сп. "Българска Наука" 80 - част 1

Българска

НАУКА

80 ISSN: 1314-1031 Брой 80, лято 2015

10 години БГ Наука ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО на

www.nauka.bg www.nauka.bg 1

Този брой се посвещава на Дениз Нихат Мобин (1984-2010), един прекрасен приятел, винаги жаден за знания и нови приключения. Надяваме се, че сега Дениз е в един по-добър, по-красив свят. Почивай в мир, докторе!

2 Българска наука, лято 2015 г.

Медии, които подкрепят сп. “Българска наука”

www.nauka.bg

3

Списание “Българска наука” се издава от

Българска наука ООД Сдружение “Форум наука”

ISSN: 1314-1031

Редакторски колектив Главени редактори: Росен Теодосиев Петър Теодосиев

Лого: Йордан Жам Нгуен Предпечат: Петър Теодосиев

Автори в този брой:

За реклама и контакти: Петър Теодосиев - 0885811386 Росен Теодосиев - 0885435938

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG Списанието не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в броя реклами.

Автори в този брой:

Таня Славова Димитър Желев Евгения Сарафова Росен Теодосиев Драгомир Касъров Петър Теодосиев д-р Чавдар Черников Кристина Стефанова Проф. Николай Витанов Дениз Нихат д-р Веселка Радева Проф. Ради Романски д-р Красимир Христов проф. Николай Витанов дфн. Пламен Физиев доц. д-р Златинка И. Димитрова Марко Иванов Доц. Илия Пенев Георги Русев Деница Згурева Доц. Валери Голев Валентина Петкова Силвия Бойчева Доц. Милен Богданов гл. ас. д-р Теодора Вукова Веселина Михалева Доц. Петър Голийски Мария Атанасова Галина Иванова Доц. Севдалина Турманова Константин Йорданов Николай Стефанов Доктор Владимир Божилов д-р Христо Лозанов инж. Иван Монов Доктор Мариана Стамова Доктор Велислава Шуролинкова д-р на физическите науки Пламен Неделин Бояджиев Ани Гиргицова Физиев Докторант Василена Кръстева д-р Антоан Тонев доц. д-р Илия Пенев Докторант Павлина Иванова Радослав Тодоров д-р Люба Славчева-Михова Докторант Нора Голешевска Красимир Иванчев д-р Владимир Божилов Д-р Чавдар Черников Камен Колев доц. Валери Голев Неделин Бояджиев Калина Хицова Йорданов Радослав Тодоров доц. Петър Голийски гл. ас. д-р Любомила Соленкова Красимир Иванчев Вера Атанасова Владимир Попов Анастасия Карнаух Александър Стоянов Магделия Шугова Манол Глишев гл.ас. д-р Валентина Георгиева Нели Петрова-Георгиева арх. Емил Момчилов Розалия Александрова Неделин Бояджиев л. ас. д-р Марияна Стамова Елица Барукчиева Сабина Стоянова Емилия Ножарова Нина Ценова Joro1 Светослав Стамов д-р Иван Христов Богданов Ирина Харалампиева Гл. ас. д-р Елица Стоянова Екатерина Крумова д-р Величка Минкова Петрова Валентин Фильов Ирена Таушанова д-р Ирина Харалампиева К. Гербов

Редакционна колегия в състав:

4 Българска наука, лято 2015 г.

В този брой!

ISSN: 1314-1031

БГ Наука е създадено

от Росен и Петър Теодосиеви, автори на популярния български портал за наука, история и технологии www.nauka.bg

БГ Наука може да се

използва като учебно помагало по история, физика биология и т.н. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане.

БГ Наука е електронно

издание, за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

Наука Природонаучен Музей “Плиоценски парк” – Дорково......................................................15 стр.

V Софийски фестивал на науката през погледа на сп. „Българска наука“ .....................19 стр. Ричард Докинс за поезията в науката и красотата на фактите.........................................27 стр. Българска ученическа космическа агенция......................................................30 стр. Белите хроники на Витанов – Академик Стойчо Панчев...........................................41 стр. Белите хроники на Витанов – Георги Василев и Иван Иванов..........................................58 стр. Полезни практики в неформалното образование – БГ НАУКА........................74 стр. Технологии Разкази за науката – Механиката на флуидите, от Хераклит до солитонa....................86 стр.

www.nauka.bg

5

УСЛУГИ БЕЗ ДЪЛГОСРОЧЕН ДОГОВОР ТЕСТВАЙТЕ ЗА 3 МЕСЕЦА ТЕЛЕВИЗИЯ ИЛИ ИНТЕРНЕТ ЦИФРОВА ТВ*

ИНТЕРНЕТ*

160+ КАНАЛА 30 HD ВКЛ.

100 MBPS

CAM МОДУЛ

CISCO МОДЕМ

предплащане

29,97 лева

CAMO

à

за 3 месеца

предплащане

29,97 лева за 3 месеца

9,99 лв./мес.

CAMO

à

9,99 лв./мес.

ЗАЯВЕТЕ НА В НАШ МАГАЗИН ИЛИ НА WWW.BLIZOO.BG

гарантирано забавление

Посочените цени в размер на 29,97 лв. представляват предплащане за период от 3 месеца и се заплащат еднократно. След изтичане на предплатения период за съответните услуги се дължи месечна такса в размер на 9,99 лв., като скоростта на Интернет достъпа намалява до 25 Mbps, a броят на включените ТВ канали намалява до 50. Подписва се безсрочен договор. Офертите важат за нови клиенти, еднократна инсталационна цена за нов адрес 9,99 лв. Всички цени са с включен ДДС. Офертите са валидни до 31 юли 2015 г. Пълните условия за ползване на офертите търсете в магазините на blizoo, на www.blizoo.bg или на 0700 43 700.

6 Българска наука, лято 2015 г.

В този брой!

Оползотворяване на летящата пепел от изгаряне на твърди горива за синтез на зеолитни материали..............................................................................................108 стр. Тефлон. Замърсяване на околната среда и токсично действие........................121 стр.

Изследване на възможността за възстановяване на алкални батерии след тяхното окъсяване.................................................................................................................132 стр. Първите стъпки на цветното кино.......................................................................140 стр. Статистически анализ на откази в системите на въздухоплавателно средство по данни от средствата за обективен контрол.........................................................146 стр. Физика Малки, тъмни и тежки. Но дали това са наистина черни дупки?....................156 стр.

Радиационният фон в района на вр. Мусала, БЕО-Мусала, след инцидента „Фукушима“.............................................................................................................184 стр. Фотонните кристали – технология от природата за приложение в медицината.............................................................................................................190 стр.

www.nauka.bg

7

В този брой!

Космически науки

Галактиките – острови от материя и мистерия.................................................200 стр.

Астробиологията и парадоксът на Ферми: Наистина ли сме сами във Вселената?...............................................................................................................216 стр. Най-голямата загадка на науката или Парадоксът на Ферми..........................229 стр. Земя История за Живата вода и гравиметрията..........................................................245 стр. Анализ на прилаганите гравиметрични методи за локализиране на дълбочинно разположени кухини..............................................................................................257 стр. Българските острови в Черно море......................................................................267 стр.

Племената, които не ги лови цунами..................................................................275 стр. Четири години след Фукушима............................................................................281 стр. Биология Дървета и храсти в нашите паркове и градини..................................................293 стр.

8 Българска наука, лято 2015 г.

В този брой!

Ехинококоза, Кучешка тения...............................................................................295 стр. Някои аспекти при ухапванията от пепелянка (Vipera ammodytes) и усойница (Vipera berus)..........................................................................................................304 стр.

Бозайниците през Палеоцен.................................................................................341 стр. Костенурките след Креда – Терциер периода....................................................350 стр. Тениодонти и тилодонти.......................................................................................359 стр. (Не)обикновена любов..........................................................................................368 стр. Враните....................................................................................................................377 стр. Тюленът монах – изпятата песен на един изчезващ вид..................................405 стр.

Опарване, предизвикващо Ируканджи синдром...............................................427 стр. Какво представлява отровата на медузите Ируканджи, как действа и защо все още няма универсална противоотрова?......................................................................449 стр. Бавноходката..........................................................................................................468 стр.

www.nauka.bg

9

В този брой!

Диви гълъби Род Columba.....................................................................................475 стр. Близо ли е Денят на Страшния съд за Носорозите............................................481 стр.

Медицина Силуетлифт – минимално инвазивна методика за подържане и подмладяване на лицето......................................................................................................................487 стр. Какво представляват и как действат ваксините?...............................................490 стр.

Феноменът на Пруст...............................................................................................495 стр. Икономика Икономическата концентрация от гледна точка на математиката – идеите на Кругман, разликите в икономическото развитие между регионите в Европа и ползата от БАН.......................................................................................................498 стр. Лудвиг Ерхард: архитектът на германския икономически колос....................516 стр. Организацията, системата и какво се крие зад означението 98/2..................548 стр.

10 Българска наука, лято 2015 г.

В този брой!

История Балканската война 1912-1913 г. ............................................................................594 стр.

Трагедия и слава 1913 г. ........................................................................................614 стр. Къде да търсим вината – 100 г. от Първата световна война.............................644 стр. Божият гняв над американския Запад................................................................675 стр.

Монетният тип „М“ фолис равен на 40 нумии на Юстиниан I........................686 стр. Делото на Алонсо Де Салазар Фриас...................................................................693 стр. Какво представлява археологията на бойните полета?....................................698 стр. Социална структура и демографски процеси на българското население ХV – ХІХ век.............................................................................................................................707 стр. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.....................................713 стр. Башчанска плоча....................................................................................................723 стр. Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна Англия......................................................................................................................731 стр.

www.nauka.bg

11

В този брой!

Гробище за Империи.............................................................................................744 стр. Великата харта и контролът над властта.............................................................777 стр.

Велика харта на свободите на английското кралство........................................782 стр. Средновековната устройствена структура на София – аналогия с древнобългарски примери...................................................................................................................796 стр. Две учителки чехкини по българските земи преди освобождението.............822 стр. Мейджи – как Япония скочи от Средновековието в индустриалната ера......835 стр. Гладиаторите..........................................................................................................874 стр. Сравнение между сериала и истинските викинги..............................................889стр. Политиката към албанското и турското малцинство в Македония от края на Втората световна война от средата на 60-те години: аспекти и проблеми.....905 стр. Китай и предизвикателствата на Далечния Изток (1400-1450 г.)....................921 стр. Хаджиоглу Пазарджик..........................................................................................937 стр. Археологически институт с музей........................................................................965 стр. Трансформациите в европейското военно дело 1660-1700 г............................982 стр. Българско патриархално семейство.....................................................................995 стр. Кога и откъде навлизат индоевропейците в Европа – мащабно изследване на антично ДНК (65 скелета от Ямна, Самара и Бойна Брадва)..............................1001 стр.

12 Българска наука, лято 2015 г.

В този брой!

Хуманитаристика Музикалната публика...........................................................................................1012 стр. Геометрията като художествен език на една религия.....................................1022 стр.

Колективната памет и ролята на индивида.......................................................1031 стр. Оперната интерпретация и нейният вокален компонент...............................1038 стр. Възкресение Господне с Адам и Ева..................................................................1050 стр. Какво е „позитивната наука”?.............................................................................1063 стр. Още веднъж за научните революции................................................................1066 стр. Фолклорните фестивали в България: същност и културни политики..........1076 стр.

Змейова сватба – по следите на един мотив в българския литературен модернизъм ..........................................................................................................1083 стр. Военно дело Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията..................................................................................................................1098 стр.

www.nauka.bg

13

ДВОЕН СМАРТ СПОРТ

100+ КАНАЛА ЦИФРОВА ТВ 10+ КАНАЛА HD ТЕЛЕВИЗИЯ вкл.

50 à 100 MBPS

НА ДВОЙ Т С СКОРО

ПАКЕТ ДИЕМА ЕКСТРА HD 77,25 mm

CAMO

25,99 ЛВ./МЕС.

ЗА ЦЕЛИЯ СРОК НА ДОГОВОРА С ВКЛЮЧЕНО HD ОБОРУДВАНЕ Офертата е валидна до 31.08.2015 за НОВИ клиенти и при наличние на техническа възможност. Пълните условия на офертата търсете в магазините на blizoo, на www.blizoo.bg или на 0700 43 700

ЗАЯВЕТЕ НА

В НАШ МАГАЗИН ИЛИ НА WWW.BLIZOO.BG

14 Българска наука, лято 2015 г.

гарантирано забавление

БГ НАУКА

Автор: Росен Теодосиев

Природонаучен Музей “Плиоценски парк” – Дорково

Н

а 19-ти септември през 2013 г. бе открит нов природонаучен музей в с. Дорково, който разкрива природните забележителности и миналото на нашата страна. Инициативата нямаше да бъде възможна без съвместните проучвания между български и френски учени. Палеонтологичният музей в с. Дорково, област Пазарджик в Родопите, представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“ около с. Дорково. Това е най-голямото в света находище на струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Все още

Статия от брой 79 на сп. “Българска наука”

находището не е развито и се виждат стърчащи кости от скалите. През 80те години на миналия век природната забележителност „Палеонтологично находише – Дорково“, известно и с изкопаемите животински останки от плиоценската епоха, е обявена за защитена територия, а находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г. Първият, който обръща внимание на това находище още в началото на 30-те години на миналия век, е местният учител Манов Чолев, когато негови ученици му носят необичайно голям зъб. В региона се носи легенда, че местността „Елин кладенец“ е дъно

www.nauka.bg

15

Брой 80, лято 2015

на пресушено езеро, в което са живяли огромни водни чудовища. По този начин местните хора си обяснявали необичайно големите кости, които намирали. Но нищо не е предприето до повторното му отритие от геолози на тогавашната фирма „Редки метали“. Първото научно палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов

16 Българска наука, лято 2015 г.

и геолози от Софийския университет. Палеонтологичното находище нашумява по-късно благодарение на множеството вкаменелости, открити на това място в резултат от проведените българо-френски палеонтологични разкопки (1985-1987 г.). Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисториче-

БГ НАУКА

ски музей в Париж, по инициатива на проф. Николай Спасов. Научен ръководител на експедициите е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, Париж. Учените предполагат, че изключителното натрупване на вкаменени кости от животни в находището край Дорково е в резултат на природно бедствие, унищожило край брега на древна река цяло стадо мастодонти (Anancus arvernensis). Голямо засушаване е причинило измирането им от жажда край последните водоизточници, по този начин костите на мастодонтите със своите огромни размери са послужили да задържат костите на други измрели животни, пометени от придошлите в последствие води. Село Дорково разкрива с богатата си фауна напълно непознатата доскоро природа в Югоизточна Европа от преди 5 мил. години, с по-топъл и влажен климат от сегашния и мозаечен пейзаж с обширни, разредени гори. Според палеоботаника проф. Д. Иванов в българските гори отпреди 5 млн. години е доминирал дъбът, разпространени са били кестенът, брястът, букът, елата. Съществували са и такива екзотични за днешната европейска растителност видове като гинко и магнолия. Подлесът е бил съставен от чемшир и вечнозелените храсти рододендрон и лавро-

вишня. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България. Палеонтологическите разкопки продължават няколко години съвместно с български и френски екипи през август месец в годините 1985 г. и 1987 г. Тези проучвания са довели до открития, благодарение на които находището край с. Дорково е световно известно със множеството палеонтологически останки. Намерени са костни останки от над 30 вида гръбначни животни: над 600 кости на едри бозайници (мастодонти, два вида редки древни маймуни, примитивни коне – хипариони, елени, носорози, тапири и др.), а също и множество останки от гризачи и насекомоядни бозайници. Около 80 % от останките принадлежат на мастодонти (два вида открити в находището). По находките от птици от проф.

3. Боев са описани един нов род и два нови вида за науката. Дорково е найбогатото находище на останки от мастодонта ананкус арвернензис (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа. Находището край с. Дорково се прие-

www.nauka.bg

17

Брой 80, лято 2015

ма днес за един от основните „репери“, маркиращи началото на плиоцена в Източна Европа. По време на разкопките находището е постоянно посещавано от множество туристически групи. Освен специализираните научни статии, излезли в международни издания, през последните 20 години са публикувани няколкостотин статии и интервюта, популяризиращи откриването на алеонтологичното находище, в това число и във френски, немски и руски издания. След близо 30 години от тези българофренски палеонтологически разкопки ние можем да се докоснем до една вече мъртва природа чрез новият музей в с. Дорково. Този нов музей е една голяма крачка в популяризирането на науката и дава възможност на всеки посетител да се запознае с природната обстановка на нашатата територия през плиоценската епоха. Сградата на музея е дело на арх. Явор Йорданов, а създаването на експозицията е благодарение на проекта на община Ракитово „Създаване и популяризиране на културно-историческия продукт в община Ракитово, чрез адаптация на „Палеонтологично находище – с. Дорково“ като туристическа атракция“. През септември 2013 г. президентът на Р. България Росен Плевнелиев тър-

18 Българска наука, лято 2015 г.

