаваше! Аз не знам, но чак такива чудати неща изглежда не са се случвали дори и в така свидните за някои хора по-късни времена на непрежалимия социализмокомунизъм, които ние самите имахме късмета да преживеем; аз лично имам чувството, че сякаш е възкръснало кошмарното време на 40-те и на 50-те години на ХХ век! Да не говорим за това, че съобразно новия Закон за образованието чак такава ненавист към иновативните и различно, творчески мислещите учители не само че е недопустима, напротив, такива хора следва да бъде насърчавани и подкрепяни – с оглед доброто на младите, на нашите възпитаници. Особено показателно е това, че директорката не само че си позволи да използва ученици за разправата си с неугодния за нея учител, но тя не направи нищо за да спре ексцесиите, напротив, с поведението си фактически ги насърчи, т.е. даде карт-бланш на хулиганстващите, на вилнеещите срещу преподавателя си ученици да продължат да го тормозят както си искат, както им скимне (това те си позволиха да го направят многократно даже в нейно присъствие, но директорката с нищичко не показа, че намира нещо осъдително в така грубото им безцеремонно поведение спрямо учителя си; не им направи дори формална забележка, че не бива, че не е редно така да се държат; безброй пъти "случайно пропусна" да направи това; интересно е да се разбере: как така директорката не съзнава, че такова едно отношение и поведение, разиграващо се в нейно присъствие, е обидно най-вече за самата нея?!). В училището в последните години психологическата и нравствената обстановка е изключително тежка и отровена, цари обстановка на страх, никой не смее да се обади защото добре знае, че директорката ще му отмъсти като му създаде такива главоболия, че ще съжали дори и за проявено най-плахо свободомислие или пък, опази Боже, за някаква смела и достойна постъпка; обратната страна на този толкова грозен процес е подлизурството, лицемерието, фалша, "героизирането на невижданите успехи" под "мъдрото ръководство на любимата директорка"; тия неща са така ясни, саморазбиращи се и прости, че вече ми е дори неудобно да ги споменавам. Смятам, уважаема госпожо Министър, че неприемането на каквито и да било мерки за озаптяване на произвола на директорката Анастасова от страна на ръководеното от Вас ведомство не може да означава друго, освен че Вие лично съзнателно поемате цялата, пълната отговорност за това, което тя си позволява да прави! Излиза, че произволът спрямо мен (точно това изисква да приемем ако сме верни поне на елементарната логика) сякаш е поръчан отгоре - щото аз не мога да си обясня каква е тази безумна дързост или смелост, която директорката Анастасова си позволява; та нали все пак си въобразяваме, че живеем в що-годе 124

правова и цивилизована държава? Или пък това последното е една коварна илюзия, така ли излиза, уважаема госпожо Министър? Нима са прави тия, които открито твърдят, че държавата, в която живеем, съвсем справедливо заслужава да бъде наречена "Мутроландия"? (Други пък предлагат да я наречем "Бандитостан"!) Аз лично, уважаема госпожо Министър, не желая държавата, в която живея, да се нарича и то съвсем справедливо нито Мутроландия, нито Бандитостан! И ето, с последните си сили вече продължавам да се боря в тази посока, т.е. това да не се случи. Разбира се, вътре в нашата училищна общност никой не смее да ме подкрепи – аз сам правя нужното симпатизиращите ми ученици да не афишират подкрепата си – за да си нямат неприятности! Не зная дали ще ми повярвате, уважаема госпожо Министър, но положението в нашето училище е изключително тежко, нетърпимо даже; ония, които обаче не възприемат по този начин ситуацията, плащат за това, предполагам, такава тежка нравствена цена, че аз лично не бих си позволил никога да я платя: не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие! Уважаема госпожо Министър, мисля, че е крайно време да направите нужното ръководената от Вас институция да си изпълни дълга и най-решително да пресече по-нататъшните ексцесии на недопустимия административен произвол в ПГЕЕ-Пловдив. В нарочно Обръщение към цялата училищна общност (копие от което Ви изпращам като прикрепен документ към тази жалба) си позволих да поискам оставката на директорката Ст. Анастасова по морални, по хуманни причини. Надявам се, че Вие ще й поискате и вземете оставката защото най-малкото и за Вас моралът, да се надяваме, има все пак някакво значение. Разбира се, фрапантните нарушения на закона също така трябва да бъдат подобаващо наказани. Уважаема госпожо омбудсман, докато омбудсман на България беше Вашият предшественик, уважаемият г-н Константин Пенчев, институцията не само че реагираше на моите писма, но г-н Пенчев направи каквото можеше, та административният терор поне малко да бъде намален или отслабен. Откакто обаче Вие оглавихте тази институция, от Ваша страна (както се казва в прочутото стихотворение, в което се описва разпита на един комунист) няма "нито вопъл, нито стон". Пълно, високомерно, непристъпно и ледено мълчание излъчва тази институция вече, уважаема госпожо Манолова: дали това не се дължи на факта, че във Вашето нескривано политическо убеждениеотделно взетата личност няма никакво значение, а значение има само колективът, масата от хора, "общото щастие в комуната"и пр.?! Просто не мога да си обясня защо ръководената от Вас институция не си изпълнява прякото предназначение да спомага на гражданите когато държавни органи и чиновници си превишават правата, когато злоупотребяват с властта си и накърняват коренни права на гражданите?! Ето, за пореден път адресирам своя жалба и до Вас, ала много се съмнявам, че ще направите нещичко. Докато г-н Панчев беше омбудсман, ние, онеправданите граждани, си имахме защитник, сега във Ваше лице, простете, си имаме... какво?! (Ще се въздържа от каквато и да било квалификация, Вие сама решете като какво се държите, полезно е сама да успеете да осъзнаетеистината за самата себе си!)

125

Уважаема госпожо Джумалиева, вярвам, че и за ръководената от Вас институция случаят "ПГЕЕ-Пловдив" представлява несъмнен интерес. В предишните години ръководената от вас Комисия също беше сезирана, но разследването й спря по причина на това, че по тия същите събития бяха заведени съдебни дела. Надявам се, че този път Комисията на основата на тази моя жалба ще заведе ново свое разследване – за дискриминация по професионален, по идеологически, по политически също така признак. Готов съм да съдействам разследването на Комисията този път да се увенчае със заслужено тържество на правдата, справедливостта и хуманността! Към настоящия документ прилагам като органични негови части, илюстриращи и конкретизиращи казаното в жалбата: 1.) Обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ в Пловдив 2.) Доклад до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив от 18 окт. 2016 г.

3.) Доклад до ПС от 11 окт. 2016 г.

4.) Сборник от есета, публикувани в блога ми, в които почти всекидневно описвам случващото се в нашата училищна общност напоследък; дадох му (условното засега) наименование "Училището в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ"; понеже вътре в училищната общност няма условия за демократичен дебат, ми се наложи по принуда да изнеса дебата в блога си; смятам, че гласността, дискусията, публичността, пълната откритост спрямо проблемите винаги са благодатни, а мълчанието, интригите, коварствата, подлост ите винаги пък са злотворни. С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 15 ноември 2016 г. Долна баня – Пловдив

Заложилият на истината винаги печели, да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор! четвъртък, 17 ноември 2016 г. Тази сутрин имам известно време за писане, което мога да отделя за да продължа своите записки в дневника си, а в него, както знаете, най-вече описвам разни интересни случки и преживелици (някои от тях даже феноменално интересни и многозначителни при това!), които са свързани с борбите ми за промяна на отношенията в нашата конкретна училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия, а пък тези борби са нещо като призма, в която се пречупват всички ония проблеми на българското образование като цяло, които ни се налага да решаваме, от които следва да намираме изход в настоящия исторически момент. От тия всекидневни почти писания по най-естествен начин се 126

оформи една поредица, която ще превърна в сборник и ще издам като книга, ейтака, правя го това, за да имаме един документален паметник на забележителното време, в което сме живели, пиша тия неща, дето се казва, "за историята" - колкото и помпозно това да ви звучи, колкото и дразнещо да го възприемате. Последният текст от тази поредица написах преди два дни и той носи заглавието Не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие!; там всъщност публикувах проекта на една своя жалба до отговорните инстанции, към които отново ми се налага да се обърна, най-вече до Министъра на образованието и науката (засега на този пост, макар вече в оставка, е г-жа М.Кунева, но съвсем скоро най-вероятно ще си имаме нов министър, вече "служебен").

А преди това написах Обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив (него скоро ще го публикувам тук в пълния му и редактиран вариант, който вече е почти готов), но и този документ още не съм го пратил до адресата, едно защото ми се ще да го преработя и отредактирам, а друго - защото ми се ще да изчакам още малко, ден-два-три само, с оглед ето на какво; същото може да се каже и с въпросната жалба (проект за такава), която също все още не съм нито отредактирал, нито пък съм я пратил, налага се и нея да позабавя, и то по ето каква основателна причина. За която още не съм казал нищичко. Не съм казал нищичко не защото съм направил нещо недостойно или нередно, от което да се срамувам, а защото просто не съм имал време да го сторя; не, никакви тайни нямам от своите читатели, от обществеността, всичко, което правя, го правя съвсем 127

публично, пред очите на много хора, това е органична част от моя подход. Защото, казахме, в сърцевината си всичко опира до това някак така да се въздейства на съзнанията на голяма общност от хора, че в тях да започне да настъпва известна промяна към добро, да се подкопае господстващия до момента инертен стереотип или манталитет, а на тази база вече да настъпи раздвижване, да се породи живот, да се отпочне тъй дълго чаканата битка за промяна, за истинска и същностна демократизация на отношенията, за едно наистина ново и съвременно образование и училище. Затова правя всичко, което изобщо правя, пред очите на всички, просто идеята ми го изисква да постъпвам точно по този начин, тази гласност, пределна откритост и публичност не е израз на някаква моя лична странност, маниакалност или суетност (както на някой това може да изглежда, но хора всякакви, човек на всеки не може да угоди, човек от всеки няма как да бъде разбран), а, както сами се убедихте, се диктува от същината на самата работа, правя всичко това по този начин именно по необходимост. Съвсем съзнателно го правя, въпреки всички рискове, с оглед, казахме, да се упражнява известен благотворен ефект върху съзнанията, от които пък, както е известно, зависи всичко останало: идеите, които ни вдъхновяват, именно те променят света! А нови идеи се раждат именно чрез общуване, разговор, диалог, дебат, няма, не е изобретен още друг начин, и то това изрично трябва да подчертая! – въпросният разговор и дебат следва да бъде напълно свободен, както от нашите собствени скрупули и страхове, така и от всякакви намерения да угодиш някому, да спечелиш някаква облага и прочие. Тъй, мисля, че това разяснение не беше излишно, то хвърля светлина върху нещо важно, което съвсем не е за пренебрегване. Вчера сутринта, размишлявайки върху наистина тежката, но за сметка на това толкова благодатна ситуация, в която се оказахме в нашето училище, ми хрумна следната идея: все пак нека да проявя един хуманен жест, нека да дам още един шанс на ръководството на гимназията да преосмисли толкова погрешната си по моя преценка позиция; и ето, воден от такъв благороден и джентълменски порив, аз седнах и написах... едно лично писмо до директорката Анастасова, не само го написах, но и мигновено го изпратих, и не само го изпратих, но даже и получих отговор от адресата (!), с който, вярно, само ми се праща входящия номер на документа (Вх. № 168/16.11.2016 г.), което обаче все пак е нещо, е един даващ известна надежда жест, да, това е един наистина обнадеждаващ симптом. Знаете, аз съм твърд привърженик на демократичния дебат, воден обаче на чиста нравствена основа, без мръсни номерца; за жалост обаче до момента такъв дебат в ПГЕЕПловдив, нашето тъй знаменито училище, все още не е започнал, ала аз не преставам всеки ден да правя нещо за предизвикването му, за отпочването му. За момента се води един твърде специфичен "дебат", при който едната страна, именно властващата и ръководната страна, администрацията, си позволява лукса да има едно изцяло пренебрежително и крайно обидно към другата страна, именно моя милост, отношение: аз съм обявен за какъв ли не, за "крайно лош човек", за "темерут", за "зъл народен враг", за "пълен некадърник", даже "калпазанин", за "аморален тип", който прави непристойни неща, примерно изнудва нашето тъй 128

скромно ръководство, тормози началството, воден от изцяло егоистични осъдителни пориви, тоя човек, така възприет, не заслужава никакво снизхождение, ерго, "справедливостта" изисква той да бъде колкото се може по-скоро смазан, опозорен, изгонен, изритан, уволнен и прочие, щото направо е непоносимо изчадие, което само "уронва престижа" на учебното заведение и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Знаете също, че в тази титанична борба с "толкова лошия учител по философия" ръководството на ПГЕЕ-Пловдив си позволява да използва и... ученици, засега само от един клас, но ето, знаете, администрацията прави нужното борбата срещу "тъй лошия и вреден учител по философия", който несретната гимназия има злата прокоба да държи в своите редове, да се разпространи и сред други класове, засега има успехи и наченки на брожения в още един клас (!), но какво пречи един ден тази борба да се увенчае с нови и нови постижения, нали така, другарки и другари, какво ни пречи да направим тази борба повсеместна или тотална?! И най-поразителното е това, че във въпросната безогледна борба срещу "толкова лошия и вреден учител по философия" не се подбират никакви средства, единният фронт на буйстващите или хулиганстващите, на държащите се непристойно ученици и на администрацията си позволи да мине всички граници, въпросният учител по философия, именно моя милост, биде подложен на ужасен и крайно подъл терор и тормоз, биде оплют така грозно, че едва ли някога ще може изобщо да се очисти, биде даже в един момент... качен на клада, устроено му беше аутодафе, да, тази метафора точно изразява същината на онова, което другата, опониращата страна, си позволи да стори. Да, ама има нещо фатално, което тя не отчете: щом като се прибягва до т.н. "argumentum ad hominem" (аргумент към човека или лична нападка), да, ама "аргумент" от този род, именно „към или срещу човека“ или „към или срещу личността“ показва именно липсата на каквито и да било аргументи по съществото на спора, т.е. тази унизителна за въпросния единен фронт кампания е равностойна на собственоръчно подписано признание от тяхна за пълен провал, за пълно поражение - и, не мога да скрия, това тяхно несъзнавано признание мен специално много ме ласкае, щото ето тази въпросната страна фактически призна безсилието си да води спора с достойни средства, по нормалния начин и пр. Един вид тя зорлем ме превърна в... морален победител, щото като наругаеш порядъчно опонента си, това съвсем не значи, че си го победил, че си постигнал някакво предимство в спора, не, няма такова нещо, истината – ах, тази толкова коварна истина! – е съвсем друга: сам си признал превъзходството му, сам, дето се казва, си сервирал победата му; щото оплюването на опонента, казахме, е равностойно на дезиртиране, на бягство от спора, от същинския дебат, от дебата по същинските въпроси. При това зорлем си превърнал опонента си в жертва, в дисидент, спомогнал си симпатиите към него у непредубедения наблюдател да се засилят, абе, дето се казва, постъпил си крайно глупаво, признал си не само нравствения, но и умствения си дефицит, изложил си се страшно, сам себе си компрометирал, да, истината, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е безпощадна, тя е жестока, тя никому не прощава, ах, колко страшно нещо е тази пуста и проклета... философска истина!!!

129

Да, аз вече удържах тази победа, за която обаче нямам никаква лична заслуга, заслугата за нея е изцяло на другата страна, която си позволи лукса да допусне крайно непростими и баламски направо грешки, да, допусна цяла серия от твърде неумни грешки; да, ама знайно е, човешко е да се греши, нали така, безгрешни хора нема, даже и дадени хора да са от най-височайшото началство, оказва се, истината изисква да признаем и това, могат да допуснат не само глупави, а направо баламски грешки, серии от грешки, особено пък когато са изпаднали в толкова коварни илюзии, най-ужасната от които е тъкмо илюзията за непогрешимост; тази илюзия, от която, да кажем, пострада толкова тъпо тия дни нашият любим Премиер и пръв оправяч на нацията, е твърде разпространена, ето, тя е способна да тормози и да вгорчава съществуването не само на първия любимец на нацията ни, но и на други началства, примерно, на администрацията, на ръководството на една пловдивска професионална гимназия. И при това трябва да признаем нещо не по-малко страшно и ужасно: че ония, които са на власт, не са нито богове, нито слънца, нито пък са нещо като оракули, дето бълват само истини, не, те също са смъртни и грешни човешки същества, леле, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, нима можем да допуснем тази убийствена мисъл, че началствата също... грешат?! Ами ако се окаже, че проклетникът Грънчаров, който ний обявихме за самия Сатана, превърнахме го в по-черен от самия Дявол, да допуснем, се окаже, че е... прав, а, кажете, моля ви се, уважаеми дами и господа, нима е възможно да се допусне такава гавра: грешникът Грънчаров да е прав, а ний, непогрешимите, да сме сгрешили?! Ами дали няма Вселената да се сгромоляса без остатък със страшен гръм ако признаем това, а, моля ви се, кажете нещо, уважаеми мои тъй мълчаливи събеседници, именно вас, дами и господа съдебни заседатели, призовавам да кажете нещичко по повод на таз толкова кощунствена направо мислЪ?! Ох, битието нещо се повреди напоследък, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, ето, падна непоклатимият властелин на тъй приказната страна Мутроландия г-н Боко Борисов, избрахме за Президент не кой да е, а тъкмо... "Мама, я льотчика Радева люблю, ох, как сильно льотчика Радева я хочу!!!", да, туй недоразумение ни стана Президент, леле, а какво ни чака ако пък се окаже, че в ПГЕЕ-Пловдив морален победител във петгодишната епична административна сага все повече се очертава ней кой да е, а... самият Сатана Грънчаров, оня, дето ний пекохме на клада, обиждахме, плюхме, линчувахме, освирквахме и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири?! Да, битието очевидно пропада, ето, Тръмп стана американски президент, толкова строгите англичани си удурдисаха сами тъпотията БРЕКЗИТ, руската другарка мадам Льо Пен скоро нищо чудно да стане президент на Франция, а Слънцето, само Слънце как ще изгрява занапред щом като г-н Премиеро вече напусна властта?! Не, положително ни чака някакъв вселенски или галактически катаклизъм, битието нема да издържи тия гаври, особено ако Ангел Грънчаров си остане неизгонен от ПГЕЕПловдив!!! Точка по този въпрос, че май прекалих. Абе майтап да става бе, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, за какво ни е тоз противен живот ако 130

нема в него малко майтапец и поне некоя и друга... чашка ракийца със салатка привечер, след усилните дневни грижи, трудове и проблеми?! (Не, не съм писал тоз текст на чашка ракийка, пиша го сега, в ранната утрин, пък и аз изобщо не пия, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, болно ми е сърцето и лекарите не ми позволяват да пия не само тъй драгоценната ракийца, но дори и... кафе!) Да усилвам темпото на писане, че както съм я подкарал, с тия философски анализи-глупотевини няма никаква надежда някога да привърша това сутрешно есе. А аз още не съм стигнал до същината на работата си, имам много други и то още по-важни неща да ви съобщавам, леле, а времето фърчи, скоро ще трябва да ставам от компютъра! Днес имам и предаване, за него също трябва да се подготвя поне малко. Ох, скъсах се от работа напоследък, като под това "напоследък" имам предвид последните няколко епични години, които нема начин да не останат в историята, стореното в тях, убеден съм в това, непременно ще остане в аналите на общочовешката история: нема начин толкова много исполински труд да не сътвори нещо велико и непреходно! Та значи написах лично писъмце до директорката и й предложих да опита да преосмисли най-сетне позицията си – и да стори онова, което дългът и службата я зове, щот иначе играта й с огъня ще стане много опасна, може да се опари жестоко, пък и работата, дето се казва, стана крайно дебела; позволих си да й дам срок да опита да погледне от друг ъгъл на случващото се и пак я призовах да си изпълни дълга. А именно да каже на своите разпасали се съюзници, именно буйстващите срещу "изедника Грънчаров" ученици да престанат да вилнеят като китайски хунвейбини, щото по този начин злепоставят не Грънчаров, а... самата директорка! Да, те фактически водят битка срещу самата директорка, ала са заблудени дотам, че не съзнават това, те имат проблем фактически с директорката, а не с Грънчаров, а най-поразителното е това, че този така прост факт не го съзнава още и самата директорка, него също така не го съзнава и най-близката й сътрудничка инспекторката по философия Кръстанова, казахме, тия две дами продължават да живеят в един друг, прекрасен и идиличен административен свят, нямащ нищо общо с реалния живот, с истинското битие, дека се казва. Това е. Да видим какво ще стори и дали изобщо нещо ще благоволи да стори директорката, днес това ще се разбере, имам час пак със същия този исторически и световно известен вече 11 Ж клас, а и имам час и с другия клас, в който също директорката успя да предизвика нужните брожения, с оглед да докаже недоказуемата си теза, че Грънчаров бил, видите ли, неприет от "абсолютно всички ученици"! Прочее, тия дни в няколко класа пък си позволихме да направим едно изцяло интерактивно занятие за свободата, наречено "Театър на импровизацията", т.е. на учениците им се наложи да изиграят като на театър не друго, а самата тази световно-историческа драма, разиграваща се в нашето забележително училище! И те играха чудесно, получи се великолепен спектакъл, тъй че така неприятният на ръководството на училището демократичен дебат вече фактически започна – и той не може да спре. Да не говорим за това колко много ученици всекидневно четат блога ми, четат всички дописки и са изцяло наясно със случващото се – и като 131

вървя по коридорите, непрекъснато срещам ученици, които с блеснали от вълнение погледи най-учтиво ме поздравяват, а някои от тях дори направо ми казват: "Кураж, господине, знаем какво става, на ваша страна сме!". Такива работи. Знайте, оказва се, че оня, който заложи на истината, винаги печели, рано или късно ще спечели и то съвсем истински, но никога няма да спечели оня, който е заложил на лъжата, на разните му там глупости, на измамата, на клеветата, на неистината, на насилието, на несвободата, на недостойнството и прочие. Толкова, поне това най-важно нещо успях да ви кажа, сега ми е време да се оттеглям, щото се изморих от писане. Пък и времето ми за писане изтече. Не можах да опиша какво се случи в оня същия така световно известен 11 Ж клас, дето се изложи така великолепно, имам предвид случилото се миналата седмица пак в четвъртък, но за това ще пиша когато имам време и желание, сега нямам нито едното, нито другото. А че се държаха крайно гадно миналия път някои от тия ученици, то това вие вече си го знаете, тъй че за него има ли смисъл още да се пише?! Всеки човек може да си се излага колкото си иска, това си е негов личен проблем. Само да не нарушава правата и достойнството на друг човек, ето това е единственото условие. Когато си го позволи, нещо се е объркал и ще му се наложи да си плати цялата цена - даже с лихвите. Тия са прости неща, както и това, че един човек може да го разбереш колко струва само като му дадеш свобода. Неразбиращите свободата мигом почват да се орезиляват, а разбиращите свобода продължават да си се държат съвсем достойно, не правят глупости, нито простотии, нито се излагат, напротив, свободата им дава шанс да покажат най-доброто от себе си. Всеки показва онова, което има в душата си, нали така, какво ще кажете по този въпрос, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Едни хора в душите си имат само суетност, жажда за реванш, имат завист, злоба, други такива непристойни емоции ги тресат. Други имат неизразими богатства в душите си - и свободата им дава шанса да се изявят в най-бляскава светлина. Това е. Просто е. А животът, никога не забравяйте и това, всеки ден ни поднася какви ли не изпитания. Някои в тия изпитания, както казахме, се излагат и орезиляват, показват малодушието и тесногръдието си, а други пък показват силата на духа и човечността си. Показват великодушието си. И се държат съвсем достойно. Това е. Спирам дотук, че нямам време повече да философствам. Това есе стана доста философско, но майната му, моля, "не стреляйте по пианиста, той, горкият, толкова си може!". Хубав ден! Бъдете здрави! И до нови срещи!

3 коментара: Анонимен каза: Простак!!!!!!!! Иди в психиатрията се лекувай!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: За философ задълбавате прекалено в детайли и плиткости и издребнявате, философът не се интересува от това какво бил казал рекъл или сторил този или онзи, а се интересува от ГЕНЕРАЛИЗАЦИИ, от общото, от големите линии. И не приемам стандартното възражение, че общото съществувало само чрез частното и че ПГЕЕ била един микрокосмос, отразяващ някакви общи тенденции. Това са глупости.

132

Ангел Грънчаров каза: Таваришч, имате доста плитка представа за това какво е философия, примерно ако поне малко разбирахте нещата щяхте вече да знаете, че има МНОГО разбирания за това каква е задачата на философията и КАК тя може да я постига...

Има справедливост на този свят, не се отчайвайте, времето, когато ще счупим веригите на непоносимата тирания на... свободата и демокрацията иде! петък, 18 ноември 2016 г.

