АРТспектър, брой 54

брой 54 април 2021 АКАДЕМИЯ

ISSN 1314-0000

ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ ПЛОВДИВ

Аkадемично издание

брой 54 април 2021 ISSN 1314-0000

2

АМТИИ – надграждане във времето. Какво се случи за дванайсет месеца проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак

6

„Майстори на китарата“ – юбилеен концерт на Веселин Койчев Цветелина Пенева

Академично издание

16

Тенорът Ивайло Михайлов – блестящ в Пловдив с песните на ДжакомоПучини Лили Друмева – БНР

18 9

Диригентите трябва да се държат приятелски с оркестъра, нямат голям избор

Разговор на доц. Кирил Чапликов с Диан Чобанов

Българският фолклор – една сбъдната мечта

проф. д-р Светла Станилова

20

Трето издание на Културен семинар Непознатите проф. д-р Любен Досев

23

Фотографска изложба на дипломници магистри и бакалаври от специалност Фотография ас. Марияна Камбурова

26 13

Епископската базилика на Филипопол и участието на преподаватели и студенти от АМТИИ „Асен Диамандиев” Пловдив в нейното проучване и реставрация доц. Елена Кантарева-Дечева ас. Райна Дечева-Учкунова

Концерт на млади таланти с оркестър Симфониета – Враца доц. д-р Велислава Карагенова доц. д-р Светослав Карагенов

28

Мащабен изпълнителски проект на пианиста проф. д-р Ромео Смилков д-р Лазаринка Настева

31

Възхвала на поета с музика Теодосий Спасов

33

Поп, джаз и рок музика в епохата на дигитални звукови ефекти, цифрови и аудио работни системи доц. д-р Цветанка Коловска

36

Драматургичната действителност – основен подход в изграждането на танцовата форма в творчеството на проф. Кирил Дженев проф. д-р Даниела Дженева

38

IN MEMORIAM Доц. Дечко Дечев

АМТИИ – надграждане във времето. Какво се случи за дванайсет месеца проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак 2/3

2020/2021

брой 54 април 2021

А

МТИИ е единственото по обхвата на своята мултижанрова палитра от изкуства висше училище в България. Целта на всички обвързани с развитието на Академията е да опазят и продължат традицията тя да бъде желано място и магнит за младите ни дарования. Постигането на тази цел изисква отдаденост и непрекъснат стремеж в търсене на нови възможности за развитие. Една от съществените нови идеи е налагането на засилена интердисциплинарност в учебния процес. Това е акцент и в четиригодишната програма за развитие на Академията, защото образованието на бъдещето следва да дава знания в различни области и да развива множество компетентности, за да могат завършилите да имат по-голям шанс за реализация. Като пример можем да споделим, че стартиращата от есента на 2021 г. нова бакалавърска специалност „Маркетинг и комуникации в изкуствата“ по своя смисъл е хибридна, защото съчетава пиар и арт мениджмънт. Нова хибридна специалност и в педагогиките ще дава възможност на дипломиралите се да преподават по рисуване и музика. Тези нововъведения със сигурност ще предизвикат у младите хора още по-голям интерес към Академията. Интерес, който и в момента е значителен и е показател за високия ни имидж и качество на обучение. През изминалата 2020 г. отчетохме отлична кандидатстудентска кампания, въпреки че проведохме приемните изпити онлайн. Талантливи младежи, завършили гимназиите по изкуства, които имат право да кандидатстват само по документи, пожелаха да се явят и на предварителни приемни изпити, за да докажат своите възможности пред изпитните комисии и бъдещите си преподаватели.

2020 г. ни даде шанс да се адаптираме динамично към промените във външната и вътрешната среда. Дигитализацията и въвеждането на облачните услуги е важна част от търсената визия за развитие на Академията. Новата платформа е изключително функционална придобивка, която предлага имейл, календар, дисково пространство, възможности за конферентни разговори далеч над ограничените безплатни услуги, онлайн организация за дигитални курсове с възможност за качване на материали от различен тип. Голямата добавена стойност е в интеграцията на всички компоненти. Чрез тази платформа в условия на пандемична обстановка през месеците април и юни се проведоха безплатни онлайн консултации, предварителен прием и редовни приемни изпити за кандидатстуденти от всички специалности. Едно от големите събития за Академията за изминалата година е възстановяването на ремонтните дейности на Жълтото училище – паметник на културата от национално значение. След тригодишно прекъсване, нови геоложки проучвания, поредица от срещи с експерти на различни институции, преработка на първоначалния проект и ново строително разрешително, реконструкцията е отново в активна фаза. Реконструирана и обновена е и сцената в Концертна зала. Входното пространство и фоайетата на първи и втори етаж в централна сграда придобиват по-модерен вид. Синьото училище също има своите промени във вътрешния интериор. През изминалата година в АМТИИ бяха разкрити две нови катедри: Катедра Теория на изкуствата (Факултет Музикален фолклор и хореография) с ръководител проф. д-р Емилия Константинова и Катедра Дизайн (Факултет Изобразителни изкуства), оглавена от доц. д-р Александър Гьошев. На Факултет Изобразителни изкуства и в голяма степен на Катедра Дизайн дължим новата облачна платформа, новата визия на изданията ни, новата визуална идентичност на Академията и още много нови бъдещи и случили се идеи. Искам да изрека с благодарност имената на проф. д-р Галина Лардева, доц. д-р Александър Гьошев, доц. д-р Димитър Воденичаров и др.

4/5

Независимо от трудностите, причинени от пандемичната обстановка, която ограничи силно художественотворческата дейност и изяви, усилията се насочиха към възможностите за реализиране на проектите в онлайн среда. Успешно приключиха 20 проекта, от които 18 със средства от субсидията от МОН, един към Фонд „Научни изследвания” и един към Европейската комисия. Три от събитията бяха национални: Културен семинар Непознатите, Национална конференция Пролетни научни четения, Седми национален конкурс Бах и неговото съвремие, а четири международни: VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ (конференцията е проведена под патронажа на Министерството на културата, със съдействието на Фонд Научни изследвания и организирана съвместно с Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе и УМБАЛ „Канев“ АД-Русе), Международна научнопрактическа конференция Управленски и маркетингови проблеми в изкуството, четвърто издание на Международен младежки фестивал Кръстопът, проектът Нощ на учените 2020 (Виртуалната Европейска нощ на учените в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, провеждана по този начин за първи път в 10-годишната си история, се осъществи на 26.11. 2020). Част сме от културния календар на Община Пловдив след спечелен проект за фестивали и значими събития, по който работим в момента. С ясното съзнание за огромното значение на музиката на Бах в изграждането на нашите студенти като личности и изпълнители, конкурсът „Бах и неговото съвремие” стартира с отчетлива визия за бъдещето. Въпреки че изданието се проведе онлайн, конкурсът не отстъпи от високото ниво, а дори надгради постигнатото досега.

брой 54 април 2021

Със затварянето на Академията за физическо присъствие дойдоха няколко престижни награди: Академичният смесен камерен хор Гаудеамус спечели два златни медала на Първия международен фестивал Melodianum и втора награда от онлайн конкурса Константин Велики в Ниш, Сърбия. През последните дванайсет месеца Академията открои своята мултижанровост сред широката общественост. Показа и доказа, че създава таланти във всички изкуства. АМТИИ беше основен партньор в провеждането на Дните на изкуствата „Проф. Асен Диамандиев“ в Боровец. Наши студенти и докторанти бяха отличени с първи награди и златни медали за

2020/2021 особени заслуги и високо майсторство на редица престижни конкурси в Европа, Азия и Америка. Някои от тях бяха отразени в медиите, а Радио Китай информира за успехите на нашите китайски докторанти. Академията показа над 200 творби в постоянно действащ онлайн вернисаж като част от празниците „Светлина и надежда“ в Стария град. Годишната изложба на Факултет Изобразителни изкуства и сега може да бъде видяна във фейсбук страниците на АМТИИ и ОИ Старинен Пловдив, както и в youtube канала Plovdiv old town. Средата на септември донесе на АМТИИ три знакови събития: конференцията, която вече споменахме, работна среща и подписване на договор за сътрудничество с РУ „Ангел Кънчев“ и представителен концерт на една от най-големите открити сцени в Русе, все значими факти, дали израз на позитивните процеси в развитието на научната и художественотворческата ни дейност. Премиера за България на оперетата "Батаклан" от Офенбах реализира Академичният оперен театър на АМТИИ в сътрудничество с камерен оркестър на НУМТИ „Добрин Петков“. Тази постановка представи Академията ни на Втори фестивал на камерната опера София и получи висока оценка от критиката. Дълго отлаганият поради ситуацията концерт на китарен ансамбъл Академика зарадва през септември многобройната си публика в залата на ДНА Пловдив. Доц. д-р Веселин Койчев, юбиляр и майстор на китарата, и „Академика“, огласиха сцената на Куклен театър Пловдив през октомври. Нашите студенти имаха и многобройни дистанционни изяви, които предизвикаха интереса на медиите. Богатата художественотворческа продукция като възможност за реализация на научния и творческия потенциал на преподаватели, докторанти и студенти включва 133 концерта, 18 спектакъла, 37 изложби и 55 майсторски класа, 24 художественотворчески прояви с международно признание, осъществени както в България, така и в чужбина. Концертният и изложбен афиш и творческата дейност на преподавателите бяха изключително действени в ситуация, която бе колкото кризисна, толкова и креативна, като постави на проверка творческия потенциал на артистите. Преподавателите и студентите подходиха с чувство на отговорност и активност към изпитанията и научиха повече за цената и потенциала на творческото общуване и комуникация. Обръщайки се назад, си давам сметка колко невъзможно е чрез ограниченото пространство на една статия да се добие представа за целия извървян в тази нелека година път. Значимото тук е начинът, по който го направихме – рамо до рамо, единни, съзидателни, с идея за бъдещето! април 2021

Веселин Койчев юбилей

6/7

„Майстори на китарата“ – юбилеен концерт на Веселин Койчев Цветелина Пенева

В

края на изминалата година, изпълнена с драматични световни икономически и социални събития, се осъществи дългоочакваният концерт „Майстори на китарата“. Той се състоя на 30 октомври 2020 г. в обновената зала на Кукления театър и бе посветен на 60-годишния юбилей на известния пловдивски джаз китарист Веселин Койчев. Концертът бе част от Международния фестивал на китарата GuitArt, а в него взеха участие колеги и приятели на пловдивския музикант. На една сцена се събраха китаристи от няколко поколения, добре познати не само на българската, но и на европейската сцена: доц. д-р Веселин Койчев, проф. д-р Цветан Недялков, Ангел Демирев, д-р Александър Леков, гл. ас. д-р Петър Койчев, Николай Карагеоргиев, Христо Минчев, Китарен ансамбъл Академика. Програмата презентира творби както на съвременни поп-джаз композитори, така и на класически такива. Интересно бе и преплитането на фолклорни елементи с джазови послания, присъщо за оригиналния и неподражаем композиционен подход на Веселин Койчев.

