Коледни приказки by Хризантема Йорданова Стефанова

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ Съчинили учениците от 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски”, гр. Плевен кл. р-л: Хризантема Йорданова

ПРЕДГОВОР

Коледа е време на смирение, на прошка и благодарност към хората около нас. Коледа е празник на семейството и близостта. Коледа е доброта, топлота, уют, обич, чудеса и вълшебство. Найсветлият християнски празник. Въодушевени от магията на Коледа, в часа по развитие на речта, писахме съчинения: 1. По дадено начало; 2. По опорни думи. Най-добрите събрахме в тази книжка.

Как се появи Дядо Коледа Живял някога един цар на голямо и далечно царство. Вечерта, когато Иисус се родил, той видял ярката звезда, която съобщавала за раждането на Спасителя. Приготвил се за път. Искал да поднесе даровете си на Новороденият Бог. Царят се сбогувал с жена си и децата си. Тръгнал на път. Вървял, вървял, но звездата беше изчезнала. Царят много се натъжил, защото не могъл да поднесе даровете си на Младенеца. Търсил го дълго време, но разбрал, че е невъзможно да го открие, тъй като много деца се бяха родили в тази нощ. Отчаян той се прибрал в своя дворец. Като го видели толкова посърнал, жена му и децата му решили да му помогнат. -Какво ще кажеш , да подариш по един подарък на всички деца по света? предложила жена му. Царят намерил предложението за прекрасно. Тогава заедно се хванали на работа и направили хиляди подаръци за всички деца по света. Оттогава този цар, който днес наричаме Дядо Коледа, работи неуморно заедно с жена си и децата си и прави играчки за всички деца по света. В Коледната нощ добрият старец раздава своите подаръци.

Съчинил: Илиян Димитров Христов 4-б клас ОУ „Св.Климент Охридски” гр. Плевен, България

How was Santa Claus born

Once upon a time there was a king of a large and distant kingdom. The night when Jesus was born, he saw the bright star that said about the birth of the Savior. He got ready for travelling. He wanted to offer his to the newborn God. The King told goodbye to his wife and children. He went on travelling.. He walked and walked but the star disappeared. The king was very sad because he could not offer his gifts to the Infant Jesus. He had been looking for him for a long time but realized that it was impossible to his, as many children were born the same night. In his desperation, he went back to his palace. He was so sad that his wife and his children decided to help him. - What about giving out gifts to all children of the world? Suggested his wife. The King found this idea wonderful. Then together they started working and made thousand of gifts for all the children around the world. Since then, this king who we call Santa Claus nowadays, works hard wih his wife and children and makes toys for children all over the world. At Christmas night the good old man hands out his gifts.

Composed: by Ilian Dimitrov Hristov 4-6 grade school `` St. Kliment Ohridski `` Pleven, Bulgaria

