Българска Наука 16

http://bgnauka.com Българска Наука бр. 16 - 06.06.2007

Праисторическо изкуство “Огнените камъни” Крепостните съоръжения в Еленския Балкан Стивън Хокинг – Наследникът на Айнщайн

Мнения, коментари и статии можете да пращате на - admin@bgnauka.com 1

http://bgnauka.com

съдържание

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА част 4 - 6 БОТАНИКА - 10 Семейство Букови Семейство Брезови Праисторическо изкуство - 20 “Огнените камъни” - 26 Организация и управление на комуникационните тактики - 33 Крепостните съоръжения в Еленския Балкан - 42 Хронология на византийските владетели - 45 Стивън Хокинг – Наследникът на Айнщайн - 47 Любопитно - 52 Главоблъсканица - 54

2

http://bgnauka.com

за реклама в списанието и сайта : ICQ : 6984840 ICQ : 256414809 e- ma@il : admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com/ads.html

3

НОВИНА

http://bgnauka.com

Студентите на Русенския университет ще учат топлотехника в нова лаборатория Лично Негово Високопреосвещенство Русенският митропоит Неофит освети новата учебна лаборатория по „Газоснабдяване и горивна техника” към Аграрно индустриалния факултет при Русенски университет “Ангел Кънчев. Лабораторията ще разполага с първия действащ промишлена отоплителна инсталация и е на стойност повече от 100 000 лв. За откриването в Русе пристигна г-н Джулиано Контенчини, Изпълнителен директор на RIELLO Burners, частта от RIELLO Group, която проектира и произвежда газови горелки. Присъстваха още вицепремиерът и Министър на външните работи Ивайло Калфин, народните представители Ариф Агуш и Петър Симеонов, г-н Илко Йоцев – Президент на Балканската академия на науките, г-н Таско Ерменков – Изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, г-н Стоян Манолов – Изпълнителен директор на “Газоснабдяване Русе”, дъщерна фирма на “Овъргаз”, много бизнесмени и представители на академичното ръководство на университета. Лабораторията е предназначена за извършване на учебна и научноизследователска дейност в специалността “Топло и газоснабдяване”, включително магистърски курс и е изградена изцяло от фирма „Калория” ООД, представител на RIELLO Group за България. Най-добрите студенти от специалността ще бъдат изпратени на обучения в централата на RIELLO в Италия. Предоставеното оборудване включва домашни и индустриални газови котли и горелки. В знак на благодарност за дарението, ректорът доц. д-р Марко Тодоров връчи на представители на двете фирми грамоти и плакети на Русенския университет, а собственикът на “Калория” ООД Димитрис Алексудис беше обявен за почетен член на университета. Лабораторията в Русе е втората, изградена от представителите на RIELLO Group в България. Само преди два месеца подобно учебно съоръжение заработи в Техническия университет в София. Партньорството между висшите учебни заведения и фирма “Калория” ООД е дългосрочно и цели създаване на добре подготвени кадри за обслужване на разрастващото се потребление на газ в домашни и индустриални условия.

4

1

http://bgnauka.com

НОВИНА

2

3 01 - Академичното ръководство на РУ, в средата са ректорът доц. д-р Марко Тодоров, Джулиано Контечини и Димитриос Алексудис; 02 - Официалното откриване на лабораторията в 4-ти корпус; 5 03 - Димитриос Алексудис получава диплом и знак на почетен член на РУ

http://bgnauka.com

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА

ЧАСТ 4: Произход и еволюция на вирусите

Биохимия

През 1935 г. Уендъл Стенли, американски биохимик и вирусолог, изолира в кристален вид вируса на тютюневата мозайка и установява, че болестотворността му се запазва. С откриването на електронния микроскоп, устройството на вирусите започва да се изяснява. През 1956 г. вирусът е разчленен на съставни части – рибонуклеинова киселина (РНК) и белтък. Установява се, че РНК обуславя специфичността на вируса, а белтъчната обвивка е със защитно значение за него. Размерите им варират от 20 до 300 nm (нанометра = 10‾9 метра) или те са около 50 пъти по-малки от бактериите. Най-малък е вирусът на шапа – 10 nm. Най-голям е вирусът на едрата шарка по говедата – 350 nm. Както научихме от изнесеното дотук, днес в научните среди все още няма единно мнение дали вирусите са живи организми. Извън клетката гостоприемник, те притежават само част от свойствата на живота, абсолютни паразити са, не осъществяват обмяна на веществата, не могат да се възпроизвеждат, не синтезират белтъци, нямат промишлена стойност. За възпроизводството си използват апарата на клетката гостоприемник, нейните ензими, градивни вещества и енергия, за да синтезират свои, необходими за съществуването им, материали. Вирусите са по-просто устроени и от найпросто устроените бактерии. В природата те представляват надмолекулни комплекси от нуклеинови киселини и белтъци, които не проявяват признаци на живот. Могат да съдържат ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) или РНК. Сърцевината (или вътрешността) на вируса е молекула нуклеинова киселина, носеща неговата генетична информация. Тя е защитена от белтъчна обвивка, наречена капсид, а самата вирусна частица носи названието вирион. Вирионите са извънклетъчната форма на вирусите, която не проявява признаци на живот. Ако за основните функции и химичен строеж се знае много, то за възникването на вирусите днес не може да се каже почти нищо. Въпросът за тяхната еволюция е повече от сложен. Основна трудност представлява фактът, че не могат да се открият палеонтологични данни за възникването им. Въпреки това, тук ще разгледаме един от възможните аспекти на поява на тези “странни” надмолекулни комплекси (НМК), които владеят света и до днес. Поради сравнително опростената им организация, дълго време се смяташе че вирусите са далечни предшественици на праклетката, които могат да се разглеждат и в светлината на нейната

Светът на живата природа е изключително многообразен. Днес на науката са известни около 600 хиляди вида растения, два милиона вида животни (от които около милион насекоми) и множество микроорганизми. Броят на живите организми не може да се определи, поради факта че ежедневно се откриват нови и нови видове. Заедно с най-висшите организми, в природата съществуват и много по-просто устроени организми, които се вписват в съвсем отделни категории. Задачата ни тук е да обърнем внимание точно на тези “организми”, които не са класифицирани в нито едно от известните ни животински царства. Става дума за вирусите – надмолекулни комплекси на границата между живото и неживото, които изграждат собствен свят на уникална организация.. Всеки преживял вид (бил той прокариотна или еукариотна клетка) е много добре приспособен към средата, в която съществува, и може да се конкурира с другите видове, с които влиза във взаимоотношение. В тази конкуренция място заемат и просто устроените неклетъчни форми – вирусите. Вирусите са интересни със своята способност да бъдат живи само в живите клетки, където проявяват характеристиките на “живи организми”. Същевременно, извън клетката, те се разглеждат като кристали. Това създава доста главоболия на изследователите, които се опитват да ги класифицират и да обяснят какво точно представляват вирусите. Още древните римляни знаели редица заболявания, причинявани от вирусни инфекции, но не можели да си обяснят произхода им. Основоположник на вирусологията и откривател на вирусите е руският ботаник Дмитрий Ивановски. През 1892 г. Ивановски прави следния важен опит, за който използва листа от тютюневи растения, заразени с неизвестна тогава болест. Въпросната болест причинява появата на петна по листата на тютюна. Ученият филтрира извлек от такива листа и установява, че филтратът има инфекциозни свойства, т.е. може да преминава през мембраните на филтъра. С други думи, причинителят на заболяването е по-малък от бактериите, защото може да премине през филтър, през който бактерийните клетки не могат да го сторят. По-късно, през 1899 г., холандският микробиолог Мартинус Бейеринк предложил название на този инфекциозен агент – “вирус”, което на латински означава “отрова”.

6

Биохимия

http://bgnauka.com

еволюция. Това обаче никак не се връзва с физикохимичните данни, които имаме за структурата на вирусите. Те не могат да се възпроизвеждат във външни условия. За целта е необходима клетка, т.е. подходящо “място за размножаване”. Ако се приеме, че вирусите са възникнали преди клетките, то отворен остава въпросът къде са се размножавали преди да се появят първичните клетки, наречени още праклетки. Отговор на този въпрос не може да се даде. Това означава, че самите вируси, като НМК, са продукт на еволюцията, който се е появил след идването на бял свят на праклетката. Тук прескачаме на другия полюс на хипотезите. Щом вирусите са се появили след клетките, то това автоматично означава, че те са организми деградирали в еволюционно отношение, които чрез процеса катаморфоза са се опростили достатъчно, за да оцелеят в заобикалящата ги среда. Ако е имало такова опростяване на протоклетки, това най-вероятно е станало на границата на поява на еукариотите. Днес е известно, че отделни прокариотни клетки могат да спорообразуват, като например 7

бацилите (пръчковидните бактерии). По този начин те преживяват неблагоприятните за тях условия на средата. Това може би наподобява процеса на възникване на вирусите. Фактът, че бацилите могат да спорообразуват, не означава че те променят качествено и количествено своята генетична информация, а просто се подготвят за неблагоприятните условия на живот и остават в такова състояние до отминаването на въпросните условия. Изниква въпросът: защо ще и е на първичната клетка да опростява своя генетичен материал, при условие че милиарди години са и били необходими, да придобие тази изключително сложна последователност в генетичния си апарат? Това би било разхищение на средства и енергия, и то само за да се опрости достатъчно и да се изложи на неблагоприяните условия във външната среда, губейки връзката си със сложно създадените взаимодествия на клетъчната мембрана и цитоплазмата! Следователно тази хипотеза за появата на вирусите също изглежда съмнителна. Това разбира се не означава категорично, че е невярна или пък невъзможна! Само експерименталният метод може да го докаже!

Биохимия

http://bgnauka.com Изложеното по-горе ни навежда на мисълта, че еволюцията на вирусите е протекла в коренно противоположна посока. Тоест, че вирусите, като такива, много вероятно е да са възникнали като “репродуктивни частици” на отделни клетки. Разглеждайки ги в тази светлина можем да посочим, че вирусите някога са изпълнявали “размножителната” функция на протоклетките. Организми, които нямат собствен механизъм за извършване на полов процес, подобно на конюгацията (като при чехълчетата), би трябвало да са използвали нискомолекулни белтъчни компоненти за пренасянето на част от своята генетична информация в други клетки. Последните са поемали изпратения материал (били са реципиенти) подобно на “писма в бутилки”. При условие че са били на границата на важна за еволюцията си стъпка, праклетките изглежда са възприели метод за обмяна на генетична информация помежду си, за да си взаимодействат. Когато една клетка има изготвен, макар и беден, генетичен апарат, тя може да синтезира свои собствени белтъци. Може вече да осъществява процесите на транскрипция и транслация. При процеса на транскрипция (записване на генетичната информация от ДНК на молекула РНК) и веднага последващия го процес на транслация, в цитоплазмата биха се синтезирали белтъчни молекули, които ще “обхванат” молекула ДНК, част от генетичният апарат на клетката (или част от РНК молекула) и образувайки комплекс ще бъдат транспортирани извън клетката донор. Така тази клетка ще е успяла да синтезира надмолекулен комплекс, който съдържа белтъчни молекули и нуклеинова киселина. Вероятно, по пътя на еволюцията, първите пренасящи се подобни молекули са имали само РНК, като носител на генетичната информация на клетката донор. Така, попадайки в клетката реципиент, РНК се освобождава от своята обвивка и остава в цитоплазмата, където може да извърши процеса на транслация и да синтезира новите белтъци в клетката. Тези синтезирани белтъци, неприсъстващи обичайно в клетката реципиент, започват да изпълняват функция, която допреди това не е била застъпена в дадената клетка. Така се е обогатявала белтъчната компонента на клетките, а размяната на РНК, включени в белтъчна обвивка, трябва да е придобила масов характер. По този начин – бързо синтезиране и отделяне от клетката, е станало възможно получаването на по-разнообразни последователности използвани от самите клетки. На този етап те определено е трябвало да носят полза за клетките, за да бъдат

закрепени от отбора като начин на най-първично “размножаване”. Преносът на ДНК в белтъчните молекули явно се е появил на по-късен етап от еволюцията на клетката. Така клетката вече не се е надявала да получава отвън определени белтъци за синтезиране, а е могла да включи предоставената ДНК в своя генетичен апарат. По този начин винаги и по всяко време се е синтезирал нужният й белтък, без да се налага тя да “чака” за него определено време, за да бъде синтезиран от друга клетка. По този начин много от клетките са си направили “колекции” от гени на други клетки, включени в състава на различни протеини и отделени в околната среда. Този процес не е протичал еднопосочно, което означава че при приемането на провирусните частици, клетките невинаги са имали полза от това. Първичният океан, където най-вероятно са се извършвали процесите, е представлявал динамична структура. Динамично развиващи се са били и клетките, намирали се в него. Те непрекъснато са мутирали и са копирали получените си гени, които са предоставяли на други клетки реципиенти. Дефектните белтъци, които са се получавали, не само че не допринасяли за подобряването на приемащите клетки, но дори са ускорявали тяхната смърт. Това именно са били първите представители на гените убийци! Данни за вирусните частици Вирусите могат да паразитират, както в еукариотни клетки (животински и растителни, гъбни), така и в прокариотни клетки. Някои вируси притежават мембрана върху белтъците, която по устройство е подобна на клетъчната мембрана. Съдържат мазнини, въглехидрати, витамини. Те са сложни вируси, наричат се вариони. Както варионите, така и вирионите са само стадии от развитието на вирусите – приспособяване към неблагоприятните условия извън клетката гостоприемник. Трябва да се отбележи, че част от обвивката на сложните вируси представлява и част от обвивката на клетките гостоприемници.

Herpes simplex virus 1 (HSV-1)

8

Биохимия

http://bgnauka.com

(капсомери). Щом се появят, капсомерите познават вирусната нуклеинова киселина, свързват се с нея и образуват зрялата вирусна частица. Този процес на самосглобяване е характерен за много биологични структури и има съществено значение в биологичните явления. За около 30 минути след заразяване в клетката се образуват стотици нови напълно оформени вируси, способни да навлизат в нови клетки. Заразената клетка запазва за известно време жизнеността си, след което умира, а свободни вириони нападат други клетки. В някои случаи клетката запазва целостта си, вирусите я напускат постепенно през порите на клетъчната мембрана (напр. грипни вируси). Възможни са и други варианти, напр. клетката не умира, а претърпява морфологични и функционални промени. Тези промени се предават по наследство в потомството на заразените клетки (генетична трансформация). Ако клетката е нападната от туморни вируси, тази трансформация е злокачествена и води до образуване на тумори. Вируси са причинители и на някои видове рак. Извън клетката гостоприемник вирусите съществуват като кристални структури, понякога с доста сложна симетрия. Изложените по-горе факти показват, че еволюцията на вирусите си остава една голяма загадка за биологията. Загадка, която тепърва ще се разгадава и обяснява...

