Dnevnikat na uchitelia 6 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 6

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 6

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Пет години се навършиха от времето, в което предложих нашето училище да бъде наречено на името на Стив Джобс…………………………………………………………..6 Мафио, късметлийка си ти: случила си на народ, блазе ти!........................................7 Една малка "забранена" и "недопустима" иновацийка в обучението по философия на правото………………………………………………………………………………………..8 Чудесна тема за дискусия: Тоталният провал на "лявото мислене" в западния свят………………………………………………………………………………………………..9 Да си помагаме за да се измъкваме някак от блатото – и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали!.....................................................................................11 Майтапя се бе, надали ще мра: "черен гологан" кат мен не се губи така лесно!.....22 Хубава, романтична петъчна вечер като моята желая и вам!...................................29 Поклон и респект пред моята учителка!......................................................................30 Наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование!..........................................31 Правото е преди всичко и най-вече изкуство за справедливото и доброто……..…38 Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово!....................................................................................................................................40 Философи от други страни написаха и изпратиха писмо до Министъра и омбудсмана в моя защита..............................................................................................................49 "Българският Картаген" е българският роб, който се страхува от свободата, от свободния живот – и предпочита да стене под тиранията на своя господар!..........50 Съзнавате ли каква цена плащаме за това, че държим българските училища в една принципно непроменена, консервираща комунизмо-социализма в цялата му отвратителност образователна система?!............................................................................52 Който следва сърцето си е най-разумен!.....................................................................62 Публичната полемика с мълчащите така упорито високопоставени администратори в МОН независимо от всичко все пак започна!............................................................63 И в град Раковски обсъждахме идеите на демократичното училище…………..……67 Силите на застоя, на статуквото в образованието са така мощни, че ето, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни – пердашат ни както си искат!...............................................................................................................................68 Уж се смятаме за християни, пък масово не знаем какъв е центъра, главната идея на учението на Христос, което значи, че сме християни-менте………………………71 Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив!.............................72 Току-що получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката…………………………………………………………….…..74 Нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци!....................................................76 Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия.…85 3

Мое отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, отличник на главния прокурор Цацаров…………………………………………………………………..91 Потребна ни е морална най-вече революция не само в образованието, но и изобщо в живота на страната и нацията………………………………………………………….…94 Свиден спомен от преди 1 година................................................................................98 Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте, това е истински важното: пазете си човечността!............................................................................99 Мои "доброжелатели" ме подложиха на денонощен телефонен тероризъм!.........106 Христос с примера си ни показа какво означава да сме човеци в истинския смисъл на тази дума…………………………………………………………………………………..107 Човек живее истински само като работи, само когато се бори за тържеството на възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство, човечност!........108 Ще ставам... книжар, направих си онлайн-книжарница!...........................................113 Най-отличителната черта на пост-социалистическия кариерист е неговата крещяща некадърност……………………………………………………………………….….114 Когато свободно и безкористно правим добро тогава доставяме радост на Създателя си………………………………………………………………………………………....115 Много вярна и ценна констатация……………………………………………………...…116 Кога разпищолилите се, кога затъналите в беззакония управници започват да треперят?............................................................................................................................117 Моят непростим грях е че уча младите на свобода!.................................................125 Нека България стане страната на най-агресивната простащина в света!..............126 Да си помагаме – за да се възвисяваме!...................................................................128 Нека тъй дълго чаканият поврат към автентичната, истинската свобода в колкото се може повече души и съзнания настъпи най-сетне през 2017 година!................134 Да, всичко ще се нареди все пак накрая....................................................................137 Всичко, което идва не от вярата, е грях………………………………………………….138 Предаването "На Агората..." от 29 декември, темата е: Защо тиранията на безразличието е така страшна?.............................................................................................139 МОН щяло било да реформира и модернизира насила учителите!........................139 Вярвайте в чудесата, да, чудеса винаги са възможни: стига ние самите да живеем така, че да сме достойни за Божията милост!...........................................................140 Обявявам викторина с награда, моля, отговорете на въпроса: Кой голям български журналист е заедно с това и човек?...........................................................................145 С пожелание за успех в личностното развитие!........................................................149 Днес получих ето този хем важен, хем любопитен документ от Парламента на България.......................................................................................................................150 Не мога да приема толкова грозната морална нечистоплътност, проявявана от служители на образователното ведомство!...............................................................151 Моят "студенческий билет" от университета в Санкт-Петербург – 1980 година….159 Да напусна ли държавното образование, да направя ли така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител?..................................................................................................160 4

Ние сме шампиони на абсурдите, истински виртуози, просто можем да си съчиним какви ли не абсурдни ситуации!..................................................................................164 Недейте да мислите изобщо: мисленето е вредно…………………………………….169 Иво Инджев е журналистът, направил благотворителен и човечен жест в навечерието на Рождество Христово……………………………………………………………..175 Потребна ни е мощна гражданска политическа сила, която да счупи гръбнака на проруската ченгесарско-комунистическа мафия – и да отстрани нейните слуги завинаги от властта!.....................................................................................................176 Получих сравнително обнадеждаващ отговор на своя жалба от омбудсмана на Републиката!.................................................................................................................178 Моя кратичка "открита телеграма" до тъй възхитително моралната ни министърка на образованието…………………………………………………………………………....181

Пет години се навършиха от времето, в което предложих нашето училище да бъде наречено на името на Стив Джобс сряда, 14 декември 2016 г.

Любопитно: Манията "Стийв Джобс" застигна пловдивска гимназия Писмено предложение до директора на професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив Стоянка Атанасова, името на школото да стане "Стийв Джобс" е изпратил популярният в интернет средите философ Ангел Грънчаров. Според него бившият ТЕТ "Ленин" ще придобие слава и зад Океана, а също може да даде и възможност на възпитаниците му да практикуват с Apple технологии, пише "Република". (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Констатация, доказваща тезата ми, че новото и новаторите у нас се възприемат "на нож": Въпреки предложението ми от преди пет години училището ни продължава масово да се нарича ТЕТ-ЛЕНИН, отхвърлена беше идеята да носи името на Стив Джобс... това са парадокси на болното време, в което живеем... 3 коментара: Галина Златарева каза: Учителю, напълно сте прав!!! Вашата борба в училището, в което работите, е напълно в синхрон със сегашните наши (на издателство Питагор и Златното пате) проблеми със същото това пропито от консерватизъм и външни "влияния" МОН по отношение на учебниците за І клас. Лошото е, че се борим поединично!!!!! 6

Томи Томев каза: Търсете се, обединявайте се. Ще ви подкрепяме. Надявам се, че не само аз мисля така. Гъди Гъдев :)) каза: Философ... от техника не разбира, какво друго да предложи освен Стийв Джобс...

Мафио, късметлийка си ти: случила си на народ, блазе ти! сряда, 14 декември 2016 г.

Ще кажа нещо, което може да изглежда крайно грозно, но за сметка на това си заслужава да бъде поне осъзнато: добре че се случват такива трагедии от рода на тази в Хитрино - щото иначе как можехме да разберем, че имаме толкова състрадателни, добри, добродетелни, човечни, готови да пожертват всичко за народа си управници! Бойко Борисов в Хитрино, не знам дали забелязахте това, просто бликаше от доброта, от любвеобилност, от жертвоготовност и от щедрост – особено когато пред него така мило жужаха камерите на телевизионните репортери. Той направо се разтапяше от доброта и от чувство на неподправено, тъй да се рече, състрадание и участие! Всички ний си спомнихме онези паметни времена, в които героят от Банкя беше себеотрицателният и безумно смел главен секретар на МВР, който пръв пристигаше на поредното местопрестъпление, едва ли не собственоръчно надяваше белезниците на престъпниците и пред умилените телевизионни репортерки повтаряше незабравимите думи, които разтопиха дори и най-коравото българско

сърце: "Я ги фащам, они ги пущат!". И така, спомняме си, он влезе така дълбоко във всеко българско сърце, че още не може да излезе оттам. Но да си завърша мисълта: та значи като гледам тия умилителни картинки на толкова сърдечно страдащите по народа си управници дори взех да се питам: дали пък некой нарочно не е устроил този предколеден гърмеж в Хитрино и също така изпепеляването на половината село само и само за да може да се даде възможност на наште управници да ни покажат отново колко добри сърца имат?! Питам, ала отговор на ща: ето, вече ефектът е постигнат, отново имаме такова монолитно единство на малоумен доверчив народ и власт, на което даже и вечни недоволни критици като мен се удивляват – майчице, колко е лесно да се управлява лековерен народ като нашия! Мафио, късметлийка си ти: случила си на народ!!! Блазе ти!

Една малка "забранена" и "недопустима" иновацийка в обучението по философия на правото сряда, 14 декември 2016 г.

Ето това клипче ще пусна на моите ученици в първия час по философия на правото тия дни – като въведение в проблемите, с които ще се занимаваме; а после ще обсъждаме с учениците казаното от доцента Таков.

Чудесна тема за дискусия: Тоталният провал на "лявото мислене" в западния свят сряда, 14 декември 2016 г.

Политиките на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън не бяха идеологии сами по себе си: те бяха само две лица на неолиберализма. Многото лица на неолиберализма, ДЖОРДЖ МОНБИО, В. “ГАРДИЪН” Ако идеологията отнеме възможността на правителствата да променят социалните резултати, те престават да отговарят на нуждите на хората Събитията, довели до избирането на Доналд Тръмп, започнаха в Англия през 1975 г. На една среща няколко месеца след избирането на Маргарет Тачър за лидер на Консервативната партия един от нейните колеги, както се говори, обяснявал в какво вижда ключовите постулати на консерватизма. Тогава тя отворила чантата си, извадила една книга с подгънати по ъглите страници и я тръшнала на 9

масата. “Това е, в което вярваме”, казала тя. Това бе началото на политическа революция, която щеше да преобърне света.

Книгата беше “Конституцията на свободата” на Фредерик Хайек. Публикуването й през 1960 г. бележи началото на прехода от честна, макар и крайна идеология, към откровен рекет. Идеологията беше наречена неолиберализъм. Тя разглеждаше конкуренцията като определящ елемент на човешките отношения. Пазарът би трябвало да определи естествената йерархия на победители и губещи. Всичко, което пречи на този процес, като високи данъци, регулации,синдикална дейност или държавна намеса, е контрапродуктивно. Неограничените предприемачи могат да създават богатството, което да капе по малко надолу към всички. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 10

Да си помагаме за да се измъкваме някак от блатото – и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали! четвъртък, 15 декември 2016 г.

Вчерашната ми публикация около борбите ни за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (имам предвид общността на училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-или-ТЕТ-ЛЕНИН ) така и така си остана незавършена, през деня нямах възможност да се върна към писане в нея: виж Тема за размисъл и за дебат: Кои и какви са хората, които така силно мразят "венчаните за истината" философи?. Ето тази сутрин обаче ще мога да продължа с представянето на своите наблюдения, описания, анализи, размишления и пр. около така съдържателното всекидневие в нашето така интензивно демократизиращо се (макар и... зорлем!) образователно и възпитателно учреждение. Имам толкова много за писане, толкова много неща, заслужаващи да бъдат увековечени, се случиха, че просто не зная откъде да започна. Ще започна все пак с този многозначителен диалог в коментарите под вчерашната публикация, ето, той заслужава да му бъде отредено почетно място, моят събеседник вероятно е ученик (а възможно е да е и родител на наш ученик): Анонимен каза: Има и още една госпожа, която им е чела конско – Мина Вътева, по-добре да не знаете какво е казала. Ангел Грънчаров каза: А защо не кажете тук какво е казала таз другарка, кажете открито, народът трябва да знае какви учители има. Кажете, напишете, от какво толкова се страхувате? Истината нима няма никакво значение за Вас?! 11

Анонимен каза: Че не сте ставали за учител и за всички било по-добре да си смените професията. Ангел Грънчаров каза: Таз другарка питала ли е "всички" та се изказва от името именно на "всички"?! :-) Някакво проучване правила ли е за това как мислят "всички" или за нея най-важното е да се подмазва на директорката?! Така ли трябва да правят ония, които "стават за учители"?! Нещо обаче много се е объркала въпросната другарка според мен... Това е. Този щрих към ситуацията е твърде показателен. Той подкрепя тезата ми, че в нашето училище се вихри страшна деморализация, доведено е от ръководството си до страшна психологическа и нравствена катастрофа, в него възкръснаха стереотипи, характерни за уж отдавна блаженопочиналия или споминалия се най-див и варварски комунизъм. Давате ли си сметка какво значи това, нима го сфащате като "малозначително"?! Замислете се поне малко, моля: учителка, възприемаща се като "правоверна", говореща от позицията на "единственоправилната вяра" си позволява да чете "конско... евангелие" на ученици, някои от които са си позволили да кажат добра дума за своя учител по философия и тя, водена от "справедлив гняв" спрямо "тъй неправилно мислещия Грънчаров", си е позволила да каже това, което анонимният свидетел твърди, че е казала (възможно е, да допуснем, анонимният свидетел да не казва истината, но да допуснем, че вярно говори, че пише самата истина; ако е излъгал, тогава възниква въпроса какво точно е казала въпросната "колега", това може тя самата да го изясни, какво пречи тя самата да свидетелства какво именно си е позволила да каже по мой адрес). Но е факт, че по този именно начин колеги-учители, дето са и възпитатели на младежта, не си позволяват да говорят пред ученици за колегите си, щото, моля ви се, се излагат; нима тази въпросната учителка, ако наистина се е изказала в този дух, не осъзнава още какво е направила, нима сама не осъзнава излагацията си?! Е, ако е така, налага се да й помогнем да си осъзнае и грешката, и излагацията, ще й помогнем да осъзнае, че има много сериозен нравствен проблем, несъвместим със статута й на учител и на възпитател на младежта. А като й помогнем на нея (и на такива като нея, които също са дръзнали да се държат по този укорим и от нравствена, и от правна гледна точка начин), с това ще спомогнем и за подобряване на крайно тежката нравствена и психологическа обстановка в училището, което, казахме, се мъчим да демократизираме, пък макар и зорлем. Ето какво в тази връзка ми се налага да направя, след като съм констатирал неправомерно деяние, се налага да предприема някои мерки, та да се спре някак "заразата", да се повлияе поне малко и то благотворно на плачевната ситуация в училището: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка До г-жа Мая Манолова, омбудсман 12

ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Комисията, уважаема госпожо Киркова,

Знаете, че напоследък, в своите кажи-речи обречени опити да спомогна за непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност ми се наложи да стигна до крайно и отчаяно средство на протест: обявих гладна стачка (за целите и исканията на която надлежно Ви уведомих). Тази форма на протест продължих цяла седмица, не крия, крайно интересна ми беше реакцията на всички вас, на различните "съставящи" и на общността, и на институцията ни, която, както знаете, има изключително отговорна образователна, възпитателна и личностно формираща, дори духовна мисия. Какви са моите конкретни наблюдения и заключения споделям с обществеността и в училището, и в града, и в страната като пиша своите есета и "репортажи" в блога си, тепърва имам още много да напиша, понеже напоследък ми се натрупаха толкова много впечатления, чувства и мисли, че се иска време да ги преработя в съзнанието си, та да мога да им дам по-сполучлива словесна форма. Ще вметна тук само ето какво. 13

Отговорните длъжностни лица, след като разбраха за моя протест, сякаш... онемяха – и потънаха в пълно мълчание! (Е, госпожа директорката освен с усърдно мълчание, в своя си стил, се зае да ми прави и разни мерзостчици, колкото да не си изневери на управленския стил и подход!). Примерно като извика многолюдна охрана, за да заварди всички входове и изходи и да не допусне даже в двора на училището групата известни интелектуалци и културни дейци, дошли от София, за да изкажат подкрепа и солидарност с моя протест! С което предизвика нещо като сензация, щото, знайно е, у нас глупостите, особено пък на управниците, на властващите лица, са нещо така пикантно, че се ползват с огромно обществено внимание. Обществеността също научи за най-последните управленски "иновации" на нашата така авангардно мислеща директорка, поетът и общественикът Николай Колев-Босия (който също беше от групата гости на гимназията и най-вече на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ) отиде в студиото на Пловдивската обществена телевизия и уведоми обществеността в града какви ги върши нашата ръководителка. Г-жа директорката също така си позволи да забрани сбирка на Клуба, като не допусна неговите гости на предварително подготвено и обявено негово мероприятие (именно срещата с интелектуалците от София), обявите за сбирките на Клуба напоследък се късат най-интензивно и редовно от разни подлизурки на директорката и пр. Но да оставим това, то, така да се каже, е "в реда на нещата" (ако се изходи от охранителската концепция на директорката, тя се старае да пази идилията на командната административна (не)образователна и (не)възпитателна система, на която се възприема като верен страж). Интересно е друго: нито г-жа директорката, нито Вие, уважаема г-жо Началник, нито специално изпратения, предполагам от Вас, г-н Румен Радев (не е новият президент на България, просто е негов съименник, който е експерт в РУО-Пловдив) не се сетихте по един съвсем човешки начин, примерно, да ме запитате как се чувствам, как издържам на изпитанието, което си самоналожих именно заради крещящи ваши (и на такива като вас) грешки и пропуски, довели до плачевното състояние и на нашето конкретно учебно учреждение, така и на българското образование като цяло. Да, представете си, аз си позволих да тествам вашите реакции, е, държа да ви кажа, че не издържахте теста, провалихте се катастрофално на него! С което много се изложихте. Защото помислете поне над това: ние може да сме всякакви, може да сме директори, инспектори, началници, "прости учители", ученици, родители, какви ли не може да сме, но на първо място следва да сме... човеци, щото обезчовечим ли се, допуснем ли да преживеем подобно грозно обезчовечаване, всичко, дето се казва, отива по дяволите, щото същината, най-дълбоката есенция на нашата мисия и призвание е точно тази: да култивираме човечността! Правете си сметка каква "човечност", с извинение, култивират у възпитаниците си образователно-възпитателни дейци, които сами, позволете да допусна, са стигнали дотам да е накърнена и то сериозно тяхната собствена човечност!!! Толкова. Знаете, моята претенция към управленския подход на многоуважаемата г-жа директорка е неговата нечовешкост (неслучайно се изразявам така!), да, тя си позволява да постъпва нечовешки спрямо персонала и като капак дори не съзнава това, щото ако го осъзнаваше, отдавна 14

щеше да се е променила към по-добро! На това основание вече от доста време й искам оставката, и то най-вече по морални причини. Ефект от искането ми до този момент няма, което отново бляскаво потвърждава тезата ми!

"Сплотеният колектив" на училището, имам предвид на служителите и на учителите, не само че мълчеше (по образ и подобие на тъй завидното директорско-институционално мълчание), но и варварски се страхуваше да изрази каквато и да било реакция, да не говорим пък за човешка такава! Това също много говори и показва. Естествената реакция би била такава: някои да се възмущават открито спрямо моята отчаяна протестна акция, други да си мълчат, трети да си позволят да изразят известна човешка съпричастност, щото "този там неприятен индивид Грънчаров" все пак е, така или иначе, наш колега, учител е, той също така, като капак на всичко, е все пак и човешко същество! Не, никой не се осмели от колектива да дойде до мен и да рече: "Човече, как се чувстваш, търпи ли се проклетият глад, вярно, самонаказваш се включително и заради нас, в някакъв смисъл поемаш и нашата вина, нещата са плачевни, но ето, сами ти си луда глава и се осмели да протестираш, като... Мунчо в романа "Под игото", та кажи, човече, как си?!". Не, това на никой изглежда не хрумна в главата, а ако е хрумнало, той не е посмял да го превърне в дело или в действие, в постъпка. С което всички комай се опозориха, имам ли право така да оценя вашата многозначителна реакция, а, какво ще кажете, драги колеги, колегиално ли постъпихте в тия решаващи дни на миналата седмица?! Кажете де, моля ви се, знаете, аз съм един много неприятен човек, който постоянно, всеки ден в блога си, пък и не само в него, призовава за дебат, и то не какъв да е, не лицемерен или проформа, а за истински, за пълноценен, за пределно откровен, честен, свободен, демократичен и прочие дебат, та ето, аз призовавам за дебати по всички въпроси, вие обаче не щете дебати, дърпате се, немали 15

сте били време за губене за дебати и прочие, нали така излезе?! И ето, в нашето училище имаме вече такова монолитно, железобетонно сплотено единство зад любимата директорка, каквото, допускам, няма даже и в Северна Корея, там даже "любимият вожд" бива обичан от 99,99999 % от страдащия под тиранията му народ, а тук имаме чисти... 100% единство, това пък за какво ви говори, а, уважаеми колеги, моля, мислете малко де, нали такава ни е професията - не само да мислим усърдно, ами и на учениците си да помагаме да се усъвършенстват в мисленето?! Тъй. Никаква реакция вътре в общността ни нямаше по повод на моята гладна стачка, по повод на моя протест (той, прочее, под други форми продължава и сега и то всеки ден, протестът ми няма да спре докато не постигна исканията си, или докато съм жив - след като най-вече по здравословни и чисто лични, семейни причини се принудих да сменя драстичната му форма на изява!); вътре в общността реакция нямаше, но в града и в страната имаше известна реакция, медиите също пошумяха малко, както си му е редът, в тях всяко чудо е... за един ден! Пък се и видя, че и на медиите не им е кой знае колко интересна темата за промяната в образованието, явно и те са отписали тази промяна и реформа, нали така излиза, а, кажете де, споделете мислите си и по този въпрос?! То ние самите в мнозинството си не щем промяна, та другите ли да искат?! Но да оставим тия всичките и много други въпроси, които необходимо ще възникнат, ето сега, след като очертах длъжния контекст, искам да ви кажа да някои инициативи, които наши колеги са си позволили – нарушавайки омертата и обета за пълно мълчание по повод протеста на "оня там Грънчаров". В репортаж на bTV (там, прочее, беше излъчена съвсем малка част от заснетия любопитен материал!) двама ученика казаха по няколко добри думи за протестиращия си учител по философия. Лицата им бяха замъглени, но бдителната им класна ръководителка, именно госпожа Малина Иванова, естествено, ги е разпознала и в час, предполагам, е започнала да им се кара: как, моля ви се, можете да говорите такива неща за толкова лош човек като Грънчаров, така ли им казахте, какво по-точно им казахте по мой адрес, уважаема госпожо Иванова?! Как оценявате само своята реакция, своето държание, своето поведение?! Колегиално ли е то?! Държите ли се както подобава да се държи пред възпитаниците си един отговорен възпитател?! Или си позволявате да се държите като... квартална клюкарка?! Кажете де, моля, обяснете и точните си думи, казана в упрек на изказването на учениците по телевизията. Чакам Вашето обяснение. Надявам се, след като така смело говорите по мой адрес зад гърба ми, да ми кажете какво мислите по повод на моята скромна особа и пред мен самия, пред очите ми, можем да обсъдим двамата тази толкова вълнуваща ви тема. Но начинът, по който сте си позволила да се държите пред учениците си, е твърде укорим най-вече от морална гледна точка, това Ви го заявявам най-отговорно; той е укорим и от гледна точка на Правилника и на Етичния Кодекс на училището ни. Ако ний, учителите, си позволяваме пред учениците да тъпчем закона, правилата, морала и прочие, давате ли си сметка до какви ексцесии може да доведе това един ден?! Ами ще доведе до пълна анархия в училището, а и в обществото ни, до това ще доведе. Между другото 16

това, че сте си позволила да се държите така през учениците си, е очевиден симптом на ширещата се анархия в нашата училищна общност, ето и това съм длъжен да Ви кажа. Вие самата участвате в анархията. Помислете и върху това: така помагате ли на директорката, която носи пълната отговорност за състоянието, до което доведе училището ни, или й вредите?! Дали няма да се окаже, че не Вие, дето демонстрирате такова завидно верноподаничество пред нея, й помагате, а аз, който я критикувам, всъщност истински й помагам: щото и давам шанс да осъзнае грешките си и да се поправи! А Вие фактически я бутате към провала, ето, спомагате за анархията в училището, а това ще доведе в един момент до необходимостта за отстраняването й от директорския пост. Виждате ли каква коварна е диалектиката на живота, уважаема г-жо Иванова?! А иронията на живота и на истината за живота долавяте ли в този превъзходен казус?! Сега съзнавате ли, че трябва да положите усилия да сфанете това, което философ като мен говори, пише или прави, щото ний, философите, имаме такава именно мисия, да ви помагаме да почнете да сфащате верния смисъл на нещата, а пък ощетения, повърхностен смисъл, с който, позволете да отбележа, се задоволявате, се налага сами да се откажете от него в един момент – стига да успеете някога да се доберете до точния смисъл! Тъй че проблемът, виждате, е не само психологически и нравствен, а и познавателен, а и интелектуален, ако ми позволите така да се изразя. Друга една госпожа, Илка Чернева, пак е проявила завидно усърдие, тя пък почнала да мъмри ученици, които събирали подписка в моя защита и срещу планираното от директорката мое поредно или ново опраскване (уволнение), тя не само им се накарала по недопустим начин, не само ги нахокала яката или здравата, не само им била "педагогично обяснила", че те били нямали право да се занимават с такива неща, щот не били навършили 18 години, ами си позволила дори и да скъса лист от подписката им, предполагам е искала да им отнеме цялата подписка, да я скъса за назидание, ала не е успяла, не знам как точно е станало, но ето, г-жа Чернева може да обясни публично превъзходния гаф, който е дръзнала без капка замисляне да произведе! Кажете, г-жа Чернева, не съзнавате ли колко много сте се изложила?! Давате ли си сметка в какво огромно противоречие сте се озовала с мисията на учителя и на възпитателя?! Вие можете да имате каквито си искате чувства спрямо този или онзи, но като учител и като възпитател (пък и като личност) сте длъжна да се държите на ниво, достойно и пр. Е, изложила сте се, ще се извините ли за грубата си постъпка на учениците, които са за похвала, щото в толкова унизителната атмосфера на пълен страх в нашето училище са дръзнали да проявят похвално достойнство и смелост и са предприели акция, която показва, че те, а не Вие, са за пример за останалите, те, а не Вие, вдигат имиджа на нашето училище, а Вие, госпожо Чернева, с поведението си рушите този имидж, петните името на училището и пр. Замислете се върху тия мои думи повечко, също така ми е интересно как сама ще изобретите изход от превъзходния нравствен капан, в който сте се заплела! Има достоен изход, но ми е интересно дали ще успеете сама да го налучкате. Готов съм да Ви дам консултации в тази посока, понеже такава ми е специалността. Преподавал съм и на студенти, бъдещи учители, и то още във 17

времена, в които Вие нищо чудно и да не сте била още родена (!), тъй че не се чувствайте унизена да ме запитате за каквото и да било. Аз лично зная за още един непростим гаф от този род, именно на г-жа Мина Вътева, тя го е произвела тия дни пак публично, била чела конско на някакви ученици заради това, че са били имали положително отношение към моята скромна особа! Била казала на учениците, цитирам, "Грънчаров не става за учител и за всички е по-добре да си смени професията!". Откъде-накъде Ви щукна да дрънкате такива простотии пред учениците си по адрес на свой колега, госпожо Вътева, Вие давате ли си сметка колко дълбоко сте затънала в ужасно неприятна нравствена, да не кажа човешка, с извинение, мръсотия?! Давате ли си сметка, че след този гаф, ако не намерите начин да се умиете някак от гнуста, с която сама сте се оцапала, ще Ви се наложи сама, по морални причини, да се разделите с учителстването?! Питам Ви, защо ми се иска да вярвам, че можете сама да осъзнаете колко подло сте постъпила – и има надежда да се поправите, но за това се иска да преживеете известен нравствен поврат. Това обаче не ваш личен проблем, това не е проблем и на Вашето собствено възпитание или морал, това вече е обществен проблем, щото Вие, позволете да отбележа, сте учител в такова публично място, каквото е нашето училище! Знаете ли колко много накърнявате престижа на училището ни след като си позволявате да се държите по указания начин пред учениците ни? Щом даже това сте си позволила да кажете, представям си какви други глупости им говорите, така ще си помисли всеки, не само аз! Има нещо много порочно, на което дава израз вашата последна постъпка по мой адрес, тя е многозначителен симптом! Аз все още се надявам, че можете да осъзнаете какво точно сте направила, а това е основа за поправянето Ви. Но един учител, след като се изложи толкова много пред учениците си, следва сам да си направи съответните изводи. Няма да Ви внушавам как е достойно да постъпи учител, който се е изложил чак толкова много – злословейки публично пред учениците си по адрес на свой колега! Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Нравствената ни комисия! Много ме вълнува как вие самите ще реагирате на този мой доклад или жалба, както искайте го приемете. (Сами знаете добре, че тук аз не писах, просто нямаше как да пиша за изявите на други ревностни охранители на "типичния морал", които в тия дни са предприемали какви ли не инициативи, акции и пр. по повод на моя протест, аз това не мога да знам, но ми се струва, че в един необходим оздравителен дебат и фактите за такива изяви ще излязат наяве!) Страшно ми е интересна, не крия, вашата реакция. Налага се дебат по тия проблеми, нали така?! И то истински, пълноценен, съвсем честен и отровен разговор се налага, нали така?! Можете да помогнете да провинилите се така драстично наши колеги (колежки), можете да решите, че те са прави, защо не, очевидно в нашето училище, щом се случват вече такива странни и чудати феномени, може да се очаква вече всичко да се случи, вече очевидно в нашето училище е възможно да се случи всичко! За жалост, такъв страшен извод може да бъде направен, нали така? Нещо 18

сбъркано има вероятно в представите, в съзнанията на хората, примерно, виждате, тези наши колеги (колежки) очевидно бъркат най-основни неща, примерно са с объркани представи за позволено и непозволено, за добро и зло, за хубаво и лошо, за допустимо и недопустимо, за достойно и за недостойно, за истина и за лъжа! Давате ли си сметка колко е сериозно всичко това?! Учители, възпитатели на младежта, да бъркат в преценките си за тия съдбовно важни неща, е същински скандал, това е направо позор!!! Аз, дето мисля "така неправилно", по този начин възприемам деянието им, вие обаче също кажете какво мислите, с интерес ще ви изслушам. Умирам от желание да чуя вашите думи, в които се съдържат размислите и преценките ви! Г-жо Киркова, ето какви чудесни, направо великолепни, да не кажа чудовищно показателни (вече думите са слаби за да изразя възхитата си от случващото се!) събития се случват в нашето вече световноизвестно елитно училище! Под мъдрото ръководство на многоуважаемата г-жа директорка то беше доведено ето докъде. Порадвайте се на картинката! Радвате ли се на картинката, която очертават моите всекидневни есета, които Вие специално четете от години?! Ако се радвате, давате ли си сметка какво значи това?! Г-жа Анастасова, както злите езици говорят, Ви била лична приятелка, да, ама Вие сте на държавен пост и това, че не правите нищо за да озаптите нейните своеволия и нейния крещящо волунтаристичен административен произвол, означава, че Вие самата вече встъпвате в сериозно противоречие с отговорността и задачата на длъжността си!!! А Вие вече пета година нищичко не правите за да сложите край на тия несрещани ексцесии, които аз имам добрината да Ви описвам комай всеки ден. Заради Вас, предполагам, и Министърът нищо не прави, предполагам, Вие го заблуждавате с бодряшки отчети за проверките си. Да криете истината и да заблуждавате шефа си само поради това, че г-жа Анастасова Ви била лична приятелка (че била "с много връзки") или че съпрузите ви били служели все в една и съща система на МВР (злите езици и това говорят, те, знаете, тия зли езици почивен ден нямат, но така е като липсва точна информация, а това поражда какви ли не слухове!), е сериозно нарушение, гжо Киркова, за което някой ден ще Ви се наложи да отговаряте! Само Ви предупреждавам. Като гражданин си позволих да Ви предупредя за това нещо. Аз освен че съм учител по философия се старая да бъда и добър гражданин, силно загрижен за ситуацията в родното училище и образование. Вие, г-жо Киркова, защо не сте загрижена - или ако сте загрижена, защо това нещо изобщо не Ви личи?! Покажете с едно поне действие, че ви пука за българското училище и образование, г-жа Киркова - и тогава сам публично ще си поръся главата с пепел заради подозрението си, че изобщо не Ви пука! Ето, Вие уволнихте други директори за къде-къде понезначителни неправомерни деяния, а тук щадите г-жа Анастасова, ами съгласете се, че ний, гражданите, почваме по тази причина да си съставяме какви ли не обяснения за толкова многозначителната Ви пасивност?! Все пак ний, гражданите, сме мислещи човешки същества, госпожо, отчетете и този факт. Спирам дотук. Жалбата ми се получи безобразно дълга, но то е неслучайно. Искаше ми се да помогна на повече хора да се ориентират в точната, в 19

истинската ситуация. Виждаме, че това на мнозина не се удава, бяга им този смисъл, е, мой дълг като философ е да помагам на такива хора все пак в един момент да постигнат смисъла. Затова че си изпълнявам така съвестно дълга ли ще ме уволните, уважаема г-жо Анастасова?! Уважаеми дами и господа членове на Съвета и на Нравствената ни комисия! Уважаема госпожо Киркова! Уважаема госпожо Анастасова! Желая ви приятни размисли и дебати по повод на този мой доклад-жалба! Ако искате, в своя си стил, си замълчете, потънете още повече в мълчанието си. В тъй гузното си и позорно мълчание си затъвайте още колкото искате. Това си е ваш избор! В Древна демократична Гърция ония, които се бягали от дебати, са били смятани за... престъпници – това известно ли ви е?! Бъдете здрави! 15 декември 2016 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Уфф! Писна ми да пиша, капнах от писане! Исках съвсем кратичък доклад да напиша, получи се обаче това. Така е в писането, така е в... творчеството, нещата не могат да се планират изобщо. Ний само предполагаме, Бог обаче – извор на всичко добро, той именно е и истински Творец, на който ний можем само жалко да подражаваме! – единствен разполага. Иде Велик празник – Рождество Христово. Християните в тия дни на пост се подготвят за посрещането му и се отдават на благи мисли и чувства. Ний у нас виждате с какви неща сме принудени да се занимаваме. Но то пак е за добро. Налага се да си помагаме да се очистваме някак от мръсотията, в която сме затънали до гуша. Аз само това правя де, помагам всеотдайно и то на всички, малцина обаче разбират това. Мнозина се дразнят и ме мразят, тяхна си работа де, за мен е важно да си изпълнявам добросъвестно дълга. Това на мен ми стига. Знаете ли колко велико нещо е чувството за изпълнен дълг?! Нямам думи да ви го опиша. Опитайте сами, победете малодушието си, надмогнете страха, скъсайте веригите на робството, в които сте са самоприковали, почувствайте се свободни хора, постъпете поне веднъж истински достойно - и сами ще разберете за какво говоря! Точка. Бъдете здрави и хубав ден ви желая! Ще пиша за останалото... друг път! Вече толкова много имам за писане, че време и сили нямам всичко да опиша. А за важни неща имам да пиша. Но ето, иде ваканция, идат празници, някой ще лапат тогава пържоли, а аз ще пиша... така е, кой както се уреди в този живот е така... 11 коментара: Косьо Николов каза: Тук най-важното е че Грънчаров е възпитал безстрашни ученици, с които говорихме, млади хора – дай Боже един ден на тях да се опре България, а не на тези сега дето са седнали зад креслата и си правят пиари за сметка на трагедията на другите! Да се изправиш с Вяра и да защитаваш своят 20

учител, тази жена родственица на миналото просто трябва да си тръгне от срам – ако не е оперирана от такова чувство!? Жалкото е че повечето хора се страхуват и лицемерничат пред началствата за да са доооообре в живота! Анонимен каза: Г-н Гранчаров, моля да триете редовно коментариите на разни комуноиди – те нямат място тук и пречат да се видят важните неща които се обсъждат! Анонимен каза: Мария от 10а клас престани да изнасяш информация! Анонимен каза: Спри да използваш за лични цели децата, Мария от 10а клас спри да докладваш! Ангел Грънчаров каза: Анонимницата, която раздава заповеди наляво и надясно, нека да се запита на какво основание прави това Очевидно е така деформирана, че друго освен да беснее и да командва едва ли може. За нейно сведение съм длъжен да й кажа, че никаква "Мария" не ми е казала каквото и да било, аз имам "агенти", които ми докладват всичко, но сред списъка на моите" агенти" няма агент с име "Мария". Успокоихте ли се сега поне малко, другарко командирке?! :-) Ангел Грънчаров каза: Това го публикувам тук в случай че командирката се засрами и изтрие изблиците си; нека да си запазя този документ, свидетелстващ за отровената атмосфера в ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН: Косьо Николов каза: Тук най важното е че Грънчаров е възпитал безстрашни ученици, с които говорихме, млади хора – дай Боже един ден на тях да се опре България, а не на тези сега дето са седнали зад креслата и си правят пиари за сметка на трагедията на другите! Да се изправиш с Вяра и да защитаваш своят учител, тази жена родственица на миналото просто трябва да си тръгне от срам – ако не е оперирана от такова чувство!? Жалкото е че повечето хора се страхуват и лицемерничат пред началствата за да са доооообре в живота! Анонимен каза: Г-н Гранчаров, моля да триете редовно коментариите на разни комуноиди – те нямат място тук и пречат да се видят важните неща които се обсъждат! Анонимен каза: Мария от 10а клас престани да изнасяш информация! Анонимен каза: Спри да използваш за лични цели децата, Мария от 10а клас спри да докладваш. Ангел Грънчаров каза: Анонимницата, която раздава заповеди наляво и надясно, нека да се запита на какво основание прави това Очевидно е така деформирана, че друго освен да беснее и да командва едва ли може. За нейно сведение съм длъжен да й кажа, че никаква "Мария" не ми е казала каквото и да било, аз имам "агенти", които ми докладват всичко, но сред списъка на моите" агенти" няма агент с име "Мария". Успокоихте ли се сега поне малко, другарко командирке?! :-) Анонимен каза: pgee_plovdiv@abv.bg дата: 15.12.2016 09:00 Вх. № 259/15.12.2016 Анонимен каза: Здравейте, Жалбата Ви е входирана с № ПД-06-135/15.12.2016г. Хубав ден! РУО – Пловдив Rositsa Rangelova каза: Тая директорка я мразех колкото мразя Пеевски, сега вече я мразя колкото Пеевски + Доган... 21

Анонимен каза: ВИЕ СТЕ ПСИХОПАТ!!!!! Петко Панамски каза: Аз съм бил ученик на г-н. Грънчаров в ПГЕЕ Пловдив и мога да кажа само добри неща за него, но най-основното за което съм му благодарен е, че той те кара да мислиш, сам и ако имаш нужда помага. Малко хора, а какво остава учители в България те карат да мислиш. Българите сме добър народ, просто сме се загубили преди много време!

Майтапя се бе, надали ще мра: "черен гологан" кат мен не се губи така лесно! петък, 16 декември 2016 г.

Във вчерашната ми публикация със заглавие Да си помагаме та да се измъкваме някак от блатото – и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали до гуша! продължих поредицата, в която описвам разни случки, преживелици и събития, свързани с борбата ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност – тази на училището, в което съм учител по философия, наричащо се ПГЕЕ, а в широкото съзнание на Пловдив е известно най-вече като "ТЕТ-ЛЕНИН". Там обаче успях да напиша само един документ, който изпратих на (не)отговорните (обикновено хем не отговарят на жалбите, хем бягат от отговорност, затуй и ги наричам така!) институции, а за всичко останало, което е истински важно, не успях нищичко да напиша. Сега 22

ще се постарая поне отчасти да запълня тази празнина. Да се надяваме, щото днес ми предстои едно изпитание, свързано със здравето ми. В 8 часа тази сутрин трябва да постъпя в една болница (засега няма да казвам коя точно), където ще ми правят малка операция. Снощи вечерта пък имах отново час с известния 11 Ж клас, който фактически пак показа, че въпреки всичко, въпреки обещанията и преговорите на най-официално ниво (с участието и на родители, и на експерти от РУО, и на директор, и на кой ли не още!) не възнамерява да спре бойкота и обструкцията на часовете по философия; даже снощи някои от отвратително държащите се ученици се държаха още по-отвратително (което, уверявам ви, е доста трудно като постижение!), което ми дава основание да си мисля, че явно тия ученици от някой (или от нещо) са насърчени да продължат с обструкцията си; при това учреждението, в лицето на ръководителя си, не показва с каквото и да било, че е обезпокоено от създалата си ситуация, което пък ни принуждава да си направим извода, че явно ходът на нещата го задоволява, съответства на неговите собствени (лични) цели и намерения, нищо че те се разминават с интересите не само на учреждението като цяло, но и най-вече с интересите на самите ученици. Но, излиза, за някои отговорни (или по-добре е да напиша: (не)отговорни!) длъжностни лица тия неща - интереса на учреждението и на учениците - изобщо не влиза в сметките, което е, ще си позволя да кажа и това, скандално! Разбира се, мечтая си да бъда опроверган един ден, час или в някоя минута: като ръководството на училището дръзне да си изпълни задачата или мисията, от която в момента фактически е дезертирало - понеже е допуснало да се овладее от някакви недотам пристойни емоции или страсти. Толкова. Ний, човеците, сме така устроени, че винаги тълкуваме нещата, мислим върху тях, правим предположения, допускания, хипотези, теории и т.н.; ако не го правим, ще се окаже, че сме се отказали от своята същност да сме мислещи и търсещи истината – небезразлични към истината! – същества. Пишейки тези неща го правя не за да се заяждам или пък да "уронвам" нечий авторитет, а само за да подам ръка на тези хора да излязат от ямата, в която са паднали и явно нямат намерение да излязат; те обаче не поемат ръката ми; а изход – действителен, ефективен, разумен, изгоден за всички, най-вече за учениците и техните коренни интереси – може да се намери по един-единствен начин: чрез пределно честен, откровен, безпощаден бих казал демократичен дебат, в който ситуацията трябва да бъде разнищена из основи, а пък отговорността и вината на всяка от страните и участниците следва да бъде доказана (и на тази основа вече може и да бъде поета и "изконсумирана", виновните следва да бъдат наказани, това именно ще спре ширещата се в този клас специално анархия, ще спре също така и анархията, която вече плъзва из цялото учреждение. Атмосферата на пълна безнаказаност поражда, импулсира така анархията, че тя може да се уподоби на "гасенето" на огън чрез поливането му с... бензин! Средството да бъде спряна развалата и анархията и организмът на цялото (училището в случая) е едно: свободният дебат, обсъждането, разговарянето, и то не какво да е, а до изнемога, при това, казахме, провеждано на една чиста нравствена основа. Този е начинът за оздравяването на болни човешки общности – на 23

това оздравяване на болни човешки общности аз давам термина демократизация (вероятно може да се измисли и още по-подходящ термин, ще видим). А че нашата училищна общност е болна – това е извън всякакво съмнение; теорията за "огромните ни успехи", която шества в официалната казуистика и догматика, се опитва да скрие, да избяга от толкова тежките проблеми на общността; ако си спомняте точно така се държеше официалната социалистическа пропаганда в последните години преди 1989-та, преди тоталната катастрофа на държавата да стане ясна и очевидна за всички, дори и за най-тъпите. Тия неща все нещо говорят, ето, предлагам ви да се замислите за тях. Не можах да мигна тази нощ от обидите и униженията, от злобните подмятания по мой адрес, които ми бяха отправени и то в най-груба, пределно цинична форма от въпросните хулиганстващи ученици! Близо 20 минути не можах да им продиктувам три точки от плана за следващото занятие, представяте ли си какво значи това?! И в същото време отвсякъде се сипеха упреци: "Той пак не ще да ни преподава, абе ти кога ще почнеш да си изпълняваш преподавателските си задължения!", усещате ли гаврата: хем не ти дават възможност да кажеш каквото и да било, хем в същото време крещят, че си бил вземал "неоснователно" заплатата си, щот не "преподаваш правилно" и пр. Като се опитах да им продиктувам въпрос, в който се съдържаше един цитат от Сартр (темата за другия път е "Човешкото битие", каква ирония на живота, а, какво ще кажете, голям присмехулник е животът в неговата нашенска, чисто мутренска форма на проявление, животът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е същинска приказка, нали така?!), едно момиче, което се държи ужасно нагло и предизвикателно, изкрещя: "Яяяяя, тоя пък днес май си и... научил урока?!", публиката в този момент изръкопляска, гавричката й се видя превъзходна! Когато друг ученик – социалистическото, стахановското съревнование в измисляне на по-пищна простотия в този клас продължава, не пресеква нито за миг! – подхвърли нещо гнусничко по повод на гладната ми стачка, в смисъл "Какво ядохте като спряхте стачката?!" (не мога да си спомня точния му въпрос), друг стараещ се да печели точки във въпросното съревнование по простотии обра, дето се казва, всички точки, като изкрещя: "Котка... котка е ял!". За несведущите ще кажем, че понеже в един мой клип съм снимал нашия домашен любимец, темата "котки" е нещо като постоянно повтарящ се рефрен в старанията на тия ученици да ме подиграват, да се гаврят с мен, аз не знаех, че било толкова голямо престъпление някой учител да си има домашна котка и да не крие това! Излишно е да кажа, че горе-долу постоянно има ученици в този клас, които най-умилително мяукат като котки, котешкото мяучене е нещо като непрекъснат фон на тия часове по... философия! Абе който по сърце е анархист, той би следвало да изпитва възможно най-пищни перверзни удоволствия ако може да попадне в това сборище. И всичко това на фона на обещанието на "ученическия актив" от родителската среща, състояла се миналия четвъртък, че щели били да направят всичко за да повлияят на учениците в часовете по философия да има "нормална обстановка"! Е, не пролича да са преуспели в тия свои усилия; нещо повече, един от "активистите" найактивно участваше в подклаждането на анархията, държа се така отвратително 24

(беше седнал за целта... до мен (седим на една кръгла маса в т.н. интерактивна зала), че успя да ме извади от равновесие, при което, виждайки че съм вече афектиран достатъчно, продължи да ми отправя такива предизвикателни реплики, та да ме накара, примерно, да го... ударя! (Очевидно тази е целта на цялото това мероприятие!) Макар че съм изключително възпитан и търпелив човек този път бях твърде успешно и ефективно изваден от равновесие, а обидчикът и наглецът победоносно се оттегли от полесражението, сипейки какви ли не заплахи по мой адрес - свързани с това какво щял бил да направи с мен като ме срещне извън училището! Но все пак не успя да постигне съкровената си цел (да го ударя, да го шибна в афекта си), което мигновено ще доведе до автоматично постигане на заветната цел на цялото това мероприятие: учителят по философия в това училище да бъде автоматично изгонен, уволнен и пр.! Анархията, виждате, в нашето училище разцъфтя в такива пищни цветове, че май вече съвсем определено се налага в някои часове при някои класове (като този именно 11 Ж клас, който успя да си извоюва специалните права учениците от него да си правят каквото им скимне в часовете по философия и с преподавателя по философия!), с оглед да бъде предотвратена опасността от физическа разправа над учители от страна на вилнеещи ученици да бъде сложена нарочна... полицейска охрана! Тъй. Толкова по този въпрос. Понеже ситуацията, виждате, е... прелестна, се наложи да й отдам предимство пред всичко останало. Дали някой от училищното ръководство поне малко ще се трогне?! Или пък... ще се зарадва: та тази ситуация така красноречиво подкрепя тезата на директорката, че учителят по философия е толкова "некадърен", че изобщо не успява "да овладее" учениците!!! Дали пък, питаме се съвсем резонно, този път не е избран точно такъв вариант за найефективно изгонване на преподавателя: чрез ескалиране до пълна нетърпимост на анархията вилнеещите ученици да спомогнат въпросният учител по философия да бъде доведен до такъв афект, че да стори нещо съвсем недопустимо, а именно да удари ученик, и тогава "в името на морала" директорката напълно победоносно и усмихната да му връчи "тъй справедливата" заповед за толкова дълго жадуваното – и от власт, и от народ! – уволнение на въпросния "зъл народен враг"! Виждате, напредъкът на нравите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е достигнал такива сияйни висоти, че с "народните врагове" тъй справедливо възмутеният ученически народ (и сплотената с народа власт!) успяват да се разправят с враговете си по един завиден чисто мутренски начин; апропо, какво има да се чудим де, нима не е съвсем логично в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко, в това число и образованието, и възпитанието, и културата, и политиката, всичко у нас следва да е все мутренско, какво има да ми се правите на изоглавени че не разбирате това, а, кажете де, драги ми дами и господа съдебни заседатели?! Я ги виж ти, ще ми се правят те че не разбират?! Та то е ясно като бел ден, в страната, неслучайно наричана МУТРОЛАНДИЯ, ако има поне едно нещо немутренско, ще настъпи същинска вселенска аномалия, която ще разруши целия строй на битието ни! Много ми е интересно обаче и какво мисли класната ръководителка на този клас г-жа Н.Благоева, тя е учителка по английски език. С нея винаги сме имали 25