брой 54 април 2021

Петър Койчев

Николай Карагеоргиев Първи акорди на сцената прозвучаха от китарен ансамбъл Академика с ръководител проф. д-р Стела Митева-Динкова. Дванадесет класически китари и един акустичен бас представиха интересен прочит на популярната ръченица от симфоничната сюита „Тракийски танци“ на Петко Стайнов. След това за изпълнение на сцената излязоха Цветан Недялков, Петър Койчев и Веселин Койчев и заедно с китарния ансамбъл изпълниха една неостаряваща творба – „Tico Tico“ на Зекуиня Дабреу. В нея по чудесен начин беше съчетан аранжиментът за китарен ансамбъл на Стела Митева-Динкова с този за електроакустични китари на Веселин Койчев. Оригиналната мелодия на темата бе представена диалогично между ансамбъла и тримата солиращи музиканти. Освен основните три части Веселин Койчев добавя още две нови: четвъртата е разработка на Надя Косинская от Китарен квартет Фортисимо, а последната пета част е композирана от самия него – отново с елементи на виртуозност с бравурни мелодични пасажи, като затвърждава наложилите се в неговите изпълнения унисонни рифове и музикални вметки. Следваха мелодични и красиви импровизации на солистите под акомпанимента на китарния ансамбъл. Цветан Недялков, Петър Койчев и Веселин Койчев си подаваха наелектризиращи мелодични фрази, като всеки от тях продължаваше мелодията на предишния. Пиесата носи свеж аромат от миналото и приповдигна настроението на аудиторията в залата. Тя има танцов характер и възбуждащ сетивата латино ритъм.

Цветан Недялков

Началото на концерта обяви директорът на Фестивала GuitArt Христо Коликов, който поднесе на юбиляря цветя и поздравителни адреси от кмета на Пловдив г-н Здравко Димитров и от ректора на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак.

Формация Ангел Демирев трио (в състав Христо Минчев, Начо Господинов и Ангел Демирев) поздрави рожденика Веселин Койчев с пиесата „Coversation with VK“. Творбата е написана през студентските години на Демирев, когато той изучава поп-джаз китара в АМТИИ в класа на доц. д-р Веселин Койчев. Старозагорският музикант посвещава

Китарен ансамбъл Академика

8/9 тази пиеса на своя преподавател в знак на признателност към неговата личност и като благодарност за знанията, които е придобил в джазовата музика и импровизацията. Музикантите от това невероятно джаз трио бяха извикани на бис, а Ангел Демирев не скри предпочитанията си към тракийската народна музика, изсвирвайки в свой стил авторска фолклорна мелодия. Известните пловдивски джазмени Николай Карагеоргиев и Александър Леков отправиха своето музикално послание към публиката с две инструментални композиции по музика на Александър Леков – „Charlie’s Blues“ и „Twilight Blues“, които са част от албума „Motion In Space“ (2020), записан в Under Hill Music Home Studio. След двата авторски блуса на сцената отново зазвучаха китарите на Веселин Койчев, Ангел Демирев, Христо Минчев и Цветан Недялков – любим приятел и колега на рожденика. Четиримата музиканти изсвириха композицията „Чик“ от Веселин Койчев, която е посветена на Армандо Антъни, известен с псевдонима си Чик Кърия. Погълната от интригуващите изпълнения, публиката не усещаше как музикалният състав на сцената постоянно се променя и нараства. Именитите китаристи продължиха концерта отново с пиеса на Веселин Койчев. Парчето със закачливото заглавие „Каун“ е написано за програмата на Пловдивски джаз вечери през 2009 г. Истинска наслада за меломаните и чудесен подарък от Веселин Койчев както към публиката в залата, така и към множеството онлайн зрители на концерта, беше изпълнението на пиесата „Подзим съм, мале, легнала“. Обработката и аранжиментът на този музикален шедьовър отново са негови и представят автентична родопска мелодия, обогатена с палитрата на джазовата хармония. Неслучайно пиесата присъства с различни аранжименти в албумите „Пробуждане“ (2008), „Йо-хо“ (2010), „The Teachers” (2020). Композицията изпълниха Цветан Недялков, Веселин Койчев и Петър Койчев.

брой 54 април 2021

За финалната композиция „Буболечки“ по музика на Веселин Койчев на сцената излязоха всички джаз музиканти. Пиесата заинтригува публиката с интересното провеждане на две мелодични линии, противоположно съпоставени с бас китарата, създавайки впечатление за непрестанно движение. Кулминацията настъпи в импровизационната част, когато всеки един китарист импровизира индивидуално, а след това всички едновременно с придържане към стандартния мейнстрийм джаз и суингов ритъм. За финал всички участници в концерта вдигнаха наздравица с чаша вино във фоайето на залата.

разговор

Диригентите трябва да се държат приятелски с оркестъра, нямат голям избор. Разговор на доц. Кирил Чапликов с Диан Чобанов

Г-н Чобанов, моля, представете се накратко. Какво е вашето настоящо професионално битие и кариера? Роден съм в Пловдив, завършил съм НУМТИ „Добрин Петков“ със специалност пиано, ДМА в София в класа по дирижиране на проф. Васил Казанджиев, Universität für Musik und darstellende Kunst Виена в класа по дирижиране на проф. Лайовиц, наскоро защитих докторска степен в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Музикален директор на Държавна опера Пловдив от 2013 г. Щатен диригент на Хърватския национален театър в Загреб от 2009 г. Главен гост диригент на Сръбската националната опера в Белград от 2021 г. Това са основните ми ангажименти на този етап. Професия диригент – какво предопредели вашия избор за тази професия и кога се случи това? В музикалната гимназия в Пловдив записах факултативно хорово дирижиране при г-жа Цветанка Василкова (тогава бях на 16 години). Тя изигра много съществена роля да поема по този път, като ми даде много добра техническа основа. Като пример: без да ползвам едногодишната подготвителна година в Академията в София, бях приет на първо място сред поне двадесетината кандидати. Безкрайно съм задължен на госпожа Василкова!

разговор

Кои са Вашите учители в диригентското изкуство – какво получихте от всеки от тях и имате ли ярки спомени от общуването си с тези личности? Отчасти отговорих на този въпрос. Разбира се, общуването с маестро Казанджиев ме изгради и обогати изключително много и ми даде изключително широк фундамент, върху който във Виена можех да надграждам. Проф. Лайовиц – представител и ревностен последовател на диригентската школа на Ханс Сваровски, ми даде хоризонтите, които са оформили като творци Клаудио Абадо, Зубин Мета, Марин Янсонс, Сейжи Озава, Кирил Петренко. Контактите в Щатсопера Виена с Фабио Луизи, майсторският клас със сър Колин Дейвис в Дрезден, асистирането при Иван Фишер в Будапеща са за мен незабравими творчески откровения. Ето един ярък спомен. На една от репетициите в Дрезден, работейки върху трета част на Трета симфония от Брамс, сър Колин Дейвис помоли групата на челите (оркестърът беше студентски) да изпеят темата. Ефектът беше поразителен! Каква естествена и семпла красота придоби мелодията…

10/11

Кои от големите имена в диригентското изкуство почитате? Какво сте научили индиректно за себе си от техните умения? Ето кои са моите най-предпочитани диригенти: Карлос Клайбер на първо място. Недостижим в изобразяването на музиката с ръце, несравним в безкомпромисното и брилянтно музициране. При него идеята е над всичко, по-важно и от нейната реализация. Харизмата му е несравнима. При един безсрамно малък репертоар за щастие на другите диригенти, защото интерпретациите му са недостижими. Саймън Ратъл – невероятна комбинация от музикалност и интелект. Не само с Берлинска филхармония, но и със но и със симфониците на Бирмингам направи невероятни интерпретации. Клаудио Абадо – най-изисканата и брилянтна мануална техника. Спонтанен, естествено красив и изключително ефикасен жест. Завидна комбинация от изящни ръце, музикална интуиция и гигантска памет – дирижира всичко наизуст! Кирил Петренко (с когото бяхме състуденти във Виена) – също е вече един от най-можещите диригенти в световен мащаб. Правилен избор на Берлинска филхармония. Превъзхожда всички от тази генерация – и Дудамел, и Нелсонс, и Тилеман… Приятел, наставник или диктатор – коя е правилната връзка между диригент и оркестър? Добър въпрос, който няма еднозначен отговор. Истината е, че през различните епохи ролята е различна. Ако вземем за пример диригентите от ХХ век, в по-голямата си част са диктатори. Караян, Челибидаке, Карл Бьом… А и българските: Константин Илиев, Иван Маринов, Руслан Райчев, дори и Добрин Петков… Но тази епоха поотмина. Последният ярък диктатор е Баренбойм. Но ето че вече никъде не е желан. Двадесет и първото столетие сякаш слага край на деспотичната ера. Оркестрите си извоюваха по-голяма независимост и повече правомощия, така че диригентите трябва да се държат приятелски, нямат голям избор. Наставник – да, разбира се! Все пак диригентът, респективно главният диригент, е селекционерът на един оркестър и негово задължение е да го изгражда или поне да го съхранява. Малко са оркестрите като Виенска филхармония, които са в състояние сами да се поддържат в изключително висока форма. Вашето отношение към репетициите – имате ли изградена индивидуална техника за преодоляване на вечния дефицит на репетиционно време?

