Dnevnikat na uchitelia 5 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 5

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 5

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Ако ние, добрите хора не правим нищо, дали злото няма да ни залее и удави?!......5 Какво ни пречи да учим и да се развиваме истински?................................................13 Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас………………………...13 Широките народни маси се хранят с илюзии, сиреч с лъжи……………………….…..20 Интересна статия за образованието в България и Финландия…………………….…21 Давате ли си сметка колко страшна е тиранията на безразличието?!......................22 Очаквам свиден коледен или рождественски подарък!..............................................31 Нещо като прощално обръщение към цялата училищна общност…………………...34 Такава ненавист към творчески мислещите учители е недопустима……………..…35 Ботев... идиот ли е: може ли и в наши дни да се мре за правда и за свобода?!......41 Публикувано преди три години……………………………………………………………..52 Същността на свободата е в освобождаването: започвам безсрочна гладна стачка!.....................................................................................................................................52 "Храна" за размисъл – за институциите, отговорните длъжностни лица, медиите, гражданите, младите хора.............................................................................................58 В час по философия……………………………………………………………………….....60 Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творческиат потенциал на нацията!.....................................................................................61 Предпочитам да умра, но не и да капитулирам най-вече нравствено!.....................73 Новата книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ замина за печатницата…………………………….….79 Някои многозначителни случки от първия ден на протеста……………………..…….80 Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте!.....................................................................................................................................81 Организираха "спонтанен контрапротест" в подкрепа на директорката……………..90 В нашето злощастно училище тия дни тече прекалено закъсняла и принудителна реална демократизация…………………………………………………………………..….93 Училището следва да бъде непреодолима преграда срещу безкултурието, арогантната простащина, бездуховността, пошлостта……………………………………….…97 Ами сега?!.....................................................................................................................100 Днес разговаряхме за любовта……………………………………………………………101 Парадоксалните истории в "ТЕТ-Ленин" – ПГЕЕ-Пловдив – вече са под прицела на медиите!........................................................................................................................102 Репортажът в bTV по повод ставащото в ПГЕЕ-Пловдив…………………………….103 Разрухата в образованието не била опасна, ала бежанците щели да съсипят приказната и уютна държава Мутроландия!....................................................................103 Някои публикации из медиите за ставащото в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ………………….111 Публикацията във в-к МОНИТОР за случващото се в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ………...112 Интелектуалци от София подкрепят протеста на учителя по философия А.Грънчаров…………………………………………………………………………………..114 3

Само някои факти за последните медийни манипулации, гражданите нека сами да си правят изводите…………………………………………………………………………..116 Ще се видим на днешното културно събитие в нашето училище!..........................117 За сламката и гредата………………………………………………………………………122 Тирани, всуе се морите: не се гаси туй, що не гасне!...............................................122 Непристъпна за никакви демократични промени и затова така строго охранявана територия……………………………………………………………………………………...125 Някои въпроси, свързани с темата за приятелството………………………………....127 Моето интервю за сайта Teacher.BG……………………………………………………..127 Някои още живеят в 50-те години на печалния ХХ век, а сега сме вече второто десетилетие на съвсем различния ХХI век!...............................................................131 Щом съм човек заслужавам ли това име – след като нищо не правя за да се изявявам на дело като действително свободен?...............................................................133 Мощният духовен ефект, който срещата ни със свободолюбците от София упражни върху нас………………………………………………………………………………………143 Ето защо адептите на комунизма винаги са мразили и продължават да мразят умните и талантливите хора……………………………………………………………….146 Бляскаво описание на ситуацията, в която съществуваме…………………………..150 Да побеждаваме страха, малодушието и безразличието – този е верният начин, този е правият път!.......................................................................................................151 Не допускайте безразличието да ви владее: победете инертността, страха и малодушието!........................................................................................................................156 От гражданския протест в защита на промяната в образованието, състоял се пред сградата на РУО-Пловдив………………………………………………………………….160 Писма от канцеларията на Президента на Републиката…………………………..…163 Свободният човек е загрижен и отговорен за бъдещето……………………………..164 Отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана………..…..168 За какво ви говори това, драги дами и господа съдебни заседатели?....................175 Образование, свобода и закон – анализът на Райчо Радев………………………….176 Тема за размисъл и за дебат: Кои и какви са хората, които така силно мразят "венчаните за истината" философи?.................................................................................179

Ако ние, добрите хора не правим нищо, дали злото няма да ни залее и удави?! вторник, 29 ноември 2016 г.

През тази нощ съм получил следния отзив по повод на последната ми публикация около моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (виж: Нова поредна жалба до РУО-Пловдив и до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив) Здравей, Ангеле. Чета и сърцето ме боли: как издържаш на този тормоз?! Тези жестоки и отмъстителни бюрократи ще ти съсипят здравето! Потърси ако желаеш друго решение. Здравето и спокойствието са най-важни. Поздрави от ... Това ми е написала тази дама, която през целия си съзнателен живот е била учителка (по специалните, по техническите предмети, тя по образование е инженер). Работила е и в ПГЕЕ-Пловдив дълги години преди да се пенсионира. Ето какво й отговорих на лични съобщения във Фейсбук: Здравей! Те вече ми съсипаха здравето и продължават без никакви угризения, изглежда за тях защитата на техния користен интерес (властолюбието) стои над всичко друго. Но на мен не ми е присъщо да бягам, да дезертирам, длъжен съм да продължавам да се боря. Такава ми е съдбата изглежда. Бидейки философ, такава ми е и работата: да помагам истината и доброто да овладяват колкото се може повече съзнания. Мой дълг е да работя за сбъдването, за реализацията на идеите за същностна промяна в образователната сфера по посока на очовеча5

ването и демократизацията на отношенията в нея, което отговаря на найдълбоките потребности на младите хора от качествено, смислено и съвременно образование, помагащо им да разгърнат своя личностен потенциал, своите таланти, своя творчески потенциал. Много добронамерено настроени като теб хора ми казват да зарежа всичко и да оставя тези въпросните бюрократи от образованието да си развяват байрака на спокойствие. За мен обаче животът е интересен и смислен когато човек прави нещо истински значимо, когато се бори за тържеството на истината и доброто. Свободата, достойнството, човещината в образователната и възпитателната сфера не бива да си останат само красиво пожелание. Ако ние, добрите и разумните хора не правим нищо реално за да противодействаме, тогава злото ще ни потопи и удави... До този момент моята събеседничка нищо не ми е отговорила (може би поради ранния час, все още е нощ, но аз вече съм "на линия", знаете, ставам винаги рано и почвам да работя. Дали пък с този свой отговор няма да я разочаровам?! Дали моята саможертва не е глупава, дали наистина не следва да се откажа от всичко и аз също да започна "да си гледам живота", да си пазя спокойствието - та да довегетирам някак до пенсия?! Разумните хора си пазят своя егоистичен интерес, мълчат си, кротуват си, гледат си живота и си пазят спокойствието, така ли е наистина, а глупаците като мен се опитват нещо да променят, да направят нещо ново, връз тях като бесни кучета се нахвърлят охранителите на пагубното статукво, започват безполезни борби, в които силите са съвсем неравни (да, аз в моите борби до този момент не съм подкрепен на дело от никой, на думи доста хора, даже и работещи в ПГЕЕ-Пловдив, ме подкрепят, но реално никой не смее да ме подкрепи!), е, в тези борби с толкова неравни сили разбира се че човек ще се изтощи, главоболията, тормоза, терора и пр. разбира се че ще подкопаят силите му, ще съсипят здравето му - и къде тогава, моля ви се, е "файдата" от всичкото това, къде, моля ви се, е ползата?! Какъв е смисъла от тия мои борби, има ли изобщо смисъл човек да се бори след като е неподкрепен практически от никой?! Дали моето наистина не е израз на някакво твърдоглавие, на инат, на пълна неразумност, дали не съм оглупял, дали не съм станал някакъв глупав чешит, който нищо смислено не прави - и който само се излага, на изпълненията на когото "благоразумните хора" само гледат сеира и му се чудат на акъла?! Какво ще кажете по тази поредица от въпроси, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, вие поне имате ли някакво мнение по тия въпроси?! Защо мълчите като... ?! Преди време в едно свое есе аз се самоопределих като "фанатик на свободата", по-точно друг човек ме определи така, пък аз приех определението му за добро и умно, дори за вярно. Ето, търсачката мигновено намери това есе, ето го, можете да му фърлите едно око:Фанатик на… свободата. Фанатик на свободата значи – толкова ли е лошо да си такъв?! (Някои мои ученици, съвсем не разбиращи що е свобода, пък станаха... "бунтари срещу свободата", тази идиотщина пък как ви звучи?!) Да си нещо като "краен либерал", така ли излиза, така ли сфащате въпросният толкова чудат "фанатизъм на свободата"?! (А либерал да си 6

е лошо, особено в наше време, тъй ли?) А да си свободолюбив "до крайност", да си безпределно влюбен в свободата е много лошо, така ли мислите?! Влюбеният в свободата нима е нещо като "изчадие адово", и вам ли така се струва?! Свободата е "страшно и опасно нещо" (думи на Достоевски), и вие ли така мислите?! Да си свободолюбив и то не просто на думи, а и на дело да си проявяваш дълбоката привързаност към свободата е "лигавщина", е "излишен лукс", който в нашенските родни условия е тъпо да си позволяваш - кажете де, какво мислите, имате ли изобщо некакви мисли по тия въпроси?! Или тия въпроси изобщо, ама изобщо не ви вълнуват?! Вий, благоразумните хора, се пазите от свободата и от свободолюбието, щото те, няма как, са опасни, предполагат известни рискове и неудобства, правилно ли разбирам позицията ви?! А да си пази човек спокойствието е найважно според вас, безпокойствата, свързани със свободата, и неизбежно произтичащите от практическата привързаност към нея неудобства, рискове, главоболия, неприятности и прочие, са нещо, без което е за предпочитане да се живее, отговорете, моля, кажете какво мислите, имате ли изобщо некакви мисли по тия въпроси или те са ви изцяло чужди?! Давате ли си сметка какво означава това точно тия и от този род въпроси да са ви съвсем чужди?! Който не обича риска се страхува от свободата! - твърди мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на философа Сартр, който, знайно е, е имал тъкмо свободата за своя основна тема. Не само е бил свободолюбив, но и се е опитал да постигне собственото си свободолюбие в мисли, да го изрази в идеи, дълбоко докосващи сърцето на човека, примерно писал е ето това: Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата... човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен..., това са знаменитите думи на Сартр... ето още някои известни мисли за свободата от него: Свободата на човека предшествува неговата същност и я прави възможна, същността на човешкото битие е „навън", в неговата свобода. Следователно това, което наричаме свобода, не може да бъде различено от битието на човешката реалност. Човекът не съществува отначало за да бъде свободен впоследствие и няма разлика между битието на човека и неговото „свободнобитие”. ... С това се полагат несъмнено основите за бъдещото разбиране на свободата, при което човекът се оказва не просто свободен, а „осъден да бъде свободен" – свободата е битието на човека... Човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не той е създал себе си, а от друга страна – все пак свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави... аз съм отговорен както за себе си, така и за всички и създавам определен образ на човека когато избирам: избирайки себе си, аз избирам човека изобщо... да не избираш означава фактически да избираш да не избираш... и т.н. Руснакът Бердяев пък пише ето какво: Любовта към свободата, стремежът към освобождение показват определена човешка висота, свидетелстват, че поне вътрешно човек е престанал да бъде роб. Хегел пък пише ето какво: 7

Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истината прави духа свободен. А човекът е дух, според Хегел - но къде ти някой у нас да мисли като него?! Човекът у нас, в разпространеното разбиране, е... животно, не нещо друго. Кажете де, какво за вас е човекът, за какво следва да живее човекът, за спокойствието си ли, за нещо друго ли, кажете само нещо де, драги тъй мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?! Леле, Грънчаров, хептен си се побъркал веке! Спор за това нема, епа нема! Видно е че ти хлопа дъската. Дърдориш и пишеш некакви пълни глупости и безсмислици! Прави са учениците ти да не те слушат и да ти се подиграват! Ти си превъртял бре, човеко, с тая пуста философия! Тя те е повредила съвсем. Алооо, тропа ти дюшемето в главата бре, Грънчаров, какви са тия пълни глупости, дето пишеш?! Божеее, какви глупости пише пък тоя Грънчаров?! И се мъчи да ни се прави на интересен - и на учен се напъва да се прави, молим ви се! Некакъв си там Сартр цитира, Достоевски цитира, Бердяев некакъв си цитира, олигофрено Хегел цитира, я го виж ти, на учен ще ни се прави той, той си ти бе, какъв си ти бе, нема ли да мирясаш ти бе, докога ке тормозиш човечеството бре?! Това ли си мислите, а, кажете де, драги ми толкова мълчаливи дами и господа съдебни заседатели?! Мислете си каквото искате де, това си е ваше право. Аз пък си имам право също да мисля и да живея както искам, както намирам за добре. И да пиша каквото искам и както искам имам право, даже имам правото да се излагам както си искам, както забеляза една проницателна анонимна другаркаписателка, да, она била голема писателка и ми доказа "научно" че аз съм бил пълен некадърник в писането, требвало да пиша по друг начин, кратко, ясно и просто, така се било пишело, по нейните представи, аз съм пишел различно от канцеларския творчески стил и по тази причина съм бил именно пълен некадърник. Можете да видите как ми протича диалога с тъй талантливата пишеща анонимница ето тук, виж коментарите отдолу. Добре де, но въпросът за смисъла на всичко си стои. Какво да правя, да се откажа от всичко ли?! Да взема ли сега на стари години да се преобразявам, да стана и аз типов учител, та да избегна бедите, главоболията и тормоза от страна на тъй усърдните стражи (аз ги наричам цербери!) на административнокомандната, тиранична и обезличаваща (не)образователна система (една НЕобразователна система не може да е друга, освен опростачваща, това е система, която успешно от младите произвежда не друго, а... мутри, произвежда Динковци, произвежда разните му там Пери (Перата нема начин да не го познавате, оня, дека си криви устата, за да изглежда по-учен и по-умен, сетихте ли се!), да, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ или ПРОСТАКОЛАНДИЯ "образователната" с извинение система произвежда мутри и простаци, какво друго да произвежда, нема да се излагаме сега "образователната" ни система да произвежда нещо друго освен мутри и простаци. Сега сфанаахте ли защо у нас простаците и мутрите са в такова изобилие?! Ами такива като мен идиоти, дето се опитват с голи ръце, дето се казва, да променят плачевната ситуация в българското образование, кажете сега, ама 8

четно го кажете, не сме ли некакви пълни идиоти, не сме ли ний за трепане, кажете де, що се умълчахте пак?! Аз пък си мисля, че все пак има някакъв смисъл в това, което правя – въпреки жестоката цена, която плащам именно със здравето си, де да беше спокойствието само цената, не, аз плащам за лукса да бъда свободен човек в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ именно със здравето си; та значи смисълът е ето какъв. Ще го кажа в две точки – за да ме разберете поне отчасти. Първо, смисълът е, че тук-там сред учениците има умни, талантливи младежи с неопорочена и неосквернена още душевност, които ме разбират, който вътрешно са съгласни с това, което правя, които разбират смисъла на моите иновации и ги подкрепят изцяло, понеже усещат, че моят подход е истински полезен за тях, той спомага за адекватното развитие на собствените им личности. И спомага за това да имат донякъде качествено и смислено образование, което развива безценни умения в тях, а именно да умеят да мислят самостоятелно, да си изразяват свободно и спокойно мислите с думи, да защищават също така свободно позицията си, да се изявяват свободно, да разгръщат потенциала си, дарбите си, ето за тия именно млади хора си заслужава, дето се казва, да се жертвам, да си пропилея и здравето, плащайки онази наистина ужасна цена. Това поставям на първо място. Чудесно е човек да се чувства истински полезен за някой, това особено много важи за нас, странниците, дето сме се нагърбили да бъде учители, ама не наужким, не имитирайки някакво учене и образование, а истински, автентично, действително и прочие. На второ място смисълът е този, сигур ще ви прозвучи така, че ще се скъсате от смях, но това си е ваша работа, смейте се колкото искате, проблемът си е изцяло ваш: смисълът е този, че около тия мои борби за истинска, за реална и практическа демократизация на отношенията в нашето училище ми се появи безценния шанс да напиша... някоя и друга книга и то тъкмо като се опитам всекидневно да фиксирам какви именно истории се случват, истории, взети от самия непосредствен живот, а не измислени от нечие скучаещо съзнание, нали ме разбирате донякъде?! Кажете де, може ли нечие въображение, независимо какъв мощен творчески потенциал стои зад него, да измисли, да съчини, да си представи всички тия феноменални направо абсурдитски и сюреалистични истории, които на мен самият живот, дето се казва, ми ги сервира "на тепсия"?! Кажете де, що се умислихте така: няма ли да съм пълен глупак животът да ми поднася на тепсия всичките тия чудати и невероятно богати на смисъл истории, а пък аз да пропилея тъй благодатния шанс - и да взема да си гледам спокойствието, да блея като овен, да мълча, да тъпея, да изнемогвам от скука, гледайки си именно интереса на собствения... тумбак, на собственото си шкембе, да си тъпея значи в своето свинско самодоволство и да си пропилея шанса не само да обезсмъртя с писане тия великолепни истории, но и, дето се казва, и самия себе си да... обезсмъртя, знаете ли колко интересни ще бъдат тия всичките истории, които сега пиша, за нашите потомци, за нашите внуци и за техните внуци, ако остане нещо от България дотогава 9

де, щото както сме е подели с тая пуста МУТРОЛАНДИЯ-ДИНКОЛАНДИЯ нищо чудно от България да не остане нищичко?! Е, пък може, знае ли се, пишейки тия свои есета и книги за преживяваното, което животът ми сервира всеки ден, аз не само ще се обезсмъртя (нека да пукат от завист злобарите!), но и, нищо чудно, все пак поне малко да мога да спомогна България да не бъде съвсем задушена от Динковците, от мутрите, от бандюгите, от простаците, а, кажете де, има ли известен шанс да се спасим от простащината, от мутринщината, да се освободим от тая гнусна напаст, кажете де, що мълчите, езиците си глътнахте или пръстите си счупихте, та нищо не казвате и нещо не пишете?! А може ли, кажете ми, но честно, ако обичате: може ли една страна да се освободи от игото на простащината, на мутрите и на безкултурието, на бездуховността без пълна промяна в образователната и възпитаваща, личностноформираща система, кажете де, отговорете, не се правете на съвсем улави?! Може ли да станем някога нормална, човешка и просперираща държава ако необразователната и невъзпитаващата ни система, която, както се доказа, произвежда и бълва предимно и най-вече мутри, простаци, недоучени и самонадеяни, претенциозни градномани-кухари и прочие, т.е. обслужва нуждите на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, не бъде из корена си променена, реформирана, осъвременена, освободена от идиотщините на командната и комуноидната и терористична (не)образователна и (не)възпитаваща, сиреч обезличностяваща и обезчовечаваща система?! Задавам ви този въпрос и млъквам, аман от въпроси, и мене ме заболя главата от тия пусти въпроси, а за вас не знам какво ви е! Е, знам какво ви е де, вие сте лесни: разбира се, че нема да четете тия мои "философски глупотевини", вий немате време за губене да четете моите есета, вий сте заети да си четете... в-к ЖЪЛТЕВИНА, да си слушате Слави Учиндолскаго или бая ви Вучкова, да слушате Азися, Кондю и Мара, нали познах?! Какво училище бе, Грънчаров, каква реформа бе, идиот неден, какво образование бе, тиквеник прост, абе айде не ни губи времето?! Ало, гарсон, я донеси една силна, огнена грозданка че тоя тука нещастник Грънчаров тука се опитва да мъ ядоса, да ми развали кефа, разбираш ли?! И тъй, ето моя извод: даже и да ме убият, даже и да ме съсипят, даже и да ме опраскат отново, да ме уволнят, да ме изритат от училището, нали все пак ще останат след това моите книги, в които съм се опитал да представя истината за преживяното, нима това е нищо?! Една книга остава за вечността, всичко в живота ни отлита и се забравя ако не го обезсмъртим в слово, ето, пишейки тези книги, аз работя за вечността, това, дами и господа съдебни заседатели, е безсмъртие, това е причастяване във вярност към вечното, към безсмъртното царство на духа, на истината, на свободата, как тия неща да са "нищо", я помислете малко де?! Какво от това, че някакъв си там смахнат индивид Грънчаров бил уморен преждевременно от церберите на необразователната ни система, но нали книгите му ще останат след него, който тогава, каже ми, ще е окончателният победител?! Да, ама има и нещо друго: ами ако повечко от учениците ми почнат да четат тия мои сутрешни и толкова експресивни есета?! Леле, какво ли ще стане тога10

ва? Пиша това, за да ядосам некои другари и другарки от образователното ведомство примерно. Аз знам, че много мои ученици четат блога ми и научават повече от него, щото в часовете или няма време, или няма желание, или няма условия, абе много неща пречат в училището да се провежда пълноценен образователен и възпитателен процес, ала ето тука, в интернет (който проклетите американци изобретиха и подариха на човечеството!) също можем да се учим на какво ли не, научаваме какво ли не, ето, все повече ученици четат блога ми и научават какво ли не, замислят се, почват да се вълнуват, да говорят, така именно започва промяната, първом в душите, в съзнанията, а после постепенно почват да набират смелост и... свободата почва да им личи и в действията, нали така?! Ето че в един момент нещата ще станат неудържими и тогава... добре дошла, нова Българийо, добре се родила, майната ти, проклета МУТРОЛАНДИЙО, иди по дяволите, където ти е мястото! Ах, какъв прекрасен ден ще бъде тогава, а, ще бъде един прекрасен, светъл ден за българската демокрация!!! Да приветстваме още сега настъпването на този ден, а, какво ще кажете?! Има ли смисъл човек да се бори, да мисли, да пише, да бъде смел, да се държи немалодушно, достойно, да работи, да търси истината, да се вълнува, да победи безразличието, кажете де, има ли смисъл или нема смисъл?! Да си човек, да си свободен и да даваш личен пример че това е все пак възможно дори и в приказната странаМУТРОЛАНДИЯ има ли смисъл, кажете де, що се умълчахте като...?! Точка. Хубав ден ви желая! Щом се умълчахте, може пък да се замислихте, знаели се?! Бъдете здрави! Бъдете и луди! Знайно е, лудите променят света - променят го ония, които не са си втълпили глупавата идея, че това е невъзможно. Променят го ония, които са повярвали в себе си. Не спят, не дремят, мъчат се да правят нещо, не са бездейни, ползват се от свободата си и прочие. Чао и до скоро! Приятни размисли ви желая! 11 коментара: Анонимен каза: Свободата е много проблематично философско понятие. Интересно е, че мнозина философи, които отричат Бога и дори са морални релативисти, не са в състояние да отрекат свободата на волята. Всъщност е ясно, че не можем да сме свободни. Ето аргумента на английския философ Galen Strawason. 1. Нищо не може да бъде causa sui - своя собствена причина. 2. За да сме истински отговорни морално, трябва някое от действията ни да е causa sui, поне в определени, ключови ментални аспекти. 3. Затова нищо не може да бъде истински морално отговорно. Кратко, ясно и необоримо. Анонимен каза: Отново ви напомням, Грънчаров: научете се да пишете ясно, стегнато и без толкова много баластра! Запомнете от мен, че думите НЕ СА просто пълнеж. Те би трябвало да казват нещо. Успех! Гъди Гъдев :)) каза: Има ли причина да се повтарят едни и същи абзаци в тези есета ? Няма нови идеи или просто мисълта е зациклила на едно и също ? :) 11

Мрън мрън мрън, живота е тежък, никой не ме подкрепя... Почти се разчувствах... Анонимен каза: Нормално, г-н Гъдев. Грънчаров освен да хленчи, друго не знае да прави. Но нищо. Нека е жив, та повече време да ни весели с глупостите си. :) Ангел Грънчаров каза: Към анонимната другарка, дето дава съвети за писане: другарко, зададох Ви някои въпроси, правите се на ударена! :-) Бихте ли ни дала някое от заглавията на Вашите книги-шедьоври, за да се учим на писане от Вашето неизмеримо майсторство? :-) Второ: защо се срамувате толкова от самата себе си, защо криете така упорито самоличността си? Щото сте мерзавка ли?! :-) Анонимен каза: Не, господин Грънчаров, не това е причината. Няма да ви кажа името си, защото не искам да го знае човек като вас – човек с освидетелствани психически проблеми. Сфащате ли? Ангел Грънчаров каза: А Вашите психични проблеми, пишеща другарко, са неосвидетелствани, тъй ли? Ами да ги освидетелстваме тогава, ето, Вашето тъй красноречиво поведение вече е необходимото категорично свидетелство за тях! :-) Защо излъгахте, че сте писателка?! :-) Ангел Грънчаров каза: Пардон, списувателка... :-) Анонимен каза: Нормално е човек да не иска един психопат да знае истинското му име. А вие сте доста известен в това отношение. Не ми се сърдете. Анонимен каза: Абе, защо тоя блог така силно привлича другарки и другари, комуноиди и гниди и други такива да списувателстват коментари? Ангел Грънчаров каза: Другарко, ето, откриваме у Вас вече и добре развита параноя! :-) Мания за величие у Вас също открихме, самообявихте се за "велика писателка"! :-) Оформя се букет от психични отклонения у Вас, драга пишеща другарке! :-) (Ясно изразената Ви комуноидност няма да я броим за момента, макар тя също да е израз на тежка психична малформация!) Срамувате се от собствената личност, което също е многозначителен факт, хвърлящ обилна светлина върху Вашето психично състояние. Понеже съм психолог, ето, помагам Ви да се информирате донякъде за своето собствено психично състояние. Това, че сте патологично злобна и завистлива също можете да го имате предвид. Изобщо симптоматиката Ви говори за ясно изразена личностна и психична непълноценност. Другарко, не е зле да посетите психиатър, макар че в такива тежки състояния като Вашето единствено Бог може да Ви помогне. Апропо, страх – и срам! – от Бога нямате ли поне малко?

Какво ни пречи да учим и да се развиваме истински? вторник, 29 ноември 2016 г.

Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас сряда, 30 ноември 2016 г. Последното есе от поредицата, посветена на представянето, на описанието на тъй чудатите перипетии и колизии, в които преминава борбата за едно ново образование и за демократизация на отношенията в едно българско училище, има заглавието Ако ние, добрите хора не правим нищо за да противодействаме, тогава злото нима няма да ни потопи и удави?!. Интересно и показателно е да погледнете коментарите под нея та да разберете какво е нивото на моите "опоненти" и "критици" - поради пълно безсилие да кажат нещичко по съществото на проблемите се нахвърлят само и единствено върху моята личност, върху моята скромна персона – и то с глупави, безкрайно тъпи оплювания, които именно са демонстрация не само на личностен, но и на крещящ нравствен дефицит, да не кажа тотална морална мизерия. Както и да е, всеки има пълното право да си се излага колкото иска; между другото не помага това, че тия мерзавци се крият зад дебела13

та каменна стена на пълната анонимност. Всяка дума издава нещо важно, нещо многозначително за въпросното подло и страхливо безличие; примерно това, че някаква другарка там се зафана да ми дава "изтънчени литературни съвети", тя била "велика писателка", преподавала била литература и "художествено писане" на... студентите, и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. С което само демонстрира глупостта си де, щото пишещите хора по принцип не се месят в работата на други пишещи хора.

Но да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви, ако ми позволите да използвам известния израз, срещал съм този израз у Хегел, а иначе първоизточника е ето кой: Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:21, 22; ср. Лук. 9:59, 60); под "мъртъвци" обикновено се разбира „духовно мъртви хора”. Между другото вярното тълкуване на този цитат можете, стига да ви интересува това, ето къде: Трудните места в Евангелието: „Мъртвите да погребват своите мъртъвци”, автор е АНДРЕЙ ДЕСНИЦКИ. Много е важно, пък и необходимо да се учим на вярното тълкуване, на постигането на цялостния, неощетения смисъл; понеже много хора са привикнали да се задоволяват със съвсем непълноценен, дори изкривяващ същината на работата смисъл. Не зная дали сте забелязали това, че ние не се разбираме и постоянно спорим предимно по причина на това, че имаме различни интепретации на случващото се, което означава, че на мнозина не се удава да постигнат пълния, верния, цалостния, аз предпочитам да го наричам и неощетения с нищо смисъл на нещата; като спорим, ние фактически съпоставяме смисъла, който се успели да добием, със смисъла, който други хора са постигнали, и на тази база лека-полека 14

напредваме в търсенето, в приближаването на тъй потребния ни цялостен, автентичен смисъл. Ние затова и разговаряме, нали хака? Стига, разбира се, да е налице добрата воля, стремежа, жаждата ако щете за смисъл. Да си човек, неотказал се от разбирането, означава да си жаден за смисъл. Ние заради това, заради смисъла, се занимаваме с учене, с мислене, с изследване, с познание, с преследване на истината. Истината е оня неощетен с нищо всеобхватен смисъл, който ни мами така силно на хоризонта. Заради преследването на смисъла хората се занимават с философия – понеже философията е мощен инструмент за постигане на смисъл, който нищо друго не може да ти даде. Философствайки, ний фактически правим нужното да се роди въпросният тъй жизнено потребен ни смисъл в душите. Разбира се, има безразлични към този смисъл хора, има хора, които се задоволяват с пределно мизерен, беден смисъл, техните души по тази причина и не са способни за познание, за изследване, за преследване на истината; да, страшно нещо е да те обхване безразличие към истината! Това е най-страшното, което може да сполети живия човек. Който на това основание именно се превръща в нещо като... "жив труп". Превръща се в мъртвец за духовното, чиито живот по тази причина не е нищо друго освен неспирна агония. Много страдат тия хора защото като са допуснали да овладее душата им онова страшно безразличие към истината, такива хора почват да се хранят не с нещо друго, а само с лъжи! Това е жестока ощетеност на душите и на личностите, аз лично трудно мога да си представя по-страшна човешка дегенерация! Такъв човек позволява да го овладеят някакви тъпи емоции на основата на злобата и на завистта, които не го оставят на мира, които го терзаят, които го тероризират ден и нощ. Затова именно животът на такива дегенерати се превръща в трагедия. Спасява ги само онова, че те наистина не съзнават какво правят – и какво ги е сполетяло. Живеят, казахме, в пълно безразличие, което е бягство от назначението на човека. Това тъпо, безпросветно, тъмно и каквото още искате безразличие е корена на крещящата личностна непълноценност, за който тук се опитвам да загатна. Да оставим обаче философстването по тия принципни въпроси, да се спуснем сега отново на нивото на емпирията, на непосредствения фактически живот, на реалните, на действителните отношения. Аз, знаете, съм учител по философия, моята длъжност като философ е тази: да помагам на хората в техните инициативи по посока на постигане на смисъла; стига да искат да предприемат тези инициативи де, стига душите им да са жадни за смисъл, за ценност, за истината и пр. Да подхвърля и това: човешкият смисъл, смисълът, без който не можем да живеем пълноценно, се ражда най-вече в оценяването, в резултат на което ние именно си формираме своите ценности; ценност и смисъл са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Макар че думата "с-мисъл" подвежда, тя е възникнала от "със мисъл"; а фактически не само мисленето, но най-вече чувстването е почвата, от която израства ценността, която пък от своя страна органично обогатява смисъла. Но тази забележка е ей-така, между другото; а тази сутрин, опитвайки се да помогна на учениците от многострадалния 11 Ж клас, които направиха сума 15

ти глупости, сиреч изцяло лишени от смисъл неща (бойкотирайки учебния процес по философия, инициирайки този абсурден "бунт срещу свободата", която учителят им по философия така великодушно им подари, ала те, не разбирайки в мнозинството си що е свобода, се счетоха за длъжни да направят всичко, което им скимне, та да се изложат колкото се може повече; и при това осъществиха излагациите си със завидно постоянство - и то в една пределно грозна форма. Вероятно съвестите им въпреки всичко предчувстват какво именно са сторили, на това основание сега класът не може да стори необходимото за да осъществи онзи поврат, благодарение на който могат що-годе достойно да излязат от предизвиканата главно от тях самите нравствена и психологическа криза, а не кажа катастрофа. И понеже тия същите ученици (и най-вече неколцина активисти сред тях) по време на час правят нужното да не ми осигурят потребните условия да им кажа каквото и да било (просто в класа няма нужните условия за смислен разговор, за спокойно обсъждане или дебат), май ще ми се наложи да им напиша едно... кратко писъмце. Ето, започвам това писмо сега, нямам много време за писане (имам първи час и след малко ще трябва да ставам от компютъра), но това е за добро: тъкмо писмото ще бъде по-кратко. Иначе темата е голяма и много може да се пише, но се ограничавам само с това: До учениците от 11 Ж клас Чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив – до ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕПловдив Чрез г-жа Н.Благоева – до учениците от 11 Ж клас КОПИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив Дами и господа ученици и учители, Искам да се обърна с няколко думи най-вече към учениците от 11 Ж клас; а това писмо искам да стигне и до членовете на Съвета – защото в него поставям и важни, принципни въпроси, свързани с неговите отговорности. Естествено е, че ще изразя своето разбиране – и ще дам предложение за излизане от създалата се тежка ситуация. Прочее, интересно ми е да разбера как е възможно отговорните институции и длъжностни лица (РУО-Пловдив, Директорът на ПГЕЕ-Пловдив, зам.директорът по учебно-възпитателната работа в училището, педагогическият съветник и пр.) да пребивават в такова едно блажено спокойствие-неведение по повод на случващото се в този клас вече... четвърти месец (!), да, месец декември, който започва от утре, е четвъртият поред месец, в който вилнее така жестоката психологическа и нравствена криза и катастрофа в 11 Ж клас, проявяваща се така драматично в часовете по философия! Аз всеки ден правя каквото мога тежкият случай да бъде решен: моите всекидневни описания и анализи в блога ми са тъкмо усилия в тази посока: мисля, умувам, разсъждавам, изразявам безпокойството си, правя разни допускания, хипотези, стремя се да представя цялостната картина на разгръщащото се неве16

роятно богато по смисъла си явление, което ни дава огромни шансове да покажем, че сме способни на позитивно, на градивно действие; ала това засега не се получава. Знаете, аз съм горещ привърженик на съвършено нова образователна и възпитателна, личностно формираща парадигма – защото изобщо не ме задоволява разлагащата се анахронична административно-командна система, основана на неуважението на личността и на репресията. Последователен критик съм на тази въпросната абсурдна система, в която обаче още пребиваме или съществуваме всички ние. Разбира се, моята теза е, че промяната в системата е дело на самите нас, учениците, родителите, учителите, гражданите; глупаво е да чакаме отгоре, от Министерството, някакви премъдри и чудодейни рецепти и инструкции за това как следва да се променяме, как е правилно да мислим и да живеем, да си устройваме живота, да действаме. Дошло е време да се променяме из основи, да променяме съзнанията си, манталитета си, поведението си, реакциите си, преценките си за нещата, намиращи се вътре в нас самите или около нас. Напразни са всички опити системата да си остане непроменена, консервирана; много глупава и затова изцяло безперспективна е тази идея. Мой дълг като учител по философия, като философ е да помагам на хората да проумеят истината за случващото се – пък и да постигнат ония прости истини за живота, без които животът ни неизбежно се превръща в същински кошмар. Това е назначението на философията, този е дългът на философите. Аз не правя нищо друго освен да изпълнявам своя дълг. Независимо от цената, която ми се налага да плащам за това. Разбира се, много хора не ме разбират (цяло чудо е всички да ме бяха разбрали без уговорки!) – и по тази причина са затънали в емоции, които не им правят чест. Аз се опитвам да помагам, а дадени хора точно за това... ме мразят – вместо да са ми благодарни! И си позволяват лукса да ме определят като "народен враг" и какъв ли не още (да не изброявам!). Както и да е. Ето сега конкретните ми предложения. 11 Ж клас се нуждае от интензивни вътрешни дебати, благодарение на които самите ученици да положат нужните усилия с оглед да осъзнаят истината за случващата се тях самите, за преживяваната от тях тежка психологическа и нравствена криза. Това е от една страна, предлагам ви колкото се може по-скоро да започнете тия съдбовни и затова душеспасителни дебати. Ако искате, поканете когото пожелаете (примерно педагогическия съветник, той, предполага се, може много да ви помогне), ако искате, разговаряйте сами, единствено с помощта на класния си ръководител. Аз също съм готов да участвам в тия дебати и много мога да ви помогна в тази посока: да прозрете истината, важна най-вече за вас самите. Истината за собствената ви отговорност за случилото се. Не е истина, че за това, което се случва във вашия клас от 15 септември насам е виновен само… учителят по философия. Колкото и да е удобно и успокоително това твърдение то има малък недостатък: не е вярно, не отговаря на истината. Първом открийте... гредата в собственото си око, след това се занимавайте със сламката в не17

чии чужди очи. Свободата, Санчо, започва тогава, когато няма кой друг да обвиниш – освен себе си. Да, аз в часовете по етика, философия на правото и философия от година насам се опитвам да ви помогна да разберете що е свобода, вие, кой знае защо, се ужасихте от такава една перспектива. Проблемът си е ваш и вие следва да го решите. Факт е, че не разбирате масово що е свобода, свободата за вас се оказа непроницаема тайна или загадка. Поне това обаче следваше да знаете: свободата не е произвол, не е да правиш каквото ти скимне, воден от глупави, от неразумни чувства. Свободата означава да можеш да спасиш душата си от тиранията на такива разрушителни чувства. Ето това трябва да успеете да постигнете съвсем сами. Никой друг не може да ви помогне в тази посока – или в решаването на тази съдбовна задача. Второ: за това, което се случва вече четвърти месец, вероятно има и... виновни. Те трябва да поемат цялата отговорност след като осъзнаят вината си. Определете сами кои са те. Тези хора трябва в един момент сами да осъзнаят и да признаят вината си. И за да си спасят душите си сами следва да поискат да бъдат наказани; да, за ваша изненада се налага да ви кажа, че който системно е нарушавал Правилника, следва да бъде наказан според повелите на този същия Правилник. Ако пък е нарушавал повелите на морала, следва да бъде порицан. Даже искреното разкаяние не може да помогне на нарушителя на Закона и на Правилника. То е само "смекчаващо вината обстоятелство". За часовете по философия. Тезата ви, че учителят по философия следва да бъде просто изгонен от училището за да започнете да изучавате философия, се оказва, че е безпочвена и нереалистична. Има начини да се реши този проблем. Примерно дадени ученици, които не искат да учат философия при този преподавател според разпоредбите на Правилника могат сами да си изработят някаква стратегия за излизане от неприятното положение: примерно като направят нужното да отидат на поправителен изпит и там да бъдат изпитани от безпристрастна комисия. Това става като се провалиш изцяло в часовете и пр., знаете добре как става това. Дали трябва да идвате в часовете по философия? Мен ако питате, няма смисъл – щом не желаете аз да ви помагам да усвоявате философията. Можете да се подготвите абсолютно сами за изпита. Но преди това, за да бъдете допуснати до изпит, трябва все пак да имате двойки по предмета, получени в часовете. Това лесно може да се уреди, при взаимно желание. Нещата според мен трябва да бъдат поставени на честна и принципна основа. А за идването в часовете, по сега действащия Правилник нямате избор, трябва да идвате. По моите разбирания всеки може да се ползва от тази малка "вратичка", която имате: да излизате по всяко време без да давате обяснения на учителя къде отивате. Това единствено мога да направя за вас – понеже съм великодушен човек и разбирам затруднението ви. Вие сами решавайте дали ще се върнете в час след това. Да, има риск да ви пиша забележка "Самоволно напуснал часа". Забележка. Не отсъствие. Това е. 18

Спирам дотук. С това писъмце само се опитвам да провокирам смислен дебат вътре в самия клас, вие имате голяма потребност от такъв един очистителен дебат. В който може да се открие разумен изход от толкова тежката за вашия клас криза или ситуация. Направихте много грешки, някои са виновни за случилото се твърде много, те следва да направят нужното сами да осъзнаят и да признаят вината си. Класът много може да им помогне в тази посока. Тия хора се нуждаят от вашата помощ щото са жертва на изключително неприятна илюзия или заблуда. А на членовете на Съвета искам да кажа: колеги, анархията в едно училище ще стане неудържима ако ние сами не изпълняваме разпоредбите на Правилника. Усещането за безнаказаност подхранва произвола и неизбежно поражда пълна анархия. Трябва да отстраним грешките си в тази посока щото иначе нещата скоро ще станат съвсем плачевни. Случаят с 11 Ж клас е малък симптом за това какви ужаси ни чакат ако не си направим длъжните изводи от него. Подпис: А.Грънчаров 30 ноември 2016 г. Пловдив Хубав ден на всички! Бъдете здрави! 7 коментара: Анонимен каза: Простак!!!!!!!!! Лъжец!!!!!!!!!!!! Мръсник!!!!!!!!!!!!!!! Нещастник долен!!!!!!!!!!!!!!!! Никаквец!!!!!!!!! Идиот!!!!!!!!!! Смахнат тип!!!!!!!!!!!! Некадърник!!!!!!!!!!!! Иди чисти тоалетните!!!!!! Radomir Parpulov каза: Моите поздравления, г-н Грънчаров! Това е една честна позиция, която е подкрепена и от много разумни предложения към учениците. Едни разумни хора биха я оценили, но едни неразумни... За съжаление в основата на всичко стоят причините, които карат учениците да посещават училището като сграда и като занятия. Какви са тези причини? За голямо съжаление в 95% от случаите те са безкрайно далече от "Науката е слънце, което в душите грей..." Анонимен каза: "Тезата ви, че учителят по философия следва да бъде изгонен от училището, та да почнете да изучавате философия, се оказва, че е безпочвена и нереалистична. Има начини да се реши този проблем. Примерно дадени ученици, които не искат да учат философия при този преподавател според разпоредбите на Правилника могат да си изработят стратегия за излизане от положението: примерно като направят нужното да бъдат изпитани на поправителния изпит от безпристрастна комисия. Това става като се провалиш в часовете и пр., знаете добре как става това. Дали трябва да идвате в часовете? Мен ако питате, няма смисъл – щом не желаете аз да ви помагам да усвоявате философията. Можете да се подготвите абсолютно сами за изпита. Но преди това, за да бъдете допуснати до изпит, трябва да имате двойки по предмета в часовете. Това лесно може да се уреди, при взаимно желание. Нещата според мен трябва да бъдат поставени на чест19

на и принципна основа. А за идването в часовете, по сега действащия Правилник нямате избор, трябва да идвате. По моите разбирания всеки може да се ползва от тази малка "вратичка", която имате: да излизате по всяко време без да давате обяснения на учителя къде отивате. Това единствено мога да направя за вас. Вие сами решавайте дали ще се върнете в час след това. Да, има риск да ви пиша забележка "Самоволно напуснал часа". Забележка. Не отсъствие. Това е. Това е решението! Това ще въведе респект и уважение в отношенията! Анонимен каза: "Абе, защо тоя блог така силно привлича другарки и другари, комуноиди и гниди и други такива да списувателстват коментари?" Воистина защо? Ангел Грънчаров каза: Амче, таваришч, щото вие, комуноидите, си организирате, предполагам, спявка тука, в моя блог, тука се сбирате за да си пеете песните, да си повтаряте рецитациите и да си плюете плювните, под носа, дето се казва, на своя "класов враг", нали така?! Анонимен каза: Да, така е, но това не обяснява защо точно "тука се сбирате за да си пеете песните, да си повтаряте рецитациите и да си плюете плювните"? Ангел Грънчаров каза: Таваришч, аз ви привличам тука вас, таваришчите, понеже съм великолепен дразнител, панимаеш?! Зацепи ли?! Простичко е за разбиране, бетонна анонимна главо...

Широките народни маси се хранят с илюзии, сиреч с лъжи сряда, 30 ноември 2016 г.

Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят. Зигмунд Фройд (цитиран от Alexandar Koshnicharov-Gibi) 20

Интересна статия за образованието в България и Финландия сряда, 30 ноември 2016 г.

Давате ли си сметка колко страшна е тиранията на безразличието?! четвъртък, 1 декември 2016 г.

