Fullокончателен bg

НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ НА ТРЕНЬОРИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ

1

Редактор: Виктор Сушец Публикувано от: Slovenj Gradec, 2017 www.athlisi.eu

2

Съдържание НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ НА ТРЕНЬОРИ И СПОРТНИ КЛУБОВЕ 1 1

Въведение

1.1

Кратка информация за проекта

7

1.2

Ниво на контекст в рамките на ЕС

7

2

Спортът като инструмент за социална интеграция

3

Използвана методология 8

4

Сравнителен доклад по анализ на спортните нужди

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

7

8 10

13

Психология на развитието 14 1

Въведение в психологията 17

5

Психология на развитието 17

6

Психологически ползи от спорта при деца и юноши

6.1.

Вашата роля като треньор 24

6.2

Качества и умения на треньора по отношение на включването 24

6.3

Физически активни игри

21

27

7. Референции 31 Педагогически и мотивационни указания за Спорт на включването

3

32

1

Въведение

35

8.1

Описание

35

8.2

Дефиниция

37

8.3

Използване на педагогически и мотивационни методи

8.4

Треньорът като ролеви модел и лидер на отбора

9.

Обосновка на модула

9.1

Значение на педагогиката в спорта 41

9.2

Значение на мотивацията в спорта 43

10

Цел на модула

10.1

Изграждане на успешни подходи за обучение

10.2 спорт

Подобряване на социалните знания за социално включване чрез 47

11.

Учебно съдържание

39

40

41

44

48

45

11.1

Добри практики 48

11.2

Защо подходящата спортна педагогика е толкова важна?

11.3

Тест за самооценка

12.

Заключения

54

13.

SWOT анализи

56

50

50

14. Референции 58 Социология Социално включване, Междукултурни връзки, Социални умения 60

4

15.

Въведение в социалното включване 63

15.1

Какво е социално изключване?

15.2

Какво е включване?

16.

Приобщаване и етно-културни различия в спорта

17.

Оценка: 67

18

Съвети и практически примери

18.1

Топка на запознанството 69

18.2

Предаване на енергия

18.3

Топка в одеяло

69

18.4

Ръце и крака

70

19.

Въведение в междукултурните отношения

20.

Междукултурни отношения

21.

Методи на приложение

76

22.

Решаване на конфликти

78

23.

Практически примери в спорта

23.1

Стратегии за предотвратяване и решаване на конфликти:

24.

Оценка 83

25.

Въведение в социалните умения

83

26.

Теория на социалното развитие

86

26.1

Упражнение 1:

88

26.2

Упражнение 2:

89

27

Език на тялото

90

28

Упражнение за треньори

29

Оценка 92

63

64 64

67

69

91

70

72

80 81

Ръководство за компетенции и практически упражнения/спортно обучение 93 1

Въведение

95

30.

Физическо развитие и моторика при децата 96

31.

Планиране на тренировки 99

31.1

Отправни точки в планирането на тренировки

99

32.

Различни работни формати и методи за тренировка

102

32.1

Работни методи

32.2

Работни формати за тренировки

33.

Подготовка на урочната тренировка

33.1

Какво е урочна тренировка 104

33.2

Какво е подготовка за урочната тренировка 104

33.3

Какво включва писмената подготовка

33.4

Структура на урочната тренировка 105

33.5

Задачи за треньори

108

34

Тематично планиране

108

34.1

Пример за тематично планиране на гимнастическо съдържание 108

34.2

Задачи за треньори

35

Елементарните игри като начин за интеграция

35.1

Елементарни игри

120

35.2

Упражнения за треньори

130

36 37.

Референции 130 Информация и помощ 131

102 102 104

105

117 117

Ефективна комуникация чрез спорт или “Спорт за социално включване” 132 1

Въведение

133

38. Общи знания по темата спорт и социално включване: Какви научни изследвания за използвани 134 38.1 Но какво наистина полезно дава на децата и юношите участието в спорта? 135 38.2 Какви качества се придобиват чрез спорт и как те помагат покъсно на младежите?

135

5

39

Умения и разбиране на комуникационните принципи 136

39.1

Евентуални практически трудности и бариери

136

40. Методология 139 40.1

Принципи за подкрепа на младежи от уязвими групи 139

41. Използване на съвременни технологии и ИСТ като начин за интегриране на социално уязвими групи 142 41..1 Как социалните медии в действителност влияят на нашия живот и обществото като цяло?

143 41.2 Как могат модерните технологии и социални медии да помогнат за социалната интеграция на уязвими групи младежи?

143 42.

Практически упражнения и опит

145

42.1

Казус (Buffalo, New York)

42.2

Практически упражнения за треньори

43.

Комуникационни игри

44.

Референции

145 145

147

149

Спортен мениджмънт 150 1 Принципи на спортния мениджмънт

151

45. Характеристики на спортния мениджър 151 45.1 Комуникация

151

45.2 Критично мислене и решаване на проблеми 45.3 Умения за работа с хора

152

46. Роли на спортния мениджър

153

152

46.1 Ролята на спортния мениджър в изграждането на отбор 46.2 Роля на спортния мениджър

153

154

46.3 Ролята на спортния мениджър в насърчаването на дух за победа 155 46.4 Ролята на спортния мениджър при справяне със загуба

156

46.5 Ролята на спортния мениджър за мотивиране на хора с различни способности чрез информиране, трениране и откриване.

156 47. Културно и социално различие 156 47.1 Различията в спорта

156

47.2 Преглед на културните и социалните различия

157

47.3 Роля на спортния мениджър в управлението на културните и социални различия 158 48. Спортни организации за социално включване

158

48.1 Ползитие от различията и включването при спорта 49. Оценка и управление на риска

6

161

159

50. Референции 163

1

Въведение

1.1 Кратка информация за проекта Проектът ATHLISI има за цел да насърчи социалното включване на деца от неравностойни целеви групи чрез засилване на участието им в спортни занимания в рамките на дейностите на спортните клубове. Включването на местните спортни клубове е много важен елемент за постигане на тези цели, тъй като, в сравнение със спорадичните спортни събития, те гарантират устойчивост на проектните дейности и дългосрочно въздействие.За постигне на тези цели, проектът ATHLISI предлага като найадекватно решение, обучение на представителите на спортните клубове и треньори посветено на на проблеми, свързани с /тяхната/ ролята при осъществяване на социалната интеграция и насърчаване на дейността им в помощ на местните общности. Преминавайки през обучение, спортните клубове и треньорите ще могат да работят с местните общности а също така и да привличат членове за своите клубове, произлизащи от групи в неравностойно положение, като ги интегрират в дейността на клубовете.Обучението ще бъде организирано чрез провеждане на индивидуални семинари и е-обучение. Опцията за еобучение е въведена в проекта с цел разширяване на географския ареал на

7

проекта и включването на спортни клубове и треньори от различни региони и държави.

1.2 Ниво на контекст в рамките на ЕС Проектът се основава на опита и проучванията на шест страни-членки от ЕС, а именно/ Гърция, Италия, Малта, Кипър, Словения и България. Международното сътрудничество е необходимо и осигурява добавена стойност в резултатите. Проблемите, които се адресират чрез проекта, не могат да бъдат решени без международно сътрудничество, тъй като са общи за всички партниращи държави. Трансферът на мнения, опит и експертни познания между заинтересованите страни в този сектор е много ценен, тъй като по този начин членовете от всяка държава могат да обменят опит с останалите и да се възползват от него. Трансферът на знания и опит между партньорите и държавите е от съществено значение за проекта. Това е резултат от допълнителни експертни познания на партньорите и обменът им между държавите. Освен това европейското партньорство позволява споделянето на идеи и опит, както и генерирането на нови идеи между партньорите и заинтересованите страни.Чрез този процес всички партньори могат да допринесат за решаването на общите проблеми и да се възползват от експертните познания в други държави. Резултатът от проекта ще има пряко влияние върху държавите от общността, тъй като ще се прилага е-обучение, което на практика е приложимо на цялата територия на ЕС и ще може да се използва при възникване на сродни проблеми.

2.Спортът като инструмент за социална интеграция Освен бедността, която е основа за социалната изолация, съществуват и други фактори, които влияят върху социалното изключване на различни групи, като класово разделение, пол, етнос, увреждания, локаця (селски или градски райони). Понастоящем, едно от най-големите предизвикателства е интеграцията и социалното включване на бежанци и имигранти в Европейското общество. Спортът, през цялата история на съществуването си, е бил способен да обедини хора, нации и култури, както и да преодолее всякакви социални,

8

културни и национални граници. Въпреки, че сам по себе си, спортът не може да реши всички проблеми, свързани с групите в неравностойно положение, то той има потенциал да допринесе за интегрирането и социалното включване на различни групи хора в неравностойно положение. Включването в спортни занимания, само по себе си, с цел подобряване на атлетичните умения, изисква редовно и дългосрочно участие и социално взаимодействие, което спортните клубове могат да създадат, в това число и много благоприятни условия за по-нататъшно развитие на процесите на включване.Често спортните събития се организират в рамките на други социални дейности, което дава допълнителни възможности за междукултурен обмен.

3 Използвана методология Основите за подготовка на материалите за обучение, включват аналитични проучвания на проблема, както и анализ на нуждите от обучение в държавите-партньори. Вторичното изследване включва представяне в географски контекст и преглед на ситуацията в местния спорт, проблеми свързани с инициативите и добрите практики. Проучванията на терен включват качествени изследвания -интервюта с две фокусни групи, а именно спортните организации и обществените представители, които работят в областта на спорта и социалните дейности.Що се отнася до материалите за обучение във връзка с това ръководство, партньорите са изразили съгласие по отношение на съдържанието, като всеки от тях е изготвил част от него.Материалите за обучение са изготвени така, че позволяват индивидуално и е-обучение, включително под формата на лекции. Всички модули са изготвени еднообразно, като включват: 1.

Обосновка на модула Обяснение защо е необходимо разширяване на познанията за качествени тренировки и интегриране на социалните групи

2.

Цел на модула Обяснение защо се разширяват познанията с цел принос за качествени тренировки и интегриране на социалните групи

3.

Дефиниране на резултатите Придобити компетенции в резултат на обучението

9

Придобити умения Прилагане на теоретичните знания в практиката 4.

Структурирано учебно съдържание осигурява устойчивост и разяснения защо е важно да се изгради разбиране по темата осигуряват сеясни обяснения и се създава ясна база за познания; Включване на нови идеи към съществуващите познания; практически примери / казуси

осигуряват се подходящи материали за оценка.

5.

Оценка на резултатите от обучението Тест за самооценка Теоретични и практически демонстрации на придобитите знания

6.

Подкрепа за обучаемия Насоки за източници на допълнителни задълбочения познания по предмета Връзка към онлайн обучение Библиография

4 Сравнителен доклад по анализ на спортните нужди През юли 2016 г., всички партньори (CESIE, Fopsim, EUROSUCCESS, Irodoros, Action Synergy, APGA, Footura) извършиха допълнително проучване, имащо за цел събирането на информация за съществуващите спортни клубове в локален контекст и спортните инициативи / обучения, относно активното участие на треньори и спортни клубове в процеса на социално приобщаване

10

на местно ниво.По време на проучването са събрани данни от съществуващи източници, включително онлайн информация и електронни публикации.В рамките на проучването, всички партньори трябваше да идентифицират три добри практики, прилагани в треньорските програми на спортните клубове и треньорите с цел насърчаване на социалното включване на деца от социални групи в неравностойно положение на местно и национално ниво.През септември 2016 г. всички партньори извършиха и проучвания на място по метода „Консултации в общностни групи” в рамките на ABCD (развитие на база на съществуващите ресурси) за насърчаване участието на местните общности.Всеки партньор е работил с две фокусни групи и две различни целеви групи: първата е организирана от експерти, като треньори и спортни клубове втората включва местните общности (родители, спортуващи лица и др.). Основаната цел на Анализа на нуждите от обучение е да проучи ролята, която треньорите и спортните клубовемогат да имат за насърчаване на социалното приобщаване, както и основните умения и знания, които е нужно да се развият.Основното заключение е изготвено след фазата на проучване и показва интерес от страна на всички целеви групи - треньори, спортни клубове и местни общности (родители, спортуващи младежи) за развитие на методи за трениране, насочени към социалното приобщаванена деца от социални групи в неравностойно положение.В почти всички курсове за обучение, описани във вторичното изследване, само няколко модула са насочени към насърчаване на социалното приобщаване. Освен това местните инициативи, свързани със спорта, макар и многобройни, са изолирани и обикновено не се отнасят пряко къмдецата.Независимо от това спортните инициативи, организирани местен контекст, имат значими социални измерения.Важните заинтересовани страни, като местни власти и училища, трябва да припознаят значението на треньорите и спортните кубове в този процес, като ги подкрепят и като насърчават сътрудничеството между местните общности и спортните клубове с цел подобряване социалното включване на деца в неравностойно положение.. Понастоящем, според резултатите, футболът представлява най-мощното средство за мобилизация и социално ангажиране на децата.Той позволява

11

на младежите от различни държави и социална среда да създадат връзки помежду си. По отношение на изследванията на терен, интервюираните треньори и спортни клубове изразиха необходимост от придобиване на повече теоретични и практически знания за социалното приобщаване на децата от групите в неравностойно положение, като така биха се чувствали много полично ангажирани отколкото в местните общности.Основният извод е, че липсват специални курсове за обучение на спортни клубове и треньори, свързани със социалното включване на деца, така че проектът ATHLISI може да се счита за наистина иновативен и полезен. Действително, основната цел на проектът е да насърчи социалното приобщаване на децата от неравностойни целеви групи като се засили участието им в спортни занимания в рамките на дейностите на спортните клубове (независимо от спортовете, които развиват). Участието на местните спортни клубове е много важен елемент за постигането на тези цели, тъй като обратно на спорадичните спортни събития те гарантират устойчивост на проектните дейности и дългосрочно въздействие. За местните общности спортът е основен инструмент за социално приобщаване на деца в неравностойно положение, които изпитват многобройни общностни проблеми. Въпреки че има няколко инициативи, които включват деца от групи в неравностойно социално положение, трябва да се проведе обучение на треньори, касаещо психологическите аспекти и проблеми, които могат да засегнат децата. Проектът ATHLISI предлага подход, който ще позволи на специалистите да се справят професионално с дейностите по интеграция чрез спорт, и едновременно с това ще подпомогне младите хора от различен произход да развият “споделено чувство за принадлежност” чрез участия в спортни дейности, което може да бъде важен инструмент за интеграцията на имигранти и други социални групи.

12

13

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

14

Психология на развитието

15

Автoр(и), институция(и):

NPDD “IRODOROS”

Обосновка на модула

Интеграцията на деца от групи в неравностойно положение (етническо, културно, религиозни малцинства, групи в икономически неравностойно положение) в спортните клубове, изисква добри познания на част от треньорските принципи на психологическото развитие, така че да бъде изпълнена крайната цел на правилното социално интегриране на деца от такива групи в обществото. Психoлогическото развитие е свързано с различни нива и методи на когнитивно развитие. По-голямата част от психологическото развитие се осъществява през детството. Една от основните теории за психологическото развитие е теорията за привързването, което се фокусира върху нуждата от значими, отворени и честни човешки взаимоотношения за формирането на здравословно психологическо развитие. Въпреки че психoлогическото развитие често се асоциира с психологията на детското развитие, то е разширило значението си, като включва психология на юношеството и психология на възрастните.

Цели на обучението:

Придобити 16

Да се изнесат лекции относно ценностите от включването и честната игра (феър плей) Да се предоставят на треньорите и спортните клубове необходимите за това инструменти Разбиране на идентичността на атлетите (спортистите), Разбиране на връзката между обучението и треньорската дейност, Развиване на функционални, гъвкави философии, Насърчаване на включването и интеграцията в обществото чрез спортове, Засилване на ролята на спорта в разчупването на социалните бариери. Треньорите, представителите на клубове и спортните

компетенции

Методи обучение

на

Оценка на участниците

17

треньори ще могат: Да прилагат знанията и уменията в областите на практическо преподаване на спортове, психология и педагогика, ще насърчават участниците да спазват и изпълняват програмата като инструмент за социално включване на деца от различен социален и културен произход. Индивидуални (лице в лице), Малки групи по интереси, дискусионни групи, Сократизиране, Презнетация от група инструктори, Материали за обучение, Интернет Лекции, Използване на слайдове и видео клипове. Тест за самооценка Избор на отговор от предоставени варианти, Оценка на усвоените от обучаемите знания и концепции, Практически демонстрации, Треньори следва да работят чрез казуси или добри практики, за да идентифицират проблема(ите) и да предложат потенциални решения, Казус (“Kallipateira”).

Въведение в психологията Психологията представлява академично и приложно поле, което включва изучаване на поведението, мисълта и начинът на мислене, както и подсъзнателните неврологични поведенчески процеси. Поведението на хората в обществото, в училище или спортения клуб найобщо се определя от менталното състояние, ценностната система, предразсъдъците и стереотипите, които всеки от нас е развил в житейския си път. Психологията се различава от останалите социални науки като антропология, икономика, политология и социология по това, че търси обяснение на мисловните процеси и поведението на индивидите. В този смисъл е важно за треньорите и учителите по физическо възпитание, които се заемат с интеграция на деца от социални групи в неравностойно положение, подложени на дискриминация поради расови, религиозни, национални или социални причини и др., да имат основни познания по психология, така че от една страна да развенчаят расистките предразсъдъци, които водят до базирано на расизъм поведение, а от друга страна - да култивират ценности и да развият моралното мислене у децата.

5 Психология на развитието Поведенческата психология е научен подход, който цели да обясни как децата, юношите и възрастните се променят с времето, както и да проучи физиологическите, емоционалните, когнитивните и социални развития, които протичат в живота. Значителна част от теориите в рамките на тази дисциплина се фокусират върху детското развитие, тъй като през този период на индивида настъпват най-многобройни промени. Трите цели на психологията на развитието е да опише, обясни и оптимизира развитието. Спортна психология на развитието е термин, който определя област на

18

проучване, фокусирана върху определяне ролята на спортуването в психологическото, социалното и физическо развитие на компетенции. Психологията на развитието засяга усвояването на спортни умения и прилагането им през периода на съзряване, свързан с подобряване на фактори като памет и мислене в перспектива. Ефективната работа на спортните треньори с децата и юношите структурира тяхната програма по начин, който благоприятства тези процеси на развитие. Спортът е един от най-ефективните способи за социална интеграция. Спортът е един от най-ефективните способи за социална интеграция и затова следва да му се отделя по-голямо внимание, подкрепа и да бъде насърчаван от Европейския съюз, например чрез организиране на специални европейски, национални и местни спортни програми и събития. Бялата книга на Спорта, която е първата цялостна инциатива на ЕС за спорта, определя позицията на Комисията по трите аспекта на Европейския спорт: социална роля, икономическо измерение и управлението на спорта. Спортът играе и важна роля за насърчаване на интеграцията и социалното сближаване, като има потенциален принос и специална роля в обществото като инструмент за социално включване и интеграция, като следва да се има предвид, че спортът представлява важен инструмент за насърчаване на междукултурния диалог и носи изключителен принос за развитието и популяризирането на важни социални, културни и образователни ценности, като например честност, справедливост, толерантност и взаимно уважение, самодисциплина; спортът играе важна роля в европейското общество и по отношение на здравеопазването, образованието, социалната интеграция и културни ценности. Трябва да се подчертае изключително важната роля на спортните клубове и треньори за борбата с расизма и дискриминацията чрез въвеждане на построги правила, които позволяват на спортните игрища да се превърнат в поле на професионално спортменство, където всички форми на дискриминация са забранени.

19

Особено през детството и юношеството, треньорите трябва да развиват, паралелно с моторните умения, ценностната система, за да се преодолеят стереотипите и социалните предразсъдъци, които водят до дискриминация. Ценности като уважение към другите и самоуважение, умения за самоконтрол, поставяне на цели и лидерски умения помага на децата и юношите да разберат, че всички хора имат едни и същи права, както и че трябва да се държат по подобаващ начин със съотборниците и приятелите си, което се отразява положително върху тяхното личностно развитие. Въпреки това, доказателствата сочат, че качеството на треньорската работа е ключов фактор за постигане на максимален положителен ефект. Всепризнатият детски психолог Жан Пиаже вярва, че най-важната фаза в развитието е самоуважението, което настъпва между 6 и 11 годишна възраст. Това е също и периодът, в който е най-подходящо децата да бъдат запознати със спорта. Ако на децата бъдат дадени много възможности за успех в спорта, те по-често ще искат да се виждат “победители”, а не “губещи”.Те ще израстват със стремеж за по-добра адаптация, по-голяма самоувереност и по-добри способности за справяне със стрес и нови предизвикателства. Спортът предоставя на децата и юношите шанс да изпробват нови умения и да оценят своите възможности. Спортните клубове и треньорите имат огромен капацитет, за да ги накарат да се чувстват добре, и винаги трябва да намират по нещо, което дадено дете прави добре, дори и ако това е просто изпълнителност - то трябва да бъде похвалено за това. Американската академия на педиатрите препоръчва наблюдение на сигналите, посочени по-долу, за да се определи дали дадено дете има ниска самооценка. Ниската самооценка може да бъде налице, когато детето: Избягва задачи или предизвикателства, без дори да направи опит за изпълнението им, или се предава при първите признаци на трудност и неудовлетовреност. Това често сигнализира страх от провал.

20

Опитва се да мами или лъже, за да не изгуби играта или да избегне лошо представяне. Показва признаци на регрес, държи се детински или по глупав начин. Този тип поведение често предизвиква останалите да дразнят или наричат детето с прозвища, което внася и обида към вече съществуващата травма. Държи се наставнически, опитва се да контролира и не показва гъвкавост, с цел да прикрие усещането за неадекватност, неудовлетвореност или безсилие. Търси оправдания (”Учителят е глупав”) или омаловажава събитията (”Тази игра не ми харесва”), като използва логически обосновки, за да прехвърли вината върху другите или да я припише на външни обстоятелства. Изолира се социално, губи или поддържа по-редки контакти с приятели, като оценките в училище бележат спад. Често променя настроението си, показва тъга, плаче или демонстрира яд, гневни изблици, неудовлетвореност или пък е много тихо. Прави самокритични коментари, като “Аз никога не правя нещата както трябва”, “Никой не ме харесва”, “Аз съм грозен”, “Аз съм виновен”, “Всички други са по-умни от мен”. Приема трудно както похвали, така и критика. Показва прекалена загриженост или чувствителност към мнението на други хора.

Влияе се негативно от връстниците си, бяга от училище, пропуска часове, показва неуважително отношение, краде, пуши, пие или приема наркотици. (Адаптирано от Американска академия на педиатрите за Вашето дете в училищна възраст: 5 до 12 години) Спортната психология, като наука, която насърчава промяна в поведението, трябва да се намеси в спортен контекст с цел не само да се избегнат тези епизоди на ранимост и лоши навици, но да се насърчи също честната игра и толерантността. Според проучване, базирано на Профила на Хартър за самовъзприемането (SPPA) при деца, (предназначен да измерва множество аспекти от начина на самовъзприемане при юношите), той има за цел да определи дали 21

програмата съчетава физически активни игри и психологически умения, с които да се подобри удовлетвореността от живота у юношuтe, да изпитват щастие, да имат контрол върху възприятията си и да се дистанцират от бивши членове на банди, на база на програма за физически активни игри и психологически умения, за които е доказано, че значително подобряват удовлетвореността от живота и самоуважението при мексикански сираци в тийнейджърска възраст. Щастието, удовлетвореността от живота и самооценката бележат значително подобрение при сравнение преди програмата и след приключването й. Значително се подобрява не само общата самооценка, но също така и физическото състояние; изграждат се близки приятелства, модели за поведение, схоластични компетенции, атлетически умения и социално възприемане. представя данни, които показват, че чрез спортуване се повишава както емоционалното, така и поведенческото състояние при юношите.. Повишената удовлетвореност може да доведе до по-висока самооценка и самочувствие, което води до по-добро цялостно представяне. В допълнение, намалява опасността от въвличане в рискови и деструктивни поведенчески модели.

6 Психологически ползи от спорта при деца и юноши 1. ДА СЕ НАУЧИШ ДА ГУБИШ Лошото спортменство е грозно. Никой не обича неудачниците. Разбира се няма нищо лошо в това да бъдеш конкурентноспособен и да изразяваш неудовлетвореност по неагресивен начин.

2. КОНТРОЛ НА ЕМОЦИИТЕ С

по-

22

израстването, очакваме децата да се научат да контролират емоциите си. Добрият треньор разбира, че негативният емоционален стрес вреди на доброто представяне. Въпреки това, след като бъде посято семето на мъдростта, детето Ви ще бъде добре подготвено за справяне с предизвикателствата на живота.

3. САМОУВАЖЕНИЕ Много са проучванията, според които спортът и други физически дейности могат да допринесат за доброто самоуважение при децата и юношите. “Потупване по рамото”, “дай пет” от приятел или ръкуване с опонент в края на мача способстват изграждането на характера. Отношения на взаимна подкрепа от страна на треньорите и съотборниците плюс подкрепа от страна на родителите могат да повлияят много положително върху самоуважението на децата. Младеж с добра самооценка и самоуважение ще има самоувереността да пробва нови неща и да създава нови приятелства. За да се изгради самоувереност и самоуважение у младите хора, от съществено значение е треньорите да осигуряват последователни и непрекъснати стимули и похвали.

4. ТЪРПЕНИЕ Практиката води до усъвършенстване, а то изисква търпение. Разбира се, не трябва да насърчаваме децата си да се стремят към “съсършенство”, а по-скоро посланието да бъде: “Ако искаш да станеш подобър в това, ще отнеме време”.

5. ОТДАДЕНОСТ Подобно на търпението, дисциплината при тренировки и отдадеността в усвояването на даден спорт е черта, която променя много аспекти от живота. Неслучайно участието в спортове е свързано с по-добри академични постижения в училище.

6. РАБОТА В ЕКИП Организираният спорт изисква децата и юношите да работят в екип, за да постигнат обща цел. В екипа няма “Аз”. По

23

този начин те развиват социални и лидерски умения и усвояват ценностите на екипността.

7. АЛТРУИЗЪМ В спорта децата и юношите трябва да мислят повече за това, кое е найдоброто за отбора, а не за тях самите – нещо, което често се наблюдава при баскетболната игра. Играчите имат възможност да подадат пас към свой съотборник, но вместо това избират сами да стрелят към коша. Егото не е добър морален съветник в отборните игри.

8. УСТОЙЧИВОСТ Едно изследване установи, че децата и юношите, които са тясно свързани със спорта, са психически по-устойчиви. Това не е изненадващо, тъй като спортът позволява индиректно да се поучим от грешките си.

24

6.1. Вашата роля като треньор Треньорите са този механизъм, който осигурява резултатите и качеството на спортните програми. Те трябва да могат да преминат отвът границите на техническите параметри в спорта като включат в работата си педагогически теми, важни за ежедневието и интеграцията на децата. Трябва да се фокусират върху квалификацията си в области като междукултурното образование, преодоляване на расовите предразсъдъци, управление на конфликти, изграждане на екип , подход към родителите и т.н. Тъй като децата и юношите се различават повече в социално и културно отношени в различните спортове, треньорите са изправени пред предизвикателството да работят ефективно и етично с тях, независимо от техния произход. Ето защо би било полезно треньорите да изградят правила и добри практики в подкрепа на работата си в социален и етичен план. Възможно е треньори, които не са способни да се адаптират към тези промени, да вземат за даденост идеи като расизъм, етническия произход, пол, сексуална ориентация, религия или увреждания, катопо този начин провокират конфликти в отношенията си със спортистите1. Спортните треньори трябва да умеят да преценяват дали техният стил и метод на общуване влияе негативно и/или позитивно върху процесите на работа с децата, на база на расова/етническа основа, пол, увреждания и религиозни убеждения. Освен това те трябва да умеят да избягват употребата на думи, които се асоциират с расови, полови и други разделения. Накрая, трябва да имат възможността да се обучават и консултират, за да могат ефективно да работят с лица от различна културна среда.

6.2 Качества и умения на треньора по отношение на включването Успехът на спортната програма зависи преди всичко от качествата и лидерските умения на възрастните. Треньорът е този, който определя вида опит, който децата и юношите ще придобият спортувайки. Чрез 1

25

Coakley, 2009

използването на подхода „Треньор с двойна цел” и трите му основни принципа, ще можете да приложите на практика PCS метода на обучение. Определянето на целта, концентрацията, увереността и добрата форма са важни психологически умения.

1.

ТЪРПЕНИЕ

Някои деца може да се нуждаят от повече време, за да изградят увереност в способностите си и постигане на напредък, в сравнение с други. Треньорите трябва да го отчетат и да ги стимулират.

2.

УВАЖЕНИЕ И НАСЪРЧАВАНЕ

Признаване на различията и третиране на всички деца или юноши като личности. На тренировки поздравявайте всеки индивидулано. Накарайте ги да се чувстват добре, затова че са дошли. Избягвайте игри с елиминации или други дейности, които биха създали ненужно напрежение. Създавайте ситуации, в които се постигат много успехи. Едно “потупване по рамото” означава много за участниците. Управление на поведението. Учене за ефективно съревнование и справяне с трудностите 3.

