03_s&h_2007 by Evgo Peev

www.hardware.bg 3 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

ISSN 1312-496X

СЪДЪРЖАНИЕ ÈÇÄÀÂÀ

“БИК – БЪЛГАРСКА ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ” ÅÎÎÄ Ñîôèÿ 1138, ул. “Самоковско шосе” 1 Търговски център “Боила”, ет. 3 Òåëефонна централа: 02/973 7979, 973 7997, 973 7799

Изпълнителен директор инж. Антоанета Пеева apeeva@computers.bg

HARDWARE • НОВОСТИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР • БЮДЖЕТНИ ДЪННИ ПЛАТКИ ЗА SOCKET AM2 • LEXMARK E120 И Е250D – OТЛИЧЕН ИЗБОР ЗА МАЛКИЯ БИЗНЕС И ДОМА • ОПТИМАЛНАТА ГЕЙМ МАШИНА • WINDOWS VISTA СЕ СРЕЩА С WINDOWS XP • В ОЧАКВАНЕ НА LIGHTSCRIBE 1.2 • ПРОЕКТЪТ TERASCALE НА INTEL – CУПЕРКОМПЮТЪР В ЕДИН ЧИП • НОВОТО ПРИ ПРОЦЕСОРНИТЕ ОХЛАДИТЕЛИ • ПРЕГЛЕД НА КОМПЮТЪРНИ КУТИИ • ЪПГРЕЙД НА МЕСЕЦА

3 6 18 20 26 32 34 38 44 48

SOFTWARE • СЪЗДАЙТЕ СОБСТВЕН ШРИФТ 52 • WINTOOLS.NET PROFESSIONAL 8 56 • PRINT CENSOR – КОНТРОЛ НАД МРЕЖОВИТЕ ПРИНТЕРИ 58 • BLAZEDTV – ВИДЕОПЛЕЪР ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ 60 • DAPHNE 1.30 – ОСИГУРЕТЕ СИ ПО-ДОБЪР КОНТРОЛ ВЪРХУ СИСТЕМНИТЕ ПРОЦЕСИ 61 • MICROSOFT OFFICE PROJECT 2007 – ВСИЧКО ПОД КОНТРОЛ 62 • MICROSOFT EXPRESSION WEB – ВОЙНА И МИР 64 • MICROSOFT OFFICE VISIO 2007 PROFESSIONAL – ВАЖНА Е ВИЗИЯТА! 66 • MAYA 8.5 – ЪПГРЕЙД САМО ЗА ИСТИНСКИТЕ ФЕНОВЕ 67 • ДА СЕ НАУЧИМ ДА СМЯТАМЕ С MAPLE 11 68 • ULEAD VIDEOSTUDIO 10 – ВПЕЧАТЛЯВАЩО! 70 • БЕЗПЛАТНИ ГРАФИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ ОТ ВСЯКАКЪВ КАЛИБЪР 72 • СИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В WINDOWS XP – ДА НАДЗЪРНЕМ ЗАД КУЛИСИТЕ 74 GAMES • BULLY • METAL GEAR SOLID: PORTABLE OPS • MEDIEVAL 2 TOTAL WAR • GEARS OF WAR

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

78 80 84 88

Директор производство

Димитър Желязков

Директор реклама

Мариана Владова

dijel@computers.bg

0898 777 327

m_vladova@computers.bg 089 8777 321

Разплащания с клиенти Веселин Ангелов vesang@computers.bg Абонамент

Силвина Атанасова

Технически сътрудник

Даниела Кръстева

silvy@computers.bg dani@computers.bg

0898 777 329 0898 777 334 0898 777 326

Отговорен редактор

Хардуер

Тодор Богданов

Отговорен редактор

todor@computers.bg

Софтуер

инж. Димитър Чизмаров

dchizmarov@computers.bg

Автори

Димитър Петков petkow@computers.bg Галин Атанасов galin@computers.bg Добрил Доков dokov@computers.bg Хелиана Велинова velinova@computers.bg Красимир Иванов krasi@computers.bg Адриан Банчев andy@computers.bg Паскал Александров, Александър Бакалов

Коректор

Павлина Върбанова

Дизайн

Евгени Пеев

Разпространение

ЕТ „Гергана Живкова“

varbanova@computers.bg

fvd@computers.bg

02/978 8181

Счетоводно обслужване Счетоводна кантора „Перфекта“ 089 8777 317 Печат

“К принт”

Банкова сметка

Първа инвестиционна банка

02/9737 997, 0898 777 327

BIC: FINVBGSF IBAN: BG56FINV915010BGN095VP

Българска издателска компания издава още вестник “Компютри“ и списанията „Офис Асистент” и “Черга БГ”. Фирми, които набират абонамент за списание “Софтуер & Хардуер”: “Български пощи” РЕП; “Доби прес”. Каталожен номер 1713. Цена за 6 месеца - 31 лева, за 12 месеца -55 лева. Редакцията не носи отговорност за съдържанието на публикуваните материали с рекламен характер. Отговорността за заявените мнения и позиции във всички публикации на списание “Софтуер & Хардуер”, както и за тяхната достоверност, принадлежи на авторите им. Авторските права върху публикациите принадлежат на издателя. Препечатването на текстове може да се извършва само след писмено съгласие на издателя.

Hardware

Новости от българския пазар

Инж. Красимир Иванов

През изтеклия месец нямаше кой знае какви важни новости на процесорния пазар освен поредното официално снижение на цените от страна на AMD. To бе обявено в средата на февруари и засяга семействата Athlon 64 X2, Athlon 64 и Sempron. Освен корекцията на ценовата листа компанията анонсира и 65 nm процесори Athlon 64 за Socket AM2 с рейтинг 3500+ (с честота 2,2 GHz) и 3800+ (с честота 2,4 GHz). Официално е обявен още един представител на двуядрената линия X2 – Athlon 64 X2 6000+, който работи с фабрична тактова честота 3,0 GHz и има 2 х 1 MB L2 кеш. Този старши модел вече е в продажба на азиатските и американските пазари на цена от около $490 и вероятно скоро ще се появи и у нас. Според сформираната вече овърклокинг статистика, при висок клас въздушно охлаждане процесорът достига стабилни 3,2 GHz при напрежение 1,4 V и до 3,4 GHz при още по-висок волтаж от 1,5 V.

При Intel платформата новините, свързани с нови процесори, общо взето, са малко, но пък не липсват нови решения при дънните платки за LGA775. В статията “Ъпгрейд на месеца” споменахме за платка на Elitegroup, която е един от най-евтините модели с чипсет P965. На пазара се появи още една интересна платка на компанията – NForce 570 SLIT-A IE (фиг. 1). Tя също е удачно решение за сглобяване на относително евтина система, позволяваща използването на процесори Core 2 Duo (1066 МHz FSB). Моделът е първият за Intel платформата с официална поддръжка на SLI интерфейс. Новият продукт на ECS се отличава с добре замислен и реализиран дизайн на PCB и с поддръжка на актуалните технологии и интерфейси. Единственият по-голям недостатък са по-слабо застъпените овърклокърски функции, но това до голяма степен се оправдава с отличната цена от $81. В миналия брой накратко представихме един от най-про-

Фиг. 1. ЕCS NForce 570 SLIT-A e една от първите платки за Intel платформата с чипсет NForce 570, с официалнa поддръжка на SLI. Моделът поддържа процесори Core 2 Duo, RAID функционалност, Gb Ethernet и до 16 GB oперативна памет DDR-2

Фиг. 2. При съществуващия дефицит на стилни и функционални фан контролери, модулът Scythe Kama Meter, предназначен за контрол на 4 вентилатора, определено ще бъде интересна възможност за ентусиастите

изводителните въздушни кулъри – Infinity, на японския производител Scythe. Той бе последван от нови налични модели на пазара, сред които Andy Samurai Master, Ninja+ rev.B (AM2), Samurai-Z, Shogun и високоефективните охладители с нов дизайн и тихи 100 мм перки Katana Copper и Katana 2. От вентилаторите пък вече са достъпни Mini Kaze 40 мм (14 dB), S-FLEX (Sony FDB) 120 мм, 800, 1200 и 1600 rpm, Minbea NMB Silent 120, 92 и 80 мм и др. Освен хардуера, предназначен за охлаждане на процесора, на пазара трябва да се появят и други компоненти с марка Scythe, предназначени за

хардуерните ентусиасти. Сред най-интересните от тях е цифровият термометър Kama Thermo и фан контролерът Kama Meter (фиг. 2). Kama Thermo е помощник, с който ще можете много прецизно да измервате температурата в произволна точка, като показанията се извеждат на малък дисплей със синя LED подсветка. Източник на захранване на Kama Thermo може да е вградена батерия или PSU-блокът посредством 4-пинов конектор. Kama Meter е 5,25” модул за регулиране и индикации на 4 величини: обороти, температура и напрежение, като допълнителwww.hardware.bg 3 • 2007 S&H

но има функция за контрол и на силата на звука. Дисплеят на модула може да е оцветен в седем различни цвята според вашия вкус, а в комплекта са включени три планки за предния панел: черна, сребриста и бяла. Отдавна не сме обръщали внимание на линията звукови карти на Creative от семейството X-Fi, а в момента на пазара има поне четири негови представителя. Безспорният флагман е платката Fatal1ty FPS (~$235), която разполага с 64 MB X-RAM-памeт, поддържа DirectSound3D, OpenAL, EAX 5.0 и осигурява най-високо качество на звука. При използването на подобна аудиокарта централният процесор е почти напълно освободен от работа с аудиопотоците и цялата обработка се извършва от X-Fi. Не по-малък интерес предизвикват новите, по-достъпни модели, предназначени подчертано за геймърската аудитория. Най-атрактивният от тях е може би Sound Blaster X-Fi Xtreme Gamer (фиг. 3). Той представлява нещо като олекотена версия на Fata1ty FPS, като благодарение на премахването от комплекта на 5,25-инчовия блок (който присъства и при X-Fi Platinum) и компактния размер на PCB, цената му е снижена до близо $100. Въпреки малките габарити, технологиите, разработени от Creative за фамилията X-Fi, са реализирани в пълна степен. Допълнителни плюсове са наличието на оптичен изход и предвиден интерфейс за включване на предния панел на корпуса, отговарящ на спецификациите Intel HD Audio. Голямо е многообразието от нови модели портативни аудио- и видеоплеъри с различна функционалност и предназначение. От последните продукти, които се появиха наскоро на пазара, може да споменем един от новите flash плеъри MP500 на TEAC, на базата на който има цяло семейство устройства с различен обем памет. Той има сензорно управление и поддържа Bluetooth, което предполага предаване на данни по безжичен канал към други bluetooth съвместими устройства, включително и слушалки. Освен най-разпространените аудиостандарти MP-500 поддържа и графични формати (предвиден е режим слайдшоу) и възпроизвеждане на видео. На пазара са налични и медийни плеъри с още по-внушителни характеристики и възможности, например Easy Touch ET-PS700 (фиг. 4). Устройството има габарити 202 x 155 x 25,5 мм, 7” LCD екран с резолюция 1440 х 234 и може да работи с медии DVD-R, DVD-RW, DVD Video, Аudio CD, CD-R, CD-RW. Easy Touch ET-PS700 има вграден Dolby Digital AC-3 декодер, аналогово-цифров конвертор с 96 kHz/24 bit и се характеризира с възможност за включване на 5.1 Surround система. Поддържат се още кодеци DivX 3.11, 4.1.2, 5.0.2, 5.0.5, 5.1, b-frame, gmc, qpel и Xvid 1.1. Захранването на плеъра става чрез литиево-йонна батерия 3100 mAh, която пък може автоматично да се зарежда при включване към запалката на колата или чрез външен 230V–9V/2A адаптер. Тъй като в статията “Ъпгрейд на месеца” пропускаме избора на компютърния монитор, предполагам, че няма да се разсърдите, ако тук разгледаме някои налични нови модели. В продажба у нас вече е представеният през есента на 2006 г. LCD дисплей Hyundai ImageQuest X91W. Това е един от най-достъпните широкоформатни модели със съотношение на страните 16:10 и диагонал 19”. Оптималната

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Фиг. 3. Въпреки компактния формфактор на Sound Blaster X-Fi Xtreme Gamer, в него са внедрени екстрите на Fatal1ty FPS, включително суперреалистичния обемен звук CMSS-3D с обикновени слушалки, апаратно DirectX ускорение, поддръжка на OpenAL и EAX 5.0, 24-битов Crystalizer за усъвършенствано звучене в игрите, DVD, MP3, DivX и пр.

Фиг. 4. Easy Touch ET-PS700 e портативен медиен плеър със 7-инчов LCD екран, който се характеризира с поддръжка на DVD плейбек, както и със съвместимост с Dolby Digital, DivX, XviD и др.

Фиг. 5. С разделителна способност 1680 х 1050, бърза матрица с 2 ms response time и сравнително привлекателна цена от около $400, 20инчовият LCD монитор Asus MW201U е желан избор за почитателите на домашните забавления

Фиг. 6. Inno3D представи нова серия видеокарти i-Chill с оригинално охлаждане на Zalman и Аrctic Cooling. Първите представители на линията ще бъдат с чипсет GeForce 7950GТ, 7900GS, 7600GT и 7300GT

разделителна способност на матрицата е 1440 х 900 пиксела, а времето за реакция (response time) – 8 ms. Характеризира се още с контрастност 500:1, яркост 300 cd/м2 и зрителен ъгъл 170° по хоризонтала и 155° по вертикала. Честотата на опресняване е 75 Hz, a типичното енергопотребление – 40 W. Moниторът има интерфейси D-Sub и DVI-D, както и вградени високоговорители 2 х 1 W. Както виждате, няма нищо неочаквано в характеристиките на ImageQuest X91W, но корейският производител предлага този модел на доста добра цена – 399 лв. с включен ДДС. По-взискателните потребители, които търсят рекордно нисък показател време за реакция на пикселите, вероятно повече ще харесат спецификациите на един от новите модели на Asus – MW201U (фиг. 5). Toзи 20-инчов LCD монитор също е широкоформатен, със съотношение на страните 16:10, като се отличава с фирмената система за подобрение на качеството на изображението Asus Splendid и бърз response time = 2 ms. Мaксималната резолюция е 1680 х 1050 пиксела, контрастността – 700:1, яркостта – 300 cd/м2, а зрителният ъгъл – 160° в двете направления. За около $600 (без ДДС) вече може спокойно да погледнете към 22-инчови модели. На подобна цена е достъпен ViewSonic VX2245, който дори има вграден iPod. Основните характеристики на този модел включват: резолюция 1680 x 1050, яркост 280 cd/m2, контрастност 700:1, време за реакция 5 ms, ъгъл на наблюдение: 170°/170°, вход D-Sub 15 и DVI-D. Ако се сдобиете с голям LCD монитор като някой от изброените по-горе и ако искате да играете 3D игри, ще ви трябва и доста мощна видеокарта, която да се справя с високите щатни резолюции от рода на 1680 x 1050. Безспорно най-добрите варианти са 8-а серия на Nvidia или пък бъдещите топмодели на ATI от семейството Radeon Х2900, използващи графичния процесор R600 (анонсът им наскоро бе отложен за второто тримесечие на годината). Към момента на пазара са налични графичните ускорители 8800. В “Ъпгрейд на месеца” са посочени най-новите модели, които може да се превърнат в хит – сравнително достъпните 8800GTS с 320 MB GDDR-3.С тях обаче не се изчерпват любопитните пазарни новини, свързани с видеокартите, базирани на Nvidia чипсет. Компанията Inno3D пуска нова серия високопроизводителни видеокарти i-Chill, които ще използват въздушно охлаждане, разработено от компаниите Zalman и Arctic Cooling. Представителите на тази нова линия трябва да се появят и у нас най-вероятно към средата на март. Основната особеност, която привлича вниманието към адаптерите Inno3D i-Chill, е оригиналната и ефективна охладителна система на графичния чип и микросхемите на бордовата памет. Преимущество на кулърите на i-Chill е добре замисленият дизайн на въздуховода и наличието на 2,5-милиметрова медна пластина, непосредствено контактуваща с GPU. Относителнo тихата работа ще се осигурява от уникалния тип лагеруване на перките, в чието производството е използвана керамика. Освен това е внедрена още една иновация в конструкцията на въздуховода – разширение в крайната част. Благодарение на него се създава понижено налягане и се увеличава скоростта на отвеждане на нагорещения въздух. Според информация от представители на Inno3D, видеокартите, принадлежащи към новата серия i-Chill, ще бъдат овърклокнати версии на еталонните модели. Засега не е известно дали в близко бъдеще няма да се появят и i-Chill графични ускорители, основани на по-актуалния графичен процесор Nvidia G80.

