Българска Наука 65 by Българка Наука

Наука Българска

И ! Ч Е У А ЕЧ Н В О П

Март 2014

www.nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Брой 65

http://nauka.bg

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука брой 65 2

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

http://nauka.bg

Режисьор Борис Грозданов

(Не)обикновените животни Чавдар Черников (Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотношенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак мисля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското царство.

Търсете книгата в книжарниците!

сп. Българска Наука брой 65

чай Поръ а т Книга Сега!

3 http://nauka.bg Издателство “Българска Наука”

В този брой! Топ MBA събитие в София – 40

Весели и не толкова весели наблюдения за тъжното състояние на българската наука – 14

БГ Наука е създадено

от Росен и Петър Теодосиеви, автори на популярния български портал за наука, история и технологии www.nauka.bg

Интервю с Гергана Димитрова - културолог и театрален режисьор – 42

сп. Българска Наука брой 65

БГ Наука може да се

използва като учебно помагало по история, физика биология и т.н. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане.

БГ Наука е безплатно,

защото знанието трябва да достига до всеки.

БГ Наука е електронно

издание, за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

http://nauka.bg

Сдружение „Форум Наука“ участва в европейски младежки обмен „Better together” в Полша – 49

В този брой!

Пътят до Сан Стефано и прелиминарния мирен договор - 68

Рим и германските племена - 90

Българските острови в Черно море - 157

Лисиците - 104

сп. Българска Наука брой 64 65

Стеганография - 172

“Хормонът на любовта” и социалните мрежи - 180

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65 6

1913.nauka.bg http://nauka.bg

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

Нови статии – Нови книги

акто знаете, науката прави всекидневни открития, които все по-често се публикуват под формата на интересни новини и разработки. В списанието и сайта „Българска наука” има място за тези публикации, които ще могат да достигнат и до хората, които не работят в областта на науката. Знаете, че списанието и сайтът са плод на доброволна и дългогодишна работа и всичко, което се случва тук става само с наши лични усилия, време и енергия. И именно в тази връзка, имаме нужда от вашата подкрепа за превод на тези научни материали, а в замяна предлагаме цял списък с „книжни” подаръци.

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG

Всеки, които изпрати статия или превод на новини или изследвания от сферата на науката ще получи една от новите книги. Повече информация за заглавията може да намерите в раздела: нас: http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=174 сп. Българска Наука брой 65

Контакти: Skype: BG-Science meil: admin@nauka.bg

http://nauka.bg

НАУКА

Софийски фестивал на науката

офийският фестивал на науката

сп. Българска Наука брой 65

се провежда ежегодно през месец май и е сбъдната мечта на много хора. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува. Събитието е част от Културния календар на столицата и се провежда в Театър София и специално изградени шатри в парка Заимов около театъра. В програмата можете да откриете по нещо интересно за всяка възраст, професия или занимание. Основан през 2011 г. от Британски съвет и форум „Демокрит” под патронажа на Министерството на образованието и науката, още с първото си издание фестивалът спечели многобройни почитатели. Той е единствен по рода си в България и се провежда с подкрепата на Столична община, и много партньори.

През 2014 г. фестивалът ще се проведе от 8 до 11 май. Специален гост за откриването на фестивала ще бъде проф. д-р Робърт Уинстън – лекар, експерт по човешката репродуктивност, микрохирургия и различни техники на репродуктивната хирургия, включително лечение на стерилитета, едно от водещите име-

http://nauka.bg

на в областта на политиката за наука, научна етика, популяризирането на науката, в това число и като автор на множество книги и филми по БиБиСи (напр. „Човешкото тяло“) . Сред чуждестранните гости ще бъде и проф. Франк Бърнет – първият британски професор по комуникация на науката и доктор по невроендокринология, ще гостува със своето най-ново шоу „Запознай се с мозъка си“. Той ще направи и майсторски клас за журналисти. Сред българските презентатори на фестивала ще бъдат някои от звездите на конкурса „Лаборатория за слава Famelab“, както и изявени учени. Те

НАУКА

подготвят събития за деца и възрастни, както и практически демонстрации, в които всеки ще може да се докосне до науката. Софийският фестивал на науката е част в Културния календар на столицата и се провежда под патронажа на МОН, в партньорство с университети, БАН, медии и компании със собствена изследователска и развойна дейност. Съ-учредител е на Българската фестивална асоциация, а през 2013 г. получи награда „Златно перо“ за принос към културата.

сп. Българска Наука брой 65

Уеб сайт: www.sofiasciencefestival.bg

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

Весели и не толкова весели наблюдения за тъжното състояние на българската наука

Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

ПИСАНИ ПО ПОВОД НА НАЦИОВАЛНАТА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ДО 2020 Г.

сп. Българска Наука брой 65

и съдържащи 46 весели наблюдения, 14 наблюдения от тези, дето, смущават веселието, две тотални глупости в текста на стратегията, 20 неща, които трябва да има в една такава стратегия, 6 разсъждения за това, каква трябва да бъде научната политика на държавата, 1 весел закон и 1 сън в зимна нощ свързан с що годе оптимистична теория за българския елит.

Ледени размисли в една топла германска февруарска вечер. И тъй ето ме пак в Германия. Далеч от българския хаос, си върша спокойно научната работа. По един сателитен канал дават по 2 серии на ден от Game of Thrones, та получавам и нагледни

http://nauka.bg

уроци по средновековна политика, които са не по-малко приложими и днес. Февруари е учудващо топъл – в други години по това време не беше 15 градуса, а температурата бе толкова ниска, че Елба замръзваше. Хубавото февруарско време подпомага работата и ми освобождава време да мисля и за други неща. Например затова, каква е разликата между науката тук и у нас. Защо тук от мене се очакват само научни резултати и хората са доволни, когато тяхната младеж може да научи нещо от мен, а у нас съм „феодален старец” който „само събира пари от заплати, пие кафе и си клати краката”. Националният елит може и да ми се намръщи, че му напомням тези думи на един катастрофално провалил се самозванец, довел хората дотам, че да се самозапалват, но къде беше този елит, когато същият юнак размахваше постни пици за народа, а той си живееше в прясно ремонтирани резиденции. Това няма как да бъде забравено, как-

то и това, че същият този си имаше за приятел един министър, който назначи анголски „професор” във Фонда за научни изследвания и парите за наука отидоха по скандален начин в „честни бизнеси”, които нямат нищо общо с науката. Как да сравняваш това със ситуацията в Германия, където току що един министър си отиде, само защото предупредил шефа на една партия да не издига много един човек, защото срещу него се води разследване. Явно, стратегията за развитие тук е една, а у нас – друга. Същото се отнася и за стратегията за развитието на научните изследвания. И нека тогава да разгледаме българската национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020. И като я пообсъдим и посочим слабостите и, ще кажем няколко думи за това какво трябва да има в една стратегия и как на други места научните изследвания са приоритетна политическа цел – ама наистина, а не на думи. Весел прочит на националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. Годината е 2014 и това е почти по средата на периода от 2010 до 2020 г., нали така. Положението в българската наука е трагично и съществена вина за това има както изплувалият и напенил се на обществената повърхност „елит”, от който някога се е възмущавал още Чърчил (и много оттогава не се е променило), така и политиката в областта на науката и иновациите. А в основата на тази политика трябва да е нацио-

налната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. Добре е известно, че аз съм един от тези, които писмено и устно критикуваха тази стратегия в последните 4 години. Не защото имам зъб на някого или пък се натискам да правя кариера (ако се натисках, щях да си мълча и повярвайте ми, това щеше да бъде добре оценено и възнаградено). Причината е друга – покрай другото, аз съм специалист по математическа социална динамика и математическа икономика. И като такъв, ми е трудно да наблюдавам как маршируващата глупост и некадърност разбиват българското общество и наука. Ето защо, когато се пласира поредната откровена глупост за развитието на българската наука и то с апломб за непогрешимост, отбелязвам тая работа ей така, за поколенията. Но стига за това. По-долу ще обоснова тезата, че съществени части от стратегията за научни изследвания са написани така, че българската научно – иновационна система със сигурност ще бъде тотално разбита, ако не се предприемат мерки веднага. Не че се надявам, че нещо ще бъде направено. Нито пък съм уверен, че тази стратегия може да се поправи. Просто ще ви разкажа, защо смятам, че тази стратегия не струва и още ще ви разкажа за някои работи дето трябва да ги има в една стратегия за развитие на научните изследвания. Не се впрягайте много – приемете долния текст като философско разсъждение на 48-годишен „феодален старец”, който „си клати краката и си пие кафето” в кабинета си в един от герман-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

ските Макс-Планк институти в тази топла февруарска вечер. И понеже в тези институти нищо не се разбира от „науката”, в която майстори са анголските „професори”, то долните разсъждения ще предизвикат само смях у „сериозните хора”, управляващи и направляващи българската наука „от победа към победа” и „от светло настояще към сияйни бъднини”. И тъй нека започна с нещо весело, а именно, че гнойните рани на заложените в стратегията погрешни принципи и политики започнаха здраво да миришат особено през миналата година. Преди да продължа нека да кажа, че в стратегията има и малко на брой правилни според мен положения. Което показва, че сред писалите я има и хора, които разбират от науката тъй както я разбирам аз. Ще ми се сред тия хора да са и съответните администратори от МОНМ, а също и част от учените. Голяма част от стратегията обаче отразява идеологическите виждания на некомпетентни хора, които докараха не само нашата държава, но и целия свят до огромна криза.

ман, а стратегия. Весело наблюдение №2: Като чете човек стратегията, получава чувството, че целевата група не са БАН, университетите и другите научни организации, а бизнесмените. Да не би пък с това да се цели парите за наука да се насочат за „усвояване” от юридически и физически лица без научен капацитет ? Дали пък не може тази стратегия да се преработи така, че целевата група наистина (а не само на книга) да са научните организации и университетите.

Весело наблюдение №3: Цел номер 2 на ЕС изисква 3% от БВП инвестиции в научна и развойна дейност. Такова нещо изобщо не се залага в тази стратегия. Може би пък ако искаме да дръпнем трябва да заложим поне 2.5% като поне 1.5% трябва да дойдат от държавата. Поне, защото българският бизнес няма да може да вложи 1% в истински научни изследвания (а не в клинични и други тестове, които бизнесът обявява за научни изследвания. Толкова е весело – някои отчита нещо си като научни изследвания, друг пък Веселите наблюдения на Вита- му вярва. Само дето с лъжи няма да нов стигнем доникъде). След този кратък увод преминавам към веселия анализ на стратегия- Весело наблюдение №4: Е, имаме та. си стратегия. Но я вижте, каква част от БВП се отделя за наука. Като се замисВесело наблюдение №1: Стратеги- ля насред веселието – вече 25 години ята е пълна с излишни изрази. Текстът се източва кръвта на българската науможе да се съкрати значително без да ка. Тук никакви сладки приказки, засе загуби нищо по същество. 40-45 писани в стратегия няма да помогнат. страници са достатъчни. Това не е ро- Друго трябва да се направи.

http://nauka.bg

НАУКА

Весело наблюдение №6: Цел №5 на 1-ва страница няма отношение към развитието на научните изследвания. Не трябва на учените да се прехвърлят задължения, които са задължения на други части на обществено-икономическата система. Може би пък в стратегията за научни изследвания от целите на ЕС на 1-ва страница трябва да останат тези, които имат отношение към научните изследвания и тяхното развитие. Наблюдение №1 от тези, дето смущават веселието: На стр. 2 в Весело наблюдение №7: на стр. стратегията пише, че държавите, кои1 от стратегията не е подчертано кои то имат високи равнища на инвеснаучни изследвания са основно кон- тиции в научна и развойна дейност, курентно предимство. А дали пък не демонстрират и висок икономически може да се запише както в документи- растеж и увеличаващ се дял на световте на развитите държави: ния пазар на знания и иновации. Е, „При реализирането на тези цели като е така, каква са тая цел за 1.5% от фундаменталните и приложни БВП инвестиции в наука у нас? Дали научни изследвания и иновациите да не напомня, че по-горе предлагам повече от всякога са основно конку- целта трябва да се смени – поне 2.5% рентно предимство в глобалното ико- до 2020 г. номическо състезание…”. Може, но не се записва. Защо ли? Ами защото ве- Весело наблюдение №9: На стр. 3 роятно на някои им е весело да гледат от стратегията пише, че България изогнойните рани по все по-измършавя- става по отношение на инвестициите в ващото и загиващо тяло на българска- НИРД. Не пише обаче защо изостава. та наука. Все някой е виновен нали? Ах, каква еретична мисъл ми дойде в главата. Весело наблюдение №8: В стра- Веднага трябва да я изхвърля оттам,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Весело наблюдение №5: Цел 3 на 1-ва страница в стратегията е формулирана много лошо. Оригиналната формулировка на ЕС не е такава. Е, поне може цел №3 да се формулира както е формулирана в документите на ЕС.

тегията пише, че страните от БРИК и други (между които и Япония) ще надминат по БВП 6-те най-развити (между които пак Япония). Защо ли пък да не ви кажа: хайде да не бързаме толкова да отписваме САЩ, Германия, добрата стара Англия, Франция, Китай и Япония). Тези приказки, кой кого ще изпревари ще се видят към 2050 година. Те нямат отношение към стратегията. Каквото има отношение, е че тези от БРИК масивно инвестират в истинската наука (а не в дискурси на бельо и други такива). Затуй и се развиват бързо и могат например да отделят все повече пари за пропаганда на достиженията си и другите си забележителности чрез хуманитарните си науки например.

НАУКА

че току виж прокарала път на други еретични мисли, като например, че вследствие на следване на погрешни и вече доказано пропаднали икономически идеологии България изостава по отношение на инвестициите в НИРД. Истината обаче май не е никак смешна. Затуй – да караме напред.

сп. Българска Наука брой 65

Весело наблюдение №10: В стратегията пише, че фиг. 3 показва бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД. Ех, сега. Всеки начинаещ в статистиката знае, че нещо, което е почти 0, нараства много бързо като процент. И пак си остава малко, нали. Освен това – какво ли бизнесът у нас нарича научни изследвания. Дали пък ако се направи сериозен анализ, няма да излезе, че голяма част от тъй наречените научни изследвания не са никакви научни изследвания по същество. Като си чеша брадата, ми идва наум веселата мисъл, че само четвъртокласен политик може да се опитва да се измъква с такива номера и то само в страни, където няма достатъчно разсъдливи хора. Дали пък с тази стратегия не правим за смях българските политици и българската държава в очите на чуждестранните дипломати у нас и оттам в чуждите страни?

Весело наблюдение №11: Следват целите на стратегията. Върти ми се една такава мисъл из главата: дали пък тази стратегия не е провал. Ето, почти половината време до 2020 г. мина. По коя от целите барем е направено нещо съществено? Май няма нищо съществено направено по формулираните

http://nauka.bg

цели. Нито национална научна политика е формулирана, нито се прави нещо за построяване на общество на знанието, а за нарастване на дела на екотохнологиите в националната икономика хайде въобще да не почваме да говорим. Тогава защо не вземе да ги преформулираме тези цели? Образно казано - българската наука е на смъртно легло и трябва първо да се спаси, а после да се приведе в състояние да тича и да гони и да стига бързо бягащи цели. Наблюдение №2 от тези, дето смущават веселието: На стр.4 от стратегията пише, че стратегията осигурява стабилна рамка за развитието на изследователските институции и на научната и иновационната дейност в България за следващите 10 години. Да се чудиш тук, да се смееш ли или да плачеш. Нищо такова не се случва. Друго се случва - разсипване и унищожение на българската наука и криминално „усвояване” на парите за наука. Весело наблюдение №12: На стр. 4 от стратегията пише, че стратегията е разработена с разбирането, че научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са двигател на съвременната икономика в модерните общества. Възниква весел въпрос: ами като е така, защо бе разсипан БАН – основния център на научни изследвания в България? Дали пък БАН не трябва да се разсипе, та парите за наука трябва са се „усвояват” от организации, които нямат нищо общо с науката.

НАУКА

Весело наблюдение №14: На стр. 4 в стратегията пише, че в международен план стратегията отразява стремежа на България за повишаване на инвестициите в науката и технологичното развитие до 3% от БВП. Как му се викаше на това от една страна да пишеш, че се стремиш към 3%, а от друга страна да залагаш 1.5%. Доста веселяшко е и да чакаш по-голямата част от това да дойде от частния бизнес. Няма да дойде. Ами като не можем да стигнем 3%, признайте си. С 1.5% на книга няма да постигнете нищо. С наистина отделени и правилно разпределени 2.5% ще постигнете доста.

Весело наблюдение №15: на стр. 5 в стратегията е написано – включване на частния сектор в научно-иновационните процеси. Като се замисли човек, навсякъде при нормалния капитализъм частния сектор е един от Наблюдение №3 от тези, дето сму- двигателите на научно-иновационнищават веселието: На стр. 4 от стра- те процеси. И веднага възниква въпро-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Весело наблюдение №13: На стр. 4 в стратегията пише, че предимство се дава на програмното финансиране. В настоящите условия, това е страхотно веселяшко изпълнение и както се видя тоя подход е пълен провал – едни пари бяха „програмно” и скандално усвоени без никаква полза за науката и обществото. Само откровен веселяк може да заложи на предимство на програмното финансиране при умираща национална наука. А може би пък, друг подход да трябва тук. Като например първо да се гарантира финансиране над прага на минимално необходимата за съществуване на науката (за институционално финансиране говоря). Чак след това с програми държавата може да гони внимателно подбрани приоритети.

тегията пише, че ще има концентрация на публични ресурси и инвестиции в научни институции със съществуващ капацитет в приоритетни научни области и потенциал за тяхното по-нататъшно модернизиране. Дали няма да е много весело да се запитам – ами като е така, защо няма концентрация на ресурси в БАН? Защо БАН се разсипва? Къде отидоха ресурсите, които бяха отнети от БАН и какви резултати са постигнати с тях? Дали пък не се води позорна политика на съсипване на водещия български научен център? Дали пък, след като няма резултати, този текст не трябва да се преработи (но от истински специалисти, не от третокласни представители на неправителствени организации. Позволете ми да направя веселата забележка, че ако ще гледаме на науката като на копаня, която трябва да храни световно неизвестни и тотално некадърни „експерти”, които да произвеждат весели писания като стратегии за „развитие” на науката, това трябва да се напише, за да е ясно и истинските учени да си хващат шапката и да се махат от тая държава).

НАУКА

са – а защо у нас не е така и трябва да го включваме? Значи нещо му има на българския частен сектор и като така трябва много да се внимава коя точна част на българския частен сектор да се включи в научно-иновационния процес. Защото вече видяхме, че има една част, която с удоволствие „усвоява ” парите за наука, примлясва и се оглажда за още, а резултати от това – никакви. Тая част от българския частен сектор определено трябва да се изхвърли от научно-иновационния процес, а не да се включва в него.

сп. Българска Наука брой 65

Наблюдение №4 от тези, дето смущават веселието: На стр. 5 от стратегията пише: насърчаване на свободното движение на хора, знания и технологии. Да има такова – към Терминал 2 на летището. Каквото ни е нужно на нас сега са мерки за спиране на изтичането на мозъци, а не стимулирането им да изтичат.

Весело наблюдение №16: На стр. 7 в стратегията е описана структурата на Националния съвет за научни изследвания и Националния съвет по иновации. Там пише, че в тези съвети влизат неправителствени организации и други заинтересовани страни в областта на науката и иновациите. Възникват доста въпроси – кои точно неправителствени организации и други заинтересовани страни влизат в тези съвети и каква точно е заинтересоваността им? Колко от тези неправителствени организации и други заинтересовани са про-

http://nauka.bg

водници на доказано пропадналите неолиберални идеи довели до съсипване на българската икономика и българската наука. Повече ли са представителите на тези организации като бройка от представителите на БАН, които доказано произвеждат голяма част от научните постижения и иновации у нас. Повече ли са представителите на тези организации от представителите на университетите, които произвеждат другата голяма част от научната продукция и иновации. Има ли в тези съвети представители на неправителствени организации, които непрекъснато и до днес облъчват населението с телевизионни послания, че наука и технология не ни трябвали. Какво правят такива хора в съветите и кой ги е допуснал там? Весело наблюдение №17: На стр. 10 на стратегията пише, че малките и средни предприятия имат ниска иновационна активност, а големи такива, които да имат собствени иновационни програми - няма. Пише, че частния сектор дори не кандидатстват за готовите пари от Националния иновационен фонд. Как при това положение чакате от частния бизнес да надвиши държавните разходи за научни изследвания? Трябва ясно да се осъзнае, че съществена част от българския частен бизнес е различен от частния бизнес на Запад,

чиято първа цел е да използва науката и технологиите за придобиване на преимущества пред конкурентите. В полето на разходите за наука трябва да бъде допусната само тази част от българския частен бизнес, която работи на същите принципи като частния бизнес на Запад. Тези, които гледат да „усвояват” пари от парите за наука за изследвания върху дискурси на бельо, изследване на движението на гребена във фризьорския салон и други подобни „бизнеси” трябва да бъдат изхвърлени веднъж завинаги от достъп до финансиране за научни изследвания. Весело наблюдение №18: На стр. 10 от стратегията се говори за активността на неправителствени организации създадени по модела на американските мозъчни тръстове. Точно тези неправителствени организации са носителите и подкрепителите на пропадналата идеология, която съсипа българската икономика и затрива българската наука. Защо, след като са влияли върху управлението на науката и следствието е било разсипване на науката и чудовищен провал на мерките (включително и на тази стратегия) на тези организации се отделя място, колкото на БАН? Колко провала и гърмежи трябва да станат още, за да се разбере, че тия организации са вредители? Не гледате ли телевизия, в която представители на тези „тръстове” приказват как не трябвало да развиваме национални наука и иновации,

защото сме много изостанали? Не са ли и те виновни за разсипването на българската наука? Кой би търпял такива в Германия или Франция? А може би трябва да се напише истината за вредното влияние на неправителствените „мозъчни” тръстове и за участието им в разсипването, а и в източването на парите, предназначени за развитието на науката в България. Дали пък да не се изхвърли споменаването им от стратегията. В коя стратегия на развити западни държави са споменати тези организации? В никоя, защото приносът им към науката е никакъв. Но по-натам в стратегията ще стане още по-весело по повод на тези организации. Весело наблюдение №19: На стр. 11 от стратегията е написано, че запазването на ниво 0.35% на публичните разходи за наука не може да гарантира необходимото качество на изследвания и поддържане на минимален образователен и научен потенциал на обществото и индустрията. Защо след като това е било ясно, бюджетът на БАН бе свит драстично, а водещите в научните изследвания университети бяха притиснати до стената? Значи някой е знаел, че науката се затрива и е усилил скоростта на затриването? Дали пък да не се напише истината, а именно, че на висши ръководни позиции в държавата доста често се издигат хора, които затриват единственото, което може да ни направи сносна държава и

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

относително богато общество – наука- ски за да няма приток на млади та и технологиите. кадри в БАН? В главата на кой веселяк се роди тази идея? ПреВесело наблюдение №20: На стр. поръчвам името му да бъде изва14 от стратегията се говори за архаич- дено на показ. Този човек може ния модел на управление на научни- и да е веселяк, но си има име и те изследвания. Искам да напомня, че титла. Хайде да го прославим рибата се вмирисва от главата и ня- заради заслугите му – време е кои от авторите на стратегията са си научната общественост каквкарали мощен автогол, защото голе- то и широката общественост мите възможности за управление са да научат това име. по високите етажи на модела на упра- Следва раздут административен щат. вление. Нали така – колкото по-висо- Следващото много весело нещо. Кой ко в йерархията – толкова по-големи пише моля ви се за раздут адмивъзможности за управление. А ръко- нистративен щат? Дали някой водствата на БАН и на университетите ще посмее да изкара списъка с са средния етаж на модела на управле- бонусите и хонорарите, получение. Откровена веселящина е да се го- ни за писането на тези бисери? вори, че ЗРАС подобрява мениджмън- А има и още – утежнени администрата на човешките ресурси и обновява тивни процедури и слабо използване академичния състав. Ако трябва да на съвременни онлайн технологии за се изразя в стил комедия от Ше- подпомагане на административната кспир – то каквото съм твър- дейност? Това вероятно си го е смукал дял, го казвам и сега – ЗРАС от- от пръстите някой „юнак” от „мозъчваря пътя на маршируващата ните тръстове”. Да, но аз съм заместпосредственост и още по-мар- ник-директор на институт от БАН. И шируващата некадърност към счетоводството ни и личен състав мависоките управленски постове сивно използват онлайн технологии. в българската наука. Оттук И коя процедура моля е утежнатам е лесно да предрека, че нена и как? Как е възможно таако този закон не се промени, в кива несвързани брътвежи да българската научна политика намират място в национална ще се редуват провал след про- стратегия? Защо ли се питам. Да вал. управляваш научна организация в И по-надолу: още нещо весело от стра- тази страна никак не е весело. Виж питегията – няма обмен на млади ка- сането на стратегии в последните 25 дри между университетите и БАН. А години си е друго нещо. Хем весело, защо не идват младите кадри хем доходно. в БАН? Ами я погледнете какви са заплатите в БАН? Защо тези Весело наблюдение №21: На стр. заплати нарочно се държат ни- 14 в стратегията пише, че до 2010 Бъл-

http://nauka.bg

НАУКА

Весело наблюдение №22: На стр. 15 в стратегията пише, че България има най-неблагоприятната структура на секторното финансиране на науката, характеризираща се с висока тежест (тежест??? – каква дума!!!) на публичните разходи (70%) за сметка на останалите…. Дали добре разбирам, че тук някой веселяк се оплаква, че му тежат мизерните държавни разходи за наука? Че нали по-горе се признава, че тези разходи са под минимума за нормално функциониране на научните организации и научните изследвания? И нали вече с хумор отбелязах, че българският бизнес е различен от този на запад и поради това частните разходи за наука са далеч под мизерните държавни разходи. Ами защо не си го напишем, както си е: държавните разходи за наука и иновации са мизерни, а на частния бизнес са още по-малки. Така не

може да продължава. Всъщност може, но скоро ще останете без наука и ще ви се смеят, че имате държава, а управлението на националния елит я е превърнало в бардак и бантустан като систематично унищожило научноиновационната подструктура на социално икономическата структура. Но карай да върви, важното да е весело и сладко да се дъра-бърим по телевизиите как се грижим за учените, пък те незнайно защо умират от глад и бягат зад граница и как се грижим за науката, пък незнайно защо оборудването за нищо не става и резултатите никакви ги няма. И виновни има разбира се – феодалните старци от БАН. Че кой друг. Да, да, виновни са те и за това, че науката е разсипана и затова, че държавата е разсипана и за всичко каквото можете да се сетите. И като отрежем финансирането на БАН, всичко ще се оправи. Е оправи се – от щастие хората започнаха да се самозапалват по площадите. Весело наблюдение №23: На стр. 15 от стратегията пише: На четвърто място – неблагоприятна структура на разходите в държавния сектор и липса на концентрация на ресурсите. Преобладаваща институционална подкрепа на много на брой научни организации и много нисък дял на програмно-проектното финансиране. Тъй ли? А-ха, някой развива веселата идея, че разходите са мизерни, но въпреки това не са концентрирани. Аз като човек свикнал да мисли, ваша милост, си мисля, какво ли ще стане, като хем разходите се държат мизерни, хем ще се концен-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

гария не разполага със стабилна визия и стабилна финансова политика за развитие на науката. Това си е веселяшко послъгване, защото в периода 2005 – 2009 години имаше стабилна финансова политика. Виж, че в 2010 г. това вече го няма, е друг въпрос. И липсата на средства за наука ни поставя в позицията на силно изоставаща държава от средните нива за ЕС. Така е. И какво бе направено за 4 години оттогава? Нищо. Тогава не ми се сърдете, че пиша истината, каквато е: тази стратегия е грандиозен провал. Тя не подобри нещата – тя ги влоши.

НАУКА

трират. Много ми е интересно някой да пише, че разходите не стигат за нормално функциониране и после да се оплаква, че преобладаващата част била за институционално финансиране. Ами що не вземете да направете първо разходите достатъчни за оцеляването на българската наука и още дайте отгоре, па тогава увеличавайте дела на проектното финансиране. И след това четем – научните организации били много. Така ли? А кой нарои университетите. И кой разрешаваше това? Е как кой – феодалните старци от БАН разбира се.

сп. Българска Наука брой 65

Весело наблюдение №24: На стр. 15 от стратегията пише, че липсва конкурентна среда и независима външна (международна) експертиза на научните идеи, разработки и резултати. Веселите ситуацийки с международните експерти на сесиите на Фонд Научни изследвания в последните години дискредитира идеята за международна експертиза. Пък може и нарочно да е било, знае ли човек.

Весело наблюдение №25: На стр. 15 в стратегията пише, че има изкуствено разделение на науката и висшето образование, че това било следствие на стара политика, че трудно да преодолява виждането за университетите като чисто образователни структури. Е, тука на 20 метра от мене има един Макс-Планк институт и там хората казват, че няма нищо по-ефективно от система от институти, занимаващи се само с наука. Явно много са прости тия, къде ще се мерят с акъла на „ге-

http://nauka.bg

ниите”, писали как беше „на коляно” стратегията. Защото ако се вържем на акъла на „тъпите” германци, трябва да признаем, че БАН е национална ценност, която трябва да се пази и усилва, а не да се разбива. И тъй, политиката си е била наред някога. Виж, че университетите бяха така неолиберално транжирани, че науката в тях да е зле, е отделен въпрос. Добре де, като искате стимулиране на науката транжираните университети, отпуснете допълнителни пари на БАН за да създаде допълнителни специални позиции за университетски преподаватели и вместо да товарите университетските преподаватели като магарета, дайте им възможност да имат временен престой в БАН на тези позиции. Като искате студентите да се интересуват от наука, дайте още пари на БАН да поддържа стажантски позиции, които да се заемат от студенти, които през лятото да се занимават с наука. Отпуснете пари във всеки институт на БАН да има 10 специални позиции за университетски преподаватели и 20 позиции, на които да могат да бъдат назначавани за известно време студенти и стажанти. Така ще вдигнете нивото на науката в университетите. Весело наблюдение №26: Ва стр. 16 от стратегията се споменава оскъдността на финансовите инструменти и че националните фондове за научни изследвания и иновации не са достатъчни. Някак си тук ми става весело Не са достатъчни за какво? - след грандиозния скандал във Фонда за на-

НАУКА

Весело наблюдение №27: На стр. 16 от стратегията се критикува неизползването на структурните фондове на ЕС за подкрепа на науката у нас. Така е. Тук обаче има един много тежък въпрос, който така нескопосано се заобикаля, че на човек чак да му стане весело и благо на душата. Та въпросът е: Защо, след като е видяно, че дори Румъния иска оперативна програма за наука в периода 20072013, нашите преговарящи не са поискали такава за България? Кой български политик причини това на българската наука? Време е това име да бъде обляно със заслужена слава и поставено на пиедестал, та всички да го знаят. Нека тук спомена още нещо – оперативната програма, включваща науката, както е конциптирана, ще бъде пълен провал. Защо си мисля така ли? Ами ето защо: За последните 25 години от българската наука бяха изгребани над 15 милиарда евро и бяха „усвоени” незнайно къде. Да се разчита, че сега ще вкараме 150 милиона евро и

нещата ще се заметат е пълна илюзия. Предупреждавам, че тази оперативна програма, както е направена, ще има маргинален ефект върху българската наука. Но вече чувам как щяло сега малко да се направи, пък после още малко. На тези мъдреци, дето си смучат тези неща от пръстите да взема весело да им кажа: за да се случи каквото и да е има да се прескачат доста прагове. Един от тях е инвестиционният . Ако инвестициите са подпрагови (а в тази програма те са) то ще си останете само с приказките и в 2020 г пак ще сме си на опашката в Евросъюза. Ако един охлюв тръгне да изкачва прагове, доста е вероятно да умре нейде из праговите дебри. Друг подход трябва тука. Весело наблюдение №28: На стр. 17 от стратегията пише, че е време да се въведат нови финансови инструменти като програми за начален капитал и рисков капитал. Като човек, изнасящ лекции и пишещ статии за дейността на венчърните фондове, да взема да попитам направо: кой болен мозък от коя неправителствена организация написа неща, които бизнесът трябва да прави, като задължение на държавата в държавната стратегия за научни изследвания? Много е смешно да се пищи от една страна, че държавата не трябва да се бърка на бизнеса, а от друга страна да се пише по стратегии, че тя трябва да му върши работата. Ами напишете, че трябва държавата и да му сменя памперса на бизнеса, за да е ясно на запознатите,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

учни изследвания тоя фонд е напълно компрометиран. Тук няма място за конкретика, но фондът е конструиран така, че дейността му да води до скандал след скандал. 98% от проблемите са следствие от неправилна организация е казал Деминг. Деминг ли? Кой беше тоя? Добре, че няма секторни програми, защото още пари щяха да се „усвоят”. И нали прочетохте какво ви написах за Фонда за научни изследвания.

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

че някои от писателите на стратегията нищо не разбират от съвременен капитализъм и от това кой какво трябва да прави в модерна капиталистическата обществена система. Като си помисля, защо не пратите тоя текст в стратегията за развитие на икономиката (ако има такава). Аз бих изхвърлил всякаквите неолиберални неправителствени организации от писането на каквито и да са стратегии за развитие на българската държава. Виж да разбиват чужди държави весело ги бих използвал.

Наблюдение №5 от тези, дето смущават веселието: На стр. 17 от стратегията е писано за данъчните стимули за научно-изследователската и развойната дейност и се пише за нисък корпоративен данък и други такива. Тоест според авторите на стратегията данъчни стимули има. Ех, че весело! Защо няма тогава резултати? Много просто – ей така ангро дадените данъчни стимули бизнесът си ги прибира в джоба и чака за още. Данъчните стимули трябва да се дават по конкретен повод и за конкретни резултати. Например: данъчни стимули за въведена иновация – въвеждаш иновацията и тогава, за 2 години ти се намалява корпоративния данък. Ако до 2 години не въведеш друга иновация, данъкът ти се вдига. Но става дума за истински иновации, а не за иновации от типа секретарката на шефа си сменила бельото от чисто бяло на бяло с извезано розово сърчице върху него.

смущават веселието: На стр. 19 е написано, че Фондът за научни изследвания през годините се е развивал като модерен европейски инструмент за насърчаване на научните изследвания. ???? Когато се стигне дотам, в държавните стратегии да се пишат опашати лъжи, значи държавата отива на зле. Модерен???? Европейски??? Че къде в Европа се дават пари за изучаване на науката дискурс на бельото и къде по модерния свят начело на аналогичния фонд се поставя анголски „професор”, чиято научна дейност е едно абсолютно нищо? Фондът за научни изследвания е силно компрометиран и дискредитиран. Най-добре напишете истината за този фонд – че той се превърна в трансмисия за пренасочване на и без това нищожните пари за наука в джобовете на недостойни физически и нямащи никакво отношение към науката юридически личности. Наблюдение №7 от тези, дето смущават веселието: На стр. 20 от стратегията пише, че е необходимо поетапно увеличаване на публичните разходи за наука и развойна дейност. Половината време на тая стратегия изтича, публичните разходи не само на се увеличени, ами и са силно намалени. Ако това не е грандиозен провал, здраве му кажи.

Весело наблюдение №29: На стр. 20 от стратегията пише, че , че е важно да се създаде благоприятна среда за стимулиране на връзките между науНаблюдение №6 от тези, дето ката и бизнеса и това да е предпостав-

http://nauka.bg

ка за увеличаване на частните инвестиции в наука и образование. Вижте сега – с мантри и заклинания няма да стане работата. Връзките наука – бизнес могат да се направят изключително просто и ефективно. Как? – е, нали не се надявате на безплатен съвет, след като досега са пръснати десетки милиони за заплати, хонорари и бонуси, а връзката все я няма. В допълнение трябва де се издали нормалния бизнес от гледащите да „усвоят” държавни пари бай ганьовци и този нормален бизнес да се стимулира през иновационните фондове на икономическото министерство. А парите за наука във връзка с бизнеса трябва да отиват в научните организации и университетите, а не в бизнеса. Как - този съвет също не е безплатен поради гореспоменатата причина. Научете следното – хубавите идеи струват пари и то много пари. Пък ако искате – карайте като досега. Чакат ви катастрофа след катастрофа. Наблюдение №8 от тези, дето смущават веселието: Част 4 на стратегията е посветена на човешките ресурси. Тук са едни от най-грандиозните провали на тази стратегия. Наблюдение №9 от тези, дето смущават веселието: На стр. 21 в стратегията пише, че проблемът с ниското заплащане на учените в повечето научни организации се дължи основно на архаични методи на управление и липса на визия за развитие на човешките ресурси в самите организации. Това е толкова весело, че чак граничи

с откровена идиотщина. Като заместник-директор ви казвам: я се опитайте да уволните някой некадърник. Ще ви отрови живота, а в редките случаи когато успеете, ще ви замине щатната бройка. Напишете истината, а именно, че ръководителите на научните организации нямат никаква свобода да се освобождават от некадърниците и нямат никакви ресурси да стимулират най-добрите учени. А ниското заплащане, особено в БАН е резултат от държавна политика на унищожаване на националния научен център. Ако беше друго, държавата досега отдавна да е направила заплатите в БАН найвисоките в сектора, защото там работи елитът на българската наука и се произвежда най-много научна продукция. Нали така. Като се замисля, в сила е 1-ви закон на Витанов: колкото е по-малка научната продукция на една организация в сектора образование и наука, толкова са по-високи заплатите в нея. Държавата спокойно може да покаже воля и желание да го направи, като повиши рязко заплатите в БАН. Хайде покажете най-накрая и на дела, че милеете за наука. Стига сте приказвали едно, а сте правили друго. С лъжи не се стига далече. Ако не вярвате, погледнете къде е България, а после погледнете къде е Германия. А едната от двете страни беше напълно разрушена преди 70 години, нали? Весело наблюдение №30: На стр. 21 от стратегията пише за отдръпването на младите хора от академичната кариера. Защо се отдръпват? Тука вече

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

не е никак весело - управленското безумие на най-високо държавно ниво е стигнало дотам, заплатите на тия хора да не им стигат за храна. Какво искате?-гладни жадни, голи, боси и бездомни младежи да ви произвеждат научна продукция, че да можете да изглеждате що годе добре в Европа ли? Нищо такова няма да стане. Ако искате да се промени нещо, почнете с повишение на заплатите и то не само на младите хора, а на всички качествени учени. Махнете некадърниците и откровените злосторници от всички ръководни позиции. Махнете от тези позиции неолибералите, който се плетат като пиле в кълчища, каканижат и правят откровени глупости. И преди да кажете, че съм някой глупак, да ви кажа –хич не си и мисля, че ще го направите. Нали така? Ха наздраве.

Наблюдение №10 от тези, дето развалят веселието: На стр. 22 от стратегията пише за неблагоприятния възрастов профил на учените. Ами напишете най-накрая истината: този профил е резултат от некадърната финансова политика на най-високо ниво по отношение на научно-изследователските структури и системи в държавата. Това е резултат от некадърната политика на държане на заплатите в науката ниски. Ножът е опрял да кокала. Истинските учени на България се изтребват физически. Колко весело, а!

ността, като основен инструмент за научно и професионално развитие на българските учени е много слабо застъпена в българските научни организации. Малко по-надолу пише, че има концентрация на научната дейност в столицата. Като човек, писал книга (на английски) за математическо моделиране на регионалното развитие, нека весело да отбележа: каквато е регионалната политика, такива са и резултатите. И като всичко е концентрирано в София, за каква мобилност говорите? Та този текст за мобилността не е ли преписан от някой чужд документ. Ако искате регионални центрове, дайте специален бюджет и БАН ще ви ги направи и задейства. Но като човек, занимаващ се с икономика нека да отбележа с доста доза ирония – не става така – искаме БАН да развива хем науката, хем иновациите, хем регионални центрове да поддържа и непрекъснато да намаляваме бюджета му. Няма да стане така – все едно седите на брега на българска река и чакате рибата сама да скочи в тигана ви. Е такива прости български риби няма. А като гледате резултатите за мобилността, помислете си колко е интелигентен и този, който е нагласил тигана и чака. Я да взема да ви препоръчам рязко повишаване на бюджета на БАН и записването на задачата за създаде регионални центрове в стратегията. Парите, а не андрешковските мераци движат света.

