Българска Наука 17 by Българка Наука

Ноември

http://bgnauka.eu

Българска Наука

2007

Брой 17

- Мускули - Соларни символи и култове - Екология -

Перлите и много други...

Нов с а Нов йт, Б Нов рой, о нач ало ... 1

http://bgnauka.eu

За реклама:

admin@bgnauka.eu ICQ 1: 6984840 ICQ 2: 256414809

http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=page&id=6

ÁÃ

à ê ó à Í è ì ó ð î

http://bgnauka.eu

Здравейте читатели на сп. „Българска Наука”. Сайта ни http://bgnauka.com вече с още един домейн и чисто нов сайт. Много нови функции, възможности и повече информация – http://bgnauka.eu Тук ще разберете повече за него и как да работите вие самите със сайта. Лентата на която пише „списания”, това е архивна лента с всички излезли броеве до момента, както сп. „Българска Наука”, така и сп. „Технологии” . Текста отдолу „отвори архив” отваря архива без да отваря нова страница и можете както да прегледате броевете, така и да видите съдържанието и да го изтеглите без да се налага да влизате в други страници. Започваме с регистрацията:

http://bgnauka.eu

Натиснете „Регистрирам”. – ще се появи веднага едно ново поле, в което ще пише правилата на сайта. Прочетете ги внимателно! Давате отметката на „Съгласен съм…”, ако разбира се сте съгласни с текущите правила.

Щракате на „Стъпка 2” и на мястото на правилата ще се появи поле за регистрация.

http://bgnauka.eu

Попълвате данните, които се искат от регистрационната форма. Потребителското име и паролата не могат да бъдат под 8 символа за потребителско име и 9 за парола. Зелените полета са задължителни за попълване. След регистрация ще можете веднага да влезете като потребител в сайта като попълните потребителското си име и паролата в белите полета горе в сайта или като дадете „Вписване”.

http://bgnauka.eu

След влизането си като потребител вие ще имате права да качвате статии и новини в сайта. Всички добавени статии или новини ще бъдат прегледани от Администратори и Редактори. Веднага след влизането ви ще се появят тези надписи, които ще ви упътят. Потребителското меню се намира най-горе на екрана, където е посочила ръчичката.

http://bgnauka.eu

В текстовия едитор, който е показан ще можете да избирате дали да пуснете новина или статия, в кой раздел да я пуснете, да сложите заглавието и текста. За да се пусне за преглеждане се дава „Запиши промените” и тя автоматично се появява долу под едитора. Където ще можете да я редактирате преди да бъде публикувана. 7

Ботаника

http://bgnauka.eu

СЕМЕЙСТВО КРЪСТОЦВЕТНИ (Brassicaceae = Cruciferae)

твърде изменчиви. Те са събрани във връхно гроздовидно съцветие. Отначало то е много късо и прилича повече на щитовидно съцветие, но след прецъфтяването на връхните цветове се удължава и се превръща в гроздовидно. Нормално те са бели, с характерното за мнозинството кръстоцветни устройство. Ще намерите обаче екземпляри, венчелистчетата на чиито цветове са с розови връхчета, или цветовете им изобщо са без венчелистчета и околоцветникът им е образуван само от чашката. В тези цветове и тичинките не са 6, а от 8 до 10. Непостоянни са и размерите на стъблото на овчарската торбичка. Ще срещнете напълно развити индивиди, които цъфтят и връзват плодове, а са високи само 5 см, и други, достигащи дори 60 см височина.

ОВЧАРСКА ТОРБИЧКА (Capsella bursa-pastoris) Тази слабичка и невзрачна тревичка ще видите буквално навсякъде — из ливади и пасища, в овощни и зеленчукови градини, в посевите от люцерна, фий и тревни смески, край пътища, сгради и огради, в паркове и градини за почивка и по всяко кътче изоставена земя, дори край бордюрите на тротоарите и между паветата на по-слабо оживените градски улици. Ще я откриете във всички краища на страната и по всички места, където е стъпил човешки крак — от крайбрежието на морето докъм 2000 м надм.в. И през всички сезони. Овчарската торбичка цъфти и плодоноси от най-ранна пролет, когато времето още не се е затоплило, до първите мразове през късна есен. Ще я видите да надига цветоносни стъбълца на заветно и припечно място до някоя сграда или зид дори през зимата, стига да е мека и безснежна. Няма друго растение от семейство Кръстоцветни, с което овчарската торбичка може да се сбърка. Тя се отличава от всички останали видове по плодовете си — плоски триъгълни кутийки (шушулчици) , които не достигат и един сантиметър дължина, с равно отрязан или плитко врязан в средата връх. Всички други белези на растението са твърде изменчиви. Например листата, които образуват розетка в основата на стъблото, при едни растения са цели и целокрайни, при други са само по-плитко или по-дълбоко назъбени. Ще намерите обаче и растения, розетковите листа на които са дълбоко пересто наделени или са изцяло пересто разсечени. Дори цветовете на овчарската торбичка са

Capsella bursa-pastoris

Ботаника

http://bgnauka.eu

Ботаниците причисляват овчарската торбичка към бурените и плевелите. Специалистите по фуражно производство изобщо не се интересуват от нея, защото е слабичка тревичка, без листна маса. Единствено някоя птица, домашна или дива, ще се полакоми за плодчетата й. И толкова. Но ето, че в тази слабичка и невзрачна тревичка народните лечители още в стари времена открили необикновената сила да спира кръвотечения и да понижава кръвното налягане, да лекува и много други болести. Нейните лечебни свойства са потвърдени с точни изследвания и от официалната медицина. Затова овчарската торбичка вече трайно е заела почетно място във всяка книга по билколечение.

и плевели? Родилната трева (в Чирпанско това растение е познато под името дива ряпа, а в Старозагорско го наричат магарешка лобода) е многогодишно, високо до петдесетина сантиметра сиво-зелено растение. Има изправено стъбло, което е разклонено само в горната част и клонките му са кичуресто прибрани. В основата то има розетка от по-големи листа с дръжки, а стъбловите листа са последователно разположени. Те са по-малки от розетковите и са приседнали, обхващайки стъблото със сърцевидната или стреловидната си основа. Всички листа обаче са с еднакво вълновидно назъбени петури, само розетковите при някои екземпляри могат да са лировидно пересто врязани. Първите цветове на родилната трева се разтварят още през април. С пълна сила обаче тя започва да цъфти през май и тогава

РОДИЛНА ТРЕВА (Cardaria draba) Името на този член на семейство Кръстоцветни ботаниците са вписали в списъка на бурените и плевелите в нашата флора. Наистина родилната трева също ще срещнете по всички пустеещи места, по всяко изоставено кътче край жилищни домове и огради, в паркове и градини, около стопански сгради. Ще я видите прашна край пътищата и железопътните линии — изобщо в цялата страна, от крайбрежието на морето докъм 1000 м надм.в., няма да намерите буренясало място, дори да е само един квадратен метър, където да не растат поне няколко стръка от това растение. Родилната трева обаче не се ,,рови» само из буренясалите места, не събира само уличната пепел и прахта край пътищата. Напролет ще я видите да избуява заедно с други типични плевели из посевите и окопните култури, а също в овощните и зеленчуковите градини. И понякога се появява толкова масово, че само на един квадратен метър площ могат да се наброят до петдесетина отделни индивида от нея. Как ще я отличите от останалите бурени

Cardaria draba 9

Ботаника

http://bgnauka.eu

въздухът около нея се изпълва с приятен меден аромат. Цветовете й са дребни и невзрачни, но са събрани по много във връхни гроздовидни съцветия, които заедно образуват общи големи щитовидни съцветия, затова се белеят отдалече. Плодовете на родилната трева (дори само по тях тя може лесно да се различи от другите членове на семейство Кръстоцветни) са сърцевидни шушулчици, малко по-къси и малко по-широки от 4 мм, във вдлъбнатината на върха с дълго право носче. В двете им гнезда се развиват само по 1 — 2 дребни кестеняви семенца. Подобно на други плевелни растения родилната трева се размножава и по вегетативен начин, чрез коренови издънки. Опитайте се да изскубнете някой индивид, поникнал на по-рохкава почва, и ще видите как след него „ще тръгнат” поне още няколко от съседните, защото са свързани с общ хоризонтален корен. Сега родилната трева не се споменава в нито една книга по билколечение. Не се цени и като фуражно растение, макар да се пасе от тревопасните животни, и то главно преди да започне да цъфти. Единствено семената й могат да се използват заради горчивия и пиперливия им вкус като заместители на черния пипер. Затова тя си остава досаден бурен и трудно изкореним плевел.

ЧЕРЕН СИНАП (Brassica nigra) Черният синап е извънредно широко разпространен в цялата страна от крайбрежието на морето докъм 600 м надм.в. Най-често ще го откриете сред бурените по необработваните и замърсените, изоставени без грижи места, включително около стопанските сгради или около жилищните домове в селищата, и край пътищата. Среща се също в долините на разливащите се реки, по насипите, в угарите, а в някои части на страната се отглежда и като културно растение. Черният синап е едногодишно едро тревисто растение, високо от 60 до 120 см (понякога стига на височина и до 2 м) , с изправено стъбло, разклонено от средата или почти от основата. Всички листа на черния синап са с дръжки. Долните и средните листа (те са дванадесетина сантиметра дълги) са лировидно пересто разсечени на един много голям връхен дял и на 1 — 3 по-малки странични дяла (самите дялове са неправилно назъбени и са покрити с бели четинки) . Връхните листа са съвсем малки и цели, голи. Черният синап започва да цъфти през май и цъфтежът му продължава до късна есен. Цветовете му са разположени по връхните части на главното стъбло и на страничните клонки в гроздовидни съцветия. Те са с жълто-зелена чашка и яркожълто венче, а по устройство, по брой на цветните кръгове и брой на цветните части във всеки кръг не се отличават от цветовете на останалите кръстоцветни растения.

-Brassica nigra 10

Ботаника

http://bgnauka.eu

Най-сигурно обаче, особено при първото запознаване с него, черният синап може да се различи от близките му сродници, когато е вече с напълно развити плодове. Те са типични шушулки — дълги до 2 см и широки до 2 мм, сплеснати четиристенни кутийки с късо безсеменно носче, прилегнали към стъблото. Във всяка половинка на шушулката се развиват от 4 до 10 неправилно кълбести тъмночервено-кафяви семена, които са богати на масло. Черният синап (той е известен още като черна горчица или с турските имена ардал, хардал, черен хардал) е добре познато на нашия народ растение. Популярно го направили лечебните свойства на семената му, които народните лечители открили още много отдавна. С тях (под формата на лапи от счукани синапени семена и пшеничено брашно, забъркани с хладка вода и малко оцет) те лекували простудни заболявания, пневмонии, ревматизъм, остра кашлица, ишиас, подагра, бодежи, гърлобол и други болести. Лечебните свойства на семената на черния синап са признати и от официалната медицина. Сега във всяка аптека ще намерите синапено брашно за домашно приготвяне на лапи и на други лекарства, готови синапени хартии за налагане и синапов спирт за разтриване. Семената на черния синап се използват също за приготвяне на ,,черна” горчица, а поставени в туршии, ги правят по-трайни. Черният синап е и ценно медоносно растение. Цветовете му отделят обилно нектар, който пчелите преработват в светлокехлибарен мед с приятен вкус и особен аромат.

Brassica nigra ПОЛСКИ СИНАП (Sinapis arvensis) Полския синап ще откриете във всички полски култури — и в житните, и в окопните, и във всички овощни и зеленчукови градини. Ще го намерите също в орниците и угарите или по буренясалите места около старите торища. То е добре познато на земеделските стопани от всички краища на страната като досаден и трудно изкореним плевел и бурен. Полският синап е едногодишно грубо тревисто растение, високо от двадесетина сантиметра до 1 — 1,5 м, но някъде ще срещнете екземпляри, израсли на височина до 2,5 м. Стъблото му е изправено, разклонено само във връхната част. То е тъмнозеле11

Ботаника

http://bgnauka.eu

но или слабо виолетово и е покрито с разперени твърди и прости власинки. Листата са разположени последователно по него, но долните (те са значително по-големи) са с дръжки и петурите им са пересто лировидно разделени, докато връхните са приседнали, цели, неправилно едро назъбени. Първите цъфтящи растения от полския синап ще видите още рано напролет, а последните екземпляри с цветове можете да срещнете дори непосредствено преди падането на първия сняг. Най-обилно той цъфти през май — юни и тогава ще го видите да залива с жълтите си багри цели полета. Цветовете на полския синап са разположени по върховете на стъблата и клонките му в многоцветни гроздовидни съцветия. Плодовете му са от типа шушулка, но са твърде изменчиви. На различни екземпляри, които външно по нищо друго не се различават, ще видите различни по формата на носчето и на самата кутийка, по цвета

им, по окосмяването им, по дебелината на дръжката им шушулки. При едни те са напълно цилиндрични и със слабо сплеснато шиловидно носче, при други са цилиндрично призматични и с почти призматично носче. При някои екземпляри са съвсем голи, при други са само с единични власинки, при трети са гъсто покрити с подвига или изправени власинки. Дръжките на едни са тънки, незадебелени, при други са силно задебелени. Във всички случаи обаче шушулките на полския синап имат и на двете си капачета по 3 до 7 жилки, а носчето им е от 1 до 1,5 см дълго. Тези белези са постоянни и по тях полският синап със сигурност може да се разпознае. Земеделските стопани и специалистите по земеделие с право смятат полския синап за много вреден плевел, защото потиска нормалното развитие на културните растения. Това плевелно растение притежава обаче и ценни стопански качества. В мла-

Sinapis arvensis 12

Ботаника

http://bgnauka.eu

да възраст го пасат домашните животни и следователно то може да се причисли към фуражните растения. Свежите листа и обелените стъбла на младите растения могат да се ядат също от хората като салата или да се използват като зеленчук, т.е. полският синап е и хранително растение. А семената му са богати на масло, което може да се използва и за храна, и за осветление, и с право полският синап трябва да се причисли и към маслодайните растения. Все от семената, след извличане на маслото, може да се приготви «черна» горчица. Така полският синап се включва също в групата на растенията-подправки. Най-после,

цветовете на растението са отлична паша за пчелите. От тях те събират големи количества нектар (нектарниците ще откриете в основата на тичинките — те са бъбрековидни при късите тичинки и езичести при дългите) и цветен прашец, които преработват в ароматен жълт мед. Следователно полският синап може да се нареди и сред медоносните растения. ДИВА РЯПА (Raphanus raphanistrum) Дивата ряпа е досаден плевел в посевите, в полските окопни култури и в орниците, по-

Raphanus raphanistrum 13

Ботаника

http://bgnauka.eu

рядко в овощните и зеленчуковите градини, и едновременно е бурен — постоянен жител на боклучавите буренясали места край пътищата, сградите и оградите, неподдържаните дворове, изоставените без грижи градини и късчета земя в селищата и около стопанските сгради. Ето и някои от външните белези, по които лесно ще откриете и разпознаете дивата ряпа. Стъблото й е изправено, разклонено, високо обикновено от 30 до 80 см, но понякога израства по-високо. В долната си част то е покрито с твърди власинки, а нагоре е голо, синкавозелено. Листата на растението, с изключение на връхните, които са цели, с ланцетни, остро назъбени петури, всички останали — и стъбловите, и приосновните розеткови, са неправилно пересто разсечени на 2 — 4 двойки странични дялове и един връхен, значително по-голям и закръглено назъбен дял (тип лировидни листа) . Цветовете на дивата ряпа са жълти или белезникави с по-тъмни жилки и са устроени както при другите кръстоцветни растения. Те са разположени по връхните части на стъблото и клонките в дълги гроздовидни съцветия. Най-характерни обаче са плодовете на дивата ряпа. По тях ще я разпознаете дори и тогава, когато по стъблата й не е останал вече нито един лист, нито един цвят и тя се е превърнала в сухи „клечки”. Плодовете са цилиндрични кутийки, дълги обикновено от 2,5 до 6 см, с източен в дълго до 2,5 см остро носче връх, силно прищъпнати между семената, поради което приличат на броенички. И не се разпукват по дължината си както шушулките на повечето кръстоцветни растения, а след като узреят, се разпадат на отделни членчета, всяко с по едно кафявочервеникаво семе в него. Първите цъфтящи екземпляри от дива ряпа могат да се видят още рано напролет. Найобилно обаче тя цъфти през май и юни, а плодовете й зреят едновременно с житата.

