Георги Захов
Образователното дело в Самоков и региона през Възраждането
Самоков, 2021 година
Настоящата монография на господин Георги Захов е посветена на образователното дело в Самоков и региона през Възраждането. Период, през който Самоков се превръща в един от духовните центрове на българите.
Образователното дело в Самоков и региона през Възраждането Георги Захов Самоков и селищата от района имат вековни традиции в просветното дело. Първите кълнове на просвещението откриваме още в годините на Ранното Възраждане - първата половина и средата на 18 в. Историческите извори показват пред нас дейността на редица бележити българи - истински будители, духовници, учители, търговци, занаятчии и обикновени хора, работили всеотдайно и безкористно за пробуждане на народа ни. В онези трудни години самоковските деца се ограмотявали в килиите на черквите, манастирските метоси в града и домовете на някои свещеници и по-грамотни занаятчии. Близо стт а на Рилския манастир давал възможност на много самоковци да получат образование в тамошното килийно училище, което било двустепенно. В първата те се обучавали на четмо и писмо, а в следващата се подготвяли за духовници. С течение на времето все повече родители о съзнавали ползата от 1
образованието на децата си и с общи усилия около 1850 - 1851 г. съградили общинско килийно училище, станало притегателен център за самоковските деца и младежи. То било посрещнато враждебно от поробителите и те го разрушили. Това не пречупило стремежа на будните самоковци към знание и просвета и в следващите години те отново създали училище за децата си. За това подсказват отбелязаните разходи в старата митрополитска кондика за 1791 г. В това училище идвали да се учат деца и от по-далечни селища. От началото на 19 в. до Освобождението за развитие на учебното дело основна роля имат самоковските митрополити Филотей и Доситей, църковната община и училищното настоятелство, които финансира ли и ръководили строителството на училища, назначаването на учителите и издръжката им. Създаденото от митрополит Филотей в 1800 г. училище скоро се оказало тясно за непрекъснато увеличаващия се брой на учениците и в 1816 г. владиката направил разрешение и подобрение на вече остарялото училище. В това училище от края на 1826 до 1831 учител е бил Неофит Рилски, преподаването в него се доближавало по програма до елино - греческите. От 1834 г. в продължение на осем 2
години учител в Самоков станал Никола Тонджаров, той въвел новата взаимоучителна метода. Наред с откритото общинско килийно училище в града имало и няколко частни килийни училища. От началото на 50-те години на 19 в самоковското училище се обособило като класно. Постепенно в него били открити първи, втори и трети клас. По това време било извършено цяло стно обновление на общинското училище. Йо сиф Антикар изработил печат на училището. Той бил елипсовиден, в средата било изобразено изгряващо слънце, а околовръст надпис „Самоковско общо училище - 1859 г.“ В у ч и л и щ е то р а б от е л и у ч и т е л и завършили образованието си в Одеса, Киев, Загреб, Атина и Белград. От 1871 г. до 1875 г. в Самоков пристигнал учителят Иван Соколов, който за първи път приложил звучната или гласната метода. В началото на 60-те години в Самоков е открито и девическо училище с участието на учителката Неделя Петкова, която престояла в града до 1865 г. Още първия месец в училището п о с т ъ п и л и 1 5 0 у ч е н и ч к и В н ач а л о т о заниманията се водели в частна къща, но през пролетта на същата година самоковци направили училищна сграда с четири класни 3
стаи и ръкоделна. Към долномахленска църква „Успение Б о го р од и ч н о “ н е и з в е с т н о от ко г а съществувало килийно училище. Пръв учител в това училище през 1826 г. бил Георги Миразов, а църковните сметки се водели от дядо Пешо. Това църковно-килийно училище било превърнато през 1860 г. във взаимно и настанено в нова сграда. Новопостроеното училище било едноетажна сграда, обърната с лице на север към църквата. До 1875 г. то просъществувало като църковно. От м. февруари 1875 г. долномахленското взаимно училище преминало на подчинение към градската църковна община, която поела всичките му разноски. По същото време по примера на Самоков, през втората половина на 19 в. и към почти всички селски храмове възникнали килийни училища. С идването в Самоков на първия български митрополит Доситей на 24.11.1872 г. настъпили големи промени не само в църковно отношение, но и в учебното дело. Той бил въодушевен да подобри обучението на децата в града и епархията. В началото на 1874 г. в Самоков е открито училище с пансион, в която се подготвяли 17 деца от епархията за бъдещи учители и свещеници. Сградата била в двора на бъдещата семинария. Като основател на това 4
