Българска Наука 7 by Българка Наука

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Брой 7, 2006 Бъл гарско спи сание за на ук а и те хника

ÍÀÓÊÀ www.bg-science.info

www.bgscena.com

АРХЕОЛОГИЯ И АНТРОПОЛОГИЯ ЗА ДЪРВЕТАТА В ГОРАТА И ЗВЕЗДИТЕ В НЕБЕТО БОТАНИКА ЖИВОТНИТЕ ВЯТЪРЪТ

СИМЕОН ВЕЛИКИ

Çà Áðîÿ • БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Бро й 7, 2006 Бъ л гар ско спи сание за на ук а и те х ни ка

ÍÀÓÊÀ www.bg-science.info

www.bgscena.com

Антропология

стр. 6

АРХЕОЛОГИЯ И АНТРОПОЛОГИЯ ЗА ДЪРВЕТАТА В ГОРАТА И ЗВЕЗДИТЕ В НЕБЕТО БОТАНИКА ЖИВОТНИТЕ ВЯТЪРЪТ

СИМЕОН ВЕЛИКИ ÁÃ ÍÀÓÊÀ е създадено

Симеон Велики

от Росен и Петър Теодосиеви, автори на известния български портал за наука, история и технологии www.bg-science.info ÁÃ ÍÀÓÊÀ ще ви

запознава с историята на България и света. На страниците на списанието ще намерите и много интересни факти от областите на ботаниката, фауната. ÁÃ ÍÀÓÊÀ може да използва и като учебно помагало по история физика и биология. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане начин. ÁÃ ÍÀÓÊÀ е безплатно защото словото трябва да достига до всеки. ÁÃ ÍÀÓÊÀ е електронно издание за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

Екипът на ÁÃ ÍÀÓÊÀ Издание на СЦЕНА ООД За контакти и реклама Тел.: +359 87 8484754 sales@bgscena.com admin@bg-science.info

За дърветата в гората и звездите на небето стр. 20

Когато задуха вятърът Стр.24

Полиморфизъм, Диморфизъм, какво представляват Стр. 23

Ботаника стр. 32

стр. 8

Àðõåîëîãèÿ Íîâèíè

ВЕНЕРА ЕКСПРЕЗ, сондата на европейската космическа агенция влезе в орбита на Венера, 153 дни след неговото излитане (11 април 2006г.), . Сондата ще ръководи шестнайсет месечно наблюдение и ще дава сведения за структурата и химичният състав на загадъчната атмосфера на планетата.

Най-големият метеорит сблъскал се със Земята.

Парче с размерите на футболна топка от няколко километров астероид беше намерен дълбоко в древен кратер в ЮАР. Толкова голямо парче от огромен удар е изключително рядко явление, обикновено в подобни сблъсъци

БГ Наука Май 2006

всичко се разбива в земята. Атмосферата на земята забавя по-малки метеорити докато се пръскат или остават няколко метрови и се разбиват.”Но големите имат толкова голяма маса, че не усещат атмосферата.” Обяснява Фил Бланд - експерт при Кралската Академия Лондон. На няколко километра са останали останки от големия астероид, което е най-голямото находище на останки от сблъсък до сега. Учените събират парчета за да пресъздадат големината на астероида. Метеоритът беше намерен в кратера Мороквенг - ЮАР, широк над 70 км. и над 145 милиона години. Докладвал за откритието Уолф Маиер на Университета Квебек, Канада и на неговите колеги тази седмица. Египет одобрява търсене на потънали археологически паметници по Средиземноморския бряг Кайро-министърът на културата на Египет одобри в понеделник началото на разкопките по крайбрежието на Средиземно море в Дамиета, северно от Кайро, за да се търсят потънали археологически паметници. Зайхи Хауас, генералният секретар на Supreme Council for Antiquities обяви, че групата археолози е намерила останки от потопен римски град, 35 км източно от Суецкия канал. Подводният град включва жилищен участък, публични бани и останките от римско укрепление, множество гли-

нени парчета, бронзови съдове и монети, датиращи от този период, каза Хауас. Групата открила и четири кули на потънала цитадела, която е била частично разкопана през 1910 в ал-Мохамадеят, който сега е частично потопен. Хауас информира, че е възможно да бъдат открити потънали кораби, използвани за търговия между египетските и други средиземноморски пристанища. Мохамед Абдел Баксуд, надзираващ потъналите архитектурни останки заяви, че се очаква, разкопките, които започнаха миналия месец, да превърнат Северен Синай в туристическа атракция. Те също биха могли да помогнат да се открият антични укрепления по протежението на Синайския бряг, свързващи Египет с Палестина. Местоположението предопределя характеристиките на първото потънало римско военно укрепление, състоящо се от червенотухлени, триметрови кули. Преведе - byzantiner

Кокали в пъзел с тоги откриха археолози във Ватикана Археолози, които изследвали една от най-старите катакомби в Рим, били стъписани от подредена грамада, състояща се от повече от 1000 скелети, облечени в елегантни тоги. Страховитото откритие из-

Íîâèíè плувало, докато групата от историци бавно си проправяли път през сложна мрежа от подземни погребални стаи, които се ширят с километри под Вечния град. Те обявиха, че гробницата, която е била датирана от І век сл. Хр., е първият известен пример за “масово погребение”. Арехеолозите не са в състояние да обяснят, защо толкова много, очевидно от висше съсловие, римляни, които иначе биха били кремирани, са погребани на едно място. Предварителните тестове са опитали да установят, дали римляните са страдали от насилствена смърт или са били жертви на недокументирана епидемия или природно бедствие. Има множество катакомби под Вечния град, някои от които отпреди 2000 години, използвани за погребения от ранните християни, а други били използвани като тайни места за християнския култ, за да се избегне преследване. Vatican’s Pontifical Commission for Sacred Archaeology надзирава разкопаването. Техният главен наблюдател по катакомбите, Рафаела Джулиани, заяви: “Това е най- ранният пример за такова “масово погребение”. Обикновенно две или наймного 3 тела се поставят в дупките, вдълбани в скалите в катакомбите, но в този случай имаме няколко стаи, пълни със скелети.” Скелетите били облечени в прекрасни одежди, много от

които се състояли от златна нишка и обвити в чаршафи, покрити с липа, както било обичайно в ранните християнски погребения. Откритието било направено в катакомбата на Св. Св. Петър и Марцелин по древния път Виа Лабикана (Via Labicana) в югоизточната част на Рим. Джулиани обяви още, че няма очевиден знак за насилие като причина. “Опитваме се да установим, дали скелетите са заровени там в следствие на някоя епидемия или природно бедствие. Възможно е също да са били преследвани и убити от римляните и съответно заровени от братята си християни- всъщност не знаем”. Ватиканът ще представи идния месец официално откритието заедно с учени от университета в Бордо, които също са били привлечени в разкопките. Преведе - byzantiner

В Аляска откриха следи от праисторически блатни птици

Park. Подобно доказателство за поведение на хранене с питици е трудно за намиране, понеже следите, оставени в тиня, изчезват лесно, а пък вкаменените свидетелства често ерозират, заяви Брийз. Геолозите открили следите

и остатъците миналото лято, но утвърдили работата си през зимата след изследване на фотографии и почва. Denali National Park се очертава рай за вкаменени открития. Група геолози също открила и вкаменени следи от месояден динозавър с три пръсти, познат като теропод.

Енкоридж, Аляска, 23-ти май: учени откриха вкаменени вдлъбнатини и следи от това, което се смята, че е първото доказателство за праисторическа блатна птица, изпробвана за ядене, заявиха в петък. Следите и петната от хранене, открити в скалите, са датирани между 65 и 70 милиона години, обяви Фил Брийз, геолог към Denali National

БГ Наука Май 2006

Àðõåîëîãèÿ

АНТРОПОЛОГИЯ А

На първия ред (отгоре надолу)са представени груби каменни сечива, използвани от Хомо хабилис. На втори и трети ред следват оръдия на труда, принадлежали на по-късно съществували представители на човечеството.Забелязва се промяната във формата и наличието на режещ ръб. На последната снимка е прдставен кремъчен нож изработен от Хомо сапиенс. Прави впечатление, че формите на камъка, стават все по-финни и добре обработени, което говори за нарастнали умения за извършване на прецизни действия .