АДАПТИРАНЕ

В треньорската работа и общуването, с цел да се отчетат индивидуалните различия и да се предложат дейности, подходящи за нивото на развитие на участниците, е необходим подход, който да е гъвкав. Изберете найефективните методи и треньорски практики. Успехът на треньора може да бъде измерен единствено според това дали децата посещават редовно часовете ви.

1.

ОРГАНИЗАЦИЯ

Следва да се отчете важността на подготовката и планирането, както и да се насърчат усилията, като не са най-важни резултатите. Важно е участниците да се забавляват.

26

2.

БЕЗОПАСНОСТ

Всяка тренировка, независимо дали е групова или индивидуална, трябва да се провежда при мерки на безопасност.

3.

ЗНАНИЯ

Използвайте предишни знания и ги адаптирайте, за да разгърнете потенциала на всяко дете или юноша. Възлагайте им отговорности. Включвайте ги в процеса на вземане на решения и давайте на всеки шанс да бъде “лидер”. Насърчавайте младежите да дават най-доброто от себе си както в спорта, така и в живота.

4.

РОЛЕВИ МОДЕЛ

Треньорите са може бинай-важното звено. Начинът, по който се държите в присъствието на атлетите, им дава пример за поведение - какъв пример даваме на чуждите деца? Ролята на треньора е може би една от найважните. Трябва да се признае, че положителните спортни преживявания могат да спомогнат за развиване на самоувереност и самоуважение.

27

3 съвета за подсилване на самочувствието - TED-Ed

https://www.youtube.com/watch?v=l_NYrWqUR40 Бъдете уверени | Кратки поучителни истории за деца | английски

https://www.youtube.com/watch?v=EsNRVm3YR_I

6.3 Физически активни игри Ако говорим за намеси, които да стимулират самоконтрола, физически активните игри могат да допринесат за развиването на умения за разрешаване на проблеми и за взимането на решения под напрежение, като e доказано, че тези методи на моделиране на поведението са значително по-добри от обществено-рекреативните програми. Игрите позволяват едновременното развиване на физическите и интелектуалните способности, което от своя страна подобрява самооценката и самосъзнанието. Игрите носят и удовлетворение2. Добавянето на психологически умения също може да бъде полезно, тъй като те са свързани с психологичното здраве. Развиването на умения като способността за поставяне на цели и

2

Light R, Fawns R. Knowing the game: Integrating speech and action in games teaching through TGfU. Quest. 2003; 55: 161-176).

28

самоувереността, може да помогне на личността да изгради чувство на контрол. Контролът е способността да управляваш житейските обстоятелства, които оказват значително виляние върху отделния индивид3. Според едно проучване, целящо да установи дали програма, съчетаваща физически активни игри и психологически умения, би могла да подобри удовлетвореността от живота, щастието, възприятията за контрол и самосъзнанието на бивши членове на банди, установило, че удовлетвореността от живота и самоуважението при мексикански сираци в тийнейджърска възраст, значително се подобряват. Друго проучване показва, че активните игри, голяма част от които са предназначени за развиване на комуникацията, доверието, екипността и уменията за решаване на проблеми, съчетават усъвършенстването на умствените и физически способности, самоубеждението и уменията за поставяне на цели (ключови елементи в спортно-психологическите програми), за да изградят самоувереност, което води до значително подобряване на удовлетвореността от живота, поведението, физическите умения, социалното приемане и самооценката.

6.3.1. Игри за време Работата по изпълнение на задача, като част от екипа, е важен метод за изграждане на самоувереност, тъй като децата се научават, че са уязвими и чрез споделяне на умения в екип могат да си помагат. За да се изиграе тази игра, Ви трябва хронометър и стол за всяко едно дете. Столовете се подреждат в кръг и всяко дете сяда отгоре. Извиквате команда, която изисква трансформация, например “Кино!”, а децата трябва заедно да разместят столовете и да ги подредят като в кинозала. Децата нямат право да вдигат шум, докато изпълняват задачата. Когато пренареждането на столовете приключи, времето се отчита и се задава нова команда за пренареждане, като целта е времето за изпълнение да се намали. Тази игра изгражда самоувереност, като учи децата как да работят заедно и позволява на всяко дете да види, че усилията му са важни и ценни.

3

Petlichkoff LM. Self-regulation skills for children and adolescents. В: Weiss MR, editor. Developmental sport and exercise psychology: A lifespan perspective (pp. 269-288).

Morgantown, WV: Fitness Information Technology; 2004.

29

6.3.2 Игри с дриблиране Треньорът определя трасето на игрището, като използва конуси, според броя на децата, които ще участват. Всяко дете има топка и след сигнал от треньора, започва да се движи по трасето, като дриблира топката, без да губи контрол върху нея, като избягва сблъсъци с другите участници. Алтернативно, децата от една възраст могат да бъдат разделени на групи от по две или три. Чрез това упражнение освен да дриблират, децата се учат да упражняват контрол върху топката (развитие на индивидуалната отговорност), както и на безопасност по отношение на другите участници (социален аспект на развитие).

6.3.3. Футбол с три топки: Ще ви трябват: три различни по цвят топки, две врати Метод: Определете футболно игрище с врати в двата края. Разделете младежите на два отбора. Едната футболна топка ще представлява момчетата, а другата момичетата. Третата ще бъде обща. Кажете на играчите ясно коя топка за коя група е. Ако играч докосне нарочно неправилната топка, извадете го от играта за 2 минути. Не е нужно упражнението да се ограничава само до футболната игра. Можете да пробвате с нетбол или AFL. Тази игра е забавна за децата и юношите и ще ги държи съсредоточени възможно най-дълго време. Чрез тази игра, изграждаща умения за работа в екип, те ще прекарват повече време заедно.

6.3.4. Яйце-ракета Ще ви трябват: Хартия, яйца Метод: Разделете младежите на два или повече отбора. Дайте на всеки отбор хартия, тиксо и едно яйце. Кажете им, че трябва да направят ракета, която ще се 30

хвърли във въздуха или ще бъде пусната от високо място. Ракетата трябва да предпази яйцето от счупване. След като децата изработят ракетите, сложете яйцето в ракетата. Сега “изстреляйте” или пуснете ракетите от високо място. Печели отборът, чието яйце е в най-добро състояние. Ако никое яйце не се счупи, повторете упражнението отново. Играта стимулира децата да дадат най-доброто от себе си. Ако първият им опит се окаже неуспешен, участниците ще потърсят нови решения.

6.3.5. Баскетбол от седнало положение: Идеите за изграждане на баскетболен отбор са забавен начин за взаимодействие между съотборниците. Ще ви трябват: баскетболна топка, кош за пране, столове Метод: Играта се играе на рундове. Разделете младежите на два отбора. В началото на първия рунд играчите ще имат съвсем кратко време да поставят столовете си в нужната позиция. След като столът веднъж е позициониран, нямат право да го местят. След това съотборниците трябва да си подават топката един на друг, без да бъдат “прихванати” от другия отбор. След като направи пас, играчът трябва да хвърли топката към коша. Отборът, който направи максимален брой вкарвания, печели. В по-ранни проучвания танците и традиционните игри са определяни като ефективни средства за разчупване на леда и бариерите при общуването4. Използвйки спорта като инструмент, Гърция се стреми да наложи олимпийските ценности в младото поколение, с цел постепенно да изгради култура на мирно съществуване.

4

31

Keim 2003:155

Съответната образователната програма “Уважение към разнообразието”,. имаше за цел през 2014г, чрез историята и идеите на Олимпийското примирие, да възпита учениците на уважение към различията и да ги обучи да се справят с подобни въпроси, чрез споделеният опит на Олимпийците от участието им в Олимпийските игри.

Kallipateira е програма, насочена към борба със социалното неравенство и социалната изолация, която допринесе за това учениците да повишат осведомеността си относно тези проблеми. Чрез игрови дейности (ролеви игри, олимпийски игри, силови игри ), учениците получиха нагледен пример как различните принципи водят до неравенство; научиха се да приемат различията на своите съученици, най-вече в отборните спортове и разбраха, че основното във всяка ситуация е спазването на правилата и уважението към съотборниците и съперниците.

7 Референции 1. https://eclass.upatras.gr/modules/document/file.php/PN1524 2. http://old.psych.uoa.gr/~roussosp//gr/psy00_Lecture2.pdf 3. https://www.psychologynow.gr/psychology/branches-ofpsychology.html 4. http://users.sch.gr/adanis/index.php/kallipatira 5. https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/1510-FRA-CASELAW-HANDBOOK_EL.pdf 6. http://www.2search.gr/psychology/view.asp?article=1&catid=6&nav=0 7. http://ec.europa.eu/assets/eac/sport/library/policy_documents/euphysical-activity-guidelines-2008_el.pdf 8. https://europa.eu/european-union/topics/sport_el 9. www.psychology-athens.com 10. Light R, Fawns R. Knowing the game: Integrating speech and action in games teaching through TGfU. Quest. 2003; 55: 161-176.

11. Petlichkoff LM. Self-regulation skills for children and adolescents. В: Weiss MR, editor. Developmental sport and exercise psychology: A lifespan perspective (pp. 269-288). Morgantown, WV: Fitness Information Technology; 2004.

12. Hanrahan S and de Lourdes Francke-Ramm M, Improving life satisfaction, self-concept, and happiness of former gang members using games and psychological skills training, Journal of Sport for Development, Volume 3, Issue 4 (2015)

32

Педагогически и мотивационни указания за Спорт за социално включване

Как спортните клубове могат да насърчат интеграцията на деца от различни социални групи чрез включване и активно участие в програми и дейности, как да се справим с нарастващия проблем на социалното отчуждение, неравенството, престъпността, социалното недоволство, повишени здравни рискове и др.

33

Автор(и), институция(и):

Асоциация Фуутура

Обосновка на модула

Правилната педагогика, съобразена с възрастта, пола, личността, както и с подходяща мотивация и обучение, съставлява ключов елемент за успешната интеграция, придобиване на нови знания и методи, изграждане на доверие, взаимна подкрепа и екипност, с цел постигнето на успех (сред младежите чрез тяхното участие в спортни клубове и не само). Мотивацията е основно средство за постигане на много други успехи както в работата и спорта, така и в обществен план, тъй като често надскача личните амбиции и не се ограничава само в рамките на една група, клуб или общност и техните цели и нужди. Всички знаем, че поставянето на ясна и конкретна обща цел, често под формата на по-краткосрочни цели, е основно психологическо, образователно и мотивиращо решение за успешно прилагане на вътрешните правила за работа в екип. Способността за мотивиране, която включва някои основни педагогически принципи като позитивна манипулация, управление на социални, подготвителни и тренировъчни процеси, личен пример, управление на индивидите и общите цели, е основно средство за всеки треньор при работа с деца и юноши. Поради различни социални проблеми в обществото, които засягат голяма част от младежите, те се нуждаят от лидер, от неоспорим авторитет и поне една голяма цел, която да преследват - всичко това те могат да открият в своя спортен клуб.

Цели на обучението:

Да подкрепи квалификацията на треньори в областта на педагогиката, мотивацията и ефективното преследване на екипни цели. В много случаи именно треньорите представляват клуба пред децата и обществото, а тяхната работа и мотивация засяга тази на отборите и отделните участници, както и личностното развитие на младите спортисти.

Придобити

Преподавателите,

34

представителите

на

клубове

и

компетенции

трньорите ще могат: Да покажат лично внимание и усилия и да отделят време за постигане на поставените цели - ролеви модел Да покажат знания, умения и разбиране на основните принципи на педагогиката и методологията и тяхното практическо приложениев съответствие с нуждите на деца в неравностойно положение и различна социална и културна среда Да формират положително отношение и атмосфера на равенство в отбора. Да работят по-добре за социалното включване, междукултурната комуникация, физическата и здравна култура. Да придобият допълнителни знания и критично разбиране в областите на детската психология и педагогика, свързани най-вече с мотивацията и управлението на дейности в спортен и социален аспект.

Методи обучение

на

Индивидуални (лице в лице), Индивидуална работа Интернет Неформални образователни дейности

Оценка на участниците

35

Тест за самооценка Теоретически и практически демонстрации

1 Въведение 8.1. Описание Настоящият материал има за цел да направи кратък преглед на развитието и бъдещите перспективи на спортната педагогика и мотивация като част от спортната наука. Понастоящем изглежда, че спортната Учител, който се отпива да педагогика не се ползва с преподава без да вдъхновява широко одобрение в системата учениците си все едно кове студено на спорта. Развитието на желязо. спортните дисциплини като Хорас Ман цялостен процес включва въпроса дали спортната педагогика може да бъде обединяваща точка за различните спортове и може ли да определи научното поле на дисциплината. Неидеологически определеното физическо упражнение, или спорт за всички (Eichberg, 2010), се практикува от зората на цивилизацията до наши дни - за удоволствие, за емоция или по други причини. Това са дейности, които поддържат ценности като морал, амбиция, етика, чест, равнопоставеност, като същевременно с това развиват мотивацията, желанието за самоусъвършенстване и работата, която с помощта на педагогиката е идеалният инструмент за постигане на това. Всички тези ценности и принципи лежат в основата на повечето спортове и спортни игри. Моделът на себереализация е част от концепцията за развитие на спортната култура по отношение на социалните системи и главна мотивация за всички участници, а също и най-общото схващане за “антропологията на духовния прогрес” в човешката психология (Wojciech at al., 2012). Спортът е социален феномен и всички спортни организации работят както за по-добрата визия на спорта като цяло, така и на техния продукт в частност. За правилното развитие на спортните клубове в нашето съвремие и през призмата на социалните потребности, всеки клуб трябва да работи на

36

няколко нива на спортно развитие - СПОРТНИ РЕЗУЛТАТИ, административно развитие и развитие на собствените ресурси и специалисти - КАПАЦИТЕТ, хоризонтални активни връзки (връзки с други клубове) и вертикални активни връзки (връзки със съответните федерации, министерства и други институции), маркетинг, имидж и медии, социални, лични (между играчите), бизнес, институционални, международни и др нива. Независимо дали клубовете са професионални или аматьорски, те трябва да имат следните основни административен цели и цели на развитие: участие в национални и международни изяви и сътрудничество при споделяне на опит и добри практики; фокусиране върху аматьорските спортове и подкрепа за собствените отбори (ветерани, дами, поддръжници, деца); изграждане на клубни спортни училища с високо квалифицирани треньори, които да подпомагат развитието на млади таланти и да осигурят възможност за бъдеща кариера; участие в проекти на социални организации (вкл. университети, училища и градини) за развитие на спорта при децата и младежите; търсене на вътрешни и външни квалифицирани треньори и специалисти; организиране на повече проекти за самостоятелно развитие чрез кандидатстване за външно финансиране, социални функции, поддръжка и изграждане на нови спортни съоръжения; работа за постигане на добър имидж в обществото. Всичко това е нужно за педагогическата и спортна дейност и по-добрата мотивация вътре в клуба. Всички полета, включително физическата култура и спорта (в училищата и клубовете), трябва да дадат своя принос за социалното и морално развитие на младежите. Предполага се, че физическото възпитание и спортът имат съществена роля в този смисъл, тъй като представляват контекст, в който възникват социални социални взаимодействия: ученик-ученик (играч-играч) и ученик-учител (игра-треньор). Бейли (2006) подчертава, че степента, до която физическото възпитание и спортът дават положителен принос към обществото и моралното развитие на учениците, зависи от дейността и

37

взаимодействието между учениците и техните учители, както и от способността тези учители да използват своя потенциал. Те не винаги знаят как да използват потенциала си. Това важи и за връзката играч-треньор в спортните клубове. С промените в спорта и непрекъснатото му професионализиране ролите на треньора стават по-комплексни - треньорът може да се разглежда като “мотиватор”, обаче тази гледна точка е доста ограничена. Треньорските роли са се развили дотолкова, че вече включват педагогически, технически и много други компетенции, включително и едновременно извършване на няколко дейности5. Тъй като ролята на треньора е претърпяла развитие, разбирането за това какво представлява съвършенството в треньорската работа, особено в младежките спортове, също трябва да се промени.

8.2. Дефиниция След преглед на различни проучвания, можем да идентифицираме няколко водещи принципа за успешна спортно-педагогическа работа и повишаване на мотивацията за работа и развитие. Докато педагогиката е еднопосочен процес на трансфер на спортни, поведенчески, социални и други послания от страна на треньора, мотивацията е по-сложен процес. Ето няколко заключения: Участието в спортове не само подобрява физическото здраве, но дава също и положителен социален и психологически резултат: повишено самоуважение, развитие на житейски умения, по-малка склонност към проява на рисково поведение и др. Спортът е идеалният инструмент за социално включване на лица и групи в неравностойно положение. За съжаление липсват квалифицирани специалисти за работа с тези групи лица, и никой от треньорите не е участвал в събития и дейности по социално включване чрез спорт. Треньорът е основната и единствена връзка на младежите със спортните клубове и като такава той трябва да бъде приятел, ролеви модел и наставник на младежите.

5

38

(Salmela, 1996)

Треньорите не са мотивирани да развиват извънклубни дейности като открити тренировки, демонстрации, социални мероприятия, доброволчески акции и т.н., тъй като техните усилия не се оценяват от клуба и от обществото. По същия начин, клубовете не са мотивирани да контактуват с родителите и учителите в училище, за да решават проблеми на играчите, училищните отсъствия свързани с важни спортни събития и др. Треньорите нямат възможност да развиват своите умения - няма достатъчно семинари, курсове за обучение, допълнителни курсове за квалификация; програмите на повечето клубове са доста лоши и т.н. Основното предимство за децата от групи в неравностойно положение е участието в организирани спортни дейности. Спортните клубове и спортистите са малко или ролевият модел е твърде недостижим за младежите. Спортните клубове не са активни в обществото - не организират открити тренировки, демонстрации, социални събития, доброволни изяви и др. Затова и никой не участва в такива споделени дейности... Спортните клубове не се възползват правилно от възможностите за намаляване на разходите, като интернет-присъствие (някои нямат дори уеб-сайтове, профил в социалните мрежи и др.) Децата имат много проблеми и трябва да се справят с потенциални заплахи всеки ден. Същевременно спортът може да им даде поле за развитие като личности по един много добър начин. Професионалните спортни клубове не обръщат внимание на социалните модели на спорта, не участват в отворени кампании като Европейската седмица на спорта, Международния ден на спорта за развитие и мир на ООН и др. Има аматьорски клубове и организации, които използват по-добре тези възможности за промотиране на дейността си сред обществото и за набиране на нови членове, поддръжници и играчи... Спортните учители не са наясно със своите отговорности за социалното и моралното развитие на учениците чрез спорт. Също така няма достатъчно информацията за начина по който разбират и прилагат целите на моралното обучение. Уучителите по спортни дисциплини и треньорите нямат специално образование, свързано със социалното и моралното развитие на учениците. Докато изследвания в областта на спортната педагогика и изследванията в сферата на физическото възпитание продължават да се припокриват, спортната педагогика днес се схваща като онази обща академична

39

дисциплина, която информира, учи и дава възможности за практикуване на много спортове, физически дейности и упражнения. В центъра на проучването е педагогическото взаимодействие между учители/треньори/инструктори и ученици/играчи/участници. В това отношение целта на спортната педагогика е да подкрепи нуждите на изучаващите спортни дисциплини и други форми на физическа дейност, когато и където това е нужно през житейския им път. За да се постигне тази цел, изследващите спортната педагогика трябва да бъдат насърчавани да се занимават с интердисциплинарна работа, като целта е да преодолеят академичните представи, които понякога съществуват при различните поддисциплини в спортната наука. И не на последно място – схващането, че педагогическата дейност, създава полезна концепция за анализиране приноса на спортната педагогика към разбирането ни за физическа дейност, функции на тялото и здраве.

8.3. Използване на педагогически и мотивационни методи Професията спортен педагог обхваща два основни групи - учителите по физическо възпитание и спортните треньори. Специфичното на професията е образователният процес, тренировките и обучението по физическа култура и спортни дейности. Продуктът от дейността в тази сфера е косвен и е резултат от образователния и тренировъчен процес. Професията на спортните учители е сложна, тъй като предполага знания и умения в

различни други области - философия, психология, социология, науки и други. Спортната педагогика косвено влияе и върху ежедневието и личните

40

качества на обучаваните, тяхното участие в процеса на обучение и тренировъчния процес. Философията на треньорите има морални измерения, които определят поведението им в различни ситуации. Ролята на треньора е да създаде философия, която се споделя от целия отбор или група, за да се гарантира последователност и координация сред атлетите. Един от най-популярните етични модели, прилаган от треньорите, принадлежи на Пасмур (2011) и се нарича модел на действието. Той включва шест етапа: осведоменост, класификация, време за размисъл, подкрепа и консултации, инициация, оценка на опциите и интеграция на новото. Осведоменост - треньорът трябва да разбира позицията си и да спазва професионалния кодекс на поведение, както и собствените си ценности. Класификация - треньорът трябва да идентифицира всички потенциални етични проблеми и да ги отнсес в съответна категория, ако отговарят на съответните условия. Време за размисъл, подкрепа и консултации треньорът трябва да обсъжда с експертите по етика всички етични въпроси, с които се сблъсква, за да може да вземе морално правилното решение. Инициация - след фазата на анализ треньорът инициира процес на установяване на варианти с оглед решаване на възникналия етичен проблем. Оценка на опциите - на този етап треньорът разглежда всички алтернативи от предходния етап в светлината на етичния кодекс и професионалните ценности (първа стъпка). Интеграция на новото – веднага щом треньорът избере конкретна алтернатива в отговор на етична дилема, следва да я включи в своите етични ценности.

8.4. Треньорът като ролеви модел и лидер на отбора Моралът на треньорите е много важен, тъй като той влияе върху играчите като катализатор на етичните норми - те тренират и действат така, както и ръководителите. По този начин треньорът насърчава атлетите към проява на доверие, уважение, честна игра, спортменство, чест и откритост. В този смисъл в рамките на спортните организации има код на поведение за треньорите, който служи като ръководство в тяхната работа и взаимоотношенията им с атлетите, колегите и висшестоящите. Една от най-важните задачи за треньора на всеки спортен отбор е да изгради своя авторитет на базата на:

41

морал и треньорски умения / знания индивидуално и групово управление на процесите на мотивация и комуникация Управление на отбора, клуба и играчите в краткосрочен и дългосрочен план (цели) Разпределяне на ключови роли и отговорности в отбора (както на игрището, така и извън него) Процес на лична идентификация и вътрешна динамика - за подобра комуникация и постигане целите на групата/отбора Трудно е да се даде дефиниция за отличен треньор, тъй като често това зависи от крайните постижения на атлетите, които ръководи. Ако се идентифицират и опишат компетенциите на треньор, който се приема за отличен единствено на база постиженията на атлетите, то ние ще поставим акцента върху косвени поведенчески модели (Берлинер, 2001), което би било крайно неподходящо. Съвършенство в треньорството е по-скоро отчитане на победите и загубите, а не само постиженията на отделните атлети и личните победи, както и степента на майсторство, която се наблюдава по време на тренировките6. Съвършенството трябва да се отчита по това как треньорите използват знанията си и показват поведенчески, педагогически и социални компетенции по време на общуването си с атлетите в различен спортен контекст.

9 Обосновка на модула 9.1 Значение на педагогиката в спорта Правилната педагогика, съобразена с възрастта, пола, личността, както и с подходяща мотивация и обучение, съставлява ключов елемент от успешната интеграция, овладяването на нови знания и методи, изграждането на доверие, взаимна подкрепа и екипност, за постигнето на успех (сред младежите чрез тяхното участие в спортни клубове и не само). Поради различни социални проблеми в обществото, които засягат голяма част от младежите, те се нуждаят от лидер, от неоспорим авторитет и поне една 6

42

(Mallett & Côté, 2006)

голяма цел, която да преследват - всичко това те могат да открият в своя спортен клуб. Според Ричард Л. Лайт, независимо от някои предизвикателства, подходите, базирани на анкети сред играчите/спортистите спрямо учебни игри и отбори, могат да подобрят способностите, мотивацията и да имат положителен ефект върху процеса на учене. Голяма част от тези подходи, включително учебните игри за разбиране, игри, практика и изучаване на тактически модели, се различават, но общото между тях е това, че в основата на всички им е игровият модел и подход. Това включва централната роля на диалога, размисъла и целенасочената социална комуникация при процеса на обучение, както и дълбокото познание, за което те способстват. Тези подходи общо се наричат учебни модели за учители и треньори. Като се вземат предвид общите педагогически характеристики, които споделят, може да каже, че те създават възможност за насърчаване на положителните учебни резултати в спорта, извън рамките на отборните игри. Педагогиката е дисциплина, която се занимава с теорията и практиката в образованието, включително и с най-добрите методи за преподаване. Като обхваща широка гама практики, целта е развитие на либералното образование (общо развитие на човешкия потенциал) в конкретни образователни сфери (усвояването на специфични умения). Стратегиите за обучение се ръководят от вече натрупаното знание на обучаваните и техния опит, ситуация, среда, както и целите, поставени от учениците и учителя. От друга страна мястото на спортната педагогика е на границата между науката и образованието. Това е академично поле на обучение, което заема място между спорта и образованието. Спортната педагогика се занимава с процеса на обучение, преподаване и овладяване на спортове, физическото образование и свързаните с това сфери на физическа дейност. Докато спортната педагогика се счита преди всичко за подраздел на спортната наука (в Северна Америка често се наричана кинезилогия), теоретичните й корени могат да бъдат проследени до общообразователните науки. Като академична поддисциплина спортната педагогика се свързва както със спортната наука, така и с образованието.

43

9.2. Значение на мотивацията в спорта Мотивацията е основно средство за постигане на много други успехи в работата и спорта, а също и в обществен план, тъй като често надскача личните амбиции и не се ограничава само в рамките на една група, клуб или общност и техните цели и нужди. Всички знаем, че поставянето на ясна и конкретна обща цел, често под формата на по-краткосрочни цели, е основно психологическо, образователно и мотивиращо решение за успешно прилагане на вътрешните правила за работа в екип. Способността за мотивиране, която включва някои основни педагогически принципи като позитивна манипулация, управление на социални, подготвителни и тренировъчни процеси, личен пример, управление на индивидите и общите цели, са основно средство за всеки треньор при работа с деца и юноши. Важно е треньорите да действат в съответствие с нуждите на атлетите. Затова треньорите трябва да планират, да избягват ситуации, в които да се насърчава конкуренцията. Не трябва да се изкушават в насърчававне на конкурентно представяне. Треньорите трябва да планират различни игрови дейности и игри, използвайки различни методи за усъвършенстване, с цел да задоволят нуждите на децата (6-12 години). Вниманието трябва да бъде насочено към истински мотивиращи поведенчески типове, свързани с ‘непосредствената игра’7, а не строгостуктурирани дейности, времеви ограничения, външно контролирани дейности, като “нарочни практики” 8. Участниците на възраст 13+ години не избраха пътя на високо професионалното спортно развитие, но въпреки това остават свързани със спорта, тъй като, виждат в спорта удоволствие, предизвикателство и възможност да се наслаждават на съревнованието на “местно ниво” (т.е. домашна лига). Атлетите, на възраст 13-15 години, трябва да се забавляват и да се наслаждават на преживяванията си. Необходимо е заедно с това те да получат правилно структурирана тренировка с постепенно увеличаване на 7

(CÔté & Fraser-Thomas, 2007)

8

(Ericsson, Krampe, & Tesch-Römer, 1993)

44

натоварването, докато усвоят специфичните спортни умения, нужни за елитните спортни нива. Атлетите на възраст 16-19 години разбират, че имат възможност да напреднат в елитните спортове и че имат нужда да инвестират интензивно в своя основен спорт. Тези атлети се нуждаят от правилно и специфично структурирани интензивни тренировки. Атлетите от тази категория се характеризират с интегрирано регулиране на външни форми на мотивация като победа, селекция в национален отбор или изграждане на спортна кариера.

10 Цел на модула Общата цел на настоящия учебен материал е да представи знания и умения на треньорите и спортните клубове, като им предостави възможност успешно да отговорят на ежедневните предизвикателства, свързани с педагогическите и мотивационни перспективи. Работата с младите хора е много трудна, тъй като те са индикатор за ценностите на обществото. Работата в спортните клубове има за цел надграждането на ценности и изграждане на основни принципи на поведение у младите хора, предоставянето на житейска цел и перспектива чрез личен пример, като ги учи на екипност, а всички тези образователни средства са много по-тясно свързани с обществото отколкото със спорта. Чрез спорта можем да постигнем два съществени за обществото типа резултати: Социална интеграция и по-добра житейска перспектива за децата в неравностойно положение. Здравословни практики и знания; възможност за успешна спортна кариера. И в двата случая са нужни квалифицирани педагози и спортни инструктори (може да се съчетае от едно лице, в най-добрия случай). Ние поставяме акцент върху педагогическата квалификация на треньорите, а не върху спортната подготовка (физическа, тактическа, техническа). Това се дължи на факта, че по отношение на децата се нуждаем от квалифицирани специалисти, които познават добре принципите на

45

психологията и педагогиката и свързаните с тях аспекти - мотивация, отборен дух, екипна работа, общи ценности и цели, ролеви модел и т.н. Общата цел е подкрепа за квалификация на треньори в областта на педагогиката, мотивацията и ефективно преследване на екипни цели. В много случаи именно треньорите представляват клуба пред децата, родителите и обществото, а тяхната работа и мотивация засяга тази на отборите и отделните участници, както и личностното развитие на младите спортисти.

