Крум Иванов
Летопис на село ДРАГОШИНОВО
Самиздат Драгушиново, 2014
Съдържание: ПРЕДГОВОР............................................................................3 ФИЗИКО – ГЕОГРАФСКИ ДАННИ ЗА СЕЛОТО....................................................................................5 НАИМЕНОВАНИЕ НА СЕЛОТО…………................7 ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО………………...............8 ДРАГОШИНСКО ЗЕМЛИЩЕ………………….....11 ИСТОРИЧЕСКИ МЕСТНОСТИ И ТАКИВА, СВЪРЗАНИ С ПРЕДАНИЯ…………………............12 ИЗВЕСТНИ РОДОВЕ И ФАМИЛИИ В СЕЛО ДРАГОШИНОВО…...........................................................38 ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СЕЛО ДРАГОШИНОВО ОТ ТУРСКО РОБСТВО…………………….............40 КООПЕРИРАНЕ НА ЗЕМЯТА В СЕЛО ДРАГОШИНОВО – СЪЗДАВАНЕ НА ТКЗС “ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ” (“ЛЮБЧО БАРЪМОВ”) 1950 – 1958 г……..................42 УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ 1……...........................50 ПРОТОКОЛ 1………………..........................................53
2
Предговор Преди много години, когато започнах да събирам информация за написването на книгата „Драгушиново, или за шепота на преданията”, попаднах на една папка с надпис „Летопис на село Драгошиново” от Крум Иванов. Папката съдържаше 30 страници, написани на пишеща машина с изложеното тук съдържание, а неговият автор, самоопределил се като учител – историк, бе оставил кратки бележки, че е започнал своите проучвания за селото през 1981 г. и е завършил тяхното систематизиране през 1984 г. Макар и издържано в духа на господстващата по онова време идеология, съдържанието на текстовете по една или друга причина така и не е било издадено във вид на книга. То обаче разкрива изключително интересна гледна точка към миналото на село Драгушиново от човек, който макар и външен, го е опознал и обикнал и то толкова, че да отдели много време и енергия за едно наистина значително за времето си изследване. Безспорно личността на изследователя ме заинтересува и от разговори с различни хора разбрах, че Крум Иванов е бил учител по история в училището в съседното на Драгушиново село Злокучане, както и в някои училища в Самоков. Една от уредничките в музея на Самоков го определи като „агресивен и конфликтен човек, който навремето е разнасял 3
своите писания по вестниците в Самоков”. И това беше единственото негативно мнение – всички други го представяха като добър учител и човек. Така и не успях да се свържа с негови близки за уточняване на авторското право, но това издание е некомерсиално, а и дълбокият смисъл на всеки подготвен ръкопис е неговото публикуване. Ето защо си позволих да го подготвя във вид на книга и да го предложа на читателите. Георги Хаджийски
4
ФИЗИКО – ГЕОГРАФСКИ ДАННИ ЗА СЕЛОТО Село Драгошиново е разположено на десния бряг на река Искър, в местността “Заимица”. Намира се на два километра северно от град Самоков. В местността “Кадишчица” е стопанството на селото. Драгошиново е красиво селище, проточило снага в добре култивирана равнина. От малко епархийско селище в турско, заселено с безправна рая, сред Освобождението, след като земята минава от турските малсейбии-собственици в селски ръце, бидейки плодородно, то започва де се издига, а след 9-ти септември 1944 година, селото става неузнаваемо: планирано, застроено с хубави модерни сгради, с прокаран водопровод с чиста и пивка вода от Самоковския водопровод, селото радва окото не само на неговите обитатели, но и на всеки посетител. Със създаването на кооператива населението на село Драгошиново подобри материалното си състояние и своя живот, но с изземването на земята от частните стопани и създаването на кооперативното стопанство, намери препитание във фабриките. Това доведе до емиграцията – изселване предимно на младите и заселването им в града. С удобен асфалтиран път селото е свързано 5
с града, а чрез моста на река Искър – с главната магистрала – пътя за София. Удобен път свързва селото и със село Злокучене. През тези места в Римско време е минавал старинен път между местностите “Галабица” и “Лозница”, “Ихтиманица”, “Босилкина могила”, наричана още “Дабето”, “Капраляница” и през “Перчемлия” пътят водел за град “Стипон” (днешният град Ихтиман). Това се доказва от намерените монети от домакина на стопанството Димитър Гелов в местността “Реброто” (“Белата чешма”), в Чаневата нива. Монетите са от времето на римските императори Приск – живял в края на 3 (трети) век сл. н. е., Александър Север – царувал от 222 г. до 235 г. сл. н. е. и Каракала (188-217 г. сл. н. е.) В тая местност е имало римски кастел (крепост) със стражева кула, където римски ветерани са охранявали пътя. Намерени са случайно при оран и следи от керамика, но сериозни проучвания не са правени. По време на чумните епидемии – първата през 1814 г., 23-ти април и втората през 1837 г. селото се изселва в местността между “Галабица” и “Лозница”. Че това е така, се вижда и от сега намиращите се в тая местност останки от жилищни сгради, огнища, глинени съдове и керамика. Гробищата се намират по-долу. Интересно е да се знае от здравна гледна точка, че вятърът не духа откъм гробищата към селото. 6
За морията говори и летописецът Георги Митрович. В неговия летопис четем: “…да се знае кога беше морията първата /беше/ сене/ година/1814 месец април, 23 ден. …да се знае кога биде морията у Самоков /беше/сене година/1837 през месец иулий, у турците биде ногу, умираха по 40 днеска.” Специално за село Драгошиново в летописа не се говори, но е ясно, че и близките села наоколо са обхванати от тая епидемия. Така например, самоковци избягват от града и се заселват в местността “Селището”, намиращо се в Боровец, шипочанци избягват и се заселват край “Пряката пътека”, продановчани – в местността “Юзуното”. НАИМЕНОВАНИЕ НА СЕЛОТО Селото носи името на своя владетел и основател ДРАГУШ или ДРАГО. Преданието ни казва, че той е един от 4-та синове на БЕЛЬО болярин, чийто владения се намирали около днешната Бельова църква. Този балярин е живял в края на Втората българска държава – 2-3 десетилетия до падането й под властта на турците. Конаците на Бельо болярин се намирали около днешната Бельова църква. Той бил толкова богат, че млякото от безбройните му стада – едър и дребен добитък, които са пасели в Широкото планина, от там до покоите му е текло по дървени улей. 7
Той е имал 4-ма синове: Драгуш или Драго, който е владеел село Драгушиново и околностите му; Продан – владетел на село Продановци и землището му; Теодосий или Досьо – владетел на Доспей; и Вельо, най-малкия, наречен още Мальо заради малкия му ръст – Владетел на Мальовишкото землище. Така е по предание. Писмени данни за найранното минали на селото нямаме. ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО От намелените римски монети в местността “Реброто”, “Белата чешма” в Чаневата нива, можем да съдим, че тук някъде е имало стражево помещение на римски войници – ветерани – пазители на пътя. Това е военен път “ВИА МИЛИТАРИС”, който е идвал от Македония през “Демир капия”, минавал е през тия места и ги е свързвал с град Стипон (Ихтиман), като е минавал през местността “Галабица” и през “Перчемлия” е излизал на Стипон, и е излизал на главната магистрала – международният път, наричан още “ТРАЯНОВ ПЪТ”. Следи от това време, с изключение на намерените монети в Чаневата нива не са намерени, а разкопки и проучвания не са правени. При обработка на земята в тая местност и наоколо са намирани следи от основи на жилища, чирепи от глинени съдове, следи от огнища и 8
