Популярна библиотека на списание HUMANUS Пловдив 2016 г.
СЪДЪРЖАНИЕ: Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти………………………………………………………….3 Способен на произвол и на ексцесии е не свободолюбецът, а оня, който съвсем не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал!.............................................................................10 Ако либералното възпитание се е провалило, то "какво да правим ний с гайдите" – след като нашето възпитание е съвсем нелиберално?!..........11 В училищата децата ни привикват не към свободата, а към диктата, към тиранията…………………………………………………………………………...14 Роналд Рейгън за свободата…………………………………………………....18 За да каже истината човек трябва да бъде еретик………………….………18 Ах, тази магесница любовта – на какви чудесии е способна!....................19 Трябва да правим нужното да се родят и възпитат колкото се може повече свободолюбиви хора – тук е разковничето, тук е и спасението ни!......27 За някои особености на нашето, на българското отношение към мислещите и пишещите хора или личности……………………………………...…..28
2
Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти
сряда, 29 юли 2015 г. Много пъти съм писал за плачевната ситуация в българското образование, а за непростимите недъзи, дефекти и в крайна сметка за крещящата абсурдност на т.н. "система на държавното образование и възпитание на българската младеж", но тия дни ми се иска отново да се изкажа във връзка с някои събития от последно време, които са вече направо зловещи симптоми за тоталния провал на въпросната система – имам предвид най-новите случки, по които ще се пошуми и подърдори, пък скоро ще се забравят, щото ще изникнат нови и нови сензацийки, нови медийни дъвчици. Имам предвид историята, в която ония същите "два продукта" на образователно-възпитателната ни система, въпросните Александър и Патрик, съответно на 19 и на 18 години, станаха медийни звезди; ето, прочее, да припомня, щото знаем, че "обществената памет" у нас е изключително краткотрайна, нищо чудно да се забравили вече за какво става дума, налага се да ви го припомня (виж: Пребитото 3-годишно дете остава в кома): 3
"Няма промяна в състоянието на пребитото 3-годишно дете", съобщи говорителят на УМБАЛСМ „Пирогов” Мария Пойразова, където е настанено момченцето, съобщава "Фокус". То е прието в реанимацията в кома като е на апаратна вентилация. На 21 юли се разбра, че 3-годишно дете е било пребито жестоко вечерта преди това от Александър Донков на 19 г. и Патрик Първев на 18 г., които са го гледали, докато майка му е била в чужбина да работи. Малкият Христо има голям мозъчен хематом, контузия и компресия на мозъка, било е оперирано по спешност през нощта и в момента е настанено в реанимация. Състоянието му е много тежко. Има реална опасност за живота му. По долните и горните крайници, както и в областта на шията и главата, също има хематоми. Част от тях са нови, но част от тях не са, подчертаха от болницата. В телефоните на двамата по-големи младежи са открити клипове, които показват извършените побои от тях, разказват близки до разследването и уточняват, че детето е било измъчвано дни наред. Според лекари от "Пирогов" двамата младежи редовно са биели детето. Свидетелство за това са множеството открити синини по цялото му тяло, които са стари, а не само от деня, в който Христо е приет в болницата. Засега не е ясно защо двете момчета са пребили 3-годишния Христо. След задържането им те не са обяснили мотивите си. Все още има неяснота и по въпроса защо майката на Христо е наела младежите да гледат сина ѐ. Заради пътуванията си в чужбина цигуларката Невена Веленска наемала детегледачки. Според една от версиите едно от момчетата е било син на неин познат и затова Веленска оставила малкия Христо на неговите грижи. Сетихте се за коя история става дума, вярвам, че бяхте на път вече да я забравите. Изказаха се вече разните дежурни медийни гурута (Дачков, Михайлов, Вучков, Райчев, Велева, Дърева и останалите "звезди" и самозвани "нравствени трибуни на нацията", вие ги знаете кои са, разбира се, нема начин да не ги знаете!) и народът, като разбра цялата медийна премъдрост, се успокои и сега със същата жажда обсъжда не по-малко любопитната история за... болните от антракс крави, за свещената вода, която Божо Димитров откри в църквата в Преслав и в която иска да изкъпе "за здраве и берекет" г-н Премиеро; или за нещо друго, не по-малко занимателно от тия простотии. А за младежите-садисти забравихме. Как да не забравим, то да не е нещо хубаво, та да го помним? Е, аз съм долен човек и не само ви напомням тази история, но ми се ще и да подълбая в раната, а пък също, за да заболи, ми се иска да поставя и малко сол в нея. Налага се да заболи. Тук мехлемите и балзамите не помагат. Иска се хирургически нож. Щото е застрашен целият организъм. Налага се да се реже болната, гангренясалата вече част. Налага се да бъде отстранено раковото образование, което се разрасна дотам, че вече застрашава съществуването на 4
цялото, на обществения организъм, на нацията. Та значи ще се опитам да разсъждавам - с оглед да предразположа и други хора да се позамислят малко посериозно. И тъй, погледнете снимките на тия двамата побойници, ето няколко снимки, дето се въртят в интернет:
Ето снимката, в която двамата хубавци си показват мускулите:
5
Ето ги и цял ръст:
Виждате, съвсем обикновени млади хора са, като всички останали. По нищо не им личи, че инак, отвътре, са същински нравствени уроди. Те, прочее, отрекли, че са били и тормозили системно 3-годишното дете, за което трябвало да се грижат. И вижте колко интересен пасаж намирам в едно писание по въпроса, вижте, прочетете, то много говори и показва: Що се касае до това какви са били мотивите на момчета, за да извършат подобно деяние, първоначалната версия, по която работи прокуратурата е, че двамата са се опитвали да го възпитават. Опитвали се били да го възпитават значи. Излиза, че тяхната представа да "възпитание" е такава: с бой, с удряне по главата, с ритници. Такава, да отбележим, е широката, ширещата се в главите на младите у нас представа за възпитание. Така тия млади побойници са били възпитани да мислят що е възпитание. Най-вероятно и представата за възпитание и на техните собствени възпитатели – родители и учители – е същата: без бой, без пердах няма възпитание. И то без як бой, не какъв да е, а именно яд, здрав бой. От който се образуват хематоми вътре в черепа. Здраво ритане и шибане е падало по онова 3годишно нещастно детенце, очевидно. Та значи у нас всички масово си представят под възпитание не друго, а бой, лобут, пердах. Щото това нещо по-горе са го записали официални лица от прокуратурата. 6
Е, боят в нашите училища е забранен, нали така? Следите ли ми мисълта? Уж няма бой в нашата възпитателна система, пък всички си представят под възпитание именно боят. Ако не го биете едно дете как изобщо го възпитавате? Така, предполагам, се мисли у нас. Нищо че боят е забранен. В училище е забранен. А в къщи децата у нас дали ги бият? Става дума за т.н. родителско възпитание, там боят забранен ли е? Може да е забранен, но не е отменен. И ето, тия двамата уроди Александър и Патрик, като им паднал сгоден случай да възпитават едно дете, почнали да го бият така, че едва не го убили. Здрав пердах са му удряли. Опитайте се да ми следите мисълта, да схванете накъде бия с тия повторения. Повторението е майка на знанието. Това пък е друг темел на нашата образователна система.
