Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза by Fribul Architects

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Обект: Общ Устройствен план на Община Суворово

Възложител: Община Суворово Част: Диагноза Фаза: Предварителен проект Изпълнител: „ФРИБУЛ” ООД

Гр.Варна 2016 год.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Екип: арх. Юлия Н. Железова

Ръководител екип

арх. Живко С. Железов

Урбанист

Георги С. Янев

ГИС

гл. ас. д-р Ана Ж. Господинова

Икономика

ас. Деница П. Йорданова

Социология

инж. Петър Г. Манолов

Транспортно строителство

инж. Антония Н Вълчева

Водоснабдяване и Канализация

инж. Иван А. Иванов

Електро

инж. Йовелина Д. Цонева

Телекомуникации

инж. Венцислав Д. Васев

Геология

инж. Татяна Й. Колева

Газоснабдяване

Самуил Д Добрев

Еколог

инж. Кристалин Тодоров

Лесоустройство

Иван Д. Иванов

Еколог

д-р. Мая П. Кьосева

Трудова медицина

ланд. арх. Жечка Георгиева

Ландшафт

гл. ас. д-р Владимир Славчев

Археология

инж. Галин Тодоров

Геодезия

Съдържание OБЩА ЧАСТ:...........................................................................................................................................4 1.1. Основания за изработване на Общ устройствен план на община Суворово............................ 4 1.2. Териториален обхват на Общия устройствен план......................................................................4 1.3. Подход, нормативна основа и информационно обезпечаване................................................... 4 1.4.Цели и задачи на Общия устройствен план...................................................................................6 2. КРАТКА РЕГИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВРЪЗКИ.................................................................6 2.1. Местоположение и граници........................................................................................................... 6 2.2. Население и селища.........................................................................................................................7 2.3. Историческа справка:...................................................................................................................... 7 2.3.1. Праистория, траки:.............................................................................................................. 7 2.3.2. Античност, средновековие:................................................................................................ 7 2.3.3. Османски период:................................................................................................................ 8 1.

2.3.4. Икономическо и културно развитие в следосвобожденския период:........................... 8 2.3.5. Социалистически период:...................................................................................................8 2.3.6. Съвремен облик и обща характеристика на населените места:..................................... 9 2.3.6.1. Град Суворово......................................................................................................... 9 2.3.6.2. Село Баново............................................................................................................ 9 2.3.6.3. Село Дръндар...........................................................................................................9 2.3.6.4. Село Изгрев..............................................................................................................9 2.3.6.5. Село Калиманци...................................................................................................... 9 2.3.6.6. Съвременното с. Левски......................................................................................... 9 2.3.6.7. Село Николаевка..................................................................................................... 9 2.3.6.8. Село Просечен......................................................................................................... 9 2.3.6.9. Село Чернево......................................................................................................... 10 2.4. Съвременно социално-икономическо с-е и перспективи за развитие на Община Суворово10 3. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ........................................................................... 10 3.1. Релеф............................................................................................................................................... 10 3.2. Климат.............................................................................................................................................11 3.2.1. Обща характеристика........................................................................................................11 3.2.2. Температура и слънчево греене....................................................................................... 11 3.2.3. Валежи................................................................................................................................ 12 3.2.4. Ветрове............................................................................................................................... 12 3.2.5. Специфични климатични феномени............................................................................... 13 3.3.Хидрографска мрежа......................................................................................................................13 3.3.1. Водни течения и водоеми................................................................................................. 13 3.3.2. Подземни водни ресурси.................................................................................................. 13 3.4 Почви................................................................................................................................................15 3.4.1. Видове почви..................................................................................................................... 15 3.4.2. Нарушени територии за възстановяване.........................................................................16 3.5. Геоложки условия и полезни изкопаеми.................................................................................... 16 3.5.1. Геоморфоложка характеристика......................................................................................16 3.5.2. Тектоника........................................................................................................................... 16 3.5.3. Литостратиграфски (геоложки) строеж......................................................................... 17 3.5.4. Инженерно-геоложки условия......................................................................................... 18 3.5.5. Инженерно-геоложко райониране:..................................................................................18 3.5.6. Сеизмология.......................................................................................................................19 3.5.7. Полезни изкопаеми............................................................................................................19 3.6. Гори................................................................................................................................................. 19 3.6.1. Обща характеристика........................................................................................................19 3.6.2. Видов състав на горите:....................................................................................................20 3.6.3. Климатични влияния върху горските ресурси...............................................................20 3.6.4. Санитарно състояние на гората....................................................................................... 20 3.6.5. Защитени територии:........................................................................................................ 20 4. Културно историческо наследство...........................................................................................................20 4.1. Урбанистични тенденции в развитието на територията. Устойчиви културни ресурси.......21 4.1.1. Генезис на населените места............................................................................................22 4.1.2. Културно-исторически ресурси на населените места................................................... 22 4.2. Актуално състояние на Културно историческото наследство. Проблеми..............................24 4.2.1. Актуално състояние на Недвижимите културни ценности.......................................... 24 4.2.1.1. Наземни, подземни и подводни археоло. недвижими културни ценности.... 24 4.2.1.2. Актуално състояние на наземните, подземни и подводни археологически ценности............................................................................................................................. 26 4.2.2. Исторически обекти и комплекси:.................................................................................. 27 4.2.3. Архитектурни обекти и комплекси:................................................................................ 28 4.2.4. Етнографски обекти и комплекси:.................................................................................. 30 4.2.5. Образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура, Природни ценности:31 4.2.6. Индустриално наследство................................................................................................ 32 4.2.7. Произведения на изящни и приложни изкуства:........................................................... 32 4.2.8. Народни занаяти;............................................................................................................... 33

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза 4.2.9. Документално наследство, устна традиция и език, книжовни и литературни ценности, народна медицина;.................................................................................................... 34 4.2.10. Обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;.................................................... 34 4.2.11. Музика, песни и танци;...................................................................................................35 4.2.12. Кулинарни и еноложки традиции;.................................................................................35 4.2.13. Народни игри и спортове................................................................................................35 5. Териториална структура и земеползване:............................................................................................... 36 5.1. Структура на собствеността......................................................................................................... 36 6. Демографска характеристика и трудов потенциал:............................................................................... 37 6.1. Населението в община Суворово.................................................................................................37 6.2. Етнически състав на населението в община Суворово............................................................. 37 6.3. Естествен прираст на населението в община Суворово............................................................38 6.4. Възрастова структура на населението в община Суворово...................................................... 38 6.5. Образователна структура на община Суворово......................................................................... 38 6.6. Заетост и безработица в община Суворово................................................................................ 39 6.7. Изводи и посоки за подобряване демографското развитие на община Суворово................. 41 7. Икономическа база състояние и развитие:..............................................................................................42 7.1. Аграрен сектор............................................................................................................................... 42 7.1.1. Селско стопанство – земеделие, животновъдство......................................................... 42 7.1.1.1. Земеделие:.............................................................................................................. 42 7.1.1.2. Животновъдство.................................................................................................... 44 7.1.1.3. Актуално състояние на селскостопанските дворове и техника:......................44 7.1.2. Пазар на земеделска земя................................................................................................. 45 7.1.3. Зърнохранилища................................................................................................................45 7.1.4. Тържища (борси) на земеделска продукция:..................................................................46 7.1.5. Горско стопанство:............................................................................................................ 46 7.2. Промишленост и логистика:.........................................................................................................46 7.2.1. Добивна промишленост.................................................................................................... 47 7.2.2. Преработваща промишленост..........................................................................................47 7.2.3. Индустриална зона - Варна запад ( допуснат и частично процедиран ПУП)............ 47 7.3. Туризъм:..........................................................................................................................................48 7.3.1. Рекреационни капацитети. Актуално състояние:.......................................................... 48 7.3.2. Отдих и туризъм – форми и възможности за развитие. Насоки, стратегия и политика за развитие на туризма............................................................................................... 49 7.4 Търговия и услуги...........................................................................................................................50 7.5. Строителство.................................................................................................................................. 51 8. Селищна мрежа и населени места:...........................................................................................................51 8.1. Урбанистично развитие на населените места:........................................................................... 51 8.2. Планова осигуреност:....................................................................................................................51 8.3. Обитаване:...................................................................................................................................... 52 8.4. Стабилизиране на селищната мрежа:.......................................................................................... 53 9. Пространствена организация на социалната инфраструктура:............................................................ 53 9.1. Здравеопазване:..............................................................................................................................53 9.2. Социални грижи:............................................................................................................................54 9.3. Образование:.................................................................................................................................. 55 9.4. Културни институции:.................................................................................................................. 56 9.5. Спорт:..............................................................................................................................................58 9.6. Обекти на вероизповеданията:.....................................................................................................59 9.7. Сигурност и безопасност на жизнената среда:..........................................................................59 10. Транспортна инфраструктура:................................................................................................................60 10.1. Транспортната система........................................................................................................................ 60 10.1.1. Републиканска и общинска пътна мрежа:................................................................... 60 10.1.2. Актуално състояние на уличната мрежа в населените места:....................................62 10.2. Масов обществен транспорт:..................................................................................................... 62 10.3. Пешеходно и велосипедно движение извън населените места:.............................................63 10.4. Маршрути за езда.........................................................................................................................64 10.5. Жп инфраструктура..................................................................................................................... 64

10.6. Въздушни летателни площадки:................................................................................................ 65 11. Инженерни мрежи/съоръжения на техническата инфраструктура:...................................................65 11.1. Енергийни системи:.....................................................................................................................65 11.1.1. Електроснабдяване:.........................................................................................................65 11.1.1.1. Енергийната система отнесена към напрежение 400/220/110 kV и системни подстанции 400/220/110 kV подстанции 110/20 kV...................................... 65 11.1.1.2 Eнергийната система отнесена към напрежение 20 kV и трафопостове 20/04 kV............................................................................................................................... 66 11.1.1.3. Трансформаторни постове и Възлови станции................................................67 11.1.1.4. Ел. мрежа 0,4 kV..................................................................................................67 11.1.2. Възобновяеми енергийни източници:........................................................................... 68 11.1.3. Газоснабдяване:............................................................................................................... 68 11.2. Водоснабдяване........................................................................................................................... 70 11.2.1. Обобщена характеристика на водоснабдяването:....................................................... 70 11.2.2. Анализ на актуалното състояние на водоснабдяването на населените места:.........71 Град Суворово..............................................................................................................................71 11.2.3. Диагностицирани проблеми и мерки:........................................................................... 72 11.2.4 Напоителни системи:....................................................................................................... 72 11.3. Канализация:................................................................................................................................ 73 11.3.1. Актуалното състояние на канализацията в община Суворово:..................................73 11.3.2. ПОСВ................................................................................................................................ 73 11.4. Съобщителна и Специализирана инфраструктура:................................................................. 74 12. Състояние и опазване на околната среда:............................................................................................. 76 12.1. Общи положения:........................................................................................................................ 76 12.2. Атмосферен въздух:.................................................................................................................... 76 12.3. Води - състояние и устройствени изисквания по опазването им:..........................................77 12.4. Почви и нарушени територии - състояние и устройствени изисквания по опазване и възстановяването им......................................................................................................................... 78 12.5. Ландшафт - състояние и устройствени изисквания по опазването му..................................79 12.6. Биологично разнообразие и защитени територии - състояние и устройствени изисквания към опазването им:...........................................................................................................80 12.6.1. Биологично разнообразие. Растителност. Животински свят......................................80 12.6.2 Защитени територии. Защитени зони по натура 2000..................................................80 12.7. Озеленяване на населените места............................................................................................. 82 12.8. Отпадъци:..................................................................................................................................... 83 12.9. Радиационна обстановка:............................................................................................................86 12.10. Акустична обстановка:..............................................................................................................86 12.11. Бедствия и аварии:.....................................................................................................................86 13. Обобщени изводи и предписания към част Прогноза на ОУПО:.......................................................87 13.1.Проблеми на икономическото рaзвитие изводи от фаза диагноза:.........................................87 13.1.1. Аграрен сектор:................................................................................................................87 13.1.2. Промишленост................................................................................................................. 87 13.1.3. Туризъм:........................................................................................................................... 88 13.2. Проблеми в сферата на бюджетните социални услуги........................................................... 88 13.3. Проблеми на КИН........................................................................................................................89 13.4. Проблеми на устройството и урбанистичното развитие на населените места:....................89 13.5. Проблеми на Зелената система.................................................................................................. 89 13.6. Проблеми на техническата инфраструктура............................................................................ 89 14. Предпоставки за изработване на ОУП на общината по основни функции:......................................90

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

OБЩА ЧАСТ:

1.1. Основания за изработване на Общ устройствен план на община Суворово ОУПО на община Суворово се изготвя на основание чл 124 от ЗУТ с Решение на Общинския съвет за изготвяне на ОУП по предложение на Кмета на общината изготвено и прието Планово задание. “Фрибул” ООД е Изпълнител на проекта, на основание спечелена обществена поръчка и сключен договор с Възложител Община Суворово за изпълнение на ОУПО. Проектът се изпълнява в две фази: предварителен и окончателен проект. Основание за изработване на ОУП на община Суворово е назрялата необходимост от цялостното съвремено устройство на територията на общината и създаване на необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите ориентации и политики, заложени в Общинския план за развитие на община Суворово 2014-2020 г.; Областната стратегия за развитие на Област Варна 20142020 г.; Регионалният план за развитие на Североизточния район за периода 2014-2020 г.; Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и тези, заложени в Националната програма за развитие „България 2020”. В по-широк контекст, устройствената концепция за развитие на общината отчита приоритетите и целите на Стратегията „Европа 2020” и се съобразява с еволюцията на кохезионната политика на ЕС и трите нови приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Членството на България в Европейския Съюз (ЕС) налага и общинските планове за развитие да се съобразяват с приоритетите на ЕС, както и със заложените инвестиционни проекти и дейности в Споразумението между България и Европейската комисия (ЕК) за периода 2014-2020г. Необходимостта от Общ устройствен план на община Суворово, се обосновава с настъпилите съществени изменения в социално-икономическата среда и условията, в които се развиват икономиката, социалната сфера, техническата инфраструктура. Тези промени дават отражение върху процесите, свързани с развитието на основните функционални системи на общината (“Обитаване”, “Труд”, “Обслужване”, “Отдих”), които имат определени съвременни изисквания и към устройственото планиране на общинската територия; За община Суворово не е изготвян общ устройствен план. Основен проблем, е и липсата на обективни, геореферирани и хармонизирани бази данни за територията на общината. Научно-техническите фактори, налагат приоритетно развитие на Информационно-комуникационни технологии (ИКТ), внедряването на нов тип дейности, нов тип работни места и отражението им върху устройственото планиране е друго съществено основание за изработване на ОУПО. Необходимостта от Общ устройствен план на община Суворово се обуславя и от устройствените последици, произтичащи от промените в законодателството, свързано със собствеността на гражданите, реституционните закони и др.; Съществено основание за изработване на ОУП на община Суворово е назрялата необходимост от актуално устройствено планиране на общинския център и цялата територия на общината, с цел създаване на урбанистична основа, насочена към устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на натрупани икономически, социални, инфраструктурни и средови проблеми на града и издигане на неговата роля като център, динамизирщ прилежащата територия. Сериозен аргумент за изработване на ОУП на община Суворово е необходимостта от прилагане на качествено нови принципи и практически подходи в устройственото планиране, които следва да отчитат: качествено новите условия в развитието на различните видове среди – нормативно-правна, икономическа, социална, информационна, устройствена; равнопоставеност във формите на собственост; различни подходи при определяне цените на поземлените ресурси с използване на пазарните критерии за търсенето и предлагането; осигуряване на възможности за инвестиционна инициатива, еднакви условия и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес. Общият устройствен план е основа за цялостното устройство на територията на общината и определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на

територията, обхваната от плана. След 01.01.2016 год. извън границите на населените места, при липса на общ устройствен план няма да може да се променя предназначението на земеделска земя, което обстоятелство генерира риск от сприране инвестиционната дейност в общината. ОУП на община Суворово е документ с оперативно – управленски характер, който се изработва на основата на налично, съгласувано и одобрено Планово задание – резултат от конкретни оперативно – управленски решения на Възложителя – Община Суворово. (Решение на Общински съвет № 5-60 от дата 28.04.2013 г. за разрешаване изработване на Общ устройствен план на община Суворово, одобряване на планово задание и възлагане към Кмета на община Суворово, да предприеме необходимите действия по възлагане изработването на ОУПО ) 1.2. Териториален обхват на Общия устройствен план Съгласно чл.15 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове към ЗУТ Обхватът на ОУП е територията на община Суворово (чл.15, т.1). Съдържанието на проектно-проучвателните работи (ППР) във всяка фаза се определя от чл.18 и чл. 19 на Наредба № 01/8 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Изпълнителят на проекта стриктно изпълнява тези нормативни изисквания за обхвата на ППР и по своя инициатива включва някои нови проучвания, които ще подпомогнат изработването на нов актуализиран Общински план за развитие – в частта му имаща отношение към устройственото развитие и планиране на община Суворово. 1.3. Подход, нормативна основа и информационно обезпечаване. При изготвяне на предварителния проект на ОУПО Суворово, Изпълнителят - “Фрибул”ООД се ръководи от поставените изисквания на техническото задание, актуалните нормативни документи, програми, директиви и регламенти на Европейския Съюз, които имат отношение към управлението на територията, ресурсите и добрата европейска практика. Където е необходимо и има възможност, аналитичните проучвания и данни са допълнени и актуализирани, с акцент върху проблемните направления и сектори. Спазени са всички актуални нормативни документи за изготвяне на Общ устройствен план на община с посочване на конкретните устройствени мерки за територията на община Суворово. Спазени са методическите изисквания, включително доразвиване на всички положителни идеи и тенденции от предходни планове и проучвания за територията. Отчетени са общественото мнение и нагласи. Допълнително се отчитат и над-регионални и европейски програмни условия. Важни приоритети в политиките на Европейския съюз за периода 2014-2020 от значение за Община Суворово: Освен общия основен приоритет на ЕС , за програмния период 2014-2020 - за укрепване конкурентноспособността на ЕС, приобщаващ и устойчив растеж и стимулиране на инвестициите с цел създаване на работни места, следва да се обърне внимание и на изразената позиция на Европейския Социален и Икономически Комитет, представена по-долу, защото тя пряко касае малки и предимно селски общини, каквато е Суворово. Позиция на Европейския Социален и Икономически Комитет към по-балансирано териториално развитие (становище на Европейския Икономически и Социален комитет, консултативен орган на Европейския Съюз) в подкрепа на земеделските общини и райони и интегрирани политики, които да създадат усвовия за задържане и дори завръщане на младите хора в малките населени места и работа в областта на селското стопанство (земеделие, животновъдство, преработвателна, хранителна, лека промишленост).

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Макар това да е тенденция в страните-членки от целия ЕС, в няколко страни от Източна и Южна Европа и специално в България има постоянен поток от млади хора, които напускат родните си места, за да си намерят работа в отдалечени градове. Това е тревожна тенденция. Все по - нарастващото търсене на храни в световен мащаб ще изисква в близко бъдеще да се ползват всички земеделски площи. Концентрацията на икономическата активност в градските райони не е устойчива в дългосрочен план, поради риска от нарушаване на качеството на живот на жителите на градовете . За да бъдат привързани младите хора към своите селски райони, или да бъдат върнати там, след като вече са напуснали, наличието на добри възможности за работа е необходимо, но не достатъчно условие. Осигуряването на добро образование и здравни услуги, ИКТ връзки, пълноценни и различни културни дейности трябва да достигне минимално ниво на насищане, което прави , живеенето в отдалечените и малки общини, с предимно селскостопанска насоченост, не само приемливи, но наистина атрактивни. Тези два, хоризонталният и интегриран подходи на управление са преддложени като основа и за ОУП на Община Суворово. Обща Земеделска Политика (ОЗП) на ЕС Накратко, Общата Земеделска Политика (ОЗП) на ЕС трябва да постигне по-високи нива на производство на безопасни и качествени храни, като същевременно се запазят природните ресурси, от които зависи производителността в земеделието, т. е. - конкурентен и жизнеспособен селскостопански сектор. За да се постигнат тези дългосрочни цели, се отчита, че е необходимо подобро насочване на наличния бюджет на ОЗП. Размерът на разходите за ОЗП, договорени в рамките на новата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. предвижда 84,936 милиарда евро за развитие на селските райони (стълб 2) в цени от 2011г. От особено значение за България и в частност за Община Суворово е, че се очаква преодоляване на една от най-тежките грешки в българското участие в усвояване на земеделските субсидии от ЕС досега - изпуснатите огромни територии от пасища, като легитимни площи за усвояване на субсидии чрез коректното им включване в Системата за Идентификация на Земеделските площи и съответната оперативна програма. Очаква се преминаване от приоритетна подкрепа на зърнопроизводството, към засилване на подкрепата в областта на животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството. В тази връзка ОУП на Община Суворово ще създаде условия за опазване на териториите, заети от пасища и трайни насаждения. Европейска програма „Дигитална Европа" DIGITALEUROPE е посветена на подобряване на бизнес средата за европейската цифрова технологичната индустрия, и за насърчаване на приноса на дигиталните технологии по отношение на икономическия растеж и социалния напредък в Европейския съюз. В случая с община Суворово считаме, че е важен този раздел от програмата, който е ангажиран с въвеждане на широколентов интернет за отдалечени райони, малки населени места и потребители, които нямат достъп до високоскоростен интернет с възможност за пренос на големи масиви от данни. Осигуряването на подобен достъп до интернет услуги, от една страна дава възможност на хора от малки населени места и отдалелечени райони да имат пълен достъп до разнообразна информация, да попълват и изпращат по електронен път съответните форми за кандидатстване за земеделски субсидии и по други инвестиционни програми, а от друга страна това е важен елемент от превенция на риска от природни и антропогенни бедствия и аварии, както и за осигуряване на спешна помощ. Споразумение между България и Европейската Комисия 2014-2020г. Тъй като това споразумение е от скоро, то приетите параметри на отделните оперативни програми, финансови средства и приоритетни инициативи, на един следващ етап от изпълнението на ОУП

следва да се проучат като споразумението;

възможности за участие на Община Суворово по инициативите на

Наред с горните рамкови условия, изготвянето на Общият устройствен план на общината следва всички условия и раздели определени съгласно чл 19 на ЗУТ, доразвити и конкретизирани в Наредба № 8 (2001/14г.). На етапа анализ на състоянието на община Суворово, с отношение към прилагане и поддържане на бъдещия ОУПО са анализираните местни общински наредби и правилници, както следва: - Общински план за развитие на община Суворово за периода 2014-2020 г - Предварителна оценка на плана за развитие на община Суворово (2014-2020). - Последваща оценка на изпълнението на общински план за развитие на Община Суворово 2007-2013 - Годишен доклад за наблюдение на изпълнението на общински план за развитие 2014-2020г. - Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост за периода на 2011 г. - Наредба за определяне размера на местните данъци 2010 - Наредба за общински такси и цени на услуги 2010 - Тарифа към наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги - Вътрешни правила за поддържането на профила на купувача и изпращането на документи в РОП на АОП - Вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки на Община Суворово - Наредба за престой и паркиране на превозни средства управлявани или превозващи лица с увреждания - Проект на Програма за енергийни източници - Етичен кодекс - Наредба № 1 за опазване на обществения ред и чистотата - Стратегия за развитие на социалните услуги 2011-2015 - Достъп до обществена информация - Харта на Клиента - Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействие с общинската администрация - Общински план за младежта 2015 - Общинска програма за опазване на околната среда 2015-2020 г. на община Суворово - Тригодишна прогноза 2016-2018г. за местните дейности на община Суворово - Стратегията за развитие на туризма в община Суворово през периода 2007-2013 г. - План за действие на община Суворово за изпълнение на интеграционните политики 2015 – 2020 Други допълнителни източници на информация: Наред с плановото задание и анализираните стратегически документи на национално, областно и общинско нива, вкл. местните такива от общинската администрация и общинския съвет, допълнително бяха извършено действия за набиране на допълнителна информация от заинтересовани местни и централни ведомства и инсталационни предприятия; набиране на актуална статистическа информация; официални справки и регистри за наличното културно - историческо наследство, включително местни централни архиви, данни от читалища, библиотеки, огледи на място, анализи и констатации, дадени в отделно приложение. Обследваната и анализирана информация в настоящия документ е придружена с посочен референтен източник.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

1.4.Цели и задачи на Общия устройствен план Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде оптимална пространствена и планова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Суворово природни, културно-исторически, туристически и други ресурси. Изхождайки от принципите на устойчивото развитие за баланс между екологично равновесие, икономически растеж и социален просперитет, при пестеливо използване на природните ресурси, постигането на главната цел се предпоставя от изпълнението на следните цели: • Да се създадат условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно социалноикономическо развитие; • Да се осигури равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им; • Да се определят границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им; • да се регулира в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда. • да се създават необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите документи по ЗРР • да се приложат устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти; • да се предвиди подходящо развитие на техническата инфраструктура и обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските; • да се създават възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение; • да приложи интегриран подход за развитие на територията на общината и интегрирано въздействие върху отделните сектори на развитието. Това означава подходящо урбанистично планиране и допълване на отделните мерки с оглед постигане на общо положително въздействие върху инфраструктурния, човешкия, иновационния и природно-културния потенциал на общината и региона. • да планира територията на общината по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и културно наследство на общината. • да се определят правила и нормативи за прилагане на устройствените планове съобразно местните и регионални характеристики на териториите - предмет на устройственото планиране, както и специфични правила и нормативи към тях. Задачи на плана С общия устройствен план на община Суворово (ОУПО) се определят /съгл чл 16 от Наредба №8/: общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарноохранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; • Определяне на общият режим на устройство на всяка от териториите, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;

• Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони . • Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура. • Обосноваване развитието на комуникационно - транспортната инфраструктура на общината. • Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение. • Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита. • Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им. • Определяне на териториите за активно прилагане на ландшафтно-устройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т. ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ; • Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историческото наследство и природните забележителности. • Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.

2. КРАТКА РЕГИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВРЪЗКИ 2.1. Местоположение и граници Община Суворово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна, Североизточен район за планиране. Община Суворово - Пето ерархично ниво. Намира се на 34 км северозападно от областния център гр. Варна. Землището на общината граничи както следва: - на север, северозапад - с община Вълчи дол; - на североизток, изток и югоизток - с община Аксаково; - на юг - с Община Девня - и на югозапад - с община Ветрино; Географски територията на общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Платовидния релеф е разчленен от ниски варовикови хълмове, които формират живописни каньоновидни долини. Общата площ на общината е 216 кв. км., което съставлява около 5.66 % от територията на областта. Община Суворово е четвъртата малка община във Варненска област (след общините Бяла, Девня и най-малката Белослав), като площта й е 2/3 от средната за общините в областта. Регионални характеристики и приоритети: Пространствени - Община Суворово попада в активното пространство на европейския супра регион на страните от Черноморския басейн – с две от областите Варна и Добрич. През територията му преминават европейският Дунавски културен маршрут, Източният Транс-балкански културен маршрут, културният коридор „Виа Понтика“ (Via Pontiсa) и Европейските пътища на еврейското наследство.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Комуникационни - по приоритет „Свързаност" от значение за община Суворово са: Трансевропейски транспортен коридор № 9 и отклоненията му се очаква да повлияят и върху развитието на община Суворово;  Автомагистрала „Хемус” е на 9 км от общинския център; Второто по големина в страната Международно летище Варна (23 км. от общинския център); Пристанище Варна-Запад - транспортна връзка по вода с Черно море чрез Белославското и Варненското езера ( 15 км от общинския център); Жп линията Разделна-Кардам (връзка с единния железопътен възел на агломерацията Варна - Девня – Провадия и с Пристанище Варна - Запад ); Икономически - Съвременното икономическо и социално развитие на община Суворово се благоприятства от наличните културни и природни ресурси и стратегическата териториалната близост с: Регионалният (за североизточен район на планиране) и областен център Варна;Близостта до основни национални и европейски транспортни мрежи, както и до центрове за висока квалификация, какъвто е областния център Варна, създават предпоставка за развитие предимно на малки и средни предприятия, които да се специализират във високотехнологични дейности, които от една страна да са зависими основно от местни ресурси, а от друга да се основават на добавена стойност в информационните технологии. Това изисква и развитие на общинска мрежа за обмен на информация, както и насочване към високоскоростен широколентов интернет. Функционално утвърденият Агломерационен ареал Варна - Девня – Дългопол - Провадия и туристическия агломерационен ареал на крайбрежието; Наличното крупно производствено и транспортно средоточие в съседната от юг Община Девня; Земите на община Сувореово са част от стратегическата политика по отношение на земеделието и животновъдството. Добружанска равнина и развитието на съвременно екологично и разнообразно по продуктов асортимент земеделие следва да е един от основните приоритети. Екологични, културни и други ресурси - богатото природно и културно наследство е допълнителен потенциал, подлежащ не само на опазване, но и на активното му включване в социалноикономическия живот (тематичен, познавателен, селски, поклоннически природен и културен туризъм) - разположените в близост защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000, и др. 2.2. Население и селища Населението на общината към 01.02.2011 г. е 7225 жители, съгласно данни от НСИ, от последното преброяване. То съставлява 1.52% от населението на областта. В административните граници на общината са включени землищата на девет населени места – общинският център гр. Суворово и осем села, класифицирани по ЕКАТТЕ, както следва: Община

Кметство

Тип

VAR26 VAR26 VAR26 VAR26 VAR26 VAR26 VAR26 VAR26 VAR26

VAR26-00 VAR26-00 VAR26-00 VAR26-00 VAR26-00 VAR26-00 VAR26-05 VAR26-00 VAR26-06

град село село село село село село село село

Наименование ЕКАТТЕ Категория Суворово Баново Дръндар Изгрев Калиманци Левски Николаевка Просечен Чернево

70175 02662 23858 32528 35376 43222 51584 58654 80861

4 8 7 7 6 7 6 8 5

Надморска височина 100-199 200-299 300-399 300-399 300-399 300-399 300-399 300-399 200-299

* Класификационният код за средната надморска височина на териториалната единица е едноразряден и има следните стойности: 1 - до 49 м; 2 - от 50 до 99 м; 3 - от 100 до 199 м; 4 - 200 до 299 м;. (Решение № 565 на МС)

2.3. Историческа справка: Природогеографските условия и стратегическото разположение благоприятстват населяването на територията и стопанското й развитие през вековете. По-долу накратко са изложени данни за възникването на населените места в общината и историческите етапи в тяхното развитие. Материалното историческо и културно наследство е представено подробно в раздел ІІІ. Общинския център гр. Суворово (Новоградец, а в миналото Козлуджа) от зората на своето възникване до днес е под административно - политическото и стопанско влияние на най-близкия и голям черноморски град Одесос-Варна. Селището е утвърден център на богат селскостопански район в областта. Историческото развитие на Суворово, онагледява и процесите на развитие на останалите по-малки населени места в общината. 2.3.1. Праистория, траки: Благоприятните природни условия са били предпоставка за заселването и просъществуването на първобитни хора по тези земи, доказателство за което са находки от местността „Кюхлюка” североизточно от Суворово ( каменен чук от епохата на енеолита, кътни зъби и кости на отдавна изчезнали животински видове, около 20 гривни, изработени от черупки на средиземноморската мида „спондилус”1 Към бронзовата епоха ( второ хил.пр.н.е.) се отнасят две колективни находки от бронзови сърпове, открити в землището на града (5 сърпа)2 и при изкопни работи на надгробна могила до сградата на бившето земеделско училище ( 16 почети еднакви по размер и форма сърпа)3 Тези находки (бронзова епоха), свидетелстват за съществуването на тракийско селище в землището на Суворово. Мраморна оброчна плочка от елинистическата епоха, с изображение на бога-конник , намерена в местността „Мусуджика”4, и други, които са с надписи с посветителски тракийски имена5, указват наличието на няколко тракийски селища, едно от които е в цитираната местност „Мусуджика”. 2.3.2. Античност, средновековие: Местното тракийско население се развива под силното въздействие на елинската, а по-късно и на римската цивилизация, за което говорят посветителски надписи от археологически находки. Богатата духовна и материална култура на античните центрове Одесос (Варна) и Марцианопол (Девня) спомагат част от траките да се елинизират, а в последствие и латинизират, за което сведетелстват находки от разрушена крепост в местността „Калето” или „Асърлъка” – визвишение североизточно от Суворово. Крепостта вероятно е принадлежала към защитна система и е опазвала северните постъпи на Марцианопол. В района на крепостта е открита керамика както от римската и ранновизантийската,

В Тонев, К. Стоянов „История на село Суворово” стр 8 В миков, предисторически селища и находки в България, С 1933 г. стр.101 3 Археолог. паметници от Сталинско, Колективна находка от бронзови сърпове, ИВАД, IX, 1953, с.113 4 К. Шкорпил, Опис нa старините в Черноморската област, II част, С., 1926 г., с.40 5 М .Мирчев, Епиграфски паметници от Варна и ВАрненско, ИВАД, X, 1956, с.131-132 и Гръцки епиграфски паметници от Черноморсклото крайбрежие и вътрешността ИВАД, VIII, 1951, с.16, 23—24; 1 2

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза така и от раннобългарската епохи. Това показва, че крепостта макар и разрушена, е обитавана и през времето на първата българска държава.6 2.3.3. Османски период: До края на XVI в. територията на населеното място се обитава от компактно и многолюдно българско население, но под напора на османското нашествие, в края на XIV в., започва активно заселване на османски колонисти. Първото писмено сведение за с. Козлуджа е документирано в „Опис на джелепкешаните ( овцевъди, отглеждащи овце за продан) в Североизточна България от 1573 г.7 Към XVI в. се отнася построяването на джамията „Ахмед Паша” (опазена до днес), по проект на големия османски архитект Синан (1489-1588). Изграждането на джамия с внушителни за времето си размери, говори за действителните и потенциални възможности на населеното място. Находка от сребърни монети, пръстени печати с надписи, накити и др. предмети, открита 1927 г., доказва, че село Козлуджа е обитавано от многолюдно, трайно уседнало българско население, което достига до завиден ръст в развитието на своята материална и духовна култура. Материалите от тази находка са набързо и повърхностно заровени при някакви извънредни и непрдвидени обстоятелства, отнесени вероятно към 1774 г., когато край Козлуджа се разгръща едно от най-големите сражения в руско-турската война( 1768-1774). Битката завършва с пълно разгромяване на 40000 турски корпус (25000 пехота и 15000 конница), под командването на Яничар ага и Абдул-Резак, Рейс ефенди на Портата (министър на външните работи). Руските войски вземат трофей 29 оръдия, 107 знамена и огромно количество друго военно имущество. Победата при Козлуджа е триумф за пълководческия талант на Ал. В. Суворов ( 1730-1800 г.). Победата оказва решително влияние за изхода на военната кампания пре 1774 г. и месец след битката на 10 юли 1774 е сключен Кючук-Кайнарджишкият мирен договор. Съвременното си име гр. Суворово получава в чест на генералисимус Ал. Суворов, който тук печели една от битките, решили изхода на Руско-турската война 1768 – 1774 г. Демографските промени, които настъпват вследствие на многобройните руско-турски войни се отразяват както на Суворово (Козлуджа), така и на селищата от Община Суворово. Особено засегнат е този район от военните действия през 1828 – 1829 г. Тогава започва масово изселване в Бесарабия, Влашко и Молдова, което води до обезлюдяване на цели селища. След 1833 – 1834 г. те изселници започват да се завръщат в България. В с. Козлуджа (Суворово) се заселват българи от Ямболско, Сливенско, Тополовградско, Лозенградско и няколко гърчеещи се семейства от Елховско. Извършен е дълбок прелом в народностното развитие на християнското население. “През 1872 г. унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц описва Козлуджа като село с 90 християнски, 180 турски, 30 татарски и 25 цигански къщи и общ брой на населението около 1800 души. В топографско отношение се дели на следните махали: махала Голямата джамия – 125 къщи; махала Новата джамия – 114 къщи; Татарската махала – 30 къщи; циганската махала с 33 къщи; махалата Варош – 108 български къщи. Махалата Варош заема южната част от селото и се дели на две „гръцка” – в най-южната част на селото и българска махала между гръцката и турската. Въпреки своята големина средищният град наподобява село, поради факта, че липсват представителни сгради и благоустроеност. От средата на XVIII в. Козлуджа фигурира като административен център на каза (околия) и се запазва като казалийски център до 1886 г., когато се преобразува в нахия ( адм. единица по-малка от околия и по близка до средищна община), подчинена на Варненската каза. Козлуджанската нахия просъществува до Освобождението и според някои данни се състои от 180 турски, 162 татарски, 50 черкезки, 520 християнски или всичко 912 къщи с 4560 жители8.

В Тонев, К. Стоянов „История на село Суворово” стр 9-10 Р. Стойков, Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през XIV в. ИВАД, XV, 1964 г. с. 107 8 Н. Обручев, цит. съч., стр. 189

2.3.4. Икономическо и културно развитие в следосвобожденския период: След Освобождението се осъществява аграрен преврат и земята се изкупува от заможни българи (3040 едри земеделски стопани стопанисват половината от обработваемата земя). Над половината от произведената продукция се реализира на пазара за износ. Открива се зърнено тържище и седмичен пазар на животни. През 1905-1911 се построява ж.п.линия Девня-Добрич и шосе Варна-Козлуджа-Шумен, които спомагат утвърждаването на Козлуджа като център на житната търговия. Традиционно място за житното тържище става площада пред голямата джамия, а за животински седмичен пазар - площада пред „Чикур чешме”. През 1906 г. общинат с помощтта на окръжния инженер предприема регулация и планово изграждане на селото. Строгия контрол по реализирането на плана превръщат Козлуджа в едно от най-добре планираните селища във Варненски окръг. 1909 г. в селото се открива телеграфопощенска станция. Подготвен е проект за водоснабдяване на селото, но войните осуетяват изпълнението му. По време на Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна война загиват 63 козлуджанци, а в селото се възцаряват скъпотия и спекула. След войните общината отчуждава за обществени нужди имоти в центъра на селото, а през 1919-1920 раздава дворни места за жилища и дюкяни. На 13.10.1925 в с. Козлуджа се открива Държавно земеделско опитно поле9 и Държавно зимно земеделско училище10, които поставят основите на модрно земеделие. На 15 март 1929 г Църковното настоятелство свиква общоселско събрание за построяването на нова църква. Обявен е търг и е изготвен проект от варненски арх. Г. Попов. Основите са положени през лятото на 1925 г, но строежът се финансира и реализира бавно. В началото на 1933 г църковното настоятелство възлага изработването на иконостас на архитектите И.Пепи Цапала и Франга. През 1927-28 се построяват значими обществени сгради и съоръжения: модерна сграда на Зимното земеделско училище; Ветеринарна лечебница; Начално училище Хр. Ботев; водопровод и нова чешма; две шосета. В условия на икономическа криза се изгражда читалищна сграда за читалище „Пробуда”, по проект на архитектите Костов и Дякович от Варна. При кметството на Н. Димитров общинският съвет приема 5-годишен благоустройствен план, в който залягат: благоустрояване на площада и издигане на паметник на загиналите в трите войни бойци от селото, регулация на всички улици, шосиране на по-важните артерии, изграждане на квартални чешми от общоселския водопровод, каптиране на допълнителна питейна вода, оформяне на общоселски парк, озеленяване на селото, ограждане на двора на прогимназията, църковния двор и др. До 1935 г. в центъра на гр. Суворово е имало голяма „Чаршийска чешма“, построена в началото на ХVIII в. Феликс Каниц, който минава от тук през втората половина на ХIХ в. е силно впечатлен от нейните размери: „13 каменни корита, на които могат едновременно да се напоят 40 коня“. На 14.04.1936 г в с. Новградец (старо име Козлуджа) се полага основния камък на паметника на загиналите във войните по проект на скулптура Кирил Шиваров. През 1938 г общината предприема строителство на мандра и модерна кланница в покрайнините на селото на пътя за с. Чернево. 2.3.5. Социалистически период: През септември 1946 г комисия за трудовата поземлена собственост отчуждава и присъединява към държавния поземлен фонд 2078 дка земя. През 1947 г. земята в Новградец възлиза на 51181 дка, от които 39666 дка обработваема площ и 7539 дка гори.11 Наред с трудово кооперативното земеделско стопанство”Ив. Мичурин” в с. Новградец има и шивашка кооперация „Труд”, която не успява да обедини всички занаятчии и в селото доминират 41 работодатели – главно индустриалци, занаятчии и

6 7

ОДА-Варна, ф.5,оп.1, а. ед. 51, л.1 Отчет на Варненската окръжна постоянно комисия за дейността и времето от 1 04 1927 до 16.01 1928, Варна 1928, с.115 11 ОДА –Варна, ф.337, оп.1 а.ед. 75, л.320 9

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза търговци. В началото на 1948 г. всички стопански предприятия (валцова мелница, маслобойна, тухларница, варджийница, дараци, каменни кариери и др.) се обединяват в едно стопанско предприятие ОСП „Промкомбинат”-клон Новградец. Създадено е и стопанско предприятие „Хоремаг”. През 1950 г става преименуване на с. Новградец в с. Суворово. През есента на 1970 г. се извършва ново окрупняване на трудово-кооперативните стопанства. На територичта на окръг Варна се създават 7 агропромишлени комплекса. Един от тях е АПК Суворово, в който влизат ТКЗС на 13 села: Суворово, Левски, Баново, Николаевка, Изгрев, Калиманци, Дръндар, гр, Девня, кв. Девня, Чернево, Кипра, Повеляново и Просечен. През 1967 г. започва изграждането на голяма административна сграда на ТКЗС „Ив. Мичурин” и на местния общински съвет., завършена 1969 г.. Направен е основен ремонт на читалищната сграда. 2.3.6. Съвремен облик и обща характеристика на населените места: 2.3.6.1. Град Суворово се експонира на фона на елегантните съоръжения от мащабен ветрогенераторен парк и сложна плетеница от електропроводи изтичащи от Трансформаторна подстанция „Добруджа”. Градът е застроен от нискоетажни жилищни квартали, опазили урбанистичната структура на населеното място от началото на миналия век. В градския център извисяват обеми християнски и мюсюлмански храм. Тук са концентрирани сгради на административни, търговски, културни и социални услуги, а две промишлени зони в които доминират изразителните обеми на зърнобази оформят облика на града от югоизток и северозапад. Значима придобивка от последните години е новoизградения с евросредства Фестивален и спортен комплекс "Генерал Суворов". 2.3.6.2. Село Баново Село Баново се намира на 21 км. от град Варна и на 15 км. от летище Варна. В непосредствена близост югозападно от селото се намира едноименната защитена местността - Побити камъни – Бановска група. Старото име на село Баново е Сюн бей ( име на чифлик). Заселването на Баново на днешното му място започва преди около два века. Първите преселници са от балканските села Голица и Еркеч, които след похода на Дибич Задбалкански през 1828-1829 се отправят за Молдова, но по пътя си отсядат край чифлика на Сюн бей. Селото е преименувано на Баново на 14 август 1934г. с разрешение на правителството на Кимон Георгиев. Съвременният облик на селото се формира от обновени и новопостроени ваканционни къщи пълноценна база за развитие на селски туризъм. 2.3.6.3. Село Дръндар е разположено североизточно от Суворово и западно от с. Николаевка. Няма данни за годината на възникването на село Дръндар ( старо име Халачлии12). Името му означава „чепкало за вълна, дарак” (човек, чийто занаят, практикуван главно в миналото е да разбива памук, ярина, вълна и др. със специален уред). Населението е изцяло мюсюлманско. Съвременният облик на селото демонстрира рязък контраст в мащаба на индивидуалните сгради за обитаване на един / два етажа към акцентите: джамия и мощен обем на три / четири етажна сграда за детска градина – луксозен лицей с архитектурен облик на замък, издигнат по средата на цял квартал от селото. Обектът не функционира. 2.3.6.4. Село Изгрев е най-високо разположеното село в Добруджа. От извор – чешма в землището на село Изгрев извира добруджанската Суха река, която е била най-големия източник на сладка вода в Добруджа. До преди 100 години реката е била пълноводна, но след изсичане на голяма част от околните гори, реката 12

започва да пресъхва в средното си течение. Селото се слави с изобилие от вода, и с голям брой стари каменни чешми. В местността Юрта край село Изгрев са намерени недвусмислени археологически находки, доказващи че там е имало населено място по римско време. Там е открита каменна статуя на богинята Хеката. Край Михалева чешма е намерена статуя на бог Юпитер Долихен. Следи от стар римски път се разкриват и днес в обработваемите земи на изток от селото. Днес археологически разкопки не се провеждат, а селото е изложено на постоянни иманярски набези. 2.3.6.5. Село Калиманци е основано около 1820 г. от преселници от старопланинските села Голица и Еркеч. По-късно се заселват и семейства от Еленско. Първите заселници изградили къщите си през 1829 край чифлика на Гевреклер бей. Така дошло името на селото - Гевреклер. Селото има добре развита инфраструктура, което е предпоставка за разрастването му. През последните години се инвестира в строителство на нови къщи, обитавани целогодишно от млади български семейства и чужденци. Селото и околностите предлагат разнообразни услуги и забавления, свързани с прилежащ язовир, конна база, летателна площадка. Аграрният облик на населеното място се измества от актуалните нужди за обгрижване на алтернативни форми на туризъм. 2.3.6.6. Съвременното с. Левски е основано 1828 г. с преселници от с. Еркеч и Голица, но археологически следи от местността „Чатмата” доказват наличието на праисторическо селище „Калето” от късния халколит. Селото отстои на 25 км западно от град Варна и на 8 км от Суворово. Старото му име - Чатма е име на извор, около който е основано селото. Историческата памет на местните жители свидетелства за посещение на селото от Дякона Левски и поради това на 14 август 1934 г. с министерска заповед от правителството на Кимон Георгиев то е преименувано от с. Чатма на с. Левски. Селото е сред найозеленените в областта. Първите конски кестени са засадени по улиците и в селския парк още в началото на 50-те години на миналия век. 2.3.6.7. Село Николаевка Разположено от двете страни на Николаевска река съвременното село Николаевка възниква в резултат от изселническия процес след 1828-29 г. към Северна Добруджа и Бесарабия. Първото му име е Хадърча. Родолюбив селски чорбаджия (Атанас Георгиев) на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище във Варненска околия. Селото се преименува през 1877 година в чест на княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски, по-малък брат на цар Александър II. Днес с. Николаевка е популярно най-вече сред рибарите с красивите си язовири и чиста природа, както и сред многобройни туристи - последователите на учителя Петър Дънов. Частично проведената улична регулация е довела до съхраняване на фрагменти от възрожденската урбанистичната структура със самобитно композирани еднакви като градеж и мащаб - каменни къщи, каменни стопански сгради и оградни дувари, което придава хармонично единство на жизнената среда в населеното място. До момента този ресурс не е разработен и използван 2.3.6.8. Село Просечен е разположено на живописен хребет източно от с Чернево, на 7 км от Суворово. Това е най-малкото населено място на общината. Името му до 1934 година е Боаз кесен – пресечено гърло (Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.) Името е променено по времето на Кимон Георгиев през 1934 г. След 1944г. Просечен е обявен за полупланинско селце. Днешните ресурси на селото са чистата и живописна природна среда и прекрасната панорама. До единствения тупиков път към селото се намира туристически комплекс “Барите”.

Архивен фонд; Селско общинско управление, с. Новградец ( Суворово); Ф484К, 66 а.е., 1904-1944

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

2.3.6.9. Село Чернево В непосредствена близост до общинския център, на 5 км южно от гр. Суворово се намира село Чернево. Разпростряно е между две тепета, и гъста смесена гора, които допринасят за облика на населеното място като природен ресурс и една от забележителностите му. Според една от местните легенди Чернево е получило името си от дядо Черньо (Куйрукли "опашатия") - борец спечелил двубой с турски пехливан (борец), срещу условие, всички турци от селото да се изселят, ако победи в двубоя. Оттогава почти до 1974 година, селото не се обитава от турски домакинства. В чест на победата селото е кръстено Кара Хюсеин (Черния Хюсеин). След Освобождението името се променя на село Чернево. В архивни документи селото се споменава за пръв път през 15 век в т.нар. „тапу тахрир дефтер”, но археологически находки (могилен некропол и „Добрева могила” – доказват присъствието на тракийска култура в землището на селото. На територията на село Чернево има две защитени територии: ЗТ „Урумово лале” и ЗТ „Цар Бирисов лопен”. В с. Чернево се намира една от най-старите църкви във Варненския край – църквата „Св. Троица” - построена през 1836 година. Селото има стегната урбанистична структура и гостоприемен облик. Популярна съвременна забележителност е построеният северно от селото туристически Комплекс Барите, изграден върху 30 ха.

2.4. Съвременно социално-икономическо състояние и перспективи за развитие на Община Суворово Съвременното икономическо и социално развитие на община Суворово се благоприятства от наличните културни и природни ресурси и стратегическата териториалната близост с: • Регионалният (за североизточен район на планиране) и областен център Варна; • Функционално утвърденият Агломерационен ареал Варна - Девня – Провадия; • Наличното крупно производствено и транспортно средоточие в съседната от юг Община Девня; • Второто по големина в страната Международно летище Варна ( 23 км от общинския център); • Пристанище Варна-Запад - транспортна връзка по вода с Черно море чрез Белославското и Варненското езера ( 15 км от общинския център); • Автомагистрала „Хемус” ( 9 км от общинския център); • Ж.п линия Разделна-Кардам ( връзка с единния железопътен възел на агломерацията Варна Девня – Провадия и с Пристанище Варна - Запад ); Горните благоприятстващи социалното и икономическо развитие на общината фактори не са пълноценно използван ресурс. Налице е задълбочаване на констатирани по-рано в стратегически документи различия / неравенства от типа „център – периферия”, вътрешно проявени както за Област Варна, така и за Североизточен район. Община Суворово е типичен пример за уязвима селска община от вътрешността (вътрешна периферия) и попада в групата на общините за целенасочена подкрепа по чл.6 от ЗРР, отговаряща на 5 и повече критерии за целенасочена подкрепа.13 Общината има характер на периферен селски райони, поради малкия демографски потенциал и липсата на сериозен градски център, поради което не е в състояние да реализира добро икономическо развитие и да осигури задоволително ниво на общественото обслужване и културен живот. Смекчаващо обстоятелство е физическата близост на Агломерационния ареал Варна – Девня – Провадия, както и на областния център Варна (на 34 км), и областните центрове Добрич (на 56 км) и

Национална стратегия за регионално развитие ( НСРР ) на Република България за периода 2012-2022 г. стр 77-79

Шумен( на 59 км), поради възможността за намиране на работни места и услуги в рамките на един приемлив изохрон. Възможностите на градската среда да се адаптира към предизвикателствата за интегрирано развитие и да осигурява благоприятни условия за живот и работа са затруднени от продължаващия недостиг на инвестиции в основните сфери - екология; социална, образователна, здравна, културна, производствена, транспортна, комуникационна, техническа инфраструктури. Утежняващ проблем са влошаващите се демографски характеристики на населението на общината. Предизвикателство пред ОУП е да създаде урбанистични условия за преодоляване на констатираните различия с цел пълноценно интегриране на Община Суворово към агломерационното ядро (Варна – Девня – Провадия), към “функциониращите урбанистични ареали” (FUA) – Варна (град с междунационално/национално значение) , Добрич и Шумен –( ареали – градове с регионално/локално значение), включването й в мрежи от европейски градове, както и урбанистични условия за реализиране на следните възможности: - Разширено участие в европейски програми за регионално сътрудничество; - Подобряване на върешно общинската пътна мрежа и връзките с регионалната транспортна мрежа; - Разширен достъп до европейските инфраструктурни мрежи и до модерни електронни услуги и информация за населението и бизнеса; - Подобряване на екологическата, социалната и бизнес инфраструктурата; - Създаване и подпомагане развитието на иновативни клъстери и структури; - Валоризиране на богатото природно и културно наследство на общината и развитие на разнообразни форми на туризъм; - Привличане на повече преки чуждестранни инвестиции; Нов момент, който намира отражение в стратегическото планиране, са ангажиментите на страната ни за постигане на целите на “Стратегия Европа 2020”. В зависимост от спецификата и потенциала си, община Суворово следва да самоопредели конкретни целеви величини по петте цели на Областна стратегия за развитие на област Варна за периода 2014-2020 г.„Европа 2020”. Общата политическа рамка, която следва да се интерпретира и на местно ниво, е подходът към глобалните екологични проблеми. Посланието за развитие на нисковъглеродна местна икономика, енергийна ефективност, разнообразяване на енергийните източници, намаляването на климатичната уязвимост (рисковете от наводнения, засушавания, бури и др. природни бедствия), също следва на урбанистично ниво да намерят отражение в ОУП – като планова основа за реализиране на новите общински планове и стратегии.

3. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ 3.1. Релеф Според физикогеографската подялба на Република България, община Суворово попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. По-високи земновърхни форми разположени по направлението Вълчи дол – Повеляново обособяват западна и източна част от територията на общината, които се характеризират с различна надморска височина - в занижената западна част от 150-250 м и от 300-400 м в малко по голямата по площ източна част. Територията на общината се характеризира с предимно равнинен и разчленен платовиден релеф – типичен за югозападната част на Добруджанското плато. Южните склонове на платото са стръмни и терасирани. Най-високите земни форми са разположени по южната граница на общинската територия, като заемат югоизточната половина и завиват на север в посока Вълчи дол. Тази конфигурация на повисоката платовидна тераса осигурява прекрасна видимост към Варненския залив и езерото и

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза предлага атрактивни панорамни гледки за селата Баново, Калиманци и Просечен. Най-високата точка за територията на общината е връх Трънето - 378 м надморска височина, разположен между селата Баново и Просечен. Средната надморска височина от 281 м, благоприятства развитието на селищната мрежа, поминъка и съпътстващата инфраструктура . Характерът на естествения релеф на общинската територия не мотивира съществени изисквания към устройството й. Деликатни устройствени мерки се налагат във връзка с експоатацията на кариерите и временните неестествени хълмообрзни образувания от депониран почвен слой и/или от добити и временно складирани инертни материали. Планът следва да превиди режими за рекултивация на излезлите от експлоатация кариери и мерки за нови залесявания които да подобрят ландшафтните и санитарно-здравните характеристики на средата прилежаща на някои от кариерите. С оглед на пълноценно използване на атрактивните панорамни гледки, в правилата за прилагане на плана няма да се допуска свързано основно застрояване в съседни имоти за селата Калиманци, Баново и Просечен. Тази мярка ще опази и завиши принадената стойност на всеки от имотите в селата. 3.2. Климат 3.2.1. Обща характеристика В климатично отношение по голяма част от територията на Община Суворово ( северно от линията гр. Девня, - с.Баново - с. Калиманци) попада в Европейско-континенталната климатична област, Умерено -континенталната климатична подобласт, в Източния климатичен район на Дунавската равнина ( 100350 м н.в.). Останалата част от територията на общината попада в Континенталната Средиземноморска климатична област, Черноморска климатична подобласт, в Климатичния район на Северното Черноморие (о-200 м н.в.) Влиянието на Черно море се простира до там, докъдето достига бризът. В района на откритите части на крайбрежието той прониква на дълбочина във вътрешността на страната докъм 45-50 км и покрива значителна част от територията на община Суворово.14 Климатът на община Суворово се формира под влияние на такива фактори като географските координати на територията на общината (станция Суворово 43(19` г.ш. и 27(35` г.д. н.в. 202 м.) и циркулацията на въздушните маси. Специфичните климатични фактори се влияят от микрорелефните особености на територията. Над североизточната платовидна част от територията най - силно е изразено влиянието на континенталните въздушни маси, идващи от северозапад и североизток, а в югозападната по осезаемо е влиянието на средиземноморските въздушни маси. 3.2.2. Температура и слънчево греене Средната годишна температура е почети едаква в Източния климатичен район на Дунавската равнина ( 10ºС, 11ºС) и в Климатичния район на Северното Черноморие ( 10ºС, 12ºС). Континенталният характер на климата е смекчен под вличние на Черноморието - зимата е мека с неустойчива снежната покривка, а лятото не е толкова горещо. Годишната амплитуда на температурите на въздуха е 20,1ºС, което съответства на смекчения под влиянието на морето континентален климат. Есента е продължителна и топла, пролетта е по-хладна от есента. Последните пролетни мразове се задържат средно докъм средата на април, а в отделни години и до началото на май. Първите есенни мразове тук започват средно от първата половина на октомври, като при най-силните застудявания през този месец минималната температура спада докъм 5-6° под нулата. Снежна покривка почти не се задържа (дните със задържане на снежна покривка са около 14). Най-топли са м. юли и август (съответно 21,4 ºС и 21,2 ºС), като абсолютната максимална температура е през месец август (39,5 ºС). Около 200 дни в годината температурите са положителни. Средномесечните температури, съпоставени с останалите основни климатични параметри са показани на следващата таблица: 14

Събева М., 1963. Бризът по Черноморското крайбрежие на България. Трудове на ИМХ, т.XV

Средна месечна, сезонна и средна годишна температура за периода 1961 - 1990 година, отчетени от станция Суворово: Елемент

10 11

12 Зима Пролет Лято Есен

Годи шни

Средно 17. месечна -0.8 1.0 4.3 10.1 15.2 18.8 21.4 21.2 12.1 7.1 2.0 2 температура

0.7

9.9

20.5

12.1

10.8

Средна 24. максимална 3.1 5.2 9.8 16.6 21.8 25.6 28.3 28.5 18.5 11.8 5.9 4 температура

4.7

16.1

27.5

18.2

16.6

Средна 11. 6.8 3.0 -1.8 -2.8 минимална -4.2 -2.3 -0.2 4.4 9.1 12.6 14.6 14.6 2 температура

4.4

13.9

7.0

5.7

Средно количество валежи

145

173

135

564

59 48 41 38 56

111

По-новите данни показват тенденция към повишаване на температурите, както следва: Средна месечна, сезонна и средна годишна температура за периода 1985 - 2009 година, отчетени от станция Суворово.15 Станция Суворово

Средномесечна 0.4 температура

1.7 5.1

средногод ишна температу ра

10.5 15.7 19.4 21.5 21.2 17.1 12.2 7.2

2.7

11.1°С

Годишно около 12 дни са с мъгли, основно през периода октомври-март. За района е характерна относително висока стабилност на относителната влажност на въздуха. Най-висока е в периода ноември-януари (между 85 и 84%), а през лятото спада до 67% (м. юли и август). С най-малка облачност е м. август (3,4 дни). Средната годишна от средномесечната облачност в района е 6 дни. Средна месечната влажност, облачност и скорост на вятъра за периода 1961 - 1990 година, отчетени от станция Суворово имат следните стойности: Станция Суворово

Влажност % 84 Обща облачност брой дни 7.2 Скорост на вятъра, м/с 3.5

83 7 3.5

78 6.6 3.5

71 5.8 2.9

73 5.5 2.5

72 4.8 2.2

67 3.9 2.2

67 3.4 2

71 3.9 2

78 5.4 2.5

85 6.7 2.7

85 7.1 2.9

Относителната влажност на въздуха съответства на тази в умерените географски ширини в близост до големи водни площи: 76 % средногодишно, с максимум от около 85 % през зимата и минимум около 67 % през лятото. Влиянието на морето, което прониква до 40-50 км навътре в сушата в съчетание с влиянието на езерото се проявява най-силно през лятото: в края на лятото влажността над сушата в 14

15 Иванова В., 2014. Национална научна конференция по физика. Хомогенизация на температурни и валежни редици за района на Източна България в периода 1959 - 2009

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза ч. е 40-50 %, а край морето - над 60 %. Средна месечна влажност по месеци може да бъде проследена от таблицата по-горе: 3.2.3. Валежи

Максималната скорост на вятъра, която може да се наблюдава всяка година в равнинните и хълмисти части на басейновия район, на 10 м височина над земната повърхност е около 15-25 м/сек. Един път на 10 години същата е около 25-30 м/сек, на 20 години – 30-35 м/сек, на 50 години – 35-40 м/сек и на 100 години до 45-48 м/сек.

Годишните валежи на територията на общината са сравнително малки - средногодишната сума на валежите в общината Суворово е 509.6 (мм), по ниска от средните валежи за североизточен район. Статистика на годишните валежи за станция Суворово и станции от Източна България за периода 1959-2009 г Средна стойност (мм)

Минимум (мм)

Максимум (мм)

Метеоролог. станция Суворово

509.6

246.6

757.1

СИ България

562.7

95.6

1246.8

Северно крайбрежие

466.4

157.9

891.7

Средногодишен валеж

В по-голямата част от територията на общината максимумът на валежите е през лятото - главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват атлантически въздушни маси. Месечното разпределение на валежите е представено в таблицата по долу. 1

Средномес. количество 35 валежи

59 48 41 38 56 44 111

Средно мес. количество 12 максимален валежи

Елемент

10 11 12 Зима Пролет Лято Есен

27 21 19 17 16 14

145

173

135

Годиш ни 564

Най-малка е средномесечната сума на валежите през м. февруари-март (32-31 mm). Вторият минимум е през м. октомври (38 mm). През зимата падат около 20%, през пролетта - 26%, през лятото - 30% и около 24% през есента. Максимумът на валежите е през май-юни (66 mm).

За територията на общината са правени прецизни обследвания на посоката, силата, средномесечната честота на вятъра по посоки и др. във връзка с изграждането на ветроенергийни паркове. Северно от гр Суворово е изграден ветроенергиен парк от промишлен мащаб, разработен от “Еолика България” ЕАД. Характеристиките на преобладаващите ветрове на част от територията на общината (северната част от землището на Суворово, землищата на с. Дръндар и с. Николаевка) са оценени като подходящи за изграждане на ветроенергийни паркове от промишлен мащаб. Поради наличието на крупно производствено и транспортно средоточие в съседната от юг Община Девня, по долу е представена таблица на средномесечната честота на вятъра по посоки както следва:

3.2.4. Ветрове

Средномесечна честота на вятъра по посоки, % за територията на община Девня

За по-голямата открита част от територията на общината преобладават северните и североизточни ветрове. Тихото време (безветрие) е със средногодишна честота 33,6%, като най-тихо е през м. октомври. Средната месечна скорост на ветровете е сравнително висока - между 2,0 и 3,5 m/s, а средната годишна - 2,7 m/s. Преобладават северните ветрове с честота 23,7 %, които се проявяват 7 месеца годишно. Следват североизточните ветрове с честота 21,2 % през м. септември, октомври и ноември и югоизточните с честота 15,1 % през м. април и май Посока

Скорост м/сек

4.9

5.2

3.9

3.1

4.4

4.1

Честота %

23.7

21.2

8.3

15.1

7.6

3.9

7.6

12.5

Месец Посока

III

VII

VIII

XII

14,2

15,2

11,3

4,8

7,3

8,8

7,1

8,4

12,7

СИ И ЮИ

2 4,7 1,9

2,7 5,9 4,4

3,5 9,8 5,6

2,4 9,6 6,2

1,2 10,8 5,3

1,2 10,9 5,7

4,3 7,7 6,7

4,2 5,4 5,8

2,5 8,5 5,8

3 4,4 5,1

1,7 3 3,4

0,5 2,6 2,2

0,9

2,4

1,8

1,3

2,2

0,9

1,9

1,6

2,6

1,6

ЮЗ З

1,5 4,1

1,9 4

2,2 3,8

1,4 5,3

1,6 3,9

1,7 6,9

3,1 7,9

1 7

0,6 6,1

1,3 5,6

2,7 6,3

1 6,8

СЗ

20,5

11,6

10,9

10,2

11,2

11,7

16,2

10,8

10,6

17,2

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Благоприятно обстоятелство за опазване чистотата на въздуха и почвите на община Суворово е ниският % южни и югоизточни ветрове, които обдухват територията от страната на производственото и транспортно средоточие. 3.2.5. Специфични климатични феномени Сравнително голямата честота на случаите с тихо време или вятър с малка скорост и наличието на големи замърсители на атмосферния въздух в района на Девня обуславят сравнително големия средногодишен брой на дните с мъгла. Характерно за района на промишления комплекс явление е наличието на промишлена мъгла (фотохимичен смог). Типичните за района на Девня приземни термични инверсии се характеризират с инверсно състояние на температурите по вертикала (температурите на въздуха отдолу нагоре не се понижават, както е нормално, а обратно - повишават се). Инверсионният слой с дебелина до 100-200 м ограничава рязко вертикалния обмен към тропосферата и концентрацията на вредни примеси в приземния слой остава по-голяма. Непосредствената физическа близост на промишлената мъгла от съседната община Девня, се компенсира единствено от благоприятната посока на вятъра, който поради малката повторяемост от юг и югозапад ограничава възможността за разпространение на наличната промишлена мъгла (фотохимичен смог) върху територията на община Суворово. Изведените и анализирани по-горе климатични и метеорологични характеристики на общинската територия отбелязват най-съществените за устройството и функционалното й зониране фактори. Във фаза прогноза ОУП съобразява микроклиматичните условия - подходящи за развитие на отдиха, обитаването, определени типове земеделие, горско стопанство, туризъм и др. и съподчинява функционалното зониране на територията на общината на гореизброените фактори.