Вчера сутринта написах есе със заглавие Заложилият на истината винаги печели, да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор!, в което продължих разказа или описанието си за случващото се около моите отчаяни на моменти борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което работя като учител по философия – ПГЕЕ-Пловдив (или известният като "ТЕТ-ЛЕНИН", както това учебно заведение още се знае и зове в представите и разговорите на пловдивчани). За да не ми се натрупа много за писане, ми се налага да пиша вече всеки ден; ето, тази сутрин станах по-рано (защото и снощи си легнах по-рано) за да мога да напиша нещичко въпреки че днес имам часове още от първия час, още от 7.30 часа почнат часовете при нас. И тъй, ще трябва да се захващам пряко със задачата си, без никакви увертюри повече. Трябваше да довърша обещаното представяне на случилото се в прочулия се вече революционен или бунтарски 11 Ж клас през миналия четвъртък, не 133

този вчерашния четвъртък, а по-предишния, ала предвид това, което се случи вчера, отпада необходимостта да ровя, дето се казва, в тия "минали неща". Ония, които четат тия очерци по-внимателно знаят, че за вчерашния ден аз бях сторил нещичко с оглед да се реши най-сетне проточилата се епопея в този клас, която се свеждаше до това, че в него чисто и просто от началото на учебната година не се водеше никакъв учебен процес именно поради въпросните "революционни настроения" на бунтуващите се ученици. Аз предложих на директорката да призове класа да се държи подобаващо, според разпоредбите на Правилника, т.е. да престане с грозните нападки срещу преподавателя, което тя вчера и стори. В резултат именно вчера благодарение на това като с магическа пръчка напрежението спадна, учениците се държаха прилично и по тази причина се проведе един що-годе нормален час по философия (разбира се, наложи се да говоря предимно аз, щото трябваше да им дам известни указания за да могат да наваксат пропуснатото по цял един най-важен раздел на философията). Ще им се наложи да поработят тия ученици порядъчно за да компенсират пропуснатото. А преди часа ми с тях със същия клас се проведе "час на класа", в който, по нареждане, предполагам, на дирекцията, се проведе разговор с класа, в който участваха класната ръководителка, педагогическия съветник, един главен учител, играещ активната роля на посредник в решаването на конфликта и моя милост. Как минаха тия мъчителни преговори за постигане на известно разбирателство тук няма да пиша, нищо че е интересно, имам много впечатления и съждения в тази посока, но ще се въздържа да се изказвам по този въпрос. След разговора аз отново призовах в категорично остра форма ръководството на училището да си изпълни дълга и да призове учениците да престанат с драстичните нарушения най-малко на училищния Правилник, а не говорим за повелите на морала. Което, казахме, беше сторено – и в резултат се породи очакваният благотворен ефект. Аз като психолог добре знам, че това не решава проблемите, друг е верният подход, но тази мярка за момента беше необходима. А понататък нещата или могат, или не мога да се решат, непреодолените по адекватен начин различия могат отново да предизвикат срив. И дори нови ексцесии. Ще видим, само животът решава ония проблеми, които ние не успяваме. Да, ама вчера се случи нещо още по-важно, за което искам също да кажа нещичко - защото то е симптоматично и много показателно. Знаете, аз от много време настоявам в училищната ни общност най-сетне да започне пълноценен демократичен дебат по всички най-остри проблеми на училищния живот, които не търпят отлагане. Настоявах за този дебат по принципни подбуди, та нали вече е дошло времето да се променяме, да работим за истинската промяна в образователната сфера, ето, и самият закон ни повелява да се държим по различен начин, да опитаме да се измъкнем от примката на старите, на отживелите времето си и съвсем неефикасни догми, представи, стереотипи. Налага се да работим за коренна промяна в отношенията, която следва да бъде поставена на съвършено нов принцип. А това не може да стане без борба. Е, борбата в нашата училищна общност се водеше до този момент в една крайно неадекватна, бих си позволил да кажа даже непристойна форма: инициаторът на някои новости, именно моя милост, 134

беше възприеман от съответните сили като "зъл народен враг", който руши "народното добруване", който разваля идилията и спокойствието на иначе монолитно сплотения около директорката си колектив. Аз пък се съпротивлявах на тази толкова архаична представа и си позволявах да правя всичко, което ми е по силите (в крайно тежката психологическа и нравствена ситуация) за да помогна на колегите си да осмислят по-вярно възникналата наистина сложна ситуация; разбира се, след като в рамките на самата общност липсваха условия за свободен дебат, на мен ми се наложи да се възползвам от някои други възможности (примерно, наложи ми се да придам пълна публичност на позицията си в своя блог, писах какви ли не открити писма, възвания, призиви, доклади, предложения, жалби, подемах какви ли не новости, инициативи и пр.) та позицията ми поне да бъде чута. Е, за "колектива" се появиха известни неудобства, някои "неудобни вътрешни тайни" станаха обществено достояние, това биде възприето като "деструктивно поведение", като "антисистемно", "разрушително" поведение, аз бях подложен на остракизъм, на оплюване, поде се срещу мен, знаете, една кампания за отмъщение, за "вразумяване", за дискредитиране дори, бях подложен на системни репресии, отмъстено ми беше за лукса да се държа като свободен човек по един недотам пристоен начин, примерно, бях произведен и то съвсем официално в ранг "пълен некадърник", не знам си какъв още, да, пардон, да не забравя, бях обявен за... "ненормален", дори за "човек с чести психични разстройства" и какво ли не още; дебатът ми с училищното ръководство по необходимост биде пренесен в... съдебната зала, понеже като капак на всичко бях и уволнен, да, с опраскването ми се увенча тази толкова симптоматична иначе кампания срещу "зловредния елемент". Е, съдът ме върна на работа в училището, а проблемите си останаха нерешени и, което е още по-жалко, оказва се, липса подобаващата нагласа (желанието) за решаването им у големи "маси от хора", да се изразим за момента така, да употребим това клише. Очевидно дадени сили ги устройва печалното статукво, нещо повече, те продължават да сеят илюзията, че статуквото, видите ли, "непрекъснато ражда главоломни успехи", сиреч, трябва да бъде запазено, а демокрацията и свободата, по тази логика, са нещо зловредно, което не бива да бъде допускано, което трябва да бъде преследвано или гонено. Описвам тия неща за да покажа, че се налага коренна промяна в представите, в съзнанията, в начина на възприятие и на мислене; без такава промяна нищо ново не може да се случи, агонията ще продължи. А единственият начин за повлияване в благотворна посока на съзнанията е разговарянето, обсъждането, дебатите. Няма друг начин за а се постигне промяна в съзнанията (а на тази база и в поведението) освен говоренето. А за говоренето се иска и желание, и потребност да кажеш какво мислиш, и мислене се иска, та мисленето да роди нови идеи, иска се също така и... време! Да, потребно е физическо време, та разговарящите да могат спокойно да кажат каквото мислят - и така да си облекчат душите. И да почнат взаимно да си помагат по посока на промяната в съзнанията, в стила на мислене, с оглед да се подкопае фаталния и толкова коварен разпространен манталитет на безхаберието. Нали това се иска, нали това трябва да бъде направено, 135

да, о`кей, хубаво, но кога, моля ви се, да направим тия прословути дебати след като, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, просто нямаме време?! В училището ни (поради ремонти на половината от кабинетите, цяло едно крило е в състояние на започнат, ала незавършен ремонт, за продължаването му са нужни пари, които липсват, ремонтът е замразен и спрян!) се учи на две смени и учителите действително няма кога да се съберат в целия си състав да дебатират. От 7.30 сутринта до 19.00 часа вечерта в училището ни тече непрекъснат учебен процес. Учителските съвети по тази причина се правеха в... голямото междучасие, което продължава 20 минути; или между двете смени, там пък има 10 минути за "дебатиране"; абе просто няма време. Поради което съветите преминават под формата на "оперативки", ръководството спуща задачите и учителите без обсъждане просто ги изпълняват. Абе по типично сталински маниер работим ний в нашите тъй демократични и модерни времена – и то не защото не сме демократи, а защото, моля ви се, "нямаме време". По тази логика излиза, че в нашето училище реформата просто не може да започне по причина на това, че... нямаме време за такива "лигавщини" като дебатите, нали така излиза, а, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! С оглед та това вчера госпожа директорката проведе поредната оперативка и накрая съобщи с прочувствен глас следната сюблимна новина (ще се опитам да предам словото и по възможност с точния смисъл, не гарантирам за думите, но ще се постарая да предам смисъла – както аз съм го възприел, разбира се!): - Колеги, на... в 18.40 часа ще се проведе учителски съвет със следния дневен ред... последната точка от който е "Дебат". Да, часът е много късен, но няма друг начин, занапред ще провеждаме съветите в такова неудобно време. Причината за това е, че има един човек, който със своите непрекъснати жалби и оплаквания до висшестоящите органи направи така, че вече не можем да си провеждаме съветите както по необходимост правехме до този момент, той именно се е оплакал, че не може да вземе думата на нашите съвети, които, по думите му, се провеждали "за 10 минути", ето, за да можем да си правим толкова свидните му дебати, ще трябва да работим и да стоим в училището в извънработно време, в късна нощна доба ако се наложи ще стоим и ще си дебатираме. Та да може този човек да се надебатира донасита, за да може да се наприказва донасита! Това е положението. Понеже не сме колектив, не сме единен екип, ето, наковладени сме пред началствата, в резултат на което те се разпоредиха да си правим съветите в извънработно време, та да има време за въпросните дебати. Заради един човек, който не е способен да осмисли правилно ситуацията, ще страдаме всички! Всички ще сме жертва на неговите неразумни страсти, тъй да се рече. На мен не се сърдете, аз тук съм непричьом. Нещо такова каза директорката, не мога сега да пресъздам с абсолютна точност думите й, нямам такава чак памет. Но горе-долу тенденцията на словото й беше такава. Разбира се, след като свърши нейната реч, колективът се обърна с кръвожадни очи към главния виновник за тази непоносима направо гавра, именно към моя милост, а аз се почувствах толкова зле, че за малко не припаднах от из136

вънредното неудобство. Леле, как ужасно се почувствах в оня миг, като усетих толкова справедливия гняв на целия "колектив"!!! Просто не мога да изразя с думи чувството си в оня памятен момент: почувствах се като изцяло долен, вреден, злостен "народен враг", какъвто, очевидно, съм за толкова справедливо, повтарям, разгневените членове на "сплотения колектив", които заради мен се почувстваха, казахме, жестоко предизвикани! Как пък заради глупостите на Грънчаров ще стоим за да участваме в тъпите му дебати посред нощ?! Една дама прочувствено проплака нещо такова, гледайки ме с насълзени от справедливо и благородно възмущение очи: - Как може така бе, човече, виждаш ли какво сега става заради тебе?! Престани бе, човеко, с тия свои жалби?! Виждаш ли сега какво предизвика?! Що за човек си ти бе, как е възможно да постъпваш по този неколегиален начин?! Майчице, какво да правим с тоя човек бе?! Знае ли той какво заслужава?! Аз се разтреперах още повече защото знаех какво заслужавам: ами заслужавам линч, а още по-добре – пребиване с камъни! Сърцето ми в оня момент препускаше бясно, не зная как не се спука от прекомерното вълнение моето бедно и болно сърце?! Ала случайно издържа сърцето ми, ето, щом още пиша, значи сърцето ми е издържало някак, то само си знае как е издържало. Наложи се с цялото си безочие да взема думата и да кажа нещичко; ето горе-долу какво успях да кажа в оня момент, намирайки се в това незавидно състояние: – Аз като съм предлагал дебати съм имал предвид нещо съвършено друго: дебатът се слага в удобно време, който може и който иска, който се интересува от темата на дебата, идва, който не може да дойде или не иска да участва в дебата – не идва. Аз под дебат разбирам свободен дебат на хора, които са на дебата не по административно задължение, а само защото сами искат да дебатират. Продължавам да смятам, че дебати трябва да се правят. Но смислен дебат не може да има в такова време и по принуда, глупаво е да се предлага дебат на нежелаещи да дебатират хора, при това призовани да дебатират в толкова неподходящо време. В такова време да се насрочва дебат това означава съзнателно да се настройват хората против всякакви дебати. А да намразим дебатите на това основание не бива, има смисъл да се правят дебати, но някои хора очевидно имат друга позиция и ето, работят по посока на това самата идея за дебати да бъде компрометирана дотам, че думата дебат да стане най-противна. И така нататък, горе-долу нещо такова казах, сам не помня точно какво казах, щото бях в необичайно вълнение в оня незабравим момент. Правете си сметка как ще говориш и какво ще кажеш когато те гледат много дузини жадни за кръв, казахме, очи! Когато се изказаха след това и други многострадални заради моите тъй неуместни иновации... "геновеви", в един момент аз не издържах и изхлипах: - Ще се разплача всеки момент, толкова е трогателно всичко това! Аз наистина съм ужасен човек и народен враг! Дебати ще ми предлага той! Станал съм мъчител на народа и не заслужавам никаква пощада! Аз, дами и господа, съм една непотребна никому гнида, аз съм пълен боклук, такива като мен вредни елементи 137

заслужават пребиване с камъни! Хайде, който е безгрешен, нека пръв да хвърли камъка си! И в този момент ме цапна един камък по главата, един... метафоричен камък де, не истински, но ако бяхме на открито, ако наоколо имаше камъни, нищо чудно и истински камък някой да беше пратил в моето тъй противно чело! Да не минавам на метафорична вълна, но за да си изразя чувството в оня момент, ми се налага, сами виждате, да прибягвам до какви ли не изразни и полухудожествени средства. Казахме, нашата гимназия, освен че е философска на първо място, също така е литературна, а по-нататък вече иде това, че е професионална. Толкова по този исторически съвет, пардон, по повод на тази оперативка. Аз сам пред перспективата да издържа един съвет в късна нощна доба зажалих за десетминутните оперативки, сериозно говоря, да не съм само аз някакъв изрод, че да искам да правя дебати с изцяло душевно и нравствено разстроена аудитория, която толкова справедливо страда заради късния час на проклетия съвет! Да, ама съвет все пак ще има в такъв късен час, той ще бъде през следващата седмица! Дебати в нашето училище ще има, да, ама те ще бъдат така компрометирани, че никой никога повече няма да поиска втори път да дебатира! Виждате какъв изкусен дипломатичен маньовър успя да направи нашето мъдро ръководство, че даже е народният враг Грънчаров да зажали за блаженото време, в което нямаше никакви дебати, камо ли пък свободни и демократични?! Спирам дотук. Дано с това описание – пиша тия неща единствено за историята и за да попълня и с това есе своята пишеща се сега нова книга, която, както знаете, е за величавите титанични, както сами се убедихте, борби за едно ново и съвременно образование и училище – не съм издал някаква свръхсекретна служебна информация, та справедливо да бъда подложен на още по-големи унижения един ден, когато ми се наложи да отговарям за всичките си престъпления. Но аз, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, както е известно, съм непоправим чешит, който, дето се вика, вече се е прежалил, знам, че в един прекрасен момент ще си платя за всичките грехове и волности, ще ме сполети един ден толкова справедливото народно възмущение – и този ден иде, нали така?! Ще бъда опраскан за пореден път – и тогава отново ще изгрее слънце и ще настъпи празник! Да, ще дойде така жадувания празник за народа, който толкова дълго страда от волностите на тоя непоправим народен изедник и темерут Ангел Грънчаров. Има справедливост на този свят, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, не се отчайвайте, времето когато ще счупим веригите на страшната тирания на... свободата наближава, иде, ще дойде скоро!!! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Ако благоволите, не ме мразете чак толкова, но ваша воля де, вие си решавайте. То такъв урод като мен пощада не заслужава де, но нека все пак да опитаме да бъдем малко по-човечни. Христос предлагал да проявяваме великодушие и да прощаваме на най-пропадналите грешници, ето, аз съм точно такъв, ако искате, проявете известно снизхождение, ако не, пребийте ме с камъни и толкова, да се свърши най-сетне въпросната тирания на свободата и на демокрацията, проклета да е! Чао и до скоро!

138

За защитниците на печалното статукво, за бранителите на нечовешката и насилническа образователна система свободата е terra incognita събота, 19 ноември 2016 г.

По вчерашната публикация с провокиращото и иронично заглавие Има справедливост на този свят, не се отчайвайте, времето, когато ще счупим веригите на непоносимата тирания на... свободата и демокрацията иде! има нещо като опит за дискусия, при това доста показателна, ето какво до този момент си казаха там участниците: Симеон Пъргов каза: Г-н Грънчаров, много е странно това, че Учителят се жалва от неговите ученици на "командно-административния апарат" да го защитят от учениците Му, докато той прилага собствените си възгледи в образованието, в противоречие с всички норми и изисквания на закона, чието спазване е делегирано на институциите на които Вие се жалвате... Може би е по-истинно да създадете алтернативно училище, с което да докажете жизнеността и приложимостта на принципите, които отстоявате... Ангел Грънчаров каза: Г-не, нещо сте се объркал. Или умишлено изопачавате нещата. Моите възгледи не са в "пълно противоречие" със закона и разпоредбите, забравяте, че вече имаме нов закон, който дава санкция за инициативи от рода на моите. А в рамките на административната система има правила, които учениците са нарушили драстично. Тези ученици не са извън същата тази система, по тази причина те следва да спазват нейните разпоредби. Аз също в момента не съм извън системата, нищо че работя за промяната й в посока на осъвременяването й. Никъде не е доказано, че системата е бащиния на ония, които бранят статуквото в нея. При това положение помислете малко сам какво се случва с Вашите по-горни 139

голословни твърдения. Моята теза е, че системата, издържана с парите на българския данъкоплатец, подлежи на вътрешна промяна, по причина на това, че тя именно не е бащиния на образователната бюрокрация, която брани социалистическото статукво в нея. Анонимен каза: И какво следва от всичко това? Гъди Гъдев :)) каза: Аз отдавна разправям, че той свободата не я разбира :)) Не се съвместява тя с "разпоредбите на Правилника". Правилник писан и налаган от хората срещу които той уж се бори ... Кис кис :)) Ангел Грънчаров каза: Кис-кис! :-) Колко смешно: Гъди-гъди се напъва да разсъждава за свободата! :-) Свободата не я разбират ония, които си мислят, че си свободен когато правиш каквото ти скимне. В рамките на недемократичната и несвободна система на държавно образование свободата е прогонена и забранена, в нея има друга логика, в нея действа друг принцип. Тя е несъвместима със свободата. Който е в системата, се принуждава да спазва нейния принцип. Принципа именно на несвободата. Несвободните хора, не разбиращите, не приемащите свободата хора възприемат свободата като анархия, като "слободия". Свобода може да има само в рамките на такава организация, чиито принцип е именно самоорганизацията, основана на добрата воля, не на принудата, не и на насилието. Работата по промяната отвътре на несвободната и насилническа система е изключително тежка, борбата за тази промяна е продължителна и изтощаваща особено при положение, че огромната част от участващите в системата хора не само че не разбират що е свобода, но и се страхуват от нея, ненавиждат я, за такива хора печалното статукво на несвободата е изгодно, то ги устройва. По тази причина те възприемат несъгласните с насилническата система, именно свободолюбивите, като "врагове", подлежащи на унищожение. За тях и за техния презрян комфорт те са именно заплаха. И понеже свободолюбивите хора са малцинство, битката ще бъде и тежка, и отчаяна. Но в рамките на системата се налага да се ползваме от нейната "логика" за да не изглеждаме абсурдни. Налага се да действаме със средствата на системата за нейното подкопаване и разрушаване. Системата е в етап на разложение и агония. Затова именно стават какви ли не ексцесии, които аз с огромен изследователски интерес описвам така подробно. Борбата ми с абсурдите на административно-командната система продължава десетилетия вече. Имам скромен напредък. Но имам и немалки постижения. Силите на статуквото от пет години насам са в настъпление и водят безогледна и безпощадна война с мен. Което именно и показва, че ме възприемат за сериозна заплаха. Аз лично смятам, че системата ще бъде победена и съборена само в резултат на отчаяната борба на отделни свободолюбиви и освободени хора, които със самото си съществуване са смъртна заплаха за нея. Защото с поведението си дават един заразителен пример за това, че е възможно и в рамките на системата човек да живее свободно и достойно. Все пак правото ни на свобода и достойнство е фундаментално човешко право, което никой не може да ни го отнеме.А че неразбиращите свободата и нейните врагове 140

беснеят и с отровна пяна на устата крещят срещу нас, свободолюбивите, е нещо, с което отдавна сме се примирили – то е подобно на скърцането на каруцата. Ангел Грънчаров каза: Апропо, да добавя нещо още по-важно и показателно, твърде изразително: защитниците на статуквото, бранителите на противочовешката насилническа система, понеже именно са открити врагове на свободата и свободоненавистници, тъкмо на тази база си позволяват толкова арогантния, груб и волунтаристичен произвол, терор и тормоз срещу ония, които те възприемат като свои врагове, врагове също така и на печалното и катастрофално статукво. С което именно демонстрират, че за тях свободата е терра инкогнита, е нещо съвсем неведомо и непознато. Ако поне малко разбираха що е свобода щяха да знаят, че свободата е неделима от отговорността, а също така и от спазването на едни разумни правила, които обаче подлежат на непрекъснат дебат и промяна в рамките на системата, подлежаща на демократизиране. Тия борби, които моя милост води (и които се налагат да водят всички ония, които искат същностна промяна на печалното и катастрофално статукво в образованието), са именно борби, които трябва да помогнат на неразбиращите свободата, първо, да разберат, че ще им се наложи да прекратят невиждания административен терор и тормоз спрямо свободолюбците, второ, че ще им се наложи да уважават избора им понеже нямат никакво право да упражняват този терор, трето, че ще им се наложи най-вече да отговарят за лукса, който са си позволили, именно, да потъпкват суверенните и фундаментални човешки права на ония, които те са възприели като свои врагове. Е, по тази причина на мен ми се налага всеки ден да изнасям уроци на враговете на свободата, водя най-разгорещени полемики с тях, мъча се да им помогна да настъпи прорив в тяхното бетонирано комуноидно съзнание, което именно не разбира и на това основание не понася свободата. Те си мислят, че произволът, който си позволяват, е свобода, е, ще им се наложи да си коригират представата – защото са се много объркали. И за да им помогна да осъзнаят реалностите на живота, на мен ми се налага да използвам всички средства за въздействие, от които те именно разбират, именно средствата за административно въздействие върху тях; не може да бъдат игнорирани тези средства, защото самата система се крепи на тях. И докато тя съществува, те са привикнали да подчиняват единствено на нейните правила или норми. Тази е причината аз да пиша въпросните жалби, използвам този единствен инструмент в рамките на административната система, но го използвам съзнателно за целите на моята, повтарям, отчаяна борба за демократизация и либерализация на системата. А моите врагове пък използват същите тия средства за да репресират мен, да ме изобразяват за какъв ли не, само и само с оглед да ликвидират заплахата за тяхното презряно щастие, която виждат в мое лице. Анадъмо, Гъди-Гъди, сфана ли що ти думам, драго тъпо комуноидно и анонимно насекомо?! Хи-хи! :-) Гъди-гъди! Взе ли малко да ти просветва що е туй непонятно нещо, наречено свобода? Положително не става за... ядене, таваришч, прибери си вилицата и филията с лебец?! :-) Гъди-гъди! :-) Хо-хо-хо...

141

Животът изисква да се променяме, а който си е позволил да живее в раздор с тази истина много ще страда – и то е за негово добро! събота, 19 ноември 2016 г.

Тази сутрин вече публикувах един текст (дискусия), свързан с борбите за демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност: За защитниците на печалното статукво, за бранителите на нечовешката и насилническа образователна система свободата е terra incognita, е нещо съвсем неведомо и непознато. Сега обаче ми се налага да продължа описанията си на случващото се, на преживелиците ми, взети, както знаете, непосредствено от самия живот; старая се да съхраня в текст тия толкова знаменателни и показателни епизоди, благодарение на които може да се вникне по-дълбоко и по-цялостно в смисъла на нашето наистина болно време. Та да могат един ден потомците, пък и историците да разберат какви сме били и как сме живели ний, техните предци. Темата е благодатна и интересното, поразителното даже е това, че въпросните събития и преживелици не само че не пресекват, напротив, още повече се ожесточават и дори множат, а пък участниците проявяват завидно, бих казал, усърдие предимно в още по-старателното... настъпване на все една и съща мотика, ако ми позволите да използвам тази толкова изразителна метафора. Чудно е това, че тези хора не проявяват каквото и да било намерение да внесат известно разнообразие в живота си и да използват някакво що-годе продуктивно въображение, примерно, да се опитат да настъпят някоя друга, по-различна мотика, напротив, те държат да продължат да си настъпват все същата мотика; изглежда се е породила някаква симбиоза, някаква сърдечна пристрастеност между... мотика и настъпващ, която също е един много вълнуващ и чудат феномен на живота ни. Пристрастяването към безкрайното настъпване на все една и съща мотика е интересен за обсъждане психологически феномен, който тук нямам възможността и 142

времето да обсъждам и да осмислям по-внимателно, но само го регистрирам, та един ден не само бъдещите историци, но и бъдещите антрополози да могат да имат с какво да запълват творческото си битие. А аз да не философствам повече, а да се върна при задачата си, а именно описанието на самите толкова интригуващи, въпреки цялата си стереотипност и неизненадващност случки и преживелици. Писах вече за чудесната екзистенциална ситуация, която се породи около тъй умната директорска манипулация-провокация с насрочването на педагогически съвет в късните вечерни доби, с оглед онеправданият учителски народ съвсем справедливо и от душа да намрази колкото се може повече своя толкова жесток душевен мъчител, а именно злодеят, който си няма друга работа освен да предлага някакви си там съвсем излишни демократични, видите ли, дебати, да пише найзлобни доклади и жалби до висшестоящите административни началства на образователното ведомство, на тази база да предизвиква смущаващи безгрижното ни съществуване проверки, а като капак на всичко останало всеки ден в блога си да съчинява изцяло непотребни и блудкаво-сълзливи и най-вече гнусни словесни... повръщни, които той самият, безсрамникът, нарича "есета", "очерци", "репортажи" или не знам си как още. Очевидно е дошло времето, уважаеми дами и господа многострадални съдебни заседатели главата на тази непоносимо долна гадина да бъде смачкана най-сетне, дошло е времето за последния решаващ бой, в който да постигнем пълен реванш над злостния народен враг, не заслужаващ, както знаете сами, никаква пощада. А най-жестокото нещо е врагът да бъде принуден да осъзнае пълната си изолация, да почне да се гърчи в злобни конвулсии, докато в същото време сплотеният като монолитна скала колектив още по-плътно застане около тъй любимата си директорка, която стана същинска страдалчица, понеже именно се превърна в главен обект на безочливата инвазия на въпросния народен враг и злодей. Тъй че сме значи в навечерието на "последний решающий бой", бият вече тъпаните, вият зурлите, призовават ни тръбите за решителна атака, давайте да вадим мечове, да ги точим – за да се фърлим в решителна последна атака срещу въпросната хидра, да, налага се да съкрушим проклетата тирания на тоз безскрупулен измамник, който се зове "свободолюбец", "демократ", "либерал", "дисидент" и не знам си какво още, докато всъщност, както е известно, е чисто и просто един най-злостен народен враг. Та ще видим какви велики подвизи ни предстоят в идващата решающа седмица, в която също така сме насрочили и... родителски срещи, на които ще бъде чудесно ако успеем да организираме и подобаващи протести и от страна на разгневени срещу тиранина съзнателни и възмутени родители, да, това е чудесна идея, мили другарки и другари, не бива да пропускаме тоз шанс, който самото щедро битие ни предоставя тъй великодушно. Да, барабаните бият, зурлите вият, тръбите ни зоват за последния решаващ бой. Ах, в какво велико и вдъхновяващо време живеем, дойде момента да сразим тиранина: "Боят настана, тупкат сърца ни...", ах, борци, скачайте, недейте дремахте, чувате ли призивната тръба на битието, което ни зове за подвизи, за безпощадна мъст?! Да, но битката скоро ще се отприщи, засега ний обаче ще трябва да подгряваме за нея. И ето, вчера моя милост отново биде подложен на...

