Българска Наука 19

Българска Наука

19

Най-отровните змии

ТОП 10

съдържание По Коледа из Европа и света

7

Бомбина ориенталис

12

Нов вид жерав

16

Неземната жаба

17

Най-отровните змии - ТОП 10

18

Гората и дървото - символи и знаци

21

Народната медицина през вековете

35

Последната сервизна мисия до Хъбъл

39

Защо си го причиняваме http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5554 Най-странно изглеждащото място на Земята http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4473 За и против отглеждането на птици в клетки http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5561&hl=

WWW

Анкета за някои нагласи, свързани с българската история http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4320&hl= Теориите на В.Б.Резун (Виктор Суворов) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5563&hl= Александр Кестер http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5534 Салвадор Дали http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5485

Българска Наука

www.nauka.bg

Здравейте приятели! На тази дата преди три години ние пуснахме първи брой на сп. “Българска Наука”. От тогава на сам много неща се промениха. Всяка година ние на тази дата правим равносметка на постигнатото до момента и в частност на отминалата година. Екипът на “Българска Наука” се съсредоточи тази година за популяризирането и издаването на списанието на хартиен формат. Излезе прототип, след това излезе още един и накрая трети Имаме финалната форма на хартиения вариант на списанието. Сплотихме се като екип и се подготвихме да работим като редакция. Изцяло започнахме да изчистваме грешките от изминалите години и да работим над качеството на самия проект. Участвахме в конкурса БГ Сайт и спечелихме 2-ро място в категорията “Наука и образование”. Нашите потребители се увеличиха...ние продължаваме напред и всичко, което правим - го правим за ВАС! Очаквайте много нови неща и много изненади през идната година!

Българска Наука

www.nauka.bg

Уважаеми читатели, на 03.11.2008 се проведе церемонията по награждаването на “БГ Сайт 2008”. С огромно удоволствие и радост ви съобщаваме, че сайтът Българска Наука спечели втора награда в категорията “Наука и образование”. Тази награда е изключително ценна за нас, още повече, че за разлика от изминалите години този път гласуването на публиката имаше решаваща роля. За Българска Наука потребителите винаги са били най- важни, защото те са и двигателя и горивото, с което се задвижва всичко. Не случайно самия сайт е структуриран така, че всеки потребител да има възможност да се превърне в съиздател. Изминатия път не беше лесен, но ние съзнаваме, че от тук нататък ще бъде дори още по- трудно, но както беше казала една велика българска поетеса: “не се страхувайте, че могат да ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека”. Готови сме да приемем това, защото съзнаваме, че вие сте зад нас. Тази награда освен всичко друго е и голяма отговорност и голямо предизвикателство. Отговорност към вас читателите да не забавяме темпото, да не бъдем посредствени и скучни и предизвикателство да ставаме все по- добри, търсещи качеството, търсещи ...вашето одобрение, вашата любов.

Редакцията на сп. „Българска Наука” Дискусия във форума: http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=4702

Българска Наука

www.nauka.bg

Българска Н АУКА За реклама: admin@nauka.bg GSM: 0885811386 а н а к о п ъ т е н т с а р е и Съб мация та, нфор т с о р д и към мъ бщество о о т о а н . г но ед . о . к е , м а я р л и е д форм о п с я е с а д нем ч о п а з

По Коледа из Европа Независимо дали вярват или не в тайнството на Христовото Рождество, милиони хора по света отбелязват Коледа като празник на радостта и надеждата, на красивите спомени от детството и родния дом. Желанието да се въз-

произвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъз-

Българска Наука

даването на Рождество Христово са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век. А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век.

www.nauka.bg

Кой как посреща и какво приготвя за коледната трапеза? Нашата малка разходка из няколко европейски държави.

Англия Основното и задължително ястие в менюто е пуйката. Рецептите са много и в повечето случаи е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки. В навечерието но Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайнствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги, широки ленти. Нарастването на деня също се празнува на Острова. По няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.

Холандия От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахват знаменца, пишат му писма.... И всичко това при звъна на черковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.

Дания

Италия

Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски флагчета и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено. В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек. Вечерята на 24 декември е традиционна . Обичайно херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на Червения дух.

На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и риба (най-често змиорка). Традиционната пуйка се сервира на обяда на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен. Но то е захарно!

Швеция Там Коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял коледен лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките, като в Дания. Коледните празници започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Подобно на Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.

Българска Наука

www.nauka.bg

Испания Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират в къщи и чакат рождественската литургията в полунощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Общото и на двете места е обилното, хубаво вино. Десертът е бадемов сладкиш с мед.

Гърция

Германия Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините са с пищна украса и светлини. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Събира се цялото семейство. Младите отиват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен, който се прави поне месец преди това.

Франция Всяка област тук е добавила по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакомство На 24-ти декември се отваря последното и най голямо прозорче. В празничната вечер около искрящите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, сьомга и разбира се, прочутият гъши пастет. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.

Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас постно - ошав, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване. И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дядо Коледа.

В България Празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледарите обикалят през деня на 24 декември. Въоръжени с дрянови пръчки – коледарки (сурвакници) и с торбички те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: “Бог се роди, Коледо!”. Домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица. Възрастните коледари тръгват след вечерята. Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводител - четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете - той е с дисаги на гърба. Водачът се избира доста преди Коледа. Не може да е кой да е. Трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой! На Бъдни вечер се меси специален хляб със оплетки по края и от същото тесто се правят и фигурки на прасета, крави, овци, каруца и др. които се опичат заедно с хляба. Хляба, преди да се опече се отнася в църквата на попа да му удари специален печат!

Българска Наука

www.nauka.bg

Приготвят се постни гозби-боб, леща, зеле, пълнени сушени чушки с лук и ориз, зелева чорба с нарязан в нея праз и парчета сухи люти чушки! Вечерта се простира коларката (платнище, което се простира в каруцата, когато се пренася жито) и децата сядахме на него. От същата тъкан се шие и наметало с качулка за овчарите и говедарите, да ги пази от дъжд, вятър и студямурлук… По средата на платнището се слагаше хляба със забодена свещ по средата, най-възрастният прочиташе молитвата, след което хля-

10

ба се разчупваше и раздаваше на всички. Едно, най-голямо парче от хляба се увиваше кърпа и дядо го вдигаше на високо над огнището с думите:”Да порасне житото високо, високо, по-високо от човешки бой!” После, опечените от хляб фигурки започваме “да ги колим”(прасето), “да ги доим” (овцете и кравите), да” караме” каруцата…, след което ги изяждаме!

ключително постна (зрял боб, зеле, сарми, зелева чорба, варена или печена тиква и тиквеници с олио, ошав, подсладен със захар или мед). Коледната трапеза също била богата, но за разлика от бъднивечерската - блажна, с преобладаване на свинското месо (кебапи, пържоли, кюфтета, сарми, кавърми), както и нашенските специалитети от свинско месо (пачи, наденици, кървавици, бахури, луканки, бабеци и др.) или пълнено прасенце, печено Бъдни вечер е последният ден от във фурна или на скара...

40-дневните Коледни пости. Затова вечерята била богата (5, 7, Девет постни ястия трябва да 9, 11 и т.н. ястия и храни), но из- има на трапезата на Бъдни вечер, когато според библейското предание са почнали мъките на Дева Мария. Главата на семейството разчупва хляба и го раздава на всички. Първото парче е за къщата, второто за домашните животни, останалите се раздават по старшинство. Комуто се падне парата, ще изхранва домочадието през цялата година. Някога на Бъдни вечер в огнището се е слагало дебело дърво,бъдник, който трябвало да гори през цялата нощ. Коледните празници продължават до Стефанов ден - 27 декември. През тези дни се смятало за грях да се работи.

Българска Наука

www.nauka.bg

Как празнуват по света? Предлагам Ви коледно пътешествие до 12 страни. Аржентина

ятел”. Роднините се събират на ве- век”. Той им носи подаръците едва в черя и след това всеки пише името края на януари, когато е китайската си на малко листче. Хартийките са Нова година. Въпреки че е зима, в Аржентина разбъркват и всеки взема по една Португалия пият ледени напитки и се разхлаж- човекът, чието име е изтеглил, е Спомени за миналото дат с климатик. Децата украсяват неговият таен приятел. На 25 девечно зелените дръвчета със сняг, кември за тайния приятел има специален подарък. Португалците вярват, че в коледнаправен от памук. ната нощ на гости идват душите на Време е за коледна вечеря - цялоЕгипет мъртвите роднини. Хората оставят то семейство се събира в лятната Риба и понички за бедните на масата хляб и плодове, за да може градина под все още парещите лъчи починалите да си хапнат. на слънцето. Люто печено прасенце В Египет празнуват Коледа на 7 Коледните празници завършват на 6 или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда декември. Обичай е по-заможните януари, когато жените месят специжени да приготвят риба и понички и ален хляб и поставят дребна монена аржентинците. та в него. Който намери паричката, Подаръците идват чак на 6 януари. да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа, трябва да почерпи цялото семейство Тогава малките деца оставят обувките си под коледното дърво или до месо и ориз. Във всяка къща може да и да плати Коледната вечеря следвалеглото, за да може Дядо Коледа да опитате и от специалните бисквити щата година. пусне в тях много играчки и бонбони. с формата на кръст, наречени кахк. Освен множеството играчки и какШвеция В знак на благодарност пред вратата Кралицата на светлината малчуганите оставят вода и сено за ви ли не други подаръци децата получават задължително и комплект нови уморените елени. дрехи. В Швеция Коледните празници започват на 13 декември с Деня на Белгия Лусия (Кралицата на светлината). Индия Фигурно пързаляне в коледния ден Коледно дръвче с банани Възрастните хора вярват, че това е най-дългата нощ от годината, коПрекрасно украсени улици, паркове Коледният дух се усеща и в Ин- гато и човекът, и животното са и домове. Само в Белгия може да видите как някой татко мъкне елхата дия, въпреки че християните там са най-гладни и жадни. Обикновено найоще в началото на декември. Това е малко. В южната част на страната голямата дъщеря в семейството се така, защото там децата почитат хората имат обичай да украсяват облича в бяло и си слага корона от повече Св. Николас (чийто празник е къщите с малки газени лампички и свещи. Тя събужда родителите си, в началото на декември), а не Дядо да слагат разноцветни панделки на пеейки Коледни песни, и им поднася кафе и курабийки. Коледа. Малчуганите получават по- вратите. На север пък всяка вечер в продълДядо Коледа няма работа в Швеция. даръците си едва в Новогодишната нощ, и то чак след като удари 12- жение на една седмица християните Там децата вярват, че подаръците ги ходят на църква, където пеят колед- носи добрият гном Жилтомтен. ият час. Традицията повелява навръх Коледа ни песни. Традиция е между къщите Украйна цялото семейство да отиде на леде- и по улиците да се палят големи картонени фенери. Не липсва и коДа хапнем на земята ната пързалка, за да кара кънки. В някои малки белгийски селца има ледно дръвче. То е изящно украсено с На 24 декември украинците правят обичай трима мъже да се маскират играчки, гирлянди и… манго или баСвята вечеря, на която в кръг се покато царе и да обикалят от къща на нани. ставят 12 различни постни ястия. къща, пеейки коледни песни. Китай Преди вечерята жените връзват с Къде са ми подаръците красива панделка сноп от пшеница. Бразилия Бащата или главата на семейството Подарък за тайния приятел Да отскочим до Китай. Хората го внася в къщата и обикаля целия Ако искате да видите Дядо Коледа там обикновено украсяват домове- дом три пъти. След това остапо бански костюм, отидете в Брази- те си с огромни фенери, а коледното вя снопчето в един ъгъл на кухнята лия. Горещините там не позволяват дръвче се нарича Дърво на светли- близо до някоя икона. Семейството сяда да се храни на на добрия старец да се облече по- ната. За китайските малчугани Дядо Ко- пода върху специална покривка, а в прилично. В началото н а декември всеки член леда е Дин Че Лао Рен, което в пре- центъра се поставя обреден хляб със от семейството избира “таен при- вод означава “Старият Коледен чо- свещичка.