брой 54 април 2021

Да, с годините се научих да оптимизирам съотношението между коефициента на трудност на програмата и наличното репетиционно време. По този начин се създават реални критерии, които не допускат дефицит и неефективно разпределение на времевия ресурс.

Оперна или Симфонична музика – какъв е Вашият избор и пристрастие? Нямам пристрастия. Не намирам и толкова голяма разлика между двата жанра. Големите диригенти доказват, че не се делят на оперни и симфонични. Това разделение е неестествено и спекулативно. В този смисъл нямам пристрастия. Предпочитание към композитор, епоха или стил? Почти нямам нелюбим композитор! А и като интерпретатор винаги заобичвам рожбата, която освен че е на автора, става и моя. И все пак изпитвам особен комфорт като правя Виенската класика. Дирижиране „наизуст“ – показност или особена връзка на взаимодействие с оркестъра? Според мен зависи много от индивидуалните качества, тоест от типа памет, която притежава диригентът. Единствената реална разлика е в това, че ако няма партитура, няма и пулт и това прави връзката оркестър – диригент по-непосредствена. Аз лично се чувствам по-спокоен с партитура, а знам, че и оркестрантите са по-сигурни в този случай. Може и да не я погледна нито веднъж, но в случай, че се наложи, би било жалко да не на мястото си. Би могло да коства много… Неотдавна защитихте докторска степен в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Дисертацията Ви проектира един нов, оригинален поглед към структурирането на музикалната материя и „разчитането“ ѝ с помощта на бинарен код. Доколко този аналитичен метод би могъл да придобие по-широка употреба в музикалните изследвания и интерпретации? Благодаря за този въпрос! Имам желание да продължа да работя в тази насока, защото темата е много обширна и универсална. Разбрах, че идеята на повечето колеги изглежда абстрактна, но тя всъщност е единствено и само конкретна. Трябва да потърся по-универсален начин за представянето и изясняването на практичния смисъл на този аналитичен метод. Надявам се да намеря необходимото време за това. Мислите ли за една бъдеща академична дейност – в допълнение към Вашата художествена кариера? По принцип – да. С най-голямо удоволствие бих споделял на млади колеги нещата, които са важни в „занаята“ – нещо, което би им спестило години в тяхното диригентско развитие. Държавна опера – Пловдив, на която сте главен диригент и художествен ръководител, бележи поредица от много успешни сезони с оригинални формати и висок интерес от страна на публиката. Какви са бъдещите Ви творчески планове с Опера Пловдив? В момента отново сме пред фестивал: предстои осмото издание на Opera Open. Предстои дълга подготовка и, разбира се, много вълнуващи мигове. Аз ще дирижирам премиера на „Дон Жуан“ от Моцарт – заглавие, което не е поставяно в Пловдив през това столетие. Ще наблегна на исторически коректната интерпретация на Моцарт. Надявам се да успея с колегите инструменталисти и певци да представим интересен, може би малко непознат Моцарт. Паралелно с това се грижа за обновяването на оркестъра. Радостно е, че внасяме качествени музиканти от чужбина, но е тъжно, че младите български музиканти стават рядкост. Пловдив – вашият роден град – какво е той в представите Ви?

брой 54 април 2021

Много ценен! С годините Пловдив придобива все по-голямо значение за мен. Надявам се да бъда достоен гражданин и да допринеса поне малко за прославянето на Пловдив. Смятам, че градът трябва да спечели международната известност, която заслужава. Пловдив 2019 беше добро начало. Трябва да продължим, заедно.

Епископската базилика на Филипопол и участието на преподаватели и студенти от АМТИИ „Асен Диамандиев” Пловдив в нейното проучване и реставрация 12/13

доц. Елена Кантарева-Дечева, ас. Райна Дечева-Учкунова

Е

пископската базилика на Филипопол е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 19821986 г. Намира се източно от форумния комплекс на античния град и южно от съвременния католически храм „Свети Лудвиг”. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Базиликата е трикорабна, изключително мащабна по размери, с богато вътрешно архитектурно оформление и мозаечни подове. Общата є дължина е около 83 м., а ширината є е около 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от IV-VI век на територията на България. Подовете са покрити с мозайки с обща площ над 2000 кв. м. Стратиграфските проучвания по време на консервацията установяват наличието на два мозаечни пода, положени един върху друг. Те са многоцветни и се различават по своя мащаб, композиция и декорация. Долният мозаечен под на базиликата е полаган на няколко етапа между средата на ІV и началото на V век. Най-ранната мозайка, положена единствено в централния кораб, се отличава значително от всички останали мозайки на базиликата. Тя е сравнително монохромна, едра по мащаб, изключително монументална по своя храктер и носи белезите на ранните мозайки от Филипопол с изразено западно влияние.

Мозайките от долния слой в страничните кораби, апсидата и портиците, са положени по-късно, към края на четвърти – началото на пети век под влияние на източните раннохристиянски центрове. Те изобразяват сложни многоцветни орнаментално-геометрични композиции с изключително богата декорация, включваща множество предхристиянски и раннохристиянски орнаменти и символи. Горният мозаечен под на базиликата се отнася към втората половина на пети – началото на шести век. Мозайките изобразяват сложни геометрични композиции с включени в тях фигурални изображения на вази, кошници с цветя, растения и птици. През 2015 г. беше иницииран проект за защитно покритие, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България” и Община Пловдив. Основната цел на проекта е да се създаде работещ модел за

10/11 14/15

опазване и интеграция на археологически обект in situ в съвременна градска среда. Посетителският център Епископска базилика на Филипопол е уникален по мащабите си проект, роден от публично-частното партньорство между Община Пловдив и Фондация „Америка за България“. Върху реставрацията на мозайките през периода 2015-2020 г. работи екип от реставратори и помощник-реставратори, като неговото ядро са преподавателите и бившите възпитаници от специалност Църковна живопис при АМТИИ „Асен Диамандиев” – Пловдив. Проектант и ръководител на реставрацията е доц. Елена Кантарева-Дечева, водещ преподавател на специалностите Църковна живопис и Стенна живопис; доц. Дечко Дечев – основател и водещ преподавател на специалност Църковна живопис. Заместник ръководител: ас. Райна Дечева-Учкунова – магистър по Църковна живопис, докторант в катедра Изящни изкуства и преподавател; гл. ас. д-р Стефка Попова – преподавател в специалностите Църковна живопис и Стенна живопис; Илиан Видолов, Димитър Станчев, Александрина Ячкова-Конарска, Вилимир Карабашев – магистри по Църковна живопис. Георги Маринов – бакалавър ПОИИ; Карамфила Прахчарова – бакалавър по Църковна живопис; гл. ас. д-р Станислав Станев – Институт за изследване на изкуствата БАН. По време на проекта голяма част от екипа завършиха следдипломна специализация по реставрация на мозайки към ДЕСП при АМТИИ Пловдив и трима души от тях вече са регистрирани по чл. 165 от ЗКН като реставратори. През 2015 г. бяха разкрити, стабилизирани, почистени и отделени от терена мозайките от горния слой на южната половина на базиликата. От 2016 до 2019 г. отделените от терена мозайки бяха реставрирани в ателие и върнати и експонирани на втория етаж във защитната сграда на базиликата. Реставрационните дейностти на терен от 2016 до 2019 г. бяха свързани с разкриване, аварийно стабилизиране, укрепване и почистване на над 2000 кв.м. мозайки, укрепване на стенописни фрагменти, архитектурни елементи, отделяне от основата на мозаечни и стенописни фрагменти, връщане на място на отделена от терена мозайка и експониране на над 800 кв. м. мозайки на втория етаж на защитната сграда. Богатото мозаечно наследство на Пловдив предизвиква все по-голям интерес сред международно признати експерти в областта на опазването и реставрацията на мозайки. През 2017 г. Пловдив беше избран за домакин на 14-тата конференция на Международния комитет за консервация на мозайки, която ще се проведе през 2022 г. с подкрепата и домакинството на Община Пловдив.

брой 54 април 2021

Културният посетителски център в защитната сграда бе официално открит на 18 април 2021 г. в присъствието на Кмета на Пловдив Здравко Димитров и на американската посланичка в България Нейно Превъзходителство г-жа Херо Мустафа при изключителен медиен интерес.

аплаузи

16/17

Тенорът Ивайло Михайлов – блестящ в Пловдив с песните на Джакомо Пучини Лили Друмева – БНР

Н

а 4 март 2021 г. Домът на културата Борис Христов в Пловдив стана домакин на един фантастичен концерт, озаглавен „Опера бутик – Песните на Пучини”. Гостите бяха посрещнати от елегантни и усмихнати дами, които предлагаха стилно оформена програма за събитието. Настанената амфитеатрално на сцената публика се оказа в непосредствена близост до певеца - обстоятелство, което спомогна да се създаде една изключително интимна атмосфера. Като главно действащо лице в концерта се изяви известният български тенор Ивайло Михайлов. Той направи тематичен рецитал с песните на великия италиански композитор. От много години изпълнителят се занимава с по-непознатата част от творчеството на Джакомо Пучини, а именно неговите песни. Някои от тях са композирани през най-продуктивните му творчески години или по настояване на негови приятели, а други са написани съвсем случайно. Преданият почитател на оперното изкуство лесно ще открие, че Пучини не е устоял на изкушението да използва мотиви от въпросните песни в своите опери.

