Dnevnikat na uchitelia 9 by Ангел Грънчаров

ЧАСТ 9

Ангел Грънчаров

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ Или училището в тъй приказната страна Мутроландия ЧАСТ 9

(Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота)

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие на автора.

ISBN © Ангел Грънчаров © Издателство ПРОПЕЛЕР 2017 г. 2

СЪДЪРЖАНИЕ: Българската образователно-възпитателна система достигна нови звездни морални висоти!...............................................................................................................................6 Бюрократичните шамани от МОН без никаква морална скрупул застанаха зад административния терор на тъй войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив! ............6 Моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите тъй коварната ситуация, в която сама се навряхте, многоуважаема госпожо директор?! ...............................................9 Реакции на граждани по повод на скандалните истории в ПГЕЕ-Пловдив, илюстриращи красноречиво плачевната ситуация в българското училище изобщо…..…….18 Дали да не взема да пиша до... Б.Борисов, он в крайна сметка назначи въпросната чиновничка на поста й: ще му пиша с настояване да посмъмри своето протеже – белким миряса най-после?! ..........................................................................................19 Малък, съвсем лесен нравствен казус, адресиран до мои колеги – учители и възпитатели на младежта.......................................................................................................24 Мисленето в категориите на свободата е абсолютно непонятно за ръководещите се от сталинския принцип "Има човек, има и проблем, няма го човека – няма го и проблема!" .....................................................................................................................31 Изпратих свой сигнал до Прокуратурата, касаещ крещящи нарушения на длъжностни лица от сферата на образованието.......................................................................33 Започвам да чета книгата на украинския философ С.Шевченко за християнската теология и екзистенциализма.......................................................................................42 Моите въпроси на гражданин до г-н Министъра на образованието и до омбудсмана на републиката...............................................................................................................42 Тези, които избраха демокрацията, днес ядат триста вида хляб, а тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация! …………………………...................46 Моя статия за образователната реформа излезе в издаваното в Чехия международно многоезично научно списание АУСПИЦИЯ......................................................47 Един католически свещеник ни показа каква е мисията на истинския духовник и християнин: поклон пред отец Паоло Кортези! ...........................................................51 Ако добрите хора, т.е. човеците, вярващи в доказали духовната си мощ идеи, направим нужното да си обединим силите, злото няма да овладее света! ...................52 За малко щях да кажа "Майната ви!" ама да не ви обиждам, въздържам се от тази грозна дума: щото почвам да се променям в "позитивна посока"!............................55 Директорката на ПГЕЕ-Пловдив загуби още едно съдебно дело, осъдена е за дискриминация на уволнен два пъти от нея учител...........................................................64 Не само войните, но дори и битките не се печелят лесно и бързо............................65 Всички досега излезли книжки на философското списание ИДЕИ............................65 Защо в Америка да те нарекат "лъжец" е най-жестока обида?! ................................69 Скандално: ТЕЛК-Пловдив възражда упражняването на похватите на репресивната психиатрия от ерата на комунизма! .............................................................................70 Заслужил съм си уволнението, аз съм "престъпник": щото помагам на учениците си да търсят истината за всичко! ……………………………………....................................78 3

Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет.............................................................86 Социализмо-комунизмът паразитира върху слабостите на човешката душа...........91 "Светъл пример" за прелестите на социалистическото ни образование – и за тъй непрежалимите сладости на комунистическия ни начин на живот............................92 Разбира се, на уволнението ми "широките народни маси" ще реагират с мълчание, е, тук-там някой мерзавец може и да изръкопляска...................................................93 Срещнах се с омбудсмана на Пловдив, разказах му за тъй епичната административно-образователна сага в ПГЕЕ................................................................................97 Все пак нека да бъдем по-човечни, човечността си никога не бива да губим, допуснем ли го – тогава всичко отива по дяволите! ............................................................98 Истината около издаването на едно списание за духовните неща у Нашенско.....104 Възникна неприятен проблем с депозита на Народна библиотека "Св.Св.Кирил и Методий".......................................................................................................................108 Философията като изкуство за създаване на проблеми...........................................109 Ще се радвам в моите непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота ни да не си остана все толкова самотен....................................................................110 Моят "диалог" с представителите на тъй мъдрата министерска образователна администрация продължава! .....................................................................................116 И съпругата на височайшия образователен "синдикалист" Юлиян Петров се е отдала на директорски произвол, ученици и родители й искат оставката! ................118 Без мислене загиваме..................................................................................................120 Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?! ..120 Свободният не се оправдава и не дава обяснения никому......................................127 За щъркелите като предвестници на... поредното ми опраскване от нашата толкова авангардно мислеща образователна бюрокрация! ..................................................129 И днес образованието ни още си е от абсолютно същия социалистически казармен тип, в него промяна никаква няма! .............................................................................131 Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата!...................................................................................................................................132 Освободим ли образователната сфера, ще елиминираме последното условие, задържащо страната ни в бедността и в унизеността..............................................140 Получих ново писмо от омбудсмана на републиката...............................................142 Европа значи свобода, ето защо руският и турският фюрер толкова силно мразят Европа! .........................................................................................................................143 Можем ли да победим злобата в сърцата си и да я заместим с по-човечни чувства: защо пък да не опитаме, какво пречи да опитаме, а? ..............................................144 Ето каква тема ще обсъждаме утре в новия семинар на нашия Дискусионен клуб……………………………………………………………………………………………..151 Още един документ, нека историята един ден знае цялата истина за това как сме живели ний, жителите на нашето болно време.........................................................152 4

Кандидат за депутат, бивш зам.-министър на образованието и доцент пише с груби правописни грешки! .....................................................................................................155 Към комуноидите, дето реват за "разпада" на Европа и Америка...........................159 Върховният цинизъм на комунистите: тяхната "непресекваща грижа" за... бедните!...................................................................................................................................160 Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив! .......................................................161 Предаването "На Агората..." от 2 март 2017 г., тема: Как се влиза в депутатски листи? ...........................................................................................................................169

Българската образователно-възпитателна система достигна нови звездни морални висоти! четвъртък, 2 март 2017 г.

Ученичката казва на учителката си: "К'во, Вие не знаете и не сте чували какво е к*р ли? Питам Ви в момента? Не сте ли виждали? Не? Какво се правите при положение, че сте го виждали и сигурно сте го лапали? И какво? Какво ще стане? Искам да разбера какво ще направите?". Преподавателката е Дарина Николова – старши учител по български език и литература, която е жертва на вербалната агресия от страна на тъй отворената ученичка. Прочетете още по тъй изразителния за нравственото състояние в нашите училища инцидент: Директорката на Лиляната проговори за циничната десетокласничка, попитала учителката си за мъжкия полов член; Разгромихте циничната ученичка, питаща учителката си знае ли какво е к*р; Ученичка брутално към учителка в Пловдив: Не знаете какво е к*р ли?; Made in Plovdiv: За "Харлем шейк" уволняват учител, а за к*р по време на час не изключват ученичка!; Интернет побесня след гаврата на вулгарната ученичка: Кой е виновен за унижението на пловдивската учителка? (ВИДЕО) Прочети повече в Blitz.bg

Бюрократичните шамани от МОН без никаква морална скрупул застанаха зад административния терор на тъй войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив! четвъртък, 2 март 2017 г. Получих перфектен по бюрократичната си йезуитщина отговор от шаманите от МОН, с което те без никаква морална скрупул застават зад административния терор на директорката на ПГЕЕ-Пловдив... очевидно за бюрократите от МОН няма директорско безобразие, което те няма да подкрепят! 6

Което, както и да го погледнем, е все пак една безценна за мен информация! Ето въпросното чудесно бюрократично творение:

Туйто. Дето се казвам, немам думи! Прочее, за да сравните за какво точно става дума и за да можете да схванете неизразимите дълбини на това бюрократично безочие ето и моето обръщение, по повод на което шаманите от МОН реагират с горния неописуем шедьовър:Проект за Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието. 5 коментара: Gergana Dzivkova каза: Ако МОН няма отношение към трудово правните въпроси между директор и учител, защо не прехвърлят училищата като частни фирми на директорите и да си гледат кефа?! Не е нужно да ги финансират, те директорите да си се оправят, че с държавна пара не става. Ааа, тогава май те стават излишни – всичките !!! Vanq Todorova каза: Те директорите си правели каквото си поискат и на мен ми го казаха. Анонимен каза: Писмото е съвсем резонно. Не виждам какво толкова хленчите. Хората ви обясняват съвсем човешки. Иванка Топалова каза: Парафраза на мисъл на Хенри Кисинджър: Някакви си 90 процента от директорите развалят репутацията на останалите! Radomir Parpulov каза: Смисълът на горното е, че директорите носят пълна ЛИЧНА отговорност по трудово-правните отношения. Така те трябва да изплащат ЛИЧНО и обезщетенията, присъдени от съда. Това за съжаление не става. Би трябвало при финансовите ревизии да се налагат санкции на тях и на счетоводителите, разрешили изплащане на тези обезщетения от училищния бюджет. В отговор на горното писмо, аз бих запитал финансовия контролен орган на министерството за неговото мнение по този казус.

Моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите тъй коварната ситуация, в която сама се навряхте, многоуважаема госпожо директор?! петък, 3 март 2017 г.

Вчера в късния следобед по Български пощи (конвенционалната поща) получих един документ, който бляскаво илюстрира и дори изцяло обясни последните знаменателни събития в нашата така трудно, направо зорлем демократизираща се училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия: виж Отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив явно няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика: пак е подготвила уволнението на тъй неугодния й учител по философия!. Също вчера (какво знаменателно съвпадение!) получих по имейла писмо-отговор на мое обръщение до МОН, с което МОН фактически дава зелена светлина на моето уволнение, т.е. отказва се да направи каквото и и да било за да възпре самозабравилата се и изпадналата в недопустим административен произвол и терор директорка на ПГЕЕ-Пловдив: виж Бюрократичните шамани от МОН без никаква морална скрупул застанаха зад административния терор на войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив!. Ти, уважаеми читателю, знаеш как се развиват епичните по абсурдизма и анахронизма си събития в нашата училищна общност, аз ти помагам в това отношение, пишейки своите всекидневни почти есета, репортажи, очерци или както искате ги наречете, в тях представям всичко най-важно и изразително в моите също така всекидневни и не по-малко епични (тази дума я пиша, разбира се, за да дразня и вбесявам опонентите си!) борби за непосредствена и практическа реална 9

демократизация на отношенията в нашата училищна общност, та от последните писания в тази моя поредица читателите вече знаят, че тия дни двама хулиганстващи, държащи се крайно арогантно ученици от един Х-ти клас събраха смелост да устроят много изразителна по провокативността си гавра с личността на своя преподавател по философия, дума по дума повтаряйки някои от клишетата, използвани от самодържицата на ПГЕЕ-Пловдив, именно самовластната директорка (именно, подобно на нея самата, почнаха усърдно и съвсем гласно да се интересуват от моето... психично здраве!). В този контекст нали изобщо не е изненадващо това, че пак вчера (леле, каква изразителна "случайност"?!) двама-трима ученика от един друг клас, именно 11 Д, устроиха добре подготвен спектакъл по досущ същия сценарий, в който, както подобава, беше устроена порядъчна гавра над личността на техния учител по философия; очевидно някой трескаво се нуждае от нови и нови "доказателства" за своята главна теза, която да послужи като "мотивация" за моето уволнение, е именно да подкрепи своята тъй умилителна по смехотворността си теза че, видите ли, преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив Ангел Грънчаров бил "пълен некадърник", бил също така "абсолютно негоден за системата", нему, естествено, "изцяло му липсвали каквито и да било качества да бъде учител" и прочие, знаете не по-малко умилителните по смехотворността си "аргументи" на въпросната самозабравила се административна самодържица на това някога елитно училище. Знаете също, в скоби казано, напоследък директорката, по своя си обичай, посети много мои часове, домъкна и услужливата инспекторка, а най-важното, успя да произведе куп компромати, написани в убийствено плътна, обилна черна, негативна светлина, с които доказва, че... "овцата е червена, защото е червена" (изразът е, доколкото си спомням, на Волтер), т.е. подготви усърдно и "документалната", "доказателствена" база, с която съвсем скоро ще се опита да докаже в съдебната зала своите тъй екстравагантни и, както вече отбелязах, умилително смехотворни тези относно моята хипотетична "пълна некадърност" и пр. Разбира се, "пълна случайност" е и това, че въпросните ексцесии в нашия училищен живот са броени дни след излъчването на предаване по Пловдивската обществена телевизия, в което водещият, именно моя милост, реши все пак да запознае обществеността с последните административни ексцесии в ПГЕЕ-Пловдив: виж Предаването "На Агората... " от 23 февруари 2017 г., темата е: Как се отнасяме към новаторите?. Така че картинката, дето се казва, се оформя в пълнотата си, пъзелът се натамани, нали така?! Сега всичко трябва да бъде увенчано, естествено, с тъй дълго чакания апотеоз, а именно с тържественото връчване на заповедта за поредното ми уволнение от училището, пак не мога да се удържа да не използвам метафората за... мотиката, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив очевидно вече така привикна да настъпва, че можем с основание да заключим, че процедурата много й е харесала: тя загуби не едно, не две, а... три съдебни дела, заведени от мен, какво й пречи да загуби още едно – щом така й се е усладило?! Но аз днес искам да наблегна на нещо друго, което пак е станало в тия наши знаменателни дни, имам предвид потресаващата по изразителността си 10

случка в едно друго елитно пловдивско училище, него го наричат "Лиляната", иде от името на комунистическата терористка Лиляна Димитрова, чието име носеше това училище за избраници, намиращо се "на пъпа на Пловдив"; та тя беше негов патрон в непрежалимите времена на комунизма (а иначе сега се нарича "Патриарх Евтимий", то, за разлика от ПГЕЕ-Пловдив, си избра нов патрон, докато нашето училище, както знаете, си остана в съзнанието на пловдивчани като "ТЕТ-ЛЕНИН"); както и да е, та значи имам предвид тъй изразителния инцидент в това училище, в което някаква ученичка говори цинични простотии на своята учителка, аз отразих това многозначително събитие под заглавието Българската образователновъзпитателна система достигна нови звездни морални висоти!. Ученичката бълва в сладък унес простотиите си, а останалите ученици в този елитен клас на тази елитна гимназия й се радват, смеят се, наслаждават се, на никой не му става малко неудобно, никой ученик не се сеща да реагира малко по-адекватно, примерно да каже нещо усмиряващо на самозабравилата се млада простакиня, нахвърлила се така агресивно срещу учителката си! Типична нашенска обстановка, някой се излага, прави простотии, а пък народът гледа сеир, радва се, ръкопляска, насърчава простакинята (в случая), а иначе и простаците у нас не са дефицитни де, нема защо да си кривим душите и да смятаме, че са малко, напротив, прекалено много са. Е, виждате, в това елитно училище "Лиляната", подобно и на не по-малко елитната "ПГЕЕ-Пловдив-ТЕТ-ЛЕНИН" избликна "неочаквано" подобна груба агресия срещу учител, е, в моя случай нещата са значително по-интересни – щото в ПГЕЕ става дума не за моментен изблик, симптоматичен за тежката психологическа и нравствена ситуация, в която живеем, а за цял един процес, в провокирането на който, трябва да признаем, моя милост има най-активна, бих казал даже водеща роля: защото аз отправям непоносими за бранителите на отчайващото статукво предизвикателства, дразнения, провокации и пр., а тази учителка, жертва на въпросната словесна и цинична агресия, разбира се, едва ли е като мен боркиня за едно ново, качествено различно, демократично по характера си образование и обучение. Аз срещу себе си съвсем умишлено имах дързостта да предизвикам такива мощни сили на бюрократичното статукво, че е цяло чудо, че те още не са ме стъпкали така, както... "луда крава тъпче телето си", няма нищо, че в случая, с този пример, аз сам се оказвам "телето", а пък тъй обидената ми образователна бюрокрация е "кравата", няма нищо, аз вече свикнах да ме наричат какъв ли не, обидите, дето като из рог на изобилието се сипят върху мен, са значително погрозни и безчовечни. Но ето, даже и в "образцовата "Лиляна"", в която няма такъв "зъл народен враг" като Грънчаров, няма такъв страшен разрушител на идилията като моя милост, избликна нещо, което изцяло съответства по характера си на онова, за което аз всеки ден пиша, отразявайки се като прилежен хроникьор случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, какъв извод си правите от това "съвсем случайно съвпадение", а, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Ето, и една безобидна учителка от тъй бляскавата и идилична "Лиляна" стана жертва на агресия от страна на ученик, нищо че с нищо, предполагам, не е предизвикала този изблик, но 11

събитието, инцидентът е от същия порядък, той говори и свидетелства за тежестта на онази нравствена криза и катастрофа, за която аз пиша от години вече; "нещо такова" имало не само в ТЕТ-ЛЕНИН, имало и в "Лиляната", преди време имаше подобен изблик и в Хуманитарната гимназия в Пловдив (случаят "Харлем-шейк", заради който строгата директорка изгони един по-различен и освободен учител, нещо нетърпимо за Светата Система, за какво ви говори всичко това, а, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и и заседателки?!

Тук искам да добавя нещо сякаш странично, но знае ли се, може да се окаже, че не е съвсем странично: преди години аз доста време съм работил като учител по философия в същото това училище, имам предвид "Лиляната", години наред си допълвах часовете там, щото работех на половин щат в едно друго, чисто квартално училище. А в един паметен момент от развитието на многострадалната ни демокрация даже бях... кандидат за директор на същата тази "Лиляната", нещо повече, спечелих конкурса за неин директор, получих резултат, до стотни равен с другата "победителка", именно съпругата на един от лидерите в града на управляващата тогава партия (!!!), е, при тази "патова ситуация" за директор беше назначена тя, не аз, беше назначена като "временно-изпълняваща длъжността", това временно продължи цели три петилетки, може да са и четири, не съм ги броил! Това е подробност, но е интересно, че аз още в този конкурс участвах с новаторска програма за управление на училището, досущ съответстваща по идеите и подходите си на този изцяло демократичен управленски стил, който сега се мъча да 12

наложа на крайно консервативната директорка на ПГЕЕ-Пловдив – и заради който съм обявен от нея за "най-зъл народен враг", разбира се. Още по-многозначително е и това, че в Хуманитарната гимназия, в която се случи оня раздут от медиите инцидент, моя милост пък е бил... директор в едни още по-далечни времена, в годините от зората на печалната ни демокрация (!), вярно, бях директор за малко време, причината е че сам се отказах, а пък другарите-комунисти тогава ми спретнаха и стачка (!), но най-главната причина да се остана на този пост беше моето отвращение към администрирането, поради което аз не направих нищо за да ида до моя личен познат, г-н Министъра на образованието и науката тогава, именно проф. Николай Василев, философ, по тази линия с него добре се познавахме, Бог да го прости, той почина преди няколко години! Нищо де, станалото – станало, тогава бяха бурни години, тогава бях много млад, а директорката, която властва в Хуманитарната вече поне 5 петилетки (!) е бившата моя заместничка, става дума за г-жа Соня Киркова, която, за разлика от мен, има "най-светли" комунистически убеждения – и виждате как здраво успя да се бетонира в Хуманитарната гимназия, че никакви демократични ветрове не можаха да я изскубнат от властта! (Е, моя милост не си мръдна пръста да й помогне да бъде уволнена от директорския пост по времето на правителството на Костов, тогава аз бях някакъв фактор в управляващата партия, имах свои приятели, които бяха депутати от нея, е, аз и тия свои връзки не използвах за да стана поне директор на "Лиляната", а какво остава да бях помогнал на другарката Киркова да си загуби поста в Хуманитарната?! Такива сме ний, демократите, великодушни хора сме, свободолюбиви хора сме, добри, човечни хора сме – затова и си страдаме толкова!) И в нашето училище почти всеки ден разни учителки се връщат от час и влизат в учителската стая с разплакани очи, макар чак толкова чувствителните учителки, дето са способни така човечно да реагират на тежката ситуация, все пак да се по-малко, щото чувствителният, добрият, човечният учител в такава една лудница трудно би оцелял. Но не за това ми е думата, знае се, че простащината у нас е в апогея си, тя стигна в апотеозите си дотам, че овладя даже... политическата власт, управлението на държавата! Нищо чудно нема в това, че в тъй приказната страна Мутроченгесароландия или вкратце казано просто Мутроландия ученици се държат гаменски с учители и с учителки, това държание си е изцяло "в реда на нещата", тук, у Нашенско, ученик да почне да се държи културно и възпитано ще се приеме за... скандално, за ненормално, е, разбира се, има и такива ученици, и не са малко, да не обиждаме възпитаните ученици и млади хора! Но е факт, че прекалено възпитаните хора у нас масовият простак ги възприема наймалкото за... "педераси" (простете за грозната дума, но се налага да я употребя, нема начин да не я употребя в случая!), за "обратни", за "ненормални", за "изчанчени", за "изкукуригали", за... както искате ги наречете, знаете за какво става дума, няма смисъл да се преструвате, че не знаете?! Та – моля, помислете малко, нема да ви навреди! – на този нравствен и психологически фон дали няма да излезе, че такива "ненормални" и "съвсем 13

некадърни" учители като мен, дето са "изцяло негодни" за Светата тъй ефективно развращаваща младите Система (генерираща непрекъснато и простащина, и тъпанарщина, и малокултурие, и бездуховност, и арогантност, и безличностност, и какво ли не още все от този порядък!), дали – следите ли ми изобщо мисълта или вече капитулирахте?! – няма да се окаже, че тъкмо защото са "черни овце" или направо "луди", заслужават най-голям комплимент за дързостта си да бъдат просто различни от масовия разпространен стереотип или тип?! Защото какъв е типът учител, който въпросната Система, генерираща ония същите "благинки", именно простащина, тъпунгерщина и пр., възприема и оценява за "нормален", "добър", "примерен", "поносим" и прочие?! Кой учител, кажете ми, може да бъде напълно адекватен на ширещата се около нас почти необезпокоявано простащина?!

Когато един формен простак ти се лези насреща и бълва простотии по твоя адрес, коя, каже ми, е адекватната реакция (на човека и на учителя)?! Ами и учителите, стига да искат да бъдат възприемани не за мухльовци, следва да се държат по указания просташки начин: как иначе следва да се държат ако искат да са съвсем адекватни на средата и на обстановката?! И кои учители, моля кажете и това, ще бъдат уважавани и приемани за "добри" и за "нормални" от една социокултурна среда (нека да я наречем така), която е издигнала в култ не друго, а тъкмо простащината, малокултурието, арогантността, нахалството, подлостите, тарикатлъците и пр.?! Отговорете ми де, защо се умълчахте така упорито?! Сега, в светлината на току-що казаното, как възприемате тъй усърдните твърдения по мой 14

адрес от овластените администратори, че моята тъй скромна и възпитана, а по презумпция и културна, и духовна личност била... "некадърна", "негодна", "ненормална", "психично деградирала" и прочие?! Кои в тази оптика, кажете ми, са "нормалните" щом аз съм "ненормалният"?! Кажете де, за нормите в тази наша изцяло деградирала образователна и възпитателна среда и система говорим, да, ще имате ли достойнството да признаете кои са тези истински, действителни, реални норми (и манталитет, и стереотипи, и образци за подражание и за следване и пр.)?! Да, за истинските, не за лъжливите, не за лицемерните норми на развратната Система говоря, не се правете на изоглавени че не ме разбирате за какво говоря?! Сега отговорете, ако имате капка съвест, в светлината на току-що казаното как ви изглежда това, че в оптиката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив не някой друг и не нещо друго, а... учителят по философия е "истински фаталният проблем", и ако този въпросният "народен враг на народното добруване" бъде изритан най-нагло от Системата, то тази система, видите ли, щяла била да процъфти?! Какво, моля ви се, по-точно ще процъфти в ПГЕЕ-Пловдив като такъв един дразнител на спокойствието като моя милост бъде изгонен от това наше многострадално училище?! Отговорете де, защо пак се умълчахте?! Философът Грънчаров ли, уважаема и тъй усърдно воюваща срещу мен гжо директорка, е главният проблем на училището, което ръководите?! Дали не сте се пък нещо заблудила?! А това, че точно човек като мен възприемате за свой враг, давате ли си сметка в какво Вас самата Ви изобличава?! Ма моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите ситуацията, в която сама се навряхте, многоуважаема госпожо директорке?! Направете нещо в тази посока, щото не само че отново ще настъпите упомената мотика, но и нещо много по-сериозно може да ви се случи! Примерно се запитайте как изглеждате в очите на трезвомислещите хора, които наистина със съжаление и потресаващо недоумение гледат на титаничната и безпощадно... глупава война, която водите срещу фантастичния (за Вашето собствено съзнание!) "народен зъл изедник и долен враг" Грънчаров?! Да питам ли още, да поставям ли още въпроси от този род?! Мисля, че тези са предостатъчни. Съвсем предостатъчни са. Нема нужда повече нищо да питам. Всичко е от ясно по-ясно. По-ясно е от това възхитително бляскаво утро, което сияе зад пердето ми! Ето, започва един невероятно ведър и наистина бляскав от светлина пролетен и Божий ден, нека да благодарим на Бога, че ни даде и този чудесен ден, че ни го отпусна – за да направим нещо добро и смислено в живота си! Желая ви да проведете идващия прекрасен ден възхитително смислено и пълноценно! Бъдете здрави! И до скоро! 12 коментара: Иванка Топалова каза: Указанията, или мотивите на ТЕЛК показват, че ТЕЛК е институция, защитаваща онези, които са готови да направят България гол терен за нашествениците отвън. да унищожат качествените хора в България. И в крайна 15

сметка, защо е този член за защитата – след като така леко всеки, който поиска, може да го пренебрегне! Gergana Dzivkova каза: Малко по-горе пише: ,,противопоказания – тежък физически труд и психическо напрежение". Откога уволнението не носи психическо напрежение? Кои са подписалите лекари – и аут от ТЕЛК! Тяхната работа е да установят неработоспособност, а не да дават подобни становища. Знаят ли защо им се плаща или са пожизнено назначени за да дават телкове на неработещи българи с частни фирми и цигани! Иванка Топалова каза: Всички сегашни кандидати за депутати поставят като основен приоритет ОБРАЗОВАНИЕТО! Защо това е така – всички вече и даже най-непрозорливите, отчитат че българското образование е стигнало до там, че 40% от народа ни се оказва неграмотен, а повечето от тези които все пак могат да четат – не разбират прочетеното. За да се повиши нивото на образованието, според нашия жизнен опит, трябва да се започне с РЯЗКО повишаване престижа на учителите. Това не може да се постигне без да се поддържа необходимата за учебния процес дисциплина. Задължението за поддържане на дисциплината има освен учителя, и ръководството на училището и изобщо на образованието. Къде в крайна сметка остава възпитанието! Възпитанието в поведение, ценности, поведение по време на образователния процес. За отговорност към останалите съученици, които искат да научат нещо. Изобщо неща, които през тези 28 години се изгубиха, тъй като кой знае защо се приписваха не като основа на образователния процес, а на „някаква комунистическа идеология“. Към това се прибавят и делегираните бюджети, които изискват запазване на ученическия състав при всички случаи. Те не позволяват да се вземат мерки за дисциплината, дори когато се пречи на учителя да организира образователния процес в часа. От друга страна – всяко новаторство плаши ръководството, защото то повдига нивото на образованието в даден клас и при липса на дисциплинарни мерки изоставащите ще направят всичко възможно да попречат, а не да настигнат напредващите. Очевидно е, че да рушиш е много по-лесно, отколкото да съградиш. Това е участта на новатор от типа на философа Ангел Грънчаров днес. Останалите учители, виждайки неговата участ, ще се отказват от всякакви опити да повдигат нивото си и оттам и нивото на обучението. Е точно в това ние виждаме ролята на ръководствата, като закрилник на новаторството , а не да става основната му пречка. Погледнато отстрани унищожаването на новаторството явно е линия, щом и ръководителите от РУО и МОН се стремят да опазят тази линия, макар че се скриват зад големи думи „ОСНОВНИЯТ НИ ПРИОРИТЕТ Е ОБРАЗОВАНИЕТО“!. Radomir Parpulov каза: Така е – съдът действа бавно. Ако и едната страна "шиканира" (означава "злоупотреба с права") делата се точат с години. Но тук има един въпрос за специалистите – може ли ТЕЛК да тълкува закона, каквото той прави в 16

заключението си? Ако – не, то неговото решение отпада и делата ще се гледат бързо и безпроблемно. защото е нарушен чл. 333 т.3. A. от Австралия каза: Не знаеш някои от ирландските песни по повод на цивилизованата ти Англия... Пратих ти ги тогава, но кат не разбираш бъкел английски ти отскочиха от философската глава кат пинг-понг... “Пребити и унижени от свиреп и див враг” – така наричат Англия... "И да унищожим британския трон"... Maria Vassileva каза: Навързана като черва администрация – това е България сега! Директори, Инспекторати, Министерства, ТЕЛК-ове и цяла плеяда, всичките многобройни връзкари, любители на "устройване по втория начин", мързеливци, тарикати и прочие, ала бала, тинтири-минтири, както казва Ангел... И ето го изтерзан, българина, в плен на служители, администратори, чиновници, които нищо не произвеждат и се хранят с човешка кръв! Как прекарват работното си време? С хороскопи, баене, телефонни разговорчета за устройване на някой от " нашите", намигване, подмятане, даване и вземане на пликчета, създаване компроматчета, обсъждане хитри ходове, начини за отстраняване, изригване, психически тормоз, съсипване, побъркване, пращаме в лудница на всички, които не искат да си свалят шапката, щом ги видят, отварят уста да търсят някви си човешки права, абе общо казано застрашават по някакъв начин спокойствието и благополучието на администратурата! Действаш под команда, изпълняваш, козируваш, рапортуваш, траеш си – тва се иска от всички останали извън този командващ всички сфери на живота ни кръг. Иначе оцеляване няма. Сатана облякъл костюм, сложил бяла якичка и вратовръзка и се разпорежда в света! Maria Vassileva каза: Грешка: изригване вместо изнудване Dimitar Kolev каза: "... направих много за да й помогна да се отърси от заблудата си,..." явно правиш го по сложен начин! Направи го по-просто, по комунистически и ще те разбере! А. от Австралия каза: Гледах видеа за BG-прехода, смехория... Тоя народ не става за чеп за зеле, да цитирам Карбо... Те не са в час, говорят некакви легенди, безстопанственост свирепа, всяка западна държава, където има строг контрол върху всичко икономическо, би се изсмяла на тоя резерват от одухотворени от лъжовeн комунизъм маймуни, решили да стават хора... Постоянно и неизменно ме учудва едно – как Русия има интелект и се справи с прехода без да го тръби, и как BG нема и хабер от понятие какво е интелект и за какво служи той... Изводите ми са много тъжни – не може да очакваш от народ, произвел чудото на техниката черешово топче (турска дума) да надскочи мижитурковския си ръст и да произведе нещо повече от това... Нема как да стане... Но не ми харесва и английския свят, всичко е студено, хората (ако мога да ги нареkа така, но е трудно) са всъщност роботи, произвеждащи блага, а великия 17

Маркс никак не каза глупост, когато каза че са придатъци на машината... Абсолютна истина е... 28 години BG произвежда политически боклук и диви безумни мечти, но това ще свърши... Ще затворим Тлъка в Алтъново и Апостола (бълхарите дори не знаят кво е апостол по Библията с тоя обесен пезевенк Левски)... Изкривен свят, много изкривен... И тук, и при вас... А. от Австралия каза: Това че те смятат тебе за мен е един комплимент за нас двамата с теб в антикомунистическите ни виждания и едно удостоверение за бездънната глупост на бълхарите, това манипулирано до несвяст през историята племе, което нема акъл за две стинки да се ориентира само, а все търси господари да го насочват... Те не са опасни и злобни като други народи, но в същото време са лъжливи и ирационални като цигани...

Реакции на граждани по повод на скандалните истории в ПГЕЕПловдив, илюстриращи красноречиво плачевната ситуация в българското училище изобщо събота, 4 март 2017 г.

По повод публикацията от вчера (виж Моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите тъй коварната ситуация, в която сама се навряхте, многоува18

жаема госпожо директор?!), от заглавието личи, че тя е от поредицата от есета, отразяващи моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (тази на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия), та за тази именно публикация има доста отзиви и в блога, и във Фейсбук; те са по повод на това, че ТЕЛК дава на директорката карт-бланш за моето ново уволнение; ето тук няколко коментара, които заслужават по-специално внимание, на тяхна основа аз след това ще разсъждавам върху така създалата се ситуация: (Виж коментарите под съответната публикация по-горе.) Под друга една публикация по същия този повод (виж: Отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив явно няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика: пак е подготвила уволнението на тъй неугодния й учител по философия!) също има интересни коментари, ето някои от тях и тук: (Виж коментарите под съответната публикация по-горе.) Това пишат, така реагират хората, гражданите, на които случващите се така скандални истории в ПГЕЕ-Пловдив съвсем не са им безразлични - щото те показват по най-красноречив начин ситуацията в българското училище изобщо. Мислех и аз тук да се изкажа във връзка с коментарите на тия всичките хора, но те са пределно убедителни, тъй че се отказвам в момента да пиша за това как аз мисля по случващото се напоследък. Ще пиша, ама отделно. Чао засега, бъдете здрави!

Дали да не взема да пиша до... Б.Борисов, он в крайна сметка назначи въпросната чиновничка на поста й: ще му пиша с настояване да посмъмри своето протеже – белким миряса най-после?! събота, 4 март 2017 г. Разбира се, ще се изкажа съвсем скоро най-вече по тъй интересния казус: какво да правя в така създалата се ситуация. Да чакам като жертвено агне да бъда посечен от войнстващата директорка не ми отговаря на темперамента на човек и демократ. Защото смятам, че ний, гражданите, като само гледаме как разни самонадеяни властници са се разпищолили и без да им мигне окото си правят и беззаконията, и произвола, и злоупотребите (сякаш държавата им е нещо като бащиния!), тогава ний с пасивността си фактически съучастваме и подпомагаме техните зулуми. Аз лично за себе си с позицията си не ща да подкрепя тези администратори, които си мислят, че с властта, в крайна сметка дадена им все пак от нас, граж19

даните, те могат да си правят каквото им скимне, напротив, откакто се помня правя нужното за да противодействам, за да се съпротивлявам срещу произвола, срещу волунтаризма им.

Цялата работа е обаче, че един или двама човека не могат да направят кой знае какво след като имат срещу себе си (както е в моя случай) цялата обединена сила на държавната бюрокрация, която е обезумяла дотам, че не си прави простата сметка: ами че по-добре е, разбира се, да бъде озаптена тъй своенравната тяхна административна сестра (имам предвид в случая директорката на ПГЕЕПловдив), отколкото, дето се казва, цялата държавна бюрокрация... "да си свали гащите" и да покаже какво всъщност представлява – щото изявяването на подобна искреност и на подобна голота е рискована работа, възможно е нейното поведение да предизвика в един момент реакцията на по-големи обществени групи, примерно партии и пр. Но очевидно въпросната държавна бюрокрация е обнагляла дотам, че изобщо не й пука за нищо, без никаква скрупул си демонстрира тъй отвратителния властнически манталитет - защото най-вероятно смята, че властовият й монопол е гарантиран за вечни времена (на хоризонта у нас не се задава един български Саакашвили, който да лиши бюрокрацията от всевластието й!). Този, от една страна, е първият извод, който си правя, да, държавната бюрокрация си позволява да демонстрира пълно пренебрежение към правата, свободите и достойнството на нас, гражданите. За което, разбира се, сме виновни и сме отговорни и ний, гражданите. Този ми е вторият извод. Щото бюрократите правят онова, което им позволяваме да правят ний, гражданите. Щом провят всич20

ко, което им скимне, значи ний им го позволяваме, ний, великите търпеливци, нехаем за произволите и злоупотребите на бюрократите. Е, аз лично за себе си не ща да нося такава отговорност и затова, според силите си, правя нужното да противодействам срещу действията и бездействията на толкова арогантната и разпасала се администрация. Но въпросът, който поставих по-горе, си стои: какво може да направи един човек, един гражданин – след като разбере, че срещу себе си има обединената и затова така мощна сила на цялата държава, на цялата държавна власт, на цялата разпасала се много повече от някогашните турски бейове и толкова раздута държавна администрациябюрокрация?! Най-близкото до ума е, че един човек като мен, който се осмели открито да излезе срещу интересите да цялата държавна бюрокрация, непременно ще бъде смачкан – защото силите са съвсем неравни. И защото в нашите условия едва ли някой друг гражданин ще тръгне да подкрепя безумеца – да, за жалост, в нашите родни условия се възприема като същинско безумие това, което аз лично, примерно, съм тръгнал да правя: да се боря срещу тъй удобното за бюрократите, но така катастрофално за страната и за нацията ни статукво в образователната сфера. У нас тарикатският ни народ смята, че е по-добре да се гледа сеир когато бюрократите се разправят и мачкат човек като мен, обикновено тия, дето ще се осмелят да му подадат ръка, са по-малко от пръстите на едната ни ръка. Това е допълнителен фактор хора с борчески манталитет като мен да са обезкуражени – и в един момент да решат да капитулират. Щото ако не капитулират – непременно ще бъдат премазани. Дали и аз да не направя същото – с оглед поне да си съхраня живота? Дали, при така създалото се положение, да не взема да обезоръжа тъй войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив и преди тя да ме уволни, сам, дето се казва, с достойнство да се оттегля сам: щото наистина дали си струва да водя още веднъж съдебни битки, чиито край изобщо не е предизвестен, предвид плачевното състояние на корумпираната до дъно наша родна българска съдебна система?! Убеден съм, че много хора ще ми кажат: не изобщо не си струва саможертвата, времето, силите да се води една такава, дето се казва, "безполезна борба", една такава обречена борба. Било, видите ли, неразумно да правя такава една саможертва - щото, Ангеле, ти няма как да превъзпиташ тази същата арогантна администрация-бюрокрация, ето, нима не се убеди, че за всичките ти 6 години на борби не успя изобщо да повлияеш на манталитета на твоята г-жа директорка, тя продължава да си е все същата, да мисли във все същите анахронични и абсурдистки категории, да робува на все същия репресивен и терористичен манталитет?! Ето, тя изобщо не пожела да встъпи в диалог с теб, да приеме предлагания от теб демократичен дебат, не, всичкото, което ти направи, я остави изцяло бездушна, тя продължава, очевидно, да си живее в един друг, коренно различен свят в сравнение със света, в който живееш ти. И възниква тогава коварния въпрос: какъв, моля ти се, е смисълът?! Промяна при тия хора не може да се очаква, съзнанията им са от една съвсем 21

друга епоха, ало, Грънчаров, напразно си похаби всичките и сили, и здраве, и средства, и пари, и всичко, напразно си провали възможните научни и философски постижения, щото енергията, която вложи в изцяло безполезните и нямащи никакъв ефект битки с директорката и присъдружните й бюрократи, ако я беше вложил в написването на някоя и друга сериозна философска книга, ти може би щеше да постъпиш не просто по-разумно и смислено, но и щеше много повече да допринесеш за страната и за нацията си. А сега какво постигна: пропиля си златни шансове, загуби всичко! Ех, Грънчаров, защо не ни послуша когато ти казвахме да станеш "Трайчо", да преклониш колене пред директорката – и тогава на спокойствие можеше да си пишеш ненаписаните сега евентуални "философски шедьоври"?! Е, аз избрах пътя на борбата, борих се години наред, нима всичко, което съм направил, е отишло напразно, е отишло на вятъра?! И има ли смисъл в така създалата се ситуация да продължавам борбата?! След като се видя, че промяна при тия хора няма и не може да има... кажете де, какво да правя сега?! Кое, моля ви се, е разумното в тази толкова неприятна и непроста ситуация?! Да дезертирам сам, сам да си хвърля оставката – този ли е правилният изход?! Или да продължа една по същество обречена борба? Да поразсъждавам какво би станало в единия и в другия случай. Ако дезертирам, добре, примерно, ще си спася животеца, но какъв пример ще дам на хората, най-вече на младите, на моите ученици?! Аз ако капитулирам сега – съобразно моя пример ще се намери след мен някой друг, който да тръгне по моя път на борец?! Разбира се, че няма да се намери – и за това нещо ще съм виновен и аз! Щото ще съм дал тогава толкова лош пример на хората, на младите, които, да предположим, имат потенциала да са борци. Ами ако продължа да се боря със сетни сили и в в тази борба в един момент рухна, погубя се – примерът ми тогава дали няма да е пак лош, недостоен за следване?! Щото кой ще поиска да умре ей-така, напразно, мърцина?! (Примерно, кой друг е тръгнал, примерно, по пътя на Ботев и Левски, вий, примерно, познавате ли такива?! Сигурно има, ама не са толкова много, аз не се сещам в момента за такива. Вие ако се сещате, кажете. Стамболов, ето, за него се сетих. И него са го посекли. И следовника му Димитър Петков са застреляли. Има ли неубит борец за свобода и човешки правдини у Нашенско? И то да е неубит именно от "своите"?) Абе то все някога и някак ще се мре, дали пък ако покажа мекушавост и се оттегля сега сам, няма в добавка и да се опозоря?! Какво да направя, че оттеглянето ми (и евентуално: смъртта ми!) да са така вдъхновяващи, че след мен много други да продължат борбата?! Ето и за това следва да се помисли хубаво. Обществото гузно наблюдава сеира и си мълчи. По типичния наш позорен и опозоряващ ни обичай. Е, има пет-десет човека, които ме подкрепят. Останалите няма да си мръднат пръста даже и да ме видят как агонизирам на двора пред училището. Това е нашият масов манталитет. По същия начин тъпо са гледали и са мълчали когато са бесели Левски. И когато са гледали как Ботев върви към 22

Голготата си. Абе то и от Иисус се отказаха най-близките му ученици, Грънчаров, ти какво искаш, да сме по-достойни и смели даже от самия Свети Петър ли?! Айде стига си говорил глупости, човече, ти май наистина не си много "у ред с акъло" щом пишеш такива работи. Ето, правилно постъпва така бдителната директорка че те уволнява! Напълно си си заслужил уволнението, заслугите ти са така големи, че едно уволнение, ако бъдем честни, ти е малкото, най-правилно е за заслугите ти да бъдеш направо разкъсан на части?! Я го виж ти, ще ми се оплаква той, че щели били да го уволняват: ти не заслужаваш да живееш бе, толкова много си затънал в престъпленията и в греховете си?! Ще се наложи да измисля нещо по-ефектно при поредното ми изгонване от училището. Имам некои идеи, но те, разбира се, ще останат в тайна до реализацията си. Та да дойдат като гръм от ясно небе на самозабравилата се директорка. Абе животът, дето се казва, е хубав, важното е да имаме подходящо настроение за него! Животът ни ще бъде такъв, какъвто си го направим сами. Така мислим ний, свободните хора и индивиди. Това е за днес. Писна ми да пиша повече. Исках да попиша до... прокуратурата, но очевидно няма да е тази сутрин. До кой да пиша, след като нито една институция не благоволи да направи нещо за да озапти самозабравилата се администраторка?! Дали да не взема да пиша до... Бойко Борисов, до силния човек у нас, мама му стара, ще пиша пак до Боко, он в крайна сметка назначи г-жа директорката на поста й, да, негов министър (Сергей Игнатов) я назначи, но Боко, понеже е "господин Премиеро", носи целата отговорност! И като пиша на Боко отворено писмо с молба да опита да посмъмри малко своето протеже белким то миряса, тогава ще се спази традицията седмица след изпращането на писмото ми до Боко да бъда уволнен, точно така стана и предния път, написах отворено писмо в "далечната" 2014 г., тогава пак идеха избори (я-я-я, какво чудно съвпадение?!), едно много откровено писмо му написах тогава, е, седмица след писмото аз бях уволнен, това "случайно съвпадение" ме накара да си мисля, че нищо не става у Нашенско без Боко лично да го е предизвикал, даже и Слънцето, предполагам, не изгрява над страна ни без да е искало неговото разрешение. Та ще видим де, може тия дни да напиша такова писмо до Големия Властелин, само он може, предполагам, да повлияе на самозабравилата се администраторка да се въздържи да ме уволнява, некаква сделка с Боко требе да направим, некаква далавера, иначе защо да ме защити?! Ще мисля по този казус. А сега-засега: бъдете здрави и хубав ден ви желая! Да ви бъде прекрасен и ползотворен уикендът! До скоро! 2 коментара: Светослав Стойков каза: Г-н Грънчаров, не се унижавайте отново да пишете на Б.Б. и други, изчакайте до изборите, на които, убеден съм, участието на "Нова Република" ще бъде твърде успешно и много неща ще се променят категорично и необратимо. Бъдете здрав! 23

Ангел Грънчаров каза: Не, няма нищо унизително в това, че ще пиша на Б.Борисов, аз им пиша с изследователска цел, да видя каква ще им бъде реакцията и колко им е акъла. А до изборите аз ще бъда уволнен, това е сигурно. Тъй че не мога да чакам изборите.