Весело наблюдение №32: На стр. Весело наблюдение №31: На стр. 23 от стратегията пише: следва да се 23 от стратегията пише, че мобил- отчете поетапното нарастване на пер-

http://nauka.bg

НАУКА

участват във взимането на каквито и да са решения и писането на каквито и да са документи, свързани с науката. Не е ли престъпление и вредителство срещу държавата, да знаеш, че някой е некомпетентен и да го пускаш до ти определя накъде да се развива подсистемата, която ти гарантира конкурентноспособността в глобализиращия се свят? Е, ако не е, нека да чуем имената. Ако ли пък е, нищо няма да чуем. Наблюдение №11 от тези, дето развалят веселието: На стр. 25 от стратегията се говори за достъпа до пълнотекстовите платформи. Дали пък да не алармирам, че този достъп в последните години се свива все повече. Например няма достъп до изданията на Американското физическо общество. Каква качествена наука ще се прави у нас, като човек не знае какво се прави във водещата в науката страна по света? Защо човек трябва да ходи в чужбина, за да получава тази информация? Ето ви типичен пример за весело безхаберие и липса на усет за това, какво е важно. Явно финансирането на изследвания върху дамското бельо е много по-важно от това човек да има достъп до статиите на американските нобелови лауреати. Далече ще стигнем така, да знаете. Не само до девета ами и до 143-та глуха. Весело наблюдение №33: На стр. 25 от стратегията пише, че науката в България има значим потенциал в повечето направления на научни изследвания. Я гледай ти, значи пробле-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

сонала, зает с НИРД в сектор предприятия за последните три години при тенденция на намаляване на учените в държавния сектор и почти липсата на учени, заети в неправителствените организации. Това е толкова весело, особено за човек като мен, който добре знае какво е положението с изследванията във фирмичките и у нас и в корпорациите тук на Запад. Та от тази гледна точка думата поетапно май трябва да замени израза – нарастване от никакъв към мижав. Но да се съсредоточим върху скандалното признание за липсата на учени в неправителствените организации. Тогава идва въпросът – що щат тез юнаци при писането на стратегии за развитие на каквото и да е свързано с науката. Ясно е що щат – хонорарчета за документи, които да съсипят истинските научни структури и да им освободят пътя да се развяват полите както намерят за добре. Кой допуска организации с доказана липса на научен капацитет да пишат стратегии за науката и иновациите? Моментално изхвърлете тези вредители от всички структури, определящи бъдещето на науката и иновациите. По това ще се съди наистина ли искате да направите нещо за българската наука. И понеже в стратегията директно е признато, че неправителствените организации нямат капацитет, защо ли да не се осветлят имената на тези, които са знаели това, но са им позволили да

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

мът не е в учените и техния потенциал, както крещеше един финансов министър. Проблемът е в нечия управленска некадърност, която роди безумната идея да се мачка БАН (където е найголемият потенциал) и да се свива и направо краде от финансирането на истинската наука, че да не може да се прояви потенциала й. Юнашки дела като безобразното отношение към българските учени и наука в последните 25 години непременно трябва да се подчертаят в стратегията. Няма как да мъчиш някого, да го държиш на хляб и вода и след това да се правиш, че нищо не е било и да тръгнеш да искаш каквото и да е от него, като продължаваш да го държиш на хляб и вода. Това е тотално безочие, което трябва да бъде преустановено веднага. А ще бъде ли преустановено? Не, няма. И мобилността по посока на Терминал 2 на летището и оттам по-света ще продължи и така ще се изпълнява стратегията. За стратегията за съсипване на държавата и на науката говорим.

29 от стратегията пише, че е важно, участието на български учени в международните мрежи да има финансова и интелектуална възвращаемост. Важно е да има интелектуална възвръщаемост и такава има. Кой написа обаче, че трябва да има финансова възвращаемост? Похвално скъпчийство и стиснатост, браво. Дали пък да не споделя, че тука, по макс-планковските земи считаме за важно в главите на учените да постъпват новите идеи и знания, който иска да прави от това пари, да бъде така добър да организира националната научна и иновационна система така, щото тези нови идеи и знания ускорено да се превръщат в иновации и технологии. Такова нещо няма. Седим и броим колко пари са ни донесени по проекти. Щото друго не можем явно. Дали пък не се лъжа? Е то лесно ще се види. Например като махнете текста за финансовата възвръщаемост и включете текст, че националната научно-иновационна система не е добре организирана, за да материализира Весело наблюдение №34: На стр. идеите и знанията в пари, като толко28 от стратегията пише, че е необхо- ва искате да пишете за пари. А и още димо да се стимулира публикуването неща трябва да се направят. в утвърдени и престижни списания. Какво е направено тук за 4 го- Весело наблюдение №36: На стр. дини? Колко публикации в прес- 30 от стратегията пише, че участието тижни списания са стимулира- на България в програмата за конкуни и как са стимулирани? Както рентноспособност и иновации не е досвиждате – приказки много, дела ни- татъчно активно. Тъй. И какво сега, какви. Ама нали знаете какво е утвър- българските учени ли трябва дено и престижно списание? Не всяко да вършат работата на бъле такова. гарския бизнес? Защото в бизнеса стават стотици хиляди Весело наблюдение №35: На стр. фалити и никой не казва нищо,

http://nauka.bg

НАУКА

Весело наблюдение №37: На стр. 36 от стратегията пише, че с малки изключения научната инфраструктура не е съвременна. Другото какво пише е без особено значение – какво може да се иска когато научната структура не е съвременна. Предлагам да се напише, че виновни за остарялата научна инфраструктура са „тъпите” учени, тъй като не отделят от „огромните” си заплати за да поддържат научната инфраструктура. След като почти цялата стратегия е една подигравка с българската наука и българския учен, защо да не напишем и това. Или ако сме сериозни, ще напишем, че виновно за тая работа е изгребването на милиарди от необходимите пари за наука и прахосването им без ефект. А сериозни ли сме? Весело наблюдение №38: Част 8 на стратегията започва с приказки за развитите държави и констатации за влошаване на научния ни потенциал. Нито едните приказки, нито другите допринесоха нещо за 4 години. Дали пък да не отбележа, че учените доста-

тъчно са дразнени с празни приказки и с никакви действия. Махнете приказките за това, как ЕС изостава, махнете какво било в САЩ и Япония. Ние се мъчим да оцелеем като научна система, стратегията ни говори как САЩ и Япония си делят пазари. Браво. Така ще оцелеем. Весело наблюдение №39: На стр. 37-38 от стратегията се говори за ефективно управление на науката като икономически фактор. Най-тъпата гледна точка на науката е да се мъчиш директно да правиш пари от нея. Е, мъчиха се неолиберални юнаци 25 години и какво стана? Колко още ви трябва, за да разберете, че този подход е пълна тъпотия. Още 250 години ли? По-натам в стратегията пише, че не се развиват иновативни и наукоемки технологии, а научния капацитет пада. Ето, човек сам си и констатира провалите, но продължава да си планира и стратегира как директно да вади пари от науката. Ако ми позволите, ще отбележа не много весело, че трябва да се смени подхода за управление на науката. Тя е двигател, а не купчина желязо, което можете да предадете на вторични суровини и да вземете някой лев. Наблюдение №12 от тези, дето смущават веселието: На стр. 40 от стратегията има изводи. Четем за поетапно увеличение на средствата за научна дейност и технологично развитие – пълен провал тук за 4 години, четем за гарантиране на пазарна устойчивост на новите научни разра-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

а българските учени видите ли са феодални старци, нищо не разбират, пък я как тъй са добре представени по класациите, доста по на предни места, отколкото е България по икономическите и други класации. И като това е така, май на други места трябва да се ругае и на други места се пилеят пари и част от стратегията да се прикрие тая работа, е масивното крещене срещу учените.

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

ботки – гоним май пак парата, а? Така нищо няма да стане. Четем как държавата ще определя бизнес-модела на звената, които биха реализирали успешно иновации в рамките на публично-частното партньорство. Е видяхме какво се получи – бръснарници, фризьорници и неправителствени „институти” ефективно „усвоиха” парите. Де ги пазарно-устойчивите научни разработки и успешните бизнес-концепции. Пълен провал. Не мога да разбера защо в тая стратегия за науката непрекъснато се говори за бизнес-модели, пазарна устойчивост на научни разработки и други такива работи, чието място никак не е в тая стратегия. Тези текстове трябва да се махнат. Според мене стратегията е умряла, още докато е била писана. Доста пъти съм го писал, но кой да чуе. Е, като не чувате, чака ви провал след провал. Замисляте ли се обаче, че всеки един от тези провали намалява капацитета на българската наука? То винаги е така – херувимчета и серафимчета, цветя и рози, положението се влошава, ама карай, още цветя и рози, приказки по телевизиите как се грижим за науката и учените, докато един ден всичко рухне. И виновни разбира се – няма. А, забравих – феодалните старци като мене. Те винаги са виновни. Весело наблюдение №40: На стр. 41 от стратегията се изреждат нерешените проблеми пред българските управляващи и пред академичната общност. Пак чакаме на еврофондове и инвестиции от частния сектор, че да

http://nauka.bg

увеличим финансирането на науката. Ще си чакаме така до 2020 г. Изгребани са милиарди. Колко ли инвестиции мислите, че ще дойдат с чакане? По-натам става още по-весело. Липса на съвременни методи на управление, пише по-натам. И какви съвременни методи видяхме от тия, дето са го писали това. Поставяне на анголски „професор” начело на Фонда за научни изследвания със съответните последствия. Нисък дял на програмното финансиране – пише го за кой ли път. Ами то цялото финансиране е подкритично – и цялото да го направите програмно резултатът ще е един и същ – смърт на науката. И т.н. и т.н, въртим-сучем, само не казваме истината – храним магарето с камъни и чакаме злато да излезе отзад. Е няма да излезе. И тогава защо ли да не напишем истината - с подкритичното финансиране обричаме науката на смърт. А с това умира и надеждата, че ще станем що годе свястна държава. Весело наблюдение №41: От стр. 42 от стратегията започва визия за развитие на научно-иновативната система. Почваме с приказките – амбицията на правителството – да създаде условия за постигане на целите на европейската стратегия 2020 – кое поточно – 3-те процента от БВП за наука ли? И после се леят едни приказки за условия и осигуряване на качествени научни изследвания - ама как – чрез концентрация на ресурсите. И тъй като ресурсите са мизерни – концентрираме ги и където няма ресурси – тая част от науката умира. После се

усещаме, че наука на парче не се прави, но е късно. Приснишаваме се и чакаме да се забравят „мъдрите ни дела”. Колко весело, нали?

ли си мисля, че този текст трябва напълно да се преработи. Май нещо почна ди ми се доспива. Пък като заспя, кой знае какво ще почна да сънувам.

Весело наблюдение №42: На стр. 43 от стратегията пише какво гарантира стратегията. Концентрацията на ресурси вече я видяхме. После почва пак – развитие на съвременни центрове за научни изследвания. Е къде са? – то половината време изтече. Ефективна система за оценка на научноизследователската дейност. Е това е точно в моята област на научни изследвания – нищо няма да стане. Ако някой ви лъже, че ще ви подхвърли 15 количествени индикатора и това ще е ефективна система – много ви лъже. Но я да ви питам нещо, тъй като в макс-планковския здрач привършвам писането на една книжка (на английски) за математическото моделиране на развитието на науката и за оценка на научната продуктивност. Та вий, ваша милост, правите ли разлика между латентна променлива и индикатор? Щото, ако не правите, а сте тръгнали стратегии да пишете и наука да управлявате, лошо ваша милост (дано не са казвате Седларов), лошо! И по-натам четем - модернизация на научни организации в синхрон с увеличаване на бюджетните разходи – че останали някой, който още да вярва на тая откровена лъжа? Подкрепа на утвърдените учени и възвръщане на престижа на професията учен. Видяхме, как ни подкрепихте и как ни хулихте. Абе те тия брадати и опашати лъжи са за Гинес, бе! Ух, какво веселие! Ама защо

Весело наблюдение №43: На стр. 44 от стратегията са описани принципите за реализацията на стратегията. В стратегията трябва да има принципи, но не такива. Принципите трябва да са насочени към науката, а не да съдържат приказки за административни дела. Ами тогава, защо де не се сменят принципите на стратегията. Стратегията трябва да съдържа принципи за развитие на науката, а не как всички заинтересовани лица щели да участват поравно – и тези, които наистина произвеждат научни резултати и анголските „професори” и тези, които „усвояват” парите за наука и тези заинтересовани в България да няма наука и в самата стратегия посочени като некомпетентни неправителствени организации. Наблюдение №13 от тези, дето смущават веселието: На стр. 45 се изброяват целите на стратегията. Нито една от тези цели не се изпълнява. Провалът е тотален. И пак връзки с бизнеса и пак директно парици да правим. И как ще се подобри обслужването на научната инфраструктура, като на друго място в стратегията пише, че тя е остаряла (тоест за нищо не става). И пак ще повишаваме статуса на учения в обществото. Глупост до глупост, лъжа до лъжа, ако ваша милост ми позволи да отбележа. Ако не ми позволи, няма да го отбележа.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

трябва да идем на Луната. Трябва ни ракета – тристепенна както си му е реда. Най-отдолу е първата степен – фундаменталните изследвания, после следва втората степен – приложните изследвания и накрая идва третата степен – конструкторските разработки и технологии. И се появява юнак и казва - първата степен не ни трябва. Че тя ракетата ще се забие в земята и никога няма да стигне до Луната. Между другото, кой е той – кой измисли тази тъпотия достойна за златен медал от олимпиадата на тъпотиите? Кажете му името, за да го покрием със заслужена слава. Трябва паметник да му се вдигне и тоз цитат за вечни времена да го обезсмъртява!

Весело наблюдение №44: От стр. 46 на стратегията започва изреждането на задачите и мерките. Още мярка 1 е тотална глупост и пълна катастрофа. Ще въвеждаме модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията и развитието??? Е видяхме го този модел насочен към смазване на истинската наука и пренасочване на парите за „усвояване” без никаква полза за науката и обществото. О, и ще се увеличават средствата за финансиране – кой да го вярва това. Концентрация на критична маса от научен потенциал и глупост след глупост и глупост след глупост. Че нали има концентриран научен потенциал в БАН – защо се унищожава вместо да се укрепва и използва? Защо ли ми се струва, че и този текст трябва основно да се преработи и очисти от Тотална глупост №2: Делът на развсички глупости и лъжи. ходите за фундаментални изследвания няма да превишава 15% от общите Тотална глупост №1: на стр. 48 от разходи за наука. Така ли? Същият бостратегията се говори за фундамен- лен мозък, който иска да разбие пърталните изследвания. Цитирам: „Тъй вата степен на нашата ракета се грижи като финансирането на фундамен- затова, след като първата степен бъде талните изследвания е директна ин- разбита, изобщо да няма друга първа вестиция в световната икономика, то степен. Това май си е вредителство. И публичното финансиране на такъв става много весело. Ако не е вредителвид дейност е обосновано единствено ство, кажете името на човека, та да се и само с цел да се поддържа образо- покрие с още слава. Ако е вредителвателния потенциал във висшите ни ство, то защо не казвате името на чоучилища.” За да подчертая тъпотия- века? та на това нещо, нека направя следната аналогия. Целта на задачката Наблюдение №14 от тези, дето – икономика, основана на знанието, смущават веселието: На стр. 49 от с висока производителност на тру- стратегията се намира Мярка №3, в да и благосъстояние на населението, която се говори за развитие на научс богати и силни фирми и бизнесме- ния потенциал чрез създаване на прини е тъй далечна като Луната. Значи влекателни условия за научна кариера

http://nauka.bg

и тъй нататък. Привлекателни условия за научна кариера? Видяхме какво се прави от 2010 г. досега, че и преди това. Никакви такива условия няма, не се и възнамерява и да се създадат. Гледайте какво пише малко по-надолу в стратегията: „Държавата ще провежда по-ефективна политика, насочена към повишаване на икономическия и социалния статус на учените и към създаване на атрактивни условия за научна дейност, които да им дават достатъчна доза професионално самочувствие”. Като че ли няма друга стратегия, която да се е проваляла толкова катастрофално. Пълен провал, пълна катастрофа. Какво да коментирам повече.

смущават веселието: На стр. 56 от стратегията е написана задача №3: изграждане на благоприятна среда за научна дейност. Никаква такава среда не се изгражда. Как ще се прави – с въвеждане на оценка на научната дейност. И каква ще е тая оценка? Такава, че пак да издига некадърници на ръководни позиции? Щяла да се развива научната инфраструктура. По мои оценки от науката са изгребани 15 милиарда евро за последните 25 години. Научната инфраструктура като следствие е мизерна. Не виждам как това нещо ще се оправи – няма да стане нито с безполезните думи в стратегията, нито с мизерните средства по уж оперативната програма за наука. То времето е преполовено и нищо не се прави. Къде са осезаемите научни резултати – няма ги. Няма ги поради доста причини – например по какви критерии се купува скъпоструващо научно оборудване? Да не говорим за социалните измерения на науката. Винаги съм твърдял например, че е подигравка да се раздават награди на този и онзи и дори по два пъти и същевременно огромната част от учените една да свържат двата края. Използвам и административното си положение и авторитета си, за да смажа в зародиш всеки опит да бъда номиниран за такава награда. Вместо да се чудите какво да пишете, просто оправете заплатите – така ще допринесете за социалните измерения на науката.

Наблюдение №15 от тези, дето смущават веселието: На стр. 53 от стратегията като задача №2 е формулирана изграждане на устойчива връзка образование – наука-бизнес. Веднага може да се каже, че и това е пълен провал – нищо такова няма, защото не се прави както трябва. Като чете човек стратегията има чувството, че това е стратегия за бизнес , а не за наука. Тоталният провал на тая стратегия показва ясно, че науката не може да се третира като някакъв частен случай на бизнес-активност. Четем как ще се разширяват схемите, предоставящи стартов капитал за финансиране на рискови изследвания и се питаме – какво е това рисково изследване или това просто е преписано от нейде другаде. Весело наблюдение №45: Обърнете внимание на заплахите от SWOT Наблюдение №16 от тези, дето анализа от Приложение 3. И след 4

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

години те са си актуални и нищо не е земи, където обаче всичко са прави направено. Което е поредното доказа- както трябва. Та какво трябва да има телство за провала на тази стратегия. в една стратегия за развитие на науката? Ами следното. Весело наблюдение №46: В приложението за задачите и мерките, Трябва да има политическо разбирамарка №3 на стр. 75 е написано спра- не, че науката и иновациите са това, вяне с проблема „изтичане на мозъ- което може да изкара една националци”. Нищо не е направено. Мозъците на икономика и една държава от всяка си изтичат. Докога? икономическа криза. Трябва да има политическо разбиране, че без наука и иновации ни чака Нека да спра дотук. Питам се – нима лошо бъдеще на бойните полета на висшата управленската структура на глобалната конкуренция. българската наука може да стигне до- Трябва ясно да пише на 5 реда как си там, че да произведе такава стратегия? представяме бъдещето на държавата. Ами явно може. Може и оттук натам На още 5 реда трябва да пише какви са да не се направи нищо. Тогава в 2020 основните проблеми пред държавата. г весело ще констатираме един ката- Трябва ясно да каже, че пътят за рестрофален провал. И ще танцувате шаване на тези проблеми трябва да се хоро на гроба на българската наука. строи на основата на изследванията и иновациите. А какво трябва да има в една стра- Стратегията трябва да е наистина натегия за научни изследвания? ционална – с приоритети не преписани отнякъде, а отговарящи на найВесели неща стават напоследък из насъщните нужди на българската интелектуалния елит у нас. В поред- държава. ната класация един български юнак Трябва да се напише, че стратегията е обявен за по-влиятелен от Сорос. А е фокусирана върху изследванията, а Сорос знае ли? Толкова не бях се смял не да се пишат глупости за фундаменот доста време. Е, значи трябва да по- талната наука, чиято ценност била да чакаме следващата класация когато подпомага световната икономика и ще го обявят за по-влиятелен и от Ро- ето защо ние сме щели да правим еди тшилд. Друг пък юнак – „аналитик” какво си. заяви, че той бил от добрите и като Трябва ясно да се каже, че за да има Гандалф се борел срещу злото (разби- иновации, трябва да има фундаменрай срещу държавата, където е роден). тални изследвания Гандалф??? Гандалф???? Нека весело Трябва да се подчертае, че тези, които да отбележа – при добрите няма място трябва да извършват изследванията значи. Е тогава, чуйте гласа на учени- са учените (но истинските учени, а не ка на Саурон от мрачните германски „професори” от страни покрай Нами-

http://nauka.bg

бия и Замбия). Като основен принцип на стратегията трябва да се запише, че фундаменталните изследвания са в основата на всички общества, основани на науката и че поради това фундаменталните изследвания трябва да бъдат всестранно подпомагани. Трябва като се изброят приоритетите, за всеки от тях да се каже, защо е приоритет и какви цели трябва да се постигнат като е приоритет. Трябва да се запише и не само да се запише, ами и да се издигнат научните изследвания и иновациите като национален приоритет номер 1 и да се превърнат в главно задължение на държавата. Трябва и да се обоснове защо това трябва да е така на половин страница. Трябва да се посочат силните и слаби страни на българската научна и иновационна система. Трябва да се обоснове необходимостта от политическа подкрепа на фундаменталните изследвания – висококачествените иновации и технология се основават на висококачествени фундаментални изследвания а не на висококачествено смучене на пръсти. В стратегията трябва да се запише като приоритет премахването на бариерите между научните изследвания и научните колективи и бизнеса. Да са каже как ще се направи – като се обособят два вида програми – нетематични (свободни изследвания – 50% от средствата и тематични – другата половина от средствата). В стратегията трябва да се заложат като приоритет изследвания в облас-

тта на рисковете за националната сигурност. Ние сме в едно от основните русла по които текат рискове за сигурността на Европа и у нас. В стратегията трябва да се напишат трите функции на научно-изследователската система: изследователска – изследвания и иновации; програмна – въвеждане на стратегическите цели в научни приоритети и изследователски програми; политическа – определяне на главните насоки на развитие на различни системи и планиране на ресурси за постигане на поставените стратегически цели. Трябва да има насоки за интеграция в европейската наука. Може да се разработят и по-обхватни програми за коопериране с определени страни. Трябва да се каже точно как ще се направи кариерата на учения привлекателна – тук трябва да има поставени срокове и каквото се напише – да се изпълни. Трябва да се посочат конкретни мерки със срокове за подобряване на имиджа на науката в обществото и по-точно как ще се подобри имиджът на учените, който имидж политиците нагло и безочливо разбиха. Хайде, казах 20 неща и нека да спра дотук. Че както съм се засилил, ще взема да напиша цяла стратегия. А злото не трябва да говори нали. Виж веселото дъра-бърене на „Гандалфовците” е друга работа. То куцо и сакато и все от „добрите” се изреди да пише стратегии за науката, а резултати няма и няма. Но така е в земята на веселието. Виж в земята на мрака е друго.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

Още „чернокнижие от земите на Саурон” – 6 разсъждения за това, как се прави политика за развитие на науката и технологиите. Разсъждение №1: Политиката се прави на най-висшето ниво на ръководство. Ето защо аз никога не съм обвинявал жените от дирекция „Наука” на МОНМ, въпреки, че съм слушал какво ли не по техен адрес. Само че съм ги виждал и да се мъчат над камари от хартия. Те трябва да изпълняват политиката, която се определя по-нагоре от тях в йерархията. Но стига съм ви описвал знания за йерархията от мрачните земи, нека да се върнем на политиката.

сп. Българска Наука брой 65

Разсъждение №2: Та каква е политиката по мрачните земи? – ами ето каква: да обновим нацията чрез наука и образование. Нали усещате, как Гандалфовците почват да се нервират? Нацията значи? Е, тука при Саурон на нацията се гледа като на армия, която трябва да печели битките на полетата на глобализацията. И Гандалфовците никак не ги обичат.

налната система от изследователски институти. И тъй полека науката се превръща в единия от стълбовете на икономическото развитие. Единия ли? Значи има и друг стълб на икономическото развитие по мрачните земи? Да, има и това е образованието. То подготвя качествена работна сила, да го кажем по капиталистически му и освен това подготвя качествени инженери. Разсъждение №4: И обратно към науката. Та по мрачните земи се стимулират всячески фундаменталните изследвания (ах каква изненада!) както и технологичните иновации. Още, активно се използва международното сътрудничество за укрепване на националната научно-иновационна система. А кой ли седи в основата на националната научно-иновационна система? Ами националната академия на науките или националната система от научни институти (олеле какви изненади има по мрачните земи) и няколко университета. Ами бизнесът? Къде е бизнесът? Говорим за държавната научно-иновационна система. Тази на бизнеса е отделно. Двете системи са свързани, но не така, както си мислят Гандалфовците – хо-о-о-п, слагаме наши хора по Фонда за научни изследвания, елиминираме истинската наука и парата за наука отива в „бизнеси” и „неправителствени организации”.

Разсъждение №3: По мрачните западни (и по много далечните източни) земи действат национални иновационни системи. Там силите на университетите се обединяват. Още се създават национални инженерни центрове и лаборатории за върхови постижения? Къде ли – ами например Разсъждение №5: Та така. В мрачкъм всеки институт на националната ните земи националната академия на академия на науките и ли на нацио- науките или системите изследовател-

http://nauka.bg

НАУКА

Разсъждение №6: Хайде да не засягам положението с университетите, че там първата дума е окрупняване. А втората е стимулирана на обучението на студентите от областта на естествените науки и на инженерите. Е, спирам дотук. Казвам само, че тук в мрачните земи университетите също са много добре поставени в националната научна и иновационна система. Става дума за университетите, които правят изследвания в областта на естествените и инженерните науки. И спирам дотук с разсъжденията. Оптимистична теория за българския елит Българският народ толкова много се е сблъсквал с дебелоглавието на своите синове и дъщери, заемащи ръководни позиции, че дори има поговорки за това. Например „кат ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша” или „кучетата си лаят, керванът си върви”. И други народи имат поговорки за българското дебелоглавие – „на българина му идва акъла, когато започнеш да му сечеш

главата”. Та така, на тази основа не следва да очаквам никой да се трогне от горните редове. Много от които съм говорил и написал десетки пъти. Но я стига минорни тонове. Я да взема да напиша една оптимистична теория за българския елит. И тъй, топлата нощ напредва и става следното. Българският елит добре разбира какво е написано по-горе. Светва му, че бъдещето ни като нация и държава зависи от добре работеща научно-технологична система, а не от смъкването по 5 кожи от гърба на народа. И сяда елитът и произвежда една, ама истинска стратегия за развитието на науката и иновациите в България. И я обезпечава финансово и административно и я изпълнява. И страната тръгва по нов път. И … тряс и паднах от стола. Пусти американски навици човек да задрямва с крака на бюрото в топлата германска нощ. И май сънувах нещо. Какво беше то – не помня, но не беше лошо. Е, след 14- часовия работен ден е време за почивка. А на вас – всичко хубаво.

Николай К. Витанов Институт по механика на БАН

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ски институти са поддържани така, че са – я да цитирам – „the powerhouse of the national research and innovation”. Дали пък се сещате какво значи думата powerhouse? Учените от тези организации са висшите съветници във всички структури имащи отношение към науката и иновациите. Виждате ли? – изобщо не става дума за „неправителствени организации”. Та в тези powerhouses започват живота си националните високотехнологични корпорации.

НАУКА

Топ MBA събитие в София, 24 Април 2014

сп. Българска Наука брой 65

рез 2013 г. 93% от завър- шилите МВА сочи годишен доход шилите МВА са започна- от близо 129 000 щ.д. ли работа на мечтаната от Проучването на GMAC сочи също и тях позиция значително увеличение на заплатата Мнозинството (93%) от завършилите след МВА дипломиране на завършиМВА програми през 2012 г. споделят, лите през 2013 г. За завършилите двуче работата, която са започнали след годишни програми редовно обучение дипломирането си отговаря напълно увеличението е 79%, а за завършилите на желанията им. Същевременно, спо- едногодишни програми – 70%. Средред Graduate Management Admission ната заплата от проучване на глобалCouncil (GMAC) притежателите на но ниво е 128 569 щ.д., а най-предпоМВА дипломи са реализирали „косми- читаните индустрии са консултиране, ческа“ възвръщаемост на инвестиция- технологии, продукти и услуги. Освен та в образованието си като са възста- това, бизнес училището е най-доброто новили една трета от инвестицията си място, където може да се подготвите, още в рамките на първата година след за да започнете собствен бизнес. Друдипломирането, а 100% в рамките на го проучване на GMAC сочи, че 5% от следващите три години. До 10 години завършилите МВА през 2013 г. са се от дипломирането си, те удвояват въз- реализирали като предприемачи или връщаемостта на направената инвес- са самонаети. тиция.

Според проучване на перспективите на завършилите, направено през 2013 г. и базирано на 4 135 дипломирани с МВА степен, трима от всеки четирима, завършили през 2012 г. споделят, че са започнали работа, за която не биха имали шанс без придобитото от тях МВА образование.

МВА ви превръща в професионален хамелеон

Резултатите от изследване на GMAC от септември 2013 г. на завършилите МВА през 2013 показва, че те успешно са се реализирани в най-различни сектори. Още по-важно е, че въпреки продължаващата икономическа нестабилност, почти всички те отдават гоГлобалната статистиката за сред- товността си за нова кариера на своето ните заплати за 2013 г. на завър- МВА образование. Освен добавената

http://nauka.bg

НАУКА

Монту Гупта, завършил МВА в HEC през 2008 г. дори не поставя възнаграждението сред основните си мотиви за МВА. „Аз търсех кариерна промяна и исках да работя нещо, което изцяло да ангажира интелекта и ентусиазма ми“, казва бившия инженер, който в момента работи в областта на бизнес инвестициите в канадската Royal Bank.

и прагматични, когато преценявате кои програми отговарят най-точно и пълно на профила и очакванията ви. Като цяло повечето (96%) от завършилите МВА през 2013 г. за доволни от избора си на програма и биха препоръчали своята програма, независимо от настоящата си работна ситуация, типа на програмата и гражданството си. Дори да се върнем назад във времето, 9 от 10 завършили МВА заявяват, че ако трябваше сега да направят избор, те отново биха избрали МВА. Това само по себе си е отлично потвърждение, че инвестицията в МВА си струва. За 8-ма поредна година топ MBA събитието, орагнизирано от Access MBA ще се проведе в София на 24 април 2014 г., предоставяйки възможност на български кандидати да се срещнат с представители на топ бизнес училища, които предлагат МВА програми. Можете да се регистрирате тук:

Изберете своята МВА програма внимателно! http://www.accessmba.com/sofia/ index.html?ui=1W86P21395049086 Изборът на МВА програма е повлиян от много фактори. Проучването на всеки аспект на програмата е изключително важно не толкова заради самия период на обучение, колкото поради влиянието, което тя ще има върху живота ви след дипломирането. Например, изборът на държава, в която да учите ще повлияе върху вариантите ви за професионално развитие и мобилност. Изборът на подходящия формат на обучение съобразно професионалните ви ангажименти и личния ви живот определя доколко оптимално ще можете да извлечете всички ползи от МВА програмата. Бъдете реалистични

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

стойност на професионални компетенции и широката мрежа от полезни бизнес контакти, МВА дипломата осигурява голяма гъвкавост на пазара на труда. Тя позволява на притежателите си да се реализират в различни индустрии, както и да сменят кариерния си път. Участниците в изследването на GMAC от 2013 г. отдават дори по-голямо значение на професионалните и персонални ползи от МВА, отколкото на финансовите.

НАУКА

Интервю с Гергана Димитрова - културолог и театрален режисьор

сп. Българска Наука брой 65

1. Моля, представете се... Казвам се Гергана Димитрова, по образование съм културолог и театрален режисьор, основател и председател на „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура - 36 маймуни”. От 2007 г., след като се завърнах от Германия, се занимавам главно с театралните проекти на организацията и с превод на нова немска драматургия на български.

телния театър крие голям потенциал, който тепърва ще се развива.

3. Кое Ви запали към науката и кога се случи това? Според мен всички се интересуват от науката и нейното развитие, тъй като това е перспективата на погледа на човечеството към света и рефлексията върху себе си, бидейки в този свят. Така че тя е предмет на естественото любопитство още от ранна детска въз2. С какво се занимава вашата раст. По мои впечатления обаче, комуинституция и как е свързана никацията на науката с широката обтя с науката? щественост често среща затруднения. „36 маймуни” е НПО, в чието ядро са трима театрални режисьори (аз, Василена Радева и Петко Стоянов), един сценограф (Елена Шопова), един културен мениджър (Катрин Хрусанова). Основният фокус на дейностите ни е насочен към новите изпълнителски форми, новата драматургия и културните политики в областта на независимата сцена. Интересът ни към връзката между наука и изкуство е ясно заявен вече в три от нашите проекти („Ева Бехщайн”, „Праехидно” и „Времето на кварките”) и смятаме да продължим изследванията и експериментите си в тази насока, тъй като според нас полето на научния и образова-

http://nauka.bg

НАУКА

4. В коя научна област (или в кои научни области) са Вашите занимания до момента? „Ева Бехщайн – нощта на прилепите” (2010) беше първия ни проект в областта на научния театър. Той се базира на научно изследване за прилепите в Странджа планина на Боян Петров и под формата на театрална инсталация разказа за живота на прилепите от вида Дългоух (бехщайнов) нощник (Myotis bechsteinii) превеждайки зрителите през етажите на изоставената водна кула в Лозенец, съпровождани от учен прилеполог (Антония Хубанчева). В спектакъла „Праехидно” (2011) една от отправните ни точки беше динамичното развитие на технологиите

сп. Българска Наука брой 65

Театърът от своя страна е изключително мощна и достъпна медия. Обикновено предмет на неговите изследвания е човекът (потенциалния зрител) и неговия материален и емоционален свят. Давайки си ясна сметка за това, според мен, да направиш връзка между двете, която да е от взаимна полза, не е много далеч от ума. И така започна моя експеримент с „научния театър”. Основна негова цел е да популяризира научно знание, да информира хората по достъпен начин, да събуди любопитството им за дадена област, да захрани театъра с нови теми и идеи, да изпробва различни форми на театрализация на „научната лекция”, мислена в най-широк смисъл.

http://nauka.bg

НАУКА

сп. Българска Наука брой 65

и науката като цяло, които променят измеренията на човешкото. Там основния ни въпрос беше, доколко това развитие е в служба на системата и доколко на човечеството, доколко може да се насочва или контролира и от кого. Във „Времето на кварките” (2013) се занимаваме с развитието на съвременната физика и по-специално квантовата механика. Това е най-сериозното ни и мащабно навлизане досега в научната теория.

5. Можете ли да разкажете основната идея на последния ви проект? Основната цел на проекта „Времето на кварките” е да изследва понятието „време” през очите на съвременната наука и по същността си е образователен театрален проект. Екипът разказва и показва по разбираем и лек, но същевременно задълбочен и коректен начин едни от най-интересните парадокси в съвременната физика. Избрахме формата „театрална инсталация” – доста мъглява и неясна за аудиторията, но даваща достатъчно свобода за артистични идеи. Основният проводник на информация в спектакъла е случващото се пред нас интервю между радио водещ (актьорът Петър Мелтев) и действителен физик-експериментатор (Ивайло Миленков). Споделяните с нас идеи за същността на квантовия свят и последните хипотези и търсения на физиката и космологията, биват онагледени чрез множество разположени в пространството инсталации. Публиката се движи свободно

http://nauka.bg

между различните обекти, като среща два кварка (танцьорите Ангелина Гаврилова и Нейтън Купър), които също циркулират в залата и представляват жива инсталация, демонстрираща иронично-бутафорно част от схващанията на съвременната наука за елементарните частици, от които сме изградени. Случването на спектакъла всеки път е различно, тъй като оставяме големи зони за импровизация както на изпълнителите (интервюто няма текст, всеки път се импровизира по зададена структура; някои от частите в „танца на кварките” зависят изцяло от поведението на публиката), така и на зрителите (те стартират представлението и задействат част от обектите сами; индивидуално избират траекторията си и момента, в който минават през инсталациите). Така самото представление започва да притежава голяма степен на неопределеност и може метафорично да се разглежда само по себе си като квантов обект, който ние фиксираме, отивайки да го видим. Представихме проекта в порутената зала на бившето кино Македония, чиято бъдеща съдба също тъне в неопределеност, а голяма дупка в стената играеше ролята на Черна дупка с хоризонт на събитията. 6. Как екипът на представлението прие предизвикателството да разработи и представи научна тематика? С какви трудности се сблъскахте? В екипа са все екстремисти и обичат предизвикателствата, така че им беше

НАУКА

7. Как публиката прие сериозната научна тематика? Несериозно, каквато и беше целта ни. Не, шегувам се, интересно им беше, изненадани бяха, че театърът може да се занимава с подобни неща. Някои толкова внимаваха да не изпуснат някое обяснение от интервюто с физика, че разглеждаха инсталациите след края на спектакъла. Децата страшно се радваха, че могат да тичат и да пипат чудноватите обекти (нашите инсталации).. 8.Как научната общност реагира на театралния експеримент?

Получихме положителен отзвук от учените, които гледаха. Повечето бяха много заинтересовани от този начин да се комуникира науката. Дори има интерес към проекта от екипа на колайдера в Церн. 9. Има ли бъдеще науката в България според Вас? Много се надявам да има достатъчно политическа мъдрост и далновидност, за да се преобърне тенденцията през последните години и страната ни да се ориентира към инвестиции в изследователски проекти и развитие на иновации във всички сфери на науката. Това би бил един от малкото печеливши ходове за страна като нашата. Интервюто проведе: Катрин Хрусанова

сп. Българска Наука брой 65

интересно, дали и как ще се получи. Трудностите бяха много и най-различни, даже имаше няколко доста приятни.

http://nauka.bg

НАУКА

Българско участие за втора поредна година на международното състезание NASA international space apps challenge

сп. Българска Наука брой 65

а 12 и 13 април 2014 г., България ще участва за втора поредна година в международното състезание NASA International Space Apps Challenge. То е предизвикателтво, в което се състезават иновативно мислещи, талантливи и амбициозни хора от всички възрасти и с това допринасят за решаването на наболели глобални проблеми. Тази година организатори и домакини на Space Apps Challenge 2014 - България са Техническият университет – София и ПМГ „Академик Никола Обрешков“ - Бургас, наред с близо 100 локации в целия свят. Булсатком, като българска технологична компания, която инвестира в иновации и модерни технолигии, ще бъде партньор на състезанието. NASA International Space Apps Challenge е глобално състезание в стил „хакатон“ (hackathon – hack marathon), което е насочено към талантливи програмисти, разработчици, инженери,

http://nauka.bg

технологични специалисти, дизайнери, изследователи, предприемачи и всички, които имат желание и мотивация да дадат своя принос в решаването на глобалните проблеми в света. Участие могат да вземат екипи от всички възрасти, ученици, студенти, професионалисти и експерти. Предизвикателствата за решаване тази година ще са в контекст на областите „Образование” и „Данни”, и ще попадат в една от следните категории: роботика, космически технологии, пилотируеми космически кораби, глобални климатични промени, астероиди. Екипите сами ще решават какви решения да разработят. Тези решения или приложения с отворен код могат да са на ниво концепция, прототип или завършено решение за пазарна реализация.