рхеологията е наука, която изучава бита и културата на древните хора (в това число и на първобитните) въз основа на достигналите до нас материални останки. Такива материални останки Антрополозите възстановяват външният вид на отдавна загинали хора посредством прецизмогат да бъдат; оръдия на тру- на техника и то много често само на основата на черепни фрагменти. да, други предмети от бита, произведения на изкуството (например пещерни рисунки и каменни пластики), както и скелети или части от скелети на древни хора. Може би на всеки от вас е чудно как учените определят възрастта на определен организъм като разполагат само с неговите останки (в случая с древните хора – с техните кости). Има различни техники на датировка, но може би най-голямо внимание заслужава методът С-14(въглерод 14).Той е най-точен и може да бъде приложен за всеки органичен археологически материал. Методът се базира на измерването на наличното количество С-14 в останките.Тъй като всички живи организми поглъщат, намиращия се в атмосферата радиоактивен въглерод 14, той присъства и в техните останки.След смъртта на организма С14 започва да се разпада. Времето, необходимо за разпадането му е еднакво за всички организми.Измервайки останалото количество въглерод в организма, учените могат да определят кога е загинал (с точност до около 100 г.)

БГ Наука Юни 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ

СИЕМЕОН ВЕЛИКИ

ВЕКЪТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927) (864-27.V.927) Кои са факторите за възхода на България при княз Борис I?

българската държава. Натрупаните между двете страни противоречия в редица случаи били изглаждани, но византийската дипломация не се отказала от интригите срещу България, като настройвала печенегите, сърбите и унгарците. Разплитането на възела от противоречия през средновековието рядко ставало по мирен път.

„Дълбокият мир” между Византия и България, установен през 863 г, довел до силно увеличаване на населението в българската държава, интензивно строителство на църкви, манастири и граждански сгради, до религиозно-културно обновление на българското общество. Заложени били основите на бъдещо преуспяване и могъщество. България успяла не само политически, но и в духовно отношение да сплоти около себе си славянските племена на Балканския полуостров. Българската държава не можела да не изрази своята нараснала мощ и жизненост в съперничество с Византийската империя. В края на IX в. Византия изпаднала в нова, твърде остра вътрешнополитическа криза. Сблъсъците в редовете на нейната аристокрация имали за прицелна точка императорския трон. Същевременно нараснала отново арабската експанзия към нейните владения в Италия, Мала Азия и на Балканския полуостров. Назрявали конфликти и с

БГ Наука Юни 2006

Възкачване на Симеон на престола и начало на неговото управление. Преславският събор (893) През 889 г. поради тежка болест княз Борис I доброволно се оттеглил от престола и се замонашил. Управлението на държавата преминало в ръцете на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893). Новият княз изменил на политиката, водена от баща му, и направил опит за възвръщане на езичеството в страната. Разрушени били някои християнски църкви и били предприети гонения срещу духовенството. Подкрепен от своите ве-

рни боляри и войската, княз Борис напуснал манастира и се разправил с непокорния си син (893). Владимир бил свален от престола, ослепен и хвърлен в тъмница. През същата година бил свикан събор, който утвърдил детронирането на Владимир-Расате и за български княз бил провъзгласен размонашилият се Симеон. Столицата била преместена от Плиска в Преслав. За официален богослужебен и държавен език бил обявен славянският. Новият български владетел прекарал младините си в Цариград, където в прочутата Магнаурска школа получил високо образование и разностранна култура. Неговите съвременници го наричали „полугрък” и „нов Птолемей” заради голямата му образованост. Изглежда, Симеон бил готвен от баща си за глава на българската църква. Още в началото на Симеоновото управление се изострили българо-византийските отношения. Император Лъв VI (886-912) преместил тържището за български стоки от Цариград в Солун. Този акт накърнил сериозно интересите на аристокрацията и на търговците, защото се

БГ Наука Юни 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ удължавал пътят и се увеличавали разходите им. Преговорите за уреждане на възникналия спор не дали резултат. Българските войски нахлули в Източна Тракия и постигнали бързи успехи (894). За да се противопостави на победоносното им настъпление, Византия наела като съюзници унгарците, които извършили две опустошителни нашествия в Източна България. По време на второто те обсадили за продължително време крепостта Дръстър (дн. Силистра), в която се намирал и българският владетел. Престарелият княз Борис се принудил повторно да напусне манастирската обител, да препаше боен меч и да поведе българите за отблъскване на унгарските нашественици. Последвали действия на византийската армия в Източна Тракия и на нейния флот в дунавските устия. За да спечели време, княз Симеон повел преговори за сключване на мир с империята. Разменената между него и византийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт кореспонденция показала голямото остроумие на високообразования български владетел и изключителните му способности на дипломат. Междувременно с щедри подаръци българите склонили печенегите да воюват на тяхна страна. Със съвместни сили те внезапно нападнали оттеглилите се унгарци в техните местоживелища (между реките Днепър и Долни Дунав), разгромили ги и ги принудили да се заселят в облас-

БГ Наука Юни 2006

тта Панония (дн. Унгария). Непосредствено след това българската войска нахлула в Източна Тракия, удържала отново блестяща победа срещу византийците в битката при Българофигон (дн. Баба Ески, Турция) и стигнала до Цариград (896). Византия поискала временно примирие, като изпълнила предявените от българския владетел искания да върне тържището за български стоки в Цариград и да плаща ежегоден данък на България. Временно прекъснатите военни действия между двете държави били възобновени. След редица успешни походи в различни краища на Балканския полуостров, които достигали чак до Елада и Пелопонес, българите найсетне склонили да сключат мирен договор (904). Византия била принудена да признае по-голямата част от българските завоевания: областта на юг от Странджа до Мидия; областта около Воден (дн. Едеса) и цяла Албания с изключение на Драчката област. Българо-византийската граница достигнала на 20 км от Солун. Империята се задължила да изплаща ежегоден данък на българите.

във войните срещу арабите. Очертали се благоприятни възможности за налагане на българската военнополитическа хегемония на Балканския полуостров. Като продължител на идеята на хан Крум за превземането на Цариград Симеон Велики се опитал да я реализира върху принципите на византийския универсализъм.\

Българо-византийски отношения Из кореспонденцията на цар Симеон Велики с византийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт (Писмата са от 895-896 г.)

I писмо

“По-миналата година твоят цар се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко вре-

Цар Симеон Велики и мечтата му за Цариград

ме ще трае това затъмнение. Кризата във Византия се Казват, че той знае и много задълбочила. Последиците други неща за движението и от нея ставали все по-голе- хода на небесните тела. Ако ми и поради неуспехите й това е истина, разбира се,

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем, или ще ги задържим. И тъй, обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, Бог ни е свидетел, ще получиш пленниците. Здравей!”

писмо

,,Никак не позна, о, Магистре, бъдещето и тайната, нито ни написа това, що си написал. А и твоят цар, прочее, който се занимава с небесните движения, никак не знае бъдещето. Наистина имах наум, имах — Бог ми е свидетел — да възвърна пленниците. Обаче няма да (ги) върна, тъй като ти не позна бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито можа да получиш награда за предсказанието. Здравей!”

III писмо

„О, Магистре Лъве, не съм обещавал за пленниците; нищо не съм ти казвал; няма да ги изпратя и особено понеже не позна бъдещето точ-

но.” Цариградското правителство отказало да изпълнява условията на сключения договор и през 913 г. българските войски обсадили Цариград. Регентството на малолетния император Константин VII Багренородни (913-959) повело преговори за мир, съгласило се да изпълнява поставените му условия и признало на Симеон титлата „цар на българите”. Във Влахернския дворец в чест на цар Симеон Велики и на неговите синове бил даден тържествен прием. Някои извори дават основание да се приеме, че там бил извършен и символичен обред на неговата царска коронация от цариградския патриарх. Византийската аристокрация смятала сключения договор за крайно унизителен. Не след дълго империята отказала да го изпълнява и това довело до възобновяване на военните действия. Създала се силна антибългарска военна коалиция, в която влизали печенегите, унгарците и сърбите. Във Византия войната, водена срещу България, била обявена за свещена и пълководците дали клетва, че ще оставят костите си на бойното поле, но ще победят. Цар Симеон допуснал византийската армия да премине границата и й дал решаващо сражение в равнината край рекичката Ахелой (при днешното едноименно село, Бургаско), където тя била обсадена и поголовно избита (20 август 917 г.).