Малък, съвсем лесен нравствен казус, адресиран до мои колеги – учители и възпитатели на младежта неделя, 5 март 2017 г.

Да напиша нещичко и тази сутрин в дневника си, налага се. Знаете, в една голяма поредица от есета аз описвам всичко значимо от своите борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). А най-вече разсъждавам за всички ония тъй чудати феномени, в които всекидневният живот ме сблъсква. Знаете, че образователната директорско-инспекторско-министерска бюрокрация ми е обявила безпощадна война – защото за нея съвсем не е изгодна, разбира се, моята основна теза: че за катастрофалното състояние в моето училище и в българското образование изобщо е виновна тъкмо тя, тази изцяло консервативна и ретроградна сила, която от десетилетия държи цялата власт, господства, упражнява ужасна тирания над всички, 24

които се опитват да се занимават с образование; образователната ни система, благодарение на старанията на въпросната застойна бюрократична сила, точно заради нея е система на НЕобразованието, на БЕЗкултурието, на простащината, на менте-възпитанието, сиреч, на НЕвъзпитанието, на НЕвъзпитаността, на БЕЗдуховността, на НЕмисленето, иначе казано, на затъпяването на нацията ни, тя е отговорна за оБЕЗличностяването на огромни слоеве от нацията ни, щото системата на НЕобразованието на бюрократите е система, която варварски ненавижда личността и първото условие на човешкото съществуване: свободата. Знаете какви са моите разбирания, каква е моята позиция, аз пределно ясно и честно съм я изразил в своите текстове, статии, книги за образованието, за потребността от коренна и същностна промяна в българското образование, за духовен поврат, за поврат към човечността, иначе казано, към свободата, да, парадигмата на свободата е тази, която предизвиква тъй дивата ненавист на бюрократите към такива като мен, към нас, привържениците на действителната демократизация на образователната сфера. И затова ний в очите на бюрократите сме "народни врагове", които подлежат на безжалостно унищожение, тук борбата наистина е на живот и смърт. Е, знаете, бюрократите на мен специално ми подготвят ново изритване и опраскване от училището, в което работя вече 17 години, веднъж бях опраскан (уволнен), това стана преди три години, след тежък съдебен процес Върховният съд ме върна на работа, но след като се върнах в училището в началото на миналата 2016 г., аз отново бях подложен на всекидневен и най-подъл административен терор и тормоз, който достигна своите върхове в последните дни; оказа се, че директорката вече е събрала тъй необходимите за опраскването ми компромати, напълнила е папката с лъжливи административни шедьоври, с които след това пред съда да може да "докаже" "законността" на уволнението ми, ний вече казахме, че очевидно тя няма нищо против да настъпи още веднъж все същата мотика, щото тя, горката, няма друг изход освен да се опитва да "защити" тъй смехотворната си теза, а именно, че моя милост, видите ли, съм бил "пълен некадърник", че съм бил "абсолютно негоден" за Системата, че изцяло ми били липсвали "каквито и да било учителски качества" и прочие. Та ето, в този именно контекст ми се налага тия тия дни да мисля какво да правя, на мен лично не ми е интересно за втори път да водя все същия съдебен процес, този път той, разбира се, ще придобие характера на същински фарс, щото, разбира се, това са пълни глупости, но, за жалост, някои хора, пленени от манията за своята властническа непогрешимост, не съзнават, че продължават да допускат непростими грешки. Е, аз правя каквото мога за да им помогна да си осъзнаят грешките, но до този момент не успявам, явно илюзията за тяхната непогрешимост е така силна, че все още не намирам начин да я разклатя. Разбира се, дори и в наше време всеки в крайна сметка ще си получи заслуженото, но все пак не е добре съответните властни лица да се излагат чак толкова, защото от излагациите им страда институцията, а това на мен, като български гражданин и данъкоплатец, изобщо не ми е безразлично. 25

Та значи така и така създалата си ситуация е прелестна направо, аз думи нямам да изразя възторга си от нея! Като човек, като философ, като изследовател, като учител съм във възторг поради това, че животът и съдбата ми сервираха този великолепен шанс – да участвам в тия борби, в тия толкова многозначителни процеси, чиято есенция е именно освобождаването на съзнанията от тъй коварните догми и стереотипи на миналото, на догмите на агонизиращия, на недоумрелия социализмо-комунизъм, които така жестоко са впити в душите на мнозина, за жалост занимаващи се с образование и възпитание на младите. Разбира се, на мен ми е много любопитно да изследвам странностите на тази социално-психологическа патология, да, това е моят чудесен изследователски шанс, благодаря на съдбата, че съм така облагодетелстван, е, налага ми се, какво виждате, да плащам немалка цена, да, всичко в този живот се заплаща, няма как да е иначе. Е, правя каквото мога, за да съхраня за бъдните поколения всичко онова, което си заслужава да бъде съхранено – от нашето толкова интересно и благодатно, да повтаря, време. Да слеза на едно друго ниво, на нивото на описанието на непосредствените психологически явления. Те са особено многозначителни и показателни. Ето един такъв факт – интересува ме каква е реакцията на учениците най-вече, на учителите, на родителите, на гражданите: в така благодатната, повтарям, психологическа и нравствена, иначе казано, човешка ситуация в нашето толкова напредничаво училище! – да, ето ви един факт, ще го представя съвсем простичко, без никакви разсъждения. Напоследък като вървя по коридорите на училището в междучасията забелязвам, че много често ме поздравяват ученици от класове, в които никога не съм преподавал, включително и от "малките класове", при нас "малките" са осмокласниците и деветокласниците; това е странно, щото обикновено учениците не поздравяват учители, които не са им преподавали, които не им преподават. Явно тия ученици, на които не съм преподавал, ме познават отнякъде, възможно е заради мои медийни изяви, но е възможно и защото са научили нещо за мен, което ги подбужда да ме уважават. И тия дни дори се случи ето какво, ще се опитам да ви представя тук точния ни разговор с едно непознато за мен момиче от "малките класове", което като ме срещна в коридора, ми се усмихна много сърдечно и мило, спря се и ми каза ето какви думи: – Господине, има ли надежда догодина да ни преподавате Вие?! Аз също се спрях, изненадан от въпроса, и й казах: – Възможно е. Вие от кой клас сте?! – От осми. – каза момичето. – Е, възможно е и аз да ви преподавам догодина психология, но това съвсем не е сигурно... – Е, господине, искаме Вие да ни преподавате! Има ли надежда Вие да ни преподавате ако напишем молба до директорката Вас да сложи за наш преподавател?! 26

Аз й отвърнах, че това едва ли ще има очаквания ефект, но момичето добави, че въпреки всичко ще опитат. Стана ми интересно и я попитах откъде знаят нещо за мен, което ги кара да ме искат за техен учител. Тя каза, че била имала приятели от по-горните класове и от тях била получила съответните отзиви. Ето ви един факт, взет непосредствено от живота, който все нещо говори. Но е интересно тълкуването му, нали така? Примерно моите "доброжелатели" или опоненти могат да кажат, че аз, примерно, съм "подкупвам" учениците си с... "нечестни номера", примерно щото се държа "прекалено либерално" с тях; у нас, в нашето училище, думата "либерализъм", в съответствие с някои повеи на времето, се възприема като ругателна дума, ето, моя милост има репутацията на либерал, на това основание аз в очите на някои хора изглеждам също така и като "много лош" човек. Явно много хора се дразнят от личността и от изявите ми, има и такива, които моето поведение ги вбесява, съвсем нормално е, че има всякакви хора, но ето, оказва се, има хора, в чиито очи моето поведение, което е израз на моите разбирания и ценности, е много приемливо, те ме възприемат като "различен учител", а пък има и такива, които в мое лице, казахме, виждат нещо като "враг", интересно е враг на какво обаче съм аз в техните очи?! Знаете, има и ученици, които се държат крайно обидно спрямо мен, те си позволяват непростимо грозно отношение към мен, техния учител, разбира се, огромната част от учениците ми се държат по съвсем приемлив и уважителен начин, те се възприемат като почитатели не толкова на моята личност, а на ценностите, които аз имам смелостта открито да споделям, да се водя от тях, да работя за тяхното тържество и пр. Та на фона на цялата тази така многолика ситуация ми е много интересно дават ли си сметка какъв ефект върху съзнанията на различните категории ученици и родители ще има моето поредно опраскване, ето, питам аз тия въпросните другарки, които са способни за втори път да направят тази глупост, съвсем отговорно ги питам и то точно по този начин; щото аз съм напълно наясно, че това е една абсолютна глупост, бих си позволил да кажа, че това е една пищна, великолепна глупост, нямам думи да кажа колко симпатична, пресрасна и изразителна е тази глупост, която тия въпросните администриращи другарки се канят да сторят. И какво, оказва се, аз единствен ли съм този, който се осмелява да им каже, че това, което се канят да сторят, е пълна глупост?! Аз и за много други направени от тях неща съм дръзвал да кажа, че са глупост, ето, тази е истинската причина да ме мразят толкова и за да правят чак толкова героични подвизи, с оглед да подготвят моето опраскване. Какви ли подвизи не извърших аз пък от своя страна за да им помогна да разберат, да осъзнаят, че това, което правят, са глупости, е, надали постигнах кой знае колко голям напредък в това отношение, но е неоспорим факт, че се опитах да им помогна; така е то у Нашенско, направи добро, за да ядеш... нали се сещате какво в нашите родни условия се налага да яде оня, които си позволява някому да направи някакво добро? Сами се сещате, да не употребявам аз тази толкова неприятно звучаща, ала изразителна дума. В същото време ония, които или си мълчаха, като гледаха зулумите на директорката, или пък дори я насърчаваха да продължава още по27

усърдно в същата посока, не просто са й мили, но и са й приближени, ползват се от добрините, които печели оня, който няма скрупули плътно да стои до съответния раздаващ всякакви благинки властник. Така е у Нашенско: тия, които са ти уж найблизки, те тикат усърдно към провала, а "враговете" ти ти правят благодеяния, а ти им се отблагодаряваш със злини и мерзости. У Нашенско всичко подобава да е тъкмо наопаки на истинското, на дължимото, на правилното. Ето, сега никой, повтарям, абсолютно никой от приближените на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, предполагам, няма да се осмели да отиде при нея и да я предупреди, че въпреки всичко не бива да прави абсолютно същата грешка или глупост, която веднъж направи, да, не вярвам някой от приятелите и да отиде при нея и да я предупреди, да опита да я възпре, да й помогне да постъпи малко по-разумно. А в същото време самата директорка ми е заявявала, че всеки ден при нея били идвали разни "колеги", които съвсем "колегиално" я били съветвали ето как: - Мила госпожо Директор, молим Ви се, уволнете този Грънчаров, че този човек повече не се търпи! Молим Ви се, опраскайте го колкото се може по-скоро че вече не можем да понасяме безчинствата му! Как, мила госпожо Директор, търпите тая гадина в училището ни?! Докога ще търпите гадината, смачкайте я, молим Ви се! Кажете каква мерзост да свършим, че да ви помогнем по-ефективно да смачкате гадината? Някакви такива нежни за директорското ухо слова са й нареждали, аз не мога да зная какви точно са били тези слова, но като психолог предполагам, че нещо такова са й шепнели на ушенцето. А пък един най-усърден ласкател дори не се стърпя да се провикне миналия път, когато ме уволниха, провикнал се е пред Педагогическия съвет ето как като чул толкова радостната новина, че "злият народен враг Грънчаров" най-после е бил обезглавен, гилотиниран, опраскан, уволнен или както искате го наречете, та той се провикнал ето как: – Ееее, най-после! Браво! Доживяхме тоз радостен миг, благодарим ви, богове! Грънчаров го нема вече! Майчице, каква буйна радост облада сърцето ми?! Но, моля ви се, мила госпожо директор, кажете сега и отговорете: защо токова дълго време търпяхте проклетата гадина?! Как можахте толкова да забавите нейното опраскване?! Защо ни мъчихте толкова дълго време да чакаме нейното така желано опраскване?! Нещо такова е казал тоз тъй дързък храбрец и... патреот! Народен трубин, спор нема, ето от такива чисти души има нужда Родината ни, нали така?! И това, да повторя, е учител и възпитател на младежта, нали си представяте на какво може да научи младите такава една чиста душа?! Мислех да пиша нещичко до тия съвсем обезумели хора - учители и възпитатели на нашата младеж! – които бурно ще ръкопляскат пак при вестта за моето уволнение, да им кажа няколко думички, дали пък да не напиша нещо на тия хора, да им помогна да вникнат по-точно във верния смисъл на това, което те се гласят да сторят; ето какво бих могъл да им кажа примерно: Здравей (Наско, Стефане, Иване, Богомиле, Ганке, ... каквито си искате имена мога да сложа тук или фамилии, ако предпочитате, но няма да слагам ни28

какво име, да не се обиди някой, че не съм споменал името му, това беше малка шегичка!), Тия дни научавам, че многоуважаемата и любима наша госпожа Директорка е успяла да стигне до решаващия етап в тъй епичната подготовка на моето поредно опраскване, пардон, уволнение, да, успяла е да получи съгласието на ТЕЛК за уволнението ми, сега й остава да поиска разрешение от Инспекцията по труда, но там тя има такива сериозни връзки, че непременно най-скорострелно ще получи и тяхното съгласие, което значи, че тия дни най-сетне ще дойде отново радостния момент, в който тя ще може да съобщи на Педагогическия съвет радостната и тъй дългочакана новина, че най-после "оня толкова лош човек Грънчаров" е бил опраскан, е бил уволнен; и тогава пак ще ви се наложи да ръкопляскате, щото такъв неин подвиг, нема как, требе да бъде поздравен с дълги и продължителни аплаузи, овации, ако требва, е добре и да станете на крака, да й се поклоните, не знам вече какво друго можете да направите, щото на такива знаменателни Съвети аз, по понятни причини, не мога, нема как да присъствам. Та в тази връзка искам да ти кажа следното: Абе, човече, защо не отидеш да поговориш малко с тази властваща дама и да се опиташ, доколкото ти стигат силите, да я убедиш, че е голяма грешка да бъде изритван от училището и то за втори път човек като мен, който (какъвто и да е!) както и да го погледнем, все пак вероятно е полезен за нашата училищна общност?! Би могъл да й каже също, ако искаш де, че свещеният сталински принцип "Има човек, има и проблем, няма го човека – няма го и проблема!" съвсем не е задължителен за мениджърите, които в наше време управляват организации в сферата на възпитанието и образованието на младежта, намиращи се в процес на трудно, мъчително реформиране, на промяна и на демократизация; и значи който дръзне да се ръководи от такъв принцип крайно много рискува да се изложи, да не употребяваме някоя друга, значително по-подходяща дума. Абе каквото искаш й кажи, твоя работа си е какво ще й кажеш, важното е поне да опиташ да я предразположиш да се позамисли малко повече преди тази стъпка, която е твърде рискована (най-малкото). Е, за да й кажеш такива думи се налага ти самият да бъдеш убеден, че това е така, но това какви са твоите убеждения си е изцяло твоя работа. Разбира се добре знам, че аз лично нямам никакво право да искам от теб да проявиш такава една безумна дързост и да кажеш подобни опасни думи на директорката, но ето, реших все пак да те подсетя, че има и друг вариант за твоето собствено поведение в така и така създалата се нелека и интересна ситуация. Защото до ден-два директорката ще получи заветното разрешение от Инспекцията и ще ме опраска, освен да си мълчиш, виждаш добре, имаш и вариант да отидеш в кабинета на директорката и да се опиташ да я възпреш от това... "да настъпи за пореден път все една и съща мотика". И то ще е за доброто на нашата институция, на нашето учреждение, занимаващо се с толкова фина работа, то ще е за доброто на училището ни, разбира се, най-вече ще е и за доброто на нашите ученици. 29

Толкова. Няма да те убеждавам защо моето оставане в училището ще е за доброто му, това вече е малък и прекалено лесен казус, който ти (аз вярвам в твоята интелигентност и честност!) можеш напълно сам да решиш. Желая ти успех по пътя на твоя собствен личностен и нравствен растеж и просперитет! Мисля, че няма да съжаляваш ако се изявиш този път като свободен човек, като достойна личност, която презира малодушието и страха - и затова е способна да направи нещо истински добро и за нашата организация, и за учениците ни, и за себе си най-накрая. Да не говорим за това, че такова една смела постъпка от твоя страна ще помогне крайно много и на многоуважаемата ни госпожа ръководителка, която, както е известно, страда от някои твърде назадничави представи за нещата – понеже е допуснала и в наше време да робува на догмите на тъй анахроничната НЕобразователна и НЕвъзпитателна командно-бюрократична система в българското образование. Бъди здрав! Помисли все пак над думите ми, моля те, не бива да действаме под влиянието на неразумни емоции... С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Толкова. Омръзна ми да пиша тази сутрин. Спирам дотук. Темата е голяма, неизчерпаема. Затова спирам. Майка ми, милата, ме вика от съседната стая че е време да й подготвя закуската, тя е болна и аз се грижа за нея в почивните дни. Горката, не знае какво ми е на главата, тя, милата, миналата седмица ме помоли да напиша писмо с искане на прошка от директорката, което, естествено, остана без никаква реакция от самата директорка, но майка ми вярва, че писмото ми до нея е стоплило поне малко сърцето й; ако й кажа, че директорката вече напълно е готова да ме опраска тия дни, че е напреднала в подготовката на уволнението ми, това ще я убие, да, непременно ще убие горката ми майка, ето, затова и си мълча по тия въпроси. Лъжа, казвам, че всичко е "наред" с директорката. Какво друго ми остава да направя? Чао и до скоро! Хубав ден! Бъдете здрави! 2 коментара: Svetla Bozhidarova каза: Каква е тази директорка? Няма ли си за разрешаване далеч по-важни проблеми че се занимава с интриги и уволнения на достойни преподаватели, които и без това са на привършване? Какъв е този тормоз над персонала? Това е самоуправство и злоупотреба със служебното положение! Няма ли кой нея да уволни, за каква се изживява? Анонимен каза: Тази директорка се изживява за много специална, тя парадира с връзките си, стигащи чак до самия Бойко Борисов, а преди 1989 г. е имала връзки даже със самия Т.Живков, щото нейната свекърва е сестра на тодорживковия премиер Георги Атанасов! Тя е от "голямото доброутро", от комунистическата и ченгесарска номенклатура е затова така се държи, за такива няма закон, няма право, няма нищо... 30

Мисленето в категориите на свободата е абсолютно непонятно за ръководещите се от сталинския принцип "Има човек, има и проблем, няма го човека – няма го и проблема!" неделя, 5 март 2017 г.

Гаяне Минасян за причините за насилието в училище Кратък мой коментар: Много ценни неща казва Гаяне, добре е интервюто й да бъде изслушано внимателно най-вече от тия, които имат някакво отношение към възпитанието и образованието на младите. Тя констатира, че у нас няма "подобаващата култура за решаване на конфликти" (понеже липсва съответното съзнание) поради което и демокрацията ни, и училището ни е бутафорно, аз пък от доста време предприемам разни инициативи за изобретяване (в нашата училищна общност) на работеща технология за решаване на конфликти; излишно е да споменавам, че в тия свои инициативи и опити не получих не само никаква подкрепа, но и дори елементарно разбиране от страна на представителите на властващата образователна бюрокрация. И прочие. Интервюто е интересно и поражда много въпроси. У нас наистина се действа по модела: като се случи нещо различно, което не се вмества в догмите за "правилното", тогава охранителната психология започва да търси... виновника, осъжда го набързо и прави нужното той да бъде "опраскан", ето, излиза, че у нас се действа според завещаното от тъй светия Сталински принцип: "Има човек, има проблем, няма го човека, няма го и проблема". А в парадигмата на свободата се мисли съвсем иначе. Но това мислене е абсолютно непонятно за представителите на човеконенавистническата и свободоненавистническа доктрина. 31

Да, мисленето в категориите на свободата е абсолютно непонятно за представителите на човеконенавистническата доктрина, действащи според свещения сталински принцип "Има човек, има и проблем, няма го човека – няма го и проблема!". 8 коментара: Bacho Кольо каза: "светия Сталински принцип: "Има човек, има проблем, няма го човека, няма го и проблема" Сталин никога не е изричал и писал нещо подобно. Думите "Има човек, има проблем, няма го човека, няма проблем" са изречени от М. Тачър в речта и на 14 конгрес на Лейбъристка партия на Бирма (сега Мянма). Ангел Грънчаров каза: Тъй ли? Колко интересно... :-) Как е възможно да отричате заслугите на таваршч Сталин, дорогой таваришч Колю?! Анонимен каза: Тази защо има такова шантаво име? Българка ли е? Bacho Кольо каза: "Как е възможно да отричате заслугите на таваршч Сталин..." Отричането и приписването на заслуги не е голям грях. Ти кажи що така нагло лъжеш! Ангел Грънчаров каза: Аз никога не лъжа, таваришч Колю. Запомни добре това. Да ме обвинява комунист в... лъжа е все същото като онова, което става в прочутия парадокс за лъжеца: "Всички критяни лъжат, един критянин казва: аз лъжа!", сфащаш ли за какво намеквам?! :-) Само дето критянинът казва "Аз лъжа", но комунист като теб да каже че лъже е абсолютна невъзможност; за прочутите лъжци комунистите всички, които кажат нещо тям неугодно, са... лъжци! :-) Ангел Грънчаров каза: Есть человек – есть проблема, нет человека – нет проблемы. Эта фраза из романа «Дети Арбата» (1987) Анатолия Наумовича Рыбакова (1911–1998). Так И. В. Сталин говорит о расстреле военспецов в Царицыне в 1918 г.: «Смерть решает все проблемы. Нет человека, и нет проблемы». Позднее, в своем «Романе-воспоминании» (1997), сам А. Рыбаков писал, что эту фразу он, «возможно, от кого-то услышал, возможно, сам придумал».Таков был сталинский принцип. Я просто, коротко его сформулировал». Сфащаш ли сега каква е истината, таваришч Колю, не особено интелигентни ми поклоннико на таваришчът ти Сталин?! Анонимен каза: Остави ти тия работи, Грънчаров, ами мисли какво ще бачкаш, когато заслужено ти бият шута от ПГЕЕ тези дни. Аз ти предлагам да станеш клозеточистач. Срамна работа няма. Ангел Грънчаров каза: И клозеточистач да бъда, таваришч, ще е значително подостойно занимание от твоето – на анонимен и презрян интернетен мерзавец, оплювач, мухльо и страхлива мижитурка...

Изпратих свой сигнал до Прокуратурата, касаещ крещящи нарушения на длъжностни лица от сферата на образованието понеделник, 6 март 2017 г.

Тази сутрин изпратих следните документи до Районна Прокуратура в Пловдив, до омбудсмана на България и до Министъра на образованието и науката (за сведение): Здравейте, Изпращам Ви свой сигнал до Районна Прокуратура – ведно с файл, съдържащ документи, които следва да бъдат разглеждани като илюстрация и органично допълнение на изложеното в моя сигнал (или жалба). Надявам се чрез този имейл, който намерих в Мрежата, сигналът ми да достигне до Прокуратурата и да му бъде обърнато подобаващото внимание. Ако има проблем, моля да ми съобщите как по друг начин да изпратя въпросните документи. Ако всичко е наред, моля след завеждането на документа да ми изпратите входящия му номер. Желая ви хубав ден и успешна седмица! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ДО РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр. Пловдив До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България ЗА СВЕДЕНИЕ: до проф. Н.Денков, Министър на образованието и науката, София СИГНАЛ От Ангел Иванов Грънчаров 33

Живущ в гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb[@]abv.bg, ЕГН: 590328... Срещу Стоянка Костадинова Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив, адрес: ул. Пещерско шосе 26, тел. директор: 032/643668, имейл: pgee.plovdiv@gmail.com Уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, Работя като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив от 2000 г. досега. Учител съм с 34 години стаж по специалността, с найвисоката, именно с I-ви клас-квалификация, автор съм на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите от т.н. "философски цикъл" учебни предмети, основател, издател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ (излизащо три пъти в годината от 2009 г. насам) и на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то излиза 6 пъти в годината и се издава вече трета година. Автор съм също така и на много авторски книги в областта на философията, психологията, идеите за съвременността и за историята, през последните 5-6 години написах цяла една поредица от книги, в които изложих и развих детайлно своите разбирания за една същностна и коренна промяна в сферата на образованието в България, с оглед да се преодолее съществуваща от десетилетия криза, а напоследък и катастрофа в тази област. Горещ привърженик съм на съвременните, новаторските, творчески развиващите личността на младите хора образователни технологии и от години в своята непосредствена преподавателска работа прилагам тези достижения на една нова, принципно различна от традиционната философия и стратегия на образованието. Основната ми идея в тази посока е, че на българското образование е потребна непосредствена, спешна и съвсем практическа реална демократизация на отношенията в самите образователни общности, разработих за нашето училище такъв проект, по който работя вече години наред, особено усилно в последните две-три години. От 2010 г. директор на училището, в което работя, стана г-жа Стоянка Костадинова Анастасова. Оказа се, че тя не можа или не пожела да оцени моя подход и моите постижения и дори си позволи да влезе в един постоянно ескалиращ конфликт с мен, изразяващ се в подлагането ми на какви ли не административни репресии, тормоз, обиди и пр., срещу мен в това паметно време г-жа директорката си позволи да води всекидневна злонамерена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, в нейната анахронична, абсурдистка и ретроградна представа аз съм нещо като "народен враг", който не заслужава никаква милост и пощада. Аз оценявам действията (а често и бездействията й) като израз на нескриван волунтаристичен (нарушаващ нормите на правото и на закона) и при това, за жалост, твърде груб административен произвол и тормоз, при което са нарушени мои най-основни човешки и професионални права, системно се нарушава мое34

то лично достойнство и професионалния ми престиж. Разбира се, в тази обстановка съм всекидневно стресиран, това се отрази (освен другите, предимно морални щети) и на моето здравословно състояние, бях в този период инвалидизиран – тъй като се влоши рязко моето сърдечно заболяване. Поради въпросния стрес, страхувайки се да не закъснея и бързайки сутринта за работа една сутрин аз паднах, ударих си силно главата, в резултат на което се получи сътресение на мозъка с тежък вътрешен кръвоизлив, наложи се да бъда подложен на животоспасяваща операция с трапанация на черепа. Слава Богу все пак оцелях, ала веднага след връщането ми на работа (след 8-месечен отпуск по болест за възстановяване) отново бях подложен и то на още по-безжалостна кампания по дискредитирането ми, увенчана с моето уволнение по крайно обидния за мен параграф "пълна липса на качества да бъде учител" (!), иначе казано, г-жа директорката ме уволни на основание "абсолютна некадърност", тя има дързостта да обяви, че съм бил, видите ли, "изцяло негоден за системата", което означава, че тя посегна и на моите преподавателски права, да, своеволно и злонамерено фактически ме лиши от преподавателски права! Връх на тази толкова злотворна кампания беше и това, че г-жа директорката на нашето славно и толкова елитно образователно и възпитателно учреждение в официален документ, именуван "производствена характеристика", изготвен във връзка с мое предстоящо преосвидетелстване в ТЕЛК, си позволи да ми даде своя оригинална и изцяло самоделна "психиатрична диагноза", т.е. вписа в този документ, че съм бил изпадал "в чести нервно-психични разстройства" (!), и то при положение, че до този момент никога не ми се е налагало, слава Богу, да ползвам услугите на психиатър! Поради тия толкова невероятни и абсурдни по същество административни ексцесии, които си позволи въпросната ръководителка, ми се наложи да водя три съдебни дела: първото, за отмяна на нейна заповед "предупреждение за уволнение", което спечелих и на трите инстанции – и така този вариант за планираното ми "опраскване" (уволнение) от госпожа директорката отпадна, беше осуетен; второ, водих дълго и изтощително съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени въпросната заповед и аз бях възстановен на работа в началото на 2016 година; наложи ми се да водя и наказателно съдебно дело за клевета, което спечелих на решаващата първа инстанция, г-жа директорката беше осъдена за престъплението клевета, ала след това направи нужното за да осуети по всички възможни начини влизането в сила на тази присъда, спечели делото на ниво Окръжен съд, който прие абсурдната теза, че тя ме била оклеветила "несъзнателно" и понеже била смятала, че по този начин била "изпълнявала съвестно служебния си дълг" (знаете, за жалост, че и в самото българско правосъдие много често се случват и неща, които нерядко са в противоречие с идеята за право, за законност, за справедливост и пр.). По тази причина ми се наложи да предприема съответните постъпки за да заведа дело и в Европейския съд за правата на човека; скоро предстои завеждането и на това дело. 35

След завръщането ми на работа отново се оказа, че директор Анастасова сякаш изобщо не си е извлякла каквито и да било поуки от станалото; скоро се разбра, че тя не се е отказала от тъй желания реванш. В последните няколко месеца, за жалост, станах отново обект на все същия непоносим и при това всекидневен административен произвол, терор и тормоз, директорката пак си позволи крещящи злоупотреби с власт, възползва се от служебното си положение за да си налага своите субективни капризи, нямащи нищо общо със служебния й дълг и отговорности като ръководител на едно учебно-възпитателно заведение. Давам един многозначителен пример, за жалост имам правото да допусна основателното съмнение или подозрение, че г-жа Директора или приближени до нея, проявяващи прекалено усърдие, направиха нещо съвсем недопустимо, а именно: дръзнаха да използват и ученици за разправа с тъй неудобния и според тях „неправилно мислещ” преподавател! Ето за какво по-точно става дума. Вместо както е по закон работодателката да прави нужното за да има потребните условия за пълноценно изпълнение от страна на учителите на техните служебни задължения, г-жа Анастасова в моя случай направи нужното или спомогна за това щото (чрез съвсем злонамерена тактика, комбинираща съответните умишлени действия и бездействия) в един клас, именно 11 Ж клас, на който преподавам предмета философия, да възникнат такива тежки (в организационния, в психологическия и в нравствения смисъл на думата!) условия, че ето вече шести месец (!) практически в него не може да се води никакъв учебен процес (!); за тази цел директорката не направи онова, което повелява длъжността й, а именно че системно нарушаващите разпоредбите на Правилника и така отвратително държащите се в час ученици следва да бъдат подобаващо наказани; за тази цел директорката скри, не допусна до Педагогически съвет моите доклади по случая, по този казус истински, същински дебат в Съвета все още не е проведен (!), въпреки настояванията ми (прилагам съответните за това документи), в крайна сметка възникналата атмосфера на безнаказаност доведе дотам, че в класа възникна пълна анархия, учениците открито заявиха в присъствието на директорката, че няма да позволят провеждане на какъвто и да е учебен процес докато тя „не изгони преподавателя по философия”, а директорката реагира така, че учениците се почувстваха в крайна сметка още по-насърчени – за да нарушават Правилника както си искат, те един вид имат специалните права за тях лично училищният Правилник да не важи, само те да могат да си го нарушават както си искат – та да тормозят по недопустим начин преподавателя си по философия, с оглед поне с каквото могат да помогнат да бъде „защитена” и „доказана” тъй съкровената директорска теза, а именно, че учителят по философия в ПГЕЕ-Пловдив, видите ли, е… „пълен некадърник”, е „абсолютно негоден за Системата”, понеже „изцяло му липсват каквито и да било качества да бъде учител” и пр.! За отбелязване е, че учениците даже в нейно присъствие се упражняват кой по-грубо да наруши нормите на Правилника на училището и на Закона за образованието, надпреварват се кой по-грозно да обиди преподавателя си по философия, а директорката нищичко не направи за да ги поне призове да се държат по36

прилично! (Едва след изрично мое настояване да си изпълни служебния дълг тя все пак направи заявление пред учениците в този дух, ала го направи така, че те се почувстваха още по-насърчени – понеже директорката думичка не обели за наказание на провинилите се, а знаем, че това няма как да не ги ентусиазира да продължат да се държат все по този неправомерен начин!) Защо постъпва така директорката ли? Как се осмелява така фрапантно да нарушава задачата и мисията си на работодател ли? Ами много е ясно защо: тя всъщност напоследък нищо друго не прави за да трупа съчинени от нея самата компромати, изсмукани от пръстите "документи" – с оглед да си "докаже" някак толкова смехотворната теза, че учителят по философия в нашето училище бил, видите ли, "пълен некадърник" и изобщо не бил ставал за учител – понеже, видите ли, „изцяло му били липсвали” потребните качества да бъде учител! Имам чувството, че усърдието на г-жа Анастасова в тази посока е не просто стахановско, не само е героично и епично по мащаба си, но е довело до такава производителност на тази неспирно работеща фабрика за компромати, че нищо чудно този път въпросната литература, плод на директорското вдъхновение (директорката на нашата професионална гимназия по специалност е филоложка, е литераторка!), да тежи вече поне половин тон! В тази връзка ми се наложи през лятото на тази година да отправя сигнал до прокуратурата в Пловдив за документни нарушения на директорката на ПГЕЕПловдив, разследването по тази казус още тече, все още не е завършило. Очевидно директорката вече добре се е подготвила "документално" (за пред съда в едно бъдещо съдебно дело!) за да дръзне отново да ме уволни, в средата на декември 2016 г. тя ми поиска писмено обяснение (моля вижте приложения документ Изх. № 107/01.12.2016 г.) във връзка с чл. 333 от КТ за предварителна закрила "относно наличието или липсата на доказателства", които ме поставят в категорията на защитените от уволнение лица в качеството ми на трудоустроено лице, а в резултат преди няколко дни получих интересен документ от ТЕЛК, с което той фактически даде исканото разрешение за уволнението ми! А това означава, че на г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив й остава само да се снабди само с още един документ, именно с разрешение от Инспекцията по труда, та да може да изпълни замисленото и тъй копняно ново или поредно мое опраскване, с извинение за думата, но тя е твърде подходяща за случая, затова по тази причина си позволявам да я употребя. Поради всички тия ужасни, направо кошмарни административни истерии и ексцесии се видях принуден да обявя гладна стачка като форма на отчаян протест срещу административния кошмар и терор, на който съм подложен. Исках да разбера дали това крайно средство на съпротива на една жертва на въпросния административен терор ще повлияе поне малко за отрезвяването на самозабравилия се властник, щото в този живот все пак следва да правим нужното за да не губим поне човечността си. Но, уви, по време на гладната ми стачка директорката не само че не показа някакъв елементарен жест на човешко участие, загриженост или безпокойство, не, бруталният й натиск спрямо мен се увеличи! Ето в тази връзка само няколко примера, за известна илюстрация за това докъде се е стигнало. 37

Понякога умът не може да побере че такова нещо е възможно изобщо да се случи в нашето толкова напреднало европейско време и отечество, ала, уви, позволете да Ви уверя, г-н Прокурор, като пиша това, аз съвсем не си позволявам нещичко да добавям от себе си, следвам единствено самата реалност. Като обявих гладната си стачка, още на другия ден в двора на училището се появиха репортери на различни телевизии, в това число и национални. Директорката започна да се крие от тях, на мен лично ми забрани да разговарям с репортерите на територията на училището, в това число и на двора (!). Излишно е да споменавам, че в училището ни заради авторитарната директорка и без това витае атмосфера на страх, общо взето никой не сме да каже нещо, което няма да се хареса на директорката. Да, ама няколко ученика си позволиха пред един репортер да кажат добри думи за преподавателя си по философия, това беше излъчено в централните новини. Скоро след това, вероятно под натиска на директорката, от тия ученици е търсена отговорност за това как си позволяват да казват добри думи за преподавателя си по философия!!! Други ученици пък, които са си позволили да събират подписка сред съучениците си в моя защита, също са били обиждани от престараващи се в подлизурството си спрямо директорката учителка, която дори е скъсала лист от тяхната подписка! Когато в солидарност с моя протест от София пристигна група интелектуалци, сред които и поета и виден борец срещу комунизма, политическия затворник от преди 1989 г. Николай Колев-Босия, директорката забрани на гостите да стъпят даже в двора на училището (!!!), тя повика многобройна охрана, която завладя всички подстъпи към училището, по тази причина беше осуетена срещата на гостите с ученици и учители в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на училището, който именно беше домакин на тяхната творческа изява (те просто пожелаха да прочетат стихове от свои книги пред учениците, но това на директорката-литераторка се видя че е "недопустимо престъпление"!). Нещо повече, тя се опита и на мен да ми попречи да разговарям с гостите, почна да произвежда поредица от "констативни-протоколи"-компромати за това, че, видите ли, съм бил закъснял с няколко минути за час, в процеса на тия извънредни обстоятелства тя поиска от мен да подписвам "протоколите" й, с оглед, разбира се, да ме накаже по административен ред и пр. Излишно е да споменавам, че съществуващият от много години в училището ни и учреден от мен Дискусионен клуб фактически беше забранен от директорката, по нейно нареждане постоянно се късат неговите обяви, поради витаещия страх даже вече и учители не смеят да дойдат в Клуба, да не говорим за учениците, аз лично такива грозни административни ексцесии не съм срещал даже и по времето на комунизма: да, такова нещо нямаше дори и тогава! Очевидно на директорката просто не й е по вкуса тази реална демократизация, за която ние, загрижените за българското образование дейци се борим, ето защо г-жа Анастасова прави всичко, което й е по силите за осуетяването на предлагания от нас пределно честен, откровен, публичен демократичен дебат, за който смятаме, че е потребно да се води не само на ниво Педагогически съвет, но и в цялата ни училищна общност. Разбира се, на мен системно не ми е давана думата 38

на Съвета, педагогически съвети поради страха на директорката от дебати фактически не се провеждат или се провеждат крайно рядко и при това в твърде неудобно време (късно вечер!), провеждат се само вяли "оперативки" в междучасията, на които никой не смее да се изкаже, провеждат се само колкото директорката да си спусне заповедите и безценните инструкции. По тази причина, поради невъзможност да се дебатира свободно в рамките на общността или на училището ми се наложи да изнеса дебата на страниците на моя блог, в който всекидневно описвам случващото се, щото по моето виждане описанията на тия процеси и борби на крайно трудна демократизация (аз я напоследък я наричам "зорлем-демократизация"!) са изключително полезни, те показват реалното състояние и неприкритата с нищо тежка ситуация в конкретните образователни общности, т.е. показват ни защо реална промяна и реформа в българското образование до този момент фактически няма. Смятам, че представяната в тази жалба ситуация не е просто израз на някакъв "личен конфликт" между крайно консервативен директор на училище, изживяващ се като охранител на печалното статукво в образованието и различно или творчески мислещ учител с новаторски наклонности, не, тук става дума за процеси, имащи огромна обществена значимост. По тази причина поведението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по моето разбиране, е крайно обществено опасно, ето поради това Ви призовавам, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, да се намесите и да проведете длъжното разследване с оглед да бъдат възстановени правото, законността и справедливостта. Дадох Ви доказателства за сериозно нарушаване на мои исконни и фундаментални човешки и професионални права, като се почне от правото ми на свободно изразяване, та се стигне до накърняване на моето лично и професионално достойнство, до груба, политически мотивирана при това дискриминация, до упражняване на всекидневен и по същество волунтаристичен (незачитащ или потъпкващ правото и закона!) административен произвол и тормоз, до нетърпимо вече и крайно злонамерено поругаване на моята личностна и професионална автономия, което ми носи не само жестоки морални щети, но и ми нанася непоправима увреда на здравето. На това основание Ви моля да проведете безпристрастно разследване на представения казус и на тази база да направите онова, което законът за такива случаи е предвидил или повелява. Преди да се обърна към Вас, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор направих всичко, което ми е по силите за да спомогна за решаването на конфликта по разумен начин и то именно вътре в рамките на самата образователно-възпитателна институция, но за жалост не само директорката, но и отговорните висшестоящи органи в МОН (РУО-Пловдив и централната образователна администрация в София) не откликнаха по подобаващия и отговорен начин, възползвайки се от властта си сториха всичко, което могат за да предотвратят свободния, пълноценния дебат вътре в самата училищна общност, който, по моето виждане, единствен може да реши всички проблеми, висшестоящите длъжностни лица в образователното ведомство фактически подкрепиха действията и бездействията на толкова 39

волунтаристично действащата директорка, което ме принуди като последна надежда да се обърна към Вас, да потърся справедливо разследване на казуса от страна на съответния орган на съдебната власт, а именно от страна на Прокуратурата. Позволявам си в заключение да изразя крехката си вяра, че един ден и в нашето свидно Отечество ще се установи (благодарение обаче и на участието на нас, гражданите!) такъв нормален, правов и точно затова съвсем човечен обществен порядък, който да направи веднъж-завинаги невъзможни ексцесиите, за които ми се наложи да пиша в тази своя жалба. Простете за това, че нямам възможност да ползвам услугите на адвокат, вероятно този документ не е написан според правилата за писане на подобен род документи, написах го както можах, ала за сметка на това, уверявам Ви, бях пределно откровен и честен – защото за мен като личност и като философ истината е единственото, което има значение. 6 март 2017 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: Прилагам следните документи, които моля да бъдат възприемани като органична част от настоящата жалба: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 17 март 2016 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 29 март 2016 г. Отворено писмо 6 юни 2016 г. Заявление до Директора 15 юни 2016 г. Открито писмо до Министъра 20 юни 2016 г. Открито писмо до Министъра 22 юни 2016 г. Заявление от 29 юни 2016 г. Жалба под формата на Отворено писмо, 8 юли 2016 г. Писмено обяснение до ВКС, 19 юли 2016 г. Писмено обяснение до ВКС 19 юли 2016 г. (Добавка) До г-н Петър Москов, Министър на здравеопазването, 29 юли 2016 г. Обяснение от 3 август 2016 г. Отворено писмо до Президента, Премиера, Министъра от 15 август 2016 г. Обяснения до полицейския инспектор, 26 август 2016 г. Заявление 1 септ. 2016 г. Заявление от 9 септ. 2016 г. Заявление от 14 септември 2016 г. Доклад от 30 септ. 2016 Доклад до ПС от 11 окт. 2016 г. Доклад от 13 окт. 2016 г. Доклад до ПС от 18 окт. 2016 г. Обръщение от 14 ноември 2016 г. Писмо до директора на ПГЕЕ-Пловдив от 16 ноември 2016 г. 40

Становище до ПС от 23 ноември 2016 г. Доклад-жалба от 28 ноември 2016 г. ЖАЛБА до институциите под формата на отворено писмо, 1 дек. 2016 г. Доклад 5 дек. 2016 г. Моите искания накратко Протест 12 декември 2016 г. Жалба под формата на отворено писмо от 15 декември 2016 г. Писмо от 18 дек. 2016 г. Писмо от 19 дек. 2016 г. Писмо до г-жа директора на ПГЕЕ-Пловдив от 21 декември 2016 г. Отворено писмо до частния съдебен изпълнител Росен Раев, 21 декември 2016 г. Писмо от 21 декември 2016 г. Писмо от омбудсмана, 10 януари 2017 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ, 24 януари 2017 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 25 януари 2017 г. До ПС на ПГЕЕ 10 февруари 2017 г. Обръщение под формата на открито писмо до Президента на Републиката и до Министъра на образованието, 13 февр. 2017 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ от 17 февр. 2017 г. Доклад до ПС от 22 февруари 2017 г. До г-жа Министъра на образованието и науката, 23 февруари 2016 г. До Педагогическия съвет на ПГЕЕ 24 февруари 2017 г. До ПС на ПГЕЕ-Пловдив 2 март 2017 г. 1 коментар: Светослав Стойков каза: Настоящият сигнал оставя наистина дълбоко впечатление със своята крайно сериозна аргументация и детайлно изложение – сега найпосле институциите ще бъдат принудени да действат в полза на обществения интерес!

