АРТспектър, брой 63

АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ ПЛОВДИВ

брой 63 февруари 2024

ISSN 1314-0000

Аkадемично издание

брой 63 февруари 2024

ISSN 1314-0000

Академично издание

2

АМТИИ откри

академичната

2023–2024 година Ирина Андре Чавушян

6

АМТИИ

удостои оперната прима Соня Йончева с

почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“ Проф. д-р Любомир Караджов

8 Проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак –носител на престижната награда „Ябълка на познанието“ в категория „Утвърден учен“ Проф. д-р Стела Митева-Динкова

10

Престижни европейски награди за АМТИИ и Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив Доц. д-р Димо Енев

12

IV Международна научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“

Доц. д-р Весела Казашка

16

Национални есенни изложби „Функции на състоянието“ 2023 Ас. Ваня Годжелова

24

„Моля, не спирайте музиката“

Проект по програма „Еразъм+“ с участието на студенти от АМТИИ

Гл. ас. д-р Алия Хансе

22 АМТИИ участва в среща на български университети с кандидатстуденти от Република Северна Македония Доц. д-р Димитър Воденичаров

36

Цвят в цвят Ас. Соня Станкова, Никол Стойкова

28

Концертно турне на „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“ в САЩ и Канада

Ас. д-р Пейо Пеев, доц. д-р Иван Георгиев

32

Поредният успех на АМТИИ – партньор в Международен образователен и

творчески проект „Vox and Percussion“ Гл. ас. д-р Алия Хансе

38 XI Международна

научно-практическа конференция

„Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“ – път към споделени достижения на учени, мениджъри и творци

Проф. д-р Емилия Константинова

42

„Измеренията“ на Нона и Богомила Дановски Нона Дановска, Богомила Дановска

44

Вокалната лирика на Монюшко, Карлович, Шимановски и Лютославски

в камерен концерт на преподаватели и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Гл. ас. д-р Алия Хансе

48

РЕЦЕНЗИЯ на монографията

„Поглед към котленската хумористична народна песен“ на София Русева Доц. д-р Данка Цветкова

48

Културен семинар „НЕПОЗНАТИТЕ“ 2022. Сборник доклади и статии Д-р Азиз Шакир

50

„Севилският бръснар“ на доц. Александър Текелиев – съвременен режисьорски прочит на класическата опера от Росини Теменуга Захариева

брой 63 февруари 2024

АМТИИ откри академичната

2023–2024 година

Ирина Андре Чавушян, председател на Студентския съвет на АМТИИ

Съединението прави силата, а образованието прави бъдещето

Сърцата

ни пулсираха с ентусиазъм и вълнение на 17 септември 2023 г., когато се даде началото на новата академична година на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Студентите отново се събрахме на Античен театър – Пловдив, за да дадем старт на нов творчески период.

Този ден бе превърнат в нещо повече от обичайно събитие –стана момент на вдъхновение, обединение и обогатяване на знанията на студентите.

Тържествената церемония бе водена от председателя на Общото събрание на Академията проф. д-р Любомир Караджов. Програмата включваше не само думи на добре дошли от ръководството на Академията от името на ректора проф. д-р Тони

Шекерджиева-Новак, министъра на културата Кръстю Кръстев и заместник-кмета Пламен Панов, които поздравиха всички студенти, пожелавайки им успех през следващата година, но и се насладихме на вълнуващи представления и изненади, поднесени от академичните състави, които оставиха незабравими впечатления. Всеки миг от празничната програма беше като част от живописно произведение, в което всеки от нас беше художник.

С изказването си министърът на културата Кръстьо Кръстев ни накара да почувстваме, че не просто отваряме учебна година, а се впускаме в едно пътешествие, което има значение и влияние върху нашите бъдещи стъпки в образованието и културата, и ни пожела да се опитаме целенасочено и упорито да пазим вълнението и ентусиазма на днешния ден.

брой 63

февруари 2024

В нашия град, богат на история и културно разнообразие – Пловдив, образованието е мост, който свързва младите таланти и умове от различни университети. Точно по тази причина проф. д-р Мариана Мурджева – ректор на МУ Пловдив, поднесе приветствие от името на пловдивските висши училища.

„Именно изкуството е онова, което топли душите и сърцата.“ Петър Стефанов, председател на Студентския съвет за мандат 2021–2023, се обърна към тазгодишните първокурсници на Академията, докато във въздуха се носеше усещането на нови възможности и безгранични хоризонти.

Традицията за изнасяне на реч от името на първокурсниците и тази година бе спазена. Честта се падна на мен. „Това, което прави нашата Академия толкова специална, е обединението на таланта, страстта и креативността, които разгръщаме тук“, споделих аз, изпитвайки вълнение и нетърпение да започна своето ново академично приключение.

С пожелание да носим Академията в сърцата ни, независимо къде ни заведе пътят ни, ректорската реч на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак не само успя да запали слушателите с енергия, но и ни насърчи да се ангажираме с учебния про цес през следващите ни години и да търсим високи стандарти, с които да сътворим своя собствена следа в богатата 60-годишна история на университета.

Студентите на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, ще продължим да пишем своята творческа история с надеждата да оставим следа в света на изкуството и културата.

АМТИИ удостои оперната прима

Соня Йончева с почетното

научно звание

„Доктор хонорис кауза“

Проф. д-р Любомир Караджов

брой 63

февруари 2024

Тържествената церемония се състоя на 3 декември 2023 г. в Епископската базилика на Филипопол в присъствието на министъра на културата Кръстю Кръстев, кмета на Пловдив Костадин Димитров, ръководители на областта и града, ректори на висши училища, преподаватели, общественици и много граждани.

Решението на Академичния съвет на АМТИИ е „за изключителния принос на Соня Йончева към развитието на културата и оперното изкуство, както и за дейността є в полза на обществото и защита правата на децата и младите хора“.

„Благодаря на академичния състав, на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, на министър Кръстю Кръстев, на зам.-министър Амелия Гешева, на кмета и зам.-кмета на Пловдив Костадин Димитров и Пламен Панов! Благодаря ви, че сте тук. Ще продължа каузата си да подкрепям всичко българско и да представям държавата ни по най-добрия начин.“

Соня Йончева

брой 63

февруари 2024

Проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак –

носител на престижната награда „Ябълка на познанието“

в категория

„Утвърден учен“

Проф. д-р Стела Митева-Динкова

На 7 декември, в навечерието на студентския празник, в зала „Тържествена“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) за десета поредна година бяха връчени наградите на Университетска младежка академия за управление на знания (УМЛАУЗ).

Обединени под приза „Ябълка на познанието“, отличията се присъждат на утвърдени и млади учени с особен принос в издигане престижа на науката в пет категории: „Утвърден учен“, „Изявен млад учен“, „Изявен докторант“, „Изявен студент“ и „Специална награда на Академията“.

Заслужено и почетно признание за научната дейност на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак бе наградата „Ябълка на познанието“ в категория „Утвърден учен“, която бе връчена от проф. д.ик.н. Стоян Денчев (председател на УМЛАУЗ).

В рамките на церемонията кратка видеовизитка представи динамичния и успешен творчески път на проф. д-р Шекерджиева-Новак като изпълнител и педагог със значими международни изяви, както и нейния принос към развитието и просперитета на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ като заместник-ректор по научноизследователската дейност (2016–2020 г.) и ректор (от 2020 г. до днес). В своето благодарствено слово проф. Шекерджиева-Новак подчерта важното място и приноса на изкуството към науката.

Сред гостите на церемонията бяха изявени представители на науката, научните и академични институции, журналисти и представители на бизнеса.

Престижни европейски награди

за

АМТИИ и

Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив

Доц. д-р Димо Енев

На

01.11.2023 г. – Деня на народните будители в България, на специално организирана церемония от Съвета на европейската научна и културна общност и Български културен център „Ботев институт“ в Рим, Италия, бе връчено отличието ЗЛАТНА МОНЕТА КУЛТУРА за завоюван висок престиж и обществено признание в областта на образованието и културата на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ –Пловдив, и Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив. Отличията бяха получени от проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак – ректор на АМТИИ, и проф. д-р Даниела Дженева – главен художествен ръководител на ФА „Тракия“.

ЗЛАТНАТА МОНЕТА се изработва в Монетния двор на България с двустранно златно покритие. На лицевата страна е изобразена отворена книга като символ на прогреса, а на обратната страна са подредени красивите букви на глаголицата. ЗЛАТНАТА МОНЕТА КУЛТУРА е придружена със СЕРТИФИКАТ и послание към институциите: Обществеността на България оценява високо постиженията в управлението на нови инициативи, в налаброй 63 февруари 2024

гането на предимствата на съвременни модели в българската КУЛТУРА за утвърждаване на националния авторитет.