Формата на вирусите е различна – може да бъде кръгла, като при грипния; нишковидна, като при вируса на тютюневата мозайка; но е постоянна и се предава по генетичен път. Един от съществените им белези е наличието на определена нуклеинова киселина в състава им – ДНК или РНК. Вирусите с РНК паразитират по растителни клетки, а с ДНК по животински или човешки. Изключение правят т.нар. “ретровируси” с РНК, които паразитират по човека, като СПИН например. Вирусите се характеризират с висока специфичност – могат да се възпроизвеждат само в определени клетки. Например, вирусът на едрата шарка в кожните клетки, на детския паралич и бяса в нервните клетки, а на хепатита в чернодробните клетки. Независимо, че нападат различни клетки, вирусите се възпроизвеждат по един и същи начин: 1. Прикрепване (чрез адсорбция) към повърхността на клетката гостоприемник. Извършва се само ако е налице сродство между клетъчната мембрана и вириона2. Най-често вирусът се прикрепва към клетката и “инжектира” своята нуклеинова киселина в нея. Прикрепването се осъществява само ако съществува определено “сродство” между клетката и вируса. Това означава, че не всеки вирус може да зарази която и да е клетка. Не винаги обаче проникването на вируса става по един и същи начин. В някои случаи цялата вирусна частица попада в клетката. Попадналата в клетката вирусна нуклеинова киселина отправя команда за синтезиране на белтъчната обвивка. Тази обвивка понякога се състои от повтарящи се идентични структури

Иван Божидаров astrobiology@abv.bg

9

Ботаника

http://bgnauka.com

10

Ботаника

http://bgnauka.com

Семейство Букови (Fagaceae) 11

Ботаника

http://bgnauka.com ОБИКНОВЕН БУК (Fagus sylvatica) Тръгнете ли по хълмовете на предпланинските райони, изкачите ли се в планините, непременно ще срещнете стройните сивокори букаци. И щом попаднете между тях, ще усетите прохлада, дъх на гнило и трудно ще откриете късче небе над себе си. Такава е буковата гора, образувана от широко разпространения у нас обикновен бук. Той расте на умерено влажни и богати на хранителни вещества почви. Неговите обширни гори покриват приблизително 4 — 5 милиона декара между 600 и 1800 м надм.в. Обикновеният бук има прав масивен ствол, стигащ на височина до 30 — 35 м. Кореновата му система е със силно развити странични корени, които проникват сравнително плитко в почвата. Затова буковите дървета извън горите често стават жертва на силните ветрове. Короната на обикновения бук е разперена, с приповдигнати клони и твърде гъста. Напролет клоните й се отрупват с листа и слънчевите лъчи трудно проникват през тази плътна зелена преграда. Затова растителният свят в буковите гори е беден — много малко са храстите и тревистите растения в тях. Обикновеният бук е листопадно дърво. Листата му са прости, цели, с яйцевидна или заострено елипсовидна форма. Те са дълги до 12 см и широки до 8 см. По края са целокрайни или вълновидни, рядко са раздалечено и много дребно назбени. На всяка листна петура има по 5—8 двойки странични жилки, много рядко при някои дървета има листа с 9 — 11 двойки. Обикновеният бук е еднодомно растение. В края на април и през целия май в пазвите на листата на дълги увиснали дръжки се появяват топчести съцветия с мъжки и женски цветове. Всеки мъжки цвят има околоцветник, наподобяващ звънче, съставено от 4 — 5 сраснали листчета, навътре от тях се намират от 4 до 15 тичинки с дълги дръжки и яйцевидни прашникови торбички. Женските цветове са събрани също в пазвите на листата в топчести съцветия, но те са обвити с обща покривна люспа. Всеки женски цвят е със звънчевиден околоцветник, образуван от срастването на 4 — 5 листчета, те ограждат конусовидния плодник с три стълбчета. След опрашването което става с помощта на вятъра, цветовете увяхват, покривната люспа се разраства, вдървенява и се превръща в купула, покрита с шиловидни израстъци. След узряването на плодовете, а те са триръбести, меденокафяви, с тесни ципести крилца по ръбовете, купулите се разпу-

кват на три или четири дяла. Може би сте чували, че у нас расте още един вид бук. Той се нарича източен бук (Fagus orientalis) и се среша само в Източна Стара планина, Източните Родопи и Стран¬джа. Ще го разпознаете лесно, като се вгледате в листата му и преброите броя на жилките на един лист — те са винаги от 9 до 14 двойки, а най-често 10 — 11. Освен това купулите му имат лопатовидни израстъци. Обикновеният бук е ценен материал за изработване на шперплат, паркет, мебели, дъски, греди, минни подпори. От неговата дървесина се получава целулоза за хартиената промишленост. Плодовете му са богати на мазнини. Изчи¬слено е, че от 50 кг плодове на обикновения бук се получава около 1,5 кг мазнини. Обикновеният бук живее до 400 — 500 години. ЦЕР (Quercus cerris) Едва ли има човек, който да не се е любувал на хубавите церови дъбрави, разпрострени от морския бряг до 1200 м надм.в., или на смесените широколистни гори, в които пак церът привлича вниманието. Най-обширни са церовите съобщества в Източна България. Церът е листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в почвата. Издържа и на по-ниски, и на по-високи температури и засушавания, но е чувствителен към късните пролетни слани. Към почвените условия церът не е особено взискателен, но най-добре се развива на сиви и канелени горски почви при по-топъл и по-сух климат. Церът има прав и мощен ствол, който на върха си е увенчан с красиво разперена кълбовидна корона. На височина той достига 30 — 35 м. Кората му е сиво-черна, дълбоко напукана, образувайки дълги и тесни плочки, разделени с дълбоки бразди. Листата му са прости, продълговати или продълговато яйцевидни, на дължина стигат до 14 — 15 см, а на ширина — до 8 см. Те са пересто наделени, а отделните дялове са заострени, целокрайни или са раздалечено назъбени. Листните петури на цера имат дълги дръжки и се открояват отдалеч с лъскавата и тъмнозелена повърхност. При пипане с ръка наподобяват кожестите листа на някое вечнозелено дърво. На всеки лист могат да се изброят от 5 до 10 двойки странични жилки, като всяка от тях завършва в заострения връх на листните дялове. Церът е еднодомно растение. Неговите мъжки и

12

Ботаника

http://bgnauka.com

Fagus sylvatica

13

Ботаника

http://bgnauka.com цветове са събрани в ресовидни съцветия. Мъжките реси имат продълговата форма и са увиснали. Всеки мъжки цвят е съставен от околоцветник от 5 — 6 жълто-зелени, сраснали в основата си, листчета, а навътре от тях са 4 — 6 тичинки. Женските реси са топчести и се развиват в пазвите на листата. Всеки женски цвят има напълно сраснал бледозелен околоцветник, който обгръща конусовидния плодник, той е с 4 къси стълбчета, всяко от които завършва с близалце. Цъфтежът на цера е през май и юни. От опрашените с помощта на вятъра цветове се образуват плодовете — кафяви продълговато яйцевидни жълъди, вложени в едра купула, чиято повърхност е покрита с пепелявосиви, дълги до 1 см и широки около 1 мм линейно шиловидни люспи, които са разперени и извити назад. Жълъдите узряват през септември и октомври на следващата година. В нашата флора се срещат още 14 вида дъб. Тяхното различаване става по много белези, но най-важните са начинът на изрязване на листната петура и формата на дяловете й, типът на власинките по повърхността на листата и формата на израстъците по повърхността на купулите. Церът се отличава с дървесина, която лесно загнива и затова се използува ограничено като строителен материал. Но ако тя се обработи по подходящ начин (импрегниране с химически средства), става трайна и полезна. Жълъдите му са добра храна за някои домашни животни. Церът е дълголетно дърво — живее докъм 600 — 700 години.

14

Ботаника

http://bgnauka.com

СЕМЕЙСТВО БРЕЗОВИ (Betulaceae) 15

Ботаника

http://bgnauka.com ЧЕРНА ЕЛША (Alnus glutinosa) Трудно ще намерите река или поток, край който да не расте черната елша. И наистина, тръгнете ли от морския бряг и стигнете до 1000 м надм.в., ще я откривате навсякъде по влажните крайречни или замочурени места. Обикновено тя расте като дърво и може да достигне петнадесетина метра височина, но често образува и ниски храсталаци, които на някои места стават същински гъсталаци. Черната елша има разкривен ствол и сиво-черна (оттук и името й) напукана кора. А допрете ли ръка до по-младите й клонки или до листата, ще усетите лепкавия сок, който те отделят. Листата на черната елша са сравнително едри, обратно-яйцевидни или почти кръгли, на върха най-често с вдлъбнатина, в която ще видите триъгълно зъбче. Ръбът на листата е двойно и остро назъбен. Листната петура е с 5 до 8 двойки странични жилки, които във връхната си част имат по няколко разклонения и всяко от тях завършва в зъб на ръба. Всичко това е напълно достатъчно, за да разпознаете безпогрешно черната елша от другите два вида елша, които растат в нашата флора — бялата (Alnus incana) и зелената елша (Alnus viridis). Тези два вида имат листа с яйцевидна или елипсовидна форма, ръбът им е двойно напилен, а горната или долната им повърхност е покрита с власинки. Освен това страничните им жилки винаги са повече от 8 двойки. Черната елша както всички други представители на семейство Брезови е еднодомно растение. И мъжките, и женските цветове образуват съцветия — реси, но те при този вид са по-особено устроени в сравнение с брезата например. Всеки мъжки цвят е съставен от четириделен околоцветник и 4 тичинки, а три мъжки цвята образуват дихазия, обхваната от виолетово обагрена покривна люспа. И така няколко дихазии формират едно ресовидно съцветие, а на един индивид има стотици такива реси, които висят по върховете на клонките. Женският цвят е съставен от 4 сраснали прицветни листчета, а в малката паничка, която те образуват, е разположен плодникът. Той има късо стълбче с две нишковидни близалца. Два женски цвята образуват също дихазия с покривна люспа, която по време на узряването на плодчетата вдървенява. Женските реси са съставени от няколко дихазии, но те са много по-къси от мъжките и приличат на малка зелено-кафява до сиво-кафява шишарка. Черната елша цъфти през март и април. Плодовете й завързват в края на лятото и узряват през октом-

ври. Тогава дърветата са отрупани с многобройни кафяви „шишарки”. Плодовете на черната елша са елипсовидни червено-кафяви едносеменни орехчета с по едно ципесто крилце от двете страни на орехчето. Така и най-лекият повей на вятъра може да разнесе елшовите орехчета из околността, а и по-далеч, където те ще дадат живот на нови растения. Черната елша освен чрез семена се размножава и вегетативно чрез коренови издънки. Черната елша има устойчива на вода дървесина и затова се използва за подводни строежи. Тя е и добър укрепител на речните брегове. Кората й съдържа дъбилни вещества и може да се използва в кожарската промишленост. Пределната възраст на черната елша е около 100 години.

16

Ботаника

http://bgnauka.com

17

Ботаника

http://bgnauka.com ОБИКНОВЕН ГАБЪР (Carpinus betulus ) Обикновеният габър е един от най-широко разпространените дървесни видове у нас, но съобществата му обикновено заемат малки площи. Ще го срещнете из равнинните гори заедно с някои видове дъб или липа. По-нагоре — в предпланините, той образува вече по-обширни габърови или габърово-букови съобщества. Така обикновеният габър постепенно се изкачва докъм 800 — 900 м надм.в. Обикновеният габър има силно развита коренова система, която го прави издръжлив на различни климатични и почвени условия. Тази устойчивост му осигурява и успех в междувидовата борба за съществуване. Независимо от това той най-добре се развива на умерено влажни и рохкави песъчливо-глинести или на сиви горски почви. Стволът на обикновения габър е прав и стига до 25 м височина. Кората му е тъмносива и гладка. Клоните образуват богато развита и гъсто облистена корона. Листата на обикновения габър са прости, цели, продълговато яйцевидни и на дължина стигат до 12 см, а ширината им е от 3 до 7 см. На всяка листна петура са развити 9 — 15 двойки странични жилки, които се хвърлят в очи с правите и успоредни линии, които образуват по петурата. Листният ръб е двойно напилен и във всяко зъбче влиза по една странична жилка или нейно връхно разклонение. Обикновеният габър, както и всички наши представители на брезовите, е листо-падно дърво — всяка есен той изгубва зелената си ,,дреха”, за да прекара в покой студената зима. Обикновеният габър е еднодомно растение, а цветовете му са разделнополови, събрани в увиснали мъжки и женски съцветия — реси. Мъжките реси са дълги около 6 см. Те са съставени от цветове, които нямат околоцветник и прицветни листчета. Вместо тях се развива една ресничеста червенокафява покривна люспа, а навътре от нея са събрани 4 — 12 тичинки. Женските реси рано напролет са много дребни, но по-късно се удължават и стигат до 15 см дължина. Отделните женски цветове са събрани по два в пазвите на покривни люспи и няколко такива групички, наредени една до друга, образуват женската реса. През април и май габъровите дървета цъфтят и тогава повее ли вятър, цветният прашец от мъжките реси се разнася като жълт облак от милиони микроскопични прашинки. Цветният прашец опложда женските цветове и в края на лятото се появяват плодоносещите клонки на растенията. Вгледате

ли се по-внимателно в лиснатите клони на габъра, сред зелената шума ще откриете струпаните и висящи плодове на растението. Те ще привлекат погледа ви със своеобразното си устройство. Плодът е яйцевидно орехче, разположено в основата на триделна жълтозелена плодна люспа със симетрични дялове. Средният дял винаги е по-дълъг от страничните, а всички те са продълговати, целокрайни или дребно и разредно назъбени по края. Към края на септември плодовете узряват и плодните люспи стават жълтеникави, твърди и чупливи. По плодовете можете безпогрешно да разпознаете обикновения габър от неговия събрат — келявия габър (Carpinus orientalis). При него плодните люспи са винаги несиметрично-триделни, дяловете им са къси, почти триъгълни по форма и едро назъбени по ръба си. Освен това листата на келявия габър са доста по-дребни. Обикновеният габър има твърда и жилава дървесина, която се използува за изработване на обущарски клечки и калъпи, на винтове и дръжки за сечива, а също и на плоскости за мебелната промишленост. Обикновеният габър живее до 300 години.

18

Ботаника

http://bgnauka.com ОБИКНОВЕНА ЛЕСКА (Corylus avellana ) Из храсталаците и разредените гори почти в цялата страна често можете да съгледате жилави и преплетени стъбла, зашумени с едри листа. Наесен стъблата се обкичват с особени зелени кошнички, в които се намират плодовете на тези растения. Това е обикновената леска с добре познатите ви лешници. Тя е листопаден храст и расте на богати на хранителни вещества почви. Среща се и на бедни, каменисти почви. В планините тя прониква докъм 1800 м надм.в., където най-често съпровожда буковите гори. Обикновената леска се заселва и на мястото на изсечените гори и там може да образува обширни храсталаци. Кореновата система на обикновената леска е разпростряна нашироко, но не прониква надълбоко в почвата. Стъблата на един лесков храст образуват плътна почти кълбовидна корона. Кората им е тъмносива до сиво-кафява с напречни линии, които са няколко милиметра дебели. На височина обикновената леска стига до 7 — 8 м. Листата й са едри, с разнообразна форма. Едни от тях са широко яйцевидни с източен и заострен връх, други са обратно яйцевидни, а трети — почти кръгли, със сърцевидна основа. На дължина те достигат 13 — 14 см, а на ширина — 10 см. Всяка листна петура има по 8 — 12 двойки странични жилки, които завършват в остро и двойно назъбения и ръб. Младите листа са покрити и отгоре, и отдолу с власинки, но старите имат власинки само покрай жилките от долната страна на петурата. Обикновената леска е еднодомно и разделнополово растение. Мъжките и женските й цветове са събрани в съцветия — реси, които се появяват, преди лесковите храсти да се разлистят. Мъжките реси по време на цъфтежа стигат до 12 см дължина.’ Всеки мъжки цвят е съставен от две сиво-зелени прицветни листчета, които обгарждат 4 тичинки. В една мъжка реса има повече от 20 единични цвята. Женските реси са устроени по-различно. Те не образуват нормална реса, а съцветието е удължена яйцевидна пъпка, в която са събрани по 2 — 3 женски цвята. На върха на всяка пъпка се подават червено обагрените стълбчета на плодниците и техните близалца. Обикновената леска цъфти рано — от края на февруари докъм края на април. Опрашването на цветовете става с помощта на вятъра, а от оплодените вече цветове през август се появяват първите плодове. Те узряват в края на септември и винаги са събрани в групи от 2 — 3, рядко повече, леш-

ника. Всеки лешник е обвит с плитко назъбено на върха зелено листче — плодна обвивка, или купула, което не покрива изцяло плода. Когато лешникът узрее, купулата става твърда и жълто-кафява, а плодът може свободно да се отдели от нея. Самите лешници са с твърда светлокафява или жълто-кафява обвивка и широко яйцевидна форма. При разчупване на твърдата обвивка се появява вкусната ядка. Ако ви се случи да намерите лесков храст, на който купулите са различни от описаните, това е сигурен белег, че сте попаднали на друг вид леска. У нас растат още турска ( Corylus colurna) и цариградска (Corylus maxima) леска, но само като културни растения. При турската леска купулата е дълга, дълбоко изрязана на делчета, но не покрива изцяло лешника, а при цариградската леска тя е много дълга, силно източена, плитко изрязана и покрива напълно лешника. Обикновената леска е полезно растение. Тя има жилава и леснообработваща се дървесина, която се използва за изработка на обръчи и въглени за рисуване. Лешниковите ядки са богати на мазнини (около 52 %) и на протеин (около 18%) и са ценен продукт за хранителната промишленост, а в суров вид са голямо лакомство за хората.

