NETFLIX WITHOUT CHILL by Georgi Sarafov
The Homesman: Томи Лий Джоунс Раздава Справедливост Когато филмите са най-голямата ти страст и работиш на две места, нямащи нищо общо с нея, а момичето в което си се влюбил, чете Големият Лов на Акули на 300 километра разстояние от теб, следобедна прожекция на филм режисиран от Томи Лий Джоунс, си е върховно събитие на което трябва да се присъства. Героят му от Няма Mясто за Старите Кучета не остава само там. Архетипът му се пренася в Трите Погребения на Мелкиедес Естрада, който той режисира. Същото става и със следващия му проект. Водачът, както са го превели нашите разпространители на филми, с които съм имал лични съприкосновения и мога да кажа че не стават за разпространители на филми, е реалистичен уестърн, без геройства и възвеличаване. Показва суровия живот и въздействието му върху персонажите. Сходна атмосфера има римейкът на True Grit, но без да има копиране между двата филма. Катарзисът е много добре изразен, както и изборът за значимостта на героите и как тя се променя с течение на филмовото време. Въдворяването на справедливост е другата важна част, както и изостреното усещане за това, че неправдата трябва да бъде наказана. Когато пиша за филм, винаги гледам да не спойлвам, а да подбудя интерес, защото този си струва да се гледа. Също така имам и малко по-изчанчен вкус за “хубууту” във филмите които гледам. The Homesman си заслужава; излязох като зашемаден от киното. Впечатлен и замислен върху филма, тръгнах да влизам в метрото през изхода и възмутен започнах да псувам защо въртележката не ме пуска да мина напред, при положение че тя се върти само в противоположната посока. Е, мислех си и за момичето, което обичах по “него време” (wink, wink, югоизточен говор). На следващата седмица хванах влака и отидох да я видя.
“When you hear the beep, It would be three o’clock. She said that for over an hour, and I hung up” Bob Dylan - Talkin’ World War III Blues