10.1. Изграждане на успешни подходи за обучение Добрите треньорски практики често се определят от спортно-педагогически подходи като: Умело прилагане на менторски похвати и техники на обучение Трениране на планираните умения. Способност за формулиране на тренировъчни цели Ефективно вътрешно (комуникационно) и външно управление на отбора Съществени групови и отборни възможности за работа Конструктивно-педагогически способности - подходящ избор и съставяне на тренировъчни програми с оглед възрастта и индивидуалните характеристики на играчите Гностични /когнитивни способности - изучаване и преподаване на знания на атлетите с оглед на индивидуалните и личностни характеристики и поведение, житейската им ситуация, участието им в различни дейности Висококачествени демонстрации Многобройни възможности за обучение Възползване от конкурентни ситуации Възползване от игрови дейности за развитие на умения Поставяне на цели (непредставляващи заплаха) и наблюдаване на процеса Вътрешна интеграция в отбора - техники за интеграция на всеки един член на отбора Външна интеграция - техники за социална интеграция в живота на общността

46

Треньорите изпълняват различни дидактични задачи в процеса на образование и тренировка: Организират и ръководят когнитивната дейност на атлетите Те са източник на знания и умения за атлетите Регулират процеса на усвояване на знания Способстват процеса на усвояване на знания Възпитават стажанти, като ги насърчават в развиване на ценни личностни качества Оценяват представянето на атлетите За да се реализират тези комплексни дейности, спортният педагог трябва да притежава на фундаментално и професионално образование в следните направления: Специална спортна подготовка - изисква познания и развитието на спорта като съвременен социален феномен, знания за основните спортни дисциплини и техните основни характеристики, знания за тренировъчните натоварвания и методи за развиване на различни физически качества Психо-педагогическо обучение и методика - усвояване на знания за основните психологичиски процеси и състояния, образователни процеси и процеси на обучение, свързаните с тях дейности и тяхното специфично проявление във физическото възпитание и спорта, водещи педагогически принципи, методи, форми, инструменти и техните специфики при прилагането им в спортни дейности. Медико-биологична подготовка - включва основни знания по медицина и биология (анатомия и физиология, биохимия, биомеханика, спортна медицина) и изграждане на умения за прилагането им по отношение на физическото възпитание и спортните дейности Междукултурно обучение - развиване на широка обща култура, познания за начина на живот, традициите, ритуалите на различните държави, настоящите условия на живот и съвременни тенденции в обществото и културния живот като цяло. Има много изследвания относно класификацията на необходимите професионални и личностни качества на в спортния педагог. Някои от тях са

47

педагогическа общителност, емоционална стабилност, педагогическо наблюдение, емпатия, педагогическа креативност. За успешното прилагане на дейностите в областта на спортната педагогика са нужни и някои професионални качества: Интелектуални качества - концентрация, любознателност, наблюдателност, гъвкавост, критично мислене, адаптивност и други. Физически качества - бързина, сила, издръжливост, гъвкавост и сръчност Морални качества - честност, откритост, чувство за такт, толерантност, добронамереност, усърдие, уважение и други. Всички изброени по-горе качества, умения и способности, необходими за успешната работа на спортните преподаватели, съставляват основа на педагогическите умения за треньорите. Обучението на треньорите по отношение на изброените знания, умения, качества и способности е ключово за цялостния успех както на треньора, така и на отбора/клуба в контекста на специфичните съвременни предизвикателства в обществото необходимост от включване, превантивни мерки, мотивация на младите хора и отделянето им от виртуалния свят.

10.2. Подобряване на социалните знания за социално включване чрез спорт Литературата предлага и подходи с фокус върху играчите при преподаване на спортни игри, като треньорските екипи могат да подобрят способностите на играчите и тяхната мотивация, а играчите - ще изпитат удовлетворение от процеса на обучение. Част от тези подходи се различават в детайлите, но и споделят достатъчно общи характеристики, за да бъдат определени като базирани на игри или центрирани около игри. Това включва водещата роля на диалога, размисълът и целенасочената социална комуникация при процеса на обучение, както и дълбокото познание, за което те способстват. Докато тези подходи общо се наричат учебни модели за учители и треньори, като се вземат предвид общите педагогически характеристики, които споделят, може да каже, че те създават възможност за насърчаване на положителните учебни резултати в спорта, извън рамките на отборните

48

игри. По този начин се разглежда идеята за позитивната педагогика, с цел да се изследва какво може да предложи треньорската практика в една обширна гама от спортове. Стойността на спорта, като средство за социалното развитие и промяната в обществото, е предмет на множество дискусии, но това, което се пропуска, е начинът, по който образованието може да насърчи, да улесни или да възпрепятства променящите действия, които са ръководещи за достигане на резултати в обществото като “Спорт за развитие и мир”. Несъмнено спортът може да има основна роля в международния, междуклутурния и междурелигиозния диалог, и да прилага в по-широк мащаб стратегиите на наднационалните органи (като ООН, ЕС и др.).

11 Учебно съдържание Основните ресултати от обучение, които трябва да се придобият от настоящото Ръководство, са обновяване на стари и усвояване на нови компетенции, знания и методи за прилагане на теоритични знания в практиката. И още да се: Демонстрира лично внимание, усилия и време за поставените цели - ролеви модел Демонстрират познания, умения и разбиране на основните принципи на педагогиката и методологията и практическото им приложение съобразно нуждите на децата в неравностойно положение и различна социална и културна среда Формира положително отношение и атмосфера на равенство в отбора. Да се работи по-добре за социалното включване, междукултурните връзки, физическото и психично здраве. Предоставят допълнителни знания и критично разбиране в областите на детската психология и педагогика, свързани най-вече с мотивацията и управлението на дейности в спортен и социален аспект.

11.1. Добри практики След като декларирахме, че обучения и семинари за треньорите, свързани с тяхната педагогическа и социална (интеграционна) работа липсват,

49

вярваме, че има сериозна нужда от проучване и принос в тази област. Като говорим за обучение на треньори в посока насърчаване на социалната интеграция, следва да се има предвид, че е нужна още много работа. Чрез нашата дейност вече се опитахме да реализираме някои подобни инициативи - предимно чрез спортове като футбол и тенис на маса. Нашите инициативи не са обучения, но са насочени към събития, промотиращи спортовете като социален инструмент (включително и за интеграция в общността) пред самите участници (спортисти). За тази цел използвахме модели като “Спорт за благотворителност”, “Ролеви модели в спорта”, “Спортни семинари” и др. С изпълнението на проект ATHLISI имаме шанс да стигнем по-далече, като работим с треньорите в спортните клубове за тяхната по-добра теоритична и практическа подготовка при използването на спорта като социален (интеграционен) инструмент. Някои, познати от нас добри практики за директно социално включване чрез спорт, са: Футболен клуб “Конкордия София” разработва и изпълнява спортно-социални проекти, насочени към работа с деца и юноши. Основната цел на футболния клуб е чрез спорта да насърчи у децата толерантност, дисциплина и взаимно уважение, придобиване на социален опит и комуникационни умения, подобряване на тяхното здраве и култура на хранене, както и повишаване на интереса им към спорта. Инициатива, наречена “Отбор на надеждата”. Този отбор приема само имигранти и младежи от етнически малцинства (често деца без семейства) в България, организира тренировки всяка събота и неделя, шампионат по футбол в зала в София. Младежите са обикновено 18-годишни или по-големи, като идеята е да започнат позитивен социален живот (извън институциите) в приятелска обстановка, както и да получат шанс да покажат уменията и характера си. Този отбор формира българския национален отбор на бездомниците, които участват всяка година в Световната купа на бездомниците. Правилното управление на този проект осигурява спонсори и поддръжници на младежите за социално включване чрез любимата им игра - футбола. “Интеркампус” е дългогодишна социална програма, разработена през 1997 г. под егидатата на ФК “Интернационале” - Милано.

50

България и Бразилия са първите две страни, които стават част от тази програма от самото начало. В България има 5 центъра на “Интеркампус” с над 200 деца на възраст между 6 и 14 години. Вярата, че спортът способства за хармония в човешките отношения и насърчава етнически, религиозен и културен баланс между хора с различен произход, е основният двигател на програмата, която продължава да работи и активно да разширява обхвата си.

11.2. Защо подходящата спортна педагогика е толкова важна? Като говорим за резултати в различните възрастови групи, най-важните фактори са: инфраструктура и квалифицирани спортни треньори (специалисти) - добри педагози. Съществуват много примери за това, че талантът/потенциалът на децата/юношите се изразява по различен начин в различни условия - много по-добре се изразява при подходящи условия (като инфраструктура, треньори, морална подкрепа и др.). За съжаление съществуват примери, при които талантът на младите не се развива и техният спортен талант се похабява поради липса на добри условия за развитието му. Затова основните и най-важни условия за успешната работа на даден спортен клуб, независимо от програмата за развитие (и съответните резултати), са спортната инфраструктура и квалифицираните треньори. Асоциация Футура изразява вяра, че като се говори и се подобряват уменията на треньорите и спортните мениджъри, това ще помогне на всеки клуб и общество: Теоретични и практически уроци и упражнения по отношение работата с лица в неравностойно положение, деца и юноши Повече личностни качества и умения у треньорите - комуникация, мотивация, личен пример като ролеви модели, работа в междукултурна атмосфера и др. Създаване на общи ресурси за обмяна на информация, възможности, нови инструменти и методи, добри практики след всяка програма или курс

51

Работа с обществото, включване на представители на местните общности като доброволци; привличането им като публика.

11.3. Тест за самооценка Стимулирането на самооценката поощрява треньорите да обмислят действия, водещи към обективно самосъзнание. Наблюдението и постепенно усложняване на самооценката води до изграждане на усет за поставяне на цели. Психологическите тестове могат да играят съществена роля при идентифициране на силните и слабите страни на треньорите и оценката на ефективността на програмите за психологическа подготовка.

1. Избройте проблемите, свързани с педагогиката и мотивацията, които срещате при обучение на младежите във вашия клуб.

2. Избройте най-често срещаните проблеми в спортните клубове във вашата държава, свързани с педагогическия процес и мотивацията за спорт, като го отнесете към социално уязвимите групи.

3. В това упражнение трябва да изберете вашите три основни ценности и да посочите, защо са най-важни за вас. Това ще Ви помогне да обмислите тези ценности, да разберете какво е тяхното влияние върху действията Ви, както

52

и да разберете защо реагирате по определен начин на определени действия от страна на другите, особено когато това е по начин, който е в разрез с тези ценности. Помислете за трите най-важни педагогически и мотивационни ценности, които цените най-високо като треньор. Напишете ги на празното място отдолу.

Защо смятате, че тези ценности са важни?

Какво е онова, което можете да започнете да правите, и което би Ви помогнало да демонстрирате тези ценности изцяло?

Спомнете си за момент от кариерата си, когато наистина сте изживели тези ценности с отбора /атлетите /, съотборниците си. Какво е било поведението Ви в подкрепа на тези ценности?

53

Как можете да повишите спортната мотивация на атлетите / отбора?

Теоретически и практически демонстрации - Връзка онлайн за упражнения и достъп до ресурсите Попълнете следния тест за самооценка на треньори, за да придобиете представа за Вашите силни и слаби страни като треньор и да получите съвети как да подобрите педагогическите си и мотивационни умения като такъв: http://www.dreamcatcher-consulting.com/self-test.htm http://www.sportscoachuk.org/sites/default/files/scuk_learning_v3.swf http://www.valuescentre.com/our-products/products-individuals/personalvalues-assessment-pva Тестове за самооценка на спортисти - определяне на нивото на мотивация: http://etesting.modwest.com/assessments.php?test=1 * Атлетите могат да закупят този тест за оценка. В този случай атлетът получава инструкции как да попълни теста и личните си данни във формуляра. Тестът е безплатен, но анализът на резултатите струва 20 евро.

54

Друга полезна информация: - Alisa R. James, ©2012 Survive and Thrive as a Physical Educator http://www.humankinetics.com/products/all-products/Survive-and-Thrive-as-aPhysical-Educator Mackenzie, B. (2004) Coach Assessment [www] Available from: https://www.brianmac.co.uk/coachass.htm [Accessed 30/1/2017]

12 Заключения Като цяло някои от най-важните и полезни заключения, включени в учебния материал, са следните: Спортът не само подобрява физическото здраве, но има също така положителни социални и психологически ефекти, включително повишено самочувствие, развитие на житейски умения, по-малки склонности към проява на рисково поведение и др. Ффизическата дейност, особено организираните спортове, имат превантивен ефект, намаляват стреса, тревожността и депресиите. Освен тези физиологически ползи, спортуването може да подобри когнитивното ниво и представянето в училище, да предостави ценен опит в развитието, както и да способства практики за включване в общността и др. Много изследователи потвърждават, че спортовете могат да бъдат средство за преодоляване на дискриминацията, за изграждане на социални връзки и привличане на младите хора в извън училищни програми, като по този начин се усъвършенстват значително. Спортът може да бъде особено полезен при работа с подрастващи с проблеми, свързани с лошо организирано свободно време, нарастваща агресия и склонност към следване на негативни социални модели и др. Спортният сектор може да бъде средство за изпращане на много послания, свързани със социални ценности и норми. Освен това проучването показва, че спортът може да бъде поле за развитие на социални умения като сътрудничество, отговорност, емпатия, самоконтрол, както и да насърчава доброто гражданско поведение, социалния успех, положителните връзки с връстниците, лидерски умения и инициативност.

55

Целевите спортни дейности, изпълнявани от спортните клубове и треньорите, са също прекрасна възможност за включване на лица от групи в неравностойно положение, лица с увреждания, имигранти, етнически малцинства и др. Най-позитивният и бърз ефект би бил видим при децата и подрастващите. Един от най-обсъжданите проблеми днес е опазване здравето на младото поколение. Това е постоянен, комплексен, динамичен и многостранен процес, който се проявява в естествената социална среда. Физическото възпитание и спортовете трябва да осигурят на подрастващите необходимите възможности за по-добро здраве и развитие на двигателната система, подготовка и компетенции за бъдещо самоусъвършенстване, за подобра социална интеграция и условия за поддържане на здравословен и хармоничен начин на живот. В това отношение правилното физическо развитие, което по много начини предопределя социалното включване и успеха, е свързано с адекватни двигателни дейности и възпитание (в училище) и конкретни спортни тренировки (в спортните клубове) като основа за пълно развитие и усъвършенстване на физиологическите системи и двигателните способности на младежите. Една от основните задачи на физическото възпитание и спорта в училище и в спортните клубове (чрез качественото образование и социалния опит) е да подпомага и насочва адекватното развитие на двигателните способности за пълна и ефективна реализация в живота. В тази връзка е важно да се заздравят връзките (където е възможно) между училищата и различните спортни клубове и съответно между спортните треньори и специалистите. Други ключови въпроси за това как да се оптимизират спортните възможности и как да се доближи целенасоченият спорт (контролиран от треньори и специалисти) до децата, обикновените граждани и обществото като цяло, се базират на изследване на моделите: Взаимодействие между физическа активност, физическо здраве и здраве; “Спорт за всички”, спортът в контекста на социалните науки, научна оптимизация на спортното обучение за укрепване на тялото, най-популярни детски спортове, социални измерения на спорта и т.н. Обикновено местните заинтересованите страни са активни тогава, когато има възможност за участие на техни ученици (ако това са училища), членове

56

или играчи (ако това са спортни организации или клубове), и тогава демонстрират ангажираност отделяйки време, персонал,осигурявайки инфраструктура и др. Работата с обществените организации не е лесна, но е полезна за обществото. Включването на заинтересованите страни може да създаде нови условия за спортните клубове в социалния и образователен процес. Така доброволческите дейности в спорта, заедно със социалното включване, информираността за ролята на физическата активност за подобряване на здравето, чрез еднакъв до спорта достъп за всички, могат да бъдат насърчавани. Практикуването на физически дейности и спорт в училищна среда има положителен ефект върху успеха в училище, дава чувство за принадлежност и гордост, мотивация за оставане в училище, и предотвратява преждевременното му напускане. Най-новите проучвания показват, че учениците, които се занимават с физически дейности, имат по-добра продуктивност в училище в сравнение с останалите. Това се дължи на съчетаване на няколко фактора. Физическата активност стимулира производството на вещества, които защитават невроните и подобряват паметта, концентрацията и способността за концентрация. Освен това се наблюдава повишена увереност, самоуважение и самосъзнание . Интегрирането на младежи с образователни трудности или проблеми в развитието се улеснява, докато лошото поведение в училище или на улицата, намаляват (включително агресията, която се наблюдава сред неспротуващите младежи). Младежите развиват много силна връзкаи се идентифицират със своя спортен клуб или училище, защото отборът, в които играят, ги представлява и е вид проекция на тяхната личност. Необходимо е треньорите в спортните клубове да разберат, че тяхна цел не бива да бъдат доброто представяне на всяка цена или резултатите постигнати с всички средства. Техен морален дълг е да осигурят оптимално развитие на спортните дейности в съответствие със законовите разпоредби и морални принципи в здравословна и мотивираща среда, в която спортсменството е по-важно от победата на всяка цена и при всякакъв риск. Днес обществото формира нов морален профил на треньорите в спортните клубове, помагайки на заинтересованите от света на спорта да разберат

57

важната роля на треньора, относно опазването и развитието на етиката на атлетите.

13 SWOT анализи Силни страни Спортната педагогика е уникално съчетание от социални, треньорски и образователни дейности Високо ниво на приложимост във всички аспекти Спортната педагогика е иновативна дисциплина Спортната педагогика е невероятен инструмент за включване на групи в неравностойно положение Ценностите на спорта и спортната педагогика (особено свързани с младите хора) са валидни за всички спортове във всички държави Принципите на спортната педагогика могат да се прилагат в социалния живот както понастоящем, така и в бъдеще Усвояване на спортни и житейски умения по неформален начин Поддържане интереса на младите хора към образователните дисциплини като цяло и поконкретно към спортното развитие Ниски разходи за 58

Слаби страни Невинаги треньорите са достатъчно мотивирани особено в аматьорските клубове Липсват квалифицирани спортни педагози Липсват тренировъчни звена и практики (както на ниво спортни федерации, така и на ниво власти и спортни клубове) Треньорите не използват пълния си потенциал, особено при работата си с юноши Спортните клубове не са толкова активни по отношение на социалното присъствие и интеграционните дейности Липсва подходяща комуникация между училището и спортния клуб Липса на установени вътрешни принципи и последователност при въвеждане на спортната педагогика в спортните клубове Недостатъчно унифицирани нормативни изисквания (на национално и европейско ниво) за младежите и тяхното

организациите, училищата и клубовете, които желаят да прилагат някои от ценностите на спортната педагогика - необходими са само квалифицирани педагози Развиване на допълнителни знания и квалификации на спортните треньори и учители

свободно време – съответно в това отношение не се набляга на спортните клубове

Предимства Диверсификация на училищната програма/спортния клуб Увеличаване ролята на спортната педагогика Разширяване възможностите на спортните клубове за по-широко участие в обществения живот Повишаване на мотивацията за спортуване сред младежите и сред неактивно ангажираните Разработване и реализиране на успешни положителни мотивационни модели (чрез обучение и спортни дейности в спортните клубове) Запълване на ежедневието на младежите с неформални ефективни методи на обучение, полезни също така за тяхното физическо, умствено и психическо здраве

Недостатъци Увеличаване на заетостта на учениците / атлетите при автоматично добавяне на учебен материал Зависимост на клубовете от квалифицираните спортни педагози Недостатъчно добре обучени спортни педагози Лошо разпределение на педагогическите методи – несъответствие в индикатори като натоварване, възраст, възприемчивост, подходящи методи и др. Неустойчиво развитие поради липса на постоянство, обществена и институционална подкрепа

59

Развиване и реализация на успешни мотивационни модели (чрез обучение и спортни дейности в спортните клубове)

14. Референции 1.

Armour, K. (Ed.)(2011). Спортна педагогика: An introduction for coaching and teaching.

London: Pearson.

2.

Jean Côté Queen’s University, Canada Bradley Young University of Alberta, Canada Julian North and Patrick Duffy Sports Coach UK, England, Towards a Definition of Excellence in Sport Coaching/

3.

Haag, H. (1989). Research in ‘sport pedagogy’: One field of theoretical study in the science of sport. International Review of Education, 35(1), 5–16

4.

Beashel, P. and Taylor, J. (1996) Advanced Studies in Physical Education and Sport. UK: Thomas Nelson and Sons Ltd.

5.

Butler, R.J., & Hardy, L. (1992). The performance profile: Theory and application. The Sport Psychologist, 6, 253-264.

6.

Crisfield, P. et al. (1999) The Successful Coach. 2nd ed. UK; The National Coach Foundation

7.

Gagné, F. (2003). Transforming gifts into talents: The DMGT as a developmental theory. In N. Colangelo, & G.A. David (Eds.), Handbook of gifted education (3rd ed., pp. 60-74). Boston: Allyn and Bacon.

8.

Richard L. Light / Stephen Harvey, Positive Pedagogy for sport coaching 271-287, 2015

9.

Cristian Mihail Rus, Liliana Elisabeta Radu, The implications of physical education and sport in the moral education of high school students, Revista de cercetare [i interven]ie social\, 2014, vol.

45, pp. 45-55

10.

Милева, Елеонора, Педагогика на физическото възпитание и спорта, София, 2012, Авангард Прима

11.

Bailey, R. (2006). Physical education and sport in schools. A review of benefits and

12.

outcomes. Journal of School Health, 76(8), 397-401

13.

Janssens, J. (2004). Education through sport. An everview of good practices in Europe, Nieuwegein, Netherlands: Arko Sport Media.

14. Passmore, J. (2011), Supervision in Coaching: Supervision, Ethics and Continuous Professional Development, Kogan Page Publishers.

15.

Eichberg, H. (2010) Bodily democracy: towards a philosophy of sport for all, Routledge, London– New York.

16. Wojciech J. Cynarski, Kazimierz Obodyski, Howard Z. Zeng (2012), Martial Arts Anthropology for Sport Pedagogy and Physical Education, Year IV, No. 2, August, pp.129 – 152 17.

Salmela, J.H.. (1996) Great job coach! Getting the edge from proven winners. Ottawa, ON: Potentium

18.

Berliner, D.C. (2001). Learning about and learning from expert teachers. International Journal of Educational Research, 35, 463-482.

60

19. Mallett, C. & Côté, J. (2006). Beyond winning and losing: Guidelines for evaluating high performance coaches. The Sport Psychologist, 20, 213-218.

20. Torsten Schmidt-Millard (2003). Perspectives of modern sports pedagogy. European Journal of Sport Science3(3):1-8·June 2003 21.

Côté, J. & Fraser-Thomas, J. (2007). Youth involvement in sport. In P. Crocker (Ed.). Спортна психология: A Canadian perspective, (pp. 270-298). Toronto: Pearson.

22. Ericsson, K.A., Krampe, R.Th., & Tesch-Römer, C. (1993). The role of deliberate practice in the acquisition of expert performance. Psychological Review, 100, 363-406.

61

Социология Социално включване, Междукултурни връзки, Социални умения

62

Автор(и), институция(и):

CESIE

Обосновка модула

Спортът като инструмент за социално включване и социална промяна. Декларация, анексирана към Договора от Амстердам, подчертава “социалното значение на спорта и по-конкретно неговата роля за изграждане на идентичност и връзки между хората”. Заедно с много НПО и европейските институции акцентират върху ролята на спорта като инструмент за социална интеграция и борба с липсата на толерантност. Всички деца трябва да бъдат запознати с концепцията за социално включване .

на

Междукултурните умения помагат на треньорите да взаимодействат с деца от различна културна среда или националности. Освен това треньорите могат да адаптират спортните дейности според различните целеви групи деца. Социалните умения улесняват комуникацията и връзките между хората. По този начин те им помагат да създадат подобри взаимоотношения и да комуникират ясно и с уважение. Социалните умения могат да бъдат свързани както с вербалната, така и с невербалната комуникация - език на тялото, външен вид. За треньорите социалните умения са от съществено значение, тъй като те са метод за създаване на връзки. Терминът социални умения описва знания и способности за използване на различни типове социално поведение, подходящи в дадена междуличностна ситуация, което се възприема от двете страни в дадена ситуация. Цели на обучението:

Да се изпозлва концепцията за честна игра (феър плей) като инструмент за образоване на децата Да се повиши информираността на треньорите относно стереотипите Да се преодолее дискриминацията и да се създаде ефективна среда чрез физическа дейност. Да се развият и придобият междукултурни умения и да се повиши информираността на децата и треньорите за различните начини за игра според различните групи. Да се обогатят знания, уменията и компетенциите на треньорите за използването на спорта като инструмент за социална интеграция и спорт за деца/юноши, като се вьемат под

63

внимание социалните и културни различия между тях.

Придобити компетенции

Знания: Повишена способност за прилагане на социалното включване в ежедневната работа с деца Разбиране на дефиницията за култура и различна културна среда Повишено разбиране за социални дейности, социални умения и ползите от социалните контакти Умения: Подобрена способност за справяне с различията Подобрени умения за управление на конфликти и развиване на междукултурна чувствителност Подобряване на личните силни качества при социален контакт Компетенции: Развиване и подобряване на професионалните практики чрез открита комуникация и диалог Придобиване на компетенции за ефективна работа на междукултурно ниво Способност за комуникация в различна среда, изразяване и разбиране на различните гледни точки, изграждане на доверие, емпатия

Методи обучение

на

Индивидуални (лице в лице), Индивидуална работа Интернет

Оценка на участниците

Теоретически и практически изпити • Да се покаже използването на разширени и надградени знания в практиката • тестове за нови знания

64

15 Въведение в социалното включване Целта на този обучителен модул е да осигури ресурси като например неформални дейности, адресирани към треньори, работещи с деца. Концепцията, която изграждат тези дейности, е социалното включване на деца от социални групи в неравностойно положение.

15.1 Какво е социално изключване? Социалното изключване може да се определи като социално, културно и икономическо неравенство. Това е процес, при който определени индивиди, групи или общности са маргинализирани от обществото и не могат да участват пълноценно в живота му поради бедност, неадекватно образование или неразвити житейски умения. В резултат на това такива групи хора могат да бъдат изключени от някои, но не задължително от всички аспекти на обществения живот, който обществото възприема като нормален. Например хора или групи могат да бъдат изключени от: Продуктивност - без достъп до работа или образование Потребление - не могат да си позволят стоки и услуги Социални мрежи - без достъп до социални, спортни или културни организации Вземане на решения - без право на глас при решаване на лични или групови/обществени проблеми. Много често това се дължи на липсата на средства или ресурси, но и на влиянието на други фактори, като: Пряка дискриминация срещу конкретни групи или категории хора. „Физически” бариери като липса на транспорт или на услуги / условия в различни области / общности. Липса у тези групи хора на увереност и самочувствие за включване и участие Липса у тези групи хора на умения / квалификация нужни за развитието им в обществото/. Организации, които работят на принципа “универсален размер”, без да вземат предвид конкретните нужди на хора с дадени проблеми.

65

15.2. Какво е включване? Социалното включване и социалната изолация са относително нови термини, появили се в отговор на критиките по отношение на термина „бедност”. Но бедността и лишението не са нови и съществуват, включително и днес като съществен проблем за много общности. Социалната изолация описва процес, който води много хора и групи, изцяло или частично, към изключване от нормалните практики и права в обществото, а оттам - и от цялостен социален живот. “Социалното включване” е процес, който се стреми да гарантира, че всеки, независимо от опита и обстоятелствата, може да достигне своя пълен житейски потенциал. Приобщаващото общество се характеризира със стремеж към намаляване на неравенството, баланс между правата и задълженията на индивида и повишено социално сближаване.” (Inclusion, 2002)

16 Приобщаване и етно-културни различия в спорта Да приобщаваш, означава да приемеш всеки в своя клуб, независимо от фактори като способности, пол, произход или възраст. Всеки има право да учатва и ще е от полза за всички, когато отборът олицетворява цялата местна общност. Приобщаването в спорта се дефинира като “увеличаване на достъпа, участието и намаляване на изключването от спортните площадки или залите, които предоставят възможности за физическа дейност”. Следователно нашата цел е всички деца и младежи, без значение от тяхното образование или степен на възможности, да спортуват пълноценно, според личния си избор. Видовете бариери до достъпа до спорт са: 1.

2.

66

Физически бариери: децата с увреждане имат нужда от физическа рехабилитация (физиотерапия, протезиране, помощ при придвижване), за да могат да спортуват. Спортните съоръжения трябва да са достъпни, т.е. оборудвани с рампи и перила, с гладки платформи. Те също така трябва да разполагат с необходимите санитарни помещения и съблекални, достъпни за двата пола. Социални бариери: към децата с увреждания, които искат да се занимават със спорт, съществува отношение, което възпрепятства участието им и води до изключването им. Някои деца и младежи

3.