жествено отри музея. Гостите на музея, могат да се докоснат до истински мастодонт в своята среда от преди 5 мил. години: плиоценска гора, крясъците на маймуни, тръбния зов на хоботните и тропота от копита на древните коне хипариони и още много. Всичко това е благодарение на учените от Националия природонаучен музей, художници и реставратори. Пейзажи, скулптори и възстановени в реални размери животни могат да се видят в музея, но най-голямата атракция е скулптората на мастодонта ананкус в реални размери. Автор на мастодонта е българинът Велизар Симеоновски, който работи като художник анималист в Чикагския музей по естествена история. Всички макети и рисунки са съобразени с най-новите научни открития, свързани с палеонтологията и данните, които имаме за плиоцена.

Автор: Екип на сп. „Българска наука“

V Софийски фестивал на науката през погледа на сп. „Българска наука“

З

а 5-та поредна година сп. „Българска наука“ се включи в празника на науката в столицата ни – Софийски фестивал на науката, който се проведе между 14-17 май в театър София и парк Заимов. За най-голямото научно събитие на годината в България могат да се кажат много неща, но нищо не може да се сравни с това да бъдеш заобиколен от млади учени, които взривяват, омагьосват и създават науката пред очите ти. Потапяш се в света на физиката, чрез която се връщаш назад

Статия от брой 78 на сп. “Българска наука”

във времето или пътуваш в далечното бъдеще, докосваш се до най-малките частици във вселената и само след минути се срещаш с най-големите учени на нашето време, които ти разказват за това, че атомите на лявата ти ръка може да са от различна звезда от тези на дясната ръка. Всяка година жителите и гостите на столицата имат възможността напълно безплатно да надникнат в света на науката, а заедно с тях и нашият екип посети голяма част от събитията в програмата, за които бързаме да ви разкажем.

www.nauka.bg

19

Брой 80, лято 2015

Училищна програма

за това да ги определяме като близначки. Едната е с бяла кожа и червена Близнаците Петър и Росен Теодо- коса, а другата с тъмна кожа и черна сиев разказват забавни факти за коса, но въпреки тази феноменална близнаците разлика, са близначки. Удивително е, Как се раждат близнаците, какво пред- нали? ставляват сиамските близнаци, какъв е семейният живот на близнаците и Науката и Холивуд има ли свъръхспособности у тях бяха само част от въпросите, които разгледаха Петър и Росен Теодосиеви, създателите на сп. „Българска наука“, в презентацията си за близнаците по време на Фестивала на науката. Науката до днес не може да даде много отговори спрямо феномена близнаци. В света има много видове и вариации на близнаци, а сред най-впечатляващите двойки близнаци са Люси и Мария, които външно се различават толкова много, че не можем да кажем, че имат роднинска връзка, да не говорим Всички гледаме холивудското кино и най-лошото е – вярваме му. А не трябва! Защо, именно разказаха астрофизиците д-р Владимир Божилов и Никола Каравасилев и метеорологът Цветан Симеонов в презентацията „Науката и Холивуд“. С цел да предизвикат по-трагичен обрат в сюжета и да впечатлят зрителите, режисьорите имат навика да пренебрегват законите на физиката. Така

20 Българска наука, лято 2015 г.

БГ НАУКА

във всички филми с космически пътешествия се забравя ограничението на Специалната теория на относителността, пътуването във времето крие парадокси и несъответствия, които са видими за всеки човек, дори с елементарни познания по физика. Никола Каравасилев разказа как според филмовата индустрия човешкия вид може да загине – астероид/комета връхлита Земята, нашествие на извънземни, избухване на свръхнова – и трите възможности са доста преувеличени и определено не разработени от научна гледна точка. В Холивуд очевидно не правят разлика и между метеорология и климат, сподели метеорологът Цветан Симеонов. Впрочем, по-скоро не бива забравяме, че филмите са с развлекателен харак-

тер и не трябва да вярваме на всеки факт, представен в тях.

Fame Lab – All stars Всички ние сме създадени от звезден прах и сме неповторими. Тази година фестивалът на науката реши да събере своите малки звездички, които за пореден път да покажат на публиката и журито как трябва да се популяризира науката.

10 младежи, заели второ и трето място през годините, в които се превежда Fame Lab в България, получиха втори шанс да се състезават помежду си и да спечелят присъствие на международното състезание Лаборатия за слава във Великобритания. По традиция всеки от участниците имаше три ми-

www.nauka.bg

21

Брой 80, лято 2015

нути, за да представи разказа от областта на своите познания, а в състезанието се включиха Марина Маринова, Димитър Желев, Миглена Аладжова, Костадин Костадинов, Виолета Желязкова, Тома Щилиянов, Иван Везиров, Ростислав Кандиларов, Никола Каравасилев и Теодора ХанджиеваДърленска. Победителият тази година е Димитър Желев, който представи на зрителите какво представлява екологична бомба, като разказа историята си за остров Гуам, където с кораб е била пренесена една кафява дървесна змия, което довело до екологична катастрофа на острова, който в момента е пренаселен с насекоми и змии. Подгласници на победителя са Виолета Желязкова и Костадин Костадинов, които ще посетят научните музеи в Лондон, а Иван Везиров спечели специалната награда на Българска национална телевизия – стаж в новините на БНТ.

National Geographic Channel представя „Отвъд магията“ на живо с DMC Вторият ден от фестивала срещна науката с магията. Малко преди 18.30 пред театър „София“ беше пълно с посетители, очакващи да станат част

22 Българска наука, лято 2015 г.

от едно зрелищно магично шоу. Дръмънд Мъни­Кутс (ДМС), който е водещ на предаването „Отвъд магията“ по National Geographic Channel, е в нашата столица и феновете му имат възможността да се срещнат със своя кумир.

Илюзионистът държи на точността, затова неговото шоу започна точно в определения час. 29­-годишният магьосник показа модерна магия и „ментализъм“ – четене на мисли, като включи публиката в най-любимия на всички фокуси – този с картите. Пленяващото шоу продължи малко повече от час, а голяма част от публиката бяха илюзионисти от страната, които дойдоха, за да видят уменията на своя колега. А посетителите се замислиха за връзката между науката и магията, които впрочем са навсякъде около нас.

БГ НАУКА

За жабите и хората със Саймън Уот Не може всички да сме панди, казва Саймън Уот – биолог, водещ по БиБиСи, създател на „Обществото за защита на грозните животни“, автор и завинаги отдаден природолюбител. Именно затова Саймън Уот провокира хората да се замислят за останалите животниски видове, които може да не се толкова пухкави и красиви, но са не по-малко важни и нужни за баланса на природата. На срещата с публиката в София Саймън отдели време, за да припомни за важността на жабите. Тези крехки и хлъзгави създания всъщност са неизменна част от биологичната верига – без тях популацията на насекомите ще се увеличи главоломно, а птиците, които се хранят с влечугите, ще останат без прехрана. Но за да не бъдат изядени, голяма част от жабките имат заплашителен и ярък цвят, защото всъщност са ужасно отровни. Жаба-домат, жаба-банан, ментова или ягодова жаба не са забавни измислици, а истински имена, с които тези земноводни са се сдобили заради ярката си окраска. И те са възхитителни и важни, напомни Саймън Уот от сцената на театър София.

Защо са ни необходими ГМО продукти Победителят за миналата година в международния конкурс Лаборатория за слава – ирландецът Порик Флъд, обясни защо са ни необходими ГМО продуктите. В момента той е постдокторант в Института Макс Планк в Германия и с проучванията си се опитва да докаже колко е важно наличието на ГМО продуктите, но също и контрола по производството им. От срещата с него, зрителите научиха защо днешните технологии за генно модифициране са достатъчно напреднали и безопасни, а също и как спомагат за оцеляването на цивилизацията. Генното модифициране е едно от най-големите постижения на чове-

www.nauka.bg

23

Брой 80, лято 2015

чеството, сподели Порик Флъд – с опитомяването на различни растения и животни ние всъщност сме променяли техните гени в продължение на хиляди години. С огромното нарастване на населението обаче ще ни се наложи да търсим по-бързи начини да променяме света около нас и една от крачките ще бъде именно генното модифициране на продуктите. Важно е обаче да знаем повече за този процес, за да не попадаме под влиянието на една или друга теория „за“ или „против“ ГМО продуктите и именно затова очаквайте в следващите броеве на сп. „Българска наука“ научните факти за ГМО. Ще изяде ли мишката книжката? В природата нищо не е вечно, сподели полската химичка Моника Коперска в рамките на Софийския фестивал на науката. С времето материалите се разграждат – металът корозира, пластмасата остава за дълго време в природата, но във формата на малки частици, така че не може да се използва за съхранение на информация, хартията, в зависимост от какво е направена, памук или дървесина, и как се съхранява, има различна продължителност на живота, която все пак не надхвърля няколко стотин години.

24 Българска наука, лято 2015 г.

Стъклото е един от най-издръжливите материали и компанията Hitachi създава устройство за запаметяване на информация, което ако не завинаги, то ще оцелее поне няколко стотин милиона години. Направено е от кварцово стъкло, в което е въведен бинарен код, и информацията може да бъде разчетена с микроскоп. Така че, ако ще пишете писмо на вашите потомци, използвайте стъкло, за да бъдете спокойни, че съобщението ви ще стигне до получателя, ако не се счупи междувременно. Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес На въпросите „Колко близо сме до създаването на изкуствен интелект?“ и „Какво всъщност разбираме под интелект и какво означава машините да могат да мислят?“ ни отговориха

БГ НАУКА

българският учен Светлин Пенков от Единбургския университет в Обединеното кралство и Виктория Атанасова, която се занимава с Когнитивна наука в Нов български университет. Те сравниха човешкият мозък и способностите на днешните компютри и роботи, разказаха как машините разбират моралните ценности на хората.

знатото. Според него най-лесният начин да вдъхновите някого е: „Хванете някого за ръка, заведете го до един микроскоп, накарайте го да погледне. Това, което той ще види, е съдържанието на една клетка и го накарайте да осъзнае, че в тялото му има над 13 милиона клетки. Или му обяснете, че атомите в тялото му са от взривени звезди и атоПроф. Ричард Докинс: По-стран- мите на лявата му ръка могат да са от на отколкото можем да предпо- различна звезда от тези на дясната.“ ложим Поезия и наука в едно изречение звучи странно, може би дори прекалено странно, но такава е и Вселената – „постранна, отколкото можем да си представим“, сподели световноизвестният микробиолог и еволюционист Ричард Докинс, който гостува за първи път в България. Зрителите останаха зашеметени от срещата с един от големите умове на нашия век, който за пореден път ни припомни колко невероятно място е Вселената, а науката ,чрез която я опознаваме, е много повече от полезна. Ричард Докинс е един от учените, който чрез своите увлекателни книги и лекции популяризира разбираемото говорене за наука и запалва любопитството на все повече хора към непо-

Търси се: Любимото грозно животно на София Любимото грозно животно на столицата ни е белоглавият лешояд. София е първият град извън Великобритания, който избра своя любим грозник по инициатива на биолога Саймън Уот. За титлата се бореха 5 претендента – зелената крастава жаба, пеперудата

www.nauka.bg

25

Брой 80, лято 2015

Lignyoptera Fimidara, прилепът подковонос, медицинската пиявица и белоглавият лешояд, а всеки от тези сладури имате свой защитник в лицето на няколко млади учени. По време кратките презентации за всеки от животинските видове, зрителите научиха, че пеперудата Lignyoptera Fimidara не може да лети, че прилепът подковонос ражда малките си с главата надолу и че популацията на белоглавия лешояд в България постепенно нараства.

Из света на роботите Може би сте гледали робо-футбол – състезание по футбол на симпатични роботи, които се провеждат по целия свят. Ако не сте, задължително потърсете видеа от робокъп, които ще ви донесат гарантирана доза смях. Точно

26 Българска наука, лято 2015 г.

така се забавляваха и посетителите на презентацията „Из света на роботите“, в рамките на която докторантът в Единбургския университет Светлин Пенков представи робо-футболистите и запозна публиката с уменията на днешните роботи. „Целта, която съм си поставил пред себе си и много се надявам да се сбъ-

дне, е след известно време да имаме български отбор по робо-футбол.“, сподели Светлин, а ние силно се надяваме тази негова мечта да се сбъдне. Защото освен научен прогрес, това събитие ще ни достави и изключително веселие. Сп. „Българска наука“ благодари на Британски съвет за поредната среща с науката и очаква с нетърпение следващото издание на фестивала през 2016 година!

Автор: Кристина Стефанова

Ричард Докинс за поезията в науката и красотата на фактите Статия от брой 78 на сп. “Българска наука”

„Моят подход е не да поставам ударението върху практическата приложимост на науката, аз наблягам на поезиятa в науката.“ Ричард Докинс

П

оезия и наука в едно изречение звучи странно, може би дори прекалено странно, но такава е и Вселената „по-странна, отколкото можем да си представим“. Световноизвестният микробиолог и еволюционист Ричард Докинс гостува за първи път в България и беше сред лекторите на тазгодишното V издание на Софийския фестивал на науката, в рамките, на който изнесе лекцията „По-странна, отколкото можем да си представим.“

Едно от най-невероятните и странни неща в света ни е самият произход на живота. Ето как в книгата си „Себичният ген“ Ричард Докинс обяснява този феномен: „В даден момент по случайност се е образувала една забележителна молекула. Нека я наречем репликатор. Тя може да не е била непременно най-голямата или найсложната молекула по това време, но е имала изключителното свойство да създава копия от себе си. Това събитие изглежда много невероятно, за да се е случило. Но е така – и е изключително невероятно.“ Може би не се е случило точно така, въпросът за произхода на живота все още няма отговор, това всъщност е един от най-големите проблеми, с които микробиолозите трябва да се справят. Въпреки това комбинирането на молекулите, които в зората на Вселената са можели да изграждат само скали, по такъв начин, че да се появи цялото огромно разнообразие от видове и да се стигне до човешкия вид, е толкова вдъхновяващо, че би могло да бъде описано в научно-фантастичен роман. Ако бяхме живели преди 1859 г. дори еволюцията би ни се струвала странна, защото Чарлз Дарвин още нямаше да е написал своя „Произход на видо-

www.nauka.bg

27

вете“. Благодарение на неговата теория днес учените като Ричард Докинс продължават да я изследват и дори я разглеждат през две революционни гледни точки: от гледна точка на гена и от гледна точка на индивида. В теорията на Докинс за себичността на гена безспорно има нещо драматично-поетично. Теорията му изследва биологията на егоизма и алтруизма и защитава тезата, че гените са „егоистични“ в смисъла на програмирания в тях стремеж да се съхранят. Хората сме уникален животински вид, единствено ние сме развили осезаемо извън-интуитивно алтруистично поведение, въпреки себичността на гените си. Ние сме способни да поставяме чуждите интереси пред нашите собствени, ние сме единственият вид, който съзнателно се грижи за опазването на Земята от екологични катастрофи, ние се стремим да споделяме ресурсите й така, че да има за всички. Но егоизмът в природата на гена, неговото желание да оцелее независимо от всичко, ни прави противоречиви. Ние сме поставени в постоянен конфликт

28 Българска наука, лято 2015 г.