Вчера публикувах текст със заглавие Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас, с което подсказвам на бунтуващите се срещу сво22

бодата ученици как могат да си спасят душите, заглавието показва какво найвече съдържа той. Ще продължа и днес със своите описания и анализи, с които се опитвам да отразя най-важното от борбите за едно ново, съвременно образование и за реална демократизация на отношенията, които водим в едно конкретно училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, в това училище, знаете, съм (сега-засега, иначе в него съм от 16 години) учител по философия. Но преди да се захвана с моите наблюдения и размисли върху развитието на ситуацията в нашето училище, искам да кажа нещо друго, пак е свързано с темата за образованието. Снощи присъствах на едно чудесно, обнадеждаващо събитие, т.н. Втора среща-разговор на Гражданска Платформа Нашият Пловдив по инициатива на ДСБ Пловдив, на този линк вече има и видеозапис на цялата среща, ще можете да чуете как разбират нещата всички изказали се. Тази втора среща-разговор беше за образованието, първата е била за културата (тогава не успях да отида). Аз лично се въздържах да се изкажа, за мен по-интересно беше да разбера как виждат нещата, как разбират проблемите в образованието други хора; на няколко пъти обаче ми се прииска да взема думата и да кажа някои важни неща, но се отказах понеже виждах, че има много желаещи да се изкажат, и то, което е най-радостно, сред тях имаше много млади хора (студенти и пр.). Срещата беше организирана от новия лидер на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов, от когото имам много добри впечатления (за първи път го виждам и слушам на живо). На нея присъстваше и лидерът на ДСБ Радан Кънев, който не се изказа, но внимателно слушаше през цялото време. Много ми беше приятно, че сред участниците имаше мои ученици и дори студенти (на тях съм преподавал когато бях преподавател в ПУ "П.Хилендарски", там работих от 1985-92 година). Тези някогашни студенти, на които съм преподавал философия, сега, разбира се, са зрели хора, учители. Един от тях дойде и разговаря с мен, даже ми благодари за отношението, което съм имал тогава, бил имал много добри впечатления за мен; за един човек, занимаващ се цял живот с образование, такива малки знаци на внимание са изключително приятни. Един от моите ученици (той учи навремето в ПГЕЕ-Пловдив) завърши право, сега е адвокат (казва се Марин Чушков), той се изказа на срещата, говори много добре, обясни как е станало така, че учителите от хуманитарното направление в училището са му повлияли навремето, дори каза, че преподавателят му по философия е на срещата, визираше моя милост. С него, разбира се, разговаряхме на два пъти, в началото преди започването на срещата и към края й, когато той дойде при мен да ме подкани да взема думата (бил очаквал да съм от най-активните), аз му обясних защо се въздържам да говоря този път. Наистина за мен беше много интересно да чуя какво мислят другите, как те виждат нещата (щото аз как мисля за мен специално вече не ми е интересно, много добре съм наясно с това каква е моята собствена позиция, безброй пъти съм я заявявал и писмено, и иначе, дето се казва, втръснало ми е да говоря и да пиша все за това, изприказвал съм се, тъй да се рече; но ето, сами виждате, не мирясвам и пак... всеки ден продължавам да пиша и 23

да говоря за образование; и така ще е, предполагам, и до последната ми минута, и до последния ми ден от живота. Какво точно са казали ораторите няма да разказвам и да анализирам, има там видеозапис, който се интересува, може сам да чуе и да разбере. Но примерно един от ораторите, каза нещо, което и аз споделям изцяло: че една истинска реформа в образователната система трябва да започне със съкращаването на... т.н. регионални "инспекторати" по образованието, структура, която друго не прави освен да пречи на промяната, това е административно-репресивна властна структура, която олицетворява стария подход и старото мислене (да пречи на свободата, да осуетява творческия подход, личностната изява на учениците и на учителите и пр.), нейната функция обаче в съвременни условия е анахронизъм; по тази причина тези органи трябва да бъдат закрити. (Знаете от тия мои есета за преживелиците ми в образователната система колко много проблеми ми създават въпросните властни органи, структури и длъжностни лица, оказва се, че с тях ний живеем в различни светове и по тази причина диалогът ни е безкрайно труден, даже невъзможен!) Абе истината е пределно ясна: за да бъде съборена репресивната система в образованието и в българското образование да огрее най-сетне слънцето на свободата и на демокрацията трябва най-напред верните стражи на системата в лицето на инспекторатите да си отидат, да бъдат разформировани, а пък чиновниците от тази структура следва да си намерят друго, по-полезно занимание. И много други хубави и полезни неща бяха казани на тази среща, но тук нямам възможността и времето да разсъждавам върху тях; но едно е най-важно: тази среща ме зареди с оптимизъм! Да, прекрасно е човек да чува отвременавреме и то, за отбелязване е, дори и доста често и то от устата на други хора не нещо друго, а своите собствени изстрадани мисли, не зная дали на вас лично някога ви се е случвало това, ето, на мен ми се случи отново снощи: да, прекрасно е човек да се намира в компания на единомишленици, на хора с родствени, с близки разбирания и ценности! Особено зареждащо е такова едно чувство на общност когато такъв един човек като мен комай всеки ден се намира в една предимно враждебна среда, в която постоянно го хулят, че, видите ли, не бил мислел "единствено правилно", дори да го тормозят, да го възприемат като "народен враг", като "изедник", като не знам си какъв още, да го обиждат че бил "некадърник" и то по причина единствено на това, че има смелостта да мисли различно и да се изявява различно и пр. Толкова по този въпрос. И искам по този пункт да завърша с нещо интересно, по моята преценка. Като срещата завърши и беше закрита народът тръгна да се разотива. Наблизо, на няколко метра от мен (където аз удобно се бях разположил на един диван, на който седяхме по-възрастни хора, иначе останалите бяха на крак, стояха, имаше масички, но повечето хора стояха през цялото време, повече от два часа!), та значи на няколко метра от мен беше масичката, до която през цялото време стоеше Радан Кънев. Ние двамата с него се знаем отдавна, още от времената, в които той беше предимно блогър като мен, имали сме в това си качество сложни отношения, много сме спорили по какви ли не въпроси, аз лично, признавам си, 24

какъвто съм критикар, често съм го критикувал за какво ли не, независимо от това, че и двамата още тогава минавахме за "костовисти" в своите политически убеждения. Даже, да си призная, в тези мои критики съм бил на моменти и недотам справедлив в своите упреци, примерно, спомням си, когато той започна да се занимава с политика, мисля вече беше стигнал до ниво заместник на лидера Иван Костов, си позволих преди изборите с отворено писмо да го запитам дали ще се кандидатира за депутат, сиреч, публично си позволих да намекна, че го подозирам в кариеризъм. Тогава той ми отговори, че няма да се кандидатира, наистина не се кандидатира, да, обаче ето, дойде време, в което Костов го определи за свой наследник в партията, Р.Кънев беше избран за лидер на ДСБ, вече е и депутат, нещо повече, стана един от главните и най-активните, пък и най-видните политици в България. Който чете блога ми добре знае, че в тия трудни времена, които преживяваме, аз публично и твърдо завявам в блога си, че подкрепям политическия курс на партията ДСБ и на нейния млад лидер; знаете, че подкрепата за такива "непопулярни тези", изобщо в нашите условия и причастността към истината не дава кой знае какви дивиденти, напротив, създава ти главно врагове, но аз съзнателно поемам този риск, за мен като личност, философ и гражданин само истината е найважното, а истината в политиката е при последователно, автентично и твърдо десните партии, за мен такава партия е ДСБ. Казвам всичките тия неща неслучайно, щото ще завърша, обещах ви, с нещо интересно. Та с Радан Кънев, значи, сме имали в миналото "сложни отношения", но пък за сметка на това той е успявал да превъзмогне, да кажа така, раздразнението си спрямо моята скромна, ала доста критично настроена особа с малки, но многозначителни жестове: когато аз помолих (пак с открито писмо) пет най-влиятелни блогъри да проявят един жест на благоразположение не толкова към мен, а към създаденото от мен философско списание ИДЕИ и да разположат (безплатно) реклама на списанието в своя блог (а едно такова искане от моя страна съвсем спокойно може да се възприеме като връх на нахалството!), тогава Радан Кънев единствен благоволи да откликне положително, сложи тази реклама в блога си, тя стоя там, в блога му, под формата на един въртящ се банер доста години, а съм го помолил да прояви този жест към списанието някъде 2009-2010 година трябва да е било! А че сме спорили по разни въпроси и че аз много пъти не просто съм се джафкал с него, но дори и съм го... ръфал в ония вече далечни и славни блогърски времена, това е било точно така, който ме познава, знае, че аз съм такъв, такъв си ми е ней-вероятно темпераментът. Та ето какво стана снощи, необходимата прелюдия по този пункт свърши. Аз съм такъв човек, че изобщо не обичам да се натрапвам на разни политици и лидери, да се натискам да се ръкувам с тях и прочие, да се сближавам, да създавам връзки и прочие, тия неща не са ми по вкуса, аз съм един пределно скромен човек. Даже навремето с Иван Костов нито веднъж не се престраших като съм бил наблизо до него да ида, да се представя, да се ръкувам с него и лично да си изкажа симпатията към него. А съм имал сгодни случаи да сторя това, примерно, спомням си, че веднъж бях на един доста рехав предизборен митинг на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ в Асеновград, нарочно с мой приятел отидохме там, 25

спомням си, че това бяха избори за евродепутати, кандидат беше Надежда Михайлова (Неински се преименува тя в един момент, сега е посланичка на България в Турция); та тогава Костов беше на пет крачки от мен, сам, ей-така, стоеше си и наблюдаваше хората, признавам си, хрумна ми да ида да поговоря с него, но докато преодолея нерешителността си други хора дойдоха и се заприказваха с него, а Костов, приветливо усмихнат, доста дружелюбно си поговори с тях, нищо че му бяха съвсем непознати. По едно време в резултат на моите активности в интернет даже аз разбрах, че Костов очевидно знае за мен, пък и мои приятели от разни градове (примерно г-н Петър Каменов от Монтана), активисти на ДСБ, са ми казвали, че са разговаряли с Костов за мен, той им бил казвал, че добре знае за мен, за това, че съм негов твърд защитник (и това във времена, в които беше много модно всички да го плюят както могат!) и пр. Стигна се дотам, че когато бях на тежка операция в една пловдивска болница и операцията мина, слава Богу, успешно, тогава при мен дойде един доцент, който ми се представи и ми каза, че по молба на... Иван Костов е дошъл да ме запита как съм, Костов не само се интересувал за моето състояние, ами и бил казал, че ако успее, ако тия дни има път към Пловдив, щял да ме посети в болницата, та лично да разбере какво ми е състоянието. Тогава именно не само в моята болнична стая, но и в отделението на 13-тия етаж на "Хирургиите" на Пещерско шосе стана нещо като сензация, че самият Иван Костов може да дойде да ме посети; е, случи се така, че не дойде, не можа да дойде, но в резултат на моите разговори с разни хора тогава, спомням си, няколко "колебаещи" се избиратели ми заявиха, че били преоценили отношението си към Костов и щели били да гласуват за него, щото, оказа се, че той, освен че е голям политик и държавник, ето, оказа се, че е и един много добре възпитан, човечен човек, че е християнин и прочие, нещо, което е същинска рядкост. Леле, как се отклоних, очевидно съм почнал да ставам дърто плямпало, но карай де, аз наистина вече съм в напреднала възраст, остарях вече, та донякъде ми е простено да плямпам чак толкова! Та думата ми беше за Радан Кънев, не съм забравил това, склерозата, да пази Господ, още не е успяла да порази мозъка ми, въпреки възрастта! И ето какво стана значи снощи, не е кой знае какво, но според мен има значение. Та значи закри се срещата-разговор снощи и аз си облякох връхните дрехи да си тръгвам. Да, ама трябваше да мина покрай мястото, където стоеше Радан Кънев, около него имаше доста разни хора, негови познати, симпатизанти и прочие, както си е обичаят. Наложи ми се да почакам минута-две за да мога да мина. В това време Радан Кънев ме е видял. Аз, по моя си обичай, нямаше да ида да се ръкувам с него, в интерес на истината ние с него до снощи се знаехме предимно задочно, били сме в една и съща зала, но до този момент не бяхме разговаряли непосредствено. Та значи аз щях да отмина групата около Радан Кънев и да се изнижа в хубавата, бяла, снежна (!), бляскава, прохладна пловдивска вечер, в залата беше доста горещо и аз копнеех да изляза навън, на чист въздух; но в един момент Радан Кънев тръгна право към мен, дойде, подаде ми ръка, каза "Господин Грънчаров, здравейте!", аз, изненадан, в първия момент освен "Здравейте!" не 26

можах да съобразя какво да кажа, той обаче забеляза, че някаква моя мисъл се опитва да намери излаз навън чрез думи, гледаше ме право в очите и то много дружелюбно, изчака ме, а аз, във вълнението, успях да му кажа: "Знайте, подкрепям Ви изцяло!", той кимна, усмихна се, показвайки, че знае това, благодари ми, пожелах му успех, а той трябваше да обърне внимание на други хора около нас и се разделихме. Та ето, този именно жест на политика ме впечатли, не очаквах, признавам си, Радан Кънев сам да пожелае лично да дойде да се запознае с мен; вярно, през цялото време на срещата до него беше моят някогашен ученик Марин Чушков, млад адвокат, нищо чудно той да му е казал нещо за мен та да го е подсетил, че ние само се знаем по име, но лично никога до този момент не бяхме разговаряли. А мен лично пък този малък човечен жест не ме ласкае, а ме радва и то най-вече в ето какъв смисъл: показва ми, че младият политик Радан Кънев много израства именно като политик и като лидер, вече умее да общува все по-уверено с различните граждани (сред които има и неописуеми чешити като мен!), държи се, виждате, напълно адекватно, а това е голям майсторлък за истинския политик щото политикът трябва да умее да печели най-вече доверие, благодарение на което пък да печели симпатизанти или фенове. А аз, с голямата си уста, съм говорил и дори писал навремето, че Радан Кънев няма особени лидерски качества, аз какво ли не съм говорил по негов адрес, казах вече, че съм се джафкал с него много пъти и то за какво ли не. Но ето, той много израстна в последните тежки години и все по-успешно се развива в тази толкова трудна работа, именно да си добър, смислен, истински политик. И то да си политик не къде да е, а в страна като България (знаете, аз напоследък с болка на сърцето комай всеки ден започнах да наричам родината си МУТРОЛАНДИЯ - и го правя това съвсем умишлено, неслучайно, с ясно определена цел, ваша работа е дали изобщо разбирате защо го правя). Е, на политика Радан Кънев симпатизирам и го подкрепям именно затова, че той прави всичко възможно тази нерадостна и жалка участ България да продължава да си бъде МУТРОЛАНДИЯ колкото се може по-скоро и по-решително да бъде пресечена и предотвратена. Той заедно с партията ДСБ се бори най-упорито страната ни най-после в един момент да почне да става нормална демократична и просперираща страна (знаете моята теза, че без свобода и без демокрация няма и не може да има просперитет, също така и без пълноценни дебати пък няма нито демокрация, нито свобода!). Ето тъкмо заради тия толкова важни за нашата България неща аз го подкрепям и ще го подкрепям и занапред - стига да продължава този си политически курс. А курсът на ДСБ, знаете, е все същият: дълбоки, коренни, същностни, истински реформи във всички жизнено важни сфери на страната и обществото (образование, правосъдие, борба с престъпността, беззаконието, корупцията и пр.) благодарение на които мутризацията, мафиотизацията на страната (крайно много напреднала в годините след 2001-ва!) ще бъде пресечена най-решително! А за да стане всичкото това ний, мислещите, разбиращите, небезразличните към истината, правото и правдата граждани трябва да почнем да подк27

репяме не лъжливите и безскрупулни пишман и менте политици (има ли смисъл да изброявам кои са те, вие нима не ги знаете?!), а да подкрепяме малкото, но наистина сериозни, млади, интелигентни, разбиращи от политика и от управление, смели също така, но и твърди най-вече политици като Радан Кънев, като Трайчо Трайков, като Светослав Малинов и останалите, които са най-вече в партията ДСБ. Пиша тия неща (то се видя, че това мое сутрешно есе се отплесна по политическата тема, която обаче е много свързана с образованието, щото и по нея ни се налага да мислим, да се учим да разграничаваме истина от лъжа, да познаваме същината на работата и пр.!) в ранната утрин понеже те са свързани и с гражданското образование на младите, което е една от моите любими теми. И е една от големите ми болки. Вчера на срещата-разговор се въздържах да говоря, но една от причините за това е, че в един момент ми дойде ето тази мисъл: нека днес да слушам какво мислят другите, а пък аз какво мисля ще го заявя тия дни в страницата на гражданската платформа НАШИЯТ ПЛОВДИВ, там ще се изкажа тъй че не е фатално, че пропуснах вчера да взема думата. Винаги човек, стига да има какво да каже, ще може някъде да го каже, нали така? Важното е да има какво да каже и като вземе думата, да говори по истински важните, същинските въпроси. А аз, понеже постоянно мисля за тия неща (образованието и личностното израстване на младите ми е любимата тема не от вчера, от много години!), не само мисля за тях, но и живея за тях (все пак живота си отдадох на образованието, ето, вече 33 години работя в тази сфера!), поради което много истини не просто съм ги преживял, но и съм ги изстрадал, та по тази причина имам предимството, че мога да говоря тъкмо по най-същинските, най-важните проблеми; пък и имам своя концепция, добре осмислена, отдавна изразена, представена и развита най-подробно и детайлно в книгите ми, в списанията, които издавам и пр. Та аз много неща съм и направил в тази посока, имам предвид на дело, непосредствено, в реалността, в живота, в преподаването си и т.н., тъй че каквото пиша, то има предимството на жизнената достоверност, то не е "изсмукано от пръстите", не е "кабинетно теоретизиране", то е изведено от практиката, от опита, от живота и пр. Но да престана, да спра дотук, да не излезе, че съм изпаднал в грозно самохвалство; но когато човек държи на истината трябва да е готов да преживее ред малки неудобства, нали така?! Да, известна готовност за саможертва се иска от страна на ония, за които истината има значение, а в страната на лъжата и на лъжците (за жалост, не можем да отречем, че точно непочитащите истината у нас доминират и триумфират!) такива именно хора сме малко - и затова трябва да се и подкрепяме (нещо, което не го умеем, нещо, на което тепърва трябва да се учим, но това е друга, голяма и много важна тема!). Ето, Радан Кънев – който е охулен и оплют от медиите не по-малко грозно отколкото мен са ме охулили и оплюли моите всекидневни дежурни оплювачи в блога, пък и в живота де! – снощи се почувствахме като родствени души и си изказахме взаимна симпатия, което е добър знак по посока на това, че не е зле да почнем да се учим още повече по тази трудна наука, по това велико изкуство как да си координираме силите, та да постигнем значими позитивни резултати. 28

Това изкуство, благодарение на което хората успяват да си обединят силите и заедно, подкрепяйки се, насърчавайки се взаимно, да постигнат важни, значими цели, се нарича, за ваша изненада... политика! Затуй политиката съвсем не е "мръсна работа", както мнозина немислещи "си мислят", автентичната, същинската политика е нещо съвършено друго. И трябва да направим нужното какво е политика най-после и у нас да се разбере от по-широки кръгове от хора (изобщо не слушайте шарлатани и търговци на дребно, не слушайте изобщо какво ви говорят по този въпрос амбулатни търговци на вредни илюзии като Слави Трифонов и Ко!). А пък в политиката най-доброто е онази политика, която залага на правото, на правдата, на правилното, да, добра е тъкмо правилната политика, ако някой не знае, съм длъжен да го информирам, че такава политика е именно дясната политика: в много езици думата за "право" и "дясно" е една и съща, у нас не е точно така, но това е не е важно, същината е интересна. (Затова и баронеса Тачър казва, че в политиката има два пътя: десен и погрешен, сиреч, прав и неверен, именно ляв.) Да, права и правилна е единствено дясната политика, затова и следва да подкрепяме партии, които не сеят лъжи и илюзии, а са верни на истината, на правдата, на правото и пр., независимо от това, че тия "продукти" у нас не вървят кой знае колко, не се пласират много. (Затова и ДСБ у нас за момента минава за "малка партия", големи партии у нас са партиите, заложили на лъжите, на измамите, на ментетата, на чалгата, на демагогията, на популизма, на тарикатлъците, знаете сами кои са тези партии!) Но самият живот ще принуди повечето от хората да прозрат тия простички истини, които ний, философите (и добрите, истинските политици) ви казваме значително по-рано, преди вие сами да сте ги прозрели, е, вие може и да не ни слушате засега, но ще дойде момент да осъзнаете, че сме били прави. Пък е право изобщо да не се опитваме да се лъжем, донякъде с лъжи не се стига, успехите на лъжльовците са временни, който обаче е заложил на истината, е направил чудесна, дългосрочна и непременно печеливша инвестиция. Истинските десни политици у нас, да завърша своя прекалено дълъг опус - днес май се олях хептен в многословието си! – да, истинските политици като Радан Кънев са поели именно по правия, сиреч, по десния път; ако вървят по него и занапред ще постигнат много! България няма друга надежда освен тях. И България, на българите ще се наложи да разберат, че им се налага да заложат на истината на живота, с тарикатлъци и популистично-демагогски игрички на дребно доникъде не се стига! Стига се до най-окаяно и до бедствено положение. Та да си завърша все пак темата, вярно, прекалих с многословието си, нека да ми е този кусурът, щото пък ми се наложи да разгърна един по-богат смисъл, който е имал търпението да изчете всичко дотук, вярвам, няма да съжалява. Значи ще се изказвам по темата за образованието и на страницата на гражданската платформа НАШИЯТ ПЛОВДИВ. Аз снощи бях занесъл на срещата куп свои книги и списания за образованието, но реших да не вземам думата, нито пък да ги показвам, та хората да научат, че има и такъв чешит като мен, който много книги е написал по тия въпроси, които обаче комай никой не чете. Нищо де, важното е, че 29

книгите ги има, нищо чудно един ден да се четат моите книги, знае ли човек?! Е, може на въпросната страница все пак да кажа, че има такива книги, ще посоча и линкове към онлайн-изданията им, те са на свободен достъп, да не си помисли някой, че искам да му продавам хартиените книги или списания (е, ако някой поиска от тях, не е грехота, може да си ги поръча). Трябва много да се говори и обсъжда за образованието щото няма кой друг да решава проблемите - освен ние, свободните хора, които не само се оплакват (признак за несвобода и склонността на мнозина да хленчат и да се оплакват!), но и действат за промяната на ужасното, на тежкото статукво, и в образованието ни, и в страната ни като цяло. Ето това найвече исках да заявя снощи на срещата ама се възпрях да вземам думата. Но в интернет ще го заявя непременно. Ще продължа да го заявявам навсякъде където мога. Няма да престана да го заявявам ако трябва и всеки ден. А за ситуацията в моето училище да вметна само това: вчера дойде експертът, отговарящ за професионалното образование в РУО-Пловдив г-н Румен Радев (едноименник на новия ни президент!). По мой сигнал бил дошъл да проверява той значи. Повикаха ме в директорския кабинет, обменихме разни мисли, поспорихме, както си му е редът, не се разбрахме, както обикновено, според сложилия се обичай. Е, той във връзка с вчерашното мое писмо по повод ситуацията в 11 Ж клас ми заяви, че класната ръководителка на класа била предложила да се проведе нарочна родителска среща специално заради часовете по философия. Реши се тази среща да е следващия четвъртък, от 18.30 часа. Толкова засега. Нямам време да пиша повече. Трябва да ставам да се приготвям. След два часа ми почва предаването по Пловдивската обществена телевизия. Темата най-вероятно ще бъде логично продължение на този текст, примерно ще задам на зрителите въпроса Кой политик е добър и има ли такива политици у нас?, да, какво ми пречи да задам точно този въпрос? За истинските политици си заслужава да помислим и да поговорим, щото, казахме, фатално важно е ний, гражданите, да почнем вярно да различаваме истинските политици от менте-политиците, от пишман-политиците. Сами виждате, за мнозина от гражданите у нас тази задача се оказва съвсем непосилна. Трябва да им помогнем да почнат да се ориентират и да почнат да разбират. Моята работа като философ е такава: да помагам на ония, които все пак искат да разберат, които не са допуснали безразличието да ги овладее, което не изнемогват под властта на тиранията на безразличието. Вий давате ли си сметка колко страшна е тиранията на безразличието?! Да, тя е една от най-страшните тирании, каквито аз лично мога да си представя. А вие изобщо представяте ли си що е това тирания на безразличието?! Ето, за тиранията на безразличието темата също е добра за предаването ми по ПО-тв. Ще видим. Ще избера някаква тема, сега още не мога да кажа каква точно ще бъде темата на днешното ми предаване. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете също така и по-усърдно мислещи хора, това също няма да ви навреди. Ама никак даже няма да ви навреди. Не слушайте ония, които ви увещават, че мисленето било вредно. Не мразете да мислите, отвикнете да мразите мисленето - и много ще спечелите! Каква 30

е файдата от мисленето ли?! (Това също е хубава тема за размисъл и за обсъждане, а, как ви се струва? А за телевизионно предаване като предаването "На Агората..." става ли?) Ами гледайте ме мен... ще разберете каква е файдата от мисленето! :-) Майтапя се малко де, не се засегайте! Напротив, усмихнете се! Нека да ви е ведър денят, направете го такъв със своето ведро настроение! 8 коментара: Анонимен каза: Ех, г-н Грънчаров, как може да изпадате в екстаз от това, че някакъв треторазряден политик се е ръкувал с вас?! Вие, явно, страдате от твърде болезнено себелюбие и тщеславие. Лошо, Гърчаров, лошо. Ангел Грънчаров каза: Таваришч комуноид, оценката Ви за Р.Кънев е голям комплимент за него. Понеже Вие, комуноидите, живеете на друга планета (приказната планета КОМУНОЛАНДИЯ), от която всичко съществуващо в този наш свят го възприемате наопаки на реалното, на действителното... Анонимен каза: Колко процента взе партията на Къньо Раданов на последните избори, а, таваришч? А? А? Земай елката и пак смятай, соц-тикво... Анонимен каза: Ангел Грънчаров има много скучен, елементарен, черно-бял светоглед: той дели всички и всичко на две категории – демократи и комуноиди и всички негови опоненти по презумпция са комуноиди. И през ум не му минава, че светът е много по-нюансиран и многообразен. Анонимен каза: Луд графоман, какво да говорим :) Янкулов каза: Много ми е любопитно да ми дадете пример кои според вас са първоразрядни политици в България, господин ъъъ Анонимен ... Анонимен каза: Иван Костов например. Други въпроси имате ли, Янкулов? Янкулов каза: Очаквах да посочите някой от действащите, Анонимен

Очаквам свиден коледен или рождественски подарък! четвъртък, 1 декември 2016 г. Искам да съобщя една радостна новина: току-що директорката на ПГЕЕПловдив, училището, в което работя като учител по философия, ме извика в кабинета си и в присъствието на свидетели ми предостави за подписване документ, с който иска от мен писмено становище за това дали имам някакви основания за защита от уволнение (въпросният документ не ми беше предоставен), сиреч, иначе казано, този документ е завършващият акт на процедурата, с която завършва подготовката за моето ново опраскване (уволнение)! Очевидно, както и предполагах, тя наистина се подготвя за този величав миг на пълен реванш над "толкова неправилно мислещия" учител по философия Ангел Грънчаров – като явно се старае заповедта за новото ми поредно уволнение да ми бъде връчена под формата именно на коледен или рождественски подарък; тя обича на такива величави актове в своето директорско битие да придава подхо31

дящата тържествена форма и пр. (предният път ме уволни няколко дни преди празника 24 май, пак предпразнично извърши този толкова важен за показването на величието на нейната власт акт!)

Заявих й че ще ми се наложи да се консултирам с адвокат и тогава ще реша дали да подписвам документа. Разбира се, това няма значение, щото тя ще докаже момента на връчването с подписите на свидетелите, които нарочно предварително беше поканила на церемонията. Тъй. Ще ми се наложи за пореден път конфликтът ми с въпросната властваща особа да бъде решаван на ниво съдебна власт. Такъв, дето се казва, е животът. В нашата така приказна страна МУТРОЛАНДИЯ. Апропо, едно друго мое съдебно дело предстои да се гледа на ниво Европейски съд за правата на човека. С тази директорка се налага да претворим в живота великия лозунг на непрежалимия другар Тодор Живков ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА! В скоби казано, като стана дума за Тодор Живков държа да отбележа, че въпросната директорка била снаха на сестрата на Георги Атанасов, последният министър-председател от ерата на същия този толкова непрежалим за народа другар Тодор Живков Правешкий... ДОБАВКА: Въпросният документ, с който завършва "документалната подготовка" за новото ми опраскване, пардон, уволнение... 11 коментара: Цветелина Стойчева каза: Не е за харесване... Тъжно е! Успех в борбата с тази директорка. Jordan Trenkov каза: Приятелю, много съжалявам. Ние сме вътрешни емигранти. Образователната система е под пълен контрол на комунистите. Това е гаранция за пълното унищожаване на България. А място за такива като теб не е предвидено в държавната машина. Трябва да намериш друг начин да будиш заспалия народ. Митко Димитров каза: С комунисти е трудна борбата. Но тъй като са прости, рано или късно, губят. Пенк Ом каза: Абе, ей! Ти си луд човек, бе! По-мъдро е да си направиш харакири. ПЪРВО: Не се спори с началник. Ако началникът ти каже "Небето е розово!" може само да се усмихнеш и да кажеш "Да, шефе, розово е!" А ако ще се правиш на принципен, иди и го боядисай, за да е розово. ВТОРО: Началникът ти е жена? Виж по-горното и го умножи на втора степен. Жените не признават логика! Имам една приятелка, която казва така "Аз с мъже не споря. Те никога не се оказват прави." Сега представяш ли си къде си се наврял? Лили Пеева каза: Това от една страна трябва да ви говори, че във всяко отношение сте на прав път и вътрешно се усмихнете. От друга страна, човек трябва да работи и това е проблем, но няма страшно. Iaden Van Der Burena каза: Евала, г-н Грънчаров! Завиждам ви на силите за борба! Тодор Марков каза: Дано да се справиш и с тази битка, Ангеле! Но си пази здравето, че не си струва да го губим заради такива директори 33

Атанас Ганчев каза: Ангеле, пази си здравето, приятелю! Знаеш моята учителска одисея, приключих я с два инсулта и разклатено здраве... Успех в битката, Боецо, с теб съм! Kamen Velinov каза: Мноого е лесно да се усмихне и да махне с ръка, но е интересно какво ще яде той и семейството му – казано малко грубичко. Така че комунистите са нагли защото никой с пръст не го бутна през последните близо вече 30 години. Само комунист-атеист и сатанист може да спретне такъв номер и то точно преди Рождеството! Ужас, ужас, ужас! Просто гадна работа! Nikolov Konstantin каза: Чест Ви прави, че им се опъвате! Успех! Томи Томев каза: Пази се. Нужен си ни. Само това ще кажа.

Нещо като прощално обръщение към цялата училищна общност петък, 2 декември 2016 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Такава ненавист към творчески мислещите учители е недопустима петък, 2 декември 2016 г.

Г-жа Милена Цветанова Дамянова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание на Република България Г-н Борислав Любенов Великов, зам.-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание на Република България Г-жа Бойка Грозева Маринска, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание на Република България До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка До г-жа Мая Манолова, омбудсман До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на Комисията за защита от дискриминация ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив ЖАЛБА под формата на отворено писмо от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив 35

Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми г-н Великов, уважаема г-жо Маринска, Надявам се, че уважаемите г-жа Дамянова, г-н Великов и г-жа Маринска, народни представители и ръководители на Парламентарната комисия по образованието и науката силно ще се заинтересуват от толкова интересния казус, представен в тази жалба – защото той показва реалната ситуация в едно българско училище, в което по ред причини предимно от субективно естество реформата в образователната система съвсем не върви. Като проучите чудесния и така многозначителен случай ще успеете да разберете, вярвам в това, че се налагат някои крайно належащи промени в различни посоки, та процеса на осъвременяване на българското образование най-сетне да се отприщи. А това е съдбовно важно, непростимо е да търпим в 21-ия век образователната ни система да работи общо взето предимно на празни обороти. По тази причина реших да изпратя този документ, имащ на пръв поглед „изключително личностен характер” и на вас – понеже съм убеден, че сигнали от такъв род съдържат безценна информация за истински загрижения за случващото се в образователната ни система. Смятам, че представената в този документ безкрайно поучителна история заслужава да бъде прояснена цялостно и задълбочено – включително и чрез едно спешно парламентарно питане до Министъра на образованието и науката (който и да е той)! Уважаема госпожо Министър, Уважаема госпожо омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация, Принуден съм за пореден път да Ви информирам за недопустимата кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, която се провежда през последните няколко години от ръководството на училището, в което вече 16 години работя като учител по философия; напоследък тази кампания прие крайни форми на всекидневен психологически и нравствен терор и тормоз, в който, за жалост, биват използвани и ученици (!). Смятам, че ръководството на ПГЕЕПловдив в лицето най-вече на директорката г-жа Стоянка Анастасова и помощникдиректорката по учебната част инж. Камелия Стоянова, с проявено фрапантно бездействие и открито нежелание да си изпълнят функцията и задълженията фактически насърчават тия несрещани ексцесии срещу личността, авторитета и достойнството на един учител, което е грубо нарушение на моите права като педагогически специалист, които са фиксирани в чл. 219, параграф 1 и 3 на Закона за предучилищното и училищното образование, също така на куп разпоредби на Правилника за вътрешния ред и особено на Нравствения кодекс на училището. Ръководството на училището и особено директорката Анастасова не пожелаха да направят нищо за да вникнат в смисъла и особеностите на моя инова36

тивен, демократичен, творчески и либерален, т.е. човеколюбив стил на общуване с учениците и също така на обучение (които съм изразил пределно понятно в цяла поредица от мои книги и в публикации в издаваните от мен списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS) и си позволиха да изтълкуват моя подход по изключително обиден за мен начин, а именно определяйки го с крайно унизителни квалификации от рода на "изцяло негоден за системата", "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно некадърен" и пр. (Тия квалификации се съдържат в заповедта за моето уволнение от 19 май 2014 г., която впоследствие беше отменена, Върховният Касационен съд ме върна на работа в началото на януари 2016 г., но тормозът въпреки това не престана, напротив, в последно време стана всекидневен и вече съвсем нетърпим!) Какво ли не направих за да предизвикам смислен диалог по проблемите вътре в училищната общност, моят проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност обаче не само че беше подложен на пълно игнориране от страна на директорката, но и за отмъщение и реванш ми беше организирана въпросната кампания по яростното ми дискредитиране, която доведе до изчерпване на моите физически и душевни сили (инвалидизиран съм, страдам от тежко заболяване на сърцето). Аз лично съм изумен от това как е възможно да се проявява такова бездушно и нехуманно отношение към един човек и учител, не разбирам каква е тази идеологическа, ценностно обусловена и най-вече политическа по същество ненавист, която може да се излее в такива крайно недопустими ексцесии, в такъв терор и тормоз! Никога в живота си не съм предполагал, че върху главата ми ще се стоварят такива репресии, които, предвид времето, в което живеем, са изцяло абсурдни, немислими, недопустими, сюреалистични даже! Опитах се да спомогна за разумното решаване на конфликтите чрез демократичен дебат, направих всичко, което ми е по силите в тази посока, оказа се обаче, че в противната страна липсва не само желанието и подобаващата нагласа, но и каквото и да било намерение проблемите да се решат по що-годе цивилизован начин. Очевидно в случая сме изправени пред рецидиви на един отдавна отживял времето си административно-репресивен, чисто авторитарен и човеконенавистнически стил на ръководство, който е изцяло неадекватен на нуждите и потребностите на нашето време; да не говорим за това колко този анахроничен и ретрограден подход е вреден по отношение на същинските, на коренните интереси на младите хора – защото, забележете, всичко това се случва в едно културно, образователно и възпитателно учреждение и то през второто десетилетие на 21-я век! Уважаема госпожо Министър, фрапантно е и това, че органите на МОН, които прекрасно са известени за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив от предишни мои доклади и жалби, не направиха нищичко по посока на смисленото решаване на проблемите, за разумното решаване на конфликтите и за спадане на напрежението; изглежда мисленето и на проверяващите е така устроено, че директорката успя да ги убеди, че "лицето Ангел Грънчаров" е най-вероятно нещо като "зъл 37

народен враг", който напълно си заслужава репресиите, който изцяло е заслужил такова безчовечно отношение! Простете, но аз лично не мога да си обясня как така тази история вече се развива цели пет години (!!!) пред безстрастния поглед на органите на МОН и в същото време нищичко ефективно не беше направено, та този невиждан по волунтаризма си административен произвол поне малко да бъде озаптен; да, органите на МОН не благоволиха да направят каквото и да било, което все пак да има известенблаготворен ефект, не, след всяка нова проверка от страна на МОН репресивния натиск върху мен от страна на директорката се увеличаваше! Аз не знам, но чак такива чудати неща изглежда не са се случвали дори и в така свидните за някои хора по-късни времена на непрежалимия социализмо-комунизъм, които ние самите имахме късмета да преживеем; аз лично имам чувството, че сякаш е възкръснало кошмарното време на 40-те и на 50-те години на ХХ век! Да не говорим за това, че съобразно новия Закон за образованието чак такава ненавист към иновативните и различно, творчески мислещите учители не само че е недопустима, напротив, такива хора следва да бъде насърчавани и подкрепяни – с оглед доброто на младите, на нашите възпитаници. Особено показателно е това, че директорката не само че си позволи да използва ученици за разправата си с неугодния за нея учител, но тя не направи нищо за да спре ексцесиите, напротив, с поведението си фактически ги насърчи, т.е. даде карт-бланш на хулиганстващите, на вилнеещите срещу преподавателя си ученици да продължат да го тормозят както си искат, както им скимне (това те си позволиха да го направят многократно даже в нейно присъствие, но директорката с нищичко не показа, че намира нещо осъдително в така грубото им безцеремонно поведение спрямо учителя си; не им направи дори формална забележка, че не бива, че не е редно така да се държат; безброй пъти "случайно пропусна" да направи това; интересно е да се разбере: как така директорката не съзнава, че такова едно отношение и поведение, разиграващо се в нейно присъствие, е обидно най-вече за самата нея?!). В училището ни, за жалост, в последните години психологическата и нравствената обстановка е изключително тежка и отровена, цари обстановка на страх, никой не смее да се обади защото добре знае, че директорката ще му отмъсти като му създаде такива главоболия, че ще съжали дори и за проявено най-плахо свободомислие или пък, опази Боже, за някаква смела и достойна постъпка; обратната страна на този толкова грозен процес е подлизурството, лицемерието, фалша, "героизирането на невижданите успехи" под "мъдрото ръководство на любимата директорка"; тия неща са така ясни, саморазбиращи се и прости, че вече ми е дори неудобно да ги споменавам. Смятам, уважаема госпожо Министър, че неприемането на каквито и да било мерки за озаптяване на произвола на директорката Анастасова от страна на ръководеното от Вас ведомство не може да означава друго, освен че Вие лично съзнателно поемате цялата, пълната отговорност за това, което тя си позволява да прави! Излиза, че произволът спрямо мен (точно това изисква да приемем ако сме верни поне на елементарната логика) сякаш е поръчан отгоре – щото аз не 38

мога да си обясня каква е тази безумна дързост или смелост, която директорката Анастасова си позволява; та нали все пак си въобразяваме, че живеем в що-годе правова и цивилизована държава? Или пък това последното е една коварна илюзия, така ли излиза, уважаема госпожо Министър? Нима са прави тия, които открито твърдят, че държавата, в която живеем, съвсем справедливо заслужава да бъде наречена "Мутроландия"? (Други пък предлагат да я наречем "Бандитостан"!) Аз лично, уважаема госпожо Министър, не желая държавата, в която живея, да се нарича и то съвсем справедливо нито Мутроландия, нито Бандитостан, нито дори… Динколандия, страната на Динковците – и на Перковците! И ето, с последните си сили вече продължавам да се боря в тази посока, т.е. това да не се случи. Разбира се, вътре в нашата училищна общност никой не смее да ме подкрепи – аз сам правя нужното симпатизиращите ми ученици да не афишират подкрепата си – за да си нямат неприятности! Не зная дали ще ми повярвате, уважаема госпожо Министър, но положението в нашето училище е изключително тежко, нетърпимо даже; ония, които обаче не възприемат по този начин ситуацията, плащат за това, предполагам, такава тежка нравствена цена, че аз лично не бих си позволил никога да я платя: не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие! Уважаема госпожо Министър, мисля, че е крайно време да направите нужното ръководената от Вас институция да си изпълни дълга и най-решително да пресече по-нататъшните ексцесии на недопустимия административен произвол в ПГЕЕ-Пловдив. В нарочно Обръщение към цялата училищна общност (копие от което Ви изпращам като прикрепен документ към тази жалба) си позволих да поискам оставката на директорката Ст. Анастасова по морални, по хуманни причини. Надявам се, че Вие ще й поискате и вземете оставката защото най-малкото и за Вас моралът, да се надяваме, има все пак някакво значение. Разбира се, фрапантните нарушения на закона също така трябва да бъдат подобаващо наказани. Уважаема госпожо омбудсман, докато омбудсман на България беше Вашият предшественик, уважаемият г-н Константин Пенчев, институцията не само че реагираше на моите писма, но г-н Пенчев направи каквото можеше, та административният терор поне малко да бъде намален или отслабен. Откакто обаче Вие оглавихте тази институция, от Ваша страна (както се казва в прочутото стихотворение, в което се описва разпита на един комунист) няма "нито вопъл, нито стон". Пълно, високомерно, непристъпно и ледено мълчание излъчва тази институция вече, уважаема госпожо Манолова: дали това не се дължи на факта, че във Вашето нескривано политическо убеждение отделно взетата личност няма никакво значение, а значение има само колективът, масата от хора, "общото щастие в комуната"и пр.?! Просто не мога да си обясня защо ръководената от Вас институция не си изпълнява прякото предназначение да спомага на гражданите когато държавни органи и чиновници си превишават правата, когато злоупотребяват с властта си и накърняват коренни права на гражданите?! Ето, за пореден път адресирам своя жалба и до Вас, ала много се съмнявам, че ще направите нещичко. Докато г-н Панчев беше омбудсман, ние, онеправданите 39

граждани, си имахме защитник, сега във Ваше лице, простете, си имаме... какво?! (Ще се въздържа от каквато и да било квалификация, Вие сама решете като какво се държите, напоследък се изявихте като помощничка на чалгаджията Слави Трифонов в борбата му за досъсипване на българската демокрация, полезно е сама някой ден да успеете да осъзнаете истината за самата себе си!) Уважаема госпожо Джумалиева, вярвам, че и за ръководената от Вас институция случаят "ПГЕЕ-Пловдив" представлява несъмнен интерес. В предишните години ръководената от вас Комисия също беше сезирана, но разследването й спря по причина на това, че по тия същите събития бяха заведени съдебни дела. Надявам се, че този път Комисията на основата на тази моя жалба ще заведе ново свое разследване – за дискриминация по професионален, по идеологически, по политически също така признак. Готов съм да съдействам разследването на Комисията този път да се увенчае със заслужено тържество на правдата, справедливостта и хуманността! Към настоящия документ прилагам като органични негови части, илюстриращи и конкретизиращи казаното в жалбата: 1.) Обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив от 14 ноември 2016 г. 2.) Доклад до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив от 18 окт. 2016 г. 3.) Доклад до ПС от 11 окт. 2016 г. 4.) Доклад-Жалба от 28 ноември 2016 г. 5.) Писмо до директора на ПГЕЕ-Пловдив 16 ноември 2016 г. 6.) Становище до ПС 23 ноември 2016 г. 7.) Нещо като прощално обръщение към цялата училищна общност (видео) С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 1 декември 2016 г., Пловдив 2 коментара: Анонимен каза: Радваме се че Грънчаров ще си получи най-после заслуженото. Представител на сплотения около директора си колектив на ПГЕЕ Пловдив Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, входящият номер на Вашата жалба е Вх.№ КН-6194-А-3 /02.12.2016 г. С уважение: Габриела Константинова, Старши експертен сътрудник в Комисията по образование и наука на Народното събрание на Република България

Ботев... идиот ли е: може ли и в наши дни да се мре за правда и за свобода?! събота, 3 декември 2016 г.