143

не, спокойно, този път нямаше проверка, нямаше влизане в мой час (бравос, тази седмица, случайно или не, но администрацията си позволи лукса нито веднъж да не провери час на тиранина и народния враг Грънчаров, как е възможно такъв пропуск, другари, врагът, знаете, не спи, ний защо блеем?!), не, вчера просто директорката ме извика в кабинета си за да ми предложи да прочета и да подпиша поредните нейни литературни шедьоври, знаете, нашата директорка на професионалната ни гимназия е литераторка, поради което професионалната ни гимназия се превърна в пишеща, превърна се в... литературна гимназия, всички пишем, всички произвеждаме какви ли не текстове, в абсолютно всички литературни методи, стилове и жанрове, при нас усилено се пишат примерно всякакви жалби, доклади, доноси, разгромни писма, възвания, петиции, открити писма, пишат се тъй любимите на директорката "констативни поетични протоколи под формата на платонически диалози с елементи на откровено и сърдечно-неприкрито компроматно съдържание", човек вече не знае как да определи този тъй модерен и изцяло оригинален литературен жанр, сътворен в нашата толкова творчески настроена и иновативна гимназия. Както и да е, в нашата световно-известна вече и демократизираща се така усърдно гимназия или училищна общност всички се вълнуват найвече от писане и от... философия, знаете, нашата професионална гимназия стана и... философска, философията тук е възведена на най-високия пиедестал, всички, дето се казва, обичат философията, денонощно мислят само за философия, и так далее, и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Като влязох в просторния директорски кабинет там заварих освен приветливо засмяната авторка на въпросните епично-поетични и платонични академически текстове, имам предвид уважаемата госпожа директорка, та значи там заварих също така и нашата авангардно мислеща синдикална-лидерка-и-заместникдиректорка, която също така има нескриван пиетет към моралното проповедничество на ценностите на вярата; там беше и младият ни педагогически съветник, призован, предполагаме, да бъде един от тримата свидетели на очертаващия се разговор-дебат, а срещу него стоеше една учителка по литература с крайно строго изражение на лицето, която през цялото време на разгорещилия се по-после дебат невъзмутимо мълча, наистина не каза нето една дума, по причина на което няма смисъл и да идентифицирам личността й, да й споменавам името. Аз се зачетох в литературно-поетичните шедьоври, носещи името "констативни протоколи" с диалогично-академично-компроматна форма, знаете, аз съм ценител на хубавата литература и ценя творческите пориви на нашата тъй даровита началстваща администраторка. Ето какво открих там, пиша го тук, щото там, на самите протоколи, нямаше около място ми за подпис достатъчно място за да си изразя цялото възхищение и преклонение; апропо, не подписах протоколите, понеже прецених, че не бива моята ръка да оставя каквито и да било следи върху този сякаш неръкотворен литературен памятник, който ще остане в аналите на световната литература и поезия за вечни времена. Кой съм аз че да мога да слагам подпис върху такъв наистина страхотен памятник, не се майтапя, съвсем искрено говоря. При това и в аналите на административната поезия тия документи ще останат като образци на 144

толкова ефирен, спонтанен, направо сърдечен душевен трепет, че с основание мога да предположа, че един ден тия творения нищо чудно да се изучават в академиите, подготвящи бъдещите стожери на нашата родна бюрокрация, имам предвид стожерите на администрацията в тъй приказната страна Мутроландия. И значи, простете, ето какво открих, ето как мога да изразя отчасти възхитата си, иначе неизразима в слово – понеже е безпределна. Там, по известния обичай, с ръката на вещ художник беше предадено под формата на художествено-поетически платоничен диалог какво било, видите ли, казано, в два поредни учебни часа, които многоуважаемата госпожа директорка има добрината да посети напоследък, за което за сетен път й благодарим за голямата чест. Още повече пък й благодарим за това, че има още по-голямата добрина собственоръчно да увековечи за историята и за бъдните поколения нашите толкова скромни трудове, думи, изречения и прочие. Забелязахме при това, че вложените в моите уста думи са така умело подбрани, че читателят непременно да си състави впечатлението, че учителят по философия в нашето училище, сиреч, моя милост, е някакъв непостижим от здравия разсъдък човешки, интелектуален, умствен, нравствен и так далее... урод и чешит, който една след друга бълва само и единствено несрещани простотии, тъпизми, най-откровени глупости, дебилщини и прочие, виждате сами, не ни стигат думите да квалифицираме подобаващо идиотщините, които въпросният разгащен до невъобразимост субект си позволява да бълва (в тъй художественото, подчертаваме, и поетично-творческо при това възприятие на височайшата литературна особа!). Авторката в своя творчески порив беше се увлякла дотам, че аз лично не успях да разпозная в писанието й нито една реално казана от нея дума, сиреч, тя беше подложила на творческо пресъздаване не само мислите ми, ала и думите ми, беше вложила в устата ми думи, които не могат да ми минат никога нито през ума, да не говорим пък да ми излязат от устата. Както и да е, ний сме почитатели на сюреалистичната и абсурдистка литература от типа на сътвореното от Кафка, от Бекет, от Йонеско, от Оруел и прочие, ценители сме на хубавата литература, затуй през цялото време време си позволявахме да ахкаме и да охкаме от възторзи, да, ний сме откровен човек и по тази причина си изразихме цялото възхищение пред постижението на въпросния творчески мислещ и най-вече тъй творчески възприемащ живота и реалностите художествено-поетичен талант, който, да добавим и това, имаме неизразимото щастие да бъде наш административен ръководител. Възторгът ни се увеличи до крайна степен когато стигнахме до аналитичната част на шедьовъра, там, където уважаваната поетеса-директорка ни показа с несъмнен талант колко ний самите, именно моя милост, струваме като учител, пък и като личност, защо не; там прочетохме литературни бисери, които аз тук не мога да възпроизведа буквално, щот памятта не ми е така мощна, но ще се опитам да намекна с ето тия мои неумели опити за подражание на написаното от онази същата тъй способна в литературно отношение и веща при това административно-поетична ръка: – Учителят не води никакъв учебен процес; – Учителят очевидно не си знае урока, не се е подготвил за урок; 145

– Учителят сам не знае кой е урокът, да не говорим за това пък да знае какво е учебното съдържание на урока; – Това, за което говорят учениците и учителя няма никакво отношение и съответствие със светая светих на системата, а именно неръкотворните министерски образователни стандарти; – Липсва учебно съдържание, и учител, и ученици говорят някакви пълни нелепици и дебилщини; – Учителят не показва никакви комуникативни способности (ето този пункт си го спомням точно, щото ми се наложи да запитам авторката какво точно има предвид с тази поетично-административна форма, дали пък няма предвид, че учителят в нейните очи е някакво... говедо, което понеже не умее да говори, само мучи пред учениците; директорката не благоволи да ми даде разяснение, понеже, както знаем, в съвсем авангардната абсурдистка поезия съвсем не е задължително да има някакъв смисъл, важното е внушението да има колкото се може помощна психологическа сила връз съзнанието на читателя, което нашата авторка го постига, казахме, гениално!)

– Учителят май няма валидна диплома за философско образование, неговата диплома сигур е фалшива, а ако не е фалшива, положително е... комунистическа и съветска, аз трябва да проверя това дали тя изобщо е легализирана, малее, как съм пропуснала да проверя до този момент това?!

– Учителят не знае какво прави, на кой свят се намира, постоянно обърква учениците, тормози ги да мислят, те се чувстват неуверени, стресирани, горките ученици много страдат под неговата тъй брутална тирания, този изедник е направо нетърпим!

– Учителят е урод, което си личи по думите му, дето ги приведохме в сократическата диалогична част на настоящия протокол; – Учителят нищо не прави за да втълпи на учениците в мозъчетата единствено правилната министерска истина; – Когато ученик си позволи да употреби толкова възмутителната дума "пич" учителят не го апострофира, което означава, че той изцяло е пренебрегнал тъй възвишената възпитателна рол на философията, това е възмутително! И так далее, имаше такива шедьоври, че аз, сами виждате, не мога да възпроизведа тук дори и една стотна част от тяхното неръкотворно поетично очарование, да, изцяло съм безсилен. Помолих директорката, понеже литературното й постижение този път е надминало всичко сътворено от нея до този миг, да ми даде копие от протокола, хем да мога да си имам текста, за да мога да му се любувам колкото си искам, хем да зная какви са нейните оценки и препоръки, та ако случайно реша в един момент да се променям, да мога да имам пред очите си безценните й указания; директорката, сами разбирате, ми отвърна, че с нищо не съм заслужил такава една височайша милост, че презряна твар като мен няма моралното право да чете повече от един път, под зоркото й наблюдение, нейните неръкотворни шедьоври, освен това съм човек без никакво доверие, щото ако ми даде нещичко, аз най-вероятно мигновено ще го публикувам в блога си та да може и целият 146

народ да го прочете, пък знаем, че на свинете не бива да се фърлят бисери все пак, нали така, това последното го каза не самата директорка, това го прибавям аз, опитвайки се логически да й продължа мисълта. След това с нея проведохме пределно отровен, по нашия си обичай, дебат, в който в един момент се включиха, естествено на страната на директорката, и помощник-директорката-синдикалистка с нескриван пиетет към религиозната вяра, а също и младият педагогически съветник, та тримата, в общ единен фронт, да могат да разгромят колкото се може по-цялостно злия народен враг, когото те виждат в мое лице. Наложи ми се да проведа тъй разгорещен дебат, от който сърцето ми още не се е успокоило, горкото ми болно сърце, докога ли ще може да издържа то на тия непресекващи дебати в нашата тъй прогресивно и интензивно демократизираща се училищна общност. Когато в един момент си позволих да попитам директорката как е възможно цели пет години (!!!) да не успее все пак да вникне поне малко в моя оригинален преподавателски подход, и то при положение, че всичко съм обяснил най-подробно в моите книги, тя направи такава убийствена гримаса на пълно презрение, че никакви думи не бяха нужни за да разберем защо не смята за нужно да се занимава с някакви си там либерални и съвременни преподавателски лигавщини, които, знайно е, в нашата система са изцяло неприложими. Ний знаем, че оптиката на стожерите на административната и командна система е такава, че те не успяват да видят нищо в естествената му светлина, при тях, предполагаме, всичко е така изкривено, че им изглежда изцяло неузнаваемо и непостижимо. Та по тази причина, излиза, наистина не може да се води кой знае колко ползотворен дебат, но е факт, че в нашето училище, пък макар и само в директорския кабинет, дебати вече водим, и то най-усърдни, остава само тия дебати да бъдат изнесени и на подходящите за това форуми, примерно на педагогическия съвет, на общото събрание и прочие. Между другото, в самите класове, поне в тия, на които преподавам аз, и поне в моите часове, дебати от какъв ли не род има всеки ден, но знайно е, че ний точно по тази причина сме и такива нарушители, нашето престъпление е това, че позволяваме на учениците да дебатират най-свободно, да мислят, да имат гледна точка и прочие. Ето този и нашият грях, който е непростим. В нашите часове при това и няма стерилен и строг административен ред, основан на насилието, поради което именно и наша милост очевидно няма никакви, да, няма абсолютно никакви качества да бъде учител, нима в нашите училища, другарки и другари, можем да търпим учители, които са демократично настроени, неавторитарни, които търпят учениците да имат свое мнение, да изразявал лична позиция, не, тия волности в нашата света система са изцяло забранени, те са и абсурдни, щото, видите ли, мислещите ученици, като мислят, могат да разберат, че системата иска да ти обезчовечи, а как тогава системата ще бъде запазена, ако такива опасни мисли почнат да се раждат в ученическите глави?! Има и още един възлов момент във вчерашния толкова импровизиран дебат, който проведох с нашата поетично-административно мислеща директорка; тя сама на няколко пъти ми каза ето това (предавам по смисъл): 147

– Г-н Грънчаров, Вие се представяте за демократ и, с извинение, за "свободолюбец", но ето, под Ваше давление на мен ми се наложи да забраня на учениците да мислят и да изразяват мислите си, Вие настоявахте аз да ги принудя да спазват Правилника и да не Ви обиждат. Но Вие, както сами се убеждаваме всеки миг, си заслужавате да бъдете обиждан, понеже сте изцяло неадекватен на Светата Система. Учениците имат правото на свободно изразяване на мисленето си, значи имат правото да Ви обиждат. Вярно, това противоречи на Правилника. Какво да правим при това положение?! Дали не трябва в името на демокрацията и на свободата, които Вие уж така силно обичате, пак да им разрешим на учениците отново да Ви обиждат?! И Вие трябва да се помирите с това положение, стига да не сте фалшив демократ, знаем, че демократите, тия зли и опасни хора, заслужават не само да бъдат обиждани, те заслужават нещо повече от това, но какво поточно заслужавате вий, демократите и реформаторите, с извинение, нека сега да не казваме, щото сме много толерантни и човечни все пак... Ще каже някой: абе, Грънчаров, как може да пишеш тук за това какво си разговарял с шефката си бе, амче това не е културно и морално, не бива така да се пише, верно, имало е свидетели там, тя е разумна, кани си винаги свидетели, щото ти можеш да изопачиш думите й, свидетелите обаче ще докажат, а пък къде знаеш, че тя не записва разговорите ви и по тази причина може да те осъди ако иска заради това, че й предаваш неправилно мислите, че подвеждаш читателя?! Спри се бре, човече, изпадаш в дребнотемие, вярно, директорката е на публична държавна длъжност, може да бъде критикувана, трябва да привикне да понася критика, ала ти прекали бе, аман от твойта демокрация, то твоята демократичност не се търпи вече бе?! Пиши си пасквилите, но недей да намесваш реални лица, щото тези лица имат пълното право да възразят заради това, че ги описваш в иронична светлина, това може да се тълкува като уронване на техния престиж, да употребим тази толкова хубава руска и комунистическа дума, думата "уронване", която ни е толкова присърце. Ще отговоря ето как: За науката съм готов на всякакви жертви. За образованието и за интересите на младите хора – също. За това правя всичко – за да помогна за промяната на българското образование, за поставянето му на съвършено други основи и принципи. За тази висока цел съм готов да понеса всякакви жертви, главоболия, неудобства, страдания даже. И за истината също така съм готов на всякакви жертви. Аз съм убеден и принципен критик на един стил на ръководство, който е дълбоко порочен, това, че някои конкретни длъжностни лица са се поставили в услуга на нехуманната образователна система, е техен избор, те следва да имат добрината да поемат цялата отговорност за избора си, която върви в комплект с това че разни критици като мен ще критикуват и тях, и системата, и подхода им, и грешките им. Да, демокрацията има ред неудобства, за сметка на това авторитаризмът, сиреч тиранията са толкова прекрасни, да, ама ето има шантави хора като мен, които съзнателно са се отказали от тъй възхитителната им природа. Това е. Животът изисква да се променяме и тия промени са за добро, истината е тази, а който си е позволил да живее в раздор с истината, ще страда - и то е за негово добро!

148

Спирам дотук. Изморих се да пиша повече. Ще ида да си почина. Бъдете здрави! Желая ви приятен ден и хубав уикенд! До скоро! Живот и здраве да е само...

4 коментара: Николай Методиев каза: Браво, уникални са тези документални свидетелства за времето и хората, жалко, че повечето документи и констативни протоколи няма възможност да се публикуват заедно с тези авторски текстове за да бъде картината цялостна и максимално полезна за задълбочено изучаване от идните поколения учени. Бъдете здрав, г-н Грънчаров! Милчо Деков каза: По-точно от това не би могло да се каже, по-дълбоко прозрение не би могло да споходи Автора: "… а като капак на всичко останало всеки ден в блога си да съчинява изцяло непотребни и блудкаво-сълзливи и най-вече гнусни словесни... повръщни, които той самият, безсрамникът, нарича "есета", "очерци", "репортажи" или не знам си как още."! Пл. Конов каза: Г-н Деков, Вие не усещате тънкото чувство за хумор и самоирония на автора. Ангел Грънчаров каза: Шедьоврите на г-жа директорката ще ги публикуваме покъсно, когато се наложи тя да ги предостави пред съда като "документални доказателства"; ний вече публикувахме куп такива документи по предишното съдебно дяло, отразяващо първия етап на същата административна сага и епопея; сега, за нейния втори етап и стадий имайте търпение, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, ще можете да прочетете въпросните шедьоври на административната лирика когато преминем на будущия съдебен етап на все същата тази толкова героична административна сага или епопея...

Автоматично генериран цитат за мен... събота, 19 ноември 2016 г. Няма по-добър цитат за теб и твоята личност. Твоя живот е пълен с приключения и ти го рисуваш със светли цветове.

149

Ти знаеш как да преодолееш трудностите и че след нощта идва деня. Всеки човек, който си срещал по пътя си, е вдъхновен от силата и страстта ти. Сподели това с всеки за да знае!

Политическият фундамент на всичките борби в нашата толкова динамично развиваща се и прогресираща така неудържимо училищна общност неделя, 20 ноември 2016 г. Във връзка с представените покъртителни събития в публикацията под заглавие Животът изисква да се променяме, а който си е позволил да живее в раздор с тази истина много ще страда – и то е за негово добро!, явяваща се част от поредицата от мои есета по проблемите, свързани с борбите за демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, ми се налага още да коментирам с оглед да се опитам да вникна по-дълбоко в същината на представената фантастична сякаш действителност: наистина, как е възможно съзнанията на дадени хора да са се капсулирали на нивото на съзнанията, характерни, примерно, за 60-те години на миналия, на тъй печално известния ХХ век?! На какво се дължи тази природна (или социално-психологическа) аномалия?!

Видяхме как някои хора наистина живеят с представи за нещата, характерни за отдавна отминали времена, съзнанието им е консервирало по някакъв 150

чуден начин начина на възприятие и на мислене, характерен за времена, които отдавна би следвало да са забравени. Такова съзнание е оковано в догми, които не му позволяват да погледне на живота с трезв, ведър, реалистичен поглед – и да оцени, че ний, жителите на XXI век няма как да живеем с представите, които са били господстващи преди 50-60 години преди това. И то при положение, че тия представи отдавна са осъдени от самата история, от живота, от битието като такова. Дали е възможно някак да се пробие бронята, в които са оковани тези съзнания – ето този е въпросът на въпросите. Защото, виждаме, подобни хора, особено когато се намират на властни позиции, са способни да бъдат спирачка на прогреса – те правят отчаяни усилия да спрат самия живот, да направят живота на хората невъзможен. Всичко в тяхното възприятие е превратно, изкривено, изопачено, такива хора сякаш гледат на съществуващото през някакви криви лещи. И по тази причина виждат всичко в някаква нямаща нищо общо с реалността светлина, а и изпитват ужасно глупави страхове. Оптиката, дето се казва, им е повредена. Поради което реакциите им са така сюреалистични и абсурдистки. Трябва да се опитаме да разберем защо тия хора страдат чак толкова. Човешко е все пак да се опитаме да им помогнем. Разбира се тяхното смислено съществуване е съсипано тъкмо заради верността им на догмите на една (не)образователна система, която е така анахронична и ретроградна, че по анахронизма и ретроградщината си се конкурира с тяхната собствена ретроградщина, с техния собствен анахронизъм. Потребно ни е внимателно вникване и разбиране около тия парадокси на битието, с които тъй щедрият живот ни сблъска. Когато описвах случилото се, произведеното оня ден на манипулативното събрание-оперативка на колектива, с което се целеше народът справедливо да бъде настроен завинаги срещу каквито и да било дебати (сещате се, нали: става дума за това, че на това историческо събрание-оперативка на въпросния колектив беше съобщена радостната новина, че ще бъде проведен "педагогически съвет с дебати" в най-късна вечерна доба!), тогава нали ви казах, че в един момент моята скромна милост, понеже беше представена като главен виновник за това потресаващо възмутително бъдещо събитие в един момент стана обект на жадните за мъст очи на абсолютно целия "сплотен колектив". Тогава именно един учител (преподаващ предмета физическо възпитание), на когото му се беше наложило да седне на съседен стол до мен, в един момент, преливайки от искрено и неподправено възмущение срещу моето "безочие" сякаш в несвяст започна любезно да ми повтаря: – Абе как е възможно да се държиш по този начин бе, разбери, няма никакъв смисъл в това, което си позволяваш да правиш, да, никакъв смисъл няма в това бе, ти си потънал в пълно безсмислие бе, какви са тези жалби, какви са тия искания за някакви си там дебати, засрами се бе, немаме никаква нужда нито от жалби, нито от дебати?! Животът ни е на път да стане същински кошмар заради твоите жалби и дебати бе, това твоето не е никаква "демокрация", твоето е същинска анархия! Опитай се да разбереш бе, как пък не разбираш такива прости неща, 151

а уж се смяташ за някакъв си там "философ", егати непоправимото говедо си ти бе?! Нещо такова през цялото време стенеше и нареждаше тоя отчаян от така объркалото се и на път да се провали битие, щото по неговото възприятие и представа аз наистина съм станал най-грозна заплаха за онази превъзходна административна идилия, в която е свикнало да пребивава съзнанието на този примерно човек (и да пребивават също така съзнанията на хората, които възприемат нещата през неговата оптика, чрез неговите представи). Е, той не ми каза точно тия думи, нещо подобно казваше, примерно думата "говедо" се въздържа да я каже, аз тук се опитвам да реконструирам по възможност по-пълно оня смисъл, който терзаеше душата му. Трябва тук да отчетем обстоятелството, че тук става дума за оня същия учител по физическо възпитание, който преди около две години и половина, при съобщаването от страна на директорката на тъй радостната новина, че злодеят Грънчаров току-що е уволнен, беше промълвил радостно ето тия тъй прочувствени и сърдечни думи, говорещи за една невинна, почти ангелска по добротата си душа: – Ееее, най-после, браво че най-накрая сте го уволнила, мила госпожо директор!!! Но аз си позволявам коленопрекленно да ви запитам: защо, моля ви се, чакахте толкова дълго, как можахте да го търпите толкова много време, не трябваше ли да посечете този злодей много преди това?! Както и да е, тогава именно, когато той произнасяше тия толкова дълбоки и сърдечни думи, някои хора казват, че на онази историческа оперативка половината от колектива не по-малко сърдечно започнала да... ръкопляска, да, посрещнала с "дълги, бурни, продължително нестихващи аплодисменти" въпросната толкова радостна новина, че злодеят и народният враг Грънчаров най-после е бил посечен и обезвреден! Можете да допуснете, че на тази база този човек изживя такъв страшен сърдечен шок при вестта, че оня същия народен враг Грънчаров пак се връща в училището ни, че ето, вече близо цяла година като види въпросния Грънчаров да се движи по коридора, без замисляне се връща назад, само и само да не му се наложи да го срещне; та именно ето тази толкова чиста душа, казахме, седеше случайно до мен и се чудеше как по-изразително да превъплъти в думи своя гняв срещу поведението на тъй безочливия си колега, който именно стресира коректива с предложенията си за някакви си там напълно излишни по неговата преценка "демократични", моля ви се, дебати! За мен обаче възловият момент е ето този: този човек очевидно наистина не схваща смисъла, за него смисъла на това, което правя, е изцяло непостижим, поради което именно съзнанието му се гърчи в такава една жестока конвулсия. Да му кажа на този човек, примерно ето тия думи, ще има ли някакъв благотворен ефект по посока на намаляване на сърдечната му болка: – Има смисъл ала очевидно не успяваш да го постигнеш. Налага ти се да помислиш по-усърдно. Положи усилия, запитай се защо аз, примерно, си доставям този дискомфорт да пиша жалби, да предлагам дебати, да си вгорчавам живота, да съсипвам покрай своето и твоето безметежно и идилично съществуване. Има 152

смисъл, ала ти не можеш за момента да го откриеш, асимилираш и разбереш. И никой не може да ти помогне ако най-напред в душата ти не се породи желанието да постигнеш трезво верния, точния смисъл. До момента на този така потребен ти поврат твоето съзнание ще продължи да пребивава в така неприятното усещане за пълно безсмислие, за непосилна за разгадаване загадка. Да, вероятно няма никакъв смисъл да казвам такива думи на този същия човек. Но смисълът си съществува, независимо от това дали някой успява или не успява да се добере до него. А смисълът е нещо, което трябва сам да се роди именно в собственото ти съзнание, няма как иначе да бъде механично внесен там. Ето, примерно, директорката, която пише своите тъй лирични, епични, художествени, поетични, платонични, административно-командни "констативни протоколи под формата на донос-или-компромат", знаете, тя самата сътвори този невиждан преди литературен жанр именно в своето титанично усилие да постигне все пак смисъла на това, което моя милост, дето се опитва да внася в общуването си с учениците някои нови толкова простички неща или инициативи, си позволява да прави въпреки повелите на системата, та значи в нейното директорскоадминистративно възприятие това било ставало, видите ли, под формата на нетърпимо и най-драстично нарушение на господстващата свята догматика на традиционната, на недемократичната, на мразещата свободата административна (не)образователна (дали да не я определим, щом е необразователна, с подиректен термин, именно, да речем, с термина опростачваща или, примерно, мутризираща мутропроизвеждаща, става ли така?!) система. Когато нечие съзнание е оковано в догмите на въпросната система, построена върху принципа на несвободата, то явно неизбежно всичко онова, което се прави от позицията на коренно различния принцип, именно принципа на свободата, изглежда и се възприема именно като... "пълен произвол", като "непозволено закононарушение", като "грубо посегателство" спрямо светая светих на системата, именно нейните "държавни образователни изисквания". В тази оптика моите инициативи изглеждат и се оценяват като израз именно на "пълна некадърност", на "абсолютна негодност за системата", в такива очи аз съм какъв ли не, примерно "неспособен да бъда учител", "анархист", "побъркан", "смахнат", "луд" и так далее, и прочие, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала тоже – и тому подобное наконец или в края на краищата. Неизбежно е очевидно такова едно изкривено възприятие на всичко, в което се гърчи анализираното тъй невинно съзнание, което беззаветно се е отдало на догматиката на светата и ненакърнима административно-командна система. И затова такова едно съзнание си позволява да произвежда подобни абсурдистки "констатации", а именно "Учителят не провежда никакъв учебен процес", "В урока му липсва каквото и да било учебно съдържание", "Учителят изцяло не е подготвен за урока си, не си знае урока!", даже, през тази толкова крива леща той няма начин да не стигне дотам в превратното си тълкуване, че в един момент му се вижда малко всичкото това, ами почва да си произвежда още по-успокоителни хиперболи, от рода на тази, примерно, че "учителят Грънчаров няма никакви комуникативни 153

