Българската реч Прочети четиристишието. Защо поетесата изпитва обич и благодарност към българското слово?
1
Със тебе съм от първия си ден. Ти сила вля в сърцето ми орлово. И всичко хубаво и светло в мен от тебе взех, обично родно слово! Наталия Огнянова 2
За кой епизод от текста се отнася всеки от изразите?
Богатството на българското слово Няма по-велико благо Българският език – благозвучен, красив и изразителен
Българското слово Няма по-велико благо и по-сладка радост за нас, българите, от това – да черпим красота, житейска мъдрост и доброта от българското слово. То е с нас от първия ни ден. Първите думи, които произнасяме, са български думи. Българска реч оглася детските игри, звучи по улиците, в театрите и кината, от радиото и телевизията.
1
Българският език е благозвучен, красив и изразителен. Заслушай се в речта на хората край теб. Не те ли омайва нейната мелодичност? Тя се лее, звънлива и песенна, от страниците на любимите ти книги с приказки, разкази и стихотворения. Увлича те и те покорява с вълшебната сила на думите.
2
Благословен е народът ни, че притежава такова безценно богатство от думи и изрази, с които може да каже и изрази всичко, което е в ума и в сърцето му. Дважди благословено си ти, дете, защото на теб – живата искрица от народната душа, е отредено да пренесеш красотата и богатството на българското слово в бъдещето.
3
Наталия Огнянова
слòво – език, говор, реч 3
Словесното богатство на нашия народ е събрано в речниците. Какви речници виждаш? Как речниците ни помагат в овладяването на родния език? Кои от тях вече са ти служили?
Тълковен речник
3
Синонимен речник
Правописен речник
Енциклопедичен речник
Правоговорен речник
Прочети текстовете. Отбележи кое е общото между тях. и двата текста са откъси от стихотворения и в двата текста е изразена обичта към книгата и в двата текста бликат обич и възхита от красотата на родната реч
.....................................
.....................................
Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор-художник в ръцете!
И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти, милва като нежна песен, като утрен звън трепти.
Напиши под портретите имената на българските поети, автори на стихотворенията. С какво поетите сравняват родната реч? Кого има предвид Иван Вазов със стиха „на майстор-художник в ръцете“? художниците
учителите 4
поетите и писателите
Звуковете в българската реч. Начален преговор
Третокласник Цяло лято по полето, край реката, на балкана, скача, пя, игра момчето, книжчица една не хвана. Есента жълтици тежки пак накичи на брезата. След весе`лия лудешки пишат вече в клас децата. И момчето се стъписа – бърка гласни и съгласни! – Май не помня правописа, а нали съм третокласник! Ангелина Жекова 1
Кой се обръща към момчето?
1
Няма страшно. Можеш да си помагаш с таблицата.
Живка
2
Наистина ли всичко си забравил?
учителят
3
Не бой се! И аз съм като тебе!
Тошко
На чие име е звуковият модел? Оцвети в жълто буквите на беззвучните съгласни в редицата. С останалите букви ще прочетеш фамилното име на учителя. Напиши го.
с
г
к
о
ц
р
п
х
а
ш
н
к
о
ф
в
Колко думи от първия куплет на стихотворението са:
едносрични 4 5 6 2
двусрични 4 5 6
трисрични 4 5 6
Това е текстът, който е затруднил третокласника.
б През лятото Люп ка п а тува за пръ в път с кора б . М о рето беше синйо п у ъ ф ьо й e а д e и споко но. Нямаше нито дна в лна. Беше гла ко като огл дало. и и ъ т и 5
С коя буква се пишат думите? Огради. Как провери?
3
Подреди по азбучен ред имената на учениците, като ги номерираш.
Спас
Юлия
Ели
Мая
Любомира
Георги
Ивайло
Калоян
Крум
Йорданка
Кои от имената не можеш да разделиш на срички за пренасяне на нов ред? Защо? Как можеш да пренесеш останалите имена? 4
Прочети думите. Подреди ги в колонките според началния им звук. агне, елен, балон, ваза, пиле, куче, фазан, грозде, орех, диня, игла, шум, ъгъл, замък, сокол.
гласен
5
звучен съгласен
беззвучен съгласен
Попълни таблицата за звуковете в българския език. e
Гласни Звучни съгласни
л
й
б
Беззвучни съгласни
дж ф
ц
Защо в таблицата няма щ, ь, ю, я? 6
Кой живее в тези къщички? Запиши.