Prestigio NetDrive Съхранявайте данните си в мрежата Безспорен факт е, че мястото на твърдия диск никога не достига. Но добавянето на нов невинаги е много лесно, а и последващото прехвърляне на операционната система и данните не е сред най-приятните занимания. Също така работата в мрежова среда изисква споделянето на файлове с данни с колегите. Затова и все повече се развиват мрежовите устройства за съхраняване на данни – съвременните мрежи са достатъчно бързи, за да може скоростта на достъп до устройството да не е съществено по-бавна от тази до локалния твърд диск, а там бихте могли да прехвърлите и много от нещата, които трябва да споделите с колегите си, без да се опасявате от претоварване на работния ви компютър поради множество едновременни връзки. Prestigio NetDrive е едно такова достъпно и удобно мрежово устройство. В алуминиевия корпус се помещава твърд диск с обем до 750 GB и UltraATA/100 интерфейс. Достъпът до него може да става през Ethernet интерфейс с пропускателна способност до 100 Мbit/s, а ако бъде използвано като локален външен диск, комуникацията се осъществява чрез USB 2.0 връзка със скорост до 480 Mbit/s. Достъпът до данните може да става както директно по TCP/IP протокола, така и с помощта на FTP и HTTP. Управлението на устройството се осъществява през обикновен уеббраузър. Размерите му са компактни, така че при нужда може лесно да го пренасяте между различни компютри и мрежи. Ако това не ви е достатъчно, насочете погледа си към Prestigio Storage NAS-540, който предлага до 4 SATA устройства, всяко с обем до 750 GB с възможност за работа в RAID 0, 1, 5 и JBOD режим и възможност за достъп през Gigabit Ethernet интерфейс.

Официален вносител на продуктите на Prestigio е фирма “АСБИС България”. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Hardware

Инж. Димитър Чизмаров

Бюджетни дънни платки за

Socket AM2

Макар че без съмнение в момента процесорите от фамилията Core 2 Duo на Intel са шампионите по производителност във високия клас, благодарение на рязкото снижаване на цените през последните месеци AMD успя да нагласи моделния си ред така, че да може реално да ги конкурира в средните ценови нива. При евтините процесори пък предимството е на страната на по-малката компания, като в повечето случаи моделите Sempron/Athlon 64 са по-добър избор в сравнение със Celeron/Pentium 4, освен ако не обмисляте бъдещ ъпгрейд към Core 2. Още един фактор, който играе в полза на AMD, е наличието на множество чипсети и съответно на дънни платки с цени под $100, докато положението за платформата на Intel не е толкова добро и всъщност наборът от дънни платки, които поддържат Core 2 с достатъчно ниски цени, е силно ограничен.

АМ2 на свой ред е последната за момента ревизия на цокъла за процесорите на AMD, като предлага поддръжка на DDR2, макар че няма други съществени изменения от гледна точна на архитектура на процесорното ядро. Благодарение на силно понижените цени на DDR2 паметта в последните месеци, която вече е сравнима или по-евтина от по-старата DDR, няма реална причина да търсите някой от по-старите формати, ако купувате нов компютър. Разбира се, новият цокъл доведе и до появата на нови чипсети, като част от тях бяха просто преименувани стари модели. Най-активна в това отношение (анонсирането на новите чипсети, преименуването се падна на ATI/AMD) беше Nvidia, която представи серията Nforce 5. Макар функционалността на по-ниския клас от серията силно да наподобява тази на Nforce 4, има и някои промени във възможностите, като може би най-съществената е появата на HD Audio поддръжка, която допреди това беше достъпна само за интегрираните модели от серията GeForce 6100/6150. Като заговорихме за последните, благодарение на подобряването на производствения процес компанията успя да пусне и нова ревизия на чипсета, известна като MCP61, която интегрира функционалността на южния мост в северния и представлява едночипово решение, предоставящо възможност за създаване на още по-евтини модели. Говорейки за ниския клас, не може да избегнем и VIA. Макар че преди години компанията беше най-сериозният конкурент на Intel на пазара за чипсети и първият страничен производител, подкрепил платформата K7 на AMD, постепенно тя загуби много голям процент от дела си и в момента нейните предложения се срещат найвече в ниския клас. Преди известно време VIA представи и нова серия интегрирани модели с графично ядро

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

от ново поколение, изградено на базата на архитектурата Chrome, която предлага поддръжка на Shader Model 2.0 и съответно дава възможност за пълноценна работа с интерфейса Aero Glass на Vista. Имах възможност да тествам модел, базиран на K8M890, който разполага именно с ядрото Chrome9. Основен играч на пазара за собствените си процесори се очертава да бъде и AMD, който след покупката на ATI разполага със солидно портфолио от интегрирани и дискретни чипсети. За момента обаче основното, с което се занимава компанията, е преименуването им, като практически моделите не са се променили през последните месеци, с изключение на появата през миналата година на южния мост SB600 с разширена функционалност и подобрена USB производителност. Малко преди завършването на броя най-после беше анонсиран първият нов модел от AMD/ATI – AMD690G/V, който предлага подобрена графична производителност

благодарение на новото ядро, базирано на Х700 технология, но тепърва ще трябва да изчакаме в България да станат достъпни дънните платки на негова база. За съжаление за теста не разполагах с модел на ATI. Основните губещи за момента са SiS и ULi. Пазарният дял на SiS стремително се сви през изминалите години и компанията в момента съществува благодарение най-вече на чипсетите си за платформата на Intel, а повечето анонси на нови модели си остават найвече на хартия. Все пак след закупуването на ATI от страна на AMD и последвалото прекъсване от страна на Intel на снабдяването с чипсети на канадската компания, SiS се уреди с договор за доставка на схемни набори за най-ниския клас дънни платки. ULi на свой ред бяха закупени от Nvidiа и, изглежда, постепенно ще бъдат претопени в поголямата компания. За тестовете в редакцията събрах общо 9 дънни платки с цена под $80 (без ДДС), базирани на различни версии

на чипсетите на Nvidia и VIA, производство на компаниите Asus, Asrock, Epox, MSI и Biostar. Макар че това далеч не е изчерпателен набор за пазара, все пак мисля, че ще ви даде някаква представа какво да очаквате. За тестовете се използват следните компоненти: Процесор: AMD Athlon X2 4000+ (90 nm, 2 GHz, 2 x 1 MB L2 кеш) Графичен адаптер: XFX GeForce 7900GT EE Памет: Corsair 2 x 1 GB Corsair Dominator PC6400C4D Твърд диск: Hitachi 7K250, 120 GB, PATA и Hitachi 7K160, 80 GB, SATA Захранване: FSP 400 W Монитор: Samsung SyncMaster 950p+ ОС: Windows XP SP2 Драйвери: Nvidia ForceWare 93.71, Nvidia Nforce 9.37, VIA Hyperion Pro 5.11 За тестовете се използват следните програми: • За проверка на производителността на подсистемата на паметта и на скоростта при научни тестове – ScienceMark 2. • За проверка на производителността на дисковата подсистема – Everest Ultimate Edition 3.50. За тестовете на SATA интерфейса – Hitachi 7K160. • За оценка на производителността в бизнес приложенията – PCMark’05 и Business Winstone 2004. • За проверка на скоростта на архивиране на информация и косвено за ефективността на работата на подсистемата на паметта – WinRAR 3.61. • За тестове на игровата производителност – 3DMark’06, F.E.A.R. (1024 х 768, профил High) и Prey (1024 х 768, всички ефекти на максималните стойности, 4хАФ, без антиалайзинг). Допълнително платките, които предоставят такива възможности в BIOS, се тестват и за овърклокване. За целта множителят на процесора се понижава до 8х, на HTT шината – до 3х и ако е нужно, се повишава напрежението на процесора. Тестовете за стабилност при овърклок се състоят от изпълнението на 2 броя Super-Pi 32M теста едновременно, тъй като възможностите на процесора са ми добре познати. Преди това обаче всички платки се флашват с най-новата версия на BIOS от сайтовете на производителите. Стандартно паметта работи като DDR2-800 с тайминги 4-4-4-10-2Т при 2 V захранващо напрежение, с изключение на платката Asus M2V-TVM, която не предлага възможности за регулиране на захранващото напрежение и поради това се налага използването на 5-5-5-15-2Т. Моделите, които разполагат с интегрирано видеоядро, се тестват както при използването на външна графична карта, така и при работа с вграденото видео. Производителността във F.E.A.R. при това положение се тества при разделителна способност 640 х 480 и профил Low с допълнително активирана трилинейна филтрация, а в Prey настройките са: изключени HighQuality

Specular, Sharpen Bumpmaps, High Particle Detail, High Quality Skinning, a Texture Quality е на Low, анизотропна филтрация не се използва, а Shader Quality е зададено на Medium. Графичната карта е настроена от драйверите на High Quality, a при използване на вградените графични ядра са оставени настройките по подразбиране.

Участниците в теста Asrock AM2NF6G-VSTA Моделите на Asrock като цяло са сред най-евтините на пазара и в същото време предлагат, общо взето, добър баланс между възможности и цена. Конкретният екземпляр е базиран на едночиповата конфигурация GeForce 6100+MCP405 (MCP61S) и предоставя стандартно 2-конвейерно графично ядро с тактова честота 425 MHz и възможност за добавяне на външен графичен адаптер, който обаче ще работи в режим PCI Express x8, тъй като чипсетът разполага с общо 10 PCI Express линии. Самата платка е издържана в типичното за компанията тъмносиньо и е във формат MicroATX. Като цяло дизайнът й е добър, като се изключи централно разположеният ATX захранващ конектор и местата на флопи и UATA конекторите. Броят на слотовете за памет е 4, което не е обичайна практика за толкова нисък клас платки, като също така необичайна е поддръжката на до 8 GB памет. Макар да се съмнявам, че тези възможности ще бъдат оползотворени, все пак е добре, че ги има. Разширителните слотове са 1 PCI Express x16 (x8 електрически), 2 PCI, 1 PCI Express х1 и един HDMR слот за допълнителен модем, като може да се ползва само един от последните два слота. Дисковите устройства могат да се включат към един UATA/133 порт (до 2 устройства) или 2 SATA/300 канала с поддръжка на RAID 0

Asrock AM2NF6G-VSTA

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

и 1. Разполагате, разбира се, и с флопи конектор. Връзката с периферните устройства се осъществява през 2 PS/2 (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 8 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта, D-SUB и мрежов интерфейс. Звуковият адаптер е 8-канален, на базата на кодека Realtek ALC888, а мрежата е реализирана посредством друг кодек на Realtek – RTL8201CL, и поддържа 10/100 Mbit Ethernet. Комплектът на доставка включва диск с драйвери, ръководство за инсталация, SATA, PATA и флопи кабели, конвертор от Molex към SATA Power захранващ кабел, планка за задната стена на компютъра и допълнителен извод за Game порт. По принцип дънните платки на Asrock винаги включват възможности за овърклокване и нерядко са привлекателно решение за по-бюджетно ориентираните ентусиасти. AM2NF6G-VSTA, в общи линии, не отстъпва от линията. Единствената по-сериозна критика е възможността за задаване на захранващо напрежение за процесора до само 1,35 V. Специално за нашия тестов процесор това позволява функционирането на честоти до около 2,75 GHz, но далеч не всеки модел ще може да постигне тези нива. Настройките на паметта са ограничени до най-важните, а иначе имате възможност да указвате тактовата честота и множителя на системната шина, множителя на процесора (включително и с дробни стойности), напрежението на паметта и др. Благодарение на това дънната платка на Asrock успя да достигне до доста приличния резултат от 285 MHz системна шина. По време на тестовете използването на PCI Express 8x за графичния адаптер повлия негативно на резултатите в графичните тестове, но в малка степен. В другите случаи производителността на AM2NF6G-VSTA беше като цяло на средно ниво, но постигна най-високия резултат за скорост на четене от твърдия диск. Използването на вграденото видео води до съвсем малка загуба на производителност в неграфичните тестове. Като цяло предложението на Asrock е една доста солидна дънна платка, стига да не се интересувате твърде много от най-новите игри. Цената й е ~$64 без ДДС.

Asus M2V-TVM Тази MicroATX платка е бaзирана на чипсета на VIA К8М890, който използва новото графично ядро Chrome9 – първото радикално ново обновяване на графичната линия на компанията от много време. То предлага поддръжка на ShaderModel 2.0 на хардуерно ниво и разполага с 2 рендериращи конвейера с по един пикселен шейдър и текстуриращ модул. Тактовата му честота от 250 MHz обаче не му оставя почти никакъв шанс да предложи играема производителност дори в най-ниските настройки на игрите. Дизайнът на платката е много грамотно разчетен, като захранващият кабел се намира зад слотовете за паметта и няма вероятност да оказва влияние на въздушния поток около процесора. Ако имам забележка, тя

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

е относно близкото разположение на радиатора, охлаждащ северния мост до цокъла, което направи невъзможно използването на стандартния ни Scythe Samurai Z и се наложи да прибягна до обикновения охладител, доставян в Box комплектите на AMD. За разлика от част от другите модели с интегрирано видео, M2V-TVM разполага с пълноценна поддръжка на PCI Express x16 слот, като останалите разширителни слотове са един PCI Express x1 и два PCI. Схемният набор е двучипов, като южният мост е доста старият VT8237R Plus, който при все това осигурява задоволителна функционалност, предоставяйки 2 SATA/150 канала с поддръжка на RAID 0 и 1, както и два UATA/133 канала – нещо, което може да зарадва желаещите да направят ъпгрейд от по-стара система и разполагащи с много PATA устройства. За съжаление обаче VT8237 не поддържа HD Audio и ще трябва да се задоволите с използването на AC’97 съвместимия 6-канален кодек

Realtek ALC655. Мрежовият адаптер е реализиран също благодарение на чип на Realtek – RTL8100C, поддържащ 10/100 Mbit Ethernet. Комуникационните възможности се допълват от 2 PS/2 (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 8 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, и 6 аудиопорта, D-SUB видеоконектор, както и мрежов интерфейс, като може при нужда да изведете и S/PDIF аудиоизход. Комплектът към платката включва стандартните за този клас диск с драйвери, ръководство за инсталация, SATA, PATA и флопи кабели, конвертор от Molex към SATA Power захранващ кабел и планка за задната стена на компютъра. Настройките в BIOS са изцяло в минималистичния режим на платката, като се предлагат само базовите тайминги на паметта, при това без възможност за контрол над напрежението, и практически никакви възможности за овърклокване на процесора. Поради невъзможност да

Asus M2V-TVM

се зададе по-високо напрежение на паметта се наложи тя да функционира в режим 5-5-5-15-2Т, което несъмнено повлия на резултатите. По тази причина Asus M2V-TVM зае последните места в доста от тестовете, макар че беше в рамките на 10 % разлика, отвъд които се счита, че разликата в производителността се усеща от потребителя. Следва да се отбележи обаче, че с външна графична карта M2V-TVM даде едни от най-високите резултати в игрите заедно с другия модел на Asus. За разлика от моделите с Nforce 6100 чипсет, вграденото графично ядро Crome9 заема по-голяма част от пропускателната способност и добавя по-сериозна латентност на достъпите към паметта, макар че все пак

спадът в цялостната производителност е също доста малък. На свой ред ниските честоти водят до неприемливо ниска скорост във всички 3D приложения (забелязах и 1–2 дребни артефакта), въпреки че вероятно мощността ще стигне за работа с графичния интерфейс на Windows Vista, ако имате такова желание. На свой ред обаче видеовъзможностите на Crome9 са доста по-добри от тези на GeForce 6100. Като цяло може да се каже, че M2V-TVM си струва да се разгледа, ако искате да комплектувате някой напълно непретенциозен компютър, за който основно изискване е да бъде безшумен и да предлага прилични видеовъзможности. Цената на платката е $65 без ДДС.

