Българска Наука 1

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Брой 1, 2006 Бъ лг арско спис ание за на ук а и те хника

ÍÀÓÊÀ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ ЗАЩО Е НУЖНА АСТРОНОМИЯТА? КАРТОГРАФИЯТА МАСКИРОВКАТА НА ЖИВОТНИТЕ ГЪБИТЕ

АВСТРАЛОПИТЕК Първият човек!

Çà Áðîÿ

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Брой 1 , 2 0 0 6 Б ъл гар с ко спис ание за на ук а и те х ни ка

ÍÀÓÊÀ

Австралопитек

стр. 4

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ ЗАЩО Е НУЖНА АСТРОНОМИЯТА? КАРТОГРАФИЯТА МАСКИРОВКАТА НА ЖИВОТНИТЕ ГЪБИТЕ

АВСТРАЛОПИТЕК Първият човек!

Българските земи до заселването на славяните стр. 6

ÁÃ ÍÀÓÊÀ е създадено

от авторите на известния български портал за наука, история и технологии www.bg-science.info ÁÃ ÍÀÓÊÀ ще ви запозна-

ва с историята на България и света. На страниците на списанието ще намерите и много интересни факти от областите на ботаниката, фауната. ÁÃ ÍÀÓÊÀ може да използва и като учебно помагало по история физика и биология. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане начин. ÁÃ ÍÀÓÊÀ е безплатно защото словото трябва да достига до всеки. ÁÃ ÍÀÓÊÀ е електронно издание за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

Защо е нужна астрономията? стр. 16

Картографията стр.22

Маскировката на животните стр. 24

Екипът на ÁÃ ÍÀÓÊÀ Тел.: +359 87 8484754 www.bg-science.info www.bgscena.com

Гъбите стр. 28

Àðõåîëîãèÿ

Àðõåîëîãèÿ

АВСТРАЛОПИТЕК Първият човек!

П

рез 1974 г. В Хадар (Етиопия), са открити кости на хоминид (човекоподобна маймуна), живяла преди около 3,2 млн г. Учените наричат този изчезнал отдавна бозайник австралопитек (южна маймуна).По късно в Африка са намерени голям брой скелетни останки на австралопитеки , чиято възраст варира от 4,5 до 1,5 млн. г.Както съвременните човекоподобни маймуни, австралопитека също имал малък мозък, дълги ръце, относително къси крака и конусовидно тяло. Структурата, обаче на неговите колена и таз показвали, че той се е движел само изправен на два крака.Този вид обитавал гористите тогава райони на тропическа Африка Австралопитеките живеели в граничните територии между африканските тропически гори и саваните. На височина мъжките индивиди достигали до 1,5 м.,докато женските не надминавали 1-1,2м.Храната им включвала предимно плодове, ядки и (по-рядко) месо.Самите те често ставали храна на многобройните хищници (като

БГ Наука Май 2006

например динофелисът-саблезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопитеките се променила изцяло. Рязкото спадане на температурите предизвикало изсушаване на въздуха , вследствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили

например динофелисътсаблезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопитеките се променила изцяло. Рязкото спадане на температурите предизвикало изсушаване на въздуха , вследствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили място на саваните.Една част от австралопитеките се приспособили към новия начин на живот в африканските равнини , като развили мощни челюсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е случаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой. 

Скелетът на женски австралопитек, открит в Етиопия и наречен галено “Луси”.

например динофелисътсаблезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопитеките се променила изцяло. Рязкото спадане на температурите предизвикало изсушаване на въздуха , вследствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили място на саваните.Една част от австралопитеките се приспособили към новия начин на живот в африканските равнини , като развили мощни челюсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е случаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой. 

например динофелисътсаблезъба котка)В следствие на настъпилото преди 3 млн. год. застудяване, средата в която живеели австралопитеките се променила изцяло. Рязкото спадане на температурите предизвикало изсушаване на въздуха , вследствие на което и влажните гори изсъхнали, и отстъпили място на саваните.Една част от австралопитеките се приспособили към новия начин на живот в африканските равнини , като развили мощни челюсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е случаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой. 

място на саваните.Една част от австралопитеките се приспособили към новия начин на живот в африканските равнини , като развили мощни челюсти, пригодни за хранене с твърда храна като грудки, корени и ядки.Такъв е случаят с вида australopithecus boisei. За които ще разкажем в следващия брой. 

БГ Наука Май 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ До заселването на славяните на балканския полуостров Първобитнообщинен строй

П

оява и живот на първобитния човек в българските земи. Най-ранните следи от съществуването на човека в нашето отечество произхождат отпреди стотина хиляди години пр. н. е. Природната обстановка, в която е живял този човек, била крайно неблагоприятна. Балканският полуостров бил скован от дилувиалните студове. По високите части на планините се белеели вечни снегове и ледници, а по полите им растели девствени иглолистни гори. Равнините били покрити с високи степни растения. В горите живеели зверове — пещерен лъв, пещерна мечка, пещерна хиена и др. , които били по-едри, по-силни и по-опасни от днешните си потомци. В равнините обитавали грамадни животни - мамут, диво говедо, бизон, сибирски носорог, северен елен, дива свиня, див кон и др. Оръдията на труда, с които си служел първобитният човек, били направени от камък, главно кремък. Те били груби, не изгладени, затова този период от живота на човека

БГ Наука Май 2006

се нарича старо каменен или палеолит. Основните оръдия на труда на човека отначало били тоягата и кремъчният нож, като с течение на времето се явили още копието с кремъчно острие и стъргалката. Човекът познавал и огъня, който бил добиван наготово от природата — чрез запалени от гръмотевица дървета, или изкуствено — чрез продължително триене на две сухи дръвчета. Първобитният човек се занимавал с лов, риболов и събиране на плодове и корени. От кожата на”убитите”животни, която обработвал с кремъчни стъргалки, той си правел дрехи и постилки, зашити или прикрепени с лико, животински жили, костени игли и рибени кости. Първобитните хора не си строили жилища. Те живеели в пещерите и скалните навеси. Тук те нощували, тук прекарвали при лошо време, тук поддържали огъня. В пещерата „Бачо Киро” при Дряновския манастир са намерени най-старите останки от първобитния човек в нашите земи: груби, неизгладени кремъчни оръдия на труда, предимно ножове, заедно с кости от животните, с чие-

то месо се е хранел човекът — пещерна мечка, пещерна хиена, див кон и др.

мечка, пещерна хиена, див кон, скален козел, носорог, мамут, северен елен, сърна, диво магаре, мечка, лисица, вълк, заек и други дребни животни, както и птици и риби. Намерени са и разчупени човешки кости, което свидетелствува за човекоядство. По някои животински кости има нарези, които са опити за създаване на изкуство.

Първобитна община. Останки от по-късно време — от 40 000 до 12 000 години пр. н. е. — са открити в редица пещери в Северна България. Най-изобилни са те в пещерата „Темната дупка” при с. Карлуково (Луковитско). Оръдията на труда, намерени в тези пещери, са много по-разнообразни: ножове, стъргалки, върхове за копия, триони. Намерени са още и шила, направени от кост. В „Темната дупка” има множество остатъци от ломен кремък, което показва, че тук е съществувала работилница за кремъчни предмети. По-разнообразна е и храната на обитателите на тези пещери — те са употребявали месо от пещерна

Поради несъвършенството на оръдията на труда и произхождащата от това трудност да се набави храна, както и поради опасност от зверовете първобитните хора трябвало да живеят колективно. Те били принудени да работят общо, ако не искали да станат жертва на гладната смърт, на хищните животни или на съседните общества. Колективна единица била първобитната община. В нея не съществувала частна собственост. Трудът и потреблението били общи. Разделението на труда се осъществявало по принципа на пола и възрастта — мъжете ходели на лов, а жените, децата и старците се занимавали със събиране на плодо-

ве и корени, с обработване кожите на убитите животни и с пазене и поддържане на огъня.