Започвам да чета книгата на украинския философ С.Шевченко за християнската теология и екзистенциализма понеделник, 6 март 2017 г.

Получих по пощата екземпляр от книгата на украинския философ Сергей Шевченко със саморъчен надпис от автора. Книгата му е 438 страници и е на тема, която силно ме интересува, с удоволствие ще прочета книгата му и ще напиша отзив за нея. С г-н Шевченко (и с други философи от Института по философия към тяхната Академия на науките) от години издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ.

Моите въпроси на гражданин до г-н Министъра на образованието и до омбудсмана на републиката вторник, 7 март 2017 г. Току-що изпратих следната жалба под формата на въпросник до Министъра на образованието на науката и до омбудсмана на републиката: До проф. Николай Денков, министър на образованието и науката До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България 42

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОСНИК От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми г-н Министър, В отговор на постъпил до мен документ от МОН с изх. № 9421135/2.03.2017 г. държа да Ви запитам за следното: 1.) Означава ли този отговор, че МОН във Ваше лице напълно съзнателно и отговорно застава зад административния терор и тормоз, упражняван върху мен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив? 2.) Като български гражданин и данъкоплатец да си направя ли извода, че за чиновниците от МОН няма директорско безобразие, което те няма да подкрепят? 3.) Дезертира ли МОН от властта, значи ли този отговор, че според възгледа на МОН в системата на образованието директорите на училищата са напълно автономни от централната власт? Нима МОН е отстъпило цялата власт на директорите на училища, нима училищата, по тази логика погледнато, са вече нещо като феодални владения на директорите?! Значи ли това, че директорите са нещо като сюзерени, т.е. са изцяло пълноправни феодални владетели на училищата, а това значи че са владетели, господари и на учителите, и на учениците и пр.? Не виждате ли нещо нередно в такава една постановка на въпроса? Тя отговаря ли на Вашите собствени възгледи за истинска и същностна реформа и най-вече за реална демократизация на отношенията в училищните общности? 43

4.) Ако МОН няма отношение към трудово правните въпроси между директор и учител тогава защо не прехвърлите училищата под аренда на директорите?! Или, какво пречи, да им ги подарите, да преотстъпите собствеността на училищата на тях, т.е. да превърнете училищата в тяхначастна собственост? Нима училищата у нас са вече негласно приватизирани от директорите чрез една напълно незаконна, направена по изцяло мутренски начин приватизация, дали тук не е налице напълно незаконно заграбване на държавна собственост от страна на директорите? 5.) Но тогава все пак защо държавата финансира училищата, не е ли поправилно в такъв случай директорите сами да се оправят с финансирането им? 6.) Щом като директорите боравят с държавни пари, а това значи с пари на данъкоплатеца, на всички български граждани, то тогава нима не е разумно представителите на българските граждани, а именно в случая Вие като Министър, да упражнявате цялостен контрол на това, което директорите си позволяват да правят? Защото, знайно е, изпълнителната власт следва да изпълнява предписаното в закона, когато по-нисш орган на властта очевидно злоупотребява с пълномощията си, тогава не следва ли по-висшият орган на властта да упражни над него съответния натиск, та законът да бъде спазен? Искам в тази връзка да Ви попитам: законът и правото за Вас, като ръководител на образователното ведомство, а също така и за ръководената от Вас образователна администрация, имат ли някакво значение, имам предвид на практика, на дело, или те са само „излишен лукс”, са „нещо досадно”, което само Ви пречи да си правите каквото си искате?! 7.) От отговора, който е подготвен от подписалата го чиновничка, може да се направи извода, че МОН разбира нещата ето как:директорите в училищата могат да си правят каквото си поискат, МОН няма да им се меси, а жертвите на техния административен произвол нека да си търсят правата по съдебен ред; да, ама въпросните жертви също са под юрисдикцията на държавата, значи ли това, че висшата държавна власт във Ваше лице вместо да озаптява произвола на директорите, фактически си позволява да го насърчава? 8.) От казаното дотук може да се направи извода, че според действителната управленска философия на МОН директорите носятпълна лична отговорност по трудово-правните отношения. Да, но по тази логика те лично трябва да изплащат и обезщетенията, присъдени от съда! Това за съжаление съвсем не е така. Примерно директорката на ПГЕЕ-Пловдив изплати десетки хиляди левове държавни пари за съдебни разходи по изгубените дела и за изплащане на обезщетения на неправомерно уволнени и върнати от съда учители. Нима държавата във Ваше лице няма нищо против подобни финансови разхищения? Тук става дума за пари, които, повтарям, не са държавни, нито пък лично Ваши или нейни, това са пари на българския данъкоплатец! 9.) Дали не следва при финансови ревизии да се налагат санкции на директорите и на счетоводителите, разрешили изплащане на тези обезщетения от училищния бюджет? Моля да наредите на финансовия контролен орган на Министерството да оцени този казус, да го коментира според компетентността си – и 44

моля да ме уведомите по надлежния ред за становището му. За мен като български гражданин и данъкоплатец е много интересно да разбера как отговорните органи на МОН мислят по всичките тия въпроси. Излишно е да напомням, че същите тези държавни и контролни органи получават заплатите си пак с наши пари, именно с пари на многострадалния български данъкоплатец… Надявам се, че ще ми отговорите в писмен вид на всеки един от тези поставени и изключително важни по моя преценка въпроси. Моля да наредите на служителите на МОН, които ще подготвят отговора, да вземат предвид това, че разговарят все пак с един образователен деец, с един образован, културен и интелигентен човек; нека този път да не си позволяват по толкова крещящ начин да ме подценяват – като ми предлагат отговори, които нямат нищо общо със същината на запитванията, които съм им отправил. Мисля, че бюрократичното високомерие изобщо не е добър съветник, моля да го съобщите това нещо и на въпросните чиновници, а пък ония от тях, които не са способни да се отърват от надменността си и по тази причина си вършат крайно калпаво работата, не е зле да им помогнете да си намерят друго занимание. Уважаема госпожо Манолова, изпращам Ви този документ защото смятам, че казусът ще е любопитен и за Вас, да се надяваме от друга страна, че благодарение само на това, че от МОН знаят, че и Вие знаете за него, ще ги принуди да не бъдат толкова небрежни в отговора си; само за това Ви занимавам, моля да ме извините за което! 7 март 2017 г. Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

2 коментара: Анонимен каза: Пълни глупости! Грънчаров засрами се малко. Идиотщините ти нямат край... Maria Vassileva каза: БЛЕСТЯЩО НАПИСАНО! Дано стигне до него!

Тези, които избраха демокрацията, днес ядат триста вида хляб, а тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация! вторник, 7 март 2017 г.

"След Втората световна война народите трябваше избират между хляба и демокрацията. Тези, които избраха демокрацията, днес ядат триста вида хляб. Тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация." Уинстън Чърчил Бих заменил демокрация с капитализъм тук, иначе е прав човекът. Георги Драганов Аз пък бих заменил думата "капитализъм" и думата "демокрация" с думата свобода, която включва в себе си и капитализма, и демокрацията, и всичко останало, което е значимо за човека. Бележка моя, Ангел Грънчаров. 4 коментара: Georgi Karov каза: Свободата. Свободата е синоним на богатство в най-прекия и физически фундаментален смисъл, ентропийно, термодинамически. = избор. Демокрацията е защитен механиъм срещу съсирване на обществото в насилнически формации, капитализъм – нищо друго освен свободен пазар – ЕДИНСТВЕНАТА икономическа система, която познаваме ПЛЮС няколко десетки варианта на антиикономики...

Radomir Parpulov каза: Тук Чърчил беше прав. Ние, понеже умеем да оцеляваме, избрахме хляба и вижте до къде я докарахме – децата ни да бягат от България като от потъващ кораб. Georgi Karov каза: Нищо не сме избрали! България беше смазана в калта след 9.9.1944 и до ден днешен си е руски кенеф... Анонимен каза: Това е нахалство от страна на Чърчил, понеже никой след Втората световна война не е избирал нищо, комунизмът беше натрапен на народите от Червената армия, която победи, защото имаше подкрепата на Запада и на самия Чърчил, който на всичкото отгоре сключи сделка със Сталин, знаем за салфетката с процентите, например за България първоначално 75% за Москва и 25% за Запада, които 75% след нахлуването на Червената армия станаха 100%.

Моя статия за образователната реформа излезе в издаваното в Чехия международно многоезично научно списание АУСПИЦИЯ вторник, 7 март 2017 г.

Тя заема страниците от 160 до 168-ма на списанието.

Един католически свещеник ни показа каква е мисията на истинския духовник и християнин: поклон пред отец Паоло Кортези! сряда, 8 март 2017 г.

Един католически свещеник ни показа нагледно каква е мисията на истинския духовник и християнин... (Виж повече за тази толкова показателна за това какво представляваме история ето тук: И адът се стовари на главата му) Той е италианец, работи обаче в Белене. Отец Паоло Кортези се казва. Първо той направи много за да се увековечи паметта на загиналите в концлагера в Белене жертви на комунизма. Второ, държа се смело и достойно когато "възмутени патреотични граждани" се противопоставиха на намерението му църквата да подпомогне семейство бежанци от Сирия. Да сте чули православен свещеник да е дръзнал да направи нещо подобно, а именно, да се осмели да прояви такава дейна човещина или доброта спрямо страдалци-бежанци?! Не, не сте чули, нещо повече, "наши" свещеници се изявяват като "патреоти" и са водачи на антихристиянски по същината си протести срещу настаняването на бежанци, нали така постъпи свещеника от град Елин Пелин?! Нещо да кажете по този въпрос? У нас свещениците оглавяват антихристиянските по съществото си бунтове срещу бежанците. Това е страшно – ще разберете ако успеете да го осмислите. Е, отец Паоло Кортези показа как трябва да се държи ХРИСТИЯНСКИ свещеник или духовник в подобна ситуация. Нашата ченгесарска "православна" църква се държи напълно нехристиянски, което ме кара да не я възприемам повече като своя църква. За да си запазя 51

християнските убеждения съм принуден да протестирам срещу поведението на "православната" ни църква и нейните дейци, заели такава нехристиянска позиция.

Пак ще посещавам и ще се моля във всякакви храмове, католически и православни (пък и в други християнски молитвени домове съм ходил), щото те са на Бога, а не съответната църква. Или още по-малко пък са частна собственост на свещениците, които ги обслужват. Затова не ща повече православни йерарси и духовници да се изказват и от мое име, в този смисъл считайте, че съм напуснал църковната организация, наречена "Българска православна църква" в знак на протест срещу малодушното нехристиянско и безчовечно поведение на нейните духовници и йерарси (проявило се не само по въпроса за отношението към бежанците, но и по много други въпроси, примерно БПЦ все още не е осъдила злодеянията на комунистите, на ченгетата от ДС и т.н.).

Ако добрите хора, т.е. човеците, вярващи в доказали духовната си мощ идеи, направим нужното да си обединим силите, злото няма да овладее света! сряда, 8 март 2017 г. Владо Левчев каза: Светът се разпада. Няма обща вяра, няма обща цел. Вярата в Бог (както и да го наричаме) отдавна е разклатена. Обществената вяра се използва от политици и духовници, от диктатори и обикновени терористи за лични или национални цели. Последната надежда беше просвещенският хуманизъм. Единствената общочовешка вяра: вярата в човека, в човешкото достойнство, в равните 52

права на хората, дадени от Бог или от Природата. Bullshit! Личната вяра в доброто, дадено от Бог или Природата, се разклаща от грубата материална реалност.

Светът се дели на бедни и богати. Или на богати и по-богати. Или на бедни и по-бедни. Богатите мразят по-богатите. Бедните мразят по-бедните – например циганите или бежанците. Страх ги е от тях. Сит на гладен вяра не хваща. Нито гладен на сит. Национализмът или някакъв друг групов егоизъм – ако не е нашата нация, то ще е нашата класа, нашият пол, нашата партия, нашето семейство – или просто личният егоизъм – най-вече личният егоизъм – аз да съм добре, аз да успея, мен да ме обичат, на мен да ми дават награди, на мен да ми плащат по-добре – заема мястото на вярата. Значи – война на всеки срещу всеки. В тази война всеки губи. Победителят е червеят. Ангел Грънчаров каза: Светът не се разпада, може би са подложени на изпитание нашите устояли представи за един спокоен и добре уреден свят; светът в момента е в процес на пренареждане, което винаги се е случвало, иначе няма да има прогрес или развитие. Светът се променя, но промяната на света не значи непременно "разпадане". Между другото от нас зависи какво ще е бъдещото състояние на света. Ако добрите хора (нима няма вече такива?), тоест хората, вярващи в доказали духовната си мощ идеи, направят нужното да си обединят силите, то е напълно възможно злото да не овладее света. Прочее, разпространението на абсурдната "вяра в човека", заменила вярата в Бога, е една от причините за толкова тревожното състояние на света. Комунистите също вярваха в... човека и в "доброто на човека" (спомняте ли си "новия 53

човек", "новия свят" и "новия живот" на комунистите?) и благодарение на това създадоха своя кошмарен свят на несвободата и тоталната безчовечност. Духовните устои, които са крепили света хиляди години, пак са налице, може да са отслабени, но съвсем не са рухнали; те трябва да бъдат заякчавани. Всеки може да допринесе с нещо за това. Битката няма да е лека. Но ако си втълпим, че провалът ни е неизбежен, това значи да подпомагаме идването му. Такава настройка е пораженческа, тя подпомага провала. Ако силите на доброто не бяха по-мощни от силите на злото, светът отдавна да се беше провалил, отдавна да беше станал същински ад; но светът все още е поносимо добър, което значи, че силите на доброто, дето го държат в това състояние, са значително по-мощни от силите на злото, които искат да го съсипят. Защо тогава трябва да сме такива песимисти, ний, добрите хора, сме значително повече от злите и от лошите хора. Пък и доброто има невероятно поголяма онтологическа мощ, ето и това най-вече предопределя неговото неминуемо тържество! На страната на доброто е самата мощ, е Духът, е самият Бог – ето го главното основание на един такъв изцяло трезв духовен реализъм! Всеки за себе си трябва да реши: аз на страната на силите, работещи за съсипването на света ли съм - или ще се противопоставя решително на тези сили? Силите на злото и силите на доброто, силите на Сатана и тези на Бога пак са встъпили в безпощадна битка. Нека всеки да се определи на чия страна е. Аз лично нямам намерение да подпомагам силите на Сатана – независимо под каква съблазнителна форма те ми се представят. Какво ще кажете по всичките тия въпроси, драги "патреоти", "православни" путинисти и борци срещу "еврогейското робство"?! :-) 1 коментар: Анонимен каза: За съжаление светът неудържимо се плъзва към ново варварство. Също така е много съмнително, че добрите хора са повече и че човекът по природа въобще е добър, понеже той е лош. Освен това след големите престъпления на 20-ти век, особено Холокоста и ГУЛАГ, човечеството и без това е загубило правото си на съществуване, понеже същества, способни на подобни зверства, не заслужават да съществуват. Аз мисля, че историята като цяло е циклична, което не изключва циклите от своя страна да са вградени в някакво по-голямо линейно развитие на възход или пък упадък, не е ясно. Във всеки случай сега сме в период на упадък.

За малко щях да кажа "Майната ви!" ама да не ви обиждам, въздържам се от тази грозна дума: щото почвам да се променям в "позитивна посока"! сряда, 8 март 2017 г.

Няма как, пак ми се налага да пиша в своя дневник, в поредицата от есета, в които представям всичко най-важно и значително от борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). Има да пиша за много неща, напоследък животът в нашата училищна общност, макар външно и привидно да е съвсем спокоен, в един друг план направо кипи, само хептен безчувствените не усещат това. Откъде ли да започна! Кое ли от всичко заслужава да бъде поставено на първо място? Тия дни срещнах и разговарях с един възрастен човек от Долна баня, местен краевед, казва се Георги Гаджанов, написал е и е издал доста книги, сюблимното е, че той е... бивш партиен секретар и също така е бивш кмет на градчето (моя милост също е бивш кмет на градчето, но аз съм син кмет, моя милост тогава беше, разбира се, седесарин, а в партията на другарите не съм бил никога!), да, но ето, този човек е чел моите книги, аз пък съм чел неговите, ний почти за нищо вече не спорим, убедихме се, че никой няма шанс да измени възгледите на другия, затова престанахме да спорим, разговаряме като старателно отбягваме спорните политически моменти, но за сметка на това напоследък разговаряме само за... общочовешки въпроси! Да, надмогнали "партийните различия", ний вече разгова55

ряме само за истински важните въпроси (това не значи, че за нас двамата политическите въпроси са маловажни, напротив, прекалено важни са!). С този човек, между другото, сме далечни роднини, това също внася известен нюанс в отношенията ни. Та този човек, в разговора ни, ми каза нещо важно, той ми каза ето какво: – Ангеле, ще имаш по-голям успех ако почнеш да пишеш за теми, които са по-скоро обединяващи, отколкото разделящи, и при това опитай да пишеш попозитивно, щото, човече, си много критичен, а хората не обичат критиките, те обичат позитивните неща, така е устроена човешката душа. А ти пишеш предимно все за лошите неща, за проблемите, ето по тази причина според мен нямаш успех. Хейтър си станал. Бъди по-великодушен към недостатъците на хората и те ще почнат да те уважават, а с твоята омраза ти ги настройваш срещу себе си. Ето в този дух той ми говореше. Аз го слушах и не спорих. Осъзнах, че има нещо мъдро в думите му, та затова си премълчах. Все пак той има право на преценка, а и ми каза това с добро чувство. Той е на възраст над 80 години. В подобна възраст, предполагам, хората възприемат нещата от друга, много пообективна оптика. И ето за какво друго разговаряхме, аз не за това, което написах досега, а за това другото всъщност започнах да пиша за разговора ми с този човек. Той ми каза, че на 28 този месец, именно март, се били навършвали 130 години от рождението на Димчо Дебелянов. (Оказва се, че моя милост и поетът Дебелянов сме родени на една и съща дата, аз също съм роден на 28 март!) Та в Долна баня организирали отбелязване на юбилея, включително и с пътуване с автобус до родното му място в Копривщица, този човек ме покани да се включа в тържествата. А в Долна баня много хора смятат, че в някакъв смисъл Димчо Дебелянов е и поет на Долна баня, защото, първо, той често е идвал тук, където е живеело семейството на неговия брат Илия, много е обичал да се разхожда в околностите на Долна баня, аз съм писал за тия неща (щот и аз много обичам природата на моето родно място, по едни и същи маршрути, вероятно, се разхождаме, вярно, в различни времена, ний двамата с Димчо!), тук за известно време е работил и неговият приятел Николай Лилиев, при него също е идвал, по едно време даже е искал да се ожени, да си прави сватбата тука и пр., а като капак на всичко преди да умре на фронта е пожелал вещите му, онова, което остане от него, да бъде пратено в Долна баня на брат му Илия, един вид сам е възприемал дома на брат си като свой дом. Дали е в някакъв смисъл долнобански поет Димчо Дебелянов е отделна работа, но няма нищо лошо да бъде почитан повече и в нашето градче, което е свързано с името му, затова аз обещах с каквото мога да участвам или да помогна за отбелязването на юбилея. Това е. Още повече че като наближи общата ни с Димчо Дебелянов рождена дата аз вече най-вероятно ще съм напълно свободен, дотогава, предполагам, вече ще съм уволнен от работа, ще съм вече изритан от училището, в което работя, а ще стори това нещо директорката ми, която иначе е преподавателка по литература и, няма как, е голяма почитателка на поета Димчо Дебелянов! Виждате ли животът и историята какви чудесни шегички си устройват с нас, а, какво ще кажете по този повод?! Затуй, да съм по-свободен за да мога да участвам по-активно в тържествата по отбелязването на годишнина56

та от рождението на поета Димчо Дебелянов ще ме уволни госпожа директорката, не за нещо друго, виждате ли с какъв замах и с какъв дълбок и мъдър умисъл действа тя, а, какво ще кажете и по този пункт, какво се умълчахте толкова бе, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Вчера пък разговарях с неколцина човека, с учители, бивши (вече пенсионери) и настоящи в ПГЕЕ-Пловдив, разговарях по казуса, свързан с моето наближило и тъй дългочакано от цялата училищна общност второ уволнение, което вече се намира в заключителния етап на подготовката си, директорката тия дни ще ме сюрпризира с връчването на заповедта за поредното ми опраскване. Та на тия хора аз, както знаете вече, изпратих едно писъмце с молба, ако искат, все пак да опитат да разговарят с директорката и да се опитат да я разубедят да не прави за втори път все една и съща грешка. Всъщност по ми беше интересна тяхната реакция, знаете, аз си падам много по изследване на реакциите на хората. Разбира се, не е чудно, че всички помолени... отказаха да разговарят с директорката, да посредничат един вид по решаването на конфликта ми с нея, отказаха по найразлични и интересни причини, доводите им са много интересни, чудя се дали да не разкажа за всичко това, "пикантерията", дето се казва, е великолепна. Но хайде да не изпадам в излишни подробности, повечето ми казаха (обобщавам) горе-долу следното: – Виж сега, разбирам те, но не мога да направя нищо. Първо, защото и да отида да говоря с нея, не си мисли, че ме е страх да отида, никакъв ефект от разговора ми, убеден съм, няма да има, тя няма да се повлияе изобщо от моите думи. Тя мен вече изобщо за нищо не ме слуша и по тази причина аз вече избягвам да разговарям с нея. Няма смисъл да опитвам да разговарям с нея особено пък по казус като твоя, безнадеждна работа е да се надявам да успея да й повлияя толкова, че да си промени позицията. Каквото е решила, тя ще го изпълни, независимо от цената, която ще плати. Пък и не ща да се меся във вашите с нея отношения, ти си зрял човек, тя – също, оправяйте си се сами, вие сами най-добре можете да си решите отношенията или конфликта. Не трябваше да стигате дотам, а вие вече открито си водите една война, да, вашето е същинска война, много надалеч отидохте и двамата, сега си се оправяйте сами. Не ща аз да се опаря като се намеся в конфликта ви по какъвто и да било начин. Е, вярно, този ваш конфликт вреди на институцията, но за това сте виновни вие двамата с директорката, тя може би повече от теб, но и ти носиш също голяма вина. Защо бе, човече, не отидет да се помириш с нея, да сключите сделка ако щете, ти да си спокоен и тя да е спокойна, какво толкова пречи да направите компромис, та да си осигурите спокойствието?! Но не, вие и двамата се прекалено упорити, никой не отстъпва, ето сега докъде стигнахте! И никой вече не може да ви помогне да си оправите отношенията. Конфликтът ви неизбежно пак ще има тази развръзка, тя ще те уволни, ти пак ще я съдиш, тя поне ще е щастлива, че няма да те има в училището поне две години, за нея това е много, щото очевидно не може да те гледа тука; дотам я докарахте! А полза от такъв конфликт нямаш нито ти, нито тя, разбира се, ти плащаш ужасна и страшна цена, защо бе, човече, ето, сега ще останеш без доходи, какво ще пра57

виш, как ще живееш, и семейството ти страда от този напълно безсмислен конфликт! Как не разбираш това и защо не направи нужното да се помириш с директорката за да доживееш спокойно до пенсия, защо си толкова вироглав аз не разбирам, не мога да го разбера, ей-Богу, нищо не разбирам?! Не си прост човек, Ангеле, а се излагаш. Не постъпи разумно, а в тази ситуация да постъпиш разумно означава да постъпиш прагматично, да направиш както е полезно за теб самия. Ти нима не разбра, че сам не можеш да промениш нищо?! Нов подход, ново образование, свобода, нови отношения с учениците, Боже мили, това са пълни глупости, които ражда главата ти, човече, съвземи се, откажи се, вярно, вече е късно, ще те опраска директорката както мутра опрасква с бухалка главата на длъжник на мафията, такава ще ти е съдбата, но ти си си изцяло виновен. Щото си много упорит и не отстъпваш. Щял той да демократизира общността, да прави експерименти, да учи учениците на нови отношения, видя, доникъде не стигна, особено пък щом директорката съвсем съзнателно ти пречи, пълна невъзможност е, от колектива никой не смее да те подкрепи, хората си гледат хляба, хората за разлика от теб постъпват разумно, те не са смахнати, ще прощаваш, като теб, но това твоето наистина бие на смахнатост! Пълна глупост е това, което правиш, Ангеле! Няма де се промени българското образование, така ще си загива, ти сам нищо не можеш да промениш, България няма да се промени, не си мисли, че ти си некакъв там "нов Левски", ако си мислиш такива неща, ако се възприемаш като "нов апостол на свободата", значи че наистина не си наред с акъла, значи правилна психиатрична диагноза ти тури директорката. Това е в основни линии мнението ми. Последно: познавам психиката на директорката, тя може да промени позицията си само ако с нея разговаря някой, който се намира на по-висока властническа позиция от нейната, но има реална власт, само тогава той ще й повлияе и тя може да те помилва. Но такъв човек ти не можеш да намериш, такъв ходатай не можеш да си осигуриш. Затова ще те опраска без да й мигне окото. Но се сърди само на себе си щото сам си пропиля шансовете да се помириш с нея като направиш съответните отстъпки. И с това писане в блога й съсипваш живота, ето, затова най-вече тя ще те уволни. Щото като те няма в училището няма да знаеш какво става в него и няма да пишеш за него. Тя това иска. Да има пълно мълчание. За нейната власт пълното мълчание е благодат. И, разбира се, похвалите са нещо като балзам за сърцето й. Защо ти бе, скудоумецо, не написа поне една похвална статия за директорката бе, тогава тя непременно щеше да те помилва?! И т.н., и прочие, и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтириминтири, ето все такива неща ми говореха хората, които ми се оправдаваха, че няма да идат да говорят с директорката по моя молба и да опитат да посредничат за решаването на тежкия ни конфликт; разбира се, никой от тях не каза наведнъж всичките тези думи, не произнесе точно тази реч в целия й обем, аз тук обобщих всичко казано ми в тия дълги разговори, които водих вчера със сума ти хора, на които имам имейлите и на които пратих въпросното писмо с молба за посредничество и за помощ. Толкова по пози въпрос. Никой няма да отиде да говори с ди58

ректорката по тежкия казус, всички предпочитат да гледат сеир! Типичната нашенска народна психология пак постига едно свое поредно тържество! Толкова. Е, има и такива, на които пратих писмото си, но те се умълчаха, не благоволиха нищо да ми отговорят, нито устно, нито писмено. То това си се подразбира де, че тия, които се умълчаха, са значително повече. Мълчанието, дето се казва, е злато. Мълчанието обаче е злото, нищо де, и по този въпрос няма как да се разберем, не ща никой да убеждавам в моето разбиране. Нека всеки да си мисли както иска. "Покорно сведена главичка сабя не я сече!", нали и такава нашата народна мъдрост?! Голема работа, че англичаните били имали, Грънчаров, съвсем друга поговорка по този същия въпрос за главите и за сабите: "Гордо вдигната глава никаква сабя не може да я достигне!". Майната им на англичаните, ний от българщината си нема да се откажем! Естествено е, че при такава една психологическа и нравствена обстановка в училището никой, абсолютно никой, повтарям, тотално никой няма да се осмели да протестира когато директорката ме уволни и дългочаканата радостна вест за моето уволнение се разнесе из училището и града! Да, никой няма да се осмели да протестира, включително и учениците, които ме подкрепят, които одобряват моя подход, и те няма да дръзнат на такава една отчаяна постъпка да протестират, да покажат с нещо, че не се съгласни с действията на безжалостната авторитарна директорка. Аз не мога да съм чак толкова самонадеян, глупав или луд че да се надявам, че точно в такава една психологическа и нравствена обстановка някой ще се осмели да протестира, не, когато страхът е толкова голям, никой няма да дръзне даже и само да си помисли за протест, камо ли пък да се реши да направи нещо, което да е израз на несъгласие или на протест. Не, такова действие е съвсем изключено, даже и един... Мунчо нема да се намери, който да излезе да каже нещо, знаете, че глухонемият градски луд Мунчо е единственият, който се е осмелил да протестира, както пише на последната страница на романа "Под игото", след което го обесили на касапницата. Е, заради това, заради бесенето никой от "здравомислещите" нема да се осмели да протестира. Аз затова и не мога да чакам някой да прояви чак такава безумна дързост и смелост. Нека да сме потърпими към човешката природа и към българската народна душа, тя, знайно е, по-често предпочита да се излага, отколкото да ни възхищава. Толкоз и по този въпрос, вие, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки ако имате нещо да кажете по въпроса, моля, заповядайте, ако пък немате какво да кажете, мълчете си колкото искате.... И още нещичко симптоматично да кажа за това как текат часовете ми в тази толкова напрегната, да не кажа направо лудешка обстановка в нашето училище. Цяло чудо е, че в тази толкова тежка обстановка все още часовете ми текат и то огромната част от часовете ми си текат съвсем задоволително, в много от случаите часовете ми са дори, по моето възприятие, направо чудесни, превъзходни, ето това е истинският атестат, с който учениците ми с поведението си показват, че имат положително отношение към моя подход, иначе казано, че подходът ми постигна абсолютен триумф, да, нарочно пиша така, тази е точната дума, но също 59

така я пиша, за да ядосам опонентите ми. Да, наистина, това е цяло чудо, че в условията на господстваща изцяло тоталитарна административно-командна система моите часове са нещо като "островчета на свобода", и тази свобода, видите ли, не поражда някакви пълни ексцесии, разрушителна анархия, кошмарна свободия, не, часовете ми си текат в огромната част от случаите в една напълно човечна и нормална, спокойна и свободна, демократична бих казал обстановка. И все повече от учениците ми си философстват съвсем задоволително, изявяват се, мислят, спорят, без да се влияят от абсурдната психологическа обстановка в училището, която цари зад вратата. Това е главното, това именно свидетелства, че моят подход не само че показва ефективността си, оправдаността си, но и, така да се рече, демонстрира и неизразимото си превъзходство, а също така и възхитителната си перспективност. Това, повтарям, е главното. На мен това ми стига. Нищо повече от това аз не ща. Ето да дам един само пример, иначе примерите са колкото щеш. Вчера в един клас, с който имах час по философия на правото, един ученик, и то тъкмо от тези, които до този момент първо съвсем рядко идват, второ като дойдат в час по навик или лягат да спят, или слушат със слушалките си музика, разбира се, без да обръщат никаква внимание на това, което учителят там говори с някакви странни ученици, които заедно с учителя обсъждат оживено нещо, много често този същият ученик, като капак на всичко си позволяваше дори да се държи крайно агресивно с учителя, да сипе разни заплахи, аз даже съм имал чувството, че сякаш е под влияние на... наркотик, толкова странно се държеше, че отбягвах да го предизвиквам и общо взето не му обръщах каквото и да било внимание, та точно този ученик вчера като случайно чу, че ще разговаряме за свободата, изненадващо сякаш наостри уши и дори – о, чудо невиждано! – вдигна ръка и ме запита ето какво: – Абе, господине, мога ли да ви задам един въпрос? Учуден крайно от такъв род негова активност аз, разбира се, казах, че може, нека да пита, кажи какво те вълнува толкова; той каза: – Господине, Вие да не би да си мислите, че такова нещо като свобода има?! Ама моля да ми отговорите без никакви увъртания, кажете, моля! – Да, смятам, че такова нещо като свобода има, независимо от това, че на много хора им се чини, че няма – това отвърнах. – Е как може да говорите такива неща, та то всички знаем, че свобода няма?!! Да ви питам още нещо, Вие лично смятате ли се за свободен?! Пак ми отговорете напълно ясно, без увъртане. – Да, аз се смятам за свободен човек, не е хубаво точно аз да го казвам това нещо за себе си, то би следвало да си ми личи и вие без да ме питате, ако разбирахте що е свобода, отдавна сами щяхте да сте разбрали, че аз съм един напълно свободен човек, но щом питате, ето, отговорих ви, свободен съм. – Ха, Вие можете да се мислите, че сте свободен, но това съвсем да не е така! Вие плащате ли данъци на държавата, с да и не ми отговорете! – Да, плащам данъци. Но това не ме прави несвободен. Напротив. 60

– Как така да не ви прави несвободен?! Та държавата Ви обира, прибира Ви повечето от парите, разбойнически Ви граби, а Вие си въобразявате, че сте бил свободен?! Хем се смятате за умен човек, за философ, пък, простете, говорите такива безсмислени думи. – Държавата ни е такава, каквито сме ний, гражданите. Ако повечето хора бяха като мен, държавата ни щеше да е съвсем друга. Недейте мен точно да вините за това, че държавата ни е такава, аз лична отговорност за това нямам, щото каквото съм могъл съм правил и продължавам да правя за това държавата ни да е съвсем друга, много по-добре уредена и пр. – Тук, да допуснем, сте прав, не само Вие сте отговорен за състоянието на държавата ни, но и Вие носите все пак някаква отговорност. И какво толкова правите за да се промени нашата разбойническа, мутренска и бандитска държавица?! – Ами каквото мога правя. Примерно ходя на протести когато се протестира срещу безобразията и беззаконията на управниците. Второ, боря се за промяна в образованието, правя сума ти неща в тази посока. Това, смятам, ще промени държавата ни основно, ако моите идеи почнат да се приемат от повече хора, имам предвид учители, ученици, родители, граждани, България за кратко време ще стане съвсем друга държава. Активен гражданин съм, боря се и за промяна в сферата на правосъдието, ето, уча ви вас да мислите по въпроси от философията на правото, да станете и вие добри граждани, аз съм много опасен враг на нашата мутренска и бандитска държава, затова и срещу мен са скокнали такива сили, че много пъти са ме мачкали както си искат. Ето, сега съвсем скоро предстои повторното ми уволнение от това училище, така че моля недейте да говорите, че точно аз нищо не правя за промяната на нещата у нас към добро. Ученикът ме слушаше внимателно и дори не ме прекъсна, което е показателно. Как продължи разговора ни нататък моля да не ме карате да разказвам повече, щото разговорът ни беше дълъг и много полезен, хубав, часът мина заради този ученик превъзходно. И други ученици се включиха в разговора ни. В друг един клас, пак имах с тях философия на правото, дойде по средата на часа класният им ръководител, щото миналия път в този клас двама ученика се държаха възмутително, обиждаха ме, ето, сега класния дойде, поговорихме си доста, вярно, провинилите се ученици ги нямаше, отсъствали, единият бил болен, другият е футболист. Интересно е, че и в този клас се породи хубав дебат, много ученици в класа показаха, че разбират същината на моя подход, според който нещата в човешката общност са истински ако стават свободно, иначе казано непринудено, онова, което става по принуда, не е истинско, а е много лъжливо. В един момент ученик постави въпрос за това що е истинска свобода, поиска от мен да дам кратка дефиниция, ето какво му отвърнах: – То дефинициите не помагат, но щом искаш, ще ти кажа: свободата е непринуденост. И спонтанност. Сам за всичко да решаваш, поемайки пълната отговорност. Да решаваш сам какво да правиш без никой да ти се меси. И като правиш глупости и простотии, като се излагаш, да имаш добрината да понасяш 61

последствията след това. И наказанията дори. Щото който не разбира свободата и прави простотии, бива наказван. Има правила, закони. Те помагат на човеците да си пазят взаимно свободата. Който вреди на чуждата свобода, такъв следва да понесе наказание за да се вразуми. И да преосмисли поведението си. А истински свободните сами не допускат правеното на глупави, на неразумни неща, тях няма и защо законът да ги наказва. Те сами себе си наказват най-сурово. Истински свободния човек сам на себе си е най-голям съдник и дори инквизитор. Той найжестоко наказва самия себе си когато допусне да направи някоя глупост или простотия и се изложи. Без съвест няма свобода. И пр. Ей-такива "страшни" и "опасни" неща моя милост говори на учениците си и затова напълно си заслужава уволнението. Г-жа директорката е напълно права че в нашето училище не бива да има толкова лош човек като мен, който така да "мъти главите" на учениците с толкова "вредни" мисли и идеи. За свобода, за истина, за разумен живот, за добра държава, за демокрация, за човешки права и пр. Аз, дами и господа съдебни заседатели и заседателки напълно съм си заслужил уволнението! Признавам си го! Щото аз извършвам от години насам едно най-тежко и непростимо престъпление: да помагам на младите да започнат все по-уверено да мислят със собствените си умове! А знаем, че самостоятелно мислещият човек е нещо като... динамит, който направо взривява системата на статуквото, той е нещо като "бомба със закъснител", която непременно ще взриви един ден прогнилата социална структура на несвободата, на блаженото социалистическо немислене, на безотговорността, на безчовечността, на бездуховността, на беззаконието, на безправието, на триумфиращата простащина и пр. Да, аз, дами и господа съдебни заседатели и заседателки съм истински враг на "народното добруване" под трона на отчуждената от народа тоталитарна и насилническа държава, която ни насилва за абсолютно всичко, включително и за това как да мислим, как да живеем и пр. Аз съм враг на държавния социализъм и по тази причина не заслужавам никаква пощада. Затова напълно правилно загрижената за запазването на блажения социализъм директорка на нашето училище ме уволнява тия дни. Аз като такъв злостен враг на социализма в българското образование и не само в него не заслужавам никаква пощада! Вчера имаше и среща с оня втория разбунтувал се срещу свободата клас, именно 11 Д клас, аз участвах там в дебат с учениците, доведох даже още един клас, 10 Д, това пък са учениците, които директорката опраска здравата защото те са класът, който създаде онази толкова опасна фейсбук-страница, в която ученици да си казват открито мнението за случващото се в нашето знаменито училище; едва изпросих разрешение от директорката да проведем съвместен час с тия два класа, тя дълго се дърпа, но както и да е, най-накрая сякаш отстъпи; как мина дебата обаче сега не мога да описвам, щото се изморих да пиша, писна ми от писане, друг път може да кажа, но сега нямам сили. А и трябва да пиша сума ти жалби, примерно срещу решението на ТЕЛК, имам за писане и на жалба до... Европейския съд за правата на човека, по оня казус, наближава срока за обжалване, изобщо работа имам и на ушите, дето се казва. 62

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И не страдайте толкова много за уволнението ми де, гледайте да не си докарате некоя болест от прекомерните страдания! Разбира се, нема такава опасност, вий си гледате рахатя, нали така?! Ето, никой от вас не се сети, примерно, да напише поне две думи по имейла на училището в знак на протест срещу планираното мое уволнение, или пък да отиде лично да говори с директорката, не, такива неща не ви минават през акъла, никой не се сети за такива неща. Всички обаче седите удобно на меките кресла и гледате превъзходния сеир с моята поредна екзекуция! Чудесно е това зрелище, нали така?! Бравос на вас! Ръкопляскайте ако искате, може и поклони да сторвате, и цветя фърляйте, каквото искате правете! Орезилявайте се колкото си искате, ваша воля! Мълчете, това поне го умеете! Търпете! Мрънкайте само! Плюйте ако искате! Толкоз... щях да кажа "Майната ви!", ама да не ви обиждам, въздържам се от тази грозна и несправедлива дума - щот вече почвам и аз да се променям... :-) 6 коментара: Анонимен каза: грънчаровите глупости и лъжи нямат край... Анонимен каза: Ами аз писах на имейла на училището, само дето не беше във ваша подкрепа, а напротив – укорих директорката, че действа толкова мекушаво с вас. Ангел Грънчаров каза: И защо така, другарко, постъпихте? Защо така смятате? Бихте ли дала пояснения, бихте ли се аргументирала, дето се казвате?! Анонимен каза: Разбира се, другарко Грънчаров. Постъпих така, защото интелектуалните и морални поражения, които причинявате на учениците си, изискват потвърди мерки и по-скоростно уволнение и изхвърляне на улицата, гдето ви е мястото. Ангел Грънчаров каза: Другарко, аз съм господин – както личи най-малкото по името ми. Второ, понеже Вашето собствено интелектуално (да не говорим за моралното!) състояние е незавидно (Вие самата без капка неудобство го демонстрирате, явявате го на показ!), то на това основание Вашето твърдение за някакви "интелектуални и морални поражения", които съм бил причинявал на учениците си, погледнато от този ъгъл, е равностойно на най-голям комплимент: ведь във Вашата превратна оптика "поражението" е невероятно голямо постижение или победа! По тази логика аз заслужавам награда, а не уволнение, драга немислеща и с тъй оскъден морал анонимна завалийке... Ако Вие самата, както подозирам, сте учителка, то на това основание може да се направи заключението, че Вие самата нанасяте на учениците си такива поражения, каквито и дори уволнението Ви не може да ги възмезди. А. от Австралия каза: Хейтър си станал. Бъди по-великодушен към недостатъците на хората и те ще почнат да те уважават, а с твоята омраза ти ги настройваш срещу себе си. Опааа, нова идиотщина, червените убийци искат нещо май да ги зачитаме за хора и ни дават съвети отвисоко от изкукалата си възраст и слабоумния си 63

живот ли?... Ееее, нема байновци, ще го духате, аз да ви кажа, никак не ни харесва физиономията ви противна и ще я праснем, освен ако не възкресите мумията Ленин (много имитирате Христос, а, шушумиги слабоумни?) да ви пази, ОК?... Шматки със самочувствие за милиони, тоя комунис бегейски още не знае ни къде е, нио на кой свет е... Но ще узнае скоро...