Asus M2V Въпреки сходството в имената, този модел на Asus има доста малко общо с M2V-TVM от гледна точка на реали-

Asus M2V

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

зацията. Чипсетът отново е на VIA – K8T890, като южният мост е VT8237A. За разлика от M2V-TVM, по дизайна на платката има какво да се критикува. Отново се срещаме с централно разположен ATX конектор, което определено може да доведе до някои неудобства при инсталация в по-компактна кутия и къси захранващи кабели. Разположението на северния мост и радиатора е същото като при M2V-TVM и се наложи отново да използвам “боксовия” охладител на AMD. Двата PATA конектора са разположени в доста използваната от Asus формация успоредно на платката, което, макар че понякога е от полза за намаляване на плетеницата от кабели, в други случаи пък е доста неудобно. Самата платка е в стандартен АТХ формат и предлага 1 PCI Express x1, 1 PCI Exprss x16 и 4 PCI слота за разширение. Слотовете за памет са 4, като може да инсталирате до 8 GB RAM. В добавка към сравнително ограничените възможности за работа със SATA устройства от страна на VT8237A, Asus са включили и допълнителен SATA контролер от Marvel (6121), който предлага поддръжка на SATA/300. Така конфигурирана, M2V разполага с общо 3 вътрешни и 1 външен SATA порта, както и с 2 UATA/133 канала за до 4 устройства. Останалите комуникационни възможности са: 2 PS/2 порта (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 8 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта, коаксиален S/PDIF аудиоизход, мрежов интерфейс и вече споменатият външен SATA конектор. Звуковият кодек е ALC650 на Realtek, но този път мрежовият интерфейс е реализиран на базата на контролер Attansic L1 Gigabit Ethernet. M2V има леко разширени възможности спрямо M2V-TVM за настройка в BIOS, като предлага опция за задаване на захранващото напрежение на паметта и процесора, но за съжаление последното е ограничено до 1,35 V. Платката осигурява контрол на множителя на процесора и HTT шината, както и на тактовата честота на последната. Интересна особеност в случая е, че макар да има възможност за задаване на до 400 MHz тактова честота на шината, де факто, ако преминете 285 MHz, истинската работна стойност остава 285 MHz. При нея обаче платката работи стабилно. Производителността на Asus M2V в синтетичните тестове не е сред най-високите, докато в повечето реални приложения е на средно ниво, но за сметка на това даде най-високите резултати в игрите. Предвид

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

сравнително ниската производителност на паметта, предполагам, че в случая става дума за по-ефективна реализация на PCI Express интерфейса в чипсета на VIA. Едно от най-слабите места в реалните тестове е в Business Winstone 2004, но като се има предвид, че резултатът в него в голяма степен е обусловен от производителността на дисковата подсистема (а това не е сред най-силните места на M2V), той е напълно закономерен. В края на краищата, Asus M2V може да е интересна възможност за ъпгрейд на потребители, които искат да преминат към новата AM2 платформа, но разполагат с достатъчно UATA устройства и не бързат да ги сменят. Цената на модела е $77 без ДДС.

Biostar NF61V Micro AM2 Тази дънна платка е базирана на версията MCP61V на чипсета GeForce 6100. Това е едно от новите едночипови издания, които комбинират функционалността на по-ста-

рия северен мост NV51G с южния MCP400. Съответно това ви предоставя интегрирано графично ядро от клас GeForce 6 с 2 рендериращи конвейера с по един пикселен шейдър и текстуриращ модул, както и един вертексен шейдър. Тактовата му честота е 425 MHz. За разлика от малко по-скъпия вариант MCP61S, тази версия разполага само с 2 PCI Express линии и е предназначена основно за използване в интегрирани системи. При все това платката разполага с PCI Express x16 физически съвместим слот, така че да можете да я ъпгрейднете с допълнителен графичен адаптер, но той ще работи в режим едва PCI Express x1, което се отразява и на производителността му, както може да видите и от тестовете. NF61V Micro AM2 е изпълнена във формат MicroATX и има относително добър дизайн, като се изключи централното разположение на конектора за захранването. Разполагате само с два слота за DDR2 памет, като максималният поддържан обем памет е 2 GB, което не е учуд-

Biostar NF61V Micro AM2

ващо за този клас дънни платки. Възможностите за разширение включват 1 PCI Express x16 (x1 електрически), 1PCI Express x1, 2 PCI слота. Поддръжката на дискови устройства е реализирана от един UATA/133 порт (до 2 устройства) и два SATA/300 канала, с възможност за RAID 0 и 1 и флопи конектор. Комуникационните портове включват 2 PS/2 (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 8 USB 2.0 порта, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта, D-SUB и мрежов интерфейс. Благодарение на поддръжката на HD Audio от срана на GeForce 6100, звуковата подсистема е реализирана с помощта на 6-каналния кодек Realtek ALC861. Мрежовият адаптер отново е от Realtek – RTL8201CL 10/100 Mbit Ethernet. Като цяло възможностите на платката са сравнително ограничени, но това може да се очаква с оглед на ценовия й клас. Комплектът на доставка включва CD с драйвери, ръководство за инсталация, планка за задния панел на кутията и PATA, SATA и флопи кабели. На свой ред BIOS-ът на платката е изненадващо богат на настройки за толкова евтин модел. Като се има предвид, че някои от преките му конкуренти в теста не включват практически никакви настройки за овърклок, честно казано, съм учуден, че Biostar NF61V Micro AM2 разполага с невероятно солидни такива. Трудно е да се изброят всички, но основно включват възможност за увеличаване на захранващото напрежение на процесора, за контрол на множителя и честотата на HTT шината, страница и половина настройки на паметта, включително и за напрежението и дори възможност за овърклокване на вграденото графично ядро. Платката регистрира относително добрия резултат от 275 MHz тактова честота на шината в тестовете ни за овърклокване, което ви дава възможност да изстискате още доста производителност от процесора си. Също така проведох тестове при тактова честота на вграденото видео 550 MHz, за да проверя дали има полза от повишаването й. В тестовете за производителност представянето на Biostar NF61V Micro беше доста противоречиво. От една страна, това е една от най-солидните дънни платки при използване на вграденото графично ядро и дори показа втория най-висок резултат в Business Winstone 2004 (заедно с Epox MF4-J). В същото време при използване на отделен графичен адаптер платката стабилно се закотви на последно място – предполагам, най-вече поради използването на едва PCI Express x1 интерфейс и странно слабите резултати за скорост на четене от паметта. Ако смятате, че вграденото графично ядро е достатъчно за вашите нужди (а то наистина е, освен ако не използвате тежки 3D приложения), и в същото време искате повече процесорна мощ, то може би покупката на Biostar NF61V Micro си заслужава. Цената на модела е ~$59.

Biostar T-Force 550 Втората платка на Biostar е в другия край на тестовия диапазон, с цена приблизително $77, и може да се каже, че беше една от най-добре балансираните в теста. Тя е базирана на чипсета Nforce 550. Основните разлики с www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

по-големите модели от серията (570, 590) е липсата на SLI поддръжка, както и на някои от технологиите, свързани с ускоряването на мрежовата производителност. Самата платка е много грамотно проектирана и отново единствената ми сериозна критика е към разполагането на ATX захранващия конектор близо до средата и между процесорния слот и задния панел, което може да наруши въздушния поток около процесора и евентуално да затрудни инсталирането на някои по-масивни охладители. Различните слотове на платката са оцветени по различен начин, като се предполага, че ще флуоресцират на съответната светлина, което трябва да се понрави на модерите. Охлаждането на системния чипсет се осъществява от нископрофилен комплект радиатор + вентилатор, като последният беше практически безшумен. T-Force 550 разполага с 4 DIMM слота за до 4 GB RAM. Разширителните слотове са един пълноценен PCI Express х16, 2 PCI Express x1 и 4 PCI. Дисковата подсистема е реализирана от един UATA/133 канал (до 2 устройства) и 4 SATA/300 порта с поддръжка на RAID 0,1 и 0+1, като към всичко това имаме и флопи конектор. Комуникационните портове са 2 PS/2, 1 сериен, 1 паралелен, 10 USB 2.0, 6 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта и мрежов конектор. Звуковият кодек е 6-каналният ALC861VD с поддръжка на HD Audio, а мрежовият адаптер е реализиран на базата на контролера Marvell Gigabit 88E1116 с поддръжка на Gigabit Ethernet. Самата платка се доставя в солидна кутия, а комплектовката е събрана в удобен несесер. Заедно с нея ви се предоставят диск с драйвери, ръководство за инсталация, SATA, PATA и флопи кабели, конвертор от Molex към SATA Power захранващ кабел и планка за задната стена на компютъра. Количеството на настройките в BIOS е дори по-голямо от това на NF61V Micro, като особено впечатляващ е фактът за възможното увеличаване на напрежението на процесора до 2,3 V, макар че, честно казано, се съмнявам някой да използва толкова екстремно високи напрежения дори с алтернативни охлаждащи системи. Стандартно на паметта може да се задава до 2,1 V, но с помощта на джъмпер може да се подадат и 2,4 V, което трябва да е предостатъчно за повечето овърклокърски модули. Самите възможности за настройка на таймингите на паметта са буквално десетки и предполагам, че могат да затруднят дори и най-опитните овърклокъри.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Biostar T-Force 550 мият чипсет е разположен така, че ако решите да добавите вентилатор, най-много да затрудните инсталирането в двата PCI Express x1 слота, които за момента и без това не предполагат особена използваемост. Другите разширителни слотове са 1 PCI Express х16 и 4 PCI. DIMM модулите са 4 и в тях може да инсталирате до 16 GB RAM! Дисковата подсистема е реализирана от два UATA/133 канала (до 4 устройства) и 4 SATA/300 (150 за J3) порта с поддръжка на RAID 0, 1 и 0+1, като към всичко това имаме и флопи конектор. Комуникационните портове са 2 PS/2, 1 сериен, 1 паралелен, 10 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта, S/PDIF аудиоизход и мрежов конектор. Мрежовият интерфейс е базиран на контролера RTL8111B на Realtek с поддръжка на Gigabit Ethernet. Звуковият кодек е още една отличителна черта между двете платки: J3 използва 6-каналния ALC655, а Ultra-3 използва 8-каналния ALC850. В комплекта и с две-

Epox MF4 Ultra-3/MF4-J3

Разбира се, разполагате и с други стандартни функции, като контрол на тактовата честота на PCI Express и HTT шините, указване на множителите за последната, контрол над множителя на процесора, възможности за задаване на захранващото напрежение на чипсета и на HTT шината и т.н. Благодарение на всичко това успях да достигна стабилна работа при 310 MHz тактова честота за HTT шината, което беше и най-високият резултат от всички тествани дъна. Производителността на TForce 550 е на добро ниво, но в различните тестове изоставаше зад различни други модели, като успя да спечели единствено PCMark’05. Като цяло обачe разликите са минимални и най-вероятно се дължат на използването на по-разхлабени базови настройки с цел постигане на по-добър овърклок. Единствено наличието на моделите на Epox попречи на T-Force 550 да спечели званието “Избор на редактора”, но при всички случаи е добре да я имате предвид. Цена: ~$77 без ДДС.

Epox MF4 Ultra-3/MF4-J3 Тези две платки ще разгледам заедно, тъй като разликите между тях са наистина минимални и не виждам смисъл да се повтарям два пъти. И двете са базирани на по-стария чипсет Nforce 4, като Ultra-3 e на базата на NF 4 Ultra, а J3 използва “обикновен” NF4. Съществената разлика между двата е липсата на поддръжка на SATA/300. Двете платки имат почти напълно еднакъв ATX дизайн. Като цяло са добре замислени, но отново се срещаме с централно разположения ATX конектор, което, както многократно коментирах, усложнява инсталацията и пречи на въздушните потоци. Някои от кондензаторите на захранващата схема пък са разположени твърде близо до рамката за вентилаторите, макар че нямах проблеми с инсталацията на тестовия кулър Scythe Samurai Z. Охлаждането на системния чипсет се осъществява от нископрофилен радиатор, който като цяло е достатъчен за целта, а и са-

те се предоставят диск с драйвери, ръководство за инсталация, SATA, PATA и флопи кабели, конвертор от Molex към SATA Power захранващ кабел и планка за задната стена на компютъра. Платките на Epox предоставят една доста интересна за овърклокърите функция – наличието на LED дисплей, който показва кодовете при стартиране, и така можете да се ориентирате какво се е объркало. Иначе наборът от настройки е солиден, като, подобно на T-Force на Biostar, имате купчина настройки на паметта, до които вероятно никога няма да прибегнете. Налични са и всички съществени други възможности, като контрол на множителя на процесора и HTT шината, контрол на тактовата честота на последната, напрежение на процесора, паметта и чипсета www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

и т.н. Благодарение на това и на добре отработения дизайн и двете дъна на Epox постигнаха идентичен резултат при овърклокване – 305 MHz, което би трябвало да е достатъчно да изстискате максимума от почти всеки АМ2 процесор. Производителността на платките е много сходна и като се изключат относително ниските стойности за скоростта на четене от диска, може да се каже, че моделите на Epox винаги печелят челни места, макар че само в ScienceMark 2 и 3DMark’06 заеха лидерската позиция. Въпреки това, благодарение на добрия баланс между функционалност, производителност и възможности за овърклок, те станаха избор на редактора и си струва да ги разгледате приоритетно при купуването на нова машина или ъпгрейд на старата. Цените им са $70 за MF4-J3 и $78 за MF4 Ultra-3.