Последната ми публикация от поредицата, в която разказвам за моите борби за реална демократизация за отношенията в едно конкретно българско училище (в което работя, засега, като учител по философия), е със заглавие Такава ненавист към творчески мислещите учители е недопустима. Днес искам да разкажа нещичко, което ми се вижда важно, предвид създалата се много интересна ситуация – оказа се, че е наближил деня на новото ми поредно опраскване (пардон, простете, че използвам този толкова популярен мутренски израз, под опраскване се разбира уволнение) от ПГЕЕ-Пловдив, директорката е пред завършване на подготовката за това мое ново, повторно опраскване. Защо употребявам думата "опраскване", вярвам, всеки разбира: щото в случая имаме драстичен пример на злоупотреба с власт по съвършено лични, нямащи нищо общо с интересите на институцията причини. Та значи вчера – имах седем поредни часа, предимно с ученици от Х клас (и също с един XI-ти) – и с учениците обсъждахме създалия се великолепен казус: гледахме филмчето "Ботев е идиот" (там директорката също опрасква една учителка понеже е по-различния от типовия, униформено "мислещ" даскал) и след това, в хода на дискусията, аз вкратце разказах на учениците, че най-вероятно съвсем скоро ще бъда уволнен, че ще имат нов учител и пр.; много интересна ми беше реакцията на учениците и по повод на филма, и по повод на моята съвсем 41

реалистична, взета от живота история. Получи се чудесен дебат, по време на който аз между другото ги попитах и това: какви са нравствените измерения на моята история, историята на конфликта ми с охранителите на фалиралата команднобюрократична и командно-казармена (не)образователна и (не)възпитателна система, примерно дали пък аз лично не постъпвам безнравствено като разказвам на учениците пределно откровено цялата история, понеже не желая за случващото се те да бъдат информирани от какви ли не чудати слухове и клюки?! Дали не е било правилно да си мълча, тази гласност, която придавам на историята, дали пък не е вредна, общността ни трябва ли да бъде информирана за случващото се или за тия толкова многозначителни истории, конфликти и скандали трябва да се мълчи? Учениците живо дебатираха, замислиха се сериозно, основното в тяхната реакция, така както аз го долових, беше: как е възможно в наше време директорката да действа по толкова груб и грозен начин, а именно, да се опитва да затвори устата на опонента, който е предизвиква на дебат и който мисли различно, като просто злоупотребява с властта си?! Не е ли нормално с другояче мислещите в наше време да се разговаря, не е ли признак на крещящо безсилие и на вопиюща слабост в спора и конфликта да прибегнеш до това анахронично средство, именно да изгониш, да уволниш оня, който, като те критикува, фактически се мъчи да ти помогне, та да осъзнаеш грешките си?! Оказва се, че този пример доказва тезата, че комунистическото презрение и комунистическата ненавист към различно мислещите са още съвсем живи, ето, срещаме ги в живота, те са съхранени в изцяло нереформираната, консервирала всички "прелести" на комунизма и изцяло недемократична (не)образователна система. Аз лично съм възхитен от реакцията на младите хора, сега не мога да възсъздам всичко, което те казаха, разсъжденията им бяха обаче великолепни, богати на смисъл, казусът ги накара сериозно да се замислят. Ето няколко показателни примера в тази посока, щото все пак ми се иска нещичко от чутото от тях да съхраня в писмено слово. Някои ученици, поразени, че такава невероятна история може да се случи в нашето уж напредничаво време (повторно един различно мислещ учител да бъде уволнен щото директорката, охранителка на плачевното статукво, се чувства безсилна да влезе в открита и достойна полемика с него!), задаваха настойчиво въпроса: добре де, ние, учениците, какво можем да направим по въпроса, изобщо можем ли нещо да направим?! "Господине, какво ще стане, ако ние, от нашия клас, застанем зад вас, какво ще ни направи директорката ако например напишем протестно писмо против уволнението ви и поискаме да не ви уволнява?!" - ме попитаха директно на няколко пъти ученици от различни класове, и те, отбележете, ми зададоха този въпрос открито, пред целия клас, не само пред мен, не само на четири очи. Аз им заявих, че не мога да кажа какво точно ще им се случи ако дръзнат да направят нещо такова, какво точно ще им се случи можем да разберем само ако опитат, но не ги съветвам да го правят. Да, ама да си мълчим в тази ситуация, пък директорката в това време да си прави каквото й скимне не е ли недостойно от наша страна, няма ли по този начин да се изложим?! "Господине, не, много е несправедливо това, което тя прави, как е възможно тя самата да не съзнава, че не 42

бива така да прави, че не е този начинът? - ето и този въпрос чух в много варианти зададен, по техния, обичайния на учениците начин, аз тук предавам само есенцията, смисъла. "Няма ли кой да й каже, че така не бива да прави, че ако го направи, много ще се изложи?!" – и това чух в най-различни варианти казано от устата на доста ученици. Очевидно, отговаряха други от тия така превъзходни млади мислители и анализатори, тя е заслепена от някаква емоция, ненавистта й към вас, господине, я е ослепила, та не вижда и не разбира! А пък и самата власт вероятно много заслепява ония, които благодарение на властта си почват да си въобразяват, че могат да си правят каквото им скимне, понеже са се почувствали всемогъщи. Абе дискусията, повтарям, беше чудесна, вдъхновяваща, много обнадеждаваща, думи нямам за да изразя възторга си от позицията на учениците си! Интересното е също така и това, че в тази дискусия участваха и ученици, което общо взето в моите часове предимно си мълчат, не показваха до този момент кой знае каквато и да било активност или интерес, но вчера сякаш се събудиха, излязоха от летаргията си, и от тях, от тази категория ученици, чух поразително умни и дори мъдри думи. "Добре де, господине, и сега директорката, като изгони вас, най-вероятно ще ни докара учител, който да ни кара да рецитираме учебника, който ще бъде найбанален формалист, тази директорка като онази във филма "Ботев е идиот" явно също иска да ни прави глупави папагали, да повтаряме чужди мисли, егати, тия хора как е възможно да не разбират, че вашият подход, господине, е правилният, вие ни оставихте ние сами да разсъждаваме, да спорим, вие уважавате нашето право да имаме свое мнение, а ето сега заради това ви наказват, това е много грозно и несправедливо!" – ето и в тази посока разсъждаваха младите "философи", с които аз като техен учител се гордея така, че нямам думи да изразя възхищението си. Прелестни са нашите млади хора, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, никога не си позволявайте да подценявате или да пренебрегвате младите, правете нещо за да ги опознаете и тогава с възхита ще откриете, че те са съвсем различни – в сравнение с вашата досегашна представа, дължаща се на вашето пренебрежение към тях. Те, младите, ще ви изненадат в един момент, ето, мен лично ме изненадват всеки ден, но аз правя каквото мога, според силите си, да общувам с тях пределно честно и открито, понеже много искам да разбера те как мислят. А да им натрапвам някакви свои мисли или мисли на премъдрото министерство от учебниците аз не искам, оставил съм ги да мислят, да четат както и откъдето искат, при мен учениците имат този най-драгоценен дар, именно свободата. И благодарение на това те успяват да се разкрият в най-бляскава светлина! Страхотно е, че имаме такива умни и неопорочени още млади хора, как обаче да ги запазим, как да не им прекършим крилете, имам предвид крилете на техния дух, толкова силно жадуващ за свободна изява? – ето и този въпрос кънти в ушите ми след вчерашните ми разговори с учениците ми, след като аз започнах своите прощални часове с тях. Добре де, господине, а за какво по-точно ви уволнява директорката, от какво толкова тя е недоволна от вас, какви са вашите грехове пред нея?! Щото не може да пише в заповедта за уволнение примерно самата истина: уволнявам учи43

теля по философия Грънчаров заради това, че има различен подход в общуването с учениците си, че мисли различно, че не е типов даскал, уволнявам го заради това, че си позволява да ме критикува открито, той е виновен заради това, че не ми се подмазва, по тази причина трябва да бъде изритан от училището! Господине, как тя ще си мотивира заповедта, какво ли ще измисли да пише там?! Като ме питат това нещо, аз отговарям пределно честно: ами директорката мен специално ме възприема като "пълен некадърник", който не мисли като нея, е "лош и вреден човек", той също така е опасен човек, който "развращава младежта", ето, като си общуваме ние сега с вас пределно откровено и свободно, в нейните очи това е "развращаване" от моя страна спрямо вас, учител в нейната оптика не трябва да разговаря, предполагам, по този начин с учениците, а трябва да ги учи да мислят "по канона", да мислят "единствено правилно", а "единствено правилно" е това, което го има в министерския катехизис, именно в учебника; добрият учител според нея е оня, които папагалски рецитира "единствено правилните" министерски мисли, а оня, който подпомага учениците да имат свои собствени мисли, е "народен враг" и "злодей", той е разрушител на министерската идилия, той създава и много главоболия на властта, щото един мислещ ученически пък и всякакъв друг народ е доста опасен за властта, нали така?! Освен това, добавям, ний не знаем какви точно мисли има в главата ни директорката, щото тя не благоволява да разговаря с такива нищожества като нас, ний не сме достойни тя да разговаря с нас, тя с нас не разговаря изобщо, щото ний не сме като нея, ний сме по-долу от нейното високо властническо ниво, тъй че, предполагам, по тази причина тя мълчи като египетски сфинкс, независимо от всички мои опити да я предизвикам на публичен дебат, тя пречи с всички сили такъв дебат изобщо да започне в нашето училище, а каква е причината да се държи така вий сами си тълкувайте, аз не ща да ви казвам поточно коя е истинската причина, щото вярвам, че вие сами можете да я откриете. Е, ясно каква е тази причина, господине: ами причината е, че в един свободен дебат тя няма да може да защити тезата си, ще се провали решително, тя го знае е по тази причина единственият й изход е да бяга, да се крие от дебата, да пречи на дебата, ний разбираме това, ето защо тя постъпва по този начин, именно, стараейки се за запуши устатата на опонента си! Уволнява ви, значи, щото е безсилна в дебатите с вас, с уволнението си обаче тя признава своето безсилие – и вашата поне морална победа, ето такива "опасни приказки" за властта чух вчера от моите толкова усърдно мислещи ученици. Тъй че аз вече съм спокоен, "семето на разложението" в ПГЕЕ-Пловдив вече е посято, нека да ме уволняват, аз работата си там свърших! А пък тия, които асоциират свободата (и демокрацията) като "разложение", нека да си страдат от заблудата, проблемът е изцяло техен, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Още много важни смислови моменти има във вчерашните дебати около вестта за моето предстоящо уволнение, но сега не мога да ги опиша всичките щото ще стане много дълго това есе, та шега ли е, седем часа вчера се водиха тия оживени дебати!!! (Е, седем "академични" часа от по 40 минути имам предвид, не обичайните часове!) Ето още един особено важен за мен момент. 44

Много ученици поставяха въпроса: какво е разумно да направим в тази ситуация? И даваха своите предложения в най-различни посоки. (Включително в един клас група ученици ми заявиха, че било правилно според тях да заявят на директорката, че ако дръзне да уволни учителя им по философия те самите... щели да тръгнат след него, щели да и заявят, че цялата група в знак на протест срещу уволнението му са готови да напуснат училището - понеже няма да се примирят такива грозни неща на разправа с една личност да стават в тяхното училище!) А един ученик, и то от тия, които се държаха до този момент най-предизвикателно с мен, държаха се провокиращо, имаше нескривани настроения и срещу мен, и срещу моя стил на общуване с учениците, и го е показвал това, даже сме влизали в разпри по този повод (даже съм го гонил от час, което при мен много рядко се случва!) щото се е държал възгадничко, та този именно ученик вчера не само сякаш се промени изцяло, участва много активно в дебата, изказа много умни мисли, разсъждаваше усърдно, но и в края на часа пожела да ми каже нещо и в коридора ме запита горе-долу ето за какво, не мога точно да предам думите му, но за смисъла гарантирам: – Господине, а все пак няма ли начин конфликтът ви с директорката да се реши по друг начин, не можете ли за последно да опитате да се помирите?! Защото уволнението ви е крайна мярка, а вероятно тя не вижда друга възможност, защо не отидете да разговаряте с нея най-човешки и да се разберете?! Тя нима не съзнава, че като ви уволни, пак ще има съдебен процес, пак ще й се наложи да разговаря с вас, но вече в съда, нима не разбира, че е по-добре да се разберете вие двамата?! Аз ето това не мога да разбера, как така двама зрели и умни човека да не могат да се разберат и се стига до там публично да се излагат?! Аз му отговорих как виждам нещата по този въпрос, признах правотата му, аз също смятам, че има начин, друг е въпросът, че и у двете страни няма добра воля, няма желание за помирение, у едната страна има желание за мъст, поради което нещата май са непоправими, мирният начин за решение на конфликта е невъзможен (макар съдът също да е мирен начин, нали така?). "С какво толкова сте я обидил, господине, че не желае да се помирява с вас?", ме пита настойчиво този така очарователно мислещ млад човек. Ами предполагам съм я обидил с това, че много почитам истината, знам ли?! Понеже не обичам да лъжа, понеже не мога да си кривя душата, понеже казвам каквото мисля, понеже съм, така или иначе, мислещ човек, може по този начин, без да си давам ясна сметка, да съм я обидил, да съм я наранил, знам ли коя е точната причина? Но благодарих на ученика, че ми зададе този хубав въпрос и проблем и му обещах да мисля повече по него. В много класове стана дума и за историята с оня същия XI Ж клас, цялото училище, оказва се, знае за нея, страшно много ученици ми заявиха вчера, че редовно четели моите всекидневни есета от блога и били напълно информирани за ставащото. Ето и тяхното тълкуване на въпросната история, предавам го вкратце щото не ща да пиша прекалено дълго тази сутрин. 45

Амче, господине, тия от XI се държат така с вас само и само за да угодят на директорката – стига изобщо да съзнават какво правят де, щото и това е съмнително. Глупава работа, ученици, които имат трезв разсъдък, никога не биха допуснали да се държат така с един учител, какъвто и да е той, особено пък с учител като вас, който се държи така човечно с всички. Но ето, те си позволиха такова държание, а пък директорката не им прави нищо, не реагира на жалбите ви, което значи, че е солидарна изцяло с тях. А е солидарна с тях защото този клас единствен от всички й помага да си защити смешната теза, че вие не сте бил ставал за учител, ако го нямаше този клас и това тяхно отвратително поведение спрямо вас, директорката нямаше как да си защити тезата, ето, XI й помага за да излезе от конфузното положение. И тя, за да угоди на този същия "бунтуващ се срещу свободата" клас, уволнява вас, уж за да отговори на "народните желания", обаче тя пропуска тази подробност, че въпросният клас е малцинство, огромната част от учениците в нашето училище ви подкрепят, господине, отнасят се положително към вашите новости, ето че директорката, с уволнението ви, постъпва крещящо антидемократично, угодничи на едно разпасало се малцинство, по този начин тя вреди и на авторитета на институцията, да, тя вреди на авторитета на институцията, а не вие, господине. Ето в тази посока разнищиха случая моите възхитителни анализатори вчера, аз просто няма какво да добавя към казаното от тях, затова и спирам с писането за тази сутрин. И тъй, да завърша с един от главните въпроси, дискутиран вчера в тия седемчасови дебати по този толкова превъзходен казус: а кога по-точно смятате че ще ви връчи заповедта за уволнението, наистина ли мислите, че този час ни е последен, кажете, господине?! А няма ли вероятност директорката да се замисли, да осъзнае какво прави, да се вразуми, как мислите по този въпрос?! Аз им казах, че доколкото познавам стила на ръководство на нашата тъй иновативно мислеща директорка (щото благодарение на своята иновативност тя се прочу не само в цялата страна, но и в целия свят, чрез блога ми тя стана известна в много страни по света!) тя ще ми връчи заповедта за уволнение някъде тъкмо в навечерието на Рождество Христово, именно ще ми я връчи като най-щедър коледен подарък. А как е възможно това, господине, не е ли безчовечно да уволниш един учител посред зима, това не е ли нечувана гавра?! – питат ме учениците. А вие имате ли с какво друго да се прехранвате, господине?! Дали ще ви вземат посред зима в някое друго училище?! Не знам какво ще правя, ако бъда уволнен посред зимата, ще трябва да мисля за препитание, щото поради предишното ми уволнение (то беше само преди две години и половина!) този пък няма да получавам обезщетение за безработица, сиреч, ще ми се наложи да погладувам, но нищо де, тъкмо ще се повталя малко, гладуването е много хубав е ефикасен метод за лечение, ето че благодарение на него мога да се излекувам от болестите си – нека да гледаме позитивно на случващите ни се беди в живота. Освен това ще победя един свой отвратителен навик: да не ям дълго време, щото много работя, пиша, преподавам, какво ли не правя по цял ден, а вечер, като се върна изтощен в къщи, като животно се нахвърлям върху храната, преяждам, ето, напълнял съм, но пък уволнението и 46

безработицата, които директорката така щедро ми подари, ми дава шанса да си оздравя малко начина на живот и прочие. Всяко зло за добро, неслучайно така мисли нашият препатил народ. И... тинтири-минтири, и ала-бала де, днес забравих да употребя този своя любим израз в есетата си, ето, накрая се сетих и за него. Говорихме вчера и за... Ботев, по повод на филма, как никой не се е вдигнал да подкрепи четата му, как тогавашните българи страхливо са гледали иззад дебелите каменни дувари, как четниците са нямали дори как да си набавят хляб, как никой не ги е посрещнал по селата, ако не броим озъбените кучета, как накрая самите четници се разделят на две партии, едните, малцина, които са готови да следват обезумелия си войвода и да идат на сигурна смърт, а другите, благоразумните, които виждат, че лудият, че идиотът Ботев ги води към... безсмислена погибел, към глупава саможертва пред някакъв си там "олтар на свободата", искат четата да се разпусне и всеки да опита да спасява поне живота си; да ама Ботев не ще и да чуе за такова позорно разбягване пред врага сякаш са пилци, сякаш са страхливи зайци; и ето, тогава недоволните се наговарят да отстранят Ботева щото е станал опасен, е, най-вероятно сами са го простреляли, колко му е?! Пък след това в учебните по история ще пише, че "заблуден куршум", изстрелян незнайно от кого, бил "случайно ударил" Ботев право в челото! А какви сме ний днес това всеки го знае, тъй че няма какво повече да пиша. Историята с Ботев се намеси във вчерашния разговор съвсем случайно поради филмчето, което им прожектирах, вие, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, да не си мислите, че съм обезумял дотам, че да се сравнявам със самия... Ботев?! Вярно, луд съм, ама не чак толкоз, вярно, нагъл съм, ама не чак дотам!!! (Тоя проклет Ботев пък е написал сякаш в подкрепа на такива като гнусния Грънчаров ето тия думи: "А пък у нас свестните ги смятат за луди..."!) Да, ама за ваше сведение ще си позволя да кажа и това, нищо че то ще ядоса мнозина, а пък на мижитурките ще даде повод да ми се подиграят: аз не по-малко от тоя смахнат Ботев обичам свободата, аз в някакъв смисъл също съм готов на дело, не само на думи, да се жертвам за нея, вярно, моята жертва е скромна, само ме уволняват, няма да умра от едно уволнение де, а пък ако случайно взема и умра, тогава не вярвам, че ще почнете да ми правите паметници, не, такава чест, но пък какво пречи някой да си помисли, примерно това: ... Умря, сиромахът, за правда, за правда и за свобода... Вярно ли ще е тогава това изречение за моя тъй скромен случай?! То всички ще мрем де, но въпросът е как ще умрем? Е, може пък съдбата да ми е приготвила на мен този случай, да умра след поредното си уволнение, болното ми сърце да не издържи, да се пръсне, примерно, като ми връчи заповедта за уволнение, аз да взема да се пльосна насред пищно подредения директорски кабинет, да се погърча малко и да умра, а, такава една смърт дали ще заслужава поне малко горното стихче?! (Дали пък да не поръчам на моите хора като умра на гроба ми да изпишат за всеки случай тези велики думи, щото аз също, макар в скромен мащаб, се боря пак за правда и за свобода, не за нещо друго?!) Както и да е, пиша това, та да могат някои мои доброжелатели да вземат да го копират и да го внесат директ47

но като "писмено доказателство" и то не къде да е, а именно "там, където трябва", с оглед да докажат свидната си теза, че Ангел Грънчаров не само че е крайно нагъл, не само че е пълен некадърник, но също така, да не забравяме това, е и безнадеждно луд?! (А на такива не уволнение, трепане им е малко, таи уроди не заслужават да живеят, ама да не го казваме това, нали така, щот сме... демократи!) Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А правдата и свободата - майната им, ний живеем все пак в България, пардон, в Мутроландия, каква правда и свобода бе, Грънчаров, тука други неща се ценят, примерно парички, власт, меки килими, коли, директорски кабинети с махагонови мебели, топли началнически кресла и прочие джунджурии се ценят, да ти пикаем дружно (пардон за неприятната дума!) връз твоята така тъпа свобода и правда, идиотино! Ботев бил идиот, ти си идиота, майната ви на вас, "ботевците", ако оставим страната си на вас, ще я съсипете съвсем, нашата мила, свидна, скъпа, родна... Мутроландийо!!! Ах, наш свиден Бандитостане, поклон пред теб!!! 12 коментара: Владимир Петков-Трашов каза: Как нещата се повтарят...:-) Умря, сиромахът, за правда, за правда и за свобода.. Не, не умирай Учителю! Не го прави, скъпи Приятелю! Защото има и други... светло въодушевяващи стихове! Макар, възникнали и въодушевени от "нова вера", която вече отлично и много добре познаваме...: В утрото на светла ера, с факела на нова вера.... Нищо не пречи да приемем, че поетът ги е изрекъл светло вярвайки в свободата и в доброто... Защото стремежът към и преклонението пред свободата не са, нито от вчера, нито от Христа!Според моето вярване, те са вечно съсъществуващи на Съзнанието, на Духа и на Разума!Те са неотменна и велика част от всяко Информънтно скопление, а на определен етап от неговото развитие и живот се и осъзнават, като неотменна и абсолютно закономерна необходимост на съ-съществуването! Като висша негова ценност! Повтаряйки мантрата си – Не умирай! Приятелю драг! Ти казвам – Бъди жив и здрав! Защото си нужен! На родината, на света даже :-) , а най-много на ПГЕЕПловдив! Възхитителни учениците ти! Честни, смели, справедливи... За чудо и приказ! Така ли ми се струва, искам го светло... сънувам ли, че ще застанат до теб! :-) Срещу злото! 2016.12.03г Bacho Кольо каза: "Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро. И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство. И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция. И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти. Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят." Галац, 20 април 1871 г., Хр. Ботйов 48

Анонимен каза: Bacho Кольо, хубаво го е искал Ботев, но вие го направихте друго. Анонимен каза: Представил сте, значи, пред учениците своята трактовка на историята, сиреч, изкривил сте фактите до немай къде и просто сте излъгал. Бравос. Точно така требе да действа един учител - да лъже и да манипулира учениците си, за да ги насъска срещу директорката. Ех, пустий болшевизъм... Ангел Грънчаров каза: Другарко, бихте ли била добра да кажете кой именно и поточно факт съм изкривил?! И преди да правите разни обобщения за това какво може и трябва да прави един учител, сте длъжна да си докажете твърдението за някакво хипотетично и голословно "изкривяване на фактите", понеже в противния случай се оказва, че въпреки претенциите си сте чисто и просто една клеветница... Ангел Грънчаров каза: Апропо, директорката има възможността някой ден да изрази открито своята теза и да се опита да я защити, в противен случай, като мълчи така упорито, излиза, че бяга от дебата, а това нещо всеки може да го оцени както намери за добре. Между другото в Древна Гърция отклоняването, бягството от дебати е било смятано за углавно престъпление... Ангел Грънчаров каза: Драги таваришч Колю, под "единния светлий комунизм" Ботев е имал предвид нещо друго, ако изобщо той е писал тия неща. Между другото, има теория, според които тия думи, приписани на Ботев, са фалшификат, са измама на комунистите. Ти продължаваш лъжата. Запознат ли си с този възглед?! Георги Хаджийски каза: Здравейте, по една или друга причина наблюдавам Вашите сложни и противоречиви взаимоотношения с директорката на училището, в което си изкарвате препитанието. Това е една битка, превърната във виртуален епос от Вашите постинги. Известно е, че битките винаги биват два вида: 1. За оцеляване, които обикновено се водят от нападнатите "жертви"; И: 2. За налагане на господство над някаква нова територия – била тя земя, общност от хора или дори обикновена професионална гимназия, които биват предизвикани от онези, които имат ясна представа защо им е нужна властта над новозавладяното пространство. През цялото време на протичане – поне така, както съм я проследил във Вашите постинги, тактика Ви в тази битка най-общо казано е доста странна – предизвиквате поредното й възобновяване, а същевременно моментално се отдръпвате в "глуха защита", в удобната, но непечеливша роля на "жертва". Ако имате наистина ясна концепция за някаква образователна реформа – която би подобрила качеството на образованието в училището, в което работите, просто намерете подходящите съюзници – лицата, от които зависи управлението на образованието и с тяхна помощ се справете с "носителката на ретроградното" във Вашето образователно заведение. Няма абстрактно добро и зло и винаги, когато някой ги прави, ги съотнася към конкретното човешко същество – било то училищен директор или учител – ето защо, ако наистина сте "добрият" – просто докажете като го реализирате практически – станете директор – изместете "лошата", макар и типично по Едиповски и превърнете училището Ви в олицетворение на модерното българско образование. А можете ли да го направите? Това е въпросът! Ако по една или друга причина не можете – сключете примирие или ползвайте бягството като изход 49

от заплетената абсурдна ситуация – училища много. При всички случай обаче такива взаимоотношения, каквито описвате в постингите си, оказват изключително негативно влияние и върху психоклимата в съответната институция, и върху цялостната й дейност и никой ръководител не би ги понасял без да ползва предвидените в действащото българско законодателство административни санкции. Калин Христов каза: Ангеле, не мога да я разбера тази жена в желанието и да съсипва всичко. Ангел Грънчаров каза: Драги г-н Хаджийски, интересно изказване правите. Заслужава си да бъде обсъдено. За мен лично е много интересно - понеже ми показва как сте възприел тия наистина епични истории. Понеже сте интелигентен и пишещ човек, бих си позволил най-напред да Ви запитам ето какво: а на Вас лично минавала ли Ви и мисълта, че тези истории са добра основа за написването на една или повече книги – и че за мен този смисъл е водещият?! А именно, че участвам в тия истории най-вече затова, че благодарение на тях мога да напиша някоя и друга хубава и полезна книга?! Щото аз лично обичам книгите, които не са плод на нечие суетно въображение, а са жизнено достоверни. Освен това описваните от мен истории са пълни с такъв несрещан абсурдизъм, че разните му там Кафка, Бекет, Йонеско или дори Оруел могат направо "ряпа да ядат"! :-) Още нещичко искам да Ви кажа, вече във пряка връзка с Вашето възприятие. Не зная защо сте пропуснал да забележите, че аз сума ти неща съвсем реално правя, да, правя ги на дело, а пък конфликтът ми с директорката е точно заради това; ако аз нищо не правех и само си говорех или пишех, яз тогава изобщо нямаше да съм толкова опасен. (То и Вие сте бил учител, че добре знаете колко много учители на думи са най-велики "революционери", които обаче на дело нищичко не правят. А аз правя. Сума ти неща съм направил. Много от тях съвсем успешни. По тази причина вбесявам бюрократичните цербери. Ако нищичко не правех и бях само едно безобидно плямпало като другите, никой изобщо нямаше да ми обърне никакво внимание. На трето място подхвърлянето Ви, че правилният начин бил да съм се бил нагърбил да си осъществя сам идеите като се впусна в акция за добиването на някакво директорско кресло. И тогава на дело да съм бил показал иновативността си – сякаш Вие не знаете, че тъкмо директорите в рамките на системата са с найвързани ръце, щото системата от тях иска да бъдат цербери, които да я охраняват. А подкрепа от висшестоящите инстанции за един хипотетичен реформаторски настроен директор може да има само ако неговите инициативи са в рамките на бюрократичната парадигма за образование. Аз отдавна съм извън тази парадигма, ерго, никое началство не би си жертвало поста за да ме подкрепи. По тази причина и никой до момента на смее да ме подкрепи. На четвърто място обаче моята концепция за това как следва да се прави промяната е разработена пределно ясно, цялостно и как ли не още. Тя просто е създадена за да вдъхнови отделни хора, които са способни да мислят отвъд парадигмата на насилническото и тиранично-робско училище или образование. Не зная как е станало така, че Вие сте пропуснал да забележите този факт относно разра50

ботването на моята цялостна концепция за реформа на училището и образованието. Това може би се дължи на извечния български комплекс и обичай да не би, недай си Боже, да подкрепим някой сънародник, който прави нещо значимо... Последно. Че директорката била в правото си да защищава имиджа на училището. Като ме наказва, уволнява, превръща в дисидент и прочие. Не мога да разбера как не сте забелязал, че този, който опетнява имиджа на училището, не съм аз, а тъкмо... директорката! Въпреки всичко, което съм направил, аз фактически повдигам имиджа на училището ни, докато директорката го съсипва всеки ден със своите ирационални административни действия, които всъщност са произвол и беззаконие, а не защита на авторитета на институцията. Ако директорката изобщо се грижеше за авторите на институцията, тя отдавна да беше се помирила с мен. И отдавна да бяхме заработили заедно за да постигнем истински поврат към добро. Ала това не се случва, въпреки моята добра воля. Правете си сам извода защо не се получава. Сам добре знаете, че директорът може, според статуса си, или да съсипе едно училище, или да го направи наистина модерно. Толкова засега. Темата е голяма. Благодаря Ви за мнението! Бъдете здрав! Bacho Кольо каза: "Между другото, има теория, според които тия думи, приписани на Ботев, са фалшификат, са измама на комунистите. Ти продължаваш лъжата. Запознат ли си с този възглед?!" И още как! Запознат съм с възгледа, че всяко нещо което не ти изнася, е фалшификат Само оная идиотщина "че Левски щял да реже кунките на Ботьова и Каравелова", която ти с готовност пускаше в блога си преди години, не е фалшификат. А, бе в края на краищата "Който ви е поробил, той и да ви освобождава" Ангел Грънчаров каза: Дорогой советский и русский таваришч Колю, продължаваш да даваш убедителни доказателства, че вий, комунисто-комуноидите, сте такива нихилисти, че за вас няма нищо свято – освен, разбира се, робуването на своя советский и русский государь. Та за твое сведение ще ти кажа, че истинските думи на толкова неприятния за вас, комунисто-комуноидите Васил Левски, Апостол на българската свобода – вий всъщност мразите Левски тъкмо защото мразите най-вече толкова неприятната ви свобода! – в действителност са: Който ни освободи, той ще да ни и пороби. Ето това често е казвал и е написал Левски, оня същия Левски, Апостол на българската свобода, над чието скромно паметниче в Пловдив, под хълма Бунарджик, се възвисява в небесата паметника на съветско-руския поробител на България, на когото се покланяте и на когото служите вий, комунисто-комуноидорублофилите, предателите на българския човешки и национален интерес. Оня същия Левски, за обесването на когото настоява представителят на вашия руски государь граф Игнатиев, да, Левски е обесен под силния руски натиск, за смъртта на Левски са виновни най-вече руснаците, а не турците. 51

Понял что я тебе говорю, понял наконец что вы, коммуноиды и рублофилы, от себя собственно представляете?! Говоря ти на родния руски език, езикът на государя ти, на когото се кланяш, белким поне малко ме разбереш…

Публикувано преди три години... събота, 3 декември 2016 г.

Същността на свободата е в освобождаването: започвам безсрочна гладна стачка! неделя, 4 декември 2016 г. Предвид създалата се тежка ситуация в моето училище и в българското образование изобщо (виж Жалба под формата на отворено писмо до найвисшите отговорни за състоянието на българското образование институции и също така Ботев... идиот ли е: може ли и в наши дни да се мре за правда и за свобода?!) решавам от утре, понеделник, 5 декември да обявя безсрочна гладна стачка със следните искания: 52

1. Спиране на политически мотивирания в същината си административно-бюрократичен терор, тормоз и произвол, на който са подложени новаторите, другояче или различно мислещите, иначе казано нестандартно, новаторски и творчески мислещите дейци в сферата на българското образование;

2. Прекратяване на тиранията, на диктата, на господството на министерската образователна бюрокрация-мафия върху многострадалното българско училище и образование; 3. Започване на истинска, същностна, коренна промяна и реформа на българското образование и училище по пътя на реалната, практическата демократизация на отношенията в училищните и образователни общности, на общностите, занимаващи се с образование и с личностен растеж; 4. Освен тези принципни искания, свързани с моите многогодишни борби за непосредствена, практическа и истинска реална демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, тази в училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив (наричано до денднешен от широкото масово съзнание в Пловдив "ТЕТ-ЛЕНИН"!), си позволявам също така да поискам оставката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, изживяваща се като ревностен охранител на административно-командната и по същество изцяло непроменена социалистическа система на държавното образование у нас; искам оставката на въпросната администраторка най-вече по 53

морално-ценностни причини, заради безброя гафове, които тя за своето славно шестгодишно директорстване си позволи, заради ексцесиите, заради административния произвол и репресиите, на който тя си позволи да подложи всички ония учители и ученици, които не желаят да бъдат прости изпълнители на министерската и директорската абсурдистка "премъдрост"; 5. Отново продължавам да настоявам да се даде незабавен ход на процедурата по избор на нов патрон на училището ни, срамота е училището ни да продължава да се нарича масово "ТЕТ-ЛЕНИН", отдавна, вече пет години откакто съм предложил за патрон на нашето училище да бъде избран Стив Джобс, но изборът на нов патрон, разбира се, може да стане единствено чрез свободен, демократичен дебат, който обаче цели пет години бива възпрепятстван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изживяваща се, казахме, като стожер на социалистическия абсурдизъм в образованието. Моята отчаяна индивидуална акция цели да предизвика реален и смислен демократичен дебат по всички не търпящи отлагане проблеми на намиращото се в страшна агония българско училище и образование. Не мога да се примиря, че в обществото ни витае такава непростима апатия, такова отвратително безразличие към най-важния проблем за едно общество: адекватната, качествена, личностно насочена и отговаряща на нуждите на съвременността подготовка на младите хора за живота. Не можем повече и ден да си позволим с неадекватно, ретроградно, анахронично (не)образование и (не)възпитание да пропиляваме златните шансове на българската младеж, които тя има за да получи едно свободно и личностно ориентирано, съвременно образование, явяващо се залог за нейния жизнен просперитет вътре в страната. Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме найскъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията! Аз съм решителен противник на течащата от години мутризация на българското училище и образование: да, опростачването, безкултурието, тъпата антидуховна и така арогантна агресивност, която вилнее в обществото ни, биват култивирани и в тази наистина оруеловска и безкрайно деморализираща атмосфера, която цари в нашата тъй абсурдистка, както казах, (не)образователна и (не)възпитателна система. Представил съм своите възгледи, своите идеи, своята нова философия и стратегия на образованието в България в цяла една поредица от книги (и в списанията, които издавам от години, списанията ИДЕИ и HUMANUS), към които образователната бюрокрация си позволява да проявява пълно безразличие и пренебрежение. Очевидно на българската образователна система е отредена ролята да подпомага мутризирането и опростачването на нацията, на страната и на родината ни, на което аз съм твърд противник. Позволявам си да призова унижаваните от години мои колеги, учителите на България: моля, колеги, докога ще се примирявате да работите в толкова унизителни условия, докога ще се страхувате да се възползвате от своите права, моля ви, направете нещо за да си завоювате и да си защитите достойнството! Знайте, учителят не е прост чиновник, служител и прост изпълнител на чужди 54

заповеди и инструкции, да си учител е благородна и чисто духовна мисия: как е възможно да търпите, докога ще понасяте нечовешките гаври?! Не си ли заслужава да започнете борба за свобода, за човешките и за професионалните си права, потъпкани така грозно от толкова арогантната и самозабравила се вече образователна бюрокрация-мафия?! Да, българското образование е под тиранията на министерската и директорска мафия-бюрокрация, вие нима още не сте осъзнали тази толкова проста истина?! Кога, така страшно унизен български учителю, ще изправиш гордо глава и ще запееш, примерно, ето тази позабравена песен по текст на великия Стефан Стамболов, което за миг ще ти върне куража, а с него и достойнството: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини! Става дума за ето тази песен:

Кога ти, толкова унизен български учителю, ще се осмелиш да си изпълниш заветната задача и мисия, и именно: да бъдеш нравствен пример на своите възпитаници?! И то не само на думи, а на дело?! Нима, унизен, обиждан, ала търпящ, понасящ унижението български учителю, не разбираш тази проста истина: че малодушният, страхливият, понасящият недостойнството възпитател възпитава не някакви други, а също така малодушни, страхливи ученици-търпеливци, ученици, за които недостойнството и унизеността е всекидневие, те привикват да понасят тия обиди безропотно, а в един момент, което е най-страшното, и започват да ги обикват, да се привързват, да се пристрастяват към тях?! А понасят безропотно всичко нашите ученици защото ний, учителите, не правим нужното да възпитаме от тях не само достойни, немалодушни личности, но и добри граждани на България. Драги български учителю, като служиш на разпасалата се до невъзможност и така дебелоока и направо арогантна образователна мафия-олигархия ти нима не разбираш, че по този начин на дело подпомагаш мафиотизирането и мутризирането на нашето свидно отечество?! Кога, многострадални български учителю, ще възроптаеш срещу тиранията и ще си спомниш, че само преди 9 години ти направи най-продължителната в историята на 55

България учителска стачка, но след това си позволи да дезертираш за цели 9 години от своя граждански, духовен и човешки, а също така и учителски дълг?! И защо, моля ти се, направи това предателство?! Не чувстваш ли известни угризения на съвестта за него?! Понеже не желая да бъда роб, понеже няма да се примиря с тиранията, понеже съм осъзнат демократ, понеже за мен моят човешки, учителски, духовен и граждански дълг означава нещо, понеже съзирам всеки ден ужасни психологически и нравствени рецидиви на гибелната примиреност с едно отвратително аморално статукво в агонизиращата от години (не)образователна и (не)възпитателна система на България, аз решавам да се пожертвам и въпреки "букета от болести", които имам, предприемам тази отчаяна индивидуална акция на решителен и твърд граждански протест: ще гладувам докато не се изпълнят моите искания или докато умра от глад – защото добре зная, че въпросната образователна бюрокрациямафия няма да се спре пред нищо за да запази господството си! Аз вярвам, че поне моите ученици ще оценят саможертвата ми. Всичко, което правя, което също така съм правил през целия си съзнателен живот, е заради тях, работил съм и продължавам да работя за техния същностен, коренен и дълготраен човешки интерес. Изпълнявал съм си в невероятно тежки условия своя учителски и човешки дълг на философ цели 33 години, какво пречи сега пак заради него и да умра?! Нима животът ни може да се нарече човешки ако липсва най-висшето условие за това, именно свободата! Нима може да се живее недостойно и човешки едновременно?! Моят протест е за повече свобода, моят протест фактически е за истинска свобода и на учителите, и на учениците, и на родителите, и на гражданите. Да, възловата дума на промяната в образователната и възпитателната сфера е думата свобода. Без свобода в образованието и възпитанието на младите нищо добро не може да бъде постигнато, ето затова ний сега берем толкова отровни плодове: защото десетилетия след господството на тъй зловредния социализмо-комунизъм продължаваме даже и несъзнавано да робуваме на неговата толкова противочовешка и човеконенавистническа същност и догматика! Отдавна е дошло времето да се разделим с този пагубен манталитет и стереотип, завещан ни от уж блаженопочиналия социализмо-комунизъм. Той обаче не умря, за ваше сведение, драги ми дами и господа учители, родители, ученици, съм длъжен да ви уведомя, че у нас, в България, комунизмът вампиряса и ето, продължава да вилнее не само в българските училища, но и в страната като цяло. Без промяна и решителна реална и същинска демократизация на българското образование промяна в отвратителното мафиотско-мутренско-олигархично статукво никога няма да настъпи. И това ли не сте още осъзнали, а, кажете нещо де, защо така позорно мълчите?! Директорката на училището, в което работя като учител по философия (съпруга на примерен служител на МВР от преди 1989 г. и снаха на майката на Георги Атанасов, последният премиер от времето на диктатора Тодор Живков Правешкий!), си позволява да потъпква безжалостно всяка моя творческа и нова56

торска инициатива, позволява си също така да изопачава по най-грозен начин смисъла на всичко, което правя, съобразно този същия комунистически манталитет ме е обявила за "изцяло вреден народен враг", подлага ме всеки ден наужасен административен тормоз, терор и на всякакви, на какви ли не възможно найперфидни гаври, обявила ме е за ненужен дисидент на "светата система", за еретик, за "пълен некадърник", обяви ме дори за "психично болен", тя вече си позволи веднъж да ме опраска, пардон, да ме уволни, но Върховният Касационен съд ме върна на работа, ето, вече работя цяла година след завръщането си. Но в последните месеци административният натиск над мен се превърна в същински кошмар, изля се в какви ли не, кое от кое по-грозни издевателства и гаври. Ето и по този конкретен повод протестирам по начина, по който избрах; всичко това, което директорката дръзна да направи спрямо мен, се прави под благия невъзмутим поглед на висшестоящите инстанции на образователното ведомство, които и малкия си пръст не мръднаха - защото, предполагам, за тях също така е свята и поговорката "Гарван гарвану око не вади!". Ще изпратя утре под формата на открито, на отворено писмо до институциите и до медиите това свое писмо. А от понеделник сутринта ще започне стачката ми. Имам първи час в понеделник, пред учениците си също се обявя за какво стачкувам, примерно като им предложа да прочетат и да обсъдят това мое отворено писмо. Ще поставя много хора и най-вече длъжностни лица в ситуация на нравствен избор. Много ме вълнува какво точно ще изберат да направят. Умирам от желание да разбера на какво са способни... Хубав ден ви желая! И приятен неделен ден! Денят за човека е истински хубав и приятен когато се занимава с истински смислени неща. Да кажем да чете хубава, примерно философска или художествена книга. И да мисли върху прочетеното. Да, да мисли. Моят най-голям грях в очите на церберите на системата, за който ме наказват, е че помагам на учениците ми да мислят напълно свободно, самостоятелно и отговорно, според своето висше предназначение като човешки същества. А предназначението на човека е да бъде свободен. Не можеш да бъдеш човек, не можеш да живееш по човешки начин ако не си свободен. Същността на свободата пък е в освобождаването, по думите на философа Хайдегер, това значи, че който нищо не прави всеки ден и то на дело за свободата си, не може по никой начин да е дори малко свободен. Истината е тази, която освобождава, която ни прави свободни, това пък е същност на Христовото учение, което по идеята си не е нищо друго освен религия на свободата.Европа, към която принадлежим, не е нищо друго освен свобода. Замислете се поне върху всичко това, ето, дадох ви малко "храна" за размисъл в неделния ден. Бъдете здрави! До скоро! 3 коментара:

Анонимен каза: Да, гладна стачка. А вечер, като се приберете вкъщи, дето никой не ви гледа, ще лапате наденица. Прекрасна гладна стачка ще бъде. Тъкмо ще понапълнеете още малко. Ашколсун. Анонимен каза: Гладна стачка – стари номера преди 25 години и най-гладуващите осребриха измамата с посланически и други местенца... Така че – успех – дано мине пинизът... Балък Б. Анонимен каза: Господин Грънчаров ние учениците ще ви подкрепим! С вас сме.....

"Храна" за размисъл – за институциите, отговорните длъжностни лица, медиите, гражданите, младите хора... неделя, 4 декември 2016 г.

До: priemna@president.bg, Ts.Tsacheva@parliament.bg, milena.damyanova@parliament.bg, borislav.velikov@parliament.bg, GIS@GOVERNMENT.BG, press_mon@mon.bg, sbu_centrala@abv.bg, news@btv.bg, novinite@ntv.bg, news@bnt.bg, gledam@bnt.bg, potv@abv.bg, kanal3@kanal3.bg, sofia_desk@bitelevision.com, teachers@podkrepa-obrazovanie.com, pbluskov@trud.bg... До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив 58

Здравейте, уважаеми дами и господа, колеги, Изпращам Ви свое отворено писмо, озаглавено Същността на свободата е в освобождаването: започвам безсрочна гладна стачка за да помогна на българското образование най-сетне да извоюва така потребната му свобода!, с което Ви съобщавам за началото на своето индивидуално протестно действие. Не крия, че ми е много интересна реакцията на официалните институции и на отговорните длъжностни лица, ръководещи или надзираващи сферата на българското образование. Също така искам да разбера как ще възприеме постъпката ми обществеността на България. Тая надеждата, че не само някой може да ме разбере, но дори, дай Боже, и да ме подкрепи. Не ми се ще да повярвам, че каузата на промяната в българското образование е вече провалена кауза. Щото ако е така, последиците ще бъдат наистина фатални и катастрофални. Но ме вълнува истината по тези всичките и по много други въпроси. Ето затова се реших на отчаяната си постъпка. Желая Ви успешна седмица! 5 декември 2016 г., понеделник,, Пловдив С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Същността на свободата е в освобождаването: започвам безсрочна гладна стачка за да помогна на българското образование най-сетне да извоюва така потребната му свобода! 3 коментара: Анонимен каза: Не драматизирайте излишно. Няма да се свърши светът заради вас. :-) Владимир Петков-Трашов каза: Успех, Учителю! Анонимен каза: "Ангел Грънчаров каза: Драги г-н Хаджийски, интересно изказване правите. Заслужава си да бъде обсъдено. За мен лично е много интересно – понеже ми показва как сте възприел тия наистина епични истории. Понеже сте интелигентен и пишещ човек, бих си позволил най-напред да Ви запитам ето какво: а на Вас лично минавала ли Ви и мисълта, че тези истории са добра основа за написването на една или повече книги – и че за мен този смисъл е водещият?! А именно, че участвам в тия истории най-вече затова, че благодарение на тях мога да напиша някоя и друга хубава и полезна книга?!" ...това са ваши думи Грънчаров, "участвам в тия истории най-вече затова, че благодарение на тях мога да напиша някоя и друга хубава и полезна книга?!", ако и за това ще правите цирка с гладуването, вие наистина не сте добре психически, още повече, че написаните от вас книги, никой не иска да чете. Това че вие си мислите че те са полезни и хубави, си е ваша преценка, но пазара показва, че вашите книги не са интересни за публиката. Факт е, че вие 59

имате неустоимо желание да ги направите задължително да се четат, като използвате своето служебно положение на учител, което е недопустимо, от гледна точка именно на свободата, за която така пледирате, но която изобщо не разбирате. За да спестите здравето си, и най-вече здравето на близките около вас, не правете глупости.

В час по философия... неделя, 4 декември 2016 г.

Моя милост в час по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувано е от преди 4 години, а иначе снимката е правена още по-рано... 60

Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творческият потенциал на нацията! понеделник, 5 декември 2016 г.

МОИТЕ ИСКАНИЯ НАКРАТКО: Обявявам безсрочна гладна стачка със следните искания: 1. Спиране на политически мотивирания в същината си административно-бюрократичен терор, тормоз и произвол, на който са подложени новаторите, различно мислещите, иначе казано нестандартно, новаторски и творчески мислещите дейци в сферата на българското образование; 2. Прекратяване на тиранията, на диктата, на господството на министерската образователна бюрокрация-мафия върху многострадалното българско училище и образование; 3. Започване на истинска, същностна, коренна промяна и реформа на българското образование и училище по пътя на реалната, практическата демократизация на отношенията в училищните и образователни общности, на общностите, занимаващи се с образование и с личностен растеж; 4. Освен тези принципни искания, свързани с моите многогодишни борби за непосредствена, практическа и истинска реална демократизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, тази в училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив си позволявам да поискам оставката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова, изживяваща се като ревностен охранител на административно-командната и по същество изця61

ло непроменена социалистическа система на държавното образование у нас; искам оставката на въпросната администраторка най-вече по морално-ценностни причини, но също така и заради безброя непростими управленски гафове, които тя за своето шестгодишно директорстване си позволи, заради ексцесиите, заради административния произвол и репресиите, на които тя подложи всички ония учители и ученици, които не желаят да бъдат прости изпълнители на министерската и директорската абсурдистка "премъдрост"; 5. Отново продължавам да настоявам да се даде незабавен ход на процедурата по избор на нов патрон на училището ни, срамота е училището ни да продължава да се нарича масово "ТЕТ-ЛЕНИН", отдавна, вече пет години откакто съм предложил за патрон на нашето училище да бъде избран Стив Джобс, но изборът на нов патрон, разбира се, може да стане единствено чрез свободен, демократичен дебат, който обаче цели пет години бива възпрепятстван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изживяваща се, казахме, като стожер на социалистическия абсурдизъм в образованието. Моята отчаяна индивидуална акция цели да предизвика реален и смислен демократичен дебат по всички не търпящи отлагане проблеми на намиращото се в страшна агония българско училище и образование. Не мога да се примиря, че в обществото ни витае такава непростима апатия, такова отвратително безразличие към най-важния проблем за едно общество: адекватната, качествена, личностно насочена и отговаряща на нуждите на съвременността подготовка на младите хора за живота. Не можем повече и ден да си позволим с неадекватно, ретроградно, анахронично (не)образование и (не)възпитание да пропиляваме златните шансове на българската младеж, които тя има за да получи едно свободно и личностно ориентирано, съвременно образование, явяващо се залог за нейния жизнен просперитет. Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията! 5 декември 2016 г., Пловдив 81 коментара: Vania Iskrova каза: Здравей! Прочетох всичко. Не подкрепям решението ти да започнеш гладна стачка от утре. Трябва да си здрав,за да продължиш. Човешкият живот е безценен. Всичко се връща на този свят, рано или късно. Ангел Грънчаров каза: Нямам друг избор. Длъжен съм да направя това. Пак ще ме убият с гладна смърт, но поне да умра по-достойно! За какво е животът ни ако поради малодушие им позволяваме да ни принуждават да живеем недостойно, в безброй унижения?! Изобщо живот ли е несвободният и недостойния живот, живота на недостойния, на слабия, на несвободния човек?! Rossi Dubaicheva каза: Jelaia Vi Sili, Bog Da Bade s Vas! 62

Анонимен каза: Грънчаров пак се излага...... и доказва, че изобщо не става за учител.... Владимир Петков каза: И мен интересува как ще реагира конкретното огромно, очевидно и ясно определимо зло за образованието в татковината ни и конкретно в ПГЕЕ Пловдив! Без никакво колебание, съмнение и премълчаване олицетворявано за милостта ми КОНКРЕТНО! от директорката на това българско училище Стоянка Анастасова. Която била лицензирана уви, за високата чест да бъде учителка по Български език и литература! А се държи в същото училище, като феодалномракобесен деребей!Която продължава да изпълнява затъпелите, демодирани, неефикасните, злавредните възпитателно-образователни постулати и правила на умрялата командно-административна система – отдавна и признато продъниле се в управлението на държавата! Но кой ли знае защо и по чии силно зловредни за образованието на българите чиновническо-комунни манталитети и табиети – тази система продължава да съществува и да носи своите огромни поражения на същото ни образование! Gantcho Motchev каза: Ангеле, ако умреш от глад кой ще спечели от това? Нямаш ли роднини да не ги притесняваш? Тия хора от властта погубиха хиляди хора и един повече умрял няма да ги стреснe... Ако се самозапалиш на центъра на София или близо до Американското посолство ще има по-добър ефект!!! ДЕРЗАЙ! Ангел Грънчаров каза: Да се самозапаля викаш? И какъв ще е смисълът да умра толкова набързо? Все пак вземи предвид, че на мен не ми се умира толкова скоро, аз никъде не съм казал, че не обичам живота, напротив. Интересна ми е тази твоя мисъл. Имам близки хора, които много са стресирани от решението ми да предприема тази акция, но те също не по-тежко преживяваха всекидневните гаври над мен, които администрацията си позволи. Тъй че аз съм принуден да постъпя така, а не защото много ми харесва това нещо. Владимир Петков каза: И мен интересува как ще реагира конкретното огромно, очевидно и ясно определимо зло за образованието в татковината ни и конкретно в ПГЕЕ Пловдив! Без никакво колебание, съмнение и премълчаване олицетворявано за милостта ми КОНКРЕТНО! От директорката на това българско училище Стоянка Анастасова. Която била лицензирана уви, за високата чест да бъде учителка по Български език и литература! А се държи в същото училище, като феодалномракобесен деребей!Която продължава да изпълнява затъпелите, демодирани, неефикасните, зловредните възпитателно-образователни постулати и правила на умрялата командно-административна система – отдавна и признато продънила се в управлението на държавата! Но кой ли знае защо и по чии силно зловредящи образованието на българите чиновническо-комунни манталитети и табиети – тази система продължава да съществува и да носи своите огромни поражения на същото ни образование! И това във времето на новите технологии! Настъпващи във всички области на живота!Във времето, когато в света отдавна има успешно работещи системи за обучение и училища на принципите изповядвани от учителя Ангел Грънчаров! Питам ви, г-жо Стоянка Анастасова: Що за ретроградно зло, недопус63

тимо и как така! Е отношението ви към учителя по философия Ангел Грънчаров във вашето училище?! Носител на и доказал се радетел за тези НОВИ и успешно работещи ПРИНЦИПИ! Що за късоглед умът ви и що за абсурдна, изостанала на бунището, на историята и мерзско-комунистическа е душевността ви! Gantcho Motchev каза: Още в древен Рим е казано, че зрелищата са търсени и имат най-голям ефект... При гладната стачка всички са убедени, че ще се храниш скришно и няма да умреш... Това е някаква поза и хората няма да вярват и стачката остава без ефект... Друго нещо е самозапалването, че е нагледно и няма шашарма... Тъй като ти търсиш ефекта, а не животът, при самозапалването ще останеш в спомените на хората като човек човек останал с доблест и не си се предал и подвил опашка... Ангел Грънчаров каза: Хм, чудесно типично българско разсъждение! Бравос! Значи ще ме подозират, че ще се храня скришно?! :-) И понеже обичате сеирищата, искате да се самозапаля, да изгоря като факла, та кефът да ви е по-голям. А като ми даваш такъв умен съвет ти самият би ли последвал съвета си? Ти самият би ли направи такова нещо?! Ето, тогава сам ще влезеш в историята и културата като герой?! :-) Йордан Тренков каза: Призовавам директорката на училището ПГЕЕ-Пловдив да спре незабавно процедурата по уволнение на достойния учител по философия Ангел Грънчаров, който от вчера е обявил гладна стачка. Напомням й, че училището не е нейна собственост и будители с некомунистически мироглед не могат да бъдат преследвани заради политически възгледи. А компетентите органи да разследват скандала и накажат виновните. Йордан Тренков, Председател на сдружение "Приятели на Америка" Nikolov Konstantin каза: А българският Картаген – тоя психиатричния, смятах че е отдавна разрушен... Тея май искат да ни върнат в най-мрачните сталински времена? Докога бе, наглеци? И в Европа ли сталинизъм ще засявате? Владимир Петков каза: Не е вярно твърдението, че "При гладната стачка всички са убедени че ще се храниш скришно и няма да умреш..." Ганчо Мочев! Ще са убедени в него хора като теб и като директорката Стоянка Анастасова, като чиновниците от най-дребния до най-големия ранг в системата на образованието, като подобните им по мислене и манталитет ретрогради – недомисляци учители, родители и ученици... Serafim Tanin каза: "Вече пет години откакто съм предложил за патрон на нашето училище да бъде избран Стив Джобс", хахаха, няма друг такъв цирк че то си е същото като ТЕТ ЛЕНИН. Брат Стив Джобс е по-скоро мениджър отколкото учен и техник. Енеза Ангелова каза: Щом си стигнал до това решение, значи добре си го обмислил от всички страни. Защото освен че има плюсове, има риск за живота ти. Намери съмишленици, хора, които имат твоя проблем и го направете заедно. Ефектът ще е значително по-голям. 64