Неолит. Минали хиляди години. Природните условия в нашите земи се изменили съществено и се приближили до днешните. Студовете изчезнали, а заедно с тях и някои животни. Появили се нова растителност и нови животински видове. Оръдията на труда, с които си служел човекът, постепенно били усъвършенствани. Обработката на камъка станала сега по-съвършена. Оръдията били добре изгладени и изострени. Появили се нови оръдия на труда: каменни брадви, чукове и мотики с дупки за дръжката, хромели (ръчни мелници), лък и стрели, прашки и др. Като материали за изработване оръдия на труда хората почнали да употребяват все по-често костите на убитите животни — от тях били правени игли, шила, мотики и др. Появило се и ръчното грънчарство. Появило се и тъкачеството. Поради изглаждането на камъка този период от живота

на първобитния човек се нарича младокаменен или н е о л и т. Хронологически той се пада между петото и второто хилядолетие пр. н. е. Усъвършенствуването на оръдията на труда и на трудовия опит довело до засилване на производителната стопанска дейност на човека. Покрай лова, риболовството и събирането на корени и плодове се явили земеделието и скотовъдството. Земеделието възникнало от събирането на корени. То било твърде примитивно. Земята била обработвана с каменни мотики, изострени колчета и еленови рога. Отглеждани били някои зърнени растения, от които бил приготвян хляб. Отглеждан бил и влакнодаен лен, от който били тъкани дрехи. Скотовъдството възникнало от лова. Развъждани били кучето, козата, овцата, волът и свинята. Хората от новокаменния период живеели вече по уседнал живот. Пещерите все още продължавали да служат за жилища. Наред с това човекът почнал да си строи жилища от пръти и колове, които били, измазвани с глина отвън и отвътре. Покривът им бил от слама, шума или

БГ Наука Май 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ трева. Човекът строил жилища и над водата, поставени на колове — тъй наречените наколни жилища, които го предпазвали от всякакви опасности. Най-сетне жилища били построявани в цели по-селения на удобни места край реките и изворите, предимно през по-късно време. Тези жилища имали отвори и за прозорци. Хората от неолита си създали и религиозни представи. На много места у нас се намират жертвени камъни от тази епоха, които са били свързани с някакви религиозни обреди. Намерени са и други култови предмети, първо място, между които заемат идолите. Погребението на мъртвите в пещерите или до самите жилища и поставянето на съдове, оръжия и т. н. в гробовете сочи за вяра в

хромели, харпуни за ловене на риба, глинени съдове, украшения от кост и камък, глинени мъниста, печати за шарене на тялото, мраморни, костни и глинени идоли и др. В селището при с. Мадара бе открита работилница за кремъчни предмети. Матриархално-родова община. Още през късния палеолит първобитната община се превърнала постепенно в родова, членовете на която били свързани с кръвно родство. В рода имало обща собственост на средствата за производство, общо било производството, колективно било и потреблението. Частната собственост не била позната. Жената имала високо положение в рода. Тя стояла начело на родовата община, поради което последната се нарича м а т р и а р х а л н а. Това обстоятелство се определяло от важната роля на жената в производството и особено в земеделието, което осигурявало постоянната прехрана. С увеличаването на населението вследствие на разширеното производство на материални блага се достигнало до обединение на свързаните с общ произход родови общини в племена и племенни групи. С време тези племенни групи придоОръдия на труда от неолита били свои специфични особености, които се разкриват с колни жилища са намерени в особеностите на тяхната мазадгробен живот. териална култура. Това дава За задоволяване на духов- Девненското езеро. ните потреби на човека са В разкопаните пещери, се- възможност да се проследят правени опити за рисуване лища и селищни могили у нас връзките им с племената в с твърд кремък по стените са намерени множество оръ- съседните, по-близки или по на пещерите, като били изо- дия на груда от камък и кост, далечни страни. Така племе-

БГ Наука Май 2006

бразявани животни и ловни сцени. Наред с това глинените съдове за ежедневна и култова употреба са били също тъй украсявани с най-разнообразни орнаменти, вдълбани или рисувани с графит, червена охра и бяла глина. Останки от времето на неолита са намерени на много места из цяла България. Почти няма пещера у нас, която да не крие в недрата си следи от него. Разкопани са останки и от открити селища, като например селищата в с. Мадара (Шуменско), с. Кремиковци (Софийско) и др. Разкопани са множество селищни могили, обитавани през по-дълъг период от време, като могилата „Коджа дермен” при гр. Шумен, могилите до Русе и с. Караново (Новозагорско). Следи от на-

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ ната, обитавали българската територия в края на неолита, били тясно свързани или родствени с племената по долното и средно течение на Дунав и в областта между Дунав и средното течение на Днепър. Тяхната култура е наречена триполска (по името на с. Триполе, в Украйна). Преход към патриархално-родовата община. Още в края на неолита човекът от нашите земи достигнал до употребата на метал (отначало мед, а след това и бронз) за изработване оръдия на труда. Към началото на второто хилядолетие пр. н. е. оръдията от бронз станали преобладаващи (бронзов период, 1900—900 г. пр. н. е.). У нас са намерени множество бронзови предмети: брадви, кирко-мотики, копачи, мечове, върхове на копия и стрели, бойни брадви, калъпи за изливане на бронзови сечива. Сега се появили тъкачният стан и грънчарското колело. Земеделието и скотовъдството станали вече основни занятия на човека. Земеделието се превърнало в орно, като земята се обработвала с рало, теглено от домашни животни. Скотовъдството се разширило. Появили се цели стада домашен добитък — едър и дребен. Значението на мъжа в производството пораснало — той сега се занимавал със скотовъдството и обработвал земята. Това предизвикало промени в родовата организация. Жената отстъпила първенството си на мъжа,

който застанал начело на новата родова община — патриархалната. Основна икономическа единица станало патриархалното семейство, което се състояло от потомците на един баща — синове, внуци и правнуци. Производството се извършвало от членовете на семейството и произведените продукти били негова собственост. Родът все още запазвал общата собственост на земята, която обаче била разпределена за обработка от отделните семейства. Заедно с това се запазвала и родовата солидарност като например задължението на членовете на рода да помагат на изпадналите в беда свои роднини и др. Въпреки колективната собственост върху земята патриархално-родовата организация означавала начало на разложението на първобитнообщинния строй. Отделянето на скотовъдството от земеделието (първото крупно обществено разделение на труда) и обособяването на патриархалното семейство като производствена единица дали възможност за появата на имуществени различия и за появата на частна собственост. Този процес на разложение на първобитнообщинния строи се засилил особено много след появата на железните оръдия на труда (началото на първото хилядолетие пр. н. е.). Траки. Населението на нашите земи през бронзовия и железния период е известно

с името траки. Науката все още не е изяснила въпроса за тяхната поява в днешната българска територия. Западни съседи на траките били илирите, а южни — елините (гърците). Най-ранните писмени сведения за траките се срещат в „Илиадата” на Омир и се отнасят за бронзовия век (края на II хилядолетие), т. е. от епохата на Троянската война. Основните занятия на траките били земеделието и скотовъдството. Те обработвали земята с рало, на което прикрепвали металически палешник. На тях били известни почти всички познати днес земеделски култури; пшеница, ечемик, ръж, просо, лен и коноп. Освен това траките сеели чесън, лук и други зеленчуци, а отглеждали и плодни дръвчета. Твърде много боло разпространено между тях и лозарството. Тракийското вино и тракийското жито били прочути в древността. Скотовъдството било разпространено особено много в планинските области. Траките развъждали овци, кози, говеда, свине и коне. От млякото на развъжданите животни те приготвяли масло и сирене. У траките било развито рударството и някои занаяти, главно ковачеството. Родопското племе беси се славело със своите ковачи, които изработвали хубави оръжия. Траките живеели предимно в села. Те имали и укрепени градове. Такъв град бе разкрит за пръв път у нас близо до гр. Казанлък, в областта на язовира „Георги

БГ Наука Май 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ Димитров”. Той е от по-късна епоха (IV—IIIв. пр н. е.). Наричал се е Севтополис по името на тракийския цар Севт III. Обществено-икономическият строй на траките през VIII—VI в. пр. н. е. бил първобитнообщинният. Той обаче вървял бьрзо към своето крайно разложение. Основната икономическа единица била патриархалното семейство. Пълната власт в него принадлежала на мъжа. В тракийското общество съществувала вече частна собственост и икономическо неравенство. Забелязват се вече чертите на класовото общество. Имало богати земевладелци, които образували тракийската аристокрация. В техните земи работели и роби, и свободни селяни. Робството не било още много развито. Робите служели главно за предмет на търговия. Начело на тракийските племена стояли военни вождове. Според „Илиада” един такъв вожд, на име Резос, от тракийско племе, което живяло по долното течение на Струма, участвал в Троянската война на страната на Троя. Той се возел на бронзова колесница, обкована със сребро и злато. Оръжието му не отстъпвало по-изработка на оръжието на елините. Тракийските племена постоянно воювали помежду си с цел грабеж или отвличане на пленници, които продавали в робство. Религиозните представи на траките се свеждали до обожествяване на природните сили, които те си представяли в човешки

БГ Наука Май 2006

образ. От по-късно време са познати редица тракийски божества като: Збелсруд — бог на гръмотевицата и светкавицата; Сабазий — бог на растителната сила, на виното и веселието; Бендида; Кибела и др. Някои от тези божества влезли в религиозната система на гърците. Най-разпространеното тракийско божество е тъй нареченият „Тракийски конник”, който на каменни плочки е изобра-

зяван възседнал на кон. Той бил бог на лова и войната. Траките вярвали, че съществува задгробен живот, затова поставяли при мъртвите всичко, което щяло да им бъде необходимо на Оня свят. Богатите траки били заравяни заедно с колесницата и конете си, както и с една от жените си. Изобщо траките си представяли задгробния живот по-привлекателен от земния. У траките била твърде разпространена музиката. Те се славели като отлични пе-

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ вци. Най-прочутият певец в древността, нолумитичният Орфей, бил тракиец. Някои музикални инструменти, като овчарската флейта и др., били изнамерени от траките. Езикът на траките не е достигнал до нас. Причината за това е, че не е имало тракийска писменост, Въпреки това в гръцкия и латинския езици се запазили тракийски лични имена, названия на градове, реки и др. По думите на старогръцкия писател Херодот траките били най-многобройния народ на света след индусите. Страбон пък съобщава, че те били разделени на 22 племена.