Политическата и военната инициатива преминават изцяло в ръцете на цар Симеон. През 913 г. той стига с войските си пред стените на византийската столица, която обсажда от Златния рог до Мраморно море. Провеждат се преговори, които завършват с унизителни за Византия церемонии. Младият император Константин VII Багренородни, придружен от седемте членове на регентския съвет начело с патриарх Николай Мистик, посреща Симеон пред Влахернската врата, която се отваря само в най-тържествени случаи. По установения за онова време ритуал на българския владетел се признава царско достойнство. Следва тържествен обяд, на който присъстват и двама от синовете на Симеон, в позлатения императорски триклиниум, украсен с огромната мозаечна икона на Богородица, покровителка на града, на която, както изглежда, цариградските управници вече не разчитат. След официалния прием, на който присъства столичната аристокрация, Симеон се завръща в страната си., с многобройни и великолепни дарове”. Византийското правителство прави нов опит да си възвърне загубените земи (българските войски са успели вече да завладеят поголямата част от Балканския полуостров), чест и достойнство, като успява да изгради срещу България могъща коалиция, в която влизат сър-

БГ Наука Юни 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ би, маджари и печенеги. Цар Симеон успява да я разстрои със средствата на дипломацията. Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита само на собствените си сили. На бойна нога са поставени всички въоръжени сили на империята — 62 000 души — и са съсредоточени в Цариград. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока, известен с храбростта си и с многото си победи в азиатските предели на империята. Френският византолог Льобо изтъква, че отдавна никой в империята не бил виждал такава мощна армия, подготвена за похода срещу България. Всички били уверени, че е настъпил краят на българската държава. Най-изтъкнатите военачалници бързали да „споделят славата на този поход”. И все пак, за да се предприеме поход срещу един така страшен противник, какъвто били българите за ромеите, е необходимо да се повдигне бойният дух на византийските войски. С тази цел дворцовият първосвещеник изнася пред тях чудотворния дървен кръст, пред който всички се покланят и се заклеват „да умрат едни за друг”. Но за да придадат по-голяма тежест на моралните внушения, ромейските военачалници раздават предварително заплатите на войниците. Византийските сухопътни войски, предвождали от Лъв Фока, се отправят към крепостта Анхиало (Поморие) и се разполагат на стан недалеч от нея. Оттам те възнамеряват да

БГ Наука Юни 2006

нахлуят в Мизия, след като съюзни печенежки племена проникнат в Малка Скития (Добруджа). Ромейската флота под командването на друнгария на флота Роман Лакапин се отправя към устието на р. Дунав, за да ги пренесе през реката. Симеон оставя слаби заслони срещу печенегите, а сам начело на славните си сили — 60 000 души — се отправя срещу византийската армия, която е най-опасна в момента. Българските войски преминават Хем и се съсредоточават в района на височините северозападно от Анхиало, които по онова време са покрити с девствени гори. Утрото на 20 август 917 г. предвещава ясен и слънчев ден. Спокойно се синее безбрежната морска шир. Над крепостните стени на Анхиало отпуснато висят ромейски знамена. Лъв Фока извежда ромейските войски от лагера и ги построява в боен ред. Византийското командване замисля да нанесе главния удар с лявото си крило, за да откъсне българите от старопланинските проходи и да ги унищожи. Срещу ромейските се построяват българските войски. Прозвучават бойни рогове и тръби. Стрелците опъват лъковете си и в миг облаци от стрели засенчват слънцето. Конниците навеждат копията си напред и пришпорват конете си. Българи и ромеи се нахвърлят едни срещу други. Започва яростен ръкопашен бой. Земята тръпне под нозете на сражаващите се. Под

ударите на тежки боздугани се ломят шлемове и брони. Островърхи копия разкъсват ризниците и се впиват в човешката гръд. От раните на умиращите се стича алена кръв и обагря Анхиалското поле. Ромеите надделяват. Българските редици се огъват и започват да отстъпват. По петите им се втурват византийците. Падат български левенти с лице към врага и сякаш няма сипа, която да спре натиска на ромеите. Такава сила има, но тя е в ръцете на Симеон, а той не бърза да я хвърли в боя. Застанал на височина, обрасла със стройни дървета, той наблюдава напрегнато сражаващите се. От време на време той поглежда към подножието на хълма, където сред гъстата вековна гора между листата на дърветата проблясват бойните доспехи на българските конници. Това е резервът — многочислен, със запазени сили, готов по знак от царя да полети срещу врага. Положението на отстъпващите става все потежко. Те не успяват да се задържат по височините южно от Ахелойската река. След като превалят височините, ромеите още по-настървено подгонват отстъпващите български воини. Сега Симеон, който безпогрешно е определил и времето, и мястото за намесата на резерва в боя, сам го повежда. Той се втурва срещу фланга на ромеите неочаквано и неудържимо, като порой. Искри изскачат изпод копитата на препускащите коне.

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат. Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч. Прекършени от умора и уплаха, ромеите не са в състояние да се съпротивляват. Труповете им падат един върху друг. Продължителят на Теофан пише: „Ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се един други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало.” Лъв Фока едва успял да избяга в Месемврия, но и оттам трябвало да се спасява с кораб, тъй като българите преследвали остатъците от разбитата ромейска войска и овладели крепостта. Според Масуди, който дава числеността на двете войски,

ромейските загуби били огромни. Спасили се само две хиляди души. Това известие е в съгласие със съобщението на Лъв Дякон, който посетил полесражението след половин век: „И сега още могат да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите.” За военната загуба на империята допринесло и обсто-

към Цариград. Лъв Фока набързо събрал нови войски, за да посрещне българите, но при Катасирти недалеч от Константинопол те били разбити. Симеон изпраща една армия към владенията на сръбския княз Петър Гойникович начело с кавхак Теодор Сигрица и Мармаис. Те успяват да заловят сръбския княз и го откарват като пленник

ятелството, че византийският флот не успял да изпълни възложената му задача, тъй като Симеон успял да привлече на своя страна част от печенежките племена. Спокоен за своя тил след поражението на византийската армия, Симеон предприел стратегическо преследване

във Велики Преслав, където го хвърлят в тъмница и там умира. Неговото място заема Павел Бранович, синът на ослепения от Петър Гойникович Бран Мутимирович. забягнал в България. По този начин в сръбските земи е установено българско политическо влияние.

БГ Наука Юни 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ Поражението на византийската армия през 917 г. подкопава силно военната мощ на Византия и разклаща сериозно политическия й престиж. След тази победа България се превръща в главен фактор в Европейския югоизток и в трета европейска сила след Византия и Немската империя. Сега Византийската империя, която непрекъснато е застрашавала българската държава още от основаването й, според видния френски византолог Шарл Дил е застрашена повече откогато и да било. А последвалите победи на българската армия над ромеите дават основание на английския историк Джон Дрейпър да сочи българите и арабите като най-силни и опасни противници на Византийската империя през средновековието. „При цар Симеон Велики (893—927 г.) — писа Васил Коларов — България достигнала голяма военна мощ и високо културно развитие. Тя обхванала целия Балкански полуостров и разпространила своята власт на север чак до Полша и Моравия. Към този исторически период се отнасят думите на Енгелс за българите като за „нация”, най-силна в средните векове.”