например нямат нужната самоувереност да участват в обществени дейности като спорта. Те са или плахи, или притеснителни, страхуват се да не бъдат унижавани или подигравани от другите деца / младежи или се страхуват от провал. Учителите от друга страна се страхуват тези деца да не бъдат наранени или пък не са запознати с адаптираните спортни игри, които са по-подходящи за тази група. В многочислените класове не е невъзможно да се обърне внимание на специфичните нужди на едно отделно дете по отношение на физическото възпитание. Също така спортните клубове, които се фокусират върху състезателните спортове, могат да схванат заниманията с деца с увреждания като загуба на време, тъй като са неспособни да се състезават. Икономически: спортът е дейност и за забавление в свободното време. Много деца, които живеят в бедност, не могат да си позволят лукса да спортуват, тъй като са заети с изкарване на прехраната си. Спортуването е свързано с някои финансови разходи - предимно транспортни. Други разходи включват спортното оборудване и екипировка.

Спортът и игрите могат да помогнат за справяне с недостатъчното или ниско самочувствие на детето, като: Му помогнат да изживее чувството да бъдеш победител и получи похвала и признание за постигнатото Изпита удовлетворение, когато изпълни лична или спортна цел, например, когато удари крикет топката на шест от първия път или когато подобри свой личен рекорд в атлетиката Изпита удоволствие от овладяването на ново умение, напр. каране на велосипед, игра на тенис на маса Разшири хоризонтите си чрез пътуване до нови места Го среща с нови хора и установява нови приятелства Придобива лидерски умения или чувство за отговорност, напр. чрез определяне за капитан на отбор или съдия При работа с деца по време на спортни и физически занимания трябва да се имат предвид някои принципи. Джоузи (1992) предлага следния полезен списък:

1.

67

Фокусиране върху способностите! Трябва да установите какви са силните страни и способности и да се опитате да ги развиете. За да изградите увереност в детето и да го мотивирате да продължи да спортува, е важно то да изпита удоволствие от победата, затова трябва

да се фокусирате (поне в началото), върху силните страни и способности на детето, с които то има най-голяма вероятност за успех.

2.

Насърчаване на независимостта: участие във физически дейности или спорт е възможност да се помогмне на детето да развие независимост. Трябва да се уверите, че средата способства развитието на независимост.

3.

Насърчавайте детето да бъде отговорно към собственото си развитие и училищни задължения. Физическата дейност и спорта са отлична среда, която учи детето да мисли само. Когато то усвоява нови умения, отдръпнете се за малко преди да предлагате помощ и оставете детето да открие как да извърши това само. Насърчете го да потърси помощ, ако това е нужно, и помогнете само ако сте били помолени за това. Запомнете също, че децата са свободни в избора и решенията си, напр. в какви игри желаят да участват или кога имат нужда от почивка, въпреки че треньорът или капитанът на отбора биха могли да проявявт поконтролиращо отношение, по отношения на здравето и безопасността.

4.

Дайте достатъчно време! Бъдете търпеливи! Някои деца могат да имат нужда от повече време, за да разберат инструкциите, затова може да се наложи да ги повторите неколкократно. Уверете се, че другите деца в групата са също търпеливи и разбират нуждите на своя съотборник. Преди занимание с физическа дейност / тренировка/ дайте достатъчно време, напр. за планиране на тренировката.

5.

Вземете под внимание специфичните неща, които трябва да следите за всяко едно дете: трябва да сте усведомени за здравословните проблем на отделните деца, напр. епилепсия, сърдечни проблеми и др. Уверете се също така, че познавате индивидуалните предпочитания на децата, напр. в игрите и спорта, особено на децата с интелектуални или поведенчески проблеми (виж по-долу “увреждания - специфични съвети”).

6.

Извършвайте наблюдение отблизо: това ще ви помогне да анализирате справянето на детето с дадена задача и да направите нужните корекции в последствие. Наблюдавайки например как детето стреля с баскетболна топка, ще ви позволи за в бъдеще да промените задачата, като намалите напр. дистанцията, височината на коша или вида на топката. Наблюдението е също ключово и при откриване на рискове или опасности по време на тренировка/игра, за предотвратяването на инциденти и здравословни проблеми.

68

17 Оценка: 

Какви спортове и игри трябва да предложа на моята група деца, включително тези с увреждания?



Има ли спортове или дейности, в които тези деца определено не трябва да бъдат включвани?



Как участието в спорт или игра би било полезно за това дете?

18 Съвети и практически примери Практически съвети за товa как трябва да изглежда идеалната игра/ тренировка за включване! Тези съвети за разделени в логически раздели и се отнасят за моментите преди, в началото, по време и в края на тренировката / играта.

1.

Добра подготовка

Преди игра или тренировка помислете какви дейности (загряване, игри, спортове и др.) ще практикувате? Какво оборудване и съоръжения ви бъдат нужни? Много е лесно да пропуснете нещо! Мислили ли сте за промени, които могат да бъдат нужни (специално оборудване, промяна на правило, подкрепа от връстник и др.) по време на играта? Колко деца очаквате да дойдат на тренировка? Подходящи ли са съоръженията? Достъпно ли е игрището? Налице ли са необходимите санитарни помещения и съблекални?

2.

Добро посрещане

Когато децата пристигнат за тренировката, добре е ръководителят да е вече там, да ги посрещне и да проведе с тях информативни разговори, преди да започне дейността занятието. Това може да изгради доверие и да насърчи децата да посещават тренировките редовно.

3.

Добро прилагане на игри/ дейности

Уверете се, че вашите инструкции са ясни . Децата обичат ясните указания. Биха се чувствали объркани и несигурни, ако нямат достатъчни и ясни

69

инструкции. Имайте предвид комуникационните трудности на децата с увреждания, дискутирани по-горе. Използване на времето - поддържайте децата ангажирани. Някои деца не могат да задържат вниманието си - деца с обучителни трудности, а други лесно се разсейват. Ако се бавите в организирането и провеждането на различните дейности по време на тренировка, децата могат да се отегчат, което ще доведе до по-ниска степен на удовлетвореност и риск да потърсят други начини за забавление извън вашия надзор. Бъдете гъвкави и отзивчиви. Когато нещата не вървят по план, пригответе си резервен вариант и го използвайте! Помислете за поредността на игрите и енергията, нужна на децата за изпълнението им. Ако сте планирали енергични игри с висока степен на емоционален заряд, то трябва да ги редувате с по-бавни балансиращи игри. Опитайте се да завършвате с игри, които са с нисък енергиен заряд и да насърчавате доброто поведение през цялото време. Следете за поведенчески проблеми като боричкане, насилие, подигравки, прекалено силно вълнение, използване на подигравателни прозвища, злоупотреба със спортно оборудване и др. и вземете съответните дисциплинарни мерки. Уверете се, че всички игри и дейности са подходящи за възрастта, пола и способностите на децата.

4.

Добро участие от страна на всички

Уверете се, че всички деца участват активно, според възможностите си. Участие трябва да се насърчава от треньора, а не да се налага насила. Наблюдавайте има ли деца, които са или се чувстват изолирани. Ако забележите подобно нещо, потърсете причината и се опитайте да се справите с проблема.

5.Добър финал Приключете тренировката с разпускащи упражнения и игри или пък церемония по закриване (песен, спускане на флага и др.). Така ще изградите атмосфера на солидарност и приятелство между децата и ще ги насърчите да дойдат отново. Краят на тренировката е подходящ момент да пискате отзиви относно проведеното занятие, за да помислите как да подобрите срещите си в бъдеще.

6.

70

Забавление

Най-важното по време на тренировката е децата да се забавляват и да бъдат възнаградени. Децата биха имали полза (здравословна, социална, психологическа) от участието си в занятията, само ако ги свързват със забавление и приятни преживявания.

18.1. Топка на запознанството Застанете в кръг: първият участник трябва да държи малка (или футболна) топка и казва “Аз съм (име)+ и подавам топката на (име на някой друг от кръга” и подава топката на назования участник. Получилият топката прави същото, докато всички се изредят.

18.2. Предаване на енергия Застанете в кръг: Ръководителят моли тези, които са започнали деня си с радост, нещо вълнуващо или енергично, да вдигнат ръце. След това моли тези, които са започнали деня си без нещо вълнуващо, да вдигнат ръка. След това ръководителят казва на тези, които са започнали деня си енергично, да споделят това с другите. Групата на “енергичните” отива при другата група (обикновено енергично започналите деня си са повече, в съотношение 3:1) и заедно вдигат ръце, като им предават тази енергия.

18.3. Топка в одеяло Тази игра е свързана с волейбола, но изисква повече сътрудничество между играчите и по-малко подвижност. Може да се проведе като игра за забавление или пък със състезателен характер. Материали: одеяла, чаршафи или големи хавлиени кърпи, волейболна мрежа, въже или пудра (за маркиране зоната на игра) Как се играе? Разделете децата на отбори - най-добре е да има 4 отбора. Ако няма достатъчно деца, могат да играят по двойки. Дайте на всеки отбор одеяло или чаршаф. Всяко дете хваща по един край от одеялото. Ако децата играят по двойки, може да се играе и с голяма хавлиена кърпа. В началото всеки отбор си има топка. Топката се хвърля нагоре и се улавя с одеялото. Направете състезание, като целта е топката да се хвърли възможно найвисоко и да се улови. След това отборите игарят заедно и с обща топка.Те я 71

хвърлят и се опитват да я уловят в одеялата си. Накрая, използвайки преграда (напр. мрежа, въже или очертана линия на пода) и едно основно игрище, отборите правят състезателна игра. Топката се хвърля през преградата и се бележи точкатогава , когато противниковият отбор не успее да хване топката в своето одеяло или ако тя падне от него на земята. (Играта адаптирана от TOP Sportability, 2012)

18.4. Ръце и крака Това е забавна и щадяща игра, при която няма победители и победени тества креативността на децата и техните гимнастически умения. Подходяща е за разпускане. Материали: свирка Как се играе? Разделете децата на групи по три. Целта е децата да се подредят в позиция, според инструкциите на водещия играта. Той дава инструкции колко крака и ръце трябва да докосват земята. Започнете с лесни инструкции - напр. “шест крака и нула ръце” (т.е. децата стоят нормално). Постепенно усложнявайте - напр. “четири крака и две ръце” или “три крака и пет ръце”. Децата трябва да намерят креативен начин да изпълнят позиционирането си сами, като се подпират едно на друго, като поставят крака си на гърба на свой съотборник и т.н. Колкото е по-малък броят на краката, толкова потрудно е позиционирането. Определете време на децата за изпълнение на задачата и позиционирането.

19 Въведение в междукултурните отношения КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА “КУЛТУРА”? Думата “култура” се използва по много различни начини, напр. народна култура,

72

масова култура, градска култура, феминистка култура, култура на малцинствата, корпоративна култура и не на последно място - младежка култура. Културата характеризира опредена група хора, и п знанията им определени от езика, религията, кухнята, социалните навици до музиката и изкуството им. Спортът, който е един от най-древните начини за междукултурна комуникация, също допринася за подобряване на разбирателството между народите и би могъл да бъде ценно средство за използването на международните системи. По-конкретно, спортният обмен между нациите, както и между отделните индивиди, дорпинесе за подобряването на международните връзки. Дори по време на войни атлетите от различните воюващи нации са се обединявали, което е способствало за подобряване на отношенията между народите им. Този език, който може да бъде споделян междукултурно е именно езикът на спорта. Той спомага за разбиране на намеренията и на мотивите на отсрещната страна. Дори и да не разбираме езика, на който дадена нация говори, ние можем да използваме онези “езици”, разбираеми от всички, тъй като те разкриват характерните черти на дадена култура. Тези характерни черти се разкриват чрез споделянето на културен опит и спортът може да способства за това в ролята си на канал за междукултурна комуникация. “Спортът има силата да промени света. Има силата да вдъхновява. Има силата да обединява хората както нищо друго. Спортът говори на езика на младежта - език, който те разбират. ” ~ Нелсън Мандела

Този глобално споделен език на спорта позволява на хората от различни култури да контактуват без да игнорират непознатата за другия култура. Езикът на спорта е като “тихият език” на Хол, тъй като разкрива вътрешните културни черти. Универсалната дефиниция на играта е по-малко важна от конкретното използване на езика на спорта, който й придава значение. Освен това езикът на спорта позволява на “аутсайдерите” да се запознаят с местната чужда за тях култура, тъй като чрез спорта се практикуват местните правила така, че да бъдат разбрани от “новодошлите”.

73

Взаимодействието чрез спорт сближава нации, които иначе не намират обща основа за комуникация. Тъй като формата на играта е универсална, обществата могат да променят структурата и ценностите, като адаптират игри, внесени от други култури. Много игри са претърпели промени, за да могат да отговорят на нуждите на дадена културна традиция. В този смисъл „игрите са едновременно продукт на културата и метод за културен обмен”, както и “форма на изразяване на дадена култура”9.

20. Междукултурни отношения През 2008 г. Съветът на Европа СЕ публикува Бялата книга на междукултурния диалог: “Да живеем заедно като равни по достойнство”. Междукултурният диалог се схваща от Съвета на Европа СЕ като средство за насърчаване на информираността, разбирателството, приятелството и толерантността, както и за предотвратяване на конфликти и гарантиране на интеграцията в обществото. Бялата книга дава различни насоки за насърчаване на междукултурния диалог, взаимното уважение и разбиране на база основните ценности на Организацията. Министрите подчертават важността да се осигури прозрачност на Бялата книга, като призовават Съветът на Европа и страните-членки, както и други заинтересовани страни, да предоставят съответни последващи препоръки. Междукултурността представлява взаимодействие между хора от различни културни среди, които използват правилно автентичния език по начин, който демонстрира знания и разбиране на културата на другите. Това е способността да се опознае културата на другия и да бъдем отворени, заинтересовани и любознателни към тази култура. Изучаващите чужд език имат способност да оценят личните чувства, мисли, възприятия и реакции на другите, да разберат чуждата култура и да използват опита в собствените си житейски ситуации. За да бъде успешна комуникацията, изучаващите чужд език трябва да изградят подходящи връзки в дадената среда. Те трябва да могат да реагират и отговорят подходящо на собствените си чувства, нагласи и

9

74

(Standeven 235)

възприятия, но като вземат предвид също така и тези на хората с различна от тяхната култура. Опитът от взаимодействието с хора от различни култури помага на изучаващите чужд език да анализират и да се учат от всяка ситуация. Междукултурният обмен дава най-добрите възможности за развитие на езиковите способности. Междукултурната компетентност представлява способност за успешна комуникация с хора от други култури. Тази способност може да е била развита вече още и в детска възраст или да се развие и усъвършенства благодарение на волята и компетенциите. Основното за една успешна междукултурна комуникация са емоционалната компетентност и междукултурната чувствителност10. Различни кутурите могат да се наблюдават не само в различните континенти или държави , различни култури могат да съществуват също и в рамките на една компания и дори в семейството: всяко човешко същество има своя история, свой живот и затова (до определена степен) и своя географска, етническа, морална, религиозна, политическа, историческа култура, и респективно културна принадлежност или културна идентичност. Необходими са основно чувствителност и самосъзнание; разбирането на поведението на другите и начина им на мислене, както и способността да изразиш своята гледна точка по прозрачен начин с цел да бъдеш разбран и уважаван, като бъдете гъвкави когато е възможно и ясни, когато се налага . Това е баланс между три аспекта: 1.

познание (за други култури, хора, нации, типове поведения),

2.

емпатия (разбиране на чувствата и нуждите на другите),

3.

самоувереност (знаете какво искате, познавате силните си и слабите си страни, емоционално стабилни сте).

Междукултурното обучение е процесът, при който по-добре се осъзнават и разбират собствената и чуждата култура. Целта на междукултурното обучение е да се повиши международната и междукултурна толерантност и разбиране. Това може да стане под много форми - междукултурното 10

75

;(Holliday, Hyde, Kullman, 2004, pg. 73)

обучение не се свежда само до обучение на английския език като чужд, но има изражение във всички сфери на образованието. Междукултурното обучение представлява едновременно проучване, изучаване и приложение на познанието за различните култури, техните различия и сходства. От друга страна то включва и практически приложения, като усвояване на техники за водене на преговори с хора от различни култури; усвояване на техники с помощта на които става възможно да се живее и/или работи в различна културна среда; усвояване на техники за мирно съжителство с хора от други култури11. Понастоящем междукултурното обучение е тема, към която има голям интерес. Това се дължи предимно на повишения брой културни изследвания и глобализацията. Културата се превръща в инструмент за социална интерпретация и комуникация. Междукултурното обучение е преди всичко важно в контекста на чуждоезиковото обучение. Основната цел на междукултурното обучение се схваща като развиване на междукултурни компетенции, които дават възможност за работа и ефективна комуникация в различен културен контекст. Междукултурните компетенции обикновено се нуждаят от три компонента по отношение на обучаващия се: набор от умения, културна чувствителност и мотивиран начин на мислене. Уменията, ценностите и нагласите, които изграждат междукултурна компетентност, включват: 1.

Междукултурни нагласи ( отвореност, любопитство, готовност)

2.

Общи познания (на теоретичните аспекти за това как функционират социалните групи и практики и какво влияние оказват)

3.

Умения за интерпретация и връзка (на документ от една култура към собствената)

4.

Умения за откриване и общуване (например способността да откриваме информация за друга култура и способността да общуваме в реално време)

5.

Критично културно осъзнаване (че има и други култури освен собствената)

11

76

(Holliday, Hyde, Kullman, 2004)

Междукултурната осведоменост в изучаването на езици често се нарича “пето умение” - способността да се осъзнава културната връзка след четене, писане, слушане и говорене - първоначален опит да се разбере или определи нещо, което може да изглежда трудно, но според Клеър Крамш “... ако ... езикът се разглежда като социална практика, то културата се превръща в самата същност на езиковото преподаване. Културното съзнание трябва да се разглежда като способност за овладяване на езика... Културата на езиковото преподаване не е ‘пето умение’, залегнало в умението за говорене, слушане, четене и писане...” 12 Самият езикът се определя от културата. Не можем да сме компетентни по отношение на езика, ако не разбираме културата, която го е оформила и на която се базира. Не можем да учим втори език, ако нямаме представа от културата, каква е връзката на тази култура с нашата/ с нашия роден (първи) език. Затова е твърде важно да имаме не само културна осъзнатост, но и междукултурна такава. Следвайки това, което казва Крамш, междукултурното осъзнаване всъщност не е умение, а сбор от умения и нагласи, които е по-добре да се приемат като компетентност. Междукултурната комуникативна компетентност е опит да се повиши осведомеността на учениците за собствената им култура и по този начин да им се помогне да интерпретират и разбират други култури. Това не е просто сбор от знания, а също и практики, изискващи знания, умения и отношение. Кои са тези умения и отношения, които изграждат компетенцията? Сред тях са:

12

77

(Kramsch, 1993).

21. Методи на приложение В този раздел треньорите ще получат информация за някои методи, които вече се прилагат по проект TANDEM NOW (Тандем Сега), финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Той се базира на транснационалния проект TANDEM, изпълнен от Verein Multikulturell и партньорски организации от Румъния, Германия, Великобритания, Словения и Словакия през 2007г. Основната цел на Тандем Сега бе да се подкрепят младите имигранти от групи в неравностойно положение в техния професионален и образователен път, като им се даде възможност да установят връзки с други лица със същия културен произход, които действат като ментори на база своите знания и опит. Един от разработените модули по проекта бе свързан с междукултурната чувствителност. Следните упражнения биха Ви помогнали да започнете междукултурно обучение с учениците, които се предполага са етноцентрично ориентирани. Упражненията са полезни за размусъл върху собствената културна идентичност. Упражнение 1 - Моята култура Кратко описание Това е чудесно упражнение за навлизане в темата, тъй като интересът към собствената “култура”, е провокиран още преди да започне обучението. Участниците са помолени да донесат със себе си предмет или снимка, която да отразява тяхната култура (или част от нея). Цели на обучението Продготовка към темата за културата Отразява собственото виждане на различни културни аспекти Запознаване с различни мнения и решения 78

Брой участници в групата Време за изпълнение

Материали Изисквания помещението Реализация упражнението Оценка

към на

6 до 20 души Около 30 мин., в зависимост от броя на участниците в групата. От 5 до 10 минути на участник се достатъчни. Снимки/предмети, които участниците носят със себе си Няма специфични изисквания Всеки един представя донесения от него предмет или снимка пред групата обяснява защо го е избрал. Могат да се задават въпроси. Бил ли е труден/лесен избора на предмет/ снимка? Какво Ви се стори най-интересно? Какво ви изненада?

Упражнение 2 - Молекулата на личността Кратко описание Това упражнение е много подходящо за осъзнаване на собствената културна идентичност или различие Цели на обучението Участниците се запознават със собствените си културни различия и културното разнообразие в рамките на групата и обществото Брой участници в 10 до 20 души групата Време за 50 минути изпълнение Материали Работен лист “Модул на Личността” Изисквания към Няма специфични такива помещението Реализация на Раздава се работен лист “Модул на Личността” упражнението Стъпка 1: Индивидуална работа - участниците написват имената си в централната окръжност, а в останалите окръжности написват имената на пет групи, с които се идентифицират. Стъпка 2: За груповото упражнение участниците избират група, с която се идентифицират най-добре и обменят идеи по следните теми със своите партньори в групата: Опишете момент, когато сте били горди,

79

Оценка

че сте член на тази група. Опишете болезнено преживяване, докато сте били член на тази група. Затруднихте ли се да определите към кои различни групи принадлежите? Какво ви изненада? Какво научихте за себе си?

22. Решаване на конфликти Спортът е пълен с конфликти! Независимо дали са на игралното поле или извън него, ефективното справяне с конфликтите съпътства дългия път към успеха. Вътрешните конфликти в отбора имат съществено значение за динамиката вътре в него. Умението да се справяте с конфликти става основна част от ежедневната ви работа като треньор. За съжаление често се справяме с конфликтите непродуктивно, като се опитваме да ги подминем (”Проблемът не е чак толкова голям, защо да се тревожим?”), или ги подклаждаме (”Аз съм прав, нищо друго не ме интересува”), или просто отстъпваме (”Отказвам се, само да се сложи край.......”). Един от начините да смекчите възникнал в отбора конфликт, е като усвоите ефективни стратегии за водене на преговори . Бидейки треньор, вие сте в

80

силната позиция да демонстрирате успешното разрешаване на даден конфликт чрез начина, по който комуникирате с атлетите, родителите, съдиите и медиите. Съществуват четири принципа, които трябва да имате предвид при разрешаване на конфликти13: 1.

Активно слушане: Покажете желание да изслушате проблема. Това може да намали напрежението. Насърчете говорещия чрез въпроси, които показват вашата заинтересованост. Подкрепете говорещия. Можете да покажете заинтересованост към говорещия, без задължително да се съгласявате с гледната му точка. Повторете посланието основните моменти.

на

говорещия,

като

парафразирате

Уточнете същността на конфликта, като се опитате да намерите ключовите точки в посланието.

2.

Невербална комуникация: честото преместване на погледа или стисната челюст могат да кажат много, без да са необходими думи. Всъщност, 70% от комуникацията е невербалана по своята същност. Бъдете открити и последователни когато използвате езика на тялото, като спомагате за намаляване на емоционалното напрежение.

3.

Използване на “Аз” изречения: това лежи в основата на схващането, че ако говорещият поеме отговорност за твърденията си, вероятността останалите да реагират или да преминат в отбранителна позиция е помалка. Ако сравните следните твърдения, първото поставя получателя на посланието в отбранителна позиция поради обвинителния характер на посланието, а второто показва, че говорещият поема отговорност. “Обиждаш отбора, когато не идваш на разгряваката навреме” “Разочарован съм, че не идваш на разгряваката навреме”

4.

Избягване на общи комуникационни препядствия. Kогато се решава конфликт, лесно може да се попадне в следните няколко капана. Някои от тях, които затруднават ефективната медиация са: Съветването .... “Добре, ще ти кажа какво бих направил аз...” Диагностикато... “Проблемът ти е, че....”

13

http://www.appliedsportpsych.org/resources/resources-for-coaches/coachingthrough-conflict-effective-communication-strategies/

81

Омаловажаването... “Стига се притеснява, това ще се оправи...” Назиданието... “Колко пъти съм ти казвал...” Заплахато... “Това е последният път, в който...” Поучаването... “Трябва по-добре да разбираш...” Заедно с горните комуникационни стратегии има и няколко правила какво ДА се прави и какво ДА НЕ се прави при управление на конфликт: Добре е: 1.

Да предадете и утвърдите значението на отношенията ви с другия.

2.

Да се стигне постепенно до същността на посланието ви.

3.

Да опитате да разберете позицията на другия.

4.

Да изслушате какво има да ви каже другата страна.

5.

Да се конфронтирате по отношение на ситуацията, не по отношение на човека.

ДА НЕ се...

1.

Дава готово решение - по-добре е да се фокусирате върху проблема

2.

Прекъсва комуникацията

3.

Използва сарказъм

4.

Разчита на невербални знаци - бъдете директни и прями

5.

Обсъжда проблема с хора, които нямат отношение към проблема

Независимо дали конфликтът е свързан с времето за игра, личните спорове, негативните емоции от загуба, той може значително да увреди добрата “химия” в отбора. Като треньор отговорността да идентифицирате, управлявате и предотвратявате (намалявате) конфликтните ситуации е ваша. Чрез разбиране на ефективните стратегии за комуникация можете подобре да управлявате конфликтите в отбора.

23. Практически примери в спорта Интернет предоставя богат ресурс от упражнения за справяне с конфликтите. Описаните по-долу такива са фокусирани върху спорта. Целта на тази сесия е именно да бъде предоставена информация относно

82

причините за зараждането на спортни конфликти и решаването им от страна на треньорите14. По време на спортни занимания някои играчи неизбежно влизат в спор или физическа разправа със съотборниците, опонентите или треньорите си. Има много причини това да се случва. Играчът може да е имал лош ден, поради домашни проблеми или проблеми в училище. Може някакво събитие по време на спортното занимание също да отключи конфликт. Например липсата на достатъчно игрово време или поставянето на позиция в игралното поле, която играчът да не харесва, също може да провокира конфликт между него и треньора. Физическият сблъсък между играчите за топката също може да доведе до разпра. Кои други обстоятелства биха довели до негативно или лошо поведение у играчите? Независимо от причините за конфликти между играчите, има определени принципи и процедури, които трябва да следвате като треньор, когато се опитвате да предотвратите или разрешите даден конфликт.

23.1 Стратегии за предотвратяване и решаване на конфликти: Предотвратяване на конфликти: Това означава да се разработят треньорски практики, които да направят играчите чувствителни по отношение на конфликтни ситуации, като им се предоставят алтернативи на действие. В действителност техниката за “надъхване” (Урок 5) може да бъде полезна за играчите. Посредством нея те ще научат кога могат да се озоват в конфликтна ситуация и как най-лесно тя да бъде избегната. Например отборът може да се събере за кратко обсъждане на ситуации като изпуснат пас, сблъсък с противников играч, който ви ругае затова, че сте го блъснали, или пък треньорът ви е сложил на пост, който не харесвате. Като накарате играчите да споделят своите евентуални реакции в подобни ситуации и изберете най-доброто решение, бихте могли да повишите тяхната чувствителност и по този начин да избегнат непродуктивните реакции. Друга превантивна стратегия за предотвратяването на конфликт е да се обсъди концепцията за спортсменство по време на тези дискусии.

14

83

http://www.science.smith.edu/exer_sci/pcsavethis/documents/Conflict.pdf

Тук можете да накарате играчите да говорят за това как биха реагирали, ако се сблъскат с противников играч и го съборят на земята или защо спортистите се ръкуват след състезанието? Идеята е да накарате играчите да изкажат мнение по тези въпроси и да им помогнете да възприемат опонентите като играчи, а не като врагове или злонамерени лица. Освен това в качеството си на треньор трябва да признавате и поощрявате доброто спортсменство, така както и добрата игра. Думата, която описва способността да разбирате мислите и чувствата на другите, както и тяхното поведение, е “емпатия”. Решаване на конфликти: Въпреки желанието ни да научим играчите как да се държат, като използваме стратегии за предотвратяване на конфликти, е неизбежно да възникнат ситуации, които водят до конфликт. Когато това се случи, препоръчваме процес от 4 стъпки, известен под съкращението SCAP. 1. Първото нещо, което трябва да направите, е (S) - разделете участниците в конфликта. Можете да направите това вербално, като насочвате играчите в противоположни страни на игрището или залата (с участието на помощниктреньорите). Може да се наложи и физически да ги разделите. Ако конфликтът е вербален, използвайте тона, с който обичайно давате разпореждания по време на тренировки, и им кажете “стоп”. Ако ви трябва помощ, извикайте червена фланелка, за да ви съдейства в овладяване на ситуацията. След като играчите са разделени и в присъствието на треньора или „Червена фланелка” единият треньор възобновява играта, докато треньорите, решаващи конфликта, преминават към следващата стъпка (С).

2. (С) означава успокояване на обстановката с играчите в конфликта. Ако сте ги тренирали как да използват “дълбокото дишане” (Урок 5), за да се префокусират, това би било добра възможност да се упражнят. Броенето до 10 също е начин за играчите да възвърнат самоконтрола си.