Като биеш някого – било животно, било човек – ти се издаваш, че си безсилен иначе да го контролираш. Изпадаш в безсилие, обзема те ярост, от нямане какво друго да правиш свиваш юмруците и почваш да шибаш. Ако става дума за възпитанието на човек, разполагащ със съзнание, може да му въздействаш с думи, с разговори. И то много ефективно може да е това въздействие. Но обикновено с това оръжие, с този инструмент думите малцина умеят да боравят, даже и сред тия, които "професионално", така да се рече, са възпитатели. Учителите имам предвид. Учителските, даскалските нравствени наставления из нашите школа са най-скучното, най-досадното, най-неприятното, най-тъпото нещо, което човек изобщо може да си представи. Нашите възпитатели изобщо, ама изобщо не са били възпитани да умеят да се ползват от най-мощното духовно оръжие или инструмент за възпитание, именно словото. Те изобщо не могат да го ползват това оръжие или този инструмент. Е, въобразили са си, че много го владеят, ала това е една заблуда. Една илюзия. Кой да научи нашите възпитатели на възпитание като техните собствени възпитатели, професоро-доцентурата из нашите "академии" и университети, абсолютно по същия начин като тях не е възпитана. Нашите професори по педагогика, дидактика и възпитание може на теория да знаят всичко за възпитанието, но от пръв поглед много 7
често ли личи, че те самите изобщо не умеят да възпитават – по причина на това, че сами не са били възпитани. Или са били възпитани погрешно. Истински ефективното, умело, адекватно, автентично нравствено, сиреч духовно въздействие върху душите на младите у нас изобщо не се владее, по причина на това, че у нас десетилетия наред господстваше една материалистическа, сиреч пошла доктрина за образование и възпитание, игнорираща изцяло всички принципи и ценности на автентичното духовно въздействие, образование и възпитание. Сфащате ли накъде бия? Проблемът, дето се вика, е "комплексен", крайно тежък, нещата са преплетени в кълбо, в неразплитаем възел. Е, у нас боят е забранен, но има къде-къде още по-неприятни "способи" за терор и тормоз над личността на младите. Е, това вече нашите авторитарни възпитатели и учители го умеят, ох, как хубаво го умеят! Това, което умеят наймного, е да се гаврят с душите на младите по един най-перфиден, незабележим начин. Обливат ги, примерно, с тонове лицемерие. С тонове лъжи. Обсипват ги с цели булдозери с неискреност и фалш. Успяват да вледенят душите им с ледовете на безразличието. Системата е безпощадна, нищо човешко в нея не вирее. Човешкото в нея е аномалия. Ако си човек в системата те обявяват за безумец. И те смазват. Сякаш си не човек, а червей. В системата на образование и възпитание у нас виреят само тъкмо червеи. И охлюви. Безгръбначните общо казано виреят в нея. Лазещите. Пресмыкающиеся – ако мога да използвам братския руски език. И тия дето умеят да използват лактите си за да се провират. И да изпреварват другите. И да се нагаждат. Нагаждачите у нас просперират. Нахалниците. Безпардонните. Наглеците. Арогантните. Побойниците. Тия, дето умеят да мачкат личности. Тях са ги мачкали бе жал, ето, и те ще мачкат – щом видят някой по-слаб. Такава е логиката на тия двамата уродчета – Александър и Патрик. Те са образцови продукти на нашата изцяло прогнила и порочна образователно-възпитателна система. Тогава, позволете ми да запитам, защо тях двамата възнамерявате да съдите? Не са ли по-виновни тия, които са ги възпитали да са такива? Които са ги направили такива? Защо не призовете в съда техните възпитатели – родителите им и учителите им? И защо не призовете в съда ония, които би следвало да носят, според догмите на системата, пълната отговорност за случващото се в нея? Именно пълновластните образователни бюрократи, като се тръгне от директорите на училища и се стигне до самия сияйно блестящ от власт и слава господин (госпожа) Министър! Тях защо не съдите, а искате да си измиете ръцете със съденето на някакви си там малки бурмички от системата и нейни безволеви продукти?! Значи представите ни за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани и негодни – щом системата ни на образование и възпитание ражда такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Това поне разбрахте ли го? Някога поне това ще го разберете ли? Давате ли си сметка къде е проблемът, къде, така да се рече, "е заровено кучето"?
8
Ще завърша с един малък пример, за да илюстрирам още покрасноречиво тезата си. Аз съм преподавател по философия и гражданско образование вече с 32 годишен стаж или практика. Опитах се в тази наша безчовечна образователно-възпитателна система да се държа различно, а именно дръзнах нещо невиждано, позволих си велика наглост: да бъда човек и личност. Дръзнах да се държа човешки с учениците, да пазя достойнството им, да не ги разглеждам като "матр`ьял", а като суверенни и свободни човешки същества. Това го правих с години. Аз другояче не мога да постъпвам, нищо че системата ми налагаше да бъда урод. И да бъда авторитарен тъпанар. Аз в уродливата система си позволих лукса да не съм урод, а да бъда чисто и просто човек. Е, позволих си да наруша основополагащите догми и канони на системата. Моето поведение и държание удари по нейните темели. И ето, за да ми отмъсти, системата в лицето на верните си цербери ми организира едно жестоко отмъщение. Толкова жестоко, че за малко не ме последва съдбата на този малкия 3-годишен Христо. Наистина и мен за малко остана да ме убият направо. Толкова злоба и жлъч се стовари върху главата ми, че едва оцелях. Бях оплют така, както никога, както не съм и сънувал, че е възможно някога да се случи. Бях превърнат в "народен враг", в "злодей", мои ученици бяха насъсквани, сякаш са кучета, срещу мен – да ме хапят и ръфат където сварят. И това си го позволиха... учители, възпитатели, администратори от системата! Комай никой от сеирджиите на цялата тази епична история дори не се и възмути от това, което ми се случи, от това, което ми се стовари на главата, което стана пред техните очи! Ето това е особено покъртително: мачкат една личност, а сеирджиите гледат и не трепват, сякаш се прави нещо най-обичайно – и стандартно, тъй да се рече! Никой не намери смелост и достойнство да изкрещи, че по този начин спрямо една суверенна личност не може да се постъпва. Никой! Тъй че сега, моля, недейте да имитирате възмущение като се изказвате по историята на малкия Христо. То пък някой и в случая у нас да се е възмутил истински и искрено?! О, нема такова нещо: никой сякаш не се възмути, а всички с досада, сякаш са говеда, гледаха на развиващата се пред очите им случка - и се оригваха на чесън! Нема такова нещо някой да се е възмутил истински и да се е уплашил! Не, такова нещо у нас е изключено да се случи. Ний сме солидни хора и на такива малки емоцийки не се отдаваме. Голема работа, че пребили некакъв си там малък Христо! Голема работа, че неговите биячи били наши младежи, продукти на образователно-възпитателната ни система?! Никакви уроди не са, ами са си съвсем нормални пичове, нали така? Като не слуша тоя малък Христо, като капризничи, като иска внимание и човешка грижа, сам си е изпросил боя. Да си беше траял. Той от бой като не разбира що упорстваше та още да го бият? Да си беше траял немаше да го бият. Айде де, на личност ще ми се прави той, внимание ще ми иска, претенции некакви ще ми отправя! На човек ще ми се прави той, я го виж ти, неблагодарникът! Бой тогава по главата! Къде дават така? Тука да не е чужбина та към 9
децата да се отнасяме човешки? Нема такива работи! Бой! Пердах. В Мутроландия е такова възпитанието, който не го аресва, да се маща, да си намери друго место! Точка по въпроса! Лигавщини ний не търпим. Ще видите вий некакви нови теории за възпитанието – и за същинска реформа в образованието! А тая тояга видите ли? Искате ли да развъртим една по-яка некастрена гьостерица връз учените ви глави?! Това е. Свършвам тук. Бъдете здрави! Бъдете човеци! Не се отказвайте да бъдете личности – независимо от цената, която ще ви се наложи да платите. Малкият Христо плати своята цена. Аз също, патилият и препатил философ и учител, изритан от образователната система, също платих своята цена. А вие готови ли сте да я платите? Или ще се опитате да изтарикатствате? Както и да е. Сами решавайте. Чао и до скоро!