Както всички плевели дивата ряпа е вредно растение. Дори и съвременното модерно земеделие трудно се справя с нея, затова почти всяка година можем да я видим да се жълтее сред посевите и окопните култури, да избуява в овощните градини. Дивата ряпа се цени обаче от пчелите. Те събират от нейните цветове обилен нектар и цветен прашец, които преработват в лимоненожълт мед.

СЕМЕЙСТВО ВЪРБОВИ (Salicaceae) ЧЕРНА ТОПОЛА (Populus nigra)

Черната топола е постоянна спътница на речните долини, но се среща и из равнинните широколистни гори, където са разпространени влажни и песъчливи почви. Ще я срещнете понякога и на силно овлажнени или на каменливи почви. Тя расте както край брега на морето, така и докъм 700 м надм.в. Черната топола е листопадно дърво с широка, но плитка коренова система. Има прав и висок до 30 м ствол, а короната му е широко разперена, неправилна и разредена — една част от клоните в нея са хоризонтални, а други — извити и приповдигнати. Тъмносивата, и дори черна, кора на ствола се отличава с дълбоки пукнатини, които я пронизват надлъж. Кората на стъблата е синьозеленикава и гладка, а на най-младите клонки — жълтеникавосива, гладка и лъскава. През късна пролет короната на черната топола се покрива с богат плащ от триъгълни или триъгълно-ромбични и яркозелени едри листа. Петурите им са с източен и заострен връх, отдолу и отгоре са без власинки, а на дължина стигат до 15 см, ширината им е до 12 см. Ръбът на листата е назъбен и по върха на зъбчетата обикновено са раз-

Ботаника

http://bgnauka.eu

Populus nigra 15

Ботаника

http://bgnauka.eu

положени дребни жлезички. На всеки лист има по една двойка при-основни странични жилки с разклонения от долната им страна. Нагоре са разположени още 4—6 двойки странични жилки, всички вилужно разклонени на върха си. Достатъчно е да запомните тези белези и никога няма да сбъркате черната топола с останалите 3 вида диворастящи тополи у нас. Техните листа са или наделени и плътно покрити с власинки, както е при бялата топола (Populus alba), или са почти кръгли с назъбен или вълновиден ръб и с много дълги дръжки, както е при трепетликата (Populus tremula), или са яйцевидни, назъбени и с власинки по долната листна повърхност, както е при сивата топола (Populus canescens). Едновременно с разлистването по клоните на черната топола се появяват увисналите цъфтящи реси. Растението е двудомно. Мъжките реси наподобяват цилиндърчета с плътно наредени отделни цветове. Всеки от тях е съставен от едно кафяво-червено и плитко изрязано прицветно листче и от 6 до 30 тичинки с пурпурночервени прашникови торбички. Женските реси са също цилиндрични, но са по-дълги от мъжките. Всеки женски цвят има по едно кафявочервено и дланевидно изрязано прицветно листче, което придружава конусовидния плодник. Той е с много късо стълбче, но с дълго двуделно близалце. В края на май след опрашването и оплождането женските реси се превръщат в увиснали плодни клонки с многобройни плодчета-кутийки по тях. Когато семената узреят, плодчетата се разпукват надлъжно и от тях изхвърча рояк от бели дребни пухчета — това са семената, обвити с пухкави снежнобели власинки. Черната топола е полезно за човека растение. Тя служи за украса на паркове и градини, за укрепване на речните брегове. Дървесината й е мека и се използва за някои строителни работи. Използва се и за изработване на клечки за кибрит. Приложе16

ние има и при изработването на амбалаж за продукти, защото не е миризлива. Черната топола е сравнително дълголетно дърво — тя живее до 400 години.

Populus nigra

http://bgnauka.eu

Медицина

Мускули – устройство, видове и основни физиологични функции Едно от сухожилията се прикрепва към т.нар. начална точка на една кост. Другото сухожилие се прикрепва към съседната или по-отдалечена кост през точката на залавяне. Прикрепването на мускула за тези две места е необходимо, за да се извърши съответното движение. В сухожилията на някои мускули има малки сезаловидни кости, които представляват кости, намиращи се в тъканта на сухожилието. Те подпомагат тяхното движение. Най-голямата сезаловидна кост е колянното капаче.

Активната част на опорно-двигателната система е изградена от мускулите, които заемат около 40-50% от масата на тялото. Те са прикрепени към костите и могат да се съкращават, при което се осъществява движението на тялото или на част от него. В човешкия организъм те са над 500. Мускулите са изградени от тяло и сухожилия. Тялото на един мускул е изградено от дълги напречнонабраздесни многоядрени мускулни клетки, които са подредени в снопчета и са обградени от съединителна тъкан. Снопчетата изграждат мускулното тяло, което е също обвито от съединителна тъкан. Отделните мускули, както и групи от тях са обградени от плътни съединителнотъканни обвивки, които се наричат фасции. В мускулите навлизат множество кръвоносни съдове и нерви, които изпращат информация до всяка тяхна клетка. Сухожилията са изградени от плътно подредени колагенови връзки. Те са много здрави и не се разтягат. Сухожилията на мускулите са обвити със специални обвивки. В някои случаи при претоварване на отделни мускули се получава възпаление на сухожилните обвивки (тендовагинит).

Мускулите имат различна форма. Според начина на подреждане влакната могат да бъдат вретеновидни, плоски, триъгълни, четириъгълни, перести, пръстеновидни. Според броя на началните си глави се разделят на двуглави, триглави и четириглави, напр. Някои от подезичните мускули. В редки случаи могат да бъдат изградени от две коремчета, които са свързани с междинното сухожилие. Действието на мускулите върху костите се осъществява на принципа на лостовете. В случаите, когато два или повече мускула извършват еднакво действие (сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, завъртане), те се наричат синергисти. Когато мускули извършват противоположно действие – например едните сгъват, а другите разгъват, се наричат антагонисти. В зависимост от своето разположение в тялото те се разделят на мускули на главата, на шията, на гръдния кош, на корема, на гърба и на крайниците. Мускулите на главата са две групи: мимически и дъвкателни. Характерно за мимическите е, че единият им край се залавя за кост, а другият - за кожата.По този начин при своето съкращение те притеглят кожата

http://bgnauka.eu

Медицина

и така променят израза на лицето (мимиката): изразяват радост, смях, печал, строгост. Мимическите мускули са предимно около очите, носа и устата. Дъвкателните мускули са четири чифта. При тяхното действие се отваря и затваря устата, като се стрива храна между зъбните редици. Както мимическите, така и дъвкателните мускули взимат участие в осъществяването на говора. Мускулите на шията са няколко групи. С тяхна помощ се извършва движението на шията и главата. Мускулите на туловището се разделят на мускули на гърба (гръбни), на гръдния кош (гръдни) и на коремната стена (коремни). Гръбните от своя страна се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните са трапецовидният мускул, широкият гръбен мускул и други по-малки мускули. Дълбоките мускули се намират под повърхността и се разполагат от двете страни на гръбначния стълб. Чрез тяхното действие туловището се наклонява назад, напред и встрани и се завърта. Освен това служат и за поддържане на изправеното положение на тялото. Гръдните мускули се делят на мускули, които принадлежат към горния крайник и на собствени мускули на гръдната стена. Големият гръден мускул се намира повърхностно отпред в горната част на гръдния кош. Той взема участие в движенията на горния крайник. Към собствените мускули на гръдната принадлежат вътрешните и външните междуребрени мускули, които участват извършването на дихателните движения. Диафрагмата е широк плосък мускул, който разделя гръдната и коремната кухина. Тя има няколко естествени отвора, през които преминават нерви. Тя заема участие и в дихателните движения. Мускулите на коремната стена са широки и плоски. Те се простират между гръдния кош и тазовите кости. По този начин ограждат коремната кухина. Със съкращението си спомагат за дихател18

ните движения, а също така допринасят за поддържането на положението на коремните органи. Това им действие се нарича коремна преса. С тяхна помощ се изпразват пикочният мехур, правото черво и матката по време на раждане. Мускулите на горния крайник се разделят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата и на ръката. От тези на раменния пояс най-голям е делтовидният мускул, който участва активни в дриженията на раменната става и дава форма на рамото. По предната повърхност на мишницата се разполага двуглавият мишничен мускул. Първият сгъва в лакътната става, а вторият – разгъва. В предмишницата има множество мускули, разделени в три групи. Те участват в движенията на предмишницата и ръката, включително и на пръстите. Мускулите на ръката осъществяват сложните движения на пръстите. Мускулите на долния крайник са значително по-масивни от тези на горния крайник. Те се разделят на мускули около тазибедрената става, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото. Големият седалищен мускул бързо разгъва бедрото в тазобедрената става и спомага за изправения стоеж на човека. В предната част на бедрото се намира четириглавият бедрен мускул, който разгъва подбедрицата в колянната става. Мускулите, които са по вътрешната повърхност на бедрото, го придвижват към другия крайник. Повърхностно, отзад на подбедрицата се намира триглавия мускул, който с дългото и здраво ахилесово сухожилие се залавя за петата. Ахилесовото сухожилие е най-голямото в човешкия организъм. Триглавият мускул е основен мускул при ходене, бягане и скачане. Мускулите на ходилото участват в движението на пръстите. Под действието на мускулите, които са активната част на опорно-двигателната система, се осъществява движението на тялото и на неговите части. За да се осъще-

http://bgnauka.eu

Медицина

ствява движението или да се изразят чувства посредством мимиката и жестовете, е необходимо мускулите да се съкращават. Това съкращение при скелетните мускули се извършва под волев контрол. Те никога не се отпускат напълно – дори и да няма движение, са слабо съкратени. Това състояние се нарича мускулен тонус. Така мускулите винаги са готови да извършат бързо съкращение. При него те отделят топлина, с което вземат участие в регулирането на телесната температура. Основните физиологични свойства на мускулите (на мускулните клетки) са възбудимост, проводимост и съкратимост. Свойството на мускула да преминава от покой във възбудено състояние се нароча възбудимост. Възбуждането на мускулните влакна в нормални условия се причинява от импулси от нервното влакно към влакно с мускулната клетка, се нарича невромускулен синапс. На края на нервното влакно се отделя вещество посредник (медиатор), което достига до мускулната клетка и я възбужда. От синапса възбуждането се разпространява по цялата мускулна клетка и тя се съкращава. Проводимостта е свойството да провеждат възбуждането по клетъчната мембрана. Това явление е присъщо за нервните влакна и мускулните клетки и се нарича „всичко или нищо”. Главно свойство на мускулните клетки е тяхната съкратимост, в резултат на получените импулси от нервните влакна те се съкращават. Това свойство позволява мускулът да променя своята дължина. Съкращението на всяка клетка на скелетните мускули се дължи на наличието в не я на специални съкратителни нишки (актин и миозин), които се приплъзват една спрямо друга. За извършването на този процес е мускулът е пасивен процес. Неговото осъществяване се дължи на еластичността на мускула като цяло и не се изисква енер19

гия. Според това дали при съкращение се променя дължината на мускула има два вида мускулни съкращения. Мускулното напрежение е по-голямо от мускулния товар. Работата на мускула бива динамична и статична. При динамичната работа се придвижват отделни части на тялото (ходене, тичане), а при статичната тялото запазва определено положение. При изотоничното съкращение мускулът повдига товар, който и той променя своята дължина. Изотоничното съкращение на мускула се осъществява, когато товарът е много тежък и мускулът не може да го повдигне. В такъв случай в резултат на съкращението се променя неговата дължина. При спорната тренировка за увеличаване на мускулната сила се използват и двата вида мускулно съкращение.

http://bgnauka.eu

Медицина

Соларни символи1 и култове

митове, Мардук есенното слънце в Акад и Вавилон, Инти на Инките, Уитсилопочтли при Ацтеките, Хелиос в Елада, Сол в римския пантеон, Митра при Персийците ... и др. Можем да разгледаме функциите на Слънцето като притежавани и придадени. Като цвят. Да го свържем с други божества, герои, образи. Да го ситуираме в посока.

Още в дълбока древност хората са проявявали не скрит интерес към природните явления. Те наблюдавали техните движения, влиянията, които са оказвали, последиците от силата и скоростта, с която се случвали. Търсили обяснения за появата им. Вероятно дори са приписвали причината на себе и действията, които извършвали през деня или определен цикъл. Изпитвали страхопочитание и за да могат да ги разтълкуват им придавали мистичност, божественост с течение на времето ги митологизирали. Един от най-старите и впечатлителни култове е този към слънцето. Като най-ярко осезаемо от небесните тела то имало и най-голямо влияние върху ежедневието им. Сведения за него намираме в много древни източници под формата на изображения, пластики до писмени знаци. В ранните писмени паметници от двуречието слънчевото божество се представя в антропоморфен вид. То е млад и силен мъж покровител на героите. В други е геометрично тип лъчиста розетка разположена в кръг.

Слънцето носи живот от него природата черпи енергия, флората разцъфтява, зреят посевите, съзряват овошките всичко започва. То е началото, но и края. Когато залязва това означава края на деня, цикъла, живота. Слънцето е светлина, светлината е символ на доброто, знанието, божествеността2 и духовността. Тя е част от дуалистичноста за доброто и злото, където слънцето е неин първоизточник и най-мощен съюзник. Според една персийска легенда щом човешката душа пречистена напуснела тялото била поемана от трима ангели, които я отвеждали до царството на светлината. Там й се връчвали светлинна дреха, венец и диадема. Със същата логика можем да отъждествим християнския Бог, който със своята сила, знание и произход озарява хората дава живот на телата им, издига душите им и ги дарява с вечност. Тук обаче Библията прави разлика от езическите соларни култове и светлината. В нея пише: „Бог каза да бъде светлина. И стана светлина. И бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.” ... „Бог създаде две големи светила: поголямото светило, за да владее деня...” 3

Бога на слънцето на Майте.