Връчването на наградата бе съпътствано със срещи и дискусии за запознаване със силните страни на образователната и културна политика в Италия. На приема на наградените в посолството ни в Рим, Н. Пр. Тодор Стоянов – извънреден и пълномощен посланик на РБългария в Италианската република, изказа задоволството си от мисията, дейността и резултатите, постигнати от двата културни института. Той подчерта, че ще разчита на тяхното сътрудничество за бъдеща съвместна дейност в Италия и Европейския съюз по повод бележити за България дати.

Това високо признание за двата емблематични културни института на гр. Пловдив идва в навечерието на юбилейната за тях 2024 г., в която се навършват 60 години от основаването на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и 50 години ансамбъл „Тракия“.

брой 63

февруари 2024

IV Международна научна конференция

„Наука, образование и иновации

в областта на изкуството“

Доц. д-р Весела Казашка

АМТИИ

„Проф. Асен Диамандиев“ е за четвърти път домакин на международна научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“.

Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието по проект с ръководител проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак и координатор доц. д-р Весела Казашка.

Реализирането на този форум за учени е в резултат на обединение на силите на български и чуждестранни учени в областта на музиката, хореографията, изобразителното изкуство и педагогиката.

IV Международната научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“ постигна целта си да създаде и утвърди пространство, в което академизмът е водещ в споделянето на изследвания, опит и предизвикателства както пред научната общност, така и пред всички, които работят в областта на изкуствата в България и чужбина.

Проф. Тони Шекерджиева-Новак, ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, откри форума с приветствие и представи първия пленарен доклад.

Гост-лектори с пленарни доклади бяха проф. д-р Валдемар Гурски от Музикалната академия в Гданск, Полша, проф. д-р Момчил Георгиев от НМА „Панчо Владигеров“ – София, проф. д-р Лиляна Гурска от Музикалната академия в Гданск, Полша, и доц. д-р Весела Казашка от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Автор на дизайна на материалите и сборникът на конференцията е доц. д-р Александър Гьошев, ръководител на катедра „Дизайн“. Фотограф на събитието бе студентът Димитър Ангелов – специалност „Фотография“.

Фотографии Димитър Ангелов

брой 63

февруари 2024

Увереност в полезността на конференцията ни даде участието на утвърдени учени от страната и чужбина.

Доклади представиха колеги от Консерватория „Рихард Вагнер“ – Виена; Национална хореографска академия на Казахстан; Тулския държавен педагогически университет „Л. Н. Толстой“ – Русия; Музикална академия „Станислав Монюшко“ – Гданск, Полша; Институт за изследване на изкуствата при Българска академия на науките; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София; Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; Югозападен университет „Неофит Рилски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Нов български университет, БАН; докторанти от Китай, училища и други.

Международното участие стимулира интегрирането на българската научна общност в европейското изследователско и образователно пространство, като осигурява условия и възможност за създаване на нови знания, споделяне на придобит опит, компетенции, обмен на идеи, добри практики, насърчаване на международното научно и образователно сътрудничество на български учени с чуждестранни партньори, в т.ч. включване в международни партньорски мрежи.

Участието на участници от страната и чужбина от организации с високи научни постижения повишава качеството на публикациите и утвърждава конференцията като висок форум за споделяне на научни изследвания и иновации в областта на изкуството.

Общият брой на участниците намясто е 74 души, участниците от чужбина са 42 души, младите учени и докторанти са 50 души, бяха изнесени 50 доклада. Очакваме през месец февруари да бъде отпечатан сборник с докладите от конференцията, а за улеснение на научните разработки те ще се разпространяват и чрез онлайн издание.

16/17

Национални есенни

изложби

„Функции на

състоянието“ 2023

Ас. Ваня Годжелова, докторант

Днес

съвременното изкуство се свързва със свободата да изразяваш индивидуалността и позицията си. Да бъдеш неповторим, искрен и неподправен, да прокарваш внушения през собственото си светоусещане. Поради тези причини да работиш в екип и да заставаш зад една обща идея звучи като непостижима задача. В опозиция на това твърдение, с идването на есента за единайсети път кураторът и изкуствовед проф. Галина Лардева, сякаш все по-амбицирана от тази трудна цел, показва една напълно синхронизирана и цялостна визия на значимата традиция за Пловдив –Национални есенни изложби. Форумът обединява артисти от различни поколения с разнообразни търсения и интереси под надслова „Функции на състоянието“. Представени са девет изложби, аранжирани в експозиционните пространства на три от къщите на ОИ „Старинен Пловдив“. Авторите, с които публиката се среща, са Деница Тодорова, Елизар Милев, Емануела Ковач, Йордан Велков, Кирил Станоев, Огнян Читаков, Силвия Митовска, Слав Недев и Станислав Беловски.

брой 63

февруари 2024

Фотографии

Като артист и зрител, който всяка година проследява случващото се в Стария град между 1 и 30 септември, това, което винаги ме впечатлява в организацията на събитието, е способността на проф. Лардева да представя значими имена за съвременния художествен свят, които по една или друга причина рядко или никога не са излагали творчеството си пред българската публика. Тази година художничката Деница Тодорова беше за мен такова име. Поканата за нейната изява разкри един актуален и специален творец, заслужаващ да бъде познат и следен от Града на художниците. Деница е родена през 1984 г. в Пловдив, но живее и работи в Антверпен. Творбите є са специфичен вид графика, изпълнена върху лист, покрит със слой графит, който впоследствие се премахва. Като личен прочит на тези рисунки мога да изкажа своята асоциация с невронните мрежи в човешкото тяло, вибриращи и нервни от запаметени във времето състояния. Това фиксиране на усещането изчезва при произведенията от лято стъкло на Елизар Милев, изложени в „Мааза“, къща Хиндлиян. Те са аранжирани по такъв начин в пространството спрямо светлината, че при леко отклоняване от първоначалния досег с тях се променят и заживяват нов живот, разкриващ множество композиции с натурен или абстрактен характер. На първия етаж се намира скулптурна серия от три творби, наречена „Структура“. Тя представя архитектонични и структурни формообразуващи принципи. Срещу тях е разположена групата „Discovery“, която впечатлява с ярки цветове и меки форми. Инсталацията „Последен шанс“, позиционирана на втория етаж, обединява

18/19

в себе си целия възторг на публиката от тазгодишното издание на Националните есени изложби. От провокацията, която тя отправя към размисъла за голямата тема, свързана с преходността, се пренасяме към личното и интимното, разказани от Емануела Ковач, която е един от изявените съвременни български графици. Нейната изложба е подредена в сводестата зала на Балабановата къща. На това уютно пространство, което сякаш е застинало в един далечен миг, се противопоставя една съвременна графика, изпълнена чрез различни материали и способи. Сюжетите от графичните листове се свързват дискретно с посланието от архитектурната среда. Те обръщат поглед към любовта, семейството и пътя.

брой 63

февруари 2024

Всяка година по традиция изложбите представят млад автор, който да бъде част от колектива на утвърдените лица от художествения екип. Поканата тази есен е отправена към Йордан Велков, възпитаник на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и магистър по живопис в НХА, София. Макар и съвсем млад, Йордан е изключително активен в художествената дейност в страната и неговото име е все по-разпознаваемо. Живописните му платна изпълниха двора на Балабановата къща и допринесоха допълнителна атмосфера към емоционалното откриване на изложбите.

Човешкото присъствие в произведенията успява да запази своето място и никога не е изчезвало напълно през вековете. Портретът като жанр винаги е огледало на своето време. Дигиталният артист Кирил Станоев, чиито фотографии са публикувани в различни престижни медии, сред които Vogue Italia, Photo France, Еsquire, Playboy, Maxim, Еva, Grazia, Forbes, BravaCassa, Nova Broad Casting Group, BTV Media Group, представи личен прочит на портретните изображения в Балабановата къща. Те притежават силно изразена театралност, подчертана от забележителен живописен колорит. Ситуирането на модела в създадената среда напомня на ренесансов етюд, композиран във всекидневната ни. Безвремието и актуалността на бита се съчетават в портретните фотографии на Станоев.

Когато говорим за съвременна скулптура, почти никога не си я представяме в онези нейни първообрази от камък. Свързваме я с по-леки или нетрайни материали, чийто времеви процес отговаря на бързите темпове, с които животът изисква да се съобразяваме. Поради тази причина срещата със скулптора Огнян Читаков и неговите каменни произведения, разположени в двора на къща Хиндлиян, е истински празник за сетивата на зрителя. Рядко се сблъскваме с такива грандиозни скулптури. В този случай Читаков пренася пет тона камък под формата на лично творчество от своето ателие, който заживява собствен живот в пулсиращото сърце на иначе каменния Стар град. Кореспонденцията между „преди“ и „сега“ дава пълна свобода на публиката да съпреживява видяното през собствените си потребности.