Вечеря в лятната градина

11

Българска Наука

www.nauka.bg

Bombina orientalis Иво Катрафилов Bombina orientalis е открита в североизточен Китай (провинциите, Heilongjiang, Hebei, Shandong, Anhui и Lianoning). Също така може да бъде открита в Корея, Тайланд и в южните части на Япония (островите Kiushiu и Tsushima). В Русия обитава окръзите Приморие и Кхабаровск.

Местообитания Ориенталската огненокоремна жаба, има голямо разнообразие от хабитати (местообитания). Живее на голяма надморска височина - в смърчови, борови или широколистни гори, поречия на реки, мочурища и открити ливади. Bombina orientalis живее както в застоели води, така - и в течащи – езера, мочурища, реки, потоци, извори, дори в локви и канавки. Обикновено, този вид се придържа близо до водата, но в края на лятото може да бъде открит на стотици метри от най-близкия водоизточник.

Физическо описание Ориенталската огненокоремна жаба има тъмен гръб, вариращ от сиво-кафяв до ярко зелен. При по-ярка окраска, обикновено има и черни петна. Коремът е ярко оцветен, червено-оренжев или жълт на тъмни петна. Зеницата е триъгълна. Кожата е покрита с брадавици, с изклю-

12

Българска Наука

www.nauka.bg

Женска и два объркали се мъжки.

чение на коремната страна, където брадавици се намират само близо до клоаката. От трите вида в род Bombina, B. orientalis има най-ясно изразени брадавици. Те са изпъкнали и остри. Тези жаби нямат резонаторни мембрани. Женските екземпляеи са поедри от мъжките. През размножителния период мъжките развиват „брачни възглавнички” на първия и втория пръст, имат по-брадавичеста кожа и по-дебели предни крайници.

Развитие Женската ориенталската огненокоремна бумка, снася яйца в пакети от 3 до 45. Тези пакети се снасят на всеки 7-10 дни, като крайния брой яйца е от 38 до 257. Обикновено, яйцата се прикрепят на подводни растения, близо до брега. Яйцата се излюпват след 3-10 дни. Първата седмица след излюпването малките ларви абсорбират жълтъчния си мехур. Поповите лъжички, имат хрилни цепнатини на коремната страна, и са издадени навън, тези хрилни цепнатини се наричат стигми. След 6-8 седмици, започват да се оформят задните крака и белите дробове. След 10-14 седмици, поповите лъжички са на дължина 3,5 см. и започват да

13

метаморфозират. След 12-тата седмица, започват да излизат от водата и загубват опашките си. Превръщането във възрастна попова лъжичка отнема приблизително 5 месеца.

нето започва с първото затопляне през пролетта и приключва през лятото. Оплодените от май до август яйца, се излюпват след 3-10 дни. Повечето яйца се излюпват през месеците юни и юли. Женските са способни да Размножаване снесат повече от едно люпило Мъжките ухажват женските за сезона. Снасят 38-257 яйца с непрекъснати квакания, докато на порции от 3-45 яйца, на всеплават в плитчините. Брачния ки 7-10 дни. позив звучи, като лай и продължава около 20 секунди. Мъжки- “Брачна те квакат докато женските не прегръдка се приближат, готови за чиф- (amplexus). тосване. В природата често мъжките са много повече от женските. Чакащият мъжки скача върху гърба на всяка минаваща наблизо жаба, с надеждата че е женска. Неминуемо, мъжките понякога скачат върху други мъжки. Тогава „жертвата” издава слабо крякане, за да покаже грешкаЛарвите на Bombina orientalis та. Щом женската се приближи, се излюпват 3-10 дни след снадвойката преминава в “брачна прегръдка (amplexus). Женските сянето им. Липсва директплуват с мъжкия, прихванат за на родителска грижа. Младите тях и оплождащ яйцата, които напускат, за да избегнат следващите излюпвания. Индиректте снасят. След оплождането, желеподоб- но, женските могат да влияят ната обвивка на яйцата абсор- върху развитието на малките бира вода и набъбва. Яйцата ос- им, с различните места, където тават в „желето” до момента могат да бъдат снесени яйцата на излюпването им. Размножава- и „енергията” вложена в тях. Българска Наука

www.nauka.bg

Размерът на яйцата и температурата са също важни фактори. В студена вода ларвите, развили се от големи яйца, са посилни и здрави от излюпените от малки яйца. В топла среда е точно обратното.

Дълголетие Максималната продължителност на живота на тези жаби в природата е приблизително 20 години. В плен те доживяват до 30 години.

Поведение Ориенталската огненокоремна бумка, спи зимен сън от края на септември до края на април, май. Хибернират на групи до шест екземпляра, обикновено на сушата в прогнили дървета, в камъни и листни струпвания, понякога и в потоци. Те са типично дневни животни.

Заплахи

Терариум

Основните врагове на Bombina orientalis са птиците и големите водни животни. Бумката е отровна и при нападение показва това със защитната си поза(unkenreflex). Обръщат се по гръб и извиват гръбнака си. Ярките, предупредителни шарки на коремите им, предупреждават потенциалните нападатели за тяхната токсичност и могат да отклонят нападението. При сериозна заплаха, огненокоремните бумки могат да отделят толкова отрова, че целите им тела се покриват със сапунеста пяна. Тяхната мътната окраска на гърбовете им (при руската форма) предоставя перфектен камуфлаж в калните води, които обитават.

За терариум може да се използва най-обикновен аквариум. Аквариум с размери 60х30х30 е достатъчен за група от шест възрастни жаби. Аквариумът трябва да се покрие с мрежа, за да се избегне бягство, а в същото време осигурява и необходимата вентилация.

Комуникация и възприятия “Руска златна” форма.

Отглеждане Ярката окраска, дневния начин на живот и издръжливостта и я правят един от най-добрите избори. Известни са жаби с две окраски, известни като „руска златна” (гърбът е от златисто Звуците са основната форма кафяв до черно кафяв) и корейна комуникация, и се използва ска (с ярко зелен гръб). Някои главно в размножителния се- предполагат, че разликата в окзон. Огненокоремната бумка има раската се дължи на смяна на мек, музикален повик, звучащ храната, количеството светкато изострящо се „ууп... ууп... лина, стреса, температурата, ууп... уууп”. Мъжките квакат, влажността или пък - на комза да впечатлят женските и за бинация от изброените фактода предупредят другите мъжки ри. за присъствието си. Максималният им размер ваКакто повечето жаби, така и рира от 3,8 до 6,3 сантиметра, тази използва зрението си главно като мъжките екземпляри са за откриване на плячката си. по-дребни от женските.

14

Българска Наука

“Корейска” форма.

Огненокоремните бумки водят полуводен начин на живот, затова трябва да живеят и на суша и във воден басейн. Сушата може да заема от Ѕ до 2/3 от цялата площ на съда. На нея трябва да се осигурят укрития, като коркова кора, аквариумни парчета дърво(мопани, мангрово дърво), камъни, живи или изкуствени растения. Ако за направата на сушата е използван едър пясък, то той трябва да бъде покрит с речни камъни или мъх (например, торфен мъх), за да се избегне поглъщането му по време на хранене. Бумките рядко плуват под вода и предпочитат да плават на повърхността близо до брега. Водата трябва постепенно да достига до найдълбоката си част, която да е около 8 сантиметра. Парчета дърво, водни растения и камъни могат да бъдат поставени в дълбоките части на басейна, за да позволяват на жабите лесно да открият сушата. Има няколко лесни начина за създаване на аква-терариум. За водна част може да използва-

www.nauka.bg

те пластмасов съд с подходящи размери и форма, стъклена вана или да се залепи със силиконово лепило стъклена лента на дъното, така че да разделя водата от сушата. В този случай, за суша може да се използва кокосов субстрат, чист торф без примеси или всеки друг субстрат предназначен за влаголюбиви терариумни животни, предлагани в търговската мрежа. В съда с вода трябва да се поставят няколко големи камъка, които да образуват постепенен преход между водата и сушата. Ако използвате съд за вода, то трябва да го почиствате редовно в зависимост размера му и броя на животните в съда.

островната част, също така може да се използва дъждовална „флейта”, която се прикача за изходящия отвор на филтъра и се монтира малко над водната повърхност. Така нуждата от честа смяна на вода отпада, до чистене веднъж на 1-2 седмици и то не повече от Ѕ от целия обем. При чистене може да се използва шлаух с „камбана” за по-добро почистване на дъното. Плаващите и вкоренени аквариумни растения също допринасят за чистотата на водата. Ако използвате чешмяна вода, задължително я третирайте с препарат отстраняващ хлора, хлорамини и нежеланите тежки метали(подобни препарати се продават във всеки магазин за акваристика). Също така може да си използва бутилирана изворна вода.

жичка може да се постави над сушата, като така се осигурява и осветление. При нужда водата се отоплява с обикновен аквариумен нагревател.