покъщина, но тия следи са от времето на двете чумни епидемии и изселването на селото в местността около “Галабица” и “Лозница”. Това място изобилства от следи от сгради, глинени съдове, оръдия на труда, огнища и др. Друга следа от преди падането ни под турско иго намираме върху един надгробен камък с изсечена дата 1395 година. Това ни кара да вярваме, че селото е съществувало като малко земеделско-скотовъдно селище преди турското нашествие. В подкрепа на това схващане е и името на селото “Драгушиново”, което идва от “ДРАГУШ” или “ДРАГО” – името на един от синовете на Бельо болярин – и найвероятно – негов основател. От имената на двете местности: “ЗАИМИЦА” – върху която е изградено селото и “КАДИШИЦА” – където е стопанския двор е ясно, а това е и становището на автора на тоя труд, че селото е възникнало като “СПАХИЙСКО” земеделоскотовъдно селище ”ЗИАМЕТ” или “СИАМЕТ” – средно по доход между “ХАС” и “ТИМАР”. ХАСЪТ е най-богатото селище с доход над 100 000 акчета, които се дават на служебно лица, заемащо голяма военна длъжност “ЛИВА” или ВАЛИЯ, СИАМЕТЪТ или ЗИАМЕТЪТ е селище средно по доход от 50 000 до 100 000 акчета, давани на “КАЙМАКАМ” бей, а ТИМАРЪТ е наймалкото селище с доход до 25 000 акчета, давани на малък началник НАИПИН. 9
Следователно село Драгушиново като СИАМЕТ е било заможно селище, давано на СПАХИЯ вместо заплата, който е бил длъжен в случай на нужда да се яви с определен брой конници при султана по време на война. Думата “СПАХИЯ” е персийска и означава конник. Идва от “си” = 6 и “пах” = крак, което буквално ще каже = шестокрак или конник. Турската войска се е състояла от пехота – съставена от еничари и конница – спахии. В Турция спахийската конница, както и пехотата била свиквана по време на война. Спахийте заедно с определен брой конници, според размера на спахилъка, били въоръжени със свой средства и били разпускани след свършване на войната. Към 16-век спахийте почнали да стават постоянни конници. от тогава те спомагали за потушаване на немалко дворцови бунтове, подигани от еничарите на които били големи противници и в чието унищожение през 1826 г. те взели дейно участие. От 17-ти век по време на “АНАРХИЯТА” в Отоманската империя бягали от военна служба и се отдавали на заседнал живот. От всичко гореизложено се налага убеждението, че село Драгошиново се създава като селище през 17-век – края. Че е така се потвърждава и от друго обстоятелство – появата на чифликчийството. В съседство да него е “РАШИД БЕЕВИЯ ЧИФЛИК”. Това значи край на затвореното натурално стопанство и поява на 10
стоково-паричните отношения, край на “АНГАРИЯТА” и начало на “НАЕМНИЯ ТРУД”. Разлагането на турската военно-феодална система започва още в края на 16-век, но процесът на нейното разложение се засилва в края на 18-ти век и първата половина на 19-ти век. Главната причина за това разлагане е появата и развитието на стоково-паричните отношения в градското и селското стопанство и зараждането на капиталистическите отношения в недрата на Отоманската империя. Драгошиново е било доста заможно селище, за да бъде дадено на спахия, среден по ранг в турската военно-йерархична система. Още едно доказателство, че селото е било доста заможно спахийско село се вижда и от името на местността “КАДИШИЦА”, където е разположен стопанският двор, землище, собственост на кадия, който е раздавал правосъдие въз основа на турския религиозен закон “ШЕРИАТА”. ДРАГОШИНСКО ЗЕМЛИЩЕ В пределите на Драгошиново влизат всички земи в следните граници: На изток граничат с баира “МАРКОВА ТРАПЕЗА”, “ВЕЛКОВ ВРЪХ, САМАРО”, “МИТКОВ ВРЪХ”, микроязовира в местността “КАТРАНДЖИЯ”, Новоселски път, местността “ДЖАДЖАРИЦА”, “ЗЛАТЕВАТА САЯ”, “ПЛАНКИТЕ” – дерето, “БИЛИТЕ 11
КАМЪНИ”, “БОНДОВИ НИВИ”, и “ЛАЛОВА БЪРЧИНА”. На север Драгошинското землище граничи със следните местности: “АД ДЕРЕ” – “Лошото дере”, “ЗЛОКУЧКИ РАВНИК”, “ДВЕТЕ ДРЪВЦА”, “КАПРАЛЯНИЦА”, “БОЙОВ ДОЛ”, “ЧАКАЛИЦА”, “ДИТОВИ ЛИВАДИ”, “СОКОЛИЦА”, “КАРАБАДЖАЧКИ ЛИВАДИ”, “ХАДЖИСОТИРОВИ ЛИВАДИ” и “ЗУЙБАРКА. НА ЗАПАД – с “МАРИНИ ПАДИНИ”, “СРЕДНА ГОРА” – билото и “ЦРЪВЕНАТА ЗЕМЯ”. На юг границата върви по местността “РУДЕЖО” до шосето на “Рилски лен”, “ГЕРЕНО”, качва се на акациите и свършва със “СВИНСКИ АЛЧАК”.
ИСТОРИЧЕСКИ МЕСТНОСТИ И ТАКИВА, СВЪРЗАНИ С ПРЕДАНИЯ В околностите на селото има доста исторически местности, които заслужават вниманието на читателя, особено на младите поколения. “ГРЪЧКИ ДОЛ” – това е долът, който се намира на югоизток от селото, преди влизане в него. Той е заграден от баира “МАРКОВА ТРАПЕЗА”, “ЧИФЛИШКОТО ЗЕМЛИЩЕ” и пътя за Самоков. По цялото му протежение протича река с едноименно наименование. Византийски летописци казват, че в 1003 12
година византийският император ВАСИЛИЙ ВТОРИ МАКЕДОНЯНИН, а след ослепяването на 14 000 Самуилови войници в местността “КЛЮЧКА КЛИСУРА” в Беласица, добил прозвището “БЪЛГАРОУБИЕЦ”, след като напразно обсаждал крепостта ПЕРНИК, защитавана от храбрия КРАКРА, без да успее да я превземе, при оттеглянето си през БУКОПРЕСЛАПСКИЯ проход, бил изпреварен от войниците на Кракра и засечен в тая местност “ГРЪЧКИ ДОЛ”. В настаналото кръвопролитно сражение пълководецът на Василий бил разбит. Цялата местност била осеяна с трупове на византийски войници, а долът получил своето бойно кръщение, като след това населението започнало да го нарича “ГРЪЧКИ ДОЛ”. Гръцкият военачалник едва успял да се спаси с бягство. (Василий с главните му сили е минал през “ТРАЯНОВИЯ ПРОХОД”/Момина клисура). Кракра починал преди 1018 година, малко преди окончателното падане на България под Византийско иго. “БОЙОВ ДОЛ” Намира се на запад от “БОСИЛКИНА МОГИЛА” /”ДАБЕТО”/. Долу, в края до нивата на баба Трена е и “БОСИЛКИНА ЧЕШМА”, наричана още и “БЕЛАТА ЧЕШМА”, понеже е боядисана в бяло. Наричана е “БОСИЛКИНА ЧЕШМА” по името на заодената мома Босилка. Наричат я още и “ШАРЕНА ЧЕШМА”. 13
“БОЙОВ ДОЛ” е получил бойното си кръщение поради разигралото се в него кърваво сражение между защитниците на Самоковско и турските завоеватели при завладяването на България и респективно на Самоков. Това станало така: След падането на Костенец турските завоеватели, водени от вожда им ЛАЛА ШАХИН се насочили по стария път от Костенец, Долна баня през “ХАЙДУШКАТА ЧЕШМА” към Самоков. Защитниците на Самоков и самоковско пресрещнали турците в местността “ЗАФЕР ЧЕШМА” и ги разбили. Турският военачалник в яда си тогава е казал: “Бу зафер казана мадък.” – “В тоя бой не можахме да ги разбием.” Чешмата получава своето бойно кръщение – “ЗАФЕР ЧЕШМА” – “ЧЕШМА НА ПОБЕДАТА”. Тоя неуспех на турците принуждава военачалникът им Лала Шахин да изпрати своя помощник МУСА до потурчилия се владетел на Ихтиман да поиска помощ. Муса получава помощ и се насочва към Самоков през превала “ПЕРЧЕМЛИЯ”, но в местността “БОЙОВ ДОЛ”, тогава под друго име, бил пресрещнат от защитниците на самоковско, тука дава своята помощ и владетелят на Драгошиново, ДРАГО воевода. В настъпилото кръвопролитно сражение, ако и доблестно да се държали защитниците на твърдината, не можали да задържат турците, но долът получава бойното си кръщение и получава името “БОЙОВ ДОЛ”. 14
За помощта, която довежда Муса (тоя Муса няма нищо общо със сина на султан Баязид). Лала Шахин в своята похвала към отличилия се помощник Муса, нарича на негово име найвисокия връх на планината Рила – “МУСАЛА” с думите: “За това, че ти, мой достоен помощнико, допринесе за славата на мюсюлманското оръжие, хей тоя връх, най-високия, виждаш ли го, той ще носи твоето име “МУСАЛА”. Така в 1371 година село Драгошиново, заедно с град Самоков пада под турско иго. Селото става собственост на турски военачалник – СПАХИЯ – ЮЗБАШИЯ. По време на турския военно-спахийски феодализъм, на турските военоначалници на за службата, която носели в Отоманската империя и към султана са им заплащали със земя и селища, които владеели до тогава, докато носели службата към нея и към султана. Селото е било доста заможно в следствие на благоприятното му физикогеографско местоположение. То се издига като земеделоскотовъдно селище и е било средно по доход между най-богатите – ХАСОВЕ с доход над 100 000 акчета и най-бедното – ТИМАРА – с доход до 25 000 акчета. Село Драгошиново е било ЗИАМЕТ или СИАМЕТ с доход от 50 000 акчета до100 000 акчета, което се вижда от топонимията (наименованието) на местността, върху която е разположено селото. Тя се казва “ЗАИМИЦА”, 15