съвсем човешки отношения, но изведнъж напоследък тази дама започна да се държи крайно изненадващо за мен по съвсем неочакван, неподобаващ начин: на родителската среща, вероятно защото там присъстваше и директорката, тя се държа така агресивно към мен, позволи си такова агресивно държание, че вероятно окуражи не само учениците, но и родителите да влязат в същата тази тоналност, а пък директорката наблюдаваше тия сценки със доволно изражение на лицето и старателно ги документираше в своя пореден "констативен протокол", който има за задача за сетен път да илюстрира дълбокото, непоклатимо убеждение на директорката, че учителят по философия в това (в "нейното!) училище е тъй "некадърен" и дори направо "глупав", че повече от това едва ли може да бъде! Не знам давате ли си сметка до каква степен мощно деморализиращо влияние – в рамките на аморалната по принцип административно-командна и затова (не)образователна и особено (не)възпитателна система! – може да окаже подобно отношение на самата власт, на самата управа, щото знаем нещата в системата са устроени така, че у директора, дето се казва, е "и ножа, и хляба, и сиренето, и всичко останало"! Да, у директора според догмите на системата е цялата власт, той е пълен, абсолютен господар на всичко, давате ли си сметка колко ентусиазирани ще станат всички ония слуги и роби, които са забелязали, че господарят иска нещо да се случи, примерно, "злодеят Грънчаров" да бъде газен, мачкан, ритан, фърлян на клада, тормозен и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Както и да е де, да не философствам прекалено, но държа тук да упомена, че въпросната класна ръководителка се държа така, че на родителската среща все пак успя да сипе доста масълце с оглед да се разгори колкото се може скандала между нейните тъй свидни възпитаници и... "толкова възмутително лошия учител Грънчаров". Аз не знам как е възможно да се случва всичко това, за мен тия феномени са, казах, крайно интересни, те са направо потресаващи, затова и съм овладян от такъв изследователски плам, че ето, по цели нощи не само мисля върху всичко преживяно, чуто, видяно, но и ставам в ранни доби да пиша, та да увековеча за историята и за бъдните поколения всички тия пречудни човешки, с извинение, феномени! И още едно нещо се питам, ето, поставям го като тема за размисъл: не си ли дават сметка тия възпитатели-учители, че като спомагат, волно или неволно (щото е възможно само някакви безразсъдни женски страсти да са причина за такова алогично държание, защо не?!) за разпалването на чак такива ексцесии срещу един... колега, че като насърчават така всеотдайно разгарянето на неудържима анархия, то тази анархия и тези ексцесии в един момент ще застрашат и тяхното собствено положение, ще разсипят тяхната собствена тъй сърдечна идилия?! Ало, не съзнавате ли, че сами, като действате по този начин, ще си съсипете идилията на умилителното социалистическо-административно статукво, към което така сърдечно сте привързани?! Но на това нещо ний, философите, му викаме ирония на живота и на историята дори: когато обречените на гибел сами найусърдно работят за по-скорошното приближаване на гибелта; оказва се, те са найпървите врагове на неудържимото, на обреченото на гибел статукво! На гибел са обречени обаче не самите тия хора, моля да не тълкувате плоско изказването ми, 26

на неминуема гибел е обречена античовешката система, а хората или ще им се наложи да се променят, или ще бъдат изхвърлени на брега от пълноводната река на живота. На онова, което животът и историята са отредили гибел, то не може да бъде спасено – и потвърждение на правотата на тази теория е и изтъкваният тук факт: че тия, които се опитват да съхранят, да консервират тъй удобните им отношения на системата, всъщност работят не за нейното заякчаване, те, оказва се, спомагат най-много за събарянето й. Аз тук, изразявайки се на места съвсем философски, сиреч, опитвайки се да изразя един по-богат смисъл, рискувам изобщо на не бъда разбран от тези, на които философията им е направо "терра инкогнита", да не говорим, че са преизпълнени точно на това основание с такава яростна ненавист към философите. Да, има човешки тип, който много мрази "умните, интелигентните, дори... красивите", пък дори и тия красиви да са само душевно красиви, нали така, сещате ли се за какво намеквам?! Сами си правете сметка за какво говори в такъв случай нескриваната ненавист към философите по специално, към ония философи, които заслужават това име, сиреч, се държат автентично философски. Вземете предвид това, че философията е любов към мъдростта, а противоположното на мъдростта кое е? Няма да кажа кое е, за да не ме даде някой под съд - да ме съди за обида! Вий сами ще се досетите кои хора мразят толкова силно влюбените в мъдростта, в какво по точно те самите са влюбени и така нататък. Само искам тук да вметна нещичко, което е потресаващо! На онази същата родителска среща с печално известния 11 Ж клас присъстваше и експертът Радев, той има първо име Румен, сиреч е точен съименник на новия ни президент. Уточнявам, за да не си помислите, че съм... превъртял, пишейки за... президента, аз имам предвид неговия пловдивски съименник, който е вечен труженик на РУО, т.е. е дългогодишен труженик на пловдивския филиал на образователното министерско ведомство. С този човек много обичаме да спорим, той като мен е отдаден на дебатите, е, понякога си личи, че много ми се ядосва, щот ний с него, фактически и тъй да се рече, живеем на съвсем различни планети, съзнанията ни биват обитавани от принципно различни ценностни светове. Той обича безпределно системата, аз съм неин враг и пр. Но въпреки тия сериозни ценностни разминавания ний с г-н Радев обичаме много да спорим, да разговаряме, изпитваме споделено взаимно удоволствие, което е свидетелство за несъмнената интелигентност на г-н Радев, щото ний, философите, по презумпция сме интелигентни хора (той пък при това, нищо че по образование е инженер, също така се занимава, доколкото ми е известно, с изкуство, това вече говори много!). А иначе по принцип е съвсем ясно, че простакът обича да разговаря с простаци, той, респективно, изпада в див бяс когато му се наложи да разговаря с интелигентен или с възпитан човек. Ний с г-н Радев и двамата сме с несъмнена интелигентност и точно по тази причина разговаряме с удоволствие. Да, ама ето оня път г-н Радев ме изненада с твърдението си, че той лично много се бил радвал, че философия вече няма да се изучава в 11 и 12 клас, той изключително много се радвал на това най-ново безумие на образователното ни 27

ведомство! чини ми се, че в този момент чиновникът в него надделя над мислещия човек, аз така си обяснявам изблика му, но е факт, че той дръзна в мое присъствие да изрече тия многозначителни думи, за които едва ли сам в оня момент си даваше сметка какво означават. А те означават много. Каза тия думи г-н чиновникът от образователното ведомство в присъствието на антифилософски настроени ученици, което пак много значи. Може би популистки беше импулсът, който го подтикна на туй деяние, знам ли? Но е факт, че така се изрази. А аз... понеже сега виждам, че закъснявам, се налага да спра съвсем внезапно тук. Заминавам за болницата, където ми предстои малка операция. Но стискайте все пак палци, щот съм с болно сърце (от вчерашната случка с оня клас сърцето ми още не се е успокоило!), а упойките лошо влияят на сърцето. Ами ако сърцето ми... спре заради упойката?! Леле, какво щастливо развитие на събитията в нашето училище ще породи такъв един край, а, давате ли сметка колко радостно ще бъде едно такова събитие?! Ако днес по някое време се обадя (вземам си и лаптопа в болницата, естествено), значи щастливото събитие ви се е разминало. Хубав ден! Бъдете здрави! Майтапя се бе! Чер гологан кат мен не се губи така лесно... Хайде чао и до скоро! 2 коментара: Анонимен каза: Ако не си им обяснявал нищо в часовете няма как да се оправят нещата, родители и ученици искат да си вършиш задълженията. Грънчаров, след като не направиш опит да се промениш и да преподаваш на децата, няма нищо да ти помогне. Проблема си е в теб. И не обвинявай никой за собствените си неудачи. Анонимен каза: След като ръководството не взема мерки срещу ученицитехулигани, направете оплакване срещу един от хулиганите в полицията, а защо не и в съда.

Хубава, романтична петъчна вечер като моята желая и вам! петък, 16 декември 2016 г.

Направиха ми операцията след многочасово чакане да ми дойде редът. Преди половин час ме докараха в стаята и сега стоя с вдигнат опериран крак за да се пречи на кръвотечението. Търпение му е майката сега! Не обичам стоенето в болница. Сам съм в стаята. Взел съм си хубава книга, ех, стига след като премине упойката да не ме боли, ще си прекарам чудесна петъчна вечер с хубава философска книга – най-добрият събеседник на мислещия, небезразличния към истината човек. Аз лично самотен не мога да бъда когато около мен има книги. Книгите са много по-добри събеседници от живите хора. Това изобщо забелязали ли сте го? Хубава, романтична петъчна вечер като моята желая и вам! Но ви желая в болници да не влизате изобщо! Живейте си без болници... 2 коментара: Анонимен каза: Нищо ви няма. Ще Ви мине като на куче. Каменов каза: Бързо оздравяване! Чака те много работа.

Поклон и респект пред моята учителка! събота, 17 декември 2016 г.

А пък това е моята любима учителка по химия от гимназията в град Долна баня госпожа Любка Янкова! Да е жива и здрава още много години! И тя много е допринесла за това, което съм – включително и за това, че ето вече 33-та година също съм учител... С благодарност за което (въпреки всичко!)! Поклон и респект! 30

Наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование! събота, 17 декември 2016 г.

Хич не ми се пише тази сутрин в блога – все пак съм в болница в момента и нямам настроение за писане! – но ще опитам нещичко да напиша, понеже имам много впечатления, мисли и констатации за споделяне от така вълнуващата ме тема за все пак реалната, ала наистина съвсем зорлем протичаща демократизация в нашата училищна общност. Вчерашното есе от поредицата бе със заглавие Майтапя се бе, надали ще мра: "черен гологан" кат мен не се губи така лесно! и ето под него какъв коментар е благоволила да напише някоя невинна душа: Анонимен каза: Ако не си им обяснявал нищо в часовете няма как да се оправят нещата, родители и ученици искат да си вършиш задълженията. А Грънчаров, след като не направиш опит да се промениш и да преподаваш на децата, няма нищо да ти помогне. Проблема си е в теб. И не обвинявай никой за собствените си неудачи. Да оставим това, че въпросната тъй проницателно мислеща, с извинение, другарка употребява руски думи (вместо руската дума "неудача" можеше да употреби българската дума "неуспех"!); но иначе коментарът и е чудесен, с няколко 31

думи е успяла да изрази най-важното, по което аз лично няма как да се разбера с мислещото в този коловоз другарско съсловие. А е другарско съсловието щото в тия няколко думички се съдържа в пълен вид цялата закостенялост на комуноидното мислене, за което другата (различно мислещата) личност няма никакво значение. Не влагам никакъв политически смисъл в думата "комуноид": тя е категория, обозначаваща нещо чисто психологическо и нравствено, комуноидът е лишеност от личност, комуноидът е пълна безличност, която точно на това основание няма как да признае правата на другата, на различната личност. Личност иде от различност, тям, където не се признават различията, тям няма личности, там има комуна на "еднаквите", на обезличените. И виждате как тази другарка ми заповядва да съм се бил променил, докато не се променя, докато не стана "типов учител", докато не се комунизирам, докато не плюя върху собствената си личност и своите права, аз добро няма да вида и т.н. Проблемът ми си бил изцяло мой, ами как няма да е мой като моят проблем е това, че съм личност?! Според "единствено правилно мислещият" комуноид учителят преподава, учениците зубрят преподаденото, никой няма право да излиза от тази догма, от този калъп. Откъде-накъде тоя там никаквец Грънчаров ще си позволява да прави някакви си там иновации, с които поставя под съмнение нашата свещена догматика?! Учениците било трябвало да мислят, трябвало да търсят истината, да спорят, да се ровят из разни учебници, преподавателят няма да им налага нищо "общозадължително", няма да ги тиранизира, няма да им казва как е правилно да се мисли, само ще участва като равноправен партньор в преследването на истината, която трябва, представете си, да се роди в главите на самите ученици в един нелек познавателен и творчески, разгръщащ се на човешка основа процес, ало, какви са тези твои лигавщини бе, Грънчаров, я не ми се прави на интересен, казано е, преподавателят преподава, учениците зубрят, това е единствено верният подход, ти сега няма да изобретяваш "топлата вода", за какъв се мислиш бе, я ги виж ти, теб кой ти е разрешил да бъдеш различен?! Я си покажи разрешителното от Министерството?! Ще ми се правио той на личност, на нестандартен той ще ми се прави, на свободен той ще ми се прави, на мислещ той ще ми се прави! Тая обаче при нас няма да я бъде, щот, другарки и другари, допуснем ли такива като Грънчаров да почнат да си разиграват коня, цялата ни свещена система ще отиде по дяволите и тогава какво ще правим ний, дето сме нейни поклонници, та тогава ний ще станем смешни и жалки, другари, на оружие, да скачаме и да унищожим наште врагове!!! Това е. Нима някому не е ясно за какво всъщност тече борбата в нашето славно училище?! Ще правим ли промени или няма да пхравим, ще се променяме ли, или ще си останем все същите, именно банални, строги, непоправими догматици, "единствено-правилно мислещи", ало, каква е тая свобода бе, та свободата поражда анархия, ний искаме ред и дисциплина, Грънчаров, ти си сам, а ний сме много, затова ти грешиш, ти си грешник, а ний сме прави, да, ний сме единственоправите, а ти си еретик и грешник, затова именно и трябва да си идеш! Ще те опраскаме без да ни мигне окото, сфащаш ли, нема да позволим да ни мътиш водата, да предизвикваш някакви движения в нашето тъй уютно застояло блато! 32

Да приключа този момент с един друг коментар, ето го, той е от бивш мой ученик, той е написал на едно място следното: Петко Панамски каза: ... Аз съм бил ученик на г-н Грънчаров в ПГЕЕ Пловдив и мога да кажа само добри неща за него, но най-основното, за което съм му благодарен, е че той те кара да мислиш, сам и ако имаш нужда – помага. Малко хора, а какво остава учители в България те карат да мислиш... Българите сме добър народ, просто сме се загубили преди много време! Това е. Това пише този човек. За мен като учител е предостатъчно, че имам ученици, които са успели да разберат същината на подхода ми и са го оценили подобаващо. Един-единствен ученик така да е възприел нещата, това за мен е предостатъчно. А има много ученици, които така възприемат подхода ми, нещо повече, вече са горещи фенове на промяната в училището, а и в образователната ни система като цяло. Особено по време на гладната ми стачка се създаде критична ситуация, в която много ученици събраха смелост и публично обявиха, че подкрепят не толкова мен самия, а идеите, от които аз съм вдъхновяван. На мен това ми стига. Факт е, че с това промяната в нашето училище вече е започнала. Вече се формира обществена сила, която ще доведе тази промяна до успешен край. Но това няма как да стане без борба. Без тежка, всекидневна, изтощителна борба. Борба на агонизиращото, но не отказващо се от монопола си старо "мислене" – с кълновете на новото, със силите на новото, с новите идеи, с ратовниците на едно съвременно, автентично, смислено, демократично, свободолюбиво, човеколюбиво образование и училище. Иде краят на казармения модел на (не)образование, наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование! Барикадата вече е очертана, а вий лично на коя страна на барикадата ще се наредите, а, вас питам, драги мои мълчаливи "събеседници" и спътници, не се правете на ударени, да, точно вас питам, толкова нелюбезни мои партньори в търсенето на истината, да, за вас става дума, многоуважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Да оставим мъртъвците да оплакват и да погребват своите мъртви ли?! Какви са тия крясъци от тяхна страна, леле, щяло да загине тяхното царство на терора връз личността, царство на триумфиращата комуноидност, царство на парадиращата простащина, царство на мутрите, на наглеците, на подлеците, на духовните мизерници, на мерзавците, на некадърниците, на необразованите, на простаците, на чалгаджиите, дето у нас набраха такава сила, че завладяха всичко, тяхна е от доста време и самата централна власт, да не говорим за властта по места, в различните сфери, ето, и в образователната сфера нима положението не е същото?! Не е същото ли?! Амче нима може тъкмо образованието в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да е оставено да е извън ширещия се в страната ни и триумфиращ направо мутренски манталитет?! Не, как е възможно парадищата из страната ни простащина, динковщина, патреотична наглост и прочие да не са подхранвани от ориентирано и настроено в абсолютно същата тоналност училище и образование?! Вий нима си мислите, че господстващата в страната ни мутренс33

ко-ченгесарска мафия ще допусне тъкмо тъй най-важната сфера на живота, каквато е образованието, да не е под нейния тотален контрол?! Айде де, недейте да подценявате чак толкова мафията ни, тя може иначе да е проста, но е инстинктивно хитра, тя знае какво следва да прави, тя следва инстинкта си, а инстинктът й е: всичко следва да е просташко и гнусно като нея самата, прекалено "ентелегентни" учители-умници (примерно като тоя така гаден Гранчаров) ний, другарки и другари, нема да търпим! Вън! Какво чакате та още не сте опраскале тоя Грънчаров бе, ало, защо спите?! Аз пиша така и се майтапя често, иронизирам, казано по научному, зер съм ученик на Сократ, а учените хора знаят, че Сократ е превърнал иронията в най-мощното си оръжие, е, аз според силите си се мъча да правя съвсем същото като Сократ. Дали не възниква, на това основание, да ме последва съвсем същата участ на Сократ?! И него са го убили, какво пречи и мен да убият?! Да ме умъртвят ако не директно, то по-рафинирано, по-перфидно, примерно, като в резултат на всекидневния тормоз и терор доведат нещата дотам, че здравето ми да рухне, да се затрия ето по този толкова "хуманен", нали така, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Заседавайте си вие там, трайте си, а пък ний тук ще се изтрепем от нерви, от напрежение, от борби, леле, да ви имах аз дебелата безчувствена кожа?! Искаше ми се тази сутрин да описвам по-внимателно признаците на промяната, които все по-определено почнаха да се забелязват след моя отчаян протест, именно след гладната ми стачка, която аз фактически направих за да ускоря поне малко процесите, е, процесите се ускориха, а на повърхността излезе това, което именно ме интересуваше. В по-необичайните, критични ситуации на живота ний, хората, се проявяваме в истинското си лице, в тях маските падат. Мерзавците си показват своята неподправена мерзавщина и наглост, а достойните хора си показват достойнството. Мижитурките си показват мижитурковщината, треперковците почват още по-неистово да треперят. Малодишните си показват своето неподправено малодушие, наглеците, казахме, си показват наглостта. Подлеците – подлостта. Лицемерието изчезва, всеки показва реалната си цена. Ето, давам ви един пример, много е показателен, такива примери имам вече безчет, ала нямам време да опиша всичките, ще се наложи да се задоволите само с един. Знаете, има само един от всичките 15 класа, на които преподавам, който подкрепя на дело тезата на охранителски настроената спрямо статуквото директорка, той именно и прави своя контрапротест, аз вече описах как именно го правят, в една грозна форма, сипят недопустимиш нападки от личностно естество срещу преподавателя си, този клас се опозори навеки със своя абсурдистки, смахнат изцяло бунт срещу свободата, те, видите ли, си искат "милото робство", искат си тиранията, в свободата се били чувствали некомфортно, е, не е съвсем така де, успяха все пак благодарение на даруваната им мен, но така нежелана и непонятна от тях свобода да си сътворят своята вакханалия на простащината, на арогантността, на безскрупулността; администрацията пък им даде пълните "права" да вилнеят съвсем безнаказано в моите часове, с което ги насърчи да се опитат в 34

наглостите си да надминат даже и самите себе си, което се оказа трудничко, но тия безумно дръзки... а сега де, как да ги нарека, коя дума е най-подходяща... тия безумно дръзки труженици на несвободата се опитаха да изобретят и да проявят такива уродливи простащини, че ето, виждате, са на път да се обезсмъртят, казахме, навеки. Да, но този клас е единствен, аз това съм го писал много пъти и всеки път като го изтъкна, на другия ден "силите на злото" правят отчаяна акция да разбунят срещу свободата барем още поне един клас, щот инак тезата, че учителят по философия Грънчаров е "пълен некадърник" отива по дяволите, абе, мама му стара, как тоя "пълен некадърник" все пак успява да намери общ език с 14 класа, другари, моля ви се, правете нещо, давайте да помагаме, ще станем за пълен резил, ами ако се окаже, че пустият Грънчаров не е "пълен некадърник", какво тогава ще правим, а, таваришчи?! Та значи се правят непрестанни опити и в други класове да избухнат същите абчсурдистки бунтове срещу свободата, даже и в най-добрите класове има ратовници, които усърдно работят в тази посока, но те, за жалост, не успяват да вземат надмощие, здравите сили, така да се рече, противодействат, в тия класове има съвсем нормална обстановка, забележете, поддържана при това не с насилие, не с терор, не с натиск от страна на учителя, а основана единствено на добрата воля на самите ученици! А добра е единствено свободната воля на човека, това нали сте го научили вече като сте чели моите есета, моите помагала по психология, по философия, по етика и прочие?! Е, моите ученици превъзходно знаят това и в мнозинството си ме подкрепят, което за мен е най-обнадеждителният симптом, заради това нещо аз съм оптимист и така ентусиазирано продължавам да си водя иначе отчаяната и толкова тежка всекидневна борба. И ето ви сега един пример, той е много показателен. Има един 11 Д клас, в него има доста "активисти", това са ученици, които са в най-близки отношения с администрацията и с безпределно верния на администрацията педагогически съветник (който в дните на моята гладна стачка изчезна някъде, аз този човек вече не мога да го видя, на знам какви задачи му дава напоследък директорката, но той сякаш се изпари!); на това основание може да се допусне, че и в този клас напрежението е порядъчно, само дето учениците (класът иначе е добър, от най-добрите!) в мнозинството си, с малки изкючения, се държат съвсем порядъчно, е, има и ученици, които си позволяват доста волности, но това в моите часове е допустимо. Разбира се, в този "елитен клас" трябва да отчетем и това, че традиционната образователна догматика е пуснала своите корени, за повечето ученици това учителят да е господар, учениците да са послешни и изпълнителни, учителят да им обяснява какво е правилно да мислят а пък те сладкопойно да повтарят "единствено правилните държавно одобрени мисли" е нещо, което не се поставя под съмнение; от тази гледна точка погледнати, иновациите на тъй странния учител по философия са не просто прекалено чудати, те са и недопустими, незаконни, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Та значи въпрос на време е и в този клас да избухне бунт срещу свободата, наченки на този бунт има от доста време, напрежението, казахме, е порядъчно, всеки час е 35

изпитание за мен, да, ама има нещо, което още държи нещата в що-годе приемлива форма и то, предполагам, е... моралът! Да, морални са тия основания по моето възприятие. Е, в този клас оня ден се случи нещо интересно, да кажа няколко думи за него. И ще приключвам, щото ми писна да пиша, пък съм и в болница, майчице, съвсем явно съм откачил щом тия неща ги пиша даже и когато съм в болницата! Всички 11-ти класове по нареждане на инспекторката по философия имаха писмено изпитване, то било задължително и пр., е, проведохме го. В този клас оценките не бяха бласкави, около средното ниво, а вземете предвид, че в него престижна и дори поносима е единствено... отличната оценка, казах, това е хубав клас. Разбира се, имаше много обидени заради оценката си ученици, имаше подмятания, че учителят не оценил бил правилно техните умотворения (повечето, разбира се, както си му е редът според догмите на системата, просто бяха преписали нещичко, взето назаем от интернет!), бил им писал умишлено занижени оценки, и прочие. А оценката, знаем, в рамките на традиционната догматика е светая светих, аз като им кажа, че оценката изобщо, ама изобщо не е важна, учениците ги... втриша! Азу примерно, казвам, че не оценката, а... личността е истински важното, ако си мислещ човек, голяма работа, че си бил нямал шестица, та нали найдобрите системата у нас ги оценява като най-лоши, щот системата ни е тотално сбъркана, и тогава учениците почват направо да вият от... възмущение!!! Не, обратното е бе, господине, как не разбирате, оценката и дипломата е най-важното! Е, по този въпрос доста сме спорили не само в този клас, но и в други класове. В моите часове е съвсем нормално да се спори, учениците изобщо не ги е страх да влизат в най-разгорещени спорове дори и с преподавателя си. Та така стана и оня ден, спорихме цял час, за какво ли не спорихме. Но не за това ми е думата. Думата ми е за друго нещо. Един ученик ми каза, че бил гледал целия филм за Сократ в къщи и бил искал да сподели впечатленията и мислите си, понеже бил се издънил на писменото изпитване! Забележете, той не обвини мен за лошата си оценка, а намери проблема в себе си и си и направил длъжния извод: налага се промяна, нещо в себе си първом да променя. Въпреки разгорещените дебати с другите ученици в тоцзи клас аз все пак намерих време да изслушам ученика, дето искаше да пофилософства за Сократ. Изслушах го с голям интерес, зададох му въпроси, които изобщо не го затрудниха, получи се приятен разговор, сиреч, магията на философстването се случи, е, писах с удоволствие шестица на този млад човек, който единствен (!) – засега! – успя в този клас да си направи толкова лесния всъщност извод от ситуацията, в която са се оказали всички ученици. И им даде пример, че промяната е възможна, просто се иска пренагласа, пренастройване, просто трябва да видиш всичко от един друг ъгъл и тогава нещата ще си отидат на точното място. Толкова. Нямам сили да пиша повече. Кракът ме боли, оперираният крак, като ми бият обезболяващо болката изчезва, ала иначе съм отпаднал, та е цяло чудо, че успях толкова много глупости да напиша тази сутрин. Е, може и да не са глупости де, то си зависи от гледната точка. За едни са глупости, за други не са. За глупаците са глупости, за мислещите – не са! :-) Нека да ми се обиждат тия, които 36

друго не правят освен да се държат глупаво, пък после, моля ви се, друг им бил виновен като им кажеш, че били държали глупаво! Хубав ден и приятен уикенд ви желая от болница СЕНТРЪЛ ХОСПИТЪЛ, така ли се изписва не знам, входът е от бул. "Васил Априлов", намирам се в хирургическото отделение, ет. 2, стая 106, ако някой иска да ме види и да си пофилософстваме, да заповяда! Сам съм и си разговорям само с книгата! Чао и до скоро! 8 коментара: Ani Valova каза: Бързо оздравяване желая! Тодор Марков каза: Оздравявай! Успех! Maria Vassileva каза: Ангеле, дръж се, Човеко! На толкова много заспали институции си поел работата, няма кой освен теб да я върши! Кажи-речи никой не си върши работата, и ти трябва да им напомняш как е правилно да се постъпва! На такива като теб са си прехвърлили задълженията ученици, родители, директори, учители, инспектори, министри... какво да се прави, дръж се! Знам, че няма да се предадеш! Респект! Бъди силен и здрав да доведеш тази епична борба против мракобесието докрай! С уважение: Мария Ангел Грънчаров каза: Не аз, Бог има заслугата, че още шавам и правя нещичко! Нему благодаря за всичко, за силата и за духа, който благоволява тъй великодушно да ми даде! Мара Попович каза: Пожелавам ви бързо възстановяване! Още много работа и успехи ви очакват. Владимир Петков-Трашов каза: Еееех, защо не съм пловдивчанин... :-) Добри ми Приятелю... как щяхме да си похортуваме... за какво ли и не... Ма, на... пустата й Съдба... :-) Хайде, да ти минава по-бързо... кат на куче! :-) Подхранваш ли правилно... :-) Пък може да се сдърпаме на някоя тема с тебе на лято... или някога... Жив и здравеещ бъди! Пък на директорката ти и на нейните блюдолизци... майната им! Да имат много здраве от мене, че са прави така лошо със себе си... и толкова зверски с тебе да се държат и да се отнасят 2016.12.17г. Анонимен каза: Уважаеми освободителю! Представянията Ви в блога за този клас са малко нереалистични – Вие сам се поставихте в конфузна ситуация с въпросните изпитвания – не беше даден пряк анализ за работите ни и странно, но може би нормално вижданията Ви се разминаваха от нашите... Темата беше "Какво за мен е философията" – всеки който беше пряко си изразил мнението – беше с порязана оценка, но защо ли?!! Защото мненията ни не се покриваха с Вашите, но какво пък нали сте свободно мислещия учител с разбиране към дискусията.... Останете със здраве, Един от учениците на любимия Ви 11 д клас! Ангел Грънчаров каза: На ученика от "любимия ми 11 Д клас" – първо, все още не сте се потрудил да схванете смисъла на въпроса, който Ви зададох за писмено 37

изпитване. Това "Какво ЗА МЕН е философията?" не значи, че Вашата представа за философията е напълно достатъчна – особено когато очевидно не сте направил нищичко за да се доближите поне малко до СЪЩНОСТТА на философията, до ИСТИНАТА за нея. Един човек, който НЕ ЗНАЕ що е философия, да си предъвква своята НЕВЕЖА представа за философията е нещо, което е незадоволително найвече за него самия – стига поне малко да се самоуважаваше. Второ, за СВОБОДА, моля Ви се, недейте да говорите. По всичко личи, че изобщо не сте дал труда да схванете поне малко СЪЩНОСТТА на свободата, а Вашата лична представа за нещо, което не разбирате, би следвало да е незадоволителна най-вече за Вас самия – стига да не бяхте изпаднал в такова безразличие към истината...

Правото е преди всичко и най-вече изкуство за справедливото и доброто събота, 17 декември 2016 г.

На 17.12.2013 г. си отиде нашия асистент по римско частно право Теодор Пиперков. Смъртта му е била страшна, но красива, като в стихотворение – по време на лекция, пред погледа на студентите му – първокурсници... Беше отдавна, през есента на 1988 г. – млад, весел, непринуден, забавен, остроумен, готин, ерудиран, без да е надменен, обясняващ на неразбралите с 38

търпението на учител в първи клас, дискутиращ с любознателните като със съмишленици… Колко забавно ни разказваше как римляните са положили основите на съвременното право. Как през каскада от смях и закачки неусетно ни предаваше, че в правото има романтика, че има красота, че правото е преди всичко и найвече – Изкуство за Справедливото и Доброто. Той беше първия, който ни разкри смисъла на древната максима: Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere „Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето“. Honeste vivere - живей честно – бъди добър и честен човек, защото дължиш това на себе си. Alterum non laedere – не вреди другиму – бъди добър гражданин, защото дължиш това на другите; Suum cuique tribuere – отдавай всекиму своето – бъди добър магистрат, защото магистратът дължи това на тези, които са под неговата юрисдикция. Каква беше изненадата ми когато години по-късно открих, че последната част от фразата e изповядвана от Васил Левски в писмата му: „Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето“, „В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“, „Ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода: чиста свобода българину и секиму своето“. Горните думи на латински стоят изписани високо под купола на Съдебната палата, но в последните години бяха покрити с дебел слой прах, който изглеждаше непоклатим. Оказа се, че не е така. През есента на 2014 г. 15 съдии от СГС, а после още 26 колеги от СРС, показаха, че чистата идея за правото е все още жива. Година по-късно съдии от всички софийски съдилища излязоха с тогите си пред съдебната палата и се сляха с гражданите, протестиращи срещу имитацията на съдебна реформа. Тази есен адвокати се събраха да правят адвокатска реформа, за да опровергаят закачката на Теодор Пиперков, че „халтавата адвокатура убива правосъдието повече от най-корумпирания съд”. Преди няколко години доц. Кристиян Таков каза, че „доброто е дезорганизирано, а злото – в стройни редици. И е време това да се промени”. С днешна дата и той запретна ръкави, слагайки основите на партия с кауза от прости мечти: правосъдие – мечта за справедливост, антикорупция – мечта за почтеност и образование – мечта за знание. Казват, че човек е жив докато си спомнят за него, изповядват се идеите му и се следват посланията му. Духът на Теодор Пиперков няма да си отиде скоро от тази земя. Мирослав Мичев

Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово! неделя, 18 декември 2016 г. Вчера (17 декември 2016 г.) получих от разсилния следните документи, с които моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив (известен в града като "ТЕТ-ЛЕНИН") фактически ме лишава от всякакви средства за съществуване, и то в навечерието на празника Рождество Христово, един вид налага се да ви уведомя за нейния коледен подарък към мен и моето семейство; ето, моля, четете, за да схванете същината на този дълбокохуманен акт трябва да разгледате и трите документа:

Виждате, че този изпълнителен лист от съда е издаден в края на ноември, аз до този момент още не съм го получил, предполагам (напоследък заради поредицата от съдебни дела с въпросната директорка доста навлязох в съдебните тайнства, в тайнствата на нашата правосъдна система), та значи предполагам, че е трябвало тя да ми го връчи, щото такова голямо забавяне от съда (повече от две седмици!) не ми се вижда за нормално. Между другото аз още не съм получил по официалния ред документ за изхода на самото съдебно дяло, нямам получено съдебно решение – и все още го чакам това съдебно решение. За несведущите ще кажа, че става дума за наказателно от частен характер съдебно дяло за клевета, което моя милост заведе срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, защото тя в официален документ "производствена характеристика", изготвен за ТЕЛК, собственоръчно ми даде оригинална "психиатрична диагноза", т.е. вписа думите "изпада в чести пристъпи на нервно-психически разстройства", е, за да се провери доколко директор на учебно заведение има правоспособността да издава такива психиатрични диагнози, ми се наложи да заведа това съдебно дяло (това стана още преди уволнението ми през 2014 г. от учебното заведение, в което подсъдимата е директор). След дълъг близо двегодишен съдебен процес аз спечелих това съдебно дело, съдът постанови, че директорката е извършила престъплението "клевета" и я осъди да ми плати парично обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Да, ама г-жа Анастасова, директорката, не се примири и реши да предприеме мерки за да отмени тази крайно неизгодна й присъда, щото от нея зависеше вече и директорстването й (сами съдете може ли началство на учебно-възпитателно учреждение да бъде осъждано за подобно престъпление лице!). Какво направи директорката ли? Ами първо си смени адвоката и нае за свой адвокат самия Йордан Давчев, влиятелно лице, бивш магистрат, сиреч лице, което е било на доста възлови началнически постове в правосъдната система; благодарение на това в нашенските родни условия този толкова способен адвокат без никакво усилие обжалва и успя да спечели дялото на втора инстанция (!!!), на ниво Окръжен съд, състав на който постанови бляскавото от всякаква гледна точка решение, че директорката, като клеветяла по този недопустим начин една личност, в случая учителя по философия в подведомственото й учреждение, не била съзнавала, видите ли, че клевети (!!!), т.е. била клеветила без умисъл, второ, тя, видите ли, вместо това си била мислела, че си изпълнява добросъвестно своя служебен дълг (!!!), правете си сметка какво означават тия два пункта в това съдебно решение-шедьовър! И на това основание съдът оправда, призна за невинна подсъдимата, което именно и беше целта на занятието. А във Върховния Касационен съд делото също беше крайно интересно, там пък, кой знае защо, се намеси и бившия колега на някогашния прокурор Давчев, присъстващия в залата дежурен прокурор (а делото е от частен характер, до този момент беше гледано без прокурор!), това явно беше за да повлияе на съда, пък очевидно съдът прие, че въпросът е "малозначителен" и набързо потвърди онази същата смехотворна и така "добре аргументирана" присъда на оня същия състав на Пловдивския окръжен съд, който явно съвсем слабо се вълнува от пра41

восъдие, от правда, от право и пр. И тъй, г-жа Анастасова победоносно спечели туй дяло по съвсем честен начин – и така постът й на директор си остана непоклатим (засега).

Да, но моя милост заради това дяло пък завежда съдебно дяло в Европейския съд за правата на човека, просто до този момент чаках да получа по официалния ред от съда всички документи, доказващи, че у нас, в България, съм загу43

бил делото, т.е. българското правосъдие е решило казуса по крайно назадоволителен за мен начин, поради което се налага да бъде съдена вече самата държава, щото продължава да търпи такова, с извинение, "правосъдие", където виновните толкова често се оказват невинни, а пък жертвите – виновни! Та значи по това толкова "справедливо" решение аз, жертвата на престъплението клевета, сиреч оклеветеният, трябва да си платя на клеветницата вероятно за това, че е имала добрината да ме оклевети така хубаво! Но да видим сега какво и как следва да й платя, щото ето тук също има доста интересни неща. Без да е поискала от мен да й платя дълга по обичайния ред, г-жа Анастасова ме дава на частен съдебен изпълнител, който прави така, че аз вече трябва да платя сума, два пъти и повече по-висока от онова, което ми е присъдил да платя съдът, в това число се включва и неговия, на съдията-изпълнител, хонорар! Ето, вижте сами въпросния документ „покана”. Ако не платя така набъбналата сума, съм заплашван, че съдия-изпълнителят ще нахлуе с полиция в дома ми, ще ми опише вещите и прочие! Сиреч, тия пари ще ми бъдат отнети по един изцяло насилствен, мутренски начин, по моите понятия аз така мога да квалифицирам подобно поведение – особено като се вземе предвид, че изобщо не ми е предложено по нормалния начин да си платя обезщетението или дълга! За мен такива заплахи са и обидни, вземете предвид това, че не съм отказал да платя дълга си – как е възможно при това положение да бъда заплашван с такива грозни репресии?! А ето накрая и шедьовъра, "върхът на сладоледа", дето се казва (виж съответното изображение). Значи вече ми е наложен запор върху банковата сметка, по която получавам заплатата си, това, прочее, ми е единствената банкова сметка! С което в навечерието на Рождество Христово и нова година аз съм оставен без никакви средства за съществуване! Повтарям, не мога да разбера защо съм подложен на такива санкции и репресии при положение, че не съм направил нищо, с което да съм ги заслужил, т.е. никой не си е поискал дълга по нормалния човешки начин от мен, на никого не съм отказал да си платя дълга, разбира се, че бих си го платил ако ми е поискан по нормален начин, ала това не се прави и спрямо мен се нахвърлят да ми налагат санкции, заплахи, да ме лишават от средства за съществуване, да ме унизяват и прочие! Този случай обаче не е единственият, в който директорката на ПГЕЕПловдив прави така, че да ме постави в такова унизително положение. Преди три години аз преживях тежка животоспасяваща операция и по време на възстановяването (8 месеца бях в болнични) отидох един ден в училището; директорката като ме видя ме попита какво правя там и ме заплаши, че ще обжалва по съдебен ред болничните ми! Аз възприех това като излишно изхвърляне от нейна страна, но не би, тя наистина обжалва до ТЕЛК болничния ми лист!!! Започна се бюрократична процедура по разглеждане на обжалването й, която продължи три месеца, ТЕЛК, разбира се, отхвърли нейното възражение, но за цели три месеца, докато траеше процедурата, моя милост остана без никакви средства за съществуване! Ето, сега се повтаря този същия очевидно доста приятен на директорката начин да ме уни44

жава: като направи нужното да нямам никакви пари! Няма да коментирам повече, но се чувствам все пак длъжен, предвид създалата си крайно неприятна ситуация, да й напиша следното частно писъмце, на което обаче ще дам публичен характер предвид публичната и отговорната длъжност, която това лице изпълнява; ето какво написах по този повод на директорката на ПГЕЕ-Пловдив: До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, Пиша Ви обаче това писмо в качеството ми на човешко същество, като частна, емпирична личност (и гражданин), а не като учител. Нямам Ви личния имейл и затова Ви пиша на служебния. Вчера, 17 декември 2016 г. получих документи от частен съдебен изпълнител, с които Вие си искате дължима от мен сума по съдебно решение, става дума за съдебното решение по наказателното от частен характер съдебно дяло за клевета, което заведох срещу Вас, което спечелих на решаващата първа инстанция, ала което Вие се погрижихте и положихте съответните усилия за да загубя на другите две инстанции. До този момент още не съм получил от съда изпълнителния лист, нито пък Вие сте ми го връчила, сиреч, Вие до този момент не сте си поискала от мен дължимите пари, аз пък не съм Ви отказал да Ви ги дам. Но от получените вчера документи разбирам, че сте ме дала на частен съдебен изпълнител, който, видите ли, не само е направил така, че сумата, която Ви дължа, е набъбнала повече от два пъти (той си е включил и своя доста тлъст хонорар!), но и си позволява да сипе закани срещу мен ще щял бил с полиция да нахлуе в дома ми за да ми описва вещите (!!!), а като капак на всичко вече е наложил и запор върху банковата ми сметка, по която си получавам заплатата, сиреч, в резултат на вашата така "хуманна инициатива" аз и моето семейство оставаме без средства за съществуване в навечерието на празника Рождество Христово и нова година! Аз възприемам едно такова отношение към мен като гавра, като тормоз, като нескривано издевателство, защото, повтарям, Вие до този момент не сте си поискала парите по обичайния начин, аз не съм Ви отказал да Ви ги дам съвсем добросъвестно, т.е. възниква въпроса с какво съм заслужил такова едно грозно и обидно отношение?! Аз не съм наясно с разните правни и други тънкости, но ми се струва, че начинът, по който сте решила да процедирате спрямо мен по този казус, е крайно грозен, несправедлив и дори безчовечен! Така, позволете, спрямо жив човек не бива да се постъпва, да не говорим за това, че този човек Ви е колега, с когото сте работила толкова много години, нещо повече, този човек работи също така в учреждението, на което по едно стечение на обстоятелствата сте ръководителка, 45

това още повече усложнява нещата! Питам се: защо не си поискахте парите по нормалния, по обичайния начин, защо си позволихте да ме подлагате на тези унижения – и то тъкмо в навечерието на празника Рождество Христово?! Госпожо Анастасова, моля Ви, опитайте се да осъзнаете какво точно сте си позволила да направите, много Ви моля за това, надявам се ще успеете да разберете, че все пак сме човеци, да оставим настрана това, че сме учители, че сме колеги, че сме възпитатели на младежта!!! По тази начин, повтарям, спрямо човешко същество не бива да се постъпва, ако си го позволяваме, това е унизително най-вече за този, който си го позволява. Така мисля аз с моя така "несъвременен" морал. Но Ви моля все пак да вникнете малко по-дълбоко в създалата се ситуация. Тая надеждата, че в един момент ще осъзнаете истината за това какво сте си позволила да направите. Не Ви призовавам да се намесите и да промените толкова ужасната и подла административна репресия, на която ме подлагате за кой ли път. Вие сама решете какво следва да направите в така и така създалата се крайно неприятна и за Вас самата ситуация. Вие лично как ще се чувствате на Рождественските празници след като в резултат на Вашата субективна жажда за мъст аз самият и моето семейство заради един ваш каприз ще бъдат лишени от средства за съществуване?! Заради това, че аз трябва сега да платя и хонорара на Вашия честен съдияизпълнител, на мен ще ми се наложи да работя още един месец без фактически да получавам възнаграждение! (Възнаграждението, което ми се полага, ще отиде за Вашия частен съдебен изпълнител!) И още един месец ще трябва да работя без пари, за да си платя и дълга към Вас по съдебното решение по това същото наказателно дяло, с което аз се опитах да си защитя честта, защото станах жертва на оклеветяване от Ваша страна! Смятате ли всичко това за справедливо?! Питам Ви тия неща защото се надявам да се замислите и сама да откриете докъде си позволихте да стигнете в своята ненавист към мен. Като капак на всичко сега остава тия дни да ми връчите и заповедта за моето поредно опраскване (уволнение) от работа, тя вече готова ли е?! Е, направете и това, та нещата, дето се казва от философите, "да влязат в система", да придобият потребната цялост! Какво ли не направих за да Ви подбудя към разговор и към дебат на една чисто човешка най-вече основа – за да се разберем най-сетне, за да почнем да решаваме натрупалите се ужасно абсурдни проблеми. До този момент отклик от Ваша страна в тази посока няма. Не е ли дошъл вече крайният момент да опитате да промените нещичко в отношението и в поведението си?! Нима не съзнавате, че пътя, по който вървите, до добро не води?! А давате ли си сметка как всичко това рефлектира и влия върху съзнанията на младите, на нашите възпитаници?! Толкова. Извинявайте! Пиша Ви това писмо от болницата, в която съм в момента. Между другото, налага ми се за да си платя таксата за престоя в болницата да взема пари в заем – защото заради Вас, заради запора, наложен върху банковата ми сметка от Вашия толкова усърден частен съдия-изпълнител, аз нямам вече никакви средства за съществуване! Бъдете жива и здрава! 46

Ползвам се от случая да Ви пожелая приятно посрещане на великия празник Рождество Христово! Весели коледни празници! С най-добро чувство: (подпис) 18 декември 2016 г. Пловдив Това написах на г-жа директорката. Нямам думи вече! Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! 9 коментара: Анонимен каза: На гранчароффф не може да му се угоди. Нали искаше да гладуваш обяви кратка гладна стачка. Госпожа Анастасова сега ти дава възможност да гладуваш истински ти обаче си недоволен. Какво искаш да ядеш ли мерзавецо?????? Няма да ядеш. И без това си много дебел и грозен... Radomir Parpulov каза: За такива случай народът казва "Има Божи съд". А той съди страшно и тежко му, който тръгне да измъчва хората и не търси начин нещата да се уреждат с доброта и човеколюбие. Тежко му, който е воден от злоба, защото каквото си посял, това и ще жънеш. Ангел Грънчаров каза: Напълно си прав, г-н Парпулов, и аз на този висш и найсправедлив съд се уповавам най-вече. Но все пак докато съм жител на тази грешна земя трябва някак да живея. Интересното е ето какво: налагат ми запор на сметките (проверих, запорът вече действа, и един лев не мога да изтегля от парите си!), дават ми срок от две седмици да платя цялата доста набъбнала сума (над 1000 лева!), аз такива пари накуп нямам, но заради запора не мога нищичко да платя! В резултат в дома ми ще дойде полиция за да ми опишат имуществото, и съм подложен на цялата тази гавра не за да си получи някой парите, а за да бъда унизен колкото се може по-жестоко! Аз другояче не мога да възприема цялата тази работа. Ако беше заради самите тези пари (моят дълг по съдебно решение) то можехме отдавна да се споразумеем по човешки начин и парите вече щяха да бъдат у госпожа директорката! Radomir Parpulov каза: Трябва да питаш Иливанов може ли нещо да се направи чрез Прокуратура или Съд. Нямам никаква идея, защото материята е чисто юридическа. Ангел Грънчаров каза: Е, не ща да го притеснявам човека. Надявам се някой юрист в тази ситуация сам да се реши да ми даде съвет. Щото съм с блокирани сметки и не мога нищичко никому на платя... Диана Пеловска каза: Някои хора като станат ДИРЕКТОРИ, сякаш забравят, че и те са първо педагози, колеги, родители, а след това началници, хваща ги Директорската болест и си мислят, че са богопомазани и им е позволено да се държат с подчинените си като с роби. Но всичко се връща на този свят! Жалко е само, че не се връща на самите виновни, а на най-обичаните от тях същества, за да усетят 47

болката по-силно! Кураж и търпение г-н Грънчаров, тя истината ще възтържествува! Тази директорка как не се страхува от Господ и намесата му? Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Така е: властта на дадени хора се отразява крайно зле. Не знам, аз още съм в шок и не мога да осмисля как е възможно да се случва точно това! Имам чувството че сънувам, че това не може да е истина, ала, уви, самата истина е. Неслучайно ни наричат страната АБСУРДИСТАН - аз пък напоследък наричам свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ. Страх от Господа имат само човеци, за които думата "човечност" значи нещо... Владимир Петков каза: А г-жа директорката Стоянка Анастасова е лицензирана от системата за учителка по български език и литература! Но излиза, че е тотално, изцяло и напълно забравила, изключила, премахнала от съзнанието си и изтрила от него човечността! На която учи и възпитава тази учебна дисциплина! Другите! Не, нея самата! Изрод човешки, не – учителка! Анонимен каза: Ами не ти ли казах 191 пъти, че имате турска правосъдна система made in 1878, a, AIG? Сега убеди ли се? Аз съм МакГахан над простаците които живеят в БГ 2016...