19

Култура

http://bgnauka.com

20

Култура

http://bgnauka.com

Ïúðâîáèòíîòî „èçêóñòâî”, êîåòî è äî äíåñ å æèâî ó íÿêîè íàðîäè, îáõâàùà òåðèòîðèàëíî âñè÷êè êîíòèíåíòè, à õðîíîëîãè÷íî öÿëàòà åïîõà îò ïîÿâàòà íà ïúðâîáèòíèÿ ÷îâåê.

21

Култура

http://bgnauka.com

мил умерен климат на континента. 2 000 000 - 20 000/10 000г. Пр. Хр., Палеолит или Старокаменна епоха. Той се дели на четири периода: Орняшки, Перигордейски, Солютре и Мадленски. Имената са им дадени по най-важните местонахождения на Палеолитни паметници. През Палеолита хомосапиенс започнал да сформира социални структури. Организиран бил колективен лов, разбрали, че за да оцелеят трябва да следят популациите на животните и започнали да се местят с тях, за целта строяли временни заслони иначе използвали скалните пещери. Това довело до номадски начин на живот. При погребенията мъртвия бил полаган в поза на спящ човек, засипвал се с червена боя (охра)*. В гроба на умрелия започнали да слагат всичко, от което имал нужда приживе – вещи, сечива, кожи... Поставяли са надгробни плочи. Всичко това води до заключението, че кроманьонците са вярвали в задгробния живот. Маркирали са две части на света – живот (изток) и смърт (запад)*. През 1879 г. за първи път е открита пещера с праисторическа рисунка. В началото на ХХ в. започна да се говори за Палеолитната пещерна живопис, приета и подкрепена от научните среди със сериозни доказателства. Горе-долу по това време започва по задълбочено да се изучават откритите скални изображения в Сахара и Южна Африка, Австралия и Океания. Тогава започва интересът към ранните форми на изкуството и продължава със същата страст и до днес. И това е разбираемо, защото колкото повече знаем за миналото, толкова сме по-добре подготвени за бъдещето. Ако разделим тогавашното изкуство на жанрове то те са два вида: скално неподвижно с врязани и оцветени рисунки; и Арт мобиле или подвижно върху кости, камъни, зъби с антропоморфни( ) изображения. В Северна и Южна Африка са открити рисунки сходни с тези в Испания, но тук има и изображение на три танцуващи фигури с възхитително чувство за ритъм. През късния Палеолит възникват резбата на камък и кост, наскалната жиII През втория етап от развитието на хомосапиенс вопис, орнаментиката, правенето на украшения и настъпил ледниковия период. Европа се превърна- дребната пластика. Има наченки на архитектура, ла в тундра обитавана от северни елени. Появили музика (ритъм) и танци. В наскалните рисунки се наченки на говор при тогавашните обитатели най-често били изобразявани ръце тъй-като те неандерталците. Тогава започнали да погребват били нещо по специално. С тях те правили жизнено важни неща. мъртвите. Това са периодите Ашел и Мустер.

Трябва да започна с това, че условно наричаме праисторическите предмети и изображения изкуство. Закавичвам го, защото появата му не е породена от естетически нужди, а от съвсем други общочовешки и ежедневни. В съвременния контекст можем да го разглеждаме като такова, но появата му е била предизвикана от чисто социални нужди. Тук се появява въпроса: Какво е предизвикало нуждата от изобразяване на моментната действителност? Какво е накарало праисторическите хора да пресъздават огромните животни в своите пещери? Ръце, ръка с животно, бизони, риби, зайци, северни елени, диви коне, мечки, и дори себе си. Намерени са около 200 пещери със скални рисунки. Около 15 000 изображения предимно в Южна Франция, Испания, Сицилия, Централна Африка, Алжир... Първобитното „изкуство”, което и до днес е живо у някои народи, обхваща териториално всички континенти, а хронологично цялата епоха от появата на първобитния човек. То няма родина, възникнало е по различен начин при различните „народи”. Тъй-нареченото изкуство е било средство за общуване, за обучение на по младите ловци, израз на страхопочитание от природните явления, и по-късно като израз на религиозна проява. Като начало на художествената традиция и основа за понататъшен интерес и развитие, са отпечатъците от човешки ръце, безпорядъчните плетеници от вълни и линии или т.н. макарони и меандри.1 Ще направя кратък преглед през най-древната история на Европа, за да видим как се е променял климата и как се е отразил върху развитието на хората: I В началото е имало тропически климат, след което от север започнал период на застудяване и всичко се превърнало в полярна пустош. На юг започнало затопляне там кроманьонците започнали да ловуват и да събират растения. Това се е случило през Шелския период.

III Третият голям прелом в оцеляването и разви- Ръка с животно – успешен лов тието на човочеството започнал с разтапянето на Само ръка – сила ледниците и снеговете. В резултат на това се офор- Червения цвят (охра) – живот 1 В Испания, пещерата Алтемира, раноориняшки период (късен Палеолит), има изобразени макарони в които се долавя очертанията на бича глава.

22

Култура

http://bgnauka.com

Пещерна рисунка в Австралия: Мъж - ловец или войн

23

Култура

http://bgnauka.com Златен – живот Кон – символ на плодородието Брадвата – майка, той е култов предмет рисуван в ръцете на жените

в пещерата Монтесиан. Такива натуралистични произведения били слагани близо до стени, които им служели за подпори. Последна степен е замяната на релефа с по висшата живописна форма на първобитното мислене - абстракцията. Това са Използвали само земни бои тъй-като други не поз- твърде общо нанесените линии, животински очернавали: охра, хематит и въглен. Когато рисували тания и женските образи които са символи на пложивотни, първобитните хора, съвсем умишлено и дородието, началото и пазителката на огъня. много умело пресъздавали освен външния вид и характера им като че ли на него се наблягало по- Праисторията може да се раздели на два периовече с идеята да се покаже какви постижения са да: 1-ви период Присвояваща икономика харакнаправили, кой е убил най-голямото и страшно терна за Палеолит и мезолит. През Мезолита се животно, кой е донесъл храна, кой е най-силния и оформила съвременната флора и фауна, появява съответно най-важния в племето. Изображенията лъкът и стрелата, уреди за риболов, най-древните са били начин да изразят емоции и впечатления, плавателни средства; 2-ри период Произвеждаща да изкажат мислите и чувствата, които са ги въл- икономика характерна за Новокаменната епоха до нували и са натрупвали по време на лов и прехо- Средновековието. дите. Рисували и обредни сцени с което показвали своите страхове и нужди. Въз основа на морфо- През епохата на Неолита (Новокаменната епоха логични изследвания Льоруа Гуран излага идеята 10 000 – 2000г. Пр. Хр., за Европа; 18 000 – 3000г си за четири стила, в които се наблюдава усъвър- пр. Хр. За Египет) се преминава от номадски към шенстване на художествените умения и преход от отседнал начин на живот. Това довело до развитие схематично към почти натуралистично представя- на земеделието и животновъдството. Засявали и не на животните и човешките форми. Делипорт, отглеждали ръж, ечемик, просо, жито, боб и грах. друг изследовател на праисторията, пък предлага Опитомили и отглеждали говеда, овце и кози. няколко типа обединяване на фигурите: случайно, Вече не живеели в пещери. Започнали да устройрепетитивно (чрез повторения), наративно (повес- ват домовете си на открито с подръчни материали. твувателно) и геометрично – чрез фризово пост- Появила се архитектурата. Първата монументална роение или чрез афронтиране на фигурите. Моти- архитектура от камък са били менхирите, долмевите на това изкуство са геометрични, които могат ните, кромлехите, те служили като израз на единсда са знаци, символи за мъжки и женски род и зна- твото и силата на рода. Това е периода на началото ци-индекси като обозначение за цифрови структу- на родовообщинния строй. Тук йерархията била ри; животински - от тях най-често са изобразявани проста – избиран бил вожд. Това бил най-стария бизони, коне, мамути, елени и антропоморфни. и най-опитен член на племето. Той бил мъдър с Съществуват различни тези за произхода на изкус- чувство за отговорност за хората си. Той трябвало твото. Една от тях за произхода на първите скални да ги пази, да се грижи за нуждите им и да им дава рисунки е тази - „Изкуство за изкуството”, но едва съвети, смелост и самочувствие. След като почили, това е приоритет за много по късен етап то ис- нал подопечните му решили, че и след смъртта си торията. Друга е ловната магия. Животното трябва той ще продължи да ги пази и да им помага. Така ритуално да се убие, за да има успех лова. И тази се развил култа към мъртвите. теза не е достатъчно силна, защото едва 2,5% от Менхирите – огромни побити камъни, имали прясцените са с убити животни. Трета теза разглежда ка връзка с погребенията. Отвесното положение палеолитните изображения като проява на мито- на менхира е символ на тялото по което се отлилогично мислене. Посещаването на тези „гале- чава човека от животното, но те не са погребални рии” било като посещение на мито-ритуален ком- паметници. плекс, те не само гледали стенописите, но и пеели Долмените – два отвесно побити камъка с водои танцували. Друга идея предлага Столяр. В ос- равно положена върху тях плоча. Понякога са ги новата на която стои „неутралния макет”. Според покривали и от четирите страни с плочи или са ги него първо били използвани естествените скални засипвали. образования върху които слагали меча кожа и вър- За първи път човекът собственоръчно ограничаху нея запазената глава на убитата мечка. После вал пространство. Може би във вид надгробна животното било натрупвано с глина и грижливо могила, но това станало основа на архитектурата. извайвано. За пример той дава намереното такова Вътрешността на долменът е тайнствено място, 24

Култура

http://bgnauka.com където обитавал духа на умрелия. За да общува с където обитавал духа на умрелия. За да общува с външния свят били оставяни малки кръгли отвори в страничните плочи. Неолитът бил периодът, в който се научили как да използват глината и започнали да правят предмети за бита. Плетели кошове от клонки, изработвали тъкани, оформяли каменни сечива. Голяма роля и важно откритие бил металът. Той направил сечивата им по здрави и трайни. Що се отнася до медта и златото то те по всяка вероятност са били донесени от изтока. Първоначално металът бил използван за изработката на накити, а калая и медта по-късно заменили каменните оръдия и дали възможност да се изработят нови и по рационални. На по-късен етап през този период започва художественото оформяне на металните изделия. Друго характерно за него е монументалната каменна скулптура. В исторически план човек се развива неравномерно по време и място. Това се отнася за всички сфери на неговото/нашето развитие. Например през късния палеолит, мезолита и неолита в Югозападна Европа и Сахара, която тогава е била плодородна и зелена, се предпочитала живописта. Такива рисунки са намерени в пещерите, по скалите, и скалните навеси. Но за сметка на това идолна пластика почти няма. В същият период в Средна и Югоизточна Европа дребната каменна и глинена пластика е добре развита и има водещо място в праисторическото изкуство тук. От късния палеолит до бронзовата епоха изключително редки са скалните рисунки в района. Те са предимно с геометрични орнаменти добре съчетани със съдовете. В резултат на което възникват забележителни произведения на приложното изкуство. Идолната пластика е следствие от идеята за плодородието, която е в основата на всички древни култове. Зараждането на култа е най-старата религия, ако приемем тезата за Дарвиновата теория. Първият култ в човешката история, за когото има неоспорими сведения е култа към Богинята майка. Тази матриархална почит води своето съществувание още от най-дълбока древност. Сведения за нея са намерени от периода на късния палеолит, където започва преклонението пред продължителката на рода. Тя се свързва още с родовообщинния строй и неговата социална структура, и съответните култове. Голяма част, над 90%, от намерените идоли са женски фигури. Мъжките са изключителна рядкост. Образът на жената продължава да доминира и по-късно при преминаването в патриархалното общество (например в каменно-медната епоха). Временен

спад на пластиката се забелязва през ранните етапи на бронзовата епоха, но в късната бронзова пак се възражда. Това може да се тълкува в две насоки: в първата, че култа към плодородието (продължителката на рода, тази която дава живот) е вечен; и втората, с цикличността, която е характерна за всяко време. Всичко си има своето време и когато отмине идва друго, а после, както при сезоните започва отначало. Както прочие и Ренесанса, българското възраждане и др. Но освен култа към богинята майка има и други. Те са свързани с природата, космоса, атмосферните явления и магията. Такива култове е имало към слънцето (това е най-важният и най-стар от тези) и луната. Сведения за тях са намерени в българските територии в селищната могила при село Овчарово, Търговищка област.2 Култа към слънцето е характерен за всички ранноземеделски общества. Върху олтарите от култовата сцена от село Овчарово личат символите на слънцето, луната, има знаци на растения, змия или светкавица и други. Участващите в сцената четири женски фигури са в поза на адорация, с вдигнати ръце, което дава възможност правилно да се интерпретира този жест. Тези жени не са божества, а медиатори между хората и боговете. На божествата са посвещавани глинени олтари, стълбове, напомнящи кули. Такива има намерени в селищната могила Поляница напомнящи култа към слънцето. Автор: Мая Павлова

2 Тодорова, Х. Аврамова, М. „Праисторическо изкуство в България”, И Бългаски художник 1982г., стр. 13, 55

25

минералогия - гемология

http://bgnauka.com

„Кулинан 1” „Звездата на Африка”

Огненият камък 26

минералогия - гемология

http://bgnauka.com Диамантът е известен на човечеството от незапомнени времена. Неговата съвършена прозрачност, изящен блясък, висока твърдост и красиви форми са му определили славата на „най-прекрасния скъпоценен камък”. Още Плании Стари в своята „Естествена история” отбелязва, че „диамантът се цени най-високо от всички скъпоценни камъни”. Когато прибавим към тази кратка характеристика и факта, че диамантът навлиза все по-широко във всички отрасли на науката и техниката, не отслабващия интерес към него е напълно обясним. Съществува легенда, според която първите „огнени камъни” (диамантите) са намерени в 327 г. пр. хр. От войници на Александър Македонски по време на похода му в индия. Археологическите данни свидетелстват, че още през третото хилядолетие пр. хр. Диамантите били известни в Идния и чак до средата на XVIII век тя остава главен доставчик на този скъпоценен камък. След 50-те години на осемдесетото столетие основния добив на диаманти се извършва в Южна Америка, където през 1726 г. са открити диамантонисните разсипи в Бразилия. Скъпоценният камък се добива тогава частично и в Боливия, Венецуела, Еквадор. Първите диаманти намерени в Урал датират от 1829 година. През втората половина на XIX в. започва „диамантеният век” на Южна Африка, а в началото на по-миналият век крупни диамантени находки били открити в Сибир. Добивът на природни диаманти през същия век, а и до днес непрекъснато нараства до края на миналия началото на този век е стигнало 50 карата годишен добив. Запасите на планетата са оценяват на около 1500 милиона карата. Средно 98% от добивите диаманти в света понастоящем идват от Африканските находища, сред които на първо място са диамантените мини в Заир и в ЮАР. Уникални и без аналог в световната практика са находищата в Намибия, където почти всички добиви диаманти са за бижутерийни цели. И още едно любопитно сравнение: през 1964 г. световния добив на злато 2130 тона, т.е. продукция която може да се натовари на влакова композиция с 43 вагона. През същата година са извлечени 32 милиона карата дуаманти – количество, което би могло да се помести в каросерията на шестоварен самосвал. Стоиноста на този товар обаще е 16 пъти с по-висока от стой-