918 г. Симеон Велики се самопровъзгласил за „император на ромеите”. Това бил сериозен удар върху престижа на Византия и претенциите на нейния император, че заема първенствуващо място в „семейството на владетелите и народите”. Възпитан във византийски дух и обладан от

признание, че българската военна мощ е ограничена до стените на имперската столица и там именно настъпвало нейното безсилие. При създалата се обстановка той проявил желание да се срещне със съимператора Роман Лакапин (920-944) и да преговаря за евентуален мир. Преди срещата, станала на Златния рог, Симеоновата помпозна свита (част от нея била въоръжена със златни щитове и копия, а другата със сребърни) го приветствала на гръцки език като „василевс на ромеите”. И ако след проведените преговори българската войска се оттеглила от стените на византийската столица, причините за това

янска Симеонова България. Особено често като оръдие на византийската дипломация действала Сърбия. През 924 г. тя била завладяна от българската войска. Това послужило като повод за война и срещу Хърватско, която се оказала несполучлива за българите (926). В разгара на нови приготовления за последна и решителна битка с Византия цар Симеон починал от сърдечен удар на 27 май 927 г.

дала пред прага на пълно ликвидиране. Цар Симеон постепенно осъзнал, че превземането на столицата край Босфора само с действия откъм сушата е невъзможно. Нужна била подкрепата на голям флот, който да я обсади откъм морето. Поради това бил потърсен съюз с арабските халифати със средища Багдад и Кайро. Египетският халиф ал-Махди проявил готовност за преговори, ала неговите пратеници и българските им придружвачи били заловени от византийците.

Военнополитическите успехи на българската държава

Когато през 923 г. цар Симеон отново се намирал с войските си пред Цариград, той, изглежда, вече бил достигнал вътрешното само-

Корниз за стенна облицовка , Велики Преслав, 10в. НИМ

трябва да се търсят другаде. През първата половина на IX в. българските ханове успели да обединят „варварския” езически свят срещу Византия, в началото на следващото столетие византийският император сплотил „варварите” срещу христи-

Развитието на българската книжнина, архитектура и изкуство през този период изиграло ролята на образец и голям исторически пример за други славянски страни като Киевска Рус и Сърбия. Нов етап в развитието на архитектурата и строителство-

Симеоновата столица Велики Преслав

Цар Симеон изпраща пратеници до владетеля на Египетските араби Убайдаллах ал-Махди

силни държавнически амбиции, цар Симеон се стремял да се превъплъти в ролята на византийски император и да създаде обхватна и универсална славяно-византийска империя. За осъществяването на своите амбиции той бил готов да впрегне всички сили на своя народ и да пролее потоци от кръв. Развоят на събитията показал, че неговите планове се оказали не само нереалистични, но и изтощили премного жизнената енергия на българското Зародилата се по време на население и породили сред Крумовото властване идея за него силно недоволство от завладяването на Цариград и нескончаемите войни. ликвидирането на византий- Последното десетилетие от ската власт над Балканския Симеоновото царуване било полуостров придобила съв- изпълнено с непрекъснати и сем реални очертания. През кръвопролитни войни срещу

БГ Наука Юни 2006

Византия, Сърбия, Хърватско и печенегите. Българските походи в Източна Тракия и към Цариград се редували с нахлувания в Епир, Елада и Пелопонес. Симеоновите победоносни войски стигнали чак до Коринтския провлак. Византийската власт на Балканите изглеж-

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ

през Симеоновото царуване били съпроводени и с разцвет в развитието на културата. Причините за това се коренели в материалното възмогване на страната и в стимулиращото въздействие на християнската религия и славянската книжовност.

Кръглата черква в Преслав

то по време на Симеоновото царуване бележи ансамбловото изграждане на втората българска столица Велики Преслав, извършено за 27 години. По архитектурен план тя била сходна с Плиска, но Вътрешният и Външният град били оградени с високи каменни стени. Великолепният Симеонов дворец се откроявал със своите размери и монументалност. Масовото строителство на църкви и манастири в столицата и нейната околност изменило архитектурния й облик. Уникална за Балканския полуостров била построената в началото на X в. кръгла „златна църква”, чиито основи могат да се видят и днес. Монументалното строителство не се ограничило само в столицата. Редица внушителни църкви и манастири били издигнати в други кра-

БГ Наука Юни 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ ища на държавата — Средец, Охрид, Девол и др. Някои от тях станали не само средища на църковна и книжовна дейност, но и на изкуството и художественоприложните занаяти. Нови явления в развитието на българското изкуство били монументалната и миниатюрната живопис и преславската рисувана керамика. Цар Симеон се стремял да превърне Велики Преслав в „нов Цариград” и в голям политически, културен и църковно-религиозен център на Източна Европа.

на разгърналата се книжовна дейност стоял цар Симеон Велики. Под негово ръководство били съставени три обемисти сборника — „Златоструй”, и два други сборника, които имали характер на енциклопедии. Във Велики Преслав се формирал кръг от бележити книжовници, между които се откроявали Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски и др. Сред тях със своята самобитност като творец се изявил Черноризец Храбър. Неговата единствена творба „Сказание за буквите” е блестяща защита Симеоновият „Златен век” на българ- и възхвала на славянската писменост и книжнина, в кояската книжнина то умело са използвани истоНай-голямото постижение рически, богословски и логив областта на културата по чески доводи. Методиевият това време било развитието ученик епископ Константин и обогатяването на славян- Преславски с беседите си в ската книжнина. В центъра „Учително евангелие”, „Исто-

БГ Наука Юни 2006

рикии” и със стихотворните си творби „Азбучна молитва” и „Проглас към евангелието” положил основите на няколко основни жанра в българската и славянските литератури. Наумовият ученик Йоан Екзарх в „Шестоднев” и „Небеса” си поставил за задача да обясни богословските схващания за сътворението на света. Старобългарската литература от Симеоновия „Златен век” притежава две характерни черти, които разкриват нейното общославянско и общочовешко значение. Още в началото на своето развитие тя не се ограничава в рамките на българската действителност, а става литература с общочовешка тематика. Българска по своя език и произход, тази книжнина е общославянска по широта и общоевропейска по традиции.

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ Цар Симеон Велики в българската и европейската история

„Когато някой плебей (странник селянин) и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжеския дворец (на столицата) и ги види, той се чуди. И като Със своите политически пристъпи към вратите, чуди идеи, военни подвизи и кни- се и пита, а като влезе вътре жовна дейност цар Симеон Велики се изявил като мащабна личност; с делата си той станал пример за подражание на редица български и чужди владетели. Името му останало вписано сред имената на най-видните европейски владетели. По думите на известния византинист Георгий Острогорски цар Симеон е „най-великият владетел, който средновековна България е познавала”, Френският историк Алфред Рамбо го оценява по следния начин: „Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.” Величието на цар Симеон се изразило не чрез неговите подвизи по бранните поля (във Вътрешния град) и види и нереализираната му мечта от двете страни постройки, за Цариград, а чрез онова, украсени с камък и нашарекоето той и неговото обкръ- ни с дърво и прочее, удивява жение оставили като мате- се. Като влезе пък в двореца риално и духовно наследство (във Вътрешния град) и види на средновековна България, високите палати и богато уконова, което носело в себе си расени (отвън) църкви с каелементите на съзиданието. мък, дърво и багри,а вътре с мрамор и мед,сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, Българската култура защото не е виждал в своята при цар Симеон земя друго освен сламени хижи, бедният, започва да Из „Шестоднев” от Йоан Ек- губи ума си и им се чуди. Ако зарх ли пък му се случи да види и

княза, седнал в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията, с гривни на ръцете, препасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, и когато се

завърне в своята земя, ако някой го попита: „Какво видя там?”,той ще рече: „Не зная как да разкажа това,защото само със собствените си очи бихте могли достойно да се начудите на тази красота и ред. Само който види от вас със собствените си очи и размисли с безплътния си ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак те са по-верни.”