Робовладелски строй. Гръцка колонизация по тракийските черноморски брегове. Богатствата на тракийската земя привличали отдавна погледите на гърците от балканска и малсазийска Гърция. През VIII в. пр. н. е. във връзка с развитието на робовладелския строй в гръцкото общество започнало масово образуване на колонии по тракийските черноморски брегове. Отначало колониите били транзитни търговски центрове или земеделски поселения, но с течение на времето всички те се превърнали в градове, средища на оживена търговско-промишлена дейност. Те станали първите огнища на робовладелски отношения в тракийските земи. По-важни от тях били: Аполоння (днеш-

10

11

ният Созопол), Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Дионисополис (Балчик) и др. Гръцките колонисти подложили на систематично ограбване тракийските околности на своите градове. Било по пътя на търговията, било чрез военни походи те извличали значителни богатства от траките. От тракийските земи те набирали и голямо количество роби. Ето защо гръцката колонизация по черноморските тракийски брегове срещнала упоритата съпротива на траките. Те често устройвали нападения срещу градоветеколонии. Наред с това обаче чрез оживените стопански връзки между колониите и тракийските земи до траките стигали плодовете на гръцката култура. Високото развитие на производителните сили в колониите влияело съществено за растеж на производителните сили у траките. Преход към робовладелския строй у траките. Обществено икономическото развитие на тракийските племена не вървяло еднакво. Докато у някои от тях въпреки разложението на родовообщинния строй продължавали да се запазват все още множество останки от него, други вървели бързо към създаването на класово общество. Най-рано, към края на VI в. пр. н. е., били изживени родовообщинните отношения у племето одриси и одриската аристокрация създала първата тракийска държава. Въпреки наличието на големия брой роби в име-

нията на тракийските благородници и военни вождове тази държава не била типично робовладелска, тъй като робският труд все още не бил основа на производството. Все още имало твърде много свободни селски производители. В своето развитие обаче одрискага държава вървяла бързо към пълното налагане на робовладелските отношения. В началото на V в. пр. н. е. одриският цар Терес подчинил под властта си всички околни племена и разпрострял територията на държавата си от Черно море до Дарданелите. Неговият наследник Ситалк присъединил към одриската държава множество други тракийски племена, между които и бесите. Неговата власт се разпростряла над земите от Дунав до Егейско море и от р. Струма до Черно море. Той разполагал с огромни богатства и с войска, наброяваща 150 хиляди души. До неговото приятелство се домогвали най-големите тогавашни гръцки държави, Атина и Спарта. Ситалк участвал в Пелопонеските войни на страната на Атина. След смъртта на Ситалк одриската държава продължила да съществува, но била отслабена от постоянните опити на племената, които влизали в нея и които се намирали на по-ниска степен на развитие, да се отърват от гнета на одриската аристокрация. Тя била отслабена и от ударите на Атина, с която непрекъснато воювала. През I в. пр. н. е. в Северна

БГ Наука Май 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ България възникнала държавата на гетите, която съществувала малко време (до I в. от н.е.). Македонско владичество в Тракия. Слабостта на одриската държава била използувана от македонците, вероятно илирийско племе, които се стремели да завладеят тракийските земи и да поставят траките под гнета на македонската робовладелска аристокрация. Македонският цар Филип предприел в течение на няколко години редица походи в Тракия, сломил упоритата съпротива на траките и в средата на IV в. пр. н. е. успял да завоюва областта на юг от Стара планина. Траките не се примирили със своето подчинено положение. След смъртта на Филип те се разбунтували и направили опит да си възвърнат свободата. Тяхното въстание било разгромено от наследника ма Филип, Александър (336—323 г. пр. н. е.), който предприел поход и на север от Стара планина, гдето подчинил под своя власт тукашните племена. Отново се разбунтували траките, когато Александър потеглил на поход в Азия. Този път въстаниците били усмирени от македонския военачалник Лизимах който станал наследник на Александър за Балканския полуостров. След неговата смърт обаче македонската власт в Тракия отслабнала. Отделните тракийски племена се сдобили отново със самостоятелност. Властта на македонците в

БГ Наука Май 2006

Тракия не траяла повече от половин век. Все пак тя оказала известно влияние върху развоя на обществено-икономическите отношения у покорените тракийски племена. Филип основал в няколко тракийски града македонски колонии, които станали огнища на елинската робовладелска цивилизация и култура в тракийските земи. По-важни от тези колонии са: Пулпудева, която получила името на Филип (Филипополис, днешният Пловдив), и Кабиле (край днешния Ямбол)

Римска власт в Тракия Във II в. пр. н. е. римската робовладелска република насочила погледа си към Балканския полуостров. През 168 г.. пр. н.е. римските завоеватели разбили македонската армия и унищожили македонската държава. Две десетилетия след това Македония била превърната в римска провинция. По този начин римските завоеватели станали съседи на Тракия. Скоро тя влязла в обсега на завоевателните планове на Рим. Наченала се тежка и продължителна борба между римските легиони, които се стремели да наложат римската робовладелска власт в Тракия, и тракийските племена, които упорито и геройски защищавали своята независимост. През 129 г.. пр. н. е.. римляните успели да завладеят егейското крайбрежие на Тракия заедно с Тракийския Херсонес (Дарданелнте). През 73 г, пр. н. е.

те превзели столицата на одрисите, гр. Ускудама (Одрин) и принудили одриския цар да стане васал на Рим. На римската власт се подчинили и бесите. Така Рим станал господар на земите южно от Стара планина. Римският натиск се насочил сега към тракийските племена на север от Стара планина. Римляните търсели повод за подчинението им. Такъв повод било нашествието на племето бастарни откъм Карпатите и опитът му да се засели по десния бряг на Дунав. През 29 г.. пр. н.е. римските легиони преминали Стара планина, разбили бастарните и установили властта на Рим над земите южно от Дунав. Постоянните бунтове на траките и нежеланието им да търпят игото на римските завоеватели създавали несигурност на римската власт на Балканския полуостров. За да затвърдят господството си, римляните премахнали всички следи от автономия» която привидно били предоставили на някои тракийски племена с цел да ги противопоставят на други. През 46 г. от н. е земи били превърнати в римска провинция, което означавало пълно подчинение на Траките под властта на робовладелския Рим. Земите на юг от Стара планина образували провинция Тракия, а тези на север от нея, до Дунав — провинция Мизия. Последната от своя страна се деляла на две части: Горна Мизия на запад от р. Цибрица, и Долна Мизия на изток

12

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ от нея. Установяването на римската власт в тракийските земи означавало установяване на робовладелските обществено-икономически отношения, които господствували в Римската империя. Тракия била превърната в извор за обогатяване на римската робовладелска аристокрация, която изсмуквала с всички възможни средства жизнените сокове на траките. Римските робовладелци си присвоили най-плодородните земи в Тракия и ги превърнали в свои латифундии, обработвани от селяни, орга-

13

низирани в селски териториални общини. Голяма част от тракийското население било откарано в Рим и Италия за работа в занаятчийските работилници и латифундии на римските аристократи. Робите от тракийските земи станали любимци на римската публика в кървавите гладиаторски зрелища. Римските робовладелски отношения намерили място в Тракия предимно в градовете, които съществували от по-рано или били създадени от римската власт като нейни опорни пунктове. Редица градове били основани от

императорите в чест на някоя победа (например градът Никополис Иструм, чиито развалини се намират днес при с. Никюп, Търновско; той бил основан от император Траян в чест на победата му над даките в днешна Румъния в началото на II в. от н. е.). Други градове възникнали по търговските и военни пътища и кран лагерите на римските войски (напр. градовете по крайбрежието на Дунав). Градовете били свързани с добре поддържана съобщителна система от шосета и мостове. Почти всички градове получили от върховната

БГ Наука Май 2006

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ власт правото на самоуправление и дори да секат свои монети. Населението на градовете било най-разнообразно. Тук се срещали хора от всички части на империята — колонисти, търговци, откупвачи на данъци, чиновници, ветерани от римските легиони. Ветераните били снабдявани с голямо количество земя, която също била обработвана от роби и от тракийските селяни. В градовете кипял разностранен културен живот. Тук били устройвани представления, циркови зрелища, гладиаторски борби, тук прочути оратори и писатели чели своите речи и произведения, тук ваятели и художници създавали ценни паметници на изкуството, тук архитекти и строители издигали огромни здания, театри, бани, форуми и др. Обаче тези блага на културата не били достъпни за множеството роби и за селското население. Робите били длъжни да работят в занаятчийските работилници или в полето. Селячеството било длъжно да дава данъци, войници и роби. Селата били включени в територията на близкия град или по-голямо село, обаче селяните нямали право да участвуват в градските съвети и изобщо в самоуправлението на общината. Това право имали само богатите земевладелци, които в мнозинството си били колонисти от Рим, Италия и другите области на Римската империя. Те се разпореждали

БГ Наука Май 2006

с работите на селските общини, те определяли данъците и повинностите, те ги събирали и отчитали пред държавната хазна. Селячеството било изложено не само на техния гнет, но и на притесненията и експлоатацията от страна на държавните чиновници и войниците.