Коледна приказка Никой вече не вярваше, че Дядо Коледа съществува, че има дълга бяла брада и шейна , теглена от еленчета със светещи очи. Никой не искаше да пише писма, в които да посочи желания подарък. И така , година след година, Дядо Коледа прекарваше празника сам-самичък, в очакване да получи поне едно-едничко писъмце. Той се чувстваше самотен и ненужен. Та нали това беше призванието му- да раздава подаръци и да радва децата по целия свят в празничната вечер. Верните и работливи джуджета нямаха работа, чувалът с подаръците стоеше празен, а еленчетата копнееха да се издигнат във въздуха за поредната обиколка. Дядо Коледа обаче не се беше отказал- всяка сутрин проверяваше пощенската кутия, която продължаваше да бъде празна…. Докато един ден , точно преди Бъдни вечер, в пощенската кутия Добрият старец откри писмо, надписано с детски почерк: „ За Дядо Коледа от Емо”. Развълнуван, той бързо отвори плика и зачете: „Скъпи Дядо Коледа, пиша ти това писмо, за да те помоля да дойдеш и да убедиш мама, тате и брат ми, че съществуваш. Може да съм малък, но знам, че те има и сега четеш писмото ми. Затова, моля те, ела! Чакам те! Емо”. Старецът усети как грейна лицето му. Беше разбрал, че още има деца, които вярват в съществуването му. Докато се усети, вече облече червените дрехи, впрегна еленчетата и взе подаръка, който неуморните джуджета приготвиха и надписаха: „За Емо от Дядо Коледа”. Емо беше прекарал часове на прозореца в очакване и почти беше задрямал. Изведнъж усети нещо във въздуха…. -Мамо, мамо, виж! Дядо Коледа! Майката се приближи с недоверие и шеговита усмивка, но остана шокирана от това, което видя през прозореца. Разтърка очите си. След като ги отвори, на фона на ярката Луна съвсем ясно се открои силуетът на шейна, теглена от елени, препускащи във въздуха и се чу гръмкият смях: „Хоу, хоу, хоу! Весела Коледа!” Така че, Дядо Коледа наистина съществува. Не вярвайте на тези, които казват, че го няма- те не са достатъчно пораснали, за да разберат, че го има. Съчинил: Моника Пламенова Пешева 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Christmas Tale essay Nobody believed that Santa Claus has existed that he has a long white beard and a sled whit reindeers with luminous eyes. Nobody wanted to write letters about the desired gift. And so, year after year, Santa Claus slept the holiday, alone waiting to get at least a single letter from a child. He felt lonely and useless. After all, this was his calling- to hand out gifts and to delight the children around the world in a festival evening. The loyal and hardworking dwarves did not have any work, the big sack with gifts was empty and the give up – every morning he checked the mailbox which still was empty… But one day just before Christmas Eve the good old men found a letter in the mailbox written by children’s handwriting: “To Santa Claus from Emo.” Excited, he quickly opened the envelope and read: “Dear Santa Claus, I am writing you this letter to ask you to come and convince mom, dad and my brother that you exist and you are real I’m waiting for you! Emo” The old man felt his face brightened. He understood that there are children who believe in its existence. Immediately he got ready, he wore the red clothes, harnessed the reindeers and took the gifts that the dwarves prepared and signed “For Emo from Santa Claus”. Emo had spent hours waiting near the window and almost asleep Suddenly he felt something in the air… - Mom, mom , look! Santa Claus! His mother came to him with a playful smile, but was shocked by what she saw through the window. She rubbed her eyes. She opened her eyes, in the bright Moon she saw the sled pulled by reindeers racing in the air and there was a loud laughing, “Howe, Howe, Howe! Merry Christmas!” So Santa Claus really exists. Don’t believe those who say that he isn’t real- they are not grown enough to understand that he is here.

Composed by: Monica Plamenova Pesheva 4-6 grade school “ St. Kliment Ohridski “ Pleven, Bulgaria

В очакване на Коледа Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Всяка година моето семейство празнува у дома. Още от сутринта започваме приготовленията. Всеки помага с каквото може. Мама меси питата, тате пали огъня, а ние децата подреждаме празничната трапеза. Слагаме боб, сърми, питата с парата, ошаф, сушени плодове, орехи, чесън. Преди да започне вечерята баба кади с тамян масата и цялата къща, за прогонване на злините и за здраве и благодат в семейството. Тя разчупва питата и оставя първото парче за Богородица. -А сега да видим на кой ще се падне паричката!- гледа тя дяволито. -На мен, на мен!- подскачам аз от радост. Всеки получава по едно парче. Вечерта минава весело, в смях и закачки и пеене на песни. Чупим орехи, и ако са пълни, годината ще е богата. Изведнъж се чуват коледарите, които огласиха цялата къща с песни и благопожелания. Ние ги даряваме с кравайчета и плодове. Всички очакваме с нетърпение настъпването на Коледа. Снегът навън, топлите искри от огъня, това, че всички сме заедно, правят този празник неповторим. На Коледа се случват чудеса. Затова всеки си пожелава нещо в полунощ. Тогава небето се отваря и желанията се сбъдват. Пожелаваме си да сме здрави , щастливи и все така да бъдем заедно.