на интереси и всъщност възпитаваме в себе си алтруизма като плод на културно развитие и се борим със заложената на генетично ниво себичност. Странностите на света не свършват с еволюцията. Понятието „реалност“ е също толкова невероятно. Ето какво казва Докинс: „Начинът, по който виждаме и възприемаме света около нас, е резултат от факта, че и самите ни мозъци са еволюирали органи. Те са еволюирали така, че да ни навигират в света, в който живеем – Средният свят, който е по-голям от света на микро частиците (атомите например) и по-малък от космически мащаб.“ Ако за оцеляването си имахме пряката нужда интуитивно да разбираме микро строежа на обектите, вероятно щяхме да го правим и то да ни се струва съвсем нормално. Но ние живеем в свят доминиран от солидни тела като планините, затова те ни се струват пореални от атомите. Различните видове са се приспособили към различни светове, кучетата например живеят в свят доминиран мно-

БГ НАУКА

го повече от миризмите, а прилепите се ориентират чрез ултразвуковите вълни. Заради това се получават тези вариации на реалното, в зависимост от света, за чиито характеристики сме еволюирали. Странностите на света ще стават още повече. Учените все още нямат отговор на въпроса за произхода на живота, но също така в невробиологията на съзнанието и областта на ембриологията има много неизвестни. Физиците пък изследват квантовата теория на много малките обекти и теорията на относителността свързана с много големите обекти и как могат тези две да бъдат примирени. Вселената е едно невероятно място, а науката, чрез която я опознаваме, е много повече от полезна. Както ли-

тературата, музиката, рисуването, тя вдъхновява с естетическа красота. Ричард Докинс е един от учените, които чрез своите увлекателни книги и лекции популяризира разбираемото говорене за наука и запалва любопитството на все повече хора към непознатото. Според него най-лесният начин да вдъхновите някого е: „Хванете някого за ръка, заведете го до един микроскоп, накарайте го да погледне. Това, което той ще види, е съдържанието на една клетка и го накарайте да осъзнае, че в тялото му има трилиони клетки. Или обяснете, че атомите в тялото му са от взривени звезди и атомите на лявата му ръка могат да са от различна звезда от тези на дясната.“

www.nauka.bg

29

Автор: д-р Веселка Радева

Българска ученическа космическа агенция Интердисциплинарните проекти за космически колонии „ХЕМУС” и „ВАРНА”

Статия от брой 70 на сп. “Българска наука”

Международният конкурс за космически колонии

В

сяка година НАСА, съвместно с Националното космическо общество на САЩ, провежда Международен конкурс за Космическа колония. В конкурса участват ученици, разделени на възрастови групи. През 2009 година в Конкурса участват 294 проекта, представени от 808 ученика от 13 страни и 8 американски щати. България участва с два проекта и двата са класирани сред най-добрите. Двата български екипа се представят в категория 10-12 клас за малка група 5 ученика и в категория 10 -12 клас за голяма група – 11 ученика. Учениците от екипите се обучават в курсовете по астрономия на Варненската астрономическа обсерватория и планетариум. Екипът се ръководи от д-р Веселка Радева от НАОП-Варна. Екипите обединяват ученици от от Математическата гимназия, Пета Езикова Гимназия и Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия от Варна. Българският проект „ВАРНА” е класиран на второ място в категорията за животоподдържащи системи! Други-

30 Българска наука, лято 2015 г.

Фиг. 1. Проект „Космическа колония „Варна” ят проект „Хемус” е класиран на второ място в категорията 10-12 клас голяма група! Екипите подготвят проекти, в които са разработени коренно различни концепции за изграждане на космиче-

Брой 80, лято 2015

руса, състоящи се от отделни самостоятелни модули. Тази колония носи името ВАРНА, което означава Воден град или Град от вода, идваща от Космоса. И двата проекта са разработвани повече от 5 месеца.

Фиг. 2. Проект „ Космическа колония „Хемус” ски колонии за десетки хиляди човека, които ще живеят и работят в тях. Учениците създават много интересен дизайн и конструкция на двете колонии, описват необходимите животоподдържащи системи. И двата проекта имат много силна астробиологична част, в която са представени всички условия, изисквания и предложения за оцеляване, изхранване и развитие на обществото в колониите. Особено интересни са конструкциите и решенията за вътрешен дизайн на колониите. В единия от проектите, състоящ се от два модула под формата на торус се проектира река в основата на биосферата. Тази колония се управлява от Централен компютър-СОЛОМОН. Другата колония представлява два то-

Космическа колония „ХЕМУС” Екип от 11 младежи разработват проекта Космическа колония „Хемус”. Това са Деница Съйнова, Анна Миленкова, Ивайло Димитров, Велизар Велков, Мартин Стоянов, Росен Хараланов, Юлкер Мехмед, Филип Точков, Крикор Крикорян, Бистра Колева, Диана Софрониева. Проектът представлява научно, инженерно-технично, биологично описание на цялостен процес по изграждане и активиране на град в Космоса. Специално място в проекта е отделено на обществото и икономиката на колонията. В работата по проекта учениците влагат много емоция и много труд. Те започват проекта със следния увод: „Представете си пещера, в която хората живеят на такава бледа светлина, че могат да видят само сенките, хвърляни по стените на пещерата. Сега си представете, че един човек успява да се освободи и излезе навън. Какво ще бъде изумлението му от вълнуващия, нов, ярък свят, изпълнен с тайнствени

www.nauka.bg

31

БГ НАУКА

Фиг. 3. Трите спици представляват коридори с асансьори, които свързват тороидите с централната, неподвижна част. неща и приключения... Това е светът, който искаме да открием, светът, от който искаме да бъдем част. Изграждането на колония в Космоса изисква знания от всички области на науката. Това е предизвикателство, което си заслужава усилията, защото е общозначимо. Предимствата за всички хора от осъществяването на такъв проект са неизброими: създаване на нов свят за живеене в мястото, което сме избрали, осигуряване на надеждни животоподдържащи системи, бази за строеж на космически съоръжения, добив на суровини от астероидния пояс, помощ при решаването на енергийните и екологичните проблеми на Земята, подходяща среда за експерименти, чието осъществяване би било трудно или невъзможно на Земята. Ние сме уверени, че това е нашият път към по-добро и по-пълно опознаване на Вселената.

32 Българска наука, лято 2015 г.

Целта ни с този проект бе да откриваме нови неща, да споделяме идеи и да търсим решенията на проблеми с общата нагласа и така да допринесем за развитието на човечеството. Да излезем от пещерата и да се отправим към бляскавия и вълнуващ свят на бъдещето.” Учениците избират формата на колонията, която е система от два тороида със спици. На различни разстояния от всеки тороид по тези „спици” се вграждат лаборатории, изследващи влиянието на слабата гравитация в тази част на колонията. В проекта е представен технологично процесът на изграждане и на разрастване на колонията. Разработена е ефективна живото-поддържаща и защитна от космически опасности система. В двата тороида са разположени главните жилищни и работни зони. В един от тороидите е проектирана река, която е основна част от биосферата. Около реката за разположени жилищни сгради, обществени центрове и много паркове с дървета. В другия тороид се намират основно лаборатории, работни и производствени зони и компютърната мегасистема, която управлява всички живото-поддържащи процеси в Колонията. Това е суперкомпютър, който ще бъде натоварен още със задачата и отговорността да управлява,

Брой 80, лято 2015

Фиг. 4. Суперкомпютърът на Колонията. напътства, пази и защитава живота на жителите на „Хемус”. Той ще изчислява и намира най-доброто възможно решение на всеки проблем и не се влияе от човешки емоции. Суперкомпютърът на Колонията е наречен „СОЛОМОН”. Космическа колония “Варна” Космическата колония има изключително нестандартна форма, многофункционални зони, сигурна защита от космически опасности и стабилна живото-поддържаща система. Проектът е разработен от пет ученика: Вергил Йотов, Димитър Анастасов, Добряна Колева, Пламен Петков и Ивелина Христова. Те са убедени, че: „ Колонизацията на космоса не е идея плод на фантазиите

от някой фентъзи роман, а факт породен от безграничното човешко любопитство. Това е логична следваща стъпка в човешкото развитие. Хората не могат и не трябва да останат зависими от Земята. В динамиката на съвременното общество, природна стихия, космически катаклизъм, свръх популация или човешка грешка може да доведе до необходимостта от намиране на по-безопасно място за живот. Затова възниква необходимостта от колонизация на космическото пространство. Алтернативата за живот извън Земята е свързана с по-дълъг престой в космоса. Хората ще имат възможност да достигнат и да живеят на места, отдалечени на огромни разстояния, да опознаят отблизо известни и новооткрити планети и космически обекти, да достигнат до различни, нови светове и може би ще открият извънземен живот. Първата стъпка по пътя на човечеството към усвояването космическото пространство несъмнено е хората да се научат да живеят в открития Космос.” Космическата колония е наречена Варна. Името ВАРНА означава Воден град или Град от вода, идваща от Космоса. Обоснован е избора на мястото на колонията – Точката на Лагранж – L5 за системата Земя, Луна, Колония. По този начин

www.nauka.bg

33

БГ НАУКА

Фиг. 5. Екипът на проекта ще бъдат решени важни проблеми, като предпазване на живота на колониалистите от опасностите на космическата среда и наличието на бърза транспортна свръзка с ключови обекти, като Земята и Луната. При избора на мястото е обсъждана възможността да се извлича максимална полза от обкръжаващата среда, без да се губи излишна енергия за опазване от вредни влияния, като гравитация на големи космически обекти и радиация.

34 Българска наука, лято 2015 г.

При избора и разработката на формата на колонията учениците поставят следните изисквания: Да дава възможност за осигурявене на всички неолбходими условия за живот и работа на голяма група от хора; Да съчетава максимален обем при вложени минимум материали; Да дава възможност за поетапно сглобяване и пускане в експлоатация на съставните модули и сектори; Да има възможност за стабилно дълговременно въртене около ос с цел осигуряване на гравитация в рамките на 0.8-1.1 от земната; Да дава възможност за разрастване, надстрояване и развиване, както на промишлени зони, така и на жилищните зони; Да бъде максимално устойчива на външните условия. След детайлен анализ на основните форми за създаване на изкуствена гравитация – сфера, цилиндър, торус, дъмбел екипът взема решението да се опитат да съчетаят придимствата на всички разгледани форми и да отстранят техните недостатъци. Младежите успешно обединяват основните форми в една конструкция. За това контструкцията на колонията, която е разработена представлява комбинация от основните форми.

Брой 80, лято 2015

панели, осигуряващи на колонията електрически ток. Двата свързани едни с друг торуси ще се въртят около центъра на цилиндъра. По този начин ще се създава изкуствена гравитац

Фиг. 6. Колонията „Варна“ Конструкцията на колонията е комбинация от цилиндри и торус. Основната форма, от която ще се започне изграждането на колонията е цилиндър. Той е разположен в центъра на колонията. В него ще е съсредоточена промишлената и научно изследователската зона. В това място гравитацията е нулева и близка до нулева. От цилиндъра чрез тръбоподобни свързочни модули-трасета ще се осигурява връзката с жилищната част. Върху тях ще се монтират слънчеви панели за производство на електрическа енергия. Хората, живеещи в колонията ще обитават независимо един от друг функциониращи модули, оформящи два торуса. Между двата торуса ще се разположат големи полета от слънчеви

Фиг. 7. Торусите се състоят от модули с формата на ромбикубоктаедър Изграждане на Колонията Централната част на колонията е с формата на цилиндър. Това е мястото, където е разположена индустрията. Заради малкия радиус и бавната скорост на въртене гравитацията е блзка до нулевата. Това позволява да се развият уникални индустрии като леене на специални сплави, които е невъзможнио да се получат на Земята. Също така ще се провеждат медицински експерименти, ще се обучават бъдещи астронавти. Заради ниската

www.nauka.bg

35

БГ НАУКА

скорост на въртене по-лесно космически кораб ще се скачи с централната част, отколкото с друга част от колонията. Затова тук се разполага космически док и порт. Също така тук са разположени съораженията за свръзка с Земята. Особено място в Колонията има Научната зона. Тя е съставена от 3 функционални части. Първата, най-вътрешна, е мястото, където е разположен супер-компютър сървър. Той синхронизира и следи работата на отделните компютри в модулите. Тук е и разположена уникална банка, един своеобразен „Ноев ковчег”. Това е огромна база с ДНК материали на всички животни от Земята, семена от всички растения. Така при евентуален катастрофален за живота инцидент на Земята, ще е възможно да се пресъз-

Фиг. 8. Изграждане на Централната зона

36 Българска наука, лято 2015 г.

даде биосферата на планетата ни. Тук ще се съхраняват и стволови клетки на всеки един колониалист, взети още по време на раждането му. Ще има замразени и стволови клетки на животни и птици като резерв за производството на месо. Ноевият ковчег, както и супер компютърът, са разположени в крио-камера или камера, охлаждана с течен азот. Освен крио-камерата, тук е разположена и биосфера в нулева гравитация. Това са огромни пространства със системи от резервоари със спирулина и хлорела, които пречистват въздуха в централната част. Втората функционална част е биосфера, където ще се отглеждат водорасли, предназначени за храна В третата функционална част (отново биосфера) ще се разположи биологичния и ме-

Фиг. 9. Централна част на Колонията в действие

Брой 80, лято 2015

Фиг. 10. Общ вид на Колонията дицинския експериментален отдел. В проекта са разработени още индустриална зона, металообработваща зона, космически док, космически порт. Особено интересно е решението за жилищната част. Жилищната част на Колонията е разположена между двете сервизни части на модула Това е конструкция с форма на призма, чиято основа е правилен осмоъгълник със страна 39,35 м, чиято най-голяма височина е 95 м, а дължината на околните ръбове е 41.422 м. Ще бъдат построени осем петнадесететажни блока, разположени около парка който се намира в центъра на жилищна част на модула. Осемте блока са сътавени от общо 360 апартамента, на всеки етаж ще има по 3 апартамента. Размерите на един апартамент са 12м на 8,28 м

Фиг. 11. Зоните на Колонията или 99,41м2, което е равно приблизително на един неголям апартамент на Земята.. Конструкцията на жилищната част на модула е изработена от пръти, преплетени в мрежа. Прътите са изработени от флурен. Това е материал, чиято молекула е сформирана от карбонови атоми, подредени в сфера. Точното наименувание на фигурата, която атомите образуват е Icosahedral. Физичните свойства на флурена биват невероятни спрямо неговата маса. Понеже е изработен от въглерод той е исключително лек материал. Заради формата на молекулата му той е 7 пъти по-здрав от стоманата. Тези му свойства го правят перфектен за изграждането на всяка конструкция.

www.nauka.bg

37

БГ НАУКА

Животоподдържащи системи В модула ще са разположени системи за поддържане на чистотата на въздуха и водата. Водата, която е за нуждите на колонистите е складирана в два контейнера всеки от които с вместимост 305 356,23 литра. Единият е с чиста вода и е разположен в горната сервизна част, а вторият е с използваната вода. Той е разположен в долната сервизна част, където е и системата за пречистване на водата. Използваната вода след пречистването се изпомпва до горният резервоар с чиста вода, за да може да бъде използвана отново. Вентилацията е важен процез за доставяне на свеж въздух до колонистите. Огромни резервоари със спирулина и хлорела ще се грижи за пречистването на въздуха. От психологическа гледна точка за колонистите е важно наличието на разнообразие в средата на живот. С цел психологическа и физическа отмора и от естетическа гледна точка колониалистите ще имат модул парк. От психологическа гледна точка за колонистите е важно наличието на разнообразие в средата на живот. С цел психологическа и физическа отмора и от естетическа гледна точка ние смятаме да разполагаме с модул воден свят. Построявайки огромен мо-

38 Българска наука, лято 2015 г.

дул с аквариуми обитавани от водни представители ние бихме могли да го използваме веднъж като атракцион и веднъж като развъдник на храна за нашите колониалисти. От огромно значение е наличието на място за спорт на нашата колония. Физическите упражнения са чудесен начин за релаксация и почивка от стреса. Също така тренирането на вид спорт има голямо психологическо значение. Имайки в предвид тези факти присъствието на модул със спортни функции е задължително.. В бъдеще Колонията ще трябва да може да се променя заедно с нуждите на хората. Фиг. 12. Вергил и Димитър създават дизайна на Колонията

Фиг. 13. Рисунка на вътрешната част на Колонията от Ивелина Христова Чрез надстрояване на средната част и добавяне на допълнителни модули, Колонията ще може да бъде разширена до Колония с 400 модула и в нея ще могат да живеят 100 000 души. При максимално използване на пространството, тази цифра може да нарастне на 240 000 души. При разрастването на колонията при построяването на сервизните тунели със средната част (свръзките), през модул се измества мястото на свързване с торуса. Така се образуват четири спирали. Тъй като

върху сервизните тунели има разположени слънчеви панели, четирите спирали играят ролята на капак с панели. Имайки предвид човешкият фактор при разрастването може да се говори за три аспекта на развитие – психологически, обществен и политически. От психологическа гледна точка нарастването на броя на населението ще дава възможност за по-задълбочени социални връзки и духовно развитие. Разнообразието от хора, би била благоприятна за психиката на колониа-

www.nauka.bg

39

БГ НАУКА

Фиг. 14. Бъдещо развитие на Колонията листите. Ще се постигне разнообразна среда напомняща тази на Земята. От социална гледна точка би трябвало да се наблюдават проблеми, свързани с нарастването на популацията на даден раион. Ще бъде необходимо да се преразгледат старите и да се създадат нови професии. От политическа гледна точка колониалистите реално не са граждани на нито една от държавите на Земята. Първото поколение колониалисти биха носили националностите на родните си места и биха гледали на колонията като на работно

40 Българска наука, лято 2015 г.