На верандата на къща Хиндлиян темата „Функции на състоянието“ се представи от Силвия Митовска по един вълшебен и тайнствен начин чрез традициите на керамичното изкуство. Изхождащи от натурата, нейните сладкиши са създадени от шамот, бяла и черна глина в съчетание с камък, мед и месинг. Те внушават усещане за наслада и удоволствие, скъсяват бързо дистанцията с публиката поради разпознаваемата си форма и това познанство е предпоставка за по-лесно и многообразно възприемане и тълкуване.

Живописта е показана и през погледа на художника Слав Недев в пространството на Балабановата къща (дълбока зала). Той представя три живописни серии, Постурбанистични визии, Вътрешни/ външни пространства, Out of Space – out of time, и четири отделни платна. Всички те слагат акцент върху архитектурната среда, която макар и понякога изпълнена с живот, чрез човешкото присъствие успява да го уеднакви и приобщи към себе си. Макар изпълнени чрез пастелни цветове и деликатни нюанси, красиви и спокойни пейзажи, картините създават усещане за настъпваща неизбежност.

Дворът на къщата с експозиция „Мексиканско изкуство“ беше тотално преобразен от живописните платна на Станислав Беловски – съвременен визуален артист, творящ чрез дигиталните меброй 63 февруари 2024

дии. Неговите десет платна приковават мигновено погледа със своите изразни средства, повлияни от поп арта. Те са така модифицирани, че повлияват на празните пространства във формата да разказват допълнително за развиващия се сюжет. Сюжетните линии, обръщащи поглед към минали векове, поставят въпроса за повторяемостта на събитията и нравите. Националните есенни изложби за поредна година демонстрират способността за създаване и развиване на съвременен форум за изкуства, който винаги е достъпен, добронамерен, обединяващ и обогатяващ. Проф. Галина Лардева в позицията на изкуствовед, куратор и човек със способност да улавя значимите процеси, случващи се в настоящето, създава възможността всяка есен културната публика на цялата страна да се събира в пловдивските дворове и да говори за изкуство. И така до другия септември.

брой 63

февруари 2024

АМТИИ участва в среща на български

университети с кандидат-студенти от Република Северна Македония

Доц. д-р Димитър Воденичаров

Между

6 и 10 декември 2023 г. се проведе кампания за популяризиране на българското висше образование в Република Северна Македония. Рекламната кампания, инициирана от Посолството на Република България в Скопие, Генералното консулство на Република България в Битоля и Българския културно-информационен център в Скопие, е организирана от Министерството на образованието и науката на Република България. Сред българските университети с рекламен щанд се представи и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Това е първото мащабно представяне на български висши училища сред кандидат-студенти от Република Северна Македония. Поканените от организаторите младежи, техните родители и преподаватели имаха възможност да се информират за предимствата, възможностите и условията за получаване на висше образование в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Общото впечатление, споделено от всички участници и организаторите на рекламния тур, е, че подобни представяния създават възможности за сближаването на двете страни и утвърждаване на разпознаваем образователен бранд извън пределите на Република България.

„Моля, не спирайте музиката“

Проект по програма „Еразъм+“ с участието на студенти от АМТИИ

Гл. ас. д-р Алия Хансе

брой 63

февруари 2024

Впериода

7–15 октомври 2023 г. се проведе проект за младежки обмен под надслов “Please, don’t stop the music” („Моля, не спирайте музиката“) по програма „Еразъм+“ в Поронин, Полша, с участието на представители от България, Италия, Турция, Гърция и Полша. В проекта се включиха предимно млади хора на възраст до 29 години, като България бе представена от студентите Александра Миланова, Йордан Иванов и Маги Панайотова от специалност „Изпълнителско изкуство – класическо пеене“, Маргарита Бозукова – „Изпълнителско изкуство – тромпет“, и гл. ас. д-р Алия Хансе от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Към основните цели на проекта бе музиката да се представи като важен елемент от европейската култура, която от своя страна е в основата на европейската интеграция и приятелските отношения между обществата, и съзнателното є съпреживяване и разви-

тие на редица компетенции сред младите хора.

Проектът насърчава социалното сближаване, свободата на художественото изразяване, иновативното мислене, укрепва европейската идентичност и косвено – гражданската активност.

В рамките на една седмица участниците бяха насърчавани да анализират ролята на музиката в живота на всеки от нас, в живота на обществото и да представят собствени музикални проекти. Целите на проекта се обуславят и от самия факт, че по-голямата част от останалите участници в него не бяха професионални музиканти. Сред тях имаше любители, които свирят на китара, пеят и т.н. В контекста на целите на проекта се организираха няколко онлайн срещи с вокален педагог, семинари с тонрежисьор и продуцент, както и с психолог, който бе фокусирал вниманието си върху преодоляването на стреса и сценичната треска. По време на престоя си в Поронин имахме възможност да се насладим на очарователните планински пейзажи и да се изкачим до езерата в планините Татри, чиито вдъхновяващи гледки ще останат дълго в съзнанието ни.

брой 63 февруари 2024

Всяка вечер се организираха междукултурни срещи, в които отделните групи участници презентираха традициите, музиката, танците, храната и др. интересни факти за своята култура и националност. По време на междукултурните вечери имахме възможността да научим повече за музикалната традиция във всяка от страните, както и за много музикални образци от различни жанрови направления, които повечето участници слушаха за пръв път. Презентациите за отделните култури бяха изпъстрени с кратки скечове, пресъздаващи нрава, бита и обичаите на нацията, които бяха представени с много настроение и хумор. А нашите студенти Александра, Маги и Йордан дообогатиха, от своя страна, италианската вечер с изпълнения на италиански арии от различни епохи. При представянето на българската култура музикалната ни програма бе съставена от произведения на български композитори, както и от някои народни мелодии и песни в неравноделни размери, характерни за българския музикален и танцов фолклор. Визуализираха се забележителности от различни региони на България, български народни носии, празници и обичаи. Като резултат от заложените дейности проектът завърши със създаването на авторска песен, която от написването на текста и музиката до звукозаписа и видеозаснемането изцяло бе дело на участниците и организаторите на проекта.

С домакините и участниците се разделихме с пожелания за бъдещи съвместни музикални проекти.

Концертно турне

на „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“

в САЩ и Канада

Ас. д-р Пейо Пеев, доц. д-р Иван Георгиев

От

24.09. до 06.10. се състоя концертно турне на „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“ в САЩ и Канада. Поканата към квинтета бе отправена от Негово Превъзходителство посланик Георги Панайотов, а официалният повод – 120 години от учредяване на дипломатическите отношения със САЩ. Концертната програма обхващаше някои от най-големите градове на двете северноамерикански страни, градове с големи и компактни български общности.

Турнето стартира на 24.09. с концерт в Чикаго – „втория по големина български град“, както се шегуват нашите съотечественици, живеещи зад Океана. Неописуемо е удоволствието да свириш пред публика, сред която имаме много приятели и съученици, пред техните деца! Подобни срещи винаги са вълнуващи, а думите на Живко Жеков (саксофонист, възпитаник на John Hersey High School и носител на наградата „Louis Armstrong“ за 2018 г.) ни дадоха допълнителна енергия за предстоящите концерти: Наскоро имах удоволствието да слушам, уча и общувам с майсторите на българската фолклорна музика! Това беше преживяване, което ще остане с мен до края на живота ми на този свят и съм благодарен за тези хора, които са запазили нашата култура и традиции и продължават да ги споделят със света! брой 63 февруари 2024

Последва Детройт на 25 септември. Ново място, нови приятели! Казваме го така, защото публиката, с която се срещаме на концертите си и след това, ни кара да се чувстваме ентусиазирани, окрилени и обичани като стари приятели. Космополитният Ню Йорк ни посрещна на 27 септември, a Hungarian House бе мястото за нашата изява. Преди началото на концерта бе организиран коктейл от Генералното консулство на България в Ню Йорк, където за пореден път името на нашата Алма матер АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ бе споменавано като средище и съхранител на фолклорните изкуства. Излишно е да казваме, че навсякъде залите бяха пълни с българи, зажаднели за българските мелодии и ритми.

Бохуслав Мартину

За първи път на всички от квинтета бе идването в Питсбърг на 29 септември. Този град е известен със своето Българо-македонско дружество, основано през 1930 г. Там се създават ансамбъл „Тамбурица“ и ансамбъл „Отец Паисий“, които са разпространители на български, македонски и балкански фолклор. Много от участниците в тези ансамбли дори не говорят български, но пеят на български, танцуват български танци. Първата част на концерта бе с изпълнения на домакините, а втората бе за нас. Торонто ни посрещна на 30 септември, а мястото на концерта бе българската църква „Свети Георги“. Топлина и взрив от емоции посрещаха всяко наше изпълнение.

