Dnevnikat na uchitelia 8 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 8

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 8

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши и самото него..............................................5 Нещичко от часа по философия на правото………………………………………..…….18 Да, интересно е дали ще има известен благотворен ефект………………………..….19 Търси се адвокат, за когото правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие означават нещо…………………………………………………..…….21 Предложение на Райчо Радев, адресирано до чиновник от МОН и до директорката на ПГЕЕ-Пловдив…………………………………………………………………………..….25 Елин Пелин за правдата…………………………………………………………………..…27 И стихове се прописаха, и песни скоро ще се запеят!................................................28 Ако сме граждани на място, ако милеем за достойното бъдеще на децата си, ще принудим държавата да направи истинска образователна реформа!......................29 Ако нямаше Бог тогава няма да има кой да пита "Има ли Бог?"!...............................33 Да, тук, на този свят вечен живот няма, а има само съвсем временен и при това много кратък живот!.......................................................................................................34 Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже!.................................................................................................38 Предаването "На Агората..." от 9 февруари, темата е: До какво води безразличието към истински важните неща?........................................................................................44 Правите – десните – възгледи и идеи за истински качественото и съвременно образование…………………………………………………………………………………….45 Малко статистика за блога ми от днес………………………………………………...…..46 Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история!.......................................................................47 Аз съм най-посещаваният и проверяваният от властта учител в цялата история на българското образование, а нищо чудно и в световното такова!..............................55 Книжка 1 (13 от създаването), година IV на списание HUMANUS е достъпна за четене онлайн……………………………………………………………………………….…64 Свободният човек носи цялата отговорност за своя живот……………………………65 За всичко истинско не се сещаме, забравили сме за него решително, занимаваме се общо взето само с глупости…………………………………………………………...…66 Нима нямаме и частичка от непокорния и така величав дух на великия си сънародник, от духа на Апостола на българската свобода?!...................................................70 Мислещият, свободолюбивият млад човек е кошмарът на държавното образование, което има една-единствена цел: да прави младите хора тъпи, т.е. немислещи!...................................................................................................................................71 Ако сега у нас се появи човек като Левски какво ли ще да му се случи?!.................75 Скромното бюстче на Апостола на българската свобода е смазано от огромния гранитен паметник на Душителя на българската свобода!........................................79 Своеобразен тест, показващ, че партиите нямат желание да правят истинска промяна в образователната област………………………………………………………….…85 3

Продължаваме да търпим монументалните знаци на погубването на българската свобода и чест, знаците на своето национално унижение!........................................86 Желая ви да нямате никаква работа с представители на нашата родна образователна система, която е не по-малко абсурдистка от здравеопазващата ни такава.90 Който се опита да встъпи в конфликт с държавата в нейните владения, непременно ще бъде победен………………………………………………………………………………95 Спомен от преди известно време………………………………………………………..…96 Ето как ще изглежда корицата на новата книжка на списание HUMANUS……….…96 Как е възможно едно да говорим на младите "на теория", а съвсем друго да правим на дело и в живота си?!.................................................................................................97 Учителят като... писар……………………………………………………………………….103 Свободата в образованието прави чудеса!...............................................................106 Децата учат от цялостното преживяване, а не от откъснат момент………………..106 Разномислието е чудесно…………………………………………………………………..108 Кой е виновен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли?.......108 Апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем!.......................................117 Заповядайте заедно да създадем демократично, свободолюбиво онлайнучилище!.......................................................................................................................125 Страшно е... безсърдечност и безчовечност вилнее навсякъде!............................127 Простете ми ако можете, за ваше добро е да опитате да се освободите от бремето на обидите, омразата, злобата, ненавистта!.............................................................128 Позицията на един гражданин по повод безпрецедентния тормоз от страна на хунвейбинстващи ученици над техния учител по философия…………………….…136 Humanus Academy: свободна и саморазвиваща се общност от творчески мислещи хора, естествена среда на ученето, на личностното развитие, на човешкия просперитет…………………………………………………………………………………………....141 Огромната част от днешните мъже не са нищо друго освен роби на своя сексуален нагон и в крайна сметка на жените!............................................................................143 Сократ за смисъла на образованието………………………………………………..…..145 Кратък и ясен като бял ден отговор на въпроса "Как се влиза в депутатска листа у Нашенско?"……………………………………………………………………………………146 Поразително е, че някои от нас изобщо оживяха в тази толкова тежка и изпълнена с какви ли не административни ексцесии и ужасии образователна зима……….…151 Ако продължим да търпим, да понасяме, да си мълчим, положението в един момент ще стане неудържимо, а анархията – страшна и дори ужасна…………….....158 Предаването "На Агората... " от 23 февруари 2017 г., темата е: Как се отнасяме към новаторите?...........................................................................................................162 Отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив явно няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика: пак е подготвила уволнението на тъй неугодния й учител по философия!.................................................................................................162

Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши и самото него понеделник, 13 февруари 2017 г.

Налага ми се да си допиша своя Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието, останал незавършен вчера. Ето продължението на неговия текст: ... Ще завърша с нещо изключително важно, което е подходящо за заключение. Удивително е, че за много хора, включително и за образователни дейци, е непосилно да разберат за какво толкова може да се спори между директор и учител (в случая по философия), на каква ли пък основа може да възникне толкова сериозен конфликт между тях, който не може да се реши цели пет години, дори и след намесата на съдебната власт даже?! Смятам, че ми се налага пояснение по този главен пункт, при това ще се постарая то да бъде пределно ясно и понятно за всички. Дори и за въпросните твърде объркани образователни дейци. Ще направя своето пояснение с пример, за нагледност и тъй потребната ми "конкретна понятност" или разбираемост; е, налага се и малко да се мисли, без мислене не може. Под заглавие Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма човечност, няма образование, няма духовност, няма нищо добро, а има само бедност, има само унижения, има тирания, има само робство, има само безпределна човешка низост! преди два дни публикувах в блога си "покана" от страна на директорката Анастасова за даване от моя страна на писмени обяснения за 5

евентуални мои "нарушения", които вероятно така терзаят клетото директорско сърце, че то изобщо не може да намери покой. От друга страна е добре известно, че трупането на подобен род документи е активност, свързана със заключителния етап на подготовката за моето "законно опраскване" или уволнение, просто административната процедура е такава. Идеята е тия "писмени доказателства" да издържат един ден на съдебната проверка и преценка, в противен случай има вероятност съдът отново да ме върне на работа. Ето защо с такава похвална всеотдайност и старание директорката толкова често влиза на проверка в мои часове (по три-четири пъти на седмица най-малко!), водейки си надлежно и цяла делегация от свидетели (главни учители, педагогически съветник, помощник-директори), които един ден, естествено, ще бъдат призовани в съда – за да бъде "доказана" директорската правда, „единствено-правилна”, разбира се. С оглед да обоснова своята гледна точка по повдигнатите ми обвинения, ще публикувам тук точно тези мои "писмени обяснения", те ми дават добра възможност да сблъскам двата несъвместими подхода в разбирането на смисъла на ученето в училище и на учебния процес по принцип. Ето какви писмени обяснения смятам да дам на тъй старателната си ръководителка: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Многоуважаема госпожо Директор, На 10 февруари 2017 г. бях извикан в дирекцията и там ми бяха връчени за запознаване три документа, подготвени от Ваша милост, именно три "констативни протокола", които Вие бяхте подготвили във връзка с Ваши посещения на мои учебни часове с три класа, осъществени преди повече от седмица преди това. След това пък ми връчихте и "Покана" с Изх. № 227/10.02.2017 г., с която изисквате от моя милост да Ви обясня своята гледна точка по констатирани от Вас "нарушения". В тази връзка държа да кажа най-напред следното. Който прочете Вашите "констативни протоколи" няма как да не се удиви от (без)крайния негативизъм, с който всичко в тях е описано и представено; на мен лично ми е изключително чудно и също така любопитно да разбера как е възможно всичко случило се по време на тия три часа да сте го видели и изобразили в толкова пищен, непрогледен, плътен, непроницаем даже черен цвят. Бие на очи Вашата нескривана предубеденост, която няма как да не се дължи на изкривена оптика, през призмата на която, няма как иначе, всичко сте възприела. Прозира в тези писания Вашата ярка неприязън към моята тъй скромна особа, но държа да Ви уведомя все пак, че в качеството Ви на ръководител нямате правото да пренасяте личните, чисто субективните си емоции по такъв директен и драстичен начин върху изпълнението на своите служебни задължения. Като психолог 6

и като философ обаче се чувствам длъжен най-напред за себе си да си обясня вътрешните основания, мотивацията на този толкова любопитен, а също така и загадъчен феномен. Госпожо Директор, Вие вече съвсем не владеете емоциите си, те обаче са крайно лош съветник, особено в отговорна работа като Вашата, която изисква вземането на разумни решения, освободени от личните и субективните Ви пристрастия. Давам Ви пример, за да ме разберете: Вие, примерно, можете да не харесвате моите политически убеждения, Вие лично можете да споделяте политически идеи, в корена си несъвместими с моите; но това, моля Ви се да ме разберете най-сетне, най-добронамерено Ви го казвам, не е основание всичко останало, свързано с моята особа, да го рисувате с такива пищни негативни и черни краски! Вярно, вие сте дама, знайно е, че по начало женската душа е твърде емоционална, но в качеството Ви на ръководител сте длъжна да направите максималното за да не се оказвате под така директния и тъй драстичен диктат на своите субективни чувства, защото те крайно много вредят на работата Ви, на изпълнението на Вашите служебни задължения. Онзи ръководител, особено на такова трудно управляемо образователно-възпитателно учреждение, каквото е едно училище, който не успее да оценява "нещата от живота" без да робува на своята чисто лична или субективно-емоционална ограниченост-пристрастност, такъв ръководител рискува да взема непрекъснато решения, които са обременени от неотстраним дефект, т.е. няма как да не са крещящо неразумни. Като философ, като психолог Ви го казвам това, казвам Ви го найдобронамерено – понеже съм силно обезпокоен от това, че в своята работа постоянно смесвате желано и реално, субективно и обективно, емоции и разумност. На тази база вземате много често съвсем погрешни волунтаристични решения, които напоследък зачестиха. (Примерно успяхте, чрез груб административен натиск, да наложите волята си да бъдат наказани с отпадане от групата на заминаващите на стаж в страни от Западна Европа наши елитни ученици само защото са... лайкнали изображения – !!! – в една фейсбук-страница, създадена от наши елитни ученици от цял един клас, които пък от своя страна бяха наказани с отнемане на стипендиите за отличен успех и дори тия поради ниски доходи за цели 8 месеца – !!! – заради "престъплението" си да създадат място или свободна трибуна, в което учениците от нашата гимназия, по подобие на учениците от други училища да могат открито да заявяват какво мислят по повод на някои прекалени чудатости в нашия училищен живот!) За Ваше добро Ви го казвам това, позволявам си да Ви го казвам – понеже като учител по философия в нашето училище се считам за длъжен да Ви помагам да се предпазвате от допускането на толкова груби грешки, водещи до ужасни последици; все пак един ръководител не може да прави каквото му се прииска, ако си го позволи, в нашите съвременни демократични условия рискува не само да се изложи, не само да нанесе вреди на организацията, която ръководи, но рискува и да му се наложи да понесецялата отговорност за своеволията си. От години се опитвам да Ви помогна тъкмо в тази посока, да Ви предпазя от такива нелепи грешки, правя го именно защото 7

съм загрижен за бъдещето и просперитета на нашата организация и общност, имаща толкова възвишен смисъл, именно образованието, възпитанието, личностното формиране на младите. Ето сега, оказва се, в тия свои проверки на моите учебни часове успяхте да се забъркате в превъзходна административно-психологическа и субективистка каша, дължаща се, първо, на нескривания Ви негативизъм към моята необичайна все пак личност, а на второ място на крещящата Ви неосведоменост относно спецификата на философското знание, а най-вече непознаването от Ваша страна насъвременните и авангардни тенденции в общуването между учител и ученик, което е непростим недостатък особено когато такъв недъг се проявява в дейността на човек на ръководна длъжност, който се опитва да изпълнява функцията на съдник. На мен ми е твърде неудобно отново да Ви обяснявам такива прости неща, които съм Ви обяснявал безброй пъти в свои подобни обяснения и доклади до Вас, но също така съм ги изяснил пределно ясно в своите книги за съвременното образование и училище, много от които съм Ви подарявал, ала Вие, водена от своя негативизъм към моята личност, най-вероятно не сте прочела – и това, за жалост, Ви се е отразило твърде зле. Имам чувството, че Вие, неизвестно защо и за Вас самата даже, държите да продължите да робувате на отдавна отречени от живота, времето и практиката архаични, ретроградни и дори механични, крайно елементарни и затова така неефективни по съществото си обучителни технологии, аз така си обяснявам Вашата толкова очебийна методическа слепота (да не говорим за идейно-ценностната и мирогледна такава) – защото Вие изглежда наистина не виждате всичко ново и нестандартно, което се съдържа в моя подход и стил на общуване с учениците ми. Аз дори имам усещането, че дори и да виждате достойнствата на моята технология на интерактивно по съществото си и така свободолюбиво и човечно обучение, заради своя негативизъм към моята личност не сте в състояние да ги признаете, което пък Ви поставя в крайно неизгодната позиция да Ви се налага да пишете "констатации"-нелепици от рода примерно на тази: "И учителя, и учениците са напълно неподготвени за часа!", "Учителят не си е научил урока от учебника!", "Учителят не владее класа и допуска учениците да водят свободен разговор на ниво махленско говорене!" и прочие, Вашите "констативни протоколи" изобилстват с подобни великолепни бисери, вероятно затова и не смеете да ми дадете копие от тях, щото ако ги публикувам, те ще станат нещо като литературна сензация на столетието, а може да влязат, нищо чудно, и в литературната класика на страната ни. В тази връзка Ви препоръчвам да прочетете моята статия за различията в естеството на хуманитарното и естествено-научно (позитивно) знание, даващи своето неминуемо отражение върху начина на преподаването им, върху твърде специфичната методология и технология на общуването между учител и ученик, тези неща се знаят от образованите хора вече втори век, за жалост, у нас се робува все още на една неразбираща и опитваща се всичко да обясни крайно позитивистична (неразбираща) методология, която именно убива спецификата и дори духа на хуманитарното познание и разбиране. Готов съм, при желание от Ваша 8

страна, отново и отново да изнеса лекция по тези въпроси, аз безброй пъти съм ги изяснявал в рамките на своя методически семинар, функциониращ от години като съставка на нашия ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, сбирките на който Вие, разбира се, не благоволявате да посещавате, ето, това продължава да Ви влияе недотам позитивно. И именно на ето това толкова крехко "основание" Вие продължавате с непозволен и крайно груб административен натиск да се опитвате да ме натикате в прекалено тясното за моя новаторски дух Прокрустово ложе на несъстоятелни и остарели методически технологии (отговарящи на Вашата чисто субективна представа за "единствено-правилното преподаване"!), които при това са съвсем неподходящи за обучението на младите в такава чисто духовна (не просто хуманитарна) област – каквато е философията, пък и гражданското образование (в моето разбиране то също има чисто духовен, ценностен и идеен характер, а тия неща са крайно фини и деликатни за да можем да си позволяваме да действаме със съвсем неподходящи за спецификата им средства – щото иначе последиците са крайно тежки, ширещата се у нас бездуховност, деморализация и вакханалията на простащината и на безкултурието са свидетелство за това до какво води такава една в корена си сгрешена образователна и възпитателна позитивистична технология). Разбира се, уважаема госпожо Директор, аз няма да допусна това така грубо насилие върху моята преподавателска автономия, няма да допусна да бъда натикан в Прокрустовото ложе на отдавна отречени от времето, живота, историята и найвече несъвместими с потребностите на младите хора механични, волунтаристични, крайно позитивистични, субективистични, авторитарни и съвсем неподходящи специално за философията обучителни технологии или методики. Моля Ви да опитате да вникнете непредубедено и като образован човек в това, което с такова дълбоко прискърбие ми се налага да Ви казвам за кой ли път. Дано ме разберете, ще се постарая да се изразя още по-ясно и разбираемо – този път по повод конкретните се обяснения по установените от Вас мои мними "нарушения". - Държите отново да Ви обясня за да разберете най-сетне защо не съм посочил на учениците си един-единствен, "единствено-правилен" учебник по философия. Ами съвсем просто е: защото моите ученици следва да изучават именно съответните философски предмети или дисциплини, именнофилософията, а не... учебникът по философия! (Учебникът е учебно помагало, но той не може да замени самия учебен предмет, ако това нещо се случи, работата става съвсем порочна!) Когато се изучава философия, уважаема госпожо директор, най-вредното е върху съзнанията на учениците да се оказва непрекъснат груб натиск да мислят в тъй любимата Ви "единствено-правилна посока", определяна от "единственоправилните мисли" на "единствено-правилния" държавен учебник, одобрен от "единствено-правилно мислещата" министерска бюрокрация. Ако някой престараващ се в чиновническото си рвение учител (искащ да се издигне във Вашите административни очи и да придобие статута на "единствено-правилен глашатай" на 9

"единствено-правилната министерска истина"!) изпълни Вашите искания, т.е. започне да се държи според Вашите тъй необмислени предписания, той, първо, ще влезе в дълбоко противоречие с духовната специфика на своя учебен предмет (философията), второ, ще направи така, че учениците му завинаги да се отвратят от философията, която в никакъв случай не е някакъв "катехизис от вечните учебникарски истини-догми", на такъв учител ще му се наложи да натиска учениците си да бъдат образцови папагалчета, рецитиращи "единствено-правилната истина-догма" на "единствено-правилния министерски учебник" и така нататък, е, аз лично, бидейки учител по философия в нашия XXI-ви век, бидейки учител, който държи на достойнството си, не мога да се подчиня на такава една стерилна, чисто догматична представа за "философия", която е убийствена за духа на самата философия (философия и свободомислие, а също така свободолюбие, да не говорим пък за правдолюбие са синоними!), ето на това основание, уважаема госпожо Директор, понеже ценя органично присъщия на философията плурализъм на идеите и ценностите, съм направил нужното учениците, според своите предпочитания, сами да избират учебника, който по тяхна преценка отговаря на техните лични идейни и ценностни предпочитания. За Ваше сведение съм длъжен също така да Ви уведомя, че учебниците по философия са писани от автори и колективи, които споделят твърде различни идеи, отговарящи на различни философски ориентации и школи, те провеждат, в съответствие с това, различни подходи в изложението на своите идеи, за философията разнообразието на идеи и подходи във всички случаи е благодатно, докато предписваната ми от Вас унификация по сталинистко-маоистки образец, позволете да Ви уведомя, е в дълбоко противоречие със спецификата на предмета, който преподавам – и се дължи именно на Вашата лична и субективна неосведоменост за истински важното в тази сфера на човешкото познание, което е много естествено – щото все пак директорите на гимназии, чини ми се, не са "корифеи на всички науки", какъвто са били въпросните другари Сталин и Мао. Аз все пак държа като професионалист да съм верен на своя учебен предмет, което ми открива възможността да служа на същностните, дълбоки и дълготрайни интереси на моите ученици, а не да отговарям на толкова ограничената и чисто субективна представа за нещата на една директорка на гимназия, която си е въобразила, че административният подход е нещо като панацея – или като лекарство за всички болести. - Държите да разберете защо не съм бил актуализирал тематичния си календарен план в съответствие с учебната програма по етика и право и философия. Моят тематичен календарен план изцяло съответства на учебната програма по философия и по етика и право, само дето аз съм подходил в разработката му не формално, не канцеларски, а творчески, щото такава ми е професията, формулирал съм по своя начин въпроси, които са по-близки, по моята преценка, до 10

нивото на разбиране на моите ученици, проявил съм тази оригиналност не за друго, а за доброто на самите ученици, тия всичките неща могат с лекота да се схванат от човек, който е компетентен в тази образователна област, това на Вас обаче не Ви се е удало, щото сте специалист в съвършено друга област; между другото Вие самата в началото на учебната година сте подписала и сте утвърдила моя тематичен календарен план, не мога да разбера защо по средата на годината сте се сетила да си променяте позицията, това, простете, е некоректно от всяка една гледна точка. - Не съм бил "преструктурирал" учебното съдържание поради разни причини, почивни дни, удължени ваканции и пр. Е, преструктурирал съм го това учебно съдържание, това преструктуриране е станало в самото реално преподаване, а не съм имал възможността да фиксирам тези промени писмено във въпросния тематичен календарен план по причина на това, че нямам достъп до него, той винаги се държи от Вас, намира се "на строг контрол и учет" в директорския кабинет, не мога да изпълня предписание, за което нямам физическата възможност да го сторя; когато благоволите да ми върнете въпросния план, тогава именно вече ще имам физическата възможност да го сторя и аз неминуемо ще го сторя; мисля между другото, че съществуването на света не е застрашено заради такъв един пропуск, даже и това да се касае за Вашия личен така бляскаво подреден канцеларски свят. - Не съм бил запознал учениците от Х и от XI клас с "формата на държавния зрелостен изпит" по философия и не съм им бил посочил източници за подготовка. Е, учениците от Х и от XI клас, изучавайки своите учебни предмети, със самото това се подготвят за своя държавен зрелостен изпит по философия, щото той не е различен от това, което правим в часовете, темите са все едни и същи; когато тези ученици стигнат ХII клас и някой от тях реши да се явява на зрелостен изпит по философия, тогава с този ученик, живот и здраве да е, ще се позанимаваме, стига той да пожелае, и с "формата на държавния зрелостен изпит"; всяко нещо с времето си, госпожо Директор, главите на нашите ученици не са... балони, че да могат да бъдат надувани с всичко онова, което хрумне на този или онзи престараващ се администратор или чиновник; нека все пак да бъдем поне малко по-хуманни към своите ученици, които, за Ваше сведение, са човешки същества, а пък техните глави са си тяхна, а не наша собственост. - Не съм бил оценявал учениците според Наредба 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците – твърдите в своята тъй любезна "покана". 11

Интересно ми е да разбера как установихте това, бихте ли могла да докажете истинността на своето твърдение? Аз пък твърдя, че оценявам учениците си точно според предписаното от тази Наредба. Нямам никакви нарушения в това отношение. Понякога обаче при ученици, които имат извънредни трудности в усвояването на философското знание се налага да се съобразявам с техните индивидуални особености и в никакъв случай не прилагам репресии само и само за да изпълня догмата, щото според мен все пак с учениците си следва да се отнасямечовечно. Грехът да постъпя безчовечно спрямо свой ученик ще ми тежи много повече от това, че не съм доставил удоволствие на директорката си, която държи да бъда верен на догмите независимо от цената; формалист, камо ли пък догматик не съм бил и не ща да бъда, предпочитам да си остана толерантен и търпим към различията човек. Това ми стига. Моят подход е такъв, че учителят, ако забрави че е човек, няма вече моралното право да бъде учител. Така мислим ний, "неправилно мислещите" учители-новатори. (Употребих думата новатор, зная, че тя Ви е особено неприятна, но в случая се наложи, макар пък какво "новаторство" има в това да сме... човеци, малее, дотук ли го докарахме вече ний, учителите?!) - Не съм бил попълвал учебната документация според Наредба 8 от 11.08.2016 г. Попълвам учебната документация според установения регламент, но аз в никакъв случай не съм педант или формалист, ако понякога се получи разминаване с "плана" (животът, живият живот, уважаема г-жо Директор, не може да бъде изцяло натикан в Прокрустовото ложе на планове, догми, разсъдъчни предписания и пр., той е много по-богат от тези последните!), аз предпочитам да бъда верен на реалността и на истината, а не на догмата; предпочитам да бъде верен на самия живот, за мен той е истински важното, като философ винаги съм разсъждавал така; смятам между другото, че Вашият личен административен рай няма да рухне ако допуснете в него да лъхне и известен лек порив на живота, нали така?! Толкова, въпреки че темата е огромна, но аз по тия въпроси съм Ви писал безброй обяснения, ала ето, за жалост, чисто административната психология, оказва се, е такава, че напредък по тях очевидно нямаме. Продължаваме да живеем в различни светове: Вие обитавате изцяло по чиновнически начин подредения, напълно догматичен и стерилен, всичко унифициращ и единствено-правилен административно-комунален рай, а аз, казахме, предпочитам междувременно да съм верен на такива "буржоазни лиготии" като живот човечност, свобода, разбиране, съпричастност и отзивчивост спрямо потребностите и интересите на младите, на времето, в което живеем и прочие. Кой от тези два свята е излишен се е знае отдавна, предстои то да се разбере скоро, да се надяваме, и у нас. 13 февруари 2017 г. Пловдив 12

С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Уважаеми г-н Президент, Вие сте вече държавен глава на България, нищо че сте компетентен предимно във военната област, е, вече имате известни пълномощия и спрямо всички останали сфери на държавния и обществен живот, ето, воден от това гражданско съзнание да помогна на българския държавен глава, аз си позволих да Ви занимая с тия всичките проблеми от една, надявам се няма да отрече, изключително важна, дори съдбовно важна сфера на нашия български живот – образователната. Какво очаквам от Вас ли, изпращайки Ви това писмо? Вие обявихте в предизборната си кампания, че имате намерение като държавен глава да работите упорито за промяната към добро в страната ни, ето, аз пък работя в тази посока от години, нищо че съм най-(не)обикновен учител по философия в едно пловдивско училище, което се демократизира изключително трудно и мъчително, видяхте сам в какви болезнени форми тече предложената от мен и водена така упорито непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в него. (Изразих се така – именно най-(не)обикновен учител... – защото в някакъв смисъл всички ний, човеците, сме все необикновени.) Дълбоко съм убеден, че истинската, коренната, същностната промяна в страната ни може да бъде направена само ако ний, гражданите, не само бъдем движещата сила на промяната, но и успеем да направим така, че управниците, политиците, да не говорим за държавниците, да започнат да работят в съвсем същата посока: ако властта, държавната власт в страната ни не преодолее своето толкова страшно отчуждение от потребностите и интересите на общността, на гражданите, ако тя не заработи в тяхна полза, то тежката духовна и екзистенциална най-вече, а на тази база и всякаква друга криза неминуемо ще прерасне в катастрофа – и в ужасна трагедия. Това не бива да го допускаме по никой начин. Воден от такова едно разбиране си позволих да Ви занимая, г-н Президент, с този "тъй маловажен личен казус", взет, както забелязвате, от най-важната сфера на живота ни, която подлежи на истинска реформа, именно образователната. Ако не бъде осъществен дълбок поврат в образователната сфера на живота ни, никакъв друг поврат няма как да се получи или да стане: защото е крайно време да разберем, че всичко в една страна зависи от качеството на човешкия фактор. В образователната сфера се кове човешкия потенциал на нацията ни, найголямото богатство на страната ни – и затова безхаберието по повод на ставащото в тази сфера е престъпление спрямо националната сигурност на България. Толкова по този въпрос. Мисля, че все пак казах най-главното. Ще се радвам да бъда разбран най-сетне и от някой, намиращ се по върховете на държавата ни. Уважаеми г-н Министър, Много ми е интересна Вашата реакция спрямо съдържащото се в това необичайно отворено писмо. Казах, Вашите предшественици на този пост не благоволиха да направят нещо кой знае колко ефективно – и въпросната администра13

тивна сага, епопея и трагедия затова продължава вече пета година (!!!). Пет загубени за промяната на българското образование години са това, нищо че става дума само за едно училище! Е, да се надяваме, че всички усилия, положени в тези паметни пет години, не са отишли напразно. Цялата работа е по някакъв начин на почне да настъпва поврат, промяна най-напред в съзнанията, в начина на мислене. От този поврат зависи всичко останало. Много труден е обаче този душевен, духовен, ценностен и прочие поврат, става дума за отказ от устоял и крайно разпространен, вкоренен от години порочен манталитет. Ето в тази посока работя аз от години, бидейки "безумец", който не си гледа спокойствието, ами си навлича на главата какви ли не беди. Така съм устроен, че не мога да стоя и бездушно да гледам мъртвилото, предизвикано от агонията на отдавна банкрутиралата административно-командна, авторитарна, крещящо недемократична и по същество терористична и тоталитарна образователна система. Е, правя каквото мога за промяната, ето затова и силите, които пък се чувстват така уютно в тъй упоително и приспивно гниещото статукво, видяха в мое лице нарушител на спокойствието, опасен враг, "престъпник" и какъв ли не още. И ми обявиха безпощадна война. Платих ужасна цена за тия борби, платих я със здравето си. Моралните щети, които този терор нанесе върху мен, са неизчислими. Интересно е това, че бездушните образцови представители на Светата Система се оказа, че не са способни и на най-малка човешка съпричастност спрямо жертвата на тяхната толкова ужасна и грозна агресия. Ето това ако не е доказателство за тоталния морален банкрут на Системата – сполай му кажете! Тормозиш грозно една личност само защото е пожелала да се възползва от своите неотменни човешки права, тази личност страда заради твоя агресия, плаща огромна цена, а ти не чувстваш никакво угризение, напротив, безпощадността ти се увеличава! Аз лично това нещо не мога да го разбера. Не мога и да го оправдая. Интересно ми е да разбера Вашата лична преценка по този тъй вълнуващ и многозначителен казус, който е именно великолепен тест за човечност. Уважаема госпожо Манолова, вие вече реагирахте на тази история, за което по-горе Ви благодарих и пак Ви благодаря! Опитахте се да упражните някакъв натиск върху институциите, Вашите писма до мен биха могли да имат подобен, пък дори и само морален ефект. И други институции, примерно от страна на Парламента и на Президента, се опитаха да помогнат с каквото могат. Но не, оказа се, че даже натискът от страна и най-висшите институции на страната не можа да повлияе позитивно на стожерите на Светата Система, имам чувството, че ефектът от тия намеси беше изцяло бумерангов, агресията от страна на администрацията спрямо мен се увеличи и прие още по-уродливи форми. Аз лично не мога да разбера на какво се дължи такава една отмъстителност. Ето, администрацията на ПГЕЕПловдив продължава да върви неотклонно към заветната си цел: моето опраскване. Тия хора с това доказаха, че не са способни да водят диалог с мислещите различно, те доказаха, че с мислещите различно те знаят да правят само едно 14

нещо: да ги опраскват, да ги преследват, да ги тъпчат. Това ако не е най-бляскаво доказателство за абсурдите, до които води безчовечната Система, сполай му кажете! Но давате ли си сметка че тук става дума не за системата за производство, да речем, на краставици и домати, тук става дума за системата, която има за назначение да помага за ваенето на човешките души, на душите на младите хора! Става дума за Системата, която има за свое назначение да помага за раждането на човечността на младите, а се оказа, че самата Система е крещящо лишена тъкмо от човечност?! Сега давате ли си сметка защо всичко в нашата страна е така опорочено, извратено, неистинско, пошло, грозно и прочие?! Простете, уважаеми г-н Президент, г-н Министър, г-жо Манолова че си позволих да Ви занимавам с толкова дълго изложение, имащо на места и чисто философски характер, имащо на места характера на философско есе (писано е обаче, дано доловихте това, сякаш с кръвта на сърцето ми!). Такива странни хора сме ний, философите. Такива са били философите във всички времена, много рядко философ е бил разбиран от съвременниците си, спомнете си историята на Сократ, примерно. Моят най-непростим грях, моето най-голямо "престъпление", оказва се, е това, че съм философ, че Бог ми е дал таланта и духа на философ, сиреч на един всеотдайно мислещ и страстно търсещ истината човек – ето затова аз си страдам най-много. За това ме наказват и мен също. Най-вероятно за това и мен ще убият. Така е било, така и ще бъде... отсъденото, няма как, ще се случи… голяма работа, нали, „какво тук значи някаква си личност?!”, както е писал поетът. Приемете горното като моя последна защитна реч – защото с цялото си същество вече усещам, че силите ми са на изчерпване. Великодушният Бог много ми помогна в тия години, безкрайно щедро ми даваше сили, за което съм му благодарен, но ето, сякаш и за Него се оказа трудно да спомогне за победата на инертността, която трови живота ни така усърдно. Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши накрая и самото него... 13 февруари 2017 г., Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 15 коментара: А. от Австралия каза: BG отива на кино... Една моя теза за безумния безмозъчен турско-черкезки сбиртòк (българките имат черкезка красота, също толкова зли), наречен народ на BG – майстори да се убиват един друг, но не и да създадат нещо, това е племе унищожено от турците... Най-болното е, че немат ум за две стинки, объркват се в детински ситуации... И ти ще ми се сравняваш с великата Рус – помисли пак... И се моли за ракетите им, че отивате на кино... От два до четири... 15

Каза ви го Занка ловджийката... Анонимен каза: Вх. № 394/13.02.2017 г. (ПГЕЕ) Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-186/13.02.2017Г. Хубав ден! РУО – Пловдив Анонимен каза: Вашето писмо беше регистрирано в деловодството на нашата администрация с входящ номер 94-00-556/13.02.2017. Дирекция "Канцелария" – Президент на Република България Адрес: гр. София, ПК 1123, бул."Дондуков" 2 Тел: (02)9239333 /централа/ Ел. поща: priemna@president.bg ВЕБ страница: www.presidentbg Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, Изпращам ви вх. Номер под който е регистрирано писмото Ви в МОН 9421135/13.02.2017 г. Приятен ден! Анонимен каза: Dude, take your medication... I suspect that A. from Australia is... surpiiiise, our Achko from Plovdiv. Am I rigth, am I? Dude, you're bypolar. Or utterly talented, a kind of a rare metal in the swamp of mud... Now, if you get what I say, tell me with your twikee Austrelian accent Are you Achko or not? Ангел Грънчаров каза: На имейла на А. от Австралия написах току-що следното: Ако обичаш, отговори на това говедо, написало ето какво: Dude, take your medication... I suspect that A. from Australia is... surpiiiise, our Achko from Plovdiv. Am I rigth, am I? Dude, you're bypolar. Or utterly talented, a kind of a rare metal in the swamp of mud... Now, if you get what I say, tell me with your twikee Austrelian accent Are you Achko or not? С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Райчо Радев каза: ДА СЕ УТВЪРДИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА (ИНОВАТИВНА) РАБОТА НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ. И за слепците става ясно, че Ангел реализира иновативни методи на обучение по философия. В "иновативният" "нов" закон за образованието може да се намери начин за индивидуална иновативна дейност на учителя. Ще бъде трудно, защото стандартът за иновациите е направен по мярката на бюрократите от МОН, но не е невъзможно. Необходимо е малко усилие, за да се преодолее "прокрустовото легло" на нормативната база в образованието. Обръщам се специално към Лазар Додев от МОН, който е и един от авторите на този стандарт, както и към директорката на ПГЕЕ ПЛОВДИВ, защото това /в известна степен/ би нормализирало отношенията и ситуацията в училището. Надявам се, че ще признаете следното: Ангел Грънчаров е един от най-активните учители по философия в България. Дайте му възможност за творческа реализация в преподавателстата си работа, която му позволява и ще се обоснове от норма16

тивната база. От това ще спечелим всички радетели за подобряване на образованието и най-вече учениците. Райчо Радев пенсиониран директор на училище, учител по философия Владимир Петков каза: Вглеждайки се сега в 3D скулптурния портрет на Сенека, поне моя милост забелязва, Учителю, че има сходство и подобие в чертите ви на двамата философи , което си мисля, съвсем сериозно -шеговито, че не е никак случайно....:-) Дано ти подобри настроението! А смисълът....на не безразличието към философията, органична част от която са философстващите индивиди е неясен, очевидно и наистина не, само за някои нещастни директорки, помощничките им, и пенсионирани учителки с беснеещи колективистично-комунни и злобеещотъмни ретроградни уклони....:-) Но , уви и по -нанагоре... по безкрайните стъпала на административно-управленската структура на страната ни.....С изключения, разбира се, потвърждаващи наблюдението....:-) Ангел Грънчаров каза: Приятелю, оказа се, че се бях заблудил, че това изображение е портрет на Сенека (от по-младите му години, както си мислех), оказа се, че било на един кръвожаден римски император, именно на... император Каракала! :-) Така че, оказва се, моя милост, по твоята преценка, прилича на кръвопиеца... Каракала! :-) Както и да е, поправихме грешката, корицата ще излезе с истинския портрет на Сенека. Казвам това, щото се получи хубава и весела шега по повод на твоето ми сравнение със "Сенека", нали? :-) Бъди здрав! Владимир Петков каза: Глей....:-) Какви ли шеги не си прави Господът с нас, о, само не: кръвожаден... Приятелю!, :-) - С нас уважаващите Го негови... съмишленици ли, съ-знаващи се ли, като такива... Човек грижещ се за домашната си котка не би следвало да бъде... и далеч не, само кръвожаден, а дори и много пофино и по-незабелязвано – безчовечен в отношенията си с хората....А ти си прекрасен пример в очите ми точно и именно за такъв котко,.. човеко... и дори... ученико-любец! :-) Анонимен каза: Another idiot, aka VlaTko Petkov Rashkov... It seems that Mr Grunch is not bypolar but rather trypolar. Achko, c'mon, stop playing games. We all know that Vlatko is You... It is clear, the Australian mutton would disappear; he cannot speak English and has no way to communicate with me, but no woorriies, here it is Vlatko, to replace him... with a new heavy dose of gibberish.... Hey, Grunch. Have you asked yourself, Why the hack am I doing with all this circus-shit? Whom am I kidding? Am I normal? Should I take pills? Not vitamins. Tranquilizers of kind... Use goodle's translator to comprehend, and, if you wish, answer using google translator to communicate.... Btw, can speak in Russian, no problem, I get it... And last, but not least, you're fun to watch. But take it easy... Ангел Грънчаров каза: Приятелю Владимир, някакъв идиот ме обвинява, че аз и ти сме били едно лице, т.е. че аз съм бил пишел твоите коментари в блога си! :-) Ето какво пише туй англоезично конспиративистко говедо: Another idiot, aka VlaTko Petkov Rashkov... It seems that Mr Grunch is not bypolar but rather trypolar. Achko, c'mon, stop playing games. We all know that Vlatko is You... It is clear, the Australian mutton would disappear; he cannot speak English and 17

has no way to communicate with me, but no woorriies, here it is Vlatko, to replace him... with a new heavy dose of gibberish.... Hey, Grunch. Have you asked yourself, Why the hack am I doing with all this circus-shit? Whom am I kidding? Am I normal? Should I take pills? Not vitamins. Tranquilizers of kind... Use goodle's translator to comprehend, and, if you wish, answer using google translator to communicate.... Btw, can speak in Russian, no problem, I get it... And last, but not least, you're fun to watch. But take it easy... Ако искаш, може да му отговориш... Владимир Петков-Трашов каза: То, това англоезично конспиративистко говедо, както го именуваш с пълно право, щото е анонимстващ тук негодник, уважаеми Учителю и Приятелю драг, разбира се, че е решило да ни провокира и разбира се, че не е право! И естествено, че не заслужава да му се отговаря! Казваш, "ако искаш" и си признавам, че никак не ми се занимава с такива отрепки, със самочувствието, че, като са научили един език, дори и перфектно, биха могли анонимно да се представят за англоговорящи... Българско говедо е... от най-скапаните... Ма и мнооого по- долнокачествено! Щот се мисли за много погорно, велико и рашънско... Именно и точно, заради последното му тъпо самочувствие, се съгласявам с твоята диагноза, че това е измучало неуместно тук на Балканите рашънско и по-точно пропутинско, войнолюбиво, тъпоглаво говедо!И считам, че му плаща путин да ни провокира, да ни принизява като изтъква "своето"... уж англоезично, огромно, но силно нетипично за англоезичника езиково и умствено превъзходство... :-) 2017.02.16 г.

Нещичко от часа по философия на правото понеделник, 13 февруари 2017 г.

И учителят по философия на правото:

1 коментар: Анонимен каза: Не ми се прави на много умен, заради теб ни спряха финансирането от ЕС за образование.

Да, интересно е дали ще има известен благотворен ефект понеделник, 13 февруари 2017 г.

Една полезна инициатива, интересно е дали ще има известен благотворен ефект – с оглед изясняване на позициите на спорещите, на воюващите, на конфронтиращите се страни... 1 коментар: Анонимен каза: Грънчаров, Заради такива като теб, Врагове на Народа, ни спряха финансирането от Европейския съюз!!!!

Търси се адвокат, за когото правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие означават нещо вторник, 14 февруари 2017 г. Предстои ми тия дни да пиша "тъжба" или "искова молба" (хич не ги разбирам тия изтънчени правни и съдебни термини!) до съда, но не до кой да е съд, а до... Европейския съд по правата на човека в Страсбург! Да, налага се сам да пиша този документ – след като прочутият адв. Михаил Екимджиев ми отказа да се занимава с моя случай, по негова преценка случаят ми бил "безнадежден", нямало смисъл да се обръщам към ЕСПЧ щото моят казус бил "съвсем ясен" и прочие. А случаят ми е такъв: директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя 21

като учител по философия, в официален документ до ТЕЛК, наречен "производствена характеристика" си позволи да ми даде своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно, че съм бил човек "с чести пристъпи на нервно-психологически разстройства" – и това тя го написа при положение, че никога в живота ми (Слава Богу!) не ми се е налагало да се обръщам за помощ към към психиатър, аз страдам от сърдечно заболяване, заради което съм и инвалидизиран. Да, обаче директорският сигнал или, иначе казано, донос до "здравните власти" задвижи скрибуцащата бюрократична машина на нашето родно социалистическо здравеопазване, в резултат на което се получиха твърде интересни последици.