място. За следващите поколения Колонията се превръща в дом. Това ще бъде мястото, където ще отраснат и живеят техните деца и внуци. Първото поколение и поколенията след него, при изпращането на първите колонисти те ще подписват трудов договор, според който по време на престоят им на колонията се запазват гражданските им права, те ще имат свободата да се върнат на Земята при собствено желание. Този изключително интересен проект младежите завършват така: „От векове хората търсят своето място в заобикалящия ни свят и във Вселената. Човек винаги е гледал в небето с увереността, че някой ден този безкрай ще му принадлежи, ще бъде негов дом. Време е да напуснем нашата планета и да започнем да живеем в пространството около нас, да превърнем това пространство в наш дом. Колонизацията на космоса е процес, който ще осмисли човешкото съществуване в близко време. Живеейки и работейки в пространството между планетите в Слънчевата система ние ще се научим да оцеляваме и да се подготвим за още по-голямо приключение – разселване в Галактиката и усвояване на междугалактичното пространство. ”

Автор: проф. Николай Витанов

Белите хроники на Витанов Академик Стойчо Панчев Статия от брой 72 на сп. “Българска наука”

На другия бряг на Дунав в Буда- мизерия, а това, което се самонарича пеща елит, служи вярно на поредния чужд господар. Та с такъв елит нищо чудзвестно е, че често пътувам в но границите на държавата да се свият чужбина. И често ви разказ- и още. Но все пак, мисля си, има малвам за пътуванията си. И тази ко на брой хора, които носят в себе си поредица от разкази ще започне така. духа на ония, старите българи, дето И тъй, седях на една пейка на брега на показали на армиите на Карл Велики Дунава в Будапеща пред старата сгра- и на Никифор къде зимуват раците (а да на университета Корвинус, който на главата Никифорова и нещо друпък е до моста на Сиси – прочутата го). И си мисля, че е добре да напиша австро-унгарска императрица. Седя две поредици от хроники – бели хроси и гледам другия бряг на реката, къ- ники за светлата памет на част от тези дето казват, че сто и повече години е хора, които градяха и пазиха науката в била българската граница. И си мисля България. И черни хроники – за позощо за българи са били ония по Кру- ра на онези – другите, които доведоха мовото време и малко след това и що държавата и науката до това състояза българи има днес. Пред мене бавно ние. Ще започна с белите хроники и плуват корабчета с туристи, а покрай ще ви разкажа за хората, с които съм мен спокойно се разхождат гражда- работил, с които сме се борили за оцените на големия и красив град. А аз ляването и развитието на българската си седя и си мисля. Мисля си, че бъл- наука и които вече ги няма. Те отидоха гарите са били силни, когато ханове- в един по-добър свят, а пък аз считам те им са живеели сред народа и са се за важно споменът за тях да остане. грижели за него. Тогава и българска- И можете да сте сигурни, че ще намета граница е минавала посред днешна ря добри думи за всеки, с когото сме Унгария. После болярите са се изпо- работили за развитието, популяризакрили по крепости, по хълмове и вър- цията и опазването на науката в Бълхове, а народът е трябвало да им рабо- гария. Нека, когато нас вече ни няма, ти ангария по 300 дни в годината. И бъдните поколения да знаят и доброграниците на България тръгнали на то, и лошото, и грозното. Нека да знаюгоизток. Та лека-полека стигаме до ят кой какво е правил и кой за какво наши дни, където народът пак тъне в се е борил. Нека да знаят истинските

И

www.nauka.bg

41

БГ НАУКА

дела и фалшивите думи, достойните постъпки и лицемерието. Пък нека да ни съдят както намерят за добре. Тъжни размишления в църковния ъгъл по време на едно поклонение В края на август 2014 година почина академик Стойчо Панчев. Отиде си големият радетел за развитието на нелинейната динамика и теорията на хаоса в България. Човекът, допринесъл много тези идеи да пуснат корени у нас.

Фиг. 1. Нека така го запомнят бъдещите поколения Не обичам много да ходя по поклонения и погребения, макар и да знам, че с годините това ще се промени. Но на това поклонение в църквата „Свети седмочисленици” отидох. И докато църковната служба течеше, си мислех. Мислех си, че мрежата от съратници е

42 Българска наука, лято 2015 г.

в основата на доста неща на този свят. И че позициите в тази мрежа се увеличават или намаляват, опразват се и отново се запълват. И от уменията на текущия състав на мрежата зависи дали тя ще се разраства или ще се свива. Службата свърши. Наредих се на опашката за поклонение. Простих се с академик Панчев и като излизах от църквата се запитах – това ли е то? Така ли свършва всичко? Нима всичките усилия и стремежи свършват във вечната тишина? Не, повторих си, всичко зависи от мрежата от съратници, която човек оставя след себе си. И от качеството на членовете на тази мрежа. И ако те са качествени, делото на мрежата е като храм. Един камък пада и друг идва на мястото му. Тъй камъните си отиват, а храмът стои. И в реда на тези мисли, през главата ми мина и мисълта, че академик Панчев не си е отишъл съвсем. Като професор по механика, нека ви го обясня механистично. Ако аз съм като едно топче, движещо се из гигантското житейско пространство, имащо много измерения, взаимодействието ми с другите хора променя повече или помалко траекторията ми из това пространство. Иначе казано, различните хора ми влияят повече или по-малко по пътя ми през живота. И това вли-

Брой 80, лято 2015

яние е частичка от тях, която остава при мен, докато съм жив. И се предава по-нататък чрез моето влияние върху житейските траектории на други хора. От тази гледна точка, влиянието на академик Панчев върху мен бе доста силно, а житейската ми траектория с неговите съвети и със съветите на неговите познати успешно избягваше областите, съдържащи прекалени неприятности. Сигурен съм, че така е било не само с мен, а и с много други хора. А сега нека ви разкажа историята на нашата съвместна работа. Година по година. Годината 1994-та Тогава, преди 20-на години, аз тръгнах по житейския път, по който щяхме да се запознаем със Стойчо Панчев. Срещали сме се и преди – по коридорите на факултета, в които аз учех като студент, а той преподаваше като професор. По едно време даже си мислех да отида на това, което днес се нарича магистратура в неговата катедра, но реших да отида на друго място. Големият началник в небето обаче е имал интересни планове за мен (и само той си знае какво още има да става) и аз съвсем неочаквано за мен започнах да се занимавам с механика на флуидите

в Германия. Това е интересна история и някой ден вероятно ще ви разкажа и за нея – как исках да отида на специализация при Херман Хакен – бащата на синергетиката, а попаднах при Фридрих Бусе – човекът, от когото научих основите и тънкостите на механиката на флуидите и на много още неща. Та, както и да е – в един прекрасен ден се озовах в Байройт (прекрасният малък град в Бавария, известен с провеждането на прочутия Вагнеров фестивал), където имаше силна група от професори по механика на флуидите и попаднах при научно най-силния от тях (наричан на шега китайският император заради многобройните му докторанти). И ето ме в кабинета на Буссе и той ми задава въпрос: – Прочетохте ли статиите, които Ви пратих? Дори и човек да е специалист по механика на флуидите, трудно чете статиите на Бусе. Като му свикне човек на стила, вижда, че статиите са много добре написани, но докато се учи, изпитва страшни трудности да повтори сметките. А аз едва знаех какво е уравнение на Навие-Стокс. Опитах се да прочета двете обзорни статии (писани от него, разбира се), които ми беше пратил, но безуспешно. Нищо не ми влизаше в главата (да, младежи, ка-

www.nauka.bg

43

БГ НАУКА

риерата на някои професори почва и така – не всички са гении още щом се родят). Та отговорът ми бе логичен: – Четох, но нищо не разбрах. Бусе се понамръщи. Вероятно си е помислил, че нищо няма да излезе от тоя специализант от Източна Европа. А може и да не си е помислил това, защото ми показа два листа. Единият беше избродиран целият с огромни уравнения, а на другия имаше само три и то не много дълги уравнения.

– Е, с какво искате да се занимавате докато сте тук?, – попита Бусе – с това (и посочи листа пълен с уравнения) или с това (и посочи другия лист). Аз се препотих. Умът ми трескаво започна да работи. „С тези огромни уравнения на единия лист определено няма да се справя за кратко време” – помислих си аз и това бе спасителна мисъл. Това бяха уравненията на теорията на динамото (теорията за генерация на земното магнитно поле), създадена и от Бусе и изискваща суперкомпютри, за да се получи някакво решение.

– Ами, искам да се занимавам с тези – казах аз и посочих листа с трите уравнения. Бусе се усмихна. Това бяха уравненията на вариационната теория на турбулентността – първата теория, която младият Бусе беше направил някога в САЩ. Казват, че първата лю-

44 Българска наука, лято 2015 г.

бов не се забравя. А и всички останали докторанти и специализанти се лепяха като мухи на мед за теорията на динамото. Та старецът се зарадва, че някой иска да се занимава с теория на турбулентността. И ето как започнах да се занимавам с механика на флуидите под ръководството на крупен германски учен. И пътищата ни със Стойчо Панчев неизбежно щяха да се пресекат. Годината 1996-та и запознанството ми със Стойчо Панчев През лятото на 1996-та година, след като бях натоварил местния компютър на фирмата Крей да смята поредните горни граници на топлопреноса през слой флуид, се прибрах в България. Обстановката не беше никак весела и Буссе се притесняваше за мен. Аз, все още млад и глупав (не бях почнал да се занимавам с математическа социална динамика), не обръщах толкова внимание на надигащата се у нас икономическа и социална буря. И реших да проуча кой се занимава с механика на флуидите в България. Нямах никаква представа за българската механика на флуидите, понеже изобщо не се интересувах от нея, преди да тръгна за Германия (защо и как тръгнах също е

Брой 80, лято 2015

интересна история, която ще ви разкажа някой друг път). Не знаех даже, че в България механиката на флуидите е част от математическите науки (което показва колко неориентиран може да е един млад човек). И като попитах този и онзи (все неспециалисти в областта на механиката на флуидите) всички в един глас ми казаха, че трябва да говоря със Стойчо Панчев, тогава още член-кореспондент на БАН. Речено-сторено. През един хубав летен ден тръгнах към кабинета му на четвъртия етаж в старата сграда на Физическия факултет на Софийския университет. На третия етаж на площадката пред катедрата по теоретична физика се сблъсках с един от асистентите, които някога ми водеха упражнения и който, както винаги, беше отнесен от вихъра на мислите си за проблемите на теоретичната физика. Асистентът едва не отнесе натрапника, дръзнал да мине покрай катедралата на чистата наука. След като не успя да го отнесе, асистентът го погледна презрително и продължи надолу по стъпалата. Не казвам как го изгледа натрапникът, който вече работеше на компютри, за които светилата на теорията беше само чувало, че съществуват. Но да не задълбаваме тук. Та натрапникът продължи нагоре към четвъртия етаж,

където се намираха не толкова богоизбрани катедри. Отидох в края на коридора, почуках на вратата и след като чух едно „да” – влязох. Посрещна ме един изненадан, но и любопитен поглед, който си задавеше въпрос от рода на „Кой ли е пък тоя?”. А аз, посмутен – все пак насреща ми стоеше член-кореспондент на БАН, започнах да се представям: – Добър ден, аз съм Николай Колев Витанов (винаги се представям с три имена, за да не ме бъркат с Николай Витанов Витанов) и в момента работя в областта на механиката на флуидите и по-специално в областта на теорията на турбулентността в Германия.

– В Германия ли? Къде в Германия?, – любопитството на Стойчо Панчев нарастна.

– Ами в Байройт, при професор Буссе, – отговорих аз.

– При Буссе!!!! – изненадата бе голяма. Но пък името на всеизвестния в средите на механиката на флуидите германски (и американски) професор веднага промени отношението към мене.

– Сядайте на диванчето и разказвайте с какво точно се занимавате в теорията на турбулентността в Германия – каза ми Стойчо Панчев и след десетина минути вече бяхме навлезли в дълбочи-

www.nauka.bg

45

БГ НАУКА

ните на турбулентността. Аз, разбира се, до този момент не знаех, че Стойчо Панчев е автор на много известна монография по приложение на случайни функции в теорията на турбулентността – фиг.2.

Фиг. 2. Прочутата монография на акад. Панчев за случайните функции и турбулентността, писана по време когато изследванията на турбулентността все още не бяха на мода (издадена на български 1965 г., преведена на руски 1967 г., на английски – 1971 г., на китайски – 1975 г.) Като си говорихме си мислих, че найнакрая има един човек в България, с когото мога да седна и да поговоря за това, което работя и той да ме разбере от първите няколко думи. След това професорът ми показа с гордост новата си книга „Теория на хаоса” – фиг.3.

46 Българска наука, лято 2015 г.

Фиг. 3. Една пионерска за България книга, писана по времето когато се запознахме с академик Панчев Не бях започнал още да се занимавам с проблемите на тази бързоразвиваща се теория, но се радвах, че имам сродна душа в родината ми, с която мога да споделям научните си търсения и постижения. Усещах, че и той се радва. Двете години престой при Буссе (тази жива библиотека) даваха резултат и в главата ми имаше достатъчно знания, че да обсъждам специализирани теми с несравнимо по-опитния от мен Стойчо Панчев.

Брой 80, лято 2015

И така, наговорихме се и се разделих- мобилът се снабдява с мощен двигаме, като си обещахме пак да се видим тел и с надпис на капака BMW (Busse на следващата година.

Mechanik Werke). Та с такъв тунинг и с такъв надпис на капака, за автомоГодини 1997-1998 билчето Витанов не бе трудно да намери пост-док и той бе в областта на Следващата година бе 1997 г. Бъл- нелинейния анализ на времеви регария се тресеше от социална неста- дове – област, тясно свързана с теобилност, аз бях все още при Буссе и се рията на хаоса. Това предполагаше, замислях за бъдещето си. Стойчо Пан- че научните ни траектории със Стойчев бе избран за академик и когато се чо Панчев щяха да се сближат още. срещнахме отново (пак през лятото) аз го поздравих, а той ме попита как вър- Популационната динамика и вят нещата и какво мисля да правя по- идеята за първата книга: 1999натам. Бях раздвоен – от една страна 2004 обичах България, но от друга, условията за научна работа за младите хора, За мен 1999-та бе година на големи като мен, се влошаваха непрекъснато и промени. Прекрасното време за набиприятели и колеги един през друг и не- ране на опит в групата на Буссе свърпрекъснато ме съветваха да не се връ- ши. Бях малко тъжен, но мястото къщам или поне да не се връщам в Бълга- дето попаднах – един от институтите рия в този момент. Академикът не ми на могъщото Макс-Планк общество за каза такова нещо, но пък надълго и на- развитие на науката в Германия, мношироко обсъждахме, че има възмож- го ми допадна. Допадна ми, защото ности за пост-докторски изследвания бях в младежки колектив, ръководен на запад и че аз все още съм млад и е от малко по-възрастния от мен и тодобре да повиша квалификацията си. гава в началото на възхода си Холгер На следващата година защитих док- Канц (днес известен като първи автор торат в Германия при Буссе (и както на класическата книга по нелинеен се шегуваха колегите: ако всеки док- анализ на времеви редове). Та книгаторант или специализант на Буссе се та тъкмо бе излязла, славата на Канц разглежда като автомобил, то след беше започнала да нараства, но все защитата на докторат при него, авто- още около него нямаше много докто-

www.nauka.bg

47

БГ НАУКА

ранти и пост-докторанти и малкото хора, които бяхме в неговата група, спокойно можехме да обсъждаме научната проблематика с часове с него (нещо, което днес вече е невъзможно и това е част от бремето на научната слава – човек не може да отделя толкова време на хората, които обучава, както по време на по-младите си години). Та, всички се бяхме засилили да прилагаме методите на нелинейния анализ на времеви редове към различни системи под мъдрото ръководство на Канц и с бащинските наставления на неговия учител – прочутия Петер Грасбергер. На мен ми беше интересна популационната динамика и особено динамиката на човешките популации и затова полека започнах да насочвам научните си интереси в тази посока, като при това доразвивах идеите си в областта на вариационната теория на турбулентността. Беше славно време, когато от мен не се искаше нищо друго, освен да напредна бързо в областите на науката, с които се занимавах. И понеже съм бил свидетел на това колко ефективно се развива един българин, който има добри условия за работа, днес (както ви е известно) непрекъснато споря и хокам домораслите „специалисти”, които си мислят, че като държат заплатите ни-

48 Българска наука, лято 2015 г.