което, както пояснихме, означава спахийско селище с доход от 50 000 до 100 000 акчета, собственост на спахия – среден по ранг, наричан ЗАИМ. С появата на железодобива и след спирането на турските завоевания на Запад, особено след разбиването на 300 000 турскотатарска армия на КАРА МУСТАФА при Мохач и Виена от ЯН СОБИЕСКИ през 1693 г., се засилва експлоатацията над покореното население, респективно и на това на село Драгошиново, което се превръща в безправна РАЯ. Бойният дух на армията пада, тя се разкапва и превръща в шайка разбойници: КЪРДЖАЛИИ и ДААЛИИ, които се отдавали на обир и безчинства, от които всичко живо пропищяло. По тия краища тая напаст не е приближавала. Спахии и еничари бягали от военна служба, те се отдавали на леност, превръщали владенията си в лична собственост и се превръщали в същински князе, грабели и обирали подвластното им население. Свободните собственици все повече намалявали. Те губели земята си и се превръщали в ратаи и наемни работници. Безплатната работа – АНГАРИЯТА, обхващала от 3 до 5 дена в седмицата. Населението се превърнало в безправна рая. Голяма част от него обслужвала видните и маданите, като заплащането на труда му е било нищожно. Така собственикът на видни и мадани в Самоковско, валията Хусреф паша е плащал за кола събрана и оплавена руда, за кола дървени въглища и 16
кола дърва само 21 гроша. Като се има предвид, че за събиране и изплавяне на руда е било необходимо най-малко 3-4 дни, за кола кюмюр – 2 дни и за кола дърва – 1 ден, то за около една седмица цялото семейство за цялата работа е получавало само 21 гроша. Като вземем предвид цените на найважните хранителни продукти, ще можем да си представим мизерията на тия хора, обслужващи с работна ръка видните и маданите. Още повече се усложнява тежкият и нерадостен живот на тия хора, че те със собствен превоз и добитък са извършвали тая тежка и изнурителна работа. А каква е цената на хранителните изделия? 1 ока хляб 6 пари 1 ока месо 3 гроша 1 ока сирене 10 гроша 1 ока масло 1 грош 1 ока боб 2 гроша 1 ока сланина 6 гроша 1 ока леща 2 гроша 1 ока бито сирене 94 пари 1 ока сол 2 гроша 1 ока пастърма 3 гроша Освен това, населението е извозвало със собствен превоз готовата продукция за Цариград и Анадола. Още – то е доставяло храна и добитък и за нуждите на Отоманската империя – за войската и за началническия кадър. Освен това населението е насилствено изкарвано да подпомага придвижването на войскови части със собствена 17
тяга: кола и добитък, да поправя стари пътища, укрепления, да доставя храна и фураж, да приема на квартира разни събирачи на данъци: юшурджии, бегликчии и ред други такива. Хората били съсипвани от тежките и непосилни данъци с облекчение от някои от тях за раята, обслужваща видните и маданите. Най-много тежало и дразнело населението поругаването на семейната чест. Господарите – турци се разполагали в къщата на българите като у дома си: карали ги да им месят баница, да им колят и пържат кокошки, да им стоят диван-чапраз, като ги обслужват моми и невести, гаврели се със семейната чест и накрая искали да им се плаща “ДИШ-ХАКЪ” (данък, за дето си хабели зъбите при яденето на баниците и кокошките на българите. Не са малко и случаите на отвличане и замъкване в харемите на млади и хубави български моми и невести. Такива случаи е имало и в село Драгошиново, за което ни говори топонимията на няколко местности, като: “АНЧИНА МОГИЛА”, “БОСИЛКИНА БРЪЧИНА и ЧЕШМА”, “КРАЛИЦА” и “БОГДАНИЦА”. Преданията говорят за смело и героично отстояване на честта и непорочността на българката – нейната лична и семейна чест. Преданието за “АНЧИНА МОГИЛА” В село Драгошиново се родила хубавата, смела и работна девойка Анка, едничко чедо на баща и майка, отмяна на майка и радост в къщи. Тя в 18
много отношения приличала на ПеткоСлавейковата Гергана: ранобудна, пъргава и работна, с добре подредена къщи и градинка с миризливи цветя всякакви, а и с кръшния си глас, тя запирала всеки минувач покрай тях, дори и птичките замлъквали от песните й. Ергените въздишали по нея и тайно мечтаели за женитба. Не било бездушно и често се заглеждало в нея и пъдарчето на селото – турче. Със свои другари – турчета, то организирало нейното отвличане. Анка, като всички моми от селото, отивала за вода на “АЙДЪМ БУНАР”. Веднъж, когато се завръщала от вода от извора, тя била пресрещната от тайфата на пъдаря и грабната. Анка не изгубила самообладание, издраскала лицата на похитителите и се измъкнала като змиорка. Лека като сърна побягнала, минала дървения мост на Искъра, но пътят й към селото бил преграден. Анка хукнала по пътя за село Злокучане, но на байрчинката била застигната и на ново обградена. Нямало вече на къде да бяга. Оставала реката. Застанала на върлия бряг с гордо вдигната глава тя извикала: “Аз съм българка и името си не ще посрамя ” Погледнала за последен път поле и село и скочила в реката. “Вай, извикали турците, - ербап момиче ” Вълните на Искъра прегърнали в своите прегръдки честното и непорочно тяло на момичето от Драгошиново – Анка, а върхът, свидетел на чудото, бил наречен от ергените на селото и нейните дружки “АНЧИНА 19
МОГИЛА”. Днес могилата не съществува. Тя е изравнена от новия път, но името на местността и днес съществува, за да напомня на младото поколение на Драгошиново как се мре за отстояването на БЪЛГАРСКОТО ИМЕ и ЧЕСТ БОСИЛКИНА БАИРЧИНА Намира се североизточно от селото. Така се именува в най-старите топографски карти. Жителите на селото я напичат “ДАБЕТО”. Под нея има извор, някога чешма, наречена “БОСИЛКИНА ЧЕШМА” и понеже била боядисана в бяло, наричали я още “БЕЛАТА ЧЕШМА”. От нея сега няма и следа. Коритото й е било задигнато от шишмановци, а след изселването им поради заливането на село Шишманово от язовира, коритото било върнато и разбито от бившия председател и кмет на село Драгошиново. Наречена е “Босилкина чешма” по името на една “заодена” мома от селото на име Босилка, която пасла овцете си в тая местност. Макар и заодена, тя си запазила своята хубост, била сръчна и работна. Издебната от местен турчин когато си пасла овцете с хурка на пояс от неговата тайфа, тя се изплъзнала от ръцете им. “Тя е обградена. Помощ от никъде. И кой е смеел да се намеси срещу въоръжени и кръвожадни турци? Оставал само върхът. Изтичала на него, погледнала с тъга към родното си село, и с гордо вдигната глава извикала: “Аз съм българка, вярата 20
си не ще променя, честта си не ще ви дам ” – и скочила от върха.” Тя припаднала, но не умряла. Останала саката с единия си крак, счупен при падането. Читаците не посмели да се погаврят с тялото на примрялата девойка. Изказали уважението си с думите: “Ербап къс ” (Смело момиче ) Хората запомнили тоя подвиг на девойката да запази чисто и непорочно името си на честна българка и нарекли върха, както и извора, по-късно чешма, “БОСИЛКИНА МОГИЛА” и “БОСИЛКИНА ЧЕШМА”. От падането Босилка си счупила крака и в последствие окуцяла, затова дълго време останала неомъжена – “заодена” мома. Самотата й продължила да идването в селото на един говедар на име Пейо от село Борован, Белослатинско, Врачански окръг. И той и сестра му си изпатили грозно – жертва на необуздан турски похот и фанатизъм. Постоянният страх от турски золуми и запазване на семейната чест и име го принуждават да избяга от родното си село и да потърси подслон чак в село Драгошиново. Ето как станало това: Пейо от село Борован бил средна ръка стопанин, по-скоро беден. Имал малко земя, от която се препитавал. Родителите му рано починали. Останал сам със сестра си. На нейни ръце останала къщната работа. Пораснала и започнала де се момее. Била хубава и работна. Ергените я заглаждали. Похотлив поглед към нея хвърлял и 21
