Dnevnikat na uchitelia 7 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 7

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 7

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: А пък мен ме наказват и уволняват заради това, че помагам на младите да мислят………………………………………………………………………………………………....6 За медийната акция по злепоставяне на новаторството……………………………...…8 Зимна идилия……………………………………………………………………………….….10 В Русия съвсем законно съпругът ще бие жена си, а родителят – децата си!.........16 Жалба до Министъра на правосъдието……………………………………………..…….17 Оказва се, че комунизмът е единственото робство....................................................20 Реклама на една полезна книга, излязла точно преди година………………………..21 Жалба до министъра на социалната, ала обидно безчовечна политика………...….22 Всичко ли е изгубено вече?...........................................................................................26 Моята борба е не само за защита на моето лично достойнство, а и за защита на някои свети права на българския учител………………………………………………....26 Получаването на пари като подарък и приемането на такива пари помага за деградацията на човека………………………………………………………………………….….28 Блогът ми, както и да го погледнем, е някакво народополезно или човекополезно дело……………………………………………………………………………………………...33 Бюрократите са на път да надминат самите себе си в своите тъй велики усилия да вредят колкото се може повече…………………………………………………………..…34 Не допускайте животворният дух да ви напусне……………………………………..….38 Предаването "На Агората..." от 12 януари, темата е: Защо ни е така страх от промените?...........................................................................................................................45 Отново съм в клещите на административно-репресивната машина………………...46 Кои са подходите за същностна промяна в образователната сфера?......................52 Ето какво казах на един способен, ала отчаян от реалностите у нас млад човек...53 Предстои измиране на простаците…………………………………………………..…….54 Адв. Екимджиев отказа да води дело в Страсбург за защита правата и достойнството на някакъв си там оклеветен български учител!.................................................56 Скандал: някакви опитващи се да упражняват тъй непонятната свобода вагабонти направиха страница във Фейсбук……………………………………………………….….61 Образователната ни система трябва да претърпи революция……………………….71 Как да наказваме тия, които ги мързи да мислят……………………………………......72 Административната система в степента, в която разчита на насилието, на страха, на принудата, на несвободата, е и терористична!......................................................73 Получих следното твърде обнадеждаващо ме писмо от омбудсмана на републиката………………………………………………………………………………………………....76 Без елементарна човечност е невъзможно да се живее!...........................................77 Ние сме обезглавена страна и нация……………………………………………………...82 Станете свободни! Бъдете свободни! Никога не се отказвайте от свободата си!....................................................................................................................................86 Кога ще започнем да излизаме по улиците?...............................................................88 Спомен от времето на учителстването ми в град Раковски……………….…………..90 3

Предаването "На Агората..." от 19 януари, темата е: Защо разумността е път към просперитета?................................................................................................................91 Как би живял ако парите не бяха проблем?.................................................................91 Учителски неволи и унижения.......................................................................................94 След ликвидирането и на страницата "Свободна зона ПГЕЕ-Пловдив" се пръкна страница "Дискусионен клуб ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН"!.......................................................96 Кратка поучителна дискусия за парите, за щастието и за това как е достойно да живее човекът……………………………………………………………………………...…..98 Ето каква ще бъде темата на следващата ни дискусия в нашия клуб……….…….101 Въпроси, които обсъждаме в часовете по философия на правото, държавата и политиката....................................................................................................................102 Беседи край старото огнище – начало………………………………………………..….103 Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът не са средство за разгръщане на таланта на общностите, те са спирачка на прогреса…………………………...….104 Няма "моя" и "твоя" истина, това са пълни глупости, ако нещо е истина, то е истина за всички…………………………………………………………………………………….…107 Новото ми обръщение към цялата училищна общност…………………………….…110 Учителят по философия в ПГЕЕ-ТЕТ-Ленин-Пловдив бил, видите ли, пияница!...111 Лишаваме децата си от свобода без основателна причина и без справедлив процес………………………………………………………………………………………………116 На Цветан, един влюбен в психологията млад човек от Югозападна България – и много талантлив!..........................................................................................................117 Вчера получих този документ по пощата...................................................................118 Загине ли човечността ни, всичко е загинало: ако сме болни духовно каква е ползата, че телесно сме уж добре?!.....................................................................................117 Философията като гимнастика на духа…………………………………………………..126 Ако оставите такива като Грънчаров да си развяват байрака, цялата ви образователна система и тъй приказната ви комуно-мутренска държава ще отидат по дяволите бе, другари?!........................................................................................................127 Публикувано преди четири години.............................................................................135 Възмутителна и потресаваща история! Горките ученици! На какво ги учат: да си траят, да се скатават!...................................................................................................136 Червеният интернетен терорист продължава хибридната си война срещу "народния враг" Грънчаров………………………………………………………………………....136 Училището ни беше сред водещите в града и в страната, а днес го няма и между стоте гимназии: защо го свалихте толкова ниско?....................................................140 Неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси се лекува по един начин: чрез говорене………………………………………………....141 Най-новите умотворения на опонентите ми, водещи злостна хибридна война срещу "народния враг Грънчаров"…………………………………………………………………142 У нас полно с безразличных к истине людей и это усугубляет невыносимую ситуацию: вот к чему привел нас "пресветлый коммунизм"!.............................................145 4

Шоуто продължава, а празникът иде: търпеливци, продължавайте да търпите униженията – и се самобичувайте още по-усърдно!.................................................149 Да, демокрацията и свободата си имат доста неудобства, но въпреки това са за предпочитане пред тъй умилителната тирания, пред тъй сладкото робство!........160 Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро!............................................................................170 Нима има вече цензура и в сайта Teacher.bg?!.........................................................176 Айнщайн за глупостта, абсурдността, идиотщината на нашата (не)образователна система………………………………………………………………………………………...177 Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието………………………………………………….179 Получих следния отговор на своя ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО до Министъра на труда и социалната политика………………………………………..187

А пък мен ме наказват и уволняват заради това, че помагам на младите да мислят... четвъртък, 12 януари 2017 г.

Философията може да научи децата на това, което Google не може Във времена, в които автомобилите вече могат да се управляват сами, а по телефона можеш да ръководиш банкирането си или да си поръчаш каквото поискаш, повечето хора започват да осъзнават, че роботизацията на повечето човешки дейности настъпва с бързи темпове. В някои случаи тя вече изцяло е част от живота на хората. През 2013 г. икономисти от училище в британския град Оксфорд дори изчислиха, че през следващите 20 години повече от половината работни места по света ще бъдат заменени от интелигентни технологии, пише в свой анализ британското издание "Гардиън". Независимо дали харесваме машинизирането на човешките дейности, ще е глупаво да се отрече, че днешните ученици ще си търсят работа след години в една изцяло нова и различна обстановка. Едно от предположенията за бъдещата работна среда е, че много от професиите, свързани с администрацията, ще бъдат изцяло дигитализирани. Така чиновници почти няма да има. Това се отнася и за работещите в сферата на индустрията и занимаващите се с физически труд. Тук идва и въпросът как училищата ще подготвят своите възпитаници за задаващата се дигитална ера. Удвояването на инвестициите в наука, технологии, инженерство и математика, които са основните направления на сегашното виждане за развитие на света, няма да решат проблема. Просто и те ще достигнат до своя т.нар. творчески край. 6

В близко бъдеще напускащите училище ще се нуждаят от други умения. В свят, в който техническите експерти ще са под път и над път, човечеството ще се нуждае от хора, които избират все по-непопулярни професии. Ще са нужни хора, на които да се задават въпроси, чиито отговори не присъстват в Google. Въпроси като: Какви са последствията от машинната автоматизация? Какви са политическите последствия от масовата безработица? Как трябва да се разпределят материалните богатства в едно дигитално общество? Обществото след някоя и друга година ще трябва да бъде по-философски настроено към света. И на фона на политическата несигурност във Великобритания през 2016 г. президентът на Ирландия Майкъл Хигинс пръв направи крачка в тази насока. "Изучаването на философия е едно от най-силните оръжия, които може да дадем на учениците за да действат като свободни и отговорни субекти в един все по-сложен и несигурен свят. Вкарването на философията в класните стаи предлага път към хуманистична и жизнена демократична култура", заяви Хигинс през ноември. През 2013 г., докато Ирландия се бори с последствията от икономическата криза, президентът на страната призова за дебат да се прецени кое е най-важно за бъдещето на островната държава. Резултатът от него беше, че за първи път в ирландските училища започна изучаването на философия. Тя е част от учебната програма на децата между 12- и 16-годишна възраст, като целта е съвсем скоро да навлезе в обучението и на най-малките ученици. Президентът Хигинс най-вероятно е бил повлиян от жена си Сабина, която е завършила философия. Въпреки това той показва едно мислене за бъдещето. Мислене за това в какъв свят ще живеят внуците му. Трябва да се отбележи още, че и много учители приемат предмета като безполезен. Самите философи пък също остават встрани и някак си се затварят вътре в себе си. Ако учителите се нуждаят да помъдреят малко повече и да приемат предмета философия като нещо нормално за обучение, философите трябва да надскочат себе си и да обяснят колко важна е тя за света. Мисленето и желанието да разбереш заобикалящия те свят не идва просто ей така. Философията не представлява интерес за много хора, както секса и клюките. "Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. И много го правят", заяви философът Бертранд Ръсел.(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък коментар: А пък мен ме наказват и уволняват заради това, че помагам на младите да се занимават с философия истински... 2 коментара: Анонимен каза: Всичко това може и да е така, но аз не разбирам Вашия неистов стремеж да преподавате философия. Самият аз не виждам особен смисъл от опитите да се „подобрява“ света на всяка цена и да се учи изначално неразумното 7

човечество на ум и разум, още повече че има и други действени начини да се влияе на света, който не започва и не свършва с ПГЕЕ. Като философ трябва да сте леко дистанциран от света и да го възприемате с насмешка и ирония. Ангел Грънчаров каза: Вие не разбирате моя "неистов стремеж" да преподавам философия по причина на това, щото не разбирате и що е това философия. Ако разбирахте щяхте да мислите иначе... Светът не започва и не завършва с ПГЕЕ, но да подобрявате "света изобщо", а не света, в който самият Вие сте част, означава, че предпочитате нищо да не правите. Това е чудесна позиция, но тя е крайно нефилософска, а също така и е нечовешка. За да разберете това трябва да се помъчите да разберете що е това философия...

За медийната акция по злепоставяне на новаторството събота, 14 януари 2017 г.

Вече възниква мода: не само "иновативните директори" на училища, но и учителите, дето обичат своите "тъй иновативни" директори, да почнат да се събличат и да се снимат голи! Сума ти даскалици и даскали от училището "Елисавета Багряна" заявиха, че в знак на солидарност с опозорения си заради голи снимки директор щели били също да се снимат голи, даже фотограф вече си били наели, гол учителски календар щели били да правят и прочие. Голотата на тялото в сферата на тотално банкрутиралата ни образователна система дали пък не е магическо средство за оправянето й?! Ами ако учителите и учителките почнат да преподават дибидюс голи, дали тогава нема да се появи изключителен интерес у заспалите ученици – и мъртвилото в катастрофира8

лата ни образователна система да бъде надмогнато?! Леле, дали този не е верният "иновативен" начин изцяло сбърканата система на образование да бъде ремонтирана?! Та най-сетне можем да изкрещим с пълно гърло: Еврика! Открихме от що се нуждае многострадалното българско образование: от повече голи даскалски гъзове се нуждае! И само така ще бъде оправено – като даскалите и директорите се съблекат чисто голи, а учениците почнат да им се радват! Пиша тия неща с горчивина: как е възможно медиите да ни занимават с пълни глупости, а пък толкова много хора да им се връзват?! Нима никой не съзнава колко е сериозно положението в тотално пропадналата ни образователна система?! Как е възможно работещите в тази образователна система да се отнасят с такова непростимо лекомислие и да допускат да ги правят на идиоти?! Въпросите от този род могат да бъдат още много. Преди около месец обявих гладна стачка с искания за действителна и същностна промяна в българското образование. Грешката ми очевидно е била непростима: почнах да гладувам, а е трябвало... да се съблека гол! И тогава целокупното ни общество щеше да се захване да мисли за плачевното състояние на тотално провалената ни образователна система. Да, ама ето сега един съветник на министъра на образованието и директор на училище се снимал гол, а пък някои зли хора му откраднаха снимките и ги публикували, е, стана скандалът, но в този скандал някой да е казал нещичко смислено за реалните и тежки проблеми на българското образование?! Не, никой нищо не казва, а всички обсъждат само... голия задник на не знам си кой, други даскали щели да се съблекат в знак на протест или на не знам си какво, занимават ни с пълни глупости, но само и само никой да не запита нещо за истинските, повтарям, и толкова тежки проблеми на тотално катастрофиралата ни образователна система?! Не, никой нищо не казва за тия проблеми, важни са само... задниците на директорите и даскалите, аман от простотия, аман от медийни идиотщини! Не знам дали тия, дето се изявяват в тази гола даскалска епопея изобщо съзнават колко се излагат! Май изобщо не съзнават че ги правят на пълни идиоти щом не се усещат и не мирясват. А това училище в София било елитно, директорът им бил най-напредничав и модерно мислещ, ето, сега сфащате ли какъв е точния смисъл на цялото медийно занятие?! Ами ето какъв е, просто е: сега вече като някой някъде каже, че е новатор в образованието всички ще се сетят за... голия му задник, новаторството в образованието ще го свързваме вече с... голотата, със събличането, с безсрамието, с аморализма! Новаторите в образованието са пълни безсрамници и са крайно опорочени хора, които се събличат голи без да им мигне окото, безсрамници неедни, как на такива изобщо им позволяват все още да възпитават децата ни, другарки и другари?! Тия требе да бъдат изгонени от образователната система, щом единственото, за което мислят, са техните собствени голи задници! И ето, свободата, която я свързваме с истинската промяна в образованието, вече също така ще бъде свързвана с безсрамието и с аморализма: който е 9

свободен или свободолюбив, който държи на свободата си, такъв може и да е напредничав, но неговото новаторство се изразява предимно в това, че е способен без никаква морална скрупул да си покаже голия задник, ето, виждате ли колко лошо нещо е свободата, а, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Ето в резюме смисъла на медийната акция срещу "новаторите с голи задници", която ни организираха някои подмолни сили, за които истинската промяна и реформа в образованието е съвсем нежелана. Аз знам кои са тези сили, които са силно заинтересовани от омаскаряването на новаторите и свободолюбивите в образованието. Но няма да ви ги кажа сега, щото безброй пъти съм казвал и писал за тия злотворни сили. А кои са помислете и вие самите. И не се връзвайте така наивно на медийните им акции – и не участвайте в тия нескопосани акции! Не участвайте в злепоставянето на новаторството в сферата на българското образование! 1 коментар: Пламен Конов каза: Животът, който е източник на безкрайно множество сюжети, поднесе и този случай като едно своевременно потвърждение на Вашите усилия за реформи и свобода в образованието.

Зимна идилия събота, 14 януари 2017 г.

Родният ми град Долна баня е затрупан в сняг, но до камината в родния дом е изключително приятно – особено след студуването в неотопления ми пловдивски апартамент.

Снимките не са от днес, тъй че евентуалните крадци в пловдивския ми апартамент могат да бъдат изненадани неприятно... :-) Прочее, там няма какво толкова да крадат – има само книги... бошлаф работа! :-) Крайно глупаво е да се краде от дом на съвременен български интелектуалец – и особено пък от дом на скромен български учител по философия... 6 коментара: Анонимен каза: Защо е лилав снегът в Долна баня? Ангел Грънчаров каза: Специално го оцветихме в лилаво, за да можеш да си зададеш глупавия въпрос... :-) Анонимен каза: Замърсяване ли има някакво? Анонимен каза: Няма никакво замърсяване. Просто се свечерява, слънцето се е скрило, залязва... Анонимен каза: Ако бяхте финансово обезпечен и можехте да живеете, където си пожелаете, къде щеше да е това: в Пловдив, Долна баня или някъде другаде? Или пък бихте казали философски, че за философа местонахождението е безразлично, понеже той е обърнат навътре и външните обстоятелства на живота му са без значение? Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че за философа външните обстоятелства на живота имат значение, философът е човешко същество, не само чист дух. И философите, ако сте забелязал, имат тяло, и на тях им е също така студено. Ако имах финансови възможности щях, разбира се, да живея в... Париж (или в Ню Йорк, или 15

в Лондон), редувайки живота там с живот по 1-2 месеца лятно време и зимно време в Долна баня...

В Русия съвсем законно съпругът ще бие жена си, а родителят – децата си! неделя, 15 януари 2017 г.

В Русия ще може да биеш жената, но веднъж годишно Руската Дума прие на първо четене закон за декриминализиране на домашното насилие, съобщават московските медии. Законодателната промяна е подкрепена от 368 депутати, които представляват 81,8% от всичките, показва справката от гласуването. Против е бил един народен представител, а друг един се е въздържал. В случай че законопроектът бъде окончателно приет, домашното насилие няма да се смята за криминално престъпление, а за административно нарушение. Все пак обаче има ограничение - допустимото "пошляпване" на брачния партньор е веднъж на година. През юли миналата година президентът Владимир Путин декриминализира насилието, което не причинява действителна физическа травма. Новият законопроект е внесен от депутатката Елена Мизулина, представител на партията "Справедлива Русия" и председател на парламентарната комисия по въпросите на семейството, жените и децата. Тя е и един от активистите на 16

борбата с гей-пропагандата в руското общество. Според Мизулина досегашният закон е "антисемеен и отнема изконното право на родителите да бият децата си." Според статистика на руското правителство 40% от всички тежки престъпления се случват в семейството, а 36 000 жени и 26 000 деца са жертва на побой от страна на партньорите/родителите си всяка година. КОМЕНТАР на George Alex: Браво на героя Путин – мъж-канара, прокарва стабилни закони за семейството, установява "християнски" ценности! Покланяйте се, венци му плетете! Особено мъжете може да плануват да емигрират в Русия – за да бият жените си съвсем законно! Че може и да ги черпят с водка за побоя, кой знае! Пфу!

Жалба до Министъра на правосъдието неделя, 15 януари 2017 г.

Наложи ми се да напиша жалба до Министъра на правосъдието във връзка с предпразничното ми финансово опраскване от страна на частния съдебен изпълнител Р.Раев, извършено по поръчение на взискателката Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив; поради обществената значимост на случая публикувам жалбата си тук, в блога, под формата на отворено писмо. До г-жа Екатерина Захариева, Министър на правосъдието (в оставка), София 17

ЖАЛБА от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, 4023, Ж.К.Тракия, бл...., вх., ап..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаема госпожо Министър, Тази моя жалба е срещу действията на частен съдебен изпълнител от Пловдив Росен Йорданов Раев, Рег. No 910, Адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев № 15 А, ет. 2, Телефон: 032 397 050, Мобилен: 0888 722 – 603, имейл: r.raev910@gmail.com, който по моето възприятие наруши грубо закона и принципите на правото, защищавайки интереса на взискателката Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Обстоятелствата по случая са представени в мое отворено писмо до г-н Раев, което Ви изпращам заедно с други документи, от които е видно, че въпросният ЧСИ, без да изчака дадения от него самия 14-дневен срок за доброволно изплащане на моя дълг, не само запорира банковата ми сметка, но и мигновено източи от нея сума, повече от два пъти надвишаваща размера на моя дълг към взискателката Стоянка Анастасова. Пиша Ви, уважаема госпожо Министър, по съвет на омбудсмана на републиката г-жа Мая Манолова (писмото от нея може да се прочете ето тук: Получих сравнително обнадеждаващ отговор на своя жалба от омбудсмана на републиката!). Всички документи по случая съм публикувал в своя блог предвид големия обществен интерес, за мен е важно повече граждани да са в известност за това какво се случва в тази сфера – за да могат да си направят верен извод за състоянието в сферата на правосъдието и законността в нашата недотам добре уредена държава и страна.

Моля в тази връзка, ползвайки се от своите пълномощия, да предизвикате съответната проверка по случая, да се намесите – с оглед на това щото правда18

та, правото, закона и справедливостта да бъдат възстановени. Тая крехката надежда, че благодарение на съвместните усилия на гражданите, които сме жертва на подобен груб административен произвол и съответните държавни органи, които са призвани да бдят за правата на гражданите и законността, ситуацията в страната ни ще може един ден да бъде променена – и то в посока на подобряване на състоянието, в интерес най-вече на гражданите, но също така и на страната ни. Преживях изключително тежко унижението, причинено ми от действията на взискателката Анастасова и нейния частен съдебен изпълнител Раев, от приложените документи можете да разберете тази чисто човешка страна, която по моя преценка съвсем не е за пренебрегване, напротив, би следвало да бъде оценявана и у нас подобаващо – понеже правата и достойнството на личността, на човека би следвало да означават нещо за всички, дори и за държавните органи и институции, да не говорим за тези, които са от сферата на правосъдието, а също така и тази на образованието и възпитанието на младите. С уважение: (подпис) 15 януари 2017 г. Пловдив

ДОБАВКА: Към настоящия документ прилагам следните документи, които моля да бъдат смятани за органична, за неделима негова част (в тях са приложени или прикрепени и ония документи, които имат пряко отношение към случая, но и някои други, които очертават общия контекст, без разбирането на който случаят не може да се изтълкува правилно): 19

1.) ОТВОРЕНО ПИСМО до г-н Росен Йорданов Раев, действащ частен съдебен изпълнител от Пловдив 2.) Писмо от омбудсмана Мая Манолова 3.) ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА против Присъда № 56/от 7.06.2016 година, постановена по ВНЧХД № 960/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив 4.) Присъда и мотиви по НЧХД № 1727 по описа за 2014 година 5.) Писмо до г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕПловдив, До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив, до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка, До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, До г-жа Мая Манолова, омбудсман

Оказва се, че комунизмът е единственото робство неделя, 15 януари 2017 г.

Lubomir Bogoichev: Тъй като отворихме отново темата за "робството", се вдъхнових да направя един кратък колаж, в който се спестяват безумно много факти и 20

уточнения от всякакво естество, но исторически е коректно. Знам, че има голям риск да бъда разпънат на кръст, но мога да защитя тезата си пред всеки, който дръзне. Извод: "Турското робство", оказва се, е мит, сиреч е лъжа!

Реклама на една полезна книга, излязла точно преди година понеделник, 16 януари 2017 г.

Публикувано преди 1 година... полезна книжка, пълно е у нас с хора, които не знаят що е да си мъж, а пък имат съвсем неоснователни претенции че са мъже... :-) Ето какво съм писал тогава: Това е проект за корица на книгата "Какво означава да си мъж?", която предстои да излезе в хартиен вариант тия дни. Приемат се поръчки: цена 5 лв. за 64 страници текст. Поради бутиковия тираж цената е сравнително висока, но за сметка на това изданието пък има и антикварна стойност – можете да го получите със собственоръчно поставен автограф и дори лично посвещение на автора. (Знайно е, че екземпляри от непродадени приживе книги на Ницше в днешно време на аукциони се продават на баснословни цени!) По изтъкнатата причина закупуването на тази непретенциозна книжка може да бъде една добра и дори доходоносна един ден инвестиция!

Жалба до министъра на социалната, ала обидно безчовечна политика понеделник, 16 януари 2017 г.

Десет поредни дни съм все в Долна баня, грижа се за старата си и болна майка. Трудно време на годината е, зима е, налага се да се урежда отоплението на дома, да се чисти сняг, чешмите замръзват, изобщо много труден е този зимен период за инвалидите особено. Тя иначе има "личен асистент" (а може би се нарича "социален", сигурно е по-скоро "социален", да не кажа нещо повече, примерно "социалистически", щото неуважението към личността на инвалида тук е наистина социалистическо по мащаба си!), но... асистентката й се разболя, изкълчи си крака и излезе в... болнични! И майка ми остана сама, съвсем безпомощна; слава Богу, че аз бях във ваканция и също така сам съм в болнични, вярно, болестта ми е такава, че още куцукам, но ето, имах възможност да се погрижа за нея. Но от утре вече започвам работа (да видим дали няма да ме уволнят веднага след връщането ми от болнични, имам основания да очаквам, че и това може да се случи!) и майка ми остава без никаква грижа. Блъскам си главата какво да правя, единственият начин е да търся някаква жена, на която да плащам, та тя да се грижи за майка ми. А е трудно намирането на такава жена. Защото тия, които са готови да се грижат за болни стари хора, обикновено искат страшни пари, които ние не можем да си позволим. А става дума за пет-шест дена, в които нейната асистентка, да се надяваме, ще се оправи и ще се върне. Друг е въпросът, че асистентката е на половин щат при майка ми, идва само за 4 часа, два часа преди обед, два часа след обед, но това пак е нещичко, а сега е зима. Идва обаче само в работни дни, в събота е неделя инвалидът пак е оставен на произвола на съдбата. В нашия случай на мен ми се налага всеки петък да пътувам от Пловдив за Долна баня и да поемам грижата за нея, стоя събота и неделя, в неделя късно вечерта се прибирам в Пловдив. Така е вече близо година, 22

всяка събота и неделя съм при майка ми. Питам се обаче ако нещо стане с мен и аз не мога да пътувам, какво ли тогава ще стане с майка ми? И как е уредена по принцип тази "социална" (да не я нарека социалистическа!) грижа, при която болният, инвалидът, е оставен да мре в почивните дни, а също така и в дните, в които асистентът му (ако изобщо има уреден асистент, щото уреждането на такава грижа е крайно трудно, не ми се говори за това!). Ето, по тази причина ми се налага да поставя този въпрос на органите, дето се грижат за организацията на този вид "социална помощ", нещо има там, което не е както трябва да бъде, нещо куца в организацията, но очевидно на никой не му пука, чиновниците, които работят в тази сфера, изобщо не са обезпокоени, не ми личи да са обезпокоени за това, че грижите, които организацията им полага, са непълни, са неефективни, са недостатъчни, са неправилно уредени и пр. Затова ми се налага да пиша писмо или жалба до Министъра на социалните грижи, ето какво писможалба написах тази сутрин: До г-жа Зорница Русинова, Министър на труда и социалната политика ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-н Владимир Джамбазов, Кмет на Община Долна Баня ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, адрес:..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg Уважаема госпожо Министър, Майка ми е инвалид със 100% инвалидност, живее сама в гр. Долна баня, единственият (жив) неин син съм аз (брат ми, инвалид, почина преди две години, Бог да го прости!). Аз обаче живея и работя в гр. Пловдив от години. Майка ми има личен ("социален"?) асистент, която се грижи за нея 4 часа дневно, на половин щат. Да, обаче в събота и неделя асистентът й си почива, е в почивни дни, а майка ми е оставена без никаква грижа, по тази причина на мен ми се налага вече близо година всеки петък да пътувам от Пловдив за Долна баня и в двата почивни дни да се грижа сам за нея. Също така когато асистентката й се разболее и излезе в болнични (или в платен отпуск!) болният, инвалидът, бива зарязван да се оправя както може, ето, на мен ми се е налагало да излизам в платен отпуск или в друг вид отпуск, за да се грижа за нея в такива случаи. А това се случва често. Питам се: не се ли замислят органите, които ръководят тази "социална подкрепа-грижа" или "социална политика" за това, че такава организация на услугата е крайно нехуманна, неефективна, е зле уредена, не може току-така инвалидът да бъде зарязван без никаква помощ два дни през всяка седмица и много пъти годишно, да бъде оставян на произвола! Очевидно на тия, които ръководят тази дейност, изобщо не им пука за проблемите, които създават на болните, на инвалидите и на техните близки! Парите, които се дават на въпросните "социални асистенти", биха могли да 23

се използват значително по-рационално, стига чиновниците, куриращи тази дейност, да се захванат по-съзнателно и отговорно с работата си. Поставям този въпрос на вниманието Ви. Да допуснем, аз като син някак до момента успявам да се справям с грижите за майка си в дните, в които асистентът й си почива или е в отпуск, в болнични и пр., но се питам какво ли правят други хора, инвалиди, които нямат близки, представям си тези хора как живеят, тяхното съществуване явно е същинска трагедия! Вие, уважаема госпожо Министър, как изобщо спите като знаете в какво ужасно положение се намират инвалидите, които нямат близки, които да се грижат за тях в дните, в които техните асистенти са в отпуск, в болнични или в почивен ден?! Много Ви моля да проверите как стои този въпрос и да опитате да го решите някак та да си проличи, че тази "социална политика" е все пак малко почовечна, че не е само показна, а е що-годе ефективна, е в известна степен истинска и действителна грижа за човека, е израз на известна човечност! Щото социална политика, която съдържа и се примирява с такава крещяща безчовечност, с такова крайно унизително, обидно отношение към страдащите и безпомощни хора, а именно да оставиш болния без никаква грижа по два дни всяка седмица и много пъти в годината, такава една безчовечна социална политика не бива да бъде допускана в нашата уж хуманна и демократична, а също така и европейска държава! Обръщам Ви внимание върху този проблем и се надявам да се обезпокоите поне малко – и да предприемете адекватни управленски действия за да може проблемът някак да бъде решен, и то в интерес на страдащите възрастни и болни хора. 16 януари 2017 г. Долна баня

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ДОБАВКА: Решавам да изпратя копие от тази ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО все пак и на Кмета на гр. Долна баня, за сведение, не знам дали общината има някакви пълномощия да решава нещо по проблема, затова и се обръщам директно до министъра. 11 коментара: Radomir Parpulov каза: В нормалните държави за това се грижи Църквата. Тя има групи вярващи, които се грижат за ближните си в нужда. В Пловдив имаше едно семейство - католици, които направиха много за хората в беда. Организираха помощи и за дома на отец Иван в Нови хан. Църквата е общност. Така ни е завещал Спасителят. А ние какво направихме от нея?! – Място за платени религиозни услуги! Ангел Грънчаров каза: Писмото ми не е стигнало до МТСП, дали са погрешни адреси изглежда?! Ето какво получих: За съжаление трябва да ви уведомим, че съобщението, прикрепено подолу, не може да бъде доставено до един или повече получатели. 24

Следва съобщението за грешка с причината, поради която писмото не е доставено. Светослав Стойков каза: Няма никаква грешка – много правилно е класифицирано като спам. Анонимен каза: Хаха, горният май е прав. Доколкото знам, Вие се представяте за човек с „десни“ убеждения, който поставя индивида в центъра, и остър критик на левите идеи и „социалната държава“, но ето че отново за кой ли път се обръщате към същата тази държава за помощ и съдействие, защото според Вас не била достатъчно „социална“, т.е. тук имаме пак голямо разминаване между декларирани убеждения и реални нагласи. Виждаме, че наследството на социализма е живо и във Вашата глава и Вие очаквате както преди 1989 всесилната държава да решава всичките Ви проблеми. Освен това за пореден път сме свидетели на безкрайното българско вайкане и мрънкане и недоволство, на българите все не може да им се угоди. Мими каза: Господин Грънчаров, вие имате опит в борбата с несправедливостите. Моля ви продължавайте, може да постигнете някаква положителна промяна. Този проблем с болни и стари, самотни хора не е само ваш . Случаят с вашата майка е подобен на много други. Пишете и искайте обяснения защо толкова много стари хора вегитират самотни и умират с мъка в сърцето. Анонимен каза: Просто са маркирали адреса ви като спамерски. Не знам по каква причина. Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебисткий пропагандист, пак не сте разбрал смисъла на писмото ми и отново се мъчите да спекулирате най-нескопосано. Аз не искам държавата ни да бъде "по-социална", а да бъде поне малко човечна – след като претендира да е "социална". Разликата е огромна. Между социално и човешко, таваришч, има огромна разлика, ала във Вашето кагебистко-комунистическо съзнание между двете понятия се поставя знак на равенство, което именно и показва изкривеността на представата Ви. Сиреч, обвинявате мен за своя собствен кусур – по принципа "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!""... стар кагебисткокомунистически прийом или похват. Ангел Грънчаров каза: Причината е техническа. При повторното му изпращане документите бяха приети. Светослав Стойков каза: Явно руските хакери са пробили защитата от спам на държавните институции, хибридната война добива остри измерения. Ангел Грънчаров каза: Явно руските мекерета, тавариш Стойков, сте станали страшно много духовити, ух, колко много се смяхме на Вашата тъй закачлива забележка! :-) Анонимен каза: Уважаеми господин Грънчаров, Вашето писмо е постъпило и регистрирано в МТСП с № 94-134/16.01.2017 г. Ив. Младенова, гл. експерт в отдел „Административно и деловодно обслужване“ 25

Всичко ли е изгубено вече? понеделник, 16 януари 2017 г.

Прав е Питагор. Май сме достигнали до точно това положение?

Моята борба е не само за защита на моето лично достойнство, а и за защита на някои свети права на българския учител вторник, 17 януари 2017 г.

Тази сутрин във връзка с намерението ми да заведа съдебно дело в Европейския съд за правата на човека ми се наложи да напиша следното писмо до моите адвокати по двете съдебни дела, които водих, тук, в България, едното беше делото за отмяна на заповедта за моето репресивно уволнение като учител по 26

философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, а другото беше частно наказателно дело за клевета срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; та ето какво пише в това мое писмо до адвокатите ми: Здравейте, уважаеми г-н Иливанов и уважаема госпожо Келчева, Ползвам се от случая да ви честитя новата година и да ви пожелая хубав живот, задоволство от живота, здраве, щастие, радост, благодат, много успехи! Имам една молба и към вас двамата едновременно и затова ви пиша това общо писмо: понеже решавам да заведа дело в Европейския съд за правата на човека ми са необходими всички материали по двете съдебни дела, които водихте вие; ако не представлява проблем за вас ви моля да ми изпратите всички документи по съответното дело, които са при вас (щото самият аз далеч нямам копия от всички тия документи), моля да ми ги пратите с наложен платеж по пощата или по ЕКОНТ (тел. ми номер е достатъчен за изпращане, аз често ползвам техните услуги); ако пък тези документи са ви нужни за вашия личен архив или по някаква друга причина, моля да ми кажете това, като ми ги изпратите, аз обещавам само да ги копирам и пак ще ви ги върна. Тази ми е молбата към вас. Решавам да заведа делото при адвокат Михаил Екимджиев. Щото наистина се чувствам много обиден и с накърнено, с потъпкано достойнство – и нямам друг изход освен да се опитам да направя последното нещо, че да си защитя и правата, и достойнството! За едната чест живее все пак човекът, а аз не желая, пък и не мога да живея в непрекъснато унижение. Знаете, то не бяха какви ли не унижения от страна на тия разпасали се бюрократи, определяха ме като "пълен некадърник", като "изцяло неспособен да бъде учител", като "абсолютно негоден за системата", оказа се, че директорката била имала пълното право (според нашия тъй мъдър, справедлив съд и според нашите тъй принципни и неподкупни съдии) да ми издава свои оригинални... психиатрични диагнози, да ме определя като "психично болен" и какво ли не още, на този разюздан административен произвол, на това волунтаристично и така грубо незачитане на личността съм длъжен да дам подобаващия отпор. Тази моя борба не е само за защита на моето лично достойнство, а и за защита на някои свети права на българския учител, който, за жалост, в масовия случай е привикнал да търпи, да понася униженията; ето, и на този страдалец се чувствам длъжен да преподам един малък урок хем по демокрация, хем по достойнство. Както и да е, да не философствам повече. Та много ще съм ви задължен ако ме подпомогнете по този начин, именно, като ми пратите документите и по двете дела. Желая ви хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 2 коментара: 27

Анонимен каза: А след това ще е добре да заведете дело в галактичния съд за правата на човека. Светослав Стойков каза: Има голяма вероятност да се докаже истината, но трябва да се използва оптимално времето преди разпада на Европейския съюз.

Получаването на пари като подарък и приемането на такива пари помага за деградацията на човека вторник, 17 януари 2017 г.

След като в навечерието на празника Рождество Христово бях опраскан тотално във финансово отношение от частен съдебен изпълните Раев по поръчка на взискателката Ст. Анастасова (директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което – засега, всъщност от 16 години, но оставането ми там отново е под въпрос – работя като учител по философия и гражданско образование), на мен най-вероятно по чисто християнски подбуди ми се притече на помощ един сънародник, живеещ в... далечна Австралия (или Нова Зеландия, не зная точно); той ми изпрати една сума пари, която фактически ме спаси от пълното унижение, ето, тия дни найпосле успях да получа реално въпросните пари (имах доста проблеми да ги получа понеже ми беше изтекъл срока на дебитната карта, която ползвах – за да прехвърля парите от системата PayPal), с тях успях да си върна всички ония заеми, които ми се наложи да взема от момента на опраскването ми та до вчера – и дори ми останаха пари за да мога да си платя тъй дълго отлаганата (по финансови причини, разбира се) консултация при адвокат Михаил Екимджиев. Такива ми ти работи се случват в ежедневието на един борещ се за справедливост, а също така и за свобода и демокрация в образованието редови български учител (да не употребявам думата "интелектуалец", щото много хора се дразнят като я употребя). 28

Да, получих тия пари от съвсем непознат сънародник, той ми помогна, ала аз обаче съм философ, имам някои принципи, сред които получаването на пари, и то ей-така, като подарък, е изключено, моят твърд принцип е, че получаването на пари, които не си изработил сам, получаването на пари или на блага наготово, без никаква заслуга, като подарък, е изключено, щото, първо, развращава човека, второ, превръща го в паразит, трето, е израз на... лявата наклонност да се съществува с тарикатлъци за сметка на другите, а аз решително отхвърлям такива "ценности". По тази причина ми се наложи да напиша следното писмо до моя непознат благодетел: До г-н ..., от Австралия Здравей, драги г-н А., Най-после вчера успях да получа парите, които ми изпрати – и за които отново ти благодаря! (Реших проблемите с банката, с регистрации, настройки и пр., сума ти време отделих и много главоболия ми костваше – нищо не разбирам от такива тънкости! – но уредих всички проблеми, системата PayPal при мен вече работи.) Но възникна тук следния проблем, който е изключително важен, моля те да ме изслушаш и да се опиташ да ме разбереш. Ти твърдиш, че си християнин, четеш Библията и пр. Аз за себе си също имам съзнанието, че съм привърженик на учението на Христос. И ето че сега, благодарение на твоя благотворителен жест, се оформи следната превъзходна ситуация, от която следва да се намери верният, достойният изход. Току-така обаче да се подаряват пари на някакъв човек е неправилно, дори този човек да е изпаднал в крайна нужда. Защото такава е човешката психика, че този човек, ако приеме парите без никаква морална скрупул, ще почне в един момент да смята, че другите един вид му дължат подобна помощ и подкрепа, ще привикне така да живее, сиреч, получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари спомага за развращаването на човека и на човечеството. Правилното е човек да печели парите си с труд, а като някой друг се налага да му даде пари, тогава той следва да приема задължението да му връща тия пари; изобщо, по моето разбиране, е крайно вредно да се дават някому пари ей-така, "заради хубавите му очи" или защото този човек, видите ли, бил в тежко положение. Това важи особено в случай като моя, когато аз все пак не съм пълен инвалид, мога все още да работя, да изкарвам парите си (за съществуване) с труд; да се дават пари на хора, които съвсем не могат да работят, в известен смисъл е оправдано, но аз не спадам към тази категория хора (засега, слава Богу, нищо че все пак не съм в бляскаво здравословно състояние!). На това основание ми се налага да ти кажа, че приемам тези твои пари като заем от твоя страна, за който поемам задължението да ти го върна лека-полека в близките месеци. Смятам, че ме разбираш: съвестта не ми позволява да приема ей-така, без нищо в замяна, тези пари. Но като заем ги приемам и ти обещавам да ти ги върна в близките месеци (ще отделям по малко от заплатата си, като се натрупат, 29

ще ти направя съответния превод за да си върна дълга). И така всичко ще си отиде на точното място. Ако си ме тествал по този начин дали ще приема парите ти с някакво... комунистическо задоволство от твоята... глупост (комунистите, знаеш, особено много обичат да разполагат с "пълно морално право" с чуждите пари, с парите на наивниците, които се оставят да бъдат обирани от тъй силно привързаните към чуждите пари таваришчи!), е, заявявам ти, че аз не мога да приема токутака парите ти, аз не съм комунист (и никога няма да бъда!), ерго, съм длъжен да ти върна тия пари, които приемам единствено с условието, че са заем от твоя страна за мен - или на мен. Мисля, че така е правилно. Вярно, аз от други хора, не толкова много, съм приемал известни суми дарение, но те са били за "народополезно дело", именно като финансова подкрепа за издаването на философското списание ИДЕИ. Но за себе си лично от тия пари не съм си позволил да употребя нито стотинка, напротив, много мои пари съм вложил в това предприятие, което, оказа се, е съвсем безполезно, в смисъл, че се оказа, че списанието не можа да си намери достатъчно читатели, интересуващи се от духовните неща, поради което е на път да загине. Една част от парите, които ми изпрати, съобщавам ти това, ще отидат за отпечатването на новата, последна за тази година книжка на списание ИДЕИ. Ако си съгласен – предлагам ти това нещо тук – тази част от твоите пари (в размер на 200 лева) с твое съгласие да бъде възприета като подкрепа на списанието, тогава можем да ги извадим от моя дълг към теб? Толкова по този въпрос. Бях длъжен да ти кажа това. От доста време исках да ти го кажа, сега дойде подходящия момент, ето, тъкмо вчера реално получих парите ти и с тях успях да си върна заемите, благодарение на които оцелях в тежкото време на моето финансово опраскване в навечерието на Рождество Христово. Бъди жив и здрав! Хубав дни ти желая от днес нататък – и през цялата 2017 година! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Да, така смятам аз. Тезата ми е: получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари помага за развращаването и деградацията на човека. Това положение е особено важно за родителите, които постоянно правят такава една грешка – развращават децата си като им бутат пари ей-така, "заради хубавите им очи". За ролята на парите във възпитанието си заслужава да се мисли повече. Аз тия дни, живот и здраве да е, смятам да започна да пиша нова книга, тя ще бъде посветена изцяло на възпитанието на младите, даже и заглавие вече съм й измислил: ще се нарича Неавторитарното възпитание. (Е, ако не измисля тепърва по-сполучливо някакво заглавие де!) Но отдавна искам да намеря време да пиша такава книга за възпитанието, дано имам време и сили да си изпълня намерението. Хубав ден ви желая сега! Бъдете здрави! 30

4 коментара: Светослав Стойков каза: Изключително достойно! Безценно е човек да не допуска да го поставят в недостойно, несвободно положение. А. от Австралия каза: Напълно си прав каквото пишеш, скоро двама си говорят и един вика ако забогатее "Ще правя благотворителност"... Другия му вика: "Ха, само да те мразят..." Много е библейски тоя момент, защото аз виждам толкова развратени от пари (полу)хора, че просто е лудост... Светоусещането им е безумно, убиват се за пари и мислят че това ще ги доведе до... щастие?!? Затова на тоя фон не трябва нищо да ми връщаш, егати некакви дребни пари, но вършат работа на нас, на богатия не му дреме... Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен... Запада (капитализма де) е много корумпиран отвътре, единствения му успех е, че е впреrнал милиони да работят и ги скубе, същото това което погреба социализмо-комунизма – липсата на производителност и ефективност... Навсякъде лèжляци (така викаше баба ми на мързеливците)... Напр. тук има един автосервиз (Допира ма) "Мидас" (The Midas touch) – оня от митологията, дето всичко което докосвал ставало злато)... Това са направо бандито-мутанти, а не хора, казвам ти, каква Библия... Златния Телец и дотам им е Библията, приятен им път в ада... Немаш ядове, забрави за връщане, егати, не моеш ли да се позарадваш веднъж, да не пищиш от безумното дяло, което е като роман от Кафка... Ангел Грънчаров каза: Пишеш: "... Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен..." Знаеш ли, ти си един от малцината, които за тия години осъзнаха и оцениха, че всекидневното писане и поддържане на толкова активен блог все пак е работа, е труд, пък ползването от "благата", създадени от този нелек все пак вид труд или ползването от тази "услуга" (пишещият ти казва нещо, което е негово, е нещо свидно, свое, било мисъл, било чувство, било идея и ти дава правата да се ползваш от него сякаш е твое, да разполагаш с него) все пак те задължава по някакъв начин да оцениш този факт, т.е. за ползването от тези "блага" да се чувстваш задължен да се отплатиш някак, да се отблагодариш. На автора на книгата (хартиената) се отблагодаряваш като си купуваш книгата му, това, което той ще ти даде (нещо духовно, мисъл и пр.) е значително по-скъпо от това, което той ще получи от теб (някаква част от цената на книгата), някои даже твърдят, че духовните неща (знания, мисли и пр.) били безценни и че за тях никога няма как да се отплатиш на автора, на писателя и пр. Но ето, при блоговете четеш един вид "на аванта", много хора четат блога ми вече 10 години, някои от тях всеки ден го четат, аз съм им дал много неща, някакъв ефект са имали моите мисли върху техните съзнания или души, но ето, те не се чувстват длъжни да ми се отплатят някак; ти обаче фактически ми казваш с тия думи по-горе, че един вид с въпросните пари ми 31

се отплащаш за това, което пък си получил от мен: аз съм ти дал нещо духовно (да го наречем така), ти в замяна си ми дал тия пари. Така в някакъв смисъл е справедливо, не е справедливо обаче това, че само ти (и неколцина други, примерно Иво Инджев) се чувствате длъжни да ми се реванширате с нещо в замяна, останалите от читателите ми нямат особени скрупули в това отношение и смятат, че аз съм длъжен да им подарявам своите мисли все "на аванта", дето се казва, тука важи нашият роден български принцип "Влачи куче, диря нема...". Аз в твоята реакция виждам здрав капиталистически морал, според който "безплатни обеди" нема, а всичко следва да се заплаща и то с твърди пари! Похвално е, че капитализмът те е научил на това нещо, а у нас, забелязваме, хората, които следват такъв един здрав морал, са нищожно малко, да не кажа че изобщо ги няма. (Помалко са от пръстите на едната ръка.) Което и показва, че комунизмът у нас наистина страшно е деформирал душите. Щото да четеш един блог години наред "на аванта" и да не се чувстваш длъжен да се отплатиш с нещичко за труда на автора е израз тъкмо на комунистически "морал", според който е напълно "в реда на нещата" да крадеш колкото се може от другия, от ближния, да влачиш колкото се може повече от него. Как могат да ми се отплатят или отблагодарят читателите на моя блог ли? Ами има много начини. Примерно един начин е да си купят някоя моя книга, хартиена, това донякъде ще ми възмезди труда и ще е справедливо, а и тяхната съвест няма да ги тормози (стига да имат такава съвест). Друг може да се абонира, примерно, за списание ИДЕИ, издавано от автора на този блог, 20-тина лева годишно е това, няма да се охарчиш, но съвестта ти ще е чиста, че подпомагаш с нещичко този идиот, който всекидневно работи като гламав, хиляди хора се ползват от "продукта" му, ала нехаят с нещичко да му се отблагодарят. И други начини има, най-простият е като четеш в блога, да натиснеш рекламата, да цъкнеш по нея, ето поне това ако правеха, много хора щяха да ми се реваншират някак, ала те и това не правят. Което е грозно. Но то нека да си лежи на тяхната съвест. Ще продължа да мисля по така възникналия казус. Блогът ми, както и да го погледнем, пак е някакво народополезно дело. Или човекополезно дело. И ето, ти като ми прати онези пари фактически подпомагаш не толкова мене, а народополезното дело, нали така излиза? Щото ако, допуснем, аз пукна от глад или замръзна от студ в кабинета си, без мен и моето народополезно дело ще загине. Нали така излиза? В този смисъл, оказва се, аз няма да постъпя грозно и несправедливо като приема тези пари, които ми прати, май така излиза, а? Щото и аз самият, и моят живот, и моята душа и тяло, така или иначе, са някаква част от моето народополезно дело, без мен е моето народополезно или човекополезно дело няма да го има, без мен и то ще загине; подкрепяйки мен, ти фактически подкрепяш делото ми, ние, аз и моето дело, оказва се, сме неделими?! В този смисъл мога да не се правя на по-честен от... а сега де, от кой?! или да не се правя на по-свят от... папата и да приема тези твои пари, а, така ли излиза?! Да не ти връщам парите е правилно, така ли се оказва, какво ще кажеш сега?! 32

Ще помисля още. За момента ми се виж да все още грозно да приема парите без да ти ги върна. Ами ако излезе, че не връщайки ти парите съм станал нещо като... комунист?! Да, да стана като комунистите за мен е страшно, това е ужасно проклятие, затова именно и ще мисля още. Не ща да ставам на стари години като тях, да се ползвам от чуждите пари и пр. Чао засега. Но казусът си го бива, а? Дали да не го използвам в обучението на моите ученици по философия на правото? Ето, от утре се връщам на работа в училището и почвам занятията си с тях. Е, ще почна занятията си с тях ако въпросната другарка не ме опраска, ако още утре не ме изгони от училището. Това обаче утре ще се разбере... утре ще се види какво има да става... С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Блогът ми, както и да го погледнем, е някакво народополезно или човекополезно дело вторник, 17 януари 2017 г.