Осветление

Осветлението не е задължително, но придава по-добър вид на акватерариума. Могат да се използват обикновени луминесцентни пури, но е препоръчително да се сложи поне една специална пура за влечуги и земноводни, излъчваща UVA и слаба UVB светлина (2%-5%). Ако имате живи растения, може да добавите и осветление, излъчващо изкуствена слънчева светлина.

Храна Ако желаете да пресъздадете възможно най-естествени условия за вашите жаби, трябва да се потрудите малко повече. За изграждането на сушата се използва едър, речен пясък, като може да използвате едри речни камъни, за да избегнете свличането на островната част във водата. Долива се вода почти до повърхността на островната част, като сама тя се покрива с плоски речни камъни и/или мъх. Този метод е подходящ за големи аквариуми. В този случай водния стълб и общия обем вода са достатъчно големи, за да се използва потопяем аквариумен филтър или външен, за да се избегне бързото зацапване на водата и честата и смяна. Изходящата струя вода трябва да бъде насочена към голям камък или дърво, за да се избегнат силни течения или свличане на

15

Бумката е отровна и при нападение показва това със защитната си поза(unkenreflex).

Отопление Огненокоремните бумки издържат на голям температурен диапазон, което ги прави още поудобни за отглеждане. Дневната температура трябва да е 22°C - 26°C като може да се понижи през нощта. Ниската температура се понася добре, като и при 16 градуса не се забелязват проблеми. Добре е да се избягват температури над 29 градуса. Слаба крушка с нажежаема

Българска Наука

Огненокоремната бумка има огромен апетит. Живите щурци трябва да съставят главна част от менюто им. Восъчни червеи, брашнени червеи, земни червеи и тубифекс също са подходящи и могат да й се дават веднъж на всеки 2-3 хранения. Боят на насекомите, в зависимост от размера на жабата, трябва да е 3-6 броя, като щурците трябва да са не по-големи от разстояние между очите на жабата. Хранят се веднъж на всеки 2-3 дни. Малките жабки се хранят ежедневно на малки порции с дребни насекоми. Важно е всяка неизядена или мъртва храна да бъде премахната. На възрастните жаби трябва да се предоставя на всяко второ хранене, насекоми оваляни във специализирани витамини и минерални добавки. При малките жаби, това трябва се извършва при всяко хранене.

www.nauka.bg

НОВ вид жерав Руски орнитолози са открили на територията на Армения в близост до границата с Грузия и Турция нова форма жерав. Намерена е само една двойка. Гнездото е било разположено в неголямо блато на надморска височина 2200 м. И възрастните и малките са имали принципни различия с двата подвида на сивия жерав – източния и западния сив жерав. При възрастните добре се забелязвало отсъствието на т. нар. червена корона и наличието на ярко бяло петно около очите. Женската е била заловена в гнездото, където е опръстенена, на десния крак бяла халка с черен номер 210, а на левия крак стандартен метален пръстен А 223099. Взета е и кръв за генетичен анализ. На основание на външните белези е описан като нова форма. Дали това ще се окаже нов вид жерав или нов подвид на сивия жерав ще

покажат бъдещите изследвания в това число и генетическите. Във всеки случай описването на нова форма на такава голяма птица си е сензация. По последни данни този жерав вече не гнезди в Иран; в Грузия е възможно да има още няколко двойки, а в Турция около 200 – 250 двойки. Перспективите за изчезване на новата форма от

Закавказието са доста големи казват изследователи от Союза охраны птиц России. Орнитолозите молят всички, които са виждали гнездящи или зимуващи „сиви” жерави в Турция, Армения, Грузия и Иран или имат снимки или публикации за тези птици да пращат информация на Валентин Илияшенко eilyashenko@savingcranes.org

Сив жерав (Grus grus).

16

Българска Наука

www.nauka.bg

Неземната жаба Еволюцията винаги може да ни изненада. Една малка жабка от остров Борнео за пореден път доказа това твърдение. Индонезийски и сингапурски учени установиха, че жабата Barbourula kalimantanensis, за да се приспособи за по умело движение в хладните потоци, които обитава се е лишила от бели дробове! Наистина звучи невероятно, това е за сега единствената позната жаба без бели дробове. За еволюционистите това е още един пример за това как природата може да се откаже от един съвършен орган заради икономии. Калимантанската барбоурула е всъщност доста рядка жаба, достигаща до 5 см дължина и обитаваща доста хладни реки в индонезийската част на острова. За пръв път барбоурулата е била открита преди около 30 години, но до днес никой не е предполагал, че тя няма бели дробове. И няма как да не е така, тъй като е бил уловен само един екземпляр и на никого не му е хрумнало да изследва вътрешното устройство на жабата. Екскурзията, организирана от Сингапурския университет е имала за цел да открие още живи екземпляри и вида да бъде

„преоткрит”. След доста дни прекарани в ледените води на различни реки в джунглата учените не само открили жабата, но и научили много нови неща за нея. Установило се, че мястото на белите дробове се заема от стомаха, далака и черния дроб и едно хрущялно образувание с неясна функция. Изместването на коремните органи е позволило

тялото да придобие по- плоска и издължена форма, което от своя страна прави барбоурула по- приспособена за бързите потоци. Освен това при тази жаба се оказва, че съотношението между площта на кожата спрямо площта на тялото е по голямо от това при другите жаби, което подпомага газообмена. Кислорода барбоурула си набавя изцяло чрез кожата, която е богато кръвоснабдена и действа подобно на хрилете при рибите. Впрочем това не е единственото земноводно без бели дробове- има описани няколко саламандри без тези органи, но друга такава жаба няма. Това устройство на тялото на барбоурула наред със всичко обаче я прави и доста по- уязвима на замърсяване на водата и всякакви промени на средата. През цялата експедиция на учените не се е отдало нито да наблюдават брачните ѝ игри, нито да открият яйца, нито да разберат с какво се храни жабата или как се предпазва от хищници. Бъдещето на тази уникална жаба е доста несигурно и ще бъде своеобразен тест за хората, от които зависи нейното оцеляване. “

Единствената позната жаба без бели дробове.

17

Българска Наука

www.nauka.bg

Най-отровните змии Емилия Вачева отрова се вкарва в тялото на вдлъбнаточел смок и котешка Змиите са едни от най-красивите и грациозни животни на нашата планета. Съществуват около 2 700 вида, от които едва 410 или 15% са отровни. Теса обединени в над 10 семейства и са разпространени почти на цялото земно кълбо, с изключение на Антарктида. Най-многобройни са в тропичните и субтропичните области. По-малък е броят на видовете в умерените географски ширини. Много видове обитават пустини. Повечето видове обитават сушата, а някои змии са се приспособили вторично към воден начин на живот. Представители на под семейство Перкоопашати (Hydrophinae) никога не излизат на сушата и са яйце живораждащи. При отровните видове някои от зъбите, освен за задържане на плячката имат и друго биологично предназначение. Те са снабдени с каналче, по което отделената от жлезите (видоизменени слюнчени жлези)

18

жертвата или врага. Отровата е мощен хемотоксин, изграден на белтъчна основа. Съдържа около 50 химикала, които имат различни функции (някои от тях не позволяват на кръвта да се кръвосъсирва). Отровата блокира връзката между нервните клетки и мускула, в това число и сърцето и мускулите отговорни за дишането. Това води до спиране на жизнените функции и смърт. Но тази отрова е предназначена само за гризачи и дребни топлокръвни или студенокръвни животни (бозайници, птици, риби, други змии). В пределите на нашата страна са открити 17 вида змии. Отровни са само 6, от 8 отровни змии в Европа. Разделени са в 4 семейства- Боидни (1вид), червейници (1 вид), смокове (11 вида) и отровници (4 вида). По богатство и разнообразие на влечугите България е на едно от първите места. Отровни са: усойница, пепелянка, аспида, остромоцунеста усойница,

Българска Наука

змия. Повечето видове се срещат много рядко. Най-отровна е аспидата, но и най-рядко срещаната змия у нас. Най-разпространена е пепелянката. Разпознава се лесно по рогчето върху предната част на муцунката. Тя никога не се среща високо в планините. Предпочита терени, но често се среща в лозя, ниви, може да плува във водата и е активна денем . Не се страхува от човека. Повечето отровни змии не хапят, освен ако не ги провокираме. Змиите улавят трептенията на земята и усещат човека, много преди ние да сме разбрали за тях. Змиите предпочитат да се оттеглят или запазват положението си. Човекът е прекалено голям за тях и те избягват пряк контакт с него. Змията не проявява интерес от човека, тъй като той не е нито нейна жертва, нито естествен враг. Змиите избират да се крият от нас и да ни избягват пред това да ни заплашват по какъвто и да е начин.

www.nauka.bg

0 1 п о т смъртоносна змия

(Acanthophis antarcticus antarcticus)

10

Распространение: Австралия

Африкански бумсланг

Арлекинова коралова змия

(Dispholidus typus)

Распространение: Танзания

Местообитание: Сухи и скалисти места.

(Micrurus fulvius fulvius)

9

Храна: Малки бозайници, птици и влечуги. Понякога използва края на опашката си за да примамва жертвите.

8 Отровните и зъби са разположени назад в устата, но въпреки това има смъртни случай

19

Българска Наука

www.nauka.bg

Распространение: Северна Америка

топ 10 Пясъчна ефа

(Echis carinatus carinatus) Распространение: Тукменистан, Южен Узбекистан, Южно-западен Таджикистан

смъртоносна змия

(Acanthophis antarcticus antarcticus)

Местообитание: разнообразно, гори, поляни и др.. Храна: Храни се с малки гризачи, гущери, птици, жаби понякога с малки змии.

7

?

Распространение: Австралия Местообитание: Сухи и скалисти места. Храна: Малки бозайници, птици и влечуги. Понякога използва края на опашката си за да примамва жертвите.

6

В Африка от нейната отрова загиват повече хора отколкото от всички други африкански змии взети заедно. Отровата и е 16 пъти по-силна от тази на Отровницата на Ръсел (Daboia russelii russelii), за която се смята, че е причина за най-много смъртни случая в световен мащаб.

20

Българска Наука

www.nauka.bg

В следващия брой научете, коя е най-отровната змия…

ГОРATA И ДЪРВОТО СИМВОЛИ И ЗНAЦИ Илиана Т. Илиева-Дъбова в леса. Според представите проходими гори. Нашите деди е Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. Лесът е територия, обградена от тайственост. В него се случват мистериозни неща, тук живеят загадачни и чудни създания. Той е магически и опасен, но - и необикновено примамлив за човека. Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва. В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ

21

на славянските народи гората е обиталище на самодиви, митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински усои. Те живеят под големи стари дървета. Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези символи14 и знаци15, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и не-

Българска Наука

трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели се насищат със символни значения14. Отношението към гората е в известна степен двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често гората е приемана за

www.nauka.bg

Гора на острова Св. Йоан.