ьо
й
6
йо
х
Звънче Всичко се повтаря по вълшебство. Пъстри черги есента тъче. И се вслушва българското детство в ясното училищно звънче. Занемяват в есенна омая златен изгрев, златна равнина. И в една огромна класна стая се превръща цялата страна. Птица вдън сърцето ми свирука. Стих до стих се сливат в песента. Бий, звънче, споявай труд с наука, делото – с безкрайната мечта! Бий, звънче! Събирай ново детство със гласа си – майчински и строг. Всичко се повтаря по вълшебство. И започва новият урок.
Каква е песента на училищното звънче? Какви чувства поражда тя у поета? А у тебе? Препиши от текста стиха, който се повтаря.
Георги Струмски
омàя – прелест, красота
7
Железен му езика, желязна му устата започне ли да вика, събират се децата. Що е то? .......................................................
Устна и писмена реч 1
Разгледай веселите картинки. Състави диалог по всяка от тях.
Каква реч използва за диалога на нарисуваните герои?
2
Kаква реч използват Лисана и Зайко?
От обявлението става ли ясно: Кой какво организира? Кога ще се проведе? Къде ще се проведе? Ще се изпълни ли желанието на Лиса? Защо? Поправи грешките в обявлението. 3
За кой вид реч се отнасят глаголите?
говоря
слушам
чета
8
пиша
1
устна реч
2
писмена реч
4
Каква реч използва героят на стихотворението „Писмо до дядо“ от Калина Малина?
, # # . ? # , ? # ? # ? # # ? # ? # # , .“? # : „ , # , ? #, ! # . ! # # Какво научи за момчето от неговото писмо? Спазени ли са всички правила за писане на писмо?
Обръщението се пише на отделен ред, със запетая в края. Думата след обръщението се пише с начална главна буква, на нов ред. Писмото завършва с името на този, който го пише. Допълни изречението с подходящите думи:
получател, състезател, подател Този, който пише писмото, се нарича ............................., а този, за когото е написано то, се нарича ........................... . 5
Състави устен разказ по картината. Каква реч ще използваш? Помисли за заглавие. 9
Думите като части на речта. Начален преговор
1
Довърши изреченията с вярната дума. Част на речта, която означава действие, се нарича ........................................ (съществително име, глагол) Част на речта, която означава признак, се нарича ........................................ (прилагателно име, глагол)
2
Прочети стихотворението. Огради съществителните имена. Подчертай прилагателните имена ( ) и глаголите ( ).
Есен
Усмихната, боса по хълма минава жена жълтокоса с наметка кафява. На шипката вече герданче наниза, гората облече със шарена риза. Приспива цветята с добрата си песен... Позна ли жената? Нарича се Есен. Ангелина Жекова
Препиши куплета, в който има само един глагол.
3
Образувай словосъчетания от прилагателните и съществителните имена.
морски есенна весели кротки
вълни бряг деца шума 10
Измисли и запиши изречения със словосъчетанията.
4
Каква част на речта могат да бъдат думите сладки, бели, кани? Измисли и запиши по едно изречение с всяко значение на думите.
5
6
Образувай съществителни собствени имена от думите.
злато
здрав
стоя
юли
жив
любя
Поправи грешките и препиши вярно.