ски и условията за работа мизерни, ще постигнат нещо. Маймуни с трици не се ловят, а наука без пари и с гонения на учените не се прави. Тъй ме учеше големият организатор на германската наука професор Петер Фулде. Но кой е той, как се запознах с него и какво влияние върху мен имаха и имат разговорите с него за ефективната организация на науката – ще ви разкажа друг път. Сега – обратно към популационната динамика. Статиите ми се приемаха една след друга, а опитът ми растеше. В края на 2001 година се завърнах в България. Някои и до днес смятат това за грешка, тъй като лесно можех да избягам и аз в Америка и да си клатя краката в някой калифорнийски или чикагски университет (неслучайно ви споменавам точно за тези университети) до пенсия. И пак историята тук е интересна и пак ще ви я разкажа по-натам. Но нека не се отклонявам – около 2003 година в главата ми започна да се оформя идея да се напише нещо за динамиката на човешките популации. Още повече че вече активно работихме с жена ми по тези проблеми, а тя защити и докторска дисертация в областта на моделирането на динамиката на взаимодействащи си популации. Поддържах тясна връзка с академик Панчев и той беше

Брой 80, лято 2015

третият човек в този малък колектив. Най-напред се спряхме на идеята да напишем една статия, но бързо се отказахме. Причината беше, че провалите в областта на науката в България продължаваха един след друг, аз пишех колкото се може по-популярно и описвах, че на запад така не се прави, но никой не слушаше. Неолибералните и либертарианските идиотии се внедряваха една след друга у нас и резултатите бяха от плачевни по-плачевни. Но както е казал народа – луд умора няма. Та, в обстановката на непогрешима лудост в управлението на българската наука, ние стигнахме до извода, че една статия ще мине и ще замине, без да остави някаква следа. Друг подход беше нужен тука. Защото демографската криза чукаше на вратата (а днес вече е факт), а етническият състав на населението и миграционните потоци от и към една държава хич не са тъй маловажни, колкото идеологическите чукове на поредния голям брат набиваха в чугунените глави на голяма част от по-първите хора у нас. Въпросът опираше и до националната сигурност, където нашите компетенции не бяха никак големи. Накратко – имахме нужда от съвет. В такива моменти важно значение имат опита и връзките на по-възрастните колеги,

които могат да помогнат траекторията в огромното житейско пространство да се насочи към правилната област. Академик Панчев познаваше нужния човек. И един ден във фоайето на днешната централна администрация на БАН, където е кафето можеше да се види следната гледка – нашият авторски колектив с доста материали по популационна динамика и относително неориентиран какво да ги прави и един симпатичен човек, който можеше да ни даде съвет – генерал Стоян Андреев. Срещата продължи доста повече от времето за едно кафе. Генералът ни изслуша, помисли и каза: – Знаете ли какво, вземете и напишете една книга за популационната динамика и националната сигурност. Нещата, които сте направили, са много хубави. Може би сега няма да им се обърне много внимание, но след десетина години, когато миграционният натиск към българските граници се засили и хората по върховете на държавата започнат да се чудят, как да се оправят, ще има книга, която може да им свърши работа. Какво да кажа днес – пророчески думи на стария генерал. Точно след 10 години, когато потокът от имигранти по южните ни граници силно нарастна вследствие на войната

www.nauka.bg

49

БГ НАУКА

в Сирия, ние имахме какво да предложим на тези, които трябваше да се справят със ситуацията – фиг. 4. И важна роля за този успех изигра академик Панчев, който ни осигури съвет от точния човек в точното време.

Фиг. 4. Първата съвместна книга с академик Панчев Оттам нататък нещата тръгнаха бързо и малката книжка (първата от трите ми съвместни книги с академик Панчев) се появи през 2005 година. Както бе предрекъл генерал Андреев, не й бе обърнато много внимание. Даже изследванията бяха наречени и оценени като безперспективни на един специализиран форум. Но времето тикта-

50 Българска наука, лято 2015 г.

каше в наша полза и днес никой вече не се съмнява, че тези изследвания са ценни, а някои от другите, които бяха тогава възвеличени за много ценни, всъщност не са. Но и това е една интересна история – как изследванията на Витанов едно подир друго бяха обявявани за безперспективни у нас, как чужденците ги намираха за много перспективни и как след време книгите на Витанов бяха налични и намирани за много ценни (когато ножът опираше у кокала), пък парите за подкрепа на научните изследвания с милиони отиваха на други места. Но това си има и добри страни – днес държавата не може да каже, че съм й пилял парите. Нищо не съм пилял поради една проста причина. Никога не съм ръководил национални проекти, че да пилея пари. Всъщност не е съвсем вярно – ръководих един – за 7500 лева за 3 години и за него колективът получи първа награда на МОН за високи научни постижения. Но за смешките с отхвърлените ми национални проекти ще ви разкажа също някои друг път. Весело казано – ще е добре потомците да ги изровят тези проекти и рецензиите към тях и да вдигнат един паметник на съответните рецензенти. Там нейде до паметника на Иван Вазов. Та да се види какви рецензенти е ражда-

Брой 80, лято 2015

ла и продължава да ражда българска майка юнашка. Сега, обаче, нека се върнем към нелинейната динамика и нейните проявления в обществото. Социалната динамика без формули: 2005-2009 година Окуражени от появата на първата ни книга, тримата автори започнахме да мислим в каква насока да продължим изследванията. Тук с академик Панчев бързо стигнахме до извода, че трябва да приложим методите на нелинейната динамика, теорията на хаоса и нелинейния анализ на времеви редове за анализ на обществени процеси. Темата набираше популярност в развитите западни държави и ние решихме, че и в България трябва да се направи нещо по въпроса. И че трябва да се опитаме да запознаем българските учени – социолози, политолози, историци, балканисти и други с модерните математически методи, из-

ползвани в западната наука за анализ на обществени структури и системи. И отново бяхме изправени пред проблем – първоначалните реакции на социолозите и политолозите, с които се срещахме, не бяха добри. По непонятни (тогава) за нас причини, математиката ги дразнеше. Те бързо издигаха защитни стени и не допускаха особено дълбоки дискусии за приложенията на математиката в науките за обществото. Всяко нещо, което излизаше извън рамките на елементарната статистика, като че ли ги плашеше. Писането на книгата напредваше, но с това се увеличаваше и усещането, че тази книга ще бъде неразбрана и няма да е от полза за тези, за които бе предназначена. Имахме нужда от съвет от човек, дълбоко запознат със социологията и другите науки за обществото. Който отново да насочи траекторията на нашия малък и сплотен авторски колектив в правилната област на житейското пространство.

БГ Наука е електронно издание, за да може всеки българин по света да има достъп до него.

БГ Наука е безплатно, защото знанието трябва да достига до всеки.

www.nauka.bg

www.nauka.bg

51

БГ НАУКА

И тук отново на преден план излязоха опитът и познанствата на академик Панчев. Той познаваше правилния човек. Понякога стават чудеса. Човек е чел, чел неща от някаква област и те са му в главата, но неподредени. И ето след един или няколко разговора с компетентен събеседник и изведнъж хаосът в главата се подрежда в монолитна структура. Такова чудо се случи и с мен. Как стана ли? Ами ето как. През една майска сутрин (след като закъснях за срещата в кафето на сградата на Централната администрация на БАН, защото тролеят попадна в задръстване покрай Ректората на Софийския университет) се запознах с вълшебника, който бързо подреди хаотичните ми представи за обществените науки и съществено допринесе, аз – човекът от естествените науки, да почна да разбирам учените от областта на науките за човека и обществото. Та благодарение на академик Панчев тогава аз се срещнах с член-кореспондента на БАН Стоян Михайлов, който бе дошъл в София специално за да ни даде съвет (младежта днес едва ли се сеща за този човек, който живее скромно на север от София, но по-възрастните вероятно дори леко са подскочили – да, да, за онзи същия Стоян Михайлов става дума). Съветите на този човек и

52 Българска наука, лято 2015 г.

тогава и днес определям за по-ценни от злато. Първото, което ни каза, е , че в книгата не трябва да има формули (и така заглавието на книгата стана Социална динамика без формули) – фиг. 5.

Фиг. 5. Социална динамика без формули – втората ни съвместна книга с акад. Стойчо Панчев След което ни обясни някои неща за социологията и социолозите – съвети, които ни помогнаха да опознаем подобре начина им на работа и стила им на мислене. След края на разговора аз бях доста замислен. Стоян Михайлов тактично ми каза, че не бива да навлизам в света на социологията, тъпчейки

Брой 80, лято 2015

с прусашки математически ботуши. Той ми даде съвета, че при сложните социални системи количествените анализи трябва да вървят ръка за ръка с качествените. И други съвети ми даде. Та, обмяната на мнения бе много полезна за нашия авторски колектив. Опитът и познанствата на академик Панчев и съветите на член-кореспондент Михайлов насочиха усилията ни в правилната посока. Книгата излезе и не бе приета като нахлуване от страна на математици в света на социолозите. Това бе доста важно за една бъдеща съвместна работа с представители на науките за човека и обществото. А книгата и днес е интересна. Ако я зачетете, ще видите, че там се предсказва края на мултикултито (фалшива теория, яростно пропагандирана доскоро на запад, докато самите елити на западните държави не видяха, че концепцията не работи, защото води до появата на малцинства, които никак не искат да се интегрират, както им се иска на наивниците, автори на концепцията за мултикултито. Но тези наивници никак не познават механизмите на разширяване на ислямската държава от 7-ми век, където мултикултито е използвано по съвсем друг начин). Още, в книгата се предсказва и че Турция трудно ще влезе в Европейския

съюз и вместо това може да се опита да възроди положението си от османските времена. И други неща се предсказват. И то представени така, че да не се използват формули (или пък да не се виждат формулите, стоящи зад разсъжденията). Някои среди посрещнаха критиката над неолиберализма и либертарианството с насмешка, но настъпилата световна икономическа криза бързо превърна насмешливите приказки в жалко пелтечене, че видите ли либералните идеи пак щели да се възродят. Е, ще се възродят, що да не се възродят, след като неокейнсианските спасителни планове отново смениха памперса на закъсалите елити. Старите неолиберални и либертариански песни отново почват да се пеят на нов глас и нека да предскажа, че това пак ще доведе до криза и това ще бъде третият път, когато памперсът на елитите ще трябва да бъде сменян. Натъртвам на думата трети, пък вие си мислете за народната поговорка: „Веднъж стомна за вода (голямата депресия 1929-1933), два пъти стомна за вода (голямата криза 2008-2011...?) и накрая ...” Всъщност както съм подчертавал, истинският либерализъм не е това, което ви пърпорят последователите на Хайек (тия с постните пици) или на Милтън Фридмън (тия с дър-

www.nauka.bg

53

БГ НАУКА

жавата нощен пазач). Ще питате – а какво е истински либерализъм? Ами де да знам! Но защо ли ми се струва, че Кейнс е бил член на камарата на лордовете и член на Либералната партия. Спомнете си го това, като почнат да ви менторстват, че Кейнс бил едва ли не комунист. От мене да знаете – между Кейнс и комунизма има огромно идеологическо пространство, заето от „Капиталът” на един друг титан на икономическата мисъл. Всъщност, като гледате направленията в икономиката – имаме марксистко такова и кейнсианско такова. Хайекизъм и фридманизъм няма. Хайек и Фридман са скрити в направление под друго име. Но нека да ги оставим в сянката на Адам Смит (който, за техен срам, не е и професор по икономика). И толкоз по въпроса.

на точни решения на резервоара от нелинейни частни диференциални уравнения, който ни предлага механиката на флуидите, с академик Панчев и член-кореспондент Стефан Радев решихме да напишем една книга, каквато трябва да има във всяка уважаваща себе си национална наука (и още повече в наука в страна-член на Европейския съюз): книга за неустойчивостите, хаоса и турбулентността в механиката на флуидите – фиг. 6.

Неустойчивости, хаос и турбулентност: 2010-2012 След като написахме социалната динамика без формули, очевидната следваща стъпка беше да напишем нещо за социалната динамика с формули. Този естествен път обаче бе прекъснат, защото и тримата съавтори се Фиг. 6. Третата ми книга с академик вдълбочихме в механиката на флуи- Стойчо Панчев дите. И докато с госпожа Димитрова разработвахме методи за намиране Член-кореспондент Радев се захвана с неустойчивостите, академик Панчев

54 Българска наука, лято 2015 г.

Брой 80, лято 2015

– с хаоса, а моя милост – с турбулентността. От всички нас пръв бе готов с ръкописа академик Панчев. Писането му се удаваше, а големият му опит позволяваше да пише още по-бързо. И така, най-възрастният изпревари нас по-младите и като се виждахме, весело ни хокаше, че не напредваме с нужните темпове. Книгата излезе през 2012 г. и ако искате да видите на едно място нелинейното уравнение на Шрьодингер, уравненията на Лоренц и тези на вариационната теория на турбулентността плюс поглед върху турбулентността от кулата на Лагранжевия подход в механиката на флуидите – всичко това ще намерите в тази неголяма по обем книга. Писана в славните времена, когато в България имаше трима човека, способни да напишат нещо такова. Дано и занапред да има такива времена. Но ще кажете: аха, щом

повдигаш въпроса, драги ни Витанов, значи се съмняваш. Пък аз няма да отговоря нищо и ще ви оставя да гадаете. Краят на тази хроника От 2013 година здравословното състояние на академик Панчев започна да се влошава. Като човек, свикнал да наблюдава, наблюдавах с нарастваща тревога как този човек, който допреди година-две играеше тенис, започна да отпада. Това ме накара да се замисля доста за живота и здравето, пък и за смисъла на живота. След написването на книгата за неустойчивостите, хаоса и турбулентността, отново се върнахме към идеята за книга за социалната динамика с формули или за изложение на съвременните математически методи, които се използват за изследване (и сега внимание – предсказване и контрол) на сложни социални сис-

www.nauka.bg

55

БГ НАУКА

теми. Започнахме първите разговори, даже започнахме обсъждане какво да се съдържа в книгата. И тогава академик Панчев си отиде от този свят. Та така драги ми читатели днес и читатели от бъдещето. Това бе хрониката на една продължителна съвместна работа с един благ възрастен човек с разностранни интереси – фиг. 7, който вече го няма.

Мисля, че ви показах, че той не си е отишъл съвсем. И сега, като пиша тези редове, частичка от него е с мен. И понеже стигнахте дотук в четенето на хрониката, частичка от него ще бъде и с вас. Академик Панчев бе един от хората, допринесли много за развитието и насочването в правилна посока на еволюцията на големи части от българската наука – с водените лекции, с няколкото учебника написани от него, с многото научни и научно популярни статии… фиг. 8.

Фиг. 7. Спомени от временаФиг. 8. Една от книгите на акад. та когато младият СтойСтойчо Панчев, допринесла много за чо Панчев изследва океаните обучаването на кадри и за развитието на българската метеорология

56 Българска наука, лято 2015 г.

Брой 80, лято 2015

Аз се прекланям пред светлата му памет и ще продължа по пътя, по който заедно вървяхме две десетилетия. И помня добре, че камъните може и да падат, но други трябва да ги заместват, защото храмът трябва да стои. На което започвам да уча и вас, по-младите.

Фиг. 9. И нека роденият по-късно, като гледа този храм, да си спомня за оногова, който го е направил

www.nauka.bg

57

Автор: проф. Николай Витанов

Белите хроники на Витанов Георги Василев и Иван Иванов Статия от брой 76 на сп. “Българска наука”

Д

нес ще ви върна далеч-далеч назад във времето – в края на 70те и началото на 80-те години на миналия век. Поводът да направя това бе вниманието, което най-после и заслужено бе обърнато на Теодоси Теодосиев – един 70-годишен учител по физика от град Казанлък, подготвящ десетилетия наред ученици олимпийци по физика, които се представят прекрасно на национални и международни олимпиади и след това отлитат да учат в развитите западни държави. Няма да се отклонявам сега в приказки за качеството на националния елит или пък защо този елит чак сега се сети да почете Теодоси. Повярвайте ми – интересни неща мога да ви разкажа тук, защото познавам както елита, така и Теодоси. Откъде го познавам ли? Ами през лятото на 1980 г. в Мъглиж, където той организираше школи по физика за ученици, един осмокласник му даде книга със задачи по механика, писана от учителя по физика на този осмокласник. Откъде знам ли? Просто е – осмокласникът бях аз. А днешният ми разказ е за човека, написал онази книга и за още един човек, който ме научи на основите на математиката. И понеже българския елит няма да се сети да почете тези хора,

58 Българска наука, лято 2015 г.