Съчинил : Моника Руменова Попова 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Waiting for Christmas

Christmas Eve is one of the most important family holidays. Every year my family celebrates it at home. In the morning we start the preparation. Everyone helps in every way. Mom kneads pita, dad lights the fire, and we- their children arrange our traditional festive table. We put beans, rolls of meat- we call the dish sarmi, our home made bread- pita- with a coin inside it, oshaf â&#x20AC;&#x201C; dired and boiled fruit- nuts, garlic. Before starting the dinner with incenses the dinner table and the whole house to chase away the evils and for being health and blessing in the family Grandma breaks the pita and leaves the first piece of Virgin Mary. - Well, lets see who will win the coin!- She looks mischievously. - On Me, me! - I jump for joy. Everyone gets a piece. The evening passes cheerfully we laugh and tell jokes and sing songs. Breaking walnuts is a tradition- if they are great inside , the year will be rich. Suddenly- we hear the carol- singers we call them coledari, they resound throughout the house with songs and good wishes. We give them bunskravaicheta and fruit. We all look forward to the advent of Christmas. The snow out, the hot sparks of the fire, the fact we all are together makes this festival unique. At Christmas miracles happen. So everyone wishes something at midnight. Then the heavens opens and all the wishes come true. We wish everyone to be healthy, happy and being together for a very long time.

Composed by: Monica Roumenova Popova 4-6 grade school â&#x20AC;&#x153; St. Kliment Ohridski â&#x20AC;&#x153; Pleven, Bulgaria

Коледна приказка Някъде в далечна Лапландия живее един закръглен старец с дълга бяла брада и добри очи, в които винаги блестят весели пламъчета. Облича се винаги в червено, а на шапката му има пухкав бял помпон. Дядото има много имена, но любимо му е Дядо Коледа. Той обича да радва децата по света с много подаръци и всички го очакват с нетърпение в Коледната нощ да посети и техния дом. Добрият старец обикаля от врата на врата и винаги поглежда през заскрежения прозорец. През запотените стъкла вижда малки и големи, сгушени край украсените елхи, пеещи коледни песни. А в камината огънят гори силно и навсякъде струи празнична семейна атмосфера. Само в най-крайната къщичка в едно малко селце едва мъждука слаба светлинка. Дядо Коледа надникна през прозорчето и видя едно момченце, коленичало до леглото на майка си. Тя лежеше болна и нямаше кой да й купи лекарства. Момченцето се молеше: - Дядо Коледа, моля те, помогни на мама! Нека оздравее! Нищо друго не искам от теб! Само мама да е пак здрава и отново да е засмяна и весела. Моля те, Дядо Коледа! Обещавам ти, че ще бъда най-послушното дете на света! Добрият старец усети как сълзите напират в очите му. Бързо пришпори шейната с еленчетата. След малко се върна и сложи пред вратата лекарства, пълна торба с лакомства и една прелестно украсена елха. Почука на вратата и се скри в тъмнината. След малко вратата се отвори и момченцето онемя от изненада. То се огледа наоколо, но не видя никого. Усмивка грейна на тъжното му личице: -Благодаря ти , Дядо Коледа! Знаех, че ще чуеш молбата ми. След малко на светлината на Луната момченцето видя силуета на шейната, теглена от елените със светещи червени нослета и чу веселия глас: „Хоу, хоу, хоу! Весела Коледа!”