Разлагане на римския робовладелски строи Борбата на робите против робовладелската експлоатация, постоянните робски въстания, пълното ограбване на провинциите и непрекъснатото обедняване на свободните занаятчии и на селяните, чиито земи преминавали в ръцете на едрите земевладелци, всичко това довело до значителна криза в Римската империя, която се разразила през III и IV в. Поради спирането на завоеванията спрял и потокът от роби, който порано се вливал в империята. Цената на робите пораснала. Робският труд станал неизгоден и скъп. Така е дошло до преустройство на римското робовладелско стопанство. Едрите земевладелци почнали да разкъсват земята си на малки участъци и да ги дават за обработка на своите роби, като ги освобождавали от робство. Срещу това бившите роби давали на господаря на земята част от производството си. По този начин едрите земевладелци си осигурявали заинтересоваността на селския работник в производството: една част

от добива оставала в ръцете на производителя. Към тази система прибягвали и мнозина свободни селяни, които били задлъжнели към едрия земевладелец или били изгубили земята си поради кризата. Всички тези освободени роби или бивши свободни селяни били задължени да не напущат земята на господаря си — те били прикрепени към нея, за да се осигури работна ръка за производството. Тази система, известна под името колонат, сила нова форма на - експлоатация, не по-малко жестока, и не помалко тежаща върху плещите на работното население. Колонатът се разпространил по цялата Римска империя, включително и на Балканския полуостров.

Нашествие на „Варварите”

Áúëãàðñêà èñòîðèÿ север, прабългари, славяни и др. Много от „варварските” племена се установили трайно на територията на Римската империя и образували тук свои държави.

Византия През 395 г. от н. е. Римската империя била разделена на две половини — Източна, със средище Цариград, и Западна, със средище Рим. Последната била унищожена през 476 г. от германските племена. Източната римска империя, наричана още Византия, надживяла Западната благодарение на особеностите на своята икономика. И тя била засегната от кризата на робовладелския строй през III и IV в., но не тъй дълбоко и тъй решително. Тук разложени-

ето на робовладелските отношения вървяло по-бавно. Това се дължало между другото на обстоятелството, че поради благоприятното си географско положение между Изтока и Запада тя запазила своята икономическа мощ. Още отдавна източната част на империята била взела превес над западната в икономическо отношение. Тук била силно развита търговията и цъфтяла занаятчийската промишленост. Паричното стопанство се запазило. Градският живот не изгубил значението си. От мита и монополи държавата получавала много приходи. Богатата държавна хазна позволявала на държавната власт да се справи и с въстанията на робите и с нашествията на „варварите”. Наистина „вар-

варите” успели да откъснат значителна част от територията на Византия, но все пак империята се запазила. Границите на Византия през V и VI в. достигнали на север до Дунав. Почти целият Балкански полуостров се намирал под властта на цариградския император. Въпреки нашествията на „варварските” племена в територията на Византия през III—V в. тя поддържала твърдо своята власт на полуострова. Положението се изменило съществено, когато на северната граница на империята се появили славяните. За тях ще научите в следващият брой на списанието. 

. Робските въстания подкопали основите на робовладелския строй, а „варварските” нашествия му нанесли последния удар. „Варварските” племена, които напирали отдавна по границите на Римската империя, използвали затрудненото й положение, за да я съборят и се възползват от богатствата й, натрупани върху основата на робската експлоатация. „Варварите” нападали и от запад, и от север, и от изток. По време на тъй нареченото „Велико преселение на народите” (от IV в. насам) през земите на империята преминали вестготи, хуни, вандали, остготи, редица германски племена от

16

17

БГ Наука Май 2006

Àñòðîíîìèÿ

Àñòðîíîìèÿ

АСТРОНОМИЯ Защо е нужна? От всички науки астрономията е тази, която е била пай-полезна за разума и търговията Наполеон Бонапарт Интелектуалните средства, без които би било невъзможно развитието на съвременната техника, са дошли предимно от наблюденията на звездите. Алберт Айнщайн

строномията е щастлива наука — е казал Араго, — тя няма нужда от украшения. Тя обаче повече, отколкото много други науки е имала нужда да бъде защищавана от обвиненията за нейната малка полезност. Отживелиците от това отношение към астрономията и досега не са отмрели. Литературната традиция е приписала здраво на астронома ролята на човек не от този свят, който се е затворил в своята кула и е равнодушен към грижите на заобикалящия го живот. В същото време сред астрономите, откакто свят светува, имало хора, които активно са се занимавали със земни работи. Улугбек не само е създал най-точния за своето време

А

БГ Наука Май 2006

каталог на положенията на звездите, но и е управлявал държава, Хевелий много години е бил бургмайстер на Данциг, астрономът Бай е бил кмет на Париж и виден деец на жирондистите, за което е и заплатил с живота си през 1793 г. Но не винаги на държавните постове астрономите са действува ли така неумело, както Лаплас, когото първият консул Бонапарт през VIII година на републиката назначил за министър на вътрешните работи, но само след месец и половина бил принуден да го смени, като отбелязал, че Лаплас “навсякъде търсел тънкостите, виждал единствено проблемите и в края на краищата внесъл в управлението духа на безкрайно малките величини”. . . А може би Лаплас се е опитвал да внесе научен подход в управлението? П. К- Щернберг, чието име носи Държавният астрономически институт в Москва, е бил един от основоположниците на фотографската астрономия и виден деец на болшевишката партия, комисар на една от армиите на източния фронт по време на гражданската война. А колко астрономи отидоха добро-

волци през време на Великата отечествена война! Зараждането и развитието на астрономията, както и на другите науки са били предизвикани от жизнени потребности на човечеството. Астрономията е връстница на неолитната революция, която е превърнала нашите пра прадеди от бродещи орди, препитаващи се с горски плодове и лов, в земеделци, за които е било жизнено необходимо да могат да предвиждат смяната на годишните сезони. Наблюденията на небесните светила са дали възможност да бъде създаден календар. Нуждите на мореплаването са стимулирали развитието на астрономията през епохата на Възраждането. Но защо е нужна астрономията в наше време? Много години авторите на научнопопулярни книги отговаряха на този въпрос, като сочеха преди всичко необходимостта от наблюдаване на звездите за точното време, за нуждите на навигацията и картографията. Обаче днес молекулярните часовници съхраняват времето хиляди пъти по-точно отколкото въртенето на Земята, чиято скорост се фиксира по звездите,

18

19

БГ Наука Май 2006

Àñòðîíîìèÿ така че астрономическите служби за «точно време» в същност сега се занимават с изучаване на неравномерностите във въртенето на нашата планета. По съвсем същия начин навигационните и геодезичните спътници сега определят координатите по земната повърхност с точност, недостижима за астрономическите методи. Очакването на незабавна практическа полза не се оправдава впрочем и във всички други аспекти на изучаване на небесните тела: псе км от 400-те кг проби, донесени от екипажите на «Аполо», струва милиони долари, а по-точно стотици милиони, като се вземе под внимание стойността на цялата програма. Както и всяка друга фундаментална наука, астрономията не си поставя за цел непосредствено, ей сега да направи живота на човека по-лек и по-весел. Астрономията обаче и сега продължава да бъде необходимо звено в естествознанието. И колкото и абстрактни да изглеждат заниманията на астрономите, в крайна сметка те също имат отношение към нашите земни грижи. Ако се абстрахираме от безкрайното разнообразие на неизброимите звезди, мъглявини и галактики, всяка от които има своя ярка индивидуалност и заслужава специално изучаване, астрономията може да се нарече част от физиката, която борави е материя, намираща се в екстремални условия, каквито на Земята ние не намираме

БГ Наука Май 2006

и никога не ще можем да възпроизведем. Физиците експериментират, астрономите наблюдават. Физическата теория трябва да обясни и резултатите от опита, и данните от наблюденията. Едно хубаво сравнение принадлежи на Джеймз Джинз: «Бактериите в една дъждовна капка могат да узнаят нещичко за водата, като манипулират с частиците на капката, използвайки своите нищожни сили; те обаче също могат на нещичко да се научат, като наблюдават Ниагарския водопад, който е извън тяхната власт. Понататъшното развитие на физиката изисква данни за поведението на веществото при свръхвисоки плътности и температури, при свръх силни гравитационни и магнитни полета, за елементарните частици със свръхвисока енергия, а тези данни може да даде само астрономията. Дори сами по себе си безмерните пространства и безкрайно дългите временни интервали, с които имат работа астрономите, позволяват да се подозира, че те могат да се сблъскат с явления, за каквито на Земята няма да стигне нито място, нито време. Това един път бе вече демонстрирано от теорията на относителността. Макар практически полезни резултати и да не се раждат тутакси от данните на астрономията, може да припомним например, че термоядрените реакции се появиха като възможен източник на енергията на звездите именно в теоретичната астрофизика. Кога-

то през двадесетте години на нашия век Артър Едингтън казваше, че сливането на четири протона и два електрона — превръщане на водорода в хелий — е напълно възможно в звездните недра и е в състояние да дава необходимата енергия, болшинството от физиците смятаха, че е твърде хладно в звездите за това. През 1952 г. никой вече не се съмняваше в осъществимостта на такава реакция, макар някои астрономи и до ден днешен да не са сигурни, че термоядрени реакции действително протичат в звездите. Още един пример е магнитната газодинамика — наука, която се роди при изучаване свойствата на газовите мъглявини и строежа на Галактиката. Тя днес служи при проектирането на генератори на електроенергия и на плазмени «капани», в каквито управляема термоядрена реакция ще бъде осъществена кога да е и на Земята. Началото на космическата ера донесе нови приложения на методите на астрономията. Ориентиране по звезди се използува както в мирните космически апарати, така и в балистичните ракети. Преди около петнадесет години с неочаквана популярност започна да се ползва най-светлата звезда в южното съзвездие Кораб — Канопус. Това е втората по яркост (след Сириус) звезда по нашето небе, която е разположена близо до полюса на еклиптиката, така че ъгълът между посоката към нея и към Слънцето