3.3.Хидрографска мрежа 3.3.1. Водни течения и водоеми Община Суворово е сравнително бедна на повърхностно течащи води, което е типично за цялата югозападна част на Добруджанското плато. Хидрографската мрежа е изградена от дълги и широко разлати долини, прорязани с дълбоки долове, които са почети през цялата година сухи. В южната част на обшината се срещат множество водни течения (долове), които са малки и най-често в късна пролет пресъхват, поради което са дез особено значение за водния режим в района. Една част от основните водни течения на територията на стопанството протичат в северна посока към Добруджа и се вливат в р. Дунав - р. Суха река. Друга част от основните водни течения се вливат на щг в Белославското езеро. В следствие на разчленените релефни форми, особено в земилищата на с. Николаевка и с. Изгрев се формира мрежа от ручеи и дерета, чиито води оформят руслото на Суха река. Сухата река води началото си под името Изворско дере от извор-чешма (на 333 м н.в.) в западната част на Франгенското плато, на 1 км южно от с. Изгрев. Тече в северна посока в широка долина, развита в баремски, аптски и сарматски окарстени варовици. На север от устието на река Карамандере ( извън териториалния обхват на община Суворово) долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни (на места до 100 м) скалисти брегове. Северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, община Кайнарджа навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в югозападния

ъгъл на езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав. Общата и дължината е 125,8 км, от които в България над 100 км, дължина която я нарежда на 26-то място сред реките на България. След устието на десния си приток Добричка река Суха река навлиза в дълбок каньон, стръмните и отвесни скалисти брегове на който през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири. Богата е на множество естествени пещери, където гнездят различни видове птици и се явява едно от орнитологично важните места в България. В обхвата на община Суворово попада горното течение на реката. В непосредствена близост до извора на Сухата река, южно от с. Изгрев е изграден микроязовир “Изгрев” - общинска собственост. Изворни чешми и ручеи формират дере, което протича през средата на с. Левски и северно от селото в направление с. Николаевка поставя началото на каскада от микроязовири и рибни развъдници. Найвисоко разположен е язовир Левски и прилежащи два развъдника (Стопанисват се от Сдружение за напояване „Изворите" с. Левски); следва язовир Николаевка 2 - разположен южно на с. Николаевка. Най-голям от всички от всички изкуствени водни басейни е язовир Николаевка-1 с площ от 346 дка. Зарибен е с шаран, толстолоб, сом, бял амур, червеноперка, таранка и раци. Стопанисва се от Напоителни системи - Варна В югозападната по-ниска част на територията на обшината протича “Хамам дере”, което води началото си от местността Карапунар, северно от гр. Суворово. “Хамам дере” пресича град Суворово от север на юг, протича западно в непосредствена близост до с. Чернево и навлиза в територията на община Девня, където се влива в р. Девненска и в Белославското езеро. “Хамам дере” има притоци от изток, както следва: северно / северозападно от с. Чернево близо до селището се спуска “Кривия дол”, а от югоизток през средата на селото протича “Каянлидере”. Западния приток на “Хамам дере” води началото си от землишето на с. Штипско, преминава до Керванската чешма и западно от с. Чернево се влива в “Хамам дере”. Нарушен ландшафт от разработени във времето кариери е довел да заличаване на естественото русло на “Хамам дере”, южно от с. Чернево. Преди две години в общината приключва проект за корекция на „Хамам дере” - в рамките на гр. Суворово. Преди корекцията преливането на реката е водело до неблагоприятни последици както за околната среда, така и за здравето на хората. В рамките на проект, по Оперативна програма „Регионално развитие”, дерето е почистено от растителност, отпадъци и наноси, осигурена е по-добра проводимост на водните маси, което намалява риска от преливане на реката. Речното корито е облицовано с монолитна – стоманено бетонова облицовка и по него няма никаква растителност. Дъждовните количества се поемат добре, и през последните две години при валежи не е имало заливания в рамките на града16 Реки: BG2PR200R004 р. Девненска - От извора до с. Чернево тип: R15 BG2PR200R005 р. Девненска - След с. Чернево до вливане в п. Провадийска тип: R15 BG1DJ900R011 р. Суха - от извор до яз Одринци 3.3.2. Подземни водни ресурси По схемата за хидрогеоложко райониране на България, територията на Община Суворово спада към Варненския басейн на Долнодунавската артезианска област. Североизточната част от територията на общината попада в обхвата на Дунавския басейнов район за управление на водите, югозападната – в Черноморския басейнов район за управление на водите. Тук са развити няколко водоносни хоризонта: Павлин Параскевов, кмет на Суворово: “Язовирите в общината разполагат със свободни водни обеми” 9 Декември 2014 |Агенция "Фокус"

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Неогенски водоносен хоризонт Той се явява първият от повърхността. Площно е разпространен в североизточната част на територията на общината. В литоложко отношение е представен от разнообразни скални видове глини, дребно-чакълести пясъци и разнозърнести пясъци, варовици - органогенни, черупчести, оолитни, шуплести, порести и окарстени. Отложенията са прорязани от ерозионната мрежа до основата, запазен е голям обем от първичната порестост, това заедно с напукването, окарстяването и излужването на черупки превръщат варовиците и пясъците в силно пореста среда, благоприятна за натрупването на подземна вода. Филтрационната им способност е твърде разнообразна за различните разновидности. Формирана е ненапорна порово-карстова вода. Тя се подхранва единствено от инфилтрация на валежни води директно в разкритията на сармата и чрез льосовата покривка. Дренира се по периферията на Добруджанското плато, в долините на реките и южния ръб на Варненското плато, под формата на извори (с. Орешак, Долище, Изворско, Николаевска, Войводино, Слънчево, Аксаково и др.). По-голямата част от тях са каптирани за водоснабдяване на населените места. Това е спомогнало за формиране на разходящ поток с различни посоки на движение на водата от вододела към дрениращите артерии. Водоносният хоризонт се отнася към водообилните. Подземната вода е прясна. По обща твърдост водата се класифицира като средно твърда, твърда и много твърда. Тя е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева и хидрокарбонатно-калциева. Подземната вода не е много добре защитена от замърсители. Това се отнася в по-голяма степен за местата с нeпосредствено разкритие на водоносния хоризонт на повърхността и в по-малка - в местата с наличие на льосова покривка. Палеогенски водоносен хоризонт Подземна порова вода се е формирала в песъчливите и варовиковите отложения на долния и средния еоцен на Варненската депресия и Провадийското плато. Площно е разпростарен в източната част на територията на общината. Долният еоцен започва с мергелни пясъчници, песъчливи мергели и глинести мергели - долен хоризонт, като по-нагоре са застъпени пясъци с песъчливи глини под форма на прослойки - горен хоризонт. Над тях следват дребно- до среднозърнести кварцови, добре сортирани пясъци (дикилиташки пясъци) долен хоризонт. Тези пясъци продължават нагоре с преход, но са много поваровити и образуват ронливи пясъчници - горен хоризонт. Средният еоцен се представя с песъчлив варовик в основата, а нагоре с дебелослойни варовици, изградени изключително от черупки на нумулити и фораминифери. Дебелината на долно еоценските отложения е 50 - 75 m, а на горно еоценските - до 10 m в Провадийската синклинала и до 40 m във Варненската падина. Еоценските отложения се разкриват на повърхността в Провадийската синклинала и Добринското плато, в западните части на Варненската депресия. На изток във Варненската депресия еоценските отложения имат повсеместно разпространение, но тук те се вместват между водоупорната основа на долния хоризонт на долния еоцен и мергелите от основата на горния еоцен. Сложният блоков строеж на Варненската депресия, предизвикан от вертикални размествания с различна амплитуда, в някои случаи по-голяма от дебелината на еоценските отложения, създава усложнения в залягането на водоносния хоризонт. Това обуславя той да заляга на различна дълбочина в различните части на депресията. При тези условия в еоценските отложения се формира ненапорна вода в разкритата им част и напорна в закритата. По данни от сондажни проучвания се установява липса на долен водоупор в северната част на Източна Добруджа и по такъв начин се създава връзка с по-дълбоко лежащи водоносни хоризонти. Такава връзка се създава и по разломни линии. Подземната вода се подхранва с вода от валежите, която се инфилтрира в местата с разкритие на водоносния хоризонт. Басейнът се подхранва и от други, по-стари водоносни хоризонти - валанжа по разломни зони или от водоносни хоризонти, които лежат по-горе през т.нар. хидрогеоложки прозорци.

Водоносният хоризонт се дренира от хидрографската мрежа, по чиито долини се намират голям брой извори с малък дебит, тъй като в разкритата си част еоценските отложения са интензивно разсечени от повърхностните потоци. По модула на подземния отток се съди, че водоносният хоризонт е слабо водообилен. Водата от еоценския водоносен хоризонт е прясна, като общата и минерализация е от 0,38 до 1,0 g/l. Общата й твърдост е от 4 до 9 mg/еqи и водата се класифицира като средно твърда, твърда и много твърда. Водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева и сулфатно-хидрокарбонатно-калциевомагнезиева. Посоката на движение на напорната подземна вода в основни линии е от запад на изток. В тази посока нараства и температурата на водата. В зоната на подхранване тя е от 11 до 12°С и стига до 36°С. Подземната вода има малка обща минерализация - от 0,312 g/l за извора "Карабунар" при с.Белослав, и до 0,76 g/l за сондажа в района на с.Батово. Подчертано прясна е водата в еоценския водоносен хоризонт и в ненапорната и в напорната му част на север във Варненската долина, Варненското и Добруджанското плато. Общата и твърдост е сравнително малка - тя е мека и средно твърда. Подземната вода в напорната част на пласта е защитена от повърхностни замърсители. Докато в частта от пласта, която се разкрива на земната повърхнина, водата е уязвима на потенциално замърсяване. Малм-валанжски водоносен хоризонт Този водоносен хоризонт има широко площно разпространение на територията на Мизийския хидрогеоложки регион и представлява един от най-големите по площ и запаси на води водоносни хоризонти в страната. Хоризонтът е развит в карбонатния комплекс на валанжа и на горната юра, представен от варовици, доломитизирани варовици и доломити. В Северобългарското издигане валанжът се разкрива на повърхността, което създава сложна връзка с по-горележащите хоризонти. От централната част на издигането започва регионално затъване на изток, запад, север и юг, като наклонът на затъването е по-голям в източна посока и по-малък - в западна. Потъването в голяма степен е предизвикано и от разломявания. Отложенията на комплекса се включват между слабо- или водонепропускливите отложения на средната и долната юра отдолу и на хотрива, горната креда и палеогена - отгоре. Условията на залягане заедно с наличието или липсата на горен и долен водоупор обуславят формиране на ненапорна и напорна част. Ненапорна е подземната вода в зоните, където комплексът се разкрива на земната повърхност (централната част на Северобългарското издигане и др.). В Ломско-Плевенската и Варненската депресия, а също така и в голяма част от Северобългарското издигане подземната вода има напорен характер. Напорът на подземната вода е различен и зависи от дълбочината на залягане на водоносния хоризонт. Варовиците и доломитите на карбонатния комплекс са силно напукани, окарстени и в тях се е създала добра вместваща способност. Филтрационните свойства на комплекса са твърде разнообразни, тъй като окарстяването не е равномерно, а средната му филтрационна способност не е голяма. Дебелината на карбонатните отложения средно е около 810 m. Движението на подземните води е разходящо от района на Северобългарското издигане. Водоносният хоризонт се подхранва с вода от няколко източника: чрез инфилтрация на валежна вода директно в разкритията на варовиците на повърхността или индиректно през пропускливата льосова покривка; с вода от повърхностни потоци, която се губи в коритата на реките, където се разкриват варовиците на валанжа; с вода от по-горе лежащи водоносни хоризонти. Подземната вода се дренира многостранно. Голяма част от водата излиза под формата на извори в ограничен брой места. Такива са прочутите Девненски извори и изворите при с.Златина западно от гр.Провадия. Девненските извори са на брой около 15-18 и имат дебит поотделно от 8 до 920 1/s. Златинските извори са със среден дебит от 165 l/s. Част от водата излиза възходящо в езерото

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Мангалия, Румъния. Очаква се излизане на валанжската вода към повърхността по разломни зони в Черноморското крайбрежие. Валанжска вода се излива по разлом в еоценския водоносен хоризонт в района на с.Езерово и с.Тополи, Варненско. Вероятно изливане от този род има и по долината на р.Янтра и Дунав. Горноюрско-валанжската вода е разкрита чрез значителен брой сондажи в Девненската и Варненска долина, и по Черноморското крайбрежие от Варненския залив до границата с Румъния и чрез черпене от сондажи в Добруджа, Лудогорието, и Шуменско - с.Раковски, с.Дъбрава, с.Долина, с.Владимирово, с.Бенковски, гр.Тервел, гр. Полски Тръмбеш и др. Дебитът на сондажите поотделно е от 4-5 до 50 l/s. В зависимост от дълбочината, на която се намира водата, температурата и достига от 12 - 14С до 52°С в района на Варна В източната половина общата минерализация е под 1,0 g/1. На север в Крапец, Тюленово е регистрирано увеличение, докато на запад от долината на р.Янтра общата минерализация нараства до 55 g/1 - при с.Кошава, Видинско. Водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева за откритата част на хоризонта, а в закритата - хлоридно-натриева до хлоридно-калциева. Общата твърдост е голяма, особено в местата с повишена минерализация, а в зоните с активен водообмен е мека, средно твърда и твърда. Условията на залягане на водоносния хоризонт са благоприятни за предпазване на водата от повърхностни замърсители. Не е такова положението в местата с непосредствено разкритие на водоносния хоризонт на повърхността особено по речните долини. По тези места има най-голяма опасност водата да се замърси от повърхностни замърсители. Количествено състояние на подземните водни тела (ПВТ) - Количеството свободен воден ресурс, с което разполагат ПВТ се определя ежегодно със Заповед за утвърдени разполагаеми ресурси на директора на БДУВДР.

ИЗВАДКА ОТ РЕГИСТЪР НА РЕСУРСИТЕ И БАЛАНС НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДНИ ТЕЛА (31.12.2013 г.) Основни характеристики на водно тяло Код на подземно водно тяло

BG2G00000 0N018

BG2G000J3 K1041

BG2G00000 0Q003

Наименование на ВТ КарстовоПорови води в неоген, иоценсармат ИзгревВарна, Ботево, Батово

Карстови води в малм-валанжа

Порови води в кватернера на р. Провадийска

тип на ПВТ

Покриващи ПВТ пластове

Литолож. строеж на ПВТ

Ср. деб. на ПВТ

Ср. водопро водимос т

м 2/ден

Ср. коеф. Филтраци я м/ден

40-50

5-200

3-300

Льос льосовидни глини и глини, делувиални и алувиални

Варовици пясъци, пясъчниц, глини

напоре н

отложения на Q,N,K1,K2

варовици, доломитид оломитни варовици

810

100-2000

безнапо рен

глинесто песъчлив

чакъли, пясъци, с глинестопесъчлив запълните.

06-10

200-500

безнапо рен

Естес твен и ресур си

Свобод ни водни количе ства

л/с

2643

2114.7

За питейни и стопански нужди Община Суворово ползва подземни безнапорни и напорни води, от водоносни хоризонти: неоген; малм-валанж, кватернер, които са характерни за района. Дебита на помпите е значителен от 50 до 60 л/ сек.

Напоителни системи: Съгласно предоставена информация (писмо 1400/17.10.2014.г.) за състоянието на налична / липсваща хидромелиоративна инфраструктура, собственост на „Напоителни системи ЕАД” – клон Черно море, находяща се на територията на община Суворово се посочва, че няма налична хидромелиоративна инфраструктура, собственост на дружеството. Към момента клон Черно море на дружеството няма и разработени проекти за развитие на хидромелиорациите на територията на общината. На територията на общината има четири язовира, три от тях са собственост на Сдружение за напояване, един е общинска собственост. Два от язовирите се намират в село Николаевка, един е в село Левски и един в село Изгрев. Общински е по-малкият язовир в Николаевка. Водоемите подлежат на непрекъснато наблюдение. При проверките на контролните органи е констатирано, че съоръженията са в добро техническо състояние. „Най-големият язовир на територията на общината, който се намира в Николаевка и е около 330 декара и се стопанисва от сдружениетоза напояване. При проверки на Басейнова дирекция – Плевен е констатирано, че е с добре поддържани – стена, откоси, преливници, изпускател” 17 За територията на Община Суворово в БДУВДР гр. Плевен е в ход процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир “Николаевка2” - с. Николаевка, с цел напояване нa обработваеми земи в землището на с. Николаевка.18 Изводи от значение за устройството на територията: * Във фаза прогноза ОУП следва да осигури устройствени условия за опазването и правилното използване на водните течения и другите водни площи, предвид екологичното, стопанското и рекреационното им значение, както и качеството им на ценни елементи на ландшафта. * Планираното бъдещо земеползване да се съобрази с наличните възможности за провеждане и изграждане на съвременна напоителна система за територията на общината. * Със инструментариума на ОУПО да се създадат условия за предотвратяване на природни бедствия, свързани с водното стопанство и гарантиращи защитата на населението и общинските територии от наводнения.

3.4 Почви 3.4.1. Видове почви

05-80

2470

2056.2

252

128.6

Територията на Суворовска община попада в източната част на Мизийската платформа, където на неин фон са развити Северобългарското издигане с неговия източен склон, известен като Варненска моноклинала. Общинската територия се характеризира с относително голямо почвено разнообразие. Почвената характеристика на общината е благоприятна за развитието на селското стопанство. В югозападната част на общината преобладават карбонатни и типични черноземи подходящи за развитие на селскостопански култури като пшеница, ечемик. Значителен дял заемат и плитките Павлин Параскевов, кмет на Суворово: “Язовирите в общината разполагат със свободни водни обеми” 9 Декември 2014 |Агенция "Фокус" 18 Писмо ЗДОИ - 476 от 15.01. 2015 на БДУВДР гр Плевен 17

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза каменисти скални почви, разположени южно от с. Чернево и с. Просечен и североизточно от гр. Суворово, които в голямата си част се използват за добиване на камък, чакъл и други фракции. В североизточната част преобладават излужени и оподзолени черноземи, характеризиращи се с високо потенциално и ефективно плодородие за култури като царевица, люцерна и др. Североизточно от с. Николаевка се срещат и сиви горски почви подходящи за отглеждане на зърнени култури, картофи, овошки и технически култури. Нуждаят се от изкуствено напояване и повишаване на плодородието. В по ограничени зони в землищата на Изгрев и Николаевка се срещат и алувиално-делувиални почви в районите на заливните речни тераси. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци, люцерна, детелина. В графичната част на ОУП - фаза Диагноза (Опорен план) са отразени в специализирана схема различните видове категории на земята от земеделския фонд. Благоприятно обстоятелство за развитие на високоефективен аграрен сектор е концентрацията на висококатегорийни земи ( от първа до четвърта) в доминиращата част от територияата на общината и концентрация на земи от по-ниски категирии в обхвата на отдадените на концесия подземни богатства с разработени системи от кариери в югозападната част от общинската територия..

3.4.2. Нарушени територии за възстановяване Устойчива в продължение на векове стопанска дейност е добиването на нерудни материали за нуждите на строителната индустрия. В землищата на с. Чернево и гр. Суворово се наблюдава изобилие от нарушени територии от добивната промишленост. Най-мащабна е намесата в участък “Люляката”. Обозрими от АМ “Хемус” мащабни релефни промени се наблюдават в продължение на километри. Мощни кариерни отнемания от естествения релеф се съпровождат от нови форми на изкуствени насипи - резултат от добивната дейност. Кариерите са действащи и мерки по рекултивация са възможни след приключване на добивната дейност в тях. За най-голямата стара кариера североизточно от участък “Люляката” е възникнало ново инвестиционно намерение, свързано с изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на “Девен АД”, в поземлен имот 006167, в землището на с.Чернево, община Суворово, за което има решение ном. ВА 7-ПР/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на МОСВ / РИОСВ-Варна. За това инвестиционно намерение предстои процедиране на ПУП и отреждане за депо за неопасни отпадъци. В местността “Цареви ливади” от землището на гр. Суворово, има следи от стари незначителни по големина кариерни изкопи с атрактивна визия. В тази територия се процедира ПУП за индустриална зона Варна - запад и е необходимо да се проучат възможности за планиране на залесителни и благоустройствени дейности с цел оформяне на привлекателна зелена зона, по протежението на съществуващо дере, която да експонира устойчивите традиции в добивната промищленост на общината и едновременно с това да създаде зелен саниращ екран между планираната индустриална зона и действащите кариерни участъци разположени южно в непосредствена близост до територията на процедирания ПУП за Индустриална зона Варна-Запад. Съществена група от нарушени терени се наблюдава по протеженията на деретата. Нарушен ландшафт от разработени във времето кариери е довел да заличаване на естественото русло на “Хамам дере”, южно от с. Чернево, което се влива в река Девня. Голям проблем създава прекъснато русло на дере южно от с. Чернево в района на пътния възел на две нива. Водата от дерето се пропива в прилежащите ниви и заблатява значителна площ от тях. Проблем с информацията от КВС, където руслото на съществуващо дере, което протича през местността “Цареви ливади” е прекъснато и не е отразено в картния материал, е довел до предвиждане на застрояване в ПУПа за Индустриална зона Варна-Запад точно върху дерето. ОУП да предложи трасета за възстановяване и корекция на деретата, където е необходимо. Друга група от нарушени терени е тази с нерегламентираните сметища. За съжаление такива се наблюдават и в обхвата на защитени зони и защитени територии, както и по трасета на туристически

маршрути, регламентирани с действащ устройствен план. ОУП да предложи мерки за възстановяване на нарушените територии. На територията на община Суворово се наблюдават незначителни ерозионни процеси. Ерозията найсилно е изразена около населените места, обикновено на изложения с южна компонента, където насажденията са девастирани от неконтролируеми сечи и паша. Това се отнася главно за южните части от територията на община Суворово.

3.5. Геоложки условия и полезни изкопаеми 3.5.1. Геоморфоложка характеристика Релефът на община Суворово е доста разнообразен. Повърхностните форми са резултат на ендогенни и по-рядко екзогенни физико-геоложки процеси, променени от проявените докватернерни тектонски нарушения. Основната част от територията заемат южните предели на Добруджанското плато - земите северно от гр. Суворово и източно от с.Чернево. Средната кота на платото е около 320. Характерни за платото са и разчленените релефни форми. Ниската част от терена, с коти средно около 100-130 е заета от долината на река Черневска. Теренът южно от селата Баново и Калиманци представлява южния склонов участък на Добруджанското плато, което в основата си преминава в Девненската низина. Средният наклон на терена е около 25о. Характерно за платото е, че е насечено от многобройни оврази, затова липсват чертите на типично плато.

3.5.2. Тектоника Територията на Суворовска община попада в източната част на Мизийската платформа, където на неин фон са развити Северобългарското издигане с неговия източен склон, известен като Варненска моноклинала. От тектонска гледна точка литостратиграфските единици изграждат два коренно различни структурни плана - предюрски и следюрски. Към предюрския структурен план се включват структурите в палеозойските и триаските скали. Неговото изграждане е резултат от няколкократно проявени разломни движения, последното от които е било след триаса. В следствие на това предюрския структурен план е добил блоков строеж. На територията на община Суворово се простира Венелин-Толбухинската разломна зона, като разделя Толбухинско-Ветренския от Безводнишкия блок в северна посока и Варненската падина от Провадийската синклинала на юг. Разломната зона има старо заложение с няколкократно проявени разломни движения. Повечето от разломите са с посока север-юг или близка до нея. Ширината и в южната част е 3-4 кm, като на север постепенно се увеличава и достига 15-20 кm. Най-източната част на Толбухинско-Ветринския блок е издигнат по отношение на намиращия се на изток от него Безводишки блок. По триаските седименти издигането е около 500 m. Степента на пропадане на Безводишкия блок се бележи от дебелите карбонски, пермски и триаски седименти, които го изпълват. В следюрския структурен план се включват структурите в скалите от средната юра до неогена включително. Разполага се трансгресивно върху доюрския, като по този начин го фосилизира. В него не се наблюдава влиянието на блоковата тектоника от неговата подложка. Скалите, които изграждат

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза този структурен план затъват моноклинално на изток и юг като по този начин бележат източния склон на Северобългарското издигане, преминаващо на изток във Варненската моноклинала. 3.5.3. Литостратиграфски (геоложки) строеж На територията на общината се разкриват следните стратиграфски системи: Ордовишка система Макар и палеонтоложки недоказана, ордовишката система е застъпена в сондаж Р-2 Ветрино, който е и единственият сондаж в Североизточна България, достигнал тази система. Представена е от черносиви аргилити до аргилитошисти. Установена е на кота -2600 m. Силур-девонска система С този хроностратиграфски интервал е свързана само една неофициална литостратиграфска единица варовито-теригенноглинеста задруга. Представена е от глинести варовици, мергели, аргилити, алевролитови аргилити и алевролити. Установена е на кота -600. Юрско-кредна система Скалите на тази система се разполагат трансгресивно върху пъстра подложка от девонски, пермски и триаски скали. Обособени са в една континентална задруга и няколко официални, морски, литостратиграфски единици: - Есенишка свита, представена от пясъчници, алевролити и глини. Пясъчниците са сиви или зеленикави, олигомиктови, в различна степен глинести или варовити, на места прехождащи в гравелити; - Полатенска свита, представена от сиви, силно варовити, биодетритни, дребнозърнести пясъчници и песъчливи, зърнести, биодетритни варовици; - Есенишка-Полатенска свита, представена от сиви или сивокафяви, варовити, биодетритни пясъчници и сиви, зърнести, биодетритни варовици; - Султанска свита, представена от сиви до сивозеленикави, на места бледорозови, чисти до слабо глинести, афанитови варовици, обикновено с неясноядчеста текстура; - Провадийска свита, представена от сивозеленикави глини, понякога ръждивокафяви, неваровити до варовити, слабо алевритови на места прехождащи в мергели; - Чернооковска свита, представена от варовици и доломити с оксфорд-хотривска възраст. Долнокредна система С нея са свързани следните литостратиграфски единици: - Каспичанска свита, представена от варовици, които в долната си част са прослоени от доломитизирани варовици и доломити. Варовиците са дебелопластови, едрозърнести, кавернозни и напукани. На места в хоризонтална посока преминават в дребнозърнести, а те от своя страна в плътни варовици. Срещат се често и органогенно-отломъчни варовици; - Варовиково-мергелна задруга, представена от микритови варовици, на места слабо глинести и слабо алевритови, прослоени от мергели; - Горнооряховска свита, представена от сивосинкави мергели, в долните нива варовити, с редки прослойки от пясъчници и алевролити. При изветряне стават пепелносиви, и на места показват тенденция към луковично разпадане; - Разградска свита, представена от сивосинкави до кремаво-жълтеникави, глинести варовици в алтернация с мергели; - Русенска свита, представена от кремави до сивозеленикави варовици, които показват значително разнообразие - срещат се плътни, захаровидни или орбитолинни варовици с или без глауконит. На места в долните части на разреза те са ядчести с кремъчни конкреции.

Горнокредна система Скалите на горнокредната серия се разкриват под формата на ивици по ръбовете на Добричкото плато. С нея са свързани следните литостратиграфски единици: - Мадарска свита, представена от белезникави и зеленикави, масивни или косослоисти, дребно до среднозърнести варовити пясъчници с глауконит. На места в основата на разреза се намират песъчливи варовици с глауконит. - Добриндолска свита почти навсякъде започва с тънък (0,10-0,20 m) пласт, изграден от фосфоритови конкреции с глауконитно-песъчливо-варовита спойка. Останалата част е представена от светлосиви със зеленикав оттенък, най-често глауконитни пясъчници съдържащи глауконитно-варовити или варовито-кремъчни конкреции и белезникави и сивожълтеникави, глауконитни, алевритови и песъчливи варовици с варовито-кремъчни конкреции. - Венчанска свита, представена от белезникави до бледожълтеникави, неяснослоисти, меки, слабо алевритови, тебешироподобни варовици, съдържащи на места глауконит, детритус от иноцерамусни черупки и в значително количество варовито-кремъчни и кремъчни конкреции с кафяв и тъмносив цвят. - Шуменска свита, представена от дребно до финозърнести варовити пясъчници, варовити алевролити, песъчливи и алевритови варовици - Мездренска свита често започва с до 1 m дебели алевритови глинести варовици, съдържащи глауконит, в основата на които северно от Повеляново се намира тънък (0,03 m) пласт, изграден от дребни фосфоритови конкреции. Останалата част от свитата е представена от белезникави, масивни, тебешироподобни варовици с изключително много варовито-кремъчни конкреции с неправилна форма и размери от 2 до 8-10 сm. - Добриндолска свита, представена от бледожълтеникави, неяснослоисти, дребно- до финозърнести, ронливи, варовити пясъчници и песъчливи варовици. Общата мощност на кредните седименти е до около 700 m. Палеогенска система Скалите на тази система имат широко разпространение както на повърхността, така и в дълбочина. С нея са свързани следните литостратиграфски единици: - Варовикова задруга, представена от глауконитни песъчливи варовици, последвани от бледосиви или жълтеникави алевритови пясъчливи и слабо глинести варовици, които се сменят с песъчливи варовици. - Белославска свита, представена от от жълтеникави, дребно до финозърнести, слабо глинести пясъци с прослойки от пясъчници, както и от бели кварцови пясъци, които обикновено идват в горните й части. - Кривненска свита, представена от сиви до сивозеленикави, финопесъчливи мергели, на места глинести. - Дикилиташка свита, представена от слабо глинести пясъци с прослойки от пясъчници. Главната част на свитата се състои от светлосиви до бели пясъци, предимно кварцови, с много нумулити, всред които се намират неиздържани пластове от варовити пясъчници. Най-горната й част в участъка северно от паралела на Белослав представлява алтернация между пясъци и варовити пясъчници. Много характерни са вертикалните стълбове от варовит пясъчник "Побитите Камъни", за произхода на които са изказани многобройни хипотези. - Аладънска свита, представена от здрави, белезникави органогенни варовици. - Авренска свита, представена от светлосиви до кремавожълтеникави, неясно наслоени на места песъчливи мергели, в основата глауконитни. - Комаревска свита, представена от сивожълтеникави много здрави песъчливи варовици и сивобелезникави песъчливи варовити мергели с неправилни кремъчни конкреции - Русларска свита, представена от пет хоризонта: 1. алеврито-глинесто-варовит, 2. спонгилитов глинест, 3. руден (манганова руда), 4. алевритов глинесто-песъчлив и 5. глинест.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Мощността на палеогенския комплекс е около 250 m. Неогенска система Неогенската система е широко развита в областта. С нея са свързани следните литостратиграфски единици: - Галатска свита с нейния Ботевски член, представени от 15-25 m пясъчници и песъчливи варовици с постоянни, но подчинени прослойuи от пясъци. - Франгенска свита, представена от жълтеникави, белезникави олигомиктови пясъци нарядко с пясъчникови лещи и прослойки, с дебелина от 30-40 m. - Одърска свита, представена от 5-6 до 20 m бели и жълтеникави детритусни, черупчести и оолитни варовици с песъчливи и глинести прослойки. Мощността на неогенския комплекс е до 450 m.

Свлачища

Местоположение

Дата на регистрация

VAR 26.58654-01 VAR 26.80861-01

с.Просечен с.Чернево, водоем

01.01.1983 01.01.1985

карта

Изследвания 01.01.1985

Важно от инженерно-геоложка гледна точка е и пропадането на льосовите образувания. На следващата фигура е представена извадка от картата на геоложката опасност в България:

Кватернерна система Това са най-младите седименти с плеистоценска и холоценска възраст. Плеистоценът е представен основно от еолични образувания. Еоличните льосовидни глини се срещат най-вече в платовидните участъци и около Суворово, както и северозападно от Николаевка. Холоценът е представен от делувиални и алувиални образувания. Делувиалните образувания покриват почти повсеместно склоновите участъци с променлива мощност. Представени са от слабо заоблени скални късове, примесени с песъчливо-глинест материал. Алувиалните образувания се срещат по русловите и надзаливни тераси на повърхностните потоци и са представени от чакъли и пясъци.

3.5.4. Инженерно-геоложки условия Строителни почви: На територията на община Суворово строителните почви се поделят на следните основни групи: - скални – към тях се отнасят варовици и пясъчници, явяващи се добра земна основа; - полускални – представени са от песъчливо-глинести мергели и глинесто-песъчливи алевролити. Притежават свойството силно да понижават якостните си качества при атмосферно влияние. Предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия като земна основа; - льосовидни – към тази група се отнасят кватернерните льосовидни глини и глинест льос с еоличноалувиално-делувиален или еоличен произход. За тях е характерно, че проявяват свойството «пропадане» при естествени товари или при навлажняване; - чакълесто-песъчливи - представени от кватернерни чакъли, пясъци и чакъли с песъчливо-глинест запълнител с делувиален и алувиален произход (руслови и заливни тераси на повърхностните потоци). Инженерно-геоложки процеси и явления; Поради широкото простиране на долнокредните и неогенски варовици, най-разпространен от основните инженерно-геоложки процеси в района е карста. За развитието на карста допринася и водообилният водоносен хоризонт, който се вмества във варовиците. Развиват се и ерозионните процеси, формирани от повърхностно течащи води (реки, ручеи, потоци, порои). По откритите склонове на Добруджанското плато, където се разкриват скалните разновидности е възможно развитието на гравитационни склонови процеси – обрушвания и срутища. На места по ръба му са възниквали свлачища - древни и стари. Те са с ограничен характер и отдавна са затихнали. Съвременни свлачищни процеси не са установени, с изключение на : Свлачища:

3.5.5. Инженерно-геоложко райониране: Съгласно физико-механичните показатели на строителните почви на територията на община Суворово могат да се отделят следните инженерно-геоложки райони: А - Район изграден от скални и полускални строителни почви – към тях се отнасят терените, заети от варовици, пясъчници и мергели. Тези разновидности са разпространени повсеместно на територията на общината, но на места се установяват в дълбочина като са покрити от по-младите кватернерни образувания. Варовиците са значително окарстени и с висока водопроницаемост. Материалите предлагат много добри условия на фундиране за всяка категория сгради и съоръжения. Имат обемно тегло 2,0-2,3 g/cm3, якост на натиск в сухо състояние в зависимост от степента на изветряне на скалите и висока товароносимост – R0 до 0,5 МРа. Заемат се от по-голямата част от картния лист. Б - Район, където са разпространени пропадъчни почви – това са терените покрити с кватернерните льосовидни глини и глинест льос с еоличен произход. Характерни за тези разновидности са висока порестост и слаби структурни връзки, неустойчиви при взаимодействие с вода. Затова те попадат в групата на особените почви. Тези почви са широко разпространени. При строителство и експлоатация на сгради и съоръжения е необходимо да се предприемат конструктивни и водозащитни мероприятия. Льосовидните глини се характеризират с обемно тегло 1,7-1,8 g/cm3 и изчислително почвено натоварване R0 = 0,18÷0,20 МРа. В - Район с чакълесто-песъчливи почви – тези почви са с тясно площно разпространение и са привързани към терените на русловите и заливните тераси на повърхностните потоци и склоновите

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза участъци, където са развити делувиални и алувиални образувания. Представени са от слабо заоблени скални късове, примесени с песъчливо-глинест материал, чакъли и пясъци. Тези кватернерни образувания се характеризират с обемно тегло 1,8-2,0 g/cm3 и изчислително почвено натоварване R0 = 0,20÷0,25 МРа.

3.6. Гори 3.6.1. Обща характеристика

3.5.6. Сеизмология Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони на МРРБ, територията на община Суворово попада в сеизмичен район от VІI степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, с коефициент на сеизмичност Кс = 0,10. Поради хармонизиране на българската нормативна уредба, касаеща изчисленията за земетръс, с европейската, се въвеждат изискванията на нормите Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия, Част 1: Общи правила, сеизмични въздействия и правила за сгради. Съгласно този нормативен документ за територията на община Суворово е дадена референтна стойност на максималното ускорение 0,07 за период на повторяемост 95 г. Референтното максимално ускорение за период на повторяемост 475 г. е 0,15, и референтно максимално ускорение 0,15 за период на повторяемост 1000 г. 3.5.7. Полезни изкопаеми Разпространените полезни изкопаеми в територията на Община Суворово са в областта на строителните материали - кварцови пясъци, варовици, мергели. Кварцови пясъци Чистите кварцови пясъци са свързани с Дикилиташката свита. Те се експлоатират за задоволяване нуждите на строителството. Кариери за пясък има в село Калиманци и северно от гр Суворово. Варовици Най-голямо промишлено значение имат варовиците на Каспичанската свита, които се експлоатират интензивно в кариерите северно от Девня. Варовиците се използуват главно за задоволяване нуждите на химическите заводи в Девня и за производството на цимент - в строителството. Голяма част от кариерите за варовик се използват и за инертни материали в строителството. Кариерите за варовик са: кариера "Люляка", която е най-голямата в района и се ползва основно от циментовия завод, кариера "Суворово", кариера "Марциана", кариера "Ветрино" и др.

Горските територии на Община Суворово се намират в най-югоизточната част на Лудогорието и найсевероизточната част на Шуменско - Провадийските плата, където основната скала е предимно от варовик. Общата горска площ на общината е 3431.1 ха., от които гори държавна собственост - 3394.2 ха. Доминираща част от общата горска площ - 3103.4 ха е залесена. 93.8 ха е незалесена дървопроизводителна и 233.9 ха недървопроизводителна. Таблица: Разпределение на горската площ по вид на земите - писмо 57/22.07 2015 г на Изпълнителна агенция по горите Регионална дирекция по горите - Варна № 1 2 3 4

Фосфорити В областта са установени конкреционен тип фосфорити. Те са свързани с горнокредните седименти, изграждайки няколко фосфоритоносни нива, но те са с ограничено разпространение, силно изменчиво съдържание на Р2О5 и малка дебелина на пласта. На територията на Община Суворово е регистрирано едно находище на минерална вода: Извадка от Регистър на съоръженията за минерални води - публична държавна собственост №

143

Регистрационен номер от дата 254 100 00062/ 16.08.2012г.

Община

Населено Находище за Наименование на Дълбочин Т˚ С място минерални води съоръжението а

Суворово с.Изгрев

"МВВХ"-участък "Варна"-№100

Р-162х

1313

Собствен ик В активите на ВиК

Плош в ха 3103.4 93.8 233.9 0 3431.1

Процент % 90.4 2.7 6.9 0 100

Горската територия е разположена в землищата на девет населени места: гр. Суворово и селата Николаевка, Изгрев, Просечен, Калиманци, Дръндар, Баново и Чернево. Таблица: Разпределение на горската територия по вид собственост,по населени места - писмо 57/22.07 2015 г на МЗХ Изпълнителна агенция по горите Регионална дирекция по горите - Варна

№ 1

2 Мергели Експлоатира се и кариера за мергел в с. Чернево - основен компонент в производството на цимент.

Вид на земята Залесена площ Незалесена дървопроизводителна площ Недървопроизводителна площ Горски пасища Всичко

МЗХ

7 3 5 4 6 8 9

Населено място град Суворово село Николаевка село Баново село Чернево село Изгрев село Левски село Калиманци село Просечен село Дръндар Общо:

Държавна 783.0 505.2 490.3 428.9 300.1 294.1 260.3 196.6 135.7 3394.2

Частна 10.6 2.6 2.7 1.2 0.0 1.4 0.0 0.0 0.0 18.5

Общинска 6.5 1.5 0.0 5.1 0.0 0.0 0.2 0.0 5.1 18.4

Площ на горите в землището 800.1 509.3 493.0 435.2 300.1 295.5 260.5 196.6 140.8 3431.1

В административно отношение горските територии се числят към ДГС-Суворово, териториално поделение на Североизточно държавно предприятие - Шумен.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

3.6.2. Видов състав на горите:

3.6.5. Защитени територии:

Горската територия на територията на община Суворово е разположена в Мизийската горскорастителна област. Съгласно горскорастителното райониране, площите и на двата климатични района ( анализирани в т. 2.2.1. по-горе ) попадат в подпояса на равнинно - хълмистите дъбови гори ( М-1-2) от 0-400 м н.в., на Мизийската горскорастителна област (М), подобласт Лудогорие (Л) и на Шуменско - Преславското плато (ШПП) в пояса на равнинно - хълмистите и хълмисто предпланински дъбовите гори. Територията се отличава с голямо разнообразие от естествено разпространени широколистни дървесни и храстови видове и разнообразна тревна растителност. Представители на дървесната флора тук са: зимен дъб, благун, цер, космат дъб, бук, габър, полски и планински ясен, явор, шестил, дива череша, леска клен, полски бряст, мъждрян, сребролистна и едролистна липа, келяв габър и други. Тези дървесни видове формират чисти и смесени, а понякога и двуетажни насаждения с висока производителност. В резултат на лесокултурна дейност са създадени и се развиват успешно култури от черен бор, бял бор, акация, сребролистна липа, полски ясен, благун, зимен дъб, червен дъб, орех, гледчия, топола и други. В състава на расителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: шипка, глог, дрян, черен бъз, обикновена леска, чашкодрян, трънка, драка, смрадлика, люляк, птиче грозде, къпина, коприва, горска ягода, здравец, лазаркиня, див рожков, малина, лудо биле, риган, бял равнец, мащерка, маточина, див пелин, тревни видове от семейство житни и много други.

Защитена местност “Побитите камъни”, обявена със заповед РД-258/17.07.1995 година на МОСВ и РД - 871/ 23.08.2002 г., с обща площ от 89,6 ха, от които залесена - 15.7 ха и незалесена 73.9 ха, със следните групи побити камъни: Група “Канарата” и кариера “Белослав”, с обща площ 60.4 ха , в т.ч. е и зелена зона. Обособена е с цел да се запазят уникалните и неповторими скални образувания, които са обект на международен туризъм. На територията на обшина Суворово попада “Бановската група”, с обща площ от 29.2 ха; Защитена местност “Цар Борисов лопен”, с. Чернево, обявена със заповед 565/16.07 2013 год. на МОСВ, с площ от 7,456 ха с цел опазване на растителен вид и неговото местообитание;19 Природна забележителност “Находище на урумово лале” с. Чернево, обявена със заповед 689/22.07. 1987 год. на МОСВ, с площ от 0,500 ха с цел опазване на местообитание на много рядък и защитен вид;

3.6.3. Климатични влияния върху горските ресурси. Горите в Източния климатичен район са в период на пълна вегетация 186-207 дни от годината, а в рамките на 240-255 дни от годината се задържа трайно температура над 5ºС. Насажденията в Климатичния район на Северното Черноморие се намират в период на активна вегетация 199-211 дни от годината, а в рамките на 255-265 дни от годината се задържа трайно температура над 5ºС. Късни пролетни и ранни есенни мразове представляват опасност за компрометиране на семеношението и за вегетацията на растенията. В района на стопанството се проявяват с неравномерна периодичност поледици, които понякога нанасят доста големи повреди на младите и неукрепнали още култури. Общо за района есенните и летните валежи са по-големи от зимните и пролетните, която климатична характеристика влияе при залесителните работи. 3.6.4. Санитарно състояние на гората През ревизионния период при извеждането на отгледните и санитарни сечи са изваждани предимно повредените, загнили и сухи дървета, с което е ограничено масовото появяване и разпространение на гъбни и насекомни вредители и е подобрено санитарното състояние на гората. Принос за това има и своевременното почистване на сечищата и събирането на сухата и паднала маса. Масови заболявания от гъби и нападения от насекомни вредители не са констатирани. През последните години са констатирани отделни прояви като нападение от зелен листников хоботник и от испанска муха. Ограничено се срещат вредители като пръстенотворка, гъботворка и цигарджия. Масово явление, което буди тревога през последните години е съхненето на Цера, акацията, черния бор, ясена и други. Съхненето при Цера се проявява при отделни дървета и на групи, хармани, разположени равномерно по площта, от порядъка на 10-20% от дървостоя. Явлението се проявява в голяма част от церовите насаждения на възраст 35-40 години.

4. Културно историческо наследство За територията на община Суворово липсват предходни устройствени разработки за територии с НКЦ: Опорни планове; Опорно-аналитични планове; Директивни планове и концепции за опазване на недвижимото културно наследство /НКН/. Стратегическа цел на ОУП за развитие на КИН е да създаде устройствени механизми за трайно съхраняване и изява на културно-историческото богатство на територията и неговото преосмисляне в ресурс за устойчиво развитие на средата с респект към нейната културна и историко-урбанистична идентичност. За реализиране на тази стратегическа цел се представя пълно и задълбочено обследване - диагноза на наличните ресурси и тяхното актуално състояние, както и извеждане на ерархия от самобитни ценности , унукални за територията, които да послужат като основа за изработване на коцепция за изява, опазване и развитие на културно-историческото богатство на територията. От архивите на Община Суворово са предоставени: Архивна извадка от мемориална схема на Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” Варна и протокол от работата на 10 членна комисия, назначена със Заповед 657 от 23.12.2010 г на Кмета на Община Суворово, която констатира Архивни кадастрални, регулационни и застроително регулационни планове на населените места, най-старите от които са както следва: с. Баново - 1935, с. Дръндар- 1957 г, с. Изгрев 1929 г, с. Калиманци- 1931г., с. Левски, с. Николаевка - 1919 г., гр. Суворово -1938 г. и с. Чернево - 1923. Регионалният исторически музей - Варна предостави копие от АКБ за територията на община Суворово и в резултат от съвместна работа с представител на музея - археологът Владимир Славчев, всяка една археологическа културна ценност беше коректно обследвана, отложена в базата данни слой археологическо културно наследство с указаната в АКБ площ, местонахождение, характеристики на обекта, степен на проученост, публикации. Читалищата и местните кметства сътрудничиха за идентифициране и обследване на актуалното състояние на културните ценности на територията на съответните населени места и прилежащите им землища. Местните библиотеки предоставиха художествена и документална литература, свързана с историяата на населените места, бита, обичаите, занаятите, вярванията, събитията, повод за гордост и принадлежност към общността. На основата на горната архивна документация и огледи на терен, екипът обследва данните за археологическите НКЦ, актуалното състояние на исторически места и зони, стари и актуални

По данни от писмо 57 / 22.01.2015 на Регионална дирекция по горите - Варна

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза топоними - носители на закодирана памет и ценностни характеристики за местата и териториите, както и индикатори за археологическо проучване. 4.1. Урбанистични тенденции в развитието на територията. Устойчиви културни ресурси. Основен ресурс на територията е плодородната земя. Въпреки историческите превратности ( няколкократна почети пълна подмяна на коренното население, обитавало територията на общината през вековете), Суворово устойчиво утвърждава статута си на център на житната търговия за района. Община Суворово опазва формирания със столетия аграрен облик на територията, до втората половина на миналия век. Близостта до агломерационния ареал Варна - Девня - Провадия нанася първите корекции в застиналата през вековете пасторална картина. Аграрният и горски пейзажи се просичат от мощни електропроводи които свързват Девненския промишлен комплекс с подстанция „Дружба”, построена в северозападния край на населеното място. Днес картината е допълнена от елегантна метална гора на мащабен ветрогенераторен парк, изграден северно от града. В облика на землищата на Суворово и Чернево се вписват различни по вид и визия кариери за добив на инертни материали: варовици и мергели, което е друга устойчива характеристика на територията. Кариерите на Чернево са били източник на строителен камък, който римляните са ползвали за построяване на древния Марцианопол. Доскоро е била опазена стара римска кариера, в която все още се прочитали изчисления на каменни блокове, добивани за строителството на Марцианопол. За съжаление, с разрушаване на старата кариера, този ценен археологически ресурс е безвъзвратно загубен за поколенията. Действащите кариери са нанесли и продължават да нанасят съществени корекции в релефа и ландшафта на двете землища. Изразителните намеси са обозрими от автомагистрала “Хемус”, от прилежащата републиканска пътна мрежа и от високи погледни места и в значителна степен увреждат експозиционната среда на селищата, край-селищните и извън-селищните територии, както и качеството на културния и исторически ландшафт. Натрапчивите щрихи, които променят облика на западната половина от територията на общината, се изявяват в извън урбанизираните територии. Видно от първите кадастрални и регулационни планове на населените места в рамките на повече от век не са настъпили изменения. Всички населени места в общината са останали в очертанията и обхвата, регламентиран с първите им устройствени планове. Опазена е урбанистичната структура, въведена с първите регулационни планове. Но извън границите на двете населени места (гр. Суворово и с. Чернево), в западната/ северозападната и югозаоадната половина на общинската територия над обработваемите ниви се извисяват съвременни мощни инженерни инфраструктурни съоръжения ( подстанция “Дружба” и ветрогенераторенпарк, въжена линия и производствени съоръжения към кариерите), които трансформират аррарния облик в нов аграрно-индустриален облик на територията. Стръмните гористи склонове на Добруджанското плато са гранична зона зад която откриваме познатия от миналото аграрен и природосъобразен облик на източната половина от общинската територия. Тази част от територията на общината е съхранила чиста и живописна природа, населени места със собствена самобитна атмосфера, многобройни извори, чешми, аязми, около които е кипяло селскостопанското ежедневие на обитателите. Придобивка от втората половина на минали век са изградени микроязовири и рибарници, по поречието на горното течение на добруджанската Суха река, които обогатяват жизнената среда на населените места и предлагат условия за отдих и риболов. Съществена промяна от последните двадесет години се наблюдава и в южната периферия на общината. Близостта до Варна, характерното местоположение на селата Баново, Калиманци и Просечен, чистата и разнообразна природа, прекрасните панорами към Варненския залив и към Белославското и Варненско езеро, привличат нови обитатели, които си закупуват основно или ваканционно жилище. В тези села се заселват и немалко чужденци. Възникнали до бивши турски чифлици, съвременните села променят аграрния облик от основаването си и се утвърждават като ваканционни средища, които предлагат отдих и атракции за широк спектър от ползватели.

Освен опазените размер и урбанистична структура на населените места в Община Суворово, се констатира и устойчиво опазване на стария сграден фонд. Това важи с особена сила за селата Левски, Изгрев, Николаевка, Просечен и Чернево. От гледна точка на опазване на самобитния дух и атмосфера на населените места, тази тенденция е позитивна. Проблем е силното износване на стария сграден фонд. Физическото остаряване и обезлюдяването на селата превръщат старите каменни къщи в руини. Характерна особенност на населените места от общината е застрояването им с едноетажни / двуетажни каменни къщи, и прилежащи стопански постройки с почети еднакъв размер, планова схема, начин на ситуиране и ориентация. Прекрасен пример за това е село Николаевка, което се радва на минимална съвременна урбанистична намеса, в резултат от която днес е четима старата възрожденска градоустройствена структура на населеното място. Уличната регулация от първия регулационен план от 1919 и от действащия план от 1954 година е частично проведена и в почети всеки квартал са опазени характерните за района едноетажни и/или двуетажни правоъгълни къщи ориентирани към юг със северни каменни фасади на имотната граница, без прозорци и долепени стопански постройки – навеси с каменни северни стени, които преминават в малко по-ниски каменни дувари. Сравнително големите дворни пространства, очертани от редуващи се каменните композиции на къщи, стопански постройки и дувари създават неповторима атмосфера, неподвластна на времето, задължаваща ни да пренесем опазеното самобитно наследство в бъдещето на поколенията след нас. Без специфични изисквания и правила, съвременните намеси в селото са внимателни към самобитната стара архитектура и се наблюдава изострена чувствителност на настоящите обитатели към естетиката на северните каменни стени, които се опазват и реставрират с малки изключения на единични измазани северни фасади на оригиналните къщи, строени преди век. Изключение по отношение на опазения стар сграден фонд правят селата Баново и Калиманци. Обект на предприемачески интерес от времето на “строителния бум” двете села са със значително подновени сгради за обитаване. Обновяването е стихийно, на базата на действащи застроително регулационни планове от 1987 и 1990 г. С реализацията на дейставщите ЗРП двете населени места се сдобиват с обновен сграден фонд, но изгубват специфични за мястото самобитни архитектурни творения (къщи, каменни дувари, чешми). Прогнозите на застроително-регулационните планове от втората половина на двадесети век се реализират частично, предимно в система обитаване. Строят се индивидуални жилищни сгради в очертанията на уеднаквени и значително намалени по площ имоти. Живописната неправилна геометрия на имотите, се променя в унифицирани равностойни правоъгълни имоти. Липсата на национална политика за обследване, оценка и опазване на устойчиви за населените места самобитни урбанистични структури към момента на изработване на застроително регулационните планове ( 1950 - 1990 г. ), е довела до предвиждания, които уеднаквяват урегулираните имоти и обезличават населените места. Демографския срив, устойчивата тенденция на обезлюдяване на селата и едновременно с това строителният бум и възможността за “изгодна” промяна предназначението на евино закупени / или заменени земеделски земи в урегулирани имоти за обитаване, довеждат малките населени места в общината до странен урбанистичен феномен. Най-общо урбанистичния феномен се изразява в това, че нивите “превземат” селата, а в непосредствено съседство сред нивите изникват нови села фантоми. От гледна точка на културното наследство този феномен е катастрофално опасен. В резултат от него на неподходящи места изникват съвременни сгради, несъобразени с характера на населеното място, с установения мащаб и традиционна архитектура. Пример за подобно арогантно погазване на уникална природа, местни традиции и култура е група от две колективни жилищни сгради на три етажа - с подпокривно ниво, построени на западния бряг на яз. Николаевка, сред нивите. Село Николаевка има около 50 % празни и/или необитаеми имоти, застроени с индивидуални жилищни сгради масово на един етаж, рядко на два. В тази спокойна, хармонична и копнееща за

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза съживяване жизнена среда, да се замислят и реализират колективни сгради за обитаване е не само икономически необосновано, но и проява на лош вкус и липса на всякаква чувствителност към природата и културните напластвания на мястото. Въпреки, че сградите черпят дидвидент от обитателите на селото, гражданите и гостите на населеното място и всички нас, с местоположението си, те са необитаеми. Липсата на следи от живот в тези сгради им придава неприветлив вид и допълнително утежнява тягостната визия на мястото като цяло. С построяването на тези сгради атмосферата на село Николаевка, прилежащия язовир и ландшафт са в голяма степен компрометирани. Извършено е грубо посегателство върху ценни ресурси на територията на населеното място. В същата зона са процедирани многобройни подробни устройствени планове с показатели за плътност и Кинт, позволяващи проектирне на многофамилни сгради за обитаване. Не по-малко арогантно, недалновидно и опасно е урбанистичното предложение за застрояване на руслото на Сухата река в землището на село Изгрев. През 2008 г, югоизточно от с. Изгрев в непостредствена близост до селото се проектира ново село с капацитет около 150 нови имота, разполжени в обхвата на защитена територия. ( Изгрев има 145 обитатели към 2011 г, 307 застроени и 194 незастроени имота в границите на населеното място). Режима на застрояване не заслужава коментар ( височна на корниза 10 м., три етажа, плътност 20-50%; Кинт 0.4-1). Това урбанистично решение предпоставя засилване на процеса на деградация в рамките на старите граници на населеното място и натоварване на общинската администрация с ангажименти по стопанисване на огромна нова урбанизирана територия. Сто четиридесет и пет постоянни обитатели в село с 500 имота е непосилно натоварване за местната администрация ( изграждане, поддържане, стопанисване и управление на жизнената среда на населеното място), дори, ако то разполагаше с младо, репродуктивно и икономически активно население. Наличието на огромно число необитаеми и нестопанисвани частни имоти, налага необходимост от провеждане на различни политики ( данъчни и административно -управленски), в посока на стимулиране на процесите на поддържане на частната собственост в добро състояние и санкциониране на собствениците на изоставените имоти, както и създаване на урбанистична среда, която да посрещне и удовлетвори нуждите на възникнали инвестиционни намерения. 4.1.1. Генезис на населените места. С изключение на с. Дръндар (доминиращо население от турска етническа група), кореняците и в седемте малките населени места в община Суворово са потомци на заселници от ваяшките села Голица и Еркеч. Изворните села на ваяците - Еркеч и Голица били хомогенен български остров сред обръч турски села. Ваяците запазват автентичния си език и старите си традиции. Диалектът е един от най-старите и е запазен в значителна степен в почти всички села, като се използва и до днес. Името “ваяци” го дава акад. Любомир Милетич ( Любомир Милетич – първият български учен, описал геноцида над тракийските българи през 1913 г. в ,,Разорението на тракийските българи'') в началото на 20-ти век. Причината за това име на общността е честата употреба на сричката “ва”, вместо “бе”, “бре” и други специфични фонетични особености в говора. Любомир Милетич отбелязва: „Ваяците се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си - една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност - повечето са едри, високи, при това са известни като твърде хитри, упорити, смели и предприемчиви хора.“ Научният интерес към ваяците /вайковците/ не спира и до днес. Запазеният специфичен говор на Еркеч, за който Милетич говори като за генезис на българският език, наричайки го в книгите си "малко езиково островче" е предмет на изследване на лингвисти от БАН. Има обявена специализирана научна тема за спецификата и особеностите на еркечкия език и говор. Във "Вечери в Антимовския хан" Йордан Йовков представя "въяците" по следния начин: „Пред хана задрънкаха каруци и спряха. Повече от петнайсет-двайсет души селяни влязоха в кръчмата. Само като ги видеше човек, можеше да познае кои отде са. Ето тия с големите калпаци и с червени антерии,

мъже едри, космати. Смятат ги малко диви и ги наричат "въяци", защото говорят с "ва": "Иване ва!" "Ела ва! Общите културни корени на населението на общината са повод за гордост и общностно духовно единение, опазени до днес. Пример за Горното твърдение е ежегоден събор на селата в района на извора на Сухата река, южно от с. Изгрев. 4.1.2. Културно-исторически ресурси на населените места. Град Суворово Съвременният облик на град Суворово се експонира на фона на елегантните съоръжения от мащабен ветрогенераторен парк и сложна плетеница от електропроводи изтичащи от Трансформаторна подстанция „Добруджа”. Градът е застроен от нискоетажни жилищни квартали, опазили урбанистичната структура на населеното място от началото на миналия век. В градския център извисяват обеми християнски и мюсулмански храм. Тук са концентрирани сгради на административни, търговски, културни и социални услуги, а две промишлени зони в които доминират изразителните обеми на зърнобази оформят облика на града от югоизток и северозапад. Значима придобивка от последните години е новoизградения с евросредства Фестивален и спортен комплекс "Генерал Суворов".

Село Баново - Населеното място е амфитеатрално застроено, с ориентация на юг и с прекрасни далечни панорами към Варненския залив, нос Галата, езерния комплекс - Варненско и Белославско езеро, известната природна забележителност “Побити камъни”. - Ситуирано е сред живописна природна рамка, в гранична зона между обработваеми земи на север и система от горски масиви от юг, югозапад и северозапад, които предлагат разнообразие от атрактивни ландшафти. - Югозападно от селото се намира едноименната защитена местност- Побити камъни – Бановска група разработена в система от туристически маршрути, обхващаща останалите групи побити камъни, разположени в землищата на общини Девня, Акасаково и Белослав. - Красива е и местността Батаклията, намираща се на около 3-4 km от селото, включена в маршрути по еко-пътеки към с. Чернево. Екопътеките радват посетителите с три живописни малки водопада , пикник зона, природни забележителности като вековни дървета: “Моминото дърво” и “Майчино дърво”, “Змейово дърво”; живописни скални образования, многобройни горски чешми и извори. Природата е изключително красива и забележителна с многообразието си от дървесни и животински видове. - В непосредствена близост до Баново се намира частно летище, където на туристите се предлагат разнообразни летателни атракции. - В близост се намира язовир Изгрев и каскадата язовири в селата Левски, Николаевка и Водица с условия за природосъобразен отдих и риболов. - Районът е екологично чист и обуславя производството на екологично чисти земеделски култури с много високо качество. В селото е добре развито лозарството. Построена е съвремена винарска изба. - Съвременният облик на селото се формира от обновени и новопостроени ваканционни къщи и къщи за гости - пълноценна база за развитие на селски туризъм. Туристическата инфраструктура е представена и от етнографски комплекс “Ваяците” с места за настаняване, ресторант с 80 закрити и 80 открити места, лятна зеленчукова градина.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза - В Баново е изграден нов православен храм, посветен на всички светци. В населеното място и околностите има две сгради - културни ценности и опазени каменни чешми, които привнасят самобитна атмосфера на мястото Село Дръндар е едно от най-малките населени места, компактно организирано в няколко жилищни квартала заобиколили публично пространство, оформено от силуета на джамия в ансамбъл с две каменни чешми - културни ценности, парк с каптаж и миниатюрен селски център със сградички на здравна служба, кметство и хранителен магазин. - Ситуирано е сред обширни земеделски поля, които формират типични за района аграрни ландшафти, разнообразени от зелени горски масиви в далечина на юг - В съвременния силует на селото на фона на едноетажни, рядко двуетажни сгради израства мощния обем на три / четири етажна сграда с предназначение за детска градина – луксозен лицей. Архитектурния облик на сградата е на замък, построен в обхвата на цял квартал. Обектът е неусвоен ресурс на населеното място, поради факта , че не функционира. - Видно от архивна карта, селото е опазило средновековната си урбанистична структура, развита ветрилообразно около описаното по - горе публично пространство до втората половина на 1957 г , когато е приет първия регулационен план. Силно издължените частни имоти, са били в контакт със социалното средише - ансамбъла чешми с джамия и се разширявали радиално в дълбочина. Тази уникална урбанистична структура не е опазена. Село Изгрев - Aрхеологически находки oт местността Юрта край село Изгрев доказват, наличие на населено място от античността. Основание за това твърдение е открита каменна статуя на богинята Хеката. Край Михалева чешма е намерена статуя на бог Юпитер Долихен. Следи от стар римски път се разкриват и днес в обработваемите земи на изток от селото. Днес археологически разкопки не се провеждат, а селото е изложено на постоянни иманярски набези. - Църквата"Света Петка Параскева" е построена през 1858. Тя е третата, изградена през Възраждането, църква във Варненска околия. Размерите на храма са дължина (с олтара) - 28 м., ширина - 12 м., височина на колоните - 7 м. и вътрешна височина в средата на свода - 8.50 м. Построена е с доброволния труд на изгревчани и с даренията на родолюбивия българин Чорбаджи Атанас Георгиев. По спомени на мнозина стари хора църквата е била построена само през лятото на 1958 г. В красивата каменна църква има иконостас с чудесна дърворезба. - Селото се слави с изобилие от вода, и с голям брой изградени каменни чешми. На "Димитровата чешма" в гората край селото се поддържа нова ловна хижа. Самата чешма е изградена от Д. Захаритов през втората половина на 19 век. От "Чаталатата чешма" води началото си добруджанската Суха река. Водите от чешмата "Гюря" също се вливат в Суха река. Други по-известни чешми са Вълчановата, Драгневата, Куцаровата, Боевата, Илиевата, Хаджиевата, Михалевата и Постолевата. На лековитите "Трескава чешма" и "Далака" водят болните от треска и вътрешни болести животни. Старите каменни чешми са стойностен и самобитен културен ресурс на населеното място, които ОУП следва да опази и социализира. - В западната част на село Изгрев е запазен стар каменен мост. В селото няма декларирани къщи културни ценности, но се срещат опазени стари каменни едноетажни сгради с характерен облик. -Селото е птичи рай. Ориентацията на Суха река в посока юг-север я прави удобен коридор не само за миграция, но и за разселване в северна посока на различни видовете птици. Поречието на Сухата река приютява бозайници и други представители на животинския свят. - Язовир "Изгрев" е построен на кооперативни начала през 1958г. южно на село Изгрев. Зарибен е и предлага условия за риболов. - Старото селскостопанско летище на 2 км. южно от селото, днес е учебна и спортна летателна площадка "Изгрев" за парашутизъм и безмоторно летене. Летище "Изгрев" е сертифицирано от

Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация като летателна площадка. То е едно от петте частни летища в България и има 120 парко-места за частни самолети. - В последните години, предимно в летния сезон, се срещат организирани сафарита за чуждестранни туристи, които включват обиколка на селото с джипове. Село Калиманци - Населеното място е предпочитано от предприемачите поради атрактивните панорамни гледки към Варненския залив, нос Галата, езерния комплекс - Варненско и Белославско езеро, известната природна забележителност “Побити камъни”. - Ситуирано е сред живописна природна рамка, в гранична зона между обработваеми земи на север, защитена зона от запад, система от горски масиви от юг, югоизток които предлагат разнообразни ландшафти. - Първата църква в Гевреклер е осветена на 24 май 1839г. Жителите на селото решили тя да носи името на Кирил и Методий. Постройката била ниска и схлупена, изградена от камък и дърво. След като населеното място се разраснало, жителите събрали пари за построяването на нов храм, осветен на 10 октомври 1902 г. - В селото има опазени сгради архитектурно-строителни културни ценности и значително количество каменни чешми, които са културен ресурс на населеното място - Районът предлага чудесни възможности за развитие на лов, риболов и селски туризъм. Туристическа забележителност на населеното място е Етнографски комплекс "Калимански хан". Комплекса предлага пълноценна почивка в автентична българска атмосфера, с възможност за много развлечения - конна езда; конен туризъм, разходка с файтон, шейна или каруца; офроуд с джип или ATV; разходка с хеликоптер по избран маршрут; организиране на пикници; шоу с гълъби; езерце с риба и раци; изба с дегустация на домашна храна и напитки. - В с. Калиманци се намира и най - големият и модерен гълъбодрум в страната. В него отглеждат спортните си гълъби над 200 варненци. Гълъбодрума приема млади ненаучени гълъби, които посредством множество тренировки биват подготвени за участие в местни и международни състезания. - В селото има конна база, създадена през 2007 г. Разположена на площ от 10 дка базата има конюшня с 20 бокса, с летен падок от 200 дка и собствена писта от 1500 м. Конна база "Калиманци" предлага прекрасни условия за конна езда в околността. Отглеждат се главно коне придобити от квалитетни конюшни в Холандия, Англия и Ирландия. Село Николаевка - Село Николаевка е разположено сред живописна природа в непосредствено съседство със защитеното по Натура 2000 поречие на Суха река. Селото е просечено на четири от протичащи притоци на Сухата река, които образуват живописни меандри и разнообразяват културния пейзаж. - Днес с. Николаевка е популярно най-вече сред рибарите с красивите си язовири и чиста природа. В землището на населеното място има два язовира и рибарници. Язовир Николаевка, с площ 346 дка, е един от най-големите в областта. Язовирите са зарибени с разнообразие от риба и раци и са ресурс за организиране на пълноценен временен отдих, риболов, атракции. - Селото е любима дестинация за последователите на Учителя - философ Петър Дънов. На оригиналното място на разрушената по комунистическо време родна къща на има скромна паметна плоча. В туристическа атракция с потенциал за поклонически туризъм се превръща къщата-музей на П. Дънов, издигната през 2011 г., в непосредствено съседство с мястото на родната му къща, по проект, финансиран от Европейския съюз, по програма Фар. - Бащата на П. Дънов - Константин Дъновски, е бил първият учител и свещеник в селото. И до днес е запазено училището, в което е преподавал. То е първото килийно школо във Варненска околия. Основано е през 1847г., заедно с църквата "Св. Атанасий", за която привършват ремонтно възстановителни дейности, финансирани с европейски средства по мярка 322 на ДФ „Земеделие".