брой 54 април 2021

Примери за това са мелодии, звучащи в „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Манон Леско“. Сред тях е и песента „Avanti Urania” (Напред, Урания). Ивайло Михайлов поднесе една фина и разнообразна селекция от красивите песни на Пучини, като най-запомнящи се бяха романсът „A te” (На теб), краткият етюд „Casa mia” (Мой дом) и „Morire?” (Да умреш?). Последната е била използвана с благотворителна цел от Италианския червен кръст по време на Първата световна война. Тенорът представи и две великолепни версии на песента „Terra e mare” (Земя и море), с които още веднъж се акцентира върху високото майсторство на Пучини като песенен композитор. Ивайло Михайлов демонстрира харизма, сценично присъствие и изключително умение в представянето на този непознат за мнозина репертоар. Той пресъздаде настроението на песните, използвайки своя широк гласов диапазон и звучен, мелодичен тембър. Наблягаше на множество нюанси и показваше уникална техника на фразиране. Караше публиката да слуша не просто всяка дума, но и всеки негов дъх. Ако човек си затвореше очите, би могъл да си представи, че се намира във Виенската държавна опера или Миланската скала. Ивайло Михайлов определено е изпълнител от най-високо ниво и е безспорно един от най-добрите действащи български тенори, гордост за всяка престижна световна сцена. От доста години насам певецът се занимава с въпросния оперен проект, като е направил поетически преводи на всички текстове от песните в програмата. Плановете му са да ги запише и издаде в албум. „О, моя победа, мое съкровище, О, моя любов, моя единствена мисъл, Дай ми целувка и целия свят! И ще ме накараш да забравя всичко!“ (На теб) Концертът „Опера бутик – Песните на Пучини” (рецитал на Ивайло Михайлов) беше открит от Лили Бързева, PR на Държавна опера – Пловдив. В красивото събитие участваха Светлана Иванова (сопран) и Ния Недкова (клавирен съпровод). Получи се истински празник за град Пловдив и неговата публика. В края на спектакъла Ивайло Михайлов изпя като бис песен от Джакомо Пучини, посветена на Николо Паганини. И сподели, че събитието е в памет на наскоро починалия му баща – проф. Трифон Михайлов.

18/19

Българският фолклор една сбъдната мечта проф. д-р Светла Станилова

Р

аботя с чуждестранни студенти, изучаващи народно пеене в АМТИИ, повече от двадесет години. С всяка следваща година интересът към тази сфера се повишава. Навярно знанията, които получават студентите в Академията, ги привличат, защото всички преминали през тази школа споделят своя опит в интернет-пространството. В моя клас по народно пеене са се обучавали студенти от различни държави: Австралия, Гърция, Нова Зеландия, Финландия, Швеция, Дания, Македония, Словения, но най-много от САЩ: Лори Избистър, Анджела Родел, Кейт Конклин, Лаура Гейър, Елизабет Сетцър, а през учебната 2020-2021г. – Катрин Мичъл.

брой 54 април 2021

Катрин Мичъл е родена във Вашингтон. Завършва визуални изкуства с отличие, като е удостоена с две награди: Награда на Асоциацията на националната катедрала във Вашингтон и награда за фотографско творчество от Националното сдружение по изкуства. През 2010 г. завършва история на изкуството и американски науки в Бостънския университет, а след това е приета като стажант в Център за фолклорни изкуства и културно наследство. През 2008 г., Катрин чува за първи път българска народна музика. Това й дава импулс да изучава български език и текстове на песни, да танцува в международна фолклорна група. По-късно тя става член на професионалния танцов ансамбъл Жарава с хореограф Деси Джорданоф. През 2011 г. Катрин се присъединява към женския вокален ансамбъл Славея и работи с Ива Салина Примак,

Елица Стоянова, както и с ансамбъл Зуница. През 2014 г. си сътрудничи с ансамбъл Орфея с директор Татяна Сърбинска. Заедно със Сърбинска и ансамбъла Катрин посещава Копривщица и записва албум през 2018 г. Катрин получава престижната Фулбрайт стипендия и идва в България, за да учи магистърска степен в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Специалност Изпълнителско изкуство в класа на проф. д-р Светла Станилова към Катедра Музикален фолклор. Това е кулминацията на една нейна мечта от близо 10 години.

Катрин Мичел, проф. д-р Светла Станилова

В АМТИИ Катрин Мичъл придобива знания и умения за спецификата на вокалната техника в българското фолклорно пеене с неговата локална характеристика в различните региони. Овладяването на солиден репертоар обогатява нейните изпълнителски умения и способности. Това провокира желанието є да се включи активно и във вокални камерни ансамбли, в академичен народен хор и пеене в съпровод на народен оркестър. Завършекът на нейното обучение във висшето училище е състоялият се дипломен концерт на 24 февруари 2021 г. в Академичната концертна зала. Програмата е амбициозна, като включва десет произведения в клавирен съпровод на Мария Акрабова и още три в съпровод на народен оркестър с диригенти студентите Дамян Йорданов и Димитър Иванов от специалност Дирижиране на народни състави.

Концертът постигна голям успех. Дипломантката демонстрира високо ниво на вокално-изпълнителска техника, отразяваща разнообразни маниери на изпълнение. Желая успех на Катрин Мичъл в бъдещото претворяване на българския фолклор и нека запази връзката си с Академията и с България.

20/21

Трето издание на Културен семинар Непознатите проф. д-р Любен Досев

Н

а 20 ноември 2020 г. АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ бе домакин на третото издание на Културен семинар Непознатите, чиято основна цел е разширяване на познанията за различните културни, лингвистични, етнически, етнографски, конфесионални и др. общности в България и по света посредством опознаване на традиционната култура, бит и практики.

брой 54 април 2021

В настоящото издание на семинара акцент на изследванията бяха проблемите, посветени на банатските и бесарабските българи и на общността на българите мюсюлмани в България и извън нейните предели. Предвид извънредната обстановка в страната и в съответствие с препоръките на Министерството на здравеопазването, тази година се проведе единствено теоретичният модул на събитието, което протече при ограничено присъствие в конферентните зали на Хотел Интелкооп Пловдив. Семинарът се проведе с любезната подкрепа на много съмишленици, спомоществователи и партньори, ссред които Държавната агенция за българите в чужбина, КЦМ 2000 Груп, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, регионалните исторически музеи в градовете Велинград, Чипровци, Плевен, Смолян и Благоевград, Етнографският музей в Пловдив, виртуалният музей на България История в шевици, Народно читалище „Петър Парчевич 1927“ в село Асеново, Никополско, Народно читалище „Съединение 1923“ в село Бърдарски геран, Община Враца и Сдружението на банатските българи Фалмис, София. Двигател на организацията и гарант за успешното провеждане на събитието отново – както и в предишните издания на семинара, беше доц. д-р Зоя Микова с помощта на екип от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в състав: гл. ас. д-р Тихомир Радев, докторант ас. Таня Върбева и докторант Мартин Петков от Фолклорен ансамбъл Тракия. Афишът на семинара беше създаден от ас. Георги Димитров. В процеса на цялостната подготовка на Непознатите като идеи и международна комуникация особено значима се оказа помощта на специалния член от екипа на доц. д-р Зоя Микова – д-р Бехрин Шопова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.

Във фоайето на хотела бяха разположени двадесет пана – част от пътуващата изложба Непознатите, подготвена от нашия докторант ас. Таня Върбева. Видяхме документални снимки от живота и бита на банатчани, бесараби и мюсюлмани. Някои от фотографиите са от семейни архиви, други са част от теренните проучвания на изследователи и учени или принадлежат на музейни сбирки и архиви на територията на нашия град. По време на събитието бяха изнесени 22 научни доклада в хибридна форма на представяне: с онлайн-включвания и с физическото присъствие на гости от България, както и на бесарабски българи от Украйна и гости от Република Северна Македония. Сред докладчиците се откроиха имената на водещи изследователи и учени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН – проф. дфн Албена Георгиева, доц. д-р Наталия Рашкова, доц. д-р Веселка Тончева, доц. д-р Светла Ракшиева, гл. ас. д-р Петьо Кръстев, гл. ас. д-р Галин Георгиев, гл. ас. д-р Елена Водинчар, д-р Бехрин Шопова, докторант Дарина Славова; колеги от ЮЗУ „Неофит Рилски“

22/23

брой 54 април 2021

Благоевград: докторант Данаил Атанасов, Салих Буковян; Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“: доц. д-р Тодорка Малчева; представители на регионални исторически музеи Ваня Йорданова (РИМ Смолян), д-р Георги Куманов (РИМ Велинград), д-р Димитър Петров (РИМ Плевен), д-р Анита Комитска (РИМ Чипровци), Анюта Каменова-Борин (Съюз на краеведите в Монтана), д-р Айше Реджев и Даниела Георгиева (Дирекция Образование и култура в гр. Лозница) и, разбира се, от страна на домакините от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“: доц. д-р Зоя Микова и докторант Илия Яневски (Северна Македония). В семинара се включиха и много общественици – Светлана Караджова – председател на Дружество на банатските българи Фалмис (София), която ни запозна с историята, езика и други особености на банатската група у нас. Ирина Босилкова и Петя Мойзис-Бобойчева от НЧ „Съединение 1923“, с. Бърдарски геран, община Враца, представиха традиционни банатски костюми. До банатските кулинарни деликатеси се докоснахме визуално благодарение на Мария Иванова от НЧ „Петър Парчевич 1927“, с. Асеново, община Никопол. Виртуално опитахме и от бесарабските обредни хлябове, които ни представиха Татяна Дукова и Кирил Дуков – родолюбиви пазители на българщината от с. Криничное, община Чушмелии, Болградски регион (Украйна). В края на теоретичната конференция присъстващите на живо и виртуалните участници в семинара успяха да се докоснат до стари български облекла – истински съкровища, благодарение на невероятните наши приятели и радетели на българщината – колекционерите на старинни български носии и съорганизатори на Фестивала на шевицата във Варна – Радослав Радков, Илонка Станкова и Славян Стоянов. Те ни представиха традиционни облекла на различните общности в България и се превърнаха в акцент на семинара. Паралелните възможности за присъствие на живо и за участие от разстояние на различните учени и общественици спомогнаха в деня на събитието форумът да се наблюдава от повече от 1800 души в различните сесии на научната конференция. Само в рамките на няколко дни публикациите на страницата на събитието надхвърлиха 250 харесвания и последвания, достигнато беше присъствие от над 9000 души, ангажирани бяха повече от 2000 човека от цял свят. Този малък празник завърши с пожелания за здраве и спокойни дни за всички сънародници у нас и по света и с надежди, че през 2021 г. на сцената на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ ще може да се реализира и подготвената художествено-творческа част на семинара.