Анонимен каза: Няма как да изчезне подозрението, че ще се храни скришом. Неведнъж е демонстрирал, че дадената дума за него не тежи кой знае колко... Ангел Грънчаров каза: Другарко, дайте пример за твърдението си, че "неведнъж" дадената дума за мен не била значела нищо. Щото се изказвате крайно голословно. Елеонора Стоянова каза: А, защо да се търси нов патрон ? Какво му е на сегашния? Да лижете гъза на САЩ? Ангел Грънчаров каза: Другарко, Вие сте много закъсала умствено. За Вас патрона "Ленин" в наше време е приемлив, така ли?! Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, Изпращам Ви вх. № под който е регистриран доклада, който сте изпратили по електронната поща в МОН. Вх. № 94-21319/05.12.2016 г. Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-1213/05.12.2016г. Успешна седмица! РУО – Пловдив Рамон Меркадер каза: Еди, не умирай! Владимир Петков каза: Донейде си прав Серафимчо, че Стив Джобс е по-скоро мениджър, отколкото учен, техник и инженер, а може би по-скоро е естет и философ, а?! Може би и гениален провидец за това какво именно е нужно на хората и, че то ще се продава и, че то ще се търси... И действителността, както сам се убеждаваш е надминала, даже приживе, неговите очаквания и гениални прозрения! Навярно имаш айфонченце и зомбирано-унесено сърфираш по екранчето му, де къде седнеш из града, а?! :-) Нямаш?! Ми тогава... дан говорим за кефа ти в къщи, където играеш с приятели от целия свят, или пък сърфираш по Нета... а?! Май и за това не ти стигал акълът?! Не ми се вярва! Но че ти е много късо още мозъчето да сравняваш приноса и ценността да бъде следван Стив Джобс от твоите съученици в ПГЕЕ- Пловдив, вместо продънилия се Ленин, с неговата нещастна, неработеща за благото, за щастието на хората, отречена, а знаеш ли, представи си и криминализирана от нормалния свят маркс-ленинската му философия (сещаш ли се какво ще да означава това, или ще ми поискаш пояснения! :-) ) – на мен това ми е ясно от твоето силно малоумно и глуповато, от твоето – хахаха! Сега стана ли ти ясна ценността, полезността и гордостта ПГЕЕ – Пловдив да се наименува на името Стив Джобс?! А шиле?! :-) Gantcho Motchev каза: Ангел Грънчаров, аз имам друго разбиране за животът и като добър баща и християнин взех друго решение... За мен гладната стачка е метод за насилие срещу друг човек или организация да ги принудиш да те съжалят... Аз съм доктор в една професия и бях приет в друга държава като специалист… Изучих си децата и съм доволен от моят избор... Това което правите в БГ е смехотворно и много ниско интелигентно, затова писах ироничен отговор, но и това не се разбра... И защото не можете да покриете европейски и международни стандарти с вашето образование, се натискате като бъхливи кучета в БГ... Мога да 65

кажа една фраза в този случай – по делата им ще ги познаете!!! Въпреки че пиша на български пак не се разбираме, но вината не е в мен, Владко, Ангелчо и подобни... Ангел Грънчаров каза: Gantcho Motchev Аз, Ганчо, работя за това българското образование да стане наистина качествено и да се доближи до високите международни стандарти, за това и протестирам, а ти ме упрекваш в "ниска интелигентност" и ме иронизираш, за което ти благодаря, това е "голяма подкрепа", няма що, изцяло в нашенски стил. Вземи, по тази същата логика, акламирай тия, които съсипаха българското образование... щом се подиграваш с тия, дето се опитваме да го изправим на крака... Lili Petrova каза: Защо във всяко учебно заведение където постъпите имате проблем? Не търсите ли вина в себе си. То не беше ТЕТ, то не беше МГ. Сега къде сте? Кое училище ви докара до гладна стачка? Ангел Грънчаров каза: Госпожо, изказвате се голословно. В МГ не съм работил, тъй че не съм могъл да имам проблем; спорих с директора на МГ, понеже той извърши политическо назначение на учител по философия и игнорира всички останали кандидатури. В единственото друго училище, в което съм работил, именно в ПГ "Парчевич" в гр. Раковски никакъв проблем не съм имал. В ТЕТ-Ленин (ПГЕЕ-Пловдив), да, под тия две имена стои едно и също училище, имам огромен конфликт с неговата директорка - заради авторитаризма й, заради антидемократичността й. В това училище работя вече 16 години. Не разбирам логиката Ви: аз съм жертва на директорския административен произвол, терор и тормоз, Вие ми подхвърляте дали вината пък не е в мен, нали знаете каква е тази "логика"? Ами това е "логиката" на сталинското "правосъдие, госпожо, там жертвите са били обявявани за "виновни", а извършителите на истинските злодеяния, именно чекистите, комунистите, милиционерите са били "герои"?! Виждате ли сега срещу какво най-вече се налага да се борим?! Срещу този манталитет, на който Вие тук без да си давате сметка какво правите станахте изразителка... Kamen Velinov каза: Браво коментар нямам! Просто вие сте като един голяма камък, хвърлен в едно огромно мръсно блато и цопвайки в тази клоака го раздвижвате. Дано поне малко от малко се раздвижи тази помийна посткомунистическа яма помийна яма, в които е превърната България. Gantcho Motchev каза: Данчо Тренков, Аз съм с Американско образование и като чета писанията на Ангелчо мисля, че леко тегли... Парадира човечецът за "философ", но с писанията си се издава, че дали има и гимназия завършена... Тук при нас в САЩ СА НАДОШЛИ доктори, учители и какви ли не специалисти, а гледат стари хора и мият чиний, а най успелите –разнасят пици... Навремето ми скриха изпитната работа в Габрово, щото тати не беше комунист... Но всяко зло за добро!!! Привет от Калифорния! Jordan Trenkov каза: Приятелю, той е автор на над 10 книги на философска и политическа тематика. Блогер. Антикомунист и приятел на Америка. Gantcho Motchev каза: Ако това е така значи е ценен учител, а го уволняват по некадърност??!! Аз като им кажа на моите работодатели, че напускам, ми вдигат 66

заплатата... Момчето е с много голямо самочувствие, което не се покрива с действителноста... Кадърен човек не се уволнява по некадърност! Поне в Калифорния е така... Ekaterina Subeva каза: Gantcho Motchev За съжаление, сме много, много далече от Калифорния! Нямам предвид географски:-) Gantcho Motchev каза: ТАКА Е ЕКАТЕРИНА...за жалост...Аз немога да се съглася и да бъда в унисон с нпкой, който хвали Костов... Пък и той (Ангелчо) е имал операция на главата и то в БГ... Да не дава Бог и съм разбиращ, но гладни стачки е друг вид матросовщина... Аз още 1992 година осъзнах театрото, подготвящо се в БГ и с куферо навън... През тези години си създадох условия за прекрасен живот в Калифорния... Gantcho Motchev каза: Jordan Trenkov Защо хвали Костов, за когото всеки знае що за птица е??? Ангел Грънчаров каза: Г-н Gantcho Motchev, извинявам се, че се намесвам в разговора Ви, който касае мен самия, но се налага нещичко да кажа. Според Вас грехът ми е, че съм бил имал "прекалено голямо самочувствие", което не се било покривало с действителността, интересно ми е как успяхте да установите това?! Примерно, бил ли сте в мои часове, гледал ли сте мое телевизионно предаване, прочел ли сте поне една моя книга?! Как успяхте да си направите този "логичен извод"?! Второ, Вие правите допускането, че и у нас, в България, както в Америка, "кадърен човек не се уволнява по некадърност", за Америка не знам как е, допускам, че е възможно да е така, но у нас, в България, нещата стоят тъкмо наопаки на правилното, на доброто: у нас тъкмо некадърниците просперират, тях ги слагат за началства, тази е една от причината да сме на това дередже. Вие лично, като имате претенция, че сте мислещ и разбиращ човек, ми отговорете поне на този въпрос: как мислите, може ли некадърен началник да оцени един кадърен човек – и да му отдаде подобаващото уважение? Съмнявам се много, че този фокус е възможен. Говоря принципно. Аз дали съм кадърен или некадърен съм го доказал отдавна, Вие обаче не си давате сметка, че много ме обиждате с голословното си подхвърлянето си, че съм бил по Вашето впечатление некадърен. И правите това публично, без капчица неудобство. Но това нека да си е за Ваша сметка. Съжалявам, че ми се налага да Ви казвам това, но не допускате ли, че понякога можете да сгрешите в преценките си? Или се смятате за непогрешим? Парадирате, че сте богат и разумен човек, даже мъдър, ала ето тук се изложихте. Явно сте се откъснал много от реалностите на живота. Богатството, както и властта, понякога заслепява. Ангел Грънчаров каза: Г-н Gantcho Motchev, разбрах, "логиката" Ви е прекрасна, превъзходна даже: който мисли различно в сравнение с Вас самия, демек, който уважава Костов, когото Вшие лично мразите, не може нито да е прав, нито пък да е... кадърен, нали така излиза по Вашата тъй умна "логика"?! :-) Освен това са ми правили операция на главата, ясно, тоя човек е повреден непременно, като капак на всичко не мисли като мен, ерго, е не само лош, не само е некадърен, но, предполагам, си мислите за мен, че съм с "психически отклонения", нали така излиза?! 67

И ето че Вие възпроизведохте, нищо че живеете в Калифорния, досущ същия комунистически манталитет, според който личността, която е различна, която не мисли като мен, е "враг", подлежащ на унищожение. Мислите като завършен комунист. Затова ли ме съветвахте да се... самозапаля, да протестирам чрез самозапалване, та "врагът" сам да се унищожи, щото Ви разваля спокойствието, пък и като капак на всичко той наистина не заслужава да живее, щото уважава тъй омразния Ви Костов?! :-) Ангел Грънчаров каза: Gantcho Motchev В този ред на мисли извинявайте, че Ви наричам "господин", може би "другар" да Ви наричам е по-правилно?! :-) Не Ви ли смущава това, че спрямо Костов имате досущ същото отношение като целия рускобългарски ченгесариат, всички медийни мерзавци, които срещу заплащане плюха неуморно по Костов близо 20 години, също са в редичката, в която се нареждате и Вие?! Анонимен каза: Пич (турска дума) Ганчо Помочков, аз от Австралия наистина не виждам за кво са те оценили в Калифорния, а пишеш тука, помочко... Ела при нас да видиш за колко ще те оценят, и си вземи едно одеяло като спиш в подлеза, помочко американски... Ти не разбираш AIG, а си влюбен главно в себе си, дедовъльовски помочко... Gantcho Motchev каза: Ангеле, тук се размива точката на проблема ти... Аз съм убеден, че действаш неправилно в ситуацията… Като филосов трябва да разбираш, че не бива да се натискаш за местото ти в това училище... С твойте грешни действия подхранваш егото на директорката-олигофренка... Аз си давам сметка какво пиша и ако се замислиш без да се обиждаш, може би ще видиш изход подобър за теб... Защитавайки един от мафиотите (Костов), не си правиш добра реклама и от там се променя светлината върху теб... Как ще ме наричаш ми е безразлично, но ако осъзнаеш, че мога да ти дам най-добрия съвет е в твоя полза... Направи анкета кой и колко и кои подкрепят Костов... Човекът разпродал БГ ТУК КАЗВАТ ЗА ФАСТЪЦИ, Т.Е. ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ...!!! Като филосов, вместо да пишеш дълги теради ме попитай какъв ход е най-филосовски за теб в тази ситуация... Можеш да се обръщаш към мен и с докторе... Тук в САЩ НИЕ НЕ ОБРЪЩАМЕ ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ НА ПАРТИЙНОСТА, А НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТА!!! АЗ СЪМ РЕПУБЛИКАНЕЦ!!! Аз не мразя никого, защото от моята умраза ще страдам лично аз, което го разбирам и отбягвам от малък... От 1992 г. до днес може би само Плевнелиев заслужава уважение... Всичко друго е палячовци!!! От малък знам, че когато в БГ НЯКОЙ ПОДАВА РЪКА, първата реалция е да я захапите... Не така философе! Доктор Мочев. Jordan Trenkov каза: Gantcho, недоумявам как може да правиш толкова категорични оценки за хора, които или не познаваш, или познаваш само от комунистическата пропаганда. Ангел е достоен българин и го гонят защото е кадърен, но поли68

тически неудобен за една директорка, близка роднина на комунистическия министър-председател Георги Атанасов. И не Иван Костов разграби България, а я подготви за обръщането на посоката й на Запад, приемането в НАТО и ЕС. Да, сигурно е направил грешки, сигурно много хора са потърпевши, сигурно много са се облажили. Но комунистите не можаха да му простят главното, той обърна България на Запад, въпреки съпротивата на русофилския български народ. Затова аз го уважавам като част от българската история. И повярвай ми, ако беше откраднал нещо, щяха да го съдят сто пъти. Други са крадците, Ганчо. И са много и са крали много. И през соца и особено след соца. Именно те раздухват омразата към Костов, която и ти си прегърнал, въпреки че през този период въобще не си бил в България. В нашата мила родина нищо не е истинско и не важат критериите от Америка. Кадърният го гонят, некадърният го издигат, крадецът крещи за реформатора "Дръжте крадеца!". Иначе всеки си има право на мнение. По това се различават консервативно мислещите от левите радикали, които смятат, че само тяхното е вярно. Например, аз съм поддръжник на избрания президент Тръмп още от началото на кампанията, един от малкото тогава у нас, защото виждах блатото в Дисито, където работят близките ми, огромната корупция и некадърността на кликата КлинтънОбама, довела до упадъка на Америка и дълг от близо 20 трилиона, с изнесено производство в Китай и Мексико. И мен ли ще намразиш, ако си привърженик на Хилари? В Калифорния, Ню Йорк и източните щати повечето американци са със самочувствие, че са каймака на Америка и те трябва да управляват великата страна. И допускат да гласуват в техните щати милиони нелегални имигранти само с шофьорска книжка. А Ангел има нужда от подкрепа в този труден момент. Отношението ти към него, който не познаваш, а нападаш грубо, ме изненадва и разочарова. Много, много странно и тъжно. Малко по български. Zlatka Dimova каза: Jordan Trenkov, ясно кого уволняват в българските училища. Там още стоят плочи с имената на партизани-терористи, в тях още висят портретите на Макаренко. Историята още възхвалява "постиженията" на комунизма. В училищата още преподават учители по история и философия, които са били инструктори в партията БКП. За тях единствената философия е марксистко-ленинската. Rad Burov каза: Jordan Trenkov Колко точно и на място! А. от Австралия каза: Това е, аз разкрих тайната на BG... Защо е каквaто е и защо нищо в нея не работи като хората... Защото тя беше насила освободена от турско робство от руснаците... BG имаше измислена революционна дейност с 3-4 луди глави като Левски и Ботев и това е... После две бастисани селца Батак и Перущица плюс мощта на англоaмериканската журналистика да раздуе балона до неузнаваеми размери... После Русия освободи теа некадърници, които и досега не знаят какво да правят със свободата, нито и усещат че я имат... Те са си в 1878... 69

И ти си жив пример – турското селянче мрази Русия, защото тя има ум и технологии, каквито овчаро-козарите нито разбират, нито искат да имат... Тех им требва султана и дотам са... Правосъдната им система е турска марка от 1876... И тая смехория влязла в Европа, ама там нема надница под 3500 лв. на месец на най-бедните, а при вас колко е? Че то и Турция прави повече и като разбирате перфектно българските думи ташак, перде, келепир, тенджера и още хиляди други, май султана ви трябва, а?... Русия вижда дедовъльовската ви същност и снизходително се усмихва на по малкия смахнат и извратен брат... То на такъв е трудно и да помогнеш наистина... Венцислав Михайлов каза: Gantcho Motchev "... Аз не мразя никого, защото от моята умраза ще страдам лично аз..." невероятно е откъде хора пишещи думи като "УМРАЗА" имат самочувствието да се изявяват публично и даже да критикуват други хора. Georgi Dikov каза: Г-н Тренков, само да ви питам: къде живеете сега? Защото реално дейтвителноста в БГ е друга, поздравявам ви за позицията, но аз винаги се въздържам при такива случаи, не защото нямам мнение, а защото не съм запознат с конкретния инцидент! Dari Djebarova каза: Здравейте, г-н Грънчаров, аз не съм съгласна с тази ваша стачка! Само ще си навредите, с тази Ваша гладна стачка! Необходими са хора като вас, а и "една птичка пролет не прави". Хора като вас са необходими и на децата и на обкръжението си. Да, законите ни не са добри, но всичко се променя и най-вече законите у нас. По-добре работете, учителят не е само в училище и в класната стая. Училище е целият ни живот от раждането до края. И с всяка Ваша среща с някой е нашия житейски изпит. Кризата в отношенията във вашия случай ще премине ако погледнете от друг ъгъл. Помислете! Според духовните закони човек трябва да облива с любов. Любовта към човека от среща е водеща, а с Вашата стачка Вие лишавате други деца и техните родители от възможността да отговаряте на питащите и искащите. Така че стачката е вид бягство и не е решение на проблема. По-добре преподавайте материята си и убедена съм има деца, които имат необходимост от вашите отговори и дискусии. Децата обичат да говорят по житейски теми, а преподавателите са малко. Така че не стачкувайте, има и ще дойде решение на проблема, и това, което ви гнети! На страната и децата са необходими мислещи хора, а не в такава роля. Аз не Ви познавам лично, но следях с интерес публикациите Ви и начина Ви на изразяване! Да, у нас е сложно, много сложно! Но на всички, а и на Вас казвам "Мислете с добро и с любов!". Направете кръжок за "Доброта" и той ще победи "Картаген", за който често говорите! Опитайте! Надявам се да Ви засегнах с писаното по-горе! Пожелавам Ви успехи и мъдрост в решението и делата Ви!

Ангел Грънчаров каза: Не сте ме засегнала, напротив, показвате ми как изглеждат моите инициативи във Вашите очи, а за мен това е много полезно. За което Ви благодаря! Ще мисля по казаното от Вас. Е.Владева каза: Поздравления за здравата морална позиция! Дерзайте! Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Е.Владева каза: Няма защо, радвам се, че има хора които се борят! Ангел Грънчаров каза: Да, надеждата е, че като се даде личен пример, че "не е толкова страшен страхът" :-) постепенно повече хора ще се престрашат да казват какво мислят и да се държат като свободни личности. Е.Владева каза: Да, така е! Безкрайно се зарадвах на това, което чух от децата! Ангел Грънчаров каза: В репортажа по телевизията ли? Е.Владева каза: Да, от репортажа. Затова Ви потърсих тук! Ангел Грънчаров каза: Децата са много добри и умни и жадуват за нов подход! Е.Владева каза: Срещала съм името Ви, но не и интригите около Вас в училище. Така е, да! Изтървахме нравствеността и мисленето! Много от нещата в училище са изкривени до неузнаваемост! Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно. Правим непростими грешки, примиряваме се с порочната система, която вреди на децата ни. Така не бива да продължава повече. Ще говорим пак, простете, много съм изморен и отпаднал сега... Е.Владева каза: Не бива, но страхът сред колегията е голям! Почивайте! Тепърва Ви предстоят големите битки! Ангел Грънчаров каза: Приятна вечер Ви желая! Е.Владева каза: И на Вас! Веселин Делчев каза: Дано да имате сигурен лекар край себе си. Не прекалявайте. Но гладната стачка може да развълнува. Reni Ned каза: За какво точно се борите? Извинете за моята неинформираност Rositsa Rangelova каза: Гледах репортажа по БТВ! Децата ви обичат и разбират, това е достатъчен факт тая директорка да и бият шута... Веселин Делчев каза: Днес чух по едри медии за това, че 42 % от нашите деветокласници са функционално неграмотни по основни дисциплини. Учителят Ангел Грънчаров явно се бори срещу този резултат. Янко Атанасов каза: Защо ли като четох това, се сетих за Чавдар Димитров – учител по литература, който за съжаление ми преподаваше само един срок в ТЕТа... Той беше страшен бунтар против простотията и закостенялостта на същата система, която явно си е останала непроменена. Изключителен човек! Emil Mladenov каза: С Вас съм господин Грънчаров! Както вчера каза собственикът на ТВ ПОТВ Пловдив Евгени Тодоров и аз СЕ ПОДПИСВАМ ПОД ВСЯКА ВАША ДУМА ТУК И ПО МЕДИИТЕ. В момента Ви гледам на живо в "НА АГОРАТА" и явно не ще мога ЛИЧНО ДА ИЗРАЗЯ ПОДКРЕПАТА СИ И ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА от изпушилите телефони! Но Ви моля да помислите: Заслужава ли си? ТОЧНО СЕГА И ПО ТОЗИ НАЧИН? За тая нация, превърната от 70 години в почти популация?! Знам, че ще ми отговорите с едно голямо ДА! Заслужава си! И тук може би за пър71

ви път няма да се съглася с Вас! И знаете ли защо? Миналата година в една от големите търговски вериги детенце посегна към някакво лъскаво лакомство; "Неее, пълно е с отрови!"- отряза го майка му. То се нацупи и след секунди промълви "То пък един живот!" и остави на рафта примамливата кесийка. След секунди, отдалечавайки се, личецето му светна и чух да казва весело: "Мамо, нали ще живеем на инат на тия дето ни тровят!?". Да, на инат! Не тоя инат от изборите, а другият инат – ГРАДИВНИЯТ! Стига да го имаме и съхраним – НЯМА НАЧИН ДА НЕ НАМЕРИМ ВЕРНИЯ ИЗХОД! Убеден съм! Ако не днес или утре, скоро! И ще го ПОСТИГНЕМ, не доживеем, ЗАЕДНО! Това е РЕШЕНИЕТО според мен! Не е безнадеждно! ДЕТЕНЦЕТО МИ ДАВА КУРАЖ! Дано и на Вас, г-н Грънчаров! skyborne каза: Даскалеее, даскалее... как пък един от учениците ти не каза нищо хубаво за тебе, бе... Ангел Каменов каза: Ето един случай, поради който съм ЗА психотест на учители! Преподавал ми е, и си признавам, че му лазих по нервите с най-голямо удоволствие! Така обичаше да му кажеш, че е дърт комуняга... :) Георги Богданов каза: Още преди години трябваше да го махнат. Сам си пишеше учебниците и ни караше да ги купуваме ако ли не няма да завършим. Почти всеки час пускаше камерата и заснемаше какво правим, а ако някой каже, че не иска да го снима той казваше да излезнем, но ще получим отсъствие. Какъв учител може да е този смешник след като той самият те задължава да правиш нещо нередно!!! Nik sim каза: Аз също съм възпитаник на ГПЕЕ. Часовете на въпросният учител, не се славят за едни от най-добрите и вълнуващи. Напротив бяха изпълнени с ирония!!! Няма да навлизам толкова в темата за часовете му, просто ще разкажа друга история. Сегашната директорка на училището ни беше класна – невероятен професионалист. Точно в 12 клас се разделихме с нея, по повод новият и пост. На нейно място, като класен ръководител застана Ангел Грънчаров. В този момент течеше бурната подготовка по абитуриентската вечер, тоест събираха се парични суми. По лична настоятелство на господина настоя всичко това да премине в неговите ръце... оставихме го! След известно време забелязахме, че парите които държахме в сейфа започват да изчезват – ту само с капаро, после с куверт... Господина просто си пощипваше от тях!!! Разбрахме го с помощта на друга учителка от училището. А, думите му с грозното оправдание и обеснения все още ми стоят в ума, като вчерашен спомен... Обидите, които ни отправи и всичкото... Просто този човек, не е никак доблестен!!! Елена Ангелова каза: Точнооо… на гладна стачка ли ще учи учениците и уникален пример за подражание. И това ми било учител... Marieta Dimitrova каза: Значи в нета за Гериту Никол и Издислафчо може, а за учители не може. kigebr каза: учил съм в ТЕТ-а за мен философия трябва да се изучава в свободното време! Това не е хуманитарна гимназия, от това училище излизат бъдещите инженери на България, не съм чул до сега за философ инженер или ел. техник... така, че да го махат и повече ТЕХНИКА! Като искате философия има гимназии за тази цел! 72

BlueBlue каза: Г-н Грънчаров ми е преподавал във всички класове в ТЕЕ, после ПГЕЕ. Никога не сме водили дискусии на политически теми! Аз се радвам и съм му благодарен, че ме научил да устоявам на моята позиция, търсейки точните аргументи. Малко са учителите като г-н Грънчаров. Не заслужава да бъде лишен от правото да упражнява професията си!!! Стаsi Vеleva каза: Този спор се води повече от 3-4 години и явно никой не иска да отстъпи. Но такова късане на нерви на никого не помага. Явно, че ръководството се дразни и търси всячески да се отърве от преподавателя. Да му дадат някакъв вариант да "упражнява" тази методика. Например в "Твоя час". Анонимен каза: Пловдивски учител обяви гладна стачка, причината – качени в нета видеа Анонимен каза: Всеки учител, който насърчава самостоятелно мислене и смислени занимания, е опасен! Ръководството трябва да бди неуморно за недопускането на подобни процеси. Да бъде заменен с посредствен и безличен, но усърден във воденето на документация, негов колега! Подкрепям исканията на учителя Ангел Грънчаров!!! В децата е бъдещето на нацията!

Предпочитам да умра, но не и да капитулирам най-вече нравствено! понеделник, 5 декември 2016 г.

Тази сутрин, преди да отида на работа и да започна своята безсрочна гладна стачка Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: 73

личностният и творчески потенциал на нацията! ми се наложи все пак да напиша и следния документ, адресиран до директорката на ПГЕЕ-Пловдив: До директора на ПГЕЕ-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия Госпожо Директор, Във връзка с Ваша Заповед № 305 от 1.12.2016 г., с която ми нареждате в срок до 5.12.2016 г. да Ви представя актуализирани тематични разпределения на учебното съдържание по преподаваните от мен предмети от т.н. "философски цикъл" (цитирам от самата заповед), които (продължавам цитата) да са "отговарящи на УУП и действащи за съответните класове учебни програми" се чувствам длъжен да Ви известя, че така поставена, заповедта Ви е неизпълнима – по причина на това, че въпреки моите настоявания още не сте ми представила в писмен вид конкретните претенции, които имате към вече утвърдените от Вас самата, подготвени от мен и действащи към момента тематични разпределения. Просто няма как да изпълня предписания, за които не съм уведомен по надлежния и законен ред. Аз същевременно смятам, че подготвените от мен и вече утвърдени от Вас самата тематични разпределения отговарят на "УУП" и на действащите за съответните класове учебни програми, Вие обаче сте на друго мнение, да, обаче аз по памет не мога да си спомня конкретните Ви претенции, Вие не сте ми ги предоставила в надлежния и законен писмен вид, поради което именно и не съм в състояние за момента да изпълня заповедта Ви. Иначе казано, не мога да изпълня заповедта Ви по причина на Ваш административен пропуск, макар че не съм сигурен дали Вие съвсем съзнателно не ме поставяте в такава една неприятна ситуация, та ако все пак се опитам да изпълня заповедта Ви без да имам пред себе си Вашите конкретни предписания, след това отново да ми предявявате нови претенции и предписания, което пък да се тълкува в лоша за мен самия като професионалист светлина – и в един тъй желан от Вас негативен смисъл. По повод пък на Писмо от Вас (Изх. № 107/01.12.2016 г.), с което изисквате по реда на чл. 333 от КТ (за предварителна закрила при уволнение) да Ви представя в тридневен срок (съвпадащ, най-вероятно съвсем случайно, тъкмо с уикенда, който по същия КТ или по закон е за почивка и отдих на работниците и служителите от усилната работна седмица, а не за изпълнение на някакви допълнителни работни задачи от страна на работодателя!) се считам за длъжен да Ви отговоря следното: – Радостен съм, че най-сетне сте подготвила документално предстоящото ми ново опраскване (уволнение), за което проявихте такива завидни административни усилия в последните няколко месеца, превръщайки живота ми в същински 74

кошмар – щото всеки пореден служебен компромат, който подготвяхте, беше платен с цената на огромен психологически стрес и тормоз спрямо моята скромна особа, която, както е известно, във Вашите очи бива възприемана като "зъл народен враг", подлежащ на немедлено изгонване, изритване от работа, опраскване или уволнение, както искате го наречете; та мисълта ми е, че до връчването на заповедта Ви за моето уволнение ми предстоят, да се надяваме, няколко що-годе спокойни дни; – Питате ме дали имам качеството на трудоустроено лице и дали страдам от някоя от болестите по Наредба № 5 на МНЗ (ДВ бр. 33/1987 г.), макар че сама добре знаете, че съм инвалидизиран с няколко заболявания, по които за да получите разрешение за опраскването (уволнението) ми ще Ви се наложи да получите съответните разрешения от упълномощените за това медицински и контролиращи държавни органи; изисквате да представя съответната медицинска документация, удостоверяваща всяко едно от заболяванията, но аз съм силно затруднен да сторя това в почивните дни, тъй като съответните медицински учреждения в тях просто не работят; пък и редът за получаване на такива справки и удостоверения е доста тромав, особено що се касае до "психичното заболяване", което по Ваше настойчиво ходатайство и благодарение на Ваша собственоръчна или самоделна "психиатрична диагноза" (изразена в официален документ до ТЕЛК, подготвен от Вас самата) успяхте да ми уредите; затруднението ми да удостоверя документално такова едно заболяване е огромно предвид това, че никога досега, слава Богу, не съм имал такъв род оплаквания, не съм търсил помощта на психиатър, нещо повече, имам, заради Вашата инициатива все пак да ми уредите такова едно престижно заболяване, куп документи, доказващи, че нямам подобно психиатрично заболяване, а именно, че съм психично здрав. Поради всичкото това, както Ви е добре известно, се стигна до една крайно любопитна оруеловска или кафкианска абсурдистка ситуация, според която аз едновременно хем "имам" (по някои документи, изработени във връзка с Вашето ходайство и Вашата оригинална самоделна "психиатрична диагноза"!), хем нямам психично заболяване (по свидетелство на въпросната поредица от документи, издадени ми от правоспособни психиатри във връзка с Вашия опит все пак да си докажете способностите в психиатричната наука, получени съвсем неформално или самодейно). Заради въпросната Ваша оригинална "психиатрична диагноза", както Ви е известно, се води цяло едно наказателно съдебно дяло за клевета, което аз спечелих на решаващата за установяването на истината първа инстанция, но Вие, благодарение на необичайните си активности и в сферата на правосъдието в последна сметка успяхте да спечелите на втора и трета инстанция), но оруеловски-кафкианско-йонесково-бекетовия абсурдистки казус се усложни по причина на това, че на моя милост се наложи във връзка с тази същата Ваша тъй оригинална "психиатрична диагноза" да обжалвам решение на ТЕЛК пред НЕЛК, който все още не се е произнесъл по казуса, случаят се усложни от това, че по моя жалба до Министъра на здравеопазването получих отговор, подписан от зам.-министъра Ваньо Шарков, с който ми беше съобщено, че 75

тромавата бюрократична машина на МЗ и НЕЛК-ТЕЛК все пак, макар и бавно, се е задвижила, което е довело до това, че моят тъй заплетен, повтарям, оруеловскикафкианско-йонесково-бекетов абсурдистки здравен казус ще бъде окончателно разрешен, по разпореждане на НЕЛК, на ново заседание на ТЕЛК, което ще се проведе, по мои сведения, едва през март 2017 г.! Надявам се, че няма да Ви се наложи да чакате тъй дълго това решение, без което, възможно е, да се окаже невъзможно да реализирате тъй желаното и подготвено така усърдно от Ваша страна мое поредно опраскване-уволнение! Щото ако все пак се наложи да чакаме това решение, аз лично не Ви завиждам, защото, признавам си, Ви се възхищавам на така нескриваната Ви неприязън спрямо моята толкова скромна и добронамерена при това особа или персона. – Що се касае до исхемичната болест на сърцето, от която страдам не само по същество или фактически, но и строго документално, то съм длъжен да Ви известя, че поради преживените през последните месеци непрекъснат и кошмарен тормоз, стрес, неотслабващ, напротив, засилващ се всеки ден административен терор и пр. се стигна дотам, че това рязко влоши здравословното ми състояние, аз вече непрекъснато съм с неритмичен и прекалено ускорен сърдечен пулс (над 120 удара в минута), пулсът не се влияе от приеманите медикаменти, сърцето ми често прекъсва дейността си, прави доста обезпокоителни паузи, поради което отдавна ми се налага консултация с моя кардиолог; но поради тежката обстановка в училище аз седмици наред отлагах да отида на преглед (защото прегледът може да доведе до оставането ми за лечение в болница), надявах се обстановката в ПГЕЕ-Пловдив малко по малко да се успокои; това, уви, не стана; поради което състоянието ми още повече се влоши. Налага ми се тия дни все пак да отида на преглед на кардиолог, независимо от това, че Вие лично често си позволявате, като Ви кажа нещичко за своите здравословни проблеми, да ме обвинявате без капчица неудобство в... "симулиране", излиза, като капак на всичко, аз във Вашите тъй проницателни очи вероятно изглеждам, като капак на всичко, и като... лъжец (щото какво друго е симулантът в здравно отношение ако не лъжец и мошеник?!). Та мисълта ми е, че за да се установи актуалното ми здравно състояние по отношение на кардиологичното ми заболяване, към момента ми се налага да се подложа на съответните медицински изследвания, за което най-вероятно ще ми се наложи да постъпя в болница (независимо как ще изглежда това във Вашите, казахме, така проницателни в медициинско и особено в психиатрично отношение очи!). По тази причина се налага да ми удължите, колкото и да Ви е неприятно това, срока, в който аз да Ви представя необходимата за опраскването/уволнението ми актуална медицинска информация. На това основание не мога в момента да изпълня нареждането Ви да сторя това в толкова кратък срок; надявам се, че ще проявите добрината и човечното разбиране и ще ми удължите срока, казах, поставен съм в ситуация на невъзможност да изпълня нареждането Ви.

– Пишете също във Вашето писмо до мен дали нямам някакво "професионално заболяване", това е новост за мен; при тъй напрегнатия живот на всекидневен и кошмарен направо стрес и тормоз, който водя под Вашето ръководство, е много възможно за последните месеци да съм развил някаква нова, несрещана от науката форма на професионално заболяване, характерно за иначе нелеката и без това учителска професия. Но за да получа компетентна информация в това отношение пак ще ми се наложи да се подложа на преглед, аз, за разлика от Вас, нямам такива задълбочени познания в различните медицински области и не мога сам да си диагностицирам някакво евентуално професионално заболяване. И по тази причина май се налага да ми удължите срока, за да мога да Ви предоставя някаква обективна документална и най-вече чисто медицинска информация. Уважаема госпожо директор, във връзка с всичкото това, и най-вече във връзка с онази същата оруеловски-кафкианско-йонесково-бекетова абсурдистка атмосфера в училището, в което имам неизразимото щастие да работя под Вашето толкова вещо административно ръководство държа да Ви уведомя, че от днес, понеделник, 2016 г. започвам безсрочна гладна стачка, исканията на която можете да ги прочетете в нарочно изпратения от мен до Вас документ. Просто нямам друг избор, поставен съм в ужасни условия, този оруеловски-кафкианско-йонесковобекетов абсурдистки възел, в който училището съществува вече 5-та година (!!!), трябва някак все пак да бъде разсечен. Е, налага се за целта да Ви поднеса своята саможертва – понякога животът става така тежък, че достойният човек започва в един момент да предпочита да умре, а не да живее в такива условия, в условия на всекидневни гаври, тормоз, терор, на кошмарен психологически натиск и пр. Не че не обичам живота и не че не ми се живее, но като философ и като учител се чувствам длъжен да дам и на учениците си един нравствен и граждански пример, ето, заради това най-вече, да дам този безценен урок на учениците си, аз започвам от днес своя отчаян човешки, професионален и граждански протест. Да, отчаян съм, но няма да Ви позволя повече да се гаврите над мен, ето, принудихте ме да прибягна до последното средство за борба. Предпочитам да умра, но не и да капитулирам най-вече нравствено! Заради едната чест живеем, има безценни духовни неща, за които си заслужава човек да жертва и живота си – Вие самата нали така говорите на учениците си в часовете по литература?! Е, дойде време да проверим на дело доколко сама вярвате на приказките, които разказвате на учениците си... Не крия, че ми е много интересна Вашата реакция в ситуацията, която Вие сама така усърдно създадохте. Като изследовател на нравите и на образователната ситуация в свидното ни отечество ми е крайно много интересна Вашата реакция в така и така създалата се нетърпимо тежка ситуация. Ето и за да задоволя своето професионално и изследователско любопитство предприемам тази отчаяна акция. Желая Ви хубав ден! 5 декември 2016 г., Пловдив

ПОДПИС: (А.Грънчаров) 77

9 коментара: Анонимен каза: Грънчаров, болен мозък ВЪН ОТ ПГЕЕ остави учениците на мира!!! Не са нужни да ти слушат глупостите вече толкова години. Neli Angelova каза: А с какви мотиви те уволняват? Ангел Грънчаров каза: Уволниха ме със смехотворни мотиви: "изцяло негоден за системата", "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно некадърен" и пр., съдът отмени тази одиозна заповед, а сега, предполагаме, в предстоящото ми опраскване (уволнение) мотивите ще бъдат не по-малко смехотворни... :-) А. от Австралия каза: АIG, не забравяй, че Атанасостасова е една пловдивска подметка със съмнителни завоевания на научното поприще и с убедителни завоевания на популистко-клюкарското такова. Таa женица ми се вижда изтормозена, моля те опраскай нейна снимка пак у блого си, че не я помня, беше май некаква скочубра пред портокалов сок, това помня, но не моа да си спомня чертите й... Вероятно са пезевенковски, то BG населението е турски вариант от 1878, те не разбират правосъдие кво е, нито разбират и въобще нещо, това е изродено племе, което скоро ще падне под 7 милиона, понеже се ебат в гъза... Смятат се за умни и не ги интересува какво смятат другите за тях... Това отива към 6-та национална катастрофа или коя беше, че са много и не ви ги помня наистина... ЕДИН СЪВЕТ ОТ ТВОЯ ОПИТЕН БРАТ: Не пиши на таа фльорца искрено и с очакване за разбиране, тя нема такова у цилиндъро си наречен глава... За съжаление турската ви система от 1878 поддържа такива креатури... Престани с таa гладна стачка, тва е глупост, тea имбецили се радват, че са те докарали дотам... Нахрани се добре, а утре иди и ги ритни по мързеливия турски задник, един съвет от мен & Australia, ОК?... А. от Австралия Rositsa Rangelova каза: Само внимавайте със здравето... :( Gergana Kostova каза: Възхищавам Ви се!!! Винаги! Само се моля да не Ви се отрази зле на здравето! Дай Боже всичко това да не е напразно! Николай Близнаков каза: - Подкрепям принципната, смела и достойна позиция на философа Ангел Грънчаров! Но съм обезпокоен от опасната (за него) форма на протеста му. Институциите ТРЯБВА да отреагират! Ангел Грънчаров каза: Благодаря за подкрепата! Т. Московски каза: Последният сезон на този бразилски сериал ще бъде вълнуващ и предстоят неочаквани обрати в сюжета – изненадващи роднински връзки, скрити бизнес интереси, дълбоко стаени любови...

Новата книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ замина за печатницата понеделник, 5 декември 2016 г.

Новата книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ (на което имам честта да съм един от основателите и създателите, а също и главен редактор) ще изглежда така, тя замина за печатницата, ще се печата в Киев, Украйна, но ще се разпространява и в България (и в някои други страни). Приемаме поръчки за хартиеното издание.

Някои многозначителни случки от първия ден на протеста понеделник, 5 декември 2016 г.

Репортер на телевизия СКАТ дойде в нашето училище и взе интервю от мен във връзка с гладната стачка, която започнах от днес. Директорката не благоволи да разговаря с журналиста, а на охраната беше наредено да не бъде допускан в училището даже и в качеството му на гражданин (дори и това, че самият репортер е бивш випускник на същото това училище не умилостиви директорката и насъскваната от нея охрана!). По тази причина очевидно линията на администрацията на училището ще си остане обичайната: пълно мълчание, пълно информационно затъмнение по случая. За какво ли говори това мълчание?! Щото мълчанието понякога говори и казва много повече от десетки интервюта... Интересно е дали някои хора все пак в един момент ще осъзнаят колко много се излагат: все пак живеем в 21-ви век, в днешното демократично време лицата, заемащи публични, издържани от данъкоплатеца длъжности, са длъжни да дават на гражданите всякаква информация. ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и репортажа, излъчен по телевизия СКАТ: Учител обяви безсрочна гладна стачка

Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте! понеделник, 5 декември 2016 г.