20

Àñòðîíîìèÿ винаги е близо 90°, поради което е удобно тя да се използува за ориентиране на космическите апарати. Всевъзможни; сведения за Канопус, а след това и за хиляди други звезди започнаха да се използват от хора, които са твърде далеч от астрономията… Астрономически методи и инструменти се използуват за определяне координатите на изкуствени спътници на Земята, на междупланетни станции, за отъждествяване на спътниците, за изследване на нашата планета от спътници, на много от които са поставени телескопи, насочени надолу… От времето на Галилей и Нютон до XIX в. астрономията бе фактически лидер в естествознанието, понеже основните физически принципи и математични методи се развиваха именно при астрономическите изследвания. През XIX в. астрономията все по-често започна да използува резултатите от физическата теория и да заимствува от физиците също методи на изследване; в известна степен тя престана да бъде движеща сила на науката, престана да поставя загадки. Тъкмо от тогава води началото си отношението към астрономията като към «нещо в себе си», което се среща понякога и сега. Но с появяването на теорията на относителността, доказана с астрономически наблюдения, и на ядрената физика астрономията отново стана насъщна необходимост за физиците. Астрономически-

21

те открития през последните две десетилетия, които, от една страна, триумфално потвърдиха физическата теория (пулсарите), а, от друга страна, поставиха пред нея още нерешени проблеми (квазарите, активността на галактичните ядра, възможната нестационарност на групите галактики), отново извеждат астрономията на предния фронт на науката и не случайно много от големите физици сега се занимават предимно с нея. Някои астрономи говорят, че интерпретацията на наблюдаваните от тях явления изисква нова революция във физиката. Така или иначе по-нататъшният прогрес на физическата теория зависи и от успехите на астрономията. И все пак астрономията не е част от физиката. Тя е самостоятелна наука, със своя специфика, със своя огромна колекция от факти. Тя е необятна, както е необятна изучаваната от нея Вселена; всички методи на изследване, всички подходи и начини, съществуващи в естествените науки, намират свое приложение в един или друг дял на астрономията. С тази универсалност на нашата наука не може да се съревновава никоя друга. В нея намират своето място и най-големите абстракции на математиката и финесът на физическия експеримент, и задълбоченото съпоставяне и анализ на данните, и накрая просто тяхното натрупване и класифициране. Заедно с всичко това тя е наука за еволюира-

щия свят. И в това отношение астрономията е подобна на палеонтологията или на историческата геология. Във физиката резултатите от старите опити запазват само своето «историческо» значение, а пък в астрономията ценността на старите наблюдения расте с всяка изминала година. Животът на поколенията е само нищожно кратък миг от историята на звездите. Цялата история на човечеството от австралопитеците е стотна част от само една обиколка на Слънцето около центъра на Галактиката, десетохилядна част от живота му като звезда. Колко голяма е смелостта на хората, казващи — и то с основание, — че ние сега разбираме еволюцията на звездите; колко ли са по-смелите твърдения в историята на науката! Астрономията е призвана да даде на човека картината на света, в който той живее. От сияещия звезден скреж на фотографската плака започва правият път към висшата цел на човечеството — опознаването на създалата го Природа.Време е обаче да кажем за какво се ще говорим от тук на татък в тази рубрика. Ще разгледаме строежа на обкръжаващия ни свят на звездите и галактиките и за това, как хората стъпка по стъпка са навлизали в глъбините на Вселената. Тук ще става на въпрос за гората, а не за дърветата, за поведението, а не за физиологията на звездите; със свойствата на отделни обекти ще се занимаваме

БГ Наука Май 2006

Àñòðîíîìèÿ само дотолкова, доколкото те служат като средство за изучаване строежа на Вселената. Особено внимание е отделено на методите за определяне на разстоянията, които, ако не знаем, просто нищо не ще можем да кажем за природата на небесните

БГ Наука Май 2006

обекти. Приликата на звездите с нашето Слънце стана доказана само след като бе определено разстоянието до тях. Спорът за природата на спиралните мъглявини, който още помнят астрономите от по-старото поколение, днешните дебати за природата на

Àñòðîíîìèÿ

квазарите — всичко това са спорове за разстоянията. Тази рубрика е предназначена едновременно и за компетентни по темата и не толкова. Знания са необходими до толкова до колкото са изложени тук. 

22

23

БГ Наука Май 2006

Ãåîãðàôèÿ

Ãåîãðàôèÿ

КАРТОГРАФИЯ О

ще от съществуването си човек е почувствал необходимостта от картата. Той имал нужда от ориентация в обкръжаващия го свят, от това да знае къде има места за ловуване, богати пасища, съседни племена и т.н. Дори и първобитния човек е използвал някакъв примитивен вид карти. С разширяване на географските познания се усъвършенствали и картите. Така през вековете се създала и развила картографията. Човека на новото време използва картата в много от своите дейности. Ориентира се в непозната местност, определя разстояния между обектите, характеризира природния и стопанския облик на интересуваща го част от земната повърхност. Всичко това той постига бързо и точно от изобилието на информация, която може да ти даде географската карта.

КАРТОГРАФИЯ (лат.грц.) — наука за създаване, изучаване и разработване на общогеографските и специалните карти. Обект на картографията могат да бъдат цялата земна повърхност, материците, отделните държави, местностите, творенията на човешката ръка върху земята, гъстотата на населението, народностите,

БГ Наука Май 2006

картата и възпроизвеждане на картния оригинал. К. е тясно свързана с редица научнотехнически дисциплини, като геодезия, фотограметрия, география и др.

КАРТОГРАФСКИ ПРОЕКЦИИ

— начини за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, върху равнина, употребявани в картографията. Земната сфера или земният План на град, изработен на глинена плочкa, Мосопотамия, XV в. прд. н.е.

температурите, подземните богатства и т. н. Подразделя се на: 1) математическа картография, която си служи с математически методи за изобразяване на земната сфера, или земния елипсоид, чрез т. нар. картографски проекции и се занимава с тяхното изчисляване, с построяване на картографската мрежа от меридиани и паралели и др. условни линии, служещи за съставяне скелета на картите; 2) п р а к-т и ч е с к а К., която се занимава със съставяне, редактиране и оформяне на картите и разработване методите и техническите начини за попълване на мрежата от паралели, меридиани и др. условни линии с елементите от съдържанието на картите; 3) отпечатване, издаване на

Нормална цилиндрична еквивалентна прогресия

елипсоид не може да се изобрази напълно подобно върху картната равнина; налага се съобразно с условията да се приеме подходящ начин на

Нормална конична еквивалентна проекция (на Алберс

изобразяване или, все едно, да се подбере подходяща К. п. Както върху елемента от сферата или елипсоида, тъй и върху съответния елемент

24

ако полюсите на нормалната мрежа лежат в екватора, проекциите са трансверсални (напречни), а ако нормалната мрежа е в общо положение, те са наклонени, б) По характера на деформацията. При запазване на от картата се явяват две вза- мрежа. (Географската мрежа имно перпендикулярни посо- от паралели и меридиани се ъглите мащабът не зависи от ки, наречени главни посоки, нарича основна мрежа, а за- посоката и К- п. се наричат в които мащабът приема екс- въртяната географска мре- конформни. При запазване на площите К. п. се наричат еквива лентни. Ако липсва и конформност, и еквивалентност К - п. Се наричат афилактични. Най-важна е класификацията по вида на образите на нормалната мрежа. Тук се различават следните класове проекции: Нормална азимутална Напречна азимутална Наклонена азимутална конформна проекция еквивалентна проекция равно-промеждутъчна азимут алти — меридианите проекция са лъчи, а паралелите са концентрични окръжности; цилиндрични - меридианите са еквидистантни прави, а паралелите са успоредни прави, перпендикулярни на меридианите; конични — меридианите са лъчи, а паралели концентрични кръгови дъги, Нормална цилиндрична конформна Нормална конична конформна и др. Тук се имат прех вид из(меркаторна) проекция проекция ображенията на общите меридиани и паралели от нормалната мрежа. 