Соларния бог притежава различни имена: Ра в Египет, Аматерасу Омиками в Япония, в българската митология е наричан Райко, Дажбог при славяните /имали са още двама за зимното слънце – Хърс и Ярило пролетното/, Нергал в шумеро-вавилонските

По произход думата символ е гръцка и означава - свързвам заедно. 2 Бидерман, Ханс „Речник на символит”, стр. 384, Из. Рива 2003 3 Битие:1;3,4, 16 1

http://bgnauka.eu

Бога на слънцето Ра В това писание Бог първо създава светлината, а после слънцето с цел да разграничава деня от нощта, да помага в селскостопанската работа, на хората да отмерват времето, като по този начин му отнема съзидателната и разрушителната функция. Това е така, защото според християнската религия Бог е един и като такъв е направил всички живи твари и неживи. Неговата Божественост не може да се оспорва, Той управлява природата, хората, животните и съдбите. Въпреки това в една мозайка от ІVв. Христос е предаден с чертите на Хелиос. Той е във венец от лъчи върху колата на слънцето4 . В християнството носители на светлина могат да бъдат църковнопразничните свещи например за Великден, Сретение Господне, кръщенетата, причастията и др. В будизма светлината играе също толкова важна роля. Тя помага за надмогване на материалното в света и приближава към нирвана. В индуизма е метаморфоза към мъдрост и духовно осъзнаване на божественото. Квадрата и кръгът са форми, с които древните са асоциирали земята и слънцето. Докато квадратът е статичността и земния рай се предава с него, то кръга означава развитие на динамичния аспект и затова олицетворява слънцето и небето. Такъв е и

Медицина случая с Небесния Йеросалим, чиито три крепостни стени са разположени в кръг. В ислямската традиция божествения трон е кръгъл и Мохамед го обикаля, а в Индия тронът на Вишну е лотос с формата на розетка. В езическите времена и обичаи, Соларните притежания са безспорни. Много религии свързват слънцето с понятието Богът на Небето. То е могъщо, то създава и разваля, то дава и отнема. Слънцето освен светлина е и жълто такъв е и цвета на златото. Това е метала на царете от който според някои индоевропейски вярвания е изграден рая. В християнството също се прави такава връзка. Свидетелство за това са иконите, където фонът е златен или сребърен. Ръка, жест или обков също са маркирани по този начин. Златото е символ на небесна светлина и съвършенство. Макар то самото да не притежава свръхестествени сили винаги е свързвано със света на боговете. Затова от него се правели сакрални предмети и царски инсигни. Има силно присъствие във фолклора. То е част от амулетите срещу зло и уруки, неизменна част е от кръщелното облекло на детето и сватбената дреха на булката, украсява сватбеното знаме и кумовото дърво. Един от бългалските митове за слънцето е за неговото желание да се ожени. То решило да вземе за жена Месечината и поканило животните на сватбено тържество. Отишли всички без таралежа който осъзнал, че като се ожени на слънцето ще му се родят малки слънчица и живота на земята ще загине. Друга разпространена легенда, не само в нашата митология, е следната: Слънцето е асоциирано с красив млад момък, който всяка сутрин тръгва от изток, обикаля на кон денем и завършва пътуването си на запад. Живее накрая на света в златен дворец с майка си която всяка сутрин го изпраща, а вечер го посреща гощава и успокоява. Тя му приготвя девет фурни хляб и девет ялови крави. След вечеря слънцето й разказ-

4 Бидерман, Х „Речник на символите”, стр. 410, Из. 21Рива 2003

http://bgnauka.eu

Медицина

ва какво е видял през деня5. Според друга версия има две слънца – лятно и зимно. На Еньовден всички гледат сенките които хвърля то, ако са цели ще бъдат здрави и щастливи. Същия ден слънцето се къпе във водата и поема пътя към зимата. Соларна символика носят празници като Нестинарството и Сирни заговезни. Носители на слънчевия символ са пръстена, короната, златното колело, яйцето, орела, петела и др. В елинската митология, която е и постара, има някои прилики с гореспоменатата. Хелиос е красив млад мъж с развети коси, венец от лъчи, а главата му е обградена със светлина. Той кара златна колесница по небесния сводкамъни. Всяка сутрин Хелиос се появява от изток със златната колесница подарена му от Хефест, теглена от

снежнобели, крилати и бълващи огън коне. Те носят имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Вечер слиза на запад към океана и преплува морето към мястото, където трябва да се появи на следващата сутрин. Хелиос имал син - Фаетон. Той получил от баща си позволение да управлява колесницата един ден, но бил твърде неразумен и едва не подпалил света. Затова Зевс бил принуден да порази със светкавица колесницата, конете и Фаетон. Елинската скулптура увековечила образа на слънцето в едно от чудесата на древния свят - Родоския колос. Докато предните две митологии представляват Слънцето като красив млад и добър Бог в следващата нещата стоят по различно. Това е цивилизацията на Ацте-

Хелиос(гр. Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето 22

http://bgnauka.eu

Медицина

ките. Основният им поминък е селското стопанство и изцяло са зависими от природните стихии. Техен главен бог е слънцето наричан Уитсилопочтли считан още за бог на войната. Той съчетава в пълна сила градивното начало и деструктивната власт. Името му произлиза от думата уитсилин, с която ацтеките наричат птицата колибри, защото вярват, че майка му Коатликуе богинята на земята го е родила след като сложила пера от колибри в пазвата си. Богът слънце е заченат от душите на преродените войни. Според религията, загиналите воини се прераждали в колибрита и както те, така и Уитсилопочтли се прераждал всяка сутрин. В тази митология ацтеките вярват, че той се храни с кръв и човешки сърца. Една доста кръвожадна религия за нашите разбирания. Вярвали, че след принасянето на жертвите те ставали част от слънчевото сияние и след четири години се прераждали в колибрита. Когато имало продължителни суши жреците правели жертвоприношения, за да умилостивят небесния бог. Според една легенда, през 1487г. в Теночтитлан жреците пожертвали над 80 000 военнопленници в чест на обновения храм на бога-слънце. За култа към слънцето у Траките също намираме достатъчно сведения. Найразпространени са каменните кръгове и мегалитните паметници разположени в Родопите. Те вземали важните решения под открито небе за да може слънцето да ги контролира. Траките смятали, че слънцето е проводникът към възкресението и безсмъртието. Те го слагали още по вратите на сакралните комплекси. Изобразявано е от дясната им страна тъй-като тя е свързвана с горе-изгрева-рая, т.е. царя/героя се изкачва с изгрева на слънцето към новия живот получавайки безсмъртие в рая на героите. Вярвали че когато царя бива въведен в комплекса / гробницата, минавайки през вратите покровителствани от медуза6 стояща вляво маркираща долу-залеза-ада, отива 23

към своята ритуална или истинска смърт е началото на пътуването към вечността. Друг митичен символ свързан със слънцето, прераждането и безсмъртието е този на птицата Феникс. Представян по различни начини го откриваме в древен Египет, Елада и раннохристиянското изкуство. Свързван е с Ра и Аполон. За Египтяните е свещена птица с красиви златни и червени пера която се самоизгаря в гнездото си и от чиято пепел после се ражда новият Феникс. Според Елините Фениксът живее близо до кладенец в арабската пустиня. И когато сутрин влизал да се къпе Аполон спирал своята колесница за да му се наслаждава. Дори Шекспир споменава за него в „Бурята”: „А в Арабия има едно дърво, на феникса трона; един феникс в този час царува там.” Богът на небето - Слънцето никога не спи вижда всичко. Той наблюдава действията и напътства решенията. Грижи се за плодородието, наказва прегрешилите, води към нов живот и безсмъртие героите, покровителства ги и им помага. Като най-яркото небесно тяло с огромна мощ и власт над хората и ежедневните им дейности слънцето е и най-почитаното и митологизирано природно явление. Приписвани са му всякакви функции и символи. То остава източник на почитание, вяра и интерпретации до наши дни. То маркира двата свята – настоящия и вечността. Може да ти покаже рая и да те изведе от мрака, може да изгори крилата / виж легендата за Икар/ ти и да ти отнеме живота.

5 Стойнев, А. „Българска митология” Второ допълнително издание, стр. 303, Из. З. Стоянов 6 Медуза е богиня на смърта. Тя вкаменява връзва мъртвия. Обитава черната земя и живее в сумрака на границата. Свързана е с границите на световете, тя е пазител в царството на Хадес. Виж Маразов 2001

http://bgnauka.eu

Медицина

С тези няколко реда ви представих само кратка информация за този аспект от човешката история. Срещнах Ви с един древен символ на властта, живота, смъртта и прераждането. Представих Ви няколко легенди, с което се надявам да съм провокирала интерес. Ако това е така потърсете повече литература, разпитайте вашите баби за историите, които те знаят от техните баби, дните, в които са се извършвали или все още се извършват соларни ритуали във вашите региони и ни пишете. Автор: Мая Павлова admin@bgnauka.eu

Фениксът от “The Aberdeen Bestiary”.

http://bgnauka.eu

Екология

десетилетия, позволяват да се изучават и анализират големите и сложни системи, каквито са екосистемите. Като иструменти за това служат методите на белязаните атоми, новите физико-химични методи (спектрометрия, колориметрия, хроматография, електрофореза, PRC – за клониране на молекулите на ДНК), дистанционни методи на зондиране, автоматичен мониторинг, математическо моделиране, компютърни технологии и др. Все по-актуален е проблема за замърсяването на околната среда. Човекът е пренаситил средата на своето обитаване с вредни и най-често токсични отпадъци. Трудно е да се опишат всички токсични вещества, тъй като за всяка група може да се напише отделна книга. Ето защо ще посочим само някои, които предизвикват особено безпокойство: -- Промишлени отпадъци от различен вид, неподлагащи се на разлагане; често образуват в реките дебел слой пяна -- Големи количества боклук, с който не могат да се справят бактериите (от полиетиленови торбички до големи пластмасови бидони) -- Инсектициди, които сега са по-малко ефективни в резултат на образуване на устойчиви раси насекоми; натрупвайки се в органите на някои животни придобиват токсичен характер -- Нефтопродукти – често в големи количества попадат в моретата и океаните -- Отпадъци от атомната промишленост и радиоактивни дъждове от атомните взривове. Особено опасно е това, че радиоактивните елементи могат да се концентрират в определени органи.

НАЧАЛОТО В началото на ХVІІІ в. Антоан ван Левенхук е бил пионер в изучаването на хранителните вериги и регулацията на числеността на организмите, а по съчиненията на Ричард Брадли се вижда, че той е имал ясна представа за биологическата продуктивност. Като призната самостоятелна научна дисциплина, екологията е възникнала около 1900 г., но названието „екология” е влязло в общата лексика едва преди няколко десетилетия (Хегел, 1866 г.). Движението „Всеобща загриженост по проблемите на околната среда” внезапно се е разгърнало в течение на две години (1968/70 г.). Изведнъж всички са започнали да проявяват интерес към замърсяването на средата, на природата, към увеличаването на народонаселението, към въпросите за използване на хранителните и енергийни ресурси. За това свидетелстват подробни материали по проблемите на околната среда в пресата. Нарастването на обществения интерес е оказало дълбоко влияние върху академичната екология. До 1970 г. на екологията се е гледало само като на подразделение на биологията. Еколозите са работели на щат само в биологическите факултети. Курсове по екология е имало само в програмите за подготовка на биолозите. Макар, че и сега екологията се корени в биологията, тя вече е излязла от нейните рамки, оформяйки се в нова интегрирана дисциплина, свързваща физичните и биологични явления и образуваща мост между естествените и обществените науки. Успехите на техниката през последните 25

http://bgnauka.eu

Екология

На субмолекулно ниво химическото и физическото въздействие може да доведе до генетически преустройства (мутации); разрушителна йонизация в тъканите на всяко живо същество, понякога със съвършено неочаквани за хората последствия. Екология и опазване на околната среда

на околната среда са: Атмосфера; Хидросфера; Литосфера; Растителен и животински свят. Естествено не можем да отделим едната от другата. Между тях няма ясно изразена граница и постоянно се преплитат. В България почти няма природна среда и затова всички говорят за околна среда и много често двата термина се използват като синоними.

Когато се спомене думата ЕКОЛОГИЯ, веднага в съзнанието на повечето хора изниква асоциация за ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Тези две понятия са много тясно свързани помежду си, но по своята същност, това са две отделни дисциплини. ЕКОЛОГИЯ е науката, която се занимава с взаимодействието между организмите и средата. Думата екология произхожда от гръцки (oikos – дом) и буквално преведено означава наука за дома, а разглеждано в поглобален мащаб – наука за земята. Има две основни направления: аутекология – разглежда взаимодействието между живата и неживата природа и синекология – занимава се с взаимоотношенията в живата природа. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА е комплексна научна дисциплина, разработваща принципите и методите за запазване и възстановяване на природните ресурси. Опазването на околната среда е система от мерки, насочени към рационалното взаимодействие между човешката дейност и обкръжаващата околна среда, осигурявщи съхранение на природните ресурси и здравето на хората. Тук е мястото да вметна, че има разлика между околна среда и природна среда. Природна среда е естествената част от природата, която не е засегната или е незначително засегната от човешката дейност. Околна среда е видоизменената част от природата. Това е среда създадена от човека и се простира дотам, докъдето достига човека или неговите системи. Основните компоненти

Влияние на туризма върху околната среда

Околната среда е видоизменената част от природата. Това е среда създадена от човека и се простира до там, докъдето достига човека или неговите системи. Без нея е невъзможно съществуването на човечеството, затова ние трябва отговорно да се отнасяме към нейното опазване. За да живеем по-добре трябва да се съобразяваме с нуждите на природата и да спомагаме за съхраняването и. Природната среда се състои от: резервати, народни паркове, природни забележителности, извън селищни паркове (зелени зони). Всички тези места се отличават с изключителна красота създадена по естествен път или с добрата воля подпомогната от човека; редки видове растения и животни; места които напомнят за историята на народа ни и др. Всички те са туристически ресурси и са предпоставка за извършването на туристически пътувания и посещения. Туризмът, повече от който и да е друг сектор на икономиката, зависи от качеството на околната среда. Не добре организираният туризъм, може да доведе до негативни промени в тази среда. Той е продукт на природната среда и волно или неволно оказва влияние върху нея. Като се има предвид, че има различни видове туризъм, всяко едно от споменатите по-горе места се посещават от хиляди хора и по този начин се застрашава опазването им. Дори и несъзнателно всеки един турист унищожава по нещичко от природата. Запазената в сравнително

Екология

http://bgnauka.eu

естествен вид природната среда може да има икономически ефект, т.е. от естествената природа може да се печели. Ако тя е максимално запазена, ще привлича все повече и повече туристи с всяка изминала година. Район с такава красота може да заеме едно от първите места сред туристическите центрове. Чуждестанните туристи изискват екологично чиста обстановка. Нужно е да разберем, че не всички туристи предпочитат комфорта на луксозните хотели. Пример за това са екотуристите. Развитието на еко туризма е един от най-успешните начини да се съчетаят природозащитата и получаването на приходи в даден район. В миналото хората са посещавали градините, парковете и горите за да се любуват на красотата им. Докато сега те търсят в тях място за отдих. Със всяко излизане сред природата почиващите се стемят да съчетаят отдиха със спорта и това довежда до нужда от изграждане на спортни съоръжения. Това пък от своя стрна води до унищожаване на растителноста и нарушаване на естественият процес на околната среда. Разглеждайки поведението на туристите, най-честото нарушение, което откриваме е, че не се спазват отредените места за изхвърляне на отпадъците. Сега на всяка бутилка, торбичка или опаковка има надпис ''екологично чисто''. Те могат да бъдат екологично чисти, но захвърлени сред природата се превръщат в екологични замърсители. Да не говорим за разделното изхвърляне на отпадъците, че за всеки един материал е нужен различен период от време и различни условия за разлагането му. Не се спазват и подходящите места за палене на огън отредени от природозащитниците. Част от пожарите също са последствия от туристическа невнимателност. Тук не разглеждам пожарите причинени от мълний и от яркото слънце върху сухата тревна площ. Бележейки дърветата с инициалите си, хората увреждат кората и на-

рушават жизнения цикъл на дървото. Едно от най-важните богатства на черноморието ни и планинските райони е запазената ни природна среда. При скоростното развитие на туризъм в такива райони масова практика е унищожаването й. Както знаем дърветата са белите дробове на планетата ни. С цел да посрещнем повече на брой туристи се строят хотели, ресторанти, ски писти и големи туристически комплекси, на чието място са „дишали” дървета и храсти. Освен, че с нищо не допринасят за почистването на въздуха, някой от тези средства за подслон са построени на не толкова устойчив терен, което води до свлачища. Две трети от туристите посещават България с цел отдих край водните басейни – море, реки, езера. Те са едни от основните туристически продукти, но с изливането на отпадъчните води в морето и реките замърсяваме водната среда, която е част от природната. След всичко написано по-горе стигаме до извода, че туризма нанася сериозни последствия върху природната среда. Разрушава по изкуствен път пейзажа, който е създаван в продължение на хиляди години напълно естествено!