MSI K9N6SGM-V Този модел на Microstar използва поредната версия на чипсета GeForce 6100. Реализацията отново е на базата на едночиповото решение от серията MCP61. Дизайнът на платката е сред малкото, които използват АТХ конектор, намиращ се до слотовете за паметта, като така не се пречи на въздушния поток. Единствената ми критика може да бъде близкото разположение на някои кондензатори от захранващата схема до рамката за закрепяне на охладителя, но като се има предвид, че платката практически няма възможности за овърклокване и най-вероятно ще се използва с процесори от по-нисък клас, това едва ли е проблем. Конфигурацията на разширителните слотове сигурно вече ви е пределно позната от останалите MicroATX решения в този обзор, а именно по един PCI Express x16 (8x електрически) и x1 слот, както и 2 PCI. Слотовете за памет са само два, като максималният обем памет може да достигне 2 GB. Поддръжката на дискови устройства е реализирана от един UATA/133 порт (до 2 устройства) и 2 SATA/300 канала с поддръжка на RAID 0 и 1 и флопи конектор. Комуникационните портове са 2 PS/2 (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 8 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта, D-SUB и мрежов интерфейс. Звуковата подсистема е реализирана с помощта на 8-каналния кодек Realtek ALC883. Мрежовият адаптер отново е от Realtek – 8201CL 10/100 Mbit Ethernet. Комплектът й на доставка включва CD с драйвери, ръководство за инсталация, планка за задния панел на кутията, PATA и SATA кабели.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

MSI K9N6SGM-V устройства е реализирана от един UATA/133 порт (до 2 устройства) и 4 SATA/300 канала с поддръжка на RAID 0, 1 и 0+1, както и флопи конектор. Комуникационните портове са 2 PS/2 (за мишка и клавиатура), 1 сериен, 1 паралелен, 10 USB 2.0, 4 от които са изведени на задния панел, 6 аудиопорта и мрежов интерфейс. Звуковата подсистема е реализирана с помощта на 8-каналния кодек Realtek ALC883. Мрежовият адаптер е от Vitesse VSC8601, с поддръжка на Gigabit Ethernet. Комплектът на доставка включва CD с драйвери, ръководство за инсталация, планка за задния панел на кутията, PATA и SATA кабели. Настройките в BIOS са по-разширени в сравнение с MSI K9N6PGM, като има възможност за контрол на тактовата честота на шината, но за сметка на това липсва контрол на множителя и се наложи тестовете за овърклокване да се проведат при стандартния 10х множител. Поради невъзможността за задаване на повече от 1,35 V

MSI K9N Neo-F

BIOS предлага единствено настройки за паметта и напрежението й, както и на множителя на процесора и системната шина, но не и за честота на самата системна шина, така че овърклокването не е възможно. Като производителност платката показа най-добри резултати в 3 от синтетичните тестове – за пропускателна способност и латентност на паметта, както и за скорост на случайно четене от твърд диск с PATA интерфейс. Графичните тестове на свой ред бяха на добро ниво, макар че отново не се оползотворява пълната пропускателна способност на PCI Express x16 интерфейса. Използването на вграденото графично ядро води до известен спад, но поради поначало високите резултати този спад поставя дънната платка на нивото на останалите модели при работа с дискретна видеокарта. Като цяло може да се каже, че това е най-добре балансираният модел с вградено видео, стига да не ви

интересуват възможностите за овърклок. Цената му е $65 без ДДС.

MSI K9N Neo-F Tова е още един представител на NForce 550. Дизайнът на платката е стандартен и за съжаление отново с централно разположен ATX конектор. За разлика от останалите модели, захранващата схема е снабдена с пасивно охлаждане. Пасивно е и охлаждането на системния чипсет, което обаче е по-скоро недостатъчно, тъй като при интензивна работа ребрата на радиатора парят, така че е желателно да се помисли за активно охлаждане. Конфигурацията на слотовете е 1 PCI Express x16, 2 PCI Express x1 и 3 PCI, последният от които (оцветен в оранжево) поддържа две мастър устройства и позволява използването на допълнителна карта от MSI, която добавя безжична мрежа и Bluetooth функционалност. Слотовете за памет са 4, като максималният обем може да достигне 4 GB. Поддръжката на дискови

за процесора подозирам, че именно той е тясното място в системата, тъй като за функциониране на 2,8 GHz или повече му е нужно по-високо напрежение. Поради това мисля, че платката може да достигне и по-високи честоти на шината от 275 MHz, както беше в случая. Производителността на модела беше на доста добро ниво, като постигна най-добрия резултат в теста Business Winstone 2004, и то със сериозно предимство пред следващите платки. Скоростта в графичните тестове обаче беше малко по-ниска от очакваното. Като цяло MSI K9N Neo-F е едно доста солидно дъно, което можеше да се превърне в перфектното бюджетно решение, ако липсваха някои дребни недомислици. Цената му e $78 без ДДС. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Заключение В диаграмите с тестовете може да видите и реалните тактови честоти, които задават платките при работа. Тъй като съществува леко вариране между различните модели и производители, имайте го предвид, когато разликите са малки. Все пак не мисля, че това ще е решаващо за избора ви, но никога не е лошо да разполагате с малко повече информация. И така, като цяло не може да се каже, че имаше генерални разочарования в теста, и мисля, че покрих сравнително разнообразен набор от платки. Все пак няколко изпъкват на фона на останалите. Преди всичко това са двата почти идентични модела на Epox, които считам за най-добре балансираните решения от всички тествани. Тъй като моделът J3 е малко по-евтин от Ultra-3, ви препоръчвам него. Ще е добре Epox да пусне някои по-нови модели с качеството на тези относително стари решения. T-Force 550 на Biostar е също много интересно предложение, осигуряващо найвисoкия овърклок на шината, както и впечатляващ набор от възможни напрежения за процесора и паметта и наистина много настройки за последната. В същото време малко по-ниската му производителност от моделите на Epox го лиши от приза “Избор на редактора”. Малко по-спорно е положението при интегрираните платформи, но там като цяло смятам, че MSI K9N6PGM e най-добрият избор въпреки липсата на овърклокърски възможности. Ако смятате по-сериозно да се занимавате с подобна дейност, най-добре доплатете разликата от $10–15 за някое от гореспоменатите дъна на Epox и Biostar. Авторът благодари на фирмите: • “Мост Компютърс” за предоставянето на моделите на Asus и Asrock; • “Стилтех” за предоставянето на моделите на Epox; • “Солитрейд” за предоставянето на моделите на MSI; • “Ролдекс” за предоставянето на моделите на Biostar.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

www.hardware.bg 3 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

Hardware

Lexmark E120 иOтличен Е250d избор за малкия бизнес и дома

Инж. Димитър Чизмаров

Когато говорим за домашни принтери, все още повечето от нас, предполагам, си представят основно мастиленоструйни модели. За това си има обективни причини – за дома често е важен цветният печат, а и цените на “мастиленоструйките” са вече толкова ниски, че вероятно всеки може да си позволи такъв модел. Все пак пазарът за домашни лазерни принтери се развива и благодарение на доста спадналите в последните години цени на тези устройства, те се превърнаха в реална алтернатива, стига печатът на снимки да не е сред приоритетите ви. Също така за много малки офиси те представляват една реална цел, като осигуряват отлично качество на печат на документите при много разумна цена. Заедно с това лазерният печат предлага значително по-голяма издръжливост на копията, благодарение на използването на полимери, а не на мастила. Затова в тази статия ще ви представя два модела на Lexmark, първият от които – E120, спокойно може да се нарече най-евтиният лазерен принтер, докато E250d е едно доста добро офис решение.

Lexmark E120 Най-важната отличителна черта на този модел е цената – 177 лв. с ДДС. И макар за разлика от мастиленоструйните варианти да няма възможност за цветен печат, предимството му като стойност на отпечатване на страницата бързо ще компенсира разликата в цената. Ако вземете предвид, че най-евтините мастиленоструйни принтери струват около 70–80 лв. с ДДС, тези 100 лева се равняват грубо на 3 мастилници, или 1000–1500 страници в зависимост от производителя. Самият E120 се доставя с тонер касета за 500 страници, а допълнителната касета за 2000 страници (и двете заявени количества са според ISO/IEC 19752) струва 117 лв. с ДДС. Мисля, че и сами можете да си направите сметката.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Като технически показатели Lexmark E120 предлага скорост до 19 стр./мин във формат А4 при печатане на текст, като времето за поява на първата страница е от порядъка на 8 сек. Разделителната способност е 600 х 600 dpi стандартно при печат на текст, като може да достигне до 1200 dpi. Принтерът се управлява от 183 MHz процесор и разполага със собствена 8 MB памет, която за съжаление

не може да бъде увеличавана. Обемът на тавата е 150 листа, а допълнително има устройство за приоритетно подаване, побиращо 15 листа. Капацитетът на изходната тава е 50 листа. Броят им не може да бъде увеличаван. Максималното месечно натоварване на принтера е 8000 страници, което го прави поподходящ за домашно ползване, отколкото в офиса. Поддържаните операционни системи са Windows 98SE/Me/2000/2000 Server/XP/Server 2003, включително и 64-битовите версии на последните две. Интерфейсът за връзка с компютъра е USB 2.0, като има опции за добавяне на различни варианти за Ethernet свързаност. Самото устройство е доста компактно и относително леко (6,9 кг), издържано основно в тъмносиво и сребристо. Доставя се със захранващ кабел, диск с драйвери и ръководства, както и с картинно ръководство за инсталация. Самият процес е много лесен и логичен и отнема не повече от десетина минути. За съжаление обаче с устройството не идва USB кабел, така че ще трябва предварително да се

снабдите с такъв (на цена $1–2). Опциите в драйверите не са особено много, като основно може да настройвате режима на печат с трите предварително зададени профила (чернова, нормален или с най-добро качество) или като ръчно укажете разделителна способност и наситеност на тонера, формата на листата и някои други неща (използване на воден знак например). Нивото на шума при работа е забележимо на фона на останалите машини в лабораторията, но без да дразни. Производителността на устройството е на отлично ниво. За измерването й използвах стандартните ни тестови файлове: 7-страничен чист текст със съвсем рудиментарно форматиране и 10-страничен файл, включващ освен текст, също и снимки, таблици и диаграми. Минималното време за поява на първата страница, което измерих, беше 8,6 сек, като основно варираше между 9 и 11 сек в зависимост от тестовия файл и използвания режим на печат. Скоростта на печат е на нивото, заявено от производителя, като дори леко го надвишава, достигайки до 21 стр./мин (при възможно отклонение от около 4 % при измерванията). Интересното в случая е, че практически няма разлика в производителността, независимо от използвания режим, като разликите в качеството са пренебрежимо малки (единствено черновата е съвсем малко по-бледа). Накрая грубата сметка за цена на страницата според цената на консумативите е следната: 117 лв. за 2000 стр. тонер и 69 лв. за 25 000 стр. за светочувствителния пакет (самата печатна секция) дават приблизително 6,1 ст./стр. Цената на Lexmark E120 е 177 лв., както вече споменах.

Lexmark E250d Моделът е насочен повече към малкия бизнес и това си

личи от функционалността му. Всъщност най-интересната му особеност е възможността за двустранен печат, която е включена като стандартна функция. Благодарение на това може да спестите хартия, а и при големи разпечатки двустранното отпечатване определено е по-удобно. Техническите характеристики включват скорост на печат до 28 стр./мин при едностранен и до 14 стр./мин при двустранен печат, време за поява на първата страница от порядъка на 7,5 сек и разделителна способност от 600 х 600 dpi до 2400 dpi. Вграденият процесор има тактова честота 366 MHz, а наличната памет е 32 MB, разширяема до 96 MB. Стандартната тава има обем от 250 листа, като допълнително може да се добави още една тава за 550 листа. Наличен е и слот за ръчно подаване на листите, а изходящата тава поема до 150 листа. Максималното месечно натоварване на принтера е до 50 000 стр., което го прави подходящ за малък офис. Стандартно принтерът се доставя с USB 2.0 и паралелен интерфейс, като има възможност, подобно на Е120, да се добавят опции за Ethernet свързаност. Поддържаните операционни системи са

Windows 98SE/Me/NT4/NT4 Server/2000/2000 Server/XP/Server 2003/Vista, като е зaявена поддръжка на 64-битовите версии на XP и Server 2003, както и на Apple MacOS 9.x/10. Като размери Е250d е малко по-голям от E120 и съответно малко по-тежък. Цветовата му гама е същата. Комплектът на доставка e сходен, но включената в него тонер касета е с обем 1500 стр. Инсталацията на устройството и драйверите отнема по-малко от 10 минути и е много лесна. Самите драйвери предлагат малко повече възможности за настройка, но по същество те са свързани най-вече с разширената функционалност на Е250d спрямо Е120 – различни варианти за двустранен печат и настройка на подаването на листите. Нивото на шум при работа отново е забележимо, но не дразнещо. В тестовете за производителност Е250d се представи попротиворечиво от E120. От една страна, заявената скорост на едностранен печат не можеше да бъде достигната дори в режим на чернова, като в зависимост от тестовия файл и режима на печат времето за поява на първия лист варираше между 10 и 15 сек, а скоростта се движеше между 8 и 14–15 стр./мин в зависимост от използвания тестов файл и избрания профил на печат. При това качеството на текста практически не се различаваше, а качеството на диаграмите беше малко по-добро за по-високите нива на печат. Като се вземе предвид фактът, че при режимите Normal и Best E250d принтерът използва по-висока резолюция от по-малкия си събрат, подобни разлики могат да се очакват. В същото време скоростта на двустранен печат много точно отговаря на заявеното от производителя, като достига до малко над 13 стр./мин, при заявени 14. Цената на страницата според цената на консумативите е следната – 167 лв. за 3500 стр. тонер и 75 лв. за 30 000 стр. за светочувствителния пакет (самата печатна секция) дават приблизително 6 ст./стр. Цената на Lexmark E120 е 375 лв. Авторът благодари на фирма

“АСБИС България”

за предоставянето на тестовите модели на Lexmark. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Hardware

Оптималната гейм машина Дали домашен компютър, или просто машина за различен тип забавления (музика, игри, филми, чат), компютърът от няколко години насам има една доста интересна особеност – дали е подходящ или не за игри. Много често при закупуването на система потребителят задава точно този въпрос: компютърът ще става ли и за игри? В случая отговорът не може да бъде даден еднозначно поради простата причина, че игрите не могат да се сложат под общ знаменател и да се разглеждат така. Все пак има много голямо значение кога са били създадени, при какви генерации на хардуерни, че дори и софтуерни компоненти и т.н. Факт е обаче, че въпреки наличието на толкова много алтернативни предложения (особено конзолите) компютърната система винаги е била обект на интерес от страна на геймърите, като не говоря само за запалените представители на това съсловие.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Но какво може да кажем за понятието “гейм машина”? Повечето хора го асоциират с наличието на много добър графичен ускорител, който да понесе 3D натоварването от самата игра. Трябва обаче да уточня, че въпреки голямата важност на видеокартата не само тя е от сериозно значение за общата игрова производителност на вашия компютър. Реално съществуват доста “спънки”, които могат да попречат и на най-сериозния 3D ускорител да се представи подобаващо. Да вземем за пример комбинацията от карта 7900GTX с 1,6 GHz Celeron процесор и

Тодор Богданов

256 MB оперативна памет. Това е като да имате BiXenon фарове на автомобил, развиващ максимална скорост от 30 км/ч, и всъщност да нямате абсолютно никаква полза от толкова добри фарове, които ще ви създават перфектна осветеност пред кола, която реално не се нуждае от подобна светлина при тази скорост. Но не се заблуждавайте, че само процесорът и оперативната памет са от най-голямо значение за общата 3D производителност на системата. Всъщност всяко едно звено на компютъра ви допринася за общото представяне не

Процесорите – задължителната двуядреност

само при игра, но и въобще. Дори едно от по-важните неща в компютъра ви да куца – оттам може цялата система да не се представя както се очаква от нея. Затова ще разгледам поотделно различните подсистеми на една компютърна конфигурация в посока на реализирането й като гейм машина. В края на материала ще дам своето предложение за оптималната гейм конфигурация с конкретни варианти и възможности за комплектуване в зависимост от нивото на заделения за целта бюджет. Но нека започнем със сърцето на компютъра – процесора.