Брилянти

ността на „златната влакова композиция”. От минераложка гледна точка диамантът е един от известините днес над 2000 минерални вида. Името му произхожда от гръцкото „адамос” и означава „непобедим”. Причина за това наименование е високата твърдост на диаманта (10 по скалата на Моос) и голямата му химическа (не се разтваря в кисилини и основи) и механична (практически не се износва) устойчивост. От гледна точна на химика диамантът е чист въглерод, по-точно една от трите полиморфни форми на шестия елемент от Менделеевата таблица. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични ромбододекаедрични и кубични кристали или като комбинация от тях. Минералът е безцветен или оцветен в жълт, син, зелен, кафяв и червен цвят, но във всички случеи със силен диамантен блясък и прозрачност на чиста вода. Неговите сиви и черни зърнести разновидности са познати като борт, топчестите – като балас, а с примеси от графит – като карбонадо. Тези три вида са представители на техническите диаманти. Диамантът се среща изключително рядко в природата. Находищата му се делят на коренни (първични) и разсипни (вторични).Коренните му находища се отъждествяват с „кимберлиги”, които представялват тръбообразни вертикално залягащи тела от ултраосновни вулканични скали, богати на оливин, a понякога и на флагопин, зелен пироксед (диопсид) и други минерали. Характерното за тези образования е и присъствието на различни видове гранати, между които червеният пироп играе указваща роля при търсенето на диамантените находки. Диаметърът на кимберлитните тръби варира от 30 до 1500 метра, а дълбочината им дости27 га 1100 метра.

минералогия - гемология

http://bgnauka.com

A154 Кимберлитен ров, Lac de Gras, Канада Фуниообразните кимберлитни тръби разсичат мощните слоеве от стари метаморфни и магмени скали и лежащите върху тях седиментни (утаечни) пластове от пясъчници, варовици, глини и въглища. В горната си част те преминават в „синя земя” (разрушен кимберлит) и „жълта земя” (изветрял, напълно разложен камберлит). Диамантите в кимберлитите са предимно под формата на добре кристализирани октаедри или окръглени додекаедроиди. Размерите на отделните кристалчета варират от микроскопични до 8 - 10 – сантиметрови, а съдържанието им – от 0,05 – 0,1 до 1,0 карат на тон руда (кимберлитна маса). Това означава, че за да се получи един карат диамант е необходимо да се преработят между 1 и 10-20 тона скална маса! Смята се, че кимберлитните тръби са се образували в резултат от взрив предизвикан при издигането от горните нива на мантията на магмата, богат на газове и пати. Що се отнася до образуването на самите диаманти в кимберлитите, за техния

произход съществуват три мнения. Според първото диамантите са се кристализирали от самата кимберлитна магма; други учени смятат, че те са се образували за сметка на въглерод съдържащите късове „заградени” в кимберлитната магма от околните скали. Третият вариант предполага, че диамантите са изнесени от кимберлита заедно с отломките от еклогити от дълбоките части на литосферата (от мантията). Най-правдоподобно е последното предположение, според което кимберлитните диаманти са раждат в горните нива на мантията (на дълбочина 150-200 километра), където съществуват налягания от 4500 мегапаскала (МПА) и температури около 1200º C. В огнища, се зарежда кимберлитната магма, която представлява производна на пълното или частичното разтопяване на ултраосновен субсад. Първоизточник на диаманта е постоянно присъстващият в магмата въглероден двуокис, който се редуцура по реакцията на Будоар до чист въглерод.

28

минералогия - гемология

http://bgnauka.com Най-известните коренни находки на диаманти са разположени предимно на страрите платформи на земната кора.Особено широко е разпространението на кимберлитите в Южна Африка (Афро-Американска платформа), откъдето и носят името си (от селището Кумберли). Задълбоченият анализ на геоложкия строеж на значителна част от района на Сибир позволи на младия по-това време руски учен акад. В. С. Соболев да предскаже съществуването на диамантоносни кимберлити и върху територията на Сибирска платформа. Както е известно пророческото предсказание на учения след това бе потвърдено по най-блестящ начин. През 1954 година геоложката Л. Попугаева откри първата камберлитна тръба „Зорница”, а днес броят на кимберлитите отдавна надхвърлят сто. Вторият тип деамантоносни находища са разсипите, които доставят само една седма от дебиваните диаманти. Те са образуват от разрушаването на коренните находища на минерала под действието на редица екзогенни (външни) фактори (дъжд, вятър, реки, морета, ледници и др.). Най-известните от тях се намират по крайбрежието на Югозападна Африка, където морски съдове се проучват и добиват средно по 20-25 карата диаманти на денонощие. Морските диамантоносни отложения са разположени в шелфа на разстояние до 300 м. до брега и дълбочина до 35 метра и обхващат площ около 50 000 квадратни километра. Предполага се, че са се образували вследствие разрушаването на излизащите на океанското дъно кимберлитни тръби под въздействие на подводното изветряне, теченията и вълните. Или в резултат на внасяне от сушата с водите на Оранжевата река и река Ваал, в чиито алувиални отложения също присъстват скъпоценни минерали. Съдържанието на диаманти там се оценява на 0,015 - 2,5 карата на тон пясък или при преработване на 60 милиона тона годишно се извличат средно около 2 милиона карата диаманти. До скоро се смяташе, че всички коренни находища на диаманти в природата са свързани с кимберлитите. В последно време обаче са били получени данни, които показват, че кимберлитите не са единственият първичен източник на скъпоцения камък. Установено бе повсеместното разпространение по земната повърхност на дребни диаманти, които са различават съществено от кимберлитите в морфологично отношение и по-физични свойства. За тях са характерни предимно кубичните кристали (50% от всички изследвани случая)

микроагрегатите и деформираните зърна, докато при кимберлитните диаманти преобладават октаедричните и додекаедроидните кристали. Специфична е също така и цветовата характеристика на дребните диаманти – почти винаги те са оцветени, докато повечето от кимберлитните диаманти са безцветни. Самото им название „дребни диаманти” е свидетелство за малките им размери. Доказано е, че част от дребните диаманти водят произхода си от паднали на земята метеотити (или са резултат от удара им върху земната повърхност). Това са импактни диаманти. Появата на останалите дребни диаманти се свързва с някои типове магмени или метаморфни скали като перидотити, пероксенити, базалти, пикрити, лимбургити, еклогити, зелени филити и др., при чието образуване условията са били благоприятни и за кристализацията на диамантите.

„Диамантът на надеждата” 9.71 карата

Основното колочество добивани диаманти са технически и се използват за промишлени цели. От тях се използват различни режещи, шлифовъчни и полировъчни инструменти, приспособления и пасти, изтеглящи дюзи индикатори в броячите за ядрени излъчвания, части за часовникарската промишленост и приборостроенето. В бижутерийната промишленост отиват около една пета от добиваните диаманти. Тези от тях, които са обработени в определена форма, са наричат брилянти. Остеняването се извършва с цел да се придаде специална естетическа форма на минера с достигане на висок светлинен ефект и подчертаване на специалния му блясък, а също и за да се отстранят някои от природните му недостатъци като наличието на включения, пукнатини и др. При този процес най-често се губи половината от масата на обработваемия камък (окикновено от диамант с тегло 2,0 – 2,5 карата се получава бри29 лянт с тегло 1 карат),

минералогия - гемология

http://bgnauka.com но твърде високата стойност на брилянтите (до 20 000 долара за еднокаратов брилянт срещу 750$ за същия по размери, но неостенен диамант от найвисоко качество) ги прави извънредно рентабилни. В сравнение с тези внушителни цифри цената на техническите диаманти е изненадващо ниска около 3$ за 1 карат! Най-общо стойностите на диамантите зависи от четири фактора – тегло (в карати), сложност на обработката, прозрачност и цвят. Класическият обработен диамант е 57-стенен, така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината. Съществуват 9 най-разпространени форми на обработените диаманти: кръгла (round), овална (oval), маркиз (marquise), крушовидна (pear), принцеса (princess), сърцевидна (heard), изумруд (emerald), радиант (radiant), трилиант (trillion). Съществуват няколко формули за оценка на скъпоценните камъни. Според едната от тях стойността на най-големия намерен досега диамант, гиганта „Купинан” с тегло 621,2 грама (3106 карата), се определя за 290 милиона долара. Това е приблизително стойността на 190 тона чисто злато! Преобладаващия брой добивани диаманти са с размери до 1 карат. Кристалите гиганти, чието тегло се измерва с десетки, стотици (а понякога и с хиляди) карати се срещат твърде рядко. С тях са свързани различни поверия и легенди, стойността им е фантастична и поради това те се водят на особен „отчет” – тоест проследява се пътя от преминаването им от ръка в ръка през годините до превръщането им в експонат на музеина збирка. По долу предлагаме кратки сведения за някои от най-известните диамантени кристали, която история е повече или по-малко популярна не само в средите на специалистите, но и между любителите на криминални сюжети.

Кратерът на кимберлитната тръба „Big hole” от диамантената мина край селището Кимберли в Южна Америка. Експлоатацията на мината започва през 1871 г. До сега са извадени 22,5 милиона тона скала, продуктивен 2 722 килограма диамант. И днес както преди 100 години – диамантоносният пясък се обработва предимно на ръка.

Короната на английските крале с вграден брилянтът „Кухинор”

Брилянт„Екселсиор”

Теглото на този диамант е 995, 2 карата. Открит е през 1893 година в южноафриканския рудник „Ягерсфонтейн” и при обработката е разрязан на 21 брилянта, най-големият, от които тежи 70,0 карата.

„Великият Могол” Този забележителен диамант е намерен още през 1304 година в Индия. След като англичаните завладяват Пенджаб (днес един от индийските щати) той се озовава в съкровищницата на кралица Виктория. Това става през 1849 г. Част от

30

минералогия - гемология

http://bgnauka.com диаманта е шлифована в плосък брилянт с тегло 186,1 карата (при повторната обработка от него свалят още 80 карата). Този брилянт днес носи името „Кухонор” и е вграден в короната на английските крале. Останалата необработена част от гигантския кристал (първоначално тегло 793,5 карата) се намира в британския музей.

„Звездата на Якутия”

„Кулинан” Първоначалното тегло на този гигант е 3106 карата. Той е намерен през 1905 г. в рудника „Премиер” край Претория (ЮАР). В 1907 година е подарен на английският крал Едуарт VII. На следващата година е разрязан на 105 части от които са шлифовани брилянти с различно тегло. Най-големият от тях е „Кулинан I” или наричан още „Звездата на Африка” 530,2 карата (106,04 g.) Заедно с „Кулинан II” (317,4 карата (63.48 g)) двата брилянта пренадлежат на английската корона и са изложени в музея при Тауър. Общото тегло на фасетираните пришлифоването брилянти е 1063,65 карата, което представлява едва една трета от първоначалната маса на кристала.

Както личи от името му този 232,1 каратов диамант произхожда от сибирските диамантени находища. Открит е през 1973 година и представлява октаедричен кристал с гладки стени, висока прозрачност и лек жълтеникъв оттенък. Той заедно с другия якутски гигант „XXVI конгрес на КПСС) (342,5 карата) се съхранява в постоянната изложба при диамантения фонд на Русия.

„Тифани” 128,0 карата

„Тифани”

„Кулинан 1” „Звездата на Африка” „Джонкър” Тежащият 726 карата диамантен кристал е намерен в речните отложения недалеч от рудника „Премиер” в ЮАР през 1934 година. На следващата година той е купен от американският банкер Хари Уинстън. От „Джонкър” са получени 12 великолепни брилянта с тегло от 5,3 до 142,9 карата. Общата маса на тези брилянти е 370,87 карата, което прави 51,08% от първоначалното тегло на кристала. Счита се, че това е своеобразен рекорд при обработката на диаманти в брилянти.

Теглото на кристала е 287,4 карата. Открит е през 1878 година в рудника „Кимберли” (ЮАР). Покъсно е остенен в красив оранжево-жълт брилянт с тегло 128,0 карата, който днес се оценява на половин милион долара. „Южна звезда”

Брилянт „Южна звезда” 31

Това е един от най-големите диаманти намирани в бразилските находища (261,88 карата). Открит през 1853 година. Полученият след обработката брилянт тежи 128,8 карата и се нарежда сред най-красивите брилянти в света.

минералогия - гемология

http://bgnauka.com

„Орлов”

„Орлов” Този диамант е един от седемте исторически скъпоценни камъка в Диамантеният фонд на Русия. Намерен е в разсипите на индииският рудник „Голконда” през XVII век. Познат е още като „Амстердамски диамант” и „Лазаревски диамант” първоначалното му тегло не е известно (предполага се, че е бил около 300 карата) сега тежи 179,3 карата. Претежава слаб синкавозелен оттенък. Шлифован е под формата на индийска роза и познавачите го определят като един от най-красивите брилянти в света.

Схема на диаманта „Орлов”

Няколко обработени диаманта с множество отразяващи стени 32

Психология

http://bgnauka.com

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА КОМУНИКАЦИОННИ ТАКТИКИ Николай Палашев, Ph.D. Често пъти в практиката по обществени комуникации чуваме да се казва, че са били допуснати тактически грешки или че тактиката, като цяло е погрешна. Всъщност подобни оценки означават, че опитът да се постигне целта на комуникационната стратегия са се провалили. Кои са причините за това? Преди всичко, като основна причина може да се посочи, че е липсвало правилно разбиране на същността на комуникационната тактика и въобще на тактиката, разбирана като понятие. Енциклопедичното определение за тактика (Съвременна българска енциклопедия, 2003) гласи, че тя представлява „Средства и начини за обществена и политическа борба, начини за постигане на определена цел, линия на поведение.” Комуникационната тактика, като понятие, се вмества в това определение. Специфичното при нея е, че нейните средства и начини са строго комуникационни и са валидни единствено на полето на обществената комуникация, без значение за коя сфера на обществения живот става въпрос. И ако трябва да се добави още нещо по отношение на причините за провала на дадена комуникационна тактика то това е, че те се коренят в неправилното разбиране и използване на комуникационните средства и начини. Според разбирането за модерните корпоративни комуникации, средствата на комуникационната практика са самите структурни части на този тип комуникации. По правило това са: PR, Създаване на образ, Реклама, Лобизъм, Групи за натиск, Изграждане на корпоративна идентичност, Пропаганда, Социологически и Политологически инструментариум . Ще ги разгледаме не като съществуващи отделно една от друга, а под знака на динамичното и мобилното им съчетаване. Именно в успешното съчетание на комуникационните средства се крие ключът към това, комуникационната тактика практически да оптимизира стратегическите тези идеи. Именно способността да се мисли тактически правилно не винаги предполага едновременното използване на всички посочени комуникационни средства. Всъщност изключително редки са случаите, когато това се налага, тъй като става въпрос за пределни кризисни ситуации, рядко възникващи в условията на демократичност и публичност. Но, за да се изясни

въпросът за предложеното комуникационно съчетаване, трябва да спрем вниманието си върху основните комуникационни варианти, определени от съответни конкретни комуникационни цели. Комуникационен вариант І. Определението му може да се опише така: Комуникационен вариант, при който основна комуникационна цел на субекта е позитивното му позициониране в публичното пространство. При условията на този комуникационен вариант се предполага, че корпоративният субект е нов за публичното пространство или се стреми да заеме нови територии за реализация. Тук комуникационната тактика предполага да насочи усилията си преди всичко към това субектът да стане познат на публично равнище. И то не само познат, но и приемлив, според общоприетите обществени норми. Опознаването и приемането му е необходимо да е в съответствие с поставените за постигане корпоративни цели. За да се постигне оптималност на комуникационната тактика при този комуникационен вариант трябва да се съчетаят следните комуникационни средства: PR, Създаване на образ, Изграждане на корпоративна идентичност и Реклама. Особен момент тук е, че Рекламата се използва при условие, че конкретната дейност на корпоративния субект е свързана с производство на продукт или предлагане на услуги /предпочита се най-вече имидж рекламата и не толкова т.нар. „продуктова” реклама/. Освен това се използва и когато един субект развива своята дейност на полето на политиката, но непременно е в предизборна ситуация. Тогава е допустимо да се съчетае като комуникационно средство т.нар. „политическа” реклама.