знак на загадъчната и все още неопозната от юношата женственост, която трябва да се изследва и разгадае. Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в Епир е място на поклонение прес Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са изпалнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дър-

22

вета. Такива горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества - хора и животни. И келтите, и древните германи почитали малки дъбрави, които приемали за свещени. В тях многобройните им богове демонстрирали волята и желанията си. Всяко растение в гората има огромно значение за самото й съществуване. Най-големите елементи от живия и единен организъм на гората са дърветата. Те имат особени символни значения в съзнанието на човека. Представляват Богинята - Майка и това се определя от техните многобройни свойства и функции – защитни, хранителни и пр. Като част от природата, те са неразривно свързани със земята, в която са врязали здраво корени, с въздуха, който ги обгръща, с вода-

Българска Наука

та, от която черпят жизнени сили. В съзнанието на човека тази връзка се трансформира в отношениe с небесата и вечния живот. Дървото е знак за релацията между видимия и невидимия свят. Всяко дърво, всеки вид, символизира определени аспекти от това отношение. Според древните елини във някои дървета живеят божества – покровителки, които се наричат нимфи. Много почитани били дриадите, живеещи в големите дъбове, мелиадите – в ясена, в наровите дървета също живеели нимфи. Античните гърци вярвали, че дъщерите на Хелиос така безутешно оплаквали брат си Фаетон, че боговете олимпийци се смилили над тяхната мъка и ги превърнали в нимфи на тополите – хелиади. Преклонението и респекта кам дърветата е широко раз-

www.nauka.bg

пространено по целия свят. В много култури е популярна представата за Дървото на живота. Счита се, че то се намира в центъра на света и представлява негова ос, около която той се изгражда. Символизира връзката между небето и земята. Неговите клони се простират до висините и представят човешките стремежи към съвършенство. Корените му се впиват дълбоко в земните недра и са знак за свързаността на двата свята – този на мъртвите и този на живите. Славяните го наричали Световно дърво, скандинавските народи – Йедразил, маите – Сейба или Йакхче, будистите – Бодхи. Буда често е изобразяван седнал под дървото Бодхи. То е символ на просветлението. От Средните векове са запазени мюсюлмански молитвени килимчета със стилизирани изображения на Дървото на живота. Дървото Йедразил, за което се смятало, че е ясен, било свещено дърво в митологията на скандинавците. То осъществявало връзката между царството на боговете и тъмното царство на смъртта. Неговите клони хвърляли сянка на земята, а неговите корени я поддържали. Йедразил имал три огромни корена. Единият се простирал в страшното владение на Нифлхейм, където змията Нидхог се храни с телата на мъртвите. Вторият корен е в Асгард, царството на боговете, там живеят и Норните – трите старици - Съдба, Живот и Нужда, които определят ориста на всеки човек. Те поддържат жив Йездрагил, поливайки го с чиста вода от извора на съдбата. Третият корен е в Хотунхейм, земята на гигантите. Под него блика изворът на познанието. Във водите му е

23

потопена отрязаната глава на мъдрия Мимир, която винаги изрича чистата истина. Самият Один платил с едното си око за правото да пие от водата на извора на прозорливостта и знанието9. Сибиряните почитали едно свещено дърво, което според тях, подобно на Йездрагил, включва трите свята. В горния (небесния) свят обитава богатворец Улган, средния свят е мястото, където живеят хората и долния (подземния ) свят, където властва Ерлик. Улган направил от пръст и скали първия мъж, а от неговите кости и първата жена, но Ерлик им вдъхнал живот и за това жителите на Сибир него почитат като баща на хората9. Дървото на живота е найважният символ на мистичното учение Кабала. “То действа като духовен ориентир, съдържащ в себе си целия космос под формата на диаграма”4. Съгласно християнските вярвания в Едемската градина има дърво “много желано, защото дава знание”1. Бог забранил на Адам да яде неговите плодове. Но Ева, съблазнена от една змия (символ на злото), изкушила Адам и двамата вкусили от забранения плод. Пред тях се разкрили тайните, които преди били недостъпни. Така те загубили своята чистота и невинност. Когато разбрал, че те са пристъпили волята му, Бог “изгони Адама и постави … Херувим и пламенен меч….. за да пазят пътя към дървото на живота”1. Това дърво често е наричано и Дърво на познанието или Дърво на добото и злото. Символиката на дървото и преклонението пред него се съхранява в древните религии, където ясно се откроява благоговението пред природата и силите, които тя притежава. За древните хора гората и дър-

Българска Наука

ветата не само са източник на строителен материал и дърва за огрев, но и даряващи живот същества, обиталища на нимфи и елфи. Хората са влизали в разностранни отношения с тези създания. Връзката между човек и дърво се осъществява и посредством изработваните от дънери статуи на божества и светци. Според християнските автори, Мария е била под дърво, когато Светия Дух я благославя и чрез нея дава на света плод – Спасителя. Античните светилища се трансформират през Средновековието. Традицията на свещените дървета се преустройва в символизма на Дева Мария. В Германия, например, е било разпространено преклонение пред Света Мария на Трите дъба, Света Мария Зелена, Света Мария Липа. За кръстът се говорело като за дърво, разпределящо благослови :”Тогава твоя клон поддържал небесен товар. В теб е текла велика кръв. Твоят плод е сладък и приятен.”5 Украсяването на коледно дърво е широко разпространено в Европа и Америка като символ на Иисус, който изкупва човешките грехове. Украсата на клоните му се свързва с плодовете на Райското дърво, знак е на укрепването и възраждането на човешкия потенциал. Още от предхристиянско време е познат обичая да се гизди вечнозелено дърво като защита от злите сили в периода от 25 декември до 6 януари. Къщите се украсяват със зелени клони и се запалват свещи за прогонване на лошите духове. Според християнската култура свещите са олицетворение на Иисус. В българските народни песни, посветени на Коледа, е застъпен широко мотива за “дръвцето на млада Бога”10.

www.nauka.bg

Според една еврейска легенда, патриарх Авраам засаждал навсякаде, където и да се намирал, дървета. Едно имало необикновената способност да познава дали застаналия под сянката му е идолопоклонник или се покланя на истинския Бог. Когато под дървото се спирал служител на идолите, то вдигало клоните си високо и сянката му се отдръпвала. Авраам не се отвръщал от този човек, а напротив, стараел се да го привлече към истинската религия. След като Адам и Ева с необмисленото си поведение причинили беди на цялото човечество чрез плода на забраненото дърво, патриарх Авраам върнал на света здравето чрез Целебното дърво. Легендата за това растение от Стария Завет в християнската символика се е трансформирала в идеята за кръста и възприемането му като дърво. Западноевропейската средновековна скулптура използва мотива на кръста-дърво, който запазва символната връзка на възкръсението с дървото. Символиката в този случай е отчетлива: листата на дървото опадат и то заспива зимен сън, след което отново се възражда и раззеленява. В раннохристиянски текстове се говори за индийското дърво перидексион, чиито вкусни плодове ядели гълъби, докато в същото време змиите не можели да се приближават до него и отбягвали сянката му 5. В един разказ за Христос се говори за “истинското дърво на живота”, от чиито плодове се хранят праведниците, до него не може да се доближи дявола 5. През Средновековието на това дърво се приписва способността да закриля от дракони. “Небесният плод на дървто на мъдростта на Светия Дух, който човека получи чрез тайнствата” 5. Сред православните наро-

24

ди са широко разпространени множество легенди за мъртви дървета или клони, които се раззеленяват в знак на Божията воля. Типичен пример е легендата за наближаването края на турското царство, разпространена в търновския регион. Според това предание, когато сред българското население се разнесла мълвата за скорошно освобождение, един турски големец забил запалена главня в земята и казал, че българско царство ще настапи когато овъгленото дърво се раззелини. Не след дълго време обаче търновци видяли, че главнята не само покарала, но и израснала като голямо и красиво дърво12, което до ден днешен показват с гордост на гостите на града. В ислямската традиция се говори за дървото Заккум, чиито листа и плодове били храна за грешниците и злодеите. Горчивите овощия и бодливите клони измъчват осъдените на вечни мъки. Напротив, райските градини били пълни с даващи сянка дървета с вкусни плодове. Друго специално дърво в мюсюлманската култура е космическото дърво, чийто листа били изписани с имената на всички хора. Листата му падат, следвайки волята на Бог и се събират от Асраил, ангела на смъртта, който прибира душите на мъртвите 5.

Листа и пъпки на дъб.

сила. Притежава твърда дървесина и поради това растението се приема като символ на безсмъртието и вечността. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гърция е дървото на Хера и на Зевс. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под дървото. Тази връзка между дъба и мълнията намира израз в символиката – той е приеман за знак на Зевс (Юпитер), който е господар на богове и хора и разполага с наймощното оръжие - мълнията. Според елините желанията си богът гръмовержец съобщавал на хората чрез оракула си в Додона, разположен сред дъбова горичка. Шумоленето на листата оповестявало волята на Зевс. Жреците на бога поставяли в изворите листа на дъб, когато се молели за дъжд. Когато зевсовия син Еак потърсил помощта на божествения си баща, той се намирал под клоните на могъщ дъб, посветен на царя на Олимп. Зевс дал Дъб Сред дърветата дъбът изпък- отговор на молбите на сина си ва ярко зареден с голяма знакова чрез знамение: блеснала светкавица и без да има вятър в клоните на дървото, листата му зашумели. Елините разказвали и една друга легенда, в която на дъба е отредено специално място. Боговете се разгневили страшно на бесните менади, които убили сладкогласния певец ОрДъбово дърво до езеро. фей и ги превърнали в дъбове.