# . . # . 11
Училищно звънче Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, за да можем да гле даме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите. Чир много се въодушеви и слушаше захласнат учителя. После от таблицата за умножение научи, че две по две прави четири, и по-нататък се отказа да учи повече. Ние му обяснявахме, че не може да се живее само с една таблица за умно жение, но Чир никак не възприема, та с бой по главата трябваше да го накараме да запамети откъде извира река Дунав. Друго си е да знаеш откъде извира река Дунав. Може в момента да не ти трябва, но някой ден ще се случи да ти потрябва и тогава, ако не знаеш, какво ще пра виш? Ще се свиваш, ще се червиш и нищо не можеш да направиш. Затова човек трябва да знае откъде извира река Дунав. Няколко седмици учехме, като гледахме през прозореца, и учение то ни вървеше много добре. Един ден децата излязоха навън, грабнаха прашките и започнаха да ни замерят с камъни. Как не им се молихме, какво не им думахме! Драги ми господине също им се кара, те обаче не разбират от дума, а продължават да ни замерят. Повече не можехме да останем в дървото, вдигнахме се във въздуха и отидохме в градската градина да се посъветваме там с другите врабци. Градската градина е сборно място на всички врабци от града и не говите околности. Там можете да срещнете много мъдри врабци, врели и кипели в тоя живот. Отидохме ние в градската градина, казахме всич ко на старите врабци и тогава те ни посъветваха да вземем прашки и да отвърнем със същото на децата. Така и направихме. На следващия ден причакахме децата на ъгъла. Те идеха към нас, разговаряйки шумно помежду си, без да подозират, че ги грози опасност, и щом излязоха иззад ъгъла, ние започнахме да ги замерваме с прашките си и ги пръснахме като пилци. Като разпръснахме децата, се взехме веднага, та в класната стая, насядахме по чиновете и започнахме да учим. Учителят беше много доволен от нас и до края на годината нито едного не наказа. Ние успяхме да изучим всички букви, с изключение на Чир. Той научи буквите само на своето име и можеше да се подписва както печатно, така и ръкописно. Докато ние учехме вътре в класната стая и печката бумтеше приятно, децата заеха предишното ни място върху дървото и оттам се мъчеха да надничат през прозореца, та дано и те нещо да научат. Добре, ама навън 12
вали сняг, вият виелици, ръцете на децата премръзнаха да се държат за клоните, затова те по цял ден си духаха на ръцете и пак не можеха да ги стоплят. Ние ги поглеждаме отвътре, правим им разни физиономии, а през междучасията ги питаме добре ли е човек да стои в тоя студ на дървото и да учи наука през прозореца, а децата викат: Как ще е добре, измръзнаха ни ушите на тоя студ! Да ви измръзнат, казваме им ние, – та да запомните друг път как сте замервали врабците с прашки! Тъй изкарахме тогава учебната година и всички завършихме с от личие, а децата, дето през цялата година висяха отвън на дървото, завършиха с двойка и всички трябваше да повтарят класа. Когато се сбогувахме, Чир пита децата: Знаете ли откъде извира река Дунав? Де цата се почесват, подсмърчат, но нито едно не знае откъде извира река Дунав, та надали и знаят, че има такава река. Те се помъчиха, помъ чиха и накрая попитаха нас да им кажем. Чир излезе напред и не без известна гордост им каза откъде извира река Дунав. Чир до такава степен беше научил откъде извира река Дунав, че на сън да го пит ат е, ведн аг а ще ви отгов ор и. Защ ото, който изучи веднъж наук ата, никог а ням а да я забр ав и. Наук ата е като вел ос ипед а, драги ми госп од ине – каза по тоя пов од Драги ми господ ин е, – научите ли се ведн ъж да карат е вел ос ипед, ще знаете да кар ате вел ос ипед до края на жив ота си! А река Дунав извира от своите извори. Йордан Радичков Из „Ние, врабчетата“
1
Кой разказва случката?
Драги ми господине врабчето Чир друго врабче 2
Кой момент те развеселява най-много? Защо?
3
Научи ли откъде извира река Дунав? А ти знаеш ли отговора на този въпрос? 13
Преразказвам приказка 1
Предавам със свои думи съдържанието на чужд текст по основни епизоди в тяхната последователност. Не променям и не добавям нищо от себе си в текста. Предавам речта на героите като реч на разказвача. Използвам и някои думи и изрази на автора. Ако преразказът е писмен, отделям смисловите части на нов ред. Прочети приказката. Кои са героите и‘ ?
Беднякът и съкровището На един бедняк му се присънило, че под вековния дъб в гората е скрито безценно съкровище. На сутринта той повел магаренцето си към гората. Стигнал до вековния дъб. Видял, че на едно място дънерът е издълбан, и се пъхнал вътре. Озовал се в голяма пещера. Насред нея стоял огромен, обкован с желязо сандък, заключен с три катинара. Докоснал ги с ръка беднякът и те сами се отключили. Селянинът вдигнал тежкия капак и ахнал от изнедада: сандъкът бил пълен догоре със скъпоценни камъни, с изящни златни съдове и чудни накити, и с безброй жълтици. Някакъв глас му рекъл: – Вземи от богатството, колкото искаш! С разтреперани ръце беднякът напълнил джобовете и калпака си с всякакви скъпоценности и тръгнал да си върви. Но като стигнал до входа на пещерата, си рекъл, че гласът му наредил да вземе колкото иска, а той е взел колкото може да носи. Върнал се назад селянинът. Напълнил пазвата си със скъпоценни камъни, натъпкал златни накити в пояса си, напъхал жълтици в цървулите си, но взетото пак му се видяло малко. Върнал се той при сандъка с богатството и го затеглил с мъка към входа на пещерата. Изведнъж се разнесъл грохот, стените на пещерата се разтресли, извил се вихър, който грабнал и завъртял алчния селянин във въздуха. Когато всичко утихнало, беднякът се намерил на земята до магаренцето си с празни ръце и джобове. Който не е доволен от малкото, и без него остава. Наталия Огнянова
14
2
Отговори на въпросите по съдържанието на приказката.