По днешната ми публикация (виж: Получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари помага за развращаването и деградацията на човека) се получи отговор от Австралия от онзи същия тайнствен и необичайно мислещ сънародник, който в навечерието на Рождество Христово, като разбра, че съм опраскан и финансово, ми изпрати една сума пари 33

за да ми помогне да оцелея някак в тежкия момент. Аз пък в тази моя сутрешна публикация му заявих, че не мога да приема парите му като подарък, обещах му да му ги върна, приемайки ги като заем, като дълг. Ето какво сега ми пише в тази връзка той, а по-долу можете да прочетете как аз му отговорих; понеже се получи доста интересен психологически и нравствен, иначе казано, човешки казус, го публикувам тук отделно: 4 коментара: (Виж по-предната публикация) 2 коментара: Анонимен каза: Никой не ви е длъжен с нищо, Грънчаров. Ако не искате да списвате безплатен блог, не списвайте безплатен блог. Никой не ви бие по главата да пишете безплатно, нали? Спрете да хленчите! Ангел Грънчаров каза: Другарко, такива заповеди ("Спрете да хленчите!") ще издавате на учениците си, та само пред тях да сте смешна и жалка, но не пред мен! Говорим тук за нещо, което просто няма как да разберете – по причина на това, че Ви липсва нещото, наречено "морал"...

Бюрократите са на път да надминат самите себе си в своите тъй велики усилия да вредят колкото се може повече сряда, 18 януари 2017 г. Повече от месец не съм бил на работа, бях в болнични цял месец, след операция, направена ми преди празниците. За щастие, това мое отсъствие от работа съвпадна с ваканцията, тъй че учениците ми не са загубили много от моето отсъствие; днес ще се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив – където (все още) работя като учител по философия. Вчера минах през училището, оказа се, че много ученици били обезпокоени от отсъствието ми, питали класните си ръководители защо ме няма, това ми го съобщиха класни ръководители, с които разговарях. Е, днес се връщам на работа, безпокойствата на част от учениците ми, че вече съм, тъй да се рече, "опраскан" (уволнен, думата "опраскан" е популярна дума от речника на нашия Премиер-мутра, това е мутренска дума, която употребяваме когато някой е поръчан от властта да бъде уволнен, щото, предполага се, е неудобен по някакви причина за мутренската власт; все пак живеем в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, а не в някоя друга страна). Какво ще се случи с мен, дали наистина ще бъда опраскан ще се разбере в близките дни. Аз добре зная, че директорката от доста време крайно усърдно подготвя поредното ми опраскване – да употребя тази все пак толкова популярна дума. 34

Днес-утре ще се разбере успяла ли е да подготви уволнението ми така, че то все пак да издържи пред съда. Аз днес пък имам среща с адв. Михаил Екимджиев (от 17.30 часа) във връзка със завеждането на съдебно дело в Европейския съд по правата на човека, съдебно дело, което е свързано с тъй многозначителните истории, свързани с борбите ми за демократизация на отношенията в нашата училищна общност, поради които ръководството на това училище си позволи да ме възприема като "народен враг", подлежащ на безпощадни репресии и на многократно опраскване (знаете, че предишното ми уволнение беше отменено от Върховния Касационен съд, по причина на което все още съм в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе предишния път бях опраскан предпразнично на 19 май 2014 година). Аз лично, доколкото познавам манталитета на "борците срещу тоя зъл народен враг Грънчаров" те ще предпочетат въпреки риска отново да бъда върнат по съдебен ред в ПГЕЕ-Пловдив все пак да ме опраскат, та поне година, година и половина (докато траят новите съдебни дела) мен да ме няма в училището, та за това време в него отново да се възцари тъй приятната за някои среди идилия, идилия, при която изобщо няма "гадни демократи", при която изобщо не се говори за разни "рискови иновации", при която едино(не)мислието е покъртително понеже всички другоячемислещи или мълчат от страх, или, който не мълчи, отдавна е опраскан, поради което, естествено, всички треперят и яката мълчат. Ний обаче такава идилия не я харесваме и правим каквото ни е по силите да я рушим: за нас, за моя милост поспециално, другоячемислието, любовта към свободата и към демокрацията, демократичните дебати, споровете, различията в мненията и прочие са нещо съвсем естествено, са нещо, което е признак на живот, докато онази противна идилия е признак на разложение, на деградация, на смърт, е израз на мъртвило. Както и да е, аз съм на линия, слава Богу, горе-долу съм добре в здравословно отношение, позакрепих се малко, е, всекидневният стрес в училище (не е лесно да носи човек шапката на свободолюбец в една изцяло враждебна на свободата нашенска среда!) няма начин да не ми се отрази на здравето. Интересно ми е какви изводи са си направили властващите директорски фактори в училището след моята гладна стачка, след ексцесиите по време на нейното провеждане и след това, след намесата на... Президентството, на... Парламента, на омбудсмана, след натиска, който тези институции упражниха конфликтът в ПГЕЕ-Пловдив, тлеещ вече пета година (!!!), най-сетне да бъде преодолян и то на една по-съвременна основа, а не според изцяло ретроградната сталинска представа, която се води от знаменития девиз на непрежалимия Йосиф Висарионович и на сталинистите "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!" (да ви го преведа ли или и вие разбирате руския език, то всички българи разбират руски де, само дето не могат да го говорят!?). След около час ще изляза за работа, навън е ранно снежно утро, автобусите ще закъсняват, трябва по-рано да тръгна за да стигна навреме за работа. Прочее, да оставя другото, да кажа с няколко думи за един ужасен проблем, който ми се наложи да преживея вчера. Свързан е тъкмо с лошото време – и със състоянието на моя автомобил, на моята лека кола, която вече е на 20 години и вчера ми устрои ужасен номер. 35

Наложи ми се да ползвам колата си вчера, уж всичко беше наред, наскоро колата ми беше на ремонт, но ето, че раздрънканата кола пак ми погоди гаден номер: на връщане, спирайки пред един светофар, изведнъж педалът на съединителя пропадна, почна да трепери, да мърда, очевидно нещо се развали, нещо се счупи, знам ли, аз нищичко не разбирам от техника?! Факт е, че едва успях с развален съединител някак да докарам колата до вкъщи, за което отидоха близо... три часа! А бях в другата, в противоположна част на града, трябваше да премина през центъра, където има много светофари, има също така и задръствания, въпреки късния час, абе аз си знам как успях да докарам колата, но тя все пак дойде на свой ход, въпреки че счупения съединител едва-едва успяваше да задвижи колата, тя със страшно пърпорене се влачеше, аз си знам колко нерви изразходвах докато с "бързината" на костенурка успях някак да я докарам в късен час до в къщи и да я паркирам някак пред блока. Абе скъса ми нервите тази кола, днес-утре ще трябва да я карам на ремонт, не ми се мисли за това в момента, но колата ми трябва, с нея пътувам всяка седмица до родния си град където трябва да се грижа за болната си майка (да пътувам с автобус е по-лесно за мен, но няма автобуси във времето, в което аз се освобождавам от работа, я майка ми в това време се нуждае от помощта ми, само с кола мога да пристигна примерно късно вечер). Та ето, като капак на всичко сега имам и неочакван проблем с колата, какво да се прави, такъв е животът. Слава Богу че с развалената си кола снощи не направих някаква катастрофа, на няколко пъти, едва-едва тръгнала, колата после не щеше да спре, налагаше ми се да я спирам с ръчната спирачка, абе кошмар, същински кошмар беше това пътуване, не ми се мисли за него, но слава Богу, че все пак се отървах без сериозен инцидент! Вече съм отделил сумата пари за консултацията с адв. Екимджиев, колата ще се наложи да я правя като взема отново пари на заем. Но съм длъжен да я ремонтирам, наистина без нея не мога. Е, в краен случай ще ползвам и автобусите за междуградско пътуване, ако колата не бъде оправена тия дни. Ще видим какво ще правя. И за тия непредвидени неща трябва да мисля. Не ми стигат другите проблеми... Главният ми проблем е около подготовката за издаването на двете списания, последните за 2016 г. книжки още не са излезли, забавих ги по ред причини, главната от които е липсата на време! Наистина, около гладната стачка и проблемите в училище, проблемите на работата ми, почти не ми остана време да си върша истински важната работа, а тя е издаването на тия две списания, както и подготовката за печат на поредната ми книга, която, както знаете, носи заглавието "Училището в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ" (ще видим де, все още търся по-подходящо и по-кратко заглавие, ако измисля, тогава ще заменя това, ако не измисля, ще остане то). Просто в последния два-три месеца се разнищих от работа и от проблеми, сили не ми останаха, към работата си изобщо не броя всекидневното списване на блога, воденето на телевизионно предаване и други "глезотии", имам предвид истински сериозната работа, именно учителстването и писането. За мен тия две неща, учителстването и писането, ведно с издателската дей36

ност, са дълбоко свързани и се подпомагат, те са двете страни или аспекта на едно неделимо цяло. Защо е така е отделна тема. Факт е обаче, че напоследък изобщо нямам никакво време да пиша по истински важните и чисто философски теми, които най-много ме вълнуват. Налага ми се да пиша предимно за борбите ми около демократизирането и либерализирането на образователната сфера, което също е тема, която ме е увлякла извънредно. Ето, сега се сещам, че тия дни ще трябва да участвам в обсъждането на новите учебни програми, които шаманите от МОН са подготвили, за мен е най-важна програмата по философия за 9-ти клас. Програмата е образец на еклектика, на ужасен хаос, страшна работа! Ще се наложи да пиша и по този въпрос тия дни. Бюрократите от МОН вече са на път да надминат самите себе си в своите неизмеримо велики усилия да вредят колкото се може повече на българското образование, на коренните интереси на българската младеж - и на българската нация като цяло. Защо ли отиващият си президент не награди тия труженици с най-високия орден - за тия техни съвсем титанични постижения?! Чудна работа защо не ще да ги награди, а те заслужават най-висока награда според мен! Един ден песни ще се пеят за техния героизъм, помнете ми думата! Спирам дотук, за да не закъснея за работа. Трябва да се подготвям за тръгване. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден! Чао и до нови срещи тия дни! 3 коментара: Емилия Маркова каза: Добро утро, г-н Грънчаров! От сърце Ви пожелавам успех във всичко, колата Ви бързо да се оправи и да надвиете бюрократите! Радвам се на вашата борбеност и Ви се възхищавам. Щастлив ден! Цветан Ташев каза: Успех, г-н Грънчаров, дано нещата се оправят. Владимир Петков каза: Приятелю драг, почти ти завиждам за пълнокръвния живот! :-) Хеле пък за колата... ти няма да повярваш... че ти я мислих и я чудих – повярвай! ПРЕДИ да прочета таз сутрешната ти порция свежо четиво... ако бях православен християнин щях и да ти се прекръстя! :-) ... Как така още те кара и как – без никаква развала! :-) То бива, бива, ама... чак толкоз... Само наливаш и караш... Де дават така... Радвам се, разбира се, че приключението минало благополучно и, че си отървал кожата... Ма... пак… и такава... някаквата съвсем луда телепатия! Да ти усетя неволята... Често ми се случва... Само дан си помислиш сега, че аз зложелателно с учудената си мисъл съм ти предизвикал повредата на амбриажния педал! :-) Не бих го повярвал такова нещо... Господ ми е свидетел! Ако пък, има мисълта ми механично действие що досега неразумните и беладжийските ти директорки не са се оплакали от якото им и заслужено пошляпване отзад... кат злостно непослушните деца...:-) От… мен... в ролята на... НЛО! :-) Но... чудеса стават! И, ако се случи в ПГЕЕ - Пловдив подобна версия... тогаз следва да си легитимирам и да си ги лицензирам способностите...:-) Ма, що пък дан почна и да печеля... А?! :-)

Не допускайте животворният дух да ви напусне четвъртък, 19 януари 2017 г.

Вчера в 17.30 часа бях най-сетне в кантората (офиса) на адвокат Михаил Екимджиев (след дълго отлагане), срещнах се с него, обясних му какъв е казуса, той ми поиска някои документи (повечето аз предвидливо вече бях подготвил и направо му ги оставих), обеща да ги проучи и до две седмици да ми каже мнението си относно завеждане на съдебно дяло срещу България в Страсбург. От известно време проучвам въпроса за това как се подава жалба до Европейския съд за правата на човека, искам да съм ориентиран как се прави това, ето тук можете да научите много неща ако и вие се интересувате. Ето и в това клипче се съдържа много важна информация:

Най-важният за мен фактор около воденето на такова дело обаче не ми е ясен за момента, това е финансовият. Не посмях снощи, признавам си, да разпи38

там г-н Екимджиев за това има ли възможност той да води делото pro bono publico – за обществения интерес, знаете, този израз означава професионална работа, извършена доброволно и без заплащане. Видя ми се нахално да поставя така въпроса още на първата среща. Истината е, че аз не мога да си позволя да плащам огромни адвокатски хонорари за да се води това дело; ако се наложи да плащам тия хонорари, най-вероятно ще се принудя да се откажа от завеждане на делото. Дали адвокатът ще открие въпросният "обществен интерес" в предлагания от мен юридически казус е въпрос, който за мен е изключително важен и интересен, не крия, че с вълнение очаквам да разбера истината по този момент. Дали по начало в моя казус има обществен интерес, иначе казано, дали някой в общността е склонен да се трогне от всичките тия унижения, които ми се наложи да преживея в последните години, дали правата на човека у нас са нещо, което се оценява като "обществено важно" или значимо, за мен този момент също е изключително важен. Видяхте, че съдебната институция у нас не прецени, че моят казус има... "обществен интерес", т.е. отсъди, че потъпкването на моето лично достойнство от една администраторка не е никакъв проблем, съдът даже... награди финансово въпросната личност, която потъпка достойнството ми. Интересува ме да разбера как в Европа ще възприемат този фрапантен случай. Имам надеждата, че в Европа ще се отнесат по него иначе. Би следвало да се отнесат по-различно. Но ще видим най-напред адв. Екимджиев как ще се отнесе към казуса и случая. Аз лично сам нямам сили да се занимавам, да пиша документи, жалба, да представям доказателства и каквото и да било друго, в последните години ми се наложи да водя вече 4 съдебни дела и се преситих от тия неща. Даже вчера като минах покрай Съдебната палата (покрай която и в която в последните 3-4 години преживях толкова много вълнения около всичките тия дела) ми стана някак си лошо, почувствах, че ако още ми се наложи да се занимавам със съдилища, няма да мога да го преживея. Та мисълта ми е, че единствената ми надежда е адвокатът да открие някаква "обществена значимост" в моя казус и сам да предложи да води делото pro bono. Стига, повтарям, у нас за някой човешките права и достойнството на личността изобщо да значат нещо. Това ще го разбера скоро. Да, това нещо скоро ще се разбере. На моменти усещам, че силата и волята ми за борба вече е пред изчерпване, ето в този момент, като пиша това, усещам такова нещо. Дали и мен другарите ще успеят да ме прекършат – и аз да кандисам, да мирясам, да се откажа от всякакви борби за такива "лигавщини" като лично достойнство, свобода, демокрация, човешки права, истина?! Дали животът в унизеност обаче ми е изобщо по силите, ето и това е въпрос. Дали пък не съм устроен така, че да ми се наложи по-скоро да умра, отколкото да понасям такъв живот?! Има и още един момент, който е важен. Адв. Екимджиев е известна личност, е един вид "звезда" сред адвокатите; човекът се отнесе към мен уважително, разбира се, не е чувал за мен, аз също така не направих нищо за да отида при него с някакви препоръки, "връзки" и прочие. Като чу, че съм учител по философия, като разбра, че става дума за някаква училищна драма, по лицето му, забелязах това, мина някаква лека, едва-едва долавяща се сянка на досада, на разочарование, не 39

мога да определя точно, изплъзва ми се точната дума; знайно е, че у нас и учителите, и училището не се ползват от особен авторитет или престиж. Нарушени са базисни човешки права на един учител, но понеже учителите като цяло у нас са поставени в незавидно положение, ето, че даже и у адвокат, занимаващ се с дела по защита на човешките права в Европейския съд в Страсбург, се долови известно разочарование като чу, че срещу нещо седи един обикновен учител по философия в едно пловдивско училище. Е, знам ли, аз бях много напрегнат, може всички това само така да ми се е сторило, може изобщо да няма такова нещо, може в момента да си въобразявам, аз просто си споделям усещането, възприятието. А бях толкова напрегнат щото се чудех как ще успея да му предам вкратце цялата тази епична история, която се води вече пета година, трябваше да подбера най-важното, щото иначе можеше да се наложи да говоря с часове; е, успях за три-пет минути да разкажа главното; той ми помогна, като ми зададе няколко въпроса, един вид, разбрахме се набързо; документите, които му трябваха, почти всичките аз ги бях подготвил, само още няколко, които нямах със себе си, ме трябваха, разбрахме се да му ги пратя на имейла. Толкова по този въпрос. Сега ще чакам две седмици за да разбера позицията му: може, трябва, има ли смисъл да завеждаме това съдебно дело в Европейския съд, адвокатът би ли се захванал да води делото pro bono и прочие. Ако ми се наложи да плащам за делото дали ще мога да изгладувам всичките тези пари, да ги отделя от скромната си учителска заплата, дали изобщо в близките месеци напред ще имам такава заплата, защото ето, на мен отново ми подготвят опраскването, уволнението, изритването от училището – това се все въпроси, по които трябва да постигна пълна яснота съвсем скоро, в близките дни. Да кажа няколко думи и за впечатлението си от първите ми часове с моите ученици. Въпреки грозния начин, по който класни ръководители са си позволили да упражнят спрямо класове и ученици, имащи добро отношение към мен (аз вече писах за тия неща в предишни мои есета или репортажи от толкова динамичния живот в нашата училищна общност), повечето ученици се радваха като ме виждаха, поздравяваха ме усмихнати, питаха ме как стоят работите, вълнуваха се от създалата се толкова необичайна ситуация. А ситуацията си я бива де, напрежението е огромно, примерно голяма част от учителите се преструваха, че не ме забелязват, вероятно причината е да не би някой от вездесъщата администрация да не види че разговарят с мен и тогава тия хора непременно ще си имат страшни проблеми; страхът витае в стените на това училище. Между другото латинската дума "терор" била означавала "страх". Да живееш в условията на страх означава да бъдеш тероризиран. Е, страхът е налице в това училище. Това, че властта смята, че "било нямало" никакъв страх, не променя и не може да промени самата реална атмосфера, която се чувства от хората, имащи известна чувствителност. За мен факторът "страх" не съществува, при мен чувството е съвършено друго. На мен, не крия, ми е много неприятно да живея в такава една атмосфера, прогизнала от лицемерие и от лъжа, ето, правя каквото мога тази обстановка да се промени към добро. По тази причина обаче съм обявен за "враг", е, враг съм на страха, на лъжата, на лицемерието, на подлизурството пред управляващите и прочие. Прия40

тел съм обаче на човещината, на спокойствието, на свободата, на истината, на демокрацията, на човешкото достойнство и прочие, ей на такива неща съм горещ приятел. Това някому се вижда крайно лошо, непозволено, това в нечии очи се възприема като "страшен грях". Проблемът е в тези възприемащи очи според мен. Тия неща – повтарям: човещината, спокойствието, свободата, истината, демокрацията, човешкото достойнство, справедливостта, честността, откритостта, свободното дебатиране и прочие - изобщо не са нито грях, нито зло, те са нещо прекрасно! Да, обаче как това нещо да се разбере от някои глави, които са така устроени, че притежателите им, предполагам, мразят хората като мен, които са привърженици и приятели на изброените качества, ценности, духовни неща или както искате ги наречете?! Вчера започнах с четири класа теми от философията на правото, поставих им въпроси, започваме дебатите по тия въпроси. за мен този предмет, именно философията на правото, е изключително приятен и важен, положил съм много усилия да направя предмета близък на учениците, писал съм съвсем понятни помагала, разработил съм купища казуси и т.н. Този предмет може да помогне на младите да станат добри граждани на България, ето в тази посока аз работя, мога много да помогна на моите ученици с оглед да развият пълноценно своето съзнание за свобода, своето демократично съзнание, съвременните европейски ценности, на които да базират мисленето и поведението си, да се развият като самостоятелно мислещи, търсещи истината, активни, ангажирани с проблемите на общността млади хора, от каквито нашата България има съдбовна нужда. Затова съм длъжен категорично да заявя ето тук: опраскването ми точно в този момент, уволнението ми точно в този момент от престаралата се директорка, изритването ми от училището точно в този момент аз с пълно право го възприемам като израз на найнагла политически мотивирана репресия, насочена не само срещу мен, не само срещу коренните и същностни интереси на моите ученици, но и като покушение срещу демокрацията и свободата у нас! Ще каже някой: леле, Грънчаров, как много се надценяваш, как увърташ, как всичко изопачаваш, голяма работа, че някакъв смахнат "новаторски мислещ" учител като теб ще бъде изритан от училището, на твое място обаче пък ще дойде "правилно мислещ" учител, който ще принуди учениците като папагалчета да повтарят "единствено-правилните мисли", написани в "единствено-правилния държавен учебник", е ето, най-после ще се възцари и в това училище, което ти буниш от толкова време, тъй желаната идилия на безметежността, на безразличието, на мъртвилото, наречено "българско социалистическо образование", "българска социалистическа образователна система", която именно не позволява на учениците да имат свои мисли ("Кой си ти че да имаш свои мисли бре?!", "Я го виж ти, ще ми претендира да има свои мисли?!" и пр., тия неща са ви до болка познати, нали?). Та да завърша мисълта си съвсем определено и категорично: опраскването ми точно в този момент аз го възприемам като покушение срещу човешките права и на учениците ми, и на учителя по философия, сред които свободата на мисълта има водещо място и значение, другояче казано, възприемам изпъждането 41

ми от училището като проява на една груба и нагла политически мотивирана репресия. Работата, иначе казано, става дебела! Тълкуването, което дават на случващото се въпросните репресиращи ме администратори, а именно, че моя милост съм бил "пълен некадърник" и прочие, от тази гледна точка е изцяло несъстоятелно, подвеждащо, изкривяващо същината на работата и смисъла, е изцяло лъжливо. Истината е съвсем друга, разбира се, нищо че е така неудобна на въпросните самонадеяни и претендиращи за "непогрешимост" администратори, имащи известна властчица, която обаче не им е дадена за да злоупотребяват непрекъснато с нея, а за съвсем други неща; те, прочее, съвсем не знаят за какво им е дадена тази властчица – щом си позволяват да злоупотребяват непрекъснато с нея и да се държат така неадекватно в толкова сложната обстановка, породена именно от тяхното неадекватно на нуждите на съвременността поведение и отношение. Нещата, виждате, са дълбоко свързани и трябва да се осмислят цялостно, до постигане на тъй потребната ни цялост. Вчера не бях привикан в дирекцията, както очаквах, чудно е как директорката изпусна цял един ден за да ме потероризира малко. Чудно е как бях оставен вчера да бъда съвсем свободен и нетероризиран от администрацията. Примерно можеше, да речем, да ме извика в дирекцията и да постави пред мен куп заповеди и "констативни протоколи" за мои някакви фантастични "прегрешения" със задна дата, които да поиска да прочета и да подпиша; разбира се, вчера можеше да се случи и този сюблимен и тъй желан от въпросната администраторка велик момент, в който тя тържестващо да ми връчи най-сетне поредната заповед за моето опраскване, за моето уволнение от училището; да, ама този момент, неизвестно защо, вчера беше пропуснат. Аз не крия, че и вчера, и днес, ще отида в училището ужасно напрегнат, защото всеки ден очаквам тази прословута заповед за опраскването ми, за чиято подготовка бях надлежно уведомен от директорката преди повече от месец. Аз, знаете, проявих някои инициативи за да възпра директорката от такава една грешка, към която "доброжелатели" я тикат всеки ден - и на чиито натиск тя очевидно вече не може да устои. Та днес-утре ще се разбере каквото има да се разбира. Аз вчера много мислих дали да не ида сам в директорския кабинет за да се опитам за пореден път да поговоря съвсем човешки с директорката; е, реших да не я безпокоя в усамотението й. Аз все се надявам, че другите ще се променят в резултат на някакъв свой вътрешен, съзнателен процес, а не благодарение на натиск отвън, верният начин и подход е този. Затова и се пазя от какъвто и да било външен натиск. Просто чакам другите сами да се променят, стига да искат, стига да са узрели за промяната. Е, с каквото мога им помагам. Примерно, пишейки това свое поредно есе в блога, аз най-добронамерено помагам на директорката, примерно, с оглед да разбере моята гледна точка, да я съотнесе със собствената и на тази база да успее сама да си открие грешката. В основата на нашите грешки стои някаква коварна илюзия, която ако не бъде развенчана или разклатена, човек ще продължава да греши все по същия начин безкрайно. Който се интересува от тия неща, да прочете главата за грешките в моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там съм ги обяснил значително по-подробно и основателно. 42

Пиша тия неща и усещам, че краката ми... замръзват, много е студено в моя кабинет, пиша това и се махам, повече на издържам на студа. Вече съвсем нямам възможност да си позволявам лукса да си отоплявам стаята, в която работя - особено след като вчера се оказа, че заради счупен съединител днес трябва да платя 300 лева за ремонта (то колата ми едва ли струва вече 300 лева, ама ето, за един ремонт се налага да платя цели 300 лева!). Тъй че тази зима отопление в къщи има само в една стая, където клетата ми съпруга в момента си подготвя уроците, и тя, знайно е, е учителка. И след малко ще ида да се огрея при нея, щото краката ми са направо ледени. Пиша това не за друго, а за да могат бъдещите историци на нашето толкова смутно и лудешко време да знаят точно как е живял в наши дни един обикновен български учител; е, не съвсем обикновен де, щото ако аз си бях мълчал като другите, сега нямаше да имам тия беди (сред които и финансовото ми опраскване в навечерието на Рождество Христово заема почетно място!). Снощи пък, като капак на всичко, връщайки се от срещата с Екимджиев, се подхлъзнах и паднах, здравата се ударих, добре че не счупих нещо; да, ама единият ми крак нещо се изкълчи в ставата и доста ме боли, е, куцукам някак, дано се размине с това. За излизане в нови болнични предвид края на срока не мога изобщо да мисля в този момент. Тъй че ще се пожертвам и днес няма да ида при доктор, да видим дали обаче изкълчването ми ще се оправи от само себе си. След малко ще ставам и ще тръгна да куцукам към студиото на Пловдивската обществена телевизия, където имам предаване в 11 часа. Аз обичам да тръгвам по-рано, щото като вървя по улицата, ми е по-добре, едно че се сгрявам от ходеното, друго че мога да обмисля на пълно спокойствие с какви проблеми да занимавам зрителите. Все се колебая: което да избера, кое е за предпочитане, чисто философски и чисто човешки ли да бъде въпросът, който да обсъждаме, или да бъде "посоциален", сиреч, политически въпроса, който ще обсъждаме. Стремя се да преценя кое повече би интересувало зрителите. Затова и по-често поставям граждански, политически въпроси. Защото, от друга страна, да не почнат да си мислят зрителите че се плаша от политиката и затова съм "избягал" в сферата на "чистата философска абстракция". На "ненужната" философска абстракция да не би да съм избягал. А всъщност философията ни занимава с най-необходимото, но кой да ти го разбере това?! В завършек ще кажа, че днес имам и с оня исторически 11 Ж клас, който успя да направи така, че фактически цял срок не ми позволи да кажа нищичко в часовете, т.е. проведе, с любезното съдействие на администрацията, пълна обструкция на часовете по философия, на преподавателя по философия. Ето, срокът си отива, а в този клас нито веднъж (!!!) не е имало условия за провеждане на нормален учебен процес. 11-ти клас нямат срочна оценка, но от това, че така системно бяха провалени часовете по философия в този Ж клас и то не за час-два, а за цял срок (!!!) възниква крайно интересна ситуация, която трябва да бъде решена в съответствие със закона, а пък причинителите на тази аномалия (сред които пълната отговорност за случващото се носи тъкмо администрацията!) се налага да си поемат цялата отговорност за това, което са благоволили да направят. Свобо43

дата затова е велико нещо, тя поставя всяко нещо на точното място. Администрацията, директорката и активистите от този клас, които водят такава безогледна (сиреч: незаконна, а също така и съвсем аморална!) кампания срещу преподавателя по философия, се опитват да хвърлят цялата вина за случилото се върху... преподавателя по философия, сиреч, срещу жертвата на техните подвизи, ала следва да имат много здраве от мен, няма как да стане този фалшификат: те се налага да поемат цялата отговорност. Ще се наложи за фрапантния случай да бъде занимаван не само педагогическия съвет, но и МОН, щото случаят е наистина скандален. Директорката скри в чекмеджето всички мои жалби и доклади по този случай, адресирани до Педагогическия съвет, до Министъра, до Началника на РУО-Пловдив, не позволи в Педагогическия съвет да се проведе наложителния дебат! С което пое цялата отговорност за този провал върху... себе си. За което ще й се наложи да отговаря, ще й се наложи да изпие цялата горчива чаша. Предполагам, че днес, точно във времето, в което тя знае, че съм в студиото на Пловдивската обществена телевизия, сиреч, знае добре, че няма, че не мога да бъда в училището, тя ще организира... учителски съвет, та да не ми даде възможност сам да поставя на вниманието на Съвета въпросния казус. Готов съм да се обзаложа, че днес ще има съвет точно във времето, в което аз не мога да участвам в него заради ангажимента си в ПО-тв. Правя това нещо, казвам това, пиша това с една-единствена надежда: да предотвратя и тази погрешна стъпка на директорката. Виждате колко съм благороден човек, как се раздавам за... правото дело! :-) И какви рискове поемам де. Но това е то свободата: който не обича риска, се страхува от свободата. Казала го е прекрасно мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на Сартр, която под негово влияние започва сносно да философства. За жена, прочее, философства превъзходно. Знайно е, на жените (за ме прощават дамите!) по-трудно се удава философстването. По принцип де. Щото има и значително по-тъпи от някои дами мъже, които не заслужават да бъдат смятани за мъже. Правя тази провокация ей-така, за разтуха, че стана много сериозен тона на това есе. А аз обичам шегите, падам си по веселието. Затова, мили дами, възприемете горното подхвърляне по ваш адрес като опит за една незлоблива шегичка. "Малка шегичка!", както обичаше да повтаря г-н Жак Асса, велик учител от ПГЕЕПловдив, който първи или най-напред беше изпъден от новата, от сега управляващата директорка. А той беше доайен на това училище, нищо като негова светиня... голям мъдрец е този човек. Чат-пат си говорим с него не само по скайпа, но дори и на живо. Не мога обаче да го навия да дойде вив философския дискусионен клуб на училището. Ще дойде, но поставя някои условия. Първото сред които и да стане отдавна назрялата промяна в ръководството на самото училище... Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И не допускайте животворният дух да ви напусне, духът на свободата е това нещо, което го подхранва и импулсира... 2 коментара: Светослав Стойков каза: Свободата, справедливостта и истината са недостъпно скъпи (и в парично изражение), а обикновеният човек да се надява на "pro bono" е 44

като да търка със стотинка талоните на Корпулентният! Така че, желая Ви успех г-н Грънчаров! Анонимен каза: Много се съмнявам, че Вашият случай попада под юрисдикцията на Европейския път по правата на човека, освен това дори да е така, там има толкова натрупани нерешени дела, че в обозримо бъдеще едва ли може да разчитате на решение. По принцип всеки юрист обаче ще Ви каже, че освен в случай на крайна необходимост не бива да се обръщате към съда. Мисля, че с всички тези дела излишно си усложнявате живота, още по-малко приляга това на философ. (Отговорът, разбира се, ще е: какво приляга на философ, или не, решавам аз, другарю товаришч, затова ще правя, каквото аз намеря за добре.)

Предаването "На Агората..." от 12 януари: Защо ни е така страх от промените? четвъртък, 19 януари 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Отново съм в клещите на административно-репресивната машина петък, 20 януари 2017 г.

Да напиша нещичко в дневника си за вчерашния ден, знаете, аз описвам в този свой дневник всичко значимо, свързано с борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което (засега – а иначе от 16 години вече) работя като учител по философия и гражданско образование; та вчера се случиха доста неща, които заслужават внимание, но понеже нямам време да пиша кой знае колко (след около 40 минути трябва да излизам за работа, имам тази сутрин първи час, също така днес ми е тежък ден, имам цели 7 поредни учебни часа!) и затова ще напиша само нещичко, колкото на не е без хич. А пък в почивните дни ще допиша останалото. Така, да не се туткам повече, ами да започвам да пиша. Вчера бях предупреден от секретарката на училището, че точно в 15.20 ще бъда приет един вид на аудиенция при директорката; е, в отредения ми час аз прекрачих прага на директорския кабинет. Вътре освен нейна милост ме очакваха и обичайните двама свидетели, този път единият от свидетелите беше един активен учител по физическо възпитание, сега вече пенсиониран, който обаче навремето имаше високата чест да бъде свидетел при предишното ми опраскване (уволнение); като го видях сега, за малко да получа инфаркт, щото мигновено ми хрумна, че ето, той отново нарочно е поканен, за да бъде удостоен с височайшата чест да присъства и на второто ми и тъй дългочакано заветно опраскване; разбира се, споделих очакването, знаете, аз съм човек, който много обича да огласява 46

мислите и чувствата си - независимо дали те се харесват на околните. Тази моя реплика още в самото начало, изглежда, "разтопи леда", интересно е, че и останалата част от срещата премина в... "шеги и закачки", да, сериозно говоря, доста всинца присъстващи се посмяхме; приятно е това, че и директорката този път, неизвестно защо, незнайно по каква причина, беше с изключително ведър и дори весел дух, което, казах вече, е отрадно, е радващо. Оказа се, че засега все още опраскването ми няма да бъде проведено, сега-засега само де, а на срещата съм поканен, за да се запозная в присъствието на свидетели с документите, които са били съставени от проверяващите височайши комисии от МОН и РУО-Пловдив, такова било нареждането на началничката на последното г-жа Киркова. Разбира се, купчинката документи трудно може да бъде прочетена съсредоточено в такава една духовита компания, аз се постарах да изчета тия документи за около час, разбира се, четенето ми многократно биде прекъсвано било от монолог на г-жа директорката, било от моя реплика по повод на прочетеното; идеята ми да ми бъде направено копие от тези документи, та да мога да ги изуча старателно, както подобава, един вид да се потопя в съдържащата се в тях административна премъдрост, биде отклонена с аргумент, че тогава има реална опасност да публикувам в блога, аз, знайно е, съм доказано неблагонадежден человек с напълно неправилни демократични убеждения, на който властта не може да има капчица доверие; а публикуването на тия документи ще доведе, предполагам, до неприличен разгул на демокрацията, тогава всички в нашата училищна общност поради споходилата ги гласност ще могат да се запознаят с въпросната височайша административна и министерска премъдрост, което, предполагаме, може да предизвика най-ужасяющи социални и политически катаклизми, примерно, може да предизвика я социална революция, я някакъв кошмарен демократичен преврат или просто поврат към истинската демокрация, а това, естествено, не се желае от властта, ний всинца сме привърженици на здравия авторитаризъм. Тъй де, моята идея да ми се даде копие от документите биде приета като същинско кощунство, щот може да доведе, казахме, до злоупотреба с височайшата и тъй съкровена административна премъдрост; до която могат да се докосват само избраници и щастливци на съдбата, само "наши хора", дето се вика. А аз пък, макар че съм доказан "народен враг", съм допуснат до докосване до упомената административна премъдрост само под натиска на непосредствените носители на самата височайша административна премъдрост, което един вид благоволяват най-сетне да бъде осенен от нея. Да не философствам много, че както съм я подкарал времето ми ще изтече. Да карам постегнато и бързо. Скоро обаче констатирах, че въпросните откровения на носителите на височайшата административна премъдрост има за какво да се страхуват от докосването на народа до самата премъдрост: в тия документи открих ужасни неточности, дори откровени лъжи и изопачавания на реално случилото се, даже в моите уста там бяха турени откровено злонамерени и компрометиращи ме "изказвания" (от "трета ръка" или от "четвърта употреба", кой знае откъде взели се или от кой "доброжелател" съчинени), !), които не само че никога не съм ги произнасял, но които 47

просто не е възможно даже и да са ми минали някога през ума. Примерно, там черно на бяло пишеше, че някога съм бил заявил, че за мен заповедите и наредбите на светото Министерство "не били важели", че аз никога не съм се бил съобразявал с нашата светиня, именно с "държавните образователни стандарти", именно в тези документи аз самият съзрях ужасния образ на един друг, неизвестен и на мен самия образ на "ужасния анархист Грънчаров", започнах се с него, ужасих се от... самия себе си, тъй да се рече, тоест ужасих се от оня кошмарен образ за мен, който витае в съзнанията на въпросните височайши административни другарки (не мога сега да им спомена имената, става дума за проверяващите от МОН, в чието отчет се пролича, че нашето училище се било намирало, видите ли, в един съвършено бляскав вид, който само човек с тотално повредено и извратено демократично съзнание като мен не може да оцени подобаващо! Немало никакви проблеми, само някакъв си там абсолютен анархист Грънчаров си живеел в една абсурдистка фантастична действителност, а иначе училището ни, казах, било нещо като приказен остров на законността, на реда, на приличността, на демокрацията, на либерализма и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Аз, разбира се, възроптах от такава грозна идеализация на съществуващото, но и тримата присъствуващи, естествено, възроптаха, моето възприятие било, естествено, "абсолютно неправилно", а "съвсем правилно", няма как, били възприели нещата височайшите министерски проверяющи, по причина на това, че височайшите, че властта по презумпция абсолютно никога не греши. Леле, закъснявам вече! Да напиша онова, заради което седнах да пиша тук, щото времето ми изтича. Директорката в писмена форма също така ми нареди да напиша поредните "присмени обяснения" за някакво хипотетично мое нарушение, неизпълнение на заповед, да видим каква ще ми бъде присъдата, очевидно се подготвя подобаващо суровото ми наказание. Ето моите писмени обяснения, съвсем кратички, щото снощи, изморен, нямах възможност да пиша, а сега пък нямам време да пиша обстойно: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия, В изпълнение на Ваша покана да напиша тия пояснения и обяснения, връчена ми вчера в късния следобед, Ви отговарям сега, в малкото време, което имам до започването на часовете (а след това имам поредни 7 часа, плътно запълващи времето, в което изтича срока за изпълнението на вашата поканазаповед). Та тук мога да отговоря и да обясня само ето какво. Въпросната заповед, в неизпълнението на която ме обвинявате, по всеобщото признание е крайно неясна, аз лично многократно съм обсъждал с неколцина от упоменатите как следва да се разбира тази заповед, как следва тя да се 48

тълкува, защото нейната неяснота и недоизказаност е потресающа. Възможни са варианти на тълкуването й, а ний, крайно затруднените и поставените в такова състояние на несигурност и неяснота, де последно се колебаехме кое тълкуване е меродавно и вярно. Аз лично питах самата съставителка на заповедта г-жа Стоянова да ми даде тия меродавни тълкувания на тъй загадъчното й творение, но установих тогава, че и тя самата много се затруднява да изтълкува и да предаде понятно смисъла на заповедта си. По причина на това в този ден, 12 декември, се стигна дотам, че аз с учениците от единия клас, след като нито учениците, нито аз не знаехме какво да правим (а пък в същото време не дойде друг учител, който да вземе часа с тях) се принудихме да си караме часа както е по програма, в резултат на което аз останах с убеждението, че към този клас в този ден вече нямам никакви ангажименти. Воден от същата логика прецених, че с другия упоменат в заповедта клас, през този ден пък изобщо нямам ангажименти, щото в този ден с тях нямах никакъв час. На това именно основание аз реших след като си взех часовете да отида на гражданския протест пред сградата на РУО-Пловдив. Разбира се, сега съзнавам, че това е било крайно неприятно за служителите от самото РУО, в резултат на което те са упражнили натиск върху Вас да изобретите някакъв измислен повод за да бъда наказан все пак за толкова предизвикателното си гражданско поведение. Това писмено обяснение е недовършено, по причина на свършилото ми време за писане. Понеже след часовете, както знаете, всеки петък пътувам за Долна баня, където се грижа за болната си майка, та тогава няма да мога да продължа да пиша и да си довърша обясненията. Дано успея между часовете да довърша този документ, за целта ще си взема личния лаптоп на работата щото там не мога да се добера до служебен. 20 януари 2017 г. Пловдив

ПОДПИС:

5 коментара: Райчо Радев каза: Приятелю, Във всяка дума, във всеки поведенчески акт, във всяко разпореждане на управляващи субекти в образованието се съдържа системата, нейните принципи, правила, изисквания, очаквания, нейната несъщност превърната в същност, нейната несвобода представена в илюзия за свобода. Не съществува социалнопсихологическа нагласа в мнозинството, а не съществуват и водачи, които да ведят хората към същностното съществуване на образователната дейност в България. Тъжно е, но това са реалностите, които обричат на страдание тези, които осмислят учителството си в измеренията на същностното образование. Може би ни очакват още по тежки простотии, но надеждата е в индивидуалните просветвания, които в обозримо бъдеще да станат светлината в тунела. Райчо 49

Ангел Грънчаров каза: Напълно си прав, изцяло споделям позицията ти. Продължавам да мисля върху този съдбовен за мен проблем: трябва ли да се оттегля и по тази начин да харизам училището на самозабравилата се властваща администрация, робуваща на догмите на статуквото (което е изпълнено с ужасни последици за нейните жертви, именно младите хора, а оттук и за страната като цяло), или трябва да продължа да се боря и да давам пример, че системата въпреки всичко може да се променя и отвътре?! Ако такива като мен бъдат изтикани от слугите на статуквото тогава каква промяна може да има?! Да правим нови (граждански, демократични, свободолюбиви, иновативни) училища извън системата ли е верният подход или все пак има надежда системата да бъде променяна и отвътре? Много ме интересува твоята позиция по този проблем... Райчо Радев каза: Приятелю, Според ме са възможни няколко подхода към същностна промяна в образованието: 1. "Разумните управници" да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че този подход в България е невъзможен. 2. "Недоволството на масите", което да принуди "народните" представители да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна не е достигнало критичната точка, за да се стигне до съзнание и действие за това. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че до този подход в България ще се стигне след много десетилетия. 3. "Принуда отвън", по подобие на редица промени предизвикани от членството ни в ЕС, е невъзможна, защото европейските програми в сферата на образованието нямат императивен характер относно същностната промяна в образованието в посока на финландската и др.п. 4. "Експерименталната практика" на епизодично появяващи се училища с нетрадиционна, прогресивна организация и методика на "обучение", задават примери, "трасират" пътя, формират нагласи, създават субекти, които, надявам се, в обозримо бъдеще да инициират реално и достатъчно активно движение към същностна промяна. Но това е бавен, мъчителен и свързан с много бюрократични препятствия и личностни страдания на екипи, групи от инициативни хора и отделни личности, какъвто е и твоят случай. Образователната бюрокрация не само в традицията си, но и съзнателно се и ще се противопоставя на този подход. Пример за това е не нещо друго, а нормативното застопоряване на уредените /и не съвсем уредени/ от т.н. нов закон за образованието иновативни училища, на процедурите и условията за тяхното създаване и функциониране. За съжаление се сбъдна твърдението ми, отправено към г-н Досев от МОН, че те /МОН/ така ще построят правилата на иновативните училища, че никой или почти никой няма да пожелае да ги направи. Залагайки на идеята, че примерът може да се окаже заразителен за други радетели за ново образование и да подейства отрезвяващо-осъзнаващо на управляващите от МОН и НС, Явор Джонев инициира и Институтът за прогресивно обра50

зование реализира първото начално прогресивно училище от учебната 2016/2017 г., с надеждата, че традиционната система на образованието ще бъде превзета отвътре. Да, така е. Това е един от пътищата. Но това ще стане бавно и неопределено в бъдещето. Нашето забързано съвремие няма да чака нашите управници да се "натуткат", докато разберат, че същностната промяна в образованието е неотложна. 5. Комбиниран подход, включващ всички други подходи и дейности, които да доведат до същностна промяна в образованието а. Най-важно и най-трудно: Ориентиране на личното и обществено мнение към необходимостта от същностна промяна в образованието на децата в България, за тяхната успешна реализация в динамичното и пълно с предизвикателства за тях бъдеще. Публичност на идеите и практиката на новото, прогресивното, съвременното образование у нас и по света и тази публичност може да се постигне от гражданското общество, в лицето на НПО. б. Активно съдействие на НПО за включване на "разумни управиници": взаимодействие с вече избрание и доказване на необходимостта от същностна промяна в образованието и/или избор за управници на личности, убедени в необходимостта от същностна промяна в образованието. в. Публичност на опита на иновативните училища в България и света, която може да се постигне от гражданското общество в лицето на НПО. г. Активно съдействие на външни институции за същностна помяна в образованието в България, по инициатива на НПО-та. Резултат е създаването на действително нова, разкрепостяваща нормативна база на образованието, каквато съществува в други страни. Приятелю, Това са мои мисли, без претенция за изчерпателност или за единствено верни, но ги споделям по повод на казаното то теб. Райчо Радев Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти много за отговора! За мен написаното от теб е много важно. Позволявам си да го публикувам в отделен постинг с оглед да излезе и в новата книжка на списание HUMANUS. Та да бъде прочетено от колкото се може повече небезразлични към българското образование хора. Анонимен каза: Какви BG-бълхи са писали по-горе, срам АIG, тоo народ е изкукуригал кат в Тлъка в Алтъново, точно толкова е и ограничения му селeндурскоагресивен интелект... Теа недоразумения шалварести влезли в Европа, те така си мислът де...