Българска Наука

www.nauka.bg

Но наказанието не свършило до тук. В продължение на много години свирепи ветрове брулели клоните им, гръмотевици разтърсвали дънерите им и през цялото време изтерзаните им тела звъняли с гласа на Орфеевата лира, докато изсъхнали и станали на прах. И в този случай дъбът символизира божествената същост и е знак за могъщество. В Древен Рим на брега на езерото Неми е имало свещен дъб, посветен на Юпитер. Короната от листа на дъб е атрубут на управетелите на Древна Италия. Дъбът е свещено дърво и за келтите. Върху него вирее имел; и двете растения друидите използвали в различни ритуали. Преди да направят предсказанията си, жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ. Най-свещеното дърво за славяните е дъбът. Според представите им, Вселената е едно огромно дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на гръмотевиците и мълниите, който е разрушител и възмездител, но и справедлив съдник и благодетел. Българите питаят дълбоко уважение към дъба. Бъдникът, запалван през коледната нощ е от дъбово дърво. Неговата пепел и остатаците от главните имат магическа и предпазна сила както за обитателите на дома, така и за животните, и за посевите. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу зли влияния. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Кората на дървото се използва за лечение на различни заболявания. Дъбът е почитен и от древните германи. Често техните събрания и тържества се провеждали под сенките на тези дървета. Дъбът е атрибут на бог Тор, аналогичен на Перкунас, бог на гръмотевиците на

25

древните латвийци 9. Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се за белег на плодородието и безсмъртието. Символ е на мъжката сексуална сила и е оприличаван на полов орган, затова често се носел като амулет. Скандинавските народи считат и жълъда за атрибут на бога Тор. Според населението от гръкоримския културен ареал, тези дървета са обитавани от особен вид нимфи, наричани дриади. Смятало се, че листата на дъба предпазват от нападение на лъвове, а пепелта от дървесината му защитава посевите от болестта житна главня. Тояги, направени от растението, забити в селското бунище прогонват змиите. В Китай е символ на сила и устойчивост – под напора на вятъра дъбът се огъва, но не се счупва. В Антична Япония е известен бог на дъба. Според Светото писание Господ се явил на праотеца Авраам в дъбовата горичка Море. Под сянката на Мамврийския дъб Авраам приел Бог и два ангела, които му се явили като странници 1. За християните това дърво е белег на душевната устойчивост на Христос. Свързва се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите. За юдеите дъбът е израз на божественото присъствие.

Млада букова гора.

ток и на Рея, майката на Зевс в Древна Елада. Във връзка с това символизира благополучие, божественост и безсмъртие. Но букът е атрибут и на Хадес - покровителя на подземното царство и поради тази причина се приема и като дърво на мъртвите. Заради кожестите му листа и кора се смята за знак на устойчивост. В Древен Рим през класическата епоха, Юпитер, също както и Зевс в Древна Гърция, се приема като бог, чийто символ е дъба.

Бук

Листа от бук.

Това е дърво, посветено на Но е почетен и с една свещена богинята Кибела в Близкия Из- букова гора, която се намирала на хълма Есквилин. Във връзка с това бил разпространен и култа към Юпитер Фагуталис (бук). В Тускулум също имало свещена букова гора, но тя била посветена на богинята на Луната и лова, Диана 8. Келтите смятали, че букът

Българска Наука

www.nauka.bg

е дърво, отличаващо се с голяма хубост и във връзка с това виждане той е символ и на красота. По склоновете на Пиренеите във Франция имало многобройни олтари, посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е бука. По време на желязната епоха, германите гадаели за бъдещето с помощта на руни, изработени върху букови тояги или - чрез малки таблички, направени от букова дървесина. Въпреки, че запазените до наши дни талисмани са от тис, има сведения, че амулети били изработвани и от други видове дървесина в зависимост от географските райони, предпочитанията на интерпретация на руните и от типа въпроси, на които се търси отговор. За тази цел бука бил често използван. Като алтернатива на пергаментовите свитъци, хората започнали да зашиват една за друга мъничките таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила нова форма на излагане на знанието – книгата 8. Това обяснява защо в някои езици думата съответстваща на “книга” има корен, който означава “бук”. Така например в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвремения немски език: buche (бук) и buche (книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга)8. Като дърво, което е “отворило” вратите на хората към знанието, може да се каже, че бука се слива с Дървото на познанието 8. Във Вествалия през XVIII век било разпространено суеверието, че бебетата излизат от счупените клони на бук и от това място при родителите ги занася щъркел. Дръжката на чука на масоните се изработва от бук. Днес това дърво е емблема на Дания.

26

Орех

Още от дълбока древност е разпространено вярването, че сянката на ореха е неблаготворна и крие опасност от разболяване, ако човек заспи под нея. Римляните били убедени, че тя е вредна и за растенията. Действително, сянката на ореховото дърво е много плътна, което се дължи на голямата му корона и широките му гъсто разположени листа, непропускащи слънчевите лъчи. Вярва се, че привлича мълниите.

Дърво, орех.

В Древен Рим това растение е приемано за знак на женската сексуалност и е символ на плодовитост, по време на сватба се подарявали орехи. Като хранилище на мистериозни богатства се представя плода на дървото в много приказки и легенди. Той е особено важен символ, защото събира обилно и могъщо съдържимо, добре скрито зад твърда обвивка. Древните евреи сравняват свещените книги с ореховия плод. Свети Августин изразява становището, че ореха възпроизвежда три субстанции: меката месеста част на об-

Българска Наука

Големината на орех, сравнена с човек.

вивката, “костите” на черупката и на душата. Обвивката е също платта Христова с горчивото страдание; черупката - дървесината на кръста; мозъкa - сладката вътрешност на божественото освобождаване, която храни и която посредством своето масло твори светлина5. Орехът е приеман и за символ на мъдрост, защото ядката много наподобява формата на мозък. Във Франция се смята, че в година, в която има богат добив на орехи, ще се родят и много деца. Според българските народни вярвания, на Спасовден орехови клони се носят на гробищата или в църквата, за да се осигури покой на мъртвите в отвъдния свят и да им пазят сянка, защото се смята, че душите им обикалят света на живите 40 дни след Великден.

Плод на орех.

www.nauka.bg

на Юпитер, Венера и Диана у древните римляни. В източните култури това дърво е знак на живота и плодородието. Високо се цени като символ на дълголетие и носител на продължително щастие. Заради вечнозелените си иглички и устойчивостта срещу вятара, в Япония борът е символ на силата на характера и жизнеността. В Китай се приема за Дърво, кипарис знак на твърдост и устойчиДревните евреи също високо Борова гора. вост, защото през студените ценели това дърво, използвали Борът е дърво, посветено на зими бора не губи зелените си го широко в строителството Кибела (вав Фригия), на Рея (в листа. Двойно разположените и дърводелството. Цар СолоДревна Елада) и на Рея и Опс, мон вложил кедрово дърво при богинята на посевите (в Древен строителството на Храма Рим). Свързва се с безсмъртиев Ерусалим. В древността се то и е атрибут на божествата смятатало, че това дърво не покровители на природата, жигние. вотните, горите и планините. Многократно качествата на Според митологията Атис бил кедъра се изтъкват в Светопревърнат в бор. Този необикто писание. Първите христиновено красив момък бил любим янски водачи препоръчвали при на богиня Кибела. Управлявал Шишарка от бор строеж на къща страничните нейната колесница теглена от греди да бъдат от кедър, защолъвове. От любов към богиня- иглички на това дърво са счи- то той ще предпази душите на та Атис полудял и се самокас- тани за символ на разбирател- обитателите от развала. Патрирал. Покрусената Кибела го ството в съпружеските двойки триарх Кирил от Александрия превърнала в строен бор. Ат- и за дуализма на тяхното съ- /412-444/ сравнява дървесината рибут е на Дионисий (Бакхус), ществуване. Китайската кул- на кедъра с тялото Христово тура питае дълбоко уважение като нетленно 5. към старите борови дървета. Смята се, че носят спокойТис ствие и възвишеност на духа, Тисът е дърво, което симкакто и творческо вдъхнове- волизира както живота, така ние.

- и смъртта. Това двойствено възприемане на растението се Кедър дължи на способността му да Кедърът е дърво, което ви- се самовъзстановява от разрурее в страните от Средизем- шен дънер. Листата му са вечноморието и е високо ценено нозелени и дълголетието му е още от древността. В Египет, забележително, което обяснява територия бедна на дървесина, приемането на тиса през Анбил доставян кедров матери- тичността за символ на безал от Ливан. Дървесината на смъртието. Като израз на вярастението била много търсена рата в живота след смъртта не само заради твърдостта и това дърво се засажда, заедно с ценната си смола, но и зара- други растения със зелени лисди приятния и траен аромат. та в гробища. Токсичността на Египтяните използвали кедъра неговите семена е позната от за направата на кораби, мебели, дълбока древност. Отровата, саркофази, дръжки на оръжия и извлечена от тиса парализира Борова гора. разнообразни домакински съдoве. сърдечната дейност. В Антич-

Бор

27

Българска Наука

www.nauka.bg

ността кантабрите и астурианците, са употребявали отрова, приготвена от тис, която използвали когато попадали във вражески плен. Това дърво се свързва с траура. За населението на Иберийския полуостров тисът е свещено дърво. В дълбока древност е било използвано при различни религиозни церемонии при посвещаването на младите бойци във войнската среда и задължения. В традициите и културата на античните астурианци това дърво символизира неразрушимата връзка между хората и земята. Белег е на неразривността между минало и настояще. И днес съществува обичай в Деня на Вси светии на гробовете на мъртвите да се занасят клонки от тис. Те ще водят покойниците в света на сенките. В Испания това растение твърде често се среща в дворовете на църквите, гробищата и около многоброините усамотени параклиси. Като символ на смъртта и отвъдното тисови клонки се използват в различни ритуали, свързани с празника на лятното слънцестоене Сан Хуан. На прозорците и вратите на къщите се поставят тисови вейки. Келтите намазвали със сок от тисово семе върховете на стрелите си преди да влязат в сражение. През Средновековието обичайно ниските прослойки от населението са се струпвали на места, където растат тисове. С клони от това дърво са украсявани и местата на общите събрания като белег на мистерия и свещеност, като знак за увековечаване на обещанията и спазване на взетите решения. Високите качества на дървесината на тиса определя и нейното широко използване за направата на различни предмети. Ако семената на тиса са

28

отровни, то това не се отнася за тяхната обвивка, която е храна за много птици, които допринасят за размножаването на растението. Германците изработвали от тис защитни амулети за деца, обичай запазил се много дълго време.

Кипарис

То е амбивалентно растение: символ е както на подземния свят, така и на жизненост и сексуална сила. Кипарисът е значим религиозен символ, отнасян първоначално към плодородието и здравето, а по-късно към света на мъртвите и култа към подземния свят.

Дърво, кипарис. В Античността сред гръкоримския свят кипариса е символ и атрибут на Кронос/Хронос (Сатурн), по-късно – на Асклепий (Ескулап) под формата на наподобяваща пламък чаша. Едновременно с това е и атрибут на множество женски божества – Кибела, Персефона, Афродита, Артемида, Хера, Атина, Евринома, дъщеря на великия Океан. Елините разказват две легенди за появата на кипариса. Дъщерите на цар Егеокал от Орхомен били превърнати в киприси от боговете. Другата

Българска Наука

Пъпки на кипарис.