3. (А) означава активно слушане - изслушайте какво ще ви кажат играчите за конфликта. Направете това със спокоен тон. Това е добра стратегия, за да им помогнете да “изпуснат парата”. Важно е да обърнете внимание на това, което казват, но да не заемате страна в конфликта, тъй като двамата играчи отново ще се срещнат на терена. Дайте обаче възможност на играча да изрази чувствата си. Може да се наложи да му помогнете да започне дискусия с: “Очевидно си разстроен. И аз понякога се чувствам така, като

84

играя... Искам да помогна да решим проблема...кажи ми какво се случи и как се чувстваш...” Можете също да ги попитате дали разбират как се чувства другият играч, накарайте ги да перифразират казаното от другия и да се ръкуват.

4. (Р) Събирате отново играчите при вече “решен проблем”, за да продължат нататък. На този етап е важно да се посочи, че целта не е да се определи кой играч е виновен, а двамата играчи да разберат, че конфликтът не решава нищо. Целта е да се предложи на играчите начин да се върнат в играта, да продължат и да помагат на отборите си. Важно е също така да ги попитате как ще реагират в подобна ситуация в бъдеще. Попитайте ги конкретно как биха предотвратили такива конфликти в бъдеще (напр.: “Ако някой ми подвиква, ще го игнорирам”; “Ако се спъна в крака на опонент, няма да го тълкувам като нарочно действие” и др.).

24. Оценка 1.

Опишете 3 теми, които можете да обсъждате по време на “групова прегръдка”, и които могат да предотвратят конфликти между играчите. Какво означава думата “емпатия”?

2.

Имате дете в отбора, което наистина е добър баскетболист и добър състезател. То винаги казва на съотборниците и опонентите си “Аз съм най-добрият”. “Не можеш да ме покриеш”. Защо трябва да се намесите в тази ситуация и какво можете да направите?

3.

Две деца се сблъскват и веднага започват да си разменят юмручни удари. Опишете какво бихте направили като треньор.

25 Въведение в социалните умения Социалните умения са тези умения, които улесняват комуникацията и връзките между хората15. Те спомагат за изграждането на по-добри взаимоотношения и ясна комуникация и уважение. Терминът „социални умения” описва знания и способности за използване на различни типове социално поведение, подходящи в дадена междуличностна ситуация, които се възприемат и от двете страни в дадената ситуация. За треньорите 15

85

https://www.reference.com/world-view/social-skills-3aa296df9530bfe8

социалните умения са от съществено значение, тъй като те са метод за създаване на връзки, особено при децата. По-конкретно, социалните умения могат да помогнат на децата в контактите им, да бъдат приемани и да следват подходящи поведенчески модели. Много психолози считат физическото възпитание за възможност за социално приемане сред учениците, тъй като участват в игри и групови занимания. Наистина физическото възпитание често се превръща в предмет, при който учениците са по-социализирани и възприемат по-добре учебното съдържание. По време на физическа дейност, в процеса на комуникация между треньора и децата, могат да бъдат разграничени различни дейности като динамична група, мотивиране и организиране на игралната зона, които добре управляват динамиката между групите и социалните отношения в тях. Физическите игри включват много социални умения: 1.

Награда (да се насърчава сътрудничеството, участникът бива аплодиран за оказаната помощ или постижение в играта).

2.

Да пискаш помощ (да кажеш “Аз имам нужда от помощ”, да потърсиш помощ от приятели когато си в беда или имаш нужда от подкрепа).

3.

Услужливост (да се планира какво да се каже, как да се поиска услуга, да се благодари, а ако някой действа нечестно - да му се каже).

4.

Да се задават въпроси (Какво да попиташ?; Кого да попиташ?; Кога да попиташ? - улесняват поддържането на разговора, динамиката въпросотговор, задаване на въпрос, когато нещо не бъде разбрано)

5.

Следване на инструкции (слушане, мислене, задаване на въпроси, когато някой ви прекъсне докато говорите, кажете му да спре и да изчака, докато свършите. При трудност - продължавайте да опитвате или спрете и помислете (”трудно е, но ще се опитам”, опитайте се да реагирате на непредвидени ситуации спокойно)

6.

Покажете внимание (решете дали е нужно в дадената ситуация да се обърнете към лицето и да кажете “съжалявам” или “извинявам се”, при осъзната грешка)

7.

Невербална комуникация (погледнете лицето, тялото, изразете вашето мнение).

86

8.

Присъединяване към група (приближете се към групата, наблюдавайте я, задавайте въпроси, наблюдавайте реакциите при загуба или победа и поздравленията, които получават).

9.

Изчакайте реда си (трудно е да се чака, но “Аз” мога да избирам да бъда тих или забавен, да слушам говорещия без да го прекъсвам, докато свърши)16.

Социалните умения играят много важна роля за емоционалното здраве и благополучие на децата. Децата се раждат с вродени социални компетенции, както се раждат с вродени вътрешни силни и слаби способности като внимание, памет, език или моторни умения. В живота на детето училището и родителите играят важна роля при усвояването на социални умения. Училището не е само място, където децата се учат да четат, пишат и смятат. То е и място, където те се учат да изграждат връзки с други хора и да развиват социални умения. Родителите могат директно да учат децата на социални умения, чрез ролеви игри и като дават възможност на децата да репетират или практикуват нови умения. Родителите трябва да насърчават децата да използват успешно новите умения. Развитието на тези умения при нормално развиващите се деца започва на ранен етап от живота и продължава определен брой години. Социалните умения могат да се разделят, катко следва: умения за разговор (поздрав, присъеднияване към разговор, вербално редуване, умения за слушане, говорене по дадена тема, осъзнаване на личното пространство, поставяне на край на разговора) Умения за игра (умения за наблюдение, включване в игра, редуване, споделяне, умение да се прави компромис, решаване на конфликт, приемане на отказ, справяне със загуба, реципрочна игра, край на играта) Разбиране на емоциите (разчитане на лицеви изражения, разчитане не езика на тялото, характеристики на гласа интонация, тоналност, скорост, осъзнаване на собствения език на тялото, богат емоционален речник, управление на гнева и умения за самоконтрол)

16

87

http://pubs.sciepub.com/ajssm/2/6A/2/

Справяне с конфликти (управление на гнева и самоконтрол, комуникационни умения като способност да се потърси помощ, да се излезе от стресова ситуация категорично, но не и агресивно, справяне с нападки и подигравки) Умения за изграждане на приятелство (представа за приятелство и способност за избор на подходящи приятели, разпознаване на истинските приятели, развиване на способност за споделяне с приятел, справяне с напрежение между връстници) 17 . Треньори, които имат социални умения, могат успешно да управляват взаимоотношенията и да бъдат убедителни. За да изградите социални умения като треньор, трябва да познавате атлетите си и извън спорта. Трябва да се интересувате как стоят нещата с тях в училище и в личния им живот. Опознайте своите атлети, като си уговорите социални събирания у дома или организирате лагер за отбора в планината. Издигането на социалните умения в приоритет ще подобри връзката между вас и атлетите ви, ще доведе до по-голяма единност в отбора и до по-голяма удовлетвореност.

26. Теория на социалното развитие През живота си децата са в ежедневен контакт с родителите, семейството, училището, както и с връстниците си, от който контакт се учат на социални умения и правила, практики и ценности. Чрез активно участие в тези взаимоотношения, децата често влияят на начина, по който възрастните и връстниците им контактуват

17

https://primarysite-prod-sorted.s3.amazonaws.com/linden-bridgeschool/UploadedDocument/b74efe3982bd4d2dacca1c673f383e5f/social-interaction.pdf

88

с тях. Развитието на децата се влияе от по-големите социални мрежи (представени на диаграмата с окръжности в средата), включително техните семейства и родове, приятели и спорт. Тези мрежи осигуряват възможности децата да развиват своите социални умения и осъзнатост, чрез контакта им с различни хора и попадането им в различни роли 18. В това отношение теорията на Виготски подчертава фундаменталната роля на социалните контакти в развитието на познанието 19. Той е напълно убеден, че общността играе централна роля в процеса на “придаване на смисъл/значение”. Трудът на Лев Виготски (1934) полага основите за много проучвания и теории на когнитивното развитие през последните десетилетия и по-конкретно това, което е познато като „Теория на социалното развитие”. Теорията на социалното развитие обяснява качествените промени на социалната структура и рамка, които могат да помогнат на обществото да постигне целите си по-бързо. Принципно теорията на Виготски твърди, че социалните контакти са предимство в развитието както на уменията за социализиране, така и на социалното поведение и водят до съзнателност и познание 20. Социалните контакти са важна основа за когнитивното развитие. Виготски вярва, че малките деца са любопитни и активно участват в собствения си процеса на учене, в откриването и разширяването на нови идеи/схеми. Както Виготски твърди, “всяка функция в културното развитие на детето се появява два пъти - първо на социално ниво, а по-късно и на индивидуално; първо между хората, а след това и вътре в детето”.21 С усвояване на повече компетенции от страна на детето, бащата ще му позволи да работи посамостоятелно. Според Виготски този тип социално взаимодействие включва сътрудничеството или колаборативен диалог, който насърчава когнитивното развитие. Той е убеден, че малките деца са по-любопитни и увлечени от самостоятелното изучаване и откриване.

18

https://onlineacademiccommunity.uvic.ca/learningdesign/wpcontent/uploads/sites/1178/2015/06/Mingli-Chen-ebook.pdf 19

(Vygotsky, 1978)

20

(Frank, 2013)

21

(Guoliang & Wu-Yuin, 2013).

89

За да се разбере теорията на Виготски върху когнитивното развитие, трябва да се разберат два от основните принципи на труда му: Знаещият друг и Зона на близкото развитие (ЗБР). Знаещият Друг (или по-компетентният друг) означава, че хората имат подобро разбиране или по-високо ниво от другите. Развитието на познанието се надгражда в конкуренция с другите, а не сам, което означава, че найдобре се проявява при децата с по-образовани родители, учители и треньори. Освен това Знаещият друг се свързва с определението за интелигентност, дадено от Виготски. Както сам Виготски дефинира, интелигентността е “капацитет за научаване чрез обучение” 22. По негово мнение знанието, което децата усвояват от общността, може да повлияе поведението и мисленето им. Знаещият Друг е всяко лице, което има повисоко ниво и способности за разбиране от обучавания по отношение на задача, процес или конкретна концепция. Обикновено, когато мислим за Знаещият друг, имаме предвид по-големите или възрастните, учител или експерт. Например когато дете учи таблицата за умножение и успява да я усвои, е защото учителят му е добър. Традиционният “знаещ друг” е повъзрастно лице. Въпреки това той може да бъде и приятел, по-млад човек и дори електронно устройство като компютър или смартфон. Научили сте се например да карате скейтборд благодарение на вашата дъщеря. Зона на близкото Развитие (ЗБР) – това е дистанцията за обучавания между известното и неизвестното. Това е разликата между способността за усвояване на конректна задача под ръководството на знаещият друг и способността на обучавания да извърши задачата самостоятелно. Принципно теорията обяснява, че ученето се случва в ЗБР. Има две нива на ЗБР: “Ниво на настоящото развитие” и “Ниво на потенциалното развитие”. “Настоящото ниво на развитие” показва какво детето може да направи само, а “потенциалното ниво на развитие” показва какво детето може да направи с помощта на други хора (Lev Vygotsky Cognitive Development, 2013).

22

90

(Lev Vygotsky Cognitive Development, 2013)

26.1 Упражнение 1: 1. Използвали ли сте теорията за социално развитие в обучението си досега?

2. Дайте своето мнение за трите основни аспекта от теорията за социално развитие

26.2 Упражнение 2: Какво би било правилно поведение в следните ситуации: Проблемно поведение Триш е агресивен

Карлос нарушава дисциплината

Ян е хиперактивна

Конкретно определение Триш удря другите ученици по време на спортни дейности Карлос прави неуместни и неподходящи коментари Ян напуска определената й зона за игра без разрешение

Вашата реакция

Ян изпълнява упражнението само частично. Ян винаги репликира. Когато имаме проява на проблемно поведение, треньорите могат да съставят план за оценка, с който да набележат мерки: Отличава ли се поведението на ученика значително от това на другите деца? Поведението намалява ли възможността за успешен учебен процес на другите? Дали поведението е продиктувано по-скоро от липса на умения отколкото от наличие на културно различие?

91

Дали това поведение е еднократна проява, постоянно или е заплаха? Ако поведението е постоянно, има ли вероятност дисциплиниращи мерки да дадат резултат? Специфично място на проява на това поведение (на открито, на закрито...) Условия, при които поведението се/не се проявява (в малки групи, през свободното време) Събития или условия, които типично предшестват това поведение Събития или условия, които типично се проявяват след такова поведение Други постъпки, които се асоциират с проблемно поведение (поредица негативни взаимоотношения с връстници)

27 Език на тялото Една добра техника, която може да бъде полезна за добрата игра в спорта е да се уверите, че имате позитивен език на тялото по време на загрявка и по време на мач. Езикът на тялото може да говори много за отношението и желанието за игра, преди дори мачът да е започнал. Езикът на тялото формира важна съставна част от всеки спорт. Позитивният език на тялото подобрява морала на играча, а негативният дава сигнали на опонента и прави играча уязвим за атаки и деструктивно поведение. Уверете се, че детето е наясно какво е “игра”. Важно е да разбере, че в много игри ще има победител и победен. Дейностите, описани по-долу, могат да бъдат забавни, като едновременно с това могат да подобрят невербалната комуникация. Игри, включващи движение: “Хайде да скачаме като ядосани”, “Хайде да направим радостни подскоци”, “Хайде да поседим спокойно”. Това може да помогне на децата да свържат вътрешното усещане с външния вид и да разберат как се държат, когато изпитват определени чувства. По отношение на комплексния проблем за управление на гнева: не може да се очаква детето да знае как “да се успокои”, ако преди това не е работило над тази техника. Децата трябва да знаят какво е усещането, какви са признаците, преди да могат да регулират поведението си.

92

Тяло и език: Европейският проект “Хеттрик” (Програма за обучение през целия живот) предлага примери и дейности за развитие на личностни и социални умения, като набляга върху изграждането на екип. В наръчника има дейност, наречена “тяло и език”, която показва колко е важно изграждането на правилна стратегия за комуникация.

28 Упражнение за треньори Опитайте се да организирате спортна дейност, за да помогнете на децата да покажат добри социални умения, като работят на малки отбори или групи.

93

По-долу можете да откриете таблица, която да използвате при описание и организация на дейността. Описанието се базира на таблица на добрите практики, използвана от Compass- Manual on Human Rights Education with Young People23.

29 Оценка 1.

До каква степен сте доволни от това занятие? Отбележете с Х Посредствен онно Задово ллител но

Добро

Много добро

2.

Какво може да се подобри?

3.

Бяха ли полезни предоставените за това занятие материали?

4.

Кое е най-важното нещо, което научихте?

5.

Мога ли да използвам това в ежедневната си работа?

23

94

(Съвет на Европа СЕ, 2002)

Ръководство за компетенции и практически упражнения/спортно обучение

95

Автор(и), институция(и):

Завод АПГА

Обосновка на модула Цели на обучението:

Да се придобият знания, умения и компетенции за използване на спорта като инструмент за социална интеграция и спорт на деца/юноши, като се отчете разликата в тяхната социална и културна ситуация

Придобити компетенции

Обучаваните трябва да могат: Да демонстрират знания, умения и разбиране на основните принципи на обучение, методологията и практическото им приложение към нуждите на деца в неравностойно положение и различна социална и културна среда Въвеждащи упражнения или дейности, нуждите и различията на целевите групи

съобразно

Оценка на напредъка на участниците Планиране, провеждане и оценка на програмите за ефективно справяне с проблеми на младежи от групи в неравностойно положение

Методи обучение

на

Индивидуални (лице в лице), Индивидуална работа Интернет

Оценка на участниците

96

Теоретически и практически изпити Да се покаже използването на разширени и надградени знания в практиката

1 Въведение В момента живеем в свят с глобални промени във всички области, белязан от разделение на бедни и богати, свят на военни конфликти в различни краища на Света, които водят до миграционни вълни, бедност, социално неравенство от една страна, а от друга - все по-голям напредък в областта на технологиите. Тези фактори са причина за все по-малката физическа активност сред децата и юношите, нездравословен и неадекватен начин на хранене и в повечето случаи – запълване на свободното време с рискови дейности. Изследванията показват, че спортът и физическата активност имат положително влияние върху хората. Особено важен е спортът в подходящия период на развитие, а именно в юношеска възраст. Моторните/спортни дейности са процеси, при които постоянно се добиват нови знания, развиват се умения и качества. Освен това спортът е важен за формиране на личността и връзките между хората. Правилно избраният спорт и тренировки могат да се отразят благоприятно и да доведат до хармонично биологическо развитие на младежите, до неутрализиране на отрицателните влияния на съвременния им начин на живот и нездравословни навици. Това е начин да се образоват децата и младежите, да се научат, че във всеки един момент от живота (дори и при трудности) различните видове физическа активност могат да им помогнат, могат да подобрят живота си и да го направят по-оптимистичен. Целта на модула за преподаване на физически/спортни дейности е да даде насоки и идеи, които могат да помогнат на треньорите при интегриране на деца от групи в неравностойно положение или имигранти чрез разнообразна спортна програма, тъй като спортовете са начин за включване и създаване на връзки между различни хора, независимо от техния пол, възраст, раса и религиозни убеждения. Необходимо е да се познават и разбират различните видове културни различия при децата и младежите и да бъдат образовани по отношение на заобикалящата ги среда. Това може да бъде постигнато чрез спорт и физическа активност, като се намерят нужните пътища за интегриране на младежите в средата, в която живеят. Всички деца и младежи искат да бъдат успешни, а чрез спорт е най-лесно да им се

97

покаже, че могат да формират ценности, които са важни за тяхното самочувствие. Това в последствие води до качествен и успешен жизнен път. Трябва да се отдели специално внимание от страна на треньорите при избор на правилен подход в работата за постигане на целите.

30 Физическо развитие и моторика при децата Развитието на децата минава през различни етапи, които се идентифицират с количествени и качествени промени. Изключително важно е развитието на моториката при децата, което е ключово в първите години от техния живот (Videmšek, 1996). Моторното развитие също има важно влияние върху интегрираното развитие при децата и младежите от седем годишна възраст до края на юношеството. Причината за това е ефективната промяна на физическите характеристики и моторни способности на младежите при систематична спортна дейност. Моторната ефективност се отразява на способностите за изпълнение на различни задачи в различните етапи на развитие. Основните моторни способности представляват фундамент за развитието - те са ценности за човешката кинезиология. Моторните способности са човешки качества, които показват индивидуални различия под формата на различна степен на успешно изпълнение на моторни дейности. Те са резултат от различни наследствени фактори, влияние на средата и опита, като дават представа за различията между хората. Съществуват 6 основни моторни способности: сила, скорост, гъвкавост, баланс, координация, издръжливост и точност. Една от основните цели на спортът е да развие моторните способности и да допринесе за по-ефективното им управление и контролирано движение. В същото време не можем да игнорираме факта, че има тясна връзка между моторното развитие от една страна и когнитивното, социалното и емоционалното развитие от друга. Нагледна демонстрация 3: Етапи на моторно развитие24 Етапи на моторно развитие

24

98

нива на моторно развитие приблизителна възраст

(Gallahue, 1982, adapted from Tancig, 1987)

и

фаза на рефлексно движение

фаза на рудиментарно движение

фаза на основно движение

фаза на “спортно” движение

ниво на кодиране на информация (от пренатална фаза до 4ия месец) нивото на декодиране на информация (от 4 месец до първата година) ниво на подтискане на рефлексите (от раждането до 1-вата година) ниво на предварителен контрол (от 1-ва до 2-ра година) първоначално ниво на предварителен контрол (от 2-ра до 3-та година) основно ниво на предварителен контрол (от 4-та до 5-та година) зряло ниво (от 6-та до 7-ма година) общо или преходно ниво (от 7-ма до 10-та година) специфично ниво (от 11-та до 13-та година) специализирано ниво ( от 14-та година нататък)

Първите две години са предхождащо турболентно развитие на сензорните и моторни функции. За успешното развитие на децата през този период е необходимо да се осигурят много сензорни стимули с възможност за изразяване на движение. Моторното развитие след втората година протича повече или по-малко продължително, с някои индивидуални ограничения. Когнитивното развитие е напълно различно, като понякога има някои големи промени и скокообразно преминаване от една фаза на развитие към друга. Физическият растеж намалява между шестата и десетата година от живота, развитието на мускулите е по-интензивно, нивото на координирано движение представлява идеалното време за начало на обща спортна активност или за интензивно обучение на технически и по-сложни спортове. Всъщност това означава използване на основни движения като бягане, скокове, движение за манипулация и стабилизация, по някакъв по-сложен или специфичен начин. Поради бързото развитие на главния мозък и процесът на миелинация на кортекса, това е времето за оптимално

99

усвояване на физически дейности, които изискват научаване на много модели на движение (гимнастика, балет, ски, плуване...). За научаването им не може да се разчита на онтогенезата на човешкото развитие. Практическите умения за движение са развиват у децата чрез концептуални знания, които имат две различни перспективи: преценяване на ситуацията къде могат да се използват вече овладени движения (активира се в дългосрочната памет) и определяне особеностите на конкретното движение. Този момент на преподаване на спортно съдържание има влияние върху различни форми на движенията и координацията, както и върху баланса и интелектуалните способности на децата. Програмата в този период трябва да бъде с възможно най-разнообразно съдържание, тъй като това е полезно за развитието на децата, а вече усвоентото съдържание, трябва да се практикува в различни условия. След десетата година повечето деца преминават през особено чувствителен период на развитие. Това е белязано от ново бързо физическо израстване, особено на крайниците, биологично и сексуално съзряване. Ускореното физическо развитие и промяната на хормоналния баланс нарушават стабилния двигателен модел, което може да доведе до временна криза и дори до регрес в емоционален план. Конкретното логическо мислене е важно за децата на този етап на развитие. Децата знаят как правилно да формират логически заключения, но им трябва логическа основа, която да съответства на реалния свят. Те трябва да видят съответното явление в реална ситуация, затова е важно да използваме възможно повече нагледни примери (демонстрации) по време на обучението. Когнитивните процеси при децата в по-трудна ситуация са все още когнитивно егоцентрични. Това може да се види в елементарни спортни игри, които изискват бързи и сложни връзки за реализация на идеите: напр. използване на тактически решения при атака, като играчът се стреми да завърши действието самостоятелно във възможно най-голяма степен, независимо от наличието на партньори. Изследванията показват, че е изключително важно да има огромно количество двигателно стимулиране още от ранно детство. Спортната дейност на децата и младежите между 7 и 14 години се отразява положително и на способността им да учат.

100

31 Планиране на тренировки 31.1. Отправни точки в планирането на тренировки В работата си треньорът трябва да следва етапите на спортно развитие: спортната или физическа дейност трябва да има смисъл за децата и младежите с оглед на цялостното им личностно развитие. трябва да се уважава принципът на равнопоставеност по отношение потенциала на децата и да се уважават различията между тях; тренировката трябва да се води по начин, който дава възможност на всички да постигат успех и да имат мотивация; играта като метод за релаксация и средство за обучение трябва да бъде включена в ежедневните тренировки; треньорът трябва да бъде автономен в работата си, но професионално отговорен за правилния избор на съдържание, методи и форми на обучение и организационни подходи; треньорът трябва целенасочено да насърчава децата към добри човешки взаимоотношения и честно спортно поведение (феърплей); в края на тренировката той трябва да говори за конфликтните ситуации, които са настъпили по време на играта/тренировката по начин, който посочва различни решения на дадената конфликтна ситуация; специално внимание трябва да се отдели на талантливите в спортно отношение деца и на децата със специални нужди; треньорът трябва да обвързва спортната дейност с други житейски ситуации; треньорът трябва целенасочено да наблюдава и цени развитието на децата, техните постижения и да ги насърчава към редовни спортни занимания; треньорът трябва да използва различни информационни и комуникационни технологии в работата си, ако има възможност за това. Отправните точки при планиране на тренировъчния процес са важни и трябва да се използват в обучението на децата и юношите, както и при останалите спортисти. Говорим за връзка, при която дейността на едно лице

101

засяга тази на друго лице. Треньорът трябва да проявява следните качества в отношенията и обучението на съответните групи, : Професионализъм Търпение и чувствителност Точност и надеждност Ентусиазъм Чувство за хумор Мотивиращ подход Достъпност Самоувереност Подходящи комуникационни умения Организационни умения Ролеви модел Уважение към индивида и индивидуалността Насърчава всеки участник да постигне успех 31.1.1. Защо трябва да планираме Планирането на тренировките може да бъде предизвикателство когато работим с участници на различна възраст в една група, тъй като децата и младежите са на различни етапи от тяхното моторно и съответно когнитивно развитие. Трябва да планираме, защото: Постигаме целите в максимална степен (избягва се импровизацията); Проявяваме професионална отговорност (към обучаваните); Имаме чувство за професионална компетентност, увереност и сигурност Следим по-лесно собствената си работа. Планирането на тренировките трябва да бъде добре обмислено и рационално. То включва:

102

Анализ на ситуацията. Първо трябва да проверим условията, в които ще извършваме спортната дейност. При вътрешни или външни условия ще се извършва тя? Какво оборудване имаме на разположение в залата? Какви са условията за тренировка на открито, какви природни ресурси са нужни? Трябва да се има предвид числеността на групата; възрастта и пола на участниците; какви физически и моторни умения имат като група и какви са предпочитанията им; какви са предходните им спортни познания и умения; какви са характеристиките на групата като цяло. Определяне на цели Независимо от предходния анализ на ситуацията, трябва да избираме цели, които ще следваме по време на спортната дейност (напр.: откриваме, че групата има пропуски по отношение на някои моторни умения като сила, координация, гъвкавост... На база на тези факти определяме общата цел - подобряване на моторните умения като сила, координация, гъвкавост и др. След това конкретизираме целта по начин, който определя методите за постигането й: повишаване силата на ръцете и раменния пояс). Целите се определят според присъстващите на тренировката . Какво искаме да постигнат, какво ще научат, как ще се чувстват, какви навици ще усвоят. Когато поставим целите, трябва да следваме концепцията SMART: o O o o o

S специфичен M измерима A съгласувана R реалистична T времево ограничена

Избор на процедури Независимо от конкретната цел трябва да изберем метод на работа, който ще следваме. Трябва да спазваме поредността на методическите процедури. Освен това трябва да изберем подходящ метод на обучение, който определя връзките и комуникацията по време на тренировката. Избираме различни организационни форми на работа, обучение и натоварване. Накрая трябва да определим изискванията. Проверка на постигнатите цели Професионалната компетентност на треньора изисква от него след всяка тренировка да провери постигнатите цели и да обясни защо счита, че е успял или не в постигането на определена цел. Поради това е нужно предварително да е подготвил концепция за работа с

103

ясно набелязани за всяка една спортна дейност цели (за всяка тренировъчна единица). След тренировката треньорът трябва да си направи самоанализ в писмена форма. Корекции в бъдещата работа Самоанализът на целите е основа за бъдещи промени и корекции в дейността.

31.1.2. Инструкции за планиране За по-лесно планиране на тренировъчния процес: Направете си точен план и го следвайте редовно; Редовно си отбелязвайте пропуските, допълнителните идеи, преследването на целите...; Консултирайте се с тези, които имат повече знания и опит; Ползвайте професионална литература; Ползвайте обратна връзка с обучаваните

32. Различни работни формати и методи за тренировка 32.1. Работни методи Треньорите трябва да използват различни методи на работа в тренировъчния процес. Избраните методи зависят от тренировъчното съдържание, фазата на развитие на децата, развитието на определени умения, фазата на тренировъчния процес (въвеждане на ново съдържание, преговор, проверка/тест, информационни и комуникационни технологии (ИСТ), брой участници, налично време и личен подход на треньора. Работните методи по време на обучение са: Обяснение; Демонстрация, презентация; Разговор.

32.2. Работни формати за тренировки

104

Работните формати при тренировките са организационни компоненти за поведението на треньора. Те представляват социални контакти по време на тренировката (между треньора и тренираните лица). Различаваме три вида работни формати: Екипен; Фронтален; Индивидуален. Екипният формат има два подвида: По групи: всяка група има задача, а задачите са различни, съобразно съдържанието; Еднотипна екипна работа: задачите са в зависимост от съдържанието, идентични; натоварването е различно. Трениращите в групата се разделят на: Хомогенни групи (с възможно най-сходни умения) или Хетерогенни групи (с различни умения). Към екипната/отборна тренировка спада: Ситуационно обучение (хомогенни или хетерогенни групи, участниците се разделят на повече групи от по 3 до 5 души); Работа със съпътстващи задачи (изисква организационна форма, която е по-рядко използвана в практиката, но е по-ефективна, тъй като позволява по-индивидуален подход; използва се при преговор и затвърждаване на ново съдържание; на тренираните лица, които не могат да изпълнят основната задача, се възлагат допълнителни задачи в помощ на усвояване на определени моторни умения, които са важни за изпълнението на основната задача, като тренираното лице трябва да изпълни подготвителни упражнения и, евентуално, основната задача - по-лесно); Работа с допълнителни задачи ( подобно на работата със съпътстващи задачи; тренировката, целяща цялостно изпълнение на нова задача, се води чрез допълнителни такива, за да позволи на обучаваните лица да изпълнят основната и усложнена задача); Орбитална тренировка (обучаващите се се разделят на по-малки групи и последователно изпълняват различни задачи, които имат обща логическа последователност. Основната цел е да се развият

105

моторни умения или да се затвърдят и подобрят знания при едновременно изпълнение от всички участници). Фронтална тренировка - също наричана директно обучение. Треньорът дава всички указания на цялата група (обяснение, демонстрация, корекции на грешки) едновременно. Недостатъкът на този метод е, че прави затруднява осъществяването на социалния контакт, но е подходящ, когато обучаваните лица трябва бързо да бъдат запознати с нещо ново. Има две форми на фронтално обучение: Фигурална формация (например полигон, което е много ефективно при групи от младежи, но не дава възможност за индивидуализация на работата; усъвършенстват се предимно моторни умения и знания) и Свободна формация (всеки участник избира своя зона на тренировка). Индивидуалната работа обикновено се организира вътре, в рамките на отборната или фронтална дейност. Можем да си помогнем с различни табла и измервателни уреди.