БГ Наука Юни 2006

Àñòðîíîìèÿ

ЗА ДЪРВЕТАТА В ГОРАТА И ЗВЕЗДИТЕ НА НЕБЕТО П

анта реи - всичко тече. Но не ни ли учи опитът, че въпреки твърдението на древния философ на небето нищо не се променя? За огромни интервали от време - хиляди и хиляди години - звездите не само че не се променят, но и не изменят положенията си една спрямо друга по небесния свод. Та нали още в древността са ги нарекли “ неподвижни” за разлика от “блуждаещите звезди - планетите, които непрекъснато изменят своите места, сякаш “бродят” между звездите. По-продължителни и внимателни наблюдения убеждават обаче, че представата за звездния свят като съвкупност от застинали в своята неподвижност и неизменност слънца е погрешна, Всички звезди от Млечния път - нашето Слънце не прави изключение - се движат една спрямо друга с огромни скорости, измерващи се с десетки километри за секунда. Вероятно веднага ще попитате: ако звездите се движат наистина така шеметно, като всяка година изминават милиарди километри, защо

БГ Наука Юни 2006

това движение остава незабелязано? Защо смятаме звездното небе за синоним на величав покой? Не е трудно да се досетим, че причината е в огромните разстояния до звездите. Скоростта, която е главозамайваща за близък наблюдател, става незабележимо преместване, ако наблюдаваме звездите от голямо разстояние. Дори относително близките до нас звезди, които изминават също милиарди километри за една година, за това време описват дъга, едва забележима и за найточните астрономически инструменти. Дори за столетия невъоръженото око не може да забележи това преместване. Така че “неподвижните” звезди заслужено са получили прозвището си. Вероятно ще попитате: А как стоят нещата с измененията на физичните характеристики на звездите - блясъка, спектъра, температурата... Възможно ли е техните изменения да се забележат, та дори и след стотици години? Наистина астрофизиката, която изучава физичните характеристики на звездите, е

само на 150 години! Но през този кратък интервал тя успява да намери отговор, отнасящ се за неизмеримо подълго време: — Да - казва тя, - действително има примери за преки наблюдения на изменения у звездите, но те обикновено не засягат осезателно техния дълъг жизнен път. Наблюдават се само внезапни изменения - едни звезди изхвърлят само част от масата си в междузвездното пространство, други рязко променят блясъка си, а в редки случаи някоя звезда се взривява като свръхнова. Но свойствата на огромната част от звездите остават неизменни и за най-внимателните наблюдатели. Не са нужни усилия, за да се докаже несъмнено бавният ход на еволюцията и на най-близката до нас звезда - Слънцето. Дори малки изменения в някои от характеристиките му са достатъчни, за да се изложи на опасност съществуването на човечеството на планетата, а ето, че хората живеят на Земята стотици хиляди и милиони години. А през това време енергията, която Слънцето

БГ Наука Юни Май 2006

Àñòðîíîìèÿ излъчва в пространството за секунда, не се изменя чувствително. Ако не беше така, измененията в излъчването на Слънцето щяха да оставят на Земята “белези”, които геолозите отдавна да са “разшифровали”. Казаното дотук дава представа за мащабите от време, с които се сблъскваме, когато изучаваме измененията, еволюцията на Слънцето и другите звезди. По-нататък ще видим, че звезди с маси, значително по-големи от масата на Слънцето, изменят характеристиките си сравни-

телно бързо, но и тогава става въпрос за интервали, надвишаващи милиони години. Ако е така, възможно ли е изобщо да говорим за изменчивост на звездите, за тяхната еволюция? Изглежда, да изучаваме живота на звездите, е безнадеждна работа! За да разберем звездната еволюция, на помощ ни идва

БГ Наука Юни 2006

фактът, че наблюдаваме едновременно много звезди. Естествено е да се запитаме дали те всички са на една възраст. Едновременно ли са се зародили и едновременно ли ще загинат? „ Ако си зададем тези въпроси за дърветата в една гора, лесно ще се убедим, че се срещат както много млади, така и стари, могъщи дървета, а има и твърде стари, дори такива, които загиват. И до този извод стигаме не като сме наблюдавали как от младата фиданка израства дърво, което с годините извисява снага и накрая загива. Достатъчно е да съпоставим дори само височините на стволовете на много отделни дървета в гората, за да добием представа за тяхната възраст. В подобно положение са астрономите. Само в нашата Галактика - Млечният път има много десетки милиарди звезди. Разбира се, не всички се виждат - повечето са твърде далеч и достатъчно слаби. А от тези, които се виждат, малка част са изучени сравнително добре. Сравняването на някои техни характеристики показва, като височината на дърветата, че не са на една и съща възраст. Между тях има “много стари” - на 8 - 10 млрд, години, на “средна възраст” от около 5—6 млрд. години като нашето Слънце и накрая “млади звезди”, живели едва милиони години. За да се опитаме да разберем как учените са научили всичко това, е нужно да разгледаме основните белези,

по които ще определяме възрастта на звездите, и да ги съпоставим по такъв начин, че да разберем къде, кога и как те се зараждат, как преминава жизненият им път и как протичат последните години от живота им. Огромната част от достъпните за наблюдение звезди се намират в звездния остров, наричан Млечен път или нашата Галактика. Това е система, съдържаща около 150 млрд. звезди. Разбира се, все още нито един земен жител не е имал възможност да погледне Галактиката “ отвън”, но независимо от това астрономите могат да предложат нейния портрет в “профил” и “анфас” От този портрет се вижда, че огромната част от звездите е съсредоточена в силно сплеснат диск с централно сгъстяване - ядро. По-малко звезди запълват огромната сфера около ядрото. Диаметърът на диска на Галактиката е около 100 000 ly(светлинната година lye разстоянието, което светлината изминава за една година). Дебелината му пък е само 1000 ly, т.е. той е силно сплеснат. Много от звездите в Галактиката се наблюдават като двойни, тройни,... кратни - образуват система с два, три или повече “жители.” Удържат се недалеч една от друга от взаимното притегляне и се движат около общ център на масите.

БГ Наука Юни 2006

Çåìÿòà

КОГАТО ЗАДУХА ВЯТЪРЪТ В

ятърът е от онези външни сили, които играят голяма роля за изменението на земната повърхност. Той разрушава скалите, пренася разрушените материали и ги натрупва. От скоростта и постоянството на вятъра се определя и степента на неговата работа. Вятърът носи със себе си прах, пясък и по-едри скални частици. Ако вятърът се движи със скорост 6,5 м в секунда, той може да пренесе прах и фин пясък; при скорост 10 м в секунда — пясък, а при скорост 20 и повече метра в секунда той подема вече поедрите частици. Вятърът пренася разрушения материал на по-къси или на по-дълги разстояния. Има случаи, когато количествата прах, издигнати на голяма височина, са пропътували със силния вятър 2000-3000 км. Дейността на вятъра се проявява във всички географски ширини. Най-големи промени той причинява в областите със сух климат, където растителната покривка е оскъдна или съвсем липсва, а и физическото изветряне е най-добре изразено. Такива области са пустините и полупустините. Пустините заемат около 15 % от земната суша. Те са разпространени предимно в пояса,който се

БГ Наука Юни 2006

простира между 35-тия паралел на север и юг от екватора. Пустините обхващат различни по големина площи от Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. Дейността на вятъра личи и на други места, обикновено слабо защитени от растителността. Дейността му може да се наблюдава и по крайбрежията, където водата от океаните и моретата, от реките и езерата отлага пясък, който по-късно изсъхва. Тя може да се забележи и по откритите планински части. Влиянието на вятъра се чувства и в равнините, особено при прашни бури, когато могат да се изнесат милиони тонове почва.

