Начално училище „Тодор Генчев Влайков”- Пирдоп
Градината на народите (ромска приказка от Йосиф Нунев) Някога, преди много години, един владетел решил да затрие всички роми в царството си. Като чула за това, царицата отишла при него и го помолила да се поразходят из царската градина. Посочила му цветята и го запитала: – Царю, защо си наредил в тази градина да посадят толкова различни цветя, а не си пожелал цялата да бъде с любимите ти рози? – Така е по-красива и повече радва очите, царице! – Щом е така, защо тогава си решил да изтребиш ромите в царството ни? Та нали и народът е като цветята в градината – в пъстротата е неговата хубост. Сепнал се царят и се отказал да изтребва ромите, а царицата те нарекли своя закрилница.
Цветята в градината на царя били различни и точно затова били красиви. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ ТОВА, ЧЕ СИ РАЗЛИЧЕН!
Децата са като цветята в градината Както има различни цветя в градината и всички те ни радват с красотата и благоуханието си, така има и деца с различен цвят на кожата - черни, жълти, бели и говорещи различни езици, но разбиращи се на един общ за тях език езикът на ......................................... . Без значение от цвета на кожата им, дали са момичета или момчета, какъв език говорят, каква е вярата им – в Бога или Аллах, всички деца вярват в ................................ . Всички деца имат нужда от .................. и .................................. .
НЕ МРАЗЕТЕ ДРУГИТЕ, РАЗЛИЧНИТЕ!
ВСИЧКИ ДЕЦА ИМАТ НУЖДА ОТ ПРИЯТЕЛИ!
усмивката доброто
ДOБРОТО Е В НАС И ЗАВИСИ ОТ ВСИЧКИ НАС!
приятели обич
Видове етнически групи в България
РОДИНА, ОТЕЧЕСТВО, ТАТКОВИНА
БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ
БЪЛГАРИ
ЕВРЕИ
ТУРЦИ
АРМЕНЦИ РОМИ
Какво е етнос? Група от хора, които имат общ произход, история, език, култура, религия, външен вид. В нашата родина живеят хора от различни етноси – българи, турци, роми, арменци, евреи. Най-големият етнос - българи, дава името както на държавата и на нацията, така и на езика.
Многообразие от празници,обичаи,обреди и ритули
ПРАЗНИК
ОБИЧАЙ
БЪЛГАРИ
ЕВРЕИ
ТУРЦИ
АРМЕНЦИ
РОМИ
ДРУГИ
ОБРЕД
РИТУАЛ
Празник –неработен ден, в който колективно се отдава чест на религиозно, историческо събитие, личност или важен момент в живота на рода или семейството.
Обичай – запазен от стари времена навик, който заема важно място в бита на хората и се предава от поколение на поколение.
Обред – действията, които съпровождат народните обичаи. Ритуал – установен ред, по който се извършват обредните действия.
Семейни празници и обичаи
РАЖДАНЕ
КРЪЩАНЕ
СВАТБА
Семейни празници – показват принадлежност не само към рода, но и към етническата и верска принадлежност, а обичаите свързани с тях, се предават от поколение на поколение и са запазени и до днес.
БЪЛГАРИ
Според стара българска традиция след раждането веднага се пече питка, наречена първа или богородична. До третия ден от раждането се меси втора пита – понуда.
РАЖДА НЕ
При новороденото се канят съседките и роднинските жени, които идват и носят подаръци. Питата се разчупва, като първото парче родилката слага в сито, за да е сито детето. Български имена – Иван, Георги, Богдан, Димитър, Николай, Елена, Албена, Гергана, Райна...
ИМЕНА
ТУРЦИ
Бебето получава името си на третия ден. Тогава се къпе в солена вода. След 40 дни се канят 20 – 40 жени, така детето
РАЖДА НЕ
се приобщава към общността. Турски имена – Кяние, Сениха, Никрие, Айтен, Айнур, Юмер, Вейсел, Али, Ахме, Реджеб, Етем, Мустафа,Мехмед...
ИМЕНА
РОМИ
При родилката идват на гости роднини, приятели и съседи и носят подаръци. Сред тях трябва да има глава лук и чушка.
РАЖДА НЕ
Задължителна е питката със сирене. Ромски имена –Сивка, Кадъна, Айше, Гюла, Султана, Асан, Уно, Кено...