изложбен афиш

Фотографска изложба на дипломници магистри и бакалаври от специалност Фотография ас. Марияна Камбурова

Н

а 8 април 2021 г. в Градска художествена галерия – постоянна експозиция Мексиканско изкуство, в Стария град се откри изложба на дипломанти бакалаври и магистри от специалност Фотография. Студентите Даниел Даков, Димитър Грудев, Силвия Пеева, Вяра Антонова и Стоян Константинов оживиха изложбеното пространство на галерията със своите артистични търсения, изразени във въздействащи с експресия и красота фотографски образи. Наред с тематично подредените фотографски изложби дипломантите представиха и своите фотографски книги, в които със средствата на медията демонстрират придобитите познания през периода на своето обучение за създаване на наративни конструкции. Гостите на изложбата имат възможност да се запознаят с концептуалната фотография на Вяра Антонова (бакалавър). В своите артистични и философски търсения Вяра се съсредоточава върху темата за себепознанието. Нейната изложба е озаглавена „Маската“, но

24/25

изложбен афиш

не маската, която ни предпазва от вируса, а онази прикритост на аз-а, вследствие на борбата с вътрешните страхове. Повечето фотографии са заснети в студио на тъмен фон, а маската като метафора на страха ту се появява пред лицето на различни жени, ту се разтваря в пространството, за да премине в следващ кадър. Книгата е изпълнена също в тъмната гама и носи тайнствеността на образа зад анонимността.

В противовес на концептуалните търсения на Вяра се явява изложбата на Стоян Константинов (бакалавър). Стоян ни представя спортна фотография от футболни мачове на своя любим отбор Локомотив Пловдив, чийто официален фотограф е. Голямоформатните фотографии са изпълнени с движение и динамика, експресивност и драматизъм. Студентът демонстрира набито око и ловка работа с камерата при отразяването на играта, което доказва, че дипломантът е усвоил фотографията на „решаващия момент“. Изложбата е подкрепена и от книга за отбора с фотографии от футболни събития. В търсене на женската красота се посвещава Даниел Даков (магистър). Изложбата на дипломанта ни пренася във фотографското студио, където основното предизвикателство се състои в това да моделираш сам светлината. Даниел се съсредоточава върху изящните форми на жената, които рисува с черно-бялата палитра на съвременното фотографско осветление. Образите му са изпълнени с мистицизъм, на места са дори абстрактни. Фотографиите са създадени с усет към детайла и с майсторство на работата с изкуствено осветление.

брой 54 април 2021

Димитър Грудев (магистър) посвещава гостите на изложбата в тайните на „Мястото“. Това е и заглавието на неговата изложба – място, където човек се отдава на любимите си занимания и хобита. Димитър търси очарованието на самоизолацията в тези кътчета на бягство от ежедневието. Заснетите портрети на хората, които обитават „мястото“, карат зрителя да

изложбен афиш

отдели повече време, за да ги разгледа. Снимките са изпълнени с чудати детайли, а портретираните образи засилват чувството на драматизъм. Широката фотографска сцена е допълнително обогатена с цветни светлини, които допълват усещането за тайнственост. Дипломантът ясно показва, че не само е овладял работата със светлината, но и притежава високи естетически критерии в полето на фотографския образ. Разказ за живота на баба си ни представя Силвия Пеева (магистър). Бабата в творбите на Силвия е събирателен образ на възрастните родители, обречени на самота в изчезващите села. Силвия разказва в снимки за ежедневието на своята баба далеч от технологичния свят. Времето в нейните фотографии сякаш е спряло. Авторката редува различни сценични планове, играе си със светлината, проследява времето в близък план чрез прозрачните капки на водата, образа в огледалото и взиращите се очи през прозореца. Разказът на Силвия продължава още по-задълбочено и разгърнато в книгата със заглавие „На жената, която никога не се предава“. Бакалаврите и магистрите от специалност Фотография чрез своите дипломни изложби показаха, че за периода на своето обучение са овладели фотографските изразни средства и могат да творят в полето на фотографското изкуство. Дипломните проекти бяха разработени под вещото око на ас. Соня Станкова. Изказваме благодарност на къща „Мексиканска графика“ за помощта и подкрепата при реализирането на изложбата.

аплаузи

26/27 аплаузи

Концерт на млади таланти с оркестър Симфониета – Враца доц. д-р Велислава Карагенова, доц. д-р Светослав Карагенов

В

условията на настоящата пандемия, която промени ритъма и начина ни на живот, всяка осъществена артистична изява е повод за радост и надежда, че събитията се случват въпреки изненадите на съдбата. Още по-силно е вълнението, когато тези събития са свързани с изявите на млади хора, изпълнени с енергия, ентусиазъм и очаквания. Повод за такава радост ни донесе концертът, който се състоя на 18 март 2021 г. и представи млади таланти от различни музикални институции в страната в качеството им на солисти на оркестър Симфониета, Враца. Симфониета Враца е оркестър със значима история. Настоящият колектив продължава концертните традиции и постиженията на съществувалата десетилетия наред Държавна филхармония Враца. Създадена през 1973 г., тя, от своя страна, е наследник на оперния оркестър на гр. Враца, основан в началото на 1909 г. По такъв начин преди година Симфониета отбеляза юбилеен сезон 2019-2020 г. – 110 години от съществуването си. От 2017 г. директор на Симфониета е доц. Христо Павлов – диригент и преподавател в НМА „Проф. П. Владигеров“, значима фигура в културния живот на страната.

брой 54 април 2021

Оркестърът има богат опит в работата си с млади таланти от различни възрасти – възпитаници на средните училища по изкуствата и студенти от музикалните академии в страната. Плод на взаимна инициатива с друга културна институция в града – Музикалната школа, е и едно наистина уникално начинание – ежегодното музициране на най-младите музиканти с оркестър – възможност, която е рядкост в българската музикална практика. В дългогодишното си общуване

с бъдещи артисти от различни възрасти художественият колектив на Симфониета Враца има изграден индивидуален подход и несъмнено огромен принос за развитието, подготовката и израстването на младите музиканти в една важна за тях сфера – свиренето с оркестър, в която се възпитава умението да се впишеш в ансамбъл, да си солист и партньор на оркестър. Затова тези концерти, станали традиционни за Симфониета, са особено емоционални както за младите хора, така и за самия оркестър. Те са очаквани и желани и от врачанската публика, за която ежегодната изява е един трепетен празник. Концертът на 18.03. представи трима млади инструменталисти: Петя Станева, пиано – студент в IV курс в НМА „Проф. П. Владигеров“ София; Мартин Даскалов, пиано – студент IV курс в АМТИИ „Проф. А. Диамандиев Пловдив“; Никола Николов, кларинет, завършил НМУ „Л. Пипков“ София през 2020 и Музикалната академия към Консерваторията в град Бреша, Италия. И тримата солисти имат богата артистична биография с разнообразни творчески изяви и репертоарен обхват, участници са в редица майсторски класове на бележити интерпретатори и педагози. Концертът се проведе под диригентството на Момчил Томов, бивш възпитаник на АМТИИ, който смело и уверено разгръща таланта си в тази трудна, но и дълбоко удовлетворяваща творческа роля. Издържаната в репертоарно отношение програма обедини в една вечер три инструментални концерта: Моцарт – Концерт № 18 за пиано и оркестър K 456, Бетовен – Концерт за пиано и оркестър op. 37 № 3, Вебер – Концерт за кларинет и оркестър № 2. Сценичното покритие на този репертоар несъмнено изисква ярки изпълнителски възможности и широка музикална култура. За младите таланти беше важно да докажат, че притежават необходимите достойнства, да покажат, че упоритият и целеустремен труд успява във всякакви условия и бива оценен независимо от всички ограничения и кризи. А младежкият ентусиазъм е винаги толкова заразителен и убедителен... С неудържим порив на младост и талант солисти, диригент и ансамбъл разкриха удоволствието от музицирането. Емоционалните коментари, възторжените отзиви, спонтанно споделени след репетициите и след концерта, очертават ясно изключителното значение на подобни изяви и дълбокия отпечатък, който те оставят. В тази връзка се обръщаме с искрена благодарност към музикантите от Симфониета и нейния директор доц. Х. Павлов за създадената прекрасна възможност младите таланти да си партнират с творческия екип на врачанския оркестър, да развиват своите професионални качества и да се доказват на музикалната сцена, в една среда, която ги оформя като пълноценни, комплексно изградени артистични личности.

аплаузи

28/29

Мащабен изпълнителски проект на пианиста проф. д-р Ромео Смилков д-р Лазаринка Настева

П

рез сезон 2020/2021 г. проф. д-р Ромео Смилков реализира интеграл „Клавирните вариации на Волфганг Амадеус Моцарт” – петнадесет вариационни цикъла за соло пиано, обхванати в рамките на три рецитала-лекции. Трилогията, замислена в чест на 265-годишнината от рождението на Моцарт (1756-1791), бе представена в Културен център Тракарт – Пловдив, на 07. 11. 2020 г., на 27. 01. (рождената дата на Моцарт) и на 27. 02. 2021 г.

Първият рецитал-лекция – „Вариации за клавир от периода 1766/1778” включва пет цикъла. Сред тях са първите клавирни вариации, създадени и изпълнени от „детето-чудо” Моцарт при неговите пътувания в северните германски земи и Нидерландия: Осем вариации по холандската песен „Laat ons Juichen Batavieren!” от Кристиан Ернст Грааф (KV 24); Седем вариации по холандския химн „Wilhelmus van Nassouwe” (KV 25); Шест вариации по „Mio caro Adone” от операта „La fiera di Venezia” от Антонио Салиери (KV 180); Дванадесет вариации по Менует на Йохан Кристиан Фишер (KV 179); Дванадесет вариации по романса „Je suis Lindor” на Aнтоан-Лоран Бодрон от комедията „Севилският бръснар” на Бомарше (KV 354).