Способен на произвол и на ексцесии е не свободолюбецът, а оня, който съвсем не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал!
четвъртък, 30 юли 2015 г. По публикация от тази сутрин в блога ми (виж: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите), която всъщност е препечатка на публикация със заглавие Как отглеждаме неблагодарници: провалът на либералното образованиеот сайта webstage.bg (ще ми се за нея да научат и читателите на следващата книжка на сп. HUMANUS, списанието за съвременно образование и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек), та значи по този именно повод написах "кратък коментар", който стана толкова "кратък", че ето, сега решавам да го сложа тук като отделен постинг; речено-сторено, воаля: Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да пра10
вят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители – и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани…
Ако либералното възпитание се е провалило, то "какво да правим ний с гайдите" – след като нашето възпитание е съвсем нелиберално?! сряда, 24 август 2016 г.
В шведската версия на книгата му "Как децата взеха властта", на корицата е малкият му син – надянал оранжева светоотразителна жилетка и каска и здраво стегнат с автомобилен колан. В ръката си стиска меченце. Из: Как отглеждаме неблагодарници: Провалът на либералното възпитание А когато остареем и грохнем, те ни захвърлят в старчески домове 11
Интервю с Давид Еберхард, шведски психиатър
... Чудите се защо либералното възпитание е пълен провал? Защото родителите вече не се държат като отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си. Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат. Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари – също като децата си. В днешно време цялото ни общество се състои от едни тинейджъри... ... Виждаме много млади хора, които са разочаровани от живота - очакванията им са твърде високи и животът им се струва твърде тежък. Това се проявява чрез душевни смущения на безпокойство и прояви на самоунищожение, които бележат впечатляващ ръст в Швеция... ... - А демократичната семейна структура? 12
Еберхард: Не мисля, че изобщо трябва да има такава. Отношенията между възрастни и деца винаги са асиметрични. Това са отношения между учител и ученик. Единият учи – другият слуша. Родителите имат по-богат опит, затова могат по-правилно да оценяват обстоятелствата, имат повече знания. Затова правилата са тяхна грижа. Разбира се, човек трябва да изслушва децата си, но в Швеция нещата стигнаха твърде далеч. Стига се дотам те да решават всичко в семействата. А всъщност, най-важното на което трябва да научим децата си е как да се справят с трудностите... ... Проблемът се отнася до хилядите морализатори и възпитателни експерти. Те се опитват да казват на родителите как е правилно или неправилно да се държат, какво да правят и какво да не правят. Търсейки ориентири по пътя, родителите възпитават в идеологии, от които после никак не е лесно да се избавят и пращат децата си в света на големите илюзии... ... Много родители действат противоречиво, без изобщо да мислят за това. Ние лошо подготвяме децата си за живота им като възрастни, заблуждаваме ги, че с тях никога няма да се случи нищо лошо, че ние винаги ще сме до тях и ще им помагаме, че те са пъпа на Земята. В психиатричната ми клиника се срещам с млади хора, които са дошли, защото някой ги е изоставил или кучето им е умряло. Те имат огромни затруднения да се справят и преживеят обичайни неприятности. Родителите искат медицинско обяснение за своята безпомощност. Диагнозата Синдром на дефицита на внимание с хиперактивност, те приемат с облекчение, защото са получили обяснение за поведението на децата си, и вече могат да спрат да винят себе си. Родителите са изумени, че децата им са толкова уморени, раздразнителни, хиперактивни, но никога не им идва на ум, че могат да ги накарат да си легнат по-рано или им забранят гледането на телевизия и безпаметното висене пред компютъра... ... От друга е училището. Авторитетът на нашите учители е нищожен. Децата не считат за необходимо изобщо да ги слушат, така, както не слушат и собствените си родители. Затова и резултатите в образованието са плачевни. Според изследване на Pisa, шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм. Но самочувствието им е огромно! Типично за деца, постоянно намиращи се в центъра на грижите и вниманието... ... Да се фокусираш единствено върху децата си – не е най-добрия възпитателен метод. Ако беше така, децата ни щяха да ни обичат повече, отколкото къде и да било по света. А това не е така. Когато остареем и грохнем, те ни дават в старчески домове. В останалите страни, семействата живеят заедно, защото родителите, макар и престарели, все още са ценени и обичани. Виж и тази публикация: Как отглеждаме неблагодарници – Провалът на либералното възпитание 13
Шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм Виж и това: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите, където съм написал следния"Кратък" мой коментар (писан е през миналата година; тогава не е имало никакви коментари, а сега дали ще има?):
В училищата децата ни привикват не към свободата, а към диктата, към тиранията Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители – и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че по-добре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю? Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа - поне в отношението на родителите към техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици", но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това ,което сме пожертвали? Многото свобода е вредна, така ли? А свобода ли е контролираната свобода, "свободата наужким", уж да си свободен, ама един вид пак да си "под 14
похлупак"? Могат ли родителите, оставяйки децата си свободни, все пак да влияят по един по-фин, деликатен начин върху решенията им - насочвайки ги във "вярната посока"? Прочее, кой е този, който ще реши кое е правилното и кое е неправилното след като тук става въпрос за техния, на нашите деца, живот? Можете ли да поемете тази отговорност да се разпореждате с техния живот? Как така - и на какво основание? Кой ви дава право да искате, да се стремите към такава една власт над чуждия живот, към живот, който не ви принадлежи? А каква и ситуацията у нас, щото дотук разсъждавам по принцип. Ами у нас децата уж са свободни, ала това е само привидност: как да могат да са свободни в едно общество, за което като цяло свободата е непроницаема загадка, е една тайна – пък и е нещо крайно нежелано? Или, по-вярно казано, общо взето е нещо непреживяно и непочувствано дори от родителите. Ако самите родители не разбират що е свобода, не обичат свободата, не умеят да живеят свободно, нямат подобаващото съзнание на един свободен и отговорен човек, то тогава какво ли възпитание ще осигурят те на своите деца? Ами... никакво, възпитанието, което ще им осигурят, ще бъде никакво, т.