Изпращайте своите материали на:

admin@bgnauka.eu

http://bgnauka.eu

Перлите – поредната страст По самия факт, че съм жена е близко до ума, че писането на тази статия за мен е едно безмерно, приятно, луксозно удоволствие. Докато събирах информацията си спомнях за един разказ на Джек Лондон – „Алоха Ое”, в който се разказваше за гмуркачите за миди и през какви трудности минават те докато се доберат до перлите. Сама по себе си перлата обикновено е кръгла и твърда, произвежда се от някои видове животни, като например прелените миди. Намират се изключително рядко, използват се в бижутерията, но също така имат приложение в козметиката или различни видове бои. Спада към категорията на скъпоценните камъни и се култивира за бижутерията. Перлите се делят на 2 вида: Естествени и култивирани. Естествените можем да открием в солени води (заливи, морета, океани), но също така и в сладки води (реки, езера и тн.), макар че това е възможно доста по-рядко. Образуват се, когато в мускулната тъкан на мидата попадне някакъв дразнител и мидата започва да трупа пластове около него, за да се предпази. Предполага се, че това се получава от песъчинка, но също така перли се образуват и от попаднали миниатюрни животни, охлювчета, червейчета и други. В днешно време естествените перли са много скъпи предимно заради редкостта си, но и заради факта, че много хора започнаха да ги култивират. От друга страна култивираните перли са много по-евтини, могат да бъдат създадени в сладка и солена вода. 95% от световният пазар е „наводнен” с изкуствено създадени перли. Те са изключително популярни. Обикновено соленоводните перли са много по-скъпи от сладководните, но за сметка на това сладководните могат да бъдат култивирани в много вариации на цветове и форми, като по този начин добавят екстравагантност към желаното бижу. При изкуствените перли се инжектира

дразнител в мидата и се полагат грижи за нея, докато е готова за „обиране”. Сладководните се образуват в езера, реки, извори и други басейни в Китай, Япония и САЩ. В една мида за кратък период от време могат да израснат до 40 перли. При това – многократно. Това е основната причина за ниската цена на сладководните перли, въпреки че науката е подобрила тяхното качество и свойства. За 3-7 години една перла израства около 6мм, а цветовете обикновено биват бяло, розово, прасковено, лавандулово, сиво, жълто и кремаво, макар че също така могат да бъдат предложени и други вариации, поради възможността за модификация на перлата. При соленоводните перли дразнителят е обикновено е зрънце от сърцевината на мида. Понякога приемниците умират от инжектирането на зрънцата още преди да са оформили перла. Мидите създават само по 1 перла, при това има на 1 от 5 миди, което е и причина за цената им. За найкачествени се смятат японските и китайските перли. Мерни единици при перлите Един Карат = 4 зрънца = 200 милиграма = 1/5 грама Едно Зрънце = 1/4 карат = 50 милиграма = 1/20 грама Един Мом = 18.75 карат = 3750 милиграма = 3.75 грама Един Кан = 18,750 карата = 3750 грама = 3.75 килограма

В древен Рим перлата е била символ на богатство и социално положение. Жените са носели перлите дори и когато са спели, за да могат да им напомнят колко са богати веднага щом се събудят. През Ренесанса перлата е била внесена в кралския двор. Заради голямата почит, която им отдавали, няколко страни като Рим и Саксония забранили да се носят перли извън благородническите кръгове.

http://bgnauka.eu

Сред инките и ацтеките перлите са били ценени заради красотата и магическите им свойства. Испанските конквистадори намерили нанизи от перли при богатите рибари. Много години в Европа Новият свят бил основният производител на ценното бижу. По време на европейската експанзия в Америка множество перли били прибрани в царските хазни. За съжаление през 17ти век алчността и страстта по перлите

довела до изчезването на перлите от водите на Централна Америка.

До началото на 1900г. Перлите били достъпни само за богатите и известните. През

http://bgnauka.eu

1916 г. френски бижутер занася 2 перлени огърлици в известен бижутериен магазин на Пето авеню в Ню Йорк и ги продава за много пари. Счита се, че това са били първите култивирани перли. Днес перлите са достъпни за всеки. Култивираните имат почти всички качества на естествените, може би единствената разлика, която съществува е в съзнанието на човека.

гат да бъдат продавани масово. Порастват от 8 до 18мм за 22-26 месеца, но понякога има и гиганти. Най-голямата открита таитианска перла е била цели 25мм! Цветовете варират между черно, сребърно/сиво, розово, зелено и бежово.

Няколко по-известни вида перли Перлите Акоя Те обикновено са израснали в хладка температура в солените води на Японско море. Температурата позволява на перлата да има високо качество и невероятен блясък.

Южноморските перли За множество експерти видът Акоя е найвисококачествен. Нужни са от 8 до 24месеца, за да израсте една перла, макар че повечето фермери изчакват около година повече, надявайки се на по-голям размер. Той варира от 2 до 10мм, а цветовете са розово, сребърно/бяло, шампанско, златни и сиви/сини.

Те растат в топлите води на Австралия, Индонезия, Филипините и Тайланд. Това са перлите, който са редки и най-трудни за отглеждане. Отнема им 22-24 месеца да пораснат, но мидите често умират преди този период от усложнения. Обикновено размерът им е между 9 и 20мм, а цветовете им са бяло, розово и златно.

Перлите от Таити

Някои по-известни перли Перлата на Аллах

Таитианските перли могат да бъдат открити във водите на Френска Полинезия. Само Това изключително създание на природата 1 на 10 000 миди дава перла и затова не мо- е открито в 80килограмова мида. Перла32

http://bgnauka.eu

Южноморските перли та е дълга 23.8см и тежи замайващите нява това творение на 40мил. $. Обявена е 6,4кг! Открита е на 7.05.1934 г. от гмуркач за най-голямата перла в света от книгата на за миди на Палавийските острови, Фили- рекордите на Гинес. През 1936 г. Уилбър Доуел Коб получава перлата като подарък от вожда на Палаван като благодарност за спасяването на сина му. През 1980 г. наследниците на Кноб продават бижуто за 200 000$. Днес цената му е 200 пъти по-висока. Перлата Абърнъти Тази естествена перла е открита през 1967 пини. Лабораторията в Сан Франциско, за- г., когато Уилиам Абърнъти я открива в река нимаваща се с проучване на перлите оце- Тай. Това е светло розова перла, известна 33

http://bgnauka.eu

Перлата ла Перегрина също под галеното име „малкия Уили”. Тежи 93 грама и е дълга около 220мм. Днес се съхранява в бижутерия „Кеирнкрос”, Името й означава „Пилигримът”. Теглото й е 203 карата. Открита е в Панама през Шотландия. средата на 16ти век и пренесена в Испания като сватбен подарък от крал Филип II Перлата Хоуп за жена му кралица Мари. По-късно тя Тази сълзовидна белезникава перла, тежаща принадлежала на кралица Маргарет, както 450 карата е открита от Хенри Филип Хоуп и на Йозеф Бонапарт. По-късно тя е отнета през 19ти век. Изложена е в Британския от сина на Наполеон III от маркиза на Исторически Музей. Днес тя е поставена Аберкорн. През 1969 г. е оценена на 37 000$ и подарена на Елизабет Тейлър (която на корона, оформяйки висулка. все още я притежава) от Ричард Бъртън. Перлата на Азия Ла Режин Открита през 17ти век в Индия, 600 карата. Първоначално притежание на края Известна още като перлата на Наполеон. на Персия, бива подарена на китайския Една от най-големите и най-известните император Куинлонг. В Китай тя е считана перли в света, която е равномерна по форма. Размерите й са на гълъбово яйце и тежи като носител на щастие и успех. 346 карата. На кралските особи се правила отстъпка в цената, затова била продадена само за 40хил златни франка. Днешната й цена е около 500 000 евро. Продадена е на Наполеон през септември 1811 г., но нищо не е известно за нея преди тази дата. Гладката, лъскава повърхност, размерът и историческото минало на Ла Режин я поставят на много специално място сред днешните известни перли. Да притежаваш перла е удоволствие, съизмеримо с това да притежаваш диамант. За мен разликата е в това, че перлите се свързват винаги с хубави и добри полиджби, докато диамантите честно носят проклятия и са оцапани в кръв. Перлата сама по себе си е организъм, който изисква специални грижи, но съм убедена, че за всеки един от нас би било удоволствие да се грижи за едно такова малко бижу.

http://bgnauka.eu

Ла Режин

Автор: Анна Грудева Изпращайте своите материали на адрес: admin@bgnauka.eu

http://bgnauka.eu

ПЛЪХОВЕ

Плъховете (Rattus) са род мишевидни гризачи. Дължина до 30 см. Над 100 вида, главно в тропическите области на Азия и Африка, разселени по цялата суша. В България 2 (черен и сив). Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки. Хранят се както с растителна, така и със животинска храна. Водят наземен начин на живот, а устройват гнездата и ходовите си в почвата някой видове са приспособени за живеене в открити равнини, степи, полуводни и полупустини. От дълбока древност синантропните видове плъхове и мишки съществуват с хората в населените места, унищожават и замърсяват огромни количества складирани зърнени храни и продукти. Те нагризват и пробиват с острите си резци почти всичко, което се изпречи на пътя им – дървени постройки, подове, кабели, електропроводници, диги и напоителни съоръжения – и по този начин стават причина за пожари, наводнения, катастрофи. Трудно е да се оценят всички икономически щети, които гризачите нанасят на хората. По данни на Световната здравна организация те унищожават или замърсяват и така правят негодни за употреба около 33 млн. t хранителни запаси за година, или 3,5% от складираните зърнени храни в света въобще не достигат до трапезата на човека. С тази храна могат да бъдат изхранени 130

Зоология

млн. души. За икономически слабо развитите страни, където все още има „скрит» или хроничен глад, тези цифри са от решаващо значение. През 1970 г. в Индия са унищожени от гризачи приблизително 87 млн. т. зърно, докато в САЩ — 14,8 млн. т. В Индия след маларията и сезонните наводнения на трето място по щети могат да бъдат поставени плъховете, които унищожават 10—50% от оризовата реколта годишни. Средно за страните на Югоизточната Азия, където оризът е основна храна, загубите се изчисляват на 4% от реколтата, на Филипините — 10%, а в години на висока численост на гризачите — до 90%, на о-в Ява — 40%. Вредителите на житните посеви в Индия и о-в Цейлон са т. нар. мекокожи плъхове (Millardia meltada), в Кения — червеноносите плъхове (Oenomys hypoxanthus) Нараства числеността и на другите видове плъхове от р. Rattus в тропическите страни на Югоизточна Азия, Индонезия и Тихоокеанските острови. С разширяване на плантациите на захарна тръстика на Хавайските острови, Гвиана, Австралия и другаде е установени пропорционално увеличаване на числеността на плъховете, които само на Хаваите унищожават 4—40% от захарната тръстика. В някои страни са направени опити за икономическа оценка на щетите от гризачи в

http://bgnauka.eu

Зоология

селското стопанство и са получени невероятно високи стойности. Гризачите и в частност плъховете са резервоари и преносители на причинителите на много инфекциозни и паразитни заболявания на хората и селскостопанските животни, някои, от които са особено опасни. Освен всеизвестните инфекциозни болести коремен тиф и бубонна чума, чието разпространение расте, плъховете са носители и на лептоспироза - опасна бактериална инфекция, която се разпространява чрез урината им, при попадането й в питейната вода или хранителните продукти. Само през 2000 г. от лептоспироза са умрели 350 души, но учените твърдят, че още много смъртни случаи в целия свят би трябвало да се припишат на плъховете, макар да са били класифицирани като неизвестна форма на общо неразположение. Въпреки многовековната борба на човека срещу гризачите предимно срещу синантропните плъхове, която датира от зората на цивилизацията, имаме основание да твърдим, че понастоящем тяхната численост превъзхожда човешкото население на нашата планета. В Индия на всеки жител се падат средно 2 – 9, в някой тихоокеански острови – 20 – 30 дори до 100, в Куба – по 3 плъха. За Париж е известно, че е населен с приблизително 10 милиона плъха. Същата цифра съобщават и за Ню Йорк, а в Рим на всеки жител се падат по 7 синантропни гризача. Борбата на хората срещу вредните гризачи датира още от първите човешки същества населявали нашата планета. При разкопки в пещери, които са били обитавани от праисторическия човек има намерени кости от гризачи и рисунки по стените, което показва, че плъховете и мишките са съжителствали с нашите предци или най-малкото са били обект на дребен лов и източник на храна. В древноегипетски папируси и японската митология плъховете са описани като вредители, мъдри почти колкото нас, които 37

отбират най-хубавите зърна и принцътплъх взема за жена най-хубавата девойка. Първите керамични капани са били открити при разкопки в Средния Изток и датират приблизително 2500 години пр. н. е. До нас почти не са достигнали сведения, доколко плъховете и мишките са били познати на древните гърци и римляни и по какъв начин те са се справяли с тази напаст в домовете и складовете. През 930 г. принц Хауел от Уелс (в Англия) издал разпоредби за покровителстване на котките, които са сръчни ловци на гризачи, а по времето на кралица Елизабет I била давана награда едно пени на всеки, който донесе главите на три плъха или 12 мишки. Дори Шекспир споменава за проклятия и рими, с които може да се отпъждат плъховете. През XVII в. в Европа обикаляли странстващи дератизатори, които продавали капани за мишки и отрови, знаели са „заклинателни думи» за прогонване на гризачите и са разнасяли арсеник и друг „мишемор».Фактически почти до края на XIX в. на гризачите са гледали като на най-обикновени съжители в домовете, чието присъствие се смятало за нормално. Спонтанно са подозирали тяхното участие в чумните епидемии. Наченки на неприязнено отношение към гризачите датират отпреди 700 години, но едва през последните 100 години са поставени основите на научно-приложната дисциплина дератизация (комплекс от мерки, насочени за ограничаване и унищожаване на вредните гризачи). През 1902-1910 г. по време на голямата чумна епидемия в Одеса руският учен Гамалея организирал една от първите масови акции за борба срещу плъховете. През 1904—1907 г. програма за спешна дератизация е реализирана и в Сан Франциско поради чумната вълна, която обхванала града и покосила живота на хиляди хора. В пристанищата на много страни се появяват епидемични взривове на чума и през 1911 г. е утвърдена първата Международна

http://bgnauka.eu

Зоология

Изпращайте своите материали на: admin@bgnauka.eu

конвенция за задължителна дератизация на корабите. Все пак има някаква полза от тях. Лабораторни видове плъхове и други гризачи се използват за провеждане на биологични и медицински изследвания, за изпитване на ваксини и нови лекарствени средства. По метода на инбридинга са получени повече от 20 генетични линии лабораторни плъхове – вистар, август, буфало, 30/ИСАН и др., албиноси, произлезли от черния плъх. Понякога у гризачите са наблюдавани ракоподобни образувания подобни на тези при хората, но в тази насока съвременните познания са съвсем оскъдни.