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Обследването на прилежащата среда на културните ценности, налага серия от мерки за успешно експониране и социализиране на обектите. - В село Николаевка са опазени сгради архитектурно - строителни културни ценности, които в ансамбъл с многопройните каменни чешми и живописна природа създават уникална атмосфера на мястото и са мощен ресурс за развитието му. - Село Николаевка е изключително богато на стари аязми и каменни чешми. С малки изключения физическото им състояние е тежко. Скромни са намесите в прилежащата им среда. Старите аязми и чешми са неразработен ресурс на населеното място. - Частично проведената улична регулация е довела до съхраняване на фрагменти от урбанистичната структура със самобитно композирани еднакви като градеж и мащаб - каменни къщи, каменни стопански сгради и оградни дувари, което придава хармонично единство на жизнената среда в населеното място. До момента този ресурс не е разработен и използван . Село Левски - Село Левски е обгърнато от аграрни територии, просечени от юг на север от горното течение на Суха река, и от изток на запад от пътя с. Изгрев - гр. Суворово. Днес коритото на Сухата река е в неугледно състояние и се нуждае от облагородяване, поддържане на брега и прилежащата му среда, като и мерки за опазване на естествената самобитна растителност на водното тяло - гръбнак и значим елемент от зелената система на населеното място. - В центъра на селото се намира паметникът на Васил Левски построен с дарителски средства през 1995. Село Левски е дало около 30 жертви във войните, но до днес не е въздигнат паметник на загиналите войни. - Старата църква е построена през 1874 г от майстор Недялко от Охрид. В селото има нов православен храм "Св. Архангел Михаил", построен през 2004 година със средства на община Суворово, довършен по проект „Красива България”. Старият храм е бил изоставен, защото му е паднал покривът. Все още е възможно да се обследват руините на великолепната културна ценност и да се реализира проект за възстановяването й. - Старото училище е построено през 1893 г от Майстор Георги Генчев. Днес то е частна собственост и изоставено след намеси в посока на адаптация на сградата за нуждите на собственика. Не е ясно дали намесите са на основа на одобрена документация. Няма контакт със собственика. Сградата е в ръцете на съдия изпълнител. - На територията на село Левски има множество чешми / аязми, по руслото на Сухата река: Чешмата до язовира, Сладката чешма, Голямата чешма, Чешмата с перилата, Боевата чешма, Чешмата на Жековия вир, Стаматьовата чешма, която се ползва и до днес за питейна вода. Обследването на актуалното състояние на чешмите налага необходимост от урбанистични мерки за тяхното опазване, възстановяване и социализиране като устойчиви места за срещи и общуване на местната общност и атрактивни обекти, свързани с бита и културата на миналите поколения. - Язовир Левски, разположен северно от селото, поставя началото на каскада от язовири по поречието на Суха река и консервира ценна праисторическа могила с подковообразна форма, потопена във водите му. Село Просечен - Населеното място е линеарно застроено, с ориентация на запад и с прекрасни далечни панорами към Чернево и западната половина от територията ан община Суворово. - Ситуирано е в гранична зона между обработваеми земи на изток и север и над система от горски масиви от запад и югозапад, които предлагат разнообразни аграрни и горски ландшафти. - Днешните ресурси на селото са чистата и живописна природна среда и прекрасната панорама. До единствения тупиков път към селото се намира туристически комплекс “Барите”. - Обществени сгради в селото са училище и сградичка на кметство. Местното училище е построено през 1936 г. Днес е изоставена , неизползваема сграда.

- След 1944г. С. Просечен е обявено за полупланинско селце. Тупиковият път по който е достъпно не е спомогнал за пораждане / обслужване на сериозни инвестиционни намерения. Селото има само 28 обитатели и въпреки съотносимите със селата Баново и Калиманци благоприятни условия за развитие на ваканционен и селски туризъм, не се радва на нови заселници. Село Чернево - В архивни документи селото се споменава за пръв път през 15 век в т.нар. „тапу тахрир дефтер”, но археологически находки (могилен некропол и „Добрева могила” – доказват присъствието на тракийска култура в землището на селото. Археологическото културно наследство не е проучено и към този момент не е възможно да бъде експонирано и социализирано. - Социализиран материален израз на древната тракийска култура20, е скално светилище в непосредствена близост до комплекс Барите, с. Чернево, включено в туристически еко пътеки. Обекта не е обследван от РИМ Варна и регистиран в АКБ. - През гористите местности на селата Чернево и Просечен минават туристически маршрути, които свързват туристическият комплекс „Барите” с природния феномен „Побити камъни”- Бановска група. - На територията на село Чернево има две защитени територии: ЗТ „Урумово лале” и ЗТ „Цар Бирисов лопен”. Защитените територии не са включени в туристически еко пътеки и не са популяризирани. Местонахождението им е в близък контакт с кариерите и това обстоятелство налага необходимост от устройствени мерки за опазване и деликатно социализиране на защитените територии. - В с. Чернево се намира най-старата българска църква във Варненския край – църквата „Св. Троица”. Тя е построена през 1836 година, опазена е до днес, в автентичния си вид, действаща. Обследването на сградата буди сериозна тревога и необходимост от спешна намеса за опазване и социализиране на културната ценност. - Качествени туристически услуги предоставя Комплекс Барите, изграден върху 30 ха. Комплекса е построен с цел да популяризира българския бит и култура и разполага с хотелска част, къща за гости, басейн, етнографска сбирка, ресторант с градина и детска площадка водни площи – изкуствени езерца. - Белег на устойчива строителна традиция е индивидуалните жилищни сгради в село Чернево да се изпълняват повдигнати над терена с характерни за мястото каменни цокли. Преминаването на каменния цокъл на сградатите разположени на уличната регулация в каменен дувар е характерна местна специфика, която придава хармонично единство на населеното място и следва да се опази, експонира и препоръча от специфичните правила към плана като модел за оформяне на оградни зидове и сгради разположени на уличната регулация. - Паметник на загиналите във войните разположен в озеленена площ в центъра на с. Чернево обогатява централното площадно пространство. Освен към загиналите във войните селото, е признателно и към дядо Черньо (Куйрукли "опашатия"), допринесъл за изселването на турските обитатели от селото. Свидетелство за това е разположената пред сградата на читалището паметна плоча от мраморен блок с неправилна геометрия, монтирана и съобразена с формата на естествен зеленикав скален къс, който олицетворява самобитната сила на почитания местен герой. 4.2. Актуално състояние на Културно историческото наследство. Проблеми. 4.2.1. Актуално състояние на Недвижимите културни ценности 4.2.1.1. Наземни, подземни и подводни археологически недвижими културни ценности. Видно от предоставена от РИМ Варна информация, за недвижимите археолгически ценности на територията на Община Суворово са изготвени през 1993 г. 34 (тридесет и четири) режимни картони, заедно с обявените 12 археолгически културни ценности, общият брой възлиза на 46. Заедно с обявените археолгически културни ценности те са разположени по землища както следва: 20

Скалното светлище не е включено в АКБ – землището на с. Чернево

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза В землището на град Суворово В землището на с. Баново В землището на с. Изгрев В землището на с. Калиманци В землището на с. Левски В землището на с. Николаевка В землището на с. Чернево Общо:

- 28 броя (- 3 обекта с грешно идентиф. землище) - 2 броя - 3+1 броя (така е номерацията в АКБ) - 1 брой - 4 броя - 5 броя - 2 броя (+ 3 обекта от земл. на Суворово) 45+1 четиридесет и пет + един брой = 46 обекта

По видове обекти те са разпределени както следва: 1. Селища - 23 броя 2. Единични могили - 16 броя 3. Могилни некрополи - 3 броя 4. Крепости - 2 броя 5. Други - 2 броя Археологическите обекти в община Суворово са регистрирани от 1968 до 1976 г., но не са системно проучвани. Липсата на регламенти за защита, определяне на границите и включване в кадастралните планове, са причината част от археологическите обекти да бъдат безвъзвратно унищожени през миналия век. Пример за това са разрушените: Уникални по своя характер антични кариери - източник на каменни блокове за построявнето на Марцианопол; Унищожена при прокарване на пътя Суворово-Дръндар част от селище от римската епоха (Обект 005 от АКБ - Суворово); Унищожен / частично консевиран могилен некропол, състоящ се от десетки ниски могили заличени при подравняване на терена за летище Суворово; Могили, които се орат (обекти 010 и 023 - АКБ Суворово); Могила, която се оре и на която има изграден резервоар (обект 011 - АКБ Суворово); Могила с унищожен от строителна техника източен край (обект 014 - АКБ Суворово); Потопена в яз. Левски селищна могила - късен халколит (обект 001- АКБ Левски); Изкопан от машина могилен насип на тракийска могила (обект 003 - АКБ Левски); Изгребан могилен насип (обект 004 - АКБ Николаевка); Разоран могилен некропол, изравнен с околния терен (обект 001 - АКБ Чернево); Могила заличена от натрупани кариерни насипни маси (обект 002 - АКБ Чернево); Причините за това актуално състояние са много, но най-съществените са две – финансовата невъзможност за системни проучвания и незаинтересоваността на институциите. От горното обстоятелство безконтролно се възползват иманяри. Провеждат се аварийни професионалните поучвания, които следват иманярски набези. Дълги години Община Суворово е била извън програмите и стратегиите на окръжно и национално ниво за проучване и използване на археологическото й наследство за развитие на обществената инфраструктура и туризма. Това е причина да се пропускат много възможности за развитието и използването на един голям потенциал за развитието на човешките ресурси, туристическата и културна инфраструктура на общината В действащото законодателство има пропуски по отношение защитата, проучването и социализацията на археологическите ценности. Съществува информационна бариера и липсват образователни политики на всички нива, за опазване и популяризиране сред гостите и самите жители на общината на самобитните местни културни ресурси.

Основните проблеми на археологическите НКЦ могат да се обобщят така:  Липса на единен регистър и точни кадастрални граници на археологическите обекти. Списъците на обектите, предоставени от НИНКН обхващат и препокриват по-малко от половината от обектите регистрирани в автоматизираната информационна система “Археологическа карта на България” (АКБ). Липса на синхрон и съгласуваност на актуалността на списъците, заведени в различни държавни институции. Грешки в регистрите: При проверка на идентифицираните и отложени съвместно с археолога на РИМ В Славчев, местоположения на обектите се констатираха: грешно изписано в регистрационната карта за обект 001 в с. Калиманци, ЕКАТЕ на село Калиманци (Вместо 35376 е записано 35326). грешно изписани в регистрационните карти за обект 001, 001-1, 002 и 003 в с. Изгрев, ЕКАТЕ на село Изгрев (Вместо 32528 е записано 32520). Грешно идентифициране на местоположението на обекти 026, 027 и 028, като обекти от землището на гр. Суворово с ЕКАТЕ 70175. В действителност трите обекта попадат в землището на с. Чернево с ЕКАТЕ 80861. Неясни са границите на обектите, от регистрационните карти на АКБ ( ползвани са архивни военни карти за указване на местоположението на обекта), неясен е статута, режимите на опазване и т. н. В регистрационните карти от АКБ не са указани режимите за опазване: А, Б, В и Г и собствениците и ползвателите на имоти в които попадат територии с археологически НКЦ не са уведомени за ограничените / допустимите стопански дейности. Липсва адекватно финансиране към местните и регионални музеи на дейностите по проучване, реставрация и консервация на археологическите обекти. Липсва системен мониторинг и контрол по опазването на обектите. Отговорните институции доскоро са проявявали небрежност и безотговорност към обектите на КИН. Липсва достатъчно информираност на всички нива на обществото за цялото многообразие на археологическите обекти, като ресурс стимулатор на устойчивото развитие на територията. Непроученост на обектите, които са обрасли в трева и/или се обработват за нуждите на земеделието.  Значителната част от паметниците попадат в имоти частна собственост. Липсват ясни държавно регламентирани политики на опазването (права и задължения на частните стопани в процеса на разпореждане и управление на имоти - частна собственост, които попадат в обхвата на археологически ценности. Масова практика е обработваеми земи да се отдават за стопанисване от трети лица - арендатори, които нямат регламентирани задължения и обработват земите съобразно собствените си интереси и политики. Списъкът на обявените археологическите обекти и комплекси по информация от НИНКН, частично се дублира с тази от АКБ - и включва само обявените археолохически културни ценности. Пълният списък с информация за актуалното състояние на всички обекти от АКБ и точното им местоположение - спрямо Картата на възстановената собственост за землищата на населените места е изработен като Приложение 1. Извадка от списъка на НИНКН с обявени археологически НКЦ. ОБЕКТ / адрес, локализация / Антична и късноантична 1 крепост, м. "Капукале", 3 км североизточно

В землището на гр. Суворово Обявен: Иденти Деклариран ДВ бр./г. Отпис кв. ЕКАТТЕ ф/пл.№ с: Протокол ан с: на НСОПК -

70175

0804

ДВ бр. 16/ 02.1968г.

Вид Архитектур но стротелен

Категория : Местно

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

от Античност и Средновеков ие Антично и средновековно селище, м. "Иржата", 2.9 км югоизточно Грешно указано землище Антично и средновековно 2 селище, м. "Мусоджика" / "Юртлук" /, 4 км северозападно Антично селище, м. "Иржата", 2 км югоизточноГрешно указано землище Късноантично и 3 ранносредновековно селище, м. "Кюхлюк", 2 км северно Антично / тракийско и римско / късноантично и 4 ранносредновековно селище, м. "Конакът", 8 км северно

80861 8 с.Чернев частнии о мота

ДВ бр. 66/ 02.1976 г.

Археологиче Местно ски

165.12, 13 и16

ДВ бр. 66/ 17.08.1976

Археологиче Местно ски

ДВ бр. 66/ 17.08.1976

Археологиче Местно ски

70175

80861 3.131 с.Чернев 3.132 о 3.831

70175

200.1, и 4 ч. имота

ДВ бр. 66/ 17.08.1976

Археологиче Местно ски

70175

10 частни имота

ДВ бр. 66/ 17.08.1976

Археологиче Местно ски

"Иржата"). Обектите са в гранична зона на две землища и реално попадат в землището на с. Чернево, а са записани, като обекти от землището на гр. Суворово. 4.2.1.2. Актуалното състояние на наземните, подземни и подводни археологическите ценности от регистрите на АКБ, отразени в опорния план на система Културно историческо наследство подредени по землища, е обследвано и анализирано в Приложение 1: Археологическо КН - актуално състояние. Изнасянето на данните в Приложение 1 е належащо, поради големия обем на материала. Всеки един археологически обект е идентифициран и нанесен от АКБ в опорния план в резултат от съвместна работа с археологът Владимир Славчев от РИМ-Варна. ( Владимир Славчев е ръководител на екипа, който обследва местността „Корията” край Суворово и при разкопки на селището разкрива ”Грънчарска работница край Суворово отпреди 6500 години - поредно доказателство, че регионът е люлка на цивилизацията. „През каменно-медната епоха в тази част на Балканския полуостров се достига едно стъпално на развитие, което по-късно бихме нарекли цивилизация. Разцветът на това общество настъпва 200 години по-късно, когато е датиран Варненският халколитен некропол”, коментира Славчев. Досега са били открити няколко грънчарски пещи, но за първи път на Балканския полуостров се открива цяла сграда, която може да се свърже с това производство. Според археолога нейното съществуване показва, че пред средната каменно-медна епоха има специализирано производство и второто разделение на труда действително вече е настъпило. Проучванията на селището от среден халколит и ранното средновековие в местността “Корията” северно от гр. Суворово продължават.

В землището на с.Чернево Антично и средновековно селище, м. "Иржата", 2.9 1 км югоизточно Поправена грешка Антично селище, м. "Иржата", 2 км 2 югоизточно Поправена грешка

80861

8 частнии мота

ДВ бр. 66/ 02.1976 г.

Археологиче Местно ски

3.131 3.132 3.831

ДВ бр. 66/ 17.08.1976

Археологиче Местно ски

В землището на с . Калиманци

Антична и късноантична

1 крепост, м "Дядожековата

ДВ бр. 16/1968г.

чешма",1.5 км източно

Архитектур но стротелен от Античността Местно и Средновеков .

Археологиче Местно ски

В землището на с . Изгрев Антично и средновековно

1 селище, м."Юрта", 800 м. С/И

ДВ бр. 66/1976г.

За село Изгрев в АКБ има още един обявен обект, записан под номер 001-1 от списъка на АКБ В списъците на НИНКН и АКБ е допусната грешка по отношение на местоположението на два обекта от местността “Иржата” (Антично и средновековно селище, м. "Иржата" и Антично селище, м.

Проблеми свързани със съвременното стопанисване на териториите с археологически културни ценности: За терените с археологически недвижими културни ценности следва да се прилагат разпоредбите на чл. 35 от Наредба № 7. За съжаление, както беше констатирано по-горе, в регистрационните картони на АКБ не са указани режимите за опазване: “А”, “Б”, “В” и “Г” (с изключение на землището на гр. Суворово) и собствениците и ползвателите на имоти в които попадат територии с археологически НКЦ не са уведомени за ограничените / допустимите стопански дейности. От РИМ Варна, ни бяха предоставени копия от оригиналите на два списъка на археологически обекти в община Суворово, ( единия с режим “А” и втория с режим “Б”), информацията от които е отразена в система културно историческо наследство към опорния план. Списъците са видими в Приложение 1.1. Получихме и отразихме в опорния план информацията от регистъра на имоти с наложени ограничения в начина на ползване на земята, предоставен от общинска служба земеделие. Анализа на получените данни констатира много и значими несъответствия между единствената налична в РИМ Варна информация, свързана с режимите на ползване на територии с археологически културни ценности - двата списъка с режими “А” и “Б”, сравнени с информацията от АКБ, и с информацията от регистъра на имоти с наложени ограничения в начина на ползване на земята, предоставен от общинска служба земеделие с както следва: 1.*** Видно от приложената в система КИН графика, един и същ археологически обект - Обект 21: от АКБ - Селище от античността, първата и втората българска държава (кадастр. номер 70175.165.12; 165.13 и 165.16) – на 3.3 км северозападно спрямо населеното място, в местността Мусоджика, е посочен с режим “А” в списъка, предоставен от РИМ Варна, а е отразен с режим “Б” в

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза регистъра на имоти с наложени ограничения в начина на ползване на земята, предоставен от общинска служба земеделие; 2.*** В предоставените от РИМ Варна два списъка с режими “А” и “Б” са ползвани различни наименования на археологическите обекти, които не съответстват на наименованията на обектите от картоните към АКБ. 3.*** В предоставените от РИМ Варна два списъка с режими “А” и “Б” са описани обекти от землища на съседните общини Девня и Аксаково.( например за землището на с. Баново в АКБ са посочени само два археологически обекта, а в списъка с режим “А”, предоставен от РИМ Варна са изписани 5 обекта, между които три с местоположение извън територията на община Суворово: - Следи от римски път с посока Девня-Стожер, който е от землището на с. Кипра, община Девня. (Данни за този римски път намираме в публикация на Анастас Ангелов - “Село Кипра- следи от миналото”- Варна, издателство Контур 2010, стр. 14) - Селищна могила на 1.5 км южно от селото (указаното разстояние излиза от землищните граници на с. Баново и попада в община Аксаково) - Полеолотно и мезолитно находище югозападно от селото, в началото на “Харамийския дол” в м. “Канарата” - описаните дол и местност се намират източно от Повеляново на територията на община Девня. 4.*** В РИМ Варна липсват списъци с режими “В” и “Г” за археологическите обекти, а в землището на гр. Суворово, в регистъра с наложени ограничения в начина на ползване на земята, са отразени три имота с ограничителен режим “В”, които се отнасят към Обект 20: Селище от античността (кадастр. номер 70175.160.3 и 160.2) – на 5.1 км северозападно спрямо населеното място, в местността Гърлото. Отразените в графичната част на система КИН имоти с наложени ограничения на ползване на земеделските земи, от регистър, предоставен от Общинска служба по земеделие илюстрат факта, че има наложени ограничения с режими А, Б и В единствено за землището на гр. Суворово. В останалите землища от общината не са налични имоти с наложени ограничения в начина на ползване на земята. Очевидно през 1993 г за земището на гр. Суворово е била предоставена информация от списък, данните от който в някаква степен се различават от посочените данни в единствените налични в РИМ Варна два списъка с режими “А” и “Б”. Констатираното съществено разминаване в информацията, налага специализирана работа по обследване на археологическото наследство на община Суворово и коректно попълване в АКБ на режимите с ограниченията в начина на ползване на имотите попадащи в територии с декларирани археологически културни ценности, както и процедиране на коректно кадастрално отразяване на наложените ограничения. Археологическите недвижими културни ценности на територията на община Суворово, с три изключения, не са проучени и към момента е невъзможно експонирането им. От особена териториална защита се нуждае обект с номер 001 от списъка на АКБ от землището на с. Левски 1.Обект 001: Селищна могила - късен халколит ( кадастр. номер 43222.0.146 и 12.9 ) – на 1.25 км. – северозападно спрямо населеното място, в местността Чатма - язовира. Собственост друга със съвременно ползване на терена –язовир ( геоморфологична форма – долинно дъно ), днес частично попада под водата на язовира. Културна принадлежност: култура Сава и култура Варна. Обявен в ДВ 66/1976 г. Категория - национално значение

Публикации: В. Славчев, Археологически разкопки на селищна могила Калето в землището на с. Левски, община Суворово, област Варна. – В: АОР през 2007 г. София, 2008, с. 65-67 В. Славчев, Проучване на селищна могила Калето при с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна през 2006 г. – В: АОР през 2006 г. София, 2007, с. 57. В.Славчев „Проучване на селищна могила калето в землището на с. Левски, Община Суворово”, АОР през 2005 г. – XLV национална археологическа конференция, София 2006 г. с. 60 Ара Маргос „Праисторическата селищна могила „Калето” при с. Левски, Варненско; ИНМВ VIII / XXIII/ 1972 с. 236-345 Селищната могила е открита през 1958 г. при обхождане на местността „Чатмата”, на 1 км северозападно от селото, известна под името „Калето”. По повърхността на същата са открити многобройни фрагменти от праисторическа керамика, оръдия на труда от камък, кремък, кост, глина, мед, идолна пластика, и кости от диви и домашни животни. „Крайно интересна е формата на могилата. Тя има подковообразна форма, като по дължината си е ориентирана изток-запад. Максималната й дължина е 106 м, ширината -75 м, а височината около 3 м. Широчината на могилния пояс е от 15 до 20 м. Поради това, че наподобява вал (укрепление), е била наречена от местното население „Калето”. На нас не ни е известна друга праисторическа могила в България с подобна форма.”21 През 1957 г. кооператорите от селото издигнали при крайните части на могилата изкуствен насип и запълнили вътрешното пространство с вода. По късно този насип бил премахнат и бил издигнат друг на север с цел микроязовирът да се уголеми. В резултат могилата е била залята и от външната страна и над водата остават само най-високите й части. Съвременният язовир не е използван рационално като ресурс на територията. Водите му опазват значима културна ценност, и са необходими специални предписания за поддръжката и стопанисването му, както и мерки за социализиране и популяризиране на видимите части от селищната могила. Липсата на указан в АКБ ограничителен режим на ползване на територията на язовира с културната ценност в нейния обхват крият сериозна заплаха за опазването на уникалната селищна могила.

4.2.2. Исторически обекти и комплекси: От архивна извадка на Мемориална схема на Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” Варна: На територията на Община Суворо има обявен един обект: Място на сражение, състояло се на 9 юни 1774 г. Една от Руско-турските войни е през 1774 г и решавашата биткае северно от днешния град Суворово. Местонахождението е северно от гр Суворово, в местността “Корията”. Категорията е от национално значение ( ДВ бр. 45/1973 г.) Актуално състояние на обекта: Историческото място на сражение е било ознаменувано с два паметни знака. Единият е паметник паметна плоча, който се намира в двора на общинския музей, а другият паметна чешма с кръст и паметна плоча, разположени в местността “Корията” - до пътя Суворово-Дръндар. Първият паметник се е намирал на мястото на последните сражения, ( днес територия на ветрогенераторния парк), но поради системни проблеми с демонтаж/ вандалски кражби на букви от надписите, монументът е демонтиран и преместен в двора на Общинския музей в гр. Суворово, през 2006 г. Неговото оригинално място не е било избрано случайно, в близост са откривани кости на загиналите руски войни. 21

Ара Маргос „Праисторическата селищна могила „Калето” при с. Левски, Варненско; ИНМВ VII / XXIII/ 1972 с. 236-345

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Зоната на историческото място на сражение е в непосредствена близост до пътя Суворово-Дръндар, оформена е пътна отбивка, но мястото трябва да бъде обследвано и да се предложи нова съвременна адаптация на социализираната и експонирана среда. Историческото място и фотоизложбата от общинския музей на гр Суворово са достойни за интегриране в специализиран туристически маршрут, който да обвърже значими исторически места и мемориали като: - гр Плевен: “Скобелев парк”, Панорамата “Плевенска епопея 1877”, РИМ - Плевен; - с. Николаевка: Паметна плоча за великия княз Н. Николаевич - главнокомандващ през Рускотурската война; - с. Кайнарджа: с историческото място с опазения камък на който се подписва Кючуккайнарджанския мирен договор; - многобройни паметни места от Добруджа която, поради стратегическото си положение ( найпрекия път от руската граница към османската столица) е била арена на бойните действия. - гр Варна: Братската могила на загиналите руски войни от 14 армейски корпус, Катедрален храм “Свето Успение Богородично” - изграден по идея на княз Дондуков - Корсаков, църквата “Свети Архангел Михаил” със скулптурната композиция “Посрещане на Освободителите”, Паметникът в чест на загиналите украински войни в Руско-турската война, Паметникът на граф Н.П.Игнатиев; Историческото място е в непосредствена близост до територия с висока концентрция на археологически културни ценности, част от които са в процес на проучване. След като бъдат проучени и оценени е възможно да бъдат социализирани и експонирани в нов специализиран парк “Старите Кории”, който да интегрира привлекателна горска природа, историческо място и археология.

Джамия с ограден зид, две порти и вградена чешма в зида Джамия "Ахмед паша" Съществува в добро състояние Църква Църква "Възнесение 3 господне" Добро физическо състояние

Х маг хр. 76 стоки фурна 89

Джамия

1190

Списък от 2.09.1975

842

Списък от 2.09.1975

1279

Списък от 2.09.197

598

Списък от 16.11.1971 -

799

Нов за деклар Списък от

Катего рия:

Архитектурно -

Архитектурно строителен

За Архитектурно отписв строителен ане За Архитектурно отписв строителен ане За Архитектурно отписв строителен ане

VII

1262

Списък от 2.09.197

107

XVIII

1158

Списък от 2.09.197

Архитектурно строителен

1290

Списък от 2.09.197

Архитектурно строителен

88 цен.

1293

Списък от 2.09.197

За Архитектурно отписв строителен ане

Новата чешма м. "Бозлука" изв 11 (Тежко физическо рег. състояние)

Нов Списък от ПУП, в 2.09.197 проц.

Архитектурно строителен

Списък от 2.09.197

За Архитектурно отписв строителен ане

1688

Списък от 2.09.1974

Архитектурно строителен

689

Списък от 2.09.197

Архитектурно строителен

8 (Съществува - тежко

физич. състояние) Къща на Мехмед Мустафов 88 9 Ахмедов Съществува в цен. добро състояние Къща на Стоян Гочев

10 (Не съществува )

Чешма /при кръстовище от

12 ос.т. 151/ (Не съществува ) Чешма "Чикура" /между ос

13 т.252, 253, 276 и 277/ В добро състояние Острата чешма 14 В добро състояние

За Архитектурно отписв строителен ане

Художествен Художествен Архитектурно строителен

Списък от 16.11.1971 Списък от 2.09.1975

Къща на Aли Хюсеинов

Град Суворово и землището на града - по отношение на обект с номер11 от списъка Обявен: ОБЕКТ / адрес, УПИ/ Иденти Деклариран ДВ бр./г. Отпис кв. Вид локализация / ЕКАТТЕ ф/пл.№ с: Протокол ан с: на НСОПК

Архитектурно строителен

114

Къща на Велико Янев

4.2.3. Архитектурни обекти и комплекси:

Къща на Муса Хюсеинов (Не Ямурлов 1 съществува) В същия имот е опазена друга сграда с качества на КЦ 2 Джамия

VI Църква

Къща на Полихрон и VIк-с за Костадин Иванови Къневи 4 Строителна реконстр. - без 110 стар. занаяти проект Къща на насл. на Яна 61 VI 5 Костадинова Гочева (Не съществува)) Къща на Веселин Георгиев 115 IV 6 Ялъмов - (Не съществува )

7 (Не съществува) Най - изразителни с обемно пространственото си въздействие са храмовете с прилежащата им среда в населените места Чернево, Калиманци, Изгрев, Левски, Николаевка, Дръндар - културни ценнности с категория от местно значение. Те притежават богато архитектурно - художествено културно историческо наследство на възрожденската епоха. Декларираната храмовата архитектура в гр. Суворово и с. Дръндар не само формира силуетите на площадните пространства, но внася уникални за мястото дух и атмосфера. Неповторима местна специфика излъчват опазени каменни къщи и прилежащите им каменни стопански постройки в селата Николаевка, Изгрев и Левски. Ансамблите от къщи с каменни фасади към улиците и многобройните каменни чешми са съхранили характерни щрихи от визията на населените места отпреди повече от един век. За съжаление голяма част от декларираните архитектурни недвижими културни ценности днес не съществуват. Извадка от списък на НИНКН на архитектурните обекти и комплекси с допълнена информация за актуалното състояние на обектите и точното им местоположение - спрямо действащите ЗРП на населените места е приложен по-долу и в Приложение 2, окомплектовано с фотодокументация на отделните обекти.

строителен

16.11.1971 Списък от 2.09.1975г П № 4309 29.12.1977 П № 933 27.03.1978

Църква "Света Троица"

III- общ 137a пералня, озел. озеленяв 45 ане

Село Чернево Списък от 17.07.1974 310 П № 933 27.03.1978

Архитектурно строителен Художествен

местно 22

По данни от писмо на Варненската и Великопреславска Света Митрополия - изх ном 716 от 06.11.2014

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Къща на Наско Георгиев

2 Гатев oт 1884

Къща на Христо Ст. Хаджията Руина в два 3 имота , невъзможно опазване

I и XII

205

122

П № 2402 16.07.1982 П № 2402 16.07.198

Архитектурно строителен

За отписв Архитектурно ане строителен

Къща на Йорданка

3 Стойкова

XIV

133

4 Къща на Недю Жеков

103

VII

7 Къща на Ради Пеев

VII

8 Къща на Никола Димитров

139

9 Църква

III църква

149

10 Училище- обезличено

147

III църква

Къща на Ради Каталиев

5 Янков Руина не е

възможно опазване Къща на Георги Русев 6 Вълков

Село Николаевка

1 Църква "Св.Атанасий" Къща на Димитър 2 Желязков Кондов Къща на Петко Георгиев 3 Авджийски Къща на Керлина Иванова 4 Драганова

5 Къща на Демир Радев Къща на Кольо, Христо и

6 Пенчо Петрови

Къща на Калица Димитрова Рахнева 7 (Много тежко физическо състояние) Къща на Тодор Цветков 8 Куртев

9 Къща на Демир Мурадов

1 Къща на Демир Любчев 2 Къща на Петър Димитров

V култ дом църква

105

XIV

445

353

XIII

428

109

III

32 31

2 11

X XVIII

VI II

233

338 232

Списък от 2.09.1974 П № 2629 20.07.1983 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198 П № 2629 20.07.198

Село Просечен П №2402 6 16.07.1982 П №2402 68 16.07.1982

Архитектурно местно строителен 23 Художествен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен

Архитектурно строителен Архитектурно строителен

1 Църква "Св.Петка"

2 Къща наСпас Желязков

VII

123

162 222

Писмо № 2402 от 16.07.1982г. Писмо № 2402 от 16.07.1982 Списък от 17.07.1974

Село Калиманци 150 П №2629

Архитектурно строителен

За Архитектурно отписв строителен ане Архитектурно художествен

Архитектурно -

По данни от писмо на Варненската и Великопреславска Света Митрополия - изх ном 716 от 06.11.2014

П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983

Село Изгрев Списък от 142 17.07.1974

Архитектурно строителен

Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен

Архитектурно - Местн художествен о

Село Дръндар Къща на Шеин Хюсни

1 Юсупов

(Не съществува) Къща на Илшия Хасанова 2 Хасанова Къща на Исмаил Юмеров 3 Мустафов (Не съществува) Къща на Нури Мустафов 4 Рамаданов

124

П №2629 20.07.1983

132

П №2629 20.07.1983

VIII

П №2629 20.07.1983

III

П №2629 20.07.1983

Къща на Мустафа Исмаилов Мустафов

П №2629 20.07.1983

Килийно училище (Не съществува)

XII

П №2629 20.07.1983

XII

9 Чешма пред джамията

Местн о

XII

Къща на Зехра Шехмедова Хасанова (Не съществува)

8 Джамия

1 2

П №2629 20.07.1983

строителен Архитектурно строителен Архитектурно строителен

Село Левски Къща на Минка Кирова и Стойка Георгиева, продали Станка Янчева 28 XII 1 на Недялкова (дъщеря и внучка) Къща на Рада Янчева 2 Руина не е възможно 29 XXIV опазване Църква "Св. Архангел 36 X църква 3 Михаил"

20.07.1983 П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983

Къща на Иордан Павлов Николов Къща на Велика Димитрова Митева Къща на Димитър

I озел

III

П №2629 20.07.1983 П №2629 20.07.1983

Село Баново П №2629 58 20.07.1983 П №2629 118 20.07.1983 84 П №2629

За Архитектурно отписв строителен ане Архитектурно строителен За Архитектурно отписв строителен ане Архитектурно строителен За Архитектурно отписв строителен ане Архитектурно строителен За Архитектурно отписв строителен ане Архитектурно строителен Архитектурно строителен

Архитектурно строителен Архитектурно строителен Архитектурно -

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Стаматов Янакиев

20.07.1983

строителен

Актуално състояние на архитектурно-строителните културни ценности: Списъците със сгради, културни ценности на територията на Община Суворово не са актуализирани повече от тридесет години. Не е осъществяван мониторинг на състоянието на архитектурно строителните културни ценности. Усложнените и скъпи проектни процедури затрудняват частните собственици и те предпочитат да изоставят архитектурно-строителното наследство да се саморазруши, а не да инвестират в поддръжката му. Дълги години липсваше система за контрол, както и ясен регламент от права и задължения по опазването на наследството, както за местната администрация, така и за частните стопани на сградите. В резултат от горното се наблюдават следните тенденции: А. Безвъзвратно изгубени , разрушени архитектурно-строителни културни ценности както следва: 1. Къща на Муса Хюсеинов Ямурлов - гр.Суворовово, кв.76, УПИ X-маг, фурна); 2. Къща на наследниците на Яна Костадинова Гочева – гр.Суворовово, кв. 61; УПИ VI-842; 3. Къща на Веселин Георгиев Ялъмов - гр.Суворовово, кв. 115 УПИ VI 1279 и 1280; 4. Къща на Велико Янев - гр.Суворовово, кв.114; УПИ VII-1262 5. Къща на Стоян Гочев - гр.Суворовово, кв.88, няма планоснимачен номер. 6. Къща на Шеин Хюсни Юсупов – с. Дръндар, кв. 19, УПИ X-124 7. Къща на Исмаил Юмеров Мустафов – с. Дръндар, кв. 18, УПИ VI-132 8. Къща на Зехра Шехмедова Хасанова – с. Дръндар, кв. 8, УПИ III-40 9. Килийно училище – с. Дръндар, съборено, кв. 9, УПИ XII-55 10. Къща на Ради Каталиев Янков - ц. Калиманци, кв. 15, УПИ VII-75 11. Къща на Христо Ст. Хаджията - с. Чернево, кв.22, УПИ XII -122 и I-122; 12. Къща на Рада Янчева с. Левски, кв.29, УПИ XXIV-162; 13. Чешмата под номер 12 в гр Суворово също не съществува. Съборена е при прокарване на улична регулация. Б. Архитектурно-строителни културни ценности, които съществуват, но са в изключително тежко физическо състояние, необитаеми, доведени до състояние, при което е опасно и почети невъзможно документирането им, за нуждите на автентични проектни дейности за реставрация и опазване. В тази група попадат предимно обекти, частна собственост, които не са обгрижвани и природата е превзела имотите, превръщайки ги в непроходима джунгла от храсти и саморасли дървета. Примери за културни ценности в това състояние са: 1. Къща на Aли Хюсеинов - гр.Суворовово, квартал 107, УПИ IV-1158 2. Къща на Велика Димитрова Митева - с. Баново, кв.17, УПИ III-118 3. Къща на Нури Мустафов Рамаданов - с. Дръндар, кв. 6, УПИ VIII-29 4. Къща на Петър Димитров - с. Просечен, кв. 11, УПИ II-68 5. Къщата на Наско (Паско) Георгиев Гатев - с. Чернево, кв. 41, УПИ XX-205 6. Къща на Георги Русев Вълков - с. Калиманци, кв. 16, УПИ I-83 7. Къща на Никола Димитров - с. Калиманци, кв. 11, УПИ VI-139 8. Къща на Керлина Иванова Драганова - с. Николаевка, кв. 49, УПИ XIII-428 9. Къща на Демир Радев - с. Николаевка, кв. 21, УПИ II-109 10. Къща на Калица Димитрова Рахнева - с. Николаевка, кв. 38, УПИ IV-233 11. Храм „Св. Архангел Михаил” с. Левски, кв.36, УПИ X-222 за църква Особено тревожно е състоянието на великолепния каменен храм в „Св. Архангел Михаил”с. Левски. Духовната обител е била документирана през август 1993 г.от която документация е видно, че към момента на изготвяне на проекта сградата е била в значителна степен опазена. Сградата е прекрасен образец на храмовата ни архитектура. Все още за обекта може да предприемат спасителни укрепителни дейности, за да бъде коректно документирано актуалното му състояние и да бъде

възстановен с максимално опазване на автентичния каменен градеж и архитектурна пластика. Необходима е спасителна конструктивна намеса. В писмо-справка от Варненска и Великопреславска Света Митрополия ( изх.ном.716 от 06.11.2014 г ) става ясно, че за храма има одобрен проект по мярка 322. Ако е представена старата проектна документация от 1993 г., предвидените мерки ще се окажат неадекватни на актуалните нужди от намеси за опазване на културната ценност. Бюджетът ще бъде недостатъчен и културната ценност ще бъде необратимо загубена за идните поколения. Необходимо е да се установи дали в одобрената проектна документация се работи с актуална или с архивна информация. Към обследването на актуалното състояние на архитектурно-строителни културни ценности е изготвена подробна фотодокументация в Приложение към тектовата част на проекта във фаза Диагноза. В. В третата група попадат архитектурно-строителни културни ценности, които са самодейно поддържани и в значителна степен са изгубили качествата си на културни ценности. Наблюдават се намеси без одобрени от НИНКН проектни документации, довели до обезличаване на сградите. Практика е зад високи дувари в сравнително големите селски имоти да се реализира ново строителство, а сградите културни ценности да се ползват за скаладове и като помощни постройки. Примери за незаконни намеси или за безгласна подмяна в предназначението на сградите са: 1. Къща на Полихрон и Костадин Иванови Къневи -гр. Суворово, кв. 110, УПИ XVI-1190 - комплекс старинни занаяти) 2. Къща на Йордан Павлов Николов - с. Баново, кв.18, УПИ II-58 3. Къща на Спас Желязков - с. Калиманци, кв. 26, УПИ VII-150 4. Къща на Ради Пеев - с. Калиманци, кв. 6, УПИ VII-24 5. Къща на Кольо, Христо и Пенчо Петрови - с. Николаевка, кв. 8, УПИ III-58 6. Къща на Тодор Цветков Куртев - с. Николаевка, кв. 32, УПИ X-338 7. Къща на Демир Мурадов - с. Николаевка,, кв. 31, УПИ XVIII-232 Наложително е да се извърши спешно актуализиране на списъка с архитектурно-строителни културни ценности и да се изискат технически паспорти на сградите с документиране, обследване и процедиране на мерки за възстановяване и последващо поддържане. Значително по-добро е състоянието на храмовата архитектура. Църквите, джамиите и прилежащата им среда имат много проблеми с покриви, основи, дограма, достъпна среда, описани подробно в Приложение 2: Архитектурно строителните културни ценности - анализ на актуалното състояние и фотодокументация. Общото физическо състояние позволява документиране, обследване и навременно процедиране на мерки за опазването им. Част от църковните сгради са наскоро реставрирани, други в процес на ремонтни строителни дейности. Забавя се реализацията на проект за реставрация на църквата „Света Троица” в с. Чернево. Има разработен проект по мярка 322, който през този програмен период не е финансиран. Препоръчва се актуализация на проекта, спешно процедиране и намиране на финансиране, за да бъде опазена културната ценност. Подробна информация за актуалното състояние на Архитектурно-строителните културни ценности има в Приложение 2, окомплектовано с фотодокументация на отделните обекти. 4.2.4. Етнографски обекти и комплекси: На територията на Община Суворово няма опазени, декларирани и/или обявени автентични етнографски обекти и комплекси. Етнографски профил имат обществени колекции, както следва:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Музеи, обществени колекции: Наименование 1

Къща музей на Петър Дънов

Профил Етнографски

Местонахождение с. Николаевка

Забележка Не фигурира в списъка на обществените колекции за Област Варна

Oбщ. колекция: археология; Общински музей етнографска и гр Суворово 2 фотоизложба, гр. Суворово Собственост посветена на общинска ген. Суворов и маршал Толбух

№ 2 от списък за Област Варна, съгласно чл.8, от Наредба № Н-9 от 27 април 2012 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции

Oбщ. колекция / Специализирана 3 Собственост - НЧ с. Чернево етнографска "Зора 1912"

№ 3 от списък за Област Варна, съгласно чл. 8 от Наредба № Н-9 от 27 април 2012 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции

Mузей в къщата на П. Дънов в с. Николаевка експонира битово стопанската и духовна историята на селото, основните поминъци на местното население, занаятите. Един от добре развитите занаяти е терзийството. Освен етнографската музейна сбирка, етнографският музей е домакин на семинари: (август 2013 г семинар на тема „Разработване на ефективни стратегии за разрешаване на междуличностни конфликти. Начини за емоционално изразяване“. Семинарът е част от проекта „Колелото на живота“, който Фондация “Децата на бъдещето” реализира през тази 2013 г, с финансовата подкрепа на Община Варна). Общинският исторически музей в град Суворово е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината и в ансамбъл с архитектурно строителният паметник на културата - “Ибрахим ага джамия - 1660 “г. Музея представя експозиции от богата етнографска колекция, материали и фотоси от обществено политическото и историческото развитие, свързани с материалната и духовна култура на населението живяло по тези места от 4 800 г.пр.Хр., с дейността и живота на генерал Суворов, материали от епохата на Възраждането и новата история. На територията на обшината, за нуждите на туризма са разработени три обекта, които по свой специфичен начин експонират в интериора и екстериора на комплексите традиционният български дух и атмосфера. Комплексите разполагат със собствени колекции от стари предмети на бита, оръдия на труда и в дворовете и градинските площи, заведенията за хранене и други обществено достъпни части по свой своеобразен начин възпроизвеждат, аранжират и популяризират устойчиви културни ценности, свързани с традиционна храна, напитки, бит, обичаи и забавления. Гореспоменатите комплекси са: “Барите”- с. Чернево, “Калимански хан” в село Калиманци и “Ваяците” в село Баново. 4.2.5. Образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура, Природни ценности: А / Природен феномен “Побити камъни”- “Бановска група” част от ЗЗ BG0000132 “Побити камъни”, която препокрива обявената със Заповед РД-817 от 23.08.2002 г защитена местност с наименование “Побити камъни” На територията на Община Суворово в землището на с. Баново се намира “Бановската” група от природния феномен побити камъни, разположен в землищата на четири съседни общини Аксаково, Девня, Белослав и Суворово. За Природната забележителност “Побити камъни” е изработен устройствен проект, който създава териториална организация и маршрутна връзка между отделните

групи от скални феномени и който детайлизира решения за опазване и експониране на уникалните геоложки образувания, специфичен ландшафт и богатство на флора и фауна. Природната забележителност “Побити камъни” се управлява от Дирекцията на Природен парк “Златни пясъци”. Бановската група се намира на 2 км юг-югозапад от с.Баново. Разположена е на площ от 30,5 ха. и е достъпна от общински път VAR1023, свързващ селата Слънчево - Баново. Устройственият план предвижда абтомобилни, пешеходни и конни маршрути с достъп от североизток, посредством общинския път VAR1023. Обследването на актуалното състояние констатира наличие на четири фактора, които оказват силно компрометиращо Природната забележителност влияние: 1. Достъп: Обществената транспортна връзка Варна-Баново, към момента е спряна. Автомобилният достъп до групата е тупиков. За да се стигне до бановската група, единствения автомобилен път преминава по границата на утайниците на свинекомплекса на с. Слънчево, откъдето се разнасят аромати, достигащи до АМ “Хемус”. ОУОП следва да предложи алтернативен достъп до групата. 2. Наличие на зона с производствен характер на северната граница на защитената местност: В съседство на Бановска група са разположени сградите на бивша ферма за щрауси. В момента материалната база не се стопанисва и поддържа. Оградена е с високи, плътни огради, завършващи с редове от бодлива тел, и като цяло създава неприятна визия за експониране на природната забележителност. ОУПО в специфичните правила да отреди тежести във връзка с конкретното предназначение на имота, свързани с процедиране на възможна промяна предназначение единствено към чисто био производство и обвързване на производството с експониране на биологично чисти стоки и услуги. 3. Наличие на техническа инфраструктура: През “Бановската група” преминават надлъжно два въздушни електропровода, чиито мощни метални стълбове просичат грубо цялата защитена местност и се намесват във всеки панорамен фотокадър. ОУОП следва да предложи трасе за реконструкция. 4.Наличие на нерегламентирано сметище: В зонта, отредена за паркинг и приемно - организационно пространство за туристи, е образувано нелицеприятно нерегламентирано сметище. Б / Защитена местност “Цар Борисов лопен” Природозащитен статут: Критично застрашен български ендемит. Намира се в близост до село Чернево в непосредствена близост до кариерите. Описание: Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла изправени, високи 40–70 cm, бялонаплaстени. Стъбловите листа намаляват във височина. Съцветията са бледожълти метлици. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Обитава специфичен хабитат – отворени тревни съобщества на мергелни склонове с каменисти излази. Вид със слаба конкурентна способност, срещащ се по крайно бедни на хранителни вещества, сухи, слънчеви места. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение, екстремните условия на местообитанието и опитите за залесяване на хълмовете. Проблем на защитената местност и на голяма част от землището на с. Чернево е силното запрашаване от кариерите. С инструментариума на устройствения план следва да се ограничи запрашаването. Да се предложат зони за защитно залесяване, по източните скатове на хълма с кариерата извън границите на въздействие върху застрашения ендемит и съобразени с отрицателно действащите на местообитанието фактори, за да се защитят и опазят както Цар Борисовия лопен, така и местното население, а природолюбителите да се радват на възстановен и природосъобразен ландшафт.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза В / Защитена местност “Урумово лале” Природозащитен статут: Уязвим български ендемит. Намира се в близост до село Чернево на източния скат на кариерите. Описание: Многогодишно тревисто луковично растение. Стъблото е голо, високо 15–45 cm. с 3 до 5 синкавозелени листа и еднакви, обратнояйцевидни, жълти, рядко червени, без петно околоцветните листчета. Размножава се със семена и вегетативно. Обитава сухи каменисти места на варовита скална основа. Среща се в тревисти съобщества и разредени храсталаци с ограничен брой находища. Образува фрагментирани популации с много добра численост. Отрицателно действащ фактор е деградацията на хабитата в резултат на разработване на каменни кариери, бране за букети, събиране на луковици за засаждане в градини или с търговска цел, пашата на селскостопански животни. Защитената местност и голяма част от землището на с. Чернево са подложени на орицателно въздействие от кариерите. С инструментариума на устройствения план следва да се ограничат запрашаването, пашата. Да се предложат зони за защитно залесяване, по източните скатове на хълма с кариерата извън границите на въздействие върху застрашения ендемит и съобразени с отрицателно действащите на местообитанието фактори. Да се предприемат мерки за възстановяване на природосъобразен и с естетичен облик ландшафт. Г/ Защитена гора Намира се на южната, югозападна граница на Природната забележителност “Побити камъни”“Бановска група”. Извън обхвата на защитената гора и в непосредствена контакт с нея и с побитите камъни се намира местността “Батаклията” - традиционно място за отдих на туристи природолюбители. В обхвата на местността “Батаклията” попадат вековни дървета “Момино дърво”, “Майчино дърво”, “Змейово дърво”, живописни скали и каменни чешми. Да се проучи възможност за изграждане на горски парк “Батаклията” - “Побити камъни” с обхват гореописаните територии. Да се предложи защита на вековните дървета. Д / Защитена зона “Сухата река” От землищата на с. Изгрев, с. Николаевка и с. Левски протича мрежа от дерета и ручеи, които оформят част от изворната зона и най-горното течение на Сухата река. Сухата река води началото си под името Изворско дере от извор-чешма (на 333 м н.в.) в западната част на Франгенското плато, на 1 км южно от с. Изгрев. Протича през множество землища в северна посока в широка долина. Извън териториалния обхват на община Суворово, долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни (на места до 100 м) скалисти брегове, а северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, община Кайнарджа навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в югозападния ъгъл на езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав. По коритото на Сухата река има много природни забележителности, редки растителни и животински видове, скални манастири, пещери, култови места. Най-горното течение на реката се характеризира с изобилие от извори, аязми, около които във времето са съградени каменни чешми, достигнали до днес. Каменните водопойни чешми са устойчиви самобитни средища за общуване, със значим културен заряд и следва да получат режим на опазване и защита. В обхвата на защитената зона, а на места извън нейните граници в землището на с. Изгрев има опазени вековни дървета, които ОУПО следва да отрази в графичната част на проекта и да предвиди режими на защита.

По поречието на “Сухата река” в по - ново време са изградени каскади от язовири и рибарници. Водните площи са съществен елемент, формиращ уникален за средата ландшафт и подлежат на опазване. Значим проблем на защитената зона е спекулативната промяна на предназначението на земеделска земя в урбанизирани територии от периода на “строителния бум”. За съжаление новоизградени колективни жилищни сгради по западния бряг на язовир Николаевка са нанесли груби щети, които компрометират не само визията на населеното място, а цялостната визия на защитената зона и язовира в частност. Колективните жилищни сгради променят мащаба, природосъобразния облик на населеното място за десетилетия напред. А село Николаевка в селищните си граници заема значителна по размерите си площ и наполовина имотите остават незастроени. Е/ Защитена зона BG0000635 „Девненски хълмове” в землищата на гр. Девня, с. Падина, с. Кипра, община Девня, област Варна и с. Чернево, община Суворово, област Варна с обща площ 2977.513 дка. Предмет на опазване в защитена зона BG0000635 „Девненски хълмове” са следните типове природни местообитания: Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (FestucoBrometalia); Понто-Сарматски степи; Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi. 4.2.6. Индустриално наследство На територията на общината няма значими обекти носители на качества на индустриалното наследство. Изключение прави общинския център, в който са опазени стара мелница в източния край на населеното място и ЖП гарата. Опазен обект с историческа и архитектурно-строителна стойност е и бившата сграда на дизелова централа. С изключение на гарата двата обекта са частна собственост не са достъпни за подробно обследване. ОУПО следва да предложи гореспоменатите обекти за оценка и защита, като единични архитектурно-строителни културни ценности. 4.2.7. Произведения на изящни и приложни изкуства: Монументална украса: По данните от стар списък от 1984 г, предоставен от Община Суворово.( Архивна извадка от мемориална схема на Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” Варна), актуализирана и допълнена, на територията на общината са описани следните обекти на монументална украса:

1 Наименование и вид на творбата

местонахождение

Автори

2 "Момиче", скулптурна фигура в камък

гр. Суворово, до читалището

Бл. Иляев

3 Пано "Посрещането на генерал Суворов" гр. Суворово, център 1 "Плодородие" сграфито

гр. Суворово, хижата на ТПК

2 "Плодородие" стенопис

гр. Суворово, хижата на ТПК

Ил. Касабов Й. Денев Ил. Касабов Й. Денев Й. Денев

Година на откриване

1980 1976 1976

Паметни плочи: По данните от стар списък от 1984 г, предоставен от Община Суворово.( Архивна извадка от мемориална схема на Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” Варна),актуализирана и

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза допълнена, на територията на общината са описани първите седем паметни плочи, от които до днес са опазени първите четири, експонирани са първите три от списъка. На какво (кого) е посветена На Димитър Добрев Георгиев (1908-

1 1944) 2 На Димитър Кондов (1881-1923) 3 На Генерал Суворов 4 5 6 7 8. 9.

10.

11.

Местонахождение

1980

с. Николаевка, центъра гр. Суворово, извън града, на мястото на сражението. Преместена в двора на музея в гр. Суворово гр. Суворово Паметна плоча, която е била на стена на хран магазин в центъра / демонтирана, на съхранение в поликлиниката

1981

2 3 4

местонахождение

На Атанас Георгиев ( 1805-1865), с. Николаевка, двора на възпоменателна плоча с размери 172/85 см. църквата поставена хоризонтално на каменен постамент На загинали във войните 1912-1918, чешма с. Николаевка, центъра паметник На загинали във войните 1912-1918, гр. Суворово, център ск. К Шиваров архитектурно-скулптурна композиция На Здравко Бомбов (1923- 1943) архитектурноарх. Aръмов, ск. П. гр. Суворово, център скулптурна композиция Джаферов

7 8.

На загиналитеруски войни в битката на 9 юни гр. Суворово, извън 1774 г по ръководството на Ген. Суворов, града, преместен в архитектурен паметник-чешма двора на музея Паметник на Васил Левски, архитектурнос. Левски, център в скулптурна композиция паркова среда Паметник на загиналите във войните 1912-13; с. Чернево център 1915-18 и 1944-45 г ( извън списъка от 84 г ) Паметник на Варненска комуна ( извън с. Николаевка, центъра списъка от 84 г )

арх, Горанов

1977

1995

След 1984 г

1977

4.2.8. Народни занаяти; -

1977 -

След 1984 г

1986 г

Исторически и войнишки паметници По данните от стар списък от 1984 г, предоставен от Община Суворово.( Архивна извадка от мемориална схема на Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” Варна), актуализирана и допълнена, на територията на общината са описани следните исторически и войнишки паметници: На какво (кого) е посветена

Година на откриване

с. Изгрев, училището

На Драган Стоянов Драганов (18561931), поборник опълченец - паметна плоча На Иван Йосифов Стефанов - Кожухин гр. Суворово Днес не е известно / паметна плоча посветена на руски местонахождението й войн гр. Суворово Демонтирана с неизвестно На Маршал Толбухин - паметна плоча местонахождение. Намирала се е срещу училището На Тодор Ялъмов (1875-1932) гр. Суворово, домът му. Днес не е известно основател на партийната организация в местонахождението й с. Суворово Паметна плоча на Дядо Черньо основател на съвременното село VII- с. Чернево център, пред читалището VIII в. ( извън списъка от 84 г ) Паметна плоча, указваща мястото на родната къща на Петър Дънов ( извън с. Николаевка, центъра списъка от 84 г ) Паметна плоча в памет на Княз Поманов Ник. Николаевич 1931-1892, главнокомандващ Руско -Турската с. Николаевка, пред кметството война 1877-1878 г ( извън списъка от 84 г) Паметна плоча, посветена на набор с. Николаевка, центъра 1946 ( извън списъка от 84 г )

година на откриване 1865 1929 1939 1960

Град Суворово е изявен занаятчийски център до средата на миналия век. През 1872 г. унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц описва Козлуджа като село с около 1800 души, обитаващи различни махали: Голямата джамия – 125 къщи; Новата джамия – 114 къщи; Татарската махала – 30 къщи; циганската махала с 33 къщи; махалата Варош – 108 български къщи, разделена дели на две „гръцка” – в най-южната част на селото и българска махала между гръцката и турската. Въпреки своята големина средищният град наподобявал село, поради факта, че липсвали представителни сгради и благоустроеност. Освен къщи Ф. Каниц описва наличието на железарски дюкяни -4; ханища с кръчми – 5; дюкяни- 40 ( за обувки, бакалски, бояджийски, терзийски, налбантски, пушкарски, кожухарски, абаджийски, мутафчийски, сарашки, манифактурен и др); кафенета-6; фурна-1; каменна магазия-1; вятърна мелница- 1; ракиени казани-2; мелници-5; тепавици3 и др.”24 След Освобождението, Суворово запазва значението си на голям занаятчийски център в общината. На мястото на сегашния център на града е била чаршията (търговската улица) с многобройни дюкяни. Там излагат стоката си майсторите – сарачи, дърводелци, абаджии, калпакчии, ковачи, брадвари, калайджии, бъчвари, коларо-железари и т. н. През септември 1946 г в с. Новградец възниква шивашка кооперация „Труд”, която не успява да обедини всички занаятчии и в селото остават да доминират 41 работодатели – главно индустриалци, занаятчии и търговци. В началото на 1948 г. всички стопански предприятия (валцова мелница, маслобойна, тухларница, варджийница, дараци, каменни кариери и др.) се обединяват в едно стопанско предприятие ОСП „Промкомбинат”-клон Новградец, което претопява и унифицира самобитния занаятчийски талант. В град Суворово се намира къща на Полихрон и Костадин Иванови Къневи. Разположена е в квартал 110, УПИ VI, отреден за комплекс за старинни занаяти. Сградата за съжаление е частично съборена. Наблюдава се ново строителство над солиден каменен градеж над полувкопан сутерен - част от сградата на бивше килийно училище. Новите намеси са обезличили и направили трудно четима културната ценност. Собственикът е опазил оригинални елементи от дървената конструкция. Има следи от колорит по дървените колони. Каменният градеж е на кал с дървени сантрачи. Обекта се нуждае от спешна специализирана намеса. База за workshop за млади хора по проект "Занаятите и търговията на Европейския пазар" (№ LLP 2012 - COM - MP - 173 по програма "Учене през целия живот" на Европейския съюз ) през 2014г. предлага етнографски комплекс „Барите”, с.Чернево. Комплексът разполага с “музей на занаятите на открито” и експонира в градинските пространства предмети, свързани с бита и с упражняването на старинни знаяти. Работната среща под надслов „История на старите занаяти в региона” предлага възможности ученици и учители да правят съвместно мартеници, керамични съдове, велокденски яйца, да тъкат на стан, да сякат монети, да месят и точат баница, да ловят риба. Облечени в народни носии се хващат на 24

В Тонев, К. Стоянов „История на село Суворово”

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза кръшно българска хоро. По смелите опитват обиколка на комплекса с такси (магаре). Демонстриран е нестинарски танц, характерен единствено за България. Възраждането на самобитни занаяти е неизползван ресурс на населените места в общината. Обявяването на националната носия за официално облекло е възможност за местното население да обогати палитрата на националните костюми с традиционните ваяшки дрехи. Възможни са местни управленски мерки за стимулиране на възраждането на автентични занаятчийски дейности, които да предложат самобитни продукти за нуждите на туристическия пазар. Традиционни познания, култура и дейности по създаване, опазване и използване на сладководно рибно богатство се обвързват със стопанисването на наличните водоеми и рибарници в землищата на с. Левски, с. Николаевка и с Изгрев. Три нови изкуствени микроезера на територията на туристически комплекс “Барите”, упражняват / състезават традиционни любителски риболовни познания. Стимулирането на био производство от животновъдния сектор вероятно ще подпомогне възраждане на традиционни занаяти. 4.2.9. Документално наследство, устна традиция и език, книжовни и литературни ценности, народна медицина; Прокудени от родните си места ваяците запазват автентичния си език и старите си традиции и ги пренасят във времето до днес. Диалектът е един от най-старите и е запазен в значителна степен в почти всички села, като се използва и до днес. Четири библиотеки - две в гр. Суворово и по една в село Чернево и с. Николаевка и читалищата "Пробуда" в град Суворово и още шест - в с. Чернево, с. Николаевка, с. Левски, с. Дръндар, с. Калиманци и с. Изгрев са хранилища и разпространители на местните духовни ценности. Библиотеката в Читалище „Пробуда" - гр. Суворово е оборудвана по проект „Глобални библиотеки" с компютри и мултимендия. С осигуряването на интернет достъп и техническо обезпечаване на читалищата се създават условия за разпространение на знание чрез използването на информационни технологии. В читалище „Зора" с. Чернево функционира една библиотека, която се нуждае от основен ремонт, за да бъдат запазени малкото останали произведения с историческа и културна стойност. Ремонтните дейности протичат в момента. Читалище “Наука-1927” в. Левски има библиотека и читалня. Потребителите са 50 – деца и възрастни. Читалищната сграда се нуждае от съвременно обзавеждане и оборудване, което да позволи пълноценна информираност на населението. В обновената част от сградата на читалище “Светлина-1927” - с. Изгрев, със средства от общинските и държавни субсидии за 2014 г са закупени нови библиотечни секции и кухненски мебели. Читалище “Светлина-1924”, регистрирано под номер 3378 в Министерство на Културата. Читалището разполага с 1000 тома книги и група за местни обичаи. Местните библиотеки с особена гордост предоставят, книги за историята на населените места, спомени, родословни дървета с архивни снимки като: - “История на село Суворово” от В Тонев и К Стоянов; - Храм “Свето възнесение господне”, гр Суворово , от Й Колимечкова - “Николаевка от векове за векове” от Г Казанджиев - “Селянинът с царския часовник” от М Панайотов - с житейски записки, лазарски и коледарски песни от с. Изгрев, 21 приказки; - “Изгрев нашето село” от Х.Попов, И Миланов и Й Колимечкова - исторически сборник по случай 150 г от построяването на селския храм “Света Петка” ( празници и ритуали; коледарски песни, биографични бележки, архивни снимки - “Tarihi ve kulturu ile Drandar” A Renber - история на село Дръндар на турски език.

- “Пътят на стиховете” , “Светлината на стиховете” и ‘Стихове за любовта” местна лирика от Радослав Сяров - “Еркечки смешки” от Г Т Георгиев - сборник с местни ваяшки анекдоти, разпечатан и подвързан като малка книжка и др. 4.2.10. Обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; След 1829 – 1830 г. в селата Николаевка, Левски и Изгрев се заселват преселници от планинските села Еркеч и Голица. Те принадлежат към етнографската група „ваяци, вайковци“. Към тези преселници по-късно се присъединяват нови бежанци и така ваяците стават основното население на селата Николаевка, Левски, Изгрев, Калиманци, Баново Просечен. Единственото село, населено открай време с турци е Дръндар. Днес цигани основно живеят в гр. Суворово и в с. Чернево В селищата в Общината се празнуват почти всички традиционни български обичаи: -Зимни – Андреевден, Варвара, Сава, Никулден, Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година /Васильовден, Сурва/, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Антоновден, Атанасовден -Пролетни – Трифон Зарезан, Св. Харалампий, 1 март, Сирница, Тодоровден, Благовец, Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден -Летни – Герман, Константин и Елена, Спасовден, Русалска неделя, Еньовден, Петровден, Илинден, Преображение, Голяма Богородица -Есенни – Кръстовден, Димитровден, Архангеловден До първите десетилетия на ХХ в. в с. Чернево и гр. Суворово вечерта срещу Васильовден /Нова година/и на самия празник се изпълнява обичаят с маскирани изпълнители „Камили“. Той принадлежи към зимния цикъл календарни празници. В с. Чернево в обичая участват коледари, камилари (дивиджии) и обредната маска „камила“. Община Суворово е район с развито животновъдство и тук особено се тачи празникът Гергьовден. Според народните вярвания Св. Георги е покровител на овчарите и на стадата. На този ден се извършват редица обреди за осигуряване на здраве за хора и животни, за постигане на изобилие във всичко, за богат и щастлив живот. Вярват, че през този ден „небето се отваря” и каквото си пожелае човек, се сбъдва. Сред населението в Община Суворово е разпространен обичаят в деня срещу Гергьовден да се берат билки. Смята се, че всяко откъснато на този ден растение става за лек. Вечерта срещу празника всяка домакиня окичва входната врата с коприва, мащерка, здравец, глог, клончета от круша, с букова шума. С клонки от круша накичват също саята, оградата, вратите на стаите, ралото, „светицата” (домашната икона). За Гергьовден във всяка къща се коли курбан – първото родило се през годината мъжко агне. То се пълни с булгур или с ориз и с дреболиите и се пече в пещ. От опеченото агне с хляб, сирене, чесън и запалена свещ раздават на съседи и роднини. Дава се също на овчаря и на попа – плешка и кожата. Костите на агнето се закопават в лозето, в градината, на нивата или в мравуняк с вярата, „че овцете ще се въдят като мравините”. През този ден местните жители се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Люлката е вързана на зелено дърво (орех, черница и др.). На Гергьовден се прави общо хоро на мегдана на селището. Най-големият летен празник е Еньовден (24 юни), денят на лятното слънцестоене. Рано сутринта всички излизат на високо място, за да посрещнат изгрева на слънцето. После се търкалят в росните ливади, мият се в горските извори. Според поверието на този ден се къпе и слънцето, затова водата притежава изключителна сила. Вярва се още, че на Еньовден билките са най-лековити. Жените берат от тях и свиват венец, през който всички се провират за здраве. На този ден изпълняват и обичая „Еньова буля”. В с. Николаевка избират едно 4-5 годишно момиченце, наречено „Еньо” или „Еньова булчица”. Обличат го с „червен врахам” (сукман) и на главата му слагат червена вала. Момите са с лазарски премени. Те носят момиченцето на раменете си, като то държи в ръцете си от билката „еньовче” и маха със стръковете. Така те обикалят нивите и пеят обредни песни. Обичаят се изпълнява за здраве и да е богата жътвата. Накрая се връщат в дома

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза на момиченцето, правят си обредна трапеза и всички се хранят. След това момите си слагат китките в бакърче, пълно с вода. Момиченцето вади една по една китките и се извършва обредно напяване на китките. По изречените думи за дадена китка се гадае, коя мома за какъв момък ще се омъжи. Утвърдени традиции в с. Николаевка са празнуването на Летен Атанасов ден - празник на църквата Свети Атанасий – първата църква в областта; Димитровден – събор на селото; Бабин ден; Трифон зарезан. Традиция е всеки набор от селото на своята 50-та годишнина да посажда дръвче в обособен импровизиран парк. В селото и околността му са изградени многобройни каменни чешми живителни социални средища, с вкусна и питейна вода. 4.2.11. Музика, песни и танци; Читалище „Пробуда" - гр. Суворово се представя с: Танцов състав „Слънце" - 4 групи, с богата фолклорна програма и концерти у нас и в чужбина. Танцов състав „Хоро" за начинаещи и напреднали. Певческа група „Козлуджански напеви" - 25души; Детски хор за народни песни - 2 групи; Детска формация „Дъга" - 10 деца. Към Читалище „Зора" с. Чернево работят Женска битова група за автентичен фолклор - 17 души; Детско-юношеска формация за автентичен фолклор - 17 души; Коледарска група - 10 души; Клуб „България в сърцата ни" - 7души Читалище “Наука-1927” в. Левски поддържа певческа група “Здравец” и танцова група “Ритъм”. Пречка за разрастване на дейността и изявите на певческата група е липсата на осигурен транспорт за ръководителя на групата, който пътува от Суворово до селото и обратно. Активна дейност на читалище “Светлина-1927” - с. Изгрев е подготовката на традиционните Вайковски фолклорен събор , които се провежда през първата седмица на месец август в местността "Гермето" (Голица) и Сбора на Света Петка Българска - храмов и селски празник за населението на с. Изгрев. Освен посредством певчески и танцови групи читалищата опазват и популяризират чрез библиотеките си книги със записани лазарски и коледарски песни от с. Изгрев. Туристическите комплекси “Барите”, “Ваяците” и “Калимански хан” предлагат услуги и събития с включен традиционен български фолклор. 4.2.12. Кулинарни и еноложки традиции; Гостоприемницата на комплекс “Ваяците” - с. Баново предлага самобитна българска обстановка и богато меню с домашно приготвени еко специалитети за всеки вкус. За музикалното оформление се грижи жива музика, която допълва българския дух на националната кухня и обстановка. Гозбите са приготвени на пещ, скара на дърва и чеверме. Тук можете да поръчате домашно отгледани кокошки, пуйки и патици, които да бъдат приготвени пред вас. Ръчно изработените: хляб, питки, баници и пърленки на пещ са неразделна част от менюто. Ресторанта предлага домашни вина и ракии от региона и цяла България. На територията на комлекса непосрествено до гостоприемницата е разполпжена екологично чиста зеленчукова градина с ръчно подбрани и отгледани зарзавати и подправки използвани в менюто. Капацитетът на ресторанта е 80 души в зимната част и 80 в лятната. Кулинарни и еноложки традиции се популяризират от Комплекс "Калимански хан" - с Калиманци. Етнографският комплекс "Калимански хан" разполага с механа със сто и двадесет места; лятна градина със сто и петдесет места; изба с дегустация на домашни вина и ракии; домашни гозби приготвени на пещ, чеверме; домашен хляб, предлагани в самобитна българска атмосфера. Туристически комплекс “Барите” представя богато разнообразие от кухни, между които са включени националлни и местни гозби и традиционни напитки, предлагани в близка до домашния уют битова обстановка сгрята от жив огън. Новоизграден производствен и туристически комплекс - Винарна източно от с. Баново, вероятно скоро ще обогати гамата от опазени и популяризирани кулинарни и еноложки традиции.