Съчинил: Виктория Пламенова Пачева-4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски”, гр. Плевен, България

Christmas story Somewhere in the distant Lapland lives a plump old man with a long white beard and king eyes and his eyes always twinkle with merry flames. He always dresses in red, and his hat has a fluffy white pompon. The Grandfather has many names, but his favorite is Santa Claus. He loves to delight children around the world with many gifts and everyone looks forward to him at Christmas night to visit their home. The good old man goes from door to door and always looks through the frosted window. In the sweaty glasses he sees olds and youngs, huddled near the decorate tree, singing Christmas carols. The strong flames- in the fire-place, the festive family atmosphere are everywhere. Only in the most distant house in a small village a week light was flickering. Santa Claus looked out up the window and saw a boy kneeling by the bed of his mother. She was lying ill and there was anybody to her medicines. The boy was praying: -Santa Claus, please help Mom! Let’s be healthy! I don’t want anything else from you! Only Mommy to be healthy and again to be smiling and cheerful. Please Santa Claus! I promise you that I will be the most obedient child in the world! The good old man felt the tears welling up in his eyes. Quickly spurred the sled with the reindeers. After a little he backed and took the medication to the door, a bag full of sweets and a beautifully decorate tree.. After a moment the door opened and the boy, the little boy gaped in surprise. He looked around but didn’t see anyone. His sad face was brightened by a smile: - Thank you, Santa Claus! I knew you hear my appeal. After a moment on the moonlight the boy saw the silhouette of a sled pulled by reindeers whit glowing red noses and heard the cheerful voice: “ Hou Hou, Hou! Merry Christmas!” Composed by Victoria Plamenova Pacheva 4-6 grade school “ St. Kliment Ohridski”Pleven, Bulgaria

Коледа у дома Отново е Коледа. Какъв празник за душата! Рождество Христово идва да освети хората и техния път. Време, когато всеки забравя лошото, мъката изчезва от сърцето, злото се скрива в своята дупка, за да даде път на добротата, която върви по целия свят и дарява щастие. Дори най-суровият и нещастен човек е способен да се усмихне на този светъл празник. Той започва на 24 декември - Бъдни вечер. Тогава минават коледарите - момци с накичени калпаци и „шарени тояги”, които обхождат домовете и пеят за прослава и благополучие на стопаните. Според народните вярвания имат силата да гонят злите сили. Стопанинът ги черпи с вино, дава им краваи, плодове и пари. Така те си отиват с пожелания за здраве и плодородна година. Много разнообразни и весели обичаи съпътстват Коледата. Това е времето човек да отвори сърцето си за другите. Да поиска прошка за грешките, да направи добро, да бъде съпричастен с другите. Хората стават благи и смирени, готови да помогнат на нуждаещите се. Дори да нямат пари за скъпи подаръци, всички са щастливи. Коледа е празник на семейството. Тате купува най-красивата елха. Всички участваме за нейната красива украса, слагаме гирлянди и играчки. Толкова е весело! Накрая тате ме вдига високо: -Хайде, Габи, постави звездата! С мама приготвяме трапезата и пеем коледни песни. Традицията повелява вечерта на Бъдни вечер на масата да има девет постни ястия, някои от които са сърми, боб, зелник, чушки, баница, тиквеник, както и орехи и различни сушени и пресни плодове. Тате поставя дънер от дебело дърво в камината да гори цяла нощ за плодородие, като той не трябва да изгасва. Мама омесва погача с пара за късмет и тате я разчупва като полага първото парче за Богородица, а второто за къщата. Всичко се нарежда на масата, мама кади с тамян и изрича молитва. Нетърпеливи и радостни ние децата сядаме около трапезата. След много песни, ядене и игри , уморени се отправяме към леглата с надеждата, че по-бързо ще дойде утрото и ще отворим своите подаръци, които Дядо Коледа е оставил вечерта под елхата. Това е духът на Коледата - време всеки да потърси в себе си искрата, да си спомни, че въпреки многото трудности и зло по света, доброто съществува - ние го носим в нас. Време е всеки да погледне към небето и да каже благодаря. Време е да прегърнем близките си и да усетим колко ги обичаме. Време е да подадем част от залъка си на стоящия до нас просяк и да се усмихнем на света. Коледа е навсякъде - в очите на децата, в стъпките в снега, който бавно вали и носи радост и спокойствие. Тя е по празничните витрини и прелестните украси. Коледа е и в звездите, които горят на небето по ярко от всякога. Усеща се от дъха на бор и ела. Носи се по въздуха. Коледа е Любовта, която остава в сърцето завинаги. Съчинил: Габриела Розенова Данаилова 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски”,гр. Плевен, България