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив загуби още едно съдебно дело, осъдена е за дискриминация на уволнен два пъти от нея учител сряда, 8 март 2017 г.

Уволнен учител осъди ТЕТ-а за дискриминация Автор: Ваня ДРАГАНОВА Уволнен на два пъти от Професионалната гимназия по електроника и електротехника учител осъди учебното заведение за дискриминация. Калин Христов, който твърди, че е освободен от работа, защото бил конкурент на директорката Стоянка Анастасова в конкурса за поста, доказа, че е бил третиран неравно по признака лично положение. Комисията за защита от дискриминация е наложила глоба от 500 лв. на ТЕТ-а за този случай, потвърдена от Пловдивския административен съд с решение от 6 март т. г. „Съжалявам само, че санкцията е наложена на гимназията, а не на директорката лично, защото става дума за нейна заповед. Училището няма как да ме дискриминира”, коментира пред „Марица” Христов. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) 64

Не само войните, но дори и битките не се печелят лесно и бързо четвъртък, 9 март 2017 г.

„Може да се наложи да водите една битка повече от веднъж - за да я спечелите.“ Маргарет Тачър

Всички досега излезли книжки на философското списание ИДЕИ

Да, това е пълната колекция отпечатани книжки. Тази година ще бъде девета от създаването на списанието. 68

Защо в Америка да те нарекат "лъжец" е най-жестока обида?! петък, 10 март 2017 г.

Lachezar Tomov каза: "В благословената Америка можеш да наречеш някого мадърфакър, или бастард, можеш да му кажеш, или че майка му е дебела, че си онодил сестра му също – обидата няма да е голяма. Но кажеш ли му „лъжец” бива да очакваш юмрук. „Ю кол ми лайър!” – това си е изконна американска заплаха след кръвна обида. Тук ако излъжеш някого, ако го минеш, ако го прецакаш, ти завиждат и ти се възхищават. „Евала на туй момче, всичките ни излъга!” – казва юнакът на Алеко Константинов. Свободните хора се договарят помежду си за общо дело и не се лъжат един друг за да не провалят общото си дело, робите чакат нарежданията на началника и на партийния секретар – след което лъжат и тях и себе си." Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, гледам, че горното, което сте привел, е цитат, но липсва авторът. Чии са тия думи и изречения?! Скриването на автора не наподобява ли лъженето? (ЗАБЕЛЕЖКА: Цитатът е от: Бог да благослови Америка с автор Иво Беров) 3 коментара: Bacho Кольо каза: Грънчаров, я по-добре кажи ти защо не изпитваш и капчица срам, когато те хванат в дебела лъжа! ... както ти се е случвало десетки пъти. Ангел Грънчаров каза: Аз никога не лъжа, таваришч Колю – и ти прекрасно знаеш това. Друг е въпросът, че в твоята изкривена комунистическа представа истините, 69

които аз казвам или пиша, ти изглеждат "лъжи". Но аз за това нещо не мога да ти помогна, проблемът е, дето се казва, в "твоя крайно увреден съветски телевизор"... :-) Анонимен каза: AIG, тоя пезевенк от Америка иска ли да му кажа кво е лъжа в Абстралия – еми същото, бум по фасона... Тва бълхари не моат да разберат, те се лъжат и онождат кат свини и смятат че целио свет е кат тех...

Скандално: ТЕЛК-Пловдив възражда упражняването на похватите на репресивната психиатрия от ерата на комунизма! петък, 10 март 2017 г.

Тази сутрин ми се наложи да напиша и да изпратя следния документ, а именно жалба до НЕЛК (изпращам документа и до г-жа Манолова, омбусман, и също така и до двама от министрите, завеждащи съответните ресори, предмет жалбата), публикувам го и тук, в блога си, понеже смятам, че разискваният в него казус има голямо обществено значение, разбира се, придаването на изцяло открит характер на този документ едва ли ще уплаши с нещо инстанциите, до които адресирам документа си, също така много се съмнявам, че и медиите, заети с какви ли не глупости и пикантни дреболии, едва ли ще му обърнат някакво внимание, но за мен е важно поне ний, гражданите, да сме все по-наясно с тежката ситуация не само в образователната област, но и в областта на родното ни здравеопазване; и 70

тъй, приятно четене желая вам, дами и господа страдалци, дето имате късметя да живеете в тъй приказната и чудна страна МУТРОЛАНДИЯ:

Вх. № ................/................ ЧРЕЗ РЕГИОНАЛНА КАРТОТЕКА НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА (РКМЕ) ГР. ПЛОВДИВ ДО НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ (НЕЛК) ГР. СОФИЯ ДО Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА, ОМБУДСМАН НА БЪЛГАРИЯ ДО Д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването ЗА СВЕДЕНИЕ: ДО Проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЖАЛБА От Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН:590328... Адрес: гр.(с.) Пловдив Община Пловдив Област Пловдивска кв. (ул.) Ж.К. „Тракия”, бл.№ ..., вх. ..., ап..., ет. ... Телефон за връзка: 0878269488 СРЕЩУ: ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 0981 от 036, от дата 27.02.2017 г. и ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ 1005 от 037, от дата 28.02.2017 г. на ТЕЛК за ВЪТРЕШНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ гр. ПЛОВДИВ УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НЕЛК, На 27.02.2017 г. получих горепосоченото Експертно решение на ТЕЛК, с което ми бе определен 40 % трайно намалена работоспособност. Не съм съгласен с това решение на ТЕЛК по следните съображения: – В писмото, с което бях повикан на ТЕЛК, по непонятни за мен причини не ми бяха поискани изследвания поосновното ми заболяване (кардиологичното), даже не бях изпратен на преглед при кардиолог; наложи се да се явя на преглед при кардиолог след мое изрично настояване пред личния си лекар, иначе казано, представих документи за основното си заболяване по моя лична инициатива; – Преди три години обжалвах пред НЕЛК предишното експертно решение на ТЕЛК (№ 1135 от 044/12.03.2015 г.) не само по повод на твърде ниския процент инвалидност (38%), но най-вече поради това, че ТЕЛК-Пловдив ми изобрети несъществуващо „психично заболяване”, до този момент все още не съм получил 71

никакъв отговор от НЕЛК на жалбата си (!!!), независимо от това, че се жалвах и пред Министъра на здравеопазването (получих отговор от него, прилагам отговора към настоящата жалба); – В този контекст ми е изключително странно поведението на ТЕЛК: в същото писмо, с което този път бях повикан на ТЕЛК, ми беше изискана… експертиза за моето фантастично „психиатрично заболяване”, беше ми наредено да получа тази експертиза от Психиатрична клиника на УМБАЛ «Свети Георги» – Пловдив и то при положение, че не само никога не съм бил на лечение в такава болница, но и, слава Богу, не ми се е налагало да търся каквато и да било помощ от психиатър! Оказа се, че за да се снабдя с искания от ТЕЛК документ (епикриза) ми се налага да вляза на лечение във въпросната психиатрична клиника без да съм болен (!!!), ей-така, само и само да бъде изпълнено предписанието на тъй странно държащия се ТЕЛК, който изглежда има голямо желание да „докаже” някак „основанията” на своя произвол, а именно, че ме „надари” със заболяване, каквото нямам. За отбелязване е, че ТЕЛК-Пловдив ме изпрати на ТЕЛК-психиатрична единствено и само по настояване на моя работодател, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия! Да, колкото и да е странно това, но директорката си позволи да ми издаде своя оригинална „психиатрична диагноза”, тя „компетентно” заключи, че съм бил „страдал”, видите ли, от „чести нервно-психически разстройства”, тя вписа това нещо или тази своя оригинална „диагноза” в официален документ, наречен „ПРОИЗВОДСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА”, предназначен за ТЕЛК, а ТЕЛК, кой знае защо, се почувства изведнъж длъжен да потвърди „диагнозата” на своята бюрократична сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив! – Истината е, че моя милост има тежък и остър конфликт с директорката на чисто професионална, идейна и ценностна основа, аз съм открит критик на авторитарния й управленски подход, споделям ясни демократични ценности, привърженик съм на различна, либерална и хуманистична образователна методология – докато директорката се изживява като бранителка на доказалата неефективността си стара, командно-репресивна методология и пр. На тази база въпросната администраторка си позволи да поведе срещу мен една безогледна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, увенчана с уволнението ми от работа (след тежък съдебен процес, продължил близо две години, Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение, в момента вече втора година откакто отново съм на работа в същото училище), а като част от тази именно кампания по моето дискредитиране тя благоволи и да ми издаде тъй смехотворната самоделна „психиатрична диагноза”, която обаче ТЕЛК-Пловдив се почувства сякаш длъжен да потвърди, т.е. да подпомогне усилията на директорката да ме репресира по този недопустим начин;

– Аз смятам, че такова едно поведение на ТЕЛК-Пловдив се дължи на неправомерно влияние от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която, предполагам, успя да намери „връзки” и в тази структура – за да удостовери своята, предполагаме, „компетентност” в областта на психиатрията (тя иначе е учителка по български език и литература, но в областта на психиатрията, предполагаме, е напреднала така много чрез самообразование, талантлива самоучка е нашата така авангардно мислеща директорка, несъмнено много напреднала в тази тъй трудна област на медицината!); – Тъй странното поведение на ТЕЛК намира своето обяснение ето как, по моето разбиране: ТЕЛК си позволи, по един отживял времето си маниер, да възроди методите на т.н. „репресивна психиатрия”, която, както е известно, е помагала навремето на комунистическата власт за разправа с другоячемислещите, с неудобните на властта и пр.; да, тази репресивна психиатрия беше възродена от пловдивския ТЕЛК в угода на старанията на една самозабравила се администраторка от сферата на образованието да ме очерни, да се разправи с мен, да съсипе професионалната ми кариера; – Излишно е да казвам, че съм доста изявен в областта си специалист с напредничави възгледи, автор съм на много книги, учебници и учебни помагала, отпечатани от авторитетни издателства, някои от тях в много издания, основател и главен редактор съм на две списания, излизащи вече много години (списанията ИДЕИ и HUMANUS, първото от четири години има и международно многоезично научно-теоретично издание!) и пр., в последните години написах и публикувах цяла една поредица от книги, свързани с потребността от коренно реформиране на образователната сфера, в този цялостен контекст абсурдното поведение на ТЕЛКПловдив придобива ясен, пък макар и крайно гротесков и по същество политически репресивен смисъл; – Излишно е да казвам, че досега около тази история с директорката и със старанията на пловдивския ТЕЛК да потвърди и „докаже” нейните така оригинални постижения в областта на практикуването на своята самоделна „психиатрия”, ми се наложи няколко пъти да посещавам кабинетите на психиатри, е, факт е, че при всичките тия прегледи аз неизменно получавам заключение „Психично здрав”, което обаче, кой знае защо, изобщо не впечатлява лекарите от пловдивския ТЕЛК, които, както виждаме, продължават да работят за „доказване” на „психиатричните компетентности” на самозваната в областта на психиатрията директорка на ПГЕЕ-Пловдив! – Наложи ми се да си защитя правата по съдебен ред, заведох наказателно съдебно дело за клевета, спечелих го на решаващата първа инстанция, директорката на ПГЕЕ-Пловдив беше осъдена като виновна в извършването на престъплението клевета (която присъда сериозно застраши оставането й на ди73

ректорския пост); разбира се, тя си намери нов и оправен адвокат, който направи нужното делото да бъде спечелено от нея на ниво Окръжен съд; интересно е да се отбележи, че съдът все пак не призна тъй арките „компетентности” в областта на психиатрията на тази директорка на училище, но прие сюблимното по „логичността” си заключение, че тя, видите ли, „без умисъл да навреди” била издала своята „психиатрична диагноза”, издала била „диагнозата” си защото била убедена, че по тази начин „стриктно” и „прилежно” си изпълнява служебните задължения (!!!) и пр., аргументите на Пловдивския окръжен съд, спор няма, са умилителнозабележителни – и най-вероятно ще бъдат записани един ден със златни букви в историята на тъй печалното българско правораздаване; – Описвам всичкото това за да помогна на уважаемите членове на НЕЛК да разберат докъде се стига когато даден състав на ТЕЛК си позволи да попадне под някакво неправомерно външно влияние, когато измени на своя лекарски дълг, както е в случая, когато, както се видя, властта, дадена на членовете на ТЕЛК, бива използвана за да се извърши крещящо беззаконие, а именно да бъде репресирана по недопустим начин една личност с новаторски възгледи, т.е. в угода на опитите да бъде компрометиран един професионалист от сферата на образованието като моя милост само затова, че някакъв си самозабравил се администратор си е въобразил, че в съвременни условия може да си прави каквото му скимне, т.е. че за него законът, видите ли, изобщо не важи; – И тъй, аз до ден днешен не зная какво е заключението на НЕЛК по предишната ми жалба (!!!), на заседанието на ТЕЛК на 27 февруари т.г. разбрах, че те имат отговор от страна на НЕЛК, но до мен, жалващия се, отговор никакъв няма години след жалбата ми! Уважаеми членове на НЕЛК, моля да ми обясните защо до този момент, след толкова време, аз все още нямам отговор от Вас на предишната си жалба?! Виждате ли до какви крайно неблагоприятни последици за мен (съдебни дела, финансови разходи, главоболия с адвокати, психиатри и пр.) доведе Вашата небрежност и неекспедитивност?! Ако вие бяхте реагирали по подобаващия начин не мислите ли, че щяхте да ми спестите поне част от това напрежение?! Нима системата на ТЕЛК е така уредена за да разболява допълнително гражданите чрез понасянето на какви ли не излишни страдания, а не за да им помага с нещо да си укрепят здравето?! – И така, обжалваното от мен настояще решение на ТЕЛК, както сами забелязвате, е поставено на крайно съмнителна и съвсем нездрава правна, медицинска и каквато и да било друга основа – затова и моля то да бъде основно преразгледано, като моля НЕЛК най-сетне да си изпълни дълга, а именно да постанови разумно решение по така образувалия се сложен медицински, правен, нравствен дори казус, моля, направете нужното и си използвайте властта в позитивна, в градивна посока! Разбира се, случаят се нуждае от внимателно разследване – с оглед да бъдат наказани виновниците за завързването на този възел от 74

абсурди, от нарушения на закона и от какви ли не противоречия! Не само като жертва на упражнения груб административен и репресивен произвол, но и като български гражданин и като данъкоплатец имам пълното право да настоявам за това! – Като поредно доказателство на тази своя теза за това, че пловдивската ТЕЛК без каквито и да било скрупули си позволи да подпомага и да участва в упражняването на тъй грубия и изцяло неправомерен административен терор и тормоз над мен от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив привеждам ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ 1005 от 037/28.02.2017 г., т.е. издадено на следващия ден след атакуваното по-горе експертно решение, в което ТЕЛК-Пловдив, по искане на работодателя, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив за защита от уволнение по чл. 333 от Кодекса на труда тъй трогателно услужливо формулира следното сюблимно по алогичността си решение: „Заболяването на лицето попада в списъка на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и подлежи на защита по чл. 333, ал. 2, т.2 и т.3, но евентуалното съкращение на лицето не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние.” – Това „лекарско”, с извинение, заключение, е крещящ пример за злоупотреба с власт, то също така предизвиква куп въпроси: 1.) Как така в предишно решение на ТЕЛК същата ТЕЛК заключава, че уволнението на същото лице „ще се отрази неблагоприятно на здравословното му състояние защото ще доведе до личностова дезадаптация”, а сега се дава точно противоположното заключение – след като става дума за едно и също лице, имащо все същите здравословни проблеми? 2.) Нима лекарите от ТЕЛК не схващат дълбокото противоречие: от една страна те правят всичко, което им е по силите да ме „надарят” с някакви илюзорно „психично заболяване”, а в същото време твърдят, че уволнението ми нямало да се отрази никак на здравето ми, в това число и на психичното такова?! Нима те все пак смятат, че психиката ми е толкова здрава, че би могла да понесе и такъв удар, а именно за втори път в продължение на две години да бъда уволнен, да ми се наложи по тази причина да водя пак за втори път продължителен и крайно тежък съдебен процес? 3.) Нима на членовете на ТЕЛК, подписали това тъй одиозно решение, не им хрумва все пак, че по този начин, подпомагайки административния терор и репресиите, упражнявани над мен от самозабравилата се директорка на ПГЕЕПловдив, спомагат в крайна сметка за увреждане на здравето ми?! Нима у нас лекарите вече са не за да помагат за лекуването на болните, а за да спомагат за 75

съсипването на тяхното здраве?! Тия ексцесии, които ми се наложи да преживея не без съдействието на тъй услужливите дейци на пловдивския ТЕЛК, нима не утежняват моето и без това тежко сърдечно заболяване?! Или дейците на пловдивския ТЕЛК се надяват благодарение на техните усилия най-сетне да се увреди не само сърцето ми, но да рухне накрая и моята психика, та те в крайна сметка да могат бляскаво да потвърдят тъй оригиналната „психиатрична диагноза”, издадена от тяхната тъй напреднала в областта на психиатрията административнобюрократична сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив?! 4.) Имат ли членовете на ТЕЛК не само моралното, но и правно основание да дават подобно заключение след като в техните правомощия е само да констатират доколко моето заболяване попада в списъка на защитените от закона заболявания?! Защо като законът ме защищава от уволнение, членовете на пловдивския ТЕЛК си позволяват да се поставят над закона и да разрешават уволнението ми, нима те имат самочувствието, че за тях специално законът не важи?! В каква държава, майчице мила, живеем, щом като такива неща се правят – и то тъкмо от органите на властта, които са призвани да спазват закона?! – И още много други въпроси могат да бъдат поставени, но спирам дотук. Решавам да изпратя тази моя жалба и до министъра на здравеопазването и също така до омбудсмана на републиката – защото смятам, че те също трябва да бъдат информирани за това на какви ужасни ексцесии сме подложени ний, гражданите, които се опитваме да си защищаваме, да се борим за правата си. И по тази причина, както се вижда от моя случай, органите на държавната власт, в случая ТЕЛКПловдив, ни отмъщават по такъв недопустим, неправомерен и несправедлив начин. Да, в заключение ще си позволя да кажа, че ТЕЛК-Пловдив се държи по този недопустим начин (включително стигайки до ексцесията да възражда похватите на репресивната психиатрия от ерата на комунизма!) именно защото се чувства длъжен да ми отмъсти за това, че обжалвах пред НЕЛК предишното му решение; логиката е такава, чисто типична за нашата мутренска държава: който дръзне да се оплаква от нас, ще го опраскаме така, че да не посмее никога повече даже и да си помисли да се оплаква! Е, има граждани и в нашето многострадално мутренско отечество, които сме готови да се борим с произвола на самозабравилите се бюрократи докрай, ето, такъв е и моят случай; постъпвам така понеже за това ме зове моят дълг не само на човек, т.е. на свободна личност, но и на ангажиран гражданин-демократ, да не говорим за това, че съм философ, а знайно е, че горещото правдолюбие е първият признак, по който се различава истинските философи. И тъй, считам, че горепосочените решения са неправилни и ги обжалвам в срок, съгласно разпоредбите на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето. 76

МОЛЯ да насрочите дата на която да се явя пред Вас, съгласно разпоредбите на чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ.

10 март 2017 г.

С уважение: (подпис)

гр./с. Пловдив 6 коментара: Анонимен каза: АIG, изследвах те днес, не намерих нищо ненормално... Изследвах и Атанасостасова, гъмжи от болести... Психопатия в посткомунистическата ера, тя унищожава като руски танк опонентите си, не че и използва въобще мозако си за целта... АIG, постави нещата на комедия – остави я да се оцапа докрай, после им заведи дело... Егати, що обясняваш философия на теа посткомунистически маймуни, чудя ти се... Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, Изпращам Ви входящия номер под който е регистрирана жалбата Ви в МОН № 94-1040/ 10.03.2017 г. Приемна на МОН Владимир Петков-Трашов каза: Накълцал си ги на кайма... но те ще оживеят! :-) Тези бюрократи, плъхове-братя, сестри и мишки! А "чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ" ме убива! :-) От полупрофесионално любопитство да попитам ли за чудовищното съкращение, можещо да претендира за рекорд на Гинес... Да го разгърнеш г-н Грънчаров?! Красив венец на юриспруденцията, като инструментариум шашкащ... бедните духом.. :-) Не, че не е някакъв... пършив :-) правилник, дето не се чете и не се спазва най-вероятно и от самите бюрократи...:-) 2017.03.10г. Анонимен каза: ПУОРОМЕРРКМЕ – Правилник за Устройството и Организацията на Работа на Органите на Медицинската Експертиза на Работоспособността и на Регионалните Картотеки на Медицинските Експертизи Анонимен каза: За Грънчаров е измислена поговорката едно си баба знае едно си баба бае........ Mariya Chulova каза: Жалбата е комбинация от фейлетон, юридическа жалба и учителско възражение на наказание.

Заслужил съм си уволнението, аз съм "престъпник": щото помагам на учениците си да търсят истината за всичко! събота, 11 март 2017 г.

Искам да разкажа нещичко, което ми се случи вчера – в час по философия на правото ("Етика и право"). Важно и показателно е. Говори много. Заслужава си да се замислим над него. Обезпокоително е. Аз винаги като започвам часа питам учениците искат ли нещо да ме запитат, възникнали ли са някакви въпроси към мен, било по темата, било други, искат ли учениците нещо да кажат, срещнали ли са нещо трудно, непонятно, което налага моите разяснения, забелязали ли са нещо интересно, което искат да предложат да бъде обсъдено и т.н.; обикновено нямат въпроси, замълчават си, а някои учудени ме гледат: леле, колко странен е тоз господин, та ни пита така; аз пък казвам "Е, щом няма въпроси, значи няма интерес!", с което пак ги провокирам; казвам им понякога и че е глупаво предимно учителите да питат, да задават въпроси, а учениците, тия, които учат, да не питат, нормалното, естественото е този, който учи, именно ученикът, да пита, но у нас всичко е наопаки, питат учителите, а учениците отговарят. Както и да е, та вчера в единствения час, който имах и то в късния петъчен следобед като попитах има ли въпроси един ученик изненадващо поиска нещо да каже, потърси в смартфона си някакво изображение и прочете съдържащата се информация; това, което той чете, наподобяваше това, което аз по-горе съм сложил, ставаше дума за това как прекрасно сме били, видите ли, живели при кому78

низма, и колко лошо живеем сега; ученикът попаднал на тази "информация" и като я прочете ме запита какво аз мисля по въпроса. Аз пък казах, че ще си кажа разбирането, но първо ме интересува как мислят останалите ученици. За моя изненада почти всички заявиха, че и те това го знаят, при комунизма у нас, в България, се е живеело прекрасно, сито и богато, а сега – крайно лошо. Тия неща и бабите и дядовците им ги били казвали, а те нямало начин да не им вярват, щото собствените им баби и дядовци няма как да ги лъжат. Аз тогава попитах, хрумна ми да попитам: а има ли сред вас такива, чиито баби и дядовци да са им говорили не толкова хубави неща за комунизма, да са им казали, че комунизмът не е толкова хубаво и прекрасно нещо? И тогава останах потресен: само двама от повече от 20 ученика вдигнаха ръка и казаха, че на тях бабите и дядовците са им казали, че комунизмът не е нещо хубаво, напротив, много лошо нещо е! Само двама! Аз това двама ако трябва да го превърна в проценти е някъде към 8%. А 92% от бабите и дядовците са счели за нужно да обяснят на внуците си, че комунизмът, видите ли, е нещо прекрасно! Аз лично съм потресен от това свое откритие! До този момент не знаех, че положението е чак толкова тежко. Виждате ли сега защо истината за комунизма трябва да се казва в училище?! Виждате ли сега докъде води това, че истината за комунизма толкова много се крие в българското училище?! И като си говорихме за "прелестите на комунизма" оня същият ученик, който прочете... дезинформацията за "тъй превъзходния комунизъм" в един момент въздъхна носталгично и ме запита: – Абе, господине, моля ви, кажете: има ли някакъв начин да върнем комунизма?! А, господине, има ли някакъв начин да се отървем от проклетата демокрация?! Каза това ученикът, а останалите ученици почти единодушно кимнаха в знак на съгласие и ме отправиха погледите си към мен. Един ученик тогава ме подкани ето как да си кажа и аз мнението: – Вярно, господине, кажете сега Вие какво мислите за комунизма, нали обещахте, искаме да чуем как Вие възприемате комунизма, ето, хем сте живял при комунизма, кажете сега Вие как го оценявате? Всички погледнаха към мен и с интерес зачакаха да им кажа аз какво мисля. В такава една рядка благодатна ситуация – когато учениците искат да чуят нещо от учителя си, нещо важно за тях! – човек трябва да е много внимателен, в смисъл да е пределно честен; виждате ли сега какво е ролята на учителя?! Има възможността да влияе върху съзнанията, върху душите на младите хора, това е един вид духовна власт, умеят ли нашите учители да упражняват истински тази огромна власт?! Какво би казал ти, уважаеми читателю, ако си учител и ако учениците ти поискат да знаят какво мислиш по тези важни за тях въпроси? Въпроси, които са важни и за обществото ни: ето, в случая мен вчера ме запита какво мисля за комунизма онова поколение на свободата, на което възлагаме такива големи надежди, но ето, оказва се, че враговете на свободата са успели вече да помът79

нят, да размътят мозъците дори и на поколението на свободата, давате ли си сметка това пък какво означава – и до какво то води?! Аз сега нямам възможност да опиша и представя цялостно великолепната дискусия, което се проведе вчера в този клас след като учениците ми дадоха думата. Но все пак ми се иска да кажа нещичко, да отбележа най-главните неща. Аз съм такъв, че не натрапвам нищичко на учениците си, абсолютно нищо, аз просто им казвам какво мисля, но най-често се опитвам (задавайки въпроси) да ги подтикна те самите да стигнат до определени възгледи. И ето, вчера, като ме попитаха така ребром младите хора какво аз мисля за комунизма, аз започнах ето как. Казах им най-напред следното (ще го запиша тук почти същото, което казах там, в часа, един вид ще направя пълен донос на самия себе си, та тия дни като ме уволнява директорката на нашето тъй авангардно училище, да може просто да приложи този "самодонос" към заповедта си за уволнение, та да докаже колко правилно ме е уволнила, щото наистина нима може да продължи да работи в нашето родно училище човек, който има толкова неправилни, драги другарки и другари, възгледи за "единния и така светлий комунизъм"?!) – Ученици, разбира се, ще си кажа разбирането, но да ви попитам найнапред: тоя, който е съставил тази сравнителна таблица между комунизма и демокрацията, за това как сме били живели при комунизма и сега, дали не се гъбарка с вас, дали не ви лъже с нещо, как ви звучат тия неща, вие изцяло вярвате ли им, може пък да ви манипулира някак, а вие да не се усещате?! – Не, господине, не ни лъже с нищо! – почна да отговаря на въпроса ми ученикът, който седеше току-до мене, ний бяхме в т.н. "интерактивна зала", бяхме седнали около една голяма кръгла маса – Вярваме на тия факти. Щото тука има само факти. Ние не сме живели при комунизма, няма как да знаем сами нещо за него, вярваме на това, което ни казват, ето, в случая това, което пише във въпросната таблица, точно отговаря на това, което нашите баби и дядовци са ни казали, а ние вече ви обяснихме, че на бабите и на дядовците си вярваме изцяло, те не може да ни лъжат. – Добре де, но де допускате ли, че е възможно и вашите баби и дядовци с нещо или по някакъв начин да са се заблудили относно комунизма, нищо че са живели в него?! Такава една възможност не ви ли минава през ума? Ето, бабите и дядовците на тия двама тук младежи пък са им казали, за разлика от бабите и дядовците на мнозинството, че при комунизма се е живяло много лошо, кой ли тогава говори истината?! А за нас единствено истината има значение, нали така? – Господине, нещо почнахте да увъртате, шикалкавите, а обещахте да ни кажете точно вие какво мислите по отношение на комунизма! Молим да кажете директно, недейте да усуквате толкова? - ми отвърна оня ученик, който преди малко простена и промълви тъй прочувствено сакралния въпрос: "Ех, има ли някакъв начин, господине, да върнем комунизма и да си поживеем и ний тъй прекрасно кат наште така щастливи дядовци и баби?!" Вече нямаше накъде да отстъпвам, наложи ми се да кажа следното: 80

– Вижте сега, длъжен съм да ви каза, че за разлика от дядовците и бабите ви аз лично смятам, че при комунизма изобщо не се е живяло така прекрасно, както те са ви го казали. Напротив, при комунизма се живееше много лошо, ужасно и кошмарно лошо, не е истина, че при комунизма у нас се било живяло прекрасно, това са пълни глупости: някой, без да си дава сметка защо го прави, си е позволил да ви излъже. А може би този, който ви лъже, сам твърде много да се е излъгал относно същината на комунизма, дори и да е живял при него, пак да не е успял да разбере истинската му същина. Да е допуснал е мозъкът му да бъде повреден от комунистическата пропаганда, от комунистическите лъжи. А пък това, което ви прочете този там младеж в началото на часа, е грозна манипулация, в нея комунизмът е представен не просто в розова, но и в бляскава светлина. А трябваше да представи комунизма, ако изобщо поне малко му пукаше за истината, в кървавочервена светлина, ако мога така да се изразя. Да, комунизмът е нещо изключително лошо и ако имате търпение, аз ще ви го докажа, ще ви помогна да си преодолеете заблудата относно него. Учениците ме гледаха почти с облещени очи. Двама-трима, които са чели блога ми, които вече знаят убежденията ми, се спогледаха разбиращо, те знаят, че моя милост е антикомунист, в училището мълвата носи тоя "слух" за мен, знае се, се аз съм различен учител, а моето различие си личи и по отношението ми към комунизма; ако другите учители поне си мълчат по тия въпроси, аз комай единствен им говоря пределно честно за тях, ето по тази причина и съм станал толкова различен. Да, ето в този клас за първи път се наложи да им кажа нещичко по темата за комунизма. Но, забележете, учениците вече ме бяха помолили да им говоря по тази тема, те искаха аз да кажа какво мисля, нещата са принципно различни, аз нищичко в случая не им натрапвам. Като казах горното тогава един ученик заяви следното: – Добре де, господине, нещо обаче не се връзва Вашата теза за комунизма с... фактите, които прочетохме вече. Как ще си обосновете сега позицията?! Как ще ни убедите, че комунизма не е толкова прекрасно нещо – както ние вече знаем?! – Ами първо ми се чини, че трябва да ви кажа ето какво: да допуснем, че се е сбъднало онова, което ето този там младеж пожела като тъй замечтано промълви: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем комунизма?!" Да, нека да допуснем, че комунизмът вече се е върнал. Да пофантазираме малко, искате ли?! И знаете ли какво ще се случи ако ви се наложи на вас лично да поживеете при комунизма? Аз съм убеден, че съвсем друго ще почнете да мислите за комунизма ако ви се наложи да го живеете. Сигурен съм, че на втория, на третия ден така силно ще пропищите от комунизма, че мигновено тогава ще заявите, че искате комунизма да свърши, да го няма! Ще поискате тогава на третия ден пак да се върнете към "тъй лошата демокрация". Напълно точно зная, че точно така ще стане. Ще проплачете, ще пропищите от комунизма на третия ден още. – Е, господине, как е възможно да ни говорите такива неща?! Как да пропищим от комунизма, молим Ви се, та нима е лошо нещо баничката да е само 10 81

стотинки?! И лимонадата да е 5 стотинки?! Почти без пари човек може да се тъпче колкото си иска с банички! Месото колко струваше тогава? Интересно колко ли е струвала луканката при комунизма?! – О, щом стана дума за луканката, искам да ви кажа нещо за нея. Аз когато комунизма свърши, през 1989 г., бях точно на 30 години, значи 30 години съм живял в условията на истински комунизъм. И искам да ви кажа това, че за тия 30 години луканка никога не съм виждал свободно стояща на щанда на магазина. Никога! Знаете ли какво ставаше с луканките тогава?! Те бяха страшен деликатес, който не всеки можеше да вкуси. – И какво толкова може да е ставало с луканките?! Кажете де, не ни мъчете? – простена оня ученик, който така сърдечно си мечтае за колкото се може поскорошното връщане на комунизма по българските земи. – Ами ето какво ставаше с луканките. Първо, при комунизма изобщо нямаше пълни със стоки магазини, каквито са магазините сега, където спокойно си лежат по щандовете не знам си колко вида луканки и саламища. Тогава в магазините, ако бъдем честни, нямаше почти нищичко, даже и наденицата, наречена "Кучешка радост", не можеше да я видиш постоянно на щанда. Имаше обикновени салами (от типа телешки или "Камчия"), които по-често можеха да се срещнат на щандовете, но обикновено на щандовете нямаше... нищо. Или имаше само сирене. А лакомства като луканката никога не стигаха до щанда. Знаете ли защо? Ами защото като дойде камионът, дето доставя стоките и остави, да допуснем, десет парчета от тъй дефицитната и тъй приказно вкусна социалистическа луканка, магазинерите, първо, няма как, заделят от тия десет бройки за себе си най-напред, след това по някое парче заделят за приятелите си и... луканката свършва, няма как да стигне до щанда! И ето, аз понеже нямах приятели сред продавачите на салами, не бях вкусвал луканка до 30-тата си година. Това е. Харесва ли ви да си мечтаете само за луканка, а никога да не сте я вкусвали?! – Е, не е много справедливо луканката да я ядат само децата на магазинерите и децата на приятелите на магазинерите! – пръв "зацепи" част от истината за комунизма един от двамата ученика, които казаха, че техните дядовци и баби не им били говорели прекрасни басни за комунизма. – Навярно при комунизма, поради този вечен дефицит на всякакви стоки (за това моите хора в къщи са ми говорили), е било най-престижна професия да си продавач в магазин, нали така, господине?! Е, продавачите в магазини сигурно още жалят за комунизма! Евтини стоки, ама само за тях! Тия, дето нямат "връзки" с магазинерите, ряпа да ядат! Повечето от учениците се замислиха сякаш. Тогава един ученик, като помълча малко, ми рече ето какво: – Господине, казахте, че на третия ден, ако се върне комунизма, щели сме били да проплачем от него. Можете ли да ни обясните защо? – О, ще ви кажа. Вие обичате ли като закъснеете за час, учителят да ви шибне по два-три яки шамара, така силни, че да ви изхвърчат, дето се казва, сополите?! Обичате ли го това?! 82

– Нима учителите биеха при комунизма?! Да, май ми казваха наште, че биели, ама това истина ли е?! – Биеха не само учителите, народната милиция също така биеше здраво! Разбира се, че за да не стигнеш дотам да ядеш як пердах в милицията, трябва да си мълчиш за всичко. Трябва да си много послушен, покорен. Трябва да понасяш търпеливо какви ли не гаври. Примерно никой при комунизма не смееше да каже какво мисли ако в главата му изобщо можеше да се появи мисъл, различна от "единствено правилните" мисли, които Партията ни натрапваше чрез пропагандата. Всички при комунизма като хор трябваше да пеем, че при комунизма е хубаво, а при капитализма - лошо! Ако някой кажеше обратното щеше да яде такъв здрав пердах, че никога повече да не посмее даже и да си помисли обратното. Прочее, сега можете спокойно и свободно да кажете каквото мислите, нали така? И никой няма да ви бие и тормози ако кажете честно каквото мислите. – Не сте съвсем прав, господине, ето, и сега Вас лично директорката Ви тормози защото говорите и пишете каквото мислите! – ухилен каза един ученик, който очевидно чете редовно блога ми. – Да де, ама аз съм изключение, директорката ни по-скоро е изключението. Тя малко се държи като едно време, да не кажа, че и повечко се държи като едно време. Но това са изключения. Днес всеки може спокойно да говори каквото мисли. При комунизма най-опасното нещо беше да кажеш открито каквото мислиш. При комунизма всички бяхме длъжни да лъжем за всичко. Трябваше да говорим обратното на истината. Така ни учеха тогава. В училище ни набиваха главите с какви ли не лъжи. С врели-некипели ни набиваха главите, комунистите повредиха главите на народа с тия лъжи. Тъй че не се чудете, че главите на много от хората, живели при комунизма, са така повредени, че не различават истина от лъжа, че лъжата смятат за истина, а истината - за лъжа. – Господине, да де, ама не сте много убедителен като ни казахте, че на третия ден сме щели били да проплачем от комунизма ако той сега се върне. Дайте по тази линия кажете още нещо. Това, че не можем да говорим открито каквото мислим не е болка за умиране, понася се някак. – Ами сутрин, примерно, ние идвахме да училище половин час преди началото на часовете, щото се провеждаше... "утринна гимнастика". На мен лично ми беше най-неприятното това нещо. Идваме рано сутринта, най-напред ни заповядваха да обиколим на бегом сградата на училището... пет пъти, като изплезим език, след това почвахме гимнастика, а накрая, пеейки някаква песен за "мъдрата Партия", трябваше да влезем в клас; а в часовете имаше пълна дисциплина, никой не смееше да мръдне, всички слушахме, бяхме покорни, страхливи, бяхме същински треперковци... – Да, ама сте станали хора и личности, а ние сега сме пълни боклуци! Учили сте истински, станали сте многознайковци, ето, устата човек не може да ви затвори, я какви оратори сте всички! Какво лошо има в това, че сте били послушни? Че било имало железен ред, че било имало здрава дисциплина. Тия неща не са лоши, напротив! – каза това оня ученик, който е така очарован от комунизма, че 83

изглежда ден и нощ си мечтае за връщането му. Да, този същият чете "сравнителната таблица", според която при комунизма всичко било бляскаво, а при демокрацията и свободата всичко било черно, толкова черна е свободата и демокрацията, че толкова черен най-вероятно не е дори и адът. – Да де, но онова училище при комунизма създаваше... роби, а не свободни личности. Само ония, които тогава не допуснаха системата да ги прекърши, станаха личности, огромната маса от хора станаха мижитурки, тарикати, лъжльовци, далавераджии, мошеници, нагаждачи, мижитурки. Вие как мислите, чрез терор и тормоз може ли да се стане достойна и силна личност?! А тогава ни тормозеха непрекъснато, кой както си знае и както може. Гаври колкото щеш. Цяла армия партийни, комсомолски, профсъюзни и прочие секретари ни тормозеха непрекъснато! Те ти казваха какво е правилно, как трябва да мислиш, как трябва да живееш, каква е истината, те не ти позволяваха да мислиш със своя ум, те открито ни наричаха тъпанари, абе униженията, на които бяхме подложени при комунизма, бяха страшни. Терор всеки ден! Гаври каквито даже не можете да си представите. Ето, луканка да си купиш трябва да се подмазваш дълго на магазинера и трябва да му дадеш подкуп, примерно. У нас корупцията почна от комунизма, до ден днешен има корупция у нас, щото хората бяха научени да постигат всичко по нечестни начини. Примерно, който станеше партиец, почваше да расте в кариерата, ако не си в партията, никога няма да израстеш. Такива работи. Гнусна работа беше комунизмът. Да, ама ето, има още зомбирани от него и го хвалят. – Господине, ако кажа това, което ни казвате, на моята баба и дядо, ще стане голям скандал. Щото Вие фактически сега обиждате бабите ми и дядовците ни, наричате ги зомбита! То не че е лъжа де, същински комунистически зомбита изглежда са наште баби и дядовци щом са ни разказвали такива врели-некипели за комунизма. И така нататък, дискусията ни с тия ученици продължи още дълго. (Казвах им на учениците и други неща, примерно зададох им въпроса:"Защо като е било толкова хубаво при комунизма хората тогава бягаха от него за да отидат при "лошия капитализъм", а?" или "Защо се наложи комунистите да изградят стени и телени мрежи, с които да оградят своя комунистически рай?". С тия стени те се надяваха да попречат на искащите да избягат страдалци на комунизма. И още много други неща си казахме с любознателните ми ученици от Х Ж клас, хайде, да похваля този клас, щото се оказва, че напоследък все лоши неща пиша за някои класове!) Чудесна дискусия се получи снощи, аз сам е учудих, че снощи, в късния петъчен следобед се получи толкова хубав час. Но така е в училище, понякога часовете се получават, друг път – не. Такъв, дето се казва, е животът. В моите часове, виждате, има живот, има дискусии, има неща, които... системата не разрешава. Нали си заслужавам уволнението, а, какво ще кажете, защо пак така се умълчахте вий, драги ми дами и господа съдебни заседателки и заседатели?! Да, аз съм си заслужил уволнението, ето, аз съм "престъпник", щото помагам на учениците си да търсят истината за всичко, дори и за комунизма, а според догмите на системата за комунизма не трябва да говорим нищо, за комунизма 84

трябва да се отнасяме така, както подобава да се говори за мъртъвците: или добро, или нищо. Който слушка, той... папка. Ето, вчера ни връчиха заповедите за новите, увеличените учителски заплати. Сигурен съм, че това е много подходящ момент аз да бъда уволнен и директорката няма да пропусне този случай: вдигат заплатите на учителите и тя след ден-два уволнява Грънчаров, та да му стори мръсно: които слушкат ще получават новите заплати, но Грънчаров нищо няма да получава щото не слушка. Който слушка, папка, който не слушка, няма да папка – спомняте ли си този завет на нашия първосортний комунизъм?! Комунизмът бил си отишъл, трябвало било да го възкресяваме: глупости, та той си е още тук, моля ви се! Той изобщо не е и помръдвал да си иде, кога ли пък да си е тръгвал, камо ли пък да си е отишъл?! Спирам дотук. Стига толкова. Бъдете здрави! Приятен ден ви желая! И хубав уикенд! Чао и до скоро! 6 коментара: Милен Чаушев каза: Този текст е много искрен, истинен, правдив, би трябвало да получи най-широко разпространение, да бъдат запознати читатели от различни възрасти за да прозрат истината, тук вече става кристално ясно откъде идва дълбокият конфликт на г-н Грънчаров с неговите опоненти. Анонимен каза: Грънчаров нарушава Закона за образованието и промива мозъците на учениците като им говори за политика, прави политическа агитация ето само за това той заслужава да бъде уволнен. Ако госпожа Анастасова не го уволни след тези негови самопризнания тогава тя ще наруши закона или ще поеме отговорност за неговите престъпления..... Radomir Parpulov каза: Може би е добре да попиташ учениците, все пак, защо е бил лишен от власт Тодор Живков, кога от кого и как и така е бил прекратен "този богат и хубав живот, когато е имало всичко". Кажи им и че няколко седмици след това, е бил изключен заедно със стотина видни функционери и от БКП. Кога найсетне младите хора ще учат една по-истинска история на България?! Anany Kiurkchiev каза: Господин Грънчаров, Вие сигурно го знаете, но аз сега разбрах, че България има нужда от учители като Вас... Господ да Ви поживи! Петър Каменов каза: Нещо от носталгията по комунизма... Да, имаше такива цени, но стоките ги нямаше. Редил съм се на километрични опашки по 5 часа, за да си купя хляб. Млеко и салами нямаше. Нямаше шоколади, кафе. Ходили сме на събор на сръбската граница за да вземем от сърбите по някой шоколад, за да покажем на децата, какво е това шоколад. Имаше купони. Токът беше евтин, но беше на режим, час има три няма и често режима на тока не съвпадаше с режима на водата. Като ученици, ако малко ти подрасте косата, сутрин пред цялото училище ни настригваха, и ако панталоните ни са по- тесни долу от 17 см. ги разрязваха отстрани. Бензин евтин, но нямахме коли, чакахме по 5-10 години с предварително направени вноски за да си купим Жигула, Шкода, Трабант, Варбург. По едно време и бензина беше с купони, даваха ни по 40 л. на месец. Много може да се говори за комунизма, само факта, че мнозина рискувайки живота си се опитваха да 85

избягат от комунизма, а както казваше баба ми: "Никой не бяга от доброто". Нямаше и избягали от там и дошли при нас. Г-н Грънчаров, предложете на любителите на комунизма да отидат в КНДР, там все още има комунизъм и ще имат възможност за изпитат прелестите му, или ако имате едно ножче за бръснене Ленинград, дайте им го и ги помолете да се обръснат с него. Танко Танев каза: Мисленето и мнението на тези ученици е страшно притеснително. Докато четох тези редове изпитах не само отегчение, но и съжаление и жал към тези противници на свободата, понеже техните мозъци са промити от червената пропаганда. Техните баби и дядовци неволно са ги излъгали понеже те самите са били лъгани и манипулирани от едновремешната система. Относно снимката, която ви е показал ученикът в часа, която засяга само и единствено парите е трябвало да обясните на класа какво е било заплащането и условията на труд тогава и какво е сега. Да не говорим че възможностите за развитие в условия на демокрация са в хиляди пъти повече от колкото в условия на комунизъм.Сега човек стига да има желание може да учи и да се развива колкото си пожелае, обаче тогава не е било така, тогава учиш само толкова колкото "червените" искат, колкото на тях им е удобно да знаеш. "Великият" Тодор Живков е казал следното: "простият народ се управлява лесно". За съжаление обаче учениците няма как да ви разберат, за тях вече е късно. Не знам само колко години ще са ни нужни за да се отървем от този проклет модел на мислене. Между другото от моите баби и дядовци и аз не съм чул нещо лошо за комунизма, само хубави неща, НО далеч не съм на тяхното мнение!

Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет неделя, 12 март 2017 г. Реших все пак да напиша едно кратко писъмце до... Бойко Борисов, та сега е избори, политиците сега са най-възприемчиви, тъй да се рече, хора, ползвайте се от момента, искайте каквото щете от политиците, правете нужното да ги притискате, сега е момента, сега имате най-голям шанс да ви чуят; както е да е, ето какво написах на нашия народен трибун от Банкя: До г-н Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, Банкя ОТВОРЕНО ПИСМО от Ангел И. Грънчаров, философ, преподавател по гражданско образование, писател, гражданин, 86

Драги г-н Борисов,

Преди три години пак беше предизборна обстановка, вие тогава пак бяхте кандидат за народното доверие и аз тогава Ви написах следното Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"; това стана в понеделник, 12 май 2014 г., в този ден аз Ви пратих въпросното писмо. На следващия понеделник, 19 май 2014 г. назначената от Вас (със заповед на Вашия министър на образованието и науката Сергей Игнатов) директорка на на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, директорката на училището, в което работя от много години като учител по философия и гражданско образование, ме уволни (виж: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова). Сигурно е съвсем случайно това съвпадение, аз не смея да предполагам, че тогава Вие лично сте поръчал опраскването ми, не, аз не мога да допусна, че сте толкова отмъстителен човек; вярно, възможно е моето писмо да Ви е засегнало, но не вярвам в резултат да сте вдигнал телефона и да сте поръчал моето опраскване, което мигновено да е било изпълнено от тъй признателната Ви за назначението си директорка (злите езици в Пловдив и в ПГЕЕ-Пловдив говорят, че нейният съпруг, бивш служител на МВР още от славните тодорживкови времена, Ви бил личен познат и дори приятел, но аз не вярвам изобщо на приказките на тия толкова настойчиви зли езици, не, аз на тия зли езици изобщо за нищо не вярвам!). Както и да е, сега пак идат избори, пак е предизборна кампания, а моя милост пак е пред... опраскване, пак е предстоящо моето уволнение от това същото училище - аз се върнах в него на работа след продължителен и тежък съдебен процес, в крайна сметка 87

Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и аз бях възстановен на работата си в това училище! Ще кажете за какво Ви пиша пък сега ли?! Не, не е затова, което си помислихте: тоя нахален гражданин пак ми пише открито писмо, та като го опраскат пак, отново да може да каже: ето, опраскаха ме пак веднага след като Бойко Борисов е прочел писмото ми до него! Не, не съм толкова подъл човек, г-н Борисов, също така, казах вече, не смятам, че Вие сте чак толкова отмъстителен, че да поръчвате опраскването на някакъв си там нещастен учител по философия и блогър, който е имал дързостта да Ви напише едно толкова безпощадно искрено и правдолюбиво писмо таман в навечерието на изборите. Този път, драги г-н Борисов, Ви пиша със съвсем друга цел: искам да Ви помоля да звъннете на многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и лично да я помолите този път да не ме опрасква, този път да не ме уволнява, иначе казано, моля Ви да говорите със своя безценен директорски кадър и да го посъветвате за втори път да не настъпва все същата мотика! Ето за това Ви пиша туй свое писмо: искам да Ви помогна да си изкупите по някакъв начин греха – ако изобщо, казахме, сте поръчал предишното ми опраскване, не че аз мога да твърдя, че точно Вие сте поръчал тогава опраскването ми, не, аз това не мога да кажа или да твърдя – по простата причина, че не мога да го зная, а значи и не мога да го докажа. Но ето, пустото съвпадение по време ме кара да допускам, че е възможно да е имало нещо такова, ако не Вие лично, то е възможно некой Ваш кадър от пловдивския ешалон на властта да се е престарал и да е звъннал на г-жа директорката с нареждане да ме опраска, а тя, разбира се, мигновено е изпълнила заповедта. Но в тази Ваша персонална партия би следвало Вие лично да носите пълната отговорност за всичко, ето, по тази причина Ви пиша това свое писъмце: моля Ви, г-н Борисов, какво толкова ще Ви коства, вдигнете телефона и кажете било на самата директорка, било на нейния съпруг (казах вече какво говорят злите езици за него и за Вас), било на некой друг безценен пловдивски кадър от гербовашката власт и се разпоредете този път да не ме опраскват?! Мисля, че е справедливо от Ваша страна да постъпите така – след като има толкова резонни предположения, че предишното ми опраскване ако не да е било поръчано директно от Вас самия, е все пак станало мигновено след като моя милост Ви е изпратил своето отворено писмо, а знаете сам, че подобни чудни съвпадения не са чак толкова чудни и случайни, нали така?! Е, какво, драги г-н Борисов, ще се намесите ли в така и така създалата се интересна ситуация и ще се възползвате ли от своята морална, така да се рече, власт да ме спасите този път от опраскване – и по този начин, примерно, да си изкупите част от вината за всичко онова, което ми се стовари връз главата след като бях опраскан първия път от една властваща особа, назначена все пак, това поне не можете да отречете, от Вашия първи кабинет, нали така?! Туй мое отворено писмо до Вас, за разлика от предишното, се получи прекалено лично, но няма какво да правя, доста яко съм притиснат до стената; пък и искам да помогна на г-жа директорката да осъзнае какво се кани да направи и на тази база да се възпре от въпросното повторно настъпване на все същата мотика, 88

което, както и да го погледнем, не е много приятно. Пък и себе си искам да спася от нови и нови страдания, унижения, финансови разходи по съдилища и адвокати, г-н Борисов. Аз съм човек-инвалид, имам тежко заболяване на сърцето, едно ново мое опраскване би могло да има фатални последици за мен: аз лично имам предчувствието, че едва ли ще издържа нов тур от тия ужасни главоболия, които ми причини Вашата ревностна служителка и почитателка, която, разбира се, няма как, вечно ще Ви бъде благодарна за това че я турихте, че я назначихте за директор на училище. Аз допускам, драги г-н Борисов, че Вий лично не сте жесток човек, ето, на това основание, един вид по хуманни причини Ви моля да ме спасите от ново опраскване, а по този начин и от евентуална гибел, щото нищо чудно този път сърцето ми да не издържи повторното ми опраскване и всички ония унижения и главоболия, които произтичат от него. Ще се радвам да сте способен на такъв един човеколюбив жест, драги г-н бивш и, да се надяваме, бъдещ Премиер! Дано ни управлявате вечно, ето това ще Ви пожелая в момента, в който разбера, че Вие сте показал известна сърдечност и сте предотвратил новото ми опраскване! Г-н бивш и, да се надяваме, будущий Премиер, искам все пак да Ви кажа и нещо политическо в туй свое открито писъмце, така и така си говорим, не мога да пропусна този шанс да Ви кажа и нещо още по-важно, щот все пак най-важното на тоя свят не е моето опраскване, а работата е там да не опраскаме и България, милата: работите не вървят на добре, г-н Борисов, много са тежки, сам разбирате това! Има опасност да опраскаме България, а стане ли това, бъдете сигурен, туй нещо никой нема да Ви го прости! Щот Вие вече осма година сте най-важния фактор в страната, е, требеше да направите много неща, които не направихте, ето, в резултат, сега страната ни е в нелеко положение, а можеше да бъде в значително по-добро положение; виновен за това сте лично Вие! Що така бе, г-н Борисов, що не слушате умните хора сред политиците, а се поддавате на съблазните на манипулаторите и на кукловодите от ДС бре, г-н Борисов?! Как може толкова примерно да изпълнявате това, що Ви нареждат проклетите кукловоди на мафията?! Вие не знаете ли, че един ден народът ще Ви дири сметка за всичко?! Защо, примерно, не послушахте Радан Кънев и Христо Иванов когато те искаха истинска съдебна реформа, отговаряща на коренните интереси на народа, ами се поддадохте на шантажите на мафиотите, дето са се наврели (чрез свои храненици) и в съдебната власт, при това даже и направихте така, че да провалите истинската съдебна реформа?! Извръщате се като фурнаджийска лопата за да не чупите хатъра на кукловодите на мафиотите – но не усещате ли, че по този начин загробвате България?! Ами като Ви е толкова страх от пустата мафия, що тогава се навряхте в политиката – и излъгахте толкова народ?! Вие нали все пак си давате сметка, че ний, народът, един ден ще си поискаме от Вас цялата вересия?! Знаете ли какво Ви чака когато разгневеният и осъзнал гаврите връз себе си народ излезе на улицата и Ви поиска цялата сметка за провалите, измените, лъжите, тарикатлъците, далаверите и прочие?! Не ща да бъда на Ваше място тогава, г-н Борисов, моето опраскване тогава ще Ви се види детска играчка и за завиждане – пред това, което чака Вас 89

лично. Толкова засега. Мога още много да Ви пиша, но не е сега моментът. Ако искате, може да Ви кажа всичко, що мисля за Вас и Вашия начин на управление, но то си иска отделен повод. Засега поводът на това писмо е съвсем друг. Прочее, да подхвърля още нещо, аз преди време Ви писах други писъмца, сещам се, че на няколко пъти се самопредлагах за... министър на образованието и науката (или за заместник-министър); Вие тогава не благоволихте да ми обърнете капчица внимание, ето, може би това е причината българското образование сега да е в още по-незавидно положение; излиза, че и за това, че пропиляхте шансовете си да оправим поне българското образование, сте виновен пак Вие лично. Излишно е да казвам, че човек като мен, който е напълно наясно с нещата в образователната сфера, може да бъде безкрайно полезен ако бъде сложен във властта; но Вие не благоволихте да направите това, игнорирахте ме, ето, сега носите отговорност и за провала в образователната сфера. Излишно е тук да казвам, че аз съм доста напреднал в тази област, имам предвид как се прави истинска и същинска реформа в образованието, написал съм много книги, където съм развил идеите и позициите си, друг е въпросът, че Вие, както е известно, към книгите немате особено големо влечение, ето, по тази причина и нема как да знаете за мен. Затова не ме използвахте за да си укрепите властта и да направите барем едно хубаво нещо, с което историята да Ви запомни: истинска, коренна, същностна реформа и демократизация на отношенията в многострадалното българско образование. Аз Ви казах вече, че Вие лично много губите че немате табиет да слушате умните, способни и добри хора от съответните области, а си позволявате непростимия лукс да слушате само наглите и пробивни кариеристи и нагаждачите, ето по тази причина, като овластявате такива, спомагате за загробването на България. Казах вече, че това нема да Ви бъде простено никогаш! Или се опитайте да се промените, в което аз лично не вервам, или... ще идете по дяволите! И ще идете при дяволите не щото аз Ви пращам там, а там ще Ви прати един ден разгневеният народ. Е, дадох Ви с това мое писмо малък шанс да се промените, ето, можете да ме спасите от опраскване, но най-вече да тръгнете по верния път, а пък после и в други области да съберете кураж и да почнете най-сетне да се държите като мъж. И като достойна за уважение личност на добър, на истински политик. Мога много да Ви помогна в това отношение. Но ето, не ме земате за съветник, а сте се обкръжил с разни некадърници, с мерзавци и с подлизурковци, страдайте си тогава: те ще Ви помогнат да си счупите главата, ама ще бъде късно като се усетите! Все пак Ви желая успех на изборите! Ама ще видим де, то всичко скоро ще се види. Тежко е, наистина работите не вървят добре. А трябва да променим този пагубен ход на нещата. От нас зависи всичко! 12 март 2017 г., Долна баня

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

4 коментара: 90

Лили Илчева, преподавател каза: Възхитена съм от неподражаемия Ви стил във Вашите философски текстове, г-н Грънчаров! Такова богатство на изказа, възможността да се възприемат на различни смислови и други нива посланията, дълбочината, до която би стигнал читателя, ако се замисли и не се подвежда по разнообразието но художествени форми в различните текстове. Очакваме с нетърпение и респект следващите Ви текстове. Анонимен каза: Ама защо в писмото си не го наричате "Боко", както правите в другите си постове? А? Защо така подмазвачески!? Хубаво е все пак, че се смирихте и намерихте сили да помолите за пощада. Ангел Грънчаров каза: Към анонимната другарка от втория коментар: другарко, Вие на коя планета живеете изобщо?! За каква "пощада" хортувате?! И какво мое "смирение" Ви се мержелее?! :-) Майчице мила, та Вие май живеете на Луната?! Анонимен каза: Много смело написано писмо,дано успеете,желая Ви късмет!

Социализмо-комунизмът паразитира върху слабостите на човешката душа понеделник, 13 март 2017 г.

Социализмът е вечна опасност, тлееща в човешката душа – защото обещава постижения без усилия и придобивки без отговорности. Постоянно изкушение за човешката душа е да търси някой друг, извън себе си, който да поеме тежестта на отговорностите. Така източноевропейските общества, ненаучени нито на уси91

лия, нито на отговорности, периодично се плъзгаха назад и встрани от най-прекия път към целта. Маргарет Тачър (Цитирана от Nikolov Konstantin) 1 коментар: Анонимен каза: Сигурно е така, но аз мисля, че 30 години след падането на комунизма е малко странно да се обсъжда и коментира толкова нашироко този феномен. Нали народите въстанаха, свалиха комунистите и по цялата планета се възцариха мир и щастие? Сега обаче се оказва, че нищо подобно няма, че комунизмът никога не е падал и че комунистите пак са тук. Какво значи всичко това и какъв беше смисълът на последните 30 години?

"Светъл пример" за прелестите на социалистическото ни образование – и за тъй непрежалимите сладости на комунистическия ни начин на живот вторник, 14 март 2017 г.

Приятно гледане, приятно размисли!

Разбира се, на уволнението ми "широките народни маси" ще реагират с мълчание, е, тук-там някой мерзавец може и да изръкопляска... вторник, 14 март 2017 г.

Тази сутрин изглежда нищичко няма да пиша в своя дневник, ето, вече е 8 сутринта, а на мен все още не ми се започва да пиша; запълвам си времето с редактиране на стари текстове, гледах и два филма, които представих в блога си ето как: Филмът "Вампири, таласъми" казва някои истини за комунизма, които не бива да забравяме и "Светъл пример" за прелестите на социалистическото ни образование – и за тъй непрежалимите сладости на комунистическия ни начин на живот; редактирам поредицата си от есета, отразяващи преживелиците ми от последните няколко месеца, знаете, аз, подобно на прилежен архивар, описвам всички ония умонепостижими по абсурдността - и сюреалистичността си събития, които са свързани с борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, именно общността на училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование. Оказа се, че всичките тия текстове са много стотици страници, просто не ми е удобно да кажа точно колко страници са тия всичките есета, репортажи или очерци, както искате ги наречете, наречете ги както ви харесва. Абе ще кажа все пак, ще издам тайната: оформят се... три тома, всеки от които е някъде към... 600 страници, леле, такова нещо не може, разбира се, да бъде издавано, такова чудо, разбира се, не става за книга, даже и да премахна всичко, що е по-незначително, пак обемът на тези писания е огромен, не, това наистина не става за книга! Но ще видим де, ще измисля нещо, не може целият ми труд да е отишъл на вятъра, все нещичко ще измисля за да обнародвам цялото това най-вече психологическо богатство, за да може то да стигне в по-приятен за ползване вид до нашия така жаден за истината, за правдата народ. Да, обаче като събрах тоз "матр`ьял" на едно място и като видях колосалния му обем, аз се обез93

сърчих съвсем и ето, в резултат повече не ми се пише, наистина, има ли смисъл да се пише повече след като тия писания набъбнаха до такъв чудовищен обем?! И досега съм писал за подобни неща, но всичко е било в поносим обем, сега обаче, неизвестно защо, работите се затегнаха прекалено, изход от тежката ситуация не се види – ако изключим най-лесния и най-вероятен изход, а именно поредното ми опраскване, поредното ми изритване от училището, което аз очаквам вече всеки ден; знаете, директорката успя да се снабди с най-важния документ, именно разрешение от ТЕЛК за опраскването ми, сега остава само да получи разрешение и от Инспекцията по труда, а нищо чудно да го е получила вече, щот Инспекцията раздава тия разрешения така лесно, че по-лесно от това не може да бъде, раздава ги тия разрешения сякаш са нещо като лимонадени капачки. И ето, аз чакам всеки ден заветното връчване на заповедта за уволнението, пардон, за опраскването ми; междувременно се мъча да осмислям ставащото, да предлагам решения, знаете, реших се в тази връзка на отчаяна постъпка: написах и дори вече изпратих отворено писмо до не кой да е, а до самия... Бойко Борисов, знаете, ако нещо в тази страна изобщо може да бъде оправено, то може да бъде оправено само от Бойко Борисов, да ни е жив и здрав нашият первейший оправяч на нацията ни! (Виж: Кратко и много човечно отворено писъмце до Бойко Борисов, с което си позволявам да му дам и един душеспасителен съвет) Та значи мисля върху създалата се ситуация непрестанно, много е интересно чувството на очакване на неизбежното ми опраскване, то поражда едно много специално напрегнато състояние на душата и на духа ми, което, чини ми се, не е зле да опитам да го изразя в слово. Ето, по тази причина, няма как, ми се налага още да пиша, майната му на текста че набъбна до чудовищни, както казах вече, размери! Тия дни ме посетиха двама приятели от София, те хем взеха екземплярите от трите книжки на списанията, които издаваме заедно (за да ги занесат в Народната библиотека, а също така и за да ги разпространяват в София), хем си поговорихме за преживелиците ни. Оказа се, че единият от тези двама мои приятели сам е преживял досущ същата история, той не работи като преподавател, а е работил като чиновник в една Агенция в София; значи той забелязва как шефката му е корумпирана, взема подкупи (разбира се, няма сега как да пиша коя точно е въпросната Агенция!), намерил дори доказателства за корумпираността й, написал... жалба срещу началничката си (!), става страшен скандал, при който, разбира се, не е уволнена неговата корумпирана шефка, а е уволнен... той самият, а пък "оклеветената" от подчинения си началничка, понеже е борец за "справедливостта", завежда съдебно дяло срещу изобличителя си (!), намира съответните връзки в съдебната власт, в резултат на което спечелва въпросното дяло и на трите инстанции (!), а пък нашият тъй честен борец срещу корупцията е осъден от съда да плати тлъсто обезщетение срещу въпросната корумпирана крадла, щото той, видите ли, си е позволил да наруши нейния "душевен мир". Е, като се сменило правителството нашият човек получил известен реванш, новият министър уволнил въпросната крадлива другарка, нещо повече, от Агенцията дошли и се извинили на 94

нашия тъй честен и тъй глупав борец срещу корупцията, даже му предложили да го върнат на работа, но на значително по-ниска длъжност, не като държавен чиновник, а като някакъв си там технически сътрудник - та да не може повече да топи началствата си понеже няма да има достъп до по-значима информация. Нашият човек обаче отказал и ето, сега си стои... безработен! И него прогнилата система го изплюва като ненужен - щот нашите корумпирани и затънали в пороци системи на държавната власт не търпят някакви си там свестни, честни, некорумпирани, сиреч, глупави служители, "блюстители на морала", "борци за справедливост" и на други подобни "бабини деветини". Сега сфащате ли защо никога нема да се оправим, а, какво ще кажете по този казус, кажете нещо де, защо така се умълчахте вий, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!

Другият ми приятел пък ми даде съвет да се махам докато още съм жив от тази наша административна и поради това всъщност не образователна, а направо НЕобразователна система, щото тя, както ми е потръгнало, непременно ще ме убие; той ме посъветва да се спасявам, щот е крайно глупаво един човек да се опитва да се пребори с цялата система. Каза ми: махай се, вземай си сам шапката и си търси място в някое друго училище, там, където не те познават, ето, имаш още пет-жест годинки до пенсия, наври се някъде и там вече си мълчи, кротувай си, прави каквото правят другите, щото иначе ще умреш от тия напрежения напразно и няма да доживееш до заветната пенсия! Това той ми даде като найдоброжелателен съвет. Казах му, че след като вече се прославих с този казус из цяла България, то в образователната ни система вече няма да ме вземат дори за 95

разсилен или портиер, камо ли пък за учител, не, за такъв като мен вече няма място в образователната ни система, моя милост се оказа, че е нещо като "чуждо тяло" в нея, поради тази причина не само че ще бъда безжалостно опраскан, но и никога повече няма да допуснат да се върна в нея, край, времето на либералниченето вече свърши, нали така, кажете нещо вие де, драги и достопочитаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, кажете нещо, че ми е неудобно само аз да дърдоря, а пък вий само да си мълчите! Писна ми да говоря и да пиша, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, изписах се, изприказвах се вече, поне за това можете ли да ме разберете?! Аз да не съм от стомана че да мога да издържам чак толкова, не, силите ми се изчерпаха вече, нищо чудно този текст да е последният ми, имам чувството, че силите ми вече са на свършване. Мисля тия дни за ето какви други неща, свързани с предстоящото ми опраскване. Директорката е наредила на класните ръководители (в писмен вид им го е наредила) да изискват от мен да нанеса... текущите оценки на всички класове, ето, вчера сума ти класни ръководители, както ме видят в учителската стая, ми съобщават, че трябвало било да нанеса всички оценки, това, разбира се, е част от подготовката за опраскването ми, щот като ми връчат заповедта за уволнение, тогава вече няма да мога да нанасям каквото и да било оценки. Същевременно и директорката, и класните ръководителки, и учениците, и всички добре знаят, че в повечето от класовете (с изключение на един-два) действа новаторската или "иновативната" (ако така повече ви харесва) "точкова система", за определен период учениците събират точки, като мине този период време, едва тогава точките им се превръщат в оценки; е, остават още две седмици поне за да мога да нанеса каквото и да било оценки на тези класове; сега обаче ми притискат да ги нанасям порано, та като ги нанеса, да мога по-безпроблемно да бъда, дето се казва, опраскан. Май ще се наложи да напиша на директорката по този проблем специален доклад, щото ако не го пусна този доклад, работата ще стане съвсем лоша, може, примерно, да стане така, че тя да не дочака нанасянето на оценките на учениците и ето, постигнатото от учениците са близо два месеца да не бъде материализирано в оценки, да се пропилее без смисъл. Да не забравя днес-утре да напиша такъв един доклад, че после ще бъде късно. Много интересна ще ми бъде реакцията спрямо уволнението ми на различните съставящи "слоеве", така да се рече, на нашата училищна общност. Аз, разбира се, не мога да очаквам от някой безумно храбър било ученик, било учител, било служител да... протестира срещу уволнението ми, щото една такава постъпка в така и така създалата се ситуация, първо, е невъзможна, второ е абсурдна, сиреч, ще бъде възприета като глупава (този човек само ще си докара излишни главоболия!), трето е безполезна, щото подобна проява с нещо няма да повлияе на случващото се. Разбира се, на уволнението ми "широките народни маси" ще реагират с... мълчание, е, тук-там някой може и да ръкопляска, с оглед да направи добро впечатление на нашето тъй героично (и тъй безпощадно действащо срещу враговете!) началство, а на тази база да получи и някаква милостиня или благинка. 96

Страхът вилнее, а в такава една обстановка безумната дързост е невъзможна, особено пък в нашите специфични родни условия. Един приятел пък ме посъветва, предвид тази именно тежка ситуация аз самият да не скръствам ръце, ами да продължа да се боря, щото тук въпросът не е за мен лично, за моето запазване, а за едни по-висши неща, именно става дума за ценности, за идеи, за бъдещето на българското образование най-сетне става дума. Щото мен като ме опраскат кой ще посмее да стори същото не само в нашето училище, ами и във всяко друго училище?! Как да се боря ли?! Ами приятели ми предложиха да отида и да се срещна с т.н. обществен посредник на Община Пловдив и да му разкажа за моя толкова фрапантен случай - с молба да ми помогне, да опита да посредничи и пр. Също така ми беше предложено да се обърна към местната власт, да потърся някакви връзки сред нея, и то на политическа основа, аз имам такива познати, ето, предложиха ми се възползвам и от такава една възможност – та белким намесата на тия органи да възпре въпросната представителка на образователната администрация от фаталната стъпка. И ето, сега ми се налага да ида да поговоря с един такъв човек, време е да ставам и да се отправям за срещата с него, поради което спирам писането си тук. За малко щях да забравя за тази среща, ето, писането сега ме подсети, виждате, че има смисъл да се пише все пак, нали така? :-) Хубав ден! Бъдете здрави! До скоро!

Срещнах се с омбудсмана на Пловдив, разказах му за тъй епичната административно-образователна сага в ПГЕЕ вторник, 14 март 2017 г.

Днес се срещнах с обществения посредник, иначе казано с омбудсмана на Пловдив г-н Борислав Стаматов, разговарях с него, разказах му за своя толкова 97

интересен и тъй невероятно звучащ казус (читателите на този блог са добре запознати с тъй епичната административно-образователна сага в ПГЕЕ-Пловдив), той ме изслуша внимателно, зададе ми няколко въпроса, издаващи недоумението му, че такова нещо изобщо е възможно да се случи в наше време, уверих го, че се случва, че е истина това, за което му говоря, независимо от това, че звучи крайно невероятно и абсурдно, понеже много бързах за работа (от 11.00 часа имах час в училището, а при омбудсмана влязох накъде към 10.30 ч.) се наложи обсъждането на казуса да бъде пределно кратко, малко преди да си тръгна г-н Стаматов ми каза, че е добре да представя сигнала си в писмен вид, което обещах да сторя, след това той пък ми обеща, че по така или иначе вече подадения (макар и в устна форма) сигнал той ще направи каквото може, а именно, ще разговаря с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив, или ще й звънне, или, ако се наложи, ще отиде да говори с нея на място, това е в основни линии, все пак успях, чини ми се, в едно изречение да разкажа за своята среща с омбудсмана. Толкова засега. Пиша това нещо от училището, от библиотеката, където има компютри, имам свободни часове, та си запълвам времето като чета и пиша разни неща. Но сега не ми се пише въпросния писмен сигнал до омбудсмана на Пловдив, живот и здраве да е ще го напиша обаче съвсем скоро. За много интересни неща около моята история в училището имам да пиша, но в момента не ми се пише, предпочитам да си почина малко. Аман от писане, дето се казва. Който си мисли, че писането е лесна работа (и особено пък писането по такива щекотливи и деликатни, наистина сложни и тежки теми), да има много здраве от мен, но не е прав изобщо. Писането не е лека или лесна работа. Мисленето по такива казуси също не е лека и лесна работа. Лесно е да не мислиш и да не пишеш. Затова повечето хора точно така и постъпват. Идиотите, дето се претрепваме от писане и от мислене (пък и от говорене) сме малко, да, твърде малко сме – в нашето тъй свидно отечество, а и не само в него е точно така. Чао засега! Бъдете здрави! Приятен следобед и хубава вече ви желая!

Все пак нека да бъдем по-човечни, човечността си никога не бива да губим, допуснем ли го – тогава всичко отива по дяволите! сряда, 15 март 2017 г.

Няма как, налага ми се да попълня представената ми вчера типова форма за СИГНАЛ до обществения посредник на Пловдив, а като я попълня ще я изпратя на адресата; ето какво представлява въпросния документ след попълването му: ДО ОБЩЕСТВЕН ПОСРЕДНИК ОБЩИНА ПЛОВДИВ 98

СИГНАЛ 1. Трите имена на лицето: от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл., ет., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg 2. Срещу коя институция се отнася Вашият сигнал? ПГЕЕ-Пловдив (бившият "ТЕТ-ЛЕНИН") 3. Какви обстоятелства или решение на институцията мотивират Вашия сигнал? Дата на решението или дата на връчване на решението? Уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив, От пет години (!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив води кампания по моето личностно и професионално дискредитиране с цел изгонването ми от това училище, в което вече 17-та година работя като учител по философия и гражданско образование (иначе имам стаж от 34 години по специалността, винаги след дипломирането ми съм работил като преподавател по философия в гимназии или в университет). Това отношение и поведение на работодателката ми, по моето възприятие, се обуславя от това, че аз си позволих да бъда открит критик на нейния управленски стил, аз съм привърженик на демократичните ценности и отношения, от години работя по свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, който включва новаторски, творчески и демократичен подход в отношенията учители-ученици, нов метод и стил на преподаване (противник съм на авторитарната дидактика, която отчужди учениците от ученето и от училището), в тази връзка провеждам най-различни инициативи в своята непосредствена работа с учениците, според моето разбиране най-естествената форма за решаването на така неизбежните различия във възгледите е свободният или демократичен дебат, дискусиите, споровете и пр. Директорката обаче не споделя моята позиция, тя очевидно е привърженик на други ценности и, за жалост, оказа се, че на това основание тя вижда в мое лице "враг", застрашаващ тъй уютното статукво, аз съм възприеман като заплаха за безпроблемното съществуване в условията на традиционната административно-командна система в образователната сфера; по логиката на нейното разбиране аз трябва да бъда изгонен от училището, да бъда уволнен. Независимо от това, че съм преподавател с голям стаж, че съм с най-висшата за учителите квалификация (т.н. Първи клас-квалификация), че съм автор на учебници и на учебни помагала по всички изучавани в нашите училища философски предмети тя си позволи по безкрайно обиден за мен начин да ме определи като "пълен некадърник", като човек, "абсолютно лишен от качества да бъде учител", като "изцяло негоден да 99

бъде учител" и пр., такава е мотивацията на първото ми уволнение от училището (на 19 май 2014 г., предпразнично ми беше тогава връчена заповедта за моето уволнение, месец преди края на учебната година!). Вижда се, че тя използва своята директорска власт за недопустима разправа с различно мислещ преподавател; наложи се да заведа съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, след тежък съдебен процес, продължил година и половина, Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение и аз бях възстановен на работа в началото на 2016 г. (Преди това пак ВКС отмени друга директорска заповед, а именно заповед за дисциплинарно наказания "Предупреждение за уволнение".) За жалост, след завръщането ми на работа директорката не се отказа и направи нужното да постигне своя реванш, особено през последните пет-шест месеца съм подложен на всекидневен административен терор и тормоз, включващ многократни посещения и проверки на часовете ми, за какви ли не неща директорката ме принуждава да пиша писмени обяснения, в училището непрекъснато работи нещо като "фабрика за компромати", самата директорка произвежда и трупа какви ли не документи с цел да докаже любимата си теза, а именно че моя милост "не става за учител", тези документи са й необходими за да може един ден да ги използва в съда като "доказателство" за верността на тезата си, за "обосноваността" на предстоящото ми и тъй усърдно подготвяно ново уволнение. Тия административни ексцесии достигнаха своя връх през м. декември 2016 г., което ме принуди да обявя гладна стачка, надявах се това крайно средство за натиск да подтикне директорката към започването на тъй необходимия демократичен дебат; уви, за жалост, това не стана, директорката не показа никакво желание и готовност да промени нещо в своята крайна позиция. Какво ли не направих за да спомогна за решаването на този толкова анахроничен конфликт, опитвам се непрекъснато да предизвикам демократичен дебат по наистина тежките проблеми на училището в рамките на Педагогическия съвет, на цялата училищна общност, но, уви, директорката с цялата си власт пречи за решаването на конфликта по един разумен и цивилизован начин. Ето пример в тази посока: в рамките на съществуващия от години и създаден от мен Дискусионен клуб в училището по време на гладната ми стачка в знак на солидарност с моя протест пристигна група съмишленици и интелектуалци от София, сред които и дисидентът, политическият затворник от времето на комунизма, именно поетът Николай Колев-Босия; когато директорката разбра за желанието на гостите да се срещнат с ученици и с учители в рамките на Дискусионния клуб и да им прочетат свои стихове, тя не само че забрани проявата (!), но и повика многочислена допълнителна охрана (!!!), с която заварди всички входове към двора на училището, по този начин гостите не можаха да влязат не само в сградата на училището, но и в неговия двор! Най-лошото обаче е това, че имам достатъчни основания да се съмнявам, че администрацията на училището си позволи да използва даже ученици (!) за разправата си с неудобния, с другояче мислещия преподавател, примерно един клас, 11 Ж, обяви абсурдистки "бунт срещу свободата" с искане да бъде уволнен 100

техния преподавател по философия, именно моя милост, месеци наред в този клас, респективно, няма никакви условия за водене на учебен процес, директорката не обърна внимание на моите доклади с предложения за решаване на конфликта, учениците си позволиха да нарушат най-основни разпореждания на Правилника на училището в своето недопустимо грозно и обидно отношение към преподавателя, но администрацията не благоволи за тези нарушения да наложи наказание на арогантно държащите се с преподавателя си ученици, което, разбира се, ги насърчи да продължат да се държат още по-грозно и арогантно; в резултат в часовете по философия в този клас цари пълна анархия, учебен процес не се води месеци наред, директорката обаче наблюдава случващото се и го използва за да пълни своята папка с компромати, защото знаем каква е нейната любима теза (за "пълната некадърност" на преподавателя по философия и пр.) – а пък този случай е нещо като "манна небесна", по "бляскав начин" доказващ "правилността" й; да, обаче използването на ученици за административна разправа с преподавател е недопустимо, ето по тази причина се видях принуден да отправя сигнал до прокуратурата по този безпрецедентен случай; все още нямам резултат по сигнала си до прокуратурата, но аз изпратих сигнала си скоро, тъй че все още няма как вече да имам и отговор по него. Уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив, Обръщам се към Вас с молба да посредничите за решаването на този абсурден конфликт, който е изключително вреден за имиджа на институцията, такива безпрецедентни административни ексцесии, на каквито сме свидетели в ПГЕЕПловдив през последните години, са недопустими в наше време. Работата е там, че след като в училището ни липсват условия за провеждането на пълноценен демократичен дебат аз се видях принуден да изнеса дебата на страниците на моя блог: след като директорката прави всичко възможно за да ми запуши устата и след като не дава възможност проблемите да бъдат свободно обсъждани в рамките на Педагогическия съвет и в самата училищна общност, то аз се принудих да пиша каквото мисля в блога си (от години наред аз съм един от най-активните блогъри в България). Е, тази пределна гласност, която аз дадох чрез блога си на случващото се в ПГЕЕ-Пловдив още повече ожесточи директорката в нейните опити да се разправи с тъй неприятния й критик с възможностите на административната власт, която тя притежава; да, ама по моя възглед властта не й е дадена за това, а за съвсем други неща! В един момент, убеден че директорката не се справя с предизвикателствата на отговорния пост, който заема, аз се принудих да й поискам оставката, това беше и едно от исканията на моята гладна стачка. Е, разбира се, директорката отговори на моите предизвикателства с нов изблик на административните ексцесии, на административния терор и тормоз, на който съм жертва от години. Аз съм с тежко кардиологично заболяване, поради което съм инвалидизиран от ТЕЛК, тия ужасни напрежения, които съм принуден да понасям в училището, влошиха и изостриха моето заболяване, сърцето ми вече постоянно е извън ритъм, медикаментите вече не ми помагат. За да ме уволни, директорката успя да 101

преодолее защитата ми от закона (по чл. 333 от КТ), поиска и получи разрешение от ТЕЛК за моето уволнение (!!!), сега остава да получи съответното разрешение и от Инспекцията по труда, след което, убеден съм, ще дойде тъй дългочакания момент, в който тя ще ми връчи своята нова заповед за моето опраскване, извинете, че използвам тази толкова на място употребена дума, или, иначе казано, за моето ново уволнение. В нейната представа аз съм станал "нетърпим", моето присъствие в училището е непоносимо, тя предпочита поне за година-две (докато се води следващото съдебно дело) мен да ме няма, та в училището отново да се възцари пълно спокойствие; излиза, че директорката е привърженичка на репресивния сталинов принцип: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!"; да, ама сега, за щастие, все пак живеем в други, съвършено различни времена! В тази връзка Ви моля, уважаеми г-н обществен посредник на Пловдив, по хуманни най-вече подбуди да се свържете с с уважаемата госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив и да се опитате да й помогнете да осъзнае грешката си; аз лично смятам, че представения в тази жалба конфликт може да се реши по напълно приемлив и за двете страни и също така по един напълно разумен начин, а именно: различията в ценностите, в идеите, в разбиранията не са нещо фатално и лошо, напротив, те са нещо съвсем естествено и благодатно, а пък в демократичното общество, каквото ние се стремим да бъдем, всички конфликти могат да се решават чрез дебати, чрез преговори, чрез договаряне, при уважение на правата на другата страна да мисли различно, а най-вече при спазване на принципите на правото, на закона, на морала, на човечността, на справедливостта! Хора сме, човеци сме – и за всичко можем да се разберем по един изцяло човечен начин, без да се опитваме да превръщаме своя опонент в търсенето на истината в "народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение; да, по моя възглед отдавна е минало времето за един такъв противочовешки, ретрограден и анахроничен подход. Аз съм убеден, че ако в решаването на конфликта се намеси една безпристрастна и посредничеща трета страна, това може да помогне на г-жа директорката да си осъзнае грешката. За изпълняването на тази роля си позволявам да Ви призова, уважаеми г-н омбудсман. Просто силите ми са на изчерпване и отговорно Ви заявявам, че едва ли ще издържа отново да преживея униженията на едно ново уволнение, на едно ново изритване от училището, на едно ново опраскване. Мисля, че този хуманитарен аспект на проблема не е за подценяване. Аз със здравето си платих вече страшно жестока цена за всичките тия борби, не смятам, че те са изцяло безполезни, напротив, те ще спомогнат за неизбежното предстоящо демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, но все пак нека да бъдем и по-човечни, човечността си никога не бива да губим, щото допуснем ли го – тогава всичко отива по дяволите! И тогава какво значение има кой е "победил"?! 4. Моля посочете дали вече сте се обръщали към засягащата Ви институция и дали сте получил отговор?

102

Да, многократно съм се обръщал към засягащата ме институция, но, за жалост, от нея не съм получил отговор, особено жалко е това, че по-висшестоящите органи на същата тази институция (образователната) също не направиха нужното да спомогнат за разумното решаване на конфликта! Те си измиват ръцете с твърдението, че трябвало да чакаме директорката да осъществи замисъла си, да ме уволни, пък жертвата тогава нека да си търси защитата на правата по съдебен ред. Аз лично смятам, че образователната институция (или по-точно казано, бюрократите, които заемат съответните отговорни постове) не реагираха адекватно и не правиха нужното да възпрат административния произвол, на който съм жертва, т.е. те дезертираха от отговорността си, което означава, че следва да поемат част от вината за случващото се. 5. Произнесено ли е съдебно решение в следствие на предмета на Вашия сигнал или пред коя инстанция е в процес на разглеждане? Да, по предишно мое уволнение съдът, както вече посочих, се произнесе и отмени предишна директорска заповед за моето уволнение; сега се очаква директорката отново да ме уволни, процесът на подготовката на този административен акт е пред своя финал, с оглед на това директорката да не повтори все същата грешка и отново съдът да се наложи да отменя новата й заповед за моето уволнение се налага да й бъде помогнато да не се стига до абсолютно същия злополучен резултат. 6. Приемате ли Вашият сигнал да бъде прехвърлен на друг орган (национален или европейски), ако той не е от компетентността на Обществения посредник? Г-жа Манолова, национален омбудсман, вече е уведомена за случая. Аз се надявам обаче Обществения посредник в Пловдив да успее с непосредствена среща и разговор с директорката на ПГЕЕ-Пловдив да постигне онова, което до този момент не е постигнато; живият контакт може това, което не могат да направят планини от административни документи и преписки. 7. Прилагам следните документи: Прикрепям същата документация, която изпратих и в своя сигнал до прокуратурата, това е един файл, в който сам сложил всички мои жалби и изложения до институциите от последните няколко месеца. 8. Моля да определите какъв резултат очаквате? Надявам се моето предстоящо уволнение или изритване от училището да бъде предотвратено, очаквам репресивният подход на директорката, която до този 103

момент е водещ, да бъде отменен, а в училището най-сетне да се отпочне тъй дълго чакания демократичен дебат, което е предпоставка да отприщи реалната демократизация на отношенията в него. Подавайки своя сигнал, гарантирам достоверността на изложеното и нямам нищо против да обработите моя сигнал публично. Дата: 15 март 2017 г. Пловдив ПОДПИС: ....... Толкова. Това написах в сигнала си до пловдивския омбудсман. Изпращам му веднага писмената форма на сигнала си. А на вас желая хубав ден! Бъдете здрави! 1 коментар: Анонимен каза: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ, Вашият сигнал до Обществения посредник на територията на Община Пловдив е заведен с вх. № С1-1199/15.03.2017 г. С поздрав, инж. Борислав Стаматов, В.И.Д. Обществен посредник

Истината около издаването на едно списание за духовните неща у Нашенско четвъртък, 16 март 2017 г.