Пак ми се налага да пиша есе по поредицата, в която се опитвам да представя по възможност най-пълно историите, които се случват покрай борбите ни за реална демократизация на отношенията в училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив. Знаете, от вчера съм в гладна стачка, принуден бях да прибягна до това последно и отчаяно средство за борба. Последната публикация по тази поредица е от вчера вечерта (виж: Някои многозначителни случки от първия ден на протеста), а преди това публикувах един важен документ (виж: Предпочитам да умра, но не и да капитулирам най-вече нравствено!), а самата обява за стачката беше публикувана пак вчера, но сутринта и под заглавието Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията!. Тази сутрин искам да разкажа някои важни неща, които е добре да бъдат фиксирани в слово. Първо, реакцията на официалните ръководни лица от самото учреждение, от самото училище. Аз, независимо от това, че съм в стачка, си водя часовете, с учениците разговаряме по всякакви въпроси, включително и за причините, които доведоха до моя граждански протест (за тия вдъхновени и вдъхновяващи разгово81

ри с учениците ще пиша отделно, тук само да подхвърля, че съм много обнадежден от реакцията на огромната част от учениците, които съвсем спонтанно, но масово ме подкрепят!). Та по едно време вчера потърсих директорката за да я известя лично за протеста си и да я помоля да нареди да ми сложат една масичка във фоайето, зад която да мога да седна в междучасията, там именно да бъде мястото на моя протест. Директорката още я нямаше в училището, отидох при помощник-директорката Стоянова, нейната врата беше заключена. Почуках на следващата директорска врата (на зам.-директорката Милева), тя също беше заключена. Третата директорска врата, на инж. Динчийска, беше обаче отключена и вътре заварих освен стопанката на кабинета и заместничката по учебната работа Стоянова; казах им каквото имаше да казвам, те сякаш се уплашиха, спогледаха се и за миг се разбраха даже с очи: нищичко не можели да кажат, когато дойде главната директорка към нея трябвало да се обърна. Никоя от тях не прояви капчица желание да поговори с мен от една чисто човешка гледна точка, не, това се оказа за тях невъзможно (въпреки тъй нескриваната религиозност особено на едната от директорките!). Аз им заявих, че съм в гладна стачка, те знаят, че съм болен човек, инвалидизиран, известно човешко участие в проблема не би им навредило, но ето, нищо такова нямаше: дали пък чиновническото отношение към проблемите на живота у нас изисква непременно да бъдем съвсем безчовечни, да не сме способни на нищо човешко?! Просто от чист изследователски интерес питам, понеже бях силно озадачен от вчерашната реакция на въпросните администраторки. Вземете предвид, че това са също така и учителки, възпитателки на младежта: ако към един колега те не считат за нужно да покажат известна поне малка човешка съпричастност, как ли този подход показва човечността си в отношението към учениците?! Това за мен е чиста загадка, подозирам, че там е налице едно чисто показна и принудена, демонстративна човечност, ето, вчера имаше възможност това мое впечатление на дело да бъде опровергано, но не би, никой не благоволи да се възползва от прекрасния повод да покаже неподправената си човечност. Което е твърде жалко. Като изключим реакцията на инж. Атанас Атанасов, който реагира съвсем човечно и по естествен начин като му казах защо нося бадж с надпис СТАЧКА! на якето си (той има добрината да ми няколко думи, които аз възприех ето как, те носеха този смисъл: "Недей така бе, човече, не си здрав, ще си увредиш още повече здравето, това е сериозна работа пълното гладуване, опасно е особено за такива като теб, откажи се, помисли за друг начин да протестираш!"), та значи като изключим реакцията на този достоен човек, почти никой от останалите колегиучители не се престраши дори да разговаря с мен (е, трима-четирима, които все пак се престрашиха, не мога да кажа кои са, щото да не им навредя, страхът в учреждението ни е на висота!), камо ли пък да изкаже някоя и друга дума на чисто човешка все пак загриженост и съпричастност. (Е, в интерес на истината, някои достойни учители показваха съпричастността си безмълвно, с очите, в момента, в който се срещахме в коридора и те все пак се осмеляваха да ме погледнат и да ми кимнат за поздрав, а в очите им се четеше известна човешка съпричастност!) Но 82

имаше хора, имам предвид учители, които като минават покрай мен даже не смеят да ме погледнат, аз продължавам да твърдя, че страхът в нашето образователновъзпитателно учреждение витае така силно, че на моменти е направо непоносим. За разлика обаче от колегите учениците в мнозинството си изобщо от нищо не се страхуват и ме поздравят на висок глас като ме срещнат по коридорите, усмихнати, някои от тях специално ме спират и с думи изказват подкрепата си, което за мен е истински важното, много ме радва това, че учениците не се страхуват и реагират съвсем човечно, с една неподправена, спонтанна човечност! Та аз фактически заради тях най-вече протестирам, не заради себе си, то моята вече се е видяла, те обаче са интересни, щото пред тях е бъдещето, а и България на тях разчита, няма на кой друг да разчита нашата многострадална България, превърната вече, знаете, в МУТРОЛАНДИЯ, аз за това съм писал многократно. Но ето че има е една друга, истинска, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим – та да не бъде смазана и тя като нас, да не бъде прекършена и тя, както успяха да прекършат нашия устрем към свобода от 90-те години на миналия век. Тук, сами виждате, се опитвам с думи да изразя най-важния си извод от вчерашните ми впечатления и наблюдения, в първия ден на моята гладна стачка. Та да завърша все пак темата си: как реагира самата главна директорка, интересно е, любопитно е. Знаете, че тя дълго се кри от първия телевизионен репортер, който дойде в училището по повод на моята стачка; той ми каза, че много пъти й бил звънял за да я помоли за интервю, но тя не вдигала телефона си. Когато той се разправяше долу на входа с тъй войнствения охранител, дето е готов даже да набие оня понапорист гражданин, който настоява да обезпокои за нещо царстващата директорка, аз се качих за да проверя все пак дали директорката вече е пристигнала; тя беше пристигнала, секретарката след като я попита, ми заяви, че мога да вляза на извънредна, непланирана аудиенция. Влязох. Попитах я чела ли е вече документите, които й пратих на имейла по повод на протеста си; отвърна, че ги била получила и ги била чела. И веднага фатално пропусна момента за да реагира що-годе почовечно: заяви ми, че мога да си гладувам колкото искам, но... като давам "политически интервюта" на журналисти, да съм бил имал добрината да го правя извън територията на училището; само това благоволи да ми каже. И пак почна да ме мъчи по-скоро да й дам цялата медицинска информация, която й е потребна за да пристъпи към заветната последна или крайна цел: подготовката на заповедта за моето ново и тъй заветно опраскване-уволнение! Давате ли си сметка какво значи това: ето, този човек - щот макар че съм "народен враг" аз покрай другото все пак съм и човек! - се е видял принуден да прибегне до такава крайна и опасна форма на протест, която особено много застрашава здравето му понеже е инвалидизиран, но ти не мислиш за друго, нямаш друга грижа освен тази как по-скоро можеш да подготвиш заповедта за новото му поредно опраскване-уволнение! Моето впечатление от разговора с директорката е точно такова, тя в този момент не мисли за нищо друго освен за прословутата заповед и за това как може да се ускори изда83

ването й! не ща да тълкувам повече какво значи това, тя обаче, в интерес на истината, не благоволи изобщо да се възползва от този прекрасен шанс, който аз с акцията си фактически й дадох, а именно на дело да покаже, че моите обвинения за крещяща безчовечност на управленския й подход (това е фактически моето фундаментално обвинение, то е извора на цялата ми критика към тази администраторка!) са неоснователни, са плод на моето въображение, значи аз й дадох шанс да ме опровергае и то на дело в критиките ми, тя обаче не се възползва от него и се държа така, че пак на дело потвърди правотата на обвиненията ми! Да ви кажа, аз не съм злорад човек и много съжалих, че директорката се провали така решително на този малък и така щедър за нея психологически и нравствен тест, наистина много съжалявам за това, не лицемеря, знаете, за мен лицемерието е нещо непоносимо! Питах се вчера, размишлявайки по случилото се, как, примерно, би реагирал предишният директор инж. Венелин Паунов, блестящ и изключително човечен мениджър (за образователната сфера са нужни точно такива мениджъри, човечността трябва да е водещото по моето разбиране!), ако изобщо можем да си представим нещо такова да можеше да се случи по неговите времена (аз лично не мога, признавам си, да си представя да може да се стигне до нещо подобно при неговото управление, просто фантазията не ми е чак толкова мощна!), но да допуснем хипотетично, че все пак нещо такова би могло да се случи. Знаете ли как той щеше тогава да реагира? Ето как би реагирал, ето какви думи би ми казал: – Ангеле, приятелю, как изобщо можа да си помислиш да правиш такова нещо?! Моля ти се, откажи се мигновено от тази мисъл, никаква стачка не бива да правиш, та ние можем да се разберем по всеки въпрос без такива работи, хора сме, за всичко можем да се разберем и да се договорим! Леле, уплаши ме, че си решил да правиш такова нещо! Я не се излагай, казвай сега какво има и всичко ще обсъдим и уредим като разумни същества! Хайде, холан, ще се излагаме сега пред целия свят! Нещо такова би ми казал той, човеколюбивият велик в моите (а и не само в моите!) очи директор Паунов; да, ала вчера в директорския кабинет се случи нещо съвършено различно, коренно различно: аз бях посъветван, докато още имам сили, да ида при лекарите и да ги моля колкото се може по-скоро да ми дадат документи за актуалното ми здравословно състояние, та аз, докато имам още сили, докато не са ми пресекнали силите заради гладуването, да мога да ги донеса, та директорката да може от своя страна по-бързо да задвижи процедурата по моето тъй заветно и тъй дълго чакано ново опраскване-уволнение! Ето затова си поговорихме, този проблем обсъдихме с директорката. Другият проблем, който я вълнуваше, беше като стачкувам, да не разговарям с учениците по "политическата страна" на конфликта ни, щото това било строго забранено! Абе нашето училище трябва да е не само извън политиката, не само извън демокрацията, то трябва да е решително и извън... живота, щото какво е животът за човека без свобода, демокрация и политика, нали така?! Както и да е, аз се въздържах този път от каквито и да било дискусии, а предимно слушах. Бил съм поставял директорката в конфуз84

но положение щото на нея "висшите инстанции" й били забранили, видите ли, да дава каквито и да било интервюта по "случая Грънчаров" по медиите, ето и това чуха ушите ми. Аз лично, понеже вече един вид си нося "отрязаната глава под мишницата", съм бил можел да си плямпам каквото искам пред медиите, но само извън училищния двор, това изискване ми беше повторено няколко пъти. Толкова. Спирам по този въпрос. Въздържам се от каквито и да било тълкувания. Изглежда само съвсем смахнати хора като мен обичат да държат за фактора "човечност" във вътрешно-училищните отношения на многострадалното, на изтерзаното от толкова много неподправен социализъм българско образование, пардон, (не)образование! А сега няколко думи и за това как аз се чувствам. Относно неприемането на храна – за да бъда постоянно контролиран че не се храня (и да не бъда обвиняван, че потайно се храня или че лъжа, че не се храня, такива подмятания, естествено, вече са ми отправени от старателните "доброжелатели"!) се налага днес да поискам от директорката да ми осигури в училището някакво помещение (малка стаичка), в което да мога да си провеждам денонощно протеста, там да съм под наблюдение, ако такава възможност няма, за да си защитя все пак честта, ми се налага нещо друго да измисля, та да пресекнат обидните подмятания! Между другото, аз още не съм казал какво ме посъветваха лекарите, с които разговарях по проблема, ето главното: можел съм да гладувам дни наред, но опасното било после, като спра да гладувам, ако неправилно почна да се храня тогава, било имало опасност, при моето разклатено здраве, директно за миг да умра! Найопасно било, обезумял от глад, волята ми в един момент да спре да действа (иначе аз доказано съм голям инат, цигарите ги спрях без проблем и ето вече повече от десет години не съм запалил цигара!) и аз да са натряскам яката, по моя си обичай, тогава вече положително и непременно съм щял бил да умра! Тъй че след третия-четвъртия ден гладуване при мен трябвало да има постоянно як човек, който да ме пази да не би да се нахвърля върху някаква храна и така да си докарам сам онази с костеливите ръце, имам предвид смъртта. Риск има, разбира се, аз не се смятам за непогрешим и прочие. Примерно вчера, като почнах да говоря на учениците за протеста си и неговата форма и те почнаха да ме разпитват как така изобщо да не ям, се получи един превъзходен конфуз, ще го разкажа, нищо че ме грозят страшни подигравки; та значи таман си говорех с учениците за гладуването, дойде един ученик с кутия бонбони (това беше първия час!) и ми поднесе кутията да си взема бонбон, черпел за рожден ден и обясни, че било "на патерица" и пр., аз се ръкувах с него, казах му обичайните пожелания, забравих за всичко и... лапнах мигновено и несъзнавано бонбона!!! Нещо повече, не само го лапнах, но и го сдъвках жадно! Когато в съзнанието ми се появи мисълта, че съм в... гладна стачка, вече беше много трудно да изплюя пред учениците раздъвкания бонбон! Учениците обаче не се впечатлиха от тази случка, щото беше първия час, аз токущо бях обявил, че от днес почвам гладна стачка, възприе се това без да ми се присмее някой, но ми стига това, че аз самият се почувствах крайно зле. А аз още от неделя бях ограничил до минимум храненето си, за да се подготвям за стачката. (Вчера сутринта, щото пия шепа лекарства, признавам си, пих натурален сок, 85

изобщо лекарите ме съветват поне сокове да пия, щото иначе било съвсем зле.) "Да гладува" човек какво значи, само да не дъвче храни, дето не се поглъщат без дъвкане, това ли значи?! А да пие може, нали така, аз суха гладна стачка не съм обявил, тя е даже и без вода и от нея се умира за два-три дена?! (Един приятел от Америка пък ме посъветва... да се самозапаля, да, така съм щял бил да вляза директно в историята, а гладуването било "пунта-мара" работа, било пунта-мара протест, истинското било да си драсна клечката и да изгоря, по неговото разбиране! Абе какви ли не приказки чух вчера, не е за приказване! Но, повтарям, знаците на неподправена човешка загриженост и съпричастност бяха сравнително редки, ала ги имаше все пак, което ме радва. Не сме се обезчовечили изцяло, това за мен именно е радващото! Аз сам започнах усилено да размишлявам в така създалата се ситуация за това какъв е смисълът на моето протестно действие, особено на неговата форма, на формата, която избрах. (Няма да скрия, зле ми е особено тази нощ, да оставим това, че червата и стомаха постоянно ми къркорят, но и това, че трябва да ходя на работа, не мога да седна в къщи или на някакво друго удобно място и да си гласувам донасита, ме тормози особено много. Започнах като ходя походката да ми е клатеща се, олюляваща се, аз имах операция на главата, и иначе си имам такива олюлявания, загуби на равновесие (заради тия мои оплаквания бабитепсихиатри от ТЕЛК в Пловдив ми дадоха 20%... "психично заболяване"!!!), но откакто гладувам, фактически гладувам от неделя вечерта, тия загуби на равновесие, тази слабост почна да зачестява. Питам се дали да не взема да ходя с... бастун, та евентуално ако се свлека някъде, да стане по-плавно, щото ударя ли си при падане главата още веднъж о цимента, това може да е вече фатално (операцията ми беше именно заради хематом, вътрешен кръвоизлив, получен при такова падане когато една сутрин бързах да не закъснея за училището!). А че краката взеха да ми се преплитат, това си е факт. Пък съм едър и при едно падане може да счупя и някоя кост, макар че се знае, че се чупи най-напред това, което е най-слабо у човека, при мен е доказано, че най-слабото ми място е тъкмо... главата (не може найслабото място на един философ да не е тъкмо главата, нали така, защо така мълчите, а, драги дами и господа съдебни заседатели?! Абе шегувам се, ама то работата май не е за шега. Приятели, истински загрижени за здравето ми, ме съветват стачката ми да стане "символична", да се изразява само в носене на бадж – и в говорене по проблемите, щото аз, знаете, не млъквам, постоянно говоря, където седна и където стана, все за проблемите на образователната сфера и на нашето тъй знаменито вече училище. Ще видим какво ще правя, още не съм взел решение, засега си продължавам да гладувам, да видим днес докъде ще стигна по този път. Щото днес имам часове втора смяна, а аз по начало, като имам часове до късната вечер, даже и да се храня, изнемощявам, губя сили, вече съм с напреднала възраст, а сега, като и гладувам, нищо чудно да се свлека някъде и да си разбия главата. А и колкото повече е гладувал човекът, толкова по-бавничко трябва да почне в един момент захранването. Сега-засега да почна да се храня не е толкова фатално, но след ден-два-три ще стане опасно. 86

А иначе като си движих вчера, полюлявайки се, по улиците на път за дома (ходих и до болницата, ала имаше такава дълга опашка пред кабинета на моя лекар, че се отказах да чакам, днес ще ходя пак, да видя дали ще мога да мина при него!), признавам си, гладът започна да ме тормози: постоянно в главата ми са картинките на разни... топли банички, супи, даже и на приятно ухаещи и цвърчащи, току-що махнати от скарата кебапчета (хей, и аз съм патреотин, и аз съм българин, и аз обичам кебапчета, да не мислите, че съм някакъв човешки урод, дето не обича тъкмо кебапчета?!), даже и уханието на постна боб-чорбица с мек хлебец ме терзае в моето развинтено въображение, да не говорим за кисело зеле със свински джолан или печено със свинска глава, леле, лигите ми потекоха в тоя момент така усилно, че за малко да се задавя! Абе сами виждате, дяволът си знае работата, в него съмнение никакво не можем да имаме, ето, по време на пости ме съблазнява с разни печени свински глави с ухайно кисело зеле, леле, чакай да ида да повърна, че от тия слюнки наистина се задавих! ... Но то нема какво да се повръща де, това е хубавото на гладуването, че като ти се приповръща и пригади, няма какво да повърнеш, само лиги некакви отвратителни, простете за натурализма, но ми се налага да пиша и за тия неща. Щот съм правдолюбив. А пък вчера, да отбележа и това, то е любопитен щрих: Вчера, като поседях, бидейки в гладна стачка, в учителската стая, се оказа, че голяма група колеги счетоха за най-нужно и за най-уместно през цялото време да обсъждат разпалено проблема за това какви по-точно трябва да са... ястията на коледния банкет, изреждаха какви ли не вкусни ястия, пържоли, яхнии и пр., та аз за малко щях да се задавя от пустите му лиги! Изглежда е много човечно и педагогично, знам ли, аз съм изостанал от съвременната наука, като наблизо има човек, дето гладува в знак на протест за лошото състояние на образователната ни система, учителите наоколо да обсъждат с възможно най-висок глас какви именно манджи, пържоли, салати и прочие вкуснотии искат да ядат на предстоящия си банкет! (Между другото гладните учители у Нашенско, забелязал съм, общо взето постоянно говорят за... ядене, тъй че този разговор не е, предполагам, чак толкова умишлен!) Темата за дебат, няма що, е твърде подходяща – особено в дадената ситуация, а, вие какво ще кажете по този повод, кажете нещо де, тъй мълчаливи мои събеседници, имам предвид вас, драгите ми неразделни дами и господа съдебни заседатели? Само госпожа Костова, нашата тъй талантлива историчка, която седеше до мен, като разбра, че съм в гладна стачка, се почувства крайно конфузно (щото в този момент тя обядваше, държейки огромен сандвич!) и показа човечността си, като се оттегли по-далеч от мен, за което съм й много благодарен. Абе има и човечни хора около нас, има ги даже и сред учителите, нарочно се изразявам така, малка провокацийка или шегичка за замисляне, щото професията ни, както знаем, е застрашена от дехуманизиране, да се изразя по-внимателно така. Абе има и истински "човечни хора", ето, какво ще кажете примерно за този, дето е счел да се провикне ето как: - Грънчаров, болен мозък ВЪН ОТ ПГЕЕ остави учениците на мира!!! Не са нужни да ти слушат глупостите вече толкова години! 87

Виждате каква искрена, животворна, неподправена човечност и доброта струи от тези тъй прочувствени думи, нали така?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Според вас тия думи учител ли ги е написал или ученик?! Какво казахте?! Не разбрах?! Тъй ли?! Учител трябва да ги е казал, за учител по прилягат тия думи, тъй ли?! Щот са "колегиални", така ли?! А комуноид ли е този "учител", с извинение, или е чисто и просто урод?! Кажете де, нима не можете да прецените?! Както и да е. Всеки си проявява това, което има. Някои имат мерзост в изобилие. Това ли е еталон за "човечност" в нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ?! А институциите мълчат. Имам предвид висшестоящите. Министър, омбудсман, народни представители, подопечните медии също мълчат. Да видим колко време ще промълчат медиите. Засега само две "несистемни" телевизии (Пловдивската обществена и СКАТ) отразиха протеста ми. Няма значение де. Аз не правя този протест за себе си, а за да предизвикам истински дебат по проблемите на образованието, щото дебатът не ме задоволява. Безразличието, безхаберието, потресаващата незаинтересованост тъкмо от най-важните, от съдбовните проблеми за нашето общество е причината за протеста ми. Който тълкува акцията ми в смисъл, че съм бил искал да стана "известен", да има много здраве от мен, глупаво е тълкуването му. Но нека всеки да си мисли каквото иска, то тия неща зависят от ценностите и от личността му. Всеки си показва същината или колко струва чрез реакциите си. Някои обаче не се усещат, че се излагат, ето това е найчудесното. А пък може, знае ли се, ако почне един ден тъй потребния ни дебат, в него всеки не просто да се изяви подобаващо, но и да почне малко по малко да се променя към добро. Тази ми е идеята и целта. Но нека, казах, всеки да съди според съвестта си. Спирам дотук, че капнах вече от писане. Ще ида да полегна малко, чувствам се изключително слаб. Краката едва ме държат. Имам час за почивка, после тръгвам за болницата и после – за училището. Ако лекарят не ме прати да се лекувам в болница, щото сърцето ми от вчера насам на няколко пъти така жестоко излиза от ритъм, че в един момент се видях принуден да седна на пейка, да се опитам да се съвзема, а по едно време се уплаших така, че за малко да повикам по телефона бърза помощ. Но поседях близо половин час и сякаш кризата ми мина. Слава Богу де, аз в тия изпитания само на Божията помощ се уповавам! На никой друг не разчитам. Да ме прощават учениците, които вчера идваха при мен да ме питат уместно ли ще е да почнат да събират подписка против подготвяното ми уволнение от директорката, искали да й кажат, че искат аз да им остана преподавател. Отвърнах им, че те сами трябва да решат какво могат или трябва да направят. Тъй че не бива да обиждаме младите хора, сред тях има направо прекрасни личности, които вече имат и развитие по посока на това да станат и добри граждани! Което за мен е вдъхновяващо! Прочее, репортерът от телевизията СКАТ, дето се бори с войнствения пазвантин на ПГЕЕ-Пловдив (държащ се като истински твърд... ленинец и дори сталинец, имам предвид пазвантина!), е бивш мой ученик, преподавал съм му философия, какво ще кажете, бива ли го в дебатите?! А иначе 88

като ученик не беше много изявен в това отношение, мълчеше си, ето, сега вече се изявява чудесно, бива го! Дотук. Само ще завърша с един щрих към картинката: една учителка, като видя баджа ми, счета за нужно да се провикне така, че да я чуят колкото се може повече хора (и да съобщят там, където трябва, именно на началството!), та значи се провикна ето как: "Що пък не земеш да си туриш тоя надпис на... челото!", дамата беше твърде агресивна, аз како й казах и как прочете полемиката ми с нея, не ща да съобщавам, щото не ми се пише повече. Точка. Хубав ден! Бъдете здрави! И правете нещо за човечността си, не допускайте тя да намалява, напротив, умножавайте я. Щото за какво друго живеем този живот ако не да бъдем поне човеци?! 2 коментара: Анонимен каза: Един философ може да е професионално и социално ангажиран, но е нефилософско това да бъде довеждано до крайност, понеже философското отношение към света е все пак на известна дистанцираност, равнодушие и безразличие. Подобни действия показват, че вземате себе си и света прекалено насериозно, а хората и светът не заслужават да се вземат насериозно, а с хумор и на шега. Светът е един цирк и водевил. Както казва Шекспир: Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл… Анонимен каза: Между другото след като сте толкова голям радетел за либерално образование, смятате ли, че Вашите педагогически идеи са приложими към обучението по математика, природни науки, музика и физическо възпитание например. Защото подозирам, че въобще не сте се занимавали с дидактика на тези предмети, а само с хуманитарни науки.

Организираха "спонтанен контрапротест" в подкрепа на директорката сряда, 7 декември 2016 г.

Под обявлението ми за излизането ми в стачка (виж: Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията!) се оформи твърде интересен и поучителен диалог, в който участват даже "мислители" от Калифорния, хвърлете му едно око ако имате време, интересно е! А на мен сега ми се налага да напиша нещичко от поредицата свои есета, посветена на борбите ми за едно ново, съвременно образование, за демократизиране на отношенията в нашата конкретна училищна общност и т.н.; вярно, тази сутрин имам съвсем малко време за писане (щото досега участвах в упомената дискусия), а и защото имам първи час, след около 20-25 минути трябва да ставам да се приготвям за работа (предното есе беше със заглавие Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим!). Имам доста наблюдения и впечатления от втория ден на своя протест, именно от вчера. За всичко не мога да напиша, но поне за нещичко, и то найважното, трябва да напиша. Училището ни вчера приличаше на ритнат или прекатурен кошер: чувстваше се едно необичайно оживление; влизайки в своите часове, учениците ме поздравяваха с аплодисменти, подкрепяха ме ентусиазирано, става дума за учениците от 10-тите класове. По коридорите беше същото, много ученици ме поздравяваха с уважение, някои ми казваха, че се радват, че още ме виждат, че още не съм уволнен, други ми казваха, че били правели подписка в моя защита, някои ученици идваха да ми благодарят за всичко, което съм им бил дал и прочие, изоб90

що много знаци на съпричастност и подкрепа получавам от учениците си. На учениците от 11-тите класове (имах вчера три такива часа) реших да не казвам нищичко за акцията си, по причина на това, че с тях учим чиста философия, учебното време е малко, реших да спестя тия обсъждания за стачката ми, за протеста ми, на тях им прожектирах филм за Сократ (италиански, игрален, художествен). Каото после всеки като ми разкаже мислите и впечатленията си по повод на филма (в писмен вид или устно), ще може да получи оценка или точки (ако е решил да се изявява и да бъде оценяван по точковата система). Прочее, оня ден, в петък, говорих с един 11-ти клас относно плана ми да обявя стачка, реакцията на учениците беше същата като на 10-то класниците, подкрепяха ме, съжаляваха, че директорката ще ме уволни и пр. Разбира се, вчера беше организиран "спонтанен контрапротест" в подкрепа на директорката (на която искам оставката й по морални причини най-вече), разбира се, той беше осъществен от знаменития вече 11 Ж клас, те се бяха подготвили, чакаха ме на входа, като излизах, ме изпратиха с "бурни, дълго нестихващи овации"! Там беше и ги вдъхновяваше оня същия войнствен пазвантин на училището, който се обезсмърти с това, че показа среден пръст на репортера и оператора на телевизия СКАТ, а по този начин показа средния си пръст и на зрителите, сиреч, на цяла България! Той също ръкопляскаше, сиреч, участваше в "контраппотеста", нищо чудно да е бил негов организатор. Не видях дали зад гърба ми не ми показа... среден пръст, не ми беше удобно да се обърна, предполагам че не се е сдържал и е направил същия така обичаен за него и тъй подходящ за едно училище циничен жест. Толкова и по този пункт, налага ми се да бързам, за да очертая по-пълно картината. Интересно е това, че вчера директорката, сияеща от някаква радост, проведе сръчно една оперативка, за която фактически нямаше кой знае какво да каже, но поне можеше да издемонстрира пред "сплотения колектив", че изобщо не й пука за протеста на "оня там Грънчаров", ето точно за това, предполагам, и е решила да проведе туй мероприятие. Е, издемонстрира безхаберието си, нещо повече, и дума не обели за тия събития (за това, че никой не бива да дава интервюта на репортерите и пр.), даже си позволи да скрие от Съвета мое нарочно писмено обръщение по повод обявяването на стачката ми, вместо да го сложи на дъската за обяви, тя още го крие – като ме предизвиква аз сам да го сложа, та тя после да може демонстративно да го махне! Разбира се, на оперативката пак се обсъди проблема за въпросния коледен банкет, няма що, много е подходящ за обсъждане този въпрос, за менюто и пр., особено когато колега-учител е в гладна стачка хи присъства там, на Съвета! Както и да е, толкова и по този пункт, нямам време да пиша повече, но и това говори предостатъчно. Изобщо в нашето училище витае духът на късния "соц", пълно е с табла, хвалещи успехите ни, ала започна да се усеща нещо като барутен дим, димът на наближаващата така застрашителна спрямо социалистическата идилия революция. Ще се наложи този текст да го оставя да е с продължение, няма начин, ето, пиша това "Следва продължение, текстът е незавършен и още се пише, ще 91

го дописвам по време на деня, когато имам възможност за това". А тук все пак да кажа още нещичко. Вчера също така бях извикан в... полицията, наложи се в една пауза между часовете да ида във Второ районно полицейско управление, срещнах се там с една дознателка, смятах, че ще е във връзка с протеста ми, не беше, беше по повод на един по-раншен мой сигнал до прокуратурата срещу директорката (за извършено от нея документно нарушение). Снеха показанията ми, за кой ли път. Сигналът ми бил прехвърлен наново към друго полицейско управление,1 сега започва ново разследване, от нов дознател. С когото установихме добър контакт, човекът (дама беше дознателят) с интерес слушаше невероятните абсурдистки истории, случващи се в нашето училищно всекидневие, много внимателно слушаше и партньорът й по кабинет. Поговорихме си близо два часа. Имам и документ, че съм бил там, щото за малко щях да закъснея за последния си час. Успах обаче да отида за часа, макар и грохнал. Много съм изнемощял от гладуването, не е истина, че щял съм бил да почувствам "необичайна лекота", при мен ефектът е такъв: вие ми се свят, гади ми се, залитам като ходя. Може би заради възрастта ми е така, може би заради болестите, не знам. Може и организмът ми да е особен, да е с по-различен нрав както неговият притежател. Ученици ми питаха колко време смятам да гладувам, един познат лекар (той дойде в училището да ми изкаже съпричастност и да ми даде съвет) като поговори с мен, ми заяви, че трябва да се откажа от гладуването, т.е. да променя формата си на протест. Между другото, още един гражданин, мой приятел, дойде в училището за да ми засвидетелства солидарност и подкрепа. Той също ме съветва да се откажа от гладуването. Днес ще мисля по въпроса. Пийвам по чаша натурален сок преди да си пия хапчетата. Нищо друго не хапвам. Даже бонбоните от Николаевците ги слагах в джоба си. (Е, признавам си, като ми се завъртя в един момент свят и се олюлях порядъчно, си позволих един бонбон, шоколадов, той ми даде известни сили, признавам си този грях!) Спирам дотук, щото закъснявам... Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! (Следва продължение, текстът е незавършен и още се пише, ще го дописвам по време на деня, когато имам възможност за това) 4 коментара: Владимир Петков каза: Чоглаво спах тази нощ! Добри ми, Приятелю! Тази вчерашна сцена с пазвантина – тъпоглаво вбесеното говедо пъдещо репортерите, без никакво право! – изглежда ми дойде в повече! Искам да го възприема иронично, хумористично, вицоподобно... :-) Но, уви не ми се удава… Напомни ми моя случай, когато лепях на дъската за обявления в института призива си към колегите за съдействие против незаконно и престъпно трикратно уволнявалия ме ректор Стефан Барудов, а подир мен е вървяло подобното на пловдивското тъпо охранно и защо ли хранено от бюджета варненско говедо! За да ги разлепва, без това да е 92

влизало в неговите служебни обязаности! Както вчера на този ПГЕЕ силно престарал се пазвантин не влиза в служебните задължения да пази и охранява територията му от присъствието на честни и почтени хора! В частния случай – и журналисти! Защото, в противния случай излиза, че пази престъпниците – директорки – администраторки от "нашествието" и от присъствието на честните и на почтените хора! :-) В разглеждания случай – и журналисти! А за човечността, за най-важното в отношенията... си прав и за гладуването си прав...само гдето наистина... не искам да мреш! Мили ми, Приятелю! Не, не искам! И затова призовавам учениците да не го чакат твоето умиране! Моля ви, добри хора, ученици на Ангел Грънчаров, защитете Учителя си! Вие знаете как и може да го направите! За учителите от ПГЕЕ – срам за добрите, позор за лошите! То бива тъпа и самоубийствена страхливост и егоистичност, но чак толкоз не бива! За злото в ПГЕЕ – администраторките директорката Стоянка Анастасова и сие – подлизуркващите й и солидарни с нея заместнички: - Вън от българското училище! На истинното основание: - Душевнонравствени изверги и безчовечни чучела нямат право да възпитават и да бъдат учители! Райчо Радев каза: Приятелю, Ще пиша по-късно повече за стачката. Сега искам да ти обърна внимание на това, че по време на 40 дневната ми гладна стачка, по идентични на твоите мотиви, една вечер, за първи път в живота си, припаднах- свлякох се на пода и стоях така няколко минути. На другия ден моя лекар ми забрани да пия лекарствата за диабета (по време на гладната стачка). Посъветвай се с лекаря си за пиенето на лекарствата. По същество не успях да променя нищо в образователната система. Дано се надигнат повече хора в подкрепа на каузата за промяна и да успееш в борбата си/ни. ЖИВ ДА СИ, И УСПЕХ!!! Любчо Чорбаджийски каза: Браво г-н Грънчаров, аз съм с теб! Emilia Petkova-Buttenbruck каза: ПОДКРЕПЯМ!

В нашето злощастно училище тия дни тече прекалено закъсняла и принудителна реална демократизация сряда, 7 декември 2016 г. Току-що ми се наложи да изпратя до началствата ето този документ; поради големия обществен и медиен интерес към случващото се в нашето знаменито, ала толкова злощастно училище (на което му се налага да се подлага тия дни на една прекалено закъсняла и то кажи-речи принудителна – зорлем! – реална демократизация!) публикувам документа и в блога си, та да може да бъде прочетено от колкото се може повече хора (и най-вече от цялата ни училищна общност): До Директора на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив 93

ДОКЛАД От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия, Госпожо Директор, Отговарям на Вашето писмо Изх. № 95/25.11.2016 г., което е свързано с препоръка, която вероятно, предполагам, е дадена от инспектора по философия гжа Кръстанова, понеже става дума за избор на учебник по философия, от който да учат моите ученици, а така също и за внасянето на някакви корекции в т.н. тематични разпределения съобразно учебника и пр. Ето моята позиция по въпроса: По пункт 1 от писмото: Срещата ми с инсп. Кръстанова (предполагам, че за такава среща става дума) предлагам да бъде в понеделник, 12 декември, от 12.00 часа;

По пункт 2 на писмото, с която ме съветвате да се запозная с всички учебници по философия, утвърдени от МОН, и да определя кои са техните силни и слаби страни, мога да Ви отговоря, че аз като действащ преподавател по философия това нещо отдавна съм го направил, имам своя позиция, тъй че препоръката Ви към мен я оценявам като обидна, а също и като израз на Вашата некомпетентност и крещящото Ви недоверие към мен, подценяването ми като преподавател, което също така е обидно за мен. Самата мисъл, че аз не познавам качествата на учебниците, е скандална, чудя се как е възможно да изпитвате чак такава силна ненавист към мен, че в главата Ви да се породи такова обидно за мен съмнение, недоверие, подценяване и пр. Налага се да Ви напомня, че аз съм дългогодишен 94

преподавател с най-висшата учителска квалификация, именно т.н. Първи класквалификация, и то не от вчера, а от повече от 20 години! По пункт 3 от писмото, в който ми налагате да избера един-единствен учебник, който да препоръчам на учениците си, държа да Ви уведомя, че моята позиция по този въпрос е, че учениците в своята подготовка по философия имат неотменното право да четат откъдето си искат, сами следва да решават откъде да четат, могат да ползват ония учебници и помагала, които им харесват, които са оценили сами като по-добри. Учениците, а не учителят следва да решават по този пункт за избор на учебник и пр., щото учениците са индивидуални личности с различни духовно потребности, интереси, предпочитания. Аз мога да им препоръчам учебниците, които по моя преценка са по-хубави, но това не може да ги задължава те да учат по един и същ учебник, щото това ще навреди на качеството на тяхното образование по философия. По моето убеждение учениците не следва папагалски да рецитират „единствено-правилните мисли“ на "единствено-правилния учебник", истински важното е да успеят да развият своята собствена способност самостоятелно да осмислят проблемите, да имат критична позиция, която да умеят да защищават и пр. Моля да не се месите в обучението на учениците по толкова груб начин, който единствено удостоверява привързаността Ви към образователнообучителни технологии, които отдавна са доказани като изцяло неефективни, особено пък в сферата на философското образование и личностно-ценностното израстване и развитие на младите хора. Толкова по това писмо. Тази е моята позиция. А иначе нямам нищо против да обсъдим с г-жа Кръстанова тия всичките проблеми, които многократно досега сме ги обсъждали, но до общо разбиране не сме стигнали по една простичка причина: тя също като Вас се изживява като охранителка на светата догматика на неразградената още у нас командно-административна, казармена, репресивна, тоталитарна и социалистическа по естеството си система на (не)образование и (не)възпитание. Крайно време е да осъзнаете, че живеем вече в съвсем други времена, живеем във време на промени по посока на либерализиране и демократизиране на отношенията в образователната сфера. По тази именно причина предлагам диспута ни с г-жа Кръстанова (и евентуално) с Вас да се проведе в понеделник, в указаното време, но не в сградата на РУО-Пловдив, а в Ритуалната зала на ПГЕЕ-Пловдив, този диспут да бъде публичен, на него да могат не само да присъстват, но и да участват и ученици, хубаво е да можем да чуем и тяхното мнение, и тяхната позиция. Дискусионният клуб в училището ни може да стане домакин на този диспут, на този полезен дебат. Също така държа да Ви уведомя, че вече трети ден съм в гладна стачка с ясно изразени искания, някои от които касаят директно Вас самата. Вие стоически мълчите и дори се криете от репортерите, което показва, че не желаете публично да огласите позицията си. Живеем в други времена, по тази причина ще Ви се наложи да промените нещичко в поведението и най-вече в представите си. Вашето мълчание много говори и показва. Няма как да се скриете от ония крещящи въпроси, по които аз отдавна предлагам пълноценен демократичен дебат в цялата учи95

лищна общност, а Вие лично, в противоречие с назначението си, пречите всеотдайно за започването му. Така няма как да продължат работите. Налагат се промени. Не мога да разбера как е възможно да си мислите, че някой специално на Вас ще разреши да си живеете все по старому, под тиранията на отдавна отречени от живота, времето и историята представи и норми. 7 дек. 2016 г. Пловдив

ПОДПИС:

8 коментара: Анонимен каза: Ти занесе Атанасостасова в небитието, но това е само една семпла женица която не иска много, един таратор (турска дума) вечер и две добри думи от партньора й стигат... Защо ти като руски звяр искаш да я убиеш с необоримите си логики, жена логика има ли ??... Анонимен каза: Бих казал: давным-давно, когда идеи были большими, а население Земли маленьким, жили великие философы, к мнению которых прислушивались воители и цари. Древняя философия целилась в вечность. Но теперь ОБМЕЛЬЧАЛИ И ФИЛОСОФЫ. Сейчас «великих мыслителей» можно пересчитать на пальцах одной руки. Приляга ли наистина на един философ да отделя толкова внимание на една женица, та била тя и негов пряк началник? Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебисткий пропагандист, пак нещо хептен си се объркал или се мъчиш да шикалкавиш, поради ненавистта си спрямо мен: не става дума за никаква "женица", а за българското образование, нима не сфащаш толкова просто нещо – или увърташ, за да си избиеш комплексите? Анонимен каза: Само така! Удави началствата с пускането на документ след документ, нека са уведомени и всички възможни институции – това е начинът! Анонимен каза: Ако става дума за българското образование, защо писмото Ви е „До Директора на ПГЕЕ-Пловдив“? – Или тя олицетворява българското образование? А това са КГБ са глупости, нямам нищо общо с тази организация. И не Ви мразя, напротив, симпатизирам Ви, но мисля, че като философ като цяло отделяте прекалено голямо внимание на външния свят. Имало и има обществено ангажирани философи, но те рядко са се занимавали директно с политика и не са обявявали гладни стачки. Аз мисля, че проблемите на посткомунистическите страни са толкова големи, че не може да се решат с индивидуални героични акции като гладни стачки, вероятно трябват всенародни въстания, които вече истински да преобърнат системата, а не бутафориите от 1989, организирани от самите комунисти. Между другото гладуването е всичко друго, но не и полезно и целебно за организма, в който настъпват отрицателни изменения при липса на храна. Мит е, че по този начин можело организма да се „прочисти“ и под. глупости. Може да има дни с по-лека храна, но не бива да оставяме организма съвсем без храна и да го изтощаваме, особено сега в навечерието на Третата световна война, която може 96

да избухне всеки момент, но може и да имаме още няколко години дотогава. Във всеки случай ако оцелеем във войната, всички ще имаме още достатъчно време да погладуваме след това. Анонимен каза: Вх. № 241/07.12.2016 г. ПГЕЕ-Пловдив Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-1221/07.12.16 г. Хубав ден! РУО – Пловдив Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагабист, трета световна война нема да избухне, само КГБ проповядва тезата, че щяла била да избухне, ама аз тази КГБ-теза а слушам откакто се помня, КГБ само това повтаря десетилетия наред, именно как "страшния Запад" е настръхнал срещу тъй "благоденстващата и единствено правилно мислеща и най-добре живеещата Русия", щял всеки миг да я нападне, та да разруши идилията на руските роби и прочие идиотщини. Гледам, че и ти сега повтаряш досущ същото, как пък не ви доде поне малко акъл в тия бетонни кратуни, кажи на началството си, че тия приказки не минават веке, край, сега живеем в друга епоха, таваришч, жалки сте! А за училището и образованието недей да се изказваш, щото си личи, че си обременен от съвсем същата комуноидна премъдрост: трябва всички да си мълчим, да си кротуваме, нищо не требва да правим, та идилията да бъде крепена ако е възможно вечно! Комуноидни идиотщини обаче не ми се слушат. Почини си малко.

Училището следва да бъде непреодолима преграда срещу безкултурието, арогантната простащина, бездуховността, пошлостта сряда, 7 декември 2016 г.

Прожектирах откъси от филма СОКРАТ (италиански) на учениците си от почти всички 11-ти класове, учещи философия.

Само учениците от прославилия се с бунта си срещу... свободата 11-ти Ж клас по време на прожекцията се държат възмутително и крайно грозно.

Но повечето от останалите ученици гледат филма с интерес и четат субтитрите, вникват в хода на диалога и следят разгръщането на смисъла; другият път ще обсъждаме техните впечатления и мисли по повод на видяното. А учениците от печалния 11-ти Ж клас през цялото време сипят през цялото време подигравка след подигравка срещу... Сократ, осмиват го, дори често се чуват какви ли не цинични подмятания по негов адрес; агресията и простащината е на завидна висота.

Имам чувството, че са възкръснали времената на китайската "културна революция" или пък че е излязъл от небитието духът на най-варварския сталинизъм от 30-те години на ХХ век, когато "враговете" са били громени с не побезжалостни гаври.

Какво да се прави – това са все многозначителни симптоми на нашето така болно време – което живеем в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ.

А пък училището ни не успява да си изпълни исконната мисия, да бъде непреодолима бариера срещу безкултурието, арогантната простащина, бездуховността, пошлостта.

Ами сега?! сряда, 7 декември 2016 г.

100

"Изцяло негодният да бъде правилно мислещ учител" философ Грънчаров редовно провежда интерактивни занятия с учениците си, той от гледна точка на охранителите на отживялата времето си система е "абсолютен некадърник", но от гледна точка на бъдещето дали няма да се окаже че е правият – в този нескончаем негов спор с церберите на въпросната система?!

Днес разговаряхме за любовта сряда, 7 декември 2016 г.

Днес пък правихме дискусия за любовта – в час по етика. Ето двете тези, по които ни се наложи да мислим и да спорим. Победителите в състезанието получават само... морални награди, е, и някоя и друга точка, с която могат да изкарат в крайна сметка по-добра оценка.

101

Парадоксалните истории в "ТЕТ-Ленин" – ПГЕЕ-Пловдив – вече са под прицела на медиите! сряда, 7 декември 2016 г.

Три национални всекидневника (вестника) взеха интервю от мен по повод гладната ми стачка за свобода в българското образование и против тиранията на образователните бюрократи... също така репортер на bTV успя да влезе в "червената крепост", все още наричана "ТЕТ-Ленин" (ПГЕЕ-Пловдив), взе интервю от мен, разговаря с ученици и дори със зам.-директорката за стачката, за протеста ми, т.е. отразиха реакциите вътре в нашата училищна общност по повод на него. Очаквайте тази вечер в новините по тази медия репортаж за ставащото в нашето зорлем демократизиращо се тия дни, но иначе славно училище, което нищо чудно да влезе един ден в историята на борбите за демократизация и либерализиране на българското образование! Виж анонса към тази новина, вече го има на сайта им: Учител обяви гладна стачка като протест срещу образователната система 2 коментара: Анонимен каза: Ето, дадоха ви по тИлИвизУра, Грънчаров! Вече можете да спите спокойно, получихте 15-те си минути слава, за която толкова мечтаехете. Може и някой лев да падне от тая работа, а, Грънчаров? Ех, гиди келепирджия... Гъди Гъдев :)) каза: Ъх... И какво обшо има репортажа в страницата им с всички писанки тук? И кой въобще ползва "ТЕТ ЛЕНИН", освен хора свикнали от детството си с това име? Колко народ е свикнал и ползва "Лиляна Димитрова" вместо "Мария Луиза" като име на булеварда? 102

И стига с тази тъпотия за Стийв Джобс. Като толкова искате име подходящо за електротехникума погледнете към Сталман или Денис Ричи.

Репортажът в bTV по повод ставащото в ПГЕЕ-Пловдив сряда, 7 декември 2016 г.

Ако клипчето (плейърчето) не се отваря, можете да го видите ето тук: Учител обяви гладна стачка като протест срещу образователната система Както и да е, много е кратък репортажа, но все пак става ясно за какво се спори, какъв е горе-долу конфликта. Пом.-директорката говори някакви общи, но злонамерени приказки, че съм бил имал конфликт с 11-ти клас, а истината е, че от 7 паралелки 11 клас в само една има сериозен проблем, но той е лесно обясним, а в останалите класове положението е различно; разбира се, не твърдя, че е бляскаво, трудно е, но все пак се борим нещата да бъдат поставени на вярната основа. Новото винаги се утвърждава с борба!

Разрухата в образованието не била опасна, ала бежанците щели да съсипят приказната и уютна държава Мутроландия! четвъртък, 8 декември 2016 г. Вчера ми се наложи да публикувам доста неща във връзка с решаващия етап на иначе течащата от години моя битка с така арогантната и яростно консервативна бюрокрация в образованието, иначе казано, за практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид училището, 103

в което работя (все още) като учител по философия; знаете, наложи ми се да обявя гладна стачка, прибягнах до това крайно средство с надежда някой от факторите в българското образование все пак да ме чуе. Ето единия текст, който е с поголямо значение: Към случващото се в нашето знаменито, ала толкова злощастно училище, в което тия дни тече една прекалено закъсняла и то принудителна реална демократизация!, а пък традиционното ми сутрешно есе беше публикувано под заглавието Репортаж за втория ден на гладната ми стачка, този текст обаче остана съвсем незавършен, сутринта нямах време да се изкажа, а през деня, поради настъпилите междувременно събития съвсем не ми остана време да се върна към него за да добавя нещичко, както бях обещал. Ето сега обаче имам възможност да продължа разказа и размислите си. Но преди това ето нещичко, с което ми се налага все пак да започна.