На какво е способен понякога вятърът ? Вятърът издухва прах, пясък, скални и почвени частици. През 1934 г. от силен вятър били отнесени от равнините на САЩ около 25 см почва. През 1960 г. пострадали от такъв вятър земите на Поволжието в Русия. От тях били отнесени повече от 10—12 см почва. А ето какво разказва очевидец за вятъра, духал в равнините на европейската територия на Русия през 1892 г.: „... Сух силен източен вятър в продължение на ня-

колко дни гризеше земята и гонеше пясъчни маси, земя и прах. Облак след облак се издигаха и изпреварвайки се един друг, се сливаха в непрогледна за окото маса от прах, засипваща очите. Вятърът виеше с невероятна сила, сриваше всичко, което му се изпречеше на пътя...” Като издухва, вятърът е способен да окаже влияние при оформянето на различни по размери понижения на земната суша. Едни такива понижения, образувани с участието на вятъра, се срещат в щата Орегон в САЩ. Те имат дължина няколко километра, а най-дълбокото от тях е с дълбочина 15 м. Вятърът е помогнал да се моделират понижения в пустинята Гоби в Централна Азия, където те са дълги до 50 км и дълбоки до 30 м. Много голяма роля е изиграл вятърът в Либийската пустиня в Северна Африка. Там е открито понижение с дължина 240 км и ширина 120 км. Дълбочината му надминава 200 м. Но вятърът не само може да издухва. Той подема частици, носи ги и ги използва при своята разрушителна работа. Особено добре се наблюдава това в пустинните и полупустинните области, където се намира голямо количество изветрели скални

материали. Основната част от материалите, която се подема от вятъра, представлява пясъчни частици. Те се движат с вятъра до 2—3 м над земната повърхност, а понякога и до 8—10 и му служат като инструмент за разрушаване и полиране на ска-

тристенна или многостенна шлифовка. Потвърждение за разрушително то действие на вятъра представляват улеите в скалите, чиято дълбочина може да достигне 1—1,5 м. Те са ориентирани по посока на преобладаващия вятър. Най-добре изразени са тези

лите. При смяна на посоката форми в пустинните райони на вятъра намиращите се на на Таримския басейн на теземната повърхност скал- риторията на Западен Китай. ни късове могат да получат

Може ли вятърът да бъде скулптор ? Главно от разрушителното действие на вятъра скалите могат да се преобразят в причудливи форми, които разнообразяват релефа на пустинните и полупустинните

области на Земята. Поради различната си устойчивост скалите добиват вид, напомнящи гъби, арки, мостове.

БГ Наука Юни 2006

Çåìÿòà През 1906 г. известният руски и съветски учен В. А. Обручев открил в областта Джунгария в Централна Азия уникални форми, моделирани от вятъра в песъчливо-глинести скали. Ето какво пише той: „... Може да се помисли, че сме попаднали сред развалините на някакъв древен град. Ние вървяхме като по улици, оградени с масивни здания азиатски тип, с корнизи и колони, но без прозорци... Ето над зданията се издига остра игла с височина няколко метра. Ето две кули — едната по-висока, а другата по-ниска, в долните части съединени в общо здание. Ето тънък стълб, завършващ като че ли е глава на гущер... Ето... фигура на жена с широка рокля, стояща на колене. Ето бюст на човек с шлем...”

Наветреният склон се формира от вятъра, а подветреният се образува благодарение на силата на тежестта на пясъчните частици. Дюните имат различна височина. Обикновено тя се колебае от 1—2 до 25—30 м, но се срещат и по-високи дюни. В пустинята Сахара в Африка са описани дюни с височина от 200 до 500 м. По този повод руският специалист Б. А. Фьодорович пише: „За построяването

на най-голямата египетска пирамида на фараона Хеопс са били необходими 2300 каменни блока, всеки от които с тежина по 2,5 тона. Според преданията строили я 100 хил.роби в течение на 20 години. Ето че Хеопсовата пирамида е пигмей в сравнение с пясъчния хълм, тъй като нейната височина е 147 м, а не 500 м.” Дюните понякога са разположени в редици. Тяхната дъл-

Çåìÿòà жина може да достигне 10 и повече километра. И тъй като ветровете духат постоянно, дюните се движат. При едни придвижването е слабо, но други променят чувствително своето местоположение и могат да изминат повече от 20—30 м годишно. Наблюдавани са отделни случаи, когато дюните са се придвижили за един ден на разстояние 20 м. Дюни се образуват и по бре-

Кое е особеното при барханите ? Барханите, чието наименование има тюркски произход, са образувани при навиване на пясъчни частици. Те са характерни за пустините, но въпреки това не са разпространени във всички пустини на Земята. В австралийските пустини бархани няма. Те не се срещат и в индийската пустиня Тар. Особеното при барханите е това, че те имат специфична форма, която представлява полумесец с рогове, обърнати по посока на духащия вятър. Тази форма се получава при определени условия от завихрянето на въздуха покрай роговете и към подветрената страна. Склонът на наветрената страна на барханите има наклон 5—12°, а на подветрената страна — 28—35°. Барханите достигат обикновено височина 3—5 м, но в Либийската пустиня е отбелязана 30—40 м височина. Поняко-

Как се образуват дюните ? Вятърът носи пясъчни частици. Когато неговата скорост намалее или се яви някакво препятствие, той започва да натрупва пясъчните частици. Образуват се пясъчни навявания, едни от които са дюните. Те са формите, които най-често се свързват с дейността на вятъра. Дюните са разпространени предимно в пустинните области на Земята. Те се разполагат перпендикулярно на духащия вятър. Дюните имат склонове с различен наклон. Склонът от страна на духащия вягьр е с наклон от 5 до 15°, а склонът от обратната на вятъра страна достига 30—35°.

БГ Наука Юни 2006

говете на океаните и моретата, там, където има плажни ивици. Много интересни са дюните по атлантическото крайбрежие на Франция, които се разполагат по плажната ивица, дълга 200 км и широка 6—8 км. Някои от дюните по тази ивица достигат 80 м височина. У нас най-известни са дюните по плажа на Несебър. Но дюни се образуват и край реките. Особено ясно изразени са дюните по реките Днепър и Дон.

га барханите образуват редици. Ако вятърът духа в едно и също направление, те се придвижват, като скоростта им достига 20—25 м годишно. В пустинята Къзълкум в съветска Средна Азия някои бархани са имали скорост на придвижване 12 м на ден.

Какво Представляват пясъчните ридове ? В австралийските пустини, в пустините на Сахара, както и в пустините на Средна Азия се наблюдават пясъчни навявания във вид на ридове. При тях обаче липсва наветрен и подветрен склон, характерен за дюните и барханите. Това е така, защото пясъчните ридове са разположени не перпендикулярно, а по направление на духащия вятър. Пясъчните ридове се простират почти праволинейно и на дължина могат да достигнат 100 и поведе километра. Ридовете образуват редици, а разстоянието между тях се мени от 50 до 400 м. Височината им обикновено достига 25—30 м. Изключение правят някои пясъчни ридове в пустинята Сахара, които мат височина около 100 м.

БГ Наука Юни 2006

Çîîëîãèÿ

ПОЛИМОРФИЗЪМ, диморфизъм, какво представляват

ри бозайниците и птиците сезонният диморфизъм е в пряка връзка с температурните промени през годината. Перата осигуряват на птиците не само механична, но и сигурна топлинна защита. Те са твърде разнообразни по форма и предназначение, но с топлинната защита, а косвено и с

БГ Наука Юни 2006

формата и окраската на птиците, са свързани най-вече контурните и пуховите пера. Контурните пера се състоят от твърдо стебло, от което в две посоки под ъгъл от около 45° излизат успоредни разклонения. Под същия ъгъл от тези разклонения излизат други, съвсем тънки успоредни разклонения, здраво спле-

тени помежду си с помощта на кукички. По този начин разклоненията образуват единнна, плътна и еластична повърхност. Наредени едно до друго, контурните пера очертават външните контури на птицата. Под тях е разположен слой от пухови пера. Те нямат твърдо стебло и са нежни и

меки. Между тях се задържа топло-защитен слой от въздух. Колкото и да се здрави, перата на птицата се повреждат и е нужно периодично да се подменят с нови. Тази подмяна става в определено време на годината и се нарича линеене. Много видове птици, които живеят в страни

с умерен климат и не отлитат на юг през зимата, линеят два пъти през годината. През зимата както контурните, така и пуховите пера са повече, отколкото през лятото. Това се отразява на външния вид на птиците. През лятото контурните пера на домашното врабче са с около 400 броя по-малко, отколкото през

зимата, когато те са около 3500. Тези 3500 пера така добре изолират тялото му, че и в най-големите студове то запазва нормалната си температура от 40.4° С. Големината на контурните пера при много птици също е различна през лятото и през зимата. През студения сезон на годината те са по-големи и

БГ Наука Юни 2006

Çîîëîãèÿ образуват по-плътна покривка върху тялото. Смяната на лятното оперение на птиците със зимно понякога е свързано и със смяна на окраската на перата, а оттам и на вида на цялата птица. Така например тундровата яребица е кафява през лятото, а в зимното си оперение тя е снежнобяла.