Та значи заради въпросната директорска "психиатрична диагноза" моя милост първо беше насочен към "Психиатрична ТЕЛК", комисията "ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ" на Пловдивския ТЕЛК, която до този момент ме е преглеждала и инвалидизирала, счете за нужно да ме изпрати в психиатричната комисия. За да бъда прегледан от нея на мен ми се наложи за първи път в живота си да посетя кабинетите не само на психиатър, но и на психолог. И при двата прогледа ми беше издаден документ "Психично здрав", "Психични функции - в нормата" и пр. Да, ама тъй усърдната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, с която имам крайно сериозен конфликт на ценностна и мирогледна основа (тя не може да ме гледа щото в мое лице вижда "народен враг", рушител на тъй милата на сърцето й административно-командна система в образованието и възпитанието, моя милост пък е привърженик и последовател на съвсем различни, а именно съвременни, свободолюбиви, демократич22

ни и хуманни образователни и обучителни технологии и методологии!) предприе съответните мерки за да бъда "уреден" с "лекарско потвърждение" на нейната тъй оригинална психиатрична диагноза и за мое удивление две психиатърки на пенсионна възраст от ТЕЛК-Психиатрична в Пловдив ми издадоха диагноза "органична емоционална лабилност", пренебрегвайки изцяло свидетелствата на техните колеги, преди три дни издали ми документи че съм психично здрав; оказа се, че който има подобаващите връзки, за него в нашенските родни условия няма нищо невъзможно! Тази тъй интересна "диагноза" въпросните психиатърки на преклонна възраст я свързаха с проведена ми преди близо година животоспасяваща операция с трапанация на черепа (за изваждане на хематом, получен от кръвотечение, предизвикано от спукване на капиляр в резултат на мозъчно сътресение), сиреч, по тази логика се оказва, че подобни операции на главата един вид неминуемо били пораждали и... психично заболяване! Както и да е, заведох съдебно дело от частен наказателен характер (за клевета) срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, а тя пък, ползвайки се от своята власт, си позволи месец след това... да ме уволни от работа в училището, заради което пък ми се наложи да заведа още едно съдебно дяло, а именно за отмяна на заповедта й за уволнение. (Преди година пък бях вече спечелил друго съдебно дело, то беше за отмяна на нейна заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", Върховният Касационен съд отмени заповедта й, същото се случи и със заповедта й за моето уволнение, след дълъг и тежък съдебен процес ВКС ме възстанови на работа). А ето какво стана с наказателното съдебно дяло за клевета. Спечелих го на първата съдебна инстанция след дълъг, изтощителен съдебен процес, продължил близо две години! Директорката сериозно се уплаши щото след като получи осъдителна присъда по наказателно дяло това можеше да застраши властта й, т.е. може да доведе до падането й от директорския пост, все пак осъждани лица да бъдат ръководители на образователно-възпитателни учреждения е куриоз, който дори и в български условия ще звучи прекалено гротесково. Взети бяха съответните мерки, директорката си нае виден адвокат, бивш магистрат на ръководна длъжност в Прокуратурата, нае си адвокат с много връзки, който, естествено, с лекота спечели делото на втора инстанция. (Спечели делото с умопотресаващия съдебен аргумент че директорката, водейки се от високото си съзнание за служебен дълг, видите ли, просто не била съзнавала, че обижда жертвата на клеветата си, именно моя милост, т.е. била извършила престъплението несъзнателно, неумишлено, един вид го е извършила значи по инстинкт!) А пък на това основание вече беше детска играчка да спечели делото и във ВКС. Загубих делото, за това, че съм дръзнал по съдебен ред да си търся възстановяване на достойнството, ми се наложи да платя ужасно висока морална цена, да не говорим за парите, които пропилях по тия дела, става дума за хиляди левове, дори се наложи като капак на всичко да платя и сума ти пари на оклеветилата ме самозабравила се властница за това, че е имала добрината да ме оклевети така грозно! 23

И ето, моя милост вече е изправен пред необходимостта да си защищава правата и достойнството в Страсбург, където ще се наложи да заведа дело вече срещу България, понеже, сами виждате, в нашата страна правосъдието ни е такова, че истината, правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие не значат абсолютно нищо. Та пиша това нещо защото все пак се надявам да си намеря адвокат, който да се съгласи да води делото ми в Страсбург. До този момент не мога да намеря такъв адвокат. Оказва се, че в България е крайно трудно човек да намери и адвокат, за когото, повтарям, истината, правото, правдата, справедливостта, човешкото достойнство и прочие означават нещо. Ако има обаче такива правни и правосъдни дейци, които искат да ме опровергаят, ето, давам им шанс да го сторят. Нека да ми се обадят. Понеже обичам психологията, позволявам си да направя и такъв един малък тест. За което моля за извинение. В отчаянието си човек е способен на всичко, знаете, удавникът се хваща и за сламката... Ако не намеря такъв адвокат, ще ми се наложи сам да си пиша изложението до съда в Страсбург. Няма да имам друг избор. Ще напиша каквото трябва, пък да видим какво ще стане. Имам крехката надежда, че Европа не е България, че в Европа човешките права значат нещо, но дали надеждата ми е основателна, ще се разбере, живот и здраве да, в близкото бъдеще. 1 коментар: Владимир Петков каза: Учителю драг, бях ти написал един текст, в който ти споделих опита си и етапите, през които минава една ПРЕПИСКА със ЕСПЧ в Страсбург. От който опит е очевидно, че най-важното и същественото е да убедиш този съд в лицето на разглеждащия твоята жалба съдия – за нейната допустимост на разглеждане от него! Това го знаеш, можеш го, убеден съм – единствено и, само ти – как да го обясниш в първоначалната си кратка и по същество жалба-молба за завеждане на въпросната ПРЕПИСКА. В която обясняваш: защо считаш, че ти е нарушено фундаменталното право на правосъдие, а не защо си недоволен от съдебните решения, които "уж са ти го нарушили" :-) ... Може би с тази коварна отсянка следва да се пребориш най-вече и затова ти насочвам вниманието към нея! Защото после в книжата, които съдът ще ти изпрати по заведената найвероятно преписка – той ще върти, ще суче и ще си иска точно и подробно изясняване, чрез въпросника си на именно този централен въпрос! И в зависимост от убедителността на правния ти отговор съдията ще реши допустимостта на жалбата ти до съда, пък там... е чест за всеки адвокат да се изяви, ако и, когато се заведе делото!... :-) Предполагам, че пред свършения факт на заведено от теб успешно делото ти в Страсбург и самият адвокат Екимджиев би кандисал да ти го води... :-) Успех ти пожелавам от сърце – да стигнеш до... такъв етап! Много внимателно вникни в чл. 34, 35, или 36 от ЕК, вече съм позабравил, с неговите алинеи и точки, регламентиращи допустимостта на жалбите! За да ти са винаги под носа, а поважното в разума и сърцето, когато отговаряш на "въртелите", на съда....:-) 24

Предложение на Райчо Радев, адресирано до чиновник от МОН и до директорката на ПГЕЕ-Пловдив вторник, 14 февруари 2017 г.

Това предложение е дадено като коментар под публикацията със заглавие Когато едно общество допуска убиването на философите си, то по този начин прави нужното безразличието да задуши накрая и самото него..., публикувам го отделно, разбира се, добре съзнавам, че съответните ръководни фактори няма да му обърнат никакво внимание, но все пак нека да проверим докъде се простира упорството им: Да се утвърди експериментална (иновативна) работа на АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ И за слепците става ясно, че Ангел реализира иновативни методи на обучение по философия. В "иновативният" нов закон за образованието може да се намери начин за индивидуална иновативна дейност на учителя. Ще бъде трудно защото стандартът за иновациите е направен по мярката на бюрократите от МОН, но не е невъзможно. Необходимо е малко усилие за да се преодолее "прокрустовото легло" на нормативната база в образованието. Обръщам се специално към Лазар Додев от МОН, който е и един от авторите на този стандарт, както и към директорката на ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, защото това (в известна степен) би нормализирало отношенията и ситуацията в училището. Надявам се, че ще признаете следното: Ангел Грънчаров е един от най-активните учители по философия в България. Дайте му възможност за творческа реализация в преподавателската си работа, която му позволява и ще се обоснове от нормативната база. От това ще спечелим всички радетели за подобряване на образованието и най-вече учениците. Райчо Радев, пенсиониран директор на училище, учител по философия 25

2 коментара: Иванка Топалова-Асса каза: Според предложението на Райчо Радев искаме да продължим: Смятаме че описанието на един твой урок, по-голямата част от хората ще разберат какво е иновативното. Второ – ако публикуваш най-хубавите части от ръководството ти, може и МОН да разбере какво трябва да се прави! Да се надяваме, че и ръководството на ПГЕЕ също да разбере какво точно е иновативност. А внедряването на иновативността ще повдигне авторитета на самия учител, а и на УЧИЛИЩЕТО! Поне така е било при предишните ръководства на ТЕТ-а, т.е ПГЕЕ. Що не престанат с тези гимназии? Винаги Дон Кихот е спасявал света! Хвърчащите хора – Валери Петров Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги – литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо – стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'. Но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? Пущаме ти това стихче от Валери Петров, защото много пасва на ситуацията. ВиЖ Иванка Топалова-Асса каза: Ние, малките хора, които гледат отдолу хвърчащите, се разделяме, очевидно, на три вида – тези, които не могат да летят, но се възхищават на летежа, тези, които не могат да летят и много, ама много завиждат на летежа и разбира се, всячески се опитват да го спрат. И трети вид – много много 26

малък брой у които поривът за летеж се пробужда и се устремяват да следват летящите хора... Всеки от тези отдолу може сам да се определи към кои се стреми. Ръководството на ПГЕЕ естествено се е определило. Вместо да се стреми да се възползва и то от летежа и да повиши авторитета си като иновативно, реже "крила", но не се усеща, че реже бавно, бавно клона, на който е "кацнало"! Твърде много ръководителите от МОН оставиха тази агония на едно училище, унищожавано от едно ръководство! Отдавна се тръби, че благодарение на подобни ръководства, не едно и две училища са унищожени. Не е само ПГЕЕ-Пловдив. И в това се очертаваше досегашната линия на Министерството. Иванка Топалова-Асса (Написаното в горния коментар пак е от нас, Ваня и Жак)

Елин Пелин за правдата вторник, 14 февруари 2017 г.

Тя, правдата, е в човека. Ако я има в тебе, има я и по света. Ако я няма в тебе – никъде я няма. (Елин Пелин) Кратък мой коментар: Между другото как ли би реагирал самият Елин Пелин ако можеше да разбере колко грозно се държат (спрямо онова семейство бежанци от Сирия) жителите на града, наречен на неговото име? "Елинпелинчаните", които позорят името на нашия велик писател без капчица неудобство…

И стихове се прописаха, и песни скоро ще се запеят! вторник, 14 февруари 2017 г.

Бойко настроена анонимна учителка с поетични наклонности и със завиден морал заклейми навеки "народния враг и злодей" Грънчаров. Това "стихотворение" го намерих днес на таблото в учителската стая на ПГЕЕ-Пловдив, ухаа, кой е като мен: за мен народът, виждате, вече и стихове започна да съчинява! :-) Очакваме величавия момент, в който за моя милост и... песни ще се запеят! :-) Разбира се, преди това само трябва само да бъда... убит де, та всичко да е както се полага да бъде...

Ако сме граждани на място, ако милеем за достойното бъдеще на децата си, ще принудим държавата да направи истинска образователна реформа! сряда, 15 февруари 2017 г.

Получих писмо от една майка, която ми разказа своята – и на сина си – история и ме помоли за съвет. Става дума за типична училищна история, възможно е тази история да протича в училището, в което аз работя като учител по философия, възможно е да протича в някое друго училище, няма значение в кое точно училище протича тази толкова типична и дори банална история от тъй типичното българско училищно всекидневие. Важното е обаче как реагираме на случващите 29

се в българските училища идиотщини и на леещата се в тях агресия. Ето, аз написах на тази майка отговор, в който си позволих да й дам необичаен съвет; сами можете да прецените всичко, кое е право и кое – криво. Сами решавайте за всичко. Ето сега и двете писма: Здравейте, Ангел, Вие познавате добре директорите и учителите и се чудя дали не бихте ми дали съвет да си обясня някак това, което ми се случи – защото не мога! Днес директорката на сина ми ни извика с мъжа ми на среща в дирекцията и в продължение на час и половина тя и двамата й заместници упражниха нещо като психически тормоз над нас. И аз не знам какво беше. След като излязохме аз не помнех почти нищо. Накараха ни да повярваме, че синът ми няма и НИКОГА не е имал НИКАКВИ проблеми в училището и в класа си, и че ние НИКОГА няма да говорим дори помежду си или пред когото и да било друг, че нещо е имало – накараха ни да обещаем, че ще им СЪДЕЙСТВАМЕ по този начин. Синът ми е тормозен още от 1 клас. Тази година беше много зле и по едно време с мъжа ми решихме, че ще го спрем от училище и ще стане домашен ученик. Мъжът ми обаче предложи да говори с директорката и да го мести в друг клас. Премести го за 2 дена. На втория ден, днес, директорката (която се беше съгласила на преместването), внезапно ни извика по телефона със закани и ни принуди да го върнем в стария му клас, където той бил нямал НИКАКВИ проблеми! Синът ми е тормозен ежедневно от сина на един психиатър, за когото съм сигурна, че лично му дава указания как да тормози сина ми. Те дори НЕ ни обещаха да се промени нещо! И аз не знам защо ни извикаха. След като излязох цял ден не помнех нищо – не помнех ЗАЩО сме искали да го местим. НЕ ПОМНЕХ! Какво беше това, полицейски разпит? Как успяха да ме накарат да не помня, да мисля други неща? Не мога да си отговоря. Не знам какво да правя. Не съм луда. Нямам документ, имаме и приятел психиатър и той не ми е казвал да съм луда. Това ми пише толкова обърканата и заплела се в абсурдите на Светата Система майка. Ето какво й отговорих аз: Госпожо, Системата е лудешка, в нея всички са принудени да се държат като луди, а такива като Вас, дето се възмущават от случващото се, изобщо не са луди! Съвсем нормална сте си щом виждате и съзнавате идиотщините и престъпленията, които се вършат в рамките на Системата. Питате ме за съвет. Ще Ви кажа аз как бих постъпил в такава една ситуация. Много е тежко положението. Налага се всички ние, дето съзнаваме абсурдите на Системата, да се борим, всички: родители, учители, граждани, учениците също могат най-много да помогнат за промяната. Вярно е обаче и това, че в началото ще бъдем малко тия, дето не ни е страх да започнем тази неравна и 30

отчаяна борба. Вас страх ли Ви е от тъй могъщата директорка, дето си позволява да се разпорежда със съдбата на Вашето дете без да й мигне окото?! И на която изобщо не й пука, че Вашият син страда, че е малтретиран, тормозен и прочие?! Налага се да влезете в спор и дебат с директорката и да се опитате да я принудите да признае истината – че в "нейното" училище нещата съвсем не са бляскави и безпроблемни. Знам, че тя упорито няма да признае това. Ще Ви обвини, че Вие нищо не разбирате, а че тя всичко разбира. Ще Ви обиди. Ще се опита да Ви накара да се почувствате виновна за всичко. А тя самата ще застане на величавия пиедестал на непогрешимостта. Но... истината трябва да бъде защитена, а лъжата трябва да претърпи поражение. Само Вие можете да помогнете да стане това. Стига, разбира се, твърдо да сте решила повече да не живеете в лъжа. Тия, които решаваме да живеем с истината в общество като нашето, което е прогизнало от лъжа, много ще страдаме. С лъжата най-лесно се живее. Но се живее напълно безчестно. Аз лично за себе си в безчестие не ща да живея. За истината следва да се воюва. Тя заслужава тази жертва: нашето спокойствие. Не е работата всеки някак да се уреди и мълчаливо, търпеливо да вегетира – както си мисли масовият "умник", масовият тарикат, масовият българин. Работата е да направим нещо за да променим ужасната обстановка, да я променим към добро. И това може да стане само с борба. И с известни рискове и жертви. Госпожо, Вие като данъкоплатец сте собственикът на училището, в което учи Вашият син. Да, вие сте собственикът, вие сте господарят, директорката на училището, която си е въобразила, че е господарка, нещо крайно много се е заблудила. Е, налага се да й помогнете да си разсее заблуждението, да се освободи от илюзията си. Вие, госпожо, сте властта. Директорката има власт благодарение на Вашата милост и тя на Вас трябва да служи, а не Вие на нея. Нещата трябва някой ден да бъдат поставени на точното им място и в нашата страна, където всичко е объркано, където всичко е тъкмо наопаки, където всичко е с краката нагоре. Ние, гражданите, родителите и всички други, които сме истински заинтересовани децата ни да имат качествено, т.е. истинско образование, трябва да направим нужното работите в училищата да бъдат поставени на вярната основа. В училище децата ни трябва да се занимават с учене в една спокойна, свободна, човечна обстановка, а не с идиотщини. Директорката е тази, която трябва да работи за да има такава обстановка, благоприятстваща ученето. Щом в училището няма такава обстановка, значи директорката не си е свършила работата. Тя носи цялата отговорност за случващото се в училището. Щом някой тормози Вашия син, за това е виновна директорката, която не е направила нужното за да има в училището обстановка, в която такива ексцесии като тормоза над Вашия син да са невъзможни. Трябва да й кажете това нещо право в очите. И след това трябва да изисквате директорката да си върши работата. Ще й кажете, че и дума не вярвате на нейните лъжи, че в училището било нямало никакви проблеми. И прочие. Знам, че на нея ще й стане много неприятно от истината. Но Вие трябва да защитите истината. Имате ли този кураж? Ако проявите 31

малодушие, ще страда синът Ви. Бъдещето на сина Ви ще бъде опропастено. Такава висока цена за малодушието си бихте ли могла да платите? Имате ли обаче правото да плащате с такава ужасна цена за своето спокойствие – с проваленото бъдеще на Вашия син?! Така стоят нещата. Вероятно Ви изплаших като Ви пиша тия неща. Съберете целия си кураж и се опитайте в създалата си ситуация да се държите достойно. Ако искате, копирайте това мое писмо, принтирайте го и го дайте на директорката. Кажете, че го е писал Ваш фейсбук-приятел, който е учителствал цели 34 години. Кажете, че той е компетентен по въпросите на образованието не по-малко от самата нея. Кажете примерно, че вярвате на него, а не на нея. Така ще може да ме използвате като съюзник във Вашия нелек предстоящ дебат с директорката. Не се плашете от нищо. Знайте, Вие сте господарят, а директорката, бидейки държавна чиновничка, а Ваша слугиня. Тя получава заплатата си от парите, събрани от Вашите данъци. Това е. Просто е. За жалост обаче у нас са малцина, които разбират тия толкова прости неща. А още по-малко са тия, които могат да се държат щогоде достойно в ужасната обстановка. Аз не бих Ви посъветвал да отпишете сина си от училище и да го направите домашен ученик. Щото това е несправедливо. Вие с данъците си плащате на държавата да се грижи за образованието на сина Ви. Тя прави това крайно калпаво и некадърно. Ваш дълг е да изисквате от държавата да си върши качествено работата. Длъжни сме да принудим държавата да си върши работата. Имам предвид всички нас, гражданите. Ако продължаваме на си мълчим и да търпим, арогантни властници като тази директорка ще продължават да си правят каквото им скимне. Пък цената да я плащаме ние. Така няма да позволим да продължава. Ако сме граждани на място, ще принудим държавата да направи истинска реформа на българското образование. Ние, гражданите, сме тези, които можем да помогнем най-много реформата да започне и да бъде осъществена в своята цялост. Това е наш дълг. Да си истински добър гражданин не е леко, налага се да се бориш – за да има ред в собствената ни държава и страна. За да има ред в нашия български дом. Така мисля аз. В това аз вярвам. За това нещо аз работя и то не от вчера. Много съм страдал, но и много съм постигнал. Уверявам Ви, това е благородна и вдъхновяваща борба. Борба, която водят свободолюбивите, иначе казано достойните хора. Това не е борба за малодушници и за треперковци. Това е борба, която прави хората силни личности. Вие по този начин ще дадете пример и на Вашия син да стане силна личност. Ето заради това си струва да пожертвате презрения си комфорт на един типичен български търпеливец и мърморко. Желая Ви успех в бъдещите изпитания! Бъдете смела и вярвайте в себе си! Само така много ще постигнете! Кураж! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров, учител по философия

Ако нямаше Бог тогава няма да има кой да пита "Има ли Бог?"! сряда, 15 февруари 2017 г.

Тази сутрин попаднах във фейсбук на т.н. "месинджър" и видях, че там имам натрупани много писма, за които не съм подозирал че са ми изпратени. Е, прочетох една част от тях и дори им отговорих. Ето още интересни писма, писани ми от един мислещ човек: Здравейте! В момента чета книгата "Преследване на времето: Изкуството на свободата". Вие ли сте авторът на книгата? Страшно ми харесва! (Още не съм я прочел цялата), но тя е музика за душата ми. Имам някой свои прозрения за след-ставането, но ще коментираме ако сте вие авторът на книгата. Ако ли не извинете за безпокойството! Х. П. Здравейте! Бях ви писал за моите прозрения относно след-ставането. На английски думата history e история. На български казваме стори, т.е. направи, от което следва, че след-ставата е това, което е направено, т.е. история. В българския език има вложен много голям смисъл:предимство, т.е. преди да имаш, глупак съдържа сричката пак, православен – Право-словен, храна, прана съдържат сричката ра. Най вероятно от Амон Ра – слънчевата енергия, съзнание, т.е. със знание. От последното следва, че който няма знание, е в безсъзнание и пр... Аз също много чета и се опитвам да бъда практически философ. В Библията някъде пишеше: "И словото стана плът и пребиваваше между човеците...". Което аз раз33

бирам и знанието се въплъти в действие. Ще ми е много приятно някой ден да побеседваме на живо! До нови срещи във виртуалното пространство! Х. П. На въпроса "Има ли бог?" аз отговарям: Ако нямаше Бог тогава няма да има кой да пита "Има ли Бог?"! Отговорих му ето как: Здравейте, едва сега виждам какво сте ми писал, извинявайте за закъснението, но този месинджър е новост за мен, досега не съм го използвал. Да, аз съм авторът на книгата "Преследване на времето". Радвам се, че книгата ми Ви е харесала. Ще ми е приятно да общуваме. Виждам, че имате какво да кажете и напишете. Можете също така да сътрудничите като автор в издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Тъй че – пишете! Ще Ви отговоря непременно! 2 коментара: Анонимен каза: философе, забий се в някой камък... Владимир Петков-Трашов каза: Глу-ПАК... ПАК... ПАК!... :-) Анонимникът о-ПАК... ПАК... ПАК! :-) жес-ток... ТОК... ТОК... и бездуш-ен... ЕН... ЕН... т.е. на ен-та степен! си чоджум :-) Що ли те пръкнал Господът... тъй си обяснявам – да грозиш земята! Душевно-нещастний июроде! Но пък, що и да сторим... осакатяло... момчето... Горкото! 2017.02.15г.

Да, тук, на този свят вечен живот няма, а има само съвсем временен и при това много кратък живот! сряда, 15 февруари 2017 г. За една много неприятна за мен случка (преживяване) от последните дни искам да разкажа вкратце. Вече втори ден се чудя дали да не запазя в тайна това, което ми се случи – или да го напиша. Съвсем лично е така да се каже. Касае само мен. Е, и най-близките ми хора. Значи не е съвсем лично. Ще го кажа въпреки всички рискове. В така и така създалия се контекст на моите борби (четящите този блог знаят какво имам предвид) този малък щрих, за който става дума, може да има съдбовно значение. В буквалния смисъл на думата. Та ето за какво става дума. Понеже ще се явявам на 27 февруари на ТЕЛК тия дни ми се налага да ходя на консултации при разни лекари. И ето, един лекар ме изпрати на рентген, да ми направи снимка на белия дроб. Отидох. Направиха ми снимката. Казаха ми да мине час и да дойда да взема снимката (диска). И заключението на рентгенолога. След час отидох там. Почаках още. Чакаха и други хора. По едно време излезе сестра и каза моето име. Заведе ме в един кабинет и там лекарката ми каза, че на 34

снимката имало "обезпокоително петно", налагало се пак да ида да види за да е сигурна за какво става дума. Малко петънце било. И тук каза нещо, което ми прозвуча крайно странно: "Възможно е това петънце да е от... зърното на гърдата ти". Понякога излизало като петно, но другото петно пък го нямало и прочие. Та искала да види пак за да е сигурна какво по-точно е.

Аз доста се изплаших – и тя забеляза това. Е, отидох, съблякох се пак до кръста и почаках докато се освободи рентгена. Лекарката ми каза да застана обратно не предишния път, да застана с лице на другата страна. И гледа каквото гледа няколко пъти, каза ми да се извъртя и прочие и пак гледа и снима. И след това с крайно неубедителен глас ми каза, че било... нямало нищо. Аз казах също така "Слава Богу!", ала съвсем не се успокоих. Както и да е. То ще се разбере един ден каква е истината. И дали нещата не са сериозни. Ще ми се да вярвам, че лекарката няма да ме лъже. Ами ако е нещо сериозно и не ще да ми го каже? Тя видя, че много се уплаших като ми каза за пустото петно. И след това за да ме успокои донякъде каза друго. И ето, засили подозренията ми само. Нищо де. Ако е отредено да се мре, ще се мре. Никой няма да живее вечно. Тук, на този свят вечен живот няма, а има само съвсем временен и при това много кратък живот. Докато се натаманиш да живееш и хайде – животът свършил! Ами ако наистина ме е хванал рака? То тия напрежения, мъки, проблеми, главоболия, които ми се наложи да преживея през последните години, няма как да не оставят някаква следа. Няма да отминат безследно. Аз да не съм от камък та да издържа всичко сякаш не е било?! 35

Нищо де. Карай да върви. Това е животът. Здраве да е само. Желая ви да сте здрави! Дано и аз да не съм я хептен закъсал здравословно напоследък, но това съвсем не е сигурно... 7 коментара: Анонимен каза: Споменахте напрежението и мъките, но не споменахте тютюнопушенето. Всеки, който е бил пушач – като вас – доброволно се излага на риск от рак на белия дроб. Не пропускайте личната си отговорност. Но дано да ви няма нищо. Ангел Грънчаров каза: Другарко, пушенето е един от факторите, който при мен вече повече от 10 години е елиминиран. Другият основен фактор е стресът, който при мен от 5 години е всекидневие. Сама съдете, ако сте що-годе честна, кой може да е причинителят на такова едно заболяване в указаните условия. Mariya Chulova каза: Дано да няма заболяване! Владимир Петков каза: Надявам се искрено да няма и сянка от опасност....:-) По изключение някой организъм предизвиква с нещо удивлението на медика, защото той, както и философът не е всевидял, всезнаещ и всеможещ! Ако имаше действителен проблем и подчертано съмнение... и то за такава диагноза! Редното би било лекарят да прати преглеждания на скенер! Иначе на човек с развито, а и с не дотам, дори, развито въображение му се отварят... ей така :-) зъркелите и му се отприщват страховете... съвсем е нормално това явление, разбира се... :-) Анонимен каза: Това, че човек е спрял да пуши, не е спасение. Пушенето се отразява ТРАЙНО на здравето и може да предизвика заболявания години по-късно. Парпулов каза: И лекарите са хора. И на тях са присъщи заблуди, грешки и съмнения. Ако е имало нещо, лекарката е щяла да задълбочи изследването – други снимки, анализи, биопсия и т.н. Та, г-н Грънчаров – нека не бъдете тревожен и да се успокоите(поне по този случай!). Успех! Анонимен каза: Спокойно, г-н Грънчаров. Не стават тъй лесно тия работи с рака. Според мен няма повод за притеснение. Всичко ще е наред.

Винаги Дон-Кихотовците са спасявали света! сряда, 15 февруари 2017 г.

Според предложението на Райчо Радев (ВИЖ: Предложение на Райчо Радев, адресирано до чиновник от МОН и до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) искаме да продължим: (Виж текста по-горе, публикуван е в коментарите.) 3 коментара: Анонимен каза: Интересно е как е унищожено училището, след като броят на учениците и паралелките се увеличава непрекъснато, а не се намалява. Анонимен каза: Броя на учениците изобщо не е критичен, напротив увеличава се, състезания, конкурси и т.н. за децата се правят. Ангел Грънчаров каза: Това са количествени показатели, другарко, ний говорим за съвсем друго, качествените неща, сиреч истински съществените и важните неща са пренебрегнати, но Вие очевидно това не можете да го разберете, щото живеете на съвършено друга планета...

Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже! четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Тази сутрин пак ми се налага да напиша нещичко в своя дневник, в който описвам и представям всички ония тъй вълнуващи преживелици, авления и случки, свързани с моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия. Вчерашният ден, няма как, беше наситен с такива преживелици, заслужаващи увековечаването си в дневника ми, днешният се очертава да бъде още по-богат. Понеже ми се налага да ставам рано от компютъра си (имам първи час, той започва в 7.30 ч.), ще бъда пределно кратък. Вчера нашето училище беше посетено от едно образователно началство от РУО-Пловдив, именно беше посетено от инспекторката по философия А. Кръстанова, която, естествено, дойде да инспектира... мен, кого другиго да инспектира ако не "тъй непослушния учител по философия Грънчаров"?! Нещо повече, както се оказа, тя била дошла с една, тъй да се рече, "хуманитарна мисия", а именно да ми била окажела "методическа помощ", щото аз спешно съм се бил нуждаел от просветлението на чиновническата методическа премъдрост! Именно – дойде да ми помага да разбера кой е "единствено-правилния и държавно-чиновнически одобрен начин за преподаване на философия"! Ще каже някой: "Леле-мале, тия 38

чиновници наистина са непоправими, не мирясват, няма да престанат докато, Ангеле, не те натикат и теб в Прокрустовото ложе на "единствено-правилното преподаване"! И съвсем правилно ще го каже, що се отнася до това, че чиновниците няма да мирясат – и че са непоправими, че са прекалено упорити. Така е. Зер, битка за техния хляб тече, как така да мирясат, как така да се помирят. Аз ратувам за тъй опасната идея, че няма нужда от чиновническо началничество и опекунство над учителите, които се нуждайт само от две неща, нуждаят се от доверие и от свобода, боря се за премахване на властта на държавната образователна бюрокрация над многострадалното българско образование, което означава, че управленията по образованието (бившите инспекторати) следва да бъдат закрити, е, проповядвайки толкова опасни неща, разбира се, че докато ги има, чиновниците от застрашеното ведомство ще се опитват да ми отмъщават с каквото могат поне, разбира се, че ще се мъчат да се гаврят с мен, да ме тероризират и прочие. И ето, вчера на моя милост се наложи да води повече от час един крайно емоционален, даже страстен "дебат" с г-жа инспекторката Кръстанова, а също така и с г-жа директорката Анастасова, те двете, разбира се, действаха в единен фронт с "тъй злия враг" на тяхното чиновническо или властническо всемогъщество. Да, ама са дошли пусти демократични времена и такива... чешити като мен не мълчат, не изпълняват, не са покорни, а спорят, дебатират, същински кошмар, не, това вече не се издържа! За какво спорихме толкова ли? Ще ви кажа, ама вкратце, щото нямам време, щото бързам, щото трябва да ставам след някоя и друга минута. Искала г-жа Кръстанова да дойде с мен в час със световно-известния вече 11 Ж клас (с класа, състояща се предимно от бунтари срещу свободата – и срещу "тъй неправилно преподаващия учител по философия" Грънчаров, т.е. класът, който активно и всеотдайно сътрудничи в "доказването" на директорската теза, че учителят по философия в ПГЕЕ-Пловдив, известен все още като ТЕТЛЕНИН, е, видите ли, "пълен некадърник", "изцяло му липсват качества да бъде учител", той, значи, е "абсолютно негоден за Системата" и прочие), та значи искала да дойде с мен в този именно клас г-жа Кръстанова за да ми... помага в провеждането на часа, заедно двамата с нея да сме били водели часа, та аз, благодарение на нея, най-после да се науча да водя по "единствено-правилния начин" тия прословути часове по философия! Моя милост, не крия, се фана за главата, като чу тъй екстравагантното предложение на тъй загрижената чиновничка! Попитах я: дава ли си сметка колко унизително за мен е нейното безпрецедентно предложение?! Попитах я: дава ли си сметка как това нещо ще се приеме от учениците в така и така създалата се тежка ситуация в този клас?! Тя ми отговори, че не усещала и не съзнавала никакво унижение, напротив, вероятно трябвало било да се лаская, че ми се оказва толкова "специална методическа помощ" от самото височайшо началство! Опитах се да й помогна да осъзнае какво се кани да направи, положих доста усилия, ала, уви, това не ми се удаде. Открито заявих, че ми предлага нещо много глупаво и вредно – включително и за нея самата, което е израз на безпомощността на перверзната терористична система да унижава всичко живо както си знае и може. Не и не, инспекторката и директорката положиха кански усилия да ми нало39

жат тия унизителни вериги, да ме натикат в това пусто тяхно тъй любимо Прокрустово ложе!

Аз обаче твърдо заявих, че няма да приема толкова грозната им и агресивна при това, сиреч човеконенавистническа инвазия в моята преподавателска суверенност, свобода и лично достойнство, в прав текст им казах, че няма да позволя да се гаврят с мен. Те в един момент омекнаха сякаш, аз предложих два варианта: или инспекторката, ако иска, да проведе сама часа, да ми демонстрира "единствено-правилното преподаване" на дело, практически, любопитен съм да видя какво тя ще направи. Другият вариант е аз да си водя часа, тя само да наблюдава. (Тоест пак да ме проверява, т.е. да си се занимава с любимото си нещо, да проверява как Грънчаров си води часовете!) Даже в един момент предложих на директорката нещо кардинално: на тъй специалния 11 Ж клас ако иска да назначи за учител по философия самата г-жа Кръстанова, тя да вземе да води този клас, какво толкова, директорката вече ми е отнемала по никое време класове, ето, сега, ако иска, да даде този клас на въпросната г-жа Кръстанова! Не могло – каза директорката, която се престори че не помни как преди 3-4 годинки ми отне не един, а цели 4 класа от преподаване и то два-три месеца преди края на учебната година! Абе спорът ми с въпросните властваща администраторки си го биваше де, много неща се казаха и от двете страни, но диалог (или дебат) не се породи, имаше само поредици от монолози, това е неизбежно, причината е, че моя милост и образователните началства обитаваме две съвършено различни вселени, между които няма нищо общо, да, ний живеем в два свята, единият от които просто е излишен. И борбата е кой да е излишният свят. Те се борят за запазване на своя монопол, на 40

своето всевластие. Власт у нас, знаете, лесно не се пуща. С кръв се зема, с кръв се дава властта у нас, нали така?! (Вий не гледайте как сега Боко лесно дава властта на комунистите, това не е даване на власт, щото двете партии са нещо като два отбора юнаци на все една и съща партия, това ако не знаете, значи нищо не знаете!)

Накрая г-жа Кръстанова сякаш се отказа от опита си да ми нахлузи юзда или да ми надене вериги, видя й се неизпълнима задачата, за която беше дошла. И се прие това нещо: аз ще си водя урока, тя ще гледа и ако иска, на моменти може да помага, да се включва в часа. Искаше да започнем с учениците от първата тема, щото пет месеца при тях не се е водил пълноценен учебен процес. Моята теза пък е: пълноценен учебен процес не се е водил, но се е водил непълноценен такъв, пропуснатото учениците могат да го наваксат сами (или дори с моя помощ) и това ще бъде за тяхна поука. Даже предложих да се обявят, на доброволна основа, извънредни часове за наваксване на пропуснатото, който от учениците иска, да идва на тия часове, който не иска, да се справи сам, но всички трябва да имат заверка от мен за тия пропуснати заради тяхното упорство теми. Това не се прие решително от директорката и от инспекторката, било "незаконно" и прочие. Аз пък 41

предложих, понеже има съвсем резонно съмнение, че ученици са били използвани от администрацията за разправа с неудобен преподавател (моя милост), да се създаде независима комисия, която да разследва случая. Разбира се, и двете властващи особи въстанаха срещу това мое кощунствено предложение. Аз пък заявих, че щом така реагират, значи не искат истината да бъде установена по несъмнен и обективен начин, което само засилва съмненията ми. И така, не се разбрахме почти за нищо. Ще видим днес какво ще се случи, как ще се държат учениците в присъствието на тъй вдъхновяващото ги височайшо началство. Обикновено, знаейки отношението на началството към мен, те се вдъхновяват дотам, че си позволяват съвсем недопустими атаки срещу моята личност и достойнство. Ще видим дали тази славна традиция днес ще бъде продължена. Любопитно ми е да разбера какво ще стане, въпреки че си имам своите очаквания и подозрения. Темата е голяма, но ще завърша със следното. Заявих на г-жа Кръстанова следната си теза, от която тя направо онемя. Ето какво й казах, ще се опитам тук да предам почти дословно думите си: – Г-жо Кръстанова, Вие идвате в нашето училище и проверявате само мен, забравяйки, че има и друг преподавател, той преподава психология и гражданско образование, именно предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Него изобщо не го проверявате. Става дума за г-н Стефан Кралев, преподавателя по... френски език, на когото директорката възложи да преподава философски предмети след като преди това направи така, че повече френски език в нашето училище да няма. Вярно, този човек през далечните си студентски години бил завършил като втора специалност психология, но той никога в живота си не е преподавал тези предмети. Сега ги преподава вече втора година. Вие него не проверявате, а проверявате само мен. Аз пък тия предмети ги преподавам вече цели 34 години. Какво Ви говори това? Имате ли свое внятно обяснение?! Инспекторката, притисната, не можа да каже нищо и се изчерви. Аз продължих. – Ами оказва се, че Вие имате пълно доверие на тъй неопитния в преподаването на тия предмети г-н Кралев, а нямате доверие на мен, опитния в преподаването на тия предмети! Любопитно е защо е така. Ето моето обяснение. В нашето училище властва следната "мъдра" директорска максима: който учител е лично предан на директорката, на това основание той вече е... "много добър професионалист", който обаче като мен не й е лично предан, той е много лош, то не става за нищо, той е некадърник, той следва да бъде гонен и преследван, тормозен и тероризиран! Иначе казано, който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от нашите, той е лош! Това е чисто мафиотски принцип на управление, така се управляват, позволете да Ви уточня, единствено мафиотските организации. Тази е моята аргументация на Вашето поведение. Толкова. Всичко е ясно. Инспекторката се покри с обилна червенина по бузите. В интерес на истината нищо не можа да каже, даже не се опита да замазва положението. Щяла била да проверява "някога" и г-н Кралев, щяла да го проверява "догодина", ето, сега, след моето напомняне, щяла да го провери, видите ли, "още догодина". Когато г-н 42

Кралев, предполагам, вече ще се е... пенсионирал! Точка по въпроса. Нещата са ясни. Пределно ясни. Ами спирам дотук. Има още за писане, но нямам време, за съжаление. Пък може и да е за добро че няма повече време. Щото и на мен ми омръзна да пиша за тия неща. Напредък, виждате сами, никакъв нямаме. Положението е тежко, да не кажа трагично. Диалог и дебат не може да се води. Два свята, между които няма нищо общо, не могат да се разберат за нищо. Онтологично е това основание за пълната несъвместимост на тия два свята. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете и човечни, ето това е найважното! Да добавя, сега се сетих: моето преподаване било лошо щото, видите ли, по думите на въпросната инспекторка Кръстанова било "нямало добри резултати" от него. Аз й казах, че има много добри резултати от моето преподаване, но са такива, че тя не може да ги оцени. Примерно, мои ученици почват да се замислят, почват да мислят самостоятелно, критично, почват свободно да изразяват мислите си, почват да са граждански активни (имам такива ученици, някои от тях в листите за Парламента влизат даже!), стават добри, свободни, достойни личности и граждани, този е ефектът от моето обучение, а г-жа Кръстанова под "добри резултати", разбира се, си представя или сфаща нещо съвсем друго: примерно учениците ми да са покорни, да рецитират добре "единствено-правилните мисли" на "единствено-правилния учебник" и прочие. Това е, дето се казва, положението. Чао и до скоро! 5 коментара: A. от Австралия каза: Тва ro намерих под едно видео за Англия, коментарите де... Кво да те праа, кат си все едно сляп, не четеш и не намираш важните за моментo ни за нас тук & сега терзания, кво да се праи, отвеян философ... Ми чети тогава cà, алооо, шшшш... (да се изразя просташко-комунистически кат Стоян Мутаф = не е народ за мен тоo сбирток, дет мое да уважава и харесва таa извеяна турска тарамбука, sorry)... Те ти тексто форумен, ОК?... Анонимен каза: Ha! The Australian mutton, aka Grunch! Hell-oou, chudjum (Turcism), how do you know about the immigration in America?! Say something about Leningrad... Btw, Grunchi, I notice that your writing skills are diminishing. I am disappointed. Take a break, take a breath, leave a sip of air for us, too, and make a short pause in the logorrhea stream... And, don't forget, I am still waiting for an answer in English from the Australian mutton above... Would be pleased to exchange a word or two with him in the language of... the "English capitalism" and "big money" (this expression "едър капитал" is a pure Marxist phrase, it speaks a volume--Grunch, behind the gibberish)... Ангел Грънчаров каза: Здрасти! Писах ти на имейла, че едно анонимно говедо пише на английски и твърди, че ти не съществуваш, че аз пиша от твое име, че аз съм ти и прочие. Ти си замълча. Говедото продължава да дърдори и да пише тия идиотщини. Ако искаш му отговори. Ето какво пише, за да провери каква е истината: 43

Ha! The Australian mutton, aka Grunch! Hell-oou, chudjum (Turcism), how do you know about the immigration in America?! Say something about Leningrad... Btw, Grunchi, I notice that your writing skills are diminishing. I am disappointed. Take a break, take a breath, leave a sip of air for us, too, and make a short pause in the logorrhea stream... And, don't forget, I am still waiting for an answer in English from the Australian mutton above... Would be pleased to exchange a word or two with him in the language of... the "English capitalism" and "big money" (this expression "едър капитал" is a pure Marxist phrase, it speaks a volume--Grunch, behind the gibberish)... Ето тук пише възпросното говедо: С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Анонимен каза: Ачко, как ще ми отговориш като не знаеш английски. То на всички вече стана ясно, че А. от Австралия си Ти от Пловдив (but unleashed, i.e. without medication). Анонимен каза: Мани го тоя, кво да му отговарам... Едър капитал било марксизъм... Куку руку палома... Не съм замълчал, де да знам че тоя подквасен хайдутин (те още не разбраха, че хайдутин е разбойник, обирник), гордеят се с тая турска дума, егати и народо, учат я в училище, не знаят че Чавдар е ръж на турски, а не бълхарско име... Мислят, че яка, перде, таван, айде, тенджера са техни думи... Отвеяна работа...