PR предлага устойчиви конвенционални начини, които при разглеждания комуникационен вариант работят по посока на това материализирането на визията и посланията на субекта да стане чрез официализиране и формализиране на комуникацията с останалите участници в обществения живот и медиите. Основното, което се изполва тук е познатата техника, осигуряваща ограничаване на евентуален негативизъм спрямо субекта. За свои информационни масиви PR използва натрупаната информация във връзка с идеята за образа на субекта или т.нар. корпоративен имидж.

33

Психология

http://bgnauka.com В това отношение е важно да има яснота по отношение на реалните и предполагаеми /желани/ характеристики на субекта, да е ясна желаната визия за него и да са изготвени съответващите на корпоративната същност материални носители на образа (като корпоративния цвят, корпоративния знак, мотото, съдържащо в себе си основното послание на субекта, бланки, значки, знамена и т.н.). На тази основа PR е в състояние адекватно да внушава в публичното и медийно пространства идеите и тезите на субекта, които пък от своя страна влияят върху общественото мнение по отношение на позитивното позициониране. При условие, че PR и Създаването на образ са съчетани, така че да се допълват и еманципират едновременно, може да се счита, че е създадена комуникационна и информационна основа за съчетаването на комуникационното средство Изграждането на корпоративната идентичност. . Основният момент тук е, че именно чрез корпоративната идентичност се постига легитимността на субекта. Т.е. когато външната среда бъде убедена в достоверността на идентичността на субекта, то тя е склонна безконфликтно да го приеме или с други думи да го легитимира. Тактическото съчетаване на корпоративната идентичност се състои в това, че дава по-широки хоризонти за действие на PR и от друга страна увеличава възможностите на корпоративния имидж да се наложи в публичното пространство. Извеждането на корпоративната идентичност на публично равнище се осъществява чрез внушаване на доверие спрямо субекта и неговите действия, чрез лансираните и възприети корпоративни символи и знаци, чрез осигуряване на вътрешнокорпоративната цялост (б.а. Тук влизат корпоративната принадлежност, корпоративната култура, лоялността към корпоративната теза, осъзнаването на корпоративната йерархия като факт стимулиращ прогрес и не на последно място стройната вътрешно корпоративна комуникация). При условие, че се постигне съчетаване на посочените в случая комуникационни средства, то може да се очаква и позитивно позициониране на субекта в публичното пространство. От гледна точка на комуникационната тактика е много важно да се постигне възможно по-висока степен на баланс. Именно този баланс определя и подхода по отношение на съчетаването. Необходима е логическа последователност, която зависи и от преценката на външните фактори, влияещи върху формирането на общата комуникационно информационна картина. От гледна точка на темпорално-пространс-

твеното разположение на комуникационните средства, логиката на комуникационната тактика определя следната последователност: 1. Чрез техниката на PR се установява официална и формална комуникация с медиите. Т.е., поставя се основата на устойчивите комуникационни канали с медиите.

2. Посредством инструментариума на корпоративните комуникации, включително и чрез PR-техниките се идентифицират основните характеристики на субекта в публичното и медийно пространство. Целта е външната среда да се „запознае” със субекта и правилно да разчита „визитната му картичка”.

3. Следва развитие в дълбочина на подхарактеристиките на субекта. Целта е да наложи в публичното пространство идеята за корпоративната плътност на субекта. Т.е., че той е пълноценен от гледна точка на претенциите му за позициониране в обществената среда.

4. При условие, че е постигнато внушението за пълноценност на субекта, трябва да започне изграждането на корпоративната идентичност. Основни моменти тук са: първо, популяризиране на специфичността на субекта, неговата характерна особеност и индивидуалност и второ, представяне на доказателства, че хорактерните за субекта черти са съвместими с общоприетите обществени норми, произхождащи от възприетата ценностна система. Важно е да се разбере, че не трябва да се допуска алогичност при използването на комуникационните средства. А това означава най-вече, че независимо в кой етап се намира комуникационната тактика, отделните й съставни части не бива да си противоречат в смислово и комуникационно отношение. Комуникационен вариант ІІ. При този вариант основната комуникационна цел е постигане на институционализация на корпоративния субект. По правило този вариант предполага, че корпоративният субект е позициониран в публичното пространство. Какво на практика означава да се институализира един корпоративен субект и всъщност какъв е смисълът от това? Преди всичко субектът трябва да притежава призната юридическа и морална утвърденост в сферата, в която развива своята дейност. И това трябва да е на публична основа, в рамките на социалните отношения. Именно институционализацията дава възможност на субекта в най-висока степен да постига своите корпоративни цели. PR, Лобизъм, Усъвършенстване

34

Психология

http://bgnauka.com на корпоративната идентичност, Социологически и политологически инструментариум. PR и тук се използва в рамките на характерните му начини и подходи. Най-важното е, че присъщото му действие на публично равнище /в случая става въпрос за използване на типа „бял” PR/ в найвисока степен на полезност може да се съчетае с характеристиките на посочените други комуникационни средства. В крайна сметка, основната цел е да се внуши и да се постигне убеждението по отношение на общественото мнение, че субектът е „прозрачен” от гледна точка на неговите цели и намерения. В този смисъл усъвършенстването на корпоративната идентичност се изразява в лансиране на послания и даване публичност на факти, свързани със субекта по посока на неговото позитивно присъствие в обществената система. Като цяло това трябва да говори, че заетото от субекта място в социалните отношения е обществено признато. Така, статусът на субекта дава възможност, при предявяване на корпоративните претенции, да не се влезе в ситуация на криза. Наред с всичко това е необходимо и едно по-широко поле за официализирането на корпоративното присъствие. От гледна точка на комуникационната тактика, социологическите и политологически инструментариуми тук се съчетават с останалите комуникационни средства, като най-вече се използва авторитетът на социологическите изследвания и политологическите коментари по отношение на тяхната научност и предполагаема достоверност. В момента, в който едно социологическо изследване и/или политологически анализ препотвърдят внушенията направени в публичното пространство, посредством PR и постигнатия ефект от усъвършенстването на корпоративната идентичност, се постига и пълното съчетаване между използваните при този вариант комуникационни средства. Разбира се, не трябва да се допуска преекспониране по отношение на социологическите и политологическите инструментариуми. По-скоро трябва да се търсят възможности техните резултати да се мултиплицират чрез техниките на PR и да се поддържат чрез непрестанно развиващата се система на корпоративната идентичност. За да се постигне оптимална комуникационна достатъчност на комуникационната тактика, при този вариант трябва да се постигне съчетаване и на лобизма, разглеждан като комуникационно средство. Характеристиката на лобизма като политически институт е именно тази, която тук се явява предпоставка за неговото съчетаване с останалите комуникационни средства. На базата на постигната

публичност чрез PR и комуникационна устойчивост чрез корпоративната идентичност и ефектите от социологическите и политологическите инструментариуми, се развива нагласата за адекватността на корпоративните претенции. Като комуникационно средство лобизмът пряко влияе върху взимането на съответни управленски решения от институциите. Като динамизира обществените процеси в съответната сфера, лобизмът всъщност дава посока за развитие на субекта, като при това се елиминира евентуалната възможност за обструкции спрямо корпоративните намерения и цели. Или с други думи смисълът на съчетаването на лобизма лобизма с разглежданите при този вариант комуникационни средства е в това да се материализират на законова основа идеите и тезите на субекта. Най-важното тук е, че при наличие на съвместяване на посочените комуникационни средства, в крайна сметка се постига устойчивост при воденето на обществен диалог без наличие на екстремен натиск от когото и да било. От гледна точка на логиката на комуникационната тактика тук, в темпорално-пространствено отношение, разположението на комуникационните средства е следното: 1. Посредством техниките на PR се разширяват комуникационните канали, особено тези с медиите. Това дава възможност да се работи на едно по-широко комуникационно поле. На практика това означава създаване на условия, публичното пространство да е в състояние да поема по-голямо количество информация по отношение на субекта.

2. Увеличаването на количеството информация и повишаване на качеството й по отношение на корпоративната идентичност е втората стъпка при комуникационната тактика. Целта е да се дадат повече основания на общественото мнение да мисли позитивно по отношение на намеренията и целите на субекта. Използването тук на комуникационната прозрачност, която предоставя PR, само засилва ефектът на позитивното възприемане.

3. При условие, че в публичното пространство е изграден позитивен рефлекс спрямо присъствието на субекта, следва използването на резултатите от прилагане на социологическите и политологическите инструментариуми. Всъщност постигането на положителен ефект тук, представлява и основата върху която е възможно да се развие съответния лобизъм.

4. Четвъртата стъпка е осъществяване на адекватна лобистка дейност. Постигането на положителен резултат / а оценката, дали той е по-

35

Психология

http://bgnauka.com ложителен се дава на публично равнище, чрез реакциите на другите участници в обществения живот/ е и гаранцията, че субектът е постигнал своята корпоративна институционализация. И при този вариант трябва да се знае, че оптималността на комуникационната тактика предполага непрекъснатост на процеса. А това означава, че отделните тактически етапи от една страна трябва да се преливат един в друг, а друга страна – да продължават действието си, паралелно с останалите.

Комуникационен вариант ІІІ. Основната комуникационна цел при този вариант е установяването на устойчиво публично присъствие на корпоративния субект. Зад тази цел се крие главната задача пред комуникационната тактика, а именно генерирането на доверие спрямо корпоративния субект. Когато говорим за доверие, от гледна точка на корпоративните комуникации, трябва да сме наясно, че това не е просто да се доверяваме на субекта. Наличието на доверие доверие тук означава, че субектът е в състояние пряко да влияе върху отношението спрямо него, да ревизира процеси, свързани с дейността му и да формира нагласи в полза на корпоративните си интереси. Всъщност, става въпрос за усвояване на властови ресурс. Извоюваното доверие към субекта е фактическа власт. Оптималност на комуникационната тактика, в условията на разглеждания тук вариант, се постига чрез съчетаването на следните комуникационни средства: PR, Реклама, Лобизъм, Пропаганда, Социологически и Политологически инструментариум. Основа за съчетаването на PR тук с останалите комуникационни средства се базира преди всичко на това, че неговите начини и подходи се развиват и действат по посока на комуникационната еманципация. Това означава, че изкуствено мисловните PR-конструкции работят на плоскостта на пожеланото. Фантазията и на тази база изграждане на желана визия за субекта, всъщност се оказва ключът към постигане на качествено нова комуникационна плоскост. За да се изпълни със съдържание тази новосъздадена комуникационна плоскост трябва да се постигне съчетаването на Рекламата. Основното, което трябва да се знае тук е, че се използва фактът, че е ясен източника й и по този начин се въздейства на подсъзнателно равнище върху общественото мнение по линия на достоверност и откритост. Като комуникационно средство, Рекламата, при този вариант, работи и по посока на т.нар. „кон-

тролируемото въздействие” върху нагласите и отношението. Основната линия, която трябва да се спазва при съчетаването на Рекламата с останалите комуникационни средства тук е тази, че се въздейства директно на ниво имидж. Дава се възможност, чрез това директно въздействие да се коригират имиджовите параметри, така че да се преодолеят евентуалните пречки пред изграждането на доверие спрямо субекта. По посока на директното въздействие се съчетава и комуникационното средство Пропаганда. Поради това, че в случая реториката е пряка, ясна и убеждаваща, всъщност става възможно допуснатите негативи или предпоставки за негативно отношение спрямо корпоративния имидж да се „заглушат” на една чисто формална вербална основа. Разбира се, езиковите и визуални форми трябва да съответстват на онова, което вече е казано и показано чрез Рекламата и да са адекватни спрямо мисловните конструкции на PR. Най-същественият принос на Пропагандата е, че е в състояние да въздейства на ниво мнения и съмнения върху мисленето на индивида. Така индиректното въздействие върху общественото мнение се изразява в устойчивост по отношение на доверието спрямо субекта. При условие, че е постигнато съчетание между PR, Рекламата и Пропагандата, , може да се счита, че е подготвена почвата за съчетаване на комуникационното средство Социологически и Политологически инструментариуми. . Същественият момент при тяхното съчетаване е в това, че те успяват да затвърдят мненията и нагласите спрямо субекта, които вече са формирани. Именно достоверността, което внушава социологическото изследване и приемливата истинност на политологическия анализ са тези, които доизграждат визията за корпоративния престиж. Акцентът тук се търси в това, да се постигне въздействие спрямо предварително избрана социална група, върху конкретни институции или спрямо фактори, от които зависят тенденциите за развитие в дадена обществена сфера. Именно върху всичко това може да развие своето въздействие и комуникационното средство Лобизъм. От гледна точка на комуникационната тактика, мястото на Лобизма се определя според необходимостта да се постигне вземането на решения в полза на конкретните корпоративни интереси. Но за да стане това, трябва общественото мнение да е готово да приеме за нормално онова, за което се настоява чрез начините и подходите на Лобизма. Или с други думи съчетаването на Лобизма с останалите комуникационни средства тук

36

Психология

http://bgnauka.com се състои в синхронизирането на изказа и третирания смисъл на лансираните тези и идеи. И така, логиката на комуникационната тактика при този вариант предполага следното темпорално-пространствено разположение на комуникационните средства: 1. Първо, PR развива в публичното пространство информационна среда, която да предполага безконфликтно, първосигнално приемане на пожеланата визия за субекта. Тук е важно да се подчертава, че всъщност тази пожелана визия е повече от логична по отношение на корпоративното развитие на субекта от една страна и от друга, че напълно отговаря на модерността.

2. Втората стъпка е паралелна на първата и предполага агресивно присъствие на рекламни внушения в публичното пространство. Тук се търси ефектът на тотално насищане с информация, въздействаща пряко и директно върху нагласите. Именно агресивността в това отношение, постепенно налага мисленето по линия на достоверността и откритостта. Целта е те да започнат да се възприемат като характерни черти на субекта.

3. Третата стъпка е постигане на убеждение у публиката, чрез лансиране на ясни и директни послания за идеите и тезите на субекта, посредством методите на Пропагандата. Важно е да се отбележи, че при осъществяването на тази трета стъпка не бива да се прекъсва действието на първите две.