Christmas at Home It`s again Christmas. What a wonderful celebration for the soul! Christmas comes to bright the people and their way. Time, when everyone forgets the bad things, the grief gets away of our hearts and the evil hides in its hole to give a way to the goodness which goes over around the world and makes the people happy. Even the harshest and the most lonely person could smile on this brightly celebration. It begins on 24th December - Christmas Eve. On this day the Christmas Mans with nice hats pass on the street. They go around the houses and sing for well-being on the owners. According to the Folk Belief they have power to disturb the evil powers. The owner of the house gives to them: a glass of wine, buns , fruits and some money. So they go with wishes for good health and fruitful year. Very variety and happy traditions accompany the Christmas. That is the time for people to open their hearts for the other people. Time to ask forgiveness for mistakes, make good, to be empathetic with others. The people become kind and humble, ready to help on the needy people. Even they haven`t got a lot of money for luxury presents, everyone is happy. Christmas is a celebration for the family. My father buys the most beautiful Christmas Tree. Everyone of my family participate in its decoration, put garlands and Christmas Toys. It`s so cheery! After that my father brings me high : - Come on Gabi, put on the Tree the Christmas star! With my mother we make the dinner and sing Christmas Songs. The tradition says that on the table must have 9 meals without meat. Some of them are: leaves, beans, cabbage, pie peppers, pumpkin pie as well as various nuts and dried and fresh fruit. Dad put a thick log of wood in the fireplace to burn all night for fertility, as it should not go out. Mom kneaded bread steam lucky breaks it as making the first piece of the Virgin Mary, and the second for the house. Everything goes on the table, mom burn incense and say the prayer. Eager and excited children we sit around the table. After many songs, food and games, tired head to bed with hope that the morning will come faster and we will open our gifts which Santa left under the tree in the evening. That is the soul of Christmas - time for everybody search in himself the spark remember that despite many difficulties and evil in the world there is good - we carry it within us. It is time for everyone to look at the sky and say thank you. Time to embrace their loved ones and to feel how much we love them. Time to file a piece of bread of a beggar who stands to us and to smile in the world. Christmas is everywhere - in the eyes of the children, in the footsteps in the snow which brings joy and peace. It is on the festive shop windows and on the wonderful decorations. The Christmas is also in the stars which fire in the sky more brightly than ever. Feels like the scent of pine and fir. Carried by air. Christmas is love that remind in my heart forever.

Gabriela Rozenova Danailova 4th grade, â&#x20AC;&#x153;St. Kliment Ohridskiâ&#x20AC;? School, Pleven, Bulgaria

Коледна приказка Наближаваше Коледа. Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същия. И утрото, и вечерта настъпваха сякаш различно. Като че ли тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко - и хора, и птици, и животни, парковете, сградите, улиците, големия площад. Целият град, всички улици и сгради бяха украсени с безброй лампички, които светеха в най-различни светлини. Отвсякъде се чуваха песни за Дядо Коледа. В една такава вечер, малко преди Рождество Христово, започнахме да украсяваме елхата, която купихме с тате. Двамата закачихме гирляндите и играчките. Поставихме отгоре звездата. Мама започна да приготвя коледната питка, в която сложи паричка за късмет. Всички седнахме около трапезата, която беше отрупана с най-различни вкусни неща за хапване - питка, чушки, пълнени с боб, сърми, сушени плодове. Мама прикади храната, а тате каза молитва за здраве и благоденствие. Сутринта разбрахме, че Дядо Коледа е бил у дома и е оставил подарък за всеки под елхата. -Мамо, тате, вижте, вижте - под елхата има подаръци! Всички сияехме от радост. Благодаря ти, Дядо Коледа!