Къща за гости с винарна в с. Баново - “Шато Солей” предстои да се докаже на туристическия пазар като разпространител на еноложки традиции. 4.2.13. Народни игри и спортове. Конен спорт: 1936 г се основава коневъдно дружество в което членуват 26 души с добри ездитни коне, които участват в ежегодни състезания на Тодоровден. В съвремието традициите се поддържат от конна база “Калиманци” - разположена на площ от 10 дка, с конюшня с 20 бокса. Предлага прекрасни условия за конна езда в околността. Отглежда коне от породите Тинкер, Белгийски тежковоз, Шотландско пони и Чистокръвен английски кон. Предлаганите атракции, освен езда, включват конен търизъм, разходка с файтон, шейна, каруца, организиране на пикници с консумация на домашна храна и напитки. Спортни гълъби: Местна специфична дейност е обучаването и подготовката на спортни гълъби за състезания. В с. Калиманци се намира и най - големият и модерен гълъбодрум в страната, част от етнографски комплекс “Калимански хан”. В него отглеждат спортните си гълъби над 200 варненци. Сладководен риболов: Традиционни места за любителски риболов са язовирите “Левски”, “Изгрев”, “Николаевка”1 и 2. Три изкуствените микроезера в комплекс “Барите”, задоволяват нужди от традиционни любителски риболовни дейности на местни обитатели и гости. Колоездене: От 1908 г започва историята на колоездачното дружество „Стрела” в което членуват 22 младежи. През 30-те год дружеството се масовизира и излъчва състезатели на местни и окръжни състезания. Днес колоезденето и велосипедното движение не се радват на масовост. Вероятна причина за загубения традиционен спорт е липсата на подходяща обезопасена инфраструктура. Лов: През 1889 г се провежда първото учредително събрание на Ловнострелческо дружество „Сокол” - гр Варна, с първи председател А. Дякович. През 1946 г Ловнострелческо дружество „Сокол” се попълва и с дружинки обгрижващи територията на Община Суворово. Съвременен продължител на ловните традиции е Сдружение Ловно-рибарско дружество - Варна, представено от шест местни дружинки, по землища, както следва: гр.Суворово, с. Николаевка, с. Левски, с. Чернево, с. Просечен и с. Изгрев. Членската маса на дружинките варира от 25 до 70 души. Проекти на културната инфраструктура в реализация и/или наскоро реализирани: Номер25 1104 "Основен ремонт на Народно читалище "Зора-1912",находящо се в УПИ I,кв.39 по плана на с.Чернево,община Суворово,област Варна; 329.026,46 лв.; M322; Народно читалище "Зора1912" Номер26 1163 Основен ремонт и реконструкцияна Църква "Св. Възнесение Господне"; 867.271,15 лв.; M322; Храм ''Свети Възнесение Господне'' - Гр. Суворово Номер27 1272 Обновяване на Храм "Св.Св. Кирил и Методий" - с.Калиманци; 298.230,00 лв.; M322; Храм "Св. Св. Кирил и Методий"- с. Калиманци Номер28 1298 Обновяване на Храм "Св.Атанасий" - с.Николаевка; 327.812,00 лв.; M322; Храм "Св. Атанасий" - с. Николаевка

Справка следва: 26 Справка следва: 27 Справка следва: 28 Справка следва: 25

за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Номер29 1352 "Реконструкция на сградата на общински музей в гр.Суворово", 376.480,00 лв.; M322; Община Суворово 5. Териториална структура и земеползване: 5.1. Структура на собствеността План-схемата за собствеността и анализът към нея нямат характер на удостоверителни документи по отношение правата на собственост и границите на поземлените имоти. Те са изготвени по стандартите за устройствено планиране и целта им е единствено да обслужват тази дейност и вземането на съответни генерални устройствени решения. Съгласно изискванията на закона (ЗУТ и наредбите по прилагането му), по-нататъшния анализ и специфицирането на видовете собственост следва да бъдат правени в процеса на изготвяне на подробните устройствени планове. По тази причина за аналитични цели е използван базов класификатор на видовете собственост с подвидове. Преди всичко собствеността се квалифицира като частна или публична, както следва: - Частна собственост: - Частна държавна; Частна общинска; Частна на физически и юридически лица. - Публична собственост: - Публична и изключителна държавна; Публична общинска. Собствеността в урбанизираните територии е условно квалифицирана с оглед мащаба на схемата и качеството на данните получени от общинската администрция(1:25000). Съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, точното класифициране на собствеността в границите на населените места, трябва да стане със следващото ниво устройствено планиране, а именно - с подробните устройствени планове. Собствеността върху обектите с особен статут е определена съобразно изискванията на Закона за горите, Закона за пътищата, Закона за водите, Закона за подземните богатства и другите специални нормативни актове.

5.2 Баланс на територията Структурата на територията съдържа съдържа всички присъщи елементи на характерния за западната периферия на Добруджанското плато ландшафт с изключение на ветрогенераторни паркове, железопътни линии, кариери и други крупни обекти и терени на човешка намеса. Общия баланс на територията показва следното разпределение на капитализираните територии: Селскостопански фонд - 72,1 %, Горски фонд 15.57 % и Фонд населени места 3.5 %, Урбанизирани територии извън регулация - 1.6 % Останалите 7,23 % от територията са заети от кариери - 2,74%, водни площи и течения - 0.71 %, транспортни, полски и горски пътища - 3.64% и друга инфраструктура 0,05 %) №

Баланс на територията

1 2

Урбанизирани територии В границите на населените места Територии с жилищни функции Територии за обществено обслужващи функции Територии с производствени и складови дейности

Състояние в ха

Процент %

601.05 37.29

2.78 0.17

40.33

0.19

Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва:

10 11 12 13 14

Рекреационни дейности, вилни зони Спорт и атракции Озеленяване паркове, градини, скверове Други в регулация Извън границите на населените места Територии с жилищни функции Територии за обществено обслужващи функции Територии с производствени и складови дейности Територии за земеделски труд и отдих Рекреационни дейности, вилни зони Спорт и атракции Озеленяване паркове, градини, скверове

15564.42

15 16 17 18 19

Земеделски територии Обработваеми земи - ниви, от 1-ва до 4-та категория Обработваеми земи - от 5-ва до 10-та категория Обработваеми земи - трайни насаждения Пасища и ливади Необработваеми земи

10940.96 1849.22 522.06 1690.34 561.84

50.68 8.57 2.42 7.83 2.60

20 21 22 23

Горски територии Горски паркове Гори с рекреационно значение, поляни Гори със стопанско предназначение Защитни горски ивици, горски пътища

3360.75 40.81 1182.42 2049.53 87.99

0.19 5.48 9.49 0.41

24 25 26 27

Водни площи, в т.ч. Хидромелиоративни съоръжения Транспорт и комуникациии Техническа инфраструктура Гробищни паркове

154.08 785.57 18.80 14.41

0.71 3.64 0.09 0.07

28 29 30

Нарушени територии Територии в концесия за кариери Кариери за рекултивиране Територии за рекултивиране

507.33 84.23 3.83

2.35 0.39 0.02

Обща площ на общинскта територия

21558.81

100,00

Защитени територии А) За природозащита - защитени територии и защитени зони (в ССФ и в ГФ)

1724.53

7.99

4 5 6 7 8 9

0.00 16.49 59.97 0.97

0.00 0.08 0.28 0.00

98.02 7.95

0.45 0.04

208.07 20.82 0,00 0,00 9.95

0.96 0.10 0,00 0,00 0.05

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Б) За опазване на културното наследство (в ССФ и в ГФ) Общо защитени територии ( с отчитане на припокриването) Урбанизирани територии в границите на населените места Урбанизирани територии извън населените места Общо урбанизирани територии ( с отчитане на припокриването)

132.92

0.62

1849.92

8.57

942.03

4.36

175.99

0.82

1118.02

5.18

с. Баново с. Просечен

82 21

Важен показател за цялостното развитие на община Суворово е общата обстановка, в която се ситуира на ниво област Варна. Според данни на НСИ населението на област Варна при последните две преброявания е 462 013 души през 2001г. и 475 074 души през 2011г. Нарастването с 13 061 души (2,8%) се дължи в голяма част на динамичното и интензивно разрастване на гр. Варна, където населението е нараснало с 23 040 души. Раждаемостта в областта е намаляла: от 11,6% през 2001г. на 10,4% през 2011г. Въпреки това тя е с тенденция да остане по-висока от средната за страната (9,6%). Коефициентът на смъртността в областта за 2011г. е сред най-ниските в страната (11,9%). 6.2. Етнически състав на населението в община Суворово.

Наред с гореописаните основни елементи на територията, важни констатации са направените по-долу: - мрежата от 9 населени места е дисперсна, но равномерно разположена с близки показатели за плътност - пътната мрежа е добре изградена, като в южната и северна част отсъстват някои преки връзки между населените места - Защитените територии са 3 броя по НАТУРА 2000 и 3 бр. Защитени местности - общо 1724.53 ха в обхвата на общинската територия. - Множеството обекти на културното и историческо наследство - 132.92 ха, са отразени в отделна специализирана схема. 6. Демографска характеристика и трудов потенциал: Настоящият анализ на демографското развитие на община Суворово и процесите на структуриране на населението е обоснован със статистически данни на НСИ от последното преброяване на населението през 2011г. 6.1. Населението в община Суворово По данни на Националния статистически институт (НСИ) населението на община Суворово към 01.02.2011г. наброява 7 225 души, от които 3505 мъже и жени 3605. Гъстотата на населението е 33,4 души на кв. км., което е значително по-малко от средното за област Варна (124,4 души на кв.км.) и повече от два пъти по-малка от средната на страната (66,4 души на кв.км.). Основната част от неселението е концентрирано в гр. Суворово и с. Чернево - 82,3% от цялото население на общината. Според данни на ГРАО по постоянен адрес общото население на община Суворово към месец юли 2011г. е 7841 души, като разликата се дължи на структурирането на населението на градско население и на селско население. Таблица: Население на по постоянен адрес към 01.02.2011г. Населени места

Брой на населението

Община Суворово гр. Суворово с. Чернево с. Николаевка с. Дръндар с. Левски с. Калиманци с. Изгрев

7225 4591 1373 436 189 177 231 145

По данни на Националния статистически институт от преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., ромите остават третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325343 души или 4.9% от българските граждани. Етническият състав в община Суворово се структурира по следния начин: 52,66% българи, 17,83% турци, 4,37% роми, като 24,07% от населението не се е самоопределило или посочило принадлежност към друга етническа група. Големият дял на ромското население- 4,37% самоопределили се като такива и приблизително 24% от населението, което не се е самоидентифицирало, е концентрирано в гр. Суворово, с. Чернево и с. Николаевка. Наблюдава се продължителна тенденция към увеличаване на ромското население в общината. Сериозен проблем, пред който са изправени ромите, е нарастването на пространствената обособеност на тяхната общност. През последните 15 години се наблюдава увеличаване на концентрация на роми в обособени квартали както в градските така и в селските региони. Тази концентрация в обособени квартали причинява неблагоприятни последствия за ромското население: социална изолация на жителите им, влошаване на жилищните условия, проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената, транспортни проблеми и трудности при осигуряването на услуги. Една от най-тежките последици от тази обособеност е влошаването на възможностите за подготовка на младите поколения за работа във формалната икономика и засилващите се трудности при търсенето и намирането на работа. По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищата в България, през 2011 г. етническите българи разполагат средно с 23.2 кв.м. жилищна площ на едно лице, при ромите тя е едва 10.6 кв.м. Таблица: Образование Образование/ вид Висше Средно Основно Начално Незавършено начално и неграмотни/непосещавали Източник: НСИ

Българи % 2011 19.2 47.6 24.9 6.9 1.4

2001 25.6 52.3 18.0 3.4 0.9

Турци % 2011 2.4 4.9 21.9 29.7 46.9 44.5 18.6 13.4 10.2 7.5

2001

Роми % 2011 0.2 6.5 41.8 28.3 23.2

2001 0.5 9.0 40.8 27.9 21.8

Наблюдава се забавено подобряване на образователния статус на ромската общност през последните 20 години. Друга особеност на групата е, че функционалната неграмотност се среща три пъти почесто при ромските жени отколкото при мъжете в групата. Жените са тези, които се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование се оказват от изключителна важност за образователните аспирации и училищните успехи на децата.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза При трите групи - българи, турци и роми, се наблюдава повишаване на образователното равнище, но тази тенденция е най-слаба в ромската общност. Част от тях тръгват на училище без да говорят добре официалния български език и без да са усвоили основните знания и умения, необходими за справяне в учебния процес. Социализационните модели в много ромски групи, особено в квартали с преобладаващо ромско население, създават допълнителни трудности за адаптацията на ромските деца в училище, ако не са ходили в предучилищно детско заведение. Патриархалните норми на свръх-контрол върху поведението на момичетата и жените също водят до ранно отпадане на момичетата от някои ромски субгрупи от училище. Въпреки всички трудности в периода 2001 – 2011 г. се увеличава броят на младите роми, завършили висше образование в страната, специализирали или получили по-висока научна степен в чужбина. Успехите са дори по-големи от отчитаните от НСИ по време на преброяването, защото много млади хора след получаване на диплома за висше образование не се идентифицират като роми. Данните на НСИ от преброяването през 2011 г. показват, че въпреки известното повишаване на дела на ромите с високо образование, се запазва тенденцията много млади роми да остават без подходящо образование, рано да напускат училище, или да не тръгват на училище. 6.3. Естествен прираст на населението в община Суворово Естетственият прираст през последните години е отрицателен, като за периода от 2004 г. до 2011 г. е 51 промила. Броят на живородените деца от 2007 г. до 2011г. е 438, а за същият период са починали 695 души. Механичният прираст за същия период расте около 115 промила, като причината се корени в растящия брой на населението по настоящ адрес. Близостта до индустриалната агломерация ВарнаДевня и липсата на работни места в общината, води до появата на ежедневна трудова миграция. Територия на общината (кв.км.)

Урбанизирана територия (кв.км.)

Дял на урбанизираната територия (%)

Население 2011г.

Гъстота на населението (д/кв.км.)

Гъстота в урбанизираната територия (д/кв.км.)

215,9

10,0

4,6%

7225

33,5

722,5

Източник: НСИ, ОПР на общините в областта

Отрицателният естествен прираст в община Суворово следва общата тенденция на отрицателен естествен прираст, който се наблюдава в цялата област Варна: -1,4% през 2011г., който остава подобър от средния за страната (-5,1%). Според наблюденията на НСИ се конструира тревожна тенденция в област Варна, засягаща демографското развитие на по-малките общини на нейната територия: в общ план населението в областта започва да намалява. Към 31.12.2011г. населението наброява 474 344 души, или за около 1 година намалява с 730 души (0,1%). Отрицателният демографски темп в периода 2004-2011г. води до депопулация и сериозно намаление на репродуктивните възможности на населението, като тази неблагоприятна тенденция остава постоянна величина. Отрицателният естествен прираст задълбочава процесите на стареене и засилва процесите на стагнация в демографското развитие на община Суворово. 6.4. Възрастова структура на населението в община Суворово Въз основа на статистическите данни възрастовата структура на населението в община Суворово се определя като изключително неблагоприятна за бъдещото демографско развитие на общината. Населението в подтрудоспособна възраст за 2013г. е 1261 души (17.4%), в трудоспособна възраст е 4094 души (56,4%) , а в надтрудоспособна възраст е 1907 души (26,3%). Населението в трудоспособна възраст се очаква да намалява и то главно за сметка на възрастното поколение. Тенденцията за влошаване на възрастовия профил остава постоянна с тенденция към засилване и през следващите години, поради инертността на факторите, определящи демографското развитие. Това ще окаже

сериозен натиск върху социалните структури на общината. Един от важните проблеми ще бъде свързан със застаряващото население, което ще има нужда от адекватни грижи от страна на здравната система и системата на здравното осигуряване. Население под, във и над трудоспособна възраст по пол и местоживеене към 31.12.2013 г. в община Суворово (специализирани данни на НСИ) Община Суворово Възрастови категории Община Суворово Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст

всичко 7262 1261 4094 1907

Общо мъже 3623 671 2201 751

В т.ч. в град Суворово

жени 3639 590 1893 1156

всичко 4533 894 2726 913

мъже 2248 471 1443 334

жени 2285 423 1283 579

Коефициент на възрастова зависимост на община Суворово Коефициентът на възрастова зависимост за общината е 59,81%, който е значително по-висок от средните стойности на показателя за област Варна (39,21%) и за страната (46,5%). Участието на двата компонента (население 0-14г. и лица над 65 години) е с изразено преимущество на лицата във високата възрастова група (65+), като техният дял е 34,11% спрямо 25,7% за населението под 15 години. 6.5. Образователна структура на община Суворово Образователното ниво на населението, по данни от преброяването към 01.02.2011г., показва, че делът на специалистите с висше и полувисше образование е 6,3% или 422 души, населението със средно образование в общината е 35,8% или 2389 души. Преобладава групата на жителите с основно и начално образование- 48,4% или 3233 души от неселението на общината, процентът на неграмотните и децата, непосещаващи училище е 9,5% или 631 души от населението на общината. Съгласно данните от 2003г. се наблюдава растеж на населението със средно образование, но и нарастване на неграмотното население за сметка на тези с основно образование. Тази структура на образователното ниво не може да осигури необходимият ресурс за технологичен бизнес и производства с добавена стойност. Големият дял на слабо образовано население прави човешкия ресурс на общината рисков фактор при реализация на проекти и дейности, които биха изисквали по-висока професионална квалификация. Записваемостта на лицата между 7 и 18 години е нарастнала на 94% за сметка на отпадането на децата от училище, което е свързано с ниските доходи и домакинствата, етническия състав етническия състав на населението, както и демотивацията, причинена от липсата на перспективи за професионална реализация. В съвременните условия образованието изисква големи разходи, но динамиката на въвеждане на нови технологии изисква перманентно повишаване на квалификацията. Задълбочават се проблемите, свързани с липсата на мотивация за учене и повишаване на образованието. Необходими са мерки за стимулиране на образователната активност, за да се създаде разбиране за значението на образованието за подрастващото поколение и задържане на децата в училище. Именно решаване на проблема с децата, отпаднали от образователната система и изграждането на мотивация и желание за учене в учениците ще повлияе най-силно на образователната структура, и в дългосрочен план на заетостта и конкурентоспособността на човешките ресурси. Според националните изследвания и анализи едно от главните предизвикателства в българската образователна система се състои в организирането на образованието и обучението към придобиване на ключовите компетентности от всички учещи. За постигането на тази цел и превръщането й в основа на образователния процес следва да се отдели повече внимание на усвояване на основните

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза умения, които да еволюират в трайно придобити компетентности с цел постигане на по-високо равнище на грамотност. Освен пренасочване на образователните процеси към придобиване на ключови компетентности, е нужно да се изгради образователна среда за равнопроправен достъп на всички представители на местната общност, да се направя гъвкави форми на обучение в рамките на учене на целия живот. Всички тези мерки биха довели до по-активно социално включване и като следствие до по-активно гражданско участие. Уязвимостта на етническия състав на община Суворово апелира към потребността от изграждането на образователна среда, която предоставя възможност на всички граждани, независимо от тяхното лично, социално или икономическо положение, да придобиват, обогатяват и развиват през целия си живот както специфичните за работата им умения, така и ключови компетентности, необходими за тяхната пригодност за заетост. Допълваща дейност е насърчаването на активното гражданско участие и междукултурния диалог сред различните етноси за преодоляване на проблемите, свързани с незаписването или ранното напускане на училище и да се стимулира записването на ученици в училище чрез осигуряване на ранна училищна грижа, която да способства за успешната интеграция на деца, за които българския език не е майчин. Население към 1.02.2011 година по степен на завършено образование Степен на завършено образование Община

Общо

Суворово

7225

Висше

Средно

Основно

Начално

Никога не посещавали училище

Дете (до 7 г вкл., което още не посещава училище)

422

2389

2230

1457

168

559

преждевременно напусналите образование приблизително 82% са безработни, като половината от тях не търсят активно работа и не желаят да работят. Въпреки това много малко от тях се завръщат в училище, за да повишат образованието си. (http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=23) Една от най-важните цели на европейската стратегия „Европа 2020” е подобряване на образователното равнище на населението, като се увеличи делът на населението с висше или еквивалентно на висше образование и като се намали делът на преждевременно напусналите училище. Тенденциите на развитие на образователните равнища в община Суворово са осезаеми в по-глобален мащаб на ниво област. Към 01.02.2011г. лицата с висше образование в област Варна са 104 528 (23,7%), като по този показател областта е на второ място в страната след София-столица. През 2001г. този дял е бил 12,4%. От висшистите 100 691 живеят в градовете, а 3837 в селата. Лицата, завършили средно образование са 190 434 (43,2%). С начално образование са 30 632 лица (6,9%), а с незавършено начално 21 167 лица (4,8%). За да отговори на отрицателната тенденция на намаляване на образователното равнище на област Варна, е поставена една от общоевропейските цели на Европейския съвет за намаляване на процента на преждевременно напусналите училище под 10% и гарантиране, че най-малко 40% от младото поколение има завършено висше образование или равностойна на него квалификация. Лицата, които никога не са посещавали училище, са 4 496 души или 1,0% от населението на 7 и повече навършени години. Този ръст е сравнително нисък спрямо другите области в Североизточния регион за планиране и страната, където този ръст е 1,2%. Тази тенденция се наблюдава сред представителите от ромски произход. Основните изводи, изградени въз основа на общите за община Суворово и област Варна тенденции, са: На фона на общия демографски спад в страната, демографската ситуация в област Варна и съответно прилежащите й общини е относително благоприятна. Тенденцията е към нарастване на броя на населението, което се дължи изключително на механичния прираст към град Варна. 6.6. Заетост и безработица в община Суворово

Подобряването на демографския профил на община Суворово зависи от развиването на устойчиво партньорство между бизнес секторът и образователните структури. Това сътрудничество е ключово за формиране на подходящи знания, умения и компетентности, които изисква пазара на труда, и за стимулиране на иновациите и предприемчивостта във всички форми на учене. Това може да бъде постигнато чрез съвместни усилия за развитието на адаптивно към потребностите на пазара на труда образование и обучение и обща отговорност за подготовката и реализирането на учебните програми, за подобряване на политиката и практиките за кариерното ориентиране на всички равнища на образование, обучение и заетост, както и за осигуряване на равнопоставеност на формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене чрез въвеждане на система за валидиране на резултатите от ученето. По отношение на дългосрочното планиране основно влияние ще окажат изключително ниската образованост на човешките ресурси и комбинацията от ниската раждаемост и процесите на миграция сред икономически активното население. Подобряването на тези показатели ще осигури основа за икономически растеж, базиран на човешкия потенциал. Предвид тенденцията на застаряване на населението в община Суворово и намаляване на броя на населението, от изключителна важност е да се предприемат мерки към развитието и интегрирането на младежите във възрастовата група 18-24г. По данни на Евростат България е на челно място сред страните в Европейския съюз по показателя за младите хора във възрастовата група 18 – 24 години, които не са заети и неса включени в образование и обучение. През 2011 г. в ЕС неучащите и незаетите в тази възрастова група са 16,7%, докато в България делът им е с 11,2% процентни пункта по- висок – 27,9%2. Значителна част от тези младежи – 38%, не са завършили по-високо от основно образование. Само в групата на

Въз основа на постигнатите резултати в изпълнение на Актуализираната стратегия по заетостта 2008 – 2015 г., на текущото състояние, тенденциите и перспективите за развитие на пазара на труда в рамките на европейския пазар на труда, са определени основните предизвикателства на политиката по заетостта и в областта на човешките ресурси: * Съществено намаление на заетостта и увеличаване на безработицата по време на икономическата криза, особено сред неравнопоставените групи на пазара на труда и най-вече младежите; увеличаване на неактивните лица; * Забавено излизане от кризата и много ограничено създаване на нови работни места; * Ниско образователно и квалификационно равнище на търсещите работа и ниска мобилност в условията на сегментиран пазар на труда; несъответствия в предлагането и търсенето на труд по отношение на професионално-квалификационната структура на работната сила; * Необходимост от повишаване качеството на работните места, както и повишаване производителността на труда, което ще доведе до увеличаване на доходите и разширяване на вътрешното потребление; * Наличие на нерегламентирана заетост и нарушения на трудовото законодателство; * Съществени регионални различия в равнищата на заетост и безработица. Контекстът в община Суворово: Броят на трудоспособното население в община Суворово през 2011г. е 2814 души, а коефициентът на икономическа активност е 62%, който е значително по-нисък от средния за страната

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Население на 15 и повече навършени години по икономическа активност към 1.02.2011 година Населени места

Общо

Община Суворово Гр. Суворово с. Баново с. Дръндар с. Изгрев с. Калиманци с. Левски с. Николаевка с. Просечен с. Чернево

6063 3728 80 172 137 223 168 404 21 1130

Икономически активни Общо Заети Безработни 2814 1872 29 66 42 81 39 119 6 560

2001 1433 28 47 34 68 32 74 4 281

Икономически неактивни

813 439 1 19 8 13 7 45 2 279

3249 1856 51 106 95 142 129 285 15 570

Коефициентът на икономическата активност представлява съотношение на работната сила към населението на 15 и повече години. През 2011 г. най-висок е делът на заетост в индустрията, в селското и горското стопанство. Значителен процент представляват хората, включени в програмите по субсидирана заетост. Средногодишно равнище на безработица в община Суворово-2007-2011%30 2007 18,02

2008 10,84

2009 12,09

2010 15,57

2011 12,60

Като цяло местният пазар на труда се отличава с непълноценно използване на наличните човешки ресурси. Броят на регистрираните безработни лица в община Суворово към 31.03.2013г. е 398 души или 8,66% от икономически активното население. През последните години се наблюдава устойчива тенденция на намаляване на регистрираните безработни лица в общината, но техният дял остава значителен. Като трайно засегнати от безработицата се оформя групата на младите хора, на лицата с основно и по-ниско образование и жените. По данни на Агенцията по заетостта в общините на област Варна се наблюдават съществени различия в нивото на безработица. След 2008г. във всички общини се наблюдава покачване на безработицата. Най-голямо покачване се наблюдава в общините Долни чифлик- от 8,1% на 17,54%, Дългопол- от 17,21% на 24,42%, Ветрино- от 8,07% на 14,42%, Аврен- от 8,75% на 15,18%, Бяла- от 5,87% на 11,41%, Вълчи дол- от 14,69% на 20,93%. С най-ниска безработица са общините в агломерациятаВарна (4,66%), Белослав (5,81%) и Аксаково (6,18%). Таблица: Средногодишно равнище на безработица на общините на област Варна (2007-2011г.) (%)31 Община Аврен Аксаково Белослав

2007 12,96 7,80 3,49

2008 8,75 4,40 3,21

Източник: НСИ, Областна стратегия за развитие на област Варна 2014-2020

Източник: Агенция по заетостта

2009 9,39 4,58 4,67

2010 14,22 6,95 6,77

2011 15,18 6,18 5,81

Бяла Варна Ветрино Вълчи дол Долни Чифлик Девня Дългопол Провадия Суворово

8,38 2,71 13,92 19,74 11,69 4,63 19,13 16,79 18,02

5,87 2,25 8,07 14,69 8,01 4,13 17,21 12,95 10,84

8,59 3,17 9,02 12,92 10,12 6,18 18,04 12,52 12,09

12,43 4,76 12,99 15,83 15,31 8,30 22,31 16,94 15,57

11,41 4,66 14,42 20,93 17,54 8,59 24,42 17,80 12,60

Нивата на заетост и безработица в област Варна са силно повлияни от отраслите със сезонен характер- туризъм, селско стопанство, строителство и преработваща промишленост. Ето защо през летния сезон се отчита по-високо равнище на трудова заетост, а през зимния сезон – намелена заетост. Необходимо е да се отчете фактът, че младите хора притежават редица качества и умения, които им дават предимство. Те са по-мобилни и проявяват повече гъвкавост в процеса на търсене на работа. В същото време липсата на практически опит, квалификация и образователен ценз, както и несъответствието между броя и професионалната подготовка на младежите и реалното търсене от работодателите, се явяват негативни фактори, възпрепятстващи успешната им трудова реализация и допринасящи за изпадането им в продължителна безработица. Друга важна характеристика на безработицата е свързана с нейната продължителност. Регистрираните трайно безработни са около 28%, което е знак за стагнация на местния пазар на труда и негативен индикатор за състоянието на заетостта в общината. Високият дял на трайно безработните е свързано със значителни разходи - частни и обществени. Високите нива на дълготрайната безработица изисква въвеждане на специални мерки и програми за преквалифициране на работната сила в района и осигуряване на заетост. В резултат на престоя извън трудова среда, тези хора са загубили голяма част от придобитите знания, умения и опит. Отчитайки бързото развитие и непрекъснатите промени във водещите сфери и отрасли на икономиката, качествените характеристики на тяхната работна сила изостават и не съответстват на търсенето и изискванията, които се поставят от страна на бизнеса. Липсата на образование е фактор, който създава значителни трудности при реализация на безработните с оглед изискванията при наемането на персонал. Основните проблеми пред развитието на човешките ресурси са свързани с ниско образователно ниво на безработните. Допълнително ограничение е ниската трудова мобилност и адаптативност на тези слоеве от населението. Безработните от тази група са в голяма степен склонни да приемат работа без оглед на нейния вид и заплащане. Те са в неблагоприятно положение на пазара на труда и възможностите за заетост са силно ограничени като се лимитират до заетост в дейности, изискващи нискоквалифициран и неквалифициран труд, участие в програми за субсидирана заетост, заетост в личното стопанство и др. За подобряване на образователното ниво и професионалната квалификация на безработните се изпълняват превантивни мерки за подобряване на професионалните умения и знания на работещите (включително съвместни действия между община и местните фирми) - участие на общината в различни национални и европейски програми и набиране на безработни за повишаване на квалификацията и преквалификацията им, и назначаването им на работа за различни периоди от време. Макар това да е само временно решение на проблема, основната цел е подобряване на качествените характеристики на заетостта и повишаване на нейната продуктивност, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на местната икономика. В образователната структура на безработните от посочените три групи преобладават лицата с основно и по-ниско образование, а в професионално-квалификационната им структура наймногобройна е групата без квалификация и специалност.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Население на 16 и повече навършени години с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане към 1.02.2011 година в община Суворово Община

Общо

Суворово

5993

Няма

3723

Степен на трайно намалена работоспособност / степен на увреждане От 50 до 70% (III От 71 до 90% Над 90% До 50% Непоказан група) (II група) (I група)

119

182

117

1824

6.7. Изводи и посоки за подобряване демографското развитие на община Суворово В областната стратегия за развитие на област Варна за периода 2014-2020г. се формулира единна визия за развитие: „Област Варна- интегрирана в националното и европейското пространство общност от общини, реализиращи динамично и устойчиво развитие с подобрено качество на живота и съхранена идентичност”32. Една от стратегическите цели на този документ е „подобряване на качеството на живот и смекчаване на социалните неравенства чрез увеличаване на заетостта и доходите и оптимизиране на системите на здравеопазването и социалните услуги, образованието и културата”33. Област Варна има добър демографски потенциал и качествени човешки ресурси с относително добро възпроизводство и добро образователно и професионално ниво. Добро е и нивото на предоставените публични услуги в системите на здравеопазването, образованието, културата, макар и концентрирани в областния център. Стратегическото поведение на общините в областта трябва да се ориентира към използване на наличните потенциали за подобряване качеството на живот и създаването на подходящи условия за развитието и реализацията на човешките ресурси в областта, увеличаване на равнището на заетостта и доходите, подобряване на качеството публичните услуги от първостепенно значение- здравеопазване, социални услуги, образование и култура. Тази стратегия се конструира чрез подобряване достъпа до пазара на труда, повишаване заетостта и доходите на населението. Що се отнася до община Суворово, която макар и в близост до агломерацията Варна-Девня, се характеризира като периферна община с висок ръст на безработица. За да се подобри общото състояние на заетост на населението и намаляване на безработица, е нужно да се мобилизират интервенции, ориентирани към подкрепа на групите с най-ниска възможност за интегриране на пазара на труда като младежите, групите в неравностойно положение и дългосрочно безработните. Необходимо е община Суворово да търси извличане на максимални ползи от политиките на пазара на труда и програмите за заетост, включително интегрирани схеми за алтернативна заетост. Насърчаването на местни инициативи за заетост и засилване на социалната интеграция на хората следва да бъде един от основните приоритети на стратегическото поведение на общината. Друг важен момент е община Суворо да си състави план за мерки и дейности, които да са ориентирани към създаване на условия и механизми за стимулиране на трудовата мобилност на работната сила чрез подобряване на транспортната свързаност и обществения транспорт по направленията с най-интезивни ежедневни пътувания около големия градски център, което ще улесни мобилността на трудоспособното население, като се запази местоживеенето му по този начин и ще се въздейства върху неблагоприятните миграционни тенденции. „Интелигентният и приобщаващ растеж зависи от действията, предприемани в рамките на системата за учене през целия живот, насочени към развиване на ключови компетентности и постигане на определено качество на резултатите от обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда.”34 Това разбиране предопределя една по-съвременна концепция за съдържанието на Областна стратегия за развитие на област Варна за периода 2014-2020 година, стр.120 Областна стратегия за развитие на област Варна за периода 2014-2020 година, стр.130 34 Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 година

училищното образование у нас, основана на изместване на приоритета от фактологичното знание към компетентностите. В този контекст се преосмисля ролята на знанието като отправна точка на промените в българското образование през ХХI век. Днес то вече не е значимо само за себе си, а преди всичко се търси неговата универсалност и практическа приложимост. Този факт сам по себе си дава нови ориентири за подобряване на качеството на образование чрез модернизиране на учебното съдържание и извеждане на съвременните ключови компетентности като основен фактор на промяната. “Концепцията за „общество, основано на знанието” съдържа идеята, че знанието постепенно заема мястото на икономиката и започва да играе все по-съществена роля по отношение на съществуването на социалните неравенства. Ето защо то трябва да се осмисля не само като понятие, но и като потенциал, чиято рефлексия е върху средствата, чрез които то се генерира, съхранява, предава и интерпретира, т.е. върху самата образователната система. В този смисъл, пред българското средно училище и българските учители стоят проблеми, чието цялостно решаване не може да се търси само в обхвата на компетентностите им, а по-скоро в условия на разгръщащо се партньорство с други институции и съсловия.”35 С оглед на стратегическото си разположение в близост до областния урбанизиран център, община Суворово трябва да се справи негативните тенденции за намаляване заетостта на активното население и повишане на трайно незаетите лица. Общината се ситуира в по-широката рамка на европейската икономическа криза, "страдайки" от следните идентифицирани проблеми: * Съществено намаление на заетостта и увеличаване на безработицата по време на икономическата криза, особено сред неравнопоставените групи на пазара на труда и най-вече младежите; увеличаване на неактивните лица; * Забавено излизане от кризата и много ограничено създаване на нови работни места; * Ниско образователно и квалификационно равнище на търсещите работа и ниска мобилност в условията на сегментиран пазар на труда; несъответствия в предлагането и търсенето на труд по отношение на професионално-квалификационната структура на работната сила; * Необходимост от повишаване качеството на работните места, както и повишаване производителността на труда, което ще доведе до увеличаване на доходите и разширяване на вътрешното потребление; * Съществени регионални различия в равнищата на заетост и безработица. Общината следва да развие план за действие, който да съвмести в себе си поставените цели и действия в Националната стратегия по заетостта 2013 - 2020г.: * По - високо участие на жените и мъжете на пазара на труда, намаляване на структурната безработица и подобряване на качеството на работните места. * Развитие на квалифицирана работна сила, отговаряща на потребностите на пазара на труда, и насърчаване на ученето през целия живот. * Подобряване на качеството и резултатността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаване на броя на обучаващите се във висшето или в равностойно на него образование. * Насърчаване на социалното включване и борба с бедността. ОУПО отчитайки негативните демографски тенденции във фаза Прогноза следва да предложи условия за планиране и изграждане за атрактивна среда за нови инвеститори и инвестиции, на територията на община Суворово. С инструментариума на ОУП да се създадат условия за пълноценна професионална реализация, задържане и увеличаване на младите контингенти.

32 33

Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 година

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза ОУПО да създаде урбанистични условия за изграждането на хармонична и разнообразна образователна среда с равнопоставен достъп да качествено образование. ОУПО да създаде урбанистични условия за изграждането на модерна образователна среда, базирана на съвременни информационни и комуникационни технологии, достъпна и ориентирана към всички възрастови групи. ОУПО да създаде урбанистични условия за провеждане на необходимата техническа инфраструктура, необходима за усъвършенстване на технологиите на обучение с алтернативни форми и методи на работа, включително и използване на електронно съдържание. С инструментариума на ОУП да се създадат устойчиви механизми, за организация на пълноценна жизнена среда, гарантираща сигурността и здравето на децата, подрастващите и възрастните обитатели и гости на общината. С инструментариума на ОУП да се създадат условия за пълноценно обучение и включване на възрастните хора в т.нар. “Сребърна икономика”. С инструментариума на ОУП да се създадат условия за пълноценна интеграция и реализация на хората с увреждания и малцинствата както на пазара на труда, така и в социалната среда на общината. ОУПО да създаде урбанистични условия за изграждането на хармонична, разнообразна, здравословна и пълноценна за професионална и житейска реализация жизнена среда. 7. Икономическа база състояние и развитие: По данни от последното преброяване, към 01.02.2011 г. населението на общината наброява 7 225 души, от които 63,3% са в нейния административен център – гр. Суворово. Това съотношение определя урбанистичната характеристика и структура на населението и селищната мрежа – 1 град и 8 села. Суворово е община от селският тип – и по отношение на териториалната структура и по преобладаващия брой селски населени места. Независимо от процента на градското население, то е заето предимно в селскостопански дейности, което определя и начина на живот, равнището на жизнения стандарт, възпроизводствения потенциал. На територията на общината промишленият сектор е слабо застъпен, а доминирането на аграрния сектор обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистия район, прохладното лято и меката зима предлагат условия и възможности за развитие на отдиха и туризма. Към тези обстоятелства следва да се прибавят благоприятния релеф и близостта до крупния икономически, административен, образователен и културен център на областта, района и страната – град Варна, обуславящи сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово – асфалтирани пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с гр. Варна и гр. Добрич. Изградената водопроводна мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори са между факторите, които осигуряват жизнена среда със сравнително комфортни качества. Социалната инфраструктура с нейните основни подсистеми също създава условия за пълноценен живот на хората. Налице са Медицински център, домашен социален патронаж и детска млечна кухня, два центъра за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни с физически увреждания, професионална гимназиия, средно общообразователно училище, две основни училища, детски градини, исторически музей и други. Просветни и културни дейности се осъществяват чрез библиотеки и седем читалища – в град Суворово и селата. Община Суворово е бедна на полезни изкопаеми. Установени са запаси от варовици, подходящи за пътно строителство. В района на находищата са разработени и устойчиво функционират 9 кариери, 4 край гр. Суворово, 4 край с. Чернево и 1 край с. Калиманци. По отношение на местоположението на общината в границите на областната територия е необходимо да се отбележи, че община Суворово е в групата на онези шест общини, които са периферни за областта и по същество формират икономическия тил на останалите шест общини в крайбрежната зона.

7.1. Аграрен сектор 7.1.1. Селско стопанство – земеделие, животновъдство 7.1.1.1. Земеделие: Земеделският фонд на община Суворово е 167 038 дка или 76,99% от територията на общината. Около 90% от земята е частна собственост.Размерът на обработваемата площ е 108 620,50 дка за 2010 г. по данни на НСИ. Баланс на земеделските земи на община Суворово по КВС ( писмо РД-05-1109/1/20.10.2014 от Областна дирекция „Земеделие”- Варна Обработваема земя година

в т. число ниви ха

в т. ч. в т. ч. в т. ч. ливади трайни лозя пасища насаждения ха ха ха

Към 11.534.745 1.629.075 31.12.2013 г

213.016

331.552

Необработваема земя

Селскостопа Брой нски землища фонд

Брой имоти в общината

ха

брой

1.963.168

15.671.556

1934

На територията на общината, към момента, няма годни за експлоатация съоръжения. За напояване се използват язовирите в с. Левски и с.Николаевка.

хидромелиоративни

По данни на МЗХ през 2010 г., в общината има 556 земеделски стопанства. Регистрираните земеделски производители през 2014 . по данни на общинска служба „Земеделие“ са 190. Земеделски стопанства и използвана земеделска площ в община Суворово през 2003 и 2010 г.36 Земеделски стопанства / Използвана земеделска площ Брой земеделски стопанства Използвана земеделска площ в дка

Година 2003 1 072 131 149,70

2010 556 112 590,40

От представените в таблицата данни става ясно, че за период от 7 години, почти наполовина е намалял броят на земеделските стопанства. Намалял е и размерът на използваната земеделска земя с 18 559,30 дка. Това е една неблагоприятна тенденция за община Суворово предвид аграрният характер на общината и факта, че селското стопанство е структуроопределящ сектор за нейното развитие. Тенденции, довеждащи до намаляване на обработваемите и земеделски земи: * Промяна предназначение на високо категорийна земеделска земя в урбанизирани територии негативна тенденция най-ярко изразена в землищата на с. Николаевка и с Изгрев, с. Калиманци. * Голяма част от обработваемите земи в землищата на гр. Суворово и с. Чернево попадат в концесионните граници на действащи кариери. Наблюдава се тенденция на намаляване на обработваема земя за сметка на разрастване на добивната промищленост ( земищата на гр Суворово и с. Чернево).

МЗХ. Основни данни за структурата на земеделските стопанства, 2011.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Разпределение на земеделските стопанства по класове на използваната земеделска площ за 2010 г.37 Размер на използваната земеделска площ

Брой земеделски стопанства

Използвана земеделска площ

0 дка

>0 дка и <10 дка

427

1 133,80

>=10 дка и <20 дка

463,00

>=20 дка и <100 дка

1 810,20

>=100 дка и <500 дка

6 541,70

>=500 дка

102 641,70

Общо

556

112 590,40

Най-голям е броят на земеделските стопанства, които използват земеделска площ по-малко от 10 дка – 427 бр., въпреки че общият размер на използваната от тях земеделска площ не е толкова голям – 1 133,80 дка. Незначителен е броят (16) на стопанствата, които стопанисват голяма по размер земеделска земя. От така представените данни може да се направи извода, че в община Суворово преобладават малките земеделски стопанства, които разполагат с малки площи земя. Предвид това, че по-голяма ефективност в селското стопанство се постига чрез обработката на по-големи площи е необходимо увеличаване броя на земеделските стопанства, които да обработват по-големи масиви от земята. Растениевъдството, като отрасъл представлява по-голям дял от общата селскостопанска продукция. Застъпени са най-вече зърнените, техническите и фуражните култури. За развитието на растениевъдството в община Суворово има добри условия и преди всичко достатъчно налична обработваема земя. Отглеждат се преди всичко зърнени, технически и фуражни култури. Основно пшеница,слънчоглед, царевица, ечемик. Основни видове отглеждани култури по данни от оперативна информация растениевъдство стопанска 2013-2014 г. (писмо РД-05-1109/1/20.10.2014 от ОДЗ Варна) Култури Пшеница Ечемик Маслодайна рапица Тритикале Овес Маслодаен слънчоглед Царевица за зърно Домати Картофи Кайсии Праскови Сливи Лозя винени Лозя десертни Ягоди Малини

Засети площи 54490 13305 191 16 140 29651 15218 20 25 26 26 67 205 5 2 8

Производство /тон/ 22900 6200 39 6.4 42 7709 при 7.8 %-653 8 37.5 0.1 0.52 6.7 41 1 0 0

Среден добив 420 466 204 400 300 260 ~550 400 1500 4 200 100 200 200 0 0

Забележка: Царевицата за зърно е в процес на прибиране и данните са при 7.8 % реколтиране от засетите площи. Ниските добиви или липсата на такива при някои от културите се дължат на пропаднала продукция, вследствие на неблагоприятни климатични условия – градушки и наводнения. По данни на общинска служба „Земеделие“ през 2014 г. трайните насаждения заемат обща площ от 495,655 дка, от които 989,199 дка овощни градини. Основните овощни видове са сливите, кайсиите, прасковите и орехите. Основни овощни видове:38 Кайсии , зарзали - 25.895 дка Праскови -25.81 дка Сливи - 67.132 дка Ябълки - 9.244 дка Круши - 4.00 дка Череши - 5.504 дка Ягоди - 2.00 дка Малини - 3.99 дка Орехи - 77.999 дка В община Суворово има земеделски производители, регистрирани с Арония – 7 дка в с. Левски. Алтернативни дейности, които се развиват в селата са отглеждането на маслодайни култури, билки, гъби и др. По данни на НСИ за 2010 г. размерът на обработваемата земя е 108 620,50 дка. Най-голям е делът на зърнените и техническите култури, а най-малък на ягодите, пресните зеленчуци (вкл. картофите) и цветята, както и на семейните градини. Площ на земеделските култури за 2010 г.39 Земеделска култура Зърнени култури Технически култури Фуражни култури Ягоди, пресни зеленчуци (вкл. картофи) и цветя Други площи от обработваемата земя Семейни градини Постоянно затревени площи Овощни видове и други трайни насаждения без лозя Лозя

Собствениците на комплекс Барите инвестират в създаване на трайни насаждения в местност Исправен камък / язовира и във връзка с това възнамеряват в краткосрочен план да изградят селскостопански постройки ( навес за селскостопанска техника, битовка за служителите и др.) в рамките на овощната си градина от 60 дка сливови насаждения, които от тази година навлизат в плодоотдаване.

38 37

МЗХ. Основни данни за структурата на земеделските стопанства, 2011.

Дка 65 422,10 40 503,50 1 692,50 106,30 896,10 191,60 2 537,50 698,20 542,60

Общинска служба „Земеделие“ МЗХ. Използване на земята, 2010.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

7.1.1.2. Животновъдство Оперативна информация за животновъдството в Областна дирекция „Земеделие”- Варна не се събира от 2012 г. (писмо РД-05-1109/1/20.10.2014 от ОДЗ Варна) В община Суворово се отглеждат се основно говеда, кози, овце, свине, птици, зайци и пчелни семейства. През 2010 г. по данни на МЗХ е най-голям броят на птиците, овцете, пчелните семейства и зайците. Най-малко се отглеждат женски свине за разплод. Основна част от земеделските стопанства са ангажирани в отглеждането на птици и кокошки носачки и подрастващи.

Алтернативни дейности, които се развиват в селата са коневъдството и рибовъдството. В рибарниците и язовирите на община Суворово се развива производството на зарибителен материал и производство на сладководна риба и раци за пазара. Развива се и любителския риболов. На територията на община Суворово се ползват следните язовири: -Язовир с. Левски с площ 110 дка. -Микроязовир с площ 9,6 дка с. Левски, който изпълнява функцията на развъдник. -Язовир Николаевка 1 с площ 69 дка. -Язовир Николаевка 2 с площ 336 дка. -Рибарник с. Левски с площ 200 дка. -Язовир с. Изгрев с площ 16 дка.

Брой на животните в община Суворово по видове през 2010 г.40 Животни

Бр. стопанства

Бр. животни

79 43 148 146 140 140 166 46 118 362 344 65 64 48

650 324 2 269 2 162 444 412 337 49 208 41 666 5 183 730 239 921

Говеда и биволи Крави и биволици Овце Овце майки и млади женски овце за разплод Кози Козиии майки и млади женски кози за разплод Свине Женски свине за разплод Еднокопитни Птици Кокошки носачки и подрастващи Зайци Зайкини Пчелни семейства

През 2014 г. по данни на общинска служба „Земеделие“ отново най-голям е броят на отглежданите птици, овце и пчелни семейства, като значителна част от птиците (67,67%) са кокошки носачки. Така представените данни определят специализацията на община Суворово в птицевъдството и овцевъдството. Брой на селскостопанските животни към 30.11.2014 г.41 Говеда

Биволи

Общо брой

в т.ч. крави

Общо брой

584

368

Овце

Кози

в т.ч. Общо в т.ч. Общо биволици брой майки брой -

1161

1084

222

Свине

Птици

в т.ч. майки

Общо брой

в т.ч. майки

Общо брой

222

35570

в т.ч. кокошки носачки 24070

Пчел ни семейства Общо брой 822

По данни на общинска служба „Земеделие“ през 2014 г. животновъдните стопанства на територията на община Суворово са разпределени както следва: - гр. Суворово – кравеферма и две овцеферми; - с. Чернево – кравеферма и две овцеферми; - с. Николаевка – кравеферма; - с. Баново – птицеферма; - с. Просечен – овцеферма.

40 41

МЗХ. Животновъдство, 2010. Общинска служба „Земеделие“

Пчелни семейства се отглеждат в: - гр. Суворово – 185 бр.; - с. Чернево – 287 бр.; - с.Николаевка – 131 бр.; - с. Левски – 50 бр.; - с. Просечен – 68 бр.; - с. Калиманци – 101 бр.

В с. Калиманци се намира и най- големият и модерен гълъбодрум в страната, собственост на Стефан Радев. Гълъбодрума е място на което много българи, както и чужденци дават млади ненаучени гълъби, които посредством множество тренировки биват подготвени за състезания на дистанция от 110, 140, 260 и 430км. Поскъпването на фуражите и лекарствата, липсата на специализирани кланици и разработени пазари са причините да се закрие фермата за щрауси в Баново и да бъдат разпродадени птиците. Бизнесът на първата у нас ферма за щрауси е изнесен в съседна Румъния. Проектът е финансиран от ИА ДФ Земеделие - Агенция Сапард – с начало13.07 2006 / край 30.06 2008. Днес част от сградите и постройкита на „Птицеком Агро” ЕООД, с. Баново са подарени на сдружението "Майки срещу дрогата" за изграждане на рехабилитационен център за наркозависими.42

7.1.1.3. Актуално състояние на селскостопанските дворове и техника: Стопански дворове има на територията на всяко населено място влизащо в състава на община Суворово, като общият им брой е 23. Най-голям е броят им в гр. Суворово – 11 бр., с. Левски – 3 бр., с. Чернево и с. Николаевка по 2 бр., а в останалите села по 1 брой. Общата площ на земята в стопанските дворове възлиза на 1 676 972 кв.м. Към момента функционират 13 от стопанските дворове: 6 в гр. Суворово, 2 в с. Чернево и 2 в с. Николаевка и по един в селата Просечен, Баново и Калиманци. С оглед развитието на селското стопанство в общината и използването на земята е необходимо установяването на собствеността на стопанските дворове и реконструкция на материалната им база. Стопански дворове на територията на община Суворово43:

42 43

Населено място

Брой

Площ на земята- кв.м.

1 2

гр. Суворово с. Баново

11 1

912822 45743

с. Левски

167699

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=411856 Общинска служба „Земеделие“

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

с. Просечен

58327

5 6

с. Изгрев с. Николаевка

1 2

3678 259843

7 8

с. Дръндар с. Чернево

1 2

47119 162470

с. Калиманци

19271

Земеделската техника притежавана от арендаторите и земеделските кооперации в община Суворово е представена в таблицата по-долу. Видове земеделска техника притежавана от арендаторите и земеделските кооперации44 Вид земеделска техника Трактор Тороразпръсквачка Култиватор Плуг Сеялка Зърнокомбайна Машина за растителна защита Брани

Брой 71 22 36 44 33 26 24 36

В земеделските стопанства в общината са ангажирани общо 1 349 души през 2010 г., като основната част от тях са хора на възраст между 35 и 65 години (92.81%). Незначителен е делът на заетите на възраст до 34 години (7,19%). Заети лица в земеделските стопанства в община Суворово по възрастови групи през 2010 г. Възрастови групи (години) <=24 25-34 35-44 45-54 55-64 >=65

Брой 11 86 215 295 356 386

На територията на община Суворово функционират следните земеделски кооперации: -ЗК „Яйла“ в с. Дрнъдар с обработваема земя 100 дка. -ЗК „Чорбаджи Атанас“ в с. Николаевка с обработваема земя 17 384 дка. -ЗК „Бразди“ в гр. Суворово с обработваема земя 29 220 дка. -ЗК „Надежда“ в с. Калиманци с обработваема земя 5 472 дка. -Компания „Насияна“ ООД в с. Изгрев с обработваема земя 20 300 дка. -ППЗК „Срацимир“ в с. Чернево с обработваема земя 14 078 дка. Наскоро реализирани проекти и/или проекти в процес на реализация с европейско финансиране на земеделски кооперации: Номер453391 Закупуване на земеделска техника; 130.242,00 лв.; M121; "Зърнопроизводство Суворово" ООД Номер46 2022 Закупуване на земеделска техника; 614.262,00 лв.; M121; ЗК "Бразди" гр. Суворово 44

Общинска служба „Земеделие“

Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 46 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 45

Номер47 3177 Закупуване на селскостопанска техника за модернизиране на ЗК "Надежда", с. Калиманци; 167.408,00 лв.; M121; ЗК "Надежда" 7.1.2. Пазар на земеделска земя Недвижими имоти - актуално състояние на пазара на земеделска земя: По данни на НСИ през 2013 г. броят на сключените сделки за продажба на земеделска земя е 144. Продадените декари са 786, а средната продажна цена е 772 лв./дка. Броят на сключените договори за аренда на земеделска земя през 2013 г. е 4839, а отдадената под аренда земя е 89876 дка. Последната е от първа до пета категория. 7.1.3. Зърнохранилища производствено складови и търговски бази, свързани със зърнопроизводството: "Агрос" ООД48 е водеща компания в продажбите на препарати за растителна защита, семена и торове за земеделските производители. След 1999 г. развива и други направления на стопанска дейност: доставка на градинска техника; търговия със селскостопанска продукция."Агрос" ООД притежава модерна база за съхранение на зърно в гр.Суворово, с вместимост 8 хил. тона, окомплектована с почистваща техника и сушилни.Търговската дейност на фирмата се осъществява посредством модерни търговски обекти в гр. Завет, гр.Вълчи дол, в гр. Варна. Зърнобаза "Сънойл" ЕООД49, гр. Суворово е с основна дейност складово стопанство за съхранение на селскостопанска продукция и приемане, технологична обработка, съхранение и продажба на зърнени култури. Разполага с две системи: за автоматизирано управление и контрол на смесването и една програма за визуализация на процесите, следене изправността на механизмите. Списък на регистрираните зърнохранилища към 31.05. 2103 Рег. ном.

из м.

170

180

Фирма

Зърнобаза

"Грейн стор България" ООД гр. Сливен, наемател на "Булмикс гр. Суворово Интернешънъл" АД гр. София "Сънойл" ЕООД гр. Суворово гр. Суворово "Агрос - 98" ООД гр. Варна, собственик на клетки 1 и 2 и наемател на гр. Суворово "Агрос грейн груп" ООД гр. Суворово, клетка 3 и 4

7.1.4. Тържища (борси) на земеделска продукция: В началото на миналия век Суворово (Козлуджа) е утвърден център на житната търговия. Традиционно място за житното тържище е бил площада пред голямата джамия, а за животински седмичен пазар - площада пред „Чикур чешме”. Днес градът и общината са позагубили ролята си на пазарно средище. От началото на 90те години в България се стимулира изграждането и реновирането на пазари на едро за търговия с пресни плодове, зеленчуци и други бързо разваляеми стоки. На сегашния етап

www.agros.net/bg/article/Za_nas.html

Данни , предоставени с писмо Изх. № Е -26 -Ф -28 от 31.03 2015 г на Министерство на енергетиката

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза актуален е проблемът за изграждане на мрежи от модерни пазари на производителите на регионално ниво, чрез който се цели: 1. Защита интересите на българските производители на плодове и зеленчуци и други агростоки според спецификата на района. 2. Търсене на увереност в отделния производител на плодове и зеленчуци, че произведената от него качествена продукция ще бъде веднага реализирана и то на конкурентни пазарни цени. 3. Създаване на условия за използване на отделните микроклиматични райони в общините за увеличаване на производството от плодове и зеленчуци и други агростоки. 4. Развитието на пазарите на производителите създава възможност за намаляване на безработицата в общините и осигуряване на допълнителни доходи за населението. 5. Осигуряване условия за временно съхранение на продукцията и гарантиране цялостното й реализиране на пазара, което ще намали до минимум загубите на отделния производител. 6. Създаване на възможност за изграждане на система гарантираща производството и предлагането на пазара на екологически чиста продукция в подходящ търговски вид, съгласно българските и европейските стандарти. 7. В базите на производителите следва да се организират и предлагат и други съпътстващи услуги, като препарати за растителна защита, торове, семена, предоставяне на пазарна информация и консултации и др.50 Стратегията за регионално развитие на Североизточен район, включва проекти, чиято същност и обхват са насочени към: - Създаване и реновация на пазари на производители около големи консумативни центрове (например: Бяла, Суворово, Долни Чифлик, Дългопол, Вълчи дол, Провадия, Аврен и др.). По своя характер пазарите са и следва да бъдат специализирани според производствения потенциал на региона с акцент на животинска продукция, риба, плодове, зеленчуци и др. -Възможност за определяне на междуобластни пазарни центрове, осигуряващи преодоляването на диспропорциите в производството, стокодвижението и оптимална реализация на потребителските стоки в СИР. - Експортно - импортноориентирани пазари на едро (депа) с национално и регионално значение. -Изграждане на комбиниран пазар на производителите с експортна насоченост в района Шабла – Каварна, като се има предвид производствения потенциал на общините и перспективата, която дава близостта до Румъния. Всеки от пазарите на производителите следва да бъде организиран след като се отчете спецификата на производството във всеки район. Така например модернизиран пазар за живи животни в гр. Вълчи дол има потенциал за разширение на материалните активи в посока съхранение и реализация на други агро - консумативни стоки, създаване на МСП за преработка на агро стоки, предоставяне на агротехнически, маркетингови и други услуги. Община Суворово има потенциал да доразвие и въведе цялостна система на модерен хранителен маркетинг, с реален дял в местния икономически растеж и социално развитие. Ефективен път за осигуряване на стабилност и устойчивост на потреблението на бързоразваляеми продукти е подобряване на цялата система от дейности по цялостната дистрибуционна верига за доставка на хранителни продукти до крайните градски потребители, включващ събиране, съхранение, сортиране, пакетиране, преработка, продажби на едро и дребно и крайното потребление. Количеството търгувана продукция е в състояние да обхване произведена продукция на територията на Суворово (например - яйца и птици; плодове; мед; орехи; мляко и млечни продукти; зеленчуци; сладководна риба и раци и др.), продукция от съседни общини, и продукцията от домашно производство.

Консумацията на пресни хранителни продукти за отделните групи от населението е различна (разликата се отчита между консумацията при градско и селско население – в България има около 28% самозадоволяващо се население). Намаляването на количеството земеделска земя в следствие на урбанизацията, предполага доставка на стоки от и до по - големи разстояния. Важността от осигуряване на устойчивост на хранителния маркетинг в т.ч. търговията на едро с плодове и зеленчуци на регионално ниво е особено необходима поради следните причини: * Регионалното развитие ще бъде по - устойчиво когато публичните инвестиции в модерна пазарна инфраструктура и съоръжения осигуряват реален дял в местния икономически растеж и социално развитие; * Адекватната маркетингова система за пресни храни предполага такава териториална концентрация на пазарните съоръжения, която да не води до пренебрегване на част от крайните потребители и доставчици за сметка на други от гледна точка на достъпа. * Комплексността и възможността за равнопоставен достъп до системата за осигуряване на хранителни продукти е критерии, характеризиращ качеството на градския живот ; * Осигуряването на безопасност на храните за консуматорите с ниски и средни доходи е особено важен показател за устойчивото развитие на градовете. Мерки Ускоряване обединяването на земеделските производители в организации на производители води до необходимостта тържищата и търговците на едро да разполагат със съоръжения за първична обработка и пакетиране на стоките с цел формиране на партиди; 7.1.5. Горско стопанство: Горският фонд на територията на общината е 33 518 дка и не позволява горите да са със стопанско значение за развитието на общината. Залесените горски площи са в размер на 26 507 дка. Дървесния запас е 228 235 куб.м., а средногодишните добиви на дървесина са 7572 куб. Преобладават широколистните гори като акация, габър, цер. Близо 70% от тези гори са със стопанско предназначение. Горите предоставят възможност за развитие на ловен туризъм. Административно горите се стопанисват от държавно лесничейство Суворово, което стопанисва и горския фонд на още две съседни общини - Девня и Вълчи дол. Въпреки наличието на гори със стопанско предназначение, техният потенциал за развитие на мащабни дърводобивна и дървопреработвателна дейности не може да се оцени като значителен.