Черен плъх (Rattus rattus) Черен плъх (Rattus rattus). Космополит, разпространен в населените места и особено в пристанищните градове на всички континенти. Широко разпространен в Африка, Югоизточна Азия и Австралия, а в Южна Америка е пренесен от европейците и населява предимно крайбрежните райони. В Северна Америка е разпространен в тясната крайбрежна ивица на Тихоокеанското крайбрежие и югоизточните щати на САЩ. По-силно топлолюбив в сравнение с другите синантропни видове и над от 40° сев. ширина в Азия не се е разселил. Предпочита сухи и по-високи места, заселва се на таваните. В тропиците и субтропиците живее и на открито далеч от човешките жилища и плантациите от захарна тръстика, какао, ориз, цитрусови градини, където се катери и гнезди по дърветата и причинява големи стопански щети, например в Африка, Латинска Америка, на Тихоокеанските острови и др. На дължина достига 135—195 mm, опашката 138—230 mm, ухото — 18—25,5 mm, задното стъпало — 29,4—36 mm и на тегло — 155 g. Муцуната е тясна и заострена, ушите дълги, прегънати напред, достигат очите, а опашката е по-дълга от тялото гола с редки косми между пръстеновидни люспи. Изкусно използва опашката си, ко-

http://bgnauka.eu

Зоология

Черен плъх (Rattus rattus) 39

http://bgnauka.eu

Зоология

гато се катери по отвесни стени, прегради, когато лази по дърветата или по телеграфни жици, корабни въжета и др. и На корабите се среща по-често от другите видове гризачи, поради което е наречен още корабен или пристанищен плъх. Цветът на космената покривка не винаги е съвсем черен,

а бива тъмносив, кафеникав; коремната страна е по-светла. Някои автори приемат цретните форми на R. rattus като различни подвидове. Всеяден е, но предпочита семена, плодове, орехи, като за денонощие изяжда 15—30 g суха храна и изпива около 30 ml вода. Размножава се 3—5 пъти годишно. Ражда 6—10 малки. Полова зрелост достига на 3—5-месечна възраст. Продължителността на живот е до една година. Черният плъх е топлолюбив и сухолюбив вид и вследствие разселването на сивия плъх в Европа през XIII—XIX в. е изтласкан силно на юг от границите на ареала си. Пандемиите и епидимичните взривове пи чума в Европа, Азия и Северна Африка през древността и Средновековието са били свързани с тогавашното широко разпространение на черния плъх по тези места.

Сив плъх (Rattus norvegicus). Космополитен вид, разпространен в най-разнообразни биотопи на почти всички страни на света, „най популярният» гризач и несъмнено най-вредното животно на земята Тясно свързан с местообитанията на хората, населява жилища, складове, мазета, ферми, канализационната мрежа, подземни съоръжения, пристанища, месокомбинати и други производствени предприятия, градини и брегове на канали, сметища. Живее дори в термоизолационния слой на хладилници при постоянни минусови температури, както и в помещения с висока температура (40—50°С), в пивоварни заводи. Сивият плъх е пример за най-широка екологична пластичност във всички географски зони и предимно в умерения климат. Не е разпространен в най-северните райони на Евразия и Америка, липсва в тундрата и дълбоката тайга. Придружава човека навсякъде, дори във временните горски селища, но преместят ли се хората още през първата зима напускат и плъховете. Влаголюбив вид и поради това отсъства от обширните аридни територии на Африка, Азия и Автралия или обитава само в големите градове, разположени по крайбрежието — Порт Саид, Александрия, Триполи, Тунис и др., а по долината на р. Нил е проникнал до Асуан. Не е познат в повечето градове на Иран, Афганистан, Монголия, пустинните области на Китай и средна Азия. С охота се заселва в товарни, риболовни и пасажерски кораби. Пролет и лете напуска населените места и частично мигрира в открити ста-

http://bgnauka.eu

Зоология

ции край реки, блата, градини и др., където се крие в изровени дупки във влажната, рохкава почва и намира достатъчно храна. В делтата на Волга в Астраханска област дори целогодишно обитава открити биотопи, също в Задкавказието и др. На дължина достига 180—270 mm, опашката е гола, по-къса от тялото—150—220 mm, ухото—18—20 mm, задното стъпало — 35,7—44 mm, теглото е до 500 g за женските и до 600 g за мъжките. Муцуната е потъпа в сравнение с черния плъх, ушите са по-къси, между пръстите на задните крака има зачатък на плавателни ципи. По-едър, по-силен и нападателен, отколкото черният плъх. Размножава се много бързо и има висока плодовитост — До седем поколения годишно. След триседмична бременност женската ражда 5—18, понякога до 20 малки, които кърми и отглежда в топло гнездо, издълбано в земята или под стените. Със здравите си резни прегризва по-меките метали (олово, калай, алуминий, цинк), а също така дъсчени подове, тухлени стени и др.п. Резците са остри и на дължина нарастват средногодишно с 13 cm. Ако не се изтриват постоянно откъм върха чрез гризане на твърда храна и др., например при експериментални условия — хранене само с мека храна, резците нарастват несъразмерно и се завиват патологично към челюстите. Такъв плъх, пуснат на свобода, вече не може да се храни нормално и загива от глад. Сивият плъх е всеяден, но предпочита месо, риба, хляб, моркови, картофи, яйца, фуражни смески, плодове, зеленчуци, а по-рядко яде зърнени храни. Средно за денонощие изяжда 20—75 g храна и изпива 25—30 cm3 вода, а когато няма вода ближе росата и капките — кондензационната влага по тръбите. Изпитва остра жажда и бързо умира в неволя при липса на вода. Има голямо епидемиологично значение и затова е обект номер едно за дератизацията на населените места и фермите. Установяването на популации, резистентни към 41

http://bgnauka.eu

антикоагулантните родентициди, във Вели кобритания (Уелс, Шропшир, Монтгомеришир, Кент, Шотландия) Дания, Западна Германия, САЩ и др. стана повод да се говори за „суперплъх», който не умира от отрова и това причини затруднения в дератизационната практика на напредналите страни.

Зоология годината 2—4 голи, слепи малки, които на десетия ден се окосмяват. Имат жлези, които отделят миризлив секрет чрез неговата миризма се разпознават индивидите на дадена популация. При висока численост се явяват конкурент в храната на домашните животни.

Знамеопашат кенгуров плъх Знамеопашат кенгуров плъх (Dipodomys spectabilis). Разпространен е в САЩ и Мексико. Обитател на открити пространства. Опашката е по-дълга от тялото и завършва с кичур от дълги косми. Гръбната страна е жълта до тъмнокафява, а коремната — бяла. На бедрата и по страните на опашката има бели ивици. Предвижва се с помощта на задните си крака и извършва големи скокове. Устройва сложна система от подземни ходове с камери за запасна храна и за гнезда. Храни се със семена и стъбла, гъби и насекоми. Женската ражда два през 42

http://bgnauka.eu

Зоология

Оризов плъх (Oryzomys) Оризови плъхове (Oryzomys). Родът обединява около 100 вида, разпространени в САЩ, Мексико, Галапагоските острови. Обитават предимно крайбрежни участъци, а някои видове — и планини с храстовидна растителност и в пасища. На дължина достигат 93—200 mm, опашката — 100—235 mm, и на тегло — 40—80 g. По външен вид приличат на плъхове и мишки. Космената покривка е гъста и мека, при някои видове с четинести косми на тръбната страна. Окраската варира в различни сивокафяви тонове, а коремната страна е белезникава. Наричат се оризови плъхове, защото един от видовете е разпространен в оризовите полета на източната част на САЩ, където нанася големи щети на тези култури. Нямат строго определена денонощна активност. Убежищата си устройват в почвата, в недълбоки ходове, на земната повърхност или между корени на дървета и под камъни. В блатисти райони изграждат гнезда върху храстовидната растителност или между тръстиките. Формата им е кълбовидна с диаметър до 0,5 m и с ходове отстрани или под гнездото. Външната страна на гнездата е от по-груб материал, а вътрешната — от мека настилка. Хранят се както със семена, така и със сочна тревна растителност. Размножават се през цялата година в южната част на ареала си. Женската ражда 1—7 43

малки след 25-дневна бременност. Новородените са голи, слепи, безпомощни, с тегло около 2,5 g. На двеседмична възраст започват да се хранят самостоятелно, а на двумесечна възраст да се размножават. Въпреки високата плодовитост и няколкото поколения годишно (8—10) числеността им в природата не се увеличава забележимо вследствие на регулиращото действие на хищници и болести. Продължителността на живот е до една година. Някои видове оризови плъхове се използват като лабораторни животни за биологични и медицински цели.

http://bgnauka.eu

Зоология

Гигантски плъх (Megalomys desmarestii). Разпространен е на Малките Антилски острови и на о-в Мартиника. На дължина стига до 500 mm и на тегло — до 3 kg. Храни се с плодове иа кокосови палми и с друга растителна храна. По външен вид прилича на оризов плъх. Убежищата си устройва в почвата. Според някои автори гигантските антилски плъхове (M. desmarestii, M. adreyae и M. lucie) са вече напълно изчезнали. Други предполагат, че все още живеят на някои малки необитаеми острови в Караибско море.

ти нокти, които използва за задържане при лазене по дърветата. Използва разнообразна храна, предимно земни червеи и насекомни ларви. Гнездата си устройва между корените на дърветата или под храсти.

Тъмен плъх (Melanomys phaeopus). Разпространен е в Южна Централна Америка до 2450 m надм. в., където обитава ливади и блатисти места в близост до водни басейни. На дължина достига 100—140 mm, опашката — до 75—110 mm. Горната страна е черна, а коремната — по-светла. Активен е нощем. Храни се със зелена растителност и семена. Гнездата си устройва в плитки ходове. Размножава се един път през годината. Ражда 3—7 малки.

Зайцеподобен плъх (Reithrodon physodes). Разпространен е в Чили, Аржентина и Уругвай. Обитава пампасите и културни площи. На дължина достига 150—200 mm, опашката — 100 mm, и на тегло — 80— 100 g. Космената покривка е мека и гъста. Тръбната страна е кафеникава, с черен оттенък, а коремната—сивкава или белезникава. Ушите са големи, горните резци имат дълбока бразда по средата. Страничните пръсти на задния крак са слабо развити, а между останалите три пръста има малка ципа. Активен е през цялото денонощие. Храни се с растителна храна. Между тревната растителност прокарва пътечки, по които се движи при търсене на храна. Изгражда надземни и подземни гнезда. Размножава се през цялата година. Ражда 2—8 малки. Памуков плъх (Sigmodon hispidus). Разпространен е в южните части на САЩ. Обитава ливади, райони с храстовидна растителност, покрай заблатени и речни участъци и планински райони, а също така и културни площи — памуковите плантации. На дължина постига 224—365 mm, опашката — 81—166 mm. Окраската на гръбната страна е чернокафява, прошарена, а на коремната — светлосива или жълтобяла. Прилича на сив плъх. Храни се със семената на памука, с корени, луковици, свежи растителни части, насекоми, мекотели, риба, мърша, с дребни птици и техните яйца. Активен е повече през деня. За построяване на гнездата си използва естествени укрития—гъсти храсталаци, висока тревна растителност. Вътрешната им страна често пъти застила с очистен от семената памук. След 27-дневна бременност женската раж-

Четинест плъх, бодлив оризов плъх (Neacomys spinosus). Разпространен е в Панама, Колумбия, Британска Гвиана, северната област на р. Амазонка, на югозапад до Перу, Бразилия и Еквадор до 1100 m надм. в. Обитава гори в близост до тръстикови плантации. На дължина тялото (и опашката) достига 64—100 mm и на тегло — до 21 g. Окраската на гърба варира от тъмнокафява до светлоохрена, страните са посветли, а коремната страна—бяла. Опашката е окосмена с редки косми. Убежищата си устройва между скали и под паднали дървета. Ражда 2—4 малки. Южноамерикански воден плъх (Scapteromys tumidus), Среща се в Уругвай, Аржентина, Бразилия и Парагвай. Добър плувец. На дължина достига 150—200 mm, опашката 120—170 mm. Има добре разви44

http://bgnauka.eu

Зоология

да 2—12 малки и може да бъде оплодена отново няколко часа след появяването на малките. Те напускат майчиното си гнездо на едноседмична възраст, а на двумесечна възраст са способни да се размножават. В южната част на ареала си се размножава целогодишно, а в по-северните райони — от февруари до ноември. В интервал през 4—5 години числеността му силно се увеличава и тогава селското стопанство понася големи загуби. При такава масова поява са наброявани до 100 000 индивида на 1 km2, чиято биомаса се изчислява на 10 т. Лесно се отглежда при лабораторни условия и се използва за различни биологични и бактериологични изследвания.

дането на жилище от пръти (с дължина 1 т и дебелина 25 mm), което има конична форма с диаметър до 6 т и височина до 1,3 m. Тези постройки предпазват плъховете от врагове и силни студове, като вътрешната им страна е застлана с мек растителен материал.

Ринхомис, земеровкоподобен плъх (Rhynchomys soricoides). Разпространен е във Филипинските острови от 2300 до 2460 m надм. в. Прилича на земеровка по удължената си муцуна и подвижен нос. На дължина достига 188—215 mm, опашката — 142—146 mm. Кадифяноподобна космена покривка е тъмно маслиненосива на гръбната страна и мръснобяла на коремАвстралийски прътогнездещ плъх ната. Храни се с безгръбначни животни – (Leporillus conditor). На дължина достига насекоми, земни червеи, мекотели и меки 140—200 mm. Опашката е почти равна на плодове. Много рядък вид. дължината на тялото и завършва с кичур от косми. Прилича на малко зайче, откъдето Тръстиков плъх (Thryonomys носи и родовото си име. Характерна особе- swinderianus). Разпространен е в Екватоност в биологията на този гризач е изграж- риална и Южна Африка, където обитава

Австралийски прътогнездещ плъх 45

http://bgnauka.eu

Зоология

влажни места покрай блата, езера и реки, обрасли с тръстика. Едър гризач, достигащ на дължина 450 mm, опашката значително по-къса от тялото, и на тегло— над 4 kg. Ушите са малки и едва се подават над космената покривка. Първите пръсти на двата чифта крайници са редуцирани, а останалите са снабдени с добре развити нокти. Несменната покривка е само от твърди косми. Изгражда наземни гнезда сред гъста растителност, като често използва и подземните галерии на бодливото свинче. Храни се с водна растителност, дървесна кора и плодове с предпочитание към захарната тръстика. Активен е нощем. В участъците където живее, има пътечки, водещи до водни басейни. Много добър плувец и гмуркач. Ражда 2—4 пъти от 2 до 4 малки, които са добре развити и скоро след раждането следват майка си. Живее до три години. Нанася щети на плантациите от захарна тръстика. За биологична борба срещу този плъх местното население използва мангусти и питони. В някои райони месото се цени много високо и се използва за храна. Гигантски бамбуков плъх (Rhizomys sumatrensis). Разпространен в Бирма, Индокитай, Малайския п-в и о-в Суматра от 1330 до 4300 m надм. в. Обитава бамбукови плантации. На дължина достига 400—500 mm, опашката — до 150 mm. Окраската му варира от червеникава до кафявосива. Долната страна е по-светла. Устройва подремни ходове, където прекарва по-голямата част от живота си. Рови със зъби и нокти. Изгражда по няколко убежища, като използва само едно или две от тях. Храни се с подземните корени на бамбука. През нощта излиза и на земната повърхност, където използва за храна семена, плодове и зелени растителни части. Поглъща големи количества храна. Не пие вода. След триседмична бременност ражда 3—5 голи, слепи малки, които бързо проглеждат и нарастват. Местното население го използва за храна.