НАУКА

Регистрацията за участие е отворена за всички желаещи и на официалния сайт на състезанието: http://spaceappschallenge.org/

сп. Българска Наука брой 65

Постиженията на българските екипи в NASA International Space Apps Challenge през миналата 2013 г. са повече от впечатляващи. На световните финали българското решение ChicksBook се нареди сред глобалните шест финалиста от 770 разработени проекта.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

азвам се Никола Каравасилев и в началото на месец март тази година участвах в един международен обмен, наречен „Better together”, проведен във Вегерска горка, Полша, чиито партньор е „Форум Наука”. В следващите редове ще Ви разкажа за това наистина уникално преживяване! Всичко започна на 5-ти март вечерта, когато аз и Христина (другият участник от България) пристигнахме на летището в гр. Краков. Бяхме любезно посрещнати от организаторите на събитието и откарани в град Вегерска горка (който според местните жители е село). То се намира близо то точката, където границите на Полша, Чехия и Словакия се пресичат. Гледката към Татрите, която се разкрива от там е наистина прекрасна! Местните хора, както ще видим по-натам в моя разказ, се оказаха изключително любезни. Нашите активности започнаха на следващия ден, сутринта. Тогава, главният организатор Малгожата Мил

(или просто Малгоша) ни каза за първи път „Моля, направете кръг!”, изречение, което стана нещо като символ на събитието. През следващите няколко часа бяха организирани различни игри, в които целта беше да се запознаем един с друг. Първото нещо, което аз никога няма да забравя бе една игра в която играхме през следобеда същия ден. Всички участници бяхме разделени на няколко отбора и всеки отбор трябваше да напише и изиграе история в която принцеса и принц наблюдават заедно небето, пиейки розово вино. Също трябваше да построим замък, използвайки само царевични пръчици и да направим постер на отборите си. Аз бях „дизайнера” на нашия замък и, разбира се, бях провъзгласен за принц. Моята принцеса беше Джовани от Италия (типичен Сицилиански мачо). Беше много забавно, когато трябваше да изиграем някакъв танц пред другите участници. Същата вечер бяха представени три от държавите, участващи в проекта: Румъния, Северна Ирландия и Гърция.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Сдружение „Форум Наука“ участва в европейски младежки обмен „Better together” в Полша

сп. Българска Наука брой 65

НАУКА

На следващия ден сутринта, на нас беше поставена една много специална мисия: да търгуваме с местните хора, но ... без пари! В началото на деня ние бяхме разделени на отбори и всеки отбор получи по едно най-обикновено сурово яйце. И така, нашата задача бе да се опитаме да получим нещо ценно, в замяна на това яйце, без да използваме никакви пари. Ако трябва да съм честен, в началото бях много скептичен. С течение на мисията, обаче, нашият отбор реализира 22 сделки в местните магазини и дори с хората, живеещи в селото (една дама дори ни даде чорапите на мъжа си, като в замяна получи от нас буркан с конфотюр). В крайна сметка, ние бя-

http://nauka.bg

хме получили повече от десет различни предмета, сред които: флаш-памет, подкова (която решихме да бъде талисманът на нашия отбор), шал и т.н. Според мен, моралният извод от мисията ни е съвсем ясен: ние, всъщност, нямаме нужда от пари, банките имат нужда от тях, за да манипулират целия свят! Същата вечер, Христина и аз, трябваше да представим нашата страна – България. За целта, бяхме донесли някои типични за нас храни: луканка, лютеница, халва и българско бяло сирене и разбира се, добре известната ракия. Ние също така, танцувахме хоро пред другите участници. Е, мога да кажа, че това бе първият път в кой-

НАУКА

На следващия ден трябваше да се заминаваме. След прощаването, в полски стил (целувайки дамите три пъти) ние бяхме откарани в Краков, където пркарахме няколко часа. Хриси, Нина от Чехия и аз направихме разходка из историческия център на града, който според мен е едно от най-красивите места в Европа. На 9-ти март следобед летяхме обратно за София. В заключение, бих могъл да кажа, че този проект беше едно наистина интересно, забавно събитие, което определено ме направи по-широкоскроен. За мен бе огромно удоволствие да срещна толкова нови и интересни хора от различни европейски държави, сред които да намеря много нови приятели. Бих искал да благодаря на институцията, която бе домакин на този обмен „Association for active people” за отличната организация. Не на последно място бих искал да изкажа и своята огромна благодарност към Петър и Росен Теодосиеви и Сдружение „Форум Наука“ които ми предложиха да участвам в това невероятно събитие! Вярвам, че в в бъдеще ще работим по подобни проекти! сп. Българска Наука брой 65

то танцувам пред публика и сенадявам следващия път да съм значително подобър. Спомням си как, докато ядеше луканка с лютеница, Малгоша ми каза, че според нея трябва да сме много щастливи от това, че живеем в страна в която това е традиционна храна. Всъщност, всички участници бяха наистина впечатлени от нашите храни и най-вече, разбира се, от ракията ни. Започнахме последния ден на проекта (8-ми март) с презентации за институциите, които ни изпращат в Полша. Трябваше да изработим постер и тук аз бих искал искрено да благодаря на Хриси за нейните гениални дизайнерски способности! Продължихме с дискусия относно това как трябва да се подготвя един проект. Това наистина ми беше полезно, защото рано или късно ще ми се наложи да подготвям проект. В края на деня имахме свободно време за разходка из града (добре де, селото). Следващото незабравимо нещо бе новият танц, който научих. По време на последната вечер, домакините от Полша ни научиха да танцуваме ‘белгийка’. Това беше едно от най-забавните неща, които съм правил в живота си!

http://nauka.bg

НАУКА

Биогорива от водорасли: мечти и възможности Светослав Александров, докторант към секция “експериментална алгология” в БАН

сп. Българска Наука брой 65

громната зависимост на транспорта от петрола, изгарянето на огромни количества въглища за индустриални нужди, самият факт, че индустриалната цивилизация се крепи на невъзобновяеми енергийни източници, основателно тревожи голяма част от обществото. Мнозина се надяваме още през първата половина на 21-ви век петролът да бъде заменен от някакъв възобновяем енергиен източник. Интересът към биогоривата не е нов, като се има предвид, че още Хенри Форд е очаквал неговият “Модел Т” да работи с биоетанол, който се произвежда от царевица [1]. Макар че биогорива се произвеждат в днешно време, съществуват основателни опасения, че тяхното по-широко използване е съпътствано от други проблеми – например отглеждането на царевица, захарна тръстика или рапица за производство на биогорива заема обработваеми земи, които иначе биха се използвали за отглеждане на растения за храна. Не бива да забравяме, че човечеството се изправя не само пред проблема за изтощаването на невъзобновяемите енергийни източници,

http://nauka.bg

но и пред увеличаването на човешката популация, която продължава да расте с експоненциална скорост и трябва да се търсят начини за изхранването й. На пръв поглед отглеждането на водорасли за производство за биогорива изглежда правилен начин за справянето с проблемите около биогоривата. Цитират се редица свойства на водораслите – те могат да се отглеждат в биореактори и така не заемат плодородни земи, растат бързо и в рамките на много кратко време натрупват голямо количество биомаса. Но дали водораслите наистина представляват “светият граал” относно проблема с биогоривата, както се е твърдяло доста често през 2007 година?[2] За да натрупат достатъчно количество биомаса, водораслите трябва да растат при оптимални за тях условия. Това означава поддържането на постоянна и подходяща за тях температура, правилно разбъркване, осигуряване на достъп на въглероден диоксид, осигуряване на подходяща хранителна среда за растеж. Публикувана е статия на страницата БГ Наука, озаглавена “Водорасли ни дават обещаваща възможност за борба с парниковите

НАУКА

държащото семе може да бъде пресовано и така мазнините да се извлекат сравнително лесно. Липидите на водораслите се намират вътре в клетките и тяхното извличане е трудно – изискват се подходящи разтворители, а после и възстановяването на разтворителите след приключването на процеса. Авторът на настоящата публикация счита, че далеч по-подходящи биха били тези водорасли, които отделят извънклетъчни полизахариди, за производство на биоетанол. Разбира се, целта на настоящата публикация не е да бъде отречена изцяло възможността на водораслите да се използват за биогорива. Биогориво може да бъде получено от всеки организъм, който синтезира масла, но доколко това е перспективно от промишлена гледна точка е съвсем друг въпрос. Целта е просто да бъде показано на читателите, че водораслите не са магическото хапче, което ще отърве света от петролната криза. Наистина, не са. 1. National Geographics, http://ngm. nationalgeographic.com/2007/10/ biofuels/did-you-know-learn 2. http://www.eai.in/blog/2013/11/ algae-fuels-the-holy-grail-of-biofuels. html 3. http://www.nauka.bg/a/водораслини-дават-възможност-за-борба-с-парникови-газове 4. Petkov, Georgi, et al. “A critical look at the microalgae biodiesel.” European Journal of Lipid Science and Technology 114.2 (2012): 103-111.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

газове” [3]. Вярно е, че в близост до заводи и електроцентрали могат да се отклоняват отпадни газове от комините за отглеждане на водорасли (така се премахва нуждата от въглероден диоксид). Но дори и с това улеснение, е необходима хранителна среда. Статия на екип от секция “Експериментална алгология” на БАН отбелязва, че само цената на солите, необходими 1 кг биодизел, доближава тази на 1 кг обикновен дизел [4] Когато отчетем факта, че трябва да се осигури и подходяща температура и непрекъснато разбъркване на водораслите, което е свързано с изразходване на електроенергия, разбираме, че полученият биодизел би бил много по-скъп от природния дизел. В същата статия от страниците на БГ Наука се споменава и за това, че водорасли биха могли да използват парникови газове като азотен окис. Това е така, но във вода азотният окис се превръща в киселина и да реагира с други соли, които трябва да присъстват в средата. Освен азотен източник средата, осигуряваща бърз растеж, трябва да съдържа и други соли, които да снабдят водораслите с фосфор, желязо, микроелементи. Дори и водораслите да растат бързо, тяхната биомаса не може да се използва веднага за биодизел, а първо трябва да се извлекат полезните съставки – например въглехидратите за етанол, или мастните киселини за биодизел. Това е голяма разлика със сухоземните растения, при които полезните вещества се натрупват преди всичко в техните органи. Например маслосъ-

НАУКА

Високите цени на плодовете и зеленчуците са свързани със затлъстяването при децата

Превод: Стефан Михов http://www.sciencedaily.com/releases/2014/02/140220102925.htm

сп. Българска Наука брой 65

исоките цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса (ИТМ/BMI) при деца от семейства от средната и ниска класа, според изследователи от Американския Университет в изданието “Pediatrics”.

“Има малка, но значима връзка между цените на плодовете и зеленчуците и високото детско ИТМ” – каза Тарин Мориси, главният автор на проучването и асистент професор по публична администрация и политика във Факултета по обществени науки (SPA) в Американския Университет. Мориси казва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се качват, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и покалорични. “Това е предизвикано повече от промените в цените на пресните плодове и зеленчуци отколкото замразените и

http://nauka.bg

консервираните храни.” – каза Алисън Джакновиц, съавтор на проучването и помощник професофор по публична администрация и политика в SPA. ИТМ е надежден индикатор на цялостната телесна маса, която е свързана с риска от опасни за живота заболявания. Повече от 26% от децата между 2 и 5 години в САЩ са с наднормено тегло, определящо се чрез ИТМ над 85ия персентил през 2009 и 2010, над 21 процента десетилетие по-рано. Изследователите свързаха информацията от американско проучване за деца от най-ранна възраст до 5 години /Early Childhood Longitudinal StudyBirth Cohort/ с местна информация за цените на храните от Показателя на стойността на живота на Съвета за общността и икономически изследвания. Изследването се фокусира върху семейства, които имат приходи в границата до 300% от федералното ниво на бедността или по – точно – четиричленно семейство, което има доходи

НАУКА

затлъстяването. Мориси каза, че местните вериги за бързо хранене може да разполагат с по-голяма свобода, що се отнася до увеличение в цените, отколкото магазините за плодове и зеленчуци, при наличие на по-голямо търсене на техните продукти. Проучването също така намери малка връзка между скъпите безалкохолни и по-малката вероятност за затлъстяване при децата. Изследването не намери силна връзка между цените и хранителната несигурност, което означава семейства, принудени да пропускат хранения, да намаляват порциите или дори да спрат да ядат, поради липса на пари.

сп. Българска Наука брой 65

по малко от $70,650 през 2013. Въпреки, че като цяло цените на храните падат през последните няколко десетилетие, особено тези на бързите закуски и безалкохолните, истинската цена на ястията в ресторантите и на плодовете и зеленчуците се е покачила. Цената на плодовете и зеленчуците се е покачила със 17% между 1997 и 2003 г. Децата, които живеят в области с по-високи цени на плодовете и зеленчуците имат по-голяма средна стойност на ИТМ, в сравнение с деца от области с по-ниски цени. Друго изненадващо откритие е връзка между високите цени в ресторантите за бързо хранене и увеличение на

http://nauka.bg

НАУКА

Експлозии с големина на планета при Венера

Превод: Стефан Михов http://www.sciencedaily.com/releases/2014/02/140220194027.htm

сп. Българска Наука брой 65

зследователи наскоро откриха, че космическият метеофеномен, действащ по периферията на магнитното поле на Земята /магнитосферата/, има много по-значителни последици за Венера.. Тези гигантски експлозии, наречени аномални горещи потоци, могат да бъдат големи колкото цялата планета Венера и могат да се случват по няколко пъти на ден. “`Не само, че са огромни,” – каза Глин Колинсън, учен, занимаващ се с космоса в Центърa за космически полети Годард в Грийнбелт, Мериленд. – “ Но, тъй като Венера няма магнитно поле, с което да се предпазва, аномалните горещи потоци се изливат точно върху планетата. Те могат да погълнат цялата планета. Колинсън е първият учен, който докладва това откритие в изданието на Геофизическите изследвания през февруари 2014. Работата е основана на наблюдения, извършени от Венера Експрес на Европейската Космическа агенция. Резултатите показват точната големина и честота на този вид космическо климатично влияние на Венера. Земята е предпазена от постоянния

http://nauka.bg

поток на слънчева радиация от своята магнитосфера. Но Венера няма същия късмет. Празна, необитаема планета, с толкова плътна атмосфера, че всеки космически кораб, който кацне там, бива смачкан за часове, а всъщност Венера няма магнитна защита. Учените обичат да сравняват двете планети: Какво различно е станало на Земята, за да я направи живото поддържаща планета каквато тя е днес? Как би изглеждала Земята без своето магнитно поле? При Земята, аномалните горещи потоци не успяват да влезнат в магнитосферата, но изпускат толкова голяма енергия извън нея, че слънчевата радиация се отклонява и e принудена да се върне към слънцето. Без магнитосфера, това което се случва на Венера е доста по-различно. Единствената защита на Венера от слънчевата радиация е зареденият външен слой на атмосферата, наречен йоносфера. Между йоносферата и слънчевата радиация съществува чувствителен баланс на налягането, който може да бъде лесно нарушен от огромния приток на енергия, причинен от аномалните горещи потоци. Тези аномалии могат да създадат

НАУКА

Гигантски смущения в слънчевата радиация близо до Венера, наречени аномални горещи потоци, може да издърпат горните слоеве на нейната атмосфера - йоносферата, далеч от повърхността на планетата. Снимка: НАСА

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

драматични разриви с размерите на планета, които могат да изсмучат йоносферата далеч от повърхността на Венера.

сп. Българска Наука брой 65 58

www.chitatel.net http://nauka.bg

Васил Левски Димитър Страшимиров

асил Иванов Кунчев е безспорно една от най-светлите личности в родната ни история; революционер, чиито всеотдайност и посвещение на каузата за освобождение на българите могат единствено да служат за пример. По повод годишни-

http://iztok-zapad.eu/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ната от смъртта на Апостола излиза изданието „Васил Левски“, в което са събрани някои от най-интригуващите страници от писмата на бореца за свобода до Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Иванов Книговезеца, Димитър Общи , Киряк Цанков, Централния комитет в Ловеч, в Букурещ и др., писани лично от него след 1866 г. В този първи том на документалната книга (с подзаглавие „Живот, дела, извори“), чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г.

Частица на края на Вселената Шон Карол

сп. Българска Наука брой 65

цария и ни запознава с теоретиците, инженерите и експериментаторите, участвали в процеса. Карол разяснява по увлекателен начин физиката от гледната точка на бозона на Хигс, добил популярност като „частицата бог“. Хигс-бозонът е нов, революционен и жадуван от десетилетия способ на мислене, отвеждащ ни в поразителния свят на тъмната материя – и дори отвъд нея. Луксозното издание на „Частица на края на Вселената“ съдържа множество схеми и диаграми, както и богат цветен снимков архив.

„Това, което е от значение и е сърцевината на проблема, е дали съществуват светове, които отправят предизвикателство към конвенционалното с допускането, че онова, което дълго време сме смятали за Вселената, е само един от компонентите на далеч по-грандиозната, вероятно много по-странна и в по-голямата си част скрита реалност.“

„Частица на края на Вселената“ Брайън Грийн (с подзаглавие „Как търсенето на Хигс-бозона ни доведе до прага на един нов свят“) Шон Карол ни завежда зад кулисите на Големия адронен ускорител на частици в Швей-

http://nauka.bg

http://iztok-zapad.eu/

Граматика на цивилизациите Фернан Бродел

Един от големите трудове на Бродел – „Граматика на цивилизациите“, публикувана за първи път през 1963 г. – е замислен първоначално като учебник за ученици в горните класове във френските училища. Това го прави увлекателно четиво не само за специалистите в областта, а и за широката публика, и най-вече за „Граматика на цивилизациите“ подрастващите, у които трябва да авторът разглежда цивилиза- се изграждат желание и любов към циите в различни региони по знанието, смята авторът. света, засягайки фундаментални исторически процеси, периоди на упадък и възход в Близкия и Далечния изток

http://iztok-zapad.eu/

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

– Ирак, Япония, Китай, Корея, Индонезия, Филипините и др. Видният историк обръща внимание също на теми като пробуждането на Африка, християнството, хуманизма и научната мисъл в Европа, индустриализацията на Стария континент, колонизацията и независимостта в Северна и Южна Америка и др. Нестандартното мислене на Фернан Бродел му позволява да загатне за ключови събития, случили се години след написването на труда му, а сред множеството карти в изданието има дори карта на населението в света през 2000 г., макар книгата да е писана близо 40 години по-рано.

Пътешественици Вяра Тимчева

сп. Българска Наука брой 65

Още преди столетия св. Августин е казал: „Светът е книга и който не пътува, прочита само една страница от него.“ На същото мнение са и днес мнозина, сред които е и Вяра Тимчева – журналист, репортер и преводач на свободна практика, който понастоящем живее в Люксембург. Автор на „Индия и Малкия Тибет, от Хималаите до пустинята“, както и на „Приказното и смъртта“, „Митът за Дядо Коледа“ и „Образът на магьосника“ – и трите на френски език, днес Вяра Тимчева ни среща с различни по националност, възраст, професия и интереси хора, които разказват за своите пътувания до разнообразни места из всички краища на Света в интригуващия сборник „Пътешественици“.

два ли има по-вълнуващо нещо от това да посетиш ново място, да се срещнеш с непознати хора, да разбереш техните привички, начин на живот, интересни или налудничави обичаи, местни истории, легенди и поверия – да опознаеш нова култура, която да остави у теб незабравимите спомени от едно паметно пътуване.

http://nauka.bg

http://iztok-zapad.eu/

Скритият поход на българските кръстоносци

реди повече от две столетия тяхната тайнствена сила обърква турската имперска администрация. Те са толкова неотразими, че съумяват да увенчаят всеки свой набег със свещена кръв. При това не нападат из клисурите на Балкана. Не

се промъкват нощем. Атакуват денем, право в Цариград или в други важни градове на Отоманската империя. На щурм се хвърлят винаги по двойки – отреденият за подвиг и неговият сподвижник, който трябва да стане свидетел за понесените от „помазаника“ страдания и да върне тялото му за свети мощи. Подготвеният за подвига влиза джамия или в турско съдилище в деня и часа, когато вътре има много хора. Домогва се до паша или кадия. Не е опасан с бомби, не носи дори кама, защото не иска да убива, а да бъде убит, след като духовно победи овластения мюсюлманин.

http://ciela.bg/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Христо Буковски

Легенда за Сигурд и Гудрун Дж. Р. Р. Толкин

сп. Българска Наука брой 65

и Гудрун да е написана двайсет години преди да завърши трилогията си за Властелинът на пръстените, Кристофър Толкин, син на писателя, я намира в архива на баща си едва преди няколко години. Книгата представлява поетична интерпретация за северните разкази за вьолсунга Сигурд и падението на нифлунгите (нибелунгите). Първата поема се нарича „Сага за вьолсунгите” и съдържа 339 стиха по 8 реда и разказва за великия герой Сигурд, който посича дракона Фафнир и му отнема съкровището, а втората – „Песен за Гудрун” – се състои от 166 стиха и пресъздава съдбата на Гудрун след смъртта на Сигурд, женитбата й с краля на хуните Атли, за смъртта на братята й и нейното отмъщение..... Кристофър Толкин

рез 2009 г. – 35 г. след смъртта на фентъзи писателя Дж. Р. Р. Толкин бе публикувана неговата последна и неизвестна досега книга Легенда за Сигурд и Гудрун. Написана е в периода на 20-те и 30-те години на ХХ век, когато Толкин преподава англосаксонски в Оксфордския университет. Макар Легенда за Сигурд

http://nauka.bg

http://ciela.bg/

Врагът

Ерих Мария Ремарк

http://ciela.bg/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930–31 г. в американското списание Collier’s Weekly, те са продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години покъсно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.

Българската история в 100 личности

сп. Българска Наука брой 65

популярни личности, така и по-малко известни и дори напълно забравени хора, а единственото общо между всички тях е следата, която са оставили в българската история. За авторите: Иван Кънчев, Ивомир Колев и Марио Мишев са студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ и са част от екипа на „Българска история“. Създатели са на сайта www.bulgarian-history.org, чрез който популяризират непознати и забравени моменти от историята на България. Образователните им видеоклипове и статии представят исторически събития и личности по достъпен и увлекателен начин, подходящ за широката аудитория. По време на училищните и университетските им обиколки изнасят исторически презентации пред ученици и студенти от цялата страна.

„Б

ългарската история в 100 личности“ е първа част от научнопопулярна поредица, издавана от издателство „БГ Учебник“. Тя е посветена на 100 личности, допринесли за развитието на страната ни от VII век до наши дни - владетели, политици, военни, творци, учени и спортисти. В нея са представени както

http://nauka.bg

http://bestseller.bg/

Търсете книгата в книжарниците!

сп. Българска Наука брой 65

чай Поръ а т Книга Сега!

67 http://nauka.bg Издателство “Българска Наука”

ИСТОРИЯ Пътят до Сан Стефано и прелиминарния мирен договор Автор: К.ГЕРБОВ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16383&hl= Част първа

сп. Българска Наука брой 65

1.1. Начало на Руско-турската война през 1877 г.

След обявяването на Руско-турската война правителствата на държавите, подписали Парижкия мирен договор през 1856 г., заявили, че ще пазят неутралитет. Нито едно от тях не възразило официално на решението, прието от руското правителство. Разбира се, това единодушие имало формален характер и както се вижда от по-нататъшния развой на събитията, всяка страна се е отнасяла към тях и е реагирала от своя гледна точка и позиция. Германия се солидаризирала с руската военна намеса, а Англия и АвстроУнгария били против засилването на руското влияние на Балканите и в Средиземноморието.

ство руското правителство още нямало официално договорени взаимоотношения. На 4/16 април била сключена политическа и военна конвенция относно свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния, но тя била одобрена от Сената на страната едва на 14/26 април.

На 9/21 май румънското законодателно събрание приело резолюция за обявяване на независимостта на Румъния от Високата порта. На следващия ден правителството, ръководено от княз Карол I, прогласило страната за независима. Румъния открито влязла в съюз с Русия и заявила намеренията си да защитава с оръжие неприкосновеността на своята територия. Това дало възможност на руската армия да разгърне своите сили, тъй като до тогава обхватът й на действие бил ограничен само до дислоциране в източнаРусия започнала войната с Турция та част на Румъния. през 1877 г. в не докрай изяснена политическа обстановка. Руските войски навлезли в Румъния на 12/24 април, когато с васалното на султана княже-

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ Неговата позиция обаче - линията на военните операции на руските и румънските войски да не се доближава на определено разстояние от нейната граница, не позволила първоначалната руска атака да бъде осъществена в най-желаното място.

Обявяването на независимостта на страната и включването й във войната било посрещнато с удовлетворение от руското правителство. От една страна то вече имало възможност да разшири значително линията на настъпателните операции. От друга страна на Европа станало ясно, че и Германия съчувства на Русия, тъй като всички добре разбирали, че румънският княз Карол не би се решил да приеме участие във войната, без да е получил по- 1.2. Изостряне на отношенията ощрение от Берлин. между Русия и Англия Но ако съпричастността на Германия била осигурена още в първите дни на войната, позицията на другата участничка от „съюза на тримата императори” - Австро-Унгария, дълго време оставала двусмислена. Докато траяла войната правителството във Виена поддържало неутралитет.

Английският кабинет първи признал войната за неизбежна и известèн от нотата на княз Горчаков от 7/19 април 1877 г. за решението на Александър II да даде заповед на своите войски да минат границата на Турция, побързал да демонстрира официалните си от-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Според руските военни специалисти най-удачно било преминаването на Дунав да стане от Румъния на сръбска територия, т. е. от Турну Северин в Кладово. Австро-Унгария обаче, държала Русия да не води военни действия в Сърбия и това било записано в тайната двустранна Будапещенска конвенция от 3/15 януари 1877 г. Наложило се преправянето на руските войски да стане в участъка между Видин и Русе, тъй като на изток – в така наречения четириъгълник на крепостите Русе, Шумен, Варна, Силистра - били разположени значителни турски сили. Така принудително бил избран Свищов. Последствията се видели, когато след блестящото начало на войната и бързото напредване на отряда на генерал Гурко през Балкана, в подкрепа на Плевен необезпокоявана успяла да се яви видинската армия на Осман паша.

ИСТОРИЯ ношения с последната. Още на 11/23 април новоназначеният английски посланик в Цариград Остин Лейърд (Austen Layard) заявил на Портата, че на основание на предоставените й права от Парижкия мирен договор Англия била гарант на целостта и независимостта на Турция. Последната обаче, отхвърлила надзора, който чуждите държави й предложили с Лондонския протокол. По този начин тя се лишила от договорните гаранции и Англия по-нататък нямала да поддържа със своето оръжие независимостта на Османската империя.

сп. Българска Наука брой 65

На 18/30 април английското правителство се произнесло страната да поддържа неутралитет. На следващият ден официално било обнародвано обявлението на кралицата, че Англия ще съблюдава строг и безпристрастен неутралитет по отношение на рускотурската война. Виктория призовавала своите поданици да уважават приетото решение.

приеме и подпише Лондонския протокол. Действието с изпращане на английски посланик в Цариград, което не било непосредствено последвано от реципрочни действия от останалите Велики сили, показало, че английското правителство е поставено в усамотено положение. Нерадостен факт бил, че още по времето, когато руските войски не били минали Дунава, английското правителство не било единно и останало такова почти през цялото времетраене на войната. Част от членовете му смятали, че трябва да се търсят мирни средства за уреждане на конфликта, като Англия спазва неутралитет, а друга част считали, че трябва да се намесят във войната, тъй като тя щяла да засегне английските интереси. Освен в правителството, по отношение на политиката, която трябвало да води Англия при решаването на Източната криза, нямало единство и в парламента, а също и сред английската общественост. Общественото мнение на острова било разделено на три: преобладаващата част от гражданите били привърженици на политиката на неутралитет; малка част от тях смятала, че европейските сили трябва да заставят Турция да приеме препоръките на Цариградската конференция; трета част били на мнение, че Англия трябвало да подкрепи военно Турция в борбата й срещу Русия.

Франция и Германия не последвали действието на Англия и не изпратили веднага свои нови посланици в Цариград. Възложили тази дейност на упълномощени лица, които да водят делата на посолствата. Актът бил форма на протест срещу непризнаването от страна на Високата порта на предложенията на Цариградската конференция. Германия си позволила дори да уязви Портата, като заявила, че ще приеме като неин извънреден посланик в Берлин предложеният тогава Кабинетът Дарби- Бийкънсфийлд не Садулах бей, но само в случай, че тя скривал своята досада и неудоволст-

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ военните действия до оня момент, когато руските успехи ще накарат англичаните отново да се върнат към традиционната за тях вражда към Русия и ще заподозрат, че зад прокламираното освобождение на християните се прикриват завоевателски стремежи, които ще навредят на британските интереси в Близкия изток. Именно на последните наблегнали членовете на кабинета Дарби-Бийкънсфийлд. През месец май министърът на вътрешните дела Крос пояснил, че вниманието на правителството щяло да се ограничи до Суецкия канал и Цариград и нямало да се интересува от политическите промени, които могат да произтекат в Босна, Херцеговина, България, ТеКонсервативното английско прави- салия, Епир, Албания и в Мала Азия. телство добре съзнавало, че всяка открита стъпка в подкрепа на Турция, за Макар и да не давало широка гласност каквото намеквали някои от членове- на своите действия, английският кате му и официозния печат, ще предиз- бинет следял действията на Русия и вика взрив от недоволство в голяма провеждал дипломатически инициачаст от английското общество и ще ак- тиви, целящи да коригират плановете тивизира съпротивителните акции на на руското правителство в определена либералната опозиция. Още се помне- посока. Инициативите били противоли миналогодишните масови проте- речиви и имали променлив успех, засти, когато консервативният кабинет, щото били породени от борбата между макар да имал мнозинство в парла- подкрепящите Турция министри, намента, въобще не бил застрахован от чело с Бийкънсфийлд, зад които стопоявата на враждебни нему манифес- яла и кралицата, и министрите, които тации и митинги. Нови такива може- искали Англия да не се намесва във ли да подкопаят налаганата от мини- войната, сред които се откроявал Дарстрите, депутатите на мнозинството би. и проправителствената преса теза, че провежданата от правителството Руският посланик в Англия граф Пьотр политика имала широка подкрепа. Шувалов още на 6/18 април приятелски съобщил на Дарби, че руското праРазбирайки това, Бийкънсфийлд вителство вече било взело решение да предпочитал да изчака развитието на започне война с Турция. Реакцията на

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

вие от започване на войната. Той обявил в парламента, че не бил съгласен с доводите на височайшия манифест на Александър II и циркулярната нота на руския канцлер Горчаков. Официозната английска преса се опитала да хвърли вината за започване на войната изцяло върху Русия. Намеквано било твърде недвусмислено, че ако в тогавашния момент Англия била принудена от политическите обстоятелства на „временно бездействие”, то тя изобщо не е отложила намеренията си да вземе участие в бъдещите събития и да се изявява като застъпница на Турция, ако това бъде продиктувано с цел запазване на английските интереси.

ИСТОРИЯ Бийкънсфийлд на това известие била незабавна. Тревогата му била голяма, защото английското военно разузнаване успяло да се сдобие с разработения от генерал Николай Обручев план за настъплението на руските войски в Турция. В плана било записано, че за да се постигнат решителни резултати, целта на руските стратегически действия трябвало да бъде самата турска столица. Завладяването във военен смисъл на Цариград и Босфора било безусловно необходимо, за да се сломи турската власт и се установи здрав мир, решаващ веднъж завинаги спора за правата на балканските християни.

тати – обяснявал Обручев. – Дотогава, докато турците владеят Цариградския полуостров и господстват над Черно море, те за нищо на света няма да се признаят за победени, а ще протакат преговорите, хранейки твърда надежда, че като се възползват от разногласията в Европа, ще си върнат загубеното.” Изпълнението на този план можело да бъде прекратено, само ако Портата и Европа предварително се съгласят на мирен договор, какъвто Русия им предложи.

сп. Българска Наука брой 65

Бийкънсфийлд не е знаел, че планът на ген. Обручев не е приет в първоначалния му вид. Той бил представен за „Завземането само на България по ни- утвърждаване на 23 март/4 април, но какъв начин няма да даде тези резул- на 29 март/10 април бил върнат на ав-

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ ския кабинет Бийкънсфийлд предложил английски войски да окупират Дарданелите, като гаранция срещу руското завземане на Цариград, с ангажимент към турското правителство да се изтеглят, когато се сключи мирният договор и се възстанови баланса на силите. По време на заседанието било прочетено и писмо на кралицата от 7/19 април, в което тя препоръчвала да се преодолеят различията, които съществуват между членовете на правителството, тъй като те насърчавали опозицията при атаките ѝ срещу него. „Всички частни чувства би трябвало да бъдат изоставени и само желанието за съгласие с политиката трябва да води към благополучието на страната”, написала кралица Виктория. А писмото завършила с призива: „Няма време за губене или чакане… Не се касае за подкрепа на Турция, касае се за руско или британско първенство в света!”

В отделна записка до Бийкънсфийлд кралицата изразила недоволството си от реакцията на някои членове на правителството и споделила крайните мерки, които била готова да предприеме, ако министрите не се съгласят с политическата линия, предложена от първия министър. Изразявайки своето безпокойство, тя се опасявала, че Англия може да се окаже безсилна и да получи плесница от вероломните руснаци. А на министъра на колониите лорд Карнарвън (Henry Carnarvon) казала да съобщи на членовете на правителството, че „ако Англия трябва да целува краката на Русия, то тя няма да На 9/21 април в заседание на британ- участва в унижението на Англия и ще

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

тора му от началника на главния щаб на руските войски генерал Фьодор Гейден със забележката, че „целта на действието в никакъв случай не трябва да засяга Цариград, а трябва да се ограничава само със завземането на България, с отряди, впускащи се отвъд Балкана”. Тук под България се е имало предвид приетото тогава географско понятие, което се отнасяло само до Придунавската, т. е. Северна България. По-късно в една своя записка от 1880 г. Н. Обручев пояснява, че преди форсирането на река Дунав главният оперативен път, по който трябвало да се движи авангарда на руската армия, бил приет да бъде Свищов – Шипка – Одрин. Това показва, че Александър II не възнамерявал да влиза в турската столица, както официално декларирал през октомври 1876 г. Воден от убеждението си, че за да успее във войната, Русия трябвало да завземе Цариград и опасявайки се, че това ще накърни английските интереси в Средиземно море и Индия, първият министър на кралството веднага се заел да реализира мерки за противодействие на предполагаемите намерения на противничката на Турция. В лондонските вестници се появили съобщения, че английската средиземноморска ескадра се приготвя за придвижване в турски води, както и че предстои съсредоточаване на остров Малта на 59 английски пехотни батальона, 7 кавалерийски полка и 4 бригади артилерия.

ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука брой 65

свали короната си”.

Предложенията на Бийкънсфийлд не били приети поради противопоставянето на Дарби, Солсбъри и някои други членове на правителството. Първият смятал окупацията на полуостров Галиполи като прибързана стъпка. Той бил склонен все пак да я одобри, но само при постигнато предварителното съгласие на Портата, защото иначе актът с окупацията щял да изглежда като начало на борбата за разпределяне на „плячката” от Османската империя, чието начало не трябвало да бъде поставяно от Англия. Солсбъри енергично се противопос-

http://nauka.bg

тавил на войнствените предложения на Бийкънсфийлд още на 6/18 април, когато след разговор с първия министър изразил мнението си в специално писмо до лорд Карнарвън. В писмото се заявявало, че курсът, който предлагал премиерът, на практика определял Англия като съюзник на Турция, което английското общество нямало да приеме. Изразено било съмнение, че Русия има намерение да атакува Цариград. Най-вероятно било, след като бие турците в България, да сключи благоприятен за себе си договор. „В този случай, тъй като такъв договор ще наруши с нещо Парижкия договор, вие ще бъдете напълно свободни да

ИСТОРИЯ

На 12/24 април Шувалов връчил на Дарби подписания от Горчаков циркуляр от 7/19 април, с който Великите сили трябвало да бъдат известени, че руският император се нагърбил сам със задачата да завърши делото, което той призовавал държавите да извършат заедно, за да бъде омиротворена Европа: да застави Портата да приеме исканията на силите за осигуряване на благосъстоянието на християнското население в Османската империя и запазването на общия мир. И дал заповед на своите войски да преминат границата на Турция.

кира от позицията си на велика сила. На това тя, кралицата, никога нямало да се съгласи и ако това се приемело, друг трябвало да носи короната, повторила заплахата си Виктория. В заседание, проведено на 16/28 април, Дарби съобщил, че „силите” били решили да не отговарят на циркуляра на Горчаков. Конкретно Германия и Австрия отказали да се присъединят към предложението на английския външен министър да отговорят с една обща нота. Но кабинетът сметнал за необходимо да се изпрати отговор и Русия да бъде предупредена, че окупирането на Цариград ще бъде casus belli (повод за война). На 19 април/1 май отново имало заседание на английския кабинет, а на другия ден Бийкънсфийлд изпратил на кралицата кратък отчет за взетите решения. Трябвало да се заяви на Русия, че Англия ще сметне casus belli, което и да е от следните положения: окупиране на Цариград, нападение на Египет и препятстване на свободното преминаване през Дарданелите. Решено било също да се предложи на Франция, Италия и Австрия заедно да поддържат с корабите си свободното плаване в Средиземно море и да предотвратяват всяка блокада или ограничаване на движението на търговските кораби. Говорело се и за окупиране на Дарданелите, но вече в бъдещ план.

Веднага на другия ден кралица Виктория написала на Бийкънсфийлд, че останалите Велики сили трябвало да бъдат осведомени за намеренията на английското правителство. То не можело да позволи на руснаците да окупират Цариград. Не трябвало да се създава впечатление, че „ние никога не бихме воювали и че Англия ще Същият ден лорд Дарби, министър на позволи Египет да стане руски”. Това външните работи на Великобритания, означавало Великобритания да абди- изпратил до посланика на кралство-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

водите такъв курс, който ще сметнете за необходим за защита на английските интереси”, завършвал писмото си Солсбъри. Същото мнение той изразил и на съвещанието на кабинета. След приключването му, в информацията си до кралицата Бийкънсфийлд написал, че министрите приели становището му. Заключението на края, обаче, било многозначително: „След разискване повече от 2 часа кабинетът реши, че трябва да действаме, но как и кога не бе решено.”

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

то в Петербург лорд Огъстъс Лофтъс (Augustus Loftus) отговор на циркуляра на Горчаков. Правителството на кралицата не приемало декларацията на Русия за едностранно обявяване на война на Турция и оправданията на това решение. Можело да се изчака и ако Турция действително не започнела да изпълнява своите обещания за реформи, тогава да се реагира, като Великите сили заедно поставят за разглеждане на най-подходящите средства, които да осигурят благоденствието на християнското население и запазването на общия мир.

тив Турция, прибягвайки до силата на оръжието без никакви консултации със своите съюзници, императорът на Русия се е отделил от поддържания досега концерт (така са наричани тогава Великите сили – бел. К. Г.) и се е отклонил от правилото, под което сам тържествено е означил съгласието си. Невъзможно е да се предвидят последствията от такъв акт. Правителството на Нейно величество с готовност би се въздържало да прави забележки…, но се чувства задължено да заяви публично, че не може да одобри решението на руското правителство.”

В отговора не се споменавало нищо за възможността Англия да влезе във война срещу Русия и какво би я накарало да стори това. Но Дарби предупредил, че едностранното решение за обявяване на война на Турция било в противоречие с Парижкия мирен договор от 1856 г., който ангажирал Великите сили всяка да уважава независимостта и териториалната цялост на Отоманската империя. Подчертал също, че на Лондонската конференция от 1871 г. (когато Русия успяла да постигне отменяне на някои от найтежките за нея клаузи на Парижкия договор), руският представител подписал декларация, че „никоя сила не може да се освободи от поетите чрез договор задължения, нито пък да промени тези задължения, освен със съгласието на договарящите страни”.

На 24 април/6 май лорд Дарби предал на руския посланик в Лондон граф Шувалов записка, одобрена предния ден от лондонския кабинет, в която били изложени условията, при които Англия ще запази обявения от нея неутралитет по отношение на войната между Русия и Турция. Според записаното в началото на записката, повод за нейното съставяне било предстоящото посещение на Шувалов в Петербург.

Счита се, че този документ е бил инспириран от самия Шувалов, който поддържал лични контакти с Дарби (жените на двамата били приятелки) и разбирайки за притесненията на английското правителство, бил изработил свой план как да предотврати евентуалната намеса на Англия във войната, на страната на Турция. Всъщност записката на Дарби Английският външен министър за- не била официален документ, а бевършил отговора си с думите: „Като лежки, нахвърляни по време на разпредприема едностранна акция про- говора му с Шувалов, относно въз-

http://nauka.bg

можните отношения между Русия и Англия по време на обявената война. На първо място по важност била поставена необходимостта да останат отПредполага се, че и Дарби с охота се крити, непрекъснати и без смущения включил в обмена на мнения между съобщенията между Европа и Изтока руското и английското правителство, през Суецкия канал. Опитът да се блозащото неговият стремеж също бил кира канала и подстъпите към него да не допусне Англия да бъде въвле- или да се пречи на плаването, щяло чена във войната. Сам Дарби написал да се счита от английското правителна Шувалов: „възползвам се от случая ство като заплаха за Индия и тежко да поставя пред вашето правителство накърняване на световната търговия. някои съображения от важност за бъ- Правителството се надявало и дведещото добро разбирателство между те страни участнички във войната да Великобритания и Русия”. Възможно се въздържат от действия в посочее именно английският външен минис- ните посоки. Всяка подобна стъпка тър да е дал идеята на Шувалов за бър- би била несъвместима с поддържазо възстановяване на мира с постигане ният от него пасивен неутралитет. на съгласие за уреждане на положението на християните в Турция, без Търговските и финансовите интереруската армия да преминава Балкана. си на много от европейските нации били свързани с автономията на ЕгиВ записката, която се отнасяла до така пет. Атаката или окупирането на тази наречените „британски интереси на страна, макар и временно за целиизток”, се отбелязвало, че правител- те на войната, нямало да се посрещството на Англия приело задължени- не равнодушно от неутралните дърята, които започналата война му по- жави и особено от страна на Англия. ставяла и без да губи време излязло с прокламация, че ще спазва неутра- Цариград, като столица, имал валитет в нея. От самото начало то пре- жно значение от военна, политичедупредило Портата да не разчита на ска и търговска гледна точка, което неговата помощ, защото е решило да е признато от всички. Той заемал и води безпристрастна политика по от- особено важна стратегическа поношение на войната, докато тя засяга зиция. Преминаването му в други само интересите на Турция. Съществу- ръце, освен тези на тогавашните му вали притеснения обаче, че ако за не- притежатели, нямало да се посрещщастие войната се разпростре, можели не с безразличие от правителствода бъдат засегнати и интереси, които то на Нейно величество кралицата. английското правителство било длъжно да защитава и е решено на това. Ето ъществуващите договорености, утвързащо то желаело ясно да определи, дени от Европа, с които се уреждало кои са най-важните от тези интереси. плаването през Босфора и Дарданели-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

При развитието на събитията можело да се окаже, че има и други интереси, които правителството на кралицата било в дълг да защитава, като например Персийския залив.

то. На практика в дипломатичен тон подписалият се под записката Дарби заявявал, че Англия може да наруши обявения неутралитет във войната между Русия и Турция, в случай, че руски войски окупират Суецкия канал, Египет или Цариград, макар и само по време на войната, създадат се затруднения за свободното преминаване през Босфора и Дарданелите, бъде застрашен Персийският залив.

Записката от 24 април/6 май показва, че английското правителство в крайна сметка не приело идеята на Бийкънсфийлд незабавно да бъдат окупирани Галиполският полуостров и Дарданелите, но предупредило, че може да се намеси във войната, ако бъдат засегнати интересите на кралство-

В края на записката била изразена и добронамереност, като било посочено, че политиката на английското правителство съответствала на уверенията, дадени от руския император в Ливадия (на 21 октомври/2 ноември 1876 г.), че той няма намерение да превзема Цариград. И ако по необходимост бъде

сп. Българска Наука брой 65

те, изглеждали достатъчно разумни и полезни. Най-малкото им изменение щяло да предизвика големи неудобства и да доведе до сериозни възражения от страна на английското правителство.

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Тонът на записката като цяло отговарял на едно от решенията на английското правителство, взети на заседанието му от 19 април/1 май, че „би следвало да се наблюдава и използва всяка възможност за посредничество, така че войната да може да завърши преди руските армии да са се приближили до някоя от жизнено важните за Англия точки”. Това бил записал един от присъствалите на заседанието. Самият Дарби характеризирал записката си като „откровено обяснение на английската политика”. При пристигането си в Петербург Шувалов предал освен записката на Дарби още и паметна записка, съставена от него на 28 април/10 май, която донякъде предопределила взетите след това решения. Посланикът в Лондон предупредил руското правителство, че отношенията на Англия с Русия били напрегнати и трябвало да се направи всичко, за да не бъдат прекъснати. Съществувала опасност от образуване на англо-турска военна коалиция. Англия се готвела да окупира Дарданелите и двата прилежащи бряга. Отстраняването на английските сили от там щяло да създаде големи трудности на руската армия, това можело да се окаже невъзможно и Русия да се лиши от необходимата й победа.

на Англия във войната на страната на Турция можела да бъде предотвратена, ако се вземат предвид нейните опасения за съдбата на Цариград и Проливите и се ограничи периметърът на водене на военните действия. Целта, която си поставял императорът, можела да бъде достигната и без да има нужда да се преминава Балкана. Така щели да се разсеят съмнението и недоверието по отношение на руската политика, каквито имало у някои от Великите сили. Запознат подробно с исканията на Англия, руският канцлер Горчаков написал от името на руския император писмо до кралица Виктория, а на Шувалов дал подробна инструкция какво да бъде неговото мнение по повдигнатите от Дарби въпроси. Инструкцията била докладвана пред руското правителство в присъствието на императора на 16/28 и 18/30 май. На нейна основа Шувалов изготвил меморандум, който връчил на 27 май/8 юни на кралицата, заедно с писмото до нея. В писмото руският император я уверявал, че изпратените й предложения ще я удовлетворят и ще предотвратят в бъдеще всяко възникнало недоразумение.