училище митрополитът мислел да стане то „Централно самоковско училище“, в което да се назначи един учител „изключително за богословски науки“. На 02.07.1874 г. в Самоков е проведен Самоковския учителски събор, на който са в з е т и ва ж н и р е ш е н и я з а р а з в и т и е н а просветното дело в епархията. Дадено било указание за построяването и издръжката на селските училища. Приета била обща програма за обучение на селските и градските училища. Самоковският училищен събор изразил увереност п ред епархията, че след като уреди основните училища, ще се погрижи и за класните училища. Въпросът за откриване на богословско училище отново бил поставен на дневен ред. На 26.06.1875 г. след молитва и водосвет, извършен от митрополит Доситей, се приел план да се захване изграждането на новото училище. Под ръководство и с негова подкрепа самоковци събрали пари и строителни материали. За една година училището било готово наполовина и на 15.09.1876 г. то официално било открито под наименованието „Самоковско рилско богословско училище“. Първи учители в него били: Михаил Мишайков, М. Векилски, М. Антикаров, Христо Петрунов и Д. Мосинов. През м. януари 5
1903 г. училището е преместено в София. Заслугите на митрополит Доситей за издигане нивото на учебното дело в Самоков и откриването на Богословското училище са го л е м и и б е з с п о р н и . В у ч и л и щ е т о в продължение на 23 години се обучават стотици младежи, главно бъдещи духовници и учители. Митрополит Доситей продължава да се грижи за народното дело и вече в освободеното отечество. Негова е заслугата създаването на новото училище „Отец Паисий“, изградено на общинско място и с дарени 10 000 лв. от митрополита. След Освобождението на България за у ч е б н ото д е л о с е с ъ зд а ват н о в и п о благоприятни условия. Новосъздадените държавни органи по степенно заменят църковните общини по управлението и финансирането на училищата. Мъжкото и девическото образование в Самоков бързо се разрастват, създава се постепенно по-добра материална база, издига с е нивото на учителските кадри. Девическото училище продължава да се помещава в сградата на старото девическо училище построено през 1862 г., а мъжкото в обновената през 50-те години на 19 в. постройка. В двете училища има 15 учители с 616 ученици и ученички. Класните стаи в двете 6
училища вече са недостатъчни, поради което се учи на две смени, наемат се и частни къщи, налага се разместване на паралелките и училищата от едно място на друго. Постепенно се налага идеята за построяване на нови училищни сгради. Самоковският общински съвет на 10.06.1893 г. разглежда въпроса за построяване на още едно народно училище. Решението е п од к р е п е н о и от С о ф и й с к и я о к р ъ же н управител. Общината дава място и строителни материали. На 22.08.1893 г. е положен основния камък при тържествена обстановка и с водосвет. На 10.08.1894 г. е открит паметник на Константин Фотинов в двора на бъдещата гимназия. В началото на учебната 1894/1895 г. в полуготовата сграда на бъдещата гимназия „Константин Фотинов“ се нанасят учениците от мъжкото класно училище със седем учители и 277 ученика. Новото училище се оказва тясно и 3-ти клас продължава да учи в старото. Н о в ото у ч и л и щ е о ко н ч ат е л н о е завършено през 1899 година. Негов патрон е Константин Фотинов. През учебната1898/1899 г. и девическото училище се премества в новопостроената сграда. Зданието е разделено на две, също и двора, с ограда за девическо и мъжко училище. 7
Училището се ръководи от един д и р е к т о р Ко н с т а н т и н З а х а р и е в , н о канцеларията е обща. Девическото училище ползва 7 стаи от общо 15. Училището се казва „Мъжко и девическо училище „Константин Фотинов“. От 1905/1906 учебна година в мъжкото класно училище се открива 5-ти клас, от 1907 г. 6-ти клас, от 1908 г. и 7-и клас, с което се формира пълен гимназиален курс от 4-ти до 7-и клас включително. Класовете от мъжката прогимназия I,II и III-ти клас напускат сградата на гимназията и са настанени да учат в частните къщи Таиновата, Велиновата, Бояджевата и Тотовата. След създаването на мъжката гимназия в Самоков през 1908 г. част от паралелките на девиче ското училище са преме стени в новопостроеното начално училище „Отец Паисий“, друга част са настанени във Владишкия хан. С ъ гл а с н о з а ко н з а Н а р од н о т о просвещение от 1908 г. класните училища вече се наричат прогимназии-девически и мъжки. Така в Самоков класните училища вече се наричат девическа прогимназия и мъжка прогимназия. След пожара във Владишкия хан през 1915 г. класовете от девическата прогимназия 8