ИМЕНА
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА
СВАТБА
В миналото за традиционната българска сватба се подготвя сватбено знаме от обикновен прът с бяла или червена кърпа, който на върха си има цвете. Прави се сватбено дръвце – клонче от ела, бор или някое плодно дърво, окичено с цветни прежди ии панделки. Свиват се сватбени венци и се месят обредни хлябове. Преди сватбата става бръснене на младоженеца и сплитане косите на девойката. В деня на сватбата по излизащите младоженци се хвърля жито, просо и сушени плодове. Следва венчаването. Когато невестата влиза в къщата, свекървата я посреща с хляб, мед, ябълки.
СВАТБАТА ПРИ ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростра целият ѝ чеиз, за да бъде видян и преценен от всички. В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата ѝ, глезените ѝ и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца. В деня на сватбата пристига ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършва бракосъчетанието, съгласно ислямския канон.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
БЪДНИ ВЕЧЕР ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА
Най-важното за празничната трапеза е храната да е в изобилие – за да бъде успешна следващата година. Ястията трябва да са 7, 9 или 11 - нечетен брой и всичко да бъде постно-питка с пара, която по традиция се разчупва от най-възрастния в семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най- голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Слагат се също и мед, орехи, плодове, вино, чесън.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
БЪДНИ ВЕЧЕР ГАДАНИЯ ЗА ВРЕМЕТО
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
БЪДНИ ВЕЧЕР ГАДАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
БЪДНИ ВЕЧЕР ЗАБРАНИ
Замесването на обредните хлябове започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, като не проговарят по пътя. Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
КОЛЕДА
От полунощ на Бъдни вечер до деня на Рождество, по селището тръгва коледарска дружинка. Тя е само от ергени , които пеят по къщите празнични песни за Бога младенец и изричат благопожелания за всеки член от семейството. Коледарите са с празнично облекло, от което най-впечатляващ е калпакът, украсен с чемширени китки и с венци от бучки захар или пуканки. Всички носят тояги, на които окачат дарените краваи и имат пъстри торби за останалите дарове. Стопаните отговарят на поздравленията с почерпка на домашната трапеза и с дарове, като всички са храни - краваи, луканки, сухи плодове и др. Празничната трапеза на Коледа за разлика от тази на Бъдни вечер не е постна - сервират се баница със сирене, зеле с кървавица, пържено свинско, баклава и др.
ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
НОВА ГОДИНА
В утрото на Нова година мъжете отсичат дрянови клонки, които жените украсяват празнично с цветна вълна, мъниста, сушени плодове, пуканки, кравайчета, парички и др. Когато гостуват в някоя къща, те удрят символично по гърба всеки от домакините. Като обходят всички къщи през празничния ден, сурвакарчетата пускат своите украсени дряновици да плуват по реката или пък ги хвърлят на покрива. Момичетата и девойките на този ден пък обредно напяват пръстени, пуснати в сребърно котле с прясна вода. Всяка мома е вързала своя пръстен с пъстър конец или дори с китка, за да го разпознае, когато малко момиченце го извади от котлето и останалите в песен предричат бъдещия избраник на девойката.
СУРВАКАРИ
РОМСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
БАНГО ВАСИЛИ ВАСИЛИЦА
Ромите вярват, че куц овчар на име Васил, или Свети Васил, ги е спасил от гибел. Затова в знак на благодарност празнуват празника му като начало на Новата година. Този празник се празнува три дни – на 13, 14 и 15 януари. Съществуват много легенди за Банго Васил. Ето какво разказва едно от преданията: Веднъж лоши хора подгонили един ром, искали да го обесят. Но един овчар на име Васил го укрил. Овчарят накуцвал. Затова ромите го наричали “банго” (кривия). Когато лошите хора отминали, ромът излязъл от скривалището си и попитал овчаря с какво иска да му се отблагодари. Овчарят отвърнал: – Искам всички роми на този ден да ме споменавате и да ме тачите. Затова ромите отредили ден – 14 януари, на който отварят широко вратите си в очакване на Банго Васили – да спаси дома и семейството им от злини. И всички ядат, пият, пеят, танцуват и се веселят с тези, които могат като тях.
РОМСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
ВЕЧЕРНИЦА ромска Бъдни вечер -13 януари ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА
На специална ниска кръгла маса се нарежда вечерята. Сварена гъска, петел или пуяк, сарми, баница с късмети,сурово жито и ориз, празничен хляб (кулак), вино, ракия и безалкохолни са задължителна част от вечерята. Някои роми слагат край масата и инструментите, с които изкарват прехраната си, за да бъдат благословени. Преди да започне вечерята най-възрастната жена прикажда трапезата с тамян или въглен, като нарича: “Те дел о Дел бут бахт, бут састип˜, бут лов˜…” (“Да даде Господ много щастие, много здраве, много пари…”). След това членовете на семейството целуват ръка на своите родители, за да поискат прошка за всички грехове, сторени през изминалата година.
РОМСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
ВЕЧЕРНИЦА ромска Бъдни вечер -13 януари ОБИЧАИ И РИТУАЛИ
На 13 януари е Вечерница – ромската Бъдни вечер. Цялото семейство се събира в къщата. До полунощ никой не бива да излиза навън и никой не бива да идва на гости, защото може “да избяга късметът”. Децата целуват ръка на своите родители,за да поискат прошка за всички грехове, сторени през изминалата година. След опрощаването родителите вземат в ръце празничния кулак и го разчупват на две. В когото остане по-голямото парче, неговият късмет ще “храни семейството през годината”. След това майката отчупва на всяко дете по едно парче от кулака. Първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Ромите вярват, че сънят, сънуван върху тази хапка, показва какъв ще е късметът през настъпващата година. С голямо нетърпение децата следят какъв късмет ще им се падне от баницата с дрянови пъпки. Различният брой пъпки означава различен късмет – учение, къща, кола, здраве и др. Трапезата през тази нощ не се вдига – за да бъде плодородна годината.
РОМСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
НОВА ГОДИНА
При ромите през нощта на 13 срещу 14 януари децата сурвакат само своите родители, а след като се съмне – съседите и роднините. Сурвакарите пожелават здраве, късмет и щастие през Новата година. Благодарните хора ги даряват с плодове, лакомства и пари. Повечето роми украсяват сурвакниците си по български обичай – с пуканки, чушки, плодове и бонбони, за да бъде годината плодородна. Някои роми предпочитат украса от златни монети, за да бъде годината богата. Целият ден на 14 януари, както и следващият – 15 януари, се прекарва в празненства. На тези дни роднините се посещават, за да си пожелаят много здраве и късмет през Новата година. А където се срещнат, ромите се поздравяват с думите “Бахтало тумаро Васили!” (“Честит Васильовден!”).
ТУРСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
РАМАЗАН БАЙРАМ
Рамазан Байрам се чества в края на годината, но всеки път датата е различна. Традицията повелява да се пости 30 дни. Този пост се нарича Рамазан. Изразява се в гладуване през деня – от изгрев до залез не се поемат храни и напитки. Рамазан протича по следния начин: сутрин става рано, в 6 часа, закусва се и при изгрев започва постът. През деня се казва 5 пъти молитва – сутринта след закуската, при изгрев, към 10 часа , към 15 часа, при залез и преди сън. Постът се разваля след залез, като постещият отпива три пъти вода. На празника хората се поздравяват „Ейд мубарак”(Щастлив празник!) На този ден е прието да се иска прошка от близки, приятели и съседи. Черпи се с баклава, сладки, кафе с много захар, затова празникът се нарича още Шекер Байрам.
ТУРСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ
КУРБАН БАЙРАМ
Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 3-4 дни. На този ден се коли животно(коч или агне). Очите на коча се завръзват с кърпа и се чете молитва. Тя се казва за здраве и късмет. На този ден богатите даряват бедните с месо, дрехи и др. Курбанът трябва да се раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни семейства. Смята се за голяма чест на Курбан Байрама да направиш дарение за бедните – това означава, че си богат и силно вярващ.
.