местният турчин, който искал да я грабне за харема си. Такъв случай му се отдал. Веднъж, когато Пейо си орал нивата, а сестра му била с него, налетели го като настървени вълци двама турци – хора на местния ага. Единият като с яки клещи обхванал Пейо през кръста, а другият повалил момичето с намерение да я обладае. Нещастницата запищяла от ужас за помощ. Тава дало сила на брат й Пейо. Той се изскубнал от турчина и грабнал секирата. Замахнал и разсекъл турчина по главата. Пръснал му мозъка. Турчинът не мръднал. Другият като видял това, оставил момичето и го обхванал със своите яки като клещи ръце. Започнала отчаяна борба. Пейо бил повален. Блеснал в ръката на турчина ножа и ха да замахне – и прас по главата. Чул се удар от зад него. Похитителят се стоварил на земята и не мръднал. Съвзелата се девойка била грабнала стълпеца от колата и пръснала черепа на турчина. Спасили се. Ами сега? До колата лежали двата окървавени трупа на похитителите. Недоорана нива с впрегнати волове и ралото. Отжегли воловете и ги натирили из стърнището. Грабнали торбите с хлебеца и дим да ги няма… След дълги странствувания те се озовали в село Драгошиново. Добри хора ги приели и им дали подслон. Пейо станал селски говедар, за да припечелва хляба си за себе си и за сестра си. Бил разумен и работлив човек. Отнасял се добре с хората. Походката му била горда и с тежест – думата му. Затова хората от село Драгошиново го нарекли 22
“Пейо Кабадейлията”. От преживения ужас и сътресение сестра му скоро починала. В нейна памет братът направил мост над рекичката в селото, която тече край къщата на Йергакия Шопов и заради кенаря от страни, бил наречен “Кенарлия мост”. Сега този мост е затрупан. Пейо в последствие се оженил за заодената мома Босилка и от тях произлиза рода на “Кабадийските” и рода на “Златеви”. Одисеята на рода Кабадийски ми е разказал бай Атанас Кабадийски. Местностите “КРАЛИЦА” и “БОГДАНИЦА” “КРАЛИЦА” се казва изворът, който се намира в дола под една скала с бука над нея, там, където се пресичат границите на трите села: Ново село, Шипочан и Драгошиново, а местността с кръста до него се казва “БОГДАНИЦА”. Името на извора “КРАЛИЦА” е даден от хората наоколо, който утолявали жаждата си от него. Наречен е така по името, дадено на една красива, умна и работна мома от село Драгошиново поради красотата й, която миела на извора румено лице и наливала вода за утоляване на жаждата на работните хора наоколо – свои и чужди. Изворът добил това име по време на една случка, по-точно кървава драма, разиграла се около него. Това станало в края на Априлското въстание през 1876 година, в деня на “Свети дух” – 23
“Петдесятница”. На това място хората от трите села наоколо правели събор с курбан. По време на яденето от към върха”ЕЛЕДЖИК”, Ихтиманско, дошли четници от “Хвърковатата чета” на Бенковски, пръснати след разгрома на въстанието. Изморени и изгладнели, те получили топъл прием от хората на събора. След тяхното оттегляне, долетяла потерия, която преследвала въстаниците. Наежени, свирепите турци скърцали със зъби и се заканвали на хората от събора, загдето дали храна на бунтовниците. Всички навели робски глави. Читаците съгледали хубавата Богдана, засукали мустаци и извикали: “Машаллах, гюзел къс ” – “Хвала на Аллах, хубаво момиче ” Богдана не изгубила присъствие на духа, с гордо вдигната глава и с глас, отекнал в ушите и сърцата на хората им вдъхвала смелост: “Вие българи ли сте, мъже ли сте или жалки роби? Що сте навели глави, та не вдигнете камъни и дървета да смажете главите на тия похотливи поганци? Думите й огнени и смели, подействали като електрически ток. Окопитили са се всички. Надигнали камъни и дървета. Но един от турците стрелял и ударил Богдана в сърцето, но и той, както и останалите, останал да лежи с пръснат череп до своите каналии. Радостта от победата се сменила с неописуема мъка. Победата на турците била изкупена със скъпа жертва – смъртта на Богдана – КРАЛИЦАТА. Всички навели глави, от очите капели сълзи, а в сърцата кипял гняв към 24
поробителите. Над трупа на Богдана свел глава млад момък до своята изгора недолюбена. РОБСКО ВРЕМЕ В спомен за тая сърцата и смела българка и за назидание на младото поколение, да разбере как се мре за свобода и лична чест, как се отстоява честно и неопетнено името на младата българка, хората наоколо нарекли извора, от който черпела вода и освежавала румено лице Богдана “КРАЛИЦА”, а на мястото сложили кръст да напомня на младото поколение за тая смела и сърцата българка, предпочела смъртта, но да запази чисто и неопетнено името на честна българка. И аз, пишещият тия редове ще кажа както някога спартанският вожд пред “ТЕРМОПИЛИТЕ”, непреклонил глава пред завоевателя Ксеркс: “Пътниче, снеми шапка и сведи чело пред кръста, гроба на Богдана и почети паметта й ” МАРКОВА ТРАПЕЗА Тава е баирът, който се намира преди навлизането в селото и югоизточно от него, северозападната му част е обрасла с лещак, а югоизточната – с борак и акация пред него в низината тече реката “ГРЪЧКИ ДОЛ”. Според преданието тая височина е наречена на името на всеславянския юнак КРАЛИ МАРКО, който на тоя рид след борбата и победата над разбойника МУСА, наречен “Кеседжията” (Разбойника) си е направил след боя трапезата. 25
Това предание е във връзка с РАЗМИРИЦИТЕ в Отоманската империя и поточно във връзка с разигралата се борба за надмощие между синовете на султан Баязид. Той е имал трима синове: Мюсюлман, Мохамед и Муса. Тая борба за надмощие се е разиграла по тия места в землището на селата: Шишманово, тогава Чамурлия, Широки дол и Драгошиново през 14091414 година като Мюсюлман в старите документи е вписан като “Мосломан”, така както го е наричало населението. Събитието става по време на “СТРАШНАТА БИТКА НА НАРОДИТЕ” при АНКИРА (днешната Анкара, столицата на Турция) – при появата на “ГРОЗНИЯ ТИМУР ХАН” на 20 юли 1402 година. След тая битка започва “МЕЖДУОСОБНАТА ВОЙНА” между синовете на Баязида. Тази междуособица, до като траела, спряла завоеванията на турците на Запад до тяхното окопитване и би имала съдбоносни последици за тях (турците) и изгонването им от Европа и би спасила народите в нея, ако е била използвана от Европейските владетели, по-точно от тия на БАЛКАНИТЕ, за да се организират и дадат отпор на турците до тяхното окончателно изгонване в Мала Азия, ако тези владетели не били улисани в междусъседски и вътрешни междуособни борби между феодалните владетели и централната власт. При тая битка Баязид бил пленен от ТИМУР ХАН, сложен в клетка и 26
разнасян из неговите владения. За тогавашните събития, разиграли се по тия места, по-точно в Чамурлийско (Шишмановско), Широкодолско и Драгошинско има само едно свидетелство и то е в “СТАРОСРЪБСКАТА” биография на Стефан Лазаревича, много ценен исторически източник, съставен от очевидеца и съвременника на тези събития КОНСТАНТИН ФИЛОСОФА – българин от Костенец. По-малкият син на Сюлейман – Мохамед, с прякор “КЮРДЖИ - ЧЕЛЕБИ”, което ще каже главатар на борците, справедлив и миролюбив човек, покорил отново цяла Мала Азия. Той искал да се помири с брат си при условие: Нему да останат Малоазиатските владения, а за Сюлейман – Европейските. Властолюбието на Сюлейман обаче развалило спогодбата. В 1409 година Мохамед изпратил най-малкия си брат Муса в Европа за съвместни действия срещу Сюлеймана. Муса излязъл из Синопи и по море отишъл у гърците. От там се отправил към устието на Дунава, където бил приет радушно от влашкия владетел Мирчо. Турските военни сили из Дунавските земи, заедно с тези на Стефан Лазаревича, на брат му Велко, заедно с български боляри и техни хора (в това число и на прилепския деспот Вълкашин и неговия син Марко, известен под името “Крали Марко”, тогава васал на турците (бел. авт), се присъединил към Муса. 27
При крепостта “КОСМИДИОН” при “АИРОС” възникнало сражение между Сюлейман и Муса. В това сражение Сюлейман победил. Сърбите изоставили Муса, а Велко с всичките си налични сили преминал на страната на Сюлейман. Към него се присъединил и прилепския деспот заедно със сина си Марко. Муса избягал и като разбойник се подвизавал из Балкана и Тракия. Муса нападнал Велко, когато се връщал в Пловдив и го убил в една гъста гора. Това станало на 6-ти юни 1410 година. Същата участ постигнала и пленника му Лазар, който загинал близо до Одрин. По заповед на Муса бил убит и Пловдивския митрополит Дамян в църквата и трупът му бил хвърлен през градската стена навън. Сюлейман даже запалил град Пловдив, но поради симпатиите, които оказали тамошните турци към Муса и помощта им, Сюлейман побягнал към Цариград, но по пътя бил настигнат, уловен и удушен. Това събитие станало на 5-ти юни 1411 година. Муса бил по-енергичен от Сюлейман, но неговата строгост преминала в тирания. Той се отделил от брат си Мохамед и станал негов заклет враг. В това време се съединил тайно с всички врагове на брат си и през Босфора се насочил към Сърбия. Край Пловдив, при “ДЪЛГА ЛИВАДА”, а по гръцки известна под името “МАРКО ЛИВАДА” Мохамед заобиколил Муса и дошъл до полето “ДОБРИЧ” на Тополица. Тук към Мохамед се 28