които тихо работиха, за да има България днес (все още) качествени учени, нека да ги почета аз с долните няколко реда. А разказът ще бъде интересен – ще разберете какво общо имат физиката и математиката с Мане Гаринча и счупените керемиди на един покрив и как един младеж трябваше да избира между пианото и курсовете по немски, пък той избра… математиката и физиката. И така, да започваме. Щастливото десетилетие 70-те години на миналия век бяха щастливо време – може би защото тогава бях дете. Играехме си спокойно до мрак по улиците, по които не се виждаха бедняци, ровещи по кофите за боклук или пък гангстери с огромни черни мерцедеси и бе-ем-вета. То и мерцедеси и бе-ем-вета много нямаше. В Съветския съюз другарят Косигин прилагаше принципите на стопанската сметка в икономиката и икономиката растеше. Но му видяха сметката другарите Суслов, който считаше стопанската сметка за предателство към идеите на социализма и комунизма и другарят Байбаков – шеф на държавния планов комитет, чието тегло намаляваше, тъй като стопанската сметка намаляваше нуждата от

БГ НАУКА

централизирано държавно планиране. Та подхванаха те подмолна борба и подмолната борба завърши с това, че другарят Брежнев махна Косигин от министър-председателския пост. И реформите в Съветския съюз замряха. По същото време – по на юг, другарят Мао тъкмо бе починал и изгряваше звездата на другарят Дън, който подхождаше към икономиката прагматично, а не толкова идеологически ориентирано. Като го нямаше Мао, на другаря Дън горе-долу нямаше кой да му пречи. И реформите в Китай тръгнаха. Това ви го разправям днес, но тогава бях 10-годишен хлапак и понятие си нямах от тези неща. Е, гледах по телевизията Брежнев и Никсън, после Брежнев и Форд, но понятие си нямах, защо тези дядовци са тъй важни, че да ги показват по телевизията. То и телевизия много нямаше. Та време имахме много за игри, че и за други неща. Аз обичах да чета книги. И ги заобичах по следния начин. Бяхме в първи клас и тъкмо се бяхме научили да четем. Учителката ни заведе в най-близката до училището обществена библиотека, която беше до градската баня (става дума за град Велико Търново, където пишещият тези редове господин Витанов се бе родил не много години преди

описваните събития). Та записахме се ние за читатели и тръгнахме да си избираме книжки. Аз се спрях на… комиксите и си взех един комикс за прабългарите и за хан Аспарух. Картинките бяха интересни и бързо усвоих четенето, за да разбирам и текста под тъй интересните картинки. И оттогава редовно посещавах тази библиотека (докато я закриха 5-6 години след това). След като привърших с комиксите, минах на другите книги с картинки. Имаше едни за планетите, които ми бяха много интересни. Понеже бяха на руски, а ние учехме руски в училище, много бързо усвоих и този език. И така, днес с носталгия си спомням онези лета, в които си седях на дървената тераса на къщата и си четях книжките и нямах грижа за нищо. Имахме етаж от къща в старата част на Велико Търново и той имаше чардак, толкова голям, че с приятелите играехме футбол на него. Щастливи времена…. Ставаха и неща, които и днес ме карат да се смея с пълен глас. Тогава пишехме с писалки. Представа си нямате, съвременни младежи, какви петна може да произведе една писалка върху един не особено качествено направен лист от тогавашна тетрадка! Но не затова се смея, въпреки че моите петна хич не отстъпваха на петната

www.nauka.bg

59

Брой 80, лято 2015

на другите малчугани, а девойчетата ужасно ни се присмиваха. Един ден баща ми донесе в къщи една химикалка и ми я подари. Химикалка като химикалка – съвсем обикновена. Но тогава – в началото на 70-те години на миналия век химикалките бяха ново американско изобретение, свързано с космическите полети до Луната (нали знаете – тогава американците похарчили 14 милиона долара да изобретят нещо, с което да се пише в космоса и изобретили химикалката. Руснаците пък похарчили 0 долара, защото се сетили, че в космоса може да се пише и с молив). Та ето ме в училище – пиша с химикалката и няма петна. Девойчетата се чудят какво става. Учителката и тя се чуди и се нервира. Дойде при мене и попита: – Какво е това?

– Химикалка, – отговарям аз – американско изобретение. Баща ми я подари и каза, че мога да пиша, без да правя петна от мастило. Леле, мале – американско изобретение в началото на 70-те години. Класовият враг протяга хищните си ръце към невинната детска душа, а! Тази забежка веднага трябваше да се излекува!

– Дай си бележника – намръщено казва учителката. И пише забележка –

60 Българска наука, лято 2015 г.

„Пише с химикалка в клас”. И ми казва: – А с баща ти ще си поговорим на родителската среща. Та така, вдигна ли ви се настроението? Бележника си го пазя и ще го предавам на следващите поколения, за да се знае как от техническия прогрес човек може и да пострада, ако вземе да го каращиса с идеология. Тъй, лека-полека стигнах до 4-ти клас (има много какво да разказвам, но друг път). И вкъщи започна да се обсъжда бъдещото ми развитие. Майка ми искаше да уча езици и да свиря на пиано и на … виолончело. Баща ми искаше да ставам инженер, тоест трябваше да съм добре с математиката. Мене никой не ме питаше какво искам, а аз исках да стана… футболист. И минаваме към следващата глава на нашата история. Финтът на Гаринча, външният фалц на Пушкаш и обединените армии на баща ми и майка ми срещу футболните ми мераци. И тъй, реших аз да ставам футболист. В спортното училище във Велико Търново щеше да има футболна паралелка и всички момчета се подготвяха да се явяват на изпитите, къде със съгласието на родителите си, къде без него. Нали помните прочутия отбор от све-

БГ НАУКА

товното в САЩ през 1994 г. е половината от този отбор беше от тази паралелка. Но аз нямаше да съм там. А нещата не вървяха зле. Понеже бях слабичко дете, реших, че трябва да имам предимства в опита и мисленето, за да се справя с конкуренцията. Най-напред се научих да ритам с левия крак. До хотел „Етър” имаше едно игрище с червени кортове – играеше се хандбал и тенис, а дечурлигата всеки ден (освен през зимата) играехме футбол. Ама всеки ден поне по 1 час преди училище (ако сме втора смяна) или след училище (ако сме първа смяна). Нямаше мобилни телефони и никой не те търси. Играеш си, докато другарят Глад не вземе връх и те насочи към къщи. Та, способността да ритам с двата крака ми даде предимства пред местните малчугани. Но с тревога наблюдавах, че имаше и по-добри от мене. Тогава световен шампион бе още Бразилия и всичките малчугани бяха Пелета – имитираха този велик бразилски футболист, който беше як в краката и тичаше много бързо. Е, аз не бях як в краката и не тичах много бързо. Това, че можех да ритам топката добре и с двата крака не ми даваше особено предимство пред по-яките и по-бързи от мен Пелета. Трябваше да им противопоставя нещо. И се заро-

вих в книгите. А в една от тях открих, каквото ми трябваше – Мане Гаринча. Аз не помня Гаринча. Сега, след 40-на години, вече съм гледал брилянтните изпълнения на този велик футболист. Някога обаче имах само една книга, в която бе описан прочутият му финт. Научих го и започнах да го прилагам. Отначало не ми се получаваше. После прочетох, че краката на Гаринча не били еднакво дълги и затова правел финта толкова добре. И по време на мач и аз започнах да си представям, че краката ми не са еднакво дълги. И финтът започна да се получава! Пелетата започнаха да имат проблеми. Докато се усетеха да реагират, аз вече бях минал покрай тях. Топката също. Но те започнаха да ме ритат отзад (това българинът е интересно същество, особено ако успееш да го финтираш както трябва). Но пък това ме научи да подавам топката. Имах и още един проблем – завършващият удар. Отначало бях много неточен и нямаше никаква полза, че владеех финта на Гаринча (и не казвах на никого за това, защото всички ми бяха конкуренция). За да реша проблема, пак се зарових в книгите за футбола. И прочетох за Ференц Пушкаш и знаменитите му удари с външен фалц, които изненадвали вратарите. Така си беше. Пелетата се

www.nauka.bg

61

Брой 80, лято 2015

мъчеха да докарат бразилския падащ лист при изпълнението на преки свободни удари и по други поводи и все не им се получаваше. Плътният външен фалц обаче, особено с левия крак, вършеше прекрасна работа. Скоро нямах проблеми с точността на удара. И бях готов за приемните изпити. Питате се къде са Георги Василев и Иван Иванов? Спокойно, ще стигнем и до тях. Нека видим, как съдбата ме запрати към математиката и физиката. И тъй денят на изпита дойде. Събрахме се малчуганите кандидати на стадион „Ивайло”. В началото бе изпитът по физическа подготовка. Стиснах зъби. Пелетата бяха по-яки от мене, но и моите резултати не бяха за изхвърляне. И тъй, не изпаднах при това пресяване. Следваше мачлето. Разделиха ни на групи от по 22 човека и тези два отбора играеха мачле на стадиона за 20 минути (за да ни видят какво можем). Дълго време не можах да пипна топката – Пелетата се лъжеха един друг безобразно с цел да се покажат пред изпитващите и на терена беше пълен хаос. По едно време обаче топката дойде при мен. Поех дълбоко въздух и пуснах в действие финта на Гаринча. След 20 секунди три Пелета лежаха на земята и се чудеха къде

62 Българска наука, лято 2015 г.

съм (тревата беше хлъзгава, а ние си бяхме с гуменки. Цяло чудо е, че и аз не се хлъзнах). Отидох много вляво от вратата и понеже половината противников отбор тръгна да ме гони (дисциплина никаква, но какво да искаш от десетгодишни хлапаци) аз подадох на чиста позиция на един съотборник. И той… би покрай вратата. Точната мисъл, която ми дойде в главата по този повод, беше: „Къде си тръгнал бе, тъпанар, седем метра врата не можеш да улучиш от дузпата!” Момчешки истории. Към края на мачлето нашият отбор получи право да бие пряк свободен удар. Поисках си и аз да го изпълня. Къде ще се вредя обаче от Пелета! Съдията (който беше и треньор), обаче ме беше забелязал. Вероятно бе разбрал и чий финт прилагам. Затова даде топката на най-якото Пеле и му каза, че ако пропусне и аз ще бия един пряк свободен удар, но ако вкарам гол, няма да се брои. Нафуканото Пеле опита падащ лист, който беше толкова жалък, че топката май нямаше да стигне и до вратата. И тъй, вратарят я върна на съдията, а той ми я даде, а пък аз си я заложих. Позицията беше идеална и ударите от там ги бях доста отработвал. Топката беше почти на границата на наказателното поле, на около 2 метра по-наляво от лява-

БГ НАУКА

та греда, гледано откъм мен. Топката беше и тежка и вратарят си мислеше вероятно, че и аз ще я ритна толкова, колкото и предното Пеле. Нареди си момчето стената да му пази левия ъгъл (от моя гледна точка), а то застана малко към десния ъгъл. Фатална грешка. Изстрелях топката с външен фалц с левия крак към десния ъгъл, както бях тренирал десетки пъти и на червената настилка, и на игрището на старото военно училище, където също играехме. Вратарят не мръдна – каза си, че топката излиза в аут. Е, тука е прелестта на външния фалц – топката уж излиза в аут, но всъщност се забива в горния десен ъгъл. Треньорът ме погледна, а противниковите играчи го наобиколиха – „Другарю съдия, другарю съдия, ама вие казахте, че този гол няма да се брои…” Хвана ги шубето. А аз бях доволен. Май-май щях да стана футболист. Какъв наивник съм бил! Имаше още медицински прегледи да минавам. А родителите ми имаха връзки в медицинските среди – майка ми работеше в болницата. Резултатът – изведнъж се оказах болен и дефектен, че няма да порасна, ако тичам и не знам какво още. Така ми говореха жално и прискърбно баща и ми и майка ми, като ми обясняваха как съм пропаднал

на медицинския преглед. Аз се уплаших – нима съм толкова болен? Ами, ами – семейството беше решило, че аз пройдоха-футболист няма да ставам, а ще имам хубава професия. И бе взело мерки. И тъй други станаха футболисти, а аз трябваше да продължа да уча в общообразователното училище „Димитър Благоев”, което беше срещу пощата. Понякога си мисля, какво ли щеше да бъде през 1994 г., ако в онзи отбор имаше един централен защитник който владееше финта на Гаринча и външния фалц на Пушкаш и освен това имаше доказано известно количество интелект в главата. Дали италианската защита щеше да удържи на полуфинала? Но минало – заминало. И тъй, моя милост започна пети клас, а в къщи се разгоря тиха война относно моето бъдеще. Та да повторим – майка ми искаше да уча езици и да свиря на пиано и... на виолончело. Баща ми искаше да стана инженер, за което трябвало да се учи математика. А аз седях по средата и си четях книжките от библиотека – „Тримата мускетари”, „20 години по-късно”, „Граф Монте Кристо” и много книжки за астрономията – за далечните звезди и планети, сред които един ден ще пътуваме.

www.nauka.bg

63

Брой 80, лято 2015

В началото на войната надделяваше майка ми. И тъй аз бях записан на немски и виолончелото беше на път да бъде купено. Тогава учителката ни по математика прати целия клас на олимпиада по математика. Аз (за голямо учудване) спечелих трета награда. Гордо донесох в къщи наградата – един комплект прибори за храна от търновската ножарска фабрика, както й казвахме. Изведнъж позициите на баща ми се усилиха. И бе изработен следният компромис – ще продължа с курсовете по немски (доста полезно ми беше) и ще ставам инженер. А по-малката ми сестра ще учи езици и ще свири на виолончело и пиано. Уф, отдъхнах си. Музикант от мене нямаше да стане – пеенето не ми вървеше. Свиренето – ами съвсем никак не ми вървеше. Оттам нататък се явявах на всякакви олимпиади и напълних къщата с комплекти с прибори за хранене. Живеех си почти безгрижно през онези светли детски години. И ето ме в 7-ми клас. Беше започнал вторият срок и една вечер бях извикан на масата в хола преди вечеря (което беше свързано обикновено с това, че родителите ми бяха разбрали за някоя беля и ми четяха конско, но за тези неща ще ви разкажа друг път). Та, стоя аз прав, а там седна-

64 Българска наука, лято 2015 г.

ли баща ми и майка ми и прабаба ми, която живееше у нас. И баща ми ми заявява със сериозен тон, че е време да се замисля за бъдещето си. И докато аз се мъча да схвана за какво иде реч, той ми обяснява, че имало едно елитно училище – Математическа гимназия и че ако искам да стана инженер (а аз след футболния провал не исках вече никакъв да ставам) трябва да кандидатствам там. Пък ако не успея, ще видим какво ще правим. Почесах се зад врата и рекох „Ами добре” – радостен, че някои бели ще останат неразкрити. Баща ми даде някакъв сборник със задачи (за олимпиади по математика!) и започнах да ги решавам. Не ми бяха никак лесни, нямаше обяснения на решенията, а имаше само отговорите на задачите. Нямаше кой да ми показва, а и на курсове не ходех. С две думи – всички предпоставки за провал. И се явих на изпита. Помня, че доста се потих. Задачите ми бяха трудни, а и аз нито бях достатъчно подготвен, нито пък бях правилно подготвен. Писах каквото писах и излязох. В къщи казах, че май нищо не съм направил. Това не беше посрещнато особено радостно. Зачакахме обявяването на резултатите. И след няколко дни отидох да ги видя. Какво да гледам – мислех си, под чертата ще да

БГ НАУКА

съм. Гледам, гледам приетите – мен ме няма в началото на списъка, няма ме в средата, че и към края ме няма. Аха, чакай – този третият отзад напред не съм ли аз? Аз съм, бе! Ха-хааааа, приет съм!!! Най-накрая и на нашата улица да изгрее слънце! Нашите не повярваха. На другия ден отидоха лично да се убедят. След това една седмица никой не ме закачаше. Май щеше да излезе инженер от мене. И оттук нататък – накъде? Лятото след 7-ми клас беше много щастливо. Аз не осъзнавах, че скоро животът ми щеше да се промени значително. Но родителите ми осъзнаваха и не ми се месеха във ваканционните занимания. Даже ми купиха ученически костюм и избраха по-голям номер. Очакваше се значи да порасна, което и стана в следващите години. Та, дойде 15 септември и ето ме в гимназията (тя беше в сградата, където е сега езиковата гимназия). Половин час по-рано и първи на двора. А покрай мене няма никой. Е, посъбрахме се и ни разпределиха по класове. Хем по език, хем по успех. Значи най-добрите на изпитите – в А клас, те ще учат английски и ще практикуват информатика (училището имаше голям компютър, работещ с перфокарти). Средните по успех – в

Б клас. Те ще практикуват електроника (в Търново имаше електронна промишленост тогава) и половината ще учат английски, а другата половина – немски. Слабаците като мене – във В клас, учат немски и практикуват стругаро-фрезистки дейности. Тоест учени от тях няма да станат, ама инженери ще излязат. Аз бях недоволен – искаше ми се и аз да програмирам или схеми да сглобявам – а то стругаро-фрезист. Да де, но днес съм доволен. „Майстор” в дома ми почти не влиза. И жена ми е доволна. Но кой да знае, че ще дойдат времена, когато най-полезни ще са уменията, получени като шлосер, а не тези, получени като програмист на компютри с перфокарти или като производител на електронни схеми от епохата преди интегралните схеми. Тъй – та, казах си аз: щом някога се оправих с Пелетата, ще се оправя и с тези, дето учат английски, програмират и лепят транзистори по интегралните схеми. Ще ги победя на полето на науката. Да-а-а, ама на полето на коя наука. Всичко ми беше интересно. Учителите бяха подбрани, а Математическата гимназия бе наистина елитно училище. Химията ми беше интересна, историята ми беше интересна. Биологията ми беше интересна, а и учителката по биология ни беше клас-

www.nauka.bg

65

Брой 80, лято 2015

на. Но най-интересни ми бяха математиката и физиката. И тук стигнахме до Георги Василев и Иван Иванов. Георги Василев бе учителят ми по физика. Един слабичък, вече възрастен човек, син на бежанци от Тракия, както той ми разказа по-късно. Иван Иванов, или както му казвахме бай Иван, беше учителят ми по математика. Пълна противоположност на Василев – як импулсивен мъжага с къдрава коса (и доста по-млад). Тези двамата бяха нещо като Брадистилов и Тагамлицки, но без неявното съперничество, защото Василев и Иванов бяха от различни области на знанието, а и бяха учители, тоест нямаха щения да правят нещо за развитие на науката. Задачата им беше да ни учат на физика и математика и те прекрасно си я изпълняваха. В допълнение стилът на преподаване на двамата бе много различен. Георги Василев обясняваше подробно и за никъде не бързаше. Важното при него беше съответното явление да се разбере, а това, което се случва при решаването на задачата или при преподаването на урока, да ти влезе в съзнанието и да остане там задълго. И докато Георги Василев залагаше на качеството, бай Иван залагаше на диалектическия закон за преминаването на количествените изменения в качествени. Ина-

66 Българска наука, лято 2015 г.