Философи от други страни написаха и изпратиха писмо до Министъра и омбудсмана в моя защита... неделя, 18 декември 2016 г. Едва ли ще има някакъв ефект, кой ли днес слуша гласа на учените, но е важен жестът! Ето и самото писмо:

"Българският Картаген" е българският роб, който се страхува от свободата, от свободния живот – и предпочита да стене под тиранията на своя господар! понеделник, 19 декември 2016 г.

На едно място във Фейсбук един човек (млад човек, българин, живеещ в Обединеното Кралство) ме попита какво означава израза "българският Картаген", за разрушаването на който призовавам постоянно; ето какво му отговорих: Stoyan Tasslakoff каза: Какво представлява този "български Картаген", че все го чета а не го разбирам? Бихте ли го обяснили за читателите? Ангел Грънчаров каза: "Нашият български Картаген" символизира злото у нас. Нека всеки да си го разбира както иска. Бастион на злото е "Картаген". Аз лично под "български Картаген" разбирам това, че огромната част от българите нямат съзнание за свобода, което е причината за всичко останало. Несвободните, робски настроените, обичащите да робуват, прекланящите се по тази причина пред Русия (символ на тиранията, Русия винаги и била най-тираничната империя, в която 50

свободата на личността е нещо непознато!) българи са "българският Картаген" според мен или по моето разбиране. Всичко останало е производно на това, примерно у нас руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия дирижира положението, владее всичко, господства, има пълен контрол над събитията точно по тази причина: че лишените от съзнание за свобода българи й го позволяват. Ако настъпи промяна в тази сфера, в сферата на съзнанията, ако по някаква причина мнозинството от българите се почувстват свободни и успеят да счупят веригите на робския манталитет, България мигновено ще стане друга и ще започне да просперира неудържимо. (А дотогава ще продължаваме да си бъдем най-бедни и унизени.) У нас има свободолюбиви и разбиращи свободата хора, но те за жалост са нищожно малцинство. Въпреки това успяха да наложат промяна на геостратегическата ориентация на страната по посока на Запада. Но като реакция на това се надигнаха силите на "българския Картаген", мнозинството от българите зажалиха за робството, свободният, отговорният живот им се видя труден и неприятен - и ето, вече 15-16 години се води страшна битка между неравните сили на привържениците на свободата и поклонниците на тиранията. Между проевропейски настроените българи и привържениците на азиатско-руската орда. Това е. Дано бях ясен. 2 коментара: Анонимен каза: „У нас има свободолюбиви и разбиращи свободата хора, но те за жалост са нищожно малцинство. Въпреки това успяха да наложат промяна на геостратегическата ориентация на страната по посока на Запада.“ Истината е друга, но в заслепението си А.Г. никога няма да я разбере: У нас има свободолюбиви и разбиращи свободата хора, и те са мнозинство. Именно те успяха да наложат промяна на геостратегическата ориентация на страната по посока на Запада. Анонимен каза: И в Бълхария не ги уважавах особено, но откакто съм в чужбина, а това са 20++ години, виждам слабостите на байганьовците като на екран... Те са много комплексирани, света ги плаши и е нормално, но са също и много префърцунен народ - още МакГахан го казва: Турските войски наближават, а теа маршируват по селската улица и викат антитурски лозунги, вместо да копаят окопи и се въоръжават... И сега е така, след 140 години... Смешката е, че Европа не иска турците, а прие ментето турци, наречени бълхари... Не знам, така си обяснявам бълхарския талант в музиката – теа същества са ирационални, те немат и грам мозък за ефективност или бюрокрация, но затова са... музикални… Десетки, Николай Гяуров (турско име) и десетки още... Добре че се появи чалгата, щото сега щяхте да сричате на сръбски... Сърбите между другото са много уплашени от бълхарската чалга, те неочаквано 51

видяха силен противник и осъзнаха, че не стават за нищо музикално, а нима така беше 1985 – тогава те бяха господари, у секи автобус у Софиа (центаро на просветата) свиреше сръбско... Та това е, а ти се бори срещу Русия, турче малоумно... Русия има сила, а вие сте едни турски маймуни, имаш ли бълхарска дума за керемида, перде, таван, айде, келепир, боклук и хиляди други?... Ама имаш чао и мерcи, фукльо европейски – употребяваше ги и в Белене, нали?... Фръцливите кат задник байганьовци се осъждаха на смърт че са зози и суинги, ах колко модно, а, изпразниx се кат Анитa Мейзер... Погледнете кви зози имате сега, а? А суинга мъжа й леко умрял, лелеее Цацаров, лелеее, айде амбицирай се, турска свиньо необрязана... И на кво основание ти, турче нелепо, критикуваш великата империя Русия, ей това не моа да разбера... Щото като бяхте роби на Русия 45 години и си мислите, че разбирате нещо от нея ли? Егати и нахалните турчета смахмузени сте наистина... Ердоган, ела и завладей таa рeдка пача, те ни мозък имат, ни знаят кой са и защо са... А. от Австралия

Съзнавате ли каква цена плащаме за това, че държим българските училища в една принципно непроменена, консервираща комунизмосоциализма в цялата му отвратителност образователна система?! понеделник, 19 декември 2016 г. Още не мога да асимилирам това – виж Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово! – но, уви, колкото и невероятно да изглежда, е самата истина: вчера като ме изписваха от болницата проверих в банкомат, оказва се, че сметката ми (по нея си получавам заплатата, там са единствените ми средства за съществуване) наистина е запорирана, от нея не може да се изтегли и левче! Такова чудо не ми се беше случвало, ето, за да изляза от болницата, за да си платя таксата (бях опериран в частна болница) ми се наложи да се унижавам и да търся пари на заем. Днес ми се ще да ида до работата си (ПГЕЕ-Пловдив, където властва директорката, наложила ми запор върху средствата за съществуване!), но едва-едва ходя, куцукам, боли ме кракът, който ми оперираха, днешният ден ще е трети след операцията. Дежурният лекар ми каза днес към 10 часа да ида в болницата за болничния лист. За да си обуя превързания крак, който ме боли, ми се налага да ползвам една огромни гумени обувки (всички други обувки ме стягат и още повече ме боли 52

кракът!), ако се появя с тях в училище и при това куцукащ, ще стана странно зрелище, а има всякакви хора, има и подигравчии, и простаци, знаете как е у нас, в Българско. Та ще се наложи по принуда да ползвам някой и друг ден отпуск. Още повече, че се предвижвам много бавно, едва-едва стъпвам. Да не говорим за това, че е възможно някой грубиян да ме настъпи в автобуса, това ми се случи ден-два преди операцията, а сега изтръпвам при мисълта, че някой може отново да размаже стъпалото ми, вече оперирано. Както и да е, не ми се губят часове с моите ученици, ала ще се наложи да отсъствам по здравословни причини. Но да оставим това. Има още по-важни неща, които ме занимават в тия дни на изпитания. Оня ден, в събота, от болницата писах текст със заглавие Наближава гибелта на тираничното, потискащото личността, нечовешко, а това значи ненавиждащо свободата училище и образование!, подех там изключително важни теми, но в един момент капнах от писане, ето сега ми се налага да продължа. Вече съм в къщи, студено е в кабинета ми, не се отоплява (по съображения за икономии), завил съм болния си крак в кожи и в одеяло, горе-долу се търпи; ще се опитам в тази условия да напиша нещичко. За да си довърша подетия анализ. Та значи там стигнах до такъв момент: за някои белези на позитивната промяна в съзнанията на учениците. Която показва, че въпреки неразбирането и яростното противодействие от страна на администрацията моите усилия не са отишли напразно. Ще ми се тук да поразсъждавам по най-фундаменталния въпрос: за промяната в нагласата на учениците. Забелязвам положителни признаци в това отношение. За да не звуча общо, ще дам пример. Не знам дали си давате сметка, но типичният учител и в наше време разговаря с учениците най-малкото странно, примерно се държи заповеднически! Той, този типов учител, респективно, е носител на самата истина, е безспорен авторитет, в който никой не бива да се съмнява, той е нещо като оракул, има власт над знанието, под негово ведомство е самата истина, той също така има власт за пълен контрол на положението в часа, респективно на това знаете как се държи с учениците, нали знаете де, кажете, защо мълчите, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Ами държи се грандомански, високомерно, поучава, липсва, опази Боже, равнопоставеност, той, видите ли, е ученият, учениците са прости, неразбиращи, незнаещи, учителят по тази причина следва да ги възприема като... "празни кофи", които той има несъмненото право да ги напълни с каквото и да е съдържание (е, баш за съдържанието, с което ще пълни "ученическите кофи", учителят няма власт да решава сам, това е решено от върховната образователна администрация, това са прословутите "ДОИ", държавните образователни изисквания, свещената крава на образователната ни система!). Ученикът следва да зачита авторитета на учителя, иначе системата няма да е авторитарна, нали така се получава? На това основание ученикът следва да е послушен, да изпълнява заповедите, които авторитарният учител сипе в изобилие: "Не мърдай!", "Пиши!", "Не разговаряй!", "Прибери джиесема си!", "Слушай тука, ало!", "Повтаряй след мен!", "Никой не се интересува от това ти как мислиш, а го виж ти, ще ми мисли той!" и так далее, и прочее, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Е, в днешно 53

време типовият авторитарен учител лицемерно ще се преструва, че е "либерален", ще флиртува с учениците, ще се прави на "пич", ако е мъж (то мъже вече почти нема в нашите училища, особено сред учителите – пък дори и формално да са мъже, мнозина от тях се държат по-зле от баби!), ако е дама, знаете на какво ще се прави, абе в училищата ни в днешно време тече ужасно отвратителна имитация на учене, на познание, на образование и прочие; фалшът е на висота, но е важно поне документацията да е на ниво, нали така?! Този е разпространеният стереотип, да не пропусна да спомена и оръжията за репресии и за натиск, с които учителите разполагат, и те са: изпитване (страхът от двойки!), изгонване от час, оставяне на поправителен изпит, значи най-висшето оръжие е именно оценката, поради което тя се е превърнала в нещо като ос, около която всичко във фалшивата система се върти. Според догмите на системата учениците учат само и единствено за оценки, нищо друго няма значение, образование се приравнява на получаване на... диплома, всичко истински значимо няма никакво значение! Това е именно обезсмислянето на абсурдната и нечовешка система, тя е загубила не само смисъла, но и оправданието за съществуването си. Тя при това е така прогнила, че е цяло чудо защо още сама не се е сгромолясала. А може би вече се е сгромолясала, но ний сме така заспали, че не сме го видели, че не сме го забелязали?! А сега да видим какво е положението в моите часове, аз, знаете, съм съзнателен рушител на този толкова банален стереотип. Ако в рамките на традиционния, на разпространения стереотип учениците следва да се страхуват от учителя, т.е. ако страхът е модус вивенди на въпросната нечовешка и абсурдистка система, в моите часове те изобщо не се страхуват от нищо, на тях аз им предлагам да се чувстват напълно свободни! Е, това е огромен риск (особено според догмите на системата), но аз го поемам съвсем съзнателно. И забелязвате, окуражителното от прилагането на моя подход е, че само в един клас (от 15 класа, на които преподавам), се получи пълна анархия, в останалите класове има сравнително нормални условия, е, на моменти има трудности, но такъв, дето се казва, е животът! Да, но в моите часове има именно живот, докато в рамките на железобетонната система на послушанието няма не само живот, там също така няма как да има и личности! (Без свобода за човека няма живот, без живот няма нищо, а има само гибел, има само агония!) Да, учениците в моите часове (часовете по философия) имат възможността да се изявяват като личности, всеки сам следва да отговаря за поведението си, аз почти съм се отказал от регулатори като натиск върху съзнанията, отказал съм се от издаването на заповеди, отказал съм се от своята власт, което, както и да го погледне човек, е голям риск - ако вземем предвид в каква страна живеем и на какво са научени учениците до този момент; щото при мен учениците идват в 9-10-ти клас, вече са гимназисти (те са учени в училище до този момент на едно-единствено нещо: да не са личности, а да са... зомбита на несвободата!). В моите часове учениците имат много права, които са забранени в рамките на господстващия традиционен и авторитарен стереотип: могат, примерно, да решават кога и как да се изявят, кога да бъдат изпитани, от какви учебници или други източници да четат, могат дори да излизат от класната стая без да дават глупави и 54

често лъжливи обяснения на учителя, аз просто им показвам, че имам доверие към тях. (Голяма работа, че някои отделни ученици няма да оправдаят доверието, ще злоупотребят с него, ще се изложат и пр., нали все пак светът няма да пропадне като някой ученик се изложи и се провали в необичайната ситуация, в която се е оказал?! Нима учениците нямат право на грешки?!) На моите ученици, за разлика от условията на аморалната система, не им се налага, примерно, да ме лъжат за каквото и да било, което е голямо постижение, докато в условията на аморалната система на тях постоянно им се налага да лъжат и да лицемерят.

Примерно пита ме ученик: "Господине, мога ли да си тръгна по-рано, че имам работа?". Отвръщам: "Защо мен питаш, ти сам не можеш ли да решиш този въпрос?". Той ми отвръща учуден: "Е, аз Ви питам ей-така, от уважение!". Аз пък му казвам: "Аз не ща да ме уважаваш по този начин, щото ме поставяш в крайно неловко положение: аз нямам право да кажа "Иди си!" или "Разрешавам ти!", щото, първо, не ща да ти се меся в работите, второ, щото нямам право да давам такива разрешения, системата, правилникът не ми позволяват това!". Ученикът ме гледа крайно зачуден: "Как така, та Вие можете всичко?!". Отвръщам: "Не, не мога, пък и нямам право: не ща да ти се меся в работите, ако се намеся, постъпвам глупаво, а глупак не ща да бъда!". Ученикът почва да се хили вече: "И защо да е глупаво, не разбирам изобщо?!". Отвръщам: "Ами защото като ти кажа "Върви си!", като реша вместо теб този въпрос, който касае само теб, аз поемам вместо теб цялата отговорност, и то пред свидетели, ако после стане нещо лошо с теб, мен цял живот ще 55

ме гризе съвестта, че не съм ти забранил да си тръгваш!". Ученикът май почва да зацепва: "Добре де, ами ако не Ви питам, ако сам реша, Вие ще ми пишете ли отсъствие?!". Отвръщам: "Ето този въпрос не и в твой интерес да ми го поставяш, щото мога да ти отвърна само така: Да!". Отчаян, ученикът почва да се чуди какво да прави в така и така създалата се крайно сложна и комплицирана ситуация. Пак ме гледа с надежда да му помогна. Отвръщам: "Сам решавай! Само това мога да ти кажа! Каквото искаш прави. Сам прецени кое е правилното!". В повечето случаи след такъв един "глупав диалог" на ученика му се отщява да си тръгва по-рано. Премисля и решава да остане все пак. Работата щяла да почака. Отказва се да бърза повече. При това аз, понеже съм нагъл, постоянно повтарям: за всичко сами решавайте! Мен не ме питайте! Не ща да ви се меся! Не ме забърквайте във вашите проблеми! Имам си предостатъчно мои... И ето, учениците и учителят по този начин вече са в една чисто човешка ситуация. Ситуация, поставена на чисто човешка основа. Няма никаква асиметрия. Ученикът е свободен, учителят – също. Ученикът има шанс на бъде личност, учителят – също. Всеки сам решава как да се държи. Вярно, има съблазни, има рискове, има проблеми – но такъв е животът! Казахме, че животът за нас е верният ориентир. Заради живота сме способни на всичко. Животът и неотменната за него свобода е най-важното за човека, който държи да запази и преумножи човечността си. И ето, в моите часове затова учениците спорят непрекъснато – и спорят найвече с мен, съвсем свободно и спокойно се осмеляват да спорят непрекъснато с мен. Даже и в оня злополучен 11 Ж клас, който така грозно се изложи, и в него учениците пак спорят с мен, само дето го правят в крайно унизителна най-вече за тях самите форма. Аз се надявам в един момент у тях да се породи чувството за срам, то е мощен регулатор, още по-мощен от страха. Същите тия ученици, дето се държат така безобразно в моите часове, в други часове са кротки като... зайчета! Мълчат и изпълняват по удивителен начин заповедите! Те това обичат. Те просто не знаят що да правят със свободата си! За тях свободата е нещо непознато. И по тази причина са решили, кой знае защо, че могат да употребят свободата си за едно нещо: да се излагат колкото се може повече. Това обаче пак е техен избор, нали така? То е израз на една неправилно разбрана, негативна, разрушителна, но все пак свобода. За това тяхно макар и съвсем възмутително поведение пак те са изцяло отговорни, нали така? Дето има избор, има и свобода, те не са длъж ни все пак да се държат толкова отвратително, налице е винаги и другият вариант: да се държат достойно. Те обаче са пренебрегнали варианта за достойно поведение и са избрали, кой знае защо, да се самоунижават. Това обаче е техен избор. Е, има и един друг фактор, който ги тика в анархията, произвола, волунтаризма и пр. - и това е тъй странното, алогично, противоразумно поведение и отношение на администрацията. Която има една отговорност и един дълг: да бди за спазването на правилата! Който нарушава така драстично правилата, както прави този въпросният клас, мигновено следва да бъде наказан. Е, не го наказват, с което администрацията фактически го насърчава да продължи да тъпче правилата. Тук имаме рядък случай, в който администрацията работи в съдружие с анар56

хично настроените ученици по посока на разрушаване на системата – щото на дело премахва опорите, на които се крепи самата система! Моя милост наблюдава с нескривано удоволствие този абсурдистки спектакъл, в който администрация и анархично настроени ученици сами рушат системата, на която си мислят, че са верни слуги! Повярвайте ми, удоволствието ми е голямо. Не забравяйте, аз съм осъзнат враг на нехуманната система. Та значи учениците ми в моите часове се държат съвсем човешки, имат пълния набор от условия да се чувстват суверенни личности. И всеки си носи персонална отговорност за поведението. Много често напоследък като в час няма потребните условия за работа, аз призовавам ето как учениците да ме чуят: - Искам да кажа нещо. Ще ме чуете ли? Моля за внимание, искам да кажа нещо! Е, разбира се, че неколцина ученика няма да ме чуят и ще продължат да си бъбрят, да си играят нещо, да се държат, примерно, предизвикателно: ах, колко е приятно като са ти дали свобода, пък ти не я разбираш, да си покажеш... цялата магария!!! Да, повтарям си аз тези думи, и в един момент тук-там почват да се обаждат ученици, които ме подкрепят, които ми помагат, те го правят ето как: - Хей, ако обичаш, млъкни, не чуваш ли, господинът иска нещо да каже! Хайде да го чуем все пак, щом иска да каже, да му дадем тази възможност. Може да каже нещо важно. Говорете, господине, аз ви разрешавам да говорите! Да, като се обадят един-двама ученика по този начин, атмосферата в часа е горе-долу възстановена, почвам да говоря, казвам каквото искам, в един момент почва да се поражда интерес, аз съм поставил, да речем, някакъв хубав казус, учениците се вслушват, после почваме обсъждане, в което те ще играят главната роля, аз нищичко не ща да им натрапвам: всичко те следва да успеят да постигнат сами! В последно време при разните дебати или дискусии даже водещият дискусията или арбитърът е ученик, аз обикновено съм просто... зрител! (Ето по тази причина директорката ме възприема като... мързелив човек, който не ще да си изпълнява задълженията щото, видите ли, хем е "некадърен", хем е много... "ленив"! А според административната представа учителят следва да е най-активен и всичко да натрапва на учениците, а те следва само да... попиват неговата превелика премъдрост, нали така е правилно, кажете де, защо така се умълчахте, драги дами и господа съдебни заседатели?!) Значи учениците си водят упражнението, спорят, задават си въпроси, заедно търсят истината, поставям им чудесни казуси, аз вече публикувах някои от тях, ето сега още някои, да ги има и тук: - Кое от двете - любовта или приятелството - заслужава да бъде поставено по-високо? - Кой е съгласен с твърдението, съдържащо се в ето тази древно-римска поговорка: "Истината ражда ненавист, а ласкателството (подмазването) - приятели!"? - Прав ли е Аристотел, за когото истината стои по-високо даже и от приятелството ("Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!"? 57

- Вярна ли е разпространената представа, която се изразява с думите "Истински приятел е този, на когото като кажеш "Убих човек!", без да те пита нищо взема лопата и казва: "Кажи къде да копаем?"? - Как ще реагирате, ако ваш най-близък приятел неочаквано ви каже, че... има любовни чувства към вас, че ви... желае сексуално?! - Могат ли момичета (жени) да имат истинско приятелство? Може ли да се породи истинско приятелство между момче (мъж) и момиче (жена)? Или приятелството е само мъжка проява и привилегия? - Може ли човек да се влюби в... самия себе си? До какво води такава самовлюбеност – и разпространена ли е тя в наше време? - Възможно ли е да съществува истинска любов между... гейове? А между влюбени една в друга жени? Разбирате ли какво е това любов? - Може ли човек да разбере що е любов без сам непосредствено да е преживял това велико чувство? От книгите и от филмите може ли човек да си изработи вярна идея за любовта? - Има ли в днешно време любов или в днешно време има само секс?! Вие лично привърженици ли сте на "чистия секс" (без глупави чувства), т.е. привърженици ли сте на чистия разврат?

И така нататък, въпроси колкото щеш. И учениците се делят на "отбори", правят си "състезания", спорят разгорещено, до прегракване, чувства се, че особено по тези нравствени (и еротично-сексуални) въпроси имат огромна потребност да 58

разговарят! Да, в моите часове учениците спорят, казах, до прегракване, викат, изтощават се от спорове, шумът понякога е на висота, ако в този момент мине по коридора някоя администраторка, тя няма начин да не поспре и да... напише "констативен протокол", в който с големи букви ще отбележи, че очевидно колегата Грънчаров не умее да владее учениците, в неговите часове те се държат крайно шумно и прочие. Навремето предишният директор Паунов като минеше покрай мой кабинет отначало влизаше в кабинета, държейки се с ръце за глава и казваше пред утихналите за миг ученици: - Абе, Ангеле, какво става в твоите часове бе, приятелю, ще съборите училището бе, какви са тия крясъци бе, ще се избиете ли бе, минавам и се уплаших да не убивате някой, леле, наистина се уплаших и рекох да видя какво става?! Учениците гледаха тогава директора и се смееха, уверяваха го, че няма страшно, че просто... спорят по интересна тема, директорът, криво-ляво успокоен, си тръгваше, а често оставаше да погледа и да послуша спора, а понякога и сам се включваше в него, щото въпросът му се виждаше интересен, особено ако беше по сексуалната проблематика! Биваше го този директор, беше разбран и човечен човек, аз после му обяснявах, че учениците така силно говорят и викат просто щото никой в часовете не им дава възможност да кажат каквото мислят, ето, като им се даде тази възможност, горките ученици почват да крещят, щото никой до този момент не им е позволявал да мислят, да говорят свободно и прочие. И директорът съвсем се успокояваше. До следващото му минаване по коридора. С него обаче се разбирахме превъзходно. По чисто човешки начин за всичко се разбирахме. По негово време за 10 години инспекторка по философия в моите часове не се осмели да дойде. (Сега идва комай всеки месец, а на моменти и всеки ден, но това може само да ме ласкае: даже и инспекторката е силно впечатлена от иновациите ми, нищо че й се налага да ги представя като... "нарушения"!) Разбира се, тия упражнения и дискусии са възможни когато все пак има повече "учебно време", ето, по етика през първия срок има два учебни часа седмично и с учениците правим най-различни дебати, игри и дискусии. Но като има само един час седмично, тогава ситуацията се променя и учениците съвсем не са доволни: налага им се само да говорят какво са успели да разберат по темите, които при това са изключително трудни, сложни, необятни и пр.; такава е ситуацията по философия с 11-ти клас - и затова учениците там постоянно ме молят: господине, молим ви се, стига с тия ужасно тежки и непонятни въпроси, дайте да направим дискусия по въпрос, който е по-близък до нас, до нашите проблеми?! Отвръщам им, че програмата не позволява, че няма време за дискусии, че им съчувствам, но нищичко не мога да направя, всеки час трябва да галопираме през материала, и за миг не можем да спрем и да си починем. Те ме гледат недоверчиво и се питат: как и защо се промени този човек, не беше такъв през миналата година първия срок?! И все не мога да ги убедя в тази истина: че ако правим дискусия, ще нарушим програмата, а пък мен началствата ме гледат под лупа! Господине, но какъв е смисълът да се мъчим взаимно, виждате, че не се получава, ний във Вашите часове не разказваме урока, а ни се налага да мислим, ама не правим диску59

сии, а пък сам човек да мисли не е приятно, дайте пак да правим дискусии?! И все така всеки час. Е, понякога правим дискусия и с тъй нещастните ученици от 11-ти клас. Аз вече писах наскоро за една такава дискусия. Тия дни пак по настояване на учениците правихме дискусия по въпроса "Бог ли е създал човека – или човекът е произлязъл от... маймуните?!". В някои класове се получават хубави дискусии. Но е факт, че учениците просто... умират за дискусии, много си падат по дискусиите. (И по мисленето си падат наште ученици, изненадва ли ви тази констатация?! Щото който обича дискусиите, той обича и... мисленето!!!) Аз също си падам по тях, и по мисленето също си падам. Но програмата забранява тия "лигавщини". Няма време според програмата за дискусии. Има отредено време само за зубрене. Точка. нас никой не ни пита какво искаме. А пък, писах вече за това, инспекторът от РУО-Пловдив Румен Радев много се радвал, че учениците в 11 и 12 клас по новия реформиран вече учебен план няма повече да учат философия! Учениците вече няма да имат възможност да търсят автентичния, верен, многоизмерен и точен смисъл на нещата. Така се преценили че трябва да бъде министерските чиновници, които, като мразят така силно свободата, няма как да не мразят още по-силно и... философията, която е нещо като дом на свободната мисъл! Логични са наште министерски чиновници, нали така, а, какво ще кажете по този пункт вий, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Имам още много за писане, ала трябва да спирам, че ще стане безобразно дълъг този текст. Ще завърша с ето тия думи на г-жа Мария Василева, слягам ги тук, нека да стоят, може пък някой да вникне в смисъла им: Maria Vassileva каза: Ангеле, дръж се, Човеко! На толкова много заспали институции си поел работата, няма кой освен теб да я върши! Кажи-речи никой не си върши работата и ти трябва да им напомняш как е правилно да се постъпва! На такива като теб са си прехвърлили задълженията ученици, родители, директори, учители, инспектори, министри... Какво да се прави, дръж се! Знам, че няма да се предадеш! Респект! Бъди силен и здрав да доведеш тази епична борба против мракобесието докрай! С уважение: Мария Аз познавам г-жа Василева не само от интернет, запознахме се и на живо. Тя е била години наред учителка по френски език в Хуманитарната гимназия в Пловдив, включително и по времето, в което аз й бях... директор, това беше в бурната, буреносната 1992 г., вярно, тогава бях директор на това знаменито училище само за много кратко време. Аз съм писал за тази история и сега няма нужда да се повтарям. Аз по начало не желая да бъда администратор, но тогава се реших, едно че бях... безработен (току-що ме бяха уволнили от университета!), а на второ място защото още тогава имах идеи за промяна в образователната област, та ми се щеше да апробирам, да проверя ефекта от въвеждането им на дело, на практика. Стана една чудесна история, на която г-жа Василева е била наблюдател 60

и участник. Сега тя пък наблюдава и участва в новите истории, които се разгръщат по повод на борбите за реална демократизация на отношенията в училищната общност, в която съм този път, ПГЕЕ-Пловдив. Но се замислете поне за това: 24 години са се минали от 1992 г., от началото на тъй славната демократизация на страната ни, а в българското училище ситуацията сега е още по-тежка даже от тогава! Давате ли си сметка какво показва и говори пък това?! Аз лично не мога да разбера как успяхме да допуснем тази велика природна и социална аномалия: българското училище да си стои оградено от живота и от свободата четвърт век, и то в условията на... непрекъснато демократизиращата и европеизираща се България?! Вий можете ли да сфанете как е възможна тази аномалия?! Блазе ви че можете! Аз, признавам си, не мога! Просто не ми стигат духовните сили да осмисля и да постигна този парадокс!!! А давате ли си сметка за това каква ужасно висока цена плащаме за това, че държим българските училища в една принципно непроменена, консервираща комунизмо-социализма в цялата му отвратителност образователна система?! Сфащате ли какво означава пък това – и до какво то води?! Сега разбирате ли защо още сме така бедни и унизени?! Е, профани сте ако не разбирате и това. Или всичко разбирате, но просто не щете и пръста си да мръднете за да помогнете на промените?! Вие сте... мазохисти, тъй ли? Или искате страната ни да катастрофира тотално?! Кажете де, защо така мълчите, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Мълчете си гузно щом така ви харесва! Майната ви тогава най-после щом толкова упорито мълчите... Хубав ден ви желая вам, драги издръжливи читатели, дето достигнахте края на това есе! (Ако има такива де, щот кой ли пък чете такива безобразно дълги есета в наше време?!) Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Който следва сърцето си е най-разумен! понеделник, 19 декември 2016 г.

Кой учител е най-добър? — Страданието. Кой учител е най-лош? — Удоволствието. Кое умение е най-рядко? — Умението да даваш. Кое умение e най-добро? — Умението да прощаваш. Кое умение е най-трудно? — Умението да мълчиш. Кое умение е най-важно? — Умението да питаш. Кое умение е най-нужно? — Умението да слушаш. Коя борба е най-опасна? — Фанатичната. Коя привичка е най-неприятна? — Хитростта. Коя привичка е най-вредна? — Словоохотливостта. Кой човек е най-силен? — Способният да разбере истината. Кой човек е най-слаб? — Считащият себе си за най-силен. Кой човек е най-разумен? — Този, който следва сърцето си. Коя привързаност е най-опасна? — Привързаността към тялото. Кой човек е най-беден? — Този, който от всичко най-много обича парите. Кой човек е най-близо до Бога? – Милосърдният. Как да се противопоставим на бедите? — С радост. 62

Как да се противопоставим на страданието? — С търпение. Кое отличава здравата душа? — Вярата. Кое е признак за неправилна постъпка? — Раздразнението. Кое отличава добрата постъпка? — Мирът в душата. От мъдростта на монах Симеон Атонски (Цитиран от Ivan Metodiev)

Публичната полемика с мълчащите така упорито високопоставени администратори в МОН независимо от всичко все пак започна! понеделник, 19 декември 2016 г. Получих поместения тук отговор от страна на Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова по повод на моя жалба (виж: Да си помагаме та да се измъкваме някак от блатото – и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали до гуша!); този отговор по естеството си ме принуждава да кажа и да запитам някои неща в ново свое писмо до все същото отговорно длъжностно лице на образователното ведомство: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До Министъра на образованието и науката, София ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Киркова, Благодаря Ви за тъй експедитивния отговор на моето писмо, което на фона на неотговарянето на други мои доклади и жалби е не само за приветстване, но и поражда някои необходими изводи относно това по каква именно проблематика отговорните длъжностни лица в образователното ведомство са склонни да отговарят с такава наистина похвална експедитивност. Интересно е, че по истинските важните въпроси, които поставя моето писмено изложение, Вие не се считате изобщо за длъжна да ми отговорите каквото и да било и се задоволявате със съвсем незадоволителния стандартен отговор, че в моята жалба "не се били съдържали нови факти и обстоятелства, по които да не е извършвана проверка от страна на РУО", което, позволете да Ви възразя, изобщо не отговаря на истината. Между другото, даже и да е извършена проверка по някои от тези "факти и обстоятелства", аз за резултатите от нея не съм бил надлежно уведомен, което именно и ми показва, че Вас специално истински важните 63

въпроси във ведомството, което ръководите, изглежда съвсем слабо Ви интересуват.

Но това съвсем не се отнася обаче за личните моменти, за персоналната критика, която съм си позволил в съвсем умерена форма да Ви отправя в тази жалба. Между другото държа да Ви уведомя, че е крайно време да привиквате към критика, така е в нашето модерно и демократично време, длъжностните лица на 64

публична държавна служба, които не са привикнали към критика от страна на гражданите, очевидно имат сериозен проблем – що се отнася до степента на развитие на тяхното демократично съзнание.

Аз си позволих да Ви обвиня с предположението, че Вашите отчети до ръководството на МОН относно ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив са необективни; Вие ми възразявате, че това не било така и ми привеждате като аргумент твърдението, че констатациите в отчета на нарочната комисия на самото МОН били, видите ли, съвпадали с констатациите на проверяващите от самото РУО-Пловдив; но как аз това нещо бих могъл да го зная след като директорката на ПГЕЕ-Пловдив до този момент все още не ме е запознала нито с този отчет на министерската комисия, нито пък особено с отчетите, които Вашите проверяващи са писали по повод на мои жалби?! Да, всичкото това се държи от мен в най-строга тайна! Моля Ви, кажете ми, това правомерно ли е според Вас - жалващите се от нередности в едно звено на организацията, каквото е ПГЕЕ-Пловдив, изобщо да не са уведомявани по законния ред за резултатите от предизвиканите от тях самите проверки от страна на висшестоящите контролни органи и служби, каквото служба ръководите именно Вие?! Така че, позволете ми да отбележа, че Вашето твърдение за някакво "пълно съвпадение" между констатациите на двата рода проверки, министерската и на самото РУО-Пловдив, са съвсем недоказани, са съвсем голословни. Бих желал да се уверя, че това е така, но то може да стане само след като наредите на директорката на ПГЕЕ-Пловдив да не крие от мен резултатите от всички проверки, които са предизвикани от мои сигнали, доклади, жалби и пр. До този момент, в който аз с очите си се уверя, че това, което си позволявате да ми пишете, е истина, аз съм в правото си да се съмнявам, т.е. допускането ми, че Вие сте заблуждавала с "бодряшки отчети" МОН, си стои недокосната от никакъв смислен аргумент. А относно това, че Вие най-вероятно сте разтворила ако не политически, а приятелски чадър над директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за това ми свидетелства факта че ето, тече пета година откакто аз специално Ви информирам за най65

крещящи прояви от нейна страна на недопустим административен терор и произвол, а на директорката не й и се случило абсолютно нищо, независимо от безброя проверки, които са й направени от Ваши служители! Интересно е, че на директорката не й се случи нищо даже и когато според Ваши официални документи тя е била излавяна в какви ли не нарушения, да, и тогава пак не й се е случвало абсолютно нищо! Кажете ми при това положение какво следва да си мислим ний, обикновените простосмъртни, щото позволете ми да отбележа, че ний, обикновените простосмъртни, сме все пак човешки същества, които имаме една понякога добре развита способност за мислене, за анализиране, за търсене на истината; е, Вие, властващите, ни поставяте в ситуация да не знаем истината, ето, криете от нас отчетите на разните държавни и министерски комисии, взаимно си подсигурявате тила, правите си какви ли не жестове на благоразположение, е, кажете ми, какво в такъв случай да си мислим ний, обикновените простосмъртни?! Ами почваме да си мислим, че има нещо нездраво, че има някакви нерегламентирани влияния и въздействия, било приятелски, било по някаква друга линия, напълно възможно и по политическа, или по друга някаква линия, ето, на това основание, като липсва обективна информация за случващото се, се поражда атмосфера, благоприятстваща какви ли не слухове, тогава именно така наречените "зли езици" почват да говоря какво ли не. Но вие давате ли си сметка коя е причината за пораждането на една толкова нездравословна атмосфера в ръководената от Вас държавна организация?! Амче Вашето нескривано самодоволство е причината, Вашето съзнание за недосегаемост от закона, Вашето самочувствие, че можете да си правите каквото ви скимне е причината за пораждането на толкова нездравословната атмосфера в ръководеното от Вас и от такива като Вас ведомство?! (Пиша тия неща принципно, макар те да касаят и Вас самата в една или друга степен!) Тъй че, моля, недейте да ме заплашвате с наказателна отговорност за неща, които се дължат на Вашите собствени административни действия-бездействия – щото това е крайно неоснователно, пък е също така и несправедливо. А пък и не виждам нищо осъдително в това да имате лични приятелски отношения с когото и да било, все пак Вие, освен неподкупен и милеещ само за интересите на държавата администратор сте също така и емпирично лице, което може да си има колкото си иска приятели! Не виждам нищо обидно в евентуална Ваша приятелска връзка с г-жа Анастасова, нещо повече, такъв род отношения са за приветстване – стига личното да няма приоритет пред интересите на работата, на службата, на ведомството. Госпожо Киркова, крайно време е ако наистина сте загрижена за коренните интереси на ведомството, да предприемете все пак някакви мерки срещу ония рецидиви на административен произвол от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за които Ви уведомявам така системно – и за които вече знае цялата пловдивска общественост. Докато не направите нещичко в тази посока в обществото ни ще продължават да витаят какви ли не слухове за действителната причина за това, че Вас сякаш съвсем не Ви вълнуват тия същите безпрецедентни прояви на административен произвол. (А като не ги наказвате, това означава, че Вие самата поемате 66

пълната отговорност за тях – а за това крайно неприятно нещо давате ли си пък сметка?!) Просто от Вас се иска да си изпълните служебния дълг. Като съзнателен български гражданин и данъкоплатец, ангажиран със защитата на коренните интереси на "агентите" (ученици, учители, родители, граждани), които именно са жизнено заинтересовани работите в образователната сфера на България да бъдат поправени и поставени на чиста основа, имам пълното право да изисквам това от Вас. С уважение: (подпис) 19 декември 2016 г., Пловдив 3 коментара: Анонимен каза: Kva e taja babi4ka na 20r, egati i robskoto pleme, vie za hora li se smjatate o6te, o AIG moj mamin??... Анонимен каза: Коя борба е най-опасна? — Фанатичната. Коя привичка е найвредна? — Словоохотливостта. Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-1255-1/20.12.16 г. Хубав ден! РУО – Пловдив

И в град Раковски обсъждахме идеите на демократичното училище понеделник, 19 декември 2016 г.

Това стана точно преди година... 67

Силите на застоя, на статуквото в образованието са така мощни, че ето, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни – пердашат ни както си искат! вторник, 20 декември 2016 г.

Моя милост, учител в Своге, 1983-84 г. Един нов приятел (запознахме се около моята гладна стачка), философ по образование, който известно време е работил и като учител по философия, ми 68

е написал хубаво писмо, в което поставя различни въпроси, изразя съпричастност към антикомунизма и антикомунистите, пише ми за репресирани от неговото семейство преди 1989 г. и пр. В тази връзка му написах отговор, който решавам сега да публикувам и тук, понеже засягам въпроси, които са принципни и важни, свързани са с миналото, когато пак имаше борби за промяна, в които "луди глави" като мен сме участвали; ето какво му написах в тази връзка: Здравей, Напълно споделям оценките ти по отношение на антикомунизма и антикомунистите (истински и мними), аз също се самоопределям за такъв, просто ценностите ми са такива. Познавам моя съименник Ангел Грънчаров – Елтимир (Бог да го прости!), задочно, писали сме си, общувахме, имахме в един период разбирателство, но в един момент той, горкият, сметна, че аз съм бил "подставено от ДС лице" със същото като неговото име с цел да го дискредитирам, за да обърквам последователите му – понеже имахме някои разминавания, аз, примерно, съм с дясна политическа ориентация, проевропейски и проамерикански съм ориентиран, той обаче страдаше от русофилщина. Както и да е, той се помина, а беше един честен и много пострадал от комунистите и от комунизма човек.

Моя милост като студент с приятели, било е някъде през 1981-82 г., снимката е в Талин, на брега, тогава в СССР. Аз преди 1989 г. не съм бил нито дисидент, нито открит борец срещу комунизма, но бях вътрешно и ценностно настроен против него. (Не съм мълчал, но 69

само с близки и доверени хора съм говорил тогава по тия опасни теми, публично да говори човек срещу комунизма до 1985 г. си беше същинско безумие, примерно аз за миг щях да си загубя работата като учител или като асистент ако си го бях позволил!) Бях тогава асистент в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" в Пловдивския университет, спечелих конкурс в 1985 г. и до 1992 г. работих там. И тогава пак се борих за... "образователна реформа" в университетското образование, за премахване на идеологическия монопол на БКП, за плурализъм във философското образование, за демокрация, тия неща тогава бяха опасни, щото имаше еднаединствена официална и държавна философия, комунистическата, а всички други бяха обявени за "погрешни", "опасни" и "вредни"! Основах още в 1987 г. Философски Дискусионен клуб в ПУ, който беше много популярен, бяха годините на гласността и перестройката, аз се възползвах в максимална мяра от свободата, е, спечелих си доста врагове в катедрата, които на няколко пъти се опитаха да ме изритат от нея, не успяха, но това им се удаде едва в демократичните времена (!), другарите във факултета си обединиха силите и по изцяло политически причини ме уволниха в 1992 г. Но и философията също беше изгонена от ПУ и на мен ми се наложи да стана гимназиален учител, тогава проф. Николай Василев, философ, Бог да го прости, беше министър, той приюти философията в гимназиите, ето, аз подир философията също се настаних в гимназия. За мен тия години на учителстване бяха много интензивен период, в който съм търсил изход: как философията да стане близка, привлекателна за младите, как да намери език с тях, как да им даде нещичко от своите неоценими духовни богатства! По тази линия работих, написах своите учебни помагала по всички преподавани в средното училище философски предмети (моля те, дай ми пощенски адрес, да ти пратя техните хартиени издания, ще ми е интересно твоето възприятие като професионалист), тогава именно и започнаха моите спорове с бюрократите от образованието, които в наше време прераснаха в същинска безжалостна и безогледна война. Интересно е, че системата си остана консервирана, неизменна толкова много години (!!!), едва сега се налага да бъде променяна решително, ала силите на застоя, на статуквото са така мощни, че ето, виждаш, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни, пердашат ни както си искат! Но и ний не се даваме де, макар че аз, да ти кажа правичката, съм страшно разочарован от поведението на гилдията, учителската като цяло и особено от поведението на философската учителска гилдия: даваш ли си сметка какво значи това, че тия всичките хора си мълчат така усърдно в този решаващ момент?! С изключение на Райчо Радев от Перник, учител по философия и директор на училище, сега обаче пенсионер, нито един учител по философия, с изключение на твоя милост, не се е обадил до момента да каже нещичко по повод на тия ексцесии в ТЕТ-ЛЕНИНПГЕЕ-Пловдив! Прави си сметка какво значи всичко това!!! (Аз разбирам повечето хора защо мълчат, даже и да са чули нещичко за историята, ами мислят си: този човек, Грънчаров, щом са го уволнявали за "некадърност", сигурно си е некадърен, 70

току-така не уволняват за некадърност, а ний не можем да се оцапаме като обявим съпричастност с такъв крайно съмнителен човек!) Както и да е. Благодаря ти за съпричастността и подкрепата! Хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Уж се смятаме за християни, пък масово не знаем какъв е центъра, главната идея на учението на Христос, което значи, че сме християни-менте вторник, 20 декември 2016 г.

Lachezar Tomov каза: Християнството въвежда изцяло нова етика, която не съществува преди него, както и идеята за равенството на хората. Моето възражение: Така казано, именно, че християнството било въвело "идеята за равенството на хората" е некоректен и неверен израз. Щото се разбира като някакво "пълно равенство", а това е една абсурдна комунистическа идея (пълно равенство е възможно само в абсолютно безличната и непризнаващата свободата комуна!), убиваща личността, индивидуалността, различията, отговорността и пр. И в нея няма нищо християнско. Всъщност истината е, че Христос провъзгласява идеята за свобода, благодарение на която индивидите, макар и поставени в аналогична ситуация на из71

бор, точно на това основание вече съвсем не са равни, а всеки сам решава какъв да бъде, какво да прави и пр. Христовото учение е религия на свободата, от Христос започва цивилизацията на свободата, от която и ний, българите, сме част, нищо че огромната част и от съвременните българи не знаят що е свобода, не я разбират и не се ползват от нея. И ето, уж се смятаме за християни, пък масово не знаем какъв е центъра, главната идея на учението на Христос, което значи, че сме християни-менте...

Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕПловдив! вторник, 20 декември 2016 г.

В навечерието на Рождество Христово съм опраскан жестоко, иначе казано, обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, тя има добрината да ми наложи запор на банковата сметка, с която получавам заплатата си; сметката, както забелязвате, е обрана изцяло, даже е с близо 650 лева "на червено", т.е. кардинално съм лишен от каквито и да било средства за съществуване за период от поне два месеца! Виждате, отмъщението си го бива, то изцяло отговаря на нивото на нравите, характерни за нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ... ДОБАВКА: Опит да си изясня нещата в телефонен разговор с взискателя Ст. Анастасова и с служители на частния съдебен изпълнител Росен Раев:

6 коментара: Анонимен каза: По-добре идете на работа, вместо да се оплаквате. Работен ден е, а сте си вкъщи. На какво прилича това? Нормалните трудови хора работят. Ангел Грънчаров каза: Другарко, в болнични съм. "Нормалните трудови хора" боледуват ли изобщо?! :-) Между другото съм работил непрекъснато като преподавател по философия 33 години... Вие колко години сте работила? Анонимен каза: Сам си си виновен, голяма уста, която изрича обиди... каквото си си заслужил си го получаваш! Ангел Грънчаров каза: Какви обиди, другарко, съм изрекъл?! Анонимен каза: Смисълът на живота Анонимен каза: "По-разумно да приемем, че не сме сами във Вселената", а също, че и комуноидите не са сами и техните високотехнологични Вселенски събратя/съдругарки оказват своето зловредно влияние върху Земните дела и в частност и върху събитията в една отделно взета образователна система!Нещата ескалират – очакват ни драматични събития!

Току-що получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката вторник, 20 декември 2016 г.

Получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката. Няма (засега) да коментирам този незадоволителен 74

за мен отговор, съвсем не съм изненадан от това, че проблемите са замазани и представени в невярна светлина, всичко в оптиката на министерските чиновници, разбира се, си било "съвсем нормално", принципът, разбира се, е все същият: българската родна бюрокрация явно няма дори и капчица въображение...

Нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци! сряда, 21 декември 2016 г. Попадам тази сутрин на текст със заглавие Как крадат парите ни?. Оказа се, че има и друг начин човек да бъде обран до шушка – и той тия дни беше приложен към мен. Чудесен начин, при това "съвсем законен" – е, според специфичните нашенски представи за законност и особено за справедливост. Както и да е, факт е, че не само до шушка съм обран, но и вече съм длъжник, т.е. съм обран един вид "авансово", не знам как да го определя – взели са ми и пари, които още ги нямам! (Виж: Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив!, там ще видите документ, извадка от моята банкова сметка, където се оказва, 76

че в момента съм с близо 650 лева "на червено", т.е. са ми взети и пари, които... нямам! Това, съгласете се, е постижение, нали така?! Защо обаче наричам това "присвояване" на моите пари от взискателката Стоянка Анастасова "обир", "обиране" – дали в случая, като употребявам такъв термин, не се излагам на опасността да бъда съден – за обида, за клевета или за каквото и да е там?!

Ами пиша така, както чувствам нещата: на 18 декември разсилният ми връчва документ (в която сега забелязвам, че няма никаква дата!), наречен "ПОКАНА за доброволно изпълнение", с която частен съдия-изпълнител Росен Раев ми дава 14 дневен срок (от връчването на поканата!), в който следва доброволно да си изплатя задължението. (При това взискателката Стоянка Анастасова не ми е дала копие от изпълнителния лист за да си платя задължението от 500 лева, а си е наела адвокат, който пак без да ме предупреди, е завел изпълнително дело при частен съдебен изпълнител и така моето задължение и нараснало повече от два пъти, вече ще плащам и тлъстия хонорар на адвоката по това "изпълнително дело" на г-жа взискателката, какви ли не такси и и пр.) Тъй. Следите ли ми мисълта? Значи ми се дава двуседмичен срок доброволно да си изплатя толкова набъбналото задължение, и в същото време се налага запор на банковата ми сметка, откъдето единствено мога да взема пари и да си платя задължението (нямам други банкови сметки, по тази си получавам заплатата и тя ми е единствена). Но и това явно се е видяло недостатъчно на частния съдебен изпълнител, на адвоката на взискателката и на самата взискателка и на другия ден, т.е. на 19 декември, това е понеделник, от банковата ми сметка са източени всички налични 77

там пари, около 450 лева плюс "на кредит" се вземат още близо 650 лева, сиреч, частният съдебен изпълнител вече "доброзорно", принудително, насила ми взема парите, нарушавайки при това дадения от самия него 14-дневен срок за доброволно изплащане на обременения толкова много дълг! Кажете, като ти вземат парите без твое съгласие как да квалифицираме подобно деяние? Даже като ти вземат включително и пари, които още нямаш като налични – какво пък е това?! Значи един вид "взискателят" успява да ми вземе пари, които нямам, обира ме, така да се каже, "на кредит", аз лично такова чудо до този момент не бях си представял, че изобщо е възможно! По тази причина и на това основание се чувствам обран и то именно до шушка, факт е, че нямам и стотинка в банковата си сметка, нещо повече, вече съм длъжник на самата банка, която пък, без да ме пита, почва да дава и пари на разни тъй лакоми за пари "визискатели", които още нямам!!! Ами че по тази логика какво пречеше банката да ме обремени с още поголям дълг?! Какво примерно пречеше банката, да речем, да ми вземеше... жилището - ако, да допуснем, дългът ми беше по-голям?! Апропо, в въпросната "покана за доброволно изпълнение" частният съдебен изпълнител ме заплашва, че ако не си платя дълга в 14 дневен срок щял бил да нареди да се отворят моите "сгради", да се претърсят вещите, жилището и др. помещения, а при съпротива от моя страна щял бил да поиска съдействие и на полицейските органи, от кмета и т.н.! Да, ама в един момент е преценил, че няма какво да ме чака да се изплатя доброволно, ето, взел си е сам парите, без да ме пита за нищо, аз на такова нещо му викам обир, използвам този термин, вие си го наричайте както искате. Това за мен е нещо като... "законна кражба", знаете в предишните времена на незабравимия социализмо-комунизъм много се използваше знаменития термин "присвояване", крадците тогава от името на крадливата държава (тогава държавата съвсем законно си крадеше, си вземаше каквото си поиска от гражданите!) не крадяха, а само присвояваха, вземаха чуждото понеже си го смятаха за свое, присвояваха си го, това, че е чуждо изобщо не ги смущаваше. Наричаха тази процедура и с чуждия термин "експроприиране", е, аз сега се чувствам "експроприиран", ограбен, обран, окраден, ако тия мои чувства обиждат някого, нека този някого да се замисли за своите действия, които породиха въпросните мои чувства. Моите пари от банковата ми сметка са един вид конфискувани и то в нечия частна полза, този термин повече ли ви харесва?! Разбира се, нямам нищо против да обсъдим в съдебната зала най-удачната терминология за квалифицирането на деянието на взискателката Стоянка Анастасова и нейния адвокат, а също така и наетия от нея частен съдебен изпълнител. Това обаче няма да промени моето усещане ето сега, в този момент, че в навечерието на тъй светлия празник Рождество Христово аз фактически съм обран, лишен съм от каквито и да било средства за съществуване, и то така съм обран, че няма да се съвзема от този обир поне два месеца (виждате, вече съм длъжник на банката и то със сума, надвишаваща моя месечен трудов доход!). Сиреч, трябва да минат два месеца, в които аз трябва да гладувам, та да стигна, евентуално ако доживея дотога78

ва, до момента, в който вече ще разполагам с някакви налични пари за съществуване! И тъй, моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, вече в качеството си на частна взискателка, която си иска едни пари, фактически ме осъди освен на всичко друго и на... гладна смърт, щото аз много се съмнявам дали ще мога да издържа цели два тежки зимни месеца без да имам каквито и да било средства за съществуване! виждате ли какъв е нейният отговор на моята гладна стачка, грешка няма в изобретяването на гаднички отговори моята работодателка: щом ти, Грънчаров, дръзна да ми искаш оставката с гладна стачка, ето, аз те осъждам на... гладна смърт, няма да ядеш цели два месеца, в резултат на което вече наистина ще имаш шанса да умреш, щом толкова ти се умира! Ето това е човек да има мислещ за всичко и толкова усърден работодател, остава директорката на ПГЕЕ-Пловдив да се погрижи само за... погребението ми, за ковчега и за всичко останало! Да, логиката, която тук е приложена, изисква и тази последна грижа, дето се казва, нали така?! Какво да правя в така и така създалото се тежко положение?! Единственото, което мога да направя, е да пиша в дневника си, да си описвам положението, несретната участ, мъките си, униженията си, голяма работа че ги описвам, то някой пък да не се е трогнал от това?! (Е, има всякакви хора, някои може и да се се трогнали, но какво могат да направят тия хора за да помогнат, нищо не могат да направят; моля тук някой да не почне да ме обвинява, че с тия думи нахалствам за някаква помощ, не, аз пиша тия неща не за да прося помощ, а само за да проясня реалната ситуация, аз сам ще си се оправям някак, сам ще търся изход от създалото се положение!) Да, пиша единствено и само за да се знае от повече хора какво се случва в нашето тъй свидно отечество, което много хора наричаме вече МУТРОЛАНДИЯ, тази ми е единствената цел, истината за мен е най-важното. И заради тази истина си патя де, виждате на какви изтънчени административни гаври съм подложен от въпросната администраторка, тя ги владее тези неща, пък и вероятно има добри адвокати, има добри юридически съветници, виждате какви перфидни и направо чудесни гаврички успяха да изобретят и да приложат спрямо мен! Абе думи нямам, тия самоотвержени правни и административни дейци в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ заслужават не само нашия поклон, те заслужават и овации, нещо повече, те заслужават и награди, те заслужават и... ордени! Защо, апропо, някой не вземе да напише предложение до отговорните държавни органи, занимаващи се с раздаването на ордени, та да предложи въпросните гениални лица да бъдат наградени с по един орден, все пак заслугите им не са малки, нали така?! Всичко само аз ли да правя бе, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки, направете и вий нещичко, моля ви се, недейте чакайте всичко аз сам да направя, не мога да се разчетворя вече?! Никой нищо не прави в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ като гледа разните му там административни и управленски безчинства и зулуми, а всички предимно се занимават с едно-единствено нещо: с гледането на сеир; всички ний 79

си падаме по съзерцанието на подобни тъй вълнуващи изпълнения, зрелища, позорища, циркове, театри или каквото искате там още. Всеки гледа да седне на по-предно място, настанява се удобно, изважда там семки, фъстъци, пържени картофки, кюфтенца и пр., фаща биричката, винцето и почва да се провиква: "Ало, давайте по-усърдно да правите сеира де, не се отпускайте, давайте по-смело, нещо вяло се биете, а така, бравос, удряй по-яко, те така требе, малко се поизпотете де, мърши такива!". Така стоят нещата у Нашенско, нема смисъл да ви ги описвам, вий си ги знаете по-добре от мен. Затова спирам. нека всеки да си се държи така, както съвестта му диктува. Що, съвест ли рекох?! Някой знае ли що е това нещо у Нашенско – и има ли го изобщо?! Великият нашенски писател Г. Господинов е написал много силно "Коледно писмо до тези, които не получават писма", като го прочетох, за малко щях да се разрева с глас! Какъв добър човек, а?! Нема как, наложи се да реагирам, за да насърча таз безпределна доброта; ето какво написах там, във Фейсбук: Този толкова милозлив писател, дето ни навира в очите състраданието си, дали някога е помогнал с нещо реално на някой бездомник?! Дали го е прибрал в някоя студена нощ в жилището си? Или да се пише сълзотворни писма е по-лесно – и с тях също така изобщо няма как да се охарчиш... Да, може злобно да прозвучаха тия мои думи, но ги пиша ей-така, с възпитателна цел. Мнозина у нас не успяват да усетят неискреността, лицемерието, а това е страшно. Безчувствеността е наистина нещо много страшно. Заради нея се поражда и неразбирането, а на тази база процъфтява безразличието. Оттук идат наште злочестини – и като индивиди, и като нация. ний затова е не сме солидарни като общност, по тази причина работите у нас съвсем не вървят. Ние не сме способни да си обединим силите заради някаква значима човешка кауза. Човечността у нас е тръгнала да отива на кино, нека така да се изразя, за да не обидя целокупния ни народ, щот като ме обявят за враг на народа, за мен прошка няма да има. Както и да е, на мен ми е много чудно как така редовият интернетен запалянко е способен да рони непрекъснато сълзи за "гладуващите в Африка", но не се неща да подаде коричка хляб на своя ближен, дето гладува, треперейки от студ до входа на собственото му жилище?! Какви сърца само имаме, а?! Виждаш, че човешко същество си ляга гладно в кашони наблизо до входа на твоето жилище, влизаш си в уютния си топъл дом, кръстиш се, че теб специално злата участ на бездомника те е подминала, хопваш си здраво манджа, и, оригвайки се, сядаш пред лаптопа си за да напишеш колко силно те вълнува тежката участ на... гладуващите в Етиопия!!! И всички като те четат си викат: леле, колко добър е тоз човек! Как сърдечно милее за гладуващите в Етиопия! Де да имахме повечко чувствителни, сърдечни и добри хора като него, чудеса щяхме да направим! Гладът в Етиопия отдавна да го бяхме победили ако имаше повечко добряци като нашия оригваш се сънародник, който ден и нощ плаче за гладуващите в Етиопия! Ако писателят Г.Господинов все пак всеки ден помага на гладуващи и мръзнещи из неговия квартал бездомници, моля да ме извини за тия мои толкова несправедливи думи! Сигур помага човекът, щото иначе е хептен грозно да пишеш 80

за бедните из вестниците, да получаваш за статиите си тлъсти хонорари, пък нищичко да не дадеш на тия същите бедни, заради които си получил въпросните тлъсти хонорари... Всеки нека сам да се оправя със своята съвест. Аз се грижа за моята си съвест. Не ми пука толкова за чуждата. Ама съм пусти философ и ми се налага да изследвам каква е ситуацията и в съвестите на другите хора. Ето, по тази именно причина ми се налага да напиша още едно писмо на моята тъй сърдечна и човечна работодателка. първото писмо, което й написах, тя остави без отговор, без никаква реакция (виж: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово!). Аджеба, откъде-накъде директорката ще си дава труда да отговаря на писмо, и то написано от толкова лош човек като мен, нали така?! Няма нужда да се реагира, все пак тя е властница, а аз кой съм?! Един найобикновен учител по философия, който е толкова лош, некадърен, болен и пр., че даже не заслужава да бъде възприеман като човешко същество, нали така?! Както и да е, ето писъмцето, което все пак ми се налага да напиша на г-жа директорката в самото навечерие на празника Рождество Христово, който и тя, разбира се, много почита, няма как да е иначе, нали така?! До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До г-жа Мая Манолова, омбудсман ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и покрай другото обран до шушка (в чисто финансово отношение!) гражданин, Многоуважаема госпожо Директор, Държа да Ви уведомя, че благодарение на тъй експедитивните действия на наетия от Вас адвокат и на изпълняващия неговите инструкции частен съдебен изпълнител на 19 декември 2016 г. от запорираната ми банкова сметка са източени общо 1074 лева (472 налични и 647 авансово, т.е. са взети дори и пари, с които още не разполагам, сиреч сега сметката ми е "на червено" именно с тия 647 лева!). Частният съдебен изпълнител по този начин не спази дадения от сами него 14дневен срок за доброволно връщане на моя дълг от 500 лева (както е по съдебно решение и според изпълнителния лист!) и предпочете да "присвои" ("заграби" и пр.) при това сума, която повече от два пъти надвишава моя дълг към Вас! Държа да Ви уведомя, че в резултат на процедиращите по Ваше нареждане и по Ваши 81

инструкции длъжностни лица аз в момента се чувствам ограбен, фактически съм лишен от каквито и да било средства за съществуване и то в навечерието на празника Рождество Христово. Вие също така много добре знаете, че в момента съм в болнични за възстановяване след претърпяна на 16 декември т.г. операция. В тази връзка държа да Ви заявя следното. Знаете, че аз обявих наскоро граждански протест под формата на гладна стачка, едно от исканията на който беше да си дадете оставката най-вече по морални причини (но също така и по причина на груби административни нарушения защото Вие вече в продължение на години си позволявате спрямо мен да провеждате безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране). Трогнат съм от Вашата подкрепа на моята акция: сега, фактически лишавайки ме от каквито и да било средства за съществуване Вие ме обричате на гладна смърт, т.е. изключително всеотдайно ме подпомагате в намерението ми да гладувам докато си дадете оставката. Това от една страна е изключително похвално, но от друга страна, простете, е нещо, на което се губи смисъла: все пак Вие, ако толкова много искахте моята акция да е толкова успешна, можехте отдавна да си дадете оставката – и въпросът вече щеше да е приключил по щастлив и за нас двамата начин! Второ, в тази Ваша най-нова административна инициатива около от ефективното ми лишаване от каквито и да било средства за съществуване Вие обаче си позволявате неправомерно да смесвате лично и служебно, тия два момента би следвало да не ги бъркате така грубо. Сега ще се окаже, че аз трябва, гласувайки, да работя поне два месеца, за да мога да запълня донякъде "финансовата дупка", която Вие предизвикахте в моя тъй скромен, прочее, личен бюджет. Но по принцип тия два момента – личният, частният интерес и общественият, публичният интерес на работата, на длъжността Ви като директор – изобщо не бива да бъдат смесвани, но Вие от смесването им, очевидно, изобщо не се смущавате. Държа обаче да Ви уведомя, че живеем в държава, която има претенциите да е не само правова, но и европейска. На трето място в чисто личен план искам да Ви запитам, интересно ми е и като човек, и като философ да зная: как се чувствате в този момент, след като по толкова грозен начин успяхте да постигнете някакъв реванш, успяхте да ми отмъстите по такъв един съвсем безчовечен, по моята преценка, начин? Ако Ви не бяхте учителка, ако не бяхте възпитателка на младежта, изобщо нямаше да Ви питам за това нещо, но сега ми се налага все пак да Ви запитам: доволна ли сте, че успяхте да ме опраскате така цялостно, не само финансово, но и най-вече... морално?! Давате ли си сметка как се чувства един български учител като Вас самата, спрямо който е постъпено по толкова възмутителен и обиден начин?! Държа да Ви уведомя, че аз въпреки всичко съм не само учител, държащ на достойнството си, не само съм философ, който има за задача да бди над спазването на някои норми, без които животът ни ще се превърне в кошмар, не само съм гражданин, на който му пука какво става в отечеството му, наричано от мнозина не иначе, а МУТРОЛАНДИЯ, но и, простете, аз също така съм човешко същес82

тво, априори заслужаващо и човечно отношение, и известно уважение?! А вие с тази акция по моето финансово и най-вече морално опраскване и унижение си позволихте да ме третирате сякаш съм някакъв не заслужаващ никаква милост престъпник, сякаш съм някакъв урод, който не заслужава и най-елементарно човешко отношение. Простете, но би следвало сама да знаете, че даже и спрямо най-закоравели престъпници обществото не постъпва чак по толкова грозен начин, по който Вие постъпихте спрямо мен, а именно да ги лишава и от най-елементарните средства за съществуване. Мислех да си замълча и да преглътна поредната тъй грозна обида, която си позволявате спрямо мен, но воден от съзнанието си нравствен дълг се реших все пак да Ви кажа тия няколко простички истини. Помислете над думите ми все пак, вярно, в момента съм силно разстроен, може би да съм пресилил на места нещата или изразите, но аз се чувствам в момента така унизен, както никога досега в живота си не съм се чувствал. Можете ли да се опитате да си представите как се чувствам в този момент?! Бихте ли могла да се поставите поне за миг на моето място?! На мен все пак ми се ще да Ви помогна някак да осъзнаете какво си позволявате да правите. Считам това за мой човешки дълг. Бъркате някои най-фундаментални истини, живеете в голямата заблуда, че можете да си правите каквото Ви скимне щом като имате някаква властчица. Не е така, така не може и да бъде. Опитвам се да Ви помогна и с това свое поредно писмо. Все пак нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци и да си помагаме! Бъдете здрава! Желая Ви най-благодатно и умиротворено посрещане на Рождество Христово – и весело прекарване на празниците! Дано Божият Дух Ви овладее и Ви помогне да си надмогнете объркаността, ценностната дезориентация, в която сте попаднала! Простете ако съм Ви обидил с нещо – понякога, като казваме на ближния си дадени изстрадани истини дори и да заболи, то е за добро – стига да го правим добронамерено! Никога не съм Ви мразил, но много съм страдал заради Вас и Вашите грешки – ако щете ми повярвайте... 21 декември 2016 г. Пловдив

С поздрав от сърце: (подпис)

Исках да пиша още, но ми пресекна желанието за каквото и да било. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! 7 коментара: Клио Стефанова каза: Защо писмото на Г.Господинов ми звучи толкова неискрено? Ангел Грънчаров каза: Защото е неискрено... тая неискреност, този фалш блика от въпросното писмо... ако беше искрено, писмото нямаше да бъде толкова дълго, многословието е точен белег на неискреността... 83

Борислав Мишев каза: Ангел Грънчаров, многословието обикновено прикрива факта, че нямаш какво да кажеш. Ангел Грънчаров каза: Борислав Мишев, по темата изобщо не си струва да се говори: говоренето за този проблем не помага на тия хора. Който иска да помогне истински на бездомен човек може просто да отиде при него и да му помогне с нещо реално, да му даде храна, дреха, жилище и пр. Приказките по този казус са признак на безчестие... на думи да се правим много добри е също така и грозно... Владимир Петков-Трашов каза: Нямам думи! Към съдия-изпълнителя по морал и по закон би следвало да се прибягва и той да приема молбата към него, която е за насилствено изпълнение решението на съда, само и единствено, когато поканата към осъдената страна с приложен изпълнителен лист по делото за ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ НЕЯ В ПОСОЧЕН Й РАЗУМЕН СРОК... само, когато поканата остане, без отзвук, без отговор и, без изпълнение по ИЛ! И ако съдия-изпълнител си позволи, без да е спазена процедурата за доброволното изпълнение, да заведе изпълнителна преписка, както е в случая, той, според мнението ми на обикновен гражданин, без диплома за юридическо образование, този същият съдияизпълнител върши нарушение, което може да бъде оспорено в съда! А в исковата молба до съда срещу нарушилата морала и правото страна, както е очевидно по случая, да се искат от нея да възстанови всички вреди – материали и морални, които са настъпили за ищеца, от неморалните, а те би следвало да са и неправомерните действия на страната по делото! Отдавна не съм разгръщал страниците на ГПК, а то посочените случки и не случки би следвало да са оформени в съответните правно-процесуални текстове в него, драги ми Приятелю! Заслужава си да й бъде натрит подобаващо на страната грубиянският крак, с който си позволява да те сритва, да те унижава, да те спъва, да ти причинява болка навръх Коледа, навръх Светлото Рождество Христово! И далеч не по-слаб, не по-малко жесток, не помалко безумен и нагъл, безсмислен и малоумен, и не по-малко неоснователен от ритника на нашенския престъпник Светославчо от Максуда в берлинското метро, е ритникът й по теб на тази клето-обезумяла и жестоко-отмъстителна директорка! Напротив – съвсем същият е! И като манталитет! Дай й шанс да си оправи още този работен ден бакиите, че иначе бая повече парички от твоите на нея ще има обратно да ти връща! Защото по предложеното дело... нещата са точно доказани, прекрасно са ясни и е съвсем вярно прогнозируемо кой ще го загуби! 2016.12.21г. Анонимен каза: Гранчаров ти какво сега искаш госпожа Анастасова да ти опрости дълга ли?!?! Не е ли много нагло това от твоя страна?!?!? Загубил си делото и ще трябва да плащаш!!!!!!! За какво роптаеш не разбираме?!?!!! Освен това си позволяваш да лъжеш няма да останеш без средства за съществуване защото госпожа Анастасова е много щедра ето сега ни дава допълнителни пари като "13-та заплата" които ще ти покрият дълга и дори ще ти остане нещо за да си купиш пържоли!!!!!!!! Вместо да си и благодарен ти си позволяваш да я обвиняваш за глупости!!!!!!!!!!!! И подвеждаш хората защото се опитваш да ни манипулираш. Не мора84

лът на госпожа Анастасова куца а куца твоят морал ако изобщо знаеш това какво е.................................... Анонимен каза: Здравейте! Писмото Ви от 20.12.2016 г. е с вх. № 94-22195/21.12.2016 г. Пресцентър на МОН

Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия сряда, 21 декември 2016 г. Изпратих ето това писъмце току-що: До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До г-жа Мая Манолова, омбудсман ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (и покрай другото обран до шушка – в чисто парично отношение! – български гражданин) Многоуважаема госпожо Директор, Държа да Ви уведомя, че благодарение на тъй експедитивните действия на наетия от Вас адвокат и на изпълняващия неговите инструкции частен съдебен изпълнител на 19 декември 2016 г. от запорираната ми банкова сметка са източени общо 1074 лева (472 лв. налични и 647 лв. авансово, т.е. са взети дори и пари, с които още не разполагам, сиреч сега сметката ми е "на червено" именно с тия 647 лева!). Частният съдебен изпълнител по този начин не спази дадения от сами него 14-дневен срок за доброволно връщане на моя дълг от 500 лева (както е по съдебно решение и според изпълнителния лист!) и предпочете да "присвои" ("заграби", „експроприира” и пр.) при това сума, която повече от два пъти надвишава моя дълг към Вас! Държа да Ви уведомя, че в резултат на процедиращите по Ваше нареждане и по Ваши инструкции длъжностни лица аз в момента се чувствам ограбен, фактически съм лишен от каквито и да било средства за съществуване – и то в 85

навечерието на празника Рождество Христово. Вие също така много добре знаете, че в момента съм в болнични за възстановяване след претърпяна на 16 декември т.г. операция. В тази връзка държа да Ви заявя следното. Знаете, че аз обявих наскоро граждански протест под формата на гладна стачка, едно от исканията на който беше да си дадете оставката най-вече по морални причини (но също така и по причина на груби административни нарушения – защото Вие вече в продължение на години си позволявате спрямо мен да провеждате безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране). Трогнат съм от Вашата подкрепа на моята акция: сега, фактически лишавайки ме от каквито и да било средства за съществуване, Вие ме обричате на гладна смърт, т.е. изключително всеотдайно ме подпомагате в намерението ми да гладувам докато си дадете оставката! Това от една страна е изключително похвално, но от друга страна, простете, е нещо, на което се губи смисъла: все пак Вие, ако толкова много искахте моята акция да е толкова успешна, можехте отдавна да си дадете оставката – и въпросът вече щеше да е приключил по щастлив и за нас двамата начин! Второ, в тази Ваша най-нова административна инициатива около от ефективното ми лишаване от каквито и да било средства за съществуване Вие обаче си позволявате неправомерно да смесвате лично и служебно, тия два момента би следвало да не ги бъркате така грубо. Сега ще се окаже, че аз трябва, гладувайки, да работя поне два месеца за да мога да запълня донякъде "финансовата дупка", която Вие предизвикахте в моя тъй скромен, прочее, личен бюджет на обикновен български учител. Но по принцип тия два момента – личният, частният интерес и общественият, публичният интерес на работата, на длъжността Ви като директор – изобщо не бива да бъдат смесвани. Но Вие самата от смесването им обаче, както изглежда, изобщо не се смущавате. Държа да Ви уведомя, че все пак живеем в държава, която има претенциите да е не само правова, но и европейска. На трето място в чисто личен план искам да Ви запитам, интересно ми е и като човек, и като философ да науча: как се чувствате в този момент след като по толкова грозен начин успяхте да постигнете някакъв реванш, успяхте да ми отмъстите по такъв един съвсем безчовечен, по моята преценка, начин? Ако Вие не бяхте учителка, ако не бяхте възпитателка на младежта изобщо нямаше да Ви питам за това нещо, но сега ми се налага все пак да Ви запитам: доволна ли сте, че успяхте да ме опраскате така цялостно, не само финансово, но и най-вече... морално?! Ние, учителите и възпитателите на младите би следвало да не игнорираме до такава брутална степен нравственият момент – щото по този начин ще вредим на смисъла на работата ни и ще почнем да спомагаме за развращаването и опорочаването на нашите възпитаници. Прочее, давате ли си сметка как се чувства един български учител като Вас самата, спрямо който са постъпили по толкова безчовечен, възмутителен и обиден начин?! Държа да Ви уведомя, че аз въпреки всичко съм не само учител, държащ на достойнството си, не само съм философ, който има за задача да бди над спаз86

ването на някои норми, без които животът ни ще се превърне в кошмар, не само съм гражданин, на който му пука какво става в отечеството му, наричано от мнозина не иначе, а МУТРОЛАНДИЯ, но и, простете, аз също така съм човешко същество, априори заслужаващо и човечно отношение, и известно уважение?! А вие с тази акция по моето финансово и най-вече морално опраскване и унижение си позволихте да ме третирате сякаш съм някакъв не заслужаващ никаква милост престъпник, сякаш съм някакъв урод, който не заслужава и най-елементарно човешко отношение. Простете, но би следвало сама да знаете, че даже и спрямо най-закоравели престъпници обществото не постъпва чак по толкова несправедлив начин, по който Вие постъпихте спрямо мен, а именно да ги лишава и от найелементарните средства за съществуване. Мислех да си замълча и да преглътна поредната тъй грозна обида, която си позволявате спрямо мен, но воден от съзнанието си нравствен дълг се реших все пак да Ви кажа тия няколко простички истини. Помислете над думите ми все пак, вярно, в момента съм силно разстроен, може би да съм пресилил или „пресолил” на места нещата или изразите, но аз се чувствам в момента така унизен както никога досега в живота си не съм се чувствал. Можете ли да се опитате да си представите, да Ви попитам още веднъж за това, как се чувствам в този момент?! Бихте ли могла да се поставите поне за миг на моето място?! На мен все пак ми се ще да Ви помогна някак да осъзнаете какво си позволявате да правите. Считам това за мой човешки дълг. Бъркате някои найфундаментални истини, живеете в голямата заблуда, че можете да си правите каквото Ви скимне щом като имате някаква властчица. Не е така, така не може и да бъде. Опитвам се да Ви помогна и с това свое поредно писмо. Все пак нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци и да си помагаме! Бъдете здрава! Желая Ви най-благодатно и умиротворено посрещане на Рождество Христово – и весело прекарване на празниците! Дано Божият Дух Ви овладее и Ви помогне да си надмогнете объркаността, ценностната дезориентация, в която сте попаднала! Простете ако съм Ви обидил с нещо – понякога, като казваме на ближния си дадени изстрадани истини дори и да заболи, то е за добро – стига да го правим добронамерено! Никога не съм Ви мразил, но много съм страдал заради Вас и Вашите грешки – ако щете ми повярвайте... 21 декември 2016 г., Пловдив С поздрав от сърце: (подпис) 23 коментара: Анонимен каза: Няма „Мутроландия“, напротив, има ред и закон и законът може да не ни харесва и да ни е неприятен, но dura lex, sed lex, нали всички се борим за правова държава и ред. Ами ето Ви ги. Сократ също е можел да избяга от Атина и 87

да избегне смъртното наказание, но е решил да остане и да се подчини на макар и несправедливия според него закон. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, къде видя "правова държава и ред" в тази история?! Обясни за да разберем щот не разбираме твоята кагебистка премъдрост............. Анонимен каза: Абе Ангелчо, Шимон Перец, като правеше разлика между стрелбата на арабите и стралбата на евреите, казваше че арабите стрелят навсякъде в кръг, а евреите стрелят само по заповед и то в точно определена посока. Така че ти ни запреличваш на първите – стреляш навсякъде и по всички, особено по всички от предишните власти. А теб не те ли "простреля" точно сегашна, демократична уж власт?! И то при показна акция! :-)))) А ти надали си обект на показна акция, за да те защити държавата................. Ангел Грънчаров каза: Въпросните "демократични властващи другарки" нямат нищо общо с демокрацията, техният манталитет е на сталинистки от 50-те години на ХХ век... Всичките тия администраторки са все носителки на един и същ манталитет... Затова аз не "стрелям" по разните му там конкретни административни другарки, а по точно този същия анахроничен манталитет... Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-1264/21.12.2016 г. РУО – Пловдив Анонимен каза: Правовата държава и редът се състоят в това, че сте загубили дело и дължите някаква сума, която е редно да изплатите по възможност даже без да чакате специална настоятелна покана. От Ваша гледна точка неприятно, но такъв е редът. И един съвет: редуцирайте броя и обема на нравоучителните си писма до всички всеки. Ако имате да кажете нещо на света, кажете го кратко, сбито и ясно. Използвайте енергията си за наистина важните неща, защото животът не е безкраен. Анонимен каза: Горкият човечец, "взеха му здравето", а сега ще го уморят от глад, ще довършат това, което той започна с гладната стачка... Анонимен каза: "Човечец"?! Ако става на въпрос, г-н Грънчаров е личност свободолюбива и достойна за уважение! Ангел Грънчаров каза: "... съвет: редуцирайте броя и обема на нравоучителните си писма до всички всеки. Ако имате да кажете нещо на света, кажете го кратко, сбито и ясно... Използвайте енергията си за наистина важните неща, защото животът не е безкраен..." Таваришч, на коя планета живей Ваша милост?! Ви, комуноидите, сте удивителни същества: още ли не си разбрал, че аз се боря за нещо наистина важно?! Май изобщо не си разбрал за какво се боря, а това показва, че си твърде зле в умствено отношение. При това положение излиза, че ми даваш "умни съвети" без даже да разбираш какво става?! :-) Между другото, ти самият възползваш ли се от съветите си?! Я ми кажи кое е онова "наистина важно нещо", с което се занима88

ваш? Дай да видим какво ще ми отговориш, таваришч, но помисли добре. Макар че лъжи, знаеш, при мен не вървят, не се пласират изобщо. Надушвам лъжците от километри! Анонимен каза: Nemo judex in causa sua. В превод:никой не трябва да е съдия на собствената си кауза... Стар принцип от времето на Аристотел. Познат също в естественото право. Значението му, най-просто казано, е че съдия (или гражданин) не може да произнася присъда по случай, в който самият той има личен интерес. От това следва, че защитата на обществена кауза не бива да се смесва със защитата на личен интерес. Да отсъждаш правилно, значи да отсъждаш безпристрастно... Ангел Грънчаров каза: Таваришч, не става дума за "произнасяне на присъда", а за мислене, за отсъждане кое е правилно и кое не е. По твоята логика ний, хората, нямаме никакво право да мислим и то тъкмо по въпросите, които ни засягат. Требе все пак да мислиш малко като се изказваш... Ангел Грънчаров каза: Второ, никъде не е доказано, че правилното е "безпристрастното". В отсъждането, в оценяването чувството и страстта има водещо значение. Това, че ти се чини, че мисли правилно само безпристрастният, показва, че съвсем не си даваш труда да разбереш какво означава човек да съди, да оценява, да вещае истината и пр. Ний, човешките същества, няма как да съдим "обективно", щото сме субекти. Всяка оценка е субективна - но това не я прави по-малко истинна, напротив. Това, че дадени хора са съдии, съвсем не значи, че са безпогрешни и са "безпристрастни арбитри"! съдебни грешки колкото щеш, а пък у нас правосъдието ни е така порочно, че ето, Бисеров се оказва, че е изцяло невиновен, а пък такива като мен (жертвите на произвола) се оказва, че сме виновни... Ангел Грънчаров каза: Пропусна да ми отговориш с каква "наистина важна работа" се занимаваш? :-) Нещо май се разсея... Неприятен ли ти е моят въпрос? Анонимен каза: Аз съм друг другар. Затова не отговорих на въпроса. Иначе, аргументът ти не е лош. Както знаем, няма неутрална държава, нито безстрастен съдия... а за каузата е нужно сърце, както за справедливостта разум... Анонимен каза: Горкият човечец... Анонимен каза: Много съжалявам, Ангеле, че нещата се развиват така около тебе. Поне разбирам, че си спрял гладната стачка. В България тази форма на протест си остава неразбрана. Според мен трябва да търсиш лично решение по съдебен път. Колкото до усилията ти да промениш образователната система, наследена от комунистическото минало, аз съм доста скептичен. Проблемът е, че не само учителите не искат промяна, но и самото население не иска промяна (извън няколко процента по-будни). От мен запомни нещо, което съм научил в по-дългия си и богат жизнен път. Този народ не заслужава да се жертваш за него. Няма да го оцени никога, а ще се подиграва ехидно и ако може, ще те унищожи за да не му разваляш симетрията. Ние сме генетически сбъркани и по тази причина сме много бедни и злобни. Аз съм минал по този път и затова вече се старая да контактувам само с хора, които мислим горе-долу в една посока. Нямам желание и не виждам смисъл да 89

влизам в остър конфликт с други индивиди, за да ги “превъзпитавам”, а още помалко – с цялата система. Желая ти Весело Рождество Христово и по-щастлива Нова година. Ангел Грънчаров каза: На анонимния таваришч, дето го попитах с какви толкова "изключително важни неща" се занимава той лично, а пък той бяга от отговора: Таваришч, значи ти самият, както разбирам, с нищо не се занимаваш (освен със злословия по адрес на другите, които нещо правят!), но ме съветваш аз да съм се бил заел с нещо по-значимо! :-) Защо не последваш собствения си тъй умен съвет?! Анонимен каза: С каквото и да се занимавам, то със сигурност не е да пиша безкрайни нравоучителни писма до всички мислими и немислими институции в България, изживявайки се при това като велик борец за човешки правдини и образователен реформатор. Като консерватор аз смятам, че в държавата и обществото няма съвършенство, че абсолютна хармония и справедливост не съществуват и че по правило в живота трябва да избираме между две злини. Моята препоръка към Вас е следната: опитайте поне една седмица да живеете в уединение вкъщи без телевизия, радио, телефон, компютър, интернет, за да имате време за истински философки размишления и може би ще преосмислите някои неща, ще видите света от друг ъгъл и ще се поуспокоите. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, разбрах: Вие, естествено, нищичко не правите, но имате претенции към мен, който все пак нещо правя, и те се свеждат до това, че не трябва да правя нещата както ги правя, а трябва да ги правя съвсем иначе и другояче! :-) Между другото, първом нещичко направете в скапания си безсмислен живот, а след това се отдайте на дървеното си "философстване". Понеже нищичко смислено не правите (въпреки претенциите и самомнението си) и понеже явно нищичко не сте постигнал, си личи, че тъкмо на това основание не можете да оцените подобаващо това, което други хора са направили, на тази база именно им завиждате, а оттук вече и произтича злобата, с която се отнасяте към ония хора, които Ви превъзхождат. Анонимен каза: Най-голямата сила е прошката, а истинският героизъм е в мълчаливото страдание... В този смисъл, вместо да правиш гладна стачка, по-силно и погероично ще бъде да напишеш една последно "Прощавам ви!" и обявиш стачка на мълчание, обет за тишина, оставяйки дялото в ръцете Господни... Ангел Грънчаров каза: Ще се разплача, толкова възвишена и чиста душа имате, таваришч кагебисткий пропагандист! :-) Значи на мерзавците трябва да прощаваме, та да си вилнеят необезпокоявано... бравос, точно така, и по този начин злото ще си тържествува вечно! И при това трябва да мълчим ний, жертвите на техните безобразия, да дадем обет за мълчание, та да не смущаваме безобразниците с нищо! Чудесна и много умна стратегия предлагате, бравос! И като човек прости на мерзавеца, той ще се поправи, така ли?! Сега разбрах защо нищо не правиш ти, таваришч. За да могат мерзавците да се правят мерзавщинките донасита и съвсем необезпокоявано. Е, правиш само 90

едно нещо: увещаваш ме и аз да млъкна, да престана да правя каквото и да било – та да осигуриш на мерзавците пълно спокойствие – та да си вършат мерзавщинките напълно необезпокоявано. Ваня и Жак Асса казаха: Нямаме нищо против да "стреляш" по манталитети, но ти много ярко и конкретно стреляш по личностно, и то много често не като философ, за съжаление, а като уязвено зверче! През лятото кола прегази моето кученце, аз не съобразих в момента, че това е животинче, и понечих да го прегърна, за да го нося на лекар. То ме захапа – от болката, която изпитваше... Ти си по-уязвим от личностите, по които стреляш. Затова много внимателно и мислещо трябва да се отбраняваш! ВиЖ Ангел Грънчаров каза: Аз се отбранявам много мислещо, не зная защо не сте го забелязали. Във всеки случай не съм "звяр"... съжалявам много, но възприятието Ви ми се вижда неадекватно. Аз ако съм звярът, моите врагове са невинни агънца, така ли?! Между другото, поведението ми е философско, но тук вече имаме явно базисни различия за това що е философия и как подобава да се държи в такива ситуации философът... Между другото властващите бюрократки, срещу които "стрелям", не са личности, те не се държат както подобава да се държи една личност, тъй че просто няма как при това положение да е истина, че съм ги бил атакувал личностно. Аз всъщност с атаките си ги призовавам да почнат да се държат като личности, ала това не се получава. Те се държат като... божества или като богоизбрани, заради властта, която притежават. По тази причина главната ми претенция към тях е че са допуснали да действат, да се държат съвсем безчовечно. Примерът с моето ограбване до шушка и то "по съвсем законен начин" е пример за една такава крещяща безчовечност. Интересно ми е защо не реагирате по повод на тази тяхна постъпка, а мен корите...

Мое отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, отличник на главния прокурор Цацаров сряда, 21 декември 2016 г. На действащия ЧСИ (частен съдебен изпълнител) от Пловдив Росен Йорданов Раев, Рег. No 910, Адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев № 15 А, ет. 2, Телефон: 032 397 050, Мобилен: 0888 722 - 603, имейл: r.raev910@gmail.com реших да изпратя следното все пак писъмце: До г-н Росен Йорданов Раев, действащ частен съдебен изпълнител от Пловдив 91

ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия н ПГЕЕ-Пловдив (бивш ТЕТЛЕНИН), длъжник по изпълнително дело № 20169100400344

Уважаеми г-н Раев, Изпращам Ви поредица от текстове, публикувани в моя блог, в които описвам детайлно създалата се обстановка по това същото изпълнително дело № ... 344, моля да се запознаете с тях за да осмислите по-релефно ситуацията, която възникна по повод на Вашата тъй завидна експедитивност: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово! Философи от други страни написаха и изпратиха писмо до Министъра и омбудсмана в моя защита... "Българският Картаген" е българският роб, който се страхува от свободата, от свободния живот – и предпочита да стене под тиранията на своя господар! Съзнавате ли каква цена плащаме за това, че държим българските училища в една принципно непроменена, консервираща комунизмо-социализма в цялата му отвратителност образователна система?! Силите на застоя, на статуквото в образованието са така мощни, че ето, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни - пердашат ни както си искат! Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив! 92

Току-що получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката Нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци! Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия Както забелязвате, благодарение на "взискателката" г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, срещу която в момента се намирам в състояние на граждански протест с искане за нейната оставка, Вие и Вашата фирма бяхте въвлечени в една история, за осмислянето на която ще Ви се наложи да се запознаете с целия голям контекст на случващото се. Моят протест, за Ваше сведение, е най-вече заради липсата на значими, на същностни промени в образователната сфера, аз съм човек, който от години насам се бори за демократизиране, модернизиране, либерализиране на образователните общности в българските училища. Та в тази връзка благодарение на Вашата така експедитивна акция по отнемането по насилствен начин от мен на една доста значима за мен като български учител парична сума аз в момента съм оставен без каквито и да било средства за съществуване. Интересува ме защо Вие не спазихте дадения от Вас самия 14дневен срок за доброволно изплащане на дълга, ами ме ограбихте (по "законен начин"!) още същия ден, в който ми връчихте това същото уведомление или тази същата покана. Не зная дали си давате сметка колко обидно за мен е да ме третирате като престъпник. Много ми е интересно как Вие лично смятате да излезете от създалата се толкова неприятна и за Вас също ситуация? Освен това ме обременихте със сума, която повече от два пъти надвишава моя дълг. Интересно ми е как ще ми обясните за какво ме наказвате по този обирджийски начин – след като изобщо не сте ми дал възможността да си изплатя дълга по нормалния, непринудителен начин? Да ми отговорите както това направи Вашата служителка (а именно, че така Ви била наредила "взискателката") е бягане от отговорност. Защото ако взискателката Ви нареди да нарушите закона, то това изобщо не означава, че вината за това ще носи тя, а не Вие лично? Налага ли се да си изясняваме отношенията в съда? Давате ли си сметка какви морални щети ми нанесе Вашият тъй експедитивен или усърден начин на действие?! Държа да бъда обезщетен подобаващо, и то съвсем доброволно от ваша страна. Защото ми се ще да вярвам, че за Вас лично човешката, моралната страна има все пак някакво значение. Законът, да се надяваме, също. Желая Ви благодатно посрещане на светлия празник Рождество Христово! Весели коледни и новогодишни празници! Вас лично впечатлява ли Ви това, че благодарение на Вас и на тъй бързащата да си прибере парите "взискателка" изцяло съсипахте моето и на семейството ми посрещане на същите тия толкова хубави празници?! 93

С най-добро чувство: (подпис) 21 декември 2016 г., Пловдив ЗАБЕЛЕЖКА: Повече информация за този същия г-н Раев вижте тук: Следовател с награда от Цацаров става ЧСИ и тук: Цацаров награди следовател от Окръжна прокуратура – Пловдив, където между другото пише: Главният прокурор Сотир Цацаров поощри с грамота и почетен знак на Прокуратурата на Република България Росен Раев, следовател от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура-Пловдив. Отличието се дава за проявен висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения в цялостната му работа като магистрат. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 2 коментара: Анонимен каза: Можете ли да повярвате, че един чиновник, който безпристрастно изпълнява буквата на закона, ще се занимава да чете безкрайните Ви нравоучителните писма и наставления? Ангел Грънчаров каза: "Безпристрастно" ли изпълнява закона тоз чиновник?! :-) Вие самият не сте безпристрастен като го обявявате за безпристрастен. :-) Според вас ако някой е чиновник, той на това основание е вече безпристрастен? :-) Голям поклонник на чиновниците, таваришч, сте станал – защо ли?! Вие самият сте чиновник, нали познах?! Между другото, таваришч, писанията ми изобщо не са безкрайни. Крайни са. Погледнете. Винаги имат край. Значи са крайни. Мислете малко като се изказвате... ставате за резил поради голословието си.