Рибояден плъх (Ichtyomys hydrobates). Разпространен е в Перу, Еквадор, Венецуела и Колумбия. Обитава крайбрежни участъци и блатисти местности от 600 до 2800 m надм. в. На дължина достига 150—210 mm, опашката е малко по-къса от тялото. Отлично е приспособен за полуводен начин на живот. Очите и ушите са малки. Космената покривка е плътна, между пръстите на задните крака има плавателна ципа и гъсти твърди четинки на пръстите. Опашката е с кил на долната си страна. Използва естествени убежища, без да рови ходове, скални цепнатини и кухини под камъни. Храни се предимно с риба (с дължина до 15 cm), която улавя с помощта на изкривените си като куки резци. Устройва гнезда в бреговете с изходни отвори винаги под нивото на водата. Активен е нощем.

Воден плъх

http://bgnauka.eu

Зоология

Воден плъх (Arvicola terrestris). Разпространен е в Европа, Сибир и Далечния Изток, Кавказ, Казахстан, Мала и Средна Азия. У нас се среща в цялата страна до около 2000 m надм.в. Обитава мочурливи места, брегове на реки, изкуствени водохранилища, езера. На дължина достига 166—200 mm и повече, опашката — 82—109 mm, ухото — 15—17 mm. Предните и задните стъпала са окосмени. Ноктите на пръстите са добре развити. Тръбната страна е тъмнокафява до черна, а коремната — по-светла. Полуводно животно, което устройва гнездата си в изкопани дупки под земята в непосредствена близост до водните басейни, между храстите по бреговете, между тръстика и папур или сред самите басейни — 10—15 cm над водната повърхност или плаващи гнезда. Повърхностни гнезда водният плъх, строи от края на март — началото на април до септември. За строителен материал използува папур, тръстика, стрелолист и друга блатна растителност. Прокопава система от ходове — до 80 m дължина и диаметър 6 cm, като един или няколко от тях завършват под нивото на водата, а останалите—на земната повърхност Има дневна и нощна активност. Храни се с растителна храна — папур, острица, хвощове и др., а също така и с животинска храна — мекотели, ракообразни, а понякога и с риба. Присъствието на водния плъх лесно се открива по остатъци на хранителните площадки, където се храни и изяжда само нежните и сочни части на растенията. Прави и хранителни запаси от коренища, които складира в запасни камери непосредствен по до гнездовата камера. Ражда 2—3 до 6 пъти през годината след 42-дневна бременност 4—8 малки, които проглеждат на десетия ден, а на едномесечна възраст започват самостоятелен живот. Водният плъх е голям вредител на селското стопанство. Нанася щети на оризовата култура, като прегризва метлиците, на зеленчуковите и овощните градини, разсадниците, където поврежда

корените и кората на младите дръвчета. В рибните стопанства поврежда дигите, прокопава ходове между отделните басейни, изяжда хайвер и малки рибки. Преносител е на опасни инфекциозни заболявания. В Русия кожичките на водния плъх се използват в кожарската промишленост.

Бананов плъх (Melomys rufescens). Разпространен е в Нова Гвинея, Австралия, Бисмарковите и Соломоновите острови. Обитава горски и тревни екосистеми, културни площи (захарна тръстика), участъци край реки и езера. Дървесен обитател. На ходилата си има добре развити мазоли, а опашката изпълнява функцията на хватателен орган. Изгражда кълбовидни гнезда с диаметър 12—20 cm между клоните на дърветата или в храсталаци, наземни (в тревната растителност) и подземни гнезда. Размножава се от ноември до март. Ражда добре развити малки, които на възраст до 14 дни се прикрепват здраво към сукалните зърна на майката и тя ги носи със себе си. Поради тази особеност до неотдавна учените са смятали, че банановият плъх е торбесто животно. След навършване на 14ия ден малките могат да се движат и да се хранят, като при опасност търсят убежище в майчиния си скут. Храни се с плодове, орехи и др. На 6—7-месечна възраст младите стават полово зрели.

http://bgnauka.eu

Зоология

Андийски блатен плъх (Neotomys ebriosus). Разпространен е във високопланинските райони на Перу, Боливия, Аржентина от 3400 до 4525 m надм. В. Обитава скалисти места брегове на реки и заблатени участъци с редки храсти. Външно прилича на воден плъх. На дължина достига 176-225 mm, опашката – 70 – 88 mm. Гръбната страна е сивокафява, а долната – по-светла. Храни се със свежа растителност. Скален плъх (Petromus typicus). Разпространен е в пустините на Южна Африка, където живее в скалисти места. Начинът на живот е дал отпечатък върху устройството на тялото, което е силно удължено, черепът е сплеснат, ребрата гъвкави и подвижни, ушите малки и благодарение на тези особености лесно се промъква между тесни скални цепнатини. На дължина достига 140—200 mm, опашката — 130—180 mm. Космената покривка е мека, коприненоподобна, а космите нарастват на кичури. Окраската е хомохромна, т. е. сливаща се с околната среда — жълтеникавотъмносива или по-светла отгоре и сивожълтеникава отдолу. Активен е сутрин рано и късно след обяд. Характерна особеност е разположението на сукалните зърна на женската — на нивото на раменете, което позволява на малките да бозаят отстрани в тесните скални процепи, скрити от неприятели. Храни се със зелени растителни части, семена и плодове. При възбуда издава писклив звук, а при преследване се спасява с бързо бягане и скачане от скала на скала. Ражда 1—2 добре развити малки.

стопански постройки, мелници, магазини, животновъдни стопанства, където причинява значителни стопански загуби. По външен вид наподобява едновременно сивия и черния плъх, има охреночервеникав цвят на гърба, по-светли страни и жълтобелезникав корем. Муцуната е тъпа, широка, ушите малки, закръглени. Дължината на тялото е 170—-230 mm, опашката равна по дължина на тялото, теглото е 150—180 g. Рови укритията си и прoкопава дупки в земята, между скалите и др. Яде семена, плодове, фъстъци, орехи, царевица, пшеница, овес. Прави зимни запаси, които складира в укрития. Намирани са до 20 kg орехи. Размножава се 4—5 пъти годишно, ражда 5 - 9 малки, които от своя страна встъпват в размножаване на вторачи година от живота си. Полжезийски, хавайски, плъх (Rattus exulans). Разпространен е в страните на Югоизточна Азия (Индокитай и Малая), където с лодките и храната на островитяните се е разселил по всички тихоокеански острови — Микронезия, Полинезия и Меланезия, включително Хаваите и Нова Зеландия. Тясно свързан с живота на хората, населява жилища, но се среща още в полски местообитания и пустеещи места. По-малък по размери от другите видове плъхове — дължината на тялото е до 120 mm и почти равна опашка. Теглото е до 110 g. Има сивокафяв цвят на гърба и бледосив на корема. Размножава се предимно през късното лято и средният брой на малките е 4—5 при всяко потомство. Вредител на ориза, захарната тръстика и др. На някои острови, където няма черен плъх, полинезийският плъх е основният вредител на селското стопанство. Има дневна активност.

Туркестански плъх (Rattus turkestanicus). Разпространен е в широколистни гори, напоявани участъци, речни долини, градини и населени места в планинските и хълмистите райони на Западен Памир Северна Индия, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан. Африкански плъх (Rottus natalensis). Хемисинан тронен (полусинантропен) Много широко разпространен в цяла Афвид. В градовете и селата обитава жилища, рика, южно от Сахара, където води полуси48

http://bgnauka.eu

Зоология

нантропен начин на живот. Вредител на захарната тръстика и корените на растенията. Унищожава сладките корени на ям и касава, зеленчуци и плодове. Основен резервоар на чумата в Централна и Източна Африка, а в Сиера Леоне и Западна Африка — на треската Ласса. Отглеждат го в лабораторни условия като експериментално животно, макар че не е загубил агресивните си привички. Различава се от другите плъхове по големия си брой сукални зърна, които са 8—12 двойки, разположени в пекторалната (гръдната) и ингвиалната (слабинната) част на тялото, докато при сивия плъх те са шест, а при черния плъх и домашната мишка — съответно по пет двойки. Пластинчатозъб плъх (Nesokia indica). Разпространен е в Индия, Афганистан, Белуджистан, Китай, Египет, средна Азия. Обитава речните долини и равнините до 1500 m надм. в., зеленчукови градини, оризища, люцерни, а в населените места прокопава дупки и подземни ходове, дълбоки 15—60 cm под стените на постройките, складовете за хранителни продукти и жилищата. Изровената земя натрупва на големи купчини. По външен вид и големина прилича на сивия плъх — има груба осилеста космена покривка с тъмнокафяв или светлоръждив оттенък и белезникав корем. Хемисинантропен вид. Извършва периодични есенни и пролетни миграции в околностите на населените места. Основна храна са подземните части на растенията — корени, луковици, сочните стъбла на блатни растения, зеленчукови култури и др. Изяжда до 80 g храна на денонощие. Размножава се 2—3 пъти годишно, ражда 3—6 малки. Има общи с песчанките кръвосмучещи екторапаразити (бълхи) и поради това се приема за потенциален резервоар на чума в Азия.

Екипа на „Българска Наука” ( admin@bgnauka.eu )

Своите материали изпращайте на : admin@bgnauka.eu 49

http://bgnauka.eu

История

Въстанието на Асен и Петър (Продължение от 15 бр.)

...През ранната пролет на 1188 г. ромеите внезапно преминали Стара планина през етрополския проход. От там те поели на поход към Търново. Българската армия обаче успяла да ги спре при Ловеч, силна крепост бранеща западните подстъпи към Търново. Скоро ромеите обсадили Ловеч. Обсадата бързо се затегнала без каквито и да било изгледи за успех. Тя продължила цели три месеца и завършила с пълен провал. Цялата кампания била пред пълен провал, още повече че ромеите имали и други проблеми. Точно по това време сръбски войски наближили Средец и се готвели да го превземат. Освен това в Мала Азия избухнало въстание против Исак ІІ Ангел. Единственият светъл лъч за ромеите било пленяването на съпругата на цар Асен І. Тя била дъщеря на сръбския княз Стефан Неманя и била омъжена за българският цар във връзка с общия антиромейски съюз. По пътя си за България (минаващ през райони, където действат ромейски войски) свитата и била заловена от ромеите. В Червен е намерен кръст на гроб. На него се чете надпис „Цар Асен от Трувни постави кръст на жена си Мориа (Мария)”. Смята се, че това е гробът на сръбската принцеса и българска царица. Същевременно по това време пролет - ранното лято на 1188 г. към балканите идвала кръстоносната армия на германския крал и император на свещената римска империя, император Фридрих І Барбароса (Червенобрадия). Сега тя била заплаха номер едно за ромеите и те нямали нужното време и сили да продължават безсмислената война с българите. Император Исак ІІ Ангел използвал заловената сръбска принцеса като повод за започване на мирни преговори. Българите набързо се съгласили и скоро в Ловеч набързо бил подписан мирен договор. Неговите клау-

зи са неизвестни, знае се само че сръбската принцеса била разменена за малкия брат на цар Петър ІV и цар Асен І – Иван (известен повече с името Калоян). Той бил отведен като заложник в Цариград, а ромеите се изтеглили от Мизия. За българите този мир означавал много, признаване на суверенитета на България. Не така мислели обаче ромеите, за тях това било просто примирие с един отцепник и те се надявали скоро да си върнат Мизия. Действията на Добромир Хриз в Македония явно са продължили без съществен успех. УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

През лятото на 1188 г. България се утвърдила най сетне, макар че при сключването на ловешкия мир ромеите не признали царското достойнство на българския владетел. Политическото и военното положение било твърде натегнато, за да си позволят българите кой знае какви реформи. Поради това България била изградена като почти пълно копие на Византия. Предвид на това, че по това време комнинова Византия била найразвитата и цивилизована държава в света, то и България заела достойното си място сред най цивилизованите държави в света. По това време границите на България били следните, цяла Мизия без видинско (вероятно границата е минавала по р. Искър) и град Варна, територии в северна Тракия (подбалканските полета и североизточна Тракия). Положението на север от Дунава било по сложно, там живеели голям брой кумани и твърде малко власи (кога точно власите са започнали да се заселват на се-

http://bgnauka.eu

История

вер от Дунава (основно в Карпатите) е неизвестно, но това е станало горе долу малко преди въстанието на Асеневци). Как и кога българите са установили своята власт над Кумания не е известно. Това вероятно е станало някъде в края на 80 те и началото на 90 те. Вероятно налагането на българската власт е било свързано с рано установените приятелски връзки между българи и куманските ханове. По това време в Кумания се били разположили второстепенни и третостепенни кумански вождове, от които българските царе са можели да изискват пълно подчинение. Всъщност под българска власт куманите запазвали почти пълната си самостоятелност и имали за задача да опазят северната българска граница. Това обстоятелство твърде много облекчавало българите по отношение на действията им на юг срещу Византия. На запад (в района на Бдин) България граничела с Унгария. Отношенията с унгарците не били особено добри предвид на унгарските експанзионистични планове и ромейско-унгарските съюзни отношения. Южната граница на България минавала по старопланинския хребет в софийско. В Тракия български били подбалканските полета-златишкото, карловското и казанлъшкото като границата минавала приблизително, където свършват планините и започва равнината. Боруй оставал в ромейски ръце. В североизточна Тракия границата минавала приблизително южно от Дъбилин, като Месемврия и Анхиало оставали под ромейска власт. Основната цел на цар Асен І по това време било обединяването на всички българи в една държава. От това време ромеите разделят българите на две части; мизи живеещи в Мизия и независими от Византия и българи, тоест тези които живеели под ромейска власт в областта България (днешна Македония). Както се каза Добромир Хриз продължавал да действа в Македония, но явно нищо съществено не успял да направи. Приблизително такова било положение