7.2. Промишленост и логистика: Промишлеността в община Суворово е слабо застъпена. През последните години промишленото производство спада и делът му в местната икономика е много малък. На територията на общината има значителни количества минерални ресурси. В общината функционират девет кариери за добив на мергели, варовик и пясък. На територията на община Суворово функционират две кариери за пясък в гр.Суворово и с.Калиманци. В землищата на гр. Суворово и с. Чернево има седем кариери за мергели и варовик. 7.2.1. Добивна промишленост Устойчива стопанска дейност за обшина Суворово е добивната индустрия за нерудни материали, използвани в строителството и промишленосттта. На територията на общината се разработват следните кариери за подземни богатства:51

50 Б Дойчинов “ Подходи и показатели за оценка на състоянието и бъдещото развитие на пазарна инфраструктура за реализация на едро на плодове и зеленчуци”; Известия на съюза на учените - Варна 2012

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза * Находище “Суворово”, предоставено на концесия за добив на строителни материали варовоци на “Пътища и мостове” ЕООД, гр Варна, съгласно РМС № 671 / 07.01.2012 г. * Находище “Девня”, участък “Люляката” и участък “Снежно поле - югоизток” предоставено на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали / кварцови пясъци / - на “Девня - варовик” АД, с. Чернево, съгласно РМС № 513 / 19.07.2000 г. * Находище “Чернево”, предоставено на концесия за добив на строителни материали - мергели на “Люляка Матириълс” ЕАД, гр Варна, съгласно РМС № 775/ 28.09.2004 г. * Находище “Чернево-варовици”, предоставено на концесия за добив на строителни материали варовици на “Люляка Матириълс” ЕАД, гр Варна, съгласно РМС № 470 / 10.07.2007 г. * Находище “Цареви ливади”, предоставено на концесия за добив на строителни материали варовоци на “Фининвестмънт” ЕООД, гр Варна, съгласно РМС № 999 / 27.12.2005 г. * Находище “Цареви ливади - изток”, предоставено на концесия за добив на строителни материали - варовоци на ЕТ “Морски бряг - Атанаска Василева” ЕООД, гр Варна, съгласно РМС № 307 / 27.04.2009 г. * Находище “Люляка”, предоставено на концесия за добив на строителни материали - мергели на “Люляка Матириълс” ЕАД, гр Варна, съгласно РМС № 966 / 10.12.2004 г. * Находище “Корията”, предоставено на концесия за добив на индустриални минерали - пясъци на “Девня Цимент” АД, гр Варна, съгласно РМС № 590 / 10.09.2008 г. * Находище “Лозята”, предоставено на концесия за добив на строителни материали - пясък на ЕТ “Монио - 48 - Момчил Станков”, гр Варна, съгласно Решение на Обшински съвет - Суворово № 8-62 / 30.07.2003 г. * Находище “Кошарите -2”, заведено в Националния баланс на запасите и ресурсите на находища на подземни богатства / НБЗР / със запаси и ресурси от варовици за цимент. * Част от находище “Игнатиево”, участъци “Окислени руди” и “Смесени и карбонатни руди”, водещо се на отчет в НБЗР със запаси и ресурси от манганови руди. * Находище “Суворово”, водещо се на отчет в НБЗР с ресурси от глини за едрогабаритна подова керамика; * Находище “Девня”, участък “Люляката”, извън концесията; * Находище “Девня”, участък “Снежно поле - ЮИ” , извън концесията; * Находище “Девня”, участък “Снежно поле - ЮЗ” * За обектите “Сухата скала”, “Белите камъни” и “Суворово - 2” са разгледани геоложките доклади за утвърждаване на запасите и/или запаси и ресурси от Специализираната експертна комисия за приемане на запасите и за оценка на ресурсите на находищата на подземни богатства и към настоящия момент същите са в процедура по издаване на Удостоверения за търговски открития; * Действащи площи за търсене и проучване или за проучване на подземни богатсва: “Неофит Рилски” и “Блок Провадия” За територията на община Суворово е налична и информация за находища в Националния геоложки фонд, които не се водят на отчет в НБЗР и за същите има заведени доклади, отразяващи извършените геолого-проучвателни работи, геоложки строеж на района, качествени характеристики на подземното богатство.52 7.2.2. Преработваща промишленост Промишления сектор е доминиран от хранително-вкусовата промишленост. На територията на общината са застъпени млекопреработване и производство на млечни продукти. В общината работи една мандра за производство на кисело мляко с марки: „Марио“, „Дон Чепеларе“, „Гларус“, „Киселово“ и прясно мляко „Марио“. Застъпени са още производството на хляб и хлебни изделия (ПК „Ласка“ - гр. Суворово с основна дейност търговия и хлебопроизводство; ПК „Нов живот“ - с. 52

Данни , предоставени с писмо Изх. № Е -26 -Ф -28 от 31.03 2015 г на Министерство на енергетиката

Чернево с основна дейност търговия и хлебопроизводство; ПК „Солидарност“ - с. Николаевка с основна дейност търговия и хлебопроизводство). Хранително-вкусовите предприятия имат възможност да използват суровини от селското стопанство. Построени са и функционират две зърнобази (Зърно база гр. Суворово „Агрос-98“ ООД; Зърно база „Сънойл“ - гр. Суворово), но въпреки това структороопределящ сектор остава селското стопанство. На територията на общината се преработва дървен материал, произвеждат се изделия от дърво – два цеха за мебели и цех за сауни. Съществува и фирма за дърводобив. Добиват се предимно дърва за огрев. Потенциалът за развитие на промишлеността е свързан с развитието на селското стопанство при доминиране на хранително-вкусовата промишленост. В землището на Калиманци се намират и работят няколко производствени предприятия, които осигуряват прехрана на жителите на Калиманци и околните села: Кариера за добив на пясък; Асфалтова база Припек; Цех за преработка на риба и Завод за микропродукти – на дружеството Каолин АД ( преработвателна фабрика Игнатиево), където се преработват около 80 тона варовик годишно за нуждите на стъкларската и химическа промишленост. Млените продукти се използват като пълнители в производството на полиетилен, каучук и бои, а трошените продукти - в стъкларската промишленост. За нуждите на фуражната индустрия се произвежда "Фуражна суровина калциев карбонат", продукт който намира приложение при производството на пълноценни комбинирани фуражи за всички видове животни; На територията на с. Чернево функционират две дърводелски бази с производство на корпусна и мека мебел в едната и изработване на дограми, сауни, мебели и дъропреработване във втората. Има инвестиционен интерес към изграждане на преработвателно предприятие на хранително-вкусовата промишленост за обработване на добита продукция от значителни по площ трайни насаждения в землището на населеното място. 7.2.3. Индустриална зона - Варна запад ( допуснат и частично процедиран ПУП) Индустриалните зони са едно от основните средства за повишаване на икономическия растеж на България поради факта, че тяхното наличие е от съществено значение за увеличаване на нивото на привлечените преки чуждестранни инвестиции. Община Суворово е типичен пример за уязвима селска община от вътрешността (вътрешна периферия) и попада в групата на общините за целенасочена подкрепа по чл.6 от ЗРР, отговаряща на 5 и повече критерии за целенасочена подкрепа.53 Общината има характер на периферен селски райони, поради малкия демографски потенциал и липсата на сериозен градски център, поради което не е в състояние да реализира добро икономическо развитие и да осигури задоволително ниво на общественото обслужване и културен живот. Смекчаващо обстоятелство е физическата близост на: • Регионалният (за СИ район на планиране) и областен център Варна; • Функционално утвърденият Агломерационен ареал Варна - Девня – Провадия; • Наличното крупно производствено и транспортно средоточие в съседни общини: Девня, Аксаково, Провадия; • Второто по големина в страната Международно летище Варна ( 23 км от общинския център); • Пристанище Варна-Запад - транспортна връзка по вода с Черно море чрез Белославското и Варненското езера ( 15 км от общинския център); • Автомагистрала „Хемус” ( 9 км от общинския център);

Национална стратегия за регионално развитие ( НСРР ) на Република България за периода 2012-2022 г. стр 77-79

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза • Ж.п линия Разделна-Кардам ( връзка с единния железопътен възел на агломерацията Варна Девня – Провадия и с Пристанище Варна - Запад ); Горните благоприятстващи социалното и икономическо развитие на общината фактори не са пълноценно използван ресурс. Налице е задълбочаване на констатирани по-рано в стратегически документи различия / неравенства от типа „център – периферия”, вътрешно проявени както за Област Варна, така и за Североизточен район. Със Заповедта за допускане изработване на ПУП за Индустриална зона - Варна запад, административното ръководство на Община Суворово създадава урбанистични възможности за адаптация към предизвикателствата за интегрирано развитие на територията и мотивира осигуряване на благоприятни условия за живот и труд, чрез създаване на реални възможности за привлечени инвестиции в основните сфери - производствена, транспортно-комуникационна, техн. инфраструктура, екология, социална, образователна, здравна, културна. Икономическите фактори обосноваващи планирането на Индустриална зона Варна - запад консолидират благоприятни местни и регионални дадености, както следва: благоприятно местоположение: на път III-ти клас ( Суворово - Ветрино) 35 км до Варна; 28 км до летище Варна; 18 км до пристанище Варна-Запад; 11 км до АМ “Хемус”; 2 км до жп гара Суворово; добро ниво на образование на работната сила в СИ район; по-висока рентабилност, на база ниска цена на труда в региона; наличие на находища на полезни изкопаеми; добри условия за развитието на туризма в областта; добре развит финансов сектор; атрактивна зона за предприятия от хранително-вкусовата промишленост; добре развит сектор селско стопанство - възможности за инвестиции; чиста околна среда - база за екологично чисто земеделие в региона; неразкрит потенциал в сектора на биогоривата; доказано подходящ район за производството на електроенергия от ВЕИ; преференциални условия за стартиране на бизнес; много ниски оперативни разходи; многообразие от схеми за подкрепа и насърчаване на бизнеса; стабилна политическата система в страната; планирано ниска цена на комуналните услуги За Индустриална зона Варна - запад са изготвени финансово – икономически анализ, оценка на експлоатационните разходи по години, варианти за възвращаемост на инвестициите. Предвижданията за планиране на Индустриална зона Варна - запад създават урбанистични условия за преодоляване на констатираните в стратегическите документи различия и възможност за пълноценно интегриране на Община Суворово към агломерационното ядро ( Варна – Девня – Провадия ), към “функциониращите урбанистични ареали” (FUA) – Варна ( град с междунационално / национално значение), Добрич и Шумен – ( ареали – градове с регионално / локално значение ), включването й в мрежи от европейски градове. ОУПО да потвърди предвижданията, заложени в ПУП - ПРЗ и доразвие прилежащите територии, като консолидира съседни локални разработки на подробни устройствени планове и осигури трасета за провеждане на необходимата транспортно- комуникационна и техническа инфраструктура. ОУПО да предвиди и отреди за залесяване нови площи, които да гарантират благоприятна и здравословна среда за труд, съобразена със съществуващите и нови концесионни площи на разположената в непосредствено съседство добивна промишленост. ОУПО да предложи режим на защита за старата керванска каменна чешма - културна ценност, чието опазване и експониране ще обогати жизнената среда на индустриалната зона.

7.3. Туризъм: 7.3.1. Рекреационни капацитети. Актуално състояние: Туристическият сектор към момента няма значимо присъствие в общинската икономика. На територията на община Суворово могат да бъдат идентифицирани следните ресурси с туристически потенциал: Природни ресурси: защитени територии и зони, паркове, язовири, разнообразни и живописни ландшафти. Културни забележителности: архитектурно строителни културни ценности, общински музей, къщата – музей на Петър Дънов, исторически обекти, църкви, джамии, каменни чешми. Съвременна и традиционна култура: изкуство, кулинарни произведения, фолклор, занаяти, музика, бит. Дейности: пешеходен туризъм, колоездене, езда, лов, риболов, наблюдение на птици. Потенциалът на отделните населените места и землища, за развитие на алтернативни форми на туризъм са разгледани по-горе в т. 3.1.2.: Северно от гр.Суворово се намира местността “Горски кладенец”, която служи за зелена зона и предлага подходящи условия за отдих. Сред вековна гора са разположени хижи, зелено училище и съоръжения за отдих и туризъм. В местността „Горски кладенец” ежегодно се провеждат празникът на града - 1-ви май и фолклорен фестивал „Жива вода”. В близост до с.Чернево се намира туристически комплекс „Барите” изграден върху площ от 30,607 дка през 2006 г. Комплексът разполага със следния сграден фонд и съоръжения: ресторант с градина; хотелска част, състояща се от 5 къщи; къща за гости, състояща се от 5 стаи и конферентна зала; къща за гости, състояща се от 10 стаи; басейн; етнографска сбирка; детска площадка; паркинг – 80 парко места; водна площ; собствен водоизточник. При откриването през 2006 г., легловата база е 30 легла. През 2008 г. е открита къща за гости с 5 стаи – 10 легла, конферентна зала и открит басейн. През 2011 г. е построена къща за гости на два етажа. Тя разполага с 10 стаи и 20 легла. Към момента капацитетът на комплекса е 60 легла. За 2013 г. са реализирани 3 980 нощувки. Ресторантът разполага с 60 места на закрито и 100 места на открито. В комплекса са изградени три вира, зарибени с шаран с възможност за риболов. ОУП в част прогноза следва да осигури урбанистични условия за разширяване дейността на дружеството в посока популяризиране и развитие на селския и еко туризъм. Намеренията на собствениците са до 7 г да изградят ваканционни къщи; до 15 г. – спа център, а в дългосрочен план развлекателен парк. В село Калиманци е създаден етнографски комплекс „Калимански хан”, състоящ се от от механа, хотел, барбекю, изба, лятна градина, конна база, международен гълъбодрум, охраняем паркинг. В с. Баново функционира комплекс „Ваяците“. Комплексът разполага с гостоприемница с автентично българска кухня, лятна градина, зеленчукова еко градина и къщи за гости. Езеро със жива риба и раци за консумация, както и с паркинг. В непосредствена близост до с. Баново се намира частно летище, където на туристите се предлагат разнообразни летателни атракционни услуги - разходки със самолет по избрани от туристите маршрути, безмоторно летене, делтапланеризъм, скокове с парашут. На територията на община Суворово се намира екопътека, която свързва селата Чернево, Просечен и Баново. Пътеката преминава през живописни места и интересни обекти като малки водопади, чешми, вековни дървета и самобитната Бановска група на Природната забележителност "Побити камъни". До всяка от трите възстановени чешми са изградени места за пикник - заслони с маси, пейки и барбекю. Изградени са и специални трасета, подходящи за хора с увреждания. По две от направленията на пътеката се стига до комплекс за селски туризъм "Барите" и етнографски комплекс „Калимански хан”. Обект на туризъм е хижата “Горски Извор”, която е само на няколко километра от град Суворово и предлага свеж въздух, изворна вода и незабравими преживявания сред непокътната природа.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза В землището на с. Изгрев е изградена нова ловна хижа. Туристически интерес на територията на община Суворово представляват родното място на Петър Дънов в с. Николаевка, автентичният фолклорен обичай в с. Чернево, историческия музей и джамията в гр. Суворово. Привлекателна туристическа дестинация за риболовен туризъм и краткотраен отдих е изградения на брега на язовир Николаевка комплекс за пикник с маси, лодки и детска площадка. Тези забележителности формират потенциал за развитие на културен, познавателен, селски и религиозен туризъм. В Община Суворово, в землището на с. Чернево се намират две защитени местности Цар Борисов лопен и Урумово лале, а в землището на с. Баново - част от природния феномен “Побитите камъни”Бановска група. Разнообразните природни и културно-историческите забележителности не са пълноценно използван ресурс за предлагане на краткотраен туристически престой. Необходимо е местните ресурси да бъдат разработени и включени в нови тематични регионални продукти, предлагани от туроператорските компании за туристи в черноморските курорти. В община Суворово са изградени и функционират 6 къщи за гости в с. Чернево – 1, с. Баново – 3 и в с. Калиманци – 2. Показатели характеризиращи състоянието на туризма в община Суворово54 Показатели Мерна единица 2010 г. 2011 г. 2012 г. Средства за подслон и места за наста Брой 2 2 2 няване1 Легла Брой 60 62 80 Легла денонощия Брой 20090 21326 24580 Брой стаи Брой 19 19 34 Реализирани нощувки Брой 5205 .. .. Пренощували лица Брой 1497 .. .. Приходи от нощувки Левове .. .. .. Хотели Брой 1 1 Легла Брой 20 20 Легла денонощия Брой 7300 6680 Стаи Брой 9 9 Реализирани нощувки Брой 3410 .. Пренощували лица Брой 148 .. Приходи от нощувки Левове .. .. 1 Включват се категоризирани средства за подслон и местазанастаняване с над 10 легла, функционирали пре з съответната година. "-" -Нямаслучай. ".." - Конфиденциалниданни.

Данните в таблицата показват, че и през трите години броят на категоризираните средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла е незначителен – само 2. Незначителен е и броят на хотелите – само 1. През 2012 г. се наблюдава увеличение в броя на леглата спрямо 2011 и 2010 г. съответно с 18 бр. и с 20 бр. Увеличение се отчита и при броя на легладенонощия с 3254 бр. спрямо 2011 г. и с 4490

Източник: НСИ. Регионална статистика

бр. спрямо 2010 г. Увеличение има и в броя на стаите. Това показва, че туризмът започва да засилва своето значение за община Суворово макар и с не толкова големи темпове. Проекти за обекти на туризма - реализирани и/или в реализация: Номер55 522 "Реконструкция на туристически заслон със "зелено" училище, гр.Суворово, обл.Варна" 299.304,00 лв.; M313; Община Суворово Номер56: 141 Изграждане на къща за гости "Гергана" в с.Баново, общ.Суворово; 291.769,80 лв.; M312; "Къща за гости Гергана 2011" ЕООД Номер57 4436 Изграждане на къща за гости и винарна "Шато Солей"в село Баново, общ. Суворово; 391.160,00 лв.; "Шато Солей" ЕООД 7.3.2. Отдих и туризъм – форми и възможности за развитие. Насоки, стратегия и политика за развитие на туризма. Варна е град със значимо влияние за функционирането и развитието на социално-икономическите системи на страната и със сериозни шансове в конкурентната борба за привличане на наднационални функции между градовете от Югоизточна Европа и Черноморския басейн. Въз основа на препоръчителните нормативи на Световната туристическа организация общият капацитет на плажната ивица за община Варна възлиза на 62 000 души. Разсредоточаване на туристическите потоци от съществуващите ядра към тяхната периферия и към обекти в съседните общини е стратегически залегнала перспектива за развитието на туризма. Важен аспект на бъдещото развитие на туризма на територията на община Варна и съседните общини е координацията на усилията по изграждането на обща и специализирана инфраструктура, финансиране на екологични проекти, съвместяване на туризма с останалите отрасли и дейности. Наличието на одобрен Устройствен проект на ПЗ “Побити камъни” и реализирането на предвижданията му отговаря на изискването за разсредоточаване и изнасяне в дълбочина от крайбрежието на туристически и атракционни прояви и създава условия за пълноценно интегриране на съседни общини в сферата на природния туризъм. Търсени и очаквани резултати от прилагането на плана са: - Оживление и икономически подем на селищата в обхвата на Комплекса ПЗ “Побити камъни”; - Възпитателен и образователен ефект за широк кръг посетители; - Интерес и загриженост на местно ниво за опазване на уникалните геоложки образувания, специфичен ландшафт и богатство на флора и фауна; - Подобрено стопанисване и управление в к-са ПЗ “Побити камъни”. -Нови партньорства в планирането и изпълнението – междуведомствено сътрудничество; общинските управи; частни собственици и др. -Икономическа възвръщаемост на разходите за устройство, опазване и експониране, благоустрояване и строителство. - Начало на системен мониторинг и научни обследвания върху екологичните процеси в площите на скалните групи и определените прилежащи територии. Неразработен туристически потенциал от подобен мащаб, който предполага интегриране на съседни общини и предлагане на комплексен туристически продукт е защитена зона “Суха река” - BG0000107. Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 56 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 57 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 55

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Зоната включва голяма система от сухи речни долини, формирали се в мека варовикова основа на Лудогорското плато. Те са обградени от различни видове широколистни гори - дъбови, липови, габърови. Над каньоните има много открити степни пространства и земеделски земи. Суходолието “Суха река” започва от Община Суворово, пресича землища на три области Варна, Добрич и Силистра, след което преминава на територията на Румъния. Общата площ, обявена за защитена е 625287.30 дка, включващи общинска, държавна и частна и други видове собственост. По средната и долна част от коритото на Суха река има изобилие от културни и природни забележителности: отвесните скали са опазили следи от едни от най-старите скални манастири в Европа, култови комплекси, пещери, обитавани от прилепи, аязми и стари каменни чешми. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици. 98 от тях гнездят по суходолието, а други са прелетни. 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Много и безкрайни са притегателните сили на този трудно достъпен, див, девствен край. Сухоречието е близо до Черно море, и до Румъния, където природозащитниците също отдават значимост на природното богатство. С признаването на Суха река за защитена зона влизаме в приоритета за международно развитие на туризма в двете държави на Долен Дунав. Това обстоятелство предполага заинтересованост и ангажираност на Община Суворово, интегрирано с усилията на останалите заинтересовани общини както към бъдещ план за управление на защитената зона, така и към съпътстващи подробни устройствени планове, които да предложат комплексен туристически продукт. ОУПО във фаза прогноза следва да съгласува предвижданията на плана с тези на одобрения устройствен план на ПЗ “Побити камъни” и да осигури устройствени предпоставки за пълноценна интеграция на Община Суворово със съседни и по-отдалечени общини във връзка с опазване и популяризиране на природното и културно наследство. ОУПО във фаза прогноза следва да осигури урбанистични условия за развитие на туристическия потенциал на отделните населени места чрез: - извеждане и опазване на самобитни, уникални за населените места културни ценности, които придават местна специфика и предизвикват туристически интерес; - въвеждане на режими на застрояване, които да опазят мащаба, характера и спецификата на населеното място, което да се разчита от посетителя, като единен ансамбъл. - подобряване качеството на общинската транспортна мрежа и изграждане на нови преки и къси междуселищни връзки, които ще позволят различни стопански дейности, търговия и услуги да бъдат адресирани / да обслужат няколко населени места; - предвиждане на трасета за алтернативно безопасно придвижване - вело алеи и вело марщрути, пешеходни маршрути, еко пътеки и маршрути за конна езда. - Отреждане на територии за временен отдих - къмпинги в близост до язовирите; - обособяване на нови горски и специализирани паркове - въвеждане на специфични правила за съвремена намеса в зелените зони по течението на деретата и адаптирането им в атрактивни места за отдих и социални контакти. 7.4 Търговия и услуги Секторната структура на икономическата база в община Суворово несъмнено се допълва и представя от търговията, общественото хранене и услугите. В община Суворово функционират 45 търговски обекта и обекти на общественото хранене. Поголяма част от търговските обекти имат универсален характер, предопределен от обслужваните покупатели и териториалното разположение на същите. Търговски обекти има във всяко селище в общината(с изключение на с. Просечен), а заведения за обществено хранене има само в гр. Суворово, с. Николаевка и с. Калиманци. Обектите на услуги са общо 15, като 9 от тях са съсредоточени в гр. Суворово, а останалите са в селата Чернево, Дръндар и Изгрев.

Териториално разположение на обектите на търговията, общественото хранене и услугите 58 Населено място гр. Суворово с. Чернево с. Николаевка с. Левски с. Просечен с. Баново с. Дръндар с. Изгрев с. Калиманци

Обекти на търгови ята /бр./ 15 10 6 2 0 1 2 2 2

Обекти на обществен ото хранене /бр./ 3 0 2 0 0 0 0 0 2

Обекти на услугите /бр./ 9 4 0 0 0 0 1 1 0

Наличие и състояние на обектите на търговията и услугите в отделните населени места, по данни от отделните кметства: В село Левски, към читалището има пощенски клон. Снабдяването с хранителни продукти става от два частни магазина. Предоставените услуги за населението в с. Дръндар се свеждат до два магазина, едно барче, пощенска станция. В село Николаевка работят 4 частни магазина и потребителна кооперация със смесен магазин, собственост на кооперацията. Пощенският клон се намира в първия етаж на кметството и извършва редица услуги: винетки, плащане на електроенергия, телевизия и др. В село Изгрев има два обекта за търговска дейност: магазини за хранителни и нехранителни стоки, които се помещават в съответно в сграда частна собственост и в помещение – общинска собственост под наем. В селото работи фурна за хляб, която снабдява много населени места с истински „селски” хляб. В сградата на кметството е обособена пощенска станция, ангажирана с много услуги: уреждане на сметки с експлоатационните дружества, изплащане на пенсии, абонаменти, лотарии и др. Физическото състояние на обекта е много лошо. Нуждае се от саниране, изолации, нова дограма, и не на последно място от повече и по-разнообразни услуги за населението. В селото има един фризьорски салон, който се помещава в частна сграда и обслужва голяма част от района. В рамките на с. Калиманци работят два магазина за хранителни стоки. Единият е в центъра на селото. Материалната база е остаряла и не отговаря на съвременните очаквания. Магазинът е слабо зареден, но частната собственост ограничава възможностите на кметството за намеса. Вторият се намира в източната част на селото, материалната база отговаря на всички хигиенни нормативи и е отлично зареден с хранителни продукти. Около 80% от хората пазаруват в този магазин, но довеждащата инфраструктура е в много лошо състояние. Пътя е осеян с дупки и населението трудно се придвижва до обекта. В селото има пощенски клон за абонаменти, пенсии и др. услуги. Населението на с. Чернево се снабдява с промишлени и хранителни стоки от един кооперативен и шест частни хранителни магазина, два магазина за промишлени стоки и строителни материали, едно кафене – бивша сладкарница. Собствените търговски обекти се стопанисват добре, но наетите под наем не отговарят на всички изискавания. Материалната база е остаряла и неугледна. В селото 58

Източник: Община Суворово

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза работят два фризьорски салона, но други услуги като шивашки, козметични, фармацевтични и др. няма. Значим обект в сферата на услугите е комплекс Барите, разположен североизточно от с. Чернево. Комплекса е място за отдих адресирано към широк спектър от клиенти. Като резултат от партньорство с туроператорски фирми обслужва руски, немски, израелски, румънски и др. чужди туристи. Предлага условия за организиране на семейни тържества, сватби, фирмени партита, тим билдинг, обучения и семинари. Работи целогодишно, като най-натоварен е през летните месеци. 7.5. Строителство На територията на община Суворово се изграждат предимно селскостопански, производствени и жилищни сгради. Има засилен интерес към изграждане на къщи за гости, финансирани по мярка 312 – Подкрепа за създаване и развитие на микро- предприятия от Програмата за развитие на селските райони. Броя на строителните фирми на територията на община Суворово е 5. През 2012 г. по данни на НСИ, въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в община Суворово са 11 броя. За сравнение през 2011 г. са въведени в експлоатация 16 броя сгради, а през 2010 г. 15 броя. През 2012 г. полезната площ възлиза на 1159 кв.м., а през 2011 и 2010 г. е съответно – 1775 кв.м. и 1922 кв.м. 8. Селищна мрежа и населени места: 8.1. Урбанистично развитие на населените места: Историческото развитие и съвременният облик на населените места е анализиран в т. 1.3.6. по - горе. Генезисът на населените места, урбанистичните тенденции в развитието им са разгледани по-горе в т. 3.1. Изведени са актуални проблеми на анселените места и устойчивите културни ресурси, подлежащи на опазване и развитие. 8.2. Планова осигуреност: За населените места в община Суворово няма одобрени или в процес на одобряване кадастрална карта и кадастрални регистри.( Писмо изх. ном. 09-104 от 30.10.2014 г от Агенцията по геодезия, картография и кадастър) Общинската администрация в гр.Суворово разполага със следните архивни и действащи кадастрални и регулационни планове и застроително регулационни планове: Номер по ред

Наименование

1а 1б 1в 1г 1 2а 2б 2 3а

гр. Суворово гр. Суворово гр. Суворово гр. Суворово гр. Суворово с. Баново с. Баново с. Баново с. Левски

Заповед

Дата

Статут архивен / действащ

5177 2304 1057 412 1740 1866 600 1688

03. 1938 г 20.09. 1955 г 16.09. 1960 г. 11.03. 1973 г. 03.08. 1990 г. 01.11. 1935 г. 29.05 .1962 г. 14.12. 1990 г. 11.07. 1928 г.

архивен архивен архивен архивен Действащ ЗРП архивен архивен Действащ ЗРП архивен

3 4 5а 5 6а 6 7а 7 8а 8 9а 9

с. Левски с. Просечен с. Изгрев с. Изгрев с. Николаевка с. Николаевка с. Дръндар с. Дръндар с. Чернево с. Чернево с. Калиманци с. Калиманци

м-ст Асфалтова база

1071 1089 3229 316 2758 1054 785 127 1918 1196 499 2011

19.06. 1987 г. 15.05. 1961 г. 28.12. 1929 г. 13.06. 1990 г. 12.11. 1919 г. 18.03. 1954 г. 22.10. 1957 г. 16.08. 1996 г. 07.07. 1921 г. 13.03. 1965 г. 16,12. 1931 г. 16.12. 1987 г.

Действащ ЗРП Действащ архивен Действащ архивен Действащ архивен Действащ ЗРП архивен Действащ архивен Действащ ЗРП

Прогнозите на застроително-регулационните планове от втората половина на двадесети век не се реализират, с изключение на гр. Суворово. В предвижданията на тези планове са заложени по-голяма гъстота на обитаване, като големите селски имоти се редуцират и оразмеряват по норми действали към периода на изработване на плановете. Живописната неправилна геометрия на имотите, се променя в унифицирани равностойни правоъгълни имоти. Демографските прогноози, правени преди 40 и повече години не са се реализирали и населението в населените места вместо да нараства, прогресивно намалява. С малки изключения ( гр. Суворово, с. Чернево, с. Николаевка) са построени само фрагменти от предвидените обществени центрове, обектите отредени за спорт, парковете и градините. С изключение на гр. Суворово и в голяма степен с. Чернево, предвижданията по отношение на функционална група - обитаване си остават само на хартия. Тази тенденция се запазва до средата на 90-год. на миналия век. Реституирани имоти допълнително ограничават възможностите за реализация на част от предвижданията на действашите застроително регулационни планове по отношение на обществено обслужване и зелена система в някои от населените места. Демографския срив, устойчивата тенденция на обезлюдяване на селата и едновременно с това строителният бум и възможността за “изгодна” промяна предназначението на евино закупени / или заменени земеделски земи в урегулирани имоти за обитаване, довеждат малките населени места в общината до странен урбанистичен феномен. Най-общо урбанистичния феномен се изразява в това, че нивите “превземат” селото, а в непосредствено съседство сред нивите изникват нови села фантоми. Този феномен е онагледен в специализирани карти на населените места с приложен актуален баланс на територията на всяко от тях. Днес строителният бум е спомен и за радост на местната администрация, строителни реализации в новите урбанизирани територии - фантоми липсват. Ограничените средства с които разполагат общините не позволяват на местната администрация рамките на половин век, да реализира предвижданията на действащите застроително-регулационни планове, по отношение на обществени сгради, спорт, социална инфраструктура, зелена система, техническа инфраструктура, общински пътиша, при това , при по-благоприятни от днешните условия (по-многолюдно и по-младо население и по-млад и по-запазен сграден фонд). Тенденцията към увеличаване на урбанизираната територия на селата, и намаляване гъстотата на обитаване, би поставило непосилни задачи за разрешаване пред местната администрация, като преоразмерена улична мрежа, дълги и трудни за поддържане мрежи на инженерната инфраструктура, затруднено сметосъбиране, охрана, снегопочистване и др.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

в градa в селата

8.3. Обитаване: Общият брой на жилищните сгради в община Суворово през 2012 г. е 3837, като той е относително стабилен и през 2012, 2011 и 2010 г. По отношение на вида на материала на външните стени и през трите изследвани години преобладава броя на тухлените жилища за сметка на по-малкия брой стоманобетонни и панелни жилищни сгради. Това може да се обясни с наличието на малко панелни блокове и повече еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради. Преобладават основно тристайните и четиристайните жилища. Най-малко се срещат едностайните. По данни на НСИ броя на жилищата, които се падат на 1000 човека от населението е 577,27 през 2012 г. Средния брой лица на едно жилище е 1,73, което е показателно за високата жилищна задоволеност на населението в общината. Основни характеристики на жилищния фонд

2010 г. 3804

2011 г. 3826

57 3116 664 4150

416 1482 1419 557 168 187 232590 161549 42332 28709

148 924 1428 973 308 358 298189 230697 48496 18996

149 925 1433 976 308 359 299348 231582 48672 19094

Полезна плош на жилищата в Община Суворово към 31 1260 Полезна площ

Жилищна площ на чо век от насе лението

Средна п Спомагател олезна пл на площ на ощ на чо човек от на век от на селението селениет о

Години

Общо

жилищн а

спомага телна

Площ н а кухни

в градa в селата

228362 112621 115741

158909 79641 79268

41038 20505 20533

28415 12475 15940

31.15 24.39 42.65

21.67 17.25 29.21

5.60 4.44 7.57

54.45 59.40 50.37

2009 Общо

230668

160237

41858

28573

30.58

21.24

5.55

54.74

2008 Общо

Полезна площ на човек от населени ето

12481 16092

23.86 41.82

16.87 28.56

4.35 7.56

59.34 50.96

232590 112941 119649

161549 79806 81743

42332 20634 21698

28709 12501 16208

30.41 23.80 41.22

21.12 16.82 28.16

5.54 4.35 7.47

55.00 59.41 51.40

298.189 131.998 166.191

230.697 99.885 130.812

48.496 22.315 26.181

18.996 9.798 9.198

41,42 28,90 63,12

32,04 21,87 49,68

6,74 4,89 9,94

72,04 73,25 71,11

в градa в селата

299.348 132.048 167.300

231.582 99.921 131.661

48.672 22.323 26.349

19.094 9.804 9.290

41,64 29,13 62,99

32,21 22,04 49,57

6,77 4,92 9,92

72,13 73,24 71,28

2013 Общо

300273

232246

48851

19176

41,35

31,98

6,73

72,22

132048

99921

22323

9804

29,13

22,04

4,92

73,24

168225

132325

26528

9372

61,64

48,49

9,72

71,43

2011 Общо в градa в селата

2012 Общо

3837

57 3106 663 4139

20522 21336

в градa в селата

2012 г.

32 2606 1166 4229

79682 80555

2010 Общо

Показател Мернаединица Жилищнисгради Брой По материал на външните стени на сградата стоманобетонни и панелни Брой Тухлени Брой Други Брой Жилища Брой По брой на стаите Едностайни Брой Двустайни Брой Тристайни Брой Четиристайни Брой Петстайни Брой с шест и повечестаи Брой Полезнаплощ кв. м Жилищна кв. м Спомагателна кв. м площнакухни кв. м

112685 117983

в градовет е в селата

Броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през 2012 г. в община Суворово е 11, като полезната площ е 1159 кв.м., от която 885 кв.м. е жилищна. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в община Суворово61 Показател Сгради Жилища Полезнаплощ в т.ч. жилищна

2010 г. 15 15 1922 1312

2011 г. 16 17 1775 1405

2012 г. 11 11 1159 885

На територията на община Суворово, броят на жилищните сгради – държавна и общинска собственост е 41, като 29,27% от тях са концентрирани в гр. Суворово. Най-малко са тези жилища в селата Баново, Изгрев и Калиманци – по две във всяко от тях. Най-голям е броят на жилищните сгради, които са частна собственост на физически лица – 3341 бр. Логично (като се има предвид броя на населението), повечето от тях се намират в административния център (гр. Суворово) – 1 486 бр. или 44,48% и в с. Чернево – 526 бр. (15,74%). Най-малко са в с. Просечен – 63 бр. (1,89%). Жилищни сгради, частна собственост на юридически лица има във всички населени места, като общият им брой е 217. Жилищни сгради по форма на собственост 62 Населено място

Източник: НСИ. Регионална статистика Източник: НСИ - писмо Изх ном. 07-06-6/21.03.2015

Мерна единица брой брой кв. м. кв. м.

гр. Суворово с. Чернево с. Николаевка 61 62

Държавна и общинс ка 12 6 5

Частна на юридически лица 44 26 31

Частна на физически лица 1486 526 364

Източник: НСИ. Регионална статистика Източник: Община Суворово

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза с. Левски с. Просечен с. Баново с. Дръндар с. Изгрев с. Калиманци

4 3 2 5 2 2

21 6 28 4 25 32

262 63 141 131 220 148

8.4. Стабилизиране на селищната мрежа: За стабилизиране на селищната мрежа са необходими следните мерки: Основни изводи, на които ще се съподчини прогнозната част на проекта: ОУП опазва обработваемите земи - основен ресурс на територията и новоурбанизирани територии, извън новопредвидените селищни граници с отреждане за жилищни нужди, които не се вписват в нормите на ЗОЗЗ и ЗООС подлежат на възстановяване на начина на трайно ползване на земята - за земеделски нужди; ОУП опазва установени традиционни за общината отреждания за стопанска дейност и разширява възможностите на местната администрация да привлича нови инвестиции в селското стопанство, промишлеността, алтернативните форми на туризъм. ОУП създава условия за максимално стегната урбанистична структура на населените места и ограничава стихийното нарастване на територията им; ОУП създава условия да се реализират предвижданията на действащите застроителнорегулационни планове, по отношение на обществени сгради, спорт, социална инфраструктура, зелена система, техническа инфраструктура, общински пътиша и алтернативни форми за безопасно придвижване, съобразено с нормите за достъпна среда; ОУП оценява културно-историческите ресурси на населените места и прилежащите им землища и извежда ерархия от ценности с режими за тяхното опазване, например: самобитни устойчиви характеристики - като градоустройствена структура, мащаб, начин на застрояване; уникална за мястото природна рамка и зелена система; традиционни места - социални средища в зоните за труд, отдих и обитаване; единични археологически / архитектурно-строителни културни ценности; ансамблови културни ценности, ако има такива и др. ОУП оценява и създава условия за подобряване на комуникационната мрежа, като осигурява бързи, безопасни и къси връзки между населените места и създава по широк пазар за труд, отдих и разнообразни леснодостъпни услуги. ОУП оценява и създава условия за подобряване на техническата инфраструктура, като осигурява провеждане на нова съвременна техническата инфраструктура, гарантираща качествени комунални услуги. 9. Пространствена организация на социалната инфраструктура: 9.1. Здравеопазване: Системно и организирано здравно дело в с. Козлуджа ( днес гр.Суворово) има няколко год. след Освобождението с първия фелдшер И. Апостолов. През 1910 г започва строеж на медицинска амбулатория, а през 1920 на участъкова ветеринарна амбулатория. През 1943 г е открита районна държавна болница, а през 1947 г. в селото се откриват детски ясли, които се помещават в училище „Хр. Ботев”. Районната държавна болница през 1950 г се обединява с амбулаторията в Участъкова болница. Нова реорганизация настъпва през 1961 г., когато амбулаторията се отделя в подчинение на отдел „Народно здраве” при ОНС , а болницата става ревмокардиологично отделение – филиал на Окръжна болница. Към амбулаторията има стоматологична служба. По това време в Суворово работят и местни фармацевти.

Към момента в община Суворово има един медицински център – в гр. Суворово. По данни на НСИ, към 31.12.2012 г. общия брой на лекарите в обина Суворово е 5, като всички те са общопрактикуващи лекари. Лекарите по дентална медицина са 6 броя. Населението се обслужва и от „Диагноститично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД. Той е с районни функции тъй като обслужва населението на четири общини – Девня, Суворово, Вълчи дол и Ветрино, а болничното обслужване се извършва в гр. Варна. Лечебни заведения за извънболнична помощ в община Суворово63 № 1

Вид лечебно заведение АИППМП - д-р Бисер Бахнев ЕТ

Управител Бисер Радев Бахнев

АИППМП - Нели Душева ЕТ

Нели Дущкова Душева

3 4

АИППМП - д-р Мария Томова ЕТ АИППМП - Лалка Райчева ЕТ

Мария Господинова Томова Лалка Янкова Райчева

АИППМП - Петър Стоянов ЕТ

Петър Кирилов Стоянов

АИППМП по дентална медицина АИППМПДМ - д-р Димитринка Йорданова ЕТ

Гергана Димитрова Георгиева Димитринка Йорданова Димитрова

АИППМПДМ - д-р Петър Ласков ЕТ

Петър Красимиров Ласков

Д-р Николай Пенков -АПМП-ИП ЕТ АИППМПДМ- д-р Севгин Салибрянов ЕООД

Николай Пенков Пенков

Севгин Шабанов Салибрянов

11 АИППМПДМ- д-р Петър Чаушев ЕООД

Петър Жулиянов Чаушев

12. “АИПСМП - д-р. Илиян Братованов” ЕТ

Илиян Христов Братованов

13.

АСИМПМЦ Медикус Д ООД

Друми Вълчев Друмев

Адрес ул. “Стефан Караджа”2, гр. Суворово ул. “Стефан Караджа”2, с. Левски, с. Дръндар ул. “Стефан Караджа”2, гр. Суворово ул. “Стефан Караджа”2, гр. Суворово с. Николаевка, сграда на кметството и каб. 110 с манипулационна, ул. “Ст. Караджа”2, гр. Суворово ул. “Стефан Караджа”2, гр. Суворово ул. “Ген. Гурко”88, гр Суворово ул. “Ген. Гурко”88, гр Суворово, СОУ Вапцаров село Чернево ул. “Стефан Караджа”2- партер, гр. Суворово ул. “Стефан Караджа”2- партер, гр. Суворово гр. Суворово, ул. “Стефан Караджа”2каб. 103 и манипулационна - каб.106 ул. “Стефан Караджа”2, гр. Суворово

Като се има предвид броя на населението в община Суворово и възрастовия му състав, броят на лекарите е недостатъчен и те не успяват да осигурят ефективно доболнично здравно обслужване на населението.64 РЗИ разполага с данни за заболеваемост на населението; данни за регистрирани случаи на остри интоксикации, свързани с употреба на психоактивни вещества; починали деца под една година - по причини; починали деца от 1 до 17 год. - по причини, общо за област ВАрна, а не отделно по общини.65 Актуално състояние на здравеопазването по населени места, по данни на местните кметства: С. Баново разполага със здравна служба и двама лекари ( д-р Йовчева и д-р Стоянов), които обгрижват нуждаещите се. Здравно неосигурени обитатели в селото почети няма. Социалният статус на обитателите им позволява да ползват редовно и специализирана медицинска помощ във Варна и Суворово.

РЗИ - Варна - писмо АПФСО-00143 от 09.01 2015 ОПР на община Суворово 2014-2020 65 Писмо на РЗИ - Варна с изх ном. Д03-07898 от 30.10.2014 г 63 64

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза С. Дръндар разполага със здравна служба и се обслужва от лични лекари – двама, които посещават дома на болния. Няма материална база за посещение на стоматолог. Няма система за профилактични прегледи на населението. Няма споразумения и договори сключени със здравни служби, медицински центрове, лечебни заведения. Около 20 % от населението на селото е от здравно неосигурени лица. Предоставяните здравни услуги за населението на с. Изгрев се свеждат до посещението на личен лекар в един ден от седмицата в лекарски кабинет, обособен в сградата на кметството. Помещението се нуждае от мивка, топла вода и печка / климатик за отопление. Няма специализиран стоматологичен кабинет. Не се организират специализирани прегледи. От около 300 регистрирани жители в селото, около 20 ползват услугите на личния лекар в населеното място, около 10 са здравно неосигурените лица. Има належаща нужда от информация за акции и други здравни инициативи за медицинска профилактика, беседи, прегледи. Климатичните особености на района са благоприяти за хора с белодробни проблеми и асма, но този климатичен и природен ресурс не е разработен. Здравните услуги, кото се предоставят на населението в с. Калиманци се свеждат до посещение веднъж седмично от личен лекар, д-р Стоянов, който обслужва 30% от местните обитатели. Останалите жители посещават лични лекари в Суворово, Аксаково и Варна. В селото няма детски ясли и градини. В с. Левски има работеща здравна служба. Броят на домашните лекари е три, от които двама посещават здравния кабинет през седмицата в дните вторник, сряда и четвъртък. Ноември 2010 г на първия етаж в сградата на кметството на с. Николаявка се обособява здравна служба, която осъществява първична извънболнична медицинска помощ от лекар в дните понеделник следобяд , сряда и петък сутринта. Специализиран зъболекарски кабинет няма. Профилактични прегледи от кардиолог са провеждат пролет и есен. Училището и детската градина имат медицинска сестра. На територията на селото има детска градина с една смесена група, като филиал на ОДЗ „Буратино” Суворово. Детската градина е наскоро обновена по проект „Бедствия и аварии” за 133 235.8 лв. Предлага заетост на един педагог и помощен персонал – две бройки. Отоплението на детската градина и здравната служба е с твърдо гориво. В с. Просечен няма здравен кабинет. Пациентите пътуват веднъж седмично с междуградски транспорт до гр. Суворово. За предоставяне на здравни услуги в с. Чернево е обособена здравна служба с четири помещения на първо ниво и три на второ, заедно със сервизни и помощни помещения. Материалната база на здравната служба е остаряла. Извършвани са частични ремонтни дейности по вътрешните помещения и покрива на сградата. Дограмата е изключително амортизирана. Сервизните помещения не работят. Сградата не е санирана. Единствената възможност за отопление е на печки с твърдо гориво / или локална система с котел на твърдо гориво. Лекарската практика в с. Чернево не е заета. Пациентите се обслужват 3-ма общо практикуващи лични лекари в гр. Суворово. В здравната служба в с. Чернево не се обслужват пациенти. Същите пътуват до поликлиниката в гр. Суворово. В с. Чернево има напълно оборудван стоматологичен кабинет. Населението се обслужва от един стоматолог, който приема два дни в седмицата по половин работен ден, а в събота – цял работен ден. Стоматологът работи със здравната каса.

9.2. Социални грижи: На територията на община Суворово се предоставят следните услуги : Домашен социален патронаж – комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, доставка на храна, поддържане на хигиената на жилищните помещения, административни услуги на територията на цялата община. Център за работа с деца на улицата – превенция на рисковото поведение и оказване на психосоциална подкрепа на територията на гр. Суворово. Център за социална рехабилитация и интеграция – комплекс от социални услуги, свързани със социална и здравна рехабилитация, образователно и професионално обучение. Подкрепа за реализация на индивидуални програми за социално включване на територията на гр. Суворово. Клубове на пенсионера – задоволяване на потребностите от организация на свободното време и социални контакти на територията на гр.Суворово, с. Чернево, с. Николаевка, с. Изгрев, с. Калиманци, с. Левски, с. Баново, с. Дръндар. Личен асистент – осигуряване на грижи в семейна среда за задоволяване на базови и специфични потребности на територията на община Суворово. Домашен помощник – осигуряване на грижи в семейна среда на самотни стари хора, които поради различни ограничения от здравословен характер са изключени от социалния живот. Помощ при организирането на ежедневни битови потребности. На територията на цялата община Суворово. Обект за раздаване на храна – т.нар. „Детска млечна кухня“ функционира като в кухненски блок при ОДЗ „Буратино“ се приготвя храната и се предоставя, чрез „Обект за раздаване на храна“. Функционира на територията на гр. Суворово. Социални услуги по населени места: Село Дръндар предоставя два броя социални услуги „личен асистент”. В селото има 5 лица с трайни увреждания ( степен на увреденост 90-100% ), на възраст между 60-70 г. и лице на 32 години. Увредените лица са без образование. В село Изгрев 4 жители ползват услуги на социален патронаж. В селото има необходимост от обучени кадри „личен асистент” и „домашен помощник”. В селото има около 9 човека, които имат нужда от постоянни грижи. В резултат от начина на определяне на желаещите да обслужват и да бъдат обслужени, през последните две години в с. Изгрев не са извършвани такива услуги. Социалните услуги в с. Калиманци се извършват от центровете в гр. Суворово. Шест възрастни хора получават ежедневно топла и вкусна храна от социалния патронаж. Тринадесет души с ниски доходи получават помощи за отопление през зимния период от социаните цлужби на общинскаия център. На територията на селото през 2008 г. е изграден център за социални контакти. В тази сграда се помещават пенсионерски клуб и читалище. Благодарение на тази придобивка, живота на населението на селото става по-добър. Хората се обединяват, събират по повод на различни празници, цялото село заедно посреща „Нова година” на площада пред кметството. Това допринася за добрата атмосфера и взаимоотношения на хората и Калиманци се превръща в по-добро място за живеене. Медико-социалният комплекс „Свети Лука” в с. Левски, община Суворово, предлага луксозна и уютна атмосфера /пълен пансион/за възрастни хора и пациенти. Той включва: 1. Новопостроена жилищно-пансионна сграда на 4 етажа, с обособени: -сектор за краткотраен престой -12 един. и 14 двойни стаи и 3 ап. тип студио. -сектор за продължителен престой -10 един. и 14 двойни стаи и 3 ап. тип студиo -сектор за тежко-болни – /хоспис/-10 единични и 16 двойни стаи. -медицински сектор с 2 лекарски кабинета, специализиран консултативен кабинет, манипулационна и зала за лечебна гимнастика.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Всеки сектор разполага със собствени панорамни дневни от 200 квадрата, гледащи към парка - за занимания по интереси, организация на свободното време и социални мероприятия. 2. Център за рехабилитация и кинезитерапия- самостоятелна сграда 190 кв.м. с 3 зали за лечебна кинезитерапия. Комплексът разполага със собствен парк от 4,7 дка със стари растителни видове, с изградени алеи и места за отдих и разговори с пейки и беседки. Достъпът на хора с увреждания е улеснен. На разположение на живущите са 2 хранителни блика за здравословно хранене с избор на 2 менюта и диетично хранене под медицински контрол за пациентите със заболявания. На лежащо болните пациенти от хосписната част е осигурена столова в сектора и възможност за поднасяне на храната и в стаите, с помощ от асистент. За дневен престой и организация на свободното време са осигурени дневен лоби бар за срещи с близките, компютърна зала, библиотека с богата колекция от музика, филми, книги и периодичен печат. Социалният патронаж в с.Николаевка предоставя храна на 8 човека от едно заето лице. В населеното място има 10 жители с увреждания, от които само един ползва социални услуги. За пенсионерите има уреден клуб, с кабелна телевизия, карти, шах и домино. Посещава се средно от 30 членове на клуба. Придобивка за 330-те жители на селото е социално предприятие (Туристически атракцион на брега на язовира в село Николаевка), създадено от сдружението „Център за устойчиво социално развитие”. В продължение на година са провеждани курсове и са обучени 15 безработни. В създадения комплекс се предлагат разнообразни услуги на туристите, които искат да ловят риба, да правят екскурзии в околностите. Назначени са 4 души на трудови договори. Участниците в обученията са придобили специалностите готвач, барман и сервитьор. Повечето са младежи до 35 г., по данни на И. Кръстева от сдружение “Център за устойчиво социално развитие». Всички, които са подбрани за програмата, са хора в неравностойно положение, от различни етноси. С тях са работили специалисти по право, счетоводство, маркетинг и мениджмънт, психолог. В обучението са включени и индивидуални консултации с психолог за засилване на мотивацията им за работа. На 19 март 2014 г. в Областния информационен център - Варна се представя проект „Прогрес - Път към Реформирано Образование с Грижа за Ромския Етнически състав в училище"( BG161РО0023.3.02-0007-С0001, финансиран от Оперативна програма „Техническа помощ”) . Той се реализира от Основно училище „Христо Ботев" в суворовското село Николаевка в партньорство с Фондация „Децата на бъдещето". Проектът се финансира от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" и цели създаването на условия за социална и образователна интеграция на децата от етнически малцинства чрез включването им в различни извънкласни дейности. Проектът включва също индивидуална работа с проблемни деца с цел повишаване на посещаемостта им в училище.

Номер66 666 Подобряване публичната инфраструктура в Община Суворово; 5.328.214,00 лв.; M321; Община Суворово 9.3. Образование: Българско училище в Козлуджа е създадено през 50-те год на XIX век, в епохата на Възраждането, просъществув, укрепва и се разраства след Освобождението. През 1899 г се открива прогимназия само с първи клас. През периода 1911-1914 е построена прогимназия ”Отец Паисий”, а 1925 се открива Зимно земеделско училище, което просъществува 20 години. 1927г започва изграждане на второ основно училище „Хр. Ботев”. След септември 1944 г. в с. Новградец продължават да функционират: първоначално училище „Хр. Ботев”; първоначално училище „Кирил и Методий”, народна прогимназия ”Отец Паисий”, турско първоначално училище „Хюсеин Мутков”; земеделското училище, превърнато по-късно в машинотракторно училище. Практическото машинотракторно училище се превръща в Комбайнерско, а през 1967 г в Средно промишлено училище по механизация на селското стопанство. Съвременната училищната мрежа в община Суворово е добре изградена като основната част от нея е съсредоточена в административния център – гр. Суворово, където е изградена професионална гимназия и едно училище. В с. Чернево и с. Николаевка функционират основни училища. От девет населени места на общината училищата са концентрирани в три от тях, което е оправдано предвид факта, че останалите населени места са с население за всяко от тях под 500 души. Общия брой на преподавателите в община Суворово за учебната 2012/2013 г., по данни на НСИ е 72, от които 54 преподават в общообразователните училища и 18 в професионалната гимназия. Общия брой на учащите в общината е 1 147, като от тях 365 се обучават за придобиване на начално образование, 464 за прогимназиално образование и 318 за средно образование. По данни на НСИ, броят на детските градини през уч. 2012/2013 г. е 1 - в гр. Суворово. Броят на детските учители е 21, а броят на децата 287. Тези данни показват необходимостта от изграждането на още детски градини в общината.

2010/2011 Детски градини 1 Детски градини - общо 2 Детски учители 21 Деца 242 Целодневни детски градини 2 Детски учители 18 Деца 187 Полудневни детски градини Детски учители 3 Деца 55 1 Без несамостоятелните полудневни детски градини. "-" - Нямаслучай. ".." - Конфиденциалниданни.67 Показатели

Населението на селата Чернево и Просечен се обслужват от бюрото по труда ( БТ ) гр. Вълчи дол, в т.ч. Дирекция за социално подпомагане гр. Суворово. Броят на обхванатите непрекъснато се променя, в зависимост от вида услуга и изискваните условията за получаване на услугата. Броят на хората с увреждания е относителен, тъй като не всички хора с увреждания са регистрирани и търсят услуги на Дирекцията за социално подпомагане ( ДСП). Освен това, не всички хора с увреждания имат право на социални придобивки. През последния месец 77 жители на Чернево с различни увреждания, на различна възраст и с различен образователен статус са търсили услуги на ДСП. Като възрастов състав преобладават лицата около и над 50 г. .За съжаление има и деца в неравностойно положение. На територията на селата Чернево и Просечен функционира клуб на пенсионера. Базата е трудно отопляема бивша автоспирка. Сградата не е санирана, няма санитарни възли. Въпреки старото и недостатъчно оборудване базата се използва редовно, без почивен ден. Необходимо е да се изгради нов клуб за хората от третата възраст отговарящ на всички съвременни изисквания.

2011/2012

2012/2013

2 21 299 2 17 222 4 77

1 21 287 1 18 234 3 53

Проекти в реализация: Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва:

66 67

Източник НСИ

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

По данни на община Суворово, през 2014 г. има една детска градина в град Суворово и филиал на ОДЗ Суворово в с. Чернево и с. Николаевка. Една детска ясла функционира в град Суворово. Актуално състояние на образованието в населените места:68 Село Баново няма училище и детско заведение. Учениците са 3-4 деца, които учат във Варна и пътуват заедно с родителите си, които работят в областния град. Село Дръндар в миналото е имало килийно училище, днес няма детска градина, ясли и училище, Малкото на брой ученици пътуват до Суворово с училищен автобус. В селото е изградена учебна сграда с предназначение детска градина – луксозен лицей по образец, взет от Европа (по-скоро от приказките на Шехеразада), със занимални, зрителна зала, апартаменти за преподаватели, овощна и зеленчукова градини, конюшна за понита и др. Сградата е върху площ от 13740 м и е ситуирана на мястото на старо училище. Обектът не функционира. В село Левски училище е построено през 1893 г от Майстор Г. Генчев. Днес селото няма детска градина, ясли и общообразователно училище. Има ученици, които пътуват до Суворово с училищен автобус. В с. Николаевка действат следните образователни институции: Детска градина с една смесена детска група – като филиал на ЦДГ „Буратино” Суворово. Общинско основно училище с професионални паралелки за придобиване на 1-ваСПК, в рамките на което се обучават 31 деца на 5и 6 годишна възраст в две самостоятелни подготвителни групи и 146 ученици от първи до осми клас. Заети в сферата на образованието са един педагог и 2 помощен персонал за детската градина. В училището са ангажирани 25.5 щатни места, в т. ч. 21 педагогически специалисти и 4.5 непедагогически персонал. През стартиралата 2014/15 година в училището са постъпили 22 ученика, като голяма част от тях са приходящи от Варна. Резултати от учебната дейност през предходната година: - 7 ученици звършили основно образование - 7 ученици звършили успешно девети клас - 3 ученици са придобили успешно професионална квалификация след полагане на Държавни квалификационни изпити Пътуващите ученици от други места са по-голямата част от целия ученически състав. Най-много, над 100 са от Варна, няколко от Суворово и 4 от Дръндар. За организация на транспорта е сключен договор с фирма след процедура по реда на ЗОП. Материалната база е сериозно подобрена, но училището се нуждае от съвремена отоплителна система, топлоизолация, от обновяване на подовите настилки, обзавеждане и оборудване, както и от ново самостоятелно тяло за физкултурен салон. За сградата няма изготвен технически паспорт. Поради голямата натовареност училището ползва и стаи от общинската сграда в центъра. На територията на с. Изгрев няма детско заведение и действащо училище. Децата в предучилищна и училищна възраст пътуват до учебни заведения в гр.Суворово и гр. Варна. Организиран е транспорт от община Суворово – училищен автобус. Сградата на училището в селото е преминала от общинска в частна собственост в началото на 90-те години. Имотът не се стопанисва добре и създава грижи на местното население. В село Калиманци няма детски ясли и градини, няма училище, тъй като броят на децата е малък. Шест деца учат в гр. Варна, а три деца от руски произход посещават училищата в гр.Суворово.

На територията на село Чернево функционира един филиал на ОДЗ „Буратино” – гр. Суворово. Легловият капацитет на базата е 30 деца. Децата се обгрижват от 2-ма заети педагогически и един зает непедагогически персонал. Приемат се деца от 3 до 6 г. възраст в една смесена група. Материалната база е стара, но добре поддържана. Сградата е санирана, препокрита, с подменена дограма. Основно училище „Хр. Ботев” обучава 123 деца, обхванати в осем паралелки и една подготвителна (предучилищна подготовка) паралелка. Децата се подготвят от 13 правоспособни учители и обгрижват от 3 бр. непедагогически персонал. В Чернево има деца, които учат в СОУ „Н.Вапцаров” и ПГ „Св. Георги Победоносец” и пътуват до гр. Суворово. За пътуващите децата е осигурен училищен транспорт. Материалната база на основното училище е реновирана и съобразена с повишените изискванията на ЕС за достъпна среда. Сградата е санирана и отоплена с парна инсталация на течно гориво. В село Просечен няма учебни и детски образователни заведения. До ОУ „Хр. Ботев” в Чернево пътуват две деца от село Просечен. За пътуващите децата е осигурен училищен транспорт. 9.4. Културни институции: В центъра на гр. Суворово се намира общински исторически музей. В общината има 7 читалища с библиотеки. Разпределение на библиотеките и читалищата по населени места69 Населено място гр. Суворово с. Чернево с. Николаевка с. Левски с. Просечен с. Баново с. Дръндар с. Изгрев с. Калиманци

Библиотеки 1 1 1 1 _ 1 _ 1 1

Читалища 1 1 1 1 _ 1 _ 1 1

Читалища От последните проучвания на Й.Ялъмов се установява, че читалище „Пробуда” , гр Суворово, ( номер 1253 от читалищния регистър ) е основано през есента на 1896 г. 70, от група интелектуаци. Дейността му в началото е свързана със създаване на малка библиотека, в която се събират будните младежи на селото. През 1905 г е представена в салона на училището първата пиеса -„Илю Войвода”. Първата пиеса играна в новата читалищна сграда ( 1934 г.) е „Майстори” на Р. Стоянов, следвана от „Всеки камък тежи на мястото си”, „Три синджира роби”, „Край мътния поток”, „”Калната топка” и др. С тези постановки театралната трупа гостува на съседните села. През пролетта на 1944 г в Новградец е инсталирано кино на П.Николов, а през 1954 г. към читалището е създадена първата постоянна селска галерия в страната71. След основен ремонт на читалищния салон е оформена сцена и зала с 350 седящи места с подобрени условия за художествена самодейност и кинопрожекции. Данни от Община Суворово ОПА – Варна, инв. Ном 132, Й. Ялъмов, цит. произ. 71 Протоколна книга на читалище „ Пробуда”, с. Суворово, кн.III, л.5,7 69 70

По данни от местните кметства

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Заслуга за развитието на театралната самодейност има С. Ангелов – Чингиза. Днес театралният колектив при читалище „Пробуда” носи неговото име. През последните 15 години са представени постановките “Женска царство”, “Новото пристанище”, “Милионерът”, “Д-р”, Юнаци с умни калпаци” , с която колектива печели трета награда за най-добър спектакъл на Националния фестивал в гр.Каварна през 2006г., “Любов, любов и още нещо”, “Къща”, “Дамски шивач”. Танцовия състав към читалището през 1985 г. прераства в ансамбъл и получава името „Слънце”. През годините ФА”Слънце”, освен многобройните концерти в страната, радва с изпълненията си и чуждестранната публика. Читалищна дейност развиват ансамбъл “Слънце” в който танцуват повече от 80 деца, танцов клуб “Хоро”, певческата група “Козлуджански напеви”, детска формация “Дъга”, школа по народно пеене и школа по гайда, езикови школи, кръжоци по приложни изкуства и по изобразително изкуство, клуб "Женски свят". Библиотеката обновява своята дейност, като предоставя безплатен достъп до интернет на всички желаещи от общноста. Днес читалище „Пробуда-1986г.” продължава да бъде хранилище на знанията и културните постижения на региона, център на етичен диалог между поколенията и етническите групи, източник на патриотизъм, родолюбие и гордост за населението. Народното читалище "Христо Ботев - 2012" в с. Баново е регистрирано в министерство на културата по номер 3543. Интересът към дейността на читалището постепенно затихва с подмяната на коренното население с нови заселници. Към момента този факт не влошава добрия социален и културен живот на общността, която заедно празнува Нова година, Трифон зарезан, 8-ми март и др. Изрази на добрите междуличностни отношения в общността на селото е съпричастността при строителството на православния храм, учредения селски съвет и регистрираната “Партия Всичко за Баново”. За съжаление селото не може да се похвали със съвременна материална база, която да приютява обитателите и да задоволява културните им потребности. Неизползван ресурс на населеното място е възможността за възстановяване и адаптация на старата училищна сграда - днесруина, която да осигури съвременна материална база за културни и читалищни дейности на общността. Читалище „Светлина 1927 г.” в с. Изгрев ( номер 3185 от читалищния регистър ) е едно от големите културни средища в района. Читалищна дейност започва през 1927 г., с литературни четения на които присъстват 20-30 млади мъже. През зимата на 1936/38 г се поставят “Неразделни “ по П.П. Славейков, “Бащи и синове” , “Гръм от ясно небе”, “Хъшове” и др. През периода 1941-45 се преустройва старото училище в сграда на читалището с голям салон и библиотека. Читалищната сграда има 307 кв.м. застроена плош, а заедно с прилежащия двор заема площ повече от 2 дка. Собствеността е общинско-частна. Със средства на общината е направен ремонт на част от читалището. В обновената част от сградата със средства от общинските и държавни субсидии за 2014 г са закупени нови библиотечни секции и кухненски мебели. Съвременното читалищно настоятелство участва в подготовка на проекти за кандидатстване за европейско финансиране. Активна дейност на читалището е подготовката на традиционните Вайковски фолклорен събор , които се провежда през първата седмица на месец август в местността "Гермето" (Голица) и Сбора на Света Петка Българска - храмов и селски празник за населението на с. Изгрев.