В инструкцията, а после и в меморандума се подчертавало, че руското правителство няма претенции към „британските интереси”. Английското правителство било успокоено относно страховете му за Персийския залив, Суецкия канал и Египет със заявлението: „Изобщо не е в наш интерес да смущаваме Англия със заШувалов изразил мнение, че намесата плаха към нейните индийски прите-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

заставен да окупира част от България, това щяло да бъде временно, докато бъдат осигурени мирът и безопасността на християнското население.

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

жания или съответно към връзките „Що се отнася до Цариград, без да с тях.” Русия нямала „нито интерес, предсказваме хода и изхода на войнанито желание, нито средства” за това. та, кабинетът на Негово императорско величество повтаря, че завоюването Развоят на военните действия, обаче, на тази столица е вън от плановете на можел да наложи временна окупация императора. Неговото правителство на Цариград. Русия можела да даде га- признава, че във всеки случай участта ранции единствено за това, че няма да на Цариград е въпрос от общ интерес, предприеме постоянна окупация или който може да се разреши само чрез завземане на града. Турците трябва- общо съгласие и ако притежанието ло да знаят, че няма гаранции руските на този град стане въпрос, то той не войски да не се появят пред стените на може да принадлежи на никоя от Вестолицата. Ако на турците предвари- ликите сили. Колкото до Проливите, телно се гарантирала неприкоснове- техните брегове ако и да принадлеността на столицата им, войната мо- жат на един и същ владетел, те съсжела да се проточи, вместо бързо да се тавляват входа в две големи морета, стигне до нейния край. Руското прави- където целият свят има ангажирани телство изразило убеденост, че когато интереси. Следователно, от най-голяанглийският кабинет се уверял напъл- ма важност е, щото в интерес на мира но, че руските войски няма при ни- и на международното равновесие какви обстоятелства да останат в Ца- този въпрос да бъде уреден посредриград, той ще упражни влиянието си ством едно общо съгласие върху осивърху турците, за да се сключи мир пре- гурени справедливи и здрави основи“. ди крайната стъпка да бъде направена. Руският канцлер прибавил също: „РуПо-специално внимание било обър- ското правителство ще вземе под внинато на „режима на Проливите”, кой- мание интересите на Великобритания то бил установен във вреда на Русия докато тя е неутрална, но императори съществувал в „дух на недоверие ският кабинет е в правото си да очаки враждебност”. Съгласно междуна- ва, щото и английското правителство родните договори руският флот бил от своя страна да вземе в съображение изолиран в Черно море. То било за- специалните за Русия интереси, ангатворено за руските кораби по време жирани в тая война и заради които тя на мир, а по време на война било от- си налага толкова тежки жертви. Тези ворено за всички вражески флотилии. интереси се състоят в необходимостАко войната завършела с успех за Ру- та да се тури край на плачевното съссия, тя щяла да иска преразглежда- тояние на християните под турското не на режима и неговото регулиране владичество и на периодичните разс общото съгласие на „силите”, кое- мирици, причинявани от това състоято щяло да бъде и в интерес на мира. ние… Императорското правителство е Горчаков допълнително пояснил: длъжно да взема под внимание каза-

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Подтикнат от Шувалов, Горчаков повдигнал въпроса за „основната цел на войната” с оглед за нейното възможно бързо приключване. Това е изложено с тезата, че гледищата на Англия и Русия за войната само наглед били непримирими. Англия по принцип поддържала съществуването на Османската империя и държала на непокътнатостта на Цариград и Проливите. Русия пък, искала да сложи край на постоянните кризи на изток, като постави християните, специално тези в България, в положение да

им бъде гарантирана защита от своеволията на турската администрация. Предложението на Русия в тази посока било, да бъдат ограничени последствията на войната в известни рамки, за които би се постигнало предварително съгласие. Това можело да стане при положение, че другите държави запазят неутралитет, а Портата поиска мир преди руските войски да преминат Балкана. Условията, които щели да влязат в мирния договор, били окачествени като „умерени” и били по-скромни и от последния вариант на исканията на Великите сили на Цариградската конференция. Горчаков предлагал България да бъде обособена до Балкана като автономна васална провинция под гаранциите на Европа. Турските войски и чиновници да бъдат отстранени, крепостите разоръжени и разрушени. Самоуправлението да бъде установено с помощта на национална полиция, която трябвало да се организира възможно найбързо. За частта на България на юг от Балкана, както и за другите християнски провинции, било необходимо съгласието на Великите сили и тяхното договаряне в посока да им дадат гаранции за една добра администрация. За Черна гора и Сърбия се държало на увеличение на територията им определена с общо съгласие. На Босна и Херцеговина също трябвало да се даде и гарантира „една добра местна администрация” (местна автономия). Тъй като тези две провинции били разпо-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ните размирици, които се отразяват на вътрешното и външно положение на Русия. При всяка една от тези размирици подозират и обвиняват политиката на Русия, от което страдат нейните международни отношения, нейната търговия, финансите и кредитния й авторитет. Негово императорско величество не може да остави Русия вечно изложена на тези разорителни събития, които спъват мирното й развитие и й причиняват неизчислими злини. Единствено за да пресуши техния извор Негово императорско величество се решава да постави своята държава под тежестта на войната. Тази цел няма да се постигне, докато християните - турски поданици не бъдат поставени в едно положение, което да осигурява живота и безопасността им от нетърпимите злоупотреби на турската администрация. Този интерес, който е жизнен интерес за Русия, не се противопоставя на никой от интересите на Европа, която впрочем сама страда от неопределеното положение на Изток.”

ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука брой 65

ложени по продължение на Австрия, това й давало право да има решаващ глас при определяне на тяхната бъдеща администрация. Ако пожелаела, тя можела да ги присъедини към себе си като гаранция за сигурност против новите решения в полза на християнските княжества на Балканския полуостров.

та цел на войната се пояснявало, че ако Турция откажела да сключи мир, Русия щяла да продължи военните си операции, докато турското правителство бъде принудено да подпише мира. Той тогава щял да зависи от военното положение и от развоят на войната. Запознатите със съдържанието на инструкциите на Горчаков и меморандума на Шувалов твърдят, че този пасаж не бил включен в документа, предаден на Англия. И предполагат, че ако той фигурираше, може би тя е щяла да окаже натиск над Турция да приеме предложените по-благоприятни условия.

Сърбия, подобно на България, следвало да остане под суверенитета на султана, като отношенията между сюзерен и васал трябвало да бъдат прецизирани, за да не пораждат повече спорове. Румъния била вече обявила независимост и императорът считал, че този въпрос ще се реши с „общо разбирателство”. Шувалов, прочитайки и предавайки меморандума лично на Дарби, добаАко тези условия се приемели от пра- вил, че с представените ангажименти вителствата на Великите сили, те мо- се създавали условия за локализиражели да упражнят колективен натиск нето на войната и предотвратяване върху Портата, като я предупредят, че на разпадането на Отоманската имв случай на отказ тя ще бъде оставена перия. Важно за императора било да да си понесе последиците от война- знае, дали в рамките на представета. Ако Турция поиска мир и приеме ните предложения може да се разчитези условия преди руските войски та на неутралитета на Англия – неда преминат Балкана, императорът утралитет, който изключвал дори се ангажирал да спре военните дейст- временна окупация на Цариград и вия. Русия си запазвала правото да Проливите от английски военни сили. включи в договора като компенсации връщането на частта от Бесарабия до Както се вижда от съдържанието на северния ръкав на Дунав, отстъпена меморандума, Шувалов успял да убена Румъния през 1856 г., както и от- ди руския канцлер Горчаков да застастъпването на Батуми с прилежаща- не зад неговата идея да се търсят ната му територия. Румъния пък щяла чини да се постигне мир, без руските да бъде обезщетена по общо съгласие войски да преминават Балкана. Стъпс признаването на независимостта й ка към това било предложеното от Руили ако останела васална държава, сия съгласие само Северна България можела да получи част от Добруджа. да бъде обявена за автономна област. Скоро обаче, това решение било отВ бележките на Горчаков за основна- менено. Оказало се, че на практика

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

В своя дневник при описанието на събитията около изготвянето на предложението към Англия, Д. А. Милютин отбелязал, че княз Горчаков заедно с Шувалов са били готови да наложат юзда на руските действия. На 18/30 май 1877 г. на съвещанието при Александър II, на което се обсъждала инструкцията на канцлера, присъствали и трима руски посланици - самият Шувалов, П. П. Убри (посланик в Берлин) и Е. П. Новиков посланик във Виена). Милютин останал с впечатление, че императорът твърде горещо заставал против някои места в проекта, намирайки, че се правят големи отстъпки и започвайки войната, Русия си връзва ръцете единствено за успокоение на Англия. Царят заявил също, че не желае да поема каквито и да са задължения пред Англия по отношение на Цариград и Проливите. За себе си Милютин твърди, че при съвещанията в Царско село и Петербург, в присъствието на Шувалов той нееднократно настойчиво обяснил невъзможното разделяне на Бълга-

рия на две: Придунавска и Задбалканска. Още повече с установяване на съвършено различни политически условия за едната и другата част. На 25 май/6 юни император Александър II пристигнал в главната квартира в Плоещ. Същият ден се състояло съвещание, на което било взето решение да се съобщи на Шувалов да не прави достояние на английското правителство дадената му инструкция. Като се знае, че главнокомандващият Николай Николаевич е бил решително за пълен разгром на Турция, може да се предполага, че той е упражнил влияние върху императора за преразглеждане на решението за „умерен мир”. Граф Николай Игнатиев, който по това време бил в Плоещ, включен в свитата на Александър II, в писмо до жена си от 26 май/7 юни пише, че пристигналият предният ден руски император подробно му обяснил, че в Петербург Шувалов „се домогвал да върже ръцете и краката на Русия в полза на Англия”, но това нямало да му се удаде. Императорът искал да остане пълен стопанин на делата. Според Игнатиев Шувалов, „желаейки да увери петербургската публика, че е всемогъщ и ще разреши Източният въпрос, прекланяйки се пред Европа, особено пред Англия и пет пари не давайки за руските интереси”, убедил канцлера Горчаков чрез неговия помощник Жомини, да се съгласи на сключване на мир „след първата или втората победа” на руските войски.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

в стремежа си да постигнат компромис с Англия с цел да неутрализират нейното евентуално участие във войната, Шувалов и Горчаков са си позволили да не се съобразят с препоръките, дадени им при разглеждането на инструкцията, предложена от руския канцлер. Това предизвикало протест в част от управляващите и особено във военните кръгове в Русия, искащи с хода на войната да бъде радикално решен Източния въпрос.

ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука брой 65

Основа на мира трябвало да бъде съгласието на Русия България да бъде разделена на две области. На тази, северно от Балкана, се предлагало да се даде автономия, а другата (най-важната, богатата и търговската) да се остави в турски ръце, като й се дадат „само някакви гаранции”. „Англичаните се стремят да лишат господаря и Русия изцяло от резултатите на войната, а Шувалов им приглася. Жомини и старецът (Горчаков – бел. К. Г.) се съгласяват и възхищават на таланта на лекомисления и недобросъвестен посланик!” – възкликва в друго свое писмо от 30 май/11 юни бъдещият автор на Санстефанския мирен договор.

От това писмо разбираме още, че в същия ден в квартирата на Александър II в Плоещ бил свикан „комитет”, който доказал необходимостта да се освободи цяла България, като не се даде тя да се раздробява на южна и северна. Ходът на преговорите с Англия трябвало да бъде изменен. Главнокомандващият Николай Николаевич, Черкаски, Милютин и Игнатиев застанали единодушно срещу канцлера, който трябвало да отстъпи от предишните си позиции. Престарелият Горчаков бил принуден веднага да продиктува телеграма до Шувалов с предупреждение да очаква изменение на дадените му вече разпоредби. На следващия ден 1/12 юни с нова телеграма канцлерът уведомил посланика в Англия, че Русия не може да се съгласи на разделяне на България на две части - тя трябва да бъде единна и автономна. В записките си за 1875-1877 г. Нико-

http://nauka.bg

лай Игнатиев дава подробности за съвета, състоял се в Плоещ на 30 май/11 юни. На него той наблегнал на разминаванията на инструкцията, дадена на Шувалов, с възванието, което Александър II трябвало да отправи до българите след преминаването на руските войски през река Дунав, както и с обещанията, дадени от лорд Солсбъри на Цариградската конференция. Възванието било вече отпечатано и в него руският император обещавал да освободи от турското управление всички българи. Немислимо било допълнително да се заявява, че „по волята на Англия” ще бъдат пожертвани Южна България и Македония, казал Игнатиев. На Цариградската конференция пък, английският представител лорд Солсбъри поставил подписа си под протоколите, с които пълномощниците на Великите сили решително отхвърлили предложението на турските представители България да се ограничи до Балкана. Хванала се за оръжието, за да освободи своите братя, Русия не можела по свое желание да им предостави по-малко от това, което единодушно било поискано в тяхна полза от цяла Европа на конференцията преди войната. „След горещата подкрепа на моето мнение, изказана на съвета от княз Черкаски и военния министър - завършва Игнатиев информацията си, - всички присъстващи, с изключение на канцлера, напълно се съгласиха с него. Негово величество, въпреки някои възражения на княз Горча-

ИСТОРИЯ Русия не само за защита на Цариград и Проливите, но и като страна пряко засегната от политическото положение на Балканския полуостров. Английското правителство било наясно, че дори и да окупира Галиполи, то не На 2/14 юни Шувалов връчил на Дар- може да възпре евентуалната окупаби нова нота, с която се съобщавало, че ция и задържането на Цариград от Руслед „зряло обсъждане на положение- сия, без помощта на Австро-Унгария. то на място”, княз Горчаков е достигнал до заключението, че разделянето Първата стъпка, която направил натона България на две провинции било вареният със задачата Дарби за постинепрактично. Сведенията, взети „на гане на разбирателство, била да съобмясто” показвали, че България тряб- щи поверително на австро-унгарския вало да остане единна провинция, посланик в Лондон граф М. Бойст, съиначе най-трудоспособната и най- държанието на записката, която преинтелигентната част от българско- дал на Шувалов. На 7/19 май английто население, тази, която пострадала ският външен министър връчил на най-много от произвола на турското посланика и меморандум, в който се управление, нямала да получи въз- декларирало желание за постигане на можност за самостоятелно управление. „откровено и пълно” разбирателство между двете страни относно полити1.3. Преговори на Англия за съв- ката, която те възнамеряват да проместни действия с Австро-Унга- веждат. Английското правителство рия вече било заявило публично своя неутралитет в започналата война между Второто решение на английския ка- Русия и Турция, но си запазвало свобинет, взето на заседанието от 19 ап- бодата на действие, ако бъдат застрарил/1 май, препоръчвало да се влезе шени британските интереси. Едно от във връзка с държавите, поддържащи събитията, което можело да накара флот в Средиземно море, които заин- Англия да наруши неутралитета си, тересовани от свободата на плаване било руските войски да завземат Цав него да предприемат инициативи риград и въпреки обещанията на царя, за предотвратяване на блокадата на да не се евакуират доброволно от там. морските пътища и ограничаване на движението на търговските кораби по В Лондон не се съмнявали, че незатях. Австро-Унгария била най-заин- висимостта на Цариград и свободата тересована от въпросните държави, на плаването през Проливите били затова вниманието на Англия било не по-малко важни и за Австрия. При насочено най-вече към нея. Тя се очер- тези съвпадащи интереси английскотавала като възможен съюзник срещу то правителство считало, че не било

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ков, заповяда веднага да се уведоми нашият посланик в Лондон за изменението на издействаните от него в Петербург инструкции преди заминаването на господаря за армията.”

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

трудно двете страни да разискват и съгласуват помежду си план за общи действия при един евентуален руски поход към Цариград. На посланик Бойст вече било известно съдържанието на нотата по този въпрос, предадена на руския посланик Шувалов, припомнил Дарби. Сега английското правителство предлагало провеждането на морска операция, за която разполагало с достатъчно морски сили. Но голямото разстояние от Англия до арената на действие и малкото сухопътни сили, които можела да събере по спешност, определяли насочването към сътрудничество с голяма военна сила, каквато била Австрия.

рирали неутралитет, значи те приели да не спират Русия да решава с война спора си с Турция и евентуално да я победи. Войната не застрашавала никоя от силите, но Англия и Австро-Унгария били съществено заинтересувани от последиците от нея.

В меморандума предложението за осъществяване на съвместната акция било направено по принцип. Допълнително на 12/24 май Бойст телеграфирал на австрийският външен министър уточнението, че конкретно ставало дума английски параходи да откарат австрийски войски до Галиполи или Цариград.

Убеден, че не може да бъде изготвена програма, която да бъде полезна и приложима при всяка от възможните ситуации на завършек на войната, Андраши, запознат вече колегиално с „британските интереси”, описал в своята нота интересите, които австро-унгарското правителство щяло да защитава. То не можело да приеме:

На 20 май/1 юни Бойст предал в английското външно министерство отговора на Андраши от 17/29 май. Последният подчертал, че никоя от Великите сили не оспорила правото на Русия да започне война с Турция. А такава възможност давал чл. 8 на Парижкия мирен договор от 1856 г., където се казвало, че всяка от договарящите се страни може да предложи своето посредничество за предотвратяване на конфликт, възникнал между Високата порта и някоя от силите. След като всички „сили” декла-

http://nauka.bg

Андраши обобщил: „Обект на нашето съглашение не може да бъде противопоставяне на действията на Русия, която с оръжие води борба с Портата. Основата на нашето взаимно разбирателство по-скоро лежи в отговора на въпроса: кои са последиците от войната, които можем да приемем и кои са тези, които ние не можем да допуснем?”

1. Изключителното покровителство на християнското население на Балканския полуостров от една християнска страна. 2. Резултатите от войната да бъдат установени окончателно без участието на силите-гарантки и създаването на държава с християнско население на Балканския полуостров да.бъде постигнато само с участието на една от силите. 3. Русия да придобие територия на десния бряг на Дунава.

ИСТОРИЯ

Към точка 7 като допълнение било записано, че съществуващите провинции би трябвало да се въздигат най-много до автономни области с ръководител от местен произход. Не е уточнено обаче за кои провинции става дума. Вероятно под „създаване на славянска държава”, която обаче да не е „голяма”, се разбира България, а провинциите са Босна и Херцеговина. По-нататък Андраши обяснил, че австро-унгарското правителство не било съгласно на „постоянно руско господство в България”. Също така Австрия била предупредила Русия да не влиза в Сърбия. Това всъщност се криело зад формулировката Русия да не придобива територия на десния бряг на Дунав. Руският цар дал тържествено обещание да зачита така определените австрийски интереси и Виена до настоящия момент нямала основание да се усъмни в неговите декларации. Тя не можела да се ангажира с враждебна акция срещу Русия, освен ако последната не наруши законите за лоялност и дадената дума. Едва тогава Австрия би пристъпила към защита на интересите си със силата на оръжието.

По отношение на Цариград и Проливите Андраши заявил, че Русия не бива да ги контролира. Въпросът с тях не бил самостоятелен, а свързан с останалите, упоменати вече въпроси. Ако се отстъпело от тях, за Австрия вече бил от второстепенно значение въпросът дали Цариград би бил притежаван от Русия или не. Австрийският външен министър застъпил тезата, че „държавата, която притежава Цариград, ще трябва в естествения ход на нещата да управлява България и другите области на Балканите, точно така, както държавата която владее България и областите зад нея трябва неизбежно да получи в притежание и Цариград.” От тези зависимости следвало, че ако Великите сили не позволят да се изпълнят събитията, отбелязани в изброените седем точки, то Русия нямало да има контрол над Балканите, следователно тя нямало да има и господство над Цариград и Проливите. Накрая Андраши обобщил, че ако английската страна споделя неговите виждания, това означавало, че между двете страни съществува естествена близост на интересите. И по пътя на понататъшната размяна на идеи, можело да се достигне разбирателство относно начина и средствата, чрез които взаимните интереси да бъдат защитени. Разбрал ясно, че Австро-Унгария няма да наруши неутралитета си, докато не приключи войната, Дарби още на

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

4. Румъния да бъде включена в Русия или княжеството да бъде поставено под зависимостта на Руската империя. 5. Издигане в горепосочените страни на княз по втора наследствена линия било от Австрия, било от Русия. 6. Русия да окупира Цариград. 7. Създаване на голяма славянска държава за сметка на неславянското население на Балканския полуостров.

ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука брой 65

21 май/2 юни изразил задоволство от „откровеното, ясно и задоволително” изложение на австрийската позиция. В отговора си, връчен на Бойст, той заявил, че английското правителство се присъединявало към мнението на граф Андраши, че интересите на Великобритания и Австро-Унгария били „в естествена хармония” и също било готово за по-нататъшна размяна на идеи за защита на общите интереси.

Андраши от своя страна останал доволен от становището относно нотата му, но счел, че Англия не взела ясна позиция върху възможността Русия да придобие изключително влияние на Балканите. Затова на 30 май/11 юни попитал дали в Лондон съществува солидарност с мнението на Виена по този въпрос. Дарби отговорил, че английският кабинет бил съгласен с принципите, изложени от австрийският външен министър. И на 1/13 юни от своя страна попитал дали австрийското правителство приема факта на руска окупация на Цариград и дали в случай на нужда би се солидаризирала с Англия да предотврати такава окупация. Тъй като Русия не давала обещание да не влиза в Цариград, то ако това се случи, Виена вярва ли, че тя няма да остане там.

риград. В разговора английският външен министър наблегнал на обстоятелството, че според последния руски план една полунезависима българска държава, която фактически щяла да бъде под руска зависимост, щяла да се разпростре на значително разстояние на юг от Балкана. В резултат линията за отбрана щяла да престане да съществува, тъй като всички турски укрепления на отделената територия ще бъдат разрушени. Следователно пътят към Цариград ще стои отворен и няма да може да бъде защитен, когато една руска армия получи заповед за марш напред. Според Дарби било невъзможно Австрия да приеме това предложение.

Затова той отново отправил призив към Андраши да приеме предложението за съвместна военна акция. Това се налагало, защото щяло да се действа трудно, ако двете страни се поставят пред вече свършени факти или ако воюващите страни договорят помежду си предварителни условия за мир. Англия не вярвала на руските обещания и се опасявала, че нищо нямало да може да се направи, след като Русия осъществи докрай военните си цели. За да се предотврати това, английското правителство предложило на Австро-Унгария да се договорят за нанасяне на удар, за да След като Шувалов връчил на Дарби бъдат спрени руснаците на Балкана. нотата с руското решение България да не се разделя на две, а да бъде единна, На 13/25 юни Дарби получил отгона 7/19 юни последният провел пове- вора на Андраши от 10/22 юни, койрителен разговор с посланик Бойст, то бил общ по въпросите повдигнати отново с цел да привлече Австрия към след 1/13 юни. Андраши заявявал, че британската кауза за защитата на Ца- има пълно доверие на Александър

http://nauka.bg

ИСТОРИЯ

Англия не трябвало да се страхува от окупирането на Цариград от руската армия. Руският посланик във Виена уверил Андраши, че император Александър II не смятал да окупира Цариград дори и временно. Но имало причини да не декларира това предварително. Защото щяло да накърни националната гордост и да се отрази отрицателно на руските войски и хода на военните действия. Същевременно предварителната декларация щяла да окуражи Портата да не побърза да сключи мир и да проточи войната. (Както стана дума, същите доводи на руското правителство били съобщени и на Дарби чрез меморандума на Шувалов.) Александър II и правителството му имали желание да се разберат с Австро-Унгария и Англия и прекратят своите военни действия преди да преминат Балкана. Андраши бил сигурен, че ако все пак се наложело „да се застави Русия да напусне Цариград”, то появяването на британския флот в Проливите, съпроводено с няколкодневен марш на австро-унгарската армия към руския тил, щяло да респектира руската армия и да я накара тя да отстъпи. Австрийският външен министър по-

сочил, че Англия може да предприеме самостоятелни действия. Тя можела да окупира Галиполи, без да обяви война на Русия, като заяви, че това е само защитна мярка. Русия и Англия се намирали на голяма дистанция и били като акула и вълк: можели да си показват зъбите, но в края на краищата всеки след това можел да се прибере безопасно в леговището си. Докато АвстрияУнгария била непосредствен съсед на Русия и войната помежду им нямало да свърши „с един поход”. Тя щяла да продължи поколения напред, докато не рухне една от воюващите страни. След поредната размяна на мнения Дарби се уверил, че Австро-Унгария няма да предприеме никакви инициативи, докато не приключи войната между Русия и Турция. Разбира се тогава той не знаел за спогодбите, сключени между Русия и Австро-Унгария. Използвана литература по части и глави: Част първа 1.1. Начало на Руско-турската война през 1877 г.: Л 1 - с. 394; Л 2 – с. 35; Л 3 – с. 6; Л 14 - с. 7-8. 1.2. Изостряне на отношенията между Русия и Англия: Л 1 - с. 311, 314315, 331, 346, 395; Л 4 - с. 24-25, 29-30, 301-303; Л 5 - с. 269-273; Л 7 - с. 27, 28, 82-83; Л 9- с. 33-51; Л 10 - с. 515-523, 528-535; Л 12 – с. 530-533; Л 14 - с. 7-9. 1.3. Преговори на Англия за съвместни действия с Австро-Унгария: Л 9 – с. 71-83; Л 10 – с. 523-529, 534-537.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

II. Но ако все пак руският император бъде подтикнат от националистите или военните да не изпълни обещанията си, Австро-Унгария и Англия като се обединят, можели „да извадят във всеки даден момент такава материална сила”, че да предотвратят всички последици от войната, които биха навредили на техните интереси.

ИСТОРИЯ

Рим и германските племена Автор: Владимир Попов http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16383&hl=

Кратък обзор на римско-герман- Друз през 12 - 9 г. пр. н. е. предприел ските конфликти походи отвъд реката и подчинил племената, живеещи между р. Везер и ървият сблъсък на Рим с гер- Елба. Обаче след поражението на Вар манците започва с миграцията и унищожението на три римски легина племената кимври и тевто- она в Тевтобургската гора /9г./, Рим ни в края на 2 в. пр. н. е. След като раз- се отказал от отвъдрейнските си влагромили няколко римски армии, на- дения. От време на време римляните шествениците били спрени в Северна предприемали наказателни експедиИталия от Марий и реорганизираните ции в Германия, каквато е например му легиони през 102 г. пр. н. е. широко мащабната кампания на ГерКато цяло римляните не правели осо- маник /сина на Друз/ през 15 - 17 г., бена разлика между гали и германи до целяща да върне загубените орли и да войната между Цезар и германският отмъсти за поруганата римска чест. вожд Ариовист през 58 г. пр. н. е. Про- По времето на императорите Клавдий славеният пълководец отбелязал, че и Нерон, политиката на империята се жреците на германските племена са свеждала до подклаждането на разжени, а и войниците им превъзхождат дори между германските племена, по свирепост и сила келтите. тъй като „животът на един римлянин Намесата на Цезар предотвратила ма- струвал повече от 1000 германски тащабното преселване на германците в кива“ /според Тиберий/. Умело разГалия. След разгрома на Ариовист и палвайки междуособни войни, импепокоряването на галите, Цезар пред- рията осигурила мир и спокойствие на приел няколко показни демонстрации рейнската си граница. на римското оръжие отвъд р. Рейн, но През управлението на император Адне се задържал там. риан /117 - 138г./ бил изграден т. нар. Конфликтите между римляни и гер- рейнски лимес - система от укреплемани зачестили по време на управле- ния и фортове, имаща за цел да държи нието на Август, когато легионите му варварите далеч от благата на цивилипокорили земите по протежението зования свят. на р. Рейн. Талантливият пълководец

сп. Българска Наука брой 65

http://nauka.bg

Първото голямо раздвижване на германските племена започнало през 160 г. когато обединените сили на маркомани и квади нахлули в Панония и дори застрашили Италия. В проточилата се 20 години „Маркоманска война“ императорът Марк Аврелий успял да разбие нашествениците и да стабилизира североизточната граница на империята. От 3 - 4 в. започнала консолидацията на германските племена. В Германия имало глад за земя и липсвало „жизнено пространство“. Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/... Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. Използвайки кризата, която настъпила

в Римската империя тези съюзи извършвали все по-чести и успешни набези. През 250-269 г./ рейдовете на готите опустошили Балканите и Мала Азия, а алеманите и франките тормозели Галия и Панония. Войнишките императори, управлявали Рим след династията на Северите прекарвали повечето време в походи срещу германските племена. През 251 г. готите разбили римляните при Абритус. В сражението загинал и император Деций. Причината за успеха на германците се кореняла в слабостта на римляните. В империята царял сепаратизъм и децентрализация на властта, а изоставянето на традиционната римска тактика и въоръжение, поради варваризацията на армията, също бил значителен фактор за честите поражения на легионите. Достатъчна била обаче силна личност с необходимите тактически умения и

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

сп. Българска Наука брой 65

римското оръжие отново надделявало. Така през 269 г. Клавдий II разгромил готите при Наисус и преустановил за близо век нашествията им на Балканите. Наследникът му Аврелиан пък се разправил с алеманите и възстановил рейнско-дунавската граница на империята, за сметка на изтеглянето на римляните от Дакия. През 4 в. Юлиан, назначен за Цезар на Галия, с ограничени ресурси и войски пак успял да разбие нахлулите в Галия алемани. При Аргенторат /Страсбург/ през 357 г. той им нанесъл значително поражение и пленил вожда им Хнодомар. Тъй като населението на империята отказвало да служи в армията, императорите използвали германците за наемници. Все по-често римляните, позволявали на варварите да се засе-

http://nauka.bg

лят на територията на империята в качеството си на федерати /съюзници/ и да изпълняват воинска повинност. Това имало плачевни последствия през 378 г., когато въстаналите готи унищожили римската армия при Адрианопол и убили императора на Източната Римска империя - Валент. В следващите десетилетия те вилнели необезпокоявани из Балканския полуостров и се прехвърлили в Италия, където оплячкосали Рим през 410 г. Рейнският лимес също се пропукал през 408 г. и вандали, свеви, бургунди и франки опустошили западните провинции. Римляните даже изтеглили контингентите си от Британия и я оставили на произвола на скотите, саксите, ютите и фризите. В крайна сметка римляните, безсилни да спрат варварските орди, позволи-

ИСТОРИЯ

Варварските държави Образуването на държавите, създадени на територията на империята от германските племена, най-общо преминало през 3 сходни етапа: 1) Като съседи на империята – няма много данни за този етап на развитие на древните общества, освен откъслечните упоменания на римските историци и хронисти, когато германските коалиции влизали във въоръжен конфликт с империята.

2) Като федерати или съюзници на империята. Подробни описания за взаимоотношенията между Рим и варварите откриваме например у Амиан Марцелин. Тук все още варварските вождове се подчиняват и признават върховенството на империята, макар и често да водят въоръжени конфликти с нея. Германците възприемат римският начин на живот и служат във войската като федерати. 3) Като самостоятелни държавни образувания. След завладяването на територии на империята, варварските крале установяват там свой порядък, често взаимодействайки с влиятелни римски аристократи, които им помагат в управлението на новите територии. Не е прецедент кралят да се ожени дори за римска принцеса /какъвто е случаят с Гала Плацидия/ и дори да оспори авторитета на императора. Стига се до парадокса, че императорите са назначавани и свалени по волята на варварите /например от Арбогаст на запад и Гайна - на изток/. Като федерати или съюзници на империята на варварите е улеснен достъпа до армията. Единствената движеща сила на тази варваризирана армия, която няма нито признателност към владетеля, нито обвързаност със земята която защитава са парите. Приемайки варварите за свои наемници императорите дават в ръцете им оръжието с което те по късно ще погубят империята. Варварите получават географски, занаятчийски и научни зна-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ли на последните да се заселят на територията на империята. Това довело до срив в икономиката и финансите, тъй като откъснатите територии спрели да плащат данъци на централното правителство, а така то нямало ресурсите да поддържа армия, която да им противодейства. Постепенно на завладените римски територии възникнали варварските кралства на остготите - в Мизия и Италия, на вестготите - в Аквитания; на свевите - в Испания; на вандалите - в Африка; и на франките в Галия. Германците проникнали във всички слоеве на късноримското общество. Особено тежко било положението в Западната Римска империя, където императорите фактически се издигали и детронирали по волята на варварските вождове. Така херулът Одоакър свалил последния император Ромул Августул през 476 г. и изпратил инсигниите му на „източния колега“ император Зенон, с което сложил край на Западната Римска империя.

ИСТОРИЯ ния. Разкрити са им важни търговски пътища и важни политически центрове. Те приемат латинският език, а по-късно във варварските кралства законите лежат не само върху родовите традиции, а и върху базата на древното римско право. Всъщност тези закони са обвързани с римските правни традиции, но са доразвити в новата историческа обстановка.

сп. Българска Наука брой 65

Процесът на възникване на новите по етнически произход държавни формации започва през V – VI век. В ново възникналите държави религиознополитическите доктрини имат много сходни черти. На първо място се търси пряка връзка с доктрините на по-старите държави, известни исторически събития, легендарни предшественици и т.н. Във Франкската държава на-

http://nauka.bg

пример се разпространява учението, че Римската империя не е загинала, а е пренесена при франките. По-късно при упадъка на франките теорията преминава в Германия, с което германците оправдават нападенията си над Италия. В Средна, Източна и Югоизточна Европа се търси връзка с легендарни личности от езическото време или големи завоеватели. От друга страна религията на средновековието е християнската монотеистична религия проповядваща търпимост. Тази религия е продукт на късната античност станала емблема за Средновековието. В периода на раждане на първите ранно феодални държави светската и духовната власт все още се борят за първенство, но в покъсното средновековие първенството утвърдително заема духовната власт.

Феодалното общество имитира йерархията на Християнството, а властта се приема като осветена от Бога т.е обикновените селяни нямат право да се опълчат срещу властта, което е в помощ на процеса на феодализация. Все пак първите държавни образувания са продукт на амбициите на варварските племена да заживеят отделен етнически живот. Бургундско кралство

Бургундите са източно германско племе. Прародината им е Южна Норвегия. През II век се преместили на остров Борихолм, а след това на територията между среден Одер и долна Висла. През III век достигнали Рейн.

През 30-те години на V в. бургундите се опитали да проникнат в провинция Белгика, но срещнали силен отпор от римския пълководец Аеций. С помощта на хунски наемници на два пъти /435 и 436 г./ той ги разбил. В тези битки загинал и кралят им Гундахар с братята си. Остатъците от бургундското племе, успяло да избегне унищожението, било настанено от Аеций в качеството на римски федерати в областта Сабаудия, обхващаща територията на днешните западна Швейцария. През 443 г. бургундите се заселили и в алпийските области на Южна Галия отново като федерати на империята. Те възприели латинският език, римските правни норми, усвоили опита в селското стопанство, скотовъдството и занаятите. Главната задача на бургундските федерати в Сабаудия била да защитават северната граница на Римската империя от алеманите. Впоследствие обаче на тези територии възникнало независимото Бургундско кралство. Първоначално негова столица била Женева. При крал Гундиох кралската власт укрепнала в тесен съюз с гало-римската аристокрация, чиито представители и в Бургундското кралство заемали високи държавни постове. След смъртта на император Авит през 456 г. бургундите, възползвайки се от нестабилността в империята, започнали постепенно да разширяват териториите си на юг, по долното течение на река Рона. В 457 г. в ръцете им паднал и град Лион. На следващата година император Майориан си върнал града, но от 461 г. той окончателно преминал в бургундски

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ ръце и станал столица на кралството. В кралството била преодоляна робовладелската система и били създадени предпоставки за феодализация. След периоди на междуособици, през 534 г. кралството паднало под ударите на франките. През 843 г. възникнало Бургунското херцогство, а през 1477 г. бившата провинция Бургундия била присъединена към Франция.

сп. Българска Наука брой 65

Вандалско кралство

Вандалското племе обединявало много общности от които се откроявали адсинги и силинги. Предполага се, че прародината им е в скандинавският полуостров и Ютландия. От там започнали да се разселват по долна Елба, Висела, Ордер. През III век нападнали Панония и Реция, но претърпели неуспех. През 335 г. Константин Велики им позволил да се заселят в Панония като федерати на империята. През IV век в съюз с аланите те се насочили на запад и се установили в Испания. След продължителни войни император Валентиниан III сключил мир с тях, като било постигнато съгласие асингите да се заселят в Източна Галисия, селингите в Бетика, аланите в Лузитания. През 429 г. наместникът на Африка Бонифаций вдигнал бунт срещу император Валентиниан III и поканил вандалите за съюзници, но те завладели провинцията за себе си. През 432 г. вандалският крал сключил нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята. Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите

http://nauka.bg

Нумидия и Мавритания. Обстоятелството, че Картаген не влиза в посочените земи довело до влошаване на отношенията между Рим и вандалите. Крал Гейзерих нарушил мира и завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген. През 455 г. под ударите на вандалите паднал Рим, разграбван в продължение на 2 седмици. Единственият по-голям опит на римляните да им се противопоставят и да си възвърнат Африка бил през 460 г., но вандалите унищожили римската флота, още преди десантът да се качи на корабите. Източната Римска империя също събрала флота, но и тя била разбита при нос Бон през 474 г., а Гейзерих приел титлата „Крал на Земята и Морето“ Устройството на кралството било изградено по модела на Римската империя. Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средствата на войната. Изповядвали арианството, а католическото духовенство било подложено на преследване. Кралството паднало през 546 г. под ударите на Източната Римска империя. Вестготско и Остготско кралство Първите готски нахлувания на римска територия започнали през средата на 3 век. Готите оплячкосали Балканите и Мала Азия и дори убили император Деций. Към 280 г. императорите успяли да неутрализират варварите и да стабилизират Дунавския лимес. Част от победените готи били заселени в Мизия. Сред тях се разпространило и

ИСТОРИЯ

Християнството, а готските младежи били зачислени в римската армия. Отвъд Дунава готите основали доста обширен племенен съюз при крал Германарих от рода на Амалите /305-373 г./, заемащ територията от Балтийско до Черно море. След разгрома му през 373 г. от хуните, източните готи /остготите/ влезли в състава на хунския съюз и се заселили в Панония. Част от тях нахлули в Италия заедно с вандалите през 406 г., под предводителКъм 400 г. Аларих решил да нахлуе в ството на Радагас, но били разбити от Италия. Докато варварите били заети Стилихон. с обсаждането на Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всичЗападният клон - вестготите, бягайки ки краища на империята. През 402 г. от хуните, били допуснати от имперав битката при Поленция /в сев. Итатор Валент да се заселят в качеството лия/ Аларих отстъпил и след второто си на федерати в пределите на Мизия поражение при Верона, се завърнал и Тракия през 376 г. През 378 г. обав Илирия. Стилихон, който искал да че под предводителството на Фриди-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

герн, готите въстанали и разбили римската армия при Адрианопол, а Валент загинал. Разюзданите варвари опустошили провинциите Македония, Ахея и стигнали чак до стените на Константинопол. Дори и Теодосий Велики не могъл да ги спре. След смъртта му, империята била поделена окончателно на Източна и Западна, а готите избрали за крал 19-годишния Аларих /от рода на Балтите/. Той подновил варварските набези в Македония и Тесалия. Атина се спасила благодарение на богат откуп, а Коринт, Аргос и Спарта били разграбени. На помощ на Източната империя се явил западният главнокомандващ Стилихон. След няколко битки в Аркадия той принудил Аларих да се изтегли в Епир. Източният император Аркадий, завиждайки на успехите на Стилихон, сключил мир с Аларих и го назначил за наместник на Илирия.