легенда свързва растението с един прекрасен момък, младия царски син Кипарис, приятел на бог Аполон, който много обичал един чуден елен. По невнимание обаче по време на лов момакът убил любимеца си и тъгата му била толкова голяма, че помолил Аполон да му разреши да скърби вечно. Богът го превърнал в дърво. В Древен Рим кипарисът е атрибут на Плутон, бога на подземното царство. На гробовете на мъртвите посаждали кипариси. В Китай кипариса се смята за белег на смъртта, но също така и за алегория на женствеността. В предхристиянската епоха много идоли са изработени от дървесината на кипариса. Кипарисовото дърво се засажда в християнски гробища като знак на надеждата в отвъдното и е изобразявано върху саркофази. Това дърво с вечнозелени листа и дълъг живот, със своята твърда дървесина, е също и символ на дълголетие. Предвид на това изображения на кипарис намират място в картини, представящи Рая. През Средновековието това дърво се засажда около гробници. Счита се, че притежава способност да отблъсква вредни магьоснически влияния. Смята се, че разположените по-ниско клони и семената на растението предпазват от предмети, които могат да причинят болка.

www.nauka.bg

Липа

Това дърво, широко разпространено в Северното полукълбо, е високо ценено в средите на германските народи. То символизира дълголетието на селската общност и предоставя сянката си на местата за събрания на общината. Липата е отличителен символ на местната съдебна власт. В епохата на древните германи е приемано за свещено дърво и е свързано с богиня Фрея, много почитаната покровителка на плодородието, любовта и войната. Символизира женствеността и красотата. Знак е на радост. Германските народи считат, че липата притежава силата да отблъсква болестите и заразите. В миналото се е вярвало, че дори при контакти със заразно болни хора, носещия липово клонче или липов цвят чoвeк не може да се разболее, защото растението го предпазва. Смята се,че защитава от гръмотевици.

от неговия цвят. Цветовете на липата са оприличавани на уста, поради тяхното разположение спрямо листата на дървото. Смятано е за “топло” и магическо растение, което дарява младост и ведрост. Вярва се, че ако човек заспи под клоните на липово дърво, лицето му ще стане свежо като листата на липата. През Средновековието върху печата на град Линдау са изобразени стилизирани липови листа, наподобяващи сърца. В хералдиката е познато изображението на кръст, образуван от липови цветове. Фигурата се образува от ръце, завършващи с липови цветове, които имат формата на сърце. Често изображениетo на липов кръст или двойка от клоните на растението е използвано върху войнишки шлемове в Тюрингия и Хесе 5.

Цвят на Мирта.

ено и свещено растение. Сънуването на мирта се смята за сигнал за бъдещи успехи и просперитет. В Англия украсяват с мирта букетите на годениците и младоженките.

Мирта

В Древен Египет миртата носи хубав къcмет на влюбените и е символ на богиня Хатор, господарка на звездите и съдбата, на изкуствата, на любовта и танците.

Лавър

Лавърът (дафиново дърво) е храст или дърво и в средиземноморските територии има свещен характер. За древните гърци и римляните лавърът е знака на безсмъртието и победата – духовна или физическа. Листата му са олицетворение на поезията и превъзходство-

Мирта в двор на къща.

В Древна Гърция това растение е посветено на Афродита и олицетворява любовта и красотата. Също е и един от атрибутите на бога на виното и веселието Дионисий. МиртаЛипа, цвят. та е знак на добър късмет и В земите на славяните това символ на дълъг живот. Приема дърво е дълбоко почитано зара- се за емблема на щастието и ди меда, кото пчелите извличат мира. Тя се счита за божест-

29

Българска Наука

www.nauka.bg

Лавър, дърво.

Лавър, цвят.

то на науките и изкуствата. Смята се, че отблъсква гръмотевиците. Посветен е на бог Аполон, който обикнал нимфата Дафне, но тя не му отговорила със взаимност. В стремежа си да избяга от преследващия я Аполон, нимфата се превърнала във дърво – лавър. Богът стрелометец отредил листата на това растение да са вечно зелени. С помоща на дафиново дърво в светилището на бога в Делфи се пророкувало и с него се изваршват религиозните очиствания след проливане волно или неволно на кръв, т.е. след убийство. Този ритуал се извършва след унищожаването на змията-дракон Питон от Аполон и след убийството на Клитемнестра от родния й син Орест, който също е очистен от пролятата крав. Лаврова горичка обграждала светилището в Делфи. Жрицата на оракула Пития пророкувала като дъвчела дафинови листа и повдигала украсения с клонки от растението триножник. Лавърът е свещен атрибут заедно с бръшляна и на бога на виното и веселието Дионисий. В Древен Рим дафиновото дърво е символ на Юпитер. Знак е на мира, който се установява след триумфа над враговете. Вестоносците на победата и армиите-победителки се окичвали с лаврови клонки, които се пазели заедно с изображенията на Юпитер. При извършване на жертвоприношение се изгаряли клонки от това растение. Ко-

30

гато те пръскали силно искри и пращяли, се смятало за знак от божеството, че молбите са чути и желанието ще бъде изпълнено. Като алегорична фигура се представя чрез богинята на победата Нике, под формата на корона от лавър, която тя поставя върху главата на героя. Ранното християнство обръща голямо внимание на лавъра и го цени високо. Приема го за символ на новия живот чрез Христовото изкупление. За лавъра се смята, че притежава големи лечебни свойства и може да лекува както тялото, така и душата, преминала през тежки психични изпитания.

Акация

Цвят на Акация. е символ на победата на живота над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така и на мъжа. И за древните евреи акацията е свещено дърво – от нейната дървесина бил изграден Храмът в Ерусалим от архитекта майстор Хирам Абиф. Легендата разказва, че той е убит от тримата си завистливи чираци и е погребан под клоните на акация. Според арабите, акацията е символ на любовта. Това дърво е и един от символите на франкмасоните. Европейските народи считат акацията за символ на безсмъртието.

Палма

Това дърво със своите бели и червени цветове е смятано за свещено от древните египтяни. Според митологията, под акация са родени египетските богове. Тя символизира раждането и смъртта. Когато Сет убива Озирис, поставя парчетата от нарязаното му тяло в ковчег от акация и го хвърля в Нил. Изида тръгва да търси мъртвия си съпруг и пътува по великата река в лодка, изработена от акациево дърво 7. Поради твърдата си дървесина и дълъг живот, това растение

Българска Наука

В сухите райони на южното Средиземноморие палмата е приемана за свещено растение. Древните египтяни посвещават палмата на бога на слънцето сияйния Ра. За тях тя е божествено растение, символ на плодородие и богат урожай. Едновременно с това древните египтяни отнасяли растението към две могащи богини – Хатор, покровителка на небесата, наричана “господарка на финиковата палма” и на Маскхет. Палмови клонки са атрибут на богинята Маскхет, покровителка на родилките и майките в Древен Египет. Плочки с такъв символ са държали в ръце по време на раждане египтянките, вярвайки, че това ще облекчи болките и ще ускори

www.nauka.bg

Стройното изправено стебло на дървото се възприема като знак на триумфа и възраждането. Такова е разбирането за символното значение на това растение в християнската традиция и то се свързва с “палмата на победата” на мъчениците за вярата и с разцъфналата палма от Рая. Изображението на този символ, възникнал в раннохристиянската епоха, често е съчетаван със стилизирани лилии и лозови филизи, които насищат (в случая) допълнително знаковото послание. С палмови клонки и Палма на брега на плаж. възгласи “Осанна” е приветствано влизането на Спасителя раждането 7. В Близкия и Средния Из- в Йерусалим. ток приемат палмата за дърво Върба на живота. Асирийският бог Както много други символи, на слънцето Асур, изобразячието значение през класичеван като крилат слънчев диск, много често е представян вър- ската Античност в Европа и Източна Азия се различават ху кичура на палма. В Древна Гърция палмовота по своето съдържание, така дърво се асоцийра със Слънце- и върбата символизира твърде то и е знак на Хелиос-Аполон. различни неща във всеки един Едновременно с това е свързано от тези региони. В Средиземи с богинята на победата Нике номорието тя е знак на цело(Виктория в Древен Рим), ко- мъдрието, защото се мислело, ято често е изобразявана дър- че растението отделя семената си преди да съзре и следожаща палмови клони. вателно е стерилно сексуално. Смятало се, че в него има вещество, което поддтиква към въздържание и ако се погълне тази материя, това ще доведе до сдържаност на любовните желания. През Античността върбата се посреща твърде противоречиво и затова е и атрубут на бог Асклепий (Ескулап), покровител на лекарите. Запазени са сведения за интересен обичай в Атина – на празника на плодородието жените поставяли в брачните си легла клонки от върба, за да ги предпазват от змии. Жреците на Асклепий се занимавали с лекуване на стерилитет. С върбова кора лекуПалма снимана от долу. вали и ревматизъм.

31

Българска Наука

В източните общества тя символизира пролетта, деликатността и нежността 8. В Древен Китай това дърво е един ясен и много силен символ на еротиката и пролетта. Растението е пряко свързвано с женското начало. Наричали хетерите “върбов цвят”. Женските принадлежности за разкрасяване са наричани с името на растението; веждите на красавиците са сравнявани с елегантните движения на върбовите листа; окосмяването на пубиса се нарича “тъмната сянка под върбите”, младите момичета се наричат “нежна върба”, “свеж цвят”. Древните китайци използвали клоните на дървото за защита срещу демони. Когато чиновниците заминавали за провинцията, за да изпълнят служебните си задължения, техните приятели ги изпращали окичени с върбови клонки. Клоните на върбата са символ на мъдрост. През Средновековието на това дърво се гледа като на източник на лечебни сили. В християнската традиция е символ на мир, замества палмата по време на празника Цветница, който по тази причина носи още и името Връбница. Върбовите клонки, които се използват по време на празника се окачват на вратите на къщите, за да изпълнят протекционистична функция – да ги защитят от зли влияния и да се избегнат мълниите и гръмотевиците. Западният свят свързва върбата със смъртта и траура. Заради наведените си клони върбата е приемана за дърво на меланхолията и скъбта. По тази причина се смята за символ на смъртта и се засажда в гробища. Върбата още се свързва се с магьосничеството и любовната сполука - човек, който заспи под клоните на върбово

www.nauka.bg

дърво ще успее да очарова избраника на сърцето си, ако още не е признал чувствата си. В Галисия и Астурия се мисли, че с лико от върба се привързват метлите на вещиците. Според българската народна традиция върбата отъждествява женствеността, гъвкавостта на поведението и адаптивността, за което свидетелствува и народната мъдрост: “Жената е като върбата – където я посадиш, там никне:” Тя е тясно свързана с обичая Лазаруване и с неговите основни елементи.