Доскоро процесорът бе пределно ясен на всеки – едно ядро, определена честота, обем на кеш памет и в зависимост от архитектурата и производителя човек можеше да си направи някакви изводи как би се представял този чип в желаната гейм конфигурация. В последно време нещата се попромениха, особено след като на пазара излязоха двуядрените процесори и измениха виждането на човека относно изчислителните възможности на една компютърна система. Представете си един 2 GHz Athlon64 процесор, а след това си представете чип, притежаващ две 2 GHz ядра, познат под името Athlo64 X2. Теоретично излиза, че при наличието на втория ще имате два пъти по-добра процесорна производителност, което със сигурност трябва да окаже влияние както в игрите, така и при общата употреба на този компютър. Всъщност обаче допреди година това “предимство” трудно влизаше в реална употреба поради неефективното използване на двете ядра на процесора. Сега обаче положението е различно и не само драйверите на графичните ускорители, но и самите игри започват да изискват повече от едно изчислително ядро под капака на машината. Какво означава това – едно ядро е добре, две са още по-добре. Ето защо за една съвременна гейм конфигурация е повече от задължително да притежава двуядрен процесор, независимо от марката и модела. Това значи, че дори по-слабите процесори Pentium D са за предпочитане пред някои варианти на едноядрени AMD чипове.

Искам да направя едно уточнение: съвсем не се опитвам да ви кажа, че всички съвременни игри, пуснати в момента на пазара, се възползват от многоядреността на процесорите, но определено ситуацията в тази насока е доста по-различна в сравнение с година назад (че дори и повече). Цените на двуядрените чипове позволяват да се сдобиете с такъв на доста прилична цена, а и нека не се заблуждаваме, че който има $300 за графичен ускорител, няма да има и $150–200 за съответния процесор. Ако това все пак е така, значи определено не сте си сметнали бюджета правилно. Нещата трябва да са балансирани, което задължително минава през адекватен избор на процесор за вашата гейм конфигурация.

Дънните платки – основата на всичко Ако процесорът е сърцето на машината, то дънната платка определено е гръбнакът й, защото всички компо-

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

ненти реално се нуждаят от дънната платка, за да могат да функционират. Поради това е важно тя да бъде много правилно подбрана с цел извличане на максимума от всички останали подсистеми, които изграждат вашия гейм компютър. Нали не си мислите, че една по-евтина дънна платка ще ви свърши абсолютно същата работа, както някой от топмоделите на съответната марка със съответния чипсет? Нека не се заблуждаваме, че дънната платка представлява просто сбор от няколко слота, кондензатори и процесорен сокет. Сборът и конструирането им всъщност са по-важната част, както и подборът на правилните повърхностни елементи. Една геймърска дънна платка трябва да предлага много екстри и допълнения – повече DIMM слотове, поддръжка на най-новите процесори (с опция за бъдещ ъпгрейд), максимален брой разширителни слотове, дори наличие на втори PCIe x16 слот за реализиране на SLI/ CrossFire свързване за образуване на масивна като производителност графична подсистема. Нека не забравяме и звуковите възможности High Definition с поддръжка на многопоточност – възможността да слушате музиката от любимата си 3D игра, докато говорите със своите съперници по VoIP, е съвсем постижима и доста от вас с удоволствие биха се възползвали от нея, стига да можеха. А високият клас дънни платки го позволява. Някои по-евтини модели предлагат PCIe x16 физически слотове, които обаче всъщност не са и електрически (съществуват варианти на x8, x4 и дори x1), и това със сигурност ще се отрази на 3D производителността на графичния ускорител. При избора на дънна платка за гейм машина винаги съблюдавайте PCIe слотът да е пълноценен х16 (физически и електрически). Но не само екстрите и шарените неща по платката са важни, а и нейната стабилност и издръжливост. В последно време производителите на дънни платки започнаха да използват алуминиеви кондензатори с

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

цел подобряване на напреженията и понижаване на паразитните капацитети, което от своя страна води до по-добра стабилност и издръжливост на машината при големи натоварвания. Този вид кондензатори също така издържа и на по-високи работни температури в кутията – нещо, което може да се случи при наличие на сериозни топлинни източници, например две графични платки, мощен процесор, два твърди диска и т.н. Не на последно място, при избора на дънна платка винаги гледайте марката. Неслучайно някои от производителите са си извоювали име на стабилни доставчици на качествени компоненти, а дънната платка не е от тези, при които трябва да правите компромиси. ASUS, MSI, EpoX и Gigabyte са примери за стабилни производители, които предлагат висок клас платки с много добри възможности. Естествено, цената със сигурност няма да е народна, но и все пак нали не сме решили да сглобяваме гейм машина за 500 лева?

Оперативната памет – 1 GB като абсолютен минимум Един от най-пренебрегваните елементи със сигурност е оперативната памет, чийто обем всъщност е от много голямо значение, когато става дума за гейм конфигурация. Нека не забравяме, че графичният ускорител невинаги може да се справи с цялото текстурно натоварване и точно по PCIe шината предава към системната памет част от информацията, която трябва да се обработи от процесора. Освен това съвременните 3D игри зареждат един куп компоненти, които отново налагат наличие на по-големи обеми от RAM памет. И ако към всичко това приложим самата операционна система, която също изисква някакви мегабайти за себе си, излиза, че всъщност 512 MB оперативна памет вече е крайно недостатъчна за нуждите на една гейм машина. Оттук следва и заключението, което е направено в подзаглавието – 1 GB е абсолютен минимум, ако искате да говорим за игрова конфигурация, която е предназначена за

3D заглавията от последните две години. Подборът на оперативна памет в момента е малко по-лесен, след като DDR2 вече е доста нашумяла и превзема постепенно пазара. Затова ще направя уточнението, че DDR2533 памет е нелогично да се закупува. Отново се връщам на казаното по-горе за нуждата от адекватна поддръжка на бързия 3D ускорител, поради което трябва да се подбере и подходящата оперативна памет, така че скоростта й да отговаря на изискванията. В момента пазарът се радва на понижаване на цените на DDR2 и съвсем лесно ще можете да се спрете на някое от по-евтините предложения за DDR2-800 памет, която с немного мъка би заработила и на 900 MHz. Подобни честоти ще са добре дошли и за процесора, който така ще има по-бърза връзка с графичния ускорител. Единствено при хората с много ограничен бюджет има вариант да вземете първоначално системата със само 512 MB RAM, ако това ще спомогне за избора на по-качествен графичен ускорител или пък процесор, след което съвсем скоро да я повишите до поне 1 GB. Ако случаят обаче не е такъв, оправдание за инсталиране на по-малко от 1 GB RAM няма.

Видеоконтролерът – новите игри изискват сериозни изчисления Стигнахме и до най-важния може би елемент на една гейм машина – видеокартата. Тук ще трябва да бъдете найточни и непреклонни, що се отнася до възможностите на новия ви графичен ускорител. Защото дори и да нямате найбързия процесор или 2 GB оперативна памет, един по-слаб ускорител без поддръжка на Pixel Shader 3.0 например или пък на достатъчен брой пикселни и вертексни шейдъри не може да накара играта да върви както трябва, за сметка на адекватно подбраната графична карта. Нито един процесор няма същото ниво на шейдърна производителност, налична например в GeForce 7900GTX. Вероятно забелязвате, че постоянно говоря за шейдъри и нуждата от висока производителност при обработката им. Факт е, че съвсем скоро повечето игри ще разчитат именно на това, и то говорим само за PS3.0 и PS4.0 шейдъри, които няма да вървят достатъчно бързо на елементарни ускорители като GeForce 7300GT или пък Radeon X1300/X1600 – все пак не си купуваме карти за 2–3 месеца напред, а по-скоро за година. Ако искате адекватна производителност, ще трябва да се насочите към по-сериозни варианти, които според бюджета ви може да бъдат дори изградени на базата на 8-а серия ускорители GeForce на Nvidia, както и R6xx на AMD. Всъщност, ако трябва да съм честен, моят съвет е да се насочите към точно тези няколко възможности. При положение че изграждаме съвременна гейм конфигурация, едва ли има смисъл да се залага на 3D чипове, които вече не са първа младост. Да не говорим, че изборът на R6xx и Nvidia G8x ще доведе със себе си Pixel Shader 4.0, унифицирана шейдърна архитектура, нови варианти на обеми от графичен буфер, както и нива на 3D производителност като цяло. Поради факта, че говорим за 3D машина, е нормално да наблегнем както на производителността, така и на цената именно на графичната платка. Имам предвид обръщането на www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

повече внимание и пари на това звено на вашата нова гейм конфигурация. Това обаче не значи, че трябва да излеете половината пари за видеоплатката и после да се чудите как да доокомплектувате компютъра си, който със сигурност няма да може да се нарече “оптимална гейм машина”, а може би просто бърз ускорител насред посредствени компоненти. Така че колкото и да говоря за важността на бързата 3D платка, имайте предвид, че не трябва да робувате на това правило. Какво остава за хората, които пък могат да си позволят да отделят повече финансови средства – задължително си направете SLI или CrossFire конфигурация за паралелна работа на два графични ускорителя. Наистина е хубаво да играете с включен антиалайзинг при 1280 х 1024, но е още по-хубаво да го правите при 1600 х 1200 или 1920 х 1200 на един сериозен 22” LCD екран. Тогава нито една конзола няма да може да ви предложи дори част от това усещане, което ще постигнете чрез изградената SLI/CrossFire система. Създаването на SLI/CF има смисъл единствено когато го правите или с най-бързите платки на съответната компания, или с точно подбрани модели, които да оправдаят вложените средства. Две X1600Pro никога няма да са по-бързи от X1950XT, а са на същата цена, както и две GeForce 7300GT спрямо GeForce7950GT. Това са случайно подбрани примери, но много точно показват липсата на логика в така направените SLI/CF системи. А при използването на най-мощните ускорители пък ще имате възможността да изградите 3D подсистема, която ще ви предложи много сериозни 3D изчислителни способности.

Захранването и кутията – отново важен елемент Много пренебрегвани, захранването и кутията са всъщност две много важни променливи в уравнението за нашата гейм конфигурация. Казвам променливи, защото в зависимост от подбора им може да получите как-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

то много добър, така и много лош резултат. И като се има предвид, че вероятно никой не цели второто, ще опитам да ви убедя в необходимостта от постигането на много добър резултат. Каквато и да е нашата гейм система, по-малко от 400 W захранване, и то марково, е крайно неправилно да закупите. Все пак става дума не за новата ви домашна система с вградено видео, а за бърза машина с двуядрен процесор и вероятно наличие на SLI свързаност на два графични ускорителя. При това положение дори 400 W няма да са ви достатъчни, особено ако много си харесвате кутията и плановете ви за ъпгрейд не визират близкото бъдеще, за разлика от процесора, дънната платка, оперативна памет и т.н. Идеята в случая е, че когато избирате захранването, ще е много удачно да се презапасите с мощност – ако вашата машина ще изразходва средно около 400 W, то ще ви е нужно да си вземете поне 550 W, за да сте сигурни, че няма да имате проблеми. Така или иначе, не е удачно да използвате захранването на ръба на възможностите му. Ако ли пък искате двуядрена машина с 2 GB RAM, два или повече твърди диска и задължително графична паралелност, тогава 550 W трябва да са минимумът, на който да се спрете. 650 W дори звучи още по-добре. Все пак никой, вярвам, не си мисли, че машина за $1200 ще може да работи нормално със захранване за $20. Подобни опити никога не завършват добре. По-горе споменах марково захранване и повярвайте ми, JNC или Codegen не е марково, нито пък е подходящо за вашата нова гейм машина. Говорим за Fortron FSP, Tagan, OCZ, Antec, Seasonic и т.н.

Това са примери за истински захранвания. Fortron е доста разпространено в България и спокойно може да заложите на него. Ако сте решили да вложите солидна сума за една сериозна машина с всички екстри, вероятно ще трябва да си отделите и $100+ за захранването, което ще тежи поне 2–3 кг, но пък ще бъдете сигурни, че ще свърши работа. Става дума за поне 700 W екземпляр на някоя от изброените по-горе компании.

Нашето предложение за оптимална гейм машина Естествено, ще ви дам и моите предложения за една наистина хубава гейм конфигурация, която да е адекватна на случващото се при 3D игрите за поне една година напред. Наистина, много лесно ще е да изброя всички най-добри компютърни компоненти, които се произвеждат в момента, но не това е целта ни в случая. Все пак говорим за оптималния вариант, а не за идеалния. Въпреки това за хората, които имат финанси, но не са сигурни как точно да ги използват, ще дам пример и за най-доброто, което можете да направите в момента.

Оптималният вариант Ако вземем предвид всичко казано по-горе, то нашата машина би трябвало да изглежда така: • ASUS P5W-DH – дънна платка с i975X чипсет, доказала себе си многократно. Поддръжка на технологията CrossFire, а скоро защо не и SLI (поне това се очаква през близките месеци). Може да поставите всякакъв вид процесор Intel Core 2 Duo, наред с четириядрената версия. Четири слота за DDR2 памет, както

и HD Audio и два Gbit LAN контролера. • Intel Core 2 Duo E6600 – вариант на Conroe с 4 MB L2 кеш памет, предлагащ много високо ниво на производителност при доста умерена цена. Със сигурност по-производителен от конкурентните по цена предложения на AMD, предлагащ доста ниска консумация и топлоотделяне дори и в овърклокнат режим и честота от над 3 GHz. • Corsair Dominator 6400C4D – 2 GB Kit от тази памет е точното RAM допълнение за оптималната гейм машина при доста атрактивна цена. Тази памет се е доказала при работа на честоти над 900 MHz, което от своя страна подсказва възможностите за овърклок. • Nvidia GeForce 8800GTS 320 – спор няма, че DX10 ускорителите вече имат и психологическо предимство пред DX9, а 320 MB версия на GF8800 привлича с ниската (за този клас карта) си цена и малко по-големия обем графичен буфер, на фона на повечето еквивалентни предложения с 256 MB памет. Останалите предимства на 8800 сме ги коментирали неведнъж. • Seagate Barracuda 7200.10 320 GB – това със сигурност е дискът за вашата гейм машина, предлагащ 16 MB буфер, SATA300 свързване и перпендикулярен запис. Много тих и много бърз диск. • Creative X-Fi – за по-претенциозните геймъри с по-изтънчен слух X-Fi е просто задължителна притурка към новата игрова конфигурация. • Fortron 550 W – това захранване ще е точно по мярката на тази машина и ще може без проблем да я захрани с цялата мощност, която е необходима във всеки един момент. Наличният 120 мм вентилатор го пази студено и тихо. И докато така подредената машина няма да иска от вас да продадете апартамента си, то следващото предложение в стил “най-доброто на пазара” ще ви демонстрира как един компютър може да струва повече от един 10-годишен автомобил: • ASUS Striker Extreme – с две думи казано – най-добрата SLI дънна платка за вашата система, комплектувана с чипсета Nvidia nForce 680i SLI. • Intel Core 2 Extreme QUAD QX6700 – четири Core 2 ядра, работещи на 2,66 GHz всяко и притежаващи общо 8 MB кеш от второ ниво. Май ще са ни достатъчни. • GeForce 8800GTX 640 MB SLI – SLI конфигурация, способна да задоволи всякакви 3D прищевки. • Corsair Dominator 8888C4D – памет, с която без проблем ще постигнете четирицифрени стойности на тактовата честота. • RAID 0 4х Western Digital Raptor-X – четири 150 GB диска от серията Raptor-X, общ обем на масива 600 GB, обща производителност на масива – неясна... • Creative X-Fi Elite Pro – сериозна музика за сериозна машина. • PC Power&Cooling Turbo Cool 1,1 kW – мощната машина със сигурност ще изисква и подобаващо захранване. Turbo Cool със своите 1100 W капацитет е един от малкото варианти да се справи със задачата. Това вероятно е дрийммашината за следващите няколко месеца, или по-точно казано – до края на годината. И въпреки че ориентировъчната й цена в момента е около $4000 (без монитор), тази система в комплект с един 27” LCD или по-голям със сигурност ще оправдае парите си. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Windows Vista се среща с Windows XP

Hardware

Тодор Богданов

Още от първите редове с информация относно наследника на WindowsXP стана ясно, че това няма да е просто поредният Windows или някаква “козметична” глезотия, която Microsoft се опитва да ни представи като достоен заместник на вече многократно доказалата се WindowsXP. За това обаче, както се досещате, ще трябва да се плаща по няколко начина – освен чрез добре познатите финансови способи за легално придобиване на софтуера, ще трябва да заплатите и с производителността на машината си. Всъщност и спадът в производителността не е напълно сигурен и зависи от това какъв хардуер притежавате. Едва ли някой с процесор под 2 GHz и памет под 1,5 GB си въобразява, че след ъпгрейда към Vista нищо няма да се промени, но пък ако имате ама наистина много съвременна машина, отрупана с SLI, двуядреност, 2 GB+ RAM и т.н., тогава положението е повече от интересно.