Снимката взех от публикацията Учител от ППГЕ обяви гладна стачка, един пловдивски сайт, който, забележете, е объркал името на училището: толкова е непопулярно това име, че повече от това не може да бъде! Под обявата за протеста ми (виж: Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията!) вече има твърде много коментари, 66 до този час. Понеже нямам време да подготвя за публикуване в отделен постинг разразилата се там поучителна дискусия, давам просто линка, водещ към нея, всеки сам може да прочете, да си състави 104

мнение за това какви мисли вълнуват събеседниците. Има и доста екстравагантни тези там: примерно наш богат сънародник, живеещ в Америка, в Калифорния, направи ето това потресаващо умозаключение: философът Ангел Грънчаров, понеже има "крайно неправилни политически възгледи", сиреч той, представяте ли си, уважава премиера-реформатор Иван Костов, той очевидно не може да добър човек, също така няма начин да е... кадърен, ерго, тия, които го подлагат на репресии, именно директори и инспектори, стражи на административната система, няма начин да не са прави, а пък Грънчаров не само да е кривият, но и да е човек, не заслужаващ никаква милост, състрадание и пощада, той като капак на всичко е и... "пълен глупак", щото дръзна да обяви гладна стачка, а не се... самозапали, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Виждате колко много напреднал е в "логическото мислене" този наш преуспял сънародник, как да не му се възхити човек?! И в Америка, и у нас, просперирали най-вече кадърните хора, а пък управниците, понеже също били кадърни (щом са станали управници, нема начин да не са кадърни!), винаги давали път на кадърните, а такива некадърници като Грънчаров и в Америка, и в България съвсем заслужено ги били подлагали на репресии (е, в Америка некадърниците си получавали заслуженото все пак без кой знае какви репресии!). Този човек, като капак на всичко, бил... републиканец, също така, налага се, бил "антикомунист", нищо чудно да е и... "путинолюбец", не знам вече, но силата на неговата потресающа, повтарям, мисъл, не може да не е довела до още по-големи странности в разбиранията му. Стига толкова по този въпрос, нека всеки да си оценява нещата както иска, но все пак се налага що-годе да внимаваме като се изказваме, щото е много възможно да кажем разни пищни глупости, поради което се излагаме, а пък сами не осъзнаваме, няма как да осъзнаем това. Правя това изказване за доброто на изказващите се, на обичащите се да изказват, които обаче съвсем не обичат да мислят. Пълно е с такива хора. Умният човек се въздържа от изказване по въпроси, по които не е мислил достатъчно и така си спестява риска да се изложи, да стане за резил. Във вчерашния съдържателен иначе ден ми се наложи да дам няколко интервюта за няколко национални телевизии, дадох също така доста интервюта за вестници, за национални всекидневници (няма да изброявам заглавията им, но като си публикуват репортажите и интервютата, ще го направя!). Иначе казано, случващото се в ПГЕЕ-Пловдив (знаменитият ТЕТ-ЛЕНИН, който упорито съпротивляващите се срещу злотворните попълзновения на демокрацията сили вече пета година пречат да бъде преименуван, примерно, на Стив Джобс, знаете, аз точно преди 5 години предложих нашето училище да си избере за патрон знаменития американец - и от тогава датира моя конфликт с въпросните сили, дето не могат да търпят не само демокрацията, но и най-вече демократи като мен!), та иначе казано, случващото се тия дни в нашето все по-знаменито училище влезе в прицела на телевизиите, влезе и в централните новини на някои доста влиятелни медии. Започна да се говори за ставащото в ПГЕЕ-Пловдив, сиреч, една от целите на моя отчаян протест, именно безразличието, незаинтересоваността към българското образование и към ужасно красноречивите конфликти и напрежения 105

в него да бъде победено, започва лека-полека да се постига. Щом като се заговори за тия неща в медиите, има надежда работите в нашата училищна да бъдат помръднати от мъртвата точка, в която пребивават вече цели пет години! В които консервативните сили успяват да водят люта, безпощадна битка срещу всеки, дори и най-плах опит за модернизиране, за промяна, за демократизация, за либерализиране на отношенията! Е, ще им се наложи да преоценят позицията си, стига да се получи известен обществен натиск върху самозабравилите се стражи на абсурдната и толкова порочна, нищо че вече е съвсем катастрофирала бюрократична система на (не)образование. Тази ми е истинската цел, на глупави подмятания от рода на това, че съм бил искал да си правя "лична реклама", не обръщам никакво внимание. Щото скудоумието (малоумието) в нашите родни простори е твърде разпространено, то е влязло като органична част от нашия национален манталитет, ето, виждаме, има достойни представители чак в далечната Калифорния! (Да ме прощава нашият сънародник отвъд Атлантика, но сам си е виновен за това мое изявление, нека да се сърди не на мен, а на себе си!) Но да оставим този аспект на проблема, ето нещо, което мен лично ме желае вече жизнено. Аз с гражданската си акция – гладна стачка – не съм се обрекъл да мра, моля нека да не се спекулира с този въпрос. Чувствам се обаче зле, писах вчера, че ми се върти свят, имам световъртеж, изпитвам слабост (моят организъм реагира така, някои като били гладували, се хвалят, че им било ставало все по-леко и дори "приятно", на мен ми става все по-зле; може би причината за това е, че моят организъм не е трениран изобщо за такива екстремни преживявания), олюлявам се, на моменти имам чувството, че ще падна на пода от слабост. Имам и още един фактор, който ме кара да мисля какво да правя нататък, как да продължа протеста си: поради започналата медийна шумотевица около историите в ПГЕЕ-Пловдив за моята гладна стачка научи и моята възрастна майка, която, разбира се, реагира много зле, тя е твърдо против, аз говоря вече няколко пъти с нея за да я успокоявам някак, но това не помага. Не зная дали някой може да ме разбере, но ще го кажа: това, че болната, намираща се на легло и доста възрастна моя майка страда заради мен, а това може да й се отрази фатално на здравето, ме кара да се чувствам още по-зле, още по-некомфортно, не мога да намеря тук точната дума, за да си изразя сложното чувство, което терзае душата ми. В сравнение с което нищо не представлява чисто физиологичното неразположение и слабост, което мъчи червата и стомаха ми; да, истинското ми изпитание е тази душевна болка, породена от това, че моята така слаба, едва крепяща се в живота майка страда заради мен! Аз съм готов да страдам колкото имам сили, аз себе си не щадя, но ето, майка си не мога да не пощадя. И ако спра тия дни драстичния си протест, то ще е не толкова заради предупрежденията на докторите, а тъкмо заради това: да не страда повече майка ми! Обещах й скоро да преосмисля формата на протеста си, постарах се да я поуспокоя колкото мога, но се чувствам ужасно дискомфортно откак майка ми, заради медийната шумотевица, научи за гладната ми стачка. Моля моите мъчители, на които до този момент сякаш изобщо не им пука за мен, да се опитат да ос106

мислят по-цялостно създалата се ситуация – и да направят нещичко в една поразлична посока. Ако искат де, това си и вече проблем на тяхната съвест. Мен лично тяхната човечност не ме вълнува толкова, тя следва да си е тяхна грижа. Аз лично ако бях на тяхно място щях да се чувствам отвратително. До степен на пълна непоносимост. Как ли спят тия хора изобщо, завидно е тяхното спокойствие, а, какво ще кажете по въпроса, драги дами и господа съдебни заседатели, мои толкова отзивчиви събеседници?! А съответните длъжностни лица, срещу чието анахронично, възмутително по моя преценка поведение на мен ми се наложи да протестирам така драстично, не правят друго освен да демонстрират, че случващото се тях лично изобщо, ама изобщо, видите ли, не ги било засягало: абе нека да си гладува колкото си иска тоя Грънчаров, щом така е решил, нека не само да пости, но и да гладува, майната му, той толкова лош човек обаче не заслужава никаква милост, никаква пощада, е, голема работа ако пък му се случи нещо невъзвратимо, той ще си е изцяло виновен, той защо не си кротуваше като другите, що се напъва да се прави на различен?! Не знам, не мога да кажа какви мисли витаят в главите на тия администратори, те обаче стоически мълчат, щото те, както е известно, са не само твърди противници на демокрацията, но те много силно мразят и такива демократични лигавщини, без които демокрацията е съвсем невъзможна, а именно мразят изключително силно т.н. демократични дебати, мразят дискусиите, е, дори и да не ги мразят, с нищо не са показали, че не ги мразят, по тази причина си позволявам да кажа и това. Толкова. С интерес наблюдавам реакциите на всички, знаете, аз съм заклет изследовател на ширещите се нрави, много съм се увлякъл в тия свои изследвания и описания, може дори да се каже, че изучаването на тия толкова показателни реакции е мой основен стимул за да предприемам екстремни акции като настоящата; как иначе щях да мога да разбера как ще реагират тия всичките хора ако не бях дръзнал да ги поставя в тази така благодатна ситуация – в която могат да покажат колко наистина струват като личности?! Да, в такива критични, необичайни ситуации личността се показва в своята истинска същност или светлина; тук фалшът вече не помага, лицемерието – също, тук без да искаш показваш истинското си лице. Ето, с такава една цел аз протестирам: за да помогна на някои хора да покажат човечността си - стига да разполагат с такъв един "продукт". Наблюдавам и чакам да разбера истината то този толкова любопитен, силно заинтригувал ме въпрос. Моите ученици обаче издържаха бляскаво психологическия и нравствен тест, на който аз, преподавателят им по етика и право, си позволих съвсем съзнателно да ги подложа. Не зная дали, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, си давате сметката, че аз с моята акция (понеже съм наистина заклет учител!) фактически изнасям един много полезен практически урок по демокрация и гражданско достойнство не само на своите ученици, но и на всички, и на учителите, и на администраторите, и на гражданите, и на родителите! Тоест, изпълнявам дълга си като философ, като учител. Друго не правя, само моят дълг ме вълнува. Нищо друго не отклонява моето внимание. И ето, моите ученици не само че усвояват по 107

завидно адекватен начин смисъла на моя урок (което, като техен учител, много ме радва!), но и показват бляскави резултати на тази своеобразна проверка не само на техните знания, но и на техните ценности като личности. Пример: ученици дойдоха при мен и ми казаха, че в така създалата си ситуация били решили да направят нещо реално за да помогнат нещата да се поправят, били решили да организират и да проведат подписка в моя защита, която искали след това да връчат на директорката! Други ученици пък ми разказаха други чудесни свои идеи, показващи, че те с часове израстват в личностно и в гражданско отношение, това също много ме радва! (Позволете засега да не издавам какви именно идеи имат тия мои чудесни, направо възхитително умни и смели мои ученици, като се сбъднат идеите им, тогава ще разберете за тях!) Днес имам доста часове, а се чувствам много зле, не зная как ще издържа. Да се работи, да се пътува, да си живее човек по обичайния стресиращ начин като при това, както капак на всичко, в знак на протест е решил да гладува, е доста екстремно натоварване на организма ми, просто не си представям днес как ще издържа. А имам много работа през целия ден: към 9 часа ми се налага да тръгна по работа, имам да водя предаване по Пловдивската обществена телевизия. След предаването (то е цял час, повярвайте, доста изтощаващо е, дори и човек да се намира в нормално телесно разположение!) ми се налага с бърз ход да се пренеса до училището, където почва поредица от мои часове, която свършва чак вечерта, когато вече се е стъмнило. Като капак на всичко за тази вечер има насрочена извънредна учителска среща с родителите на оня същия 11Ж клас, който от месеци наред се бунтува срещу... свободата (!!!), сиреч, води война срещу мен с оглед да помогне на директорката да защити незащитимата си по принцип екстравагантна теза, а именно, че моя милост "не била ставала за учител", че съм бил "абсолютен некадърник", при мен, видите ли, се била наблюдавала "пълна липса на каквито и да било качества да бъда учител", бил съм "изцяло негоден за системата" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, виждате, че нашата героична директорка си позволява да издига не по-малко героични от самата нея екстравагантни тези! Та наистина не си представям как ще издържа до късната вечер, срещата може да продължи примерно до 9-10 часа, ще има чудесно изживяване, да видим обаче дали на него някой ще се сети да прояви известна човечност, ето този въпрос силно ми интригува, за да разбера истината по него съм готов, дето се казва, даже и да умра! Точка и по този въпрос, въпреки че той заслужава най-внимателно обсъждане, пребогат е на смисъл, в това чисто и възпитателен. Абе казусите, дето животът ни поднася, са превъзходни, нима не сте забелязали това?! Ето, моят "толкова неправилен" учителски подход включва в себе си и това ученето, образованието, училището да бъдат не просто свързани с живота, не проста да са близо до живота, не само да са верни на живота, но и сами да се проява на живот, ето, направим ли така самият живот да нахлуе в задушните, непроветрявани коридори и кабинети на българското образование и училище, едва тогава в него ще е станала някаква смислена промяна. Знаете моята теза, че жи108

вотът без свобода за човека не си струва усилието, няма смисъл да ви я припомням. Правете си сметка за какво точно аз протестирам в такъв случай. Та значи аз изучавам какви ли не многозначителни реакции през тези вълнуващи, необичайни дни. Знам, че много хора не могат да ме разберат, изглежда не им е по силите да ме разберат. Знам също, че други хора ме разбират даже без думи, на тях не са им нежни никакви обяснения. За мен е превъзходен знак това, че огромната част от учениците ме разбират даже и без думи – и че са причастни към идеите и ценностите, които ме вдъхновяват. Това на мен като човек, като учител, като философ и като гражданин ми стига, то даже ми е предостатъчно! Повече нищо не ща. Щам разбрах това, аз вече може и да си разреша известен отдих. Да, обаче в така и така създалата си ситуация ако си променя формата на протеста, то това ще се разбере като израз на малодушие от моя страна. Като израз на слабост. Така че, дето се казва, като се хванах на това хоро, ще ми се наложи да продължа да рипам. Е, ще платя известна цена за този лукс. За всяко нещо в този ж ивот се заплаща. Така че няма да допусна да бъда възприемам като малодушен или като слаб. Но няма да позволя да бъда възприеман и като глупак. Ето какво имам предвид. Терзае ме въпросът за смисъла да продължавам по-дълго време протеста си под тази именно форма. Интересува ме и това какви други варианти за протест имам, какви варианти са ми на разположение. Примерно, ако протестирам само символично, да речем, ако се откажа от гладната стачка и само си сложа бадж с надпис ОСТАВКА! на него, дали ефектът няма да е същият?! Питат ме много хора: добре де, Грънчаров, уж имаш претенция, че си умен човек, но ми обясни, моля ти се, защо по този начин наказваш... себе си заради разни там администратори, нима те заслужават чак такава голяма жертва?! Не е ли поадекватно тях някак да наказваш, а не самия себе си?! Бъди християнин, дръж се по-достойно и мъдро, не проявявай такава една крещяща неразумност, която не е подходяща за един философ, напротив, злепоставя те. Ако дори и философите станат неразумни и почнат да дават личен пример в такава една посока, тогава всичко няма ли да отиде по дяволите?! Други пък ме бъзикат по друга линия: да умреш заради пустото си учителско място, нима си заслужава това?! Махни се от това училище, дето директорката не те ще до степен да ти почерни живота, може пък да си намериш друго училище, ти вече направи каквото можа за промяната в това училище, е, остана си неразбран, но другаде може и да успееш. Щото промяна и реформа според догмите и каноните на господстващата тиранична система не може да има ако директорът не те подкрепи. Тъй че твоята борба тук е безперспективна. А директорката няма да бъде уволнена, тя също така няма да си подаде сама оставката. Защо тогава протестираш с такова искане? Откажи се. Нека да си властва в училището, нека да го съсипва, тя си го чувства като своя бащиния, затова те пъди така отчаяно. Махни се сам. нека да си властва донасита! Нека послушният народ с изцяло робски манталитет да се радва на идилията на плачевното статукво! Ти не разбра ли, че роби не могат да бъдат освобождавани зорлем, уж си философ, не осъзна ли, че освобождаването е лична 109

работа и грижа?! Щом им харесва да си бъдат роби, кой си ти, че искаш зорлем да ги освобождаваш?! Виждаш какво се получава като се опита да освободиш тия роби от печално известния 11 Ж клас?! Амче те не знаят що е свобода, произведоха такава гнусна анархия, че само директорката им се радва, а пък ти си пълен глупак щом настояваш и тям да помогне, не, такива не щат свободата, тям си и добре в робството! Тия неща, бедни ми идеалисте Грънчаров, трябва да ти освежат разсъдъка, прояви здрав разум, откажи се, робите да си останат на спокойствие в своето излъчващо отрова блато. Личности ще ги правиш ти зорлем, свобода ще им подаряваш, че те не знаят що е това, те мразят свободата, робът не може да обикне свободата, затова тия хора толкова те мразят?! Разбери ги, ти си философът, ти трябва да отстъпиш в безсмислената война, в която позволи да бъдеш въвлечен. Разбра ли, Грънчаров, какво трябва да направиш?! Ето това ми каза мой близък приятел-философ, който, обезпокоен за ставащото, се вдигна вчера от София, дойде при мен в Пловдив и с часове ми говори тия приказки. Дали пък не е напълно прав?! Дали аз самият не съм станал някакъв... анархист, човек, който без да иска, борейки се за свобода, помага да се поражда само анархия?! Грънчаров, нам е нужен здрав ред, здрава ръка, такива като теб са вредни, ний си искаме робството и тиранията, нам ни е добре в нея, понял?! Спирам дотук. Нямам сили да продължа. Капнах съвсем, а е ранно утро. Прочее, много ми се иска да си легна и да спя цял ден. Но ако отида при лекаря да ми даде болнични предвид изнемощялостта ми, това няма начин да не се възприеме като дезертиране от моя страна. Ще се опозоря съвсем. По тази причина, макар и без сили, ще трябва да ставам и да се влача по пътя си. Пътищата на свободата не са прашни, у нас те са много каменисти, стръмни, изморителни, няма много желаещи да се катерят по тях. В същото време по пътищата на тиранията и робството у нас вървят несметни пълчища. Да, ама има и вървящи по пътя на свободата се, разбрах тия дни, че във вървенето си по тях не съм съвсем сам, което много ме и радва. Само това да бях научил си струваше да произведа този граждански тест или практически урок по демокрация! Да, и си струваше да платя цената с тези телесни и душевни неудобства, на които се подложих. Спирам. Само до подметна, че една от централните телевизии не допусна до ефир записа около историята в ПГЕЕ-Пловдив, който вчера неин репортер направи. Това също много говори. Не може телевизии, в които предпочитан участник е предимно... Динко, да допуснат на екран и човек като мен, философ и пр., не, такава безвкусица такива медии не могат да си позволят. Дали да не ги наречем тия телевизии ДИНКОВИЗИИ? Я, измислих нова дума май?! В приказната страна МУТРОЛАНДИЯ телевизиите нима не подобава да са предимно ДИНКОВИЗИИ?! Аз при това не съм "патреотин", като капак на всичко съм мислещ човек, не, такива като мен не бива да бъдат допускани там! Тъй че работите са съвсем ясни. Няма място за чудене или за спорене. Сега по същата телевизия един небръснат "Динко", един шарлатанин, представящ се, моля ви се, за "политолог" или "политик", а всъщност е тотално объркан комуноид, разгорещено обяснява колко опасни за България били... емигрантите?! Тоталната разруха в образованието не 110

била опасна изобщо, но... бежанците у нас щели били да съсипят тъй приказната ни и толкова уютна държава МУТРОЛАНДИЯ! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Дай Боже да сме живи и здрави, а останалото някак ще го уредим?! Дали?!?!? 1 коментар: Анонимен каза: Намерихте си, значи, оправдание да приключите със "стачката" за 3-4 дни. И при това изплозвате за оправдание майка си! Искам да ви питам: Не ви ли е поне малко срам от това? Какви хора... :-(

Някои публикации из медиите за ставащото в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ четвъртък, 8 декември 2016 г.

Вече има доста публикации из медиите по моя граждански и професионален протест, ето някои от тях: Пловдивският учител Ангел Грънчаров обяви гладна стачка Пловдивският учител, общественик и блогър Ангел Грънчаров обяви безсрочна гладна стачка в знак на протест срещу състоянието на българското образование. "Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим!" апелира Ангел Грънчаров в блога си. Той заявява, че предпочита да умре, отколкото да капитулира, най-вече нравствено. Въпреки гладната стачка продължава да води часовете си в Професионалната гимназия по електротехника и електроника и да разговаря с учениците на 111

всякакви теми, включително за причините, които са го довели до крайната форма на граждански протест. "Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията!" – пише още учителят. Той споделя, че е обнадежден от спонтанната подкрепа, която среща сред огромната част от учениците. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ: Учител от ППГЕ обяви гладна стачка Философ обявява гладна стачка в помощ на българското образование Учител в гладна стачка, протестира срещу образователната ни система Учител обяви гладна стачка като протест срещу образователната система Учител от ППГЕ обяви гладна стачка

Публикацията във в-к МОНИТОР за случващото се в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ четвъртък, 8 декември 2016 г.

112

Учител от Пловдив обяви гладна стачка, Ели Крумова Учител по философия от Пловдив обяви гладна стачка. Преподавателят Ангел Грънчаров не яде трети ден, а по съвет на лекари пие само натурални сокове. Причината за нестандартния му протест е предстоящо негово уволнение, за което той разбрал и твърдения, че не бил пригоден за преподавателската работа. „Причините са много, но разбрах, че директорката е подготвила документацията за новото ми уволнение и предполагам, че предпразнично ще ми връчи заповедта. Но това е конкретният повод, иначе причините са много”, казва Грънчаров. По думите му неговият начин на преподаване не се одобрявал от ръководството на училището. „Имам разбирания, че е необходима истинска промяна в българското образование по посока демократизация – повече свобода за учителя, за учениците. Да се премахне тази тиранична система за изпълняване на заповеди, инструкции, директиви, нареждания. Няма възможност ученици и учители да правят промени и да учат свободно. По принуда учениците биват заставяни да учат и виждате – резултатите са плачевни”, обясни преподавателят. Той даде за пример своите часове по философия и етика, като каза, че не задължава учениците да присъстват и ако някой младеж иска да напусне учебните занятия, не е длъжен да му обяснява защо. „Трябва да бъде атмосферата по-различна. Давам на учениците възможности да проявят и инициатива, и да имат права. Позволявам им да излизат от час без да дават обяснения. Единственото условие е да не пречат на работата. Сами решават кога да се върнат. Нека да привикнат да носят отговорност и сами да решават”, каза още учителят. Миналата година той вече бе уволнен, след което доказа в съда, че не е непригоден за работата си и бе възстановен на работа. Той е учител по философия от 33 години и притежава най-високата квалификация за учител. След като преди 3 дни обявил гладната стачка, ученици от 11-и клас направили срещу него контрапротест. Директорката на училището не бе открита за коментар. 5 коментара: Rositsa Rangelova каза: Много съм далеко от Пловдив, но вече толкова се ядосвам на тая консервативна, злобна директорка, че ме избива на агресия! Толкова ли не разбира тая патка, че философията не е математика? Анонимен каза: Има много други и не по-малко важни неща, за които бихме могли да обявим гладна стачка, например за положението на българските музиканти, за погрешността на теорията на относителността, за безотговорната политика на Европейската централна банка, за намесата на Русия в българската политика, за погрешността на теорията за Големия взрив, за неадекватната политика на Запада към Украйна и Сирия и мн. др., но по тази логика трябва всички постоянно да гладуваме. Но на А.Г. му се струва, че ПГЕЕ е центърът на Вселената, той нехае за другите, далеч по-големи проблеми в България и по света. Анонимен каза: Обявете! 113

Ангел Грънчаров каза: Забележете: нашият кагебистки пропагандист пише за "неадекватната политика на Запада към Украйна и Сирия", но не за "правилната" политика на Русия към Украйна и към Сирия! :-) Демек, прави се на умен! За да заблуждава хората. Виждате как кагебисткият интернетен пропагандист застана в защита на охранителите на печалното статукво в българското образование, ПГЕЕ не била център на вселената и прочие, леле, каква изтънченост, каква проницателност, леле, сторете нисък поклон на кагебистката премъдрост! :-) Ангел Грънчаров каза: Абе, таваришч, ти защо не обявиш гладна стачка против "неадекватната политика на Запада към Украйна и Сирия", а? Давай, погладувай малко, щом това е толкова важ но за теб! КГБ може да ти увеличи надницата за този твой героичен акт...

Интелектуалци от София подкрепят протеста на учителя по философия А.Грънчаров четвъртък, 8 декември 2016 г.

Група граждани, учители, поети, фотографи, режисьори и сценаристи заедно с Кауза "Събуди се!", София в знак на съпричастност с протеста на учителя по философия Ангел Грънчаров от Пловдив Ви канят на: СРЕЩА С ПРИЯТЕЛИ Поезията в подкрепа на исканията от гладната стачка на учителя Ангел Грънчаров

114

Утре, на 9 Декември 2016, петък от 10.30 ч. пред централния вход на Професионалната гимназия по електротехника и електроника (ПГЕЕ) гр. Пловдив, на бул. "Пещерско шосе" N 26.

В програмата: Представяне на книгата "Зануляване" на поета и скулптор Вихрен Михайлов.

115

Музикално-поетична импресия на поета-фотограф и режисьор Косьо Николов. Свободна дискусия с участие на Николай Колев – Босия. Водещ: Иван Радичев – Кауза "Събуди се!", София. Заповядайте и вие на акцията за солидарност! Пловдивчани, покажете, че не ви е безразлична съдбата на българското училище и образование! И че не ви е безразлично бъдещето на България!

Само някои факти за последните медийни манипулации, гражданите нека сами да си правят изводите петък, 9 декември 2016 г.

На 7 декември т.г. по тази национална телевизия излъчиха кратък репортаж на ето тази тема: Учител обяви гладна стачка като протест срещу образователната система. Повече по този въпрос в телевизията не се говори. Съвсем малка част от заснетия от репортера материал е излъчен по нея. На 8 декември по същата телевизия в сутрешното предаване огромно внимание се отделя (с директно включване) на ето тази кой знае как "изскокнала" от небитието "важна" новина: Има ли тормоз в училище „Димитър Матевски” в Пловдив?. Нима не ви прави внимание фрапиращото дребнотемие – ако се сравнят двата случая?! Правете си сметката кое от двете събития заслужава повече медийно внимание и дали в случая нямаме хубав пример за това как обществено важна 116

тема бива заменена с "пикантна сензация", с оглед обществото да бъде предпазено от разговор и от размисъл по наистина важните проблеми в българското образование. Заснетият пък от конкурентната телевизия (НОВА тв) материал изобщо не беше излъчен! Явно там цензурата е на голяма висота. Там още по-ефективно се стараят да предпазят обществото ни от размисъл и от разговор по наистина важните и наистина големите проблеми в българското образование. Вместо тях обаче редовно ни поднасят псевдопроблеми и там дефилират псевдогерои като Динко, като Перата, като Пищова, като Петното и прочие. Това също говори и показва много! Виждате сами какви са медиите в тъй приказната странаМУТРОЛАНДИЯ. Толкова. Давам само фактите, без кой знае какви констатации. Българските граждани нека сами да си правят изводите.

Ще се видим на днешното културно събитие в нашето училище! петък, 9 декември 2016 г.

Имам съвсем малко време да пиша по историите, случващи се в нашето знаменито училище, в което, както знаете, в последните дни тече един процес на зорлем-демократизация, имам предвид училището, в което (все още) съм учител по философия, но бъдете спокойни, през уикенда, живот и здраве да е само, ще запълня пропуска, ще се реванширам непременно; има за какво да се пише, всеки ден се случват чудесни истории (примерно вчера имаше много хубав дебат с родители и ученици от бунтуващия се срещу... свободата 11 Ж клас, на този дебат 117

присъстваха и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (тя пишеше там своя нов литературен шедьовър, именно поредния си компромат"констативен протокол" в диалогична форма (!), а също така и чиновникът от РУОПловдив г-н Румен Радев; полемиката там беше превъзходна, но си заслужава да приветстваме, че в нашето училище въпреки "зорлем-демократизацията" вече на дело започват и подобаващо вълнуващи дебати! Днешният ден пък се очертава да бъде изключително интересен, изпълнен с още по-драматични събития, предвид ето това: Интелектуалци от София подкрепят протеста на учителя по философия А.Грънчаров. Ето по този пункт искам да кажа нещичко, важно е. Вчера, по времето, когато водех своето предаване по Пловдивската обществена телевизия (примерно същият този чиновник от РУО-Пловдив Румен Радев снощи на дебата си позволи да нарече най-авторитетната пловдивска медия "някаква си там кабеларка" (аз доколкото знам, е ефирна телевизия, не е съвсем "кабеларка", но по техниката не ме бива, та може и да греша!), както и да е, та значи по същото това време в един момент започна да ми звъни личният телефон; аз го бях взел с мен по време на предаването, имах намерение да го ползвам в ефир, щото съзнавах, че е напълно възможна да ми позвъни някой и да иска да говори с мен по "темата на деня", пък и на самото предаване, именно моя граждански протест в защита на реформата и демократизацията в образованието; да, ама по това време по телефона на самото предаване говореше интересно един зрител и на мен ми се наложи да изключа джиесема си. След предаването обаче позвъних, оказа се, че ми е звънял Иван Радичев, млад човек, философ от София, който ми изказа подкрепата си, също така ми съобщи, че група интелектуалци от София възнамеряват да дойдат до Пловдив и да ме подкрепят в самото училище! За мен това беше много вълнуващ момент, ето, оказа се, че има хора, които са способни на реално гражданско действие, има хора, които съзнават, че борбата, която водя за реална демократизация на отношенията в нашето училище не е просто "анархистичен и чисто индивидуален, неподкрепен от никаква обществена сила акт", а има и по-голямо значение, има и съответната обществена, гражданска подкрепа. Благодарих и казах, че за мен това е много важно. Уредихме подробностите на идването, ето, днес е решено тази хора да дойдат. Към тях се присъедини и поетът Николай Калев-Босия, вие можете да видите в обявата кои други интелектуалци ще пътуват утре за Пловдив, за да участват в тази толкова важна за мен културна проява. Реших да уведомя директорката и да я помоля да ми съдейства за това щото гостите на нашето училище от София да могат да си изнесат планирания поетичен рецитал, представяне на книга, предвиждаме да се състои нещо като концерт и прочие. За отбелязване е, че директорката, която сама по образование е филолог, решително... забрани (!!!) проявата, било съвсем незаконно поети, интелектуалци, граждани да влизат "нерегламентирано" на територията на българско училище, тя щяла да забрани да бъдат допуснати в училището да разговарят даже само с мен, а какво пък остава да се срещнат с учениците, да им говорят за поезия, да изпълняват някаква музика и пр., това било съвсем непозволено и незакон118

но!!! Трябвало да бъде планирано, трябвало да има надлежно разрешение от висшестоящите инстанции, такива прояви се планирали предварително, не можело да станат току-така, освен това тя заподозря, че в проявата има "недопустим политически контекст", а пък училището било "изцяло деполитизирано", иначе казано, тези интелектуалци щели да се срещнат на територията на училището с мен и с моите ученици "само през трупа й"!!! Опитах се да водя полемика по въпроса с г-жа директорката, предупредих я, че прави грешка, това училище все пак не е нейна частна собственост, а се издържа с данъците на българските граждани, значи тия български граждани имат суверенно право да влизат в своите владения (ний, данъкоплатците, сме именно собствениците на училищата в страната!), по моето разбиране българското училище не може да бъде ограждано с някакви китайски стени от българското общество, от гражданите, от живота и прочие! Не и не, разговорът стана разгорещен, директорката при това съвсем се изнерви и ме заплаши, че щяло било да има сериозни последици за мен ако допусна да се срещна с тия гости на училището на територията на самото училище!!! (Разбира се, самата директорка многократно е устройвала срещи с дейци на БСП, депутати, с герои на социалистическия труд като прочутия Кирчо Атанасов, с активисти на БКП-БСП като проф. Никола Балабанов, с дейци на народната милиция, ДС и прочие, значи за тях може, а за интелектуалци от София да се срещнат с един учител и с неговите ученици не може! Директорката обаче, ядосана, ми заяви, че ако не се срещна с гостите на училището... извън територията на училището, на улицата, щяла била да извика... полиция!!! И така нататък. Опита се да ми наложи да предупредя приятелите от София изобщо да не идват, аз й заявих, че това е тяхно решение, няма да й съдействам в такава една посока. Ще видим днес какво ще се случи, очертава се много интересна и показателна история! Вземете предвид и това, че живеем все пак в демократична България, която е член на Европейския съюз и на НАТО, не живеем все пак в... СССР, не живеем в тодорживкова България, сега не са 50-те години на толкова печалния ХХ век, г-жа директорката нещо бърка епохите, в които живее. Нямам време повече да пиша, стига толкова за днес. Аз имам първи час, след 15 минути ставам от компютъра. Днес ще бъде пети ден от гладната ми стачка, горе-долу се чувствам добре, имам известни жизнени сили (заради натуралните сокове, които пия три пъти на ден, когато си вземам лекарствата), нямам никакво намерение да мра заради някакви си чиновници в образователното ведомство, които не знаят в каква епоха и в какъв свят изобщо живеят. Ако някой пловдивчанин чете това нещо, да заповяда и той днес, към 10.30-11.00 часа, по това време ще се развият събитията, да видим дали все пак директорката ще преосмисли позицията си, понеже сега тя пък се захвана да пречи на общуването на младите хора, на учениците, с... културата, г-жо директор, само с простаци ли трябва да общуват нашите учуници, нима е толкова лошо да се срещат и с поети, с музиканти, с дейци на други изкуства?! Помислете малко де,у много ви моля, опитайте се да осъзнаете какво си позволявате да правите. 119

Чао засега, хубав ден ви желая, бъдете здрави и нека духът ви да бъде възторжен, виждате ли в какви интересни времена живеем?! Ще се срещнем на днешната културна проява в нашето училище, домакин на която е нашият ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Чао и до скоро, ще се видим на културното събитие в нашето училище! 8 коментара: Анонимен каза: Събитията, които г-н Грънчаров предизивиква, не са адекватни на представите и интересите на учениците от 21 век. Нека намери друга сфера на изява. Ние не го искаме. Gantcho Motchev каза: Ангеле, днес споделих с жена ми, която е пра, пра внучка на Бенито Хоарес за теб и твоята гладна стачка... Тя ми каза, че щом ти си решил да пиеш сокове, то можеш да сложиш в блендера и пражолка и след това да я пиеш като сок... Това ще ти помогне да гладуваш дълги месеци, докато победиш... Тя не възприе самозапалването, щото си е сигурна смърт преди да победиш... въпреки че е по-ефектно... За последно ми каза да се запознаеш с гладната стачка на МАХАТМА ГАНДИ!!! Аз й казах, че си философ по професия, а тя отвърна, че е задължително да знаеш по-подробно за него и неговите действия и резултати!!! Как си със здравето, до този момент??? Тя също ти предлага сокове от кайсия като много жизнени...!!! Анонимен каза: Да, грънчаров денем прави ГЛАДНА СТАЧКА, а нощем – ЯКА ЛАПАЧКА! :))))) Gantcho Motchev каза: Ангеле, аз говорих с доста видни хора от Лос Анжелис и кмета на града пожела да дойдем под закрилата на Американското посолство в БГ на срещата в училището ти... Съжалявам, че летателното време е над 15 часа до Пловдив от Лос Анджелис И НЯМА ДА СМЕ НАВРЕМЕ, ЗАТОВА ПРИ ДРУГАТА СРЕЩА, надявам се да си жив по-дълго, ни дай ден време за пътя... Аз с моят американски паспорт съм гражданин на планетата и ми трябва време, да отида само на летището и си купя билет за която и държава в света и политам за там… До среща!!! Можеш ли да пиеш червено вино от Напа вали – Калифорния??? Ангел Грънчаров каза: Другарко, които сте тия "ние"? Вие от свое лично име ли се изказвате, или правихте някаква анкета? Интересно е все пак кой Ви упълномощи да се изказвате от негово име – или пердашите така наизуст?! :-) Давате ли си сметка какъв манталитет възпроизвеждате по този начин?! Gantcho Motchev каза: Ангел Грънчаров, Кадърните не ги уволняват по два пъти... Размисли се и започни да вземаш съвети... В твоя полза е... За мен не се претиснявай, аз съм се доказал и в Америка, а ти си предстоящ уволнен!!! Ангел Грънчаров каза: Gantcho Motchev, най-кадърните у нас ги уволняват наймного, Мочев, щот сме творчески личности, ако изобщо ме разбираш какво значи това... :-) В България специално такива като мен хептен не ги търпят, тъй че мен значи много малко са ме уволнявали, което значи, че не съм чак толкова кадърен! :-) Опитвай се все пак малко поне да разсъждаваш когато почнеш да се изказваш. Щот се излагаш, човече, а не го съзнаваш... 120

Анонимен каза: В блендера да сложиш пържолка?? Откога простите като задник бълхари разбират блендер? Ама модно, аха как е модно, а? Като зози и суинги е, а? А съчувствие не съществува вече, некакви турски келепири открили емпатия... Както казах и преди, това може да е организирана кампания от чужди сили... Турски или западни, ах, тоя Запад не бил съвсем приятел, а? Постоянно се пускат в употреба неразбираеми английски думи, имам чувството че е нарочна кампания... Английския е много сложен, не знам кои български тикви са решили че щре се справят с него... Не, друго е – той ще се справи с тях... Защо ли? Ми поради тъпоумието им, те в БГ постоянно очакват, че Америка е Хитлер, предполагам, че диви комунисти постоянно и нарочно навират английски думи в бълхарската реч, те с улавия си турски мозък, знаеш им конспирациите, смятат така че ще дестабилизират малоумното и глупаво кат задник бълхарско робско население... Е, май явно успяват... Мамин си ми ти АIG, емпатичен и езиково слабоумен... Руснаците разбраха тая English-зараза, между другото, и я изритаха... Но те имат дух, а вие предатели с черешови топчета (егати и падението на мухльовци)... Бе ти ще разбереш май по едно време, че преливаш от пусто в празно и че BG не играе ама НИКАКВА роля в съвременния свят, а само досажда на всички с надутостта и тъпоумието си... Ето че ах тези лоши руснаци пак ви изпревариха... Сега Русия е както в Първата световна война, прочети Хашек... Тя е някой, бие когото свари, а вие сте... пезевенкове, че и нахални за трима селски читаци с половината им думи турски... Турчèто АIG не знаело, че перде, ташак, тенджера, таван и хиляди други не са бълхарски думи, също и (х)айде и пари, и пазар... И това турче смахмузено от руснаците (те са те усетили че си роб) сега се изтъпанчило да манипулира децата и селските олигофрени, които го четат... Пич (турска дума), усети ли кво е руснак и кво e турско смахмузено произведение, налазило да бори турската си правосъдна BG система марка 1878? Руснаците ти се смеят с глас, както и аз... Айде, сполай ти... Нали разбра Айде каква дума е и откъде сте я гепнали? Чукундур пловдивски османоиден мутант...

121

За сламката и гредата петък, 9 декември 2016 г.

„Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5)

Тирани, всуе се морите: не се гаси туй, що не гасне! петък, 9 декември 2016 г. Вижте непременно толкова силното стихотворение на Николай КолевБосия, който в момента заедно с приятелите си (Вихрен Михайлов, Косьо Николов, Иван Радичев) е в Пловдив, пред вратите на училището (ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН), в което стачкувам, охраната не му позволява да влезе в сградата, а аз пък вътре в кабинета току-що прочетох стихотворението му на моите ученици - и така поетът въпреки всичко, въпреки забраната им изнесе един хубав урок. Той в блога си е представил исканията на моя протест, ето тук можете да се запознаете с публикацията му: Пловдивският учител Ангел Грънчаров обяви гладна стачка. Знаци на болното време, в което живеем: виждате обява за прословутия, тъй вълнуващ учителския народ... банкет – до документите за обявяване на глад122

ната стачка на един колега; но никой, предполагаме, не се смущава от крещящия абсурд:

Също така четох и стихове от великолепната стихосбирка на Вихрен Михайлов, много силни и въздействащи са и те на младите хора... Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне! Да повторя тия думи на друг един поет, Иван Вазов се казва той. Апропо, в училището днес има многократно по-голяма охрана, аз лично изброих... 10 въоръжени охранителя (!!!), а отделно бяха мобилизирани служителите от служебния състав на училището (шофьор, домакин и пр.), ние надлежно ще попитаме директорката кой и с чии пари плати за този лукс от данъкоплатци да се охранява обществено културно и образователно заведение, издържано от парите на самите тези данъкоплатци, явяващи се негови пълноправни собственици! Ще настояваме г-жа директорката да заплати със свои лични пари за цялата тази огромна охрана, която днес специално охранява училището от една група културни 123

дейци, които искаха просто да се срещнат и да разговарят с един учител от това училище и с неговите ученици.

На нея също така ще й се наложи да отговори на друг неприятен въпрос: кой и на какво основание й позволи да забрани провеждането на сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на училището – щото тази дама очевидно не знае, че живеем във времена, когато цензурата е такъв анахронизъм, че по-голям от него аз лично изобщо не мога да си представя. Тази дама-другарка очевидно живее с представите на други, отдавна отминали – слава Богу! – времена, които се мъчи да възкреси, ама да има много здраве от мен! Като български демократ няма да й позволя този произвол!

124

Непристъпна за никакви демократични промени и затова така строго охранявана територия петък, 9 декември 2016 г.

125

Днес всички входове на двора на "ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ" бяха завладени от силна милиционерска охрана, а в двора се мъдреха още паравоенни подкрепления, на които беше наредено да не пускат "вражески културни и граждански елементи", искащи да подкрепят протестиращия учител по философия Грънчаров и учениците, които са солидарни с неговия протест. Ако причината за тази необичайна, невиждана до ден днешен охрана са други, се питаме дали пък... някаква враждебна на човечеството извънземна цивилизация не е решила да направи нещо като масиран десант на свещената и неприкосновена, непристъпна за никакви демократични промени територия на това образователно-възпитателно учреждение, в което някои дадени властопомазани среди явно страдат от ужасен страх; за страх от какво обаче свидетелства тази неудържима параноя?! 2 коментара: Анонимен каза: Моля прекратете гладната си стачка – който имаше очи да види, уши да чуе и сърце, а не камък-касичка за заплатата, до когото трябваше да стигне посланието Ви, стигна, а иначе – само използват всяка възможност против Вас и им доставяте удоволствие, като съсипвате здравето си – не си правите услуга, а и учителите са предупреждавали/агитират учениците да не смеят повече да Ви подкрепят (от родител). Анонимен каза: Гладувай, гладувай.. още малко…

126

Някои въпроси, свързани с темата за приятелството петък, 9 декември 2016 г.

Ето на какви въпроси трябваше да отговорят днес моите ученици (избират си един въпрос от всичките тези предложени въпроси и му отговарят писмено). Темата, както личи, е за приятелството.

Моето интервю за сайта Teacher.BG петък, 9 декември 2016 г. Учителят Ангел Грънчаров: С учениците се разбирам, трудно ми е с чиновниците! Ангел Грънчаров преподава в елитния техникум по електроника в Пловдив. Той обяви гладна стачка в знак на протест срещу образователната система. Визитка: Грънчаров завършва с пълно отличие средното си образование в гимназията "Неофит Рилски" в родния си град. През 1979 г. е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образова127

нието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург. През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където работи до 1992 г.

От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността *HUMANUS*, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. Работи в областта на психологията и философията. От 2009 година създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Потърсихме преподавателя за да се запознаем лично с проблема и за да разкажем на читателите на teacher.bg за неговите методи на преподаване. Г-н Грънчаров се отзова с готовност и ни обясни, къде е проблемът, според него и защо е прибягнал до тази крайна мярка, да обяви гладна стачка в знак на протест срещу образователната система в България: - Г-н Грънчаров, защо всъщност протестирате, защото не приемат Вашите методи на преподаване ли или има и друга причина? - Пречи ми се да прилагам тези по-различни методи на преподаване. Администрацията и директорката ми забраняват да преподавам по нов тип, поразличен начин. Това е причината най-вече. Предполагам, че и на други учители им се случва нещо подобно, когато им пречат, за да бъдат по-различни. - Тоест, Вашият проблем е с директорката на училището, така ли? 128

- Не само, защото образователната система така е устроена, че администраторката на училището смята за свой дълг да ми пречи и тя намира някакви основания в разпоредби и инструкции, където има предписания, как е правилно да се преподава. Аз обаче преподавам философия, където се изисква по-голяма свобода. - Как приемат Вашите ученици методите Ви на преподаване? - Различно е, но има голяма група ученици, които приветстват такъв нов подход. Има и ученици, които са свикнали с традиционното отношение – учителят преподава, след това изпитва и те възпроизвеждат това, което пише в учебника. Те така са свикнали. В новата ситуация те се чувстват по-некомфортно. - Всъщност, какво по-конкретно представлява тази нова ситуация, в която ги поставяте и за която говорите? - Тези ученици не харесват това, че се изисква да имат самостоятелно разбиране по проблемите, а не просто да възпроизвеждат онова, което пише в учебника. На тях това им се вижда по-трудно и то наистина е по-трудно, обаче пък това е ценното – човек да осмисли и да си изработи своя позиция, която да умее да защитава. - Свързахте ли се с Регионалния инспекторат по образование, какво е тяхното мнение по проблема? - Много пъти писах до тях жалби, те идват на проверки, но общо взето са солидарни с директорката. - А какво мислят за проблема родителите на Вашите ученици, как те приемат ситуацията? - Има и хора, които не приемат моя подход и администрацията застава зад тях. Лошото е, че учениците не го правят това по подходящ начин. Те преминават на лични обиди спрямо преподавателя, а администрацията не се отнася критично към такова поведение, с което ги насърчава да продължават по този начин. - Защо в крайна сметка не приемат Вашите методи, с какво те създават проблем в някои хора? - Те някак са приели, че техен дълг е да защитават статуквото, което е удобно. Аз като съм различен преподавател, учениците сравняват атмосферата в моите часове и в другите часове. В повечето часове учениците стоят в час по принуда, не защото им е приятно. Аз пък съм против това и смятам, че учениците сами трябва да разбират, че трябва да участват в учебния процес. Принудата е остарял подход и трябва да се отхвърли. 129

- Вие преподавате в техникум, елитно учебно заведение, което обаче е с потехнократска насоченост. Да не би пък именно тази профилираност, която е по-далече от хуманитарния профил на философията, да е в основата на проблема? - Учениците имат потребност от този род знания, макар че той им е чужд на настройката: все пак те са личности. Аз с учениците общо взето се разбирам, но безкрайно трудно се разбирам с чиновниците! - Какво очаквате да постигнете с този протест, как ще завърши той? - Най-малкото очаквам да започне диалог между мен и тези, които се опитват да ми пречат. Опитвам се да им повлияя и да им обясня, че в наше време така не бива да се отнасяме към един учител. Интервюто взе Венцислав Жеков 3 коментара: Владимир Петков каза: Слушам копнежния, томния, мъчително сладко-страстния валс № 2 на великия Дмитрий Шостакович и се дивя – какво го е поддържало в това дивашко, безумно, смехотворно, безотговорно тъпо комунистическо обкръжение... да твори... Да пише и да пише... великите си ноти... Че и ти сега в подобното безумно, тъпо, одъртяло, вкостеняло и вкопчено в статуквото си, безподобно, смехотворно, безкрайно изкукуригало, нечовешко, тъжно, идиотско, откачалско, ненормално, дебилско, безмозъчно.. присъствие... с изключение на светлото и младото, пълното с надежди за радостната промяна, разбиращото те обкръжение... как твориш... как сътворяваш всеки свой дъх, мисъл, урок, всеки свой изстрадан и всеотдаен ред светли Учителю! Скъпи ми, Приятелю! Духом съм с теб! Не им се давай на тези... духовни уроди, изроди комунистически, гадни и тъпи силови отпадъци около теб... Те така ще си и умрат... те са си живи-затъпели и зомбирани, мъртъвци... много добре го знаеш... Не им се давай да те повлекат след себе си... Не умирай, Пловдивски Сократе! Не умирай, Учителю! Господ да ти помага и да те пази! Ангел Грънчаров каза: Благодаря, за хубавите думи, приятелю! Това "пловдивски Сократе" ми харесва, ала заслужил ли съм го?! :-) Едва ли. Щото ако наистина съм "пловдивски Сократ" ми се полага и аз да умра като учителя си, истинския Сократ, а не съм толкова смел като него. Всъщност съм много дребен в сравнение с него. Както и да е, не съм интересен аз, важни са обаче ония ценности, заради които живея... това е истински важното… Владимир Петков каза: Нека да не се подценяваме! Нека да сме скромни, но и да си знаем цената! Иначе разни ганчомочевски безродници и безотечественици ще се опитват да ни се подиграват смехотворно и жалко, но и безсилно в нечовешката си и затъпялата си в материализма на американската мечта от преди столетие...:-) балкано-ганьовска злобна бездуховност... 130

Някои още живеят в 50-те години на печалния ХХ век, а сега сме вече второто десетилетие на съвсем различния ХХI век! петък, 9 декември 2016 г.

Косьо Николов добави 3 нови снимки: Да събудиш едно заспало минало!!! Гладната стачка на един будител-учител от града под тепетата!!! От мястото на събитието: Косьо Николов – фото

Кратък мой коментар: Снимките са от днешната ми среща с дошлите да ме подкрепят от София интелектуалци Николай Колев-Босия, Вихрен Михайлов, Косьо Николов, Иван Радичев... те не бяха допуснати даже в двора на училището, в което съм учител по философия, директорката забрани да участват в обявената среща в 131

ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, с което фактически дръзна да наложи цензура върху неговата дейност, а този клуб съществува вече близо 15 години – и ще съществува и когато тя няма повече да бъде директорка...

132

Очевидно някои хора още живеят в 50-те години на печалния ХХ век, а сега сме вече второто десетилетие на съвсем различния ХХI век...

Щом съм човек заслужавам ли това име – след като нищо не правя за да се изявявам на дело като действително свободен? събота, 10 декември 2016 г.