Самодивски чимшир

Оформена градина с чимшир. В средата на месец декември древните римляни празнували Сатурналиите и се окичвали с клоните на самодивския чимшир. Това растение е приемано за знак на зрелите жени.

дърво с детеродната функция на жената и с майчинството. То е носител на здраве и добър късмет. Знак е на благоговение. Смята се, че магическите му сили могат да помирят врагове и да укрепят приятелство. Брезата се смята за протектор на влюбените. Брезата е свещено дърво и за древните финландци. Според тях то е символ на надеждата и продължаващия живот. В легендата за сътворението на света се разказва, че когато дърветата станали толкова много, че оформили гори, Вианамоинен взел брадва и изсякал голяма част от тях, за да засее ечемик, но оставил една бреза, на която да кацат птиците9. Индианците алгонкино в Северна Америка приемат брезата за свещено растение. Племената още от стари времена

Градина с чимшир

Чимшир, оформено дърво.

За древните келти това растение било свещено. Приписвали му мощни защитни сили. Смята ли, че привлича добрия късмет и повишава сексуалните способности на мъжа. Младите момичета носели кесийки с листа и изсушени плодове на растението, защото мислели, че така ще привлекат избраника си. Смятали, че ако засадят самодивски чемшир близо до къщата, растението ще я защити от лош късмет. Друидите го използвали в слънчевите зимни ритуали (дн. Коледа), за да привлича благополучие и сполука.

32

Според християнската традиция това дърво е белег на мъченичеството на Христос – растението се отъждествява с трънения венец заради буйните си листенца и червени шушулки, които символизират кръвта Господня.

Бреза

Брезата е символ на пролетното равноденствие, защото се смята, че издигайки своето стройно стебло, обещава достигане на духовно просветление и равновесие. Това дърво е свещено за древните келти, които го използвали като защитно средство срещу злите сили. Приемали го за символ на чистота и протекция. Много често това растение е използвано при направата на различни магически отвари и заклинания. Скандинавците свързват това

Българска Наука

www.nauka.bg

Бреза в гората.

използвали дървесината за построяване на лодки и за изработване на домакински съдове. Те разказват, че когато Глоскап, господар на хора и животни, стрелял със стрелите си срещу брезите, от кората на дърветата се откъсвали парчета. Точто от тези брезови корички се създали хората9. През Средновековието с нейните клонки се прогонват лошите духове и влияния. Когато се мислило, че определен човек е обсебен от Дявола, тялото му се удряло с брезови клони. В Астурия и Галисия се смята, че метлите на вещиците са направени от клони на бреза. Славяните считат брезата за дърво-защитник на здравето на човека и на спокойния сън. Тя е емблема на Русия и е символ на руската душа, често я наричат животворно растение. Това не е случайно – на територията на Русия брезата е най-разДърво, кестен. пространеното широколистно на Древна Лидия (дн. Източна дърво. Турция), от където произхожда. В течение на времето кестеКестен ните започнали да се наричат Древните гърци почитали “жълъди на Зевс”8. кестена като свещено дърДревните китайци вярвали, во, посветено на Зевс. Дума- че кестена е дом на западните та кестен произлиза от името богове. на един град в Тесалия – КасВ християнският символизъм, танис, където се отглежда- това растение представя боло това дърво. Независимо от жествеността, целомъдрието и това, през класическата епоха победата над изкушението. кестена бил наричан “жълъд на Във Франция съществува Сардис”, алюзия със столицата обичай изображенията на светците да се поставят върху подложки, изработени от кестеново дърво. В Испания това дърво се свързва с вълшебството на любовта и приготвянето на любовни магии. Символ е на добрия късмет и сполуката. Според традицията в навечерието на 1 ноември се приготвят сладкиши от кестеново брашно. В някои части на страната Плода на кестена. се празнува “Кастаняда” (Ка-

33

Българска Наука

талуня) или се оставят печени кестени за отсъстващите от дома (Галисия и Астуря).

Бъз

Подобно на тиса, бъзът е амбивалентно дърво или храст. Келтите вярвали, че в бъзовите дървета се обитават от

Бъз, дърво с цвят.

феи - много капризни и своенравни същества, които могат както да навредят на човек, така и да му помогнат. Смятали, че бъза може да предизвика злини, но също така и да ги отблъсне. Друидите ползвали растението и за лечебни цели. В източните части на Астурия се поставя във всички празни части на дома и се смята, че това предпазва от зле настроени вещици и други зли сили. Мисли се, че ако остане незапалнено с бъз място, лошия късмет ще се настани там и

Цвят от бъз.

жените ще чупят много домакински съдове в продължение

www.nauka.bg

на една цяла година. Да се пали и изгаря дървесината на това растение е крайно опасно според астурианците, защото черния пушек, който се отделя, може да привлече призраци и дяволи. Но бъзът е и дърво на смъртта. Смята се, че Юда Искариотски се обесва на такова дърво и кръста, на който е разпнат Иисус също е от бъз.

Ясен

Ясенът е “много” езическо дърво, което малко се приема от християните, смята се, че

Ясен, дърво.

е обиталище на демони. Използван е за лекуване на рани, а от дървесината му се изработвали амулети за предпазване от задушаване. Считало се, че отблъсква мълниите при буря. В древността се вярвало, че това

дърво предразполага и подпомага ясновидството. Това е едно ясно определено мъжко дърво. Ясенът е дълбоко уважаван от древните гърци. За тях това е едно растение много тясно свързано с войната, която е била част от ежедневието им. От ясен се изработвали дръжките на копията на бойците. Според елините, ясена се обитава, подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени мелиади, които са войствени и безпощадни. Те, заедно с гигантите се създават от кръвта на Уран. Преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го ползват, защото “огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясените, откъдето хората можели просто да си го вземат”2. Като подарък за сватбата си Пелей, бащата на Ахил, получва наред с други ценности и ясеново копие. В скандинавската митология на това дърво се отдава заслужено внимание. Боговете сътворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен. Това дърво за скандинавците било свещено. Могъщият Йедразил, Дървото на живота представлявал огромен ясен.

Дрян

В българската култура дрянът е едно много специално дърво. То се счита за вълшебно, носител е на надежда за здраве,

Дряново дърво с цвят. дърво.

дълъг живот и добър късмет. Смята се,че дрянът цъфти най-рано, но плодовете му узряват най-късно. Той е символ на дълголетие, което се свързва с особено тежката му жилава и здрава дървесина. Присъства в много обичаи, като се използва за гадаения и наричания. От дрян се изработват и сурвачките, с които се сурваква за здраве, богат урожай и дълъг живот. Той символизира Дървото на живота.

Библиография: Библия, С., Изд. Св. Синод, 1992Вернан, Жан-Пиер. Старогръцки богове. Всемирът, боговете, хората. Лик, 2001 Кун, Н. Старогръцки легенди и митове, С, Наука и изкуство, 1979 Сасон, Г., Ст. Уейнстий. Едно желание може да промени вашия живот. Кибела, 2007 Biederman, Hans. Diccionario de símbolos (con más de 600 ilustraciones). Paidós, Barcelona, 1993 Bruce-Mitford, Mirand. El libro ilustrado de Signos y símbolos. Miles se signos y símbolos se todo el mundo, Blume, B., 1997El principio se la civilización. Gran Historia Universal, Ediciones Folio, Barcelona, 2006 Hageneder, Fred. La sabiduría de los árboles, Blume, B., 2006 Philip, Neil. El libro ilustrado de los mitos, cuentos y leyendas de todo el mundo, Barcelona., Ediciones B, S.A., 1995 www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том V, Обредни песни. Под ред. на М. Арнаудов, Хр. Вакарелски www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том ВVI, Любовни песни. Под ред. на Д. Осинин, Ив. Бунин. www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том XI, Народни предания и легенди. Под ред на Цв. Романска и Е. Огнянова www.bulgarian-orthodox-church.orgwww.filosof.historic.ru. Электронная библиотека по философии www.mirslovarei.com. Философский словарьwww.monografias.com.Lili, Medina Z. Signos, símbolos y señales www.monografias.com. Tuxtla Gutiérrez, Chiapas. Cultura Egipciawww.telecable.es . Plantas mágicas

34

Българска Наука

www.nauka.bg

BG Народната Медицина през вековете

Българската народна медицина води началото си от времената на траките, славяните и прабългарите. За съжаление, ние не знаем много за дейността на народната и официалната ни медицина през Първото българско царство, но все пак до нас са достигнали оскъдни сведения, които говорят, че българите са използвали народната медицина. Така във въпросника, изпратен до папа Николай I в 869 г., цар Борис се интересува (въпрос 62) какво да прави с червения камък (Argilla rubra), с който българите лекуват много болести. Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребява против малокръвие. От въпрос 79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести и - за здраве. В произведението „Шестоднев” на Йоан Екзарх в един малък речник са записани някои болести и лекарства. От него научаваме, че при плеврита, наричан от народа ребреница, се препоръчва лекуване с върба, топола и кукуряк, които се прилагат и днес в народната ни медицина, което е и научно обосновано.

35

Българска Наука

www.nauka.bg

Мента (Mentha piperita L.)

Илийчо Спицерина от Свищов. От същото време датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. - лекарственикът на Иванчо Келифар. Най-често срещаните в тези лекарственици лечебни растения са индийското орехче, канелата, карамфилът, саръсабурът, сънотворният мак, исиотът. Като лекарства от животински произход се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, животинска кръв, животинска жлъчка, пчелен мед и восък, а от неорганичен произход — червен камък, каменна сол и др.

След падането на България под османско владичество, нашият народ е лишен от всякаква медицинска помощ. Верският фанатизъм у турското население и ниското ниво на хигиената в селата и градовете са причина за появяването на много епидемии. За детско здравеопазване не може да става и дума. Здравето на народа се намира най-често в ръцете на случайни хора, без каквато и да било медицинска подготовка.

империя. Именно оттогава датират ръкописните народни лекарственици, в които наред с описанията на лекарства против болести намираме и „рецепти” против змейове, таласъми, вампири, зли духове и уроки, всевъзможни заклинания, баяния, врачувания, магии, пророкувания и пр.

