Разказ
край
и музикална инвалидност) Щастлив
Връщахме се от погребение
починалата беше наша колежка, водила дълго време безмилостнатаи безнадеждна борбасракаивкрайнасметка–поразенаот коварнатаболествразцветанасвоитесили.
- Преди много години имах една
ученичка по пиано… - започна колегата. –
Когато я доведоха родителите ѝ, краката ѝ
не достигаха до педалите на пианото. Те
искали обаче тя да стане пианистка. Майката лекарка. Бащата – адвокат. Сигуренсъм,чегизнаете. Бях чувал този разказ. Два пъти. Първия път – в учителската стая. Работех
мисловно обработена полуистина, просто
за да бъде по-интересна за слушане, а
колежката се беше усмихнала непринудено и беше казала нещо от рода на: „Абе,
колега, познаваме се от толкова време, но
ако не знаех, че си поет и писател щях да си
помисля какво ли му е станало на този
човек, та е почнал да ме сваля на тези години?” Пооновавремеебилнадпетдесет
и пет години – не особено висок, но сух, стегнат, жилав, със сиви очи и
то поне на петстотин
Та тогава карахме по коларския
път, а той ми разказваше своята измислена
или съвсем реална случка, макар и с подруги думи, а когато млъкна за малко и му
казах, че вече я знам от чутото пред
колежката по английски в учителската стая, той се разсмя и обясни, че работел върху
написването на нов разказ и просто искал да
сини
есенна вечер дойде на урок с елегантно дълго палто и без
каквотоидасеслучешевпоследствие.
това може да се случи точно на теб! – се
привлекателна жена макар и едра, грубовата и яка, която – като се изключат задължителните учебници, не беше
прочеланитоеднакнига
си.
Тати си толкова… Толкова… Сив, скучен, обикновенчовек… Той сконфузено млъкна и така и не
довърширазказа. Иотновонастъпимълчание.
Е, поне аз знаех края – как
изскочил от репетиционната, отишъл в близката кръчма и изпил няколко ракийки.
На екс. А после се прибрал
съпругатаси,изтърпялхулитеѝ,чепаквони наалкохол,исеобичали.Много. И се замислих. Както обикновено.
Този път за това дали изобщо една жена –какватоидаетя,евсъстояниедаразбере
осмисли същината
невъзможната любов? Не „сивата, скучната, обикновената любов”, която обсебва телата
пред бъбривостта, празнодумието и глупостта, особено при жените. Изобщо –замислихсе.Кактообикновено.
живеешевеченадчетвъртвек.Изатовакак
я окуражавах през последните месеци, обещавайки да ѝ помогна с написването на
няколко страници. И пихме отново по
ракийка – за това да даде Бог живот и
здраве на децата ѝ и те да я дарят с
правнуци. Макар и посмъртно. А после
платихмеиизлязохме.Вечесесмрачаваше. Колегата си тръгна към къщи. А аз… Към сградата на читалището, където някакъв столичентеатърщешедададепостановкаи
където се бяхме разбрали да се срещнем с една
академия със специалност „Пиано” и която преподаваше музика в
на пиано. Бяхме се
толкова