При някои видове се променя и цветът на козината. Полярната лисица през лятото е сивокафява на тръбната си страна и сивожълта на коремната. През зимата повечето индивиди се покриват с дълга, снежнобяла козина. През лятото полярният заек е сиво-кафяв, само опашката му е бяла. През зимата той

видове листни въшки. Познавате тези насекоми, нали? Виждали сте техните колонии по листата и клоните на най-различни растения. Те са съставени от дребни, лениви, дългокраки, най-често зелено обагрени насекоми с нежно и меко тяло. Листните въшки се отличават със своеобразна биология, която е

Това, което за птиците са перата, за бозайниците е козината. Онези от тях, които живеят в условията на умерения климат, сменят козината си обикновено два пъти — пролет и есен. Катеричката например през лятото има на задната част на тялото си средно 4200 косми на 1 см2, а през зимата — 8100.

е изцяло бял, само върховете на ушите му са черни. Много други видове бозайници, които живеят на север, за зимния сезон също сменят тъмната си козина със снежнобяла. Сред насекомите има много видове, които развиват по няколко поколения през годината. Такива са повечето

свързана с редуването на едно двуполово с едно или много партеногенетични поколения. Това са поколения, при които липсват мъжки индивиди. Женските снасят яйца, способни да се развият, без да бъдат оплодени. Такова размножаване, при което яйцата се развиват, без да бъдат оплодени, се нарича

БГ Наука Юни 2006

Çîîëîãèÿ партеногенетично. В общи черти листните въшки се размножават по следния начин. От оплоденото яйце, което е било снесено наесен и е презимувало, през пролетта се излюпва безкрила партеногенетична женска. Наричат я основателка, защото тя поставя началото на редица партеногенетично размножаващи се поколения от безкрили женски. Така се образува колония от листни въшки, която непрекъснато нараства. Към средата на лятото в колонията се появяват такива безкрили женски, от чиито яйца се развиват крилати, но също така партеногенетично размножаващи се женски. Наричат ги разселници. Те прелитат на други растения и там поставят начало на други колонии от безкрили партеногенетични женски. Наесен, когато условията на живот започнат да се влошават, се появяват партеногенетични женски, от чиито яйца се развиват мъжки и женски индивиди. Те снасят яйца едва след като бъдат оплодени от мъжките. Оплодените яйца зимуват и от тях напролет се излюпват безкрили основателки. Всички тези форми — мъжките и женските, които се размножават след оплождане, безкрилите женски, които се размножават партеногенетично и крилатите партеногенетични женски, се отличават външно помежду си, макар да прннадлежат към един и същ вид. Тази схема се усложнява още повече при видовете, при които крилатите женски се пресел-

ват върху друг вид хранително растение и особено ако отелващите поколения се развиват върху корените на новото хранително растение. Но онова, което в случая ни интересува,е, че появяването на различните форми е свързано с промените в условията за живот през отделните сезони на годината, най-вече промените в температурата и промените в качеството на храната При не променящи се благоприятни условия, например при изкуствено отглеждане в оранжерии, едно след друго могат да следват безкраен брой поколения от безкрили партеногенетични женски. Ето още един пример за сезонен диморфизъм, който е особено интересен поради необикновения физиологичен механизъм, на който се подчинява. Отнася се за един не много едър вид дневна пеперуда, известна на специалистите под латинското име Арасхния левана. Този вид има две поколения през годината. Пеперудите от пролетното поколение са червенокафяви с черни петна, а пеперудите от лятното поколние са чернокафяви с бели петна. Двете форми се отличават толкова много по своята окраска, че дълго време са били считани за два различни вида. Дали ще се развие едната или другата форма, зависи само от дължината на деня по времето, когато са се развивали гъсениците. Гъсениците, от които се развива лятното поколение от тъмно обагрени пепе-

руди, се изхранват при условията на дългия ден, когато светлата част на денонощието е не по-малка от 18 часа. Гъсениците, от които се получава пролетното поколение пеперуди, се развиват през есента, когато дължината на деня не надминава 14 часа. Един немски зоолог успял да отгледа осем последователни поколения от светлата пролетна форма, като отглеждал гъсениците на този вид пеперуда при изкуствено осветление от по 14 часа в денонощие. С казаното дотук съвсем не се изчерпват случаите на многообразие от форми и багри при един и същ вид животно. Съществуват и други случаи на диморфизъм или полиморфизъм, които не са свързани с пола, нито със сезонните промени. Но основното многообразие от форми и багри в животинския свят е свързано все пак с различията между отделните животински видове. Един милион и триста хиляди вида животни, а може би и десет милиона вида! Възрастов полиморфизъм, сезонен диморфизъм, полов диморфизъм... Наистина необхватно разнообразие.

БГ Наука Юни 2006

Áîòàíèêà

БУКОВИ

сем.

Семейство букови (Fagaceae)

ъм това семейство наред с познатите ви от нашата природа родове бук, дъб и кестен се числят още 5 рода, разпространени в различни части на земното кълбо. Цялото семейство включва общо около 900 вида, коитосе срещат предимно в тропичния, субтропичния и умерения климатичен пояс на Северното полукълбо. В Южното полукълбо и в студените климатични зони те са застъпени с много малко видове. Например в Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия буковите са представени с един-единствен род — Нотофагус Почти всички букови са дървета, малка част са храсти, а лиани, епифити и тревисти представители сред тях изобщо няма. И всички образуват къде по-обширни, къде поограничени гори или храстови съобщества от листопадни или вечнозелени видове. Ако попитате кое всъщност обединява тези 8 рода и около 900 вида в едно семейство, ще ви отговорим, че устройството на цветовете и плодовете ги свързва най-здраво. Цветовете на всички букови са еднополови, а растенията

БГ Наука Юни 2006

са еднодомни. Най-често и мъжките, и женските цветове са групирани по 2 — 3 заедно в обща чашковидна люспа. Тези малки цветни групички се наричат дихазии. На всяко растение обикновено се развиват множество мъжки и женски дихазии, събрани в еднополови съцветия, които при различните родове са ресовидни, класовидни или топчести. Плодът на буковите е едносеменно орехче, което найчесто се нарича жълъд. При всички членове на семейството плодът е обхванат напълно или частично от вдървеняла обвивка — купула. Нейната повърхност при едни видове е гладка, а при други е покрита с люспи, брадавички или шиловидни израстъци. Буковите растения са предимно анемофилни, но някои видове са ентомофилни растения. В нашата флора от семейство Букови растат 2 вида бук, 1 вид кестен и 15 вида дъб. Между буковите почти няма вид, който да не допринася някаква полза за човека и животните. Те са основен източник за получаването на строителен материал за най-различни цели; тяхната дървесина е ценна суровина за хартиено-целулозната

промишленост. Плодовете им, смлени като брашно, са добра храна за животните, а плодовете на кестена са вкусни и за човека. Класовидно съцветие е това, при което цветовете са приседнало наредени по оста, която е неразклонена. А топчестото съцветие в случая е силно скъсен клас, който понякога се нарича главицовиден клас

Обикновен кестен

Обикновеният кестен се среща сравнително рядко в нашата природа в диво състояние. Ще го откриете на ограничени пространства из широколистните гори в Беласица, Славянка, Огражден, Родопите, Пирин и Западна Стара планина от 500 докъм 1300 м надм.в. Навсякъде

БГ Наука Юни 2006

Áîòàíèêà той расте на дълбоки кафяви горски почви, богати на хранителни вещества, и то там, където влажността на въздуха е по-висока. Не понася засушаванията и сухите ветрове.