Какво се присънило на бедняка? Какво направил той на сутринта? Какво видял в пещерата? Какво му рекъл гласът? Как постъпил беднякът? Защо се върнал обратно? Как бил наказан селянинът за своята алчност? Каква е поуката от приказката?
.....................................
3
Разгледай илюстрациите към текста. Кое заглавие е подходящо за всяка от тях? Напиши го. Подреди илюстрираните епизоди в тяхната последователност и направи устен преразказ по плана.
.....................................
1. Чудният сън 2. Пред вековния дъб З. В пещерата със съкровището 4. Наказаният селянин Преразказвай по плана – точно и ..................................... последователно. Отделяй смисловите части на нов ред. Използвай някои думи и изрази на автора. Предай речта на героя като реч на разказвача. Завърши преразказа с поуката от приказката.
4
.....................................
Напиши преразказа. Пиши красиво и без правописни грешки. Използвай вярно думите:
съкровище, сандък, цървули, калпак, жълтици, изящни 15
Изречение. Текст. Начален преговор
1
Прочети текста. Познат ли ти е героят?
Постепенно Прасчо се събуди... Не се чувстваше много храбър, защото думата, която се въртеше в главата му, беше „муслони“. Какъв е муслонът? Идва ли, щом му подсвирнеш? Обича ли прасенца?... Прасчо не можеше да си отговори на тези въпроси, а щеше да види първия си муслон само след час. Разбира се, заедно с Пух. Алън А. Милн Из „Мечо Пух“ 2
Текстът се състои от изречения. Съобщителните изречения са въпросителните изречения са .
3
Подреди думите в изречение. Запиши поне два варианта на изречението.
,
е, клас, в, Митко, вече, трети
4
Прочети текста. Задай три въпроса по съдържанието му. Как ще ги запишеш?
Марица
Марица е една от най-пълноводните реки в България. В миналото са я наричали Хебра. Марица извира от най-високата наша планина – Рила. Две ледникови езера дават началото на реката.
.
16
5
Състави и запиши изречения по моделите.
. ,
? ?
6
Постави верните препинателни знаци в края на изреченията от текста.
Тревогата на Василена Василена сипваше жито в коритцето Подканяше пиленцата да кълват Оглеждаше ги Чакаше да дойде любимото и` пиле, но него го нямаше Къде ли се бави Защо не идва Дали не му се е случило нещо лошо Въпросителните изречения са: 3 4 5 . 7 Разгледай илюстрацията. Състави кратък диалог.
Какви видове изречения ще използваш?
–
,
? .
–
Използвай моделите за начало на диалога. 8
Прочети изреченията. Подреди ги така, че да се получи текст.
Една узряла ябълка се отрони. Той подрипна и хукна като стрела. Подухна вятър и разлюля клоните. Под дивата ябълка дремеше зайче. Тупна до заспалия юнак. Какво заглавие ще избереш за текста? 17
Песничка за приятеля И дори да си богат и прочут, и знатен – страшно е на този свят да си без приятел. С четири очи света по-добре се гледа и е двойна радостта в битка и победа. В дни на болка или скръб нищо страшно няма, щом с приятеля на гръб носите ги двама. Ако е в немилост той – сам и изоставен, няма ли да влезеш в бой, даже и неравен? Няма ли да отречеш титли и успехи, няма ли да му дадеш своите доспехи? Че макар да си богат и прочут, и знатен – страшно е на този свят да си без приятел.
знàтен – известен, почитан тѝтла – почетно звание доспèхи – бойно облекло на рицар
Недялко Йорданов
1
Защо е хубаво да имаш приятел?
2
Кога на човек му е нужен приятел?
3
Кои стихове повтаря поетът? Защо?