Потребна ни е морална най-вече революция не само в образованието, но и изобщо в живота на страната и нацията четвъртък, 22 декември 2016 г. Документът, който написах и публикувах на 13 декември 2016 г. (виж: Моя отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана) го изпратих на мои приятели, с оглед да го обсъдим, да го подложим на преработка - та да има по-сериозен ефект. Получих какви ли не съвети, породи се дискусия, всичко това ме забави и ето, аз все още не съм изпратил жалбата си до прокуратурата; но днес-утре ще я изпратя, след известни промени и добавки. Та ето какво между другото ми каза този човек (понеже не съм го питал дали разрешава да публикувам писмото му, затова премахвам ония неща, които издават личността му): 94

... Ангеле, прочетох писмото ти до Прокуратурата и моят опит ме задължава да ти кажа следното:

1. Прокуратурата е изпълнена предимно с продажни люде, с объркан морал и без особен интелект – или поне възловите позиции заемат такива! Имам достатъчно доказателства за това и ти изпращам моето последно писмо до тази дълбоко покварена и бих казал шизофренна институция! 2. Пиши кратко, ясно и конкретно. Писмото ти е по-скоро за обществена публикация и пак е доста обстоятелствено. 3. Фокусирай се върху неоспоримите прегрешения на директорката, без емоционални детайли и около това групирай колеги-съмишленици! Трябва да предизвикаме обществен дебат с подходящ форум - помисли за МОН и Комисията по образование в Парламента и то скоро. Имаш пълната ми подкрепа и участие защото имам доста какво да кажа. Продуктивна работа и до скоро! А ето сега и моя отговор: Здравей, приятелю, Доста мислих върху писмото ти и върху съветите, които ми даваш във връзка с оформянето на моята жалба до прокуратурата. Предполагам, че си напълно прав в настояването си, че до прокуратурата трябва да се пише кратко, ясно, конкретно и пр. А относно групирането на колеги-съмишленици държа да те уведомя, че това е невъзможно: учителите, колегите ги е така страх, че никой не смее да обяви известна публична причастност към това, което правя. На четири 95

очи доста хора ми казват "Прав си!", но публично такова нещо никой няма да посмее да каже. (Онзи, които си го позволи, беше уволнен, имам предвид инж. Калин Христов, по тази причина има такъв неистов страх - хората си пазят спокойствието и работните места.) А относно оформянето, редактирането на самата жалба искам да ти изкажа следното съображение. Работата е там, че директорката има големи връзки включително и в прокуратурата (изброявам в оригиналното писмо няколко свидетелства в тази посока, които не са за публично огласяване, бел. моя, А.Г.). Но аз имам крехка надежда, че пишейки по този начин (човешки, емоционално, с цялата горчивина, обида и пр.) бих могъл евентуално и то по съвсем вътрешен начин да спечеля или да приобщя и то най-вече на ценностно основание съзнанието на оня служител на прокуратурата, дознател и пр., до който стигне жалбата ми. И на това основание вече, на основата на такава една субективна, личностна и ценностна, сиреч човешка съ-причастност да постигна поне това, че този човек все пак да направи нещичко (именно на тази чисто човешка основа) в тази посока, именно да създаде известни неприятности на отдалата се на административен произвол властваща особа. Нещо такова се получи с предишния ми сигнал до прокуратурата (за документни нарушения на директорката), стана така, че на тази човешка основа аз успях да приобщя и двамата дознатели, които работиха до този момент по жалбата (... пропускам някои подробности, които също не са за публично огласяване, за да не навредят на съответните служители, бел. моя, А.Г.). Та ето на такова крехко нещо съм заложил и затова така пиша: заложил съм на истината и на личностната, ценностната, моралната, сиреч човешката съпричастност. Знам, че от гледна точка на правото и особено на процедурата тия неща нямат никакво значение, но аз нямам на какво друго да заложа: моите претенции са трудно доказуеми, особено пък документално, нямам свидетели, директорката се е подсигурила с купища компромати, изготвени именно с цел да ми навреди, сиреч, тя в тази сфера на правото и на закона (!) ме бие по всички параграфи! Освен това администраторите и в съдебната власт имат такова съзнание, че вярват на своята административна сестра, не знам дали си забелязал тази съсловна солидарност, която у нас е толкова силно развита и разпространена. Та това е, затова така пиша. Аз залагам на неща, които в правото нямат никакво значение, залагам единствено на човечността. На човешката съпричастност. Смятам, че ни е потребна една морална най-вече революция не само в образованието, но и в живота изобщо на страната и нацията. А морална, човешка революция се прави с чисто морални, човешки средства. Може с тия свои разсъждения да ти изглеждам непоправим идиот (или идеалист, което е същото в нашата широка представа!), но аз в такива неща вярвам. Такива като мен хора са не от този тукашен свят, ний служим на един друг, възвишен, духовен, сиреч чисто човешки свят. Излишно е да ти обяснявам повече тия неща, ти си поет и убеден съм, че сам ги разбираш прекрасно и превъзходно! 96

Толкова. Ще пратя жалбата си в този вид (със съвсем малки доизкусурявания). Освен всичкото друго аз не мога да пиша в този чисто канцеларски, административен, бюрократичен стил, просто ми става лошо като опитам да мисля и да пиша така, другояче съм устроен и не мога да преживея такава гавра със словото. Хубав ден ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 5 коментара: Гъди Гъдев :)) каза: Хах удивително, Грънчаров не цитира нечие име защото не е попитал за разрешение. Да не би всеки друг чието име е цитирал тук да е давал разрешение за това ? :))) Ангел Грънчаров каза: Гъди-но, името не се "цитира", цитират се други неща, изказвания, мисли и пр. Името не е "цитат" и за споменаването на имена не се иска разрешение, панимаеш, дарагая Гъди-но?! Анонимен каза: Моята препоръка към Вас е следната: опитайте поне една седмица да живеете в уединение вкъщи без телевизия, радио, телефон, компютър, интернет, за да имате време за истински философки размишления и може би ще преосмислите някои неща, ще видите света от друга ъгъл и ще се поуспокоите. Ангел Грънчаров каза:х Таваришч комуноид, ползвайте се сам от премъдрите си съвети, ний пък ще си живеем както искаме... :-) Иванка Топалова каза: Отдавна е известно, че законът винаги изостава от морала. Да се бориш с морални доводи срещу закона и срещу хора без човещина, е causa perduta. Всичките ти победи досега са на база "закон", а не чрез моралните ти призиви. А човекът е човек, когато се учи от собствения си опит и грешки.

Свиден спомен от преди 1 година... петък, 23 декември 2016 г.

Коледна картичка от учениците от ПГ "П.Парчевич" – гр. Раковски – на които преподавах няколко месеца... Напомни ми за всичко това Фейсбук преди минутка... 2 коментара: Анонимен каза: Чудесно! Това е най-голямата награда за един учител. Трябва да се чувствате удоволетворен. Това е истинската реформа в образованието.... Пожелания за мирна нова година. Анонимен каза: Горкият човечец, как е възможно това да се случва тук и сега...

Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте, това е истински важното: пазете си човечността! събота, 24 декември 2016 г.

Попадам тази сутрин на статия със заглавие Полша – ето какво става, когато дойдат популистите, неин автор е Антъни Файола, а подзаглавието е "В страната на "Право и справедливост" цари антиинтелектуализмът, но на хората сякаш им е все едно...". Изчетох внимателно тази статия, попаднах на едно място, което ме впечатли най-много, ето и въпросният цитат: "Живеем в тази среда на пост-истината, където можеш да говориш и правиш каквото си искаш и на хората, изглежда, им е все едно", заяви Яцек Кухарчик – председател на варшавския Институт за обществени дела. Знаете, че Оксфордският речник обяви термина „пост-истина“ за дума на годината. Терминът „пост-истина“ („post-truth“),цитирам, означава "свързан със или обозначаващ обстоятелства, в които обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение отколкото емоционалните призиви и 99

личните вярвания". Досега имахме две понятия - истина, правда и неистина, лъжа сега вече имаме и трето, именно прословутата "пост-истина", тя дали пък не е смесица на двете, някакъв хибрид между истина и лъжа, а, как мислите по този въпрос?! И този хибрид, този "миш-маш" на истина и лъжа да не би да се оказва така съблазнителен, че ето, хората почнаха да го предпочитат, тях с истината вече май не можеш да ги съблазниш, но с разни там сладки "пост-истини" можеш да ги съблазниш, ох, как можеш хубаво да ги излъжеш с тия модерни "пост-истини"! Налага се да се осмисли от чисто философски позиции така възникналия проблем, а това означава той да се осмисли по-дълбоко – и цялостно. Ето че прочутият Пилатов въпрос "А що е истина?" отново излиза на преден план, този път дали обаче не е добре да го преформулираме ето как: "А що е... пост-истина?", сенким, и ний да изглеждаме по-модерни, по-напредничави! Древните времена, в които хората са били по-първични, по-естествени, по-истински, при тях истината е била от значение, хората тогава, понеже очевидно са били "по-прости" (в хубавия смисъл на думата "прости", в смисъла на "неусложнени" – и неизвратени!), са се задоволявали с разграничението между истина и лъжа, днес обаче сме напреднали дотам, че такова разграничение ни се вижда "прекалено остаряло", е, сега ще смесваме лъжата и истината и с новополучилия се "продукт" ще храним вече своите така жадни... за какво всъщност са жадни душите ни при това положение?! Нима душите ни са жадни за истината?! Или са жадни душите ни за... илюзии?! За фантасмагории разни са жадни душите ни, така ли?! Ще живеем в свят на фантазми, на илюзии, на лъжи, на привидности - и така ще се чувстваме по-пълноценни, тъй ли?! Скучен ви се вижда светът на истината, светът, в който истината е господар, а пък лъжата е презирана ви се вижда "постен", така ли?! Кажете де, защо мълчите?! Вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Така необичайно започвам тази сутрин своя философски и учителски дневник (знаете, аз съм един преследван от властта учител по философия, щото съм обявен съвсем официално за еретик, за дисидент спрямо тъй перфектната ни, спрямо намиращата се в такова бляскаво състояние образователна система!), да, така започвам да пиша тази сутрин в дневника си, в който описвам преживелиците си, свързани с моите неравни борби за непосредствена и то практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което (все още) работя като учител по философия, именно Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, т.е. ТЕТЛЕНИН, както народът го знае и го нарича съвсем масово. Бидейки философ, аз съм нещо като служител на истината, за мен единствено тя има значение, работата ми като философ е такава: да правя нужното безразличието към истината да не овладее съвсем народа; за мен в случая най-голямо значение има "ученическият народ", т.е. младите хора, на които преподавам философия, с които се занимаваме с философия. И ето, аз, работейки неуморно за истината, бидейки скромен труженик в Храма на истината, какъвто е по естеството си философията, в един момент станах съвсем неугоден, бях обявен за "зъл народен враг", за еретик, за дисидент, за 100

негодник, за какъв ли не – и се почнаха репресиите срещу мен, бях уволняван, преследван, гонен, плют и прочие - дали главната причина за моите злочестини не е тази, че "вярата в истината" в нашите тъй модерни времена вече не се пласира, в днешно време дали пък не е станало така, че само смесицата на истина и лъжа е "вървежна", само тя се пласира, а аз съм станал някакъв си там анахроничен глашатай на истината, а ведно с нея и на правото, щото все пак истина и правда са едно и също нещо, а от правда произлиза право, нали така?! (А двете пък произлизат от правя, ето, аз щото нещо правя, станах май така неудобен, и то се мъча да правя нещо истинско, а не фалшиво, а не менте, примерно в моите часове учениците имат право да мислят свободно, самостоятелно, да казват спокойно каквото мислят, имат възможността да спорят, да търсят истината и пр., ето тия неща, излиза, са съвсем неуместни в наше време, така ли?! говоря тук според логиката на моите гонители, на тия, дето са на властни позиции в системата, поради което аз в техните очи изглеждам като... знаете как, нали, вече сме говорили за това, аз в техните очи изглеждам като "враг", като "пълен некадърник", като "смахнат", като "ненормален", като "психически превъртял" и так далее, и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Виждате, нещата, дето се казва, са станали съвсем дебели: дошло е времето на "пости-истината", а такива като мен ретроградни "труженици на истината" са се оказали съвсем абсурдни – и безполезни, да не говорим за това, че са и вредни, и опасни, защо ли, прочее, сме чак толкова опасни?! Защо ли ни гонят така немилостиво и безпощадно?! Да, работите, както виждате, са сериозни. Налага се обмисляне. Истинско, а не... пост-истинско?! Или непременно пост-истинско трябва да е нашето обмисляне, щото все пак се налага да сме по-модерни, нали така? Ний по начало си живеем в страната, в която не истината, а тъкмо лъжата е за предпочитане. Нашенецът няма да го уплашиш с някакви си там изчанчена западна "пост-истина" - след като българската душа е свикнала да поглъща лъжи и то в огромни количества! Боко, Слави, бай ви Вучков, Гоце, Симо Ментата (Симеон Второй, царь Болгарский, Царо де имам предвид), Сидеров и други такива лъжци от класа тук са най-влиятелните, те са народни трибуни, те и началстващия над тях ченгесарият държат цялата власт - щот народът ги обича, има им доверие, а малоумният ни народ обича тез баснословни лъжльовци не за друго, а щото сипят в изобилие какви ли не лъжи! Най-мразен, респективно, политик и държавник у нас е горкият Иван Костов, който комай единствен (с неколцина сподвижници) си позволяваше дълго време да говори само истината, е, по тази причина стана не само най-ненавистен, а и най-оплют, плюха го с наслада медийни мерзавци като... да не изброявам имена, че ще ме дадат под съд, а пък аз здравата съм я загазил, че само това ми оставаше, да се съдя с разни медийни мерзавци-милионери, които натрупаха всичките си пари с повтарянето из медиите на скъпо платени лъжи, подлости, мерзавщини и прочие! Аз пък като прост учител по философия в училището си позволявам да правя някои истински неща и да казвам някои неудобни истини, ето по тази причина бях и произведен в ранг "зъл народен враг", знаете, за нашето българско образование следва да се говори като за покойниците само или 101

добро, или нищо, аз обаче наруших омертата и си позволявам да казвам неща, които звучат скандално. Примерно това, че най-голямо бедствие за българското образование е... всевластната образователна бюрокрация, министерските чиновници и пр., която именно е виновница за тежката агония, в която се намира българското образование и пр. Та по тази причина именно се наложи да ми бъде отмъстено, е, отмъщават ми така ефективно другарите и другарките, че ето, стигнаха дотам в отмъстителността си, че в навечерието на Рождество Христово ме оставиха без стотинка, обраха ме изцяло, изсмукаха даже банковата ми сметка, обрекоха ме на гладна смърт! Не се майтапя, прочетохте ли вече за тия най-нови постистинни "правни" ексцесии, на които съм подложен тия дни?! Да спра сега за малко разсъждението си около истината, лъжата и постистината като смес на двете и да кажа някои неща около своето емпирично битие в условията на пълна безпаричност, с която ме наказаха въпросните другарки и другари стражи на статуквото в българското образование и в българското правораздаване, щото яз бях опраскан тия дни освен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив и от нейните правни стражи, именно от адвоката й Йордан Давчев и от неговия колега Росен Раев, сега частен съдия-изпълнител, а навремето любимец на главния прокурор Цацаров, награждаван от него и прочие! Прочее, нямам никакъв отговор нито от въпросната госпожа-директорка, нито от г-н Раев, и той зае позата на египетски сфинкс и се умълча твърде гузно, кой знае защо. А ето сега какво се случва напоследък, ще ми се не само да опиша тия свои дни на пълно безпаричие, но и да изпратя ново писъмце до въпросните другари, за да ги известя за често човешките и житейски последици, които произлязоха от техния тъй нагъл правен, с извинение, волунтаризъм. А за истината и за пост-истината ще пиша явно друг път, то наведнъж за всичко няма как да се пише. Оня ден ми се обади по телефона един човек (представи се, името му обаче сега няма да го пиша тук), който ми заяви, че е от bTV. Искали да ме поканят като събеседник или при... Хекимян, или в предаването "120" минути, даже ми предложиха сам да избера в кое от двете предавания избирам да се явя! Обещаха да ми звъннат за уреждане на подробностите, ала... забравиха; но не за това ми е думата. Интересното, заради което споменавам този факт, е: този човек заяви, че мои ученици били звънели в медията и настоявали да бъда поканен, щото се били възмущавали от... моето уволнение! Изненадан, му казах, че аз лично не зная все още за уволнението си, но в нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ всичко е възможно, тъй че е напълно възможно вече да съм уволнен, пък сам да не зная за това! Изглежда тия мои думи така стреснаха въпросния служител на медията, че той май си помисли, че насреща му е някакъв напълно побъркан опасен човек, който е по-добре да се държи далеч от камерите и микрофоните. А е възможно в bTV да се се обадили лица "от най-висшите ръководни фактори", които да се забранили моето явяване там. И това е напълно възможно, злите езици говорят, че тази "американска медия" вече била руска, а аз не се ползвам с добро име сред русофилско-ченгесарските среди, които държат под конктрола си фактически целия медиен фронт у нас. Та очевидно няма да се появя в ефира на bTV за да раз102

кажа за историята си на зрителите. Нищо де, това няма никакво значение, то си е в реда на нещата. Вместо мен ще поканят най-вероятно Божо Димитров. Или Андрей Райчев. Или бай ви Вучкова. И още един такъв все пак интересен факт. Пак преди няколко дни ми се обади един човек (от хората, които идваха при мен в Пловдив в знак на солидарност с моя протест) и ми заяви, че бил успял да разговаря с... разни висши фактори от образователното ведомство и в резултат се било постигнало решение заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов да дойде в петък, сиреч вчера, в ПГЕЕ-Пловдив, та на място да реши тъй заплелия се около моя протест казус! Трябвало да очаквам позвъняване от страна на РУО-Пловдив, евентуално и мен да поканят на срещата, нищо че в момента съм в болнични: да, на учениците, дето се чудят защо ме нямаше тия дни в училището, ще кажа, че съм в болнични, след преживяната операция се наложи да изляза в болнични, доколкото ми е известно, докато съм в болнични г-жа директорката няма да може да ме уволни, колкото й да й се желае това, но щом се върна на работа, тогава тя вече ще може мигновено да ме уволни; това ще стане на 17 януари, тогава моя милост ще трябва да се върне на работа след болничните за възстановяването ми от операцията. А дали вчера въпросният висш служител на министерството е идвал в ПГЕЕ-Пловдив аз не знам, медиите също мълчат по въпроса, мълчанието, дето се казва, е на висота! Ако друго не умеят да правят нашите служители от образователното ведомство, то поне да мълчат умеят, имат завидни способности в мълченето, това поне не може да им се отрече! Макар че трябва да знаят, че щом са се зафанали с такава една работа, именно в сферата на образованието и възпитанието на младите, от тях се искат способности не в мълченето, а в говоренето, това им го казвам за тяхно сведение, щот имам чувството, че доста са се объркали като мълчат така упорито. Трети един момент или многозначителен епизод, който има голям смисъл по моето възприятие е този да опиша как живея в условията на принудително пълно безпаричие, на което бях осъден набързо от развилнелите се бивши магистрати, които направиха всичко възможно не само да върнат парите на взискателката Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но и сами, тъй да се рече, намазаха от моите пари при това толкова експедитивно връщане на дълга ми, примерно единият от тях, не зная точно кой, Давчев или Раев, успя да задигне от моята сметка за себе си един доста тлъст хонорар! Та значи искам да им покажа на тия самозабравили се "рицари на правосъдието" до къде води в чисто човешки и житейски план тяхното пословично усърдие. Без да зная, че ще бъда опраскан така тотално и то именно в парично отношение и то именно в навечерието на празника Рождество Христово, аз бях решил да помогна на майка ми, пенсионерка, доста възрастна жена, да си смени дограмата в стаята, в която живее, щото прозорците там на село бяха стари и на нея й беше много трудно да се отоплява. Та значи аз поръчах два прозореца като обещах на майка да платя аз единия прозорец, а другия да плати тя със спестяванията си от пенсията. Дадох поръчката и след ден-два мен ме опраскаха финансо103

во, обраха ме тотално до шушка въпросните "рицари на правосъдието", блокираха банковата ми сметка, опразниха я, и то до червено, абе стана една, която не е за разправяне! Брях, а как ще платя поръчаните прозорци, единият от тях струва 320 лева?! Вчера прозорците бяха вече готови, монтираха ги, няма да ви описвам през какви унижения ми се наложи да мина като се оказа, че не мога да платя поръчката, не е за разказване тази работа! Е, успях някак да реша временно проблема, взех в крайна сметка пари на заем след като неколцина човека ми отказаха да ми дадат заем просто защото нямали, абе не ми се говори за това изобщо. Та ето, питам тези въпросните "рицари на правосъдието", обаче правосъдие изцяло "по нашенски", да, тяхната "законност" също е по нашенски, каквато именно следва да е "законността" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, какво ще кажат по ето този въпрос: имат ли те някакви минимални морални скрупули или угризения по този повод, именно че с действията си ме докараха до преживяването на такива унижения?! Дават ли си сметка кой е начинът да ми се реваншират някак за преживените от мен морални щети и вреди?! Не ми се пише повече по този въпрос, отщя ми се да пиша, срамота е, че такива неща се случват у нас, срамота! Аз съм човек, който има известно понятие за чест, за достойнство, за самоуважение. По тази причина, понеже съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в този момент, т.е. съм поставен в крайно унизително, нетърпимо унизително положение, заявявам, че в знак на протест ще възобновя гладната си стачка в момента, в който здравето ми позволи това; в момента заради операцията ми не мога да се подложа на пълно гладуване, сега пак гладувам, ама не пълно, гладувам защото нямам средства за съществуване, но се налага близките ми да ме поддържат със свои средства за съществуване, да отделят от своя залък, е, докато се повъзстановя, приемам да живея така, но щом се възстановя, ще започна отново гладната си стачка. Въпреки всички рискове да не бъда разбран, да бъда подигран и пр. Ще го направя, щото все някой трябва да направи нещо, та да се противопостави на ширещото се безочие, на ширещата се безчовечност у нас! В нашето тъй приказно отечество МУТРОЛАНДИЯ. Хубав ден ви желая! Благодатно посрещане на Рождество Христово ви желая! Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте истински важното, пазете си човечността, това е главното: проклета да е пост-истината, живейте според тази проста истина и няма да съжалявате! Или ще съжалявате, знам ли? То тия неща вече си зависят единствено от вас самите... сами решавайте, отговорността за всичко е пак ваша. 5 коментара: Анонимен каза: Бедният, нещастен человечец... Анонимен каза: Горкият, горкият човечец! Анонимен каза: Колко си смешен и жалък, направо не може да те опише човек! Lolita Nikolova, USA каза: Господа, да честитим Коледа на Ангел, нашият приятел и неуморим радетел за хуманност. Жалко, че отново има сериозни проблеми. Споделям с Вас моя мисли, които не веднъж да идвали в съзнанието ми, когато 104

виждах публикации на Ангел. Аз смятам, че той е за преподавател в колеж или университет, тъй като той не само репродуцира, а продуцира ново познание. Вместо да се чака справедливост от училището, в което е сега или беше, най-добре е той и всички да помогнем да Ангел да си намери работа като преподавател по философия в колеж или университет. Там има различна среда и образованието има различни цели. Там той ще се чувства добре. Ангел Грънчаров каза: Благодаря много за добрите думи и за подкрепата, уважаема приятелко! Във връзка с предложението относно това да си търся работа в университет искам да кажа нещичко. Аз съм работил в университет в първите години на кариерата си като образователен деец. Добре знам какво е. Истина е, че там творчески мислещия човек има по-голяма свобода и че може да бъде оценен по достойнство. Но има и едно голямо "НО" и то е: нашенските университети особено в момента (имаме 53 "университета"!) съвсем не са оазиси на творческото дръзновение на талантливите и отдадените на науката личности! Не, за жалост, точно обратното е: те в повечето случаи са пристан на амбициозни и пробивни некадърници. А в такава една среда човек като мен пак би се чувствал като... "риба в пясък". Що се отнася до творческа свобода, аз в годините, в които учителствах в гимназии, я имах в пълния обем, успях да си я извоювам, направих много неща, написах сума ти книги. Имах и свобода, и спокойствие, необходимо ми за творческа изява. Само в последните няколко години бях подложен на невероятно тъпа и жестока агресия от страна на войнстващата посредственост, докопала се до власт. Образователната бюрокрация видя в съществуването на такива като мен заплаха за своето господство и реши да ме унищожи. Преживях какво ли не, но за сметка на това въпреки всичко съм благодарен на съдбата си: водя благородна битка за едно ново образование и без такива като мен каузата на автентичното и съвременно образование в България ще изгуби двигателната си сила. Затова съм необходим именно където съм. Разбира се, не е леко, но за сметка на това е вдъхновяващо: човек живее истински само като се бори за възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство.

105

Мои "доброжелатели" ме подложиха на денонощен телефонен тероризъм! събота, 24 декември 2016 г.

Ако някой мерзавец, който иска да ви отмъсти за нещо, реши да ви направи следната перфидна гадория – като направи от ваше име обява в курвинския сайт "Ева търси Адам" и ви даде вашия телефон, което значи, че от този момент по телефона започват денонощно и непрестанно да ви звънят безброй страстно дишащи сексуално незадоволени Адамовци! – какво значи в такъв случай можете да сторите за да си осигурите спокойствието?! На някой случвало ли се е такова нещо, правили са на някой от вас такава гадория?! Телефона ли да си сменя?! Цяла нощ ми звънят безброй сексуално незадоволени нашенци в напреднала възраст... същински кошмар! 4 коментара: Maria Panova каза: За съжаление... има много долни хора! Преди години бях написала горе-долу подобен пост, но с друга насоченост във ФБ – че има хора, които правят много гадни неща и трябва да сме подготвени за всичко зло, що диша под слънцето! Бях споделила, че на времето познавах една безсрамна долница, която в навечерието на големи празници ходеше по апартаментите и пред вратите на хората поставяше кутия от обувки, напълнена с пясък и забучени горящи свещи, звънеше и бягаше... Не съм упоменавала нито имена, нито конкретика... И знаете ли какво ми отговориха?!? Че съм нарушавала Хипократовата клетва?!? Питам се доколко са ментално здрави и повечето от потребителите въ Фейсбук?!? :D Весели празници! То поне в днешно време би могло да се издирят подобни индивиди.... на времето никой не можеше да ги хване! Ангел Грънчаров каза: До admin adamieva написах следното: 106

Здравейте, Някой е злоупотребил с моя телефонен номер (0878269488) и е направил обява с него, давайки моя номер, поради което съм подложен на денонощен телефонен тероризъм. Обявата е направена късно снощи, към 1 часа след полунощ или малко по-рано. Моля да намерите тази обява и да я премахнете. С надежда че ще решите проблема: Ангел Грънчаров Анонимен каза: Здравейте, г-н Грънчаров, Обявата е спряна и телефонът Ви – забранен за бъдещи публикации. Весели празници! admin adamieva Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Живи и здрави да сте! Честито Рождество Христово!

Христос с примера си ни показа какво означава да сме човеци в истинския смисъл на тази дума неделя, 25 декември 2016 г.

Честито Рождество Христово! Нека Божията благодат озари съществуването ви и го преизпълни с величавия си дух! Да не забравяме: на нашия толкова 107

човечен Бог дължим човечността си – защото Христос с примера си ни показа какво означава да сме човеци в истинския смисъл на тази дума. Да си човек означава да си свободен – и да си господар на своята участ, изцяло отговорен за всичко, което правиш... Има ли по-значим смисъл, заради който си струва да живее човекът?!

Човек живее истински само като работи, само когато се бори за тържеството на възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство, човечност! неделя, 25 декември 2016 г.

Вчера започнах да пиша едно есе, в което поставих важни проблеми, а именно за истината (и за "пост-истината"), за човечността, за духовните неща и пр. - виж: Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте, това е истински важното: пазете си човечността!. Но тогава прекратих изследването на истински важните въпроси – наложи ми се да дам някои примери от всекидневието, които крещят с античовечността си. А сега на спокойствие мога да продължа с разсъжденията си за истински важното. Но преди това ето нещичко, което ще ни въведе в желания контекст. Госпожа Lolita Nikolova, която живее в Америка (в град Солт Лейк Сити) е написала следното във Фейсбук-групата "В подкрепа на Ангел Грънчаров", която между другото тези дни вече надмина 1000 членове: Господа, да честитим Коледа на Ангел, нашият приятел и неуморим радетел за хуманност. Жалко, че отново има сериозни проблеми. Споделям с Вас мои 108

мисли, които неведнъж са идвали в съзнанието ми когато виждам публикации на Ангел. Аз смятам, че той е за преподавател в колеж или университет - тъй като той не само репродуцира, а продуцира ново познание. Вместо да се чака справедливост от училището, в което е сега или беше, най-добре е той и всички да помогнем на Ангел да си намери работа като преподавател по философия в колеж или университет. Там има различна среда и образованието има различни цели. Там той ще се чувства добре. На което аз реших да отвърна следното: Благодаря много за добрите думи и за подкрепата, уважаема приятелко! Във връзка с предложението относно това да си търся работа в университет искам да кажа нещичко. Аз съм работил в университет в първите години на кариерата си като образователен деец, на 26 години вече бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". Добре знам какво е. Истина е, че в университет творчески мислещият човек има по-голяма свобода и може да бъде оценен по достойнство. Но има и едно голямо "НО" и то е: нашенските университети особено в момента (имаме 53 "университета"!) съвсем не са оазиси на творческото дръзновение на талантливите и отдадените на науката личности! Не, за жалост, точно обратното е: те в повечето случаи са пристан на амбициозни и пробивни некадърници. А в такава една среда човек като мен пак би се чувствал като... "риба в пясък". Що се отнася до творческа свобода, аз в годините, в които учителствах в гимназии, я имах в пълния обем, успях да си я извоювам, направих много неща, написах сума ти книги. Имах и свобода, и спокойствие, необходимо ми за творческа изява. Само в последните няколко години бях подложен на невероятно тъпа и жестока агресия от страна на войнстващата посредственост, докопала се до власт. Образователната бюрокрация видя в съществуването на такива като мен заплаха за своето господство и реши да ме унищожи. Преживях какво ли не, но за сметка на това въпреки всичко съм благодарен на съдбата си: водя благородна битка за едно ново образование и без такива като мен каузата на автентичното и съвременно образование в България ще изгуби двигателната си сила. Затова съм необходим именно където съм. Разбира се, не е леко, но за сметка на това е вдъхновяващо: човек живее истински само като се бори за възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство, човечност. Това написах там, в групата, в която вече повече от 1000 човека ми показват, че това, което правя, за тях има значение – и заслужава да бъде подкрепено. Да, обаче има много хора, на които им е съвсем безразлична ситуацията в българското образование, а пък жертвата на хора като мен им е напълно непонятна. А има и хора опорочени, за които личности като мен са... врагове, заслужаващи безпощадна гибел, унищожение, смачкване, ликвидиране, оплюване и прочие повече или по-малко кардинални издевателства. Как е възможно ний, хората, да сме толкова различни в преценките си за нещата – и има ли тук някакъв критерий за истинност? Щото все пак трябва да умеем да съотнасяме преценките си поне по единна скала, иначе ще излезе, че обитаваме коренно различни светове. Или 109

нещата стоят точно по този начин: всичко зависи от това какъв свят обитава човекът, а световете са два, именно човешки и нечовешки, свят, пронизан от човечност, и свят, чието средоточие е античовечността. За едно и също нещо ний, човеците, имаме в корена си различаващи се възприятия и преценки. Но човешко ли е да гледаш как друг човек именно заради теб страда, а на теб изобщо не ти пука, гледаш на ставащото с пълно безразличие, сякаш не си човек, а си безчувствена някаква твар?! Аз ето по този проблем мисля комай непрестанно напоследък: що за човеци са тези хора, които са неспособни на чисто човешка реакция спрямо ближния си – особено когато този ближен несправедливо страда именно заради теб? Какво, прочее, става с човечността на такива човеци – и заслужават ли изобщо да бъдат наричани човеци щом като забелязваме такава сериозна увреда именно на човечността им, на способността им да реагират като човеци? А как реагира човекът, човечният човек, е ясно: той има съвсем естествени реакции или чувства на съжаление, на разкаяние, на болка – когато друг човек, повтарям, именно заради теб страда! Другото е именно противочовешко, да гледаш с тъпо безразличие и безчувствие на случващото се и изобщо да си неспособен да изпиташ капчица угризение. Как е възможно около нас да щъкат толкова много човешки същества, чийто човечност именно е поразена и увредена тъкмо в най-важното отношение, там, където е изворът, повтарям, на твоята човечност. Оня ден срещнах един възрастен, ала мъдър човек, с който си поговорихме за моите злочестини, които особено силно ми се стовариха на главата напоследък. Този човек беше чул нещичко по медиите за тези въпроси, но точно поради това искаше да разбере истината – щото медиите общо взето винаги представят нещата съвсем превратно или поне повърхностно. Разказах му и за гладната си стачка, и за другите случки около нея, поговорихме си. По едно време му казах ето това, което според мен и сега има възлово значение: – За мен най-интересното беше да изследвам реакциите на разните там длъжностни лица от сферата на образованието и възпитанието на младите. И съм поразен: тези хора се оказа, че са неспособни на човешка реакция, те се държат така, сякаш "всичко човешко им е чуждо", т.е. държат се обратно на това, което в тази връзка е обичал да повтаря техния учител... Маркс, именно, той пък се хвали, че нищо човешко не му било чуждо. А на тях, оказа се, човешкото им е съвсем чуждо. Как пък един от тях не опита да се държи поне малко що-годе човешки? Не, това, оказа се, не им е по силите. Неспособни за каквато и да било човечност – как е възможно такова едно поведение и то точно на хора, които работят, така да се рече, в сферата, в която главен предмет е точно това, култивирането на човечността?!?! Давате ли си сметка колко е скандално това: ръководни дейци на образователно-възпитателната сфера, в която главният смисъл е тъкмо култивирането на човечността у младите, сами са неспособни на каквато и да било човечност?! Те се държат като неземни властелини, като неизразимо горди... "божества", като оракули, както каквото си искате друго, но тъкмо като човеци да се държат, излиза, не им е по силите! Човечността им, оказва се, изглежда е атрофирала – давате ли 110

си сметка това пък що означава?! Обезчовечени хора се занимават с очовечаването, с култивирането на човечността на младите – а това до какво води, можете ли да пробвате да сфанете поне това?! Давате ли си сметка до какви резултати ще доведе туй нещо?! Ами ясно до какво води: в сферата на нашето образование човечността е нежелана гостенка! Който се държи човечно в тази сфера бива възприеман като... "луд", като "ненормалник" (нормално е да е така: там, където норма е безчовечността, там човечността е ненормалност!), като "пълен некадърник", като "урод", като каквото си искате и то все от този род и вид! А нормалността в тази сфера е именно античовешкостта! Пофилософствах в този дух на този човек, а пък той ми отвърна ето какво (той също е работил дълги години в тази същата именно образователновъзпитателна сфера): – Ангеле, какво се чудих, братко, на тия неща?! Ами че тия хора наистина не могат да реагират човешки – защото човечността в тази сфера е забранена! Ако някой от тях деградира и прояви чисто човешко съчувствие към теб, той мигновено ще се дегизира и ще се преобрази във враг на самата система, щото системата, както е известно, е построена върху принципа на безчовечността! тези хора даже и да искат, даже и на пожелаят да се държат като човеци, не могат да го направят, щото в същия миг и те ще станат врагове на системата – и ще трябва, подобно на теб самия, да почнат да бъдат гонени от нея! Могъщи сили държат тия хора в плен на безчовечността, те не са вече човеци, а нещо като жреци на безчовечната система – и по тази причина са обречени, са осъдени на безчовечност! Ти си избрал човечността и по тази причина сам си се осъдил на терор в рамките на безчовечната система, на системата, основана на безчовечност! Няма какво да се чудиш. Всичко си и в реда на нещата. както ти не можеш да допуснеш да си безчовечен в рамките на системата, така и служителите на тази система, нейните роби не могат да допуснат да се държат човешки или човечно! Да, но ето че има и нещо друго: за истинността на нашите преценки, основани на тези два коренно различни и несъвместими принципи. От гледната точка на човечността нещата изглеждат по един начин, но погледнати от страна на принципа на безчовечността те изглеждат съвсем иначе! Това, което е добро за човечния човек, за служителя на безчовечността е зло; истината за първия е лъжа за втория! И ето, че възникват два свята, между които няма нищо общо. Единият свят, този на безчовечността, се базира на всичко, което е нечовешко: власт, сила, пари, кариера, материални интереси, пошлости, мерзавщини, там именно много се лъже, краде, мами, там е "нормално" да се гавриш с други човешки същества и пр. Служителите, жреците на безчовечността непрекъснато лъжат, но не забравяйте, че за тях лъжата е... истина, нали така?! Те вярват на лъжите с цялото си, така да се каже, сърце, да, с цялото си опорочено сърце вярват в лъжите, които сипят устите им; те се прекланят на лъжите сякаш тия лъжи са истина! Когато лъжата бъде възведена до ранг на истина, тогава именно възниква този същият свят на "постистината", който, казахме, си има своите поклонници; нещо повече, тия хора не могат да живеят извън своя свят на сенки, на привидения, на илюзии, на фантазми, 111

на ментета, на изродщини от все същия род и вид. Наричат този своя абсурден свят именно така, свят на пост-истината само за да излъжат даже и самите себе си, щото все пак грозно в техните уши звучи да нарекат света си според неговата истина, именно да го нарекат свят на лъжата; не, те на такъв нравствен подвиг не са способни, ето по тази именно причина ще го нарекат свят на пости-истината, виждате ли как внушително звучи този техен по същество изцяло лъжлив и ефимерен свят?! И като капак на всичко този техен лъжлив абсурдистки свят ще има и претенцията за абсолютност, сиреч, тия лъжци, тия уродливи същества ще обявят своя лъжлив свят за "свят на едната и единствена света истина"! Ще претендира за абсолютност техният лъжлив свят на привидения и сенки, а пък светът на истината, респективно, ще изпадне в немилост, той ще се превърне в свят на дисиденти, на ненормалници, на лудите, на глупавите идеалисти, на несретниците като теб, драги ми Грънчаров! Сега разбирате ли за каква гигантска фалшификация тук фактически става дума, а, драги ми дами и господа тъй усърдно мълчащи съдебни заседатели и заседателки? Цялата образователна администрация е длъжна да спазва постулатите на своя абсурдистки свят, Грънчаров, затова и те няма как да ти напишат нещо друго освен това, което са написали в своя отговор, предизвикан след натиск от страна на администрацията на Президента на републиката: а именно, че "целият съвъкупен учителски народ" много харесва своята "демократична директорка", че това, видите ли, било "самата истина", а ти, драги ми Грънчаров, очевидно имаш някакви извратени възприятия, щом си мислиш иначе, щом си дръзнал иначе да възприемаш нещата! Всичко си е о`кей в българското образование, несретнико Грънчаров, всичко е бляскаво в него, успехите му са неизчислими, ти нещо много си се объркал като си недоволен и като искаш некакви си там промени?! Ти с тия промени искаш идилията ни ли да съсипеш бе, несретнико тъпоглав?! Я го виж ти, ще ни съсипва той идилията, откъде-накъде, ний това на теб няма да ти го разрешим никога! Никогда! Будем боротся с тобой и ще те усмъртим ако требва мигновено, но няма да ти позволим да ни съсипеш нашата така приспивна идилия! В сферата на образованието не само човечността е забранена, но е забранено и всичко онова, което е израз на човечност, примерно мисленето. Или чувстването. Да, чувствата особено са забранени. Разрешено е едно-единствено чувство: лицемерието. Според което като ти е тъпо, ще се усмихваш и ще казваш "Ах, колко хубаво и весело е тука, ах, какъв прелестен е животът в нашата така убийствено скучна образователна система, основана на така любимото ни насилие!!!". Да, само това можеш да чувстваш, едно е разрешеното чувство, разрешено е само перверзното чувство, според което ще казваш, че чувстваш обратното на това, което чувстваш. Като ти е тъпо и скучно, ще казваш, че ти е много интересно и вълнуващо! Като умираш от скука ще казваш, че умираш от възторг! Когато не можеш да гледаш разпищолилите се като бейове администратори, ще им се усмихваш мило и нежно ще им думаш: "Ах, колко сте ми симпатични вий, другарки и другари бейове, колко ви обичам, как ви се радвам, как богоговея пред вас!", и ще им сторваш не само метани и поклони, но и крачетата ще им целуваш, нали така 112

се полага да се прави в страната на кривите огледала?! Толкова. Точка. Няма смисъл да продължавам в този дух. Щото казах каквото трябваше. Сега ще се оттегля да почивам. Щото днес е първият ден на празника Рождество Христово! Днес е празник, аз обаче пиша и работя - това е грях. Да мислиш и да пишеш грях ли е?! В празничния ден трябва само да се безделничи ли?! А мисленето и писането работа ли е?! Не, едва ли, а, какво ще кажете по този въпрос? Ето нещичко, което написах на едно място във Фейсбук преди малко; с него ще завърша и тук: Заслужава си тия думи на умника-шоп да бъдат изписани със златни букви в бъдещия Храм на българщината: "Мразим да мислим и що да ми е трудно като може да ми е лесно – като не се мачим да мислим?!" Хубав ден! Честит празник! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Ще ставам... книжар, направих си онлайн-книжарница! неделя, 25 декември 2016 г.

Намира се ето тук. 113

Заповядайте, посетете магазина, в който ще можете да намерите всяка моя книга и всяка книжка на издаваните от мен списания и то на съвсем промоционални цени! :-)

Най-отличителната черта на пост-социалистическия кариерист е неговата крещяща некадърност неделя, 25 декември 2016 г.

"Най-отличителната черта на социалистическия кариерист, без значение в производството, културата или администрацията, е неговата посредственост." Георги Марков Четейки "Задочните репортажи" се сещам как точно по тази тема си говорихме в колата с Iliya Lingorski преди време. Тази сутрин гледах Лиляна Павлова и се сетих колко е вярно това. Stoyan Panchev Кратък мой коментар: Това в пълна мяра важи и за днешния пост-социалистически кариерист... пак без значение дали в производството, културата, образованието или просто в администрацията се проява или подвизава той.

114

Когато свободно и безкористно правим добро тогава доставяме радост на Създателя си сряда, 28 декември 2016 г.

Когато човек стори добро без принуда, тогава Бог поглежда към земята, усмихва се и казва: "Дори само заради този миг си струваше да сътворя света!". ТАЛМУДА (Цитиран от Bozhidar Savov)

115

Много вярна и ценна констатация сряда, 28 декември 2016 г.

Винаги съм гледала на ФБ не като на място за среща с приятели, макар и това да е официалната дума тук, а като арена за сблъсък на хора с различни мнения. Но напоследък все повече от несъгласните с мен ме блокират. Приемам го като признание за поражение от тяхна страна, но не бих казала, че това ме радва. Ако във виртуалния свят човек се обгради само със съмишленици, няма ли след това да се изненада, че в реалния има и други? Да, споровете често преминават в грубост, но не е ли ФБ един от начините постепенно да се научим да говорим един с друг, да чуваме, да разбираме аргументите на другия, да ги оборваме с контрааргументи или пък да направим крачка назад и да приемем чуждото мнение? Ако стесним широкия свят на другомислещите до тесния на познатите си, не губим ли повече, тъй като лайковете освен радост често носят и лъжливо самочувствие? Не изграждаме ли "диктатура на приятелството", която като всяка диктатура едва ли ще донесе нещо добро и за самите нас? Най-честият, но и най-неизпълняваният съвет към шефовете на фирми е да си вземат в екипа по един винаги несъгласен черногледец, който да казва "не". Но явно всички предпочитат да са обградени само с йесмени. След което неизменно идва провалът. Janina Dragostinova 116

Кога разпищолилите се, кога затъналите в беззакония управници започват да треперят? четвъртък, 29 декември 2016 г.