Кои са подходите за същностна промяна в образователната сфера? събота, 21 януари 2017 г.

Под публикацията със заглавие Отново съм в клещите на административно-репресивната машина в образованието коментар направи г-н Райчо Радев, бивш дългогодишен директор на СУ "Олимпиец" в Перник и също така учител по философия, сега пенсионер, с когото се знаем отдавна. В коментара му се съдържа важен момент, зададох му един интересуващ ме въпрос, той ми отговори; в неговия отговор се съдържат много важни по моя преценка изводи, свързани с начина, по който може да се модернизира българското образование; по тази причина публикувам тези коментари в отделен постинг – за да стане така, че съдържащите се в тях истини да стигнат до колкото се може повече небезразлични към българското образование българи: (Виж коментарите в по-горната публикация.)

Ето какво казах на един способен, ала отчаян от реалностите у нас млад човек събота, 21 януари 2017 г.

Ще дойде скоро момента когато самият живот в съвременни условия ще принуди хората да учат, щото ще стане така, че който не е учил, който е простак, такъв няма да има никакво бъдеще; сега-засега у нас простаците се чувстват прекрасно, нещо повече, диктуват положението (даже държат в свои ръце политическата власт щото са мнозинство!), но скоро животът ще обърне нещата, всичко ще си дойде на мястото: простаците ще си получат заслуженото, а обществото ни има нужда от хора като като Вас, способни, търсещи, инициативни, залагащи на истината, всеотдайни, творчески мислещи... Това казах на един способен, ала отчаян от реалностите у нас млад човек, който пожела да го мотивирам за личностно развитие. Не можах да измисля друг мотивиращ аргумент освен този. Дали съм прав, дали не насадих в съзнанието му една коварна илюзия?!

Предстои измиране на простаците неделя, 22 януари 2017 г.

В разговор около подхвърлената снощи тема за това има ли надежда простаците и простащината у нас да бъдат поне намалени (и да загубят доминиращото, господстващото си положение в родните български условия: та те у нас в момента имат такова надмощие че държат дори политическата власт!) ми се наложи да развия следните тези: Ние сме посткомунистическа, а не феодална държава. Разгулът на простащината у нас е естествена последица от дългогодишното господство на комунизма: комунизмът е власт на простаците и затова десетилетия наред култивираше човешко уродство, сиреч простащина, отказ не само от свободата, но най-вече от мисленето. Ще се отървем окончателно от комунизма и ще се оправим едва когато успеем да направим така, че простаците (и наглеците) у нас да нямат пълно мнозинство - и когато ги принудим да сдадат политическата власт на умните, на способните, на мислещите, на талантливите хора... В 21-ви век трудът все повече става интелектуален, именно затова простаците и простащината ще бъдат изместени от живота - от тях просто няма да има никаква нужда, няма да има никакво битийно оправдание за съществуването им. Предстои измиране на простаците, те са осъдени на гибел от самия живот. Само обаче трябва да внимаваме, съпротивлявайки се на своята участ, простаците да не унищожат и страната ни, щото у нас, казах, те са в застрашително мнозинство. (В Русия е същото, там простаците достигнаха критичните 85% подкрепа за Путин!) ... Да, изглежда прекалено оптимистичен ми е е възгледът, но залагам на солидни аргументи все пак. Дано не греша. Теорията ми обаче ще се изпълни само ако умните, обичащите да мислят и да учат, т.е. свободолюбивите хора у нас си изпълнят задачата и мисията, дадена им от самия живот: да спомагат за изтласк54

ването на простаците и на простащината от монополното й положение в страната ни. Това става чрез истинско образование, чрез просвета, чрез възпитание, чрез адекватно личностно формиране. (Но как да стане като и сред учителите у нас простаците не са малко, напротив, простотията, немисленето, папагалстването около баналности достойно са представени и сред българското учителство!) Сега разбирате ли защо съм прав като от години алармирам, че без пълна промяна в образователната ни система ние, българите, ще измрем като едното нищо?! Простащината в съвременни условия неминуемо води до гибел, това важи за индивиди, но и за цели народи. ... Моят бизнес не е с илюзии, залагам само и единствено на истината. (Аз затова съм "черна овца" или "бяла врана".) А истината е "продукт", който в наши условия съвсем не се търси. Страната на простаците неслучайно е и страна на лъжците. Ние сме страна не само на простотията и на простаците, но и на лъжците, тези две неща вървят ръка за ръка. Ние сме страна на глупаците защото сме страна на тарикатстването на дребно, което е естествен резултат от немисленето, от отказа от мислене, сиреч, на простотията, на глупостта... 4 коментара: Alexandar Iotzov каза... Въпреки критиките ти към Тръмп тука се покриваш с неговото мнение за образованието. Той много добре разбира, че навлизаме в време в което необразованите ще трябва да се задоволят само със социални помощи. Въпреки мотивацията на Унионите, че автоматизацията и роботизацията ще вземат работните места на обикновения човек истината е че само 5% от работните места ще бъдат заети от индустриални роботи. В САЩ и Canada (предполагам така е в UK, Australia, New Зеланд за да станеш автомеханик, строителен дърводелец, електротехник, водопроводчик и много други (дори автотенекеджия) ти трябват две години колеж и след това Aprentice и сте бъдеш аprentice докато не си вземеш изпитите за сертификат. Българските автотенекиджии дето казват като ги питаш колко ще струва ти казва ми ще броиме следите от чукчетата и чукче левче тук ги няма. Alexandar Iotzov каза: Тук си прав, но една мисъл на Георги Марков (Р.И.P.) не ми е давала мира през годините и затова не живея в България (беше ми писнало, от простаци и простотия царяща повсеместно) Една седмица преди да бъде убит Георги Марков (Р.И.P.) казва "Сигурен съм че рано или късно ще се освободим от комунизма, но кога и как ще се освободим от Балканизма акъла ми не го побира!" Анонимен каза: Да не забравяме обаче, че самият Вие сте поддръжник на Путин, понеже на последните избори гласувахте за него, респ. Цецка Данговска, за да не дойде на власт Генадий Зюганов, респ. Румен Радев. Ангел Грънчаров каза: Таваришчът кагебисткий пропагандист не може да се спре да демонстрира колко много е обременен от чисто кагебистките представи за нещата – всичко тълкува в рамките на кагебистката догматика... :-)

Адв. Екимджиев отказа да води дело в Страсбург за защита правата и достойнството на някакъв си там оклеветен български учител! понеделник, 23 януари 2017 г.

В петък вечерта по телефона ми се обади адв. Михаил Екимджиев и ми заяви, че понеже в делото (делото за клевета, за отменянето на "психиатричната диагноза", която собственоръчно ми издаде директорката на ПГЕЕ-Пловдив!), което аз му предложих да атакуваме в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, било нямало "очебийни процедурни нарушения" и също така понеже в Европа били смятали, че по такива въпроси, касаещи "здравния статус на човека", заключенията на националните съдилища били най-меродавни, те един вид били най-компетентни по разбирането на особеностите на здравната система на съответните държави (аз така разбрах аргументацията на знаменития адвокат), то на това основание по негова преценка нямало било смисъл да се завежда дело в Страсбург, аз трябвало да "преглътна" всичко и да си замълча, да престана да се боря. Да ви кажа, когато чух разсъжденията на адвоката, бях поразен, но, разбира се, не влязох в диалог с него, приех преценката му, аз всъщност само затова му платих доста тлъстичкия хонорар, да разбера какво той мисли. Е, надявах се казусът да го заинтересува, това дело по съществото си има голяма обществена значимост, срещу един учител по философия, срещу една личност, която има новаторски подход в образованието, която се бори за истинска реформа, силите на статуквото са обявили безогледна война, включваща и това да атакуват не просто достойнството му, те по същество се опитват да ме лишат и от моите преподавателски права, сиреч да ми запушат устата, ето, обявиха ме по най-грозен начин за "психично болен", "за "луд" (очевидно у нас който си гледа работата истински, който мисли различно и творчески, бива възприеман като "луд", иначе казано, у нас още си действа ботевото "А пък у нас свестните ги смятат за луди!"), та значи аз се надявах това дело да заинтересува звездния и реформаторски настроен спрямо състоянието на правосъдната система адвокат дотам, че той 56

дори да ми предложи да гледа делото в Страсбург pro bono publico; не, ето, и той счете, че било нямало смисъл да се боря повече, сметна, че моето достойнство и моите права нямат никакво значение, иначе казано оказа се, че в България достойнството и правата на една личност като мен не значат нищо, по тази логика излиза, че и в... Европа те не значат нищо - нали така излиза ако мислим логично?! Два дни мислих върху така и така възникналата ситуация, чудя се трети ден какво да правя, да капитулирам ли или да продължа да се боря за правата и за достойнството си. Дали да търся друг адвокат, който да вникне в делото по-задълбочено, където обаче да намеря този адвокат?! Освен това аз наистина не разполагам с финансовия ресурс да плащам на знаменит български адвокат да ми води делото в Страсбург, няма представа каква е тарифата за такова дело, но като съдя от това колко струва една консултация, един разговор с такъв адвокат (продължил в моя случай... три минути!), най-вероятно сумата за водене на цяло дело изобщо не ми е по силите. Освен това аз достатъчно затънах финансово във воденето на това дело, след опраскването ми в навечерието на Рождество Христово общата сума, с която затънах във воденето на това дело, надмина 5000 лева! Да, какво да правя? – ето този е въпросът, който ме терзае тези дни. Реших все пак да напиша едно писъмце на адв. Екимджиев, ето какво му написах тази сутрин: До адв. Михаил Екимджиев, Пловдив ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, философ, учител по философия, от Пловдив, Уважаеми г-н Екимджиев, Аз съм оня същия Ваш клиент, учителя по философия от Пловдив, който Ви донесе документи за евентуално завеждане на дело в съда в Страсбург, чиито документи Вие прегледахте набързо и ми дадохте заключението си, че нямало смисъл да завеждам такова дело щото нямало надежда дело по такъв казус да бъде спечелено в ЕСПЧ. Искам във връзка с отказа Ви да заведете такова дело да Ви кажа нещичко не за да Ви увещавам да промените позицията си, а само за да Ви съобщя как прозвуча Вашата преценка в моите уши. Г-н Екимджиев, прозвуча ми страшно обидно Вашата преценка, тя също така ми прозвуча и несериозно, възприех я като израз на недопустимо пренебрежение към моя случай, най-вероятно моят случай Ви се е видял досаден, "пределно ясен", "някакъв си там учител" (ний всинца априорно знаем, че тия дегенерати, учителите, няма как да са с всичкия си, то самият факт, че в днешно време си станал – и си останал! – учител, вече е... психиатрична диагноза!), и то, представете си, учител по... философия (!!!), бил обявен от работодателката си за "психично болен", той, разбира се, се почувствал оклеветен, водил изтощителни съдебни дела (учителите, освен че са луди, освен че не са наред с акъла, са също така и 57

болезнено суетни, те са смешно горди – освен че са така жалки!), спечелил делото на първа инстанция, но след това другата страна си намерила знаменит и оправен адвокат "с много връзки", в резултат на което печели с лекота делото в другите две инстанции – е, това си е типично нашенска история, какво има да се възмущаваме, та то си е така у нас, какво тук значат достойнството и правата на един смачкан и смахнат учител по философия?! Да де, всъщност какво излиза: три административно-бюрократични и нереформирани системи, и трите все намиращи се в "съвсем бляскаво състояние", именно образователната, здравеопазващата и съдебната единодушно отсъждат, че достойнството и правата на този там същия смачкан и смахнат учител по философия не значат абсолютно нищо, а ний ще се захващаме да се борим за презрените му права и за презряното му достойнство в Страсбург, айде де, с какво ли пък този, потретваме, смачкан и смахнат учител по философия заслужава такава една висока чест?! Та нима някой изобщо зачита учителите у нас изобщо за хора, та ний да ценим тяхното, моля ви се, достойнство?! Този там някакъв си учител по философия бил при това борец за реформиране на образованието у нас, бил "авангардно мислещ", бил пишещ човек, автор на книги, бил новатор, е, това само доказва, че наистина не е наред с акъла си, щото ако имаше капчица здрав разсъдък отдавна щеше да е разбрал, че е крайно глупаво да си удря главата в яките бетонни стени на непоклатимата административно-командна система в образованието, ако имаше поне малко акълец в главата, този странен учител отдавна да беше поне мирясал, с оглед да доживей спокойно до пенсийка, а най-добре щеше да е отдавна да беше напуснал образователната система; е, щом този безумец е останал да се бори да променя... системата, очевидно не е изобщо наред с акъла, нали така излиза, нали нещо такова си помислихте като четяхте материалите по делото ми, уважаеми г-н Екимджиев?! Не било имало никакви "явни процедурни нарушения" в моето дело, заради които да може да се атакува то в Страсбург. А неправомерни влияния върху съда в полза на едната страна не е ли процедурно нарушение? Ама няма как да се докаже такова нарушение, вярно, няма, е, ний знаем, че правосъдната ни система по принцип е затънала в корупция и в... беззаконие, това "принципно" е така, но в отделните, в конкретните случаи все, моля ви се, няма и няма никакви... процедурни нарушения!!! Как може да се атакува това скандално дело и умопомрачителните решения на двете последващи инстанции аз не зная, това е от Вашата област, но на вас очевидно не Ви се занимава да водите една такава тежка борба за достойнството, за правата на един оклеветен, оплют, съсипан, репресиран, смачкан отвсякъде, тероризиран, обиждан и прочие български учител. Защото, казахме, учителите са си по начало "ненаред с акъла" и са също така смотаняци, странници, балъци и прочие и общо взето си заслужават съдбата. Винаги съм се надявал, че поне в Европа ще ме разберат, че поне в Европа ще се възмутят от това, че в наши дни, в демократична и европейска България един различно мислещ, един нетрадиционно и новаторски мислещ учител, 58

борец за промяна, за реформа, за осъвременяване на банкрутиралата административна система е обявен от властите в българското образование за какъв ли не, че е подложен на варварски административен терор и произвол, на какви ли не репресии, увенчани с това, че е обявен дори за... "психично болен", че е опраскван, че е уволняван (и връщан на работа от съда), че фактически е бил лишаван от преподавателски права и прочие, да, надявал съм се в Европа да ме разберат и да ме подкрепят, да спрат произвола и репресиите, но не, оказа се, че това не било възможно, че такова съдебно дело като моето не могло да бъде спечелено на ниво Европейски съд за правата на човека! Г-н Екимджиев, с Вашата... присъда по моя казус Вие, не знам дали си давате сметка за това, се опитвате да убиете моята вяра в правосъдието, да разрушите моето преклонение пред правдата и пред справедливостта. Пишейки Ви тия неща аз рискувам да потвърдя първоначалната Ви преценка, че този там даскал по философия очевидно не е наред с акъла щом пише такива неща. Виждате ли какви ужасни морални щети ми се налага да понасям след като дамгата, нанесена ми от една администраторка в образованието и потвърдена от един не изпълнил високото си предназначение състав на българския Върховен Касационен съд повлия дори и на Вас, прочутият защитник на човешките права в Европейския съд? Аз обаче няма да престана да се боря за право, правда и справедливост. Тепърва ще ми се наложи да търся други адвокати, някой от които да дръзне да заведе моето дело пред съда в Страсбург. Както и да е, това вече са мои грижи и проблеми, не Ваши. Желая Ви нови и нови успехи в живота и във Вашето тъй възвишено по смисъла си професионално поприще, а така също и в борбата Ви за реформиране на лаот корупция и от беззаконие правораздавателна система в България – имам предвид това, че Вие сте един от учредителите на партията "Да, България!"! Аз също се вдъхновявам от тия същите ценности – и си водя своята обречена и тежка борба за правда, за право и за справедливост... 23 януари 2016 г. Пловдив ПОДПИС: (Дотук стигнах в писането на това писмо и времето ми за писане изтече, трудно, сами забелязвате, пиша този текст, може би нищо от досега написаното в писмото ми до Екимджиев, което ще изпратя, няма да остане, но го публикувам все пак, поне колкото обществеността да узнае за неговия отказ да води делото ми. Хубав ден ви желая! Ще продължа да пиша този текст скоро, живот и здраве да е само...) 3 коментара: 59

Radomir Parpulov каза: Уважаеми г-н Грънчаров, прочетох внимателно горното и ми се струва, че вие не отчитате какво означава присъдата на Европейския съд по правата на човека- ЕСПЧ. Тя не отменя решения на българската съдебна система, а преценява да ли тези решения са в унисон с така наречените Универсални права на човека. Ако има такива нарушения, присъжда парично обезщетение на пострадалия. В резултат от една такава присъда не е санкциониран НИКОЙ от съдебната ни система – нито административно, нито парично. Санкционира се България – т.е. нейните данъкоплатци. Зная, че Вие ще бъдете доволен, ако ЕСПЧ наложи такава санкция, защото ще сметнете че справедливостта е възтържествувала. Над кого? Над виновните администратори, съдии или над други? За голямо съжаление в резултат Вие ще казвате, че сте спечелил дело в ЕСПЧ, но някакви други последици за никой няма да има. Бюджетът "ще олекне" с изплатеното ви обезщетение и толкоз. Сумата, която държавата плаща за загубени в ЕСПЧ дела е доста значителна. Интересно колко е, например за 2015 година, но повярвайте ми тя съвсем не е за пренебрегване. Ще се радвам, ако коментирате, написаното тук от мен, защото въпросът не е просто юридически, а принципен – кой следва да носи пълна отговорност за нарушени човешки права, които са установени от ЕСПЧ. Владимир Петков каза: Драги ми, справедливо бунтуващи се Приятелю! Съчувствам ти, но реалното положение с твоя казус е доста вярно схванато от адвокат Екимджиев! Говоря ти, имайки неуспешния опит да заведа дело в ЕСПЧ, който споделих с него и човекът ми отговори! Ако прочетеш автобиографичните бележки във ФБ ми, свързани с трите мои незаконосъобразни опрасквания от ректора на ТУ-Варна и с перипетиите на жалбите ми до прокуратурата относно последното, вероятно би придобил малко по-голям житейски и правен опит относно твоя казус! Който оценявам, че е значително и даже несравнимо по-обществено значим от моя! Само гдето в правното решаване на казуса посочената обществена значимост просто не може да се калкулира, и да се вземе предвид иначе, освен, само и единствено чрез душевността на правозащитника! Нещо, което ти много точно си почувствал, разбрал си и го признаваш – търсейки съзнателността, душевната и духовната съпричастност към твоето дело на най-добрия ни специалист по правозащитни дела. в ЕСПЧ.Нека, обаче, те светна! :-) Най-добрият – си ти! Второ насочване – сам можеш да се обърнеш към ЕСПМ с жалба, в която сбито, на еднадве страници защитаваш същността на нещата, т.е. защо считаш, че имаш отказ от правосъдие в България!? След един-два месеца получаваш отговор от съда – книжата му за попълване... с номера на преписката при тях Попълваш ги и ги пращаш. Ще ти струва пощенските разходи, т.е. няма да засегне семейния ти бюджет! :-) И чакаш решението на съда, дали ще заведе дело по твоята преписка, или не! А тук аз, и адвокат Екимджиев, на база опита си, ще ти кажем, че шансът този съдия, който решава не, казуса ти, а дали да го допусне до съдене в ЕСПЧ, за което вече е необходим адвокат и на него най-вероятно ще бъде платено от ЕСПЧ, а не от теб, шансът на твоя супер важен обществен казус да бъде допуснат до съда е почти... нулев! И нямаш право да обжалваш решението по допускане! Стоп! Имаш! До председателя на този съд в едногодишен срок от решението за недопускане! 60

Моят мина! Твоят може и ТРЯБВА да ти донесе успех! И, защото е обществено значим! Аз ти пожелавам успех Лъчо! Но третото ми, парадоксално може да ти прозвучи, напътствие е, да не говориш и думичка за обществената значимост на делото си, а да наблегнеш на това – защо считаш, че не си получил правосъдие в България! Ти си светло-разумно момче и ще разбереш...Няма начин да не го разбереш...:-) Анонимен каза: Един BG мухъл, като ония които убиха 2600 вкл. депутати, се изказал, абе изсрал, по-горе... Тва е, теа мижитурки наистина не разбират къде са, те се смятат че са в свой свят... Белене, присъди, дивотии, само това има в мозъка на теа селски дебилни шушумиги, ето ти го и тоя горе... Той така си представял Страсбург, тоа селяндур, че ако взема пръчката как ше бега напреде ми, буцефала селски едноклетъчен...

Скандал: някакви опитващи се да упражняват тъй непонятната свобода вагабонти направиха страница във Фейсбук! вторник, 24 януари 2017 г.

Искам да напиша нещичко в своя "учителски дневник", там, където пиша за всичко интересно, което ми се случва в качеството ми на учител по философия в едно училище в Пловдив; знаете при това, че моя милост е човек, който се опитва да въвежда някои новости в своята работа, с оглед да се разчупи рамката на ретроградната и анахронична командно-административна система в образованието - поради което станах нещо като трън в очите на нейните защитници, на бранителите на печалното статукво. С които съм в доста сложни отношения, щото те пердашат по стария, добре известен начин: който не мисли като нас, той е наш враг, подлежащ на безмилостно мачкане и в крайна сметка на унищожение; ще го репресираме докато издъхне, докато не се пречупи, докато не се усмири; ний различия и раз-личности не търпим; е, точно с по този начин държащи се властни лица моя милост се опитва да влезе в демократичен дебат с оглед търсене на 61

истината, ала те години наред бягат от смисления дебат и си пердашат, както казах, по старому: с произвеждане и трупане на компромати, с потайно оплюване на личността на опонента, с лъжене по негов адрес, с омаскаряването му, с обиди, с клевети и т.н. Аз обаче съм упорит и не се отказвам, правя нужното открит и честен демократичен дебат да се породи, а пък глупавите страхове от него да бъдат преодолени; другата страна упорито мълчи и си крои отмъщенията. Това са все белези на всекидневния живот в нашето тъй болно време, които аз се опитвам да фиксирам, да задържа в слово - с оглед да трупам безценен психологически, човешки материал, с който да облекча бъдещите негови историци. Писането, описанието на случващото се за мен е начин за изследване на ония процеси, които протичат в душите на съвременниците, страдащи, казахме, от безкрайно много глупави страхове. Главният от които е страхът от свободата; тия, които четат тази моя поредица от славни есета добре знаят, примерно, за този великолепен бунт срещу свободата, който се разрази в един клас в нашето училище, един клас, който има всички шансове да се обезсмърти, да влезе в историята на борбите за ново образование и то като парадоксален случай, показващ, че манталитета на несвободата е така трудно да се преодолее, да се надмогне, да се победи. Страхът от свободата (малодушието пред свободата, недоумението пред свободата и пр.) не зная дали сте забелязали, е твърде много разпространен и в наше време, не само по времето на... руския Цар-Освободител, който, като дал свобода на руските крепостни мужици, те, разбира се, не знаели какво да направят с нея и първото, което направили, е да се тръшнат пред бившите си господари, да почнат да им целуват ботушите и да ги молят... отново да ги направят свои роби! "На кого ни оставяш, батюшка, как теперь ще живеем без тебе, ний не можем да живеем без тебе, молим ти се, не ти оставяй на произвола на тази тъй ужасна свобода, искаме пак да сме твои слуги, твои роби и т.н.!" – това нареждали тия невинни души, не знаещи що е свобода. Е, аз описвам аналогичен нашенски, български, роден феномен, равностоен по същината и по значението си на тия руски идиотщини, а какво точно правят, какво точно до този момент направиха не разбиращите свободата можете да се информирате като изчетете цялата поредица от есета, написани до този момент. Аз, разбира се, няма да се откажа и ще продължа да пиша, движейки се плътно до живота, до случващото се в нашето тъй богато на смисъл всекидневие. Ето сега искам да ви позанимая с някои такива безпределно интересни и поучителни случки, взети пак направо от живота. В нашето славно училище (ПГЕЕ-Пловдив) тия дни се случи нещо... "ужасно" – някакви ученици взели, че направили страница във Фейсбук, в която, видите ли, мерзавците му с мерзавци, си позволили да... критикуват своите учители!!! Къде шеговито, къде нескопосано, къде откровено идиотски, но ето, те си позволили такава една... непозволена и укорителна волност, а ний, знаем, волността (свободата де) не я харесваме много, откъде-накъде някой (освен тоя отвратителен Грънчаров!) ще си позволява да прави нещо, което е свободно, за което не е взел надлежно предварително разрешение от нашите тъй мъдри училищни 62

власти?! Та значи направили някакви незаконнно опитващи се да упражняват тъй нежеланата и непонятна свобода ученици своя страница във Фейсбук и изтипосали там снимки на свои учители с разни "обидно"-критични забележки по техен адрес, представяте ли си какво са си позволили тия... как да ги наречем сега, кажете правилната дума де, че аз не се сещам?! Тия... вагабонти, така става ли?! Или... бунтари, а, тази дума дали не е по-подходяща?! Или зевзеци да ги наречем, или чешити, знам ли коя дума е най-подходяща, помагайте ми де! Както и да е, думата не е важна, важно е явлението, а то е крайно... обезпокоително! Ще ми критикуват те, ще се подиграват, ще ни казват те някакви си там техни глупави "истини", моля ви се, ще ми се правят те на свободни, я ги виж ти?! Публично ще ни излагат те, не може така, на тях е отредено да мълчат и да търпят всички издевателства, щото ний, другарки и другари, може да се издевателстваме понякога над тях, но го правим всичко това защото... ги обичаме, защото желаем единствено тяхното добро. Може ний да ги обиждаме всеки ден, можем да си правим каквото искаме с тях, можем да се държим крайно несправедливо и унизително за тях, ала ний го правим щото им мислим доброто, а те нямат право да реагират никак, те трябва само да понасят и да мълчат! А ето, те се опитват сега нещо да кажат, и го казват в такава укорима форма, че просто не може да се опише колко е укорима формата, в която тия ученици, да го кажем така, заявяват протеста си! Ще ми протестират те, я ги виж те, кой им е разрешил да протестират, те нас да протестират питали ли са ни?! Ето, прочее, какво са направили тия... вагабонти, вижте само:

Тук са изтипосали многоуважаемата ни госпожа директорка, тия наглеци, виждате ли докъде води твоята... свобода, Грънчаров?! Нищо чудно ти да си повлиял на тия вагабонти с тия твои философски глупотевини че човекът требвало да бъде свободен, че който не е свободен няма как да бъде човек и прочие, и так 63

далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! И ето, виждаш ли докъде води твоята проклета свобода, Грънчаров: да си позволяват да критикуват самата власт, да подиграват нашата любима директорка?! Виж, тебе да подиграват може, щото ти си го заслужаваш, но директорката, дето, знайно е, е изцяло непогрешима, те нямат моралното право да критикуват! А и още не са дорасли дотам, че да имат правото да критикуват по-умните от тях, нали така?! (Ти си прост, Грънчаров, ти си пълен некадърник, тебе затова могат да те критикуват, но нас те нямат право да критикуват!) Ето как са ме представили и мен, моя милост биде почетена с няколко изображения, примерно ето това:

Бил съм пишел двойки на ония, които не обичат... САЩ, представяте ли си?! Шегичка са си направи въпросните вагабонтчета, е, сега нема да рева като са ме представили като идиот, вижте и каква хубава идиотска снимка са ми изнамерили! Същинский идиот съм на таз снимка, ама нема нищо де, аз съм толерантен човек, аз съм демократ, аз обичам свободата, значи си заслужавам участта! Ама да обиждат изцяло положителни хора като директорката, да ни е жива и здрава, да обиждат все положителни личности като г-н Стефан Кралев, като госпожа... абе да не изброявам повече имена, щото и мен ме е срам заради това, че тия вагабонти са дръзнали да критикуват толкова положителни личности, които немат никакви грехове, е, аз съм грешник, мен може да ме критикуват, но тях 0 тях никогда не требе да критикуват! Резил! Срамота! Преступление е това, другари, дайте да викаме народната милиция та тия върли вагабонти да ги натикат където им е мястото! Вчера се проведе "съвещание", не съвет, а съвещание, вече освен оперативки си имаме и съвещания, само съвети си нямаме (за момента), ний понеже сме много иновативни, си правим най-разнообразни сбирки на колектива, на педагоги64

ческия колектив, тъй да се рече. Това съвещание е знаменито, великолепни неща чух на него, ще ме прощавате, че тук не мога да възсъздам картината на случилото се там, в учителската стая, имаше умилителни изказвания, а най-много говори директорката, която справедливо се беше разярила, така да се рече, беше много обидена, щото ученици, да, наши ученици си позволяват да критикуват, да обиждат, а не да хвалят, а не да изтъкват нашите невероятни успехи, откъде-накъде те ще ми критикуват, питали ли са, искали ли са разрешение от инстанциите за тази крещящо осъдителна волност?! И директорката ни подканяше да мислим какво да направим, че ефектът да е този: на наши ученици никога повече да не им хрумне такава една волност – да критикуват своите учители, да се шегуват с тях, да ги осмиват, да ги представят като... идиоти – разрешено е само Грънчаров да представят като идиот, щот той си е такъв де, човекът страда от разни психични проблеми, но ний, дето сме тъй положителни, нам не могат да критикуват, да осмиват, да ни обиждат! Грънчаров може, то и аз самата него съм го обиждала, щото да се обижда Грънчаров е правилно, той не мисли правилно, той е същински резил като учител, и прочие (и съм ги писала тия неща съвсем официално, в заповеди, в други документи, истината не трябва да се крие!). Та мисълта ми е, че аз не мога да възсъздам случилото се на туй паметно и знаменателно съвещание, а причината е простичка: щот нямам литературните таланти на Шекспир, на Данте, на Кафка, на Оруел, на Бекет, на Йонеско, даже нямам таланта на нашия Алеко Константинов, за да мога да предам достоверно случилото се и най-вече казаното на това великолепно съвещание. А на него бяха казани такива бисери, каквито човешко въображение, пък дори да е шекспирово, изобщо не може да си представи! Затуй аз млъквам, безсилен съм да нарисувам картината на този наш така динамичен и богат на смисъл училищен живот. Тъй. Стига толкова по този пункт. Много ми е трудно, сами виждате, безсилието ми е огромно, страданието – тоже. А страдам щото не мога да съхраня за историята казаното на това знаменито съвещание. Какви мерки се реши да бъдат предприети също не мога да кажа, щото няма да ми повярвате, ще приемете, че се бъзикам нещо, те звучат невероятно. А аз не ща да се излагам, да всявам недоверие у читателите си, които, знаете, печеля само и единствено с пределната си правдивост. Но за да не съгреша спрямо правдата, милата, аз се отказвам да пиша повече, причината, казах, е една: моето литературно безсилие, крещящата липса у мен на литературен талант. Не съм нито Данте, нито Омир, нито Шекспир, нито Гьоте, простете, но аз не съм виновен за това. Ще ви се наложи да се задоволявате с трохи. Моя милост също взе думата и каза нещичко, което и тук между редовете фактически вече го казах. Заявих, че тези ученици, тези вагабонти (е, не употребих там тази дума де, аз съм възпитан човек!) искат нещо да ни кажат, явно нещо им е накипяло, не бива да ги съдим толкова строго, а трябва да се опитаме да влезем в диалог с тях, та да почнат по-свободно да си казват мнението, в това число и критичните забележки. Изказването ми прозвуча кощунствено, в един момент станах пишман, че пак съм взел думата. За малко да посея съмнения, че щом защищавам 65

тия... зевзеци, не заслужаващи никаква милост и снизхождение, очевидно... аз съм ги подскокоросал да направят това безобразие, е, може и да не е директно, но индиректно най-вероятно точно аз съм ги подтикнал тия вагабонти да се ползват от своето конституционно право на свободно изразяване на мнение! Като казах този израз, аз имах чувството, че стените на училището ще се съборят, толкова силен беше шумът, изразяващ презрението на колектива към глупостта, която, видите ли, тоя Грънчаров си позволява да казва! Какво свобода ни мисълта бре, Грънчаров, може ли да си толкова прост за да не разбереш, че там, където няма... мисъл, не може да има и свобода на мисълта?! Леле, колко си прост, че не разбираш това?! Тебе може да те осмиват учениците, но нас не може. Щот ний преподаваме правилно! И не сме заслужили с нищо такова едно обидно отношение! Значи: ще трябва да накажем даже и тия ученици, които са... лайкнали въпросните обидни изображения, а в това време услужливата и предвидлива помощник-директорка-и-синдикална-лидерка г-жа К.С. прочете списъче на ученици-активисти, които са имали неблагоразумието, видите ли, да... харесат тия изображения! Такива ученици следва да отпаднат от списъка на учениците, удостоени с честта да идат в Европа на практика по европейските проекти и с европейските пари! Логиката, предполагам, е тази: ученици, които се държат по европейски, сиреч, ползват се от свободата си на мнение, нямат право да идат на стаж в Европа, щото те вече са си станали европейски мислещи, нали така, защо ще хабим пари от европейския данъкоплатец да идат такива, там ще им пратим хора, които не мислят по европейски, сиреч, презират пустата свобода, та да се понаучат нещо от европейците в това отношение! Няма що, бляскава е тази логика! Ох, изморих се да пиша вече, абе почна да ми писва да пиша, дали да не зарежа писането тази сутрин?! Разбира се, взети са мерки и въпросната страница веке я нема във Фейсбук, най-вероятно е унищожена, бравос, цензурата успяхме да я разпространим даже и връз проклетия Фейсбук! И повече никога наши ученици нема да критикуват учителите си. Щото страхът от наказания ще ги направи изцяло положителни личности! Ще си мълчат, положителната личност не говори, а само кима в знак на показна съгласие. Няма и да мислят нашите ученици, щото който почне да мисли, той почва да мисли нещо различно, а мисленето по тази причина е нещо опасно. И също така е доказано вредно. А немисленето е... същинска благодат! Който не мисли, ще го награждаваме, щот е от... нашите! А властта у нас, в тъй приказната страна Мутроландия е в нас, тия, дето не обичаме да мислим изобщо! Да не казвам кои и най-вече какви са тези, дето не мислят, щото ще ме дадат под съд. А на мен ми писна да ходя по съдилища! Да, окончателно ми писна до ходя по съдилища. Ето, една адвокатска звезда, на която платих сама ти пари за да се консултирам, ми каза, че нема смисъл да водя дела за такава несъществена работа каквото е моето достойнство! Даже и в Европа съдиите не ги вълнувала тази тема. Това, че директорите на училища имат право да издават... психиатрични диагнози на "неправилно мислещите" учители е тяхно свещено право, потвърдено даже от Върховния Касационен съд, а реформаторски мислещият адвокат Екимджиев не вижда 66

никакво нарушение на човешките права на този несретен и оклеветен учител, поради което аз лично смятам, че в съвсем скоро време психиатричният статус на учителите в нашето свидно отечество Мутроландия като едното нищо ще мине към прерогативите на училищните директори. Ще им дадем психиатрични пълномощия на училищните директори, другарки и другари, колко му е, щом като и в Европа не ги вълнуват вече човешките права на някакви си там учители?! То светът тръгна да загива, ти, Грънчаров, понеже си луд, се вълнуваш от някакви си там идиотщини като достойнство, човешки права, законност, уважение на личността, суверенитет на личността и прочие! Такива като теб, Грънчаров, требе да умрат, те са вредни. Неслучайно даже Ботев е писал знаете какво: Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита... Точка. Това е положението. Нема смисъл да си мисли и да се пише каквото и да било повече. Спирам да пиша. Но понеже съм... доказан идиот, ще напиша ето какво и ще го пратя "там, където трябва". В приказната страна Мутроландия, знайно е, само на идиоти като мен е позволено да пишат и да говорят, но за сметка на това никой не обръща внимание на написаното от тях, тъй че нема никаква опасност идиотите да си пишат каквото искат: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив КРАТКА ПРОЧУВСТВЕНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (засега) Уважаеми дами и господа учители, колеги, От месеци наред се мъча да обърна вниманието на Съвета върху един изключително важен проблем, ала моите доклади, жалби и прочие просто не стигат до Съвета, тях директорката г-жа Анастасова, предполагам, ги хвърля за отлежаване в най-отдалеченото чекмедже на нейното тъй бляскаво директорско бюро. Понеже вчера на проведеното "съвещание" биде обсъждан горещо един не кой знае колко важен въпрос (за това какво били казали за своите учители някакви вагабонти сред учениците, злоупотребили с правото си на свободно изразяване, което означава, че трябва непременно да бъдат наказани, при това, отбележете, са го казали в една несъществуваща вече фейсбук-страница!), аз събирам смелост отново да поставя тоя безпрецедентен и изключително заплетен случай, който е безкрайно важен и поучителен, имам предвид случая с 11 Ж клас (вие, вероятно, не знаете нищо за него, по причина на това, че докладите ми до Съвета г-жа Анастасова благоразумно ги скри от членовете на Съвета!). 67

Аз обаче тук сега няма да ви разказвам цялата умопомрачителна и зашеметяваща административна драма или епопея. Който се вълнува от истината за реалната ситуация в нашето училище, който е небезразличен към нея знае къде може да чете по този въпрос: в моя блог може да чете и да се информира. Ето обаче обезпокоителния факт: администрацията в училището, в лицето на г-жа директорката, направи всичко, което е по силите й, този конфликт между ученици и учител да не бъде решен... пет месеца (!!!), с оглед да докаже своята исконна теза, а именно, че... Ангел Грънчаров не става за учител, да, тезата на администрацията е тази, с тази именно цел, предполагам, се прави нужното конфликтът да не бъде разрешен. няма да бъде решен: у нас властта може всичко! Разбира се, за всичко случило се все някой трябва да понесе длъжната отговорност. Вкратце ето каква е същината на цялата работа, хайде да кажа нещичко. На учениците от 11 Ж клас не харесва начина, по който техният учител по философия, именно моя милост, се опитва да ги обучава по този учебен предмет. На директорката също не харесва начина, по който учителят по философия, именно моя милост, се опитва да обучава учениците си по този учебен предмет - и тя не крие това, учениците го знаят много добре! В резултат учениците излязоха с едно програмно искане: директорката да уволни техния учител по философия. Заявиха, че ще се държат обструкционистки в неговите часове, т.е. няма да му позволят да провежда часовете си. "Докато не махнете Грънчаров все ще е така в часовете по философия!" – заявиха учениците на директорката, която много пъти идва в техните часове, за да се наслаждава на това как учениците се надпреварват да унижават учителя си. И тя съвсем популистично и "демократично" не направи абсолютно нищичко да изиграе ролята си на арбитър в спора, та работите да потръгнат. Защо не направи нищо ний вече знаем: защото тя иска да си докаже тезата, че учителят по философия Грънчаров не става за нищо, камо ли пък за учител! За този фрапантен случай са уведомени всички висшестоящи инстанции, които обаче, разбира се, застанаха (де факто) на страната на своята административна сестра, директорката. Логиката, предполагам, е тази: ний, чиновниците, сме "демократи", знайно е, че народът никога, ама никога не греши (имаме предвид ученическия народ, а пък ний живеем в популистко време, в което демагозите са на висша почит!), също така е добре известно, че началството никога не греши, ерго, виновен за всичко е... учителят по философия Грънчаров, ще го оставим да се мъчи, ще го оставим учениците да се гаврят с него както си искат, да, за 11 Ж, ако не знаете, да ви уведомя, не важи училищният правилник, те имат специални права, милостиво санкционирани и делегирани им от тъй великодушната директорка, първото от тия права е, че всеки ученик, който измисли колкото се може по-пищна гавра с учителя си по философия Грънчаров, е нещо като герой, един ден и орден може да получи за това! Толкова: доказано е по този "напълно честен начин" начин това, което следваше да се докаже в задачата, а именно, че философът Ангел Грънчаров изобщо не става за учител! Народът ликува! Само очакваме кога все пак този некадърен натрапник Грънчаров ще бъде опраскан от властта, кога ли ще го изгони пак тай великодушната ни директорка, която, прочее, какво още чака, че го търпи?! 68

Да, играта, дето се казва, загрубя, дами и господа съдебни... пардон, дами и господа членове на Съвета, учители, колеги! Да, много колегиално и етично е отношението на директорката към мен, няма що! Ако не реагирате адекватно в така създалата се ситуация това, което се стовари върху побелялата ми глава особено в последните пет месеца (да не говорим за последните пет години!), като едното нищо утре може да се случи и на вас самите. Неотреагираният правилно прецедент ще стане правило, няма как да е иначе. Сега учениците безнаказано вече цели пет месеца се гаврят с мен, утре ще почнат да се гаврят и с вас. Или вече почнаха да се гаврят, ама вие, за разлика от мен, благоразумно си мълчите?! Оформи се превъзходен административен и психологически казус, който аз описах в слово и то най-внимателно в блога си, слава Богу че ми хрумна да направя поне това! Имаме безценен матр`ьял, един ден нашето училище нищо чудно да се обезсмърти с иновациите на тъй иновативната си директорка. Но ето го възловия момент, заради който пиша този доклад или тази жалба. Моля да вникнете добре, много ме вълнува вашата реакция по този повод. Пет месеца един клас бойкотира часовете по философия, не позволявайки на учителя да каже каквато и да било дума! Щом учителят по философия си отвори устата мигновено срещу него се отприщва поток от обиди, от насмешки, от подигравки, от презрително хилене, от какво ли не, вече нямам думи да описвам как се държат учениците в тези кошмарни часове! Е, учениците възприеха учителя си по философия за нещо като... футболна топка и си поритаха тази топка донасита. Направиха си великолепен купон, забавляваха се както никога досега! Да, ама дето се казва, все някой накрая требва да плати... сметката. Моля да се концентрирате и да схванете мисълта ми: Пет месеца по един учебен предмет (вярно, неважен, по общото признание!) не се води никакъв учебен процес. Никакъв. Абсолютно никакъв. Как трябва да се реши този въпрос, какъв е верният изход от създалата си ситуация?! През последния час по философия учениците от този същия клас си пуснаха... телевизора (часът се провежда в интерактивната зала!) и се забавляваха като гледаха... клипчета, в които учителят им по философия, примерно, разговаря... котката си, с родната си майка и порядъчно го подиграваха, в негово присъствие, разбира се, иначе купонът няма да е истински! Да, забавленията са невероятни, но въпросът си стои: какво трябва да стане с един клас, който е провалил не един, не два учебни часа, а часовете в цели пет месеца! Това, че всичко става под благия поглед на администрацията, на властта, също трябва да бъде взето предвид. Толкова. Поставих казуса. Как смятате че трябва да се реши?! Аз лично смятам, че ако не се реагира адекватно по този казус, ако нищичко не произлезе, ако случаят бъде заметен под килима, ще възникне опасен прецедент, който ще застраши цялото училище. Щом може така при Грънчаров, защо да не може по всеки друг предмет - и при всеки друг учител. Щом на 11 Ж Съветът не направи нищичко за толкова фрапантното и тотално нарушение на Правилника, е то не от един ученик, а от цял един клас (!!!!), то ний да не сме балами да изпълняваме разпоредбите на същия този Правилник?! Ето че анархията 69

чука вече на вратата ни. Чука ли казах?! Майчице мила, та какво е това, случилото се с 11 Ж клас, ако не пълна анархия?! Анархията е "майка на реда", нали така?! На това ли залага училищното ръководство?! Кой обаче ще понесе отговорността за всичко това?! Кой трябва да понесе тази отговорност? Как кой, разбира се, Грънчаров ще понесе тази отговорност!!! Ще го опраскаме, ще го изгоним от училището и толкова, проблемът ще се реши. Ще дойде на негово място хрисим, послушен учител по философия, който няма да тормози учениците да мислят, в часовете идилично учениците ще папагалстват написаното в учебника, социалният мир ще възтържествува! Какво има да се мисли толкова, другари, този народен враг Грънчаров ни е проблемът, какво, моля ви се, чака още директорката та не го опрасква?! Учениците от този клас, милите, немат никаква вина. Те са жертви на тиранина Грънчаров, който понеже не мисли правилно е виновен, казахме, за всичко. Директорката, да ни е жива и здрава, нема никаква вина. Е, не требваше да чака цели пет месеца, можеше да опраска Грънчаров още преди много месеци, да, защо ли чака толкова, защо бави толкова тъй наложителното му опраскване?! Ний сме в пълно недоумение. Може би за да го върне тъпкано на тоя злодей Грънчаров, нека да поняса той униженията, та да види той до какво води проклетата свобода – и триж по-проклетата демокрация! Спирам дотук. Моля за извинение, че на места тонът на този доклад не беше съвсем административен, както се полага. Но за мен този случай е не просто важен, той е съдбовен. Аз преживях такива унижения за последните пет месеца, каквито не бих си позволил да пожелая и на най-заклетите си врагове. Не знам дали можете да ме разберете и да изпитате поне капчица човешко съчувствие. Човеци сме все пак, колеги, нищо че сме учители, това съзнавате ли го? Е, вярно, зная добре това, мнозина от вас са настроени срещу мен, възприемате ме за "много лош" човек, който на заслужава никакво човешко отношение, камо ли пък съчувствие. Към враговете следва да сме безпощадни. Нали така? С интерес очаквам да разбера дали някога този скандален казус ще бъде предоставен на вниманието на Съвета от директорката. И също така ми се интересни дебатите по него, ако изобщо се стигне до тях. Или е по-добре да си мълчим за този случай, а? Голема работа, че извергът Грънчаров бил страдал, че бил унижаван от учениците си, та той си е заслужил всичкото това?! Опраскваме Грънчаров и в училището ни ще възникне мигновено тъй желаната идилия. Пълна безпроблемност ще стане животът тогава, ех, блаженство! 24 януари 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 3 коментара: Анонимен каза: Вх. № 303/24.01.2017 г. в ПГЕЕ 70

Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-92/24.01.2017 г. РУО – Пловдив Анонимен каза: АIG, защо не входираш теа странни индивиди в пантеона на изкукалите сатанисти, защото там им е подготвено топло място...