Предаването "На Агората..." от 9 февруари, темата е: До какво води безразличието към истински важните неща? четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли! 44

Правите – десните – възгледи и идеи за истински качественото и съвременно образование четвъртък, 16 февруари 2017 г.

И моя милост беше на тази среща. Визия за развитие на образованието в град Пловдив На 30.11.2016 проведохме среща-разговор в рамките на гражданска инициатива „Нашият Пловдив“ на тема „Развитие и проблеми на образованието в гр. Пловдив“. Срещата имаше за цел да идентифицира наболелите проблеми в сферата на образованието, както на местно, така и на национално ниво. Българското общество и настоящата образователна система в страната системно подценяват значението и ролята на образователните институции. В отношението към преподавателите и служителите в образованието се достига до крайности. В същото време се шири незапомнена по размери търговия във всички аспекти на образованието. Налице са национално стандартизирани тестове с прекомерно висок акцент върху самата оценка, което се превръща в своеобразен залог за успеха на ученика. „Учител“ не е ценена професия, а от учителите не се изисква (но и не им се предлагат) подходяща квалификация, практически опит, дедактически умения и др. В сравнение с работници, заети например в индустрията и без висше образование, тяхната заплата е под средната за много от производствените сектори. Учителите нямат педагогическа автономия да преподават и оценяват обучението на учениците, което в същото време да е адекватно на капацитета и професионалното развитие и за двете отговорности – на преподаване и 45

оценяване. Преподаваният в училището материал е ненужно усложнен и неприложим към житейските нужди. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Малко статистика за блога ми от днес четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Посещения за днес в блога ми (до този момент, 22.16 ч.): България: 4616 Съединени щати: 1686 Германия: 331 Обединеното кралство: 176 Испания: 134 Франция: 95 Белгия: 69 Русия: 62 Канада: 40 Италия: 39 46

Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история! петък, 17 февруари 2017 г.

Вчера написах текст със заглавие Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже!, в който разказах за последните тъй чудати "явления и процеси" в нашата така трудно демократизираща се училищна общност, общността на училището, в която работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). Знаете, там вече пета година директорката води титанична война с "тъй неправилно мислещия" учител по философия Грънчаров, която мисли неправилно, по нейната логика само защото, първо, не мисли като нея, второ, има "опасни идеи", свързани с истинско, същностно, коренно, реално и практическо реформиране, промяна, либерализиране и демократизация на съществуваща тъй уютна (за всевластните чиновници от (не)образователното ведомство) (нео)образователна система, на трето място, щото този въпросният Грънчаров също така има непростим грях защото не си мълчи, а всеки ден пише за случващото се в нашето тъй напредничаво, въпреки всичко, училище, тоя проклет Грънчаров е привърженик и на тъй неприемливата пълна гласност и откритост, за което, разбира, трябва да му бъде отмъстено със всички средства за упражняване на най-перфиден административен тормоз, произвол и терор. Интересно е да отбележа, че в нашите тъй напредничави демократични времена – живеем в края на второто десетилетие на толкова модерно мислещия XXI-ви век! – въпросната властваща особа не само си мисли тия неща, а и има дързостта да ги прави на дело, на практика, всекидневно, сиреч, общо взето тя сякаш друго не прави, освен да се занимава с провеждането, с упражняването на този същия най-перфиден административен тормоз, произвол и терор. Поради което тази властваща особа, няма как, среща моя всекидневен отпор, аз се боря с 47

едно-единствено средство, което ми е останало, а именно: със словото – и с мисълта! Оказа се обаче, че това средство е все пак доста мощно, щото то има духовно естество, има духовна природа, влияе върху душите. В това число и върху душите на младите хора. Поради което не може да ми бъде простено. Затова аз официално съм обявен за "върл народе враг" и съм произведен в ранг на официален дисидент спрямо официалната (не)образователна система, от което произлиза това, че цялата бюрократична машина на (не)образователното ведомство, чиято монополна власт застрашавам, вижда в мое лице именно враг, който безпощадно трябва да бъде унищожен. Защо използвам този израз – (не)образование, (не)образователна и пр. производни – вече съм го разяснил пределно всеобхватно в своята книга със заглавие Реформа на НЕобразованието, а също и не само в нея, а и в останалите ми книги, в които излагам своите възгледи, а и описвам своите борби за истинска промяна в (не)образователната сфера на България. Чиято чел е един ден в България най-сетне да имаме образование, а не НЕобразование, както е сега. Та в този контекст пиша аз своите всекидневни есета за случващото се в нашето училище. Ето и тази сутрин ми се налага да пиша, има за какво: вчера се случиха интересни и многозначителни събития. Аз вече ви уведомих, че вчера, в четвъртък, отново бях удостоен с честта да бъда посетен в час по философия не само от тъй усърдната си директорка, но и от специално поканената от нея за целта инспекторка по философия от РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова. И при това бях посетен не в кой да е клас, а в световно-известния, заради моите репортажи в блога, XI Ж клас, единственият клас в нашето училище, който близо пет месеца има силата да води непрекъсната война срещу своя учител по философия – и то именно за да подкрепи тезата на казахме тъй усърдната директорка; нейната теза, читателите на блога знаят, е умилителна: учителят по философия в училището Ангел Грънчаров, понеже изобщо не ще да капитулира, сиреч да стане и той послушен и безличен типов учител, явяващ се винтче на безчовечната и дехуманизираща (не)образователна система, а държи да бъде и да си остане учител-личност (с достойнство и със свобода), понеже има дързостта да мисли различно и да има поведението на една свободна, суверенна личност, само на това основание е обявен от директорката за... "пълен некадърник", е също така си възприема от началството като "изцяло негоден за системата", той, излиза, "няма абсолютно никакви качества да бъде учител" и прочие, поради което трябва непременно да бъде изгонен, опраскан, уволнен от училището. Та единствените поддръжници на тази смехотворна директорска теза бяха учениците от този клас, е, направиха се опити от всеотдайни класни ръководителки и други класове да се включат в бунта срещу тъй неправилно мислещия и преподаващия учител по философия Грънчаров, но тия "бунтове", кой знае защо, не пожънаха успех и... "спихнаха", учениците от останалите 14 класа, в които преподавам, в мнозинството си се държат достойно. Както и да е, та ето, директорката, няма как, на това основание полага специални грижи за този същия бунтарски XI Ж клас, по-миналата седмица го 48

посети тя с цяла депутация учители, а през тази седмица го посети със самата височайша г-жа инспекторка (преди години даже тя успя да извика и доведе за посещение даже и самия републикански началник на философията от МОН-София Коста Костов, ех, какви славни времена бяха тогава, преди първото уволнение за "злодея Грънчаров"!). Да, ама... не, ето, вчера се случи нещо като чудо: часът в този същия бунтарски XI Ж клас, за пълно неудоволствие на директорката, премина бих си позволил даже да кажа чудесно, да, часът мина добре, този път не се произведе скандал, учениците се държаха напълно приемливо, не бойкотираха преподавателя, включиха се в обсъждането, темата, която обсъждахме, беше за истината; това е цяло чудо щото с този клас, факт е, през първия срок наистина почти не се водиха учебни занятия, сиреч, има симптоми на настъпващ, дай Боже, поврат в отношението на класа и към философията, и към преподавателя. Аз не се изненадах от тия неща, понеже в последните часове все пак се отпочна някакъв учебен процес, осъществи се известно взаимодействие между ученици и учител, е, разбира се, напрежение все още съществува, но конфликтът сякаш замира. В този смисъл учениците се държаха вчера съвсем адекватно, дотам, че накрая на часа самата инспекторка Кръстанова се видя принудена да каже, че й било "изключително приятно" по време на часа, а директорката се въздържа от каквото и да било изказване пред учениците. Това е в основни линии. На мен също ми беше приятно, потвърди се моята теза, че главното е в часа да има подходяща приятна атмосфера, която обаче е постигната по естествен, непринуден, иначе казано, свободен начин; има ли я тази атмосфера, тогава учениците могат да покажат най-доброто от себе си. В много от класовете, с които се обучаваме по философия, в основни линии има такава една атмосфера, е, разбира се, има ученици, които пречат, не съм казал, че трудният поврат сме го постигнали изцяло, но с повечето ученици полагаме усилия в тази посока, за мен важното е, че мнозинството от учениците разбират верния смисъл на такъв един неавторитарен, демократичен, свободолюбив, нетерористичен спрямо личността на учениците преподавателски подход. Това за мен е истински важното. Ето, вчера този подход проработи и в XI Ж клас, което може само да ме радва, това е добър симптом. Разбира се, нека повече "да не дърпам Дявола за опашката" като пиша тия неща, щото точно във вчерашния ден в училището пристигна самозваната лидерка на борбите срещу "злодея Грънчаров", имам предвид пенсионираната вече учителка Лили Попова, тия, които знаят нещо за тази особа, на това основание се досещат сами, че нейното идване нещо чудно да ознаменува началото на нова офанзива на силите на "антигрънчаровисткия обединен фронт", да, може да се очаква в скоро време нов юруш на тия сили, щом самата неформална, сиреч истинска вождица (тази ли е производната от женски род на думата "вожд"), добре де, самата им лидерка се наложи да дойде и да стегне собственоръчно редиците на силите от фронта! Толкоз и по този многозначителен щрих на вчерашния тъй паметен ден! Какво са обсъдили и какви атаки са предначертали тия сили под вещото ръководство на своята фюр... пардон, да не употребявам таз противна дума, на своята лидерка-вождица, това ще се разбере 49

тия дни, когато атаките започнат непосредствено. И когато ги усетя на самия си гръб де. Да се върнем сега на описанието на самия час. Той мина под формата на "свободен разговор", като пиша тази дума, знам, че с това дразня много образователните началства, е, нарочно, приемете, я пиша; всъщност аз обявих в самото начало на часа, че ще се опитаме да водим часа по модела или под формата на т.н. "научна сесия". Моя милост, като водещ "сесията", направи кратко встъпително изявление. Зададох и няколко въпроса. Е, отпочнаха се след това изказвания на учениците, никой не ги принуждаваше да говорят, просто разговорът в един момент взе да си тече, самите ученици си обменяха мисли, поставяха въпроси и пр. В такъв един момент учителят, по традиционната представа, трябва да почне да се меси по-активно, та да почне да насочва дискусията в "единствено-вярната посока"; е, аз пък решително се отказвам от такива груби манипулации-интервенции, щото лично на мен са ми неприятни, щото съм осъзнал, че работата тук не се свежда до това да бъдат "пълнени" главите на учениците с някакви казионни (учебникарски) "единствено-правилни мисли", цялата работа е да се направи така, че в главите на учениците да почнат да се раждат техни собствени мисли, ето това за мен е истински важното, това за мен е истински ценното, този за мен е верният смисъл на цялата работа – особено пък на обучението по философия, където ситуацията е твърде различна в сравнение с останалите учебни предмети. За мен е истински важно, ако ми позволите да използвам израза на Сократ, да се запали пламък в душите на учениците, да се запали пламъчето на тяхната собствена мисъл, а не тия техни глави, сякаш са кофи, да ги напълним с въпросните "информации", "единствено-правилни мисли", "обективни съдържания" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Та значи на това основание и по тази причина аз обикновено стоя и изчаквам, та белким се случи великото тайнство или свещенодействие на истинското учене и истинското философстване, тук свободата единствена е благодатна, а външната инвазия, натискът, принудата са изцяло злотворни. Да, ама г-жа инспекторката не мисли така, тя е привърженичка на манипулативното и натискащото учене и образование, при което учителят е именно този, който трябва да насажда в душите на учениците "единствено-правилните мисли", съдържащи се в "единствено-правилния учебник", одобрен, естествено, от "единствено-правилно решаващите всичко" височайши началства, именно министерските чиновници, сановници и шамани. Ето защо във вчерашния час г-жа инспекторката, за да изпълни своята предварително заявена задача "да помага" на имащия "някой странности в разбиранията" учител по философия, в един момент взе думата, включи се в разговора и съвсем монологично общо взето каза всичко онова, което тя си знае по темата, абе един вид ни изнесе нещо като лекция, в която бяха употребени куп купешки и учени думички (като "херменевтика" и прочие), с което, разбира се, учениците бяха шашнати от многоучеността на г-жа началничката в сферата именно на философията. Да, ама речта й има този недостатък, че особено на места, въпреки старанията на изказваща се, изказването й беше 50

твърде тъмно, неразбираемо, та по този начин то се вмести именно като "кръпка" върху иначе тъй интересно течащия между учениците непринуден разговор или дискусия. Аз, понеже съм твърде възпитан и толерантен човек, не прекъснах увляклата се в словоизлияние философстваща началническа особа, а изчаках да се наприказва, "да си изнесе урока", пък след това взех думата и поставих въпроса в един друг, по-човешки план, учениците тъкмо се оживиха, то пък проклетият звънец взе, че звънна. То така стават работите винаги в нашето тъй умно, с извинение, устроено училище: таман учениците почнат да мислят и да обсъждат истински, звънецът звънва и прекъсва тази непозволена волност да се мисли, което иде да докаже моята теза, че Светата Система е така измислена, че младите хора в никакъв случай да не могат да мислят, от тях Системата иска само папагалски да повтарят чужди мисли; за Светата Система на необразованието мисленето е забранено, а звънците служат точно за изпълнението на тази заветна цел, щом учениците почнат да мислят, звънецът звъни, мисленето е предотвратено! Да плюем в пазвите си, да, учениците е много опасно да почнат да мислят, всичко в системата ще отиде по дяволите ако младите хора започнат да мислят, ето затова такива като "злодея Грънчаров", като моя милост, които работят в такава посока, именно младите да мислят истински и пълноценно, са врагове, подлежащи на безжалостно изтребление. Друго нещичко още искам да кажа, мисля, че е важно: бяхме се разбрали с г-жа инспекторката тя да не афишира толкова това, че е дошла в час за да ме "подпомага", да ми оказва "методическа помощ" и прочие; аз й бях предложил, ако иска, сама да води часа, а аз пък да я гледам отстрани и да се уча от нейното неръкотворно преподавателско майсторство, но тя, кой знае защо, се уплаши, както усетих, от една такава евентуалност; още по-скандално й прозвуча предложението ми ако иска, тя самата, под формата на иновация, да бъде назначена от гжа директорката за учителка в този същия XI Ж клас, аз заявих, че нямам нищо против да бъде направена такава една иновация; но и двете, и директорката, и инспекторката, мигновено възроптаха, противопоставиха се, кощунствено, изглежда, им прозвуча моето предложение. Тогава именно се реши аз да водя часа, а пък инспекторката просто да участва, да се включва в обсъждането; да, ама още с влизането си тя взе думата за да се представи и мигновено обяви, че идва, за да "оказва методическа подкрепа" на преподавателя, с което, да си го кажа директно, успя да ми подлее известна вода, та да направи движението ми по терена значително по-трудно, да направи самия терен още по-хлъзгав – щото той и без такива "подливания на вода" си е достатъчно хлъзгав за мен, и в това училище, и в този XI Ж клас особено и най-вече. Както и да е, отбелязвам този факт, радващо е, изрично подчертавам, че учениците не се поддадоха на инспекторската провокация, не се вързаха на думите на инспекторката, което именно и доведе до провеждането на един доста приемлив, а в дадения контекст и дори бляскав час. Такава е моята преценка. Така, погледнато от моята оптика, изглежда всичко. Такова е моето възприятие на случващото се. Разбира се, то се разминава с възприятието на съответните проверяващи ме и "подпомагащи" ме така усърдно (нео)образовател51

ни началства, сиреч, началствата, служещи така усърдно на съществуващата, ала подлежаща на незабавно реформиране НЕобразователна система у нас. Остана да почнем да мислим еднакво с тия (не)образователни началства, та тогава ще я втасаме, дето казва народът, а народът, знайно е, никога, ама никога не греши! Още по-интересен дебат се получи след часа, в т.н. "конфериране" на часа или както там го наричат това обсъждане. Г-жа Кръстанова ми каза своята меродавна оценка, в корена си разминаваща се с моята. Апропо, забравих да кажа това, че в началото на часа с XI Ж клас аз предложих на учениците да седнем около една "мислима правоъгълна маса", която се състои от средната редица от чинове, просто да си вземем столчета и да седнем около тази "мислима голяма маса", с оглед учениците да не стоят с вратовете и с гърбовете си към уважаемите гости; идеята или предложението ми се прие, г-жа Кръстанова отбеляза, че това било "удачно предложение"; но общо взето останалото съвсем не й беше харесало, пак в часа ми било "нямало учебен процес", щот учителят не преподавал, ами само насърчавал учениците да разговарят на едно "всекидневно обичайно ниво" и прочие, нямало било "нищо философско" в часа, имало само разни там "човешки неща", г-жа Кръстанова явно не и информирана за това, че в моето разбиране философско и човешко съвпадат, те са неделими, но както и да е. Та нейната оценка на часа, няма как, пак е пределно критична, тя пак всичко е видяла в черни краски, само дето този път краските не са толкова гъсти и обилни, но пак, разбира се, са черни. Толкова, понеже моя милост бързаше защото имах приемен час в болницата при пулмолога (имам белодробни здравословни проблеми!), се наложи обичайният ни дебат или спор ни с г-жа инспекторката и с г-жа директорката този път да бъде сравнително по-кратък, интересно е да се отбележи, че в един момент в директорския кабинет дойде самият... Румен Радев, моля, не се плашете, това не беше Президентът на славната ни Республика, спокойно, а това беше един друг Румен Радев, съименник на г-н Президента, който работи като началство на професионалните гимназии в РУО-Пловдив. Успокоихте ли се сега? Той, г-н Радев, също в един момент се включи в дебата, но аз се наложи да бягам за автобуса, за да не закъснея за доктора. Имам крайно интересни неща за писане около подготовката за моето явяване за ТЕЛК, но това е съвсем друга тема, ще пиша скоро и по нея, там се случиха невероятно вълнуващи и интересни неща, нямам предвид онази "сянка" на рентгеновата снимка, моля, не мислете в погрешна посока, за съвсем други неща става дума! Покъртителни неща! За бюрократичната система в здравеопазването ще пиша, а днес лично ще посетя въпросния ТЕЛК за да поставя някои въпроси във връзка с идиотщините, които са замислили. Понеже казах и това, ще добавя главното, то е сюблимно, ето, сервирам го тук, въпреки всички рискове: ТЕЛК във връзка с мое фантастично "психично заболяване" (уредено ми е от тъй загрижената за моето здраве директорка на училището!) ми поиска... "Епикриза от университетската психиатрична клиника", аз предполагам, че това е във връзка с моето обжалване пред НЕЛК на скандалното потвърждение от страна на ТЕЛК на самоделната директорска "психиатрична диагноза"; е, решили са да искат от въпросна52

та клиника становище по конфликта, а пък от клиниката, като отидох да покажа какво иска от тях ТЕЛК, приелият ме лекар първо се хвана за главата, а после каза, че единственият начин те да издадат именно епикриза (на човек, който никога не е имал, слава Богу, оплаквания, свързани с психиката си!), е да го... приемат на лечение, нелекуван при тях няма как да има епикриза! Та значи някой умник от ТЕЛК като иска този именно документ, иска... да ме натика за лечение в... психиатрична клиника, и то без да съм имал никога, слава Богу, оплаквания във връзка с психиката си! Здрав човек в психично отношение (имам съответните документи за това) да го натикаш за лечение в психиатрична клиника само и само за да докаже, че не е болен, какво е?! И това, отбележете, се случва не през 30-те или 50-те години на комунистическия СССР, където психиатрията беше използвана за такива репресивни цели спрямо другоячемислещите, а се случва в... европейска, демократична, натовска и още каквото си искате България, какво ще кажете по този повод, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тази история си я бива, нали така, ще кажете ли нещо, или ще си замълчите благочинно и сега?! Спирам дотук. Има още много за писане, особено по училищните проблеми, явления и процеси, но спирам, щото ще стане прекалено дълго. Имам да пиша за много хубави неща, за радостни неща, да, и такива се случват, има прогрес, напредък, наистина хубави неща се случват в някои други класове, но ето, понеже ме е приклещила репресивната система в образованието, се налага да пиша предимно за лошото, а за хубавото не остава време. И аз ще стане черноглед, а това не е хубаво. Ще пиша и за другото, живот и здраве да е само. Да не пропусна да кажа и това пак: пак попитах и директорката, и инспекторката на какво се дължи този така жив техен интерес само към моите часове, защо не проверяват някой друг, дали пък истината не е, че са се така привързали към моето толкова иновативно, творческо, необичайно, прогресивно общуване с учениците, дали пък, засега в несъзнаван план от и за тях, не не са обикнали моя метод, и по тази причина станаха така редовни посетителки на моите часове, като казах това, те силно възроптаха, ядосаха се, абе стана една, която не е за разправяне, оказа се, че изобщо не можаха да понесат язвителността на приложената от мен в случая сократовска ирония, ама да спра дотук. Че да не кажа нещо излишно или нещо обидно. Нека да бъдем пределно великодушни към грешките и заблудите на другите хора, те просто страдат от някакви свои коварни илюзии, да, робуват на някакви илюзии, а освобождаването на съзнанията им от оковите на тия илюзии изобщо не е нито лека, нито лесна работа. Като казах "сократова ирония", се сещам да кажа и нещо съвсем весело, което ми хрумна в тази връзка. Г-жа инспекторката Кръстанова ми съобщи, че за да ми покаже, че моя милост всъщност изобщо не разбира Сократ, нищо че толкова парадира с привързаността си към неговите методи, е поканила и дори планирала посещение в мой час на една университетска преподавателка, извинявам се, забравих й името, която щяла с мой клас в мое присъствие да демонстрира как е "единствено-правилно" да се провежда "Сократическа беседа", та тази доцентка, 53

видите ли, щяла да демонстрира уменията и познанията си за горкия Сократ за да ми докаже, че аз нищо не разбирам от него, и прочие, и ала-бала. Като чух това нещо, аз започнах да се смея. Г-жа инспекторката сбърчи недоумяващо вежди. Казах й: леле, как ли самия Сократ би реагирал ако разбере, че... жена се е захванала да използва неговия метод за философстване, това наистина е крайно смешно ако си спомним каква е работата на жените според Сократовите теории! (Женската работа, според Сократ, е жената да прави онова, заради което всъщност я е създал Бог, а именно, да ражда деца, да готви, да пере и прочие, философията и философстването според Сократ е чисто мъжка работа, за което пък именно са създадени мъжете, но само истински мъже си вършат тази работа, мъжете също раждат, но за разлика от жените раждат... идеи и истини, децата на мъжете са поособени и прочие!) Та в този контекст нали наистина е много смешно да се помисли жена да се занимава с философия, да изневерява на предназначението си, да се напъва да мисли, нещо, за което природата се е погрижила да не го може, за сметка на това жените обаче имат ред безспорни предимства, женската душа за разлика от мъжката е крайно чувствителна, там е силата на жената и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала! Като чу моето безочие, г-жа инспекторката не само че се изчерви като рак от възмущение, но и за малко да скокне да се бие, щото наистина е грозно да се напомнят в днешно време тия така остарели Сократови идеи, нали така?! Да, ама аз й казах, че Сократ мисли така, аз казах, че си позволявам да говоря в случая от негово име, питам се как той би реагирал ако можеше да разбере, че жени се занимават с такава чисто мъжка работа като мислене, провеждане на философски беседи, с раждане не на деца, а на мисли, на идеи и на истини; казвайки това, аз усетих, че налях още малко в огъня на инспекторското възмущение и се наложи сконфузено да млъкна! Г-жа инспекторката как понесе тази гавра от моя страна аз не знам, но очевидно много ми е насъбрала, от което съдя, че доколкото познавам женската душа, тя никога няма и да ми прости, от което произлиза, че мога да очаквам посмъртно да ми отмъщава, леле, виждате ли докъде ме доведе моята тъй беззаветна вярност към идеите на учителя ми Сократ. (В интерес на истината трябва да призная, че г-жа инспекторката се опита да ми затвори устата като ми напомни Сократовото изказване, че който мъж има щастието да живее с лоша жена, ще стане... философ, санким, жените били имали големата заслуга за да има изобщо на земята философи, което донякъде е вярно, но донякъде не е, примерно великият Кант пък никога не е имал никаква жена, и гей, предполагам, не е бил – да кажем и това за успокоим все пак народа и блюстителите на морала от патреотичните мъжкарски нашенски родни партии!) Е, мен пък ме успокоява само това, че духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази история в пловдивското школо, пък когато и аз умра и се присъедини и моя дух към сократовата компания на небето, тогава лично ще им разкажа за всичките си преживелици так, на грешната земя – и тогава ще си се посмеем донасита! 54

Хайде стига, толкова за днес, бъдете здрави и се усмихвайте през целия ден! Радостта е здраве, а здравият дух господства в здраво тяло, както твърди известната поговорка. До скоро!

Аз съм най-посещаваният и проверяваният от властта учител в цялата история на българското образование, а нищо чудно и в световното такова! петък, 17 февруари 2017 г.

Изпратих току-що следния документ до съответните длъжностни лица и органи на властта: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката ДОКЛАД ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Уважаема госпожо Киркова, 55

На 16 февруари т.г. мой час с 11 Ж беше посетен от г-жа А.Кръстанова, експерт по философия в РУО-Пловдив и от г-жа Ст.Анастасова, директор на ПГЕЕПловдив. Установи се хубава традиция моите часове по философия да се ползват с особено внимание и уважение най-вече от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но също така и от г-жа Кръстанова: аз съм най-посещаваният от началствата учител по философия не само в нашето училище, не само в град Пловдив, не само в цялата Пловдивска философска губерния, не само в тъй щастливата наша страна (в която не само образованието като цяло, но и всички останали сфери на живота се намират в съвсем бляскаво състояние, остана само да оправим… часовете по философия на учителя по философия Ангел Грънчаров и ще станем най-после съвършената страна и държава!), но и, предполагам, аз съм най-посещаваният учител по философия в цялата история на българското образование и култура, а нищо чудно и в световните такива! Както и да е, след като вчера тези две властващи особи посетиха моя час, г-жа Кръстанова ме уведоми, че трябвало да се състави протокол за това знаменателно събитие, с което да се отчете по надлежния начин „мероприятието”. Аз обаче бързах (защото имах час при лекар в болницата) и затова не можах да запълня в този документ мястото, отредено за моето становище и виждане. По тази причина си позволявам (в иновативен маниер) под формата на мой коментар да Ви изпратя два мои текста, публикувани в блога ми, в които обстойно разказвам за своето възприятие и отношение по повод на така похвалната инициатива на гжа Кръстанова и на г-жа Анастасова. Моля да приемете този текст като своеобразен мой отчет, който нека да се приеме като органична част от въпросния протокол на г-жа Кръстанова. На членовете на Педагогическия Съвет също предлагам тези два текста, тъй като те имат пряко отношение по дискутирания на предишното заседание на Съвета казус около положението в 11 Ж клас, казус, по който Съветът предстои да се произнесе на следващото си заседание. Желая ви приятно четене и приятни размисли! 17 февруари 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Който е от "нашите", той е добър и като учител, който не е от "нашите", той е льош, той е много льош даже! Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история, случила се в нашето знаменито школо! 56

(Виж двата текста, вече са публикувани по-горе.) 22 коментара: Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4 223/17.02.2017г. Успешен ден! РУО-Пловдив Владимир Петков-Трашов каза: "ТЕЛК във връзка с мое фантастично "психично заболяване" (уредено ми е от тъй загрижената за моето здраве директорка на училището!) ми поиска... "Епикриза от университетската психиатрична клиника", аз предполагам, че това е във връзка с моето обжалване пред НЕЛК на скандалното потвърждение от страна на ТЕЛК на самоделната директорска "психиатрична диагноза"; е, решили са да искат от въпросната клиника становище по конфликта, а пък от клиниката, като отидох да покажа какво иска от тях ТЕЛК, приелият ме лекар първо се хвана за главата, а после каза, че единственият начин те да издадат именно епикриза (на човек, който никога не е имал, слава Богу, оплаквания, свързани с психиката си!), е да го... приемат на лечение, нелекуван при тях няма как да има епикриза! Та значи някой умник от ТЕЛК като иска този именно документ, иска... да ме натика за лечение в... психиатрична клиника, и то без да съм имал никога, слава Богу, оплаквания във връзка с психиката си! Здрав човек в психично отношение (имам съответните документи за това) да го натикаш за лечение в психиатрична клиника само и само за да докаже, че не е болен, какво е?! И това, отбележете, се случва не през 30-те или 50-те години на комунистическия СССР, където психиатрията беше използвана за такива репресивни цели спрямо другоячемислещите, а се случва в... европейска, демократична, натовска и още каквото си искате България, какво ще кажете по този повод, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, тази история си я бива, нали така, ще кажете ли нещо, или ще си замълчите благочинно и сега?!" Тия чиновници, а не лекари-хуманитаристи и хуманно заклели се да действат... са луди, или са временно луднали :-)! Какво друго бих могъл да... им подскажа тук! На "научно-чиновническото основание" действащи, според народната поговорка , Че всеки си бил башка луд! Голям смях и тъга! Така те, като едното нищо могат и да те подлудят! Теб високо разумния Хомо-сапиенс! Стига да си малко по-нормално-емоциален! :-) Ега си й тъпанарщината и ненормалщината... Ега сий и чиновничарството им и безумната им бюрократична формализация... Значи на заключение от епикриза, а не от кабинетно приемащ и лекуващ специалист, че си здрав, а не болен вярват и го изискват тези от ТЕЛК... ма те, или законът им са, наистина и леееко ли само, или сериозно... мръднали! Дан би да са си чисто и просто... и, само и единствено професионално изкривени бе, Ангеле?! Та те хорицата, само с болни и болести по цял ден се занимават и с процентите си неработоспособност... та как и те дан се разболеят... Как да не 57

луднат и те в някаква степен… :-) Как да си мръднат ума и как да заключат, без достоверен, законен и годен да удовлетвори и задоволи законните им изисквания документ Господи!?, че си здрав психически?! Ега сий... Със сигурност специалистът в болницата, или клиниката не можел да бъде корумпиран, или помалко от кабинетния си колега и не можел да напише в своята епикриза каквото му поиска заключение клиентът... пардон... пациентът... Ама, че смехории... Влизай... влизай в болницата Скъпи Приятелю, да ти сложат епикризата – клинично и действително, че си съвършено здрав! :-) Моя милост гарантира, във всеки случай, за такова и за това истинско заключение! Пък ти после, ако си луд, без работа! :-) ги съди за разхищение на бюджетните средства и данъци... Или, ако някой друг... вместо тебе заинтересуван – плати на болничния специалист, но... да те изкара луд! Или... само лееекичко чалнат бе, чоджум! :-) С каква лекарска експертиза ще оборваш после в съда твоята така и толкова ли истинна епикриза... :-) Ми, съвсем сериозни въпроси... Анонимен каза: ...Ангеле, пишеш от името на А. от Австралия и още един друг на има Владо, и не помниш... И А. и Владо са психично болни, личи си от несвързаните коментари. Значи нещо не е в ред. Грънчаров, провери със сигурност дали А. съществува, ако не, по-добре е да вземеш мерки и да се лекуваш. Имай предвид, че без медикаменти сътстоянието на психично болния се влошава прогресивно... Първата стъпка към лечението на психично болен е да осъзнае, да признае пред себе си, че има проблем. Анонимен каза: ХМ, А. не съществува, дух е... Духа на мъдростта, непонятна за червени смахмузени мутанти, представляващи духа на глупостта и сатанизма... ... Анонимен каза: Ангеле, имай предвид, че ти изглежда си влязал в ролята на покойния Ангел Грънчаров-Елтимир. Той беше дисидент, бореше се срещу комунистическата власт. Не те ли притеснява факта, че постоянно виждаш комунистически заговор? Това не е нормално. Непрекъснатото подозрение за комунистически заговор само по себе си говори за нездрава психика... Да, А. съществува само в твоята фантазия. Ако съществува, нека се обади, и да си поговорим с него на английски. Анонимен каза: ... това безумие по-горе, написано на латиница, е пак твое творение. Владимир Петков-Трашов каза: Сериозно психично болен си ти гаден, отвратеняко, анонимен страхливецо, дето си се бил усъмнявал че Ангел Грънчаров си пишел и коментарите под текстовете си, подписвайки ги с моето име и с това на Александър Йоцов от Австралия! Ма, ти си бил голямо и много тъпо говедце бе, анониммен чуждоезичен ентилегенте! Язък ти на ученето и на простотията след нея!Без капчица логична мисъл си в голата си кратуна! Дан хортуваме за морал, за съвест и за елементарната човечност, от които си нямаш, нито представа, а нито и срама, че ги нямаш!Типично за мутренското и за комунното ти супер бедно, ниско и тъмно съзнание! Тъй да знайш, чоджум, от мен: 2017.02.17г. 58

ПП : Увлечен в коментара си (към 11:49 часа, вторият по ред !), съм пропуснал да сложа името си под него! Моля коленопреклонно и добрите, и лошите тук за прошка и за извинение! Ми, в края на краищата... петък е! Бас хващам, че лошо анонимстващият перверзник с психо-морално-етични, но и със забележими, с просто око умствено-разсъдъчни отклонения... бас хващам, че хал хабер си няма от... петъчното информационно влияние... :-) Анонимен каза: pgee plovdiv (pgee_plovdiv@abv.bg) Вх. № 408/17.02.2017 г. А. от Австралия каза: Моля те да не се безпокоиш за Джино Бианкалана (звучи ми кат патка заклана), той е добре, но ах, тази лоша връзка с Гала... Нещастието на тоа турски пич е, че той не разбра едно нещо – Америка ненавижда гъзари... После се хлъзна с мотора си на динена или бананова кора, не знам, и сега любимеца на изкукуригалата ментално (това значи психически, ама не е модно, а?) бълхарска публика прилича на старец и ах, как се възстановява и мачка, мачка... Урода балкански, и за кво е отишъл в Америка, на мене лично не ми е ясно... Да преебе наивни кат турска рая бълхари да му дадат $100 000 които ще види иначе през крив макарон, това си мисля... Анонимен каза: What? Speak white, please... Анонимен каза: Сега малко върху темата философия. Прав си, Сократ говореше, мисля че в Държавата беше, за раждането на идеите, и за жените, по един поскоро презрителен начин, но важното тук е, че учениците трябва също и нещо да научат. Защото, да дава мнение, всеки може; но има разлика между знанието и мнението има голяма разлика. Това, сам знаеш, Платон, го е казал (и неговият ученик Аристотел го е повторил)... Учениците трябва да се запознаят с класически филосовски текстове, да ги четът, обсъждат, и дискутират. Дай им да разсъждават върху диалозите, върху Етиката на Аристотел, върху Цицерон, Августин, и Аквински. После ги запознай със Спиноза, с Теологическият-политически трактат, с етиката му. С Декарт. С Русо. Дай им да четът Джон Лок, преведен е. И Хобс. Говориш за Путин и комунизъм. Какво по-добро начало за дискусия на базата на Хобсовият Левиатан. Защо Левиатан е нужен? Нужен ли е автократичният тоталитарен режим за да се осигури мир в общността. После им дай Лок. Дай им да четат Локовото Писмо върху Толерантността, от него ще научат какво означава съвест, свобода на съвестта, и право на мнение. После мини в Просвещението. Дай им Кант. Кант има прекрасни есета върху морала и способността ни да мислим самостоятелно. Кантовата Критика на Чистия Разум и трудна книга, но ти може да им я обясниш, да им кажеш, че спекулация без действия е нищо, фантазия. Може дори да ги запознаеш с Маркс. Маркс макар и погрешен е интересен и силен интелект... Така учениците ще се научат не само да мислят, но и да разбират чуждото мнение, да внимават в думите на авторите, да уважават книгите и мъдростта в тях... Вместо да изразходваш енергията си в тъпи, провинциални, дребни ежбици и делби, по-добре е да използваш бласловената си професия, да учиш младите, да им покажеш богатството на културата... Angele, do not waste your time, use the blessing of your great profession. 59

Ангел Грънчаров каза: На последния другар нещичко да кажа все пак. Първо, другарю, разбрахме, че знаете някои имена на философи, успяхте да ни шашнете колко сте запознат, ако това сте целял, постигнахте го :-) Второ обаче, не аз решавам какво да учат учениците, това вече е решено от МОН, има си задължителни програми. Трето, личи си, че никога не сте преподавал нищо, не стават така нещата, както си ги представяте. Колективно не се четат текстове, а индивидуално. Не сте сфанал нищо за моя подход, а се изказвате. Работата не е да се пълнят главите на учениците с предварително зададени чужди мисли, а да се създадат нужните условия самите ученици да почнат да мислят, с оглед на това в главите им да започнат да се раждат техни собствени мисли. Този е смисълът. Иначе общо взето и Вие си представяте ученето по модела на тухларната фабрика, не стават така тия работи. Претенцията Ви, че от всичко разбирате, е само претенция. Не изпитвате ли известно неудобство Вие, дето никога не сте преподавал философия, да поучавате как се прави това мен – дето цял живот само с това се занимавам? :-) Сериозно Ви питам, опитайте да сфанете какво си позволявате да правите... Анонимен каза: Преподавам философия в един от най-добрите университети в света. Но не това е важното. Човек се учи да мисли като общува с големите умове. И книгите се четат индивидуално, но се дискутират публично. Така правим на Запад. Дискутираме, със съзнанието, че стоим на раменете на големите. Децата има нужда да знаят класиците, да ги изучават дори систематично, да им се разкрие хармонията на мисълта... Ти си много интелигентен човек, затова те чета от време на време, не си губи времето с дребни свади, а преподавай... Владимир Петков-Трашов: Уважаеми преподавателю по философия, в един от най-добрите университети в света :-), надявам се, ще се съгласиш, че не е никак маловажно кой ти преподава! Коя преподавателска личност?!Следиш ли ми логиката?! :-) Тук в чудесния блог на Ангел Грънчаров сме всички и учители, и ученици! Ето и по тази причина е важно да ни се представиш с прекрасното си и с истинското си име! Кой си бе, чоджум?Откъде си?!:-) Как си се пръкнал толкоз учен и мъдър?!:-) Нали схващаш, че такива елементи от биографията са много поучителни и влиятелни!Замълчиш ли ...Ще те считам по-скоро за страхливо магаре, а не за философ и преподавател в един от най-добрите университети в света – посочи го на учениците си – всичките ние тук сме и такива! Какъв ти е проблемът, та се тайнстваш толкова плоско – анонимно и ниско морално, сравнено с признанието ти! Ако е истинно! Нима не ти е ясна българската поговорка, че На лъжата краката са къси?! :-) Нима наистина животът те е мачкал толкова много и силно те е боляло, че те направил един, макар и мнооого мъдър, но ...мизантроп, човеко (в частност бълхаро) мразец! :-)!... Казвайки ти тези неща Право куме у очи, предполагам (а и усещам го!, подушвам го с върха на носа си), че ще си замълчиш – отново и пак в плен на своите... видения! Нищичко повече от това, обаче, не мога да сторя за тебе... :-) Чоджум! Искрено съжалявам! А той Ангелчо ли... Ми, трудно мож му угоди и лесно обори... Истински философ... нали! :-) А тиии! Еееех, че я... забатачи... :-) 2017.02.18г. 60

Ангел Грънчаров каза: Интересно ми е като преподавате и то философия в "един от най-известните университети в света" защо криете своята самоличност? :-) Ако обичате, разбулете тази загадка. Аз това правя, обучавам младите на философия, с никакви "дребни свади" не си губя времето. Не зная как е възможно да си въобразявате, че си губя времето, просто не сте информиран и си говорите наизуст. А това, което Ви изглежда, че били "дребни свади", е борба за промяна в образователната сфера на България, ето това изцяло нефилософско (несмислено) изказване от Ваша страна ме кара да съм уверен, че философията Ви е чужда, ако се занимавахте с философия, нямаше как да Ви убягва толкова решително смисъла на нещата... Анонимен каза: Хах, Владко използва същият израз (бълхар) като А., а пък А. който е от Австралия не може дума да обели на английски... Абе цялата тая работа е ясна. Имаше една прекрасна книга на Набоков за един бабаит, който си въобразяваше, че е цар на мимикрията. Книгата се казваше Отчаяние, мисля.... Няма случай в историята, революция да се прави с отворени писма, да тръгне от провинцията, или от частен случай.... Няма значение. Хайде живо здраво. Гледай да научиш децата на нещо. Светослав Стойков каза: Само жалки, нищожни личности могат да твърдят за някакви/нечии логорейни изяви! Maria Vassileva каза: И аз да кажа нещо, макар и жена, да ме прощава Сократ, ако съм родила някоя идея! Анонимникът, дето твърди че Ангел се представя за А. от Австралия и за Владимир Петков-Трашев, ме натъжава много. Не затова, че е психясал, а за това, че съзнанието му е толкова порочно, че всичко вижда опорочено. Напълно съм съгласна със С.Стойков. Аз не разбрах преподавателя по философия и А. от Австралия една и съща личност ли са… Но не искам да премълча, че въпреки цинизмите и ненавистта към българите, австралиеца има добри попадения в сравнението на така наречените Запад и Балканските народи, по -точно в нравствени и интелектуален дефицит на последните. Мисля, че западняците така ни виждат. Дори ме привлякоха имената и заглавията, които препоръчва на Ангел. Допускам, че могат да събудят интереса и на добрите неопростачени ученици, като индивидуална работа за тях. Доколко трябва да имат превес знанията над уменията или обратното е от компетенциите на Ангел и аз безрезервно му вярвам, моята специалност е чуждоезиково обучение. Нашата родна образователна система е наблегнала на знанията и спряла до тук, грубо казано. Целта на средното образование е основни понятия по всички предмети за обща култура. Затова инспектората и тя до тук е спряла развитието си... не разбира Ангел. То повече и не може да стане според мен, с наличните преподаватели. Тези по философия бъкат от знания, но не са философи, какъвто е Ангел. Плагиатори могат да бъдат, да се възхищават на философската мисъл, в редки случаи, но да умеят да мислят самостоятелно неее! Така че това, което прави Ангел от тях не може да се поиска, те не са обуче61