Нормална цилиндрична равно промеждутъчна проекция

Нормална конична равно промеждутъчна проекция

тремни стойности (максимум или минимум), наречени главни мащаби.Класификацията на К. п. може да се извърши по различни белези: а) по положението на нормалната

жа, която се изобразява по възможно най-прост начин, се нарича нормална мрежа.) Ако нормалната мрежа съвпада с основната мрежа, К. п. са директни (нормални);

25

БГ Наука Май 2006

Çîîëîãèÿ

Çîîëîãèÿ

МАСКИРОВКАТА на животните

Н

еобхватно разнообразие от форми и багри - това е първото нещо, което забелязваме, когато хвърлим поглед наоколо. Попрости и по-сложни форми, спокойни и ярки багри. Какво знаем за тайните, които крият те? Геометрията е клон от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури. Те имат различна форма—триъгълна, квадратна, трапецовидна, кълбовидна... Във физиката се говори за форми на съществуване на материята — газообразна, течна и твърда. Политиката се занимава с различните форми на управление на държавата. А какво се разбира под форми в зоологията? За физиката багрите, т. е. цветовете, не са нищо друго освен електромагнитни трептения с определена дължина на вълната.Химията изучава химичния състав на багрилата, на които предметите дължат цвета си. Изобразителното изкуство се интересува от емоционалното значение на багрите. В политиката багрите също не са без значение. Държавите и политическите партии използват цветовете като символи. А

БГ Наука Май 2006

какво представляват багрите на животните и какво е тяхното значение? Живите организми са нещо много по-сложно от геометричните фигури. Ето защо по-сложно стоят и нещата с тяхната форма. Същото се отнася и до тяхната окраска. Куче, котка, заек, лисица, петел — още от ранно детство се запознаваме с тях и дълбоко в нашето съзнание се запечатва убеждението, че светът е населен с различни видове животни. И че всеки вид има свои характерни белези, своя форма и окраска. Разбира се, животните се отличават и по белези, които не се виждат. Те имат различни изисквания към условията за живот, различна телесна температура и т. н. Това са белези, които нямат нищо общо с тяхната форма и окраска. Последните се възприемат само по зрителен път. Необхватното разнообразие от форми и багри е особено характерно за живата природа. То поражда у нас редица въпроси: Колко голямо е това разнообразие? Винаги ли е съществувало, а ако не, как и защо е възник-

26

27

БГ Наука Май 2006

Çîîëîãèÿ нало? На какво животните дължат формите и багрите си? Какво значение имат те за техния живот? И още много въпроси, разбира се, свързани с тези. Зоолозите означават като форми групи от индивиди, които се отличаван от други индивиди от същия вид животно по определени, сравнител, но постоянни белези. Две отделни форми от един и същ вид могат да се отличават само по своята окраска. С други думи окраската се схваща от зоолозите също като елемент на формата. Самата окраска понякога се състои от рисунки (петна или ивици), които също имат определена форма. Начинът, по който те са разположени

БГ Наука Май 2006

върху тялото, влияе върху начина, по който общата форма на животното се възприема от останалите животни. Независимо от това, че окраската, както и някои други качества, които се възприемат по зрителен път, например размерите, зоолозите схващат като елементи на формата, на места в текста думата форма се употребява в смисъла, в който се изполва в геометрията. Нека читателят не ни се сърди. В говоримия език често се случва една и съща дума ла се използува с различно значение. В някои случаи формата и окраската имат чисто физиологично значение за животните, които ги притежават. През лятото отиваме на море

не само за да си починем, но и за да получим тен. Колко скъпо заплащат нетърпеливите, които остават дълто на плажа още в деня на пристигането. Кожата им почервенява и започва да боли, появяват се мехури, после и рани. В същото време други от сутрин до вечер гордо показват под палещите лъчи на слънцето красивия си кафяв тен, без да се страхуват. Тъмният пигмент предпазва кожата им и тъканите под нея - от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи. Формата на тялото може да е свързана с изпълняването на определена служба. Това се отнася и до формата на отделните органи. Обтекаемата форма на тялото на повечето риби е подходяща за плуване във водата. Но животно с такава форма на тялото и с плавници вместо крака би се чувствало безпомощно на сушата. Никой от нас не си въобразява, че ще може да полети, ако размаха ръцете си като птица. Затова пък много птици с лекота прекарват във въздуха дни наред, без да кацат. А предните крайници на бозайниците (каквито са и хората) и крилата на птиците са органи с общ произход и със сходно устройство. За животните, които са надарени със зрение, формата и окраската на останалите живи същества представлява важна информация или сигнал за действие. Тя им позволява бързо да се ориентират в обстановката и ако е нужно — правилно да реагират. Това е котка, куче,

28

Çîîëîãèÿ топола — на нашия мозък са необходими само части от секундата, за да получи тази информация. Достатъчен е един поглед към предметите, които са привлекли вниманието ни. Наистина, зрителната информация не е единствената, която получаваме от заобикалящия ни свят. Предметите имат още много качества, които долавяме с други сетивни органи. Те могат да бъдат твърди или меки, да имат определен вкус и миризма. Специални чувствителни клетки, разположени по кожата, в носа или по езика, ни дават информация за тези им качества. Но зрителната информация има както за нас, така и за останалите животни, по-специално значение. Ако веднъж сме опитвали вкуса на лимона, вече знаем, че той е кисел. Достатъчно е само да го видим и в устата ни се отделя слюнка. С други думи, информацията, която получаваме по зрителен път, неизбежно се свързва в нашия мозък с цялата информация, която имаме от предишния си опит, получен чрез останалите сетивни органи. Много често зрителната информация е напълно достатъчна, за да вземем решение за действие. Така е и при животните, макар техният мозък да е с много по-ограничени възможности. Една котка взима веднага „своето решение”, щом само зърне мишката. Зрителната информация играе важна роля както в отношенията между

29

хищник и жертва, така и в сложните взаимоотношения между индивидите от един и същ вид, например в сложните йерархични отношения в стадо маймуни, а също и в отношенията между индивидите от различен пол. Някои животни притежават окраска, която ги скрива от погледа на врага. Такава е окраската на някои зелени видове птици, змии и жаби, който живеят по вечно зелените дървета в тропиците. Белият цвят на някои полярни животни и жълто кафявата окраска на пустинните обитатели имат също така защитно значение. Окраската на други животни предупреждава врага, че е по-добре да се откаже от намерението си да ги нападне. Животните, които притежават някакво ефикасно средство за защита — отровно жило, отровни кожни жлези или телесни течности с не-

приятен парлив вкус, имат ярка окраска, която се забелязва отдалеч. А има и животни, чиято форма и окраска представлява за останалите по-скоро дезинформация, отколкото информация, форма и окраска, която заблуждава противника. Има мухи и пеперуди, които по външен вид приличат на оси. Сигурен съм, че ако ги видите, няма да изпитате никакво желание да ги докоснете с ръка, макар да са съвсем безопасни. Формата и окраската са нещо характерно за всеки отделен вид животно. Ето защо относителна представа за богатството от форми и багри в животинския свят ще ви даде това списание в следващите броеве. 

БГ Наука Май 2006

Áîòàíèêà

ГЪБИТЕ Нашата природа е наистина „царствено разкошна”. Много са растителните видове, които населяват земята ни. Само висшите растения — мъхови, хвощови, плаунови, папратови, голосеменни и покритосеменни, са около 4000 вида. Като прибавим към тях и низшите растения — водорасли и лишеи, които са повече от 4000 вида, и гъбите, които също наброяват около 4000 вида, ще добиете представа за видовото богатство на нашата природа. Помислете си обаче колко често се случва да наричате заобикалящите ни спорови или семенни растения с най-общите понятия „цвете”, „трева”, „храст”, „дърво”, когато всяко от тях има свое име, свои особености, а може би крие в себе си и нещо полезно.

Н

е само видовото богатство е отличителна черта на растителния свят, който ни заобикаля. Много и разнообразни са също и съчетанията от различни видове, благодарение на което страната ни е покрита с толкова различни по видов състав ливади, пасища, храсталаци и гори. Тези съчетания се наричат съобщества и тяхното многообразие у нас се изчислява на около 1000 типа. Всички те образу-

БГ Наука Май 2006

ват естествената растителна покривка на България. На какво се дължи това растително богатство? Някога, преди милиони години, нашите земи били заселени с много богата и разнообразна растителност. От нея и до днес са се запазили няколко десетки видове растения, които се означават с понятието реликти. С течение на времето нашата растителност започнала да се обогатява и с видове, които прониквали постепенно от съседните области. От север и северозапад се разпространили видове, характерни за Средна Европа. От юг придошли заселници, чиято първа родина са земите край Средиземно море. От югоизток преминали някои малоазиатски растения, а от североизток — родственици на източноевропейския растителен свят. Така нашата страна станала същински „кръстопът”, в който се вливали растения от всички посоки на света и увеличавали богатството на природата й. А нейното богатство се умножавало и от въздействието върху нея на разнообразните условия, с които се отличава необикновено пъстрият релеф на страната ни. В растенията възниквали различни приспособления, обособява-

ли се нови белези в устройството на органите им. По този начин се появили много нови видове, непознати в други страни. Така възникнали растенията ендемити, които само сред висшите растения са повече от 150 вида. Ще се постараем в раздел на списанието да ви запознаем с повечето растителни видове така , че да можете да ги наричате с истинските им имена и да знаете какви свойства притежават.Кой са лековити и кой отровни.По какво да ги познавате и къде можете да ги намерите.Приятно прекарване из нашия растителен вят. Представата за гъбите ни идва главно от няколко ядивни и отровни вида гъби. Обаче са не само печурката, рижиката, сърнелата, манатарката, масловката. Гъби са и синьо-зелените плесени, и черните мухъли. Гъби са също и царевичната главня и житната ръжда. Към гъбите се отнасят и брашнестата мана и лозовата плазмопара. Гъби „карат” и тестото да се надига като живо, и гроздовия сок буйно да кипи. Но и те са само нищожна частица от невъобразимо голямото разнообразие от гъби на Земята. Миколозите (така се наричат специалистите, които изуча-