33. Подготовка на урочната тренировка 33.1. Какво е урочна тренировка Урочната тренировка включва една урочна единица или тренировка. Продължителността на единицата може да е различна. При работа с деца в предучилищна възраст обикновено е до 30 минути, а при тренировка може да е до един или повече часа (напр. трениране на избран спорт).

33.2. Какво е подготовка за урочната тренировка Подготовката за урочната тренировка е записване на съдържанието за индивидуално упражнение и съдържа следните елементи: Дефиниция на урока; Цели; Съдържание, което ще се реализира чрез целите;

106

Дейности (упражнения), които водят до постигане на целите; План за провеждане на тренировката; Определяне на организацията; Определяне на натоварването; Определяне на технологията, техниката и реквизита.

33.3. Какво включва писмената подготовка Писмената подготовка трябва да включва: Основна информация за заниманието/урока, Определения на основните характеристики (основно съдържание и ниво на тренировъчния процес, определяне на целите, избор на методически единици, избор на работни методи и форми, оборудване и екипировка), Подготовка, основна и заключителна част, Анализ на урока (след завършване на тренировката).

33.4. Структура на урочната тренировка Тренировъчният урок се състои от три части: Подготовка: въведение, цялостна и специфична загрявка; Основна част: определя се от нивото на участниците в процеса (обяснение на ново съдържание, преговор, тест: футбол, атлетика...) Подготовка за основната част обхваща материал, методика, организация и количествена подготовка) Заключителна част: оценка, анализ, обявяване на следваща тренировка/занятие. Подготвителна част: обхваща предимно следните три аспекта: Въведение: мотивация на участниците за работа, обявяване на съдържанието; обща загрявка: обикновено бягане или игри с бягане; специфична загрявка: комплекс гимнастически упражнения или специални индивидуални комплекси, напр. загряване с топка при включени в съдържанието игри с топка)

107

Основна част: треньорът може да предаде ново и непознато съдържание или само да затвърди стари знания и умения, или може да направи проверка на резултатите от работата. При подготовка на урок за упражнение, може точно да определи: Съдържанието за реализиране на целите; Методологически процедури; Организационни форми (отборна работа, индивидуална работа, фротнална работа, организация на занятието/урока, необходимо оборудване, използване на уреди); Натоварване на участниците. Заключителна част: състои се от следното: Упражнения за разпускане, ако е необходимо (след по-интензивни занятия); С анализа на занятието се проверява дали са реализирани целите, какво е било изпълнено добре и какво - не. Може да се анализира групово или самостоятелно от треньора; Треньорът следва да насърчи участниците, като обяви съдържанието на следващото занятие. Занятията за упражнение могат да бъдат посветени на: преподаване на ново съдържание; Обобщение Тест/проверка. Преподаване на ново съдържание: Установяване на предходни знания и умения (ако е необходимо, треньорът може да установи нивото на знания и умения: напр. какви са техническите умения и знания за елементарен баскетболен елемент или и колко време е необходимо на участниците да пробягат определена дистанция - по този начин се установяват изходните умения и база); Подготвителна част (ако е нужно, треньорът подготвя участниците за изпълнение на съдържанието: напр. упражнения за стягане на ръцете и раменния пояс);

108

Преподаване на ново съдържание (треньорът надгражда върху предходни умения и знания по начин, който може да разшири и подобри представянето). Обобщение (затвърждаване) Повторение (при по-леки и нормални обстоятелства; треньорът отстранява дребни грешки в изпълнението); Отстраняване на грешки (на първо място треньорът се опитва да отстрани по-съществените грешки или онези, които се допускат от повечето участници, след което се опитва да отстрани поспецифичните такива; анализира и отстранява причините за неуспех при овладяване на определени знания и умения); Обобщение (участниците повтарят при обичайни и/или условия на повишена трудност някои от упражненията до ниво на автоматизиране); Тест: Изпитването или тестът трябва да установи нивата на овладените спортни знания и моторни умения базирани на наблюдение и/или измерване); Състезание (форма на изпит при специфични условия); Оценка (анализ на напредъка и постигнатите лични постижения); Поставяне на оценка (определяне на нивото на база определени стандарти - обективни и субективни). При всеки урок за упражнение трябва да имаме предвид следните принципи на обучение: От познато към непознато; при въвеждане на нови елементи, техники и тактики е нужно да се отчете фактът, че участниците вече имат знания, които трябва да се надградят. От по-лесно към по-трудно; обучаваните първо се опитват да изпълнят нови елементи, техники или тактики при по-лесни условия, а след това - да ги усъвършенстват при по-сложни и/или трудни; Принцип на индивидуализацията при тренировка: Принципът изисква съзнателен подход към тренировката; Принцип на систематизиране при планиране и изпълнение;

109

Принцип на многообразната работа на организма на тренираното лице; Принцип на редовните тренировки; Принцип на повторение; Принцип на постепенно увеличаване на натоварването.

33.5. Задачи за треньори На база на горната теоретична информация, съставете предложение за подготовка на тренировка/занятие, което съдържа цялата необходима информация.

34 Тематично планиране Тематичното планиране е подробен план за преподаване на отделни теми (спортове), дори и треньорът да води възстановителни тренировки, с които иска да въведе участниците в различни спортове. Пример 1: треньорът се подготвя за тематична работа с атлетите. Планира определен брой часове (10 часа). Тематичното планиране съдържа планиране на бягане, скокове и хвърляне. Пример 2: Тематична подготовка за игри с топка - планира определен брой часове (12 часа). Тематичното планиране на съдържанието изисква подготовка за елементарни игри, хандбал, футбол, баскетбол, волейбол. Пример 3: треньорът се подготвя за тематична работа с гимнастиците. За целта планира 14 часа. Тематичната подготовка включва акробатика, скокове от малък трамплин, скок дължина и тренировка на гимнастически уреди.

34.1. Пример за тематично планиране на гимнастическо съдържание Брой часове

110

Практическо съдържание

Теоретическ Инструкции - дейности за о участниците в съдържание тренировката и треньора

1. Игра с бягане. Каква е Обяснение и преподава Гимнастически правилната демонстрация при не на ново упражнения позиция и въвеждане на основната съдържани (свободни). върху какво част на урока. е; Прескачане на има Включване комплекс Тест/прове препятствия с влияние. гимнастически упражнения рка. многофункционалн - такива, които способстват и кечета, шведска формирането на добра стена, пейки и постановка и правилна препятствия с позиция. различна форма. Използване на нагледни Катерене по стената табла: правилна позиция (проверка на (таблата са окачени в предходни знания и салона). умения). На база на уменията на участниците, се подготвят два различни полигона, единият по-дълъг от другия. Трябва да се обърне внимание на укрепването на оборудването. Връзка: важността на правилната позиция за предпазване от поява на болка.

2. Комплекс от С кои Обяснение (въведение към Обобщени упражнения за упражнения урока) и демонстрация на е добра позиция можем да всички компоненти от (затвържда (ходене върху повлияем урока. ване): различни области върху Трениране на катерене при на крака, изкачване усвояването използване на различни по пръти...). на добра уреди (защита и предпазно Гимнастически позиция на оборудване под уредите!!) упражнения с тялото, как - използваме уреди за пръти. да намалим катерене на база

111

Изкачване на натоварване способностите на шведска стена, то. участниците. ходене по греда и Трябва да се обърне изкачване по въже. внимание на укрепването Успоредка: суинг. на оборудването (заедно с Щафетни игри участниците). (прескачане на Щафетни игри: пейки, препятствия, разнородни групи; катерене, кон с надграждане и коригиране гривни, пълзене). на изпълнението (1, 2 или 3 Упражнения за етапа). разпускане.

3. Преследване. Значение на Обяснение (предимно Обобщени Гимнастически загрявката защо и как се загрява) и е упражнения с топки. (защо демонстрация (за (затвържда Полигон със скоби загряваме, участниците) във всички ване): на основата, скок на как се части на урока. височина прави). Съставяне два различни (многофункционалн полигона (с помощни и кечета), захвати). търкаляне, пълзене, Трябва да се обърне пълзене по внимание на укрепването наклонена пейка и на оборудването. катерене по В края на урока всички се шведска стена, катерят (прътът е с залюляване от маркировка на всеки висилка. метър) – отбелязва се Изкачване прът и по постигнатата височина. въже.

4. Ритмика: ходене и Избор на Обяснения и Преподава бягане напред, уреди: за демонстрации във всички не на ново назад, настрани, с катерене моменти / части от урока. съдържани различен разкрач и (стена, Тренировка при уредите е; под музикален прът), (прескок - с помощта на Обобщени съпровод. пейка, треньора). е Комплекс греда, кон. В края на урока всички

112

(затвържда гимнастически Основни участници извършват ване): упражнения с топки позиции катерене. за добра позиция. (стоеж с Трябва да се обърне Акробатика: стойка прибрани внимание на укрепването на ръце, кълбо пети, на оборудването. напред и назад, разкрач, Табла: основни позиции и странично придвижван движения. превъртане е в клек). (колело). Прескок (кон): засилване и възсядане на коня (110 см) и слизане от него. Пейка, ниско поставена греда: изкачване в различна позиция: напред, назад, настрани; завъртане едновременно с два крака и слизане; приземяване със скок. Изкачване на шведска стена.

5. Скачане на въже. Някои Обяснения и Обобщени Гимнастически съвети: (с демонстрации във всички е упражнения с въже два крака, с моменти / части от урока. (затвържда за скачане. един крак, с Тренировка при уредите ване): Скок на височина: ръце между (използване на качване и слизане краката, с организационни табла). със скок от коня и разтворени Скок на височина: помощ разтворени крака крака и от треньора; допълнителни (височина 110 или опора). задачи 120 см). Някои (многофункционални

113

Многофуфнкционал гимнастичес кечета). ни кечета: прескок. ки Акробатика: кълбо упражнения напред и назад до (мост, дъга, различни крайни с крака позиции, странично напред...). превъртане Какво е (колело). движението Пейка: ходене с и как го различни измерваме. цели/задачи (носене на топка; преминаване през обръч, скачане на въже) Ниска греда: превъртане с прибрани крака, последователно, везна, шпагат и слизане.

6. Ритмика: ходене С кои Обяснения и Преподава върху различни упражнения демонстрации във всички не на ново части на крака; можем да моменти / части от урока. съдържани ходене напред, повлияем на Използване на музикален е, назад, настрани с движението съпровод (CD уредба). обобщение различно темпо и . В началото трябва да се ритъм, под Видове следи за правилната музикален движения стойка на тялото съпровод. на ръцете. (индивидуално коригиране Гимнастически на грешки) и да се обясни упражнения със кое упражнение как влияе скачане на въже върху движението. (внимание към Кон: треньорът помага и движенията). предпазва участниците. На Акробатика: база на способностите и

114

странично колело ръста на участниците (превъртане); използваме оборудване с стойка на ръце. различна височина. Кон (висок или Табла: основни позиции и нисък): скоск за движения. позициониране. Накрая обучаваните се Изкачване на катерят. В момента на шведска стена. изчакване на участниците Търкаляне на се прави обобщение за обръчи (щафетни движенията на ръцете игри). (игра).

7. Скокове с въже, с Какво е сила Обяснение и Обобщени един крак, с два някои демонстрация на силови е крака - на място и форми на упражнения (орбитална (затвържда при бягане напред. проявление. тренировка - един кръг). ване): Силови упражнения Как влияем Тестване на уменията за (орбитална на силата. скачане на въже (чрез тренировка). изпит – обучаваните с Игри с бягане, помощта на табла тикане и носене по назовават някои позиции двойки. на тялото). Кон (висок или нисък): прескок. Скачане на въже с движение напред и назад с два крака (изпит). Изкачване на шведска стена.

8. Игра с бягане. Назоваване Трябва да се обърне Обобщени Гимнастически на внимание на укрепването е упражнения за основните на оборудването. (затвържда движение под позиции Тренировка при уредите ване): музикален (завъртане, (допълнителна задача Тест/прове съпровод. поддръжка, прескок върху рка. Акробатика: с многофункционални

115

странично колело. разтворени Многофуфнкционал крака). ни кечета: прескок. Видове Кон (висок или движения нисък): прескок на краката. (изпит). Ниска греда: 180° завъртане и от място и шпагат, везна, скокове: с шпагат, с един крак напред. Свързване на елементите.

9. Преодоляване на Как Обобщени уредите като оценяваме е препятствия (нисък гимнастици (затвържда полигон). те. ване): Акробатика: кълбо Тест/прове напред върху кече, с рка. помощта на трамплин; странично превъртане(колело) - изпит. Точност при изпълнение (целене на конуси с търкаляне на топка).

10. Преодоляване на Какво Преподава уредите като външна не на ново препятствия (нисък сила/енерги съдържани полигон). я. е; Акробатика: кълбо напред върху кече, с помощта на

116

кечета). В края повтаряме основните движения на краката с помощта на табло (разговор).

Обяснение на оценяването; презентация снимки на топ гимнастици.

Обяснения във всички етапи на урока; демонстрация на скокове от малък трамплин. Тренировка при уредите. Висилка (успоредка): с помощта на треньора.

трамплин; странично превъртане(колело) - изпит. Успоредка или прът: предна поддръжка, слизане със задно (салто) превъртане. Малък трамплин: скок с шпагат, скок със свити крака (опора на пейката). Ритмика: везна.

11. Полигон с Значение на Разясняване на защитните Преподава многофункционалн взаимната мерки и оказване на не на ново и кечета. помощ. взаимна помощ: съдържани Акробатика: Как да си демонстрация на скокове. е; странично колело помагаме. Тренировка при уредите. (превъртане); Висилка (успоредка): с стойка на ръце. помощта на треньора. Успоредка или висилка/пилон: набиране нагоре с помощ. Малък трамплин: скок с шпагат, скок със свити крака (опора на пейката). Въртене и търкаляне на обръчи при свързани движения, преходи и стъпки.

12. Игри с бягане. Взаимопомо Разговор за правилната Обобщени Ритмика: въртене и щ. позиция на тялото.

117

е търкаляне на Пластика, Използване на табла (затвържда обръчи. движения (движения на ръцете, ване): Пратер: композиция на ръцете. краката, пластика). с елементи от акробатика (стойка на ръце, превъртания, странични превъртания) и ритмика (различни стъпки и завъртания на два крака, везни, скокове). Успоредка: набиране с помощ или самостоятелно. Игри за точно хвърляне (хвърляне на мека топка в обръчи). Катерене по въже (прът) изпит на онези, които не могат да изкачат 3 метра).

13. Преследване. Защо да Тестване на знанията и Обобщени Гимнастически развиваме уменията за набиране с е упражнения по силата на помощ (записване на (затвържда двойки под ръцете и резултатите); обяснение ване): музикален раменния защо е нужно съпровод. пояс. Как упражнението. Успоредка: влияе това Съчетание с обръчи набиране с помощ на стойката. (работа в малки групи и или самостоятелно; съставяне на съчетанието). слизане с превъртане; завъртане при

118

висене. Малък трамплин: скокове с шпагат и свити крака. Съчетание с обръчи (стъпки, въртене, търкаляне).

14. Гимнастически Движение Тестване на знанията и Обобщени упражнения с на краката, уменията за скокове от е обръчи. мост. малък трамплин. (затвържда Успоредка: ване): набиране с помощ Тест/прове или самостоятелно. рка. Малък трамплин: скокове с шпагат и свити крака.

34.2. Задачи за треньори На база на горната тематична подготовка изгответе 6 учебни часа за игри с топка, като идентифицирате практическото съдържание, теоретическото съдържание, треньорските задачи и дейностите за обучаваните. Изберете такова съдържание и игри с топка, подходящи за различни възрасти.

35. Елементарните игри като начин за интеграция Елементарните игри са онези, които включват елементарни форми на човешки движения - моторни функции (ходене, бягане, пълзене, скачане, катерене, хвърляне...) и дават възможност за привеждане на правилата към ситуацията и нуждите. Като такива, те са много полезни при работа с обучавани от различна възраст и с различни предходни знания и умения. Те представляват най-важната част в спортната тренировка, която помага на лицата да развият моторните си умения чрез игра (сила, скорост, координация, точност, баланс).Обучаваните се запознават с различна моторна информация (технически елементи и различни спортни тактики, отделни движения...), което представлява добра основа за физическото им 119

развитие. Елементарните игри имат също важно значение за образованието и социализирането. С помощта на тези игри можем да помогнем на тези лица да се интегрират в обществото и да управляват емоциите и поведението си при различни обстоятелства и ситуации. Общата характеристика на елементарните игри е движението. Ето защо с тези игри можем да повлияем положително на важните функционални системи на тялото (кръвоносна, дихателна система, моторна система...) и по този начин да повлияем за положителното развитието на тялото, регулирайки натоварването. Отделните участници могат да използват игрите, за да изразят себе си и да покажат своята истинска същност. Това има образователна страна и положително влияние върху моралните и личните качества на обучаваните. Избираме елементарна игра според урочната единица (тренировка, скикрос...) според целта, която искаме да постигнем. Целите са различни за всеки според различните части от урочната единица. В първата част, която е въведение и подготовка, трябва да подготвим обучаваните за основаната част - по-трудна тренировка (моторика и дейности), което означава, че те трябва да имат добра физическа загрявка и добра психическа нагласа. Основната част от тренировъчното занятие е посветена на ученето и обучението, поради което целта на елементарните игри, които сме избрали на този етап, са с фокус върху нови моторни движения, тяхното затвърждаване и развитието на моторните умения. Когато е необходимо, след по-големи натоварвания по време на основната част, можем да включим една заключителна част в занятието, която отново включва елементарни игри за физическо и умствено разпускане. Когато избираме елементарни игри, трябва да вземем предвид целта, възрастта, пола и боря усвоени занятия, както и условията, при които се провеждат занятията. Интересът на обучаваните към игрите се променя с възрастта; тренирането на лица на различна възраст изисква различно натоварване; можем да използваме по-силови игри за момчетата; понякога можем да съставим смесени отбори за някои игри, за други това не е удачно; затова трябва да се подхожда с внимание. Освен това някои отборни игри не могат да бъдат изпълнени поради недостатъчно или прекалено голям брой участници в занятието. Ограничени сме в избора на игри и по отношение на условията за трениране, размера на залата/игрището, оборудването и достъпността.

120

Изборът на игри зависи от метеорологичните условия и сезоните, при тренировки на открито или сред природата. Само чрез игра не можем да постигнем поставената цел, ако не сме се подготвили по отношение на изпълнението й, или не сме помислили за условията на реализация. Това са причините поради които трябва да се спазват някои указания за изпълнение на елементарните игри, и които улесняват работата ни по отношение на реализиране на целите. Някои полезни насоки по отношение на игрите са: Играта трябва да се обясни кратко и ясно и ако е нужно - да се демонстрира. Правилата не трябва да бъдат прекалено строги или двусмислени. При подаване на информация или разяснения трябва да застанем на място, от което всички участници ще могат да ни виждат. Обучаваните лица трябва да бъдат разделени в групи, като се отчете боря и качествата/ способностите им. Това помага за реализацията на планираните цели с оглед усилията и натоварването, на което ще бъдат подложени. В игрите нямаме резервни играчи. Тренировката трябва да е планирана така, че всички да участват. Например при щафетни игри участниците в помалки на брой групи участват повече пъти в щафетата; онези, които са освободени от тренировката, помагат с организацията на игрите, съдийство и др. При избор и организация на елементарни игри трябва да спазваме принципа на постепенно увеличаване на натоварването, т.е преход от по-лесни към по-трудни или към игри с по-голямо натоварване и т.н. Всяко отклонение от правилата, определени за играта, трябва да се санкционира с действие, което дава предимство на отбора на опонентите. Има причина да има правила, които трениращите трябва да спазват (образователна цел), за да постигнем определена урочна цел и трябва да следим за тях (напр.: преподаване на дриблиране с лява ръка, силови упражнения за крака и др.). Лицето, което води играта, трябва активно да се намесва. Играта трябва да се прекъсва възможно най-рядко. Играта трябва да се развие, да стане жива, затова не трябва да се поставят много ограничения и правила, особено такива, които не помагат за постигане на целите. Правилата на играта трябва да се отнасят 121

преди всичко до изпълнението на избраните цели и ограничаването на грубостите при изпълнение. Ако по време на игра забележим, че по-голяма част от участниците не постигат нужното ниво поради грубост или нарушаване на правилата, трябва да прекъснем заниманието и да дадем допълнителни наставления или да започнем играта отначало. Когато забележим, че интересът към играта намалява, трябва да я прекратим възможно най-бързо, да променим правилата, или да започнем нова игра. Можем да използваме почивките в полувремето или при повторение на играта, за да направим коментари. Трябва да се проведат упражнения с участниците за отстраняване на грешките им, да се обсъдят реакциите им, да се дадат наставления за подобрение на ефективността им в играта и т.н. Играта трябва да завърши така че на всички да е ясен резултатът и победителят. Когато това е свързано с резултат или точки, трябва да продължим играта (при отборни игри) или да направим преиграване (при щафетни игри). Обявяването на победителястава в края на играта. Добре е да поговорим с участниците, за да им дадем указания за по-добро представяне. Всяка игра трябва да има своя цел (смисъл, ключов момент), който насърчава участниците да работят по-добре и да положат максимални усилия за изпълнение на дадена задача. Например: да постигнеш по-голяма бързина или техника от отбора на опонентите. Можем да разделим играта на няколко последователни етапа, като всеки етап можем да повтаряме неколкократно. Това помага на участниците да разберат и покажат себе си. Ефектът от организираната тренировка е, че дава по-бърз резултат върху участниците.

35.1. Елементарни игри По-долу са дадени елементарни игри, които могат да бъдат използвани като въведение към основната част от тренировката: 1.

122

Забавно преследване: Измежду участниците избираме преследвач и го представяме на останалите. Той ще се опита да преследва един от бягащите и да го докосне в необичайна точка от тялото. Заловеният

поема ролята на преследвач, а другият участник се присъединява към преследваните. По време на преследването новият преследвач трябва да се държи за мястото, на което е бил докоснат от предишния преследвач, докато успее да докосне някой друг от преследваните. По този начин преследваните лесно разпознават преследвача. В същото време ситуацията става комична, поради необичайния начин на бягане на преследвача. Когато преследвачът, поради затруднено движение докато се държи, преследва твърде дълго и при малък шанс да докосне някого, можем да направим играта интересна, като накараме всички преследвани да се държат на същото място, като преследвача. В този случай преследвачът трябва да носи отличителен знак, за да се различава от другите (напр. шапка). Участниците могат да се движат само в рамките на маркирано поле. Всяко излизане извън полето е грешка. Преследвач, който докосне преследван, без да се държи там, където е бил докоснат,губи и трябва да продължи преследването, при условията на играта. Победител е онзи, който или никога не е бил преследвач, или е бил най-малък брой пъти. В края на играта, за да се създаде по-приятна и весела атмосфера, можем да обявим преследвач, който е преследвал по най-смешния начин.

2.

Магьосник: Магьосникът преследва децата и ги превръща в джуджета. Преследващият се нарича “магьосник” и носи вълшебна пръчка (щафетна пръчка). Магьосникът тича в определената зона и се опитва да докосне с пръчката възможно най-много бягащи също в очертаното поле деца, за 60 сек. Всеки, който бъде докоснат от магьосника, трябва да клекне и да продължи играта, придвижвайки се клекнал – т.е превърнат в джудже. Джуджето се движи в клекнало положение докато друго дете, неджудже, го спаси, като го докосне. Спасеният може да бяга свободно отново, а магьосникът има право пак да го докосне. Когато изминат 60 сек., спираме играта и преброяваме колко джуджета има. След това повтаряме играта с нов магьосник. Обикновено това е участник, който при предходната игра е бил превърнат в джудже първи. Магьосниците могат да се състезават един с друг - кой ще омагьоса повече деца за 60 сек. преследване.

3.

Преследване с уцелване: Имаме двама преследвачи с топки. Целта им е да уцелят възможно най-много хора в своята зона на движение. Преследването трае 30 сек. и преследвачите се състезават помежду си. Когато играта свърши, избираме друга двойка преследвачи (обикновено онези, които първи са били уцелени в предходната игра). Печели този преследвач, който е уцелил повече преследвани за 30 сек. Всички преследвани, които са били уцелени от преследвач с топка, остават в играта, но бягат със залитане. Преследвачът няма право да ги

123

цели два пъти последователно, а само ако между двете уцелвания е улучил друг преследван, иначе не се зачита точка. Всяко докосване от топката е точка, затова преследваните не трябва да пресичат траекторията на топката, да я посрещат, хващат или хвърлят надалеко от ловеца с цел да направят преследването по-трудно. Преследвачът може да хвърля топката само с изтласкване от лактите (можем да изберем и хвърляне с отскок или странично и т.н.). Попадения от друг начин на хвърляне не се зачитат. Хандбалните топки трябва да са меки, за да не причиняват болка. Могат да се използват и меки топки от пяна с тежестта на хандбална топка. Позволяват се удари само в областта на тялото и крайниците.

4.

Лов на зайци: Участниците се разделят на два отбора от 6 до 10 души. Определяме ролите на отборите с жребий. Членовете на единия отбор са ловци, а на другия - зайци. Ловците получават баскетболна топка, която си подават, докато свободно бягат из полето. Могат да подават топката само с изстрелване от гърдите с две ръце, като нямат право да дриблират или да правят повече от две стъпки, докато държат топката. По време на движението в зоната трябва да подадат топката, когато са най-близко до играч от противниковия отбор (заек) и да го уцелят с топката в подходящ момент. Зайците бягат свободно в зоната и се опитват да избегнат топката. Те се опитват да избягат от мястото, където е топката. Всяко докосване на топката от заек носи точка на ловците, включително и хващане на топката и хвърлянето й в зоната на игра, с цел ловците да бъдат затруднени. Признават се точки, само от топка хвърлена с две ръце пред гърдите, без да е насочена към главите на бягащите. Когато изтече времето (3 мин.), отборите сменят ролите си. Победител е отборът, който е уцелил най-много зайци за определеното време.

5.

Птици в клетка: Участниците се разделят на два отбора от 8 или повече играчи. Членовете на единия отбор (пазачи) се хващат за ръце и образуват кръг в средата на едната половина на волейболно игрище. Стоят леко разкрачени, така че да докосват крака на съседа си. Членовете на другия отбор (птиците) заемат произволни позиции в кръга. При подаване на сигнал птиците се опитват да избягат от клетката (кръга). Могат да избягат, като преминат между краката, над или под ръцете на пазачите. Могат да пълзят, да се катерят или провират между пазачите, но нямат право да скачат или да се блъскат в пазачите и да се опитват да разкъсат веригата (клетката). Пазачите трябва да се държат за ръце през цялото време, а стъпалата им да се докосват, което означава, че не могат да прехвърлят тежестта си от единия на другия крак или да докосват птиците по ръцете. Птиците

124

могат да бъдат спрени само чрез клякане от страна на пазачите, навеждане наляво или дясно, повдигане или спускане на ръцете, докато се държат. Опитът за пробив на кръга трае 30 сек., след което играта спира и се отчита резултатът - колко птици са останали в клетката (кръга). След това отборите си разменят ролите и играта се повтаря. Победител е този отбор, чиито най-голям брой птици са успяли да избягат от кръга за 30 сек.. Играта се повтаря няколко пъти.

6.

Танц върху греда: При подаден сигнал, двойка участници, тръгва от двата края към средата на гредата, където се срещат. Когато се срещнат, трябва да разменят местата си върху гредата и да продължат да вървят към другия край, слизат от гредата и отстъпват място на следващата двойка. Участниците трябва да вървят по гредата, без да докосват пода, докато вървят. Ако някой от участниците слезе от гредата при разминаването, трябва да се върне отначало и да опита пак. Партньорите на гредата трябва да правят опити да се разминат, докато успеят. Дава се наказателна точка за всяко докосване на пода на отбора, чийто член допусне грешката. Победител е групата, която има наймалко наказателни точки. Играта приключва, когато участниците се върнат отново в изходна позиция, т.е. трябва да преминат по гредата два пъти. Начинът на разминаване върху гредата е по избор, като не се допуска единствено хващане на гредата с ръце. Ако нямаме четен брой участници, някои участници ще трябва да направят упражнението повече пъти, за да може всички да оттренират движението. Ако имаме по-малки участници, можем, за постепенно развиване на моторните умения, да подготвим места за разминаване върху пейките.