ни в Санкт Петербург и не са обучавани от мислещи философи, та да го прилагат при учениците си. Мисля си, че на Ангел мястото не е в гимназия, а по- нагоре, откакто го познавам и че от тук произлизат някои разминавания с установените норми. Това, което си казал на проверяващите е много правилно и навременно, Ангеле! Само още един единствен такъв учител познавам сред моите учители по време на престоя ми в средно и висше учебно заведение и сред многобройните ми колеги. Но виждам твоите стремежи, вече реализирани в обучението на внуците ми в Швейцария. Моят внук чете по 60 страници всяка вечер на немски, английски или френски, това не е задължително, прави го, за да получи някакъв брой точки. После отваря програма с въпроси към прочетеното и отговаря на тях. Получава според отговорите определен брой точки, които се сумират и отиват, където трябва в сайт с неговото име и негови постижения. Училището си е присвоило изцяло функцията да ориентира професионално децата и да ги праща където трябва да учат, както и да ги направи добри, съвестни, добре интегрирани в обществото швейцарски граждани. Той е само в трети клас още. Всеки месец учителите имат неучебен, методически ден, самообразоват се и дебатират през целия ден. Възхищавам ти се като учител, философ и човек. Поддържам те изцяло, нещо повече, живея с проблемите и радостите ти, бъди силен и все такъв! Ангел Грънчаров каза: Искам само нещичко да вметна, което в контекста на написаното от г-жа Василева би трябвало непременно да бъде казано – и то с пределна яснота. Понеже е много важно. Ония хора, които са си втълпили, че знаят, на това основание не чувстват нужда да мислят. Те си знаят нещичко и са си въобразили, че това нещо им стига, на това основание са си спокойни. Затова именно Сократ обичал да повтаря, че за разлика от такива той самият "Знае едно нещо: че не знае", което именно е предпоставка да почнеш да търсиш истината, в противен случай, ако си мислиш, че си знаеш, няма никаква нужда да търсиш истината, да мислиш, да изследваш и прочие. Да осъзнаеш собственото незнание е първа предпоставка да почнеш да се замисляш по проблемите и да се опитваш да узнаеш как стоят всъщност нещата и пр. Сократ именно това правел когато почвали да обсъждат с учениците си някой проблем, първом помагал на претендиращите че знаят да осъзнаят незнанието си и едва тогава започвало истинското изследване, след като всички се освобождавали от кухата претенция, че знаят. Сега моля да се вслушате в това, което искам тук да кажа в тази връзка, важно е, то касае господстващата методология на немисленето, до която се свежда бюрократичният подход в нашето родно образование. Инспекторката ми каза, че в моите часове било нямало "резултат", по тази причина тя смята, че в моите часове било нямало и "учебен процес", а под учебен процес тя разбира следното: в главите на учениците да бъдат набити някакви "знания" по обсъжданите проблеми, вече постигнати преди самия процес на мислене, дадени в своя готов вид в учебниците и пр., сиреч, в края на часа, според нейната бегла представа, ако учениците вече нещо знаят, то било, видите ли, 62

имало резултат, но колкото повече си въобразяват, че знаят, толкова повече учениците не считат да нужно да мислят, нали така излиза? Значи господстващата методология на немисленето се мъчи да набива в ума на учениците някакви знания само и само да ги успокои, че по проблемите няма нужда да се мисли, щото всичко преди нас вече е измислено, при това във възможната перфектна, видите ли, форма на "единствено-правилните" казионни мисли на казионния учебник и пр. Та значи тази господстваща казионна методология затова прави всичко нужно да пресече всеки порив на младите към мисленето, тя затова така старателно се мъчи да набива в съзнанията им купища съвсем непотребни им "единственоправилни" знания, мисли, концепции и пр. Учениците щом сфанат, че всичко преди тях е вече е било измислено, съвсем почват да не чувстват нужда да мислят, отказват се от мисленето и затова стават... папагалчета, които знаят едноединствено нещо, а именно, да рецитират чужди мисли от учебника. Затова и мен инспекторката и директорката ме натискат да направя нужното та и моите ученици да почнат да папагалстват, с оглед на това да не се занимават с толкова опасно нещо, а именно да мислят. А мисленето в тази казионна представа е опасно понеже се опира на свободата, без свобода няма мислене, ето, в основата на всичко стои ненавистта на Системата и на нейните служители към свободата, благодарение на тази ненавист те също така ненавиждат и мисленето, и творчеството, и всичко. Ангел Грънчаров каза: Ето защо, видите ли, било нямало, по тяхното възприятие, никакъв "учебен процес" в моите часове, щото в моите часове аз правя нужното учениците да почнат да се замислят, а това, както вече казахме, в оптиката на Светата Система е най-страшното и опасно нещо, което може да се случи в нашите училища. Мислещият млад човек или ученик е кошмарът на държавното образование, чиито принцип е немисленето, затова именно и то се опира на това въпросното пълнене на главите на младите хора със "знания", с оглед те да не чувстват потребност изобщо да се замислят. Виждате ли колко е актуален "проклетият Сократ", какъв динамит полагат в основата на Системата неговите идеи – и неговия подход?! Той пък, както знаем, е казал, че обучението не е пълнене на съд, а запалване на пламът, именно запалване на пламъка на мисленето и на творчеството, пламъка на свободната мисъл, което пък, както видяхме, а най-страшният кошмар на държавното папагалстващо "образование", което има една-единствена реална цел: да прави младите хора тъпи, т.е. немислещи. И то доста успешно си изпълнява целта. Затова и такива реформатори като мен са така вредни, те затова и трябва да бъдат безпощадно унищожени, щото разбулват тайната, на която се крепи въпросната дехуманизираща система. Защото какво е човекът, който не може да мисли? Ами той не е човек, а е... животно (говедо и пр.) Сега разбирате за какво иде реч, драги ми анонимни преподавателю по философия в "един от най-реномираните западни университети?! Това ли са "дреболиите", с които моя милост се занимава – по Вашето тъй учено и многознаещо "разбиране"?! Сфащате ли сега за какво точно става дума?! A. от Австралия каза: ... в плен на своите... видения! 63

AIG, ти за тоя пич ли каза, че атакува английския ми (смех в залата)??... Ама той е много симпатичен, свеж е, не е улав кат повечето бълхари... А оня с блудкавото изказване – нима не се усещате, че това е празен човек или MBP може би... Ей, докога ще ви поучавам, егати и сте глупави... На ви видео за разтуха, а? https://www.youtube.com/watch?v=gnM8CHlex-o За съжаление поколения в Бълхария се изродиха, аз лично не разбирам защо Русия се отърси по-лесно от идиотщините на соц. секса след 70 години комунизъм и имат достойнство, а BG зацикли... Нема друго обяснение освен турския манталитет, руснаците нямат това... Те ако си спомняте освободиха усраната ви страна 1878, ОК?... Оная учителка ми вика имал съм ненавист към BG – че кой няма, нима не се усещате, че сте отвратителни по всички показатели?... Майната ви на прехода, заврете си го отзад, ще отнеме много, лично аз съм ОТДАВНААААААА на кеф че не съм при вас и червените ви комисари с нова маска...

Книжка 1 (13 от създаването), година IV на списание HUMANUS е достъпна за четене онлайн петък, 17 февруари 2017 г. Publish for Free

Приемаме поръчки и за хартиеното й издание. Днес списанието заминава за пе64

чатницата, до ден-два трябва да си го поръчате... Цена с цветни снимки: 5 лв., с черно-бели: 2 лв. 68 страници. Приятно четене, приятни размисли! ● Брой 1 (13), м. Февр., 2017 г.

Свободният човек носи цялата отговорност за своя живот петък, 17 февруари 2017 г.

Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т.н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна. Йосиф Бродский (Цитиран от Лидия Павлова)

За всичко истинско не се сещаме, забравили сме за него решително, занимаваме се общо взето само с глупости неделя, 19 февруари 2017 г.

Вчера беше Задушница. Ходих на гробищата с една баба от махалата ни, съседка, хем да я закарам, хем да почета нашите мъртъвци, моят брат и баща ми, също баби и дядовци, Бог да ги прости! Искам да кажа нещичко в тази връзка, не зная как ще прозвучи, но ми се струва, че все трябва да бъде казано от някой. Всеки, според обичая, отива на гробищата с различни неща за... ядене, те се оставят на гроба, след това се раздават на хората – "за Бог да прости!" – и се изяждат. Като ние ядем по гробищата вероятно си мислим, че по този начин... ще нахраним мъртвите си, вероятно е такава логиката. А и възприемаме мъртвите си като... гладни и жадни – същото така преливаме гроба с вино и с вода, донесени специално за случая. Бабата, която беше с мен (отидохме с колата защото тя трудно ходи), беше донесла на гробищата и шише с... ракия, по нейните думи някой от мъртвите, нейният съпруг по-точно, обичал много ракията, та затова тя преля гроба и с малко ракийца! Беше пълно с народ на долнобанските гробища, пък и, предполагам, така е било и на гробищата в цялата ни страна. Много хора имаше, хем беше рано, ние отидохме към 9 часа, по-късно идват още повече хора, през целия ден човешка върволица ще бъде на гробищата. Е, по строгото нареждане на майка ми (тя не може да ходи вече на гробищата, остана в къщи) и аз се подчиних, спазих обичая, занесох цяла кошница с храна, всичко беше подредено в пликове, от които сложихме и по гробовете, и раздадохме на разни хора. Има и изпаднали, бедни хора, 66

на тях най-вече се раздава, да похапнат за "Бог да прости!", както се казва. Такъв, повтарям, е обичаят. Мен обаче ме интересува какво показва, какво говори този обичай. Той показва, той говори за това какви сме ние самите, живите (засега), как възприемат цялата тази дандания мъртвите аз не знам (засега), но един ден ще разбера и това. Даже аз, пак по нашия обичай, нося на гробищата винаги и... цигари, запалвам по една цигара и на баща ми, и на брат ми, Бог да ги прости, и двамата бяха страстни пушачи, те май и заради това проклето пушене си отидоха двамата толкова рано. Цигарата, оставена на пръстта, обикновено изгаря цялата, което свидетелства, че душите на починалите яко са зажаднели за пустия тютюн щом цигарите изгарят до края. Такива работи. Ще каже някой – всичко това са пълни глупости! Да, ама ний явно с нещо друго не се сещаме да почетем своите скъпи починали. С ядене ги почитаме. Понеже ний самите много ценим яденето, като ярко материалистична нация, та затова си мислим, че и "на оня свят" умрелите друго не правят освен да мечтаят за ядене, за благинки, свързани с яденето. И на гробищата се носят погачи, баници, кебапчета, пържоли, сладкиши, варено жито, какво ли не, абе всичко се носи! И смятаме, че по тази начин, като оставим на гроба по малко от цялата храна, ще... "нахраним" и душите на мъртвите. Щото телата им вече положително нямат нужда от ядене. Но душите сигурно имат, така си мислим, предполагам. Аз лично съм силно разколебан около смислеността на този народен обичай. Но понеже добре знам, че в тази, религиозната сфера, не всичко се поддава на рационален контрол, има и много мистика, затова се въздържам от оценка. Ние правим нещо за да успокоим своята душа, да се отчетем пред мъртвите, да покажем, че мислим за тях, че ги почитаме. Но изразяваме почитта си не с друго, а с... ядене. Яденето, оказва се, за българската народна душа е нещо най-важно. Нима не можеш да почетеш мъртвия просто само като постоиш пред гроба му и помислиш за него? Аз не знам как е в другите страни в това отношение. Ако някой знае и ми каже, ще му бъда благодарен. Дали има разлика? Сигурно има, тия неща зависят от културното ниво на съответните нации. Зависят от тяхната култура. Нашата култура определено е хедонистична и материалистична. Затова почитаме мъртвите си като носим на гробовете им... мръвки. Затова и аз вчера се наложи да направя индивидуални пакети, в които имаше и хлебчета, и кебапче, и кренвирш, и тутманик, и сладки неща, все каквото са обичали да ядат нашите мъртви. Не пиша тия неща понеже не ща да изпълнявам тия грижи, понеже ме мързи или нещо друго. Просто разсъждавам. Оставих от всичко на гроба не само на брат ми и на баща ми (те са в общ гроб), но и на съседните гробове, които са на наши близки, на починали хора от нашия род, лели, стринки, чичовци, баби. И след малко стана нещо интересно. Чакахме да догорят поне свещите, и в един момент дойде до гроба... една котка! Хубава, чисто черна котка! Около гробищата няма наблизо къщи, нищо чудно тази котка да си живее на гробищата, знам ли?! Тя без никакво смущение си се разположи на един гроб и започна да си яде кебапче! Изяде го, след това подхвана кренвирша. И него си го хапна до шушка. Ние си говорехме нещо с бабичката и 67

даже не видяхме кога котката е изчезнала. Нямаше я вече. Тя очевидно се наяде здравата и затова изчезна. Кучета също обикалят по гробовете. Това е. Много ядене има на гробищата на Задушница. Оттук е дошъл израза "Наяде се като цигане на Задушница!". Здраво си похапват и живите на гробищата по Задушница, нема лабаво, ний, живите, умеем да ядем здравата! И така, като дъвчем здравата, почитаме... мъртвите, които вече не могат да дъвчат. Смъртта в съзнанието на масовия българин е нещо толкова ужасна само защото като умре повече няма да може да дъвче, нали така излиза по тази премъдра материалистическа логика?! Точно така излиза, няма какво да го усукваме повече. Това е положението. Такива сме. Е, аз се чувствам малко чоглаво в такива моменти, щото не съм материалист. Други неща считам за истински важни. Ала около тази кулинарна вакханалия по гробищата за тях просто не остава време... Да постоиш и да помълчиш до гроба, да се отдадеш на едно дълбоко душевно преживяване, на мъката си по загубата на човека, на мисли да се отдадеш, вместо да дъвчем край гробовете да поговорим за тленността на живите, за преходността на живота, ей за такива неща да си поговорим - за мен тия неща са поважни от пустото лапане. Но не знам как те звучат в ухото на "истински консервативния българин", привързан към народната традиция. Сигурно му звучат кощунствено. Кажете де, как ви звучат тия мои кощунствени все пак мисли? На гробищата ни и мислите ни са крайно пошли, така ми се струва, около тази залисия покрай яденетата какви други да са ни мислите. Какво друго да каже човек. Такива, за жалост, сме. И други май не можем да бъдем. За всичко найистинско не се сещаме, забравили сме за него решително, занимаваме се общо взето само с глупости. Дано не са грях тия мои мисли, но какво да правя, ако са грях, вече съгреших, моля да ме простят душите на мъртвите ако с нещо съм смутил техния покой! Казах какво ме терзае, може и да греша, нямам претенции, че съм непогрешим. Или пък че съм най-умен или най-добър. Просто ми се ще да съм човек, това ми стига. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И в духовно отношение се грижете за здравето си, ако ме разбирате какво имам предвид... 2 коментара: А. от Австралия каза: >>> И смятаме, че по тази начин, като оставим на гроба по малко от цялата храна, ще... "нахраним" и душите на мъртвите... яденето, оказва се, за българската народна душа е нещо най-важно... <<< АIG, ето че заработи интуицията... Без въобще да знам че е Задушница (на Запад имаме Бог и проповеди, това не e кльопачка, говорене е... Всяка сутрин 5 поне религиозни програми се надпреварват – чудя се, нима и сега в 2017 това го няма при вас?? И ако смятате, че сте християни ли?... Щото Библията казва: Вярата идва от чуване... Не казва, че идва от плюскане, а?... 68

Всичко което си изписал наговорих на дъщеря ми, но повтарям, не знам че е задушница... Говорих й за точно един такъв наш родственик, който ядеше като ламя на гробището и ни засипваше с дебелашките си шеги алa Бай Тошо... Тоя индивид после почина... Това което аз днес говорих беше, че казах: Тоя човек нито е направил особено зло, но нито и особено добро... Просто материалистична комунистическа мижитурка и нито грам над това... Замислих се, че Библията е много строга... Самия Христос е убит от хора, това не е шега... Замислих се, че ако Библията е толкова строга и всичките светци са се борили за вярата си срещу зверски мъчения и неволи - е как тогава тая ненаяла се мижитурка нашия познат без грам мисъл за нещо духовно ще застане до тях и ще бъде опростен от Господ??? И за кво, той дори не се е и помолил, той само яде и яде??... Нещо не ми се вярва, а и ще е обида срещу всички светци... Тyка се възправям срещу православното гледище, че ВСИЧКИ можело да бъдат опростени... Ha 36-ти… Това никак не иде по Божието слово, защото то казва, че християните са нищожно малцинство, а неверниците са на брой като морския пясък... И все пак, как аз мислих като теб, след като и понятие си нямах за вашата Задушница?? Има нещо тука, а?... Дет викат бълхарите, кат ги питаш има ли Господ: "Абе има нещо (Господ е "нещо"), знаех си аз, абе има неква сила, а братò"?... Има, има, Вангина (не, не казах вагина – за по простите чукундури измежду вас) на майната ви, BG шоумени червени, нахални за трима... Анонимен каза: Не се излагайте и не пишете глупости, само и само да уязвите българския народ и да подкрепите с мними аргументи безумните си народопсихологически теории, според които българският народ е народ най-прост и най-долен на света. Поменът с ядене и пиене (лат. епулум фунебре) е една от найразпространените и най-древните традиции на човечеството, натоварена с голям ритуален смисъл, тук не става дума за материализъм и хедонизъм. Идеята е, че животът продължава и смъртта е само една спирка по пътя. Съвместното ядене има за цел да се почетат покойните и да се даде рамка, в коайто те да бъдат споменавани, да се разказват спомени за тях, като така се възкреси тяхната памет. Това помага и за намаляване и преодоляване на тъгата и скръбта. Също така се демонстрира, че роднините и близките на покойните не ас сами в скръбта си, а част от по-голяма общност. Други важни събития в живота като сватби, кращенета и рождени дни неслуачйно също се отбелязват с ядене и пиене. Нека мислим, преди да пишем. Разбира се, никoй не е длъжен да спазва тези традиции, а може да постъпи, както намери за добре. Но това все пак показва, че Вие не сте консерватор, държащ на традициите, колкото и да се представяте за такъв, а либерал. Неслу69

чайно непрекъснато критикувате и осмивате традициите и ритуалите. Те наистина може отдавна да ас изпразнени от съдържание, както монархията в Англя например, но ас важни за хората и спойката в обществото. Аз подобно на образованите римляни като Цезар и Цицерон и римските сенатори например сам агностик с тенденция към атеизъм, но не призовавам религията да бъде критикувана и ограничавана, понеже като римския елит навремето знам колко важна е за спойката в обхеството.

Нима нямаме и частичка от непокорния и така величав дух на великия си сънародник, от духа на Апостола на българската свобода?! неделя, 19 февруари 2017 г.

Служебният премиер Герджиков го чух по новините как говори с неизмерим цинизъм, фалш и лицемерие за Левски – в напълно лъжливо слово, произнесено в Карлово. Чудно ми е само това: как пък не се намери поне един човек, който да освирка този гнусен лъжец – дето се гавреше съвсем необезпокоявано с паметта на Апостола на свободата! Карловчани, нима вече нямате и частичка от непокорния и така величав дух на великия си съгражданин?! 70

Да сведем на днешния ден глава пред паметта и делото на Апостола на българската свобода – и да се опитаме да разберем как допуснахме да стане така, че и като нация сме се изродили дотолкова, че вече не сме достойни за него?! Нация, която в мнозинството си не почита и не разбира свободата и е готова да се откаже от нея, да я хариза на първия мераклия да я "оправи", няма моралното право да счита Васил Левски за свой национален титан, герой, вожд и Апостол!

Мислещият, свободолюбивият млад човек е кошмарът на държавното образование, което има една-единствена цел: да прави младите хора тъпи, т.е. немислещи! неделя, 19 февруари 2017 г.

По повод публикацията със заглавие Аз съм най-посещаваният и проверяваният от властта учител в цялата история на българското образование, а нищо чудно и в световното такова! се проведе интересна и показателна дискусия, която заслужава да бъде публикувана отделно, това и правя в настоящия постинг: 21 коментара: (Вече са публикувани малко по-горе, непосредствено след самата публикация.) 71

7 коментара: Владимир Петков-Трашов каза: Ако ученикът не знае кой е Аристотел, и каква е разликата, да речем, между Платонизма и стоицизма. Или ако ученикът няма представа как Хегелианството е повлияло на Марксизма, и какво Ленин е взел от Маркс и Хегел, или, какво е феноменология, пост-модернизъм, схоластицизъм, и прочее, за какво аджеба, са посещавали часовете по философия. Децата трябва да имат една здрава основа, една култура, която се постига с четене и преподаване...

Анонимен каза: Най-важното за ученика е да може различава истината от лъжата! Г-н Анонимстващ Конспиратор, не си ли съгласен!? :-) Т.е. да се стреми към истината! Тази двигателна сила ще го направи свободен и мислещ! Отговорен и самостоятелен!Ще го направи успешен в живота! Румене Бърцов, здравей! Ти възкръсна в очите ми, Герой! :-) Колко се радвам Момче!Добре си ми дошъл! Оооох, сякаш се събудих! :-) Тия дни те обсъждахме и съвсем не случайно излиза... с Ангел! Той съжаляваше, че се отнесъл с тебе така, пък аз да си призная, те мислех вече... че си на небето... унищожен от онези криводолски бетонни и тъпи комунни глави, от чиновниците на ТЕЛК, от поразяващото и неиздържано от теб обкръжение на живота :-) ... Ма, сякаш не видях да има улица веке там с името: 25ти Конгрес на КПСС! :-) Мале и мила... Йордане Гайдаров да ни мотаеш така... толко! време и да ни заглавичкаш... То не бе, значи Румен Бърцов... Хлопаща дъска...А. от Австралия, Преподавател по философия от добър университет...Е, тукачка я пообърка де... Па то и къде лий не те гонихме и разобличавахме с Ангела... :-) И колко...колко още и какви анонимни и не съвсем анонимни превъплъщения... Евалла! Пич! :-) Единственото, което ми се губи в твоята история и ме кара да не вярвам и на кри72

водолския й генезис е знаеш ли що?!Сещаш ли се?!Честно?! Ега сий...и Извратенякът и Говедото?! Само, като си помисля! :-) Голямото Забавление... А! Ми, давай!Мое и да продължаваме да ти верваме! Щото имаме нужда!:-) А на теб не ти лий поомръзна?! 2017.02.20г. Анонимен каза: В час по математика, ученикът различава числа и се учи да смята. В час по български, букви и думи. В час по философия, различни философски проблеми и техните възможни решения. Например, Ангел може да каже тази седмица на децата да прочетат Поетиката на Аристотел и следващият път да я дискутират заедно. В Поетиката има интересни концепции като Мимезис, Катарзис, Трагедия, и прочие. Мимезисът е способността да имитираш. Той е в основата на изкуството. А изкуството, което според Аристотел, е действие, наподобява живота. Това е силогизъм. Животът е изкуство. И ние сме като актьори. Но, ако ние сме актьори, кой тогава е Драматурга... Получава се една интересна философска игра. Младежта участва в нея, учителят ги насочва. Така, децата четат Аристотел, и разсъждават, като правят аналогии от техният собствен опит и наблюдения. Ангел Грънчаров каза: Анонимни "познавачо" на "единствено-правилното преподаване" по философия, казвате една претенциозна баналност: разбира се, че учениците ще четат и Аристотел, и Платон, и Кант, разбира се, че в наше време не е нужно да четат... Маркс, щото той е съвсем неактуален, а пък и никога не е бил философ. Но това да знаят младите кой е Аристотел, кои книги е написал и кои са основните понятия в неговата философия е почти нищо, истински важното е съвсем друго, но явно не си давате сметка за него; истински важното е да се запали в душите им пламъкът на философското мислене, ето това е главното и то не се получава механично и по външен начин, чрез пълнене на главите им с общо взето ненужни информации. Заради това самоцелно пълнене на главите на младите те се отвратиха от ученето и от училището, щото всичко покрай него се обезсмисли, а пък, както се оказа, Светата Система се мъчи да направи младите (много)знаещи само и само за да ги превърне в немислещи; щото който почне да вярва, че си знае, такъв вече не изпитва нужда да мисли и да търси истината, ето това е главното, което не разбирате и не искате да разберете. Когато се запали пламъчето на мисленето, тогава по съвсем естествен начин младите ще посегнат и към философските книги, ще се зачетат, но всичко това тогава няма да е принудено или принудително, по задължение, по външен начин, а ще бъде съвсем естествено, непринудено, сиреч по истинския, свободния начин. Не се ли е запалило въпросното пламъче на мисълта, всичко се обезсмисля и тогава онова, с което младите са си напълнили главите, е чисто и просто баласт, излишна тежест, подхранваща кухото им самочувствие, че били, видите ли, много учени и образовани само защото били многознайковци. Познат ли Ви е този човешки тип на многознайкото, който обаче е умствен инвалид, сиреч, не умее да мисли?! Запитали ли сте се Вие някога дали Вие самият не принадлежите на този тъй непълноценен човешки тип?! Давате ли си сметка защо не желаете да разберете тия толкова прости неща, които Ви казвам?! 73

Анонимен каза: Пламъкът на философското мислене за запалва с общуване със същото това, вече вековно, философско мислене чрез четене на книги... Един върпрос: А какво точно е Маркс? И ако изхвърлим Маркс от програмата, както предлагате, как младежите ще опознаят историята и мисленето на хората, които създаваха "комунистическата ценностна система," която вие така пламенно отричате? Грънчаров, вие би трябвало да сте чували за така нареченият дискурсивен метод, използван от схоластиците и най-вече от великият Тома Аквински (ученик и усърден читател на Аристотел). Та този дискурсивен метод изглежда така: 1) Поставяме въпрос 2) Даваме три възможни отговора от три възможни източника, от три автора, които са в съгласие 3) предлагаме контра-аргумент на тези три отговора от един възможен автор 4) предлагаме нашият отговор на първият поставен въпрос 5) и завършваме с последователен отговор на трите аргумента в стъпка 2... Така се стига до истината, чрез диалог, като се представят различни перспективи и мнения... Но за да има диалог, е необходимо знание на различните перспективи... Нещо, в твоята педагогическа методология и философия ми убягва: ти хем се оплакваш, че младите не обичат да четат, че не са насърчавани и обучавани да четат, хем пък не ги подтикваш да четат, щото щели да станат тухлени глави, догматици, без собствено мнение... Ангел Грънчаров каза: Към опитващия се да философства таваришч (към последния анонимен "мислител"): хубав турлю-гювеч сготвихте, механична смесица от "дискурсивно-диалогичен подход" и прочие, а накрая увенчахте всичките си "тъй авторитетни твърдения" с нелепицата, че аз съм бил подтиквал младите да не четат книги щото, видите ли, щели били да станат "тухлени глави" и догматици, това пък откъде Ви хрумна?! Аз най-малкото съм автор на философски книги, значи доста тъпо е да пишеш книги, пък след това да учиш собствените си ученици да не четат, очевидно сте заслепен от някаква ненавист към мен, щом си позволявате да ми приписвате такива глупотевини. Не е този начинът да си отмъщавате обаче. Опитайте се да се държите малко по-достойно все пак. Освен това се нахвърляте да защищавате Маркс, когото аз съм бил предлагал да изхвърлим от програмата, за Ваше спокойствие ще Ви кажа, че Маркс вече не фигурира в програмата по философия по простата причина, че не е философ, а е икономист, който е набеден че бил философ. Както и да е, забелязал съм, че за Маркс плачат обикновено хора, които имат твърде бедна представа за това що е философия. И какво стана, защо Ви е толкова срам да кажете името си, нали сте бил преподавател в "един от най-реномираните западни университети", нима е толкова секретно името Ви?! Зададохме Ви някой въпроси, а Вие се криете като плъх, това също не е достойно... г-н професоре! :-) Ангел Грънчаров каза: Сега виждам, че първият анониомник пък пише неща, които издават, че е на нивото на най-ортодоксалната комунистическа "философия", пишейки за това "как Хегелианството е повлияло на Марксизма, и какво Ленин е взел от Маркс и Хегел" и прочие, не мога да разбера масовият убиец Ленин пък какво отношение има към философията, но ето че въпросният таваришч апелира философското образование на младите да се свежда до това, което то 74

беше в ерата на непрежалимия от тия бетонни глави комунизъм; тогава именно пълнеха главите на младите с въпросните идиотщини. С което именно показват, че изобщо не са наясно какво е това философия, какъв е смисълът на философстването и прочие. Часовете по философия, таваришч, са за това младите да философстват, сиреч, да мислят, да се упражняват в мислене, разбира се, че те ще научат много неща за философите, за техните учения, но главното не е в това, както Вие си го представяте, да поназнайват нещичко за тях, а сами да придобият известен напредък в развиването на своите собствени умения да мислят, да търсят истината и прочие. Защото външно придобитите знания за философите се забравят и са нещо външно, чуждо и пришито ако не са съпроводени от истинското, а то е именно мисленето, изследването на проблемите, търсенето на истината. Интересното е че май изобщо не успяхте да разберете толкова простичко нещо, което поясних по-горе, а именно това, че знаещият, изпадналият в илюзията, че си знае на това основание не чувства потребност да се занимава с познание, с изследване, с мислене. И на това основание набиването на главите на младите със знания е именно с цел те да се откажат от мисленето, опитайте се да сфанете поне това... ала то е така неприятно, затова ли така усърдно бягате от него?!

Ако сега у нас се появи човек като Левски какво ли ще да му се случи?! понеделник, 20 февруари 2017 г.

Интересна дискусия по един твърде уместен въпрос: Питам се: какво ще се случи ако сега се появи човек, такъв... като Левски!? (Ani Momchilova) 75

А вие лично какво мислите по този въпрос? Моят отговор: Ако сега у нас се появи човек като Левски той непременно ще бъде най-малкото натикан в психиатрията, а нищо чудно цацаратурата да го е натикала вече и в затвора. Тия, които сега лицемерно славословят по адрес на Левски, тоест редят грозни и лъжливи думи за него, те ще бъдат първите сред ония, които се борят срещу Левски – ако той се появи сега сред нас. Те ще бъдат сред найпървите му врагове. Те ще го тормозят и ще го преследват безжалостно докато го убият. Би ли имал Левски последователи ако се появи сега сред нас? Съмнявам се много. По-скоро съм сигурен, че нямаше да има никакви последователи, а щеше да си остане съвсем сам и самотен. Доколкото познавам българската народна душа, с пълна отговорност пиша това. Защото какъв всъщност е Левски? Той е един човек, който си позволява да каже крайно неприятни за народа думи.

Неприятни са били думите му и тогава, неприятни са и сега. (Да не говорим пък за това колко са неприятни пък делата му!) Той говори за свобода, той зове да престанем да сме роби, той е против робския манталитет, така много разпространен сред народа ни до ден днешен. Той работи за освобождаването на народа, което обаче започва с индивидуалното освобождаване на всеки един от нас. Да се освободиш от своето безразличие примерно. Или от непукизма си. Да се освободиш от робуването на своята инертност, на своята глупост, на своята отдаденост на немисленето. Левски силно ядосва масовия българин, щото е пряка противоположност на това, което този последният е. Днешните патреоти, които така лъжливо славословят Левски, повтарям, ако той беше жив сред нас сега, щяха да са сред най-яростните му преследвачи, те щяха да го топят, да го предават на властта, щяха да го обявят за "соросоид", щяха да го плюят, че бил платен 76

агент на фондация "Америка на България" и прочие. В лицето на Левски тия гнусници щяха да виждат своя пръв враг. Щото Левски е имал дързостта да каже дветри крайно неприятни за този така разпространен и толкова мизерен в духовно отношение човешки тип изречения, примерно ето тези: – Който ни освободи, той ще да ни и пороби... – Българинът обича свободата, но само ако му я поднесеш сервирана на тепсия... – "Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ Само третата мисъл е цитат, другите ги предавам по-свободно. И за трите мисли на Левски се твърди, че не били негови, сещате ли се с оглед на казаното защо се твърди така?! Амче щото са твърде неприятни на мнозина тия негови мисли, затова се твърди, че не били негови, за какво друго да е?! Оня, който не е сигурен, че Левски ще бъде приет по начина, по който казвам, ако се появи в наши дни сред нас, такива хора с това само показват, че на тях лично поведението им на Левски е изцяло и органично чуждо, т.е. между тяхното собствено и поведението на Левски няма нищо общо. Те, оказва се, са пряка противоположност на Левски, те самите са отрицание на неговия екзистенциален тип. Ако това, което се е случило на Левски, на теб лично никога не ти се е случвало (пък макар и в умалена или символична форма), ако ти лично никога с нищо не си пострадал, понеже си си позволил да се бориш за свобода, то това показва, че на теб лично Левски не само че ти е непонятен, нещо повече, той ти е съвсем чужд, следователно ти е крайно неприятен. Както ако на един християнин, на човек, който твърди, че е последовател на Христос, никога не му се случило нищо подобно на това, което се е случило на Учителя ти, сиреч, ако ти самият никога не си бил разпъван на кръст заради проявено свободолюбие, заради прекомерна привързаност към свободата, то тогава ти просто лъжеш, че си християнин, нали е така, това поне признавате ли го?! Същото е и по отношение на Левски: вас лично, драги ми треперко и малодушнико, някога водили ли са те към бесилото, съвсем сам в студената заран, а, кажи де, защо се умълча така позорно? Васил Левски е провъзгласен за наш Апостол на свободата, да, той е Апостолът на свободата на един народ, за когото в мнозинството му свободата все още нищичко не означава, на един народ, който в мнозинството си е готов да се откаже от свободата без да му мигне окото, на един народ, който никога не би си развалил презрения комфорт заради някаква си там свобода. Ние, българите, от тази гледна точка погледнато, сме един народ, който тепърва трябва да почне да доказва, че е достоен за това личност като Левски да бъде негов Апостол. Нашето българско държавно образование продължава да произвежда в масови мащаби роби, а не свободни, разбиращи свободата, привързани към свободата, умеещи да живеят свободно и затова достойно живеещи млади хора. И на никой не му пука заради това, всички си мълчат и търпят издевателствата на тираничната система над собствените ни деца. Е, на неколцина от нас ни пука за това и се борим срещу 77

злодеянията на тиранично-робската система. И нас ни гонят досущ както са гонили Левски, мачкат ни, бесят ни всеки ден, разпъват ни, газят ни, абе правят си с нас каквото си искат. Почти никой не се осмелява да протестира. А какво остава да дойде при нас и да ни помогне, не, такова нещо е изключено. Всички благочинно гледат сеир като ни бесят и нищо чудно и да почнат да ръкопляскат когато въжето стегне шията ни. (Когато директорката съобщила на "сплотения колектив" радостната вест за моето първо уволнение, половината от народа, от учителския народ, започнала... да ръкопляска, представяте ли си, а пък най-големият мерзавец се провикнал прочувствено: "Ееее, най-после го уволнихте, бравос! Защо обаче чакахте толкова дълго, защо не му резнахте главата преди година примерно, защо ни накарахте да чакаме този радостен миг толкова дълго време?!".) Толкова. Не се сравнявам с Левски, опазил ме Бог! Само констатирам някои поразителни аналогии между неговата съдба и моята. Или между съдбата на Учителя Христос и моята, съдбата на един учител по философия, който обаче се опитва да живее по християнски, иначе казано, свободно: само този е моят непростим грях. Нищо повече от това. Смейте се колкото искате поради това, подигравайте ми се колкото си искате. Ако искате, направете нужното да ме обявите за луд и ме натикайте където ми е мястото, какво пречи да сторите и това, колко му е?! Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Приемете горното като "гнусна провокация" на толкова лошия и презрян човек Грънчаров – и се обърнете на другата страна да си поспите още по-блажено! Приятен сън ви желая! 2 коментара: Анонимен каза: Сега в БГ не може да се появи човек като Левски понеже няма, както се казва, обективини предпоставки за това, защото БГ на хартия е свободна, независима и демократична страна и няма за какво да се конспирира и да се води борба, а най-малкото въоръжена. Ако днес се появи такъв човек, той ще бъде осъден като терорист, стремящ се да събори установения свободено-демократичен обществен строй. Друг въпрос е, че БГ и другите посткомунистисчески страни днес са само фасадни деможкрации и наистина се нуждаят от всенародни автентични антикомунистически въстания. Само че придавайки на режимите псевдодемократична украска, комунистите се опитават да предотвратят такова развитие. А иначе В БГ в периода 1944-1989 е имало много борци против диктатурата, но повечето от тях са безименни, понеже комунистическата система беше далеч по-репресивна от Османската империя и затова за тези хора нищо не се е чуло и видяло, например горяните или политазтворници като бай Илия Минев. Ако Левески се беше появил в периода 1944-1989, никoй нямаше да разбере за него, защото той щеше да бъде набързо заловен и ликвидиран. Анонимен каза: И още нещо – ако Левски и другите националреволюционери бяха оцелели и живяли и управлявали БГ след 1878, днес оценките за тях нямаше да са така еднозначно позитивни, виждаме го при Стамболов, защото реалната политика е нещо различно и не можеш да угодиш на всички. Затова животът на Левски ще78

ше да бъде разделен на два периода: преди 1878, когато е изиграл безусловно положителна роля, и след 1878 като министър-председател например, когато според историците неговата дейниост вероятно щеше да бъде оценена наймалкото като амбивалентна.

Скромното бюстче на Апостола на българската свобода е смазано от огромния гранитен паметник на Душителя на българската свобода! понеделник, 20 февруари 2017 г.

Публикувал съм го преди три години... но и сега ще кажа съвсем същото: Отгоре, на самия връх Бунарджик, под който е разположено скромното бюстче на Апостола на българската свобода, се възвисява огромният гранитен паметник на Душителя на българската свобода, имам предвид паметника на съветско-руския окупатор...

Докато не се поправи тази крещяща несправедливост, добро няма да видим! А ето какво съм написал 20 февруари 2014 г.: Паметникът на Левски под Бунарджика в Пловдив – забелязвате ли горе високо силуета на исполинския паметник на Альоша? Двата поизсъхнали бора явно неслучайно са оставени: за да пречат да се вижда възвишаващият се високо горе паметник на завоевателя-окупатор Альоша, който посече българската свобо80

да за десетилетия, а и още е най-грозна заплаха за нея. Снимките направих вчера аз – като заведох свои ученици да се поклонят на паметника на Апостола.

Между другото схващате ли какво показва това: долу в ниското е невзрачното паметниче на Апостола на българската свобода, а горе във висините е зловещият, злокобен паметник на ония, за които Левски е написал своите пророчески, ала забравени днес от всички думи: "Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби...". Всъщност, съотношението на тия два паметника не е е ли всъщност ярко символична метафора за това, че свобода от тираничната империя на североизток ние, българите, все още нямаме - а и не се предвижда да имаме?! А истинска 81

свобода от имперска Русия ние нямаме най-вече затова защото сами в огромното си мнозинство не съзнаваме, че с непонятната си примиреност пред унижението на стоящия в нозете, в ботушите на Альоша мизерен паметник на Апостола на свободата ние на дело показваме, че даже не съзнаваме въпросната унизеност: нима може да е свободен оня, който не съзнава, че робското у него е е водещо, е необезпокояващо доминиращо?!