30

Áîòàíèêà ват гъбите) са описали досега около 100 000 вида. Гъбите са своеобразни организми във всяко отношение. Вегетативното им тяло е изключително просто и еднообразно устроено. То е известно под името мицел, или гъбичина, и представлява най-често паяжиноподобна система от тънки и разклонени безцветни нишки — хифи. При някои гъби хифи-те са дори без напречни прегради и образуват мицел, който видимо е изграден от една единствена гигантска клетка. При други гъби (те са мнозинство) хифите са разделени с напречни прегради на клетки и образуват многоклетъчен мицел. А има и гъби (такива са например дрождите), цялото вегетативно тяло на които се състои само от една микроскопична клетка. И нито едно „зрънце” хлорофил не може да се намери в клетките на която и да е от тези 100 000 вида гъби. Ето защо в сравнение с растенията гъбите не са в състояние да се изхранват самостоятелно чрез фотосинтеза. Те живеят или като сапрофити — използуват за храна главно мъртви растителни и животински остатъци (образно казано, задоволяват се с остатъците от богатата трапеза на природата), или като паразити — нападат живите растения и животни. За разлика от еднообразието и простотата в устройството на вегетативното тяло при гъбите се наблюдава изключително разнообразие в начините на размножаване и

31

в органите, чрез които то се осъществява. Гъбите се размножават чрез разкъсване (естествено или изкуствено) на мицела им или чрез разпадане на хифите на отделни членчета, всяко от които се развива , в нов мицел. Размножават се също и чрез пъпкуване. Безполовото им размножаване се осъществява с помощта на различни типове спори, които се образуват или направо от мице-

ла, или в специални органи — плодни тела. Много видове гъби през време на жизнения си цикъл образуват по няколко типа спори и по няколко типа плодни тела. Тъкмо тях мнозина погрешно смятат за „цялата” гъба. Гъбите са широко разпространени навсякъде по Земята, където има и други организми. Те не могат да съществуват сами. Най-много и най-разнообразни гъби се

Áîòàíèêà срещат във влажните гори. Гъбите играят изключително важна роля в кръговрата на веществата в природата. Заедно с бактериите те разлагат остатъците от измрели растения и животни до попрости органични вещества и до неорганични съединения. По този начин те обогатяват почвата, правят я поплодородна. Извънредно голяма е ролята на гъбите и в живота на човека. Около 10 000 вида от тях (някои твърдят, че са дори 25 000) са коварни паразити. Те нападат главно цветните растения и причиняват или загиването им, или нарушават тяхното нормално развитие, като ги изтощават и така ги правят лесна плячка за други вредители. Жертва на гъбите паразити често стават и културните растения в полята и в зеленчуковите и овощните градини. Гъбите паразити не щадят и животните, и човека. Причиняват им множество тежки и понякога трудно излечими болести, които са известни под общото име микози. Не са малко и гъбите сапрофити, които се настаняват по готовите продукти от растителен и животински произход, причинявайки мухлясването и плесеня-сването им. Те не щадят дори книгохранилищата, складовете за обувки и за други кожени изделия. Големи са също щетите, които многобройните видове паразитни и сапрофитни гъби причиняват на горското стопанство и на дървопреработващата промишленост.

БГ Наука Май 2006

Едни от тях нападат живите дървета и водят до преждевременното им загиване. Други се заселват по още необработените дървени трупи или по вече обработената дървесина, разрушават ги и ги правят негодни за използуване. Човек има обаче и много приятели сред гъбите. Такива са например дрождите (квасните гъбички), които се развиват бързо и в големи количества в разтвори, богати на захари, и предизвикват спиртната ферментация. На тях дължим бухналия вкусен хляб (маята за хляб не е нищо друго освен пресовани и пакетирани дрожди). Същите гъбички предизвикват и ферментацията при производството на бирата и затова ги наричат по-често бирени квасни гъбички. На винената квасна гъбичка пък се дължи ферментацията на гроздовия сок и превръщането му във вино. Приятели на хората има и сред плесеновите гъби. Именно някои видове от тях придават особения вкус на сиренето рокфор и камамбер. На тях дължим и чудодейното лечебно свойство на пеницилина, благодарение на който милиони жители на Земята ежегодно се спасяват от смърт. Не е малък и броят на ядивните гъби, с които хората обогатяват и разнообразяват трапезата си. Ще се постараем да ви покажем повече видове, който да запомните и познавате в ежедневието си.

Обикновена Манатарка Постоянното местожителство на обикновената манатарка са горите — старите широколистни (дъбови, габърови, букови или смесени) и иглолистни (борови, смърчови или смесени) гори. Външните белези на манатарката са твърде непостоянни. Едни от тях се променят с възрастта, други с промяната на условията, при които живее. Тя расте по-бавно от другите гуглести гъби. (Така се наричат гъбите, плодните тела на които наподобяват гугла или шапка, издигната на пънче или краче.) В началото пънчето изпреварва значително в растежа си гуглата. Затова младата гъба изглежда някак ненормално развита, дори уродлива — с малка топчеста главичка върху едно добре охранено тумбесто пънче. Но това не продължава дълго. Постепенно гуглата също израства, разтваря се и след някой и друг ден ще видите гъбата вече напълно развита — с гугла като бухнала погача (затова някъде й казват самунка) . Понякога гуглата достига размерите на слънчогледова пита, разположена е върху мощно, обикновено с форма на бухалка, пънче, което при някои по-едри екземпляри стига до двадесетина и повече сантиметра височина и десетина сантиметра дебелина. Най-често гуглата на обикновената манатарка има размери от 4 до 20 см, издигната на пънче, високо

32

Áîòàíèêà от 7 до 12 см и дебело от 2 до 6 см. Цветът на гуглата зависи от условията, при които расте манатарката. По добре осветени места ще срещнете манатарки с вишневочервено или тъмнокафяво до почти черно оцветени гугли. Гуглите на израслите на сенчести места манатарки са обикновено светлокафяви до светлоохрени или сиво-бели до

те са бели или белезникави, по-късно започват да жълтеят и при най-старите екземпляри стават жълто-зелени. „Месото” на гъбата обаче не променя цвета си. То си остава бяло (много рядко слабо розово) и при разчупване или нараняване нито посинява, нито позеленява. И все пак най-сигурният белег, по който безпогрешно ще

сподобна мрежа, но при тях тя е образувана от червени жилчици. Такъв е случаят с набедения отровен двойник на обикновената манатарка — дяволската. Но тази гъба се отличава от обикновената манатарка и по много други белези. В средата нейното пънче е керемидевочервено, а отворите на тръбичките на плодното й тяло са жълточервени до кървавочервени. И при нараняване бързо посиняват. Превъзходните вкусови качества и много приятният гъбен аромат на обикновената манатарка, съчетани с възможностите да се приготвя за ядене по различни начини, са й осигурили първото място сред ядивните гъби.

Обикновена Пенчушка

почти бели. В млада възраст гуглата на обикновената манатарка отгоре е гладка, с опъната кожица. Със застаряването обаче повърхността й постепенно се набръчква и накрая вече ще я видите напукана като изсъхнала тиня. С израстването и застаряването на манатарките се изменя също и цветът на тръбичките в плодното тяло. Отначало

33

разпознаете обикновената манатарка, е ясно видимата отблизо мрежа от изпъкнали белезникави жилчици по повърхността на пънчето й. Нито една друга гъба, дори когато по всички останали белези прилича на обикновената манатарка, няма по пънчето си точно такава белезникава мрежа. Единствено пънчето на някои нейни сродници е

Постоянното местожителство на обикновената пънчушка са горите — и широколистните, и иглолистните. Плодните й тела се показват обикновено в основата на старите пънове, и то винаги по много заедно, събрани в големи кичури. В тези случаи гъбарите казват „расте на тумби”. Често ще видите кичури от плодните и тела и в основата на живите дървета, около живи храсти, и то не само в горите, а и в овощни градини, в малинови насаждения, дори в картофени ниви, засадени на мястото на изсечени наскоро гори. Където и да срещнете обаче обикновената пънчушка, лесно ще я разпознаете, макар

БГ Наука Май 2006

Áîòàíèêà че някои от външните й белези са доста променливи, например размерите на гуглата й — от 4 до 10 см. Непостоянен е и цветът им. Гуглата на някои екземпляри отгоре е охрена или медночервена до ръждивокафява, на други — възкафява до възсиво-жълта или светлокестенява до охрено-кестенява, на трети — жълто-кафява. Пънчето е високо от 5 до 12, но поняко-

роко пъпче. Гуглата винаги (изключение правят само гуглите на най-старите екземпляри) е покрита с тесни и дълги люспици — саждивокафяви в основата, а към върха по-бледи. При съвсем младите, току-що показали се гъби люспиците са изправени и гуглите изглеждат мъхнати, а на пипане меки, кадифени. Пластинките по долната страна на гуглата — радиал-