брой 54 април 2021

Вторият рецитал-лекция – „Вариационни цикли по френски вокални теми (1778/1781)” – обхваща също пет цикъла: Девет вариации върху „Lison dormait” от зингшпила „Джулие“ от Никола Дьозед (KV 264); Дванадесет вариации върху френската песен „Ah, vous dirai-je Maman”

(KV 265); Дванадесет вариации върху френската песен „La belle Françoise” (KV 353); Осем вариации по хор „Dieu d’amour” из операта „Les Mariages Samnites“ от Андре-Ернест-Модест Гретри (KV 352); Две вариации „Come un agnello“ из операта „Fra i due litiganti“ на Джудзепе Сарти (KV 460) – незавършен клавирен цикъл. Третият рецитал-лекция – „Вариации за пиано от Виенския период (1781/1791)”, включва: Шест вариации по арията „Salve tu, Domine” от операта „I filosofi immaginarii” от Джовани Паизиело (KV 398);Десет вариации по Ариета „Unser dummеr Pöbel meint” из зингшпила „Die Pilger von Mekka”; Allegretto и 12 вариации (KV 500); Девет вариации по Менует от Дюпор (KV 573); Осем вариации по песента „Ein Weib ist das herrlichte Ding” из зингшпил „Der dumme Gärtner“ от Бенедикт Шак. Структурирането на трилогията е подчинено не само на хронологичен принцип, но и отразява концепция за градирането на клавирния стил в тази жанрова област през творческите периоди на композитора. Представянето на творбите и интерпретацията на пианиста Ромео Смилков се основават на обстойно изследване на Моцартовите вариационни опуси за соло пиано: под печат е монографията на проф. Смилков „Волфганг Амадеус Моцарт – 15 вариационни цикли за пиано (изпълнителски поглед)”. В своите лекционни рецитали Ромео Смилков поставя акценти върху важни факти от историята на създаване, междужанровите връзки и значението на вариационните творби за творческото израстване и формиране на клавирния стил на Моцарт, споделя интересни моменти, свързани с наблюдения върху композиционното изграждане и интерпретацията. Изпълнителят изтъква всепризнатото импровизаторското изкуство на Моцарт и връзката му с вариационния начин на клавирно изразяване – любима форма за концертно импровизиране на гения. Проф. Смилков специално подчертава, че вариациите на Моцарт представляват изключително висока зона, очертаваща бъдещото развитие на този жанр. Безупречно пресъздаване на специфичната Моцартова клавирна фактура, акценти върху фразировката, динамично нюансиране, тънък усет към детайлите по отношение на артикулация, агогика, мелизматика. Едновременно с това впечатлява забележителното умение за баланс между вниманието към

30/31

детайлите и цялостното изграждане на музикалната форма – както на отделните вариации, така и на циклите като цяло. Това са отличителните черти на интерпретаторския поглед на проф. Смилков, обусловени от дълбочината на навлизане в клавирния стил на Моцарт. Трилогията, посветена на Моцартовото творчество в сферата на клавирните вариации, има предистория. През периода 2012/2013 г. Ромео Смилков се насочва към изучаване и представяне на вариационните творби на Моцарт от т. нар. „Виенски период”. Някои от тях прозвучават в различни концертни програми. В сезон 2015/2016 г. той изпълнява вариационните цикли KV 398, KV 455 и KV 500 заедно с три токати от български композитори (Димитър Ненов, Владимир Панчев, Николай Стойков) в Пловдив, Стара Загора, Вроцлав (Полша), Яш (Румъния), Пафос (Кипър), Виена (Австрия). В рамките на два рецитала (на 13 и 20 февруари 2016) в Студио 1 на БНР-Пловдив той поднася осем цикли от Виенския период, включително и Тема с вариации по Сарти (KV 460). В същия концерт са изпълнени и „Вариации за 4 ръце” (KV 501) от неговите ученици и последователи: пианистите д-р Велислава Стоянова и Мартин Дафинов. На 22. 06. 2016 г. в зала 6 на НДК проф. Смилков изнесе крупен рецитал (с общо времетраене около 90 минути), който включва всички шест вариации от Виенския период на Моцарт, както и незавършения от Моцарт цикъл KV 460 като изпълнение на бис. Присъствието на клавирните вариационни цикли на В. А. Моцарт в концертните изяви на проф. Смилков е съпътствано от друго интерпретационно предизвикателство: разучаване и концертно представяне на Голяма соната за пиано оп. 106 „Hammerklavier” B dur от Бетовен. Статия за мащабната творба изпълнителят подготвя за участие в теоретична конференция в НМА Проф. Панчо Владигеров. Тази творба, както и първите (KV 352) и последни (KV 613) по хронология вариации от Моцарт, създадени през „Виенския период”, проф. Смилков изпълнява в рамките на три концерта (София, Камерна зала България, сезон 2017/2018) с творби на Лудвиг ван Бетовен (18. 11. 2017), Волфганг Амадеус Моцарт (27. 01. 2018) и Йозеф Хайдн (30. 03. 2018). Настъпилата творческа пауза от пролетта на 2020 г., както и отбелязването на 27. 01. 2021 г. на 265 години от рождението на музикалния гений, дава тласък на идея за реализация на проекта „Клавирните вариации на Волфганг Амадеус Моцарт”.

брой 54 април 2021

С интеграла „Клавирните вариации на Волфганг Амадеус Моцарт” изпълнителят надминава впечатляващата условна граница от 900 клавирни прояви и концерти в творческия си път (от 1982 г. насам). Реализирането на проекта през сезон 2020/2021 г. е и повод да се отбележи 60-годишният юбилей на проф. д-р Ромео Смилков – изтъкнат български пианист и педагог, с който АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ може да се гордее.

аплаузи

Възхвала на поета с музика Теодосий Спасов

Н

а 7 декември в зала 7 на НДК – София се състоя възпоменателен концерт-спектакъл по повод 110 г. от рождението на поета Никола Вапцаров. Събитието бе организирано от Фондация Вапцарова вяра и нейния председател г-жа Мая Вапцарова – племенница на поета. За участие в концерт-спектакълa бяха поканени видни изпълнители: поети, артисти, музиканти и вокални ансамбли. Наред с имена като певицата Йорданка Христова, актрисата Йорданка Кузманова, вокален квартет Светоглас, в програмата видяхме и един от преподавателите в АМТИИ – кавалджията Васил Василев. Поканата към него не е случайна. Макар и все още млад, той е вече достатъчно известен и популярен сред професионалните ни среди със своя талант и изпълнителски качества. В концерта Васил Василев се представи като солист без съпровод, като музикалните изпълнения и импровизации, които бе подготвил, бяха изградени изцяло върху популярни песни по стихове на Вапцаров. За всеки, който се занимава с музика, е достатъчно ясно, че никак не е лесно да се прави програма без какъвто и да е съпровод, особено когато инструментът, с който инструменталистът се представя, е кавал. Предизвикателството пред Васил Василев бе не само да изсвири определените мелодии от съответните песни, но и да направи върху тях подходящите импровизации, като спази техния характер и стил, за да бъдат в синхрон със стиховете. Определено считам, че Васил Василев се справи отлично с тази нелека задача, разкривайки изцяло своите изпълнителски възможности – съвършено звуко-

32/33

извличане, отлично владеене на всички регистри на кавала, прекрасна орнаментика и инструментална техника. Именно затова Васил Василев се oказа и гвоздеят на този концерт-спектакъл и това бе безспорната констатация на присъстващата публиката, бурно аплодирала всяко негово изпълнение.

Със своето участие в концерта-спектакъл по повод 110 г. от рождението на Н. Й. Вапцаров Васил Василев записа още едно паметно участие на музикалната сцена, утвърждавайки се все повече като един от най-изявените майстори на кавалджийското изкуство у нас. Към всичко това бих добавил неговата артистичност и сценично присъствие, с които спечели сърцата на публиката, присъствала в залата.

брой 54 април 2021

Ще завърша своя отзив за участието на Васил Василев в събитието по повод 110 г. от рождението на великия поет с думите на един от режисьорите на спектакъла, които обобщават изразеното от мен: ”С музикалното оформление, което постигна със своя кавал, Васил Василев предаде още по голямо душевно въздействие и сила на прекрасните стихове на Н. Й. Вапцаров“.

академична библиотека

Поп, джаз и рок музика в епохата на дигитални звукови ефекти, цифрови и аудио работни системи доц. д-р Цветанка Коловска Днес, когато светът е обърнат към дигиталните технологии във всички сфери на живота, образователните процеси и особено сферата на висшето образование не просто следват постиженията в науката, но и в много отношения се очаква да ги изпреварват, като генерират иновации. ХХI век носи промяна в образователната парадигма, изискваща нови подходи на преподаване и учене. Според редица изследователи [Витанова 2020; Данов 2020; Попова, Харакчийска 2020 и др.], най-актуалните тенденции в съвременното образование са ориентирани към възможностите за дигитализация. В този ред на мисли музиката като изкуство също е свързана с технологичния бум. „Днес е времето на новите медии и модерни технологии. Развитието на електрониката, на новата звукозаписна и звуковъзпроизвеждаща техника създават нови възможности за комуникации“ [Пехливанов, 2021, с. 165]. Познаването на историята, теорията и стиловете на една значима част от музикалната култура – поп, рок и джаз музиката, е задължително за музикалните специалисти, тъй като много точно би им показало възможностите за приложение на съвременните достижения на дигиталните технологии. Отчитайки факта, че в тази област на музикалната наука актуалните изследвания с методическа насоченост са ограничен брой, а необходимостта от подобна литература е осезаема, в началото на 2021 година се появява монографичният труд „История, теория и стилове в поп, рок и джаз музиката. Дигитални звукови технологии, цифрови аудио работни станции“. Автор на монографията е гл. ас. д-р Жан Пехливанов – дългогодишен преподавател в Катедра Музикална педагогика и дирижиране към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Представеният монографичен труд обобщава богатия педагогически и художественотворчески опит на един творец с активна дейност. Трудът е изключително навременен и полезен, защото е насочен към едни от най-актуалните въпроси в сферата на съвременното музикално образование. Анализираните проблеми, изводите, както и предложенията за повишаване на ефективността на подготовката и професионалната компетентност на студентите музиканти надхвърлят конкретното насочване към определена специалност, а постигнатите резултати пряко кореспондират и със сферата на училищното образование. Жан Пехливанов е посветил повече от 20 години на избраната проблематика, като изследва, анализира, обобщава и стратегически извежда „иновациите и възможностите, които предлагат новите дигитални звукови технологии и прилагането на съответните с тях дейности и практически умения“ [Пехливанов 2021, с. 5].