умения", сиреч, в това толкова криво и предвзето възприятие той е нещо като... говедо, което само мучи и нищо смислено не казва! Да, ето, оказва се, че и тук констатираме пълна невъзможност да бъде постигнат смисъла на случващото се, налице е някакъв безкрайно интересен блокаж не само на възприятието, но и на оценката, и на мисленето, и на всичко. И такъв един нещастен човек, чието съзнание е поразено в корена си от въпросната административна догматика, предполагаме наистина всичко вижда в такава една превратна светлина, т.е. тук можем да допуснем, че той дори не страда и не е позволил да бъде воден от такива емпирични човешки страсти и неволи като, примерно, ненавист, злоба, завист и прочие, които така често са двигателната сила на поведението на толкова много хора в нашето така болно, невротично и смутно време. В тия тъй знаменателни дни аз имах възможността най-после да разбера, че административната догматика се крепи на един темел, за който не си бях давал преди това толкова ясна сметка; чух тия дни, и то от устата на доверен на ръководството главен учител (явяващ се в ролята на помирител между двете враждуващи страни, имаме предвид моя милост в ролята на учител-новатор и ония същите "бунтуващи се срещу свободата" ученици, за които писахме подробно в предишните есета!) следните показателни думи, които при това бяха приети като нещо съвсем "нормално" и "несъмнено" от въпросните тъй парадоксални "бунтари срещу свободата"; та този човек и учител каза досущ следното: – Ученици, трябва да разберете: учителят е пълен господар в часа, той решава всичко, той има пълната власт, бидейки такъв господар, да прави каквото смята за нужно и никой няма право да му се меси в работата! Учениците пък са длъжни да изпълняват разпорежданията на учителя. Също така учениците нямат право да поставят под съмнение властта на господаря над себе си, те имат правото само безропотно да се подчиняват на тази власт. Защото всичкото това е устроено за тяхното добро! Защото без това господство на учителя всичко отива, виждаме, по дяволите! Тази е есенцията на този забележителен момент от словото на въпросния главен учител, който е довереник на администрацията и, респективно, изразява нейните собствени сърдечни мисли. Аз тогава обаче бях поразен от това, че учениците-бунтари и то именно бунтари, пък макар и срещу тъй ненавистната им свобода, като чуха тия думи, изобщо не ги подложиха на каквото и да било съмнение, напротив, тия думи им се видяха съвсем правомерни, законосъобразни, приемливи, логични, смислени и нетърпящи никакво съмнение или пък, опази Боже, възражение. Това за тях бяха напълно убедителни думи: учителят властва и господства, а учениците се подчиняват и понасят властта, господството и тиранията му. Колкото повече един учител по тази логика е по-строг господар и тиранин, толкова повече в часа и в класа има ред, толкова повече той, респективно, е по-добър като учител, а най-добър, предполагаме, е учителят, който така тотално е смазал личността на учениците, че те са станали изцяло роби, през главите на такива ученици по никакъв начин не може да им мине мисълта да ос154

порват някакво разпореждане на господаря – колкото и то да им е неприятно, колкото и да е то несправедливо и прочие! Ний даже предполагаме, че ако един учител е успял да постигне такова положение, че учениците му посрещат неговата тирания даже с някаква перверзна сърдечна радост, сиреч, получават удоволствие когато учителят ги мачка, тормози и гази, тогава този учител, сами разбирате, най-вероятно вече е постигнал пълното съвършенство в своето тъй завидно "педагогическо майсторство", станал е направо съвършен и богоподобен, да, той е станал нещо като "бог" за учениците, не само господар, а и бог даже, а пък те са станали направо пълни нищожества, дето не само му се подмазват и му целуват нозете, ами, най-вероятно, за благодарност му поднасят скъпи и прескъпи... букети с цветя, за да ознаменуват пълното ликвидиране на собствената си личност, пълното тържество на унизеността си! Разбира се, че гледайки през тази именно оптика хора като несретния учител Грънчаров, дето съзнателно не щат да бъдат каквито и да било господари или, опази Боже, тирани, учители като въпросния именно урод, които смятат, че учениците му имат безусловното право да бъдат личности, сиреч, да бъдат свободни и не само на думи признава това тяхно свещено право, ами и прави нужното те да се ползватот него на дело, т.е. да живеят, да се изявяват като действително свободни и достойни личности и прочие, такъв злодей, разбира се, не само че не може да бъде смятан за учител, той, казахме, заслужава изгаряне на клада, нищо чудно да заслужава и разчетворяване като крайниците му бъдат вързани за коне, а пък конете бъдат подгонени така, че наистина да го разкъсат, той заслужава и още по-перфидни средновековни наказания, ала ний, понеже сме хуманни, нека сега-засега да не ги описваме тук, нека да спрем дотук именно защото сме много хуманни, човечни, толерантни и прочие, и тинтири-минтири, и алабала. Та ето сега защо в рамките на тази чиста административна представа и според догматиката на свещената система на несвободата хора като моя скромна милост, дето се водят от принципите на свободата, наистина са не само "злодеи" и "народни врагове", те са и нещо повече от това, те са именно "нравствени и човешки уроди", те "изобщо не стават за учители", те са "пълни некадърници", те са "луди", те са "ненормални за връзване" или "направо за бесене" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Какво можем да направим за да помогнем на такива хора да се освободят от толкова гибелната си представа ли?! Ами един е начинът: да разговаряме дълго с тях, да спорим, да се опитваме да им помогнем да проумеят заблудата си, да разсеят илюзията си, а тяхната илюзия се свежда до това, че единствено-правилна е тяхната тъй ограничена и нехуманна представа, според която ученикът е нищо, а системата е всичко. Но ви предлагам да помислите повечко върху ето този възлов пункт, до който ни доведоха настоящите наши среднощни разсъждения. Държавата е всичко, а отделната и конкретната личност е нищо е догма на тъй непрежалимия социализмо-комунизъм, нали поне това не сте забравили? Ето, сега забелязвате ли политическия фундамент на тия всичките борби 155

и спорове в нашата толкова динамично развиваща се и прогресираща така неудържимо училищна общност?! Да, като капак на всичко ръководството на ПГЕЕПловдив, знаменитото училище, в което моя милост има неописуемото щастие да работи като учител по философия вече 16-та година, си позволява да води открита и то в дълбините си съвсем политически мотивирана война, терор, тормоз и репресия срещу един поборник за ново и съвременно, за изцяло реформирано и адекватно на нуждите на младите хора образование – какъвто е моята скромна милост. Да, това е една чисто политическа репресия, на която съм подложен вече пета година по причина на това, че съм различен, че мисля другояче – и тя бива водена без капчица угризения на съвестта от ръководството на това училище, което, сами забелязвате това, се е самозабравило не по-малко от пълния властелин в тази държава, именно народният любимец Бойко Борисов, чийто министър на образованието и науката от първия му кабинет, именно Сергей Игнатов, има добрината да го назначи на власт през далечната 2010 година. Интересно е, че това ръководство издържа на всички политически бури през тези паметни години, нито един министър не се трогна от драстичните нарушения на закона, които бяха произведени през тия всичките години в нашето училище, от което можем да си направим извода, че политическите по същество репресии срещу инакомислещите у нас не само не са престанали, напротив, те в последните години още повече се ожесточават. Остава само да стигнем дотам "народните врагове" отново да почнем да ги убиваме, нали това остава само да постигнем, а, какво ще кажете вий, тъй мълчаливи дами и господа народни, пардон, съдебни заседатели?! А, кажете де, отговорете де, защо се умълчахте така, драги ми дами и господа съдебни заседатели, замислихте ли се малко, моля ви, кажете ми де?! И така стигаме до сюблимния момент от петъчния, от онзиденшния ми разговор с г-жа директорката, която пак, убеден съм в това, ще направи "констативен протокол" на нашия разговор, изглежда тя тия протоколи ги прави постфактум не само и единствено по свежите следи в собствената си памет, но нищо чудно да си пуска някакво звукозаписващо устройство, щото аз лично не мога да си представя каква е тази феноменална памет че да можеш всичко, което събеседниците са казали, да го запомниш така, че безпогрешно след това да можеш да го възпроизведеш с думи върху хартия. (Е, казахме, тя внася и много фантазия, и много поетична лирика в тия свои творчески и дръзновено писани емоционални излияния на душата си, но нали все пак има претенцията, че това, видите ли, били отговарящи на истината и на реалността "констативни протоколи"?! Да ги беше нарекла "художествени платонични и лирични, пък макар и прозаични творения" разбирам, но да ги наречеш при толкова много лирика в тях "констативни протоколи" е израз на една прекалено летлива художествена фантазия!) Та ето как аз видях този наистина сюблимен момент, става дума за това, че в един момент директорката се увлече дотам, че, дето се казва, без да иска "изплю камъчето", а именно каза:

156

- Кой си ти бе че ще ми искаш на мен оставката?! Кой ти дава това право бе?! Оставката той ще ми иска, представяте ли си?! Ти за какъв се мислиш бе?! Я го виж ти, ще ми иска той на мене оставката! Аз след това си позволих да обясня на развълнуваната толкова много администраторка, че понеже съм същевременно и български данъкоплатец имам известно право да й искам оставката, това, че съм служител в същото учреждение съвсем не означава, че аз трябва да бъда лишен от правата си на гражданин. А й искам оставката по една простичка причина: понеже допусна серия от непростими гафове и грешки, които ако в един момент сама осъзнае какво именно е сторила, на това основание и ще почувства такова голямо огорчение и терзание на съвестта, че сама би си подала оставката – и то именно по морални причини. Тук на това място в диалога ни се включи и помощник-директоркатасиндикалистка-и-проповедничка (на всички най-възвишени религиозни истини) и тя заяви, че нито директорката, нито тя самата, която има несъмнена главна роля в подготовката на моето тъй памятно опраскване, нямат, видите ли, никаква грешчица, нито пък имат какъвто и да било грях, напротив, съвестта им била съвсем кристално чиста по причина на това, че те двете, подобно на римския папа, били имали нещо като свидетелство за пълна непогрешимост, и так далее, и тому подобное, и тинтири-минтири, и ала-бала. Те един вид били безгрешни, от което логично следва, че нямат и не могат да имат никакви грешки. А пълен грешник, подобен на самия Сатана, е именно субектът Грънчаров, то това е толкова логично и близко до ума, че просто за него няма никакъв смисъл изобщо да говорим, нали така излиза?! И так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, да не продължавам нататък, че ще стане много дълъг тоз прочувствен текст, писан в най-късни среднощни доби. Ето сега тия неща аз лично ги пиша все пак така внимателно и старателно по една главна причина: вземете предвид, че въпросните съждения биват изказвани от хора, които стоят на забележителната и така отговорна позиция не само да са учители и възпитатели на младежта, но и да са началници на учителите и възпитателите на нашата тъй многострадална българска младеж! Мисля, че повече по този въпрос няма смисъл да говорим, сами си правете подобаващите изводи. Да, направо е излишно да говорим каквото и да било, на мен така ми се струва, а аз съм грешен човек, може и да греша, не знам, слава Богу не съм и аз надарен с догмата за пълна непогрешимост, щото се питам: а как ли живеят хората, дето си мислят че са напълно непогрешими, аз ето това не мога да разбера, вие примерно разбирате ли го, а, уважаеми дами и господа така усърдно мислещи в този момент – убеден съм в това! – съдебни заседатели?! Лед тронулся, а, какво ще кажете, почна ли да се пропуква леда, а, дебатът, така дълго чакан, започна ли все пак в нашето училище?! Почна, ала е твърде специфичен този дебат, провежда се в потайни директорски кабинети, в него още не са допуснати да участват не само учителите като цяло, но и учениците, за тях пък да не говорим изобщо. Между другото, учениците, на които аз самият преподавам, вече участваха в дебати, в повечето класове проведохме интерактивно уп157

ражнение "Театър на импровизацията", на което именно учениците по превъзходен начин разнищиха все същия казус между учител-новатор, привърженик на свободата и демокрацията и яростни привърженици на традиционния авторитарен подход; получиха се чудесни представления, учениците играха вдъхновено, с ентусиазъм. За тия неща ще пиша някой друг път щото сега, признавам си, ми писна да пиша, изморих се, ще лягам, късна нощ е, ще лягам вече да спя. Скоро ще настъпи утринта, затова ви желая хубав неделен ден! Бъдете здрави!

Като се появят свободолюбиви хора, животът мигновено се възражда, където обаче царува несвободата, там няма живот! понеделник, 21 ноември 2016 г.

Под публикацията със заглавие Политическият фундамент на всичките борби в нашата толкова динамично развиваща се и прогресираща така неудържимо училищна общност, която е от вчера, има един коментар, в него се обръща внимание на най-вероятния изход от така и така създалата се тежка ситуация в нашето училище; ето какво ми пише този човек и по-долу можете да прочете как аз му отговорих:

158

Симеон Гьорев каза: Г-н Грънчаров, чувства се вече, че Вие като "учител-новатор, привърженик на свободата и демокрацията" с усилията, които вложихте във Вашите философски изследвания и практики, драматично отнемате територията на "яростните привърженици на традиционния авторитарен подход". В този контекст си струва ако се наложи да се премине през нови изпитания – уволнение на базата на подготвяните "констативни протоколи" и други такива, после съдебно дело и съответно спечелването му от Вас. Ангел Грънчаров каза: Здравейте, г-н Гьорев, благодаря Ви за това, че поставяте този толкова важен въпрос, който аз умишлено оставих за следващото си есе, но понеже Вие така или иначе го поставяте, и тук мога да кажа нещичко. Аз наистина на последния ми дебат с многоуважаемата госпожа директорка й поставих ребром следния въпрос: – Добре, защо след като по Вашата преценка аз съм такъв "пълен некадърник", щом като "изцяло ми липсват каквито и да било качества да бъда учител", щом като съм "абсолютно негоден за системата" и прочие, на какво основание в такъв случай, моля Ви се, още ме държите на работа, та по Вашата собствена логика такъв вреден и безполезен човек като мен не бива и миг повече да бъде държан на работа, защото той като капак на всичко е и вреден за учениците?! Та Ви питам: защо пак не ме уволните, та да сте напълно последователна и логична? На което г-жа директорката ми отвърна нещо, което аз лично, признавам си, не можах да разбера, не ми стана ясно защо още не ме уволнява, не можах понятно да разбера причината още да ме държи на работа. Предполагам и тя самата не е много наясно коя е причината да не довежда до логичния край своята теза, защото настина "пълен некадърник" като мен няма никакво право да работи в държавно училище. Между друго нищо чудно директорката да е изпаднала в превъзходна безизходица, обусловена от това, че си позволява да погазва по недопустим начин истината, а знаем, че това не може да остане бе коварни последици. Аз, примерно, съм учител с Първи клас-квалификация, т.е. имам найвисшата за учител квалификация, която малцина учител имат. Второ, съм доста активен писател, автор, издател на списания, на не знам си какво още, имам известна популярност, тъй че нейната теза за моята "крещяща некадърност" не само че е крещящо неколегиална и безчовечна, тя също така е крайно обидна за мен, а най-вероятно и съвсем не може да бъде защитена пред нито един съд, дори и другата страна да има солидни връзки в съдебната институция. Ще видим де, за мен е същинска загадка по кой параграф ще бъда уволнен този път, а че ще бъда уволнен, аз в това не се съмнявам, това е ясно също толкова, колкото е ясен и слънчев днешният ноемврийски ден. За мен е много любопитно каква ще бъде този път мотивацията за предстоящото ми уволнение, подозирам, че тя отново ще прибегне до своята любима теза за моята "пълна некадърност", но аз този път чакам нейната заповед за уволнение за да мога мигновено да заведа ново наказателно съдебно дяло, на което на директорката ще й се наложи да доказва тъй смехотворната си теза за моята "пълна некадърност".

159

Ако пък измисли нова теза, за мен това ще е много любопитно, изобщо, сам виждате, при нас животът е твърде интересен и вълнуващ, направо за завиждане сме! Така е, там, където се появят свободолюбиви хора, там мигновено животът се възражда, там, където царува несвободата, там няма живот, там има само вегетиране, там има само гибел и мъртвина, а също така и непоносима скука... Това написах на единствения си събеседник. Тук искам да добавя нещичко – ще ми се да опитам да очертая още по-пълно толкова любопитния контекст на тази наистина сюреалистична и при това така многозначителна история. Знаете, директорката обяви, че занапред ще се наложи да си провеждаме учителските съвети в извънработно време, в късната зимна вечер - понеже, видите ли, в "нашия така сплотен колектив" има една... ужасна философска гадина, която, видите ли, не можела да се наприказва в обичайните ни съвети-оперативки за 1015 минутки, поради това е написала жалба и по този повод, а пък височайшите инстанции по тази причина са забранили да правим съветите си в големите междучасия, тепърва ще ни се наложи да си правим, ерго, съветите в извънработно време, та въпросната тъй ужасно свободолюбива, видите ли, философска гадина да може да се надебатира донасита. Така поставен, този въпрос неизбежно доведе до голям вътрешен протест у толкова невинните жертви на предлаганите "демократични дебати", на тази база, казахме, след като времето за дебатите е толкова неподходящо, възникна опасността учителският народ да се настрои по принцип срещу всякакви дебати: дебатът в нашата училищна общност рискуваме да се превърне в крайно неприятно страшилище на нашия толкова спокоен и така добре подреден, направо идиличен живот! Да, демократичният дебат вече застрашава идилията ни, аз не зная дали инициаторите на представяната тук акция са целели точно този ефект, но ето, на практика необходимо се породиха точно такива настроения против дебатите, против дебатирането, против така противната демокрация, застрашаваща нашия презрян комфорт, поставяща под смъртна опасност нашата идилия. И ето на този психологически и нравствен фон онзи ден, в петък, в деня преди уикенда при мен дойде една дама, нова учителка, която поиска да говори с мен и при това ми каза следните многозначителни думи: – Господин Грънчаров, разбирам, че Вие имате някакви много специални отношения с директорката, но във връзка с насрочения за толкова късен час педагогически съвет искам да Ви попитам, интересно ми е Вие какво ще ме посъветвате да направя: дали като ида да взема детето си от детска градина (а аз живея в едно село извън Пловдив!) да доведа и него на съвета, или да не идвам изобщо на съвета понеже няма кой да ми гледа детето, но тогава ме грози наказание? Питам Вас, понеже, както разбирам, Вие сте причината да се насрочи съвета в такова време, Вашите деца може да са пораснали и да не са проблем, но ето, при мен се появи такъв проблем. Интересно ми е какво ще кажете, ето, предизвиквам Ви аз пък на дебат по този въпрос. Аз очаквах подобни твърде неприятни въпроси да ми бъдат зададени, ето, не закъсня момента, в който ми ги зададоха. И тази майка и учителка при това ми зададе въпроса не с някаква злобна интонация, а в една прекалено човечна 160

форма. Наложи се, разбира се, да й кажа думи, които донякъде да й помогнат, ето какво й казах: – Вижте, не се плашете, аз имам съмнения, че този Съвет е насрочен единствено с провокационна цел, та народът да ме намрази колкото се може повече, а аз лично не вярвам тази практика да си правим съветите в такова време да се утвърди. При това аз като съм предлагал дебати по най-важните въпроси, изобщо не съм имал предвид да ги правим непременно под тази форма, нищо не пречи да ги правим под формата на дискусии, на семинари, на които да присъстват и в които да участват само онези учители, които имат желание, а не всички, не по задължение и не в тази строга административна форма. Тъй че този Педагогически съвет, насрочен в толкова късна доба, е нещо като "бананена кора", която внимателно е подложена на "колектива", та колективът, като стъпи на нея, да се подхлъзне и то в толкова желаната посока на усилване на омразата си към мен. Не зная дали знаете, но за дадени властващи хора аз съм нещо като олицетворение на самото зло, аз съм хем най-зъл народен враг, хем и изключително долен човек, който за нищо друго не става освен да вреди, да разваля щастливото ни идилично съществуване. А иначе да Ви посъветвам да идете да зададете своя въпрос на директорката не смея, защото, предполагам, ако й зададете този свой въпрос (все пак тя, не аз насрочи Съвета в такова време!) тя ще изпита известно раздразнение, което, дето се казва, после може да ви излезе на носа. Но все пак ми се струва да изчакаме, нищо чудно пък Съветът все пак да се проведе в друго време, примерно аз се надявам поне единият от синдикатите да встъпи в ролята си, да опонира решително на директорката, щото за мен насрочването на Съвета в такъв час пак е израз на административен произвол – този път обаче насочен не само срещу мен, а и срещу целия тъй сплотен колектив. Нещо такова казах на тази така разтревожена дама и учителка, тя ме изслуша внимателно и се замисли. Какви по-точно мисли са се родили в главата й тя не ме извести, но че се замисли е несъмнен факт. Не зная дали тя специално чете тия мои всекидневни анализи в блога, но нищо чудно и да ги чете, зная добре обаче, че много ученици, пък и техните родители, най-редовно четат описанията ми на борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Какви са настроенията в средите на тази същата училищна общност ний все още не знаем, понеже открития публичен и съвсем демократичен дебат още не е започнал; пък и повечето хора у нас, според обичая, предпочитат да си мълчат и да наблюдават сеир, да се наслаждават на шоуто. А шоуто е забележително: една училищна администрация гази, тормози и мачка както си иска един учител, дръзнал да проявява такова дразнещо другоячемислие и свободолюбие; някакъв си там учител по философия, видите ли, е дръзнал да си сложи шапката на изцяло свободен човек, поради което е станал... "най-зъл народен враг", подлежащ на незабавно унищожение, да, ама пустата демокрация у нас все пак има някакво значение, нали така, забранено е хептен открито да се проявяваме като абсолютни противници на демокрацията, по тази причина ни се налага донякъде да търпим въпросния нетърпим "елемент"; но той ще си получи заслуженото де, няма да му 161

се размине, веднъж го опраскахме, уволнихме го, проклетия съд го върна, сега обаче ще го опраскаме така, че нито един съд да не успее да го върне повече, щото ако съдът пак го върне, отново ще стане "голям издън", ако ни позволите да използваме прочутия израз на оня зле говорещ френски език полицай, който помним от сериала "Ало-ало", сещате ли се за кой именно герой на този рсериал става дума?! Да де, той иска да каже "голяма издънка", ама понеже не знае езика, се изразява така смешно, сетихте ли се вече за кой ви думам?! Да добавя още нещичко, че имам още малко време за писане, а темата е така вдъхновяваща, че е срамота да изпуснем някои важни щрихи и детайли, знаете, аз се стремя към пределната психологическа дълбочина и пълнота на тия описания, щото изследователския ми интерес към цялата тази драма, епопея или сага е изключително голям. Та оня ден, на онова забележително дебатиране в директорския кабинет между другото в един момент се намеси и усърдно мълчащият си от известно време педагогически съветник, който по едно време, в процеса на нашенските тъй специфични дебати ми се обиди за нещо така кръвно, че още не му е минала обидата, а най-вероятно и никога няма да му мине. Аз лично съм забелязал в своя некратък вече живот, че има категория хора, които изключително много ти се обиждат най-вече когато им кажеш някоя истина, ако на такъв сорт хора им казваш разни приятни лъжи, те много те обичат, даже и приятели ще ти станат, но ако имаш добрината да им кажеш някоя неприятна за тях истина, този тип хора така те намразва, че им ставаш враг за цял живот. Както и да е, аз не помня вече каква истина му казах, но ето, е факт, че ме намрази толкова силно, че вече отбягва даже и да ме поздравява в коридора, да не говорим за това да допусне да влезе в словесно общение с толкова лош и пропаднал човек като мен, дето, видите си, си позволява да казва разни там неприятни истини. (Тук прочутата римска поговорка има бляскаво приложение и потвърждение, имам предвид ето тази именно поговорка: "Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели".) Но в оня момент по време на дебата ми предимно с директорката (и с помощникдиректорката-синдикалистка-и-проповедничка на разните морално-религиозни истини на вярата), в момента, в който си позволих да кажа още една крайно неприятна истина, младият ни педагогически съветник избухна, щото се оказа, че чистата му съвест съвсем не може да понесе още една истина да бъде произнесена гласно в негово присъствие. И има добрината да заяви, че с "толкова аморален човек" като този Грънчаров просто няма смисъл да се говори; а този същият Грънчаров всъщност каза следното, ще се опитам да възпроизведа думите си по възможност по-точно: – Ами аз твърдя, че в училището ни има една отвратителна нравствена и психологическа обстановка, в която никой, повтарям, никой не сме е да каже нещо, което да не се хареса на директорката (и на най-приближеният й кръжец). А в такова обстановка, разбира се, никакви дебати не могат да се водят, камо ли пък предлаганите от мен пределно честни и откровени дебати. А че не виждате така нещата си е ваш проблем. Ето, давам ви един пример, давам ви един факт, който не можете да отречете: имахме един учител по френски език, който в началния 162