се пръскат в частните къщи на Аврам Леви /Сарафската къща/ и Ненковото здание на „Легето“. Известно време са учили и в Тотовата и Черешаровата къщи. На 01.09. 1920 г. се провежда общ учителски съвет на мъжката и девическата прогимназии. Според решението на съвета градът се разделя на два района., образуват се две смесени прогимназии. Първа смесена прогимназия приема момчетата и момичетата от горния край на града. Разделителната линия е минавала по днешната улица „Софроний Врачански“. Надолу от тази улица е районът на Втора смесена прогимназия. Двете смесени прогимназии изпитват големи затруднения, защото класовете им са пръснати по различни ч а с т н и к ъ щ и , ко и т о н е о т го в а р я т н а изискванията. По искане на Самоковският общински к м е т Ко с т а К и б а р о в и у ч и л и щ н о т о настоятелство и със заповед №13 на Окръжната училищна инспекция се определя комисия, която да предложи ме ст а за построяване на две нови училища. През годината местата са определени има и готовност за строителството на сградите на сега съществуващите училища „Кирил и Методий“ и „Христо Максимов“. На 10.10.1923 г. Министерството на 9
про свещението с писмо съобщава на Самоковскат а община, че сградат а на семинарията се отстъпва за нуждите на двете прогимназии за една година. Поканени са директорите на двете прогимназии най-късно да 20.10.1923 г. да преместят прогимназиите в сградата на бившата семинария. На 12.12.1923 г. с писмо на Инспекцията от 10.12. се съобщава, че със заповед на Министерството на просвещението под №456 от 04.12 се заповядва двете прогимназии да се слеят в една. В смесената прогимназия работят 17 учители, паралелките са 12. XXI-то обикновено народно събрание на 65-то си заседание, проведено на 20.03.1925 г. решава: „Отстъпва даром на Самоковската градска община държавното здание, бивша семинария, за общинска прогимназия”. В началото на 1926/1927 новата сграда на училище „Кирил и Методий“ е готова. С ъ гл а с н о р е ш е н и е н а у ч и л и щ н о т о настоятелство, потвърдено от Софийският училищен инспекторат: пет паралелки от смесена прогимназия да се преместват в новопостроената сграда: два първи, два втори и ед и н т р е т и к л а с . Те о б р а зу ват вто р а прогимназия. Четири паралелки от първоначално училище „Кирил и Методий“, които учат в нач. уч. „Отец Паисий“, също се 10
преместват в новото училище. От този момент Втора прогимназия и начално училище „Кирил и Методий“ са под едно ръководство. То вече е пълно основно училище с четири начални отделения и пет прогимназиални класа. В сградата на бившата семинария остават шест паралелки от бившата смесена прогимназия и образуват Първа прогимназия. По решение на Учителският съвет и Н а с т о я т е л с т в о т о о т 0 2 . 0 6 . 1 9 2 7 г. прогимназията приема за свой патрон името на митрополит Авксентий Велешки“. В началото на 1953/1954 учебна година училището от прогимназия се реорганизира в пълно народно основно училище с четири паралелки начален курс и три паралелки в прогимназиалния курс. От училище „Авксентий Велешки“ три прогимназиални паралелки отиват в начално училище“ Хр. Максимов“ и то става пълно основно училище, а четири начални паралелки от „Христо Максимов“ идват в „Авксентий Велешки“. Така приключва един много важен период в организацият а на о сновното образование в града, който и до днес е почти запазено.
11
Георги Захов е роден на 25.09.1936 г. в с. Шипочане, община Самоков. Завършил гимназия в Самоков, а учителски институт в София. Учителствал в родното си място и в Самоков в ОУ „Авксентий Велешки” до пенсионирането си през 1997 г. През свободната си време се занимава с изучаване миналото на родния край. Автор е на книги с краеведско и историческо съдържание. Публикувал е историческо - географски очерци и разкази за миналото на родния край, за красотата на рилската природа.