6 коментара: Анонимен каза: Пак ще повторя, че е съвсем логично Альоша да се възвисява над Левски, понеже след 1944 няма вече българска и румънска държавност, също както след 1945 няма вече полска, чешка или унгарска държавност, а след 1917 82

няма руска, след 1921 няма монголска, а след 1949 китайска и т.н. Пришествието на комунизма ознаменува радикално скъсване с миналото и традицията. РБ не е наследник и приемник на Царство България, а на НРБ, защото промяната 1989 беше извършена от самите комунисти и беше само козметична. Виждаме, че комунистическата система може прекрасно да съществува и с повече свобода и без отрити брутални репресии като в периода 1944-1989. Ако в БГ се беше възцарила истинска свобода, паметникът на Альоша трябваше отдавна да е премахнат, още повече че БГ през повечето време след 1989 се управляваше от уж антикомунисти, а Пловдив винаги е инал кметове-антикомунисти. Нещо повече, след 1991 самата Русия трябваше да настоява за събаряне на тези паметници като знак, че е скъсала радикално с миналото си. Така че традиционните Ви критики към българския народ са неуместни, той направи, каквото е необходимо, но неговите желания и устрем се сблъскват с непреодолима сила. Владимир Петков-Трашов каза: Горният коментар ще да се пише от най-новото превъплъщение на г-н Анонимстващ Конспиратор с латинска азбука този път написал коментара си, с единствените, засега що годе достоверни имена, които е благоволил да ми разкрие (лично), а именно: Румен Бърцов, Йордан Гайдаров, Александър Йоцов и няколкото си псевдонима: Хлопаща дъска (мое творение!), ГъдиГъди (Негово!), Говедото (на Ангел Грънчаров!) и последния засега: Анонимстващ Конспиратор (мое название!)....:-) От коментар на господина, (да добавя значи, че той може да е и Асен Сираков!, но пак, без никаква :-)! гаранция!), излиза, че неговата баш лудост :-) е мимезисът! :-) Т.е. изкуството да имитира, чрез уж техните коментари живота на различни хора!Строго анонимно! Изкуство на основата, на широка, включително и философска култура, да отразява елементи от живота им на тези хора и на техните възгледи, но и своите, чрез техните – къде по-прозирно съвпадащо, къде по-завоалирано, а някъде и нарочно противно-провокативно предизвикателно! :-)! Естествено е хората подвластни на театралното, художественото, на литературно-драматичното, на писателското, на древно гръцкото и особено на... на ораторското изкуство чоджум и на това – да убеждаваш непосветените в светостта, прогресивността и в огромната им ценност и сила на собствените възгледи, убеждения и философии... Просто мрем за тях! :-) Естествено е да сме подвластни и на посоченото изкуство! :-) Доказателство за което е, че лично моята милост му се върза и му се води за носа доста дългинко време, без да си се и усети! :-) Но баста! Много стана! Стига! Наситих му се ли!? Крайно време е да се разкрият картите! :-) И да се оставят нещата да потекат по естественото си русло и течение! Хайде човече... Стига ти толкова радост...! А?!Разкрит си в същността... давай йощей :-) малко подробности за себе си – любопитни сме! :-) и да си продължаваме все тъй... Прямо куме у очи...Или ти ще поискаш да си продължиш по самотния път и да ни будалкаш... и да ни предизвикваш... и в ченгесарските ни подозрения.... Щото актьорството, притворството и особено анонимността са си неотменни професионални черти, за съжаление и на гадните ченгета, и на страхливите духом с плъхска душевност и на хамелеоните... Аз лично ти благодаря за урока и за много83

то неща научени от теб! Най-сериозно! Чоджум! Хайде... сваляй я маската! :-) Разкажи ни... кой си всъщност тииии?! Макар... че... нееее...Остави! И си продължи... Себе си.. най-хубавото е! ... ти бъди! Можеш и сам го реши... нали! Както нашия общ приятел Ангел Грънчаров! Както Мария Василева и Томи Томев, както Парпулов и сем. Асса,... Както Райчо Радев и много други... както накрая... изключително е вероятно и моята милост! :-) 2017.02.20г. Анонимен каза: Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem, така че по възможност не трябва да се търсят сложни обяснения там, където има прости. В момента просто имам технически проблем с кирилицата, който надявам се скоро да преодолея, затова пиша на латиница, няма тук нищо тайнствено или конспирологично. Сърбите например пишат както на кирилица, така и на латиница и никoй не прави проблем от това Това обаче няма отношение към съдържанието на моя пост, което въобще не коментирате. На мен са ми омръзнали воплите и възмущението на българските, но и чужди коментатори, които им пречат хладно и аналитично да вникнат в същината на нещата. Ама как може Левски да е по-малък от съветския войник? Ама защо още търпим това? (Кой точно търпи – политиците, пловдивчани, българите, европейците, човечеството?) Гъди Гъдев :)) каза: Аз съм си съвсем отделен човек, не ме намесвайте :) Други са тук царете на конспирацията. Трашов така или иначе си анонимен, нямаш причина да се вайкаш като стара баба. Все си мисля, че собственика на блога може да види от къде са постовете и да направи разлика между пишещите, но удобно се прави на разсеян :) Владимир Петков-Трашов каза: Е, Гъди Гъдев (а не Гъди-Гъди : прощавай за грешката... Ма, нали съм бил... стара баба! :-) би следвало да ми е простена, нали!:-) ) как разбра и го твърдиш, без шега, че тук съм бил анонимен Чадо?! Когато тук съм с реалното си физическо и не анонимно, и номинално с личното си име, с фамилията и с наследствената си, тъй да се каже, известна в родното ми място на все още живите да я помнят там хора – моя фамилия, а не предполагаемото леееко идеалистично, като твоето име, презиме, или фамилия Гъди Гъдев! :-) Би ли бил любезен да ми обясниш, защо считаш, че тук съм анонимно представен! Така застъпвайки тезата на нашия анонимстващ тук поради вихренето на своя мимезис Анонимстващ Герой – с доста вече нароени имена и клички, прякори, шеговити наименования, едно от които предположих, съвсем невинно и оправдано, че е и твоето, или твоите...:-) Що ще кажеш?! :-) Помниш Асен Сираков нали?! Защо си му откраднал артистичното име в неговото знаменито и толкова любимо ми предаване Часът на слушателя...:-) Не е ли, в крайната сметка ... за да потвърдиш тезата ми?! :-) 2017.02.21г. Maria Vassileva каза: Присъединявам се към Владимир, който не само ми е приятел във фейсбук-твърдя, че е реален човек, не криещ се анонимник – но е и невероятен като човек. Някои хора, не мога да кажа кои,защото са анонимни и него нападат – не можели да го разберат. Ама проблемът не е Владимир, а в този, който не го е разбрал. 84

Радвам се, че повдигна този въпрос, Г-н Владимир Петков-Трашев, защото и мен много ме дразнят тези анонимни " мъжаги". От какво толкова ви е страх, бе, Господа Анонимници??? Четете блога на човек, който се разкрива до дъното на душата си, откровен до болка, истински, открит, прям, честен и освободен от събарящ крепости, а вие анонимно пригласяте или опонирате! Да ме прощавате, ама любопитството да се вмъквате като анонимни в този блог изглежда доста нездраво! Ядосвайте се, обиждайте, разсъждавайте, каквото щете правете, но със собственото си име, в свободен блог сте! Що за маниери са това, къде отива достойнството ви?!

Своеобразен тест, показващ, че партиите нямат желание да правят истинска промяна в образователната област понеделник, 20 февруари 2017 г.

Чета, че днес-утре бил изтичал срока за регистрирането на "Светая Светих" на изборите, именно на кандидат-депутатските листи. Макар и под формата на шега в тази връзка ще си позволя да кажа нещичко, което обаче съдържа една горчива истина: щом като нито една партия не предложи на такъв реформаторски настроен деец на образованието като мен да влезе в листите й за Парламента, то на това основание може да се направи извода, че нито една партия очевидно няма кой знае какво горещо желание да прави сериозна промяна в образователната област. За да разберете защо пиша така трябва да отчетете и това, че моя милост съм не само теоретик на промяната (написал съм и съм публикувал сума ти книги на тази тема), но също така съм и практик, т.е. съм човек, гражданин и учи85

тел, който непосредствено в дейността си и то от години конкретно, непосредствено и реално прави промяната в обучението на младите, в образованието им. Разбира се, в днешно време в листите на партиите обикновено биват тикани "всезнайковци", които имат претенцията, че разбират от всичко (сиреч това са такива хора, които всъщност не разбират от нищо!), но ето че истински разбиращи от образование личности очевидно на партиите ни изобщо не са потребни. Правете си сами сметката какво значи това – и до какво то води. Без истинска, коренна и същностна реформа в образователната сфера, т.е. без демократизиране (освобождаване) на човешкия потенциал на нацията ни не може да има просперитет в страната ни, излиза, от тази гледна точка погледнато, че тъй нагло демонстрираната от повечето партии "силна загриженост" за бъдещето на страната е крайно пресилена и фалшива, а също така и съвсем лъжлива...

Продължаваме да търпим монументалните знаци на погубването на българската свобода и чест, знаците на своето национално унижение! вторник, 21 февруари 2017 г.

Докато този резил не се осъзнае, няма да престана да го повтарям: на 3ти март честваме за свой "национален празник" фалшивото "освобождение", парафирано в Сан Стефан на 3 март 1878 г., т.е. именно на рождения ден на "ЦаряОсвободител", довело до създаване на РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ, която е 86

окупирана от руските войски с наложен ОКУПАЦИОНЕН ДЪЛГ. Аз лично не съм толкова изроден да чествам такова унизително нещо и да го приемам за свой национален празник. Правете си сметка какви са ония, които никак не чувстват унижението и без никакви скрупули го честват.

Тази дата ни беше наложена за "национален празник" точно от ония национални предатели, които честваха за "национален празник" друго едно "освобождение", друга една още по-скандална дата, а именно 9-ти септември 1944 г., когато България беше окупирана за цели 50 години от сталиновите орди и на българите беше наложен най-злотворния и пагубен за нашето съзнание за национално достойнство тираничен режим, именно комунизмът.

Последиците от този тираничен режим си личат по това, че огромната част от българите продължават да търпят монументалните знаци на погубването на българската свобода и чест, а именно паметниците на съветската армия"освободителка", намиращи се в центъра на София, на хълма Бунарджик в Пловдив (т.н. паметник "Альоша") и във всеки друг по-голям наш град (Варна, Русе, Бургас и т.н.) има аналогични паметници, които за наш срам продължават да маркират територията, която руският империализъм смята за свое владение. В ТАЗИ ВРЪЗКА ВИЖ: Убийството на Левски е поръчано от граф Игнатиев... и Щастието на Граф Игнатиев – „Граф Лъжко“ от обесването на Апостола, или истините, за които по националните медии крият 8 коментара: Анонимен каза: Не българите, а българските правителства търпят. Понеже сте любител не епистоларния жанр и обичате кореспонденцията, защо не напишете 88

писма до всички български, но и руски премиери и президенти след 1989 със запитване защо тези паметници не са премахнати, след като всички те се представяха за големи антикомунисти и дори БСП има претенцията да е скъсала с миналото си. Много съм любопитен дали и какво ще Ви отговорят. Колкото до 3 март, аз също са за това той да бъде отменен като празник, най-малкото защото е спорен. Освобождението в крайна сметка въпреки много уговорки е положителен факт, но за национален празник подобна амбивалентна дата е неподходяща. Но този спор всяка година е един и същ с познатите аргументи. Има обаче нещо друго: и Вие може би щяхте да гледате на 3 март по друг начин ако Русия не беше станала през 1917 комунистическа и ако през 1944 не беше окупирала България. Ако Русия се беше развила без революция като буржоазна държава, може би даже като крепост на антикомунизма, днес щяхте да гледате малко по-другояче на 3 март. Но това е контарфактическа история, понеже ако котката беше кон, щяхме да яздим нагоре по дърветата. Анонимен каза: А ако се върнем назад, можем да кажем, че революцията в Руися е станала възможна само благодарение на теориите на Маркс и Енгелс, на глупостта на европейските правителства, лекомислено разпалили Първата севтовна война и на германските пари, довели Ленин и болшевиките на власт. Така че гневът трябва да е насочен не само срещу Русия, а срещу всички изброени от мен фактори. Maria Vassileva каза: Нямам желание да чета Анонимници. Анонимната информация не заслужава внимание. Maria Vassileva каза: Внимание! Анонимник! Не си заслужава да се чете! Maria Vassileva каза: Нямам желание да чета Анонимници. Анонимната информация не заслужава внимание. Radomir Parpulov каза: Ако България беше останала в Османската империя до нейният разпад след края на I - вата световна война, щяхме да имаме български градове Одрин, Солун, Скопие и Кюстенджа. Това, може би, е можело да се случи и по-рано – още след Mладотурскaта революция 1908 г. Но историята няма "заден ход" и за това, другарко Златарева, четете неоспорения от никого Симеон Радев. Николай Арабаджиев каза: Другарю Парпулов, вие по-скоро сте чели „Алиса в страната на чудесата” Борислав Гаврилов Гаврилов каза: В подкрепа на господин Парпулов, ще цитирам думите на Гаврил Кръстевич още по време на борбите за църковна самостоятелност, към ония, които искат бързо освобождение с руска помощ: "Не бързайте! Тая империя след няколко години ние ще я управляваме. И не забравяйте – поробен народ рано или късно се освобождава, разделен народ – не се събира!" И така не се събра.

Желая ви да нямате никаква работа с представители на нашата родна образователна система, която е не по-малко абсурдистка от здравеопазващата ни такава! вторник, 21 февруари 2017 г. Аз вече писах на едно място (виж: Поне духът на Сократ на оня свят добре ще се посмее като прочете в небесния интернет за тази превъзходна история, случила се в нашето знаменито школо!) за една много любопитна история, разгръщаща се този път в нашето родно здравеопазване – независимо от това, че в своята поредица от есета по борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация става дума най-вече за случващото се в в нашата училищна общност, общността, в която работя като учител по философия (ПГЕЕПловдив). Но ето че двете сестрински нереформирани бюрократични сфери по чуден начин се свързаха и взаимно се подпомагат: заради една самоделна "психиатрична диагноза" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив се отпочна процес на бюрократично "удостоверяване" на нейната "непогрешимост" даже и в сферата на... психиатрията (начальство все понимает!), който пожъна, така да се рече, богата жътва, водиха се съдебни дела, провеждаха се експертизи, потроши се сума ти народна пара; ето, сега навлизаме в заключителния, да се надяваме, етап на тази медицинско-съдебно-психиатрична епопея или сага, тия дни ми предстои да се явя (предсрочно, заради мое обжалване на предишното решение на ТЕЛК в подкрепа на директорската "диагноза") отново на ТЕЛК. И съвсем неочаквано за мен ТЕЛК се разпореди, както вече ви известих, да се явя на прегледа в ТЕЛК-Пловдив на 27 февруари с... епикриза от Психиатрична клиника на Университетска болница "Св. Георги Победоносец"; а е знайно, че епикриза се получава и издава след като даден болен постъпи на лечение в съответното здравно заведение, в съответната болница. Да, ама моят случай е особен, аз никога досега (слава Богу!) не съм имал нужда да търся помощ от психиатър, не съм бил ликуван нито в тази психиатрична клиника, нито в която и да било друга. Да, ама премъдрата здравна система разпорежда: независимо дали си болен трябва да постъпиш в болница ако не за да те лекуват, то поне да ти дадат документ, че си... здрав! Да, ама нали пък все пак в болница, по презумпция, постъпват болни, които се нуждаят от лечение, нали това по принцип е така? Е, ако в дадена болница почнат да влизат здрави хора, какво ще излезе, трябва някой да бъде наказан за такова едно разхищение на парите на здравната каса, нали така излиза? Е, за да не се случи такава една глупост здрав човек да влиза за лечение в болница, ще се наложи, като е влязъл веднъж в нея, да му изнамерят все пак някакво заболяване, нали така излиза?! За да оправдаят някак престоя му в болницата, нали така излиза, кажете де, защо така се умълчахте, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки? А пък да са намери "психично заболяване" у един учител при това е най-лесното, нали така: нима изобщо има някъде на земята психично здрав учител?! (То самият факт, че даден човек е станал учител 90

вече само по себе си е... диагноза, нали така?) Тъй че няма никакъв проблем да ти изнамерят специалистите някакво психиатрично заболяване, Грънчаров, ти само дай съгласието си да влезеш в болница, а пък за останалото не се грижи! И ето, аз от седмица насам се опитвам да развържа някак този превъзходен... дамоклев възел, изнамирайки някакъв остър... гордиев меч, нали така се изрази мъдрецът Бареков, нека да го последваме и ний, опитвайки се да представим настоящия чудесен казус?! Моят личен лекар д-р Антон Дончев (да му направя аз малка реклама все пак, казвайки името му), който знае чудесната драма и епопея на моите отношения с тъй вещата в издаването на психиатрични диагнози директорка на нашата професионална гимназия по електротехника и електроника (!), която иначе е учителка по български език и литература (!), отначало реши да ме изпрати във въпросната Психиатрична клиника, да видя какво те ще кажат по тъй чудесния казус. Психиатърът, който там ме прие (млад човек), като му разказах вкратце историята, се хвана здраво за главата с двете си ръце и дълго време не я пускаше. Мисли дълго, предполагам, какво да прави. После ми каза, че клиниката издава диагнози само в един случай: когато човек постъпи на лечение в нея и се е лекувал там. Аз го попитах: а приемат ли на лечение в клиниката хора, които нямат никакви оплаквания, не са имали нужда от психиатрична помощ, сиреч, приемат ли в болницата на лечение здрави хора, доколкото в наше време някой изобщо може да бъде здрав именно в психично отношение? Лекарят въздъхна и рече, че в наши условия всичко може, важното е да имам заветното направление от своя личен лекар. Сега аз пък въздъхнах и се отправих пак към джипито си. Отидох там, разказах какво ми се е случило, сега пък д-р Дончев се фана за главата и почна усилено да мисли какво да прави. Аз лично, признавам си, в оня момент си помислих да почна да го моля да все пак да ми даде туй пусто направление, да отида да ме приемат в Психиатричната клиника, да ида там на лечение, хем да си почина малко, хем да видя какво е положението в нашите родни психиатрични клиники, да, аз не се боя от това, че може да ми лупнат, дето се казва, некоя яка психиатрична диагноза, вярно, рискът си е риск, но пък иначе как човек може да докаже, че е здрав в психично отношение ако това не бъде доказано от квалифицирани психиатри? Но има и един друг момент, доста коварен: че веднъж като съм влязъл за лечение в Психиатрична клиника, то лекарите в нея трябва да направят нужното да оправдаят приемането ми, т.е. нищо не пречи дори и да нямам заболяване, да ми изнамерят такова, да ми подарят такова, както искате го наречете. Да, риск има, но аз си падам по рисковете, та значи на косъм бях да помоля лекаря си да ми даде направление. И таман зинах да му река за идеята си, тогава той ми рече, че при създалото се положение трябвало да ида в самия ТЕЛК и да попитам... умника (да не употребявам други, по-обидни, ала по-верни думи), който ми иска психиатрична епикриза на какво основание го прави това, т.е. иска да ме натика в болница и то без да съм имал каквото и да било оплакване относно здравето си в тази област (аз с това дърпане на "дявола за опашката" си играя с огъня де, но да си плюя в пазвата, та дяволът да не чуе и да не прочете какво пиша!). Е, щом лекарят ми ме 91

насочи да ида в ТЕЛК-а, няма как, отидох, ето, вчера бях именно там, предиобеда ми мина там. Там, както е знайно, има дълги опашки и чакането е голямо, много болен народ има в свидното ни отечество. Чаках, чаках, най-лошото беше, че не знаех точно на коя опашка да чакам, разпитвах разни сведущи хора, накрая ми беше даден съвет ако изобщо искам да си реша казуса, да забравя стоенето на всякакви опашки и да отида директно пред стаята на оня състав от ТЕЛК, който ми е дал въпросната разпоредба да имам оня същия странен документ, именно епикризата. И ето, аз съм пред вратата на Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив с председател д-р Белаков. Чаках доста време докато излезе един лекар и аз вкратце си разказах проблема. Той учудено вдигна вежди и без да благоволи да ми каже каквото и да било влезе в стаята. Пак чаках доста време, влизаха и излизаха разни хора, таман си помислих, че вече са забравили за мен, и ето, излезе лекар и ме повика да вляза. И там се почна такъв диалог с един лекар, сигурно, предполагам, беше самият д-р Белаков: – Ти какво искаш? – Ами искам да попитам: дали няма някаква грешка, искате ми епикриза за заболяване, каквото нямам, а в същото време не ми искате никакви документи за моето кардиологично заболяване, от което страдам от години – и което е основното ми заболяване? – Така сме решили, ти какво искаш, тебе ли да питаме какво да правим? – Не, аз само питам дали не е станала някаква грешка... – Няма никаква грешка, длъжен си да донесеш документите, които ти искаме. – Да, ама в Психиатрична клиника ми казаха, че за да получа епикриза от тях, трябва да вляза за лечение при тях, а пък здрав човек да влиза на лечение в болница не е ли малко странно? – О, ама ти сам си знаеш, че си здрав, така ли? Ами в такъв случай да закриеме всички болници, хората сами ще си решават кой е здрав и кой не е здрав! – Аз никога не съм търсил досега в живота си помощ от психиатър, слава Богу... – Е, сега ще ти се наложи да потърсиш, не разбирам в какво е проблемът, винаги има първи път. – Да, ама аз нямам никакви оплаквания, защо тогава да искам да влизам в болница? – Ако искаш влизай тогава, ако не искаш, не влизай, хайде стига си ми губил времето, нямаме време тук за философстване... – Ами ако дойда след това без исканата от Вас епикриза, Вие ще ме върнете, какво да правя тогава?! – Ами не мога да ти помогна щом сам не знаеш какво искаш... – А за кардиолог какво да правя, дайте ми препоръка да ида при специалист, който да ме прегледа за реалното, за истинското ми заболяване, от което страдам от години. 92

– Щом страдаш от болно сърце от години, както сам казваш, и още не си умрял, значи си оздравял, затова не ти искаме документ. Ти ли беше оня, който обжалва предишното ни решение? – Аз обжалвах, щото ми турихте някаква диагноза само и само да потвърдите "психиатричната диагноза" на директорката на училището, Ваша административна сестра, а тя не е психиатър, няма право да издава психиатрични диагнози, учителка по литература е... – Леле, стига вече, нямам повече време да разговарям с теб, прави каквото знаеш! Щом си такъв многознайко... В основни линии така протече разговора ни с този лекар, с този типичен нашенски поклонник на Хипократ. Не знам дали е бил самият Белаков или е бил някой друг, въпросният Белаков не ми е известен кой е точно. Върнах се при джипито, той почти не повярва, че такъв разговор съм имал. Мисли дълго какво да прави, е, в крайна сметка измисли да ме прати все пак на кардиолог, щото било наближило времето за консултация с него, вярно, много направления се било наложило да ми дава на мен (ходих и при невролог и при пулмолог), ама ето, даде ми и такова направление. В четвъртък ще ида да ме прегледа лекар вече за едно истинско мое заболяване, а не за фантастично такова, с каквото се занимавах цяла седмица вече. Това е положението. За друго днес не ми се пише. Изморих се, писна ми да пиша. Щото тази сутрин много работих по предпечата на една нова моя книга, та затова капнах. Скоро ще публикувам тази нова книга, тя е за училището в тъй чудната страна Мутроландия. Сещате се вече коя е, предполагам. Хубав ден ви желая! И ви желая да нямате скоро никаква работа с представители на нашата здравеопазваща система. Също така ви желая да нямате никаква работа и с представители на нашата родна образователна система, която е не по-малко абсурдистка от здравеопазващата ни такава. Аз тази вечер ще бъда на пореден Педагогически съвет, той ще почне от 18.30 часа, вечерен учителски съвет ще имаме тази вечер. Прави се в такова късно време та да няма никакво желание за никакъв демократичен и какъвто и да било друг дебат. В този късен час никой няма да иска да дебатира по нищо. Щото няма и кой манджите да ни сготви за вечеря, какви дебати да правим в този късен час? И тъй. Чао и доскоро! Бъдете здрави! 3 коментара: Maria Vassileva каза: Ангеле, работата с ТЕЛК-а наистина е абсурдна. Аз мисля,че доктор Арабаджиева, която е сложила някаква си там диагноза, е направила това под натиск. Защото тя е добър специалист и не би сбъркала в преценката си. Оказва се, че може и днес,както в съветско време, да се оказва натиск и върху психиатри за справяне с неудобните на властимащите. От друга страна, този лекар от ТЕЛК-а не иска да признае, че тази диагноза е сложена под нечие давление, това е разбираемо, защото ако признае, ще последва наказание. Той всъщност, вместо да ти отмъщава за жалбата срещу тях и да се държи толкова надменно и грубо, 93

можеше да те прегледа, чисто и просто и да отмени искането на епикриза. Без да те е прегледал, той те е приел може би за действително болен, тъй като е известно, че психично болните не си дават сметка за заболяването си и не признават, че има проблем. Или пък не желае да злепоставя Арабаджиева, знам ли? Остава да поговориш с Арабаджиева, тя беше добър човек преди години, относно поставената от нея диагноза. Може да поговориш пак с лекаря от ТЕЛК, ти не отиваш служебно, а на кратък личен разговор, не е нужно да чакаш.Нима са с толкова прегоряла съвест, та да слагат диагноза на здрав човек? Това е подсъдимо,попитай коя е инстанцията, която може да преразгледа диагнозата на ТЕЛК? Можеш да поговориш и с доктор Акабалиев, който отговаря за клиниката във ВМИ. Университетските психиатри не са в добри отношения с останалите, той е също така добър лекар и човек, ще те разбере. И една психиатъра познавам, която е много читава, ако искаш да ти дам координатите й. Иначе по принцип избягвай прегледи при други психиатри, защото обикновено не са наред и много хора биват лекувани, без да са болни, а тяхното " лечение", ако се прилага на здрав човек, наистина го разболява. Психиатрията у нас е мнооого изостанала, но тъй като и те трябва да печелят някак, съблазняват се, както си говорят с човек приятно и приятелски, накрая му изтряскват някаква сериозна диагноза, за да ходи дълго време при тях и да плаща. Здравеопазването ни е по-зле и от образованието... Далече от психиатри, казано накратко, никакво доверие! Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти за коментара и за препоръките, ще продължа да търся изход от толкова любопитната ситуация. Между другото д-р Арабаджиева три дни преди онова злополучно явяване на ТЕЛК-а ме прегледа и ми даде заключение "Психично здрав", а пък директорската "диагноза" я потвърдиха две пенсионерки от ТЕЛК-психиатрична, които изглежда са били повлияни по съответния начин. Както и да е. Тяхното заключение е обжалвано от мен пред НЕЛК и на това основание сега предсрочно се явявам на ТЕЛК, ще видим какво ще се случи този път. С интерес ще наблюдавам развитието на този случай. Анонимен каза: AIG ти си Кафка!!! Как имаш търпение и толерантност да пишеш тия безумия, които на Запад биха довели до улични протести и революция, а у вас едва се поклатила раята, плуваща в локума с 2 см. в час и смята че е Майкъл Фелпс... У вас сега е определено 1902 година, бая преди Титаник...

Който се опита да встъпи в конфликт с държавата в нейните владения, непременно ще бъде победен вторник, 21 февруари 2017 г.

Журналистката представя двама млади мъже, които искат само възможност да дават "В България много малко хора искат да дадат нещо от себе си. Всеки пита на него какво ще му се даде. Представям ви едни хора, които нищо искат, освен възможност да дават". Това заяви за "Комбина" журналистът Миролюба Бенатова. Тази седмица тя разказва историята на Светлин Наков и Христо Тенчев – двама пораснали хакери, които искат да направят университет за компютърни специалисти в България. "Това са хора, които въпреки държавата успяват да направят това, което правят най-добре. Те се борят. Впечатлява ме, че са устойчиви", каза Бенатова. (Прочети докрая и гледай ВИДЕОЗАПИСА) Кратък мой коментар: Нещо такова каза Св.Наков на едно място, каза нещо подобно, такъв беше смисълът на думите му – както съм го предал в заглавието. Като чух тези думи, си дадох сметка, че аз правя точно това, воювам не толкова със самата държава, а по-скоро с видни властващи представители на държавната образователна бюрокрация; по неговата логика няма друг изход от моята схватка освен... поражението ми. (По същата логика, ако искам все пак да оцелея, трябва да бягам, да отстъпя държавното образование на държавната бюрокрация, трябва да дезертирам: и, примерно, да почна да правя свое собствено училище (на съвсем чисто място). Тия дни ще пиша по повдигнатия проблем, засега само го фиксирам тук. Ако някой има мнение по въпроса, ще съм му благодарен да го чуя или прочета. Чао засега! 95

Спомен от преди известно време вторник, 21 февруари 2017 г.

Моя милост на брега на Босфора в Истанбул преди повече от 10 години обаче... с двама колеги съм, учители във все същото училище ПГЕЕ-Пловдив. Но времената тогава бяха съвсем други...

Ето как ще изглежда корицата на новата книжка на списание HUMANUS вторник, 21 февруари 2017 г.

Приемаме поръчки за хартиеното му издание. 96

Как е възможно едно да говорим на младите "на теория", а съвсем друго да правим на дело и в живота си?! сряда, 22 февруари 2017 г.

Съвсем кратичко ми се налага и тази сутрин да пиша за случващото се в нашата тъй мъчително и при това съвсем зорлем демократизираща се училищна общност, училищната общност, в която работя като учител по философия (ПГЕЕПловдив). Съвсем леко ще маркирам две събития, които имат отношение към нашите борби за непосредствена и практическа реална демокрация в него. Вчера се проведе, както вече ви бях информирал, Педагогически съвет за отчитане на резултатите от учебно-възпитателната работа през първия срок (и някои други въпроси бяха включени в дневния ред, предимно административни въпроси, гласувания и пр.). Както си му е редът, се представи доклад, съдържащ прекалено много статистика (цифри, числа, количествени, сиреч външни, несъществени неща), но истински важните проблеми не бяха даже поставени, камо ли пък анализирани и обсъдени. Да не говорим пък за воля за колективно търсене на разумните решения. Дебат по проблемите, разбира се, нямаше, нямаше и желание за такъв дебат, просто не пролича някой да е имал такова желание. За да не изглеждам като "прекалено скандален" и за да не бъда оценен като нагъл в този късен вечерен час (хората бяха изморени, някои са стояли цял ден за да чакат Съве97

та!) си замълчах и аз. Още повече че бях предварително депозирал (в писмен вид) своето становище. Естествено, директорката "пак забрави" да постави на вниманието на Съвета моите по надлежния ред внесени за обсъждане в Съвета предложения. Не пожелах този път да й осуетявам намеренията и плановете. Игнорирането от нейна страна на предложенията ми е толкова многозначително, че повече от това не може да бъде. А да правя "скандали" този път не благоволих. Понякога изчакването е по-печеливша стратегия. Просто ми писна само аз да показвам загриженост в случаите, когато администрацията за нещо греши. Нека друг да се опита да я предварди от грешки. Само аз да изпълнявам тази роля леко взе да ми писва. Ето, оказва се сами виждате какво: оня, който най-много помага на администрацията (ръководството) на училището да се предпазва от грешки, той е станал най-ненавистен, за благодарност съм репресиран, гонен, наказван, дори уволняван (опраскван) и какво ли не още; за моята добронамереност и загриженост сами виждате каква отплата получавам; тия, които благочинно си мълчат, наблюдавайки тихо случващото се (и наслаждавайки ме се, предполагам) и по този начин участвайки с пасивността си в правенето на грешките и зулумите, такива хора минават за "благопорядъчни", те се ползват с уважението на администрацията, тях никой не им прави никакви нечисти номерца, е, щом е така, тогава защо пък само аз да бъда вечният... "глупак"?! Та воден от тия разумни мисли снощи реших да си замълча. Аз никога предварително не планирам изявите си, а и дори да съм планирал нещо, никога не е сигурно дали ще го изпълня. Просто се водя от моментното решение, истински свободни са точно тия моментни и спонтанни решения. Предварително замисленото и обвързването с него някак си ми ограничава свободата и затова не ми е по вкуса. Считайте ме за какъвто ви харесва, наричайте ме анархист или какъвто друг си щете, ваша воля... Сега обаче ми се ще с писмен документ все пак да фиксирам позицията си, ето, тази публикация в блога е такъв документ, какво ми пречи да защитя позицията си и с официален документ, примерно с ето този кратък доклад: До Педагогическия Съвет на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Вчера, 21 февруари, както е известно, се проведе пореден Педагогически съвет. Направи се отчет, ала по него, за жалост, може би поради късния час, не се проведоха никакви дебати. Е, имаше "некои съображения", изказани по "некои въпроси", но по моето възприятие по истински важните, бих си позволил да кажа по съдбовно важните въпроси съвсем не бяха направени никакви изказвания. Аз 98

също се въздържах от изказване с оглед на това да не стана отново найненавистен "причинител на скандали", ето, оказва се, че да казваш свободно какво мислиш по истински важните (по твоята собствена преценка) въпроси на един Педагогически съвет се възприема, кой знае защо, за "скандално" от мнозинството! Този факт, по моя преценка, е обезпокоителен, той показва "нещо гнило в Дания", позволете ми да се изразя по-дипломатично, използвайки прочутата шекспирова (хамлетова) фраза. Единствено верният и разумен подход в такава една твърде неблагоприятна ситуация обаче въпреки всичко е... говоренето, е обсъждането, свободният, демократичният дебат, той е противоотровата на апатията, на тъй коварното безразличие и на непукизма. Трябва да водим продължителни и изтощителни дебати – ако искаме да почнем да оздравяваме своя недотам здрав "колективен дух", ако мога по този тривиален начин да нарека нашия общностен дух. Да, ама ето, снощи се оказа, че нямаме нито желание, нито готовност, нито нагласа за воденето на такива дебати. Защо ли?! Ами ясно е защо, безброй пъти съм изразявал своята позиция. Трябва да започнем да се променяме, трябва да започнем да се учим с нови очи да гледаме на случващото се, трябва да се почнем да се отказваме от добре познатите ни реакции към нещата. Възловата дума е тази: промяна. Промяната следва да я започнем най-напред със самите себе си. Оня, който обаче е изпаднал в тъй коварното самодоволство от себе си и живее с такапагубната илюзия за непогрешимост, такъв просто не чувства, няма как да почувства потребност за промяна. Той си се самовъзприема за "перфектен" или дори за "най-добър". Когато един човек обаче почне да презира своята суетна горделивост, тогава часът за истинската промяна вече е дошъл. За мнозина обаче този час, изглежда, уви, е още далеч. За да не преча на тия естествени процеси на идентификация и самоидентификация в съзнанията (достатъчно съм ги провокирал и насърчавал до този момент) и аз се въздържах от изказване. Г-жа директорката даже в един момент заяви, че който има какво да каже, може да го направи и в писмен вид. Моя милост пък предварително, в надлежната форма, си беше направил в писмен вид предложенията до Съвета. Естествено, според вече възникналата "добра традиция" директорката, кой знае защо, "пак забрави" да постави на вниманието на Съвета моите по надлежния ред, повтарям, внесени за обсъждане в Съвета предложения. Не пожелах този път да й осуетявам намеренията и плановете. Игнорирането от нейна страна на предложенията ми е толкова многозначително, че повече от това не може да бъде. Тук искам само да маркирам няколко проблема, които по мое мнение следва да бъдат обсъждани най-внимателно и задълбочено от Съвета, защото бягането, защото криенето от тях не помага никому, а само влошава и без това тежката ситуация: • В доклада се подхвърли, че учениците "нямали мотивация за учене", така е, но защо е така? Кои обаче са причините учениците ни да нямат "мотивация за учене", иначе казано, да не обичат да учат? Защо учениците ни са се отвратили от 99

ученето? Какво в нашите господстващи подходи на преподаване и на общуване с учениците подхранва тази тенденция учениците ни все повече да не желаят да учат? Явно има нещо сбъркано в тези господстващи подходи, кое е то? Можем ли да го осъзнаем ясно и да го артикулираме? Защо се правим на ударени, че този проблем може до безкрайност да бъде заобикалян или игнориран?! Кой да го решава този проблем, "нови душеспасителни инструкции" от Министерството ли чакаме? • В доклада се каза нещичко за "възпитателната работа" в нашето училище. Освен да учат, младите следва да бъдат и възпитавани – и превъзпитавани (ако от родителите си имат погрешно или лошо възпитание); възпитателната си обаче функция съвременното училище не изпълнява, изпълнява я крайно некадърно, често с обратен, бумерангов ефект са нашите "възпитателни мероприятия". В тази област следва много да мислим и да дискутираме – кое е сбъркано найнапред в нашите собствени представи за възпитание? Кое за нас е "правилното възпитание"? Дали пък нещо в самия фундамент на представите ни за възпитание не е сбъркано? Примерно: нима по същество е възпитателен, да не говорим пък за това дали е изобщо съвременен методът, който залага единствено на принудата, на незачитането на личностния суверенитет на младите?! Нима когато младите правят нещо не защото сами са го избрали, не защото сами са убедени, че това е правилно и добро за тях самите, а защото ние по един груб външен начин сме им го наложили, та значи дали изобщо подобни постъпки могат да имат нравствен смисъл щом като липсва личен избор, а на тази база и лична отговорност за направеното? Темата за възпитанието е безкрайно важна и интересна особено в този контекст на изцяло сбърканите представи за възпитание, на които в мнозинството си сме подвластни. Ето за тия неща би следвало да разговаряме и то не по принуда или по задължение, а по един дълбок вътрешен подтик, в резултат на една интимна душевна потребност. До какви резултати води възпитателна технология, която сама в основата си е тотално сгрешена, даваме ли си сметка и за това? Нуждаем се от коренна преоценка на ценностите, живеем в една съвършено нова епоха, не можем в тази наша изцяло променена епоха да продължим да си съществуваме със своите остарели и неадекватни представи. Престъпление спрямо нашите възпитаници е ако продължаваме да си въобразяваме, че в тази област "всичко си знаем" или пък че "всичко ни е наред". Ала ние се държим точно по този начин. Аз оценявам такова едно поведение като безотговорно. Сърдете ми се колкото си искате за такава една констатация. Възмущавайте се колкото си искате. Все някой това обаче трябваше да го каже. Тук пак няма смисъл да чакаме поредните "душеспасителни министерски инструкции". Няма да дочакате този щастлив ден, когато ще ги получите евентуално... • Във връзка с нашите "безспорни постижения" в нашата учебна и преподавателска работа искам да подхвърля поне ето това скептическо недоумение: ние обучаваме и образоваме нашите ученици, водени обаче в мнозинството си от една 100

отдавна отречена от самия живот, от историята и от самото време образователна методология или технология, която се намира в крещящо противоречие с духа именно на нашето толкова променено време, да не говорим пък доколко тя е неадекватна на действителните потребности на нашите ученици. Всяко време си има разбирания за образование, е, нашето време пък изисква да си променим основно възгледите относно същината на едно отговарящо на нуждите на времето и същинско образование. Господстващата в страната ни административно-командна система е система на НЕобразованието, а не на образованието, тя не образова, тя пречи на образованието на младите – и това щеше да ни е ясно само ако бяхме положили известни усилия да разберем какво в съвременния културен контекст е образование. Масово не се знае що е образование и що е съвременно образование и то най-вече от самите образователни дейци, което вече е съвсем скандално. Допуснали сме да живеем с толкова остарели представи за образование, че това, което си представяме под образование, всъщност е тъкмо НЕобразование. Разясних тези неща най-подробно в книгата си Реформа на НЕобразованието, интересно е тук да подхвърля, че по мои наблюдения до купчето книги за образованието, което първо оставих за ползване в учителската стая, а след това пренесох в библиотеката, не посмя да се докосне нито един учител (!!!), от това по-показателен симптом за царящата в училището ни крайно тежка психологическа и нравствена обстановка ако можете да дадете, ще ви се поклоня доземи! • Преживяваме тежка най-вече психологическа, но също така и нравствена криза, аз предпочитам да обозначавам това състояние като състояние на ценностна катастрофа. Или като ужасна деморализация, живеем в духовна пустиня и пр. Говоря не само за нашето училище като общност, но говоря в момента и за "цялата ни общност", говоря и за "голямата българска общност" като цяло. Голямата общност обаче може да почне да се оздравява само ако отделните съставящи я малки общности започнат да се връщат при изворите на пълноценния живот. Пълноценният за човека живот е свободният живот, животът в условията на неощетена от нищо свобода. Ето защо от години най-настойчиво, всеки ден предлагам да започнем общо да работим по тъй належащия проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, с което, ако стане факт, ще допринесем и за демократизацията на живота в страната ни като цяло. Първо следва да подредим на верните основи собствения си дом, а с това ще спомогнем да се нареди живота ни и в нашия общ български дом. Не мога да проумея защо с такова крещящо неразбиране на важността на тия проблеми се отнася към тази инициатива администрацията, нашето ръководство. Прочее, разбирам го, ала то едва ли си дава сметка какво всъщност прави: ами които не желаят да работят за промяната, те фактически са избрали участта да бъдат крепители на печалното статукво! В мое лице ръководството продължава да вижда "най-зъл народен враг", в този контекст обаче е резонно да запитам: а "най-зъл народен враг" всъщност на какво по-точно съм?! Ами ако съм "зъл народен враг" на непукизма, на тъпия, на не знаещия какво иска, на несмисления кон101

серватизъм, ако съм враг на инертността, на немисленето, на безхаберието, на застоя?! Самият факт, че ръководството на училището категорично отказва да води диалог с "тъй странно мислещия субект Грънчаров" е безкрайно показателен за неговата истинска позиция. Но народът нали казва и това, няма да го спестя: "Рибата се разваля откъм главата...", е, сега ясно ли ви е защо в нашето училище няма пълноценен демократичен дебат по истински важните, по фатално важните проблеми?! Коя е пречката пред отпочването на този така жизнено необходим ни и затова направо душеспасителен дебат? Да, КОЙ? е пречката, ако ми позволите още веднъж да запитам?! Или всъщност това вече не е питане, а е... отговор?! • Моля отново всичките ми предложения от предишните ми доклади до Съвета да бъдат подложени на обсъждане и на гласуване, както повелява демократичната процедура. Аз все се надявах, че ръководството на училището ще поеме тъй настойчиво подаваната му от моя милост ръка – за да излезе от дълбоката дупка, в която е попаднало. Това до този момент не става, явно копаенето по-надолу в дупката му се вижда по-разумен подход. Има свобода, нека всеки прави това, което смята за добро и за разумно. Разбира се, всеки си носи пълната отговорност за своето поведение. Особено когато заема служебно място, от което могат да се правят значително повече вреди и поразии... Не желая конфликти, а предлагам само нещо най-естествено и понятно: предлагам дебати. Тази дума стана нещо като... страшилище в нашето тъй напредничаво училище. (Май започнах вече да се изразявам в рими, я, колко интересно: в нашата литературна професионална гимназия нищо чудно един ден всички да започнем да разговаряме предимно в рими!) Дебатът, разговарянето, дискусията е форма на живот в пълноценно живеещите, сиреч, в демократичните общности. Демократична е общността, съставена от едно критично мнозинство от хора, разбиращи що е свобода. И ползващи се от нея, т.е. от умеещи да живеят свободно хора, което пък е предпоставка да се ползват от нейните така богати плодове. Аз предложих на моите ученици в часовете по философия да практикуват непосредствено самата свобода и с това, по мнението на администрацията, направих непростим грях, който следва да бъде наказван най-жестоко. Не мога да разбера защо дадени хора толкова много се страхуват от свободата – найпрекрасното нещо на този свят и в този живот? Та нали точно това казвате на учениците в своите уроци, примерно когато говорите за Дон Кихот, за Ботев, за Левски, за кого ли не още, за Софокъл ако щете дори?! Как е възможно едно да говорим на учениците "на теория", а съвсем друго да правим на дело, в непосредствения си практически и всекидневен живот?! Това исках да кажа най-вече. Благодаря за вниманието и за всеотдайността на ония, които пожертваха цели десет минути от скъпоценното си време за да прочетат по-внимателно този текст! Да, нужно е много да разговаряме, но не за дреболии, а за истински важните неща, тази е моята гледна точка. 102

Да си пожелаем един ден приятни дебати по тия всичките толкова важни въпроси! Аз съм убеден, че въпреки всичко този ден ще дойде скоро. Непоправим оптимист съм понякога, кой знае защо... 22 февруари 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Толкова. Това написах до Съвета. Спирам писането и в блога. За останалото ще пиша друг път. Примерно за това, че вчера в мой час инспекторката А. Кръстанова доведе университетската преподавателка Е.Варджийска – за да ни демонстрира един възможен подход за "правилно преподаване" с елементи на Сократическо изследване. Интересно беше. И полезно. Ще пиша за това тия дни, живот и здраве да е само. Аз обичам новостите. Доживяхме времето Сократовите древни технологии да ги възприемаме като... новост! Бъдете здрави! 2 коментара: Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с №РД-16-4-252/22.02.17г. Хубав ден! РУО-Пловдив Анонимен каза: Вх. № 422/22.02.2017 г.