Трябва да реша какво да правя по казуса с моето предрождественско "съвсем законно" ограбване – виж: Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово! и също: Из историята на нравите в тъй приказната страна Мутроландия: обран съм до шушка в парично отношение от директорката на ПГЕЕ-Пловдив!. Знаете, аз до този момент предприех няколко действия, имащи единствено морален смисъл, апелирах с поредица от писма до лицата, които осъществиха тази брилянтна акция по моето предрождественско ограбване: Мое отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, отличник на главния прокурор Цацаров и също Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия. На тъй човечната "взискателка" Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕПловдив, писах две прочувствени писма, надявайки се да пробудя у нея известно чувство за отговорност (да не употребявам засега думата "вина" или дори дума като "грях"!) за това, което тази административна особа си позволява да прави; както можете да се досетите, до този момент няма никаква реакция от нейна страна, пардон, има, реакцията е една-единствена и е съвсем обичайна, реакцията й е 117

все същата: мълчание. Мълчи и г-н частния съдебен изпълнител Раев, титанично мълчи и той. Разбира се, като мълчат, това съвсем не им пречи да действат зад кулисите, това какви действия са предприели зад кулисите тия отговорни длъжностни лица, ще се разбере съвсем скоро. Значи апелирането към моралното чувство в нашенските родни условия, оказва се, е съвсем неефективно - и безполезно. Имам ли някакъв друг вариант за действие в така създалата се ситуация?! Много хора, и то близки ми хора, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, ми заявиха: ще трябва да се примириш с този пладнешки обир, щото всичко е "съвсем законно", те са изпипали нещата според закона, вярно, обраха те, опустошиха банковата ти сметка, оставиха я "на червено", оставиха те без никакви средства за съществуване за месеци наред, но ти нищичко не можеш да направиш, дори и да се обърнеш към съда, воден от чувството си за несправедливост, нищо няма да постигнеш, щото, казахме, те са опитни администратори и юристи, а ти си разорен и беден за да можеш да си наемеш адвокатска помощ; затуй - примири се, потисни чувството си за обида, за справедливост, замълчи си, щото ако не си замълчиш, ще си предизвикаш нови беди; нима не разбра, че срещу ръжен не се рита, нима но твоята възраст и това не можа да разбереш все още?! Да, срещу ръжен не се рита, така се мисли у Нашенско, в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ очевидно е така. В свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ когато мачкат личността и достойнството на някой, този някой, ако е умен, ако е хитър, си мълчи, търпи, понася – и затова в тази прокълната страна оправяне няма и не може да има. В нея наглеците ще продължават да си правят каквото си искат, а жертвите ще търпят, ще понасят, ще мълчат. Ти, драги ми Грънчаров, няма да оправиш света, ако не мирясаш, ще си счупиш хептен главата. Вземи нещо направи та тази твоя тъпа глава да почне поне малко да мисли, чуваш ли ме бе, дебил?! "Философ" ми бил той, а не знае тия азбучни базисни истини на българския живот!!! Други хора обаче ми казаха, че има смисъл да се реагира от моя страна, че има смисъл човек да се бори – за да си защити интереса и правата. Примерно като заведе съдебно дело и пр. Имало много хора като мен, които са пострадали от съвсем същия "законен произвол", тези хора са си създали дори Асоциация за защита на длъжника, представяте ли си?! Ето, чуйте поне това за да се ориентирате за какво става дума: Има значи смисъл човек да се бори за правата си! Въпреки че ситуацията у нас и в тази област, сами забелязвате, е отчайваща! Пълно беззаконие, несправедливост, тотална неправда цари и в тази област у нас. И пълно безразличие цари спрямо този проблем у нас: до този момент са изгледали това видео само 35 човека!!! Майната им на ограбените! Майната й на справедливостта! Майната му на "правосъдието"! Майната му на правото и на правдата! Да живей приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която и "правосъдието" ни е подобаващо, нали така?! А сега де, бори се ако нямаш какво друго да правиш! Чупи си главата! Никой няма да ти обърне внимание, Грънчаров, благодари, че изгоря за момента с някакви си там 1000 лева, щото съвсем скоро твоите душители могат да ти устроят такъв капан, че да не можеш да се изплатиш докато си жив! Като едното нищо ще ти вземат и 118

жилището и ще те изгонят бос на снега посред зима! Ти благодари че все още това не са направили, значи са един вид "добри хора", да, пощадили са те все още. Но ако продължаваш да мърдаш, Грънчаров, ако продължаваш да дразниш тия толкова великодушни твои тероризатори, то ще си получиш заслуженото съвсем скоро! И съвсем справедливо ще се опраскат така, че свят ще ти се завие! Не дърпай дявола за опашката, безумецо Грънчаров, щото много ще страдаш! Това, което до този момент си преживял, ще ти се видят "бели ядове" в сравнение с това, което те чака, ако не мирясаш! Ето, който иска да се бори, може да ползва помощ оттук: ВАЖНИ ДОКУМЕНТИ И АПЕЛ КЪМ ОБЩЕСТВОТО!!!. Моят случай е абсолютно същият, обран съм по все същата схема. Сега трябва да реша какво да правя. Най-малкото дали пък днес да не ида да си поговоря със служителите от фирмата на г-н Раев, частният съдебен изпълнител, да не кажа... опрасквач, да, защото аз фактически бях яката опраскан! Да ида да видя какво ще ми кажат там, макар че аз добре зная какво ще ми кажат: че всички е "съвсем законно", че опраскването ми е напълно "нормално", че трябва даже да благодаря на опрасквачите си за това, че така милостиво са ме опраскали, щото иначе можеше да ме опраскат така, че свят да ми се завие! Дали да не ида с микрофон и с камера там, а, какво ще кажете?! Или да престана все пак да дърпам за опашката прословутия дявол, а, дали не е поразумно да си замълча?! Като те опраскват и като почнеш да си мълчиш, в един момент на опрасквачите ти може да им стане безинтересно повече да те опраскват и може да те оставят на мира, а, дали пък няма да сработи този психологически механизъм?! И да се почина поне малко, да си отдъхна малко, щото сили вече не ми останаха да се боря, аман, бей, аман, тази вече не се търпи! Не е лесно да се живее в нашето тъй свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ, а пък да се опитваш в него да носиш шапката на свободен човек съвсем не е позволено. Тук само ако си презрян роб, може все някак да оцелееш. Сега ясно ли ти е, драги ми Грънчаров, защо толкова много роби има в това наше приказно царство на мутрите, наречено от анонимния интернетен мислител "МУТРОЛАНДИЯ"?! А аз днес се бях настроил да правя нещо като "сензация" в своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, искаше ми се да посветя цялото предаване на този проблем: за опраскването, за "съвсем законното" ограбване до шушка на длъжниците, проблем, по който, както виждате, всички си мълчат, е, има само неколцина луди глави, които говорят, които се мъчат нещо да правят, но на тях пък кой ли им обръща някакво внимание?! Да не би Хекимян ще ги покани да разкажат за проблема си пред цялото общество?! Не, няма да ги покани Хекимянчо, сакън, он да не би да смее да дърпа дявола за опашката?! Некой не смее да дърпа дявола за опашката в нашето тъй приказно царство МУТРОЛАНДИЯ, всички обаче предпочитат да се мазнят на въпросния дявол-мутра, да му се подмазват, да се правят на пичове се мъчат и прочие, и дат далее, и ала-бала, и тинтириминтири! Вий нещо ще кажете ли по въпроса, а, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, защо се умълчахте така страхливо?! 119

Набеден ДЛЪЖНИК-активен борец срещу безобразията на ЧСИ-тата! АКТИВНО борещ се с беззаконието в закона!, така се е нарекъл г-н Ивайло Илиев. Ето и неговата малка победа!, браво, значи има смисъл човек да се бори, така ли излиза?! Заслужава си да се прочете и това: ЗА ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 423 ОТ ГПК. Или това: ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК И АКТУАЛНАТА ТЪЛКУВАТЕЛНА ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД. ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ. Ето, чета го, но ме боли главата от четене на такива юридически казуси, просто в последните три години много подобни документи ми се наложи да прочета и да напиша, дотам, че вече изпитвам, простете, отвращение като ми се налага да чета подобна книжнина! Просто сили не ми останаха да чета и особено да пиша подобни документи! Да, добре знам, така е, така и трябва да бъде: не чакай някой друг вместо теб да свърши работата, сам трябва да направиш всичко, особено ако нямаш пари да си платиш на адвокат, сам, да, така е: "Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите тези давещи се!". Нищичко не мога да чакам наготово или като милостиня. Така мисли свободният човек. Разчита само на себе си. Особено у нас, където ний, свободолюбивите хора, много рядко успяваме да си координираме усилията и да се подкрепяме. У нас, знаете, типичната ситуация е: някой се мъчи, а всички наоколо гледат сеир и ме подвикват: - А така, Ангеле, давай, напрягай се още, ако скъсаш некоя жила от напрягане, майната ти, то пък ний всинца няма да живеем вечно я?! Какво като пукнеш, поне ще погледаме донасита агонията ти! Давай, бори се, напрягай се, мъчи се, ний ще гледаме сеирец и ще ти подвикваме! Или ако искаш, можем и да те плюем, какво предпочиташ, виж сега колко сме добри: да те плюем ли искаш или само да те окуражаваме да се напрягаш колкото можеш докато скъсаш некоя жила у проклетото си сърце и докато не издъхнеш?! Сам избирай, нали си свободен, а ний сме готови с еднакво усърдие да правим каквото пожелаеш. Ний сме добри, ний сме великодушни. Ако искаш, можем и с ей-тези ръце да те удушим, да не се мъчиш повече, ти само ни кажи. Хайде, давай, че шоуто ти започна да става скучно! Ний искаме пищни сеирища и резилища, и позорища искаме, и циркове искаме, щото ни става скучно. Дай една купа с чипс ма, калпава жено! Тоя зе да ме ядосва веке... Г-н Вихрен Михайлов ми е изпратил следното съобщение за своя будителска акция, в която съм поканен да се включа, цитирам: "... на 07.01.17 г. ще осъществя своето будителско присъствие пред Президентството в продължение на една седмица, време, през което можем да направим последното преброяване на готовите да извършат вътрешната си и социална промяна. При липса на чуваемост от мутиралата, спяща държавна чудовищност, словото ми ще се вкамени и ще полети за да проникне поне до подкожието на бандитостанския гьонсуратлък. Тъй че си опичайте акъла, ако е заседнал някъде някой грам, взимайте си цървулите, офшорките, кървавите сребърници и цялата придворна, мутро120

образна паплач от малцинствен електорат, чергари келепирджии и прмитивно оцеляващи трилобити… – и ДИМ ДА ВИ НЯМА!!! Е, Доблестни Българи, Човеци имали ни някъде между сълзата и възраждането на изстрадалия ни корен!?! Честито Рождество и здрава Бъдещност!" Това пише г-н Михайлов, ето и неговото отворено писмо по този повод, позволявам си да го публикувам тук: До: Президента на Република България До: Министъра на правосъдието в Република България До: Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание на Република България До: Омбудсмана на Република България ОТВОРЕНО ПИСМО – ЗАЯВЛЕНИЕ от Вихрен Николаев Михайлов, бул. Братя Бъкстон, бл..., ет..., София 1618, тел. 02/8 25 99 24 Относно: Отказ от правосъдие с постановление на СРП от 20.06.2016г. по пр.пр. № 48854/15 г. Отказ от правосъдие на СГП от 10.08.2016 г. по пр.пр. № 18079/15 г. Отказ от правосъдие на СП от 13.10.2016 г. по пр.пр. № 411/15 г. Отказ от правосъдие на ВКП по мой сигнал № 12999 от 09.11.2016 г. Отказ от правосъдие на ИВСС със становище от 07.12.2016 г. с рег. № КЖ-16-284/16 г. Уважаеми господин Президент, Господин министър, дами и господа, Поради изчерпване на възможностите за обжалване пред органите на съдебната власт и прикриването, което упражняват системно на дейността на ДОПГ (Държавна Организирана Престъпна Група) в лицето на изпълнителната власт и конкретно МТИТС и ИА ”АА” - на основание чл.1(2), чл. 4(2), чл. 7 и чл. 56 от Конституцията на Република България(РБ) ИЗИСКВАМ: Отговорност в ефективни действия за истина, справедливост, гарантиран правов ред и защита на българските граждани. 1. Репараторна отговорност на държавата за причинените щети и травми (морални, материални) от престъпните действия и бездействия на Съдебната власт, погазила и погазваща чл.117 и чл.127 от Конституцията на РБ. 2. Наказателна отговорност на конкретни лица в държавната власт извършили и извършващи престъпления по служба.

121

Заявявам своя категоричен отказ да бъда третиран като част от една тотално обезправена и цинично малтретирана общност – българското население, което би трябвало да представлява Суверен на РБ!!! На 07.01.17 г. ще изразя открито своята позиция в района Президентството и администрациите на Министерски съвет и Народно събрание. В срок от една седмица, считано от горепосочената дата, ще изразявам открито своя бунт към Геноцида, упражняван към българския народ. При положение, че адресатите на моето писмо не реагират с продуктивни действия, словото ми ще се овеществи далеч по-категорично от протестния доматен символ, с който досега подавахме тревожни сигнали на държавните власти. Вихрен Николаев Михайлов

122

Г-н Вихрен Михайлов е един от хората, които дойдоха от София в Пловдив за да изразят солидарността си с моята отчаяна гражданска акция по повод катастрофалното състояние на българското образование. Той не беше допуснат от директорката на ПГЕЕ-Пловдив да участва в сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ за да заяви своите разбирания, своята позиция по толкова важните въпроси на българския живот, по които у нас така упорито се мълчи. Сега той ще протестира в София пред сградата на Президентството. Дали ще си остане там съвсем сам?! Дали някой ще иде да го подкрепи? Дали не трябва аз да отида там и да бъда с него – не само за да му върна жеста, но и за да заявя своята позиция по ония проблеми в българското образование, по които е престъпление да се мълчи? Аз се познавам добре и знам, че най-вероятно ще отида и аз там, пред Президентството на 7 януари. Дали някой друг човек от Пловдив няма да се пожертва и да дойде с мен и той? Считайте това за покана, от Пловдив групата в подкрепа на неговия протест може да бъде и по-голяма. Няма да е грях да бъде по-голяма, така мисля аз. Знаете ли с какво си заслужава да завърша това толкова недовършено и неподредено сутрешно есе? Ето с какво си заслужава да го завърша. Тия, които са се разпасали до невъзможност, независимо какви са, на какъв пост се намират, дали са директори, инспектори, други някакви началства с нескриван мутренски манталитет и прочие не се плашат от индивида Вихрен Михайлов поотделно, от индивида Ангел Грънчаров, когато и той поотделно, сам, си прави някакви си там акция, си води някаква си там своя "личностна борба"; но те почват много да се плашат когато индивидът Вихрен Михайлов се събере с индивида, поета и гражданина Николай Колев-Босия, с индивида, с философа Иван Радичев, с поета-фотограф и режисьора Косьо Николов и те четиримата дойдат с кола от София до Пловдив да подкрепят отчаяното гражданско действие на индивида Ангел Грънчаров, а пък сред това на импровизираната среща с недопуснатите от директорката гости от София все пак дойдат доста големи групи от престрашили се ученици, които да започнат да разговарят по истински важните въпроси с гостите от София. Ето тогава, значи, разпищолилите се управници почват неистово да треперят и си поръчват мощна охрана, която да заварди всички подстъпи до училището и пр. А след това, примерно, на отчаяното гражданско действие на индивида Вихрен Михайлов от Пловдив дойде цяла група презрели страха граждани, които да го подкрепят пред сградата на Президентството. Тогава разпищолите се управници ще почнат още по-неистово да треперят. А когато през сградата на Президентството, да допуснем, дойдат примерно 50 000 разгневени граждани, които, да допуснем, заявят, че няма да допуснат поклонника на Путин Румен Радев да стане президент на България, примерно казвам, щото и това може да се случи стига в тази страна да има граждани, а не предимно презрени страхливи мухльовци-сеирджии. Има ли такива граждани може да се разбере съвсем скоро, едно обаче е сигурното: България има фатална нужда от тях! Спирам дотук. Какво ще правя, то ще се разбере съвсем скоро. Едно е сигурното: няма да се опозоря, страхливец няма да стана, мижитурка от мен не ча123

кайте да произлезе. Нито в тази, нито в новата, в идещата година няма надежда такова мое преображение не може да се случи. Никогаш няма да се случи или да стане. Никога! За това нещо мога да ви гарантирам. Докато е жив, индивидът Ангел Грънчаров мухльо няма да стане! Бъдете здрави, желая ви хубав ден! А за себе си вий сами решавайте какви сте – и какви ще бъдете! Няма нищо по-лесно от това човек да се покрие с позор. Това е най-лесното. Поняли меня, дарагие мои мухльовцы и мижитурки?! 3 коментара: Анонимен каза: Едва ли има човек на света, който да е напълно доволен от живота, но недоволството и мрънкането на българите, германците и може би унгарците е наистина пословично. На тях все не може да им се угоди и дори Исус Христос или абсолютната истина да дойдат да ги управляват, пак ще роптаят. Самият аз съм песимист за живота и света, само че гледам да не се оплаквам, а мъ-жествено да понасям ударите на съдбата по стоически маниер. Аз ще направя моята прогноза за 2017 може би след 22 януари; в случая ще обаче по изключение ще кажа нещо оптимистично: Истината е, че след 25 години преход неясно към какво България наистина не е цъфнала и вързала и в действителност продължава да се управлява от старите комунистически елити, но въпреки това има голям напредък – независимо от съпротивата на старите елити срещу промяната и демонтажа на тоталитарния комунизъм. Така например София като доходи вече е достигнала средноевропейско ниво (не западноевропейско, а СРЕДНОТО за Европа), донякъде това важи и за няколко други големи града. Разбира се, контрастът с малките населени места е много голям. Макар че не бива да фетишизираме икономиката, както правят марксистите и сега западните елити, България реализира икономически растеж, безработицата намалява, бюджетът завършва с излишъци, а държавният дълг е един от най-ниските в Европа и света. И всичко това на фона на ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ТЕЖКА ГЛОБАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, ВКЛ. В САЩ, МНОГО СТРАНИ ОТ ЕС, РУСИЯ, ДОРИ КИТАЙ ЗАБАВЯ РАСТЕЖА СИ. Дори в прословутата съдебната реформа има известно размърдване, главно под натиска на Европа, но все пак. Ето защо в навечерието на 2017, която в глобален план за съжаление вероятно ще донесе големи сътресения, нека бъдем за малко оптимисти и благодарни. Да благодарим най-вече на българския народ, без който дори този относително скромен напредък след 1989 нямаше да бъде възможен и вместо да го укоряваме, да го похвалим. И да спрем с епитети и определения като „Мутроландия“, защото по този начин отричаме усилията и заслугите на българския народ. България не е еталон за демокрация, но съвсем не е толкова непривлекателно място за живеене, както някои си мислят, даже напротив, тя и сега е „най-добре пазената тайна на Източна Европа“ (в позитивен план), както беше заявил през 1992, ако не се лъжа, американският държавен секретар Игълбъргър. 124

А това, че лично сме засегнати от действието на някои закони, е отделен въпрос. Ако сме привърженици на правовата държава, би трябвало да прие-мем последиците от законите, дори да не ни харесват. Анонимен каза: Колко жалко, г-н Грънчаров, че Вашият блестящ публицистичен талант обговаря такива битовизми провокирани от злостни комуноиди, а не фундаментални изследвания. Тодор Михалев каза: Един българин! Аферим, даскале, машаллах! Един българин гладува. Той е учител. И какво от това? То кой ли не гладува в това смутно време ? И депутати , и лидери на политически партии , и всякакви хора.Ами да си гладува. Нали е пости. Да, да... Да, ама не! Би казал бай Петко Бочаров... и ще бъде прав. Защото този човек иска да си упражнява професията като творческа личност, както са я упражнявали онези български будители, живели някога. Българският учител е имал поголям обществен имидж и достойнство дори във времена, които ние днес наричаме робски. Куриозното е, че се е радвал на повече свобода и е респектирал тогавашните управници и големци. Днес, потънал в абсурдното административно блато, задължен да върши несвойствени задачи, българският учител се бори с бюрократичната машина на времето. Докога?

Моят непростим грях е че уча младите на свобода! петък, 30 декември 2016 г.

125

Позволявам си да уча младите на свобода – най-прокълнатото нещо из нашите родни български простори! Фейсбук ми припомни днес ето тази публикация от преди пет години. Тогава именно предложих училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив - наричано все още в града и областта... "ТЕТ-ЛЕНИН"! да бъде преименувано на ПГЕЕ "Стив Джобс"; само предложих, нищо повече от това. И администраторката на училището ми обяви война по този повод, започна се една епична война, която продължава вече пета година! Понеже съм стар, кален в битките войн, не се предавам още, държа се, макар че силите ми са на изчерпване все пак: срещу мен е цялата бюрократична система на българското образование, срещу мен е цялата власт на образователното ведомство плюс властта на правосъдната ни система! Както и да е, да видим какви подвизи ни чакат в тази война през идващата 2017 година, живот и здраве да е само.

Нека България стане страната на най-агресивната простащина в света! петък, 30 декември 2016 г.

126

Направих си още една онлайн-книжарница, нека да има повечко книжарници (другата моя книжарница, която е с ограничено съществуване, само от две седмици, се намира ето тук), макар че е мисия невъзможна нашенец, сиреч българин да дръзне да се охарчи за книга, писана от български автор, не, такова чудо е съвсем невъзможно! Българин да подкрепи български автор е изключено, откъде-накъде, докъде ще докараме ний в развитието на духовната си култура ако почнем да подкрепяме своите, българските автори, особено пък да почнем да подкрепяме по-сериозните сред тях?! Та значи мисълта ми е, че с оглед на това българската духовна култура да бъде държана в колкото се може по-лошо и тежко състояние българският евентуален читател на книги, писани от български автори, се чувства един вид морално длъжен да не ги подкрепя и насърчава! Може българският читающ олигофрен да си купува каквито иска боклуци, стига само да са писани от чужди автори, но ако някаква книга е писана от българин, то дори да е стойностна ний в никакъв случай не бива да си я купуваме, щото ако си я купим, рискуваме да насърчим развитието на българската култура, а се знае, че у нас не културата, а тъкмо безкултурието и простащината трябва единствено да бъдат насърчавани, не образованието и образоваността, но само необразоваността и необразованието трябва да бъдат подпомагани!

127

И то именно с оглед един ден да постигнем главната стратегическа цел на родината ни: България да стане страна на тоталната и най-агресивната простащина в света, да стане страна на абсолютното безкултурие, на най-войнстващата бездуховност, безчовечност, безличност и прочие, и так далее, и тъй нататък. 3 коментара: Анонимен каза: България явно е страна, пълна с непризнати гении. Или пък е вярно обратното, че няма гении, а българският народ има здрав усет за това кое е стойностно и затова книгите на тези „гении“ не се продават. Но по принцип идеята, че философски книги, били те от български или чуждестранни автори, може да се продават в голям тираж, е абсурдна. Така например преводите на Кант на проф. Цеко Торбов от десетилетия (!) залежават в книжарницата на БАН. Поради това Кант трябва да е дълбоко възмутен от липсващото търсене на неговите книги. А какво да кажем за творчеството на съвременните композитори? За съжаление в класическата музика се е създал един канон от 10-15 композитори и горе-долу толкова произведения, които неизменно се въртят в концертните зали по целия свят и съвременни творби нямат никакъв шанс да бъдат изпълнени. Анонимен каза: Последните две книги, които съм си купил, са на български автори – едната е на Борис Парашкевов, а другата – на Милен Русков. Това, че хората не купуват книгите ви, не означава, че не купуват български автори, а просто не че купуват вас. Вие не сте барометър. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, моите книги се продават добре, но това съвсем не значи, че книгите на българските автори се продават добре. Опитвайте се да гледате малко по-далеч от собствения си нос, а омразата Ви към мен Ви заслепява...

Да си помагаме – за да се възвисяваме! събота, 31 декември 2016 г. Днес е последният ден на 2016-та година. Една много интересна, вълнуваща за мен специално година, във всяко едно отношение, и личностно, и житейско, и професионално, и всякакво друго. Само ще отбележа маркерите на тази година: на 5 януари 2016 г. след година и половина съдебни дела аз се върнах на работата си като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив по силата на решение на Върховния Касационен съд, с което беше отменена заповедта за моето уволнение, издадена предпразнично, на 19 май 2014 г. от директорката на това същото учебно, възпитателно и образователно учреждение. Година по-късно, именно в тия пак предпразнични дни, неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив подготвя новото ми уволнение, пак по все същия "мотив", а именно, че моя милост е... непослушен, че си позволява да има нетрадиционен, сиреч, модерен, нестандартен, иновативен и 128

пр. подход в обучението на младите, ерго, че не съм типов учител ми е най-големият грях, а пък че съм свободолюбива и другояче мислеща личност, по преценката на въпросната администраторка, е непростимо престъпление, за което заслужавам именно поредното си опраскване, пардон, уволнение!

А между тия два маркера на тъй вълнуващата 2016 година са разположени какви ли не коя от коя по-интересни административни ексцесии, гаври, оплювания и прочие, кампанията по моето личностно и професионално дискредитиране не е спряла нито миг, върхът на тази кампания, с който се цели именно да ми бъде отмъстено колкото се може по-гадничко, е моето... финансово опраскване и обиране до шушка, т.е. лишаването ми по "съвсем законен начин" от каквито и да било средства за съществуване, да, по нареждане на взискателката Анастасова, тази същата неуморна директорка, ми беше изпразнена до шушка моята банкова сметка, така тя си взе в двукратен от законния размер едно обезщетение, което пък й беше присъдено по едно друго мое съдебно дяло, за клевета, аз и него спечелих на първа инстанция, ала след това директорката взе нужните мерки, щото "по законов ред" да получи "правото" си да издава каквито си иска... психиатрични диагнози на персонала на училището, което ръководи! Виждате, че животът, дето се казва, при нас е изключително богат на какви ли не преживелици, не можем да се оплачем, а какви ли изненади ще ни донесе новата 2017 година – това засега никой не може да го каже, то е абсолютна тайна и загадка – заради която именно и си струва да се живее, нали така, а, какво ще кажете вий по този въпрос, вас питам, драги мои спътници в тъй вълнуващото ми всекидневие, имам предвид драгите и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Ще ми се нещо да напиша по този повод, ала ето, в този хубав снежен ден (да, и в Пловдив тази сутрин е бяло, навалял е сняг, чудесно време е за разходки, аз толкова много обичам снежните дни – превъзходни са за моите самотни и 129

богати на размисли разходки из древния град Пловдив!) изобщо, ама изобщо не ми се пише! По тази причина няма и да пиша, ами ще гледам да се изнижа тихомълком от студената си стая (няма как да се отоплявам – по причина на това, че, казах вече, съм опраскан тотално в парично отношение от тъй грижовната ми работодателка!) и да се поразходя, да се порадвам на природата, доколкото такава все още има около нас. Ето обаче нещичко, което вземам от "чата", което си казах с един мой ученик, мисля, че е важно, виж те какви чудесни ученици имам: Ученик: Господине! Знаете ли какво трябва да направи един човек според Библията за да бъде спасен – освен добри дела и т.н.? Кое е най-важното нещо? Аз: За да бъде спасен един човек (освен добри дела) най-важното нещо е да бъде верен на истината, да обича Бога, не знам точно, Вие как мислите, кое е найважното? Ученик: Така е, но в Библията е записано, че за да бъде спасен един човек той трябва да се покае (да помоли Бог да му прости) за греховете си и тогава да живее живот като Исус (да е смирен, добър и т.н). Ако не се покае няма спасение. Ако не сте се покаял за греховете си трябва да го направите за да бъдете спасен. Ако искате мога да ви намеря стихове от Библията където пише че без покаяние няма спасение. Това Исус го казва на неговите ученици и апостоли. Аз: Съгласен съм, така е. А моите врагове трябва ли да се покаят?! Примерно директорката на ПГЕЕ трябва ли да се покае? Ученик: Да. Исус казва "Обичайте неприятелите си и се молете за тях!" Ако директорката не се покае няма да бъде спасена. Аз: Тя обаче, за жалост, се смята за непогрешима и по тази причина си мисли, че няма за какво да се покайва. Ученик: Това си е неин проблем. Всеки отговаря за себе си. Аз: Да, обаче не трябва ли да и помогнем да осъзнае проблема си? Все пак човешко е да помагаме на изпадналия в гибелна заблуда наш ближен човек? Ученик: Трябва да й кажем, че трябва да се покае за греховете си, а пък дали ще го направи или не това е неин избор. Аз: Да, вярно, така е. Е, аз това и правя, опитвам се да й помогна, проявявам човещина, за жалост обаче тя (за момента) не го разбира, усилията ми са без резултат. И така нататък, в този дух си поговорихме за училищните работи, нищо че е края на годината. С мои ученици често си говоря по какви ли не проблеми, нищо че сега е ваканция, мнозина от тях обичат да разговарят с мен по всякакви проблеми. И на мен винаги ми е приятно да разговарям с мислещи и опитващи се да разберат истината млади хора. Помогни ми да те възвися! – този девиз при нас не са само думи. Само добавката ми или корекцията ми е следната: Да си помагаме – за да се възвисяваме! На мен така ми звучи по-съвременно този девиз. Щото не учителят възвисява учениците си, а и те него възвисяват, един вид взаимно се възвисяват. И за тази цел, общото си възвисяване, следва да си помагат, всеки с каквото може да помага. Учителят може много, но не и всичко. Без помощ130

та на ученика нищо особено няма да постигне, не може да постигне. А и за собственото си възвисяване ученикът все пак следва да има решаващ принос или заслуга. Темата е интересна, но да спра засега дотук. Можем да продължим да мислим и да разговаряме по всичките тия въпроси тепърва, живот и здраве да е само. И да завърша с това, може пък за някой да е важно. Или интересно. Или дори полезно да разбере. Ето за какво става дума. Как, прочее, живее един български учител, който е опраскан финансово от тъй усърдната си работодателка? Искате ли да разберете нещичко по този въпрос? Кой ако не друг може да ви помогне да разберете нещичко освен този, който е опраскан, именно моя милост? Е, за да запълня и тази празнина ми се ще нещичко да напиша. Щото аз ако не го кажа или напиша, кой друг ще го каже и напише?! Аз нищо чудно да съм единственият български учител, който в този момент е опраскан така решително (и то именно във финансово отношение) от нашата така усърдна, казахме, образователна бюрокрация. Не само съм опраскан, аз направо съм си обран – и то за повече от два месеца, два месеца ще трябва да работя без да... ям, за да запълня някак тази празнина в моя личен бюджет. Как се чувства този, който ме е опраскал така кардинално ли? Не знам, питайте него. Аз по този въпрос нищичко не мога да кажа, просто нямам информация. Моите опрасквачи си мълчат най-усърдно. Предполагам, нямат особени морални скрупули или пък угризения на съвестта заради туй опраскване. Но може и да имат, знам ли? Питайте тях. Вам може и да отговорят. Ето, пишете, питайте директорката как се чувства на ето този имейл: pgee.plovdiv@gmail.com или пък на този: pgee_plovdiv @abv.bg Вам, казах, нищо чудно и да отговори. На мен не ще да отговори. Щот, предполагам, ми е обидена. Тя най-вероятно е дала обет да не влиза в дебати с "толкова лош човек" като моя милост; затова, предполагам, мълчи така упорито. Тя на мен ми отговоря по един-единствен начин: чрез писане на своите неподражаемо лирични "констативни протоколи"-компромати в платоничен стил, диалогични, поетични и прочие. Но вам може и да отговори по обичайния начин. Интересно е да се проведе такъв един експеримент. За науката, дето се казва, се искат известни жертви. Прочее, ето нещо, което е показателно: в същия този Пловдив, в Националната търговска гимназия един учител също прави видеозаписи в час, записва учениците как говорят и пр., и него, чудна работа, не го опраскват по този повод, както опраскаха мен:

131

Или това, да речем:

При мен да се правят такива клипчета е забранено и незаконно, а тук изглежда не е така?! Разни... училища, разни идеали; разни директори, разни идеали... Та да кажа сега нещичко за това как аз се чувствам, бидейки тотално опраскан финансово. Ами как да се чувствам: унизително се чувствам, разбира се! Не мога да купя нищичко за дома си. За близките си не мога да купя, примерно, подаръци. Даже за най-обикновена храна аз не мога нищичко да купя. Станал съм, виждате ли, по неволя паразит. Т.е. чакам близките ми да купят нещичко и да ми дадат да хапна нещичко там. Не мога, примерно, даже и билетче за градския транспорт да си позволя. 200 грама маслинки не мога да си купя в тия предпразнични дни. Примерно, униженията ми станаха още по-големи и по един такъв повод: в много близко роднинско семейство се роди наскоро дете, момиченце, ето, днес ще ходим на гости да го видим бебето, аз не мога да си позволя да му дам примерно 20 лева на бебето "за сън", да, не мога да дам никакви пари на бебето "за да си купи... сън". Унижението, уверявам ви, в този случай е огромно, колосално, ужасно, не мога да намеря точната дума, с която да обознача величината на преживяваното унижение и на унизеността си. Да, много е унизително човек да остане съвсем без пари за два месеца най-малко! И то понеже бях ограбен без изобщо някой да ме е питал за каквото и да било, против волята ми съм ограбен, унижението е страшно! Аз лично нямам никаква заслуга за ограбването си в такъв размер! И съм наказан с ограбване и унижение от една особа, която просто си позволява да се гаври с мен ей-така – само защото си е наумила, че може да си прави всичко, каквото й скимне. И се оказва, че "всичко е напълно законно", ето това вече прави унижението ми нетърпимо... Да, ама човек да няма никакви пари има и известни... предимства, и това съм длъжен да кажа. Примерно, като ходим в някакъв магазин, горката ми съпруга изобщо не ми иска никаква пари за да си купи нещичко. Второ, аз самият не ща нищичко да си купя, вече нямам и мечти за купуване на разни неща, примерно отпаднаха ми всички мечти за купуване на нов лаптоп, на някаква друга работа, вече нямам никакви мечти в това отношение. И се чувствам възхитително свобо132

ден. Чувствам се като самия Сократ, който, също както мен разхождайки се по пазара без стотинка (без обол) в джоба, си повтарял само ето тия думи: – Леле, колко много неща има на този свят, без които може да се живее!!! Забележете, той не копнеел да си купи това или онова, а виждал нещата от съвсем друг ъгъл: че без повечето от тях може да се живее, и то прекрасно! Това е забележително чувство за свобода – със съвсем малко неща може да живее човекът, съвсем малко му е нужно за да живее. Сократ също така е известен и с думите, които е много уместно да припомня в този момент на наближаващото предпразнично плюскане: – Човек яде за да живее, а не живее за да яде! Стига толкова по този въпрос. Може да се живее съвсем без пари ако други хора поне те хранят, Сократ също като мен бил на издръжка на близките си, на приятелите си и пр. И пари никакви не печелел. Почти като мен. Аз също нищичко не печеля в момента. Два месеца ще работя без пари за да се изплатя на работодателката си. И ще ми се наложи два месеца да живея в ситуация на пълна унизеност. Даже в момента нямам пари за да си платя 120-те лева хонорар за една консултация по повод завеждането на ново съдебно дело, този път срещу България, в Европейския съд за правата на човека; дали пък директорката не ми устрои това ограбване с цел да не мога в безпаричието си да заведа това ново съдебно дяло, в основата на което пак е тя?! Понеже стоящите над нея длъжностни лица от образователното ведомство не си мръднаха и малкото пръстче за да спрат произвола, който тя си позволи, в резултат сега подсъдим в ЕСПЧ подсъдим ще е вече самата България. Няма начин да е иначе, но проблемът е сега, че нямам тия пусти 120 лева за да си платя решаващата консултация за завеждането на това съдебно дяло в Европа. А колко ли ще струва самото съдебно дяло това още не го зная. Май ще живея на гладна диета още много дълго време докато се съдя с разпасалите се администратори в българското образование... Спирам дотук. Прошка значи се иска, така ли? Но да простиш някому се иска той да се покае поне малко, нали така? Да прощаваш без покаяние е глупаво, дали е така? Какво ще кажете вий по въпроса, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Отговорете нещо де, защо мълчите толкова?! Мълчанието е... злото, нали знаете поне това? Не злато, а злото. Автор на този израз е Иво Инджев. Също като мен уволнен и уволняван. Щот е волнодумец. Щот мисли свободно, затова у нас уволняват и преследват. У нас, за ваше сведение ще го кажа, комунизмо-социализмът още не е мръднал на сантим – стои си непоклатим. В главите си стои непоклатим този проклет социализмо-комунизъм... Хубав ден ви желая! И весело посрещане на новата година тази вечер! Бъдете здрави! А каква да бъде идващата нова година – за това ще говорим скоро! Пожелания колкото щеш. Важното е обаче да си пожелаем неща, които наистина могат да станат. Ще мислим за това тепърва. Чао засега! Излизам на разходка в приказния бял, светещ от снега ден...

133

Нека тъй дълго чаканият поврат към автентичната, истинската свобода в колкото се може повече души и съзнания настъпи най-сетне през 2017 година! неделя, 1 януари 2017 г.

Честита да е на всички новата 2017 година! Да е мирна и благодатна тази току-що настъпила година, нека да е година на големи постижения, лични и общи, в план на цялата страна! Нека 2017 година да е година на успешни борби за тържеството, за надмощието на истината и на доброто, нека новата година да е година на повече човечност в отношенията ни! Нека ние самите да станем повъзприемчиви към новото, та годината да е наистина нова – и то по същество и реално, а не само формално. От нас, от всеки един от нас поотделно зависи всичко! Няма да се отчайваме, няма повече малодушно да мърморим, а ще се борим и то всеки ден за толкова потребната ни промяна! Ако станем по-задружни, само тогава много ще постигнем – защото ако не се подкрепяме, ако не си обединяваме силите, ако продължим да живеем в безразличие, в разобщеност и в раздор нещата няма как да потръгнат, промяната към добро, повратът към истински достойното съществуване без човечност, без човешка солидарност е невъзможна. Длъжни сме да заобичаме всеотдайно свободата, длъжни сме да победим глупавите си скрупули спрямо свободния и отговорен живот – защото без свобода или в условия на мнима, неистинска, недействителна свобода няма просперитет, няма достойнство, няма постижения, няма нищо – има само унижения, има само бедност, има само мизерия. Свободата за човека е онова, което непрекъснато ражда благодат – още ли не сте разбрали това?! Само свободният, само разбиращият свободата си човек, само ползващият се от свободата си човек 134

е човек в истинския смисъл на думата; робът, пристрастеният към робуването човек е карикатура на човека. ОСВОБОЖДЕНИЕ, и то СЕГА, ОЩЕ ДНЕС, не НЯКОГА или ИЗОБЩО е ключът към задвижването на нашия огромен личностен потенциал, което ще промени нашата свидна, но унизена и затова толкова злощастна България! България има нужда от свободни, от смели, от немалодушни личности, които не се оплакват, не се вайкат, не се туткат, затънали в предразсъдъци и в глупости, а работят всеотдайно и всекидневно за едно достойно и наистина човешко бъдеще! Нека тъй дълго чаканият поврат към автентичната, истинската свобода в колкото се може повече души и съзнания настъпи най-сетне през 2017 година, този е залогът, тази е основата на всичко останало! Срамота е да търпим повече тази ужасно унизителна ситуация, при която огромната част от българите не само че не обичат свободата в истинския смисъл, не само че не живеят свободно, както подобава за действително свободния човек, но и хал-хабер си нямат що е свобода, а това означава, че са привързани към робуването, към варварската зависимост било от своя собствен унизителен манталитет, било от униженията, които им сервира всевластният и самозабравил се държавен чиновник – работещият в колаборация с него бандит, мафиот или мутраген. Когато огромната част от народа е несвободна и затова тъпее пред загадката на свободата, пред това що е свобода, тогава такава нещастна страна става печално царство на произвола, на мафията, на мутрите, бандитите, на лъжците, на грабителите, на злоупотребите, става страна на тоталната хегемония на самозабравилите се ченгета и бандити, каквато страна, уви, допуснахме да стане нашата България. Предстои ни велика борба за освобождение от тиранията най-напред на собствената ни неразумност, на собственото ни безхаберие и малодушие, а след това и от властта на въпросната самозабравила се ченгесарска мафия и олигархия, която се ползва от нашето малодушие за да ни унизява както си иска. Този е най-съдбовният български проблем, от решаването на който зависи всичко. А поврат в освобождаването на съзнанията ни на почвата на отдадеността на свободния живот може да има само на основата на непрекъснатия, всекидневен и всеотдаен демократичен дебат, благодарение на който все повече хора ще осъзнаят силата си; много трябва да разговаряме, и то истински - за да спасим душите си, а на това основание и действително да променим България. Унизени и понасящи всякакви гаври търпеливци повече не ни трябват, нужни са ни смели и всекидневно борещи се за достойнство силни личности! Твоят принос в промяната на България може да стане само ако направиш нужното ти самият да станеш такава една истински свободна, силна и достойна личност! Победи нерешителността и безразличието си и ще почувстваш силата си! Стани още днес истински господар на живота и на бъдещето си, довчерашни презрени малодушнико! Недей да чакаш никакви благодеяния и милост, разбери, 135

от теб самия зависи всичко! Стани човек, който заслужава това задължаващо име! Ако не станем час по-скоро и то в мнозинството си действително свободни личности и граждани, ще се пропилеем всички шансове, които историята, животът и съвременността ни дават. И много ще страдаме - за малодушието се плаща ужасно тежка цена! Ние безброй пъти плащахме тази цена и затова сме и така бедни, и толкова унизени. Повече така не може да живеем, потребен ни е съдбовен поврат към истината! Да, към истината, която освобождава, която ни прави свободни – по думите на нашия толкова човечен и великодушен Спасител, чието учение, за срам и позор, ние още не сме проумели, а камо ли пък да сме верни всеки ден и час! Няма как да прецакаме битието, прецакваме само и единствено самите себе си. Или ще станем истински достойни, силни и добри личности и граждани за да спасим България - или ще измрем като най-жалки комуноиди, не разбиращи живота и затова имащи безчет скрупули спрямо свободата! Изборът и залогът е само един: или ще очовечаваме всеки ден самите себе си, постигайки свободата си – или ще мрем, агонизирайки в малодушието си. Трето не е дадено. Това е. Казах ви каквото бях длъжен да кажа. Знам, че мнозина няма даже да прочетат тия мои думи, камо ли пък да постигнат смисъла им. Ето заради такива не разбиращи и не искащи да разберат нещата тъпи и самонадеяни "отворковци" си страдаме. А те изобщо не са малко, те са основата на онази възможно най-лоша власт на немислещата тълпа, чиято тирания е така страшна. Напротив, прекалено много са... и затова тяхната тирания, повтарям, е така страшна! От нас зависи да строшим час по-скоро веригите на тази диктатура на простаците, под която стенем толкова много десетилетия! 4 коментара: Анонимен каза: Г-н Грънчаров, ЧНГ и успехи! Все пак що е свобода? Възможно ли е в едно общество всеки да е свободен да прави каквото си иска? Ангел Грънчаров каза: Да, всеки трябва да е свободен да прави каквото си иска, разбира се, че истински свободният, разбиращият свободата човек няма да направи всичко, което му се прииска, а само това, което сам свободно е преценил че трябва, че може, че бива да бъде направено – и се е отказал също така сам от онова, за което пак сам е преценил, че не трябва да бъде правено. Просто е. Свободният може да направи всичко, но няма да направи всичко, свободният умее да се ограничава, да се пази от произвола, от анархията, от "слободията". По това се различават свободните, разбиращите свободата хора от несвободните, които именно, като им дадеш свобода, почват да правят всичко, което им скимне, с което и демонстрират, че свободата им е съвсем чужда. Който възприема свободата като произвол, такъв само показва, че не знае що е свобода. От името на нашия сплотен учителски колектив каза: грънчо пак си пише бълвочите в които няма капка смисъл. затова защото си много прост те уволни госпо136

жа анастасова. тя не може да търпи простаци като теб в нашето елитно училище. през 2017 година ти вече няма да работиш в тет ленин и ще обикаляш като гладна кучка покрай него..... Ануш Тилкиян каза:☺Благодаря! Чудесен анализ и визия за бъдещето! Ще добавя само че за да успеем да осъществим тази Свобода трябва по-силно да се борим за справедливост, която липсва в България! Много политици казват, че няма справедливост в политиката! Въобще не съм съгласна с тях! Няма по-добра политика от истината! Не трябва да допускаме да ни управляват партии, които съжаляват хората и демагогстват! За да почувства силата си нашия народ и да не бягат младите в уредените,правови държави следва да въведем ред в собствената си държава! Най-доброто възпитание е личния пример! В това трябва да обединим усилията си! Знам,че никак не е лесно, но само така ще постигнем Свободата!

Да, всичко ще се нареди все пак накрая... понеделник, 2 януари 2017 г.

Накрая всичко ще се нареди. А ако не се е наредило, повярвайте ми, значи това още не е краят... (Всичко ще бъде наред накрая, ако не е наред, значи това не е краят!) :-) (От филма "Най-екзотичният хотел Мариголд", който гледах преди малко.) 137

Всичко, което идва не от вярата, е грях вторник, 3 януари 2017 г.

Противоположното понятие на греха е не добродетелта, а вярата: всичко, което идва не от вярата, е грях. (Рим. XIV, 23). И това принадлежи към найрешителните определения на християнството. Сьорен Киркегор

138

Предаването "На Агората..." от 29 декември, темата е: Защо тиранията на безразличието е така страшна? вторник, 3 януари 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

МОН щяло било да реформира и модернизира насила учителите! вторник, 3 януари 2017 г.

Нова година – нови реформи в образованието!!! 139

Учителите ще се учат на нови методи на преподаване. 2017 г. ще бъде много трудна в сферата на образованието. За да е интересно на учениците промените са свързани с олекотяване на учебното съдържание. Започва огромен проект за квалификация на учителите – свързан е с нови методи и начини на преподаване. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Вярвайте в чудесата, да, чудеса винаги са възможни: стига ние самите да живеем така, че да сме достойни за Божията милост! четвъртък, 5 януари 2017 г.