За да можем по-точно да разгледаме производителността, която Windows Vista може да ни даде, трябва да уточним няколкото нива, от които зависи колко бързо ще ни “обслужва” новата OС на Microsoft: • Хардуер. Това май е ясно на повечето от вас. В общи линии, става дума, че на много слаби машини е съвсем нормално да видим забавяне в работата на Windows Vista спрямо един вече инсталиран и работещ от година-две Windows XP. Имайте предвид, че индексът, който Vista дава за вашата система, е донякъде показателен, а да не говорим, че все пак тя идва в няколко варианта и не е много удачно да инсталирате версията Ultimate на машина с помалко от 1 GB оперативна памет (даже 1 GB като че ли е недостатъчен за комфортна работа). • Драйвери. Тук стигаме до един много интересен и същевременно много болезнен за момента крайъгълен камък в развитието на Vista като операционна система. За разлика от Windows XP, при Vista имаме нов драйверен модел за графичните ускорители – VDDM. Vista Display Driver Model налага пренаписването на драйверите за всички графични платки, което не е толкова лесна работа. Както знаем, един драйвер може да доведе както до сериозна производителност, така и до много слаби резултати, в зависимост от това дали е написан правилно, или не. И въпреки че Microsoft се опитва да подпомага разработката на драйвери за Vista, засега сме много далеч от голямата база, която има Windows XP. • Приложения. Софтуерната страна също не е за пренебрегване. Макар от Microsoft да заявяват, че много от програмите, работещи под Windows XP, няма да имат никакви проблеми с Vista, това е толкова вярно, кол-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

кото и твърдението на Sony Entertainment, че голяма част от игрите за PS2 ще работят прекрасно и под PS3. • Самата OС. За разлика от Windows XP, при Vista няма да имаме разграничение на два вида версии на OС – Home и Professional. В случая говорим за версии Basic, Home, Home Premium, Business и т.н. (вероятно вече сте запознати с вариантите). Трябва да сте наясно, че Vista Basic ще се държи различно от Vista Ultimate на определена машина, особено ако говорим за по-стара генерация с не съвсем доказани 3D възможности (да не забравяме за Aero). Сега нека разгледаме различните аспекти по-подробно и от по-различен ъгъл.

Хардуер, или как Microsoft иска да си направите ъпгрейд По-горе споменах, че оперативната памет е нещо много важно, що се отнася до

Windows Vista и по-точно до неговата производителност. Ако си спомняте, преди няколко години Windows 98 работеше много добре на доста машини... докато не се появи Windows XP. Много по-шарен, по-интересен, по-стабилен и.... по-тежък. Разбира се, с оглед на съвременните компютърни конфигурации, всеки би казал, че на сега произведена машина Win98 ще работи много по-зле от Windows XP, и много вероятно ще е напълно вярно, но преди 6–7 години това изобщо не бе така. Същото се повтаря и в момента, точно когато технологиите са толкова напред с материала, че всъщност един наложителен ъпгрейд може да се направи без нуждата от много голяма финансова инжекция, забита в компютъра ви. Естествено, това не се отнася до тези от вас, които доскоро са се чудели дали домашната им система ще издържи инсталацията на Windows XP и в момента разбират, че 256 MB RAM не са

точното и необходимо количество, за да може Windows XP да демонстрира по-голяма бързина от Windows ME или Windows 2000. Така или иначе, ако притежавате толкова стар компютър, едва ли в момента ви е точно до хардуерните капризи на Windows Vista. Нуждата от оперативна памет се вижда веднага след като инсталирате Vista. Версията Ultimate директно “излиза” с 45 активни процеса, заредени още с началното стартиране. И като вземем предвид, че те са просто основата, на която самата OС се “подпира” и след като си инсталирате допълнителния приложен софтуер, броят им ще се увеличи с поне още 10, то вероятно започвате да разбирате защо производителност и 512 MB оперативна памет някак си не са съвместими понятия. Ако искате да видите подобно чудо, намерете някой преносим компютър на голяма компания, която ви предлага много допълнителен софтуер към самата Windows XP инсталация и в крайна сметка се озовавате със 75 активни процеса. Поработете с тази машина и ще ме разберете добре. Ама наистина добре. Нуждата от повече RAM е налице и заради новата технология SuperFetch, която Microsoft внедри във Vista с цел ускоряване на работата с приложения, които използвате по-често. Самата OС си прави логове за това как използвате компютъра и според тях изгражда система за работа с приложенията и подобряване на изпълнението им. За целта цялата свободна памет може да се задели за кеш буфер, който е с пъти по-бърз от твърдия ви диск и със сигурност ще подпомогне работата на swap файла. Vista обаче ще трябва да мине през “самообучение”, преди наистина да може да ви предложи тези екстри, свързани с

производителността. Имайте предвид, че освен оперативната памет, производителността на дисковия масив също ще е от голямо значение, независимо с коя версия на Vista разполагате или имате желание да инсталирате. Някой по-стар IDE/ATA твърд диск със сигурност ще забави дори компютър с 2 GB RAM поради много по-бавната работа с диска. Подобна комбинация направо ще убие интригата в съответния компютър и ще има да се чудите защо при толкова много RAM и добър процесор вашата машина не работи така, както би трябвало при други обстоятелства. Като говорим за процесор, тук е мястото да спомена, че той всъщност не е от толкова голяма важност, както споменатите по-горе две звена на вашия компютър. Това обаче не означава, че някой 1 GHz Duron ще бъде наистина абсолютно достатъчен. При положение обаче че Socket 754 Sempron 2600+ е с цена от

около $40, както и някой от еквивалентните му варианти с името Celeron D, едва ли имате някакво сериозно оправдание да не ъпгрейднете машината си поне до това ниво, ако добавим момента с наличието на поне 1 GB RAM и читав твърд диск. Що се отнася до важността, имах предвид, че това дали сте с едноядрен или двуядрен процесор, при най-общо ползване едва ли ще окаже кой знае каква разлика освен в индекса за производителността. Предполагам, повечето от вас са се убедили в предимствата на двуядрените чипове (или поне тези с Hyper-Threading), но чак належаща необходимост от две ядра нямате. Или пък дори четири.

Имаме хардуера, но дали имаме драйверите? Не е много трудно да се сдобиеш с правилния хардуер за Windows Vista. Има една приказка, че с пари всичко става. Така че едва ли ще бъде www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

проблем да си купите цяла торба процесори, памети, дънни платки и т.н., и т.н., но след като качите новата OС, изведнъж разбирате, че целият този лукс в голямата торба не може да бъде използван с пълните му възможности. Това е така поради простичкия факт, че Vista към момента още страда от проблеми с драйверната поддръжка. И не говоря само за графичните драйвери, където всъщност е най-голямата болка. Солидна част от допълнителната периферия, като принтери, скенери, джойстици, уебкамери и прочие, нямат готов WHQL драйвер, от което може да очаквате и проблеми със съвместимостта. Естествено, по-известните чипсети и графични ускорители притежават поне някакви драйвери, с които работят, общо взето, прилично. Но оттук нататък вече няма пълна сигурност дали цялата ви периферия от контролери, платки и т.н. ще заработи без проблеми под новата операционна система. Винаги може да опитате чрез Windows Update да си набавите необходимите драйвери, ако те вече са готови и са в базата на Microsoft, но и това не е много сигурно. Поради използването на изцяло нов графичен интерфейс видеодрайверът е от голямо значение (освен ако не заложите на Vista Basic и нормален 2D изглед, познат от Windows XP, където не се иска поддръжка на WDDM). Реално за 2D режим на работа под Windows Vista не може да се говори, когато използвате настройките по подразбиране и Aero десктоп интерфейса. Microsoft залага на нов вид модел за писане на графичния драйвер – VDDM (Vista Display Driver Model), познат в някои случаи и като WDDM (Windows Display Driver Model). Той сам по себе си предполага цялостно пренаписване на управлението на графичния ускорител поради различния подход към самата видеокарта и работата с нея. Това според някои в бъдеще ще доведе до по-добра производителност спрямо еквивалентна машина, управлявана от Windows XP, но за момента поради все още ранната фаза на разработка на VDDM драйверите това няма как да се случи. Ако трябва да сме точни (а и това ще се види от тестовете), в момента AMD (ATI) изпитва по-големи затруднения при писането на новите VDDM драйвери, отколкото Nvidia. В някои OpenGL игри картите Radeon въобще не се справят, като проблемите се простират от нестабилност по време на игра до тотално отказване на играта да се зареди заради липса на поддръжка на OpenGL. При Nvidia положението е малко по-добро, но пък в някои от игровите заглавия производителността не е на необходимото ниво. А къде точно е, ще видим при самите тестове, които подготвих за вас. Предварително може да се каже, че всъщност в момента, главно поради ранните версии на драйверите, не е много удачно да говорим за върхова производителност под Vista, независимо

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

от хардуера, с който разполагаме. Въпреки това, в този ред на мисли, не трябва да очакваме всичко под Vista да е поне два пъти по-бавно, отколкото под WindowsXP, особено триизмерните игри и приложения.

Софтуер и приложения Ситуацията със софтуера и въобще с различните приложения, игри и каквото там се сетите да си инсталирате, е горе-долу следната: служебните програми, работещи под Windows XP, почти със сигурност няма да вървят изобщо, да не говорим за сравнение на производителността. Става дума за различни програми със системни функции, като например кирилизатор или пък емулатора DAEMO Tools. Някои от тях вече имат по-нова версия с поддръжка на Vista, но не се надявайте сляпо дори и в този случай. Различните видове архиватори вече съществуват във вариант и за Vista и работят учудващо добре (но с понижени нива на производителността спрямо WindowsXP). Същото се отнася и до антивирусния софтуер. Каквото и да си говорим, емулацията няма да е най-силната страна на Vista и е добре предварително да проверите дали по-голямата част от важния за вас софтуер поне да работи под Vista, пък после можем да говорим и за скорост. В нашите тестове ще видите резултати от работещи сигурно и коректно игри и приложения, които смятам, че са от най-често използваните.

Windows Vista OС – не една, не две, ами пет! Както вече споменах, Vista няма да последва Windows XP по броя на варианти на операционната система. За новата ОС в Microsoft са замислили да ни предложат повече вер-

сии – Vista Home Basic, Vista Home Premium, Vista Business, Vista Ultimate, Vista Enterprise. Важното в случая е, че до голяма степен от варианта, който изберете, ще зависи и производителността, която вашата машина ще ви предложи. Като оставим настрана опцията Enterprise, останалите версии могат да бъдат потенциалният ви избор. Освен Home Basic, другите са много идентични като изглед на десктопа и основни възможности. Ако не разполагате с кой знае каква сериозна машина, но имате огромното желание да преминете към Vista, не е много удачно да се нахвърляте на версията Ultimate само защото това е пълният пакет. Не забравяйте, че това е и най-тежката версия, която ще иска най-много ресурси. С оглед на варианта за най-добре държаща се машина и липса на дълги чакания за завършване на елементарни операции съветвам повечето от вас с по-непретенциозни машини да опитат първо версията Home Basic и спрямо нея вече да решат дали имат нужда от по-сериозен вариант. Естествено, ако разполагате с бърз процесор и 2 GB RAM, едва ли има много място за разсъждаване и умуване на коя версия да се спрете. След всичко казано дотук вероятно някои от вас вече ще са позагубили желание да преминават към Vista, но най-малкото мога да ви посъветвам, ако имате нужното свободно място (около 15 GB), въпреки всичко да инсталирате Windows Vista в някой от вариантите му на страничен дял и сами да прецените дали има, или няма смисъл да се занимавате с Vista.

Тестовете и резултатите от тях След всичко казано дотук е време да видим и какво се поwww.hardware.bg 3 • 2007 S&H

лучи при прякото сравнение на производителността между Windows Vista Ultimate и Windows XP SP2. Избрах варианта Ultimate заради по-сериозния хардуер, който бе използван за проверка на производителността, като все пак направих няколко варианта на тестовата конфигурация в зависимост от обема оперативна памет и графичния ускорител. Няма нужда да ви казвам, че при вас може да се получат различни резултати в зависимост от build-а на Vista, който използвате, версията й, както и драйверите, с които правите собствените си замервания. Тестовата машина се основава на дънна платка Asus P5B Deluxe и процесор Intel Core 2 Duo E6400, които не се променят през целия период на тестване. Наред с тях се използва диск Barracuda 7200.10 с капацитет 320 GB и SATA300 свързване. Променливите в нашето уравнение са оперативната памет и графичният ускорител, като проведох тестове както с 2 GB RAM, така и с половината капацитет – 1 GB. Двете видеокарти са съответно ATI Radeon X1950Pro 256 MB PCIe и Nvidia 7600GS DDR2 256 MB. Поради реално сравнение на операционни системи няма да се спирам на разликите в производителността между двата ускорителя – и сами забелязвате, че са много далече един от друг като възможности. Windows XP 32 bit е с инсталиран Service Pack 2 пакет, плюс всички налични до момента ъпдейти за операционната система, докато Windows Vista 32 bit Ultimate е официалният Retail вариант, който Microsoft разпространява (от края на месец януари досега са излезли поне 2–3 по-нови build-а). И на двете ОС е инсталиран ноемврийският пакет на DirectX 9.0c (Vista реално няма DX9 в себе си, само DX10). Графичните драйвери са следните: ATI Catalyst 7.2 (съответно вариант за WindowsXP и Windows Vista) за картата Radeon X1950Pro; Nvidia 7600GS работи с ForceWare Vista 100.59 за новата OС и ForceWare 96.89 под управлението на Windows XP. Стандартната разделителна способност е фиксирана на 1280 х 1024, а настройките за графично качество са в режим HighQuality + 0xAA + 16xAF. Използваните програми, тестове и 3D игри са: PC MARK 2005 ver 1.2.0, 3D MARK 2006 ver 1.1.0, ScienceMark 2.0, 7Zip ver. 442, WinRAR ver 3.6.8., Prey hwzone demo, Medieval 2: Total War Plavia demo, Oblivion Gate demo, Need For Speed Carbon custom demo. Резултатите може да видите на приложените графики.