Образователната ни система трябва да претърпи революция вторник, 24 януари 2017 г.

Нов образователен модел за човечеството Време е парадигмата на образователната система да претърпи основна промяна. От прекалено дълго тя е застинала в Средновековието. Учителите все още се изправят пред класа и представят информация, голяма част от която реално е безсмислена. Училищата насърчават съревноваването, конформизма, послушанието и стандартизацията, едновременно с това потискайки естествените ни творчески импулси и способностите ни за критично мислене. Производственият модел на образование моделира децата, така че те свикват да бъдат безкритични пчели-работнички в една система, която не се грижи за човешкия прогрес. В резултат човечеството е в застой. Ако искаме да достигнем следващия етап от еволюцията си, образователната ни система трябва да претърпи революция. “Никога няма да промениш нещата чрез борба със съществуващия ред. За да промениш нещо, трябва да създадеш нов модел, който да превърне съществуващия модел в отживелица.” – Бъкминстър Фулър Шестизмерният модел Преди около 10 месеца (оригиналната статия е публикувана през май 2015 – б.пр.) изпитах пълно и внезапно пробуждане, осъзнавайки, че човечеството 71

е на път да катастрофира. В този момент реших, че ще посветя живота си на промяната на образователната система. Както Фулър, аз също мисля, че ще е много по-прагматично да започнем начисто, отколкото да се опитаме да закърпим дупките в старата система. Така измислих това, което наричам Шестизмерен модел. Тези шест измерения са, в случаен ред: Себеоткриване, Изследване, Устойчивост, Иновативност, Комуникация и Съпричастие. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Как да наказваме тия, които ги мързи да мислят... сряда, 25 януари 2017 г.

Единственото наказание, на което трябва да се подлагат тези, които се заблуждават, е да бъдат заставени да учат. Платон 72

Кратък мой коментар: (В момента се пише... засега нямам възможност да го завърша и затова ще бъде публикувано по-късно. Между другото, вижте за всеки случай ето това: Учебното ми помагало по философия на правото, политиката и държавата – за ползване онлайн)

Административната система в степента, в която разчита на насилието, на страха, на принудата, на несвободата, е и терористична! сряда, 25 януари 2017 г. Току-що получих следната любезна покана от директорката на ПГЕЕПловдив – да пиша обяснения за мои мними "нарушения". Причината е, че написах жалба или доклад до Педагогическия съвет, в който поставих (за кой ли път!) един сериозен проблем, свързан пълзящата анархия в училището ни. Който каже нещо, нехаресващо се ръководството, мигновено бива репресиран, бива наказван за волността си – като му се нарежда да пише "писмени обяснения". В момента много ученици от училището ни са наказани да пишат писмени обяснения за това защо, видите ли, са харесали... страница във Фейсбук, в която ученици от училището са си позволили волността да кажат нещо критично за свои учители – казали са го в шеговита, незлоблива форма. И други наказания са предвидени за волнодумците в ПГЕЕ-Пловдив, примерно ще се обсъжда въпроса да бъдат ли допускани до участие в производствени стажове в Европа ученици, които също са харесали тази въпросната страница във Фейсбук. (Която, прочее, биде махната след натиск от администрацията, създалите я ученици очевидно се уплашиха от заканите!) Та моя милост също бива често наказван да пише писмени обяснения. При това в спешен порядък, дава ми се изключително малък срок, та да нямам време да отговоря по-пълно – и в спокойна обстановка. Това е също част от подхода на един парадоксален терористичнорепресивен стил на ръководство, която няма нищо общо с потребностите на нашето време. Латинската дума "терор" означава страх, управление, което залага на репресията и на страха, се оказва, че е терористично. Изводът ми от всички тези констатации, съвсем логично и закономерно, е този: българската административно-командна образователна система в степента, в която разчита на насилието, на страха, на принудата, на несвободата, в същата степен е и терористична...

1 коментар: Райчо Радев каза: Кога и по какъв ред е получена тази покана? Колко време е дадено за отговор? 75

Получих следното твърде обнадеждаващо ме писмо от омбудсмана на републиката сряда, 25 януари 2017 г.

Без елементарна човечност е невъзможно да се живее! сряда, 25 януари 2017 г.

Днес в късния следобед ми се наложи да напиша и да изпратя поредните писмени обяснения до директорката на ПГЕЕ-Пловдив, които са етап от нейната крайно интензивна дейност по подготовката на поредното ми опраскване (уволнение) в отговор на "покана", която публикувах вече под заглавието Административната образователна система в степента, в която разчита на насилието, на страха, на принудата, на несвободата, е и терористична!: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив Чрез Директорка на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа И.Киркова, Началник на РУо-Пловдив ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Госпожо Директор, Дами и господа членове на Съвета, колеги, 77

В отговор на Ваша писмена покана Изх. № 180/25 януари 2017 г. (връчена ми днес, с императивен срок за отговор до 16.30 ч. същия ден) мога в малкото време, което имам, да Ви отговоря следното (принуден съм да бъда пределно кратък, въпреки че с крайно провокативните си и умишлено злепоставящи ме въпроси отваряте тема за голям и продължителен дебат, с оглед да стигнем до същината на проблемите, дебат, от който обаче Вие очевидно бягате, опитвайки се всичко да сведете до административна казуистика, с цел да изобретите повод за мое дисциплинарно наказание): Най-напред се чувствам длъжен да Ви поздравя, уважаема госпожо Директор, за всеотдайността и твърдостта, с която вървите към реализацията на предварително зададената си цел, а именно всички ония проблеми, по които аз от много време предлагам провеждането на задълбочен демократичен дебат, а също така и тъй многозначителните процеси, които се случват в училището под Вашето ръководство, да бъдат превратно изтълкувани по начин, чрез който Вие да можете да „докажете” своята преднамерена теза (с която именно бягате от своята собствена отговорност за случващото се!), а именно, че виновник за всичко е… Ангел Грънчаров, който, видите ли, е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие, т.е. очевидно по Вашата представа в училището ни ще се установи състояние на завидна административна идилия само след като въпросният „виновник за всичко” бъде, тъй да се рече, опраскан, отстранен от училището, изгонен, уволнен и то така, че никога повече да не може да се върне, сиреч, трябва да бъде опраскан така, че да потъне по възможност вдън земя! Толкова по този пункт. Аз в своята т.н. „Кратка прочувствена жалба под формата на отворено писмо” (с Вх. № 303 от 24 януари 2017 г.) описах пределно ясно своята интерпретация на състоянието в 11 Ж клас. Смятам, че е непростимо това, че администрацията вече цели пет месеца се държи така, че фактически продължава да използва по недопустим начин учениците от този клас за да реализира заветната си цел: да „докаже” преднамерената си априорна теза, че, видите ли, учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Разбира се, Вие имитирате (след като благодарение на мен, на мои жалби до висшестоящите отговорни институции на образователното ведомство въпросът вече не може да бъде, по Вашия любим маниер, „заметен под килима”!) каква ли не активност, но тази Ваша активност не е насочена към истинското решаване на проблема, а към неговото задълбочаване и усложняване, именно с цел да „докажете” своята тъй любима теза, а именно, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Тоест Вие не пожелахте, пак с оглед да докажете тази същата своя преднамерена теза, да изпълните добросъвестно ролята си на арбитър в така и така очерталия се конфликт; жалко е също така, че всички длъжностни лица, примерно педагогичес78

кият съветник, класният ръководител на 11 Ж клас и пр., които Вие използвахте и намесихте в случая, разбирайки Вашата позиция, съзнателно абдикираха от своите отговорности и то именно с цел да Ви угодят, а също така и да Ви подпомогнат в „доказването” на тази същата Ваша теза, а именно, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Тоест, подпомогнаха Ви с каквото можаха, разбира се, жертвата на едно такова отношение се оказаха използваните за Вашите цели ученици; а пък жетвеното агне, разбира се, по замисъл, трябва да бъде моя милост. Пиша тия неща с горчивина, щото случващото е така абсурдно, че няма нищо общо с мисията на един съвременен ръководител и то на образователно-възпитателно учреждение, каквото е нашето училище. Понеже в момента времето ми за писане почти изтича (разбира се, пак съзнателно ме поставяте в толкова неизгодна позиция да не мога да Ви отговоря основателно и аргументирано на толкова зложелателно формулираните въпроси, само дефицитът на време е причина за това!) ще бъда пределно кратък, като се надявам дебатът по зачекнатите въпроси да продължи в адекватната за това форма, именно на Педагогически съвет. Апропо, докога смятате да криете от членовете на Съвета кашата, която забъркахте с 11 Ж клас?! Защо, прочее, се боите толкова от публичността?! Виждате, че темата е грамадна и тя не може да се сведе до пределно тясната административна рамка, в която Вие, водена от превратните си цели, се опитвате да натикате дебата по нея. – Защо пет месеца се съм бил водил учебен процес? – ме питате. Има ли смисъл да Ви обяснявам, че учебният процес е нещо двустранно, в него участват ученици и учители. (Понякога, в съвременни условия, според съвременните разбирания, учениците и учителите даже си сменят ролите!) Аз сам няма как да водя учебен процес при положение, че другата страна, именно учениците, както знаете, са настроени така, че искат отстраняването ми, т.е в прав текст Ви заявиха, че няма да допуснат провеждане на учебен процес с този учител, заявиха го във Ваше присъствие, добре знаейки, че тази цел съвпада изцяло със собствените Ви найсърдечни въжделения. Давате ли си сметка при това положение коя е истинската, действителната причина за това, че в този клас вече пет месеца не се води учебен процес? Аз ли съм причината? Моля, опитайте се да премислите поне малко тъй смехотворната си теза. Аз като учител имам доброто желание (такава ми е работа) да водя с учениците най-пълноценен учебен процес, но след като благодарение на много други фактори учениците фактически бойкотират учебния процес, аз няма как без тяхно участие да провеждам какъвто и да било учебен процес. Вярно, ситуацията е кафкианска, но знаем, че Вие лично много си падате по този литературен стил, да не говорим за формите на живот, които съответстват на него. – Вписвал съм в дневника теми тъй като всеки час аз влизам с доброто желание да провеждам обучение по темите както са по разпределението ми; вписвам темата в 79

началото на часа; по тази причина има теми, а учебен процес няма – защото просто няма условия за водене на какъвто и да било учебен процес. – На учениците в един момент им дадох въпрос за писмен отговор, с който исках да установя тяхната изначална представа за това що е философия; затова имат по една съвсем формална оценка от това писмено изпитване. – В моите часове (Вие би следвало да сте запозната с тази моя иновативна методология или технология) аз нищичко не желая да налагам или да натрапвам на учениците, те нищо не бива да правят против тяхната воля; не желаят да водят учебен процес с мен по философия, уважавам това тяхно желание; искат да си гледат… клипчета по телевизията, щом така се преценили, щом смятат, че това е толкова важно за тях, няма да им попреча; аз смятам, че учениците следва да имат свобода сами да решават кое бива и може, което не бива; още повече, че учениците от 11 Ж клас успяха да си извоюват правото да нарушават Правилника на училището колкото си искат, те го нарушаваха най-арогантно във Ваше присъствие, Вие не им направихте никаква забележка, на това основание те възприеха отношението Ви като санкция, че в моите часове могат да си правят каквото си искат; един вид успяха да си извоюват „правото” да имат свой собствен „Правилник”, валиден само за часовете по философия, който Вие фактически им позволихте да имат, с оглед да си постигнете заветната цел, а именно да докажете, че техният учител по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие. Да, тази е главната причина учениците в часовете по философия да имат куража да си правят каквото си искат: защото те знаят, че Вие не бихте ги укорили за нищо, те също така прекрасно знаят, че за всичко случващо се в часа по философия Вие укорявате единствено техния учител по философия Ангел Грънчаров, който във Вашата меродавна и при това съвсем официална представа е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие! Сега схващате ли коя е същинската вътрешна мотивация за това тяхно поведение?! – Защо не назовавам конкретни имена на ученици, нарушаващи дисциплината? – Ами защото нещата стигнаха вече до етап, в който поради възникналата атмосфера на пълна безнаказаност вече никой ученик не чувства някакви задръжки или скрупули, т.е. стигнало се е до положение, в което просто няма ученици, които да не спомагат в класа да е налице обстановка, изцяло неподходяща за провеждане на учебен процес по философия. – Не съм предложил конкретни ученици за наказания от страна на Съвета? Ами прочетете моите предишни доклади по случая, там ще намерите отговор на този интригуващ въпрос. Аз многократно там предложих класът сам да проведе дебат 80

по случващото се, сам да излъчи ония ученици, които имат най-голяма заслуга за провалянето на часовете, направих всичко това с пределно ясна цел – защото се водя от образователно-възпитателна методология и технология, която е иновативна, сиреч, не отговаря на представите на традиционната репресивна или, иначе казано, терористична административно-командна (не)образователна система. – Педагогическите съвети не ги свиквам аз, свиквате ги Вие, директорът. Много добре съм запознат с иновативните образователни стратегии, можете да се информирате за тях от моите книги, някои от които съм Ви подарил, ала Вие очевидно не сте си дала труда да прочетете. – Проблемът с 11 Ж клас не може да се реши с някакви сделки с класа, които да ми бъдат вменени като „специални или извънредни ангажименти”, решение за това как може да бъде решен този тежък конфликт може да бъде изнамерено единствено на едни свободни и демократични дебати в Съвета, които Вие обаче съвсем умишлено не допускате вече пети месец. Целта да я повтаря ли?! Аз многократно я повторих, но я ето пак: спешно Ви се налага да докажете, че учителят по философия Ангел Грънчаров е „абсолютен некадърник”, отличава се с „пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител”, е също така е „изцяло негоден за системата” и прочие, с оглед да имате основания отново да го опраскате; за тази цел 11 Ж Ви е съдбовно необходим, щото иначе Вашата предвзета теза отива по дяволите. – Всички препоръки изпълнявам, стига да са разумни, глупавите и идиотски препоръки просто няма как да ги изпълня – просто защото ако ги изпълня ще станем за резил, не само аз, но и институцията. Макар това последното – да ставаме за резил – сякаш вече стана практика и неотменна характеристика на един стил на ръководство, който живее с представи за нещата, нямащи нищо общо със съвременните изисквания. Нямам време даже да си прочета текста, понеже времевия лимит, който ми отпуснахте, изтече. Извинявам се за грешки или за неяснота в изказа, но ми се наложи да галопирам, пишейки този текст. А темата е важна и, повтарям, се налага по нея да се води задълбочен дебат на съвършено друга, нерепресивна, нетерористична форма или основа. Госпожо Директор, не съзнавате ли, че тероризирайки така грозно един учител Вие създавате крайно опасен прецедент, който един ден може да се обърне и срещу Вас самата? Не смятате ли, че е крайно време да смените подхода си в отношението си към персонала, щото без човечност е наистина крайно трудно да се живее? От години Ви критикувам точно за това, посочвайки Ви Вашата основна грешка, а в замяна вместо благодарност получавам само какви ли не унижения… 81

25 януари 2017 г. С най-добри чувства: (подпис) 2 коментара: Анонимен каза: Учениците но време на час по философия да гледат клинове, свързани е Вашия личен живот, а сте вписали урочна единица за този час: „Божието битие“... Мария Василева каза: Ангеле, що за човек си, та отговаряш и то в срок на въпросите на тази жена? Цялата предистория показва,че тя... оф, нямам думи, освен да търси как да те изобличава, нищо друго не може да прави! Не можеш да и помогнеш, нито да я вразумиш, не става! От нея и от колегите ти там нищо не става, наймалко пък учители! Чудя ти се на търпението и желанието да си губиш ценното време с тези... Не заслужават това уважение! Нека си пише заповеди, да видим какво ще направи – като не й обръщаш внимание! Ти си там на правилното си място, макар че другаде щеше да си по-полезен, ама хайде... В режим на подчинение и уважение като те видят, такива твари като Анастасова, само още повече се самозабравят в качеството си на ръководител! Пази Боже от такива, нароили са се, щото почвата за тях е благодатна, тя на теб никакъв ръко-водител не може да ти бъде, Човеко, осъзнай се!

Ние сме обезглавена страна и нация четвъртък, 26 януари 2017 г.

Моята публикация под заглавие Време е да се връщаме към историческата си държавна традиция, именно монархията: за някои от неотстрани82

мите дефекти на републиката, в която аз обнародвах откъс от моя отдавна отпечатана книга, там се разказва за дефектите на републиката, предизвика следната показателна дискусия във Фейсбук: Radomir Parpulov каза: Г-н Грънчаров, къде отиде вашата демократична форма на държавно управление?! Изведнъж станахте монархист?! Защо така? Ангел Грънчаров каза: Демокрация и монархия не се отричат, а прекрасно се съчетават. Обединеното Кралство е монархия и демокрация, Швеция също, Холандия, Дания и пр. Няма смисъл да изброявам повече. Аз не съм станал сега монархист, аз винаги съм си бил монархист. Просто понеже като философ държа много на истината, затова и съм монархист... Dimityr Filipov каза: Българите имат едно политическо евангелие изразяващо се в думите на Апостола за "Чиста и Свята република". Монархията е ретриградна политическа идея и по същество си е авторитаризъм, това е смисъла на понятието. Конституционната монархия пък е просто смокиново листо върху срамната история на монархизмът. Той трябва да си остане в Средновековието.

Ангел Грънчаров каза: Това са пълни глупости, резултат на вяра в митове и на нежелание да се мисли. Под "республика" Левски разбира демокрация, республика е латинското наименование за демокрация. Нищо "ретроградно" няма в монархията, просто идеята за монархия точно съвпада със същината на субстанциално уреденото, според смисъла на свободата, държавно устройство. Помислете поне малко като Ви мързи да четете, там всичко съм обяснил. Не може случайни и партийно обвързани (зависими от партиите) суетни лица да играят ролята на надпартиен обединител на нацията, какъвто по идея е държавният глава, при това тези случайни лица-кариеристи и властолюбци се сменят и редуват, което прави невъзможна устойчивостта, твърдостта, субстанциалността, единството, трайността 83

на държавния живот. Никакъв авторитаризъм няма в монархията (дайте пример за авторитарен монарх от последните два века), докато има безброй примери за авторитарни и диктаторстващи президенти (Путин е най-свежият пример за това). Монархията е традиционна, субстанциално обоснована, съответстваща точно на идеята за държавен глава форма на държавата, която никога няма да отмре. Нищо "средновековно" няма в нея, във всички епохи е имало монархии, има много монархии и днес, в съвременния демократичен свят. Немислещите и робуващите на догми хора, които имат съвсем бегли исторически познания, робуват на такива догми и предразсъдъци спрямо монархията. България в цялата си многовековна история винаги е била монархия, република е била в най-тежкия си период, периода на комунизма, това е период на най-свирепата диктатура, ний наследихме републиката от комунизма, по тази причина биде и запазена диктатурата на ченгесарско-мафиотско-номенклатурната класа, която е продукт на комунизма. У нас ще има истинска демокрация когато се върнем към своята историческа традиция, именно към монархията. Тогава именно произволът, тиранията на партиите ще бъде възпрян от монарха, който по идея е въплъщение на народния суверенитет. Ние сме обезглавена нация, народът ни е загубил суверенитета си точно защото сме република, точно щото у нас има тирания на партиите, дирижирани от ченгетата. Да, царят е символ и въплъщение, а и действителна реализация на народния суверенитет, само той може да озапти произвола и тиранията на партиите. Една държава е разграден двор когато е република. Безброй са предимствата на монархията. На който не му е безразлична истината ще ги признае. Неслучайно създателите на Търновската Конституция са избрали най-добрата форма на държавата, благодарение на която България още я има. Ако нямахме свой Цар България отдавна да беше станала губерния на експанзионистичната Руска империя. Вие поне "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев чел ли сте? 4 коментара: Dimityr Filipov каза: Вие не ме учете на свобода. Нищо свободно няма във вашите практики, дори и като философ. Това че защитавате собствени си пристрастия не означава че сте свободен. Така че не ми препоръчвайте да ви чета. Вие не сте авторитет. Освен това съм преглеждал ваши текстове. Нямам търпението да ви чета изчерпателно. Но вижте чел съм доста други мислители, като започнем от Аристотел. Той също предпочита монархията както и робството, но в неговото време това е разбираемо. Та на старогръцки, да се върнем към същността на понятието. От времената на Стагирит. Означава власт на един човек, е какво по същество е авторитарност? А република от (from Latin: res publica) значи общо или публично дело, нещо което е обша работа, засяга всички, а пък демокрация си е власт на народа, близки са по значение, но все пак се различават. Едното се отнася до форма другото до съдържанието. Републиката като понятие засяга публичните интереси, интересите на всички, демокрацията, се отнася до властта на всички. Едно са интересите, друго е властта. Едното е форма на управление, другото форма на държавно устройство. Самият Аристотел проти84

вопоставя монархията на демокрацията, това е знание от обща култура, пише ги в енциклопедиите и учебниците, аз ли да ви уча даскале философ. Dimityr Filipov каза: Монархията субстационарно съответствала на идеята за държавен глава, абе вие май сте бягали от часовете по история на философията, цял един период от западната история не сте схванали от Боден барабар с цялата Френска революция, за идеята за суверенитет и суверерен дето я споменавате ми е думата, тя е оформила цялата модерна епоха, философе, та кой е суверена? И коя идея за държавно управление му съответства? То май революциите в Западният свят изобщо са били ненужни тогава. Ех, бивали такава излагация бе Ангел Грънчаров Примери му се приискали на човека, само пра дядото на Борисчо дето не знам го изровихте да дам ми стига. И освен това не смесвайте пророчните практики със идеята това че партийно обвързани хора стават президенти не означава че неможе и по извисен човек да вземе този пост. Пък и кой е казал че монархът ще представлява цял народ, то често се получава точно обратното. Нормално представлява само себе си и приближената си клика. Пък и любимата ви добродушна империя САЩ не случайно са република, Великата република, според Чърчил. Или вече не ви е любима след Тръмп? Ангел Грънчаров каза: Без своята завършеност или персонификация в лицето на монарха народният суверенитет е фикция, утопия, е нещо недействително и несъществуващо. Народът е стадо, тълпа, гмеж без своето разумно олицетворение в лицето на монарха. Заклетият републиканец Наполеон защо се видя принуден да стане монарх?! Можете ли да се опитате да изтълкувате това поведение на този държавен гений на Франция?! Сравнете сегашният клоун президент на Франция с величавата фигура на Наполеон, не усещате ли падението, до което неумолимо води републиката?! Сравнете достолепният и тъй мъдър цар Борис Трети с... нищожеството, с нещастника, с руската марионетка Румен Радев, какво Ви говори това сравнение?! Ангел Грънчаров каза: Dimityr Filipov С тъпи учебникарски "аргументи" няма да споря. Може да се спори само с човек, който мисли, тия, дето бълват само догми и клишета, с тях е глупаво да се спори. Вие изобщо сте се отказал от мисленето. Народът е суверен, а монархът е въплъщението, персонализацията на суверена, сфащате ли поне малко? Напънете се малко де. Може пък да Ви проблесне истината за това какво говорим...

Станете свободни! Бъдете свободни! Никога не се отказвайте от свободата си! четвъртък, 26 януари 2017 г.

Видяхте ли тази страница?! Току-що влизам в нета и забелязвам, че съм поканен да я харесам. Забраниха им предишната страница, сега са си създали нова. Браво на тия ученици, които са а направили! Поздравления! Имаше нужда от такава страница. И от какво се страхуват толкова нейните създатели, само това не разбирам?! Та значи страницата СВОБОДНА ЗОНА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ или freedom PGEE се намира ето на този адрес. Аз лично ще я посещавам често, интересно ми е следя какво ще пишат учениците на нея. Това ще бъде нещо като свободен форум за нестрахливци, т.е. за свободомислещи хора. Страхът е израз на малодушие, а малодушието е израз на недостойнство. Страхливецът се е отказал от достойнството си. Глупаво е в наше време да се страхуваме. Имаме суверенните права да бъдем личности и то неунизени, а достойни. Имаме право да бъдем и бунтари, т.е. хора, които обичат свободата така силно, че не се примиряват с идиотщините в нашия живот. Имаме пълното право 86

да бъдем достойни граждани. Никой не може да ни отнеме тези наши права и то само защото, видите ли, че нещо щяло било да не му хареса, щяло да го подразни, само защото си въобразява, че не недосегаем за критики и прочие. Тук в тази връзка ми се ще да припомня знаменитите думи на немския философ Имануел Кант, когото мнозина смятат за Сократ на нашето време; та той пише следното: Нашият век е истински век на критиката, на която трябва да се подчинява всичко. Религията на основата на своята святост и законодателството на основата на своето величие искат да се поставят извън тази критика. Обаче в такъв случай те справедливо предизвикват подозрение и губят правото си на искрено уважение, оказвано от разума само на това, което може да устои на неговото свободно и открито изпитание. Още мисли от Кант: Няколко мисли на великия Кант – с неговия портрет на корицата ще излезе новата книжка на списание ИДЕИ Кант е голям приятел на свободата, той, както подобава за всеки философ, е изключителен свободолюбец. А тия, които мразят свободата и не могат да понасят гледката на свободен и достоен човек, са безкрайно смешни и жалки хора... ами да им се посмеем, да им се порадваме, те това и заслужават! Между другото в 21-вия век не може да бъде учител оня, който не зачита свободата на младите хора и сам не разбира що е свобода, сам не живее свободно, който се е отказал от свободата и предпочита да бъде роб. Или слуга (на чиновниците от МОН). Слугата може да възпитава само слуги, робът – само други роби. Единствено свободен човек може да помага на младите да станат свободни. А без свобода просто е невъзможно да се живее по човешки начин. Ето, ще се учим на свобода, щото се излагаме като последни байганювци щом се отказваме доброволно от нея. Ако трябва, ще се учим... зорлем на свобода, как мислите, може ли по принуда някой да бъде заставен да стане свободен?! :-) Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Бъдете немалодушни! Станете свободни! Бъдете свободни! Никога не се отказвайте от свободата си! Който се отказва от свободата си такъв се отказва от личността си! 1 коментар: Анонимен каза: Ясно е, че тази страница сте я направил точно вие, Грънчаров, и постовете вътре са ваши. Всички надписи са в характерния ви стил на писане. Доста сте жалък...

Кога ще започнем да излизаме по улиците? четвъртък, 26 януари 2017 г.

С идването на проруски президент и на проруско марионетно правителство страната ни паралелно на това е обхваната от кошмарен сибирски студ и е затрупана от дебел сибирски сняг. Аз тълкувам това съвпадение ето как: Самата природа се опитва да ни вразуми да не допускаме рускоченгесарските мекерета у нас да си играят така хазартно с бъдещето на страната ни, ала ние изобщо не успяваме да разчетем знаците, които и природата мъдро ни дава та белким се поне малко вразумим! Е, да видим колцина ще разберат урока, който природата ни даде, драги ми дами и господа българи, граждани и гласоподаватели, вие спомняте ли си студовете на жан-виденовата и на лукановата зима?! А спомняте ли си как мръзнехме без ток и как гладувахме без хляб в ония кошмарни дни и месеци?! Вие нима още не сте разбрали, че вземането на властта от комунистите, от руските мекерета е равностойно на национално бедствие, значително по-страшно даже от сибирския студ?! Ами ако сте разбрали всичкото това, защо сега си стоите така кротко – вий мазохисти ли сте, що сте, а, малодушни търпеливци?! Кога ще започнем да излизаме по улиците за да спрем настъплението на просибирската политическа мафия, напаст и гнус?! 88

6 коментара: Анонимен каза: Това е много интересна констатация, значи България в момента е твърдо прозападна страна и тепърва ще започва някакво настъпление на „просибирската мафия“. Следователно българите все пак могат да бъдат доволни, понеже поне в момента просибирската мафия не управлява, а какво ще става в бъдеще, е друг въпрос. Анонимен каза: Между другото понеже сте толкова голяма фена на уличните протести, дали одобрявате демонстрациите в Америка сега против чичко Дони, още повече че Вие – оправдано или не, е друг въпрос – го асоциирате с Кремъл? Та във Ваш стил би било да напишете: „Браво, американски свободолюбци!“ Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебисткий пропагандист, избягвайте да се изказвате от мое име. Каквото имам да казвам го казвам сам. Да изопачавате моите мисли е проява на обичайната кагебистка наглост. Просибирската мафия никога не е изпускала контрола върху събитията в България ако не броим времето на управлението на Иван Костов... Анонимен каза: Е, след като никога не е изпускала контрол, как така сега тепърва ще настъпва? Ангел Грънчаров каза: Нова офанзива, таваришч кагебисткий пропагандист, нова офанзива правите вий, руските мекерета, просто става дума за нова офанзива... понял, зацепил о чем идет речь?! Анонимен каза: Моля Ви се, стига оправдания, признайте, че текстът Вие е логически противоречив. Не може да има офанзива във вече завладяна територия. Иначе по Вашата логика България например би трябвало да готви нова офанзива срещу Византия в Тракия например. Само че от такава очевидно няма нужда. Онова, което наблюдаваме, е просто ново прегрупиране на мафията НА ПОВЪРХНОСТТА, продиктувано от изискванията на стратегията към момента с цел баламосване на външния свят. В ДЪЛБОЧИНА, разбира се, няма никаква промяна. Откровено казано на мен ми е безкрайно досадно 27 години след промяната да обяснявам елементарни истини. Крайно време е анализатори и журналисти да започнат да говорят истината на българския народ, а не да го объркват с празни приказки за несъществуваща парламентарна демокрация, партии, леви, десни и т.н. Всичко това в действителнот е псевдодемокрация и псевдоплурализъм, а истинските управници не се явяват на избори. Но най-важния въпрос си остава този за дълбоката цел на този маскарад.

Спомен от времето на учителстването ми в град Раковски четвъртък, 26 януари 2017 г.

А на тази снимка е отец Артур, с когото се запознах по времето на моето краткотрайно учителстване в гр. Раковски... А тук пък е страницата на Манастир Свети Максимилиян Колбе, който се намира наблизо до Професионалната гимназия "П.Парчевич", в която аз учителствах през по-миналата (2015 година).

Предаването "На Агората..." от 19 януари, темата е: Защо разумността е път към просперитета? четвъртък, 26 януари 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Как би живял ако парите не бяха проблем? петък, 27 януари 2017 г.

Какво желая? 91

Какво би направил, ако парите не бяха проблем? С Алън Уотс – за парите като пречка: „Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти. Те идват при мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни наймалка представа какво искаме да правим.“ Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?“ Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!“ Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.“ А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?“ Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!“ Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ) 4 коментара: Анонимен каза: Откривам известно противоречие между поста за учителската заплата и този за парите. Нали парите не са централни? Тогава защо се оплаквате от ниската заплата? Всъщност Вие би трябвало да сте най-щастливия човек, понеже сам казвате, че преподавателската работа е смисълът на Вашия живот и любимото Ви занимание, а на всичкото отгоре ви плащат за това, макар и скромно. Какво повече може да се желае? Колкото до парите, то критиците на марксизма някога го осмиваха заради неговия икономизъм, но виждаме, че в съвременната пазарна икономика всичко е свежда до пари, печалба и растеж, т.е. култивират се изключително икономическите ценности за сметка на всичко друго, като водеща в това отношение е Америка. Силата и мощта на една държава също се мерят само чрез БВП, което в действителност е само един от елементите на държавната мощ и невинаги най-важния. Много дразнещ е и непрекъснатият стремеж към „растеж“, който се асоциира с уж все по-добър живот. Това обаче е смешно, понеже растеж означава да консумираме все повече, т.е. в крайна сметка буквално да ядем и пием все повече, което не може да бъде целта на човешкото съществуване. Само че капиталистическата система е изградена върху презумпцията за растеж, без него тя не е може да функционира. Адам Смит, смятан за апологет на капитализ92

ма, в действителност на много места в своите трудове се подиграва на капиталистите, изтъквайки, че богатият не може да поеме много повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-зле от това от фин плат. Един от аргументите в ползва на богатството е, че то увеличава избира в живота в смисъл, че можеш да се отдаваш на повече и различни занимания, ако имаш пари, но той е много съмнителен, понеже от печелене на пари обикновено не остава време за свободно време за развлечения и консумация. Разбира се, нелош вариант е да си по рождение и наследство обезпечен материално до степен, че да няма нужда да работиш и да се отдаваш само на висока култура в духа на античното otium cum dignitate. Само че в съвременния свят богатите обикновено нямат особен интерес към наука, философия и култура. Голяма доза истина има в твърдението „По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин.“ Живот, прекаран в мисъл и творчество, макар и по-кратък, наистина е по-ценен от дълъг, но безплоден живот, понеже е богоподобен. Мария Василева каза: Този единствен урок да предадем на младите е от решаващо значение – всичко идва на мястото си, когато всеки е на мястото си! Maria Vassileva каза: Само този урок да преподадем на децата и учениците си, и нещата много ще се променят, всичко ще бъде на мястото си! Maria Vassileva каза: Да не се занимаваме с реда на този свят, щом знаем за създателя на законите в него – тук, на тази земя. Нека поискаме да станем по-духовни от Бог, за да знаем кое е важното. Дори в църквата няма да научим пълната истина, дори ако четем Библията и изпълняваме, не сме стигнали до пълната истина! Защото и църквите са станали инструмент, който може да манипулира и да пречи да живеем стойностно. Само с мислене и желание за пълноценен живот се стига до истина и свобода и само Бог може да открие на лутащите се и объркани хора, каквито сме всички, пълната истина, но ако поискаме от сърце това. В тази посока на разсъждения Ангел е най- щастливия човек, когото познавам. Защото е стигнал ниво, на което обича истината и защото има свобода. Мнозинството хора не искат свобода, биват заробвани от някого или нещо доброволно. А да бъдеш свободен и да обичаш истината означава че си на най- високото духовно ниво, като самият Бог! Ето затова Ангел не се страхува от никого и винаги е в атака. Може би той не го осъзнава съвсем ясно, но няма по- смислен и достоен живот от неговия в нашето време. Той е от друго измерение, не го разбират, но като Кант дава цялата си философия за 23 псалом, прочетете си го! Ако не си гонен, основан, хулен, мразен, нещо не е наред в живота ти! Ангел гарантирано е на правия път, така че, радвайте се, които разбирате какви послания ви изпраща, така, както се радваха на Христос. Защо се съмнявате и се усмихвате на сравнението Ангел – Исус? Не е ли казал Бог, че вярващите са като Него, равни на Него?

Учителски неволи и унижения... петък, 27 януари 2017 г.

За историята го публикувам, да се знае – вижте как изглежда фишът на един български учител за месеца, в който е бил в отпуск по болест... чиста сума за получаване (заплата!) – 40 лева! 7 коментара: Анонимен каза: Но нали ще получите пари от Здравната каса заради болничните си. Ангел Грънчаров каза: Да някога ще получа и пари от Здравната каса, не зная обаче кога... Анонимен каза: Публикувайте, моля Ви, един фиш от заплатата в който няма тези извънредни обстоятелства, за да направим сравнение и да се убедим в цялата тази манипулация. Анонимен каза: Колкото работиш, толкова ти плащат, смешник! Bacho Кольо каза: Заплащането на българския учител е обидно малко. Това ви го казвам аз – син на учителка и съпруг на учителка. Огромен труд, нерви, стотици часове "свободно време" посветени на подготовка и преглеждане на тестове и контролни. И никаква благодарност – освен признателността в нечии детски очи. А. от Австралия каза: Твойо payslip (payslip = седмично платежно съобщение, идва на e-mail при нас) ме изуми и обезуми... Тва за месец ли е, егати сте влезли в Европа, всеки безподобен и тъп кат задник абстралиец има поне 700 лв, ама като абсолютен минимум, в сметката си СЕДМИЧНО... Мен ме забавлява иначе грозния факт – че BG непрекъснато се “присъединява” към някакви структури, Европейски ли, тя си знае какви, а аз изкарвам 10 пъти повече от тях... Бях бесен оня ден и го показах на дъщеря ми, която струва $26 000 (36 000 lv.) на година за да следва... 94

В Бълхария, представяш ли си, представяш CV плюс на баба си фърчилото кво моеш и ах колко си велик и префърцунен кат козунак, и глей кво става, бълхарски чудеса на Гинес... Тea човеконеподобни маймуни ти дават стипендия... 500 лв. Годишно!!, т.е. 9.60 лева седмично!! Некой се подиграва с бълхарите, те мноо обичат да се изобличават и подиграват един на друг, все едно че не са един народ, а врагове... Маймуняциииии, в Абстралиа е 700 лв. на седмица, а вие давате 9.60 ли?? Ами защо ли не си ги набутате отзад или в патешкия си мозък, смешни и злобни за петима мижитурки червени гадни като смъртта, поне знам ква сте ирония, още съществуващи в 2017, ОК?... Нека продължа, че се отплеснах с парите (турска дума)... Адвокат Екимджос не ти трябва (турско име), не ти трябва мунчо адвокат да ти обяснява кво не мое, трeбва ти умен адвокат да ти каже кво мое, ОК?.. Костов е изкопаемо, ти ми викаш, страх ме е от Турция... Ето че и циганин Костов я забеляза... След 28 години робски сън... Така, както си глеате, Турция ще ви направи Северен Кипър без да се усетите, рая безумна... https://www.youtube.com/watch?v=MYJI4ubiiZY Познавам турци, непрекъснато ме питат руснак ли съм и разбирам ли руски... Сещаш ли се Вазов и как пустите клисурци станали московци?... Турците дори не ви забелязват, но те се страхуват от Москва... Щото знаят, че ще фръкнат след неколко ракети при Алаха скоропостижно... BG са изключително глупаво и гламаво население, което заплашва самото то собствената си национална сигурност, а турците потриват ръце... Така и Москва, която е имала вече 14 !! войни с Турция... Е, нищо не пречи на една в повече... Бълхарската марионетка BG тва нема да разбере, те ще пеят след това: Кат Русия нема втора, тъй велика на света... Но е опасно, че малоумните бълхари немат раждаемост, не е така с руснаците... Аве Мариа... А. от Австралия А. от Австралия каза: P.S. Ти не си учил в Ленинград, ти си бил там некакъв казахстански идиот, който не е разбрал и бъкел от руската военна мощ и неробски манталитет - който робски ти си засукал още от ражданетo си в робските земи на Турция, философ ненормален незападен стерилизиран изкукуригал напълно и безвъзвратно... P.P.S. Не знам за велика (тя смята така) Турция, но западняците казват във форумите – ах, теа влечуги, как искам да ги ритна по тесния задник и да питам хареса ли им (видеото за Северен Кипър по-горе)... Турците мноо добре разбират кво са Щатите и пикаят газ, ама го крият... Ама не успяват съвсем, че има интернет, ОК?... https://www.youtube.com/watch?v=x_pqJZmHWYs 95

Турците не харесват американците, но аз имам следниo отговор за тeх – ами и ние не ви харесваме, ама ако не слушkате, ще фърчат чалми кат турски шафрантии, разбрахте ли ме у религийознийо смисал, а, пезевенци нахални кат задник и също толкова тъпи?... Това в робските Балкани не се разбира, те немат оръжие срещу Турция, звяра пред прага им... Ама с Америка ще го духат и турците го знаят, иначе отдавна да преподаваш турски там, ОК?... Ахмак абдалски такъв AIG (= турски думи)... Учил ми той в Ленинград, егати и червейчето болно робско отишло там, и то не знай защо... Време е да се запознаеш с големите нации на тоя свят и как те мислят и да не си правиш дори и за миг илюзии, че при вас нещо може да се случи ако големите не са казали, ОК?... Но жалкия проблем при вас е, че не разбирате и бъкел какво говорят големите, недоумявам и досега защо не излизат великите статии от Гардиан и Дейли Телеграф у бълхарскте медии, ама те не се интересуват от това? Ми това европейци ли са според теб?... А от Турция също не се интересуват, ОК? Ми остава Русия, така ми се вижда на мен, ОК?... Забелязвам даже напоследък, това са естествени работи като да се изпикаеш, BG медии неспособни да разбират и бъкел от западните медии се насочват към и цитират руски медии... Това разбират, нема лошо... Аз приветствам това, но да ти кажа, че знам – НАТО пикае газ от тая сродственост на бълхарите с Русия... НАТО се подигрaва с BG целокупно, то не дава нищо от информация в BG, щото знае че след ден всичко ще е в Москва... Е това НАТО ли е според теб ?? Ми не е, ние играем цирк мноо в наше време, ОК?... А неприятните бълхари смятат че са в някакъв съюз ли що ли, те си знаят фантазиите, аз не се занимавам там, ОК?... А. от Австралия

След ликвидирането и на страницата "Свободна зона ПГЕЕ-Пловдив" се пръкна страница "Дискусионен клуб ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН"! събота, 28 януари 2017 г. Администрацията на ПГЕЕ-Пловдив направи нужното да бъда спряна "скандалната страница", наречена "Дневна доза ПГЕЕ", в която ученици си позволиха да изкажат в шеговита форма своето отношение към училищния живот. На репресия дори бяха подложени всички ученици, които са... харесали тия изображения, най-жестоко бяха наказани учениците, които са в списъка на заминаващите на стаж в Западна Европа: говори се, че те щели да бъдат изхвърлени от този списък само защото са... харесали страницата или някоя снимка от нея! 96

След това администрацията на ПГЕЕ-Пловдив направи нужното да бъде премахната и страницата "СВОБОДНА ЗОНА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ", писали са жалби и страницата беше блокирана.

Сега се появява страница, наречена "Дискусионен клуб ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН", да видим какво ли пък ще направят и тя да бъде ликвидирана. С огромен интерес чакам да разбера това... 4 коментара: Анонимен каза: Грънчаров, появила се е и още една страничка във Фейсбук – и никак не е ласкателна към вас. :) https://www.facebook.com/ПГЕЕ-Тет-Ленин-Некои-истини-1760139610980259/ Ангел Грънчаров каза: Другарко, ние за разлика от Вас не се плашим от нищо, защото съвестта ни е кристално чиста... Анонимен каза: Ама от Фейсбук не можете да изтриете онова за фалшивите "анонимни" коментари, нали? :) Ангел Грънчаров каза: Няма фалшиви анонимни коментари другарко просто ви тресе параноя...

Кратка поучителна дискусия за парите, за щастието и за това как е достойно да живее човекът неделя, 29 януари 2017 г.

Псалми 23 глава 1 Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. 2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. 3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. 4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. 6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен. Цариградски превод: 1 (по Слав. 22) Псалом Давидов. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2 На зелени пасища ме упокоява При тихи води ме води. 3 Възвраща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името си. 98

4 И даже в дола на смъртната сянка ако ходя Не ще се оплаша от зло, Защото ти си с мене. Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават. 5 Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: чашата ми се прелива. 6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И аз ще живея в дома Господен на дълги дни. Как би живял ако парите не бяха проблем? 5 коментара: Анонимен каза: Откривам известно противоречие между поста за учителската заплата и този за парите. Нали парите не са централни? Тогава защо се оплаквате от ниската заплата? Всъщност Вие би трябвало да сте най-щастливия човек, понеже сам казвате, че преподавателската работа е смисълът на Вашия живот и любимото Ви занимание, а на всичкото отгоре ви плащат за това, макар и скромно. Какво повече може да се желае? Колкото до парите, то критиците на марксизма някога го осмиваха заради неговия икономизъм, но виждаме, че в съвременната пазарна икономика всичко е свежда до пари, печалба и растеж, т.е. култивират се изключително икономическите ценности за сметка на всичко друго, като водеща в това отношение е Америка. Силата и мощта на една държава също се мерят само чрез БВП, което в действителност е само един от елементите на държавната мощ и невинаги най-важния. Много дразнещ е и непрекъснатият стремеж към „растеж“, който се асоциира с уж все по-добър живот. Това обаче е смешно, понеже растеж означава да консумираме все повече, т.е. в крайна сметка буквално да ядем и пием все повече, което не може да бъде целта на човешкото съществуване. Само че капиталистическата система е изградена върху презумпцията за растеж, без него тя не е може да функционира. Адам Смит, смятан за апологет на капитализма, в действителност на много места в своите трудове се подиграва на капиталистите, изтъквайки, че богатият не може да поеме много повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-зле от това от фин плат. Един от аргументите в ползва на богатството е, че то увеличава избира в живота в смисъл, че можеш да се отдаваш на повече и различни занимания, ако имаш пари, но той е много съмнителен, понеже от печелене на пари обикновено не остава време за свободно време за развлечения и консумация. Разбира се, нелош вариант е да си по рождение и наследство обезпечен материално до степен, че да няма нужда да работиш и да се отдаваш само на висока култура в духа на античното otium cum dignitate. Само че в съвременния свят богатите обикновено нямат особен интерес към наука, философия и култура. 99

Голяма доза истина има в твърдението „По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин.“ Живот, прекаран в мисъл и творчество, макар и по-кратък, наистина е по-ценен от дълъг, но безплоден живот, понеже е богоподобен. Мария Василева каза: Този единствен урок да предадем на младите е от решаващо значение – всичко идва на мястото си когато всеки е на мястото си! Само този урок да преподадем на децата и учениците си и нещата много ще се променят, всичко ще бъде на мястото си! Maria Vassileva каза: Да не се занимаваме с реда на този свят, щом знаем за създателя на законите в него – тук, на тази земя. Нека поискаме да станем по-духовни от Бог за да знаем кое е важното. Дори в църквата няма да научим пълната истина, дори ако четем Библията и изпълняваме, не сме стигнали до пълната истина! Защото и църквите са станали инструмент, който може да манипулира и да пречи да живеем стойностно. Само с мислене и желание за пълноценен живот се стига до истина и свобода и само Бог може да открие на лутащите се и объркани хора, каквито сме всички, пълната истина, но ако поискаме от сърце това. В тази посока на разсъждения Ангел е най-щастливия човек, когото познавам. Защото е стигнал ниво, на което обича истината и защото има свобода. Мнозинството хора не искат свобода, биват заробвани от някого или нещо доброволно. А да бъдеш свободен и да обичаш истината означава че си на най- високото духовно ниво, като самият Бог! Ето затова Ангел не се страхува от никого и винаги е в атака. Може би той не го осъзнава съвсем ясно, но няма по-смислен и достоен живот от неговия в нашето време. Той е от друго измерение, не го разбират, но като Кант дава цялата си философия за 23 псалом, прочетете си го! Ако не си гонен, основан, хулен, мразен, нещо не е наред в живота ти! Ангел гарантирано е на правия път, така че, радвайте се, които разбирате какви послания ви изпраща, така, както се радваха на Христос. Защо се съмнявате и се усмихвате на сравнението Ангел – Исус? Не е ли казал Бог, че вярващите са като Него, равни на Него?