га и до 20 см. То е също ту жълтеникаво, ту кафеникаво, ту саждивокафяво. Обикновената пънчушка има обаче няколко белега, по които безпогрешно може да се отличи от всички останали гъби. Докато е млада, гуглата й е сводесто изпъкнала, но със стареенето се разтваря и става почти плоска. Само краищата й остават подвити (те са набраздени по ръба) , а в средата й се запазва ши-

но разположените плочици1 , са белезникави при младите екземпляри. Със стареенето на гъбите пластинките постепенно променят цвета си и от белезникави стават кремави, после придобиват бледокафяв цвят с червеникав оттенък. Накрая те изглеждат бели, защото се покриват с бял браш-нест налеп от узрелите спори. Сигурен отличителен белег на обикновената пънчушка е също пръстенче-

БГ Наука Май 2006

то на пънчето — бяло ципесто пръстенче, което се намира малко под гуглата. Като отровен ,,двойник” на обикновената пънчушка найчесто се посочва горчивата, или отровната припънка, поизвестна като лъжлива пънчушка .Но само начинаещ гъбар може прибързано да обърка двете гъби. Лъжливата пънчушка също расте на големи кичури по стари пънове и гнили трупи и отдалече може да се сбърка с обикновената пънчушка. Освен това и по размери двете гъби са почти еднакви. Гуглата на горчивата припънка обаче отгоре е зеленожълта или сярно- до лимоненожълта (такива са и пластинките й) , само върхът й е керемиденочервеникав. Лъжливата пънчушка е гола и гладка, няма люспици, а пънчето й (то има цвета на гуглата) не „носи” пръстен под гуглата. Когато все пак се усъмните дали пред вас се намира обикновена пънчушка или горчива припънка, помиришете гъбата. Ако е горчива припънка, ще ви лъхне силна неприятна миризма, а ако е обикновена пънчушка, ще усетите приятен гъбен аромат. Поради двойствения (сапрофитен и паразитен) живот, който води обикновената пънчушка, различно се оценява и стопанското й значение. Гъбарите я смятат за добра ядив-на гъба и са доволни, когато масово се появява. Учените-лесовъди и фитопатолози (специалистите,

34

Áîòàíèêà които изучават болестите по растенията) смятат обикновената пънчушка за вредна гъба, която унищожава горите, разрушава дървесината на живите дървета, причинява заболяване на някои културни растения.

пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая тъмПолска печурка ношоколадовокафяви до черно-кафяви. Полската печурка е популярПънчето на полската печурна гъба, извънредно широко ка няма особени белези. То разпространена из цялата е бяло, с форма на колонка, страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. И ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, помалка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сивокафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепвисоко от 4 до 8 см, плътно и кава. Най-сигурният белег, при най-младите екземпляпо който може безпогрешно ри носи бял ципест пръстен. да се познае полската печурТой обаче е нетраен и при ка, е цветът на пластинките по-възрастните екземпляри по долната страна на гуглата от него не остава и следа. й. Почти веднага щом гъбата Единственият важен белег на се покаже над земята, макар пънчето на полската печурка да е още кълбовидно свита,

35

е, че няма в основата си бяло торбичковидно образувание. Винаги когато специалистите описват полската печурка, я сравняват с бялата мухоморка като неин двойник или като сходен вид. Някои прибавят и зелената мухоморка .Наистина в съвсем млада възраст, когато току-що са се показали и още изглеждат като малки бели топчици, тези гъби приличат външно на полската печурка. Затова начинаещите гъбари могат

да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка и да създадат твърде много грижи на лекарите, защото и двете мухоморки са смъртоносно отровни. Достатъчно е обаче да се разчупи свитата на кълбо гугла и да се види

БГ Наука Май 2006

Áîòàíèêà цветът на пластинките. Ако са нежнорозови, това вече е сигурно доказателство, че откъснатата гъба е печурка. При бялата или зелената мухоморка пластинките са чисто бели и остават такива докрай. Полската печурка има много съперници по вкус и по аромат сред гъбите. Главните й съперници са пак печурки-червенушки. Техните пластинки също отначало са бледоро-зови, а после стават червеникавокафяви до черно-кафяви и черни като сажди. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с някой друг вид печурка. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка (карболката) . Тя единствено от гъбите-червенушки не се яде, но лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи гуглата й или основата на пънчето.

които лесно ще я отличите от всички останали пластинчати гуглести гъби, включително и от най-близките й родственици. Нейните плодни тела се надигат по много едновременно, затова винаги ще ги видите да растат в гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на- купчини от заоблени камъчета. Гуглите им отначало (когато току-що са се показали) са продълговато яйцевидни. Много скоро обаче те израстват, покривалото, което в началото свързва краищата им с пънчето, се разкъсва и те се разтварят.

ребристо надиплени) . Отгоре в началото са сиво-бели или сиви до сиво-кафеникави и са голи, с изключение на „темето”, което е покрито с дребни кафяви люспи. То е и потъмно. Със стареенето обаче гуглите стават сиво-синкави, после краищата им започват да почерняват, нацепват се лентовидно и се завиват нагоре. Едновременно с това и пластинките, които отначало са белезникави, потъмняват, а накрая почерняват и заедно с цялата гугла постепенно се втечняват. След известно време на мястото, където е

БГ Наука Май 2006

и чернилна гъба. Но и трите имена на тази гъба не са народни. Нашият народ я нарича просто торна гъба. Точно това значи и научното име на рода. То произлиза от гръцката дума копрос, която означава тор. Ето защо на нея най би й подхождало името сива торница. Дали защото външният й вид не е много привлекателен, или защото най-често расте по неугледни места, но дори опитните гъбари рядко посягат да откъснат сива копринка за ядене. Докато е съвсем млада, тя може да се яде, макар че не притежава високи вкусови качества и е без аромат. Но тя е враг на алкохола и на кафето и причинява тежки отравяния, ако се яде след употребата им. Затова в някои страни я наричат противоалкохолна гъба.

Рижиката е с оранжево-червено до керемиденочервено обагрена гугла, изпъстрена с многобройни по-тъмни кръгове, а месото й е белезникаво до оранжево. На местата, където се разчупва, то бързо позеленява и по него избиват капки гъст млекоподобен оранжево-червен сок, откъдето идва другото й име — червена млечница. Плас-

А размерите й се колебаят в широки граници. Ще срещнете рижики, които не са поголеми от петстотинкова монета, но ще видите и рижики, които са по-големи от чинийка за салата. Единствената гъба, на която рижиката прилича и с която би могла поради недоглеждане да се сбърка, е пак млечница. Нарича се лъжлива, или

тинките на рижиката (те са яркооранжево-жълти), както и пънчето й, което е малко по-светло обагрено от гуглата, при нараняване или разчупване също отделят млекоподобен оранжево-червен сок и също позеленяват. Самата гугла в началото, когато току-що се е показала над почвата, е плоска с подвит и слабо мъхест ръб. С израстването тя се разтваря все по-широко, но в средата остава винаги по-плитко или по-дълбоко вдлъбната. Ето защо миколозите характеризират формата й като широко фуниевидна до седловидна.

отровна, млечница. Известна е и като мъхнатка. Гуглата на тази отровна млечница отгоре е мъхната и ръбът й е гъсто покрит с дълги лъскави власинки. Освен това при разчупване или нараняване нейното месо и пластинките й не позеленяват както при рижиката и млекоподобният сок, който се отделя от наранените места, е наистина бял като мляко, а не оран-жевочервен. По аромат рижиката отстъпва на някои гъби, но на вкус има малко съперници. 

Рижика

Сива копринка. Торища, ниви, градини и ливади, торени с оборски тор, и всички други места, където минава, пасе и лагерува добитък — това са местата, по които през цялото време от средата на пролетта до късна есен можете да видите сивата копринка. Ще я откриете също и около изгнилите пънове из сечищата и в редките гори, около тополите и върбите в речните долини. Ето някои от по-характерните външни отличителни белези на сивата копринка, по

Áîòàíèêà

Тогава ще видите гуглите на сивата копринка като камбанки или като полуразтворени чадърчета, най-често с диаметър от 5 до 8 см, издигнати на бяло пънче, високо от 10 до 18 см. Гуглите имат надлъжни бразди (изглеждат

расла сивата копринка, ще видите или черна каша, или само засъхнало черно петно, останало сякаш от разлято черно мастило или черен туш. Това е дало повод тя да бъде наречена с две други имена — мастилена копринка

36

Постоянното местожителство на рижиката е в иглолистните гори и в хвойновите храсталаци около тях, все едно дали са естествени, или са изкуствено създадени и къде се намират — край морето или високо в планините. Рижиката се чувствува добре навсякъде в тях. Тя се показва над земята през черешово време. С настъпването на летните горещини обаче спира развитието си, за да го поднови с още по-голяма сила след първите есенни напоителни дъждове. След това продължава да расте до първите мразове.

37

БГ Наука Май 2006

• БЕЗПЛАТНО ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ •

ÁÃ

Бро й 1, 2006 Българ ско спис ание за на ук а и те хник а

ÍÀÓÊÀ www.bg-science.info

www.bgscena.com

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ ЗАЩО Е НУЖНА АСТРОНОМИЯТА? КАРТОГРАФИЯТА МАСКИРОВКАТА НА ЖИВОТНИТЕ ГЪБИТЕ

АВСТРАЛОПИТЕК Първият човек!