сп. Българска Наука брой 65

ИСТОРИЯ

го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато. След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка и Аларих отново нахлул в Италия. Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим. След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден. Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за император, а Аларих - за главен военачалник на Западната Империя. Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал. В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря. Аларих отново обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410 г. След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успели да превземат житниците на империята Сицилия и Африка, заради липсата на флота. Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровищата на дъното на река Буенто. Крал станал зет му Атаулф /410-415/, който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания. Така образуваното Вестготско кралство със столица Ту-

http://nauka.bg

луза било първата варварска държава на територията на Римската империя. През втората половина на 5 в. при крал Ейрих /466-484/ вестготите завладели Оверн, Прованс и по-голямата част от Пиринейския полуостров. През 507 г. след като били победени от франките на Хлодвиг I при Поатие и загубата на Аквитания, центърът на кралството се преместил в Толедо. През 8 век държавата на вестготите била завладяна от арабите. Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражавали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от „последния римлянин“ Аеций в битката при Каталаунските полета /451 г./, а след разпада на съюза през 454 г. се заселили в Панония и Илирия. При крал Теодорих (474-526) /от рода на Амалите/, остготите получили благоволението от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил херулският вожд Одоакър, свалил последният император Ромул Августул. През 488 г. цялото племе заедно със жените и децата / около 100 хил. човека/ се преселили в Италия. Теодорих получил от Зенон титлите консул, патриций и върховен главнокомандващ в три битки разбил войските на Одоакър, който се укрил в Равена. След превземането й през 493 г. Теодорих лично убил Одоакър и бил провъзгласен за крал на готи и италийци, създавайки Остготското кралство. По време на готското господство местната и централната римска админи-

ИСТОРИЯ пания била опустошена. Населението на Италия намаляло значително. Под командването на Нарзес, сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена /550 г./, а през 554 г. напълно разгромили остготите, а Тотила бил убит. Оцелелите готи били частично избити, частично изгонени от пределите на полуострова. Източната империя обаче не контролирала дълго Италия. По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе лангобардите. Кралство на Лангобардите През първи век след н. е. лангобардите обитавали левия бряг на долна Елба. През V век, след разпадането на Хунския съюз заели средното течение на Дунав, и унищожили държавата на херулите, а в 566 г. в съюз с аварите - и тази на гепидите. През първата половина на V век лангобардите проникнали в Италия като ромейски съюзници във войната срещу остготите. През 568 г. по своя инициатива и като противници на Източната Римска империя под предводителството на Албоин лангобардите нахлули в Италия, като завоювали северната й част, която впоследствие била наречена Ломбардия. Столица на новообразуваното Лангобардско кралство станала Павия през 572 г. Освен Ломбардия лангобардите завладяли вътрешната част от полуострова. Пристанищните градове, Равена и областта около Рим останали в ромейски ръце. В Южна Италия се

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

страция останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници. Близък съветник и помощник на Теодорих бил римлянинът Касиодор. 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници. Били раздавани участъци и на плебеите. Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничещо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили. Дъщеря му Амалазунта провела проримска политика, но била убита. Това послужило за повод източният император Юстиниан да се намеси в Италия. През 535 г. ромейските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка /където преди това унищожили Вандалското кралство/ и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим. Последният готски крал Тотила /541 - 552 гг./, конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя. Това укрепило готските позиции на полуострова. Войната продължила 19 години, разорявайки Италия. Рим пет пъти последователно бил завладяван и от римляни и готи и населението му намаляло до 50 хиляди жители. Милан бил разрушен до основи, а Неапол напълно разграбен, а плодородната Кам-

ИСТОРИЯ образували лангобардски херцогства в Беневент и Сполето. Лангобардското кралство било унищожено през 774 година от франките, когато след осеммесечната обсада на Павия последният лангобардски крал Дезидерий (756-774) се предал на Карл Велики. След 774 година държавата на лангобардите станала част от Франкската империя. Единствено херцогството в Беневент надживяло края на Ломбардското кралство. В кралството на лангобардите били запазени заварените форми на собственост. Те имали добре развито земеделие и скотовъдство. Кралство на Франките

сп. Българска Наука брой 65

Първите сведения за франките се отнасят към III в. Тогава възникнал този съюз от западногермански племена, обитаващи до рейнската граница на Римската империя. Около 358 г. вече съществували два франкски воен-

100

http://nauka.bg

ноплеменни съюза: рипуарски и салически. През 30-те години на IV в. салическите франки използвайки затрудненията в империята увеличили територията си до р. Сома. Като федерати те подкрепили големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 и на Аеций през 454 г. нямало кой да спре тяхното настъпление. При Хлодвиг /481 - 511 г./ франките разбили римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му били покръстени и християнството станало официална религия сред франките. Той издал и нареждане да бъде направен запис на обичайното право. Наследниците му също се стремели да копират римските институции, за да легитимират властта си. Последвали победи над алеманите и бургундите, но най-значителния успех на Хлодвиг бил над вестготите при Поатие през 507 г. Той ликвидирал Тулузкото им кралство и завладял южна Галия / Аквитания/. Едва след този епизод Франкското кралство станало водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Хлодвиг кралството било поделено между синовете му, но използвайки силната армия те продължили да го разширяват, присъединявайки Тюрингия през 531 г., Бургундия през 532 г. и Прованс през 537 г. След

ИСТОРИЯ

Автор: Владимир Попов http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=16383&hl=

сп. Българска Наука брой 65

561 г. Франкската държава се разделила на четири: Австразия на север със столица Реймс, Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан. От VII в. се засилила властта на придворните министри, наречени майордоми. След междуособни войни майордомът на Австразия - Пипин II /679-714/ успял да завладее Неустрия и Бургундия. Неговият син Карл Мартел /714-741/ продължил завоевателната политика, а през 732 г. успешно отблъснал нашествието на маврите при Поатие. Преди смъртта си разделил кралството между синовете си. Един от тях Пипин III през 751 г. обединил страната и се самообявил за крал. Той поставил началото на новата династия на Каролингите, а синът му Карл Велики бил коронован от папата за римски император. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцеляло в „Тъмните векове“ и дало началото на съвременната европейска държава Франция.

http://nauka.bg

101

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

сп. Българска Наука брой 65

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

102

http://nauka.bg

Режисьор Борис Грозданов

Търсете книгата в книжарниците!

сп. Българска Наука брой 65

чай Поръ а т Книга Сега!

103 http://nauka.bg Издателство “Българска Наука”

БИОЛОГИЯ

Лисиците

сп. Българска Наука брой 65

Автори: Димитра Лефтерова д-р. Чавдар Черников

104

Семейството на кучетата Canidae, обединява видове като вълка,чакала, лисицата и кучето. От деца сме израснали с приказките за ненаситния вълк, хитрата лисица и вярното куче. Какво би станало, ако освен кучето и лисицата бе станала верен другар на човека? В днешно време това е напълно вазможно да се разбере, тъй като има вече домашни лисици и те по нищо не отстъпват на кучетата. Лисиците, които общо наброяват 37 вида, като цяло са отделени таксономично от кучетата в отделен таксон Vulpini. Лисиците са били и остават

http://nauka.bg

неизменна част от културата на човека. Няма митология и фолклор, който да не включва лисицата като символно животно. От древни времена хората са ловили лисици, най-вече заради кожите. Лова е останал като спорт и до днес, а кожи все още се търгуват успешно на световния пазар, въпреки дейността на природозащитниците. Разпространението на лисиците по света е вървяло успоредно със хората. В по-нови времена, лисицата е интродуцирана в Австралия, което е създало проблем в екеологичното равновесие. Същинските лисици са обединени в род Vulpes . Дванадесетте вида, макар да имат доста сходни белези, не малко имат и различия. Доста видове, понеже обитават трудно достъпни места, не са проучени добре, както по отношение на екологията, така и физиология, етология и генетика. Не е изяснен и филогенетичния статус, като и филогеографията на повечето от тях. Таксономично, при всеки един от видовете, е необходимо да се изяснявани статуса на подвидовете. Все още има много насоки за научни и природозащитни разработки на тези така добре познати ни животни.

БИОЛОГИЯ

Пустинна лисица, Фенек, fennec съчно оцветена козина, жълтеникава fox Vulpes zerda, Zimmerman, на гърба и по-бяла на корема. Сетивните и органи са много чувствителни, 1780 а тялото и е много пъргаво и чевръсНай-малката лисица в света се нарича то и така се справят с предизвикателфенек, Vulpes zerda. Тя живее в Север- ствата на живот на открито.

сп. Българска Наука брой 65

на Африка, Сахар, Арабския полуостров и северно Мароко, далеч от селища и градове. Тъй като се е адаптирала за живот в пустинята е наричана още пустинна лисица. Името и на арабски означава „лисица”, докато zerda произлиза от гръцката дума сух – xeros, поради сухите условия при които живее. Той е много мъничък - с дължина - 37 до 43 см и височина - 18 до 21 см, той тежи само 1-1.5 кг. Фенека има големи уши, до 15 см дълги, които му служат да се охлажда, има красива пя

http://nauka.bg

105

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

106

Очите са големи с тъмни ириси и специална ретина, даваща много добра зрителна острота дори през нощта. Добре са развити обонянието и слуха. Муцуната е малка, къса, леко издължена, горната устна носи няколко двойки черни мустаци. Челюстите са въоръжени с остри зъби, особено кучешките. Опашката е 18-31 см дълга, пухеста , черна към върха. Ако трябва да го сравним с другите лисици, бихме могли да кажем, че това животно е джудже, но много пъргаво и силно, успешно успяващо да лови малки животни, живеещи в пустинята. Плячката му се състои от различни животни, живеещи в Сахара – бозайници, насекоми, влечуги, мишки, плъхове, гекони, птички, яйца, членестоноги, скакалци. Фенека ловува на залез слънце, тъй като е нощно животно. Има специфичен начин на лов, понеже живее далеч от водни източници, той преследва внимателно плячката, скача и я захапва за врата, после я донася до бърлогата си, където необезпокоявано я изяжда. Към менюто му се включват

http://nauka.bg

и различни плодове, корени и грудки, от които си набавя необходимите течности. Фенека прави леговището си от коренища, треви и малко храсти, които може да намери в околностите. Издава различни звуци, с които комуникира със събратята си. Обикновено живее на семейни групи от по 10 индивида, като маркира територията си , за да я предпази от натрапници. Мъжкия защитава малките си на територията и може да стане много агресивен срещу други животни. Пустинните лисица са моногамни животни, които се размножават веднъж годишно. Женската се разгонва само за два дни и показва това свое състояние на мъжкия. След чифтосването, бременноста трае около 50 дни. Раждат се от 2 – 3 слепи и безпомощни малки. През първите 5 – 6 седмици, малките бозаят, а мъжкия не се допуска до бърлогата. Новородените тежат около 50 г. Малките отварят очи и започват да се окосмяват на около 2 седмици след раждането. След две три седмици ушите им започват да растат, като отначало са много малки, но после стават големи, защото растат по-бързо от тялото. На 1 – 2 месечна възраст майката ги отбива, на 3 месечна започват сами да си търсят храна на дълги разстояния, а на 9 – 11 месечна възраст достигат полова зрялост и могат да се размножават. Тази лисица е най-красивото животно в пустинята, което лесно се опитомява, лесно се хваща и продава заради козината си или като домашно животно. В плен е наблюдавано да живее до 13 – 14 годишна възраст. Местните жители го наричат: „Душата на пустинята”.

Антоан дьо Сент Егзюпери пише в писмо до сестра си Диди през 1918г от Кейп Джуби, за фенек, който отглежда и обожава. Той също се натъква на пустинната лисица, когато неговия самолет пада в пустинята в Сахара през 1935г. Именно тези му срещи с това странно животно го вдъхновяват за образа на лисицата в „Малкия принц”. Фенека Баха е описан в детската книжка на Елинор Хофман „Mischief in Fez”, публикувана през 1943г. . Според тази история, фенека е описан според арабските и мавританските традиции,че се отглежда в дома, за да пази от джинове и други демонични духове. Фенека е символа на екологията на Тунис. Фигурата на това животно, облечено в синьо - бял костюм може де се види в почти всеки град на тази страна. Фенека е изобразен на монета от ¼ динара. В следните художествени произведе-

ния на известни писатели се срещат интересни сведения за фенека: Майн Рид. Млади пътешественици или Момчета-ловци на Север (The Young Voyageurs: or The Boy Hunters in the North) (1854) (глави 11, 13). Антоан дьо Сент-Экзюпери. Terre des hommes, Земя на хората (1939) (глава VII). Антоан дьо Сент-Экзюпери. «Малкия принц». Анри Троая. «Гладът на лъвчетата», «Крушение». Сергей Лукьяненко. Прозрачните витражи Firefox for mobile — логотип и кодово име Firefox for mobile. Феликс Кривин. Лисицата фенек. Франк Хърбърт - „Дюн“ – от малкото животни, обитаващи Аракис Видео: https://www.youtube.com/ watch?v=4AhkhPCXc3A

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

107

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

108

Южноафриканска лисица, Кап- По принцип не са шумни, но комуниска лисица, Cape fox, Silver fox, кират със меки звуци, виене, пронизиVulpes chama, Smith 1833 телни звуци и други. Когато алармира издава вой завършваш с кратко излайване, а когато се чувства нападната Този вид е широко разпространен в ръмжи и плюе в нападателя си . За да централните и западни части на Южна покаже, че е развълнувана, вдига наАфрика. Обитава откритите тревисти горе опашката си, обикновено начина пространства, с разпръснати ниски на положение на опашката издава стехрасти , гористи региони, както и по- пента на вълнение. лупустинни и пустинни. Характерна за Зимбабве и Ботсвана. През последните деситилетия, ареала и се разширява югозападно и достига крайбрежието на Атлантическия и Индийския океан. Описана е за Ангола, Ботсвана, Лесото, Намибия и Южна Африка. Малка лисица със стройно тяло и пухкава опашка с черен връх. Мъжките са около 5% по-големи от женските. Цялостната окраска е сребристо сива, като долните крайници, главата, гърба на дългите уши са червеникаво кафяви до бледо кафеникави. Има бели косми по бузите и върховете на ушите. Дължината на тялото достига 45 -61 cm, опашката е с дължина 30 40 cm, теглото 3.6 - 5 kg. Южноафриканската лисица е нощно животно, като е най - активна на сумрак, преди залез или на разсъмване. През деня се укрива в подземни дупки, Тази лисица е всеядна, като менюто цепнатини или гъсти храсталаци. Тя и включва растения и животни. Въможе да изкопае дупка сама, въпреки преки, че предпочитат безгръбначче предпочита да използва вече изко- ни и малки бозайници като гризачи, пана от друг вид. Живеят поединично, те ловуват и влечуги, зайци, паяци, като формират двойки през брачния птички. Хранят се и с яйца, ларви на период. Не са строго териториални, бръмбъри,бръмбъри, скакалци, мърно маркират обитавания от тях район. ша, насекоми и плодове. При опасност защитават района около бърлогата си, особено ако има малки.

http://nauka.bg

Брачния период при южноафриканската лисица в някой региони не е строго сезонна, докато в други е сезонна. Основния сезон е пролетно-летния. След бременност от 51 - 53 дни, се раждат малките през август-октомври, най-често септември. Обикновено се раждат от 1 до 6 малки лисичета, в изкопаните или разширени дупки – бърлоги. При раждането си тежат едва 50 – 100 гр. Лисичетата се хранят от двамата родители, но основно мъжкия подсигурява храната. При опасност и двамата родители защитават своите малки. Малките се включват в лова

на възраст около 16 седмици, а напускат семейството на около шест месечна възраст. Обикновено семейството включва възрастните и малките, но различните семейства се смесват при наличия на храна. Може да се застъпят няколко поколения, но по-често женската гони порасналите лисичета, когато очаква новото поколение. Южноафриканските лисици достигат полова зрялост на около 9 месечна възраст. Продължителност на живота средно 6 години, но има наблюдения и до 10 годишна възраст.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

109

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

Тибетска лисица, Тибетска пясъчна лисица, Tibetan sand fox, Vulpes ferrilata, Hodgson, 1842

110

Смята се, че южноафриканската лисица регулира числеността на гризачите. Основни нейни врагове са големи грабливи птици, каракал, хиена, лъв и леопард. Често се подават на болести като бяс и гана, а в по-ново време стават жертви на капани за проблемни животни. Не малко загиват по пътищата от автомобили. На някой места са гонени и преследвани като вредители, тъй като често се бъркат с чакала. Рядко се продават техни кожи и почти не могат да се видят в магазини за кожи, основно защото са малки животни. В Ботсвана се използват заедно с други кожи за направата на традиционните одеала (kaross), но в последно време тази направа е силно намаляла, поради индустриалното производство. Средно годишно се счита, че загиват около 2500 индивида, но въпреки това в червената книга на IUCN е описан като слабо засегнат вид. Видео: https://www.youtube.com/ watch?v=pdP6xxDYvfE

http://nauka.bg

Ендемичен вид, разпространен в степите и полупустините на Тибетското плато. Също така се среща в Непал, на север от Хималаите, в северозападна Индия, китайските провинции, граничещи с Тибетската автономна област. Тези лисици са наблюдавани в планините до 5200 м надморска височина. Тибетските лисици не се срещат там, където отсъстват черномуцунести сеносъбирачи (Ochotona curzoniae), които са основната им храна.

Една от най-малките лисици. Зъбите са добре развити, с необичайно големи кучешки зъби, по-големи от на всички останали лисици. Тялото на тибетската лисица е покрито с дебела, мека козина с плътен пухест подслой, който добре ги защитава от силните ветрове. Муцуната изглежда донякъде квадратна, заради гъстата козина около шията. Цвета по страните се изменя от рижаво - кафяво на върха до сиво отдолу, което създава илюзията на ивици по страните на животното. Гърлото, коремната област, ивица от гърлото до корема и върха на опашката е бяла на цвят. Дължина на тялото на възрастна тибетска лисица от 60 до

70 см. Опашката е с дължина от 30 до 45 см. На тегло са особи от 4 до 5,5 кг. В кариотипа си имат 36 хромозоми. Тибетските лисици живеят в изкопани бърлоги или дупки под скали или скални насипи, цепнатини и водят доста потаен начин на живот, за който е много малко известно. Тези животни ловуват по двойки /мъжки и женски/ и делят плячката с своя партньор. Имат тънък слух, позволяващ отдалече да намират любимата си храна черномуцунести сеносъбирачи. Териториалноста при тези лисици е изразена слабо и за разлика от други, те не защитават своя участък от другите лисици. Наблюдавано е, че много двойки

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

111

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

112

живеят по съседсво и ловуват в общи участъци. До 2006 няма направени видоематериали на тази лисица, поради труднодостъпните региони, където живее и от гледна точка опазване на вида. Екип от BBC успява да снима и включи материал за тибетската лисица в документалния филма Планета Земя , в серия 7 - Великите равнини. Както казахме, любимата храна на тибетските лисици са черномуцунести сеносъбирачи (Ochotona curzoniae), които съставляват до 80% от менюто им, но освен това те могат да се хранят и с гризачи, зайци, малки птички, гнездящи по земята и техни яйца. Каквото успеят да уловят като плячка, подходяща за храна, например насекоми, влечуги. Разнообразяват с плодове, например плодчета от Ephedra. Не се отказват и от мърша. Сезона на размножаване настъпва през февруари. Двойките се образуват в края на първата година от живота и остават за цял живот. Живеят и възпитават децата си заедно. Бременноста е с продължителност 50-60 дни, средно 55 дни. След раждането женската не напуска бърлогата поне няколко седмици. В бърлогата се раждат от 2 до 5 малки, слепи и голи лисичета, всяко тежи около 60-120 гр., това обикновено става през май. Младите не се появяват навън в течение на няколко седмици след раждането, докато не пораснат. Точната продължителност на кърменето не е уточнена. Счита се, че продължителността на живота на тези лисици е от 8 до 10 години, но в естествените местообитания средната прод ължителност е около 5 години.

http://nauka.bg

Кожата на тибетската лисица се използва от жителите на някой области на Тибет за правене на шапки, които надежно могат да защитават от вятър и дъжд, но нямат голяма комерсиална стойност. Тибетските лисици имат съществена роля в регулация на числеността на гризачите и други малки животни. Обсъжда се също вероятността да проветряват почвата, ровейки своите леговища. Макар в червената книга на IUCN ,видът да е описан като слабо застрашен, популацията на тези лисици не е многобройна и е възможно да намалее драстично в бъдеще. Опасност за нея представляват действията на правителството на КНР , което спонсорира кампанията по отравянето на любимата храна на тези лисици черномуцунести сеносъбирачи на територията на Тибетското плато. Още една опасност за тибетската лисица са домашните кучета на коренното население на Тибет. В близкото минало доста лисици са избити от ловци, но сега това е ограничено.

Видео: https://www.youtube.com/ watch?v=lUKe6_dS4IE http://en.wikipedia.org/wiki/Planet_ Earth_(TV_series) http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F %D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5% D1%82%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D 0%BC%D0%BB%D1%8F_(%D1%84%D 0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BC) В серия 7 на филма на ББС – Планета Земя Американската прерийна лисица, swift fox, Vulpes velox, Say 1823

Американска лисица или американски корсак, прерийна лисица, Vulpes velox. Името и на латински velox и на английски swift, означава бързонога. Американската лисица е малка сива, с големи уши и широка, къса муцуна. Височина около 30 см, дължина на тялото 37—53 см, дължина на опашката 22—35 см, тегло 2—3 кг. Мъжките са малко по-големи от женските. Козината е гъста, недълга, опашката е пухкава. Обичайно козината е оцветена в светло сиво, с рижи отенъци по страните и краката. Лятото козината става по-рижава. На гърдите и гърлото, козината е по-светла. Крайчето на опашката е черно. На муцуната и от двете страни има черни петна. Първоначално американската лисица се е срещала в откритите тревисти равнини и в пустините на юго-западна Канада, от Великите равнини до щата Тексас. На територията на Канада тя напълно изчезва през 1930 г. В сегашно време големи популации на тази лисица са се съхранили в САЩ от изток от Скалистите планини – Уайоминг, Колорадо, Канзас и Ню Мексико, също така в Монтана, Северна и Южна дакота, Небраска, Оклахома и на северозапад в Тексас. По-рядко в Айдахо и Орегон. На изток в Ню Мексико и на запад в Тексас има зона на хибридизация между Vulpes velox и Vulpes macrotis.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

113

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

114

Американската лисица живее в откритите нискотревисти прерии, в тревистите равнини и в сухите полупустини. Както всички обитатели на аридните области, лятото води нощен или сумрачен начин на живот, а зимата може да излиза на слънце и денем. Лятната дневна жега или ветровитите дни тя преживява в дълбоки подземни дупки, които изкопава сама, обикновено по склоновете на хълмовете. Рядко заемат изоставени дупки на язовци. Доскоро се смяташе, че американските лисици не са териториални, нямат граници на участъците, които обитават. По нови изследвания показват териториалност, като един участък заема площ от 1,5 до 5 км² и в тези места, където са малки, обикновено участъците се припокриват. Американските лисици се хранят основно с гризачи и зайци, също така птички, които гнездят на земято, влечуги и плодове. Зимата важен източник на храна е мършата, оставаща от по-големи хищници. Лятото ядат много насекоми, главно бръмбари и скакалци / до 50% от менято/. Лисиците сами стават

http://nauka.bg

плячка на койоти. Американските лисици водят общо взето потаен начин на живот, за който се знае малко. Много са боязливи и в случай на опасност стремително бягат, развивайки скорост до 60 км/ч, като лесно менят посоката на движение, оттук и наименованието им бързоноги лисици. Описан е вокален репертоар, като са идентифицирани осем различни вокализации : териториален, агонистичен, покорно хленчене, покорно бърборене, прекопулативен, социален, предупреждаващ, издаващ вълнение. Звуците са различни, някой от тях наподобяват лаене, подлайване. Те са моногамни животни, двойките се формират в октомври - ноември. Сезона на размножаване продължава до декември / на юг в САЩ/ и до март / Канада/. Малките се раждат, след 50 - 60 дневна бременност от март до май. Обикновено са от 3 – 6 на брой, слепи, голи и безпомощни, като правило се раждат повече мъжки, но въпреки това като цяло в популацията се поддържа равновесие между броя на мъжките и женските. Проглеждат на 10 – 15 ден, в дупката остават до края на първия месец от живота си . Бозаят до 6 – 7 седмица. На тримесечна възраст могат да ловуват наравно с родителите си . Мъжкия помага в отглеждането на потомството. Семейството се разпада само през септември - октомври, а младите започват да търсят свои участъци. Половата зрялост достигат до година за мъжките, а женските до две години. Продължителността на живота в природата - 3 - 4 години,

БИОЛОГИЯ

Този вид е описан в червената книга на IUCN като слабо засегнат вид, но въпреки това числеността на вида и неговия ареал, чувствително е намалял през XX век. В XIX век – началото на XX век, американските лисици активно са ловени, заради кожата, макар тяхната кожа да не се е ценяла високо, поради грубостта си и малкия си размер. Често тези лисици попадат в капани, поставени за обикновените лисици или койоти. Роля в съкращаването на числеността на американските лисици е имало също така използването на отровни вещества за изтребване на гризачи и разрушаване на характерната им среда на местообитание – нискотревната прерия. В началото на XX век, американските лисици бързо изчезват от територията на Канада, последния екземпляр е убит в провинция Саскачеван през 1928 г. През 1978 г. В Канада този вид е обявен за измрял. От 1984 г. Действащи програми по вторично заселване на тези лисици, водят до това, че сега на територията на Алберта и Саскачеван живеят около 350 индивида.

Статуса на популацията на американската лисица на територията на САЩ силно варира, в зависимост от подвида и ареала. Описани са следните подвидове: Vulpes velox arsipus Vulpes velox devia Vulpes velox hebes Vulpes velox macrotis Vulpes velox neomexiana Vulpes velox tenuirostris Vulpes velox zinseri Други автори описват значителна географска вариация, която съществува между американските лисици на север (V. velox hebes) и на юг (V. v. velox). Всички гореописани подвидове са таксономично непотвърдени и подлежат на изясняване. Американската лисица фенотипично и екологично е сходна с лисицата джудже, kit fox (Vulpes macrotis), като между тях има хибридна зона в западен Тексас и източно Ню мексико. Някой морфометрични сравнителни анализи, както и протеин - електрофоретични данни водят до извода, че тези лисици принадлежат към един вид и редица автори ги обединяват в един вид Vulpes velox. Противно на това, други мултивариативни морфометрични сравнения, както и анализ на мтДНК секвенции, подкрепят становището за отделни видове. Двата вида лисици са доста близки до полярната лисица, Arctic fox (Alopex lagopus), и тази генетична асоциация е с най- близки родствени връзки, спрямо останалите лисици, въпреки това тези видове остават систематично от-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

в плен – до 13 г.

115

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

делени. Тази филогенетична близост, може да се обясни с това, че най – вероятно видообразуването е протекло твърде скоро, за да може да се определи съществена генетична разлика. Липсват по-нови изследвания в насока определяне на генетично родство , по специално между американската и лисица и лисицата джудже, в бъдещ план едно обширно изследване на последователностти на мтДНК, а също и по нуклеарни локуси, биха съществено допринесли за разрешаването на таксономичния статус и по-категорично определяне на взаимовръзките между трите вида лисици.

116

Лисицата джудже е най-малката американска лисица. Има очевидно големи уши, къса козина , с жълтеникаво до сиво оцветена глава, гръб и страни. Плешките и външната страна на крайниците са с кафеникаво – жълтеникаво оцветяване, а корема, гърдите и вътрешната страна на крайниците са бели до жълтеникави на цвят. Края на опашката е черен. По врата, крайниците и корема може да имат пухести просветлявания. Описани са осем подвида:

— V. m. arsipus - югоизточна Калифорния, южна Аризона и южна Сонора, Пустинната лисица джудже, понеже Лисица джудже, kit fox, Vulpes се среща в пустинята Мохаве macrotis Merriam, 1888 — V. m. Devia – южна Долна Калифорния — V. m. macrotis - югозападна Калифорния - Южнокалифорнийската лисица джудже изчезнал подвид от 1903г — V. m. mutica - Долината Сан Хоакин в Калифорния, Санхоакинската лисица джудже — V. m. neomexicana - Ню Мексико, западен Тексас и северозападна Чихуахуа — V. m. nevadensis - региона Great Basin в САЩ — V. m. tenuirostris - северна Долна Калифорния — V. m. Zinseri – северно централно Мексико Като цяло систематиката на този вид и систематичния му статус, както упоменахме по горе, подлежи на ревизия. Днес лисицата джудже обитава пустинните и полупустинните региони

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

Тези лисици се хранят предимно с гризачи, зайцевидни и насекоми. Основната им плячка включва кенгурови плъхове от род Dipodomys spp., прерийни кучета от род Cynomys spp., калифорнийски зайци Lepus californicus и американски зайци Sylvilagus spp. Допълнително менюто включва птички, влечуги и мърша. По-рядко се хранят с растителна храна, понякога с кактусови плодчета. Джуджевидните лисици са адптирани към живот в сухи и горещи условия. За да отдели излишната топлина, тялото им е с по-голяма повърхност, спрямо масата и големи уши. Така има въз-

сп. Българска Наука брой 65

на западна Северна Америка. В САЩ от южна Калифорния до западно Колорадо и западен Тексас, на север до южен Орегон и Айдахо. В Мексико през полуостров Долна Калифорния и северна Сонора и Чихуахуа до западен Нуево Леон, на юг в северен Закатекас. Предпочитат сухите места, тревисти с халофилни почви, срещат се от 4001900 м надморска височина, въпреки че избягват терени с възвишения. За изкопаване на бърлоги предпочитат рохкави почви. Макар в по- малка степен обитават и градски условия, агрикултурни райони, предимно градини и зеленчукови насаждения.

http://nauka.bg

117

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

можност да се отдели топлина, без да се губи вода. Предимно имат нощна активност, а през деня са в бърлогата си. Набавят си необходимата вода от тяхната храна. Предимно са моногамни животни, рядко се наблюдава полигамия. Двойките обикновено са за цял живот. Младите лисици от предишното котило, обикновено женски, може да не напуснат семейството и да останат в помощ на отглеждането на новото котило. Лисиците джудже не са строго териториални и районите им често се застъпват, въпреки че основната част се използва само и единствено от едно семейството. Териториите им се простират от 2.5km² до 11.6km². Тези лисици лаят, когато видят наближаващ хищник или викат малките си, понякога издават предупредително ръмжене, срещу натрапниците навлизащи в тяхната територия. Лисици джудже в плен са наблюдавани да издават звуци при затворена уста, когато са разтревожени. Мирисната маркировка не е все още изучавана.

118

Брачния им период трае от декември

http://nauka.bg

до януари. От средата на февруари до средата на март се раждат малките лисичета, които са обикновено от 1 до 7 , средно 4 в едно котило. Фертилитета зависи годишно от наличието на храна за всяка от възрастите. След около 4 седмици малките се показват извън бърлогата, бозаят до около осмата си седмица, а на 3 – 4 месечна възраст вече се хранят с родителите си. На 8 месечна възраст вече могат да напуснат семейството и да водят самостоятелен живот. Лисиците джудже използват леговището си целогодишно и имат по няколко леговища на своя територия. Въпреки, че сами изкопават дупки за леговища, понякога могат да заемат и променят дупки на други животни, като на прерийни кучета, катерици, кенгуру плъхове и язовци. Рядко могат да имат леговища и в структури, построени от човека, като тръби, но малките при всички случаи се раждат в дупки, направени в земята. Основни врагове на лисиците джудже са койотите, по-рядко са нападани от грабливи птици, язовци, червен рис, обикновенната лисица, диви кучета. В Мексико могат да бъдат застрелвани по грешка, но не са преследвани. В САЩ голям брой са избити повреме на различни програми за контрол на хищниците, главно койоти и вълци. Кожата им няма висока стойност и рядко са преследвани заради нея. В САЩ са регистрирани 1200 индивида, избити заради кожата през 1994-1995 г. В Мексико тези лисици са продавани като домашни любимци нелегално. В червената листа на IUCN са регис-

БИОЛОГИЯ

на в род Canis, като Canis rueppellii, но в последствие преместена в рода на истинските лисици. Името rueppellii идва от латинското Rueppellius – от името на германския колектор Едуард Рюпел. Разговорното пясъчна лисица, често се използва и за лисицата корсак и тибетската пясъчна лисица, затова не е за предпочитане. Разпространена в биотопите на пустинните и полу - пустинните региони на Северна Африка / на север от 17°N/ от Мароко и Мавритания до Египет и Сомалия, на север се ограничава от северните граници на пустиня Сахара. Разпространена е и на Арабския полуостров, на изток до Пакистан (68°E) и на северозапад до Израел и Йордания. Типичния им хабитат са пясъчните и каменисти пустини. В Суадитска Арабия се срещат на открити и каменисти хабитати с рядка тревиста растителЛисица на Рюпел, Пясъчна ност. лисица, Rüppell‘s fox, Vulpes rueppellii,Schinz 1825

Първоначално е била класифицира-

Лисицата на Рюпел е дълга 40-52 см, приблизително тегло 1,7 кг. Тя е една от най-малките лисици, с по-слабо телосложение от обикновенната червена лисица V. Vulpes и има по слаби крака. Ушите са дълги и големи, участват в отделянето на топлината на тялото, донякъде приличат на тези на фенека, но им липсват тъмните петна откъм гърба им. Цвета на козината варира.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

трани като слабо засегнат вид. Въпреки това лисиците джудже са с намаляващи популации. Санхоакинската лисица джудже, V. m. mutica е приета за застрашен в САЩ, тъй като нейните хабитати са доста разпръснати и намаляват за сметка на обработваемите земи. Лисицата джудже се счита за засегната в някой щати, като Колорадо и Юта, където има програми за защита на този вид. Този вид се счита за застрашен в Калифорния и Орегон. В Мексико се счита за уязвим, където се смята ,че около 40% от популацията е намаляла, поради разширение на обработваемите земи. Като цяло са необходими допълнителни изследвания за този вид, по отношение на биогеграфия, екология, етология, физиология, генетика и филогеография.

119

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

120

Главата е бежова до бледо пясъчна на цвят. Ушите и муцуната са бледи, с черни снопчета мустаци. Цвета на гърба варира от бледо пясъчен до сив и дори червеникав. Страните и долната част на тялото е бледо, краката са бежови до светлобежови, а лапите са покрити изцяло с косми, вероятно за по - лесно придвижване върху пясъка. Черните пръски по гърба, завършват с черна черта по дължина на опашката. Самата опашка завършва с бял край, което се счита за диагностичен белег. През зимата козината е по-тъмна, докато през лятото е светла. Описани са следните подвидове: — V. r. Rueppellii – в Египет и Судан — V. r. caesia - в северозападна Африка и Западна Сахара — V. r. cyrenaica - включва V. r. cufrana? – в Либия, югозападен Египет, северозападен Судан — V. r. Somaliae – в Еритрея и Сомалия — V. r. sabaea - в Средния Изток и Арабския полуостров — V. r. zarudnyi - в Балучистан Диетата им включва безграбначни, гризачи, гущери, змии, птички и плодове. Малките бозайници са основна част от менюто и ако намалеят или изчезнат, ги заменят с насекоми от род Coleoptera. Способността им да оцеляват при живот в хипер – аридни условия , където възможността да пиеш вода е изключително рядка, се основава на различни екологични, етологически и физиологически приспособления. Малко се знае за начина им на живот, но като цяло е наблюдавано, че лисицата на Рюпел живее на групи от по

http://nauka.bg

3 – 15 индивида, което най-вероятно е семейство от няколко поколения. В Оман е наблюдавано, че теригорията на тези лисици се простира до 69km². Средно обаче територията е от 10,2 до 16.3km². Двойките са моногамни. Брачния период е от декември до февруари. Бременността трае 51-53 дни, след което се раждат 2 – 3 слепи и безпомощни малки. Малките бозаят до 6-8 седмична възраст. Те растат под земята, за да бъдат предпазени от хищници. Полова зрялост достигат до 9-10 месечна възраст. Като цяло екологията и етологията на вида не са добре проучени.

Фрагментацията, деградацията и загубата на хабитати, директното и индиректното преследване от ловци, използването на отрови, са основната причина за намаляването на популацията на лисицата на Рюпел в Мароко. В Израел този вид е на път за изчезне, поради конкуренцията на червената лисица, която разширява своя регион,

БИОЛОГИЯ

като Canis pallidus Cretzschmar, 1827. Пустинните лисици, фенека(V. zerda)., лисицата на Рюпел (V. rueppellii) и бледата лисица Vulpes pallida са били приемани като една обща група пустинни лисици и дори обединявани с индийската лисица (V. bengalensis) и южноафриканската (V. chama). Бледата лисица е разпространена в полупустинния район Сахел на Африка, граничещ със Сахара, от Мавритания и Сенегал, през Нигерия, Камерун и Чад до Червено море. Южната граница на географския ареал стига до Бледа лисица, Африка́нская северна Гвинейска лесосавана. лиси́ца, Pale fox ,Vulpes pallida, (Cretzschmar, 1826)

Малка, бледо оцветена лисица, със сравнително дълги крака и големи уши. Бледа, удължена муцуна с относително дълги мустаци и черен пръстен около очите. Големи уши, бели отвътре и червеникаво- кафяви отвън. Тялото е кремаво бяло до пясъчно бежово, относително късокосместо, с черна или червеникаво кафява линия на гърба. Страните са по-бледо оцветени, отколкото гърба, като са пухкаво бели от вътрешната страна и червеникави крака. Имат дълга пухкава опашка, червеникаво кафява с черен връх и тъмно петно над опашната жлеза. Първоначално видът е бил описан Тялото на бледата лисица е дълго 3845 см, дължината на опашката е 28-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

следвайки човека в пустинята Негев. Рядко, но все пак, видът е убиван за храна или заради кожата. Кожи са намирани на пазарите за кожи. В повечето държави лисицата на Рюпел присъства в защитени райони. С изключение на Суадитска Арабия, където не е нелегален лова и отстрела, както и отравянето на хищници, в повечето от останалите държави, където се среща този вид, има ограничения. В червената листа на IUCN видът е включен като слабо засегнат.

121

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

122

29 см. , а на тегло е — 1,5-3,6 кг. Описани са няколко подвида, по долу са дадени четири от тях: — V. p. pallida - в Судан, от Кордофан до Донгола — V. p. edwarsi - в Мали, Сенегал — V. p. harterti - северна нигерия, на север до Аир на Нигер и на запад до Буркиниа Фасо V. p. oertzeni - в Нигерия, северен Камерун и Чад до Либия, на север в провинция Дарфур и на юг Судан. Обитават пустинните и полупустинните региони, но достигат и по-влажните райони на Гвинейската лесосавана, което предполага, че вида е по-екологично пластичен. Често се наблюдава и близо до населени места, където е по-вероятно да си намери храна. Добре развитите му молари, предполагат, че тази лисица се храни предимно с растителна храна, плодове. Също така в менюто и влизат различни гризачи, птички, гнездящи по земята, малки влечуги и безгръбначни. Адаптирани са за живот в сухи условия, като си набавят необходимата вода от плодове и храната като цяло. Въпреки това не се продължително издръжливи на сухи условия. Наблюдавани са да живеят на групи, вероятно семейството с малките. Мъжкия и женската дълбаят голяма дупка за бърлога, където ще отглеждат малките си. Дълбока 2 – 3 м , с вътрешна камера, обикновено в сухи песъчливи места. В плен е наблюдавана бременност от 51-53 дни, след която се раждат от 3 – 6 малки, които се кърмят от 6- 8 седмици. Бледата лисица е най-малко изследва-

http://nauka.bg

ната лисица и много все още има да се научи за нея, по отношение на екология, етология, физиология, генетика, филогеография и т.н. В червената книга на IUCN видът е включен като слабо засегнат.

Бенгалска лисица, Индийска лисица, Bengal fox, Indian fox, Vulpes bengalensis, Shaw, 1800

Индийската лисица е ендемична за Индийския субконтинент. Ареала и се простира от възвишенията на Хималаите в Непал до южния край на полуостров Индустан. В северната част на полустрова, ареала се простира от

провинция Синдх в Пакистан до северен Бенгал в Индия. Индийската лисица предпочита полусухи, проветриви простори, с оскъдна растителност, където лесно ловят плячка и копаят леговища. Избягват гъстите гори, терени с висока растителност и същински пустини.

ни пръски. Муцуната е оцветена в тъмно към черно откъм горната си част и към очите. Окраската е сива, варираща от жълтеникавосива до сребристосива, без ръждиво червени косми, както е окраската на червената лисица. Гръбно е по-тъмно оцветена, докато долната част е бледо кремаво до мръсно бяло. През зимата палтото става по

Индийската лисица е средна по ръст. Дължина на тялото 50 см, дължина на опашката 25-30 см., тегло 3-4 кг.Ушите са пропорционално големи, с тъмно кафяво оцветяване откъм гърба. Носа и устните са черни, а очите имат тъм-

пухкаво и гъсто. Краката са сравнително слаби и леко рижави .Опашката е повече от половината на дължината на тялото. Върха на опашката е черен. Лисицата държи опашката си нормал-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

123

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

124

но при бавно движение, хоризонтално при бяг и почти вертикално при внезапна промяна на движението. Индийската лисица е всеядна и може да се храни с почти всичко, което успее да улови. Менюто включва основно насекоми – щурци, крилати термити, скакалци, мравки, бръмбъри и паяци; малки гризачи, птички и техните яйца, гущери, змии и зайци. Освен животинска, лисицита се храни и с вегетарианска храна, като плодове, корени и грудки. Тези лисици водят сумрачен или нощен начин на живот, като обикновено изчакват да се свечери, за да излязат на лов. В дни на умерена температура или валежи, могат да излязат на лов и през деня. Въпреки, че живеят по двойки, обикновено ловуват и се хранят поединично. Основната социална единица е семейната двойка, която се формира с цел създаване на потомство и се задържа за няколко години. Около нея могат да останат подрастващите малки и така да се оформи цяло семейство. Индийските лисици издават различни звуци, за защита на територията си, за аларма и комуникация помежду си . Маркират територията си с мирисни вещества. Брачния им период е от декември до януари. През този период мъжкия издава непрекъснато интензивни звуци, рано сутрин на зазоряване или късно вечер на смрачаване, също така и през ноща. Бременността е с продължителност от 50-53 дни, раждат в периода от януари до март. Малките са от 2 до 4, слепи и безпомощни, тежащи от 50-

http://nauka.bg

100 гр. И двамата родители участват в отглеждането на малките. Грижата за подрастващите продължвата 4-5 месеца. След като станат достатъчно самостоятелни малките напускат семейството и започват да водят самостоятелен живот. Продължителност на живота: от 6 до 8 години. Бърлогите си лисиците изкопават сами, рядко използват чужди, които разширяват. Самите бърлоги представляват сложен комплекс от дупки и тунели.

Основния враг на индийските лисици са хората, особено номадските племена Nari kurava и техните кучета. Представителите на тези племена навлизат в териториите на лисиците, успешно имитират техните звуци, като по този начин ги примамват. Убиват ги заради месото, зъбите, ноктите и кожата. Често използват саморъчно направени и обмазани с животинска мазнина бомби, използват пушек, кучета и мрежи или блокират отворите на дупките с камъни. Племената waghri и koli убиват индийските лисици, за ядене. Не е известно масово използване на тези лисици с комерсиална цел, макар да се намирани на индийските пазари

БИОЛОГИЯ

кожи, нокти и зъби, които се продават за медицински цели и за правенето на магии. Загубата на хабитати и болестите също сериозно се отразяват на популацията на тези лисици. В червената листа на IUCN е включена като слабо засегнат вид.

пите, полупустините и отчасти в пустините на Югоизточна Европа и Азия, заедно с обикновенната и афганската лисици. Корсака е разпространен от северен Иран, Казахстан, Афганистан и Средна Азия до Монголия и североизточен Китай.