Учителят като... писар сряда, 22 февруари 2017 г.

103

Отварям си дипломата и гледам – УЧИТЕЛ. Пак поглеждам – учител. Тука има някаква грешка. Писар От ранна утрин започвам да пиша. Пиша разпределение. Пиша отсъствия. Пиша оценки. Пиша в тетрадките. Пиша рецензии. Пиша в дневника. Пиша писма до родителите. Пиша инструктаж. Пиша писма до инспектората. Пиша до кукления театър. Пиша до директора. Пиша доклади до директора. Пиша забележки. Пиша лично до родителя, да вземе да забележи забележката. Пиша всички предмети в ученическите бележници. Пиша оценки в бележниците – текущи и срочни. Пиша протоколи от квесторство. Пиша педагогически характеристики. Пиша образователно досие на всяко дете. Пиша портфолио. Пиша програма по проекта „Твоят – моят час”. Пиша доклади пак по този проект. Пиша присъствия и отсъствия пак по него. Пиша заявки, суми, материали - пак по него. Пиша протоколи за деца със СОП. В клас имам 5 ученици такива. Всеки месец два пъти по 5 протокола на дете. Ха, вий ги смятайте! Пиша цялостна оценка на дете със СОП. Пиша списъци с имена и егн. Пиша протоколи в екипа за личностна подкрепа. Пиша обяснения. Пиша удостоверения. Пиша на съвет, да не пропусна нещо. Пиша заявки за закуски. Пиша писма до всички институции. Пиша протокол за всяка родителска среща. Пиша протокол за всеки разговор с родител. Пиша протокол за всеки разговор с ученик. 104

Пиша протокол и за себе си, като почна сама да си говоря, и се подписвам даже. Пиша заявки за материали. Пиша обобщения на анкети. Пиша сценарии. Пиша реплики по сценария. Пиша програма за първия срок. Пиша програма за втория срок. Пиша програмата на цялото училище. Пиша материала в дневника. Пиша индивидуални програми. Пиша материала в дневника за индивидуална програма. Пиша класни работи. Пиша контролни работи. Пиша тестове. Пиша отчет за първи срок. Пиша отчет за втори срок. Пиша отчет за цялата учебна година. Пиша препоръки. Пиша ученически характеристики. Пиша ученически досиета. Пиша лични картони. Пиша дипломи. Пиша докладна за сбиване. Пиша докладна за счупена дъска. Пиша докладна за агресия срещу ученик. Пиша докладна за агресия срещу учител. Пиша на компютър. Пиша на лист. Пиша, напомняйки си нещо през 5 минути. ......................................... Отварям си дипломата и гледам – УЧИТЕЛ. Пак поглеждам – учител. Тука има някаква грешка. Не съм учител аз, писар съм, писар! Ще ида още утре до университета. Ще искам веднага да ми сменят хартиите. Нека си пише какво точно работя. Ми тъй де, ще дойде една проверка, ще ме метнат ония отгоре, ха върви обяснявай, че си учител, а цял ден бумаги оправяш. Не ща. Нека ме пишат един писар. Тъй и тъй време никой не ми дава да уча децата, даже и те знаят, че съм писар. Писар съм, писар... Pavlina Staneva, цитирана от Nedelin Boyadjiev

105

Свободата в образованието прави чудеса! четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Нещо важно и за нас. Отдавна е открита "топлата вода" в сферата на образованието! Само дето у нас се напъваме да я откриваме отново и отново. Ето, четете, нещата са пределно ясни и прости; само дето у нас няма воля да бъдат направени. Явно системата на калпавото ни образование е твърде удобна на много хора. Сещайте се сами кои са тези хора...

Децата учат от цялостното преживяване, а не от откъснат момент четвъртък, 23 февруари 2017 г. Gayane Minassian сподели връзка: Този подход – design thinking – е едно от най-творчески провокиращи неща, които съм правила. Непременно ще се включа в изданието му за деца! "Открихме, че интересите на децата са ориентирани към самата дейност (процеса), а не към крайната цел (предмета). Открихме, че децата търсят и учат от цялостното преживяване, а не от откъснат момент. Те не просто искат количка – те искат да са автомобилни дизайнери, сами да измислят и направят автомобила си или да са пилоти, да се състезават по собствена писта, да ремонтират и подобряват колата си. Те не просто искат да построят ракета – те искат да са космонавти, капитани на космически кораби, да планират и изпълняват мисия, да събират проби от непознати планети и да ги изследват обратно в базата. И след края на приключението да опитат пак или да се впуснат в нещо ново." 106

"През 90-те минути малките архитекти ще опознаят в детайли професията и начините, по които архитектите представят дизайна, който са създали.

За успешното завършване на проекта, децата ще преминат през още две фази на процеса дизайн мислене – избирам и създавам, по време на които ще са генерирали множество собствени идеи, групирали идеи по съответствие, защитили своята визия в екип, избрали най-удачната си роля в екипа, достигнали до групово решение, намерили нов начин да преодолеят дизайн предизвикателството, използвайки колективните усилия и идеи и на финала – щастливи и поизморени – представили атрактивно решението си пред останалите." Design Champions – дизайн мислене за 7-10 годишни деца

107

Разномислието е чудесно четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Струва ми се, че много глупаво постъпва оня, който изгонва от списъка с приятелите си (във Фейсбук) тия, които казват нещо, което не му харесва лично на него; като се обкръжим с хора, които мислят таман като нас самите, в един момент сами ще престанем да мислим. Мисленето се базира на различията и се стимулира от тях, разномислието е нещо чудесно, то е балзам за мисленето. "Единомислието" пък, разбира се, поражда скука, предизвиква немислене. Не търпят разномислието само немислещите...

Кой е виновен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли? петък, 24 февруари 2017 г. На страницата на Даниела Горчева, известната ни журналистка, живееща вече от години в Холандия, се отпочна (по повод на нейна провокираща към об108

съждане кратка реплика) дискусия по важен проблем, именно за "истинската роля на истинските интелектуалци", за ролята им в нашия български живот, доколко те си изпълняват ролята и пр., ето какво до този момент си казаха участниците, публикувам дискусията и тук, ако искате, можете да се включите и вие:

Даниела Горчева: Безнадеждна България. И не заради друго. А заради интелектуалците си... Gospodin Nikolaev Vylchev: По-скоро заради тяхната липса. Ружа Братанова: Заради всички, Дани. Даниела Горчева: Заради тия, които се мислят за такива. И които не успяха да се обединят за обща смислена кауза. Ружа Братанова: Толкоз могат. Vasilka Mircheva: Къде видя интелектуалци в политиката? Там са "кандидатите на славата" и тук-там някой самотен Дон Кихот! Между тях, под прикритие винаги има и някой червен провокатор! Баш интелектуалците странят от политиката, а и не са особено желани! Даниела Горчева: По твоето определение само Васко Кръпката е интелектуалец. И вероятно е така. Vasilka Mircheva: Ами май така излиза! Жалкото е, че огромна енергия е натрупана в народа, а няма водачи да го поведат за нещо добро! Гадовете са си създали всякакви пара-формирования, които се готвят да използват за узурпиране на властта на всяка цена! Под лозунга "Отечеството е в опасност" ще се мъчат да увлекат и неориентирани, колебаещи се, за да реализират поставените им задачи! Иначе защо е тази мода на генерали и адмирали в политиката? За военна хунта ли се готвим? Пази Боже! Peter Stamatov: Браво, Дани! Този път се подписвам и аз под думите ти. Елица Маринова: А когато посредственост и некомпетентност са в комплект със самочувствие до небесата (а те обикновено са) положението е хептен безнадежд109

но! Не знам дали имаш предвид някой конкретно, но аз се сещам за няколко - един вече бивш шеф на НИМ и един бивш "културен министър" - главен мултак на републиката... Plamen Tchernev: Де да бяха само тези двамата, но съм съгласен съгласен с твърдението Ви. :) Iv Vasilev: Дяволски вярно... Plamen Tchernev: Мъка, мъка! Ружа Братанова: Самонастанили се в Парламента и управлението няма. Всички са избрани по волята на народа, и изборни фалшификации. Mono Petra: България проблем няма, вземете го разберете най-накрая! :) Plamen Tchernev: Mono Petra, на "колко" си? :) Mono Petra: Наздраве! :) Ружа Братанова: Mono Petra, аз откога им викам "Наздраве!", а те ми викат, че съм алкохоличка! :) Nova Godina: Интелектуалци в България??????!!!!!!!!!!!!!... Валентина Михайлова: Все така. Iliana Terzieva: Не зная в Румъния кои им са интелектуалците и дали те са причината да са толкова единни и многобройни по площадите, но доказаха, че са подостоен народ от българския! Разбрали са, че за демокрация, свобода се бори човек всеки ден и не може да чака някой да го поведе или да му подари тези права наготово! Владимир Иванов: Лесно е да се каже. От Холандия, например. Даниела Горчева: Напротив. На никого не му е лесно. Но на хората в България никой нито им е длъжен, нито пък им е виновен. Ангел Грънчаров: Интересна тема поставя г-жа Горчева: за интелектуалците ни, как се държат – доколкото изобщо ги имаме, щот имаме и менте-интелектуалци, ний иначе сме си страна на ментетата. Имаме и менте-политици, а пък доколкото имаме политици, те не са особено добре приети (Костов е пример за това какво става с политик от класа у Нашенско). Но тук думата е за интелектуалците. Твърди се, че България е безнадеждна заради интелектуалците си. Не заради ментеинтелектуалците си, а именно заради интелектуалците си. Как се държат интелектуалците ни та са породили тази безнадеждност за България? – ето този проблем ми е интересно да обсъдим, да разнищим. Моля, помогнете. С отделни примери едва ли ще може да схванем същината на проблема и тенденцията. Как се държи типично българският интелектуалец в нашенските родни условия, та толкова много вреди на страната и на нацията си, пораждайки, предизвиквайки въпросната безнадеждност? – ето по този въпрос е много хубаво да помислим заедно. Аз лично имам свое мнение по него, ала предпочитам найнапред да разбера как мислят по въпроса други хора. Ще кажа, разбира се, своето разбиране и аз. Peter Dyakov: Ами държи се като примадона, г-н Грънчаров, ето как се държи. Ние сме най-хубавите, умните и способните. Ама едва изпълваме жълтите павета, дето ни го рече един уж съмишленик. И което си е много вярно. Дори да е истина, че 110

сме били еди-какви си, то не се твърди така явно. Щото хората (особено пък българския избирател, това е нещо като национална черта) реагират така: да те видим колко си убав, щом те нема никъде, освен по студиата. Като искаш народа да ти вярва, ще отидеш при него – и при хамалина, и при селянина, и при миньора - и то дори повече, отколкото при естествения си електорат. Ще го питаш какви са му кривиците, ще му кажеш (на език, който разбира) и как може да ги изправи. Иначе приказка безкрай до самия й край... Това за интелектуалците-политици. За интелектуалците, които не са политици – те трудно могат да се обединят зад обща кауза, която не засяга собствените им интереси. 45 плюс още 25 като следствие на тия 45 ни научиха как да мразим и да се делим, вместо да се обединяваме за общи каузи... Ангел Грънчаров: Добре де, ще кажа нещичко. По определение кои са интелектуалци? Занимаващите се с "интелектуална" или с творческа дейност, нали така? Дейци на науката, културата, изкуството, философията, нали за тях става дума? Артисти, учени, писатели, музикални дейци, художници и пр., нали за тях става дума? Сега се опитайте да си представите как се държат най-видните, найизявените от тях у Нашенско. За кого се сещате? За Стефан Данаилов, примерно, се сещате, нали така? Или за Стефан Цанев се сещате, нали така? Или за Георги Господинов, нали? Или за Теди Москов, режисьора, за него сещате ли се? За Калин Янакиев, философа, нали и за него се сещате в момента? Или за Цочо Бояджиев, пак философ, и той е пример за един истински интелектуалец от съвсем рядка, за нашите условия, порода. Говоря за най-изявените истински интелектуалци, да не се занимаваме в момента с менте-интелектуалците, с пишманинтелектуалците. Та какво значи правят те, истинските интелектуалци? Ами тия, най-изявените истински интелектуалци, от време навреме (някои и по-често) дават интервюта по медиите и казват какво мислят. Тяхната позиция е интересна, те имат известно влияние. Какъв им е кусурът в това отношение? Че много рядко дават интервюта ли? Защо от тази тяхна активност да се поражда безнадеждност? И то за България?! Ами какво да правят, да мълчи ли подобава интелектуалецът, който се държи правилно и достойно?! Аз лично не мога да разбера защо тази тяхна активност, даването на интервюта за медиите, да поражда безнадеждност. Някои интелектуалци се месят активно в политиката, изказват се, заемат ярка гражданска позиция. Калин Янакиев примерно е доста активен в политиката или пък Стефан Данаилов, който си е направо политик, и то вечен, несменяем, комунистите си го възприемат за нещо като свои идол или като червен патриарх (без да искам написах "партиарх", май по-правилна е в случая тази дума?), знам ли как точно възприемат комунистите своя тъй любим "Ламбо" (който се обезсмърти пред "Партията" щото изигра тъй милия на комунистическото сърце образ на комунистическия терорист и също така на "борещия се за България" агент от ДС: тук перверзията си я бива де, няма спор!) Та безнадеждността, произтичаща от интелектуалците, иде от това, че много се месят в политиката - или щото малко се месят в нея?! Как подобава да се държи в туй отношение истински добрият инте111

лектуалец, който не поражда безнадеждност? Някаква мяра ли трябва да спазва в това отношение?! Или изобщо трябва да страни от политиката, трябва да не се вре в нея, кое е правилното, помогнете ми де, не разбирам кое е правилното, кое е вярното, каква е тук нашата претенция към интелектуалците ни? Истински добрият интелектуалец, чието поведение не поражда безнадежност за страната му, трябва просто да си върши добре работата, тогава няма да има безнадежност, така ли трябва да разбирам нещата? Нашите интелектуалци не си гледат съвестно работата, там ли е проблемът? Е, нали рисуват, пишат, пеят и прочие (и чат-пат дават дълбокомислени интервюта по медиите), защо тук точно трябва да им е кусурът? Или пък те, ако искат активността им да поражда не безнадеждност, а надежда, трябва съвсем да си изоставят пряката интелектуална работа, да я зарежат и да се посветят изцяло на обществени, на граждански активности?! Тогава ли ще се породи надежда за България, а не безнадеждност?! Ами тогава те вече пък няма да са интелектуалци, тогава ще станат някакви други, ала ще си загубят интелектуалната същина, ето че пак не мога да разбера къде точно е проблемът? Nadejda Aleksandrova: Абсолютно поддържам казаното от Илияна Терзиева, че за всичко си е виновен българинът. Румънците и другите нации успяват защото не са българи. Ангел Грънчаров: А че проблем има, има, да, обаче къде е по-точно? Някои нашенски интелектуалци се врат в партийните листи, стават депутати, ето, примерно, психиатърът-богослов д-р Н.Михайлов, днес се подвизава като "твърде изискана интелектуална медийна звезда", знаете, той стана любимец на медиите откакто почна да плюе по Костов, навремето беше, ако си спомняте, депутат от партията ДСБ. Той точно ли е пример на интелектуалец, който си изпълнява мисията? Напоследък е станал пропагандист на руснаците, знам ли, може и рубладжия да е станал, не вярвам тази негова трескава медийна активност в защита на путинизма да е от чиста глупост - или от морална нечистоплътност? Васко Кръпката пък отказа да влиза в листите (ако изобщо са му предложили де, не зная точно какво е станало), докато Евгений Михайлов, кинорежисьорът, влезе, и то в листа на... ДОСТ, с лидер агента от ДС "Павел" (Местан)! Кой е постъпил истински интелектуално и проявата му да е породила надежда за България?! Или може би "истински интелектуално" се държи един друг нашенски "изявен интелектуалец", имам предвид "професор" Иво Христов, дето се навря в листите на БСП? (Той също е върл защитник на "путинската правда", не мога да кажа за рубли ли го прави или просто от умствено скудоумие, от умствена или ценностна недостатъчност го прави, но е факт, че прави точно това!) Та как трябва да се държи истинският интелектуалец, за да можем с право да кажем, че активността му поражда надежда за България? Мен лично много ме вълнува този въпрос, виждате, разсъждавам, мъча се да разбера, ала още не успявам да схвана, помогнете ако можете? Щото и аз самият, бидейки философ, май спадам към категорията на интелектуалците, та затова много ме вълнува това, ще ми се да си изпълнявам мисията отговорно и 112

достойно, така, че България да има надежда, а да не продължава да затъва в безнадеждността. (Аз самият, в скобки казано, какво правя? Ами боря се за промяна в образователната сфера, но не само като "теоретик", а съвсем практически, правя това в своята непосредствена дейност като учител по философия, пробвам разни промени, инициативи, новости в своето отношение към учениците, в самото обучение; в резултат станах трън в очите на властващата директорска и министерска образователна бюрокрация, гонят ме като империалист, уволняваха ме, тормозят ме, подлагат ме на административен терор, отмъщават ми, ползвайки се от властта си, абе изобщо много пострадах; пиша съвсем открито в блога си за случващото се, документирам как реално тече "образователната реформа" в свидното ни отечество, става дума за цели поредици от есета, в които най-пълно представям нещата, конфликтите, проблемите, за които спорим и т.н. Е, тази моя активност, тази моя борба протича в... пълно мълчание, рядкост са моите събратя, интелектуалци, които да са проявили известна съпричастност към борбата ми, да са ми протегнали ръка, да са ме насърчили с дума на съпричастност, не, ако изключим двама-трима бивши образователни дейци, сега вече пенсионери, всички други се правят, че изобщо не забелязват какви главоболия се стовариха на главата ми, нищо чудно така да постъпват щото не искат да си "оцапат" тъй светлия "интелектуален имидж", проявявайки съпричастност към борбата на някакъв си там провинциален даскал по философия, затуй упорито мълчат; ето, по тази причина се чувствам като някой Дон Кихот, пък и обществото около мен здравата мълчи, мълчат родителите на моите ученици, вероятно от страх, мълчат учителите около мен, моите колеги, те положително мълчат от страх, е, вярно, срещам известна подкрепа единствено от страна на учениците си, повечето ме разбират и подкрепят, ала и тяхното положение е тежко, я някой открито заяви съпричастност, мигновено се нахвърлят бодри класни ръководителки, които почват да му се карат, да го мъмрят и пр. Такива работи, простете, че ви занимах, знам, че с това заслужих презрително да свиете устенца, по интелектуалному де, тоя пък, видите ли, за какъв се мисли, представя се най-нагло за "интелектуалец" - и при това има наглостта да ни занимава със своите "чисто лични проблеми"?!) Та от оптиката ма преживяното лично от мен мога да кажа съвсем определено: безнадеждността за България иде от това, че ний, българите, не умеем никак да подкрепяме ония малцина наши интелектуалци, които "там, нейде в низините", т.е. далеч от светлините на прожекторите, в ужасно тежките условия на реалния нашенски живот се мъчат да правят нещо истински важно и добро за България, ето тук ни е проблемът, оттук се поражда истинската безнадеждност. Ний се така изродени, че даже не умеем да разпознаваме истинските си интелектуалци, а какво остава пък да ги ценим подобаващо. Или, опази Боже, да ги подкрепяме и насърчаваме, това пък съвсем не го умеем. Ний си оставяме интелектуалците да мрат съвсем непознати и непризнати, да се борят с последни сили в ужасно тежките условия, а като умрат, като ние самите им помогнем да умрат колкото се по-скоро (безразличието как убива, ох, как убива безразличието - поне 113

това можете ли да си го представите?!), тогава може и да почнем да ги славим, ала това посмъртно славене е още по-жестоко от униженията, на които сме ги подложили приживе. Та ний нима така не постъпихме даже с Ботев, с Левски, с кой ли не друг наш истински интелектуалец (Левски е бил духовник, бил е монах, и то истински, освен другото, значи е бил по тази линия и интелектуалец, да, но какво правят днешните ни истински духовници, ний знаем ли ги изобщо, познаваме ли ги, подкрепяме ли ги в борбите им, не, разбира се, а сигурно има такива, живеещи обаче в пълна неизвестност и в пълна немилост, удавени в тресавището на нашето безразличие!) Да, ето я ключовата дума ако искаме да разберем същината на проблема: нашето безразличие е тази дума! Значи кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, самите наши интелектуалци ли? А не сме ли виновни ний самите, дето нито си знаем кои са ни истинските интелектуалци, нито сме наясно в това какви условия са поставени, нито пък нещичко правим, за да покажем, че не нехаем напълно за техните борби и мъки, значи, излиза, сме обладани от пълно безразличие към тях, пък после се оказва, че като капак на всичко точно тях, интелектуалците ни, ще ги обявим че са и виновни за безнадеждността на България, дотук ли я докарахме в своята тъй ужасна несправедливост спрямо тях?! Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че ви изнервих и подразних толкова със своето тъй "прекалено словоблудство". Просто дръзнах да кажа нещичко по проблема. И понеже съм "проклет интелектуалец" си позволих да кажа каквото мисля, как аз виждам проблема, е, по тази причина сигурно и аз съм спомогнал за засилване на... безнадеждността на България, знам ли?! Надежда за България едва ли има ако интелектуалците, чиято мисия е да мислят, не се ползват от правото си свободно да казват каквото мислят, с това поне ще се съгласим ли всички?! Интелектуалците като смело казват каквото мислят, с това надеждата за България ли подсилват - или насърчават нейната безнадеждност?! Или не трябва да мислят, не трябва гласно да заявяват мислите си, не знам, почнах да се обърквам, помагайте ако искате?! 9 коментара: Анонимен каза: Безплодна и безсмислена дискусия, пълна с празни народопсихологизми, недостигаща до същността на проблема. Има огромно неразбиране на процесите в света особено след 1989 и колкото и да обяснявам, полза няма. Първо, не само България, а целият свят е безнадежден, и то не само и не толкова заради някакви там интелектуалци, а защото упадъкът на цивилизацията е нещо като социален закон, както въобще аз мисля, че обществото се развива циклично и сега сме в упадъчна фаза. Второ, колкото конкретно до посткомунистическите общества, те никога няма да станат автентични демокрации, защото промяната 1989 беше инициирана и инсценирана от самите комунисти. Само че промените не бяха започнати спонтанно, а след 30 години щателна подготовка. Рисковете са изчислени и комунисти114

ческите стратези смятат, че могат да водят народите си без загуба на контрол дори без открито диктаторски методи както преди 1989 и както виждаме, засега успяват. Така че привидният плурализъм с нищо не застрашава позициите на комунистите и никакви интелектуалци или колоездачи или пианисти тук не могат да променят нищо. Фасадната демокрация заблуждава хората да мислят, че ако се появи някои велик лидер или партия, те някак ще могат да спечелят избори и да сложат край на господството на посткомунистите, но това не е така. Също както преди 1989, такъв лидер и такава партия не могат да се появяват, останалото е пожелателно мислене. Затова тези страни не са демокрации и никога няма да станат такива. Паралелно с този процес тече обаче и един друг, а именно този на деградация и разпад на старите демокрации в Западна Европа и Америка и именно това беше целта на промяната – чрез фалшива демократизация на комунистическите страни да бъде разрушена автентичната демокрация в Западна Европа и Америка. Това е грандиозен план и измама без аналог в световната история. Даниела Горчева каза: Ангел Грънчаров, с малки изключения в България след 1944 бе избит интелектуалният елит на нацията. Останалите бяха пратени по лагери, затвори, изселвани. Някои успяха да емигрират. Малцина бяха тези, които не пострадаха, но бяха смразени от страх и принудени да оцеляват някак. Бе създаден псевдо-интелектуален елит – конформистки, безвреден за властта и вреден за обществото. Циничен, безогледен, корумпиран. С малко знания, но с големи претенции. Малцина от хората, образовани и възпитани по европейски стандарти до 1944 оцеляха след 1980. Днес вече и тях ги няма. За какви интелектуалци говорим? За хора, на които липсва елементарна правно-историческа култура, западно образование, най-вече морал и способност да разсъждават самостоятелно, критично, логично, принципно? За мен интелектуалец е човек, който отговаря на високи критерии – който има безспорна ерудиция, но и морал. Който притежава интелектуална почтеност, а не партийна или друга пристрастност. Хайде, кажете ми какъв процент от българските интелектуалци отговарят на критериите на един Цветан Тодоров, да речем? Ангел Грънчаров каза: Права сте, много са малко тия, които отговарят на критериите за истински интелектуалец. Има, но са твърде малко. А има и такива, които просто не ги знаем, не знаем имената им, нямаме представа къде са, възможно е да има и доста такива. Деморализацията на обществото ни, обездуховяването на общност, неизбежна последица от комунизма, се изразява най-вече и в това. Нацията ни няма духовни водачи. Така е. Нацията обаче не си ги е отгледала. Примерно, калпавото образование е причина ние още да нямаме истински духовен елит на нацията си. И други причина има, но тази е най-главната сякаш. А найлошото е, че дори и българските интелектуалци са разделени примерно на приятелски и други кръгове, които воюват помежду си и не могат да си обединят силите за някаква значима кауза. Ето това е особено лошо и тежко. Всеки се смята за велик, има по пет обожателя и предпочита да бъде убит, но не да протегне ръка на 115

свой събрат и да започнат заедно да работят за нещо значимо. Това вече е същинска трагедия. Анна Заимова каза: псевдоинтелектуалците си, псевдо журналисти, професори... Даниела Горчева каза: Но аз даже не вдигам летвата толкова високо. Искам елементарно приличие и чувство за отговорност. И не го виждам. Кажете ми, ако Вие или някой друг го вижда. Защото това, което аз виждам е доста неприятна гледка: повърхностни познания и обща култура, съмнителен професионализъм и нежелание за самообразоване, липса на култура на водене на дискусия, но самочувствие, егоизъм, интригантство, злоба, завист, удари под кръста - в изобилие. И тук не става дума, че в България все още се намират 30-на или ако щете даже 100-на интелектуалци, които заслужават да бъдат наричани такива. Въпросът е за тези, които имат претенциите, че са част от интелектуалния елит на България и не могат и не могат да преодолеят собствената си дребнавост в името на България, да се обединят и да свършат нещо полезно. Какво е това чудо на тези избори? На кого да си дам гласа? На коя от двете или трите партии да помогна да постигне заветния 1 % на тази избори? Хич не ме интересува кой е крив и кой е прав! Те бяха длъжни да се обединят! Galina Spassova каза: Това е точно – длъжни бяха! А. от Австралия каза: Не трябва бълхарите да се самобичуваме кат маймуни, ОК?... Ама тука идва темата за комплексите на бълхарина, овчаря който по руска милост получил държава и не знае кво да праи с нея, ОК?... Ето, виж я тая, права е, ама кво това помага със смахнатото племе BG, а?... Те са си те, ако утре ги изтрият от картата нема да кажат и дума, а ако сега искаш нещо от тех – пак същото, нема да кажат и дума... Това е робско племе, рефлексите са му такива, чудо на 21 век е, че теа маймуни BG влязоха в Европа, но им стискаме палци (немски израз, на английски е: кръстосани пръсти)... Та теа индианци на Балканите, бълхарите, имат своите права... A. от Австралия каза: Турция си играе с руската мощ, застреля им посланика, тоя завеян руснак който искаше да им покаже пейзажи от своята красива Русия... На турци ще показваш Русия ли??... На турци ли ще показваш това, ти знаеш ли кво е турчин, би му казал Вазов… Но Русия знае своята мощ, само си мълчи, а ако утре турците скочат и решат че са някой, тогава ще има много западно-източен удар по кратуната им – и ще станат наполовина, точно както немците, които с празната си глава решиха, че ще се борят с Катюша... И понеже с тъпия си мозък това име им е трудно, го нарекоха Органа на Сталин... Маршал Конев ви каза: Ми огън е, a, я подвивайте опашка, тъпи тевтонци, докато ви има още, ОК?... Че после скоро ще ви нема, ОК?... После тea лицемери немски кривоглави капитулираха… пред Америка, а то май беше Русия, дет ги би кат маче от дирек, а?... После учиха английски кат 116

човекоподобни маймуни докато стигнаха до израза: Турай детската количка у хеликоптеро, ОК?... Ангел Грънчаров каза: Я провери "простите турци" какъв брутен продукт имат и го сравни с продукта на "умните руснаци"...

Апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем! петък, 24 февруари 2017 г.

Отново ми се налага да пиша пореден документ, свързан с тежките проблеми в нашата така трудно, бих казал даже зорлем демократизираща се училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив); правя това усилие с надежда да подпомогна изнамирането на разумен вариант за решаването им; ето за какво става дума, ситуацията е представена в самия документ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив До учениците от 11 Ж клас (чрез класната им ръководителка г-жа Н.Благоева) ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България 117

ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Уважаема госпожо Киркова, Ученици, Историята около тъй многозначителното поведение на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия заплашва да придобие епичен и при това съвсем гротесков характер, да, това е вече една съвсем епична, но най-вече и абсурдистка, фантастична, крайно причудлива история, особено ако не полагаме усилия да я разберем в нейните корени и основания. Тази иначе толкова интересна история, разбира се, е изключително благодатна за тълкуване и изследване – защото ни дава шанс да разберем истината за самите себе си, за това какви наистина сме, какви са ни кусурите, дефектите, доколко сме човечни, рационални, етични, доколко умеем да се ползваме от даровете на свободата, сиреч да си организираме живота и отношенията и прочие. Воден от това разбиране с изключителен интерес наблюдавам поведението на всички участници в тази история, бидейки при това не само свидетел или наблюдател, а и активен участник в нея. Аз вече писах на друго място, че въпросният 11 Ж клас е на път да придобие световно-историческа слава, той е на път да се обезсмърти и да си извоюва почетно място в бъдещите летописи, свързани с епохалните борбите за едно ново, отговарящо на съвременните потребности, сиреч качествено и автентично образование. Е, всеки участник в тази история – а в ней освен самите ученици и преподавателят по философия участват активно и много други лица, примерно другите учители, преподаващи в този клас, класен ръководител, директор на училището, педагогически съветник, помощник-директори, главни учители, инспектор по философия, началник на РУО-Пловдив! – се държи според своите представи за дължимо, за добро, за порядъчно, за подобаващо и прочие. Всеки изявява своята същност – и своите качества. Любопитно е да се знае – и това е за приветстване! – че най-важните участници в тази история, а именно учениците от 11 Ж клас, по моя преценка, волю-неволю, се държат съвсем искрено, не лицемерят, т.е. показват истинското си лице, показват лицето си без грим и без маски. Това наистина е много съществен симптом – щото в условията на нашата родна образователна система учениците общо взето съвсем рядко са искрени и истински, самата система ги принуждава да се държат лъжливо, лицемерно. Ето, твърди се, че същият този 11 Ж клас в часовете при другите преподаватели бил се държал, видите ли, коренно различно, учениците били съвсем добри, кротки, покорни, послушни, учтиви, изпълнителни, само в часовете по философия са същински бунтари, позволяват си да се подиграват открито с преподавателя, да го обиждат както им скимне и пр.! Пита се в такъв случай: а какво е тяхното истинско лице?! Кога тия ученици показват истинската си същност и кога се представят в невярна, лъжлива светлина – нима не е интересно да разберем истината и по този въпрос? 118

Аз имам своите отговори, сами знаете, написал съм много анализи по тъй интересната, благодатна и многозначителна история. Е, вярно, директорката направи нужното и Съветът, и учениците да не бъдат запознати с моята позиция, с моето тълкуване, стигна се дотам, че мои съвсем официални доклади до Съвета бяха укрити от него, бяха недопуснати, не достигнаха до вниманието на членовете на Съвета. Те бяха "заметени под килима" от тъй усърдната иначе директорка. Това, позволете да отбележа, съвсем не спомага за информираността на Съвета за случващото се в този клас, което пък пречи за ефикасното търсене на разумното решение на наистина нелекия, ала иначе толкова благодатен, да повторя това, проблем. От който можем да си направим безценни поуки или изводи: за това какви сме ние самите, каква е тъй потребната ни истина за нас самите, какви грешки допускаме, в колко коварни илюзии вярваме, т.е. под властта на какви гибелни заблуди се намираме. Живеем във време на колосални промени, които изискват и ние самите да се променяме, да се разделяме без жал с вкоренените стереотипи, с един отживял времето си манталитет. За жалост, на мнозина от нас явно не им се удава да направят това. Което пък води до безкрайно много нежелани и негативни последици. За които отговорност следва да носят тъкмо тия, което не се направили нужното да се адаптират към променените из основи условия на живота ни. Това са важни принципни неща, за които трябва да имаме ясно съзнание. Моята роля и длъжност като философ е да помагам на обърканите и на неразбиращите. И на тия, на които им е така трудно да си освободят съзнанията от доказано вредните и така досадни стереотипи. Виждате, работя активно в тази посока. Голяма грешка е това, че г-жа директорката до този момент не направи нужното в рамките на Съвета да се проведе пълноценен – а това значи напълно свободен и демократичен! – дебат по толкова важния и благодатен казус. По тази причина си пропиляваме шансовете да го решим разумно, по тази причина беше пропиляно изключително много ценно време. Да отбележа: изтича шести месец откакто съм алармирал ръководството на училището за този проблем, а поради неадекватни реакции на различните замесени в конфликта длъжностни лица и инстанции той не само че не е решен, но още повече се заплита. Тезата на администрацията, че "единствен виновник за всичко е... учителят по философия", е изначално порочна и несъстоятелна най-малкото по следните причини: • Това е една демагогска, популистична теза, произтичаща от напълно несъстоятелния предразсъдък, че "народът никога не греши" или мнозинството винаги е право; учениците са мнозинство, ерго, са прави; да, ама не; • Такава една теза, която се умилква на учениците, спомага за тяхната вътрешна деморализация, т.е. въпросната теза е несъстоятелна и заради своя крайно негативен възпитателен ефект; • Такава една теза е израз на опит за бягство от собствената отговорност и то на длъжностни лица, чиито служебни задължения са именно да бдят за доброто протичане на обучителния, възпитателния и личностно-формиращия 119

процес в училището; знаем, че в крайна сметка за всичко, случващо се в едно училище, пълна отговорност, според догмите на системата, носи оня, комуто е делегирана и пълната власт да решава проблемите, да работи най-целенасочено и съзнателно за решаването им; на властта трябва да ползваме не само меда, но и жилото, нали така? • Не може едно-единствено отделно лице, в случая учителят по философия, единствен да носи пълната отговорност за състоянието, в което се намира училището ни, камо ли пък българското образование като цяло; • Не може длъжностни лица, които по закон имат пълните права да решават проблемите в интерес на самите ученици и в полза на самата институция да работят за тяхното усложняване, заплитане, затлачване, което значи, че тук имаме злоупотреба с власт, имаме нещо съвсем недопустимо: тия, които най-много могат и трябва да спомагат за решаването на проблемите, да пречат умишлено за тяхното решаване – с оглед да си разчистват някакви лични сметки, примерно, да си позволяват нещо съвсем недопустимо, а именно да използват ученици за разправа с неудобен преподавател, възможен ли е по-крещящо безотговорен прецедент на административен произвол?! • Не може ръководството на училището да възприема като неудобен и вреден оня преподавател, който просто мисли различно, ръководи се от нетипична, нестандартна, от оригинална образователна или възпитателна методология или технология, не може ръководител на училището да си позволява да се намесва така грубо в преподавателския суверенитет на учителя, да му потъпква професионалните права – и да му накърнява достойнството! • Да не говорим за това доколко би могло директор на училище да насърчава, волю или неволю, съзнателно или неумишлено и пр. и учениците да проявяват абсолютно същото отношение към набедения за "лош" или за "некадърен" преподавател, това пък е съвсем недопустимо, ала в нашия така причудлив училищен живот това се случва, ето, вече шести месец директор и ученици от един клас, именно 11 Ж клас, воюват в общ фронт срещу въпросния преподавател по философия, именно срещу моя милост; • Оказа се, кой знае защо (ето този пункт е изключително важен, тук, по моето разбиране, "е заровено кучето"!), че учениците от 11 Ж клас се почувстваха безкрайно насърчени да продължават да се държат в крайно недопустимото си отношение към преподавателя по философия не как да е, а в пълно противоречие с Правилника на училището, и това тяхно поведение и отношение беше толерирано негласно от ръководството на училището, за което свидетелства неоспоримо този факт, че до този момент няма нито един ученик (!!!), който да е наказан от администрацията или от Съвета за това, че в отношението си към преподавателя по философия е погазил всичките норми на Правилника, да не говорим пък за нормите на морала, на Етичния кодекс на самото училище и прочие; • Интересно е да се разбере защо "разследващите конфликта" длъжностни лица, примерно педагогически съветник или класен ръководител не направиха нищо в тази посока, а именно, да установят кои ученици са нарушили най-много 120

Правилника на училището и не предложиха на Съвета те да бъдат наказани подобаващо. • Атмосферата на пълна безнаказаност по този случай доведе до пълна анархия и до ужасна деморализация в класа, да, но този случай рязко контрастира със строгостта и суровостта, с която бяха наказани други ученици, провинили се в несравнимо по-маловажни "нарушения" или "престъпления", примерно за това, че били, видите ли, лайкнали в интернет изображения от "онази същата забранена фейсбук-страница", в която ученици се опитаха да кажат какво мислят по повод на някои чудатости в нашия училищен живот; • На основата на казаното съвсем резонно се поражда следното съмнение: а дали цялата тази тъй парадоксална, абсурдна и необяснима иначе история около поведението на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия няма едно съвсем лесно, близко до ума обяснение, а именно, че учениците от този клас по някакъв начин са били насърчени от администрацията в нейните опити да се разправи кардинално с тъй неудобния в нейното възприятие преподавател по философия? • Ако обаче администрацията на училището по някакви начини си и позволила лукса да използва ученици за да се разправи с въпросният така неудобен преподавател, т.е. тия ученици са били използвани умишлено за да тормозят и да наказват допълнително въпросния преподавател по философия, т.е. за да допълват упражнявания от самата директорка административен тормоз и терор над него, това не е ли израз на крайно недопустима злоупотреба с власт, за която позволилите си следва да бъдат наказани според съществуващото законодателство?! • Аз вече предложих на Съвета, ала това беше скрито от него, повтарям предложението си сега: предлагам с оглед установяване на истината по тези толкова близки до ума съмнения за зловредно използване на ученици от страна на администрацията и то именно за разправа с така неудобен преподавател да се създаде обективна разследваща комисия с участието на външни, независими от администрацията, авторитетни и ползващи се с доверие лица от гражданството, бивши учители или директор на същото това училище, родители (но на завършили вече образованието си ученици), бивши ученици на нашето училище и пр. • Смятам, че от установяването на истината по този проблем няма да загуби никой, ако се окаже по несъмнен начин, че тия съмнения са безпочвени, това ще изчисти имиджа на ръководството и също така на самата институция, а пък ония хора, които са се усъмнили в тяхната добронамереност, ще имат възможността да осъзнаят грешката си и дори да се покаят; ако обаче истината се окаже друга, от това пак всички ще спечелим, само дето провинилите се тогава ще трябва да си понесат отговорността и пр. • Понеже имам основание да се съмнявам, че това мое предложение ще бъде доведено до знанието на Съвета и ще бъде подложено на смислено обсъждане и гласуване, си позволявам да заявя, че ако това не бъде направено в най121