е. "ни рак, ни риба". Децата трябва да преживеят на основата на своя жизнен опит тайнството, наречено свобода, трябва да се направи така, че в живота си да я почувстват, което е предпоставка не само да разберат що е това свобода, ами дори и да я обикнат. Децата трябва да бъдат поставени в жизнена ситуация, в която да може да се роди тяхното лично и автентично съзнание за свобода. Тоест да се породи убеждението им, че без свобода животът за човека просто не си струва усилието. Да, обаче как да се случи това в едно общество, в което свободата се възприема масово като нещо най-страшно и опасно – от което децата следва да бъдат овардени – от което децата трябва да бъдат лишени? В училище нашите деца са подложени на такова едно отношение, че да привикнат не към свободата, а към противоположното на нея, именно към диктата, тиранията. В училище нашите деца няма да разберат що е това свобода, нашата училищна система е такава, че децата следва да станат нещо като роботчета, които са привикнали да правят едно-единствено нещо: да изпълняват заповеди и команди. Никой не оставя децата ни в училище да вземат свободни и отговорни решения, системата на образование и възпитание у нас е откровено свободоненавистническа. Който иска да съхрани свободата и достойнството си в тази система, независимо дали е учител или ученик, ще си има много главоболия. Той ще бъде обявен за "черна овца" и ще бъде репресиран всеки ден. Докато или бъде пречупен и забрави за свободата, или пък бъде смачкан сякаш е червей. Е, децата имат у нас този избор: да станат конформисти или пък да станат бунтари. Втората възможност е съвсем рядка, малцина ще се възползват от нея в нашите родни условия. Ясно защо, вие разбирате защо това е така, нали? Е, училището у нас произвежда нагаждачи, фабрикува конформисти. Произвежда ги в огромни количества. Произвежда и фабрикува в колосални количества един дефектен по начало човешки матр`ьял, ако мога да използ15
вам любимата дума на непрежалимия другар Тодор Живков и на неговия найблизък възпитаник, нашият днешен любим премиер. От този именно дефектен човешки матр`ьял, понеже изначално е чужд на свободата, могат да се очакват какви ли не зулуми, ексцесии, трагедии; младите, непознаващи свободата, са хем нихилисти, хем същински волунтаристи, те са способни именно на всичко. Те, примерно, са способни, вероятно неясно защо, ей-така, без смисъл, да тормозят, да пребият до смърт 3-годишно дете, чиято майка им се е доверила да се грижат за него; вчера писах повече по този случай, виж: Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни – щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Такъв един дефектен продукт на изцяло сбърканата и порочна система е способен, примерно, да се напие като казак, след това да се качи в леката си кола, подарена му от таткото-идиот, по-нататък абсолютно малоумните му другари-връстници, без да се замислят, ще се качат в колата с него, след това като подпали колата той ще се прави, разбира се, на "голем пич", ще кара като обезумял - докато шибне колата със страшна сила в някое дърво или в някой крайпътен стълб, та да избие всички. Или, примерно, да помете и размаже групичка младежи, вървящи във великденската нощ по тротоара - понеже са се запътили към черквата. На всичко, повтарям, е способен такъв един дефектен из основи човешки матр`ьял, за който свободата е нещо неизвестно, е пълна непонятност. Сега разбирате ли защо нашата тъй антилиберална образователно-възпитателна система е хем противочовешка, хем също така е и толкова опасна за обществото, че вече се е превърнала в същинска заплаха за националната ни сигурност? Способен да прави каквото му скимне не е младежът, който е бил оставен на "пълния произвол" на тъй нежеланата у нас свобода; не, няма такова нещо, да ме извинява ученият шведски психиатър, дето е написал тази своя антилиберална книга. Способен на пълен произвол е оня, който изобщо не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал – той именно е способен на абсолютно всичко. Точно такива са найгорещите привърженици на формулата на Достоевски, която съдържа същината на пълния нихилист: "Все дозволено!", да, "Всичко е позволено!", казано на български, е девизът на всички, които не знаят що е свобода, противно на това, което обикновено се мисли по този въпрос. Не от свобода се стига да въпросната "слободия", а от нейния пълен дефицит, заради лишеността от свобода се стига до пълния произвол, до анархията, до онова, което ний, философите, наричаме волунтаризъм. Волунтаристът е именно оня, който не зачита никакъв закон, а до такова едно поведение се стига когато човек никога не е усетил и разбрал що е това свобода. Свободата не е вредна, както се смята у нас, тя на лошо няма да научи хората, на лошо ще ги научи несвободата. Думата "свободия" е най-тъпата дума в българския език – щото тъкмо слободията няма нищо общо със свободата. Слободията е именно произволът, на който е способен оня, 16
които изобщо не знае що е свобода. Защото ако поне малко знаеше що е свобода, той никога нямаше да си позволи да прави каквото му скимне. Без свобода няма отговорност, без свобода няма нищо – без свобода всичко се обезсмисля. Това нещо само у нас, в България – не го знаем, а пък дори и да го знаем, не го признаваме. Пардон, грешка: и в Русия изобщо не знаят това. Там живеят хората, които са открити врагове на свободата – и у нас е пълно с такива. Затова именно и сме толкова прокопсали де, но това вече е отделна тема. Спирам дотук. Няма що, "кратък коментар" написах, личи си! Дали да не го сложа този "кратък коментар" като отделен постинг? Най-вероятно така ще направя. Темата, която подех, е голяма, тъй че донякъде съм извинен за дългия си коментар. Още много може да се каже по тази безкрайна практически тема. Аз много се замислям дали да не посветя на тази тема и днешното излъчване на своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Най-вероятно тази ще бъде темата, ще видим, щото пък там поехме по друг път, там реших да проведа една поредица от предавания, свързани с душевния живот на човека, една поредица от психологически теми. И стигнахме до темата за чувствата. (Миналият път говорихме за разсъдъка, за мисленето, за съзнанието.) Та ще видим де, може временно да прекъснем онази поредица за да вмъкнем темата за възпитанието. Въпросът Как възпитаваме децата си? е един важен въпрос, който може и трябва да се поставя много често - и то най-настойчиво. Ще видим, те нещата са свързани, тъй че не ми пречи да избера която си искам тема. В това предаване ми е дадена пълна свобода, никой не ми се меси коя да бъде темата или какво да правя. Всичко сам решавам. Превъзходно нещо е свободата, от мен да го знаете! Превъзходно и при това е най-сладкото нещо, както добавя лудият дон Кихот де ла Манча. Тия обаче, дето се плашат толкова от свободата, са в голямо заблуждение. (Те именно поставят... салама над свободата - ако мога да използвам онази трогателна реклама на тъй драгите на българското сърце салами!) А системата на образование и възпитание у нас, която е основана на принципа на тоталното игнориране на свободата, т.е. на принципа на свободоненавистничеството, другояче казано, на отдадеността на робуването, произвола и на тиранията, наистина е същинска заплаха за националната ни сигурност. Аз това нещо ще го повтарям докато колкото се може повече хора не го разберат. Ето, с това и ще завърша и днес. Без свобода няма как да се роди човешката личност, отречем ли свободата, тогава значи че сме погубили личността у себе си. Просто е. Бъдете личности, бъдете свободни, не харизвайте никому свободата си – този е моят съвет към вас, и млади, и стари, към всички! Чао и до скоро! Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен... 17
Роналд Рейгън за свободата
Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме – и на тях трябва да предадем да правят същото. Роналд Рейгън
За да каже истината човек трябва да бъде еретик неделя, 2 август 2015 г.