104

Ето ви извадка от моята кореспонденция с един от авторите, чиято статия излезе в последния брой на философското списание ИДЕИ, публикувам я с оглед на това да дам гласност относно истинската ситуация около издаването на едно списание за духовните неща у Нашенско: На 10 март 2017 г., 19:07, Angel Grancharov написа: Здравейте, уважаеми господа ... и ..., Уведомявам Ви, че Вашите статии излязоха и в хартиеното издание на списанието. Моля да ми дадете пощенски адрес, на който да Ви изпратим исканите от Вас екземпляри на списанието с Вашите статии. Разбира се, издателите на списанието с благодарност ще приемем известно дарение от Ваша страна за списанието, тъй като то, както е известно, се издава предимно с волни пожертвувания на авторите и на някои от читателите – и по тази причина е на ръба на оцеляването си. Въпреки всичко сме решени да го запазим, ето, вече 9-та година списанието все пак оцелява. Бъдете здрави! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Автор: Здравей, благодаря! Адресът ми е: гр. София, кв. Обеля... Аз: Г-н ..., Виждам, че сте решил да премълчите по втория пункт. Ваш избор. Ваша воля. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров Автор: Здравейте, Наистина е нелюбезно да не напиша нищо по тази част, за което се извинявам. Не съм решил да премълча, просто към момента не мога да си направя сметката и мислех след това да Ви изпратя някаква благодарност. Впрочем, колко е прието и какъв е редът за това? Имате право да се сърдите, но в имейла не сте посочили начин на плащане, препоръчана сума, например колко струва самото списание? Ако Ви затруднява не ми изпращайте хартиения брой на списанието, но ако искате да получите някаква сума е добре да улесните получателя на мейла да я изпрати на банкова сметка или по друг начин. Относно контакта със сигурност съм се свързал с вас преди това и никъде не беше споменавано за възможността за дарение или заплащане на статийте. Аз: Здравейте, г-н ..., Да, така е, никъде не се споменава за "възможността за дарение или за заплащане на статиите", но тази възможност (или необходимост, или потребност) се подразбира – предвид това, че списанието ИДЕИ по идея и по начало е списание, което се издава от група автори с техни собствени лични средства; разбира се, по нашенския маниер повечето от авторите знаят за това, ала се правят на ударени, въздържат се сами да предложат известна финансова подкрепа за спи105

санието, по-изгодно, разбира се, им е да минат "метър", да не се охарчат, сакън, недай си Боже, да подпомогнат това все пак общо дело. (За Ваше сведение ний, дето издаваме списанието, не сме спечелили стотинка от него, напротив, страшно много сме дали, аз специално в цели периоди от вече 9-годишното съществуване на списанието съм го издавал от собствената си заплата – в същото време разни професори и пр., автори в списанието, се правеха на ударени и съвсем рядко някой се сещаше сам с нещичко да подпомогне издаването на списанието. Разбира се, когато аз се осмелявах да напомня за една такава възможност, всички се възмущаваха, възприемаха ме като изнудвач и като печалбар, сам знаете колко чувствителни, изтънчени и възвишени морални души притежават нашенските интелектуалци! Това е положението, казвам Ви самата истина, ако щете, и Вие ме презрете и дори, ако Ви е угодно, ме заплюйте от възмущение, обявете ме за крайно лош човек и какъвто си искате още. За да излезе един брой на списанието струва 500 лева, независимо от това, че напоследък тиражът намаля, но се оказва, че колкото повече намалява тиражът, толкова по-скъпа излиза една книжка. Една книжка излиза на четири месеца, 3 са книжките, които издаваме на година. Това може за някои хора да са мизерни пари, но за мен, дето живея на една заплата, да ги давам само от себе си, ми излиза прекалено скъпо. От само себе си се разбира, че за годините на излизането на списанието то не беше подкрепено финансово от нито един състоятелен човек, единствено неколцина дребни спомоществуватели-читатели (предимно пенсионери) са отделяли по нещичко да го подкрепят, но с течение на времето и тия хора се умориха да дават и престанаха да дават. Сам преценете за себе си, евентуално, след като сте запознат с реалната и твърде тежка ситуация около съществуването на списанието, с каква лепта бихте могъл, ако желаете, да го подкрепите. Това не значи, че Ви изнудвам да си платите за публикацията, то е израз, казах, на самата необходимост, прави се, да се надяваме, по чисти морални подбуди, ако такова нещо у Нашенско все още съществува де, знаете, ний живеем в особен терикатски свят - или свят на какви ли не тарикати. Повечето автори, като им спомена за такава една възможност да подпомогнат с каквото могат финансово списанието, млъкват възмутени и, предполагам, ме проклинат като крайно долен човек, който не разбира и не оценява тяхната тъй чиста морална душа! Ето една възможност за пращане на някакво дарение. Навремето, когато неколцина човека създавахме списание ИДЕИ, се надявахме то да се самоиздържа от абонамента, стотина абонати са достатъчни за това нещо, да не говорим ако абонатите са повече; да, ама се оказа, че в малка (вероятно още по-малка в духовно отношение!) съвременна България е утопия да намерим 100-тина човека, които редовно да се абонират за едно чисто философско списание. Постепенно се принудихме, по необходимост, да го издаваме на свои лични средства; всъщност зад списанието стоим двама човека, единият от тях е... хронично безработен и без доходи (той е художник, но има философско образование), оказва се, в крайна сметка, че аз, дето работя (учител по философия съм в една гимназия, да не си помислите, че съм някакъв богат човек или бизнесмен?!), 106

се оказах единственият човек с някакви доходи, който фактически издава напоследък изцяло със свои средства списанието ИДЕИ (като капак на всичко почнах да издавам и едно списанийце за съвременно образование, нарича се HUMANUS, и то легна пак предимно на моята заплата). Като куриоз ще Ви кажа и това: когато преди три години ме уволниха, за времето, когато бях без работа (година и половина!) списанието ИДЕИ излиза с... обезщетението ми за безработица! Напоследък понеже по други причини бях опраскан от работодателката си (загубих едно съдебно дело срещу нея и тя запорира и отне заплатата ми за три месеца!) един добър човек от Австралия, редовен читател на блога ми, изпрати една сума пари, благодарение на която оживях за това време, той с нея фактически спаси и списанието; но тези пари не бяха толкова, че да осигурят по-дълго излизане на списанието, с тях успях да издам криво-ляво само последните книжки на двете списания. Простете, че Ви отговорих толкова троснато, но като си замълчахте, признавам си, се ядосах. Сега Ви разказах за цялата ситуация, дано ме разберете и да ми простите. И дано не ме възприемете и Вие за долен изнудвач, за сметкаджия и дори за "печалбар". Станах пишман че издавам това списание, много обиди понесох, казах Ви вече с колко много хора с твърде възвишени и с така чисти и изтънчени в морално отношение души ми се наложи да се срещна за времето на съществуването на списанието. Оказва се, България е пълна с хора с тъй чисти и възвишени души, че те непременно обидено се нацупват когато някой долен човек като мен спомене думата "пари" – и повече с такъв пропаднал човек не щат даже и да разговарят. Бъдете здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

107

Възникна неприятен проблем с депозита на Народна библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" четвъртък, 16 март 2017 г.

Здравейте, уважаеми г-н Николов (или Христов), не зная точно до кой пиша, щото имейлът е с друго име, Моят човек в София, който носи списанията ИДЕИ и ХУМАНУС в депозита на Народната библиотека твърди, че е занесъл всичките книжки и предполага, че щом като пишете, че еди-кои си книжки ги няма, те най-вероятно са... загубени! Но да допуснем такова нещо, че книжките са загубени в депозита на Народната библиотека ми се вижда абсурдно, по тази причина той обеща да дойде и да разговаря отново лично с Вас и заедно да осмислите и да обсъдите какво точно евентуално е станало, аз смятам, че той няма да злоупотреби и да не ги занесе (той е от създателите на списанието и също като мен знае, че е безкрайно важно за нас, като издатели, списанието да го има в Народна библиотека и в други библиотеки). 108

Разбира се, ако не се намерят тия загубени книжки, ще ни се наложи дори да правим допечатки, но бъдете сигурен, че ще направим даже и невъзможното за да ги доставим за депозита на Народната библиотека. (В момента нямаме толкова бройки за да дадем отново за депозит, тия тиражи са вече изчерпани.) Така че моля да не задействате този параграф от закона, по който можете да ни глобите, ако направите това, ако ни наложите глоба, съвсем ще ни разорите, ние едва-едва с лични средства издаваме това списание, а сме бедни хора, аз примерно съм учител по философия в гимназия. И освен това съм голям глупак че се занимавам с такива работи като издаване на списания, ама това е отделна тема, любима найвече на моята многострадална съпруга. Простете че се наложи да Ви пиша за тия неща, но държа да знаете, че съм отговорен човек и ще спомогна за това възникналия проблем да бъде решен. Живот и здраве да е, в най-скоро време ще го решим! Хубав ден Ви желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Философията като изкуство за създаване на проблеми петък, 17 март 2017 г.

(Можете да гледате цялата поредица, клипчетата ще се пускат автоматично едно след друго.) Философията е изкуство за създаване на проблеми... Такова е заглавието на един видео-курс на руски философи. Излиза по тази логика, че който не умее да създава проблеми, не е философ; от тази гледна точка аз съм един твърде преуспял философ! :-) 109

Ще се радвам в моите непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота ни да не си остана все толкова самотен петък, 17 март 2017 г.

Налага ми се да напиша следния документ, който да изпратя на администрацията на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование: Чрез г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование Уважаеми дами и господа учители, колеги, Позволявам си да ви информирам с този доклад по три проблема, свързани с твърде важни по моя преценка страни на нашия училищен живот, в който, както е известно, така или иначе тече един процес на непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията. 1. Относно ритмичното внасяне на текущите оценки на учениците 110

Получих твърде настойчиви напомняния от страна на няколко загрижени класни ръководители да внеса текущи оценки на учениците по предметите, по които преподавам. Те от своя страна имали забележки в тази посока от администрацията, която била извършила проверка и била констатирала пропуски в това отношение. В тази връзка съм длъжен да ви информирам за следното, то се отнася до ситуацията по този пункт, съществуваща при философските предмети, които имам честта да преподавам. Страхувам се, че натискът от страна на администрацията да се внасят текущите оценки може да спомогне за пораждането на невярна представа, опасявам се, че това може да спомогне за невярно тълкуване на реалната ситуация по предметите, които преподавам. А истината е простичка, ето я: Почти във всички класове, в които преподавам (с изключение на два класа, именно 11 Д и 11 Ж), учениците биват оценявани по една по-различна "точкова система", която дава своя краен резултат след преминаването на един немалък времеви период от 7-8 учебни часа; в този период учениците, участвайки в обсъждането на проблемите, могат да изкарват "точки", едва в края на периода събраното количество точки бива превръщано в позната ни цифрова оценка. Е, понеже този времеви период все още не е свършил, по тази причина и в тия класове няма как всички ученици да имат вече текущи оценки (с изключение на неколцина ученици във всеки клас, които или са събрали задоволяващо ги количество точки или пък са пожелали да бъдат изпитани с оценка, учениците ми имат и такава възможност, сами да решават кой от двата варианта за изпитване предпочитат). Тъй че ви моля, разбирайки това обстоятелство, да имате добрината да не тълкувате липсата на оценки в един крайно глупав смисъл, а именно, видите ли, че "колегата Грънчаров не си върши работата", "мързи го да изпитва учениците", "толкова е калпав и некадърен, че даже и не може да се справи с толкова простичка и приятна за учителя работа каквато е изпитването". Страхувам се, че загрижеността на администрацията за текущите оценки по философия спомага за такива в корена си несъстоятелни внушения по адрес на преподавателя по философия. Що се касае до двата класа, в които имаше крайно абсурдистки ученически "бунтове срещу свободата", именно в класовете 11 Ж (и в наскоро присъединилия се към 11 Ж 11 Д клас), там ситуацията е толкова особена, че по отношение на тези класове се налага специален анализ. Що се касае до разбирането на крайно тежката и същевременно и интересна, и поучителна ситуация в 11 Ж клас аз се старая периодично да информирам Съвета за случващото се, предложих доста неща, които, за жалост, не срещнаха разбиране и подкрепа от страна на ръководството, поради което промяна към добро в този клас все още не се наблюдава. Аз след малко ще се върна към този проблем в точка 3 на настоящия доклад. 2. Относно предстоящото повторно мое уволнение от училището: Получих документ от ТЕЛК-Пловдив, с който бях известен, че по искане на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (във връзка с чл. 333 от КТ - за закрила от стра111

на на закона на инвалидизираните, страдащи от определени заболявания лица) ТЕЛК-Пловдив е дал разрешение за моето уволнение, което пък, от своя страна, дава карт-бланш на директорката да поиска и да получи съответното разрешение и от Инспекцията по труда (което, несъмнено, вече е сторено). Това ми дава основание да заключа, че подготовката за моето ново опраскване (уволнение) от училището е в своя заключителен, завършващ етап. В тази връзка си позволих да призова неколцина авторитетни членове на Съвета да се опитат да разговарят с директорката с оглед да я предпазят от това за втори път да направи все една и съща досадна грешка, дължаща се на нейната необяснима с рационални средства привързаност към добре известния от историята анахроничен и репресивен принцип, свързван с името на таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!". Аз лично смятам, че в нашите тъй напреднали демократични времена е твърде неуместно опонентът или критикът да бъде възприеман като "враг", подлежащ на унищожение (отстраняване, опраскване, уволнение или както искате го наречете; към различномислещите, към другоячемислещите, противно на това, следва да се отнасяме като към безценни партньори в търсенето на истината, в стремежа ни да се опитваме разумно да решаваме нелеките проблеми. Както и да е, с директорката г-жа Анастасова, очевидно, имаме твърде големи различия в своите идейни, ценностни и в крайна сметка политически разбирания, аз съм привърженик на демокрацията, на свободата, много обичам демократичните дебати, дискусиите и пр., тя пък показа завидна привързаност към методите и прийомите на командно-административната, репресивна, терористична и авторитарна система на управление на отношенията в нашата общност. Това че имаме диаметрално-противоположни възгледи обаче не е достатъчно основание аз лично периодично да бъда опраскван и уволняван само защото директорката има самочувствието, че може да употребява дадената й власт за да се разправя както си поиска с опонентите и с критиците си. Както и да е, интересно е, че повечето от колегите, към които се обърнах с молба да посредничат за разрешаването на този продължаващ вече пета година (!!!) конфликт между нас двамата с директорката, предпочетоха, кой знае защо, да не откликнат на поредната ми инициатива за изнамиране на разумно разрешение на конфликта и за помирение; това, разбира се, е тяхно право. Но все пак ми се струва, че не е добра атестация това, че вътре в нашата училищна общност няма добре работещи механизми за решаване на конфликти, ето, аз продължавам да настоявам, че този случай е прекрасна и много благодатна възможност да направим нужното че да изобретим и да отработим една наистина добре работеща технология за разрешаване на конфликти. В този смисъл се надявам, че някой от членовете на Съвета, който разбира за какво говоря, би намерил в себе си душевните сили да надмогне малодушието и страха и все пак да опита да разговаря с директорката, да опита да й помогне да осмисли адекватно създалата се ситуация, мисля, че такъв един хуманен жест въпреки рисковете ще бъде все пак оправдан и заслужено приветстван. Понеже е 112

за доброто на нашата училищна общност. Така старателно подготвяното от месеци мое повторно уволнение-опраскване от страна на директорката няма да спомогне за подобряване на имиджа на училището, но разумното решаване на конфликта вътре в самата училищна общност, със средствата на демократичния дебат, мигновено ще вдигне авторитета на училището: понеже ще докажем, че сме способни да изнамираме иновативни решения и на най-тежките в психологическо и нравствено отношение проблеми. 3. Интересно е в този контекст да се даде толкова благодатния пример със ситуацията в 11 Ж клас. Оказва се, че учениците от този клас усърдно работят за "доказване" ни всеизвестната, ала твърде крайна и нихилистична директорска теза, а именно, че моя милост, преподавателят по философия, не съм бил, видите ли, ставал за учител, понеже при мен била характерна "пълна липса на качества" да бъда учител, бил съм "абсолютен некадърник", бил съм "изцяло негоден" за образователната система и т.н.; учениците от този клас обаче, опитвайки се да подпомогнат "доказването" на тъй екстравагантната директорска теза, си позволиха да нарушат Правилника на училището по всички линии, в класа, както вече многократно съм информирал уважаемите членове на Съвета, по тази причина цари пълна анархия, моето достойнство като личност и като преподавател всеки час бива потъпквано по най-груб начин. Знаете също, че всички мои доклади по този случай или не бяха доведени до знанието на членовете на Съвета, или пък бяха използвани за това че на тяхна база да се подготвят съответните компромати - пак за да се доказва въпросната тъй обидна и нихилистична спрямо моите реални качества директорска теза. Интересно е, че нито един от държащите се хулигански с преподавателя по философия ученици (те се държаха така даже и в присъствието на самата директорка!) не бяха наказани, въпросът за тяхното наказание даже изобщо не е допускан от директорката, което, няма как, насърчи учениците да продължават да се държат всеки час колкото се може по-грозно и арогантно. (Чувството за безнаказаност винаги насърчава анархията и беззаконието!) Излишно е да казвам, че такава една обстановка нанесе непоправими поражения върху качеството на обучението по философия на тези ученици, аз лично не си представям как тия пропуски ще бъдат някога компенсирани. Даже и моето уволнение и назначаването на друг преподавател (каквато очевидно е директорската концепция по случая) няма да промени факта, че тия ученици бяха непоправимо ощетени в образованието си заради фактически насърчаваната от самата администрация анархия в часовете по философия. Излишно е да казвам, че не е този начинът за разправа с неудобния преподавател, че тази скандална история е проява на недопустима ексцесия. Поради това, че и висшестоящите инстанции на образователното ведомство не реагираха адекватно, ми се наложи най-накрая да уведомя за този фрапиращ случай органите на прокуратурата. 113

Мисля, че не е нужно да споменавам това, че тези страшни ексцесии се отразиха крайно зле на моето здравословно състояние, знаете, аз съм инвалидизиран заради кардиологичното ми заболяване, е, в последните месеци сърцето ми е постоянно извън ритъм, медикаментите вече не ми помагат, цяло чудо е че още съм жив. Надявам се, че в една образователна, възпитателна и личностно формираща общност този аспект – хуманитарния – има все пак някакво значение... Толкова. Има още много проблеми в нашето училище, заради които си заслужава да мислим и да дебатираме, търсейки разумните решения. Моят непростим грях, очевидно, е че предлагам такива едни демократични "излишества" и "сложнотии" – свободни, т.е. пълноценни дебати, уважение на другата личност, зачитане на правата на различномислещите и пр. Моят страшен грях, оказва се, се свежда до това, че се опитвам да си върша работата съвестно и качествено, да, на нас, философите, точно такава ни е работата: да спомагаме за разгарянето на плодотворни дебати, за страстно търсене на истината при уважение на правата и достойнството на опонента и пр. За да ми се отблагодари за това администрацията на училището ме обяви за "народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение. Аз лично правя каквото ми е по силите за да помогна на толкова заблудилата се и вярващата в своята властническа непогрешимост администрация да си осъзнае грешките. Ще се радвам в тия мои непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота и в отношенията ни да не си остана все толкова самотен... С пожелания за добро настроение, за повече разум и за успехи в живота и в нелеката професия, бъдете здрави: (подпис) 17 март 2017 г., Пловдив 8 коментара: Анонимен каза: „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“… „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“ и т.н. ден след ден до безкрайност. Не Ви и се струва, че всичко, което е можело да бъда казано и написано по темата, вече е казано и написано? Освен това е странно един философ да се занимава с подобни микроскопични детайли и да се задълбочава в плиткостите. Това е найсигурният начин да се загуби поглед за големите линии и генерализациите, които именно са същността на философията. На мен ми е трудно да си представя, че ден подир ден бих могъл да пиша подобни досадни повтарящи се изложения. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, радвам се, че успях да Ви вбеся :-) Ето че си изгубихте спокойствието, да се надяваме, че на тази база некой ден ще успеете и да сфанете смисъла на това, което правя. Щот до този момент това не Ви се удава. Второ, недейте да говорите какво подобавало да правят философите щото това, което казвате, показва единствено това, че хал-хабер си нямате от това що е 114

философия. Просто страдате от една учебникарска повърхностна представа за философията, докато моя милост издига философията до непостижими от Вашата тъй бедна представа висоти. Анонимен каза: Аз не съм вбесен, напротив, доброжелателно съм настроен към Вас. Просто се учудвам на толкова непродуктивно изхабена енергия. Тези неща може да се кажат и с по-малко думи и без тези ежедневни повторения. Вие вече в достатъчна степен изложихте Вашите възгледи за реформа в образованието и педагогиката. Който чул и разбрал - разбрал, който не е разбрал, очевидно няма никога да разбере. Представете си колко много интересни и нерешени философски проблеми и загадки има, над които си струва да се работи, вместо да си губите времето с тези памфлетчета и в безкрайни борби с вятърните мелници на бюрокрацията. При цялата обществена ангажираност философът трябва да запазва дистанция между себе си и света, иначе нещата се израждат в дребни заяждания едва ли не на махленско ниво. Можем ли да си представим, че Аристотел ще пише например за „11-ти ж-клас“? Аристотел: Крометого, с людьми высокопоставленными и удачливыми величавые держатся величественно, а со средними – умеренно, ибо превосходство над первыми трудно и производит впечатление, а над последними не составляет труда; и если возноситься над первыми отнюдь не низко, то над людьми убогими гадко (phortikon), так же как выказывать силу на немощных. Величавый не гонится за тем, что почетно, и за тем, в чем первенствуют другие; он празден и нетороплив, покуда речь не идет о великой чести или [великом] деле; он деятелен (praktikos) в немногих, однако великих и славных [делах]. Ненависть его и дружба необходимо должны быть явными (ведь и таиться, и правде уделять меньше внимания, чем молве, свойственно робкому); и говорит, и действует он явно (он свободен в речах, потому что презирает трусов, и он правдив [всегда], за исключением притворства перед толпой. Он не способен [приспосабливать свою] жизнь к иному человеку, за исключением друга, ведь это рабская способность, недаром подхалимы [бывают] из прислуги и убогие – подхалимы. Его нелегко удивить, ибо ничто не [кажется] ему великим. Он и не злопамятен: величавому вообще не свойственно кому-то что-то припоминать, особенно когда [речь идет о причиненном ему] зле, скорее, ему свойственно не замечать этого. он не обсуждает людей (anthropologos), ибо не станет говорить ни о себе, ни о другом; право же, ему нет дела ни до похвал себе, ни до осуждения других, и в свою очередь он скуп на похвалы. По той же причине он не злословит даже о врагах, разве только когда, презирая их, хочет оскорбить. Менее всего он склонен горевать и просить помощи в связи с [повседневными] – необходимыми или малозначительными – делами, ибо так ведет себя тот, кому они важны. И тот, кто величав, склонен владеть прекрасными и невыгодными вещами, а не выгодными и для чего-нибудь полезными, так как самодостаточному первое более свойственно. 115

Принято считать, что в движениях величавый человек бывает неспешен, голос у него глубокий, а речь уверенная, ибо не станет торопиться тот, кому мало что важно, и повышать голос тот, кто ничего не признает великим; а крикливость и поспешность от этого [– от того, что все кажется важным и значительным]. Анонимен каза: Вх. № РД-16-4-380/17.03.2017 г. Анонимен каза: Вх. № 471/17.03.2017 г. – ПГЕЕ-Пловдив Ангел Грънчаров каза: Таваришч, моята работа като философ е да помагам на хората да разберат някои прости истини; е, аз това правя. Изпълнявам си дълга, както аз го разбирам. Имам ли свободата сам да решавам какво да правя? Е, какво толкова Ви вълнува това, че съм си бил, видите ли, губил "непродуктивно" енергията. Ами ако моето писане спомогне за това в съзнанията на повече хора да настъпи известна промяна?! Апропо, какво Ви пречи на Вас да се отдадете на решаването на великите вселенски загадки на философията, а пък мен снизходително да ме оставите да се занимавам аз с каквото съм преценил че трябва?! Аз примерно меся ли Ви се в това, което Вие лично правите?! на какво основание тогава вие ми давате премъдрите си съвети – и при това, както си личи, изобщо не сте положил усилие да сфанете защо правя тия неща, какъв е верният смисъл на моите усилия – в така и така възникналия контекст?! Казвате какво би правил Аристотел, но давате ли си сметка за това, че по времето на Аристотел не е имало никаква образователна администрация, камо ли пък толкова тъпа и агресивна като българската?! Е, колко струва тогава съвета Ви че съм бил длъжен да правя това, което би правил Аристотел?! Прочее, сигурен ли сте, че ако Аристотел беше на моето място нямаше да прави нещо подобно на това, което аз правя?! Откъде-накъде философите, моля Ви се, трябва да се държат така, както повелява някакъв измислен от Вас самия "задължителен философски алгоритъм"?! Давате ли си поне малко сметка колко много сте се объркал в своето разбиране за това що е философия и особено за това какво трябва да правят философите?! Не Ви ли хрумва това, че различните философи се държат доста различно даже и да са живели в една и също епоха??! Е, моята оригиналност и индивидуалност е такава, че аз правя това, което съм преценил, че трябва да го правя?! И какво, нима мислите, че можете да упражните върху мен такъв натиск, че да си зарежа работата и да почна, сякаш съм някаква маймунка, да правя това, което на Вас Ви се чини, че било трябвало да правя?! Анонимен каза: Аристотел е имал далеч по големи проблеми от вашите. Изгонен от държавната власт в Атина, подозиран за македонски агент, и умрял в изгнание...

Моят "диалог" с представителите на тъй мъдрата министерска образователна администрация продължава! петък, 17 март 2017 г.

116

117

Получих горния тъй многозначителен отговор на ето тази ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОСНИК до г-н Министъра на образованието и науката: виж Моите въпроси на гражданин до г-н Министъра на образованието и до омбудсмана на републиката. Можете да направите своите изводи за качеството на "диалога" ми с тъй мъдрите представители на министерската образователна администрация! Нашият диалог прилича на разговор между глухи...

И съпругата на височайшия образователен "синдикалист" Юлиян Петров се е отдала на директорски произвол, ученици и родители й искат оставката! Ученици искат оставката на директор Ученици от 81-во училище "Виктор Юго" в София излязоха на протест срещу директора на училището. Ученици от 7-и до 12-и клас протестираха заедно с родителите си пред 81-во училище "Виктор Юго" в София. Учениците недоволстват от действията на директора на училището – Елена Налбантова. Според тях директорът е избран по нелегитимен път, съобщава БНР. Учениците не излизат за първи път на протест. Преди само две седмици те изразиха недоволството си срещу уволнението на заместник-директора на училището Румяна Парцова, която по-късно беше върната на длъжността си. Според учениците учителката е уволнена без да има ясни мотиви. Някои от тях твърдят, че Парцова е била уволнена, защото е била кандидат за поста 118

директор, който губи с един глас разлика от настоящата директорка – Елена Налбантова.

Според децата протестът от преди две седмици е компрометиран, понеже г-жа Налбантанова е заплашила всички учители с уволнение, ако се присъединят към протеста. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Виж също и: Деца срещу директор! 81-во СУ си иска уволнен учител, където между другото пише ето какво: ... Децата обаче споделиха, че Налбантова има зъб на Парцова защото двете са се явили на конкурса за директор на столичното училище и с една точка настоящата директорка изпреварила в конкурса уволнената педагожка. Според тях тази една точка се дължи на връзките на Налбантова в Столичния инспекторат, а и заради това, че е съпруга на Юлиян Петров – председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". 3 коментара: Недко Иванов каза: Тя се беше разпищолила и в Кочо-то в Пловдив, където беше директор доста време, ама 81-во в София е с около два млн лева бюджет, и е по"апетитно" за управление!!! А иначе лицето Налбантова, като уч.директор е гола вОда, и на всичкото отгоре съм я осъждал за непознаване на трудовото законодателство именно в качеството й на уч.директор.... Тежки дни се задават за Юлиянчо.... Енеза Ангелова каза: Ще намери начин да я защити. Те, некадърните, винаги намират изход. Петя Перпериева каза: О, времена, о, нрави! Аман от съпрузи и съпруги!!! 119

Без мислене загиваме петък, 17 март 2017 г.

Можем да достигнем успех само заедно. Догмите на безметежното минало са неприложими към бурното настояще. Сблъсквайки се с нова задача, ние трябва да мислим по новому – и да действаме по новому. Ейбрахам Линкълн

Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?! неделя, 19 март 2017 г.

Налага ми се отново да пиша в своя "учителски дневник", иначе казано да продължа да пиша нов текст от своята поредица от есета, в които разказвам за 120

ставащото в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия – една общност, която в съвременни условия преживява изключително труден процес на непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията. Разполагам с най-ефективното оръжие – истината, която ни прави свободни. Затова истината не трябва да бъде крита, а трябва да бъде огласявана публично: защото точно по този начин истината освобождава. Работя без дъх за освобождаването на съзнанията от коварните догми на несвободата, на тиранията, на насилието, на апатията, на безразличието, на безчовечността. Последното есе от тази поредица носи заглавието Ще се радвам в моите непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота ни да не си остана все толкова самотен. Ще продължа по-нататък, ще продължа оттам, докъдето стигнах. В петък сутринта изпратих поредния си доклад до Педагогическия съвет, а когато отидох в късния следобед да си взема единствения час, който имам за този ден, на таблото за обяви вече имаше съобщение, че в понеделник, 20 март, след часовете във втора смяна (18 часа) ще има Педагогически съвет, една от точките в който е "Обсъждане на доклад от г-н Грънчаров"; изненада за мен е това, че самият мой доклад беше прикрепен към обявата, та членовете на Съвета да могат да се запознаят с моята интерпретация на проблемите, разгледани в доклада. Интересен феномен е обаче този: повечето от учителите хвърлят по един поглед на доклада (състои се от три страници), но демонстративно не го четат – щото зачитането в "толкова опасен" и "толкова неправилен" текст може да бъде изтълкувано като съпричастност към въпросния Грънчаров, а такова подозрение е твърде опасен лукс. Забелязах и това, че помощник-директорката (и синдикална лидерка на "Подкрепа") се беше преместила да работи в... учителската стая, което доведе до това, че нито един учител не посмя да се докосне до доклада. Не знам де, може някой и да се е осмелил да го прочете. А повечето в понеделник ще обсъждат нещо, което не са чели по добре познатия маниер от времената на непрежалимия социализмо-комунизъм; знаете тогава всички бяхме принуждавани да критикуваме "тъй неправилните буржоазни идеи" без да сме имали възможност да се запознаем непосредствено с тях. Не зная дали знаете онази твърде показателна и съвсем реална случка когато един разпалил се "критик на съвременната буржоазна философия" на някакъв конгрес в ония тъй блажени времена на непрежалимия социализмо-комунизъм веднъж произнесъл патетично слово срещу "оная продажна американска пачавра, срещу слугинята на буржоазията Санта Яна", да, точно така възприел това име, он, горкият, не знаел, че името Сантаяна не е, както предполагал, на някаква митична буржоазка "Санта Яна", а е на философа Джордж Сантаяна! Е, тогава станало "малко гафче", голема работа, важното е, че човекът, макар да не знае нищо за Сантаяна, макар да не е чел нищо от него, "добре знае", че няма начин въпросната Санта Яна да не мисли неправилно, щото няма начин да мисли правилно оня, които не мисли кат нас, нали така, сиреч, който не мисли по комунистически, нема начин, другарки и другари, да мисли правилно, то това си се знае прекрасно; голема работа, че Сантаяна, видите ли, 121

бил мъж, а не жена – както предположил оня тъй правилно мислещ, ала малко пообъркал се другар! Карай да върви, Сантаяна, Санта Яна, мъж ли е Сантаяна, жена ли е, как да не се обърка човек с това тъй подвеждащо име, чийто корен е типичното българско женско име Яна (или Янка)! Голема работа че сме се объркали малко, важното е, че ний мислим "единствено правилно", нали така, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! А сега да започвам да пиша поконкретно есето си, щото нищо чудно моят постоянен анонимен критик в блога, имащ претенции, че има "единствено-правилно" знание за това що е философия, пак да се провикне ето как: „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“… „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“ и т.н. ден след ден до безкрайност! Не Ви и се струва, че всичко, което е можело да бъда казано и написано по темата, вече е казано и написано? Освен това е странно един философ да се занимава с подобни микроскопични детайли и да се задълбочава в плиткостите. Това е най-сигурният начин да се загуби поглед за големите линии и генерализациите, които именно са същността на философията. На мен ми е трудно да си представя, че ден подир ден бих могъл да пиша подобни досадни повтарящи се изложения. Който иска да разбере как му отвърнах може да погледне там, под предишното есе, а сега да продължа нататък, че имам много за писане, а още сега, в началото, сякаш съвсем не ми се пише, това си пролича, виждате как се отклоних, което е признак, че не ми се пише много за моя непосредствен предмет. И как да ми се пише като сами виждате, че нещата не търпят никакъв прогрес, човекът в някакъв смисъл съвсем справедливо протестира, спор за това нема?! А и работите, за които ми се налага да пиша, не са приятни в по-голямата си част, е, има и приятни де, ще видите, ако изобщо имам търпението да стигна до приятните работи, но ще опитам да стигна и до тях, обещавам! Ох, няма да ми е леко, но се налага да се пише, тия записки, да повторя това, са безценни, нищо че сега съвременниците ми, овладени от някакви глупави страсти на всекидневието, не могат да го оценят; ще се роди ново поколение на свободата, което обаче един ден непременно ще оцени смисъла на нашите тъй епични борби с рутината на миналото, да, аз съм убеден, че такъв ден непременно ще дойде. Толкова и по тоз пункт, минавам нататък. Откъде ли да започна?! Хайде да почна от ситуацията в тъй революционно бунтуващия се срещу свободата – и тъй сърдечно мечтаещия за робството си! – 11 Ж клас. Аз вече подхвърлих, че там промяна няма, анархията е пълна, да, тече май вече седми месец на пълна анархия в часовете по философия в този клас, но ръководството, кой знае защо, изобщо, ама изобщо не е обезпокоено, напротив, сякаш е много доволно от това, че ситуацията е точно такава! На какво може да се 122

дължи това странно задоволство – щото ако ръководството не беше доволно от нещо, то мигом щеше да направи нужното анархията да спре! – ний можем само да гадаем, можем само да предполагаме, но е факт, че продължаването на анархията в този клас някому най-вероятно е много изгодно, по някаква крайно странна логика трябва се води тоз човек, тази институция, или не знам вече какво е това, което с такова нескривано задоволство наблюдава ексцесиите, които учениците си позволяват да правят в часовете по философия. А иначе тия същите ученици, другарки и другари, били много добри и примерни, не спират похвалите за този клас; е, те имат само един малък недостатък, имам предвид тия иначе тъй добри и примерни ученици: държат се безобразно само в часовете на "народния враг Грънчаров", което, както сами разбирате, също може да се оцени... положително, зер, ако те се държаха примерно и добре и в часовете на "народния враг Грънчаров" това дали тогава нямаше да навреди на тяхната иначе безупречна репутация?! Амче ето, всичко зависи от оптиката, от която гледаме на случващото се, напълно е възможно един ден тез ученици, дето сега нарушават Правилника по всички линии, да бъдат наградени заради това, което са направили: щото имат заслугата първи да са разконспирирали "тъй злия народен враг Грънчаров" и не само това, ами и са встъпили в безогледна и тежка битка с него, ето, заради това нима тия героични ученици не са заслужили една справедлива награда?! Защо да ги упрекваме, че се държат безобразно с "народния враг Грънчаров", когото те не щат да припознаят за свой учител - ами че тези ученици заслужават похвала заради това, че имат смелостта да се държат с "врага" като с враг?! Тъй че какво има да ги упрекваме тез ученици, та те заслужават направо голяма награда?! Аз няма сега да описвам как именно се държат учениците от 11 Ж клас в моите часове – по причина на това, че вече съм описал достатъчно красноречиво тяхното поведение в моите часове, което нарушава всички точки не само на Правилника, не само повелите на Етичния кодекс на училището, но също така и предписанията и на съвкупния, на общочовешкия морал и право. Да де, така е, но очевидно на тоз клас, поради неизвестни нам причини, някой е разрешил да си правят каквото им скимне в моите часове, да си нарушават колкото искат и Правилника, и Етичния кодекс, и общочовешкия морал и право; тям е разрешено в часовете по философия да си имат свой оригинален и специален "Правилник", който всичко е именно наопаки на записаното в Правилника на самото училище. Примерно в този техен оригинален Правилник е напълно допустимо да обиждаш учителя си по философия колкото и както искаш, да, това там е не само позволено, напротив, то един вид е нещо като задължение, а пък учениците се надпреварват да се ползват от това толкова похвално правило. Аз чат-пат питам тия ученици не се ли умориха да правят такива идиотщини в часовете по философия, щото те наистина изчерпаха репертоара си, почнаха да се повтарят, а това води до еднообразие и до скука; те като ги запитам това, сякаш се замислят за малко, но след това пак си почват да се лигавят както им дойде на акъла. И понеже наистина не ми се пише за тия неща, омръзна ми да 123

описвам ексцесиите, на които съм не само свидетел, но и съм обект в този шеметен клас, ще се задоволя този път да кажа само великолепното обяснение, което един ученик има добрината да каже миналия път, каза го ей-така, без да си дава сметка колко важно нещо казва; той каза ето какво: – Ами държим се така, г-не, щото разбрахме, че онази там госпожа, дето идва преди време, инспекторката по философия де, тя нали дойде с директорката, тя по нашето възприятие не одобрява някъде към 82% от това, което Вие правите, ние така разбрахме нейното отношение към Вас! По тази причина се считаме в правото си да се държим така, протестирайки срещу толкова неправилния Ви начин на преподаване!