мултимедия, телевизор). Материалната база и прилежащата инфраструктура се нуждаят от намеса: необходими са детска площадка, сцена на открито, достъпна среда, пейки, цветни градини, огради и врати на читалищния парк. Читалището работи самостоятелно без обвързващи договори за обмяна на опит и съвместни проекти с други читалища. Към насточщият момент читалищната сграда не се ползва за провеждане на обучителни програми за населението. Читалище „Искра – 1905 г.” в с. Николаевка е регистрирано под номер 3291 в Министерство на Културата на Република България и разполага със салон от 120 места за събрания, концерти, тържества; компютърна зала с 3 бр компютри, библиотека с 5300 тома, които се ползват активно, особено натоварени през лятото и през ваканциите. Читалищната сграда и прилежащата й среда се нуждаят от ремонт и обновяване. Обособена музейна сбирка, разказва историята на селото и на първите заселници Певческа група към читалището представя типичния за селото фолклор, носии, и участва в различни общински и национални събори. Център за културни изяви в с.Чернево е Народно читалище „Зора-2012”. Възникнала през 1912 г. читалищната дейност бързо угасва след мобилизацията на младежите в Балакнската война. Читалищната сграда е построена в годините на национален подем 1927 г и от тогава до днес читалищната дейност не е прекъсвала. В Читалището е уредена етнографска обществена колекц с предмети, носии, тъкани, свързани с бита на с. Чернево. Самодейците представят предимно автентични обичаи и традиции в различни фестивали и конкурси и са носители на златни и сребърни отличия, специални награди и призове за съхраняване и популяризиране на културно - историческото наследство. Характерни за селото празници, които ежегодно се организират и провеждат са „Коледуването”, „Алая”(Васильовден с участието на кукерите, наричани дивиджии), паленето на бабуната ( палене на ритуален огън на Сирни Заговезни; прошка), Еньовден с посрещането на изгрева на слънцето и бране на билки, Лазаровден и Цветница с участието на лазарките, Великденския водосвет с изложба на писани яйца и домашни козунаци, празника на селото Гергьовден и много други. Празник на селото е 6 май (Гергьовден). Читалищното настоятелство работи съвместно с кметството, училището, детската градина, пенсионерската организация, Съюза на офицерите и сержантите от резерва, организацията на ветераните, както и всички стопански организации. Читалището организира и свободното време на децата през летните ваканции. Гражданите изпитват остра нужда от културни изяви на професионални колективи. За съжаление читалищната сграда, строена през 1927 г е изключително амортизирана. Читалището е труднодостъпно за хора с увреждания. Сградата е със северно изложение и към момента залата е невъзможно да се отопли. Нуждае се от основен ремонт, укрепване, от съвременна отоплителна система. Има одобрен проект по ПРСР – мярка 322, който предвижда саниране и укрепване на конструкцията. През 2008 г в село Калиманци се изгражда център за социални контакти. В същата сграда се помещава пенсионерски клуб и читалище “Светлина-1924”, регистрирано под номер 3378 в Министерство на Културата. Читалището разполага с 1000 тома книги и група за местни обичаи. В село Дръндар е имало читалище „Нова Светлина-1928г”, останало под номер 3321 в регистъра, но читалищна дейност не се развива; Село Просечен няма читалищна сграда и други културни институции;

Народно читалище „Наука-1927 г.” ( номер 3174 от читалищния регистър ) в с. Левски разполага с читалищен салон – 100 места, репетиционна стая, библиотека и читалня. Потребителите са 50 – деца и възрастни. Към читалището функционира певческа група „Здравец”, танцова група”Ритъм”, група за ръкоделие. Наличните експонати от музейна сбирка, разкриваща историята и бита на местното население очакват да бъдат подредени, ако читалището се сдобие с подходящо обзавеждане. Читалището не разполага със съвременно обзавеждане и оборудване (компютри, принтер, скенер,

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Проекти на културната инфраструктура в реализация: Номер72 1104 "Основен ремонт на Народно читалище "Зора-1912",находящо се в УПИ I,кв.39 по плана на с.Чернево,община Суворово,област Варна; 329.026,46 лв.; M322; Народно читалище "Зора1912" Номер73 1163 Основен ремонт и реконструкцияна Църква "Св. Възнесение Господне"; 867.271,15 лв.; M322; Храм ''Свети Възнесение Господне'' - Гр. Суворово Номер74 1272 Обновяване на Храм "Св.Св. Кирил и Методий" - с.Калиманци; 298.230,00 лв.; M322; Храм "Св. Св. Кирил и Методий"- с. Калиманци Номер75 1298 Обновяване на Храм "Св.Атанасий" - с.Николаевка; 327.812,00 лв.; M322; Храм "Св. Атанасий" - с. Николаевка Номер76 1352 "Реконструкция на сградата на общински музей в гр.Суворово", 376.480,00 лв.; M322; Община Суворово 9.5. Спорт: От 1908 г започва историята на колоездачното дружество „Стрела” в което членуват 22 младежи. През 30-те год дружеството се масовизира и излъчва състезатели на местни и окръжни състезания. 1936 г се основава коневъдно дружество в което членуват 26 души с добри ездитни коне, които участват в ежегодни състезания на Тодоровден. През 1946 г възникват редица културно-просветни дружества, между които и спортните: Ловнострелческо дружество „Сокол” и спортно дружество „Родина” с приемник: физкултурен колектив – основа за Доброволна спортна организация „Урожай” Днес на територията на община Суворо са изградени два стадиона – в гр. Суворово и с. Чернево, тенис кортове и волейболна площадка. Между 2009 и 2012 г. в общинския център е изграден Фестивален и спортен комплекс „Ген. Суворов“. Комплексът е с РЗП 3 600 кв.м. Разполага с голяма зала за спортни и културни събития, и по-малки зали за срещи, конференции, обучения и семинари, пресцентър за журналисти, конферентна зала, кабини за преводачи, стаи за интервюта и бар. В сградата са разположени гримьорни, съблекални, помещения за подготовка на спортистите, СПАцентър. Прилежащата площ на комплекса е над 100 декара. В процес на изграждане са игрално поле за провеждане на футболни срещи с лекоатлетическа писта около стадиона и тренировъчно игрално поле. Село Баново е отправна точка на редица туристически маршрути - от село Баново до “Побити камъни”, до с. Кипра, до с. Просечен, до с. Чернево. Те предлагат отлична възможност на туристите да се запознаят с многообразните дървесни и животински видове, да се възхитят на красивата природа, да отдъхнат в местата за отдих при трите чешми - “Сухата чешма”, “Батаклията”, “Червената пръст” и изворите около тях. Изградени са и специални трасета, подходящи за хора с увреждания. Комплекс Барите е изходна / крайна точка от туристически маршрут, който минава покрай Бановската група на Побити камъни до с. Баново. Маршрутът върви през леснопроходима гора и Справка следва: 73 Справка следва: 74 Справка следва: 75 Справка следва: 76 Справка следва: 72

непринудено представя вълшебствата на българската природа и прекрасните места за отдих. Зеленият коридор е зона за рекреация и здраве за цялото население, и се ползва от екотуристи от различни възрастови групи и хора в неравностойно положение. Екопътеката е не само наслада за очите, но и открит урок по биология, ботаника, география. Туристическият маршрут е изграден по проект на сдружение Подай ръка на Суворово и финансиран от Германски фонд Маршал на САЩ фондация Чарлз Стюарт Мот и фонд Братя Рокфелер, чрез фондация Екообщност. В близост до с. Баново се намира и каскада язовири в селата Левски, Николаевка и Водица с прекрасни условия за любителски риболов и отдих. В непосредствена близост до Баново се намира частно летище, с разнообразни летателни услуги разходки със самолет по избрани маршрути, безмоторно летене, делтапланеризъм, скокове с парашут. В границите на населеното място е изпълнена къща за гости с тенискорт в градината за частни нужди. Село Дръндар не разполага с обекти за активен спорт. Има малък, но уреден с алеи, открита сцена, цветни площи парк в центъра на селото. За активен спорт, отдих и рибилов жителите и гостите на Николаевка ползват двата язовира на селото. На язовир Николаевка е реализиран пикник с добра база за приготвяне на храна, обслужване и забавления: 3 барбекюта, бар, кухня, 3 беседки, въдици под наем, паркинг, санитарни възли, електричество. С реализацията на проекта по програма ФАР е преасфалтирна и електрифицирна пътя до язовира и туристическата хижа в село Николаевка. Доброто стопанисване на язовира и красивата природа са ресурс със значително по-големи възможности. Въпреки позитивните намеси състоянието на инфраструктурата като цяло е незадоволително. Неблагоприято и чуждо на прекрасната природа е въздействието на реализирано застрояване западно и в непосредствена близост до водата на 3-4 етажни многофамилни жилищни сгради. Интересът към язовирите налага да се помисли за устройване на територия за къмпинг. В землището на с. Изгрев се намира язовир „Изгрев”, предоставен за ползване на фирма – концесионер. Намира се близо до летище "Изгрев" и до изворите на Суха река. Изграден е преди около 50 години. Водата е изворна, чиста и студена. Въпреки малкия си размер, язовирът край село Изгрев е пълен с риба, предимно шарани и таранки и е прекрасно място за спортен риболов. Населеното място е богато на изворни каменни чешми, утвърдени средища за отдих и социални контакти. В прилежащата среда на някои от тях са направени кътове за почивка с пейки, съоръжения за игра на децата, озеленяване, но този уникалният ресурс на селото не е разработен пълноценно. Село изгрев не разполага с пълноценна детска полщадка и спортни игрища. С. Калиманци не разполага с детски пощадки и специализирани спортни площадки. Туристически комплекс “Калимански хан” предлага серия от спортни атракции както следва: Гълъбодрум за обучавне на спортни гълъби, шоу с гълъби; Конна база с пони и ездитни коне - 20 броя с възможност за конна езда свободна или с инструктор; Разходки с файтон, шейна, каруца; Офроуд с джип или АТV. Организира пикници. Наличието на летище осигурява възможност за разходка с хеликоптер по избран маршрут. Наличието на конна база спомага да се разработят конните маршрути, включени в предвижданията на устройствения план за Природна забележителност “Побити камъни”, в частност “Бановска група”. Прилежащите околности на населеното място не разполагат с обезопасени тротоари за пешеходци и движението на автомобили, детски колички, пешеходци, велосипедисти се извършва в обхвата на нисък клас общински пътища и земеделски пътища. С. Левски разполага с достатъчно подходящи за спорт и атракции терени, но няма разработени и изпълнени игрища и съоръжения за спорт. Прилежащият язовир е непълноценно използван ресурс за отдих и рекреация.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Спортната база на село Чернево – стадион със съблекални, не отговаря на съвременните изисквания и норми. Съблекалните са стари, липсват помощни и сервизни помещения. Независимо от това базата не е изоставена и се ползва активно. В непосредствена близост до селото се намира туристически комплекс „Барите”, който предлага разнообразни възможности за отдих и занимания, както за възрастни така и за децата. Комплекса разполага с малък басейн, зарибени изкуствени водни басейни, детски площадки и съоръжения. В живописните местности северно / севроизточно от Чернево са изградени и разработени няколко еко пътеки с туристически заслони. Еко пътеките са съобразени с нормите за достъпна среда. ОУПО да отреди подходящи за спорт и атракции терени и да предвиди инфраструктура за пешеходни, конни, еко маршрути и велоалеи до “Бановска група” и други обекти - природни и културни ценности. Проекти в реализация: Номер77 702 „Спортно-възстановителен и културен комплекс, УПИ-І, кв. 129 по плана на гр. Суворово, обл. Варна”; 4.260.036,00 лв.; M321; Община Суворово Номер78 914 Реконструкция, подобряване и оборудване на спортен комплекс в гр.Суворово; 5.694.606,00 лв.; M321; Община Суворово

последните години се наблюдава тенденция към намаляване и ограничаване броя на извършените престъпления, мобилността на извършителите затруднява разкриването им. Преобладават кражбите от частни вили, домове, промишлени предприятия и земеделски кооперации, като по-голямата част от вешите се предават като цветен метал и отпадно желязо в пунктовете за изкупуване на скрап. На територията на Община Суворово няма изградени места и центрове за видеонаблюдение. Във връзка с осъществяване на ефективен контрол и превенция на потока от хора и пътни превозни средства е необходимо изграждане на система за видеонаблюдение. Зони в Община Суворово, с особен статут за РУП- Девня, във връзка с обществения ред и сигурност са: - Подстанция „Дружба” - Училища и детски градини на територията на Община Суворово. - Водоизточници, снабдяващи с питейна вода населените места. На територията на Община Суворово има изградена добра пътна инфраструктура и няма проблеми с достъпността на населените места, зоните затруд и отдих. През територията на общината преминава и жп линията Варна-Кардам. През зимния сезон възникват затруднения при обилен снеговалеж и навявания. Справка за произшествията на територията на община Суворово за периода 01.01.2009-15.10.2014 г. ( писмо ПРЕГ-4731екз.2/22.10.2014 от РДПБЗН – Варна)

9.6. Обекти на вероизповеданията: На територията на общината има две джамии ( в гр. Суворово и с. Дръндар) и осем църкви79, както следва: Храм “ Св. Възнесение Господне” в гр. Суворово Храм “Св. Троица” в с. Чернево Храм “Св. Св. Кирил и Методий” в с. Калиманци Храм “Св. Петка Параскева” в с. Изгрев, построен през 1858 г. Храм “Св. Архангел Михаил” в с. Левски, построен през 1871 г. ( великолепно творение в изключително тежко физическо състояние с риск от безвъзвратна загуба на оригинала) Храм “Св. Архангел Михаил” в с. Левски, построен през 2004 г. Храм “Св. Атанасий” в с. Николаевка, построен през 1848 г. Храм “Всички български свети” в с. Баново, построен и осветен през 2009 г. Актуалното състояние, придружено с фотодокументация е разгледано в т. 3.2.3. и Приложение 9.7. Сигурност и безопасност на жизнената среда: По данни на МВР, Районно управление „Полиция” – Девня, предоставени с писмо рег. ном. 253000292,екз.2 от 25.11.2014 г. ОД МВР не разполага със сгради и съоръжения на територията на Община Суворово. За нуждите на статистиката и състоянието на престъпността за предходни години ( периода 01.01.2000г. – 20.10.2014 г. ) на територията на Община Суворово средно за всяка календарна година се регистрират около 150-160 престъпления от общ характер. От общо извършените престъпления делът на тежките криминални престъпления е относително малък. Традиционно голям е делът на престъпленията против собствеността – 2/3 от общо регистрираните за година. Макар, че през 77

Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 78 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 79

Писмо на “Варненска и Великопреславска Света Митрополия” - изх.ном 716 от 6.11.2014 г.

1 3 4 6 7 8 9 10 11 12 13 14 19 20

Вид произшествие

РСПБЗН Вълчи дол

Пожар с преки материални загуби Пожар без преки материални загуби Оказване помощ на пострадали граждани Бедствие Авария Битов / промишлен инцидент Инцидент с опасни вещества и материали Инцидент с източник на йонизиращи лъчения Оказване на помощ, издирване и/или спасяване Катастрофа с транспортни средства Техническа помощ Дежурство с пожарна техника Лъжлив сигнал за тревога Помощ на други РСПБЗН Общо:

10 9 1 1 1 22

Група Спасителна дейност(от 01.11.2011) 1 6 3 10

По данни на МВР Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на на населението” - писмо ПРЕГ-102 екз 2 от 09.01.2015 г: За периода 2008-2013 г силите и средствата на РДПБЗН-Варна са реагирали на следния вид и брой произшествия на територията на община Суворово: - пожари с преки материални загуби - 43; - пожари без преки материални загуби - 129; - помощ на други РСПБЗН - 12; - катастрофи с транспортни средства - 6; - техническа помощ - 9; - лъжлив сигнал за тревога - 5; - битов / промишлен инцидент - 2; - бедствие - 2;

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Общ брой реагирани сигнали за периода - 208. Като бъдещи проекти за защита и опазване на населението на територията на община Суворово в обхват до 2035 г. Могат да бъдат включени;80 Изграждане на водопровод за пожарогасителни нужди на територията на населените места в Общината, като по възможност да се предвидятнадземни пожарни хидранти(ПХ), като всичко бъде съобразенос действащите в странатанормативни актове, касаещи подобни съоръжения; Изграждане в общинския център (гр. Суворово) на сграда за пожарна служба с тренироовъчен полигон, които за в бъдеще да бъдат използвани от изгардено на територията на общината доброволно формирование;81 Да се предвиди изграждане на пътища с трайна настилка до всяка точка в населените места от общината; 10. Транспортна инфраструктура: 10.1. Транспортната система. 10.1.1. Републиканска и общинска пътна мрежа: Транспортната система на община Суворово е сравнително добре развита, за което благоприятства релефът и близостта до голям икономически, административен и образователен център. Всички населени места в общината са свързани с областния град Варна и съседните общински центрове чрез третокласна пътна мрежа. и общинска пътна мрежа. Община Суворово се намира в близост до главен път Е 70 Варна – София който има важно значение за повишаване на транспортната достъпност на общината и възможностите за икономическо развитие, чрез привличане на нов бизнес и стимулиране на стопанската активност на предприемачите. Транспортната достъпност на община Суворово се обезпечава от третокласни и местни пътища, както следва: Третокласнa републиканска пътна мрежа: Дължини на републиканската пътна мрежа на територията на община Суворово по клас и наименование, съгласно писмо РД-40-0800-61/15.10.2014 г. на Областно пътно управление - Варна: - Път III-2009 „I-2 - / Девня – Варна/ - Чернево – Суворово” от км. 4.060 до км. 10.900 – общо 6.840 км. - Път III-2702 „II-27 - / Владимирово – ок.п. Добрич/ - Одринци – Ведрина – п.к.гара Оборище – Генерал Киселово – Вълчи дол - Шипско – Суворово”, от км. 32.336 до км. 36.300 – общо 3.964 км. - Път III-2901 „II-29 - / Аксаково – ок.п. Добрич/- Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино” от км. 3.324 до км. 29.606 – общо 26.282 км. Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на община Суворово възлиза на 37.086 км.

80 81

Състояние на настилката на Републиканската пътна мрежа към 31/12.2013 г. ( писмо РД-40-080061/15.10.2014 г на ОПУ-Варна) Състояние на настилката Път Населено място

oт км- дълж до км ина

Добро oт км-до км

4.060 I-2 - / Девня – Варна/ - 2009 6.840 _ Чернево – Суворово 10.90 0 II-27 - / Владимирово – 32.336ок.п. Добрич/ 36.300 32.33 Одринци – Ведрина – 62702 п.к.гара Оборище – 3.964 36.30 Генерал Киселово – 0 Вълчи дол - Шипско – Суворово 4+000- 4+100 4+500- 5+100 II-29 - / Аксаково – 3.324 13+800ок.п. Добрич/26.28 16+500 2901 Калиманци – Изгрев – 29.60 2 22+000Левски – Суворово – 6 26+320 Ветрино 28+00029.606

дължина

3.964

Средно oт км-до км

дължина

Лошо oт км-до км

дължина

4+060-5+800 1.740 2.400 5+800- 8+500 2.700 8+500-10.900 4.140

0.100 0.600 4+100- 4+500 0.400 2.600 3+324- 4+000 0.676 2.700 4.320 19+4003.000 5+100- 13+800 8.700 1.606 9.326 22+000 16+5002.900 19+400 1.680 26+32013.956 28+000

Реализирани проекти през последните 10 год.: Ремонт на пътни отсечки от Път III-2702 „II-27 - / Владимирово – ок.п. Добрич / - Одринци – Ведрина – п.к.гара Оборище – Генерал Киселово – Вълчи дол - Шипско – Суворово от км. 27+700 до км. 36+000 – общо 7 км., изпълнен в периода 2005-2008 Ремонт на пътни отсечки от Път III-2901 „II-29 - / Аксаково – ок.п. Добрич/- Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино”, от км. 22+000 до км. 32+000 – общо 5.8 км., изпълнен в периода 2005-2008 Бъдещи проектни намерения за подобряване на транспортно-експлоатационните качества на Републиканската пътна мрежа към 31/12.2013 г. ( съгласно писмо РД-40-0800-61/15.10.2014 г на ОПУ-Варна): Рехабилитация на Път III-2901 „II-29 - / Аксаково – ок.п. Добрич/- Калиманци – Изгрев – Левски – Суворово – Ветрино” от км. 11+900 до км. 18+500 – общо 6.600 км. Предвижда се изграждане на околовръстен път на територията на гр.Суворово, част от третокласен път ІІІ-2901. Пътят ще започне след ж.п.прелеза, ще премине през УПИ –І, кв.129 и поземлени имоти по КВС на земеделските земи и ще се свържи с ул.Баба Тонка. Целта на проекта е изграждане на ново трасе, което да подобри пропускателната способност, да подобри безопастността на движението на МПС , както и да се спре замърсяването и шума в жилищните квартали. Общата площ, която ще се засегне от инвестиционното предложение е около 2000 кв.м. Новото трасе ще изведе движението на МПС извън общинския център.

Писмо ПРЕГ-102 екз 2 от 09.01.2015 г на МВР ГДПБЗН Писмо 812160-4672 екз 2 от 05.02.2015 г на МВР ГДПБЗН

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Oбщинска пътна мрежа: Списък на общинската пътна мрежа с обща дължина 44.338 км. (по списък предоставен от община Суворово на 14.10. 2014г.), : №

Път номер

Стар номер

Наименование

VAR1023

29003; 29007(1)

VAR1249

M17

VAR2116

70145

/III-2072/ Вълчи дол - Войводино - Граница община ( Вълчи дол Суворово ) - Николаевка /III-2901/

11.7 км.

VAR2240

90408

/III-2901/ Суворово - Дръндар - Николаевка /VAR2116/

8.9 км

VAR2250

MM1=M11

/VAR2240/ Суворово - тур. к-с Горски кладенец

8.5 км.

VAR3241

90414(1)

/III-2009/ Чернево - Просечен

5.5 км.

VAR3246

M16

/VAR1023 Слънчево - Калиманци / Баново - гробищен парк

1.0 км.

VAR3251

MM2

/VAR3241/ Чернево - Просечен - туристическа ферма

0.8 км.

VAR3242

/III-2901/ Суворово - депо ТБО

0.538 км.

/II-29/ Аксаково - Игнатиево - Припек - граница общ. (АксаковоСуворово) -Баново - Калиманци / III-2901/ /III-2009 Чернево - Суворово/ - Чернево /VAR3241/

Дължина 6.9 км. 0.5 км.

Основни проблеми на общинската пътна мрежа: 1. Тупикова връзка със село Просечен. Транспортната изолация на населеното място е довела до обезлюдяване и непълноценно развитие на жизнено необходими функционалните системи. Липсата на съвременни комуникации е ограничител както за пазара на недвижими имоти, така и за пораждане на инвестиционен интерес. ОУПО да предложи варианти за комуникационна социализация на населеното място: връзка със с. Левски и с. Баново. 2. Общинския път VAR1023 е тесен и не осигурява комфортно разминаване на автомобилите. Пътя се ползва от пешеходци, велосипедисти, туристи. Липсва безопасна и сигурна среда, задоволяваща съвременните нужди на двете селища, с профил на ваканционни селища, предлагащи алтернативни форми на туризъм. ОУПО да предложи варианти за разширение на пътя и да проучи възможности за провеждане на велоалеи, алеи за конен спорт и пешеходни маршрути. 3. В относителна транспортна изолация е и зоната по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от землището на с. Калиманци - местностите “Старите лозя” и “Асфалтова база”. Асфалтов път свързва двете местности със село Припек от съседната община Аксаково. ОУПО да обследва релефа на сравнително сложния терен и да предложи вариант на пътна връзна на двете местности със село Калиманци. 4. Село Левски също остава относително изолирано от удобна и бърза връзка със съседните населени места и със село Чернево. ОУПО да предложи провеждане на нов общински път по трасето на очакаления път Просечен - Левски. Късите връзки и обходни пръстени ще осмислят и стимулират развитие на местни услуги и локални производства, които ще имат разширен и леснодостъпен пазар. 5. Съществен проблем пред социализирането и популяризирането на Природна забележителност Побити камъни - “Бановска група” е тупиковата изолираност на природната забележителност. Достъпът до нея е през с. Слънчево, а довеждащия път VAR1023, преминава край утаителите на свинекомплекса, чиито аромат се разшростира до АМ “Хемус”. ОУПО да обследва релефа, ограничителите, свързани със защитена местност Побити камъни - “Бановска група” и да потърси възможности за провеждане на алтернативна пътна връзка с. Баново - АМ “Хемус”. Дори и найнисък клас на пряка пътна връзка с магистралата ще стимулира популяризирането и посещаемостта на природната забележителност и ще стимулира развитието на ориентираната към алтернативен туризъм част от територията на общината. Пряката връзка на “Бановска група” побити камъни - с АМ “Хемус” (при изградения пътен възел на две нива - разклона за Повеляново) ще обогати палитрата от туристически маршрути обвързващи разположената в землищата на три общини Природна забележителност - Побити камъни и ще спомогне за интегриране на богатото културно наследство на

община Девня - (“Архитектурно - археологически резерват „Марцианополис – гр. Девня”с експонираните: Антична сграда с мозайки; Музея на мозайките; Античен амфитеатър; и др), с утвърдените места за ваканционен отдих селата Баново и Калиманци, сред чиста и атрактивна природа, опазена и наситена с природни забележителности. 6. Пълноценна интеграция в сферата на икономическия, социален и културен обмен между съседни общини е възможна посредством удобни и преки транспортни връзки. Пътя северно от с. Дръндар до с. Войводино не е напразно разширен и очакълен. Той е доказана необходимост и в интерес на двете съседни общини. 7. Належаща и неоходима на общинския център гр. Суворово е обходната връзка от юг / югозапад, която да изнесе транзитното движение към Вълчи дол и Ветрино - Провадия извън населеното място. ОУПО да проучи възможностите и за обход от север. 8. Необходимост от възстановяване на габарита и пътната настилка се констатира за път VAR2250 в участъка обслужващ ветрогенераторния парк “Еолика”. В момента пътя е разбит, насипан с макадан, без оформени отводнителни канавки и без маркировка. По данни на МВР, Районно управление „Полиция” – Девня, предоставени с писмо 253000-230,екз.2 от 12.11.2014 г. е предоставена информация за проблемни места на територията на Община Суворово, системно предизвикващи ПТП (пътно транспортни произшествия), конкретизирани, както следва: - Гр. Суворово на кръстовището между ул. „Баба Тонка и ул. „Бачо Киро” - Гр. Суворово на кръстовището между ул. „Шипка” и бул. „Възраждане”, ул. Х.Димитър” и ул. „Ст. Караджа” - Гр. Суворово на кръстовището между ул. „Цар Симеон” и ул. Х.Димитър” - Гр. Суворово на кръстовището между ул. „Снежанка” и ул. „Панагюрище” - Път III-2901 от км.14+000 до км 18+000 / поредица от последователни завои в участъка между с. Левски – гр. Суворово. - На кръстовището между път III-2901 и общински път с. Изгрев – с. Николаевка. Таблица на регистрираните ПТП на територията на Община Суворово за периода от 01.01.2004 до 31.12.2013 г. Година

ПТП

Загинали

Ранени

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

10.1.2. Актуално състояние на уличната мрежа в населените места: Дължината на улиците в населените места (по списък предоставен от Община Суворово на 14.10. 2014г.), възлиза общо на 122.900 км, а по населени места е както следва:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза гр Суворово – 42.500 км. с. Левски – 10.700 км. с. Баново – 6.300 км. с. Николаевка – 14.600 км. с. Калиманци – 8.100 км. с. Изгрев – 15.900 км. с. Дръндар – 4.500 км. с. Чернево – 17.200 км. с.Просечен – 3.100 км. Улиците в с. Левски са за основен ремонт. Има 10% улици с бели настилки (макадан). През зимата се извършва редовно снегопочистване на главната улица. Настиката на улиците в село Дръндар е асфалтова. Има само четири неасфалтирани улици. През зимния период се извършва редовно снегопочистване. Улиците в Николаевка са в окаяно състояние. Уличната регулация е проведена частично. Голяма част от улиците са на тревно покритие. Преобладаващата част от улиците не са асфалтирани. През зимата снегопочистване се извършва от ВК „Чорбаджи Атанас” и от общината. През цялата дължина на с. Изгрев минава Път 2901, от третокласната пътна мрежа, който е с много кръпки и се нуждае от основна рехабилитация. Многократно са отправяни молби и жалби към ОПУВарна, за поддръжка на пътя, монтиране на пътни знаци и маркировка за ограничаване на скоростта, но до този момент няма резултат. През годините има ПТП с две човешки жертви. Общинската пътна мрежа на с. Изгрев включва 43 улици, от които асфалтирани са само 9, но актуалното им физическо състояние е много лошо. Част от останалите улици са насипани с чакъл, а все още има 6 бр, които са на тревна покривка. Снегопочистване се осъществява от общината и е навременно и адекватно. Пътищата в село Калиманци са сравнително добри. Около 70% от улиците са асфалтирани, а останалите са с бяла настилка. Само две от асфалтираните улици са в много лошо състояние. В регулацията на с. Просечен има четири улици, две от които с асфалтирани, а другите две са без настилка. Главната улица е в много лошо състояние, асфалтът е изронен. Много малък участък от нея е преасфалтиран. В регулацията на с. Чернево има една улица от Републиканската пътна мрежа и 60 общински улици. От тях 7 са без настилка, 9 с макадан и 47 с ассфалтова настилка. През последните две-три години 19 улици са преасфалтирани, а 19 остават в много лошо състояние. През зимните месеци се извършва редовно снегопочистване. Село Баново има добре изградена пътна инфраструктура. Проблем за селото е спряната автобусна линия Баново-Варна. Въпреки по-високия социален статус на обитателите не всички могат да си позволят да пътуват до Варна с лични автомобили. Ориентацията на селото към развитие на природния, селски, еко и културен туризъм налагат пряка връзка на селото с магистралата. Дългият и не много приятен път през Слънчево ( поради наличие на свинеферма и нерегламентирани сметища) по пътя до Бановската група на Побитите камъни е сериозна пречка за популяризирането и експонирането им. Проекти за подобряване на транспортната инфраструктура в реализация:

Номер82 1173 "реконструкция на улична мрежа в село Чернево , община Суворово"; 1.300.812,00 лв.; M322; Община Суворово Номер83 1480 "Възстановяване и ремонт на асфалтови настилки, бордюри и тротоари на улици в гр.Суворово"; 1.457.146,00 лв.; M322; Община Суворово Номер84 1483 Реконструкция на улици на територията на гр. Суворово и с. Чернево, община Суворово; 1.572.628,00 лв.; M322; Община Суворово Номер85 1521 " Възстановяване и ремонт на асфалтови настилки и бордюри на улици в гр.Суворово"; 1.612.918,00 лв.; M322; Община Суворово 10.2. Масов обществен транспорт: На територията на общината масов автобусен транспорт е организиран както следва: * линия по направление Варна - Чернево - Суворово, обслужвана от фирма “Нил ЕТ” * линия по направление Варна - Пет могили ( Аксаково - Калиманци - Изгрев - Николаевка - Левски Суворово - Щипско - Бълчи дол - Брестак - Метличина - Караманите - Червенци - Ст. Караджа - Ген. Колево - Рад. Бойвода - Векилски - Пет могили), обслужвана от фирма “Варна бус 2000 ООД”; два пъти дневно. * линия по направление Варна - Суворово, ( Калиманци - Изгрев - Николаевка - Дръндар - Суворово), обслужвана от фирма “Жеси ЕТ” - два пъти дневно. * линия по направление Варна - Суворово, ( Левски - Суворово), обслужвана от фирма “Боксер ЕООД”- два пъти дневно. * линия по направление Варна - Николаевка - Изворник ( Аксаково - Калиманци - Изгрев Николаевка - Дръндар - Войводино - Вълчи дол - Искър - Михалич - Добротич - Калоян - Есеница Ст. Караджа - Изворник), обслужвана от фирма “Варна бус 2000 ООД” * линия по направление Варна - Доброплодно ( Аксаково - Доброглед - Калиманци - Изгрев Николаевка - Войводино - Вълчи дол - Искър - Кракра - Добротич - Калоян - Доброплодно), обслужвана от фирма “Варна бус 2000 ООД” * линия по направление Варна - Изворник - Ст. Караджа (Николаевка - Войводино - Вълчи дол Искър - Михалич - Добротич - Калоян - Есеница - Изворник - Ст. Караджа), обслужвана от фирма “Варна бус 2000 ООД” * линия по направление Варна - Суворово /през Чернево /, обслужвана от фирма Минибус ООД четири пъти дневно делник, събота, неделя и празник, в 10:00, 13:00, 16:30 и 18:10 часа. * линия по направление Суворово - Варна /през Чернево /, обслужвана от фирма Минибус ООД четири пъти дневно делник, събота, неделя и празник, в 8:50, 11:30, 17:00 и 18:00 часа. * линия по направление Девня - Суворово - Девня с разписание: Делнично от Девня: 7:25, 10:00, 14:15, 16:40 и 19:00 Делнично от Суворово: 6:45, 9:15, 12:30, 15:00 и 17:30 Празнично от Девня: 9:00, 14:00, 16:40 и 19:00 Празнично от Суворово: 8:00, 12:30, 15:00 и 17:30

Справка следва: 83 Справка следва: 84 Справка следва: 85 Справка следва: 82

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

10.3. Пешеходно и велосипедно движение извън населените места: Към момента пешеходно движение е организирано в населените места по тротоарите на проведената улична регулация. В малките населени места уличната регулация не е проведена докрай и значителна част от улиците са с тревна настилка или макадан. Няма проведена система от велоалеи, както в населените места, така и извън тях. Късите разстояния между населените места и красивата природа са предпоставка за организиране на алтернативни форми на придвижване. Остра е нуждата от тях в землищата на Баново и Калиманци. Обитателите се разхождат с детски колички, домашни любимци по общинския път VAR 1023, който е тесен и не осигурява спокойно разминаване на движещите се по него автомобили. Цел на провеждането на вело трасета е алтернативна връзка между населените места със значими природни, културно-исторически и атракционни обекти, както и връзка работа – администрация - местоживеене. Придвижване с велосипеди от жителите на общината се осъществява най-вече по направлението Суворово –Чернево, Суворово – Вълчи дол. Като цяло придвижването с велосипеди е много по-слабо застъпено в сравнение с много други общини в България. Придвижването с велосипеди е неразработен и неизползван ресурс на територията През почивните дни се констатира сериозен ръст на туристическото колоездене в община Суворово, като тя се явява най-предпочитаната дестинация, изключвайки маршрутите покрай морето. Срещат се и малък брой чуждестранни велотуристи. Предпоставки за велоинтерес към обшината: - Сравнително добрата мрежа от асфалтови пътища; - Къси връзки между населените места - Близостта на град Варна и курортите ; - Разнообразните по трудност и настилка маршрути поради платовидния терен - Богатото разнообразие от черни пътища – най-вече добрите коларски пътища - Етнокултурни дадености - Наличие на обекти на природното и културно наследство - Съхранения типичен добруджански пейзаж, експониран на фона на горски масиви. Проблеми, недостатъкци и запалхи по велотрасетата предизвиква увеличеният автомобилен поток; наличието на участъци с тежкотоварен трафик, настилане на ключови черни пътища с едър чакъл, липсата на информация за обекти на природното и културно наследство, липса на регламентирани и обезопасени велоалеи. Велосипедното придвижване като евтина и здравословна алтернатива на автомобилното придвижване е сериозен ресурс, чието поетапно разработване ще спомогне за оживяване и пълноценно развитие на населените места с ориентация към алтернативни форми на туризъм, бързо и лесно достигане до по-богат и по-разнообразен набор от услуги за населението, предлагани в съседните населени места, както и за по непосредствена интеграция на различни дейности и услуги с населени места от съседните общини. Най-належащо към момента е да се проведе пешеходно и вело-трасета, обвързващи селата Калиманци - Баново с доразвитие, включващо Просечен - Чернево. ( В момента туристи, постоянни обитатели и гости ползват за разходки и пешеходно и велосипедно придвижване общинския път VAR1023, които не осигурява необходимия комфорт за безопасно разминаване на два автомобила). 1. Като основно вело трасе86 се налага връзката Суворово - Левски - Изгрев - Калиманци - Баново. Като туристическо трасе най-подходящ е маршрутът през Чернево - Барите - Просечен - Левски Изгрев - Калиманци. От Калиманци има разклонения за Баново, за Аксаковска панорама. От разклона

По информация на Устрем-Велотранспорт-Варна - Деан Кателиев - управител на Плато ООД ( управление на вело дестинации и атракции с велосипеди) info@plateaucycling.com

на 3 км източно от селото има пътища за Доброглед - Игнатиево на юг и за Изворско на север. В района на Калиманци са възможни трасета за МТБ към Припек и към Слънчево. Района на Баново предлага връзка към “Бановската група” на Побити камъни, затваряща връзка с Просечен - Чренево, както и изход от общината, който цели връзка с останалите групи от Побити камъни и велоалея Аксаково - Игнатиево - Припек - Слънчево. Тук трасето се конфронтира с идеите за индустриализация и усилен тежкотоварен трафик в община Аксаково, както и с неизбежното преминаване край утайниците на свинекомплекса Слънчево. Необходимо е да се изследват възможности за алтернативна по-кратка връзка на Баново с АМ “Хемус”. 2. Затварящо трасе: Суворово - Дръндар - Николаевка - Изгрев. За изграждане на пълноценен туристически вело маршрут е необходимо трасето да представлява обиколка. Община Суворово има предимството да притежава затварящ път, който не преминава през други общини и не излиза на натоварени пътища от републиканската пътна мрежа.Възможен маршрут на затварящото трасе е Суворово - Дръндар - Николаевка. Това е атрактивен туристически марщрут, който препокрива старото направлението Добрич – Девня – който е стария коларски път на житото на Добруджа към мелниците на Девня. Трасето преминава през най-близкото до Варна изцяло турско село - Дръндар и през средищното село Николаевка с ресурси на бъдеща ансамблова културна ценност. От Николаевка са възможни: Разклонение в посока Добрич - първо покрай живописния яз. Николаевка - после по черен път до село Засмяно - пътя за Водица и от разклонението за развъдниците до яз. Радево - чакълест и асфалтов горски път до село Кап. Радево – ман. Св. Марина – черен път до Драганово; Драганово – Богдан - вилна зона Гаази Баба и парк Св. Георги в Добрич. Друг вариант е по чакълестия път покрай стопанския двор и покрай овчарниците, до село Засмяно. 3. Отвеждащи трасета: В по далечна перспектива е възможно разработването на отвеждащи трасета по направления: Суворово - Девня; Суворово - Неофит Рилски - към Провадийското плато, в частта на пътя СуворовоВетрино, до разклона за с. Неофит Рилски. ОУПО да отчете необходимостта от провеждане на велотрасета, насочени предимно за привличане на хора, които карат с рекреационна и туристическа цел. Това ще популяризира алтернативната форма на движение, и ще подбуди придвижването с велосипед и на постоянните жители на общината. В част прогноза, проекта следва да съобрази и адаптира предвижданията за усъвършенстване и доизграждане на пътната мрежа, заложени в предходни планове и проекти. Проектът за ОУП в част прогноза да предложи рационализиране на съществуващата пътна мрежа в общината, както и на връзките със съседни общини, чрез изграждане на нови трасета и / или промяна в класовете на съществуващи, да предвиди обходи на населени места, през които преминават пътища от републиканската пътна мрежа; ОУПО да предвиди и осигури възможности за провеждане на обезопасени пешеходни и велосипедни алеи; 10.4. Маршрути за езда Маршрути за езда предвидени в устройствения план на Природна забележителност “Побити камъни” са предвидени само в района на групите на север от автомагистрала “Хемус” – “Слънчево-югоизток”, “Слънчево-запад” и Бановска група. По предварителна информация съществува интерес от страна на туристическа агенция “Слънчево” ООД да изгради конна база като част от туристическата си дейност. Устройствения проект за Комплекса ПЗ”Побити камъни” предвижда изграждане на конна база и регламентира маршрути подходящи за езда. Маршрутите за езда са три:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза - Конна база “Слънчево” – Група “Слънчево-югоизток” и обратно – 4,500 км - Конна база “Слънчево” – Група “Слънчево-югоизток” – Група “Слънчево-запад” - Конна база “Слънчево” – 7,100 км - Конна база “Слънчево” – Група “Слънчево-югоизток” – Бановска група - Група “Слънчево-запад” – център с. Слънчево - Конна база “Слънчево” – 13,500 км Вътре в групи “Слънчево-югоизток” и “Слънчево-запад” маршрутите са с дължина по 1,000 км. Проектът не предвижда навлизане с коне в Бановска група. При подхода към същата е предвиден коневръз. Маршрутите за езда и обслужващите ги елементи и съоръжения са показани в композиционното решение на одобрения устройствен план. Изграждането на конната база в района на с. Слънчево е обект на самостоятелно бъдещо проектиране. Наличието на конна база в село Калиманци благоприятства и обогатява туристическата услуга. ОУПО да изследва възможности за провеждане на маршрути за езда обвързващи значими елементи от културното и природно богатство на общината интегрирано със съседните общини и техните ресурси. 10.5. Жп инфраструктура През територията на Община Суворово преминава жп линия номер 28: Разделна – Кардам, която е IIра категория. Жп линията Разделна – Кардам е отклонение от 2-ра главна жп линия София – Варна. Има връзка с главната жп линия и в гара Повеляново. От гара Разделна се осъществява връзка с Пристанище Варна Запад, а от гара Кардам се осъществява връзка с железопътната мрежа на Република Румъния. За обслужване нуждите на Подстанция „Добруджа” – ЕСО ЕАД е изграден индустриален жп клон. Участъкът Девня – Добрич е изграден през 1910 г. Територията на Община Суворово обхваща участък с дължина 14,850 км. от жп линията Разделна – Кардам с граници от км.14+020 (междугарие Девня – Суворово) до км. 28+870 (междугарие Суворово – Вълчи дол). Тя е единична, неелектрифицирана жп линия, преминаваща през землищата на с. Чернево и гр. Суворово. Техническото състояние на железопътните съоръжения и релсо-траверсовата скара е добро и гарантира заложените в графика за движениена влаковете скорости. Инфраструктура. Габаритът на натоварване съгласно инструкция за натоварване и превозване на негабаритни и тежки товари е „GB”. В обсега на отсечката са изградени 31 броя водоотводнителни съоръжения ( водостоци). Пресичания са осигурени, както следва: На километър 15+840 – плочогредов надлез ( път III-2009 Девня – Суворово) На километър 22+800 – редлер за зърно в гара Суворово На километър 23+100 – стоманен пасарел в гара Суворово В обсега на отсечката са изградени прелези, както следва: На километър 17+210 в междугарието Девня – Суворово, IV – та категория, настилка дървено дюшеме, несъоръжен, на местен път от с. Чернево за землището на селото; На километър 22+180 в района на гара Суворово, III – та категория, еластична настилка тип Strail, съоръжен с ел. бариера, на репъбликански път III – 2901 Суворово – Ветрино; На километър 17+210 в междугарието Суворово – Вълчи дол, IV – та категория, настилка дървено дюшеме, съоръжен с автоматична прелезна сигнализация, на местен път за хижата в местността „Ормана”.

Жп гара Суворово – масивна двуетажна сграда с разгъната застроена площ 458 кв.м., построена през 1912 г.. През 2008 г е извършен цялостен ремонт на сградата. Гарата има три перона с обща дължина 500 м. Прелезопазачница гара Суворово – полумасивна едноетажна сграда с площ от 20 кв.м., построена през 1981 г. Тоалетна гара Суворово - полумасивна едноетажна сграда с площ от 40 кв.м., построена през 1912 г. Приемно здание спирка Чернево – масивна сграда с разгъната застроена площ от 248 кв.м., построена през 1951 г.. Частично е ремонтирано помещението на ръководител движение и е подменена дограмата. Има един перон с дължина 100 м. Тоалетна спирка Чернево - - полумасивна едноетажна сграда с площ от 24 кв.м., построена през 1912 г. Жп линията Разделна – Кардам е достъпна и годна за извършване на превози на пътници и товари. В краткосрочен план няма подготвени проекти, свързани с промяна на съществуващото трасе на железопътната линия в участъка, обхванат от Общия устройствен план на Община Суворово. В стратегия за развитие на транспортната инфраструктура в Република България до 2020 г. не се предвижда да бъдат изпълнявани проекти за развитие на железопътната мрежа на територията на Община Суворово.87 Жп направления, свързани с обслужването на населението на общината: Гара / спирка

Влак

Състав

Заминава

Пристига

Варна - Повеляново Повеляново - Суворово

БВ 2610 БВ 2637

1; 2

05:15 06:25

05:38 06:48

Варна - Суворово

КПВ 28202

13:10

14:05

Варна - Суворово

ПВ 28104

2; спален

15:40

!6:45

Варна - Суворово

КПВ 28204

18:55

19:50

Варна-Девня- ПовеляновоЧернево- Суворово-ДобричКардам София - Повеляново Повеляново - Суворово София - Повеляново Повеляново - Суворово София - Повеляново Повеляново - Суворово

РБВ 2601 КПВ БВ 2611 КПВ 28204 БВ 2627 БВ 2637

1; 2; хора с увреждания; 1 1; 2; общ вагон; 1 1; 2; спален; общ вагон;

06:50 13:42 10:30 19:26 22:45 06:25

13:32 14:05 17:33 19:50 05:49 06:48

Суворово - Варна

КПВ 28201

06:51

07:50

Суворово - Варна

ПВ 28103

11:11

12:12

Суворово - Варна

КПВ 28203

15:50

16:45

Суворово - Повеляново Повеляново - Варна Суворово - Чернево Повеляново - Девня - Варна Суворово - Повеляново Повеляново - София

БВ 2636 БВ 2615

1; 2

21:38 22:37

22:03 23:02

КПВ 28201 РБВ 2602

1 1; 2; хора с увреждания;

06:51 07:53

07:19 14:43

Суворово - Повеляново

ПВ 28103

11:11

11:36

5 6 7 8

12 13 14 15

Налични сгради и актуално състояние на сградния фонд: 87

Инж. Милчо Ламбов, генерален Директор ДП НКЖИ – писмо ЖИ-1277 от 14.01 2015 г.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Повеляново - София

БВ 2612

1;2;общ вагон;

11:41

18:52

Суворово - Повеляново Повеляново - Комунари Комунари - Карнобат Карнобат - София Суворово - Повеляново Повеляново - София

КПВ 28203 БВ 8632 ПВ 30156 БВ 8626 БВ 2636 БВ 3636

1 1; 2 2 2/1; 2; спален; общ вагон;

15:50 16:24 19:54 23:18

1; 2; спален; общ вагон

21:38 22:23

16:14 17:03 21:36 06:14 22:03 06:00

Жп линията Русе – Варна е прокарана от османската империя през 1866 г. Днес линията осъществява транспортната комуникация между общоевропейски транспортни коридори VІІ и VІІІ (при жп гара Синдел) и заема стратегическо място в цялостната концепция на НКЖИ за развитие на железопътната инфраструктура. Стратегическата роля на трасето се обуславя и от факта, че е и най - пряката връзка на международните пристанища Русе – на река Дунав и морските пристанища Варна Запад и Варна – на Черно море. По оперативна програма Транспорт 2007-2013 стартира процедура по „Възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Русе – Варна” За Компанията е от съществено значение развитието на интермодалността и интегрирането на различните видове транспорт. Стремежът на Компанията е до 2020 г. да бъде изградена мрежа от транспортно - логистични центрове , която ще спомогне за разрастване на комбинираните превози и за намаляване времето за доставка, съответно разходите на клиента. 10.6. Въздушни летателни площадки: По данни на Гражданска въздухоплавателна администрация ( изх ном. 18-00-160 от 07 04 2015), на територията на община Суворово се намират следните летателни / вертолетни площадки: * Сертифицирана вертолетна площадка “Калиманци”, притежаваща удостоверение за експлоатационна годност № 23 / 06.07 2012 г. Удостоверението е издадено на “Авио Отряд - Варна” ООД, гр Варна, ж.к. “Вл. Варненчик” бл.401, бх.17, ап 288, с управител Веселин Стоянов. Вертолетната площадка се намира на 1.0 км от с. Калиманци, зоната за излитане е с координати N 43º 16' 49.6" Е 027º 42' 18.2" * Несертифицирана вертолетна площадка (бивща на ССА), намираща се на 2.5 км северно от гр. Суворово, центъра на пистата за излитане и кацане е с координати N 43º 21' 30.6" Е 027º 34' 59.4". Летателната площадка е собственост на “Авио Отряд - Варна” ООД, съгласно нотариален акт № 112 / 2007 на Агенията по вписвания Девня. 11. Инженерни мрежи/съоръжения на техническата инфраструктура: 11.1. Енергийни системи: 11.1.1. Електроснабдяване: Проектът дава основните тенденции в развитието на електроснабдяването на община Суворово, като разглежда енергийната система отнесена към напрежение 400/220/110 kV и системни подстанции 400/220/110 kV и подстанции 110/20 kV и енергийната система отнесена към напрежение 20 kV и трафопостове 20/04 kV. Електроснабдяването на община Суворово е част от цялостната енергийна система на страната и разглеждането и изолирано от нея би довело до неточни заключения.

11.1.1.1. Енергийна система отнесена към напрежение 400/220/110 kV и системни подстанции 400/220/110 kV подстанции 110/20 kV Преносна мрежа 400, 220 и 110 kV. През община Суворово преминават преносни електропроводи 400, 220 и 110 kV. В северозападния край на град Суворово се намира системната подстанция "Добруджа" 400/220/110 kV. От ОРУ 400 kV на п/ст "Добруджа" излизат следните електропроводи 400 kV, които минават през община Суворово: -  извод 400 кV “Флагман” към п/ст “Варна”; -  извод 400 кV “Крайцер” към п/ст ”Варна”; -  извод 400 кV “Дружба” междусистемен електропровод с Република Румъния; За тези електропроводи са осигурени сервитути за профилактика и ремонт, които следва да бъдат запазени. От ОРУ 220 kV на п/ст "Добруджа" излизат следните електропроводи 220 kV, които минават през община Суворово: -  извод 220 кV “Волов” към п/ст “Варна”; -  извод 220 кV “Коларов” към п/ст ”Варна”; -  извод 220 кV “Камчия” към п/ст ” ТЕЦ “Марица – изток 2”; -  извод 220 кV “Одесос” към п/ст ”ТЕЦ Варна”; -  извод 220 кV “Приморец” към п/ст ”ТЕЦ Варна”; За тези електропроводи са осигурени сервитути за профилактика и ремонт, които следва да бъдат запазени. От ОРУ 110 kV на п/ст "Добруджа" излизат следните електропроводи 110 kV, които минават през община Суворово: -  извод 110 кV “Зайчино” към п/ст “Нови пазар”; -  извод 110 кV “Пропан” към п/ст ”Брестак”; -  извод 110 кV “Орляк” към п/ст ”Вълчи дол”; -  извод 110 кV “Дончево” към п/ст”Добрич”; -  извод 110 кV “Ботево” към п/ст”Добрич”; -  извод 110 кV “Д.Ганев” към п/ст ”Г.Тошево”; -  извод 110 кV “Изгрев” към п/ст ”Варна север”; -  извод 110 кV “Мергел” към п/ст ”Ц.З.”; -  извод 110 кV “Кипра 1” към п/ст ”Люляка.”; -  извод 110 кV “Кипра 2” към п/ст ”Девня.”; -  извод 110 кV “Азот” към п/ст ”ХКМТ.”; -  извод 110 кV “Дракон” към п/ст ”Белослав.”; За тези електропроводи са осигурени сервитути за профилактика и ремонт, които следва да бъдат запазени. Други подстанции в землището на община Суворово са п/ст „Еолика” 110/20 kV и п/ст „Лилека” 110/6. Подстанция „Еолика” 110/20 kV е позиционирана в североизточната част на общината в близост до град Суворово. Тя се използва за пренасянена генерираната енергоя от едноименния ветроенергиен парк на ниво 110 kV Ветроенергийният парк е единственият голям генериращ източник на енергия на ниво 110 кV намиращ се в община Суворово. Инсталираната мощност е 63MW, която се постига с монтирани 21 единични ветрогенератора с мощност 3MW. Подстанцията посредством електропровод 110 кV “Еолика” се свързва към ОРУ 110 кV на п/ст ”Вълчи дол.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Подстанция „Лилека” 110/6 kV е позиционирана в производствената база към кариера “Лилека” Основните магистрални електропроводи са собственост на ЕСО ЕАД – мрежови експлоатационен район Варна Съществуващи електропроводи - характеристики Наименование 1 извод 400 кV “Флагман” извод 400 кV “Крайцер” извод 400 кV “Дружба” извод 220 кV “Волов” извод 220 кV “Коларов” извод 220 кV “Камчия” извод 220 кV “Одесос” извод 220 кV “Приморец” извод 110 кV “Зайчино” извод 110 кV “Пропан” извод 110 кV “Орляк” извод 110 кV “Дончево” извод 110 кV “Ботево” извод 110 кV “Д.Ганев” извод 110 кV “Изгрев” извод 110 кV “Мергел” извод 110 кV “Кипра 1” извод 110 кV “Кипра 2” извод 110 кV “Азот” извод 110 кV “Дракон” извод 110 кV “Еолика”

Капацитет 2

АСО-4000+OPGW АСО-4000+OPGW АСО-4000+OPGW 4000+OPGW

Степен на Изграденост 3 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100%

Състояние 4 Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно Нормално експлоатационно

Мрежата 400 kV, 220 kV и 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите, които следва да се запазят.

„Добруджа” 400/220/110kV подстанция „Еолика”

експлоатация

Подстанция “Лилека”

В експлоатаци

В експлоатация

1х250 MVA 2х200MVA 1х63 MVA

а България Предстоящо в процес на проектиране

Община Суворово и района Кариерен комплекс

Подстанциите са в много добро техническо състояние и задоволяват потребностите на района. При възникване на необходимост от захранване на нови консуматори съгласно Наредбата за присъединяване на потребители и производители се проектират и изграждат нови съоръжение съобразно ЗУТ. 11.1.1.2 Eнергийна система отнесена към напрежение 20 kV и трафопостове 20/04 kV Разпределителна мрежа 20 kV Електропроводи и кабелни линии 20 kV Електропроводите /въздушни и кабелни/ 20 kV около и в община Суворово са изградени така, че да се реализира резервираност, както на битовите потребители така също и на промишлените. Тази резервираност се осигурява от самите подстанции 110/20/ kV и са добро решение от гледна точка на сигурността на електроснабдяването. В по-голямата си част електропроводите са собственост на ”Енерго-про разпределение България” АД, като всички се управляват от районна диспечерска служба. Електропроводите 20 kV са съставени от въздушни линии основно. Основните електропроводи които минават през община Суворово и захранват общината се захранват от п/ст”Девня 1” 110/20 и п/ст”Вълчи дол” 110/20 kV. Основните електропроводи захранващи община Суварово са следните: - ВЕЛ Суворово 20 kV захранена от п/ст”Девня 1” 110/20 kV - ВЕЛ Калиманци 20 kV захранена от п/ст”Девня 1” 110/20 kV - ВЕЛ Войводино 20 kV захранена от п/ст”Вълчи дол” 110/20 kV Също такапрез общината преминават и електропроводите: - ВЕЛ Грамада 20 kV захранена от п/ст”Вълчи дол” 110/20 kV - ВЕЛ Щипско 20 kV захранена от п/ст”Вълчи дол” 110/20 kV - ВЕЛ Страшимирово 2 20 kV захранена от п/ст”Максуда” 110/20 kV - ВЕЛ Миньор 20 kV захранена от п/ст”Максуда” 110/20 kV - ВЕЛ Игнатиево 20 kV захранена от п/ст”Максуда” 110/20 kV - ВЕЛ Неофит Рилски 20 kV захранена от п/ст”Максуда” 110/20 kV

Сервитути на електропроводите ВЕЛ Ненаселени местности Населени места-промишлени зони Хигиенно защитни зони в жилищни райониНаредба 7

20 kV 24 м 4м -

110 kV 48 м 16 м 28

220 kV 60 м 20 м 48

400 kV 70 м 26 м 68

Терените под електропроводите не се застрояват за обитаване или извършване на строителни дейности. Подстанции – характеристики Наименование

подстанция

Изграденост

Инсталирана мощност

1х250МVА

Натоварв ане %

Необходимо ст от разширение Не

Захранвани териториалн и единици Североизточн

Те захранват на 20 kV съответно: п/ст „Добруджа 400/220/110 / ВЕЛ Щипско 20 kV/ п/ст „Варна 400/220 / ВЕЛ Грамада 20 kV/ ВЕЛ Калиманци 20 kV захранен от п/ст”Девня 1” 110/20 kV захранва следните селища – с.Чернево, с Просечен, с.Левски, с.Изгрев и с.Калиманци; ВЕЛ Суворово 20 kV захранен от п/ст”Девня 1” 110/20 kV захранва следните селища – гр. Суворово ВЕЛ Войводино 20 kV захранена от п/ст”Вълчи дол” 110/20 kV захранва следните селища – с.Дръндар, с Николаевка и част от с.Левски ВЕЛ Игнатиево 20 kV захранена от п/ст”Максуда” 110/20 kV захранва следните селища – с.Баново Въздушните електропроводи 20 kV създават ограничения със сервитутите си в урегулираните територии и подлежат на постепенно кабелиране. Като цяло състоянието на

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза електроразпределителната мрежа 20 kV е в добро състояние. Особено голямо затруднение при реконструкцията в урбанизираните територии създава това, че не е проведена регулация и няма сервитутни зони за прокарване на кабелни линии. Авариите по електропроводните линии 20 kV основно се дължат на претоварване, атмосферни влияния. Развитието на мрежа средно напрежение в населените места на община Суворово да се предвижда с използване на кабели 20 kV. Трасетата на кабелните линии се определят с техническите проекти по реда на ЗУТ. При разработване на ПУР, ПУП- ПРЗ се определят трасета на кабели със сервитутите и парцели за изграждане на трафопостове 20/0,4 kV. 11.1.1.3. Трансформаторни постове и Възлови станции Основен източник на захранване на населените места в община Суворово са трафопостовете 20/0,4kV които се захранват от горецитираната изградената мрежа средно напрежение /Ср.Н/ 20kV /излизащи от подстанции 110/20 kV/ собственост на Енерго-про АД. Данни за електроразпределителната мрежа на териториятта на община Суворово, собственост на „Енерго-про Мрежи” АД, предоставени от „Енерго-про Мрежи” с писмо ЕРRG2723 #1/ 17.10.2014: Населено място

П/ст брой

Електропроводи СН - км.

Трафопости брой

Трафопости kVA

гр. Суворово

29.8

6540

с. Баново

7.0

410

с. Левски

16.3

570

с. Просечен

7.2

320

с. Изгрев

7.7

730

с. Николаевка

20.4

860

с. Дръндар

2.0

200

с. Чернево

11.8

2450

с. Калиманци

4.0

410

На територията на община Суворово са изградени следните типове трафопостове: - зидани трафопостове в самостоятелни УПИ - панелни трафопостове - вградени трафопостове - метални комплектни трафопостове - КТП - бетонови комплектни трафопостове – БКТП - мачтови трафопостове В по-голямата си част трафопостовете са собственост на ” Енерго-про разпределение България” АД и се управляват от диспечерска служба. Една част от трафопостовете в промишлените зони и вилни зони са частна собственост, което затруднява тяхното управление и не дава възможност за пълното им натоварване за присъединяване на нови консуматори. 11.1.1.4. Ел. мрежа 0,4 kV За разлика от останалите нива на мрежите, мрежа 0,4 kV е с най-голям обем като дължини и брой съоръжения. В по голямата си част тя е изградена от въздушни линии. Някои от тях са изключително

морално и физически остарели и изискват огромни инвестиции за реконструкции, подмяна и рехабилитация. Хаотичното застрояване в даден район води до преоразмеряване на потреблението на съществуващите трафопостове. В същият район в последствие поради невъзможност да се поемат нови товари се стига до изграждане на нов трафопост, но реконструкция на вече съществуващата мрежа с преразпределяне на товарите не се изпълнява. Като разпределителни табла се използват метални шкафове, които подлежат на корозия. В тази връзка напоследък навлязоха в експлоатация полимерните разпределителни кутии. По голямата си част електромерните табла са монтирани в общите помещения на жилищните и административните сгради, което ги предпазва от преки атмосферни влияния, но е предпоставка за манипулации върху средствата за измерване. Изнасянето на средствата на измерване на имотната граница намалява манипулациите върху тях, но възникват атмосферните влияния, което наложи през последните години ползването на полимерни кутии. За намаляване на неправомерното потреблението на ел. енергия се налага масовата подмяна на механичните електромери със статични с по-точно измерване и по трудното им манипулиране. Данни от местните кметства: По данни от кметството в с. Левски има прекъсване на електрозахранването, а на места има напрежение под нормалното. Сградите на кметството и пенсионерския клуб се отопляват на твърдо гориво. Улиците на селото са осветени. Прекъсване на електрозахранването в село Дръндар се случва много рядко, при аварии. Улиците са 100% осветени вечер. Общинските сгради се отопляватс дърва за огрев. Село Баново не среща проблеми с електрозахранването и осветяването на улиците, освен честите токови удари. Електроснабдяването в с. Николаевка спира рядко, поради аварии. Улиците вечер са осветени с различни по вид и качество на осветеността осветители. Обществените сгради се отопляват на твърдо гориво. Сградите, общинска собственост нямат изготвени технически паспорти. Електрозахранването в с. Изгрев е съпроводено с чести прекъсвания. Ниското напрежение и „токовите удари”, в следствие на които има много повредени електроуреди са постоянен проблем, за който многократно са подавани сигнали, но ситуацията не се променя. През зимните месеци проблемът идва и от заплетени кабели в клоните на дървета. Уличното осветление се осигурява и поддържа от общината. Поради заселването на необитавани до този момент имоти и строеж на нови къщи се появи необходимост от допълнителни осветители. Сградата на кметството и читалището се отопляват на твърдо гориво, но следствие на лошото физическо състояние на сградите, разходът на гориво е голям. Част от частните домове са енергийно ефективни. Електроснабдяването в с. Калиманци е в много лошо състояние. Почети всяка седмица стават аварии по електропреносната мрежа, по цели часове населението остава без електричество. Всеки ден има токови удари от 4 до 10 пъти и хората масово се оплакват от повредени домакински електроуреди. Напрежението е по-малко от 220 волта. В селото има два трафопоста, строени в началото на 60-те години с капацитет, който не отговаря на съвременните нужди на новопостроените обекти. Наложително е изграждане на нов трафопост, оразмерен за нуждите на населението. Двете села Чернево и Просечен срещат проблеми с електрозахранването през зимния период, предизвикани от извод Калиманци. При буря и снеговалеж ел.захранването спира. Проблеми

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза предизвиква и трафопост 4 в с. Чернево, който е с най-голяма натовареност. Необходима е редовна поддръжка (отнемане на клони ) на едрата дървесна растителност по трасето. Улично осветление има по всички улици и то се поддържа в изправност. На територията на с. Просечен има изграден фотоволтаичен парк. И в двете села има по едно домакинство с алтернативно захранване. Сградата на кметството е санирана. Отоплява се с печки на твърдо гориво. Близостта на детската градина и кметството позволява изграждане на обща отоплителна система. 11.1.2. Възобновяеми енергийни източници: Вятърен парк Суворово Ветроенергиен парк „Суворово” е проект от промишлен мащаб, разработен от „Еолика България” ЕАД. Разположен е на територията на община Суворово, на 20 км от гр. Варна. Проектът включва следната инфраструктура: - 30 бр. вятърни турбини тип „Gamesa G90”/2 MW, с височина на главината над терена — 80 м - свързваща подземна електрическа мрежа 20kV - електрическа подстанция на ВЕП „Суворово” 110/20kV - електропровод 110kV от подстанция на ВЕП „Суворово” към подстанция „Вълчидол” на НЕК, заедно със съоръжения за присъединяване в подстанция „Вълчидол” - пътища за достъп (включва реконструкция на местния път от Суворово и черни пътища в рамките на обекта за преминаване на строителна механизация) - площадки на север от Суворово, предназначени за изхвърляне на излишни количества изкопни материали. Проектът е сертифициран като първи клас инвестиция от Българската aгенция за инвестиции. Ветроенергиен парк „Суворово” ще предостави електричество на приблизително 7 000 домакинства или град от 30 000 жители. Той ще спести изгарянето на 266 000 тона черни въглища и ще предотврати замърсяване от приблизително 56 000 тона въглероден двуокис всяка година. В етап на проучване, идеен проект и съгласувателни процедури е изгражфането на ветрогенераторен парк в землището на с. Николаевка. За нуждите на втория ветрогенераторен парк, се процедират / са приключили процедури за промяна в начина на трайно ползване на земята. Справка за обектите, произвеждащи електрическа енергия от възобновяемиеми източници Данни към 03.11.2014 г. ( Изх.ном.92-00-3473 от 0.11.2014 на АУЕР) 2012 г

2013 г

Списък на обследвани сгради от Община Суворово Данни към 03.11.2014 г. ( Изх.ном.92-00-3473 от 10.11.2014 на АУЕР ) Сграда, гр. Суворово; общинска собственост въвод в РЗП Наименование експлоат кв.м. ация Поликлиника 1987 2450 гр. Суворово Народно 1969 2600 читалище "Пробуда" ПГСС "Св. Георги 1926 1248 Победоносец" ОДЗ "Буратино" 1980 1197 корпус А ОДЗ "Буратино" 1980 1081 корпус Б ОДЗ "Буратино" 1980 449 корпус В ОУ "Христо 1938 1502 Ботев" Общинска 1968 1765 сграда

Обследване

Клас на енеро потребление

обследва дата на Актуал След ща издаване но мерки фирма Ефикс 03.05.2012 F B ООД Ефикс ООД Газ флоу контрол АД Билдкон трол Билдкон трол Билдкон трол Билдкон трол

Годишно потребление KWh / год

Годишна икономиия KWh / лв. /год. год

Инвести Емиси ции и лева

г /год.

190 569

265 387 39 810 108 735

67.0

03.05.2012

107 463

142 000 44 240 190 340

34.0

14.05.2014

69 637

98 132

22 678 182 687

48.1

16.04.2010

94 970

78 975

15 010 205 522

29.0

16.04.2010

80 524

79 645

15 140 195 905

30.0

16.04.2010

24 344

25 990

4 950

70 975

9.0

27.07.2009

104 900

61 634

17 200

84 500

35.4

244 509

54 790

10 410

53 118

18.0

Целева 2008

Проекти в реализация: Номер88 4899 Фотоволтаична система 67.760 kWp, УПИ XVIII- 130 кв. 18, с Баново, община Суворово, обл. Варна; 389.110,40 лв.; ЕТ "Теодора Георгиева Методиева" Номер89 5012 "Фотоволтаична система 52.080 КWp, УПИ XVI-130, кв. 18, обл. Варна, общ. Суворово, с. Баново"; 380.508,80 лв.; M312; ЕТ"ЕВП Преслава Колева" Номер90 105. "Фотоволтаични система 56.280 KWp, УПИ XVII- 130, kw. 18, област Варна, община Суворово, с. Баново"; 307.734,40 лв.; M312; ЕТ "Ани- Анна Ралчева" 11.1.3. Газоснабдяване:

2014 г

Вид обекти Обек Инсталирана Произведена Обект Инсталиран Произведена Обе Инсталирана Произведена ел. ти мощност ел. енергия и а мощност ел. енергия кти мощност енергия Бр.

MWh

Бр.

MWh

Бр.

MWh

Вятърни централи

60.0000

93 300,557

60.0000

127 900,872

60.00000

81 203,0556

Фотоволтаичн и централи

0.0756

25.467

0.0756

97.983

0.10797

98.06100

Общо

60.0756

93 326,024

60.0756

127 998,855

60.10797

81 301,1166

Съществуващо положение - актуално състояние на газоснабдяването на територията на Община Суворово: Съгласно данни от писмо Изх. ном. 07-00-4033 от 28.10.2014, през територията на община Суворово преминават следните газопроводи и съоръжения, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД. - Газопроводно отклонение (ГО) до Газорегулираща станция (ГРС) Девня с диаметър Dn 500 и работно налягане 5,4 MPa; - Газопроводно отклонение (ГО) до Газорегулираща станция (ГРС) Варна с диаметър Dn 500 и работно налягане 5,4 MPa; - Линеен кранов възел „Левски” от ГО Девня; - Линеен кранов възел на входа на ГО Варна; Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 89 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 90 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 88

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза - Станция за катодна защита (СКЗ) „Левски”; - ЕП 110 kV „Пропан” – захранващ Компресорна станция „Вълчи дол”. Начална точка на електропровода е подстанция „Добруджа” – гр. Суворово. Дължина на трасето през землището на гр. Суворово 4.150 км. Комуникационни съоръжения: - Магистрaлни съобщителни кабели – МКСБ – 4х4х1,2 – 2 бр., разположени отдясно на тръбата по посока на газа в сервитута на газопроводните отклонения; - Необслужваем усилвателен пункт (НУП); Част от трасето на газопроводното отклонение за ГРС Девня преминава през землищата на с. Дръндар, гр.Суворово, с. Левски, с. Просечен и с. Баново . На територията на община Суворово газопроводно отклонение за ГРС Девня е с дължина около 17.5 км. Газопроводът е с налягане 5.4 MPa и диаметър на тръбата DN 500. В сервитута на газопровода е положен съобщителен кабел, които има за цел предаване на технологична информация за работата на съоръжението.91 Част от трасето на газопроводното отклонение за ГРС Варна преминава през землищата на с. Левски, с. Изгрев, с. Калиманци и с. Баново. На територията на община Суворово газопроводно отклонение за ГРС Варна е с дължина около 6 км. Газопроводът е с налягане 5.4 MPa и и диаметър на тръбата DN 500. В сервитута на газопровода е положен съобщителен кабел, които има за цел предаване на технологична информация за работата на съоръжението.92 Сервитута на преносни газопроводи и отклонения при диаметър до DN 1000 са ивици с широчина по 15 м. от двете страни на оста на газопровода. В сервитутната зона на газопроводите и съоръженията не се допуска всякакъв вид строителство, складиране на отпадъци и други дейности посочени в Наредба 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Зоната за превантивна устройствена защита на ГО Девня и ГО Варна е ивица с широчина по 150 м. от двете страни на оста на газопровода, в която има ограничителен режим по отношение на строителството, съгласно Наредба 6/2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. Минималните разстояния, на които се застрояват нови сгради и съоръжения до оста на газопроводите са посочени в Таблица 2 от наредбата. „Черноморска технологична компания” АД – гр. София, притежава издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лицензии за дейностите „разпределение на природен газ” Лицензия № Л-132-08 / 27.05.2013г. и „снабдяване с природен газ от краен снабдител” - Лицензия № Л-132-12 / 27.05.2013г. за обособена територия „Добруджа”, в обхвата на която попада и община Суворово. Предмет на издадените лицензии е изграждане на газоразпределителни мрежи и прилежащи съоръжения на територията на общината и продажба на природен газ на потребители стопански и битови. Към момента на територията на Община Суворово няма изградена газоразпределителна мрежа и прилежащи съоръжения. Предвидено е снабдяването с природен газ на общината да се извърши по конвенционален способ, чрез изграждане на отклонение от преносен газопровод, собственост на преносния оператор „Булгартрансгаз” ЕАД и изграждане на газоразпределителна мрежа и прилежащи съоръжения в урбанизираната територия. Съгласно Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, срокът на действие на издадените (през 2004 г) лицензии е 35 г., разделени на регулаторни периоди. Дружеството има одобрен бизнес план за обособена територия “Добруджа” за регулаторен период 2013-2017. 91 92

Писмо 07-00-101 / 15.01.2015 г на „Булгартрансгаз” ЕАД Писмо 07-00-101 / 15.01.2015 г на „Булгартрансгаз” ЕАД

Реализирането на подобни мащабни проекти, какъвто е газификацията на община Суворово, би могло да се осъществи при наличие на достатъчно на брой потенциални потребители на природен газ, които да осигурят възвращаемост на инвестициите в срокове, присъщи за дейността и газовия сектор. До момента не са установени достатъчен брой потенциални потребители на природен газ, които да направят възможно реализирането на проекта. Въпреки това към настояшия момент дружеството има издадено от РИОСВ - Варна Решение № ВА 1-ПP/2012 за преценяване на необходимостта от ОВОС за инвестиционно намерение, свързано с изграждане на отклонение високо налягане от преносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, автоматична газорегулираща станция (АГРС), разпределителен газопровод извън урбанизираната и газоразпределителна мрежа в урбанизираната територия. На база издаденото решение е приета от общинсакта администрация, Специализирана план-схема за газификация на гр. Суворово. ОУОП следва да отрази инвестиционното намерение в специализирана схема на плана. В обхвата на доклад за екологична оценка (ЕО) и доклад за оценка степента на въздействие (ДОСВ) на ОУП на Община Суворово, „Черноморска технологична компания” АД, очаква да залегне и цялостна концепция за газификация освен на общинския център и на другите населени места, големи индустриални и други стопански обекти.93 Предвижда се снабдяването с природен газ да се извърши чрез изграждане на двустепенна газоразпределителна мрежа: -Присъединяване към газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД и изграждане на отклонение към Община Суворово; -Изграждане на АГРС, редуцираща налягането на газа от 55bar до 10bar. АГРС се изгражда извън урбанизирани територии, в земеделски земи в землището на с. Дръндар; -Изграждане на газоразпределителна мрежа – междуселищни газопроводи с налягане 10bar, Градски Газорегулаторни пунктове към всяко населено място, редуциращи налягането от 10 bar до 5 bar, селищни газопроводи с налягане 5 bar и прилежащите към тях отклонения и измервателни съоръжения. Междуселищни газопроводи с налягане 10bar се изграждат към гр. Суворово, селата Чернево, Дръндар, Николаевка, Изгрев, Калиманци и Баново. Междуселищен газопровод с налягане 5bar се изгражда между селата Изгрев и Левски. Предвижда се да се изградят подземно, в габаритите на имотите на общински и полски пътища и в сервитутите на републикански пътища. Към с.Просечен не се предвижда изграждане на газоразпределителна мрежа поради силно пресечен терен, малък брой потребители и икономически нецелесъобразни инвестиции. При заявление за газификация от потребители, същите могат да бъдат захранени с природен газ локално с компресиран природен газ. Завода за строителни материали в землището на с.Припек се предвижда да се захрани с природен газ от Община Аксаково, която попада в обхвата на лицензиите на „Черноморска технологична компания” АД. Газопроводите в населени места с налягане 5bar се полагат подземно, в габаритите на уличните платна и зелени площи. Предвижда се разпределителните газопроводи да се изпълнят от тръби полиетилен висока плътност за газ PE100SDR11. Изграждането на газоразпределителна мрежа формулира ограничения за ползването на терените, изразяващи се в спазване на сервитутни зони съгласно Раздел ІІІ от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Минималните размери на сервитутните зони са: -отклонение от преносен газопровод до АГРС – ивици с широчина по 15m от двете страни на газопровода; 93

Писмо Изх. № 213 / 22.04.2015 г на „Черноморска технологична компания” АД - София

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза -АГРС – участък с широчина 10m около външната граница на обекта; -разпределителни полиетиленови газопроводи до DN300 извън урбанизирани територии: през земеделски поземлени имоти – ивици с широчина по 2m от двете страни на газопровода; под полски пътища и в сервитути на общински и репуликански пътища– ивици с широчина по 1m от двете страни на газопровода; -разпределителни полиетиленови газопроводи в урбанизирани територии – симетрични ивици с широчина 0,40m от двете страни на газопровода; -успоредни газопроводи до DN300 – две външни за трасето ивици, успоредни на оста на крайните газопроводи, с широчина по 5m. В сервитутните зони на газопроводите не се допуска всякакъв вид строителство, засаждане на растителни видове с развита коренова система и други дейности съгласно чл.20 от горецитираната наредба. Изграждането на газоразпределителната мрежа зависи от инвестиционните намерения на Лицензианта, както и от заявения интерес от страна на потребителите. По данни от кметствата - Новата учебна сграда детска градина – лицей в село Дръндар е предвидено да се отоплява на газ. Към момента сградата не е въведена в експлоатация.