Обикновеният кестен е листопадно дърво със силно развита в широчина и дълбочина коренова система, поради което е устойчив на ветровали. Стволът му е строен, покрит с тъмнокафява при старите и сивозеленикава при младите дървета кора. Тя е надлъжно напукана, образувайки дълги разкривени улеи по целия ствол. Клоните на обикновения кестен са яки, почти хоризонтално разперени и образуват мощна и красива широко яйцевидна

БГ Наука Юни 2006

корона. На височина достига 35 — 40 м. Листата на обикновения кестен са прости, цели, с широко ланцетна форма. На дължина достигат 25 см, а на ширина — 8 см. Те се открояват с лъскавата си тъмнозелена горна повърхност и остро назъбения си ръб, всяко зъбче на който завършва с тънко осилче; отдолу листата са светлозелени. Повърхността им е пронизана от 12 до 25 двойки странични жилки, завършващи в зъбците. Листните петури се прикрепват към клонките със сравнително къси дръжки. Обикновеният кестен е еднодомно растение. Мъжките му цветове са събрани в твърди ресовидни съцветия, които се появяват в пазвите на листата и достигат 15 — 20 см дължина. Всеки цвят има 5 — 6 жълтозелени околоцветни листчета, сраснали във формата на звънче. Навътре от тях са наредени 10 — 20 тичинки. Няколко цвята образуват дихазия, а няколко дихазии формират мъжката реса. Женските цветове са събрани най-често по три и образуват също дихазии, които са обхванати от обща обвивна люспа, която по-късно (след оплождането) се превръща най-напред в мека, а скоро след това в твърда вдървеняла плодна обвивка (купула) . Всеки женски цвят е съставен също от 5 — 6 околоцветни листчета, а навътре от тях е конусовидният плодник с няколко стълбчета и близалца. Женските дихазии обикновено се развиват в ос-

новата на мъжките реси. Обикновеният кестен цъфти през юни и юли. Плодовете му, наричани кестени, узряват през октомври същата година. Тогава купулата вдървенява, повърхността й се покрива с бодливи израстъци и се разпуква на 4 части. От всяка купула излизат по 2 — 3 кафяви лъскави кестена. Обикновеният кестен започва пълноценно да плодоноси след петдесетина години. Красиво и полезно растение е обикновеният кестен. Плодовете му са богати на скорбяла, захари, азотни вещества и мазнини, поради което са вкусна храна за човека. Листата му съдържат дъбилни вещества и витамин К. Кестеновите дървета са чудесна украса на парковете в по-топлите райони на страната. Но той е неустойчив към гъбни паразити и обикновено след 100-годишната си възраст започва да сграда от гъбно заболяване, което причинява разрушаване на дървесината му и в крайна сметка загиване на растението. Пределната възраст на обикновения кестен е около 500 — 600 години. Познати са обаче случаи, при които възрастта на обикновения кестен е изчислена на 3000 години. Такъв екземпляр е познат от остров Сицилия.

Áîòàíèêà

БРЕЗОВОВИ

сем.

Семейство брезови (Betulaceae)

емейство Брезови е наречено така по името на рода Бреза (Betula), но в него са включени още 6 рода, а общият брой на видовете е около 150. В нашата флора семейството е представено с 5 рода (Бреза, Елша, Габър, Леска и Воден габър) и 9 вида. Брезовите растения се срещат главно в областите с умерен и хладен климат, предимно в Северното полукълбо. На север те достигат тундрата и на някои места проникват чак до ледените пустини на Арктика, а на юг не преминават зоната на широколистните листопадни гори. В планините се изкачват високо и някои от тях дори са обитатели на субалпийските и алпийските съобщества (това са така наречените джуджевидни брези) . Много малко представители на семейството се срещат в субтропичните гори на Северното полукълбо и в широколистните листопадни гори на Южното полукълбо. В тропичния пояс те изобщо не се срещат. Брезовите са листопадни дървета и храсти, които найчесто влизат в състава на иглолистните и смесените широколистни гори. Само в някои райони на по-север-

ните области те образуват и самостоятелни съобщества. Всички членове на семейството се отличават с еднополови цветове, а растенията са еднодомни. Цветовете им са групирани по няколко в пазвите на общо покривно листче и така се образуват мъжките и женските дихазии. Те от своя страна са събрани по няколко заедно и оформят мъжките и женските съцветия. Мъжките съцветия са дълги увиснали реси, а женските — са къси, изправени, приличат на топчета или на дребни шишарки. Плодът на брезовите растения е различно устроен. При едни той е дребно орехче с ципесто крилце, а при други — по-едро орехче с плодна люспа, съставена от един или няколко дяла. Тя се образува от срастването на прицветните листчета на отделните дихазии и обвива напълно или частично плода. Именно поради различието в устройството на плодовете ботаниците-систематици са разделили семейството на две подсемейства: Брезови (орехчетата са с ципести крилца) и Лескови (орехчетата са с плодна люспа) . Към първото подсемейство се отнасят родовете Бреза (Betula) и Елша (Alnus), а към второто — Леска (Corylus), Габър (Carpinus) и Воден габър

(Ostrya). Отдавна човек е разкрил полезните качества на брезовите растения и те му служат за различни цели. Голяма част от тях имат твърда и устойчива дървесина, използвана в мебелната промишленост и особено при строителството на подводни съоръжения. Кората и листата им съдържат дъбилни и багрилни вещества, които служат в кожарската промишленост. Те служат за устройството на паркове и градини, красят улични алеи. А хранителните и вкусовите качества на лешниците са ви добре познати.

Бяла бреза (Betula pendula) Никъде в нашата природа няма да срещнете обширни гори, образувани от бялата бреза. Тя се среща из предпланинските и планинските райони в различни части на страната, но винаги като отделни дървета, или образува малки групи, разпръснати из широколистните или иглолистните гори. Понякога ще я видите и по някои непристъпни скални блокове или скалисти склонове, но пак в единични екземпляри. Бялата бреза най-добре се развива върху сиви и кафяви горски почви. Не се среща като диворастящ вид по-ни-

БГ Наука Юни 2006

Áîòàíèêà ско от 1600 м надм.в. (всички брезови горички, които можете да видите из цялата страна под тази височина, са засадени от човека), а найвисоко се изкачва до 2200 м надм.в. Този вид е лесен за разпознаване, защото бялата му кора го издава отдалеч. Белият цвят на кората се дължи на прахообразното вещество — бетулин, което се съдържа в клетките й. Бялата бреза има и други характерни белези. Кои са те?

Бялата бреза е листопадно дърво с добре развита коренова система, на която, страничните корени са много по-силно развити, отколкото главния корен. Стволът й е строен, кората му освен че е бяла, се лющи на тънки ципи. Клоните образуват рехава продълговато яйцевидна корона. На височина бялата бреза стига до 30 м. Тя има листа, по които също можете лесно да я разпознаете, ако ви дадат само облистена клонка, без да знаете от какво растение произхожда.

БГ Наука Юни 2006

Листната й петура има характерна ромбична или почти триъгълна форма, а ръбът й е двойно, и oстро назъбен. Освен това отгоре те са тъмнозелени, а отдолу— сивозеленикави, с дълги дръжки. Напролет, когато започне разлистването, дърветата на бялата бреза се обкичват с дълги висящи реси. Това са мъжките съцветия. Те са образувани от много отделни цветове, всеки от които има по две прицветни листчета, четириделен околоцветник и 2 — 3 тичинки. Едновременно с мъжките реси на същото дърво се появяват и женските съцветия — те също са ресовидни, но са по-къси и наподобяват малки продълговати шишарки. Разполагат се в пазвите на листата и са изправени. Отделните женски цветове са без околоцветник, но в замяна на това са събрани по два-три в пазвите на жълто-зелени покривни люспи. Всеки цвят е с по един плодник с двуделно близалце.

Бялата бреза разцъфтява през април и продължава да цъфти до края на май. В края на лятото опрашените цветове в женските реси се изпълват с множество дребни орехчета — плодовете на растението. Щом узреят, те се разхвърчават на рояци и при най-слабия полъх на вятъра. Това е така, защото орехчетата са притиснати от две страни с ципесто крилце, което е чудесен летателен апарат. Бялата бреза е красиво парково дърво. Тя е полезна и с дървесината си, тъй като от нея се получава хубав шперплат и се извлича брезов сок и катран, които намират приложение във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. Брезата живее 100 — 150 години.

БГ Наука Юни 2006

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Бро й 7, 2006 Българ ско спис ание за на ук а и те хник а

ÍÀÓÊÀ www.bg-science.info

www.bgscena.com

АРХЕОЛОГИЯ И АНТРОПОЛОГИЯ ЗА ДЪРВЕТАТА В ГОРАТА И ЗВЕЗДИТЕ В НЕБЕТО БОТАНИКА ЖИВОТНИТЕ ВЯТЪРЪТ

СИМЕОН ВЕЛИКИ