Точно тия по смисъла си думи каза той, издавайки без да иска тъй строго пазената тайна за това на какво се дължи вдъхновението на тия ученици да се държат така гаменски в часовете по философия. Освен това те, видите ли, се били държали така, щото моя милост ги бил обиждал, в есетата си съм ги бил наричал "мутри" и не знам си какви, понеже ми били обидени, те се били считали за длъжни да ми го върнат тъпкано. Както и да е, та тия иначе толкова добри и примерни (в другите часове) ученици при мен обаче си показват истинското лице, при мен те поне не се държат лъжливо и лицемерно, което по моето възприятие е направо голямо постижение! И също е достойно за похвала! Тях изобщо не ги е страх от мен, ето, на това основание си показаха истинското лице, предполагам, те са искрени като се държат така, а когато се държат примерно и похвално, изглежда не се държат чак толкова искрено, а, какво ще кажете по тоз пункт, кога тия ученици се държат искрено и истински, нелъжливо, в моите часове - или в часовете, в които те се държат тъкмо наопаки, сиреч, държат се чисто и просто гаменски?! (Като пиша, че се държат така, като квалифицирам така държанието им, аз съвсем не ги обиждам, щото още не е установено те дали пък не се държат така, разигравайки... 124

театър, ако един артист играе убедително ролята на гамен, нима самият артист по тази причина става... гамен?!) Спирам дотук, повече наистина не ми се пише, писна ми, признавам, да пиша повече, работите са ясни. Между другото забелязвам, че в този клас все пак има ученици, които не само че се въздържат да се държат гаменски, но и в отчайващата ситуация се опитват да се държат що-годе достойно; е, разбира се, те нямат морална сила да се опълчат на безобразията на буйстващите арогантни ученици, ний това не можем да искаме от тях, но аз имам чувството, че в този клас повратът към нормализация вече е наближил, ако не беше тайният фактор, дето ги тласка да продължат с безобразията, в класа отдавна да се беше установила нормална обстановка. Е, за тия неща, да се надяваме, ще си поговорим в понеделник, на Съвета. Разбира се, каквото се случи на Съвета, ще го опиша тук, няма как да не го опиша, стига да оцелея изобщо след Съвета, щото колко му е да получа някой инфаркт там и вече да няма кой да ви известява за тъй епичните случки в нашата толкова знаменита вече гимназия! И сега да кажа нещичко и за добрите новини, нали така обещах? Да, има и такива новини, случват се и радващи неща, но за тях все не ми остава време да пиша, ето и сега вече ми писна да пиша, изморих се, пък се налага най-накрая да кажа и нещичко добро. Има много добри неща, за които трябва да се пише, но все не остава време за тях, ето сега ще напиша поне за едно такова нещо. Нали ви писах за оня дебат по философия на правото миналия петък, в който един ученик по едно време замечтано каза: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем... комунизма?", да, тогава дебатирахме за това кога у нас се е живяло по-добре, сега или при комунизма, учениците тогава ми казаха, че техните баби и дядовци им били говорили все най-прекрасни неща за комунизма, сетихте ли се за това, аз писах вече по този случай в едно предишно есе? Та в този петък, като похвалих учениците, че много ми е харесал дебата през миналия час, аз ги запитах ето какво (понеже имаме темата "Собствеността като налична свобода", темата е формулирана от мен, в моето "тъй неправилно" помагало по философия на правото: – Ученици, нека всеки от вас за себе си да опита да прецени следното: "Аз лично привърженик ли съм на частната собственост и на капитализма – или съм техен противник?". Разбира се, ще ми е интересно да чуя и вашите аргументи в подкрепа на едното или на другото! Заповядайте, кажете какво мислите! Казах това и мигновено, без да мислят даже, доста ученици вдигнаха ръка и почнаха да се надпреварват кой пръв да каже какво мисли. Забелязах, че пръв вдигна ръка оня ученик, който през миналия час промълви замечтано сакралната реплика: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем... комунизма?". Посочих той да каже какво мисли, той тогава каза следното: – Аз съм привърженик на частната собственост... защото... И каза нещо, сега да не повтарям, че бързам. (Бързам, защото времето напредна, чувам, че старата ми майка вече се е събудила, аз през уикенда се 125

грижа за нея, трябва да спирам с писането и да отида да видя от какво има нужда.) Други ученици също твърдо заявиха, че са привърженици и на частната собственост, и на капитализма – независимо от това, че и техните баби и дядовци са им разказвали такива умилителни приказки за "великите достойнства на комунизма". Аз, разбира се, не казах нищо за това, че тяхната теория в полза на капитализма много се разминава с възгледа, че комунизмът бил нещо толкова хубаво, че трябвало да се върне непременно. Такива са младите, такива са учениците – техните съзнания са свежи, гъвкави, неукрепнали, в тях не толкова трудно може да се настани истината – и оттам без особени усилия може да бъде изгонена развращаваща ги лъжа. Друг е въпросът, че няма кой да им помогне да сторят това. Повечето от учителите, уви, не си изпълняват мисията, имам предвид даже и учители, преподаващи философия. Такива са моите наблюдения. Много от учителите по философия сами не са успели да се освободят от догмите на комунизма – и продължават да страдат от тях. Как на младите да помага да си освободят съзнанията оня възпитател, който сам е несвободен, който сам не е освободил собственото си съзнание?! Може ли освободител на съзнанията на младите да бъде оня, който сам робува на такива коварни догми?! Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?! Друг е въпросът, че съзнанията на младите, пък и на не само на тях се освобождават не по един външен начин, повратът трябва да се състои вътре в тях, те самите трябва да направят главното и да постигнат свободата си. Но това е тема за друг разговор, сега не мога да продължа по нея. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! 2 коментара: Galia Marinova каза: Грешка би било да смятаме, че стремежът към свобода на мисълта е вътрешно присъщ на младите хора у нас. Един педагог от Вашия ранг може и трябва да се стреми да го събуди. Знам, че това правите. Не се изненадвам на съпротивата им. На възрастта, на която е Вашия 11-ти Ж клас, нашите млади хора са силно манипулируеми, привлечени са от идеята да постъпят хитро, заразени са вече от бацила за бързо забогатяване на всяка цена, разбирай прескачайки етапи от развитието си, с идеята, че ще натрият носа на идеалистите (техни учители и родители, в повечето случаи) като бързо постигнат осезаеми финансови резултати. Това много често проваля живота им, наблюдаваме го и сред студентите. Наистина си заслужава да се обсъди и проучи много задълбочено този проблем, много сериозен проблем в нашето общество днес. Вие сте подходящия, дори може би най-подходящия събеседник на тази тема. Въпреки, че Ви предизвикват, опитайте се да не се настройвате срещу тези млади хора. Те са жертвите в тази игра, но не могат и не желаят да го разберат в момента. 126

Ангел Грънчаров каза: Да, напълно правилно е това: тия млади хора от 11 Ж клас наистина са жертви, аз тях специално за нищо не ги обвинявам, изобщо не се настройвам против тях – защото добре зная, че те просто са манипулирани. Те бяха използвани за да могат някои хора да си разчистят сметките с тъй неудобния, с толкова опасния за тях и за статуквото преподавател по философия. Тия ученици се държат неестествено в така възникналата и толкова многозначителна ситуация, учениците изобщо нямат никакъв интерес да воюват с преподавателя си, напротив, имат интерес да се разбират с него и да постигнат все пак нещо по съответния предмет. А щом се държат така ирационално, значи това доказва неправомерните въздействия върху тях от заинтересувани възрастни. Младите са в някакъв смисъл точно копие на настроенията в средите на възрастните. Сред младите има същите ценности, каквито има и в обществото като цяло. И сред тях има конформисти, има и бунтари, разнообразието на реакциите сред тях е именно естественото, неманипулираното състояние. Но щом като 100% от учениците са против преподавателя, това доказва манипулацията, на която тия ученици са подложени. Аз добре зная, че повечето от тия ученици потискат възмущението си от това, което става, не намират сили да се изправят срещу манипулаторите си – защото това ще им коства много. Страхът от мощта на властващите е много коварен регулатор. Само в условия на страх млади хора могат да се държат така ирационално. Аз не им се сърдя, просто ми е мъчно за тях че им се налага да преживеят тия изпитания. Но изпитанията така или иначе са за тяхно добро. Аз съм убеден, че случващото се въпреки всичко ще им даде възможност да си извлекат безценни уроци. Преживяното спомага най-много за разбирането на смисъла. Ние в този клас просто не само на теория, но и на практика учим ония неща, които са безкрайно нужни на човека. Животът винаги поставя всяко нещо на точното му място. Животът има духовната сила да надмогне ексцесиите и да спомогне истината в крайна сметка да се възцари на пиедестала си. Иска се само време за да си отиде всяко нещо на точното място...

Свободният не се оправдава и не дава обяснения никому неделя, 19 март 2017 г. "И тогава реших, че няма да се върна в България" Христо Явашев е на 21, когато решава, че никога повече не иска да се върне в България. В интервю за "Цайт" световноизвестният творец разказва за бягството си, за най-тежкия момент в живота си и за своята идентичност. Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България – съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини. "Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата 127

България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година", разказва творецът в интервю за германското списание "Цайт".

Така Кристо остава в Прага – само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава... ... Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти. Последната му арт-инсталация – "Плаващите кейове" – привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени. "Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства – и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода – да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо. В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство: "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството – идентичността прави човека. А 128

моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме". Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ 3 коментара: Анонимен каза: Това ли е келешът, дето опакова разни неща без никаква полза? Ангел Грънчаров каза: Таваришч, ама ти наистина си пълен идиот!!! :-) Нима наистина не разбираш какъв е смисъла на това "тъй безсмислено опаковане"?! Анонимен каза: Какъв е смисълЪТ?

За щъркелите като предвестници на... поредното ми опраскване от нашата толкова авангардно мислеща образователна бюрокрация! понеделник, 20 март 2017 г.

Вчера видях щъркели. И то ги видях от... прозореца на родната ми къща в Долна баня! Като пристигнах при майка си тя между другото ми разказа, че от известно време в махалата имало щъркелово гнездо, което се вижда от прозорците, но ме предупреди да не гледам, та да мога да погледна точно когато тя види, че някой от щъркелите излита или се прибира в гнездото си – та първото ми виждане на щъркел за тази година да е на летящ щъркел! Майка ми от леглото си вижда през прозореца това гнездо (!), удобно й е да гледа към него, тя вече е видяла, разбира се, щъркелите, ето, вчера реши да ми устрои виждане на летящ щъркел. 129

Да, ама тази хитрост не проработи: когато тя в един ме извика, аз бях полегнал на дивана, докато стана да погледна щъркелът кацна в гнездото – и аз видях стоящ в гнездото щъркел. (След малко дойде и другия щъркел, и неговото пристигане го пропуснах.) Нима нищо де, аз не вярвам в тия приказки, че ако найнапред видиш летящ щъркел, ще ти върви през цялата година, но ако щъркелът не лети, няма да ти върви чак толкова; аз лично не ща да ми върви прекалено много, щото... абе многото хубаво не е на хубаво, нали така?! затуй аз искам да ми върви, ама не чак толкова много... Та значи щъркеловото гнездо се вижда от прозореца на родната ми къща. Отскоро е това гнездо там, на един изоставен железен стълб на енергото в махалата, почти на хвърлей място, от няколко години са се настанили там щъркелите, но до този момент не им бях обърнал внимание. Малко коварно е да имаш щъркелово гнездо, което ти се вижда от прозореца на къщата, почти сигурно е, че първият за годината щъркел, който видиш, ще бъде стоящ или лежащ, а не летящ; което говори, че няма да ти върви чак толкова, колкото ще върви на хората, които първо са видели летящ щъркел. Та всяко удобство, виждаме и тук, си има своите недостатъци. Е, като видях щъркела, по настояване на майка ми отидох и вързах мартениците на напъпилите за цъфтеж клони на една вишна в градината. Това пак е известна гаранция че ще ни върви през идващата година. Дай Боже да е така! Като си тръгнах следобед с колата в един момент ми хрумна да опитам, пътьом, да видя някой друг, вече летящ щъркел. Е, скоро това стана, един щъркел като по поръчка прелетя над шосето, току-над колата ми. Тъй че вчера видях хем летящ, хем стоящи в гнездото щъркели, вярно, първо не видях летящ щъркел, но това е несъществена подробност, да се надяваме, че тя няма да се отрази толкова зле на това, което ще ми се случи в предстоящите месеци на годината... Е, нищо чудно тия дни да ме... уволнят от работа. Имам това чувство, знаете, вече писах за това, че подготвителният етап на уволнението ми вече завърши успешно, директорката на училището, в което работя като "неправилно преподаващ" учител по философия, успя да си осигури всички надлежни разрешения от институциите за моето тъй отдавна подготвяно поредно опраскване, от което съдя, че акта на непосредственото ми опраскване ще се състои в съвсем близките дни. Ето, тия дни наближава рождения ми ден, роден съм на 28 март, нищо чудно директорката да избере деня на опраскването ми да е точно в навечерието на празника ми( понеже предишния път ме опраска (уволни) в навечерието на 24 май, съвсем предпразнично, след това в навечерието на Рождество Христово пък ме опраска финансово, успя да ми вземе всички пари от банковата ми сметка чрез частен съдебен изпълнител (!), взе ми близо три пъти повече пари, отколкото й дължах, тъй че ето, на тия основания аз очаквам опраскването ми да е пак малко преди някоя по-запомняща се дата. Ето, избори идат, рожденият ми ден също наближава, тъй че нищо чудно опраскването ми да е точно през тази седмица. Както и да е, очевидно от идващото опраскване няма да ме спасят никакви... щъркели, нали така?! затова много130

много не вервайте в такива бабини деветини като летящите щъркели, които носели неизбежен късмет и радост. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А вие успяхте ли вече да видите някой щъркел?! За да видите щъркел трябва да излезете от големите градове, щъркелите май не обичат замърсения въздух в градовете, те обичат да живеят в екологично чисти места – каквото е моето родно градче Долна баня.

И днес образованието ни още си е от абсолютно същия социалистически казармен тип, в него промяна никаква няма! понеделник, 20 март 2017 г.

Според др. Нинова демокрацията ни била отнела и... бляскавото социалистическо образование! Да, наред с другите все бляскави неща (социалистическо здравеопазване, непрежалимата социалистическа казарма, безплатен бригадирски труд, а също 131

така и безплатния секс по бригадите и пр.) ни била отнела и тъй чудесното социалистическо образование от казармен тип... Което е лъжа: и днес образованието ни още си е от абсолютно същия социалистически казармен тип, в него промяна никаква няма! Моделът на образование у нас си е все същият: държавата, иначе казано, чиновниците от Министерството командват парада, а всички (учители, ученици, родители) са просто роби, които само слушат и изпълняват, тях никой не ги пита какво мислят, какво искат да правят, да учат и т.н. ДОБАВКА: Какво още ни отне демокрацията? (Наръчник в помощ на Корнелия Нинова) от Даниел Смилов

Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата! вторник, 21 март 2017 г.

Снощи си легнах сравнително рано и дори, въпреки впечатленията от вчерашния ден, успях да заспя; сега, в ранното утро обаче повече не мога да удържам тези впечатления, мисля върху тях, ето, наложи ми се да стана и да започна да пиша. Така съм устроен, че ако не превърна в слово впечатленията си от ситуациите на живота, в които попадам, ако не ги "материализирам" в мисли и в текст, се чувствам крайно развълнуван; освобождавам се от впечатленията си чрез писане. Това за мен е и специфична терапия ако щете. Иначе силните невербализирани в мисли емоции са способни да лишат човека от душевен мир. Затова, 132

изглежда, ний, човеците, мислим. Мисленето ни помага да постигаме свободата си. А чувството за освободеност е едно чудесно душевно състояние. Попаднах тази сутрин на едно клипче на Алексей Навальный, руски опозиционер, той направи филм за корумпираността на руския премиер Медведев, аз го публикувах този клип в блога си, сега следя отзивите като имам време. Ето, Навални (ако така можем на български да запишем фамилията му), който освен че е блогър е и кандидат за президент на Русия (!), се среща с избиратели в Алтайския край, разговаря в тия отчайващо тежки условия на путинската кагебистка диктатура с доста увредени от пропагандата хора, питам се: даваме ли си сметка как се чувстват тия хора, неговите сподвижници, с каква страшно тежка работа са се захванали? Ами нашите борци за една модерна, просперираща, свободна от мафията европейска България, имам предвид най-вече политиците от Нова република – даваме ли си сметка и те с колко трудна работа са се захванали?! Обикалят страната, разговарят с хората, да, ама ето, кукловодите и платените медии по един най-грозен начин манипулират "социологическите проучвания" и то така, че народът да повярва, че в изборите ще победят и ще влязат в Парламента само угодните на мафията-олигархията ни партии! "Абе недей да гласуваш за десните бе, ще ти отиде гласа на вятъра, гласувай за "десния ГЕРБ", гласувай за "десния Б. Борисов", щот той единствен е способен да се пребори с БКП-БСП!" – ето е манипулацията, да не говорим за останалото, за фалшификациите, за купуването на гласове, за диктата на тъй удобните на олигархията ни медии. Живеем в тежки времена, но не трябва да се поддаваме, не трябва да се овладяваме от слабост, ще се борим до последно, щото при това имаме един наймощен съюзник: правото, правдата, истината е този съюзник, знаете, "дясно" и "право" са едно и също нещо, в много езици и думата е една и съща! Така минава животът на свободолюбивите хора: в борба минава животът им. В непрекъснати борби. Борбата е естественото състояние на свободолюбивия човек. Да, на свободния човек борбата е най-естественото състояние. Без борба животът ни губи смисъла си: щото сме се отказали от свободата си. Не трябва да се оплакваме поради това, че ни се налага да се борим; не трябва да се поддаваме на внушенията, че трябвало било да се откажем от борбите си - за да се съхраним. Вижте какво ми пише един човек, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, той наистина ме цени и се опитва да ми помогне; става дума за написаното в коментарите, аз самият публикувах негова реплика от скайпа и също така публикувах и своя отговор до него; ето тук се намира тази наша обмяна на мнения: Може ли несвободен, непостигнал свободата си възпитател да помага на младите да вървят вдъхновено по тъй трудните и изморителни пътища на свободата?!. Виждате какво ми пише той там: ... Каквото и да те посъветвам ти ще направиш каквото си си наумил – защото си Ангел Грънчаров. Съветвахме се началото на миналата година. Ти отново влезе в стария коловоз. Язък ти за таланта, пропиляваш го за дребни неща! Какво ли би родил мозъка ти ако работеше в спокойна обстановка и имаше време да твориш? Животът е един и не е вечен, а ти си съсипваш и здраве133

то – и то за глупости. Не знам какъв съвет да ти дам, може би да оставиш тоя път и да тръгнеш по нов. Това ми пише моят приятел Петър Каменов от Монтана. Аз му отговорих нещо, което сега, като го чета, звучи неубедително и за мен самия. А той ми е отвърнал ето какво, виждам въпроса му тази сутрин: Не беше ли по-добре когато работеше в Раковски? Да, по-добре бях. За 3-4 месеца работа на (относително) спокойствие там направих сума ти неща. После обаче се върнах в ПГЕЕ-Пловдив и скоро месомелачката ме поде отново. Наистина със глупости, с дреболии ли се занимавам като водя тази своя неравна борба за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, в общността на училището, в което работя (вече 17-та година!) като учител по философия? И в което, както знаете, ситуацията е изключително тежка – и точно затова е така благодатна! Благодатна е особено за човек като мен, който има и известни изследователски наклонности. Да, оказва се, че много хора не успяват да разберат смисъла на това, което правя. Не могат да разберат, че това, което аз правя в това училище, няма кой друг да го направи. Ако аз се откажа, ако аз капитулирам (под благовидния предлог да се съхраня!), това, което аз мога да направя и което само аз правя, няма да бъде направено от никой друг! Ето това ме принуждава да се чувствам отговорен. Има неща, които на мен са отредени да ги направя, просто няма кой друг да ги направи. Или ако има, той ще се появи, да речем, след... 10 години, примерно. Ще бъде късно. 10 пропилени години изобщо не са малко. Освен това аз, така или иначе, все пак успявам да посея някои семена в душите на мнозина млади хора, това пак няма кой друга да го направи. Тия семенца ще почнат да покълват, да растат, един ден те ще дадат своите плодове. Още много семенца мога да посея в душите на младите. "Абе Грънчаров, това са дреболии, как може да се занимаваш с такива глупости, моля ти се, ти си роден за нещо по-значимо, ето, ще напишеш някоя и друга по-хубава книга, зарежи това училище: там мнозинството не те разбира, не те подкрепя, обречена е твоята борба!". Е, ето че си идвам на думата: вчера се проведе интересен Педагогически съвет в училището ни. Много показателен. Още много трябва да мисля за случилото се на него. Чудесни наблюдения си направих. Да се надявам, че станалото на Съвета ще накара и други хора да се замислят по-сериозно. Е, имаше и ексцесии, имаше и откровени глупости: "Абе ти, Грънчаров, обиждаш нашия колектив, плюеш ни, ето, аз се чувствам обидена от твоите думи, че това, което правим, било имитация на учене и на образование! Засрами се поне малко!". И други многозначителни реакции имаше на този паметен Съвет. Но този път сякаш се пречупи водещата настройка, а именно, че моя скромна милост обикновено бива възприемана за нещо като "народен враг", подлежащ на немедлено безпощадно унищожение. Е, опитах се да помогна на тия хора – учители, мои колеги! – да разберат нещичко, което по моето възприятие е важно, но този поврат не може да стане изведнъж и повсеместно. Да, нещата са отчайващи. Господстващият манталитет пречи на разбирането; много от догмите на Системата парализират съзнанията, те именно 134

са блокирали съзнанията. Налага се да се пречупи един господствал десетилетия манталитет, а това не може да стане току-така. Ето нещо показателно; един колега, учител, който – чест му прави това, единствен пожела да се изкаже и се изказа и то сравнително добронамерено! – каза нещо такова: – Добре де, Грънчаров, но допускаш големи грешки, опитай се да разбереш какво правиш. Някакви ученици от печално известния 11 Ж клас ти пречели да си вършиш работа, да водиш нормален учебен процес. Държали се били грозно, позволявали си да те обиждат, тероризирали те, погазвали били Правилника. Ти как можа да допуснеш това?! Като си позволи да се държи така някой, ти защо мигновено не го изгониш от час? Изгонваш го, а другия път го изпитваш. Като не знае, му пишеш двойка. Ще видиш как в един момент той ще миряса. А и на другите ще им се отще да ти създават проблеми. И ето че ще овладееш ситуацията. Нещата са пределно ясни. Не е лесно положението, не отричам, но добрите учители все още се справяме. А ти си допуснал в класа да стане пълна анархия. Свободата не е анархия, демокрацията - също. И в западните страни за тия, които нарушават правилата, има сериозни санкции. Няма друг начин, друг начин не е изобретен. Свобода, демокрация и законност са дълбоко свързани. Има "много трески за дялане" и в теб. Бъди малко по-гъвкав! Като не върви нещо, смени подхода, опитай другояче и ще се получи. А ти си се предал. Нещо такова ми каза този мъдър човек. А една учителка, известна като твърда привърженичка на авторитарно-репресивния подход подхвърли: – Как, г-н Кралев (такава е фамилията на преждеговорившия, мисля, че няма нищо лошо да му кажа фамилията!) колегата ще изгони неприлично държащ се ученик след като той е противник на авторитарния подход, след като при него учениците сами могат да решават дали да стоят в час или да не стоят в час?! Какво повече има да говорим, нещата са ясни?! Аз наистина заявих, че съм твърд противник на този остарял, отживял времето си подход, който наричам авторитарно-репресивен и дори терористичен; да, много агресивен, насилнически е този подход, така според мен не бива да стават работите, пък дори този подход в нашите условия да е по-ефективен. Ефектът обаче е негоден, налагаме ред чрез принуда, а пък всичко, правено в условия на принуда, е неистинско – по моя възглед. Не е време да залагаме на такъв фактор какъвто е страхът, така не бива да се правят нещата в наше време. Факторът страх дори и да дава все още някакви резултати, не дава позитивни резултати; да не говорим за това, че в повечето случаи този фактор вече не действа. Вчера, между другото, бяха наказани от Съвета сума ти ученици, повечето от тях бяха наказани един вид заради... грубо показване на правилата, поради "неправилно" отношение към "дисциплината", някои ученици си позволяват да обиждат не само "шантавия Грънчаров", но и други учители. И бяха... бастисани, бяха опраскани! Да, ама опраскването не решава проблемите. Има нещо дълбоко сбъркано, нещо в основанията на самата Система е изцяло порочно. Налагат се промени. Така повече не могат да продължават нещата, до безкрайност агонията няма как да продължи. Самият живот изисква от нас да се променяме, я в кое време живеем. Опитах 135

се да се изкажа в този дух пред Съвета, усещането ми е, че повечето от учителите съвсем добросърдечно... не ме разбират, да, просто не успяват да постигнат смисъла на думите ми; пък и времето, в което се проведе Съвета, не благоприятства воденето на пълноценен дебат; но така или иначе дебатът все пак започна да се води, пък макар и в не съвсем адекватна форма( но няма друг начин да се научим да дебатираме освен чрез... дебатиране, чрез практикуване на дебатите; постепенно ще се научим и да дебатираме. Ето че, така погледнато, фактически вече постигнахме един прогрес: вече, въпреки всичко, почнахме все пак да дебатираме! Но тепърва ще трябва да водим истински изтощителните дебати по най-важните, по съдбовно важните проблеми; да, ама първата крачка, така да се рече, беше направена. Все пак духовете бяха по-различни, не се стигна до ексцесиите, до които се стигна на предишния съвет, където избликът на ярост доведе до сублимни сцени (аз ги описах тогава в тази същата поредица, разбира се, доколкото ми стигат силите). Е, и сега пак имаше една учителка, която патетично все пак успя да заяви нещо такова: – До гуша ми дойде да слушам глупостите на тоя Грънчаров! Нямаме време, ето, ние имаме и деца, кой, не разбирам, ще ни нахрани децата – докато ние тук слушаме философските глупотевини на Грънчаров?! Това не можело така, онова не можело така, това трябвало да се промени, онова трябвало да се промени – айсиктир! Който не му харесва толкова училището ни, да се маха! Който не може да се справи с отговорностите на учителя – да се маха! Ако не ще сам доброволно да се маха, ще се наложи да бъде опраскан! Но ви моля, престанете с тия глупости повече, не издържам, нерви ме фанаха! Пълни глупости са това! Демокрация, толерантност, уважение, разбиране, човещина, не знам си какви свободи, айсиктир! Писна ми от тия грънчарови глупости вече?! Само ни губи времето тоя човек! То неговото вече не се търпи! Аман вече, колеги, неам нерви вече! Каза горе-долу това (е, добавих аз некои думички заради... художествеността на текста, не за друго, а мнозина от публиката разбиращо кимаха с глава: разбира се, че е точно така, тоя човек само ни губи времето да мислим, да си чешем езиците, а нещата са си пределно ясни! Като не може да се справя да си оди! Хайде де, ще го търпим ний тук да си прави експериментите! Ний да не сме нещо като опитни зайчета, че да сме матр`ьял за прословутите гранчарови експерименти?! Ще си пише той книжките на наш гръб?! Не може така! Писна ни вече! Това, моля ви се, е неколегиално! Срам и резил! И още малко и нема да можем да си направим манджата таз вечер, кой ще ни сготви манджата та да си нахраним мъжете и децата?! Някои хора могат да си философстват колкото искат щот немат деца и нема нужда да готвят манджи, но ний за разлика от тях имаме и такива ангажименти! Да, аз се занимавам с пълни глупости – погледнато от тази оптика, нали така, кажете нещо вий поне де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Що се умълчахте така? Нов подход, либерализация, демократизация, свободолюбие, уважение на личността, нравственост, човещина – айсиктир! Аман от глупости и простотии! То се видя до какви "резултати" водят грънчаровите, 136

моля ви се, глупотевини?! Амче водят до пълна анархия, до това водят! И сега седнал тоя нахалник Грънчаров да ни губи времето като ни занимава със своите лични проблеми: обиждали го учениците, накърнявали му достойнството, аман от наглост бре?! Амче нас що не ни обиждат?! Ний как си имаме авторитет в техните очи?! Нас защо същите тия ученици ни почитат?! Ето, колега Грънчаров, аз в този същия 11 Ж имам прекрасна обстановка! Учениците ме слушат, изпълняват като машинки, нема никакви проблеми! И с нищо не ги заплашвам изобщо. Просто моя подход работи, твоят – не. Това е. Некадърник си най-вероятно. Но от всеко дърво свирка, както е известно, не става. Интересно е, че директорката този път почти изцяло се въздържа от изказване по дебата около 11 Ж клас, т.е. около проблемите на тоя там Грънчаров. Това мълчание е многозначително. Ще се възпра от изкушението да го тълкувам точно сега. Ами това е за момента. Не ми се пише повече, омръзна ми да пиша. Интересно е, че за случващото се в нашето училище в последните два-три месеца съм написал текстове, които са с обем... 900 листа! Вчера установих това. Съобщих го на Съвета. Интересно е и това, че като употребих думички като "либерализация" (на образованието), "демократизация" и особено когато казах израза "гладна стачка", една дама от най-върлите ми противнички не издържа, стана и гневно напусна залата, да, напусна Съвета в знак на протест заради това, че аз си позволявам да употребявам толкова противни думички в нейно присъствие! Да бе, "демокрацията толкова неща ни отне", а той, наглецът, ще ми говори за демократизация, леле, каква наглост?! И то демократизация на отношенията в нашата училищна общност, т.е. иска да разруши и нашето училище, нашата крепост! Ний това не трябва да позволим! Затова се налага този подъл и опасен човек отново да бъде опраскан най-немилостиво. Има свети ценности, заради които ако требва ще се наложи да падат и глави! Аъде де, ще се правим на модерни, ще търпим такива извращения: да ни говорят за някаква си там проклета "демократизация" и "либерализация"! Айсиктир! Абе аз че съм враг, враг съм – особено за хора, на които вътрешно им кипва като чуят толкова противни думички: като думичките "свобода", "демокрация", "либерализация", молим ви се! Айсиктир! Ще видят те една свобода като фанем и развъртим ний сопата! Аз не мога да разбера докога ще правим тез малодушни концесии на толкова противния буржоазен култ към проклетата свобода?! нам пък свобода не ни требе, айде де, ако щете, мрете, но ний свобода у нас нема да допуснем! Щот свободата е вредна. Щот свободата ражда анархия! Щот без свобода по-лесно се живее! Не ни требе нам никаква демокрация! А училищата, наша крепост, другарки и другари, ще пропаднат съвсем ако допуснем такива като тоя трижди проклет Грънчаров да си развяват байрака из тях! Не, ний това нещо нема да го допуснем никогаш! Докога ще го търпите тоя враг, мама му стара, докога?! Отдавна требеше да го опраскате, не разбираме защо се правите на толкова "демократични"?! Да ни подпали чергата ли искате?! 137

Имаше обаче много учители на вчерашния Съвет, които внимателно, с интерес слушаха – и мислеха. Слушаха и мислеха с разбиране – такова е моето усещане. Е, разбира се, никой не посмя да каже нещо в моя защита, никой не дръзна да каже, примерно, ето такива опасни думи: – Колеги, абе нека да се опитаме да разберем какво точно става. Истината е важна. Ученици погазват Правилника, гаврят се с наш колега, а ний как реагираме?! Държим се, моля ви се, като "ощипани госпойци", абе държим се крайно глупаво! Човекът е жертва на агресия от страна на ученици, институцията е безпомощна нещо да направи, ръководството е дезертирало от функцията си на властен арбитър на подобни конфликти, на него, очевидно, по някакви несмислени причини му е угодно да хвърли цялата вина върху... жертвата, върху Грънчаров – и ние се правим на ударени, че не разбираме това. И какво ще промени това, че Грънчаров бъде опраскан?! Проблемите ще се решат, така ли?! Идилия ли ще настъпи тогава?! А ето, сега имаме шанс да видим нещата от друг ъгъл, да ги премислим, да опитаме да изнамерим верна, ефективно работеща стратегия и дори технология за решаване на такива конфликти. Имаме прекрасен шанс да си изработим такава технология, а го проспиваме. Щото си позволяваме лукса да се държим неадекватно в така и така сложилата се толкова интересна ситуация. Не разбираме това, че в случая ний трябва да защитим не толкова противния за повечето от нас субект Грънчаров, а някакви базисни принципи, без които животът ни отива по дяволите. Като обиждат Грънчаров учениците обиждат всъщност нашето право да бъдем суверенни и достойни личности, имащи още куп неотнимаеми човешки права. Те също така и обиждат самата институция. Щото, помислете малко поне за това: като Грънчаров пише за тия неща в блога си, не той руши имиджа на институцията, а ние рушим този образ, да, ние го рушим – щото допускаме да се случват в реалния ни живот подобни недопустими ексцесии. Не описанието на ексцесиите е нашият проблем, а самите тези ексцесии са действителният ни проблем. И него трябва да опитаме да решим. И то съвсем разумно и справедливо. Да се водим по максимата на другаря Сталин "Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы!" в наше време е страшен анахронизъм! И е най-малкото проява на крещяща недемократичност. Толкова. Поне за това се замислете. Поне това се опитайте да осъзнаете. Живеем в нови, коренно различни, из основи променили се времена. Нека да бъдем поне малко по-адекватни на тях. Да, ето тия "пълни глупости" никой не можа да каже снощи. Като казвам "никой" имам предвид някой друг, не аз, щото аз произнесох снощи една-две почти подобни речи. (Вярно, прекъсваха ме, дюдюкаха, репликираха ме, но тия неща са си съвсем обичайни в нашенските родни и тъй мили условия!) Ето, ако ме нямаше мен, тази реч нямаше да бъде произнесена. Ако ме нямаше мен, и това есе нямаше да бъде написано. Щеше да има пълна тишина. Пълна гробница, истинско мъртвило щеше да има тогава. Виждате ли с какви "пълни глупости" се занимавам аз? Без мен разбирате ли какво ще стане в това училище? Ами ако самият Бог ме е пратил в него – за да кажа и да направя това, което никой друг освен мен няма да каже. Или не може да каже? Все пак, другарки и другари съдебни заседатели и 138

заседателки всеки индивид е уникален и неповторим, нали така, нали на тия неща учите учениците си в часовете?! И нали между думи и дела особено при възпитателите требе да има пълно покритие? Щото ако няма такова покритие нали тогава знаете що е станало? Що ни е сполетяло тогава нали си давате сметка? И как при това положение да си взема шапката и да се махна? И къде тогава, моля ви се, да ида? Без мен кой ще направи в ТЕТ-ЛЕНИН това, което, да допуснем, само аз мога да направя? Е, може и други хора да могат да го направят, но аз мога да го направя по своя си начин. И в този смисъл съм незаменим. Голяма работа, че това нещо сега мнозина не го разбират. И не щат да го признаят или оценят. Това няма кой знае какво значение. Друго е истински важното. Други неща имат значение. Ще се боря докато имам сили. Ще си се занимавам с моите си "глупости". Нека всички като са толкова разумни да има поне един човек, за разнообразие, който да си позволи да прави своите си "глупости". Нали сфащате поне това, че "глупост" наричаме обикновено онова, което не разбираме? А учителите всичко трябва да разбират, нали така? Е, и учителите са хора, нали така, нали и това е вярно?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, защо мълчите като презрени темерути? Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата. Спокойствието е химера. Аз лично за себе си твърдо зная, че самодоволна... свиня не ща да бъда. (Изразът "самодоволна свиня" е поетична метафора, принадлежи на поета Шилер.) А вие искате ли да бъдете такава... свиня?! Често си казвайте: ето, туй нещо трябва да бъде направено, няма кой друг да го направи, на мен се паднала тази чест, тази задача, глупаво е да чакам някой друг вместо мен някога да я направи, сега е и моментът, няма кой друг да свърши тази работа, ето, ще се наложи да се пожертвам, това е положението! Така мислят достойните хора. Достойни хора са нужни нам. А не страхливци. И не тарикати са ни нужни. С тарикатлъци виждате ли докъде докарахме работата?! До под кривата круша я докарахме. Сега ще ни се наложи да поработим, да се изпотим хубаво – за да я извадим оттам. И още нещо: повтаряйте си за кураж ето тия думи: да бъда себе си няма да искам разрешение или позволение – нито пък извинение! :-) 4 коментара: Petar Kamenov каза: Не беше ли по-добре, когато работеше в Раковски? Ангел Грънчаров каза: Беше, но моето място е тук, в ПГЕЕ. Тук няма кой да свърши това, което само аз мога. В Раковски си имат отец Артур (ако вече не са го изгонили оттам – както изгониха отец Паоло Кортези!), имат си свестни учители, директорът им е разбран човек... Могат и без мен там. А тук няма кой да свърши това, което само аз мога. Ами ако Бог ме е пратил тук с точно тази задача? :) Анонимен каза: Думите "Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода" вече са казани за друг и грее ли те това, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"? 139

Не е ли под достойнството ти да водиш епична битка с жена – когато зад нея е мафията, политическата, икономическата, мутренската? Днес "вождът" ни каза: "Законът вече не е оръжие на слабия, а на този с оръжие". На него трябва да му вярваме, поне за работата на съдебната система... Ангел Грънчаров каза: Ами ако се замислим добре ще установим, че така или иначе всички ще умрем, тъй че умирането "в бой за свобода" не е лош вариант – даже и в смъртта (не само в живота) да постигнем един заслужаващ си усилието смисъл. :-) Аз се боря фактически с мафията, която държи контрол над образованието, разбира се, няма да победя тази мафия, най-силна е мафията, дето владее самата държава. Тъй че по този пункт гибелта ми е гарантирана. Ще ме смажат както се мачка червей или насекомо. Те и ме мачкат де, още обаче издържам. Да бягам да се спасявам ли? Ами като се опозоря как после ще живея?!

Освободим ли образователната сфера, ще елиминираме последното условие, задържащо страната ни в бедността и в унизеността вторник, 21 март 2017 г.

Авторитарната административно-командна система на социализма доведе до пълен провал във всички сфери на живота и особено в икономиката, селското стопанство, търговията, тя породи катастрофа, вечен дефицит, бедност и т.н. Според тази насилническа система партийно-държавната бюрокрация или номенклатура решава всичко без да се допитва до никого, прави си каквото си поиска, 140

игнорира тотално обективните закони на стопанския живот, пазарът е задушен, всичко се планира, регулира силово, производство, доставки, цени на стоките, заплати - всичко се определя централно от някакъв "всемогъщ" и "единственоправилно мислещ", видите ли, "мозъчен център". Разрухата, до която тази волунтаристична система доведе страната, е призната дори от самата Партиявиновница за този произвол, прочетете доклада на Петър Младенов на пленума на ЦК на БКП от 11 декември 1989 г., комунистите сами признаха, че доведоха страната до пълна разруха, до най-ужасна национална катастрофа! (Виж непременно: Нинова(ция) в борбата срещу омразната й демокрация, статия на Иво Инджев.) След като въпросната авторитарна и командно-административна система беше премахната от различните сфери на живота, иначе казано, след като благодарение на частната собственост, на пазара и на инициативата на свободните собственици се стигна до освобождаване на икономиката от веригите на бюрокрацията, животът в страната постепенно се върна в естественото си русло, деформацията, наречена "социализмо-комунизъм", постепенно беше надмогната (въпреки че нашият български "капитализъм" е своеобразен, комунистите у нас станаха "капиталисти" и на това основание тях ги изби на бандитизъм, на кражби, на злоупотреби, на беззаконие, нашият "комунистически капитализъм" е твърде уродлив, но да се абстрахираме от това, факт е, че имаме богат пазар и вече няма дефицит на стоки – както беше преди, при комунизма). Значи какво ни отне демокрацията? Отне ни най-вече несвободата, отне ни тиранията, другарко Нинова! Но не за това ми е думата, а за нещо друго, не по-малко показателно: значи всяка сфера на живота в общността, която се освободи от тиранията на държавно-партийната бюрокрация, се връща към живота, а животът в човешката общност е невъзможен без свобода, нали така? И сега сами преценете защо българското образование, което е последната чисто комунисто-социалистическа сфера, все още изнемогваща под тиранията на партийно-държавната образователна бюрокрация, се намира в такова катастрофално състояние: ами разбира се, че ще се намира в такова катастрофално състояние след като само в тази сфера 10 ноември 1989 г. още не е дошъл, след като единствено в нея социализмът е пълен, а пък учителите, учениците и техните родители все още търпят пълния властови произвол на въпросната образователна бюрокрация! (Социализъм не е нищо друго освен диктат на държавата над живота на индивидите.) Българското образование за кратко време ще изживее пълен поврат към живота, а това значи разцвет, просперитет и огромни постижения само след като в тази последна нереформирана изобщо сфера се възцари свободата – и демокрацията. На тази база и цялото ни общество ще получи мощен стимул за своето развитие, щото в образованието се подготвя адекватния на изискванията на живота човешки потенциал на страната и нацията. Освободим ли образователната сфера, с това ще отстраним, ще елиминираме последното условие, което задържа страната ни в бедността и в унизеността. България ще стане друга още от момента, в който българското образова141

ние стане това, което трябва да е по Конституция: сфера на свободното развитие на индивидите!

Получих ново писмо от омбудсмана на републиката вторник, 21 март 2017 г.

142

Европа значи свобода, ето защо руският и турският фюрер толкова силно мразят Европа! сряда, 22 март 2017 г.

Не знам чухте ли? Турският президент Ердоган атакува днес цяла Европа и я нарече "фашистка и антиислямистка", в отговор на Бундесканцлера Меркел, която вчера го предупреди да престане с неуместните вербални атаки срещу европейски държави за "фашисти и нацисти". Защото ако продължава с атаките наистина може да забрани на ердогановите министри да посещават Германия. Реакцията на Ердоган днес бе, че повече нямал да изпраща турски министри в Германия. :-) П.С.: Докато ексщазито Путин подмолно провежда мащабна антиевропейска кампания, колаборационера му Ердоган го следва, но съвсем тъпанарската. Stoyan Dermendjiev Кратък мой коментар: Путин и Ердоган са родствени души - сродява ги омразата им към свободата. А Европа значи свобода, ето затова руският и турският фюрер толкова много мразят Европа! Апропо, дружбата на Путин и Ердоган създава доста неприятни неудобства на наште прокремълски "патреоти": хем имат нареждане да лаят като кучета срещу "лошите турци", хем требе да внимават да не засегнат с нещо другаря на господаря си Путин – Ердоган! Намират се в гадното положение на комунистите по времето, когато Сталин и Хитлер бяха съюзници и заедно разпалваха Втората световна война. С две думи казано: положението им съвсем не е за завиждане. А с една дума казано: положението им е курвинско... 143

Можем ли да победим злобата в сърцата си и да я заместим с почовечни чувства: защо пък да не опитаме, какво пречи да опитаме, а? сряда, 22 март 2017 г.

Пак ми се налага да пиша в дневника си, да продължа и днес поредицата от есета, посветени на моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като преподавател по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив (известно все още като "ТЕТ-ЛЕНИН"). Вчера написах текст със заглавие Борете се и вие, не дезертирайте, естественото състояние на човека е борбата!, сега искам да продължа представянето на започнатите в него значими, по моята преценка, моменти или възлови места. Правя всичко това, пиша за тия неща защото за мен лично, не крия, ми е много интересно "да чопля" в този чудесен психологически, нравствен, юридически и какъв ли не още, с една дума казано – човешки феномен. Като пиша за всичко, което е важно и значимо, аз спомагам да се очертае реалната картина на тия наистина крайно тежки процеси на болезнена, на мъчителна промяна в съзнанията на непосредствено заетите в тази сфера – учители, администратори ("мениджъри"), ученици, родители. Тази за мен е голямата тема, на която съм попаднал – и която за мен е нещо като същинска "златна жила"; надявам се можете да си представите вдъхновението на златотърсача, който най-сетне, след много търсения, е успял да напипа въпросната "златна жила", е, по абсолютно същия начин се чувствам и аз! Разбира се, на мнозина моят ентусиазъм може да изглежда чудат, странен, необясним; 144

проблемът обаче си е техен. За да разбереш творческия ентусиазъм на друг човек самият ти не трябва да си напълно чужд на творческите пориви, самият ти някога трябва да си ги изпитвал; непреживяното никога ний не можем да го разберем, няма как да го разберем. И така, продължавам по пътя си. Да отбележа един малък, но за сметка на това много показателен епизод: вчера, връщайки се от час в едно междучасие, влизайки в учителската стая, дочух, че група колеги оживено разговаряха "за проблемите на оня там Грънчаров"; влизането ми, разбира се, ги принуди сконфузено да прекратят, кой знае защо, тъй оживената си дискусия; да, ама за зла участ единият от участниците в дискусията беше с гръб към вратата и не беше забелязал влизането ми; той продължи да говори и каза ето тия многозначителни думи: – Значи той хем иска да му помогнем с нещо, хем сам заявява, че не приема нашите "авторитарни методи", които са си доказали ефикасността особено в нашите условия! Тогава защо към нас се обръща? Да се обърне тогава към... арменския поп! Каза той това, а усмихнатите му събеседници, забелязвайки гафа, му кимнаха да погледне към мен; аз пък се направих на разсеян и се престорих, че нищо не съм чул; аз съм на принципа, че който иска нещо да ми каже на мен, който го вълнува нещо по отношение на мен, нека сам да има добрината да дойде и да разговаря с мен; не ща никому на се натрапвам. Щом дадени хора чувстват потребност да разговарят за мен в мое отсъствие, а не с мен самия, то нека да го правят; факт е обаче, че все пак духовете в училището, така да се рече, са оживени напоследък, има реални проблеми, за които все повече хора имат нужда да говорят; дали пък не съм успял, въпреки всичко, да победя безразличието?! Щом говорят така оживено, значи вече не са така безразлични, нали така излиза? Което за мен е радостно явление. Е, разбира се, постепенно в тия разговори ще се научим да разговаряме в подходящата за това форма: не скришом, не зад гърба на този или онзи, не на четири очи, а съвсем открито, в публична, в приемлива, в цивилизована, във възпитана дори, бих си позволил да кажа, форма. Да, възпитателят сам трябва да е възпитан, възпитателите сами трябва да са възпитани, това май беше тезис на... Маркс, просто цитирам по памет един от тезисите на Маркс за Фойербах, нещо повече от това не искам да кажа. Става дума за същностна промяна в самите методи и подходи на възпитанието, ето за това става дума, потребни ни са нови подходи, различни от досега прилаганите, тази промяна, както виждаме, е болезнена, трудна, новото среща бясна съпротива, това са съвсем естествени неща. Ако новото можеше да се възприема без никаква съпротива от привържениците на старото, на инертността, ако не съществуваше консерватизъм, то дали развитието ни щеше да бъде съвсем бляскаво? Между другото аз самият се възприемам като... "новаторски консерватор", това нещо може да ви се струва като глупост, но тук мога да ви помогна да ме разберете ето как: много често новото е добре забравено старо, ето, моя милост, прилагайки древните, архаични методи на любимеца си Сократ, в днешно време биван възприеман като новатор, а в нечии очи изглеждам толкова "радикален", че те не се притесняват да ме определят 145

като... "анархист"; а всъщност моето новаторство се свежда до поредица от предложения, по същество връщащи ни към самата исконна идея за образование, за обучение, за възпитание. защото сме стигнали в българското образование дотам да правим неща, нямащи никакво отношение към същината и на образованието, и на обучението, и на възпитанието. А това, разбира се, е хем недопустимо, хем нетърпимо. Но някои хора, виждате сами, се чувстват превъзходно – полегнали в това така приятно ухаещо и топло блато. Аз ви казах как една дама на Съвета в понеделник се изложи доста като в един момент неудържимо почна да имитира възмущение, говорейки, че моя милост бил "оплюл" колегите си и ги бил обидил жестоко – щото съм бил хвърлил обвинение, че това, което правят, е само имитация на образование, на обучение, на възпитание. Тя лично се била почувствала много засегната и обидена и пр. Ето от този пункт искам да започна днес. Ще говоря, ще пиша за... чувствата, за ролята на чувствата в нашите отношения. Нещо, което много го подценяваме. Нещо, за което съвсем сме забравили. Доколко сме чувствителни, доколко е развита собствената ни чувствителност, дали не сме станали безчувствени? – ето част от въпросите, които можем да си поставим. като си поставим тези въпроси покрай тях ще се родят нови, още по-значими въпроси. И така ще навлезем в същината на един значим проблем, който много се подценява. И по който разбиранията ни са съвсем неверни, неадекватни, остарели, нямащи нищо общо със същината. И с истината. А знаете, че без истината за нищо не ставаме. Без истината ставаме за резил. И за посмешище ставаме. Една учителка на изминалия съвет, една класна ръководителка по едно време се разстрои дотам, че даже й се наложи да иде да си... поплаче зад паравана, там, където си оставяме връхните дрехи; разстрои се дотам, че дори се наложи самата директорка да иде там да я утешава! Защо плачеше тази учителка ли? Ами защото почувствала била голяма несправедливост, един ученик от нейния клас (тя е класна ръководителка на един от 12-тите класове!) трябвало "да изгърми" месец и половина преди дипломирането си за нарушения, за които толкова много ученици от по-малките класове, видите ли, не само че не пострадват сериозно, но и ний, възпитателите, многократно им прощаваме, "влачейки" ги от клас в клас, прощавайки им, правейки страшно много компромиси; но ето, ученикът от нейния клас сега беше принуден сам да си подаде искане за преминаване в свободна форма на обучение заради много неизвинени отсъствия, което означава, че той тази година няма да може да се дипломира, цяла една година от живота му отива по дяволите! И това класната му ръководителка го преживя като върховна несправедливост – и се разстрои дотам, че се разплака и дълго време не можа да се успокои. Когато човек плаче, той изразява по този начин силна емоция, израз на... човечност: е, лошо ли е да сме емоционални, бидейки учители и възпитатели, лошо ли е да сме... човечни, бидейки учители и възпитатели?! Ето този въпрос също се налага да бъде обсъден. Въпросът за справедливостта също е въпрос, който не бива да бъде отминат без внимание. Ето, по тези въпроси моя милост, понеже сами виждате, че по тях има голяма нужда да се говори, моя милост решава в този момент да 146

обяви... семинар, на който на спокойствие да можем да обсъдим всички ония въпроси, по които сами имаме голяма нужда да си изясним позициите.