Съчинил: Алекс Лилянов Парашкевов 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Christmas tale

It`s near to Christmas! Something strange feels in all of the city. Even the air isn`t the same. The morning and the night also occur differently. As if a mysterious effect , like magic , it was conquered all of them- and people and birds and animals , parks , buildings , streets , big square. All of the city , all streets and buildings were decorated with thousands of lights which were shining in many colours. From everywhere you can hear a songs for Christmas Father. In the same night as this I nearly to Christmas my family and I began to decorate the nice Christmas tree which we bought with my father. Both we hung garlands and toys. We put the star above of the Christmas Tree. Mom started to prepare Christmas cake , which put a coin for good luck. All sat around the table , which was laden with all sorts of delicious things - bread, peppers stuffed with beans, leaves, dried fruit . Mom censed food and daddy said a prayer for the health and prosperity. In the morning we found out that Santa Claus was at home and left a gift for anyone under the tree. - Mum, dad, see, see there are gifts under the tree ! All we are beaming with joy. Thank you, Santa!

Alex Lilyanov Parashkevov 4th grade, â&#x20AC;&#x153;St. Kliment Ohridskiâ&#x20AC;? School Bulgaria

Pleven,

Магията на Коледа Наближаваше Коледа. Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същия. И утрото, и вечерта настъпваха сякаш различно. Като че ли тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко - и хора, и птици, и животни, парковете, сградите, улиците, големият площад. Прибирах се към къщи и се любувах на прекрасната гледка, когато изведнъж видях паднал възрастен човек. Затичах се към него и му помогнах да стане. - Благодаря ти, чедо! - едва продума той. - Не разбрах как се подхлъзнах и паднах.И не мога да стана, краката не ме държат. Имаше тревога в очите му. - Дядо, къде живееш? Ще те придружа до вас. - Не, чедо. Моля те само звънни на дъщеря ми - тя ще ме прибере. Свързах се с дъщеря му. Разказах й какво се е случило и тя каза, че идва веднага. Седнахме на близката пейка и зачакахме. Старецът бръкна в джоба си и ми подаде един бонбон. - Вземи, чедо. Как се казваш? - Александра - отвърнах му аз. - Благодаря ти, Александра, че ми помогна. Имаш добро сърце. Остани си такава и не се променяй! Винаги трябва да бъдем добри и да помагаме на хората. Прави добро и то ще ти се връща! В това време дойде дъщеря му, прегърна го и го отведе у дома. Тръгнах си към къщи, а думите на добрия старец звучаха в ушите ми. Изпитах чувство на гордост от постъпката си. Някаква топлина и доброта струеше навсякъде. Това беше магията на Коледа. Да бъдем добри! И не само по Коледа! Добротата ще спаси света! Съчинил: Александра Лъчезарова Цветанова 4-б клас ОУ „Св.Климент Охридски” гр. Плевен, България

The Magic of Christmas

Christmas was approaching. Something strange is felt throughout the city. Even the air was not the same. And morning and evening advancing seemed different. As if a mysterious effect, like magic, it was conquered all - and people, and birds, and animals, parks, buildings, streets, largest square… I was going home and admiring the scenery, when suddenly I saw fallen adult. I ran to him and helped him to become. - Thank you, my child! - he speaks slowly.- I don`t understand how I slipped and falled. I can`t become, legs didn`t hold me. There was concern in his eyes. - Grandpa, where do you live? I will accompany you. - No, child. Please only call my daughter - she will pick me up. I contacted his daughter. I told her what happened and she said she came immediately. We sat on a nearby bench and waited. The old man reached into his pocket and handed me a piece of candy. - Take child. What is your name? - Aleksandra - I replied. --Thank You, Alexandra, that helped me. You have a good heart. Stay such and don`t ever change! We always have to be good and help people. Do good and it'll be back! At that time comes his daughter, embraced him and take him home. I left home and the words of the good old man sounded in my ears. I felt a sense of pride in his actions. Some warmth and kindness shone everywhere. It was the magic of Christmas. To be good! And not just at Christmas! Goodness will save the world!