30/31

брой 63

февруари 2024

За концерта ни в Отава на 1.10. сайтът на МВнР пусна следното съобщение: „Откриването на Дните на българската култура в Отава на 1 октомври премина отлично! „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“ изнесе зашеметяващ спектакъл, който накара много гости да се хванат на хоро в сграда „Сър Джон А. Макдоналд“ срещу Parliament Hill. Благодарим на сенатор Йона Мартин за щедро предоставената зала, на българската общност в столичния регион – основния организатор на събитието, както и на всички гости“.

Разбира се, своеобразен център на турнето беше концертът във Вашингтон на 4 октомври. Събитието – 120 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ – беше отбелязано официално с концерт в Katzen Arts Center at the American University Washington. Ще си позволим да цитираме отзив от американската преса, публикуван отново в сайта на МВнР на РБългария: „С удоволствие споделяме вълнението от празничния концерт на „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“, посветен на 120-ата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между България и САЩ. Вечерта беше изпълнена с автентична музика и танци, импровизирани изпълнения, стилови съчетания и енергията на една невероятна публика. „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“ представи своя неповторим стил, съчетавайки фолклор, джаз, етно и съвременни влияния. Специална изненада беше импровизираното изпълнение на Татяна Сърбинска, която успя да въвлече публиката и да направи вечерта още по-вълнуваща. Този неочакван музикален момент ни напомни, че музиката носи в себе си силата да свързва хората независимо от техния произход или културно наследство...“

Посланик Панайотов заяви в приветствието си, че отношенията между България и САЩ никога не са били толкова силни. Те се крепят на наситената история на дипломатическите контакти, взаимното уважение и силните връзки между хората. Специален гост на събитието беше заместник-помощник държавния секретар на САЩ Соната Колтър, която посочи, че нашите две държави вървят рамо до рамо към изграждането на по-сигурно и устойчиво бъдеще. Тя определи наскоро провелия се стратегически диалог между България и САЩ като конкретен израз на активните дипломатически отношения. На събитието беше представена и двуезична документална изложба, посветена на 120ата годишнина на дипломатическите отношения. Концертът беше част от турнето на „Теодосий Спасов Фолк Квинтет“ в САЩ и Канада по случай годишнината и по покана на посолството на България в САЩ. Специално благодарим на Теодосий Спасов – кавал и вокал, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – тъпан, Християн Цвятков – китара, и на всички, които присъстваха и направиха тази вечер незабравима!... Домакин на честването бяха посланикът на България в САЩ г-н Георги Панайотов и Посолството на РБългария в САЩ.

С виртуозните изпълнения на кавал, гъдулка, гайда и тъпан Теодосий Спасов и неговият квинтет разкриха изумителните звуци на българския фолклор и заслужено получиха нестихващи аплодисменти. На сцената до тях застана и българската народна певица Татяна Сърбинска, която от много години живее в САЩ. С изпълнението си на „Излел е Дельо хайдутин“ тя разтърси концертната зала, а след това накара публиката да запее с нея български фолклорни мотиви. Събитието беше съпроводено с изложба, която показва важни и интересни факти от дипломатическата история между нашите две страни.

В Бостън бе финалът на нашето турне и като за край се раздадохме докрай. Концертът продължи около 3 часа на фона на непрестанно танцуваща публика, а думите на John Tomas (стипендиант на програмата „Фулбрайт“) най-точно обрисуваха картината на нашите изпълнения: „Как да опиша дълбоката си радост и щастие в петъчната вечер (6 октомври), когато музиката на Теодосий Спасов, Иван Симеонов Георгиев, Пейо Пеев, Християн Цвятков и Генадий Рашков изпълваше душата и духа ми 3 часа без пауза...? Изпълнението им в Уинчестър, Масачузетс, близо до Бостън и на няколко часа път с кола от мястото, където живея сега, беше последният концерт от бурното двуседмично американско-канадско турне на фолклорния квинтет „Теодосий Спасов“ и част от целогодишното честване на 120 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ. Сигурен съм, че поредицата им от концерти, изпълнени с безгранична енергия и виртуозни изпълнения, вдъхнови стотици българи, американци и канадци. Те са великолепни посланици на музиката и културата. Разговор, няколко минути след концерта с Иван и Пейо, затвърди желанието и намерението ми да се върна в България през 2024 г. за още музикални проекти с прекрасни музиканти и приятели. Благодаря ви, момчета!“

Отпътувахме за България с пълни сърца, заредени емоционално, щастливи и удовлетворени! Където и да се намират българите, носят със себе си добрината, гостоприемството, традициите и красотата във всичките є форми и я предават на своите чуждестранни приятели! И ще завършим с думите на Теодосий Спасов: „Всичко, което се е случило, се е случило. Което е отминало, е отминало и чакаме онова, което предстои!“

Поредният успех на АМТИИ – партньор в Международен

образователен и творчески проект

„Vox and Percussion“

Гл. ас. д-р Алия Хансе

АМТИИ

32/33

брой 63 февруари 2024

„Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, беше партньор на първата Смесена интензивна програма „Глас и перкусии“ (Blended intensive program “Vox and Percussion”), организирана от Музикална академия „Станислав Монюшко“, Гданск. Сред партньорите на международния проект бяха и Академията за музика и сценични изкуства „Яначек“, Бърно (Чехия), Музикалната академия на Университета в Любляна (Словения) и гост-домакин Музикален университет в Мюнстер (Германия).

Смесената интензивна програма (BIP) е част от програма „Мобилност“ по „Еразъм+“ и представлява новаторска форма на учене, преподаване и обучение, насочена към предоставяне на интензивно обучение, което съчетава физически и виртуални компоненти. Програмата за интензивно обучение използва иновативни методи на обучение и преподаване, които създават условия за работа в екип и обмен на опит на базата на съвместно електронно обучение. В рамките на проекта се комбинираха онлайн сътрудничество с краткосрочна физическа мобилност в Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск. Програмата даде възможности за обмен на добри практики, дискутиране на идеи между преподаватели и студенти от различните музикални академии и университети.

„Глас и перкусии“ е интернационален и интердисциплинарен проект с художественотворчески и образователни цели, изразяващи се в развиване на качеството на обучението, изучаване на нов репертоар и обмен на професионални знания и компетенции, изследване на нови начини за споделяне на знания, насърчаване на интеракцията между млади музиканти от различни културни, артистични и социални среди. Проектът е свързан с художественотворческа активност и създаване на трайно международно сътрудничество.

От АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в проекта взеха участие студентите Богдан Дийнър, Йордан Иванов и Тодор Кършев от 1-и, 2-и и 3-и курс на бакалавърска програма „Изпълнителско изкуство – класическо пеене“ от класовете на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак и нейния асистент – докторанта Алпер Юнлютюрк. Координатор на проекта бе г-жа Елка Недева, която създаде изключително благоприятни условия за работа във всеки етап от интензивната програма.

Добрата самостоятелна работа и мотивация на студентите допринесоха за успешното протичане на репетициите на заложения в програмата репертоар. Репетициите бяха съпровождани от пианистите Мартин Дафинов и гл. ас. д-р Борис Мирчев, който беше неотлъчно до студентите във всеки етап от проекта. В периода на подготовка се осъществиха три онлайн срещи с екипа от студенти, преподаватели и диригенти от останалите партньорски институции. Диригентите представиха своите идеи и концепции относно интерпретирането на аранжиментите, създадени за целите на проекта. В рамките на физическата мобилност към проекта се проведоха творчески срещи, хорови, ансамблови и общи репетиции при отворени врати за публика. В продължение на една седмица се реализираха общо четири концерта. Акцентът падна върху изпълнението на „Кармина Бурана“ от Карл Орф в аранжимент за две пиана, перкусионен ансамбъл, голям смесен хор, детски хор и солисти.

В предизвикателство за изпълнителите се превърна интерпретацията на творби от композиторите Тери Райли и Стив Райх в първия концерт на проекта „Минимализъм и пространствени импровизации“, който се състоя на 26 май. В него взеха участие студентите от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив – Тодор, Йордан и Богдан, заедно с ансамбъл от ударни и медни духови инструменти. Идейната концепция на компилацията от творби на съвременни композитори бе озаглавена „Това, от което наистина се нуждаем“ (“What we really need”), инспирирана от цитати на Джон Кейдж, които също бяха елемент от изпълнението. Чрез свободните интерпретации на участниците концертът се превърна в своеобразен спектакъл от звуци. Динамичните промени в музикално-звуковите пространства и образи, множеството състояния, които се пресъздадоха и се преплитаха на случаен принцип в общия ансамблов звук, и разнообразните средства за тяхното изразяване превърнаха акустичната зала на църквата, в която се реализира, в несравнимо пространство за усещане на свободата. Концертът оказа силно емоционално въздействие върху публиката по своя неповторим и оригинален начин за пресъздаване на света чрез изкуството. Не е лесно само с думи да се пресъздаде атмосферата от това уникално само по себе си музикално преживяване. Самият концерт бе част от програмата на проекта именно с цел участниците да придобият увереност в импровизацията, която е важна част от изпълнението на съвременна музика, изразяване чрез изкуството по иновативни начини чрез достиженията на съвременното музикално изкуство при претворяване на живота и реалността.