присъединили: Стефан Лазаревич, македонския Богдан и всички паши от Европейските владения, в това число и синът на Прилепския деспот Вълкашин – Марко. После се насочили към Самоковско. В скалистите клисури, през които тече Искър от Самоковско към Софийската равнина, както казва очевидецът на това събитие Константин Костенечки, при село Чамурлия (покъсно Шишманово), се намира една малка равнина, широка една миля. През юли 1413 година тук станало решителното сражение между Мохамед и Муса. Муса с около 7 000 еничари (останалите му хора били пръснати из околността по плячка), разположил лагера си при Стипоне (Ихтиман) и през “УШИТЕ” дошли в долината на Искъра. Във войската на Мохамед се отличили сърбите, които под предводителството на Георги Бранкович, Радича, Келника, Шакна и Михаила (тук бил и прилепския деспот Вълкашин със своя син Марко), разположил лагера си на Искъра. В Драгошинското и Широкодолското поле борбата била отчаяна. Най-сетне Георги Бранкович решил битката като нападнал фланга на неприятеля. С отчаяна храброст Муса изсякъл много врагове, но като видял, че всичко е изгубено, побягнал с коня си. На брега на река Искър бил настигнат от брат си, който го удушил. Победоносният му брат тържествено погребал тялото на Муса в свещения град Бурса. За залавянето на Муса в сражението край Искъра в Драгошинското и Широкодолското поле, 29
както казахме по-горе е участвал и Прилепският деспот Вълкашин със сина си Марко. След залавянето и умъртвяването на Муса, Крали Марко си направил трапеза на рида пред село Драгошиново, който бил наречен от населението “МАРКОВА ТРАПЕЗА”. Това се потвърждава и от една песен за сражението между синовете на Баязид в ливадите край Искъра в Широкодолското и Драгошинското землище. Така е по предание. Такъв е бил краят на Муса – Разбойника, тоя звяр, както го нарича Константин Кокстенечки в своя летопис. В песните и преданията Муса се среща наред с другите герой като “Муса Кеседжия”, т.е. “Муса Разбойника”. Това събитие, разиграло се край Искъра, в Широкодолското и Драгошинското се подкрепя и от една песен, изпята ми от Мохамед Алипашов – майстор-ковач, чийто прадядо е бил паша в град Ихтиман, а неговият син – баща на ковача, Мохамед умира през 1926 година. Песента възпява боя между Мохамед и Муса край Широки дол и Драгошиново. Песента има следния текст: “Аман каймакам бей Ничин вурундун сен? Широкидол и Драгошин, сардълар бей чайрда. Ничин вурундун майм. О вакът, вурдулар бей. Гуш олдум ущтум. Мехмед Сали Вурундун. 30
Мехмед дезаси орда дюшуи. Мехмед Сали ети кери. Гене вурундун, аркан боянмъж. Юч тане максъм. Ексик бакаръм. Давулар чалъм ве дослар Мезаръмън къзъм ве дослар белден ашайя Етафъндан (тарафъндан) ляаде зюмбюл ваарден да олсун Башанъм юстюнде адън яазъл. Олсун ” Превод: „Оле-ле каймакам бей Къде те раниха? В ливадите на Широки дол и Драгошиново. Защото ме обсадиха. В това време ме раниха, бей. Станах врабче и излитнах. Мехмед Сали удариха. На Мехмед гроба е там. Мехмед отново раниха. Гробът му е с кръв опръскан. Три сирачето остави. Сами да се гледат. Приятели, ударете барабаните Другари, изкопайте ми по-надолу гроба Покрай гроба ми зюмбюл посадете. На главата ми камък поставете. На камъка ми името напишете Да бъде ” 31
Това историческо събитие, разиграло се в околността на селата Шишманово, Широки дол и Драгошиново е известно нам и от очевидеца и съвременника на тая междуособна борба между синовете на Баязид – Константин Философ, родом от Состенец и е отразено в Старосръбската биография на Стефана Лазаревича. То се потвърждава и от по-горе описаната песен, запазена в по-стари Самоковски среди т.е. от постари самоковци, както е в паметта на майстораковач Мехмед Алипашов он Самоков. На това бойно поле свършили раздорите между наследниците на Баязид – Мохамед, Мюсюлман и Муса. Мехмед I-и (1413-1421 година) наградил своите съюзници като им отстъпил много земи. Ако и да не се споменава за Крали Марко в това събитие, неговото участие като васал на турците, респективно на Мохамед в Междуособната война между синовете на Баязид, участието му в него е безспорно. Той е бил солидарен с останалите сръбски участници, иначе не може и да бъде, той би си навлякъл върху себе си тяхната омраза и презрение… В подкрепа, че и Крали Марко е взел участие в това събитие се явява и топонимията – името на върха свидетел на тия събития, той добил името “МАРКОВА ТРАПЕЗА” – бледо отражение в паметта на старите жители от Самоков и околностите му. В Едирне (Одрин) посланиците на Мирча Велики – господар на Влашко (1378-1418 година) – 32
един от най-твърдите и сурови влашки господари, владетелите на Мория и българските боляри дали клетва за вярност на новия султан. За това сражение пише и руският славист Григоревич (1815-1876), за Сърбия 51 Константин 308, “Сръбски летописи”, стр. 444-138, Зийрайзен 1-во 441, за областта на срежението сравни Хохщетер “Дас вилус жебайт” (Петерманиус Митич 137), виж Иричек 1888 година, стр. 458, р. 22, стр. 453, р. 1-23. Според Константин Философ, виж “Гласник” 42, стр. 308, “Мохамед гроб на Витошию на реке Искре…” Сръбският летописец поставил убиването на Муса при река Палакария – долното течение (сравни Джили булх, стр. 318). АЙДЪМ БУНАР Това е кладенец сред еловата горичка край Искъра – приятна местност срещу селото за отдих и отмора, сега изсечена. (Айдъм бунар – турската дума ще каже “светъл, бистър кладенец”. От него преди направата на водопровода за селото, хората си наливаха вода за утоляване на жаждата и за домашни нужди. Преди освобождението, в турско на тоя кладенец са идвали турски семейства като на алай с цялото си величие и салтанат да изпият лезета на изстудена ракия и хубави ястия, а заедно с това да вкусят от студената и пивка вода от кладенеца, да бършат с длани бради и мустаци и да възхваляват Аллаха, че им е дал такава прелест и да казват: “Аллах, аллах, как хубаво си наредил живота ни, дал 33
си ни тоя дар, да възвеличи името ти ” Но поискрена и чиста е благодарността на селския труженик, изнурен от непосилната ангария, с пропукани ръце и уста да се поизмие и освежи, да разхлади с глътка вода студена засъхнало от жегата гърло… А колко самоковци са сядали около него да се разхладят от водата му и да си отпочинат на ладовина, време оно Не може човек да не се натъжи от пустошта наоколо: няма я прелестната елова горичка с пернатите й обитатели, със звънците на стоката, която до скоро пасеше тъдява на ладовина. Няма го и кладенеца. Остават само спомените от хубавото минало Близо до моста на Искъра, на левия му бряг близо до старата мандра и сега се забелязва камарата сгур, следа от някогашната железодобивна промишленост. Тук е имало видня и мадан. Ако и селото да е било земеделоскотовъдно пък и сега е такова, част от него е обслужвало с работна ръка, с превоз и добитък, при съвсем ниско заплащане на собственика им Емин ага, а след неговата смърт на племенника му валията на Самоков Юсреф паша. В главата за положението на раята ние говорихме как е бил заплащан труда на обслужващите с работна ръка с впрегатен добитък хора, цените на хранителните продукти, заплащането и цените ще засегнем и тук за да стане по-ясен хала на тая рая през епохата на турското робство. 34