Alexandra Lachezarova Tsvetanova 4th grade, “St. Kliment Ohridski” School, Pleven, Bulgaria

Магията на Коледа Наближаваше Коледа. Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същият. И утрото, и вечерта настъпваха сякаш различно. Като че тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко- и хора, и птици, и животни, парковете, улиците, големия площад…. В един такъв ден, малко преди Коледа, изпълнен с приготовления, вълнения и празнично настроение, всеки очакваше да се случи нещо необикновено, нещо вълшебно. Очаквах го и аз. Бях си пожелала за Коледа да се съберем цялото семейство, защото баща ми много ми липсва. Той е далече от нас- работи в Германия. Звънецът иззвъня. Отворих вратата. И чудото се случи. Баща ми стоеше на прага. - Здравей, мое сладко момиченце!- протегна ръце той. -Тате- е- е!- гласът ми заседна в гърлото. Скочих в прегръдката му и сякаш целият свят замря. Чувах само как бие сърцето ми. -Тате, толкова ми липсваше! Някои казват, че на Коледа стават чудеса. Да, така е. Не е ли чудо това, че на този ден всеки иска да е със семейството си, с най-близките си и обичани хора. На този ден всички сме по-добри, с отворени сърца, състрадателни, опрощаващи и щедри. За мен Коледа е топлината на семейството, спокойствието, което ми дава домашният уют. В магията на Коледната нощ нека всички осъзнаем, че доброто у човека е най- ценното, което ни е дадено от Бога.

Съчинил: Кремена Йорданова Александрова ОУ „Свети Климент Охридски” град Плевен, България

The Magic of Christmas

Christmas was just around the corner. The whole city felt different, the air wasnâ&#x20AC;&#x2122;t the same, the sunrises and the evenings were filled with joy, like a magic that took over everything- the people, the birds, all the animals, parks and streets, the big city squareâ&#x20AC;Ś It was one of these days, people were busy getting ready for the holiday, everybody was so excited, the christmas spirit was in the air and miracle was just about to happen. Miracle was exactly what I needed. My wish was to get my family together for Christmas. My dad was far away. He had a job in Germany and I missed him so very much. The doorbell rang. I opened the door and my wish became a reality. There was my dad. -Hello my sweet little girl, he said and put his arms to hug me. -Daddy- my voice started trembling. I jumped in his arms and the whole world stopped. The only thing I could hear was my heartbeat. I missed you so much- I said. Some people say miracle happens on Christmas. Now I know it is true. Christmas brings the best of us- we all wanna be with our families, friends and everybody we love on this day. This is the day when we open our hearts, we become better versions of ourselves, we spread love, we forgive people. In the magic of the Christmas night let us all remember that a good heart is the most precious gift given us by God.

Kremena Yordanova Alexandrova 4th grade, "St. Kliment Ohridski" School, Pleven, Bulgaria

Магията на Коледа Наближаваше Коледа! Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същия. И утрото, и вечерта настъпваха сякаш различно. Тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко- и хората, и птиците и животните, парковете, сградите, големият площад. В една такава вечер, малко преди Рождество, Вяра и нейните родители излязоха да пазаруват. Улиците бяха празнично украсени. Витрините на магазините бяха отрупани с какво ли не. На прага на една сладкарница седеше малко момче, облечено във вехти дрешки. Вяра се спря пред него. Толкова бе малко и слабо. Седеше премръзнало, стискайки в шепата си малко стотинки. - Кой си ти?- попита го Вяра. - Казвам се Митко- отговори то. - Защо стоиш тук в този студ? Нямаш ли си дом? Не те ли е страх от тъмното? Митко я погледна смело. - Не ме е страх! Нито тъмното, нито студът ме плашат. Страхувам се само, че няма да спечеля достатъчно пари, за да купя хляб на болната си майка. Тя е вкъщи и ме чака да се върна. - А баща ти къде е?- учуди се Вяра. - Татко е на небето. Сега аз съм мъжът у дома. Аз трябва да се грижа за семейството. - Но ти си още дете….- каза тя и погледна баща си. Мъжът се наведе над момчето и го погали по главата. - Ела, моето дете! Да влезем в сладкарницата на топло.