брой 63 февруари 2024

На 27 май бе изпълнена монооперата „La Voix humaine“ („Човешкият глас“) от Франсис Пуленк в аранжимент за перкусионен ансамбъл. С избора на това заглавие се разкриват и представят нови възможности за изпълнение на творби за оркестър, преаранжирани за редуциран инструментален ансамбъл, като се запази качеството на изпълнение и въздействие. Студентите на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ взеха участие и в концертното изпълнение на „Кармина Бурана“ от Карл Орф – кулминация в цялата програма на проекта. Концертът постигна осезаем успех. На финала цялата публика се изправи на крака и аплодира в продължение на няколко минути и след изпълнението на бис отново бурни аплаузи огласиха Концертната зала на Музикална академия „Станислав Монюшко“ в Гданск.

Заключителният концерт „Диалози за перкусии и пиано“ се осъществи на 28 май с изпълненията на „Соната за 2 пиана и ударни инструменти“ от Бела Барток, „Квартет за два вибрафона и две пиана“ от Стив Райх и „Вариации по тема от Паганини“ от Витолд Лютославски. Проектът завърши с голям успех, потвърден и от самите домакини, които изразиха желанието си за сътрудничество в бъдещи творчески инициативи и проекти. Бих искала да завърша с благодарности от свое име и от името на талантливите студенти към ръководството на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, за възможността да представим Академията в рамките на този вълнуващ и вдъхновяващ международен проект!

Интервюта със студентите,

участвали в проекта

Лично за мен участието в този съвместен обменен проект BIP – „Vox & Percussion“ съвместно с Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, който се реализира по програма „Erasmus+“, представляваше сам по себе си един безценен професионален опит. Лично аз успях да разширя и затвърдя голяма част от знанията и уменията, предадени ми в АМТИИ. Проектът беше по-специално ориентиран към музиката на XX век в света на музикалния минимализъм и импровизация. От друга страна, проектът засягаше

и периода на музикалния неокласицизъм в лицето на сценичната кантата „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Смятам, че това даде едни много добри основи относно това как се музицира такава музика, как да подходим в подготовката си, когато я изпълняваме в бъдещи работни ангажименти. Запознаването с творчеството на съвременните композитори новатори като Тери Райли, Полина Оливерос, Джон Кейдж и други спомогна за разширяването на музикалните познания, способности и хоризонти.

Начините на подготовка в Академията в Гданск бяха по-различни от тези в АМТИИ. Лично аз смятам, че подобен тип проекти са изключително важни, понеже по този начин се обменя чуждестранен опит и се сблъскваме с различни методи на преподаване, обучение, различна база на самото учебно заведение и не на последно място, различни хора и международен колектив.

Тодор Кършев

Щастлив и благодарен съм, че бях избран да се включа в този голям международен проект за студенти – музиканти, певци от няколко държави по света, наситен с отговорности и уникално музициране, които се срещнахме в Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск – Полша. С изработването на „Кармина Бурана“ тук, в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, под грижите на проф. Тони Шекерджиева-Новак, гл. ас. Алия Хансе, прекрасните ми колеги и всички, дали ни умение и знание в пеенето, работата по латинския език, открих за себе си отговорността и красотата на ансамбловото пеене. Горд съм, че можах да изработя тази безценна музика, чиито поетични текстове са родени още през XIII век. Историята е моето хоби – чрез латинския, старинния немски език и историческите сюжети на „Кармина Бурана“ потънах в Средновековието, в Античността!

Признавам, че за да мога да се радвам на постигнатото за себе си в този проект, се положиха много часове на тежко и отговорно пеене! Без умора! Без „не мога“!

Благодаря на моите учители! Благодаря на гл .ас. Алия Хансе, на гл. ас. Борис Мирчев, че ни подкрепяха, че бяха с нас до завръщането ни от Гданск! Благодаря на родителите ми, че ме обичат и ценят изкуството ми, че бяха моята публика!

Йордан Иванов

Бяхме посрещнати много топло от домакините в Музикалната академия в Гданск. Организацията беше впечатляваща, отношението – професионално. Всеки детайл от програмата беше изяснен предварително. За мен беше чест и удоволствие да бъда част от този проект!

Богдан Дийнър

36/37

Цвят в цвят

ас. Соня Станкова, Никол Стойкова, 4 курс „Фотография“

брой 63

февруари 2024

Вначалото на учебната 2022 г. решихме да направим експеримент, като организираме „черно-бяла“ фотографска вечер по повод новодошлите студенти от първи курс. Организира се изложба, която беше изключително успешна, ревю на специалност „Дизайн на облеклото“, гостуваха музиканти от специалност „Поп и джаз“, гости и приятели. Вечерта премина успешно и новите студенти бяха изключително щастливи, че създадохме тази вечер за тях, в която те да имат възможност извън учебната програма да се опознаят и усетят артистичния живот в Академията. След това успешно начало решихме да превърнем това в традиция. Тази година създадохме вечер, наречена „Цвят в цвят“, тема, която докосна всички студенти. Ентусиазмът и душата, с която работихме за тазгодишното посрещане, не останаха незабелязани. Фотографите създадохме отново изложба, студенти от ГДФ създадоха инсталация, която бе експонирана, обхващайки архитектурата на нашето Синьо училище. Проф. д-р Галина Лардева, декан на факултет „Изобразителни изкуства“, и нашите преподаватели приветстваха студентите и гостите, ректора на Академията,

проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак и зам.-ректор доц. д-р Жан Пехливанов и приятели. Целта на тези вечери е извън академичните дейности, създаване на приятелства и сплотяване на студентите от различни специалности. „Цвят в цвят“ донесе много емоции с хубава музика, слайдшоута, разговори за нови идеи и проекти. След тези две успешни вечери се надяваме да успеем да запазим тази традиция, защото те ни донесоха много позитивна енергия, спомени и ново начало.

XI Международна

научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“ – път към

споделени достижения на

учени, мениджъри и творци

Проф. д-р Емилия Константинова

брой 63

февруари 2024

На 18 и 19 ноември 2023 г. в зала „Иван Спасов“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ се проведе Международната научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, която за единайсети път събра учени, изследователи, артмениджъри и творци. Тазгодишният специализиран форум беше реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието с проектен ръководител доц. д-р Весела Казашка.

Международната научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“ е единственият висок научен форум за артмениджмънт и комуникации в изкуството на Балканите. Конференцията „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“ е научен проект на водещите преподаватели от катедра „Теория на изкуствата“ с ръководител-катедра проф. д-р Емилия Константинова – катедра, чието професионално направление за поредна година е оценено на първо място в националната рейтингова система на висшите училища. Единайсетото издание на форума имаше за цел да надгради заложените идеи от предходните конференции относно съвременните теоретични и приложни аспекти, ключови термини и концепции на управлението на арторганизации и връзката на изкуството и бизнеса към утвърждаване ролята на артмениджмънта в помощ на изкуствата и културата. За да може да бъдат обсъдени съществуващите специфични артистични и културни проблеми, ние се нуждаем от подробен анализ на арторганизациите и тяхното управление, особено в днешния контекст на перманентни кризи. Имайки предвид, че изкуствата и културата са най-ощетените сфери, то проблемите в областта на артмениджмънта, маркетинга и комуникациите са все по-актуални и комплексни, а решенията им чрез използването на финансови и маркетингови инструменти, нови комуникационни подходи и управление на ресурси са съществени фактори от първостепенна важност за развитието и популяризирането на изкуствата. В тази връзка необходимостта от този научно-практически форум, който да събере учени от различни страни и университети, действащи мениджъри и експерти, млади изследователи (докторанти и специализанти), е още едно стъпало към споде-

40/41

брой 63 февруари 2024

лените достижения, актуалните тенденции и проявите на изкуството като един сложен и комплексен продукт във всичките му форми и проявления. Събитието бе открито на 17 ноември от ректора на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, която определи форума като най-значима за региона среща на мениджъри, пиари и маркетингови специалисти в сферата на изкуството. Първият пленарен доклад бе поверен на основателя на магистърските програми по „Артмениджмънт“ и „PR на арторганизации“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ доц. д-р Живка Бушева. Тя акцентира върху голямата роля на специалностите в професионално направление „Теория на изкуствата“ в развитието на мениджърската и комуникационна компетентност на ръководителите на българските арторганизации в последните 20 години – период, за който в Академията са завършили повече от 275 магистри по артмениджмънт и 60 пиари в изкуството. Пленарни доклади изнесоха д-р Достена Лаверн от Страсбургския университет, проф. д-р Татяна Стоичкова от НХА и проф. д-р Любомир Караджов от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

Общо представените доклади бяха в обхвата на предварително обявените шест тематични области:

1. Стратегическо планиране и управление на арторганизации;

2. Мотивация и управление на човешките ресурси;

3. Основни и специфични проблеми на маркетинга в арторганизациите;

4. PR подходи, промоция и комуникации;

5. Предприемаческо измерение на изкуството;

6. Мениджмънт и PR в сътрудничество с образованието.