„За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.“ 18
„Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.“ „Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го чакате. Или може би ще бъде по-вярно да се каже, че в действителност то изобщо не идва. Всичко, което съществува реално, е в рамките на сегашното. Дори нашите чувства за миналото произтичат от сегашното. Всъщност миналото също е абстракция, но по-малко лъжлива от бъдещето.“ „За да каже човек истината, трябва да бъде еретик. Така е било винаги и така ще бъде във всяка епоха!“ „Никой не може да ми даде свободата като подарък, ако аз вече не я притежавам вътре, въплътена в мен. Няма нищо по-фалшиво от външната свобода, ако на човек липсва вътрешната свобода!“ „Всеки човек е Фауст по свой собствен начин и всеки трябва да премине сам през всичко.“ Борис Пастернак Из: Драмата на Пастернак, Георги Марков
Ах, тази магесница любовта – на какви чудесии е способна! неделя, 2 август 2015 г.
Вчера деградирах дотам (зер един нашенец, живеещ в Австралия, читател на блога, постоянно ме ръфа, че за разлика от целия български народ само аз съм бил "музикален инвалид", щото, видите ли, не съм бил обичал чалга!), че в един момент взех да се ровя из чалга-музиката и попаднах на песента 19
на великата Ивана Ах, тези пари!; и сложих клипчето в блога си. Даже извадих някои памятни думи от тъй прочувствената песен, изразяваща най-фини трепети на народната душа, ето примерно тия: Човек като печели не знае колко губи... За какво са ни тези всички пари – щом приятели нямаме вече... от бедняци по-тъжно живеем?! Купуваме вярност, любови дори, а самотни през сълзи се смеем... :-) Да, за какво са ни всички тези пари?! Аз пък вече изглежда съм голям щастливец, щото не мога да кажа "всичките тези пари": в ужасни унижения някак мина първият ми месец, в който нямам вече никакви средства за съществуване, абсолютно никакви доходи нямах през този месец юли; това беше първият месец, в който съвсем спря обезщетението ми за безработица (през миналия месец, юни, имах 300 лева доплащане от обезщетението и някак изкарах месеца). Сега се задава месец август, пак ще трябва да го изкарам без пари. След това идва септември. Никой не знае кога ще се гледа съдебното дяло във Върховния касационен съд, където директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, което отмени нейната хем смехотворна, хем репресивна заповед за уволнението ми като преподавател по философия и гражданско образование в това училище и ме възстанови на работа. Изглежда някъде към Нова година ВКС ще се произнесе по казуса, не знам. Очертават се черни предстоящи месеци за мен, изпитание, което до този момент не ме е сполетявало: да нямам абсолютно никакви доходи, никакви средства за съществуване! Такова нещо до този момент не ме беше сполетявало, 32 години съм работил непрекъснато все като преподавател по философия - преди тази другарка, назначена за директор от ГЕРБ, да реши, че трябва да бъда на всякаква цена уволнен по причина на това, че единствен съм си позволил да не благославям мъдростта й, а, видите ли, съм си позволил да я критикувам открито. Да, в нашата свидна демократична родина оня, който си позволи да каже открито, че не приема подхода, стила на ръководство на шефа си и го оценява като погрешен, оказа се, бива незабавно уволняван – и изхвърлян на улицата, независимо от това, че в случая учреждението, в което работя, е държавно, то в никакъв случай не е бащиния на въпросната шефка, ала тя, милата, явно го възприема като своя бащиния, в която може да си прави каквото иска. Но да оставим това настрана, сега думата ми е, че за първи път в живота ми се налага да преживея такова нещо, а именно, да нямам никакви средства за съществуване – и да се опитвам някак да оцелявам по този начин. Ще се опитам да представя как се живее съвсем без пари, мисля, че е интересно това за публиката, за мен това е също интересен проблем, нуждаещ се от по-сериозно вникване. Винаги съм се чудил как в нашите родни условия оцеляват толкова много хора без никакви доходи. Ние наистина сме страна, в която сякаш живеят все някакви факири. Примерно, в еди-кое си предприятие собственикът не бил плащал заплати от... 3, 5 или 7 месеца. Или от цяла година. Хората му работят, той не им плаща заплатите. И тия хора пак, неизвестно как, живеят, ходят на 20
работа, хранят някак децата си, това ако не е същинска мистерия, аз друго не знам какво може да е! Слушах такива новини и се питах как е възможно да се живее така, плюех в пазвата си да не ми се случи нещо подобно, ето, сега ме сполетя такова нещо. Безработен съм не само аз, ами и съпругата ми, също учителка. Синът ми, на 26 години, също е без работа (до преди месец беше на работа, сега вече не е). Нашият случай е чист вариант, щото ако някой от нас работеше, ако някой имаше някакви мизерни доходи, пак щяхме да имаме нещичко, а сега нямаме нищо. И спестявания нямаме – ако не броим някакви малки пари "за черни дни", които съпругата ми, горката, е заделяла в предишните години. Е, от тях живяхме през този първи месец. Хляб, маргарин, зрял боб, картофи, зеле. Това са нещата, продуктите, които готвим и ядем. Аз се разхождам из града пеша, в чантата си нося бутилка вода, в горещините, които преживяваме напоследък, това е жизнено необходимо. (Умник писа, че певецебутилките в тези горещини били отделяли някакви отрови, от които се бил образувал... рак!) Да ви кажа, усещането, че си съвсем без пари е от една страна много потискащо, но от друга страна е някак си освобождаващо. Примерно не мислиш за това какво да си купиш, в кое заведение да седнеш; като седнеш на някоя пейка в парка, можеш чудесно да си прекараш с книга в ръка, под сянката, за какво ти е заведение, и то непременно скъпо и много престижно?! Тия неща са естествени, да пиеш чиста вода от чешмата е значително по-добре и дори поздравословно от това да пиеш пустите му там коли, фанти, газирани води и пр. Да не ядеш месо също така, твърдят, било здравословно, ето, ние си постим този път по необходимост, като едното нищо ще укрепнем здравословно - ето ти още една голяма полза от тази мизерия! (Да не броим това, че ще свалим излишните килограми, това е бонус, който се подразбира, макар че като обича човек мекия хлебец с маслинки и си хапва по повечко пак може да си запази килограмите, ще видим, то това ще се разбере скоро!) Е, в този месец, месец и нещо успях да продам няколко книги, давах и някои платени консултации, та спечелех малко пари, не е съвсем без нищо (Леле, ако ме подгонят данъчните за тия пари?! Те са нещо като дарение, но знам ли, ако се намери съвестен възмутен гражданин, който да напише донос "там, където трябва", като едното нищо може да ми ударят някаква глоба за неплатени данъци, примерно!) Е, взел съм някакви си там 30-40 лева, голяма работа, другари, нима ощетих толкова нашата тъй просперираща под ръководството на мъдрия ни премиер държава? Недейте така де, не пишете донос срещу мен, голема работа, ощетил съм бил държавата-октопод, ами приемете, че това моето са някакви доходи, наподобяващи доходите на просяка на улицата, и от просещите на улицата ли нашата държава иска да взема данъци?! Е, показах колко лош гражданин съм, щом шикалкавя относно тия пари, дето съм получил от хора, които са ми благодарили по този начин защото аз съм им подарил, да речем, свои авторски книги. Нищо де, но като взема десетачка или двайсетачка от някого, да ви призная, самочувствието ми мигновено се 21