Видео: https://www.youtube.com/ watch?v=LRs9E_8CvYg

Корсака прилича на обикновенната лисица, но е видимо по-малък, с поголеми уши и по-високи крака. Дължина на тялото 50—60 см, дължина на опашката 25—35 см, тегло 4—6 кг. Муцуната е къса, силно заострена, скулите са широки, ушите големи, широки в оснавата си, а към краищата заострени. Обичайната окраска е светла, сива или рижо- сива, срещат се и отенъци на червено, коремно е бяла или жълтеникава, крайчето на опашката е тъмно кафяв или черен, под брадата – светла. Имат изразен сезонен морфизъм в дължината на козината, като през зимата е дълга и пухеста, а лятото – къса и прилепнала. От обикновенната лисица, корсака се отличава по тъмния край на опашката, а от афганската лисица по по-късата опашка и бялата Корсак или степна лисица, още пу- окраска на подбрадата и долната устстинна лисица е разпространена в сте- на.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Лисица Корсак , corsac fox , Vulpes corsac, Linnaeus, 1768

125

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

Описани се следните подвидове: - V. c. corsac - северната част на ареала до предАлтайската степ, не по далеч на юг от северния край на Аралско море — V. c. turcmenica - степите на Средна Азия и Казахстан, северен Авганистан и североизточен Иран, предполага се, че се припокрива с V. c. kalmykorum. — V. c. scorodumovi - Руското Трансбайкалие, Монголия и Китай - V. c. Kalmykorum – Волго уралските степи и дясната страна на басейна на река Волга

126

През кватернера ареала на вида е бил много по-голям. През ранен плейстоцен неговия предшественик V. praecorsac е обитавал територията на Австрия и Унгария. В края на плейстоцена корсака е бил разпространен от Швейцария до северен Китай. От края на плейстоцена - ранен холоцен, ареала се стеснява от запад поради климатични промени. Филогенетични изследвания, основани на секвенции на цитB гена на мтДНК, показват, че генетичната разлика между тибетската лисица и кор-

http://nauka.bg

сака е значително малка, в сравнение между тибетската и обекновенната, червена лисица. Може да се каже, че тези резултати показват, че тибетската лисица е по-близка с корсака отколкото с обикновенната лисица. Според молекулярния часовник, червената и тибетската лисица дивергират преди около 4,8 – 6,4 млн години, докато корсака и тибетската лисица девергират преди 2,8 млн години. Като се съпоставят тези данни с геологичната история на Тибетското плато, може да се каже, че тибетската лисица и корсака са дивергирали през третата фаза на формирането на Хималаите, когато Тибетското плато е било на 2000 м. надм.вис. След този период настъпва бързо повишаване на Хималаите и респективно Тибетското плато, което е основната причина за разделянето и обособяването на двата вида лисици.

Корсака предпочита хълмистите местности с невисока растителност, полупустини и сухи степи, зимата малоснежни и с плътна снежна покривка. По-малко се срещат в лесостепната зона и в пустините, навлиза в предпланините. Избягва гъста растителност, гори и високотревисти полета. Площта на индивидуалния участък

БИОЛОГИЯ

на гризачи и др. По време на такива миграции, корсаците се появяват далеч извън границите на своя ареал и дори навлизат в градовете. Основни врагове са вълка и обикновенната лисица. Вълците ловуват корсаци, които въпреки способността си да развиват добра скорост (до 40—50 км/ч), скоро се уморяват и забавят темпа. От друга страна, корсака дояжда остатъците от убити от вълка животни. Обикновената лисица се явява основен хранителен конкурент на корсака. Лисицата корсак издава звуци като кучетата и лисиците: лаят, вият, джафкат, ръмжат и др., като звуците се използват за различна комуникация помежду им, за аларма и предпазване.

Корсаците са моногамни животни, двойките остават за цял живот. Брачния период е през януари – февруари, обикновено през нощта и се съпровожда с лаенето на самците и сблъсъци за млади или сами самки. Чифтосването става в бърлогата. Бременността про-

сп. Българска Наука брой 65

може да достигне 35-40 км², в протежение на който имат мрежа от дупки, проходи и места на маркиране. Корсака живее в дупки, което е обусловено от местообитанието му – засушливи райони с горещи дни и хладни нощи през лятото и сурови зими. За жилище използва дупки, които преустройва , на мармоти, язовци или земни катерици, като по-рядко сами копаят нови. Леговището му е плитко и недълбоко, с дължина на 2,5 м и с няколко входове. Корсака ловува поединично, предимно на сумрак, но по неволя може да прояви и дневна активност. Има много добро обоняние, зрение и слух. Ловува бавно, като дебне плячката, върви срещу вятъра, прокрадва се или я надбягва. Не допуска лесно човек до себе си, обикновено го избягва, крие се, а ако не може се прави на умрял. Основно се храни с малки гризачи / полевки, мишки, тушканчици, пустинни плъхове/, влечуги, насекоми, птички и техни яйца. По рядко земни катерици, таралежи и зайци. При недостиг на храна, може да се храни и с отпадъци и мърша. Растителна храна почти не яде. Издържа продължително време без вода. През зимата, поради намаленото количество храна и трудностите в намирането и, числеността на популацията може да спадне няколко пъти. В много райони през есента корсаците отиват на юг, понякога след стадата сайги, които отъпкват снега и така ги облекчават в придвижването и лова. Масови миграции на корсаци могат да бъдат предизвикани от степни пожари, катастрофално измиране

http://nauka.bg

127

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

дължава 52-60 дни, а малките се раждат през март - април. Котилото може да бъде от 2 до 11-16 малки, най-често 3-6. Новородените са слепи, покрити със светло кафяви косми и тежат около 60г, дължина на тялото 13-14 см. Проглеждат на 14 – 16 ден, на месец започват да се хранят с месо. На 4 – 5 месечна възраст достигат размерите на възрастни и се разселват. Когато застудее, младите корсаци отново се събират и зимуват в една бърлога. Полова зрялост достигат на възраст 9 - 10 месеца. Продължителност на живот в природни условия е неизвестна, предполага се до 6 години. Корсака е предмет на търговия с кожи, като главно се използва зимната кожа. Известно е, че в Казахстан се лови от бронзовата ера до сега. Казахите и киргизите са използвали в 13 век кожите на корсака като разменна стока. И сега корсака си остава традиционен ловен обект с грейхаунди / тази/, ловни соколи и скални орли. Допринася за изтребването на гризачите. Точни данни за числеността на популацията липсват. Бракониерството оказва сериозно влияние на тази численост. През 19 век, на година са избивани над 10 000 индивида заради кожата, в някои години по 40 000 – 50 000.

128

http://nauka.bg

Видът е включен в червената книга на IUCN като слабо засегнат. Също така е включен и в регионални червени книги в Русия: Башкирия, Бурятия. В Сибир разораването на необработваемите земи е довело до силното намаляване на численноста. Лова на корсака се регулира със специални закони, в които видът се разглежда като обект за търговия с кожи : Русия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан и Монголия. В Русия, Казахстан и Тюркменистан лова се разрешава само от ноември до март, като определени методи на лов са забранени от закона, като например разриването на леговищата, опушването, заливането с вода и използването на отровни примамки. В плен корсака лесно привиква към човека. В 17 ти век в Русия са били популярни като домашни животни. Афганска лисица, Blanford‘s fox ,Vulpes cana, Blanford, 1877

Афганската лисица, наричана още белуджистанска, бухарска, лисица на Бланфорд, се среща в източните региони на Близкия Изток до Афганистан. Описана е за следните страни: Афга-

нистан, Египет / Синай/, Иран, Израел, Йордания, Оман, Пакистан, Суадитска Арабия, Туркменистан, Обединените Арабски Емирства и Иемен. Основната част на ареала е Източен Иран, Афганистан и северозападен Индустан. Обитава полупустинните степи и планините на височина до 2000 м н.в., безлюдни планински местообитания, скалисти склонове, каньони и стръмни скални скатове. Зоолозите считат, че в исторически план видът е избягал от жарките пустинни условия, но сега са срещани такива лисици и близо да Мъртво море, където през летния период има екстремални температури. Виждани са и в селскостопански региони, където се отглеждат грозде, дини, пъпеши и други плодове. В Аравийската пустиня разпределнието на лисиците не е ограничено от достъпа до вода, тъй като те си я набавят от храната. Благодарение на това в Израел лисиците населяват най-сухите и горещи области. Най-високата плътност на популацията е регистрирана в Юдейската пустиня на височина 100 – 350 м под морското равнище. Филогенетичен анализ, основан на мтДНК, определя афганската лисица и фенека като близки таксони, които формират монофилетичен клон, отличаващ се от останалите същински лисици. Секвенционната разлика между двата вида показва, че те се отделят като видове преди 3-4 млн. години, което се свързва с появата на пустинните региони в Средния Изток и Африка.

Афганската лисица е малка лисица с височина на холката 30см, дължина на тялото – 40-50 см, дължина на опашката 33-41 см, височина на ухото – 9см., тегло 1,5-3 кг. Зимната окраска на козината е кафяво-сива с по тъмна ивица на гърба, която минава и по дългата и пухкава опашката. Афганската лисица е описвана като вид с котешка външност и поведение. Тази малка лисица има къса, стройна муцуна, дълга, пухкава опашка, която е равна по дължина на тялото на лисицата, с дълги и тъмни основни косми. Ушите са големи, с помощта на които не само имат добър слух, но и разсейват излишната топлина в горещо време. Острата и стройна муцунка има отличителна черна линия от очите до горната устна. За разлика от другите пустинни лисици, възглавничките на лапите не са покрити с косми, които да ги защитават от горещия пясък. Мъжките и женските много си приличат. Зимната козина е мека и пухкава, състояща се от косми с рижаво-кафяв цвят, със сив оттенък и отделни черни косми, което създава един общ кафявосив изглед на окраската с черна ивица, минаваща по гърба до върха на опашката. Корема и гърлото са светли, белеещи. Крайчето на опашката е обикновено тъмен, но

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

129

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

макар рядко може да бъде бял. В някой области на ареала цвета на козината може силно да варира от тъмен, почти черен до риж. Големите уши са покрити с редки косми и имат еднороден тъмен кафяв цвят.

130

възраст. Предполага се, че в свободно състояние живеят около 4 - 5 години. Афганските лисици са ловени заради кожите, които също са били обект на търговия. Основна причина за намаляване на популацията е загубата на хабитати и конкуренцията им с червената лисица. В Израел е забранен лова и отстрела на тези животни, а отглеждането в плен изисква специално разрешение. В Оман и Йордания също са защитени от закона. Видът е включен в червената книга на IUCN като слабо засегнат.

Полярна лисица , Обыкновенный песе́ц, Аrctic fox, Афганската лисица е всеядна. Основ- Vulpes lagopus Alopex lagopus но се храни с малки бозайници и насе- Linnaeus, 1768 коми, така също и плодове . Предимно си набавя храна самостоятелно, рядко по двойки. Нощно животно е, избягва появата през деня. Приспособена е да се катери по скали, затова и лапите са малки и неокосмени. Лесно прескача от един скален склон на друг и се катери по почти отвесни скални склонове. Не са виждани да копаят дупки за леговища, както другите лисици, вместо това използват естествени пукнатини, дупки в скалите и склоновете, за да си направят бърлога. Моногамни животни са с определена Полярната лисица се класифицира в територия. Брачния период е декем- род Vulpes, не рядко в род Canis, найври – януари. Бременността продъл- често обаче е отделяна в отделен род жава 50 - 60 дена. Раждат се от 1 до 3 Alopex. Родствено най-близка до нея малки, кърменето продължава 30-45 е американската бързонога прерийна дена. На около 2 месечна възраст за- лисица Vulpes velox и лисицата джупочват да се хранят с родителите си и дже V. Macrotis, макар последните две остават с тях до есента. Полова зрялост да не се срещат в тундрата. при тях настъпва на 10 - 12 месечна Името и vulpes означава лисица, а ви-

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

Полярната лисица е разпространена в района Северния полярен кръг, по крайбрежието и на островите на Северния ледовит океан, в тундровата и лесотундровата зона. Срещат в цяла Арктика, включително Русия, Канада, Аляска, Гренландия и Свалбард, както и в субарктически и алпийски зони, като Исландия и планинските части на Скандинавия. В Русия е типичен представител на фауната на тундрата и лесотундрата. Зимно време, полярната лисица навлиза на юг до Финландия, южната част на Прибалкалието. Виждана е в райони близки до Северния полюс, мигрирала по леда. Южната граница през 20век се мести на север, поради намаляване на ареала на разпространение. По време на последното заледяване, полярната лисица е имала по-широко разпространение по ледниците и нейни фосили се намират в плейстоценски находища в по-голяма част от Европа и Сибир. Филогенетични изследвания, основани на микросателитни локуси

и мт ДНК, показват, че популацията на полярната лисица е панмиктична и притежава висока хетерозиготност, както на континента, така и на островите, в Северна Америка, Европа и Азия / Сибир/. Няма съществени генетични различия и характерната ниска хетерозиготност за островните представители. Това се обяснява с няколко причини. Първо по време на заледяванията, видът не се е ограничавал в отделни рефугиуми, а напротив е бил повсеместно разпространен и освен това популацията му е била доста по разширена, във връзка със подходящите условия за живот на вида. При затоплянето, видът е бил ограничаван на север, където освен това е и изтласкван в сегашно време от обикновената лисица, която се конкурира с него за любимата му храна – лемингите. Второ, този вид е способен на големи миграции, за набавяне на храна, като лесно се придвижва по леда, затова реално няма конкретно изолирани отделни, генетично различаващи се субпопулации, дори и на островите. Липсата на генетична структура на популацията на полярната лисица е уникална за групата на канидите.

сп. Българска Наука брой 65

довоспецифичното lagopus произлиза от древногръцкото lagos - заек и pous – крака, в съответствие на подобието на лапите им на тези на полярните зайци.

http://nauka.bg

131

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

132

Неголяма лисица, с дължина на тялото 50—75 см, дължина на опашката 25— 30 см, височина на холката 20—30 см, средно тегло 3,5 кг, максимална – до 9 кг, женските – до 3 кг. За разлика от другите лисици, тялото на полярната е по - ниско, муцуната е по-къса, ушите са закръглени и едва се показват от зимната козина, което предпазва тяхното измръзване. Името и, „зайча лапа” идва от гъстата козина по възглавничките на нейните стъпала, която помага да се ограничи загубата на топлина при ходенето по леда и подобрява сцеплението. Имат сравнително къси крака и голяма пухеста опашка. Полярната лисица има много дебела и мека зимна козина с гъст, пухест подслой и дълги предпазващи косми. Тази лисица е единствения представител на истинските лисици, който има изразен сезонен диморфизъм на окраската. Бялата форма през зимата има чисто бяла козина, а през лятото мръсно кафява. При синята форма, през зимата има тъмна окраска: от пя-

http://nauka.bg

съчно и светло кафяво до тъмно сиво със сини отблясъци, дори кафяво със сребърни отблясъци. Сините лисици се срещат при всички популации, но на континента са редки, а на някои острови, напротив, преобладават. Морфотиповете се определят генетично от един локус, като белите са рецесивни. Сините морфотипове съставляват по-малко от 1% от популацията на континента, 25-30% от популацията на Феноскандинавия и 65-70% от популацията в Исландия. В крайбрежните райони и на островите сините морфотипове могат да достигнат до 100% от местната популация. Между самите морфотипове има вариации в окраската, които не зависят от локуса за окраската. Описвани са 8, дори 10 подвида, но ние ще се спрем на 4 най-вероятни: — A. l. lagopus (най-често срещаната). — A. l. semenovi (остров Медний, Командорските острови, Русия). — A. l. beringensis (Беринговите острови, Командорските острови, Русия). — A.l. pribilofensis (острови Прибилов, Аляска).

Полярната лисица си набавя храна самостоятелно. Когато има храна в излишък, складира за по късно. Полярните лисици се хранят леминги, зайцевидни, птици и техните яйца, мърша и растения. Най-важната сред тези храни са лемингите. Семейство лисици може да изяжда десетки леминги всеки ден. През април и май полярните лисици ловуват и малките на пръстеновия тюлен, които са скрити в снежни леговища и са относително беззащитни. Когато обичайната им плячка е оскъдна, полярните лисици събират остатъците от храната на по-едри хищници, като бялата мечка, въпреки че самата полярна лисица е сред плячката на бялата мечка. Полярната лисица има редица адаптации към арктическия климат. Козината и има най-добри топлоизолационни свойства от всички животни и индивидите нямат нужда при каквито и да е условия да увеличават нивото на метаболизма си, за да поддържат хомеотермия. Променят цвета на окраската през различните сезони, като така увеличават приспособителния си потенциал и камуфлажната си способност. Окосмяването на лапите също спомага за предпазване от измръзване. Малките уши, късата муцуна и способността да редуцират периферното си кръвообращение, също спомага за намаляване на разсейването на топлината. През есента теглото им може да се увеличи до 50%, като основно се отлагат мазнини за изграждане на топлоизолационен слой и енергиен резерв. Полярните лисици живеят на брачни

двойки и заедно отглеждат потомството. През първите три седмици след раждането на малките, когато те бозаят и майката рядко напуска бърлогата, мъжкия се грижи за набавянето на храната за двамата. Когато малките започнат да се хранят с месо, тогава и двамата родители участват в подсигуряването на храна поравно. Помощ може да оказват останали в семейството от предишното котило, вече пораснали малки. Женските помощници напускат семейството, преди малките да са навършили 8-10 седмична възраст. На остров Медний са наблюдавани постоянни семейни групи с повече от 6 възрастни. На други острови също са наблюдавани сложни социални системи. Полярните лисици са строго териториални по време на брачния период, като обичайно едно семейство да обитава една бърлога, но понякога бърлогата може да се подели и с други близкородственици. Територията на едно семейство варира от разпространението на лемингите, любимата храна на тези лисици, от 15 до 36km²; на островите 5 – 21km², в зависимост от територията на самия остров, на Свалбард 10 – 125km². Обичайно е маркирането на територията с урина. Вокализацията и позирането са част от сложните сигнализационни системи на общуване. В Аляска са наблюдавани сезонни миграции, когато индивидите напускат зимните си бърлоги и мигрират към крайбрежието, като се връщат обратно късна зима, ранна пролет. Големи миграции са наблюдавани в Канада,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

133

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

134

Феноскандинавия и Русия. Те могат да бъдат причинени от липсата на храна, като сериозен спад на популацията на лемингите. Най-дългата регистрирана миграция е на мъжки индивид намерен на 2300 км от първоначалната точка. Брачния период е от февруари до май. Малките се раждат от април до юли, след 51-54 дневна бременност. Малките тежат при раждането си 80-85 г и са безпомощни. Броя на малките варира на различните места от 2 до 6, макар на някой места да са регистрирани и повече от 19 малки.Големината на малките принципно варира и зависи от периода на наличие на храна, при повисока численост на гризачи в района се раждат по-големи малки и обратно. Способността на полярните лисици да произвеждат голямо потомство е обусловено от достъпа до голяма и сигурна бърлога. Първоначалната функция на брачното леговище е да подсигурява защита срещу други хищници. Бърлогата представлява сложна подземна система от проходи и дупки, като найшироката част е мястото за раждане. Този сложен комплекс може да има повече от 150 входа.Добрата бърлога е разположена над вечно замръзналата почва, на места където се натрупва по-малко сняг и обикновено е с южен изглед. В Канадската тундра са описани бърлоги на приблизително 330 години. Някой леговища се използват регулярно, всяка година, докато други от време на време. Отглеждането на малките е ограничено в периода без сняг – юни до септември. Лактацията продължава 8-10 седмици. Достигат

http://nauka.bg

полова зрялост на 10 месечна възраст. Продължителност на живота в природата до 3 години, макар да е регистрирано и до 11 годишна възраст.

Изобилието на полярната лисица се изменя циклично, едновременно с размера на популацията на лемингите. Тъй като лисиците се размножават много бързо и често умират млади, броят на популацията не се влияе силно от лова. Въпреки това те са изчезнали в много области, заселени от хора. Полярната лисица губи територии от обикновената лисица. В миналото вълкът е ограничавал числеността на обикновените лисици, но с почти пълното изтребване на вълците, броят им е нарастнал. Полярната лисица сама става жертва на по-големи от нея хищници, освен вълка, бялата мечка, росомохата, орли, бели сови. Полярната лисица е обект на добива и търговията с кожи, заради ценната си кожа. Особено високо се цени кожата на синята лисица, която се и отглежда в плен. На островите лисиците се отглеждат свободно. Ферми за отглеждане на полярни лисици има в северните и средни ширини на Америка, Европа и Азия.

Лова е бил дълго време главен летален фактор за популацията на полярната лисица. В Северна Америка за периода от 1919 – 1984 са избивани приблизително 40 000 – 85 000 лисици годишно. В Канада 10 000 – 68 000 лисици годишно. В Аляска за периода от 1925 до 1962 от 3900 до 17 000 лисици годишно, като по късно добива спада на 1000 – 2000 годишно. В Сибир лова за кожи достига в някой години до 100 000 лисици годишно, като през някой години на 70 те, 35 – 59% от популацията е била убивана всяка година. Намаляването на популацията в Сибир през последните няколко деситилетия е очевидно, макар спада в цената на тази кожа и пробивите в съветската търговска система има ефекта върху отслабване на натиска върху популацията на лисицата от човека. Важността на кожата на полярната лисица има дълга история. Йорданес в Гетика описва римляните, че са облечени в тъмно сини кожи, закупени от свеите / германско племе, населявало днешна Швеция/, вероятно закупени преди това от Screrefennae / саамите/. Икономиката на инуитите е тясно свързана с обилието от полярни лисици. Кожите на лисиците са били законно платежно средство, наред с агнешките и с някой други продукти в Исландия през Средните векове.

Полярната лисица остава единствения, най-важен обект на лов в Арктика. Местните жители винаги са използвали нейната изключителна кожа и с основаването на кожарската промишленост, полярната лисица бързо става важен източник на доходи. Днес капаните и отстрела са основни ловни похвати. Поради високата си репродуктивна способност, полярните лисици успяват да задържат сравнителна стабилност на популацията, въпреки натиска от страна на човека. В някой региони са избивани повече от 50% от популацията на вида, въпреки че това не е позволено от закона, както е във Феноскандинавия. Лова на полярни лисици напоследък намалява, поради спада на цената на кожата и алтернативни източници на доходи. В Юкон, например, общия доход от кожарската индустрия спада от 1,3 млн долара през 1988г на по-малко от 300 000 долара през 1994г.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

135

БИОЛОГИЯ

В по-голямата част от ареала си, полярната лисица не е защитена. Вида и неговите леговища са защитени законово в Швеция от 1928г, Норвегия от 1930г, Финландия от 1940г. В Европа полярната лисица е приоритетен вид в действията на Actions by the Community relating to the Environment (ACE). В Норвегия / Свалбард/, Гренландия, Канада, Русия и Аляска, лова на тези лисици е ограничен и се разрешава само в определено време. Видът е включен в червената книга на IUCN като слабо засегнат.

сп. Българска Наука брой 65

Лисица, Червена лисица, Ры́жая лиси́ца, Red fox, Cross fox, Silver fox, Vulpes vulpes, Linnaeus, 1758

136

http://nauka.bg

Лисицата, наричана още червена лисица или обикновенна лисица, е найчесто срещаният вид лисици и има най-широк ареал от всички сухоземни хищници. Тя е най-големият вид в рода Лисици (Vulpes) и обитават цялото Северно полукълбо от Северния полярен кръг до Северна Америка, Централна Америка и Азия. Нейния ареал се разширява заедно с този на човека. Интродуцирана е в Австралия през 18 век, където се оценява като вредна за местните бозайници и птичите популации на континента. По тази причина е включена в списъка на „100 те световни най-отрицателни инвазивни видове”. Не се среща в Исландия, арктическите острови и някой части от Сибир, както и в същинските пустини. Европейските подвидове са интродуцирани в източните САЩ и Канада през 17 век, където се смесват с местните подвидове. Преди се е считало, че северноамериканската лисица Vulpes fulva е отделен вид, но сега се приема, че е палеарктичната червена лисица.

БИОЛОГИЯ

че по време на Уисконсинското заледяване е имало два основни рефугиума в Северна Америка. Северния рефугиум се е намирал в Аляска и западна Канада, като в него са влизали подвидовете V. v. alascensis, V. v. abietorum, V. v. reg alisand V. v. Rubricosa. Южния рефугиум се е намирал в предпланинските паркове и алпийските ливади на Скалистите планини, Каскадите и Сиера Невада.Този клон по късно се разделя на всички останали популации след последното заледяване и има специфични екологични и физиологични адаптации.

Фиг.1 Пълна медиан – свързваща мрежа, основана на фрагмент от мтДНК с дължина 354 bp на 220 лисици.

сп. Българска Наука брой 65

Червената лисица произхожда от малък предшественик от Евразия по време на среден вилафранкски период и колонизира Северна Америка кратко след уисконсинското заледяване. Предполага се, че нейния предшественик е или Vulpes alopecoides или V. chikushanensis / Китай/. Най-ранни фосили от V. vulpes са намерени в Барани, Унгария и датират отпреди 3,4 и 1,8 млн.год. Предшествениците са били по- малки от съвременните видове. Сред същинските лисици, червената лисица демонстрира попрогресивно развитие в насока към хищничество. Освен по размера си, червената лисица се отличава от другите лисици по способността си бързо да се адаптира към промените на околната среда. Червените лисици колонизират Северна Америка на две вълни: по време или преди Илинойското заледяване и по време на Уисконсинското заледяване. В далечния север фосили на червени лисица са открити в Сангамонски отлагания в област Феърбанкс и Медисин Хат. Фосили от времето на Уисконсинското заледяване са намерени в 25 находища в Арканзас, Калифорния, Колорадо, Айдахо, Мисури, Ню Мексико, Тенеси, Тексас, Вирджиния и Уайоминг. Генетични изследвания , основани на сравнителен анализ на фрагменти мтДНК, разделят лисиците на два основни хаплотипа и респективно два основни клона – Холарктичен клон, включващ Европа, Азия, Аляска и западна Канада; и Неарктичен клон, включващ останалата част на Северна Америка. Тези изследвания показват,

http://nauka.bg

137

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

138

Диаграма на разселването на червената лисица от Стария свят в Новия по време на плейстоценските заледявания. Подобно е разселването на лисиците в Япония на островите Хокайдо и Хоншу, на които лисиците се отличават помежду си хаплотипно. В Европа филогенетични изследвания, основани на фрагменти мтДНК показват висока хетерозиготност и ниска генетична структура на популацията на лисицата. Описани са 44 подвида на червената лисица, макар някой да са спорни. Най-общо се делят на големи северни лисици и малки южни лисици от Азия и Средния Изток: — V. v. abietorum ( Стюарт Лейк, Британска Колумбия, Канада) — V. v. aegyptiaca (Eгипет) — V. v. alascensis ( Андреафски, Аляска, САЩ) —V. v. alpherakyi (Геок Тепе, Араиск, Казахстан) — V. v. anatolica (Смирна, западна Мала Азия, Турция) — V. v. arabica (Мускат, Оман) — V. v. atlantica (Атласките планини, Мидия, Алжир) — V. v. bangsi (L’Anse au Loup, Бел Айл , Strait of Belle Isle, Лабрадор, Канада) — V. v. barbara (Варварски бряг, северозападна Африка) — V. v. beringiana (бреговете на Беринговия проток, североизточен Сибир) — V. v. cascadensis ( планинската верига Каскади, окръг Скамания, Вашингтон, САЩ) — V. v. caucasica (близо до Владикавказ, Кавказ, Русия) — V. v. crucigera ( Тюрингия, Герма-

http://nauka.bg

ния) — V. v. daurica (Карангой, 45км западно от Троицкосавск, Сибир) — V. v. deletrix ( Залива Сейнт Джордж, Нюфаунленд, Канада) — V. v. dolichocrania ( Сидеми, южно Усури, югоизточен Сибир) — V. v. flavescens ( северен Иран) — V. v. fulva ( Вирджиния, САЩ) — V. v. griffithii ( Кандахар, Афганистан) — V. v. harrimani ( остров Кодиак, Аляска, САЩ) — V. v. hole ( близо до Амой, Фукиен, Южен Китай) — V. v. ichnusae (Сарабус, Сардиния, Италия) — V. v. induta ( Пила, Кипър) — V. v. jakutensis ( тайга, южно от Якутск, Източен Сибир) — V. v. japonica ( Япония) — V. v. karagan ( киргизките степи, Киргизия, Русия) — V. v. kenaiensis (Полуостров Кенай, Аляска, САЩ) — V. v. kurdistanica ( долината Гелск, североизточна Турция) — V. v. macroura (планините Уосатч, близо до Голямото солено езеро, Юта, САЩ) — V. v. montana ( Хималаите) — V. v. necator ( Уитни Медоу, близо до планината Уитни, окръг Тюлери, Калифорния, САЩ) — V. v. ochroxantha (Аксай, Семиречие, Източна Русия, Тюркестан, Киргизия) — V. v. palaestina ( Рамлех, близо до Ramleh, близо до Яфа, Окупирана Палестинска територия) — V. v. peculiosa ( Корея) — V. v. pusilla ( Соления хребет, Пин-

БИОЛОГИЯ

джаб, Пакистан) — V. v. regalis ( Елк Ривър, окръг Шърбърн, Минесота, САЩ) — V. v. rubricosa (Дигби, Нова Скотия, Канада) — V. v. schrencki (Сахалин, Русия) — V. v. silacea (близо до Силос, Бургос, Испания) — V. v. splendidissima (северни и централни Курилски острови, Русия) — V. v. strepensis (степите, близо до Херсон, Русия) — V. v. tobolica (Обдорск, Тоболск, Сибир) — V. v. tschiliensis (Пейпинг, Чихли, Североизточен Китай) — V. v. vulpes (Швеция) Въпреки името си, червената лисица има морфотипове и в други цветове, включително албиноси и меланистични форми. Албиносите се отличават от полярните лисици, главно по размера си, големината на ушите и по-издължената муцуна.

Чернокафяв / въглищарка/ Кръст / крос/

Сива

Платинена

Червена

Изглед

Описание

Меланистична форма на евразийската червена лисица. Има черно кафява или черна козина със светло кафяв отенък. Кожата обикновено е смесица от различен отенък на сребърното. Червеникавата козина или липсва напълно или присъства с редки кичури. Козината има по-тъмна козина от нормалната.Задницата и долната част на гърба са тъмнокафяви до тъмно сиви с различна степен на сребристото на защитни косми. Кръстът на раменете е черен или кафяв, по рядко бледо сребристо. Краката и главата са кафяви. Задницата и гръбнака са кафяви или сиви с бледо жълтеникави ивици на защитните косми. Кръстът на раменете е кафяв, ръждиво кафяв или червеников кафяв. Краката са кафяви. Отличава се от сребистия морфотип по нейната бледо сребриста, почти сребристо бяла козина със синкави отенъци.

Типичната окраска за вида

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Цветови вариант Aмбър

139

БИОЛОГИЯ Цветови вариант Самсон

сп. Българска Наука брой 65

Сребърна

140

Изглед

Описание Отличава се със своята вълнена кожа, на която липсват защитни косми.

Меланистична форма на Северно американската червена лисица, която се внася в Стария Свят , заради търговията с кожи. Характеризира се с чисто черна окраска, с варираща смесица на сребристото / покриващо 25 – 100% от площта на кожата/

Червената лисица е най-голямата от всички лисици. Дължина на тялото 60—90 см, дължина на опашката 40—60 см, тегло 6—10 кг. Окраската и размерите на тези лисици са различни в различните местности, като са описвани 40 – 50 подвида, без да се броят най-малките форми. На север лисиците стават по-големи и светли по окраска, а на юг по- малки и по-тъмни. В северните райони и в планините често се срещат черно-кафяви и други меланистични форми на окраска. Найразпространена е червено – рижата окраска: ярко риж гръб, бели гърди и корем, тъмни лапи. Често имат тъмни ивици на лопатките и гърба, така че напомнят кръст. Основни отличителни черти са тъмните уши и белия край на опашката. Външно лисицата представлява животно със среден размер, изящно сложено тяло на невисоки, тънки крайници, с издължена муцунка, остри уши и дълга пухеста опашка. Линеенето започва в края на февруари - март и завършва в средата на лятото. Веднага след това започва израстването на зимната козина, която напълно

http://nauka.bg

се формира и носи през ноември и декември. Лятната козина е по-рядка и къса, докато зимната е по-дълга, гъста и пухеста. Лисиците се отличават с големи уши – локатори, с помощта на които улавят звуковите колебания, за да уловят и най-малкия звук на плячката. Нейния слух е толкова добре развит, че може да усети мишка под 60 см снежна покривка. В България има два морфотипа – червена лисица и въглищарка. Червената лисица има рижаво-оранжев или жълто-оранжев гръб и горна част на тялото. Долната част на гърдите и гушката са почти бяло-сивкави. Краката и задната част на ушите са почти черни. Краят на пухкавата рижава опашка е бял. Това е и преобладаващата окраска в Европа. Характерно е, че преходът от сиво към червено окосмяване не е рязък, а става с плавно преливане. Лисиците въглищарки или кюмюрджийки, са срещат често у нас. Техния основен цвят е тъмнокафяв, черен, гърлото е тъмносиво, края на опашката е или бял или черен.

Червената лисица има бинокулярно зрение, но реагира основно на движение. Слуха е изключително добре развит, като е възможно да чува тетрев, който прелита от едно място на друго от 600 крачки / приблизително 457 м/ разстояние, полета на врани от 250 до 500 метра и писъка на мишка от 100 метра. Движенията на това животно са много гъвкави. Тя е издръжлива и може да се носи в бърз тръс, когато преследва заек или да мине в светкавичен галоп. Плува отлично и може да прави удивителни, координирани и във въздуха, скокове. Това е много подготвен хищник, крайно издръжлив и упорит, при това изобретателен , дързък и умен. Имат чифт анални торбички, заобиколени от мастни жлези, като и двете се отвеждат с един отвор навън. Във всяка анална торбичка има ферментационна камера с аребни и анаеробни бактерии, които превръщат себума в мирисно вещество, вкючително алифатни киселини. Овалната опашна жлеза е 25 мм дълга, 13 мм широка и е описана да мирише на виолетки. Когато почиват, завират муцунката си

близо до тази жлеза. Голямото разнообразие на окраската и големината на червената лисица е свързано със ширината на нейния ареал и голямото разнообразие на условията, при които живее в отдлените му части. Достатъчно е да се каже, че лисиците заселяват, макар и с различна плътност, всички ландшафтни – географски зони, като започнем от тундрата и субарктическите гори до степите и пустините, включително планинските масиви във всички климатични зони. При това лисицата обитава не само дивата природа, но и културни ландшафти, както и в покрайнините на големи градове като Киев и Варшава. В Лондон, лисицата е обичайна за покрайнините на града, а понякога се появява дори и в централната част на града. Освен това, във времето на активна урбанизация на територии, лисицата намира благоприятна за себе си среда. Нерядко живее в депа за отпадъци, паркове и мазета. Във всички части на своя ареал, лисицата предпочита открити местности, а също така райони, където има отделни насаждения, хълмове, гори, дерета, особено ако зимата няма много дебела снежна покривка. Така от всички климатични зони, най-много лисици обитават степните и лесостепните, а не в планинските. Принципно лисицата не е мигриращ вид. Случай на миграции са отбелязвани само в тундрата, пустините и планините. Например, една от белязаните в Малоземелската тундра / Архангелска област, Русия/ лисица е била намерена убита на 600 км югозападно.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

141

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

142

Млади животни, които се разселват, обичайно се намират на разстояние от 2 – 5 до 15 – 30 км от леговището на родителите си . Числеността на лисиците доста се колебае през годините. На нейното състояние влияят такива фактори като количеството гризачи, метеорологичните условия, наличието в популацията на инфекциозни заболявания. В гладните години не само спада плодовитостта на женските и оцеляват по-малко лисичета, но и възникват условия, благоприятни за разпространението на болести, които понякога могат да се разпространят широко. Характерни за лисицата болести са бяс, чума по хищниците и краста. Лисицата, въпреки че принадлежи към хищниците се храни с доста разнообразна храна. Изследвания върху менюто на лисиците показват, че те могат да се хранят с над 400 вида животни и десетки видове растения. Основната част на менюто са гризачите, главно полевки. Може да се каже, че тяхното обилие и достъпността им в значителна степен влияят на популацията на лисицата. Това е особено важно през зимата, когато лисицата живее основно от лова на полевки, като ги чува под снега и с бързи скокове започва да се рови в снега, като го разхвърля са лапи, за да ги хване. Този начин се нарича мишкуване.

http://nauka.bg

По големи бозайници, като зайци например, имат по-малка роля в храненето, макар някой лисици да обичат да ги ловят, особено зайчетата, а по време на заешко измиране може да се хранят и с труповете им. По-големи лисици могат да нападнат и сърнета. Птиците в менюто на са така важни, както гризачите, макар че лисицата няма да пропусне случай да хване птица, която се е оказала на земята / от най-малки до по-големи птици като гъски и глухари/, похапват и птичи яйца или нелетящи птиченца. Лисицата похищава и домашни птици, но по наблюдения това тя прави много по-рядко отколкото се твърди. В пустините и полупустинните лисиците често се хранят с влечуги. В Канада и североизточна Евразия, лисици които живеят край реки, сезонно се хранят почти на 100% със сьомги, които са ум-

рели след хвърлянето на хайвера. Лятото лисиците ядат много бръмбари и други насекоми. В гладни времена не отказват и мърша. Растителната храна включва основно плодове, по-рядко вегетативни растителни части. Индивидуалния участък, който заема една двойка или семейство лисици е длъжен да ги обезпечава не само с достатъчно количество храна, но и с пригодни за устройване на леговища места. Лисиците ровят леговищата си сами, макар понякога да заемат чужди на язовци, полярни лисици, мармоти и други ровещи животни, като ги приспособяват за свои нужди. Найчесто лисиците се заселват на склонове и хълмове, където има пясъчен грунт, защитени от дъждовни и други води. Обикновено леговището има няколко входове, които водят в различно дълги тунели към гнедовата камера. Понякога лисиците използват естествени заслони, като пещери, процепи в скалите, хралупи в стари дървета. По принципи леговището се използва най-активно по време на отглеждане на малките, в останалото време лисиците могат да си почиват на поляната или на снега. Ако леговището се зарази с паразити, лисиците правят ново. В полето използват всяко укритие, за да си направят дупка. Синори, каменни огради и дори стари напоителни канали. Има случаи да импровизират някакво леговище само за малките, а възрастните да живеят навън до есента. Лисиците са топлолюбиви животни, а в дълбоките дупки температурата е постоянно 12 – 14 С и така оцеляват през зимата. През слънчевите дни из-

лизат и се припичат до някой дънер на дърво. Леговището им служи по-скоро за убежище, където бързо се скриват при преследване, при дъжд и сняг. Лисицата е моногамно животно и се размножава веднъж годишно. Брачния период и неговата ефективност зависи от времето и натрупаните мазнини. Има години, когато до 60% от женските остават без потомство. Още през зимата лисиците изберат място за леговище, където ще отглеждат малките и ревностно го пазят. За една женска се случва да се борят и двама трима мъжки. Размножителният период на лисицата варира в зависимост от географския район, който тя обитава. Тези, които са на юг, се размножават през декември-януари; северните популации се размножават през февруари-април; а индивидите, които се намират между южните и северни лисици, се размножават през януарифевруари Лисиците са добри родители. Мъжките имат активно участие във възпитанието на малките лисичета, а освен това се грижат за майката до появата на потомството. Благоустрояват леговището и дори ловят на женските бълхите. Бременността продължава 49 – 58 дни, след което се раждат от 4 – 6 до 12 – 13 малки. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат и започват да чуват до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. За малките се грижат и двамата родители, като са изключително внимателни по отношение на опазването на малките и при опасност ги местят в резервно леговище. Подрастващите лисичета

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

143

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

144

от рано разпознават дома си и могат да се намерят на разстояние от него. Кърменето продължава около месец и половина, след което малките се приучават на нормална храна, както и ги обучават в намирането и. След 6 месеца подрасналите лисичета започват да се разселват. Към есента вече са напълно зрели и могат да живеят самостоятелно. Мъжките могат да се отдалечат на 20 – 40 км, женските на 10 -15, рядко на 30 км от дома, в търсене на своя територия и място за свое леговище. Достигат полова зрялост на 8 – 10 месеца. В природата лисиците рядко живеят повече от 7 години, често продължителността на живота не надвишава 3 години. В плен доживяват 20 – 25 години. Когато се придвижва спокойно, лисицата върви по права линия, оставяйки след себе си ясна пътека от следи. Наплашеното животно, може да бяга много бързо, в галоп и буквално носещо се над земята с опъната опашка. Лисиците комуникират помежду си с помощта на доста звуци, мимики, пози и с миризми. Около 28 различни категории вокализации са описани.Когато е разгонена или просто в състояние на възбуда, лисицата издава отривист и гръмък лай, а когато се бият, пронизително пищят. Гласа на мъжкия и женската се различават, женската излайва три пъти и завършва с кратък вой, докато мъжкия лае като куче, без да вие. Много лисици, особено младите, се излежават през деня в полето, особено ако е разположено близо до гората и е богато на гризачи. Преди да легне под някой храст или до пън, лисицата

http://nauka.bg

замръзва на място и наблюдава дълго околността за опасност. След това ляга, завива се на кръг и прикрива носа и лапите с опашката. Обичат да почиват в гъсти, обрасли с храсти места, труднодостъпни. Ловуват по различно време, като предпочитат сумрака на ранното утро или привечер, а където са спокойни, могат да излязат на лов и през деня. Когато има възможност от опасност, лисицата е много внимателна и с удивителна способност да се крие от преследване. Именно затова във фолклора на много народи, лисицата се явява въплащение на хитростта и ловкостта. Лисици, които живеят до туристически места, места за отдих и там където е забранен лова, бързо привикват към присъствието на човека, лесно идват да бъдат нахранени и може даже да се научат да просят храна от хората. Предполага се, че лисиците имат развито чувство за магнитно поле. Лисиците се развиват отлично в регионите, в които няма вълци. Вълците свирепо унищожават лисиците, чакалите също ги подтискат, защото ловуват организирано и на същите ловни места. Кучетата остават най-сериозните врагове на лисиците. Те ги преследват навред. Когато е гладна, лисицата става дръзка и предприема рисковани набези. Често, когато храни малките си, става изключително нахална и непредпазлива. Тогава нарастват и нападенията над домашните птици в селата. При това те могат да са на километри от леговището. Лисицата може да носи голяма кокошка с часове, за да нахрани лисичетата си.