че казано – караше ни да решаваме колкото се може повече задачи, за да се научим да ги решаваме бързо. При бай Иван (поне в началото, докато му свикнем) бяхме в постоянен стрес. На мене ми беше много интересно. Аксиомите на математиката и законите на Нютон в механиката ме привличаха, защото ми позволяваха с малко знания да решавам много различни задачи. Бях учуден от себе си. Механиката ми се удаваше и скоро станах най-добрият решавач на задачи. Това бе забелязано от Георги Василев и той ме покани в кръжока по физика (имахме допълнителни занимания през седмицата, да научим нещо повече и тези от по-горните класове да се подготвят за олимпиади). Бай Иван закъсня с кръжока, а и имаше ученици, които решаваха задачите по математика по-бързо от мене. Аз не бързах, доста ги обмислях и се възхищавах на самите решения, когато ги намирах. Това отнемаше време, а решавачите на задачи прагматично ги решават, без да разсъждават за хитрия трик или сложното хрумване, което довеждаше до решението. Количествените изменения трябваше да преминават в качествени и то бързо. Та докато аз си се възхищавах, те си бичеха задачите. Бай Иван ценеше скоростта. Георги

БГ НАУКА

Василев ценеше мисленето. Един ден, докато си се мотах, решавайки някаква задача за пумпал и възхищавайки се на хитрия начин, по който бях достигнал до решението, той ми каза, че велик олимпиец от мене няма да излезе, защото нямам навика да решавам бързо задачи. Но, каза ми той, един ден ще ги надминеш по постижения тези всичките от тоя випуск, а може би и някои от тези – и посочи портретите на учениците, спечелили медали на международни олимпиади. Да, младежи, не само Теодоси произвеждаше успешни олимпийци. И Василев в Търново правеше същото. Къде ли са сега тези даровити деца? Как ли се е развил животът им? Но да не се отплесвам. Като видя, че ми е интересно, Георги Василев започна да ми дава да чета книжки за механиката. А аз забелязах нещо странно в тия книжки – а бе, всички големи специалисти по механика бай Иван ни ги разправяше като големи математици. Нютон, Ойлер, Бернули, Лагранж и други такива. Странно, помислих си тогава. Сега вече ми е ясно – механиката е доста свързана с математиката. Полека-лека се насочвах към математиката и физиката. Май нямаше да ставам инженер. Но тогава не се замислях по въпроса. Бях в 8-ми клас и

животът беше пред мене. Школата в Мъглиж И тъй, кроткият нрав и спокойните обяснения на Георги Василев надделяха над по-доминантния характер на бай Иван и кабинетът по физика стана най-любимото ми място в гимназията. Не защото математиката не ме интересуваше. Напротив – алгебрата и тригонометрията много ми вървяха. Двумерната геометрия някак не ми се удаваше, но когато измеренията ставаха три, си представях добре нещата и решавах трудните задачи. И до днес се чудя защо е така – геометрията в равнината много ме мъчеше. Бай Иван ни поддържаше формата с непрекъснати контролни, а класните при него бяха връх на неприятните емоции. Може да напиша как се оправяхме с това, но някой друг път. Бай Иван искаше да сме добри в математиката и ни се караше. Ние, като младежи, му отговаряхме като от време на време бягахме от час. При Георги Василев нямаше такива неща. Пък и той ни показваше експерименти – кабинетът по физика бе много добре екипиран и на нас ни беше интересно да наблюдаваме едно или друго увлекателно явление. В края на 8-ми клас дойде ваканцията. Аз бях щастлив в новото училище. А Георги

www.nauka.bg

67

Брой 80, лято 2015

Василев ни прати няколко човека на школа в Мъглиж – в механотехникума или както се казваше тогава това училище, забравих вече. На изпроводяк ми даде една книга със задачи по физика, която бе писал той и ми каза да я предам на Теодоси Теодосиев, който водеше школата. И тъй пристигнахме в Мъглиж. Училището изглеждаше доста ново, а на покрива му Иван и Марио – участници в школата от Стара Загора, бяха разположили един телескоп (стандартен училищен) и денем наблюдаваха слънчевите петна, а нощем – звездите. Понеже и на мен ми беше интересно, те ме взимаха със себе си на покрива и така по обедните горещини рисувахме слънчевите петна върху лист хартия, а вечер гледахме звездите и галактиките. Подариха ми и една звезда карта. И днес – 35 години по-късно още си я пазя в къщата на село и когато отида там, винаги я разгръщам. Имам си програма на компютъра, която е много информативна от тази карта, но картата връща спомени от моето детство и затова я пазя нависоко и далеч от мишоците, които от време на време успяват да влезнат в къщата и подгризват старите книги на родителите ми по долните рафтове на библиотеката. Да, в тази селска къща главното

68 Българска наука, лято 2015 г.

имане е библиотеката с книги, които с интерес четях през летните ваканции, част от времето на които когато прекарвах там. Но да не се отплесвам. Теодоси водеше занятията на високо ниво. За мен обаче материалът течеше бързо и от време на време изпусках нишката. Както вече казах, не бях от типа бързи решавачи на задачи, обичах да обмислям нещата. Към края на първия ден му дадох книгата и той ми благодари. След школата повече не го видях, но се радвам, че поне той получава малка благодарност за големия труд, който е положил. Две седмици се изтърколиха бързо и школата свърши. Понаучих нещо от Теодоси и се върнах със звездната карта в къщи, твърдо решен да науча имената на звездите по небето. Имаше две места, откъдето можеше да наблюдавам съседския покрив, на който спокойно можех да се качвам от нашия чардак и градината на къщата (да, въпреки, че живеехме в центъра на Велико Търново – на улица Иван Панов 16, къщата си имаше градина, където прабаба ми садеше цветя и домати и до градината беше нашето мазе, до което аз си гледах един гълъб. По едно време ми дожаля да го държа в кафез и го пуснах. Той се връщаше два – три дни, защото го хранех с трошички,

БГ НАУКА

но след това изчезна нейде по белия свят. Докривя ми, но оттогава обичам животинките и днес докторантите ми се оплакват, че хамстерът ми се радва на много по-голямо внимание от тях. Е, хамстерът ми не ми дава акъл, когато го карам да свърши работа някаква хамстерска работа – например, да гризне някоя ядка, а пък и нощно време с него си правим срещи пред хладилника, където той тъпче бузите с фъстъци, а аз си пийвам бира и му разказвам какво се е случило през деня. А той стои и слуша – стига да му подаваш поредния фъстък. И гледа весело с черните очички, все едно, че казва – „не се ядосвай, шефе и дай тука още един фъстък”). Пак се отплеснах. И тъй – покривът на комшиите беше по-удобното място, защото от него се виждаше повече от небето – в ъглите на градината имаше дървета, които закриваха някои съзвездия. За две седмици се ориентирах в съзвездията и вече кроях планове да наблюдавам и метеорните потоци през есента. Купих си астрономически справочник, а баща ми намери и бинокъл отнякъде. Взех си от библиотеката книга за телескопите и реших да си направя сам телескоп. И понеже нямах опита да си полирам огледало, отидох и си купих две лещи от магазина за

очила и по книжката си направих телескоп от тях и от две парчета картон, които боядисах в черно от тази страна, която щеше да е вътре в телескопа. Телескопът стана дълъг към метър и половина и имаше всички паразитни оптически ефекти, които могат да се появят при един телескоп. Луната и кратерите й обаче се виждаха доста добре и бях горд, че със собствените си ръце съм направил нещо, което да ми върши работа при изследването на звездното небе. Наблюдателните комшийски бабички обаче сравнително бързо откриха нощните ми похождения на комшийския покрив. Ей, опасно нещо са тия бабички – денем и нощем дебнеха младежта. Както се казва, бях наковладен на родителите ми и те се принудиха да ми забранят да ходя по комшийския покрив, за да не счупя някоя керемида. И тъй гледането на звездите се пренесе в градината и така през тази и през следващата година. След което спря, защото къщата ни бе съборена, за да се появи бетонното чудовище, което сега е до паметника на обесените в Търново. Ако щете, вярвайте – някога там имаше гора, в която си губехме топките – казвахме и Патерника и беше прекрасно място човек да си играе на криеница там. И, след като ни събори-

www.nauka.bg

69

Брой 80, лято 2015

ха къщата, ни пратиха в една панелка в квартал Бузлуджа или както народът го нарича – Пишмана. Но до това време имаше още година и нещо и в 9-ти клас почти всяка вечер се прибирахме пеш заедно с Георги Василев, тъй като той живееше до паметника на Васил Левски, а аз – малко по-нататък до паметника на обесените. И докато ходехме, си говорехме. Тогава той пак ми каза, че велик олимпиец от мене няма да излезе и че не трябва да се притеснявам, че другите решават задачите по-бързо от мен. Важното, казваше ми той – е да можеш да мислиш правилно. Рано или късно, всеки проблем ще бъде решен. И ми даваше книги, които развиваха мисленето. Книгите тогава бяха руски, на други езици научна литература почти нямаше и руските ми изглеждаха подобре написани от нашенските. Най ми хареса една книга на Маковецкий – „Смотри в корень” (Гледай в корена), чийто стил съвпадаше с моя начин на работа. И до днес си я пазя и друга такава книга не съм виждал. А от тази книга най-голямо впечатление ми направи задачата, в която с помощта на теорията на вероятностите се показваше, че доста голям процент от живите същества на извънземна планета трябва да приличат по форма на

70 Българска наука, лято 2015 г.

съответните земни аналози. Гледай ти, гледай ти – казах си. Теория на вероятностите. Оттогава я заобичах тази теория и до днес редовно я прилагам. След механиката учихме термодинамика. И там имаше малко на брой принципи, познаването на които помагаше на човек да се оправя в нещата. Георги Василев ги преподаваше майсторски. След това дойдоха електричеството и магнетизма, които не ми бяха толкова интересни тогава. Нито пък атомната и ядрената физика. Друго си беше механиката и термодинамиката – око да види, ръка да пипне. След неуспеха с телескопа елекромагнетизмът и оптиката не ми бяха по душа. С течение на времето нещата и при бай Иван се успокоиха. По-точно свикнахме му на лютия нрав. През лятото между 9-ти и 10-ти клас покрай задачите по физика изчетох една книжка по интегрално и диференциално смятане и се научих сам да интегрирам и диференцирам. Помня как се радвах като малко дете, когато успях да издиференцирам функцията три пъти хикс на квадрат (ама както си му е реда по дефиницията на производна с граници). От време на време си купувах по някоя специализирана книга. Веднъж си купих българския превод на хид-

БГ НАУКА

родинамиката на Ландау и Лифшиц. Ама само си я купих. Погледнах вътре и нищо не разбрах. Реших, че механиката на флуидите е сложно нещо и не я четох повече. Не я четох и по-късно в университета, даже по едно време споделях със състудентите, че съм чел всичко от Ландау и Лифшиц (щото в катедрата по теоретичната физика тогава имаше преподаватели, за които светът се въртеше около томовете на Ландау и Лифшиц, писани 40 години преди това). Въпрос на чест беше и горките студенти да ги четат. Четох ги и аз. Не казвам, че не ми беше полезна без хидродинамиката. Тя никога няма да ми потрябва – казвах им аз. А днес ви казвам пък на вас – никога не казвайте никога. Не знаете какво ви е нагласил за живота големият шеф в небесата. Продължавах да се явявам на олимпиади, както по математика, така и по физика. Комплектите с прибори за хранене в къщи станаха доста много. С добрата тренировъчна дейност в кръжока на Георги Василев достигнах два пъти и до 4-ти кръг на олимпиадата по физика. Без особен успех обаче – силата не беше в това да решавам задачи за време. Както казваше Георги Василев – аз бях от маратонците, а не от бегачите на 100 метра. И докато време-

то си вървеше, а ние приближавахме към края на средното си образование, започнахме да се замисляме какво ще правим оттук нататък с живота. Към края на 10-ти и в началото на 11-клас (ние бяхме от последните, които учиха до 11-ти клас – след нас смениха системата на средното образование) учителите започнаха да говорят с нас по тези въпроси. И всеки учител говореше по своему. Георги Василев обясняваше надълго и нашироко какви са перспективите, ако човек се занимава с физика и по-нататък в живота. Освен че може да се занимава с наука, човек можеше и да се занимава с доста интересни други професии, като да работи в ядрената енергетика, например (тогава Чернобил още не се беше случил). И тъй нататък и тъй нататък. Бай Иван бе по войнишки кратък и ясен – според него човек можеше да се занимава и с други неща, но най-добре беше да стане математик. Аз не виждах особени перспективи да ставам математик. Общо взето за мен това се свеждаше до няколко професии. Или да стана професор и да обучавам студенти (за което си нямах вяра, че може да стане тогава) или да стана учител като бай Иван (което не ме влечеше) или да стана програмист в някой изчислителен център (от което не отбирах

www.nauka.bg

71

Брой 80, лято 2015

много, тъй като ако още не сте забравили, се обучавах за стругаро-фрезист, че накрая и разряди взех и за стругар, и за фрезист). Та, както усещате, при мен везните бавно започнаха да се наклоняват към физиката, още повече че там два пъти ходих на подборните кръгове на олимпиадата. Може да не бях суперолимпиец, но все пак бях доста добър и още нещо – бях доста трениран от бай Иван и добре се оправях с математическите методи във физиката и особено с диференциалното и интегралното смятане и с теорията на вероятностите (която изучавах по време на ваканцията между 10-ти и 11-ти клас). И тъй един ден количествените натрупвания преминаха в качествено изменение и казах на нашите, че искам да кандидатствам физика. Баща ми беше доволен, тъй като имаше и специалност инженерна физика (той не беше оставил надеждата да ме види инженер и упоритостта му до известна степен бе възнаградена – видя ме професор по… математика, тоест много умен човек, макар и не в областта, в която си бе представял). Сестра ми имаше успехи с пианото и майка ми не се занимаваше с мен. Месец май 24-ти дойде бързо, за абитурентския си бал ще ви разкажа друг път, а след него се затворих за 54 дни на село, за

72 Българска наука, лято 2015 г.

да се подготвям за приемните изпити за Софийския университет. Прабаба ми бе командирована с мен, за да поддържа логистиката покрай моята подготовка. Помня, че ставах много рано сутрин и ходех за гъби в горите покрай селото (имаше толкова много гъби, че раздавах и на съседските бабички), а бабичките се грижеха за това да съм добре нахранен. Подготвих се добре – изкарах 5.50 на изпита по физика, 5.75 по математика (тренировките на бай Иван дадоха резултат, а и за 54 дни изреших един сборник от задачи за кандидат–студенти – пазя си го още на село). На обществознанието също се представих добре, макар и да не помня вече какво се падна тогава през далечната 1983 година. И тъй, резултатът бе логичен – доброто ми образование в елитната Търновска математическа гимназия и усилията на Георги Василев и Иван Иванов да ме научат на физика и математика се увенчаха с успех. Август 1983 г. беше време за почивка, септември също и на 29-ти септември влязох в казармата за 2 години – така беше ситуацията тогава. Студената война беше в разгара си. Но това е друга история, за която може да ви разкажа друг път. Така приключи интензивното ми об-

БГ НАУКА

щувани с Георги Василев и с бай Иван. Видяхте как стъпка по стъпка малчуганът, който много искаше да стане футболист и влезе случайно в елитното училище, се превърна в младеж, който реши да посвети живота си на естествените науки и на който най му се удаваше механиката – тази интересна плетеница от физика и математика. Ден след ден и стъпка по стъпка, учителите ми по физика и математика започнаха да залагат основите на това, което съм днес. Днес от далечината на десетилетията мога да кажа, че те и двамата бяха прекрасни учители.