повишава! Страхотно е усещането да имаш десетачка в джоба си при положение, че преди това, да речем, 10-15 дена си се разхождал по улиците само с шепа жълти стотинки в джоба, с които да те е срам да си поръчаш и един студен сок от машината в някое заведение. Като казах "сок от машината" та се сетих: тук, в нашия квартал, имаше едно място, където се беше запазила такава машина, чашка сокче струваше само 40 стотинки, а пък билковия чай – 50 стотинки. В най-големите жеги хора като мен, от аутсайдерите на обществото, абе от отпадъчния продукт дето сме, отрепките, инак казано, се събирахме там я на сокче, а на чайче. Причината е, че има климатик! Разни пенсионери с изстрадали лица, просяци като мен с що-годе интелектуално изражение на лицето, отчаяни безработни младежи и други подобни боклуци се събирахме в туй заведение. И знаете ли какво измисли собственика за да ни разкара от там? Ами просто е, сами можете да се досетите: премахна машината с евтиния охладен сок, да, в един ден внезапно машината изчезна! Отидох там, ала гледам, заведението съвсем опустяло, машината за сок я няма, а билковият чай станал вече 70 стотинки. Специално проверих за чая, повишил го е тъй социално загрижения собственик на туй заведение, явно не става дума за случайно разтуряне на тази машина за охлаждане на сока, а а специално премислена акция по прогонването на социалните боклуци, дето бяхме намерили приют в неговото заведение. Сега заведението пустее, а пък аз вече изобщо не влизам в никакво заведение – и душата ми е съвсем свободна, като птичка! Последните окови успях да премахна, именно пристрастеността ми към 40-стотинковите охладени сокчета, край, повече към нищо нямам привързаност, към абсолютно нищо. Трябва да измисля в близките дни да почна да отказвам и хляба – та да се вталя малко. Преди доста години заради проблемите със сърцето отказах кафето и алкохола. Не съм страдал по тия излишества, макар на млади години да се бях много пристрастил към кафето. Кафе и цигара, нали знаете, от ранна утрин до късна вечер. Бях си внушил, че без кафе и цигара... не мога да мисля, представяте ли си? Е, като отказах кафето (към алкохола никога не съм имал слабост, напротив, имам отврата от него, останала ми от детството, просто презрях злоупотребяващите с алкохол и по тази причина се отвратих и от алкохола!), та като отказах кафето, ми останаха цигарите. С тях водих най-тежка борба, нали знаете как трудно се отказват тия пущини?! Стигна се дотам лекарите да ми казват директно "Ако искаш да живееш, спри цигарите!", щото наистина бях много зле със сърцето. Пушил съм от слабоволие даже и когато съм бил в спешното отделение със сърдечна криза, голям идиот бях, но бях все още млад. И в болници като съм бил заради сърцето пак съм пушил като идиот, като същински урод. А когато станах на почтена възраст, като наближих 50-те години, тогава сериозно взех да се замислям за махането на тия пущини, цигарите! Е, няколко години водих неуспешни битки, примерно отказвах цигарите... всеки ден, то била много лесна тая работа, аз по няколко пъти на ден ги отказвах даже! Но в един момент ножът опра до кокала. И твърдо реших да откажа цигарите. Къде22
то сядах и където ставах все това говорех. Заради тия пусти цигари и с учениците, помня, правех семинари, свързани със свободната воля на човека, между другото на мен лично много ми помогнаха тия семинари. И когато един ден моят собствен син ми каза в очите, че аз може и много добре да говоря за свободната воля на човека, но явно моята собствена воля не е свободна щом продължавам да пуша, аз тогава много се засегнах от тази... истина, казах му "Искаш ли да ти докажа, че волята ми е свободна?!", той ми се изсмя гадничко в лицето, че не вярва на това и след седмица аз вече отказах цигарите! За да докажа на сина си, че имам свободна воля, че не е само на теория да зная що е свободна воля, но и мога да демонстрирам, така да се рече, че моята собствена воля е свободна, ето, аз за една седмица отказах цигарите – и вече повече от 7 години не съм запалил цигара, независимо от трудностите, изпитанията, проблемите, които ми се стовариха в последните години. Щото някои хора като им се случи сериозно изпитание първото, което правят, вероятно от отчаяние, е да идат и да си купят кутия цигари, така прави един мой най-близък приятел. Аз това нещо не го направих и, така да се рече, се гордея със себе си. Отказването от цигарите е една от най-важните победи, които съм имал в живота си. Е, отказвайки цигарите, доста надебелях, увеличих си килограмите, карането на кола също допринесе за това. Сега вече кола по понятни причини, поради безпаричие, вече не мога да карам. Ходя си пеша. Остава да откажа и яденето и ще стана съвсем положителна личност. Е, да се боря с комуноидите – това от мен не искайте да откажа, нямам сили за това. Пък и туй нещо, човешкото съвършенство, го няма на земята, тъй че не искайте от мен специално да бъда хептен съвършена, положителна личност. Ще си имам една странност: да се боря с мерзавците-комуноиди. Това си е нещо като мое хоби. Затуй от мен не искайте да прекратя битката си с уродите, които наричам комуноиди. Напълно положителна и "консенсусна" личност аз не мога да бъда. Ще си имам и някои недостатъци. Да, знам, че е глупаво да водя тази обречена битка с наглеците, с мерзавците, с мошениците, с тарикатите, с подлизурковците, с нагаждачите и пр., наричани от мен с общото наименование комуноиди. Но ще продължа да си доставям това удоволствие като се боря с тях. Ето, тия дни съм намислил (тази сутрин очевидно няма да имам време за това) да напиша едно писмо до г-н Министъра на образованието и науката. И да му задам простичък въпрос: възможно ли е едно административно лице от най-нисък ранг, каквото е директорът на една гимназия, самоволно да отмени сума ти постановления на законни държавни органи, включително и такива на друга държава (!), само и само да си задоволи каприза, а именно, да ме уволни. Примерно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за да си сбъдне съкровеното желание мен да ме няма в туй учебно заведение, щото аз, видите ли, си позволявах да й мътя водата в тъй добре смърдящото учрежденско блато, си позволи, примерно, да отмени всички мои права, произтичащи от това, че, примерно, съм съвсем законен преподавател по философия (тя самоволно провъзгласи, че съм 23