100

Ето каква ще бъде темата на следващата ни дискусия в нашия клуб понеделник, 30 януари 2017 г.

Заповядайте и вие! 1 коментар: Boryana Angelova каза: Страхотна инициатива! Светът е по-добро място с хора като Вас, господин Грънчаров. :)

101

Въпроси, които обсъждаме в часовете по философия на правото, държавата и политиката... понеделник, 30 януари 2017 г.

Поредните въпроси, които обсъждаме в часовете по философия на правото, държавата и политиката...

102

Беседи край старото огнище – начало вторник, 31 януари 2017 г.

Верният подход за пораждане на ред

Приятно слушане, приятни размисли!

103

Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът не са средство за разгръщане на таланта на общностите, те са спирачка на прогреса понеделник, 30 януари 2017 г.

Имам съвсем малко време, просто една пауза от 40 минути (имам "свободен час"), искам да напиша нещо в своя дневник – пак свързано, разбира се, със случващото се в нашия така богат на какви ли не причудливости училищен живот. Знаете, че в нашите родни условия моя милост води една борба за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност – тази на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив, известен повече като "ТЕТ-ЛЕНИН"). От доста време не съм писал по тия проблеми в дневника си (зает съм напоследък с предпечатната подготовка на двете списания, които издава моя Център за развитие на личността), ето сега ми се иска нещичко да напиша. Тия дни в училището ни всички обсъждат една тема: как администрацията опраска най-вече ония ученици, които си позволиха да натиснат бутончето "Харесвам!" под някое от изображенията в онази "апокрифна" страница, в която ученици от нашето училище се опитаха във весела, шеговита форма да кажат нещичко на някои от своите учители (в това число и на моя милост). Е, страницата биде възприета от ръководството като "скандална", като "уронваща престижа на институцията", като "обидна", като "цинична" и като каква ли не още, е, отнесоха го, тъй да се рече, ония най-добри ученици, които бяха включени в списъка на заминаващите за производствен стаж в страни от Западна Европа, те се оказаха "недостойни за честта да представят училището" по причина на това, че са... харесали въпросните изображения в онази тъй разгневила ръководството на училището страница! Да, за това нещо ги наказаха така сурово! Да, само защото са натиснали бутончето "Харесвам!". Проявили са волността да изразят някаква позиция, да се присъединят 104

към учениците, които са решили да направят страница във Фейсбук, място, в което общественото мнение на учениците в училището да може свободно да бъде изразявано. Позволили са си да изразят известна съпричастност към... битката за демократизация на отношенията в нашата училищна общност, е, по тази причина бяха наказани, бяха опраскани – ако ми позволите да използвам израза на нашия любим бивш премиер. Справедливо ли е това наказание? Може ли човек да бъде наказван само заради това, че си е позволил да натисне бутона "Харесвам!" в една страница във Фейсбук?! Опитах се да провокирам дебат по темата на понеделнишкото "производствено съвещание" на учителския съвет, ала директорката беше взела мерки по този въпрос дебат да не бъде правен. Имало си комисия, имало точкова система, тия ученици отпаднали според нея, щото, видите ли, така жестоко нарушили графата "Да повишавам имиджа на училището", че получените оттам негативни точки били изяли всичките им положителни точки, което именно и ги спуснало далеч надолу във въпросния списък на отиващите на стаж в Западна Европа! Туйто! Грънчаров пак се "изказва неподготвен", щото не е наясно с нашия тъй демократичен и справедлив регламент! Както и да е, на мен съвестта ми е чиста: направих каквото можах да спомогна за предотвратяването на поредния гаф на ръководството, ала то не благоволи да се възползва от моята доброжелателност. Проблемът си е техен. Е, техните проблеми са проблеми на цялата ни общност, щото мнозина страдат от грешките на ръководството. Според устройството на системата техните грешки са направо съдбовни. Между другото, като отговор на тази "толкова възмутителна акция" на ученици да направят страница във Фейсбук, където общественото мнение в училището да се изразява напълно свободно, ръководството на училището сметна за нужно да учреди "комитет по хваленето на успехите на училището ни", възглавяван от една активна деятелка, учителка по литература, а пък колективът биде призован именно на този комитет да съобщава всички факти за успехите на училището ни! И те по този начин да бъдат пропагандирани в интернет, в разни дружески сайтове, вестници и прочие. Да, комитет по разпространение на успехите и на постиженията, разбира се, никакви критики за училището не могат да бъдат разпространявани от този комитет. Той явно е създаден като "контрапункт" на толкова "вражеската" дейност на самозвани критици като, примерно, моя милост. Или като ония ученици, които направиха въпросната забранена и унищожена вече страница във Фейсбук. Прочее, и втора страница беше направена, и тя беше унищожена след като, предполагам, разни "съзнателни другарки и другари" са написали жалби в администрацията на Фейсбук. Опраскана беше и тази страница. Всичко, което дръзва да не говори само и единствено за невижданите ни успехи, следва да бъде опрасквано без жал. Най-вече заслужава да бъдат опраскани патологични критици като "народния враг" Грънчаров, естествено! Неговият час иде, той няма как да не дойде. Който в това училище дръзне да има линия на поведение, която не се харесва на ръководството, такъв в крайна сметка бива наказван с опраскване. Инж. Калин Христов, примерно, биде опраскан (на два пъти) с уволнение. Грънчаров 105

също, засега само с едно уволнение биде опраскан, а иначе по други начини го опраскваме всеки ден. Стефан Кралев, преподавател по френски език, който си позволяваше лукса да казва критични неща за ръководството и то публично, биде опраскан като се ликвидира изучаването на френски език в училището, и то не защото Кралев следва да остане без часове, разбира се, а защото... българският народ вече решително не желае да учи тъкмо френски език! Е, като остана без часове, този критик на ръководството беше принуден да спре критиките си по него адрес по крайно прецизен начин: ами ръководството му оказа милостта да му даде часове по философските предмети – този преподавател по френски език се наложи на тия години да се преквалифицира като преподавател по психология и по "Свят и личност", щото навремето, в младежките си години, за щастие, се увличал по психологията и бил завършил "втора специалност" в тази област! Ето, сега пък бяха опраскани ученици, които си позволили волността да харесат нещо в интернет, което не харесва на ръководството на училището. Изводът е: който дръзне да направи нещо, не харесващо на ръководството, ще бъде неминуемо опраскан. Това е едно твърде модерно, няма що, разбира за демокрация, за свобода на словото, на дебатите и прочие... Е, времето ми за писане почти свърши, а аз едва съм започнал темата. Нищо де, подхвърлих нещичко, което може да е отправна точка на едни бъдещи дебати. Ще има дебати, ако не в самото училище, лице в лице, то поне в интернет, без дебати не може да се развива нито една човешка общност. Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът и пр. не са средство за ефективно и позитивно разгръщане на таланта на общностите. Те са спирачка на прогреса. Крайно време е някои глави да осъзнаят тези толкова простички неща. (Текстът е недовършен. Ще бъде продължен когато имам физическа възможност за това...) 4 коментара: Анонимен каза: Добре, че закриха Белене, щото тия щяха там да ги пратят на стаж. Mariana Tomova каза: Прекрасен текст! Предполагам, че обструкциите за Вас са нетърпими... Продължавайте обаче ❤ Емилия Маркова каза: Изумена съм, че в днешно време е възможно ученици да бъдат наказани заради това, че са лайкнали критика към училището им! Сякаш не сме излезли от тоталитарните времена! Учители да си отмъщават, защото очевидно става въпрос за това, на учениците си, като им орязват шансовете за по-добра реализация! Как въобще се позволява такова нещо! Ако смятат страницата във ФБ за несъстоятелна, да съберат цялото училище и да обяснят на децата; така и ще си повишат авторитета, а сега са го загубили напълно. Ръководството са се проявили като едни сатрапи и именно те с това си поведение са уронили престижа на училището! Родителите на потърпевшите деца би трябвало да им защитят права106

та, като се обърнат към инспектората и образователното министерство, а също така и да заведат съдебни дела срещу ръководството на училището! И да дадат гласност чрез медиите! Възмутителна история, потресаваща! Горките деца! На какво ги учат – да си траят, да се скатават! И после се чудим защо сме на този хал като държава, защо търпим толкова години провалени партии и политици. Ето затова – защото още от училище ни възпитават да сме несвободни, безгласни и бездейни! Raq Palabuikova каза: Блестящо изпълнено!

Няма "моя" и "твоя" истина, това са пълни глупости, ако нещо е истина, то е истина за всички сряда, 1 февруари 2017 г.

По публикацията от вчера със заглавие Коварната и съдбовна нравствена дилема на българската политика във фейслук се породи следната поучителна според мен дискусия, която привеждам и тук с образователна, с просветителска цел, понеже има много хора, които нехайт за истината и са жертви на левите лъжи: Валентин Джендов каза: "... от цялата автентична българска десница"! ... Хахахахаха... от цялата автентична левица същото... хайде стига де. Всички "автентични" отдавна трябваше да са по затворите... И не само... Марешки, Иванов просто се надяват с сладки приказки да поизлъжат и да се пооблажат... Изобщо има ли място за Честност при Политиците? За Идеалисти? За Родолюбци?... Системата е така107

ва... ЛъжИ мама, за да сполучиш... Нагаждай се, привеждай гръб, лижИ, ближИ и ще успееш... Ангел Грънчаров каза: Ченгесарски бълвочи от типа "Всички политици са маскари!", които се финансирани от истинските маскари тук при мен не вървят. Идете на друго място, където некой малоумник може да Ви се върже... Валентин Джендов каза: Ангел Грънчаров Десен да говори Истина? Може, но не Вярвам... Кой десен говори истина и на какво се основава тази "негова" истина?? При Вас върви само Вашата истина, но не и моята истина, от моята гледна точка? Няма ли някъде пресечна точка? Но НЕ... Типично по комунистивески и ченгесарски, най учтиво ми казвате да вървя на майната си... Вместо да ме убедите, решавате проблема... Жалко... за ВАС! Ангел Грънчаров каза: Валентин Джендов, няма "моя" и "твоя" истина, това са пълни глупости, ако нещо е истина, то е истина за всички и няма никакво значение дали някой не бил вярвал в нея, не бил я признавал и прочие. Не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Не разбирате що е истина. Гледните точки може да са много, но истината е една. Просто дадени хора гледат от сгрешена оптика на нещата. Виждат всичко наопаки или накриво. Щом ти е повредена или негодна оптиката, не се чуди защо си виж дал нещата в противоречие с истината. Проблемът е твой, проблемът е в "твоя телевизор". Сгрешени са ти ценностите, от позицията на които съдиш или възприемаш нещата. Да, оня, който си позволява лукса да утвърждава своята суетна субективност и изцяло нехае за истината, нека да върви на майната си, а в това няма нищо комунистическо. А че десните говорят истината е вярно даже по презумпция: дясно и право са едно и също, а правото е разумното, няма разумност извън истината. Ако някой говори лъжи, той не е десен, а е менте-десен (Боко е такъв, он е типечен пример за "десен", с извинение, ментак, сиреч е ляво, който лъжливо се представя за десен!). Лявото е пък сфера на лъжата и на лъжците, на тарикатите и на мошениците, левите лъжат непрекъснато, лъжата е техен модус вивенди, без лъжа те не могат да живеят. Лъжат с една профанна цел: да ограбят наивниците. Ако това нещо не сте разбрал, а именно, че левите лъжат за да крадат и да паразитират за сметка на общността, нищо не сте разбрал. Ний сме страна на лъжците, където истината масово не се цени и не се пласира, правете си сметка какви поражения ни е нанесъл комунизмът, сиреч лявата фразеология, в която няма нищо вярно, в която всичко е лъжа и поза. Ivan Palabuykov каза: На примера, г-н Джендов. Вижте в кои държави жизненият стандарт Ви прави добро впечатление. Проследете как е постигнато това добро ниво и го последвайте! Валентин Джендов каза: Ivan Palabuykov, на мен лично ми харесват Чили и Венецуела... И при двете с преврат и Диктат... Иначе... по принцип... Съвременните Западни държави, особено след 2-та световна война, са изградени от социалисти и комунисти... Изградени в Началото... В началото на 60-те години започват корупцията, пропадането, мафията и десните завземат трайно властта, ЗАПАЗВАЙКИ социалните права на народите си и така и до сега... Награждат върху нещо хубаво изградено... а НЕ Разрушават... Надявам се, да съм бил полезен с малко изсветля108

ване на факти... Но това няма нищо общо с поста по горе... Поста е с внушението, че Иван Костов е единствения Прав за изхода за положението в България. С което аз не съм съгласен изобщо. Ivan Palabuykov каза: Г-н Джендов, от 1987 г. посещавам и работя в Западна Европа. Последните години, осем - САЩ. Няма да споря с Вас, че Социалисти и комунисти са изградили тея Западни държави. Изводът Ви говори, че Ви липсва Честност и реализъм. Като син на Майка Казачка, Ви заявявам, че примерът от Изток(!!!) е пагубен за България. Обичайте Родината БЪЛГАРИЯ! Не Я Погубвайте, следвайки Лошият Пример!

Ангел Грънчаров каза: Валентин Джендов, лъжете безобразно или сте просто неграмотен като пишете "Иначе... по принцип... Съвременните Западни държави, особено след 2та световна война, са изградени от социалисти и комунисти... Изградени в Началото... "; нищо вярно няма в това. Аденауер да не би да е "ляв"?! Смешник сте! Как може толкова грозно да се лъже?! Левите, социалисто-комунистите нищо не са съградили, те само рушат и паразитират като глисти. Дайте пример на страна, в която комуно-сациалисти са постигнали нещо значимо и напредничаво? Няма такава държава. Ние сме пример за това, че комунистите нищо добро не са построили или направили. За Русия да не говорим. пълна разруха постига страните, в които върлуват комунисти и социалисти. Пълен упадък. Тази е истината. Вярно, неприятна ви е, но не мога с нищо да ви помогна, таваришчи леви лъжльовци... Branimir Avramov каза: Аре пак глупости, десни във феодалните държави няма, още по-малко пък некви леви или либерали, има само властващи алчни феодали и разединени тъпи крепостни, друг е въпроса какви казват че са властващите алчни феодални политически партийни групировки на тъпите крепостни за да си ги Оправят по-лесно. 109

Ангел Грънчаров каза: Не е вярно че няма десни в нашите условия. Има. И не е вярно, че сме феодална държава, това са пълни глупости и лъжи, ние сме посткомунистическа държава. Има в нашите условия не "крепостни селяни" и не "феодали", има комуноиди, продукт на комунизма, и също така има мутро-ченге-бандити, продукти на комунизма, свидни негови рожби. Да наричате ченгетата "феодали" е неоправдано превъзнасяне на тия изтърсаци на толкова престъпния като доктрина, т.е. изначално, комунизъм...

Новото ми обръщение към цялата училищна общност четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Няма да пиша нищичко по повод на казаното в този клип, в това обръщение. Понеже нямам в момента време за писане, ми се наложи да кажа нещата този път по такъв начин. Писах много, в писмен вид съм казал почти всичко. Сега опитвам да разкажа "на живо" позицията си. Да видим тия, които не обичат да четат, дали ще си направят труда да ме чуят. Ако искат де. Тяхна си работа. Някои хора си знаят всичко без да им се налага да мислят, камо ли пък да слушат как мислят другите... разни хора, разни идеали! Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

110

Учителят по философия в ПГЕЕ-ТЕТ-Ленин-Пловдив бил, видите ли, пияница! петък, 3 февруари 2017 г.

Ученици създадоха страница, наречена "Дневна доза ПГЕЕ-Пловдив", в която си позволиха да се пошегуват с някои свои учители; стана страшен скандал, администрацията на училището се възмути от проявата на такава непозволена волност ученици да критикуват учителите си, почна се разследване кой е... харесал страницата, най-много го отнесоха ученици, които са харесали страницата и същевременно бяха класирани да идат на производствен стаж в Западна Европа – те бяха наказани с отпадане от списъка на заминаващите. Разбира се, страницата беше докладвана като "неправилна" и Фейсбук я премахна - или я премахнаха нейните автори, уплашени от възможни репресии над тях. После се създаде друга страница, наречена СВОБОДНА ЗОНА "ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН", нея я последва същата съдба. 111

Да, ама от този опит възникна нещо "позитивно": в крайна сметка беше създадена страница, в която да бъде обиждан само един учител от ПГЕЕ-Пловдив, именно моя милост, аз работя там като учител по философия. Тази страница се нарича ПГЕЕ "Тет Ленин" – Некои истини, вече администрацията на училището не се възмущава от нея, сега вече всички, да се надяваме, са доволни: в тази страница ще бъде обиждан само и единствено тъй неудобният преподавател по философия Грънчаров, който, видите ли, е толкова лош човек, че се опитва да руши нашата тъй идилична командно-административна и терористична система на образование, той, подлецът, се бори за някаква си там изцяло абсурдна "демократизация на образованието", е, такъв народен враг си заслужава да бъде обиждан най-жестоко.

Ето тази сутрин какво е изобретил анонимният мерзавец, който прави страницата – предполагаме, със своите заслуги той печели симпатиите и благодарността на ония, които са му поръчали тази работа. Или той просто си е мерзавец "по природа", прави си мерзавщините просто защото без тях не може да живее; както и да е, негова си работа, а на мен ми е много интересно докъде ще стигне в своите опити да получи вечната признателност на ония, които също не по112

малко от него мразят въпросния крайно неудобен и неприятен учител по философия. Тази снимка е взета от блога ми, правена е в болничната стая, когато преди четири години се наложи да ми бъде правена тежка животоспасяваща операция на главата; да, паднах, лошо си ударих главата, получи се хематом и пр., а това за "нетрезвото състояние" е фантазия на мерзавеца, дето се старае така усърдно да спечели вечната благодарност на тия, дето ме мразят. Между другото хората, които ме познават, знаят добре, че моя милост изобщо не употребява никакъв алкохол, причината е, че от години имам болно сърце, е, лятно време понякога си позволявам само по една бира, няма значение де, ето, вече ми е турен етикет на пияница, което е чудесно постижение на мерзавеца-автор, с което той един вид е на път да се обезсмърти със заслуги пред признателното човечество, така хубаво да оплюе един учител, такъв чудесен етикет да му пришие, този учител отивал в нетрезво състояние на работа, видите ли, пък пада, леле, как ли го търпи още тъй човечната многострадална директорка на ПГЕЕ-Пловдив?! При това очевидно този човек, Грънчаров де, е абсолютно ненормален, вижте само как говори, ето, отрязал е мерзавецът едно парченце от мой клип, в което си личи, че човек, говорещ по този начин, очевидно е ненормален. Нямам време за писане, а бързам, щото още не съм се... напил, не съм си ударил сутрешната доза... ракия, а имам първи час, като пийна набързо некоя и друга чаша ракия, ще трябва да бързам за училище, а пък знаете, навън, на улицата има лед, трябва да внимавам, че натряскан здравата как ли ще стигна до училището?! Като едното нищо пак може да се подхлъзна и отново да си счупя главата! Леле, колко е добър всъщност въпросният мерзавец, ето, загрижен е за мен, предупреди ме да внимавам, да не падна и прочие, какво добро сърце има само той?! Абе благороден мерзавец е той, няма що! Вчера, прочее, отново на проверка в мои часове ми дойде многоуважаемата госпожа директорка, с цяла свита, знаете, тя подготвя поредното ми опраскване, тъй че кампанията срещу мен вече е такава, че изглежда часът на опраскването ми е близък. Та в тази връзка вчера тя като дойде в час при световноисторическия вече 11 Ж клас (който единствен в цялото училище води титанична борба срещу мен в подкрепа и илюстрация на тъй свидната директорска теза, че съм бил "абсолютен некадърник" и "изцяло негоден да бъде учител" и пр.), та по време на това посещение вчера един ученик, който е най-активен в оплюването ми, си позволи да ми зададе, кой знае защо, следния въпрос: - Господине, а Вие обичате ли... ракия?! На мен тогава този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе, но ето, сега, в светлината на тазнощните творения неговият въпрос, тъй да се рече, влиза в система, намира си точното място. Аз тогава мигновено потвърдих, че много обичам ракията, без ракия не мога да живея, което достави, да се надяваме, радост на проверяващата делегация, която се наслади на чудесното шоу, щото в този клас часовете по философия винаги са незабравимо шоу. Край, ставам, трябва да тръгвам на работа, имам минутки за подготвяне, а и не съм си изпил... сутрешната 113

ракия, леле, ще закъснея съвсем! ще трябва да се натаралянкам, за да отида на училище във форма, тъй да се рече! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А вий, позволете да попитам, ракийца обичате ли?! 11 коментара: Анонимен каза: Не се зарежда страницата, не съществува. Сигурен ли сте, че не си измисляте всичко това? Че не сте направил сам тия картинки? На мен тъй ми се чини... Анонимен каза: Вероятно самият вие сте създал онази страница. Всички знаят колко обичате да правите неща все едно, че не сте вие – да пишете псевдоанонимни коментарчета например (ГАНЧО МОЧЕВ! :-) Както и да създавате дебилски Фейсбук-страници, все едно, че друг ги създава. Тоест анонимничко. Изпитвам сигурност, че вие сте всъщност авторът на страницата. Анонимен каза: А бе, и на мен ми мина през ума същото, както през ума на анонимстващия, но специално...тъй, като съм мнооого разсеян и неконцентриран понякога – ги свързах и свързвам по странна асоциация и с втори април тези страници... :-) Ангеле... :-) А за Ганчо Мочев... вярно ли е твърдяното подозрениепредположение на ченгето, анонимстващо в блога ти, по липсата на собствено дадено, под името Хлопаща дъска, или е напипало истината някак... :-), щото и там взех нещо да се усъмнявам на "търпеливостта ти" и на "некои противоречия"... Глей! :-) ... Разбира се, че е напълно възможна тази версия със страниците на ПГЕЕ... уви, ТЕТ Ленин, а не Стив Джобс (ЗАСЕГА!)... :-) Сериозното ми и искрено мнение, обаче е, че ПГЕЕ-Пловдив си е заслужила ПРИЖИВЕ! да бъде зована с твоето име! И съвсем не, защото си обичал ракийката... :-) Чоджум! Ангел Грънчаров каза: Интересно ми е (ако приемем тезата на анонимците погоре) да разбера какъв би бил смисълът сам да правя страница, в която сам себе си да плюя?! :-) А страницата тази сутрин си съществуваше преспокойно, след настоящата моя публикация в блога явно е била премахната. Е, направих нещичко да "увековеча" усилията на автора й... Lolita Nikolova каза: Ангеле, не е само с теб. На мен ми откраднаха текст от Фейсбук и го публикуваха с най-неподходящата снимка. Всичко е под ръководството на един център, тъй като методът е един и същ. Анонимен каза: Смисълът, Грънчаров, би бил да можете да кажете: "ВИЖТЕ какви са моите противници! Вижте ги какви изчадия са, да направят такова долно нещо!" Зер! Ангел Грънчаров каза: Няма смисъл аз да правя такива страници или да полагам усилия в такава посока при положение че въпросните мои зложелатели очевидно са толкова глупави, че сами правят тези същите долни неща, другарко... Анонимен каза: Освен ако не ги правите самият вие, другарю. 114

Ангел Грънчаров каза: Не, другарко, не се безпокойте толкова от тъпите си конспирологизми, не ги правя аз, аз с глупости не се занимавам... пък нали знаете как е у Нашенско, крадецът вика: "Дръжте крадеца!"... а може би Вие сте ги правила?! А. от Австралия каза: Ти едно нещо не моеш да разбереш – че рисуваш фантасмагорична картина на Запада, затова учениците викат "против USA = двойка"... Запада не е както си мислиш, а е на крачка от теб – отиди прекарай в Гърция един-два месеца и виж как се отнасят с теб... Няма начин да не почувстваш... Между другото аз затова отидох на Запад – писна ми от тях (Западa) да се намесват кат хулигани в BG, а безмозъчното BG население само да плаче (първа функция) и реди врели-некипели за безподобно красивия Запад (втора функция)... Ан МакГърк казваше: “Двама души немат теа безумни козари да им оправят икономиката”... Но титли имат в изобилие, все празнота... И ДНЕС Е ТАКА... Омръзна ми лихва върху спестявания в цял свят 6-7%, а в bg... 1.5% ! Запада се подиграва с вас и ви смята за една безсилна комедия... Я ела тука да видиш колко хора ще скочат, ако ти сложат такси на банковите операции например – няма такива в Австралия... А я питай италианския клоун Хампарцумян – Хачатурян така ли е в BG?... Както казвам на заблеяни розово-замечтани мои познати, така казвам и на теб: Тоя Запад размаза както нацистка Германия, така и CCCP... Ерго къв е изводо? Явно тоя твой "Запад" е доста як и не му е никак първата грижа бременните или спокойствието ти из града - нито имаш такова, нито имаш и гаранция, че някой няма да ти клъцне гърлото... Примери милиони ще те събудят ли от руския мечешки сън? Едва ли... То слепи и глухи моеш ли да събудиш от сън робски? - Ботьов каза... А. от Австралия каза: Сега разбирам, че Пиер Паоло Пазолини бил гей, а го печатаха из Бълхария кат червен пророк... Убит на един плаж от неизвестни – ами за разлика от комунизма ви, тука не търпим отрепки и това става, ОК?... Брежнев се целуваше уста в уста с Хонекер, дори човек нечел Библията моеше да разбере, че това са сатанисти... Ти не си в час, мухльо, прочети Библията, но не като философ, а като човек, че пред Христос че си философ (каквото и да значи това) не значи абсолютно нищо, ОК?... Сега кажи едно мерси и пак ми викай че комай чета Библията... Аз я чета, ама и ти ще я четеш като обвинителен акт, ако не я прочетеш преди това, това разбра ли го? Мамин си ми ти философик Лениноградский Ментаков...

115

Лишаваме децата си от свобода без основателна причина и без справедлив процес петък, 3 февруари 2017 г.

Трите гряха на насилственото образование Защо в училище не дават на децата свобода да учат В книгата си „Свободата да учиш“ (ИК „Изток-Запад“) американският психолог Питър Грей пише: „Ние като родители трябва да сме на страната на децата си, а не срещу тях. Децата идват на този свят горящи от желание да учат и в тях са заложени изключителни възможности за постигане на тази цел. Те са движени от вродените им игривост и любопитство, от нас зависи да запазим този потенциал.“ 116

Питър Грей е професор по биопсихология, докато една случка не променя изцяло живота му. Той и съпругата му са извикани в кабинета на училищния директор след оплаквания от деветгодишния им син. Малкото момче се бунтува срещу наложените правила и отказва да следва „образцовата“ образователна система. Докато стои в директорския кабинет, ученият разбира, че или трябва да вземе страната на детето си, или да го стави в ръцете на училищната програма. Питър Грей и съпругата му решават да го подкрепят и да потърсят алтернативна форма на обучение, която да даде възможност на детето да покаже свободно своя потенциал. От този момент нататък Грей започва да изучава образованието. Той изследва включително биологичните фактори, свързани с възприемането на знания при човека и в частност при децата. Така ученият става един от най-известните критици на стандартната училищна система и често е канен като лектор по темата за нуждата на децата от свобода. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

На Цветан, един влюбен в психологията млад човек от Югозападна България – и много талантлив! петък, 3 февруари 2017 г.

Това изображение той сам си го е сложил на своята страница във Фейсбук. (Книгите му ги пратих преди време.) Смятам, че той много ще успее на това поприще – щото от цялото си сърце обича психологията! Желая му го! 117

Получих този документ по пощата събота, 4 февруари 2017 г.

Загине ли човечността ни, всичко е загинало: ако сме болни духовно каква е ползата, че телесно сме уж добре?! събота, 4 февруари 2017 г. Тази сутрин от доста време седя на компютъра (събота е), занимавам се с какви ли не неща, правя кратки политически коментари в блога си, но... не ми се захваща с истински важната работа, заради която станах рано и седнах на компютъра, а именно да пиша по моята иначе любима тема около борбите ми за демократизация на отношенията в нашата училищна общност; вероятно причината е че съм изморен, да, доста съм изморен, минаха пет много тежки за мен, даже на моменти кошмарни месеци, в които ми се наложи да преживея какво ли не; да, 118

тежка е работата на съвременния учител, дваж или триж по-тежка е работата и съдбата на учителя, който като мен е овладян от безумната идея да се бори за промяна на плачевното, на така тъжното статукво в образователната сфера. Та седя аз на бюрото си и все не се захващам да пиша, а се занимавам с други, не толкова важни и неотложни работи, за които има кой да се грижи (примерно за политика се грижат добре политиците от НОВА РЕПУБЛИКА, аз на тях имам доверие, вярвам, че те няма да ме подведат!); но по отношение на образованието вероятно има неща, за които никой друг освен мен няма да каже, да помисли, да направи нещо, ето, имам голяма отговорност, ако не го направя или кажа аз, то изобщо няма да бъде казано или направено. Е, в един момент се решавам да започна да пиша, но решавам да кажа нещо съвсем кратичко. И пределно простичко. Но затова пък толкова по-важно...

Ето за какво става дума. Който иска да разбере за какво става дума, би следвало вече да е чул Новото ми обръщение към цялата училищна общност. И там покрай другото говоря за ситуацията в световно известния вече 11 Ж клас. Вкратце: пет месеца в този клас няма никакви условия за водене на учебен процес, а учениците, вдъхновявани от идеята да помогнат с каквото могат за изгонването от нашето така славно училище на "тъй лошия учител по философия Грънчаров", в това време бесняха както си искат срещу преподавателя си, подиграваха го, плюха го, обиждаха го, не му позволяваха да каже и дума, хилиха му се в лицето, абе какво да каже човек, анархията в този клас беше на висота! Е, да, ама нещата не се развиха, предполагам, по плана, ами се... закучиха, така да се рече: учителят по философия Грънчаров все още не е изгонен от училището, защо ли?! Нещо неред119

но, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, настъпва, желаното развитие на нещата явно беше смутено, осуетявано (поне за момента), на тоя същия Грънчаров, на моя милост де, ми се наложи да правя гладна стачка, да пиша до найвисшите инстанции на Републиката, до Президента, до Парламента, до омбудсмана, интересното е, че тези инстанции се намесиха, упражниха натиск върху Министерството, МОН пък, предполагам, все нещичко е направило и е упражнило натиск върху директорката, какво точно е станало аз не зная (нямам нужната информация, огромната част от информацията се крие от мен), но ето, ефектът все пак е налице: за момента не съм уволнен. Мина първия срок, ще започне втория. Явно всичко ще се реши във втория срок. Ще видим какво ще стане де, при нас, както знаете, животът е пределно интензивен, вълнуващ, интересен! Животът е такъв, какъвто си го направим сами де, това поне е сигурното. Аз за себе си успях да си направя точно такъв живот. Както и да е. Ето сега този момент в ситуацията, за който искам да каже нещо важно. Пак за ситуацията в световно известния 11 Ж клас ще кажа нещичко, разбира се. За ситуацията в другите класове ще пиша тия дни. И там има интересни процеси. Но най-интересно е положението, безспорно, в световно-известния 11 Ж клас. Ето какво става там. От известно време учениците от този клас идват до един в часа по философия и в началото на часа даже се държат кажи-речи съвсем приемливо, тихо е дори (представете си!), все едно от тяхна страна всичко е о`кей, те значи, видите ли, вече са започнали да се държат прилично, според повелите на Правилника, послушни са, тъй да се рече, те стоят и чакат моя милост да почне да си води урока, според догмите на Светата Система. Аз обаче нещо напоследък взех да се... инатя, кой знае защо ли?! Казвам нещо в началото на часа, но такова нещо казвам, че то подбужда... тъй прилично държащите се ученици да се развълнуват, да бъдат подразнени, един вид, очевидно, ги провокирам. И щом като се появи обичайната атмосфера, в която аз вече не мога да кажа и дума, тогава заявявам, че в такива условия аз не мога да водя никакво обучение, никакъв час, прекратявам всякакви опити за комуникация, примерно, ако съм решил да им продиктувам въпросите по новата тема, в един момент, понеже сам не мога да си чуя гласа, преставам да диктувам и пр., а в това време класът вече е в стихията си, отприщват се тъй фалшиво сдържаните в началото на часа емоции. И учениците почват да протестират: ето, той не ще да преподава, ние му пазехме тишина и спокойствие, той обаче нарочно ни подразни и предизвика, сега вече сме ядосани, и ето, измива си ръцете с нас, леле, какъв подлец е само тоя човек, майчице, върховен подлец имаме пред себе си!!! Както искате, господине, нали пазихме тишина, защо се заяждате с нас, защо проваляте сам часа, пък после нас обиждате?! Ето, в един момент отвсякъде започва да се чува този "тъй справедлив" ропот. И тогава аз издебвам сгоден момент и казвам нещо такова: – Е, не е достатъчно да сте тихи, да мълчите, не, нашите отношения са така опропастени, че се налага нещо друго да направите – та да можем да почнем на чисто. Така няма как да стане. Аз ви предложих да анализирате сами ситуация120

та и да изнамерите вярното решение. Нещо трябва да направите, иначе просто няма как да започнем на чисто. А "да замитаме всичко под килима" няма как да стане. Вие ме обиждахте безброй пъти, гаврихте се с мен, правихте каквото си пожелахте, на футболна топка ме превърнахте, на изтривалка за обущата си ме превърнахте, как при това положение всичко да се забрави и ний да почнем "на чисто"?! Няма как да стане такова чудно преображение! Нещо друго се иска от вас. Примерно сами да осъзнаете истината за това какво си позволихте да направите. Вие се изложихте страшно много. Е, трябва да измислите нещо след като забъркахте тази превъзходна каша. Затънахте в ужасно тресавище, как ще излезете от него, ето в това е проблемът. Мислете. Докато не измислите това средство за да можем да стъпим в отношенията си на чиста основа, няма как да продължим. Аз да ви кажа какво следва да направите е глупаво, няма смисъл. Вие трябва да се досетите сами. Ако се досетите, ако откриете нужното средство, с което да си спасите душите, хубаво, може да подейства, но докато не се случи това ний просто няма как да продължим. Невъзможно е да почнем нормален учебен процес просто ейтака, "забравяйки" за случилото се. Аз лично изобщо не мога да забравя случилото се. То много ми тежи. На вас обаче изглежда никак не ви тежи, така ли?! На какво основание претендирате аз да се отнасям с вас сякаш нищо не е било, след като се случиха такива простотии и идиотщини?! Казвам аз горе-долу такава реч, стига изобщо да мога да надвикам обичайната гълчава. И стига някой да може изобщо да ме чуе изобщо какво казвам. забелязвам обаче, че тук-там има ученици, които се стараят да чуят какво се опитвам да им кажа. Малко са, на пръстите на едната ръка може би се броят, но има. И като си произнеса криво-ляво словото, някой ще подхвърли: – О, той, наглецът, явно иска да му се извиним, а, виждате ли го колко е нагъл само, а?! Извинение му се приискало да му направим. Леле, мили Боже, какво му се приискало на този върховен наглец! Разбира се, не казват точно тия думи, но казват нещо, в което аз долавям точно този сподавен вопъл на душите им. Затова пиша така. Те казват нещо подобно, но не напълно същото. Примерно, думата наглец не са употребили. Пазят се да я употребят. За разлика от мен. Чат-пат някой ученик като се увлече и почне да се държи нагло, аз без да ми мигне окото му казвам: – Държиш се нагло! Не е ли ти неудобно поне малко? Егати наглеца! Казвам това, за да може той после да се заяде с мен и да почне да крещи: – Вижте го, нарече ме "наглец"! Помнете как ме е нарекъл! Тоя пък си позволява ме обижда! Аз може да се държа нагло, но наглец не съм! Не заслужавам да ме нарече така! Ще се оплача там, където трябва, господине! Нямате право да ме обиждате! Аз обикновено се смея като чуя подобни думи. Вече почват да ми говорят наглеците за... право, за морал, бравос, бравос! Смешно е, разбира се. Как да не се посмее от душа човек като слуша такива умилителни думи от учениците си. Пардон, тия точно не са мои ученици. Тия млади хора, които заслужават да се нарекат мои ученици, не се държат така. От този 11 Ж клас аз нямам ученици. 121

Може да имаме общо някакви часове – то пък какви часове имаме само, а!? – но никой от тях не е заслужил честта да се нарече мой ученик. Аз не съм ги учил на нещата, които правят, някой друг ги е научил, те са негови, не мои ученици. Аз уча моите ученици на съвсем други неща. Както и да е. Темата, виждате, е голяма и благодатна. Ще завърша ето с какво, щото обещах този път да бъда пределно кратък. То вече от много думи май няма полза. Тия, дето разбират, разбират без думи, които не щат да разберат колкото и думи да им кажеш, пак няма да разберат. Та оня ден, в четвъртък, в 11 Ж идва самата главна директорка със свита: главната учителка Костова, историчка (до този момент тя не беше идвала в мои часове, а работим заедно 17 години вече!) и педагогическият съветник Маринчешки, млад човек. Влизат, както обикновено, след като аз вече съм влязъл. Понякога ме предупреждават, но обикновено го правят изненадващо. Вярвам, че не постъпват така с цел да падна от... сърдечен удар, щото имам все пак болно и капризно сърце - и те го знаят това. Както и да е. Свитата сяда, класът мълчи... възхитително, леле, каква идилия, защо ли пък да не не престорим, че сме забравили всичко, "да заровим томахавката на войната", да забравим за миг всички обиди, конфликти и прочие и да си проведем един бляскав час по философия?! Ех, да можеше лъжата да е пълен господар в нашия живот какъв празник щеше да настъпи, а, какво ще кажете, да, обаче има такива лоши хора като тоя пусти Грънчаров, дето държат много на проклетата истина! Е, аз почнах в своя си стил, учениците, обнадеждени от мощната духовна съпричастност и подкрепа на присъстващата височайша свита, се развихриха за миг, почна се престрелка, почнаха открито да ме обвиняват, че съм лош, че не си върша работата, че ги ядосвам, че ме мързи да преподавам, директорката почна да пише с бясно темпо тия толкова важни обвинения, което ентусиазира учениците още повече, те в един момент се развихрят както само те умеят! Скандалът се очертава този път превъзходен! Часът пак отива по дяволите, разбира се, по вина този път на тъй лошия Грънчаров! То това е очевидно, той явно изобщо не може да води нормални часове. 10 минути в часа цари обичайната, типична обстановка за часовете по философия в този клас, правя нужното проверяващата свита или делегация да може да се наслади донасита на шоуто. Разбира се, в един момент г-жа Костова се намесва и дава разумното предложение тия приказки да ги оставим за друго време и място, а да опитаме да си водим час, забравяйки за всичко. Ей-така, просто да забравим, да се престорим че сме забравили, виждате ли колко е лесно да се решат всички конфликти, да се снемат всички напрежения, да "загърбим" всички обиди?! О`кей, решавам да се подчиня, почвам да говоря по философски въпроси, теми, почвам дори да им диктувам въпроси по една тема, нищо че в този клас сме стигнали точно до "под кривата круша" де. Да, ама учениците почват да се заяждат с мен, този въпрос не бил правилен, не знам си какво, трябвало било по друг начин да си водя часа и прочие, те не могат да понесат пред делегацията да се окаже, че може при тях да има някакъв учебен процес по философия: сакън, ний няма да допуснем това! Пак 122

се стига до обичайната картинка, която с комсомолски плам този път я спира педагогическия съветник, той казва някакви магически, вълшебни думи, които мигновено възстановяват тишината: леле, какво мощно влияние имат думите на въпросния съветник! А този Грънчаров явно изобщо не умее да владее часа! Леле, как възхитително послушни стават учениците когато съветникът казва само пет магически думи, а Грънчаров само ядосва същите тези иначе толкова добри и послешни ученици, леле, колко сгрешен е подходът на тоя Грънчаров, как не го уважават учениците, нема никакъв авторитет пред тях, пфу, учител ще ми се нарича той?! А може би тъкмо при Грънчаров учениците са напълно истински и автентични, докато иначе се държат съвсем фалшиво?! Тъй. Ситуацията е ясна. После и директорката се обажда, почва да разпитва учениците, те почват да се надпреварват да се оплакват от своеволията на Грънчаров, той е толкова лош, обижда ни, госпожо директор, не не уважава, ний затова не го уважаваме, трябва да го изгоните, крайно време е вече. Директорката си записва всичко чинно, нема пропуски. Кой знае какъв великолепен "констативен протокол", несъмнено доказващ пълната некадърност на Грънчаров, ще напише по този повод!? И сега възниква въпросът: аджеба, защо се държи така тоя прословут Грънчаров бе?! Що дразни така учениците бе?! Що не поведе един нормален час бе?! Какво иска тоя от учениците бе?! Защо да не бъде заметено миналото под килима бе, какво лошо има да замитаме боклуците под килима?! Той за какъв се мисли бе?! Я го виж ти, претенции ще ми има?! Извинения трябвало да му поднасят учениците?! И с какво е заслужил той да му се извиняват те?! Той на тях трябва да се извинява, наглецът му с наглец?! Никакъв учител не е той, леле, госпожо директор, какво още чакате: уволнете го, смачкайте проклетата гадина! Не разбрахте ли, че той човек не може да се търпи повече от никой?! Оставям сами да решите какво ли пък иска той въпросният тъй шантав учител по философия. И защо се прави на интересен. Учениците мълчат в началото на часа, а той без смисъл ги ядосва. И безспорно само той е виновен за всичко. Учениците са негова жертва, тази е истината, а не той да е тяхна жертва, нали така?! Как може, с какво морално право той може да се държи така важно и да си позволява да има някакви претенции?! Как, аджеба да се реши този толкова грозен конфликт?! Аз с интерес ще чуя, ще прочета предположенията ти по този въпрос, уважаеми читателю. Много ме вълнува как мислиш ти. Кажи нещо, каквото мислиш, кажи истината, каквато ти я виждаш. Аз имам своите предположения и мнения, но ме вълнува твоето. Аз какво мисля ще го кажа също. Но ти имаш предимство, ти за мен си много важен. Твоето мнение силно ме вълнува и дори интригува. Има всякакви хора, има всякакви мнения, ето това е хубавото, нали така?! След няколко дни на размисъл ще се проведе въпросният Педагогически съвет. На него най-после ще се обсъжда казусът. На този съвет може да се реши съдбата на злосторника Грънчаров. Ако целият съвет застане срещу него това ще е равно на присъда: колегията ще реши, да речем, че той е "пълен некадърник", не 123

само директорката! Народът, целият народ, ученици, учители и власт ще постигнат пълно единство – и главата на змията ще бъде най-после смазана. Тогава вече никакъв съд няма да спаси въпросният изверг Грънчаров. Даже и Европейският съд ще се позамисли много след като целият учителски "колектив" като един човек застане срещу Грънчаров и докаже некадърността му! Щом учителите издадат присъдата си, всеки съд на тази земя ще я признае, щото те, учителите, са найкомпетентни по всичките тия въпроси, нали така?! А относно казуса, който ви зададох, ще употребя две магически думички: покаяние и прошка. Само две думички употребявам. Те казват всичко. Без покаяние и без прошка, ама истински, не фалшиви, няма да има никакъв морал в живота ни и всичко ще загине. Всичко отива по дяволите. Отива на кино. Където искате отива. Всичко загива. Загине ли човечността ни, всичко е загинало. Трябва да правим нужното да спасяваме човечността си, аз така мисля... Хубав ден ви желая! И приятен уикенд! И превъзходна ваканция желая на ученици и на учители! Бъдете здрави! И духовно здрави е добре да бъдем, не само физически, нали така? Ако сме болни духовно каква ни е ползата, че телесно сме уж добре?! ДОБАВКА: На сайта на ПГЕЕ-Пловдив, там, където са изброени имената на всички учители, моя милост, незнайно защо, е на последното място! :-) Винаги съм бил на друго, на подобаващото място (където са учителите от близките, от родствените на моя предмети), но сега съм на съвсем последното място. За какво ли говори тази пък загадка?! Кой ли си е позволил да ме дискриминира чак толкова безогледно?! По чие нареждане е сторил това?! Аз даже мислех, че името ми съвсем го няма, изведнъж го виждам най-отдолу, при... физкултурниците?! Дали директорката не е решила да ме освободи от длъжността ми на учител по философия и да ми даде да преподавам... физкултура?! И това започвам да си мисля, в кръга на шегата де! :-) Понеже е преценила, че нямам качества да бъда учител по философия, може да е решила да ми даде часове по физкултура?! У нас всичко е възможно, та затова питам... 3 коментара: Анонимен каза: "На сайта на ПГЕЕ-Пловдив, там, където са изброени имената на всички учители, моя милост, незнайно защо, е на последното място!" – това многозначително пренебрежение е наистина впечатляващо, дано е неволна техническа грешка. Владимир Петков-Трашов каза: "Как, аджеба да се реши този толкова грозен конфликт?! Аз с интерес ще чуя, ще прочета предположенията ти по този въпрос, уважаеми читателю. Много ме вълнува как мислиш ти. Кажи нещо, каквото мислиш, кажи истината, каквато ти я виждаш. Аз имам своите предположения и мнения, но ме вълнува твоето. Аз какво мисля ще го кажа също. Но ти имаш предимство, ти за мен си много важен. Твоето мнение силно ме вълнува и дори интригува. Има всякакви хора, има всякакви мнения, ето това е хубавото, нали така?!" 124

Първо, аз – корабостроител след средното си образование, радиоинженер след висшето и преподавател по Електрически измервания и Теоретична електротехника – като дългогодишна практика в Технически университет, считам, че философията е не, само фундаментална научна и учебна дисциплина! Тя е не, само учеща ме на универсалните и на вечните истини, които се проявяват навсякъде – в математиката, в... теологията, в електротехниката и в корабостроенето... Защото прониква и обхваща със своята предметна всеобхватност и същинна важност на въпросите – всичко не, но есенцията до която човешкото съзнание през хилядолетията се е сблъсквало и решавало съобразно нивото на натрупаните в него опит, мъдрост и знания в дадена област на битието, или в конкретната му практическа всекидневна дейност! Но, защото философията е и мироглед! Т.е. философията е и отношение към света, към живота и към човека в себе си и към другите... Философия е и отношението ми към и с Бога... Въоръжен с това встъпление, считам учениците от 11 ж клас, които не те уважават добри ми, Приятелю, защото не бил си знаел предмета си – за дълбоко заблудени и по никой начин прави! Та ти толкова добре знаеш предметите по които преподаваш, включително философията – високо разумни ми, Приятелю, че можеш да си играеш с тяхното фактическо съдържание безупречно и с висшо майсторство, т.е. по възхитителния начин, за който много учители ти завиждаме... Де с бяла приятелска завист, като мене, де с по-примирена, но има и люто, и злобно завиждащи некадърници и некадърнички, дето не могат и на милиметър от носа на назубрената си програма да мръднат...:-) Каква творческа свобода в преподаването те могат да проявяват?!И с каква полза за усвояването му от учениците?! Ще ти отговоря – уви, около нулевата! :-) Т.е. каквато и колкото е творческата им свобода на преподаване, такава и толкова на учениците им е и ползата от него! А това е постулат на преподаването, срещу който никой в образователната сфера и министърът, и гък не може да възрази! Само в твоята ПГЕЕ се намират големите педагози, които е видно от досегашното им държане към теб, колко го знаят, а кат го знаели... колко и хаят за него! И колко го защитават и подпомагат! 2017.02.05г. Владимир Петков-Трашов каза: Ми, то е същото както, когато тъпчеш болния с двойни и тройни дози желязо за да му повишиш хемоглобина до 120 – 140, но не мож го избави от анемията, защото усвояемостта на препаратите ти от храновсмукващия му тракт е нищожна! Изходът тогава какъв е?! Новият, по-усвоимият препарат?! Как познахте! Без да сте лекарки госпожи директорки, главни учителки и млад педагогически съветник!? И не се ли казва той във вашето заведение – ТВОРЧЕСТВО?! Ами случайно дан би да няма още един и още по-добър препарат – НОВАТОРСТВО?! При вазе – то в ПГЕЕ ?! Дето си има и специалното и простичкото име, уви на последното място поставено в списъка ви на преподавателите – след имената на физкултурниците, а именно: Ангел Грънчаров!? Не, че имам и най-малкото срещу добрия физкултурен преподавател! Напротив, с прекрасни спомени съм от моите! Не бяха шопари! :-) Не ви будалкам! И досега си правя 125

гимнастичката за здраве! :-) Та така... господа, наглеещи ученици от 11-ти ж... май ще следва искрено да помолите истинския си Учител за прошка! Той пък, видно, че е добра душа, а не злобен удушвач на свободата и самообесник заради статуквото :-), съм сигурен, че ще ви прости! В тази връзка горещо ви препоръчвам да се запознаете с библейската история за блудния син, включително и с чудесното му осъвременяване в сайта: Сенека от село! Ако не ви разплаче, значи... почнете да се готвите... я за затвора, без значение, дали, като затворници, или пазачите им :), я за частни охранители, или в краен случай за техните господари и бащици....:-) Може в съвсем краен, сурогатен и запасен случай да почнете и да се подвизавате, като електроинсталаторни монтьори, но, ако зависеше от моята воля, вярвайте ми, не бих изобщо приел на работа такива жестоки, неразумни и безчувствени хоратехници! Освен, ако още следващата седмица не я помолите искрено и не я получите Ангел Грънчаровата прошка! И... най-сериозно! Лично! Всеки от вас, който го е обиждал малоумно, грозно... и недопустимо! Ха, да ви видим колко струвате! И това ще е истинската ви самооценка, хубавичко да го знаете! Оценката на вашата съвест! Тя е най-важната! 2017.02.04 г.