За двата дни на конференцията регистрирани в залата бяха 79 души. Чрез генерираната онлайн отворена връзка се включиха лектори от чужбина, млади учени, колеги, студенти, както и зрители от широката публика. Това създаде вълнуваща атмосфера на жива дискусионна среда. Общо бяха представени 39 доклада от учени от 5 държави (САЩ, Китай, Франция, Русия и Казахстан), представители на седем висши училища (ПУ „Паисий Хилендарски“, НБУ, УниБИТ, ИУ – Варна, УХТ, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и домакините

от АМТИИ), както и по традиция силно участие имаха висши мениджъри на национални културни организации, специалисти по авторско право, представители на творчески организации и общински структури.

Представените научни доклади третираха проблеми на критиката на художествените факти, въпроси на продуцентството, организацията на маркетинга и PR дейността в драматичните и куклени театри, предприемачеството в университетите по изкуства, спецификите в работата с медиите, самоменажирането. Поради липса на подобни специализирани форуми в България докладите и очакваните дискусии бяха с теоретична, методологическа или емпирична насока.

Докладите, които ще минат през анонимно рецензиране, ще бъдат публикувани в периодичното издание на конференцията, онлайн на сайта на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и на Българския портал за отворена наука.

Успешно проведените до момента единайсет конференции в очертаната проблемна област на мениджмънта и маркетинга в изкуството доказват големия научноприложен интерес както от страна на научната общност, работеща в сферата на изкуствата, така и от страна на действащи артмениджъри и възпитаници на специалностите в направление „Теория на изкуствата“. На конференциите ще продължат да се поставят не само актуални научно-практически проблеми, но ще се правят изводи за интердисциплинарни взаимодействия и актуални тенденции, ще се търсят креативни решения, ще продължат да се представят успешни модели, да се споделя опит и да се дават решения за по-ефективно управление, особено във високорискова среда и кризисни ситуации. В бъдеще амбицията на организационния комитет е да разшири и стимулира съвместното сътрудничество с чуждестранни партньори, така че да обогати конференцията с широкообхватен дискусионен панел.

42/43

„Измеренията“

на Нона и Богомила Дановски

Нона Дановска, Богомила Дановска Сизложбата, озаглавена „Измерения“, Нона и Богомила Дановски отправят погледа ни към света на сцената и нейните измерения. В изложбата са представени семестриални проекти по зададени теми, свободни творби и дипломни проекти. Фокусът е отправен към нестандартното мислене, екстравагантно изразяване чрез различни материи. Нона се дипломира като бакалавър в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, специалност „Сценография“, а Богомила в момента е в четвърти курс също в АМТИИ, в специалност „Дизайн на облеклото“. И двете участват във всички ежегодни изложби на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, респективно Нона в специалната изложба, посветена на 25 години от създаването на специалността „Сценография“, а Богомила в модни ревюта към специалността „Дизайн на облеклото“. Нона участва и в сценографска изложба в галерия „Нова“ в Сливен. През 2019 тя изготвя декора за дипломната пиеса на ІV курс „Актьорско майсторство“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, а през 2020 участва в изготвянето на декор за произведението „Батаклан“ по съвместен проект с учебната опера. През 2023 Нона участва в студентския павилион на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ на Пражкото квадриенале. През 2022 Богомила представя свои модели в концептуален магазин „Иван Асен 22“. 2022 и 2023 взема участие в изложението „TexTailor Expo“. Тази година участва също така и в модно ревю в събитието „Sotto il Cielo di Genzano“ към фестивала „Infiorata“ в Дженцано, Рим, Италия.

брой 63 февруари 2024

Изложбата се състоя в Общинска художествена галерия – Карлово, от 20.10. до 04.11. 2023 г. Тя бе открита от скулптора и художник Димитър Бакърджиев, а Пенка Николова, ръководител на местната школа „Артколорит“ – Карлово, представи младите таланти, посещавали школата през ученическите си години. Нона и Богомила въведоха публиката в изложбеното пространство и разказаха повече за някои от творбите.

Местната общественост прояви подчертан интерес към събитието, както и гости от Пловдив и Казанлък. Класове от средните училища в Карлово посетиха изложбата и проведоха часовете си по изобразително изкуство в различна среда.

44/45

Вокалната лирика на Монюшко, Карлович, Шимановски и Лютославски в камерен концерт на

преподаватели и студенти

от НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Гл. ас. д-р Алия Хансе

На

6 ноември 2023 г. в Концертна зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ гостуваха преподаватели и студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с камерен концерт, посветен на вокалните лирики на Станислав Монюшко – един от най-значимите полски композитори от епохата на Романтизма; Карол Шимановски, смятан за най-яркия полски композитор след Фредерик Шопен; продължителя на песенните традиции в полската музика от края на XIX и началото на XX век – Мечислав Карлович, и представителя на музикалните класици на ХХ век – Витолд Лютославски.

В програмата прозвучаха: „Триолет“, текст: Томаш Зан, и „През лятото малка брезичка с листенце разговаря“, текст: Ян Чечот, от творчеството на от Станислав Монюшко; Песни по текст на Казимеж Пшерва-Тетмайер, „Далеч остана целий свят“ оп. 2 № 1; „Не си умряла ти“ оп. 2 № 2, „В мъглите“ оп. 2 № 3, „Понякога, когато дълго в полусън мечтая“ оп. 2 № 4, „Тебе слушах“ оп. 2 № 5 и „Пилигрим“ оп. 2 № 6 от Карол Шимановски в изпълнение на Марчо Апостолов; „Зулейка“ оп. 13 № 4

брой 63 февруари 2024

от Шимановски, текст: Мирза Шафи Вазех, в превод на немски език от Фридрих Боденщет, „На снега“, текст: Мария Конопницка, и „Под явора“ – текст: народен –от Мечислав Карлович в изпълнение на Елица Нешевска, както и Курпьовски песни оп. 58, „Излезе буря“ от Карол Шимановски и Песни по стихове на Казимера Илакович на Витолд Лютославски, изпълнени от докторанта Лин Тонгсин.

На рояла проф. Елена Каралийска бе изключителен ансамблов партньор в изграждането на музикално-лиричната образност и богатството от емоционални състояния в изпълненията. Лириките бяха поднесени с високо художествено-интерпретационно майсторство и забележителен усет към претворяваното, което достигна и до сърцата на публиката.

46/47

РЕЦЕНЗИЯ

академична библиотека брой 63

февруари 2024

на

монографията

„Поглед към котленската

хумористична народна песен“

на София Русева

Доц. д-р Данка Цветкова

познавачите на фолклорното изкуство името на град Котел се свързва най-често с котленските народни песни. Те се открояват със своята колоритност и неповторимост в музикално и поетическо отношение. Ето защо изборът на тема на монографията „Поглед към котленската хумористична народна песен“ на София Русева привлече вниманието ми. Аз самата имам особен присантиман към фолклорно-песенното наследство на Котел и за мен бе интересно да се запозная със съжденията на един млад изследовател. Издаването на монографията в книга, отпечатана през септември 2023 г., прави изследването достъпно за широка аудитория от читатели и още повече засилва полезността и значимостта му.

Мотивите за написването на това монографическо изследване са два: първият е силно сантиментален – авторката е родена, израсла и получила част от образованието си в Котел, и вторият – липсата на по-задълбочено изследване и анализ на котленските песни. В случая акцентът е върху хумористичните котленски песни и тяхната специфика.

Трудът се състои от: „Увод“, „Кратък литературен обзор“, две глави, „Заключение“, „Литература“, „Използвани съкращения“ и „Приложение“. Песенният материал, върху който се разсъждава в същинската част на изследването, включва 58 песни от разнообразни източници – теренни материали, сборници за народни песни, аудио- и видеозаписи.

В увода са посочени причините за избор на обект на изследване, както и предметът, целите и изследователските методи, използвани в хода на проучването. Разделът „Кратък литературен обзор“ включва синтезиран преглед на публикациите до момента, пряко касаещи фолклорната култура в селището и респективно песенния фолклор.

Първа глава – „За Котел“ – е разделена на две основни подглави, първата от които включва сведения за географското положение, историята, населението, поминъка, културната и просветна дейност в Котел. Във втория подраздел са разгледани календарно-обредните и семейно-обредните практики в селището по сведения от писмени източници и информатори.

Същинската част на изследването е съсредоточена във втора глава, озаглавена „За котленската хумористична народна песен“, и е насочена към хумористичните котленски напеви и техните специфики. Посочени са причините за тяхното създаване: всяка една случка в града, нечие отклонение от „правия

път“ или пък постъпка, неотговаряща на общоприетите морални норми на времето, са ставали повод да се „извади“ песен. В това блести геният на местните автори да осмиват чрез песен – понякога деликатно, но често и много прямо, недостатъците на съгражданите си. Тук авторката прави опит да разкрие спецификата на хумористичните напеви посредством компонентен анализ на песенния материал.