От доста време не съм писал нищичко в своя дневник, имам предвид своя учителски и философски дневник, в който описвам преживелиците си в моето нерадостно всекидневие на учител по философия в едно българско училище, имащ обаче дързостта да не е "безгласна буква", да не е послушен, типов и прочие учител, а си позволява да е учител-личност, държащ на свободата и на достойнството си, а това в нашенските родни условия, в условията на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както знаем, е твърде опасно занимание, нали така, а, какво ще кажете вие, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Както и да е, такъв е моят съвсем съзнателен избор, изобщо не се оплаквам, напротив, моята суетност се изразява в това, че няма да допусна церберите на тъй упадъчната административна система на (не)образование да ме унижават, да тъпчат личността ми и пр., да, моята суетност се изразява в това, че няма да се откажа от борбата за своите 140

суверенни човешки, граждански и професионални права (стига да допуснем, че учителстването въпреки всичко все пак е и професия). А не пиша в блога си за всичките тия неща по причина на това, че сега е ваканция, училището не работи, учениците и ний, учителите, си почиваме, нищо особено не се случва, ето, по тази причина и аз няма за какво да пиша; писах около празниците малко за последната най-перфидна репресия, на която ме подложиха моите "опоненти", да ги нарека така, знаете, те измислиха "съвсем законен начин" предпразнично да ме лишат от каквито и да било средства за съществуване, наложиха запор на банковите ми сметки, иззеха всичко, що имаше в тях, оставиха ме даже "на червено", т.е. успяха да ми отмъстят за свободомислието и особено за поведението ми на свободен човек така, както можаха – и както, предполагам, им е особено приятно! Ето, в тези най-унизителни условия по време на ваканцията преминават дните ми, уверявам ви, изобщо не е приятно човек да остане съвсем без пари точно по време та тези празници, а пък има и нещо още понеприятно от безпаричието, и то е, че на безпаричния човек му се налага все пак да си плаща... сметките (за ток, вода, телефон, и пр.); и ето, ме тия дни треска ме тресе как да си платя сметките, пак ще ми се наложи да търся заеми, въпреки че ситуацията съвсем ненадейно за мен се промени, ала за жалост, все още не мога да реша някои други възникнали проблеми, ето, и за това ще ми се наложи да кажа нещичко, та бъдещите историци на нашето толкова болно време да могат по-лесно да си представят как е живял, да речем, интелектуалец като мен, философът нали все пак е интелектуалец, мога ли да се смятам за такъв, или нямам това право?! Ще кажа за случилото се... чудо, да, случи се същинско чудо невиждано, под влиянието на което съм тези дни – и още не мога да разбера как е възможно да се случи такова именно чудо! Оказа се, че има на този свят добри хора, които, като са прочели за моите унижения и беди, са решили да ми помогнат – и то финансово, с пари! Вие виждате, че в страничното меню на блога ми има място, където се дава възможност който иска да подпомогне блога и неговия злощастен автор, който все пак много труд влага в списването на блога, да може ако иска да помогне с нещичко. Има я тази възможност, но тя почти не се използва у Нашенско, същинска рядкост е някой българин да реши да подпомогне друг българин - особено когато този друг българин се е захванал с нещо по-значимо и голямо; не, по моите наблюдения крайно рядко се случват такива чудеса българин да подпомогне друг българин, който пък се е захванал да работи в някакво значимо за България и за българите дело; е, аз съм се заел да работя по най-значимото, по коя преценка, българско дело, делото на промяната в образователната сфера, хуманизирането на тази сфера, нейното демократизиране, либерализиране и прочие; респективно, за тия мои активности, иновации и инициативи получавам за благодарност, както си му е реда, предимно... обилни плюнки, също така ме засипват всеки ден с колосални количества... безразличие, абе какво да се оплаквам, няма нужда, тия неща си се знаят, така са били, така са, така, предполагаме, ще бъдат и за в бъдеще. Да, ама не, ето, оказва се, че има българи, които не само са способни да оценят това, което правя, не само на тази база да изпитат известно съчувствие към моите гла141

воболия заради активностите ми, но дори и, представете си, дори и да се решат да ме подпомогнат в тежката ситуация с известна финансова помощ, да, оказа се, че е това е възможно! Не мога да си кривя душата, и друг път българи са ме подпомагали, било за издаването на някоя моя книга (имало е и такива парадоксални или невероятни случаи!), или пък финансово са подкрепяли кой с каквото може излизането на списанията, които моя милост издава, т.е. подпомагали са парично моята народополезна, ако мога така да се изразя, дейност на нивата на българското образование, просвещение, личностно формиране на младите и прочие. (Леле, както си признах, че съм бил подпомаган финансово през годините, дали няма бдителната прокуратура да се самосезира и да ми предяви обвинение за нарушение на закона, примерно, за неплащане на данъци – и да ме натика там, където ми е мястото, да, престъпници като мен требва да гният на едно-единствено място: в затвора!) Та имало е такива значи случаи, аз даже мога да спомена и имената на тия, които са ме подпомагали през годините, това са общо десетина човека, българи, живеещи по цял свят, някои дори живеят в свидното ни отечество, подпомагали са ме от пенсията си, да, имало е и такива герои, да, има и такива герои у Нашенско, има човеци, има и човечност у Нашенско – рядко, но ги има! И аз като справедлив човек няма как да не признаят тази истина, обичам много, знаете и това, найвече и истината, така че решително не мога да си кривя душата! Ето, сега ми се налага да направя и още едно признание, с риск бдителните стражи на законността, казахме, да ме натикат в затвора за длъжници! (Само там не съм попадал, имам предвид в затвора изобщо де, не този за длъжниците специално, но да не чуе дявол, да взема да плюя в пазвата си, че като едното нищо, като се хваля с това свое постижение, колко му е да ми бъде организирано някое и друго... престъпление, заради което моя милост един ден да цъфне и в затвора, като негово украшение, тъй да се рече!) Та да си призная греха и нарушението: получих пари от един човек, който ми пише, че живее и работи в... Австралия, читателите на блога ми знаят за него, той редовно се джафка с мен по какви ли не поводи, той за разлика от мен много обича Русия, Путин, мрази, респективно, Костов, аз директно го наричам "кагебистка гнида", абе ръфаме се ний с него най-вече на политическа основа кажи-речи всеки ден и от от години! Моите истории и главоболия около битката за ново образование и училище вероятно също са го впечатлили и са имали в един момент ето този ефект, в един момент аз, представяте ли си, чета съобщение за превода, съпроводено от ето това обяснение: Това, което ти пращам, не са големи пари, моля те да не се възторгваш, това е едва едноседмична помощ за безработен при нас... Нито и аз при теа условия нема как да съм герой, казах ти преди, ако ти дам 100 000+ тогава ще съм маааалък герой, ОК?... Както и да е, но не моа да търпя повече червеното насекòмо Атанасостасова + един булюк (büyük) адвокати, яхнали философа, това и Диоген в бъчвата едва ли е търпял... Cheers from OZ. Колко точно ми е пратил не е интересно, макар че като мълча по този пункт, това ще предизвика някои да почнат да си мислят, че ми е пратил някаква 142

колосална сума, е, не е толкова колосална, сумата е такава, че да мога да оцелея, да си платя сметките за ток, вода и телефон плюс интернет, също така ще мога да отделя някой лев за излизането на поредните книжки на списанията ИДЕИ и ХУМАНУС, които заради главоболията и заради бедността на издателя им бяха на косъм да загинат преждевременно още в края на тази година; е, сега благодарение на парите на този човек те отново за известно време ще възкръснат. (Пак ви казвам, сумата не е огромна, не си мислете това, че ще издавам с нея две списания не значи, че парите са прекалено много, не, за списанията ми напоследък отиват не чак толкова много пари, щото тиражът е вече съвсем бутиков, моля, успокойте се, парите, които ми прати този човек, съвсем не са "неприлично много", както могат да си помислят някои завистчии. Аз освен това още не съм решил дали изобщо да се възползвам от тия пари, щото има един морален момент, а именно, имам ли право да се възползвам от такова дарение, и то за свои лични нужди, да речем, за списанията бива да използвам тия пари, но за мои лични нужди аз смятам, че нямам моралното право да ползвам парите му, ще е прекалено грозно да използвам тия пари, да речем, да си плащам хляба, маслинките, сиренцето, сланинката, нали така, вие какво ще кажете по въпроса, а, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки, имам ли право да използвам нещо от парите на този човек и за ядене, и за мои лични нужди?! Въпросът, дето се казва, е крайно щекотлив, нуждае се от осмисляне, ето, призовавам ви да ми кажете мнението си. Аз лично смятам, че ще се презра ако използвам и стотинка от тия пари за свои лични нужди, тази е моята позиция, аз почти свикнах вече с глада, тъй че проблеми няма да имам, за ядене от тия пари няма да използвам, но сметките да си платя имам ли право?! Щот колкото и да стоя на студено, все пак имам сметки и за ток, и за вода, и за интернет, и за телефон... Но има и още нещо, което искам тук специално да отбележа: аз вече казах, че случилото се е чудо, щото именно този човек, с когото толкова съм се карал, когото толкова съм обиждал, именно той реши да ми прати пари за помощ в тежкия момент! За мен това е свидетелство, че най-вероятно, за да се случи такова чудо, тук има намеса на Бог, да, Божията десница е насочила този човек да извърши своя нравствен подвиг, своята тъй чиста нравствена постъпка, аз така смятам, вие си мислете каквото искате, за мен такава е истината по този въпрос. Случи се нещо, което е абсолютно невъзможно по логиката, по законите на света, в който живеем: именно типичен българин да се окаже способен на една толкова чиста и възвишена, съвсем безкористна нравствена постъпка! Следователно Божията намеса тук е несъмнена, щом се случи това нещо въпреки цялата си парадоксалност и невъзможност, това именно и доказва, че Бог се е намесил, направил е възможно това нещо да се случи: само Бог може да накара един (не)типичен българин на извърши такъв нравствен подвиг. Така мисля аз. Чудо се случи, а чудеса не могат да стават без Божията намеса. Толкова и по този въпрос. И още нещо обаче има: получих парите по системата PayPal, обаче се оказа, че банковата ми сметка, която бях служил там, е закрита, абе оказа се, се има проблем с... преминаването на въпросните прати от виртуалния в реалния 143

свят, тъй че аз, колкото съм неопитен и неоправен с тия неща, още до този момент не мога да реша проблема и това значи, че още не съм получил реално и стотинка от въпросните пари. (Тъй че ония, които бързат да пишат донос "там, където трябва", с надежда да ме пратят на заслужен отдих в затвора, нека да не бързат толкова, още не съм "изконсумирал" престъплението, тия пари още не са у мен, тъй че и нарушение не съм направил, нищо чудно и затвора да ми се размине, за тяхно най-голямо съжаление и разочарование!) Е, предприел съм мерки да предложа на PayPal друга своя банкова сметка, в която да отидат парите, ще видим дали ще се получи работата, факт е обаче, че до този момент реално стотинка на съм получил. И още нещичко искам да кажа, важно е: преди този герой от Австралия да реши да ме подпомогне един друг човек, от България, от София, като е прочел за моите главоболия с ограбването ми по "съвсем законен начин" мигновено е превел пак по PayPal една сума пари, е, ще кажа и каква е тя, 50 евро е превел. Даже се чудя дали да не кажа името му, но понеже не съм го питал, ще замълча по този пункт, ако пък го питам, предполагам, че няма да се съгласи, щото този човек е изключително морален, доказана личност в нравствено отношение е той (да, представете си, даже и в родните български условия, оказва се, има журналисти, които в поведението си не са абсолютни антиподи на моралността; за адвокати не мога да ви кажа дали има, но за журналисти има, аз лично познавам такива!). Даже мога да ви кажа, че този човек, проявил благородство спрямо мен, е един много известен журналист, да, национално и дори международно известен български журналист е човекът, който ми прати тази сума пари. Дори ако искате, можете да направим нещо като викторина, да видим дали някой може да познае кой е този така странен и известен при това български журналист, който е способен на такъв нравствен подвиг, именно да не взема пари (както обичайно правят българските журналисти в типичния случай!), а да дава пари, да, оказа се, че има известен български журналист, който е способен именно да даде пари и то не за нещо друго, а да помогне на един изпаднал в крайна нужда беден български интелектуалец като мен, не толкова известен, почитан и пр. Можете да правите своите предположения. Не е Антон Хекимян, не е и... Николай Бареков, само с това ще ви помогна. И Велева не е. И Дърева не не. И Симов не е. Нищо че са толкова социално загрижени за бедняците. Опитайте да определите де, да налучкате кой е журналистът, който ми помогна с тия немалко за мен, в моето положение пари! Макар че ако се замислите, то вариантите не са много, нали така?! Нищо де, опитайте. За награда на позналите ще им подаря по една моя книга, по техен избор! Ще им пратя книгата, само дето обаче те сами трябва да си платят разходите за доставка. Толкова по този въпрос. Аз тия дни продължавам да работя, подреждам всички есета, които съм писал за образованието от лятото насам, от тях ще направя една нова книга, която вече си има и примерно заглавие: Училището в тъй приказната страна Мутроландия. Оказа се обаче, че тази поредица от есета до този момент обхваща цели... 2000 страници, представяте ли си, като наредих всички статии и есета по пробле144

мите на образованието, се събра огромна купчина от именно толкова страници текст! И аз сега съм в крайно затруднение какво да правя, как да редактирам този огромен матр`ьял, че да се получи едно що-годе прегледна книга. Работа, дето се казва, имам и на ушите. Ето, всеки ден работя и по тази книга, и по подредбата и предпечата на двете списания, чиито последни книжки за миналата година закъсняха, но сега трябва да излязат до края на януари. Скъсвам се от работа, тъй че за друго почти не ми оставя време. Е, и почивам си, щото силите ми не са кой знае колко големи. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И вярвайте в чудеса, да, чудеса винаги са възможни: стига ние самите да живеем така, че да сме достойни за Божията милост! Така смятам, тази е истината, която трябва да признаем. Чао и до скоро! 2 коментара: Анонимен каза: Чудеса не са възможни, четете Дейвид Хюм. Анонимен каза: Е, щом просията потръгна, няма какво да се тревожим за вас...

Обявявам викторина с награда, моля, отговорете на въпроса: Кой голям български журналист е заедно с това и човек? четвъртък, 5 януари 2017 г. Във Фейсбук написах като отделен постинг ето какво: Нещо като викторина, свързана с оценката на нравственото състояние на българската журналистика, предлагам да се включите непременно, има и награди; ето, четете: ... Един човек, от България, от София, като е прочел за моите главоболия с ограбването ми по "съвсем законен начин" в навечерието на Рождество Христово, мигновено е превел по PayPal една сума пари, е, ще кажа и каква е тя, 50 евро е превел. Даже се чудя дали да не кажа името му, но понеже не съм го питал, ще замълча по този пункт, ако пък го питам, предполагам, че няма да се съгласи, щото този човек е изключително морален, доказана личност в нравствено отношение е той (да, представете си, даже и в родните български условия, оказва се, има журналисти, които в поведението си не са абсолютни антиподи на моралността; за адвокати не мога да ви кажа дали има, но за журналисти има, аз лично познавам такива!). Даже мога да ви кажа, че този човек, проявил благородство спрямо мен, е един много известен журналист, да, национално и дори международно известен български журналист е човекът, който ми прати тази сума пари. Дори ако искате, можете да направим нещо като викторина, да видим дали някой може да познае кой е този така странен и известен при това български журналист, който е способен 145

на такъв нравствен подвиг, именно да не взема пари (както обичайно правят българските журналисти в типичния случай, него всички го могат!), а да дава пари, да, оказа се, че има известен български журналист, който е способен именно да даде пари и то не за нещо друго, а да помогне на един изпаднал в крайна нужда беден български интелектуалец като мен, не толкова известен, почитан и пр.

Можете да правите своите предположения. Не е Антон Хекимян, не е и... Николай Бареков, само с това ще ви помогна. И Велева не е. И Тошо Тошев не е. И Дърева не е. И Симов не е. Нищо че са толкова социално загрижени за бедняците. Опитайте да определите де, да налучкате кой е журналистът, който ми помогна с тия немалко за мен, в моето положение, пари! Макар че ако се замислите, то вариантите не са много, нали така?! Нищо де, опитайте. За награда на позналите ще им подаря по една моя книга, по техен избор! Ще им пратя книгата, само дето обаче те сами трябва да си платят разходите за доставка. Толкова по този въпрос. Желая ви успех! 23 коментара: Анонимен каза: Аз лично смятам че това е Иво Инджев. Той е преживял такова нещо, т.е. да е безработен, да е отвсякъде плют и гонен, да е в унизително положение на безпаричие, ето според мен само такъв човек е способен да помогне, да направи подобен нравствен жест. Моят отговор на въпроса затова е Иво Инджев. Познах ли, г-н Грънчаров? 146

Анонимен каза: Иво Инджев е грандоман и скъперник. Не е той. Аз смятам, че е помогнал Валери Найденов. Или е Иван Гарелов. Един от двамата е. Анонимен каза: Явор Дачков е..... хи-хи-хи!!!!!! :))) Анонимен каза: Кеворк Кеворкян ли е? Познах ли? Може пък да е и Карбовски?! Те и двамата са способни на такова нещо да помогнат даже и на човек като теб, който толкова много ги е плюл... Анонимен каза: Иван Бедров? Анонимен каза: Възможно е да е Нери Терзиева, която е жена на твоя работодател в Пловдивската обществена телевизия. Аз залагам на нея. Или на самия Евгений Тодоров..... Анонимен каза: Милен Цветков е според мен. Райчо Радев каза: Ангеле, Приятелю, Честита 2017 г. и да е за добро – твое, на семейството ти и за българското образование. Достойни и добродетелни хора има много, а в случая и аз също предполагам, че е Иво Инджев. Ангел Грънчаров каза: Без да си пишете имената няма как позналите да спечелят наградата. Моля дублирайте залозите си на имейла ми, можете да го намерите в отдел КОНТАКТИ на блога Мария Иванова каза: Няма такъв! Ангел Грънчаров каза: Благодаря, Райчо, за честитката и пожеланията! Бъди жив и здрав, желая ти щастие и успехи в 2017 г. Благодаря ти и за това, че ми предложи помощ, отказах ти, защото много пъти си помагал! А за предположенията по викторината ще се изкажа след дендва, нека повече хора да се изкажат, тогава ще се разбере кой печели награда! Гъди Гъдев :)) каза: Бедров :) Стефка Чипилова каза: Иво Беров. Георги Тодоров каза: Иво Инджев. Анонимен каза: Иво Инджев Анонимен каза: Люба Кулезич Атанас Ганчев каза: Това може да е само ИВО БЕРОВ, Ангеле! Radomir Parpulov каза: Не е журналист, а е футболист. И не е от София, а е от Банкя. Не е Антон, а е Бойко. И не е Бареков, а е Борисов. Познах!!! Ура !!! Анонимен каза: Иво Инджев е според мен. Nikolov Konstantin каза: ... или Иво Инджев!?! Иванка Топалова каза: А аз си помислих, че е Румен Леонидов! Защото знам, че в него има много човещина – доказвал го е нееднократно! А ние със Жак, съжаляваме че нямаме достатъчно като пенсионери, но е сме възмутени от безчовечността спрямо тебе! Такава безчовечност е характерна за хора , които не познават понятието "МОРАЛ" и "МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ". Интересно е каква е реализацията в живота на такива безморални хора? В. Петков каза: Този казус е поредният философско-психологически експеримент на г-н Грънчаров, няма реално приведена сума, а това е много фино тестиране на аудиторията на блога, като и се поднася измислен казус – поредната достойна за 147

уважение проява на Философа. Нека участниците не се чувстват подведени – това е направено с най-голямо уважение към тях. Това е моето скромно мнение. Владимир Петков каза: Според моето скромно мнение този журналист е Иво Инджев! Бих добавил, че не настоявам за никаква награда :-) Защото се... и бих се почувствал въвлечен в една игра за изтъкване на това кой е по-по-най в нравствената сфера на моето всекидневие, в която бих бил обречен предварително аутсайдер! Защото то, кой знае защо и как се оказва зависисещо и от моя, разбира се, на границата, на оцеляването ни със сина семеен пенсионерски бюджет и от необходимостта да го преразпределям за пожарогасяща помощ на скъпия ми приятел, на безкрайно милото и красиво изглеждащо, пък всъщност болно, умиращо и зависещо от моето скъпо пенсионерско левче за лечението му дете, юноша, човешка страдаща душа... Е, признавам, че не съм толкоз милостив и морален, толкова христово настроен, че да смъквам тънката риза от гърба си! И то посред зима с очаквано големите сметки... Ми възпитан съм в условията на социализъма, където държавата се грижеше за тия неща и не мога лесно да бъда обърнат, да мисля в категориите и нивата на богатите, на разумно построилите и управляващи живота си и милосърдни общества. Защото, всъщност икономически съм социално и по социалистически пенсионирано и зависимо от размера на пенсията си същество! А посочените общества напреднали икономически, технологично и морално-етичноестетически, са възпитаващи в действени милосърдие, съпричастност и самоотреченост... членовете си осигурявайки им същевременно и финансови средства за съществуване, т.е. и за даряване, многократно надвишаващи екзистенциалния минимум в страната....Нещо повече общества издигащи в култ именно душевната способност на по-богатите материално за щедро подпомагане на нуждаещите се..от тези, които почтено са се трудили върхово и трудът им е бил заплатен върхово също... Общества, превръщащи финансовото си благополучие, чрез моралноетичните благотворителни и спонсорски отношения в благородството на щедростта и даването, т.е. в душевното облагородяване на членовете си, които биха ги практикували! Разбира се, при това и съвсем не безконтролно, леко, неразумно и прахоснически, а организирано в съответните писани и неписани правила и норми... Нещата имат и други важни специфики за страната ни, които оставям, без внимание...:-)

148

С пожелание за успех в личностното развитие! петък, 6 януари 2017 г.

Този куп мои книги и броеве на списание ИДЕИ подарих тия дни на един интересуващ се от психология (и от философия) млад човек от с.Първомай, община Петрич...

149

Днес получих ето този хем важен, хем любопитен документ от Парламента на България... петък, 6 януари 2017 г.

150

Не мога да приема толкова грозната морална нечистоплътност, проявявана от служители на образователното ведомство! събота, 7 януари 2017 г.

Снощи получих един наистина крайно интересен документ, подписан от председател на една важна комисия на Народното събрание на България: виж Днес получих ето този хем важен, хем любопитен документ от Парламента на България.... Защо е така интересен, важен и многозначителен, а също така и любопитен този документ може да се разбере в контекста на цялата великолепна иначе административна драма и епопея, която се развива вече пета година! Драма и епопея, която пък е брънка от моите десетилетни борби за същностна, за коренна промяна в българското образование, не се изсилвам прекалено като пиша така, но в момента не ме вълнува изобщо дали ми вярвате, а и не ща никого да убеждавам в каквото и да било. Защото за мен специално истината не се нуждае от кой знае какви грижи за утвърждаването си, тя винаги в крайна сметка постига заслуженото тържество. В крайна сметка постига обаче тържеството си. Преди този момент обикновено убиват вестителите й... 151

Преди празниците, на 20 декември, получих един друг документ, писан от шаманите на самото образователно ведомство: виж публикацията със заглавие Току-що получих отговор от МОН след натиск от страна на администрацията на Президента на Републиката. По същия казус, сами забелязвате, след натиск от администрацията на Президента МОН отговаря някакви си там административни алабализми; сега пък същото това МОН бива натискано от Парламента за да направи нещо по великолепната драма и епопея, по решаването на която самото това МОН не си мръдна и малкото пръстче и то години наред, е, сега е дошъл момента жреците от МОН да изобретяват какви ли не, което от кое по-изтънчени оправдания за пълното си безхаберие, за безотговорността си, за допуснатите крещящи злоупотреби с власт от доверени храненици на същото това МОН! Аз от доста време се глася да пиша отговор на безобразно наглото и гаврещо се с истината писмо на МОН, с което неговите жреци не само че лъжат и мамят администрацията на Президента на републиката, но и си позволяват да се погаврят със самата истина; е, сега вече имам сгоден повод да си изпълня намерението. Колкото и да ми е неприятно, отново тази сутрин ми се налага да пиша поредно отворено писмо по повод безобразията на така безскрупулните шамани от образователното ведомство, които не само че нямат никакво намерение нещичко да променят в българското образование, но имат само една-единствена грижа: да вредят колкото се може повече на същото това многострадално, изтерзано от тях самите българско образование! И най-вече да вредят на ония като мен, колкото и да сме малко, които се опитваме да си вършим работата истински, качествено, според интересите на младите хора, на нашите ученици и възпитаници, според интересите и на нацията ни като цяло. Та налага ми се да събера целия си нравствен и интелектуален ресурс и да потисна отвращението си към писането на подобни документи, да опитам да изразя колкото се може по-ясно позицията си по повод на безсрамието на чиновниците от МОН, та белким все пак някак (аз не си представям точно как) да повлияя за разплитането на ужасно обърканото кълбо от лъжи, от глупости, от върховна наглост, каквото по същество представлява оня същия документ, писан от жреците на МОН и пратен до администрацията на Президента и също така до моя милост, жалбоподателят. Спрямо когото въпросните шамани си позволяват отново и отново да проявяват едно недопустимо фриволно отношение; ето какво написах до най-висшите отговорни институции на държавата по повод тъй шармантния отговор, писан от безскрупулно лъжливите жреци на образователно-възпитателното ведомство на България (Пояснение: думата "шармантен" означава "очарователен", "пленителен", "зашеметяващ", вярвам долавяте иронията, която ме задължава да използвам точно такава една дума): До г-жа Бойка Маринска, Председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите към Народното събрание на Република България До г-жа Мая Славчева, и.д. директор на дирекция "Канцелария" на Президента на Република България 152

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Маринска, Уважаема госпожо Славчева, Най-напред искам да Ви благодаря за това, че не оставихте моята предишна жалба без никакво внимание; благодаря Ви за това, че направихте нужното върху МОН да бъде упражнен известен натиск с оглед да си свърши подобаващо работата – и да поеме в крайна сметка длъжната отговорност. Ползвам се от случая също така да Ви честитя новата година и да Ви пожелая здраве, щастие и успехи на личното и професионалното поприще! Госпожо Маринска, вчера получих подписаното от Вас писмо до Министъра на образованието и науката, с което настоявате МОН (в лицето на министъра в оставка г-жа М.Кунева) да провери фактите, изложени в моята жалба и да Ви информира за предприетите от ведомството действия във връзка с изложеното в жалбата ми. Понеже по същата моя жалба МОН вече даде отговор на Администрацията на Президента на Република България (вижте приложения към настоящата ми жалба документ) аз се страхувам, че чиновниците от образователното ведомство и Вам, уважаема г-жо Маринска, ще Ви дадат абсолютно същия формален и не отговарящ на истината отговор; счетох, че ми се налага да Ви информирам за такава една много близка до ума възможност, а също така и да Ви предупредя да не се задоволявате с такъв един непростим формализъм, с такова едно бюрократично бездушие-и-безотговорност, което изобщо не се смущава от това, че истината все пак би следвало да има някакво значение дори и за служителите на висшето образователно ведомство на страната ни. А Вас, уважаема г-жо Славчева, с тази моя поредна жалба искам също така да Ви информирам, че отговора на МОН, който получихте, съвсем не ме задоволява именно на основание на това, че той по безцеремонно груб начин прегрешава спрямо истината. Бидейки философ, бидейки учител по философия и също така ангажиран български гражданин се считам призван да правя каквото ми е по силите за това щото истината да не бъде тъпкана така арогантно; правя това не защото се смятам, че съм някакъв самозван вестител на истината, а защото мой човешки и професионален дълг е да работя за това щото към нея, истината, всички, включително и чиновниците от МОН, следва да се отнасяме с длъжния, с подобаващия респект; защото без истината сме загубени, защото, да подчертая и това, следва добре да знаем, че единствено благодарение на уважението към истината всички ние можем да постигнем и свободата си; робуването на отдавна отживели времето си догми е онова, което най-много пречи на българското образование – та всички ние като нация да можем да почувстваме най-сетне предимствата на истински свободния живот. 153

Пишейки ви тия жалби аз всъщност правя нужното да си изпълня своите даже непосредствени служебни задължения в качеството ми на учител по философия и гражданско образование – така, както аз разбирам смисъла на онова, към което и човешкото, и професионалното съзнание за дълг ме зове. И ето, парадокса е, че човек и учител като мен, за който изпълнението на дълга има водещо значение, в рамките на абсурдната система се е превърнал в нещо като "трън в очите" на администраторите от различните нива на същата тази образователна система, включително, за жалост, и тези администратори, които се намират на най-висшето, на най-отговорното според догмите на самата система ниво. Правете си сами сметка какво означава пък това, за какво то говори. Ще се опитам отчасти да ви помогна в тази посока. Погледнете най-напред, моля Ви се, текста на моята жалба, която съм публикувал в блога си на 2 декември 2016 г. под заглавието Жалба под формата на отворено писмо до най-висшите отговорни за състоянието на българското образование институции и сравнете написаното там с отговора, който МОН дава на Администрацията на Президента на Републиката. Разбира се, двата текста са несравними, те са израз на коренно различни, на несъвместими ценностни и идейни светове или вселени, но въпреки това бие на очи тоталната ирелевантност на отговора, който чиновниците от МОН са написали - спрямо същината на повдигнатите в жалбата ми сериозни проблеми. Държа да Ви обърна внимание на следното, за краткост ще номерирам ония моменти, които по моя преценка са особено важни: 1.) В отговора на МОН под точка 1 се говори за резултатите от проверка на комисия на МОН, която на 19 октомври 2016 г. е посетила ПГЕЕ-Пловдив за да разследва изнесеното в моя по-раншна жалба от 8 юли 2016 г., което означава, че изнесените в жалбата ми от началото на декември 2016 г. нови фрапиращи факти на административен произвол от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив са изцяло пренебрегнати; както и да е, да обсъдим обаче отговора на МОН във вида, който го имаме в анализирания документ; 2.) Въпросната комисия на МОН наистина проведе анкета и ето, за първи път аз лично по този не съвсем коректен начин имам шанса да се запозная с нейните резултати (до този момент администрацията на училището в лицето на директорката не е благоволила да ме информира за каквато и да било констатация на резултатите от страна на проверката на министерската комисия!). Оказва се обаче, че резултатите от въпросната анкета рисуват една идилична, светла, бляскава даже картина на ситуацията в училището, толкова умилителна, че на човек му се иска да се разтопи от възторзи; в училището, видите ли, било имало "утвърдена атмосфера на сътрудничество и подкрепа от страна на ръководството", конфликтите, видите ли, се били решавали "законно, по добър и разумен начин", както и - ох, каква възхитителна идилична прелест?! - "чрез дискусия, разговори, толерантност"!!! Като капак на всичко тия сладникави, сиропирани обилно със захарта на безочливи лъжи твърдения били споделяни от не знам си какви "проценти" от анкетираните; апропо, процентите били 53 и 40, възниква 154

обаче логичния въпрос как виждат нещата останалите анкетирани?! И какво излиза, оказва се, че твърденията на жалващия се учител Грънчаров "напълно не отговарят на истината", ерго, той самият, най-вероятно, си фантазира като пише така настойчиво за ужасния административен терор, тормоз и произвол, на който сам е жертва?! Дали този Грънчаров пък не... халюцинира като пише тия неща, как да не си помисли такова нещо човекът, който чете тъй сюреалистично звучащия отговор на несмущаващите се от лъженето чиновници от МОН?! Моля да обърнете внимание на твърдението, че "сплотеният колектив" на гимназията във въпросната многозначителна все пак анкета изглежда "просто не забелязва" проявите на необуздан терор и тормоз от страна на директорката спрямо един член на същия този "колектив"; да, "колективът", окозва се, неизвестно защо "не забелязва" тия така брутални и недопустими ексцесии, но за тях, благодарение на жалбите, докладите и възванията на същия този Грънчаров обаче знае не само цялата училищна общност (включително и учениците и родителите!), знае също така не само целия град Пловдив, но дори и страната като цяло (а знае дори и... "близката чужбина", примерно, в Украйна философите даже писаха протестно писмо в защита на колегата си Грънчаров!)! Всички добре знаят какво се случва в ПГЕЕ-Пловдив, ала само... "значително преобладаващата част от учителското тяло" не знае това, може би подобна "слепота" и "глухота" е обяснима по един-единствен начин: ами че тези хора, стига да не са слухово или зрително увредени, най-вероятно са чисто и просто... нравствено увредени, сиреч, "слепотата" и "глухотата" им, най-вероятно, се държи на тяхната лична преданост спрямо директорката; тези хора обаче дали все пак съзнават, че по този начин увреждат престижа на самата институция, да не говорим за своя личен и професионален престиж като учители и възпитатели на младежта! Както и да е, но пишещите доклада на МОН дават ли си изобщо сметка за това, че тяхното тълкуване на все пак многозначителната анкета е обидно пристрастно и то именно в защита на толкова бруталните своеволия на тяхната административна сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив?! И ето, че моята теза за изцяло отровената психологическа и нравствена атмосфера в ПГЕЕПловдив се потвърждава бляскаво – и то тъкмо благодарение на резултатите от анкетата, за която шаманите от МОН си мислят, че е изцяло в полза на той волунтаристично изявяващата се директорка на това все пак образователно и възпитателно учреждение! 3.) Между другото същата тази анкета на проверяващите от МОН беше проведена по крайно неправомерен, неправилен начин. Анкетьорите нарушиха всички правила за провеждане на анкета: най-напред почнаха да раздават анкетните листове на почиващите през междучасията учители, намиращи се в учителската стая; после в един момент осъзнаха, че така не бива, няма как да бъде направена смислена анкета щото учителите просто нямаха време да изчетат въпросника, камо ли пък да отговорят с ясно съзнание за какво става дума. По едно време самото ръководство на училището, което именно биваше проверявано от въпросната анкетираща комисия, реши да помогне на изпадналите в затруднение анке155

тьори и издаде следната абсурдистка заповед: всички учители от двете смени "колективно" ще отговарят на анкетата от 15.00 часа в този същия ден! Да, ама учителите от първа смяна, завършващи часовете си кой в 11 часа, кой в 12, кой в 13 часа, заради тази заповед трябваше да чакат до 15.00 часа, за да отговорят на анкета, на която други техни колеги бяха вече отговорили "на крак" и то за някакви си 5 минути; това, разбира се, породи съответните настроения в "тъй правилно администрирания от ръководството си учителски колектив"! Е, криво-ляво анкетата е била проведена, на толкова разстроените анкетирани учители във времето до 15 часа усърдни фенки на директорката, воглаве с помощникдиректорката-и-синдикална-лидерка инж. Камелия Стоянова часове наред в учителската стая правеха нужното за да канализират в правилната посока гнева на възмутения учителски народ, а именно помагаха да се осъзнае, че за всичките тия неприятности на "колектива" е виновен, разбира се, не някой друг, а... "постоянно жалващия се от нашето толкова добро ръководство и неизвестно защо от всичко недоволен странен субект Грънчаров"; е, тия "спонтанни настроения на колектива" няма начин да не са повлияли на резултатите от анкетата в желаната от директорката на ПГЕЕ-Пловдив посока. Да де, Грънчаров, но "нека да не издребняваме сега", нека "да бъдем малко по-великодушни все пак", това е "човещинка", нали така, грехота е властващите да не се ползват от предимствата си в името на някаква тъй скучновата философска "правда на живота"?! 4.) Както и да е, анкетьорите от МОН с видимо облекчение в крайна сметка констатират това, "което именно и трябваше да се докаже", т.е. че колективът "най-горещо" си обича директорката, а пък "жалващият се субект Грънчаров" или лъже, или е някакъв смахнат фантазьор или поне е... халюциниращ индивид, или пък, нищо чудно, да има някаква друга "психична увреда", щото такъв "нереализъм" на възприятията му едва ли иначе може да се обясни, нали така излиза от твърденията на несмущаващите се от нищо чиновници от МОН, които са написали този толкова "логичен" текст на многозначителното министерско писмо?! 5.) В т. 2 на анализирания отговор се прави жалък опит да се отговори на значим момент от моята жалба като обаче по нескриван начин най-грубо е изопачена моя теза, изопачена е така, че да бъда злепоставен в очите на четящите тъй мъдрия министерски отговор; вижте как фриволно е "преразказана" моята теза: "По отношение на твърдението за ограничаване на свободата Ви да преподавате иновативно, учениците "да не четат от един-единствен официален учебник", както и всеки ученик свободно да може да напуска учебния час и сам да решава дали да присъства или не." Моята "иновативност" в този толкова волен преразказ на министерските чиновници е представена така убийствено карикатурно, че на читателя на този отговор се внушава безапелационно, че въпросният учител Грънчаров найвероятно е някакъв анархистично настроен идиот или глупак, на когото не следва да се обръща никакво внимание; длъжен съм да заявя на въпросните бюрократични шамани от МОН, че такова клеветническо и арогантно тълкуване и представяне на моите разбирания за коренна промяна и демократизация на образованието 156

в България не само че ме обижда и злепоставя, но то е и изцяло неверно, съзнателно изопачава смисъла на това, което аз предлагам и което от години правя в непосредствената си преподавателска и обучителна иновативна практика. Не мога да предположа, че писалите този отговор съвсем през пръсти са се "запознали" с моята философия и стратегия на едно коренно различно образование и училище, не мога да си позволя да допусна, че те са толкова некомпетентни по въпросите в сферата, която те ръководят, по въпросите, които уж обсъжда тяхното писмо, по тази причина съм в правото си да приема, че в случая те съвсем съзнателно изопачават смисъла, което означава, че без капчица неудобство не само се мъчат да ме злепоставят в очите на читателите на техния отговор (сред които, да допуснем, е и самият Президент на Република България!), но и без никакви угризения на съвестта се опитват да подведат, да излъжат тия същите читатели, сред които, оказва се, ето сега вече е и Председателката на една от важните комисии на Народното събрание на Република България! 6.) На това основание си позволявам най-решително да протестирам срещу подобни опити за неприкритото ми злепоставяне и то в официален документ, писан под натиска на най-висшите държавни институции в нашата страна! Не може длъжностни лица от образователно-възпитателното ведомство да пишат такива нескопосано манипулативни и неприкрито дискредитиращи една личност официални документи, при това съм длъжен да подчертая, че в случая става дума за личност, която целия си живот е посветила именно на усърдна работа на нивата на българското образование и училище! Интересно ми е все пак да разбера как е възможно тия чиновници от МОН да не изпитват все пак известно неудобство заради това, което си позволяват да правят – и при това съвсем публично?! Затова моля, уважаема госпожо Маринска, моля, уважаема госпожо Славчева, да направите нужното в предела на Вашите възможности и според властта, с която разполагате, да направите нещичко с оглед подобно арогантно и безскрупулно (в морално отношение най-вече) поведение на тия висши административни служители от образователно-възпитателното ведомство на страната ни да бъде някак наказано! Разбирам, че на основа на огромните ценностни различия между нас аз в техните очи вероятно съм подобен на някакъв крайно опасен "враг на народа", но аз между другото освен човешко същество, освен учител, освен философ съм също така български гражданин и данъкоплатец, който не може да приеме такава една административна безскрупулност и разюзданост и то проявявана от страна на висши служители, повтарям, на образователно-възпитателното ведомство на България! Давате ли си сметка за каква страшна деморализация вътре в системата говори такова едно поведение?! Ето че със собственото си поведение тия висши чиновници от МОН потвърждават верността на моите тези за плачевното и катастрофалното състояние не само на образователната ни система като цяло, но и за страшната деморализация, царяща в средите на работещите в тази сфера, като, както забелязваме, колкото по-високо се изкачваме в административната йерархия, толкова повече деморализацията е по-напреднала! 157

Ето и върхът на това, за което говоря; вижте как завършва въпросният административен шедьовър: "В действията си училищното ръководство и служителите на РУОПловдив са били водени от принципите на законосъобразност и добронамереност." Позволете ми да отбележа в тази връзка, че ако такива са представите на чиновниците от МОН за "законосъобразност" и за "добронамереност", то тези представи явно нямат нищо общо нито с принципите на морала и на правото, нито със самата справедливост, нито пък, накрая, с ценността на онова, което определяме с все по-рядко използваната българска дума правда. Аз лично по-голяма гавра със словото и с истината не мога да си представя, ако някой може, нека да даде пример, ала се съмнявам, че ще му се удаде да стори това. Иначе и попросто казано ще си позволя да възкликна ето как: грозно е да се лъже толкова много, дами и господа чиновници от МОН, няма ли да се засрамите поне малко заради това, което си позволявате да правите?! Как можете да лъжете толкова много за да оневините своята така съгрешила и самозабравила се като вас самите административна сестра? Разбира се, не мога да имам никакво доверие на такива представители на "българските институции", с които въпросните чиновници така нагло се идентифицират. Уважаема госпожо Маринска, Ето по какъв начин чиновниците от МОН излъгаха администрацията на Президента на Република България; подозирам, че щом си позволиха да направят това, те няма да имат никакви морални скрупули да излъжат по същия начин и Вас. Като български гражданин и учител, загрижен силно по повод на царящата деморализация на бюрократичната прослойка, ръководеща българското образование, се сметнах за длъжен да Ви уведомя за това. Смятам, че без да им мигне окото не само ще излъжат и Вас, но нищо чудно и просто да Ви прекопират този същия абсурдистки отговор, само и само да Ви хвърлят прах в очите. Но поне Ви дадох възможността да разберете колко сериозен е проблема, за който от години пиша, апелирам, жалвам се, боря се и прочие, ала моят глас, както и може да се очаква, продължава да си е глас в пустиня. Налага се коренна реформа, която трябва да започне с изгонването на най-разпасалите се представители на толкова арогантната образователна бюрокрация и администрация. Тези хора без капка неудобство, както видяхме, са си въобразили, че могат да правят каквото им скимне; е, така не може, като български учител и гражданин им казвам поне това. И ще им помогна с каквото мога да си получат заслуженото. Щото заради тях българското образование не може да излезе от блатото, в което те го натикаха. Да чакаме точно такива да правят "реформа" на това, което самите те сътвориха, е най-голямата глупост на света. “И никой не налива ново вино в стари мехове, защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново 158

вино в нови мехове.” Неслучайно така пише в Свещеното Писание. А ние какво правим?! 7 януари 2017 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 3 коментара: Анонимен каза: Грънчи мина всякакви граници обвинява в лъжа цяла една министерска комисия и целия сплотен колектив на нашата елитна гимназия!!! Всички лъжат само той бил правият! Грънчи е време да бъде прибран в психодиспансера!!! Анонимен каза: Истината и Доброто винаги побеждават, бъдете здрав и Господ сили да Ви дава в отстояването на Истината, г-н Грънчаров! Анонимен каза: Всички грешат само Зрънчо не :D :D Ти си ебахти смешния циркаджия! Ходи продавай царевица на морето, пълен палячо :D

Моят "студенческий билет" от университета в Санкт-Петербург – 1980 година събота, 7 януари 2017 г.

Философът както млад... :-)

159

Да напусна ли държавното образование, да направя ли така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител? неделя, 8 януари 2017 г.

ДРУГИ РАЗНИ ИНТЕРВЮТА НА СВ.НАКОВ Попаднах на едно интервю на този ентусиаст, Светлин Наков, в него между другото той каза нещо, което особено силно ме впечатли – понеже е свързано и с моите проблеми около борбите ми за реформирането, за демократизирането, за либерализирането на системата на държавното образование в България. Ами той заяви, че когато се опитал да направи някакви промени в същата тази сфера или система на държавното образование, тогава се стигнало дотам да си има ужасни проблеми – понеже иновациите му, по неговите думи, необходимо засегнали интересите на други хора, а пък те започнали да противодействат, да пречат на промените, започнали да се борят срещу промените, именно за запазва160

нето на тъй удобното им статукво (предавам с мои думи смисъла на това, което той каза, той го каза по по-друг начин, но смисълът беше този). И за да направи това, което смятал за необходимо, на него му се наложило да напусне системата, да направи, да създаде своя образователна или обучителна структура (фирма, университет, академия, училище) и там, вече без никой да му пречи, да проведе идеите си; на тази база си е спестил проблемите и ужасните борби с бранителите на статуквото – и спестената енергия, разбира се, я употребил в позитивен план, за създаването, за сътворяването на нещо ново. И на тази база постигнал успеха си – и тепърва още много ще постигне, защото подобни творчески мислещи и търсещи хора не знаят почивка, те не знаят и що е умора. Това на първо място, отбелязвам го специално, тепърва ще разсъждавам дали този не е верния път и в моята кажи-речи почти безнадеждна ситуация – защото, знаете, съм затънал в такива кошмарни борби с бранителите на отвратителното статукво в сферата на образованието, че изход от тях не се види; да оставим настрана това, че тия борби ми изчерпаха силите дотам, че си съсипах и здравето, тези борби ме убиват, аз, ако не променя нищо, гарантирано ще рухна физически съвсем скоро, прочее, цяло чудо е, че още дишам, че Бог още ме крепи, че благоволява още да продължава живота ми - въпреки преживяното особено през последните 4-5 кошмарни направо години. Вторият момент, който особено ме впечатли от приказките, от философстването на този интересен млад човек (да, той философства доста добре, макар е съмнително дали си дава сметка, че изобщо го прави, че това, което прави, е именно философстване!), е че в каквато и сфера да работиш, ако наистина работиш, ако работиш истински, сиреч, ако си вдъхновен, ако не се щадиш, ако, дето се казва, си скъсваш... знаете какво, от работа, ако вложиш цялата си енергия в любимото дело, то тогава, независимо от трудностите, няма начин в крайна сметка да не успееш, да не постигнеш нещо значимо. И, евентуално, да бъдеш признат от другите и пр. Да, ама има значение в каква сфера на живота се подвизаваш, дето се казва, ето, той е имал шанса да се развие в сфера (програмиране, правене на софтуер и пр., обучение по тия неща на другите и пр., аз не разбирам много с какво по-точно той се занимава), която в съвременни условия е много интензивно развиваща се, има огромно търсене, огромна жажда или глад за такива специалисти, ето, на това основание, е постигнал успех, признание, включително и във финансов план; моята сфера на изява – обучението, образованието по философия, по личностно развитие, психологията, духовните неща и пр. – в нашенските специфично български и съвременни условия е в такова състояние, че, първо, няма комай никакво търсене, масово не се осъзнава нуждата от подобни "излишества" и "лигавщини", без които народът, дето се казва, "прекрасно си живее", нали така, защо с тях тогава да си усложняваме, дето се казва, и живота, и съществуването, и съзнанията, и всичко?! Но това положение, тази ситуация, от една страна, е показател за това, че тук, в моята сфера, нуждата от подобни духовни "продукти", дето не се и търсят изобщо, е още по-голяма, нищо че това не се съзнава още, сиреч, в моята сфера перспективата е още по-бляскава, само дето е съмнително че аз 161

специално ще доживея времето, в което ще се разбере в по-големи мащаби колко е потребно това, което аз предлагам. Значи ако Стив Джобс и другите там (Бил Гейтс и останалите) са имали година-две-три трудни години, след което са успели да "пробият" и се е започнало тяхното триумфиране и признание (то пак не е лишено от борби, нали така, там борбата за доказване не престава!), тук, в моята сфера, сферата на духовните и чисто личностните промени и изяви, периодът на ужасни изпитания, очевидно, ще бъде значително по-дълъг, а особено утежняващо обстоятелство е това, че моя милост има несретата да живее и да се подвизава в... тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, страната на простащината, на ментетата, на лъжата, на бездуховността, на триумфиращите наглеци, мутри, "патреоти" и прочие, а това, няма как да не признаем, силно утежнява положението ми. И вгорчава живота ми, да не говорим за това какви страшни перспективи чертае пред мен, пред такива като мен, доколкото изобщо ги има. Но е важно това, че човек въпреки всичко трябва, за да успее, да работи яко, да се съдира от работа, да не се щади, това поне е нещото, което изцяло зависи от нас самите, ето, това нещо аз го правя, скъсвам се от работа, разбира се, успех и признание никакво няма, но това нещо, казахме, си се подразбира като неизбежно, особено ако се вземе предвид колко особена е сферата, в която имам несретата да се подвизавам. Сега да се върна на първия момент: трябва ли да дезертирам от борбите с представителите на тъй арогантната властваща образователна бюрокрация, да им харижа сферата на държавното образование, да се оттегля сам от нея, да се захвана да правя на празно място нещо принципно ново, примерно, да си създам училище, академия или каквото там се наложи да създам? Това нещо, между другото, аз вече съм го правил обаче, но го правих паралелно с работата ми в сферата на държавното образование, имам предвид създаването на моя Център за развитие на личността в далечната 1994 година; но тогава аз, за да не умра все пак от глад, се принудих да продължа работата си като учител по философия в държавно училище, а паралелно на това си работих, разбира се, не изцяло отдавайки се, на моите си иновации, примерно работих по разните си там проекти, програми, идеи, философии и стратегии на образованието, писах своите изцяло иновативни учебни помагала, водих борби за издаването им, за утвърждаването им от Министерството, правих разни курсове, кабинети за психологическо консултиране правих, и в София, и в Пловдив, но се оказа, че съм "прекалено подранило пиле", което, знайно е, "само пролет не прави", трудностите ми бяха така големи, че ето, опитвайки се при това "да нося две дини под една и съща мишница", аз, естествено, не постигнах кой знае какво, напротив, нито едно нещо не доведох до логичния му край, примерно, като издадох своите книги и помагала, не можах, нямах силите да направя така, че да ги продам тия книги, да направя нужното те да стигнат до тия, за които са написани, да си намерят читателите, е, по тази причина, понеже заложих на съществуващата система на книгоразпространение, книгите ми останаха арестувани и блокирани по разни складове и книжни борси, т.е. техни "читатели" се оказаха... мишките! Същото стана и със списанията, които създадох, ето, списание ИДЕИ съществува вече девета (!) година, издавам го в ужасно тежки 162

условия, не успях да намеря подкрепа отникъде, почти нямам сътрудници, разбира се, на това основание силите ми не стигат за всичко, работите не мога да ги доведа докрай, списанието не се утвърди, не биде допуснато до будките за периодични издания, разпространителите без капка жал го убиха, екзекутираха го, аз не можах да организирам, въпреки положените усилия, действаща, работеща система за алтернативно разпространение, на това основание списанието агонизира, тиражът му стана обидно малък, разпространява се (подарява се) предимно на библиотеките, поради което издателят му се разори тотално, помощ, естествено, от никъде не получих, а и не можах да направя нужното да си доизградя някаква мрежа от читатели на списанието, може би причината е, че се мъча да предлагам... непродаваем продукт, да продавам "ненужен" продукт, аз съм писал безброй пъти, че се чувствам като идиот, който се опитва да продава... кожуси на жителите на екваториална Африка (или хладилници на ескимосите), по същия начин на масовия българин не му е потребна такава "излишна продукция" каквато са списанията за духовните неща, за философия, за личностно израстване и пр. Опитвам се да продавам на... роби не нещо друго, а именно... свобода, а те ме гледат учудено и ми се чудят на акъла, какъв е тоя идиот, що иска от нас, какви са тия идиотщини, които ни предлага, нам освен чалга и ракия друго комай не ни е нужно, а, пардон, и секс ни е нужен, нали така отвръща масовият българин като му кажеш, че има и нещо друго освен това, на което се кланя?! Та да се върна на поставения въпрос, щото се отклоних: да напусна ли сферата на държавното образование, да направя така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител, в какъвто съм се превърнал, да се оттегля аз някъде, примерно, в някой запустял... манастир и там, дето се казва, да си угасна като свещ, щото кой, моля ви се, ще дойде при мен за да се обучава, примерно, на творческо мислене, на духовност, на свобода, на личностен просперитет и прочие, не, тия "продукти" у нас решително не са нужни на никой, нали така излиза?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, що мълчите като...?! Спирам дотук, щото нямам време за повече писане. Хубав ден ви желая! Някога може да продължа разсъждението си, засега го оставям съвсем недовършено... 4 коментара: Анонимен каза: Достойно решение на достоен човек! Анонимен каза: Правилно Грънчаров напусни училището ни това е единственото разумно решение на което си способен след безумията които извърши през последните години. Хем ти ще си отдъхнеш хем училището ни ще се оправи от бедите които ти му нанесе. Не ставаш за учител намери си друга работа. Примерно пазач или нещо друго. И си изхвърли всичките книги в контейнера за боклук. Ануш Тилкиян каза: Много силно ме развълнува писмото приятелю мой Грънчаров! Мога да дам само моя пример, как нямаше сила която да ме задържи на държавна работа с настъпването на Демокрацията в България! На частния фронт 163

попадах на ужасни,неописуеми трудности,но когато ги преодолявах се чувствах горда със себе се и се чувствах щастлива! Имах щастието да бъда на гости в САЩ при леля ми! Посетих няколко държавни у-ща и едно частно у-ще за обучение по английски език! Разликата беше огромна! В частното обучение има логика и се набляга на личностното усъвършенстване ! Всяка минута на държавна работа е загубено време и никога не е късно човек да започне отново... Анонимен каза: АIG, така е, държавното е пиявица, нема в него ефективност освен ефективността да разрушава по-умните от него... Затова Господ създаде частния сектор, където всеки е свободен... Затова комунистите трепереха като болни гниди срещу частния сектор, теа имбецили бяха усетили силата му...

Ние сме шампиони на абсурдите, истински виртуози, просто можем да си съчиним какви ли не абсурдни ситуации! неделя, 8 януари 2017 г. Сега съвсем случайно намирам следната публикация в моя защита, писана преди много време, през юли месец, 13-то число на далечната вече 2009 година, писано е от мой бивш ученик, който сега вече е адвокат, казва се Марин Чушков; слагам текста му тук щото е интересно, че ситуацията сега е много по-тежка (тогава бях наказан под натиск от началника РИО на МОН с предупреждение за уволнение по един смехотворен повод, а причините бяха защото бюрократите от МОН отдавна ми бяха насъбрали колосални количества ярост – по причина на това, че никога не съм се вмествал в тяхната мизерна представа за "добър учител"): Разрухата в българското образование Онзи ден научих за една меко казано нелепа, отвратителна, унизителна, нашенска си история. Такива само българите можем да си съчиним и да измислим. Събитието се развива в гимназията ПГЕЕ в Пловдив, където получих средно образование – и от което пазя сакрални спомени. Случката е с потърпевш моят приятел и учител – философът Ангел Грънчаров. Ето на кратко какво се е случило с този човек: Наказан съм с "последно предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида. Ангел Грънчаров е свободолюбив човек, търсещ истината, същината, постоянно мислещ, борещ се за себеусъвършенстване. Часовете му са едни от най-интересните, от най-живите, и от които се извлича най-голяма полза за живота. Признавам си, неговите беседи, дискусии, лекции ми дадоха тази духовна сила, отвориха очите ми за свободата, за достойнството, за живота. И ето сега този Учител е на път да си замине, да се махне, да потъне в забвението на небитието. Този Учител, който е дръзнал да прояви творчество, новаторство, характер, воля... 164

личност сега бива наказан. Да бива наказан, а не поощряван. Сигурно ако беше в САЩ на ръце щяха да го носят, но уви, в България всичко е обратно на нормалните неща, т.е всичко е ненормално, неестествено и противоестествено.