Философията като гимнастика на духа неделя, 5 февруари 2017 г.

Ето списъка на персонала на ПГЕЕ-Пловдив, името на моя милост кой знае защо е поставено на последно място, след... физкултурниците, след учителите по физкултура и спорт! 126

Не знаех, че философията се възприема от ръководството на ПГЕЕПловдив като вид... гимнастика; има нещо вярно, нали така, философията може да се възприема и като умствена гимнастика примерно! :-)

Ако оставите такива като Грънчаров да си развяват байрака, цялата ви образователна система и тъй приказната ви комуно-мутренска държава ще отидат по дяволите бе, другари?! неделя, 5 февруари 2017 г.

Вчера в края на поредното есе от поредицата около борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (виж:Загине ли човечността ни, всичко е загинало: ако сме болни духовно каква ни е ползата, че телесно сме уж добре?!) призовах уважаемия читател (аз отвреме-навреме си позволявам да се обръщам към читателите си с тъй странното обръщение "уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки") да каже какво мисли по един интересен казус; да, аз призовах, но уважаемият читател си замъл127

ча (както обикновено); аз приемам това като знак, че се е замислил, което все пак е нещо. Или пък че е... напълно безразличен към тия проблеми, към тия... лигавщини, я го виж ти, някакъв си там хептен побъркан даскал по философия ще ни пише за някакво си там "покаяние", за някакъв си там "нравствен катарзис", който крайно изложилите се пред него ученици трябвало било да преживят, за някаква си там "чиста нравствена основа", върху която следвало било да бъдат поставени отношенията му с обиждащите го все още без никаква скрупул ученици и прочие, аман от глупости бре, Грънчаров, спри се малко бе, почини си от пустите глупости бе, човече?! Абе стига с тия лигавщини бе, Грънчаров, стига си го усуквал излишно, истината е, че ти не успяваш да владееш класа, че си се провалил пред този клас изцяло като педагог, настроил си класа срещу себе си, допуснал си фатални грешки, изпуснал си властта, допуснал си учениците да ти се качат на главата, положението значи е вече непоправимо, трябва да бъдеш уволнен, а новият им учител следва да ги фане здраво тия ученици, и ето, тогава нема да има никакво мърдане?! Видя ли, драги ми Грънчаров, докъде води твоят "либерализъм", а?! Видя ли докъде води твоята "демокрация"?! Води неминуемо до анархия, ти предизвика анархията, ти приготви тази превъзходна каша с твоите глупави "демократични иновации", на ти сега иновации, възникна хаос, твоите подходи не работят бе, Грънчаров, откажи се, признай си провала и ако требе сам се откажи от учителстването, то не е за "меки Марии" като тебе, тук се иска "силна ръка", тук се иска "здравата ръка", това са пределно простички неща, които ти не разбираш. Или не щеш да признаеш. Майната ти тогава, чупи си главата щом немаш акъл! Нещо такова напоследък ми повтаря директорката, която, кой знае защо, сякаш се е малко променила сякаш, преди излъчваше към мен пълно неприемане, някаква нескривана ненавист, сега имам чувството, че е на път да преосмисли малко отношението си, изглежда е взела да се догажда, че работите не стоят така просто както си ги представяше преди, изглежда разбира, че нещата се усложниха неимоверно, тезата "Учителят по философия е пълен некадърник и затова следва да бъде изгонен", на която тя до този момент робуваше, нищо чудно да е започнало да й се струва за недотам безукорна, знам ли?! Поне такова усещане имам, някак си в думите й се долавя известно съмнение, май вече е на път да се откаже и от една друга своя теза, а именно от любимата теза на казармената представа за образование, тезата "Началство(то) никог(д)а не греши(т)!". Не знам де, тия неща са сложни за проумяване, но е факт това, че директорката напоследък все поуверено повтаря ето тия многозначителни думи, предавам ги както съм ги възприел аз, не претендирам за формална точност, за буквално предаване, но за смисъла гарантирам: – Ами ти си си виновен сам за всичко, Грънчаров! "Волът рие, ала хвърля пръстта на своя гръб", таз поговорка нали я знаеш?! Ти причини този невъобразим хаос, човече, ти надроби таз попара, сега ще трябва да си я изсърбаш. Никой друг не ти е виновен, само ти си си виновен. Ще ми прави той някаква си там "реална демокрация", ще дава някакви си там "права" и "свободи" на учениците, ще ми фърля той бисери на... свине, е, сега имай достойнството да си поемеш пълната 128

отговорност, да си понесеш последиците! Никой друг не ти е виновен, виновен си за всичко само ти. А увъртанията ти, че властта, сиреч администрацията, има някаква вина, са просто гърчения на настъпена змия, това е опит да се самозащитиш, е, казвам ти, никой нема да ти поверва на такива неща, твоите приказки са напълно неприемливи и никое началническо ухо нема да ги чуе. Тъй че твоето положение е фатално вече. Никой не може да те спаси, гибелта ти е неминуема, ами само да видим как да направим този път изгонването ти по-приемливо от гледна точка на закона, че ако още веднъж те върне съда, това ще бъде вече трагедия! Ама то и нашата правосъдна система знаем каква е де. Карай да върви! Ще видим де, то си има начини и делата да спечелим, щото истината, Грънчаров, е на наша страна. Ти си сам срещу целия народ! Някой учител да е посмял да те подкрепи?! Някой ученик да е посмял да те подкрепи?! (Тия ученици, дето те подкрепиха публично, вечно ще съжаляват за грешката си, за наивността си!) Някой родител да те е подкрепил?! Не, няма такива, нали така?! Сам срещу целия народ си. Това е. Присъдата ти е ясна. И народът, и властта са срещу теб, статуквото е непоклатимо, Грънчаров! Няма да има никаква реформа. "Същностна", "истинска", "коренна" реформа той щял да ми прави, "реална демократизация" той ще ми прави, ето, видя ли, само дето себе си закопа, това постигна! И так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири... Пиша, сами разбирате, да се надявам, така, както аз разшифровам найдълбоките и потайни мисли на многоуважаемото началство, то, разбира се, в прав текст няма така да си изрази съкровените мисли. Тук прилагам един литературен похват, този текст, тъй да се рече, има някакви претенции за известна нескопосана "художественост", моля, буквалистки недейте да приемате написаното. Пиша така с оглед да предизвикам известно позамисляне у читателя, не за друго. Тази ми е единствената претенция. Моля това да не се забравя никогаш. Затуй и употребявам такива диалектни думи като това просташко "никогаш", кой знае откъде ми дойде у акъло в този момент. Пиша така, с оглед да се разбира, че това са мои собствени мисли, а не са казани или написани от некой друг. Пък е требе да говорим па народному, та белким некога народът ни разбере, а, какво ще кажете, има ли известна надежда народът ни да разбере и дори да подкрепи идиоти като мен?! Нашият заспал, трезвомислещ, така упоително хъркащ народец има ли надежда некога да се събуди поне малко, а, какво ще кажете?! Ето сега и румънците взели да си викат по митингите в Букурещ: "Ей, хора, по-тихо викайте, да не земем да събудим с наште крясъци... българите! Сакън, да не събудим българите!". Преди гърците си казваха така, сега румънците си го казвали. Нема страшно, трудно можеш да събудиш порядъчно заспалата родна българска кратуна. Тъй. Значи аз съм виновен за всичко, тази теза как ви се вижда, дали не е време да я призная напълно?! Всички са непорочни и невинни, само аз за всичко съм виновен?! Е, верно, аз съм дразнител, провокатор, правя разни неща, дето смущават народното спокойствие, хъркането де, говоря много, пиша, казвам каквото мисля, не съм треперко като останалия благоразумен народец, дразня властите, не уважавам светото правило "Началството никога не греши!", позволявам си да 129

критикувам не само властта, но дори и - о, какво кощунство само! - да, обиждам дори и народа, представяте ли си, ето, ученическия народ на въпросния световноисторически и знаменит клас аз си позволявам да го обиждам, а това е наистина непростим грях, щото ний, другарки и другари, добре знаем, че народът ни никога не греши, не греши и точка! (А пък партията е права и когато съгреши дори, но за това да не говорим, то си се знае!) Но в днешните демократични времена народът винаги е прав, а тук, в случая, Грънчаров, требе да признаеш, че си успял целия народ да настроиш срещу себе си, което е несъмнено доказателство, че виновникът за всичко си ти самият. Народът, повтаряме, никогаш не греши! Това просто си се знае и нема нужда да бъде доказвано. Ти защо не беше любезен с народа, който те храни, а, малоумнико Грънчаров?! Ти защо си позволи да разгневиш народа срещу себе си?! Демократ ще ми се прави той, я го виж ти, ти не си никакъв демократ, ти си... болшевик! Ето и доказателството за това, вижте изображението, което "здравите сили" са направили през тази нощ и са лепнали на своята нарочна страница "Народът срещу Грънчаров" във Фейсбук:

Има и още изображения там, правени специално срещу мен, какво ли не няма там, идете, проверете, насладете се! Вижда се, че взетите мерки за да се противодейства от "здравите сили" срещу "клеветника и манипулатора Грънчаров" вече дават своите обилни плодове. Срещу народния изедник Грънчаров се води вече истинска хибридна медийна война! Цяла пропагандна машина се изправя срещу него. Ако требе, ще плащаме на професионални тролове, но народния изедник Грънчаров ще го разобличим така, както никой друг не може да го разоб130

личи! Нема изобщо да му цепим басма, ще го съсипем от хули и от подигравки! Ще си получи той заслуженото, изедникът му с изедник! А сега да се върна на темата за... покаянието. Леле, тоя нещастник Грънчаров си позволи, другарки и другари, да употреби думата покаяние и то по адрес на тъй справедливо бунтуващия се срещу неговите демократични глупости световно-известен вече 11 Ж клас, представяте ли си каква върховна наглост е това?! Кой требе да се покое бе, Грънчаров?! Народът ли да се покае?! Амче ти не знаеш ли все още, че народът никога, ама никога не греши – и дори нема как да сгреши?! Народът винаги е прав, мнозинството, болшинството винаги е право и непогрешимо. Та ти си болшевик бре, Грънчаров, как да не знаеш тази болшевишка премъдрост?! А, ще ми се правиш, че не си болшевик ли?! Ще ми се правиш на "демократ" ли?! Амче то и при демокрацията народът винаги е прав?! Кой решава всичко при демокрацията? Мнозинството, нали така?! А в случая срещу теб е целият народ, не просто по-големата му част, а всички са срещу теб, Грънчаров?! 100% от народа е срещу теб! Туй нещо не е болшевизъм, това е тоталитаризъм бе, Грънчаров, но в смисъл, че народът тотално е против теб! Ний сме демократите, Грънчаров, не се хили ехидно, ти си болшевикът! Ний, само ний сме демократите! Ти си болшевикът! Щото ти... абе я си чупи главата, не щем да спорим с теб, не си достоен да спориш с нас! Ний сме си прави даже е когато съгрешим дори! Щото сме много, а ти си сам, Грънчаров, понял теперь?! Що е болшевизъм сега няма да ви казвам, това вече го пиша аз, Грънчаров, от свое име дори, дай да престана да говоря от името на своите мълчаливи опоненти. Те значи мен ме обвиняват в болшевизъм, ако бях болшевик, тогава нямаше да имам никакви различия с тях, тогава те щяха да ме прегръщат и да ме целуват даже! А сега ме мразят, що ли?! Пък съм бил болшевик. Как така? Амче при демокрацията мнението на малцинството (аз в случая съм мнозинство, аз като единствен привърженик на истинската реформа съм срещу... всички!) не трябва изобщо да се зачита, така ли?! Тъй ли се мисли вече в епохата на... постистината?! Прави са тия, които са много, така ли?! Или тия, които имат по-свежи чувства?! Или тия, които мразят по-силно са по-прави?! Злобните са винаги прави, така ли?! И малцинството трябва да бъде тормозено докато не загине, така ли е според "демокрацията" от нашенски, сиреч от... болшевишки тип?! Мачкай малцинството, убий тия, които не мислят като теб, това не беше ли главният прийом на болшевиците?! Или от епохата на пост-истината който е сам срещу всички несъмнено е... психично луд?! Не е нормално един да мисли различно, щом някой другояче мислещ остане сам в мислите си, значи се е побъркал. Грънчаров мисли различно, значи он е... ненормален! Само Грънчаров прави гладна стачка, никой не го подкрепи, значи това е доказателство, че Грънчаров е ненормален. Ний, мнозинството, ний, тоталното мнозинство, сме не само прави, ний сме нормалните, а нещастникът, който не мисли като нас, който не е като нас, е ненормален, е луд, е некадърник, е достоен да бъде мачкан и смазан! Народът никога, повтаряме, не греши! Точка! Молчать! Не рассуждать! 131

Пак да се върна на... покаянието. Най-важното още не съм казал. Сега искам да подхвърля нещичко в... исторически и дори... политически план! Моля, внимателно ме изслушайте. За да разберете колко важни са тия неща. Оня ден като дойде цяла една делегация да ме проверяват, дойде директорката с подбрана от нея самата екзекуторска свита, те идваха в доста класове, наблюдаваха, пишеха си, събираха си факти, които да послужат като несъмнено "доказателство" пред съда един ден, когато ще трябва да докажат по несъмнен начин, че философът Грънчаров е пълен некадърник, че не става за учител, че има вредни, неправилни мисли, че подходите му са изцяло сгрешени и прочие. За да бъде колкото се може по-убедителна тезата на администрацията във въпросната екзекуторска свита беше поканена и г-жа Костова, която е историк, този факт, както разбирам, е многозначителен. Г-жа Костова е известна като демократично мислещ човек, нещо повече, тя е член на дясна реформаторска партия, тя е не само член на ДСБ, тя е и в ръководството на ДСБ! Ще каже някой, Грънчаров, сега вземи се засрами, какво значение има това, че въпросната учителка по история е член на дясна партия?! Та нали училището е деполитизирано, абе какви ги правите вий в това училище, как е възможно, та лудницата при вас е на порядъчна висота?! Няма никакво значение, че г-жа Костова е е член на партия, към която и аз самият изпитвам симпатии, това наистина няма никакво значение. Защо го отбелязвам ли? Ами ще разберете след малко. Свитата от проверяващи дойде в един клас точно на 1 февруари. И моя милост си позволи да напише на дъската ето какъв въпрос като казус за дискутиране: До какво води идеята за пълно равенство на комунистите? Като написах това изречение на дъската, забелязах някакви огънчета в очите на членовете на проверяващата делегация. След това си позволих да направя нещо още по-недопустимо: казах на учениците, ей-така, ни в клин, ни в ръкав, че на този ден през злокобната 1945 година е избит елита на нацията ни, убити са един княз, брат на царя, проф. Филов, регент и прочие, един колко си министри и депутати са избити, казах също, че в нашите училища истината за комунизма може и да не се казва, може и да се крие, но ето, в моите часове се казва цялата истина, защото как ще се опитваме да разберем какво е право ако бягаме от истината?! Да отбележа, че става дума за час по философия на правото, не в някакъв друг час моя милост си позволи да каже нещо по тази тъй болезнена тема, за която е прието в училищата ни да се мълчи. Аз пък не мълча. Та ето значи по какъв начин "подпалих фитила" на един нов скандал. Кой ли има интерес от това истината за комунизма да не се казва изобщо на младите хора на България?! Разбира се, директорката ще отбележи в "констативния протокол" и този мой грях, несъмнено ще го отбележи. Тя и при обсъждането на часа каза нещо по този повод. Не разбирала дали може да се говори по политически въпроси в нашето деполитизирано училище. Аз й казах, че може, щото предметът е такъв, гражданско образование, този предмет трябва да помогне на младите да станат добри граждани на България, как това да бъде постигнато ако ни се забрани да говорим 132

за политика и за история?! Г-жа Костова си замълча. Не подкрепи директорката. Което е многозначително. В нашето училище всички до един винаги и за всичко подкрепят директорката, ако не я подкрепят поне си мълчат. Само един народен изедник като мисли различно в сравнение с началството си позволява да каже, че мисли различно. Има един само ненормален човек в нашето училище. Излишно е да казваме кой е той. Всички се досещате кой е той. Нищо де. И в романа на Вазов най-накрая само един луд се осмелява да протестира, нали така?! Комунистите до ден днешен не са се покаяли за това, което са правили. За престъпленията, които са извършили. За убийствата без съд и присъда. За счупените с лопати черепи на учител, на свещеници, на писатели, на офицери, на чиновници, на какви ли не хора от стара, от царска България. Не, те вина за злодеянията, които са извършили, не чувстват, те не могат очевидно да се покаят, да се разкаят, да се почувстват виновни, не, те, както знаем, с цялата си наглост обявиха ето какво: – Ний вината обичаме да ги поемаме с... мезета! Това каза братът на толкова хрисимата Ирина Бокова, видна демократка, бивша комунистка (ако бивши комунисти изобщо може да има де, щото неразкаялият се комунист си остава комунист посмъртно!), онази същата, която се опита да оглави... ООН, нали се сещате за коя видна демократка става дума? И братът на Бокова се обезсмърти пред Партията, щото успя да покаже целия й цинизъм. Правил си лошотии, убивал си, гаврил си се с цял един народ, тероризирал си милиони човешки същества, но да се разкаеш е недопустим лукс и слабост, да почнеш да страдаш за стореното, са се каеш, да те терзае съвестта, не, таваришчи, ний такива буржоазни глезотии не можем да допуснем, моралът е буржоазна отживелица, да почнем да плачем, да роним истински сълзи, да почнем да си скубем косите от разкаяние, да почнем да си посипваме главите с пепел, не, глупости, такива неща ний е невъзможно да направим, а пък да кажем: – Народе, прости ако можеш, молим ви, близки на жертвите, ако можете, простете за това, че избихме бащите ви, че проляхме кръвта на дядовците ви, много съжаляваме за това, че сме такива човешки уроди! Не, това решително е невъзможно, другари, как така, молим ви се, нема да се излагаме сега?! Я ги виж ти, за покаяние ще ми говорят такива малоумници и наглеци като тоя Грънчаров?! Откъде-накъде?! За какво да се разкайваме?! Амче, между нас казано, да се убиват такива народни врагове като същия този Грънчаров е нещо убаво бе, другари, ако не убием враговете си, те ще ни убият бре, другари, аааа, класовият враг не спи, виждате ли колко е коварен?! Ако ний не убивахме враговете на народа тогава, в кървавите нощи след 9 септември 1944 година, то враговете нас щяха да избият, абе на война е като на война бе, другарки и другари, за какво покаяние, за каква прошка говорите бе, молим ви се, недейте да спекулирате?! Ето, ако сега не убиете тоя Грънчаров, ако оставите такива като Грънчаров да си развяват байрака, амче цялата ви образователна система и цялата ви толкова идилична и приказна комуно-мафиотско-мутренска държава ще 133

отиде по дяволите бе, другари?! Мачкайте гадината докато е време бре, другари?! После ще бъде късно! Затова учениците от този тъй героичен 11 Ж клас тебе да бъдат наградени, че с такова болшевишко упорство се борят срещу заклетия враг на приказната страна МУТРОЛАНДИЯ побъркан учител по философия! Да, те заслужават награда, не да бъдат винени за каквото и да било. Че били обиждали народния враг, амче те за това, че са го само обиждали с думи, а не са го пребили с дървета по главата, пак заслужават награда, щото ако нас питате, такива като Грънчаров са непоправимо увредени народни врагове и тях с думи и обиди не можете да ги превъзпитате, иска се само здрав пердах, ето какво се иска. Учениците е требвало, другарки и другари, да не бъдат толкова меки срещу него, а е требвало просто да го пребият от бой - и въпросът щеше да е вече решен, тъй ами! Какво ще се церемоним с такива недоубити врагове на народното добруване под сянката на трона на нейно величество... мафията! Щот в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ властват наследниците на ония същите убийци от потайните кървави доби на злокобния септември, е, сега те пак чупят черепи, ала някои са се изродили и са се подвели по съблазните на демокрацията и затова щадят врагове на народното добруване. Което е голема грешка, другари! Толкоз. Стига писане. Спирам. Писна ми да пиша. Аман от писане! Махам се от блога си за днес. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро! Не страдайте толкова, драги дами и господа съдебни заседатели, от написаното, ако съм казал някоя крайно неприятна истина, недейте така много да страдате, моля ви се! Аз се майтапих бре, другари, това е майтап бре, недейте да ме мразите толкова, това беше просто джумбуш! Не го приемайте толкова на сериозно. С възпитателна цел написах всичкото това, знаете, аз съм напълно некадърен учител, затова пиша тия неща, имайте снезхождение към мен, некадърника. Не стреляйте по пианиста, другари мафиоти, он толкова може! Край! Приятен уикенд! 5 коментара: Lolita Nikolova каза: Господине, тази ваша страница във фесбук срещу Грънчаров (ПГЕЕ "Тет Ленин" Некои истини) е израз на абсолютна пошлост и анти-култура! Обидите към един един световноизвестен философ от анонимен активист срещу прогреса нямат никаква стойност, а само ще накарат повече ученици от Вашето училище да напуснат страната. Веселин Делчев каза: Напиши до РИО или министерството, че под формата на посещения в час ръководството на училището лично и чрез подстрекавани ученици извършва психологически тормоз върху тебе, унижава достойнството ти – пред тебе и класа пряко проваля часа чрез "После и директорката се обажда, почва да разпитва учениците, те почват да се надпреварват да се оплакват от своеволията на Грънчаров, той е толкова лош, обижда ни, госпожо директор, не не уважава, ний затова не го уважаваме, трябва да го изгоните, крайно време е вече. Директорката си записва всичко чинно, нема пропуски." 134

Анонимен каза: "Обидите към един световноизвестен философ" – така е, абсолютно недопустимо е! Профессор Constantine Raida каза: Я думаю, что депутаты г. Пловдив и не только этого города в Болгарии все-таки должны знать как учат и воспитывают болгарскую молодежь, и как особи, подобные г. Анастасовой пытаются исковеркать человеческие души и только начинающуюся человеческую жизнь... Но кто этим депутатам об этом расскажет? Нужно, дорогой Ангел, обязательно пригласить общественность на Ваши уроки и в Ваш педагогический коллектив, пускай посмотрят на это безобразие... Профессор Constantine Raida Петър Николов, София каза: "Световно известен" вече е не само философът Грънчаров, но и същият този 11 Ж клас :) Ето, г-жа Л.Николова пише коментара си от САЩ. Хора от различни страни по света четат този блог. Това е световна известност. Не разбирам защо червените тролове толкова много се възмущават заради тази квалификация.

Публикувано преди четири години... неделя, 5 февруари 2017 г.

135

Възмутителна и потресаваща история! Горките ученици! На какво ги учат: да си траят, да се скатават! неделя, 5 февруари 2017 г.

Публикацията под заглавие Страхът, насилието, репресията, терорът, шантажът и пр. не са средство за ефективно и позитивно разгръщане на таланта на общностите, те са спирачка на прогреса, в която се разказва за ситуацията около борбите за реална демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив и по-специално за това, че ученици, които са "лайкнали" снимки в една забранена страница на Фейсбук (в нея ученици от училището са си позволили да кажат в шеговита критечна форма нещичко за своите учители!), бяха сурово наказани с отпадане от списъка на заминаващите за производствена практика в страни от Западна Европа (!!!), предизвика следните многозначителни коментари: (виж коментарите под цитираната публикация)

Червеният интернетен терорист продължава хибридната си война срещу "народния враг" Грънчаров... понеделник, 6 февруари 2017 г. Най-новото изображение на въпросния терорист е разположено на страницата ПГЕЕ "Тет Ленин" – Некои истини. Интересно е да се отбележи, че той дума по дума, сиреч като папагал, повтаря "основните претенции" на образователната администрация, виждаща в мое лице именно един враг на идилията на ста136

туквото в това наше тъй напредничаво, тъй напреднало по пътя на демократизирането си училище.

9 коментара: Lolita Nikolova каза: Не им обръщай внимание! Модераторът изтрива бележките и тази страница е спам. Ангел Грънчаров каза: На мен пък ми се струва, че е полезно да се обръща известно внимание на това какво публикуват въпросните "червени кхмери" – иначе как ще разберем какви "светли" мисли и чувства се въртят в болните им бетонни глави?! :-) Та нека да си беснеят, ний ще им се радваме :-) A. от Австралия каза: Аз определено некои неща в бълхарската народопсихология никак на разбирам – да се правят пред всичко важно на ударени с мокър парцал и да хитруват кат селски тарикати ергени (и двете думи са турски)... Защо по дяволите това черешовотопчесто безполезно племе е орязало така важната статия в Ню Йорк Таймс поне със 75% ????????????????????? Навик от комунизамо или от робството, или и от двете ?? Ив Индж говори и кой го чува тоa човек, той е орязан при превода от английския вариант – това скотско предателско племе чува ли Ив Индж? Не, sorry, чува чалгата... С ритмите на поробителя си... И често вие и плаче - не си ли забе137

лязал, че често чалгата е като вой на поробена рая, все ме сеща на Ботьо: Пейте робини тез тъжни песни в таз робска земя... Не може, тва племе е безмозъчно... И така ще стане втора Ялта, защото за Америка сте безинтересни, а руснаците ги разбирам прекрасно – те мислят примерно така: “Ние освободихме теа имбецили (които не знаят защо са живи) от османците, дадохме толко жертви, значи тва е наша запазена територия, OK”?... Мислиш ли че Чърчил не е разбирал това? Не, прекрасно, и затова на бележката със Сталин за половин минута дава Бълхария на Съветите, но запазва Гърция за Запада, макар че сред гърците има толкова много комуноиди, обладаващи турски мързел и неефективност (ех, робство, квa хубавина султанa да ни гледка)... От робското си наследство гърците загубиха Северен Кипър, еeee прав е султанa... Немам думи за бълхарското скудоумие, немам... Нà ти, чети >>> http://btvnovinite.bg/article/svetut/nju-jork-tajms-balgarija-trjabva-da-se-nauchi-kakbalansira-mezhdu-tramp-i-putin.html и https://www.nytimes.com/2017/02/04/world/europe/bulgaria-trump-russia-putin.html?_r=1 А. от Австралия каза: https://www.youtube.com/watch?v=gnM8CHlex-o Една безумна песен от BG, знаеш защо, абе комунизма е още там, те смятат че ще се подкваси морето... И жената от фльорца за ебане ще станела... генерал !?... Ми то така беше, ама при бай Тошо... Никога немъ да забравъ кво говореха теа скопци тогава – ще издигаме ролята на жената майка... Така се появи генерала, а раждаемостта отиде на нула... Мисля че е нужно малко още, около 10 години, за да заработи убития от комуноидите инстинкт и жените в BG да почнат да имат повече деца, както е по цял свят... А генерала ще го изметем по стълбите надолу заедно с мухлясалото ни минало, ОК?.. А. от Австралия каза: Четох турски източници за МОЯ град в Свободна (заради Русия) Бълхария, макар и населена с пълни имбецили... Турците (official Turkey!) говорят за свои хора от МОЯ град, не знам кви си шейх и молла, 1425 r, а за раята не чух нито и дума. Раята за тях просто не съществува... Прозрачна е, нема я, не съществува… Hекакви си поганци християни... Избиване на такива... Иска ми се по саудитски да дам на всички безмозъчни твари в Бълхария, които ми говорят за “мирно съжителство” в турското робство, поне 50 тояги по глупавия им задник, с който мислят... А влизането на руснаците знае ли твоя милост как се нарича от Турската историческа наука – руска инвазия... Колко пъти да ти казвам, познавам турци тука в Австралия, добри хора, когато научиха, че съм от Бълхария първият им въпрос беше: Вие руски ли говорите? 138

Което ме сеща на стиховете "Пустите клисурци станали московци... (турците знаят добре безмозъчна рая кво е, също както знаят и Русия кво е)… Викам не, български, но се усетих как ги лъжа... Требваше ли да лъжа теа добри хора??... Там си купувам зелеви и лозови сарми (турска дума)... Както и сироп от нар (турска дума)... Съвременните бълхари са напълно обезумели и ми се струва, че съвсем ще се сбъдне пророчеството на Севрюкова – че Турция ще вземе част от BG... Белгия и Люксембург знаеш ли как се вълнуват о тва, o, те не спят заради Бълхария, теа приятели на BG, а не кат вражеската Америка, коят смята, че BG е нещо като досадна руска въшка... Русийо, молъ тъ, спаси пак надутите кат пуяк въшкари бълхо-бълхари, та те си нямат никого друг освен теб, ОК?... Те са слабоумния съученик на мощния му приятел, нема лошо, има улави олигофрени на Балканите, ах теа бълхари, как печелят ритнитопковски състезания, теа титани на слабоумието, ОК?... Да ги защитим ба ! След 28 години преход те не знаят кой са, защо са и къде са. Mr Bean... Немат ум, завалиите, да ги биеш ли, или ебеш, все тая... Рая... Mr Bean, Emanuil Yordanov... “Родният град на Христо Ботев Калофер се вдига срещу проекта на Министерството на образованието”... https://www.youtube.com/watch?v=5co-QmZPSVY Sorry, не знаех че имате таково министерство, то за затриването ви работи, нали? Тва ли е смисало на министерство при вас, аш колсун, нема дертове, ОК?... Хабер има за далавера, a хаир? Never mind... Бе как разбирате турски вие, хайдути (разбойници на турски), инатчии сте големи и баш далавераджии, все турски думи, ОК?... Pая смахната такава... За Pусия ще ми говорят, теа ретардирали пезевенци и тарама-хайвер хайдути, будали селски, ахмаци непоръбени... Ае сиктир, чукундури... Ялта пак, ОК?... Анонимен каза: Така е, така е... Димитър Коларов каза: Ако бяха по-умни от Вас, тогава е притеснително... сега е смях. Ангел Грънчаров каза: Ами аз не виждам нищо лошо в това да им се посмеем... на напъните. А иначе злобата им е завидна, което също е интересен феномен... Анонимен каза: Страницата отново не се зарежда. Явно са я премахнали.

139

Училището ни беше сред водещите в града и в страната, а днес го няма и между стоте гимназии: защо го свалихте толкова ниско? понеделник, 6 февруари 2017 г. Публикацията от вчера със заглавие Философията като гимнастика на духа, в която стана дума за това, че в списъка на персонала на ПГЕЕ-Пловдив името на моя милост кой знае защо е поставено на последно място, след... физкултурниците, след учителите по физкултура и спорт! Просто отбелязах като интересна и многозначителна загадка това защо името ми е поставено на това място. По този повод инженер Радомир Парпулов, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив (известен все още в града като ТЕТ-ЛЕНИН), също така бивш заместник-директор на нашето училище, написа коментар, в който поставя важни въпроси, ето коментара му на отделно място, с оглед да стигне до повече хора: Radomir Parpulov каза: Списъкът не е е по азбучен ред на преподаваните учебни предмети. Какви са тези понятия "слаботокова" и "силнотокова"? В кой век живеете и не знаете ли, че те изгубиха съдържание още преди 50 години?! Започва с имена на учителите по БЕЛ. Каква е тази нова абревиатура? Кой го е правил този списък? Някой специалист по български език редактирал ли го е? Не разбирате ли, че тези неща са "визитната картичка" на училището? От тях гражданинът съди за качеството на работа в него. По какъв начин сте подредили учебните дисциплини? Започва с имената на хората с инженерни дипломи. Защо? Обяснете. Не следва ли да започне по азбучен ред и притежавания класквалификация? Тогава няма да има въпроси кой да бъде по-напред. Имате педагогически съветник. Той разбира от психология и следва да го ползвате по такива бих казал "деликатни" междуличностни въпроси. Това училище беше известно в цяла България с учениците си, а днес ви няма и между стоте гимназии! Защо го свалихте толкова ниско? ДОБАВКА: ПГЕЕ-Пловдив е класирана на 296 място в класацията на училищата според резултатите от матурата. Пред него в класацията е дори и Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив. 3 коментара: Тодор Пеев каза: Матурата по БЕЛ доста изкривява истината за нивото в дадено училище. Като единствена задължителна е някакъв критерий, но доста субективен. Ангел Грънчаров каза: А кой несубективен критерий предлагате да сложим в основата на по-реалните класации?! Анонимен каза: Г-н Гранчаров, твоята директорка е с неустановена принадлежност към органите на ДС, ето вижте сам:

140

Сега разбирате ли защо е толкова силна и защо Ви преследва така жестоко?

Неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси се лекува по един начин: чрез говорене вторник, 7 февруари 2017 г.

141

Lydia Staikova каза: Спомняте ли си времената, в които бяхме комсомолци? Имаше теми, по които не беше възможно публично да се проведе смислен разговор; възможното беше да се обменят одобрени и утвърдени клишета. Притеснявам се, че пак вървим в тази посока. Ангел Грънчаров каза: В образователната сфера (училищата) ситуацията даже ми се вижда влошена - в сравнение с времето на нашата "бурна комсомолска младост". И точно в тази посока: невъзможността да се проведе смислен, сиреч нормален и човешки разговор. Дано да не е навсякъде така, но в училището, в което моя милост работи като учител по философия, ситуацията, за жалост, е много тежка. Всеки опит за провеждане най-вече на публичен дебат по найважните проблеми се изражда в глупави, безсмислени словоизлияния... А най-лошото е, че по тази причина, поради съзнанието на невъзможност и неспособност да разговаряме повечето хора предпочитат да си мълчат, да си траят; тия като мен, които не се примиряваме и се опитваме въпреки всичко да казваме какво мислим, биваме възприемани като "безумци", като "скандалджии", като "хора, които ни губят времето" и прочие. Според мен този дефект (неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси) се лекува по един начин: чрез говорене, чрез упражняване, чрез практикуване, чрез обучение даже.

Най-новите умотворения на опонентите ми, водещи злостна хибридна война срещу "народния враг Грънчаров" сряда, 8 февруари 2017 г.

142

143

144

Интересно е докъде по-нататък ще стигнат в наглостта си въпросните тъй усърдни интернетни таваришчи мерзавци... 2 коментара: Dimitar Stoyanov каза: А къде се публикуват въпросните колажи? Ангел Грънчаров каза: В специална фейсбук-страница, създадена за оплюването ми... интересно е, че фейсбук ту спре тази страница, ту тя отново се появи, не мога да разбера на какво се дължи това нещо. Може би оплювачите ми са професионални хакери, знам ли?! :-)

У нас полно с безразличных к истине людей и это усугубляет невыносимую ситуацию: вот к чему привел нас "пресветлый коммунизм"! сряда, 8 февруари 2017 г. Днес ще се проведе решаващ Педагогически съвет, на който ще се реши моята съдба като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което вече пета година водя тежки борби за реформиране, за реална демократизация на отношенията, ала срещам яростна съпротива от страна на ръководството, от страна на представителите на височайшата образователна администрация и бюрокрация. Тия дни много хора, съпричастни на случващото се, ми звъняха да ме питат какво става, сред тях и един мой приятел от... Украйна, той е професор по фило145

софия, заедно с него вече години наред си сътрудничим и издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, казва се Константин Райда. Ето откъси от нашите писма, касаещи тази тема, смятам, че по този начин ще отговоря и на всички други хора, които се интересуват от темата; е, вярно, пишем си с него на руски, но това, да се надяваме, няма да затрудни прекалено читателите, все пак руският език не е нищо друго освен... старобългарски език, нали така?! :-) Вземете предвид обаче, че на мен специално ми е много трудно да се изразявам все пак на руски, много години откак много рядко ми се налага да говоря или да пиша на този език, така че не се чудете ако на места фразите звучат изкуствено, помпозно, глупаво или не знам си как още:

Здравствуйте, дорогой Ангел! ... Сегодня получили из типографии международный выпуск ИДЕЙ за 2016 г. Но пошлем Вам несколько позже – подождем еще и АУСПИЦИЮ с Вашей статьей (Забележка, пояснение за читателя: АУСПИЦИЯ е списание, издавано в Чехия, в сътрудничество на украински и чешки философи предимно. Бел. моя, А.Г.). ... Такие наши дела. Прочел Ваш последний пост в блоге. Очень жаль болгарских людей и тех родителей, дети которых уродуются в коллективе 11 класса руководством ПГЕЕ. А еще хуже то, что они практически Вас уничтожают морально... Но, может все-таки сходите к местным депутатам, расскажете о том в какую саранчу пытаются превратить некоторых детей в Вашем учи146

лище злокозненные и неправедно занимающие свои должности отдельные властные особи? С огромным уважением к Вам, искренне Ваш друг, професссор Райда Здравствуйте, уважаемый мой друг Константин, Спасибо Вам за письмо и за дружеское и человеческое соучастие в моих проблемах! Г-н Сергей Шевченко сообщил мне, что уже послал екземпляров международного выпуска... ... А о событиях в нашем "воспитательно-образовательном учреждении" я Вас прошу смотреть на все это с позитивной стороны – ведь эта история слишком показательна, она показывает реальное состояние человеческих душ в нашем так больном времени и общество, это для исследователя человеческой души слишком благодатная тема! Такая моя исследовательская установка мне очень помогает, я имею ощущение что участвую в каком-то театре абсурда, также смотрю на все это с известной дистанции, в каком-то смысле со стороны, хотя и одновременно также и участую; я слишком увлекся, это мне очень помогает. Верно, иногда из-за обид душа болит, но я уже привык. Те люди, которые так позволяют вести себя находятся, по моему, в ужасном положении, хотя и не сознают что всущности делают; вот, мне как психолога, педагога, человека, християнина приходится помогать им. Я им помагаю, хотя они также не в состоянии оценить этого, понять что всущности произходит. Я должен помогать им и как учителя, и как человека, и как гражданина, и как християнина, так что не напрасно все это, что произходить; Вы же понимаете, что таким образом сам Бог нам очень помогает, Он нас поставил в этом испытании именно чтобы помочь, чтобы дать нам шанс изменить себя к лучшему. Я с этой точки зрения наблюдаю и участвую во всем этим, многое каждый день понимаю; это человеческая драма и трагедия слишком велика, ничего что люди в общем не понимают этого. Ну, делаю все, что в моих силах, чтобы понять и таким образом изменить себя – чтобы каким-то образом начать очеловечиватся (если есть такое слово на русском?!). Я понимаю все эти человеческие страсти как борьбу за реалньную демократизацию нашей общности, но она имеет и более значимый экзистенциальный, личностно-формирующий смысл. Повидимому такова моя судьба. Интересно, что многие люди внимательно наблюдают что происходит, также есть некоторого медийного интереса (отдельные журналисты волнуются, звонят мне, но потом не смеют публиковать, кажется, медийное начальство не позволяет, вот например одно национальное телевидение не пустило в эфире свой приготовленный уже репортаж!), надеюсь и государственые инстанции также по своих каналах наблюдают что произходит, вот например вчера мне из несколько мест звонили и спрашивали что произходит, люди ждут новостей. А сегодня решающий день, сегодня будет Педагогический совет, на котором будет обсуждатся возникший казус. Мне очень интересно что получится, хотя и догадываюсь – потому что слишком хорошо знаю душу своих опонентов, как народ у нас говорит, я знаю "даже их большие коренные зубы". Полагаю, что руководство 147

будет боротся чтобы Совет принял его излюбленный тезис, что вся вина принадлежит "народному врагу Гранчарову", а все остальные, в том число и само руководство, невинные младенцы, они слишком непорочные, как ангелы, а я всущности являюсь сам Дьявол, меня они представляют именно как... Сатана! И также будут пытатся доказать свой тезис, что вопросный "народный враг Гранчаров" – не только слишком подлый, он и полностью некомпетентный, от тотально негодный быть учителем, вообще неспособный, он также ленивый человек, а в конечном счете и... ненормальный, потому что он... психический больной! Если Совет сегодня постановить какое-то решение в таком смысле, если сама учительская коллегия примет такое решение, это и даст руководству карт бланш для моего очередного увольнения с работы, в чем и сама суть и цель занятия. Вот такие дела. Я знаю и то, что если официально Совет примет такое решение и постановить что я, видите ли, "полный негодник" потом уже каждый суд, в том числе и Европейский Суд, не будет его оспоривать – потому что сама професиональная общность или коллегия так решила, а она именно и компетентна этого решать. А состояние в "коллективе" такое, что никто не осмелится сказать и слово в моей защиты или пользы, люди просто боятся, я понимаю это и не ожидаю что кто-то проявит известное мужество, являющееся в таких условиях безумной дерзости! Вот такие дела. Ну, посмотрим что получится сегодня. Интересно будет. Я буду высказываться и я знаю, что в таких дебатах, когда некоторые люди будут говорить без капельки неудобства каких хотите лжей, я буду слишком волноватся, а не надо; будем надеятся, что сердце все таки выдержить, но от таких волнений я не имею никакой гарантии, что оно выдержить. Буду молится Богу что сегодня на этом заседании мое сердце все таки выдержало! Все в Божьих руках! Но иногда и сам Бог не может помочь заблудившихся нехороших людей. Нам, философов, Бог призвал помогать ими. Я исполняю как могу свой долг – и потому и стал таким "врагом" для вопросных людей. Все у нас, в Болгарии, противоположное нормальному. Ложь для заблудившихся людей является правдой, а правда – ложь. Полно также и с безразличных к истине людей, что усугубляет ситуацию. Слишком тяжело. Вот к чему привел нас "пресветлый коммунизм"... Простите что так много написал Вам, но я знаю, что хотя бы Вы понимаете мою боль, вот потому и излил свою душу! Прошу однако не страдать из-за меня, мой дорогой друг, у Вас сам большие проблемы, мне очень неудобно, что обсуждаем прежде всего мои проблемы, но вот моя история получила такое публичное осветление, бедем надеятся, что "лед все таки тронется" когда то, а кагда это будет и доживем ли мы этих счастливых времен вообще неизвестно. Но – такова жизнь, иную она быть не можеть (в настоящих условий). Вся борьба для того чтобы в каком-то моменте мы начали жить по человечески, я не понимаю почему это для нас так трудно?! Желаю Вам всего доброго, здоровья, удачи – Вам лично и Ваших самый близкий людей! С уважением: Ваш друг Ангел 148

Шоуто продължава, а празникът иде: търпеливци, продължавайте да търпите униженията – и се самобичувайте още по-усърдно! четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Вчерашният ден беше – въпреки всичко – един хубав ден за нашата непрокопсала все още училищна демокрация, която пък, от своя страна, е един показателен и удивителен "частен случай" на случващото се в нашата хептен непрокопсала българска демокрация – щото нашата училищна общност е именно съставка на тази последната. Какво се случи вчера ли? Ами знаменателни неща се случиха – и крайно показателни. В крайна сметка се отпочна най-сетне така дълго отлаганият демократичен дебат в нашето училище, на който ретроградните сили така дълго и толкова самоотвержено пречеха години наред. Е, няма как, този наш демократичен дебат се проведе в една изключително уродлива форма и по начин, който не прави чест на повечето от участващите в него. Но аз лично съм "удовлетворен", ако ми позволите да използвам тази дума, иначе казано – доволен съм. Въпреки че заради емоциите от случилото се вчера се събудих доста рано и не мога повече да заспя; наложи се да стана и да започна да пиша, белким някак се успокоя. Много неща се налага да бъдат казани - и то е именно за доброто на тази същата наша непрокопсала, ала въпреки това имаща велико бъдеще училищна, а и – защо не?! – обща българска демокрация. Но да карам поред. Ще се опитам да кажа най-важното – и да очертая тъй интересната и многозначителна картина на вчерашния знаменателен ден. Още в самото начало се налага да поставя един неизбежен въпрос: а имам ли аз, хроникьорът и анализаторът на случващото се в нашата така трудно демократизираща се училищна общност, моралното право да пиша пределно открито и съвсем публично за всичко, случващо се в нашата общност?! И да из149