етап на директорстването на г-жа А. си позволяваше открито да я критикува. Той даже преди мен си позволи такава една волност, но скоро си плати за нея. Нали си спомняте какъв номер нему пък спретна тъй способната да изобретява какви ли не номерца директорка?! Ами че тя измисли тезата, че нашите ученици изобщо не щат да учат... френски език, френският език, видите ли, изобщо не бил нужен на българина, щото масовият българин изведнъж започнал бил да изпитва една необяснима любов предимно към... немския език. И ето, биде закрита паралелката с френски език, а паралелката с немски език биде оставена. Скоро този критик на директорката беше поставен в крайно унизително положение: щеше да му се наложи да си тръгне, да бъде съкратен поради липса на часове по френски език (преди да почне да критикува директорката в нашето училище имаше двама учители по френски език, след това обаче в един момент вече нямаше часове за нито един!). И то да бъде съкратен малко (годинка-две-три) преди навършване на пенсионна възраст. Тогава именно директорката му е предложила великодушно да му окаже милост, за която той, разбира се, ще й бъде вечно задължен: даде му да преподава часове по... психология, предмет, по който той никога не е преподавал, нищо че е имал втора специалност по този предмет! Е, кажете ми сега, може ли този същият човек, към който директорката е проявила такава великодушна милост, да почне пак да я критикува?! Не може, нали така?! Ето, един неин критик как хубаво биде обезоръжен! Да не говорим как беше обезоръжен друг един потенциален критик, именно инж. Калин Христов: амче той биде просто изритан от училището, биде уволнен, като съдът го възстанови на работа, беше пък изритан в... пенсия! Та като си произнасях тази реч, в един момент младият ни педагогически съветник, който има такъв завиден морал, се удари по челото и каза патетично: – Не, толкова лош човек като тоя Грънчаров аз в живота си не съм срещал, позволява си да клевети даже и човека, който единствен в нашия тъй сплотен колектив се е застъпвал за него, защищавал го е, държи се толкова достойно спрямо него, но ето, Грънчаров не е способен да оцени жестовете му! Мен ме е срам, не мога да търпя повече такова едно безочие, такъв един крещящ аморализъм е непоносим, аз протестирам! Като каза тия тъй сърдечни и тъй възхитителни поради моралната си честота думи силно впечатлената директорка си записа нещо в тефтера, възможно е да прибавила някоя и друга точка към... диференцираното заплащане на младия колега, отличаващ се с такова пламенно и чисто като коприна морално чувство; ний не възразяваме за това, ний също държим на моралната страна, тъй че изобщо не възразяваме ако му даде някаква награда, на всички, които така силно като въпросния съветник обичат морала, следва да им се дава най-щедро диференцирано заплащане: толкова малко останахме ний, съвсем чистите защитници на морала, че си заслужава да се подкрепяме един друг! Аз също се възхитих много, само дето не можах да разбера защо той така е изтълкувал думите ми, аз фактически защитих достойнството на бившия преподавател по френски език, щото и той биде подложен, вярно, на едно по-мека репресия, която се оказа обаче доста 163

ефикасна. Но ето, спрямо мен до този момент приложените репресии нямат тъй желания благотворен ефект, което се дължи на моята опърничавост, аз лично друга причина за това не виждам, но проблемът може да се дебатира. Ще ми се в тази връзка да напиша нещичко за това доколко благотворен може да бъде ефектът на предлаганите от мен демократични дебати по абсолютно всички въпроси на училищния живот, по които до момента в училището така упорито се мълчи; ето какво успявам за момента да открия в тази връзка; и тъй, демократичният и изцяло свободен дебат може да окаже силно благотворно влияние в следните посоки: – Всеки който има някакви мисли по повод на разните проблеми, ще може спокойно и гласно да ги изкаже, което ще го освободи от натрупаното напрежение, ето че дебатът ще има благотворно влияние върху душите, върху психиката на дебатиращите; – Свободно дебатиращият вече се е освободил от страха, а това е голямо постижение, без дебати страхът ще продължава необезпокояван да си вилнее в нашата училищна общност, а страхът е не само голямо зло, страхът е и нещо крайно глупаво (в съвременните демократични условия); – Тия хора, които пък в главите си немат никакви мисли, в главите им по повод на проблемите е съвсем празно, благодарение на слушането на изказващите се в дебата ще имат шанса в собствените им глави в един момент да започнат да се раждат известни мисли, едва тогава и на тази база те ще осъзнаят, че дебатът е нещо необходимо, едва на тази почва и основа тези хора, като почнат да имат вече некакви мисли, ще почнат да имат и желание да ги произнесат гласно тия мисли, ето че кръгът на участващите в дебата ще почне да се увеличава; – Дебатиращите благодарение на дебатите ще осъзнаят в един замечателный момент, че оня, който не мисли като тях, не им е техен "смъртен враг", напротив, това е човек, който просто мисли различно, а да се мисли различно не е нито опасно, нито вредно, напротив, то е нещо най-естествено; там, където има мислещи, тям има различия и различности; там, където не се мисли, тям именно има "сплотени като кремък, като цимент колективи"; – Тогава именно, благодарение на дебатите, госпожа директорката ще осъзнае сама коварната илюзия, във властта, под тиранията на която се е оказала, а именно, че мислещият различно "народен враг Грънчаров" поради това, че мисли различно, не е непременно "пълен некадърник", "изцяло опорочен човек", "враг", "злодей" и прочие, той може и да е съвсем нормален човек, само дето си позволява да мисли различно даже и когато на самото началство не е приятно това; – Тогава всички в "монолитно сплотения колектив" ще разберат, че светата максима "Началството никога не греши!" е твърде съмнителна, ще се открие и осъзнае, че изказваните от дадени хора мисли не са толкова по-ценни колкото повисоко в административната йерархия стои изказалият ги човек, и от други коварни и глупави илюзии ще се освободят участващите в тъй потребните ни, както сами се убеждавате, демократични дебати, които могат да имат, казахме, изключително благотворен ефект именно заради това освобождаване на душите от клопките и веригите на немисленето; 164

– Истината, за която Спасителят е казал, че единствена освобождава ("Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"), но време на дебатите ще заеме полагащото й се място, а лъжата и лицемерието, дето до момента царуват така триумфално, ще им се наложи да бъдат натикани в "миша дупка", ако можем така да се изразим; – Деморализацията в нашите тиранични общности ще бъде надмогната само благодарение на свободното дебатиране; – Обезличаването в "сплотените колективи" ще бъде също надмогнато именно посредством свободното дебатиране, благодарение на което ще се разбере, че личността е нещо свято, което в никакъв случай нямаме право да жертваме; – Дебатиращите свободно благодарение на това постигат достойнството си, малодушието и слабостта ще бъдат поразени благодарение на дебатите в корена им; – Ония, които като оня тъй благодушен учител по физкултура, който седеше на стола до мен и ми повтаряше "Нема никакъв смисъл в това, което правиш бе, Грънчаров, какви са тия идиотски дебати бре, какви са тия жалби бре, засрами се бре, какви са тия глупости, които правиш?!", та такива като него хора нищо чудно да открият сами, че има огромен смисъл в дебатирането, сиреч, в освобождаването на собствените им души от тиранията на някакви анахронични и ретроградни представи; – Дебатиращите с увлечение и с желание учители, които вече са надмогнали слабостта и малодушието, ще станат достоен образец за следване от дебатиращите с увлечение ученици, ето че дебатът е тъкмо онази архимедова опорна точка, благодарение на която тъй идиличното царство или вселена на командноадминистративната тирания ще отидат по дяволите, т.е. системата на несвободата благодарение на свободните дебати ще бъде реформирана отвътре. И така нататък, още много може да се пише в тази посока, но за жалост времето ми за писане свърши и тази сутрин. Затова ми се налага да спра с писането. След малко отивам на работа. Всяка сутрин, отивайки на работа, очаквам директорката да ме извика в кабинета си и да ми поднесе поредната си заповед за моето... опраскване, пардон, за моето уволнение. Аз добре зная, че тя ще потърси подходящ момент за този велик исторически акт на второто ми и окончателно опраскване (нищо чудно болното ми сърце да не издържи това поредно опраскване и породеното от него напрежение!), т.е. има голяма вероятност второто ми опраскване да предизвика и окончателното освобождаване на "сплотения колектив" от "тиранията на свободолюбеца Грънчаров", щото от само себе си се разбира, че ако този злодей пукне благодарение на това, че сърцето му не е издържало, тогава ще настъпи едно вечно освобождаване от този непоносим народен изедник. Както и да е де, да не чакаме най-лошото, та мисълта ми беше, че е възможно г-жа директорката да изчака малко и да ме опраска този път в навечерието на Рождество Христово, тогава нейният "подарък", именно заповедта й за уволнение, ще бъде по-въздействащ и по-драгоценен, нали така?! Първият път ме опраска в навечерието на 24 май, сега е сгоден моментът да ме опраска в навечерието на още по165

светъл празник, ведь, таваришчи, трябва да се развиваме, нали така, ето, развиваме се! Хайде чао, хубав ден ви желая, ако днес ме опраскат, ще ви съобщя непременно! Бъдете здрави!

3 коментара: Владимир Петков каза: Виждам ги също! Изцяло и безрезервно съм съгласен с Истините, които пишеш и защитаваш с живота и със здравето си достойни, светли, разумни Приятелю! След вчерашния мрачен избор за България... какво да ти разправям...Ти си ми светлинка, ти си ми надежда, а би следвало, да е така, или подобно и за останалите ти истински приятели, които те подкрепят също! Без никакво съмнение и колебание!И е въпрос на осъзнато чувство – това ми мнение да бъде споделено и да бъде споделяно и от тях тук...Или по-скоро е належащ въпрос към осъзнатото им мнение , че споделят чувството ми....:-) В някакъв опит ли за Преброяване на дивите зайци... :-) Или за образуване на предпазен светъл кръг от разумност около теб в тази обкръжаваща те в училището, без прогледна тъмнина, диващина и дебилско-тъпа средновековна, бюрократично-нагла схоластика и заспалост!...

Maria Vassileva каза: Това, което ни свързва е безстрашието на ума, високата нравственост, духовността. Радвам се, че ви познавам, Вас и Ангел Грънчаров! Вие наистина сте голяма подкрепа за Ангел, толкова, колкото е той за вас. Владимир Петков каза: Мила Мария, сърдечно благодаря за оценката и за отношението !! Отдавна имам файл с името Мария Василева! :-) Където слагам интересните, добри, високо нравствени, светло-разумни и проникновено-духовните ти редове! Сериозно! :-) А твои снимки съм копирал на воля от Швейцария и от Франция, за които ползвам случая тук също специално да ти благодаря! :-) Искам да кажа, че отдавна те чувствам приятелска и много близка ми, сродна душа.. :-) Бих се радвал да сме на ти...

166

Обява за ония, които се интересуват от дейността на нашия Дискусионен клуб понеделник, 21 ноември 2016 г.

Още една крилата мисъл на Рейгън за свободата понеделник, 21 ноември 2016 г.

Казват ни, че трябва да избираме между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само нагоре и надолу.

167

Нагоре – към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода, съчетана с ред, или надолу – към незначителността на отделния човек при тоталитаризма. Роналд Рейгън (цитиран от Момчил Дойчев)

В ПГЕЕ-Пловдив се води иновативен учебен процес вторник, 22 ноември 2016 г.

В няколко класа в час по етика проведохме интересно интерактивно занятие "Театър на импровизацията", учениците разгорещено обсъдиха важни теми от училищния живот на ПГЕЕ-Пловдив.

168

Всичко може да прави властта ако ний, гражданите, ний, жертвите на произвола, й позволяваме да го прави! вторник, 22 ноември 2016 г.

Последното есе от поредицата, в която разказвам за всичко, което се случва по повод борбите ми за реална и практическа демократизация на отношенията в нашата училищна общност (общността на училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив), носи заглавието Като се появят свободолюбиви хора, животът мигновено се възражда, където обаче царува несвободата, там няма живот!, то беше написано всъщност вчера. Тази сутрин от тази поредица вече публикувах нещичко (виж:В ПГЕЕ-Пловдив се води иновативен учебен процес), сега ми се налага да продължа. Стигнах до един изключително важен въпрос, който днес трябва да реша, а това е да взема решение по вероятно най-проклетия възможен въпрос: въпросът Какво да правя?. Знаете, че точно преди седмица, през миналия вторник подготвих нова жалба до Министъра на образованието и науката (виж: Не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие!), но реших да забавя изпращането й до адресатите (освен Министъра адресати са и омбудсмана, а също така и Комисията за защита от дискриминация) – предвид това, че ми беше интересно да разбера как ръководството на училището ще постъпи, как ще реагира в създалата се толкова напрегната и нетърпима даже ситуация. Е, мина една седмица, разбра се как ръководството е реагирало, който чете всекидневните ми есета в блога вече знае какво се случи в тази паметна седмица. Да, ама след един ден предстои Педагогически съвет, който ще се проведе в късна вечерна доба, насрочен е в такъв необи169

чаен час с определена съзнателна цел, а именно целият педагогически екип на училището (ръководството при нас продължава да го обозначава с тъй свидната дума, завещана ни от социализма, именно думата "колектив"!) да може да изпита нескривана омраза срещу главния причинител на тия неудобства, именно моя скромна милост. Та дали не се налага да изчакам какво ще се случи в тази очертаваща се също да бъде интересна и съдържателна седмица - имам предвид да изчакам за да разбера дали да пращам изобщо поредната си жалба до институциите: ами ако по някакъв чудодеен начин все пак успеем да стигнем до взаимноприемлив компромис, защо тогава да наливам масълце в огъня на напрежението с тази нова жалба, дали пък не е възможно в училището ни най-сетне да започне такъв пълноценен демократичен дебат, че да отпадне нуждата да се жалваме на висшестоящите инстанции?! Защо пък не, чудеса понякога се случват в живота ни, а, какво ще кажете, случват ли се чудеса, възможно ли е да чакаме чудеса, реалистично ли е да се случи такъв щастлив развой на събитията, че да отпадне нуждата повече да пишем каквито и да било жалби?! Кажете нещо по тоя пункт де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, защо си мълчите така упорито?! През миналия четвъртък, когато директорката най-сетне все пак направи това, което отдавна дългът я зовеше да направи, а именно, да призове учениците от 11-ти Ж клас да спазват Правилника на училището (все пак не може толкова дълго време да се допуска, под благия поглед на администрацията, да се вършат толкова фрапантни нарушения на Правилника, нали все пак не може за дадени групи от ученици да се позволява да си правят каквото искат, драстично нарушавайки разпоредби на задължителния за всички ученици Правилник?); добре, отправи този свой призив директорката, приемаме този жест на добра воля, приветстваме го, цялата работа е учениците да не бъдат ощетени, учебният процес по философия в този клас да започне най-сетне, след близо три месеца безсмислени (дали са все пак съвсем безсмислени тия битки или имат някакъв смисъл, могат да ни помогнат да си извлечем някаква ценна поука?!) битки и борби, насочени към отстраняването на преподавателя по философия, дръзнал да си позволи лукса да провежда един по-различен от традиционния, а именно иновативен учебен процес. Да, ама се оказа, че в тълкуването на случващото се ний двамата с директорката продължаваме да имаме диаметрално различни позиции, примерно тя оцени собствения си призив да се спазва Правилника като "забрана на учениците да казват каквото мислят", аз лично пък смятам, че те пак могат да си казват каквото мислят, стига да разполагат мислите си във форма, която да не влиза в толкова драстично нарушение на Правилника (да не си позволяват грубости, накърняващи личността и достойнството на опонента!). Това, че има разминавания даже и във възприятията, да не говорим пък за оценките, е нещо съвсем естествено и неизбежно, така е и в живота, ний от тези различия не се плашим, а ги възприемаме като съвсем закономерни; да, ама ето, оказа се, че другата страна, именно въплъщавана и ръководена от директорката, си позволи отново в писмен вид да потвърди смехотворната си теза, че преподавателят по философия, именно моя скромна милост, "изобщо не става за учител", ерго, е "пълен некадърник", е "изцяло негоден за системата", 170

тази своя свидна теза директорката отново я потвърди в два свои нови литературно-лирични "констативни протокола", които тя, знайно е, ги пише в платоничнокомпроматна и поетична форма, с оглед да ги използва един ден като "писмени доказателства" за своята теза, инак казано, директорката отново показа, че няма никакво намерение да спре фабриката за компромати, която, виждаме, продължава да работи на бесни обороти (седмично се произвеждат поне по няколко компромата, все под формата на "несъмнени писмени доказателства" евентуално за пред съда). От което ние, като логично мислещи хора, си правим извода, че директорката продължава да подготвя "документално" нашето ново опраскване, пардон, уволнение. А тази обстановка съвсем не съдържа признаци, вещаещи бъдеща позитивна промяна, аз лично не забелязвам такива симптоми. Вие ако ги забелязвате, моля, уведомете ме, че може пък да съм изпаднал в някакво заблуждение, човешко е да се греши, аз съвсем нямам претенцията, че съм непогрешим... Та май се очертава нуждата да позабавя жалбата си, дори и с риск докато се наканя да я изпратя мен в това време, дето се казва, предсрочно да ме опраскат. Поне Съвета да изчакам да видя как ще премине, щото не мога да си позволя да строя тактиката си на предположения, макар че доколкото познавам ситуацията мога да предположа какво ще се случи на този Съвет. Но все пак добре е да изчакам, за да не стане така, че със жалбата си до висшестоящите институции хем съм сипнал масълце в огъня на и без това голямото напрежение, хем сам съм осуетил очертаващата се перспектива в нашата училищна общност все пак да започне в един момент тъй бленувания демократичен дебат. Да, ще се наложи да почакам с още ден-два. Да видим, да разберем, пък тогава ще действаме според обстановката. Аз винаги съм бил привърженик на теорията, че даже и лошият мир е за предпочитане пред хубава война, аз съм миролюбив и добронамерен човек, това поне не може да се отрече дори и от най-злите ми неприятели, моята човечност е нещото, на което ме е научила философия, тя също така е и признак за разграничаване на свободолюбивите хора, към чиято кохорта имам честта да принадлежа. Разбира се, най-вероятно в превратната оптика на хората, които ме възприемат за "зъл народен враг", това изобщо да не е така, но цялата работа е, че нещо в оптиката им е повредено, ето, те има какво да работят с оглед да си променят оптиката, щото, знайно е, под влияние на някакви глупави настроения дадени хора са способни да направят какви ли не гафове, умеят да се изложат колкото си искат и даже свръх това. За да има помирение са възможни обаче някои компромиси, надеждата е като отпочнат тъй потребните ни дебати стъпка по стъпка, благодарение на добрата си воля, ще можем да преодоляваме различията, да се договаряме така, че да постигаме най-разумните, най-ефективните, най-полезните решения. Това е несъмнено, точно така стават нещата в реалния живот. Но когато обстановката е отровена, когато атмосферата е станала патологично тежка, когато "колективът" се тресе от какви ли не неразумни страхове, когато мълчанието е повсеместно, а интригантството – на висота, тогава нещата са много трудни за поправяне, за промяна, но да видим де, нека да бъдем все пак известни оптимисти.

171

И още един важен момент ми се вижда нужно да го подложа на обсъждане. И той е свързан именно с предстоящия почти среднощен педагогически съвет, насрочен в този късен час с несъмнена репресивна цел, пак по адрес на моя милост, за окончателното ми дискредитиране с оглед даже и ония, които не са ме намразили достатъчно, да ме намразят максимално, щото наистина такъв "вреден елемент", дето ни вгорчава идилията, повече не може да се търпи, нали така, кажете нещо по този въпрос де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Та хората, очевидно, с право ще се възмущават срещу главния причинител на тези неудобства. Наистина, защо ще бъдат наказвани всички заради този там толкова неприятен дразнител и рушител на нашето административно щастие, на нашата тъй умилителна идилия?! Нима тези всичките хора за нещо са виновни, та сега да ги наказваме по толкова недопустим и грозен начин? Ето тук искам да се изкажа по този въпрос, да заявя позицията си, смятам, че е важно да се разбере как по този пункт наистина стоят нещата. Няколко години субектът Ангел Грънчаров, учител по философия, има остър "личностен конфликт" с директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова точно така, предполагаме, си представят нещата повечето членове на "колектива". Това наскоро ми го заяви и самата синдикална лидерка на другия, на що-годе неправителствения синдикат (СБУ) г-жа М.Проданова, тъй че аз в случая цитирам нейната все пак меродавна оценка на случващото се. Е, за тия близо пет години вече "колективът" видя какво ли не: писаха се петиции срещу "злия народен враг", учителят Грънчаров биде подложен на какви ли не гаври и унижения, беше обявяван и то съвсем официално за "пълен некадърник", за "неспособен да бъде учител", дори за "психично болен", абе няма смисъл сега да изреждам всички ония тъй "щастливи" определения и етикети, с които скромната ми личности биде така щедро окичвана от нашето толкова великодушно ръководство. Е, жертвата, вярно, се съпротивляваше, бореше се, та вероятно сама си и предизвика съдбата: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!", нали така казваме у Нашенско?! ще ми прави той някакви си там "иновации", щял да прави "демократизация", "дебати", "дискусионни клубове" ще ми прави, айде де, ами нека му, нека страда - щом не слушка! Да, така е, но ето, никой от този въпросния "колектив" не има смелостта да възроптае срещу едно такова безпрецедентно отношение срещу колега, което директорката си позволи; даже и някому да му е минало през акъла, че все пак така не бива да се постъпва с един човек и учител също, тия хора наистина немаха смелостта да заявят това гласно, особено след като разбраха, че хора като инж.Калин Христов и като учителя по френски Стефан Кралев, които имаха доблестта открито да призоват за повече разум, бидоха опраскани по недопустимо грозен начин, първият беше съвсем изненадващо и направо... уволнен, а на втория така му нагласиха нещата, че повече да няма часове по френски език, в резултат на което той биде принуден, за да доживее някак до пенсия, да си смени подхода, да усмири критичния си патос, ето, на това основание всички други учители вече много почнаха да внимават какво правят по повод скандала, развиващ се пред 172

очите им, имам предвид епичната административна сага, трагедия или епопея около "случая Грънчаров". Знаете, Грънчаров биде също опраскан и в оня величав момент половината от колектива ръкопляска когато директорката с треперещ от необичайното вълнение глас съобщи, че най-после е успяла да изрита от училището "онази Сатана Грънчаров". Да, ама проклетата демокрация доведе до това, че Грънчаров след годинка и половина все пак се върна в училището със съдебно решение, и се върна не като прана кокошка, а с решимостта да продължи борбата си за едно ново и съвременно по дух образование и училище. И се почна "акт втори" на въпросната тъй епична административна сага, трагедия или епопея, както искайте я наричайте. Колективът отново зае поза на мълчалив наблюдател, да, позата безпристрастен и безразличен сеирджия, знайно е, е типична поза за отношения от този род у Нашенско. Е, повечето мълчаха, но незабравимата г-жа Лили Попова (сега вече щастлива иш благоденстваща пенсионерка), открито се бореше срещу "тирана и рушителя на спокойствието ни", именно "народния изедник Грънчаров". Директорката имаше още няколко, две-три такива безцеремонни фенки, но за чест на "колектива" можем да кажем, че повечето учители може и да мълчаха, ала мълчаха гордо, с достойнство, нека така да определим това все пак доста странно за нас поведение. Можеше, примерно, някой по-влиятелен и смел "член на колектива" да се опита да стане посредник ("медиатор" ли му думат сега учените хора?) за разрешаването на тежкия конфликт между учител и директор, от който може би пострада имиджа на училището все пак, нали така? Такъв човек, за жалост, не се намери. И конфликтът продължи да се вихри, в него, за още по-голяма жалост, безскрупулни люде имаха добрината да въвлекат и ученици, и то на страната, разбира се, на дирекцията, което е съвсем недопустимо; учителят по философия се принуди да понесе сума ти гаври и унижения и по тази линия, ведь нали требеше да се "докаже", че он "съвсем не става за учител", амче как ще се докаже туй нещо ако немаме спорадични "ученически бунтове" срещу "некадърника Грънчаров", е, ако немаме такива бунтове, какво ни пречи да ги организираме?! Да бе, колко му е да ги организираме тези бунтове и с това да помогнем на администрацията, щото тя иначе ще се озове в "небрано лозе"! Е, организирахме ги, ама тоя пусти Грънчаров с проклетия си блог сума ти книги написа и публикува и то все около тъй интересните и поучителни борби за това как се променя господстващия пагубен манталитет, ето, като капак на всичко спомогнахме "изедника Грънчаров" да постигне толкова забележителни постижения, леле, какъв таралеж в... бельото си вкарахме сами, нали така излиза?! Той си прави изследванията, пише си есетата, трупа книга връз книга, а пък ний страдаме, проверяват ни от МОН, училището ни се прочу като най-иновативно демократизиращото се училище в страната, леле, какъв позор, това вече е нетърпимо, това вече хептен не се търпи, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, другарки и другари, таваршчи, лейди и джентълмени, другови и другарице, и така нататък, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири!

173

Да оставим обаче това, ето го възловия момент: директорката си позволи безпрецедентно отношение към учител, такъв груб административен произвол, ако спрямо него не се реагира адекватно от страна на "колектива" най-вече, застрашава интересите на всеки член на "колектива", а пък жертвата, именно въпросният Грънчаров, водеше фактически битка не толкова за себе си, а за защита на ония коренни и фундаментални човешки и професионални права, които следва да бъдат защитени и то именно в интерес на всички, нали така излиза, нали ми следите внимателно мисълта, а, кажете де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели (към другите, към таваришчите и пр. няма да се обръщам, че става много дълго)? Ако спрямо един грозен прецедент не се реагира подобаващо, той тогава като едното нищо може да стане правило, сиреч, ако Грънчаров не беше водил своята отчаяна битка (примерно, да допуснем, и той беше капитулирал!), то тогава никой, повтарям, никой нямаше да защити въпросните коренни и фундаментални права, свързани именно с най-драгоценното на човека, именно неговата свобода, достойнство, чест, самочувствие и пр. Е, Грънчаров се самопожертва, води абсолютно сам тази толкова възвишена борба, никой, повтарям, никой, не го подкрепи (ако не броим бившия директор на ПГЕЕ-Пловдив Паунов, авторитетни бивши учители от ПГЕЕ-Пловдив като Иван Блянтов, Жак Асса, Ваня Искрова, Стоева, К.Христов (оня същия, дето директорката го опраска още преди да опраска Грънчаров) и други също така ме подкрепиха безрезервно и ми съчувстваха, ала е факт, че никой, потретвам, никой от сега работещите в ПГЕЕ-Пловдив не се осмели да каже гласно какво мисли като наблюдаваше гледката на ширещото се административно безобразие! Прочее, да вметна и това: ако само един друг учител се беше осмелил да застане до мен, тогава ситуацията щеше да бъде коренно различна, да, ако бяхме двама, ситуацията щеше да бъде принципно различна, да, ама никой, повтарям, никой не се осмели, което... няма да казвам какво е, вие сами си го квалифицирайте както искате, нали така е правилно да се постъпи, кажете де, защо мълчите, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Е, за всичко на този свят и в този живот човек рано или късно си плаща. Дори и за проявеното малодушие или слабост ще ни се наложи да плащаме, няма как да бъде иначе, живота и битието няма как да надхитрим. Та затова, уважаеми дами и господа колеги, ще ви се наложи да платите известна малка цена за поведението си с това, че ето сега административният произвол на директорката за първи път (и това е знаменателно!) се насочва директно срещу всички вас, имам предвид насрочването на този Съвет в толкова късна вечерна доба. Вие сега вече сфащате ли това нещо така или пак си мислите, че виновен за всичко е "народният изедник Грънчаров"? Да, сега директорката има добрината с възпитателна цел да насрочи Съвета в късна вечерна доба, ако вие продължите да си мълчите и никак не реагирате срещу тази безпрецедентна проява на груб административен произвол, тя утре може да се окуражи и да реши да почне да насрочва Съветите, да допуснем, и в... почивните дни, а какво пречи да почне да ги насрочва и в среднощна доба?! Всичко може да си позволи да прави началството или властта ако ний, гражданите, ний, жертвите, му позволим да го прави!