“Цар Асен I” литография от Н. Павлович

то на България в навечерието на пристигането на германците на балканите. През лятото на 1189 г. при германците край Белград пристигнал логотета Йоан Дука, за да уговори подробностите по преминаването на германските войски през Византия. Той обаче се пазарил на дребно и донесъл повече вреда, отколкото помогнал за безпрепятственото преминаване на германците. През юли 1189 г. германските войски минали унгаро-сръбската граница и навлезли в страшната „магна силва булгарика” (голямата българска гора) както на запад наричали района между Белград и Средец. По това време отношенията между император Фридрих І Барбароса и император Исак ІІ Ангел се влошили силно. Дял за това имали Йоан Дука и Андроник Кантакузин, които преговаряли с Фридрих І и се провалили. Вярно е че още през есента на 1188 г. в Нюрберг бил подписан договор за свободното преминаване на германските войски през ромейската територия, обаче по късно Фридрих І влязъл в преговори с великия жупан Стефан Неманя и султан Саладин-владетел на Египет и Сирия. Тези преговори били насочени по скоро срещу Византия. Скоро германците достигнали Ниш (владян по това време от сърбите) и се установили на лагер край него. Тук при император Фридрих І Барбароса пристиг-

http://bgnauka.eu

История

нал лично великия жупан Стефан Неманя и пратеници на цар Асен І. Те предложили сключването на съюз за обща война с Византия. Той погледнал благосклонно на направеното предложение, но засега отношенията с ромеите не били напълно скъсани (император Исак ІІ Ангел постоянно обещавал да пропусне кръстоносците без проблеми) и Фридрих І се въздържал да даде конкретен отговор. По това време сърбите вече владеели Ниш и цялото поморавие и се готвели за нова офанзива. Великият жупан твърде много се надявал че между германците и ромеите ще избухне война и германците всъщност ще разчистят пътя на сърбите. До сблъсъци не се стигнало, тъй като ромеите се задоволили само да задръстват пътищата с отсечени дървета. Когато германците достигнали Средец те го заварили опразнен от ромейски войски и го заели. Там Фридрих І получил вест че император Исак ІІ Ангел е сключил съюзен договор със Саладин. Според една от клаузите ромеите трябвало с всички сили да пречат на кръстоносците да достигнат владенията му. Това разярило император Фридрих І и германците навлезли в Тракия като враг на Византия. Те се снабдявали с храни като ограбвали селата, през които минавала армията им, ромеите от своя страна под командването на протостратора Мануил Камица и доместика на запада Гвидо Алексий вървели по петите на германците и нападали малките отряди тръгнали на грабеж. Германците напреднали към Пловдив, който бил опразнен от ромеите и в края на август 1189 г. го заели. След това германците се свързали с Мануил Камица и го помолили да не напада повече техните отряди, понеже самите те не му мислят нищо лошо и желаят да избягнат боеве. Той докладвал за това предложение на император Исак ІІ Ангел. Императора се ядосал, обвинил Камица в страхливост и му наредил незабавно да нападне германците, за да им покаже че ромеите не се страхуват от тях. 52

Мануил Камица отделил от армията си 2000 конници с намерение през нощта да се промъкнат незабелязано до Пловдив, да залегнат по околните хълмове, та на сутринта да изненадат германските отряди, които тръгват за грабеж. Обоза и останалата войска обаче се изтеглили навътре в Родопите. Еретиците от крепостта Прусин (куклен) обаче разбрали за ромейския план и съобщили на германците. Когато разбрали за това те отделили 5000 рицари, които трябвало през същата нощ да стигнат до ромейския лагер и да го нападнат. Германците стигнали до мястото на ромейския лагер, но не открили никого. От еретиците те разбрали, че още привечер ромеите са вдигнали лагера и са се оттеглили, а конницата вече е потеглила за Пловдив. Германците незабавно потеглили за Пловдив, за да изненадат ромеите в гръб. Те обаче не открили ромеите в равнината и започнали да обикалят хълмовете с надеждата да ги намерят. На хълма при Прусин двете армии се срещнали като ромеите се качвали, а германците слизали. Германците незабавно нападнали ромейският авангард в който били аланите командвани от Теодор Врана, син на Алексий Врана. Аланите не успели да удържат германският удър и губейки много хора започнали отстъпление. Почти веднага то прераснало в бягство на цялата армия. Ромеите успели да се отскубнат, но германците започнали преследване. След тридневно бягство конницата се съединила с другата част от армията и обоза и се оттеглили към Архидос (кърджалийско). Германците не познавайки областта упорствали в преследването и накрая преминали Родопите спускайки се в сярско. Тук те направили лагер и започнали да ограбват околността. При тях пристигнал някакъв местен архонт който воювал с ромеите ( най вероятно става въпрос за Добромир Хриз). Той поискал помощ, като заявил и желанието си да стане германски васал. Преговорите се провалили понеже

http://bgnauka.eu

История

германците не желаели да остават в района. На връщане, някъде в Родопите ромеите им устроили засада. След тежка битка германците успели да се отскубнат и се оттеглили към Пловдив. След тези събития между Камица и Фридрих І започнали преговори, които завършили със сключването на примирие. В това време сърбите, които вече не можели да воюват в софийско заради германските гарнизони там започнали офанзива в Македония, където превзели Скопие и Тетово. Германците започнали да опустошават Тракия и след тежки боеве с местните жители (ромейската армия отбягвала сраженията) превзели градове като Боруй и Констанция. През ноември германците опустошили околностите на Одрин и влезли в градът изоставен от ромейските войски. Между двамата императори се водела оживена кореспонденция, в която взаимно се обвинявали във всички смъртни грехове. Накрая сред германците започнали да се чуват гласове за превземането на Цариград. Император Фридрих І Барбароса се увлякъл по тези планове и заповядал на сина си Хайнрих да докара германският флот пред Константинопол. Хайнрих изпълнил заповедите на баща си и флота на Кралството на двете сицилии (бившето нормандско кралство в южна Италия завладяно от германците и управлявано от Хайнрих) отплавал. Междувременно разбирайки за ставащото цар Асен І изпратил при Фридрих І в Одрин нова делегация. Предложено било през пролетта на 1190 г. четиридесетхилядна българска армия да помогне на германците за превземането на Константинопол. Срещу тази помощ българите поискали признаване на държавата им. Не е изключено обаче българите да са кроили и по смели планове, защото, ако Византия бъдела унищожена, то короната на „източния римски император” оставала свободна и българите можели да претендират за нея. 53

При това българите били готови да признаят „западният римски император” за старши, каквато била и западната позиция по този според въпрос. Далеч по реалистично било искането на цар Асен І да му бъдат предадени заетите от германците градове. Същевременно обаче и император Исак ІІ Ангел правел своите планове. Идеята германците да бъдат спирани заради Саладин била меко казано глупава и направо самоубийствена. Затова и ромеите до този момент не направили нищо съществено, за да ги спрат. Възможността пък от тях да се брани самият Константинопол била пък съвсем неприемлива. Затова Исак ІІ Ангел приел всички условия на Фридрих І. Дал му храни, заложници и кораби, с които през февруари 1190 г. германците преминали дарданелите. Срещу това германците щели да предадат на ромеите заетите от тях градове в Тракия. Така ромеите постигнали значителни успехи, отървали се от германците, върнали си позициите в Тракия и осигурили значителни главоболия на Саладин. В края на 1189 г. от Цариград успял да избяга Иван (брата на цар Петър ІV и цар Асен І). Там той се прочул като гуляйджия и плейбой и получил прякора Калос Йоан (или на български хубавият Иван). Този му прякор явно бил много популярен защото и в България го наричали така. Само че българите не могли да произнасят правилно гръцките думи и ги преиначили на Калоян. Така възникнало популярното българско име Калоян. Междувременно още като станало ясно война между германци и ромеи няма да има, военните действия между сърби, българи и ромеи били възобновени, още повече че в Македония те не били и спирали. Още през януари 1190 г. български войски нахлули в Тракия и започнали да опустошават околностите на Боруй и Пловдив. Още през първите месеци на 1190 г. срещу българите била изпратена силна армия командвана от

http://bgnauka.eu

История

Константин Аспиет назначен за нов управител на Пловдив. За момента обаче ромеите имали по големи грижи и те били свързани с голямата сръбска офанзива. Вървейки по стъпките на германците сърбите влезли преди ромеите в градове като Велбъжд, Перник и Средец, впрочем в Средец влезли и български войски. Освен това сърбите превзели и градовете Лешок, Липлян и Призрен в Косово. Ромейската офанзива ръководена лично от императора в софийско била успешна и българите и сърбите били изтласкани от заетите градове. След това ромейската армия навлязла в поморавието и превзела Ниш. Решителната битка между сърби и ромеи се състояла при Ниш. Тук сърбите претърпели катастрофално поражение и Стефан Неманя бил принуден да моли за мир. Император Исак ІІ Ангел опростил греховете на сръбския жупан, съгласил се да го приеме за свой васал и естествено си върнал градовете в Македония, Косово и поморавието. Междувременно бойните действия в Тракия били напълно неуспешни, Константин Аспиет се оплаквал от изключително лошото снабдяване и заявил на императора, че не може да се бори с двама враговебългарите и гладът. Вбесеният от това че му казват неприятната истина в очите Исак І- снел Константин Аспиет от поста му и дори го заплашил с ослепяване. През късната есен на 1190 г. император Исак ІІ Ангел решил, че е крайно време да се разправи с българите и замислил решителен поход. Планът бил флотът да навлезе в Дунава и да не позволи на куманите да дойдат на помощ на българите. В това време една армия трябвало да премине балкана и да се разправи с българите на тяхна територия. В изпълнение на този план флотът бил изпратен на север, а в Цариград била събрана голяма и силна армия която под командването на императора потеглила на север. Минавайки през Анхиало и Месемврия тази армия заела североизточна Тра54

кия и веднага започнала да разузнава проходите. Първоначално ромеите започнали да маневрират край приморските проходи давайки вид, че ще щурмуват някой от тях. Когато българите съсредоточили вниманието си върху тях ромеите извършили внезапна маневра и преминали стара планина през ришкия проход. Императорът очаквал бърза победа, тъй като българите не могли да се сравняват с ромеите в равнината. Скоро обаче Исак ІІ разбрал колко много се е излъгал. Българите така и не излезли срещу ромеите за решителна битка. Всички крепости които срещали по пътя си били потегнати и с многобройни гарнизони. Веднъж влезли в Мизия ромеите потеглили към столицатаПреслав. Когато ромеите пристигнали, видели, че стените са потегнати, а градът е разположена многобройна българска армия. Освен това Исак ІІ Ангел разбрал че България всъщност се управлява от цар Асен І, не от резидиращия в Преслав цар Петър ІV. Така че превземането на Преслав било напълно ненужно. От Преслав ромейската армия потеглила за Търново. След цели два месеца мотане из Мизия, без да свършат нещо полезно и без да срещнат съществена съпротива ромеите достигнали Търново и го обсадили. Търново било могъща, много добре укрепена и труднодостъпна крепост, освен това там имало и многобройна българска армия командвана лично от цар Асен І. Скоро обсадата се затегнала без каквито и да е изгледи за успех. Отгоре на всичко околностите на Търново гъмжели от български войски които прилагайки партизанска тактика правели всичко възможно да направят живота на ромеите тежък. И до голяма степен успявали. Бойният плам на ромеите започнал да угасва особено много след като на войниците не били раздадени заплатите. Работата била там, че Исак ІІ Ангел вярвал че бързо ще се справи с българите и предвидил заплати за войниците само за 6 месеца. Снабдя-

http://bgnauka.eu

История

ването също било затруднено и създавало допълнителни затруднения. Точно в този момент при ромеите избягал един мним дезертьор. Той уверявал императора че огромна куманска армия е преминала Дунава въпреки патрулиращия флот и сега бърза към Търново. Тази вест била капката, която преляла чашата. Император Исак ІІ Ангел дотолкова се паникьосал, че дори не изпратил разузнавачи да установят къде и колко са куманите, нито се свързал с флота, за да установи какво знаят те по въпроса и дали не са се сражавали с тях. Вместо това императора се замислил за най бързото отстъпление в Тракия. Споменатият дезертьор предложил на Исак ІІ да преведе ромейската армия през най краткия път-тревненският проход. Уплашеният император набързо се съгласил и скоро ромейската армия започнала отстъпление в походен ред. Авангарда бил командван от протостратора Мануил Камица-братовчед на императора и севастократор Исак Комнин. След тях се движел обоза, а след него били главните сили командвани от императора и севастократор Алексий Ангел (брат на Исак ІІ Ангел). Ариегардът бил последен под командването на Йоан Дука-чичо на императора. Българите били командвани от цар Асен І и се придвижвали паралелно на ромеите.Скоро ромеите достигнали тревненския проход и макар че било ясно, че безопасното му преминаване е почти невъзможно те уплашени от идващите кумани започнали да го преминават. Когато ромеите навлезли в него по околните височини започнали да се появяват български войници. Същевременно българите нападнали ариегарда който започнал тежка битка. Българите заели околните височини, но все още не нападали и пропуснали авангарда. Това станало или защото българите още се събирали или защото цар Асен І предварително бил намислил да атакува обоза и главните сили. Когато главните сили започнали да преминават прохода българските войски 55

минали в атака. Ето какво казва за последвалите събития Никита Хониат: „Защото самодържецът навлезе много навътре в това недостъпно място, откъдето никъде не можеше да избяга, варварите тогава нападнаха с твърде много крясъци. Но и войниците от ромейската пехота не се показаха нехайни в тези обстоятелства, но и те се стараеха да не бъдат обкръжени, като изкачиха стръмнините на това място, и макар и трудно и с опасности, задържаха спускащите се по билото варвари. А когато бяха надвити от множеството и зле пострадаха от търкаляните камъни, ромеите отстъпиха, само че постепенно, не прекалено, не много. Но чужденците продължаваха да вземат надмощие, като напрягаха сили и масово ги нападаха. Това ги хвърли към войската в безредие. Последва бъркотия и всеки се стремеше да спаси себе си. Неприятелите измъчваха заловените като животни затворени в обор, и убиваха всички, които им попаднеха в ръцете. Никой не се защитаваше, нито пък можеше да се защити”. Самият император едва се спасил благодарение на гвардейците, които му пробили път. Ето описанието на Никита Хониат: „ В стремежа си да спасят императора убили не само товарни животни, но както казват и ромейски войници, които бяха застанали на прохода поради блъсканицата”. Ето описанието и на Теодор Скутариот ; „ Той вмъкна себе си и войската в непроходими теснини и планински долове. Варварите се появили от двете страни на тесния проход, явно давайки да се разбере, че имат намерение да извършат нещо страшно... щом императора влязъл вътре в тази теснина, варварите го нападнали с цялото си множество. Напирали с всички сили, те се нахвърлили без никакъв ред върху войската. Тогава настъпила суматоха, когато всеки се стараел да спаси себе си. Враговете избивали всеки пленен войник и клали попадащите в ръцете им,

http://bgnauka.eu

История

както се коли заграден в обор добитък. Самия император не можел да направи нищо и дори изгубил шлема от главата си. Около него се събрали много ромейски войници и той се спасил чрез смъртта на мнозина.”. Когато командващият ариегарда Йоан Дука разбрал за битката вместо да се притече на помощ заповядал отстъпление по най-бързия начин. Скоро ромеите достигнали дъбовският проход, който не бил зает от български войски. Ариегарда бързо и безпроблемно преминал стара планина. Оцелелите от битката преминали по най-бързия възможен начин казанлъшкото поле и се спасили в Боруй. Плячката, която взели българите от битката била огромна, ето какво пише по въпроса Георги Акрополит: „ Оттогава българското племе се възгордяло, понеже спечелило голяма плячка от ромеите, а също така и най ценните императорски знаци. Защото те задигнали императорските пирамидални корони, чашите на знатните, голямо количество пари и самият императорски кръст. Макар един от свещениците да го хвърлил, след малко те го намерили в реката. Той бил направен от злато, а в средата си имал частица от светото дърво, на което бил прикован Христос. Тази частица от светото дърво била оформена под формата на кръст. Той имал премного отделения, в които се намирали мощите на най прочути светии”. Тези предмети заели почетно място в българската съкровищница и били използвани най вече за показ, на празници те били разнасяни из улиците на Търново. Победата имала голямо военно значение поради надмощието, което българите придобили. Още по важни били психологическите резултати, българите се уверили, че са по силни и уверено тръгнали против ромеите. В резултат на битката влиянието на цар Асен І нараснало твърде много. Впрочем за това имало и обективни причини, цар Петър ІV страдал от болки в краката, а нямал и деца. Победата била 56