4. Четвъртата стъпка е да се предприеме инициатива за осъществяване на целенасочено социологическо изследване. Изводите и резултатите от него трябва да се коментират от компетентни и обществено признати специалисти. След което трябва да се осъществят и последващите политологически анализи и коментари. От гледна точка на комуникационната тактика тук е важно да се разбира правилно контролът върху информацията. Не става въпрос за инсинуиране на резултати, а за подход, който да е адекватен на нуждите на субекта. А това се постига, например при социологическите изследвания, като внимателно се формулират въпросите и се подредат така логически, че в крайна сметка да се наложи определен начин на мислене.

5. Петата стъпка е осъществяване на лобиска дейност. Тя няма да е ефективна, ако преди това не е подплатена от резултатите на разгледаното погоре. Именно резултатът от тази пета стъпка, под формата на взети управленски решения в полза на корпоративните интереси представлява фактичес-

ката материализация на комуникационната цел. Оптималността на комуникационната тактика при разгледания вариант се заключава не само в това да се спазва логиката при използването на комуникационните средства, но и да се постига качествено натрупване, като позитив, от отделните постигнати резултати. В крайна сметка, успехът на комуникационната тактика при този случай може да осигури достатъчност на доверието спрямо субекта. А това, както вече стана ясно означава придобиване на необходим властови ресурс.

Комуникационен вариант ІV. Основната комуникационна цел тук е преодоляване на състоянието на криза. . И тъй като всяка криза предполага загуби и натрупване на негативи, то оптималността на комуникационната тактика се заключава в това, „преодоляването” да стане с възможно помалко натрупани загуби за корпоративния субект. Важно е да се разбере, че не толкова материалните и финансовите загуби крият опасност. Те могат да бъдат преодолени с добър мениджмънт и съответните оздравителни мерки. По-голямата опасност се крие в допускането на прекомерни загуби по отношение на корпоративния имидж. Възстановяването на авторитета, доверието и обществените позиции представлява изключително сложна комуникационна задача, тъй като тук става въпрос за ново изграждане на равновесието в триединството дух-интелект-материя. В условията на разглеждания вариант, оптималността на комуникационната тактика се постига чрез съчетаването на следните комуникационни средства: PR, Утвърждаване на образа, Лобизъм, Пропаганда, Групи за натиск, Социологически и Политологически инструментариуми. Съчетаването на PR в този случай представлява една от найсложните комуникационни конструкции, тъй като единствено конвенционалните PR-начини и форми са ндостатъчни за решаване на възникналите проблеми при кризисна ситуация. Подчинявайки се на условията и нормите на корпоративните комуникации, еманципирането на PR се изразява в съчетаване на конвенционалния /т.нар. „бял”/ PR, „черния” PR и кризисния PR. Основните характеристики на „белия” PR, които тук се съчетават с останалите комуникационни средства представляват смислово-техническите похвати, чрез които се ограничава съществуващия негативизъм спрямо субекта, неговите идеи и тези. Но най-вече, чрез устойчиво установените комуникационни канали с медиите се регламентира комуникационния момент, при който присъствието на субекта в медийното пространство е равностоен на този, който 37

Психология

http://bgnauka.com има или имат субектите, предизвикали кризата. По формален признак, това означава, че количеството информация, излъчвана в полза на тезите на субекта е равностойно на това, което е в негово противовес. Паралелно със съчетаването на характеристиките на „белия” PR, се съчетават тези на „черния” PR. Акцентът се търси по линия на манипулацията, чрез реторика, която е освободена от условностите, налагани тогава, когато е задължително да се посочва източник на информацията. Основната комуникационна задача тук е екстремално да се разшири комуникационното поле. На такава основа е възможно да се развият и култивират от страна на конвенционалния и кризисен PR такива комуникационни конструкции, които в крайна сметка информационно да „потопят” комуникационно-информационните конструкции на създалите кризисната ситуация във вреда на субекта. Колкото до кризисния PR, то характеристиките, които се съчетават са насочени преди всичко по посока на преодоляването на върховите моменти на кризата. Затова може да се каже, че при този тип PR има частично съчетаване. Но, разбира се то е много важно, тъй като става въпрос за техники, които дават възможност за бърза комуникационна реакция. Като резултат се постига форсирана обработка на общественото мнение, целяща да отнеме от комуникационните и информационни възможности на създалите кризисната ситуация. Съчетаването на комуникационното средство Утвърждаване на образа съсредоточава вниманието върху внушението на публично равнище, че основните характеристики и белези на субекта са обективно устойчиви. Това дава основание от тактическа гледна точка да се предявят претенции най-вече спрямо медиите да отчитат лансираната позиция на субекта. Основа за съчетанието на това комуникационно средство с останалите се осъществява като вече известните корпоративни митологеми и самата корпоративна митология се изпълва със конкретно съдържание. Това съдържание представлява изявени реални позиции и извършване на конкретни действия от страна на субекта. Именно в ситуация на криза корпоративният образ, който до този момент може и да е бил в сферата на пожеланото трябва да добива все по-широки, осезаеми измерения. Най-важният момент тук е те да бъдат разпознаваеми и приемливи за общественото мнение. Всъщност в това се заключава и самото утвърждаване на образа. В контекста на съчетаването на PR и Утвърждаването на образа се компилира и Лобизма. Акцентът се търси по

отношение на възможностите на Лобизма да променя отношение и да предразполага към взимане на конкретни управленски решения. Основание за съчетаването на Лобизма при разглеждания комуникационен вариант са постигнатите резултати от утвърждаването на образа чрез тяхното популяризиране. В подкрепа на действията по линия на Лобизма, се съчетават характеристиките на Пропагандата. Спецификата тук е, че въздействието се търси по посока на това да се активизират групите за натиск. В крайна сметка се търси активно натрупване на комуникационно напрежение в публичното пространство. Неговата цел е да ограничи действията на създалите кризисната ситуация от една страна и от друга да даде пространство и време на субекта да организира по-нататъшните си стъпки по посока на преодоляване на кризата. Чрез Групите за натиск внушенията, които се правят в публичното пространство се основат на основните характеристики на това комуникационно средство, а именно организираност, което предизвиква чувство за състоятелност на защитаваната теза, масовост, което предизвиква чувство за справедливост на защитаваната кауза и организираност на натиска, което пък внушава идеята за сила. При всяка кризисна ситуация се наблюдава пик на кризата. Именно тук е много важно комуникационната тактика да предложи не само оптималност, но и адекватност. Тъй като обикновено моментът на пик на кризата е кратковременен, трябва да се постигне пълен синхрон при съчетаването на комуникационните средства – кризисен PR, Пропаганда и Групи за натиск. Резултатите от действието им трябва да са логически обвързани. И тази логика е следната: Лансираните в публичното пространство внушения, чрез директния и екстремален изказ на Пропагандата дават основание за конкретното поведение и комуникация на Групите за натиск, това от своя страна изпълва със съдържание подхода на кризисния PR. Съчетаването на комуникационното средство Социологически и Политологически инструментариуми практически финализира комуникационната стратегия при преодоляването на криза. Официализират се резултатите постигнати от субекта, осъществил комуникационната си тактика при този случай. Акцентът при съчетаването на Социологическия и Политологическите инструментариуми се състои в създаването на комуникационно-информационен „тил” по отношение на комуникационната тактика на субекта. Неговата същност представлява достоверна информация

38

http://bgnauka.com под формата на научно оправдани изводи, което се явява и ново информационно депо. Тук се намира гаранцията, че субектът провеждащ комуникационната тактика няма да страда от т.нар. изхабяване на информационния ресурс. А това във всеки случай му дава предимство пред останалите участници в кризисната ситуация по посока на преодоляването на кризата с възможно минимални загуби и негативи. Фиксирането в публичното пространство се осъществява чрез подходите на конвенционалния PR. Темпорално-пространственото разположение на комуникационните средства при разглеждания вариант е следното: 1. Преодоляване на негативите чрез действието на „белия” PR. 2. Паралелно въвеждане на механизмите на „черния” PR. 3. Третата стъпка е предприемане на комуникационни мероприятия по посока на утвърждаването на корпоративния образ.

4. Четвъртата стъпка е въвеждане на ефекта от лобистката дейност.

5. Петата стъпка, отнасяща се до преодоляване на пика на кризата, се състои до компилационното действие на кризисния PR, групите за натиск и пропагандата.

6. Шестата стъпка представлява начало на заключителния етап на комуникационната тактика и се състои в активиране на възможностите на социологическия и политологическите инструментариуми.

7. Заключителния етап на комуникационната тактика се състои в интензивно действие на базата на подходите на конвенционалния PR. Оптималността на комуникационната тактика при този вариант се състои в спазването на логиката на използване на комуникационните средства. Нарушаването на тази логика води до прекомерно изчерпване на човешкия и финансов ресурс на субекта. А допусне ли се това, субектът ще бъде изправен пред огромни трудности в следващите си стъпки по посока на комуникационното си стабилизиране и възстановяване на загубите. Постигне ли се обаче успех при провеждането на комуникационната тактика, то може да се очаква фактическа промяна в комуникационното поведение на създалите кризата и то в полза на субекта. А това означава гаранция за това, че няма да бъде възобновена кризисната ситуация.

Психология

жителен знак, излизането от криза и влизането в норма, представлява момент на стрес. Това състояние на корпоративната психология неминуемо се отразява върху самото корпоративно развитие. Затова е много важно комуникационната тактика тук да предполага генериране на позитивно мислене. То следва да се развива както по отношение на външната среда, така и на вътрешно корпоративна плоскост. Като се има предвид това, като основни задачи пред комуникационната тактика стои изграждането на нова защитна комуникационноинформационна система, повишаване устойчивостта на комуникационните канали и най-вече на тези с медиите, разширяване на полето, на което се изгражда положителния корпоративен имидж и създаване на предпоставки за придобиване на нов, с по-висока степен на полезност, корпоративен статус. Оптималността на комуникационната тактика тук предполага съчетаването на следните комуникационни средства: PR, Разширяване на образа, Реклама, Лобизъм, Социологически и Политологически инструментариуми. Характеристиките на PR, които се съчетават с останалите, посочени тук, комуникационни средства всъщност променят познатата природа на „връзките с обществеността” и действат по посока на установяване контрол върху информацията. Необходимо е да се подчертае, че този контрол не се осъществява чрез упражняване на натиск. Въпросът опира до способността правилата в конкретния комуникационен процес, особено с медиите, да се „диктуват” от субекта. Това става чрез предлагане на регламент, чието морално основание стои зад факта, че субектът е успял да докаже правотата на своите тези по време на кризисната ситуация. Комуникационната претенция със сигурност ще бъде възприета, но задължително е тя да е изказана ясно и да бъде обоснована с желанието комуникацията да се осъществява при условие на взаимно уважение. Естествено тук се използват познатите подходи на конвенционалния PR. Така, постигането на контрол върху информацията дава възможност за съчетаването на Разширяването на образа. Задачата е да се разшири визията за субекта, а представата за него да се персонифицира. Затова, възможности се търсят не само по отношение на тематиката, която се отнася до конкретната дейност на субекта, но и такава, която по правило е във фокуса на общественото внимание. Персонифицирането, Комуникационен вариант V. Комуникационна- например е възможно като се разшири визията та цел при този вариант е излизането на субекта за лицата, представляващи субекта по посока на от криза и влизането му в норма. Макар и с поло- техни чисто човешки качества, пристрастия, хоби, персонално мнение по важни обществени въпроси.

39

Психология

http://bgnauka.com Във всеки случай Разширяването на образа означава да се внуши в публичното пространство, че субектът е „жив” организъм, който има право на свое място в обществената система. Съответно неговите претенции по отношение на корпоративните му интереси са основателни и приемливи. Паралелно с всичко това трябва да започне съчетаването на Рекламата. При разглеждания комуникационен вариант трябва да се търси баланс между продуктовата /даже и когато става въпрос за субект развиващ своята дейност на полето на политиката, е възможно да се рекламира предлагания политически продукт!/ и имиджовата реклама. Характеристиките на Рекламата, които тук се съчетават с останалите комуникационни средства преди всичко трябва да работят по посока на внушението за предлагано „добро качество”. Именно директността на рекламния изказ и израз са тези, които могат да осигурят на субекта потвърждение на лансираните тези от Разширяването на образа, чрез PR. Натрупването на позитивно отношение спрямо субекта в публичното пространство дава основание да се съчетае следващото комуникационно средство, а именно Лобизмът. Тук, преди всичко той има за задача, по един начин, подчинен на строгия регламент на институционалното говорене, да фиксира новите позиции на субекта. Съчетаването на характеристиките на Лобизма се изявяват не толкова по посока на това да се постигне взимане на едно или друго управленско решение в полза на субекта, а във връзка с това официално да се признае на субекта, че той е неоспорима част от обществената система. Всъщност така се постига и необходимата комуникационно-информационна система. На тази основа следва и съчетаването на Социологическия и Политологически инструментариуми, разглеждани като комуникационно средство, според нормите и правилата на корпоративните комуникации. Техните характеристики, които следва да се съчетаят с тези на другите комуникационни средства имат за основна задача да потвърдят вече оформеното позитивно отношение спрямо субекта, неговите идеи и тези, и заявените негови интереси. Особено внимание тук трябва да се обърне на социологическите изводи и политологическите анализи и коментари, които се правят. Във всеки случай, степента на манипулативност не трябва да превишава реалните параметри на бъдещото корпоративно развитие. Т.е., авторитета на съответните социолози и политолози не трябва да се сблъсква с каквито и да било съмнения по отношение на новата същност на субекта. В този

смисъл изводите, направени на базата на съчетаването на Социологическия и политологически инструментариуми инструментариуми следва да са в синхрон с изграждания нов корпоративен статус на субекта. При разглеждания комуникационен вариант, темпорално-пространственото разположение на комуникационните средства е следното: 1. Утвърждаване на комуникационните канали и най-вече на тези с медиите, като се постига контрол върху информацията.

2. Предприемане на комуникационно-информационни мероприятия по посока на разширяването на корпоративния образ на субекта. Стремежът трябва да е към това да е налице основание за безконфликтно приемане на новите корпоративни претенции.

3. Паралелност на рекламното въздействие върху общественото мнение на първосигнално ниво.

4. Четвъртата стъпка е пускане в ход на лобиските механизми, осигуряващи институционализация на корпоративните претенции и новия корпоративен имидж на субекта.

5. Петата стъпка е изграждане на позитивни обществени нагласи по отношение на мястото на субекта в обществената система, чрез изводите, анализите и коментарите на базата на възможностите на Социологическия и политологически инструментариуми. Комуникационната тактика при разглеждания тук вариант се отличава най-вече с това, че основната идея предполага единствено не само позитивно мислене, но и действия не предполагащи конфликти и противопоставяне. И като знаем, че в битността на реалния свят конфликтите, съответно създаващи кризи, са реално измерение на обществените отношения, може да се каже, че комуникационната тактика при този пети вариант е най-сложната комуникационна конструкция в сравнение с разгледаните други четири. Затова и когато се налага да се осъществява този тип комуникационна тактика от изключително значение е както високата професионална подготовка на специалистите по корпоративни комуникации, така и наличието на позитивни нагласи спрямо фактите и процесите от страна на корпоративния мениджмънт.

Едно задължително правило при комуникационната тактика В сферата на обществените комуникации, както и в реалния живот не съществуват идеални форми.