кратък срок, си запазвам правото да се обърна към външна, имаща властта да разследва подобни случаи на фрапиращи закононарушения, институция, примерно да сезирам органите на прокуратурата; ще подам съответния подготвен вече от мен сигнал до прокуратурата в най-близко време, в момента, в който се убедя, че ръководството на училището не желае да направи нужното истината по това съмнение за злоупотреба с власт да бъде установена по предложения по-горе начин. • Трябва да се осъзнае и това, че работата става "съвсем дебела" предвид това, че водената от ръководството на училището кампания по дискредитирането ми като личност, като общественик, като преподавател, като ангажиран гражданин, като медиен деец и пр. по същество е политически мотивирана, знаете, че аз в нашето училище от години работя по своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, ако се схванат нещата в този голям смислово-пораждащ общ контекст на цялата история, те придобиват ярка политическа окраска, а пък борбата на ръководството на училището в този контекст придобива характера напартийно-политически мотивирана разправа с неудобната личност, което е нарушение на базисни положения на нашето законодателство. Темата е голяма, но държа да бъда пределно кратък. Предостатъчно писах по този проблем, изпращах докладите си до съответните длъжностни лица и органи, но те нима се трогнаха, нима направиха нещо за да спомогнат за решаването на конфликта – за доброто и на учениците, и на институцията?! Затова ще завърша тук със следното. Оказа се, че самата институция било поради нежелание от страна на овластените лица, било поради неработещия механизъм на самата система, било по някакви други причини не може да се справи с решаването на казуса с поведението в часовете по философия на учениците от 11 Ж клас. За това свидетелства и ефекта от последните инициативи на администрацията: за кой ли път директорката, съпроводена от многолюдна делегация, отново провери преподавателя по философия (и написа съответния тъй гротесков "констативен протокол", сиреч, произведе нов безценен компромат, който сложи в онази папка, която се подготвя за неговото предстоящо уволнение!) и, на второ място, беше доведена в часа с 11 Ж клас и самата инспекторка по философия г-жа А.Кръстанова, която има добрината да обяви пред класа, че е дошла, за да окаже "методическа подкрепа" на преподавателя по философия! И ето, тези две инициативи на администрацията се оказа, че имаха вероятно съвсем естествен, ала, за жалост, изцяло бумерангов ефект върху съзнанията на учениците: вчера, 23 февруари, в часа по философия атмосферата отново беше крайно отвратителна, учениците отново показаха завидно старание да обиждат преподавателя, да му се подиграват, да го осмиват, да го предизвикват, да накърняват достойнството му и пр. Явно учениците добре са разчели жеста на администрацията и изпълниха чудесно подадената им по този начин роля! Завиден е, трябва да призная, този тъй многозначителен синхрон в найинтимните чувства и мисли на ученици и власт, в нашето училище явно е постигна122

то пълно единство на народ и власт, а това е нещо като апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем! С оглед на увековечаването на това постижение ето и аз, скромният летописец на случващото се, отдавам своята малка дан – за да се прославим, дето се казва, не само пред целия цивилизован свят, но и пред бъдещето, пред признателните бъдни поколения даже! Този мой доклад, за кой ли път, е покана за разговор, за дебат. Но не какъв да е, а безпощадно искрен и честен разговор и дебат. Без този душеспасителен разговор, в който съгрешилите се следва да покажат, че са осъзнали най-сетне грешките и греховете си, че са осъзнали вината си, че на това основание искрено и дълбоко се разкайват и молят за прошка, няма как да минем. Няма как да прецакаме нито времето, нито живота, нито историята, нито... себе си дори, колкото и да ни се иска това. Истината винаги в крайна сметка излиза наяве и тържествува – въпреки всички старания на душителите й. Ония, които заложат на лъжата, неминуемо един ден ще бъдат опозорени. Всеки ще си получи заслуженото един ден. В лъжа, повтарям, няма как да се живее. В истината е спасението. Щото именно тя ще освободи душите ни. "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", колкото и да им е мъчно на някои пак ще завърша с тия думи на Спасителя, които някои изглежда на инат и в състояние на неразумност игнорират непрекъснато... 24 февруари 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 7 коментара: A. от Австралия каза: АIG, това преля чашата... На път съм да спра да чета бълхарски медии, теа хора са в някакъв зловонен социален балон, произведен 1902 година... Смехория е и Европа, която в бюрокрaтичното си заслепение ви прие, без да знае наистина кво е бае Ганя и какво "мое" той... Извинявай, ама в Брюксел не знаят "Не народ, а мърша", нали?... И слабо четат за апостола, а? Bинаги съм недоумявал с тая религиозна гавра никой от нахалните кат задник бълхари не знае кво е наистина апостол в библейски смисъл, но си знаят своя Левски и упорито преиздават тефтерчето му... Нема Бил Гейтс, нема антибиотици и полети до Марс, има тефтерчето на Левски, което инжектира разум в малоумната бълхарска душа, OK?... Как го прави, те си знаят... Ние отстрани само виждаме колко неземно умни сте... A. от Австралия каза: За голем срам откривам, че руски пандизчии, некакви нищожества от низините на народа (терминология на RU феодална система 2017) говорят с мноо подобен на българския език акцент и доста различно от Путин... Странно е, теa неща не зависят от нас, но е странно да се наблюдават метаморфозите на езика... 123

Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано н № РД-16-4-269/24.02.17г. Успешен ден! РУО-Пловдив Анонимен каза: pgee plovdiv: Вх. № 428 / 24.02.2017 г. A. от Австралия каза: BG-бабаитите (турска дума) не разбират, че живеят под руски чадър (турска дума)... И за миг не си представят, че без Русия ще са Северен Кипър за два часа... Нека се возят на джиповете си тъпите байганьовци, но не е зле ако имаха и малко мозък, а?... BG си играе в момента на детска градина с НАТО, лапа непонятни английски думи, каквито в английски никой не използва чак толкова, както одит и дрескод... Дрескод всъщност е тромава дума на английски, въобще не е модна както вие си мислите... Повече се използва друга една – а’тайа (attire)... Анонимен каза: Изпращам Ви входящия номер № 94-21135/24.02.2017 г. под който е регистрирано писмото Ви в МОН. Приемна МОН Владимир Петков каза: Наистина не бива повече така да се продължава с този клас! И щом ръководството на училището не желае да окаже законното си и правилно възпитателно-управленско влияние върху разума на учениците от него, ако ще те до последния си член да са единни зад мнението, че "Грънчаров е лош преподавател", което очевидно, категорично и безусловно за всеки честен човек, родител ученик и истински учител и възпитател – не е вярно твърдение!, то, същият честен, добросъвестен и истински Учител и Възпитател, недопустимо и грозно тормозен от този бетонно-монолитен в тъпотата си клас :-), има пълното право да се обърне към прокуратурата за разследване ръководството на училището за недопустимото му нарушаване не, само на основните професионално-възпитателни положения, наредби и правилника за реда в училището , но и престъпно – според съответния член от НК на РБ! И нека видим тогава с новото НС и с новото правителство – как ще си позволи да действа тази прокуратура! В този, с просто око видно и съвсем очевадно на чия страна е правото и морала, и затова недопустим за учениците от 11Ж клас и за ръководството на ПГЕЕ-Пловдив тъжносмехотворен случай! Нека отбележа, че последното няма правото да се позовава на твърдението си – Грънчаров, иска свобода на преподаване – получи си я! Какво още иска?!Нямате такова право г-жо Анастасова, да си измивате ръцете с подобни глупотевини!Вашето и право, и задължение е да подкрепите върховия си преподавател, а не да го обструктирате!...Дори да приемем, че съмнението на Ангел Грънчаров за недопустимо скрито насъскване на ученик, или ученици от този клас против него от политически мотивирани родители, или членове от състава на педагогическия съвет, на гимназията е не реално, е не отговарящо на истината, или просто е трудно доказуемо! Ами, ако все пак има поне един честен ученик от този клас, който да разкаже...играта !?Пред една независима, авторитетна и съставена от честни хора разследваща комисия , такъв ученик спокойно би могъл да прогово124

ри....Що става оттам нататък не е ли ясно на всеки, със затаен дъх следящ казуса ...съдебен заседател, или просто...читател...:-) А, г-жо Анастасова?!. Какво тогава, според вас, би следвало да стане с такива ученици, барабар с родителите им от 11Ж клас, или с такива членове от пед. съвет на ПГЕЕ – Пловдив! А какво, би следвало да предприемете и, без посоченото разследване, няма и нужда да обяснявате – съвършено ми е ясно, а се надявам и на всеки почтен, честен и правдолюбив гражданин, родител, педагог и наблюдател на казуса – също! Действайте гжо, нямате време! Или отново уволнявайте върховия си преподавател, ако ви стиска! Или усмирявайте развилнелия се съвсем самозабравено, гаменски и порочно 11Ж клас! Трети път е видно, че няма!Или има! Да бъдете изхвърлена от попрището на образованието по абсолютна непригодност за неговото правилно и далеч не, само реформиране, но и най-рутинно текущо учебно-възпитателно управление! Къзъм! :-) Наистина си има граници търпението към глупостта, порочността и към безобразието в отношението спрямо всеки учител! И към Ангел Грънчаров включително! Категорично недопустимо и възмутително е вашето 11Ж,, знаете ли! Работата ви в часовете на Ангел Грънчаров е стигнала и е опряла до сериозни наказания и до вашето... искрено и пълно покайване! Това е моето заключение! Ако и да не сте ми го искали... :-) Вярвайте ми! Нямам навика да лъжа! До там е стигнала! Наистина!

Заповядайте заедно да създадем демократично, свободолюбиво онлайн-училище! петък, 24 февруари 2017 г. Във Фейсбук преди малко сложих обява със следното съдържание (забелязвам, че за две-три минути, докато я пишех още, тя беше харесана от десетина човека!): Решавам да открия онлайн-училище. Търся съпричастни – заедно да го създадем! Всеки – било учител, било родител, било ученик, било студент, било компютърен специалист, било просто гражданин – може да се включи, да подкрепи, да участва в това начинание. Заповядайте! Идеята, струва ми се, е чудесна. Просто търся ентусиасти, които да я възприемат, да се въодушевят от нея и да помогнат заедно да я сбъднем. Има възможност (като потръгнат работите) да уредим децата, които учат в нашето училище, да се явяват на изпити и да си получават нужните документи за завършен клас, степен на образование и пр. Просто ще завършат училището в съвсем нормални и човешки условия, далеч от агресивната лудница на масовото държавно училище. 125

Бъдещето на училището е такова. Разбира се, учещите във "виртуалното училище" пак ще могат да се срещат на реално, физическо място, да общуват и непосредствено с учителите си и помежду си, има толкова много възможности, дайте да се захванем да ги превърнем в реалност, в даденост на живота ни...

Затова заповядайте, обадете се, давайте да поработим заедно в тази посока и да заедно да бъдем създателите на новото училище, на новата форма на училище. В него могат да учат ученици не само от цяла България, но и от целия свят, давате ли си сметка колко качествени личности могат да се свържат помежду си по този начин и заедно да постигнат безкрайно много неща?! 4 коментара: А. от Австралия каза: Ami zapovjadajte, i da u4ite anglijski tam, a, temeruti glupavi... Възможно е да си помислиш, че когато говорим за английски това е нещо като плямпане или тинтири минтири = аз ти кажа, ти ми кажеш... Е не е така никак... Проблема на бълхари, руснаци, немци, индийци (да не споменавам кривоглавите китайци, за които е проблем дори “Добър ден” на английски) е, че английски има много финна звукова система... Техния мозък улавя много повече отколкото мозъка на руснак или французин или турчин... Не знам защо е така... 126

При четене English text много хора получават илюзията, че “знаят” английски... Самоуби ли ви английскио? Ми време ви беше, нахални безполезни задници байганьовски... Lolita Nikolova каза: Г-н Грънчаров, веднага се включвам. Аз съм в програма за доктор по образованието и онлайн обучението ще бъде моята дисертация. Дори в момента завършвам курс, който беше за онлайн образованието. Мога да подготвям програми за класовете и за цяло училище. Само трябва да го регистрирате като частно в Пловдив. Ще ви пиша допълнително. Gergana Dzivkova каза: Готово! А днешния клип от пловдивско училище ме кара да се замислям струва ли си да оставам в тази система. Иван Нинов каза: Идеята ти е хубава, дано не я опорочат!

Страшно е... безсърдечност и безчовечност вилнее навсякъде! събота, 25 февруари 2017 г.

Дете почина след ритник в корема от съученик Столичната полиция изяснява обстоятелствата по сигнал от болница за починало дете, съобщават от пресцентъра на МВР. Към 18.45 часа в столичната полиция е получен сигнал от болница за починало дете. По първоначални данни, 11-годишно момиче е постъпило в медицинското заведение с оплаквания от болки и споделило, че е пострадало по-рано през деня. 127

Полицаи от Шесто РУ и от СДВР изясняват обстоятелствата, свързани със случая. Известно е, че момче е ударило с ритник момичето в корема. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък мой коментар: Деца убиват деца, това говори за мащаба на агресията, която култивира терористичната система на държавно образование у нас. Ако тия страшни факти не могат да ви уплашат, тогава явно нещо не е наред с вас самите... Коментар на Galina Petrova: Не съм уплашена, потресена съм! Жестокост, омраза, нетърпимост!!! Господи, какво се случва с децата ни? Не се учудвам обаче откъде, как и защо всичко това се случва. Обществото ни се тресе от беззаконие, безнаказаност, безочие, безхаберие и всичко без! Без права сме! Без сили сме, без надежда сме! Без Бог сме! Безсърдечни сме! Представете си ден или два ако навсякъде по света се спазваха 10ТЕ Божии заповеди! И у нас и навсякъде щеше да е друго!!!

Простете ми ако можете, за ваше добро е да опитате да се освободите от бремето на обидите, омразата, злобата, ненавистта! неделя, 26 февруари 2017 г.

Из: Християнинът трябва да може да иска и да дава прошка ... "А дори да не ни искат прошка, в сърцето си да простим на този, който ни е обидил или е извършил нещо нередно спрямо нас. Ако прощаваме, ще 128

ни бъде и на нас простено. За това се и молим всеки път: "... и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си...", посочи отец Казашки (думите са на секретаря на Ловчанска митрополия отец Любомир Казашки, бел. моя, А.Г.). Човек трябва не само да прости, но и да се моли за ония, които съгрешават пред него, добави той. Няма мерило колко пъти можем да прощаваме или да искаме прошка. Единственият начин да получим опрощение е да го поискаме. Важно е също да не осъждаме нашите ближни, тъй като "заради неосъждането ще получим от Бога прошка за всички наши грехове, винаги ще изпитваме Христовата неизказана милост и в този, и в бъдещия век". (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Та днес е ден за прошка. Разбираме ли смисъла на това действие: да поискаш и да дадеш прошка? Иначе казано, да изгониш обидата от сърцето си, да простиш, но също така и да осъзнаеш какво си направил, а на тази основа да се разкаеш искрено за направеното – защото ние обиждаме други хора много често без да съзнаваме обидата. Ние сме различни, това е прекрасно, но ето, по тази причина ни се налага, разбирайки различията си, да ги приемаме като нещо естествено; и на тази основа, съобразявайки се с раз-личността на другия, да я почитаме, от което пък следва, че не бива да обявяваме себе си за непогрешими, за критерий на всичко и т.н. Човешката ситуация е сложна – и проста същевременно. Важното е да запазим човечността си. Удава ли ни се това обаче? Възможно е другите, бидейки именно други и различни, да ни се обиждат дори и когато спрямо тях постъпваме съвсем добронамерено – по нашите понятия, примерно когато честно им казваме какво мислим за нещата от живота, които ни свързват. Когато забелязваш, че другият греши, нима не е правилно и добре да му кажеш, че възприемаш като грешка изказването или постъпката му? Ти по този начин се опитваш да му помогнеш, да, но е възможно той да не разбере това – и да ти се обиди. И да приеме поведението ти като несправедливо, като обидно, какви ли не чудати реакции даже и спрямо най-добронамерени наши прояви са възможни. Понеже няма как да разберем какво точно става в съзнанието и в сърцето на другия, ето, съобразявайки се с неговата индивидуалност и дори уникалност, признавайки тези последните, сме длъжни да поискаме прошка от всеки, с когото сме имали някакви отношения. А много често отношенията ни са обтегнати стига да не сме изпаднали в изцяло фалшиви и лицемерни отношения, което май е още по-лошо. Винаги е възможно да се поражда неразбиране между различните, това е и съвсем естествено. За да се разбираме следва много да разговаряме. И ние често си премълчаваме, предпочитаме да замълчим. И ето, в това мълчание неразбирането се засилва. И в сърцата ни се трупа злоба, ненавист, обида, завист, вреждебност. Другия го възприемаме като "враг", плаши ни неговата другост и различност. Не сме свикнали да приемаме другостта, различността на другия като 129

нещо съвсем естествено. не почитаме достатъчно личността на другия, правата му да бъде друг и различен; а всеки от нас има пълното и суверенно право да бъде друг и различен. Да искаме другият да бъде като нас, да мисли като нас, да живее като нас е недопустима утопия, подобни очаквания са обидни за другия щото накърняват достойнството му, а ако пък почнем да правим нещо за да предизвикваме обезличаване на другия под външен натиск от наша страна, това пък вече е съвсем недопутимо.

Да, ама ние в своята глупост харесваме ония, които са като нас, нали така обикновено постъпваме?! Когато някой говори думи, които точно отразяват нашите мисли, на нас ни е приятно, ласкаем се, харесва ни, ние такъв човек го обикваме; той ни става близък, единомислието сродява, а различността плаши. Не бива да е така, глупаво е че се държим така. Другият е интересен именно като друг и като различен, ценното пи нас, индивидите и човеците е именно това, че сме други, че сме различни. (Ако бяхме еднакви, тогава щеше да е безкрайно тъпо, скучно и всичко щеше да се обезсмисли.) Та ето на тази основа се пораждат и... обидите, неразбирането, разминаванията, трупането на злоба и на ярост. Великодушният, духовно издигнатият, мислещият човек обаче, разбирайки по-дълбоко и по-пълно нашата човешка ситуация, умее да освобождава сърцето си от обиди и от злоба, прави нужното да не таи злоба и обиди, то точно това означава да си великодушен, сиреч, да имаш голяма душа. Малодушните обаче се самоизмъчват в злобата и обидеността си, не намират душевна сила да строшат тия вериги, да се освободят от тия глупави по същество емоции. Е, трябва да правим нужното да "уголемяваме" душите си, да ставаме колкото се може по-великодушни, а не да ги стесняваме, не и да робуваме на собствената си ограниченост; другите хора са за това да 130

ни помагат да погледнем на самите себе си с други очи, с чужди очи – и в този процес на самоидентификация да разберем истината за самите себе си. А тази истина е също така пределно проста: няма нито един безгрешен човек на тази земя. Няма по-глупава и по-вредна илюзия от илюзията за собствената си непогрешимост. Аз единствен съм най-добър, най-умен, аз всичко разбирам най-добре, всички останали, сравнени с мен, са тъпи, са зли, са неразбиращи, са затънали в пороци, а аз съм нещо като ангелче – има ли по-глупаво самомнение, в което да може да изпадне кухият, празният откъм човечност човек?! Ето, за да се спасяваме от капаните на своята горделивост и самонадеяност, за да освобождаваме душите си от веригите или оковите на подобни гибелни илюзии, самомнения, фикции и пр. ни се налага да прибягваме към очистването на душите си чрез прошката. Чрез разкаянието, чрез осъзнаването, че не сме безгрешни, че не сме нито ангели, нито пък "богове". А мнозина сред нас се възприемат тъкмо за "богове", суетни, жадни за власт и за господство над другите, кухи и празни "богчета" са такива хора, това е много жалка картинка. Не зная дали сте забелязвали такива индивиди, които са затънали до невъзможност в своята мнителност, ограниченост, субективност и пр. Не зная дали изобщо можете да ги разпознавате такива високомерни маниаци – щото е възможно точно вие самите да сте като тях, да сте такива. И тогава е крайно трудно да осъзнаете истината за самите себе си. Тогава всичко при вас ще бъде възприемано точно наопаки на истинското, на реалното, на действителното. Е, винаги трябва да имаме едно наум и то е: Няма нито един безгрешен на тази земя. Щом е така, значи и ние сме грешни, значи и ние сме несправедливи, значи и ние сме постъпвали неразумно, грозно, обидно спрямо други човешки същества. Е, затова няма да ни попречи да се разкаем, но преди това искрено трябва да почувстваме своята собствена порочност. Това е най-трудното. Да презреш себе си, да се отвратиш от себе си, да изтръгнеш самодоволството от себе си от сърцето си. Да изпиташ погнуса към себе си. Това може да стане само когато истината за нас самите почне да проблясва. Това е много мъчителен и тежък душевен процес. На който мнозина не са способни. Защото са с прекалено дребни, самозабравили се в суетността си души. Казахме, великодушие е потребно тука. Иска се душевен поврат. За който ние всички много можем да си помагаме взаимно. Човешко е да си помагаме. Ето, чрез искането на прошка и даването на прошка можем да сторим нещичко в тази посока. Да победиш горделивостта си, да се смириш, способен ли си на това, о, горди, о, празни човече?! (Повтарям тук известен израз на Достоевски.) Когато на друг човек кажеш "Моля те да ми простиш!" ти показваш духовна сила, а не слабост. Но разбираме ли това, какви са тия глупави скрупули, че не можем да кажем подобаващо, а това значи искрено, ето тези няколко така прости и човечни думи? И когато другият ти отвърне със същите думи, когато и той помоли за прошка, да кажеш с открито сърце: "Прощавам ти, простено да ти е!". Всъщност, ние наймного, ние непрекъснато грешим не толкова спрямо другите хора, а спрямо нашия Велик Създател, грешим непрекъснато спрямо Бог, ето, към Него най-напред 131

следва всеки ден да молим прошка заради самозабравеността си. Само Той може истински да ни прости за всичко. Но и другият човек до нас, ближният, ако ни даде прошка, е нещо голямо и велико. Даването на прошка значи отказ от злото, отхвърляне на злобата от сърцето, побеждаване на обидата, сразяване на желанието за мъст. Чувал съм извратени хора, които са казвали без да си дават какво казват ето тия страшни думи: – Аз съм непогрешим. Аз не греша. Аз съм винаги прав. Другите грешат, аз – никога не греша. Затова и аз имам правото да отмъщавам на съгрешилите без капчица жалост! Да, ще им отмъщавам безжалостно. Няма да изпитам и капчица съжаление към тях. Аз не зная що е милост. Що е прошка аз не зная. На никого за нищо няма да простя даже и да ме моли на колене! Твърд съм като бетон. Аз такава мекушавост като даването на прошка не мога да си позволя. Аз съм нещо повече от бог. Няма Бог, аз съм бог! Аз съм нещо като тънък кинжал, който без никакво съжаление пробива чуждите сърца. И изпитвам удоволствие като гледам как другите тръпнат в предсмъртна агония...

Да, такива думи вероятно никой няма да каже, но ако бяха честни, мнозина би трябвало да ги кажат за себе си. Защото точно така се държат. Това е страшна болест на душата и на духа. Такава една озлобеност, такова едно затъване във вманиачеността е направо гибелно. Страшни неща могат да произлязат от 132

подобно човешко оскотяване. Много често властта е опиумът, да, властта е този страшен наркотик, който води дадени хора, пристрастени към нейната илюзия за всемогъщество, да се отдават на варварството на отмъстителността. Да, властта е страшно и опасно нещо. Тя е по-страшно и опасно нещо даже от... свободата. Да не философствам повече за тия неща, казаното е предостатъчно. Ето, дойде момента и аз да помоля за прошка. Вероятно много хора съм обидил, за някои зная добре, че съм ги обидил, волю или неволю, някои съм обиждал съвсем умишлено, да, и това съм правил, воден от стремежа да им помогна, да предизвикам някакво сътресение на душевните им пластове, та да се вразумят, да, обаче те едва ли са разбрали така поведението ми, обидили са ми се, щото не са могли да постигнат смисъла на постъпката ми, верният й смисъл им се е изплъзнал. Моята роля на философ е специална, ний, философите, се държим често много странно и непонятно – в очите на повечето хора точно така изглежда, предполагам, поведението ни. Та в тази връзка ето какво искам да кажа. Понеже общувам с изключително много хора (поне 500 са ми само учениците, с които общувам, помагайки им да напредват в тайнствата на философията, ето сред тях може да има много обидени от мен, най-искрено ги моля да ми простят, а пък тия ученици, които, водени от глупава страст, много мен самия са обиждали, нека да знаят: простено им е, аз злоба в сърцето си не допускам, а дали те ще имат душевна сила да поискат прошка, това вече си е изцяло техен проблем!), не мога да изброя поименно всички, които съм обидил, ще ми се наложи да изразя молбата си за прошка ето как: Моля всеки, който се е почувствал обиден от мои думи или действия, да ми прости, признавам, че много съжалявам ако съм обидил с думи или действие когото и да било! Ако съм причинил страдание на някой, моля да ми прости! Моля също обиденият, за да успее да ми прости, да се опита все пак да прецени честно: аз заради желание да го обидя ли съм казал или направил обидната дума или действие, или някаква друга е била причината? Предполагам, че отговорът на този въпрос може да му помогне да освободи сърцето си от гнева, от обидата, от възможна омраза, от ненавистта. Аз лично смятам, че е по-добре за нас лично сърцата ни да не таят в себе си обиди и възникнало на тази основа желание за мъст, но може да греша, ако някой смята, че е по-добре сърцето му да е обременено от много обиди, от злоба и от желание за мъст, нека да не ми прости, нека да продължи да си живее с обидеността си, с ненавистта си, с желанието си за мъст, с намерението си да бъде докрай безпощаден и безжалостен. Само ще си позволя да подхвърля, че според мен не е разумно да живеем с много обиди и злоба в сърцата си, щото животът ни може да се превърне в кошмар. Толкова по този въпрос: ако можете, простете ми! Съжалявам, повтарям, ако съм ви обидил с нещо. Нека всеки, който мен пък ме е обиждал или обидил, да знае, че му прощавам – и че вече съм му простил. Да, тежко съм преживял обидите, но това не е довело до озлобяване на сърцето ми, не, моето сърце злоба не знае. Много съм страдал от какви ли не обиди, възможно е често обидите към мен да са били справедливи, да съм си заслужавал обиждането, подигравките и прочие, но все пак 133

държа да отбележа, че не този според мен е верният начин. Ний, хората, ний, човеците, можем да разговаряме и да живеем без да се обиждаме, вярвам, че е възможно да се отнасяме съвсем човешки и човечно помежду си. За мен този е верният начин. Зная, че е трудно, но моля да разберете: при добро желание това изобщо не е трудно! Нима е толкова трудно за нас, човеците, да бъдем човеци?! Трябва просто да се освободим, да се изтръгнем от вълните на пълзящата безчовечност и бездуховност, която ни залива и се опитва да ни удави.

Та нека обиждащите ме да знаят, че съм им простил, нека обидените от мен също да знаят, че ги моля за прошка! Нека да опитат да ми простят, мисля, че ще разберат, че това не е толкова трудно колкото им се струва в момента. Даже и тия, които се чувстват обидени от мен без изобщо нещичко да съм казвал на тях лично, и те нека да се опитат да ми простят. Ами толкова. Мислех да сложа тук имена на конкретни хора, за които добре зная, че се чувстват обидени от мен. Примерно моят адвокат (по трудовото дяло, по дялото срещу заповедта за моето уволнение от работа като учител по философия, съдебно дяло, което ние двамата с него успяхме да спечелим!) в един момент ми заяви, че съм бил не знам си какъв човек и по тази причина ми бил толкова обиден, че повече нямало да говори никога с мен! Е, уважаеми г-н Феодор Иливанов, моля те да ми простиш за обидата, която си почувствал. Мислех да се обърна със специална молба за прошка към... директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, е, понеже днес е неработен ден, бих могъл да отправя молбата си за прошка... писмено, защо не, думите отлитат, написаното остава?! Всъщност какво ми пречи и ето тук, в този текст (мога след това да й го пратя на офици134

алния имейл) да й се извиня все пак: уважаема госпожо Анастасова, много моля да ми простите за преживени обиди, най-вероятно сте ми много обидена, ето, моля за прошка, ако можете, простете ми! Интересно е, че много от колегите ми в училището, в което работя (след възстановяването им съда все още работя като учител по философия в училището, от което преди три години бях уволнен), дори и без да съм влизал в някакъв конкретен спор за каквото и да било, ми се чувствали... обидени, щото, примерно, съм бил пишел за училището, щото съм бил мислел различно, не знам за какво точно тия хора ми били обидени, но се държат с мен като обидени, показват с държанието си, че са ми крайно много обидени! Примерно има един учител по физкултура, който ми е така обиден за нещо, че като ме види в края на коридора, а той е на другия край, мигновено завива обратно, само и само да се се срещне с мен, очевидно обидата му е толкова голяма, че няма сили да мине покрай мен, горкият, представете си колко са големи неговите страдания, а интересно е, че аз с него лично изобщо за нищо не съм говорил или спорил, от години с него не разговаряме (преди конфликта ми с директорката си разговаряхме с него съвсем нормално, но след като се получиха нашите разминавания с администрацията, тоя човек се промени кардинално, намрази ме така, че вече не може да ме гледа даже, страшна работа, какво да ви разправям повече?!) Та ето и на тия хора, неизвестно за какво обидени ми толкоз, казвам: простете щом мислите, че съм ви обидил някак, опитайте да простите, направете нещо за да престанете да живеете с такава голяма омраза към моята така скромна философска, а това значи непременно и дразнеща, личност! То е за ваше добро да се освободите от бремето на тази толкова голяма обида, омраза, злоба, ненавист или както искате я наречете, според предпочитанието ви! Ох, олекна ми, ето, помолих за прошка и сякаш планина ми се свали от сърцето, олекна ми! Не, това не е театър, искрено се чувствам така, ако щете ми вярвайте, проблемът си е ваш. Има сигурно и други обидени от мен (примерно премиерът Боко, президентът "Мама, я льотчика хочу, мама, я льотчика люблю!", други такива видни личности, които съм засегнал като политически блогър), е, вярно, те като публични личности трябва да могат да носят на обиди, но ето, позволявам си тук да дам пример и ще кажа следното: – Господа и дами обидени от мои коментари политици, дами и господа политици, макар че имам пълното право много да ви обиждам, щото съм недоволен от вас и вие сте твърде некадърни, заслужавате си обидите, но въпреки това, понеже следва и вие да сте човеци (нищо че се мислите за богове или поне за богопомазани!), ето, въпреки всичкото това все пак ви моля да ми простите ако много ви е обидила някоя моя дума, ако сте страдали от нещо казано от мен по ваш адрес, е, не вярвам, че сте толкова чувствителни та да страдате заради някоя и друга дума, но въпреки това ви искам прошка, ако можете, простете ми! И гледайте да се промените занапред, щото много сте се разпуснали и заслужавате не само обиди, ами и други неща, примерно заслужавате и... тояга, ама да не приказвам такива неща, щото са наказуеми, нали така?! И тъй, простете ми ако можете, а 135

пък аз... а сега де, мога ли да им простя, кажете де?! ... а пък аз... ще ви простя само ако забележа, че сте се променили, ето, за да ви насърча в тази посока, авансово ви прощавам, ако почнете да се променяте към добро, прошката ми ще бъде действителна, ако не – ще ви прокълна даже, няма само да ви обиждам! Спирам дотук. Щот се увлякох и нищо чудно някой съзнателен възмутен гражданин да вземе да изпрати този текст под формата на компромат-донос "там, където трябва", примерно при... психиатричните власти, та да ме натикат където ми е мястото, да ме вържат, щот съм опасен. Прочее, утре съм на ТЕЛК, да видим какво ще се случи там, бъдете здрави, ще ви пиша допълнително за случилото се в утрешния ден! Приятен ден ви желая! И простете ако има нещо! Аз за всичко съм ви простил, нищо че не ми искате прошка, то искането на прошка е нещо, което може да облекчи вашата, а не толкова моята душа. Всеки да си си грижи за собствената душа, нали това е правилното, що тогава за своето души забравяте, а мислите само за моята?! :-) 4 коментара: Владимир Петков каза: Няма какво да ти прощавам скъпи Приятелю! :-) Моля те, да ми простиш, ако, без да искам и не нарочно, по някакъв начин съм те засегнал, обидил, или огорчил! Ангел Грънчаров каза: Благодаря ти! И ти не си ме обидил изобщо, но искаш прошка, добре, простено да ти е... не за това, че не си ме обидил да ти е простено! :-) Чудесна двусмислица се получи, ама карай! :-) Анонимен каза: Какъв лъжец и лицемер си ти Грънчаров, бесрамнико! Лъжеш като аморален тип!!!!!!!!!! Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с№ РД-16-4-276/27.02.17г. Успешен ден! РУО- Пловдив

Позицията на един гражданин по повод безпрецедентния тормоз от страна на хунвейбинстващи ученици над техния учител по философия неделя, 26 февруари 2017 г. По публикацията със заглавие Апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем!, в която публикувам свой пореден доклад до Педагогическия съвет на училището, в което работя като учител по философия и до Началника на РУО-Пловдив по повод тежката ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, се получи интересен коментар от гражданина В.Петков; публикувам го в отделен постинг понеже смя136

там, че заслужава да получи по-голяма популярност – и да стигне до адресатите си: (публикуван е по-горе, виж текста там)

8 коментара: Анонимен каза: Лъжете се, виновен за всичко е учителят, не учениците. И директорката не е виновна за нищо..... Анонимен каза: Учителят е водещата фигура! От него зависи как да мотивира и завладее учениците! И ако всеки учител реши да обучава както му харесва, тогава настъпва анархия! Има учебни планове и програми, които трябва да се изпълняват, за да се получи добър резултат. Ексцентричната приумица на г-н Грънчаров, да провежда часовете по някакъв "революционен" начин, харесван само от него, няма да доведе до никъде. Зная, че коментарите се модерират от блогъра и едва ли ще публикува този, което ще е доказателство за манипулативния подход на Грънчаров, но достатъчно е той да го прочете. Човек завършил философия, не става автоматично философ, а само учил философия. Титлата философ я дава историята. Той и Доган е завършил философия. Както и човек притежаващ професионален фотоапарат, не става автоматично професионалист, а само притежател на професионален апарат. Толкова енергия хвърлена на вятъра..., ако това е философия – здраве му кажи! Maria Vassileva каза: Виновен учителя, това е смешно! Поздравявам Владимир Петков за съпричастността и куража да изкаже това мнение. Както винаги, Владимир е пределно честен и с удивително чувство за справедливост човек,богата ерудиция, мислещ и действащ! Де да имаше поне 10% такива българи! Като не е виновна директорката, кой тогава? Не може в един клас да няма нормални условия за учебен процес и директорката да не прави нищо! Това е нейно задължение и аз не преставам, вече две-три години да се чудя как така здраво се е навързала с 137

инспектори и всякакви по-горни инстанции! Макар че средно статистическият българин не се чуди и ще каже мъдро: "Оо, така е, във всички инстанции на държавата е така, за съжаление няма начин това да се оправи..."

Не става въпрос тук за безпомощни директори и инспектори, много бързо могат да решат казуса 11 ж. Става въпрос за некадърни директори и инспектори, за един възмутително простоват, назадничав, инертен колектив от тарикати, който или нищо не допринася за обучението и възпитанието, или допринася много, с отрицателен знак. Още са болезнено живи спомените и от моето училище, в което учениците ми казваха: "Госпожо, вашите две колежки със същата специалност ви завиждат много и се чудят как да ви злепоставят пред учениците... Госпожо, нямахме ББЦ час, директорите целия час ни разпитваха и търсеха в нещо да ви обвинят...." Казвам го, не за да се похваля с нещо, а за да разкрия на тези, които не са били учители, как вървят нещата в друго, още по- елитно от електротехниката училище в Пловдив. Учениците се насъскват, манипулират се и още как!!! Така от малки се възпитават как в България може да се справя успешно в живота си човекс премълчаване, пасуване, примиряваме, лицемерничене, нагаждачество, лъжи и фалш. Това е положението в българското образование, повсеместно! Грънчаров трябвало да бъде уволнен, бил виновен... Ха-Ха-Ха! От предшестващи я пост, анонимника, би ли казал в какво по-точно е виновен Грънчаров, за състоянието на българското образование и конкретно за ситуацията в 11-ти "ж"? Изкажете се, де, нали сте анонимен, няма страшно от последствия! Тези, които защитавате ръководството, много сте мълчаливи и лаконични,що така, бе?? 138

Ангел Грънчаров каза: На анонимника от втория коментар искам да кажа нещичко: таваришч (или другарко), по логиката на Вашето тъй мъдро изказване излиза, че ако на учителя се даде свобода, това щяло било да доведе до анархия, а ако той няма свобода, сиреч, е прост изпълнител на министерските директиви, инструкции, заповеди, наредби, програми и пр., то това ще доведе образованието до невиждан цъфтеж. От тази гледна точка да Ви попитам: в българското образование няма свобода, пита се в такъв случай къде е неговият цъфтеж? Нима не сте наясно с истината за това докъде доведе командната административна система на изцяло несвободното от диктата на държавата образование? До под кривата круша доведе. Да не искате да кажете, че за тоталния провал на тази система на образование е виновен... Грънчаров? :-) Анонимен каза: Както директорът на едно училище е отговорен за цялото училище, така и преподавателят е отговорен за отделния клас! Maria Vassileva каза: Учениците няма нужда да бъдат завладявани и мотивирани – тоест, манипулирани – да заобичат и да изпълняват. Личността на учителя, неговото поведение и личностни характеристики са това, което привлича в часовете. Но то не е нещо, което учителят си поставя за цел. Изборът е на ученика, съобразно неговите дадености, на кой предмет ще се посвети изцяло и кой ще остане неприоритетен. Учителят открива, развива и насърчава тези, които имат наклонности към неговия предмет. Останалите е достатъчно да се отнасят с уважение, да се събуди чувствителност и любознателност, ако е възможно. Човекът, завършил философия наричаме философ, по същата логика, по която наричаме завършилият филология филолог, история – историк, математика – математик. Доста задръстено изказване направихте, дано не сте учител... и сравненията не ги бива. Учителят трябва да решава сам как и какво да преподава от своята област. Нека изпълняват спуснати нормативи и учебни планове онези, които не могат сами да се справят, нямат собствено мислене ( приумици) и свой подход ( революционен начин).До никъде ще стигне образованието, ако всички учители като роботи само изпълняват указания, без да мислят. Maria Vassileva каза: Виновен учителя, това е смешно! Поздравявам Владимир Петков за съпричастността и куража да изкаже това мнение. Както винаги, Владимир е пределно честен и с удивително чувство за справедливост човек, богата ерудиция, мислещ и действащ! Де да имаше поне 10% такива българи! Като не е виновна директорката, кой тогава? Не може в един клас да няма нормални условия за учебен процес и директорката да не работи за решаване на проблемите! Това е нейно задължение и аз не преставам, вече две- три години да се чудя как така здраво се е навързала с инспектори и всякакви по- горни инстанции, та още не е наказана за неизпълнение на служебни задължения! Макар че средно статистическият българин не се чуди и ще каже мъдро: "Оо, така е, във всички инстанции на държавата е така, за съжаление няма начин това да се оправи..." Тя явно не може да се справи, затова извика на помощ инспектората, но и тя не се справи! 139

Не става въпрос тук за безпомощни директори и инспектори, много бързо могат да решат казуса 11 ж ,ако желаят, директорката и инспекторката... Става въпрос и за некадърни директори и инспектори, и за нежелаещи да се справят, защото Грънчаров ги провокира за дебат и е неудобен,става въпрос и за един възмутително простоват, назадничав, инертен колектив от учители-тарикати, който или нищо не допринасят за обучението и възпитанието, или допринасят много, с отрицателен знак. Става въпрос за мързелив клас, проучен да получава оценки без труд, който в момента се бори за това си право. Става въпрос за нехаещи министерства... За много неща става въпрос. Още са болезнено живи спомените от моето училище, в което учениците ми казваха: "Госпожо, вашите две колежки със същата специалност ви завиждат много и се чудят как да ви злепоставят пред учениците", "Госпожо, нямахме час, директорите целия час ни разпитваха и търсеха в нещо да ви обвинят...." Казвам го, не за да се похваля с нещо, а за да осветля онези, които не са били учители, как вървят нещата и в друго, още по- елитно от електротехникума училище в Пловдив. Учениците се насъскват, обработват се и още как!!! Така от малки се възпитават как в България може да се справя успешно в живота човек- с премълчаване, пасуване, примиряване, лицемерничене, нагаждачество, лъжи и фалш. Това е положението в българското образование, повсеместно! Грънчаров трябвало да бъде уволнен, бил виновен...Ха- Ха- Ха..! От предшестващи я пост, анонимника, би ли казал с какво по-точно е виновен Грънчаров, за състоянието на българското образование и конкретно за ситуацията в 11-ти "ж", за ситуацията в този педагогически колектив, този инспекторат, това министерство и тази държава? Изкажете се, де, нали сте анонимен, втория коментиращ, няма страшно от последствия! И следващият анонимен, типичен представител на учителското съсловие, на който отговорих, защитете се и вие, та да ви видят хубаво как чинно "разсъждавате" Тези, които сте на страната на ръководството и инспектората, все добри, кадърни учители, много сте мълчаливи и лаконични, що така, бе? Анонимен каза: Не вярвайте на Грънчаров той е психически болен човек и затова умее да лъже много убедително. За нормалните хора всичките му твърдения и описания са пълни фантасмагории и лъжи. Понеже е болен затова и не му обръщаме внимание. Имайте известно разбиране и му съчувствайте, а не го насърчавайте в глупотевините му. Чудя се как директорката проявява такова удивително великодушие и още не го е уволнила......