възприета като пълен триумф на цар Асен І който практически взел върховната власт, а цар Петър ІV останал да управлява района на Преслав и Овеч. Императорът, който се страхувал много от обществената реакция на поражението разпространил вестта, че всъщност в тревненския проход победили ромеите. Това предизвикало голямо ликуване в Константинопол. Когато обаче лъжата излязла наяве уважението към него спаднало драстично. Тази победа променила и международното положение и великият жупан Стефан Неманя решил да воюва с ромеите. През 1191 г. български и сръбски войски започнали офанзива в поморавието, чиято основна цел била превземането на Ниш. След дълги и тежки боеве ромеите успели да отблъснат българите и сърбите. През 1191 г. обаче основната българска офанзива била в Тракия. Първоначално българите опустошили северна Тракия и си върнали североизточна Тракия. Виждайки лошото положение император Исак ІІ Ангел събрал армия и потеглил срещу българите. Неговата намеса обаче била крайно неуспешна, Никита Хониат сравнява положението му с „восъчна пита, обкръжена от пчели” и императорът не знаел „ на кого от изнемогващите да помогне по напред и на кого последен да отдаде подкрепата си”. Голяма българска армия командвана от цар Асен І слязла в Тракия и разорила страшно околностите на Пловдив. От там българите превзели Боруй и опустошили приморска Тракия, а след това превзели и силните крепости Месемврия и Анхиало. Оттам българите се завърнали в Мизия в края на офанзивата си превзели Варна, последния ромейски бастион на север от балкана. Големите страхове на ромеите започнали да се сбъдват, българите започнали да превземат и големи крепости. През 1192 г. император Исак ІІ Ангел взел сериозни мерки. Той събрал силна армия която натоварил на кораби потеглил срещу българите. С внезапни десан-

http://bgnauka.eu

История

ти ромеите превзели Анхиало, Месемврия и Варна. Императора потегнал тези крепости и поставил в тях силни гарнизони, но не могъл да направи нищо повече. Същевременно сърбите развили офанзива в Косово и Македония превземайки градове като Прищина, Призрен, Скопие и т.н. Положението ставало все по сложно и Византия все повече затъвала във войната с България и Сърбия. Надеждите за покоряването на тези държави все повече угасвали, ромеите все повече смятали балкана за граница на „исконните ромейски земи”. Същевременно войната продължавала. През 1193 г. българска армия командвана от цар Асен І развила офанзива в софийско, подпомагана и от сърбите действащи в поморавието. След жестоки боеве българите превзели Средец, крепост ключова за овладяването на софийското поле. Скоро те превзели цялото софийско поле включително Стоб, а вероятно и Велбъжд и Костенвец. След това българите навлезли в поморавието и превзели и град Ниш, като в него влезли и сръбски войски. След успеха в софийско българската армия командвана от цар Асен І навлязла в Тракия и разорила страшно Пловдивско. Ясно било че след успеха в софийско българите искат да превземат и Тракия. Виждайки голямата опасност император Исак ІІ Ангел взел решителни мерки. През есента на 1193 г. в Пловдив била събрана голяма и силна армия под командването на императора. Тази армия започнала настъпление в софийско. Битките между българи и ромеи били особено жестоки и кръвопролитни, но накрая ромеите превзели Средец и цялото софийско поле. След това ромеите навлезли в поморавието, където воювали със сърби и българи и накрая успели да превземат Ниш. Край Ниш ромейската армия се сблъскала с голяма сръбска армия командвана от великия жупан Стефан Неманя. Битката била дълга и тежка, но накрая сърбите претърпели катастрофално 57

поражение. Виждайки голямата си победа император Исак ІІ Ангел решил, че сега е моментът да се разправи със сърбите окончателно. Ромеите организирали голям поход в Сърбия и грабейки малкото останали им войски и разорявайки страшно земите им те стигнали чак до р. Сава, където Исак ІІ Ангел се срещнал със зет си-унгарският крал Бела ІІІ. На срещата между двамата владетели било взето решение двете сили да следят за приличното държане на Стефан Неманя, който трябвало да си знае мястото на раболепен ромейски васал. Скоро между Сърбия и Византия бил сключен мир. На Сърбия било оставено почти цяло косово с градовете Прищина и Призрен, но и били отнети Македония и поморавието с Ниш. Сърбия била оставена на Стефан Неманя и втория му син Стефан. Той бил оженен за императорската племенница Евдокия и минавал за византийско протеже. Най големият му син Вукан бил оставен да управлява Зета. Третият му син-Сава водел благочестив монашески живот в един атонски манастир. След този голям успех император Исак ІІ Ангел се завърнал в Цариград. На връщане от похода той оставил за управител на Пловдив и командващ фронта в Тракия братовчед си Константин Ангел, военачалник прочут със своята опитност. Била му предадена и не малка армия. Боевете между ромеи и българи били възобновени веднага след изтеглянето на императорската армия. Главните български сили воювали в софийско опитвайки се да превземат Средец. В Тракия българите започнали опустошителни набези най-вече в Пловдивско. Действайки енергично и успешно Константин Ангел успял да ограничи българските нападения. Скоро обаче и той бил обладан от честолюбиви намерения, обявил се за император и потеглил за Цариград. В началото той имал успех и успял да блокира Константинопол по суша. Малко след това обаче император Исак ІІ Ангел подкупил

http://bgnauka.eu

История

неговите хора, които го заловили и предали на императора, по чиято заповед бил ослепен. Тази междуособица дала възможност на българските войски в Тракия да усилят нападенията си, като те опустошавали не само пловдивско, но и одринско. Точно по това време (някъде към зимата на 11931194 г.) между цар Петър ІV и цар Асен І се разразил конфликт. Цар Петър ІV смятал че е време да се сключи мир, а за цар Асен І войната едва сега набирала сили. Този спор изтласкал напълно цар Петър ІV от върховете на властта. Влиянието на цар Асен І нараснало твърде много, все пак той имал славата на освободителя на България, победителя от тревненския проход и на непобедим военачалник. Неговата политика на непрестанна конфронтация с Византия обаче не се харесвала на много боляри, които вече искали мир. Веднага след като разбрал за бунта на Константин Ангел цар Асен І потеглил начело на армията си от софийско към Пловдив. Българите опустошили пловдивско, след което минали покрай Одрин и навлезли в източна Тракия. По това време император Исак ІІ Ангел вече се бил справил с бунта и взел сериозни мерки за спирането на българите. Край Аркадиопол българите били посрещнати от силна ромейска армия. Тя била съставена както от европейски части, командвани от Василий Ватаци, така и азиатски командвани от Алексий Гид. Битката била тежка и ожесточена и ромейските военачалници „ не само че не постигнаха нищо благоприятно, но и Алексий удари на безредно бягство, след като загинала най добрата част от войската му, а Ватаци бил разгромен с отрядите си” ” обобщава ситуацията Никита Хониат.Това се случило вероятно в началото на 1194 г. Победата била голяма, но българите не могли да се възползват от нея поради старата си слабост да срещат трудности при превземането на крепости. През 1194 г. не се водели 58

значителни бойни действия, все пак българите продължавали да опустошават пловдивско и дори одринско. Вероятно през 1194 г. умряла Мария – сръбската съпруга на цар Асен І. Той се оженил за българката Елена от която имал двама сина Иван и Александър.

Автор: Димитър Маневски

Своите материали изпращайте на: admin@bgnauka.eu

http://bgnauka.eu

Личност

Леонард ОЙЛЕР (1707—1783 г.).

http://bgnauka.eu

Личност

Роден е на 15 април 1707 година в Базел, Швейцария, в семейството на беден пастор. Бащата, Паул Ойлер, получава математическо образование при Я. Бернули и предава своите познания на бъдещия велик математик, физик и механик. Висшето си образование Ойлер получава в Базелския университет, който завършва през 1724 година, получавайки званието магистър по изкуствата. Особено силно влияние му оказва неговият преподавател по математика И. Бернули, който предава своя опит на талантливия си ученик не само на университетските лекции, но и в частни беседи. През 1726—1727 година излизат и първите му научни статии. С една от тях той успешно участвува в конкурс на Парижката академия на науките. През 1727 година Ойлер пристига в Петербург, за да стане член на току-що основаната Петербургска академия на науките. Това става по препоръка на неговите близки приятели, синовете на И. Бернули — Данаил и Николай Бернули. Тук Ойлер има прекрасни условия за работа и добро материално осигуряване. До 1741 година той публикува над петдесет научни труда и подготвя за печат още тридесет. Ойлер активно работи като преподавател на студенти, участвува в редица технически експертизи, занимава се със съставяне на географска карта на Русия, интересува се от въпросите на корабостроенето и навигацията. В началото на четиридесетте години на XVIII век Ойлер преминава на работа в Прусия, където по покана на крал Фридрих II се заема с учредяването на Пруска академия на науките. В академията той оглавява отдела по математика и е член на ръководството на академията, която всъщност в продължение на няколко години ръководи. В Берлин подготвя над триста научни труда. Работи активно над обобщението на понятието функция, над проблемите на трептенията на струна и мембрана, изучава тригонометричните редове. Продължава 60

да се занимава и с приложни задачи, дава консултации по редица строителни работи и артилерийско дело, изучава и пръв предлага ахроматичния обектив, занимава се с редица задачи от областта на съпротивление на материалите. От Берлин Ойлер редовно сътрудничи с Петербургската академия на науките като неин почетен член. Той активно готви и нейни кадри, като под негово ръководство в Берлин израстват редица млади руски учени. През 1766 година Ойлер се завръща в Петербург. Той вече е на преклонна възраст и освен това почти е загубил зрението си. С помощта на някои свои ученици той обаче продължава активно да работи и до края на живота си подготвя за печат над четиристотин научни труда. Освен като крупен учен Ойлер се изявява и като превъзходен организатор на научната работа. Член е на много чуждестранни академии, между които Парижката, Лондонското кралско дружество и др. Става носител на премии в редица научни конкурси. Леонард Ойлер завършва жизнения си път на 18 септември 1783 година. Отличителна черта на цялото творчество на Ойлер е неговата изключителна продуктивност. Докато е още жив, отпечатва над 550 свои работи, като след смъртта му излизат над 300 заглавия. Преписката му с европейските учени съдържа над 3000 писма и все още не е напълно позната на научния свят. Научните интереси на Ойлер са необикновено разнообразни. Той се занимава с въпроси на математиката и механиката, теорията на еластичността, математическата физика, оптиката, теория на музиката, морското дело. Ойлер разглежда динамиката на движение на материална точка с помощта на нов математически апарат. За пръв път той коректно формулира принципа на най-малко действие в механиката. Разработва теори-

http://bgnauka.eu

Личност

ята на движение на твърдо тяло около ос, като с това поставя началото на теорията на жироскопа. Изработените прецизни таблици на движение на Луната дълго време ползват морската навигация. Ойлер внася определен принос и в динамиката на движение на идеална течност. Разнообразни са и неговите работи по математическа физика, където разработва задачите за трептенията на струна и мембрана. Неговите работи стимулират изследванията на диференциалните уравнения, създаването на специалните функции и редица други математически проблеми. Изследванията на Ойлер върху функциите на комплексен аргумент, които поставят началото на комплексен анализ, са всепризнати като начало в работите над този проблем. Изведената от него връзка между експоненциалната и тригонометричните функции днес носи неговото име. Ойлер е основоположник на работите в областта на вариационното смятане. Като предлага нови методи за намиране на решения на обикновените диференциални уравнения, Ойлер полага и основите на теорията на частните диференциални уравнения. Той обогатява математическата наука с изследванията на тригонометричните редове. Съвременната математическа наука му дължи и по-частни понятия и методи, широко прилагани при решаването на редица задачи. Със своите изследвания в областта на математиката, механиката и физиката Ойлер става основоположник на редица научни клонове, изследвани широко в науката на XIX век. Се. Веселинов

Любопитно ЖАНРОВЕ И ПУБЛИКАЦИИ Тук са описани различните видове основни книги - като речници и публикации - и различните литературни жанрове, като епическа поезия и истории за призраци. Специализираните книги ще се разгледат в бъдещите броеве: например медицинската книга, готварската книга, атласът и т.н. с тази тема ще продължим и в следващите издания на списанието. Речник Най-ранните речници били използвани за превод от един език на друг. Същинските речници, съдържащи обширно описание на думите в един език, се появяват много по-късно: първият се нарича „Да обясниш думите, да анализираш знаците» («Shuaw Wen Jieh Dzu»)и е съставен от Хсю Шен в Лао Ян през 100 г. след Хр. Този китайски речник е плод на усърдно лингвистично проучване и не е престанал да се употребява от публикуването му до наши дни. В него има 9353 различни думи, като всяка от тях е анализирана по своите съставни части и е дадено съответното значение и произношение. Думите са подредени по реда на корените - това е онази част от знака, която носи основното значение.

http://bgnauka.eu

Любопитно

Езиков речник Многоезиков речник Най-старият двуезичен речник е шумеро-акадският, изработен в Месопотамия върху глинени плочи през около 2000 г. пр. Хр. Около 500 г. по-късно шумерско-вавилонски-хетският речник вероятно е бил първият в света триезичен речник.

Речник на диалектите Книгата „Регионална реч” от Ян Хсиун, публикувана през XV в. пр. Хр., е първият речник на местните диалекти. Той се занимава с различните варианти на китайския език от цялата страна, но за съжаление е изгубен.

Речник на римите „Класификация по звучност” от Ли Ден, публикуван през III в. след Хр. в Китай, е първият речник, в който думите са подредени по римуващи групи. За разлика от речниците на римите на европейските езици първоначалното предназначение на този не е било за употреба при съчиняването на римуващи се стихове. Тъй като китайският не е азбучен език, за да може по-лесно да се намират при търсене, думите понякога се подреждат по рими.

Енциклопедичен речник Първият енциклопедичен речник, който най-веро¬ятно е съставен още през 800 г. пр. Хр. в Китай, се на¬рича „Буквални значения”. Той е подреден по основни заглавия, като дава правилната употреба на термини и обяснява различията в техните значения. Направен е като наръчник за студентите по литература и до II в. пр. Хр. били отпечатвани нови издания. Въпреки че е кратък, речникът съдържа много илюстрации, особе¬но по проблеми от естествознанието. Не се знае дали най-ранните издания са били илюстрирани. 62