40

* * * Литература 1. Акселрод,А., Патън за лидерството, „Класика и Стил”, С., 2002 2. Буркарт,Р., Наука за комуникацията, „ПИК”, В.Т., 2000 3. Денчев,С.,Семерджиев, Ц., Попов, И., Костова, Н., Концепция и политика за информационна сигурност, „За буквите – О писменах”, С., 2006 4. Маринов, Р., Бял, черен и реверсивен PR, „ВН”, С., 2003 5. Семерджиев, Ц., Стратегия – среда, ресурси, способности, планиране, „Класика и Стил”, С., 2007

41

Своите материали изпращайте на :

Поради тази причина и разгледаните тук пет комуникационни варианта трудно могат да бъдат наблюдавани в условията на реалията. Свидетели сме как елементи на един комуникационен вариант се наблюдават при друг, но това не означава, че се е появил шести комуникационен вариант. Така, разгледаните комуникационни варианти трябва да се разглеждат като основни модели. И тук идва най-важното, което следва да се направи и то е да се постига оптималната компилативност при изграждането на конкретната комуникационна тактика на базата на познанието, което ни дават разгледаните варианти и съответстващите им комуникационни тактики. Разбира се, задължително е да се ползва и натрупаното познание в сферата на обществените отношения. Тук приемането на интердисциплинарния характер на корпоративните комуникации е задължителен. Така че, основното правило, което трябва да се спазва при комуникационната тактика е: Всеки отделен случай в сферата на обществените комуникации е уникален. Тази уникалност налага да се подхожда към комуникационната тактика така, като художникът подхожда към сътворяване на своята неповторимо платно. Но, еврестичното мислене, фантазията и комбинативността трябва да са под знаменателя на установеното вече познание, защото в противен случай няма да се постигне нищо повече от деструктивност на обществената комуникация.

admin@bgnauka.com

Психология

http://bgnauka.com

История

http://bgnauka.com

Крепостните съоръжения в Еленския Балкан

Град Елена е сравнително ново селище. От достигналите до нас документи градът е възникнал през 14 век. Но неговия разцвет настъпва няколко века по-късно, т . е. през периода на Възраждането. Поради това в самия град не са открити останки от античността и средновековието. В околностите на Елена нещата са по-различни. Този район е влизал в територията на тракийското племе корбизи. По-късно еленското землище попада в пределите на царството на Реметалк. След неговото превземане от страна на Рим - околностите на гр. Елена стават неделима част от римската държава. Поради това в Еленския край са открити останки от римски крепости. Те се намират в землището на днешните села Беброво, Костел и Кипилово. Тези крепостни съоръжения в по-голямата си част са построени от император Юстиниан І Велики ( 518-527г. ). Тяхната задача е била да охраняват старопланинския проход Вратник и главния римски път Никополис ад Иструм - Константинопол. Този път е заемал важно стратегическо място в политиката и икономиката на Източната Римска империя. Освен тези твърдини в района на възрожденския град са открити останките на още една крепост. Тя се намира на 10 км. Североизточно и се е нари-

чала Братановград. Това крепостно съоръжение е построено много по-късно за разлика от споменатите по-горе. Тези отбранителни крепости можем да отнесем към късноримската епоха, когато на Балканите нахлуват т.нар. „ варварски “ племена. Те датират ІV-VІ век от н.е. Останките на тези съоръжения все още личат. Прави впечатление, че всички крепости са изградени на високи и труднодостъпни места. Най - запазени са руините на късноримските крепости при селата Кипилово и Костел. За разлика от тях крепостните зидове край с. Беброво са разрушени до основи. Тези късноримски цитадели се различават и по своя градеж. Той е съобразен с терена на всяка една крепост. Крепостните стени на цитаделите при Беброво и Костел са изградени от ломени камъни. Въпреки това и между тях има малки различия в градежа им. Тя се изразява в това, че крепостния зид в Костел е изграден с по-едри и по-дребни камъни. Докато в с. Кипилово крепостните зидове са изградени по тъй наречения opus micstum. Този градеж представлява смесена зидария от дялани камъни и печени тухли. При тяхната направа строителите са ги редували - ред камъни и четири

42

История

http://bgnauka.com

реда тухли. Споменатия градеж прави стената поустойчива на природните сили. Независимо, че градежа на тези крепости е различен, то тяхната дебелина е еднаква. Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места. За разлика от късноримските крепостни съоръжения - потерните край с. Кипилово имат малки размери. В тази крепост те са разположени в най-недостъпните места, с което се удвоява отбраната на крепостните стени, а оттам и на цялата твърдина. Това показва, че крепостта е играла важна роля в отбраната на прохода. В Кипилово освен потерните макар и частично са запазени част от кулите. Те са задължителен елемент във всяко едно отбранително съоръжение. Този принцип не се е променял нито през античността, нито през средновековието. В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна роля обаче е играла северозападната привратна кула. Нейното разположение е при главния вход на крепостта.

Тази привратна кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на височина повече от 6 метра ( най-високо оцелялата ) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са запазени на значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуща навън по склона на стръмнината. Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата ера.Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини. Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната многоетажност. В района на крепостта има още две кули - едната е петоъгълна и се намира на южния зид, а другата е триъгълна островърха кула. Крепостта обаче не е била плътно застроена. Наймного постройки има в нейния тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели стени. Помещението е разпо-

43

История

http://bgnauka.com ложено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор е служил за маневриране на бранниците. Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две коносовидни бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “ цитадела “ в случай на последна защита. Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква. В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда християнството като официална религия. Това ми дава право да смятам, че населението на тази твърдина е било християнско. Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І окончателно изоставя вечния град Рим. Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава. През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена и народи. Естествената защита на новата столица - Стара планина успява да предотврати голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи

на крепостите разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери. Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово. Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са играли важна роля в отбраната на Константинопол. Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път крепостите охранявали средновековните български столици и най-вече царевград Търнов. Използвана литература: 1. Димитър Цончев “ Старините на по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан “ - “ Годишник на Пловдивския археологически музей”, Пловдив, 1948г.

2. Атанас Попов “ Старопланинската укрепителна система за защита на Търновград “ - “ Годишник на окръжния археологически музей във Велико Търново” , т. V, БАН, 1972г.

3. “ Еленски сборник “, София, 1968г.

4. Велко Н. Георгиев “ Село Кипилово ( Минало и настояще ) “, ч.1, Сливен, 1983г.

5. ИАИ - т. VІІІ, 1934-1935г.

6. Снимките са взети от http://ivoso.blog.bg

44

Автор: emilia_n

История

http://bgnauka.com

Византийски императори (хронология – продължение от 11 брой.) Византийската империя е създадена в източната част на Римската империя през 330 г., годината, в която Константин стъпва на власт в Константинопол. След смъртта му започва криза за наследството на трона между наследниците му. Тези войни ускоряват разделението на Римската империя на Източна и Западна. След смъртта на Теодосий (395), империята официално е разделена между синовете му Хонорий (Западна) и Аркадий (Източна). След скриването на Западната римска империя (476), императорът на Източната решава да я присъедини под своя власт.

1. Зинон (474 – 475) и (476 – 491) Базилиск, узурпатор – (475 – 476) 2. Анастасий I (491 – 518)

Константинова династия (306 – 363)

Династия на Фока (602 – 610)

Юстинианова династия (518 – 602) Юстин (518 – 527) Юстиниан I Велики (527 – 565) Юстин II (565 – 578) Тиберий II (578 – 582) Маврикий (582 – 601)

Константин I Велики (306 – Западна империя и Фока (602 – 610) 324 -337, син на Констанций I ) Констанций I I (337 – 361) с Константин I I (337 Ираклиевска династия – 340) – Западна империя с Констант I (337 – 350) (610 – 711) – Западна империя Юлиян (361 – 363) – Западна империя Ираклий I (610 – 641) Константин III Ираклий (641) Ираклий II Ираклон (641) Династия на Йовиан Константин II (641 – 668) Константин IV погонат (668 – 685) (363 – 364) Юстиян II Ринотмет (685 – 695 и 705 – 711) Йовиан (363 – 364) Валентинианова династия (364 – 379) Валентиниан (364 – 378) Валент (364 – 378) Грацпан (375 – 383) – Западна империя Теодосиева династия (379 – 457) Теодосий I Велики (379 – 395) Аркадий (395 – 408) Теодосий II Млади (408 – 450) Маркиан (450 – 457) Тракийска династия (457 – 518)

Период на междуособици (695 – 716) Леонтий (695 – 698) Тиберий III Апсимар (698 – 705) Филипик Варан (711 – 713) Анастасий II (713 – 715) Теодосий III (715 – 716) Сирийска династия (717 – 802) Лъв III Сириеца (716 – 740) Константин V (741 – 775) Лъв IV Хазарин (775 – 797) Константин VI (780 – 797) Ирина (790 и 797 – 802)

Лъв I (457 – 474) Лъв II (473 – 474) Ариадна, дъщеря на Лъв I се омъжва за: 45

История

http://bgnauka.com Период на междуособици (802 – 820)

(1071 – 1078) с Роман IV Диоген (1068 – 1071)

Никифор I Логотет (802 – 811) Савракий (811) Прокопия, дъщеря на Никифор I, се омъжва за Михаил I Рангаве (811 – 813) Лъв V Арменец (813 – 820)

Династия Никифор Вотаниат (1078 – 1081) Никифор III Вотаниат (1078 – 1081) Династия на комнините (2-ри път: 1081 – 1185)

Аморийска или фригийска династия (820 – 867)

Алекси I Комнин (1081 – 1118) Йоан II Комнин (1118 – 1143) Мануил I Комнин (1143 – 1180) Алексий II Комнин (1180 – 1183) Андроник I Комнин (1183 -1185) Йоан Комнин, съимператор на Андроник (1183 – 1185)

Михаил II (820 – 829) Теофил (829 – 842) Михаил III (842 – 867) Македонска династия (867 – 1057) Василий I Македонец (867 – 886) Лъв VI Мъдри (886 – 912) Александър, съимператор (след 871 – 913) сам (912 – 913) Константин VII Порфирогенит (Багрянородни) (913 -959) С Роман I Лакапин (919 – 944) и синовете на Роман (944 – 945) Роман II (959 – 963) Василий II Българоубиец (963 – 1025) С Никифор II Фока (963 – 969) С Йоан I Цимиски (969 – 976) Константин VII, съимператор, след това сам (961 – 1028) Зоя (1028 – 1050) се омъжва за: 1. Роман III Аргир (1028 – 1034) 2. Михаил IV Пафлагон (1034 – 1041) (Михаил V Калфат (1041 – 1042) племеник на Михаил IV и осиновен от Зоя) 3. Константин IX Мономах (1042 – 1055) Теодора, съвместно (1042) след това сама (1055 – 1056) Михаил VI Стратиотик (1056 – 1057) Династия на Комнините (1-ви път 1057 – 1059) Исак I Комнин (1057 – 1059) Династия Дука (1059 – 1078) Константин X Дука (1059 – 1078) Михаил VII, съвместно (ок. 1060) след това сам 46

Династия на Ангелите (1185 – 1204) Исак II (1185 – 1195) и (1203 – 1204) Алексий III (1195 – 1903) Алексий IV (1203 – 1204) Евдокия, дъщеря на Алексий III, се омъжва за Алексий V Дука Мурзуфъл (1204) Династия на Ласкаридите (1204 – 1261) Константин XI (1204) Теодор I Ласкарис (1204 – 1222) Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254) Теодор II Ласкарис (1254 – 1258) Йоан IV Дука Ласкарис (1258 – 1261) Династия на Палеопозите (1261 – 1453) и на Контакузините (1341 – 1351) Михаил VIII Палеолог (1261 – 1282) Андроник II Палеолог (1282 – 1328) с Михаил IX Палеолог (1295 – 1320) Андроник III Палеолог (1328 – 1341) Йоан V Палеолог (1341 – 1354) с Йоан VI Контакузин (1341 – 1354) с Матей Кантакузин (1354 – 1357) Йоан V Палеолог сам (1355 – 1376 и 1379 – 1391) Андреоник IV Палеолог (1376 – 1379) Мануил II Палеолог (1391 – 1425) с Йоан VII (1399 – 1402) Йоан VIII Палеолог (1425 – 1448) Константин XII Палеолог (1449 – 1453)

Личност

http://bgnauka.com

Стивън Хокинг – Наследникът на Айнщайн

47

Личност

http://bgnauka.com Докато събирах материали в главата ми се прокрадна една идея, мечта как всички народи изхвърлят оръжията си, превъзмогват различията си и се изправят в истинската си мощ – интелектуалната. И тази идея не бе ми внушена от някоя врачка или луд, а от един учен. Когато през 8 януари 1942 г. се ражда Стивън Хокинг той е напълно нормално момче – учи, спортува, не проявява никакви особени дарби. Приет е в Оксофордиският университет да следва физика въпреки желанието му да го приемат с математика. Когато завършва той отива в Кеймбридж, за да направи проучвания върху космологията. Негов ръководител бил Денис Сциама, въпреки че се е надявал да е Фред Хойл, който работел в Кеймбридж. След като получава докторската си степен става асистент, а по късно и старши асистент в Gonville and Caius College. След като напуска института по астрономия през 1973 г. Стивън се премества в департамента по приложна математика и теоретична физика и от 1973 г. заема поста на луциански Професор по математика. Живее и учи нормално, докато един ден, когато е на 21 години болестта му - амитрофична латерална склероза – не го приковава на инвалиден стол и обездвижва цялото му тяло. По късно изгубва и гласа си. Лекарите не му дават повече от година – две. Но той не се отказва от своите проучвания и постига всичко на инвалидна количка. Но трудно можем да наречем такава забележителна личност инвалид (от англ. – in-valid – не-валиден), защото яркостта на неговите постижения омаловажава факта за неговото заболяване. В списание „Българска Наука” ще ви представим интервюто при гостуването на Стивън Хокинг в шоуто на Лари Кинг:

което никога не е пораснало.

Все още продължавам да задавам тези въпроси. Очевидно намирам и отговори.

KING: Имате ли си наставник?

HAWKING: Имах множество от добри учители и няколко не толкова доби, но никой от тях не можеше да се нарече мой наставник. Най-близкото до това може да се каже, че е Роджър Пенроуз, чиито работи ме „открехнаха” за големия взрив и черните дупки. Но той е повече колега, отколкото наставник.

KING: Професоре защо избрахте точно тази област на изследвания? Защо физика?

HAWKING: Баща ми беше изследовател на тропическата медицина, затова аз израснах с убеждението, че да си природоизследовател е нормално. Но чувствах, че биологията е твърде неясна, затова се насочих към точните закони на физиката, който изучават вселената, защото това беше основата на всички науки. Баща ми беше разочарован че не кандидатствах медицина, но беше удовлетворен когато сестра ми стана лекар.

Лари Кинг: Стивън, кое е най-голямото ти постижение? Стивън Хокинг: Доволен съм, че напреднахме в проучванията и разбиранията си за черните дупки, началото и края на времето. Аз почти казах, че има „навеси” от светлина над черните дупки, но може би метафората не е подходяща.

KING: От малък ли имахте влечение към науката? Бяхте ли гениално дете?

Всички деца задават въпроси. Как работят нещата? Защо са така както са? Но докато те растат решават, че тези въпроси са глупави или че няма отговор. Аз просто съм дете,

HAWKING:

48

http://bgnauka.com

Личност

KING: Вие, професор Хокинг, сте нари- списък и да ги изписва на екрана. Когато изградях това, което исках да кажа, го трансформирах в реч чан най-интелегентинят човек на зе- чрез гласов синтезатор. мята. Какво е чувството да чуеш нещо такова? Съгласен ли сте с това?