Жан Пехливанов ИСТОРИЯ, ТЕОРИЯ И СТИЛОВЕ В ПОП, РОК И ДЖАЗ МУЗИКАТА. ДИГИТАЛНИ ЗВУКОВИ ТЕХНОЛОГИИ, ЦИФРОВИ АУДИО РАБОТНИ СТАНЦИИ

академична библиотека

Учебно помагало

Jazz

JazzPop

Rock &Roll music

34/35 Академична библиотека

ACADEMY OF MUSIC, DANCE AND FINE ARTS “PROF. ASEN DIAMANDIEV” PLOVDIV

Обсъжданите в този труд проблеми много сполучливо са интерпретирани в два аспекта: теоретичен и приложно-практически. От една страна, налице е задълбочено теоретико-историческо изследване, насочено към актуален проблем в музикалната теория – историческа ретроспекция на поп и джаз музиката от нейната поява до най-актуалните тенденции на XXI век. Особеното тук е образователната мисия на историческата ретроспекция, при което изучаването на историческите корени на тази музика е видяно като необходимост за подготовката на студентите, което обосновава генерирането на художествено-педагогически идеи чрез приложение на дигитални звукови технологии. Същевременно изложението в текста има подчертано практико-приложен характер – авторът задълбочено анализира, сравнява и обобщава най-нови аспекти на приложение на дигиталните звукови технологии за изучаващите поп, рок и джаз музика студенти. Първата глава на книгата представя задълбочен теоретичен обзор на историческите корени на поп и джаз музиката. Особеното тук е образователната мисия на историческата ретроспекция, при което изучаването на историческите корени на тази музика е видяна като необходимост за подготовката на студентите – бъдещи учители и изпълнители. Изказът на автора прави впечатление със своята увлекателност и яснота, като изложението е последователно и изчерпателно.

брой 54 април 2021

Втора глава е посветена на приложението на дигиталните звукови технологии, на цифрови аудио работни станции при изучаването на поп и джаз музика от студентите музиканти. Тази част от текста има подчертано практико-приложен характер. Що е то „Дигитални звукови технологии“? С яснота, присъща на специалиста, авторът представя същността, класификацията и значението на тези технологии. Фокусът на вниманието е върху дисциплини, изучавани от студентите в АМТИИ, при които се ползват музикален софтуер за звукозапис, обработка и монтаж на музикални файлове, обединени под наименованието „Дигитални звукови технологии“. Жан Пехливанов се спира на основни умения на студентите за работа с електронните музикални станции, изготвяне на авторски (студентски) музикално-творчески продукти, свързани с музикално-компютърните технологии. В същото време авторът отправя и послание към обучаваните: „С овладяването на тези способности и умения бъдещият специалист придобива компетентни възможности във всички жанрове на музикалното изкуство, както и в музикалната педагогика“ [Пехливанов 2021, 93].

академична библиотека

И тук следва да се обърне специално внимание на още едно проблемно равнище, за което авторът споделя, че „…се изисква не само музикални, но и технически познания, нов тип мислене и въображение“ [Пехливанов 2021, 145]. Анализът на резултатите от изследването пряко корелира и с музикално-педагогическата подготовка на студентите за учители по музика в средното училище. Авторът много вярно се насочва към програмите по музика, откривайки възможности за изработване на разнообразни мултимедийни проекти. Наред с необходимите технически средства се очаква, че педагогът по музика ще бъде обучен да си служи успешно с разнообразните медийни продукти. В този план на мисли Пехливанов по-обстойно се спира на електронните учебници като „…един от най-добрите примери за приложението на мултимедийните продукти“ [Пехливанов 2021, 169]. Огромните възможности за обогатяване на учебния процес, за активизиране на вниманието и интереса на учениците са изследвани през аналитично представените аудио-визуални технологии в работата на музикалния педагог. Днес дигиталните звукови технологии са част от ежедневната работа на учителя по музика. Приложението им е все по-осезаемо във всички аспекти на музикалнопедагогическата работа, поради което компетентностите, които предлага обучението във висшето училище в тази насока, са от изключителна важност. Предложените от Жан Пехливанов подробни и изчерпателни насоки за работа с електронните музикални станции биха били от полза както за изучаващите джаз и поп музика, така и за музикалните педагози. Музиката „[…] е изкуство, което се развива и обогатява посредством технологиите. Технологиите са само средство, подпомагащо музикалното изкуство. За да се постигнат високи резултати, е необходима хармония и контрол при тяхното взаимодействие“ [Пехливанов 2021, 6]. В заключение: монографията „История, теория и стилове в поп, рок и джаз музиката. Дигитални звукови технологии, цифрови аудио работни станции“ с автор Жан Пехливанов е оригинален труд с научна значимост в теоретичен и приложен аспект. Във всяко отношение познаването и ползването на труда би било изключително полезно.

Литература: Витанова 2020: Витанова, Н., Образованието на бъдещето. Шумен: Изд. на ШУ „Епископ Константин Преславски“, 2020. Данов 2020: Данов, Д., Дигитализация и образование: иновативност, креативност и интеркултурност. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020. Пехливанов 2021: Пехливанов, Ж., История, теория и стилове в поп, рок и джаз музиката. Дигитални звукови технологии, цифрови аудио работни станции. Пловдив: Изд. АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, 2021. Попова, Ю., Цв. Харакчийска 2020. Интегрирани ресурси за иновативно интеркултурно обучение на дигиталното поколение. В: Реторика и комуникации. A Peer Reviewed Scientific Journal – ISSN: 1314-4464.

академична библиотека

Драматургичната действителност – основен подход в изграждането на танцовата форма в творчеството на проф. Кирил Дженев 36/37

проф. д-р Даниела Дженева

П

рез настоящата 2021 г. гл. ас. д-р Димо Енев публикува монографията „Драматургичната действеност – основен подход в изграждането на танцовата форма в творчеството на проф. Кирил Дженев“. Изданието се реализира по проект Академични издания 2021 към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

До този момент издадените теоретични трудове за принципите на формообразуване в българската народна хореография са до голяма степен недостатъчни спрямо репертоарното богатство и многообразие у нас. Тук за първи път се реализира задълбочено изследване върху съдържанието и формата на танци на един автор, обединени под общия им признак на утвърдени образци, признати за „класически“ в Българската народна хореография. За тяхната значимост говори фактът, че макар да са създадени в Ансамбъл Тракия, те са предпочитани произведения от редица ансамбли и колективи от страната. С избора и постановката на темата Димо Енев доказва, че при него преподавателската практика и творческата дейност са неразривно свързани и предопределят научните му постижения. Той демонстрира дълбоко познаване на методите и похватите, необходими за задълбочено изследване на сценичните танцови произведения на фолклорна основа. Монографията е структурирана в увод, три глави, заключение, цитирана и ползвана литература и приложение с нотни и песенни текстове. Основната му цел е да докаже, че в творчеството на Кирил Дженев действеният изказ е в основата на всяка творба. За постигането на това намерение авторът анализира танци на Кирил Дженев, които са композиционно разнообразни: дивертисментни, обредно-обичайни и тематични. Спира се на три двойки танци, като целенасочено ги избира да са различни като съдържание и въздействие, но взаимно унисонни по форма.

брой 54 април 2021

В първа глава, озаглавена „Действеният подход в изграждането на дивертисментния танц – основен белег в творчеството на проф. Кирил Дженев“, Димо Енев сравнява дивертисментите „Тракийски танц“ и „Празничен тракийски танц“, изградени върху фолклора на един определен регион с авторския почерк на един композитор: Тодор Пращаков. В същото време те са несравнимо раз-

лични като повествование, усещане и възприятие от публиката. Авторът на монографията много точно е анализирал и извел майсторските прийоми за изграждане на действен танц, за превръщането му от танц „за забавление“ в сценично произведение, което предизвиква определена естетическа и художествена наслада. Във втора глава – „Сценичното претворяване на обредно-обичайните практики на българина в творчеството на проф. Кирил Дженев“, са съпоставени танци, изградени върху образци от празнична система на България. И докато в танца „Куди“ е постигната конкретна драматургична картина, събрана в определено време и място на действието с буквални цитати на фолклорния материал и самобитни персонажи, то в „Гергьовден“ подходът е по-скоро като към събирателна картина на обредни действия и свързаните с тях песни и танци. Димо Енев го определя като „тематична танцова сюита“, структурно изградена от хореографа с желание да постигне тържественост и празничност на повествованието. В трета глава „Тематичната танцова форма – творчество и стремеж на проф. Кирил Дженев към изграждане на фолклорен театър“ са разгледани крайно различни тематични танци, като общото между тях е, че представляват ярки примери в Българската народна хореография и стоят в основата на възникването на фолклорен театър. При първия пример – „Овчар и Юда девойка“, драматургията е изградена върху текста на митична народна песен от Родопите. Героите са нереални, а времето и мястото на действието неусетно се променят и провокират въображението на зрителя. Вторият танц „Хоро в София“ е създаден върху личните впечатления и възприятия на хореографа от Неделното хоро в София. Персонажите са с ясно възложени задачи и специфични стилови характеристики. Мястото на действието е конкретно определено с кратък времеви диапазон на развитие. Димо Енев много точно е доловил детайлите в това многообразие. Проследява как чрез майсторското владеене на различни изразни средства Кирил Дженев развива танците динамично, вълнуващо и води композицията към кулминация и финал. С вещина успява да разгадае емоционалните послания на хореографа и да разкрие закодираните знаци за успех на танца, интуитивно или експлицитно заложени при създаването на хореографските произведения. Голям принос към теорията на хореографията е обстоятелството, че Димо Енев не си позволява да разказва за танците, а анализира всеки един детайл и нюанс в това изключително разнообразие. Още в увода той формулира стремежа си да успее да достигне до качествено трансформиране на професионалния и зрителски мироглед и по този начин да обогати общата представа за Българската народна хореография. Считам, че тази цел е категорично постигната и към монографията ще има несъмнен интерес от хореографи, от докторанти и студенти с влечение към изследователската дейност, както и от всички заинтригувани от изграждането на сценичните танцови форми.

