Flaked and Californicated от Георги Сарафов
Разбрах за сериала "Калифорникейшън" още щом излезе, но го изгледах целия доста по-късно. Когато четвърти сезон стартира и Дейвид Духовни беше на билбордовете по калифорнийските магистрали, се изкефих на концепцията, но така и не го подхванах. Тогава не знаех, че "Калифорникейшън" ще стигне статусa на Sopranos, Breaking Bad, Sons of Anarchy, Mad Men, a по-късно - Better Call Saul, True Detective, American Horror Story, GOT, MOT и тез-онез. Освен това, през 2010/11/12 не гледах сериали по две причини: (1) т.нар. "cheap TV look" на заснемане, който нямаше кинематографичната стойност, която притежава един филм (speaking of which, в това отношение Black Monday е много голям!); и (2) нямах пари и още на първата студентска година си прекъснах абонамента за Нетфликс. По онова време видео стрийминг гигантът беше просто DVD rental компания, която пращаше филмите по пощата, с двоен плик за връщане обратно. Но въпреки ограничения достъп до филми, в магазина за комикси, където работех, имахме lifetime абонамент за сателитното радио предаване на Хауърд Стърн. От него си получавах pop-culture и entertainment industry новините. В един от епизодите на същото предаване говореха как Дейвид Духовни трябвало да ходи на терапия, защото бил пристрастен към секса. “Че кой не е пристрастен към секса”, казах си аз и продължих да подреждам комикси. "Порочният" сериал го бил докарал до това положение, продължи радиото. Интересното при Дейвид е академичният му background. Завършва университета в литература". През
град Принстън със специалност "Английска 1982-ра година е приет в обществото на
американските поети. След това става магистър по същата специалност
в университета на Йейл. Момчето е можело да пише и явно е притежавало този талант много преди актьорството. През 80 - те започва с малки телевизионни роли, като една от тях е агент на ФБР във втория сезон на "Туйн Пийкс". Духовни повтаря тази роля и в подновяването на сериала през 2016-та. "Досиетата Х" е известен на всички. Въпреки че успехът на първия сезон е бил голям, Дейвид не е влагал големи надежди, че сериалът ще има дълъг живот. Работил е в голямо разбирателство с режисьорите и това довежда до творческата свобода, която те му предоставят по-късно - да развива агент Мълдър. Най-интересните идеи, правещи образът на героя му завършен и емблематичен, са именно на Духовни. Така всъщност "Досиетата X" просъществува и се излъчва от средата на 90-те до 2003-та година. Първият филм на Духовни като режисьор е "House of D" (2004). В него Робин Уилямс прави една от най-автентичните си роли след "Moscow Over Hudson" (1884). Преди 2007-ма да започне, Дейвид е търси вече следващия проект да бъде развлекателен. Интересен факт е, че създателят на "Калифорникейшън" е направил и "Кръгът на Доусън", също много хубав и емблематичен сериал. Дейвид не е стереотипен характер, а е просто себе си. С изключителна лекота създава the larger than life Hank Moody. По негови думи, определя героя като: “A debauched, yet well meaning novelist". На повърхността сюжетът може да изглежда много циничен и унижаващ жените, но всъщност е съвсем обратното - представя много силни женски характери. Deep down си е pro-women show. Историята на много места е романтична с трогателно-трагични нюанси спрямо нашия герой. Трикът, който сюжетът се опитва да наложи, е да представи Ханк като безотговорен, егоцентричен и изгубил вдъхновението човек, който се е пуснал по течението. Паралелно с това си проличава, че всъщност