Вяра хвана Митко за ръка и влязоха вътре. А как ухаеше там….Митко не сваляше очи от лакомствата. Родителите на Вяра купиха от всичко, което му хареса. Опаковаха храната старателно и дадоха пакетите на Митко. - Ето, вземи! Хапнете си с майка ти!- каза Вяра. - А сега да отидем и да купим лекарства за майка ти- каза бащата. Митко не вярваше на очите си. - Никога не съм срещал толкова добри хора като вас! Сякаш Бог ви изпрати- каза той. - А сега да те облечем в топли дрехи! И майката на Вяра поведе детето. Митко получи топло палто, панталонки, блузи и нови ботуши. „Това е някаква магия”- мислеше си момчето. Да, това е магията на Коледа! Когато всички ставаме по-добри, по-милостиви и по-щедри.

Съчинил: Велизара Петрова Георгиева 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Съчинил : Денис Михайлова Кичукова 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Магията на Коледа Наближаваше Коледа. Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същият. И утрото, и вечерта настъпваха сякаш различно. Като че ли тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко- и хора, и птици, и животни, парковете, сградите, улиците, големият площад. В една такава нощ, тиха и някак си тържествена, когато всички се бяхме събрали вкъщи около масата, аз станах и погледнах през прозореца. Видях, че отсреща на прозореца имаше някой, който ме гледаше. Дълго се наблюдавахме. На следващия ден видях същото момче на отсрещния прозорец и се зачудих. То отново гледаше към небето. Един ден го срещнах. Заговорих го. -Здравей! Аз съм Момчил. Ти как се казваш? - Аз съм Митко-подаде ми ръката си той. - Как се чувстваш, Митко? Виждам, че и ти като мене обичаш да гледаш небето. За какво мечтаеш? - Чувствам се добре, когато всичките ми близки са добре. Моля се и мечтая да има само добро по земята. Зарадвах се, когато те видях, защото мисля, че и ти си като мен. - Така е. На Коледа добротата се събужда у хората. Нека с теб бъдем посланици на Доброто. И то не само на Коледа. Разбрахме се да помагаме на хората с каквото можем и се разделихме. Така намерих найдобрият си приятел. На Коледа стават чудеса. Моето коледно послание е да сме по-добри! Добротата ще спаси света! Съчинил: Момчил Емилев Вилиянов 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България

Магията на Коледа Наближаваше Коледа. Нещо странно се усещаше в целия град. Дори въздухът не беше същия. И утрото, и вечерта настъпваха някак различно. Като че ли тайнствено влияние, подобно на магия, беше завладяло всичко- и хора, и птици, и животни, парковете, сградите, улиците, големият площад. В една такава вечер, малко преди Рождество, се връщахме вкъщи с мама след училище. Цялата улица беше осветена в коледна украса и домовете на хората грееха като щастлива усмивка. Тогава чухме плахо и тъжно мяукане в близките изсъхнали храсти. Там се беше свило малко бяло коте. Тъжно, гладно, измръзнало, то чакаше своите добри стопани. С мама го взехме, нахранихме го, изкъпахме го и днес то е една красива бяла котка. Тя е нашият пухкав домашен любимец. Отдавна си мечтаех за това. По Коледа стават чудеса и доброто броди по света.

Съчинил: Микаела Петьова Гаврилова 4-б клас ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Плевен, България