Използваните източници обхващат краеведски, исторически и археологически изследвания, свързани с Котел, основополагащи, капитални трудове на българските фолклористи и етномузиколози, интервюта и лични архиви на респонденти, както и интернет източници.

В раздел „Приложение“ са поместени дешифрирани хумористични напеви, таблици с анализирания песенен материал по различните критерии и списък с информатори.

Приносното в монографията е, че за първи път се прави анализ на тези песенни образци. Той е организиран в няколко подточки, включващи функционална насоченост, метроритмична организация, стихосложение, структура и форма, ладомелодична организация, което придава още по-голяма тежест на текста. Цялостната информация, събрана на едно място и представена в написаното от Русева, подплатена от личните є наблюдения и познания, придава значимост и има особен принос в проучванията на фолклорно-песенното ни наследство.

48/49

Културен семинар

„НЕПОЗНАТИТЕ“ 2022.

Сборник доклади и статии

д-р Азиз Шакир, научен изследовател към катедра „Арабистика и семитология“ в СУ „Св. Климент Охридски“

академична библиотека

брой 63 февруари 2024

Преди броени дни бе публикувано четвъртото издание на Културен семинар „НЕПОЗНАТИТЕ“, в което са поместени доклади и статии от научната конференция с международно участие, състояла се на 31 септември и 1 октомври 2022 година в Пловдив. За пореден път това интересно четиво дава възможност за проследяване и опознаване на културното многообразие от различни етноконфесионални, лингвистични и регионални общности и групи в България. Нещо повече, предложеният интердисциплинарен ракурс умело разгръща тематичните полета, около които е обединен сборникът. Изданието е структурирано в две части, а в края е добавена информация за пътуващата изложба, за фолклорните формации, взели участие в концерта, за изложбата с дегустации на традиционни за разглежданите общности храни и дефилето с традиционни костюми, които са неизменна част от форума.

Първата част на сборника е посветена на татарите, дунавските власи и гагаузите. Още в първата статия със заглавие: „Татароведски изследвания в България през XXI век“, авторът Стоян Антонов представя основните теми, проблеми и тенденции в изследванията на кримските татари в българската научна литература. Следващата статия със заглавие: „Изпълнение на Мевлид при татари (по примери от с. Царев брод, Шуменско)“, Бехрин Шопова запознава читателите с един от основните обредни комплекси в културата на мюсюлманите в България. Традиционните вярвания, свързани с добрите и лошите/щастливите и нещастните дни, известни при татарите в Добруджа, са анализирани от Венета Янкова във „Вярвания за дните на седмицата при татарите в Добруджа“.

Темата за дунавските власи е представена от Зоя Микова, Сашка Бизеранова, Петьо Кръстев, Лиз Мелиш и Ник Грийн. В своята статия „Драгайка по село одеше – бележки към един обичай от пролетно-летния цикъл“ Зоя Микова реконструира проявленията на този забравен обичай в традиционната култура и проследява различните му форми сред селища, разположени по течението на река Дунав. Спецификите на народните носии при власите в мъжкия, женския и детския костюм са акцент в статията на Сашка Бизеранова – „Традиционното облекло при власите във Видинско“. Текстът на Петьо Кръстев със заглавие: „Традиционна музикално-танцова култура от Видинско“, се позовава на проучвания върху фолклорната музика и танци в няколко селища от Видинско и проследява съвременните варианти на битуване на традиционните форми, както и процесите на промяна и развитие на старите практики. Следващата статия, на Лиз Мелиш и Ник Грийн, озаглавена: „Our Research North of the Danube Ventures South: Case Studies of Hora De Pomană and Căluş“ („Нашето изследване северно от Дунава се отправя на юг: случаите Òра де помана и Калуш“), представя практиката да се посвещава танц на починал човек – Òра де помана (Hora de pomană), и обичая Калуш, които освен че са характерни за Южна Румъния, се срещат и в някои села в Северна България.

Представянето на гагаузите започва със статията на Галин Георгиев: „Наблюдения, факти, становища във връзка с отказите от предоставяне на българско гражданство на нашите сънародници гагаузи“, която разглежда правото на хора с български корени и с българско етническо самосъзнание от Украйна и Молдова да получават българско гражданство. Темата за това кога и къде е създаден предметът „Брада“, кой го е изработил, от какъв материал е направен, с какви инструменти и технологии и за какво е предназначен са обобщени от Елена Водинчар в статията със заглавие: „Културната биография на гагаузката „Брада“ от колекцията на музея за антропология и етнография“.

В края на първата част на сборника е поместен текстът на Юлия Боева – „Традиционните везби на власите, гагаузите и татарите в България“, който посредством богат снимков материал проследява изображенията на праисторическата Велика богиня-майка във везби на власи, гагаузи и татари от Северна България.

Втората част на сборника поставя акцент върху Наследството: Общностно знание и устойчивост. Тук статиите са изключително многообразни и дават възможност както да се вникне по-пълноценно в културното наследство на различните общности, така и да се проследят механизмите за унаследяване и опазване на проявленията му в съвремието. В първата статия, озаглавена: „Types of Dances in Ancient Greece“ („Типове танци в Древна Гърция“), авторът Емон Гарафолу разглежда многообразието от танци в Древна Гърция, които са основополагащи за съвременните танцови разновидности. Следващата статия – „Консолидация в танцовия фолклор на хърцои и балканджии от региона на Русе и Бяла“ на Венцеслав Неделчев, проследява взаимното влияние в хорђта и игрите на балканджиите – заселници от Стара планина, и хърцоите – местното население около градовете Русе и Бяла. Пловдивският художник Асен Дочев е представен в статията на Грозделина Георгиева: „Асен Дочев – непознатият“. Писменото наследство на тур-

50/51

ците в България и причините, довели до откъсването им от българската литература, са тема на статията на Азиз Шакир: „Непознатото наследство: Литературата на турците в България“. Темата за обособяването на специфични особености в писмената култура на банатските българи вследствие от отделянето им от общобългарското историческо развитие е представена от Светлана Караджова в статията є със заглавие: „Литературното“ като литература в културата на банатските българи“. В следващите редове, в статията със заглавие: „Гайдарската традиция в с. Стойките – съвременни проекции“, Ваня Йорданова ни разказва за колекцията от инструменти, пособия, записи, снимки на гайдари и майстори на инструмента гайда, намираща се в село Стойките. Още един интересен акцент е статията на Габриела Бульряну – „Catholic Bulgarians from Cioplea –Preserving a Community in a Digital World“ („Българи католици от Чопля – съхраняване на общност в един дигитален свят“), в която авторката проследява различни аспекти от взаимоотношенията между потомците на преселилите се през XVIII век българи в Банат и околностите на Букурещ в дигитална среда. „Отражение на миграцията върху останалите в България семейства и роднини при българи мюсюлмани от Тетевенско“ е темата на последната статия от сборника с автор Бехрин Шопова, която обобщава социалните, икономическите и културните последици върху останалите в България, както и негативното влияние върху социално-икономическото развитие на региона като резултат на миграцията.

Наред с изброените статии в сборника е представена пътуващата изложба „НЕПОЗНАТИТЕ“ от Емилия Константинова, в края на изданието читателят може да намери подробна информация за всички състави, които се включиха в заключителния концерт, състоял се на Римския стадион, няколко думи за документалния филм, посветен на погребалната и поменална обредност на дунавските власи, „Хоро между два бряга“ на реж. Ека-

брой 63

февруари 2024

терина Минкова, описание на изложбата с дегустация „От кухнята на нашите сънародници“ и информация за дефилето на традиционни костюми. Считам, че настоящото, четвърто издание на Културен семинар „НЕПОЗНАТИТЕ“ 2022 заслужава своето приносно място в съвременната наука. Убеден съм, че то би било интересно както за специалисти, така и за по-широка аудитория

от читатели. И не на последно място, искам да изразя увереността си в полза на интердисциплинарния ракурс, предложен в тези редове, обединил етнолози, антрополози, етномузиколози, фолклористи и специалисти в изкуствознанието и литературата в желанието да се представят непознатите измерения на многообразните проявления на културата на различните общности в България.

52/53

„Севилският бръснар“

на доц. Александър Текелиев –

съвременен режисьорски прочит

на класическата опера от Росини

Теменуга Захариева

Новата

постановка на комичната опера „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, в изцяло иновативен прочит на режисьора доц. д-р Александър Текелиев и Денис Иванов – сценограф и художник на костюмите, акумулира творческия заряд на целия състав на Държавна опера – Бургас и гост‐солистите, за да достигне своя апогей в точния – дългоочакван, щастливо достигнат момент. Под палката на маестро Иван Кожухаров солисти, оркестър и хор бяха като съвършено споени части от едно неделимо цяло.