Вчера беше един... "хубав ден за българската демокрация", ако ми позволите да повторя паметните думи на един някогашен председател на българския Парламент (Ал. Йорданов, той се обезсмърти най-вече с тях); е, вярно, не за цялата българска демокрация беше хубав ден, но поне за нашата училищна демокрация, за демокрацията в нашето училище денят наистина беше много хубав; да не говорим, че денят беше чудесен, слънчев, бляскав, ентусиазиращ! (Ето и обявата за самото събитие, някой ако още не е разбрал, нека да се информира: Заповядайте и вие, ще се видим на днешното културно събитие в нашето училище!) Тъй че не съжаляваме, че нашето културно събитие, свързано с посещението на 133

група интелектуалци от София, се наложи да бъде проведено... на улицата, на тротоара, щото цялата територия на нашето културно-образователно и възпитателно учреждение вчера беше окупирана от... невиждано силна охрана, подстъпите към училището, вратите на двора бяха строго охранявани с цел в него да не бъдат допуснати по никой начин... културните и духовните дейци, дошли нарочно от София за да подкрепят отчаяния граждански и професионален протест на един учител по философия – и на солидарните с него ученици. Изобщо у нас, ако сте забелязали, демокрацията е съвсем нежелана гостенка из нашите държавни учреждения, каквито и да са те, демокрацията у нас бива гонена именно на улицата. И така ще бъде дотогава, докато ний, гражданите, дето обичаме демокрацията и сме готови да се борим за нея, не направим нужното на улицата да бъдат изгонени тъкмо враговете на демокрацията, а пък най-сетне самата демокрация да се възцари и из институциите на българската държава, найнапред това обаче трябва да стане в образователната сфера на България, щото аномалията с нейното отсъствие точно там е вече съвсем нетърпима! Та значи в нашите държавни учреждения, както показаха и събитията от вчера в двора и на портала на нашето училище, са се разположи като самозвани самовластни феодални господари и тирани някакви хептен разпищолили се бюрократи на държавна служба и заплата, които са си въобразили, че тези учреждения са нещо като тяхна "частна собственост", те на това основание, видяхме вчера това, си позволяват да пъдят от учрежденията не някой друг, а техните действителни собственици, именно гражданите-данъкоплатци, на което ние викаме "пълен административен произвол", узурпация, незаконна мутренско-мафиотска "приватизация" на държавата ни от разпищолилата се, казахме вече, самозвана държавна бюрокрация-мафия. Та цялата работа се свежда до това как ний, гражданите (а това значи най-напред учениците и техните родители, след това и учителите!) да изнамерим някак начина да си отвоюваме обратно своята държава, да си върнем правата над българското образование, да почнем да се ползваме от совите права, които са потъпкани от въпросната самозвана бюрокрация, която си позволява да възкресява не само манталитета на комунизма, но дори и на най-дивия и безпросветен феодализъм, а дори даже и на робовладението – щото като тия бюрократи са се провъзгласили за господари, това автоматически води дотам, че те нас, гражданите, ни поставят в положението на съвсем безправни роби (думичките "господар" и "роб" са дълбоко свързани, там, където се допусне да има господари, там неминуемо има и роби!). Та значи бюрократите (властващите директори, висшестоящите началства, инспектори и пр., та се стигне до висшата и пълновластна министерска образователна бюрокрация-мафия), като ни тъпчат исконните и фундаментални права (друг е въпросът, че ний самите, гражданите, като допускаме да ни правят роби, им позволяваме да злоупотребяват с властта си, да се чувстват наши господари, т.е. и ний носим отговорност за тия безобразия - защото не сме си на мястото, защото не посочваме на бюрократите точното им място!), ни поставят в крайно унизително положение на роби, на безправни същества, на нечовеци ако щете даже, щото робът не може да има претенцията, че е човек, особено ако пък се е примирал с 134

участта си, търпи я, понася я, приема я за "свое естествено състояние". Виждате, че нещата в сферата на непрокопсалата българска демокрация са крайно объркани, което пък, по моя възглед, води дотам, че и българското училище и образование точно на това основание също не може да прокопса, напротив, все повече запада; ний, гражданите обаче, имаме за свой дълг да поправим аномалията, да турим всяко нещо на точното му място, ако не си изпълним дълга, това означава, че сме истински и действителни роби, които на това основание си заслужават и съдбата, и униженията, и гаврите. Е, вчера ний, в нашата училищна и образователна общност показахме, че имаме нужната решимост да се борим за правата, за демократизирането на отношенията вътре в нея, показахме, че не сме роби, е, около нас още има много неосъзнати човеци, инак казано, роби, които са предоволни от унизителната си съдба, но пък ето това, че вече има наоколо и свободни граждани, които с примера си показват, че съвсем не е задължително човекът непременно да е роб, показват, че не е и толкова страшно да "носиш шапката на истински свободен човек", коренно променя ситуацията; а охранителите на печалното и катастрофално статукво в образователната сфера, което им е така удобно, вчера разбраха, че даже и въоръжената сила не може да ги спаси, нищо не може да ги спаси от толкова неприятната им демократизация, нищо не може да съхрани абсурдисткото им царство, тиранията им и прочие! Идат последните дни на това агонизиращо вече царство на произвола и на мълчаливите сенки - щото робът, позволете да забележа, е само "сянка на човек", а не истински човек - ако мога да използвам тъй мъдрата идея на Платон. Вчера беше ден първи на окончателния провал на тиранията в нашата училищна общност, иде краят на тази узурпаторска власт, а пък катастрофалното статукво в образователната сфера сме решени да го разрушим – та на мястото на развалините да покълне най-сетне семето на свободата, което един ден неминуемо ще даде обилни плодове! "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!" – продължава да ни зове нашият Спасител Христос, ето, идат празниците, свързани с неговото Раждане, раждането на основоположника на религията на свободата – каквато по сърцевината си е християнството; а пък плод на Христовата религия на свободата е просветената от варварството Европа, от която България следва да стане неделима част – стига да успеем да се доцивилизоваме по-ускорено, стига да успеем да се освободим от останките на евразийската тирания, от която още си страдаме. Тъй че ний, в нашето училище, се гласим да посрещнем достойно, подобаващо, и то на дело, не само на думи, празника Рождество Христово, който, осмеляваме да забележим, се отбелязва не с поглъщането на огромни количества... пържоли и "кюфтаци" (любима дума на нашия премъдър Премиер в оставка, популяризатор и на не по-малко многозначителната мутренска дума "опраскване"!), а може да се празнува подобаващо и като покажем на дело, че вече не сме роби, а свободни човешки същества! Вчера в нашето училище стана чудно преображение в душите на мнозина, и то най-вече млади хора: те успяха да победят страха и да поемат по тъй славните пътища на свободата, по които, разбира се, ни дебнат и много клопки, и 135

капани ако щете, и изпитания, и беди, и страдания; но това са най-славните пътища, по които достойният човек върви без никакви съмнения и съжаления. А робите може да са още много, но ето, ний успяхме да им покажем, че съвсем не са длъж ни да бъдат вечно роби – показахме им, че има и друг път! Поставихме ги в ситуация на избор, при който сам решаваш каква съдба искаш: или те "удовлетворява" (любима дума на тиранина Тодор Живков, наставник на нынешния, на сегашния г-н Премиер, ний го наричаме "г-н Премиеро" – щот се стараем да бъдем по-близо да народа!) та значи или те "удовлетворява" съдбата на презрян и унизен, умилкващ се самовластното началство роб, или дръзваш да станеш свободен, инак казано, истински человек, този е фундаменталният избор, който всеки човек все някога прави. Аз се радвам, че във вчерашния ден пред очите ми мнозина мои ученици се преобразиха именно в свободни и достойни човешки същества, те успяха да победят страха, независимо от облечените в черно охранители, които отчаяната, паникьосаната директорка беше довела вероятно за да всяват страх, е, не успяха да всеят никакъв страх, напротив, охранителите на системата показаха найкрасноречиво колко са смешни, колко също така са и жалки. Но нека да премина от тълкуването на смисъла на случилото се вчера към описанието на самите случки, които са преизобилни на смисъл, да, те са преизобилни на не по-малко вдъхновяващ смисъл! Та вчера значи по едно време дворът на училището се изпълнил с униформени охранители, мен за това мигновено ме информираха ухилените на тази глупост ученици, които ме питаха: от какво толкова ги е страх, господине, защо толкова се страхуват, никога не сме виждали толкова многолюдна охрана, защо са се разтреперали толкова тези малодушни страхливци?! Да не би пак да дойдат медиите, а, какво има да става днес, кажете де, господине?! – ме питаха учениците във всички класове, с които имах час в ранните часове на деня – до 10.30 ч., когато именно беше обявеното събитие, посещението на група интелектуалци от София в знак на солидарност и подкрепа с моя скромна милост, стачкуващия за правда и свобода учител по философия. Аз, разбира се, им разказвах какво има да се случва, а след това с учениците разсъждавахме над прелюбопитния въпрос какви ли глупости е намислила да направи крайно уплашената, трепещата от страх администрация, която изначално се постави в крайно конфузно положение, а именно да прави грешка след грешка, излагация след излагация, резил след резил! Ето го първия резил, ето я първата глупост, която дръзна да направи треперещата от неразумен страх администрация на нашето иначе тъй славно, ала сега съвсем зорлем демократизиращо се училище; четете, дивете се, виждате ли какъв неръкотворен гений е сътворил тоз бисер на административната "лирика", който заслужава да бъде сложен на най-почетно място в бъдещата история на борбите за ново образование и училище в България:

136

Аз се въздържам от какъвто и да било коментар! Щот тоз документ сам говори повече за себе си от каквито и да било коментари, излишно е нещо да се коментира! Питате ли се обаче какви са тези "външни лица", "нямащи нищо общо с учебния процес и образователната система", на които строго се забранява да влизат на територията на гимназията – аз лично не мога да си представя лице, което "няма нищо общо с образованието", а в случая въпросната изпаднала в паника другарка така определя хора, които са именно културни дейци, дейци на духовността, образовани, в групата, която реши да гостува на членовете на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, имаше поети, философ, художник, музикант! Интересно е 137

също така как е възможно някаква забрана да се произвежда по повод на определено събитие, т.е. тази забрана няма задължителната обща форма: излиза, че като забраняваме специално и само на философа Грънчаров да кани в часовете си за среща с учениците му такива дейци на културата, директорката си позволява да произведе една открито дискриминационна заповед; поне да се беше постарала да формулира заповедта си така, че като я чете човек да разбира, че това, което се забранява на Грънчаров, е забранено и за всички останали, щот така може да се направи извод, че само за Грънчаров важат тия забрани! Абе излагациите, виждате, са на висота, те са твърде пищни, в туй отношение ний сме доста напреднали! Правистите по-добре от мен могат да изтълкуват тоз шедьовър, произведен от директорката, която сама обаче има обичай да кани за срещи с учениците какви ли не дейци на БСП, орденоносци, "герои на социалистическия труд", пропагандатори и агитатори на БСП с професорски и без професорски титли и прочие! Та нам ще ни бъде много интересно тя мож е ли да ни покаже "плановете", според които е канила въпросните дейци, но сега да не се заяждаме на дребно, щот ний сме великодушни към слабостите особено на крайно паникьосани, казахме, хора. Та директорката, по тази логика, дръзна да забрани проява на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, който е официална, законна и утвърдена форма за "извънкласна" дейност на учениците, т.е. с "извънредно законодателство" (иначе казано, с акт на нескриван административен произвол!) ликвидира със замах автономията, свободата на този вид дейност, което означава, че демонстрира наклонността си да прави каквото й скимне, да прави неща, за които няма пълномощия, иначе казано, да се упражнява в административен волунтаризъм; аз даже не съм очаквал такова всеотдайно сътрудничество от страна на директорката именно в доказването на дело на правилността на всичките ми обвинения срещу нейния корена си сгрешен и анахроничен управленски подход. Така, като забрани с абсурден и незаконен административен акт на гостите на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ да стъпят на територията на училището, тя предопредели цялата поредица по-нататъшни действия, т.е. даде ни карт-бланш, подтикна ни, принуди ни да действаме в извънредни условия и по извънреден начин, както именно се прави по време на протестни действия; прочее, директорката вчера отново официално ми заяви, че моята гладна стачка си била някакво мое "лично дело", с което тя, видите ли, била нямала никакво отношение, с което показва крещящо незачитане на моите граждански и човешки права, тя просто не съзнава какво означава един човек да бъде суверенна личност с някакви неотнимаеми права! А посягането, незачитането и потъпкването на суверенните права на личността е престъпление, особено когато пък си го позволява официално длъжностно лице на държавна служба, което получава заплата от парите на данъкоплатеца! Работите, виждаме, се объркват порядъчно и се налага да бъдат разплитани. За мен обаче тук е важно да подчертая, че директорката, понеже тя по закон носи пълната отговорност за случващото се в нашето училище, сама подтикна и принуди нас, членовете на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, да предприемем в така и така създалата се извънредна (да не кажа революционна!) ситуация някакви извънредни мерки и действия, за които, повтарям, носи пълна 138

отговорност самата директорка, щото именно ги е провокирала и предизвикала (със своето противоправно, намиращо се в крещящо противоречие с принципите на правото административно решение, което ние, протестиращите, оценяваме като акт на административен произвол. Толкова по този въпрос. И аз специално ходих да се срещам с гостите на гимназията предимно през междучасията, а пък директорката през това време позорно се кри от тях, макар че именно в нейните прерогативи е задължението да посрещне и да бъде любезна с тия наши толкова изтъкнати и видни гости (сред тях беше и г-н Николай Колев-Босия, човек и жива историческа личност, която се е борила с режима на диктатора Тодор Живков, по времето на който нашата директорка пък е благоденствала, понеже е била в родствени връзки с приближени на този същия диктатор!). Значи криеше от гостите на гимназията зад кордон от въоръжени охранители въпросната объркала се решително администраторка и с хронометър в ръка дебнеше мен, дето в това време ми се наложи да й изпълнявам собствените задължения по посрещане на гостите (!) колко минути, видите ли, съм бил закъснял - за да вляза в учебен час. (Макар че аз закъснявах или пък ми се налагаше да излизам малко порано от час само защото в това време изпълнявах нейните собствени директорски задължения по културното посрещане на нашите толкова важни културни гости, аз правех всичко нужно за де не се излагаме като... кифладжии, правех нужното за да съхраня останките от авторитет на гимназията, които директорката й още не е успяла да загуби или ликвидира!) И мигновено, оказа се, директорката произвеждаше своите любими литературни шедьоври, именно "констативните протоколи", които тя, знайно е, трупа ли трупа, за да подготвя моето предколедно опраскване, пардон, уволнение! И никаква капчица благодарност не се сети да ми изкаже нашата директорка заради това, че вместо нея правя каквото ми е по силите в тази тежка обстановка за да пазя авторитета на учебното ни заведение. Един ръководител на публично, на държавно учреждение, който си позволява да прави нужното да съсипва авторитета на институцията, който по начало е длъжен да пази, е влязъл в крещящо противоречие с назначението на службата и на длъжността си, поради което следва да бъде даден на... прокурор от гражданите, държащи авторитета на институцията все пак да бъде запазен. Отказах да подпиша тия документи за някакви мои мними "нарушения" защото аз в това време, казахме, бях зает да изпълнявам задължения на самата директорка по любезното посрещане на видните гости на гимназията, т.е. спасявах авторитета на институцията, който пък в това време директорката правеше всичко нужно за да руши и досъсипва! А за уведомяване на компетентните за спазването на законността в нашето свидно отечество органи ще направим нужното тия дни, като му дойде времето за това. Още един многозначителен факт ми се ще да отбележа: нито една медия не благоволи да дойде и да отрази събитието! Което много говори и показва. Някой даде заповед на медиите "опасните за огласяване" събития около моята гладна стачка да бъдат медийно осветявани, щото какво ще стане, представете си, ако и в други училища по моя пример се появят решени на всичко "луди глави", които, току-виж, като си обединят силите, като едното нищо могат да катурнат прогнилата 139

и без това анахронична и репресивна образователна система?! А ми ако учениците в училищата на страната, тия всекидневни страдалци на ужасно безчовечната система, вземат да съберат кураж и се разбунтуват?! Не, ний, другарки и другари, това няма да допуснем да се случи, и то провокирано от нашите подведомствени и тъй послушни (охраняващи интересите на бюрокрацията и мафията!) медии, нали така?! Затуй медиите, като надушиха, че отразяването на тъй взривоопасните събития около отразяването на моята гладна стачка няма да се хареса на господарите (на тези, които именно хранят наште "журналисти", с извинение че употребявам тази толкова неподходяща за случая дума?!), мигновено престанаха да отразяват случващото се тия дни в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ в Пловдив. Даже вече подготвени репортажи не бяха излъчени, което ни говори, че такава една нарочна заповед е била дадена из "медийния фронт" (имаме предвид репортажа на Благой Бекриев, неизлъчен по НОВА тв, а пък bTV така "фризира" заснетия от репортера си материал, че от него комай не остана нищо значимо!). Което, знаем, много радва администрацията в нашето така зорлем демократизиращо се училище, която на този свят се бои от медиите не по-малко отколкото се бои от... поетите с революционни, с бунтарски наклонности! Спирам и по този пункт, щото, признавам си, ми е много трудно да пиша, просто няма сили, хептен съм изнемощял да пиша, пък и да се движа. Какво интересно се случи от двете страни на "стената", на оградата, зад милиционерско-охранителския кордон, как двете страни, младите хора и техните гости-интелектуалци все пак разговаряха, какво си казаха и прочие аз тук не мога да пиша, надявам се, че нашите гости също ще си разкажат за впечатленията. Г-н Колев-Босия пък отиде при Евгений Тодоров в Пловдивската обществена телевизия и така можа да разговаря пред всички пловдивчани – след като директорката на ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ го посрещна така враждебно, нищо че е уж литераторка и би следвало да има известен респект пред поетите, това обаче вчера изобщо не й пролича. Което именно и демонстрира моята отколешна теза, че властта в бюрократичната и безчовечна система прави така, че не просто обезчовечава човека, не само го поставя в положение да дезертира от дълга си (човешки и професионален дори), но и го принуждава да почне да прави грешка след грешка по посока на пълното си дискредитиране. Аз също много разговарях с гостите на училището и се обогатих от разговорите с тях, до този момент не се познавах с тях лично, ето, спечелих си нови приятели, учениците, които разговаряха съвсем спонтанно и непринудено с тях, сиреч, свободно, също, предполагам, те също така се повлияха от мощното духовно излъчване, което нашите видни гости имат – понеже носят около себе си аурата на автентично свободни хора! Ето от какво, видно е, се плашат охранителите на системата: да не би нашите ученици, младите хора, да се заразят с тъй опасния за печалното статукво вирус на свободата! Да, ама този вирус, знайно е, е неунищожим, ето, и аз самият съм станал толкова опасен, щото постоянно заразявам учениците си с него, ерго, съвсем права е директорката, поставила си тъй титаничната задача да изкорени свободата от нашата училищна 140

общност, инак казано, да превърне всички в роби, е, да има много здраве от мен, тоа тя никога няма да успее да постигне! Апропо, директорката ми е така обидена, че й поисках оставката (явно директорското й кресло й е най-милото и най-драгото в живота!), че вече изобщо не ще да разговаря с мен, то си е и така де, как да допусне да разговаря с толкова лош човек, дето иска да й съсипе добруването и идилията?! (Който вече, трябва да признаем, успя да й съсипе личното добруване и личната идилия във властта, в уютния директорски кабинет!) Аз със своята гладна стачка, със своя протест й отправих една покана за по-смислен диалог, тя обаче сякаш онемя и изобщо не ще да разговаря с мен, а като й се наложи да разговаря с мен по служ ба, почва мигновено да ми крещи, щото, казахме, ми е силно обидена, по изцяло лични причини и основания. С което именно доказа за сетен път и то на дело, че управленският й подход е изцяло сгрешен, щото смесва лично със служебно, не успява да прави разликата между тях, заради личното си добруване пречи на обществения просперитет, поради което в такъв случай изходът е един-единствен: ОСТАВКА! Щото данъкоплатецът не може повече да си позволява да харчи пари за издръжката на чиновници, които личното си добруване поставят най-високо, а пък интересите и авторитета на институцията, както виждаме, са им последната грижа. Толкова и по този пункт, наистина нямам никакви сили, едва пиша вече.

Хубав ден ви желая! Решен съм да гладувам още, макар че изглежда е съвсем прав човекът, който написа ето какво в блога ми, нека да го приведа, има много разум в неговите думи, казани като коментар под вчерашната публикация със заглавие Непристъпна за никакви демократични промени и затова така строго охранявана територия: Анонимен каза: Моля, прекратете гладната си стачка – който имаше очи да види, уши да чуе и сърце, а не камък-касичка за заплатата, до когото трябваше да стигне посланието Ви, стигна, а иначе само използват всяка възможност против Вас и им доставяте удоволствие като съсипвате здравето си – не си правите услуга; а и 141

учителите са предупреждавали и агитирали учениците да не смеят повече да Ви подкрепят... (от родител) Аз също знам, че ревностни подлизурки на директорката са пречели на учениците, събиращи подписи в моя защита, против моето уволнение, нещо повече, даже са късали листове от подписката (!!!!), за което нямат никакво право! Но тия ексцесии просто показват доколко е вярна и другата моя теза, заради която протестирам: че обстановката и атмосферата в училището е крайно от отровена, че психологическият и нравствения климат е отвратителен, за което пак носи пълна отговорност властта, управата, дето не се справя с отговорностите си. А не се справя с отговорностите оня, който по крещящ начин не разбира свободата, тия неща, свобода и отговорност, са органично свързани и неделими, робите на системата просто няма как да са отговорни – щото самата система е система на безотговорността, на произвола, на тиранията, на робството, на терора, на тормоза, на репресиите, на несвободата, на безхаберието и така нататък. Системата на образованието у нас е враг на прогреса и на просперитета на нацията ни – и е в дълбоко противоречие с интересите на нас, гражданите, на нас, личностите, на нас, българите. Тази истина нима още не сте я осъзнали, а, кажете нещо де, защо сте така мълчаливи, имам предвид вас, драгите ми дами и господа съдебни заседатели?! До скоро! Бъдете здрави! Пак ви желая хубав ден и приятен уикенд! И мислете здравата върху въпроса: абе аз, като съм уж човек, заслужавам ли това име – след като нищо не правя за да се изявявам, за да живея като действително свободен човек?! Помислете хубавичката над този въпрос, убеден съм, че истината в един момент няма начин да не ви се открие. От вас си зависи всичко, най-вече собствената ви съдба. Вие лично искате ли да продължавате да си бъдете роби и слуги – или вече започна да ви писва от тази толкова мрачна перспектива?! Може ли да живея като страхлив плъх и в същото време да искам да бъда смятан за човек – а, какво ще кажете за този въпрос? Натиснах ли ви малко по мазолчето?! 3 коментара: С. Гьорев каза: Чест и слава на г-н Грънчаров! Анонимен каза: В ПГЕЕ има учители със железен юмрук без емпатия и подход, който капсулира, а не стимулира, няма място за инакомислие и опити за летене (далеч съм от мисълта за свободия, дисциплина нека има, но децата не бива да бъдат "мачкани" с авторитарно, закостеняло отношение от миналия век и лоши оценки, все да имат да се доказват, защото това, освен, че е деструктивно за личността и самочувствието, ги прави апатични или се бунтуват и са в опозиция). Подобре да изказват идеи и опит, отколкото да зубрят механично и после нищо присърце да не са усвоили. Цялата ни образователна система е ригидна, неиновативна, застинала, неевропейска (за разлика от др. страни). Чудя се салонът кога ще бъде ремонтиран за горките спартанци? 142

Анонимен каза: Опаа, освен емпатия имаме и ригидност... Вече нема бълхарски народ, а пуйкари, кокошкари и ретарданти, перкусирани от лайфа си мизерен до локация мортус...

Мощният духовен ефект, който срещата ни със свободолюбците от София упражни върху нас неделя, 11 декември 2016 г.

В публикацията си под заглавие ГЛАДНА СТАЧКА ЗА ПРОМЯНА Николай Колев-Босия след като препубликува пълна информация за моите искания, взета от медиите, обяви подкрепата си за моя протест и също така каза, че възнамерява да дойде до Пловдив лично да ми засвидетелства подкрепата си – което и стана в петък, преди два дни; няма смисъл да се опитвам тук с думи да разказвам за благодарността си за този толкова важен за мен и за моята борба жест; на такъв жест, между другото казано, са способни малцина. Младите хора не знаят, но Николай Колев-Босия е виден борец срещу комунизма, който при това по време на прехода не се оцапа, не потърси никакви благинки за да осребри заслугите си, т.е. той успя да запази нравствената си чистота и човечността си, което също е голяма рядкост в нашенските родни условия. Срещата с тази голяма личност в нашата история и култура и с неговите приятели ме зареди с оптимизъм, хора с такъв силен дух умеят да зареждат другите с такава мощна духовна енергия, че наистина сега ми е много трудно да се опитвам да разкажа за впечатленията си, за безценния ефект, който разговорите ми с тези свободолюбиви и духовно изявени личности упражниха върху мен, върху моето съзнание и самочувствие. Иска ми се тук да 143

цитирам остатъка от неговата публикация, та по този начин написаното от г-н Колев да отиде и в новата книжка на списание ИДЕИ, която подготвям за печат тези дни (и в списание ИДЕИ, и в списание HUMANUS, имам предвид и хартиените им издания, ще отразя главното от тия знаменателни въпреки всичко събития в нашето училище:

... Този постинг ми изпрати моят приятел Вихрен Михайлов. Тъй като в миналото бях национален шампион по гладни стачки (успешни), не мога да не подкрепя основателните искания на учителя Грънчаров. Поздравявам го за смелостта и последователността при отстояване на общите ценности и борбата с бездушието, малоумието и рутината в образователния процес. Приканвам честните хора да подкрепят пловдивския учител и да намерят подходящ начин да изразят своята подкрепа. Моята подкрепа ще бъде среща с него в близките дни и му посвещавам едно мое стихотворение, написано след най-дългата ми гладна стачка (32 дни), след като ме осъдиха за 5 минути в старозагорския районен съд на година и половина принудително изселване в Бобов дол без право на защита и без право на обжалване, след което по етапен ред незабавно ме отведоха в Бобов дол. ГЛАДНА СТАЧКА Тя идва предпоследна. След нея е смъртта. Със ацетонов дъх и дъх на нещо гнило. 144

Превръща във енергия стремежа на плътта, за да получи вяра във онази страшна сила, която в миг разкъсва физичните закони Телепортира воля със скоростта на мисъл, преодолява орбити и догми, и канони, и стига до човека на живот орисан. Ний всички сме във гладна стачка. Нима наистина не знаете защо и как? Огъват се краката ни при по-голяма крачка. Боли измъченият от глада гръбнак. Гладът за свобода – всеобща гладна стачка! Гладът за красота – безсрочна гладна стачка! Гладът за истина – щафетна гладна стачка! Гладът за светлина – Безкрайна гладна стачка! Хей, вие, гладните! Все още ли очаквате отгоре, От тази окопана шайка на баира Хамбарите със светлина да ви отвори 145

и къшей свобода да ви сервира? Днес истината само е кръвната ни захар! Подкрепящата длан – хемоглобин! Изчакването – това са повече урати! Лъжата и страхът – билирубин! Не идва предпоследна тя. Това е мое мнение. След общо взето скучния антракт, смъртта е предпоследното явление! Безсмъртието е последен акт! 27-28 април 1989 г.

Ето защо адептите на комунизма винаги са мразили и продължават да мразят умните и талантливите хора неделя, 11 декември 2016 г. Вчерашното ми есе от поредицата, в която описвам най-детайлно борбите, свързани с процеса на една крайно интересна и показателна, направо многозначителна зорлем-демократизация на нашата училищна общност, т.н. "ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ", в това учебно заведение работя сега-засега като учител по философия, иначе вече 16-та година съм в него!) носи заглавието Мислете здравата върху въпроса: като съм уж човек заслужавам ли това име – след като нищо не правя за да се изявявам на дело като действително свободен?. Тази сутрин имах голямото желание да седна да напиша нещо, но понеже се чувствам много зле (днес е вече седми ден на гладната ми стачка), се отказвам от писането и ето, с последни сили ще подготвя за печат две-три неща, писани от други хора, които обаче по моя преценка имат пряка, непосредствена връзка с това, което аз преживявам не само тия дни, но и откакто се помня. Първото изказване е многозначи146

телно, то очевидно е писано от човек, който е наясно със ситуацията в ПГЕЕПловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) и при това има съвсем трезва, разумна преценка; а другите две изказвания, пак по моята преценка, хвърлят обилна светлина върху действителните причини за разгарянето на разразилия се вече толкова време конфликт. Ето, можете да прочетете и да отсъдите сами:

Анонимен каза: В ПГЕЕ има учители с железен юмрук без емпатия и подход, който капсулира,а не стимулира, няма място за инакомислие и опити за летене (далеч съм от мисълта за свободия, дисциплина нека има, но децата не бива да бъдат "мачкани" с авторитарно, закостеняло отношение от миналия век и лоши оценки, все да имат да се доказват, защото това, освен че е деструктивно за личността и самочувствието, ги прави апатични или се бунтуват и са в опозиция). Подобре да изказват идеи и опит отколкото да зубрят механично и после нищо при147

сърце да не са усвоили. Цялата ни образователна система е ригидна, неиновативна, застинала, неевропейска (за разлика от други страни). Чудя се салонът кога ще бъде ремонтиран за горките спартанци? Момчил Дойчев каза: "… Комунизмът не е само идеология, той е въплъщение на първични субстанции – омраза, завист, садизъм, готованство, умствена тъпота. Неговите адепти винаги са мразили и мразят умните и талантливите хора, ненавиждат можещите и работливите. След 9 септември унищожиха с нечовешка жестокост творческия елит на нацията, обезглавиха я духовно и я обрекоха на простотия. Затова сега сме добри в чалгата. Но могъщият наследствен генофонд продължава, макар и рядко, да създава таланти. Които не могат да бъдат убити, трябва да бъдат купени или опозорени."

Цвета Трифонова (по повод половинчатостта и едностранчивостта на картончетата за сътрудничество с криминалните комунистически тайни служби) Krasi Petkova каза: "Типичният комунист е бездарен човек, който се обединява с останалите бездарници на основата на общата посредственост - така приспива комплекса си за малоценност. Поведението му е псевдорелигиозно. Комунистическата екзалтация е религиозна по характер, партията си изработва цяла своя мистична система, има своите апостоли и евангелисти, своя рай. Партията е въплъщение на божествената "историческа необходимост"." Проф. д-р Асен Игнатов, от книгата му "Психология на комунизма" Кратък мой коментар: Позволявам си да възкликна въз основа на гореказаното ето какво: 148

Разбрахте ли сега защо адептите на комунизма винаги са мразили и продължават да мразят умните и талантливите хора, схванахте ли защо те така силно ненавиждат можещите и работливите хора, прозряхте ли защо свободната личност поражда такава дива ярост у душата на комуниста? 4 коментара: Анонимен каза: Гранчаров клевети колегите си че са комунисти а всъщност болшевикът е той самият!!!!!!!!!!! Той е доказан некадърник а колегите му са талантливи. Той всичко казва наопаки на истината защото е гнусен лъжец!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Г-н Грънчаров,всяко тиранично господство без безгласни, безправни роби би било обречено, именно затова режимът се налага чрез страх и подчинение, идеалисти не са добре дошли, а и както е известно "ситият не вярва на гладния" (жалко, че сред нашата рая няма... френски революционери, пък и "преклонена глава сабя не я сече"). Моля прекратете гладната си стачка – в едно общество от вълци, пестете силите си и не ставайте лесна изкупителна жертва (пак съм аз) Анонимен каза: В блендера да сложиш пържолка?? Откога простите като задник бълхари разбират блендер? Ама модно, аха как е модно, а? Като зози и суинги е, а? А съчувствие не съществува вече, некакви турски келепири открили емпатия... Както казах и преди, това може да е организирана кампания от чужди сили... Турски или западни, ах, тоя Запад не бил съвсем приятел, а?... Постоянно се пускат в употреба неразбираеми английски думи, имам чувството че е нарочна кампания... Английския е много сложен, не знам кои български тикви са решили че щре се справят с него... Не, друго е – той ще се справи с тях... Защо ли? Ми поради тъпоумието им, те в БГ постоянно очакват, че Америка е хитлер, предполагам, че диви комунисти постоянно и нарочно навират английски думи в бълхарската реч, те с улавия си турски мозък, знаеш им конспирациите, смятат така че ще дестабилизират малоумното и глупаво кат задник бълхарско робско население... Е, май явно успяват... Мамин си ми ти АIG, емпатичен и езиково слабоумен... Руснаците разбраха тая English-зараза, между другото, и я изритаха... Но те имат дух, а вие предатели с черешови топчета (егати и падението на мухльовци)... Бе ти ще разбереш май по едно време, че преливаш от пусто в празно и че BG не играе ама НИКАКВА роля в съвременния свят, а само досажда на всички с надутостта и тъпоумието си... Ето че ах тези лоши руснаци пак ви изпревариха... Сега Русия е както в Първата световна война, прочети Хашек... Тя е някой, бие когото свари, а вие сте... пезевенкове, че и нахални за трима селски читаци с половината им думи турски... Турчèто АIG не знаело, че перде, ташак, тенджера, таван и хиляди други не са бълхарски думи, също и (х)айде и пари, и пазар... 149

И това турче смахмузено от руснаците (те са те усетили че си роб) сега се изтъпанчило да манипулира децата и селските олигофрени, които го четат... Пич (турска дума), усети ли кво е руснак и кво e турско смахмузено произведение, налазило да бори турската си правосъдна BG система марка 1878? Руснаците ти се смеят с глас, както и аз... Айде, сполай ти... Нали разбра Айде каква дума е и откъде сте я гепнали? Чукундур пловдивски османоиден мутант... Ангел Грънчаров каза: "Австралийски" слабоумен руско-кагебисткий проповеднико, нема ли у "Австралия" психиатри да идеш да се прегледаш малко, че гледам, почнало да те е избива на неудържим идиотизъм?! :-)

Бляскаво описание на ситуацията, в която съществуваме понеделник, 12 декември 2016 г.

Диктатура на фелдфебелщината, От Николай Слатински ... Ние живеем в царство на посредствеността на простото и нерядко просташко мислене, на безпардонното и слабо грамотно управление на процеси на всички нива. Среднякът, илитератът, зле образованият, арогантен фелдфебел командори навсякъде. Той смята, че всичко му е ясно и да си началстващ е много лесно. Той централизира властовите ресурси, мрази знаещите и можещите, налага си фатмашки волята, затяга до пръсване 150

дисциплината, мачка до унижение подчинените, гърчи се пред тези над него и дерибейства над тези под него. В България това е стихийно бедствие Спускат го с парашут или с псевдодемократичен избор и той се разпасва, развихря и разкомандва. Започва с вземане на страха у тези, които са му подвластни. Не се и опитва да вникне в същината на работата. И няма смисъл. Той не е от тук и е за малко. Това е само крачка в кариерата и полигон за растене нагоре. Затова гледа да отиграва ситуациите, да хвърля пясък в очите на по-големите босове и да оплита нови връзки с ония, които ще го изтеглят нагоре. Фелдфебелщината днес е повсеместна Фелдфебелският манталитет се е разплодил навсякъде. Свещена простота и свръхкариеризъм. Никакво владеене на съвременен мениджмънт и пълна липса на модерни управленски технологии. Груба сила и груб език. Арогантност, облечена във власт и Власт, парадираща с демонстративно презрение към интелекта. Подчинените са нищожества, които не трябва да виждат бял ден и да треперят на работните си места, защото всевиждащото око на Боса или подлизурковските очи на неговите доносници знаят всичко за всяка тяхна минута работно време... България се превръща в диктатура на фелдфебелщината. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) ДОБАВКА: Групата във Фейсбук "В подкрепа на Ангел Грънчаров" достигна вече почти 900 човека.

Да побеждаваме страха, малодушието и безразличието – този е верният начин, този е правият път! понеделник, 12 декември 2016 г. Получих вчера писмо от г-н Вихрен Михайлов, един от интелектуалците от София, които онзи ден, в петък, нарочно дойдоха в Пловдив за да ме подкрепят в протеста ми срещу безобразията на администрацията в толкова известния вече ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ, училището, в което работя като учител по философия, но директорката на който се подготвя колкото се може по-скоро да ме опраска, да ме уволни (тя вече го прави веднъж, но съдът ме върна на работа, ето, сега е приближил часа за повторното ми опраскване, ако ми позволите да използвам толкова изразителната дума на г-н Премиеро на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в 151

която имаме щастието да живеем). Позволявам си да публикувам откъс от негово писмо до мен и също така моя отговор до него, щото смятам, че тия неща могат да имат значение за повече хора, става дума за изключително важни по моя преценка неща. Та значи ето какво си казахме:

Здравей, Ангеле! ... Когато сам човек атакува принципите на цяла система – резултатът е почти предрешен. Когато се атакуват конкретно действията на отделни индивиди (в случая на директорката Стоянка Анастасова), изразяващи и олицетворяващи порока в системата, има реални шансове за разбиране на посланието, за подкрепа и за постигане на промени. Народът възприема системата като призрачна сила и не допуска възможна съпротива, още по-малко победа. В исканията ти има дълбочина, която трудно ще се възприеме като основание за атака на една пионка на системата. Мисля, че е по-подходящо да атакуваме системата чрез човека, а не човека чрез системата! Бъди спокоен, уверен и разсъдлив и до скоро! Вихрен Здравей, Вихрен, Благодаря ти за писмо и за снимките! Мисля върху думите ти за подходяща и ефикасна стратегия, съобразена с възникналата около гладната ми стачка ситуация. Това, което ми пишеш – да атакуваме системата чрез човека – възприе152

мам като верен подход. Щото атаки срещу системата като цяло наистина са обречени. Тук изглежда е разковничето. Аз в последните години почти всекидневно описвам случващото се в училището, изваждам на показ пред обществото административния произвол, който директорката си позволява, тъй че ако се поровиш в блога ми ще намериш много публикации по интересуващия те въпрос. Особено през последните два месеца ексцесиите са не само нетърпими, те са също така и много уязвими от гледна точка на закона (да не говорим за морала!). Аз възнамерявам да напиша тия дни писмен сигнал (на който ще дам гласност – като отворено писмо) до прокуратурата, говорил съм с адвокати, те ми дават този съвет. И там ще събера примери (конкретно) за своеволия на директорката (и на други длъжностни лица от РУОПловдив), които са несъвместими със статуса й на административно лице, което има съответните отговорности; тя обаче действа в пълно противоречие с онова, което законът й повелява. Все пак властите са изпълнители на закона, те не могат да си провят каквото им скимне за да си задоволяват, примерно, личните женски страсти (омраза и пр.), ето обаче тази въпросната дама е дръзнала да се поставя над закона и затова си прави каквото й скимне. Ти сам видя нещата с очите си, примерно своеволието й да не ви пусне даже в двора на училището да се срещнете с мен и пр. Та до ден-два-три като напиша въпросния текст ще ти го пратя. А сега много мисля какво да правя с гладната стачка. Мина цяла седмица, оказа се, че не само директорката, но и висшестоящите власти само стоят и гледат сеир, те не разбират смисъла на посланието, което им отправям, аз не съм очаквал, че в тази необичайна ситуация ще се държат чак толкова неадекватно. По тази причина възниква въпроса: има ли смисъл да продължавам още точно тази форма на протест? Да не говорим за това, че в идващата седмица ми предстои една, вярно малка, но все пак операция, за няколко дни ще ми се наложи да вляза в болница, ето че и по тази причина ми се налага да преосмисля формата на протеста си. Да не говорим за това, че възрастната ми майка, която е на легло, като научи от телевизията за протеста ми се разстрои дотам, че още не мога да я успокоя: страх ме е с тази форма на протест да не стане така, че да убия майка си, щото, видя се, на директорката изобщо не й пука, на нея с нищо почти вече не мога да повлияя! При това положение ми се налага (пък макар и временно, за седмица поне) да преустановя гладната си стачка, да я заменя с друга форма на протест. Имам и здравословна, както казах, причина за това нещо, да не говорим за това, че за мен лично съвсем не ми е безразлично как преживява всичко това болната ми майка, тя ме умолява да спра с гладната стачка; пък и смисълът от тази форма на протест ми се губи след като се оказа, че лицата, срещу които насочих протеста си, просто не успяват адекватно да схванат посланието ми. Да наказвам себе си и майка си (да не говорим и за моето семейство, за жена ми и сина ми, които също са против, знаейки, че не съм изобщо здрав!) само защото една властваща особа се е самозабравила, ми се вижда в някакъв смисъл и глупаво, а че е неефективно, то е очевидно. Аз всъщност каквото исках да постигна с гладната си стачка все пак го постигнах, а именно: тествах реакциите на 153

тези въпросни длъжностни лица, пък и на "сплотения учителски колектив" на училището, разбрах каквото ме интересуваше, имам вече безценни наблюдения за техните реакции. Тия дни ще ги опиша в своята поредица от есета в блога, която в средите на нашето училище много се чете, четат я всички, най-вече учениците от всички класове, но блога ми го четат също и администраторите от различните нива на образователното ведомство, тъй че наистина аз с гладната си стачка фактически си постигнах целта. Е, в обществото ни не се заговори кой знае колко за проблемите в българското образование, но все пак има известен и обществен резонанс покрай стачката ми. Та това е общо взето положението.

Затова ще обявя днес, че преустановявам гладната си стачка, че я заменям с други форми на по-активен и по-ефективен протест, за които допълнително ще мисля. Нещо повече, смятам за тях да предизвикам дебат в училищната ни общност, а именно ще поставя за обсъждане въпроса: какво е разумно да се прави оттук-нататък в създалата се след гладната ми стачка крайно интересна ситуация? Ето този въпрос ще поставя на дебат, най-вече с учениците си ще го обсъдим, щото има и нещо друго, за което не сме говорили с теб, пък и с другите приятели, които ме подкрепихте от София: аз с учениците си, на които преподавам философия и философия на морала и на правото с тия мои действия, иновации в преподаването и граждански също така провокации-протести им давам шанс да участват в един чудесен експеримент, имащ огромен смисъл, а именно те имат възможността сами непосредствено да практикуват свободата (с оглед да 154

почнат да се пристрастяват към нея (да я разберат не "на книга", а на дело, т.е. истински!), този практически урок по свобода, който им изнасям, пък е част от моя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност! Разбираш ли сега за какво става дума? Ние, в нашето училище, сме доста вече напреднали в тази наша все пак, както я наричам, зорлемдемократизация, но ние действително нещо правим в тази посока, правим го на дело, не само на думи, ето, учениците ми имат значи шанса да ги практикуват, да участват в тях непосредствено, да участват в непосредственото и конкретно правене на демокрация в училището ни, да допринасят, да произвеждат сами промяната или реформата, разбираш ли сега какъв е точния смисъл на цялата ми идея около този мой тъй иновативен в същината си образователен и възпитателен проект?! По който работя от години, внасяйки ония изменения в своята философия и стратегия на образованието, заради които именно станах трън в очите на изживяващите се като охранители на статуквото администратори. Та от всичкото това моята гладна стачка е малка брънка, малък епизод, а всичко вече постигнато е добра основа. Аз, разбира се, живот и здраве да е само, продължавам и по-нататък борбата си, изобщо нямам намерение да спра по средата. И тепърва ми престои да пробвам и други, още по-ефикасни форми на протест (от гладната стачка). Примерно какво ми пречи да обявя, че всеки ден от едиколко си часа пред сградата на РУО-Пловдив ще стоя с подходящ лозунг в ръка, пък и ще призова не само моите ученици, не само техните родители, но и родители, ученици, учители от другите училища, но също така и граждани, да дойдат в този същия час та да протестираме заедно?! Нищо не ми пречи да опитам и с тази форма на протест, нали така? Ето това протестно действие вече може да има поголям ефект от гладната ми стачка, какво мислиш, как на теб ти изглежда това мое хрумване?! А и какво пречи в София пред Министерството на образованието да идем да протестираме тия дни, щото системата е такава, че всичко в крайна сметка зависи от министъра?! Има много възможности човек да протестира и да се бори, а и също така да си обедини силите с други граждани, които мислят в същата посока; ето, аз съм оптимист, нищо че най-вече по здравословни и чисто лични причини съм принуден в този момент да реша да прекратя гладната си стачка. Толкова засега. Извинявай, че ти пиша толкова безобразно дълго писмо, но ний, философите, сме големи плямпала, сам виждаш, пък и си го знаеш това сам! Всичко добро ти желая! Благодаря ти още веднъж за всичко, което направи и правиш за да помогнеш за промяната в нашето училище, а оттук и в българското образование изобщо. Защото аз продължавам да смятам, че реалната демократизация и реформа в българското образование започва от действителната промяна на ситуацията в конкретните училищни общности (която можем да направим само ний, учениците, учителите, родителите!), този според мен е верният път, а пък в отделните общности пътят за демократизирането им е като се отпочнат демократични дебати по всички най-важни въпроси, на тази база ще 155

почне да се променя мисленето на хората, именно съзнанието и на учители, и на ученици, и на родители. Те ще почнат да побеждават страха и безразличието, ето, този е верният според мен начин, този е правият път. Хубав ден! Бъди здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Не допускайте безразличието да ви владее: победете инертността, страха и малодушието! понеделник, 12 декември 2016 г.

Очакваме ви, свободолюбиви пловдивчани! 22 коментара: С. Гьорев каза: Продължителна беше досега борбата, но вече с категоричната подкрепа на Гражданското общество предстои демократизацията на многострадалното островче на бюрократизма и авторитарното управление, а после и на цялата образователна система! Респект и уважение към положените неимоверни интелектуални и физически усилия от Вас, г-н Грънчаров! Анонимен каза: В ПГЕЕ отдавна има демокрация само че Ангел Грънчаров е болшевик и зцатова не може да я оцени той си мечтае за болшевизъм!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Да си иде тогава в СССР щом толкова му харесва болшевизма............... 156

Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, С настоящето искам да изразя отново подкрепата си за Вашите основателни и справедливи искания, касаещи ситуацията в ПГЕЕ и образователната ни система, както и обявената гладна стачка. Несъмнено гладната стачка е силен, смел, но твърде краен и рисков начин на протест, поради съвсем реалните опасности за здравето на протестиращия. Особено това се отнася до стачките, продължаващи по-дълго време. Ето защо се обръщамe към Вас с ПРИЗИВ да прекратите – поне засега – обявената гладна стачка и да преминете към други форми на протест и борба за необходимите реформи. В това отношение най-важно е организирането за съвместни действия на множество граждани и граждански организации и не сме малко съмишлениците, които ще Ви подкрепим в това. Същевременно от името на НПО, което представлявам, ще изпратим писмо до МОН и министърката г-gа Кунева във Ваша подкрепа, тъй като навярно от тази централизирана иституция зависи изпълнението на Вашите искания. С уважение, Николай Близнаков (социолог, екс-депутат от ВНС от Пловдив) 11.12.2016 г. Ангел Грънчаров каза: Здравейте, уважаеми г-н Близнаков, благодаря Ви за ангажираността и за подкрепата към моя протест! Сега виждам това Ваше съобщение и Ви отговарям веднага: Вашия призив за промяна на избраната форма на протест отговаря и на моето виждане, аз тази сутрин вече писах в блога си, че от днес, 12 декември, прекратявам гладната си стачка (там съм обяснил причините за това) и преминавам към други форми на протест, примерно за днес, понеделник, съм решил да ида с плакат пред сградата на РУО (РИО) в Пловдив (до Дмумаята) и там от 13.00 часа ще протестирам (има обява за този протест в блога ми), ако някой гражданин, родител, ученик и пр. иска, може също да участва в протеста. Тишз протест е за повече свобода в образованието, за повече доверие към учителите и учениците, за прекратяване на репресиите спрямо иновативно и творчески мислещите учители, пък и ученици също. Тъй че заповядайте ако можете и Вие на протеста! Не възнамерявам да прекратявам да се боря за едно ново и отговарящо на нуждите на съвременността и на младите хора образование, за промяна на парадигмата в образованието и пр. Вярвам, че много хора мислят в същата посока и не ни пречи да си обединим силите... Томи Томев каза: Ангеле поздравявам те за успеха да предизвикаш обществен отзвук на каузата за която се бориш вече толкова години. До горния анонимен. В това училище няма демокрация след като директорката уволнява учителя който дръзва да използва нови методи за обучение на учениците.. Анонимен каза: А какви са Вашите идеи за либерализацията на обучението по математика? – Или Вашата реформа се ограничава до промяна в обучението по философия, а може би само до реформа на обучението по философия в ПГЕЕ? Ангел Грънчаров каза: Моите идеи (те не са обаче "мои", те са отдавна известни, само ние в България сме изостанали и се мъчим да откриваме "топлата вода") са 157

не само валидни за обучението по философия, а за обучението по всички предмети, което вече следва да се подчинява на коренно различен принцип. Кой е този принцип можете да се информирате като прочетете моите книги за промяната в образованието... Анонимен каза: Каква математика? По всички предмети системата е коренно друга и успешна, радушно приета, а до 7 клас не ги изпитват и не им пишат оценки, ходят с желание на училище и не им се втълпява, че са тъпи, ако не назубрят "верните отговори" – във Финландия, Норвегия, Дания, но тук, естествено, сме като коне с капаци, че всичко търпи еволюция и се развива за добро, учениците ни тук са приемани като празни кофи, в чиито кратуни учителите да изсипят мъдрото знание, а там те са личности с мнение, идеи, опит, които не биват дресирани, а са партньори в обучението, зачитани, ползват таблети в час… Абе няма място да сравнение! Гъди Гъдев :)) каза: Не сте само в България така. Фактче. Veselin Vasilev каза: СЕЛЯНИНО ОТ ДОЛНА БАНЯ, ЗАЩО НЕ СИ ДЪРЖА НА СЕЛО МОТИКАТА, АМИ ХОДИШ ДА МЪТИШ ГЛАВАТА НА МЛАДИТЕ??? КАКВИ ПРОСТОТИИ ПИШЕШ ТИ БЕ, УРОД! КОЙ, КЪДЕ И КОГА Е ЖИВЯЛ ПРИ КОМУНИЗЪМ ??? КАКЪВ ФИЛОСОФ СИ, ЛАЙНАР ТАКЪВ !!! ТАКИВА МЪРШИ КАТО ТЕБ ДОКАРАХА ОТЕЧЕСТВОТО МИ ДО ТОВА СЪСТОЯНИЕ НА БУДНА КОМА ! ЖИВ ЩЕ ТЕ ЗАРОВЯ САМО С ЕДНА ФАДРОМА! Ангел Грънчаров каза: Таваришч, много изискано се изразяваш бе?! :-) И какво, плаче ти се за комунизма ли? Що обичаш толкова много проклетия комунизъм?! Щот си мислиш, че при комунизма ще ядеш без да работиш ли?! Veselin Vasilev каза: АБЕ, ПАПРИКАШ, НЯМАШ ЕДНА ПЕТА ОТ МОЯ ТРУДОВ СТАЖ И СИ СЕДНАЛ ДА МИ ГОВОРИШ ЗА ТРУД! СКОРО ЩЕ ТЕ ОТКРИЯ ВЪВ ФИЛИБЕТО И И ЩЕ ТИ ЦЕПНА УСТЕТО! Veselin Vasilev каза: АБЕ ИЗРОД, ОТГОВОРИ МИ НА ВЪПРОСА: КОЙ, КОГА И КЪДЕ Е ЖИВЯЛ В ТОЗИ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ? НЕ БЪРКАЙ ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ С КОМУНИЗЪМ, НЕВЕЖЕСТВО НИЩОЖНО!!! Ангел Грънчаров каза: Какъв "държавен капитализъм" бе, таваришч, че то си беше съвсем истински комунизъм. С убийствата, с насилието, с погрома над страната! Абсолютно истински комунизъм. Комунизмът е това: насилие, диктатура, смазване на личността! Ето, и ти като комунист налиташ на бой. Такива сте вий, комунистите. Като надушите някъде личност, скачате на бой и не мирясвате, докато не я убиете! Veselin Vasilev каза: ТИ СИ ПРОСТО ИНДИВИД! ЗА КАКВА ЛИЧНОСТ СЕ МИСЛИШ, БЕЗГРЪБНАЧНО МЕКОТЕЛО??? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДИКТАТУРА БЕ КРЕТЕН? НАЛАГАНЕ НА НЕЧИЯ ВОЛЯ! И ПАК БЪРКАШ, ТОЗИ ПЪТ ДЕСПОТИЯТА НАРИЧАШ ДИКТАТУРА! МЛЪКНИ БЕ УТРЕПКО! СКЪСАЙ СИ ДИПЛОМАТА ЗА ФИЛОСОФ!!! ОДЪРТЯЛ СИ, А ВСЕ ОЩЕ БЛЕЕШ КАТО ШУГАВА ОВЦА! Ангел Грънчаров каза: Аз съм личност, ти си комуноид. По тази причина изобщо не можеш да сфанеш що е това личност. Комуноидът затова е комуноид, отказал се е от личността си, за него комуната е всичко. Комуноидът е изроденост на чове158

ка и отказ от човещината. Той е поругаване на човечността, на човещината. Затова няма по-голямо зло на тази земя от комунизма... Veselin Vasilev каза: Индивид е понятие, с което се изразява най-нисшето ниво (единица живо същество). Тази единица може да бъде както човек, така и друг биологичен продукт. Човекът-индивид е животински алчен, първосигнален материален консуматор. Той е трудно податлив на еволюционно развитие (духовен растеж) и неговата участ е функция на неговата животинска адаптивна мисъл в обществена среда, т. нар. приспособленец („Партийо любима, аз съм с таз, която е на власт!“). Единствената потребност на човека-индивид е „хляб и зрелища“. Умира като роб на индивидуалната си бездуховност. Ангел Грънчаров каза: От учебника по комунизъм ли цитираш? :-) Veselin Vasilev каза: НЕ МИ СЕ СПОРИ С ТЪПОГЛАВИ!!! ЛЕКА ТИ ПРЪСТ! Ангел Грънчаров каза: За да се спори се налага да се мисли. Комуноидът, отказвайки се от човечността си, се отказва и от мисленето. Партията мисли вместо него. Ето, прекрасно демонстрираш същината си. Цитира си учебника по комунизъм и сега бягаш от спора. Остава да дойдеш до Пловдив и да използваш аргумента с тоягата! :-) Как е съгражданинът ти Волный Сидеровский?! И той като теб затъна на стари години в комунизма! Той барем гушна милионите и си подсигури старините... Вeselin Vasilev каза: АБЕ, ПЕДЕРАСТ, ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ ПРОТИВ ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА И ВАШИТЕ НАРОДНИ СЪБРАНИЯ ОТ ПАРТИЙНИ КОРПОРАТИВНИ ЦЕНТРАЛИ, КУЧЕТА ВИ ЯЛИ АБДАЛИ, ПЕДАЛИ И ВСЯКАКВИ ЧОВЕКОПОДОБНИ ТВАРИ! ДО ТУКА БЕШЕ! ПЪТУВАЙ С ВЯТЪРА! Ангел Грънчаров каза: "Против" партийната система си цял живот, ала в БКП членуваше, нали познах?! :-)

159

От гражданския протест в защита на промяната в образованието, състоял се пред сградата на РУО-Пловдив понеделник, 12 декември 2016 г.