Титуляр

ВиК ООД

269

ВиК ООД

200031

"Еко Екс" ООД

200421

"Манекс 21520098 сън" АД ВиК ООД

21510107

ВиК ООД

21510109

ВиК ООД

21510111

ВиК ООД

21510118

11.2. Водоснабдяване 11.2.1. Обобщена характеристика на водоснабдяването: Община Суворово не е богата на водни ресурси. Водоснабдяването на общината се извършва от напорни карстови подземни води. Захранването на гр. Суворово с питейна вода се осъществява от два броя дълбоки сондажни кладенци. Останалите населени места се водоснабдяват както следва: с. Чернево, чрез дълбок сондаж от два броя каптажи; с. Дръндар е водоснабдено от с.Николаевка чрез пет броя каптажи; с.Калиманци и с.Ианово са водоснабдени от с.Изгрев, чрез дълбок сондаж от три броя каптажи и с. Левски от шахтов кладенец. "ВиК Варна" е дружество с преобладаващо държавно участие, като общината е съсобственик в него. В община Суворово всички селища са водоснабдени. Изградената водопроводна мрежа е 196.081 км, но техническо и състояние е лошо, като 96,85 % е изградена от етернитови, стоманени и поцинковани тръби с изтекъл експлоатационен срок. е. Това води до значителни загуби на водно количество по мрежата, влошаване на качеството и значително повишаване себестойността на подаваната вода. Поддръжката на мрежата е силно затруднено поради липсата на финансови ресурси за поддръжка и обновяване на съществуващата водопроводна мрежа, като резултат възникват чести аварии, при отстраняването на които се нанася значителна щета на уличните настилки. Доставената вода общо за община Суворово е в размер на 354 192 м3/годишно, от които 304 605 м3/годишно са за домакинствата. Количеството на доставената вода на човек от населението в общината е 135 л/ч ден, което е по-малко от стойността на показателя за област Варна (159 л/ч ден) и средните за страната (143 л/ч ден). Главната причина е незначителното потребление на вода от индустриалните предприятия. През последните години подаваната вода на населените места непрекъснато намалява. Намалява и делът на полезноизползваната вода от водоснабдителните системи, като се увеличава размера на загубите на вода. Селищата с режим на водоснабдяване няма но през последните години варират водните количества от собствените водоизточници в твърде голям диапазон и това е в пряка зависимост от минималния и максималния дебит на водоизточниците които зависят от сезоните .

"Кателие ви-90" 21510245 ООД ВиК ООД

Предназнач ение Лимит разрешител но Селища в Нас. места Питейнобит кватернер, област обл. Варна ово ТК, ШК, СК неоген,малм 0 37887830 Варна съгл. съгл. водоснабдяв -валанж.. Пр. Прилож. ане Питейнобит BG2G0000 ово извор 43222 Левски неоген 45000 00N018 водоснабдяв ане Животновъд BG2G0000 каптаж "Цанев" 58654 Просечен неоген ство и 3690 00N018 напояване ВГ "Чатал BG2G0000 Животновъд чешма" и 35376 Калиманци неоген 63072 00N018 ство Калиманци Питейнобит дренажи BG2G0000 ово "Вълчанова ", 32528 Изгрев неоген 40000 00N018 водоснабдяв "Михалева” ч. ане Питейнобит BG2G0000 ово 4 бр. каптажи 58654 Просечен неоген 236150 00N018 водоснабдяв ане Питейнобит ово малмBG2G000J 474000 ПЕС-1 , ПЕС-4 70175 Суворово валанж 3K1041 водоснабдяв ане Питейнобит ово малмBG2G000J 95000 ПЕС-2 80061 Чернево валанж 3K1041 водоснабдяв ане Питейнобит ово BG2G0000 13500 ТК-Барите 80861 Чернево кватернер 00Q003 водоснабдяв ане Питейнобит к-жи"Томова", BG2G0000 ово "Аязмата" 51584 Николаевка неоген 284000 00N018 водоснабдяв "Капаклии"1... ане

Номер на Име на разрешит водоизточник елно

21510123

ЗП Десисл. Герганов ТК "Малевска21520299 Николаевска" аМалевск а "Галина ТК "Галина Агро 04" 21520302 Агро - Баново" ООД

ЕКАТТЕ

Населено място

Водоносен хоризонт

Водно тяло

Статус

изтекло

действ.

изтекло действ.

действ.

51584

Николаевка

неоген

BG2G0000 Напояване 00N018

4000

действ.

2662

Баново

неоген

BG2G0000 Напояване 00N018

15130

действ.

Извадка от регистър на издадени разрешителни за ползване на повърхностни води94 Регистър на разрешителни за ползване на подземни води http://www.bsbd.org/UserFiles/File/2015/Registri/podzemni%20vodi.pdf 94

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

11.2.2. Анализ на актуалното състояние на водоснабдяването на населените места: Град Суворово Захранването на гр. Суворово с питейна вода се осъществява от два броя дълбоки сондажни кладенци.Единия който се експлоатира от „В и К“ дружеството и е основен е с капацитет 1920л/с .Другия е с капацитет от 18л/с.Водата от сондежите се транспортира до водоем с V=500м3 с две камери по 250м3.Основнното трасе на захранващиа града водопровод е ф200мм от етернитови тръби. Водопроводната мрежа на град Суворово е изградена основно около средата на миналия век като са използвани предимно етернитови и стоманени тръби. В правените в последните години подмени на водопроводи по някои от улиците на Суворово са използвани пластмасови тръби /ПЕВП/. Общината и експлоатационното предприятие не разполагат с утвърдено идейно решение за развитие на водопроводната мрежа и екзекутивна документация за изградените водопроводи. От събраната налична информация се налага извода, че водопроводната мрежа е изграждана непланомерно, има неправилно разпределение на водните количества, има немотивирани дублирания на водопроводи, част от трасетата на водопроводите не съответстват на кадастралния и регулационен план на населеното място и плана за земеразделяне. Поради дългия срок на експлоатация, тръбите са с изтекъл амортизационен срок. Това е причината за честите аварии и множеството течове. През 2009 г. започват процедури за проектиране на водопроводна мрежа за града. Има разработен проект в регулационните граници на града и по улиците с отворена регулация. От проекта за водоснабдяване на гр. Суворово са изключени улиците, които са в процедура на финансиране от Европейски фондове, програми преасфалтиране на улици, за подмяна на тротоарни настилки и други програми за външно финансиране и улиците с неатварена регулация.Започнало е релизирането на подмяната поетапно което ще става в зависимост от възможностите за финансиране. Новопроектираните водопроводи са с диаметри ф 280, ф 250, ф 225, ф 200, ф160, ф 110 и ф 90 мм.В моманта няма мерене на водата към града. За измерване разхода на водата, която ще се подава към града в проекта е предвидено монтиране на водомерен възел в новопроектирана водомерна шахта.

Селото е водоснабдено през 60-те години и от тогава водопроводната мрежа не е обновявана. Водоснабдяването на с. Николаевка с питейна вода се осъществява от каптажи. Наличното количество вода е достатъчно за задоволяване потейните нужди на селото. Помпената станция след каптажите захранва два водоема с обем V=400м3 единия. От тях се подава и вода за с. Дръндар. Водоснабдяването на този етап като количество не създава проблеми. В най високите точки на селото няма достатъчно налягане особено през летния период. Николаявка често остава без вода, поради силно амортизираната водопеносна мрежа. Мрежата е стара като са използвани предимно етернитови и стоманени тръби и не е извършвана подмяна освен на места частични подмени наложени от аварии. Това се отнася както за тръбите в селото така и за напорния тръбопровод. Диаметрите са малки ф60 в по голямата част и ф80. Другия проблем е през имотите преминават водопроводи което пречи на експлоатацията особено при наличие на аварии. Крайно належащо е да се подмени напорния водопровод от помпената станция до водоемите и водопроводната мрежа. с. Дръндар Населеното място се захранва гравитачно с питейна вода от съседното село Николаевка от собствен водоем с V=200м3 и захранващ външен водопровод Ф160 ПЕВП. В края на 2006 г. Дръндар получава финансиране за реконструкция на водопроводната мрежа и изграждане на нова от водомерна шахта след резервоар до възел 2-295 м. През 2007 година са разработени проекти да изграждане на смесена канализация и реконструкция на водопроводната мрежа като до този момент проекта в частта водопровод е изпълнен и водопроводната мрежа е реконструирана с което е подобрено водоснабдяването в селото. За изпълнението са усвоявани средства от ЕС в съответствие със стратегиите залегнали в общината. с. Левски Захранването на с. Левски с питейна вода се осъществява от шахтов кладенец в центъра на селото и помена станция която тласка водите към контраводоем. Водоема е с две камери с V=50м3 и общ обем 100м3. Водоподаването е добро, а качеството на водата се следи ежедневно. Диаметъра наосновния захранващ водопровод е ф100мм. Дебита на шахтовия кладенец е около 7л/с като варира в зависимост от сезоните. Водоснабдяването на този етап като количество и напор не създава проблеми. Водопреносна мрежа е остаряла и износена. Това е причината за честите аварии, множеството течове и загуби във водопроводнната мрежа. Диаметрите на разпределителната мрежа в селото са малки, в по-голямата си част ф60 което не отговаря на съвременните нормативни изисквания и нуждите за пожарно водоснабдяване.

с. Чернево Захранването на с.Чернево с питейна вода се осъществява от каптажи с дебит 6-7л/с и дълбок сондажен кладенец с дебит 15л/с чрез водоем с V=220м3. Налягането в мрежата е нормално. Тръбите са стари. Остарелият водопровод е причина за честите аварии, които се отстраняват своевременно. Една малка част от селото има проблем с водозахранването през летните месеци. Това са част от ул. „Лоза”, „Т. Каблешков” и „Васил Петлешков”. В селото е правена частична подмяна на водопроводната мрежа. Захранващия водопровод е ф150, а иаметрите на разпределителната мрежа в селото са малки, в по-голямата си част ф60 и ф80. Проблеми има по напорния водопровод от помпената станция при водоизточниците до водоема тъй като тръбата е от стоманени тръби и е изгнила. Изпълнена е реконструкция на водопроводната мрежа по проект: „Изграждане на битова канализация, реконструкция и подмяна на водопроводна мрежа на кв. № 31,32,38,39, 52 до 54, 58 до 63 и 70 в с. Чернево, община Суворово" разработван през 2008г.. Общата дължина на новоизградената водопроводна мрежа по този проект е 2711 м. Предстои нова реконструкция на друга част от водопроводната мрежа по разработен проект през 2013г за обект: „Реконструкция на водопроводна мрежа на улици в квартали от 3А до 24 и изграждане на канализационна мрежа на улици в квартали 3А и от 7 до 21, в с.Чернево, общ.Суворово Етап І-,,Реконструкция на водопроводна мрежа на улици в квартали от 3А до 24 в с.Чернево, общ.Суворово“

с.Изгрев, с. Калиманци и с. Баново Захранването на трите села с питейна вода се осъществява от каптажи с дебит 4л/с и дълбок сондажен кладенец с дебит 7л/с.Водоизточниците захранват водоем с две камери с V=70м3 и общ обем 140м3.Водата до водоема се доставя чрез помпена станция и тласкател от етернитови тръби ф125мм.Тръбите са остарели.Има осъществена подмяна на 400м от тях с ПЕ ф250мм. Село Калиманци се водоснабдява от едната камера с V=70м3,а другите две села от другата камера на водоема също с V=70м3.Проблеми с налягането има във високите части на с.Калиманци и с.Баново0.5 до 1 bar,които се обуславят от малките захранващи диаметри на водопроводите към селата и малката разлика в нивата във водоема и терените.Мрежите са изграждани отдавна като са използвани предимно етернитови и стоманени тръби и не е извършвана подмяна освен на места частични подмени наложени от аварии.На лице са чести аварии и течове което води до загуби на вода. Диаметрите на разпределителната мрежа в селата са малки ,в по-голямата си част ф60 и ф80.

с. Николаевка

Информация от местните кметства:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Село Баново има нужда от собствен водоизточник. Стари, напукани и канцерогенни са тръбите от водопреносната мрежа на селото. Проблеми има и с ниското налягане на водата от напорния водопровод от с. Изгрев, както и честите аварии на помпите. Водоснабдяване на с. Изгрев се осъществява от помпена станция, която подава вода и към съседните села Калиманци и Баново. Водопроводната мрежа е остаряла и амортизирана. Тръбите са азбестови, а това води до постоянни аварии и проблеми. Високите подпочвени води дават възможност за изграждане на кладенци в много от имотите. В землището на селото има и 15 бр. изворни чешми, 7 от които са в населеното място. Физическото състояние на каменните чешми не е добро. В селото няма изградени мрежи за отпадни води. Водоснабдяването в Калиманци от 2011 г е добро, след подмяна на водопроводна тръба от водохранилището до началото на селото. Старите напукани етернитови тръби, които са оставяли селото без водоподаване са изолирани. Въпреки намесата, дебитът на водата е малък и понякогапрез лятотов по-високите части на селото има недостиг на вода. Необходимо е изграждане на довеждаща инфраструктура от ново водохранилище, или друг вид съоръжение, в следствие на което да се осигури необходимив дебит на подаваната вода. Канализационна мрежа няма изградена и обитателите ползватс ептични ями. На територията на селото има шест дерета - естествени отводнителни зони, където се оттичат повърхностните води. с. Просечен Водоснабдяването на с. Просечен с питейна вода се осъществява от каптажи – с дебит 3л/с свързани водоем с V=50м3. Проблема свързан с каптажите е че са много променлив дебит и пада до 1л/с.В района има води които са на по-ниска кота. Мрежата е стара , като са използвани предимно етернитови и стоманени тръби и не е извършвана подмяна.Налягането в мрежата не е достатъчно Село Просечен се водоснабдява от местен водоизточник по гравитачен път. Подаваното водно количество няма нужното налягане и това създава сериозни проблеми за всички домакинства. Необходимо е да се изгради тласкателен водоем, за да се подобри водоснабдяването на населеното място.95 11.2.3. Диагностицирани проблеми и мерки: В по голямата част от населените места в общината като се изключат гр.Суворово, с.Чернево, където са изпълнени частична реконструкции тръгнали процедури по подмяна на водопроводните мрежи и с.Дръндар където са вече са подменени мрежите в селото в останалите населени места е необходимо реконструкция на водопроводната мрежа с нови тръби. Така ще се намалят авариите и загубите на питейна вода и ще повиши качеството на доставяната вода към местното население. Осъществяването е възможно чрез привличането на публично финансиране за ремонт и реконструкция на водоснабдителната инфраструктура. Друг проблем е отклонението в качеството на водите, подавани от централното водоснабдяване в някои населени места. Критични по някои регламентирани в наредбите показатели са 8 села от община Аврен /нитрати и манган/, 3 села от община Аксаково, 3 от община Суворово и 4 от община Провадия - всички по показател нитрати. Във тези населени места са отчетени отклонения и по микробиологични показатели.Необходимо е да се направят анализи на подаваите води и да се предвиди дезинфекция на проблемните места. Освен подмяната на тръбите с нови и с по големи диаметри за водоснабдителните мрежи е необходимо: За с.Чернево да се подмени стовманената тръба към водоема и реконструира оснаналата част от мрежата.

Данни от кметството

За с. Николаевка при рекнструкция да се премахнат участъците от парцелите н да се изпълнят в уличното пратно. Да се подмени напорния водопровод. Да се предвиди система за помишаване на налягането за високите места в селото. За с. Левски при подмяната да се увеличат диаметрите. За с. Калиманци да се подмени и увеличи диаметъра на захранващата тръба. Да се предвиди система за помишаване на налягането за високите места в селото. За с. Изгрев да се реконструира останалата част от напорния тръбопровод и предвиди по голям диаметър. За с. Баново да се изгради водоем само за с.Баново на по висока кота или да се предвиди към него система за повишаване на налягането. За с. Просечен да се изгради нов водоем с по голям обем от сегашния който е 50м3.При възможност изграждането да стане на по-висока кота или да се предвиди система за повишаване на налягането. Мерките необходими за подобряване на водоснобдяването е подмяната на водопроводната мрежа ще могат да се изпълнят в съответстние със Стратегическа цел 3 за общината. Изпълнението на целта е конкретизирано от два приоритета. Първият приоритет е насочен към подобряване на техническата инфраструктура и транспортната свързаност от общината към областта, подобряване на водоснабдяването и канализацията, както и с комуникационната обезпеченост на публичния сектор и домакинствата .Осъществяването е възможно чрез привличане на публично финансиране и финансиране по европейски програми. 11.2.4 Напоителни системи: Съгласно предоставена информация ( писмо 1400/17.10.2014.г.) за състоянието на налична / липсваща хидромелиоративна инфраструктура, собственост на „Напоителни системи ЕАД” – клон Черно море, находяща се на територията на община Суворово се посочва, че няма налична хидромелиоративна инфраструктура, собственост на дружеството. Към момента клон Черно море на дружеството няма и разработени проекти за развитие на хидромелиорациите на територията на общината. Съгласно Заповед № РД 09 - 67 гр.София, 25.01.2013 г. на Министъра на земеделието и храните М. Найденов „На основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и във връзка с чл.58, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за сдружения за напояване, предложенията на доставчиците на вода и доклад одобрен от зам.-министъра на земеделието и храните № 93 – 991/25.01.2013 г., Одобрявам цени на услугата “водоподаване за напояване” за 2013 г., на доставчици на вода за напояване - сдружения за напояване както следва: СН “Николаевка”, с. Николаевка, общ. Суворово, прогнозни поливни площи 70 дка, прогнозни количества на доставяна вода 27 300 м3 при гравитачно доставяна вода - 0,27 лв./м3 без ДДС СН “Изворите 2007”, с. Левски, общ. Суворово, прогнозни поливни площи 200 дка, прогнозни количества на доставяна вода 93 600 м3 при гравитачно доставяна вода - 0,066 лв./м3 без ДДС За 2014 г: Заповед № РД 09 - 845 гр.София, 03.12.2013 г. проф. ДСН Димитър Греков СН „Изворите 2007”, с. Левски, общ. Суворово, прогнозни поливни площи 170 дка, прогнозни количества на доставяна вода 79 560 м3 при гравитачно доставяна вода - 0,07174 лв./м3 без ДДС; СН „Николаевка”, с. Николаевка, общ. Суворово, прогнозни поливни площи 100 дка, прогнозни количества на доставяна вода 39 000 м3 при гравитачно доставяна вода - 0,1009 лв./м3 без ДДС; Язовир “Николаевка” II – смесена собственост, язовирна чаша – общинска собственост, предадена на СН „Николаевка” 1, попада в списък, предложен от директора на ГДПБЗН-МВР Главен комисар Н. Николов и утвърден от Министъра на вътрешните работи Цветелин Йивчев, на потенциално опасните язовири на територията на България за 2014 г. Техническото състояние е определено – 1 ( изправно състояние)

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Есенна проверка 2011 г от ОУ ПБЗН, на техническото и експлоатационно състояние на потециално опасни водни обекти гласи: „Собствеността му е смесена – стената и съоръженията са на ЕТ „Ив и Ан-6 – Ангел Ангелов”, а язовирната чаша е предадена от община Суворово на 26.05.2011г.на сдружение за напояване”Николаевка”. Смесената собственост и останали проблеми с предишния наемател водят до изострени отношения при експлоатацията на язовира. След направена проверка и дадени предписания изпълнението на които бе проверено, сдруж. за напояване почисти откосите на стената от разстителност,приведе в годност изспускателя, изготви авариен план и оборудва авариен склад. Наличния воден запас към деня на проверката е 900000м3. Остава да бъде почистена 500 метровата зона от речното русло след основния изпускател.” С Чернево: Често питейна вода се ползва и за напояване в домакинствата. Някога е имало зеленчукови градини, напоявани от реката, но поливните системи са отдавна разколачени, а напоителните канали – разрушени. В землището на с. Чернево има две каменни чешми, от които едната е разрушена, а водата в другата не е годна за пиене. Село Николаевка е изключително богато на стари аязми и каменни чешми. Състоянието им е тежко. Наблюдават се локални самодейни облицовки по старите каменни чешми, със съвременни материали, които ги обезличават. В миналото е имало системи за напояване, но за съжаление нищо от тях не е останало годно за ползване. Село Дръндар е водоснабдено. Около 70 домакинства ползват чешмяна вода за поливане. В миналото село Левски е имало шест големи чешми с корита, от които днес вода има само в едната от тях. Язовирът до селото е построен през 1959 г. с доброволния труд на местните хора. Язовирът не е използван рационално като ресурс на територията. Водите му опазват значима културна ценност, и са необходими специални предписания за поддръжката и стопанисването му. В селото са налични и над 20 кладенци.

11.3. Канализация: 11.3.1. Актуалното състояние на канализацията в община Суворово: През територията на община Суворово (направление Вълчи дол -Девня) преминава транзитен канализационен колектор “Вълчи дол - Суворово”, който отвежда битово-фекални води, формирани от населени места от три общини към ПСОВ Девня. Канализационен колектор “Вълчи дол Суворово” е с разрешение за ползване № ДК-07-СИР-74 от 12.07.2011 г. Важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие имат канализационните системи в населените места. Те осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните води и заустването им в съответния водоприемник. Степента на изграденост на канализационните мрежи и селищните пречиствателни станции в общината е значително по-ниска от и незадоволителна в сравнение с водоснабдяването. Изграждането на битовата канализацията на гр. Суворово е започнало с главните събирателни колектори от двете страни на реката /единият, от които е част от транзитния колектор ..Вълчи дол Суворово - Девня /, като в последствие, в зависимост от инвестиционните възможности на Община Суворово и включването и в европейски програми за получаване на средства за изграждане на инфраструктура, канализацията е развивана с по-бързи темпове за територията разположена на левия бряг на реката. Предстои доизграждане на канализационна мрежа на град Суворово. Изградена е част от канализационна система в с. Чернево по проекти по ПУДОС и Програми за селските райони. В зависимост от инвестиционните възможности и включването в европейски програми за получаване на средства за изграждане на инфраструктурата ще е необходимо доизграждане на канализационната система на с. Чернево .

Отпадъчните водни количества на територията на землището на град Суворово се формират от битови, дренажни и дъждовни води. На територията на общината Суворово няма функционираща пречиствателна станция. Приемник на съществуващата битова канализация е междуселищен колектор, който отвежда битовите отпадъчни води от гр. Суворово в обща пречиствателна станция за битови отпадъчни води (ПСОВ), намираща се в гр. Девня. Тя е съществуваща. Изготвен е идеен проект за разширение на ПСОВ като се предвижда водите от Суворово и от Вълчи дол да се отведат за пречистване в ПСОВ гр. Девня. За да се запълни капацитета на ПСОВ трябва да се доизгради канализационната мрежа на гр. Суворово и с. Чернево. Отвеждането на отпадните води от останалата част от селата в общината с. Николаевка, с. Левски, с. Калиманци, с. Изгрев, с. Баново и с. Просечен става към черпатели и септични ями тъй като няма изградена канализация. Това предполага замърсяване на подпочвените води и водните басейни до тези населени места, както и влошаване качеството на питейните води тъй като за водоснабдяване се използуват каптажи и сондажи. Необходимо е изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в по-малките населени места, като възможно решение може да бъде изграждането на модулни пречиствателни станции. През цитираните села преминават дерета в които може да стане заустването на пречистените води, които трябва да отговарят на изискванията за съответната категория приемник. Възможно е изграждане и на частични дъждовни клонове и повърхностно отвеждане на дъждовните води където терена позволява. За изграждане на канализации и пречиствателни станции е необходимо да се търси финансиране с общински средства или включване в европейски програми. 11.3.2. ПОСВ На територията на община Суворово има разположен един емитер, формиращ отпадъчни води, зауствани във водни обекти: ПСОВ “Дръндар”, експлоатирано от “Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, гр. Варна. В ПСОВ постъпват за пречистване отпадъчните води от канализационната система на с. Дръндар. Пречистените отпадъчни води се заустват в Сухо дере от поречието на Дунавски Добруджански реки. За експлоатация на канализационната система на с. Дръндар има издадено от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, разрешително № 13710073/12.05.2014 г. за ползване на воден за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с титуляр Община Суворово.96 Водоприемник за заустване: Сухо дере, в землището на с. Дръндар, поречие Дунавски Добруджански реки. Срокът на действие на разрешителното е до 12.05.2024 г.. Заустване: СШ 43º22΄00.4΄΄ ПСОВ работи със съоръжения за механично и биологично пречистване на водите. Канализационна мрежа и пречиствателна станция са финансирани от ПУДООС. Общата дължина на канализацията е 1608 м., която е предадена с Акт /обр.16/. Изградени са общо 120 /сто и двадесет/ сградни отклонения, от които включени са само 10 /десет/ броя. Резултатите от анализите от взетите водни проби при контролни проверки на РИОСВ – Варна, и от проведения собствен мониторинг по отделните показатели не превишават индивидуалните емисионни ограничения в издаденото разрешително. Под номер 71 от Регистър на издадените разрешителни за зауствания, Община Суворово е титуляр на Разрешително за заустване номер 23710042 от 12.05 2009 за изграждане на канализационна ситема на с. Баново, ЕКАТЕ 2662 със срок от 01.06 2009 - до въвеждане в експлоатация, но не по-късно от 17.05

Приложенията към писмо изх ном ДЗО-07898 от 30.10.2014 на РЗИ

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза 2015 г. (Код на водното тяло - BG2PR100L002; воден обект - дере, приток на Харамийско дере от поречието на река Провадийска ) Годишно количество на заустваните отпадъчни води - 54750 куб. м. ; със средно денонощно количество на заустваните води - 150 куб. м. ; Индивидуални емисионни ограничения на характерни замърсители / показатели на отпадъчните води по потоци както следва: активна реакция рН 6.0-8.5; неразтворими вещества - 50 мг/куб. дм; биохимия (БПК5) - 15 мг/куб. дм; ХПК(бихроматна) - 70 мг/куб. дм. Географски координати на съоръжението по система WGS 84: - 43º 15' 27. 6" северна ширина / 27º 40' 30.6" източна дължина. Срок за достигане на ИЕО - 6 месеца след въвеждане на ПСОВ в експлоатация; действащо разрешение към 15.01 2015 г . ВиК проекти в реализация: Номер97 357 "Изгражадне на битова канализация, реконструкция и подмяна на водопроводна мрежа на кв. № 31,32,38,39,52, до 54,58 до 63 и 70 в с.Черенво, община Суворово"; 1.258.754,00 лв.; M321; Община Суворово Номер981019 Реконструкция на водопроводна мрежа на улици в квартали от 3А до 24 и и изграждане на канализационна мрежа на улици в квартали 3А и от 7 до 21 в с.Чернево, общ.Суворово, Етап І " Реконструкция на водопроводна мрежа на улици в квартали от 3А до 24 в с.Чернево, общ.Суворово." 4.019.572,75 лв.; M321; Община Суворово 11.4. Съобщителна и Специализирана инфраструктура: Анализа на съществуващото състояние на телекомуникационната инфраструктура е направен въз основа степента на изграденост на мрежите на телекомуникационните предприятия. Изграждането на електронните съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на Закона за електронните съобщения и Закона за устройство на територията. Кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно. Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в урбанизирани територии с население до 10000 жители или с ниско жилищно застрояване. Въздушно изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи не се допуска в курортни населени места и в селищни образувания, както и в населени места или части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение. По своята значимост операторите се делят : - на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги с национален обхват; - на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги с регионален обхват; - на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги с обхват едно населено място. На територията на община Суворово и прилежащите й села са налице услуги предоставяни от трите вида предприятия. Съществен дял от предоставяните услуги заема мрежата на БТК ЕАД, като приемник на бившата държавна телекомуникационна компания. Между 90% до 99% е покритието на другите два мобилни оператора – „Мобилтел” и „Теленор” („Глобул”) на територията на община Суворово. Интересът на Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 98 Справка за одобрени субсидии ДФ „Земеделие", по мерки 313,321 и 322 от ПРСР към април 2014 г., по номера от справката, както следва: 97

големите оператори е насочен към населените места с население над 400 души. Местни кабелни оператори обслужват с интернет и кабелна телевизия основно по-малките населени места. БТК ЕАД, като значимо предприятие за услуги с национален обхват притежава най-голям дял от сектора на съобщителни услуги в община Суворово. Комисията за регулиране на съобщенията, с решение 650 от 25.06.2003г. определи БТК ЕАД за предприятие със значително въздействие върху пазара. На 03.12.1992г. е пуснат първия SMS, приложението му навлезе през 1993г. за клиенти. На този етап от развитие на телекомуникациите, въпреки голямото търсене на телефонни постове, капацитета на автоматичните централи не можеше да отговори на нуждите на населението. Частично решение бяха „монетните автомати”, каквито имаше в гр.Суворово, заменени по-късно от фонокартните апарати. В селата на територията на общината, бяха инсталирани телефонни кабини, които се обслужваха с работното време на пощенските служители. Първите мобилни аналогови връзки, се използваха основно от държавни и бизнес клиенти. С появата на втори и трети мобилен оператор на пазара в периода 1995г. – 2001г. започна преразпределяне на абонатите между трите основни оператора, Виваком, Мобилтел и Глобул (Теленор от 4 ноември 2014г.). „Мобилтел” ЕАД е основан през 1994г. с основна цел изграждане на GSM цифрова клетъчна мобилна комуникационна мрежа на територията на България. Официалният старт на GSM мрежата е през септември 1995 г., като началото е поставено с шест базови станции, които покриват само централните части на София. До август 1997г. мрежата успя да покрие и гр.Варна, до 2000г. и гр.Суворово. Към настоящия момент М-Тел предлага на територията на община Суворово цялостен пакет услуги, които включват интернет, мобилна и стационарна телефония. LTE (Long Term Evolution)/4G е четвърто поколение мобилна технология. Въвеждането й в експлоатация е труден процес, изискващ много инвестиции и иновации, както и прилагане на ноухау за създаване на нови услуги, ползващи LTE мрежи. Процесът включва и подготвяне на крайните устройства за ползване на тази технология. Пилотната за България LTE мрежа от ново поколение беше тествана от клиентите на Мобилтел през 2012 година. Първите зони с LTE покритие на мрежата на Мтел са в градовете София, Варна, Русе и Добрич. През 2001г. започна дейността и на третия мобилен оператор – „Глобул” („Теленор България” ЕАД от 4 ноември 2014г.). В момента, той е вторият по големина мобилен оператор в България след Мобилтел и пред Виваком. „Теленор” е десетия по големина оператор в света, оперира в 13 държави в Европа и Азия, покрива 99,5% от територията на България, включително цялата територия на община Суворово. Чрез мрежата си от трето поколение, операторът предлага високоскоростен мобилен Интернет, видеоразговори и мобилна телевизия. От 2007г. Глобул предложи фиксирани телефонни услуги. Към началото на 2008г. операторът вече притежава най-голямата UMTS/HSDPA/HSUPA мрежа в България, покриваща над 100 града и над 80% от населението на България. Проект за 2015г. на „Теленор България” ЕАД, включва пълна подмяна на съществуващата 2G и 3G мрежа на компанията, обновяване и подобряване на опорната мрежа на компанията и доставката на свързаните с тези дейности услуги. Благодарение на това, операторът ще предложи на клиентите си по-добри услуги за пренос на данни, значително по-добро покритие, както и по-висок капацитет на мрежата. Към момента мобилните абонати на трите оператора са пропорционално разпределени на територията на страната и в частност на територията на община Суворово. Водеща за района остава мрежата на БТК ЕАД, поради няколко причини: -добра степен на телефонизация, като резултат от бързо развитие на комуникациите в региона преди приватизацията на предприятието;

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза -привързаност на абонатите към дълго използваната система; -наличие на изнесен цифров капацитет от областния град. Община Суворово включва девет населени места с население по-малко от 10000 жители. Това е причина телекомуникационните услуги да се предоставят основно чрез базови станции и безжични системи ANO. В общинския център – гр.Суворово малка част от електронната мрежа е положена подземно. Абонатната част е основно с въздушно захранване. Предимство на оператора е изградената национална оптична кабелна мрежа, която преминава непосредствено край гр.Суворово и продължава в посока гр.Вълчи дол. Оптичният кабел е част от пръстена на БТК ЕАД Бургас – Варна – Добрич – Шумен. Разширение на съществуващата кабелна мрежа се изпълнява основно при изграждане на нови производствени обекти. Друг фактор за отпадане на кабелните трасета в района на общината беше икономическия фактор – значителен поддържащ персонал и технически помещения за съоръженията. БТК ЕАД подмени действащите КРС и АТЦ централи с безжична система ANO, подменяйки и крайните устройства (телефонните апарати) на абонатите. Селищата с.Николаевка, с.Дръндар, с.Баново, с.Изгрев, с.Каличанци, с.Изгрев, СО Просечен и с.Чернево се обслужват от безжичната система ANO. Община Суворово се обслужва от четири базови станции на БТК ЕАД. На територията на общината са монтирани три базови станции на „Мобилтел” ЕАД в землищата на гр.Суворово, с.Николаевка, с.Дръндар. Оператора няма подземно положени кабели на територията на общината. „Теленор България” ЕАД разполага с три базови станции на територията на общината – Суворово, Баново и Каолин АД. Оператора няма подземна електронна мрежа на територията на общината. Затруднения с покритието все още има в с.Левски, с.Изгрев и СО Просечен. В община Суворово електронни услуги предоставят „Булсатком” и местен оператор „Суворово нет”. Дела на тези оператори в регионален обхват е незначителен. Данни от „Българска телекомуникационна компания” (БТК) ЕАД, предоставени с писмо 08-00-2879 от 21 10. 2014 г. БТК ЕАД предоставя телефонни услуги при 100% степен на цифровизация на телефонните връзки в Община Суворово. Компанията не предоставя и не поддържа телексни услуги. Телефаксни услуги предоставя след монтаж на съответното крайно устройство от всеки един телефонен пост. GSM покритието е 100% по население за гр. Суворово и 100% покритие по население за територията на общината. БТК ЕАД предоставя телевизионна услуга по технология Direct to The Home TV/DTH TV) и IP TV технология. Ефирно Радио и телевизионно покритие не се осъществява и поддържа от БТК ЕАД. Кабелна телевизия не се поддържа от БТК ЕАД. На територията на общината се предоставя достъп до фиксиран високоскоростен интернет, с високо качество по ADSL технология и мобилен достъп до интернет чрез UMTS технология със 100% покритие по население население за гр. Суворово и 100% покритие по население за територията на община Суворово. Към настоящият момент БТК ЕАД няма планирани инвестиционни намерения за територията на общината, които засягат публична общинска собственост. По данни от писмо № 6489 от 21.10.2014 на “Мобилтел” ЕАД, е указано обстоятелството, че компанията няма изградена линейна инфраструктура (кабелни трасета) на територията на община Суворово. Към момента “Мобилтел” ЕАД е реализирало радиопокритие на територията наобшината по технологии GSM и UMTS, съгласно карта, отразена в специализираната схема към опорния план .

По данни от писмо № ТI 37402 от 23.04.2015 на територията на община Суворово “Теленор България” ЕАД не разполага с подземна съобщителна инфраструктура. Компанията има три базови станции, както следва: Код

Наименование на урбанизираната територия

Община

Тип

Статус

Long

Lat

4039

Суворово

GRF

On-Air

27,6168029

43.32963574

4250

Микро Продукти, Каолин АД

Суворово

On-Air

27,73916387

43.26919106

4457

Баново, базова станция

Суворово

GRF

On-Air

27, 6668298

43.27824673

“Теленор България” ЕАД има пълно GSM и UMTS покритие на територията на обшината, с изключение на с. Изгрев, с. Левски и с. Просечен, за които покритието в момента е частично на места в закрити помещения. “Теленор България” ЕАД осигурява пълно покритие на пътната мрежа на територията на обшината. Интернет покритието на “Теленор България” ЕАД на територията на общината се осигурява през мобилната мрежа, като обхвата му е описан по-горе. Към момента компанията няма планове за изграждане на елементи от подземната си съобщителна инфраструктура на на територията на община Суворово. Разработени и утвърдени от министъра на върешните работи са “Концепция за развитие на комуникационните и информационните системи в МВР до 2020 г.” и “Пътна карта с мерки за изпълнение на Концепцията за развитие на комуникационните и информационните системи в МВР до 2020 г.”, където се предвижда разширение и постигане на национално покритие на цифровата радиокомуникационна система на МВР по ТЕТРА стандарт за осигуряване на комуникационната среда за управление и взаимодействие на държавните структури при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при бедствия и аварии, включително и на територията на община Суворово.99 Данни от кметствата: Село Левски разполага с услугите на две цифрови телевизии и три мобилни оператора. Всички домакинства ползват телефонни услуги, но интернет потребителите се броят на пръсти. Село Дръндар разполага с не особено добро покритие от М-тел и Глобул. Услугите на Виваком са с много лошо качество. Само 10-15 домакинства ползват интернет. Николаевка разполага със 130 цифрови телефонни поста. Добро покритие имат мобилните оператори Вива ком, М-тел и Глобул. Само десет домакинства позват интернет. На територията на с. Изгрев 90% от населението ползва услугите на мобилния оператор Вива ком за стационарните си телефони. Обхватът е лош. Другите оператори също нямат добро покритие, което създава изключително големи проблеми. Има периоди в които жителите на селото са в изолация, а в него живеят много самотни и възрастни хора. Интернет в селото имат само няколко домакинства. Всички домакинства имат телевизия, с абонамент към различни компании. Нивото на телекомуникационните услуги в с. Калиманци е добро. В селото има 92 абоната на интернет услуги, предоставяни от два оператора: „Стайлкомнет” и мобилен интернет „М-тел”. Територията е с добро покритие от мобилните оператори, няма хора които да не ползват телефони и телевизия. Около 140/150 цифрови телефонни поста има в село Чернево. Покритие има и на трите мобилни оператора, но е с различно качество в отделни зони от населеното място. Проблем с покритието има и в ц. Просечен. В Чернево има пощенска станция, която работи на пълен работен ден. Помещава се в

Писмо 8020р-14293 от 20.03 2015 г.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза сградата на читалището и не плаща наем. Около 1/5 от домакинствата имат интернет. Почети няма домакинство, което да не ползва телефонни услуги и телевизия. 12. Състояние и опазване на околната среда: 12.1. Общи положения: Територията на община Суворово попада в два климатични района и под управление на две басейнови дирекции. Община Суворово опазва формирания със столетия аграрен облик на територията, до втората половина на миналия век. Близостта до агломерационния ареал Варна - Девня - Провадия нанася първите корекции в застиналата през вековете пасторална и екологично чиста картина. Извън границите на двете населени места (гр. Суворово и с. Чернево), в западната/ северозападната и югозаоадната половина на общинската територия над обработваемите ниви се извисяват съвременни мощни инженерни инфраструктурни съоръжения ( подстанция “Дружба” и ветрогенераторенпарк, въжена линия и производствени съоръжения към кариерите), които трансформират аррарния облик в нов аграрно-индустриален облик на територията. В облика на землищата на Суворово и Чернево се вписват различни по вид и визия кариери за добив на инертни материали: варовици и мергели, което е друга устойчива характеристика на територията. Кариерите на Чернево са били източник на строителен камък, който римляните са ползвали за построяване на древния Марцианопол. Днес землищата на гр. Суворово и с. Чернево са доминиращ източник за строителни инертни материали за транспортната инфраструктура и строителната индустрия на целия североизточен регион. Липсата на общ устройствен план и възможност за цялостен анализ и оценка на отделните ресурси и приоретизирането им като принос към местната, областна и регионална икономика е довело до редица смели решения, съподчинени на корпоративни инвестиционни интереси, като концесиониране на огромни площи, за добив на нерудни изкопаеми, от землищата на Чернево и Суворово, част от които които площи са заети от висока категория обработваеми земеделски земи. Основният ресурс на територията - плодородната земя е обречена на значително редуциране за сметка на добивната промишленост. Община Суворово устойчиво утвърдила статута си на център на житната търговия за района е изправена пред сериозни предизвикателства как да опази значимият основен ресурс на територията и утвърдената си арграрна пазарна позиция. Сериозно предизвикателство с които следва да се справи администрацията е и силното запрашаване от действащите кариери в обхвата на двете землища. Съществуващато озеленяване по продължение на главния път от магистралата до Суворово е покрито с дебел слой прах през всички сезони на годината. Очевидна е необходимостта от мащабно озеленяване / залесяване на източните и североизточни склонове на хълма на кариера “Люляката” - извън концесионните граници, за да се създаде защитен саниращ екран към населените места - Чернево и Суворово. Допълнително натоварване на територията югозападно от с. Чернево ще предизвика инвестиционното намерение в обхвата на стара кариера да се отреди територия за изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на “Девен АД”, в поземлен имот 006167, в землището на с.Чернево, община Суворово, за което има решение ном. ВА 7-ПР/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на МОСВ / РИОСВ-Варна Стръмните гористи склонове на Добруджанското плато са гранична зона зад която откриваме познатия от миналото аграрен и природосъобразен облик на източната половина от общинската територия. Тази част от територията на общината е съхранила чиста и живописна природа, населени места със собствена самобитна атмосфера, многобройни извори, чешми, аязми, около които е кипяло селскостопанското ежедневие на обитателите. Придобивка от втората половина на минали век са

изградени микроязовири и рибарници, по поречието на горното течение на добруджанската Суха река, които обогатяват жизнената среда на населените места и предлагат условия за отдих и риболов. Проблем на тази територия са спекулативно процедираните промяна предназначение на земеделска земя в урбанизирани територии за жилищно застрояване. От анализа на система Обитаване т. 7.3. погоре е изведен показател за среден брой лица на едно жилище е 1,73, отчитащ високата жилищна задоволеност на населението в общината. Разпръснатите из нивите нови урбанизирани територии в землището на с. Николаевка и мащабния ПУП с нови 150 имота край с. Изгрев попадат в обхвата на защитена зона “Сухата река” и сериозно компрометират жизнената среда на населените места ( с доказана трайна тенденция на обезлюдяване ) - и жизнената среда - местообитанията на опазваното биологично разнообразие в защитената зона. Разпръснатите сред нивите урбанизирани територии са сериозно препятствие за провеждане на окрупнено и ефективно земеделие. ОУП в част прогноза да отрази новоурбанизираните територии с временен статут до процедиране на възстановяване на статута на новоурбанизираните територии, обратно като земеделски земи. ( в съответствие с разпоредбите на ЗОЗЗ и ЗООС ) 12.2. Атмосферен въздух: Един от най-сериозните проблеми е замърсяването на въздуха. Големи количества азотни окиси се изхвърлят в района на Девня. Замърсяването над Девня със сероводород достига десетки пъти над ПДК в района на промишления комплекс. Благоприятната роза на ветровете в голяма степен ограничава достъпа на замърсен въздух от намиращия се в съседната община Девня крупен промишлен комплекс. Основен проблем с чистотата на въздуха в Община Суворово е силното запрашаване от добивната промишленост и транспорта по републиканската пътна мрежа, изявено най-силно в с. Чернево и гр.Суворово. В околната среда са депонирани големи количества земни маси, като скални и земни маси от добива на строителни материали. За обекти – потенциални замърсители на компонент: Атмосферен въздух, РИОСВ – Варна ( писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014), предоставя следния списък: I.Обекти, попадащи в обхвата на Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64/2005 г.): 1.„Девня Варовик” АД, с. Чернево; 2.„Сънойл” ЕООД, гр. Суворово – зърнобаза; II.Обекти, попадащи в обхвата на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (Обн. ДВ, бр. 75/1999 г.): 1.„Петрол” АД, гр. Ловеч – бензиностанция, гр. Суворово; 2.„ВКМ - ГАЗ” ООД, гр. Варна - бензиностанция, гр. Суворово; 3.„Галина” ЕООД, гр. Варна - бензиностанция, гр. Суворово; III.Обекти, попадащи в обхвата на Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти, приета с ПМС № 40 (ДВ, бр. 20/2007 г.): 1.ЕТ „ИК-2006”, гр. Суворово – магазин за строителни материали, гр. Суворово; 2.ЕТ „Тропикана 58”, гр. Суворово - магазин за строителни материали, гр. Суворово. `

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Вредни вещества изпускани в атмосферния въздух от неподвижен източник за обект "Девня варовик"АД с. Чернево; Цех трошачно – пресевен:100 отпадъчни газове

Емисия

Код на Масов Съдържание пробата харак Количество приве поток на О2 НДЕ* Протокол / по вх. / газоход терис шифър клас Темпе Наля измерени дени вр.в-во, дата Ратура гане реални норм. mg/Nm изх. тика mg/Nm3 mg/N норма измере кg/h C' hPa 3 усл., усл. дневник m3 об.% н об.% m3/h Nm3/h № 521 / 0234/12 Комин Прах 463 12.9 0.5 22396 20853 0.17 8,0 ± 0,5 150 13.11.2012 № 522 / 0235/12 Комин Прах 463 12.7 0.8 25356 23656 0.14 5,7 ± 0,4 150 13.11.2012 № 523 / 0236/12 Комин Прах 463 11.9 0.9 23737 22175 0.15 6,7 ± 0,4 150 13.11.2012 № 524 / 0237/12 Комин Прах 463 15.0 -0,2 22061 20372 0.09 4,5 ± 0,3 150 13.11.2012 № 525 / 0238/12 Комин Прах 463 14.0 -0,1 758 703 0.00 6,4 ± 0,4 150 13.11.2012 № 526 / 0239/12 Комин Прах 463 14.2 -0,3 20442 18913 0.18 9,4 ± 0,6 150 13.11.2012 0128/14 Комин Прах

211

25.6

-0,1

2038

1816

0.03

15 ± 1

150

0129/14 Комин Прах

211

25.5

-0,5

21559

19183

0.13

6,8 ± 0,4

150

0130/14 Комин Прах

211

26.9

-0,1

19660

17426

0.18

10 ±1

150

0131/14 Комин Прах

211

25.3

0,2

17705

15787

0.13

8±1

150

0132/14 Комин Прах

211

25.9

0,1

23011

20478

0.17

8±1

150

0133/14 Комин Прах

211

27.1

0,1

21168

18758

0.10

5,3 ± 0,3

150

№ 322 / 04.07.2014 № 323 / 04.07.2014 № 324 / 04.07.2014 № 325 / 04.07.2014 № 326 / 04.07.2014 № 327 / 04.07.2014

Вредни вещества изпускани в атмосферния въздух от неподвижен източник за обект "Сънойл"ЕООД гр. Суворово, Аспирация на зърночистачна машина101 Код на пробат а по газохо вх. / д изх. дневни к

отпадъчни газове

Масов хара Съдържание поток Количество ктер О2 шифър клас темпе наля на исти ратура гане реални норм. вр.в-во, Норма Измерен ка C' hPa усл., усл. кg/h об.% об.% m3/h Nm3/h

Екологично състояние на повърхностните и подземните водни тела: Съгласно плана за управление на речните басейни (ПУРБ) 2010-2015 в Дунавски район, в обхвата на община Суворово на територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район попадат части от следните повърхностни водни тела:102

Поречие

Добруджа нски реки

Име

Повърхностно водно тяло - код

Код на типа

Суха

BG1DJ345R009

BGTR10

Суха

BG1DJ900R011

BGTR10

Описание р.Суха и притока й Караман от яз. Одринци

р.Суха от извор до яз.Одринци

Дължи на км.

Еколог ично състоя ние

Химич но състоя ние

106.48 6

умерен о

добро

38.757

добро

Екологична цел Предотвратяване влошаването на екологичното с-ие и постигане на добро, запазване и подобряване на добро химическо състояние до 2015 Запазване и подобряване на добро екологично и добро химическо състояние до 2015

Съгласно плана за управление на речните басейни (ПУРБ) 2010-2015 в Дунавски район, теритоорията на община Суворово попада в обхвата на следните подземни водни тела:103

Слой Слой 5 Триасюракреда

Подземни водни тела - име

Подземни водни тела - код

Химично състояние

Количестве но състояние

Зона за защите чл.119а, ал.1, т.1 - код

Карстови води в Разгардската формация

BG1G000K1HB050

Лошо

Добро

BG1DGW000K1 HB050

Зона за защите състояние

Лошо

Емисия измер ени mg/N m3

Протокол приве НДЕ* / дени mg/N дата mg/N m3 m3

0133/1 Комин Прах 463 1

34.5

0.60 3681

3171

0.06

150

0147/1 Комин Прах 463 3

31.0

0.7

3094

0.06

18 ± 1 -

150

3520

12.3. Води - състояние и устройствени изисквания по опазването им:

№ 313/ 14.07.201 1 № 319/ 09.07.201 3

Община Суворово попада в зона за защита на водите, съгласно чл.119а, ал1, т.3, буква “б” от ЗВ, в който водите са чувствителни към биогенни елементи - нитратно уязвима зона, съгласно Заповед № ПД -930/ 25.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Екологичната цел за тези зони е: “Намаляване и/или предотвратяване на по-нататъшно замърсяване с нитрати на повърхностните води от земеделски източници в застрашените и уязвими зони до 2015 г” Община Суворово не попада в зона за защита на водите, съгласно чл.119а, ал1, т.3, буква “б” от ЗВ. Съгласно заповедта на Министъра на околната среда и водите за чувствителни зони на територията на БД Дунавски район са определени река Дунав и всички водни тела, попадащи във водосбора на р.

Данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен -Изх. № ЗДОИ-476 от 15.01.2015 г 103 Данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен -Изх. № ЗДОИ-476 от 15.01.2015 г 102

100 101

Данни от РИОСВ – Доклад от период измервания на вредни вещества... (писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014) Данни от РИОСВ – Доклад от период измервания на вредни вещества... (писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014)

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Дунав на територията на Р България. В поречие Дунавски Добруджански реки всички водни тела са определени като нармална зона.104 Съгласно заповед на Министъра на ОСВ № РД - 182 / 26.02.2013 г. за мониторинг на водите на територията на община Суворово, се наблюдават един пункт за физикохимичен и три пункта за хидробиологичен мониторинг. В посочената територия са определени две водни тела. Екологичното състояние на повърхностните водни тела през 2013 г. е оценено съобразно утвърдената класификационна система и стандарти за качество (СКОС) за специфични замърсители, включени в Наредба № Н-4 / 14. 09. 2012 г. за характеризиране на повърхностните води, в сила от 05. 03. 2013 г. Водно тяло с код BG2PR200R004 (р. Девненска - от извора до с.Чернево) е определено в добро екологично състояние през 2013г. по всички елементи за качество  Хидробиологичен мониторинг: - пункт р. Девненска - преди с. Чернево  Физикохимичен мониторинг: - пункт р. Девненска - преди с. Чернево Водното тяло с код BG2PR210R005 (р. Девненска - след с. Чернево до вливането в р. Провадийска) е определено в умерено екологично състояние през 2013г. по показател общ фосфор.  Хидробиологичен мониторинг: - пункт р. Девненска - с. Чернево, след гр. Суворово - пункт приток на р. Девненска – преди гр. Суворово, след изворите.

Министъра на околната среда и водите. Проектът е финансиран по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO005/12/1.20/02/29 по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.". По данни на РИОСВ – Варна ( писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014) на територията на община Суворово има разположен един емитер, формиращ отпадъчни води, зауствани във водни обекти: ПСОВ “Дръндар”, експлоатирано от “Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, гр. Варна. В ПСОВ постъпват за пречистване отпадъчните води от канализационната система на с. Дръндар. Пречистените отпадъчни води се заустват в Сухо дере от поречието на Дунавски Добруджански реки. За експлоатация на канализационната система на с. Дръндар има издадено от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, разрешително за ползване на воден за заустване на отпадъчни води в повърхностни води: Tитуляр: Община Суворово “Канализационна с-ма на с. Дръндар” Разрешително: № 13710073/12.05.2014 г. Водоприемник: Сухо дере, в землището на с. Дръндар, поречие на Дунавски Добруджански реки Срок на действие на разрешителното: До 12.05. 2024 г. Заустване: СШ 43˚22' 00.4'" и ИД 27˚37' 38.2'"; К=276 м106 ПСОВ работи със съоръжения за механично и биологично пречистване на водите. Резултатите от анализите от взетите водни проби при контролни проверки на РИОСВ – Варна, и от проведения собствен мониторинг по отделните показатели не превишават индивидуалните емисионни ограничения в издаденото разрешително.

Данни105 за химическото състояние на подземните води в община Суворово Оценка на състоянието Код на водно тяло

Описание

BG2G000000 N018

Карстово-порови води в неоген миоцен -сармат Изгрев-Варна Ботево-Батово

BG2G00000 Pg026 BG2G000К1 hb036 BG2G000J3 К1041

Порови води в палеоген - еоцен Варна - Шабла Пукнатинни води в хотрив - барем - апт Каспичан, Тервел, Крушари Карстови води в малм-валанж

Прагови стойности (ПС)

Показат ели над (ПС)

ПС за NO3= 38,25 мг/л

NO3

неустановен о

ПС за NO3= 38,425 мг/л

NO3

Състоя ние

Източник на замърсяване

Вид на замърсяв ане

Лошо

1. Липса на защитни екрани при депата за отпадъци 2. Наличие на селища без ПСОВ 3. Невъзможно самопречистване (дълбочинно залягане от 20 до 60м) 4. Невъзможно разреждане липсватповърхностни води с постоянен отток

Дифузен

Добро

Лошо

Дифузен

Добро

В Басейнова дирекция Черноморски район се изпълнява Проект № DIR-51211229-1-171 „Разработване на планове за управление на риска от наводнения”, съгласно Заповед № РД-ОП-54/ 29.09.2012 г., изм. и доп. Заповед № 61/ 19.11.2012 г., изм. и доп. Заповед №РД-ОП-69/04.08.2014 г. на Данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен -Изх. № ЗДОИ-476 от 15.01.2015 г 105 Писмо Изх ном: 08-00-219 (5) от 29.01 2015 на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район Варна 104

Мерки и изисквания към бъдещото устройство на територията: ОУП на Обшина Суворово в част прогноза ще предложи места и отреждания за локални ПСОВ за населените места: Николаевка, Изгрев, Левски, Калиманци, Баново и Просечен. ОУП на Обшина Суворово в част прогноза ще предложи за рекултивация териториите на съществуващи нерегламентирани сметища. ОУП на Обшина Суворово в част прогноза ще съобрази устройствените режими със санитарно охранителните зони към водоизточници, гробищни паркове, животновъдни и птицевъдни комплекси и др. 12.4. Почви и нарушени територии - състояние и устройствени изисквания по опазване и възстановяването им. Земята е не само природно условие, но и основно средство за производство. Качеството на обработваемите земи се определя от плодородието им и степента на замърсяване и деградиране на почвите. Плодородните земеделски земи са основен ресурс на територията на общината. От плодородието на почвата зависи развитието, ефективността и ефикасността на аграрния сектор. Обезплодяването на земята е резултат от замърсяване на почвите. Най-разпространени замърсители са хербецидите, пестицидите и живачните съединения. Превишаването на дозите от минерални торове вкиселяват и алкализират почвите. Почвите на община Суворово са застрашени от постъпващи от атмосферата серни и азотни окиси, които попадат в повърхностния почвен слой чрез валежите. Заедно с органичните торове, фекалните води, градските отпадъции други нечистотии се стига до вкиселяване на почвите, най-вече в низините и трудно отводните места. Такава зона се наблюдава в района южно Данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен -Изх. № ЗДОИ-476 от 15.01.2015 г 106

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза от с. Чернево в близост до старите кариери, където е заличено коритото на река “Хамам дере” и е прекъснато оше едно дере източно от пътя Девня - Чернево. Устойчива в продължение на векове стопанска дейност е добиването на нерудни материали за нуждите на строителната индустрия. В землищата на с. Чернево и гр. Суворово се наблюдава изобилие от нарушени територии от добивната промишленост. Най-мащабна е намесата в участък “Люляката”. Обозрими от АМ “Хемус” мащабни релефни промени се наблюдават в продължение на километри. Мощни кариерни отнемания от естествения релеф се съпровождат от нови форми на изкуствени насипи - резултат от добивната дейност. Кариерите са действащи и мерки по рекултивация са възможни след приключване на добивната дейност в тях. За най-голямата стара кариера североизточно от участък “Люляката” е възникнало ново инвестиционно намерение, свързано с изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на “Девен АД”, в поземлен имот 006167, в землището на с.Чернево, община Суворово, за което има решение ном. ВА 7-ПР/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на МОСВ / РИОСВ-Варна. За това инвестиционно намерение предстои процедиране на ПУП и отреждане за депо за неопасни отпадъци. В местността “Цареви ливади” от землището на гр. Суворово, има следи от стари незначителни по големина кариерни изкопи с атрактивна визия. В тази територия се процедира ПУП за индустриална зона Варна - запад и е необходимо да се проучат възможности за планиране на залесителни и благоустройствени дейности с цел оформяне на привлекателна зелена зона, по протежението на съжествуващо дере, която да експонира устойчивите традиции в добивната промищленост на общината и едновременно с това да създаде зелен саниращ екран между планираната индустриална зона и действащите кариерни участъци разположени южно в непосредствена близост до територията на процедирания ПУП за Индустриална зона Варна-Запад. Съществена група от нарушени терени се наблюдава по протеженията на деретата. Нарушен ландшафт от разработени във времето кариери е довел да заличаване на естественото русло на река “Хамам дере”, южно от с. Чернево, която се влива в река Девня. Голям проблем създава прекъснато русло на дере южно от с. Чернево в района на пътния възел на две нива. Водата от дерето се пропива в прилежащите ниви и заблатява значителна площ от тях. Проблем с информацията от КВС, където руслото на съществуващо дере, което протича през местността “Цареви ливади” е прекъснато и не е отразено в картния материал, е довел до предвиждане на застрояване в ПУПа за Индустриална зона Варна-Запад точно върху дерето. ОУП да предложи трасета за възстановяване и корекция на деретата, където е необходимо. Друга група от нарушени терени е тази с нерегламентираните сметища. За съжаление такива се наблюдават и в обхвата на защитени зони и защитени територии, както и по трасета на туристически маршрути, регламентирани с действащ устройствен план. ОУП да предложи мерки за възстановяване на нарушените територии. На територията на община Суворово се наблюдават незначителни ерозионни процеси. Ерозията найсилно е изразена около населените места, обикновено на изложения с южна компонента, където насажденията са девастирани от неконтролируеми сечи и паша. Това се отнася главно за южните части от територията на община Суворово. Почвите са важни компоненти на биологичната среда, която като цяло може да бъде характеризирана като огромна, сложна и постоянно изменяща се част от биосфеарата. Делът на замърсяването, дължащо се на промишлени предпиятия ( директо и индиректно, чрез напояване със замърсени води е 90% от общо установените замърсени земи. Потреблението на енергия и минерални ресурси от човека е причина за замърсяване на биосферата с тежки метали. Счита се, че когато скоростта на добиване на елементи превиши 10 или повече пъти естествената скорост на неговия пренос в геохимичен цикъл, този елемент се разглежда като потенциален замърсител.

По данни на Община Суворово за актуалното състояние на традиционни и потенциални замърсители, са посочени 20 бр.ББ кубове с негодни и залежали пестициди. Не са констатирани замърсявания, предизвикани от залежалите пестициди. Наличие на цинк над ПДК е открито в района на гр. Провадия, Варна и Суворово.107 12.5. Ландшафт - състояние и устройствени изисквания по опазването му. “Ландшафтът се определя като зона или територия, възприета от местните хора или посетители, чиито видими черт и характер са резултат от въздействието на природните и/или културните човешки фактори. Това определение отразява идеята, че ландшафтът еволюира с течение на времето вследствие влиянието на природните сили и хората. То също така подчертава, че ландшафтът формира едно цяло, чиито природни и културни компоненти се възприемат заедно, а не поотделно”108 Ландшафтите на община Суворово се отличават с висока естетическа оценка, добра пластичност и стабилна динамика. Ландшафтното разнообразие на общината се изразява в множеството взаимовръзки на структура от основни типове природни и антропогенни ландшафти. В зависимост от степента на участие на природата или човешката дейност в община Суворово се наблюдават слабо изменени и културни ланддшафти, а с оглед на преобладаващото типично състояние на определени природни компоненти се отличават равнинни, планински, горски, степни, речни, ландшафти на изкуствени водни езера, на уникална природна забележителност. В североизточната и източна част на общината се наблюдават живописни пасторални земеделски ландшафти, които следват гънките на разчленена платовидна тераса от западните части на Добруджанското плато - обработваеми ниви, трайни насаждения, очертани от горски масиви и речни долини. В западната и северната централна част на общинската територия се наблюдават земеделско индустриални ландшафти: метална гора от ветрогенератори, извисена над обработваеми ниви; гъстата плетеница от мощни електропроводи над обработваемите земи; ландшафти на тревни съобщества на равнинен и хълмист релеф; ландшафти на нарушени територии от стари и действащи кариери. По-високи земновърхи форми разположени по направлението Вълчи дол – Повеляново обособяват западна и източна част от територията на общината, които се характеризират с различна надморска височина - в занижената западна част от 150-250 м и от 300-400 м в малко по голямата по площ източна част. Основните типове горски ландшафти се наблюдават в тази централна ивица, просичаща територията от север на юг, която убира значителната смяна на надморската височина и предлага разнообразие асоциирано с планинските ландщафти; Стръмните и терасирани южни склонове на добруджанското платото осигуряват прекрасна видимост към Варненския залив и езерото и предлагат атрактивни панорамни гледки в района на селата Баново, Калиманци и Просечен. Селата са разположени на самия горен край на платовидната тераса, и се разгъват амфитеатрално по разсечения от дерета южен склон. В зависимост от разграничението на функции, териториално-устройствени или селищни процеси се идентифицират ландшафти на урбанизирани жилищни, селскостопански и промишлени територии; ландшафти на действащи и стари кариери; ландшафти на изкуствени водни езера - язовири, рибарници; ландшафти на техническата инфраструктура и др. Аквалните микроландшафти на територията на общината са изключителна ценност. Изобилието от ручеи, стари чешми, аязми внася неповторима атмосфера както в населените места, така и в извън урбанизираните територии. Действащите кариери са нанесли и продължават да нанасят съществени корекции в релефа и ландшафта на двете землища на гр. Суворово и с. Чернево. Изразителните намеси са обозрими от автомагистрала “Хемус”, от прилежащата републиканска пътна мрежа и от високи погледни места и 107 Проф.д-р Ставри Стоянов “ Тежки метали в околната среда и хранителните продукти” издателство “ПаблишСайСетАгри” ООД 108 Европейската конвенция за ландшафта от 2000 г.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза в значителна степен увреждат експозиционната среда на селищата, край-селищните и извънселищните територии, както и качеството на културния и исторически ландшафт. Защитена зона “Суха река” се характеризира с относително добре съхранен карстов ландшафт с горски и степни петна, подходящи за обитания на прилепи и някои редки степни бозайници. Защитената зона е важно място за съществуването на безгръбначна фауна. Просечена е от тесни и дълбоки дерета, обрасли с храсти и ниски горски терени с варовикови скали. Допусната промяна предназначение на земеделска земя в урбанизирани територии в землището на с. Николаевка е довело до реализация на нови жилищни сгради за колективно обитаване, които внасят нов мащаб и дисхармония в средата и характеристиките на различните видове ландшафти. Защитена зона “Побити камъни”- в частност “Бановска група” Ландшафтът на феномена “Побити камъни” е уникален. Представлява разкрития на терциерни пясъци, сред които са изправени каменни колони изградени от варовик и пясъчници.“Побити камъни” са най-големите в страната вътрешни пясъчни (дюни) хабитати със специфична флора и фауна. Мястото е значимо за съществуването на безгръбначната фауна. Оценено е като уникален хабитат и пейзаж. За съжаление, в кадър попада и инженерната инфраструктура на две мощни електропреносни линии, които просичат по дължина “Бановската група” и влошават визията на уникалния ландшафт. Проблемно е и съседството на неработещата ферма за щрауси с неугледните си огради и нестопанисвана произбодствена среда. Ландшафтните пространства /закрити, полузакрити, полуоткрити и открити – поляни, голини, ливади/ определят и следва да съподчинят организацията на традиционни и нови места за отдих, погледни площадки и формиращата се окрайнина на горските насаждения в съседство с автомобилни, пешеходни и конни маршрути. 12.6. Биологично разнообразие и защитени територии - състояние и устройствени изисквания към опазването им:

- Защитена местност “Урумово лале” в местност „Люляка”, землище на с. Чернево, кад ном 64 с площ от 0.5 ха, обявена със Заповед 689/22.07.1987 г. на КОПС при МС (приложение).; - Част от защитена местност “Побити камъни”, по точно “Бановска група”. Обявена със Заповед РД 258/17.07.1995г. на МОС за природна забележителност и прекатегоризирана със Заповед РД817/23.08.2002г. на МОСВ (приложение). - Защитена местност “Цар-Борисов лопен”, обявена със Заповед РД 565/16.07.20013г. на МОСВ (приложение). В териториалния обхват на община Суворово попадат три защитени зони от Екологичната мрежа НАТУРА 2000: - ЗЗ BG0000107 “Суха река”, определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ 77/2002г. с изм. и доп.). За зоната, към настоящия момент няма издадена заповед. - ЗЗ BG0000132 “Побити камъни”, определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ 77/2002г. с изм. и доп.). За зоната, към настоящия момент няма издадена заповед. - ЗЗ BG BG0000635 „Девненски хълмове” в землищата на гр. Девня, с. Падина, с. Кипра, община Девня, област Варна и с. Чернево, община Суворово, определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, т.1 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ 77/2002г. с изм. и доп.). За зоната, към настоящия момент няма издадена заповед. В землищата на с Изгрев, и с Баново се наблюдават единични вековни дървета и групи от по две до пет вековни дървета, с отразено местоположение в опорния план. Вековните дървета северно от с Изгрев са сред обработваеми земи. Едно от дърветата попада в район на нерегламентирано сметище. Останалите са в обхвата на защитена зона “Сухата река” или в непостредствена близост.