IN MEMORIAM Доц. Дечко Дечев

(2 септември 1947 – 13 март 2021) Ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив в периода 10 април - 30 юни 2008 г. Доцент по рисуване и декоративни изкуства към Катедра Изобразителни изкуства, създател и водещ преподавател в специалност Църковна живопис. Един от специалистите в реставрацията на мозайките на Епископската базилика на Филипопол. Завършил Национална художествена академия, специалност Стенопис при проф. Георги Богданов (1974).

38/39

Специализира в Творчески фонд на Съюза на съветските художници в Москва и Ленинград. От 1980 до 1989 г. е главен художник и председател на художествения съвет в Комбинат за декоративно-монументални изкуства към Съюза на българските художници.

1990 – 1999 е Директор и Управител на Арт-център ЕООД към СБХ. Като художник работи в областта на декоративно-монументалните изкуства – стенопис, мозайка, сграфито, пластики, витражи. Автор на десетки монументални произведения в региона и страната. От 1998 г. работи в областта на църковната живопис в колектив с доц. Елена Кантарева-Дечева. Най-значимите им постижения са в храм Успение на пресвета Богородица в Пампорово и катедрален храм Свети Висарион Смоленски – Смолян. Неговата ярка личност и мащабно творчество остават завинаги в сърцата ни! Поклон и благодарност!

„Художничеството е начин на възприемане на света“ Из книгата на Стефан Станев „Откровения в проза: двайсет пловдивски художници за себе си и своето изкуство“ (Пловдив, Тимкомпакт, 1999). […] В комбината съм загубил много от личното си време на художник, особено през последните девет години като негов директор, но колкото загубих, толкова и научих. Реализирайки години наред свои и чужди проекти, аз съм работил много широк спектър от специалисти: инженери, архитекти, художници, дизайнери, реставратори, техници, каменоделци и т.н., което ми позволи да навляза дълбоко в тяхната проблематика, натрупах много неспецифични, чужди за художника познания, с които, без да се хваля, често удивлявам тесните специалисти. Този непрекъснат допир с хора от различни специалности ми доставя истинско удоволствие.

брой 54 април 2021

Много обичам да работя с архитекти, архитектурата е несбъднатата ми любов и мечта. Понякога ми минава мисълта дали пък тази ми любов и интерес към архитектурата и конструирането, към различните материали и технологии не е подсъзнателно мое желание да бъда и проектант, и конструктор, и изпълнител на проектите си. Сигурно това е идеалният вариант, но той едва ли е по силите на

една личност, особено в наше време. Някога древният строител всичко си е правил сам. Един Браманте например е бил архитект, конструктор, пластик, Леонардо, Микеланджело – също, те са били комплексни ренесансови личности. Такива колоси сега няма, сега се работи екипно: художници, архитекти, инженери, мазачи, бояджии, каменоделци, заварчици и т.н. Всички зависят един от друг и особено ние, художниците монументалисти. […] От учителите си в гимназията искам да спомена поне двама души: Петър Бунарджиев, великолепен педагог, възпитал цели поколения художници, и Иван Иванов (Туртата), на когото съм особено много задължен и благодарен. Забелязал вероятно моето монументално чувство, веднъж той ме посъветва да направя проект за сграфито на тема „Музиканти“ и аз го послушах. Стана добър проект, отпечатаха го на корицата на списание „Родна реч“. В казармата делях времето си между нарядите и рисунките на военно-патриотични теми, главно плакати и фрески по стените, изписах с тях цялото поделение. Същевременно правех скици, ескизи и портрети на войниците, въобще готвех се за изпитите в Академията. […] Като студент, също както през ученичеството, бях отличник и завърших като първенец на випуска. Тази моя вечна дисциплинираност и изпълнителност ме съпътства още от дете. Мисля, не знам дали съм напълно прав, че бъдещият художник трябва да приема обучението си с известна доза съпротива, да не е подвластен на влиянието на учителите си и въобще на академизма. Това е проблем на всеки, който е минал през Академията, някои успяват да го решат навреме, други остават цял живот под сянката на чуждото влияние. Не искам да кажа, че е по-добре да не си учил в Академията, напротив, аз смятам, че човек трябва да мине през академизма, пък после да рисува както иска. През студентството активно се занимавах и с обществена работа. Бях например инициатор на създаването на морския клуб в с. Варвара, който и досега съществува, участвах в създаването на научноизследователския клуб (НЕК) и по тази линия организирахме археологическа бригада в Картаген (Тунис) заедно с дизайнерите от Академията и инженер-дизайнерите от МЕИ, направихме и клуб на ТНТМ, в мазето на Академията направихме развлекателен клуб, нещо като дискотека, където всеки петък уреждахме сбирки. В същия този клуб Вълчан Петров изписа една цяла стена, беше много интересно и хубаво. […] Лично аз мисля, че специално по отношение на архитектурата декоративно-монументалните произведения трябва едновременно да се съобразяват с нея и да я доразвиват, художникът трябва да усети архитектурата и, образно казано, да влезе в нея като пространство. Разбира се, има художници, които не мислят така, които дърпат чергата към себе си… Йони Левиев много ги усещаше и разбираше тези неща. Монументалните изкуства са насочени към широки слоеве от населението, затова са социални по същество. Хиляди, стотици хиляди ги гледат, посланието им стига до мнози-

40 на. Не е като при живописта – една картина обикновено е достояние на по-ограничен кръг хора (не говоря за шедьоврите в световните музеи), понякога дори така си остава в ателието на художника или във фондовете на галериите. Според мен художничеството е тип отношение към света, начин на възприемане на света. В този смисъл може да откриеш художника къде ли не: и в каменоделеца, и в бояджията, и в шивача и т.н. […] С новото време у нас броят на монументалните работи силно се сви, няма поръчки като преди. Но пък почнаха да се реставрират и да се вдигат нови храмове и в тях да се изписват стени и икони. Или, ако мога така да се изразя, зографът се връща към първичната си същност. В действителност той никога не е бягал от нея, просто няколко десетилетия обслужваше друга идеология. Вече съм се включил в този процес на завръщане: заедно с жена ми Елена Кантарева (специалист реставратор) се явихме на конкурс за иконите в иконостаса на църквата „Успение Богородично“ в Пампорово и го спечелихме. Иконите ни са авторски (такова беше и условието), канонът се спазва, разбира се, авторството е типажът, образът, излъчването. […] С какво да завърша? Може би с това, с което трябваше да започна, с корена си. По бащина линия аз съм от стар хайдушки калоферски род (прадядо ми е бил Ботев четник), а по майчина – потомък на странстващи австрийски музиканти от Залцбург. Може би и затова така много обичам музиката. Не само я обичам, а и я усещам. Съжалявам, че не се научих да свиря на някой инструмент (пропуснах да ти кажа, баща ми пееше в църковния хор, имаше добър слух и хубав глас). Музиканти са ми казвали, че имам не само музикален слух, ама и музикална логика. Знаеш ли, пред картина съм застивал (например пред Гоя), но от музика (например темата „Капулети и Монтеки“ от балета „Ромео и Жулиета“ на Чайковски) – направо съм настръхвал, косата ми се е изправяла. Може би съм си сбъркал професията, може би трябваше да стана музикант, можеше да е обратното, нали? Случайности ли са това, житейски неща или Божи работи – не знам! Никога обаче не съм съжалявал, че съм поел пътя на художник монументалист. Обичам и преподавателската работа. Вече втора година преподавам рисуване и декоративно изкуство в АМТИИ. Работата много ми допада, обичам да се занимавам със студентите. В Художествената гимназия беше друго, там трябваше да се връщам към „абето“ на рисуването и да го преповтарям, а аз съм от хората, които не обичат да повтарят отново и отново това, което знаят, предпочитам да разширявам познанията си и да трупам нови, да посрещам предизвикателствата и в творческата, и в преподавателската си работа. брой 54 април 2021

Така минават сега дните ми: в комбината, в ателието и в АМТИИ. Нямам никакво свободно време, работа и пак работа, но това не ме притеснява и изморява, напротив, кара ме да се чувствам необходим и полезен. Дано и другите така да оценяват усилията и труда ми.

Аkадемично издание Аkадемия за музиkално, танцово и изобразително изkуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. Тодор Самодумов 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com

Съставител и редактор: проф. д-р Галина Лардева

e-mail: galina.lardeva@artacademyplovdiv.com Редаkционен съвет:

проф. д-р Людмил Петков e-mail: lyudmil.petkov@artacademyplovdiv.com

доц. д-р Борис Минков e-mail: boris.minkov@artacademyplovdiv.com

доц. д-р Владимир Владимиров e-mail: vladimir.vladimirov@artacademyplovdiv.com

Графичен дизайн:

доц. д-р Алеkсандър Гьошев aleksandar.gyoshev@artacademyplovdiv.com

Печат:

Мениджмънт Бизнес Машин ООД (M&BM)

Аkадемично издание Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив

Пловдив 4000 ул. Тодор Самодумов 2 тел.: 032/ 601 441 www. artacademyplovdiv.com