В ръкописните материали по народна медицина, записани през 1576 г. от Али Мехмедов, се съдържат различни рецепти, някои През този период голямо раз- от които са против главобопространение намира арабската лие, зъбобол, треска и др. През медицина, която оказва значи- 1780 г. е написан лекарственително влияние върху медицин- кът на поп Григорий, през 1804 ските познания в османската г. - лекарственикът на дядо

36

Българска Наука

Безспорно най-голямо място в нашата народна медицина заемат лекарствените растения, или билките, чието име произлиза от старобългарската дума „биле”. Оттам и народните лечители се наричали билери. В миналото прочути били билерите от Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско и особено - от Янинско. Билерите били две категории — едни, които водели уседнал живот в градовете и големите села и се казвали хекими, и други, пътуващи, които били в движение. Освен от билерите, билки се продавали и в т. нар. ахтарници или спицерии. С лекарствени растения билерите се снабдявали, като ги берели в околностите на населеното място, в което живеели, а малка част си доставяли от чужбина. Брането на билките ставало главно на Гергьовден, Константиновден и най-вече - на Еньовден, наричан от нашия народ Св. Иван Билобер. Лекарствата, които билерите давали, били в различ-

www.nauka.bg

Сънотворния мак (Papaver somniferum L.)

на форма, но главно това били чайове, прахове, маджунни компреси, бани и др. Въпреки че народните лечители в някои случаи причинявали вреда на болните, през този период бил натрупан ценен опит. Показателен в това отношение е примерът с народния лечител

Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест с корените на билката лудо биле е възприет сега от световната медицинска наука под името „българско лечение”.

но изучаване, при което всичко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата фармацевтична промишленост. Не малко лекарства като нивалинът, белазонът, леонуринът, ескувазинът, винкапанът, антралаксът, Съкровищницата на народния розалинът и др., приготвени от опит в областта на здравеопаз- нашите билки, разнасят славата ването е предмет на обстой- на България по света.

Татула (Datura stramonium L.)

37

Българска Наука

www.nauka.bg

а н д а е л зн с По рвиия е с с ми

Лого на четвъртата сервизна мисия до Хъбъл.

до Хъбъл Атанас Кумбаров

38

Космическият телескоп Хъбъл в орбита.

Космическият телескоп Хъбъл несъмнено е една от най-скъпите и най-продуктивни научни мисии. От изстрелването му през 1990 година по него са изразходвани милиарди долари, а в замяна човечеството направи много открития. Космическата обсерватория Хъбъл е отговорна за измерването на разстоянието до Цефеидите, от което посБългарска Наука

ледваха по-точно определяне на константата на Хъбъл и определяне скоростта на разширяване на Вселената, установяване, че Вселената се разширява все по-бързо, откриване на огромни черни дупки в ядрата на галактиките, откриване на връзка между масата и свойствата на галактическите черни дупки и свойствата на галактиките-до-

www.nauka.bg

макини, заснемането на сблъсъка между кометата ШумейкърЛеви и Юпитер и за заснемането на невероятни снимки, прозирайки по-дълече от всеки друг телескоп.

достатък на телескопа е дизайнът му, който предвижда обсерваторията да се посещава от астронавти и да се преконфигурира от време на време. В началото това се оказало предимство – космическата совалка Компоненти изпълнява по 6-9 полета на година и обслужването и обновяваДвама астронавти ремонтират Най-голямото предимство, а нето на телескопа не е проблем. Хъбъл по време на мисия 3Б. може би - и най-големият не- Но след започване изграждането

39

Българска Наука

www.nauka.bg

на Международната космическа станция (МКС) значителна част от финансирането на НАСА се заделя за станцията. След инцидента със совалката Колумбия, положението на пилотираната програма на САЩ е по-зле от всякога. След години на Земята, совалката успява да извършва по 2-3 полета на година, а разписанието й за доизграждане на МКС е претрупано. За момент е решено полетите до Хъбъл да бъдат преустановени – сигурна гибел за телескопа.

изстрелването на телескопа се установява, че главното огледало е дефектно и изображенията, получени от телескопа, са размазани. Инженерите на НАСА установяват, че проблемът може да бъде решен чрез добавянето на допълнителен оптичен компонент, един вид „очила“. През 1993 г. екипажът на совалката Индевър извършва първата ремонтна мисия. През 1997 г. совалката Дискавъри достига телескопа и извършва втората сервизна мисия. Третата мисия до обсерваторията е разделена Благодарение на уникалния ди- между два полета – полет А е зайн на телескопа Хъбъл, той извършен през 1999 г. от совалможе да бъде поправян, подо- ката Дискавъри, а полет Б през бряван и надграждан в орбита. 2002 г. от Колумбия. По време Апаратурата му е организирана на сервизните мисии се подмев блокове, които могат да се нят жироскопите, сензорите, изключват, изваждат, ремонти- слънчевите панели и инструрат и подменят. Тази особеност ментите на телескопа. До сега на съоръжението се оказва от от телескопа са били свалени критична важност още от са- 5 научни инструмента, а след мото начало на мисията – след сервизна мисия 3Б на Хъбъл има

Цели 1. Удължаване на оперативния живот на Хъбъл с още поне пет години. За целта ще бъдат подменени шестте жироскопа на телескопа, които го обръщат в желаната посока, ще бъдат подменени батериите му и ще бъде сложена нова термоизолация от външната му страна. Използвайки двигателите на совалката, телескопът ще бъде закаран в по-висока орбита, тъй като при оперативната му височина се наблюдава известно съпротивление с йоните от горната атмосфера, което води до намаляване на скоростта и падане на телескопа. Освен гореспоменатите дейности, към Хъбъл ще бъде прикачен механизъм за скачване, който ще послужи за захващане на телескопа от сервизен апарат, предназначен да го свали от орбита безопасно над океана.

40

6 инструмента. Към 2008 г., 6 години след мисия 3Б, почти всички жироскопи са извън строя, като се очаква оставащите да се развалят скоро, батериите са деградирали, някои научни инструменти вече не работят, а изолацията на телескопа е за подмяна. За удължаването живота на обсерваторията е нужна нова мисия. След проблемите в НАСА изглежда няма да има такава, но под натиска на публиката и на научната общност НАСА решава да отдели една мисия на совалката до телескопа. Финансирането се поема от Астрофизическата общност. Мисията е насрочена за есента на 2008 г. и носи обозначенията SM4 и STS-125. Избрана е совалката Атлантис. Точната дата варира, но се очаква совалката да потегли на амбициозната 11дневна мисия на 10 октомври.

Някои оптимисти предполагат, диапазон се провеждат най-добре че НАСА ще инсталира мехаот космоса. низма с надеждата, че в бъде- 3. Третата цел е да се ремонтище новият космически кораб на рат двата развалени инструменНАСА – Орион – ще извърши та в научния арсенал на Хъбъл. още една сервизна мисия до обСнимачния спектрограф на коссерваторията. мическия телескоп (ССКТ) не 2. Втората цел на мисията е да се работи от 2004 г. Той помага увеличи научната производителна учените да определят темност на телескопа. Това ще бъде пературата, химическия състав, постигнато чрез инсталирането плътността и движението на на два нови инструмента: Шинаблюдаваните обекти. ССКТ рокооъгълна камера 3 (ШЪК 3) работи в ултравиолетовия, вии Спектрографа на космическидимия и инфрачервения спектър. те начала (СКН). ШЪК 3, която Развитата камера за изследвания работи във видимия, ултрави(РКИ) е най-обещаващият инолетов и инфрачервен спектър, струмент на Хъбъл. Но от 2007 ще увеличи чувствителността г. тя не работи. Тази камера на телескопа между 10 и 30 работи в ултравиолетовия и випъти. СКН ще увеличи чувстдимия спектър. РКИ позволява на вителността на Хъбъл 10 пъти. Хъбъл да извършва широки проТой работи в ултравиолетовия учвания на Вселената, да изследспектър и е много важен инва природата и дистрибуцията струмент, тъй като земната на галактиките и да проучва няатмосфера абсорбира ултравиокои от ранните характеристики летови лъчи и изследвания в този на Вселената.

Българска Наука

www.nauka.bg

Както по време на изстрелването на телескопа, така и по време на изстрелването на последната мисия до Хъбъл, на стартовата площадка ще има едновременно две совалки.

Опастности

тронавтите могат да останат на станцията в продължение на месеци, през което време да бъдат евакуирани с друга совалка или - с руския кораб Союз. Но Атлантис има възможност да остане в Космоса само 16 дни, а ограниченото количество гориво, с което разполага, не й позволява да достигне до МКС. За това НАСА разработи план, според който совалката Индевър ще чака на Земята в готовност за излитане и в случай на авария ще излети с четиричленен екипаж, за да прибере седемте астронавта от Атлантис. Така на борда на Индевър би имало 11 астронавта или - с 4 повече от нормалното, за което са предвидени известни модификации в кабината.

Изпълнението на четвъртата сервизна мисия представлява една от най-сложните мисии в историята на пилотираните космически полети. За осъществяването на горните три цели са нужни пет извънбордови космически дейности, познати още като „космически разходки“. Продължителността на мисията е 11 дни. Уникалното при тази мисия е, че се планира изключителна спасителна операция в случай на авария. При излитане на совалката има вероятност част от изолационната пяна по външния й горивен резервоар да се откърти и да удари термалния щит, повреждайки го до такава степен, че да не може да бъде ремонтиОбратно броене ран в космоса. В такъв случай, совалката не може да се върне Совалката Атлантис ще изна Земята, тъй като темпералети към Хъбъл от стартотурата при кацане достига до 3000 градуса. При мисиите до ва площадка 39А в космическия МКС, в случай на повреда, ас- център Кенеди във Флорида, а

41

Българска Наука

междувременно техниците ще подготвят Индевър на съседната площадка 39Б за спасителна мисия. Поради изменения на площадка 39Б с цел приспособяване към новите пилотирани ракети Арес, совалката Индевър няма да може да излети от нея. След изстрелването на Атлантис, Индевър също ще бъде преместена на стартова площадка 39А. В случай, че не се наложи провеждане на спасителна мисия, Индевър ще бъде преконфигурирана за редовния й полет до МКС. Ако сервизна мисия номер 4 премине успешно, Хъбъл ще бъде по-мощен, по -чувствителен и по-продуктивен отвсякога. С новите инструменти, много помощни от предшествениците им и след подмяната на жизнените компоненти на телескопа, заедно с два от старите научни инструмента, Хъбъл ни обещава още много невероятни снимки и открития.

www.nauka.bg