Всеки детайл в авангардно поднесената постановка е на мястото си – в неразривно свързаната компонента, съчетаваща безсмъртната музика на Росини, забавното либрето, шеметните режисьорски решения, предизвикваща сетивата и ума сценография, смайващите костюми –издържани в стилистиката на 70-те години на XX век, впечатляващото цялостно звучене и обобщена визия на спектакъла, в стил съвременна социална сатира.

Всички елементи на едно представление под знака на високото естетико-визуално качество са налице: стройно издържана концепция, ясна постановъчна линия, динамика, следваща ритъма и логиката на режисьорското виждане, елегантно поднесени еротични нюанси – със закачка и намигане, динамично действие, плавно преливащи моменти от сценария, вътрешна градация и неочаквана развръзка – с леко шокиращ ефект, но предизвикваща искрен смях с терапевтичен ефект. Всички артисти и музиканти сътворяват свръхемоционална амалгама от красива музика, свеж хумор, шеметни, грабващи сетивата смели решения, експлозия от артистизъм и видимо удоволствие от сценичното взаимодействие на всички замесени. брой 63 февруари 2024

Героите на сцената и всички, които „зад кадър“ спомагат за раждането и успешния сценичен живот на чудесния иновативен спектакъл, заслужават горещи адмирации: маестро Иван Кожухаров, диригент-постановчикът, който изработи до съвършенство всеки детайл от партитурата – динамика, градация, баланс, интелектуален заряд; Невена Михайлова и Александър Чепанов – диригенти на чудесния хоров състав – не само като звучене, но и като ярко артистично присъствие – всеки от хористите има индивидуални сценични задачи, изпълнени с чувство за хумор, и, разбира се –великолепните солисти във вещо подбрания каст. В образа на най-знаменития бръснар в оперния свят – Фигаро, който в осъвременената постановъчна версия е имитатор на Елвис Пресли, като истинска артистична фурия, с брилянтно вокално изпълнение, в различните спектакли влизат именитите баритони: Марян Йованоски, Александър Крунев и Добромир Момеков (гост). Те съумяват да запазят всеки детайл от музикалния текст, като добавят оригиналните щрихи към образа, който предизвиква истинска симпатия и искрен смях у публиката.

Двете харизматични оперни певици – сопраното Илина Михайлова (гост) и мецосопраното Йоана Кадийска, са двете титулярки в ролята на фината, закачлива, чаровна, хитра Розина (в иновативната версия на доц. Текелиев – страстна поклонничка на Мерилин Монро), като изграждат партията, характерна с изключителна вокална трудност, с лекота, присъща на изявените майстори на тази роля.

Тенорът Николай Моцов (гост) се представя неколкократно неимоверно свежо и ярко в ролята на Граф Алмавива, който в иновативната постановка на доц. д-р Александър Текелиев е... шейх на Катар, с харем от 12 ханъми (13-ата е изненадата на вечерта, а 14-ата предлага сама своята кандидатура). Блестящо изваяни вокални фрази и емоционална наситеност на образа, преминаващ през различни състояния на духа, постигна тенорът Моцов в необичайното, но свръхзабавно амплоа.

В последния спектакъл на „Севилският бръснар“ на 12 декември 2023, в трудната роля дебютно влезе най-младият солист в състава на Държавна опера – Бургас – тенорът Андрея Мирчев –уверено, с впечатляваща вокална аргументация, перфектно издържано – като техническо изпълнение, и блестящо артистично подплатен образ.

Басът Костадин Мечков е повече от убедителен в щекотливия образ на Доктор Бартоло – като вокално и актьорско представяне. В ролята сполучливо се превъплъщава и баритонът Йордан Христозов. В осъвременения прочит на доц. Текелиев д-р Бартоло е не конвенционален лекар, а... гинеколог, с еснафски закостенели разбирания и подмолни цели спрямо красавицата Розина.

54/55

Предизвикващ бурен смях с блестящо защитените сценични етюди е и образът на учителя по музика Дон Базилио, който впряга всевъзможни интригантски схеми от клеветнически характер в сюжетното развитие – в изпълнение на солистите на Бургаската опера Диман Панчев и Делян Славов – и двамата баси са с богата творческа биография – както на българска, така и на международна сцена.

Сопраното Нона Кръстникова е шокиращо шармантна и предизвикателно очароваща в ролята на икономката Берта, която има афинитет към вино и мъже... и още нещо.

Баритоните Йордан Христозов и Бранимир Недков са в образите на Фиорелло и Офицера, свежи и предизвикващи искрени усмивки – и като „хипито“ в стил от 70-те – Фиорелло, и като строгия блюстител на реда.

Клавирните речитативи, които имат значима роля в цялостната концепция на произведението на Росини, се изпълняват от пианистката Мира Искърова, а оркестровият състав, под палката на големия български диригент Иван Кожухаров, постига необходимия финес, лекота и филигранно фразиране в изпълнение на виртуозната Росиниева партитура.

В иновативната постановка на „Севилският бръснар“ на доц. д-р Александър Текелиев има каскада от усмивки – и семиотични елементи, изкарващи на повърхността на съзнанието различни асоциативни връзки, и логически подчинени елементи в сценографско-режисьорския прочит, и философия, но поднесена лежерно и с финес, и щипка поука, и доза горчив хап от реалността. Съществуват и откровени препратки към съвременната „проза“ от последните години – медицински маски, дезинфектанти, ваксини, РЗИ, Мосад, ФБР, ДАНС, спа център, терористични заплахи, дори списание „Playboy“... Осезателно е интелигентното намигане към редица съвременни недъзи в човешкото поведение и взаимоотношения, както и осмиването на закостенели принципи, инертността, фригидността при възприемането на действителността, липсата на гъвкав подход при наличие на предизвикателства и последиците от отсъствието на чувство за хумор. И не на последно място – като значимост – би трябвало да се отбележи чудесното техническо обезпечаване на постановката – авангардно осветление, качествено озвучаване, специални ефек-

ти, нестандартни сценични решения, мултимедия – като визуални акценти и смислово допълнение. Оперното изкуство доказва за пореден път, че е синкретично и включва многоизмерни проявления на професионализма.

Публиката реагира спонтанно и искрено на каскадата от забавни ситуации. Всички, участващи в раждането и успешния сценичен живот на „Севилският бръснар“, доказват, че оперното изкуството не само е живо, но и има енергия да се развива, да надгражда традиционните похвати, да провокира, да търси нови ниши за обогатяване на нюансите на класическата партитура. Силни, дръзки и запомнящи са посланията на Росиниевата опера, представена в стила на „новата ера“, в която сме предизвикани да живеем и в която би трябвало да сме с адекватен на времето облик и ниво на култура и поведение. Постановката е необикновено приключение и интелектуално предизвикателство – като съчетаване на класическия музикален текст и либрето с иновативния и концептуален прочит на доц. д-р Александър Текелиев, който сякаш вещо разшифрова кодовете на съвременния делник.

От премиерата си на 23 август 2021 г. до момента постановката е представена 18 пъти – с безспорен успех пред многобройна публика – както на сцената на Операта, така и в Летния театър на Бургас – по време на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Оригиналната трактовка на Росиниевия шедьовър всеки път е представена –като паноптикум от комични ситуации, в сполучливо съчетание със свежа закачка, искрен смях и препратки към съвременната реалност с редица нелицеприятни явления. С всяко представление постановката се обогатява, артистите добавят нови психологически нюанси към образите. Едно е непроменяемо – всички оперни артисти играят с видимо удоволствие и се забавляват със закачливия сатиричен сюжет със социални елементи и блестящо изградени и аргументирани типажи. Осъвременената версия на операта от Джоакино Росини доказва, че предизвикателството на новия подход се приема с разбиране и е сигурен способ за излизане от зоната на комфорт – за да се разшири кръгозорът и да се обогатят възприятията.

брой 63

февруари 2024

Аkадемично издание

Аkадемия за музиkално, танцово и изобразително изkуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com

Съставител и редактор: проф. д-р Любомир Караджов lyubomir.karadzhov@artacademyplovdiv.com

Редаkционен съвет: проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак toni.nowak@artacademyplovdiv.com доц. д-р Жан Пехливанов jean.pehlivanov@artacademyplovdiv.com проф. д-р Людмил Петков lyudmil.petkov@artacademyplovdiv.com

проф. д-р Владимир Владимиров vladimir.vladimirov@artacademyplovdiv.com

Графичен дизайн: доц. д-р Алеkсандър Гьошев aleksandar.gyoshev@artacademyplovdiv.com

Коректор: Жанет Желязкова janet.jeliazkova@gmail.com

Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД (M&BM)

Аkадемично издание

Академия

за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. „Тодор Самодумов“ 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com