героят е често гласът на разума и прави жертви за другите хора, които те не забелязват и не проумяват: “They are “outhanking Hank”. Както казва Духовни: “Don’t tell me what to feel. All my fucking life, people have been telling me I do things wrong. I’m always the fucking asshole. I look around and I see everybody else is infinitely more fucked up than I am.” Дейвид споделя, че в същността си Ханк е сантиментален романтик, но брутално откровен. И… мммм даааа. Голотиите. Има ги, не е кат’ да ги няма. Те не са основното и най-важно нещо, но телевизионната индустрия го маркетира по такъв начин. Всъщност, в "Калифорникейшън" няма нищо по-брутално от това, което сме виждали и в "Сексът и Града", например. Много хора го заклеймяват без дори да са го гледали, взимат готово мнение за свое и всичко свършва до там. А точно тези сцени са създадени основно заради хумора и нелепите ситуации: “The T & A on the show seemed to be the thing that people hung their hat on, but I went to work trying to do a really good comedy. It’s too bad, because I think that they have missed a really good show.”- D.D. След седем години излъчване, сериалът има една Бафта, 4 Еми-та и 7 Златни Глобуса. Оригинален комедиен и стойностен продукт, направен от хора, способни на автентично творчество. Въпреки че "Калифорникейшън" е на НВО, гледах го през Нетфликс, защото видео кодекът на платформата им не подсилваше неестествено цветовете и не boost-ва framerate-a. Когато нещо е заснето на 24fps трябва да се гледа на толкова, а не на 60fps. Иначе изглежда все едно си натиснал дистанционното да превърта с половин степен напред, докато звука си е на нормална скорост. Нетфликс имаха и описани подзаглавията на всичките епизоди, докато при HBO не излизаха. Освен допълнителното инфо за филми и сериали, алгоритмите на Нетфликс
са доста добри при правенето и предлагането на тематично персонализирани плейлисти. След като приключих седми сезон на "Калифорникейшън", ми препоръчаха трейлър на Flaked. От тъмбнейла, изглеждаше като low budget версия на стила и мястото, в което "Калифорникейшън" се развива. Пуснах си сериала, който беше свеж, и реших да го започна лека-полека, без да търся заместител на предишния сериал с Духовни, а да го гледам непредубедено, based on its own merits. Въпреки че съм “in this shit” от гледна точка на филмовата култура, не следя оценките в IMDB и Rotten Tomatoes, просто не го правя, не е част от филмовото преживяване поне за мен. Когато някой каже, че даден филм става или не става, не следя мнения и коментари. Най-много да гледам постер или трейлър. Искам гледането да е възможно най-непредубедено. Ако дадено произведение ми хареса, тогава започвам да издирвам информация за творческия и техническия му процес. Така направих и с Flaked. Tagline-а на плаката е “One Step Forward, Twelve steps Back”. Продукцията не е била предназначена за телевизионно излъчване, а само за web-series. Въпреки това сериалът надвишава качеството и на уеб сериалите, и на стандартните телевизионни продукции. Има си визуален и сценариен мащаб и не се усеща че е нискобюджетен. Героите имат на разположение цял Венис Бийч, който изследват и където се развиват. Добре е заснет, което предава автентичната атмосфера на мястото.
Най-вече,
добре
написан
сценарий
и
оригинална,
не-клиширана история. Героите са базирани на съществуващи хора, които по думите на Уил Арнет, който е продуцент и главен герой, все още си живеят по същия начин. Сериалът използва много материал от живия живот, докато фикцията помага за сливането и преминаването на описаните случки. Създателите не гледат на произведението
задължително като на сериал, а по-скоро като на независим филм, който се развива на части. Flaked дава частица автентично преживяване от живота и типажите, населяващи Венис Бийч, Калифорния. Не е това, което представят други филми и реклами, а точно такова място, каквото си е в действителност. Интересно, свежо и съвременно. “Направихме такова шоу, каквото ние бихме искали да гледаме - няма как да се хареса на всички.” - по думите на Уил Арнет. “I’ve lost a lot of battles, but I’ve never lost sight of the war. My goal is to fight my way to a day when we’re old and gray and she looks at me and says ‘I’m glad you never gave up.’ Until then, I fight. No retreat, baby. No surrender.” ―H ank Moody, Californication