БИОЛОГИЯ

за приблизително 8 000 $. / снимки и информация на http://bigpicture. ru/?p=352553/.

Рижата лисица е много разпространен персонаж във фолклора на различни страни от света. В европейските страни тя, като правило, въплащава хитростта и коварството, встъпвайки в разнообразни роли : от вероломен негодяй / както е в редица руски приказки/ до умен съветник. Един от най-известните лисичи персонажи е Лисицата Ренар – персонаж на класическа средновековна поема „ Роман за лисицата”. В месопотамската митология, лисицата е свещенно животно. Тя служи на богинята Ки като ловец. Във Фин-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Лисицата има голямо стопанско значение като ценен ловен обект, а също така регулатор на числеността на гризачите и насекомите. При това загубите от домашни животни са в пъти по-малки от ползите, които лисиците носят. Ловувани са за спорт, като във Великобритания например ловът на лисици е традиция, в която се включват кучета и преследвачи на коне. За добив на кожи, лисици се отглеждат в плен. В края на XIX век, изкуствено е въведена породата на сребристо – черните лисици. Благодарение на селекция при тази порода е значително подобрено качеството на козината, а защо така се отглеждат различни кожени породи на нейна основа: платинена, бакурианска, дакотска и др. През 1959 г от директора на Института по цитология и генетика към РАН, Новосибирск, е започнат дългогодишен експеримент за одомашняване на сребристо – черни лисици. В процеса на експеримента се отбират за размножаване само доброжелателно настроени към човека животни. В резултат се създава популация от одомашнени сребристо – черни лисици, при които има различия във физиологията, морфологията и поведение спрямо дивите им родственици. Домашните лисици се държат подобно на домашните кучета: при появата на човека махат с опашки, вият, изискват внимание, галят се. Наскоро учените продадоха на САЩ, Германия и Нидерландия такива одомашнени лисици. А през интернет на специален сайт, всеки може да си закупи такова животно

145

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

ландия лисицата е символ на хитрост, но не и зло. В японската митология съществуват лисици - духове кицун / подобни на върколаците, но лисици/, които се преобразяват в човешки облик. Те притежават огромни знания и владеят магии. По късно кицун стават известни в литературата, киното и видео игрите. Духове, подобни на кицун, фигурират също така в китайските и в корейските митове. В гръцката митология, Тевместката лисица е била гигантска лисица, дете на Ехидна, която е нападнала Беотия. В келтската митология лисицата също е била символно животно. В Котсуолд, вещиците се преобразявали в лисици, за да крадат масло от съседите.Лисицата присъства в много литературни произведения, анимации, кино филми, песни, аниме, компютърни и видео игри, уеб

146

http://nauka.bg

комикси. В хералдиката, лисицата е символ на проницателност, хитрост и прозорливост. Известно е ловуване на лисици от 4 век пр. Н.е. Лова на лисици с кучета е бил част от европейската култура до 11 век и е било широко разпространен от британските колонизатори. Днес влияние на популацията на червената лисица оказват загубата на хабитати и преследването за лов и кожи. Търговията с кожи на тези лисици е най-голяма през 20 век. Общия световен оборот на кожи на диви червени лисици за 1985 – 1986 е бил 1,543,995 кожи. Кожите на 45% от уловените диви американски лисици се изчисляват на стойност $50 млн. Видът е включен в червената книга на IUCN като слабо засегнат.

БИОЛОГИЯ

ДНК маркери и генотипизиране Автор: Димитра Лефтерова

телността на нуклеотидите варира с повтори, инсерции/делеции и транзиции/трансверсии между индивидите. Това води до вариации в самите видове. Генетичните вариации се изследват с цел да се изучи ефективния популационен размер, популационната история, която включва миграции и скорошно разширение, популационна структура и различни генетични заболявания.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

езоксирибонуклеиновата киселина ДНК е генетичния материал на всеки жив организъм. Генетичната информация в молекулата на ДНК се кодира от нуклеотидите гуанин, аденин, тимин и цитозин. Те правят последователностите, които кодират аминокиселините. ДНК има двойно спирална структура. Гръбнака на двойната спирала е изграден от дезоксирибоза и фосфатна група. Нуклеотидите са свързани с помощта на водородни връзки на принципа на комплементарността и така формират двойната спирала. ДНК е плътно пакетирана в хромозомите, намиращи се в ядрото на клетката. Най-малкия функционален сегмент от ДНК се нарича ген. Във всеки ген последова- Генотипизирането е процес на анализиране на индивидуалния генотип,

147

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

чрез изследване на ДНК последователностите и сравняването им с тези на друг индивид. Този термин главно се използва, за да опише метода на определяне на ДНК – маркерни алели, които един индивид носи в даден геномен локус. Това улеснява идентифицирането на наследствени белези на даден индивид в неговото семейство и също така как те се различават между отделните видове. Много алели са в доминиращи или рецесивни форми, но те също така могат да се експресират по различни начини, така че даден белег да бъде унаследен в различни вариации. С други думи, генотипизирането е молекулярния код на ДНК, който води до изучаване на фенотипа на даден организъм. Редица изследвания успешно са направени за идентификация на ДНК региони, които увеличават реализирането на белезите. Разработени са успешни тестове за идентификация на носителство на определени белези с помощта на редица видове генетични маркери.

148

http://nauka.bg

Митохондриална ДНК / мтДНК/. Митохондриалната ДНК е малка циклична молекула която има приблизително 37 гени, кодиращи 22 тРНК – и, 2 рРНК – и 13 иРНК – и в цитохром в кодиращ регион, който се използва за целта на филогенетични изследвания. Филогенетичните изследвания също се провеждат и в един некодиращ регион, (D-loop), който контролира експресията на мтДНК. мтДНК полиморфизми са широко използвани за определяне на структурата на популацията, различия между видовете и еволюционни взаимоотношения. RFLPs (Restriction Fragment Length Polymorphism, полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти). Те са базирани на нарязването на веригата на ДНК с известни рестрикционни ензими. Отделните фрагменти обикновенно се различават, поради точкови мутации, които създават/ нарушават мястото на срязване на ДНК или чрез

БИОЛОГИЯ

RAPD (Random Amplified Polymorphic DNA, Случайно амплифицирани ДНК полиморфизми). Метода се базира на къси арбитражни праймери, които се свързват към дадено място в последователността на ДНК, без това да е предварително известно, на случаен принцип. Получените таргетни продукти се амплифицират и изследват. В случай на мутации, несъответствия между таргета и праймера, те ще се отразят на продукта. Това са доминантни маркери, като детекцията на полиморфизми е ограничено. По принцип, ако се използват за доминантни маркери за регистриране на хетерозиготност, необходими са поне още два кодоминантни. Алозими и Изозими. Те са варианти на един и същ ензим. Разликата между тях е кодирана от различни алели на различни гени. Като продукт на генната дубликация, ако един вариант преминава в поколението, друг може да бъде загубен в резултат на мутация, следователно показва генетична вариация. Те често се използват като генетични маркери. Тези молекулярни маркери се използват в популационния генетичен анализ и се изследват с помощта на гел електрофореза, основана на ензимния електричен заряд. Тъй като много ензими са невариативни в популациите, използването на изозими и алозими като молекулярни маркери за генетични изследвания е ограничено.

AFLPs (Amplification Fragment Length Polymorphism, полиморфизми по дължина на амплифицираните фрагменти). Този метод се отличава от предходния по наличието или отсъствието на рестрикционни фрагменти а не по големината на фрагментите. Нормално AFLP праймерите са строго специфични към таргетното рестрикционно място за целия нарязан геном. Когато тези маркери са доминантни, те могат да се използват само за оценка на генетичната вариабилност например при ДНК фингър принтинг / DNA finger printing / и не могат да се използват при популационни генетични изследвания SNPs / единични нуклеотидни

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

делеции/инсерции могат да променят дължината на рестрикционния фрагмент. RFLPs са широко използвани като кодоминиращи маркери. За целта на този метод ДНК трябва да е с много високо качество. Въпреки това, този метод е много подходящ за филогенетични изследвания, въпреки че поради тежката методология на прилагането му да става все по-малко надежден.

149

БИОЛОГИЯ

полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/. Те представляват промяна на една база в геномната последователност. Използват се главно като би – алелни, кодоминантни генетични маркери, тъй като показват полиморфизъм на ниво молекула ДНК. Генотипизирането със SNPs зависи от сравняването на локус – специфични последователности, които са на различни хромозоми. Тези маркери се нуждаят от локус специфично праймери и също са ограничени от гледна точка изследване на хетерозиготността. Микросателити /Microsatellites /. Микросателитите са последователности от ДНК, които имат къси тандемни повтори. Тандемните повтори варират между индивидите, така че няма индивид с едни и същи повтори с друг. Микросателитите се използват в криминалистиката, диагностиката на болести, популационно генетични изследвания, в консервационната генетика и анализ на свързаност, поради техния полиморфизъм и обилното им присъствие в генома.

сп. Българска Наука брой 65

Приложение на микросателитните маркери

150

Генетичните изследвания, базирани на микросателити са потвърдени от проучвания на родствени връзки при аквакултури. В това проучване, индивид на морски охлюв Haliotis asinine е генотипизиран чрез анализ на полиморфни микросателити. 5 полиморфни локуса са изследвани за да се

http://nauka.bg

индентифицират родителите, получени от 3 различни кръстоски, което се постига от съчетаване на алели от един локус. 96% от родителството бе потвърдено. При поколение, получено при кръстоска на един родител, само един локус потвърждава наследството. Това изследване също така води до заключението, че микросателитите могат да служат като маркер при кръстосването и подобряване на програмите за успешно поддържане на генетичното разнообразие. Генетичната структура на домашните видове, която се цели от процеса на одомашняването, чрез генетични изследвания и анализи е направена в Тунис на зайци с помощта на микросателитни маркери. Детайлизирано се анализира генетичното разнообразия на тунизийските популации зайци. При това изследване 50 заешки популации от населени места от Тозур до Гафза са анализирани по 36 микросателитни маркери, въз основа на което са гентопизирани 294. Генетичното разнообразие между популациите показва, че 98,9% от цялото генетично разнообразие се изяснява с индивидуалната вариабилност с хетерозиготност варираща от 0,3 до 0,53. Този анализ не само помага за консервацията на популациите, но също така спомага идентификацията на локуси за икономически важни белези. При вълците са изследвани реколонизаторските процеси с помощта на популационната генетика. Вълците от Алпите и Апенините са генотипизирани с помощта на 12 микросателитни локуса и е изяснено, че вълците от Алпите показват ниско генетично разно-

образие в сравнение с тези от Апенините. За да се докажат възможностите на микросателитните маркери са изследвани кучета. Кучетата нормално се различават по фенотипни белези, такива като размер, форма, окраска на козината и поведение. Въпреки тези различия, 28 породи кучета са анализирани за генетични вариации с помощта на 100 микросателитни маркери. Получените породи – специфични алелни честоти са използвани за интерпретация на генетичната дистанция между породите. Получените резултати също показват, че хетерозиготността намалява когато популацията намалява размера си. Когато микросателитните маркери присъстват в половите хромозоми, те също така се използват за определяне на пола. Консистенцията на маркерите за определяне на Х и У – хромозомите, дори и в полово незрели индивиди, води до надеждността на микросателитните маркери при определяне на пола. Определяне на пола Фундаментален процес при повечето видове е свързан с половия фенотип, който определя бъдещето на индивида от ембрионалния период. Механизма на половата детерминация води до развитието на ембриона по два различни пътя: на женски и мъжкия фенотип. Идентификацията на пола е много важен критерий в еволюцията, природозащитна цел, пренаталната диагностика, криминалистиката, популационната генетика и също така

при изследвания на застрашени от изчезване видове. Половото определяне е разделено на две големи категории: определяне на пола, зависещо от околната среда (ESD) и генетично определяне на пола (GSD). При първата категория, пола се определя от външни сигнали след оплождането, което означава, че пола в който зиготата диференцира не зависи от генетичната хромозомна композиция. При бозайниците определянето на пола главно зависи от хромозомната конституция на гаметите. Пола се определя от половите хромозоми, като ХХ определя женски, а ХУ мъжки индивид. В генома на бозайниците, У хромозомата носи определен набор от гени, които определят бащинството. Присъствието на SRY(sex determination gene, ген за полово детерминиране) на късото рамо на У хромозомите позволява определянето на пола. У - хромозомните специфични единични нуклеотидни полиморфизми SNPs имат ниско мутационно ниво и се използват У – специфични микросателити. Sry гена също се използва като директен филогенетичен маркер. Sry гена принадлежи към фамилията на Sox гени, които кодират група от транскрипционни фактори, свързващи се с малката бразда на двойната спирала ДНК. Тези Sox гени принадлежат към супер – фамилия от гени, характеризиращи се с хомологни последователности, наречени високо подвижна група / high mobility group HMG box/. Известни са повече от 20 Sox гени при бозайниците, въпреки че някой от тях нямат отношение за половата детерминация.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

БИОЛОГИЯ

151

БИОЛОГИЯ

Sox9 гена е установен, че се включва в определянето на пола, като неговата експресия е специфична за мъжките гонади на птици и бозайници и няма експресия при женските. Sox гените се регулират от Sry гена.

сп. Българска Наука брой 65

Цинк фингър домейни /Zinc finger domains/. ZFY е ген за цинк – фингър протеин кодиран в У – хромозомата, ZFX съответно в Х – хромозомата. В Япония е експериментирано определянето на пола при мармозетки на основа на тези гени, с помощта на PCR на полиморфизми в дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP).След като са получени определени фрагменти и след това са нарязани с определени ензими, са открити различни ивици при гелната електрофореза, характеризиращи двата пола.

152

Амелогенин. Амелогенина е главен протеин, който формира външния емайлов слой на зъбите. AMELX/ AMELY гените са хомологни последователности, които се намират в половите хромозоми на бозайниците. Предимствата да се използва тази техника е тази, че амплификацията на двата амилогенина AMELX/AMELY хоомлогни последователности може да се направи в една реакция. Такива изследвания са направени с комерсиална цел при кози. Първо са клонирани и определени интронните последователностти на AMELX/AMELY гените на козите от мъжки и от женски индивиди / пробата се взима, като тъкан от ушите/. Резултатите базирани на на PCR на полиморфизми в дължината на

http://nauka.bg

рестрикционните фрагменти (RFLP) и Southern blot хибридизация, показват, че в AMELY гена има повече делеции/инсерции, в сравнение с AMELX гена и също така че intron 5 има само 48% сходност с този на AMELX гена. След това при амплификацията на фрагменти от двете полови хромозоми изолирани на агарозен гел с PCR, използвайки полово – специфични праймери, са диференцирали пола на етап бластомер / ранно ембрионално развитие/. Този метод е широко използван, поради това че за разлика от детекцията чрез SRY gene, тук лесно се избягва проблема със замърсяването на пробата и грешен резултат. Предпочита се и пред ZFY/ZFX генна детекция на пола, поради своята чувствителност, акуратност, надеждност и приложимост и дори заради това, че е приложим дори и при 0.5ng изолирана начална/ матрична/ ДНК. Предимства на микросателитите Най-важното предимство на използването на микросателитите за различни изследвания е това, че те се нуждаят от малко количество матрична ДНК (10-100ng). Наличието на микросателитите в геномната ДНК и тяхната случайност в разпределението им е допълнително позитивен критерий. Друго полезно качество е значителното им ниво на полиморфизъм. Профила на ивиците може да бъде интерпретиран от гледна точка на локуси и алелни кодоминантни маркери. Големината на алелите може да бъде определена с голяма степен на точност.

БИОЛОГИЯ

единични нуклеотидни полиморфизми, single nucleotide polymorphisms/ и полимеразна верижна реакция, polymerase chain reaction (PCR). Това са само някои от най-успешните и ефективни гехники, използвани за генериране на голям брой анонимни ДНК маркери за животни и растения.

Дизайн на микросателитни мар- Мултиплексен PCR е много успекери/ праймери шен и широко използван похват на генотипизиране. При него е възможна С помощта на PRIMER3 софтуер може амплификацията на два и повече прода се направи дизайн на микросате- дукта в една реакция. Амплифицират литни маркери и респективно прайме- се много региони от една матрична ри за тях, за конкретния вид, на който ДНК или се използват няколко мапредстои анализ. Може също така да се трични ДНК – и повече от един набор използва MULTIPLX program за да се праймери в една реакция. Използва се групират праймери за мултиплексен с цел качествен генно – експресионен PCR. Основната цел на добрите прай- анализ, криминалистиката, диагносмери е да се получи ефикасна и доста- тичните лаборатории и др, на еукаритъчна амплификация. Качеството на отни и прокариотни организми. PCR праймерите е пропорционално на ус- с флуоресцентно белязани праймери пеха на амплификацията. Дължината може да генотипизира животинска на праймерите е свързана със специ- популация, носеща нормални и муфиката на амплификацията. тантни гени. (Qiagen Multiplex PCR handbook, October 2010). Най-чести техники за генотипизиране Приложение на мултиплексния PCR Генотипизирането може да бъде постигнато с помощта на много техни- При животни/човека: Анализ на сатеки. RFLPs (Restriction Fragment Length литна ДНК, генотипизиране на транPolymorphism, полиморфизми в дъл- генни животни, анализ на свързаносжината на рестрикционните фраг- тта, детекция на патогени, определяне менти); AFLPs (Amplification Fragment на пола, детекция на мутации и каLength Polymorphism, полиморфиз- чествен и количествен анализ на геми по дължина на амплифицираните нна експресия. фрагменти) ; RAPD (Random Amplified При растения: ГМО анализ, генотипиPolymorphic DNA, Случайно амплифи- зиране на трангенни растения, анализ цирани ДНК полиморфизми); SNPs / на свързаността, детекция на патоге-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Микросателитите са доста подходящи за използване на мултиплексен PCR. Те се използват в редица приложения като криминалистиката, диагностиката и определянето на човешки болести, консервационната биология и др. Процеса може да бъде напълно автоматизиран.

153

БИОЛОГИЯ

ни, определяне на пола, детекция на мутации и качествен и количествен анализ на генна При бактериите/вирусите: Хигиенен анализ, диагностика/патогенна детекция и качествен и количествен анализ на генната експресия. PCR Инхибитори

сп. Българска Наука брой 65

Много учени са изправени пред предизвикателствата на успешната PCR амплификация. Инхибиторите взаимодействат или директно с матричната ДНК или с ДНК полимеразата, като или намаляват количеството на продукта или напълно стопират реакцията. Магнезия, който е критичен кофактор на ДНК полимеразата е обичайна мишена на тези инхибитори. Те се свързват с магнезия или намаляват концентрацията му и така инхибират PCR. Обичайно тези инхибитори се намират в кръвта, дамаски, тъканните проби, почвени източници в резултат на излишък на калиев хлорид, натриев хлорид и други соли. Също така ги има в присъствието на изо – детергенти, фенол, етанол и други алкохоли.

154

16 – капиларен 3130 xl генетичен анализатор; 16-capillary 3130xl Genetic Analyzer (Applied Biosystems) Applied Biosystems имат дългогодишен опит в доставяне на инструменти, реагенти и софтуер за био – научните департаменти. Традицията в създаването и въвеждането на иновации в областта на генетичните изследвания

http://nauka.bg

бе продължена с интродуцирането на 3130xl Genetic Analyzers. 16 – капиларния 3130 xl генетичен анализатор е доказал своето предимство и ползите от техниката на Applied Biosystems с подсигуряването на високо качество на данните, бързина, автоматизация и надеждност при секвениране, ре – секвениране, генотипизиране и фрагментен анализ. Тази система вклъчва също много полезни софтуери като Sequencing analysis software / Софтуер за секвенционен анализ/, SeqScape® и Gene Mapper. Sequencing analysis осигурява, анализира и показва секвенционните данни. SeqScape® се използва за детекция на мутации и профилиране. GeneMapper е идеален инструмент обхващаш множество функции за генотипизиране, алелен анализ, определяне големината на фрагментите и SNP анализ. Quality Values (QV) е предназначена за анализ на фрагментите и всеки един от тях лесно може да бъде идентифициран. Приложения включващи микросателитен анализ / на диплоиди и полиплоиди/, картиране, SNP анализ, AFLP, флуоресцент свързан количествен анализ, включващ загуба на хетерозиготност и конформационно определяне. Данните от генотипизирането се използват за анализ и изучаване на геномното картиране, популационната генетика. Генотипизирането с неутрални маркери позволява определянето на мутации, които са пропорционални на полиморфизма на неутралните маркери.

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 65

Степента на мутации спомага за оценка на генетичната дистанция и също се наблюдава при предаването на алелите от родителите на поколението, като данните се използват за анализ на свързаността и родословието на индивидите. Генотипизирането на основа на микросателитни маркери също така се използва при идентификация на бащинство, криминалистика и в популационната генетика.

http://nauka.bg

155

сп. Българска Наука брой 65

чай Поръ а т Книга Сега!

156

Търсете книгата в книжарниците! http://nauka.bg

Издателство “Българска Наука”

ГЕОГРАФ Българските острови в Черно море Статията подготви: Димитър Желев

http://geograf.bg/

5 или 6). Въпрос на гледна точка. В самото море има малко острови, заради специфика на геоложкото му минало. Кои са българските острови в Черно море? Св. Иван Най-големият български остров в Черно море е Свети Иван (Свети Йоан). Неговата площ е 0,66 km2. Разполо-

сп. Българска Наука брой 65

моретата около Балканския полуостров има над 21 000 острова, които основно са част от териториите на Гърция, Хърватия и Турция. България не е сред държавите в Европа с голям брой морски острови. По течението на р. Дунав страната ни има 48 острова, а в Черно море - само няколко. Те носят имената на православни светии. Точният брой на островите ни в Черно море е спорен (4,

Остров Св. Иван. Снимка: Уикипедия

http://nauka.bg

157

ГЕОГРАФ

жен е на близо километър от Стария град на Созопол (полуостров Столец). Издига се на 33 m над морското ниво. В наши дни на острова има функциониращ сонарен фар, част от навигацията по Южното Черноморие.

сп. Българска Наука брой 65

Интересна е историята на острова, която е в основата на засиления археологически интерес през последните години и възможността островът да се превърне в туристическа атракция. В античния период на острова е издигнат голям храмов комплекс с огромна бронзова статуя на Аполон, дело на скулптора Каламис. В ранното средновековие на острова е изграден храм, посветен на Света Богородица, който навярно е бил част от по-голям манастирски комплекс. На острова са отбелязани периоди на упадък и на съзидание. През 1263 г. е построен нов съборен храм “Св. Йоан Предтеча”.

158

http://nauka.bg

Силен подем има през XIV век, когато византийският император Йоан V Палеолог издава грамота, която обявява манастира на острова за царски. Тежки времена за православната обител настъпват през османския период, когато на няколко пъти храмовият комплекс е унищожаван напълно. Турците окончателно сриват обителта през 1629 г., за да не позволяват на казашки пирати да ползват манастира като убежище. Самите монаси от острова се изселват на остров Халки, един от Принцовите острови в Мраморно море. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. на острова действа руски лазарет.

Островите в района на Созопол. Google Maps

ГЕОГРАФ

От 1985 г. се провеждат археологически дейности на острова. През 2010 г. островът привлича световното внимание след като археоложката бригада, начело с проф. Казимир Попконстантинов, в развалините на манастира открива мощи на Свети Йоан Кръстител. Последвалите лабораторни анализи в западни научни центрове не отхвърлят тезата на българските археолози, а дори привеждат доказателства в нейна полза. Това засилва още повече интереса към малкото парче земя.

за провлак. Свети Кирик представлява интерес за архелозите в България и се предполага, че на него е имало светилище на Аполон. След Ньойския мирен договор, когато на България е забранено да има редовна армия, на острова се изгражда училище за “рибари”, където всъщност кадрите от военноморското училище във Варна са прехвърлени. На острова има множество масивни военни сгради. В наши дни островът е част от архитектурния резерват “Созопол”.

Св. Кирик

сп. Българска Наука брой 65

Остров Св. Кирик, понякога наричан Св. Кирил или Св. Кирик и Юлита, е разположен северозападно от Созопол. Площта му е от 80 дка. От 1927 г. островът е свързан с вълнолом до континенталната част, като по този начин оформя Созополския залив. Това дава основание да не се възприема Свързаният с вълнолом остров Св. Кирик към като остров, ако вълноломът се счита Стария Созопол. Google Maps

http://nauka.bg

159

ГЕОГРАФ

сп. Българска Наука брой 65

Св. Петър

160

Свети Петър е остров с площ от едва 15 дка. Височината му е около 9 m и е разположен в близост до остров Св. Иван и полуостров Столец. Наричан е още “Островът на птиците”, заради колониите от гнездящи птици. До XIX век в историческите източници не се откриват сведения за малкия остров. Сред местните се носят легенди, че може би се е отделил от Св. Иван през последните столетия в резултат на земетресение. За това няма убедителни доказателства и това събитие е по-скоро част от местните митове. На острова има следи от параклис и керамика.

http://nauka.bg

Остров Св. Петър. Снимка: Уикипедия

Островите Св. Иван, Св. Петър и Св. Кирик на залез слънце. Снимка: Уикипедия

Змийскии остров Остров Св. Тома е популярен повече сред хората с името Змийски остров. Островът е част от резерват “Ропотамо”, а административно е в землището на община Приморско.

Наричан е “змийски”, защото водите край острова осигуряват добро местообитание за много водни змии. Островът е разположен северно от устието на р. Ропотамо, в близост до лагуната Аркутино. Площта му е 12 дка. Островът не трябва да се бърка с другия остров с името Змийски в Черно море, който е притежание на Украйна и е значително по-голям.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ГЕОГРАФ

161

сп. Българска Наука брой 65

ГЕОГРАФ

162

Сред ботаниците островът е известен с голямата популация на кактуси от рода Опунция (Opuntia). Кактусите не са местни за Европа растения, а са пренесени на континента от Америка. Въпросните бодливи растения на острова попадат през 1933 г., когато лично цар Борис III ги е засадил там.

http://nauka.bg

Змийският остров. Снимка: Уикипедия

Те са намерили добри условия и бързо са заели значима част от територията, ставайки част от островния ландшафт. Сред тях добро местообитание намира редкия и защитен вид гризач гюнтерова полевка (Microtus guentheri).

ГЕОГРАФ На острова расте кактусът Опунция. Google Maps

Св. Анастасия

сп. Българска Наука брой 65

Островът е известен между 1945 и 1990 г. като Болшевик. Намира се в Бургаския залив между нос Св. Анастасия и нос Атия. Изграден е от вулканични скали и е с площ от 0,01 km2. През комунистическия период островът е известен затвор.

Остров Св. Анастасия в района на нос Атия. Google Maps

http://nauka.bg

163

ГЕОГРАФ

сп. Българска Наука брой 65

В миналото на острова е имало православен манастир. Сведения за това се намират в историческите извори от XIV век. Редица пътешественици са посещавали острова и са описвали манастирския комплекс (в това число и Евлия Челеби). Островът е бил жертва на нападения от казаци и на него са били настанявани турски войски за охрана на брега от руския флот. След възстановяването на българската екзархия през 1870 г. манастирът остава в диоцеза на Вселенската патриаршия. Едва през 1905 г. е предаден на българските църковни власти. След Деветоюнския преврат от 1923 г. манастирът е трансформиран в затвор – над 130 политически дейци за изселени на острова.

164

http://nauka.bg

В наши дни сградите на острова отново са под властта на Българската православна църква. На него има навигационен фар. Текат възстановителни дейности по манастирския комплекс. На острова има възможност за нощувки, има и ресторант. Община Бургас залага големи надежди на развитието на острова като проспериращ туристически обект в бъдеще. Любопитен факт е, че на острова са снимани два филма. През 1958 г. Рангел Вълчанов заснема филма „На малкия остров“ по сценарий на Валери Петров, а през 2010 г. режисьорът Камен Калев използва острова за снимките на българо-шведската филмова продукция „Островът“. Остров Св. Анастасия.

Снимка: http://heritages.info/

ГЕОГРАФ

Старият Несебър

сп. Българска Наука брой 65

връзка. Върху тази тънка пясъчна линия е прокаран шосейният път, където Доста спорен въпрос остава дали Ста- е прословутата вятърна мелница. рият Несебър е бил остров. В наши дни той е свързан с континенталната част чрез укрепен път върху провлак, което го прави полуостров. Самият път е изграден върху естествена пясъчна връзка, която е свързвала острова с континенталната част през ХХ век. В географията такава брегова форма се нарича томболо – бивш остров, който е естествено свързан с континента чрез тънка пясъчна коса. Преди много, много години Старият Несебър е бил остров, а вследствие на движенията на морската вода (теченията в нея), Естесвена ли е връзката между Стария град и той е бил свързан с естествена пясъчна континента? Снимка: Уикипедия

http://nauka.bg

165

ГЕОГРАФ

Изглед към класическо томболо (японския остров Шодо). Старият Несебър е подобен къс скала, свързан с континента чрез естествена пясъчна връзка. Снимка: Уикипедия

сп. Българска Наука брой 65

Познанията си на тема Българско черноморско крайбрежие може да тествате в тестовата ни игра. - http://geograf.bg/

166

Статията подготви: Димитър Желев

http://nauka.bg

ГЕОГРАФ

Остров Рождество и неговият червен цвят Статията подготви: Димитър Желев

http://geograf.bg/

Индийския океан има един остров, който става червен. Островът се казва Рождество (на англ.: the Christmas Island) и всяка година за няколко седмици той става червен. Не че самият остров сменя цвета на скалите си, а островът е сцена на уникален природен феномен, който изумява с мащабите си. Всяка година много туристи посещават остров Рождество в североизточните части на Индийския океан, за да се насладят на огромната миграция на червените крабове.

която той е открит от европейците. На 25 декември 1687 г. английският мореплавател Уилям Дампир за пръв път нанася на картата острова. Не трябва да се бърка с другите острови с името Рождество, които са в Тихия океан един край Нова Зеландия и един в островната държава Кирибати.

сп. Българска Наука брой 65

Островът дълго време не представлява интерес за европейците. Едва от 1888 г. е официално анексиран от Британската империя. Причина за интереса са откритите залежи на фосфати (под Остров Рождество формата на гуано, птичи тор) и започналият минен добив на тези ресурси. Името на острова идва от датата, на По време на Втората световна война

Флагът на остров Рождество.

http://nauka.bg

167

сп. Българска Наука брой 65

ГЕОГРАФ

168

Рождество е под японска окупация, а до 1958 г. е под администрацията на британските власти в Сингапур. След тази година островът е предаден на Австралия за управление.

нето на корали. Най-високата точка е 300 m, но самият Коледен остров е част от висока над 4500 m планинска конструкция, започваща от морското дъно.

Главен град е Флаинг Фиш Коув, където живеят повечето от островитяните, а те са около 2000 души. Това всъщност е и най-старото селище. Около 70% от жителите са етнически китайци, 20% са наследници на европейски заселници и около 10 % - малайци. В миналото основен поминък на хората е бил добивът на фосфати, но с окончателното затваряне на мините през 1998 г. туризмът придобива първостепенно значение. Риболовът и земеделието са също важни за местните.

Островната фауна

Географска карта на остров Рождество.

Самият остров е вулкански по произход, като в централните му части на повърхността се показват базалтови скали. Останалата част от острова е от варовици, образувани от натрупва-

http://nauka.bg

До отварянето на първите мини за добив на фосфати през XIX век островът е необитаем от хората. Дивата природа на острова е била незасегната от човешко действие и екосистемите - напълно съхранени. Това, разбира се, не е продължило за дълго... Растителността на острова е представена от т. нар. мусонни гори, тъй като климатът е мусонен. Гората, заемаща високите централни части, е от 25 дървесни вида. Папрати, орхидеи и лиани виреят доста добре във влажния микроклимат, който се формира под короната на най-високите дървета. Местни за острова са 125 растителни вида, като 18 са ендемити, т.е. не могат да бъдат открити никъде другаде. По-голямата част от острова попада в рамките на национален парк, създаден с цел съхранението на уникалното биологично разнообразие на Рождество. И ако растителните видове не са засегнати толкова лошо от появата на човека, животинските са пострадали доста. Двата местни вида плъхове са изчезнали през последния век. Местната земеровка също не е забелязвана от 40 години и се смята за изчезнал вид, а местният островен прилеп е с

ГЕОГРАФ

Най-забележителните видове на острова са морските птици и сухоземните крабове. Островът е признат за международно важно място по отношение на орнитологичното разнообразие. На него живеят пет ендемични вида птици и още няколко застрашени от изчезване в глобален мащаб вида. Разнообразието от местообитания на

Малко птиче на остров Рождество. Снимка: VK9XM

острова предоставя възможности за тяхното разможаване и запазване на популацията. Освен местните видове на острова гнездят и много прелетни птици. Крабовете Над 20 вида раци (крабове) живеят на острова. Два от тях са изключително интересни и носят голяма слава на Коледния остров. Големият кокосов краб е миролюбиво създание, което повече прилича на прототип на чудовището от филма “Пришълецът”. Той живее единично и може да бъде видян на

сп. Българска Наука брой 65

популация с критично ниска численост. Засегнатите местни бозайници са най-вече пострадали от въвеждането от европейските заселници на нови и агресивни за околната среда видове, като европейския плъх, например. Домашните кучета и котки са друг голям враг на островните видове.

http://nauka.bg

169

ГЕОГРАФ

различни места из острова. Най-голе- мята. Смята се, че е реликт, т. е. се е мият представител на членестоногите запазил от стари геоложки времена. е познат като все още жив вид на Зе-

сп. Българска Наука брой 65

Големият кокосов краб. Снимка: Уикипедия

170

Червеният краб от остров Рождество (Gecarcoidea natalis) е всъщност найпопулярният обитател на острова, носещ му световна слава. Често островът е наричан “Червеният остров” именно заради малкото червено раче. Всяка година червените крабове на острова, които според изчисления са с численост около 100 млн екземпляра, правят огромен преход през острова, за да осъществят размножителния си ритуал. През по-голямата част от годината

http://nauka.bg

раците живеят във високите централни части на острова, където е гората. С настъпването на влажния сезон през ноември мъжките раци масово започват да се спускат към океанското крайбрежие. Те буквално заливат всичко по пътя си. Има специални тунели и огради, изградени от хората край пътищата, които помагат на раците в пътя им. Много местни жители отказват да шофират през това време, защото всяко движение на кола е смърт за

ГЕОГРАФ

стотици животинки. Хората са свикнали с феномена, но почти всяка година големият природен спектакъл се отразява по международния видеообмен.

правят към високите гористи части на острова, а бъдещата майка остава в пясъчната крайбрежна хралупа. След няколко дни, по време на прилив, женските снасят своите яйца и също се прибират във високите части на острова. Няколко седмици по-късно целият остров е отново залят с десетки милиони миниатюрни рачета, които инстинктивно търсят пътя към гората. Много от тях ще загубят живота си по този първи преход, но такава е играта на природата.

Величествената миграция на червените крабове от Коледния остров. Снимка: Уикипедия

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Какво всъщност се случва? Червеният рак се нуждае от влагата на морското крайбрежие, където от неговите яйца ще се излюпят ларвите на бъдещето поколение. Първи на крайбрежието отиват мъжките. Те издълбават дупки в пясъка, в които се скриват в очакване на женските. След около две седмици и женските се появяват на плажа. Раците си намират партньори за размножителна двойка. След като женската е оплодена мъжките се от- Статията подготви: Димитър Желев

171

ТЕХНОЛОГИИ Стеганография

сп. Българска Наука брой 65

Стеганография (на английски: стеганография) е изкуство и наука за писане и предаване на тайни съобщения, така че освен изпращача и получателя, никой да не може да знае за съществуването на съобщението. Тази техника е една форма на сигурност, като съобщения се крият. Думата „стеганография“ има гръцки произход, тя означава „тайнопис“, и е комбинация от две думи Steganos (στεγανός) означава „крие за защита“ и graphein (γράφειν) означава „да пише“. За стеганографичната техника, съобщенията обикновено се появяват под друга форма в процеса на предаване: снимки, статии, пликове, с които съобщенията могат да бъдат написани с невидимо мастило в празно пространство на нормално писмо.

172

Автор: Фам Т . Киен

Днес електронната стеганография означава техника за скриване на секретни данни в публични изображения, видео, аудио или текстови файлове. Тази техника е изследвана и широко известна в последното десетилетие като една техника за сигурност. Тайните съобщения се кодират във вътрешната структура на фонови данни (изображение, звук, видео) и се изпращат открито в медиите от изпращача до получателя. След като успешно е получил фонов файл с тайните данни, получателят използва софтуерните си инструменти за декодиране, премахване на фоновия файл и получаване секретните данни на съобщението. Има много такива инструменти. За да се създаде визуалния поглед, тук ще дам пример за криене на тайни данни във фонови файлове посредством използване на два софтуера: “Ultima steganography Version 1.7” за PC и “Steganography” за мобилни телефони, които използват Android операционна система. Тези два софтуера имат сравнително прост интерфейс и е лесен за употреба. Ultima Steganography Ultima Steganography Version 1.7 се използва за да се скрият секретни дан-

http://nauka.bg

ТЕХНОЛОГИИ

Steganography Приложението „Steganography“ на Android устройствата има същото предназначение и начин за използване като на Ultima steganography. Секретните данни са обикновени текстове, които се въвеждат директно и скрити под графичен файлов формат като PNG JPG и др. След кодиране файлът ще бъде препратен чрез медиите като интернет, или чрез изпращане с мултимедийно съобщение от из-

Мрежова стеганография Един по-модерен подход, наречен мрежова стеганография, която на практика няма следа за откриване. В тази техника, вместо за вграждане на секретна информация във фонови данни, като JPEG или MP3 формат, програмата за мрежова стеганография крие секретни комуникационни данни в интернет трафика. Тъй като тези програми използват каналите за предаване в кратък период от време, като Voice over Internet Protocol, скритните данни трудно се откриват. В момента, имаме десетки техники с мрежова стеганография. Това означава, че терористи, престъпници, хакери могат да използват същия метод, за да

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ни в обикновен поглед. Тези секретни пращача до получателя. данни могат да бъдат снимка, текстов файл, аудио-видео и др., а фоновите файлове са изображения с графичния формат като PNG, GIF, JPG, JPEG, BMP, TIF, TIFF, ICO, EMF, WMF. След като са скрити тайните данни във вътрешната структура на фоновия файл, те се запазват с парола и се предават чрез медийната среда, например интернет. Получателят също трябва да използва тази програма и трябва да знае паролата за декодиране на файла, за да може да получи секретната информация, която се крие вътре в него.

173

ТЕХНОЛОГИИ

комуникират помежду си и да се избегне намеса от страна на властите. До настоящия момент може да се твърди, че никой не притежава всички инструменти и достатъчно възможности за ефективно откриване на тайните съобщения, които са били изпратени от тази техника. Благодарение на бързото развитие на интернет, сегашното разпределение на данните и комуникация в интернет става прекалено лесно. Въпреки това, поради неговата отворена структура безопасността при изпращане и получаване на данните в интернет не е висока. Прилагането на стеганографична техника за споделяне на данни и комуникация в интернет е основна тенденция. Тук ние ще разгледаме няколко приложения, където може да бъде приложена мрежова стеганография.

сп. Българска Наука брой 65

Skype Skype - VoIP услуга монопол на Microsoft - особено лесно се използва за предаване на скрити съобщения поради неговия начин за капсулиране на звукови данни. Когато някой потребител използва Skype, програмата капсулира звукови данни в пакети. Но

174

http://nauka.bg

за разлика от много други VoIP приложения, Skype продължава да създава звукови пакети (тишините пакети) дори когато потребители мълчат. Това подобрява качеството на разговора, но също така лесно се използва за предаване на тайни съобщения. Тишините пакети лесно също са разпознаваеми, защото имат много по-малък размер около половината от броя на битовете - от пакети, съдържащи глас на потребителя. В действителност, потребителите могат да използват тези тишините пакети за да скрият и да предават тайна информация. Една изследователска група за мрежова сигурност във Варшавски политехнически университет, Полша е разработила програма за мрежова стеганография, която позволява на потребителите да определят пакета, който има по-малък размер (тишините пакети) и да заменя техните съдържания с криптирана тайна на данните, наречена SkyDe. За да се направи този разговор, повикващият и повикваният трябва да имат SkyDe програма, инсталирана на компютъра си. Софтуерът ще открие и открадне някои по-малки пакети, като същевременно позволява да минават всички по-големи остана-

ТЕХНОЛОГИИ

BitTorrent BitTorrent е протокол за споделяне на ресурси, базиран на система „рееr to peer“ и е името на програма за споделяне на ресурси, разработена от Bram Cohen. BitTorrent се използва за сваляне на големи данни без плащане на скъпи разходи за сървър и мрежови трафик. Той е един от най-популярните протоколи за споделяне на файлове в момента. BitTorrent протокол предава стотици трилиони битове в секунда

от цял свят. Очевидно, ако искат да скрият тайните данни в тази масивна купчина от данни, която се предава чрез този протокол, ще бъдат много трудно за проследяване и откриване. Програма StegTorrent се възползва от факта, че потребителите на BitTorrent обикновено споделят един файл от данни (или парчета от файлове) за множество получатели наведнъж, за да се скрие тайни съобщения в BitTorrent транзакции. За провеждане на тайни транзакции чрез използване на BitTorrent, първо получателят трябва да има предварителния контрол над определена група от разпределени компютри, всички от които използват еднакво BitTorrent приложение. Това означава, че тези компютри са притежавани от получателя или тези компютри са били хакнати преди, както получателя и изпращача трябва да знаят всеки компютър от групата и техните IP адреси. За простота, разгледахме случай при който получателят контролира една група от два компютъра. За да се започне транзакцията, той нарежда на компютъра една заявка за получаване на файлове от другия. В типичнасп. Българска Наука брой 65

ли пакети, и използва тези малки пакети за да се скрие тайно съобщение. След това Skype запълва пропуските на малките пакети чрез възстановяване на тяхното съдържание, въз основа на съдържанието на съседните пакети. В резултат на това съдържанието на тишините пакети, които се вземат от SkyDe, ще бъдат същите като всички съседни пакети. Това означава, че Skype може да транспортира тайни съобщения, без да причинява забележима промяна в качеството на разговора. В действителност те могат да изпратят около 2 килобита в секунда тайна информация, т.е около 100 текстови страници за 4 минути, без да предизвиква никакви подозрения.

http://nauka.bg

175

ТЕХНОЛОГИИ

та обикновена транзакция с BitTorrent протокол, програмата на изпращача ще предава пакети от данни в случайния ред, и компютъра на получателя ще ги пренарежда въз основа на насоките, които се носят в него. Въпреки това, като се използва StegTorrent изпращачът пренарежда пакетите за криптиране на определена последователност от битове. По този начин изпращачът може да изпрати до 270 бита секретна информация всяка секунда, използвайки шест IP адреса - достатъчна честотна лента за един разговор с обикновен текст - без да се влошава качеството на разговора или привличане на вниманието.