7.

Слепият ловец Участниците се хващат за ръце и образуват кръг. Когато е готов, те се пускат и стоят свободно, без да се докосват. “Слепият ловец” се избира сред участниците, завързват се очите му и застава в средата на кръга. Участниците в играта се преброяват на глас. По този начин всеки от кръга си има номер, на който трябва да реагира по време на играта. “Слепият ловец” има възможност, по гласовете, да се ориентира за позицията на съответните номера. Когато всички са се преброили, “слепият ловец” извиква два номера. Съответните участници трябва да отговорят и да се опитат да разменят местата си в кръга. Това може да стане, само като преминат през кръга, като “слепият ловец” трябва да се опита да ги хване. Ако размяната на местата е успешна, разменените плясват с ръце, което е сигнал за “слепият ловец”, че размяната е била успешна и трябва да извика следващите два номера. Това се повтаря, докато “слепият ловец” хване един от участниците по време на размяна

125

на местата. Тогава, си разменят ролите и “слепият ловец” взима номера на участника, когото е хванал. Номерата се извикват отново силно на глас и играта започва отначало. Участниците се състезават кой, при възможно по-малко опити, ще успее да хване другите по време на размяната им на местата .

8.

Участниците могат да се движат само в половината от волейболното игрище. Всеки води топката си по свое трасе и избива топките на другите (баскетболно водене, футболно водене...).

9.

Участниците хвърлят топката с две ръце, изхвърляне от лактите, във въздуха, правят завъртане на 360° и хващат топката. Вариант 2: Участник изхвърля топката във въздуха, прави обръч с ръце и оставя топката да падне в обръча. Вариант 3: Същата като основното упражнение, но топката не се хваща, а се оставя да мине през оформения с ръце обръч.

10. Трима участника оформят триъгълник. Използват се две топки: първата се търкаля по пода, а втората се хвърля и се улавя по траекторията й.

11. Участниците хвърлят топката над главите си с две ръце и се придвижват в другата половина на волейболното игрище. По сигнал на треньора, хвърлят топката над себе си и се опитват да уловят тази на съседа си. Вариант 2: Един от участниците е без топка и се опитва да хване топката на съседа си, по сигнал на треньора.

12. Спасителен лов: Участниците водят топката в ограничен периметър на залата (баскетболно, футболно водене). Ловецът се опитва да ги хване. Преследваният може да се спаси от ловеца, ако седне на пода и държи топката с две ръце, като трябва веднага да стане и да продължи воденето на топката, когато ловецът се насочи към друг преследван. Ако някой остане седнал, става ловец.

13. Треньорът е в средата на последната линия на волейболното игрище. Участниците се подреждат в две редици от лявата и дясната му страна. Всеки има топка. Първият дава топка на треньора, който я търкулва към централната линия на игрището. Участникът трябва да хване търкалящата се топка преди да пресече централната линия. След това вторият участник дава топка на треньора и т.н. Вариант 2: участникът стартира от различни положения (легнал по гръб, седнал...). Вариант 3: вместо да търкаля топките треньорът, ги хвърля със сила към пода, за да отскочат високо. Вариант 4: треньорът хвърля топките и те описват висока дъга.

126

Вариант 5: участникът хвърля топката назад, обръща се и я хваща. Вариант 6: след като треньорът хвърли топката, участникът я гони, но я оставя да тупне в пода и започва плавно баскетболно водене.

14. Участниците са подредени в кръг на колене. В средата на кръга са “прасенцата” (макс.3). Коленичилите търкалят топка един към друг, така че “прасенцата”в средата да не могат да я хванат. Ако “прасенце” хване топката с ръце, тогава този, който я е търкулнал, става прасенце в средата на кръга. Вариант 2: топката не трябва да се спира, а незабавно да се “препрати” с търкаляне в друга посока. Вариант 3: участниците си подават топката с крак, а “прасенцата” в средата се опитват също да я спрат с крак.

15. Участниците стоят подредени в кръг. Всеки получава “име” (или номер). Един участник в средата на кръга държи топка. Той започва играта, като хвърля топката право нагоре и извиква “име” или номер на друг участник. Участникът, чието “име” или номер е извикан, се опитва да хване падащата топка, преди тя да докосне пода. Вариант 2: топката може да отскочи от пода само веднъж.

16. Двама участници стоят на 2-3 метра един от друг. Първият хвърля топката към втория, обикаля го бегом и се връща на мястото си възможно най-бързо. След това вторият от двойката повтаря упражнението. Вариант 2: участниците водят топката (с крак или ръка) около другия участник и когато се връщат в изходна позиция, му подават топката. Вариант 3: участникът, който хване топката, се опитва да я хвърли над главата си възможно най-много пъти, докато другият се върне в изходна позиция. Брои на глас. Когато се върне в изходна позиция другият казва “Стоп!”. Опитват се да подобрят резултата с всяко повторение. Схема:

127

17. Между двама участници поставяме обръч на земята. Единият хвърля топката в обръча, така че да отскочи. Другият се опитва да я улови с две ръце и веднага да я насочи към обръча. Идеята е топката да се изпрати в обръча така, че другият да не може да я хване. Ако участникът задържи топката или не уцели обръча, точка и право да стреля първи в следващата игра получава другият участник. Вариант 2: Топката се улавя и отбива само с една ръка.

Схема: 18. Лов “ден и нощ” с топка. Участниците се подреждат с лице по двойки на един метър от ляво и дясно на централната линия. Водят топката на място. Треньорът, с две топки в различен цвят, дава сигнал кой ще бъде ловец и кой преследван. Винаги единият е ловец, а другият преследван. Например: ако треньорът смъкне надолу червената топка, тогава ловци са участниците, които са от страната на червената топка, а другите трябва да се обърнат на 180° и да бягат като водят топка напред и назад до линията на баскетболното игрище. Преследваният може да бъде уловен само преди линията или ако изпусне топката при водене. Схема:

19. Участниците са в краищата на баскетболно игрище, подредени така, че да са на равно разстояние от кръга в средата. Стоят обърнати към вътрешния кръг и имат топки отстрани. По сигнал на треньора стават, търкалят топката до кръга в средата на игрището и сядат на линията

128

така, че краката им да са в кръга. Последните двама, които изпуснат топката си, отпадат от следващата серия на играта. Вариант 2: Водят топката дриблирайки. Вариант 3: Топката се води с крак и трябва пак с крак да бъде спряна на линията на кръга. Който изпусне топката си, трябва да я води възможно най-дълго до линията.

20. Щафета. Двойки участници се подреждат от двете страни на баскетболното игрище. Участник А застава в лек разкрач. Участник Б, по сигнал на треньора, води топките през игрището като описва осморки между краката на участник А, след което се връща в изходна позиция. Топката се подава обратно на участник А. Вариант 2: Участниците водят топката дриблирайки. Вариант 3: Участниците водят топката с крак.

21. Разделяме участниците на две равни по брой групи. Треньорът хвърля нагоре и в средата на игрището голяма надуваема топка. Задачата на участниците е да я хванат в половината на противниците си с дрибъл, като трябва да я хвърлят, за да се удари на определена височина в противоположната стена на залата. Ако топката падне на пода, треньорът прави съдийско хвърляне.

22. Завързва се обръч върху две стойки в средата на баскетболно поле. Подреждат се 5 конуса на страничната линия, на разстояние 1-2 метра. Поставят се меки възглавници на другата странична линия. Участниците се подреждат в редица пред първия конус, като държат топки. Първият участник води дриблира с топката между конусите към обръча. Участниците държат топката с две ръце и се обръщат с гръб към обръча. Хвърлят топката през глава, като тя трябва да мине през обръча. След това я хващат и бягат към възглавниците. Задържат топката между коленете си и правят кълбо. След това дриблират с топката към коша, стрелят (не е нужно да вкарат) и се връщат в края на редицата. Схема:

129

23. Артилерия. Участниците се разделят на два отбора с еднакъв брой членове. Всяка група е в своята половина на игрището, а един е в средата с топка. В средата се поставят голяма топка, която участниците се опитват да преодолеят през отбранителната линия на опонентите. Най-лесният начин да се изпъни това е на волейболно игрище. Борят хвърляния е по избор. След като стрелят, участниците сами връщат топката обратно. Могат да стрелят само от задната линия и могат да хващат топката само в своята половина. При стрелба с топка, която не е изпълнена от задната линия, точките се дават на противника. Схема:

24. Игрището се разделя с въже на височина 1 - 1.5 метра, а във всяка половина застават равен брой участници, които играят волейбол с надуваема топка. Колкото е по-голяма топката, толкова по-интересна е играта. Позволен е удар на топката с една или две ръце. Сервисът е по избор от триметровата линия. Победител е отборът, който отбележи 5, 10 или 15 точки.

25. Топката на тигъра. Волейболно игрище се разделя на три зони. Участниците се разделят в три отбора. Отбори А и Б хвърлят топката един срещу друг (една топка на двама участници). Участниците от отбор В се опитват да пресрещнат хвърлените топки. Ако успеят да уловят топката, разменят позициите си с член на отбора, чиято топка е хваната.

26. Блекмен. Волейболно игрище се разделя на три зони. Поставяме дървени рамки в двете външни третини на игрището. В едната рамка поставяме бакетболни топки, а в другата - волейболни. Участниците се подреждат между двете външни третини. Блекмен стои в средната третина (може да има само двама или трима блекмени). Задачата е да прехвърлят баскетболните топки с дриблиране в рамката, където са волейболните топки и обратно. Блекмен се стреми да ги хване, когато влязат в средната третина. Играчът, чиято топка е хваната, става блекмен. Играта свършва, когато топки за размяна свършат.

130

Вариант 2: Преследваните играчи клякат долу на мястото, където е била хваната топката. Могат да се спасят с докосване от играчи, които минават през полето. Вариант 3: Участниците водят топката с крак.

27. Хокей с топка за тенис. Подпираме две възглавници/кечета на стените, които ще играят ролята на врати. Играчите играят хокей с тенис топка, като я удрят в пода с длани. Не се позволява натиск на топката с длан в пода, ритане или спиране с крак. Играе се за време. Удар във вратата носи точка, а неправилно водене - носи точка за противниковия отбор.

28. Неправилен футбол. Търкаля се волейболна топка; спира се и се подава само с една ръка. Спиране, търкаляне или подаване с две ръце се наказва с отнемане на топка. Не се допуска натиск над топката върху пода, нито водене на топката с крак. Играе се за време.

29. Коза Група участници застава зад линията, а козата - пред линията (в ролята на козата е напр. конус). Козарят застава до козата. Участниците се опитват да уцелят козата и да я съборят с топки, които отскачат в различни посоки. Участниците сами трябва да съберат топките си, при което могат да бъдат хванати от козаря, който пази козата. Козарят може да лови топки само до линията, от която те са били изстреляни.Когато козарят хване топка, участникът “замръзва” на място. Ако участниците съборят козата, козарят трябва първо да я постави на място и след това да гони участниците, докато събират топките си. Докато козарят поставя козата на място, участниците ефективно използват времето, за да си вземат топките и да застанат на безопасно на място. Схема:

30. Пренасяне на овца в планината 131

Всички участници са подредени в две редици от едната страна на игрището, като всеки участник има топка. Двама овчари са от другата страна на игрището. По сигнал на треньора всеки овчар води топката си с ръка през игрището, хваща първия участник в редицата за ръка и след това двамата се връщат в противоположния край. Там си разменят ролите и следващият овчар тръгва за нова овца. Победител е отборът, който пръв се върне на мястото си.

35.2. Упражнения за треньори На база на горния модул напишете 10 елементарни игри и дефинирайте целите, за които могат да се използват.

36. Референции Pistotnik, B. (1993). Elementary games: a mean for development of motor skills.

Ljubljana: Faculty of sports.

Kovač, M., Strel, J., Jurak, G., Bučar Pajek, M., Starc, G. in Majerič, M. (2004).

Planning of physical educational process in 2. triennium. Ljubljana: Faculty of sports, Center for continuing professional improvement.

Starc, G. (2004). Elementary games – basic motorics with a ball. Material for seminar Sports program Krpan. Ljubljana: Institut for sports Slovenija.

37. Информация и помощ Viktor apga@amis.net Kaja apga@amis.net Maja Maja.BucarPajek@fsp.uni-lj.si

132

Ефективна комуникация чрез спорт или “Спорт за социално включване”

Мислили ли сте някога за спорта като за ефективен метод за комуникация или като метод за подход към младежи в социално неравностойно положение? Считате ли, че включване в спорт може да развие много други компетенции, които по-късно да допринесат за индивидуалното усъвършенстване?

133

Автор(и), институция(и):

EUROSUCCESS

Обосновка на модула

Ефективната комуникация включва себеизразяване по ясен и недвусмислен начин, чуваемост към другите, различаване на важните от маловажните неща и отвореност към нуждите на другите. При ефективната комуникация участниците трябва да показват взаимно уважение, а не само да обменят информация. Комуникационните умения са особено важни за треньорите, за поддържане на здравословна и безконфликтна връзка с децата от целевите групи в контекста на спортните игри.

Цели на обучението:

Да се предоставят на треньорите и спортните клубове необходимите инструменти за подобряване на ефективните комуникационни умения.

Придобити компетенции

Обучаваните трябва да могат:

Методи обучение

индивудално /лице в лице

на

Оценка на участниците

Да демонстрират знания, умения и разбиране на основните принципи на обучение, методологията и практическото им приложение към нуждите на деца в неравностойно положение и различна социална и културна среда

Интернет Тест за самооценка Презентация Практически демонстрации

134

1. Въведение Думата “комуникация” е с латински произход. На латински communicare equals communem redere - да се предаде общото. По-дълбокото значение на комуникация намира израз в латинската сентенция: communicare est multum dare,т.е. да комуникираш, значи да дадеш много. В основата лежи схващането да “споделиш нещо с някого”. От всички умения, комуникацията има първостепенно значение. Способността за ефективна комуникация с хората е най-голямата ценност в професионалния, социалния и личен живот. Ефективната комуникация включва себеизразяване по ясен и недвусмислен начин, чуваемост към другите, различаване на важните от маловажните неща и отвореност към нуждите на другите. При ефективната комуникация участниците трябва да показват взаимно уважение, а не само да обменят информация. Защо комуникационните умения са важни за треньорите? Комуникационните умения са особено важни за треньорите, за поддържането на здравословна и безконфликтна връзка с децата от целевите групи в контекста на спортните игри. Освен това, до голяма степен качествата на треньорите и преките и косвени стратегии на преподаване влияят върху процесите на учене и усвояване на умения в спорта, както и за прилагане на тези умения в други социални сфери 25.

Тема Общи знания по темата спорт и 25

135

Gould & Carson, 2008

Описание В този раздел

са

използвани

социално включване: Какви научни изследвания за използвани

Умения и разбиране комуникационните принципи

на

Методология

Използване на съвременни технологии и ИСТ като начин за интегриране на социално уязвими групи Приложение

няколко научни изследвания, които ще бъдат дискутирани по отношение на общата тема включване. Как да подобрим уменията си и разбирането си за принципите на комуникация Каква методология да използваме, за да постигнем най-добри резултати при комуникация с млади хора от уязвими групи По какъв начин социалните мрежи и социалните медии могат да ни помогнат в ефективната комуникация с младежите Как да прилагаме знанията в реални житейски ситуации и как да помогнем на младите хора да развият своите умения чрез спорт

38. Общи знания по темата спорт и социално включване: Какви научни изследвания за използвани Участието в спортове се свързва с по-добри перспективи в живота, като академично представяне и възможности за трудова заетост. Проучвания по темата показват, че положителната връзка между спорта и включването е много ползотворна, включително по отношение на социалното включване, про-социалното поведение, академичните постижения и социалното и емоционално благополучие и здраве. Проучванията също показват, че участието в спортове може да бъде начин за подобряване и самоусъвършенстване, развиване на положителни социални умения, които по-късно в живота могат да бъдат полезни при комуникацията с другите. Освен това проучванията показват, че положителните социални умения се свързват с положителни резултати по-късно в живота - успешен брак или кариера. От друга страна дефицитът на социални умения води до агресивно поведение като грубо отношение, сбивания или престъпления.

136

38.1. Но какво е наистина полезното, което дава на децата и юношите участието в спорта? Подходът, предложен за работа с младежи от уязвими групи се нарича “парадигма за положително развитие на младежите”. Според тази парадигма трябва да се приеме, че има деца в социално неравностойно положение, но се отхвърля идеята, че социалната намеса трябва да е предимно по отношение на “преодоляване на дефицити и рискове”. Освен това според парадигмата “положителната перспектива за развитие на младежите” подчертава потенциалите, а не недостатъците на младите хора - включване на младежи от най-засегнатите групи и онези с тежка съдба или обременено минало. Проучванията на положителното младежко развитие и перспективи се фокусират върху вътрешните ценности (напр. социални умения и положителни черти) и външни ценности (напр. общност, училище, спортни клубове), които помагат на младите хора да водят здравословен начин на живот, социално и емоционално устойчив по време на детството и юношеството. Затова местните спортни клубове се считат за среда, в която тези качества могат да се изградят и да бъдат постигнати от младежите.

38.2. Какви качества се придобиват чрез спорт и как те помагат по-късно на младежите?

38.2.1. Умения за самоконтрол Самоконтролът се дефинира като “процес, при който индивидът отговаря на собствените си сигнали за внимание - мисли, емоции и поведение”. Според Йонкер и колектив, шест умения се идентифицират като основни в процеса на самоконтрол: планиране, наблюдение, самооценка, усилие, обмисляне и самоефективност. Спортният контекст може да бъде средата, в която децата могат да придобият умения за самоконтрол, които в последствие да използват в друга среда. Участието в спортове може да подобри уменията за самоконтрол на социално уязвими младежи и да подобри перспективите пред тях.

137

38.2.2. Чувство за последователност Дефинира се като способност на индивида да се справи с трудни и стресови ситуации. Повишеното чувство за последователност на социални уязвими младежи може да подобри уменията за самоконтрол, което да се отрази и на перспективите пред тях. Освен основният фактор за това - връзката родител-дете, има и други фактори, влияещи върху чувството за последователност. Спортът е благоприятен за развиване на това чувство за последователност и цялост. Затова хипотезата, че участието в спортове може да допринесе положително за чувството за последователност на социални уязвими младежи и да използват своите умения за самоконтрол в различни области по-късно, е от голяма важност 38.2.3. Житейският опит в спортен контекст Проучванията показват, че положителният житейски опит е важен за развитието, а спортът може да предостави възможност за положителни преживявания и опит. Затова участието в спортове на социално уязвими младежи може да им даде възможност за положително чувство за последователност, смисъл и значение.

38.2.4. Социални условия за положителни резултати Много изследователи изказват мнението, че самò по себе си участието в спортове на дава положителни резултати. За да се постигне положителен ефект от спорта върху младите хора, трябва да са налице определени условия. Уменията и способността на треньора да поддържа мотивацията и здравословния климат, като по този начин създава условия за развитие на уменията, играят основна роля за генерирането на положителен социален резултат. Освен това способността за размисъл също развива умения за самоконтрол и чувство за последователност и цялост. Участието в спортове допринася за усъвършенстването на мотивацията при учене в конкурентна среда.

39. Умения и разбиране на комуникационните принципи 39.1. Евентуални практически трудности и бариери 138

39.1.1. Финансови ограничения При работа с подрастващи в местните спортни клубове можете да попаднете на различни финансови ограничения. Ето защо се препоръчва да организирате безплатни дейности за младежите, като използвате всички налични и безплатни ресурси. Освен това индивидуалните и лични разговори трябва да бъдат насърчавани от треньора и членовете на отбора, за да се преодолеят трудности от финансов характер. Още повече че треньорът трябва да има предвид и възможностите за финансиране на национално или европейско ниво, които се предоставят за работа със социално уязвими групи и/или развиване на спортни дейности.

39.1.2. Етични проблеми 39.1.2.1. Зачитане на личността (автономия) Принципът на зачитане на личността предоставя правото за личен избор. Ето защо трябва да уважавате избора на хората, част от вашия отбор. Личните разговори с тях и какво ги води при вземане на дадено решение могат да бъдат много ефективни при комуникацията между треньора и членовете на отбора.

39.1.2.2 Ползи В допълнение към свободата на избор за участие в дадена дейност, принципът на предоставяне на ползи дава усещане за благополучие при участие в такива дейности. Трябва да се уверите, че всички членове на отбора са равнопоставени и няма инциденти или дискриминация в отбора. Освен това трябва да насърчавате идеята за “феър плей” и да се уверите, че членовете на отбора са осведомени за ползите от дейността, която сте организирали. Джоунс и Дойч (2010) идентифицират три стратегии, които могат да се използват за развиване на връзка с младежите, а именно: скъсяване на дистанцията, активно включване и внимание към проксималните връзки.

39.1.2.3. Справедливост Когато работите по евентуални проблеми, които биха могли да възникнат в отбора, трябва да третирате всички еднакво. Добра идея би било да се определят основни правила, които да следвате с отбора, например:

139

уважение един към друг, или дискусии по всички проблеми, които възникват и да се опитате да поддържате тези правила през цялото занятие. Коуки (2011) твърди, че положителното развитие в спортните програми трябва също да бъде дефинирано по отношение на социалните нужди и справедливост, като се изградят силни общностни социални институции, да се установят нови ресурси, където младите хора могат да живеят или да намерят трудова заетост и да бъдат ефективни участници в социалните промени на техните общности. Спортните социални инициативи трябва да бъдат оценявани по това какви практики установяват в борбата за социална справедливост в общността (Ван де Веле и колектив (2010.).

39.1.2.4. Липса на родителска подкрепа Можете да попаднете на родители, които не могат или не искат да подкрепят детето си в решението му да членува в спортен клуб. Родителското участие в спортовете може да бъде разглеждано като обхващащо цялата палитра - от безучастност до прекалена загриженост. То може да варира от много слабо до много силно и от положително до отрицателно. Положителното включване на родителите се изразява с подкрепа на детето им по начини, които включват вербално насърчаване, присъствие по време на игрите, свобода на детето в избора на спорт, осигуряване на финансови и други ресурси за такова участие. Негативното участие се отнася до директивно поведение, натиск за победа или добро представяне в отговор на родителските очаквания. И в двата случая вие като треньор трябва да търсите баланс на такова участие на родителите. Прекалената загриженост и присъствие могат да създадат стресираща среда за детето. От друга страна родителите, които показват отрицателно отношение като цяло, могат да повлияят на детето психологически и да го обезкуражат за участие в дейностите и/или то да се почувства стресирано по време на участието си в спортни занимания. Във всеки случай, чрез лични разговори можете да насърчите членовете на вашия отбор да преодоляват трудностите, а вие трябва да имате желание да обсъждате евентуално възникнали проблеми.

140

Да видим какво сме научили. Избройте възможните проблеми, на които сте попадали като треньор на младежи от социални уязвими групи и добавете вашия опит и начин на справяне с такива проблеми. ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………………………… ………………………………………………………………………………………………………

40. Методология 40.1. Принципи за подкрепа на младежи от уязвими групи Следните принципи изграждат качествени, базирани на доказателства, подходи в подкрепа на младежи от уязвимите групи. Тези принципи могат да помогнат за разработването на услуги и да допринесат за подобряване ефективността на предоставяните услуги на младежи от уязвими групи на база на показаната от тях работа чрез проучване и професионално прилагане в практиката.

40.1.1. Изграждане на доверие, базирано на уважение на човешките права Изграждането на връзки, базирани на уважение и зачитане на човешките права, както и на база индивидуалните особености на всеки младеж, са от критично значение и биха дали стимул на младежите за постигане на дълготрайни резултати. По този начин треньорите развиват разбирането на младите хора, че те работят и вървят по път, който усъвършенства техните способности и докато се работи върху предизвикателствата, свързани с лошото им поведение и развиване на нови и положителни компетенции, те са третирани справедливо. Младежите трябва да могат да се доверяват на своите треньори, да почувстват увереност, че техните права са зачитани, че са уважавани, а споделените проблеми са конфиденциални.

141

40.1.2. Изграждане на силни страни и подобряване на защитните фактори Разберането на силните страни и способностите на младите хора е от особено значение за точната оценка на техните нужди и рискове, за намаляване на високо-рисковото поведение. Треньорите могат да изградят уникални умения у младите хора, да развият техните интереси и способности, да им помогнат да натрупат опит и умения по начин, който засилва защитните фактори и им позволява активно да участват в обществения живот и икономиката. Семействата на младите хора, приятелите, учителите, общността и културните връзки са основни източници на подкрепа в техния живот. Оценката на риска трябва да бъде извършвана по начин, който идентифицира и подкрепя тези основни източници на подкрепа, както и уникалните интереси и таланти на всеки млад човек. Младите хора трябва активно да участват в планирането и работата по осъществяване на целите, които са си поставили. Фокусирането върху силните им страни, им позволява да погледнат по по-конструктивен начин на своя опит, и да постигнат промяната, която търсят в живота си.

40.1.3. Бъдете отзивчиви и гъвкави Треньорите трябва да се стремят да провеждат релевантни, иновативни тренировки, които отговарят на нуждите на младежите, в контекста на местните общности, като вземат предвид организационните ресурси и капацитет. Отговорност на треньорите е да вземат под внимание възрастта, житейския опит, вярата, идентичността и обстоятелствата, когато оказват подкрепа на младежите.

40.1.4. Насърчаване участието на младежите Важно е младите хора да имат възможност за лично участие във вземането на решения, които ги засягат лично. Участието засилва мотивацията, легитимността и качеството на взетите решения, тъй като младежите са лично заинтересовани за постигане на целите, които сами са си поставили. Процесите на участие изграждат умения, които насърчават личното развитие и зачитат личния принос на младежите към общността.

142

Младите хора трябва да имат право на глас и мнение, да изказват възгледите си, да бъдат изслушани и да бъдат вземани на сериозно. Възприемането на подхода в помощ на силните страни е важен принцип, който набляга на отношенията на сътрудничество, при които експретния опит, знанията и ресурсите на всички заинтересовани страни се оценяват и включват в процеса на интеграция. Следният списък дава представа за работещите в това отношение схеми. Заедно Избягва се натрупването на доминантно знание, истории и етикети Валидира се уникалният опит и се зачита значението и смисъла на този опит Признава се структурният и културният контекст в живота на младежите, уникалността на техния опит Търси се признание и се мобилизира капацитетът като фокус за усилията за промяна Целите на младежите и техните нужди се поставят на първо място в дневния ред Създава се контекст за нови открития и действиея, като се импровизират и опитват нови неща Цени се разнообразното знание и се допуска субективността Разчита се на откриване на правилните въпроси и отборния подход, там където има споделена отговорност Задействат се процеси, чиито резултати се определят екипно 40.1.5. Уважавайте и приемайте етно-културните различия Младите хора произхождат от различна среда, имат различен опит, вяра, интереси, култура и език. Треньорите трябва да имат способността да отговорят на нуждите на младите хора, независимо от културната, социалната или половата им идентичност. Ангажирането на младите хора изисква приобщаваща, безопасна и уважаваща среда, в която те да бъдат третирани равнопоставено. Младите хора трябва да бъдат активно насърчавани и подкрепяни в поддържането на техните културни, социални и приятелски връзки.

143

Това означава, че треньорите трябва да уважават разнообразието сред младите хора - бежанци, младежи говорещи други езици, живеещи в друга културна среда и с друга идентичност, като гей, лесбийки, бисексуални и транс-сексулани. Трябва да се подкрепят техните специфични нужди, като се имат предвид семейните и роднински връзки, културни ценности, сексуалност, полова идентичност и други.

Попълнете следния тест за самооценка на треньори, за да придобиете представа за вашите силни и слаби страни като треньор, както и за да получите съвети как да подобрите своите треньорски умения. https://www.mindtools.com/pages/article/coaching-skills-quiz.htm

41. Използване на съвременни технологии и ИСТ като начин за интегриране на социално уязвими групи Социалните медии и сайтове са превзели живота ни. Трудно е да си представим, че преди 10 години нямаше Facebook или Twitter!!Преди 15 години хората всъщност са очаквали да се чуят, тъй като дори и имейлът беше рядкост. Социалните медии се дефинират като форми на електронна комуникация (включително уеб-сайтове за социални мрежи и микроблогове), чрез които потребителите създават онлайн общества и споделят информация, идеи, лични съобщения и друго съдържание, вкл. и видео.

144

41.1. Как социалните медии в действителност влияят на нашия живот и обществото като цяло? Свободна и лесна комуникация: Живеем във време, в което светът е отворен към нас. Можем да се свържем онлайн с всеки един, във всяка точка на света, във всеки момент, само в рамките на няколко минути. Комуникацията е безплатна, за разлика от традиционните начини на комуникация (т.е. писма, телефонно обаждане). И е поефективна. Имейлът Ви не се губи и сте сигурни, че ще бъде получен от реципиента почти веднага. Разполагаме също и с бързи съобщения във Facebook. Можем да споделяме моменти от живота си, снимки, любими неща. Освен това имаме възможност да се свържем и с непознати. Видели сте например някой накъде и сте го харесасли. Можете да го потърсите във Facebook, Instagram, Twitter и т.н. и да му изпратите съобщение. Това е напълно нов начин за нови запознанства. Промотиране на събития, кампании, идеи . Най-лесният начин да промотирате събития днес е чрез Facebook. Хората имат достъп до вашето събитие 24/7 и могат да следят новостите незабавно, както и всичко, свързано със събитието. Освен това, тъй като имате приятели във Facebook, можете лесно да видите събитията, на които те искат да присъстват или от които се интересуват и на които вие също можете да отидете. НПО организациите вече виждат ползата от социалните медии в техните кампании за повишаване на осведомеността. Сайтове като Facebook, Twitter, YouTube и други са икономически изгодни и ефективни средства за разпространяване на новини и за получаване на подкрепа.