18
Съдържание Кума Лиса кръстница,
месец септември
(7 учебни часа)
Българската реч
3
Звуковете в българската реч. Начален преговор
5
Звънче, Георги Струмски Гатанка
7
Устна и писмена реч
8
Думите като части на речта. Начален преговор
10
Училищно звънче, Йордан Радичков
12
Преразказвам приказка, „Беднякът и съкровището”
14
месец октомври
(15 учебни часа)
българска народна приказка
52
Синоними и думи с противоположно значение
54
Форми на думата
56
Строеж на думата. Корен на думата
58
Мъдростта на старците, българска народна приказка
60
Представката като част от думата
62
месец декември
(10 учебни часа) Марийка и славей
64
Народната песен, Н. Огнянова
65
Орал дядо на ливадка
66
Наставката като част от думата
67
Изречение. Текст. Начален преговор
16
Наблюдавам и описвам предмет
69
Песничка за приятеля, Недялко Йорданов
18
Първи сняг, Ран Босилек
72
Тема и опорни думи на текста. Заглавие
19
Сродни думи
74
Фантазьори, Николай Носов
21
Редактирам (поправям) текст
24
Синоними, сродни думи и думи с противоположно значение
76
Съобщително изречение
26
Карнавал в гората, Леда Милева
28
Преразказвам подробно народна приказка
29
Въпросително изречение
31
Обръщение
33
Старият щърк, Константин Константинов
35
Подбудително изречение
37
месец ноември
(15 учебни часа) Сбогом, Асен Разцветников
39
Възклицателно изречение
40
Обич, Дора Габе
42
Стихотворението, Наталия Огнянова Преразказвам най-важното от авторска приказка
43
Видове изречения. Обобщение Дума. Значение на думата
Коледари; Чудна звезда, Йордан Стубел 78 Ударението в думата. Правопис на гласните в неударените срички
80
месец януари
(10 учебни часа) Зимен сън, Асен Разцветников Пиша съчинение по преживяване
82
„Бъдни вечер у дома“
83
Правопис на звучните съгласни в края на думата и пред беззвучен съгласен
86
Правопис на с и т пред звучен съгласен в думите
88
Мързеливата снаха, българска народна приказка
90
Ветрогончо, Ран Босилек
91
47
Правопис и правоговор на думи със струпани съгласни
92
50
На пързалката, Найден Вълчев
94
44
182
Думата. Обобщение
95
месец февруари
(15 учебни часа) Конструирам текст. Създавам текст по картини и опорни думи Съществителното име като част на речта. Видове
Най-сигурните ръце, Ангелина Жековa
139
Глаголът като част на речта
141
Лице на глагола
143
месец април
97 99
Дърварят и Хермес, Езоп Канарче и котка, Банчо Банов
102
Членуване на съществителните имена от женски и среден род
104
Членуване на съществителните имена от мъжки род
107
Вятър ечи, Балкан стене, Добри Чинтулов Хайдути, Христо Ботев 110
(10 учебни часа) Двойната Лотхен, Ерих Кестнер Разказ, повест, роман, Наталия Огнянова
145
Съчинявам приказка по дадено начало „Великденска приказка”
148
Време на глагола. Сегашно време на глагола
150
Лазарки, Николай Зидаров Великден, Елисавета Багряна
154
Бъдеще време на глагола
155
Минало свършено време на глагола
157
Празникът, Константин Константинов
158
Правопис и употреба на съществителните имена
111 Спомагателен глагол съм
Левски, Иван Вазов
114
Наблюдавам и описвам природна картина
115
Съществителното име. Обобщение
118
Прилагателното име като част на речта 119
160
Добрите стопани, Асен Разцветников
163
Съчинявам приказка по пословица
165
месец май
(12 учебни часа)
Сребърното гласче, Кина Къдрева
121
Глаголът като част на речта. Обобщение
166
Съгласуване на прилагателното име със съществителното име
123
Всичко за думата. Годишен преговор
167
Изпит за фея, Андре Мороа
169
Всичко за изречението. Годишен преговор
171
месец март
(15 учебни часа) Мартенски марш, Панчо Панчев
125
Степенуване на прилагателното име
126
Баба Шапокляк и топчето,
Първият лист, Дафина Попова Предвестници, Надя Кехлибарева
Едуард Успенски
173
128
Правопис на прилагателните имена с двойно н /–нн–/
Съчинявам приказка по подобие на друга
175
129
Всичко за частите на речта
178
Правопис и употреба на прилагателните имена
На Кирил и Методий,
Ти, майко, Елисавета Багряна
131 Асен Разцветников 132 Ваканция, здравей,
Пиша и адресирам писмо
133
Наталия Огнянова
Прилагателното име като част на речта. Обобщение 135 Личното местоимение като част на речта 136
183
180 181