бил нямам никакви качества да бъда такъв и пр.!), произтичащи от моята диплома за магистър по философия, издадена от Държавния университет в СанктПетербург, Русия; отмени също така моята диплома за най-висшата преподавателска квалификация, издадена от Департамента за усъвършенстване на учителите, именно за т.н. първи-клас квалификация и т.н. Та ми се ще да запитам г-н Министъра и подведомствените му министерски образователни бюрократи как те гледат на този рецидив на директорско всевластие, щото такова нещо даже и във времената на Средновековието, на славния феодализъм не го е имало. Ще попитам това, щото на основата на административния акт на въпросната самозвана "повелителка на съдбата" моя милост сега фактически е лишена от упражняването на преподавателските ми права, излиза, че въпросната администраторка успя по този начин да отмени и постановления на самата Конституция на Республика Болгария, сума ти мои права тя успя да отнеме, в резултат на което сега аз, примерно, не мога да си търся работа по специалността: всеки неин събрат-директор като види документите ми ще рече "О, този не става за тази работа, не мога да го взема, щот той нема вече преподавателски права!", пък като звънне да попита за съвет най-близката сътрудничка на репресиралата ме тъй баламски директорка, именно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, тя, горката, е длъжна да му каже: "О, аз този Грънчаров го обявих за най-лош преподавател по философия в цялата Пловдивска област, произнесох се по този въпрос пред съда, така че, моля ви се, не го вземайте на работа изобщо, не позволявам да го вземете на работа, той е много лош човек също така, именно си позволява да критикува непогрешимата си директорка!" и пр. Виждате ли до какви идиотщини се стига когато разни разпасали се администраторки си позволят подобни несмислени, неразумни, направо казано глупави постъпки? Та за тия неща ще се наложи да питам аз г-н Министъра на образованието, която добре знае за цялата възмутителна история, но мълчи като... (да не казвам като какво!), пък и, защо не, ще ми се наложи да попитам и новата обмудсманка, другарката Маяма Нолова, нищо че още не е встъпила в длъжност, ще й задам тоз казус, белким мисли усърдно до месец октомври, когато ще встъпи в длъжност (ако изобщо встъпи де, щото тая наглост с избирането й не може да бъде преглътната току-така). Ох, докъде стигнах пак, а, видите ли каква безпределна свобода дава... безпаричието?! Тия хора, дето си имат солидни държавни служби, на тях не ми се налага изобщо да мислят за каквото и да било, тяхна единствена грижа е как да опазят своите солидни държавни служби и как, евентуално, да порастат още повече по йерархията, та да им се увеличи заплатата – и диференцираното заплащане, евентуално. Значи те мислят само как да се подмазват по-ефективно на началството си. А такива като мен, дето са свободолюбиви, виждате, могат да си мислят за каквото си искат. И могат да правят каквото си искат, водени от съзнанието си за дълг най-вече. Такива като мен темерути не мълчат изобщо, сами забелязвате. Е, навличат си известни проблеми, разни беди, на главите им 24
се стоварват гръмотевиците на възмущението от страна на въпросните властници-гръмовержци. Имам предвид разните там началства. На началник у Нашенско требе само да се кланяш и постоянно да мълвиш колко е велик той, да го благославяш и ако ти се удаде сгоден случай да духнеш с уста некое мъхче, което е зацапало тъй бляскавите им обувчици. Или да изтриеш с ръкава си некое петенце по обувчиците им. Това може. Друго обаче не бива. И прав не бива да стоиш пред тех. Леко наведен е най-добре. И ухилен до уши от възхита заради неземната им мъдрост. В тази връзка ми се иска да завърша туй свое есе по подобаващия начин. Мисля, че финалът требва да е достоен. Подобно на звученето на имперски фанфари. Ето какво ми се мержелее в съзнанието, веднага ми излезе подобаващата картинка. Абе велико нещо е животът, него никакво въображение не може да го надмине! В ПГЕЕ-Пловдив има един даскал на пенсионна възраст, които има тази странност, че има две мании, горкичкият: да се представя за това колко много е набожен, на второ място колко здравословен живот води и (те станаха три въпросните мани!) и също така да се прави на най-върл... антикомунист, представяте ли си?! С този човек в предишните години си имахме дори известна близост, тъй да се рече, щото тия теми, особено за вярата и за политиката, за мен също не са безинтересни. Както и да е, та този човек, дето се представяше за толкова набожен и антикомунистически настроен, стана така, че като дойде новата директорка, изведнъж започна да изпитва най-светли чувства на искрено преклонение към нейната неземна мъдрост. Има всекакви чудаци на тази земя, нали знаете това, да не употребявам друга, по-пищна дума. И този човек, значи, като се водеше некаква оперативка (щот въпросната администраторка почти не води съвети, защо са й на нея съвети, нужни са само оперативки, на които да се спущат задачите за изпълнение?!) сядаше на удобна позиция наблизо директорката и повтаряше в несвяст само ето това: - Правилно, точно така! Превъзходно! Наистина си е така! Браво! Точно така! Наистина е точно така! Лелее, как добре го казахте, другарко директорке! Думи немам! Бравос! Хора, защо не ръкоплескате, нима не усещате мъдростта, дето струи в тия думи на нашата любима ръководителка?! Нещо такова говореше постоянно този благонравен, много набожен и прочие човек, който инак много бил ненавиждал, видите ли, милиционерите, ченгетата, "мутрата", комунистите и пр. Тъй да се рече де. Изглежда той поради извънредната си набожност е видял във въпросната директорка нещо като непорочно ангелско същество, пратено от самия Бог на земята, знам ли що се върти в главата му? Може пък да я възприема за нещо като светица, не знам, това са тайни, които знае само неговата душа. Та тоя набожен и благочинен човек с цялото си сърце подпомогна репресиите и гоненията срещу мен, не знам, може в мое лице да е видял самия Сатана, не знам, но ако е било така, то това добре обяснява неговата всеотдайна позиция в подкрепа на всички до един зулуми на 25