174

Нали така излиза, вий нали сте чували тази максима: властта прави това, което гражданите й позволяват, ако гражданите спят и си мируват, изпаднали в пълно безхаберие и безразличие, то тогава властта може да дръзне да си прави каквото й скимне. Ний нали вече определихме наскоро в този блог, че нашият народ, българите де, сме народ-мечта за разпасаната до краен предел властваща ченгесаро-милиционеро-мутренска мафия и олигархия?! Да, в тъй приказната страна Мутроландия се случват какви ли не дивотии, простотии и идиотщини не за друго, а защото толкова благодушният ни търпелив народец позволява на разпасалите се до краен предел управници да си правят каквото искат, каквото им скимне! Това е. Просто е. Има ли смисъл да пиша повече като нещата се изясниха така пределно ясно и просто?! Толкова за днес. Бъдете здрави! хубав ден ви желая! И приятни размисли - ако тия мои писания са предизвикали все пак некакви размисли във вашите тъй усърдно мислещи... кратуни! (Употребявам таз обидна дума неслучайно: нещото, дека е връз раменете ни, е кратуна ако не се занимава с предназначението си, а именно да мисли!) А ако пък тия мои отчаяни вече писания предизвикат дори готовност да се изкажете гласно, какво по-хубаво от това?! Ще почнем ний все пак тия толкова потребни ни демократични дебати, няма начин да не ги почнем, виждате, правя каквото мога в тази посока, но и вий ако ми помогнете в един момент, тогава нещата ще потръгнат, ала ако продължавате само да зяпате сеир, нищо няма да се промени, помнете ми думата, така ще стане! Чао засега че закъснявам отново...

Америка е символ на свободата, демокрацията, богатството и просперитета на вярващата в Бога дръзновена човешка личност вторник, 22 ноември 2016 г. Мое старо есе със заглавие "Какво е за мен Америка?" беше публикувано на сайта на общността ПРИЯТЕЛИ НА АМЕРИКА (Приятелство без граници), ето го това есе, на което се наложиха несъществени редакционни промени тъй като в първия си вариант е публикувано преди доста години: Какво е за мен Америка?, А.Грънчаров Днес на мода е “антиамериканизмът”. Мнозина се чувстват длъжни да мърморят против Америка, против американците: приказват каквото им дойде на устата против тази велика страна и този велик народ. Да се чуди и мае човек като слуша какви простотии може да се изприказват по адрес на Америка и на американците: те били не знам какви си, те били “най-лошите”, те, представете си, били “душителите на свободата” в нашия тъй свободолюбив свят. Цялото зло на този 175

свят било, видите ли, концентрирано в Америка и в американците – е на туй ако не му се казва идиотизъм, на какво тогава да се каже?!

Журналистите у нас, естествено, не изневеряват на този “повей на времето” и се стараят да допринесат с каквото могат и те, горкичките. Нямат аргументи, ама поне имат страсти – ех, какви страсти имат нашите журналисти и “списуватели” от различен род и калибър! Всеки, “и Сульо, и Пульо”, се стреми да допринесе с нещо за тази днешна антиамериканска истерия. Даже се стигна дотам постоянно да ни го набиват в душите: Европейският съюз е хубав, но пък Америка била “лоша”, тя била “най-голяма злина” дори! Аз тук няма да пиша някаква апология на Америка и на американците. Не искам да ги хваля, но пък не мога да не реагирам когато се говорят невероятни простотии и глупости по техен адрес. Няма да хваля Америка защото тя не се нуждае от това: грандиозните постижения на американците са показателни за това колко те струват. Нека критиците на Америка за миг спрат мелещите си усти и да помислят поне малко примерно ето за това: какъв би бил светът днес ако не Америка доминираше в него, ами, да речем, в него доминираше, да речем, путинска Русия, или пък, примерно, Иран?! Те се били чувствали “застрашени” от американската хегемония, но как биха се почувствали ако светът вместо това беше изпаднал под властта на една най-яростна диктатура на войнстващите ходжи, на ислямските фундаменталисти?! Какво ще кажат нашите „патриотари”, дето така усърдно рипат под руската имперска свирка? За евентуална руска хегемония в света знаем какво може да им бъде мнението, биха се радвали невероятно, те за това мечтаят: но за една диктатура и хегемония на ходжите-ислямисти по света ми кажете какво мислите?! (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)

176

Свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни! сряда, 23 ноември 2016 г.

Искам тази сутрин да продължа разсъждението си, подето във вчерашното есе (виж: Всичко може да прави властта ако ний, гражданите, ний, жертвите на произвола, й позволяваме да го прави!), знаете, че в тази поредица обсъждаме твърде интересните, важни и любопитни проблеми на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, т.е. общността на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия. Мисля, че размислите ми там трябва да бъдат допълнени с ето този документ, с който възнамерявам още днес да запозная членовете на Педагогическия съвет на училището (а чрез настоящата публикация в блога с него ще може да се запознае и цялата училищна общност): До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив СТАНОВИЩЕ на Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия, Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Знаете, че за днес, 23 ноември, от 18.30 часа е насрочен Педагогически съвет, една от точките на който е определена като "ДЕБАТИ". Г-жа Анастасова, директор на училището, има добрината да ни уведоми, че Съветът занапред ще се провежда в извънработно време по причина на това, че „един несъзнателен член на колектива”, визира се моята скромна милост, си позволил да се оплаче пред висшестоящите институции, че заседанията на Съвета се провеждат под формата на оперативки за 10-тина минути, поради което няма време за обсъждания, за каквито и да било дебати по истински важните проблеми на училищния живот. Та тогава да могат „такива като Грънчаров” да се наприказват донасита и прочие. Оценявам това решение на г-жа Директора като злонамерен акт на административен произвол, целящ не само да засили враждебните настроения срещу моята скромна особа, но и да дискредитира самата идея за провеждане на смислени и пълноценни демократични дебати по всички най-важни проблеми, свързани именно с демократизацията на отношенията в нашата училищна общност. Добре знаете, че от години предприемам най-различни инициативи, насочени именно в тази посока, разработил съм Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, работата по който обаче умишлено и системно бива блокирана от ръко177

водството, на което очевидно не се нравят подобни демократични „излишества и лигавщини”. Показателно е, че до момента (въпреки че на всички учители е крайно неприятно да заседават в това късно време, когато всички са изморени, когато няма никакви условия за какъвто и да било дебат!) никой не се осмели да реагира против това намерение на администрацията да си устрои поредната гавра не само с „тъй непослушния Грънчаров”, но този път вече и с цялата учителска колегия, с целия учителски екип. Даже и ръководствата на синдикатите упорито мълчат, което няма как иначе да се тълкува освен като солидарност с инициаторите на въпросната твърде перфидна административна гавра. Този факт просто илюстрира моята отколешна теза, че в нашата училищна общност цари отвратителна обстановка на страх, на подлизурство пред началството, на безропотно понасяне на всякакви унижения с оглед запазване на известно спокойствие, сиреч, иначе казано, потвърждава идеята ми, че тази тежка психологическа и нравствена атмосфера в училището може да бъде надмогната по един-единствен начин: чрез отпочване на пределно свободни, честни, откровени и ценностно наситени демократични дебати. Друг път за преодоляване на безразличието, на страха и на агонията няма, друг начин за позитивна промяна в отношенията човечеството не е изобретило. Начинът и пътят е един: напълно публични и пределно честни демократични дебати. Да, свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни! Разбира се само чрез обсъждане, само чрез дебат може да се реши и този проблем: че „било нямало време” кога да се провежда Педагогическият съвет! Естествено че има време – и най-подходящото време, разбира се, не е в късната вечерна доба когато всички са изморени и нямат никакво желание и настроение да дебатират за каквото и да било. Просто се налага да се изобрети по-рационална организация на живота и на отношенията в нашата училищна общност, а принципът за това е: демократизация, отказ от авторитаризма, противодействие срещу всички рецидиви на волунтаризъм от страна на ръководството, изразяващ се в недопустими кампании по личностно и професионално дискредитиране на другояче мислещи, на нестандартно мислещи учители, във всекидневен административен тормоз, терор, пределна откритост и честност, респект пред истината, отвращение към лъжите, лицемерието, интригите и прочие. От години директорката си позволява рецидиви на такъв един порочен и отречен от времето груб административен подход и такава една недопустима репресивна практика, а учителският (пък и ученическият) народ мълчи, трепери, търпи и понася. Така, разбира се, повече не може да се живее, време е да се осъзнае и приеме тази проста истина, понеже иначе – горко ни! Срамота е да се излагаме повече, време е на тези ексцесии да се сложи край! Все пак ние сме едно културно, образователно и възпитателно учреждение, в което следва да цари съвършено различна атмосфера, благоприятстваща свободното разгръщане на талантите не само на учениците, но и на учителите.

178

Надявам се училищното ръководство да помисли по-добре, да прояви благоразумие и да отмени насрочения в толкова неподходящо време Съвет, за което и най-смирено призовавам!

23 ноември 2016 г., 6.00 часа сутринта Пловдив С най-добро чувство: (подпис) Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

4 коментара: Владимир Петков каза: Ако до всяко ДОБРО СЪЩЕСТВО застане още ЕДНО... Ееееех, че :-) ...красиво и хубаво би станало...А!...Вий как мислите дами и господа... и учители ли ...от ПГЕЕ – Пловдив...Дей ги дий... пфуууй.. и срамота! :-) Нали... а?! Владимир Петков-Трашов каза: Само искам да отбележа тук несъгласието си, скъпи ми Приятелю, с тезата, че било невъзможно, видите ли, да има изморени и негодни за какъвто и да е труд учители още от най-ранното им утро! Ами, ако са... сови?! :-) Така, че тезата за измореността вечер, като претекст за недоволството на... колектива... Много моля... да не се... преекспонира... :-) То май ти ще бъдеш най- измореният, щото си утринно птиче, но доколкото те познавам от вече колко години... съм сигурен, че ще имаш и хъс, желание, а и възможност да се жертваш за дебатите в тази...не и съвсем късна доба! Поради изтъкнатата важна психологична причина и, защото – едва ли г-жа Директорката на ПГЕЕ би се съобразила... ми и нея познавам веке добре чоджум!... :-) и ще се съгласи с твоето предложение... ти пожелавам успех на дебата и в "късната доба", когато ти не ще бъдеш в първата си и най- свежата си кондиция...И, когато опонентите ти ще се опитат да ти извият... с твоите камъни, по твоята глава – врата!...:-) После дан кажеш, че не си бил предупреден...:-) .Ако успееш да ми прочетеш коментара – послушай ми съвета: Купи си поливитаминна кутийка от аптека НЕ Марешки! Той лъже, че продавал по-евтино лекарствата и хранителните добавки от цените в другите аптеки слушай мен, който следя с джоба си тези работи , а не на приказки! :-) И веднага изпий една таблетка с всички витамини и соли за деня....Ей така....И дано...дано до теб на дебата застане поне още едно ...ДОБРО СЪЩЕСТВО, че иначе една птичка....НЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕ!!!, но трудничко прави и я...задържа пролетта....Кураж, ти я мътиш...ти откога я люпиш и неистово се опитваш да я правиш...чудно красивата , свободната, демократичната, хуманната, човешката и нормалната българска ПРОЛЕТ в Българското, тежко и жалко затънало в Авгиевите си обори образование...

2016.11.23г. Владимир Петков каза: Само искам да отбележа тук несъгласието си, скъпи ми Приятелю, с тезата, че било невъзможно, видите ли, да има изморени и негодни за какъвто и да е труд учители още от най-ранното им утро! Ами, ако са ...сови?! :-) Така, че тезата за измореността вечер, като претекст за недоволството на ... колек179

тива... Много моля... да не се... преекспонира...:-) То май ти ще бъдеш най-измореният, щото си утринно птиче, но доколкото те познавам от вече колко години... съм сигурен, че ще имаш и хъс, желание, а и възможност да се жертваш за дебатите в тази...не и съвсем късна доба! Поради изтъкнатата важна психологична причина и, защото – едва ли г-жа Директорката на ПГЕЕ би се съобразила... ми и нея познавам веке добре чоджум!...:-) и ще се съгласи с твоето предложение... ти пожелавам успех на дебата и в "късната доба", когато ти не ще бъдеш в първата си и найсвежата си кондиция...И, когато опонентите ти ще се опитат да ти извият... с твоите камъни, по твоята глава – врата!... :-) После дан кажеш, че не си бил предупреден...:-) .Ако успееш да ми прочетеш коментара – послушай ми съвета: Купи си поливитаминна кутийка от аптека НЕ Марешки! Той лъже, че продавал по-евтино лекарствата и хранителните добавки от цените в другите аптеки – слушай мен, който следя с джоба си тези работи, а не на приказки! :-) И веднага изпий една таблетка с всички витамини и соли за деня....Ей така....И дано...дано до теб на дебата застане поне още едно ...ДОБРО СЪЩЕСТВО, че иначе една птичка....НЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕ!!!, но трудничко прави и я...задържа пролетта....Кураж, ти я мътиш...ти откога я люпиш и неистово се опитваш да я правиш...чудно красивата , свободната, демократичната, хуманната, човешката и нормалната българска ПРОЛЕТ в Българското, тежко и жалко затънало в Авгиевите си обори образование... Ангел Грънчаров каза: Ще последвам непременно съвета ти! :-) Благодаря за всичко!

Съвременни български абсурди

Над скромното, направо мизерно паметниче на Апостола на българската свобода като хищна птица се извисява грандоманският паметник на съветско-руския окупатор на България!

180

Току-що получих следния многозначителен писмовен шедьовър на тъй пристрастната бюрократична белетристика... сряда, 23 ноември 2016 г.

181

ЗАБЕЛЕЖКА: Съвсем скоро ще напиша достоен отговор на това изумително велико творение! Както с просто око се забелязва чиновниците от МОН продължават да живеят на една съвършено друга планета, нямаща нищо общо с реалностите на нашето тъй интересен свят...

Въведение в темата "Има ли полза от дебатирането, какъв е смисъла на дебатите?" сряда, 23 ноември 2016 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

От издателската ми дейност на... международното поприще четвъртък, 24 ноември 2016 г. В момента подготвям за печат новата книжка на международното многоезично и също така специално научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което издаваме вече няколко години с видни учени от Философския институт към тяхната Академия на науките. (Между другото този път сред авторите от досегашните броеве, сред учените от различни страни – Индия, Словакия, Япония, САЩ, Чехия, Русия и др. – имаме за първи път и автор от... Нигерия!) И там в една от статиите открих нещо любопитно, което ми се ще да публикувам тук, свързано е със забрана да се преподава философия в университетите (нещо, 182

което фактически се случи и у нас след 1989 г., ако не знаете, да ви кажа, почти всички студенти от почти всички специалности в нашите университети вземат диплома за университетско образование без да са изучавали философия!); ето този откъс, който предизвиква неизбежни асоциации с нашето съвременно състояние: ... Въпреки това развитието на философското образование в университета “Св. Владимир”, както е известно, не беше непрекъснато. Три пъти в историята на университета преподаването на философията се забраняваше. Според думите на министъра на образованието П. Ширински-Шахматов “ползата на философията не е доказана, но вредата е възможна”. По инициатива на княз П. Ширински-Шахматов бяха взети прословутите мерки за противодействие на “вредната философия“ и развитието на свободомислието. Започвайки от декември 1850 година влезе в сила указ за забрана на преподаването на философия в светските образователни заведения. От философските дисциплини остава само логиката и психологията, преподаването на които е поръчано на професори по теология и богословие. Само в резултат на университетската реформа през 1863 година в Киевския университет отново въвеждат преподаване на философия, което беше предадено на светски учители...

И още един момент ме впечатли, свързан е с идването на свободата след тиранията на комунизма, оценявам това като чудесна находка, става дума за ето този израз: 183

... на философията беше върнато лицето на човешка мъдрост... Ето и един момент от тази статия, който искам също на приведа: ... Надяваме се, че с присъединяването на Националния медицински университет на Украйна “О. О. Богомолец”, на катедрата по философия и социология към международния проект, организиран от списанието “ИДЕИ. Философско списание” ще стане не само възстановяване на 26-годишния опит на издателска дейност на катедрата по философия в KMI (1956 – 1991 г.г.), но също така ще допринесе за развитието на новите насоки и перспективи в работата на катедрата. Юбилейната дата – 175-годишнината на Националния медицински университет “О.О. Богомолец” – е сериозна причина да се погледне на настоящето от гледна точка на запазването на хуманистичните ценности на медицинския факултет на Императорския университет “Св. Владимир”, на Киевския медицински институт и решаването на качествено нови задачи за подготовка на бъдещите поколения здравни работници не само като професионалисти, но и като носители на високи граждански и морално-етични качества. Наистина беше прав академик М. М. Амосов, че “медицината е професия където любовта към човека е задължителна”.

184

Този е състава на редакционния съвет на международното издание. Забележете: това издание беше създадено без абсолютно никаква подкрепа от страна на официалните "академични" държавни структури у нас, нито МОН, нито Философският институт към БАН (сега носи друго име), нито някоя от катедрите по философия или философските факултети на университетите не благоволиха да се включат в изданието, въпреки нашите покани, призиви и пр. Това все нещо говори де, правете си сметката сами за това какво това нещо говори и показва...

Сутрешното ми чаепитие днес завърши... печално четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Ставам винаги в пет часа сутрин и сядам на компютъра да работя, това ми е най-плодотворното време (за писане) за деня (работя по час-два-три и дори повече, според разписанието ми за деня, дали имам сутрин часове и пр.) И тази сутрин така направих. Пускайки компютъра си сложих и един съд на котлона, налят с вода – за да си правя шипков чай, сложих и шепа шипки във водата. Много обичам сутрин да пия най-вече шипков или някакъв друг чай.

185

Да, ама ето, често се увличам така с работата, че забравям за... чая и за котлона; така стана и тази сутрин (скоро това нещо, честно казано, не се беше случвало). Осъзнах, че нещо нередно става в кухнята чак когато изпод няколко врати до мен достигна мириса на изгорели, на димящи шипкови плодове; съдът и котлонът като отидох бързо в кухнята бяха червени! Ето така завърши моето сутрешно пиене на чай; отщя ми се вече да пия чай... Чакай да скрия изгорелия съд, че ще ям бой от жена си, от моята свидна... Ксантипа, дето толкова си страда от този така завеян философ, който не може и един чай да си направи и да изпие като хората!

Аман от глупости, аман, бей, аман: тази бюрократична наглост повече не се търпи!!! четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Моята поредица от есета около борбите ми за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (а в крайна сметка и за промяна в българското образование по принцип) се налага да бъде продължена, вчера стигнахме до момента, в който аз изпратих едно писмено становище до педагогическия съвет 186

на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив): виж Свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни!. Насроченият за провеждане в късна вечерна доба Съвет се проведе, като очаквано точката от дневния ред, наречена "ДЕБАТИ", отпадна, разбира се. Естествено е, че тази точка в дневния ред на Съвета не е била включвана с цел наистина да се отпочнат някакви смислени дебати, целта, близко до ума е, е била съвсем друга, ний вече казахме каква е била тази потайна цел на ръководството, тази цел, предполагаме, биде постигната бляскаво. Моя милост, както е известно, в писмен вид предложи не само дебати, но и Съвет в такова време и по такъв начин да не се провежда, е, той беше въпреки това проведен, което ни дава право да си мислим, че целта е била каквато и предполагаме. Щото след като още в самото начало на Съвета след вяли... дебати (!!!) точката от дневния ред "ДЕБАТИ" все пак отпадна (!), Съветът за кратко време реши останалите проблеми и биде разпуснат, за щастие на всички присъствали. Много интересно, впрочем, беше това, че по време на тия вяли дебати за отпадане на дебатите (!) имаше някои храбреци, който твърдо заявиха "Не щем дебати!", "Аман от дебати!", "За какво ни са дебати, та то полза от дебатите нема?!", "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!" и дори биде изречено тъй добросърдечното изречение "Който обича дебатите да си ги прави... сам, да не ни обаче губи времето на нас, сериозните хора, дето не щем дебати: нам си ни е хубаво и без дебати!". Да, ама, казахме, позитивният резултат е, че макар и в негативен план дебатът в нашето училище така или иначе започна, снощи ознаменувахме това историческо и дори, бих си позволил да кажа, епохално събитие! Е, за дадени хора думата "дебат", възможно е, стана нещо като... "страшилище", като някакъв "звяр", дето иска да ни изяде безценното време, абе да се мисли, очевидно, е "непотребно занимание", да се опиташ да разбереш гледната точка на опонента – тоже, да си изясните честно позициите и то в открит публичен дебат е "излишен лукс" като можем вместо това да си се занимаваме с нещо той привично, а именно да си... клюкарстваме на четири очи донасита, можем също така ди си пишем разни... доносчета и компроматчета, можем също така да си правим разни тъй вълнуващи... интрижки, ех, какъв хубав и весел става животът без скучните му там "демократични дебати", без някаква си там проклета "истина", която само ни вгорчава битието, не, ний не щем истина, ний не щем да си затрудняваме акълите със сериозно мислене и вникване в проблемите, абе, драги другарки и другари, бе то всъщност ний и особени проблеми немаме бе, нали така?! Какви за проблеми бе, какви "горещи" и дори "парещи" проблеми говори тоя нещастник Грънчаров бе, абе ний немаме никакви проблеми бе, он ако има, нека да си блъска главата о тях, ний обаче проблеми немаме; е, и да имаме ний знаем как да си ги решаваме, многовековният опит на человечеството ни е дал ключа към всички проблеми, науката също, тъй че тия проклети "философски проблеми и дебати" са всъщност съвършено излишни, са чисто и просто губене на време, а ний, казахме, време за губене немаме. Точка по въпроса, закриваме дебатите: нужда от дебати ний специално 187

никаква немаме, епа немаме! Апропо, моето мнение по темата можете да го чуете във видеоформат ето тука: Въведение в темата "Има ли полза от дебатирането, какъв е смисъла на дебатите?". А днес възнамерявам по същата тема да водя и предаването си в Пловдивската обществена телевизия, гледайте го, почва от 11 часа. Както и да е, хора на тоя свят всякакви, има свобода, всеки има право да мисли каквото си иска, нали сме демокрация бе, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! А свободата и демокрацията изискват човек да има право да прави каквото си иска, даже каквото му скимне: човек има пълното право да се орезилява колкото си иска, нали така, нека да се разберем най-сетне - щото излишни дебати по този въпрос са, казахме, излишни. Грънчаров нека да си прави дебати в часовете по философия, обаче тогава ний ще му дойдем на проверка и ще констатираме, че он не провежда часовете си по "единствено правилния държавно регулиран и законен начин", ще му напишем пореден художествено-лиричен-платонически и прочие "констативен протокол", ще констатираме и това, че има много недоволни ученици от фриволностите на Грънчаров, които, както науката вече доказа по превъзходен и неоспорим начин, са израз на неговата крещяща... "некадърност"; е, на това основание, като произведем достатъчна бройка съчинени от нас поетични "писмени доказателства" за неговата именно крещяща некадърност, тогава и съвсем законно ще го опраскаме, ще го уволним – и тогава над покрива на нашето знаменито училище (называющееся все совершенно правильно... "ТЕТ-ЛЕНИН"!) най-сетне ще можем да сложим, написан с големи алени букви лозунга "ТЕРИТОРИЯ, СВОБОДНА ОТ ДЕБАТИ, ТЕРИТОРИЯ, СВОБОДНА ОТ ДЕМОКРАЦИЯ!", е, и друг, по-сполучлив лозунг можем да измислим, като нищо ще измислим; тогава именно и ще настъпи тъй желаната идилия, нали така?! А дебатите в часовете на Грънчаров освен че са крещящо нарушение на правилата са и непозволено подскокоросване на учениците да мислят, да бъдат личности, да се ползват от проклетата свобода и демокрация, а това е непозволено, нали така?! Докъде ще стигне нашето свидно отечество Мутроландия ако младите почнат да мислят, да говорят открито, да се държат като свободни люде, не, сакън, туй нещо не требе да го позволяваме никогаш! Тъй нам си ни е добре: ще слушаме чалга, ще се радваме на тъй добродетелния и изцяло непорочен пророк Слави, ще се възхищаваме на революционеро, на смелчагата... проф. Вучков, ще лапаме кебапчета и толкоз: какво друго е нужно на човека за да бъде безгрижно щастлив и наяден, санким сит?! Да спра с писането в този ироничен дух, вярно, есето е свободна форма, ама чак толкоз може да се приеме, че не бива да е свободна, непозволената, неправилно разбираната свобода, другарки и другари, е вредна, нали така?! Да, свободата е страшно и опасно нещо, дебатите също са такова нещо, мамицата им! При това положение как човек да не запее ето тази песничка, измислете си сами мелодията, рефренът обаче нека да бъде примерно ето този: "(Д)ебати, (д)ебати, ний не щем дебати, (д)ебати!!!" (Малее, как се изложих сега, а, дали не требва да бъда даден под съд точно като Сократ и то именно заради тази цинична дума, 188

думата "(д)ебати", да бъде даден под съд и то именно за същото престъпление, а именно за "развращаване на младежта" щот нашата ученическа младеж изобщо, нали така, не знае тази мръсна дума, думата (д)ебати, тя, нашата младеж такива думи не само че не знае, тя даже и не ги употреблява изобщо, нашите млади са невинни и непорочни като същински ангелчета – и като Слави Трифонов де, що да крием, че са чисти като него?!) Но наистина да спра, щот имам и по-сериозна работа, а именно, да реша какво да правя по повод на ето това: Току-що получих следния многозначителен писмовен шедьовър на тъй пристрастната бюрократична белетристика.... Тоз "дикумент" ще влезе в световната съкровищница на бисерите на бюрократичната проза и поезия, помнете ми думата, аз току-така не си позволявам да правя подобни патетични изфърляния! Ето на, прочетете го още веднаж, насладете му се с цялата си дъшу и сърце:

189

Който иска да прочете от какво точно се жалвам и пожелае да сравни отговора с жалбата ми може да го направи ето тук: Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ-Пловдив. Аз ще си позволя да направя коментар на тоз шедьовър, имам предвид толкова сюреалистичния и абсурдистки, в стил Кафка, Бекет, Йонеско и пр. великолепен текст, но не сега щот сега ми свърши времето, а скоро, живот и здраве да е само! Тук само ще подхвърля, че той е писан от тъй "безпристрастната" инспекторка по философия Антоанета Кръстанова, да, именно на нея г-жа началничката на РУО-Пловдив Киркова е възложила да извърши тъй "безпристрастната" си проверка на моя сигнал, в резултат на което се е получил този толкова бляскав именно по "безпристрастността" си шедьовър! В точка 5-та, сами виждате, г-жа Кръстанова, в израз на неизмеримата си "безпристрастност" и "обективност" де факто пише, че било, видите ли, вече "доказана" моята, така да се каже, "крещяща некадърност" като учител по философия, поради което на мен ще ми се наложи да й дам възможността да докаже тезата си именно в един... дебат, нищо чудно този дебат да се наложи да го проведем и в... съдебната зала. Щот тия чиновници наистина са се самозабравили: водейки се от тъй неизразимо мъдрата теза, че "началството никогаш не греши" те, сами виждате, си позволяват да водят същинска "хибридна война" не само срещу такива "странници" като мен, но и срещу самата демокрация, както е отбелязал проницателният коментатор в блога ми, написал следното: С. Гьорев каза: Г-н Грънчаров, този институционален отговор оставя потискащо впечатление, че „хибридната война“ вече засяга дълбоко на пръв поглед нямащи отношение към нея сфери като образователната и идеите за демократизацията им. Толкоз. Има, виждате, и друга гледна точка по тия неща освен "единствено правилната" началническа и поради това безцеремонно нагла присъда. Ами ако, драга г-жо Киркова и драга г-жо Кръстанова се окаже, че вашата теза (щом е подписала това, г-жа Киркова е поела отговорността за всички тези в туй епохално писъмце!), независимо от началническия ви сан, е нищожна, а примерно "крещящо некадърният" Ангел Грънчаров, да допуснем, е примерно поне малко покадърен, талантлив или, да кажем така, е що-годе творчески мислещ човек?! Кажете, ами ако за първи път в живота си сте се объркали, въпреки булата за "пълна непогрешимост", която носите в джоба си, кажете де, тогава що ще правите?! Аман вече от глупости! Аман, бей, аман, тази бюрократична наглост повече не се търпи!!! Както и да е де. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

190

Моето обръщение към родителите на учениците от 11-ти клас петък, 25 ноември 2016 г.