160

161

Снимки от днешния граждански протест в защита на промяната в образованието, състоял се пред сградата на РУО-Пловдив. На последните две снимки съм с Николай Близнаков, някога депутат от Великото народно събрание, който откликна и подкрепи протеста. 162

Писма от канцеларията на Президента на Републиката понеделник, 12 декември 2016 г.

Получих писмо от канцеларията на Президента на Републиката, както и писмо до МОН от канцеларията на Президента на Републиката – по представен от мен казус, свързан с административни безобразия и произвол в сферата на образованието.

163

Свободният човек е загрижен и отговорен за бъдещето вторник, 13 декември 2016 г. Райчо Радев (учител по философия, бивш директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник и активен дългогодишен деец и борец за едно ново образование в България, той също е правил, и то при това много продължителна гладна стачка против злоупотребите с власт на административните дерибеи в образованието!) е написал и ми е изпратил един чудесен текст, в който, на базата на сега действащия "реформаторски" вече закон за образованието анализира реалната ситуация, в която е поставен един все пак отговорен за подготовката на младите хора учител, по-специално учител по философия; Райчо изхожда от моя 164

случай, в който се стигна, както знаете, до крайно острия и продължителен конфликт с някои ревностни охранители на административно-командната система в образованието, с охранителите на печалното статукво, на който края не се види. Ето какво му написах тази сутрин по този повод, публикувам го тук, понеже съм убеден, че тия важни проблеми не са безразлични и на други хора:

Здравей, Райчо, приятелю! Прочетох текста, който си написал. Захванал си една чудесна тема, нейното разнищване би могло да осветли ситуацията, в която се намирам не само аз, но и учителят по философия по принцип, щото трябва да признаем, че философията все пак е особен предмет, тя при това по същината си не е просто учебен предмет, а нещо много повече от това (касае мирогледа, ценностите на човека, субективността, личността му и пр.), т.е. спрямо нея обичайните подходи (на разбиране и също така на обучение) са неприложими, а ако все пак се приложат, ще бъде изпуснато тъкмо най-важното, а картината ще се изкриви до неузнаваемост. Та на това основание ако искаш, ако си съгласен, ми се струва, че е добре да открием в нашите блогове един дебат по всичките тия проблеми (моят случай е доста показателен, но има и други такива, твоят примерно също!), дебат, в който могат да се очертаят най-важните моменти на крайно интересната ситуация, в която пребивава един учител по философия, който не желае да бъде "типов", сиреч, да се вмества изцяло в представите на административната и командна система. И тук възловият въпрос по моя преценка е въпроса за свободата: знаеш, че без свобода човекът не е човек, философията пък е самопознание и самосъз165

нание на свободния, на автентично съществуващия човек, как при това положение младите да могат да бъдат обучавани ефективно по философия с оглед да развият своята суверенна, автентично човешка личност без свобода?! Ето го възловият момент, по който трябва най-вече да се говори и пише. Без свобода, без свободни разисквания на учениците по философските проблеми философията бива убита, ако се спазят представите, нормите, канона на чисто административния подход, се появява нещо съвършено друго, но не и философия, а пък на съзнанията на децата бива нанасяни системно страшни поражения, в резултат техните личности биват ощетени откъм най-важното, откъм онова, което именно ги прави човеци. ("Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата... Човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен... и пр.") Моето разбиране е, че администраторите в образованието, понеже сами не знаят що е това свобода и не могат да я практикуват, отказали са се от нея (свободата е за тях нещо непознато, да не говорим за това, че те не смеят да се ползват от свободата си – дори и да я разбираха! – щото системата ги е заклещила варварски!), на това основание почват да възприемат като "врагове" всички ония, било учители, било ученици, които си позволяват да се ползват от свободата – независимо от варварските условия на наистина варварската, на непризнаващата свободата система. Но всеки, който разбира що е свобода, добре знае, че свободата съвсем не е слободия, нито пък произвол, нито анархия, свободата найнапред е отговорност, способност сам да поемаш пълната отговорност за това, което правиш – с оглед на някакви по-висши човешки цели, норми, идеали и пр. Та затова в очите на типовия администратор действително свободният човек (било учител, било ученик, било който и да е друг) е нещо като "анархист", той си мисли, че такъв човек не прави друго освен да руши догмите на непризнаващата свободата система, на това основание той не може да проумее факта, че свободният човек е най-напред отговорен и загрижен за бъдещето човек, той е човек, който съвсем отговорно работи за пораждането на едно бъдеще, което е достойно за човека. Ето го възловият момент на конфликта между свободолюбци и свободоненавистици, който е център, средоточие, ос, около която се върти всичко останало в рамките на административно-командната, на непризнаващата свободата варварска система, в която сме поставени. Та мисълта ми е (да не философствам повече), че ще бъде много полезен един дебат по твоя текст, много те моля по тази причина да ми разрешиш да го публикувам в блога си; да се надяваме, че и други хора ще се включат в дебата, та благодарение на който още по-плътно да можем да очертаем проблемите, които са така съдбовно важни. Желая ти хубав ден, бъди здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ДОБАВКА: Ето какво е написал един човек като коментар вчера в блога ми, смятам, че е важно, затова го поставям и тук – та да се знае, та да не се забравя: 166

Анонимен каза: По всички предмети системата е коренно друга и успешна, радушно приета, а до 7 клас не ги изпитват и не им пишат оценки, ходят с желание на училище и не им се втълпява, че са тъпи ако не назубрят "верните отговори" – във Финландия, Норвегия, Дания. Но тук, естествено, сме като коне с капаци, че всичко търпи еволюция и се развива за добро, учениците ни тук са приемани като празни кофи, в чиито кратуни учителите да изсипят мъдрото знание, а там те са личности с мнение, идеи, опит, които не биват дресирани, а са партньори в обучението, зачитани, ползват таблети в час... Абе няма място за сравнение! 8 коментара: Райчо Радев каза: Ангеле, Приятелю, Твоята борба и твоето страдание е за общото благо в България. Заслужава уважението на достойните българи и най-вече на учителите по философия. Публикувай текста, ако мислиш, че ще предизвика раздвижване. Райчо Gantcho Motchev каза: Защо никой не коментира... вече? Branimir Avramov каза: Щото крепостните най-много от всичко мразят да мислят и най-обичат да търсят лекото Ганчо, затова и масово не се интересуват от това. Gantcho Motchev каза: Много неясно обеснение... Аз имам по-просто. Филмът е много стар и не е интересен... Темата не е от най-важните... Стачкуващият не яде. Но пие нектари и няма да умре, т.е. филмът ще завърши. О.К., Т.е. няма умрели... Branimir Avramov каза: Грешиш много Ганчо, образованието е най-важната тема, без него ще си седиш в шибания феодализъм още 1300 години, но това си е типично за крепостните и за феодалите. Gantcho Motchev каза: Българската диплома не се признава никъде в света... Аз взех образование в Лос Анжелизки университет и ще стоя още много години в Калифорния.... Феодализмът го оставих на вас!!! Branimir Avramov каза: Без значение е къде си завършил Ганчо, важното е че крепостното самосъзнание още си е с теб. Владимир Петков каза: Ганчо Мочев, що не си кюташ просташко-материалния уреден животец в Америката, ами си пъхаш гагата в загубената и във феодалната, в мрачната, корумпираната и бедната, в изнемогващата под разпасалите се комунистически феодали Татковина, чоджум! Що за просташки мазохизъм и някаквото безкрайно тъпо, неприлично, незаслужено и незаслужавано от Ангел Грънчаров балканско, непреодолимо и непредотвратимо сеирджийство проявяваш към неговия случай?!! Дан би да ме уверяваш така, че в Америка си го прихванал, покрай професионалното си образоване там?! Е, па лично язе нема да ти поверваме! :-) Хай сиктир бе, чукундур извратен! Не те ли е срам да се надсмиваш над истинските хора на България! Циник ненормален и дебилен! Кютай си го жалкия животец и глей да не се признаваш пред американците нийде за българин! Да не ни срамиш! Щото си един жалък, беден духовно и изцяло дебилен загубеняк и палячо, по-лош с поведението си и от циганин! Такава ми бе още първата оценка !Ма, ти не се спираш бе, чоджум! Какво те яде, човърка и разяжда отвътре злото, че чак толкоз 167

ти било невъзможно дан ми го сервираш и ми го навираш в очите! Нещастник! Не можах да те изтрая и да не ти направя услугата да се погледнеш - как изглеждаш в очите ми!А от това, че не ти пукало за нея... :-) Знаеш ли пък, на мен колко ми пука и ми дреме за мнението ти, че си имал толкова уреден материално, а вероятно и духовно, според теб животец! :-) Просто си го живей там и не си бълвай тук душевните фекалии! Ако имаш капчица останала в бедната ти и пошла душичка родолюбие!Спести ми ги! Молим ти се! Нищичко друго не ти искам и не те моля!

Отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана вторник, 13 декември 2016 г.

Вчерашният ден беше много интензивен, динамичен, изпълнен с различни събития, позволете ми тук съвсем накратко да дам линкове към публикациите, в които отразявам разните случки: първо, проведе се протест пред сградата на РУОПловдив (Елате и вие! Елате на протеста! Не допускайте безразличието да ви владее, победете инертността, страха и малодушието си!, също Моето изказване пред сградата на РУО-Пловдив, виж също и От днешния граждански протест в защита на промяната в образованието, състоял се пред сградата на РУО-Пловдив). Има и още нещо важно: получих Писма от канцеларията на Президента на Републиката, чиновниците на Президента са изпратили моите документи на МОН и настояват чиновниците на образователното ведомство да ми отговорят, а също така и непременно да изпратят отговора си до канцеларията на Президента. Но истински интересното се случва най-вече в нашата училищна общност, общността на училището, в което съм учител по философия (сега-засега де, знаете, аз очаквам тия дни новото ми опраскване-уволнение!). Този път обаче няма да описвам разните чудати случки на всекидневието ни под формата на поредно есе в блога си, в своя дневник, а ще го направя под формата на официа168

лен документ, който възнамерявам да изпратя до отговорните висшестоящи институции на образованието и вече и на правораздавателната власт (и не само) - щото ми е интересна, не крия, тяхната реакция (липсата на реакция също е реакция!). Ето какъв документ се получи този път: До РАЙОННА ПРОКУРАТУРА в гр. Пловдив До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България ЗА СВЕДЕНИЕ: до Министъра на образованието и науката, София ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, адрес: гр. Пловдив, 4023, Ж.К. Тракия, блок: ..., вх., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb[@]abv.bg, ЕГН: 590328... Уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, Работя като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив от 2000 г. досега. Учител съм с 33 години стаж по специалността, с I-ви клас-квалификация, автор съм на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети от т.н. "философски цикъл" предмети, основател, издател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ (излизащо три пъти в годината от 2009 г. насам) и на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то излиза 6 пъти в годината и се издава вече трета година. Автор съм също така и на много авторски книги в областта на философията, психологията, идеите за съвременността и за историята, а пък през последните 5-6 години написах цяла една поредица от книги, в които изложих и развих детайлно своите разбирания за една същностна и коренна промяна в сферата на образованието в България, с оглед да се преодолее съществуваща от десетилетия криза, а напоследък и катастрофа в тази област. Горещ привърженик съм на съвременните, новаторските, творчески развиващите личността на младите образователни технологии и от години в своята непосредствена преподавателска работа прилагам тези достижения на една нова, принципно различна от традиционната философия и стратегия на образованието. Основната ми идея в тази посока е, че на българското образование е потребна непосредствена, спешна и съвсем практическа реална демократизация на отношенията в самите образователни общности, разработих за нашето училище такъв проект, по който работя вече години наред, особено усилно в последните две-три години. От 2010 г. директор на училището, в което работя, стана г-жа Стоянка К. Анастасова. Оказа се, че тя не можа или не пожела да оцени моя подход и моите постижения и дори си позволи да влезе в един постоянно ескалиращ конфликт с мен, изразяващ се в подлагането ми на какви ли не административни репресии, тормоз, обиди и пр., срещу мен в това паметно време г-жа директорката си позволи 169

да води всекидневна злонамерена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, в нейната анахронична, абсурдистка и ретроградна представа аз съм нещо като "народен враг", който не заслужава никаква милост и пощада. Аз оценявам действията (а често и бездействията й) като израз на нескриван волунтаристичен (нарушаващ нормите на правото и на закона) и при това, за жалост, твърде арогантен административен произвол и тормоз, при което са нарушени мои най-основни човешки и професионални права, системно се нарушава моето лично достойнство и професионалния ми престиж. Разбира се, в тази обстановка съм всекидневно стресиран, това се отрази (освен другите, предимно морални щети) и на моето здравословно състояние, бях в този период инвалидизиран – тъй като се влоши рязко моето сърдечно заболяване, поради въпросния стрес, страхувайки се да не закъснея и бързайки сутринта за работа една сутрин аз паднах, ударих си силно главата, в резултат на което се получи сътресение на мозъка с тежък вътрешен кръвоизлив, наложи се да бъда подложен на животоспасяваща операция с трапанация на черепа; слава Богу все пак оцелях, ала веднага след връщането ми на работа (след 8-месечен отпуск по болест за възстановяване) отново бях подложен и то на още по-безжалостна кампания по дискредитирането ми, увенчана с моето уволнение по крайно обидния за мен параграф "пълна липса на качества да бъде учител" (!), иначе казано, г-жа директорката ме уволни на основание "абсолютна некадърност", "изцяло негоден за системата", което означава, че тя посегна и на моите преподавателски права, своеволно и злонамерено фактически ме лиши от преподавателски права! Връх на тази толкова злотворна кампания беше и това, че г-жа директорката на нашето славно и толкова елитно образователно и възпитателно учреждение в официален документ, именно "производствена характеристика", изготвена във връзка с мое предстоящо преосвидетелстване в ТЕЛК, си позволи да ми даде своя оригинална и изцяло самоделна "психиатрична диагноза", т.е. вписа в този документ, че съм бил изпадал "в чести нервно-психични разстройства" (!), и то при положение, че до този момент никога не ми се е налагало, слава Богу, да ползвам услугите на психиатър. Поради тия толкова невероятни и абсурдни по същество административни ексцесии, които си позволи въпросната ръководителка, ми се наложи да водя три съдебни дела: първото, за отмяна на нейна заповед "предупреждение за уволнение", което спечелих и на трите инстанции - и така този вариант за планираното ми "опраскване" (уволнение) от госпожа директорката отпадна, беше осуетен; второ, водих дълго и изтощително съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени въпросната заповед и аз бях възстановен на работа в началото на настоящата, вече отиващата си сега 2016 година; наложи ми се да водя и наказателно съдебно дело за клевета, което спечелих на решаващата първа инстанция, г-жа директорката беше осъдена за престъплението клевета, ала след това направи нужното за да осуети по всички възможни начини влизането в сила на тази присъда, спечели делото на ниво Окръжен съд, който прие абсурдната теза, че тя ме била оклеветила "несъзнателно" и понеже била смятала, че по този начин била "изпълнявала съвестно 170

служебния си дълг" (знаете, за жалост, че и в самото българско правосъдие много често се случват и неща, които нерядко са в противоречие с идеята за право, за законност, за справедливост и пр.). По тази причина ми се наложи да предприема съответните постъпки за да заведа дело и в Европейския съд за правата на човека; скоро предстои завеждането и на това дело. След завръщането ми на работа отново се оказа, че директорката Анастасова сякаш изобщо не си е извлякла каквито и да било поуки от станалото; скоро се разбра, че тя не се е отказала от тъй желания реванш. В последните няколко месеца, за жалост, станах отново обект на все същия административен произвол, терор и тормоз, директорката пак си позволява крещящи злоупотреби с власт, възползва се от служебното си положение за да си налага капризите. Давам такъв екстравагантен дотам пример, че той звучи направо съвсем фантастично, абсурдистки или невероятно, но за жалост е факт, е самата гола истина: вместо както е по закон работодателката да прави нужното за има потребните условия за пълноценно изпълнение от страна на учителите на техните служебни задължения, г-жа Анастасова в моя случай направи нужното (чрез съвсем злонамерена тактика, комбинираща съответните умишлени действия и бездействия) в един клас, на който преподавам, да възникнат такива ужасни условия, че ето вече четвърти месец практически в него не се води никакъв учебен процес; за тази цел директорката не направи онова, което повелява длъжността й, а именно че нарушаващите и отвратително държащите се в час ученици следва да бъдат подобаващо наказани; за тази цел директорката скри, не допусна до Педагогически съвет моите доклади по случая, по този казус дебат в Съвета още не е проведен (!), въпреки настояванията ми, в крайна сметка възникналата атмосфера на безнаказаност доведе дотам, че в класа възникна пълна анархия; за отбелязване е, че учениците даже в нейно присъствие се упражняват кой по-грубо да наруши нормите на Правилника на училището и на Закона за образованието, надпреварват се кой по-грозно да обижда преподавателя си по философия, а директорката нищичко не направи за да ги поне призове да се държат по-прилично! (Едва след изрично мое настояване да си изпълни служебния дълг тя все пак направи заявление пред учениците в този дух, ала го направи така, че те се почувстваха още по-насърчени – понеже директорката думичка не обели за наказание на провинилите се, а знаем, че това няма как да не ги ентусиазира да продължат да се държат все по този неправомерен начин!) Защо постъпва така директорката ли? Как се осмелява така фрапантно да нарушава задачата и мисията си на работодател ли? Ами много е ясно защо: тя всъщност напоследък нищо друго не прави за да трупа съчинени от нея самата компромати, изсмукани от пръстите "документи" – с оглед да си "докаже" някак толкова смехотворната теза, че учителят по философия в нашето училище бил, видите ли, "пълен некадърник" и изобщо не бил ставал за учител! Не зная, но имам чувството, че усърдието на г-жа Анастасова в тази посока е не просто стахановско, не само е героично по мащаба си, но е довело до такава производителност на тази неспирно работеща фабрика за компромати, че нищо чудно този път въпросната 171

литература, плод на директорското вдъхновение (директорката на нашата професионална гимназия по специалност е филоложка, е литераторка!), да тежи вече поне половин тон! В тази връзка ми се наложи през лятото на тази година да отправя сигнал до прокуратурата в Пловдив за документни нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, разследването по тази казус още тече, все още не е завършило. Очевидно директорката вече добре се е подготвила "документално" (за пред съда в едно бъдещо съдебно дело!) за да дръзне отново да ме уволни, тия дни тя ми поиска писмено обяснение (виж приложения документ Изх. № 107/01.12.2016 г.) във връзка с чл. 333 от КТ за предварителна закрила "относно наличието или липсата на доказателства", които ме поставят в категорията на защитените от уволнение лица в качеството ми на трудоустроено лице и пр., което ми говори, че й остава само да се снабди само с още един документ, именно разрешение от Инспекцията по труда, та да може да изпълни замисленото и тъй копняно ново или поредно мое опраскване, с извинение за думата, но тя е твърде подходяща за случая, та по тази причина си позволявам да я употребя. Поради всички тия ужасни, направо кошмарни административни истерии и ексцесии се видях принуден да обявя гладна стачка като форма на отчаян протест срещу административния кошмар и терор, на който съм подложен. Исках да разбера дали това крайно средство на съпротива на една жертва на въпросния административен терор ще повлияе поне малко за отрезвяването на самозабравилия се властник, щото в този живот все пак следва да правим нужното за да не губим поне човечността си. Но, уви, по време на гладната ми стачка директорката не само че не показа някакъв елементарен жест на човешко участие, загриженост или безпокойство, не, натискът й спрямо мен се увеличи. Ето в тази връзка само няколко примера, за известна илюстрация за това докъде се е стигнало. Понякога умът не може да побере че такова нещо е възможно изобщо да се случи в нашето толкова напреднало европейско време и отечество, ала, уви, позволете да Ви уверя, г-н (г-жо) Прокурор, като пиша това, аз съвсем не си позволявам нещичко да добавям от себе си, следвам единствено самата реалност. Като обявих гладната си стачка, още на другия ден в двора на училището се появиха репортери на различни телевизии, в това число и национални. Директорката започна да се крие от тях, на мен лично ми забрани да разговарям с репортерите на територията на училището, в това число и на двора (!). Излишно е да споменавам, че в училището ни заради авторитарната директорка и без това витае атмосфера на страх, общо взето никой не сме да каже нещо, което няма да се хареса на директорката. Да, ама няколко ученика си позволиха пред един репортер да кажат добри думи за преподавателя си по философия, това беше излъчено в централните новини. Скоро след това, вероятно под натиска на директорката, от тия ученици е търсена отговорност за това как си позволяват да казват добри думи за преподавателя си по философия!!! Други ученици пък, които са си позволили да събират подписка сред съучениците си в моя защита, също са били обиждани от престараващи се в подлизурството си спрямо директорката учителка, която дори е скъсала лист от тяхната подписка! Когато в солидарност с моя протест от София 172

пристигна група интелектуалци, сред които и поета и виден борец срещу комунизма, политическия затворник от преди 1989 г. Николай Колев-Босия, директорката забрани на гостите да стъпят даже в двора на училището (!!!), тя повика многобройна охрана, която завладя всички подстъпи към училището, по тази причина беше осуетена срещата на гостите с ученици и учители в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на училището, който именно беше домакин на тяхната творческа изява (те просто пожелаха да прочетат стихове от свои книги пред учениците, но това на директорката-литераторка се видя че е "недопустимо престъпление"! Нещо повече, тя се опита и на мен да ми попречи да разговарям с гостите, почна да произвежда поредица от "констативни-протоколи"-компромати за това, че, видите ли, съм бил закъснял с няколко минути за час, в процеса на тия извънредни обстоятелства тя поиска от мен да подписвам "протоколите" й, с оглед, разбира се, да ме накаже по административен ред и пр. Излишно е да споменавам, че съществуващият от много години в училището ни и учреден от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ фактически беше забранен от директорката, по нейно нареждане постоянно се късат неговите обяви, поради витаещия страх даже вече и учители не смеят да дойдат в Клуба, да не говорим за учениците, аз лично такива грозни административни ексцесии не съм срещал даже и по времето на комунизма: да, такова нещо нямаше дори и тогава! Очевидно на директорката просто не й е по вкуса тази реална демократизация, за която ние, загрижените за българското образование дейци се борим, ето защо г-жа Анастасова прави всичко, което й е по силите предлагания от нас пределно честен, откровен, публичен демократичен дебат да се води не само на ниво Педагогически съвет, но и в цялата ни училищна общност. Разбира се, на мен системно не ми е давана думата на Съвет, педагогически съвети поради страха на директорката от дебати фактически не се провеждат, провеждат се само вяли "оперативки" в междучасията, на които никой не смее да се изкаже, провеждат се само колкото директорката да си спусне заповедите и безценните инструкции. По тази причина, поради невъзможност да се дебатира свободно в рамките на общността или на училището ми се наложи да изнеса дебата на страниците на мой блог, в който всекидневно описвам случващото се, щото по моето виждане описанията на тия процеси и борби на крайно трудна демократизация (аз я напоследък я наричам "зорлем-демократизация"!) са изключително полезни, те показват реалното състояние и неприкритата с нищо тежка ситуация в конкретните образователни общности, т.е. показват ни защо реална промяна и реформа в българското образование до този момент фактически няма. Смятам, че представяната в тази жалба ситуация не е израз на някакъв "личен конфликт" между яростно консервативен директор на училище, изживяващ се като охранител на печалното статукво в образованието и другояче или нестандартно, творчески мислещ учител с новаторски наклонности, не, тук става дума за процеси, имащи огромна обществена значимост. По тази причина поведението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по моето разбиране, е крайно обществено опасно, ето поради това Ви призовавам, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, да се намесите и да проведете длъжното разследване с оглед да бъдат възстановени правото, 173

законността и справедливостта. Дадох Ви доказателства за сериозно нарушаване на мои исконни и фундаментални човешки и професионални права, като се почне от правото ми на свободно изразяване, та се стигне до накърняване на моето лично и професионално достойнство, до груба, политически мотивирана при това дискриминация, до упражняване на всекидневен и по същество волунтаристичен (незачитащ или потъпкващ правото и закона!) административен произвол и тормоз, до нетърпимо вече и крайно злонамерено поругаване на моята личностна и професионална автономия, което ми носи не само жестоки морални щети, но и ми нанася непоправима увреда на здравето. На това основание Ви моля да проведете безпристрастно разследване на представения казус и на тази база да направите онова, което законът за такива случаи е предвидил или повелява. Позволявам си в заключение да изразя крехката си вяра, че един ден и в нашето свидно Отечество ще се установи (благодарение обаче и на участието на нас, гражданите!) такъв нормален, правов и точно затова съвсем човечен обществен порядък, който да направи веднъж-завинаги невъзможни екцесиите, за които ми се наложи да пиша в тази своя жалба. Простете за това, че нямам възможност да ползвам услугите на адвокат, вероятно този документ не е написан според правилата на подобен род документи, написах го както можах, ала за сметка на това, уверявам Ви, бях пределно откровен и честен - защото за мен като личност и като философ истината е единственото, което има значение. 13 декември 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Прилагам следните документи, който моля да бъдат възприемани като органична част от настоящата жалба: 2 коментара: Анонимен каза: Гранчаров пак се излага и посира.............. за тия лъжи ще си платиш съвсем скоро!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Колко го заплашвахте и обиждахте човека с нескрита злоба, а дори не се научихте да му пишете името грамотно...

174

За какво ви говори това, драги дами и господа съдебни заседатели? вторник, 13 декември 2016 г.

Пловдивският учител Ангел Грънчаров обяви гладна стачка Пловдивският учител, общественик и блогър Ангел Грънчаров обяви безсрочна гладна стачка в знак на протест срещу състоянието на българското образование, съобщава news.bg. "Има една друга, смела, достойна, свободолюбива, млада България, която расте, но която ний, учителите, родителите, гражданите трябва да подкрепим!" – апелира Ангел Грънчаров в блога си. Той заявява, че предпочита да умре, отколкото да капитулира, най-вече нравствено. Въпреки гладната стачка продължава да води часовете си в Професионалната гимназия по електротехника и електроника и да разговаря с учениците на всякакви теми, включително за причините, които са го довели до крайната форма на граждански протест. "Като най-бедна страна в Европейския съюз не можем да си позволим повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностния и творчески потенциал на нацията!" – пише още учителят. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Няколко необходими въпроса: И в Хасково, и в Перник, и в Монтана, и в Бургас, и във Варна, и в Силистра, и в София, и в далечна Америка даже, и къде ли не още реагираха по повод на моя протест срещу плачевното статукво в българското образование, но нито един от учителите, от колегите около мен не се осмели да реагира открито, публично по какъвто и да било начин! За какво ви говори пък това, а, драги ми дами и господа съдебни заседатели?! Аз не възприемам такова едно поведение като естествено, вие как обаче го възприемате?! Как е възможно тия хора около мен толкова да ги и страх да реагират по начин, който няма да се харе175

са на началството им?! Как е възможно зрели хора и особено учители, възпитатели на младежта да се самоунижават така самоотвержено?! 10 коментара: Томи Томев каза: Страх, комунизъм и какво ли още не, има в главите им. Деформациите на толкова години комунизъм понякога са неизлечими. Krasimir Kunchev каза: ТУК ТРЯБВА ДА ИМА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ, КОИТО ТЕ ПОДКРЕПЯТ, ЧОВЕЧЕ! КЪДЕ СА КОЛЕГИТЕ ТИ? Таню Колев каза: Какво очакваш, Ангеле?! Колко години ти трябват да работиш в тази сфера, че да разбереш средностатистическото ниво на българския учител?! Косьо Николов каза: Страхът е ужасно нещо!!!!!!!!!! Stoian Stoianov каза: Има хора, дето отчаяно търсят начин да си запишат името в историята... Не подбират и начини! Любчо Чорбаджийски каза: Колко години трябва да минат за да се роди новият Левски в тази робска страна. Иво Бораджиев каза: Братко, МАНДЕЛА за това е МАНДЕЛА! Илия Минев също! Deny Dimitrov каза: Искам да сте ми учител! Siana Stefanova каза: И ние очакваме от тези хора да учат децата ни? На какво? Робско мислене и страх за залъка? Така ще си останем, с наведени глави ако няма будни хора като теб, които да търсят и отстояват! Gantcho Motchev каза: Но няма да умре от глад!!!

Образование, свобода и закон – анализът на Райчо Радев вторник, 13 декември 2016 г.

176

ЗАКОН И ПРОТЕСТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО ПЪРВА ЧАСТ (за гладната стачка на Ангел Грънчаров, Пловдив) Приятелю, Търся законовите основания на твоя протест/гладна стачка. Оставям настрана - твоите/нашите емоции породени от настоятелното ни искане/очакване за същностна промяна в образованието, породено от съзнаването на противоречието на реалната образователна практика с реалните потребности от нов тип образование, т.к. прогресивно, адекватно на съвременното битие на младите хора; - основателността на твоята/нашата критичност към настоящото битие на учителя, принуден да се подчинява на ретроградната бюрокрация, която спъва движението на образованието към необходимата прогресивност; - желанието ни за лична и професионална свобода и да разкъсаме тираничния началнически похлупак на несвободата; - всеотдайната ни борба за ново образование, в битките с конкретизирания персонаж на догматичното мислене и личностно устройване; Търся твоите/нашите законови основания на борбата за ново образование в претендиращата за реформаторска, нова нормативна база на образованието. Откривам, че в нормативната база на образованието, там където ни е разрешена свобода, на друго място тя е забранена. Статуквото не допуска съществена промяна. Знам, че свободата не се разрешава/дава, а се отвоюва, но защо е необходимо да воюваш за нещо, което настоящото и бъдещото социално битие го изисква – крещящо! В новия „прогресивен“ закон за образованието „ЗАКОН за предучилищното и училищното образование“ Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., в Чл. 219. (1) пише: „Педагогическите специалисти имат следните права: 1. да бъдат зачитани правата и достойнството им; 2. да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон; 3. да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие; 4. да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения; 5. да повишават квалификацията си; 6. да бъдат поощрявани и награждавани.“ Е, кажи бе, приятелю, пък и всички вие, които сте запознати с учителската дейност на Ангел Грънчаров, кое от всички тези 6 права на учителя от ПГЕЕ Пловдив Ангел Грънчаров е осъществено или пък е отнето, накърнено, ограничено? Субектите на това отнемане, накърняване, ограничаване на тези дадени от този закон права на учителя Ангел Грънчаров намират своето основание не 177

някъде другаде, а в същия този закон, дори и в същия този член, дори и непосредствено след тази ал.1, т.е. в ал.2 на чл. 219, където е казано: „(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения: 1. да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти; 2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията; 3. да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни; 4. да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието им. Кажи ми, Ангеле, пък и вие, запознати с неговата съдба, борба и професионална изява, кое от тези 4 задължения не е изпълнявал и не изпълнява учителят Ангел Грънчаров? Ако не правим прочит в професионалната дейност на Ангел Грънчаров така, както „дяволът чете евангелието“ ще открием отговори на въпросите, произтичащи от тези законови задължения: 1. Съобразява ли се Ангел Грънчаров с изискванията на Държавните Образователни Стандарти (ДОС) при осъществяване на обучението и възпитанието на учениците? 2. Опазва ли Ангел Грънчаров живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията? 3. Зачита ли Ангел Грънчаров правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в училищното образование и сътрудничи и партнира ли със заинтересованите страни? 4. Поддържа ли и повишава ли квалификацията си Ангел Грънчаров съобразно политиките за организационно развитие на училището и специфичните потребности на учениците, с които работи с цел подобряване качеството на образованието им? Ще потърся отговор на тези въпроси последователно съобразно познаването, разбирането и усещането ми за него от текстовете му и личните ни контакти. 1. Съобразява ли се Ангел Грънчаров с изискванията на държавните образователни стандарти при осъществяване на обучението и възпитанието на учениците? За да отговорим на този въпрос, трябва да потърсим съответствие между начинът и съдържанието на обучението на учениците, осъществявано от учителя и съществената част от Приложения №10 и №11 на НАРЕДБА № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка Обн. - ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 08.12.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, в която в чл.1 ал.1 се казва: „С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка“, а в чл.3 ал.1 т.10 и т.11 се казва, че „Общообразователната подготовка се осъществява чрез изучаването на следните общооб178

разователни учебни предмети: ... 10. философия; 11. гражданско образование; ...“, а в ал.2 т. 4 е посочено, че „Общообразователните учебни предмети по ал. 1 са обвързани с ключовите компетентности ..., както следва: ... 4. учебните предмети ... философия, гражданско образование градят основата на социалните и гражданските компетентности;“ (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ в блога на РАЙЧО РАДЕВ) ….. Когато съпоставите съдържанието на изискванията на ДОС в посочените приложения 10 и 11 за обучението по философия и гражданско образование и уроците, темите, обсъжданията и дейностите в часовете на Ангел Грънчаров ще си отговорите адекватно на въпрос №1: Съобразява ли се Ангел Грънчаров с изискванията на държавните образователни стандарти при осъществяване на обучението и възпитанието на учениците? Моят отговор на този въпрос е ДА, след като "Държавният образователен стандарт за общообразователна подготовка е съвкупност от изисквания за РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО… и определя компетентностите – знания, умения и отношения, които се очакват като резултати от обучението..." Райчо Радев

Тема за размисъл и за дебат: Кои и какви са хората, които така силно мразят "венчаните за истината" философи? сряда, 14 декември 2016 г. Вчера написах и публикувах в блога си Моя отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана, която обаче още не съм я изпратил до адресатите, просто ми трябва малко време за да я прегледам, за да я редактирам, за да я допълня с нещо важно, което съм пропуснал, да прибавя към нея съответните документи, доказващи тезата ми и т.н., живот и здраве да е, тия дни ще свърша и тази работа. Ще каже някой: абе, Грънчаров, защо си толкова жесток бе, спри малко натиска, смили се малко към въпросната дама, прояви малко джентълментство бе, бъди нещо като кавалер, прости й, вярно, може да е сгрешила за някои неща таз администраторка, но като има грешка, требва да има прошка, нали се правиш на великодушен, защо си толкова отмъстителен бе, ето, сега е навечерието на най-велик християнски празник, Рождество Христово, защо не направиш един жест на помирение, а ти нападаш ли нападаш, леле, колко си зъл и лош човек бе, ето, излиза, че таз другарка е най-вероятно правя като те възприема и оценява таман по този начин?! Какво да отговоря на тази съвсем разумна забележка, на това подхвърляне, на което трябва да отговоря, от което не мога да избягам? Щото в този живот освен право и правосъдие има и морал, нали така?! А моралът все пак стои над правото, вярно ли е това или не съвсем?! На първо място обаче следва да бъдем човеци, ако една кауза се обезчовечи, всичко отива по дяволите. 179

Но всъщност не самата кауза се обезчовечава, а нейните адепти ги сполита такова нещо, но да не бъдем прекалено придирчиви.

Прошка има само след разкаяние – или поне след ясно изразена готовност за разкаяние. Оня, който е съгрешил, ала не съзнава това (нали си спомняте обаче какво възкликва Христос по повод злодеянията на своите мъчители на кръста: "Просто им, Господи, те не знаят какво правят!"), на такъв никой не може да помогне; да, Христос на кръста показва такова едно великодушие, но той все пак е Бог – освен че е най-човечният човек. Аз обаче съм само човек, възприемам се като християнин (което съвсем не значи, че се мисля за безгрешен, напротив, доста съм грешен!) и ето, правя каквото мога за да помогна на съгрешилите да осъзнаят грешката си; всеки ден им давам шанс да осъзнаят както правят, ала те не се възползват от него и продължават да затъват в греха си, в порока си (а де изразя така, въпреки риска), щото пък, от друга страна погледнато, най-страшен порок е манията за пълна непогрешимост, за вечна правота, вманиачи ли се човек на тази плоскост, нещата при него стават крайно тежки. Та значи аз даже и гладна стачка проведох, вярно, не кой знае колко дълга (не съм имал намерение да ставам шампион по гладни стачки или да удивлявам когото и да било с издръжливостта си на глад!), но все пак тия хора имаха достатъчно време (цели седем дена!) за 180

да преосмислят поведението си, за да осъзнаят грешката си, дори само да проявят известна готовност за разговор, за обсъждане на ситуацията, не, те не проявиха с нищо такава една готовност за промяна, напротив, знаете добре, че в този благодатен за тях период си пропиляха съвсем безразсъдно всичките шансове за поврат към добро, държаха се крайно многозначително, агресивно и предизвикателно, изобщо, ама изобщо не успяха да схванат верния смисъл на случващото се! Ето това за мен е поразително: показаха, че даже и нямат намерение да потърсят този смисъл, не, те продължават да си се задоволяват с крайно мизерния, ощетен смисъл, който абсолютно невярно тълкува нещата, е, щом е така, налага ми се да продължа да ги поставям в ситуации, с които отново и отново да им давам нови шансове да осмислят случващото се, да постигнат що-годе адекватна на същината на работа представа; давам им шанс да се доближат до истината, то това всъщност ми е и работата като философ, да помагам на хората да постигнат някои потрудни за постигане, а всъщност фатално важни, съдбовни истини, без които всичко отива по дяволите. Та по този въпрос толкова: понякога се налага човек да го заболи, та болката да му даде сигнал на душата, че нещо нередно се случва; знаете, че лекарите, осолено хирурзите лекуват и оздравяват организма като ме нанасят ужасни болки, нали така?! Ако те се въздържаха от болезнени операции, нима биха могли да спасят подхлъзналия се към гибел организъм?! Интересно е и това, че за мен най-важното е ето какво: да се отпочне найсетне толкова дълго време възпрепятстваният, задържаният от администрацията демократичен дебат, и то дебат, който да е пределно откровен и честен, аз само за това фактически се боря. Не мога да разбера защо толкова ги е страх тези хора от дебата, защо толкова усърдно бягат и се крият от него, давате ли се сметка за какво говори този панически страх от дебатите?! То всъщност дебатът се води от години, но особеност на нашия тъй специфичен дебат е, че едната страна, именно моята скромна милост, постоянно пише и говори, и то пределно откровено, честно, правдолюбиво, свободно и прочие, а другата страна, критикуваната от мен страна, мълчи със завидно упорство! Мълчат всички, като се почне от директорката и се стигне до последния член на "сплотения колектив", на мен ми се вижда крайно нездравословно туй така единодушно мълчание. Мълчат си хората и това е – защо ли обаче така упорито мълчат?! (Знаете вероятно, ако не знаете, ето, пак ще ви го кажа: отклоняването от дебати в Древна демократична Гърция е било третирано като... криминално престъпление!) Е, не мълчи съвсем другата страна де, а... пише компромати срещу мен, фабрикува разни "изобличителни документи", с които искат да ми навредят, да ме изкарат какъв ли не, че съм бил "абсолютен некадърник", "народен враг", "разрушител на идилията" и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири, да не изброявам вече, щот ми омръзна да пиша за тези неща. Това, по моето възприятие обаче, не е истински дебат, едната страна постоянно да говори, а другата само да й крои мръсни номерца, за да отмъсти, за да навреди на волнодумеца, на другоячемислещия, на свободомислещия, на философа, който така дразни и който е така неприятен и пр. Знаете ли кои и какви са хората, които така силно мразят "венчаните за истината" философи?! Няма да ви кажа кои и 181

какви са тези хора, а ви оставям този въпрос като въпрос за самостоятелно осмисляне, нека всеки сам да реши кои и какви са тези хора. Понеже нямам много време за писане (налага ми се да ида на работа и днес, и то имам първи час, в 7.30 започва този час, ходя на работа макар че съм болен, настинал съм ужасно, организмът ми е изнемощял, пък и в петък ми предстои операция), та затова ще се опитам да бъда пределно кратък, но все пак ми се иска да подбера най-важното от ония случки, с които е изпъстрено всекидневието ми в нашето така интензивно демократизиращо се училище. И то, имам предвид най-важното, по моето виждане, е: така неприятният за ръководството на училището дебат вече започна, и то вътре в самата училищна общност, да, дебатът започна, независимо от това, че дадени хора постоянно късат обявите, в които се известява, че ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ има заседание еди-кога си, да, на Клуба много се пречи от ръководството, но за сметка на това дебатът пък се пренесе, примерно, в часовете, в класовете, общо взето навсякъде хората, и учители, и ученици, коментират случващото се, ефектът на моята стачка, на моя протест вече е налице! Примерно онази учителка, класна ръководителка, която е мъмрила и се е карала на учениците, които са се изказали положително за своя учител по философия в репортажа на bTV, фактически е започнала също един дебат, само дето си е позволила да води дебата по крайно унизителен за нея самата начин, ала тя не се усеща за това, нали така?! Щото ако се усещаше колко унизително се държи, щеше най-вероятно да не допусне такава една формена излагация. За да е пълна картинката, ще кажа и имената на тази учителка, като я предизвиквам по този начин на открит дебат: тя се казва Малина Иванова! И я призовавам тази дама и възпитателка на младежта да преосмисли поведението си, щото, казах, си е позволила да допусне много голяма грешка, която на нея лично изобщо не й е изгодна, която точно нея самата унизява. Другата учителка, тази, която дръзнала да търси сметка на учениците, събиращи подписка в моя подкрепа, и да къса листа от подписката им, се нарича Чернева, първото й име не зная, математичка е, ето, тази възпитателка на младежта също крайно грозно се е изложила, казвам й го, правя й тази добрина, та да помисли малко повечко и да направи нещо за да открие сама грешката си. Не може един човек, бидейки учител, да си прави всичко, което му хрумне, от някои неща следва сам да се въздържа, особено когато се появи подозрението, че се излага. Тия хора, които си фантазират, че могат да си правят всичко, което им скимне, да имат много здраве от мен, но това не е така, не стават така тия работи. Примерно, като ти се появи импулс да се подмажеш на началството, помисли повечко дали няма да се изложиш, ето, следвайки това добронамерено мое предупреждение, много хора ще могат да се спасят от резила, нали така?! Толкова по този въпрос. А темата е превъзходна. Жалко е, че възпитатели на младежта, учители, си позволяват да се излагат така усърдно, пък не съзнават изобщо какво всъщност правят. Времето ми обаче изтича. Ще пиша за моите дебати по класовете, вчера водих доста такива дебати, много ученици участваха, много неща се казаха, чудесна атмосфера възникна по време на тия дебати, много ученици се замислиха се182

риозно, те обичат такива разговори, в които предмет е истината за тяхното собствено настояще и бъдеще. Но понеже времето ми изтече, ще спра дотук. През деня ако имам време, ще попиша още. Хубав ден ви желая засега! Бъдете здрави! 5 коментара: Анонимен каза: Илка и е първото име. Анонимен каза: Има и още една госпожа, която им е чела конско – Мина Вътева, по-добре да не знаете какво е казала. Ангел Грънчаров каза: А защо не кажете тук какво е казала таз другарка, кажете открито, народът трябва да знае какви учители има, кажете, от какво толкова се страхувате, истината нима няма никакво значение за Вас?! Анонимен каза: Че не сте ставали за учител и за всички било по-добре да си смените професията. Ангел Грънчаров каза: Таз другарка питала ли е "всички" та се изказва от името именно на "всички"?! :-) Някакво проучване правила ли е за това как мислят "всички" или за нея най-важното е да се подмазва на директорката?! Така ли трябва да правят ония, които "стават за учители"?! Нещо обаче много се е объркала въпросната другарка...

183

184