Така Юсерф паша като един от найголемите собственици на видните и маданите за една кола пречистена руда, една кола дървен кюмюр и една кола дърва е заплащал за всичко това само 21 глоша. Ако за събиране и плавене на една кола руда за цялото домочадие са били необходими заедно със закарването им на виднята най-малко три дни, за направата на една кола кюмюр – два дена и един ден за кола дърва, кажи-речи за около една седмица цяло едно семейство е получавало само 21 гроша. Ако разгледаме цените на найнеобходимите продукти за съществуване, можете ли да си представите в каква мизерия е и сиромашия е живял тогавашния наш селянин? Ако сравним стойността на парите по време на аянина в Самоков Мехмед Емин ага, а това е в края на 17 и началото на 18 век, с тази по времето на летописеца Георги Митровичи и то по времето на скъпотията в Отоманската империя, респективно в Самоков, ще си представим какъв е бил живота на покореното население тогава. Ето какви са били цените на консумативните стоки тогава: Цени на основните стоки в Самоковско: Стойността на хляба в Самоков 6 пари оката Стойността на маслото 1 грош Стойността на сирене 10 гроша Стойността на месо 3 гроша Стойността на дърва за огрев 1 кола 10 гроша
По време на скъпотията, цените на произведенията отскачат така: 35
Стойността на една кола дърва в Самоков 15 гроша Стойността на зехтин от 1 грош оката на 16 гроша Стойността на масло от 1 грош оката на 10 гроша Стойността на ориз оката 5 гроша Стойността на боб оката 2 гроша Стойността на сол оката 2 гроша Стойността на леща оката 2 гроша Стойността на месото оката 100 пари Стойността на сланината оката 6 гроша Стойността на бито сирене оката 94 пари Стойността на вълна оката 15 гроша Стойността на ракия оката 10 гроша Стойността на вино оката 2 гроша Стойността на пастърма оката 3 гроша
Според летописа на Григор Митрович: “Това стана в лето (година) 1885 месец майя. Да се знае от ка (когато, бел. авт.), се повдигна кавгата на царо турски, инглизе (английския), франсъзо (френския), със император Николая Самодържец росийски 1853 сене (година, бел авт.) от месец март (това е време на Кримската война 1853-1856 год.), събираха масло, волове, кола, коне, човеци, биглик от всичката царска земя у Румелия – многу, без брой, многу стана скапия, хлебо у Стамбул ока – 5 гроша, у Самоков – 36 пари, по граш маслото, 10 гроша сирене, 3 гроша оката месото, 100 пари ока дърва, 10 гроша колата дървата. Според “Хрониката на Арие” градовете и селата се управлявали от аяни и спахии (Драгошиново било спахийско селище). Те били като същински князе. Имали власт да налагат 36
данъци, събирали десятъка от добива на зърно, добитък, събирали данък за “ДЪМГА” (белег за разпознаване). Те имали съдии за да съдят подчинените си. Село Драгошиново е имало кадия (съдия), за това говори името на местността, където е стопанския двор. Тая местност се казва “КАДИШИЦА”. – собственост на кадията, който съдел по “ШЕРИАТА”, свещения закон на Корана. Тези управители – аяните имали подчинени субаши, т.е. началници на полицията и заедно със заптиетата (стражари) поддържали реда в селището. Освен това, имали и власт при нужда от работници да заповядат на всяко лице от 20 до 40 години да работи от 5 до 10 дни в годината безплатно – ангария. Тези работници били длъжни да си носят храна от дома си, понеже спахията нито ги хранел, нито им плащал. Никой не смеел да му се противи за това, което той желаел, защото виднага му отрязвали главата, пък и нямало кому да се оплакват. Селото е давало ангария и на чифлика на Рашид бей – Жълтия чифлик, който се намирал югоизточно от селото край река Гръчки дол. Робско време. Такъв е бил животът на тия хора по това време. От село Драгошиново, предвид на неговата близост до града, не са известни борци за политическо освобождение. В града е имало голям турски гарнизон. Дори и Левски не е намерил добър прием нито в града, нито в селото и не е 37
могло да се изгради революционен комитет. Революционно настроен слой – това е било бедното население: ратаите, работниците във видните и маданите и тези в чифлика.
ИЗВЕСТНИ РОДОВЕ И ФАМИЛИИ В СЕЛО ДРАГОШИНОВО По-известни със своето влияние и заможни фамилии и родове в селото се следните: Ние говорихме за произхода на рода “КАБАДИЙСКИ”, чиито корен слага говедар Пейо, дошъл от село Борован, Белослатинско и се заселил в село Драгошиново. Тоя род е известен със своята тежест, мъдрост и уважение всред съселяните си. Друг известен род е тоя на “ДОМИШЛЯРЕТЕ” – известен със своята пресметливост и разсъдителност. А как той добива това свое прозвище? Това станало пак в турско. Негов прадядо пазари хубави, яки волове в село Шипочан, но понеже там му поискали много пари за тях, пък му се видели и скъпи, при пазарлъка той пожелал да си “домисли” дома и да се допита до своите и тогава да направи пазарлъка. И от тука името “ДОМИШЛЯРЕТЕ”. За рода “ЛУДЖОВИ” – ето как идва името му: При една дъждовна привечер, когато се прибирал добитъка от паша, един техен дядо или 38
по-скоро пра-дядо, не можал да премине с роденото теле придошлата река, а от брега завикал с цяло гърло за помощ, а хората наоколо започнали да казват: “Тоя вика като луд ” И от тука прякорът на тоя род – “Луджови”. От известните родове са и “ЧАНЕВИТЕ”. Тоя прякор идва от галеното на Иване – “Чане”. И от тука и името Чаневи. Известен род е и “ДИТОВИЯ”. Те са били все биволяре. Впрягали биволи и то яки, орели срещу заплащане в пари или в натура и то предимно целина, където се иска яка тяга. Занимавали се и с кираджилък – превозвали желязо, вино и други стоки. От “ДАСКАЛОВИЯ” род излезли добри занаятчии: ковачи – железари и колари, също и дърводелци. Богат и заможен род е и “БОНДОВИЯ” – добър земеделоскотовъден род, с много добитък – доятен и впрегатен, известен с хубаво овче и биволско мляко. Те имали собственост найдобрите ливади пред селото – край Маркова трапеза. Наричали ги и “БЪРЗАЦИТЕ”. Известен и уважаван род е и “ХАДЖИЙСКИЯ” – трудолюбив и уважаван. Техен дядо или пра-дядо е ходил на хаджилък и е станал “дядо Хаджия”, тачен и уважаван, чиято дума се е слушала и тежала.
39
ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СЕЛО ДРАГОШИНОВО ОТ ТУРСКО РОБСТВО На 30 декември 1877 година драгошинци и самоковци при неописуема радост в местността “САЛАША”, намираща се пред селото в равнината около реката Гръчки дол посрещат ОСВОБОДИТЕЛИТЕ. Тамбовският полк, командван от генерал Радзвишевски, помощник на генерал Веляминов с цветя, с хляб и сол и с много дарове биват посрещнати от населението. Турците не оказали съпротива. Те подготвяли клане над населението, но с много пари и дарове, били спрени от своя див мюсюлмански фанатизъм и се изтеглили по пътя за Долна баня и Костенец, а друга част по пътя за Разлог и Банско през Демир капия. Отдъхнали си хората от робството. Но след Освобождението настанала нова робия – ЧОРБАДЖИЙСКОЛИХВАРСКАТА. Земята, съгласно статута на договорите: Сан Стефански от 3-и март 1877 год. и Берлинския от юли, продължавала да бъде собственост на турските малсейбии. Постепенно тя била изкупена от чорбаджии и лихвари, а чифлишката земя от собственика й Рашид бей била изкупена с черковни пари от епитропите – чорбаджии: Големинов, Чакалов и Волов. Бедните и средни собственици 40
останали да се препитават от своите малки и средни късове земя. Замряла и съвсем изчезнала железодобивната промишленост- секнал от нея оскъдния доход на тази част от населението, от което селото станало дребнособственическо – да се препитава от земята и стоката. Част от младите отиват в града като чираци да учат занаят. Драгошинци изнасят своите земедело-скотовъдни произведения на пазара в града – всеки ден предлагат мляко, сирене, яйца, домашни птици, сено, слама. Така е било да 9-и септември 1944 година. След това селото се преобразява. Асфалтиран път го свързва с града, вместо от кладенци жителите на селото черпят вода от нов водопровод. Изграждат се нови домове – жилища – хигиенични, гиздави и удобни за живеене. Вместо старата бакалничка на Йордан Фичоров в селото има добре обзаведен магазин, който със своя богат асортимент задоволява нуждите на хората с всичко необходимо. Има изграден и хубав ресторант. Пред тях се простира широк и асфалтиран площад. Изграждането на кооперативното стопанство подобри живота на хората, но то доведе и до масова емиграция. Младите навлязоха във фабриките и заводите, с удобни рейсове ги откарват и докарват до града и до местоработата.