важдам на показ някои тъй нелицеприятни за някои хора, предполагам, истини, явления, факти или каквото друго искате? За всичко, случващо се в нашата общност, не следва ли да се мълчи, та всичко да си остане скрито "вътре в нашия дом", иначе, ако се пише открито, ще излезе, че ще се изложим, ще си загубим, дето се казва, имиджа, ще си... уроним престижа, ако мога да употребя тази толкова излюблена от някои хора руска думичка (на български казано, ако трябва да преведа, думата "уронване" би могло да се преведе като "накърняване" или "засягане", примерно. Трябвало, видите ли, да се мълчи за случващото се "вътре в нашия дом", в "нашата кухня", сакън, някой външен човек да не разбере - щот ще се изложим, ще си "накърним имиджа", ще си загубим реномето! Който изнася "конфиденциална информация" от една организация, такъв е неин враг, който заслужава да бъде най-малкото порицан, а най-добре – наказан с... изгонване от тази организация или фирма. Той става "вредител", да си спомним тази популярна дума от непрежалимите сталинско-комунистически блажени времена. С вредителите пък следва да се постъпва кардинално: с... куршум в тила! (Ако може да сме изцяло верни на непрежалимия автентичен сталининизъм-комунизъм!) Е, сега живеем в крайно болни и тежки уж демократични времена, не можем да правим точно това, което сърдечно ни се иска, нали така?! Требва, другари, да се преструваме, че уж почитаме проклетата демокрация, нали така?! И че уж уважаваме правата и на малцинството, на другоячемислещите, на враговете, проклети да са! Да, ще лъжем, ще се преструваме, че сме уж демократи, нищо че същината ни ще избива отвреме-навреме - или пък дори постоянно, иззад лицемерното лустро. Темата за тия метаморфози на късното комунистическо и комуноидно съзнание е благодатна, но да не се разпростирам, че ще стигна далеч. Та аз, учителят по философия в нашето славно училище ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ-ЛЕНИН) като пиша в блога си за всичко, което става в нашата училищна общност, като се опитвам да пресътворя в слово случващото се и така да го увековеча, престъпление някакво ли извършвам, предателство ли някакво правя, аз за убиване ли съм, аз аморален презрян тип ли съм, подъл издайник ли съм, а, кажете де, какво мислите по тоз любопитен казус, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! "Нормалните хора" не изнасят информация "от кухнята", "вътрешна информация", касаеща организацията ни, щото по този начин ще навредят. Те упорито мълчат, траят си, всичко, видите ли, трябвало да се решава тук, сякаш нашата организация е нещо като превъзходна... мафия, нали така излиза?! Щото в мафиите е забранено да се изнася "вътрешна информация", ала там, в мафиите, се вършат крайно незаконни неща, и една мафия наистина може да бъде закопана, дето се казва, от един "предател", ако той почне да говори; знаем, на такива предатели им затварят устата по обичайния начин, чрез убивание. Да, ама ний все пак нали не сме мафия, а – нали така?! Ний нали нищо незаконно не вършим, или вършим, а?! От какво има толкова да се страхуваме, на кого ще навреди тази така неприятна за някои хора гласност, проклета да е?! А може ли да има демократизиране на една общност без даване на пълна гласност на случващото се в нея – това също е 150

интересен въпрос за осмисляне и обсъждане. Освен това има едно решаващо обстоятелство, на което явно не обръщат внимание блюстителите на "тайната", на "пазенето на секретността": ами ний не сме някаква частна фирма, ний сме обществено, публично, държавно и при това сме възпитателно-образователно учреждение, издържано с парите на данъкоплатеца – е, има ли право този данъкоплатец, този всъщност истински собственик на училището, да знае цялата истина за случващото се в организацията, издържана с неговите, на данъкоплатеца, пари?! Ето, този въпрос май решава целия казус около желателността или неприемливостта на пълната гласност по повод на ставащото в нашата така трудно и мъчително демократизираща се училищна общност. И да имат много здраве от мен тия, които си позволяват да ме възприемат като "предател", като "издайник", като "злобен народен враг" и като какъв ли не още – само защото съм станал нещо като медиатор между обществото и "колектива", щото, както и да го погледнем, въпросният "колектив" все пак е част от голямата общност, която пък има пълното право да знае истината за всичко, което се случва в нея! А тия, които се боят кански от истината - на такива аз не ща да помагам; да, аз на тия, които предпочитат да залагат на лъжата, не ща да помагам – и то по съвсем принципни подбуди. Аз, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, съм нещо като "проклет демократизатор", на това основание съм влюбен не само в свободата, но и в истината – защото именно истината ни прави свободни, нали така, това са думи на Спасителя?! Тия, които мразят истината на същото това основание мразят и свободата, те обичат истината, те на това основание и така бясно се съпротивляват на "злокобните попълзновения" на коварни демократизатори като мен. Те затова водят такава безогледна война срещу демократизаторите като мен, възприемайки ни с пълно право за свои врагове. Те затова, на това основание, са такива приятели на тайните, на загадките, на мълчанието, на клюкарстването, на слуховете, на интригите, на гаврите с всичко свято и истинско и прочие, и так далее, и алабала, и тинтири-минтири! Ще подхвърля и тази историческа справка, този исторически факт: някога Горбачов (да е жив и здрав!) видя сметката на изглеждащия така монолитен и непоклатим комунизъм по един най-прост начин, а именно - даде и позволи гласност, премахна цензурата, даде свобода на словото! За около година комунизмът отиде по дяволите, нищо не остана от него, оказа се, че гласността, откритостта, правдата, честността и прочие са такива мощни оръжия, на които нищо не може да противостои. А са така мощни тези оръжия защото имат духовна природа, имат духовно естество. Духът пък владее материята и с пълно право властва над нея. Това е положението. Ще трябва да преглътнете неудобствата, драги крепители на отвратителното статукво на несвободата, на тиранията, на унизеността в образователната сфера! Мъчно ви е, знам това, да четете тук, в моя блог, цялата истина за това, което се случва в нашето училище, но ще ви се налага да я четете. И то е за ваше добро. Аз ви помагам да започнете да се привързвате към истината – и да почнете да се освобождавате от оковите на лъжата и на лицемерието. Ще го разберете вий това нещо един ден – и ще сте ми благодарни тогава. Аз съм, така да 151

се каже, вашият освободител – и това обяснява злобата ви към мен. Мисля, че Георги Марков (писателят, убит от ченге на моста в Лондон) пишеше на едно място, че робът най-много мрази оня, който го тика зорлем към свободата, а пък свободата, знайно е, за роба е най-страшното. Той си обича тиранията. Не цитирам Г.Марков, а разсъждавам по един мотив, който е много характерен за него. Та да започна вече да пиша за конкретното, а, стига тези "общи приказки" бе, Грънчаров, омръзна ни, кажи нещо по-конкретно! Ето този възглас още звучи в ушите ми. Да, аз се опитвах да се изкажа на вчерашното епично заседание на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТЛЕНИН), опитвах се да предам на аудиторията един по-богат и сложен за възприемане смисъл, а голяма част от публиката ме гледаше с ненавист, а пък някои почевръсти направо се провикваха: - Айде стига бе, спри се бе! Ще ни умориш от общи приказки бе?! Кажи нещо конкретно бе, стига си го усуквал бре?! Ще ни умориш от скука бре?! Я го виж ти, ще ни тормози той да мислим?! Ще ми се прави той на интересен! Ще ми си прави той на иновативен, молим ви се?! Как не те е срам малко бе?! Ти за какъв се мислиш бре?! И так далее, и тамо подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири... Това е. Типична нашенска обстановка, родна, мила, българска. Нема какво да се чудим, това е, дето се казва, положението. Да, тия хора, дето викаха така, са учители – и възпитатели на младежта! Това, разбира се, е скандално, имам предвид че се държат така. Че не уважават чуждото мнение, че не щат изобщо да вникнат в позицията на онзи, който не мисли като тях. Че не щат даже благоприлично да го изслушат. Да му дадат думата. Не, трябва да го прекъсваме още щом си отвори устата. Трябва да му запушим устата! Трябва да му пречим да каже каквото мисли! Трябва да го обиждаме! Трябва да го наругаем. Трябва да го оплюем порядъчно! Трябва да го унизим! Трябва да го смачкаме! Трябва да се погаврим с него! Щот той в нашето възприятие ни изглежда враг! Щот ни дразни така, че ни вбесява. Не, ний не мразим мислещите хора по принцип, ний мразим само тоя имитатор на свободно мислене и на свободолюбие Грънчаров! Он ни е проблемът на нас. Иначе ний, на думи, много обичаме мисленето и мислещите хора. Мразим само Грънчаров. Щот ни дразни! И ни обижда. Щот излиза, че като не мислим като него, сме немислещи, а ний това нещо няма как да го преживеем. А ето сега есенцията на цялата тази ненавист, изрази я една дребничка дама, учителка по български език и литература, която с побеляло от... съответните чувства лице процеди през зъби следните исторически думи: - Ами ти, Грънчаров, като не харесваш толкова нашия сплотен колектив, като не харесващ също така и нашето училище, в което хора като теб са нежелани, защо не земеш да се махнеш бе?! Нали уж претендираш за морал, ами сам се махни ако си морален?! Не обича той колектива и училището, а стои тука! Махни се бе! Те това процеди през зъби тази крайно развълнувала се и трепеща дама. Или другарка, няма значение как ще я наречем. Щот дамите не се държат така войнствено най-малкото. Има и още други върховни постижения във вчерашния 152

тъй бляскав педагогически спектакъл, който се състоя в ритуалната зала на училището ни; примерно в един момент директорката, самата водеща на това шоу, се хвана мелодраматично за сърцето и почна да крещи: - Не, аз това не мога да го понеса! Къде ми е валидолааа! Забравила съм си валидолааааа! Дайте ми валидолаааа! Тоя хубавец, другарки и другари, Грънчаров де, вижте го тука – размаха смартфона си крайно развълнуваната директорка – вижте го как се е подпрял с ръка, сякаш е некакъв знаменит мислител, та тоя противен човек си е позволил да даде скандално интервю в сайта teacher.bg, където вижте какви ги плямпоти... И тя започна да чете патетично, а пък някои другарки от публиката взеха прочувствено да вият на умряло! Сюблимен момент, няма що! Театър от класа, Шекспир и Кафка ряпа да ядат, те много са изостанали, горките, от нас! Ний обаче сме направо велики! Ний сме съвсем недостижими. Ний сме нещо като висша литературна класика бре, другари, при това жива, да, съвсем жива!!! Тук се налага да вметна нещичко. Ще каже някой: директорката ни, милата, не каза точно тия думи бре, Грънчаров, що лъжеш сега; тя каза нещо подобно, ала ти тук преувеличаваш, мизернико, представяш я като някаква си там, а тя се държа не точно така, и каза не същите буквално думи! Манипулатор неден, засрами се малко бре?! На което аз ще отговоря ето как, щото бързам, трябва все някога да го допиша това есе. А темата е така благодатна и неизчерпаема, сами виждате каква богата на злато рудна жила съм напипал! Та ще кажа само това: аз нали предложих вчера да се направи пълен аудиозапис на Съвета, та след това да няма оплаквания кой какво бил казал?! Предложих, но директорката се направи, че не е чула предложението ми, не го подложи на гласуване, а вий всичките, както му е редът, се направихте на изоглавени и си замълчахте, нали така беше?! Аз предложих да имаме точен протокол, да не се мъчи протоколиращата да си съчинява какви ли не нелепици, пишейки протокола си, щото тя като не владее стенография, няма как да запише всичко казано. Не, предложението ми беше заметено под килима. Е, щом така направихте, сега няма как да протестирате, че аз не съм бил възпроизвел точно нечии думи. Ами няма как да ги възпроизведа точно, разбира се, аз нямам такава силна памет! Аз описвам с думи тек впечатлението, което нечии думи са произвели в моето съзнание, аз описвам моето възприятие на съответните думи, в край на краищата аз тук пиша не протокол, а свое философско, психологическо и каквото искате още есе, което даже има и моменти на известна художественост, нали така?! Е, авторът няма как да не участва в сътвореното, нали така?! Има и разни литературни похвати, това поне го знаят наште учителки по литература. Тъй че нека да не протестират. Уф, както съм го подкарал аз май никога няма да завърша това есе. Чакай да кажа още поне някой и друг бисер, че историята няма да ми прости, че съм пропуснал някой сюблимен учителски бисер, изръсен вчера така щедро от съответният напъващ се да мисли субект; ето какво каза примерно един учител по физкултура, опитващ се да се прави на ентелегентен: 153

– Абе Грънчаров, твоя подход към учениците не се приема от учениците – следователно ти си некадърник. Това е толкова просто че не мога да разбера защо не го признаваш. Ще ти го обясня още по-просто: 11-ти Ж клас се държи прилично при кадърните учители, при теб се държи неприлично – значи ти си некадърник! Щом ние всички тук преподаваме кадърно, а ти преподаваш различно от нас, значи ти си некадърник, то е близко до ума, какво има да му се мисли и усуква толкова?! И какви иновации може да има у човек, който е доказано некадърен?! Който народът не го приема, той не заслужава да живее, щот народът, както е известно, никога не греши! Не може всички ние да сме срещу теб, пък ти да си прав, не, това е невъзможно! За истината, както е известно, се гласува. Мнозинството решава коя е истината. Нали си уж демократ, тръбиш това, е, сега трябва да приемеш тази фатална за теб истина. Народът никога не греши, значи ти си не само неправ, ти си и вреден, ти си и некадърник, ти си опасен човек, който нема място в нашия сплотен колектив. Ето нещо такова се напъваше да каже този самороден талант в сферата на мисленето, а пък моя милост, с цялата си наглост, в този момент си позволих да се провикна: – Госпожо директор, отбележете си: този човек заслужава една точка, повишете му точка и увеличете сумата пари от диференцираното заплащане – тоя човек заслужава таз парична награда!

Въпросният човек изглежда много се обиди на тия мои думи, временно си седна да си усмири гнева, а след това в един момент, като аз взех думата (бях застанал прав отпред, пред сядащата на столове аудитория), се приближи към мен и започна нещо да ме апострофира, имах чувството, че ме заплашва, че налита на бой и прочие, което ме принуди да замлъкна, очевидно нямаше смисъл в такава обстановка да продължа да говоря. Пак ми беше запушена, дето се казва, устата, и то с такива оригинални средства, е, щом е така, аз ще пиша тук, в блога си. Пак ще 154

кажа каквото мисля, няма как съвсем да ми бъде запушена устата. Няма да мълча. Не, такава възможност при мен няма да се сбъдне. Такава горе-долу беше обстановката в това, както сами се убеждавате, бурно заседание на Педагогическия съвет. Излагации колкото искате се случиха на него. Някои клакьорки, казахме, виха на умряло, други се кръстеха – санким, как е възможно тоя Грънчаров да говори толкова непонятни за ухото ни и необичайни думи! – трети в знак на протест си тръгваха от залата, наблюдавайки внимателно дали ще забележи протеста им директорката, та белким си сложи една чавка срещу името им в бележника си. Абе какво да говорим, нашенска, родна, мила, чисто българска картинка! Толкова по формалната, външната страна. Много хора, с две думи казано, се изложиха страшно много, ала това изобщо, предполагам, не им пука, важното е, че участваха в громенето на врага. Педагогическият ни съвет мина, следователно, под обичайната си форма на... "народен съд", да, на съдилище, в което възмутеният народ съди безпощадно народния враг Грънчаров, а Грънчаров е народен враг само защото той не мисли като нас, щото той, мизерникът, си позволява да мисли нещо различно! А който не мисли като нас е наш враг, разбира се! Такъв следва да бъде смачкан. Точка. Нашата методика е ефективна и успешна, Грънчаров, твоята не работи в нашите условия, да, само командно и авторитарно-терористично ще живеем ний, не ти щем пикливата демокрация, пикливата ти и иновативна "демократична методика", тя води до анархия, ний обичаме здравия ред и силната ръка, ний ще залагаме и занапред на терора, на страха, на насилието. Пишейки тези неща в такава обща форма съм длъжен изрично да подчертая: около половината от хората на този учителски съвет се държаха в тази лудешко-абсурдна обстановка съвсем достойно, мълчаха, дори мислеха, някои, предполагам, се срамуваха, разбира се, не направиха нищо за да озаптят административно-вакхическата оргия, дето се разиграваше пред очите им, но това е разбираемо, да се обади някой и да каже нещо различно, това значи да го последва моята съдба; да, но имаше много хора, по погледите им личеше, че изпитват дълбока вътрешна покруса от случващото се, да, тези хора са разбиращи, те разбират, тези хора, предполагам, в един момент ще намерят душевната сила да почнат да се държат не така унизително, ще победят страха, ще надмогнат, ще счупят оковите на мълчанието и пр. Това бях длъжен да подчертая изрично. Недейте да си мислите, че съм възприел "сплотеният колектив" като състоящ се от мерзавци, не, няма такова нещо. Тук-там има хора, които без да им трепне окото провят разни мерзавщини, но те са извинени, щото не съзнават какво правят, ако съзнаваха, щяха да се засрамят и щяха да се възпрат, е, заблудени може да са, но мерзавци решително не са. Това е особено важен момент. Знаете, аз съм човеколюбив човек. И ценя човешкото достойнство. В такава абсурдна обстановка да мълчиш вече е проява на смелост. И на достойнство. Толкова по този въпрос. Два важни момента трябва да представя и ще се спра да пиша, щото решително взе да ми писва писането. Ето за какво става дума. Пак за пустите подходи ще стане дума. Вчерашното заседание на ПС на ПГЕЕ-Пловдив беше тържест155

во и триумф на загиващия абсурдистки подход, според който една образователновъзпитаваща общност в съвременните условия трябва да се управлява само силово, чрез система от натиск и шантажи, чрез заплахи, чрез всяване на страх, чрез потискане на личността на възпитаваните, чрез тирания, чрез репресии, чрез... финансови санкции даже! Да, този подход е господстващ в нашето училище, за жалост. Този отдавна отречен от самия живот, от времето и от историята абсурдистки подход в нашето училище си властва необезпокоявано от нищо защото... директорката е негова страстна привърженичка, а, знайно е, началството никога не греши, нали така, народът също не греши, а нашият народ се чувства прекрасно и превъзходно когато е поставен в най-отвратителните робски условия! Нашият народ, респективно, се чувства най-нещастен ако го поставиш в условия на свобода, щот мнозинството у нас не знае що е това свобода, пък и тя, проклетата свобода, не става за... ядене, с вилица не можеш да я прободеш, тя не е като милото сочно кебапче! Тъй че подходът на странници като мен, според който личността и нейната свобода, а също така и достойнство и права, имат водещо значение, в нашият "сплотен колектив" не се пласира много, е, разбира се, много от учениците го споделят вътрешно, даже са фенове на този подход, подкрепят ме, но... ние все пак трябва да завършим това училище, господине, молим да ни разберете, ний с Вас сме съпричастни, но не смеем да го афишираме, щото класните ни ръководителки ще ни изскубят или прегризат гръкляна ако разберат за това, ето по тази причина ни се налага да си траем, молим Ви се, разбере ни! Ето, душите извадиха на учениците, които си позволиха необмислено пред репортер на бТВ да кажат, че сте добър учител, леле, как им се караха класните за тая волност?! Затова ний ще си мълчим вече. Вие не ни се обиждайте, че така позорно мълчим, че не смеем повече да ви защитим, срещу ръжен, господине, е глупаво да се рита. Нали сме прави, нали е право това, което говорим?! Така. Подходите са тия, моят подход вчера беше осмян, подигран, оплют, пак ме нарекоха "некадърник", "луд човек", човек, който не знае що иска, глупавите "иновации" на Грънчаров при нас не виреят, ний ги не щем, той да не ни мъти водата повече, че... абе защо не го уволните,у госпожо директор, докога ще ни мъчите да го търпим тоз нарушител ан нашето блажено спокойствие?! Абе, Грънчаров, що шумиш около своята суетна личност, що не си кротнеш, да си дочакаш мирно и спокойно пенсията, що си мислиш, че можеш да промениш света, е, ний няма да ти позволим това, безумецо и наглецо! Толкова за подходите, а какъв е моят подход аз тук няма пак да обяснявам, щот съм го обяснил в книгите си, в блога си, къде ли не. Всичко съм казал, ама кой да ти чете?! Ний си знаем сичко без да четем, нали така? Ний си знаем всички и по таз причина не ни се налага на мислим! Мислят такива като Грънчаров, дека не знаят, ала ний си знаем е затова нема нужда да мислим. Който знае не мисли. Точка! Молчать! Не рассуждать! На вчерашния съвет тържествуваше и друго, което е особено унизително: ученици бяха карани да се разкайват, да се унизяват, да молят пощада, защото, примерно, били си позволили да направят страничка във фейсбук, в която ученическия народ да може да си изказва мъката, да, заради това "страшно престъпле156

ние" тези ученици не само бяха наказани сурово и жестоко (отнеха им стипендиите за отличен успех!), но и ги принудиха да стоят с наведени глави и да се разкайват за "вината" си - ако искат да оцелеят изобщо! Щото си представям каква буря би настъпила ако тези ученици бяха казали: не, не се разкайваме, не сме сторили нищо осъдително, казали сме каквото мислим, направили сме каквото трябва! Ами щеше... да настъпи краят на света, ето това щеше да стане, нали така?! И за да не настъпи краят на света, за да спасят все пак света, тези млади хора се наложи да се разкайват, да говорят противното на това, което мислят, наложи им се да... лъжат, да лицемеря,т с оглед да се спасят. Е, не да си спасят душите, кой ли ти мисли в нашето образователно-възпитателно заведение за душите на младите, а да си спасят... задниците (простете за думата!), но какво си спасява оня, който си плюе върху достойнството за да се отърве от още репресии и унижения?! Да, да не забравя да кажа: онази "толкова опасна страница", заради който бяха наказани други ученици и то само защото са лайкнали изображения в нея (!!!), те пък отпаднаха от групата, отиваща на производствен стаж в страни от Западна Европа, та значи разбра се кои ученици са направили тази "взривоопасна страница", направили я били учениците от елитния Х Д клас, те си били признали вината, те били изловени, те били направили това "осъдително престъпление", ето тези ученици трябваше да се каят публично и да бъдат унижавани "за поука". Други двама ученика пък бяха принудени да се разкайват защото били извършили... престъплението кражба, били откраднали... една рам-памет от един компютър, те бяха наказани с последно предупреждение за преместване в друго училище. "Съвсем случайно" тези двама ученика са точно тези, които дръзнаха да направят подписка в моя защита, аз лично не мога да разбера каква е тази загадка, говорих по този повод в Съвета, ала бях осмян, разбира се! "Съвсем случайно" е това съвпадение, разбира се, няма как! Системата обаче при нас работи, сами виждате, безотказно! Ех, да го нямаше този Грънчаров, откъде пък се взе той та да ни разваля идилията?! И да ни резили пред обществото! И да ни уронва престижа! За историята около световно-известния 11 Ж клас тук няма да пиша, нищо че вчера тя беше точка от дневния ред на Съвета, най-после, след много мои настоявания това се случи. Е, директорката и подкрепящите я нейни фенки направиха така, че обсъждането на дисциплината в 11 Ж клас по "съвсем естествен, непринуден начин" премина в обсъждане на проблема за това колко именно е... некадърен... философът Ангел Грънчаров, да, наглецът Грънчаров дали е само "умерено некадърен", или пък е "средно некадърен", или е направо... "гениално некадърен", ний това не можем още с точност да знаем, но с положителност знаем, че неговите така наречени "иновации" са пълни глупости, другарки и другари, те не стават за нищо, пълни глупости са теориите на Грънчаров, че учениците било трябвало да се учат да мислят самостоятелно, свободно, да умеят да си изразяват и да си защищават позицията, пълна глупост е и грънчаровите "свобода" и "демокрация", която в нашите условия изобщо не работи, затова и трябва да си разчитаме само на силната, на твърдата ръка, на терора трябва да разчитаме, това е 157

положението, тази е истината у нас, таваришчи, точка, край, молчать, не рассуждать! Няма да описвам срамните сцени около поредното ми обругаване пред "народния съд" над "злодея Грънчаров", в какъвто се превърна и вчерашния Педагогически съвет на ПГЕЕ-Пловдив; няма да ги описвам, щото ме е срам. И щото ми е гнусно. Щото ми се гади. Щото ми е крайно неприятно. Аз не съм очаквал, че толкова мръсотия може да се излее върху мен. То не беше "унищожителен сарказъм" (спомняте ли си онази песен от филма СТЕНАТА, където се употреби този израз?), да, нашите учители много владеят средствата на убийствения сарказъм, няма значение спрямо кого го упражняват, спрямо ученици или спрямо учители (разбира се, спрямо нестандартно, спрямо "неправилно" мислещи учители като мен се упражнява този въпросният убийствен сарказъм!). Спирам дотук. Потресен съм. Какво ще правя оттук-нататък тепърва ще реша. Едно е сигурно обаче: няма да капитулирам. Няма да дезертирам. Няма да се предам. Слабост няма да проявя. Ще се боря. Докато имам сили ще се боря. Докато дишам ще се боря. Ами какво друго да ви кажа? Май всичко е ясно вече, нали така? Който разбира, ще разбере и без думи. Който не иска да разбере колкото и да му го обясняваш, пак няма да разбере. Думите понякога са излишни. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Днес е първият учебен ден от втория срок. Желая успех на учениците си. На ония млади хора, които могат с право да се нарекат мои ученици. На другите пак желая успех – в разбирането на истината за това в каква ситуация са се оказали. Да, има млади хора, на които водя часове, но които нямат моралното право да се наричат мои ученици. Такива са, примерно, учениците от 11 Ж клас. Да си ученик на Ангел Грънчаров е... чест, голяма при това, казвам го, пиша го неслучайно, а съвсем съзнателно: именно за да вбеся дадени хора. Обичам да провеждам такива... мозъчни атаки понякога. Този е начинът да се пренареди нещо ако не в мозъците, то поне в душите на хората, които са допуснали там да всичко да се обърка, да бъде поставено "с краката нагоре"... 4 коментара: Владимир Петков-Трашов каза: Потресен съм също! Искрено и истинно Господи! Как е възможно това?! В началото на 21-ви вече (!) век сме! Г-жо Костова, от ДСБ?! Никак не ми се вярва! Там имаше ли още някой привидно силен и здрав разум в ПГЕЕ-Пловдив, или... само... тъпеещи физкултурници!? И... само не мислещи подмазвачки и тъпеещи нагло фльорци?! В този "колектив"... Где так вольно дышить человек...! Без съвестно и, без капчица неудобство смучещ... и съвсем, без полза и съвсем, без нужда... бюджета! Потресен съм! Нямам думи... Но ще продължавам да си правя гимнастичката и да си карам колелото... и през зимата! И то тук в България, а не в Германия! Защото... Дълга История... Мислещите ме схващат... а на не мислещите, колкото и да им се разумно обяснява... уви... все им е... И все в тая! :-) 2017.02.09г. Анонимен каза: AIG, edni veliki dumi si kazal, eyvallah: 158

Ще подхвърля и тази историческа справка, този исторически факт: някога Горбачов (да е жив и здрав!) видя сметката на изглеждащия така монолитен и непоклатим комунизъм по един най-прост начин, а именно - даде и позволи гласност, премахна цензурата, даде свобода на словото! За около година комунизмът отиде по дяволите, нищо не остана от него, оказа се, че гласността, откритостта, правдата, честността и прочие са такива мощни оръжия, на които нищо не може да противостои. А са така мощни тези оръжия защото имат духовна природа, имат духовно естество. Духът пък владее материята и с пълно право властва над нея. Това е положението. Ще трябва да преглътнете неудобствата, драги крепители на отвратителното статукво на несвободата, на тиранията, на унизеността в образователната сфера! Мъчно ви е, знам това, да четете тук, в моя блог, цялата истина за това, което се случва в нашето училище, но ще ви се налага да я четете. И то е за ваше добро. Аз ви помагам да започнете да се привързвате към истината – и да почнете да се освобождавате от оковите на лъжата и на лицемерието. Ще го разберете вий това нещо един ден – и ще сте ми благодарни тогава. Аз съм, така да се каже, вашият освободител – и това обяснява злобата ви към мен. Мисля, че Георги Марков (писателят, убит от ченге на моста в Лондон) пишеше на едно място, че робът най-много мрази оня, който го тика зорлем към свободата, а пък свободата, знайно е, за роба е най-страшното. Той си обича тиранията. Не цитирам Г.Марков, а разсъждавам по един мотив, който е много характерен за него. Димитър Коларов каза: Четох, четох. Много четох, всичко изчетох. И всичко, което го има в мрежата по Вашият казус от 2011 г. и него прочетох. Това образцово училище ли е – или крило на ловешкия затвор? Или пък е последното ленинско училище у нас? Лошото е че сте сам. Всички против един, не е честно, но пък е успешно. Те използват убийствен сарказъм, ами използвайте го и Вие... тук. Изразявате се високопарно, не го разбират и това ги дразни. Нека се дразнят, нали си е война. ''A LA GUERRE СОММЕ A LA GUERRE'' Най-накрая имате попадение, нокаутиращо: ''Едно е сигурно обаче: няма да капитулирам. Няма да дезертирам. Няма да се предам. Слабост няма да проявя. Ще се боря. Докато имам сили ще се боря. Докато дишам ще се боря.'' Е това вече ги е паникьосало до лудост. Няма да има почивка за тях пак съвети, пак трябва да се изказват, пак да се мазнят, значи пак няма да имат така мечтаното спокойствие. И най-лошото – трябва да мислят... ужас! Пак ще се отдалечат от мечтания си начин на живот между двете чинии (тази за ядене и тази в тоалетната). Това е начинът – никакво спокойствие за тях. И по единично, не срещу всички. С интерес ще продължавам да следя какво става. Илонка Павлинова каза: Поклон!

159

Да, демокрацията и свободата си имат доста неудобства, но въпреки това са за предпочитане пред тъй умилителната тирания, пред тъй сладкото робство! петък, 10 февруари 2017 г.

Ще продължа по подетата вече тема за това как мъчително тече изключително важния иначе процес на реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (вчера се опитах да представя как протече изключително показателния, красноречив в много отношения Педагогически съвет, ето линк към нея: Шоуто продължава, а празникът иде: търпеливци, продължавайте да търпите униженията – и се самобичувайте още по-усърдно!). Сега ми се ще да продължа, понеже проблемите съвсем не са решени, напротив, тепърва предстои борбата за осмислянето им, за практическото им решаване, за поставянето им на вярната основа. Решавам тази сутрин с оглед на това да напиша един доклад до Педагогическия съвет - в който да кажа онова, което не ми беше позволено да кажа на самото заседание, на самия Съвет в един момент класьор(к)и на началството превърнаха заседанието в отвратителен скандал, увлякоха се някои активисти в лични нападки и обиди спрямо моята скромна особа, изгуби се смисъла, някои даже подмениха темата, а пък директорката не пожела да направи нужното за да въведе 160

ред и да постави нещата на принципна основа; абе стана голяма излагация, случи се, както обикновено, "голям издън", както се говори в известния английски филм "Ало ало". По тази причина ми се налага да опитам да върна дебата в разумно русло като напиша един доклад, в който да доизясня своята позиция, защото, както казах, по неподобаващ, даже непристоен начин опонентите се опитаха да ми запушат устата. След няколко дни предстои нов съвет (заради края на първия учебен срок), е, с този свой доклад ще се опитам да провокирам по-смислен дебат по наистина важните, не търпящи отлагане проблеми на училищния живот. Ето какво написах тази сутрин: До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел И. Грънчаров, учител по философия Уважаеми дами и господа учители, колеги, Уважаема госпожо Киркова, На 8 февруари т.г. в училището ни се проведе изключително интересно, многозначително, а бих си позволил даже да кажа и епично заседание на Педагогическия съвет, което крайно точно илюстрира тежката психологическа и нравствена ситуация в нашата училищна общност. Обсъжданията на това заседание повдигат много важни въпроси, които, за жалост, останаха без отговор на самия Съвет, там дискусията в един момент се изроди, дадени колеги си позволиха да превърнат заседанието в нещо като "народен съд" над "злодея Грънчаров", който, видите ли, бил изключително "долен човек", "вреден", "подъл", "некадърен", не знам си какъв още, даже една страстна дама, възпитателка и учителка на младежта, си позволи да крещи, че "въпросният Грънчаров" било трябвало сам да се махне от училището - понеже щото само той нарушава тъй умилителната административна идилия! Поразително е това, че много хора не пожелаха да разберат и да осмислят по-задълбочено и цялостно ситуацията около въпросите, които обсъждахме, примерно дадени хора си позволяват априори да отхвърлят моя преподавателски подход само на "солидното основание", че оня, който на мисли "като нас", той, разбира се, "не мисли правилно", такава една нетърпимост към другото мнение и разбиране е крайно неуместна в нашето демократично и модерно време. Дадени самоотвержени херои на авторитарно-терористичния "педагогически" подход без замисляне си позволиха, примерно, публично да се излагат като се нахвърлиха да ме обиждат, да ме наричат "некадърник", и то на основанието, видите ли, че съм бил различен: тук "логиката", явно, е тази, че който не мисли "като нас", който не е като нас, той, разбира се, е "лош", "калпав", "пропаднал", "некадърен" и прочие. Забележете, такова едно ретроградно отношение (характерно за отдавна 161

отминалите, ала изглежда непрежалими за дадени хора страшни комунистически времена), си позволяват да се отнасят толкова грозно към мен, преподавателя, който има същите права като тях, правете си сметка как се отнасят същите тези херои на казармения "възпитателски" подход към своите ученици, на които им е хрумнало да направят или да кажат нещо по-различно, която няма да се хареса на техния не търпящ различията в мненията преподавател и възпитател! Още по-страшно е това, че ръководещата Съвета, именно директорката Анастасова, не направи нищо за да спре тия грозни нападки към моята скромна особа, да предотврати израждането на обсъждането, да възпре превръщането му в крамола, в скандал, в тъпо шоу; не, напротив, изглежда за ръководството такова едно развитие на нещата сякаш беше желано. Знаейки нескриваната неприязън на директорката към моята скромна особа, дадени хора без капчица неудобство се надпреварваха да ме хулят както могат, да дърдорят по мой адрес каквото им дойде на акъла, такова едно безнравствено поведение е най-малкото укоримо от морална гледна точка, да не говорим за това, че е несъвместимо с високия духовен статус на учителя, на възпитателя на младежта, в този смисъл е абсолютно недопустимо. Да, ама административното ръководство на училището, изглежда, не обръща внимание на такива "претенциозни морални лигавщини", за него очевидно е важно да трупа "доказателства" в подкрепа на своята любима теза, а именно, че учителят по философия не само че е "пълен некадърник", заслужаващ незабавно уволнение, но той, видите ли, е и толкова "несговорчив човек", който по тази причина успя да настрои срещу себе си "целия наш сплотен колектив"; излишно е да казвам, че тази ретроградна и анахронична технология и психология за насаждане на "образа на врага" в съзнанията на "народните маси" е от инструментариума на уж отдавна отишлия в архивите на историята комунизъм. Има и още много други обезпокоителни явления и процеси, които намериха своя грозен изблик на миналия Съвет: примерно "съгрешили" ученици бяха принуждавани да се самоунижават и покайват пред целия Съвет, на същите тия ученици бяха наложени съвсем непропорционални и тежки наказания, примерно защото "колективно" били участвали в създаването на "неправилна" фейсбук-страница за училището цял един клас (!!!) беше наказан с отнемане на стипендиите, в другия един фрапантен по идиотизма си случай най-елитни ученици от училището ни бяха наказани с отпадане от групата на заминаващите на производствен стаж в Западна Европа само защото са лайкнали изображения от същата онази "толкова погрешна" фейсбук-страница!!! Срещу ученици, инициирали подписка в моя защита по време на гладната ми стачка, пък се оказа, че било инициирано "безупречно криминално разследване" (както без капка неудобство пред Съвета се похвали очевидно падащия си много по милиционерщината педагогически съветник!), което "несъмнено" доказало, че точно тия ученици, видите ли, били откраднали някаква... рам-памет на един компютър, един вид тия ученици бяха обвинени във "вредителство спрямо социалистическата държавна собственост", на мен тия обвинения ми звучат крайно нелепо, разбира се, и тия двама ученика бяха доведени пред Съвета и по знаменития метод на великия главен прокурор на Сталин Вишински не само че направи162

ха "пълни самопризнания" за "престъплението" си, но и, както подобава, бяха принудени да изпият цялата горчива чаша на унижението; съответно и те бяха наказани най-сурово, с дисциплинарното наказание последно "предупреждение преди преместване в друго училище", а аз се питам: дали всичките тези старания не бяха приложени само и единствено да се отмъсти на въпросните ученици заради това, че са имали неблагоразумието да инициират и да направят подписка в моя защита по време на гладната ми стачка?! Ако други ученици бяха "откраднали една рампамет", питам се, дали и срещу тях щяха да бъдат приложени такива жестоки санкции, дали и те щяха да бъдат унижавани толкова жестоко?! Много се съмнявам, училищното ръководство, както е знайно, непрекъснато прилага "двоен аршин", то дели и учениците, и учителите, на "наши" и на "ненаши", които са наши, за тях има съответните облаги, ето, оказа се, че на една ученичка, дето е от "най-нашите", т.е. е от най-приближените до ръководството, само на нея беше простено от директорката за това, че е извършила "тежкия грях" да лайкне изображение на онази същата скандална страница, да, тя ще замине на производствен стаж в Западна Европа, а други ученици, понеже не са "наши", няма да заминат - ето че по дяволите отива такава една "дистрибутивна справедливост", уважаема госпожо директор, а давате ли си сметка колко страшен е възпитателния ефект от Вашия "тъй правилен" педагогически и особено управленски подход?! Ето, пак стигнахме до подхода. До различните подходи. До това имаме ли право на различия в подходите – като учители, като възпитатели – или "в унификацията е спасението на нацията" (Ст.Цанев), щото, знайно е, директорката Анастасова направи какви ли чудесии за да гони от училището "тъй неправилно мислещия" и имащ различен подход учител по философия Грънчаров. Та за този принципен въпрос около различията в подходите искам да кажа нещо изключително важно. Аз го казах пред Съвета, но там не му беше обърнато внимание, а директорката направи нужното да "забрави" и да не подложи на гласуване моето предложение в тази посока. Става дума за следното. В нашата така мъчително демократизираща се училищна общност преживяваме последните конвулсии на умиращия, на отиващия си авторитарен управленски подход, който аз напоследък обичам да наричам и терористичен – и правя това неслучайно. (Думата терор иде от латинския и значи страх, ужас, това добре илюстрира същината на въпросния подход, разчитащ главно на страха, на ужасиите, които се стоварват върху главата на онзи, който има неблагоразумието да се осмели да бъде различен!) Авторитаризмът е безкрайно порочен управленски подход, водещ до ужасни резултати особено в сферата на образованието и на възпитанието на младежта, но, за жалост, в нашата училищна общност, с идването на власт на новата директорка той стана господстващ. Е, можем да лицемерим и да се преструваме, че авторитаризмът ни е "кадифян", е обвит в кадифе, е мек, ала грозната му авторитарна същина прозира зад фалшивото лустро, зад лустрото-менте. Да, ама какви бляскави успехи имаме когато прилагаме този толкова ефективен за нашенските родни условия подход бе, Грънчаров, защо се мъчиш да отричаш очевидното: ами когато учителят е авторитарен, в часовете му има пре163

лестна тишина, има превъзходен ред, учениците са тъй възхитително послушни, ах, колко послушни са учениците когато знаят, че ако дръзнат да направят нещо непозволено, "ще ги гази крава" или направо "бик", ох, колко страшно става когато някой ученик дръзне да направи нещо, което не се харесва на неговия така мило, сиреч гадничко усмихващ се авторитарен учител - или учителка?! Да, ама ти, Грънчаров, не можеш да отречеш, че като учителят гази личността на учениците, за сметка на това учениците ще научат всичко, ах, колко знаещи са покорните ученици на авторитарните, на терористично държащите се спрямо тях учители и учителки?! Те зубрят старателно, направо пеят уроците си сякаш са в хор, ах, каква възхитителна идилия имаме, как прелестно папагалстват учениците когато учителят им е "строг, ала справедлив", сиреч, когато не им позволява даже и да си мечтаят за известна свобода! Абе всички е точно както го иска Системата бе, Грънчаров, ти за какъв се мислиш, ний, учителите, сме просто роби на Системата, каквото иска от нас Системата, това ще правим, ний сме слуги на Системата, я го виж ти, ще си мисли тоя еретик Грънчаров, че е нещо повече от Светата Система?! Точка. Молчать! Не рассуждать больше! Абе, Грънчаров, ще ни умориш от твоите глупапи празнословни филисофщини бре, спри се малко бре, аман от тебе, ти що си, луд ли си, какво има да се рассуждава, ний си знаем всичко, я го виж ти, ще ни губи той времето, да соим тук с часове на съвети, кога ще си готвя манджата, мама му стара?! Този е подходът, който е "законен", "официален", "позволен", "добър" и прочие в представите на г-жа Директорката, а, знайно е, понеже началството никога не греши, той е задължителен за всички учители. Който не се държи според предписаното от директорската догма, той е не само еретик, той е "анархист", той, съответно, е "пълен некадърник", той "не може да овладее учениците", нему директорката ще го посещава по три пъти на ден (!) в часовете за да произвежда и да трупа купища компромати под формата на поетично написани директорски "платонични диалози", с които един ден властващата особа ще може пред съда да докаже тезата си, че е уволнила "тъй неправилно мислещия Грънчаров" щото той е вреден за учениците, щото им вреди като им дава възможност да мислят самостоятелно, абе да не говорим колко много е вреден за учениците оня учител, който си позволява безумието да ги развращава с тъй съблазнителната свобода, проклета де е, е, а пък Грънчаров е и некадърен, щото свободата за него е само "алиби" да си прави каквото иска, а той си прави каквото иска щото просто го мързи да работи, виждате ли колко е простичка и ясна "философията", която вдъхновява нашата толкова любвеобилна иначе към всички (които мислят като нея или не смеят да кажат каквото мислят) директорка?! Тъй, демокрацията, дами и господа съдебни заседатели и заседателки, пардон, дами и господа учители, е забранена в нашия тъй щастлив остров на авторитаризма, в какъвто директорката превърна със завидно упорство училището ни. Да, всичко щеше да е о`кей ако живеехме в една друга епоха, в едни по-древни времена, да, ама сега навън, зад прозореца, преваля вече второто десетилетие на тъй авангардно мислещия и преобърнал наопаки всички представи на хората XXI-ви век! Ето защо, в моето разбиране, подходът, 164

който цари в нашето училище, е не просто анахроничен и ретрограден, той е и крайно вреден. Времето ни зове за промяна, и то не мнима, не фасадна, не лицемерна, а истинска, същностна, коренна. Аз съм привърженик на модерната парадигма на свободата, аз съм последовател на идеите за демократичното образование и училище, които отдавна показва прекрасни резултати там, където ги прилагат съвсем съзнателно. Вярно, демокрацията е много лошо и тредно нещо, ох, колко трудно е в демократични и свободни условия да живеем, в тях няма нищо сигурно, там са възможни какви ли не трудности, в тях животът ни подлага на непрекъснати изпитания! Разбира се, че в условията на свобода тъй милият авторитарен ред отива по дяволите, идилията пропада безвъзвратно и завинаги, идва хаосът, възцарява се анархията, ах, колко е опасна тази проклета "слободия", Грънчаров, която цари в твоите часове! Ти бе, Грънчаров, идиот ли си, глупак ли си, що не се откажеш от тия "буржоазни лигавщини", да се кротнеш като нас, да се усмириш, да си повегетираш и ти авторитарно до пенсия, ето, на години си вече, ще се наложи пак да те уволнят бре, Грънчаров, стига с твоите глупости, и акъл имаш ли бре?! И освен това искаш да ни подпалиш чергата от четирите краища с тази твоя проклета демокрация, с тази твоя толкова опасна и вредна свобода! А ний това няма да ти позволим! Ще ми възпитава той пълноценно живеещи и самостоятелно, свободно мислещи, при това граждански активни и инициативни личности: глупости на търкалета, такива като теб, Грънчаров, създават само простаци, ето, нашият социалистически рай отиде по дяволите заради проклетата ви демокрация бе, ало, люти врагове на България сте вий, свободолюбците, вий, демократите – проклети да сте! Съсипахте ни страната и сега, наглеците му с наглеци, искат още свободи, искат някаква си там автентична демокрация, искат да съсипят всичко, което още остана несъсипано. Искат да съсипят нашия тъй умилителен социалистически рай в българското образование и училище, ето къде си насочихте стрелите вий, враговете на България! Ами ний това няма да ви го позволим, е, тази вашата няма да я бъде. Нема да има истинска реформа, ще правим реформата ний, ще я правим както е угодна нам, това, е, точка, молчать, не рассуждать! Ех, да можеше да ви поразстреляме ний вас, демократите, да очистим пак България от тази вредна напаст, ама за жалост не може, дойдоха тежки време, ех, какви бяха времената някога, каква идилия беше тогава – когато враговете си получаваха набързо заслуженото, отзад, в тила! Пиша така неслучайно, идеята ми е да помогна на неразбиращите да вникнат по-пълно и по-дълбоко в ситуацията, в която се намираме. Тази ми е работата като философ и като психолог: да помагам на неразбиращите и на обърканите, на хората с крайно объркани представи за нещата, на хората, които си позволяват лукса да живеят с представи, нямащи нищо общо с естеството на живота, с реалностите на нашия бурен век, с времето, със съвременността, с повелите на бъдещето и прочие. Забелязвам, че има много хора и в нашия "колектив", които не разбират тия толкова прости неща – или не щат да ги разберат и да ги признаят, щото, видите ли, са преценили, че на тях специално тия неща са им лично неизгодни. да, ще ни се налага да се променяме, животът иска това от нас, ще ни се 165