Уважаеми родители, с интерес ще изслушам (прочета) вашите мнения, становища, коментари, предложения, критики и прочие. Моля, свободно кажете какво вие мислите, изключително важна за мен е вашата позиция. Ще участвам във възникналата дискусия, убеден съм, че заедно можем да решим тежкия проблем; да, ние трябва да решим проблема, само ние можем да го решим, аз лично имам добрата воля да участвам в решаването му, ако и другите страни (ученици, вие, родителите, администрацията на училището) също имате добрата воля проблемите да бъдат решени разумно, справедливо, демократично и пр., то тогава няма начин проблемите да не бъдат наистина решени. Толкова засега. Призовавам ви за пределна откритост и честност, моля, не се страхувайте, заявете си открито позицията! Нека да си пожелаем приятни размисли и пълноценен разговор! Още веднъж много съжалявам, че този път нямаме възможността да разговаряме непосредствено, очи в очи, но и това ще стане, разбира се! Хубав ден ви желая!

191

Истина и съществуване според Хусерл събота, 26 ноември 2016 г.

Относителността на истината води след себе си до относителност на съществуването на света. Едмунд Густав Албрехт Хусерл (цитиран от Krasimira Zafirova)

Баронеса Тачър за свободата

192

Ето защо ний, българите, нямаме особен напредък по пътищата на свободата – понеже свободолюбивите и разбиращите що е свобода у нас са малцинство... далеч под критичната маса, необходима за това обществото ни да бъде свободно – и да се ползва от даровете на свободата!

Аз самият загадка ли съм? събота, 26 ноември 2016 г.

Себепознание и личностно развитие, психологичен център „Инсайт“ Уведомява, че на 05.12.2016 г. стартира група за себепознание и личностно развитие – Тайната в мен, Водещи: Весела Гологанова и Ана Маркова • Аз самият загадка ли съм за себе си?

• Харесвам ли себе си ?

• Удовлетворен ли съм от това, което съм?

• Искам ли да бъда “нещо повече от това”?

• Как да го постигна, не съм ли обречен да бъда “все същият”?

• Мога ли да се променя и готов ли съм да го направя?

• Как ме възприемат другите?

• Разбират ли ме?

• Как да се доверя?

• На кого да споделя?

• Държа ли на чуждото мнение за мен, трябва ли да се съобразявам с чужди преценки?

• Когато заради “някой друг” самият аз “тръгвам срещу себе си” (може би за да му угодя или за да му се харесам!) – какво е станало, не е ли прекалена жертвата?

• Кой ще ме подкрепи в моето самопознание?

193

Като сте толкова жалостиви спрямо мъртвите, що не пожалите поне малко живите?! неделя, 27 ноември 2016 г.

Комунистите и комуноидите по цял свят в този момент реват неудържимо за... Фидел Кастро, ронят сълзи и редят дитирамби в негова прослава, бил велик, не знам си какво, бил "светла историческа личност", бил си не знам що още. Аз не мисля като тия железо-бетонни комунистически глави и изобщо не жаля за тоя комунистически сатрап, дето съсипа страната си заради своята лудост - комунизма. И не мога да изпитвам човешки чувства на съжаление към него, щот е извратено човек да жали масовите убийци. Пък и комунист от неговия ранг не е човек, а е най-малкото зъл демон, да не кажа, че е самият Сатана. Чрез такива като като Кастро Сатана си осъществява пъклените планове да тормози цялото човечество. Както и да е, ето, казах си мнението за Кастро (виж: Душата на Ф. Кастро е съзряла най-после истинския комунизъм в Ада!) и комунисто-комуноидите се нахвърлиха като бесни кучета срещу мене; ето "диалога" ми с тия тъй чисти души, дето така неудържимо реват по "загубата", по смъртта на един от символите на тъй човеконенавистническия комунизъм: Анонимен каза: Чудно как побирате толкова много злоба в душата си... Ангел Грънчаров каза: Кой е тоя, таваришч, дека таи злоба в сърцето си? Кастро ли? Или... Адът? Или комунизмът? Кажи де, тъпа комунодна гнидо?

194

Стефан Иванов каза: Грънчаров само ти казвам, че това, което правиш е непристойно. Подигравки с мъртвите не бива. Но както ти се отнасяш с другите, това и теб чака! Ангел Грънчаров каза: А знаеш ли Кастро какво правеше с живите през цялото време на комунизма?! Знаеш ли на какъв терор подлагаше той живите? Като толкова си жалостив спрямо мъртвите, що не пожали поне малко живите?! Анонимен каза: Ех, Грънчаров, Грънчаров... Освен да наричате другите "гниди" друго не знаете. Вие сте класически чекист по душа. Малко, злобно, нещастно човече. Жалко за майка ви и семейството ви. Не е лесно да имаш такъв недостоен син, съпруг и баща. Ангел Грънчаров каза: Другарко, благодаря Ви че сте се затъжила толкова за моите близки и за мен самия, сигур го правите щот сърцето Ви е много добро. :-) Между другото аз не наричам "другите хора" гниди, аз наричам гниди само гнидите, не зная дали сфащате разликата?! А разлика има. Понеже съм справедлив, правдолюбив и великодушен човек не мога да си позволя да не нарека една комунистическа гнида тъкмо гнида, щото иначе ще я обидя. Пък и не мога да постъпвам несправедливо. Панимаете меня?

А за това, че ме възприемате така изкривено, наопаки на истинското положение, причината е това, че оптиката Ви е повредена пак именно заради комунизма Ви. Това нещо, комунизмът, е непоправим дефект на душата, всичко комунистът възприема тъкмо наопаки на истинското. Такива сте вий, комунистите. И аз 195

понеже съм добър човек, ви казвам самата истина за вас, белким в некой момент почнете да зацепвате. Мисля ви доброто, а вие ме мразите, правете си сама сметката колко сте неадекватни. Вместо да сте ми благодарни за тъй благородната услуга (помагам ви да се освободите от илюзиите за самите себе си, от грешното и изопаченото си възприятие, от болестта на душата си), вий ме мразите, ето, обиждате ме, бил съм лош човек и прочие, правете си сама сметката колко много не сте наред. Това е то комунизмът, другарко. Примерно комунистът се възхищава от масови убийци като Сталин, Ленин, Кастро, Тодор Живков и прочие, а нормалната човешка реакция към тия сатрапи е да си безпощадно критичен към тях, те не заслужават никаква прошка и пощада. Щото са и неспособни да се покаят, примерно ето, Т.Живков, когото вий, комунистите, не можете да прежалите още, написа цяла книга с мемоари, в които изцяло ви лъга за всичко, ала ето, вий не долавяте даже и лъжите му, не усещате дебелоочието му. Без лъжи вий, комунистите, не можете да дишате. Това е в резюме отношението ми към комунистите и комунизма. Много е мека оценката ми когато ви наричам гниди. Вие сте значително по-вредни от гнидите. Де да бяхте като гнидите, де да бяхте като въшките – отдавна да се бяхме отървали от вас! Толкоз. Помислете малко над думите ми ако имате все още искрица здрав разум. Ала едва ли това е възможно...

Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш! неделя, 27 ноември 2016 г. Налага се и тази сутрин да продължа поредицата си от есета, свързани с моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (последната публикация от този род беше със заглавие Аман от глупости, аман, бей, аман: тази бюрократична наглост повече не се търпи!!! ), а във видеоформат пък ми се наложи да кажа нещичко на родителите на световноизвестния вече 11-ти Ж клас: Моето обръщение към родителите на учениците от 11-ти клас. Сега ще поразмишлявам още над създалата се в нашето знаменито училище ситуация, която, по моята преценка, е изключително благоприятна - защото всяка криза ни дава невероятни шансове за промяна, за пораждане на разбирателство, ала поставени на съвършено друга основа. Чрез кризите, чрез конфликтите самото битие ни предизвиква, поставя ни в ситуация на изпитание, помага ни сами да осъзнаем колко фактически струваме, дава ни, казах, шанс да почнем да се променяме към добро, да си отстраним или намалим недъзите, кусурите и дефектите; ала някои проспиват всички възможности, които кризите и конфликтите 196

им дават; това не бива да се случи с нас, щото, ето, напук на всичко сме решили да работим за истинската промяна.

Между другото наистина в училището ни се проведоха родителски срещи, в четвъртък – с по-малките класове (8-ми, 9-ти, 10-ти), а в петък - с (11-ти и 12-ти). Аз отдавна пропагандирам идеята, че родителите и учителите, заедно със самите ученици, са силите, които са призвани да осъществят промяната, ето, по тази причина за мен тия родителски срещи са изключително интересни и важни. Да, обаче те се правят по стандартен калъп, от който особена полза няма: първо, срещите се правят в късно вечерно време, в което никой няма нагласа и сили да прави каквито и да било дебати по истински важните и нетърпящи отлагане въпроси, второ, срещите се правят про форма, колкото да се отчете съответното "мероприятие", е, преструваме се, че правим нещо, но истински да правим нещата не щем, не намираме сили, пък и желание, предполагам, за това нещо няма, щото ако имаше желание, щеше да се намери и начинът. Учителите на тия срещи казват "некои общи съображения" за работата си с учениците, родителите вяло слушат, понеже обаче трябва да минат доста учители и "да си изпеят песента", се налага да се бърза, всички се чувстват некомфортно, стига да имат здрава чувствителност; всеки преглъща истинските си мисли и потиска чувствата си: абсурдната система така е устроена, че ако някой започне да се държи адекватно и човешки в нея, сиреч, почне да казва какво наистина мисли, тогава мигновено този смел човек почва всички да го възприемат като... луд! По тази причина аз, за да не изглеждам нелепо, се принуждавам също да вляза в зададената от системата рамка. Но с интерес чакам някой от родителите да се престраши и да попита нещо наистина съществено, а не да се задоволява с това безсмислено масово питане: "А кажете, моля ви се, как е наш Пенчо по Вашия предмет, ще си оправи ли скоро двойката?". И в същото време има толкова много истински важни и смислени 197

въпроси, по които ние не смеем да започнем дебат – за да не изглеждаме смахнати. Абе ситуациите в абсурдната система са все абсурдни, какви други да са ситуациите в една абсурдна система ако не абсурдни?! Аз затова като се изправя пред родителите им казвам само няколко изречения, с които се опитвам да ги подбудя към размисъл и разговор по истински важните въпроси, но само ги провокирам, не ща инициативата за такъв разговор да идва директно от мен, щото не ми се ще да ме възприемат като "съвсем смахнат" даже и родителите. И им произнасям, примерно, ето тия думи: – Аз съм учителят по философия на вашите деца. Пред вас съм за да чуя как вие лично се отнасяте по това как преминават моите часове, убеден съм, че вашите деца все нещичко са споделили, навярно сте наясно, ето, за мен е изключително важно да разбера вашата позиция. Напълно е възможно децата ви да са критични към някои неща, които правим в часа, пък да не събират смелост да ми кажат на мен позицията си, но сега ви моля вие да направите това вместо тях, призовавам ви към пределно честен и открит разговор: моля, кажете ми самата истина за отношението си към часовете по философия, това за мен е изключително важно! Много ме вълнува вашата позиция и ще ви бъда задължен да я разбера. Моля, заповядайте, кажете как вие оценявате ситуацията? Ако нещо друго ви интересува, моля, кажете. Аз не ща да разказвам сега, предвид малкото време, разни общи неща относно това, което се опитвам да правя в часовете по философия – защото съм убеден, че вие в основни линии сте наясно с това благодарение на разказите, на отзивите на вашите деца. Няма начин те да не са споделили с вас. И понеже като философ съм наясно с това, че няма как всички ние да мислим еднакво, а въпросите са много и са изключително важни, ето, призовавам ви да кажете как вие лично възприемате нещата, как ги оценявате, какво е вашето мнение. И също така ме интересува да ми кажете как мислят по тия въпроси вашите деца. Пред мен те може да не се осмеляват да кажат всичко, може нещо важно обаче да са разбрали, открили и осъзнали и ето, аз ще ви бъда благодарен чрез вас да го науча. Говоря аз няколко минути в този все дух и наблюдавам лицата на родителите, очите най-вече. Гледат ме с интерес, слушат внимателно моята необичайна реч. Долавям, че в техните очи аз също изглеждам някак си необичаен, но това е между другото. Предполагам, че моите думи и моята позиция за начина, по който трябва да минават часовете по философия, не се възприемат еднозначно от родителите и се надявам някой родител "да ме захапе", да започне да протестира за това, че "не преподавам единствено-правилната философия", "Абе, господине, кой ти дава право да се правиш на някакъв си там новатор бе, защо мъчиш децата ни бе, на интересен ли ще ми се правиш пък ти бе, даскале?!" и пр., ето такива реакции чакам. За да ги чуя тия чакани думи, аз примерно добавям ето и това, с него се надявам да налея малко масълце в огъня, който гори във всяко едно родителско сърце в този момент – та да лумне толкова дългочакания... "пожар" на дебата: 198

– За мен е най-важно децата ви да не са прилежни... "папагалчета", дето рецитират написаното в премъдрия държавен учебник, за мен истински важно е децата ви да започнат да мислят самостоятелно по истински важните проблеми. И смело да заявяват позицията си, да се научат твърдо да я защищават, да намират силни аргументи, да успяват с думи да си изразяват мисълта и то в една съвсем спокойна и човечна обстановка, съвсем свободно да се чувстват децата ви в моите часове е моята идея-фикс, аз не зная дали са ви казали това, но съм твърд противник на насилието; добре знам, че нищо добро не се постига в ученето и в образованието с принуда, истинското е децата сами да пожелаят да разберат нещо, да се роди в душите им желание за знания, жажда за смисъл, да почнат да се интересуват, да, знам, че това в днешно време трудно се постига, но аз работя все в тази посока. Трудно е, знам и това. Но не се отказвам, нищо че върху главата ми се стоварват какви ли не беди от страна на началствата, те ме възприемат за нещо като "бяла врана" и си позволяват да ме ругаят, да ме обиждат, да ме наказват, навярно и за тия неща сте чули нещичко; то историите в нашето училище станаха вече планетарно известни, прочухме се заради тия истории. Но такъв, дето се казва, е животът, а аз, повтарям, няма да се откажа от привързаността си към истината, към свободата, към достойнството, към истински съвременното и качествено образование, което не губи времето на младите, а ги подготвя за живота, нещо повече, в самото училище им дава възможността децата да практикуват не само автентичния живот, но и самото живеене непосредствено със свободата си: без свобода за човека, знайно е, животът не може да е истински, пък и не си струва усилието. Та с две думи казано, аз съм привърженик на свободолюбивото образование и училище и работя за това отношенията в нашата училищна общност да почнат да се развиват в тази посока, именно в посока на тяхната реална и практическа демократизация. Като казвам това забелязвам, че в очите на някои родители почват да блясват радостни искрици, това ме обнадеждава, че някой от тях ще се престраши да вземе думата. Но общо взето хората си мълчат, стоят безмълвни. Аз почвам да се чувствам неудобно. Пак ги призовавам да бъдат пределно открити за каквито и да било критики по повод на моя подход и на моите разбирания. И тогава родителите обикновено се раздвижват и почват да подхвърлят ето тия думи: – Ами господине, отзивите на моя син (дъщеря) са положителни за това, което правите в часовете. Харесва им обстановката, казват, че се чувстват приятно. Нямат критични забележки или недоволства, напротив, добре са разположени към Вашия подход. Приемат положително това, което правите. Нека някой да каже ако има недоволни, но моят син (дъщеря) специално е много доволен (доволна). Ето, оня ден, в четвъртък, успях да вляза в пет класа (преподавам на 8 паралелки 10-ти клас), във всичките пет класа отзивите бяха все в този дух, ако някой не вярва, нека да попита присъстващите там класни ръководители или някой от учителите дето чакаха реда си на вратата за да влязат след мен. Казвам това не за да се хваля с нещо (знаете, аз съм изключително скромен човек!), просто такава е истината, а за мен само тя има значение. Която обаче не мога да скрия е 199

приятна за мен, знаете, аз очаквах друго, очаквах ругатни, недоволства, не, никой от родителите не показа, че с нещо е недоволен. За мен това е чудесен, направо възхитителен знак, ето, оказва се, че аз с училищните бюрократи не мога по никакъв начин да се разбера, но с родителите (повечето) най-вероятно мога, възможно е повечето от родителите да разберат и да приемат моя подход, това за мен е бляскаво постижение! Това е нещо, което много ме радва. Разделихме се с родителите от всичките тия пет класа с най-добри чувства един към друг. Да, ама в петъка аз лично не можах да отида на родителската среща по причина на това, че след часовете (имам седем поредни часа първа смяна) всяка седмица ми се налага да пътувам за родното си градче Долна баня, там се грижа за старата си болна майка. Така сме наредили нещата, че през седмицата за нея се грижи асистентка (по европейска програма), но в почивните дни няма кой друг да се грижи за нея, а само аз правя това. Сега, през зимата, още повече работа има около нея, носят се дърва, пали се и се поддържа печка и прочие. Пък и храна няма кой да й даде ако не съм аз. По тази причина аз помолих директорката на училището с писмено заявление да ми разреши да пропусна родителската среща с 11-тите класове, на които преподавам; тя се съгласи, за което ето тук й благодаря най-сърдечно: за проявеното разбиране, за проявената човещина! Е, за да не излезе, че бягам от дебат с родителите на единадесетокласниците се наложи в петък в ранната утрин да направя видеобръщение към тях, ако някой се интересува, може да чуе там моите думи, а пък ако иска нещо да ме пита, може да ми зададе въпрос под формата на коментар. (До този момент няма никакви коментари, трябва в сайта, където е разположено видеото, в сайта за видеосподеляне да видя дали няма, в блога няма.) И като казах за обръщението ми към тези родители (аз най-вече се обърнах там към родителите на световноисторически прочутия 11 Ж клас, няма как, това е класът, който единствен се изложи дотам да води дълга, глупава, безсмислена, сиреч тъпа, иначе казано съвсем абсурдна война срещу преподавателя си, който, видите ли, е дръзнал да им позволи да бъдат свободни, да се държат в часовете му като свободни човешки същества, е, по тази причина, понеже той ги постави в крайно необичайна и непозната им ситуация, тия ученици, не разбирайки що е свобода, пък направиха всичко нужно да се орезилят колкото могат, предизвикаха пълна анархия, почнаха да обиждат учителя си по философия, да го плюят, знаем, и много пъти си позволиха дори да слагат преподавателя си по философия на... клада, аутодафе му устроиха, и линч проведоха, и то неведнъж, абе историята вий я знаете вече, няма смисъл да ви я припомням! Тия ученици използваха непонятната им свобода по типично нашенския начин и маниер, а именно за да се орезилят, да се изложат, т.е. използваха свободата не в позитивен, а в изцяло негативен смисъл. Аз лично тях не ги виня много, те просто не разбират свободата си затова се подведоха така да сторят, така да се държат, това е техен избор пък и понеже са млади донякъде са извинени, ала администрацията (дирекцията) допусна поредица от грешки, щото и за администрацията, предполагаме, свободата е не по-малка загадка, ето, и администрацията, 200

дето се казва, се изложи яката (до този момент). Но това е предпоставка от сложилото се положение да се извлекат чрез пълноценен дебат необходимите изводи; да, ама дебатът все не може да започне, вместо него имаме най-уродливо анархистично и волунтаристично поведение, при което никой не може да каже нищо смислено, просто няма кой да го чуе - защото повечето от учениците са заети по времето на тия дебати да дюдюкат, да хихикат, да се лезят, да се пулят, да подвикват разни глупости, абе, казахме, те правят всичко нужно да се орезилят, да се изложат колкото се може повече. Аз единствен им го казвам това нещо, а именно, че се излагат, постоянно ги питам дали не се чувстват поне малко неудобно, а те щом им кажа такава една истина вместо да са ми благодарни – понеже ги тресе една крайно глупава емоция, на която са станали същински роби! – почват с още по-голяма наглост да плюят по моята личност, което именно и създаде този омагьосан кръг, от който още не може да се излезе. То може да се излезе мигновено от него де ако администрацията е на мястото си и си изпълни предписаната по Закон и по Правилник роля, да, ама очевидно липсва такова съзнание и такава добра воля да се намери разумен изход от създалото се крайно комплицирано и направо тежко положение. И ето, вече четвърти месец продължава тази глупава ситуация, от което ний съдим, че дадени сили имат интерес от нея, подклаждат я – щото те пък имат желанието да си защитят изцяло смехотворната теза, че, видите ли, учителят по философия Ангел Грънчаров "не знае как е правилно да се преподава" философия, "некадърен е", "нема нужните качества да бъде учител" и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала. Да, положението е именно такова до момента. Аз вече писах, че призовах директорката да излезе пред учениците и да си изпълни дълга, именно да ги призове да не нарушават повече Правилника, сиреч, в часовете да се държат подобаващо, т.е. прилично, да не дръзват да плюят по преподавателя си, да го хулят и пр. Тя излезе пред тях и, предполагаме, против волята си направи такова едно изявление, ала - ето тук е изключително важния момент! - "съвсем случайно забрави" да допълни ето това: ако оттук-нататък някой отново си позволи да наруши драстично Правилника, този ученик ще бъде наказан мигновено според провинението си! Да, защото в същия този Правилник е разписано какво наказание следва да бъде наложено на оня, който го нарушава. (Ако предписаното в Правилника не се спазва тогава именно настъпва тотална анархия!) Директорката обаче, кой знае защо, "забрави" да каже това, също така забрави да допълни, че за вече направените до този момент нарушения на Правилника тя, примерно, дава нещо като "амнистия", прощава на учениците за тия нарушения, щото ако бяхме спазвали Правилника, тия ученици за поведението си спрямо учебния процес по философия и спрямо преподавателя отдавна не просто да бяха наказани, те отдавна и трябваше да бъдат изключени от училището! Да, все пак не може една власт, която е призвана да бди за достолепието и ненарушимостта на Закона, длъжна е да изпълнява предписаното в Правилника, да си затваря очите (и то толкова дълго време!) за такива безпрецедентно драстични нарушения на Правилника, щото 201