директорката. Той най-вероятно е бил от най-усърдно ръкопляскащите при вестта за моето обезглавяване-уволнение, сведена до знанието на сплотения колектив от директорката на другия ден след уволнението ми. Такива работи, е ето, напоследък, как става така, че като изляза на улицата, като тръгна из града, все този човек срещам, не знам защо е така, но се случва понякога да го срещна и по три пъти на ден, това вече не може да е никаква случайност. И то при положение, че той като ме види, се затичва да бяга, все едно е видял в мое лице нещо като... Юда Искариотски – или Пилат Понтийски, не знам какво точно той вижда в мое лице, и не мога да знам. Разбира се, не сме е дума да обели с мен, държи се като пълен идиот, прави се, че не ме познава, прави се на ударен и най-вече панически бяга като ме види. И за зла участ на следващата пресечка, бягайки от мен, пак налита на мен, представяте ли си? Вчера бях в един хипермаркет за да купя бутилка олио (беше ни свършил този най-важен продукт) и хлебец. Случи се така, че щом влязох в магазина и този другар налетя право на мен, за свой ужас! Щеше да се спъне, ала търти да бяга, не знам защо бяга, може би много се страхува да не би някой да го види наблизо до мен и да докладва "там, където трябва", а пък добрата му душа не може да понесе такава изневяра. Особено предвид това, че въпросният много набожен човечец вече е в пенсионна възраст и стоенето му в училище може да бъде резултат единствено на милостта на тъй справедливата и мъдра директорка. Тя обаче си вкара автогол че пак уволни наскоро върнат от съда уволнен от нея неудобен учител, уволни го с мотив, че бил в пенсионна възраст, и по този начин си вкара превъзходен таралеж в гащите, сега трябва да отговаря пред Комисията за защита от дискриминация как е възможно едни пенсионери да благоденстват безкрайно под сянката на нейния трон, а пък други да бъдат гонени без жал, по причина на това, че не принадлежат на нейната партия, предполагам. Та такива работи се случват в моето всекидневие напоследък. Прочее, вчера този човек като търти да бяга от мен из магазина, се запиля някъде, и как стана така аз не мога да разбера, но на опашката пред касите за малко пак да се нареди точно до мен! Уплашен страшно от тия дяволски игрички, които съдбата му устройваше, човекът си плю в пазвата и пак търти да бяга! Посмях се от сърце на страховете му, но се питам: как е възможно един човек да стигне до такова положение, ах, тази магесница вездесъщата любов, на какви чудесии е способна! Ще трябва тия дни да си запретна ръкавите да и почвам сериозно да пиша по започнатите, ала недовършените си книги. Примерно по тази за любовта, отдавна ме сърбят пръстите да пиша по нея. Но и другата, за жизнените стратегии, много ме привлича, сами виждате, предвид безпаричието, в което изпаднах, а там съм стигнал до интересни моменти, свързани тъкмо с ваденето на пари. И с ролята на парите и пр. Тази тема също ми е интересна и близка. Ще видим с какво ще се заема скоро. 26
А сега – хубав ден ви желая! Навън напече, в апартамента е горещо като в сауна, ще трябва да излизам и да бързам за парка, че окъснявам. Дано не засека оня другар из квартала, щот като капак на всичко ние живеем в един и същ район. А иначе се срещаме из целия град. Защо ли съдбата ни среща толкова? Явно и той се разхожда като мен, безделничи, да не са го уволнили и него? Пенсионерската работа, да знаете, е много хубава работа! Пълен релакс! Ама кога ли ще доживея аз до нея – това вече не се знае. И дали ще доживея изобщо също не се знае. Чао и до скоро, да не мислим за най-лошото! То ще си дойде само като му дойде времето...
Трябва да правим нужното да се родят и възпитат колкото се може повече свободолюбиви хора – тук е разковничето, тук е и спасението ни! неделя, 2 август 2015 г.
Тази картинка, която съм направил преди доста време и съм поставил във фейсбук, е харесана от 203 човека и – внимание! – е споделена 1 245 пъти!!! Реших сам да я споделя отново и при това да я допълня с нещо, ето с какво: Ето какъв ни е проблемът като общество – липсва тази "критична маса" от свободолюбиви хора у нас. Трябва да правим всичко нужно че да се родят и възпитат тези хора – тук е разковничето, тук е спасението! Един такъв свободолюбив човек със самото си присъствие вече променя ситуацията около себе си, светът вече не е същият щом него го има, давате ли си сметка до какво води това в крайна сметка?! 27
За някои особености на нашето, на българското отношение към мислещите и пишещите хора или личности понеделник, 3 август 2015 г.
Тази вечер съвсем случайно ми хрумна нещичко и по тази причина се наложи да напиша следното писмо на един мой отдавнашен познат (с когото изобщо не съм се виждал и срещал в живота, познанството ни е само виртуално); ще ви уведомя какво той ми е отговорил – и как е реагирал; ето въпросното мое писмо до него: Здравей, уважаеми г-н М., Хрумна ми тази вечер нещо: понеже имам доста съвсем нови книги, които си стоят неиздадени на хартия (а някои други пък, поради бедността ми, издадох само в бутиков тираж, т.е. в 20-30-тина екземпляра, колкото да дам на Народната библиотека и на неколцина приятели), пък в същото време, уверявам те, в тези мои книги думата "Костов" изобщо не е спомената, та значи мисълта ми е, ето, изпращам ти тези книги, поразгледай ги, ако сметнеш, че някоя от тях заслужава да бъде подпомогната за да бъде издадена подобаващо, ето, ще имаш тази възможност. Правя това, щото навремето един вид, така да се каже, ми обеща да подпомогнеш излизането на моя книга, но заради името "Костов", употребено в нея, се отказа от намерението си, та ето, сега ти давам възможност да си изпълниш обещанието. Та значи книгите ми, които не са издавани в хартиен вариант, са следните:
28
За НЕздравомислието За духовните неща с българска специфика Изкуството да си учител Експеримент по свобода Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) Помагало по вяра Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище Усещане за свобода УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА VERITAS ODIUM PARIT Това са неиздадените подобаващо мои книги. Би могъл да ги разгледаш и ако някоя от тях ти се стори достойна за издаване, да подпомогнеш финансово издаването й, според някогашното си обещание. Дано тази моя молба или предложение не ти се стори прекалено нахално, но какво да правя, появи ми се в съзнанието така една идея, длъжен бях да я споделя с теб. Пък сам си решавай после. Трябва да знаеш, че авторите, като напишат една книга, имат голямо желание тя да бъде издадена, щото издаването й всъщност е нещо като фактическото й раждане, докато не е издадена, книгата не е родена, а това е много мъчително за автора. На второ място има една особеност на нашето, на българското отношение към нашите мислещи и пишещи хора, колкото и да са малко те: докато са живи, не благоволяваме да си мръднем малкото пръстче с нещо да им помогнем, оставяме ги да се мъчат, пък като умрат, тогава спрямо някои почваме да богоговеем, да се прекланяме, дори паметници им туряме, но не се досещаме, че докато са били живи, ний с безразличието си към тях един вид сме им помогнали да умрат по-скоро, един вид сме спомогнали за убиването им. Така става у Нашенско! А иначе ний много ценим писателите си, няма що: мъртвите обаче предимно. Към живите се прекланяме само и предимно към ония, които са от сорта на... да не казвам имена, щото ще излезе, че им завиждам, всеки знае кои са те. Левчев примерно. И прочие любимци на съдбата. Пардон, разприказвах се, пак казах някои излишни неща. Но какво да се прави: имам голяма уста. Заради която си патя. Всичко добро! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
29
ОЩЕ КНИГИ ОТ ПОРЕДИЦАТА:
Популярна библиотека на списание HUMANUS 30
Популярна библиотека на списание HUMANUS 31
Популярна библиотека на списание HUMANUS 32