KING: Какво мислиш за филма „Добрият Уил HAWKING: Това е медийно преувеличение. Вест- Хънтинг”? Можеш ли да се оприличиш на главния ниците имат онези глупави списъци за Най-нещо- герой, нещо като гений? си хора. Напоследък ме класират за вторият най- HAWKING: Много се радвах да видя филм за исинтелигентен човек във Великобритания, но пръв тинската интелектуална борба, но не бях впечате Ричард Брансън. лен от главния герой. Той поставяше откритията си като прости математически трикове и не беше KING: Професоре, продължителността на живота удовлетворен от тях. При мен е различно – когана човек болен от АЛС е максимално 2 години. то открия нещо, което не съм знаел до сега, това Вие сте болен вече 21 години. Как ще обясните е най-прекрасното усещане. Като секса, само че това? трае по-дълго.

HAWKING: Изглежда че АЛС е състояние което е резултат от различни причини. Разновидността на KING: Казвате, че има възможност 50 на 50 вамоят тип АЛС може да е по-различен от общопри- шата теория на стринговете да бъде доказана до етия, който убива за 2-3години. Може би АЛС е края на този век. Какво представлява стринговата причинена от лошо абсорбиране на витамини. теория? Жена ми казва, че аз съм извънземно преди да си HAWKING: През 1980 г. казах, че мисля, че има взема витамините.

50% шанс да разкрием Постоянната теория до 20 години. Стринговата теория трябва да е един асKING: Как изглежда денят Ви професоре? пект от тази Постоянна теория. Въпреки че сме HAWKING: Начинът ми на живот е що-годе нор- напреднали много от тогава, все още нямаме пълмален, само че се нуждая от повече помощ за по- на Постоянна теория на вселената. Както и да е, аз вечето неща и рутини, като ставането или яденето. смятам, че все пак има възможност през следваБезкрайно съм благодарен за търпението и помо- щите 20 години да я открием. Но тези 20 години щта на жена ми и съм щастливец, че мога да си започват от сега. позволя медицински сестри, който също да ми помагат.

KING: В търсенето на Постоянната теория ти помага супер компютър наречен Космос. Живее KING: Как се справяте с неизбежността, че един в Кеймбриджкия университет. Неговата задача? ден ще изгубите способност да комуникирате? Нищо повече от това, да проследява произходите HAWKING: Ние всички сме изправени пред неиз- на вселената. Говорим за вглеждане много назад. бежността на смъртта един ден. Докато съм жив Учените изчисляват, че вселената е на около 15 ще намирам начин да комуникирам. милиарда години.

HAWKING: Мисля, че всички искат да знаят от KING: Когато Стивън Хокинг какзва, че ще кому- къде е дошла вселената и как се е зародила. Косникира трябва да му вярвате. През 1985 година мос може да ни помогне да намерим отговорите пневмония почти го довършва. Докторите му пра- на тези въпроси. Надявам се, че когато разберем вят разрез в гърлото, поставят тръбичка в трахея- как се е зародила вселената, ще разберем кога е та му, за да може да диша. Спасили са животът му, започнала да се заражда и даже защо. но не и гласа му. Но все пак, както чувате, човекът говори.

KING: Какъв съвет бихте дали на едни интелигенHAWKING: За известно време можех да комуни- тни млада жена или мъж, които градят кариера? кирам единствено, като движех очните си ябълки Бихте ли препоръчал наука и проучвания? Ако мосочейки букви от азбуката. Това беше доста бавен жехте да започнете работата си отново сега бихте и ограничаващ метод. Не можех да водя разговор, ли? камо ли да напиша научна работа. Слава богу, HAWKING: Мисля, че науката и проучванията са имах достатъчно движение на ръцете да мога да повече от задоволяващи от това да правиш пари. натискам и превключвам светкавично бутон в ръ- Но ако аз започвах сега бих избрал по-скоро моката си. Това контролираше компютърна програ- лекулярна биология пред космология. Може и да ма, в която курсора можеше да селектира думи от открием основните закони, по които се е 49

http://bgnauka.com

Личност

зародила вселената, но никога няма да разберем HAWKING: Космологията е наука, която изучава сложността на съществуващите биологични сис- цялата вселена, произхода й, еволюцията и бъдетеми. щата й съдба. Това е фонът на живота ни.

KING: Професор Хокинг, кое е за вас най-важното откритие на това хилядолетие?

HAWKING: Мисля, че откриването на печатницата беше пробив за човешката раса. Това означавало, че информацията и откритията можели да бъдат разпространявани по цял свят и не само от човек на човек, от уста на уста, или ръчно преписано. Световното разпространение дори довело до напредване в технологиите и науката. В наши дни печатното слово малко по малко се измества от интернета.

KING: Стивън, за коя област от проучванията ви се знае най-малко?

HAWKING: Чувствам, че сме на милиметри от Еднаквата теория, но има вероятност и да сме на светлинни години, или, още повече, да сме в грешната посока. Ако имах право на едно желание, бих си пожелал да разбера дали се движим в правилната посока.

KING: Какво е черна дупка?

HAWKING: Черната дупка е място, където гравитацията е толкова силна, че светлината не може да KING: Каква очаквате да е най-голямата промяна се измъкне. Или поне хората си мислеха, че светв бъдещият ни начин на живот? лината не може да излезе от черната дупка докато HAWKING: Мисля, че генетичното ин- не им показах, че Принципа на Несигурността от квантовата механика й позволява да „изтича” малженерство с хора ще настъпи незави- ко по малко. Някои хора наричат това Хокингова симо дали го искаме или не. Ще проме- Радиация. ни вижданията ни за това какво е човек, но това ще бъде постепенна промяна, защото има толкова KING: Професоре, знаете ли кога е започнала всемного неща, които не знаем и това ще отнеме вре- лената и знаете ли кога ще завърши? ме на хората да пораснат. Няма да се променим HAWKING: Имаме доста добри доказателства, много през следващите 100 години, но може би че вселената се е образувала при Големия Взрив, след това. преди около 15 милиарда години. По-несигурни сме как ще завърши, но наблюденията ни навежKING: Професоре, какво е космология? дат на мисълта, че вселената ще се разширява до безкрай.

50

Личност

http://bgnauka.com

KING: Вярвате ли, че има живот на други плане- станем безсмъртни ще сме обречени да умираме ти? от нещо. Можем да удължим живота си, но може HAWKING: Често казано, животът на земята се би е по-важно да подобрим качеството му. образува доста скоро след оформянето на Земята, Анна Грудева преди 4,5 милиона години. От друга страна,

интелигентният живот е голяма рядкост. Тепърва трябва да бъде открит на Земята.

KING: Вярвате ли в 6-то чувство, духовен свят, друго ниво на съществуване?

HAWKING: Не вярвам в 6-то чувство, ако имате в предвид екстрасенсни възприятия. Това би било в разрез с убежденията ми, че вселената е построена на физични закони. Духовните стойности са в друга част на физическата вселена.

KING: Вярвате ли в Господ?

HAWKING: Да, ако говорим за онзи Господ, въплъщаващ законите, по които е устроена вселената.

KING: Оптимистично или песимистично сте настроен за бъдещето?

HAWKING: Виждам голяма опасност за бъдещето ни. Но съм оптимист. Очаквам да намерим път напред.

KING: Кое е най-голямото предизвикателство, което трябва да преодолеем?

HAWKING: Най-голямото препятствие за човешката раса са нейните агресивни инстинкти. По времето на пещерния човек това е давало определени предимства за оцеляване и ние сме били „приковани” към това от Дарвиноия естествен подбор. Но с атомните оръжия те заплашват да ни „изтирят” от лицето на Земята. Нямаме време за Дарвинова еволюция, за да премахнем агресията си. Трябва да използваме генетично инженерство.

KING: Кое е най-голямото ви притеснение за обществото?

HAWKING: Най-голямото ми притеснение е нарастването на популацията. Ако продължи със същата сила до 2600 година ще се бутаме рамо до рамо. Нещо трябва да се случи и не искам да е беда.

KING: Мислите ли, че ще открием панацеята (лекарство за всички болести)?

HAWKING: Ние вече сме способни да излекуваме повечето болести от миналото. Но освен ако не 51

http://bgnauka.com

Ëþáîïèòíî

Ëþáîïèòíî Áèðìàíñêà ëèòåðàòóðà През 1057 г. бирманци под ръководството на крал Анората покорили Татон, столицата на народа Мон. Те отвели онези, които били образовани, в своята столица Паган и в следващите години се научили от тях да пишат, изразявайки бирманския език със знаци, възникнали в Южна Индия. Към края на века бирмански-те писатели дали израз на живия си литературен импулс в своите религиозни книги и идеалистични стихове. Обикновено тези стихове били записвани в книги, чиито страници били направени от палмови листа, но всичко, което е останало днес от онези ранни времена, са надписи върху камък, много от които представляват интерес от гледна точка на литературата.

Óíãàðñêà ëèòåðàòóðà Най-старата оцеляла унгарска творба е историческа хроника, написана и подбрана от един кралски секретар през XI в. след Хр. по време на царуването на крал Бела. Всъщност през предишните векове унгарските бардове са измислили много балади, в които са възхвалявали подвизите на техните грубовати братя и прадеди и с доста голямо въображение са описали произхода си чак до хуна Атила. Всичко вероятно е започнало с незаписаните стихове, но по времето на Бела и вероятно през предишния век някои са били записани. Творбата на кралския секретар несъмнено включва някои от тези образци на зараждащата се унгарска литература.

Èòàëèàíñêà ëèòåðàòóðà Идеята да се използва италианският народен език за литературното писане била отложена във времето чак до 1100 г. поради популярността на латинския сред образованите италианци. Поезия на италиански е била писана в кралство Сицилия и в Неапол по време на царуването на династията на Хохенщауфен. Поетът Пиер дел Вигне, който е бил приятел и секретар на Фредерик Втори, през 1200 г. написал висококачествени оди и канцони и спомогнал за появата на новата литература. В свободното си време кралят също се изживявал като поет. Техните предшественици в отминалия век са неизвестни.

Èñïàíñêà ëèòåðàòóðà Испания била важно средище за литературата дълго преди да се появи испанският език: в нея латински, арабски и еврейски автори са допринесли за създаването на творби със световна значимост. Литература с малко по-местен характер се появила, след като християнските кралства през XI век започнали постепенно да изземат властта от ислямските власти. В поемите и песните на испанските диалекти се възпявали героичните постъпки на испанските християни и се събуждали патриотични чувства. Вероятно първата записана поезия през XII век била съчинена на основния диалект на Кастилия. Повечето от нея е загубена, но заедно с няколко други е оцеляла известната „Поема за Сид” - сравнително реалистичен разказ за героичните постъпки на благородния войник през отминалия век.

52

http://bgnauka.com

Ëþáîïèòíî

Äàòñêà ëèòåðàòóðà Датската литература се заражда през XII век и използва диалект, познат като „среден датски”. Това бил местният език на регион, който се намирал на север от Франция и от който Холандия била само една част. Само фрагменти са останали от разказваните датски поеми от това време и те дават толкова малко указания, по които можем да съдим, че не е възможно да ги поставим в хронологичен ред. Тези поеми спадат към две отделни традиции, като и двете са имитация на френската литература. „Героичната поезия” била измисляна от певци по случай популярни забавления. „Дворцовата поезия” е резултат от работата на поети, служили в аристократичните къщи. Вярва се, че 1 героичната поезия е малко по-ранна, но дворцовата поезия може да е била първата, която е била записана. Един от поетите ни е известен по име: Хенрих фон Велдеке, роден в региона на Лимбург. Неговата първа позната ни работа е легендата за Серватий, написана в рими през 1170 г. по молба на контесата на Лун.

Ïîðòóãàëñêà ëèòåðàòóðà Както много от модерните европейски езици португалският се появява постепенно, като нови и местни влияния върху народния говор, идващ от латинския, го разграничават от съседните езици. През XIII век творбите са писани на един неоспоримо португалски език. Най-ранната книга е „Песенник на крал Диниц” (Cancioneiro del Rei Dom Diniz), която представлява сбор от любовни песни и нравоучителни стихове, написани от монарх от XIII век. Тази книга се смята за отправната точка на португалската литература, но е много вероятно индивидуални поеми, разказващи за португалските проблеми, да са били писани и по-рано, може би преди 1200 г.

Ìîíãîëñêà ëèòåðàòóðà „Тайната история на монголите”, съчинена в началото на XIII век, е анонимна творба в проза и стихове, отнасяща се главно до живота на Чингиз хан и неговите съюзници. Това е първата писмена монголска творба, записана около 1240 г. Монголите са използвали алтайско писмо, като онова, на което са писали уйгурските тюрки, но „Тайната история” е оцеляла до XX век само в китайска фонетична транскрипция и в превод.

Òàéâàíñêà ëèòåðàòóðà През 1233 г. в кралство Сиам официално била въведена тайванската азбука, създадена върху писмо от Южна Индия. Ярки литературни откъси от по-късен период от същия век, написани на тайвански, са останали върху надписи в Сукотай. Тайванската литература може би е възникнала много скоро след създаването на азбуката, но от тези времена не е запазено нищо, което е било записано на нетрайни материали.

Ïîëñêà ëèòåðàòóðà „Богородица”, поема, адресирана към божията майка, е най-ранната литературна творба в Полша. Написана е в края на XII век, но нейният речник и стихос-ложение са много по-изящни, отколкото много други по-късно създадени творби, което предполага, че тя е продължение на една изтънчена устна стихотворна традиция.

53

Ëþáîïèòíî

http://bgnauka.com

Âèåòíàìñêà ëèòåðàòóðà В продължение на около 1500 години цялата виетнамска литература била писана на китайски. През XIII век било развито южното писмо - „чу ном”, открило пътя на местните писма. (Чу ном бил измислен, като били използвани китайски знаци, преправени и приспособени към виетнамските думи и произношения.) Поетът на династията Тран, Нгуен Туен, живял в Северен Виетнам през XIV век, е първият, използвал чу ном в литературата.

Ëèòåðàòóðà íà ñóàõèëè Преди да се появи литературата на суахили, от XVI век този език бил използван в Занзибар и в Южна Африка за превод на арабски стихове и истории. В началото на XVIII век започват да се появяват оригинални стихови композиции. „Песен за Тамбук” (Utendi wa Tambuku), анонимна поема, написана през 1728 г., е най-ранният известен пример.

Èëþñòðèðàíè êíèãè Най-старата съществуваща пиеса, написана в Египет около XXI в. пр. Хр., съдържа най-старите запазени илюстрации на книга. Те са оцелели върху папиру-сен ръкопис, за който се смята, че е преписан няколко века по-късно. Това бил активен период за книгоиздаването. Изрисуваният папирус вероятно е само един образец от техника, възприета някъде по това време.

Æåíà ïèñàòåë Енхедуана от Акад, жрица, принцеса и поетеса, е първата жена, оставила за потомството подписани литературни творби. Тя е живяла в Южна Месопотамия около 2700 г. пр. Хр. по време на ранните дни на разцвета на шумерската литература. Преди това никоя жена, а и много малко мъже, са можели да се нарекат писатели. Писането било използвано предимно за поддържане на списъци, на архиви и на сметки. Отделни глинени плочки, открити от археолозите, доказват с интригуващата лаконичност нейното съществуване и работа. Отговор на главоблъсканицата от миналия брой:

Маргешката каруца. Пътуването е продължило

часа. Актинс е вървял пеш

в началото, а магарето на Кренби е изминало общо края на пътя, Браун — Да се надяваме, че след този подвиг животното ще си почине добре.

мили в

мили.

Трите Автомобила Три автомобила пътуват по едно шосе в една и съща посока и в даден момент се намират един спрямо друг в следното разположение. Ендрюс е на известно разтояние зад Брукс, а Картър е на два пъти по голямо разстояние пред Брукс. Всеки автомобил се движи със своя постоянна скорост и в резултат Ендрщс задминава Брукс след седем минути, а Картър – пер минути по-късно. Колко минути след Ендрюс Брукс ще задмине Картър?

54