Заплашили са го с едно от най-тежките наказания – "предупреждение за дисциплинарно уволнение". Това си е крайно унизителна и свръхтежка мярка, при 165

положение, че всеки в училище знае, че Грънчаров е доста тих, кротък и спокоен човек – никога на никой не е повишавал тон, не е издевателствал над учениците, не се е конфронтирал със своите колеги. С една дума има безупречна репутация. Неговата борба срещу комуната и комунистическата система е на друга плоскостето пише си книги, блог, в което няма нищо неморално, укоримо или противообществено. Нали имаме вече свобода на словото, мисълта, убежденията, съвестта! Имаме ли ги в действителност, или са само на книга? За това свое новаторство, за тази своя творческа позиция, Ангел Грънчаров трябва да бъде наказан, като му се отнеме възможността да изявява себе си, да преподава на своите ученици – нещо, което е неговото поприще. Все едно да отнемат душата му, неговата идентичност и самоличност, неговото "АЗ". Той е човек, който страстно обича професията си, колкото и да е омерзена напоследък. Той е Учител и благодаря на Бог, че такива като него все още ги има, иначе българското училище отдавна да е заприличало на мръсен вертеп. Грънчаров е човекът дал най-силен тласък по пътищата на живота ми, оказал най-голямо влияние върху формирането на волята ми, духовната ми култура, характера ми, в този важен за мен момент на съзряването ми. Ако си отиде, безспорно това училище губи "елитността си", просто защото няма да има вече "елит". Грънчаров е икона в това училище, или поне за тези, които го гледат като такава. Той е колорит, като инж. Паунов, Ст. Кралев, Ж.Асса и Ст. Костова – също такива новатори и експериментатори. Фактът, че техните методи на обучение дават най-добри резултати е всеизвестен. Възпитаниците на нашето училище жънат успех след успех – влизат в най-престижните ВУЗ-ове в България и чужбина, успяват да се реализират, биват конкурентноспособни, и способни да се справят с живота, защото биват учени на подход към живота, и той им се отплаща подобаващо. Вместо тези личности, тези "Будители", които съхраняват и развиват духовността у подрастващите да бъдат поощрявани с всевъзможни награди, те биват критикувани и "гонени", като някакъв боклук. Това за мен е непростимо и необяснимо. Ние сме шампиони на абсурдите, истински виртуози, просто можем да си съчиним какви ли не абсурдни ситуации! Цяла Европа вече го разбра и не иска ни да чуе за нас, ни да ни види на снимка. Затова и сме в такава европолитическа изолация. Това уволнение на Ангел Грънчаров, което му готвят таварищите от РИО Пловдив, а то е по поръчка на тях, е типично "комсомолско". Аз съм си патил от началника им – Александър Буздрев, който и за кмет на Пловдив се гласеше по едно време, но беше отдавна. Като ученик съм се занимавал с проекти към БЧК за превенции на наркомани - организирахме обучения, лекции и беседи за просвещение на младите, за опазването им от тази отрова и всичко вървеше нормално, по европейски, до момента, в който не се намеси този "комсомолец" с амбицията да препише цялата идея и резултатите от нея на себе си, на болните си кариеристични амбиции. Истината беше, че нито пари даваше за тези проекти, нито условия, нито хора, с които да се работи. Всичко идваше от доброто желание на една малка 166

групичка хора- Жана Василева, др. Николай Томов, МБЧК и пр., както и пари по европейските програми в тази област.

Сега този комсомолски началник, съвсем в негов стил е погнал и един от останалите свестни учители. Те вече са малцина, и ако ги има, са на изчезване. Потоци неграмотна паплач се излива с години в българското образование, за да го разруши и унищожи. Истината е, че на комсомолската ни държава не и трябват мислещи, свободни граждани, защото в момента, в който българинът се осъзнае като личност, като свободен европейски гражданин, с гражданска съвест, самосъзнание и култура, краят на комунистите и на комунизма с всичките си метастази е неминуем, сигурен и мигновен. Заради тази, от години "компетентна" стратегия в българското образование- да се преследват истинските Учители и да бъдат гонени като атеисти, виждаме на какво е заприличало Училището – на един бардак, в който младите се учат на какви ли не пороци. Резултатът е бум на детската престъпност, на множество жестоки престъпления – спомнете си зверските убийства на съученици, които бяха разчленени, и за които видни "специалисти" ни обясняваха, че "тази агресия се дължала на кризата, която идвала от САЩ" и ние си пляскаме с ръце, че на всеки труден проблем, мигом му намираме лесно решение и си спим спокойно, защото нашите деца са в сигурни ръце и ще растат образовани, начетени, способни да се борят със стихиите на живота и да побеждават в игрите на съдбата. Как ще побеждават, като тези, които учат на свобода, на изкуството да живееш живота си с достойнство; като тези, които възпитават у младите гражданския дух, будната съвест, честта и достойнството, на разсъдък и индивидуалност, 167

не само със знанията си, а и с поведението си, биват отхвърляни, "изгонвани" по най-унизителния начин от пресветата система на "успешното" и "модерно" образование. Такава жертва, посветила живота си на правилното възпитание на подрастващите, е Ангел Грънчаров. Сега за всичките си успехи той ще получи "дисциплинарно уволнение", защото с качествата си, с методите си, които в целия свят са успешни, но не и в България, той е нарушил "трудовата дисциплина", създадена от комсомолци, които сега ни учат на демокрация. Аз съм сигурен, че ако това наказание тръгне да се обжалва по съдебен ред ще падне, просто защото цялата дейност на комуната е незаконна и винаги пада - рано или късно. Ангеле, не се отказвай, а ги съди до дупка. Делата по трудови спорове са безплатни, а и практиката е жестока по отношение на неизправните работодатели. Не се огъвай, учеше ме да съм силен, бъди силен и ти!!! Ние, които оценяваме труда ти, те подкрепяме!!! Призивът ми е като граждани, като будни хора, като милеещи за родното образование, за бъдещето на младите, за децата си, да не допуснем това да се случи с Ангел. Да не допуснем още един храм на образованието и културата да бъде сринат, да бъде превърнат в гето, в празна куха сграда. Нека не позволим институцията, каквато е Ангел в това училище да бъде унищожен, лумпенизиран, вулгаризиран, защото образованието е началото на пътя, по който вървят младите, а Ангел Грънчаров е от хората, които показват вярната посока. Нека не допуснем още един "Ангел" да се сгромоли с отрязани крила на земята, в калта. Това ще е трагедия на всички достойни граждани. 11 коментара: Анонимен каза: Тоа гранчаров отдавна трябваше да бъде уволнен заслужава си го мръсният костовист текива немат място у нашето обрузувание Анонимен каза: Като гледам как пишеш не знам дали въобще си минал през някакво образование.... Това, че някой подкрепя партия не означава, че не може да е учител. Анонимен каза: gre6kata mi e mehani4na imam 3 vi6i obrazuvania i sam v germania no tova ne mi pre4i da obi4am komunizama poneje toi e bade6tetu na 4ove4estvoto a bukluci kato grani4arov trebva da sa izvan bulgarskoto obrazuvanie Mladen каза: На мен някой да ми каже, че има 3 висши, не може да ме впечатли. То обикновено се кара едно, но като хората... а вие това май не сте направили. Да харесва им комунизмът, обичат да живеят в капиталистически държави, но дават акъл какви да са учителите у нас. Те не се избират по такива принципи... както може да има комунисти, така може да има и десни. А засега комунизмът е оставил само следи и дали има бъдеще не знам... Веселин Делчев каза: А защо сега няма ученик, който да напише нещо подобно? Ангел Грънчаров каза: Щото сега ги е страх. Сега положението в училището е много лошо, ужасно направо. Рекомунизацията е напреднала до потресаващи размери и мащаби. Всеки, който издаде глас в моя защита, бива наказван и руган най-грубо. Нали по репортажа на бТВ преди две-три седмици имаше ученици, 168

които се изказаха добре за мен? След това са им "дърпали ушите". Страшно е! Народът мълчи по тази причина... Веселин Делчев каза: Излиза, че ако се стигне до съд, няма кой да Ви защити! Ангел Грънчаров каза: Е, да се надяваме, че благодарение на моите граждански акции и протести ще се появят хора, победили страха – и отказали се от малодушието, сиреч тръгнали по пътя на достойнството. Свободолюбивият човек е победил страха, надмогнал е слабостта. Цялата работа е да се появят такива хора, иначе промяната е невъзможна. Аз забелязвам, че има прогрес в тази посока, найвече сред учениците. Марин Чушков каза: Ангеле, и днес заставам зад всяка дума, която съм написал за теб! Анонимен каза: Никой не го е страх да те защити, просто сега ситуацията е такава че учениците са недоволни от теб. Ангел Грънчаров каза: На последната анонимна другарка-клеветница искам да кажа само това: другарко, не ученициТЕ са недоволни от мен, щото истината е, че нормалното е някои ученици да са доволни, други да са недоволни, така е при мен, така е и при всеки друг учител, но няма как ВСИЧКИ до един ученици да са недоволни или пък да са доволни от някой учител, ето такова чудо-невиждано, другарко, просто няма как да се случи; опитайте се малко да мислите, щото сте заслепена от злоба към мен. Та затова е грозно така да лъжете, че ученициТЕ били недоволни от мен, не Ви ли и поне малко неудобно да лъжете така грозно, при положение че най-вероятно сте учителка и възпитателка на младите, а, кажете сега, другарко, не Ви ли е поне малко неудобно?!

Недейте да мислите изобщо: мисленето е вредно понеделник, 9 януари 2017 г. Вчера в дневника си (това е моят учителски и философски "ежедневник", в който описвам и анализирам своите преживелици, свързани с борбата ми за демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия, именно ПГЕЕ-Пловдив) започнах да пиша есе под заглавие Да напусна ли държавното образование, да направя ли така, че бясно съпротивляващата се за властовия си монопол образователна бюрокрация да си отдъхне от проклетия дразнител?, в което се захванах да осмислям така и така създалата се нелека ситуация в това училище. Знаете, директорката на ПГЕЕ-Пловдив се води от следната теория или логика, така да се каже: Грънчаров е "народен враг", който смущава спокойствието ни, следователно, понеже той не ще да миряса, следва да бъде опраскан, уволнен, изгонен, изритан от училището – и тогава тъй блажената идилия на тъй удобното ни статукво отново ще се възцари, а царстването ми ще бъде съвсем безметежно и, да се надяваме, вечно. Няма да допускаме хора, които застрашават така иди169

личното ни статукво, личности-бунтари като тоя така неприятен човек Грънчаров, който, очевидно, се държи така не за друго, а за да... се прослави, защото е суетен, жаден за почести, он също така застрашава властта ми, нищо чудно да се напъва толкова защото е решил да седне на креслото ми, ерго, следва със сичките си сили да си браня директорския престол!

Аз така тълкувам тайнствената вътрешна мотивация на иначе необяснимото, ирационално поведение на въпросната администраторка, която, първо, мълчи упорито и сама нищичко не казва за своите разбирания, позиции и ценности, на второ място "си плете кошницата" така, че хем да угажда на висшестоящите образователни началства (които също като нея друго не правят, освен да бранят властовия си монопол!), хем да произвежда и да трупа купища "компромати", разни там документи с "изобличаващи", "компрометиращи", "дискредитиращи" и прочие "нарушения" и "престъпления" на въпросния тъй дразнещ нестандартен и непослушен учител по философия, който, разбира се, трябва да бъде опраскан този път "съвсем законно", щото иначе, майчице мила, що ли ще правим ако съдът отново върне на работа, да пази Господ, повторно опраскания, уволнения де непоносим индивид Грънчаров! Това е гледната точка на неуморната ми опонентка в нашия епохален вече конфликт, щото моя милост, като капак на всичко, е демократ, сиреч, не се счита за длъжен да клечи в унизителна поза пред "непогрешимото началство", също така не се чувствам длъжен да лъскам обущата й, да й се лезя, да и се подмазвам и прочие, а това, дето се казва, е непоносимо, щото по този начин "тоя непоносим Грънчаров" не прави друго, освен, като публично критикува директорката, "уронва престижа" на самата институция, съсипва реномето на нашето 170

славно училище, сиреч, за бранителите на статуквото, оказва се, най-висша максима на поведението им е девиза "Началството не само никога не греши, то винаги е право – и нему следва с всички сили да се подмазваме, да го ласкаем, та... да получим по-голям дял от дифиренцираното заплащане, естествено, за какво друго да ласкаем началството ако не за това?!". Е, има и още нещо, което подхранва тъй унизителното охранителско поведение, което моя милост презира решително, и то е: послушните, боговеещите пред началството, кланящите се на началството никога нема да си имат тия главоболия, които се стоварват върху главата на оня, който дръзне да си позволи да критикува този, в чиито ръце е "и ножа, и сиренето, и сланинката даже"; абе поговорката "Преклонена главица сабя не я сече" е център, около който се върти тъй противното ми поведение, стереотипа и манталитета, който съм се решил да разклатя, а ако мога и да го съборя. Толкова за философията на моите така усърдно мълчащи опоненти, които, разбира се, неслучайно мълчат, плашат се от публичността, от откровения демократичен дебат, а предпочитат да действат, както си му е реда, съвсем подмолно, задкулисно, подличко и пр.; мълчат, щото просто няма как да признаят истината, щот истината, виждаме, им е крайно неудобна, не е за пред хората и пр. Ний от психология разбираме, затуй и пишем така, нам трудничко могат, дето се казва, да ни заблудят или да ни преметнат. Да оставя обаче на мира позицията на мълчащите така усърдно мои... врагове, да, те именно мен възприемат като враг, значи и в собствените си очи самите те са врагове, и то безпощадни, спрямо оня, който за тях, казахме, е крайно неприятен и опасен враг. Да анализирам обаче собственото си поведение, ето, оказва се, според гледната точка на Светлин Наков, е крайно глупаво (защото е невъзможно) отвътре да бъде променена и реформирана крайно корумпираната и разложила се държавна система на образование; причината за това е, че са твърде мощни силите, които са на хранилка в тази система, за които системата е удобна, приятна, гарантира им безметежно и лесно съществуване, а пък промяната, разбира се, плаши (да не говорим за това, че повечето от тези хора са и неспособни да се променят, сиреч, промяната за тях е равностойна на гибел). Е, понеже са така мощни силите на пагубното статукво, то излиза, че държавното, публичното образование у нас, според принципите на самата демокрация, Грънчаров, която ти така обичаш, следва да бъде харизано на проклетата образователна бюрокрация, сякаш то е нещо като бащиния на директорите на училища, на по-висшестоящите образователни началства, именно инспектори, министерски чиновници и пр.; те значи, излиза, съвсем "справедливо" разглеждат държавните, обществените училища за нещо като своя бащиния, като своя частна собственост, нали така излиза, щом властта е тяхна, щом държавата им е поверила управлението на тия училища, те значи съвсем "правилно" си ги разглеждат като "свои", на това основание затова ги бранят властта си "със зъби и нокти". А ти, Грънчаров, следва да уважиш това тяхно "демократично право" и да се примириш, че никога силите, стоящи зад теб, няма да имате нужното мнозинство, та да обърнете "законно" положението в своя полза, сиреч, вие да станете властващи, вашата воля да стане водеща или 171

определяща. А това е така, щот народът в нашите условия, в условията на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е тъп дотолкова, че без проблеми е готов да хариже на мутризираната държавна бюрокрация цялата система на държавнообщественото образование, да й я подари, да признае "правото" й да властва вечно над нея, да си чувства училищата за своя "бащиния", за "своя" частна собственост и пр.; народът, поради крещящото си тъпоумие, мълчи и оставя мутрите (и ченгетата, щот ченгетата са началници на мутрите!) у нас, в приказното царство МУТРОЛАНДИЯ, да си правят каквото си искат, да си грабят държавната собственост както си искат, да си я "приватизират" и то "съвсем законно", даже "демократично", даже "правосъобразно" и прочие, тъй нататък, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Народът – а за образователната система това са родителите и учениците, а също и учителите в известен смисъл – бил, виждате, според тази теория "покъртително тъп", нали така излиза?! И от тъпоумие мълчи, а мутрите и ченгетата си правят каквото искат, включително и да кълцат сол върху тъпоумните глави на същия този народ, да оставим това, че за мутрите и ченгетата е нещо като детска играчка да окрадат както си искат този същия тъпоглав народ, а ето, сега се оказа, че остана само да оберат този въпросният така отчайващо тъп народ и като му вземат... училищата, оберат го откъм т.н. държавно образование, което, по принцип, е "на всички нас", е на данъкоплатците, е на гражданите, да, ама тия данъкоплатци и граждани, като са така тъпи, че друго не правят, освен да лапат мухи, е непростимо престъпление да не бъдат ограбени включително и като им бъдат отнети техните собствени училища – и бъдат предадени във вечно владение на нашата образователна мутризирана бюрокрация (щот, знаем, мутри са онези, които крадат държавното по различни начини, най-лесният е като го завладеят, ставайки властници в него, директори, управители и пр., така беше окрадена почти цялата икономика в социалистическата държава, сега остана да бъде окрадено и последното неокрадено нещо, а именно завещаното ни от социализмо-комунизма социалистическо държавно училище). И ето, Грънчаров, тебе като те гонят така усърдно от "своето", сиреч, от училището, въпросните администратори си бранят именно "своето", а ти си чужд елемент в системата и си нещо като дисидент щото си много опасен, щото заплашваш тяхната придобивка, именно "приватизиранато" по съвсем незаконен начин държавно образование, опасен си щото си позволяваш да твърдиш, че училищата у нас не са на бюрократите от образованието, а са на... народа! Са тъкмо на онези заспали от тотално кретенясване "народни маси", дето ги мързи да си размърдат мозъците поне малко за да осъзнаят, че училищата не са на директорите, а са техни собствени, че не директорите са господарите, а те самите са въпросните господари, а пък директорите, видите ли, са техни слуги, и прочие, и так далее, виждаш ли колко опасен човек си ти, Грънчаров, като не признаваш безпределната власт на въпросната образователно-мутренска бюрокрация над българското образование, ами сееш "анархистичните" си бунтарски идеи, че училищата са на народа, са на учениците най-вече, са също така на родителите им, а в някакъв смисъл са и на отрудените и така унизени учители, които не само 172

че страдат от директорската тирания, но и много си патят от отмъщението на учениците, щото тям пък е поверена длъжността да воюват на най-предния фронт на вечно неразрешимия конфликт между несвободни, поставени в робско положение ученици и също толкова несвободни, поставени в дваж по-унизително и робско положение учители-чиновници, които могат само да бъдат изпълнители на суетната воля на самозабравилата се мутризирана образователна мафия и бюрокрация. Как тогава такива като тебе, Грънчаров, да не заслужават убиванието си, даже малко ти е да бъдеш убит, ти си така опасен, че за да бъдат сплашени останалите заради лошия пример, който им даваш, ти следва, примерно, да бъдеш... изкормен, вътрешностите ти да бъдат една по една рязани, докато ти крещиш от болка, трябва също така да бъдат... печени на скара, а също така трябва и да бъдат... излапани от самите ти палачи, ето какво ти заслужаваш, народни изеднико Грънчаров, даже и това ти малко, но като дойде момента да ти отмъстим, ний ще измислим тогава още по-хубави мъчения, изгарянето ти на клада е малко, ще трябва да се пържиш още по-дълго, ще измислим нещо де, бъди спокоен, няма да ти се размине подобаващото наказание. От тази гледна точка погледнато, Грънчаров, ти е крайно време сам да си обираш крушите, да се махаш от държавното училище сам, стига да имаш още капчица благоразумие в тъй простата си кратуна. Щото и ти си непоправим идиот щом смяташ, че можеш отвътре да реформираш българските училища, да подтикнеш заспалия и хъркащия непробудно малоумен народец към развитие у него на свободолюбиво гражданско и човешко съзнание за достойнство, и ала-бала, и тинтири-минтири и прочие, и так далее. Махай се сам, овреме, Грънчаров, за да се спасиш! Остави училището на бюрократите и гледай да си спасиш животецо, человече, що чакаш още?! Щели да го уволняват, той пък прави гладна стачка за да остане, малее, колко си прост, Грънчаров, лелееей, не очаквахме да си чак толкова прост?! Махай се бе, дебилчо, бързо се махай сам, остави училището на бюрократите, пък ти си направи, ако искаш, на некоя гола поляна някакво училище, или иди преподавай философия на... улицата, като Сократ, какво си седнал да искаш да продължаваш да стоиш в техните, на бюрократите, училища, дека те съвсем законно си ги смятат за своя бащиния, за своя частна собственост и прочие?! Махай се, ти нямаш право да стоиш нашите училища, изеднико народни Грънчаро, ето, затова така мъдро постъпват въпросните администратори, които периодично те гонят, опраскват те, ала пустият съд те връща в техните собствени училища, които ти буниш, ала тона нема да ти се размине, ако требе, ще подкупим съдията, ама ще доведем работите докрай и най-накрая и съдът нема да не върне, ами ще те осъди да бъдеш лишен от преподавателски права, иди тогава в Европейския съд да се жалваш, ама ний, ако требе, и европейските съдии ще се опитаме да подкупим и пак нема да ти простим и да те допуснем да се върнеш в НАШЕТО, запомни това, училище, тъй вероломни ми Грънчаров! Почнах да разсъждавам в този ироничен сократов маниер неслучайно, ала ми изтече времето за писане и няма да мога да си завърша творението. Ще го прекратя пак дотук, внезапно, пък когато имам време, ще продължа да пиша. Чао 173

засега, бъдете здрави, хубав ден ви желая! Хубаво е че продължиха ваканцията на учениците, аз пък съм още в болнични, та моите ученици да не губят от моите часове; ще се върна на 18-ти януари в училище, да видим дали ще ме опраскат първия ден като се върна или ще ме опраскат втория ден. Това ми е интересно да разбера. Ще бързат да ме опраскат, щото вече има проверка по моя случай, предизвикана от самия Парламент, ето защо требе да се бърза да бъда опраскан овреме, та да не стане нещо и да се наложи да чакат края на проверката; а пък той и Парламента ще падне след некоя и друга седмица, тъй че требе да опраскаме Грънчаров, да е по-далеч от НАШЕТО училище, нека да го изфърли на улицата, пък докато той ни съди, блажената идилия в училището НИ ще бъде възстановена, ще бъде въкресена! Ох, да си отдъхнем малко без тоя Грънчаров, щото с него не се живей бе?! Как да не ръкопляскаме като си представим таз идилия, нали така, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки, кажете нещо де, вие пък що се умълчахте така упорито?! Да не се замислихте нещо, а?! Недейте изобщо да мислите, мисленето е вредно, някаква патка мислила, мислила, пък зела и умрела... да мислят патките, не човеците, мисленето е за патките, да мрат, майната им на патките! Не слушайте проклетника Грънчаров, който твърди, че да се мисли било главен признак на ЧОВЕКА, глупости на търкалета, човекът е истински човек когато е безнадеждно тъп... 5 коментара: Анонимен каза: Крайно време е на тези измислици на Грънчаров да се сложи край Анонимен каза: Маниерът ви не е нито сократовски, нито ироничен. За едното се изискват познания и ерудиция, а за другото – известно чувство за хумор. Вам и двете ви липсват. Анонимен каза: Русия е велика, а вие BG сте джуджета, искате ли да разберете това, AIG ? Я въоръжете черешовото топче да треперим, а, цървулани не от тоя свят.... Ангел Грънчаров каза: На другарката, дето се напъва да се прави на "ентелегентна": другарко, сократовият маниер е именно ироничен, Сократ е ползвал иронията с определена цел, самият факт, че не знаете това и разглеждате двете разделено показва, че сте напълно невежествена. Че се мъчите да говорите за неща, които изобщо не разбирате. Идете малко да учите, пък след това се напъвайте да давате съвети... Анонимен каза: Това изложение, както много други подобни в блога, е "поток на съзнанието": Поток сознания (англ. Stream of consciousness) — приём в литературе XX века преимущественно модернистского направления, непосредственно воспроизводящий душевную жизнь, переживания, ассоциации, претендующий на непосредственное воспроизведение ментальной жизни сознания посредством сцепления всего вышеупомянутого, а также часто нелинейности, оборванности синтаксиса.

174

Иво Инджев е журналистът, направил благотворителен и човечен жест в навечерието на Рождество Христово вторник, 10 януари 2017 г.

Давам верния отговор на въпроса на обявената преди няколко дни в блога ми викторина (виж Обявявам викторина с награда, моля, отговорете на въпроса: Кой голям български журналист е заедно с това и човек?): Иво Инджев е журналистът, който направи благотворителния и човечен жест да помогне (с 50 евро) на един изпаднал в крайна нужда беден български интелектуалец (репресиран, гонен, уволняван, безжалостно опраскван как ли не от образователната бюрокрация учител по философия), който именно като капак на всичко "съвсем законно" беше опраскан финансово до шушка тъкмо в навечерието на празника Рождество Христово – и по този начин беше лишен от средства за съществуване, т.е. беше осъден на гладна смърт... Тия, които познаха верния отговор, моля на имейла ми angeligdb[@]abv.bg да си пратят адресните данни, на които ще им бъде изпратена спечелената награда, а именно книга (по избор) на въпросния човек, именно на същия този учител по философия-дисидент (за официалната административна образователна система), който също така е и автор на непазарни, сиреч на непродаваеми философски и психологически книги, които според културните, с извинение, стандарти в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ се оценяват като "съвсем ненужни" и "изцяло безполезни". Списъкът с издадени (в хартиен вариант) мои книги, от който спечелилите викторината могат да избират, се намира в блога ми. 175

Благодаря на всички за участието, и на спечелилите, и на неспечелилите! На г-н Инджев пък ще си позволя да изпратя за благодарност подборка от мои книги и учебни помагала, убеден съм, че те могат да бъдат твърде полезни особено за подрастващи членове на неговото семейство, на което желая много щастие и успехи: тези деца наистина са щастливци щом като имат толкова човечни и добри родители! Понеже не съм питал г-н Инджев за разрешение да проведа своя експеримент ето част от оправданието ми пред него, с което се опитвам да покажа част от смисъла на инициативата ми: ... Мисля че има известен смисъл от подобни поучителни, вярно провокиращи, пък макар и доста рисковани психологически експерименти. Неслучайно (и основателно) в обществото ни мнозинството от хората нямат добро мнение за журналистите, но ето, че въпреки окаяното нравствено състояние на това, което минава за българска "журналистика", се оказва, че има и изключения, има не само истински журналисти, които заслужават това име, но сред тях дори има и такива, които също така са и достойни (свободолюбиви, което значичовечни) личности, за които и моралът има значение. За тези примери трябва да се говори, щото иначе, ако си мълчим, всичко се опропастява, всичко отива по дяволите, развалата става пълна; щото тогава всичко потъва в здрача (в който "всички котки са сиви"!), всички биват натикани в "общия кюп" - по толкова изгодната за мерзавците байганьовска логика "Всички са маскари, и едните, и другите...". 1 коментар: Radomir Parpulov каза: "Приятел в нужда се познава" казва народът. Значи ти е истински приятел.

Потребна ни е мощна гражданска политическа сила, която да счупи гръбнака на проруската ченгесарско-комунистическа мафия – и да отстрани нейните слуги завинаги от властта! вторник, 10 януари 2017 г. Моят приятел Томи Томев ми зададе в писмо въпрос за това какво ми е мнението за новата партия "Да, България!", ето и неговото писмо, с което ме запита, а по-долу пък можете да прочетете и моя отговор, в който обяснявам каква ми е позицията по интересния и важен,предполагам и за други хора политически въпрос: Здравей, Ангеле, Първо да ти честитя новата 2017 година и да пожелая на теб и на семейството ти много здраве и устойчивост – за да се справите с предизвикателствата на времето, в което живеем. 176

Второ да те попитам: какво ти е мнението за създаването на новата партия ДА, БЪЛГАРИЯ. Зная, че си много зает покрай решаването на всички тези проблеми, които ти се струпаха, но ако все пак намериш време напиши нещо по въпроса ми ще ти бъда благодарен. С приятелски поздрав: Томи Здравей, Томи, приятелю, Благодаря ти за честитката и за хубавите пожелания, честита нова година и за теб, живот, здраве, благодат и успехи желая и на теб, и на твоите най-близки хора! А по въпроса, който ми задаваш, ще ти отговоря, пък макар и колкото се може по-накратко: много ми е положително мнението и отношението към новата партия ДА, БЪЛГАРИЯ. Причината за това е, че виждам сред учредителите й много стойностни личности, към които имам доверие, които се доказаха като борци за истинска съдебна реформа, борци срещу беззаконието у нас, хора, които са чудесни специалисти в областите, които работят, това са все хора, които са се доказали на професионалното си поприще, това са успешни хора, от които имаме нужда като общност и като държава - защото точно такива доказани и успешни хора имат пълното право да имат основателни претенции, че умеят да управляват разумно и добре държавата, в интерес на гражданите. Ето по тази причина приветствам създаването на новата партия, идеите на новата партия също така, доколкото разбирам, са изключително добри, политическата й платформа на това основание също ще бъде разумна, полезна, жизнено необходима за България. Защото видяхме колко опасно е държавата да се управлява от арогантни, самонадеяни и невежи простаци, от милиционерско-ченгесарски продажници, от мутри с претенции че разбират от управление на държавата; а се оказа, че те разбират само от едно нещо, а именно от крадене на европейски пари и на парите на наивния български данъкоплатец. И стигнаха дори дотам, че окрадоха от данъкоплатеца и подариха даже и на руските си събратя-мафиоти сума ти пари, подариха им тия пари ей-така, вероятно заради хубавите им лъжливи и крадливи очи, подариха им повече от милиард евро заради проклетата АЕЦ "Белене"; подариха им ги тия пари въпросните некадърници щото и пръста не си мръднаха да провалят тази страшна корупционна афера около втората руско-съветска атомна централа, строена на българска (земетръсна) територия. А те самите колко пари окрадоха това само те си го знаят, ний знаем само това, че са много добри в краденето на държавни и на европейски пари, толкова са добри, че са добри в това отношение почти колкото най-ненадминатите крадци, имам предвид комунистите, ония, истинските комунисти от БСП и ДПС, щото и милиционерските мафиоти също са комунисти, у нас комунисти, ченгета, мафиоти и мутри бол, колкото щеш, тая напаст е колосална! Затова и ний, гражданите, имаме нужда от истински партии, имаме нужда от партии, загрижени за страната, партии, в които влизат достойни, умни и честни, 177

а също така доказани, разбиращи личности, които не са склонни да слугуват на мафията, а мислят само за интереса на България, на гражданите на България. Такива партии са ни особено нужни в този момент, в който мафията и ченгетата без капчица неудобство натрапват на наивния и немислещ масов български избирател поредните менте-партии на самонадеяни продажни и лъжливи профани, било на чалгаря Слави Трифонов, било на разни "социално загрижени и честни" мутри от Черноморието, било на купени от Кремъл "патреоти на поръчка", които не се свенят да направят срещу заплащане всякаква мерзост, включително и да поднесат на работодателите си от Кремъл каквото господарите им кажат, ако им поискат, примерно, отрязаната глава на самата България, тия мерзавци без замисляне ще им я поднесат мигновено! Та искам да кажа, че ситуацията е крайно тежка, битката с мафията и с ченгетата вече навлиза в съдбовен етап, ето, и президент на България стана руско мекере, нещата са крайно тежки, битката, в която ний, гражданите, трябва да си отвоюваме държавата и страната от ченгесарско-кагебистката мафия, ще бъде безжалостна! Ето по тази причина е радващо събитие това, че възникна още една партия, която, наред с доказана и сериозна българска партия, каквато е ДСБ, ще бъде гръбнака на една силна бъдеща коалиция, която да може да счупи в един момент гръбнака на въпросната мафия – като стане водеща политическа сила в България. Та затова и приветствам създаването на новата партия, която ще може да обедини всичко достойно и пробългарско (а пробългарско значи проевропейско, това се подразбира, то е аксиома, ненуждаеща се от обосноваване!), което е извън ДСБ... тази ми е позицията. Увлякох се в писането, темата е голяма, но спирам дотук. Бъди жив и здрав! Хубав ден ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Получих сравнително обнадеждаващ отговор на своя жалба от омбудсмана на Републиката! сряда, 11 януари 2017 г. Какво ще кажете, как ви звучи този отговор на г-жа омбудсмана, вас питам, защо мълчите де, тъй драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Кажете нещо де, вашето мнение за мен има огромно значение, знаете колко много ценя вашата позиция! Има ли някаква надежда все пак да се реши някога тъй затегналата се епична административна, правна и нравствена сага, свързана с безпощадната война, която усърдни представителки на тъй арогантната образователна бюрокрация водят срещу мен?!

178

179

5 коментара: Недко Иванов каза: Честно казано – нищо съществено... за жалост! Поредните препоръки, предписания и т.н., които кой знае дали ще бъдат взети предвид въобще, камо ли спазени!!! Успех в борбата! 180

Ангел Грънчаров каза: Била призовала министърката и шефката на инспектората в Пловдив да се намесят по-активно и да спомогнат репресията срещу мен, продължаваща вече пета (!!!) година, да се намели или дори прекрати. До този момент те се намесваха така, че след всяка тяхна намеса репресията срещу мен ставаше още по-жестока! Да видим сега дали ще бъде същото. Аз съм изследовател и с интерес очаквам да разбера ефекта от тази препоръка на омбудсмана... Каменов каза: Наистина обнадеждаващ отговор. Досегашните отговори от различните инстанции бяха повечето формални, без да вникнат в същността на проблема, докато тука г-жа Манолова явно е мислила докато е чела материалите, а предполагам, че ти следи блога още от основаването му. Иванка Топалова каза: Г-жа Мая Манолова ти посочи законните начини, чрез които трябва да се бориш с безчовечността, проявена спрямо тебе! Подобни съвети можеше са получиш направо и от адвоката си! И да действаш съобразно тях Че ЧСИ е превишил правата си – това е очевидно! Но омбдусманът ти посочва това, но той не е в състояние и в правомощия да осуети действията – неправомерните – на ЧСИ. Това може да направи само съда! Тъй като правителството е в оставка, на теб ти остава само жалба в съда – разбира се със съдействието на адвокат. На нас много ни харесва Иливанов, стига да се съгласи да поеме защитата ти по такова дело! Lydia Staikova каза: Веднъж бях на родителска среща и попитах учителката дали може да препоръча някакви книги във връзка с предмета й. Тя отговори: "В никакъв случай! Ще се объркат!". Така е. Много е опасно човек да помръдне и на милиметър от правилните идеи и думи. Може опасно да се обърка, а и да обърка и други. Затова някъде се налага да се горят книги, например, а на други места да се наказва обсъждането на някои теми. Някои религиозни водачи пък се налага да проповядват, че човек дори заради мислите си може да гори в Ада. В този смисъл ти, Грънчаров, действително си за убиване, само объркваш младите хора. :-)

Моя кратичка "открита телеграма" до тъй възхитително моралната ни министърка на образованието четвъртък, 12 януари 2017 г. Прокурорска проверка за порнографски снимки на директор След разговор с образователния министър Александров е подал оставка като съветник в Министерството на образованието и ще бъде в отпуск като директор на 51 СОУ до приключване на проверката Софийската районна прокуратура разпореди извършването на проверка, във връзка с изнесена в медиите и социалните мрежи информация, за публикувани 181

снимки на интернет страницата на 51-во СОУ „Елисавета Багряна“. Училището е в централната част на София – близо до ВМА.

Фотографиите са на директора на учебното заведение Асен Александров и според прокуратурата са с определено порнографско съдържание. В хода на проверката ще бъде проверена автентичността на изображенията, както и кой е техният разпространител, а след приключването ѐ ще бъде преценено налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление. На 5 януари тази година голите снимки на директора с телефон пред огледало, се появиха на сайта на учебното заведение. Интересен факт е, че 51-во СОУ е първото с декларация на поведението в интернет и първото, което отделя специални часове за интернет култура. Самият Александров е експерт и съветник в Министерството на образованието. След разговор с образователния министър в оставка Меглена Кунева днес той е подал оставка от този пост. Оставката е приета, съобщи пресцентърът на МОН. Вярвам в Прокуратурата и очаквам след проверката името ми да бъде изчистено от всякакви съмнения и недостойни обвинения, пише Александров в мотивите за оттеглянето си. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото снимките не са с "определено порнографско съдържание", както се пише в съобщението, щото който го е написал така съвсем определено не знае що е порнография. (Снимки на гол човек не са порнография.) Скандалът е така пикантен, че е изцяло по вкуса на медиите, те този медиен "жевательный бонбон" (дъвчащ бонбон) ще го предъвкват доста време. За да будалкат публиката. И, разбира се, тук пак имаме медийна бухалка, този човек е 182

опраскан така добре, че едва ли някога ще се съвземе. Между другото, чувам добри неща за него като личност, като учител и като директор – на кого ли е станал така неудобен, че го опраскаха така жестоко?

Между другото и учителите, и директорите, предполагам, са... човешки същества, е, за човека е присъща тази слабост да се вълнува от тялото си, да има сексуални импулси и прочие, едва ли, от такава гледна точка погледнато, е такова престъпление да се снимаш гол в банята, пред огледалото и пр. (Разбира се, долно престъпление е да ти бъдат откраднати тия изображения и да бъдат публикувани с цел да бъдеш дискредитиран, да бъдеш разтерзан като личност и с цел да ти бъде отмъстено за нещо – ако някому не си угодил за нещо!) И в какво е грехът на този учител и директор – че е проявил известна човешка слабост да се снима в банята ли?! Това е признак за "развратност", тъй ли?! Ами ако си развратничиш съвсем потайно с даскалиците, но развратничиш все пак така "внимателно", че да няма никакви компромати, това може, това е позволено, това не е укоримо, така ли?! На мен ми се струва, че тази личност, срещу която се постъпва така мерзавски, очевидно е крайно опасна за дадени сили, щом са й подготвили такава грозна разправа и такова омаскаряване. По тази причина няма как да застана на страната на "моралистите", дето са организирали въпросната акция, предпочитам да защитя жертвата. А в случая жертва е този човек и учител - това, че е директор, 183

не може да ми повлияе (чувам, че бил добър директор, лидер и пр., ето такива директори са необходими, казвам го аз, дето съм се прочул като борец срещу едни директори, които са от съвсем друг тип!). Аз съм така устроен, че когато някоя личност е подложена на страшно омаскаряване и оплюване и то така, че комай всички са против нея, аз пък не мога да се наредя в единен строй до оплювачите и до тъй "справедливите защитници на морала", предпочитам да защитя този, когото всички се надпреварват да плюят (навремето и на това основание защитих премиера-реформатор Иван Костов – а тогава плюенето срещу Костов се беше превърнало в нещо като национален спорт, първенци в който бяха все "нравствени икони" като Кеворкян, Славчо Учиндолский и кой ли не още, не могат да се изброят сичките!). Разбира се, тук нямам намерение да адвокатствам в защита на опозорения човек, учител и директор, позволявам си само да призова за известна човещина; това, че той принадлежи към висшата образователна администрация, срещу която аз открито воювам, сами забелязвате, също не ми влияе на позицията. Но тук искам да кажа съвсем вкратце нещо, което едва ли някой друг ще го каже. Една директорка (и, така или иначе все пак и учителка, сиреч възпитателка на младежта!) цели пет години си позволява да упражнява страшен административен произвол срещу един учител по философия (при това инвалидизиран, с болно сърце!), позволява си такива страшни ексцесии срещу него, които са немислими в съвременни условия, той е обиждан, оклеветен, обявен съвсем официално за "пълен некадърник" само защото си позволява да мисли различно, да бъде иновативен, да поставя под съмнение догмите на банкрутиралата система, той на това основание е опраскван, уволняван, срещу него се води непресекваща кампания на най-грозен, груб и безжалостен административен терор и тормоз, та значи всичкото това продължава цели пет години (!), въпросният учител по философия се бори срещу жестоките репресии съвсем сам, пише, зове институциите да се намесят, да спрат произвола, апелира всеки ден към общественото мнение чрез блога си за известна човешка съпричастност и подкрепа, в резултат... нищо, на (почти) никой случващото се не прави никакво впечатление, институциите не си мръдват и малкото пръстче да се намесят и да озаптят своята административна сестра, този въпросният учител по философия (от Пловдив) продължават да го мачкат до ден днешен, значи, по тази логика, всичките тия неща, които ги прави тяхната административна сестра, МОЖЕ да се правят, те, видите ли, не са ОСЪДИТЕЛНИ даже и според "логиката" на широкото обществено мнение (чиито изразител, така или иначе, са или трябва да бъдат... медиите!), на тази въпросната администраторка и косъм от косата не й пада цели пет години (!) за всички тия абсурди, които си позволява... следите ли ми мисълта, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?... и в същото време на някакъв друг, при това значително по-виден директор някой от телефона краде опозоряващи... голи снимки и ги публикува на сайта на училището му (!), мигновено този директор бива наказан с вземане на оставката му като съветник на министъра, излиза в отпуск като директор, сиреч, фактически е отстранен и от този пост, брях, каква завидна 184

експедитивност проявява ръководството на образователното ведомство, да се не надивиш!? И сега какво излиза: за някакви си там пълни простотии министърката на образованието и науката реагира мигновено, но за истински и сериозни нарушения (и то на фундаментални човешки и професионални права!) на нея изобщо не й пука!!! Давате ли си сметка какъв извод може да се направи от тази толкова многозначителна констатация, а, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Амче изводът е този: у нас властта изобщо, ама изобщо не се вълнува от истински важните неща и проблеми, но се вълнува само и предимно за глупости, щото внимава само за това как може да печели повече от ширещата се в страната простотия, да властите у нас са популистки и демагогски, тях нищо друго не ги вълнува освен това как ще се представят и как ще изглеждат в очите на немислещото и на зомбираното от идиотщините на медиите мнозинство. Толкова по този случай! Дали, мама му стара, да не изпратя една телеграма до г-жа министърката по този случай, и телеграмата да се състои само от едно изречение, примерно ето това: До г-жа М.Кунева, министър на образованието и науката в оставка, София НЕЩО КАТО ОТВОРЕНА ТЕЛЕГРАМА от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Министър, С удивление научих, че заради една простотия (злоумишленото публикуване на голите, "порнографски" снимки на директора и Ваш съветник г-н Асен Александров) Вие сте се трогнала дотам, че мигновено сте му взела оставката като съветник и също така той е бил принуден фактически да напусне и поста директор на 51-во СОУ „Елисавета Багряна“, а в същото време Вие (и Вашите предходници на образователния министерски пост) така или иначе нищичко не направихте за далеч по-сериозни и груби нарушения, свързани с упражняването на невиждан административен произвол, терор и тормоз спрямо моята скромна особа от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, който при това продължава вече цели пет (!!!) години и при това се упражнява срещу лице в крайно влошено и все по-влошаващо се здравословно състояние, да, г-жо Кунева, аз имам тежко болно сърце, инвалидизиран съм, но това за Вас, очевидно, не значи нищо – в сравнение с него обаче "порнографските снимки" на г-н Асен Александров са къде-къде по-важни и, кой знае защо, дори и по-тревожни!!! Давате ли си сметка какви изводи могат да се направят от тази толкова показателна констатация, уважаема госпожо Министър?! Вие сте достатъчно интелигентна, затова Ви оставям 185

сама да си направите длъжните изводи от собственото си тъй многозначително поведение и отношение. Ще си позволя да вметна само това: заради Вашето (и на Вашите предходници на същия така отговорен пост, ръководещ и направляващ толкова важната сфера на живота ни, именно образователната!) крещящо безхаберие по моя случай сега вече в Европейския съд по правата на човека ще бъде съдена не директорката Анастасова, не и Вие като неин пряк ръководител, а ще бъде съдена... България! Принудихте ме въпреки тежкото си положение да прибягна и до тази крайна мярка – щото не мога да се примиря с поразителната безотговорност на длъжностни лица на най-отговорна държавна служба, за които образът на България явно няма никакво значение. Толкова. Да се надявам министерстването Ви като министър на образованието и науката, макар и кратко, да е било поне приятно! 12 януари 2017 година Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Толкова. Спирам дотук. Не ми се пише повече. Между другото, замръзнаха ми краката докато написах този текст, пиша го в неотоплявания си кабинет, не мога да си позволя отопление, понеже, знаете, бях така варварски опраскан дори и финансово, че свят ми се зави, още не мога да осъзная какво ме сполетя в навечерието на Рождество Христово! (Сполетя ме това, че ми взеха абсолютно всичките пари от банковата ми сметка, по "напълно законен начин" я източиха до шушка, даже и с 650 лева останах на червено, два месеща ще трябва да гладувам и да студувам за да се съвзема някак, стига да издържа де.) Между другото, помогнаха ми двама българи, един от Австралия, другият от София, пратиха ми пари по системата PayPal, ала поради това, че ми е закрита банковата сметка още не мога да уредя реалното получаване на тия пари, ще видя тия дни какво ще мога да направя - понеже седмица ми се наложи да бъда "на село", за да се грижа за болната си майка, та не можах да предвижа този въпрос с банката. По случая с опраскването ми в навечерието на Рождество ще трябва да пиша до министъра на правосъдието – така ме посъветва омбудсмана Мая Манолова, от която вчера получих писмо. Ще трябва още да помръзна в ледения си кабинет за да напиша и тази жалба, аман от жалби, затънах така в писане на жалби, че сили не ми останаха за каквото и да било друго! Съсипаха ме тези жалби, вие да не мислите, че ми е много приятно да пиша толкова жалби комай всеки ден?! Вас питам, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, то вие ми останахте единствените, пък макар и така мълчаливи събеседници, ама карай... Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! А аз трябва да ставам вече да се приготвям, щото ще ида в Пловдивската обществена телевизия да си водя предаването. Май по подетата тук, виж по-горе, тема за ситуацията в образователната сфера ще говорим в предаването, за какво друго да говорим, за "голите снимки" на съветника на тъй моралната ни министърка ще говорим, няма за какво друго 186

да говорим, това, дека се вика, е "темата на деня", нали така?! Хайде чао и до скоро, пък жалбата до министъра на правосъдието ще пиша днес по-късно, през деня, като се върна от телевизията. 1 коментар: Анонимен каза: Здравейте! Относно писмото Ви от 12.01.2017 г. – Вх. № 94-21135/13.01.2017 г. Пресцентър на МОН

187

Популярна библиотека на списание HUMANUS 188

Популярна библиотека на списание HUMANUS 189

Популярна библиотека на списание HUMANUS 190