145

Можем да споменем и социално споделяните петиции, които достигат до хиляди хора.

41.2. Как могат модерните технологии и социални медии да помогнат за социалната интеграция на уязвими групи младежи?

1.

Експерти като треньорите могат да използват социалните медии, за да се свържат с член на отбора и да му дадат подкрепа или стимул да се включи в тренировките. Тъй като този тип комуникация не е “лице в лице”, много по-лесно е да се подходи към някого без страх от това, че ще го обидите или притесните, както това би било при личната комуникация “лице в лице”. Трябва да имаме предвид, че когато подхождаме към младежи от социално уязвими групи, може да срещнем трудности поради страха от отхвърляне у тях. По-лесно е първият контакт да се осъществи чрез някоя социална медия, защото не е толкова личен, без страх от провал на комуникацията и стресиращата за младите среда.

2.

Освен за първоначален контакт, можете да използвате социалните мрежи за поддържане на връзка с членовете на отбора или с нови членове, които желаят да се включат в него. В първия случай можете да използвате Facebook, да създадете групи, като споделяте информация с отбора си за часовете на тренировките, място на тренировките или друга нужна информация. Освен това можете да създадете анкети с гласуване и да окуражите младежите да изберат типа дейност, която биха предпочели при следващо занятие. Можете да обсъждате евентуални проблеми. Освен това, ако някой е постигнал нещо по време на тренировка, можете да го обявите на страницата във Facebook като награда и стимул и да насърчите другите да постигат подобни цели.

3.

Един от най-ефективните начини за насърчаване на участници в нови дейности е чрез социалните мрежи. Ако поддържате общността в социалната мрежа осведомена за това какво правите като треньор с отбора си, можете да привлечете млади хора, които се колебаят да се присъединят. Поддържайте ги осведомени, включително и чрез видео клипове за вашия отбор и дейност, като създавате събития от рода на “Елате да се запознаем”. По този начин ще им дадете възможност да ви опознаят и станат част от вашия отбор.

Напишете план-стратегия за промотиране на дейностите на вашия отбор и за привличане на младежи към занятията, които водите.

146

……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………. …………………………………………………………………………………………………….

42. Практически упражнения и опит Тази главата предлага няколко идеи за действащи програми, които са тясно свързани с целите на това обучение и предлагат варианти за справяне с младежи от социално уязвимите групи.

42.1.Казус (Buffalo, New York) https://www.youtube.com/watch?v=1OjvOWGT-eo Видеото, което ще видите, дава идея за програма, реализирана в САЩ, и за резултатите, които се постигат по отношение на включените в програмата деца. Моля, водете си бележки по следните въпроси:

1. Какво влияние имат спортовете върху нашите деца?

2. На какво учи спортът децата?

3. Как можем да погледнем на спорта от друга гледна точка по отношение развитието на младите? Какво предлагат спортовете на децата?

4.

5.

6.

7.

147

Какъв е основният проблем, свързан с децата в САЩ? Водете си бележки по програмата, реализирана в САЩ. Какво ново представя тази програма? Какъв е основният фокус на програмата?

8. По какъв начин обучават и наставляват децата?

9. На какво учат децата?

42.2. Практически упражнения за треньори 1.

Създайте значими спортни преживявания за младежите, за да ги поддържате ангажирани в спортните дейности, да развиете житейските им умения и способността им да се справят с нещата.

КАК? Уверете се, че младежите възприемат спорта като значимо събитие, което им помага да постигнат поведенчески цели Уверете се, че проявяват упоритост, когато срещнат трудности Мотивирайте ги да опитат нещо ново, за да продължат личното си развитие и да подобрят спортните си постижения Създайте малки моменти на успех по време на тренировката, приветствайте всяко малко постижение или напредък, стимулирайте ги да приемат нови предизвикателства, за да се справят с подобни в ежедневието си.

2.

Направете спорта разбираем, смислен и идеен.

КАК? Уверете се, че младежите разбират как биха могли да постигнат успех Уверете се, че могат да идентифицират уменията нужни, за постигането на успех Стратегии за постигане на разбираемост: Примерна структура: а) не закъснявайте; б) не променяйте мястото на срещите (напр. съблекалнята); с) провеждайте тренировки предимно на едно и също място Стимулирайте младежите да помислят върху специфични ситуации, за да ги осмислят и им помогнете да идентифицират стратегии, които могат да използват за справяне с тези ситуации (напр. задавайте въпроси, с които да ги стимулирате активността им и задълбочено развитие) Накарайте ги да бъдат съзнателни и отговорни

148

Помогнете им да разберат “как се случват/работят нещата” в спорта, като им задавате въпроси и ги насърчавате да помислят за действията си в различни ситуации Не променяйте правилата, ценностите и нормите, включително и тези, които са валидни в общността или училище, за да им помогнете да разберат какво е “нормално” и какво се очаква от тях в обществото.

3.

Направете спорта преживяване, което те могат да управляват

КАК? Помогнете им да идентифицират умения, които ще им бъдат полезни, без да дефинирате успеха задължително като “победа” или “съвършенство”. Балансирайте между предизвикателствата и ресурсите, за да могат младежите да постигнат лично развитие и да вървят напред (напр. различни преживявания) За да гарантирате успех, започвайте тренировката с лесни упражнения. Предложете ресурси за преодоляване на предизвикателства (напр. попитайте младежите от какво имат нужда, за да изпълнят упражнението) Задавайте ясни правила по време на занятията. Насърчавайте отбора да работи екипно, а участниците -да имат чувство за принадлежност към него. Осигурете структура на упражненията и дайте на младежите различни опции за избор по време на тренировки. Използвайте състезателни елементи, за да предложите допълнителна мотивация за изпълнение (напр. точки за отбелязано попадение в центъра)

43 Комуникационни игри Предлагаме ви списък с някои игри, които могат да помогнат за подобряване на комуникацията в отбора и създаването на по-тесни връзки вътре в него.

149

1.

Минно поле

Общо време: 60 минути Брой участници в групата - 2 до 30. По-добре се реализира с по-големи групи. Какво представлява: Един по един участниците трябва да преминават през минно поле, без да стъпват на “мина”. Ако стъпят върху “мина”, трябва да се върнат в изходно положение. Отборът има право да планира и прави стратегии, но трябва да пази мълчание, когато член на отбора стартира. Защо тази игра е страхотна за младежите: Тази игра подобрява уменията за решаване на проблеми и ги кара да работят заедно върху общ проблем. Обикновено, това което се случва, е че всеки един от членовете на отбора запомня разположението на мините и скоро става ясно, че е по-лесно и ефективно ако работят всички заедно като запомнят определени сектори от минното поле. Тази игра е отлична за насърчаване на комуникацията и сътрудничеството в отбора.

2.

Разходка на доверието

Общо време: 35 минути 5 минути за указания и подготовка 10 минути = 2 х 10 мин. Разходки на доверието 10 мин. за обобщение и заключение Брой участници в групата : Максимум 20 участници (10 двойки) Работа по двойки, със завързани очи - участниците се направляват от партньора по дадено трасе. Това е много подходяща игра, която е адресирана към комуникационните умения и доверието. Оценка на резултатите от обучението Комуникация Креативно мислене Лидерство Осъзнаване/оценка на риска 3.

Описание на комуникационен модел

Представен е комуникационен модел, който да помогне на участниците да разберат по-лесно какво всъщност е необходимо за реализирането на ефективна комуникация. Време: 30 минути

150

Цел: Да се предостави концепция на участниците, която да следват за подобряване на комуникацията Материали: Листовки Презентация: 1. Раздайте формулярите и обяснете, че това е модел, който показва как ефективните комуникации могат да бъдат постигнати. Въпреки че процесът може да изглежда труден, той се използва от много хора във всички аспекти на тяхната комуникация.

2. Следвайте стъпките, показани в модела. Отбележете, че в този модел има един ИЗПРАЩАЧ и един ПОЛУЧАТЕЛ. 3. Започнете с ИЗПРАЩАЧА и посочете, че първата стъпка в комуникационния процес включва ИЗПРАЩАЧ, който изпраща послание към ПОЛУЧАТЕЛ. Обяснете, че на този ранен етап от процеса могат да се срещнат много проблеми. Например посланието може да не е ясно формулирано от ИЗПРАЩАЧА. Това може да се дължи на уменията на ИЗПРАЩАЧА или на усилията, които той полага за по-ясна комуникация. 4. Втората стъпка включва ПОЛУЧАТЕЛЯ, който чува и отговаря на съобщението. Тук може да има проблем и при двамата. ПОЛУЧАТЕЛЯТ може да не е способен ясно да чуе съобщението поради различни причини, включително и поради шумов фон. Анализ и заключение: Обяснете, че този модел дава комуникационен модел, който може да бъде следван по различни начини. Въпреки че може да не е практично, преминете през всички стъпки на модела при комуникацията си с другите, като се уверите, че концепциите се използват по начин, който помага на участниците да постигнат по-ясна и добра комуникация. Това е особено важно, за да се гарантира, че посланието е ясно предадено и разбрано. Разкажете историята за началника, който кара служителите си да му повтарят всичко, което им е казал току-що. Той считал, че по този начин служители му го слушат по-внимателно. Те слушали внимателно всичките му инструкции, защото знаели, че ще ги накара да повторят всичко казано от него.

151

44. Референции Garber, P. R. (2008). 50 communications activities, icebreakers, and exercises.

Super, S., Hermens, N., Verkooijen, K., & Koelen, M. (2014). Enhancing life prospects of socially vulnerable youth through sport participation: a mixed methods study. BMC Public Health,14(1).

Super, S., Verkooijen, K., & Koelen, M. (2016). The role of community sports coaches in creating optimal social conditions for life skill development and transferability – a salutogenic perspective. Sport, Education and Society, 1-13. doi:10.1080/13573322.2016.1145109 http://www.ventureteambuilding.co.uk/team-building-activities-for-teens/

Спортен мениджмънт

Независимо от невероятното многообразие, с което сме благословени в тази страна, училищата все още се разделят отделно поради икономически несъответствия. Спортът е една от малкото области, в които децата наистина имат възможност да взаимодействат без знаюение от различните раси и религии. Стив Кер (бивш американски професионален баскетболист, настоящ главен треньор на Golden State Warriors)

Author: FOPSIM

152

1. Принципи на спортния мениджмънт Спортният мениджмънт е област, която включва бизнес аспектите на спорта и рекреацията. Някои примери за спортно мениджърство включват фронтофис система на работа в професионалния спорт, мениджъри на колежански спортни отбори и/или клубове, мениджъри на спорт за рекреация, спортен маркетинг, управление на съоръжения и оборудване, спортна икономика, спортно финансиране, спортна информация. Принципите на спортния мениджмънт обхващат и различни управленски задачи, включително и концепции като моделиране на спортна среда, SWOT анализ, планиране, организация, ръководството и контрол. Темите включват: стратегическо планиране, организационна култура, организационни структури, управление на човешки ресурси, лидерство, управление, финансов мениджмънт, маркетинг и управление на изпълнението.

45. Характеристики на спортния мениджър Основните характеристики на спортния мениджър включват: добра комуникация критично мислене и решаване на проблеми умения за работа с хора.

153

45.1. Комуникация Комуникацията е просто процес на трансфер на информация от едно място на друго. Въпреки, че това е едно простичко определение, когато помислим по какъв начин можем да комуникираме, то въпросът ства много по-сложен. Съществуват различни категории комуникация, като някои от тях могат да бъдат осъществени едновременно. Различните категории комуникация включват: Устна или вербална комуникация: лице-в-лице, по телефон, чрез радио или телевизия или други медии; Невербална комуникация: език на тялото, жестове, облекло, реакции (вкл. и нашият мириз); Писмена комуникация: писма, имейли, книги, списания, интернет или други медии; Визуализация: графични и схематични, карти, лога и други могат да предават послания. Примери от срещи между известни треньори и играчи ще бъдат използвани, за да се демонстрират ефективни техники на комуникация – примерите са извадени от футболните треньори Алекс Фергюсън, Антонио Контре и треньорът на отбора по колоездене от Великобритания - Сър Дейвид Брейлсфорд. Всички тези треньори са вдъхновяващи водачи и мениджъри, които използват комуникацията по най-ефективен начин. Комуникацията трябва да бъде също убедителна (с цел да промени поведението и мисленето на хората). Уважението и оценяването (също социални) са необходими за подбора на подходящи хора за определените позиции.

45.2. Критично мислене и решаване на проблеми Решаването на проблеми и критическото мислене се отнасят до способността да се използват знанието, фактите и данните за ефективното решаване на проблеми. Това не означава, че трябва да имате незабавен отговор, а че имате възможност да мислите в движение, да оценявате възникнали проблеми и да търсите и намирате решения.

154

Критичното мислене и решаването на проблеми използват логиката и разсъждениета за идентифициране на силните и слаби страни на алтернативни решения, изводи или подходи към проблемите. Критичното мислене е особено важно за решаването на проблеми чрез обучението и анализа за постигане на по-добри и ефективни резултати. Важни са не само резултатите, но също така и методът за тяхното постигане.

45.3. Умения за работа с хора Това са модели на поведение и поведенческо взаимодействие между хората; това е общ термин, който обхваща умения в три направления: лична ефективност, умения за взаимодействие и умения за медиация. Освен това е важно да се генерират нови идеи за осъществяване на целите (креативно мислене). За осъществяване на целите и достигане на съвършенство, са от голямо значение управлението на времето и ИТ-познанията (пример: Тим С. Гроувър, треньор на играчите от NBА и автор на книгата БЕЗМИЛОСТЕН).

46. Роли на спортния мениджър 46.1. Ролята на спортния мениджър в изграждането на отбор Някои от стъпките към изграждане на продуктивен и ефективен отбор са: 1.

Установяване на лидерство

Независимо дали сте треньорът или мениджър на спортен отбор, изграждането на успешен екип може да бъде трудно. Голяма част от успеха на отбора е свързана със способността за ръководене и управляване на членовете на екипа ефективно. За тази цел трябва да имате правилната тактика, стратегии и отговорност. Ако подберете правилните хора, работите върху лидерските си умения и активно се стремите към подобряване на качествата на отбора, ще можете да го превърнете в успешен.

2.

155

Изграждане на взаимоотношения с членовете на отбора

Опитайте се да научите повече за всеки член на отбора, за неговите умения, мотивация, какво харесва и какво - не. Това е неоценима информация за лидерите, тъй като им позволява да съпоставят експертните знания и опит на всеки по отношение на конкретни проблеми, което би способствало продуктивността и удовлетворението от работата. Освен това, опитайте се да включите всички членове, доколкото е възможно. Това ще ги насърчи да си сътрудничат и да развиват уменията за решаване на проблеми.

3.

Изграждане на взаимоотношения между членовете на отбора

Когато сътрудничеството в отбора бъде изградено и се установи начин на взаимна работа, предприемете стъпки за подобряване на комуникацията, сътрудничеството и доверието в отбора. Ако има някакви конфликти, опитайте се да ги разрешите в дружеска атмосфера. Изслушайте и двете страни по спора и действайте като посредник. Метод за постигане на това е да направите брейнсторминг за решения, които да стимулират членовете наотбора да търсят нови решения на проблема.

46.2. Роля на спортния мениджър При интегрирането на лица в отбора, е добре да има подготовка за включването им, като им се предостави възможност да добият опит, да комуникират, да говорят с членовете, за да се чувстват комфортно. Някои от стъпките за интегриране на нови лица в отбора са: 1.

156

Насърчаване на екипността

След като веднъж сте установили взаимоотношенията между членовете на отбора, е време да им помогнете ефективно да работят заедно. Насърчавайте ги да споделят информация, както помежду си, така и с цялата организация. Освен това, се опитайте да комуникирате по-често с отбора си. Това е нещо повече от свикване на срещи; означава отвореност към предложения и проблеми по отношение на всеки един от членовете на отбора, участие по проблема на всеки един от членовете и съдействие, в случай, че това е нужно, като се полагат всички усилия за ясна и открита комуникация 2.

Установете основни правила в отбора.

Накрая, можете да започнете с изграждането на отбора си, чрез създаване на отборни ценности и цели, а също така и чрез оценяване ефективността на отбора и индивидуалното представяне. Целият отбор трябва активно да участва в този процес, така че да е наясно какво се изисква и да е съгласен това.

46.3. Ролята на спортния мениджър в насърчаването на дух за победа Духът за постигане на победа е силна страна, която изисква не само желание за участие в двубои. Той не се свежда до войнствено поведение. Изразява се в упоритост, като това може да включва и стремеж към успех или усъвършенстване. Борбеният дух е важен и трябва да се развива у децата не само при спортните им изяви, но и в личен план. Ето няколко инструмента за изграждането на такъв борбен дух: 1.

157

Поставете високи очаквания

Лес Браун, известен мотивиращ оратор, многократно повтаря в речите си: “Повечето хора се провалят в живота не защото се целят прекалено високо и пропускат, а защото се целят твърде ниско и улучват”.

2.

Окуражете мечтата

3.

Признание за усилията, не само за резултатите

4.

Духът е от съществено значение

В един съвършен свят, борбеният дух не би бил нужен. В реалния свят, борбеният дух е нужен, за да си успешен. Дори ако целта ви е да постигнете утопичен свят, трябва да имате борбен дух, за да го оформите по ваше желание. Никой не постига перфектен живот без усилия, независимо от анекдотите, които могат да се прочетат.

46.4. Ролята на спортния мениджър при справяне със загуба Трябва да запази достойнство при поражение, да запази доброто спортсменско отношение и съотношението резултат<>напредък, както и непрестанното учене и усъвършенстване.

ПРИМЕР с отбора по ръгби на Малта: история от Олимпийското участие не Еди Орела

158

46.5. Ролята на спортния мениджър за мотивирането на хора с различни способности чрез информиранoст, трениране и открития.

47. Културно и социално различие 47.1. Различията в спорта До какво водят различията? Следният видео клип показва няколко https://www.youtube.com/watch?v=srmZCtiAVBk

американски

топ-атлети

Избройте три неща, които ви идват наум, след като сте изгледали видеото.

1....................................................................................................................

2....................................................................................................................

3.................................................................................................................... Как различията обогатяват и помагат на американския спорт?

47.2. Преглед на културните и социалните различия Културното многообразие се състои в различни поведенчески форми и норми (не всички имат външен израз). То включва също това, на което настоящото поколение избира да предаде на следващото, какви знания и ценности, какви умения и етика, както възгледа му за света. Социалните различия са тези, които отличават хората в рамките на една култура. Елементите на социалното различие могат да включват етнос, начин на живот, религия, език, вкусове и предпочитания и как различните хора могат да съжителстват мирно в една обща среда.

159

“Хората са изградили адаптивни умения или решения по отношение на заплахите, за да могат да оцелеят. Точно както различните растения съжителстват едно с друго в различни ареали на речната екосистема”. Културните и социалните различия се изявяват в мулти-етническите екипи и отбори, в подхода към подчертаване на различията и ценностите, но в основата е стремежът за мирно общество, в което всеки да съжителства с останалите. ДЕЙНОСТ Какви стереотипи съществуват в съответните спортни клубове? ...................................................................................................................... Какво е тяхното влияние на груповата динамика? ...................................................................................................................... Моля, отбележете различните стереотипи, които съществуват - как могат да бъдат преодолени? ......................................................................................................................

47.3. Роля на спортния мениджър в управлението на културните и социални различия Спортният мениджър следва да помага на младежите да оценят и да се интегрират в групи с различни социални и културни ценности, като обяснява разликите между различните култури. Той трябва да подчертае разликите и да бъде посредник в преодоляването им. ДЕЙНОСТ Как може клубът да използва културното многообразив за насърчаване на разбирателството?

......................................................................................................................

160

48. Спортни организации за социално включване С нарастване на различията по света, както в демографско, така и в културно отношение, нараства и нуждата да се помисли как да се управляват такива различия в рамките на спортните организации. Тъй като различията и интегрирането вървят ръка за ръка, трябва да се търсят организационни стратегии, които припознават различията, създават и поддържат процеси на социално включване, които често са заложени в законодателството и/или политиките и добрите практики, и които могат да повлияят на отношението на служителите, груповите процеси и ефективността в организациите. За да се развиват организациите, групите и хората, различията и социалното включване трябва да бъдат в основата на процесите, да бъдат признавани, приемани и право на всеки. Хората се различават по раса, пол, възраст, умствени и физически способности, външен вид, регион, сексуална ориентация и социален статут тези разлики оказват влияние върху спортните организации. Съществуват специфични стратегии за управление на различията в работна и спортна среда. Тези стратегии предоставят възможности за обучение на работното място и обсъждане на законодателни проблеми, свързани с различни аспекти на различието. Организациите за социално включване са организации, които се стремят да положат всички усилия в предлагането на равни възможности на всички свои членове, без да изолират когото и да било. Тяхната основна цел е да развият общество, в което всеки е третиран наравно с другите. Приобщаващите организации могат да бъдат изградени не само разчитайки на мисията си, но и чрез предварителни проучвания.

161

48.1. Ползите от различията и включването в спорт Има много полози от спорта, включително и големият брой хора, които участват: 

Увеличаване на членската маса –това води до финансова стабилност;



Повече играчи –това води до ново ниво на конкуренция;



Повече доброволци –сред социалните мрежи, семейството и приятелите - това обогатява разнообразието и средата;



Повече експертни познания в ръководенето, треньорската работа и/или административните дейности;



Повече социални ползи от формирането и поддържането на нови отношения и връзки;



По-конкретни ангажименти към широката общественост и бизнеса (и потенциални спонсори);



Положителни истории за успехи, които могат да се споделят с местните медии;



Свежа и жива организация –новите хора носят и нови идеи, иновации, гъвкавост и креативност.

Ресурсите в това портфолио могат да помогнат за посрещането на предизвикателствата, като също предоставят съвети и методи в помощ на организациите за по-доброто включване на хора с различен произход. Подолу са дадени основни практики, които могат да помогнат при справянето с различията в рамките на дадена организация:

162

•

Ангажирайте общността отрано - уверете се още в началото на процеса, че са включени хора с различен произход;

•

Изградете доверие - Опитайте се да разберете положението, в което се намират хората с различен произход, особено ако са в началото на процеса на установяване и действайте съобразно нуждите им. Бъдете ясни по отношение на очакванията и ролите. Избягвайте

символични действия, изградете връзка и действайте реално.

•

Припознайте различията в общностите - Съществуват различия между различните общности, а също така и в рамките на отделните групи. Отделете време за разбирането им и за предлагането на целенасочени програми и дейности.

•

Не прибързвайте, дайте им време - Идентифицирайте лидерите на общността и изградете връзки на доверие с тях. Това може да отнеме време.

•

Развийте своя капацитет - Подкрепяйте клубовете/членовете на асоциациите и доброволците. Идентифицирайте водачите им и ако е нужно, им предложете обучение.

•

Избягвайте ненужните консултации - Планирайте добре и се координирайте с други, които биха се ангажирани с общността представляваща интерес. Потърсете съвет от конкретни заинтересовани групи и от общността.

•

Адресирайте езиковите проблеми - Разгледайте нуждата от писмен, електронен и устен превод на информацията. Помислете за най-добрия начини за комуникация.

•

Уверете се, че сте готови - Обмислете партньорства с мулти-културни организации и се ангажирайте с вече действащи програми и предлагани дейности.

•

Научете кои са бариерите при приобщаването - Научете повече относно пречките при приобщаването на хора с различен произход, например, обичаи, употребата на алкохол, униформи, традиционни носии и др.

•

Демонстрирайте уважение - Разберете на какъв етап са хората в процеса на установяването си и се ангажирайте със съответни действия. Приемете практиките, вярванията и начина на поведение на общността. Избягвайте стереотипите. Бъдете честни.

49. Оценка и управление на риска Управлението на риска се осъществява на различни нива, в зависимост от мандата на спортната организация, вътрешния правилник и законовите

163

норми. Местен спортен клуб, който предлага програми за индивидуални членове, може да приеме по-тесен подход към управлението на риска, което означава, че клубът управлява рисковете само по онези програми и дейности, с които е пряко зает. Спортната организация, която е управляващият орган за спортните дейности в съответната провинция или географска локация, трябва да приеме по-широк подход, което означава, че организацията управлява рисковете по своите дейности, дейностите извършени под нейно наблюдение и дейностите на нейните членове – клубове и асоциации. Съществуват три практически стъпки в управлението на риска, които никога не се променят: идентифицирай, измервай и контролирай. С други думи, управлението на риска е организиран процес, при който се задават следните въпроси по отношение на спортна програма, съоръжение или събитие: Кои са възможните аспекти, които могат да се объркат (това е задачата на идентифицирането на риска) До каква степен могат да се объркат и какви биха били последиците, ако това се случи? (това е задачата на измерването на риска) Какво може да се направи, за да се предотврати объркването на нещата? (това е задачата на контрола на риска) Има четири общи стратегии за контрол на риска. Те са както следва: Запазване на риска (рискът е минимален и типичен за спортната дейност, а мениджърът може да си позволи да поеме последствията - т.е. не е нужно да се предприема нещо); намаляване на риска (рискът е съществен и мениджърът трябва да предприеме действия да намали вероятността от настъпването на вредни последствия, като внимателно планира и организира и подготви екипа и доброволци, включително инспекция на съоръжение, оборудване и др.). Повечето мерки за намаляване на риска включват планиране, организиране и оказване на влияние върху човешкото поведение. Това е област, в която спортните организации упражняват най-голям контрол и където има наймного опции за управление на риска. Същевременно, това е вероятно област, за която организациите отделят най-малко време

164

и ресурси. Многобройните примери, посочени по-долу, са групирани според източника на риска: съоръжения и оборудване, хора или програма. Прехвърляне на риска (рискът е съществен и спортната организация не би желала да го поеме - прехвърля се на други изпълнители, застрахователи) или Избягване на риска (рискът е потенциално толкова сериозен, че спортният мениджър не желае да има касателство, затова решава да не извършва действието, което би създало риска). Основни рискове, които срещат спортните мениджъри, при работа с различни групи: - даване на свобода на многообразието – ролята на спортните

мениджъри е да насърчават равнопоставеността и справедливостта в групата; - конфликти, свързани със стереотипите, културата, религията, историята; пол; възгледи по отношение на авторитетността; тормоз; - реакции при справянето с конфликти; техники за решаване на конфликти в групите, които са прекалено приобщаващи и рискуваме да останем слепи за различията.

•

Необходими умения за управление на риска:

- планиране / процедури/ подготовка: доколко сме подготвени да разберем групите и тяхната динамика?

- комуникация: приобщаващо говорене без фаворизиране.

•

Как младежите да разпознават риска

За да помогнем на разнородна група млади атлети да разпознават риска, трябва да имаме структури, които предоставят контекст, обучение/ осведоменост, курсове и добро медицинско обслужване.

165

50. Референции https://www.mymajors.com/career/sports-agent/skills/ http://www.sportlaw.ca/2002/08/risk-management-for-sport-o rganizations-and-sport-facilities/ http://www.ibc.ca/mb/business/risk-management/sports-and-recreation/riskmanagement-(sports-and-rec) http://www.dsr.wa.gov.au/support-and-advice/organisationaldevelopment/management-and-planning/risk-management http://www.aon.com/unitedkingdom/products-and-services/industry-expertise/sport.jsp https://www.european-agency.org/sites/default/files/Malta-visit-report.pdf http://sportscommunity.com.au/club-admin/d-participation-health-and-safety/ http://www.managementstudyguide.com/risk-management-aspects.htm http://sportscommunity.com.au/club-admin/a-risk-identification-and-management/ https://academic.oup.com/eurheartj/article/32/8/934/2398198/Risk-of-sports-do-we-needa-pre-participation https://www.clearinghouseforsport.gov.au/knowledge_base/organised_sport/sport_and_ government_policy_objectives/Cultural_Diversity_in_Sport https://www.amazon.com/Diversity-Inclusion-Organizations-GeorgeCunningham/dp/1621590402 http://www.huffingtonpost.com/rosalind-cardinal/5-steps-to-building-an-effectiveteam_b_7132406.html https://breakingmuscle.com/fitness/5-ways-to-develop-the-fighting-spirit-in-youthathletes Inspirational Readings http://www.internationalservice.org.uk/what_we_do/inclusive-sports.html https://yoocanfind.com/Story/402/inclusive-sport-a-personal-view https://www.unicef.org/sports/23619_57597.html adapted from Queensland Government Community Engagement https://www.amazon.com/Diversity-Inclusion-Organizations-GeorgeCunningham/dp/1621590402

Guides

Canfield, J and Henson, M. V (2002) The Chicken Soup for the Teacher’s Soul Health Communications Incorporated.

166