Изводите – Vista... може и веднага Със сигурност Vista ще остави доста смесени начални чувства у вас, що се отнася до произво-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

дителността и по-важното – разликата спрямо Windows XP. Както добре се вижда от резултатите, в повечето случаи Windows XP има известно предимство, слабо различаващо се в зависимост от обема на оперативната памет. Въпреки това трябва да отбележа, че особено с ускорителя Radeon X1950Pro и 1 GB RAM, Vista реагира по-мудно от варианта с 2 GB RAM, което всъщност донякъде е очаквано. Въпреки това спадът в производителността не е чак толкова голям, че да кажем за Vista: “Задължително да се използва с 2 GB оперативна памет”. Имайте предвид, че версията Ultimate е най-сериозната дистрибуция на Vista, със съответно най-много интегриран софтуер и оттам и системни процеси. Това навежда на мисълта, че реално за домашна употреба нямате никаква полза от това да инсталирате Ultimate спрямо Home Premium например (същото важи и за Windows XP Home и Professional). Съвсем ясно се вижда, че видеодрайверите от новия модел VDDM трябва още доста да се преработват и оптимизират, за да достигнат едно поне прилично ниво на поддръжка, да не говорим че реално това са версии DX9.0c, а тепърва ще трябва да се появяват и DX10 работещи варианти (такива всъщност има, но придружени с много бъгове и нестабилност). Дотогава ще се наложи да се примирите с лекия спад в производителността под 3D приложения или игри, които изискват цялата графична мощност на ускорителя ви. Единствено използването на Vista Home Basic ще ви спести тези проблеми, но и всякакви визуални подобрения спрямо Windows XP (ако сте свикнали да ползвате интерфейса Windows Classic, това едва ли ще ви интересува). Резултатите от игрите показват, че дори и при минимална загуба производителността вече е на ниво, което позволява геймплеят да бъде поне приличен, и при използването на поне среден клас ускорител ще имате възможността да се радвате и на игри с новата операционна система на Microsoft. Както се забелязва обаче (по липсата на резултат от Prey с ускорителя Radeon X1950Pro), не всяко заглавие харесва новите драйвери, особено тези на AMD (ATI). От компанията обещават в много кратко време да оправят и малкото останали несъвместимости, които се

получават, и занапред да работят предимно по повишаването на производителността и създаването на стабилни DX10 драйвери. Ако имате сериозен компютър с много RAM, бърз диск и добра 3D карта, в най-лошия случай ви препоръчвам поне да инсталирате Vista (ако не Ultimate, то поне Home Premium) и да я разгледате и усетите. Има вероятност да ви допадне новият стил и да ви хареса повече от Windows XP. В най-добрия случай ще си останете под Vista и ще бъдете доволни. Ако обаче машината ви е среден клас с не кой знае какви показатели (и не повече от 1 GB RAM), не е много удачно да се прехвърляте на сляпо поради различните нови и шарени моменти във Vista. По-добре е засега само да я разгледате какво представлява и да прецените дали си заслужава да си направите (препоръчителния) ъпгрейд заради самата OС. Така поне ще можете да прецените дали си заслужава да инвестирате. В случая, както виждате, дори не намесваме 64 bit версии на Windows XP и Windows Vista. Там положението е още по-интересно и неясно, но за това ще говорим в някой от следващите броеве на списанието.

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Лесно може да различите качеството на LightScribe покритието в зависимост от броя повторения. Позиция 1 показва единично рисуване, докато позиция 4 демонстрира повишението на изображенитето при четворно повтаряне на носителя. Позиции 2 и 3 демонстрират междинните резултати.

Hardware

В очакване на

Тодор Богданов

LightScribe 1.2

В момента сме на прага да видим втората, подобрена версия на технологията LightScribe за запис върху специални носители с цел получаване на уникално покритие на горната част на носителя – било то цветна картинка или маркировка – по начин, различен от добре познатия ни с флумастер или маркер. LightScribe 2.0 ни обещава да ни даде нови, по-добри скорости на рисуване, както и по-добро качество на изображението, но за това ще трябва да почакаме малко. В момента първият вариант на технологията сам по себе си постига доста добри резултати, но някои хора са недоволни от качеството на отпечатъка върху носителя.

В този материал ще ви покажа как може да подобрите рисунъка върху lightScribe носителя, било то и на цената на времето за отпечатване. Това става доста лесно чрез появилия се неотдавна допълнителен софтуер за увеличаване на контраста на изображението – LightScribe Contrast Utility. Според производителя тази програма дава възможност за още по-добре “изпечени” рисунки или маркировки като цяло, с цената на съвсем леко забавяне в скоростта на отпечатване. Имайте предвид, че в момента за запълването на горната част на цял един носител ще ви бъдат необходими около 30 минути, като повечето записвачки не се отклоняват много от това показание. За 30 минути постигате максимално добро качество на отпечатъка, като в сравнение с вариант Normal или Draft (да, съществува и при LightScribe отпечатването) визуално се забелязват доста отчетливи разлики и според някои си заслужава почти двойното време, което ще трябва да изчакате за готовия носител. LightScribe е изобретена от Дарил Андерсън от екипа на

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Hewlett-Packard и скоро новата технология е лицензирана от голям брой други компании, които явно имат желание да я използват и в своите устройства. При LightScribe лазерният лъч на записвачката “ецва” специален повърхностен слой на носителя (посредством 780 nm инфрачервена лазера светлина). Полученото изображение има годност поне 9 месеца под въздействието на стайно осветление, без забележки по качеството, но ако носителят се съхранява при специални условия (далеч от пряка слънчева светлина например), времето се увеличава доста. Го-

товото изображение за момента е само със сиво-черни оттенъци върху позлатената основа, но спецификация 1.2 на LightScribe ще позволи да се използват и други цветове за получаване на още по-интересни означения и рисунки. Записът на LightScribe диска става по доста елементарен начин. Носителят се обръща с позлатеното покритие надолу, като самото “рисуване” става от центъра на носителя към краищата му по начина, по който се осъществява и самият запис на информация. Вероятно вече е ясно, че колкото по-пълно и по-голямо

е изображението и колкото повече се доближава до крайните участъци на носителя, толкова повече време ще е необходимо за изчертаването на желаната снимка или текст. LightScribe дискът притежава специален маркер, чрез който устройството “знае” къде точно се намира началото на позлатената повърхност, и центрира носителя така, че винаги рисуването да започва от точно определено място, като по този начин се получава и допълнителен ефект – повторно или повече изписвания на едно и също изображение, като така след всяко минаване се получава още по-ясен и по-добре изразен отпечатък. В този материал ще ви занимая с възможностите на получаване на много по-добър отпечатък от стандартно възможния. Как става това? От една страна, чрез допълнителното подобряване на контраста на отпечатаното изображение с помощта на софтуера, който споменах по-горе, а от друга, чрез повтаряне на покритието съответно два, три и четири пъти. Вероятно някои от вас ще кажат, че при време за единично минаване на носителя от 30–35 минути си е направо самоубийство, а за четири пъти ще трябва да отделите цял ден, но всъщност, когато става дума за специални носители, които имат някакво конкретно предназначение, може и да има смисъл LightScribe покритието да е по-качествено.

Тестове В нашия тест използвах оптично устройство на компанията LiteON, модел LH-20A1H, което реално представлява най-новото предложение на LiteON при 20х DVD-RW устройства с поддръжка на LightScribe и IDE свързване. Носителите също бяха предоставени от LiteON (марка Memorex), за което искам да благодаря на Искрен Петричев от “Солитрейд”. В този тест няма да правим проверка на скоростта на запис, а ще се съсредоточим единствено върху възможностите и полученото качество на LightScribe покритието на носителите с активирана програмата за подобър контраст и варианти за повече от единично покритие на носителя.

Резултати

Фрапиращата разлика между единично и четворно покритие

Четворното покритие дава много по-добро качество на изображението, независимо от вида на образа, който искаме да отпечатаме

Ако трябва да съм честен, очаквах повече от софтуера за подобрение на контраста. Реално, при активирана функция за по-добър контраст, отпечатаното изображение почти не се различава от стандартния вариант на Best качество на рисунък. Ако използваме лупа за по-детайлно сравнение, може и да се види нещо, но едва ли това е идеята при употребата на тази програма. Що се отнася до времето за отпечатване, то се повиши с не повече от 5 минути, което директно води към варианта за постоянно използване на подобрения контраст поради факта, че при различни видове изображения резултатът неминуемо ще бъде различен. Така стигаме до извода, че жертвайки 5 минути, ще можем да реализираме още по-качествен LightScribe отпечатък. А това подобрение има голям плюс във втория тест, който проведох. Имайте предвид, че два часа време за единично отпечатване и три повторения отгоре не е никак малко, но пък ако не го практикувате често

и само при специални случаи, може и да не ви се стори много дълго. При двоен отпечатък качеството е доста по-добро, като определено си заслужава да го правите. Бледите елементи стават много по-контрастни и потъмняват в посока по-реално предаване на изображението. При третото повтаряне на носителя положението се променя леко, но не е кой знае колко забележимо, че да го правите всеки път. Това обаче не се отнася за четвъртото минаване, след което отпечатъкът наистина става много добър и реално е това, което всъщност ми се искаше да се получи още от първото минаване. Всъщност от две минавания с лазера към четири е по-големият скок, който ще видите, и почти се равнява по качество при сравнение на единично с двойно минаване, обяснено преди малко. С активирана функция за повишен контраст и четири минавания на лазера, изображението е доста добро и се забелязва без особено заглеждане. Всичко това може да видите от приложените снимки. В крайна сметка се вижда, че LightScribe 1.2 ще ни даде реалната промяна в качеството на този тип отпечатване върху носители. Дотогава обаче съвсем спокойно можете да си правите и свои варианти с повторно или дори четворно минаване на носителя с цел едно наистина добро изображение, което бихте искали да имате на по-важните носители – например определени музикални албуми или пък копие на операционната система Windows Vista.

Авторът благодари на фирма

“Солитрейд”

за предоставените LightScribe носители и LiteON LH-20A1H. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Hardware

Проектът

Инж. Димитър Чизмаров

Terascale на Intel

Cуперкомпютър в един чип Че бъдещето на компютърните процесори е в многоядрените чипове, вече едва ли е останало някакво съмнение, след като всички големи производители са се насочили в това направление. Двамaта основни играчи на х86 пазара обаче, както често напоследък, са решили да тръгнат в различни посоки. AMD, особено след закупуването на ATI Technologies, все повече подчертава, че ефективността на решенията с повече от 4 ядра рязко намалява и затова по-добрият вариант е комплектуването на ядрата с общо предназначение заедно със специализирани ускорители. Intel в същото време отделя повече внимание на нарастването на броя на ядрата и мисли как да подобри ефективността на подобни системи. Един интересен слух в тази връзка се отнася до евентуалната поява на графични ускорители от висок клас, произвеждани от компанията. Самият слух гласи, че всъщност това ще представлява модул от 16 процесора с общо предназначение, който ще бъде изцяло програмируем, и то не само за графични задачи.

По тази причина интересен обект на изследване представлява инициативата Terascale, според която Intel искаше да създаде 80-ядрен процесор с производителност над 1 TFLOPs, или 1 трилион (1 х 1012) операции с плаваща запетая в секунда. Преди време, когато за пръв път чух за това, честно казано, реакцията ми беше “Да, да...!”, тъй като тогава дори четириядрените процесори все още бяха далеч от пазара, а какво да говорим за 80 ядра. Както се оказва, не съм бил съвсем прав, но имайте предвид и чисто експерименталния характер на т.нар. Teraflops Research Chip, т.е. не очаквайте чипът да се появи на пазара например след 1–2 години. За сметка на това обаче компанията набира безценен опит и технологии за бъдещите си разработки.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Проблеми на многоядрените процесори Основният проблем (на чисто хардуерно ниво, тъй като има и доста софтуерни проблеми) е как да се захрани с данни увеличаващият се брой ядра – все пак за какво са ви N ядра, ако не могат да работят ефективно? На първо място идва проблемът с пропускателната способност на паметта, понеже данните се съдържат именно в нея. Увелича-

ването на броя ядра увеличава пропорционално и изискванията им към пропускателната способност и латентността на паметта. И докато 2 или 4 ядра все още могат да се захранват (относително) ефективно със съвременните технологии, то бъдещето на процесорите с 8, 16 или повече ядра не е толкова светло. Все пак от близо 10 години пропускателната способност на паметта нараства със значително побавни темпове от изискванията

на процесорите. На теория относително лесен начин за увеличаването й е увеличаването на броя на каналите на паметта, но то води до твърде сериозно нарастване на броя на изводите на процесорите и/или системните чипсети – според Intel един 6-канален контролер на паметта ще изисква над 1800 извода. За сравнение, в момента масовите процесори на Intel имат по 775, а на AMD (разполагащи с интегриран двуканален контролер на паметта) – 940. При това изводите не са само за комуникация с паметта, а и за други цели. Тези други цели са например комуникация с други процесори, графични адаптери, входно-изходни контролери и т.н. На свой ред това е вторият аспект от захранването на процесора с данни – освен чисто изчислителните задачи той трябва да черпи и нови данни, с които да работи, както и да записва вече получените резултати. Все пак дори и да се разреши проблемът със скоростта на паметта, данните трябва да идват отнякъде. Тук трябва да включим също проблема с междупроцесорната комуникация, който с нарастването на броя на ядрата и/или процесорите ще става все по-сложен, като при неадекватна архитектура за комуникация загубеното време ще бъде твърде съществено. Типичен пример за това е използваната и до момента архитектура с обща шина от Intel, чиято ефективност много бързо намалява с увеличаване на броя комуникиращи процесори и практически става неефективна за повече от 8 процесора. AMD използва по-добро решение във вида на шина “от точка до точка”, но и нейната ефективност е ограничена от броя връзки, които може да осъществява един процесор, и съответно от броя процесори, през които трябва да минат данните. Решение на проблема с паметта в някаква степен е използването на множество нива на кеш паметите, но ефективността на този подход бързо се изчерпва поради две причини. Първо, всяко следващо ниво добавя латентност към подсистемата на паметта, и, второ, архитектурата на кеш паметите е значително по-сложна от тази на оперативната памет, което предполага много по-малки количества, като в един момент при даден технологичен процес добавянето на

още памет става твърде скъпо. Едно от решенията на проблема е именно замяната на сложната SRAM памет с обикновена DRAM, както тази, използвана при оперативната памет. Уловката обаче е в разполагането й максимално близо до процесора, като оптималният вариант е разполагането й ако не в самия кристал, то в същия корпус. Преди време Intel представи теоретична разработка, осъществяваща триизмерна организация на процесорния модул, което дава възможност именно за подобно разполагане на паметта “върху” кристала на процесора (макар че е по-вероятно да е под поради термични причини).