Ето, предлагам този семинар, нещо повече, предлагам го незабавно, ще направя обява за първата сбирка на семинара, в рамките на Дискусионния клуб, но също така се чувствам длъжен да информирам членовете на Педагогическия съвет за инициативата си, ще ми се наложи да напиша и... доклад по този повод до Съвета. В който, покрай другото, да си изясня донякъде реакцията по отношение на случилото се на предишния Съвет, знаете, там се случила многозначителни, но все още... необговорени (да употребя и аз тази шантава дума!) неща. Леле, пак трябва да пиша нов доклад до Съвета, няма как, налага се, по принуда, сами виждате, го правя, по необходимост го правя, от съзнание за дълг го правя. Като няма кой да го направи, се налага да го правя аз, как при това положение да се откажа, няма ли да е грозно да се откажа? А и нима това, което правя – пиша – е нещо толкова лошо и грозно?! Или е... осъдително, дори подсъдимо?! Щот някои хора, дори мои приятели, водени от хуманни съображения, ме съветват най-настоятелно да престана да правя това, което правя, да престана да се боря, аргументът им за това е железен: щото полза нема, щото "кучетата си лаят, керванът си върви", щот срещу ръжен не се рита, щот ти, глупако, по този начин си съсипа здравето и ще вземеш скоро, ако не престанеш, "да гушнеш букета" и пр. Абе трябвало от съображения за "оцеляване" да престана да правя това, което правя, трябвало да се оттегля не само от борбите си, но и от работата си като учител в това училище, където аз до този момент не срещам подкрепа и разбиране – не само от ръководството, но и дори от "сплотения като челик колектив" (челик май беше стомана, нали?). Та трябвало да дезертирам, за да се съхраня, да запазя безценното си безполезно съществуване. Както и да е, това е "личен проблем" – "личен" ли казах? И какво, моля ви се, е "личното" в него? Добре де, "личното" и "неличното" (обществено значимото, общочовешки значимото) дали взаимно се отричат – или 147

пък се преплитат? Ето ви още една хубава и полезна тема за семинара, който предложих: "Лично" и "надлично" в ролята и мисията на учителя, може ли учителят да е "нещо повече от човек"?! Виждате, проблеми за мислене и за обсъждане колкото щеш. Налага се да се говори по всичките тия проблеми. А "излишно време" за говорене и за обсъждане ний, знаете, немаме, моля ви се, как така тоя Грънчаров сега ни губи времето на съвета със своите, видите ли, съвсем лични проблеми, не можело това, не можело онова, не можел да се разбере с еди-кой си клас, ний как се разбираме, ний как се справяме, той е много важен тоя Грънчаров бе, та ни занимава със своите лични проблеми и ни губи тук времето, ето, тая вечер даже нема да си сготвим манджата и да си нахраним мъжете и децата, моля ви се, много голем наглец е тоя Грънчаров бе, то неговата вече не се търпи, на мене вече лично взе да ми писва от него, айде де!!! Да прекратим обсъжданията по личните тревоги и проблеми на г-н Грънчаров и да идем да си готвим манджите, щото децата и мъжете ни що ще ядат тая вечер?! Грънчаров лично може и да не требе да готви манджа тая вечер, неговата жена може да си седи в къщи и да му готви манджи, но ний и манджи требе да готвим, и утре в 7 часа треба да сме на училище щото имаме първи час, кога, моля ви се, ще се наспим тази нощ?! Такива работи. Виждате, и ний, учителите, моля ви се, сме... човеци и не сме освободени от всички често човешки грижи, емоции, страсти и т.н., и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала; и ний, учителите, готвим манджи, и ний ядем, и ний... да не продължавам, щот за малко щях да употребя една грозна мръсна дума, абе и ний... използваме тоалетна хартия, хайде, да се изразя повъзпитано! Това е. И ний, учителите, сме човеци – ето това е възловият момент! Защо тогава така яростно съдим "тоя там Грънчаров" че той, видите ли, имал наглостта да поставя на вниманието на Съвета своите чисто човешки и чисто лични проблеми във "взаимоотношенията" му, примерно, с прословутия 11 Ж клас, в който учениците си позволяват цели шест месеца да се гаврят съвсем безчовечно с г-н Грънчаров, с техния учител по философия, да, те се отнасят към него изцяло безчовечно, тормозят го, обиждат го, унижават достойнството му, тъпчат личността му, плюят го даже, ето, той, човекът, понеже и учителят, вероятно, също е човек, страда по тази причина не ден или два, а месеци наред, всички ний знаем за тия неща, знаем за страданията му, но по някакви чудновати причини вероятно си мислим, че тоя специално Грънчаров най-вероятно си у заслужил това безчовечно отношение към него от страна на учениците му, не, не може Грънчаров да нема никаква вина за това, че учениците му се бунтуват толкова дълго време срещу него, срещу нуговия толкова лош и неправилен "либерален" (Бъъррр, изтръпваме от ужас, от мъртвешки хлад като пишем таз толкова противна, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки думичка?!) и "демократичен", Боже опази, стил на преподаване, да, той си е напълно заслужил тия унижения щото има толкова неверни и погрешни подходи, парадирайки, че подходите му били, видите ли, "човечни", "свободолюбиви" (Пфу!!!), но ако наистина беха толкова човеколюбиви тия негови подходи тогава защо породиха като резултат не друго, 148

а толкова много агресия и безчовечност и то не спрямо някой друг, а спрямо самия него, а, кажи сега ти сам, Грънчаров, разбираш ли вече колко са ти неадекватни на човешката българска и ученическа природа твоите методи?! Кажи де, ди гиди мерзавецо, нима не съзнаваш колко са ти погрешни методите, щом в резултат на техното прилагане учениците почват да се държат така безчовечно и то тъкмо срещу теб самия?! Каквото повикало, такова отговорило, нека ти тогава, мъчи се, ака требе, мри, нещастнико неден! За човечност ще ми говори той, самият тоя Грънчаров изобщо човек ли е, личност ли е, що е, аман от него?! Ще ни занимана той със своята толкова важна, видите ли, персона, айсиктир?! Да се маха оттук, от нашето училище, и да ни остави на спокойствие, ний знаем как да се погаждаме с учениците, ето, учениците ни даже ни обичат, отрупват ни с цветя кат дойде 24 май, а на Грънчаров никой не му е дарил никога нито едно цвете! То и по този пункт може да се прецени, че тоя човек не струва, а найвероятно не заслужава да се нарече и човек, щото е толкова различен, че даже и името човек май за него не бива да се употребява! Не сме му били съчувствали ний, другите учители, не сме били способни да проявим човечност спрямо него, да проявим човешко участие и състрадание, добре де, но как да проявим такова когато той човек постоянно ни нервира и ето сега, мама му стара, ний закъсняваме така фатално, че тая вечер даже нема да можем да си сготвим манджите и да си нахраним обичните съпрузи и деца, как към точно такъв изверг да прояви човек някакво човешко участие и съчувствие?! Може ли, кажете ми, към изверг като тоя Грънчаров, който тая вечер ще ни умори от глад, да проявяваме човешко, моля ви се, съчувствие и участие?! та ние него просто го мразим, той не е заслужил с нещо нашето уважение, я го виж ти, ще ни умори от глад заради неговите тъй глупави дебати на Съвета, а ний да не сме олигофрени да го уважаваме и да го почитаме като човек заради това?! Нема да проявяваме никакво човешко съчувствие към... античовека, антиличността Грънчаров, тоя човек не заслужава друго отношение освен омраза, той е наш враг, да, нима не е враг щом като е готов и тая вечер да ни умори от глад, да умори от глад не само нас самите, неговите колеги, но и нашите съпрузи и деца по домовете, щот ний като не можем тая вечер да сготвим манджите си, с които да ги нахраним, с това ще се застраши техния живот, техното бъдеще, ох, аман, не ми се приказва вече, писна ми от тоз човек! Толкова, разбрахме, че човешки отношения са възможни само ако насреща си имаме човек, в случая "Грънчаров" такъв нема, не е наличен, насреща си имаме страшен урод, по тази причина той не заслужава човешко отношение, ерго, прави са си учениците му да го мъчат, да го пържат набучен на ръжен, да го въртят да се пече на бавен огън, нека да страда, нека да го боли сърцето, нека да се терзае в безсънните нощи, когато не може да заспи от пресните обиди, нанесени му от наште тъй героично борещи се срещу проклетата негова свобода ученици от 11 Ж клас, тези наши тъй самоотвержени бунтари срещу свободата, които, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки заслужават не на бъдат наказани, напротив, заслужават да бъдат наградени, и то не с морални само награди, но и с материални такива, да, аз лично сметам, че те заслужават да бъдат наградени с 149

нещо материално за героичните си борби срещу тоя тъй ненавистен злодей Грънчаров (дето ще ни умори таз вечер от глад щото не можахме да си сготвим манджите и да си нахраним мъжете и децата!). Толкова! Казах каквото имах да кажа. Хайде сега да идем набързо да готвим нещо и да вечеряме набързо, щото огладняхме вече от тия съвсем безполезни и глупави приказки, дето ги водим таз вечер заради тоя въпросен (не)човек Грънчаров! Това е. Малко ирония в тази наш така тъжен и объркан живот не е излишна, нали така? Иначе, без ирония, без веселие, как ще издържим на тежестите на проклетия живот? Човечни трябва да бъдем, нали така – е, само спрямо онзи, който заслужава да бъде смятан за човек, за такива уроди като мен тук не става дума, нали така? Абе които са от наште, са човеци, които не се от наште – да мрат, нали така? И това е справедливо, нали така? Такава е нашата специфична пеегенска (иде от ПГЕЕ) или от нашата тъй оригинална тетаджийско-ленинска (иде, както сами подразбирате, от ТЕТ-ЛЕНИН) справедливост. За наште ще мерим с една мера, за ненаште – със съвсем друга. Нема равенство, нали така, таваришч Грънчаров, ти нали така учиш учениците си по философия на правото, нема и не може да има пълно равенство, Грънчаров, нема и не може да има пълна справедливост, понял теперь как стоя дела? Затуй, молим ти се, недей да ревеш толкова сърцераздирателно, ний тебе даже не щем и да те слушаме! Щот не си от наште, затова! Да станеш от наште не можеш, щот си некадърник, това е. Иска се талантец да си от наште. Печ требе да си. Това е. Не ставаш. Затуй за теб имаме едно нещо приготвено: ритник! Ще те изритаме, за да ни оставиш на мира. И тогава, без тебе, ще си готвим на спокойствие вечер манджите, ще си храним мъжете и децата, нема да седим сега на късни съвети, на които червата на всинца ни куркат в хор, прокрети да са тия черва, ненакуркаха се те тая вечер! Сега ще пиша докладче до Съвета и обява за семинара си. Ще провеждаме темите за семинара в удобно време, в което не ни се налага да готвим манджите си, когато червата ни не куркат от глад, ще намерим такова време, в което всеки, който иска, да може да идва и да участва. Ако трябва всяка тема от семинара ще е провеждаме два пъти, та да е удобно да бъде посетена от хората, които учат в двете смени. Ще измислим нещо, все може да се измисли нещо. А сега да ви пожелая хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете усмихнати през целия ден! Веселието е здраве, нали така? Веселието и израз на човечност! Който се смее, зло не мисли: да забравим за злобата, а? Какво ще кажете? Можем ли да победим злобата в сърцата си и да я заместим с други некакви чувства? Защо пък да не опитаме, а? 2 коментара: Анонимен каза: Простак!!!!!!!!!! Рамон Меркадер каза: Абе, тъпунгер, я дай снимка от дискусионния ти клуб да видим колко са дошли бе!

150

Ето каква тема ще обсъждаме утре в новия семинар на нашия Дискусионен клуб сряда, 22 март 2017 г.

Заповядайте и вие, ще се радваме да имаме "външни" гости, приятели, граждани от Пловдив и окръга, а и от страната като цяло, защо не, стига да имате път към нашия град тия дни!

151

Още един документ, нека историята един ден знае цялата истина за това как сме живели ний, жителите на нашето болно време сряда, 22 март 2017 г.

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив ДОКЛАД От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги, Позволявам си да констатирам, воден от възприятието си на случилото се на миналия Съвет, че въпреки всичко не само че е твърде полезно да се осмислят и дебатират истински важните въпроси на нашия училищен живот (въпреки риска, че като прекалено много се увлечем в обсъжданията има съвсем реална опасност в късната вечерна доба да не успеем да си сготвим манджите и по тази причина да не можем да си нахраним съпрузите и децата!), но също така и че в процеса на самото дебатиране ние самите постепенно ще привикнем да дебатираме още по152

смислено, разумно, толерантно, възпитано и т.н., т.е. ползата от тия дискусии ще почне да се увеличава неимоверно. На второ място е значително по-добре да осмисляме, да дискутираме, да обсъждаме проблемите в една по-спокойна обстановка, с подобаващото настроение, когато вниманието ни няма да се отклонява от разсейващи ни мисли за проклетите манджи (и за гладните ни ядосани съпрузи и деца!); по тази причина, воден от съзнанието да помогна, си позволявам да предложа откриването на постоянно действащ ежеседмичен семинар на тема Актуални проблеми на модернизирането и демократизирането на отношенията в нашето училище (разбира се, ако има други предложения, наименованието на семинара може да се промени и уточни, да стане по-кратко, по-сполучливо и пр.). Ето в тази връзка и обявата за първата сбирка, ведно с темата, с която предлагам да го открием:

Моля, чувствайте се поканени да участвате в това полезно, по моето възприятие, „мероприятие”! Убеден съм, че много хора имат страхотна нужда да изразят мнението си, да бъдат чути, да се включат в такива жизнено необходими, бих си позволил да кажа, разговори по едни съдбовно важни за битието ни на учители и възпитатели на младежта теми. Не бива да се оставяме на досега действащата в нашата училищна общност славна максима, която може най-сполучливо да се изрази със знаменитите остап-бендеровски думи: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се! (Делото по спасяването на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!, в оригинал: Спасение утопающих – дело рук самих утопающих!). 153

На второ място си позволявам също така да ви предложа като органично приложение към този доклад текста на две публикации в моя блог, където, така да се рече, се съдържа моята първоначална реакция по повод на случилото се на Съвета; от само себе си се разбира, че на самия Съвет не само че не можаха да се изкажат всички желаещи (и имащи какво да кажат), но и нямаше подобаващата нагласа за слушане от страна на публиката, която, както вече казахме, беше отклонявана от предмета на обсъждането с тия толкова коварни и подмолно напиращи у всички нас мисли, че няма тази вечер да успеем да си сготвим манджите и да си нахраним не само своите любими съпружески половинки, но дори и прескъпите си деца! Пък и, честно да си признаем, и куркането на собствените ни черва ни отклоняваше от толкова маловажния все пак предмет на обсъждане, особено когато стана дума за „великите страстни мъки на многострадалния грешник Ангел Грънчаров”, който, какво да крием, сам си е виновен за всичко – щото има твърде погрешни идеи и за ученето, и за съвременните отношения учители-ученици, и за училищния живот, и за образованието, и за всичко останало, предполагаме! Но ето, поради извратеностите на проклетата демокрация на нас ни се налага да слушаме и такива като Грънчаров, е, на самия Съвет ние можем да ги осмеем, да ги прекъсваме, да се държим така, че те да станат пишман, че изобщо са пожелали да вземат думата, но като капак на всичко тия същите нагли хора, като не могат да се изкажат на Съвета и, респективно, все пак не успеят да ни уморят от скука, ще вземат след това да опишат гадните си неправилни мисли в какви ли не есета и очерци на тъй омразния си блог, а пък след това, видите ли, ще стигнат в нахалството си дотам, че да приложат писаниците си като приложение на поредния си доклад до Съвета: не, спасение от тия мерзавци няма и няма, леле, как и кога ли ще успеем най-ефективно да им затворим устата та да млъкнат веднъж-завинаги?! Да, ама пустата демокрация ни е налетяла така, че и от нея спасение няма, както и да е, ще се правим на демократични, ще търпим, ще търпим, докато най-сетне ни писне така, че да си отмъстим за всичко и на проклетата демокрация, и на проклетите демократи! Стига толкова, това беше опит за „малка шегичка”, спомняте ли си тия думи на доайена на нашето училище, знаменития Жак Асса?! Приятно четене и пълноценни размисли след това ви желая найчистосърдечно! 23 март 2017 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) Постскриптум: Моля този мой доклад да бъде приложен като допълнение към Протокола на Съвета, знаете, аз имам особено мнение към това как се правят тия „протоколи”, обикновено протоколиращият, понеже не знае стенография, си пише каквото му хрумне, няма съвпадение между реално казаните от изказващите се думи и това, което после е „запис” или „протокол” на Съвета, та ето на това осно154

вание, за да има по-реалистична картина на случилото се, на мен ми се налага да влагам толкова труд и да пиша тия свои описания, знаете също така, че аз ги пиша и за историята де, но това е отделна тема, простете, че за малко да се отклоня! 4 коментара: Анонимен каза: А, изпушваш вече, затънал в посткомунистическото руско блато, защото след 1878 БГ не знаят кой са и за какво са, почва армията да носи ботуши кат в Русия, така ги учат, нищо лошо, трябва ли див руснак да разбира мекия климат в БГ и че там ботуши не трябват?... АIG нищо не разбираш от Ердоган – нима не виждаш свободата му, кой мое да ругае Европа така – никой. А той мое, щот Турция не направи самоубийствената грешка да влезе y Европа за да й казват от Брюксел как да си мие задника... Турция е велика държава, нима пак го забрави?... Ето, да си спомниш... https://www.youtube.com/watch?v=_uvGnmpgzfg Анонимен каза: Здравейте, Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-408/22.03.17г. Успешен ден! РУО – Пловдив Анонимен каза: Глупак! Не си мисли, че си много умен....... Анонимен каза: Тъповато доста.

Кандидат за депутат, бивш зам.-министър на образованието и доцент пише с груби правописни грешки! четвъртък, 23 март 2017 г.

По време на предизборна кампания е моментът, в който ний, избирателите, имаме известен шанс политиците да встъпят в диалог с нас, санким, да ни 155

обърнат някакво внимание; ето сега вижте как във Фейсбук един другар от БСП, бивш зам.-министър на образованието в кабинета на тройната коалиция (с премиер Сергей Дмитриевич Станишев), Кирчо Атанасов се казва, реагира по повод на моя реплика към него; ето първом неговия предизборен афиш, придружен с тия тъй лъжливи думи: ПОИСКАЙ ПРОМЯНАТА! Уважаеми граждани на град Пловдив, Вие ме познавате! Подкрепете ме сега и ще помогна да се случи ПРОМЯНАТА. Нека всеки български гражданин да получи широки възможности за развитие и реализация, да постигне по-високо качество нa живот. Гласувайте за мен ✔️ ✖️ с БЮЛЕТИНА №10 – БСП за България с ПРЕФЕРЕНЦИЯ №12! Кратък мой коментар по този повод: Героят на социалистическия труд Кирчо Атанасов щял бил да промени... българското образование! :-) Смешници! Radomir Parpulov каза: Нали беше зам.-министър на МОН. Какво промени? Припомнете ми, че за нищо не мога да се сетя. Ангел Грънчаров каза: Ами промени само това, че себе си уреди с "доцентска" титла... само това направи тоз хитрец... Кирчо Атанасов каза: ТОВА НЕ Е ВЕРНО!!!!!!! Титлата "доцент" в ПУ я имам от 2001 година – много преди да стана зам.министър на МОН през 2005-2009 г. Преди да лъжете и заблуждавате хората с неверни твърдения проверявайте фактите и моля, без обидни квалификации!! ПРИПОМНЯМ ВИ, Radomir Parpulov: – Национална програма за развитие на училищнoто образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015г.), приета от НС с пълен консенсус. – Въведохме делигираните бюджети 2008 г. (Забележете: бивш български зам.-иинистър на образованието и доцент (!!!) пише думата "делегирани" ето как: "делигирани"!) – Разработихме статут на "защитено" училище. – Въстановихме "средищните" училища. – Закупихме над 700 училищни автобуса за "защитените" и "средищните" училища. – Въстановихме провеждането на матурите след 12 клас. – Върнахме в училищата извънкласните форми – кръжоци, школи, секции и т.н. – Вкарах зградите и материалната база на училищните лагери в забранителния списък на НС за недопускане на разпродажба и приватизация. ((Забележете пак: бивш български зам.-иинистър на образованието и доцент (!!!) пише думата "сграда" ето как: "зграда"! Досущ като бившия министър на културата 156

и професор (!!!) Стефан Данаилов, който написа думата "сбогом" ето как: "збогом"!)) – Създадох школа за добри практики чрез утвърждаване на Национална конференция – "Училището – желана територия на ученика", в която за 5 години участваха със свои доклади над 8000 учители и над 1100 ученика. – Въведох национален ден на ученическото самоуправление за всички училища в страната – 9 май. – Подобрихме материалната база (саниране, смяна на дограмата, нови маси, столове, бели дъски, лаптоп и мултимедия) на над 500 училища в България, като комплект лаптоп и мултимедия получи всяко училище в страната. – Раздадохме безплатни лаптопи на всички учители от първите две найголеми училища във всяка област на страната. – Разработихме и нов "Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка" представен в НС на 1 март 2009г. Мога и още да изреждам! но стига толкова! Ангел Грънчаров каза: Хиляди извинения за доцентската Ви титла, не знаех това, радвам се, че не сте се уредил с доценството си по време на министерстването си – както доста министри станаха професори точно когато бяха на власт. Но това са бели кахъри. И какво, по Вашите думи излиза, че българското образование е едва ли не в бляскаво състояние след Вашето министерстване?! Нима не съзнавате катастрофата и безпътицата, в която то се намира?! Нима не съзнавате, че административно-командният, репресивен, насилнически, казармен, чисто социалистически модел в българското образование (при който държавата, именно министерските чиновници решават всичко, а учителите, учениците и родителите само трябва да изпълняват техните премъдри инструкции и заповеди!), е главната причина за катастрофалното положение, в което се намира българското образование?! А Вие лично цял живот сте служил на този модел, Вие лично сте негова рожба: как при това положение излизате с безсрамната претенция, че ще го променяте?! Защо така нагло лъжете хората?! 8 коментара: Недко Иванов каза: По-интересното е не това, че г-н доцента е в листата, а че в листата е др. Екатерина Делинова, дир. на ОУ "Пенчо Славейков" в кв. Столипиново! Или се опитва да вземе имунитетче за малко време (докато трае кампанията), за да стопира едни неприятни за нея неща, или др. Гергов се е разболял жестоко, та я е вкарал в листата въобще...! И на нея ще й дойде времето... Ангел Грънчаров каза: Растат хората, не се мотаят! :-) Значи и тази ръководна другарка се натиска за депутатско място. Не знаех това... Недко Иванов каза: На 20-то място в листата е!!! Ангел Грънчаров каза: С преференциите не й пречи да влезе и тя, нищо че е назад, стига да успее да си организира подобаваща подкрепа, в Столипиново има мегдан за това нещо... :-) 157

Rosen Kosturkov каза: Господин-другарю долнобански философ, писател, развител на личността и други безполезни дейностти, и идея си нямате кой е този човек, какво е направил през последните 40 години за образованието. Няма и как да си имате идея, много ниска топка сте за него. И понеже не можете да си го представите, съветвам Ви да питате който и да е възпитаник на Математическата гимназия в Пловдив, завършил, например в периода 1980-2000...който и да е. Ако (а аз съм убеден, че е така) не можете да смятате това са около 3 500 човека между 35 и 55 години... т.е. не са червени "бабички", нито хлапета и всичките са с поне една магистратура и са постигнали нещо в този свят. Всичките! Та, питайте, те ще Ви разкажат, белким научите и Вие нещо. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, не се и съмнявам, че партийният ви другар много е направил за образованието. За социалистическото образование той несъмнено е направил много. Но ето че за себе си не е направил кой знае какво щом като дори не се е научил да пише без толкова груби правописни грешки... Кирчо Атанасов каза: Никъде на страницата ми нама да прочетете мои думи, че българското образование е в бляскаво състояние след моето министерстване, ако изобщо сте я разгледали! И точно защото съзнавам катастрофата и безпътицата в която то се намира съм тръгнал да оправя каквото мога. А дали съм служил "безропотно" на този модел, доказват и двата опита да бъда изключен от БКП, БСП, както и трите опита да бъда уволнен от трима предишни министри за изпреварващи, иновативни действия в образователната система описани на сраницата ми в CV-то. Това, което Ви възмущава, ще го прочетете и в моите основания за необходимоста от нов Закон. А дали наистина излизам с " безсрамната претенция", че ще променя този модел, ще разберете ако ми бъде дадена този възможност! Ангел Грънчаров каза: Г-н Кирчо Атанасов, зная много за Вас, моите извинения за дребнавото заяждане (около правописа, човек греши от бързане и недоглеждане!). Понеже точно днес бях уволнен от работата си като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив (бивш ТЕТ-ЛЕНИН), където работих 17 години - и то именно за такива изпреварщи нововъведения в обучението на младите. Уволни ме крайно догматичната, консервативна и авторитарна директорка, и то за втори път през последните 4 години (съдът отмени предишното ми уволнение и ме върна на работа, сега тя пак ме уволни, и то тъкмо днес!). Така че Ви разбирам за това, което пишете, че са се опитвали да Ви уволнят за изпреварващи иновативни действия в образователната област, напълно Ви разбирам. Между другото тази директорка беше назначена по време на гербовашкото управление. Нито един министър от последните години не се трогна от многобройните ми жалби за своеволията на тази привърженичка на подхода на др. Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы!"...

158

Към комуноидите, дето реват за "разпада" на Европа и Америка четвъртък, 23 март 2017 г.

Европейският съюз страдал от какво ли не, от "непреодолима депресия", от "разпад", от "криза на ценностите". - всеки ден слушаме хорови изпълнения по тази тема. Нищо му няма на Европейския съюз, "слуховете за кончината му са твърде преувеличени"! Твърде прибързано се радват неговите недоброжелатели, дето се влияят от московските пропагандни фитили и лъжи. Комунистите 80 години чакаха да загине "прогнилият Запад", не дочакаха тоя радостен миг, вместо това се срути тяхната злокобна комунистическа империя. Европа е виждала и по-тежки времена и е издържала, и още по-сплотена и силна е ставала след кризите. И Америка по същия начин излиза от изпитанията. Вий, таваришчи, дето ревете толкова за Европа и Америка, вземете та се опитайте да подредите поне малко собствения си дом, собствената си родина: Русия е прогнила от корупция, от бандитизъм, от беззаконие, от тиранията на кагебисткия самодържец! Заревали ми те за Европа и за Америка, нещастниците неедни! Щот те самите са цъфнали и вързали, нема що! 1 коментар: Анонимен каза: Не са така прости нещата, самият факт, че въобще се обсъжда разпада на Европа и Америка, е много показателен и означава, че има някакъв 159

фундаментален проблем със западната цивилизация. Диагнозата за упадъка на западната цивилизация е вярна, друг въпрос е, че Русия и Китай не са смислена алтернатива. Аз мисля, че цивилизацията се намира в безизходна ситуация и че предстоят тъмни векове или дори хилядолетия на варварство, но това се случва не са пръв път в историята.

Върховният цинизъм на комунистите: тяхната "непресекваща грижа" за... бедните! четвъртък, 23 март 2017 г.

Комунистите са върховни циници, те били, видите ли, загрижени за социално слабите! А всъщност се чудят как да преметнат, да прецакат социално слабите – да им вземат гласа, та себе си поне да уредят. "Професор" Иво Христов рони крокодилски сълзи за бедните, щото иска да ги излъже да го вкарат в Парламента. Същото прави и Сашко Симов, безочлив лъжец и мерзавец от класа. Срам и резил! Аз лично смятам, че да не усетиш този колосален цинизъм и да си дадеш гласа за комунистите е признак че не само си социално слаб, не само че си умствено слаб, но и че си хептен безчувствен, хептен си с дебела кожа – щом изобщо не се усещаш как левите мошеници-паразити те прецакват и използват! Nedelin Boyadjiev каза: Здравите сили искат да победят здравия разум - отново. Siana Stefanova каза: За това са загрижени за социално слабите! Не да им подобрят положението, а да СИ подобрят положението, благодарение на тях! Като се замисля, коя ли партия не започва и не завършва платформата си със социално слабите?! Та те са мнозинство! Nedelin Boyadjiev каза: Те са загрижени, но – за социално слабите... милиардери! Siana Stefanova каза: Загрижени са да си напълнят банковите сметки в чужбина, да фалират още някоя, българска банка и да възнат за лошият, гнил Запад. Martin Demerdzhiev каза: Вижте: Инвалидите при социализма: сивата история на България 160

Директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН пак настъпи все същата мотика и отново ме опраска по възможно най-смехотворния мотив! четвъртък, 23 март 2017 г.

161

162

163

Днес в тържествена обстановка, в присъствието на нарочно поканени свидетели (сред които, кой знае защо, се кипреше и добре известният активист на 164

БСП, пенсионерът др. Янко Радев, дошъл вероятно направо от централата на БСП!) директорката на ПГЕЕ-Пловдив осъществи тъй дълго мечтаното от нея мое поредно опраскване и ми връчи своя най-нов литературен шедьовър, плод на нейната неуморна творческа фантазия – заповедта за уволнението ми. С което спази тъй славната традиция да ме опрасква (уволнява) само седмица след като съм изпратил свое отворено писмо до нейния политически ментор, именно г-н Бойко Борисов, на когото тя, разбира се, дължи тъй славното си назначение и тъй епичната си кариера като директорка. Дали истинският мотив за опраскването ми е политически може всеки да прецени сам – щото моят конфликт с тази властваща особа по същество е политически. Както е да е, г-жа директорката има добрината сама да признае това като ми връчи заповедта с ето тия толкова многозначителни думи: – Г-н Грънчаров, с този документ Ви подарявам освобождението от оковите на толкова омразната Ви и тъй тясна за Вашия демократичен дух авторитарнобюрократична система на държавното образование! Както забелязвате, опраскан съм пак по прословутия член 328, ал., т.5, т.е. негодност да извършва работата си, с което г-жа директорката фактически ме лишава от преподавателски права (поставяйки се над куп авторитетни институции, които са оторозирани и са ми присъдили тия права!). Поради което пък ме принуждава незабавно да заведа ново дело за отмяна на тъй куриозната й заповед, базираща се на такова смехотворно и по същество недоказуемо "основание". Интересен е и моментът, избран за опраскването ми, в предизборна обстановка, два дни преди изборите и четири дни преди рождения ми ден; знаете, г-жа директорката има несъмнен талант да избира най-подходящия предпразничен момент за да връчва своите тъй радостни подаръци! Да бъде жива и здрава! Знайно е, че директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН е страстна поклонничка и привърженичка на тъй хуманния подход на таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы!"... 17 коментара: А. от Австралия каза: БОЙЦИ, БОЙЦИ Бойци бойци, без отдих, без умора. Бойци бойци, ние крачим в дружен строй. За роден край, за родните простори За мир за труд, за мир за труд, готови сме за бой Рече ли враг труда ни мирен С война ужасна да смути Ще срещне той юмрук брониран И с тоя свят ще се прости 165

Нас партия велика води От Прага до Владивосток Ние дружни братски сме народи Безброй сме ние, безброй безчет >>> Хем за труд готови (мързеливи кат задник комунисти & труд ли?), хем за бой смехорията на загубените из дебрите на мисълта безмозъчни червени аятоласи... А и имали понятие за "оня свят", а нали уж бяха атеисти май, а?... Цитирам това стихотворение по памет, марширувах го 1979 в казармата, пък добра памет имам, а?... Сегашните млади чалго-шматки, които живеят в BG 2017, имат понятие що е комунизъм колкото една кокошка знае кво е печено пиле на грил. Текста е идиотски, изнасилените от партията така наречени интелектуалци се опитваха тогава да й угодят и това се роди... Интересно кой е написал музиката – тая BG селска шушумига сега вероятно е пенсионер който гледа пчели и се вози по влаковете с безплатна карта – в обединена Европа... Нищо различно от нацистите, които след 1945 най-спокойно довършваха живота си в Германия чак до 2000 г. че и след... В песента прави впечатление една сатанинска нотка, явно демоните са подсказали на мижитурката-текстописец какво да пише... Библията казва, че неверниците са многобройни като морския пясък, християните са едно много малко малцинство... И ето виж гадта кво вика: Безброй сме ние, безброй, безчет... И разбира се, тea безмозъчни твари имат нужда от велика партия да ги води... Към ада де... Смехория е сега това стихотворение, но 1979 в замръзналия като килия комунизъм звучеше зловещо, поне на мен... Като “Империята отвръща на удара” – не е ли странно, че един комуноид, който познавам в BG, много скачаше и нападаше този филм, дори ме изуми... Явно има защо, той се е усетил описан там... Теа железни твари комунистите имат просто устройство и колкото са тъпи, толкова са и зли... Корнелия Нинова е ъпдейтван парфюмиран вариант на същото зловещо безмозъчно войнство, но сега те са в дупката на историята, но според Библията сатанистите и комуноидите пак ще изпълзят един ден като им дойде момента, за да осират и лъжат както те си знаят... Г-жа Лъжа чака своя час, ама дотогава ще стане гърбава сбръчкосана бабичка, че май нема да е скоро... Последните времена не бързат, нито Христос има за къде да бърза с маймуняците на тая планета - той им е дал време... Че човешкия живот е кратък колкото на една муха... Корна Нин или нeкой от червените мижитурки около нея сега ще прочетат тва, къв кеф... Определено и раково болниo сатанист-омбудсман ще го прочете също, къв кеф (за мен и теб де)... 166

Една полза, че блогo ти е популярен... Gergana Dzivkova каза: Еее, че тя те изпраща директно в парламента! А чела ли си е длъжностната си характеристика и знае ли кой е отговорен за създаването на "спокойна работна атмосфера", разрешаването на конфликти и другите написани от нея? Знае ли кое е задължително от написаното в учебниците? А като филолог как те провери, има ли твоята специалност? Hristo Stanchev каза: Честито, Грънча! :) Ангел Грънчаров каза: Е, тя си мисли, че щом е директор, разбира от всички предмети; освен това е интересно, че наистина само тя си е писала "констативните протоколи", този път инспекторката по философия не пожела да й играе по свирката и да идва да ме проверява... идва, но не подписа нито един протокол. :-) Ще видим де, госпожата има и здрави връзки в съдебната власт, тъй че съдебната битка също няма да бъде лека... Анонимен каза: pozdravleniq gospodin gruncharov! Анонимен каза: Честито Грънчаров, Пожелавам ти много здраве и късмет в живота нататък.... А сега реалната картинка – това беше най-големият подарък за учениците от ПГЕЕ, настоящи и бъдещи – защото бяха освободени от бремето да слушат невероятните простотии на "тормозения" учител по философия, също така бяха освободени и бремето да бъдат порицавани да изказват мнение противоричиво с това на учителя, макар че са били в час по философия. Отделно от всичко това, всички знаят че въпросният учител явно обича да изкривява думите си и да постави всекиго в неловка ситуация, но вече това свърши.... Та г-н Грънчаров най -искрено Ви пожелавам спокойно ежедневие, далеч от "мутроландията" и все пречещи Ви 11 класове... С уважение, Ваш (вече бивш)ученик Анонимен каза: Много се радвам! Бъдете щастлив и здрав най-вече! Не заслужавате да сте учител, не преподавате изобщо пред учениците, не се съобразявате с никакви изисквания и си позволявате да клеветите колегите, директора и учениците си. Това е жалко и недостойно за един преподавател. Работете някъде, няма значение какво, но не и учител. Бъдете здрав, още един път! Анонимен каза: Г-н Грънчаров, трите фенки на г-жа директорката от училището много са активни тази вечер бе! :-) Пишат, бришат, лъжат... не си им бил давал право да говорят каквото мислят... смешниците! Анонимен каза: Фенките на директорката са изроди... и лъжкини! Страшна морална деградация! Поне да си мълчаха, ама и за това нямат акъл... Vania Iskrova каза: Много съжалявам за случващото се, Ангеле. Всичко се връща на този свят, рано или късно. Пожелавам ти здраве и много сила в битката, която предстои. 167

Анонимен каза: Дано да успеете пак да спечелите делото и да Ви възстановят на работа по-скоро, жалко, но сама птичка пролет не прави, а Вие доказахте, че сте достойна личност! Успех, късмет и горе главата! Недко Иванов каза: Ще падне в съда тази глупава заповед... Анонимен каза: Хе-хе, директорката е пълна аматьорка! По-глупава заповед за уволнение едва ли може да се измисли. Самия факт, че се опитва "да доказва" с толкова много думи тезата си говори за това, че тезата и е напълно несъстоятелна. И един умен съдия това ще го разбере от първи прочит. Анонимен каза: Горките ученици! Никой от тия които ви уважават, господине няма да посмее да се обади във ваша защита. В тета ще настъпи убийствена меланхолия и скука. Анонимен каза: Не, в тета ще настъпи пълен терор. Хунвейбините от 11 Ж клас както ги нарече Грънчаров, които под диктовката на директорката успяха да направят нужното за изгонването на Грънчаров сега ще си припишат "победата" и от този момент нататък вече нито един учител няма да посмее да им чупи кахъра за каквото и да било. Безпрецедентното уволнение на Грънчаров създава лош прецедент, който ще засили анархията в тета до нетърпима степен. Ще възникне охлокрация – васт на най-лошите. Учителите, за да не ги постигне съдбата на Грънчаров, ще се принудят да правят това, което най-лошите ученици искат – щото вече знаят добре, че директорката ще ги подкрепи. Стига учителят, чието отстраняване те ще поискат, не е нейно протеже. Всеки учител, за да има гаранции да остане на работа, трябва вече хем да се подмазва на най-лошите ученици, хем да се подмазва на директорката. Ето така се стига до власт на най-лошите, до охлокрация. Грънчаров се бореше за демокрация, в тета възникна обаче охлокрация, тя е изродена форма на демокрация. Такива общности, в които се възцари охлокрация, са пред разпадане, в тях няма законност, а има пълна анархия. Значи ти, Грънчаров беше прав като използваше думата "Мутроландия" за своите есета. По-добре е че си отиде - защото учителите, които останаха в тета, ще страдат повече от теб в условията на охлокрацията. И на мутрокрацията. Ваня и Жак Асса казаха: Изчетохме последния "опус" по твой адрес от знаменитата директорка, и засега нищо повече на можем да измислим по-добро от това – "какъв е европейския стандарт за директор", който ти изпращаме. Струва ни се че има противоречия с възгледите на твоята директорка! Ти го прочети внимателно и положително ще ги откриеш! ВиЖ Анонимен каза: Госпожо Анастасова сполай Ви!!! Събрахте смелост и махнахте тирана Грънчаров! Поклон! Той се беше разпищолил като бей без да има такова право! "Свободен" бил, "свободолюбец" бил видите ли, "демократ" бил, "новатор" моля ви се бил – глупости! Той е сталинист, болшевик и е учил в руска партийна школа на КПСС!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Смърт на болшевишкия тиранин Грънчаров!!!!!!!!!

168

Предаването "На Агората..." от 2 март 2017 г., тема: Как се влиза в депутатски листи? четвъртък, 23 март 2017 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

169

Популярна библиотека на списание HUMANUS 170

Популярна библиотека на списание HUMANUS 171

Приложение на списание HUMANUS: библиотека за модерно образование, духовно просветление и личностен напредък 172