ХЛЯБЪТ В БИТА НА БЪЛГАРИТЕ- ЕЖЕДНЕВИЕ И ПРАЗНИЧНА ОБРЕДНОСТ
РИТУАЛИ ПРИ МЕСЕНЕ НА ХЛЯБ ЗА ПРАЗНИК
В живота на българите хлябът е неизменна част от ежедневната и празничната трапеза и присъства от раждането до смъртта. За всеки народен обичай и за всяко важно събитие в живота се меси. Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден” – за такъв по-често се смятат понеделникът, срядата и четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси. Жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с цвете, здравец, китка или коприва, чисто измита. Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.
ХЛЯБЪТ В БИТА НА БЪЛГАРИТЕ- ЕЖЕДНЕВИЕ И ПРАЗНИЧНА ОБРЕДНОСТ
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Пити и погачи се приготвяли в миналото за всяка дейност, свързана с дома, нивите и добитъка на хората – заораване на нивите, приключване на жътвата, подрязване на лозите и др. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си – раждане, кръщане, сватба, християнски празници - Коледа, Бъдни вечер (питка с късмети – монета, зърна от различни култури и др.) , Великден (козунаци), Гергьовден, Спасовден, Бабинден и за Тодоровден и традиционно продължава да посреща дори най-високопоставените гости с хляб и сол или мед.
ОБИЧАИ, ПРАЗНИЧНИ РИТУАЛИ И ОБРЕДИ В БИТА НА НАЩИТЕ ДЕДИ
СЕДЯНКА ТЛАКА
След привършване на полската работа, в края на есента и през зимата на село момите правят седенки. Отрано вечерта по кладенците те успяват да съобщят и на някои ергени за организираната седянка. В определената вечер дружките се събират на седянка в даден дом-в най-голямата стая (соба) на къщата,която е застлана с нови рогозки и наредени покрай стените вълнени тъкани (късани) шарени възглавници напълнени със слама. На дълга тел спусната от забит гвоздей на гредата на тавана е закачена газена лампа. Момите сядат върху възглавниците и на светлината на газената лампа започват да предат, бродират,чепкат вълна, пресукват прежда. Заедно с работата , те се закачат, смеят се и пеят специални седенкарски песни.
Малко по-късно прииждат ергените. За да се пазят от селските кучета те носят дълги дебели сопи. При влизането в собата те застават до вратата и чакат покана от избраницата си. Който момък е по-смел и без покана сяда до момата, заради която е дошъл на седянката. Тя му подава трикрако столче или възглавницата, за да седне до нея. Започват закачки, шеги – момата преде на хурка, момъкът нарочно ѝ скъсва нишката, тя може да го удари нежно с вретеното и всичко това в знак на зараждаща се симпатия и любов. На седянката винаги присъства майката на момичето, в чийто дом се прави седянката. Тя пази и ако някои момчета прекалят със закачките, се намесва със забележка или пък се премества и сяда по-близко до тях. По време на седянката се предлагат пуканки,сушени плодове и орехи за разсънване.Седянката продължава до късно през нощта. Ергените си отиват, а момите остават да пренощуват в дома на момата домакиня. Нерядко някоя мома се пристава за любимото момче, като двамата прикрито се разбират за намеренията си и незабелязано изчезват от седянката. Тлаката е вид седянка, но поканените не носят собствена работа, както при седянката, а отиват и помагат на домакините на къщата, в която е тлаката. Присъстват не само моми, но и техните майки, були, дори и бабите им, ходят и ергени. На тези събирания момите също пеят, има и весели закачки с ергените. Домакинята приготвя за поканените на тлака вечеря.
Зимно време през деня и възрастните жени също се събират на седенки по махленски ту в една, ту в друга къща.
ЛИТЕРАТУРА 1.Моята първа книга за Българските празници и обичаи, Издател „Пан”, 2015. 2. Книжка за оцветяване Български празници и обичаи, Издател „Пан”, 2017. 3.Българските празници и обичаи, Издател „Пан”, 2017. 4. Гаврилова Р, 100 неща, които трябва да знаем за традициите на българите, Издател”Световна библиотека София, 2012. 5. Ромски, турски,арменски, еврейски приказки, Издател „Пан”, 2005. 6.Крумова, Т. , Нунев, Й.,Колев,Д., Истории край огнището, Издател”Астарта”Пловдив, 2012.
Помагалото е изготвено от Евдокия Богданова – ръководител на Група по интереси”Аз и другите-бит и традиции” при НУ”Тодор Г. Влайков” град Пирдоп
Проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“