Много съм им благодарен. Те ми дадоха знания, които помогнаха на моето развитие в един тежък момент на дългогодишни социални промени. Те ми посочиха пътя, по който тръгнах и по който вървя и днес. Затова с удоволствие им издигам неръкотворен паметник с този разказ. Нека този паметник да стои неподвластен на бурите и разрухата и да напомня за тези скромни хора, които показва пътя в живота на много такива като мен. Учители мои, благодаря ви!

www.nauka.bg

73

Автори: Росен Теодосиев

Петър Теодосиев

Полезни практики в неформалното образование - БГ НАУКА

Статия от брой 57 на сп. “Българска наука”

Какво е неформално образова- учат докато правят нещо, а не докато ние? слушат някого. Друг важен момент в неформалното пекулира се с това какво е не- учене е процесът, в който човек сам формално образование. Не определя посоката. всичко интерактивно и различно от програмата в училище може да Неформалното образование не е курс се нарече неформално образование. на обучение. Не може да бъде интенНеформалното образование е необят- зивен или съботно-неделен курс – това но, това е място, където човек може е един краткосрочен или дългосрочен да експериментира, да създава нови процес, чието времетраене човек сам методи и технологии на образование. избира. Това е личен избор. Сега е ред да се отворят вратите за неформалното образование. Неформал- В този вид учене не се получава диното образование е процес, при който плома или сертификат, това е един човек придобива различни умения и процес, който обогатява личните умезнания чрез собствен опит и собстве- ния и постижения, които не могат да ни нужди. се впишат в един документ.

С

Когато говорим за неформално учене, трябва да имаме предвид няколко най-важни принципа: На първо и най-важно място е, че се случва в неформална обстановка – извън образователни и обучителни институции, където има регламентиран ред. Това е процес, който е по-скоро практически, отколкото теоретичен. Затова в този процес се характеризира най-вече с израза учене чрез правене – learning by dоing – защото хората се

74 Българска наука, лято 2015 г.

БГ НАУКА

Списание и онлайн медия на различен тип статии, материали, Всичко започна още когато бяхме форуми и сайтове ние осъзнахме, че има липса на това, което в момента наричаме БГ Наука или казано по друг начин – платформа за неформално образование. Още тогава създадохме фирма, която никога не проработи като такава, а едва преди по-малко от две години създадохме и сдружение, чрез което да имаме възможност да кандидатстваме по различни европейски програми в сферата на неформалното образование. След стартирането на списание „Българска Наука“ през зимата на 2005/2006 г., то успя да спечели читатели и ентусиасти, които да изпращат свои материали и да предлагат различни идеи за подобряването на самото издание. Целта, с която стартира и продължи да се развива, е то да се разпространява безплатно в интернет, да осигури възможно най-добрата, интересна и подробна информация относно науката, като достъпно я предоставя за възможно най-много потребители на интернет.

ученици, по онова време думи като: „учен“, „наука“, „списание“ звучаха толкова странно, че никога не бих ги събрал на едно място. Тогава започнахме да търсим какво в образователната система липсва и коя е причината да има толкова голяма пропаст между учениците и учителите, къде е пробле- Списание „Българска наука“ се измът. В един момент в четене и търсене дава от „Българска Наука” ООД и

www.nauka.bg

75

Брой 80, лято 2015

интереси надхвърлят средното четене на дадена тема и стават „специалисти” без дори да имат нужното образование за това. Имаме потребители, които правят собствени изследвания на дадени теми от историята – ровят се в архиви, четат документи в оригинал и т.н. само и само да се запознаят подробно с материя, която частично е изследвана от науката. Така неформално всеки сам образова себе си, а чрез собствените си изследвания и други потребители, читатели. Важно е да се каже, че специалисти проверяват всяка теория, публикация и въобще всякакъв тип информация, постъпила за публикуване в списанието „Българска наука”, за да не се допускат грешки и неправилно информацията да бъде сметната за истина. Сдружение „Форум Наука“, развива се с много добро темпо, предлагайки на посетителите си най-разнообразна интересна и нова информация, поле за изява и място за коментари с други потребители в многото интересуващи ги области на знанието, като бързо се превърна в най-голямата и динамична научна общност в интернета на България. Това не означава, че само учени четат или пишат в списанието „Българска наука”, дори напротив. Огромна част от авторите са хора, чиито

76 Българска наука, лято 2015 г.

Огромна част от работата по самото списание, сайт и форум се извършва от млади хора – доброволци. Самият процес на работа, което е преводи, редакция, техническа работа по самия сайт или списание е в същността си неформално образование. Всеки извършен процес научава и затвърждава наученото от доброволците, като това се прави само от хора, искащи да научат повече в тази сфера.

БГ НАУКА

Сред работата покрай интернет изданието ние организираме и много различни събития, свързани с науката и неформалното образование извън самия интернет.

мобили, литература, музика, култура и наука са само част от темите на радиото. Тук ще спомена повече за научното предаване „Рибен буквар”. „Рибен буквар” е седмично предаване за наука, което се излъчва на живо всеки петък от 18 до 20 часа по интернет радио Бинар. Екипът на предаването – Александрина Ал-Джасем и д-р Иван Христов, се фокусира върху научни теми, които са актуални и предлага на разбираем език академична и умерена дискусия върху различни проблеми от областта на науката. Всеки път специалисти от

От 2009 г. до сега участваме като съорганизатори на „Фестивала на Българското Образование”, организирахме първия за България конкурс за Късометражен документален филм, участваме в различни семинари на БАН, участвахме в организирането на първия проект за космическо образование в България „Космически предизвикателства” на сдружение „Циолковски”. Участвахме като съорганизатори и медийни партньори на първия за България „Софийски Фестивал на Науката”, организиран от Британски съвет – България и много други инициати- различни области са гости в студиото ви, свързани с неформалното образо- на „Рибен буквар” – за обсъждане и вание. отговори на въпроси от аудиторията в чата на Binar.bg. Друг интернет медиен проект, който се занимава с неформално Младежки проекти и обмени образование, е радио Бинар. Европейската Комисия заедно с локалВ това радио, което е изцяло изнесе- ните министерства на всяка държава, но в интернет може да се чуят и видят занимаващи се с младежите, промотипредавания на различна тематика, ра конструктивен диалог между пратъй като самото студио е снабдено и с вителствата, младите хора и техните видео камери, които показват в реал- организации. Целта е създаване на акно време самите водещи и гости. Авто- тивно гражданство сред младите хора,

www.nauka.bg

77

Брой 80, лято 2015

увеличаване на социалната интеграция и гарантиране, че младежкото измерение е взето предвид в другите политики на ЕС. Тази политика се подкрепя от конкретни действия под формата на специфична програма за младите хора: „Младежта в действие“. Ролята на Комисията е да гарантира гладкото и ефективно управление на тази програма и да наблюдава неговото изпълнение на национално и европейско ниво. Комисията също е отговорна за осигуряване на съгласуваност на програмата, както и по-нататъшното развитие на различните й дейности, по-специално чрез разработване на цялостна стратегия и приоритети.

Освен това Комисията се стреми да гарантира прозрачност на действията на ЕС в областта на младежта, както и на ефективното разпространение и използване на резултатите от програма „Младежта в действие“. Ние от Сдружение „Форум Наука” се занимаваме активно с разпространение на информация относно младежки проекти по програма „Младежта в действие”. Чрез списанието, Facebook страницата на списанието и самият

сайт Nauka.bg ние публикуваме резултати от провели се проекти. Също така Сдружение „Форум Наука” е провело няколко международни проекта по същата програма, като сме взели участие в страните: Италия, Естония,

78 Българска наука, лято 2015 г.

БГ НАУКА

Германия, Турция, Армения, Беларус, като по-късно тази година ще изпратим младежи в Италия, Унгария, Полша, Румъния и др. Неформалното образование в подобни проекти е същинското средство за научаване на нови знания на участниците като проекта в Естония, който беше насочен към медиите и как младите хора „виждат” медийните продукти. Участници от седем европейски държави обмениха идеи и опит в дискусии за ефекта на медиите и тяхната връзка с културата, стереотипите и обществото. Чрез различни упражнения за творческо четене, откриване на погрешни логически доводи в медийни публикации, писане на прессъобщения и дискусии за ефекта на рекламата участниците си дадоха сметка за силата на медийното влияние.

Между 7 и 22 юли 2012 г. в Аугсбург, Германия се проведе проект с участието на група представители на Сдружение „Форум Наука”. Проектът премина под надслов „Образование, работа и живот в бъдещето“ и участие в него взеха младежи – представители от Естония, България, Италия, Турция, Германия, Австрия, Унгария и Полша. Младежите използваха двете седмици, прекарани в Аугсбург, участвайки в многобройни дискусии и екипна работа, и имаха за цел да направят своите предложения за подобрение условията на живот, образование и работа и да представят своите визии за едно устойчиво бъдеще. Разнообразната програма на участниците в проекта включваше посещения както на исторически забележителности, като например Фугерай (Die Fuggerei) – най-старата европейска социална институция за подпомагане на бездомни, така и разходка из производствения поток на съвременната високотехнологична компания KUKA robotics – водещ производител на промишлени роботи. В периода 20-27 октомври 2012 г. Сдружение „Форум Наука“ взе участие в проекта „От минало към настояще“.

www.nauka.bg

79

Брой 80, лято 2015

Четири момчета и три момичета представиха България в рамките на младежкия обмен, който се състоя в Диарбекир, Турция. Проектът събра екипи от Полша, Румъния, Литва, Испания и, разбира се, организацията-домакин – Турция.

ция и предлага възможности за участие в европейски образователни проекти чрез индивидуална и групова мобилност.

Почети ми Идеята на проекта е да се разпространят статии от сферата на неформалноОсновна тема на младежкия обмен бе то образование, пригодени за незрящи културното наследство на държавите като предпоставка за по-добро бъдеще. Целта на проекта бе да представи исторически паметници, поговорки, традиции и национални ценности, за да се обсъди как те да бъдат запазени за бъдещето. Друга програма, финансирана от Европейската Комисия, занимаваща се с неформално образование, е секторна програма „Грюндвиг”. Тя е насочена към всички възрастни, които искат да развият своите умения и квалифика-

80 Българска наука, лято 2015 г.

БГ НАУКА

младежи – да се прочетат с необходимото ниво и дикция и да се запишат на технически носител. Статиите бяха подбирани специално, за да отговарят на образователната система и да обогатяват знанията на младежите. Всички статии се прочетоха от участниците в проекта и от включени доброволци с необходимите умения. Прочитането стана чрез закупване на два микрофона и допълнително обработване на записа със специален софтуер (Audio Recorder), като по този начин се осигуряват мобилност и гъвкавост в работата на доброволците. След прочитането, всички предвидени статии се записаха на дискове, пригодени за ползване от незрящи хора. Записаните дискове бяха 1000 броя, за да се достигне до максимално много слепи младежи. Предвидено бе и закупуването на 20 броя mp3 player-а (те се записаха ръчно от екипа с прочетените статии), които се дадоха на специални библиотеки, специализирани места и определени слепи младежи, които нямат компютър и не могат да използват директно CD. Създадохме сайт специално за проекта, като използвахме името и хостинга на уеб-сайта www.nauka.bg, за да се разпространят всички записани статии в интернет. Целта е да преодолеем комуникационното и инфор-

мационно ограничение на младежите в неравностойно положение, да разпространим знанието по интересен и достъпен начин. Искаме да помогнем на слепи младежи да се запознават с повече научна и научно-популярна информация в сферата на образованието и новостите в научната област на съвременния свят. Доброволчеството се засегна в осъществяването на целия проект. Идеята на инициативата е доброволци да извършат цялото му осъществяване за социалното включване на незрящите младежи. „Социалното изключване“ е факт при незрящите младежи в България, които учат – те нямат достъп до допълнителна, полезна и интересна информация, свързана

www.nauka.bg

81

Брой 80, лято 2015

с образователния процес и материал. Ние ангажирахме млади доброволци, които да се включат в рамките на проекта. Ще разпространим идеята и ще акцентираме върху това в ежедневието на всеки млад човек да присъства мисълта и осъзнаването на ролята му като активен гражданин, на необходимостта от помощ за младежи в неравностойно положение, както и на чувството за глобална солидарност и отговорност към сериозния проблем за социалното изключване на младите незрящи хора. В проекта се включиха над 100 доброволеца, които участваха активно в целия процес на проекта. Целите на проекта бяха да обогатят както незрящите със знания и опит, така и всички, включили се в проекта. По този начин доброволците придобиха голям опит в четенето на различни текстове, записа им и обработката им след това. Сайтът на проекта беше създаден отново от доброволци: http://readme.nauka.bg Филми, книги, енциклопедии Издателствата в България в последните няколко години издават все повече научно-популярна литература, а дори и научни трудове, които се купуват и

82 Българска наука, лято 2015 г.

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

Режисьор Борис Грозданов

Гледайте целия филм: NAUKA.BG

разпространяват. Има търсене на качествени книги с достоверно съдържание и доказали се автори като експерти и професионалисти в различни сфери. Много хора избират да четат книги, които ги образоват по някакъв начин, а не просто ги разсейват от ежедневието. Създават се много филми на исторически теми, които провокират зрителите да се интересуват все повече и запознават с миналото и историята на хората. Забелязва се и голям интерес

БГ НАУКА

обикновени в нашите очи те в своята природа са обикновени. През изминалата 2012 година създадохме документален филм, посветен на 100 години от Балканската война „На Нож!“. Филмът имаше изключително голям успех. Обиколихме над 20 града в България и прожекциите продължават и през тази 2013 година. В момента работим над втори филм за Втората Балканска война, който ще има премиера на 16-ти юни.

към различни анимации за деца, които са свързани с историята на нашата планета. Списание „Българска наука“ в края на 2010 година издаде книгата „(Не) обикновените животни“ на д-р Чавдар Черников. Книгата е посветена на тези животни, за които не се знае почти нищо, но колкото и да изглеждат не-

Фестивали, изложби, музеи, театър и др В България от 2011 година се провежда „Софийски Фестивал на Науката“ от Британски съвет и Форум „Демокрит“ под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката. Това е събитие, което доближава науката и учените с хората и най-вече децата. На този фестивал всеки може да се докосне до науката и да я разбере. „Софийски Фестивал на Науката“ има за цел да доближи хората до науката, да популяризира самата наука и различните й отрасли. Да запознае обществото с дейността на учените, да покаже колко интересна и забавна може да бъде самата наука. По време на фестивала се провежда

www.nauka.bg

83

финалът на конкурса „Лаборатория за форум за образование“ в НДК. Този слава“. фестивал среща различни образователни институции, неправителствени FameLab® е регистрирана търговска организации и всички, които работят марка на Челтнъмските фестивали – в сферата на образованието. една от водещите британски органи- Различните музеи, особено в столизации в културата, които организират цата, работят активно за привличане четири от най-известните фестивали в на нови посетители, като организират страната: за джаз, литература, музика различни мероприятия, изложби, ден и наука. на отворени врати, лекции и честване Другият голям фестивал в България е на различни годишнини. Тези съби„Фестивал на Българското Образова- тия са от изключително значение за ние“ организиран от „Професионален културния живот на столицата и ня-

84 Българска наука, лято 2015 г.

кои от тях се отбелязват в културният календар на София. За тази година има над 70 различни събития в Календара за култура на София. Започва изложбата, която разкрива тайните на човешкото тяло. В следва-

щите няколко месеца ще можете да се запознаете отблизо със същността на своето тяло – мускул по мускул и нерв по нерв. От 25 април на третия етаж на ЦУМ се помещава световно известната изложба Bodies Revealed. Експонатите в изложбата представляват истински човешки тела и органи, обработени по специфичен начин, който позволява запазването им. В нея могат да бъдат видяни различните части от тялото ни и да се разбере тях-

ната функция. Все повече и повече театрални трупи излизат на сцената и представят различни нетрадиционни постановки в съвсем нов стил. Изграждат се отворени пространства за създаване на култура. В тези „пространства“ всеки може да отиде и да създаде, да участва или да представи своя идея... Списание „Българска наука“ всяка година организира по един голям конкурс, в който взимат участие много хора – млади и стари, които създават документални филми, пишат есета, научни статии, картини и др. Всяка година ние организираме конкурс с награда, като с нея предизвикваме все повече и повече хора да се включат в нашите инициативи. Последният ни конкурс бе за рисунка, посветена на 100 години от Междусъюзническата война, като по време на Фестивала на Българското Образование ние направихме изложба. Тази изложба в продължение на цяла година ще обиколи цяла България и ще има за цел както да покаже младите творци, така и да припомня за тази 100-годишнина.

www.nauka.bg

85