12.6.1. Биологично разнообразие. Растителност. Животински свят. Според горскорастителното райониране на България, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Приоритетно място в горското растително царство по разпространение заемат церовите естествени насаждения. Срещат се още естествени насаждения от габър, келяв габър, благун, космат дъб. Създадени са горски култури от акация, черен бор, мъждрян, червен дъб, сребролистна липа и др. Дървесната растителност е от естествен произход. От храстите се срещат шипка, глог, дрян, смрадлика, люляк, леска, бъз, птиче грозде и др. Тревната покривка в е разнообразна: срещат се предимно житни, сред тях се намират още ягоди, жълт кантарион, червен кантарион, бял равнец, мащерка, риган и др. В места, където има обособени неголеми скални масиви или венци се развиват съобщества или групировки на скални растения. Преобладаващата растителност в границите на скалните групи е тревната. Най-голяма площ заемат съобществата доминирани от типични пясъколюбиви /псамофитни/ видове. Тези съобщества се отличават със значително видово разнообразие и неравномерна пространствена структура. Видовото разнообразие на животните на територията на общината не е голямо. Представено е предимно от различни видове птици, гризачи, диви свине, зайци, благороден елен, сърни и др. Характерни особености на средата от защитените територии – каменни колони разположени сред пясъци, ксерофитна, мезофитна и псамофитна растителност, храсти и горскодървесна растителност обуславят наличието на многообразна и специфична фауна от безгръбначни и гръбначни животни. 12.6.2 Защитени територии. Защитени зони по натура 2000. На територията на община Суворово попадат три защитени територии, обявени съгласно изискванията на Закона за защитените територии (ДВ 133/1998г с изм. и доп.). Това са:

Режимът на защита, който се определя със Заповед 689/22.07.1987 г. на КОПС при МС за ЗМ “Урумово лале”, включва следните забрани: - всякакво строителство; - разкриване на кариери, провеждане на минногеоложки и други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния режим; - извеждане на сечи, освен отгледни и санитарни; - паша на домашни животни в периода от 1 март до 30 юни , за обект 1 - (Урумово лале). - влизане, преминаване или паркиране на моторни превозни средства; - убиване, улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата и събиране на яйцата им; - ловуване; Режимът на защита, който се определя със Заповед РД 565/16.07.20013г., за ЗМ “Цар-Борисов лопен”, включва следните забрани: - промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята; - търсене, проучване и добив на подземни богатства; - строителство, с изключение на дейности свързани с ремонт и реконструкция на съществуващи съоръжения; - поставяне на временно преместваеми обекти; - внасяне на неместни видове; - паща на домашни животни, в периода 01 март до 31 юли; - разораване, разкопаване и залесяване на нови площи; - бивакуване и палене на огън; Режимът на защита за ЗЗ „Девненски хълмове” включва следните забрани:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза - Разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на пасища, мери и поземлените имоти без определено стопанско предназначение; - Разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на поляни и други незалесени горски територии; - Употребата на продукти за растителна защита, освен при каламитет или епифитотия, както и използване на минерални торове в селското и горското стопанство; - Търсене, проучване и добив на подземни богатства и разширяване на концесионните площи на съществуващи кариери; - Всякакво строителство, с изключение на съоръжения за укрепване на свлачища и на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура; - Въвеждане на неместни за защитената зона и местообитанията видове. Горната заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове. Режимът на защита, който се определя със Заповед РД-258/17 юли 1995 г. за ЗМ “Побити камъни”, по точно “Бановска група”, включва следните забрани: - разкриване на кариери; провеждане на минно-геоложки и други дейности, които увреждат и унищожават скалните образувания или променят естествения облик на местността; - всякакво строителство освен предвиденото по разработвания устройствен проект на ПЗ; - изземване на пясък, скални маси или отделни колони; - замърсяване с битови и промишлени отпъдъци; - извеждане на сечи с изключение на отгледни и санитарни; - залесяване на голините; - късане или унищожаване на тревна и храстова растителност, както и събиране на билки; - ловуване. В границите на групите на ПЗ се разрешава традиционно ползване на земеделските земи. Oдобрени проекти с обхват част от територията на ПЗ “Побити камъни” - защитена местност “Бановска група”: Устройствен проект за Природна забележителност “Побити камъни” – фаза Технически проект” разработен по искане на Дирекция на Природен парк “Златни пясъци” – Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите, който създава териториална организация и маршрутна връзка на групите от скални феномени и представя детайлни композиционни решения за опазване и експониране на скалните образувания и съхраняване на наличното биологично разнообразие на основата на инвентаризиране на флората и фауната в скалните групи. Дирекцията на ПП “Златни пясъци” упражнява непосредственото управление и контрол върху ПЗ “Побити камъни”. Специфични композиционни елементи и решения за “Бановска група”, включени в предвижданията на устройствения план: Пешеходният подход към групата е от североизточна посока. Разположението на скалните образувания и локализациите на растителните видове с природозащитен статус определят местоположението на погледната площадка /съдържаща информационен плот/ и посоките на движение по маршрутите на юг. Предвидени са два маршрута – в подножието на скалните групи с дължина 1,300 км и обиколен – 2,000 км. Маршрутите са без диря на терена. Определени са с 11 бр. указателни табла за посока. На подходящи места /3 бр./ в съседство с маршрутите са предвидени пейки без облегалка /9 бр./, кошчета за отпадъци /3 бр./. В близост до скалната група в североизточна посока е предвидена тоалетна лесопарков тип. Режимът на поведение на посетителите е посочен в специално информационно табло. На територията на групата не се разрешава конна езда.

Регламентирани от плана мерки по опазване на видовете, възможностите за наблюдение на растителния свят от посетителите и популяризация на природозащитните идеи са описани във “Ведомост на проектираните мерки” /Приложение №7/ и по отношение на “Бановската група” включват регулиране броя на посетителите и насочването им по определените маршрути. Цел на устройствения план е да се избегне прекомерно натоварване за “Бановска група” и Група “Белославзапад” като се предвижда посещение на не повече от 12-14 човека и въвеждане на режим на изчакване. Режимите на опазване за ЗЗ „Девненски хълмове”, с идентификация: Тип на защитената зона - “В” - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията; Код на защитената зона: BG0000635; Име на защитената зона - „Девненски хълмове”; Дата на предлагане на зоната за ЗЗО; Дата на одобряване на зоната като ЗЗО;, са описани в Стандартен формуляр по Натура 2000 за специални защитени зони (СЗЗ) за предложени и одобрени зони от значение за общността(ЗЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ) с дата на попълване 09.12.2013 г Режимите на опазване за Защитена зона “Суха река”, с идентификация: Тип на защитената зона - “К” - Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците; Код на защитената зона: BG0000107; Име на защитената зона - Суха река; Дата на предлагане на зоната за ЗЗО - 200703; Дата на одобряване на зоната като ЗЗО - 200812;, са описани в Стандартен формуляр по Натура 2000 за специални защитени зони (СЗЗ) за предложени и одобрени зони от значение за общността(ЗЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ) Режимите на опазване за Защитена зона “Побитите камъни”с идентификация: Тип на защитената зона - “В” - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна; Код на защитената зона: BG0000132; Име на защитената зона - Побитите камъни; Дата на предлагане на зоната за ЗЗО - 200703; Дата на одобряване на зоната като ЗЗО - 200812;, са описани в Стандартен формуляр по Натура 2000 за специални защитени зони (СЗЗ) за предложени и одобрени зони от значение за общността(ЗЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ) Урбанистични проблеми на защитените местности и зони: Нерегламентираните селищни сметища са сериозни източници за механично замърсяване на почвата около “Бановската група” на Природната забележителност и по протежение на пътищата водещи до нея. Съществува нерегламентирано място за сметоизхвърляне в зона организирана за паркиране, точно в приемното пространство за посетители, отредено в устройствения план на Природната забележителност - Побитите камъни - в частност “Бановска група”, които са в разрез със санитарнохигиенните изисквания и тпредвижданията на плана. Надлъжното просичане на защитената местност “Бановска група” от два съществуващи електрически далекопровода сериозно компрометира Природната забележителност и визията на уникалният й ландшафт. Неблагоприятно е зрителното въздействие на изоставената ферма за щрауси, чиито плътни високи огради и занемарени сгради и съоръжения всяват подтискащо усещане за безстопанственост на самата граница на защитената местност в зоната на приемното пространство.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Двете защитени местности Урумово лале и Цар Борисов лопен се експонират на фона на нарушен релеф с неблагоприятно зрително въздействие, което оказват действащите и старите кариери от землището на с. Чернево. Действащите кариери с големите си размери, шум и запрашаване са неблагоприятен фактор за опазване на местообитанието и за популяризиране на природолюбителски туристически маршрути към защитените местности Урумово лале и Цар Борисов лопен . За районите на защитените зони е намаляло замърсяването с органични вещества от торохранилищата на животновъдните комплекси в резултат на намаления им капацитет. Въведеното законодателство за прилагане на екологично земеделие се очаква да доведе до намаляване опасността от замърсяване на почвите с пестициди и остатъци от минерални торове. Неблагоприятна тенденция в баланса на територията внасят процедираните и с актуален до 2017 г статут подробни устройствени планове, които на базата на намален относителен дял на земеделските земи и горските площи, значително увеличават делът на аморфно разпиляни нови урбанизирани територии. Драстични намеси се наблюдават северно от с. Николаевка, по поречието на “Суха река”, в района на язовир Николаевка. На територията на Защитената зона “Суха река” е процедиран подробен устройствен план с размери на ново селище ( 150 нови имота, на фона на наполовина обезлюденото и незастроено село Изгрев). В случай, че предвижданията на подробния устройствен план се реализирт ще бъдат нанесени съществени вреди на защитената зона и опазваните местообитания. 12.7. Озеленяване на населените места Озеленените площи в населените места са територии в които се възпроизвежда растителността. Добре подбраната в зависимост от микроклиматичните условия растителност има решавщо значение за екологосъобразното развитие на селищната среда. В селищата от община Суворово се срещат всички познати типове озеленени площи: - Озеленени площи с широко обществено екологично предназначение: паркове, градини, скверове, улично озеленяване, обществена зеленина край водните площи и течения. - Зелени площи с ограничено екологично предназначение: прилежащо озеленяване в дворовете на училища, детски градини, читалища, култови сгради, промишлени предприятия. - Зелени площи с индивидуално екологично предназначение: жилищни дворове, вилни парцели, селскостопански дворове и обработваеми площи. Актуалното състояние на озеленените площи с широко обществено предназначение е относително добро. Има какво да се желае по отношение на стопанисванео на отредени за озеленяване имоти в селата Левски, Изгрев, Николаевка, Чернево, Баново, Просечен. Голяма част от тези имоти са затревени и не функционират пълноценно като обществено озеленяване. Впечатляващо е крайпътното озеленяване с кестени на с. Левски, но за него следва да се полагат по-системни грижи. Водните площи - реки, дерета изкуствени езера и рибарници имат важно композиционно и функционално значение за организиране на жизнената среда. Селата Николаевка, Левски, Изгрев и Чернево са просечени от руслата на естествени реки и дерета., които предлагат богати възможности за организиране и социализиране на изразителни фрагменти от тях. С неиползван ресурс за атрактивно озеленяване на умело проектирани микро пространства около стари каменни чешми в обхвата на речните русла разполагат селата Николаевка, Изгрев и Левски. Село Дръндар също следва да разработи и планира подходяща озеленена среда за двойката чешми в центъра на селото и за още две каменни чешми в периферичта на населеното място. Селата Баново, Калиманци и Просечен, Чернево, разполагат с красиви, каменни чешми, изградени на атрактивни места. За съжаление към този момент самобитните устойчиви места за социални контакти - каменните чешми са неразбран и неразработен ресурс. Тези пренебрегнати и неглижирани микропространства внасят уникална атмосфера кореспондираща с традициите и миналото на населените места и следва да бъдат опазени, възстановени и развити като значим елемент на зелената система и на селищната жизнена среда.

Въпреки изобилието от имоти, отредени за озеленяване, изключение на гр. Суворово нито едно село не разполага с необходимите съвременни детски площадки, спортни площадки и съоръжения и места за отдих изпълнени в съответствие с нормите за достъпна среда. В атрактивните за инвестиции села Баново и Калиманци следва да се отредят нови площи за обществено озеленяване, за спорт и атракции. Общинският център разполага с добре поддържани градини и малки по площ елементи с паркова среда. Но и тук една от каменните чешми - културна ценност е неглижирана и средата в която се експонира не отговаря на съвременните очаквания на обитателите и гостите на града. Нов горски крайградски парк в непосредствена близост до общинския център в местността Старите кории би обогатил и разнообразил жизнената среда на общинския център и би предложил естествена среда с различни възможости за пълноценен отдих. Наличието на археология, която се проучва в момента и историческо място на битка в непосредствена близост, насищат спектъра от възможности за нови познания и дейности, които са в състояние да експонират мястото и да предизвикат чувсво на гордост и принадлежностност за местното население. Сравнително добро е състоянието на втората група озеленени площи, тези с ограничено екологично предназначение: дворовете на детски градини, училища, култови сгради. Църковните дворове в гр. Суворово, с. Каломанци и с. Изгрев са обновени, заедно с храмовете - културни ценности. Спещна намеса очаква стария храм в с. Левски, заедно с прилежащата му среда. Много трябва да се работи за благоустрояването на прилежащата среда около храма в с. Баново. В тежко състояние са двора, каменния ограден дувар и самия храм в с. Чернево. И в тази група озеленени площи, местните кметове и читалищни дейци очакват проектна готовност и финансиране за съвременно благоустрояване на прилежащите дворове към местните читалища и др. обществени сгради. Най-голямо разнообразие и крайности в актуалното състояние се наблюдават в третата група зелени площи с индивидуално екологично предназначение: жилищни дворове, вилни парцели, селскостопански дворове и обработваеми площи. Наличието на двойно по малко население от броя на имотите и къщите в населените места Левски, Николаевка, Изгрев, Дръндар и Просечен е причина значителна част от имотите да са незастроени. Част от незастроените имоти се стопанисват като обработваеми площи - ниви, градини, друга малка част е от изоставени, обрасли като джунгла имоти. Има цели квартали с по една / две опазени и обитавани къщи. Обитаваните и стопанисвани имоти са поддържани и традиционно добре озеленени. В селата Изгрев, Николаевка, Баново, Калиманци, Просечен, Левски има по един или по няколко имота с голяма площ ( обединени два,три и повече стари имоти), които са застроени със съвременни нискоетажни сгради и / или с реновирани съществуващи сгради и грижовно оформени дворни пространства, някои с басейн, други с тенис корт. Озеленяването на тези имоти съответства на вкуса, финансовите възможности и разбирания на отделните собственици. Стегнато и хармонично озеленено е с. Чернево. Процедирането на подробен устройствен план за територии в подножието на характерно за населеното място тепе ограничава озеленената предвидена за парк площ. Наличието на концентрирани в една зона част от Природна забележителност “Побити камъни” “Бановска група”, атрактивната за еко и познавателен туризъм местност “Батаклията” и защитена гора ни дават основание за проучване и предложение да се обособи нов горски парк включващ трите изброени по-горе територии. Процедирането на ПУП за индустриална зона в местността “Цареви ливади и предвиденото разрастване на действащите кариери в близост са основания за проучване на възможности за обособяване на територия за нов парк “Старите кариери”. Част от предвидената територия за парк е залесена с млада акациева гора, а другата част е по течението на съществуващо дере и прилежащ хълм със стари малки кариери. Новия парк би експонирал устойчивата от векове добивна дейност на

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза общината и едновременно с това би създал зелен саниращ екран, който да отдели кариерите от индустриалната зона. Сериозен проблем за населението на с. Чернево и гр. Суворово е силното запрашаване от мощния кариерен комплекс в землището на с. Чернево. Крайпътното озеленявне е безсилно да се справи с проблема. ОУПО да предложи залесяване на северните и източни склонове на участък “Люляка” мергел, които попадат извън концесионните площи. Тези мерки както и предстоящите мерки по рекултивация на кариерата ( към момента са останали 10% от запасите му) са в състояние съшествено да подобрят екологичните показатели на жизнената среда в земилището на с. Чернево, поради факта, че едроразмерната растителност има пет пъти по-голяма микроклиматична производителност от тази на тревните площи. Традиционно място за отдих и масови събори е Парк “Горски извор”, разположен в най-северната част на землището на гр. Суворово. Територията около парка е наситена с археологически ценности, които не са разработени и обявени. Не са извести възможностите им за социализация и експониране, но значението на тази територия ще нараства във времето. Близостта й до съседния общински център Вълчи дол е добра възможност за организиране на съвместни социални и културни прояви. 12.8. Отпадъци: На територията на община Суворово екологичните проблеми са главно в замърсяване на почвата от твърди битови отпадъци. В системата на организираното сметосъбиране са обхванати град Суворово и с.Чернево. Съществуващите сметища са малки и с недостатъчен капацитет, което прави трудно и скъпо спазването на технологията за екологосъобразно депониране. Проблемите, свързани с експлоатацията на съществуващите сметища се изразяват главно в нарастване количеството на битови отпадъци и липсата на заграждения ограничаващи достъпа на хора и животни. Това води до разнасяне на отпадъци извън сметищата, което крие рискове за здравето на местното население и води до замърсяване на околната среда.109 На територията на общината съществуват редица нерегламентирани сметища около всяко населено место, като отпадъците се изхвърлят край пьтищата, дерета и зелени площи. Това е сериозен проблем, които води до замърсяване на почвите и намаляват техните качествени характеристики. Опасност има и за замърсяване на подпочвените води, които се основния източник на питейна вода в общината. ОУП отразява в опорния план местата на нерегламентираните сметища. В част прогноза се предвижда рекултивирането им. Количествата генерирани битови отпадъци в община Суворово са определени при следните изходни условия : -приета прогноза за изменение на броя на постоянните жители на общината на база на тенденциите през последните години; -приета норма на натрупване за постоянните жители 277 кг/жит.год.( препоръчвана от МОСВ за оразмерителни цели за населени места в зависимост от броя на населението – в случая 35% в населени места под 3000 души и 65% в населени места над 3000 души); Количество генерирани / депонирани битови отпадъци на територията на общината.

109

Година

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Население

6653

6515

6381

6249

6120

5994

5870

5749

Общо генерирани отпадъци / т.

1844

1806

1769

1732

1696

1661

1627

1593

Общо депонирани отпадъци / т.

1632

1578

1526

1313

1221

1132

1053

1027

Морфологичен състав на генерираните отпадъци: Име / Година

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

Хартия

130

139

147

152

158

161

165

166

167

169

Полимери

Метал

Стъкло

Общо рециклируеми

190

211

228

243

255

263

269

270

Общо битови отпадъци

1883

1844

1805

1769

1732

1696

1661

1627

1593

1561

Законът за управление на отпадъците, в сила от юли 2009 г. въвежда изискванията на РДО 2008/98/ЕО, включително принципите „замърсителят плаща”, „разширена отговорност на производителя” и йерархията на управление на отпадъците. Той въвежда за първи път конкретно адресирани оперативни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци, изисквания към съоръженията и инсталациите за отпадъци, въвежда икономически и регулаторни механизми и инструменти за прилагане на законодателството; правила за управление на масово разпространените отпадъци; урежда подхода за „край на отпадъка” и „странични продукти”, определя детайлно контролните функции на институциите и конкретните глоби и санкции за неспазване на закона. Разделно събиране. Ключова разпоредба, произтичаща от ЗУО: Въвежда  количествени цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, които да достигнат общините, в следните срокове и количества: -до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло -до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло -до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло.  Въвежда изисквания най-късно до края на 2020 г. общините да ограничат количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в България през 1995 г.  Кметовете на общини да организират системи за разделно събиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло и да осигурят условия за разделно събиране на отпадъци от опаковки за всички населени места с население, по-голямо от 5000 жители и за курортните населени места.

ОПР на община Суворово 2014-2020

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза В община Суворово е организирано разделно събиране на битовите отпадъци, както следва: През м.май 2007г. Община Суворово сключва договор за сътрудничество с фирма ” ЕкоБулпак ” гр.София за разполагане на контейнери тип ” Бобър” / 1,1куб.м./ за разделно събиране на хартия, пластмаса и желязо и контейнери тип ” Иглу ” за разделно събиране на стъкло. Системата за разделно събиране стартира през м.октомври 2007г., като се разполагат съответно 22 точки в гр.Суворово/ жълт и зелен контейнер/ и 8 точки в с.Чернево, общ.Суворово. Местата на контейнерите са избрани да бъдат в близост до хранителни обекти и на обществени места. Справка за количествата РСО от контейнерите, разположени на територията на Община Суворово, 2015 г. №

Наименование

Мярка

Месец 1

Метали общо:

тон

0,000

0,010

0.030

Стъкло общо:

тон

1,920

0,000

1,130

1,680

4.730

Данните са систематизирани на база месечни актове изготвени от фирмата подизпълнител за района:Еоинвест Асетс АД.

Справка за количествата РСО от контейнерите, разположени на територията на Община Суворово, 2013 г.

Общо

№

Наименование

Мярка

Общо кол. отпадъци, извозени до сепарираща инсталация

тон

2,510

2,590

4,040

2,840

11.980

От жълти контейнери

тон

2,510

2,590

2,820

2,840

10.760

От зелени контейнери

тон

0,000

1,220

0,000

1.220

Извозени количества смесен отпадък до депо

тон

2,130

2,210

2,590

2,550

9.480

От жълти контейнери

тон

2,130

2,210

2,590

2,550

9.480

Общо кол. отпадъци, извозени до сепарираща инсталация Извозени количества смесен отпадък до депо Количество рециклируеми отпадъци от опаковки (т.1 - т.4) Хартия общо:

От зелени контейнери

тон

0,000

0.000

Количество рециклируеми отпадъци от опаковки (т.1 - т.4)

тон

0,380

1,450

0,290

2.500

Хартия общо:

тон

0,310

0,300

0,190

0,230

1.030

Пластмаси общо (т. 2.1. - т. 2.3.):

тон

0,065

0,075

0,035

0,055

0.230

2.1.

РЕТ

тон

0,030

0,035

0,020

0,030

0.115

2.2.

HDPE+РР

тон

0,015

0,020

0,005

0,010

0.050

2,3

LDPE цветен

тон

0,020

0,010

0,015

0.065

Метали общо:

тон

0,005

0.020

Стъкло общо:

тон

0,000

1,220

0,000

1.220

III

№

Наименование

Мярка

Тримесечие 1

Общо

Общо кол. отпадъци, извозени до сепарираща инсталация

тон

9,800

8,450

9,840

9,780

37.870

Извозени количества смесен отпадък до депо

тон

6,830

7,200

7,390

6,850

28.270

III

Количество рециклируеми отпадъци от опаковки (т.1 - т.4)

тон

2,970

1,250

2,450

2,930

9.600

Хартия общо:

тон

0,870

1,020

1,060

1,010

3.960

Пластмаси общо (т. 2.1. - т. 2.3.):

тон

0,175

0,220

0,250

0,230

0.875

2.1.

РЕТ

тон

0,080

0,115

0,155

0,140

0.490

2.2.

HDPE+РР

тон

0,035

0,050

0,045

0.175

2,3

LDPE цветен

тон

0,060

0,055

0,050

0,045

О.210

Общо

тон

9,088

7,750

12,880 12,060 41,778

тон

6,854

5,710

10,680

9,410

32,654

тон

2,234

2,040

2,200

2,650

9,124

тон

0,522

0,525

0,960

1,390

3,397

Пластмаси общо (т. 2.1. - т. 2.3.):

тон

0,083

0,075

0,160

0,200

0,518

Метали общо:

тон

0,002

0,000

0,002

4 Стъкло общо: тон 1,627 1,440 1,080 1,060 5,207 Данните са систематизирани на база месечни актове изготвени от фирмата подизпълнител за района:Еоинвест Асетс АД.

Анализът на отпадъците в контейнерите показва силно намаляване на количеството на рециклируемите материали в тях или пълното им отсъствие. Хартията достига горни граници около 2-4 %, общото количество на всички полимерни материали до 8 %, на стъклените около 2-5 %, а металите по правило отсъстват.

Справка за количествата РСО от контейнерите, разположени на територията на Община Суворово, 2014 г.

Тримесечие 2 3

Населено място

Брой жители

Контейнерен парк Контейнери /1100л

Кошчета/ул. за смет

Гр. Суворово

5 280

210

2 3 4

С. Чернево С. Дръндар С. Николаевка

1 317 294 458

50 12 20

20 4 6

С. Левски

138

С. Изгрев

С. Калиманци

8 9

С. Просечен С. Баново

32 28

2 2

Общо община Суворово

7 724

310

100

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Прието е, че за срока на обществената поръчка дейността сметосъбиране и сметоизвозване ще се изпълнява със специализирания сметосъбиращ автомобил с обем 20м3. При разстояние до регионалните съоръжения приблизително 35 км и пробег на 1 курс около 80 км в рамките на една машиносмяна могат да бъдат извършени 2 курса, като се обслужат около 60 броя контейнери тип “Бобър” за 1 курс или от 100 до 120 контейнера за една машиносмяна. При горната производителност и избрана периодичност на извозване, за обслужването на 310 бр. контейнери “Бобър” ще се направят 5 курса или за 2,5 мсм за 10 дни или 8 мсм месечно. В рамките на годината натоварването на автомобила от извозването на битовите отпадъци е 96 мсм. Предвиждат се 20 мсм (по 2 мсм за всяко населено място) за основното пролетно и есенно почистване на селищата, включително извозване на растителните отпадъци. За почистване на нерегламентирани сметища са предвидени 16 мсм годишно или общият брой на дните в работа за годината става 132. Предварително третиране на отпадъците преди депонирането не се извършва. Не е решен проблемът със събирането на отпадъците от изгарянето на дърва и въглища през отоплителния сезон. При смесване с въглищни остатъци, сгур и пепел се променя състава на отпадъците в посока висока плътност и занижено съдържание на рециклируеми материали. Необхванати отпадъци от информационната система на общината са излезли от употреба МПС, отпадъчни масла и акумулатори. Община Суворово има договорни отношения с организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки „ЕКОКОЛЕКТ“ АД ГРАД СОФИЯ, от 01.12.2011 година Община Суворово няма реализирани проекти за осигуряване на домакинствата с домашни компостери.

 Въвежда поетапни цели за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на отпадъци от строителството и от разрушаване на сгради, за което отговорност имат възложителите на строителни дейности, както публични органи, така и бизнес: -до 1 януари 2016 г. - най-малко 35 на сто от общото им тегло; -до 1 януари 2018 г. - най-малко 55 на сто от общото им тегло; -до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото им тегло. На този етап няма ефикасни мерки против нелегално изхвърляне на строителни отпадъци на територията на общината или неправомерно депониране съвместно с битовите отпадъци. Проблем е и това, че както селските сметища така и общинското депо не се охраняват и на практика недобросъвестни лица могат да разтоварват там отпадъци, с което нарушават режима на ползването им. Няма практика за разделянето и сортирането на строителните отпадъци и обикновено са смесени с битовите отпадъци от съответния обект (ако е имало такива). Няма специална практика за третиране/рециклиране. Отпадъците от строителна и строително-ремонтна дейност не се отделят регулярно и няма конкретни данни за количествата и състава им. Не се очаква нарастване на тези отпадъци през следващите години. По принцип се декларират само количествата, за които строителни фирми и инвеститори се обръщат към общината за посочване на място и условия за депонирането им. В този случай количествата се определят на база на вместимостта на колите и няма конкретни замервания110 Строителните отпадъци генерирани на територията на община Суворово се депонират в депо за строителни отпадъци, местност „Връшника“, землище на община Девня. На територията на Община Суворово не съществува депо за строителни отпадъци.

Ключова разпоредба, произтичаща от ЗУО:  Кметовете на общини да осигурят до средата на 2014 г. площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места Общият устройствен план във прогнозната си част предвижда подходящи площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, както следва: За гр Суворово от имот 70175.172.73, на площ от 5 дка За с. Чернево част от имот 80861.10.20, на площ от 5 дка За г. Николаевка имот 51584.178.3 с площ от 2.5 дка И за с. Калиманци имот 35376.0.19 с площ от 3.8 дка Предложените площадки са в устройствена зона Пп и са свързани с удобни за обслужване комуникации. Площадката в с.Николаевка ше обслужва с. Николаевка. Ц. Дръндар и с. Левски. Предвид хипотезно нарастване на населението на с. Калиманци с 15000 души, в рамките на 30 годишен времеви диапазон се предвижда площадката за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата да бъде на територията на с. Калиманци и да обслужва селата Изгрев и Баново. Село Просечен ще ползва площадката на с. Чернево. На общинско ниво тепърва се развива мрежа от частни изкупвателни пунктове за ресурси с пазарна стойност – хартиени отпадъци, метални отпадъци от опаковки, здрави стъклени бутилки (не всички видове) и опаковки от някои видове полимери (ПЕВН). На територията на Община Суворово има един пункт за изкупуване на битови отпадъци от хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло функционира лицензирана площадка на „Трансинс“ АД. В момента не се води регистър на площадките.

Производствени отпадъци. Производствените предприятия на територията на общината са ограничено количество и образуват предимно отпадъци с характер на битови, специфични масово разпространени и рециклируеми отпадъци. Съответните фирми следва да ги водят на отчет в РИОСВ-Варна, която провежда и контрол по изпълнението на фирмените програми за управление на отпадъците. Извозването на производствените отпадъци, доколкото има такива, става със собствен превоз на фирмите или чрез сключване на двустранни договори с изпълнителя на договора за сметосъбиране и депониране в общината. На територията на общината няма развити крупни производствени предприятия и не се генерират производствени отпадъци. Бъдещата визия на общината не е свързана с развитието на такива отрасли, които да доведат до появата на значими количества производствени отпадъци. На територията на Община Суворово към момента не се депонират производствени отпадъци. В процедура е подробен устройствен план за Изграждане на депо за неопасни отпадъци, генерирани от дейността на “Девен АД” с адрес на управление в гр. Девня, Промишлена зона - юг. Кадастралния номер на имота с отреждане за депо за неопасни производствени отпадъци е 006176 от землището на с. Чернево. Обхваща чашата на бивша кариера за добив на варовик и чашата на пресъхнал микроязовир. Общия обем на депото е1 528 785 куб.м., с период на експлоатация 12.6 години. Устройствен проблем на депото е просеченото / заличено корито на реката. ОУП предвижда повърхностно възстановяване на коритото в имота - близо до имотните граници. Опасни отпадъци. На територията на общината действат фирми, лицензирани да събират излезли от употреба МПС, автомобилни гуми, акумулатори и отработени моторни масла. Отпадъци от хуманитарната медицина не се формират.

Строителни отпадъци. Ключова разпоредба, произтичаща от ЗУО: 110

Актуализирана програма за управление на отпадъците на община Суворово 2007-2013

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза Към април 2007г. Община Суворово има сключен договор № LL -2007-1013 НМ за предаване и приемане за третиране на излезли от употреба луминисцентни и други живаксъдържащи лампи/ ИУЖЛ/ с фирма ” БалБок Инженеринг” АД гр.София. С решение № 8-95 от 05.09.2002г. на Общински съвет гр.Суворово и заповед № 232/18.08.2004г. на Кмета на Община Суворово е определен пункт за отработени масла и отпадъчни нефтопродукти и акумулатори, също така за негодни за употреба батерии и акумулатори, който се намира в автопарка на Общинска адмиинистрация гр.Суворово, ул.”Иван Вазов” № 12. За оползотворяване на НУБА - в град Суворово има 5 точки, а в село Чернево – 2 точки за събиране на излезли от употреба батерии, GSM, и други подобни. Община Суворово има сключени договри за оползотворяване с Фирма „Екоколект“ АД, „НУБА рециклиране“АД, и „БалБок инженеринг“ АД. В района на селскостопански двор – гр.Суворово и в с.Николаевка – в района на гробището, имаше складове със стари, негодни и отлежали пестициди.През 2003г., пестицидите бяха загробени в контейнери “ Б-Б куб “ от фирма “ БалБок инженеринг “ гр.София, с което се разреши екопроблема за възможно замърсяване на въздух, води и почви в посочените райони.Проектът е финансиран от ПУДООС-МОСВ гр.София. На територията на Община Суворово не се депонират опасни или болнични отпадъци. На територията на общината се намират : -Складова база за съхранение на промишлени взривни вещества, землище на село Чернево, община Суворово. Оператор – „Никас“ ООД. -Терминал за втечнени въглеводородни газове, в строителните граници на град Суворово.Оператор – „РОСИНВЕСТГАЗ“ ООД. На предприятията се правят ежегодно проверки от специализирани органи, с представители на общината. Закрити или подлежащи на закриване депа за отпадъци Ключова разпоредба, произтичаща от ЗУО:  Въвежда детайлни правила и изисквания за сдружаване на общините в регионални сдружения за решаване управлението на битовите отпадъци на регионално ниво чрез регионални съоръжения и организация.  Въвежда икономически инструменти за покриване на бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и за стимулиране на превенцията и оползотворяването на отпадъци преди депонирането. Депото, подлежащо на закриване е общинско депо в град Суворово, но то ще функционира до стартиране на Регионално депо. В момента тече процедура по изграждане на ново Регионално депо. В момента е на етап – Доклад по ОВОС с разглеждане на две алтернативни площадки - във село Войводино, община Вълчи дол и площадка в село Венчан, община Провадия. До изграждане на регионалните съоръжения, с разрешение на РИОСВ Варна, за общинско депо ще се използва депото в землището на гр. Суворово, разположено в местност “Банска вада”, за което общината е разработила “План за привеждане в съответствие” с Наредба № 8/2004г. на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Така ще се създаде възможност за закриване и саниране на сега съществуващите нерегламентирани сметища.111 Информация за депото на общината. Данните са актуални към месец март 2015 година. - площ - 13 декара - проектен капацитет – 22 600 кубични метра -остатъчен капацитет - 6 320 кубични метра

- Депото ще съществува до стартиране на Регионално депо. Към момента общината не разполага с технически проекти за закриване и рекултивация на депа. Община Суворово няма подготвени проекти за оползотворяване на сметищен газ. Вътрешно ведомствена уредба за за информационното обезпечаване на управлението на отпадъците Наредба за управление на дейностите по третиране на битовите отпадъци и чистотата на територията на Община Суворово е приета с решение № 15-165 от 01.12.2004 година на Общински съвет град Суворово. Решения № 5–84 на Общински съвет Суворово от V-то заседание от 28.05.2015г. 1.Дава съгласие Община Суворово самостоятелно да изготви Общинска програма за управление на отпадъците за периода 2014-2020г., съгласно чл. 52 от Закона за управление на отпадъците. 2. Дава съгласие на кмета на Община Суворово за подаване на заявление до директора на РИОСВ гр Варна за освобождаване на част от натрупаните по реда на чл.64 от Закона за управление на отпадъците средства за отчисления за изготвяне на общинска програма за управление на отпадъците на Община Суворово за периода 2014-2020 г и изследване на морфологичния състав на генерираните на територията на общината твърди битово отпадъци. ОУП на община Суворово в окончателен проект ще синхронизира предвижданията на плана с Общинската програма за управление на отпадъците на Община Суворово за периода 2014-2020, след приемането й. 12.9. Радиационна обстановка: РЗИ - Варна няма измервания на данни за радиационния фон на Община Суворово.( писмо изх ном ДЗО-07898 от 30.10.2014) 12.10. Акустична обстановка: С данни за акустичната обстановка, вредности и замърсявания разполага РИОСВ - Варна.( писмо изх ном ДЗО-07898 от 30.10.2014) 12.11. Бедствия и аварии: Съгласно чл.146 г, ал.1 от ЗВ и със Заповед № 88 / 21.08.2013 г на Директора на БДУВДР са определени 26 (двадесет и щест) РЗПРН ( вкл. Р. Дунав), представляващи райони с “висока” и “средна” степен на риск. Окончателните райони са утвърдени от Министъра на Околната среда и водите. Населените места от община Суворово не попадат в район със значителен потенциален риск от наводнения.112 По информация от РДПБЗН – Варна ( писмо ПРЕГ-4731екз.2/22.10.2014) няма заведени данни за бедствия и аварии за продължителен период от време, а също така не са разработвани проекти и идеи за развитие на превенцията от бедствия и аварии, касаещи территорията на община Суворово. Обекти представляващи потенциална опасност са: подстанция Суворово от пръстен „Мир”; газопълначна станция фирма „Газка”- гр. Суворово; ББ кубове с пестициди гр. Суворово; Склад за съхранение на ВВ „Никас”- с. Чернево; язовир „Николаевка”, „Левски” и др.

Данни от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен -Изх. № ЗДОИ-476 от 15.01.2015 г 112

111

Актуализирана програма за управление на отпадъците на община Суворово 2007-2013

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза По данни на РИОСВ – Варна ( писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014), от 20-те бр. ББ кубове с негодни и залежали пестициди не са констатирани замърсявания. През територията на предложения ПУП с отреждане за бъдеща идустриална зона в местността “Бозлука”, преминава дере, което макар и слабо, при определени метеорологични условия може да предизвика силно оводняване / заливане от повърхностни води събрани в зоната на водосбора на прилежащите територии , по руслото на дерето. Необходими са допълнителни проучвания и отреждане на територия за инфраструктурни мерки, осигуряващи непрекъсната проводимост на дерето и превенция на наводнения, във връзка с разпоредбите на Закона за водите. Предложенията следва да се съгласуват с БДЧР - Варна. Специфичните опасности за територията на община Суворово, както и анализ и оценка на риска от бедствия се вписват в общинския план за защита при бедствия изготвен съгласно чл.9 и чл.65 от Закона за защита при бедствия. По данни на РИОСВ – Варна ( писмо ЗДОИД-6165 от 27.10 2014) на територията на община Суворово е разположен Терминал за втечнени въглеводородни газове, с оператор „Росинвестгаз” ООД, гр. София. Обектът е класифициран като „предприятие с нисък рисков потенциал” по смисъла на Глава 7, Раздел І от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г. с изм. и доп.) - ЗООС. В изпълнение изискването на чл. 107, ал. 2 от ЗООС операторът е представил в РИОСВ – Варна доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии (ДППГА). Електронно копие от ДППГА с писмо на РИОСВ – Варна с изх. № И-304/12.08.2014 г. е изпратено на община Суворово.

13. Обобщени изводи и предписания към част Прогноза на ОУПО: 13.1.Проблеми на икономическото рaзвитие изводи от фаза диагноза: 13.1.1. Аграрен сектор: Основен извод: Общинската икономика е доминирана от селското стопанство. Традиционните селско стопански култури отглеждани в общината са зърнени, технически и фуражни. Животновъдството е доминирано от говедовъдството, овцевъдство, отглеждане на кози, свине и птици. Горското стопанство е осигурено с горски фонд, стопанисван от Държавно лесничейство "Суворово". Формулираните проблеми, за състоянието на аграрния сектор са свързани с: * Промяна предназначение на високо категорийна земеделска земя в урбанизирани територии негативна тенденция най-ярко изразена в землищата на с. Николаевка и с Изгрев, с. Калиманци. * Голяма част от обработваемите земи в землищата на гр. Суворово и с. Чернево попадат в концесионните граници на действащи кариери. Наблюдава се тенденция на намаляване на обработваема земя за сметка на разрастване на добивната промищленост ( земищата на гр Суворово и с. Чернево). * Моноструктурен характер на земеделието в общината с приоритет отглеждане на зърнени култури, които заедно с техническите култури заемат приблизително 70 % от обработваемата площ. * Липса на необходима земеделска техника. Механизирано засяване, отглеждане и ръчно прибиране на култури (с изключение на зърнено-хлебните култури). * Липса на агро-техническа информация, пазарни изисквания, икономически разчети, достъпни кредити и данъчни стимули, които да подпомогнат развитието на нови земеделски практики нетрадиционни за района земеделски култури от групите на етерично-маслените и лекарствените култури. * Липса на внедрени земеделски практики за биологично земеделие.

* Раздробяване на собствеността изкореняване и изоставяне на масиви с трайни насаждения: ябълки, орехи и бадеми. Липса на инвестиции за провеждане на агротехнически мероприятия за подобряване на фитосанитарното състояние на овощните насаждения и лозовите масиви. * Раздробено животновъдство. Неблагоприятна икономическа среда довежда до изнасяне на фермата за щрауси от с. Баново в съседна Румъния. * Амортизирани, унищожени поливни системи. * Горският фонд в размер на 15,8% от площта на общината, не позволява горите да са със стопанско значение за развитието на Общината. * Липса на тържища и борси за земеделска продукция, със съоръжения за първична обработка и пакетиране на стоките. Устройствените проблеми за развитието на аграрния сектор засягат: • Опазване на земеделските земи от І до ІV категория, без право на промяна предназначение. Планът да въведе режим без право на промяна на предназначението за някои оброботваеми и необработваеми земи и ценни от ландшафтна гледна точка територии. • Предложения за пространствената организация за разширяване и модернизация на селскостопанската инфраструктура. При устройването на дейностите, осигуряващи развитието, да се вземат предвид вече съществуващите локализации на подобна инфраструктура, напр. старите селскостопански дворове. • Създаване на урбанистични условия, за изграждане на нови оранжерийни комплекси. • Създаване на урбанистични условия, за изграждане на тържища (борси) на земеделска продукция, със съоръжения за първична обработка и пакетиране на стоките. Създаването на такива е предвидено в ОПР. • Създаване на урбанистични условия, за възстановяване на съществуващи / изграждане на нови поливни системи. • Опазване и възстановяване на залесените територии, респ. увеличаване дела на горските паркове за сметка на горите със стопанско предназначение, както и въвеждане на правила и нормативи за устройството и опазването им. • Залесяване на изоставени и ерозирали земи, както и такива със санитарно защитна роля. 13.1.2. Промишленост Основен извод: Промишлеността в община Суворово е слабо застъпена и делът на промишленото производство в местната икономика е много малък. Изключение прави добивната промищленост, която захранва с инертни материали строителната индустрия на област Варна и Североизточен регион. Формулираните проблеми, за състоянието на промищлеността са свързани с: * Липса на предприятия за преработване на произвежданата земеделска продукция. Потенциалите на Община Суворово за развитие на преработвателна промишленост, свързана с добре развитото земеделие не са използвани пълноценно. Причините за това са недостиг на суровини, поради наличие на раздробени малки стопанства; унищожени поливни системи и свит асортимент на селскостопанското производство; липса на млади, креативни контингенти, заети в производство на суровини за преработвателната промищленост; липса на съвременна пазарна и технологична инфраструктура; * Не са използвани пълноценно потенциалите на общината за пререботка на животински продукти - месо, мляко, млечни произведения, птици, яйца. Производителите на животинска продукция са разпокъсани. Производственият цикъл не е затворен. * Липсата на външни инвестиции, които няма с какво да бъдат привлечени. * Липсата на партньорски бизнес мрежи, клъстери.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза * Не са използвани потенциалите на Община Суворово за прозводството на аквакултури изкуствено отглеждани риби и раци, в язовирите и рибарниците на територията на общината. Проектът за отглеждане на водорасли - “спирулина”, в имот от землището на с. Баново не получи финансиране. Наложително е коренно преустройство, навлизане и използване на съвременни биотехнологии за добиване на необходими и достатъчни по обем суровини. Перспективата за развитие на тази дейност е обнадеждаваща с оглед на това, че тя е обвързана с туристическата дейност;

* Неоправдано антропогенно натоварване на територията на общината. Повишена инвестиционна инициатива на собствениците на земеделски земи, попадащи извън границите на населените места, водещи до промяна предназначението им; * Липса на пълноценна и атрактивна съвременна туристическа инфраструктура. * Липса на политики целящи интегриране на съседни общини за изработване, управление и популяризиране на наличните туристически ресурси.

Устройствените проблеми за развитието на промишлените дейности засягат: • Създаване на урбанистични условия, насърчаващи възникването и развитието на добре развита преработваща промишленоост - основа за изграждане на клъстери и бизнес мрежи, основани на наличните ресурси: добре развито земеделие, добра транспортна достъпност до голям консуматорски център като Варна и наличие на подходяща образователна структура - Професионална гимназия по селско стопанство. • Предложения за пространствената организация на приградски и главно междуселищни производствени територии за малки и средни предприятия, предимно за екологично чисти подходящи подотрасли, целящи стабилизиране на работната сила на селата. • Определяне по местоположение и разновидност на редица локализации, като в отделни случаи може да се посочи и отраслов профил на територията, с оглед съблюдаване на изисквания от санитарно-хигиенно естество. За осигуряване на условия за провеждане на общинската политика, месторазположението може да бъде съобразено с наличието на поземлени имоти - общинска собственост; • Новопредвидените урбанизирани територии, предназначени за производствени и складови дейности, да съобразят вече настъпилите промени на предназначението на земеделски земи. Да се ограничи до максималната възможна степен включването на висококатегорийни земеделски земи; • Създаване на урбанистични условия за развитие на логистични центрове, като възможност за осигуряване на повече работни места. За това се предвижда широк набор от мерки, вкл. стимулиране форми на публично-частно партньорство, участие с общинска поземлена собственост и пр. Като приоритетни, освен логистиката, са посочени екологично чистите производства . • Осигуряване на пряка връзка на промишлените средоточия с републиканската пътна мрежа, по възможност без преминаване през населени места или селищни образувания за отдих; • При наличие на наднормен шум или замърсяване на въздуха, с Правилата за прилагане на плана да се изисква от последващите подробни устройствени планове обектите да се ситуират така, че необходимият сервитут да бъде в обхвата на промишленото съсредоточие; • Предложения за рекултивационни мероприятия на местата на добив на материали след приключване на експлоатацията им.

Устройствените проблеми за развитието на туризма засягат: • Определяне на рекреационните капацитети и урбанистичните натоварвания, на територията, като не се допускат по–големи; Решаване на проблема с повишена инвестиционна инициатива на собствениците на земеделски земи, попадащи извън границите на населените места, водещи до промяна предназначението им; • Осигуряване в максимална степен едновременно социализацията и опазването на всички ценни природни и антропогенни дадености природозащитени обекти, културно-историческо наследство; • Въвеждане (чрез Правилата за прилагане на плана) на правила и нормативи за устройството и застрояването им, които да гарантират недопускане на експлоатационно пренатоварване, безконтролно ползване на ресурса, необратими промени в естествената среда, всякакъв вид замърсяване от човешки дейности, включително с наднормен шум в зоните за отдих и туризъм; • Развитието на инфраструктура на търговията, услугите и спорта в локализационен аспект, да отчита териториалното разположение на туристическа и курортна активност във и извън общинските граници, а така също и преминаващите републикански пътища, с оглед увеличаване на обслужвания контингент, в т.ч. и транзитните потоци; • Съгласуване предвижданията на плана с тези на одобрения устройствен план на ПЗ “Побити камъни” и осигуряване на устройствени предпоставки за пълноценна интеграция на Община Суворово със съседни и по-отдалечени общини във връзка с опазване и популяризиране на природното и културно наследство. • Осигуряване на урбанистични условия за развитие на туристическия потенциал на отделните населени места чрез: - извеждане и опазване на самобитни, уникални за населените места културни ценности, които придават местна специфика и предизвикват туристически интерес; - въвеждане на режими на застрояване, които да опазят мащаба, характера и спецификата на населеното място, което да се разчита от посетителя, като единен ансамбъл. - въвеждане на специфични правила за съвремена намеса в зелените зони по течението на деретата, в рамките на населените места и адаптирането им в атрактивни места за отдих и социални контакти. • Подобряване качеството на общинската транспортна мрежа и изграждане на нови преки и къси междуселищни връзки, които ще позволят различни стопански дейности, търговия и услуги да бъдат адресирани / да обслужат няколко населени места; • Предвиждане на трасета за алтернативно безопасно придвижване - вело алеи и вело марщрути, пешеходни маршрути, еко пътеки и маршрути за конна езда. • Отреждане на територии за временен отдих - къмпинги в близост до язовирите; • Обособяване на нови горски и специализирани паркове

13.1.3. Туризъм: Основен извод: Туристическият сектор няма значимо присъствие в общинската икономика. Формулираните проблеми, за състоянието на туризма са свързани с: * Липсва комплексна оценка на културно-историческите ресурси на обшината и програма за популяризирането и управлението им, като ресурс стимулатор за развитието на територията, в частност за развитието на алтернативни форми на туризъм. * Липса на ерархия от ценности, които да гарантират опазването и развитието на привлекателна и самобитна, атрактивна за туризъм жизнена среда. * Липсва обвързване на системата КИН с туризма на локално ниво по начин, гарантиращ тяхната взаимоизгода в икономически, управленски и социален план – от една страна културното наследство е ресурс за развитие на алтернативен туризъм и за обогатяване на традиционния за района туризъм с различни форми за разнообразен отдих; от друга страна туризмът осигурява икономически стимули и социална среда за съхраняване, изява и развитие на културно-историческия ресурс.

13.2. Проблеми в сферата на бюджетните социални услуги Основен извод: Бюджетните социални услуги, които се предлагат на територията на община Суворово, тяхната номенклатура и капацитетни възможности, въпреки постигнатото развитие през последните години, не покриват в достатъчна степен нуждите на населението. Нерешени проблеми в сферата на социалния сервиз (бюджетните социални услуги) са:

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза * Броят на лекарите и стоматолозите е недостатъчен и те не успяват да осигурят ефективно доболнично здравно обслужване на населението. Липсва спещна помощ. Необходимост от допълнителни алтернативни форми на здравно обгрижване - хосписи. * Възрастовата структура на населението изисква по-широко и пълноценно развити здравна система, системата на здравното осигуряване и социални структури, особено по отношение на възрастните хора и хората в неравностойно положение. * Образователното ниво на населението не може да осигури необходимият ресурс за технологичен бизнес и производства с висока добавена стойност. * Амортизирана образователна инфраструктура. Недостатъчен е броят на учебните институции и детските градини в общината. Липсват разработени алтернативни форми за образование и обучение, осигуряващи разнообразни пътеки за учене през целия живот; * Не са разработени форми на учене през целия живот чрез културни институции (библиотеки, читалища, музеи), спортни организации и др., насочени към нови целеви групи; Не е популяризирано ученето през целия живот сред всички слоеве на населението като фактор за личностно развитие, устойчива заетост и социално включване. * Проблем свързан с децата отпаднали от образователната система и с липса на мотивация и желание за учене, който влияе пряко на образователната структура, и в дългосрочен аспект на заетостта и конкурентоспособността на човешките ресурси. * Недостатъчно пълноценно функциониране и организация на обектите за развитие на културата - читалищата; Необходимост от съвременна адаптация на дейностите в културните институции. Читалищата следва да възвърнат ролята си на просветни и културни средища за местното население и да структурират обмен на дейности в мрежа с културни институции на по-високо ниво. 13.3. Проблеми на КИН * Археологическото наследство е сериозно застрашено от липсата на указани в АКБ режимни изисквания за териториите им, определени със специални проучвания (съгласно чл.35, глава девета на Наредба 7 ). * Нерегламентирани намеси в културните ценности, поради липса на ясни режими и правила. Непоследователна политика на опазване и развитие на КН. * Необходимост от актуализация на списъците с КЦ. * Констатирани процеси на физическа деградация на архитектурно-строителното наследство. Наличие на много безвъзвратно загубени / разрушени КЦ. * Проблеми с достъпа; с наличие на нерегламентирани сметища и грубо проведена инженерна инфраструктура в обхвата на природните ценности. * Наличие на ново строителство на колективни сгради, несъобразено с характера, мащаба на малките населени места, в обхвата на яз. Николаевка. * Унищожени в средата на миналия век самобитни местни занаяти. 13.4. Проблеми на устройството и урбанистичното развитие на населените места: * Небалансирано устройствено развитие на отделните населени места по отношение на териториалните различия в демографско им развитие. * Необходимост от предвиждане на максимално стегната урбанистична структура на населените места и ограничаване стихийното нарастване на територията им; * Обезлюдяване на малките населени места и изоставяне на жилищните сгради на саморазруха. Част от имотите в селата са незастроени и се ползват като обработваеми земи. * Спекулативно възникнали нови урбанизирани територии извън селищните граници. Също незастроени с малки изключения.

* Необходимост от оценка на културно-историческите ресурси на населените места и прилежащите им землища и извеждане ерархия от ценности с режими за тяхното опазване. * Необосновано въвеждане на ново строителство на сгради за колективно обитаване в селата Николаевка, Баново, Дръндар, на фона на устойчивото и висококатегорийно еднофамилно обитаване. Промяна в мащаба на новото строителство, което не намира реализация на пазара. * Необходимост от доизграждане на техническата, в т.ч. довеждащата пътна инфраструктураи от устройствени мерки за подобряване на връзките на общинския център с останалите населени места, както и между самите населени места. * Необходимост от устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд * Необходимост от устройствени мерки за разширяване на спектъра от функции в малките населени места, напр. изграждане на обекти на социалните грижи, на културата, на услугите. 13.5. Проблеми на Зелената система * Реституционни процеси са довели до поява на имоти в обхвата на деретата в селата Чернево и Изгрев. * Процедирани са ПУП-ове в обхвата на дере в с. Николаевка. * Отредени за озеленяване имоти пустеят. Липсват благоустройствени намеси. * Не е използван ресурса на протичащите през селата дерета, и прилежащи стари каменни чещми, да се социализират като самобитни публични зелени пространства. * Съществуващите гробищни паркове в с. Изгрев, с. Баово, с. Чернево и с. Калиманци са с изчерпан капацитет и неотговарящо на санитарните изисквания местоположения. * В селата липсват достатъчно и съвременни детски площадки и терени за спорт и отдих на населението; * Град Суворово не разполага с крайградски парк. Зелените площи в града са разпокъсани. 13.6. Проблеми на техническата инфраструктура В сферата на транспортната инфраструктура: * Наличие на населено място с тупиков достъп и затруднено ползване на здравни и социални услуги. * Липса на къси, бързи и безопасни връзки между населените места, които да осигурят по-широк пазар за всяка икономическа, социална, културна дейност. * Липса на безопасни пешеходи пространства и велоалеи. * Интензивно преминаване през населените места, включително през общинския център на транспортна техника, обслужваща добивната и производствената дейности; Затруднена пропускателна способност, щум и замърсяване в жилищни структури на общинския център / от част от ІІІ-2901/. * Необходимост от разщирение на пътя Баново-Калиманци / VAR1023/. * Необходимост от възстановяване на пътната настилка и канавки в обхвата на границата с ветрогенераторния парк /VAR2250/. * Липсва пряк транспортен достъп от с. Калиманци до зоните за труд и отдих югоизточно от селото. * Затруднен достъп до “Бановската група” на Природна забележителност “Побити камъни”. Липса на пряка връзка на южната част от територията на общината с магистралата. Три селища в тази част от територията на общината развиват алтернативни форми на туризъм и са обект на траен инвестиционен интерес.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

В сферата на инженерните мрежи: Енергетика Основният извод за състоянието на инфраструктурата на енергетиката е, че Мрежата 400 kV, 220 kV и 110kV е добре развита и е в добро състояние. Има предвидени трасета със сервитути за обслужване на електропроводите, които следва да се запазят. Подстанциите са в много добро техническо състояние и задоволяват потребностите на района. Проблемите в енергетиката са: * Мрежата ниско напрежение -20 kVв урбанизираните територии е изпълнена с от въздушни линии. Въздушните електропроводи създават ограничения със сервитутите си в урегулираните територии и подлежат на поетапно кабелиране. * Затруднение при реконструкцията в урбанизираните територии създава това, че не е проведена изцяло уличната регулация и няма сервитутни зони за прокарване на кабелни линии. * Една част от трафопостовете в промишлените зони и жилищни зони са частна собственост, което затруднява тяхното управление и не дава възможност за пълното им натоварване за присъединяване на нови консуматори. * Морално и физически остаряла мрежа от ел. съоръжения, - 0,4 kV, която изисква огромни инвестиции за реконструкции, подмяна и рехабилитация, като дължини и брой съоръжения. * Наличие на многобройни ПУП-ове с отреждане за възобновяеми източници на електроенергия, по които няма строителни реализации, а имотите попадат върху висококатегорийни земи. Водоснабдяване и канализация: Основният извод от извършените проучвания на състоянието на Водоснабдяването в община Суворово е, че всички селища са водоснабдени, но изградената водопроводна мрежа е в лощо техническо и състояние. Канализация има изпълнена в гр. Суворово, с. Чернево и с. Дръндар. Отвеждането на отпадните води от останалата част от селата в общината Николаевка, Левски, Калиманци, Изгрев, Баново и Просечен става към черпатели и септични ями тъй като няма изградена канализация. Основните проблеми на ВиК инфраструктурата са следните: * Морално и физически остаряла инфраструктура, изградена от етернитови, стоманени и поцинковани тръби с изтекъл експлоатационен срок. Значителни загуби на водно количество по мрежата, влошено качеството и значително повишена себестойността на подаваната вода. * В някои части от територията на общината липсва нормално водоподаване и не са осигурени необходимите количества воден ресурс; * Водопроводната мрежа е изграждана непланомерно, има неправилно разпределение на водните количества, има немотивирани дублирания на водопроводи в общинския център. * Критични показатели /нитрати и манган/отчитат 3 села от община Суворово. Отчетени са отклонения и по микробиологични показатели. Необходимост от анализи на подаваите води и от дезинфекция на проблемните места. * Необходимост от система за повишаване на налягането за високите места в селата Просечен, Баново, Николаевка, Калиманци * Изключение от горните констатации е с. Дръндар, осигурено със съвременна ВиК мрежа и локална ПСОВ. * Необходимост от възстановяване и изграждане на нови напоителни системи; * Необходимост от доизграждане на канализационната система в гр. Суворово, и с. Чернево. * Необходимо е изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в пселата, като възможно решение е изграждането на модулни пречиствателни станции, заустени в преминаватщите дерета, които трябва да отговарят на изискванията за съответната категория приемник. * Наличие на ПУП-ове с отреждане за жилищно строителство в ново урбанизирани територии, за които няма осигурено водоподаване.

Телекомуникации: Основният извод от аналитичните проучвания на сектора е, че развитието на телекомуникационната инфраструктура не може да се разглежда и развива самостоятелно. То следва да се осъществява съвместно с изграждането на общата инженерна инфраструктура на общината. Проблемите произтичат от: *  Частично развита инженерна и телекомуникационна инфраструктура в общинския център. *  Неразвита инженерна и не в достатъчна степен телекомуникационна инфраструктура в селата и селищните образования; * Слабо развити услуги от типа „точка към много точки” използващи технологията WiMax в района. * В района на общината се развива интензивно земеделие. Модернизацията и нуждите изискват качествени телекомуникационни услуги, монтират се GPS системи на селскостопанската техника, инсталират се системи за видеонаблюдение на базите. Слабия интерес за развитие на електронните системи в района от страна на трите мобилни оператора, затруднява жителите и производителите базирани на територията на общината. * Не се е наложил напълно процеса на съвместяване на дейности по изграждането на нови тръбни мрежи (т. е. в едно трасе да се полагат тръби на няколко различни оператора. Това се прави с цел намаляване на разходите по инвестиционния процес; * Сегашното развитие на технологиите позволява на кабелните оператори да прескочат конвенционалните кабели и устройства и да представят услуги чрез по-съвременни елементи, което ги прави конкурентноспособни. Новите технологии могат да променят по трудно предсказуем начин пазара на съобщителни услуги като: спътниковите съобщения, оптичните кабели, мобилните клетъчни мрежи, Интернет и други.

14. Предпоставки за изработване на ОУП на общината по основни функции: Население и обитаване Задържане на младите контингенти и моделиране на стимулираща увеличаване броя на населението жизнена среда; Засилване на тенденцията за изнасяне на обитаването от областния град в крайградските малки населени места; Промяна на социалната структура и възрастовия състав на населението; Разпокъсана урбанистична структура -неефективна и скъпа за стопанисване. Наличие на процедирани и одобрени Подробни устройствени планове (ПУП); Дисбаланс между устройственото развитие на населени места и демографското им развитие. Опазване на самобитната атмосфера на селата. Наличие на необосновани намеси, които влошават качеството на жизнената среда. Транспортна система Засилване на транзитния товарен автомобилен трафик и преминаването му през център, поради липса на обходни артерии и връзки; Необходимост от къси и удобни транспортни връзки между населените места; Необходимост от безопасни пешеходи пространства и велоалеи. Затруднен достъп до населени места с устойчив инвестиционен интерес. Затруднена пропускателна способност, щум и замърсяване в населени места;

общинския

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Зелена система и екология Недостатъчност, разпокъсаност на съществуващите обществени зелени площи; Наличие на необходимост от изграждане на нови горски паркове; Необходимост от разширяване на гробищните паркове; Наличие на Защитени територии и защитени зони от Натура 2000 с особено биологично разнообразие и голямо природно значение; Необходимост от залесяване с цел ограничаване на прахово замърсяване от Наличие на процедирани и одобрени Подробни устройствени планове (ПУП) в защитени зони по Натура 2000

богато кариерите; обхвата на

Наличие на замърсяване от съществуващите добивни предприятия; Наличие на бивши и действащи кариери и асфалтова база;

Туризъм Необходимост от опазване, популяризиране и управление на привлекателна и за туризъм жизнена среда. Наличие на туристически интерес към селата Баново, Калиманци, Николаевка. Липса на пълноценна и атрактивна съвременна туристическа инфраструктура. Наличие на неразработени туристически ресурси; Необходимост от територии за временен отдих - къмпинги в близост до

атрактивна

язовирите;

Обществено обслужване Нереализирани предвиждания на действащите устройствени планове на селата по отношение на общественото обслужване. Реституционни процеси променят собствеността и налагат нови устройствени решения

Културно-историческо наследство Застрашено археологическо наследство от липсата на режими за опазване; Наличие на нерегламентирани намеси в културните ценности;. Физическа деградация и загуба на културно наследство; Проблеми с достъпната среда на културните и природни ценности; Загуба на автентичност, промяна в мащаба, урбанистичната структура на селата Необходимост от въвеждане на специфични правила за съвремена намеса в КЦ. Инфраструктура Морално и физически остаряла мрежа от технически съоръжения; Наличие на процедирани и нереализирани ПУП-ове с отреждане за възобновяеми източници на електроенергия Липса и/или частично изградена канализация в населените места; Необходимост от локални пречиствателни съоръжения; Морално и физически остаряла водоснабдителна мрежа; Наличие на предварителни, технически и работни проекти за отделни елементи на техническата инфраструктура. Необходимост от общински терени за монтаж на съоръжения на базови станции за трите оператора на телекомуникационни услуги Икономическа инфраструктура Аграрен сектор Необходимост от опазване на висококатегорийните земеделски земи; Необходимост от съвременна адаптация на селскостопанската инфраструктура. Необходимост от тържища (борси) на земеделска продукция, със съоръжения за обработка и пакетиране на стоките. Насочване на инвестиции към възстановяване /изграждане на поливни системи. Необходимост от увеличаване дела на горските паркове за сметка на горите със предназначение; Необходимост от залесяване на изоставени и ерозирали земи, както и такива санитарно защитна роля.

първична стопанско със

Промишленост Необходимост от междуселищни производствени територии за малки и средни предприятия, предимно за екологично чисти подходящи подотрасли. Необходимост от промищлени локализации - общинска собственост; Необходимост от условия за развитие на логистични центрове; Наличие на предложения за рекултивационни мероприятия на местата за добив на материали след приключване на експлоатацията им.

Общ Устройствен план на Община Суворово - Диагноза

Екип: арх. Юлия Н. Железова

Ръководител екип

арх. Живко С. Железов

Урбанист

Георги С. Янев

ГИС

гл. ас. д-р Ана Ж. Господинова

Икономика

ас. Деница П. Йорданова

Социология

инж. Петър Г. Манолов

Транспортно строителство

инж. Антония Н Вълчева

Водоснабдяване и Канализация

инж. Иван А. Иванов

Електро

инж. Йовелина Д. Цонева

Телекомуникации

инж. Венцислав Д. Васев

Геология

инж. Татяна Й. Колева

Газоснабдяване

Самуил Д Добрев

Еколог

инж. Кристалин Тодоров

Лесоустройство

Иван Д. Иванов

Еколог

д-р. Мая П. Кьосева

Трудова медицина

ланд. арх. Жечка Георгиева

Ландшафт

гл. ас. д-р Владимир Славчев

Археология

инж. Галин Тодоров

Геодезия