41
КООПЕРИРАНЕ НА ЗЕМЯТА В СЕЛО ДРАГОШИНОВО – СЪЗДАВАНЕ НА ТКЗС “ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ” (“ЛЮБЧО БАРЪМОВ”) 1950 – 1958 г. Кооперирането на земята в село Драгошиново и създаването на ТКЗС става на 16. 10. 1950 год. от 46 учредители със земя, внесена от кооператорите и фондова 1995 декара, плюс 140 декара за лично ползване – с нея всичко 2135 декара. Внесен селскостопански инвентар: плугове – 18 броя; каруци – 21; грапи – 10; сламорезачки – 2; добитък, говеда – 34; биволици – 4; овце – 84. Така е отразено в доклада на Управителния съвет за 1951 година. Първият управителен съвет е в състав: председател – Ангел Костов Москов; подпредседател: Атанас Зашев Кабадийски; членове: Димитър Лазаров Христов, Йордан Тонев Терзийски, Стоян Николов Зашев. (Виж: Учредителен протокол №1 от 17. 10. 1950 год.) Първият контролен съвет е в състав: председател: Ангел Здравков; членове: Димитър Кьосев и Тодор Паунов. С Протокол № 3 от 9. 11. 1950 год. се взема решение на Общото събрание да се дадат по 4 декара земя за частно ползване, без дворните места на член-кооператорите, а такива, който не са внесли земя, да внесат инвентарна вноска от по 2 42
000 лева. Първите бригадири-полевъди на ТКЗС са: Димитър Христов Лазаров и Манол Стоянов – от месец ноември 1950 год., а първите овчари са: Петър Михайлов Москов и Ангел Костов Москов. В началото на 1951 год. Управителният съвет взема решение да се закупят 150 брави овце и 5 броя дойни крави чрез банков заем от 1200 лева. През месец април са закупени прасета и пилета. Строи се нов обор, навес, хамбар. Доставена е жътварка и сенокосачка. На Общо събрание от 4 март 1951 год. кооператорите обявяват съревнование на всички ТКЗС-та в Самоковската околия по пролетната сеитба, коситба, жътва, а от месец юли ДИП “Борис Хаджисотиров” поема шефство над ТКЗС “Вълко Червенков”. Постоянните работници, които се водят на отчет са 40 души. Под натиска на враговете на стопанството – опозицията, кооператорите намаляват от 40 на 34 души. Положително влияние за масовизиране на ТКЗС оказват добрите стопански резултати за годината. Възнаграждението за трудоден е добро. Така например, Ангел Москов за 749 трудодни е получил 106,000 лева, отделно жито – 1500 килограма, картофи 496 килограма, сирене – 82 килограма, олио – 40 литра. Атанас Кабадийски за 800 трудодни е получил 112,654 лева, жито 1973 килограма, сирене – 74 килограма, картофи – 45,544 килограма, олио – 40 литра, вълна – 14 43
килограма и 600 грама. Боян Илиев – 74,800 лева, отделно в натура. Боян Москов – 94,480 лева, отделно в натура. Така кооператорите са убедени, единственият спасителен път за бедните и средни селяни е ТКЗС. Среден добив за годината на ечимик от декар е 193 килограма, овес – 119 килограма, лен – 130 килограма. Стопанството притежава гъски и кокошки – над 440 броя, зайци – над 20 броя. Партиен секретар на стопанството е Стоян Зашев, на комсомола – Георги П. Москов, 1-ви счетоводител от 10 март 1951 година е Владимир Стефанов Войнов, а 1-и агроном – Георги Табаков. През 1952 година кооператорите са 53-ма, обработваемата площ – 1686 декара, от които овощни градини – 50 декара, говедата са 76 броя, от които крави и биволици – 30 глави, овце – 345, свине – 40. Стопанството има още мандра, коларожелезарска работилница с обслужващ персонал – 6 души.стопанството разполага с налична земя 1995 декара, заедно с тая земя 744 декара, внесена от кооператорите. През годината е построен нов овчарник и складови постройки. Не е имало пълно сработване между членовете на Управителния съвет. По много въпроси е имало разногласия, поради което са допуснати някои слабости и загуби по прибиране на реколтата, а най-вече по съхранението и опазването на сеното и плявата. Контролният съвет в състав: Димитър Лазаров, Стоян Кабадийски и 44
Димитър Кьосев са се примирявали с тия слабости. В края на годината председателят Димитър Лазаров е сменен и заменен с Ангел Москов. От 1953 година стопанството е вече добре оформено. То разполага с овцеферма, кравеферма, птицеферма, свинеферма и др. Има и животновъден бригадир. За такъв е избран Михаил Колев Георгиев. От 23-и февруари стопанството има нов управителен съвет в състав: председател Ангел Здравков, подпредседател Георги Живков и членове – Никола Георгиев, Ангел Москов, Ангел Кабадийски и Манол Илиев. През годината е построен свинарник, гъсарник и сайвант. Обработваемата земя е все още 1690 декара, говедата са 57 глави, кравите – 20 глави, овце – 352 брави, свине – 35, птици – над 150, плугове – 14 броя, каруци – 16 броя. Млеконадоя от крава е 1290 литра, от овце – 57 литра мляко. Във вестник “Самоковска трибуна” бр. 17 от 20 август 1953 год. е поместена статия за работата на ТКЗС и цял подлистник със снимки и обосновки към тях. От създаването на стопанството до края на 1954 година със селскостопански се обслужва от МТС Ихтиман, а през 1955 и 1956 година – от МТС гр. Станке Димитров. С протокол № 4 от 21 февруари 1954 година е избран на Общото събрание нов Управителен съвет в състав: председател Никола Чанев, подпредседател Ангел Москов, членове Трифун Илиев, Никола Донев, Йордан Зашев и контролен 45
съвет в състав: Веселин Паунов, Димитър Кьосев и Стоян Кабадийски. За 4 години стопанството постига големи резултати. Добивът на ръж от декар стига 210 килограма, пшеница – 159 килограма, ечемик – 182 килограма. Високо е възнаграждението на кооператорите, така например говедарят Велин Илиев с два члена на семейството му са получили зърно – 4600 килограма, вълна – 17 килограма, сирене – 92 килограма, картофи – 1200 килограма, пари – 4234 лева общо: пари и натура за 24 000 лева. Значително е подобрена и организацията на труда. Има сработване между управа и кооператори. Висок е добивът на лен – 400 кг от декар. Във в.к “Самоковска трибуна” е поместена и снимка по прибиране на лена. (Виж бр. 14 от 8 май 1954 година) За подобряване храната на добитъка от гара “Искър” – завод “Гео Милев”, се докарва царевична каша. За 1954 година счетоводител на стопанството е Стоян Зашев, а партиен секретар е Кирил Кьосев. През 1955 година Никола Чанев продължава да е председател, а счетоводител – Стоян Бонев. За годината трудоденът се заплаща от стопанството в пари – 7,69 лева, а в натура – 5,82 лева. Построени са: нов свинарник, овчарник и навеси, 2 силажни ями, навес за 32 коли и мотоциклет за обслужване. Говедата са 70 глави, овце – 507 брави, кокошки – 376 броя, гъски – 94 броя, свине – 74 броя, кооператори – 50 души, 46
ръководство – 8 души. От 1956 година председател е Ангел Здравков, подпредседател – Никола Танев. Стопанството е в съревнование с тези в Рельово и Продановци. То се масовизира и вече е привлякло нови членове – от 55 за 1955 година стават на 102ма, през 1956 година стават 178, а за 1957 година са 212. Говедата се увеличават от 106 на 186, а овцете достигат 965 брави, биволици – 62, коне от 106 на 160 броя. Обработваемата земя се увеличава от 1681 декара на 5866 декара за 1951 година и в края на краищата достига 9726 декара. Млеконадоя се подобрява и от 17 това за 1953 годена достига до 58 тона, овче мляко от 14 на 69 тона, биволско мляко – 5 тона. Най-добра представа за увеличаването на добива се вижда от приложената таблица: Година Млеконадой от крава л. Млеконадой от овца л. Добив вълна кг 1951 276 46 1,4 1952 800 59 1,7 1953 1150 59 1,81 1955 1434 58 1,80 1957 1147 59 1,71
