брой 64 септември 2024 ISSN 1314-0000
Аkадемично издание
АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ ПЛОВДИВ
брой 64 септември 2024
ISSN 1314-0000
Академично
издание
2
Зимен камерен фестивал Доц. д-р Евгений Шевкенов
14
Фотоизложба на Дина Йорданова и концерт на Мандолинен квинтет „Сезони“ Проф. д-р Стела Митева-Динкова
6
Световна гайдарска
многоликост в АМТИИ
Проф. д-р Рада Славинска
10
18
АКХ „Гаудеамус“ във Виена Доц. д-р София Русева
20
подобрени, за да отговарят на местните музикални нужди... Гайдите се превръщат в едни от най-популярните семейни музикални инструменти... Тези думи бяха онагледени по прекрасен начин от участниците в конференцията. На сцената освен научните параметри на докладите бяха демонстрирани национални и дори тясно регионални за някои страни разновидности на инструмента – разнообразие като големини, като цвят и украси, като брой на ручилата, на гайдуниците, на формата и конструкцията на меховете... и не на последно място като звукова емисия със своите ясно доловими специфични оттенъци и височини. Защото освен изследователи, голяма част от участниците във форума бяха и действащи гайдари, които сами озвучиха някои констатации в своите доклади. По този начин освен прекрасно презентираните – с аудио- и видеоматериали – доклади, се срещнахме и с изпълнителското майсторство на
поеми, и пиеси. А когато традициите се спазват
предават от поколение на поколение, се завещава и част от характера, бита и нравите на предшествениците, искрица от тяхното минало. Те са начин за докосване, съприкосновение със собствените корени. На сцената на АМТИИ бяха демонстрирани всевъзможни разновидности на този толкова първичен, но и популярен инструмент – разновидности, които носеха искрици от миналото, бяха се втъкали в техните традиции, бит и нрави, бяха станали част от културата и литературата на различните
народи. И е истина, че за нашата академия бе чест да сме домакини на толкова
елитен международен научен форум.
Открий „Дъхът на живота“ Камелия
младежки фестивал „Кръстопът“ – проект, реализиран с финансовото съдействие
на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.
Метафората „дъхът на живота“ дава идеята за хармоничното движение в живота на всеки от нас и как то може да бъде жива утопия дори само да наблюдаваме дишането. Представата ни за процеса е чисто рефлексна – съкращение на гръдните мускули и диафрагмата, вдишване и издишване, приемане на кислород и отдаване на въглероден диоксид. Много е важно да се запитаме дали дишаме механично или съзнателно и колко активно използваме диафрагмата – мускула, който разделя гръдната и коремната кухина. Използвайки активно и осъзнато функцията на диафрагмата, т.е. коремното дишане, ние наблюдаваме издуване и свиване в областта на корема. Движението на диафрагмата при вдишване има благоприятен ефект за балансирането на сърдечния ритъм, успокоение, сигурност и стабилност.
допир, а не натиск. Нека работим с идеята, че нищо не е фиксирано, всичко е в движение, сякаш сме кукли на конци.
В моменти на изостряне на емоционалността, физическия и психическия дискомфорт
нека се запитаме: „В състояние за учене ли съм?“ За да бъдем продуктивни в работата си, на първо място е необходимо спокойствие.
фотоизложба на Дина Йорданова – „Сезони“. Тя събра общо 20 фотографии, подредени в цикъл от по пет за всеки годишен сезон, както следва: ПРОЛЕТ (Японска дюля – Цидония, Утринна роса, Араповски манастир „Света Неделя“, Макросвят и Къща „Хиндлиян“); ЛЯТО (Лавандулов залез, Чайки в полет, Слънчови сияния, Житни поля, Релакс); ЕСЕН (Уют, Ситовски
16/17
като мандолинен квартет. По стечение на обстоятелствата
плектро музициране. Съставът има завидна биография,
ни фестивали на класическата и съвременната музика в Япония,
Австрия, Унгария, Франция и др., както и престижни награди от конкурси за камерна музика. Квинтет „Сезони“
има издадени три диска, блестящо оценени в страниците на списанията “The Mandolin Journal” на Класическото мандолинно
специализирано списание «Le Plectre». Концертната програма, която формацията бе подготвила за своята изява на пловдивската академична сцена, бе
Особено ярко се откроиха произведенията от български автори, които оформят концептуалната
линия на ансамбъла. С умело майсторство и много емоционален заряд „Сезони“
18/19
Неделното
началото на 2024 г. с моята състудентка Дария
на Уйгурския
регион.
разходка продължи с изпълнение на песни от колоритния Югозападен Китай и региона Юннан, в който живеят 26 различни
Валерия
Пеев – гъдулка.
В залата на Етнографския музей в Пловдив още може да усетите атмосферата от емоционалната среща с тези пазители на традицията, които допринесоха за това публиката да преживее онзи специфичен момент на разказването на историите. Надяваме се, че ще имаме нови срещи с инициативите на Сдружение „НЕПОЗНАТИТЕ – ПЛОВДИВ“, които да представят пред нас забравени и изчезващи, малко известни или непознати традиции и музиканти от България.
не, непреходността в търсенето на смисъла, истината и безкомпромисната
– 75-годишния юбилей на един от най-обичаните от студентите преподаватели и един от най-усмихнатите и позитивни колеги, а именно професор Милчо Василев. Слънчевата му природа, ведрият характер, свежите идеи, нескончаемата работоспособност, емоционалната експлозивност, характерният композиционен почерк, безпределната преданост към българския фолклор, към катедра „Музикален фолклор“, към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – това са само няколко щрихи от образа му. Образ, утвърден, познат
празник – вододела между първите 3/4 от неговия век
хармонически последования, на „фиксираната“ свобода
Милчо Василев. Съставът отдавна си е извоювал общопризнат авторитет със своя проблемен репертоар и с високите си художествени постижения. На състезания той често „обърква сметките“ дори на състави като оркестрите на Българското национално радио, на ансамбъл „Тракия“ или на ансамбъл „Филип Кутев“. Оттогава са минали
повече от 20 години, доцентът отдавна
вече е професор, но оценката на Букурещлиев
Иван Вълев за Василев: Той се превърна в ярко явление в жанра, изграден
част от произведенията му се превърнаха в шедьоври. Добиха национална популярност.
Бяха пример за майсторство и композиционна техника, чувство за стилистика, усет за красиви
Теми на обсъждане бяха управлението, стратегиите за развитие, мисията и целите на институтите спрямо спецификите на района, на културните институти, коренно различен пазар спрямо другите градове и различна външна среда, в която се намират културните институции, което пък, от своя страна, води до търсенето и прилагането
годините преди Промените у нас. Тъй като посещението бе една седмица преди емблематичния за Габрово Фестивал на хумора