сп. Българска Наука брой 65

Google Suggest Google Suggest и Google Suggest keywords е една възможност за автоматично извършване на търсене, базирана на популярността на ключови думи. Тази функция помага на потребителите на Google да спестят времето си при търсенето не е необходимо да въвеждат всички букви във тяхната ключова дума за търсене. Също така той е много ефективен за търсене на име или уебсайт, когато не се знае пълното му име.

176

http://nauka.bg

Въпреки това, тази функция също може да се използва за предаване на секретни съобщения. Един инструмент, който се използва за тази цел, е StegSuggest. Неговият принцип на работа е следният: Когато изпращачът иска да изпрати на получателя едно секретно съобщение, първо той трябва да зарази компютъра на получателя със софтуер StegSuggest, така че да може да следи за обмен на мрежов трафик между Google сървъра и браузъра на получателя. След това, когато получателят напише една случайна дума или фраза в полето за търсенето на Google, например, той пише: „Всяко чудо ...“, изпращачът ще блокира данните от сървърите на Google и използвайки StegSuggest инструмента за добавяне на една дума с данни от неговото тайно съобщение в края на всяко от 10 изречения, предложени от Google. Например, ако Google предложи фразата „Всяко чудо за три дни“ изпращачът може да добави „Всяко чудо за три дни котка“. Тогава програмата StegSuggest на получателя ще вземе всяка дума, която е добавила преди, и ще преобразува в 10-битова последователност с помощта на справочна таблица. По такъв начин изпра-

ТЕХНОЛОГИИ

Wi - Fi мрежи През последните години, безжичната мрежа се развива бързо поради ред предимства, но също така, тя може да се превърне в една среда за предаване на тайни съобщения. В момента, един от най-популярните стандарти на безжична мрежа е IEEE 802.11, който се използва за Wi-Fi мрежа, която използва ортогонална многочестотна модулация (OFDM).

За да се разбере как се скриват данни в OFDM сигнал, трябва да знаем как работи OFDM. Първо, входният поток от данни с висока скорост се разделя в няколко паралелни потока от данни с по-ниска скорост чрез преобразувател S/P (Serial/Parallel). След това всеки паралелен поток се криптира чрез използване на FEC алгоритъм (Forward error correction) и се разполага в смесена поредица. Тези символи постъпват във входа на IFFT блока, който ще изчисли временния период, съответ-

стващ на канала в честотната лента. След това защитените интервали се вмъкнат за да се намали ISI интерференция. Накрая модулатора на предавателна страна преобразува сигнал в по-високи честоти и го предава на канала. В действителност, тази техника рядко разделя различните символи с еднаква дължина, обикновено някои от левите символи са твърде по-малко на брой битове. Поради това, OFDM предавателя добавя допълнителни битове (буферни битове) в тези символи, докато те се впишат в стандартния размер. Поради това „буферните битове“ са безсмислени, изпращачът може да ги заменя с бита на секретни данни,

без да влошава качеството на предаваните първоначални данни. Този метод се нарича безжична буферна стенография, или WiPad. Тъй като броят на буферните битове е относително голям, изпращачът може да изпраща скрити данни дори с много високо качество клипове. Литература: [1] Shashikala C., Ajay J., Steganography An Art of Hiding Data, International Journal on Computer Science and

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

щачът може да предава до 100-битов секретна информация всеки път, когато получателят напише една дума или фраза в неговото поле за търсене на Google.

177

ТЕХНОЛОГИИ

сп. Българска Наука брой 65

Engineering Vol.1(3), 2009, p. 137-141 [2] Vijaya C., Orthogonal Frequency Division Multiplexin, https://www.cresis. ku.edu/~rvc/ documents/862/862_ ofdmreport.pdf [3] New Ways to Smuggle Messages Across the Internet, http://spectrum. ieee.org/telecom/ security/4-newways-to-smuggle-messages-across-theinternet [4] Wojciech M., Krzysztof S., New Ways to Smuggle Messages Across the Internet, IEEE spectrum, 2013 [5] Samuel K., SkyDe Software Sends Hidden Messages in Skype Calls, IEEE spectrum. [6] Pawel K., Wojciech M., Krzysztof S., StegTorrent: A Steganographic Method for the P2P File Sharing Service, ISBN: 978-1-4799-0458-7 [7] Szczypiorski K., Hiding Data in OFDM Symbols of IEEE 802.11 Networks , ISBN: 978-1-4244-8626-7, Multimedia Information Networking and Security (MINES) International Conference, 2010 [8] Shashikala C., Ajay J., Steganography An Art of Hiding Data. International

178

http://nauka.bg

Journal on Computer Science and Engineering Vol.1(3), 2009, p.137-141, ISSN: 0975-3397 [9] http://enplase.com/pages/ Download.html [10] James C., Steganography: Past, Present, Future, SANS Institute, 2001 [11] Емануил С., Божидар С., Обратими растерни трансформации и тяхното приложение в стеганографията, Научни трудове на Русенския университет-2008, том 47, серия 3.2, p.8491 [12] http://enplase.com/pages/Ultima+ Steganography+description.html [13] http://www.appszoom.com/ android_applications/productivity/ steganography_jeyyt_download.html

http://nauka.bg

179

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА “Хормонът на любовта” и социалните мрежи Автор: Цвета Калейнска

сп. Българска Наука брой 65

180

кситоцин е хормон, който се секретира от хипоталамуса и се складира в задния дял на хипофизата. Хормонът често е наричан “хормон на любовта”, тъй като неговото отделяне засилва социалната ни привързаност. Интересът към хормона започва през 1990-та, когато учени разбират, че кърмещите майки са по-спокойни и имат по-ниски нива на стрес в сравнение с тези, които не кърмят. По-скорошни изследвания показват, че хормонът също влияе и в стресови ситуации, като социални изолации и нещастни приятелства и връзки. В проучване на Факултета по медицина на Станфордския университет, учени доказват , че окситоцинът действително участва в много по-широк кръг от социални връзки. Изследователите открили, че окситоцин, освободен поради някакъв вид социална свързаност задейства освобождаването на серотонин, а задействания серотонин активира чувството за щастие. Американският професор Робърт Маленка, изучаващ психологията на поведението, описва окситоцина като

http://nauka.bg

“мрежа от свързани мозъчни региони, от които зависят нашите усещания за удоволствие: например при консумацията на храна, когато сме гладни, процесът на спане, когато ни се спи, сексуалният акт или намирането на партньор или патологични изменения като приемането на наркотици”. Хормонът активира тази част от мозъка, наречена мезолимбична пътека1 или център за “награждаването”. Научният екип на Станфорд открил също, че за разлика от повечето хормони, окситоцин не се просто „впръсква“ в общото кръвообращение, но се секретира директно в област в мозъка, наречена нуклеус акумбенса чрез нервните пътища и така действа пряко на инидивида. При наличието на хормона на любовта чувството на доверие и доволство се увеличават, докато страхът и безпокойството намаляват. В експеримент с доброволци, учените установяват, че хормонът Окситоцин се отделя и при общуването ни онлайн чрез социалните мрежи и пряко влияе на нивата ни на щастие. Именно чрез 1 невронната верига, която контролира усещането за удоволствие и удовлетвореност

наличието на този хормон, учените от редица университети, обясняват нарастващата популярност на социалните мрежи сред потребителите. Т.е. според тях желанието ни да сме активни в мрежите се дължи изцяло на протичащите биохимични реакции в тялото ни в резултат на виртуалното общуване, както чрез директни съобщения, така и чрез други средства за споделяне на мнение, като харесвания и споделяния. Има и други известни ползи за здравето, свързани с общуването с хора, било то виртуално или в реалния свят. Освен това знаем, че когато сме свързани с хора, нашият живот има доказано по-голяма продължителност и имаме повишен имунитет. Налице във всеки един от нас е вродено човешко желание за общуване с други хора. А не е ли това най-вирусна дефиниция на социалните мрежи, базирани изцяло на желанието ни да сме заобиколени от хора? От маркетингова гледна точка, това което все още не е доказано е как чувството, което окситоцинът ни носи, може да бъде използвано, за стимулиране на повече онлайн покупки от страна на потребителите на социални мрежи. Едно такова изследване, би позволило на находчивите търговци да създават стратегии, които да карат онлайн обществото да бъде неустоимо привлечено от покупката на все повече и повече продукти, продавани по социалните мрежи.

Библиография: http://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocin http://www.huffingtonpost.com/ april-rudin/the-science-behindfeelin_b_624649.html http://www.psychologytoday.com/blog/ the-athletes-way/201309/the-lovehormone-drives-human-urge-socialconnection http://mashable.com/2010/06/25/ oxytocin-social-media/ http://www.apa.org/monitor/feb08/ oxytocin.aspx За автора: Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc. в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 се премества в САЩ за да получи висшо образование. През 2012, Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура. През 2010 е коронясана за Мис България Диаспора САЩ и започва кариерата си на модел, въпреки 165 сантиметровия си ръст. Пред камерите или зад кулисите на големи социално мрежови кампани, Tsvetta е доказана сензация зад океана. Българското гуру в онлайн индустрията в Америка има опит с големи компании като филмовото студио Парамаунт, Тойота, НАСКАР и Сони. Свободното си време моделката е посветила на обучаването на жени лидери и стимулиране образоването на младите хора в България. Владее свободно 5 езика.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

181

ХУМАНИТАРИСТИКА

Крос-културни различия в ценностите и трудовоорганизационното поведение Автор: Петя Илиева

сп. Българска Наука брой 65

182

ултурата според Гиърц се определя като наследена от предходни генерации, изразявана в символна форма, чрез която мъжете и жените комуникират, препредават и развиват своите знания и нагласи към живота. Общите символи, стереотипите и митовете за себе си и за другия, социалните отношения и семейната двойка, организацията на времето и структурата на пространството и причинността също предопределят културните норми сред индивидите, където символната основа на всички културни системи води до промяна на поведенческите избори и действия при преминаването от една културна ситуация в друга.� Крос-културната комуникация е изследване на определена идея или концепция вътре в много култури, за да се сравни една култура с друга в определен аспект. Заниманието с чуждата култура се осъществява без да се променя или адаптира някой. Междукултурната комуникация включва взаимодействие между хората от различни култури: изисква и един вид “чувствителност и разбира-

http://nauka.bg

не”. Има някакъв аспект на участие от страна на носители на културата, докато при крос-културен може да има съпоставка на отделни аспекти от двете култури. Фокусът на “крос-културен” като понятие, е върху абстрактни субекти отвъд културните граници, докато “междукултурен” се занимава с анализ на действителната среща между двама участници, които представляват различни езиков и културен произход”�. Според изследователите, ценностите са концепции или убеждения за желани крайни състояния или поведение, които излизат отвъд определени ситуации, насочват избори или оценка на поведение и събития, както и са подредени по относителна важност. Тези пет характеристики описват формалните особености на човешките ценности, които се включват в тази дефиниция. Също така, ценностите са когнитивно представяне на три вида универсални човешки изисквания: биологично базирани на нуждите на организма, социални потребности за междуличностнова координация и социално институционални изисквания

за хуманно отношение и оцеляване на групата. Тези три универсални изисквания предхождат всеки индивид; за да се справя с реалността, хората трябва да признаят, мислят и планират отговори за трите изисквания. За да бъдат ефективни членове на социални групи, индивидите трябва да общуват. Чрез развитието на когнитивните процеси, хората стават способни да представляват изискванията си съзнателно като цели или ценности; чрез социализация, хората са научени на културно споделени условия, които им позволят да общуват за тези цели или ценности. Например, сексуалните нужди могат да бъдат преобразувани в ценности за интимност или любов, изисквания за координиране на обмен на ценности за равенство или честност, както и изисквания за оцеляване на групата в ценностите на националната сигурност или на световния мир. Ето защо, при изграждането на една типология за съдържанието на ценностите, се теоретизира, че те могат да бъдат посочени от общочовешките изискванията, отразени в нужди (организъм), социални мотиви (взаимодействия), както и социалните институционални изисквания.� Ценностите в труда се определят като качества, които хората желаят от своята работа; по-фундаментални са от интересите; отнасят се към връзката между потребности и удовлетвореност; показателни са за личните избори, базирани не на морални императиви и са широки тенденции за предпочитане на определени нива на взаимоотношения над други. Според

Херт Хофстеде ценностите в труда са „обща тенденция да се предпочитат определени условия на работа пред други“ като същността на културата се формира от ценности, а индивидуалните ценности се влияят силно от социалната или културална система, в която даден индивид се развива и социалните ценности са основна променлива в крос-културните изследвания. Структурната репрезентация на организационните култури представя репрезентациите на дадено лице, които могат да са повече или по-малко диференцирани, поляризирани и интегрирани като трябва да имат поне минимална вътрешна свързаност и съгласуваност, за да бъде реализирана адаптацията на индивидите към културните реалности и социалните роли. При изследване на 40 различни модерни нации, Хофстеде установява, че основните характеристики могат да бъдат изследвани в скала, която да разграничава преобладаващата култура в различни държави по света и се свежда до 5-те измерения (индекса) на националната и/или организационна култура: - Властово разстояние (power distance) - отнася се до дистанцията между подчинени и ръководители, определя взаимоотношенията на зависимост в обществото и степента, в която по-слабите членове в една държава очакват и приемат социалното неравенство на различни нива на функциониране в семейството, в работата, институциите и организациите. Ниското властово разстояние се наблюдава в страните Австрия, Израел и Нова Зеландия, а

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

183

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

184

високото в Малазия, Гватемала, Панама и Филипините. - Избягване на неопределеността (uncertainty avoidance) – изразява се в липсата на толерантност към двусмислие и силата на потребността от ясни формални правила или това е „степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации“. Високи степени на избягване на неопределеността е налице в Гърция, Португалия, Гватемала, Уругвай и Белгия и е помалко избягвана в Сингапур, Ямайка, Германия и Швеция. – Мъжественост (masculinity) в противоположност на женственост (femininity) – отразява степента, в която целите и ценностите, свързани с трудовата дейност (кариера, печалба, упоритост), се предпочитат пред целите и ценностите, свързани с междуличностните отношения (приятелска атмосфера, разбиране с шефа и грижа за другите). Мъжествени държави са Япония, Австрия, Венецуела и Италия, а женствени са скандинавските държави – Швеция, Дания, Норвегия и Холандия. – Индивидуализъм (individualism) срещу колективизъм (collectivism) – изразява ангажираността на индивида със себе си или с групата и общността, към която принадлежи. Най-индивидуалистични държави са САЩ, следвана от английско говорящите страни – Австралия, Великобритания и Канада, докато колективистични са Гватемала, Еквадор, Панама, Венецуела и Колумбия. - „Дългосрочна ориентация“ (long term

http://nauka.bg

orientation) - по-късно включена: към близко и към далечно бъдеще. В културен план Хофстеде ги свързва с източния и западния модел на мислене; ценностите са ориентирани в по-голяма степен към бъдещето – динамични и с дългосрочна ориентация или към миналото и настоящето. Според Херт Хофстеде българската култура е колективистична, женствена, с голямо властово разстояние и силно избягване на неопределеността, но според други автори в редица комунистически и посткомунистически страни, преобладават индивидуалистичните нагласи в резултат на дисбаланса между индивидуални интереси и общностните цели, което затруднява екипната работа, сътрудничеството, реципрочното взаимодействие и лоялността към целите на колектива.� Теория за културните ценности и изводи за работата1 В изследване на Швартц е изложена теорията за типовете ценности, въз основа на които културите могат да се сравнят и валидизират чрез данни от 49 страни. Отбелязани са 7 типа ценности, структурирани по 3 полюсни дименсии – Консерватизъм срещу Интелектуална и афективна автономия; Йерархичност срещу Егалитаризъм; Господство срещу Хармония. Въз основа на народните културни ценностни приоритети, хората са разпределени в 1 Карабельова, С., Папазова, Е., Пенчева, Е., Mуди, Р., Батхърст, Дж. Измерения на ценностите в труда. ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ, Книга Психология, Том 101, 2011.

дву-дименсиално пространство, разкриващо важното групиране на културно свързаните народи. Анализите възпроизвеждат преподавателски и студентски примери. Изводите за различията между народите в зависимост от културните ценности като значение за работата, са разяснени. За да се стимулират изследванията за кроскултурните различия в ценностите и работата, хипотезите са формирани, отнасяйки се до културно-ценностните акценти, които са съвместими или не с централното място на работата, с различните социални норми относно работата и с достигането на 4 типа работни ценности или постижения. Въведение в теорията Значението на трудово-организационното поведение в живота на хората може да бъде повлияно от преобладаващите културно-ценностни приоритети, което от своя страна изисква теоретично представяне на ценностните дименсии, въз основа на които националните култури могат да бъдат сравнени. Изисква се и проверен метод, за да се измери разположението на народите върху тези дименсии. Такава теория има за цел да валидизира предположенията емпирично и след направеното изследване се установява, че 49 народи се разполагат по посочените дименсии. За разбирането на това, как културните ценности влияят на значението, което членовете на различни общества придават на работата, трябва да се имат предвид ценностите на културно ниво, а не на индивидуално. Смит и

Швартц обясняват разликата между ценностните измерения на културно и индивидуално ниво, така че подходящата единица за анализ на оценката на валидността при измеренията на културно ниво, е обществото или културната група, не индивидуалния човек – при проучване на индивидуалните различия, трябва да се използва друга теория, отнасяща се до теория на ценностите на индивидуално ниво. Използваните теории за културни ценности посочват някои ограничени аспекти на културата (напр. материализъм – постматериализъм; индивидуализъм – колективизъм), отколкото да търсят всеобхватно подреждане на потенциално релевантните ценностни измерения. Емпиричната работа с тези теории използва инструменти, които не са валидизирани за крос-културната еквивалентност за значението и дори най-подробното изследване има дефицити на данни от важни региони от света (напр. бившия Източен блок). Теорията и проучването в тази разработка имат за цел да превъзмогнат тези ограничения. Ценностите се разглеждат като трансситуационни критерии или постижения (напр. сигурност, хедонизъм), подредени по значение като наставляващи принципи в живота. Културните ценности представят имплицитно или експлицитно споделени абстрактни идеи за това, кое е добро, правилно и желано в обществото. Тези културни ценности (напр. свобода, благоденствие, сигурност) са в основата на специфични норми, които наставляват човек кое е позволено в различни си-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

185

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

186

туации. Начините, по които социалните институции (напр. семейна, образователна, икономическа, политическа, религиозна система) функционират, техните постижения и модели на опериране, отразяват културно-ценностните приоритети. Например, в обществата, при които индивидуалната амбиция и успех са високо оценени, организацията на икономическата и законова системи, е вероятно да бъде състезателна (напр. капиталистически пазар и конкурентно съдебно производство). Обратното, културното акцентиране на груповото благоденствие, е вероятно да бъде изразено в по-сътрудничещите икономически и правни системи (напр. социализъм). Именно заради споделените културно-ценностни приоритети, управляващите роли в обществените институции (правителствени лидери, училищни учители, изпълнителни служители) могат да доведат до избор на социално приемливото поведение, спрямо другите (водене на война, наказание на дете, уволнение на работник). Експлицитните и имплицитни стойности, които са придадени на социалните членове чрез всекидневното отдаване на обичаи, закони, норми, сценарии и организационни практики, които са се оформили и отразяват първостепенните културни ценности, поставят ударение върху характеризирането на културата. Така адаптацията към социалната реалност и неформалната социализация са толкова централни за предаването на културните ценности, колкото и формалната социализация.

http://nauka.bg

Тук фокусът е културата на националните групи. Националните граници не винаги отговарят на границите на органично развитите, еднородно свързани общества с обща култура. Но има мощни сили, посредством интеграцията, които могат да произведат заместващ обмен на културите в нацията, които съществуват от известно време. Обикновено има един доминантен език, образователна система, армия и политическа система и общи мас медия, пазари, услуги и национални символи (знаме, спортен отбор). По-редки са случаите, при които в нацията, където етническа или друга група формират силно отличаващи се културни групи, водят отделен и субстиционално различен живот. Описанието на националната култура за такава разнородна нация се отнася по-широко до ценностната култура на доминантната, главната група. Обръща се внимание на ценностните приоритети, характеризиращи обществото чрез съвкупността на индивидуалните ценностни приоритети, които са продукт от обмена на култура и уникалния персонален опит. Споделените културни ценности в обществото спомагат за оформяне на условията, към които хората трябва да се адаптират в институциите, в които прекарват времето си. Като резултат, членовете на всяка културна група споделя отнасящия се до ценностните опит и се социализират чрез приемане на културните ценности. Има и индивидуални вариации при културните ценности в групата, според уникалния опит и личност, но разпространените

приоритети, приписани на различните ценности от социалните членове, отразяват основните вярвания в споделената културализация. Културните измерения отразяват основните проблеми, с които обществото трябва да се конфронтира, за да регулира човешката дейност. Социалните членове, особено взимащите решения, разпознават и обсъждат тези проблеми, планират отговори и се мотивират един друг за решаването им. Ценностите (успех, справедливост, свобода, обществен ред, традиции) са речникът на социално доказаните постижения, използвани за мотивирани действия и описващи и обосноваващи избраните решения. Основни проблеми Седем ценностни типа От представената тук теория произтичат 7 ценностни типа, въз основа на които културите могат да бъдат сравнени чрез взимане под внимание на три проблема, конфронтиращи всички общества. Теорията също определя структурното измерение на връзките между тези три типа ценности. Проблем 1: Първият основен въпрос, конфронтиращ всички общества, е определяне природата на връзката между индивида и групата. Обширна литература предлага решението на този въпрос като дава поле за изява на най-критичното културно измерение, обозначено индивидуализъм – колективизъм. Още е описано като контрастните индивидуализъм – комунализъм, независимост – взаимоза-

висимост, автономия – обвързаност. Тези контрастни двойки включват и две главни теми: Чий интереси трябва да са с предимство – на индивида или на групата? И в каква степен човек е автономен или внедрен в групата си? Втората тема е по-фундаментална, заради степента на реална включеност на личностите в групата си, поради което конфликтът на интереси не е преживян. Полюсът на това измерение описва културите, в които човек е видян като единица, вградена в колектива и намираща смисъл в живота основно чрез обществените връзки, чрез идентифициране с групата и участие във всичките му форми на живот. Тази перспектива е изразена, поддържана и обоснована от няколко ценности, обозначени като Консервативен ценностен тип – културен акцент върху поддържането на статуквото, собствеността и сдържаността от действия или наклонности, които могат да нарушат солидарната група или традиционния ред (обществен ред, уважение към традицията, семейно спокойствие, мъдрост). Обратният полюс на това измерение описва културите, в които човек е видян като автономна, ограничена единица, намираща смисъл в своята уникалност, търсещ да изрази своите вътрешни атрибуции (предпочитания, чувства, мотиви) и е окуражаван да прави това. Този ценностен тип се определя като Автономен – възможно е да се разграничат концептуално два вида Автономност: отнасяща се до идеи и мисли и до чувства и емоции. Интелектуалната Автономност е

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

187

ХУМАНИТАРИСТИКА

сп. Българска Наука брой 65

културно ударение върху желанието на индивида независимо да преследва собствените си идеи и интелектуални насоки (любопитство, толерантност, креативност). Афективната Автономия включва културното ударение върху желанието на индивида независимо да преследва афективно позитивни преживявания (удоволствие, интересен и разнообразен живот).

188

Проблем 2: Вторият основен въпрос, засягащ всички общества, е гарантирането на отговорно поведение, което да запази обществената структура. Хората трябва да бъдат предизвикани към хуманно отношение спрямо другите, да се координират с тях и така да управляват неизбежните обществени взаимозависимости. Едно полярно решение на този въпрос използва властови различия, разчитащи на йерархичната система на приписани роли, които да подсигурят социално отговорното поведение. Хората са социализирани и санкционирани, за да отговарят на задълженията и правилата, включени в техните роли. Изразеният ценностен тип тук е Йерархията: културно ударение върху легитимността на неравното разпределение на власт, роли и ресурси (обществена власт, авторитет, човечност, богатство). Алтернативно решение на проблема за отговорно обществено поведение е предизвикване на социалните членове да припознаят един друг като морално равни, споделящи базови интереси като човешки същества. Хората са социализирани да интернализират действия за доброволческо коопери-

http://nauka.bg

ране с другите и да се чувстват загрижени за общото благополучие. Този изразен ценностен тип е Егалитаризмът: културен акцент върху транцсенденцията на личните интереси в услуга на доброволното сътрудничество и общото благополучие (равенство, социална справедливост, свобода, отговорност, честност). Проблем 3: Тук основният въпрос е във връзката на човешкия вид с природния и социалния свят. Единият отговор е в активното управление и промяна на света, утвърждаването на контрол, внедряването му във волята и използването му за по-нататъшни лични или групови интереси. Този ценностен тип ориентация е Господството: културен акцент върху изпъкването чрез активно себеутвърждаване (амбиция, успех, смелост, компетентност). Обратното решение на този въпрос е Хармонията: културен акцент се поставя върху хармоничното пасване в околната среда (единство с природата, защита на околната среда, свят на красота). Според теорията седемте стойностни типа са постулирани, за да формират три биполярни измерения, които отразяват противоречията между алтернативните решения на всеки от тези три спорни въпроса, които току що бяха описани: Автономията срещу Консерватизма, Йерархията срещу Егалитаризъм, Владичеството срещу Хармонията. Заради тези противоречия, емфазия върху стойностния тип е приета да бъде придружена в културата от де-

емфазия върху полярния тип. Стойностните типове са също така недооцени на базата на съвместимостите измежду тях. Някои стойностни типове споделят подобни допускания, които им позволяват да бъдат подчертани едновременно в отделна култура. Тези динамични връзки на противоречие и съвместимост сред седемте културни типа са приети да водят до интегрираната структура на културните стойностни системи. Валидизация на теорията Изследваните лица от всеки населен континент, са направили стойностното изследване на Швартц анонимно на техния роден език като оценяват важността от 56 отделни стойности като „водещи принципи в моя живот”. Всяка стойност била последвана от скоби, в които имало кратка обяснителна фраза (например: Благосъстояние [материални богатства, пари]). Отговорите варирали от 7 (тоест от най-висша значимост) до 3 (важни) и до 0 (не от значение) и до 1 (противопоставени на стойностите). Само стойности, които имат относително еднакви значения за отговарящите измежду културите, могат легитимно да бъдат използвани за крос-културни сравнения. За да се тества валидността на теоретичното съдържание и структурата на културното ниво на стойностни типове, симиларен структурен анализ бил изпълнен върху данни от около 35 хиляди отговарящи от 122 образци във 49 нации, събрани в периода от 1993 до 98 година. Сравнение на националните култури

Данни за сравняваните нации могат да се получат от репрезентативни национални извадки. Дори с такива извадки заключенията за националните култури изискват предпазливост. Националните населения се различават в техния демографски състав (например разпределение по възраст, образование, професия) и тези разпределения засягат стойностните приоритети. Стойностите на отделна демографска група (например възрастта) са повлияни не само от надделяващата култура, но и от уникалните опити, за които тези групи са изложени от добродетел на техните социални местоположения. Наблюдавани различия между средните стойности на представителните национални извадки влияят не само върху доминиращата култура, но и върху настоящите различия в демографския състав на националните населения. Следователно, дори когато сравняваме стойностите на репрезентативните национални извадки, би било нужно да се имат предвид демографските различия между нациите. Националните култури могат да бъдат сравнявани по относителната важност, приписана на всеки ценностен тип, взет самостоятелно. Така, заради ценностните типове от интегративна структура, е възможно да се сравнява близостта между националните култури по целия профил от техните седем ценностни приоритета, без да се губи прекалено много от информацията за самостоятелните типове. Техниката, дадена от Аде Равеч е идеална за тази цел. Тази техника позволява графична репрезентация на подобията и раз-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

189

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

190

личията между извадките за всичките седем типа ценности едновременно. Тази техника обединява резултата от профилните различия за всяка двойка извадки. По-точно, сумира абсолютните различия между стандартизираните класирания, които всяка от двете извадки дава на всеки от седемте ценностни типа. По този начин се получава матрица от профилни различия между всичките двойки извадки. Тази матрица после се използва за локализиране на извадките двуизмерно. Разстоянията между извадките в това двуизмерно пространство отразяват профилните подобия или разминавания между извадките. Може да се счита, че сама извадката може да бъде поставена във всички седем ценностни типа. Например, франкофонската швейцарска извадка приписва най-голяма важност на Интелектуалната автономия като ценност (любопитство, креативност) от всичките изучени извадки. От друга страна, Швейцария, от всички извадки, най-вече отхвърля Консерватизма. Разположението на швейцарската извадка също така дава признаци да придава относително висока важност на Афективната автономия и на Егалитаризма, но ниска важност на Йерархичните ценности. Важността на Хармонията и Господството са с умерени резултати при тази извадка. Швеция и Дания илюстрират подобни национални културни ценности. Техните профили от всичките 7 ценностни типа са почти идентични: много високи стойности при Егалитаризъм, Интелектуална и Афективна автоно-

http://nauka.bg

мия, средно високи стойности за Хармония, средно ниски за Господство и много ниски що се отнася до Йерархията и Консерватизма. За разлика, сравняването между Китай и Италия дава виртуално противоположни профили за всички типове, освен Консерватизма и Афективната автономия. Общият набор от 44 профила предлага съществуването на няколко културни групи от народности. Тези групирания са свързани с географската близост, но те се базират на обща история, религия, ниво на развитие, културен контакт, както и други фактори. Групирани заедно в отделни региони са всички извадки от Далечния Изток, от Източна Европа и от Латинска Америка. Ислямските нации може също да сформират отделна група. Англоговорящите нации са склонни да поставят акцент върху Господството и Афективната автономия за сметка на Консерватизма и Хармонията, например, а Източноевропейските нации поставят обратен набор от акценти. Обособяват се още Западноевропейски регион, включително Източна Германия, Източноевропейски регион и Англоговорящ регион. Регионът на Латинска Америка се разполага в центъра, базиран само на две нации. Културни ценности и работа Разглеждат се някои заключения, относно културните ценности в тези три аспекта на труда: Значимост на работата, Обществените трудови норми и Професионални цели. Основна цел е да илюстрацията на приложението на

ХУМАНИТАРИСТИКА теорията и емпиричните факти на културните ценности в изследването на труда като не се претендира за категорични открития.

Акцент на културните ценности Измерения на труда

Съвместимост

Афективна автономия

Значимост на труда Отличава се със свободно време, обществен живот, семейство, религия Обществени норми спрямо труда

Конфликт

Господство

Егалитаризъм

Йерархия

Хармония Консерватизъм

Егалитаризъм

Консерватизъм

Интелектуална автономия

Йерархия

Трудови ценности

Йерархия

Хармония

Сила

Господство

Егалитаризъм

Вътрешни ценности

Интелектуална автономия

Консерватизъм

Право срещу задължение

Афективна автономия

Консерватизъм

Интелектуална автономия

Йерархия --------------------------------------

--------------------------------------

Социални ценности

Егалитаризъм

Йерархия

Хармония

Господство

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

Външни ценности

191

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

192

Значимостта, която човек придава на вишават важността на една или поветруда че от останалите четири области на човешкия живот, с които се съревноИзследователският екип за проучва- вава труда. Оказва се, че стремежът ния (1987) определя значимостта на към свободно време е най-изразен и труда като важността, която човек от- е важна част за изразяването на кулрежда на работата в живота си. Инде- турния акцент на Афективната автоксът на значимостта на труда включва номия, подобряването на социалните основния въпрос за важността на рабо- контакти произтича от Егалитаризма, тата, както и въпросът за свързаността а отдадеността на семейството и релина работата с четири други аспекта на гията са присъщи за консервативните живота – свободно време, общество, ценности. Хармоничните ценности са религия и семейство. противоположни в понятиен и емпиЗначимостта на трудовите ценности е ричен смисъл на Господството, също твърде вероятно да бъде разглеждана са в конфликт с вижданията за рабокато център в човешкия живот повече тата като центъра, смисъла на живота: в обществата, в които Господството и трудът основно служи за промяна на Йерархичните ценности са важни, и материалното и социалното състояпо-малко в обществата, където Афек- ние, докато хармоничните ценности тивната автономия, Егалитаризъ- наблягат на приемането на света камът, Хармонията и Консервативни- къвто е. те ценности са водещи. Основание за Публикувани материали за оценка на предполагаемите взаимовръзки (хи- правдоподобността на тази хипотепотезите): Господството набляга на за има от три държави. Базирани на напредъка чрез налагане на строги представителна национална извадка правила, чрез управление и промени от работници през 1989/90, England на природната и социалната обстанов- and Quantanilla (1994) отбелязват, че ка. В повечето общества, които са по- работата е най-значима в Япония (7.34 прище на такава контролираща, екс- от 2-10 скала), след това е Америка плоататорска активност, трудът има (6.63), най-малко е в Германия (6.04) много важна роля в живота на хората. Йерархията споделя с Господството Обществените норми спрямо труда подобни ценности на разпределени роли и диференцирани ресурси и чес- Връзките между акцентите в културто служат, за да повишат нечия сила ните ценности и обществените норми и богатство в системата. Следователно дефинират аспекти на значението на култура с йерархична структура също работата. Изследователският екип диподтиква хората да отдадат себе си на скриминира обществените норми сътруда, чрез което да бъдат успешни. гласно степента, до която те наблягат Ценностите, вписани като конфлик- на работата като на право, което всеки тни спрямо значимостта на труда, по- човек има, срещу възприемането като

http://nauka.bg

дълг или задължение, което всеки трябва да положи за обществото. Пример за това е изборът между следните твърдения: „Всеки човек в нашето общество трябва да има правото на интересна и важна, значима професия” срещу „Работникът трябва да цени труда, без значение дали тя/той е отегчен, мръсен или неквалифициран”. Правните норми са базирани на виждането за хората като равни, автономни, социални актьори. Както е споменато по-рано, това виждане за човека лежи в основата на Автономията и Егалитаризма. Както е предложено в примера, това нормативно гледище показва всички работници като заслужаващи равни резултати (Егалитаризъм), а предвидената работа се предполага да бъде интересна и значима (Интелектуална автономия). Задължаващите норми схващат виждането за човек като неразделна част от огромния колектив, който изисква поведение, съобразено с очакваната от неговата роля. Това виждане за личността лежи в основата на Консерватизма и Йерархичните ценности. England и Quintanilla (1994) обединяват правния/задължаващия индекс в база от отговорите на 4 айтема. Този индекс разкрива, че германската извадка вижда труда повече като право (0.73), след това е Япония (0.54), и САЩ, където работата е по-скоро задължение (-0.10).

трудови ценности, които се отличават по подразбиране при респондентите (Surkis, 1992). Описани заедно с техните същински цели в живота - в скоби, те са следните: Вътрешни (лично израстване, самостоятелност, интереси, креативност), Външни (плащания и сигурност), Социални (контакти с хора и полезност в обществото), Сила (престиж, авторитет, влияние). Основното твърдение е, че успешни са тези типове професии, които са насърчени и наградени, за разлика от обезсърчените и санкционираните. Задачите, избрани от мениджърите за мотивация на работниците ще са по-ефективни, ако те отговарят на културните акценти. Тоест няма работа, труд, който да е универсално ефективен сред всички култури. Всеки тип работни ценности е по-съвместим с определени културни акценти и по-малко с други. Приемането на силата като ценност се очаква да бъде по-прието в култури, където се набляга на Йерархията и Господството (Китай, САЩ) - там употребата на сила и престиж, за да възнаграждават работниците, се наблюдава като по-ефективен начин за мотивация. По същия начин, преследването на тези ценности и употребата на техния начин за мотивиране е по-вероятно да събуди индивидуална или организирана съпротива там, където са наложени Хармонията и Егалитаризма (Швеция, Финландия). Национални различия във цен- Следването на вътрешните трудови ностите, относно важността на ценности е по-вероятно да бъде жеработата и целите в живота. лано и следвано, където цари АвтоноМогат да се разгледат 4 големи типа мия в обществото. Хора, които търсят

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

193

сп. Българска Наука брой 65

ХУМАНИТАРИСТИКА

194

лично израстване или възможности за креативност, самостоятелност в работата си, са следователно по-добре приети в този културен климат. За разлика от тях, там, където е наложен Консерватизмът, хората са по-обезсърчени да следват тези индивидуални цели в работата си. Следователно мениджърите би трябвало да използват повече присъщи награди като възможности за лично израстване, креативност и самостоятелност в обществата, където Автономията преобладава, отколкото при общества, които се характеризират с Консервативни ценности. Акцентът върху външните трудови ценности хипотетично съответства на Консерватизма и Йерархичните ценности и е в конфликт с Интелектуалната автономия. Разположението на извадките е такова, че двете зимбабвски извадки дават относително силен акцент върху Консерватизма и Йерархията и слабо наблягат на Интелектуалната автономия, докато швейцарските извадки показват противоположните културни ценности. Ако културните ценности се асоциират с влияние на индивидуалните трудови ценности, това предполага, че следването на външните трудови ценности е по-подходящо и че тяхното използване като средство за мотивация вероятно ще даде повече ефект в Зимбабве, отколкото в Швейцария.

те различия в допълнителни области като: поемане на рискове и иновации в работата; поведение на мениджърите спрямо работниците, стилове за вземането на решения (доверието на собствената преценка), правила, комуникация с висшестоящи или съответно с подчинени, влияние на работата върху други сфери на живота и т.н. Дадената информация за акцентираните ценности в различни нации може да бъде използвана за стратегически подбор на държавите, които си струва да се изучават, в случай че ще се тестват хипотезите. Изучавайки ги, изследователите могат също да установят профилите на ценностните акценти на всички седем типа, които характеризират специфичните нации, които биха искали да изучават. В заключение, теорията и данните, които са представени тук, установяват нов набор от концептуални и емпирични инструменти за изследването на националните различия, свързани с работата, така и с други променливи. Използвана литература:

Карабельова, С., Папазова, Е., Пенчева, Е., Mуди, Р., Батхърст, Дж., Измерения на ценностите в труда. ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ, Книга Психология, Том 101, 2011. Заключение Schwartz, S. (1999). A Theory of Cultural Values and Some Implications for Work. Подходът би могъл пълноценно да Applied Psychology An International бъде използван, например, да пред- Review, 48 (1), 23-47. сказва и интерпретира национални-

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА Schwartz, S., Bilsky, W. (1990). Toward A Universal Psychological Structure of Human Values. Journal of Personality and Social Psychology, 58, 878-891.

БГ Наука

www.monuments.bg

БГ Наука участва в „XXXIX Нацио-

нална Конференция по Въпросите на обучението по Физика”, организирана от „Съюза на физиците в България” www.nauka.bg

Посетено на 13.11.12 г. от http://www.writing.ucsb.edu/ wrconf08/Pdf_Articles/Connor_ Article.pdf Connor, U. Mapping multidimensional aspects of research: Reaching to intercultural rhetoric: Indiana University-Purdue University Indianapolis (in press, Contrastive Rhetoric: Reaching to Intercultural Rhetoric, U. Connor, E. Nagelhout, & W. Rozycki, Eds., Benjamins Press)

сп. Българска Наука брой 65

участва в проект „Културно-историческите паметници в област София-град“.

http://nauka.bg

195

За реклама и контакти: Петър Теодосиев - 0885811386 Росен Теодосиев - 0885435938

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG

Списание “Българска Наука” се издава от Българска Наука ООД Сдружение “Форум Наука” ISSN: 1314-1031

едакторски колектив

сп. Българска Наука брой 65

Главен редактор: Росен Теодосиев Петър Теодосиев

196

Редакционна колегия в състав: Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев д-р Велислава Шурулинкова Борислав Богданов

вторски колектив:

Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев

Петя Илиева Цвета Калейнска Фам Т . Киен Димитър Желев Димитра Лефтерова д-р. Чавдар Черников Владимир Попов К.ГЕРБОВ Стефан Михов Светослав Александров Никола Каравасилев Катрин Хрусанова Николай К. Витанов

Лого: Йордан Жам Нгуен Предпечат: Петър Теодосиев Корица: http://imagesfromtheedge.com/

http://nauka.bg

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! Използвайте бутона Like!

Продуценти: ХУМАНИТАРИСТИКА Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

Режисьор Борис Грозданов

сп. Българска Наука брой 65

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

http://nauka.bg

197