ако го прави, това означава, че тази същата власт почва да насърчава беззаконието и анархията в съответната сфера на живота, която й е подопечна, която тя курира, ръководи и прочие. Е, директорката не само че "забрави" да каже, че за вече извършените драстични нарушения на Правилника от страна на учениците тя дава нещо като "амнистия" (друг въпрос е, че тя няма тия права сама да се поставя над Закона и Правилника!), но тя също така "съвсем случайно забрави" да предупреди учениците, че за бъдещи нови или евентуални нарушения на Правилника учениците ще бъдат най-безкомпромисно наказани! (А добре знаем, че обстановката на пълна безнаказаност директно насърчава учениците още по-грозно да нарушават Правилника и морала, особено когато това е ставало в присъствието на самата власт и самата власт, не реагирайки подобаващо, на дело сама ги е насърчила да продължават да се състезават в нарушаването на Закона и на Правилника!) Аз тогава, като слушах речта на директорката, бях поразен за това, че в нейните думи беше налице този толкова изобличаващ (в съпричастността й към анархията и беззаконието!) "пропуск", бях на път да кажа това, но се въздържах, реших да й дам шанс сама да си осъзнае грешката и да направи необходимото, та ефектът върху учениците да бъде благотворен, а не злотворен. Пък и не ми се искаше пред учениците да започне една "личностна" (а тя фактически е ценностно обусловена, дължи се на най-сериозни ценностни разминавания!) разправия между мен и директорката, което, в онзи момент, нямаше да се възприеме добре. Но главното е, че аз, бидейки добър християнин (да не говорим за това, че съм също така и философ!), реших да й дам време и шанс сама да си открие пропуска и да го компенсира, да си отстрани сама грешката. (За целта чакам вече цели 10 дена.) Щото иначе ефектът върху съзнанията на учениците ще бъде бумерангов, вместо добро такава една позиция ще породи нови ексцесии, ще насърчи злото и пр. Пък и "семенцата на раздора" или на самото зло трябва да бъдат изчистени без никакъв компромис, нали така, кажете нещо де, защо само мълчите, вас питам, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! За жалост директорката сама не си откри грешката или пропуска, пък и никой от нейните довереници, примерно педагогическият съветник (на него тази му е фактически службата и ролята!) нема смелостта или достойнството да й каже за този "несъществен пропуск", за тази толкова фатална "подробност", от което "зли и долни" хора като мен могат да си направят извода, че най-близките и доверени хора на директорката фактически, като не й помагат да се предпазва от грешки, на дело й помагат да се провали, тикат я към провала, поставят й разни капанчета, в които тя непременно се лови, сиреч, помагат й да върви към пълния си провал (щото управниците, като натрупат купища грешки дори и у нас най-накрая им се налага да платят цялата цена за стореното, сиреч, да поемат отговорността!). И в същото време по тази логика излиза, че аз, който официално съм провъзгласен не само за "пълен негодник", "абсолютен некадърник", за "смахнат" и какво ли не още, примерно съм удостоен и с почетната титла "народен враг" и прочие, та излиза значи, че точно аз, като критикувам директорката, фактически и то на дело й пома202

гам, правя нужното тя да прозре истината, да почне да се пази от нови грешки, т.е. й мисля доброто. Докато, както сами виждате, нейните приближени и клакьори, водени от безкрайно тъпия лозунг "Началството никогаш, ама никогаш не греши!", фактически най-самоотвержено я бутат към тоталния провал! Да, такава е иронията на живота, пък и на историята, моля да отбележите този факт, уважаеми и толкова великодушно милостиви дами и господа съдебни заседатели и заседателки. Толкова по този въпрос. Излишно е да казвам и това, то в светлината на казаното се подразбира съвсем ясно и без ничия помощ, че този същият 11 Ж клас, към който беше приложена тази толкова нескопосана "терапия" да се откажат от табиетите си да провалят учебния процес по философия, уж водейки титанична и безкрайно глупава (титанична именно по глупавостта си!) война срещу "злия народен враг Грънчаров", който, видите ли, има неизмеримата наглост да... подари на своите ученици известна свобода, която те пък, казахме, използваха единствено за това да се изложат колкото се може повече, правейки нужното анархията и деморализацията в ПГЕЕ-Пловдив, под благия поглед на администрацията, да напредне дотам, че ето вече четвърти месец в този клас не се води никакъв учебен процес по философия и то по една-единствена причина: щото няма кой да каже на учениците, че за съсипването на учебния процес ще им бъдат наложени подобаващите наказания – щото така повелява... многострадалният Правилник! Изводът от всичко казано дотук е: когато и власт, и "онеправдан народ" в съвместна акция тръгнат по посока да работят за окончателното съсипване на реда и законността в тъй приказната страна Мутроландия, то на този всеобщ "повей на времето" нима може да попречи някакъв си там учител по философия, който при това има дързостта не само да носи шапката на изцяло и действително свободен човек, но и да се държи също така като добър гражданин, и то не на въпросната приказна страна Мутроландия, а на многострадалното си отечество България, което именно разпищолилите се мутри успяха да съсипят дотам, че да я превърнат в царството на анархията, престъпността, бандитизма, беззаконието, корупцията и пр., което пък даде основание на безпристрастните наблюдатели по целия свят вече съвсем устойчиво и справедливо да я наричат както я наричаме и ние, именно: Мутроландия. Или Динколандия. Или, защо не, Бандитостан. Абе страната ни заслужава много прозвища от този род, моля сега не искате от мен да изредя всичките щото се губи ценно време. Сега пред мен стои пак най-важния и толкова коварен въпрос: Какво да правя? Ще го решавам тия дни. Ще ми се наложи пак да използвам лостовете на самата административно-командна и йерархична система, т.е. ще ми се наложи пак да се обърна към неправещите нищо смислено висшестоящи инстанции, които, както видяхте, имат наглостта да ми пращат изцяло сюреалистични, поетични, абсурдистски, бюрократично-тъпи отговори на мои жалби, от което ний пък, като мислещи хора, си правим извода, че на висшестоящите инстанции изобщо не им пука от това, че в образователната ни система като цяло цари един изцяло глупав разпадащ се тоталитарно-социалисто-комунистически и демагогско-авторитарен 203

управленски режим, при който директорите могат да си правят каквото искат, а пък началствата от по-висок ранг не правят нищо, което може да постави под съмнение властта и кариерата им. Да, властта, "кокала", дето народът казва, е единствената грижа на въпросните тъй арогантни бюрократи от образователното ведомство, на тях изобщо не им пука за това, което става в училищата, майната им на училищата, майната му на българското образование, важното е ний да си топлим меките кресла, майната й също така и на България, ний за нея вече изобщо не мислим, щот нам си ни харесва единствено най-приказната страна на света, страната Мутроландия! Какво ще правя оттук-нататък ще го пазя вече в пълна тайна. Имам, дето се казва, план. Тайнствен и секретен. Разработих го с помощта на умни адвокати, някои от тях са мои бивши ученици, които ме уважават и не са страхливци, нито пък мерзавци, напротив, те са много достойни и смели хора, които умеят да водят борба със злодеянията на разпасалата се мафия у нас. И те именно ми дадоха, дето се казва, акъл какво да правя. За целта аз трябва да мълча за плана си. Като почна да го осъществявам (това ще стане скоро, тия дни), вий така или иначе ще почнете малко по малко да разбирате, но целия план сега не мога да ви го сервирам, щото, разбира се, тогава ще бъде тъпо, планът ще бъде съсипан преди да почне да се реализира. Точка. Чао засега; хубав ден ви желая! Бъдете здрави и разумни, здравето на душата аз го наричам разум, а терапията на душата е мислене. Като не мислиш, почваш да се видиотяваш. Страшно става като допуснеш лукса да не мислиш - и като станеш роб на някакви пошли и неразумни, сиреч тъпи емоции... Това си позволявам да ви напомня на вас, уважаеми дами и господа тъй усърдно мислещи съдебни заседатели, в качеството си на загрижен психолог! Правя го защото на моменти сигурно и вам ви омръзва да мислите и почвате да недоволствате срещу такива наглеци като мен, които ви тормозят да мислите непрестанно. Аз пък съм добър човек и затова гледам да съм ви полезен. И ви предупреждавам за най-важни неща, защото като ви сполетят те, "като се обърне каруцата, тогава пътища много", нали така казва мъдрият ни препатил от главата си народ! Да, от главите си патим, не от друго. Нещо не ни е наред в главите, там ни е проблемът. Но най-важното е това: не робувай на нищо, дори и на своите глупави емоции, прави нужното да си свободен човек и дух – ето го разковничето на всичко. Просто е, но нема кой да се напрегне да го сфане, нали така?! Е, ще си плащат тия, които не мислят, които ги мързи да мислят, които не ценят свободата и достойнството си. За всичко в този наш скапан живот се плаща. Хайде да спирам, че ще се увлека във философстване, а това, както казахме, е вредно. Вреди на... храносмилането, четохте ли за най-новите епохални открития на проф. Мермерски?! :-) Не само да ядеш баничка било смъртоносно, но да мислиш било още повредно от баничките, дори и от яденето на кебапчета било по-вредно пустото мислене...

3 коментара: 204

Анонимен каза: Лъжец гнусен!!!!!!!!!!!!!!!!! Как не те е срам да лъжеш толкова много!!!!!!!!!!!!!!!!!! Засрами се малко!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Зрънчо, отиваш на фамилията си. Занимаваш се с дребни игрички и селски конфликти. Самият ти разбираш колко безполезен си и от това те боли, смяташ, че знаеш и можеш повече от другите, но дълбоко в теб има една огромна празнина, която те кара да се будиш сутрин в 5 и да пишеш. ДА пишеш колко са некадърни, за да скриеш собственото си безсилие и некадърност. Жалко ми е за теб, жалък си! жалък си пред семейството си, пред приятелите си, пред колегите си, пред роднините си, жалко е, че клетата ти майка не може да те посочи с пръст и да каже: "Гордея се с него, успя човекът". НА толкова години все още си гонен от училищата, от университетите, така позорно, това е единственото място в което си се задъжал повече, заради добрите сърца на хората, които се опитват да слушат глупостите ти и въпреки това пак плюеш и крещип. Хора като теб са паразити с нищо недопринесли за развитието на обществото единствено пречещи и саботиращи случващото се в него. Жалко е, че около такива хората като теб все още имат слепци, които те подкрепят в ужасяващо грешния път по който си поел. Въпреки това ти пожелавам ти и твоето семейство да бъдете здрави, защото това е най-важното нещо в живота. Пожелавам ти обаче да си получиш заслуженото в професионалната област и да бъдеш изхвърлен от всяко едно място в което допуснеш да крещиш, като селянин с цел да скриеш собствената си некомпетентност! Господ има и той гледа! Ангел Грънчаров каза: Другарко, първо, кой е тоя „Зранчо” че не се сещам?! Второ, благодаря за тъй хубавия коментар и за толкова милите и така добросърдечни съвети! Личи си че имате "добро сърце", толкова "добро", че ако имахте възможност, бихте ме убила с голи ръце! Интересно е че не се срамувате, че поради безмерна завист сте оскотяла съвсем. Да, другарко, защо не проявите малко доблест и не кажете Вие лично какво постигнахте в професионалната си област?! :-)

Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота понеделник, 28 ноември 2016 г. Една другарка, усърдно ревяща по загубата на Фидел Кастро се изпусна да каже, че правела това защото много била "уважавала смъртта", което ми даде повод да й кажа следното: Вий, комунистите, толкова много уважавате и почитате смъртта, че по тази именно причина си устроихте кървава вакханалия и избихте общо 100 милиона 205

човека! Да, така е, комунистите безкрайно уважават и почитат смъртта, не живота – и по тази причина съсипаха живота на още много милиони хора.

206

Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота, а животът за човека е свободният живот; ето по тази причина комунизмът изпитва такава дива, патологична злоба и ненавист и към свободата, и към живота, и към човека, към свободната и достойна личност. А с рева си по загубата на "непрежалимия Кастро" (или по загубата на непрежалимия Тодор Живков, или по загубата на непрежалимия Сталин и пр.!) комунистите пак показват, че по същината си комунизмът е тъкмо варварски култ към смъртта, че комунизмът е неудържима бесовщина, че е сатанинско творение. ДОБАВКА: Pavel Gintov, украински свободолюбец и антикомунист, написа следното на страницата си във фейсбук: Я не радуюсь смерти Фиделя Кастро. Обидно, что палачи и мучители целых народов спокойненько себе доживают до старости. Кратък мой коментар: Да, обидно е, че палачите на цели народи така спокойно доживяват до дълбока старост... точното чувство е обида. Крайно несправедливо е че убийци, които са пратили в гроба толкова много намиращи се в разцвета на силите си хора, така спокойно доживяват до дълбока старост. Но предполагаме тия комунистически изчадия ще си платят за греховете поне в отвъдния живот. (Виж Осъждането на престъпленията на комунизма)

Дълбоките ценностни разминавания са напълно естествени, но различията следва да бъдат преодолявани чрез напълно свободен дебат понеделник, 28 ноември 2016 г. Последното есе от поредицата, представяща документално борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (общността на ПГЕЕ-Пловдив) носи в заглавието си следната обща и принципна констатация: Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш – и като станеш роб на някакви пошли и тъпи емоции, от която не мога да се откажа. Там представих своята гледна точка по създалата се тежка ситуация, по която се налага да се мисли – с оглед да се намери разумен изход. За да направя своите предложения в тази посока ми се налага тази сутрин да напиша и да отправя следния документ (жалба) до висшестоящите инстанции: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив 207

ДОКЛАД-ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия, Уважаема госпожо Киркова, Уважаема госпожо Анастасова, Уважаеми дами и господа учители, членове на Съвета, колеги, Както е известно, преживяваме интересен и труден период, в който трябва да тече (включително и по разпоредбите на новия Закон за образованието) интензивна същностна, коренна промяна и дълбока реформа в образователната сфера; българското образование, намиращо се в несвършваща криза и агония от десетилетия, се нуждае от пълна промяна, от съвършено нови принципи на организация, от нова парадигма (парадигмата на свободата, която следва да замени досегашната парадигма на подчинението и унижението на личността), нуждае се от решителна и реална демократизация и либерализация на отношенията – с оглед да отговори на нуждите на времето, на съвременността – и на потребностите на младите от едно качествено образование. И ето, ний, в ПГЕЕ-Пловдив, се опитваме да се променяме, знаете, че от години малка група ентусиасти работим в изключително сложни и тежки условия по нашия проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. За жалост, не срещаме никакво разбиране и подкрепа от страна на училищното ръководство, което, наопаки, се старае всячески да пречи нещичко реално да се промени, нещо повече, допусна да стигне дотам, че да използва целия арсенал за тормоз, терор и дискредитиране на другояче мислещата личност с оглед да запази крайно неблагоприятното статукво, съществуващо от десетилетия в непроменената авторитарна административно-командна и социалистическа по същината си система на образование. Тия дълбоки ценностни разминавания, допускам, са напълно естествени, но различията в съвременните условия следва да бъдат преодолявани чрез напълно свободен и демократичен дебат, а не като се използват репресивните механиз208

ми на авторитарната административна система, по представите на която всеки, който не мисли като нас, е "народен враг", е "злодей", подлежащ на незабавно унищожение; е, ако не можем директно да го унищожим, ще го тормозим с оглед да го прекършим, да го принудим да се откаже от иновациите си, от творческия си подход, от инициативите си нещо да промени, ще направим нужното да го смажем и да съсипем живота му, ако пък и това не помогне, какво тогава пречи да го опраскаме (ако ми позволите да използвам толкова многозначителния израз на г-н Премиеро Борисов), сиреч, ще го изритаме по недопустимо груб начин от системата, ще го уволним?! Знаете, този целият този арсенал на тоталитарното мислене и поведение веднъж вече беше използван до последната си ексцесия спрямо моята скромна, ала свободолюбива особа; след връщането ми по съдебен ред в ПГЕЕПловдив започна да тече втора серия на все същия брутален по ексцесиите си филм, което, признавам си, говори за крещяща липса на въображение. А ние все пак сме едно образователно, възпитателно и културно учреждение и би следвало все пак да умеем нещичко да научим от предишните си грешки и провали. Би следвало да умеем да се възползваме от новите технологии за разумно решаване на конфликти, въпросът е обаче, че изглежда у едната страна просто липсва съзнание, липсва добрата воля сами да се променяме в позитивна посока, да се усъвършенстваме, да усвояваме безценните уроци на самия живот. Въпреки всичките ми опити да предизвикам пълноценен демократичен дебат в нашата училищна общност по нетърпящите никакво отлагане проблеми до този момент дебатът вътре в самата общност (примерно на ниво Педагогически съвет) още не е започнал и не се очертава да започне в скоро време. Вместо този истински дебат в така създалото се абсурдно положение дебатът все пак тече, ала в крайно своеобразни условия: дебатът тече на страниците на моя блог където аз почти всеки ден пиша своята поредица от есета за проблемите и за случващото се в нашата училищна общност, опитвайки се безуспешно да провокирам разговор и дебат, а в същото време другата страна, вместо да се включи в предлагания дебат, упорито мълчи - и продължава да произвежда нови и новиадминистративно-лирични компромати-шедьоври ("констативни протоколи", "жалби на възмутени ученици" и друга не по-малко изтънчена административно-репресивна книжнина), организирайки, предполагаме, новото ми опраскване, новото ми уволнение. Знаем, че тезата на г-жа Директорката е: лицето Ангел Грънчаров, учител по философия, е "пълен некадърник", на него "изцяло му липсват качествата да бъде учител", той е "абсолютно негоден" за системата и пр., такова едно крещящо елементарно тълкуване на случващото се, уви, се възприе и от висшестоящите контролиращи органи, примерно то се споделя и от инспекторката по философия гжа Антоанета Кръстанова (която има огромна и безценна заслуга за първото ми опраскване!), която Вие, уважаема госпожо Киркова, изпратихте "съвсем безпристрастно" да провери ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив по моя по-раншна жалба, в резултат на което се роди ето този велик шедьовър на административно-репресивната лирика: 209

210

Наистина крайно "обективно" и "безпристрастно" е оценила ситуацията гжа Кръстанова, няма що! Забележете обаче: в последната точка на този тъй йезуитски бюрократичен шедьовър почти дословно се повтаря тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моята "пълна некадърност", това било, виждате, "една отдавна и многократно доказана" теза, и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Такава една крайно обидна за мен и крещящо неколегиална теза, удряща директно по моя личностен и професионален престиж, която Вие, уважаема г-жо Киркова, подписахте без никакво възражение, ще се наложи да бъде доказвана по съответния ред от ония, които си я позволяват. Давам само този пример за това докъде се е стигнало в това, позволявам си да го нарека така, бюрократично безочие, аз лично не мога да проумея как е възможно отговорни и високопоставени лица на образователно-възпитателната институция да си позволяват такова едно крайно дискредитиращо тях самите най-вече отношение и поведение към една другояче мислеща личност. Смятам, че са минати някои не само морални, но и правни граници, което е недопустимо; смятам, че такава една безогледна кампания срещу мен следва да бъде прекратена колкото се може по-скоро. Храня известна надежда, че в един момент тия лица сами ще прозрат какво са си позволили да правят и ще се ужасят от стореното от тях самите; сами виждате че като съвестен учител по философия правя каквото ми е по силите този така потребен вътрешен и душевен поврат у самозабравилите се администратори да дойде по-скоро; опитвам се да им помогна с каквото мога, ала, уви, до този момент промяна в поведението им не се забелязва. Ето още един пример, който съм разнищил в актуалния му стадий на развитие в моето вчерашно есе, публикувано в блога ми под провокиращото заглавие: Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш – и като станеш роб на някакви пошли и тъпи емоции. Моля да възприемете това есе като органична и неделима част от тази моя жалба, от този мой доклад (аз го прилагам към него). В него става дума и за крайно затегналия се и затова така показателен и многозначителен казус около 11 Ж клас, който училищното ръководство не може или не желае да разреши (предполагаме, че вторият вариант е верният) вече няколко месеца. Поради което в този клас месеци наред не се води учебен процес. Моля да се направи нужното казусът да бъде решен в най-скоро време след компетентната намеса на отговорните висшестоящи институции. Разбира се, при добра воля от страна на администрацията казусът отдавна можеше да бъде решен, ала това, уви, не става. Имам своите предложения в тази посока, при желание да бъда чут, ще кажа как аз мисля, кое според мен е разумното и вярното решение. Спирам дотук. Надявам се така потребната ни добра воля от участващите в конфликта страни да се породи в един момент, от моя страна тази воля, както виждате, отдавна е налице.

28 ноември 2016 г. Пловдив

С уважение: (подпис) 211

13 коментара: Анонимен каза: Тези, които те съветват да пишеш жалби са осигурени финансово и просто се забавляват с реакциите ти. знаеш че последствията ще са за теб. безсилие е да не можеш да се справиш с учениците. и накрая да кажа, че "който може го прави, който не може КРИТИКУВА.." Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, доста сте обременена от крайно неверни и анахронични представи: говорите за някакво "справяне" с учениците, за вас явно учениците нямат никакви права, нито личност, нито индивидуалност, нито свобода – и затова "добрият", "справящият" се учител трябва да властва над тях и да си налага волята; Вашата представа, мила другарко, е на нивото на представите, които в момента господстват само в... Северна Корея! :-) Ний обаче сме привърженици на съвършено друга образователна парадигма, която е непосилна за Вашия умствен и ценностен кръгозор... Рамон Меркадер каза: Грънчарий! То хубаво си го написал, но виж как изглежда в очите на нормалните хора: Уважаема госпожо Киркова, Уважаема госпожо Анастасова, Уважаеми дами и господа учители, членове на Съвета, колеги, Бла, бла, бла, бла... аз съм тъпанар... бла, бла, бла... парадигма... бла, бла, бла... аз съм дебил... бла, бла, бла, вие сте лоши, щото не ми позволявате да си развивам дебилщините... бла бла бла, административно-лирични компроматишедьоври... бла, бла бла... Спирам дотук. Олег Загорски каза: На едни "административно-лирични компромати-шедьоври ("констативни протоколи", "жалби на възмутени ученици" и друга не по-малко изтънчена административно-репресивна книжнина)" се отговаря достойно с други лирични шедьоври – "ДОКЛАД-ЖАЛБА"?! Весело си живеят административно-репресивните институции... Анонимен каза: Г-н Грънчаров, ще имате повече успех с жалбите си, ако се научите да пишете ясно и стегнато – тоест да подобрите стила си. Никой не обича да чете дълги словоизлияния, в които съществените неща се срещат рядко като булгурените зърна в чорбата на лагерниците в ГУЛАГ. Силният стил се отличава с краткост и яснота. Така пишат писателите. Многословно и разлято пишат писачите. Ангел Грънчаров каза: На последната анонимна другарка, която ми дава съвети как е правилно да пиша: Другарко, а пък ний ще си пишем както искаме и както ни харесва, щото имаме свобода. Понимаете?! Ний не пишем, другарко, някаква административна книжнина, ний пишем поредица от есета, чиято цел е да представим по възможност най-правдиво ситуацията в българското образование и в едно конкретно българско училище. По тази причина именно ще пишем както си искаме. Вие същи си пишете както искате. Можете ли да преживеете някак факта че съществува творческа свобода и в сферата на писането?! Или този факт Ви прави крайно нещастна?!

212

Анонимен каза: Имате право да пишете както си искате, разбира се. И по-точно както можете. :) Просто ви обърнах внимание, че ще имате по-голям успех, ако се научите да пишете по-добре. Но вие си решавате сам. Поемате си ПЪЛНАТА отговорност. Ангел Грънчаров каза: За какъв успех говорите, другарко? Литературен успех? :-) Прагматичен? :-) За мен единственият успех, към който се стремя, е: истината да бъде защитена. И на злото да се даде отпор. Като философ само това ме вълнува. Всичко друго няма кой знае какво значение... Вие сте писателка, така ли? Умеете да пишете или само знаете на теория как се пише хубаво и "правилно"? Бихте ли дала някой свой текст, който смятате за образцов: за да се поучим от Вашата премъдрост - и от Вашето тъй изкусно писане? Анонимен каза: Да, господин Грънчаров. Аз съм писател и имам няколко публикувани книги. Бихте могли да се пучите от мен, ако знаехте името ми. Тъй като обаче не го знаете – и няма как да го узнаете – ще се наложи да се задоволите със съветите, които ви давам тук. Същите съвети давам и на студентите си. Правя го за ваше добро. Научете се да пишете кратко, ясно и без шлака. Ще ми бъдете благодарен, ако успеете да го постигнете. Успех! Ангел Грънчаров каза: Другарко (другарю) писател (писателке), чудесно е, че сте толкова прочут писател (писателка)! Но бихте ли ми отговорил (отговорила) на един въпрос: а защо, моля Ви се, толкова много се срамувате от себе си, че криете самоличността си?! Какво толкова лошо сте направил (направила), че се срамувате от себе си?! :-) Да не би да сте написал (написала) няколко некадърни книги?! :-) Ангел Грънчаров каза: Апропо, ако бяхте толкова вещ писател (веща писателка) щяхте да знаете поне това: че всеки пишещ сам решава как да пише, че има много индивидуални стилове, че има свобода на творчеството, която е свята и прочие; от което съдя, че Вие лично в случая лъжете, че сте писател (писателка), че халхабер си нямате от писане и прочие, щото ако бяхте писател (писателка) непременно щяхте да знаете тия толкова прости истини за писателстването... Анонимен каза: Разбира се, че имате пълно право да решавате как да пишете. Имате пълната свобода да се излагате. Изборът е изцяло ваш. Както и последиците. Успех! Ангел Грънчаров каза: Точно така, тъй проницателна и умна другарко комуноидке "с тъй изявени творчески наклонности": можете да правите каквото си искате, можете да завиждате, да злобеете, да лъжете, да се представяте за "велика писателка" и какво ли не още, при това все скрита зад дебелия дувар на анонимността, което показва, че нямате капчица достойнство. И че личността Ви е тъй мизерна, че сама се срамувате от себе си, поради което и се криете така старателно. Продължавайте все в този дух, непогрешима другарке! :-)

213

Популярна библиотека на списание HUMANUS 214

Популярна библиотека на списание HUMANUS 215

Център за развитие на личността HUMANUS

Тревожен ли сте? Чувствате ли се изолиран? Имате ли проблем, от който не виждате изход? Търсите ли промяна и по-добро качество на живот? Тогава ни се обадете. Центърът предлага професионална помощ на всички, които търсят промяна, по-ефективно самопознание, отговорност и авторство над собствения живот, умения за решаване на проблемите и премахване на стреса. Всеки, който иска да сътрудничи на Центъра или да получи специализирана консултация, нека да пише на angeligdb@abv.bg

ЦЕНА: 4.00 лв.

216