140

Humanus Academy: свободна и саморазвиваща се общност от творчески мислещи хора, естествена среда на ученето, на личностното развитие, на човешкия просперитет понеделник, 27 февруари 2017 г.

Виж страницата с образователни ресурси: За студенти, ученици и всички интересуващи се Всъщност онлайн-училището за личностно и духовно развитие на младите хора съществува от години на базата на моите изцяло образователни блогове, в които се е натрупала огромна информация, която всеки може да използва напълно свободно и безплатно. Сега просто предлагам към доразвиването на този вече реално съществуващ и функциониращ проект да се включат и други автори (учители, обучители, учители, преподаватели, партньори, както щете ги наречете), всеки от които ще има пълна авторска или творческа свобода или автономия, ще има нужния авторски и творчески суверенитет. Трябва, разбира се, да се облекчи достъпът до увеличаващата се непрекъснато информация, т.е. трябва да се преструктурира нейното подреждане, също така да се включи използването на най-новите и модерни средства за онлайн-обучение (виртуални класни стаи и пр.) Всеки човек, който има какво да предложи на други хора като знания, умения, ценности, смисъл и пр. може да се включи в екипа от преподаватели, тук даже не се искат такива формални неща като дипломи и сертификати, истински важното е кой какво може и доколко има нужния талант – за да си намери ученици, които да имат полза от него. Ще възникне една напълно свободна и саморазвиваща се общност от творчески мислещи хора, която именно е естествената среда на ученето, на лич141

ностното развитие, на човешкия просперитет. Така че заповядайте, в нашата образователна общност всеки може много да допринесе или да придобие, било за самия себе си, било за другите, и то не какво да е, а тъкмо истински значимите за човека неща, които имат непреходна ценност: става дума за мисли, идеи, истини, духовни ценности, творения на човешкия съзидателен гений.

Тази публикация е добавка към обявата за създаване на въпросното онлайн училище, публикувана под заглавието Заповядайте заедно да създадем демократично, свободолюбиво онлайн-училище!. То вече си има своята фейсбук-страница: виж Humanus Academy.

142

Огромната част от днешните мъже не са нищо друго освен роби на своя сексуален нагон и в крайна сметка на жените! понеделник, 27 февруари 2017 г.

С. Д. каза: Един приятел ме обвини, че съм ласкаел жените. Ми те затова са жени, чакат топлота и ласка. Кой друг да им ги даде, ако не един умен мъж?!... Една жена има способността да обърне мисленето на един мъж на 180 градуса! Кратък мой коментар: Интересно е, че някои мъже считат за нужно да се похвалят с това, че най-усърдно робуват на жените – или ги обслужват... :-) И смятат, че привързаността им към обслужването на жените било израз, видите ли, на ум, въпреки че то е израз тъкмо на обратното на ума. Защото мъжът не е станал мъж докато не е успял да преодолее варварската си зависимост от своя сексуален нагон, респективно зависимостта си от жените. Несвободният от сляпата зависимост от нагона си (иначе казано, от жените) мъж не е мъж, а е жалка картинка, е карикатура, е жалко, само външно подобие на мъж. Между другото мъжът е мъж доколкото е успял и поне една жена да обучи на това да не е варварски зависима от нагона си, това е трудна работа, но истинските мъже успяват даже и в това отношение. Мъжът не е мъж докато не е станал човек, а човекът е това: свободно същество. Първото по жизнената си значимост дело на човека е да очовечи собствената си природа, да култивира една чисто 143

човешка, иначе казано, свободна от чистия нагон сексуалност. Човекът е същество, свободно даже и от собствената си животинска природа.

Първото дело на тръгналия по нелеките пътища на свободата мъж (и човек) е да извоюва свободата си от своя собствен сексуален нагон. Много днешни мъже не са нищо друго освен роби на своя нагон, сиреч са роби на греха, те са жалки слуги на разврата, тяхната собствена сексуалност ги тиранизира варварски жестоко, безжалостно, като нищо друго. И падението на такива хора е така голямо, че вместо да се срамуват от това, което са допуснали да ги сполети, те считат за нужно да се хвалят с него! Аз лично по-голямо падение не мога да си представя. Препоръчвам на невежите по тия най-главни проблеми на пълноценния човешки устрем към свобода и човечност да разлистят поне моята книга със заглавие КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ МЪЖ? - защото очевидно съвсем не разбират това и са затънали в страшни, в непроходими житейски тресавища, които до добро не водят...

144

Сократ за смисъла на образованието понеделник, 27 февруари 2017 г.

Публикувал съм го преди три години, но не е зле да бъде припомнено отново – понеже постоянно го забравят... 2 коментара: Иванка Топалова каза: Преди 2500 години Сократ е прозрял това, което за днешните ръководители в образованието звучи като ГРЯХ – толкова са потънали в самовъзвеличаването си! И това е, което дава ОТРАЖЕНИЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО и в непрекъснатите "РЕФОРМИ", с които те се опитват да направят себе си равни на СОКРАТ! ГОРКИТЕ! Но за сметка на това – и ГОРКИТЕ УЧЕНИЦИ – бъдещи граждани! Анонимен каза: Вий сте пловдифския Сукрад! Ашколсун!

145

Кратък и ясен като бял ден отговор на въпроса "Как се влиза в депутатска листа у Нашенско?" вторник, 28 февруари 2017 г.

Написах тази сутрин един кратък коментар по политическа, по предизборна тема (виж: Да, властта е най-опасният наркотик: само изключително силни в духовно отношение личности могат да му устоят) и веднага някакъв анонимен "благожелател" ме клъвна най-дружески, попита ме защо нито една партия не ме била включила в депутатските си листи и пр. Ще видите какво ми е писал, ето, слагам неговата реплика, а пък по-долу ще прочетете и моя отговор до него, в 146

който се опитвам да отговоря на актуалния и немаловажен принципен въпрос Как се влиза в депутатска листа е Нашенско?: Анонимен каза: Абе Грънчаров ти като се мислиш за толкова важен защо нито една партия не те покани да те включи в депутатските си листи? :))) Нали уж си бил реформатор в образованието, образованието сега се оказва, че е най-важната тема в предизборните обещания, ако наистина някой те ценеше трябваше поне една партия да те покани да влезеш в листите и от гражданската квота. Но това не се случи. Сега разбираш ли че си "Господин Никой"? :))) Ако някъде те ценяха щяха да те поканят. Но и от партиите разбират че си пълен боклук... Ето примерно даскала от Вакарел са го включили в листата на Да България. Ангел Грънчаров каза: Таваришч анонимник, ще ти отговоря – щото без да си даваш сметка поставяш хубав въпрос, а именно въпроса: Как се влиза в депутатска листа у Нашенско? А мен защо не са ме включили в никоя листа е проблем, който в светлината на отговора на принципния въпрос ще си намери своето найлогично обяснение. И тъй: как се влиза в депутатска листа в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ? Всички знаят как става това, май обаче нема никой, който да го заяви гласно – и да предизвика дебат по немаловажната тема, свързана с чудната специфика на нашенската родна демокрация. Всички упорито мълчат по темата-табу. Е, аз ще кажа нещичко. Понеже съм философ и мой дълг е да казвам на висок глас онова, за което всички други предпочитат благоразумно да си мълчат. Аз имам погледа, щото откак се помня наблюдавам ставащото в нашенската родна политика, имам своите наблюдения и заключения. Навремето, в първия период на демокрацията ни бях даже нещо като политик, бях член на Демократическата партия на Стефан Савов, а когато СДС стана партия, влязох и в нея (откъдето ме изключиха за "антипартийно поведение през 1999 г., предполагам аз съм единственият човек, който е изключен от партията си когато тя е на власт - изключиха ме щото си позволих да критикувам открито самозабравилите се партийни бонзи на властта в Пловдив, те ме обявиха за "народен враг", организираха ми "Народен съд" и ме изключиха от партията!). Както и да е, сред основателите съм и на клуб ДЕМОКРАЦИЯ, първата опозиционна организация след 10 ноември 1989 г. в Пловдив. След разцепването на СДС съм си симпатизант на ДСБ. Моите наблюдения са, че ако искаш да влезеш в депутатска листа трябва да направиш нужното да станеш приближен на вожда на съответната партия, този е най-лесния начин да се навреш в листа. Ето, Георги Марков, бившият седесаринченге и бивш конституционен съдия на България (!!!) почна да фали най-безсрамно Боко по медиите, държа лъжливи речи на партийните форуми на боковата партия, предизвика сърдечното умиление и дори сълзите на Дон Боко, он пък му се отблагодари като го тури в депутатската листа на подведомствената си лична партия. Божо Димитров навремето нищо че беше комунист, беше член на БСП, заради безценни медийни услуги (фалби за Боко) не само че се навря в депутатските листи на боковата партия, ами дори стана и министър без портфейл в първото му 147

правителство! По абсолютно същия начин се става депутат и при комунистите. Там требе да си човек на вожда и депутатското место ти е в кърпа вързано. Нема защо да си кривим душата, така стават нещата и в останалите партии у нас. Голяма рядкост е някой да влезе в листа само защото е авторитетен човек, специалист или личност с качества. Да, това е същинска рядкост у Нашенско.

Вторият начин да се навреш в депутатска листа е да си... купиш избираемо място в депутатската листа. Това е също много лесен и донякъде дори е... "почестен" начин за навиране в листите, тук просто има сделка, търговия. Ти даваш пари на партията или на вожда й, инвестираш известен капиталец, а после партията ти се отблагодарява чрез връщането на капиталеца ти от държавното съкрови148

ще, под формата на депутатска заплата, да не говорим за комисиони, за държавни поръчки и прочие благинки, което като от същински рог на изобилието ще се излеят връз тебе особено ако партията ти е станала управляваща. Нема смисъл да давам примери в това отношение, но ето все пак един: Слави Бинев. Он успя да си купи с пари не само архонтска титла (!) от владиката на Стара Загора, но и... депутатско място в Европейския Парламент (!!!), колко парички е дал лично на Сидеров за тая далавера само те двамата си знаят. Сега си купи избираемо место като брой, предполагам, една капа едри жълтици на везира от Сарая, пак само те двамата си знаят колко са жълтиците, аз не мога да кажа, но не вервам Ахмед Доган да е турил Слави Бинев само заради силното си възхищение от неговия чрезвичайно мощен интелектуален капитал! Аз знам и за други видни личности в нашия партиен живот, които са си купували с пари я депутатско место, я министерски пост. И вие знаете такива, не се правете на изоглавени, че не знаете. У Нашенско сичко може да се купи с парици. У нас нема такива хора, които да не можеш да купиш с пари. Пред париците се размеква всяко, дори и най-твърдото българско сърце. Това е положението. Тия неща се знаят отколе, от памтивека, затуй даже ми е неудобно да ви ги съобщавам. Пак ще ме обявите за празнодумец че ги пиша и с право ще се отвратите от мен. Щото имате много чисти и неподкупни сърца, затова ще постъпите така, досещам се и за това. Туйто. Това, дето се казва, е положението. Аз за друг начин да влезе човек у листите за Парламенто не се сещам, вие ако се сещате, кажете, помогнете ми. А, сетих се, друг начин е да се цалива... газо на вождо, нали се сещате за оня виц, дето Боко се оплаква, че вече бил немал гъз, щото подлизурковците му го биле излизале?! Ама този най-ефективен начин е просто средство, той спада към първия метод, простете за грешката. Това е. Българската демокрация – писал съм го това нещо и друг път, но ще го повтаря – ще излезе от предсмъртната си агония когато българските партии се демократизират вътрешно, ала аз това нещо не го вярвам че ще стане в близките петилетки. Е, може да стане и скоро, ама нема кой да го направи. Аз, знаете, се боря с последни сили за реалната демократизация на едно-единствено училище, щото моята теза има още по-съществено допълнение: докато не се демократизира българското образование, докато образователните общности у нас не заживеят пълноценен демократичен живот, нищо няма да може да се демократизира у нас, в това число и партиите, щото откъде да се вземат "кадри" с демократично съзнание и поведение ако не се демократизира "ковачницата на кадрите", а именно училището, образованието?! От Луната ли да ги вземем тия кадри ако не ги произведем сами, а това може да стане само ако се демократизира българското образование?! Виждате колко са опасни моите идеи, опасни са именно за гибелното статукво, което обаче е така удобно комай на всички; е, сега разбирате ли защо нито една партия не дръзна да включи в листите си толкова вреден и опасен човек като моя скромна милост?! Леле, какъв скандал щеше да е ако некоя партия се беше осмелила да тури в листата си толкова вреден човек като мен, тогава всички други партии щяха да й обявят война на тази партия, дето е дръзнала да тури истински 149

динамит в основата на тъй удобната мафиотско-ченгесарска и олигархична система?! Като пиша тия неща, нека, моля, да не се разбират като критика на политическата сила, на която симпатизирам, именно на НОВА РЕПУБЛИКА (и на ДСБ). Изрично заявявам, че позициите на тази партия са най-близки до моите разбирания и ценности, при това изобщо в главата ми не е минало да правя нещо за да се вра в нечии листи, тъй че, дето се казва, нямам в туй отношение никакви проблеми. А пък да очаквам, че те ще тръгнат да ме канят да им влизам в листите, е, все пак не съм толкова важен и влиятелен човек - та да имам такива очаквания, знаете, аз съм изключително скромен човек. В нашата политическа сила има достатъчно качествени личности, които са в листите, че една друга такава към тях да се прибави няма да с кой знае колко да се обогати листата им. Виждате, скромността ми си личи. Затуй не ставам за политик. Немам нужната настъпателност и пробивност, пък и съм непрактичен, отдавна съм ги разбрал тия неща. Затова никой друг не мога да виня, вината и дефектът са изцяло мои. Толкова. Леле, как се изложих тука, пишейки тия неща?! Ще излезе, че тайно много съм копнял да вляза в пустите листи, нали така излиза? Е, чак ако толкова много копнееше сърцето ми за подобни неща, щях да си размърдам малко... газо, нали така?! Освен това, като философ, ценя други неща, примерно духовната власт, властта върху съзнанията, която имам като пишещ човек, като философ, като блогър и пр. за мен е именно истинската власт, тя с нищо друго не може да се сравнява. Духовните неща имат такава мощ, с която даже и мощта и достолепието на държавната власт не могат да се сравнят. Но да не продължавам в тази посока, защото едва ли ще ме разбере и надали ще ми повярва някой... 2 коментара: Светослав Стойков каза: Г-н Грънчаров, моето скромно мнение е, че точно такива като Вас изключително скромни, честни и рядко енергични хора, които имат ясни и подробно обяснени и дискутирани политически и професионални концепции имат място като депутати, но за съжаление те остават невидими дори за тези, на които симпатизират. Докато това е така... Е. Шекеров каза: Да, наистина е жалко, че ярките, независими и свободолюбиви личности като правило остават отвъд полето на всякакви управленски/властови и политически сфери!

150

Поразително е, че някои от нас изобщо оживяха в тази толкова тежка и изпълнена с какви ли не административни ексцесии и ужасии образователна зима сряда, 1 март 2017 г.

Реших да преправя малко тази табличка, промених това-онова, ето сега как изглежда сега. Смятам да я дам днес за обсъждане на учениците, изучаващи философия на правото. Преди години я преведох от руски, тя имаше и още има голяма популярност в Мрежата, много хора я споделиха и харесаха. Както и да е. Та днес започвам по този необичаен начин своето есе от поредицата около борбите за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование (ПГЕЕ-Пловдив, известно все още като ТЕТ-ЛЕНИН). Между другото да спомена най-напред това, че до този момент нямам абсолютно никакъв отклик от страна на властващите длъжностни лица по повод на моите последни инициативи за разрешаване на натрупалите се противоречия, което оценявам като неприкрито с нищо демонстриране на нежелание за диалог, като твърд отказ дебатите. А това вече ми дава моралното право да търся друг начин за решаването на конфликтите, т.е. да се обърна към органи на властта, намиращи се извън самата образователна сфера, примерно прокуратурата - след като властващите длъжностни лица в образователната институция фактически дезертираха от отговорността си, демонстрирайки, както казах, пълното си нежелание да търсят ефективен начин за решаване на натрупалите се противоречия. Днешният ден ще бъде изчакващ, към края на деня, ако не получа никакъв знак за промяна на това отношение, ще изпратя подготвените документи до прокуратура151

та, отдавна съм подготвил писмен сигнал до нея, днес ще го актуализирам малко и ще го изпратя, стига, както казах, мълчанието от въпросните длъжностни и отговорни лица днес да не бъде прекъснато.

(Предишният вариант) Прочее, след около час в ПГЕЕ-Пловдив ще се проведе синдикално събрание на СБУ, организацията, към която членува и моя милост. Няма дневен ред в обявата за него, което ме кара да си мисли, че нищо чудно на това събрание да бъде предложено... моето изключване от този синдикат. (Същото нещо се случи седмица преди първото ми уволнение от училището, тогава лидерката на организацията на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", която също така е и помощник-директор на училището, именно г-жа Камелия Стоянова услужливо подготви уволнението ми като проведе точно такова неочаквано за народа, но затова пък не по-малко скандално синдикално събрание, на което моя милост беше изключен от синдиката на основание на това, че съм бил станал, видите ли, "върл народен враг на училищната идилия"!) Понеже имам часове във втора смяна, няма да отида на събранието, и то не за да саботирам осъществяването на подобна акция по подготовката на моето поредно гилотиниране, а просто защото, както сами забелязвате, имам много работа за вършене в този уж свободен ми предиобед. Да кажа нещичко и за явяването ми на ТЕЛК, което стана в понеделник, 27 февруари, завчера. Да кажа и за това нещо, щото бях обещал, държа да си спазвам обещанията. Та интересно е да отбележа това, че в подготвената от директорката поредна моя "производствена характеристика" този път, кой знае защо, 152

вече не пишеше ония скандални неща, касаещи моето "увредено психично здраве", абсолютно нищичко не пишеше в този раздел, в онова предишно славно време използван за даване на тъй скандалната директорска "психиатрична диагноза"; самият въпросен документ този път ми беше даден на ръка, а не в запечатан с печата на училището плик с гриф "СТРОГО СЕКРЕТНО" (както това беше направено предишния път, е, грифът го нямаше, шегувам се за грифа!), ето, ний приветстваме тази промяна, този нечуван прогрес, за който, както е известно, платихме с близо три години усилия около не по-малко славно протеклите съдебни дела; аз, както знаете, съдих директорката за клевета, осъдих я на най-решаващата първа инстанция, после тя успя да си осигури пълен поврат в съдебния процес, спечели съдебното дяло в Окръжен и дори във Върховния Касационен съд, като капак на всичко аз загубих за тия дела не по-малко от 5-6 хиляди лева (!), да, ама ето, оказва се, че урокът, който по този начин дадох на директорката, очевидно не е минал безследно, тя вече научи, че не е безопасно да си прави каквото иска с достойнството на персонала, тя вече, както с радост отбелязах, вече не пише подобни "ласкави психиатрични характеристики" не само в моите документи, но и, убеден съм в това, няма да посмее да ги запише и в документите на който и да било друг член на персонала на училището; тъй че, дето се казва, платих голяма цена, и морална, и финансова, ала все пак успях да си изпълня мисията на учител, успях да науча самата директорка на нещо твърде важно, имащо висок и морален, и правен, и граждански смисъл, затова, дето се казва, съм много удовлетворен от постигнатото. Да де, постигнах този успех, радвам се на това тържество на правото, на правдата и на справедливостта, но цената, която платих за всичко, наистина беше страшна и голяма, без борба обаче нищо добро не може да бъде постигнато в нашите родни условия особено, на злото ако не се противопоставяме, ако не се съпротивляваме с всички сили, добро явно никога няма да видим. На самата ТЕЛК не се случи нищо особено. Лекарите този път бяха пределно експедитивни, на Психиатрична ТЕЛК не посмяха да ме пратят под предлог, че не съм бил представил "исканите документи" за заболяване, което моя милост изобщо не притежава (!), интересно е това, че ТЕЛК разполагаше с обширен писмен отговор от страна на НЕЛК по повод на моето обжалване на тъй странното потвърждение от страна на Психиатрична ТЕЛК на толкова оригиналната и самоделна директорска "психиатрична диагноза", а моя милост до този момент не притежава никакъв отговор на собствената си жалба от същата тази НЕЛК (!!!), което само по себе си е скандално; както и да е, пак ще ми се наложи да обжалвам, щото като съзнателен гражданин не мога да търпя паразитиращите и върху моите данъци държавни органи да не си гледат работата. И ТЕЛК като ми разгледа документите реши да ми даде 40% "трайна инвалидност", даже записаха това, когато в един момент един от членовете на комисията не се провикна: – Стойте, ще направим грешка, този господин има обжалван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив болничен лист, не можем да му издадем решение докато не обсъдим и този казус! 153

Членовете на ТЕЛК се наложи да се хванат за главите и се обърнаха към мен с изражение на лицата да им помогна да разберат какво става в това училище. Наложи се да им кажа следното: – Ами аз нищо не зная за това обжалване на болничния ми лист, но предполагам, че то се дължи на това, че нашата директорка притежава завидни медицински познания, макар и да е самоука в областта на медицината тя очевидно е така напреднала, че вече умее не само да издава свои собствени диагнози, но също така явно има и самочувствието, че може да отменя диагнозите, дадени от официални и оторизирани за това медицински длъжностни лица и власти, това предполагам се е случило пак. Тя и друг път се е опитвала да отмени мои болнични листове, та затова изобщо не съм изненадан от тази радостна новина, че пак е сторила същото. Лекарите ми поискаха епикриза от престоя ми в болницата заради операцията през втората половина на декември, заради която бях в болнични един месец. Каквато, разбира се, не носех. Оказа се, че не съм си я бил взел от болницата, понеже тогава заболяването ми не беше сериозно и не съм мислил, че ще ми се наложи някога да бъде обсъждано от ТЕЛК. Та се наложи да се разкарвам и до дома си, и до болницата, пак ми беше оказана тази добрина да обикалям като финикиец за един документ, накрая го осигурих и представих. От ТЕЛК обаче като им го занесох се държаха така грубо, че реших да не им го представям, реших да ги накажа за грубостта им (на трима членове на въпросната ТЕЛК обясних за какво става дума и ги помолих да вземат документа и да го приложат към делото, обясних също, че бързам за работа, и тримата като един ми отвърнаха, че трябвало да го вземе този документ друг член на комисията, който в момента отсъствал, трябвало да го почакам, молих да вземат документа, че ще закъснея за работа, отказаха; е, щом е тъй, нека сега пак да ме викат съвсем официално, с покана, ще им го занеса тогава, а пък междувременно и на тях се налага, сами виждате, да им изнеса един малък урок по темата как се разговаря с други човешки същества!). Абе страшна работа, лудницата в ТЕЛК е голяма, просто не мога да намеря думи да опиша впечатленията си и затова прилагам само една снимка, ето я:

154

И още снимки имам, но сега бързам, ще ги поставя евентуално друг път. Ето една-две снимки от моята акция за... подаряване на бройки от списание ИДЕИ на нашия учителски "колектив":

Интересно е да се отбележи многозначителния факт, че въпросните бройки стояха на масата в учителската стая близо седмица, но никой – повтарям, 155

абсолютно никой! – не благоволи да си вземе някое от подарените списания, включително и един колега, чиито син има отпечатана статия (!!!) в едно от тези списания! Да отбележа и това, че преди години, когато обстановката в училището беше друга, много от същите тия хора си купуваха същото списание с пари. Изводите оставям вам. Аз не е нужно нищичко да казвам. (Е, има една подробност, помолих който си вземе списание, да си напише името и фамилията, за да мога да отчета подарените бройки в издателството, дали пък тази беше причината никой да не посмее да си вземе някоя книжка?!) Тия дни ще проведа акция по подаряване на бройки от списанието и на учениците, да видим как те ще реагират на този мой жест. Имам чувството, че там картината може би ще е съвсем друга.

Понеже наистина нямам време да отбележа и този любопитен епизод: знаете, от дълго време аз си позволявам "да дърпам дявола за опашката" като пиша на всеослушание, че само един клас от класовете, на които преподавам, ми е обявил бунт, недоволствайки от моите по-различни методи на преподаване; е, имаше някакви опити и други класове да бъдат присъединени към "антигрънчаровистката" коалиция на "здравите сили", но те не пожънаха очаквания успех; но "здравите сили" продължават да работят в тази посока де, те лесно няма да капитулират. Та вчера въпросните "здрави сили" се опитаха да проведат акция по настройването на цял клас срещу мен като двама ученици от Х Б клас, закъснели по156

рядъчно за час (25 минути!) при моята забележка защо закъсняват си позволиха да се държат крайно обидно за мен, хулигански, нагло, единият от тях даже показа извънредна смелост и си позволи да ме попита... "дали имам проблеми с психичното си здраве", предложих му, щом има такива удивително дълбоки познания в тази сфера, да почне да пита всички учители наред за същото, той се ухили сконфузено, а пък другият допълни "диагнозата" му като обяви, че "психичните проблеми на г-на явно са тежки", също така заяви, че бил искал да ме заведе на... психолог, покани ме да ида при педагогическия съветник заедно с него, очевидно той възприема този последния за много близък, знам ли, така прозвуча поканата му, прозвуча "ела да идем при педагогически съветник г-н Маринчешки и ще видиш какво ще ти се случи", по този повод той даже се позволи да откърти една метална част от парното и започна да я размахва, абе очевидно анархията, сами виждате, напредва, макар това държание на учениците да си има своето обяснение, не е като да няма. Толкова и по този пункт, ще направя съответния доклад за държанието на хулиганстващите ученици - щото ми е много интересна реакцията на училищната власт. Ний там установихме очебиен двоен стандарт в поведението на властта, щото, както знаете, вече има цял един клас, на който нищо не се случва - въпреки че това, че те хунвенбийстват, иначе казано, обиждат преподавателя си по философия всеки час! В същото време за дреболии (за харесване, за лайкване на снимка "с обидно съдържание" за учител, намираща се във фейсбук) сурово бяха наказани много ученици, дори цял един клас! Но ето, ненаказаният прецедент неизбежно заплашва да се превърне в правило, а това води, казахме, до анархия, до пълно беззаконие. Тия неща са прости, но виждате ни се налага често да ги припомняме. Толкова за днес. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! И честита Баба ви Марта, радостно е, че иде пролетта, че зимата си отива! Поразително е, че някои от нас изобщо оживяха, че изобщо издържаха в тази зима – толкова тежка и изпълнена с какви ли не административни ексцесии и ужасии. 2 коментара: Анонимен каза: Неуспешните хора висят в интернет. Мърморят, оплакват се. Не са великодушни, не прощават, а водят дела. Обсъждат хора и вещи – Анастасова, ПГЕЕ. Търсят оправдания и извинения – целият свят е против мен. Всичко знаят – как да се демократизира образованието в Б-я. Обвиняват другите – но никога се себе си Ангел Грънчаров каза: Другарко, а сега напишете какви сте вий, успешните хора :-) Опитайте се да шикалкавите обаче мъничко по-малко... ако можете. Обичате ли новото? :-) Давайте нататък, сама се навряхте в капана...

157

Ако продължим да търпим, да понасяме, да си мълчим, положението в един момент ще стане неудържимо, а анархията – страшна и дори ужасна четвъртък, 2 март 2017 г.

Тази сутрин ми се наложи да изпратя до адресатите следния съвсем официален документ със следното съдържание: До Педагогически съвет на ПГЕЕ-Пловдив До г-н В.Цанов, класен ръководител на Х Б клас ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Уважаеми г-н Цанов, На 28 февруари т.г. двама ученици от Х Б клас си позволиха да нарушат фрапантно Правилника на училището и да се държат по недопустимо грозен начин с преподавателя си по философия, именно с моя милост. Смятам, че тези двама ученика следва да бъдат наказани за провинението си според разпоредбите на същия този Правилник. Понеже постъпката им така или иначе е израз на нелеката психологическа и нравствена ситуация в нашето училище (преживяващо труден, мъчите158

лен процес на една, както аз предпочитам да я наричам, непосредствена и практическа реална „зорлем-демократизация” на отношенията!), т.е. е израз на необходимия за пълноценното разбиране на инцидента цялостен контекст, си позволявам да изложа своето възприятие и преценка – такива, каквито съм ги изразил в своя дневник (или блог); ето този цитат, който, убеден съм, може много да спомогне за постигането на едно неощетено откъм смисъла си разбиране: „Понеже наистина нямам време за повече писане да отбележа и този любопитен епизод: знаете, от дълго време аз си позволявам "да дърпам дявола за опашката" като пиша на всеослушание, че само един клас от класовете, на които преподавам, ми е обявил бунт, недоволствайки от моите по-различни методи на преподаване; е, имаше някакви опити и други класове да бъдат присъединени към "антигрънчаровистката" коалиция на "здравите сили", но те не пожънаха очаквания успех; но "здравите сили" продължават да работят в тази посока де, те лесно няма да капитулират. Та вчера въпросните "здрави сили" се опитаха да проведат акция по настройването на цял клас срещу мен като двама ученици от Х Б клас, закъснели порядъчно за час (25 минути!) при моята забележка защо закъсняват си позволиха да се държат крайно обидно за мен, хулигански, нагло, единият от тях даже показа извънредна смелост и си позволи да ме попита... "дали имам проблеми с психичното си здраве", предложих му, щом има такива удивително дълбоки познания в тази сфера, да почне да пита всички учители наред за същото, той се ухили сконфузено, а пък другият допълни "диагнозата" му като обяви, че "психичните проблеми на г-на явно са много тежки", също така заяви, че бил искал да ме заведе на... психолог, покани ме да ида при педагогическия съветник заедно с него, очевидно той възприема този последния за много близък, знам ли, така прозвуча поканата му, прозвуча "Ела да идем при педагогически съветник г-н Маринчешки и ще видиш какво ще ти се случи!", по този повод той даже си позволи да откърти една метална част от парното и започна да я размахва, абе очевидно анархията в нашето училище, сами виждате, напредва, макар че това държание на учениците, предполагам, да си има своето обяснение, не е като да няма. Толкова и по този пункт, ще направя съответния доклад за държанието на хулиганстващите ученици – щото ми е много интересна реакцията на училищната власт. Ний там установихме очебиен двоен стандарт в поведението на властта, щото, както знаете, вече има цял един клас, на който нищо не се случва – въпреки това, че те хунвенбийстват, иначе казано, обиждат по недопустим начин преподавателя си по философия всеки час и то месеци наред! В същото време за дреболии (за харесване, за лайкване на снимка "с обидно съдържание" за учител, намираща се във фейсбук) сурово бяха наказани много ученици, дори и цял един клас! Но ето, ненаказаният истински сериозен прецедент неизбежно заплашва да се превърне в правило, а това пък води, казахме, до анархия, до пълно беззаконие. Тия неща са прости, но виждате ни се налага често да ги припомняме.” 159

Толкова. Аз смятам, че трябва да обсъдим внимателно казуса, който е добър повод да опитаме да изнамерим по-ефикасни начини за възпитателно въздействие върху ония ученици, които, както виждаме, са стигнали дотам в усещането си за пълна безнаказаност, че си позволяват да се държат хулигански, иначе казано, да тероризират не само съучениците си, но дори и някои преподаватели. Това по моето виждане е много съществен проблем, ако и този път отреагираме на него неадекватно (както стана с наказанията за лайкналите онази скандална и забранена страница във Фейсбук!), пораженията за нашия училищен живот и отношения могат да бъдат съвсем пагубни. Нямаме право повече да допускаме такива непростими грешки. Затова моля учителската колегия да се абстрахира по възможност от „несъмненото обстоятелство”, че тероризираният учител, в случая моя скромна милост, „си е заслужил да го обиждат” и да подходи към осмислянето на инцидента принципно; защото подобни инциденти, по мое мнение, се случват все по-често и с други учители, ала те, за разлика от мен, предпочитат да си замълчат, да не дават гласност на случилото се, защото ръководството, ако кажат нещо, може да ги възприеме че са „слаби учители” щом „не владеят учениците” и прочие, знаете каква е позицията на администрацията по този въпрос. Аз пък смятам, че ако продължим да търпим, да понасяме, да си мълчим, положението в един момент ще стане неудържимо, а анархията – страшна и дори ужасна. Длъжни сме да надмогнем някои свои недотам премислени и твърде остарели представи за нещата и да почнем да работим съобразно бързо променящите се условия, а най-вече и според призванието и мисията си на отговорни възпитатели на младежта. 2 март 2017 г. Пловдив С уважение: (подпис) 8 коментара: Анонимен каза: Изводът е че не ставаш за учител толкова е просто това....... Анонимен каза: Агресивни хулигани, които от 1-ви клас са на "ти " с ПС- ци. Свиквай с това. Светослав Стойков каза: Г-н Грънчаров е спокоен, възпитан, уравновесен, с овладяно професионално поведение и по никакъв начин не би могъл да предизвика агресия. Тук нещата явно имат друга причина за демонстрираната агресия. Анонимен каза: Склонен съм, предвид и изхлопалите тук "извод" и агресивно нареждане за "свикване" от коя ли "умница", бедна духовно и страхливо анонимстваща безличност, а с точните думи: от простака на тъй прекрасно разкриващата се и ширеща се в ПГЕЕ – Пловдив тъполандия в прекрасната ни родина и татковина , да се присъединя и да поддържам заключението на г-н Светослав Стойков! Нещо повече. Да го доразвия! Със сериозното предложение до засегнатия добър, благ, 160

свободолюбив и отличен Учител: Г-н Ангел Грънчаров, та тези хулиганстващи в часа ученици са си просили не учителско-родителско мъмрене и наказание, а полицейско отвеждане с белезници за държането си! Без шега! С преспиване за една нощ в карцера и бързо производство в отговор на деянието си! Само гдето и, защо ли ми се чини, и дали не греша, че те е много възможно да са деца на прокурори, или на техните началници-бизнесмени... т.е. са от по-висши инстанции и повисоките сфери на република мутроландия! В най-рутинния случай на техни прислугващи, или подчинени... Но не са деца на обикновени и на честни трудови хора! Бих бил силно изненадан, ако е тъй и се лъжа... Те затова се чувстват, тези синчета, без наказуеми – вероятно вече се виждат бъдещи ченгета в мутроландията си! Затова им е толкова широчко около врата и затова са си позволили това хулиганско, просташко-предизвикателно и нагло-недопустимо държане, защото са знаели, че мижитурките от пед съвета ще си замълчат, а съмишлениците и особено съмишленичките :-) на бащите им от същия пед. съвет ще ги покрият, оневинят и ще се противопоставят на решението за тяхното очевидно свръх заслужено наказание! При тези хипотези моят извод е, че ПГЕЕ следва да се нарича не Стив Джобс, а, или "Дон Карлеоне", или "Кръстникът", а в краен случай да си се възроди и да си остане с именцето "тет чичко ленин"!А с що по-лоша би била и иновацията: "тет сталин"?! А, г-жо Анастасова!? :-) Владимир Петков-Трашов каза: Уф, това е да се увлечеш по избора на имена, дотолкова, че да пропуснеш собственото си светло авторско име под коментара бе, чоджум!..:-) Съм: 2017.03.02г. Анонимен каза: pgee plovdiv (pgee_plovdiv@abv.bg) Вх. № 439/02.03.2017 г. Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-302/02.03.17г. Приятен ден! РУО-Пловдив Gergana Dzivkova каза: Проблем номер 1 :Безнаканост на ученика (новия закон). Номер 2-делегирани бюджети, номер 3-директори ,,феодали"-абсолютна власт за безумно управление и разходване на държавни средства, номер 4-толериране на това поведение от учители непрофесионалисти. Директор, родители и ученици ги манипулират, защото не си вършат работата и се страхуват. Номер 5-ненужна администрация като РУО, МОН и т.н. Мога да изброявам още, но какво от това?! Обществото толерира безумно поведение на безнаканост, лъжата, наглостта навсякъде около нас – защо училището да е по-различно?

161

Предаването "На Агората... " от 23 февруари 2017 г., темата е: Как се отнасяме към новаторите? четвъртък, 2 март 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив явно няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика: пак е подготвила уволнението на тъй неугодния й учител по философия! четвъртък, 2 март 2017 г. Току-що получих ето този документ от ТЕЛК – директорката на ПГЕЕПловдив, училището, в което работя като учител по философия, е поискала от ТЕЛК становище за закрила по чл. 333 от КТ във връзка със заболяването ми; това е последната стъпка на подготвяното от нея поредно мое уволнение (след като съдът ме върна на работа след по-раншното ми уволнение тя направи невиждани подвизи за да подготви ново мое уволнение!). Виждате, ТЕЛК заявява, че заболяването ми попада в списъка на закриляните от закона заболявания, но евентуалното ми уволнение, видите ли, нямало било да се отрази отрицателно на здравословното ми състояние, предполагаме, по тази логика, че то ще се отрази положително на състоянието ми! :-) 162

163

За мен е интересно да разбера, че тъй отмъстителната директорка, както виждаме, няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика, е, нейна воля, явно тя продължава да страда от заблудата, че оня, който има някаква влас164

тчица, може да си позволи и в съвременни условия да си прави каквото му скимне; е, по моето разбиране това съвсем не е така, разбира се, направих много за да й помогна да се отърси от заблудата си, явно до този момент нямам голям прогрес в тази посока, но да се надяваме, тя в един момент все пак ще прозре грешката си; е, вероятно ще се наложи да се разсее източника, извора на нейните заблуди, а именно, ще се наложи да настъпи тъй нежеланата за нея промяна в социалния й статус (когато загубят властта, която не са били способни да упражняват, неуспелите, провалилите се властници имат възможността по-задълбочено да вникнат в причините за провала си). Засега толкова, тия дни ще пиша още. Разбира се, налага се непременно да изпратя своя отдавна подготвен сигнал до прокуратурата, което и ще сторя. Хубава вечер засега, бъдете здрави! 7 коментара: A. от Австралия каза: Турски пич, глей са кво ме стъписа днес, ти като учител си отговорен за таa простотия, а?... Сегашното младо тъпоумно поколение ето кво смята: Че несгоден = неизгоден... А страшната дума идентифицирам така затруднява празните им глави, че става = иденфицирам... И тия кретени ще учат философия ли? Ето така ще изчезнеш като динозавър, приятелю... Gergana Dzivkova каза: Започва се. Прокуратурата – същата като МОН и ТЕЛК. Директорката е наясно, че съдебното дело ще се точи 4-5 години и през това време ще си дерибейства безнаказано. Съдебните разходи ще си ги плаща с парите от бюджета, а ти като безработен ще ги вадиш от празния си джоб. А ТЕЛК -това ли е тяхната работа?! Та те си плюят на решението - как така с ТЕЛК, с много заболявания, а няма да ти се отрази на здравето?! Не си ли дават сметка, че здравето на учителя се съсипва от стрес и напрегната работа с много отговорности?! Това е днешна България, за съжаление – на върха е елит от нагли простаци. За това и директорите ни са такива, и служителите на МОН, и лекарите от ТЕЛК. Дано намериш свестен адвокат. Успех! Ангел Грънчаров каза: Миналото съдебно дело (и на трите инстанции) продължи година и 7 месеца, на осмия месец влезе в сила присъдата и със съдебно решение вече бях отново в училището. Ще ми се наложи да си водя делото сам – или със служебен адвокат, понеже се разорих от воденето на съдебни дела с тази директорка, задлъжнях страшно много. Но какво да се прави, такъв е животът у нас за ония, които не си мълчим и се опитваме да живеем свободно, достойно и човешки... всяко нещо си има своята цена! Gergana Dzivkova каза: И МОН и ТЕЛК-всички в кюпа! Не съм си и помислила да мълча – мълчат жалките, тези, които не могат да работят качествено и ги е страх от директора. Моята даже не ми плаща Втори клас квалификация през отпуска и болнични, (сигурно защото тя няма такава квалификация), а иначе ежемесечно плаща 200 лева за служебни телефони – сякаш от чужбина ме управлява. 165

Анонимен каза: Ако ви уволняват, значи има причини за това. Няма как всеки хахо да бъде търпян на работа, нали така? Гергана Дзивкова каза: Извинете че в предишния коментар не съм се представила. Не, не съм уволнявана, но съм много неудобна за сегашната директорка та не се знае скоро... По-образована съм, чета повече и не мълча за нередностите. Човек, който заема тази длъжност, без да носи човешкото в себе си... А за това, че от преминаването на училището на делегиран бюджет счетоводството е поверено на счетоводна къща „Вени"-Пловдив, чийто собственик и главен счетоводител е зълвичката на директора – какво е?! За тях няма закони, няма конфликт на интереси, няма интерес да назначи в училището счетоводител,но плаща много повече на счетоводна къща... Когато разбрах как се краде от бюджета и от мизерните 620 лева на учителите представих документи – закон и наредба, ,,семейното" ръководство на частна фирма „Основно училище” прекрачиха границата. Така че в очакване съм на подобни деяния защото манипулацията и лъжата заляха училището. Слава на бога, колегите все още не са се отрекли от мен. Ангел Грънчаров каза: И колегите Ви ще почнат да се отричат от Вас когато директорката Ви почне да уволнява, да чисти неугодните и неприятните й... тази история ний вече я преживяхме и затова ни е до болка позната... щом се появи страхът, колегите Ви ще почнат да мълчат, а най-склонните към подлости дори ще почнат демонстративно да Ви проклинат, та директорката да им даде по-голям дял от диференцираното заплащане :-) Този филм ний сме го гледали вече... :-)

166

167

Популярна библиотека на списание HUMANUS 168