наложи да се разделим с представите за тъй уютен и подреден авторитарнотерористичен рай, с които на мнозина им е така трудно да се разделят. Демокрацията и свободата са страшни само за ония, които не ги разбират, които не са се овладели от техния толкова вдъхновяващ дух. А получи ли се това последното, тогава на човека сякаш... му израстват криле! Да използвам и такава една метафора, белким някой вдене за какво става дума благодарение на нея. Е, онова, което сам не си го преживял, няма как да го разбереш или приемеш. Свободата трябва да бъде изстрадана – за нея се плаща висока цена. Спомнете си превъзходната библейска история за първия човек Адам, смисълът на която почти никой не разбира. А той е толкова прост, ще си позволя да го кажа с думите на немския поет Гьоте, които ме вдъхновяват още от студентските ми години: На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! За този душевен поврат става дума, той е същината на предстоящата реформа и в българското образование, срещу която работят толкова мощни сили. Този поврат трябва да стане в душата на всеки един човек, на колкото се може повече хора – и само тогава България ще стъпи на здрава основа и ще поеме към заслужения просперитет. А докато сме жертви и роби на представите за лесен и тарикатски живот, докато се опитваме да надхитрим не само историята, времето, живота, но и самото битие дори, добро няма да видим, а много ще страдаме. И ще продължим да плащаме ужасно тежка цена. От ума си патим, това е. Време е дошло да се променяме – и като индивиди, и като нация. А така потребният ни, съдбовно потребният ни поврат в живота на страната може да стане само ако преди това повратът е станал в личностно-формиращата сфера, именно в българското образование и училище. За да имаме нов тип образование, именно автентично, съвременно и истинско образование и училище първом трябва да се променим ний, учителите, възпитателите на младежта. Първо възпитателят трябва да бъде възпитан – помните ли този тезис на Маркс, и той нещичко вярно все пак е казал (когато е крал от Хегел казва верни неща, когато каже нещо свое, винаги греши!). Аз съм философ, но това, което пиша по-горе, не е "ужасно отклонение" от темата. Нещата трябва да се разбират в тяхната цялост и взаимна връзка, без разбирането на големия общ контекст нищо не може да се разбере. Ето, напоследък в нашето училище имаме все по-абсурдна ескалация на грешките, което е израз на напълно сгрешената управленска философия и технология на ръководството: – Пет години ръководството води злостна административна война и терор срещу "народния враг Грънчаров", а "колективът" мълчи съучастнически, всеки гледа да не си разваля рахатя, деморализацията е страшна, последиците от нея са ужасни, едва ли си давате сметка за тях, ако искате, можем да подискутираме по тази толкова любопитна тема; 166

– На училищното ръководство и на директорката по-специално изобщо не им хрумва, че им се налага по някакъв начин да изкупят вината си за гафовете, които допуснаха във времената на тази толкова славна административно-терористична епопея; не им хрумва изобщо, че в този живот "безплатни обеди няма" (даже и при социализма някои лапаха безплатно, по на повечето ни се налагаше да си плащаме за всичко!), т.е. че ще им се наложи да поемат един ден цялата отговорност за всичко, което си позволиха да направят; – Без покаяние няма и не може да има помирение; ръководството на училището обаче живее с илюзията, че е непогрешимо, това е най-коварната илюзия, която може да овладее един управник, благодарение на нея грешките на такива самозабравили се управници стават всекидневие; – Дава ли си сметка ръководството на училището какви страшни поражения нанесе неговата изцяло сгрешена управленска философия и технология върху училището, върху "светата институция"? Тезата, че само "оня там Грънчаров", дето пише всеки ден в блога си за зулумите на директорката, вреди на институцията, е изцяло несъстоятелна, ако поразмислим малко ще установим, че не Грънчаров вреди на училището, а администрацията вреди, та нали ако ги нямаше тия въпросните зулуми и грешни на ръководството тогава Грънчаров просто нямаше да има за какво да пише?! – Гласността винаги е благотворна, публичността е благодатна, не може да се крият в тайна зулумите и грешките на администрацията, защото нашето училище е публична, държавна, обществена институция, а данъкоплатците имат правото да знаят цялата истина за това как се управлява тяхната собственост; училището не е директорката, то е на българския данъкоплатец, на българските граждани, ето, като пиша за случващото се в училището аз изпълнявам своя дълг и като гражданин, и като медиен деец (блоговете са една модерна медия), и като учител, и като философ; да се мълчи за вършещия се в училището невероятен административен произвол означава да се съучаства в произвола и да се насърчава произвола; между другото, дочувам, че неуморната г-жа Л.Попова, вече пенсионерка, напоследък отново била обхождала учителите в училището и ги била съблазнявала да направят поредната глупост, а именно да се подпишат в поредна подписка срещу "злия народен враг Грънчаров"; – А ето сега и най-новите и крещящо глупави грешки, които ръководството направи и принуди дори и ние, учителите, да съучастваме в тях, а пък срамът, разбира се, е и върху нас, но той е най-вече върху институцията: излагаме се, дето се казва, като "кифладжиите", само дето не мога да разбера защо пък кифладжиите да се излагат чак толкова като нас? Та грешките от последните дни да ги изброявам ли? Ами вие ги знаете: за едно лайкване на фейсбук страница някои елитни ученици, от "ненашите", бяха наказани с отпадане от групата на заминаващите на стаж в Западна 167

Европа ученици; цял един клас заради някаква (по маниера на Вишински) "колективна вина" беше наказан с дисциплинарни наказания и с отнемане на стипендиите само защото тези ученици са направили нещо толкова понятно и полезно: направили са фейсбук-страница, в която учениците да могат да си изливат някои емоции, сподавени от царящия в училището ни авторитаризъм на учителите, сиреч, учениците са се възползвали от своето конституционно право свободно да си изразяват мнението, ето, ний обаче ги наказваме за това, щото ний сме привърженици и на цензурата; случаят с "крадливите ученици" от Х В клас, които съвсем "случайно" са инициатори на подписка в подкрепа на "народния враг Грънчаров" ми се вижда в този контекст като съшит със съвсем бели и дебели вълнени конци, той се нуждае от ново разследване, въпреки успехите на "видния криминалист" - нашият тъй послушен и изпълнителен педагогически съветник; – По отношение на случая с ХI Ж клас историята е още по-фрапантна, тя беше обсъдена в крайно уродлива форма на Съвета, но тази история се нуждае от найвнимателно ново разследване от обективна комисия - заради съществуващите съмнения и подозрения, че училищното ръководство си е позволило да използва ученици за разправа с неудобен преподавател; тези съмнения и подозрения или ще бъдат разсеяни от въпросната обективна комисия, или ще бъдат потвърдени, а от установяването на истината всички имаме интерес, нима ръководството на училището няма интерес от установяването на истината?! Аз предложих пред Съвета създаването на такава комисия, която, за да е съвсем обективна, в нея трябва да влязат и авторитетни личности от гражданството, родители, прависти и пр., ала директорката се "разсея" и "забрави" да подложи на гласуване предложението ми; ето, сега подновявам това свое предложение съвсем официално, в писмен вид и настоявам то да бъде гласувано на следващия Педагогически Съвет (този за отчитане на резултатите от първия учебен срок), като тук добавям и следните предложения за членове на въпросната Комисия за установяване на цялата истина по тъй изобличителното поведение на ХI Ж клас, та значи предлагам за членове на тази комисия: – инж. Венелин Паунов, бивш директор на училището; – инж. Радомир Парпулов, бивш учител и бивш заместник-директор на училището; – инж. Вангелина Искрова, бивш учител в училището; – г-жа Мина Ветренска, бивш учител по философия и бивш педагогически съветник в училището; – адв. Марин Чушков, бивш ученик от нашето училище Поне тези предложения за членове на комисията предлагам от страна на свързани с училището авторитетни граждани, на които може да се има пълно доверие. Разбира се, в комисията може да влязат и сега действащи учители от училището, примерно г-дата Стефан Кралев и Атанас Атанасов. Между другото не е 168

зле същата комисия да разгледа и случая с "крадливите" ученици от Х В клас, която е толкова съмнителна, че повече не може да бъде; – По отношение на учениците от Х Д клас, предлагам Съветът да инициира предпазване от толкова груба грешка, имаща крайно негативни възпитателни последици, и наказанията на учениците да бъдат отменени, просто на класната ръководителка трябва да се помогне да осъзнае каква голяма грешка е дръзнала да допусне; – По отношение на елитните ученици, отпаднали от групата, заминаваща на стаж в Западна Европа, предлагам същото, което предложих и на Съвета, ала директорката и за него "се разсея и забрави" да го подложи на гласуване, а именно: Съветът да помоли комисията по това пътуване да си преразгледа решението и да поправи допуснатата груба грешка, а на ощетените ученици администрацията май следва да се извини, аз не зная можете ли да си представите какви морални щети нанася на ученическите души такава една грозна несправедливост?! Толкова. Мисля, че все пак успях да кажа нещо важно, което е повод за преосмисляне на собствените ни възприятия на проблемите, а също и за поставяне на дебата на длъжната, на разумната основа. Моля Ви, г-жо Киркова, намесете се този път по подобаващия и ефективен начин, сама виждате, че ситуацията в това училище е извънредно тежка, развалата напредва застрашително. Може би ситуацията налага управлението мна ПГЕЕ-Пловдив да бъде поето от самия РУО, може би се налага на г-жа Анастасова да се предложи временно оттегляне от директорския пост (за да й се даде време да преосмисли позицията и поведението си), не знам, може би пък е време висшестоящите институции да си изпълнят найсетне дълга и да направят нужното нещата в нашето училище най-сетне да започнат да се поправят?! Видно е, че се стигна дотам, че грешките на ръководството са всекидневни и при това са най-груби, а като капак на всичко са от много неприятно естество, те са просто крещящо неразумни или удивително абсурдни - да се изразя така. Разбира се, нямам намерение да обиждам никого, старая се да казвам истината такава, каквато ми се е открила на мен; ако греша ще бъда много благодарен, разбира се, на оня, който успее да ми покаже къде греша; убеден съм, че тази е вярната реакция когато някой добронамерен човек си прави труда да ти показва някоя глупава грешка. Извинявам се за дългия доклад, но демокрацията има доста неудобства, примерно да четем дълги доклади, да мислим върху тях, да водим дълги, изтощителни дебати, поради които повечето колеги да не могат да си сготвят манджата в къщи и прочие, и так далеее, и ала-бала, и тинтири-минтири... Да си пожелаем промяната или повратът към добро при нас да започне колкото се може по-скоро! Дай Боже! 10 февруари 2017 година, Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 169

5 коментара: Анонимен каза: Ми недей ходи по тротоара. Но после, когато някой камион те размаже като тахтаба, не очаквай съчувствие и медицинска помощ. Анонимен каза: Кой от тази комисия която предлагаш ти даде акъл да раздухваш един проблем, който си си поставил за цел да не се решава, т.е Грънчаров има за цел да пречи на решаването на проблема с 11ж клас. Ангел Грънчаров каза: Какво е тахтаба? Да знам като какво ще бъда размазан... Ангел Грънчаров каза: Другарко, аз съм единственият, който прави нещо за вярното, за истинското решаване на проблема с 11 Ж клас, в това число и ето тази комисия я предложих точно с тази цел. Нещо сте се объркала. На други хора им се иска проблемът с този клас да не се реши – та да си докажат тъй милата им теза за моята "пълна некадърност"... :-) Помислете малко и ще откриете сама как стоят нещата... аз лично нямам никакъв интерес тази история да продължава, нали така? Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-181/10.02.17г. Хубав ден! РУО – Пловдив

Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро! събота, 11 февруари 2017 г. Подготовката за новото ми опраскване (уволнение) тече без миг прекъсване. Знаете, аз съм един направо... съвсем непоносим за администрацията учител по философия в едно пловдивско училище, а съм толкова непоносим щото решително отказвам да съм послушен типов учител-чиновник, просто имам повисока представа за учителстването, разбирам го като духовна и творческа дейност, позволявам си да нося шапката на свободен човек, общувам с учениците си съвсем човечно, помагам им да развиват способността си за самостоятелно осмисляне на най-важните проблеми, свързани с живота, насърчавам ги да изразяват личността си смело и свободно, подарил съм им някои права за да могат сами да практикуват всекидневно свободата поне в моите часове, като капак на всичко също така съм непримирим враг на административно-командната образователна система в образованието, което принуждава нейните цербери тихо да беснеят когато им казвам каквото мисля за техния изцяло сгрешен и абсолютно несъвременен авторитарен и насилнически, направо терористичен подход към младите личности и прочие. С една дума казано, си позволявам да съм учител-новатор, който подхожда съвсем творчески към работата си и разглежда учителстването като духовна мисия, имаща висок човешки и нравствен смисъл, а това са непростими за церберите на Системата волности и грехове. Та вчера директорката на ПГЕЕ170

Пловдив, училището, в което именно съм учител по философия, подготвяйки усърдно поредното ми опраскване (тя вече веднъж ме уволни от работа преди две годинки и половина, ала съдът ме върна на работа преди година!), ме повика в кабинета си и ми връчи не само този документ, с който ми иска да пиша писмени 171

обяснения за някои мои "нарушения", "престъпления" и "грехове", но и също така ми даде за подпис и три нови нейни шедьовъра, а именно три "констативни протокола", за несведущите ще кажа, че това са административни документи, в които тя е представила своето чисто субективно, поетично, лирично, художествено и съвсем творческо (директорката на нашата професионална гимназия е литераторка и си пада по писането на изискани административни компроматни и хвалебствени, според случая, текстове) възприятие на три нейни посещения в три мои часа, проведени в три класа. Трябваше да прочета творенията й, да им се насладя и... да се подпиша, че съм запознат с тях. Като се зачетох, ми се наложи да се хвана за масата за да не падна: по своя си маниер директорката беше описала в любимата си форма на фантастичен платонически диалог случилото се през целия час, именно какви въпроси аз съм уж бил задал и какво са ми били отвърнали учениците, разбира се, тя няма умения да стенографира реално казаното, по тази причина е вложила и в моите уста, и в устата на учениците думи, които ние не сме казвали! Особено творческо старание е положила, както може да се очаква, в "предаването на смисъла" на моите думи, абе вкратце казано – представила ме е в тия протоколи като пълен глупак, като някакъв умствен инвалид, който дрънка пълни нелепици и идиотщини, убийствено е направо впечатлението у човека, който се зачете, той направо ще се отврати от толкова простия и некадърен учител по философия! Както и да е, това директорката го прави с оглед да си докаже тезата, а именно, че учителят по философия е "пълен некадърник", изцяло му липсвали качествата да бъде учител, като капак този толкова лош учител... влиза в час напълно неподготвен за часа (!!!), санким, не си е научил урока (!!!) и прочие други такива бляскави директорски бисери може човек да прочете в поредните три компромата на казахме тъй неуморната директорка. Която със завидно упорство върви към поставената си цел: да ме изрита от училището както се изхвърля и изритва от леглото някакво мръсно коте. Защо произвежда тия писмени компромати и очевидно напълно фалшифицирани документи с невярно съдържание ли? Ще ви кажа: ами защото аз вече водих три съдебни дела срещу нея, тя ги загуби, но поне разбра, че съдът много обича "писмените доказателства", ето, затова тя продължава да произвежда и да трупа папки с компромати, имащи характер на административни доноси, прочие, когато съдиите се зачетат в нейните творения, те, разбира се, понеже имат родствени на нейната административни души, много е възможно да се отвратят като нея от мен, да изпитат същата патологична ненавист към толкова нестандартната ми личност, ето, по този начин тя се надява да спечели един ден бъдещите съдебни дела, които несъмнено ще бъдат водени след като осъществи планираното си ново мое опраскване. (Директорката ни беше назначена на поста си по време на първото правителство на Боко Борисов, управлява с неговия замах, на това основание и употребявам в случая премиерско-мутренския термин за уволнение, а именно термина опраскване.) 172

Та значи в тези "протоколи" съм представен като по-черен от самия дявол, убийствен негативизъм лъха от тях, нищичко добро тя не е видяла в часовете ми. Аз тия дни като имам повече време ще се опитам да опиша и да обясня повнимателно този чуден феномен, тази тъй коварна административна слепота, дължаща се на сгрешена оптика, а тя от своя страна пък се дължи на твърде сериозните, диаметрално противоположни ценностни разминавания между моя милост и милостта на нейно административно величество директорката. Така е написала тия протоколи, такава сръчност и такъв мощен лиричен талант е употребила директорката в скалъпването на тия протоколи, че аз лично, като ги четях, в един момент изпитах пълна погнуса към... самия себе си, т.е. към изцяло фантастичния образ на моята особа, който директорката е имала добрината да съчини със своя, повтарям, твърде мощен поетичен талант. (Поетичните души, както е известно, умеят много силно да любят и не по-малко силно да мразят, в случая омразата на директорката към моята непокорна особа лъха, казахме, от всяка нейна дума!)

Та такива работи, през уикенда ще ми се наложи да пиша нови писмени обяснения по повод на поредните ми скалъпени "престъпления", да, в очите на директорката аз съм един престъпник, а тя разбира своята власт едновременно и като съдебна, сама си позволява да ме съди, да издава присъди, ето, нейният "констативен протокол" е нещо като присъда и то възможно най-жестока, "народни врагове" като мен не заслужават никаква милост или снизхождение. Такива уроди като мен, дето подкопават Светата система и нейния уют, в нейната представа не заслужават пощада, заслужават именно разтерзаване, смачкване, тъпчене, оплюване, заслужават... абе човешката фантазия е слаба да си представи какво заслужават тъй уродливите "народни врагове" като мен! Толкова засега! Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Извинявайте ако има нещо, но се чувствам длъжен да представям пред обществеността, пред данъкоп173

латеца всичко, каквото се случва в нашето тъй болезнено и трудно реформиращо се училище. В него борбата за демокрация, както сами се убеждавате, е крайно тежка, причината е че имаме челен сблъсък между първосортната комуносталинистка представа за "единствено-правилното авторитарно-терористично образование" и моя авангарден, изцяло модерен, новаторски, либерално-демократичен подход, от който, както забелязвате, някои другари и другарки направо ги втриса. Както и да е, такова е времето, в което живеем, а пък моята теза е: докато в българските училища, където се подготвя човешкия потенциал на страната и на нацията ни, не се възцари истинска демокрация, която е залог за истинско образование и пълноценно личностно формиране на младите, докато "вятърът на промяната" не издуха застоялия въздух на "образователния" комуносоциалистически тероризъм спрямо човешката личност, докато свободата не стане център, около който всичко да се завърти в образователните общности, което ще даде възможност най-сетне да почнем да се ползваме от тъй превъзходните нейни дарове, до този момент като страна и като нация няма да се отървем от бедността, от униженията, от ширещата се войнстваща простащина, която у нас вече владее и държавната власт, от безкултурието, от деморализацията, от бездуховността и т.н. Виждате, че залогът на битката, която водим в нашето училище, е твърде голям, силите са неравни, безразличието и мълчанието на мнозинството (чисто и типично нашенска, родна, българска черта!) ни смазва. Но както и да е де, така винаги е било в историята: след Левски да не би да са вървели тълпи от поклонници, не, глупости, съвсем сам е вървял по своите пътища на свободата Левски, горкият наш Апостол на свободата, когото всички у нас така лицемерно славят на думи, ала малцина са тия, които имат дързостта сами да вървят по неговите пътища. Да вървят по тъй благодатните, ала толкова стръмни, каменисти, хлъзгави и прочие пътища на свободата, без която, както е известно по цял свят (но само у нас това не се признава, е, и в Русия също не се признава!) няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо, съвсем нищичко няма без свобода, а има само бедност, има само унижения, има само тирания, има само робство и робуване, включително и робуване на своята собствена инертност. Толкова. Не мога да спра по тъй силно вълнуващата ме тема, но ето, спирам най-сетне, отдъхнете си! И по възможност не ме мразете чак толкова де, мразете си ме, щом ви харесва, но все пак не ме мразете чак толкова... 6 коментара: Дончо Манатаров каза: Това прилича на поредния сериозен опит да се "разделят" с Вас на базата на богат и педантично събран документален материал. Пожелавам Ви успех в предстоящата съдебна битка! Бъдете здрав! Ангел Грънчаров каза: Точно така. Правилно сте възприел нещата. Ще се наложи да водим съвсем скоро битката на полето на нашето славно правосъдие! Какво да 174

се прави. Няма как иначе да бъде. Борбата, както казват, е безмилостно жестока... :-) Анонимен каза: Чао, Грънчаров! Честито!!!!!!!!! Скоро колективът пак ще празнува уволнението ти!!!!!!!!!! Radomir Parpulov каза: Е, поне старши учителю, няма да се чудиш какво да правиш през почивните си дни – ще пишеш обяснения. Ваня Асса каза: В много съвременни езици „прокрустово ложе“ е идиом за ненужно тесни ограничения с цел уеднаквяване на несравними неща, често жертващи същността на ограничавания обект. Това горе е значението на прокрустово ложе. Взето е от уикипедия. Според митологията Тезей е поставел самия Прокруст на неговото ложе и е трябвало да му отреже и главата и краката. Ти си философ и вярваме, че ще разбереш какво ти казваме. Жак е написал при една ревизия на негови часове с подобни забележки "Не мога да се побера в Прокрустово ложе". И "умната инспекторка" отишла да пита зам.-директора на ТЕТ-а какво е това "прокрустово ложе". А. от Австралия каза: Пич (обидно на турски, но комплимент у вас), Неам време да ти вадя пасажи, а си философ и прекрасно ще ги видиш и сам, ОК?... Казах ти, че комунягите са напаст и на Запад, не само при вас... Любомир работи психиатър в еврейска US болница, глеа лози в BG, връща се при вас чат-пат... http://www.bitelevision.com/minalo-ne-svarsheno-na-edna-godina-zona-svobodna-otkomunizam-za-lazhata-bsp-predi-i-sega/ (PLEASE RECLICK IT IF IT DOESN’T OPEN)… Моята логика е друга – защо да се връщам в нещо, от което бегам, нема логика, нали? Все едно да се върнеш в... затвора от който си избягал и да живееш там, а? Жалка перверзия, мисля че теа емигранти са болно перверзни, а и не са въобще емигранти, а бай Ганьовци опитали се да станат западни... И ще ти кажа кой им е счупил главата, за да са такива – лесна дума, казва се АНГЛИЙСКИ език... Не ме интересуват, медиите развяват глупаци и мижитурки, а на мен ми хареса човека (пратих ти преди време) - българин, от който Нийл Армстронг заучи крилатата фраза: Малка стъпка за човека, голяма за човечеството, или как точно беше там... Тоя истински емигрант нито се пъчеше с умряла Бълхария, нито говореше за нея – освен, че е българин и разбира български, но това не мое да се изтрие... На сегашните ви мижитурки в политиката и емиграцията предлагам да се скрият под килима (турска дума) и образ да имат, а говор – не... Ти все повече ме разбираш, не мислиш ли?

175

Аз не говоря ала-бала-портокала, ами глеам кво става около мен, глеам човешкото падение както ти глеаш демона сатанински & черните му ангели наоколо Атанасостасова, ОК?... Пич си ми ти мамин, на път да разбере, че Bible не е философия, ами действа и сега... Има Христос, който болните комуноиди имитират кат мумия Ленин, ОК?... Мият таа мърша, лепят я... Лично аз смятам, че ще дойде време и ще клонират тоo урод и той ще почне пак да плюе Бога, но май с теб нeма да го видим, както по всичко личи... Метузела (Methuselah – увековечен от англичаните с бутилка уиски с размер 6 литра) е живял 969 r., а ние с теб 60-65, егати и подигравката с философическото ни съзнание, а?...

Нима има вече цензура и в сайта Teacher.bg?! събота, 11 февруари 2017 г.

На сайта Teacher.bg и също така на неговата фейсбук-страница Teacher.bg – мрежа на учителите новатори онзи ден, до 8 февруари, имаше публикувано интервю с мен, в което разказах някои неща за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, просто от сайта ми позвъниха и ме попитаха да кажа своята гледна точка, аз разказах, излезе такава публикация. Да, ама ден след това публикацията изчезна, потъна някъде, изпари се, кой знае защо, а в по-нататък последващо мое интервю пак по същия казус, взето на 8 февруари, малко след завършването на 176

Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, също не излезе, въпреки че ми беше обещано да бъде публикувано, човекът, който взе интервюто, който ми се обади по телефона и ме интервюира, изчезна вдън-земя (признавам си, уплаших се да не би да му се у случило нещо лошо, хора слме, всичко може да стане с всеки!). Понеже недоумението ми е твърде голямо заради това, че така странно се държи самия сайт на учителите-новатори, счетох все пак за нужно да се обърна към тях с ето този невинен въпрос: Здравейте! Интересно ми е, да запитам все пак: какво стана с публикацията по случая около репресиите върху учителя по философия Ангел Грънчаров от ПГЕЕ-Пловдив, имаше такава публикация на сайта, имаше линк тука, изведнъж всичко изчезна, какво стана, хакери ли я махнаха или поядоха?! :-) Или се уплашихте от нещо? :-) Второ, беше взето друго интервю от мен, беше обещано то да излезе още същата вечер, нищо, няма го. Какво стана, какви властни фактори се намесиха и ви повлияха така решително да си промените позицията?! Питам само. Интересно ми е да разбера истината по този любопитен казус от нашето всекидневие... С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Това им писах и го пратих току-що. Ще ви известя какво са ми отговорили. Ако изобщо ми отговорят де. Аз имам обяснение какво се е случило: някой властен "доброжелател" се е намесил и е казал "добри думи" за мен, а пък от сайта са му повервали, нема начин да не са му повервали, а моите опоненти в училището имат мощни връзки навсякъде, не само в образователното ведомство, но и в други жизнено важни сфери на властта и на битието. Точка по това. Ще пиша ако имам някакви известия, ала надали ще благоволи някой да ми отговори... 1 коментар: Maria Vassileva каза: Колкото са учители, толкова са и новатори, безнадеждно мързелива и посредствена гилдия!

177

Айнщайн за глупостта, абсурдността, идиотщината на нашата (не)образователна система събота, 11 февруари 2017 г.

Рибата значи е "глупава", така ли? Просто защото не може да се катери по дърветата? :-) Виждате ли до какви страшни абсурди води стремежът към унификация, към уеднаквяване на индивидите, към премахване на различията: убива раз-личността, предизвиква обезличаване!

178

Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието неделя, 12 февруари 2017 г.

Няма как, налага ми се да пиша поредните "писмени обяснения" за някакви мними мои "нарушения", а тази административна процедура се прави от директорката на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив, известно в града повече като ТЕТ-ЛЕНИН) защото тя продължава със завидно упорство да върви към целта си, а именно да подготви "изрядни писмени доказателства" относно "законността" на подготвяното ново мое уволнение, които да издържат един ден пред съда; с това се обяснява административното рвение на гжа директорката, а не защото се е загрижила за качеството на образованието на нашите ученици, не, такива неща изобщо не са интересни и нямат никакво значение когато се гледат през през призмата на административната оптика, през оптиката на догматиката на Светата Система. Аз публикувах вече нейната "покана" да пиша тези обяснения (виж: Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро, а има само бедност, има само унижения, има тирания, има само робство, има само безпределна човешка низост!), сега ми се налага да напиша този документ, разбира 179

се, понеже съм иновативно мислещ човек, ще го направя по необичаен начин, примерно ето как: До г-н Румен Радев, Президент на Република България До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми господин Президент, Уважаеми господин Министър на образованието и науката, Уважаема госпожо омбудсман, Обръщам се към Вас поради изключителната човешка, обществена и гражданска важност на проблема, който искам да поставя: става дума за реалната ситуация в така мъчително реформиращата се сфера на българското образование, на българското училище. Смятам, че сведенията, че информацията, която може да Ви предостави моето обръщение, е безценна, в смисъл, че такъв род "изцяло вътрешна" информация, взета от самия непосредствен живот, т.е. информация, предоставена от човек, който непосредствено и най-активно участва в разгръщащите се борби не за каква да е, а за истинска, за коренна, за същностна промяна в образователната сфера на България, е изключително ценна за вас стига, разбира се, вие самите да сте поне душевно съпричастни на тези борби. Благодарение на моето обръщение ще разберете онова, което не се съдържа в никакви официални доклади, не може да се съдържа в никакви официални държавни или правителствени статистики и анализи – и това е чисто човешката страна на тия толкова сложни процеси на демократизиране на българското образование, които се разгръщат в една твърде тежка, бих казал даже уродлива, абсурдистка, невероятна за здравия смисъл форма. Опитвам се да Ви помогна да вникнете в точния, верния смисъл на случващото се "там долу", в средите на народа, в случая на училищния, на учителския и ученически народ, а също така и сред родителството, сред гражданството, защото без участието на активисти от тези среди едва ли може да се случи нещо позитивно във въпросната така важна за бъдещето на България образователна и възпитателна сфера. Аз лично имам предимството, че не само най-активно участвам, според силите си, в тези борби за истинска промяна в образователната сфера, но и съм достатъчно добре подготвен на едно идейно, теоретично, духовно ниво, това ми дава ред предимства, благодарение на които моят анализ притежава достойнства, непостижими по друг начин. 180

От години съвсем съзнателно правя какво ли не за да спомогна за непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност, общността на училището, в което работя от много години вече като учител по философия. Разбира се, моята активност не е приета еднозначно вътре в самата общност, оказа се, за жалост, че твърде мощни са силите, за които явно е съвсем неизгодна истинската и същностна промяна, да, силите, които са жизнено заинтересовани от запазване напечалното статукво в българското образование, уви, са твърде мощни, а в техния авангард стои нашата родна образователна бюрокрация, стоят представителите на министерската и регионална, а също така и директорската, по училищата, администрация; за този управляващ, имащ монополна властваща и ръководна роля слой, за жалост, най-важно значение има егоистично и користно мотивираната борба за запазване на своето господство, за продължаване на собствения му неограничен властови монопол. Да, подлежащата на дълбоко реформиране административно-командна и по същество авторитарна, чисто бюрократична система в българското образование вече е изгодна единствено на този тънък слой от самозабравили се бюрократи, чиито себичен, изцяло користен интерес влезе в дълбоко противоречие с коренните интереси на всички, заети в образователната сфера, на учениците найвече, на учителите, на родителите, на гражданите, да не говорим пък за истинските интереси на цялата общност, на страната, на държавата и на нацията ни като цяло. Ще Ви предоставя, в този контекст, изключително полезни за вникването ви в смисъла на реалната ситуация факти и данни, които по друг начин няма как да получите, защото до Вас достигат само сведения, които е благоволила да Ви предостави тази именно себична, работеща против интересите на обществото и на държавата образователна бюрокрация и администрация, за която, както казахме, е важно единствено собственото й оцеляване, запазването на нейния неправомерно заграбен властови монопол, така вреден, повтарям, за страната, за държавата, за нацията като цяло. Моля в този смисъл да се опитате съвсем непредубедено да вникнете в това, което ще Ви кажа по-надолу, то е добра основа за постигане, казах, на верния, неощетен смисъл - който пък е база за вземане, от Ваша страна, на верните, на разумните управленски решения. Защото ако държавната власт във Ваше лице не направи нужното да заеме адекватна, отговаряща на действителните нужди на държавата, на страната и на нацията позиция, то ще се окаже, че в нашата тъй чудна страна държавата, властта, от една страна, и нацията, т.е. гражданите са се превърнали във враждебни, в противодействащи си сили, имащи несъвместими интереси, а това е безкрайно опасна ситуация, изпълнена с непредвидими последици. Ще се окаже тогава, че държавата у нас безконтролно се владее от една самозабравила се, арогантна, корумпирана, безскрупулно действаща административно-бюрократична мафия, която всеотдайно работи срещу интересите на нацията – служейки единствено на своята корист, на своя себичен и пошъл интерес. 181

Интересно е, уважаеми г-н Президент, че за всичките тези години, в които аз водя своите борби за непосредствена и практическа реална демократизация в нашата училищна общност (и благодарение на това, естествено, успях да стана нещо като "трън в очите" на властващите администратори), висшестоящата министерска администрация не направи нищичко за да възпре всекидневния яростен административен произвол и терор, на който, за отмъщение, за отплата и за реванш, ме подложи директорката на нашето училище! Да, абсолютно нищичко не направи в тази посока, посоката на ефективното възпиране, висшестоящата министерска администрация, тя не реагира по ефективен начин на цялата поредица от мои жалби, отворени писма, доклади, предложения, инициативи и пр., защото аз, от своя страна, в един момент разбрах, че ако не придам пълна гласност на случващото се, ако не известявам редовно обществеността за тиянедопустими волунтаристични ексцесии, на които съм подложен от администрацията на училището, то ще загубя всички шансове нещо да постигна. Да, аз осъзнах, че моята борба може да разчита на някакъв успех само благодарение на ангажирането (чрез пълна, пределно откровена публичност, откритост и честност) на колкото се може повече граждански активни личности не само от нашата училищна общност, но и от града, а също така и от страната. За щастие, аз от много години съм един от най-активните блогъри у нас, имам своя доста популярна медийна трибуна, е, благодарение на това предимство преди около пет години започнах всекидневно да пиша репортажи за случващото се в нашето знаменито училище, а в училището ни, за тия години, уверявам Ви, се случиха безкрайно интересни, любопитни, поучителни, многозначителни събития! Разбира се, една от причините за тази моя публична и медийна активност беше това, че вътре в самата училищна общност, благодарение на старанията на авторитарната директорка, няма никакви условия за смислен, за пълноценен, за автентичен демократичен дебат, за жалост в училището ни в тия години възникна непоносима атмосфера на малодушен страх, на грозно подмазвачество пред ръководството, на лицемерие, на двойни стандарти, "колективът" беше разделен на "наши", на приближени до ръководството и на "ненаши", като вторите, разбира се, трябваше да крият всеки порив на свободомислие, на съпричастност примерно към моите борби и усилия за промяна на положението към по-добро. Ония, които пък имаха смелостта да покажат открито известно мъжество, подкрепа и съпричастност, те бяха жестоко наказани, фрапантен пример в това отношение бе уволнението на инж. Калин Христов, който беше уволнен даже преди мен и то само защото на Педагогически съвет си позволи да се изкаже позитивно по повод на моето предложение по демократичен начин да предложим и изберем патрон на училището. Други учители, показали склонност за известна опозиционност спрямо решения на авторитарно властващата директорка бяха обезоръжени по друг начин, чрез шантажи, чрез административни трикове, които доведоха до загуба на часове (по този начин беше обезоръжен един от найсмелите критици на директорката в първата година на управлението й, именно през 2010-2011 г, става дума за преподавателя по френски език Стефан Кралев, 182

ето, директорката прокара решение в училището повече да няма паралелки, изучаващи френски език, пред алтернативата да бъде уволнен поради липса на часове скоро този преподавател бе принуден да се откаже от яркото си опозиционно поведение - понеже пък директорката има добрината и милостта да му даде да преподава, докато достигне до пенсия, часове по... психология и гражданско образование!). Разбира се, всичко е възможно за една власт, която си позволява да се държи в наше време напълно авторитарно, да, ама по този начин управлявани съответните организации неминуемо тръгват към застой и гибел, а най-страшното е, че приемат манталитета на мафии, където най-много се цени личната преданост към боса, към началника; излишно е да казвам, че в училището ни настъпи крайно тежка, бих казал отвратителна психологическа атмосфера, съпровождана от не по-малко тежка и затова съвсем непоносима деморализация. Разбира се, на този фон моето свободомислие и привързаността ми към демокрацията започнаха в един момент да се възприемат като... "ненормалност", като... "лудост", като склонност към "авантюризъм". Излишно е да казвам, че моя милост е възторжен привърженик на модерните образователни технологии или подходи, според които ученикът не е прост обект на волунтаристични и авторитарни "педагогически манипулации" от страна на всевластния учител, моя милост в своето общуване с учениците им признава правата на равнопоставени субекти на собственото си образователно и личностно-формиращо развитие, на своя живот и съдба, за мен е свята парадигмата на свободата, младите хора в условията на пълноценно разгръщащата се и затова така жизнеспособна училищната демокрация следва непрекъснато и непосредствено да практикуват свободата – и само така могат да развият у себе си такива безценни качества като способност за самостоятелно и критично мислене, за поемане на пълната отговорност за своето личностно израстване, за вземане на разумни решения, за постигане на верния смисъл на тежките ситуации, в които животът ни поставя, за творческо разгръщане на своя човешки, интелектуален и духовен потенциал, за достойно, нравствено мотивирано и отговорно поведение и пр. Разбира се, в оптиката на административно-бюрократичните цербери моето свободолюбие и правдолюбие, моята привързаност към демокрацията и пр. бидоха възприети като "недопустима ерес", като прояви на "анархизъм", като "престъпления", като израз на някакво "беззаконие" и прочие. Последваха разюздани репресии от какво ли не естество, беше използван целия добре познат ни от ерата на непрежалимия социализмо-комунизъм арсенал от средства за мачкане на другояче мислещата и свободолюбива личност, бях обявен за "народен враг", срещу мен се изля поток от жалби, писани от "възмутени ученици" и от "недоволни родители", срещу мен бяха провеждани безброй заседания на "народния съд", да, не се шегувам, изправян бях пред какви ли не "съдебни трибунали", "другарски съдилища", в един момент така усърдната директорка си позволи да ми издаде своя собственоръчно написана "психиатрична диагноза" (!!!), обяви че съм бил човек, "податлив на чести нервно-психически разстройства", а като апотеоз на цялата тази безогледна терористична спрямо лич183

ността ми кампания по дискредитиране и оплюване на най-накрая директорката увенча войната си срещу мен с издаването на една крайно одиозна и смехотворна заповед за моето уволнение с ето тези умилителни мотиви: "пълен некадърник", "изцяло му липсват качества да бъде учител", "абсолютно негоден за Системата"! Разбира се, наложи се да водя три съдебни дела срещу въпросната администраторка, спечелих делата, бях върнат на работа, ала терорът срещу мен продължи, ето, вече цяла една година имам щастието отново да се наслаждавам на неговите прелести. Естествено директорката добре знае, че съм човек с тежко здравословно състояние, в тази толкова тежка обстановка се утежни моето заболяване на сърцето, бях инвалидизиран, но това не възпря всекидневния административен натиск, тормоз, терор и произвол. Уважаеми г-н Президент, Уважаеми г-н Министър, Вие отскоро заемате своите постове и заради Вас си позволявам да описвам основното в толкова неприятната административна трагедия, която ми се наложи да преживея през последните няколко години; г-жа Манолова вече е запозната със случващото се от други мои изложения до нея, моля да ме извини, че ми се налага тук да се повтарям. Още малко информация за мен: от 34 години съм на учителското поприще, работил съм като преподавател по философия и в училище, и в университета, имам най-висшата за учител квалификация, т.н. Първи-клас квалификация и то не от вчера, а от десетилетия, автор съм на иновативни учебници и учебни помагала по всички преподавани в нашите гимназии философски предмети, издавани и преиздавани много пъти през годините, основател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ, съществуващо вече девет години (и имащо също така и свое международно многоезично научнотеоретично издание, разпространявано в няколко страни), също така четвърта година вече издавам и списанието за съвременно образование и за духовно развитие на младите, носещо името HUMANUS, автор съм на много научни, философски и психологически книги, издавани в авторитетни издателства (като ИЗТОК-ЗАПАД, ЛИК и пр.), водя свое ежеседмично авторско предаване (нарича се "На Агората с философа Ангел Грънчаров") по Пловдивската обществена телевизия (една изключително демократична и граждански активна медия). Разбира се, това няма никакво значение за вилнеещата срещу мен административна машина на тоталното неразбиране на другата личност, в която, за жалост, се е превърнала (не)образователната система на България. Да, по мой възглед това, което се прави в нашите училища, има съвсем бегло отношение към същината на истинското образование, то е поскоро необразование, защото пречи за разгръщането на самородния талант и на индивидуалния творчески потенциал на младите хора, каквато е същината на автентичното образование и училище. Според силите си през годините съм работил именно в тази посока, ето обаче, че доживях да видя и на се насладя изцяло 184

на тъй специфичната "благодарност" от страна на церберите на Системата. На самозабравилите се цербери на Системата, защото според новия закон за образованието ерата на тоталитаризма в българското образование сякаш свърши - а, какво ще кажете по този въпрос, уважаеми г-н Министър, свърши ли тази ера или още не е свършила? И тъй, историята, която се опитвам да Ви разкажа, е наистина епична и пребогата по смисъла – и поуката си. Разбира се, нямам възможността тук да се разпростирам в детайли. В архивите и на Министерството, и на Президенството има предостатъчно материали по тази същата история, по същата тази административна и човешка най-вече сага, епопея или трагедия, която се разрази през последните години пред безстрастния поглед на поредица от министри, висши чиновници от МОН, които не си мръднаха и малкия пръст за да направят нещо и за да озаптят някак самозабравилите се местни администратори, да спрат всекидневния административен терор върху една личност, чиято вина е че просто има по-високо съзнание за призванието и духовната мисия на учителя. При добро желание не само г-н Министърът, но и г-н Президентът, стига да пожелаят да разберат истината, биха могли да изискат и да възложат за проучване на свои доверени сътрудници цялата тази богата и пребогата информация. Ще се възхитите да разберете, уверявам Ви, на какви велики подвизи, на какви неподозирани бабаитщини е способен българският роден административен гений в сферата на образованието! Защо Ви пиша сега ли? Не само за да информирам г-н Президента и новия г-н Министър за тази толкова пикантна и немислима, тъй невероятно звучаща история, която обаче, уверявам Ви, е съвсем действителна и продължава да се развива и в наши дни – и то в най-гротескови, непредставими даже форми. Пиша Ви защото се надявам, че е крайно време държавата, ако имаме претенции да сме все пак съвременна, европейска и демократична държава, във Ваше лице да направи нещо, че да възпре тия недопустими ексцесии – защото те са срам и позор най-вече за самата държава. Ето, като гражданин на България аз правя нещичко за да помогна на държавата ми да си очисти оцапаното по толкова грозен начин име. Съветват ме да заведа дело срещу България в Европейския съд за правата на човека, имам основание за това, едното от трите съдебни дела срещу директорката, което водих, макар че го спечелих на решаващата първа инстанция, с някои бюрократични неправомерни хитрини тя го спечели на ниво Окръжен съд, а пък ВКС потвърди неоснователно тъй странната и необоснована присъда на ОС. Но преди да направя това, именно да заведа дело срещу страната си пред съда в Страсбург, аз искам да разбера дали в моята собствена държава има лица и институции, които са способни да направят нещо за да запазят авторитета на собствената ми държава, на която и те уж служат. Тази ми е идеята. Тази ми е и надеждата. Затова именно и Ви пиша, уважаеми г-н Президент, уважаеми г-н Министър. На г-жа Манолова искам тук специално да благодаря за участието и съпричас185

тността към моя проблем, радвам се, че тя зае толкова принципна и човечна позиция, т.е. че си изпълни такадобросъвестно работата. Искам тук да й се извиня, че на политическа основа съм се изказвал недотам коректно или ласкаво спрямо нейната личност в предишни времена – когато тя се изявяваше на друго, именно на политическото и на партийното поле. През м. декември 2016 г. се разбра, че г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, най-усърдно продължава да произвежда и да трупа компромати с оглед подготовката на новото ми опраскване, пардон, на новото ми уволнение. Наложи ми се да направя нещо за да я предпазя от поредната й така груба грешка, между другото тя напоследък, понеже се води от един изцяло сгрешен и несъвременен управленски подход, не прави друго освен да взема само съвсем погрешни управленски решения. (Като органична част от това обръщение затова прилагам два документа, от които можете да разберете какви именно са последните подвизи на тъй самоотвержената ни директорка.) Тогава ми се наложи да обявя гладна стачка с искания за същностна промяна (прилагам и този документ), директорката ми отвърна с вълна от нови и нови, и то още по-перфидни репресии. Леко започна да ми писва от този театър на абсурда, който се разиграва всеки ден пред очите ми всеки ден, мисля, че е време той да бъде прекратен – щото нанася непоправими вреди на самата институция, да не говорим за вредите, които нанася на съзнанията на младите хора, на нашите възпитаници. (Те знаят за всичко благодарение на репортажите в моя блог, ний, в нашето училище, виждате, макар и много трудно и мъчително, но все пак се демократизираме, благодарение на пълната гласност и откритост, това оръжие за демократизиране го използваме най-ефикасно!). Смятам, че е крайно време самата директорка да осъзнае все пак какво прави и ако има съвест, сама да се оттегли от поста си. Ако не го стори, Вие, уважаеми г-н Министър, можете да й окажете неоценимата добрина и да й помогнете да разбере това, което тя сама едва ли ще успее някога да осъзнае. Ще завърша с нещо изключително важно, което е подходящо за заключение. (Текстът не е завършен, ще го допиша при първа възможност.) 6 коментара: Анонимен каза: Да се надяваме, че Вашите мнения относно Президента, публикувани в блога Ви не са прочетени от Президента (или екипът му), за да може безпристрастно да отговори на отвореното писмо написано от Вас. Успех! Maria Vassileva каза: Един истински Президент трябва да отговаря и на тези, които не го одобряват. А аз мисля, че Ангел е от тези, които му дават възможността да се докаже, включително и с писмото си до него. Ангеле, добре си представил нещата. Все ми се иска да вярвам, че няма начин някой от висшестоящите да проумее какво става и защо става, да вземе отношение. 186

Та нали дори песимистът Ги дьо Мопасан казва че светът не е нито толкова добър, нито толкова лош, колкото си мислим. Е, тъкмо като /не/получим отговор на това твое обръщение, ще разберем,дали светът Е/НЕ Е толкова лош/ добър колкото си мислим! Търсенето на истината продължава... Maria Vassileva каза: Поправка: ... няма начин някой от висшестоящите да не проумее... Constantine Raida каза: Добър почерк, правилен тон, но всъщност – ужасен прецедент! Анонимен каза: една корекция: бяхте посъветван да НЕ водите дело в Европейския съд. AND to tell you the truth in English, you are an ego-centric. And you seem incapable of shame and remorse. Tu et maline. People are not sinless, but have some decency, you, however, don't have a speck of it. Shame on you, you who call yourself a Christian, and yet, who taint your soul, day by day, with quarrels, fights, and malitious talk... Comrade, wake up! Time has changed... and time is passing fast... Ангел Грънчаров каза: На последния таваришч: бях посъветван да заведа дело в Европейския съд от много хора. Само един човек ми заяви, че според него не бивало да завеждам такова дяло. Кой какво ме е посъветвал, многознайкотаваришч, зная аз, не Вие... освен това моите неща не са Ваша работа...

Получих следния отговор на своя ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО до Министъра на труда и социалната политика неделя, 12 февруари 2017 г.

187

188

Ето на този мой документ ми отговарят от МТСП: Жалба под формата на отворено писмо до министъра на социалната, ала обидно безчовечна политика в България 189

Популярна библиотека на списание HUMANUS 190

Популярна библиотека на списание HUMANUS 191

Популярна библиотека на списание HUMANUS 192