През 1957 година са ликвидирани свинарника и птичарника. Построен е нов овчарник и краварник. На 13 март 1957 година е проведено общо кооперативно събрание за приемане на нови членове. Пионерите от училище “Кирил и Методий” изнасят литературно-музикална програма, а агрономът Станко Начев разяснява 47
някои положения от Устава на ТКЗС. Накрая са приети нови 85 кооператори. Земята за лично ползване се увеличава от 140 декара в началото на 850 декара. През 1958 година с пшеница са засети 1252 декара, с ечемик 613 декара, овес 772 декара, лен 289 декара, с картофи 375 декара и т.н. подобрява се и материално-техническата база: плуговете вече са 113, браните – 45, каруците са 102 броя, има и жетварки, окопвачки веялки и др. Мандрата за 1958 година е произвела сирене – 12803 кг, добре работи и мелницата, има и каменна кариера, както и коларо-железарска работилница. Стопанството разполага и с товарна кола – камион. На полето работят много повече кооператори – към 500 души. Основните средства нарастват от 600 000 лева за 1955 година на 1 046 000 лева за 1958 година. Стопанството има шефство с “Цветмет-пром” – гари Искър, откъдето идват на помощ. Изработват се тухли за строеж по стопански начин. Разгърнато е широко строителство, строителните работници са 16 души с дневна надница 250-420 лева. Тарифните надници на животновъдите се движат от 186,208 до 265 лева. Годишният доход на стопанството възлиза на 100 000 лева за 1958 година в т.ч. от основната дейност 73% и 27% от страничната. От 21 януари 1958 година стопанството има нов управителен съвет: председател – Стоян Зашев, подпредседател – Никола Чанев, членове – Васил Дитов, Кирил Дитов, Тодор Москов, Васил Дитов и Стоимен 48
Домижляров. С Протокол № 17 от 18 октомври 1956 година управителният съвет променя името си от “Вълко Червенков” на “Любчо Баръмов”. От 12 декември 1958 година ТКЗС село Драгошиново се влива в Обединено стопанство “САМОКОВСКА КОМУНА”, със седалище град Самоков, а от 13 юни 1960 година става филиал на ЗДС “Александър Димитров”, Самоков. Председатели на ТКЗС село Драгошиново са били: 1. Александър Костов Москов 1951 – 1952 г. 2. Никола Владов Чанев 1952 – 1953 г. 3. Ангел Петров Здравков 1953 – 1954 г. 4. Стоян Николов Зашев 1954 – 1955 г. 5. Ангел Петров Здравков 1956 – 1957 г. 6. Стоян Николов Зашев 1956 – 1957 г. Подпредседатели: 1. Ангел Костов Москов От 1953 година 2. Атанас З. Кабадийски До 1953 година 3. Георги Д. Живков 1953 – 1954 година 4. Ангел Д. Живков 1954 – 1955 година 5. Никола Вл. Чанев След 1955 година Партийни секретари: 1. Стоян Зашев; 2. Кирил Кьосев Счетоводители: 1. Стефан Войнов до 1953 година 2. Стоян Николов Зашев до 1955 година 3. Стефан Бонев след 1955 година 49
УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ 1 Днес, 16 октомври 1950 година с. Драгошиново, Самоковско се събраха на общо събрание за образуване на “Трудово производително стопанство”. Освен жителите на селото присъстваха представители на партията и ОНС, начело с Никола Куфарджиев – секретар на БКП Самоков. Събранието бе председателствано от Димитър Христов Лазаров, секретар – Стоян Николов Златев и двама души свидетели: Атанас З. Кабадийски и Ангел Костов Москов, които да подпишат протокола. Взе думата другаря Куфарджиев, който изтъкна преимуществата на кооперативното обработване на земята пред това на частните стопани. След него се изказа Тодор Паунов Стоилов, който заяви, че и той ще влезе в стопанството. Изказа се и Ангел Москов, който намира, че тази инициатива е тъкмо навреме и ще тури край на ежбите помежду ни, които произлизаха главно от алчността кой повече да стопанисва незаконно придобити земи, които бяха заграбени от много стопани. Няма да има вече слогове, земята ще се обработва машинно, от което ще се увеличат добивите. Изказа се и Атанас Златев Кабадийски, който каза, че идеята идва навреме, защото ако продължи частнособственическото, с лед 10 50
години нашите деца: ситове и дъщери не ще имат и по 10 декара земя и то пръсната на малки парчета далеч едно от друго. Съгласен е да влезе в стопанството. След направените изказвания се прие покана от Председателя кои желаят за де запишат за членове на стопанството. Записаха се следните членове: 1. Ангел Костов Москов 2. Ангел Костов Москов 3. Ангел Златев Кабадийски 4. Атанас Малинов Генов 5. Атанас Златев Кабадийски 6. Борис Атанасов Кабадийски 7. Борис Стоянов Минчев 8. Велин Стоянов Велинов 9. Владо Гелев Чанев 10. Веселина К. Илиева 11. Велин Велов Михайлов 12. Васил Иг. Домишляров 13. Георги М. Кабадийски 14. Георги Д. Живков 15. Георги Ат Кабадийски 16. Димитър Лазаров Христов 17. Димитър Мих. Пандурски 18. Димитър М. Москов 19. Димитър М. Велков 20. Димитър П. Кьосев 21. Трифун Ст. Илиев 22. Стоян Николов Зашев 51
23. Стоян Ат. Кабадийски 24. Димитър П. Кьосев 25. Йордан Г. Стойчев 26. Йордан Тон. Терзийски 27. Йордан Н. Зашев 28. Йордан Х. Генов 29. Йордан Додов 30. Иван Игн. Домишляров 31. Иван Д. Живков 32. Димитър П. Живков 33. Крум Иванов Атов 34. Михаил Колев Георгиев 35. Манол Ст. Илиев 36. Мария Ив. Атова 37. Манол Златев Кабадийски 38. Никола Владов Чанев 39. Никола М. Колев 40. Никола Ст. Донев 41. Тодор И. Москов 42. Петър М. Москов 43. Тодор Паунов Стоилов 44. Стоян Д. Живков 45. Спас И. Вандов 46. Стоян Ил. Стоянов 47. Христо Иванов Гелов След приключване на записването се пристъпи към определяне на встъпителната и инвентарна вноска. Събранието реши единодушно инвентарната вноска да бъде по 3,000 лева на декар внесена земя, като тези под 10 декара – внасят за 1052
те декара. Встъпителната вноска се внася по 1,000 лева от всеки член кооператор. В стопанството могат да членуват по няколко души от домакинство, като инвентарната вноска се внася само от вносителя на имота, а встъпителната се внася от всички и то в пари. Председателят предложи да бъдат избрани Управителен и Контролен съвет на стопанството, и то при тайно гласуване. Избра се комисия за провеждане на избора в състав: Димитър Кьосев – учител, Тодор Иванов Москов и Никола Владов Чанев. Избран Управителен съвет: Ангел Костов Москов, Атанас Златев Кабадийски, Димитър Лазаров Христов, Йордан Тонев Терзийски и Стоян Николов Зашев За Контролен съвет: Димитър П. Кьосев, Ангел П. Здравков и Тодор Паунов Събранието се закри в 15 часа с пожелания за плодотворна работа.
ПРОТОКОЛ 1 Днес, 17-ти октомври 1950 год. в село Драгошиново, самоковска околия новоизбраният Управителен съвет на ТКЗС се събра в канцеларията на селото в 10 часа на 1-то си заседание при дневен ред: 53
1.Конструиране на Управителния съвет Присъстваха: 1. Ангел Костов Москов 2. Атанас Златев Кабадийски 3. Димитър Лазаров Христов 4. Йордан Тонев Терзийски 5. Стоян Николов Зашев След размяна на мнения, Управителния съвет намери за най-добре за Председател на Съвета да бъде Ангел Костов Москов, който е млад, енергичен и добър с опита си в областта на земеделието. Той се ползва с добро име сред хората. За подпредседател да бъде Атанас Златев Кабадийски, който е също добър стопанин и ще може да се справи успешно с възложените му задачи. Останалите трима, а именно: Димитър Лазаров, Йордан Тонев и Стоян Н. Зашев остават за членове на Съвета, които ще подпомагат дейността му. Следват подписите на членовете…………
54
КРУМ ИВАНОВ Летопис на село Драгушиново
История на село Драгушиново, околия Самоковска, окръг Софийски. Написана от Крум Василев Иванов, учител - историк. Начената през 1981 година, завършена през 1984 година, месец февруари.
Автор: Крум Иванов Издание първо Под редакцията на Георги Хаджийски www.georgihadjiyski.blog.bg Село Драгушиново, 2014 година