В този случай се разрешава и проблемът с ограничената пропускателна способност, понеже е много по-лесно реализирането например на 1024-битов интерфейс (ефективно 16-канална памет), като в същото време се намаляват и латентностите. Количеството памет отново е ограничено, но е с пъти по-голямо от кеш паметите и де факто е ограничено от възможния обем на един чип памет. В момента масово разпространени са 512 Mbit чипове и това означава 64 MB много бърза DRAM, разположена в непосредствена близост до процесора, или 8 пъти повече от сумарната кеш памет на Intel Core 2 Quad. Увеличаването на

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

броя на слоевете съответно ще увеличи и обема на паметта. Като едно възможно решение на другия потенциален проблем Intel представи силициев лазер, правейки крачка към замяната на електрическите връзки с оптични. Предимството на последните е в значително по-високата скорост на сигнала, която може да се постигне, а също и в доста по-ниската консумация, което прави подобни оптични връзки идеални за реализиране на комуникацията на многоядрени процесори, както и за организиране на връзката им с околния свят. И все пак, макар и подобна връзка да е много бърза, използването на масовите в момента шинни технологии не е много подходящо за голям брой ядра, защото проблемите при тях са свързани не толкова със скоростта на предаване на данните, колкото с ефективността на използването им.

Teraflop Chip След като възможните решения на повечето проблеми са малко или повече ясни, остава последният фактор – комбинирането на множеството ядра, така че да могат да работят ефективно и да предоставят очакваната огромна изчислителна мощ. Именно това трябва да демонстрира Teraflop Research Chip. Произведен по 65-нанометров технологичен процес, той разполага с едва около 100 млн. транзистора и има площ от 275 кв.мм. За сравнение, актуалният модел на Intel – Core 2 Duo, има приблизително 290 млн. транзистора и площ от 143 кв.мм. Причината за тази драстична разлика е, че Teraflop Chip е съставен основно от управляваща и изчислителна логика, докато огромната част от транзисторите на Core 2 се дължат на кеш паметта му, а тя на свой ред може да се компресира на значително по-малко пространство от управляващите и изчислителните схеми. Броят на изводите на чипа е 1248, като само 343 от тях се използват за комуникация, а останалите са свързани основно с организирането на захранването. Всяко от 80-те ядра (или “плочки”, както ги нарича в този случай Intel) е изключително просто устроено – все пак нека не забравяме, че това е експериментален чип. То е съставено от много прост процесорен елемент (ПЕ) и 5-портов рутер, който служи за връзка със съседните “плочки”. Всъщност за това се използват 4 от портовете, а петият е предвиден за връзка с евентуално разположената отгоре DRAM памет. Така всяко

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

от ядрата ще има собствен интерфейс към нея. Всеки от портовете предоставя 32 GB/s (при тактова честота от 4 GHz), като се използват две еднопосочни 39-битови шини. Самият ПЕ използва 96-битова Very Long Instruction Word (VLIW) архитектура. VLIW предполага опростяване на хардуера, като прехвърля част от задачите по организацията на ефективното комбиниране на инструкциите на компилатора. Всяка VLIW дума е в състояние да кодира до 8 операции, които могат да бъдат команди FPMAC, зареждане/запис в паметта или команди към рутера за предаване на данните към съседни плочки. Всъщност FPMAC (Multiply-accumulate с данни с плаваща запетая) е единствената изчислителна операция, която може да се извършва от процесора, като всеки ПЕ разполага с два FPMAC модула с единична точност за целта. Локалната памет е 3 KB за инструкции със закъснение от един такт и 2 KB за данни. Така организирано, всяко процесорно ядро има площ от едва 3 кв.мм. Самите плочки са наредени в две групи правоъгълници с размери 4х10. По същество подобна архитектура представлява мрежова двуизмерна организация. В двата края на кристала са разположени входно-изходните буфери. Самият чип може да работи на различни тактови честоти, като демонстрираните от Intel са между 1 GHz и 4 GHz. При 1 GHz е нужно едва 0,6 V захранващо напрежение, като така чипът консумира едва 11 W, но и предоставя “само” 0,31 TFLOPs изчислителна мощност. Желаната производителност от 1 TFLOP се постига при 3,13 GHz, като в този случай захранващото напрежение е 1 V, а консумацията достига 98 W. Максималната производителност на чипа е 1,81 TFLOPs при 5,7 GHz, 1,35 V захранващо напрежение и 265 W консумация. При това разработчиците от

Intel са внедрили много сериозни енергоспестяващи технологии в чипа. Тъй като в съвременните чипове близо 30 % от консумираната мощност отива за достигането на тактовия сигнал до всички блокове едновременно, чипът е конструиран така, че тактовият сигнал може да стигне до всяка от плочките дефазиран. Освен това всяко ядро може да бъде вкарано в Standby (50 % консумация) или Full Sleep (80 % консумация) режим в зависимост от нужното натоварване. Отделно ядрата разполагат с възможност да изключват определени блокове, когато не са нужни. И не на последно място, в зависимост от натоварването на чипа и броя свободни ядра, работата може да бъде преразпределяна така, че да не се получават области с голямо натоварване, докато на други места почиват голям брой от ядрата и така се намалява вероятността от получаване на горещи точки.

Заключение Макар и твърде опростен, Teraflop Chip дава представа какво може да очакваме от бъдещето. Разбира се, в този си вид той няма да достигне до крайния потребител, но наученото от него със сигурност ще се използва за бъдещите проекти на компанията. Например лесно можем да си представим, че след като веднъж имат мрежовата структура, в Intel например могат да заменят всеки ПЕ с нормален процесор, да намалят броя им до 16 например и така да достигнат до един напълно адекватен продукт. Разбира се, за да се случи това, ще трябва да изчакаме вероятно поне още две поколения развитие на производствените процеси, защото едва ли ще пуснат на пазара чип, голям колкото кредитна карта. И все пак тази разработка ясно показва накъде се е насочила компанията. (По материали от интернет)

www.hardware.bg 3 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

Hardware

Новото при процесорните охладители

Добрил Доков

В последно време на пазара се появиха доста интересни продукти – имаме няколко нови предложения от Zalman, Titan, Coolermaster и др., които съвсем не са за пренебрегване. Въпреки че процесорите, изглежда, проявяват тенденция да пестят енергия, в новите модели охладители производителите влагат технологии, превръщащи ги в тихи и ефективни решения, способни да се справят с доста отделена топлина. Благодарение на вече широко използваните топлинни тръби, комбинирани с добре проектиран дизайн, последното поколение охладители изглеждат доста впечатляващо. Ето защо ще проведем няколко теста, за да видим каква е производителността на тези нови модели, а като база за сравнение ще използваме някои от по-старите и вече разгледани продукти.

За осигуряването на качествено и тихо решение за охлаждане на процесора отдавна вече не е достатъчно простото “набучване” на ребра към метална пластина, които да се обдухват от вентилатор. С появата на топлопроводите стана възможно бързото и ефективно пренасяне на отделената топлина от основата на охладителя към края на ребрата, които са максимално близо до вентилатора. Последното е особено важно, тъй като осигурява обдухването на ребрата с възможно най-хладен въздух. Освен посредством топлопроводи съществуват още няколко интересни метода за постигане на добра охлаждаща способност. Първия ще споменем само като любопитна и странна разновидност, тъй като не всеки би се съгласил да го използва – всъщност говоря за водното охлаждане. Макар и да намира приложение в доста машини, засега повечето хора примигват учудено и не са склонни да се доверят на комбинацията компютър–вода. Вторият метод, който все още не е широко разпространен, но има потенциала тепърва да се разгръща, представлява т.нар. TEC охлаждане, известен още като елемент на Пелтие. Нека не забравяме и Phase-Change

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

охлажданията, които в последно време определено се предпочитат от ентусиастите пред TEC варианта.

Малко теория, или какво е елемент на Пелтие Работата на охладителите, използващи ефекта на Пелтие, почиват на принцип, открит преди почти 200 години. През 1821 г. Томас Сийбек наблюдава любопитен ефект – при слепването на два разнородни метала един към друг и прилагане на различна температура към всеки от тях се получава разлика в потенциалите им. По онова време не може да се намери смислено прило-

жение на ефекта, но 13 години по-късно – през 1834 г., Жан Пелтие открива, че той може да бъде реверсиран. При прилагане на напрежение към тези два слепени един към друг метала възниква температурна разлика между тях. Сега известно като “ефект на Пелтие”, това представлява демонстрация на термо-трансферна помпа, макар и с изключително ниско КПД. Използваните за целта метали могат да бъдат най-различни, но в повечето съвременни термодвойки, почиващи на ефекта на Пелтие, се използва комбинация от бисмут и телур. Този ефект на практика представлява основата за съз-

ефектът се загубва перманентно и TEC елементът се превръща в елементарна сглобка от два метала без никаква практическа полза.

Участниците в теста

Авторът благодари на фирмите: • “Стилтех” за предоставените модели на Aardwolf; • “Ресет Компютърс” за модела CNPS9500LED на Zalman и CoolerMaster Hyper L3; • “Аргус” за предоставените охладители на Titan.

даването на т.нар. ТЕС чипове (Thermo-Electric Cooler). Една от особеностите при тях е, че те работят като активни охлаждащи елементи, независещи от температурата на околната среда. В превод, те са способни да постигат температура на охлаждане, значително по-ниска, отколкото на заобикалящата ги среда. Освен огромно предимство, този факт представлява и значително затруднение, тъй като е необходим активен контрол над ТЕС елемента, комбиниран с обратна връзка. Защо всъщност е нужно това? Нека предположим, че притежаваме елемент на Пелтие, способен да се справи с процесор, който отделя максимално 100 W топлинна енергия. Ако процесорът отделя постоянно тези 100 W, всичко ще е наред, но както знаем, това се случва само при пълното му натоварване. След разтоварването на процесора и влизането му в режим на изчакване, ако ТЕС елементът продължи работата си “на максимални обороти”, той ще е способен да свали температурата на процесора дори до отрицателни стойности. Чудесно, нали? Не съвсем – в случая ще се появи кондензация, която от своя страна ще окъси повечето елементи около сокета на процесора. Ето защо е необходима обратна връзка, която да казва на ТЕС елемента на каква мощност е необходимо да работи, т.е. налице имаме адаптивно охлаждане, което не използва пълната си мощност, когато не е необходимо. Това обаче е важно в случаите, когато имаме по-елементарно изпълнение на TEC охлаждане. Истинските кулъри, базирани на TEC, използват мощността му през цялото време, затова изолацията против кондензация е задължителна и се прилага. Нека не забравяме също, че един от основните недостатъци на TEC е нуждата от охлаждане на топлата страна на елемента, т.е. на тази страна, към която се “изпомпва” мощността на процесора. Така, при наличието на 130 W TEC елемент и 80 W процесор, на топлата страна ще имате не по-малко от 200 W отделена мощност, която трябва на свой ред да бъде разсеяна. Важно е да се знае, че при достигане на температурата на спойка на TEC елемента(70OС – 80OС)

Защо всъщност обърнах толкова обстойно внимание на ТЕС елементите? Основно поради факта, че сред тестваните охладители е и моделът Amanda TEC Cooler на Titan, имащ славата на доста ефективно решение. Това е нещо, което тепърва ще проверим, а сега нека споменем и другите участници в състезанието: доста известния Scythe Ninja, също така Zalman CNPS9500 LED, CoolerMaster Hyper L3, споменатия Titan Amanda TEC, Titan TTC-K8DTB/925 (изцяло алуминиев охладител за АМD процесори) и серията охладители Aardwolf, тествани по-рано в списанието. Да представим и тестовата система: използваният процесор е Pentium 4 630, известното ядро Prescott с работна честота 3 GHz, дънна платка Asus P5LD2 Deluxe, 1 GB 533 MHz DDR2 AData, твърд диск Seagate SATA ST380811AS и графична карта Magic Prism GeForce 7600GS. Подобен процесор със сигурност ще достигне границите на възможностите за охлаждане на по-слабите решения, тъй като се нагрява солидно. Тестовете

ще се проведат при затворена кутия с поставен панел, който има въздуховод до вентилатора на охладителя. Ще обърнем внимание на каква температура ще се стабилизира процесорът в режим на изчакване с всеки охладител, което също представлява важна характеристика на продукта. Самото натоварване на системата ще извършим с програмата S&M за 20 минути, както и с Orthos Stress Prime, след което ще отчетем постигнатата максимална температура. Освен това ще обърнем внимание на навлизането на процесора в т.нар. throttle режим, с програмата ThrottleWatch, версия 2.01, за да бъде избегната вероятността от лъжливи данни. Регистрирането на температурата на процесора се извършва по вградения в него датчик, с програмата SpeedFan, версия 4.31. Що се отнася до използваната термопаста, тя е Arctic Silver 5. To the testing!

Titan Amanda TEC Комплектът към охладителя е впечатляващ и включва доста странично окабеляване, което трябва да се свърже, за да се захранва ТЕС елементът. Монтажът на охладителя изисква свалянето на дънната платка, което всъщност не е неочаквано с оглед на начина на закрепва-

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

не към него. Контролът над ТЕС модула се извършва от отделна платка, която се поставя в PCI слот, така че имайте го предвид, ако решите да си закупите този модел на Titan. Основата, както и топлопроводите, са изработени от алуминий и към тях са свързани охлаждащите ребра. Последните също са от алуминий и са на достатъчно разстояние едно от друго за да се постигне ефективно обдухване от двата вентилатора. Те от своя страна създават своеобразен въздушен тунел, чрез който трябва да се постигне висока степен на отнемане на топлината. Качеството на обработка на основата е добро, макар и без наличие на огледална полировка. Въпреки това основата е достатъчно гладка, за да няма проблеми с доброто охлаждане. След монтажа на охладителя и свързването на съответното окабеляване идва време за стартиране на системата. Работата на охладителя е тиха, въпреки че имаме два вентилатора – един, който вкарва хладен въздух в него, и още един, който го извежда навън. В режим на изчакване ТЕС елементът се справя с лекота с отнемането на топлината от процесора – наблюдаваните температури са от порядъка на 30–32OС. Благодарение на разширителната карта е възможно да се наблюдава статусът на охладителя, тъй като отзад разполагаме със светодиод, индикиращ дали ТЕС елементът е активен. След натоварване обаче нещата се променят, макар и не значително – наблюдаваните температури на процесора се изкачват до 54OС. Понеже Titan Amanda TEC очевидно не изпитва затруднения да се справи с този процесор при, така да се каже, stock настройки, реших да пробвам как ще се представи при лек овърклок. За целта повиших леко волтажа на процесора от стандартните 1,3 V до 1,375 V, а в комбинация с това и честотата на системната шина – от 200 на 265 MHz. В резултат работната честота на процесора стана 4 GHz, или ако трябва да сме математически точни – 3,97 GHz. При така променените условия на задачата охладителят на Titan показа следните резултати. Температурата на процесора в ненатоварен режим бе 46OС. След натоварване охладителят успя да стабилизира температурата на процесора на 62OС, което си е доста добро постижение. Като цяло този модел на Titan показа доста добри резултати, а не трябва да се пренебрегва и тишината, при която той работи. Въпреки наличието на цели два вентилатора работата на Amanda TEC е почти незабележима на фона на останалите перки в кутията.

Scythe Ninja Съвсем спокойно можем да наречем този продукт класика сред моделите от висок клас. Всъщност може би подобре би го описал изразът “пръв сред равни”, защото Ninja е доста сериозен охладител, способен да се справи с много горещи процесори. Макар че няма ТЕС елемент, Ninja разполага с топлопроводи и ако трябва да сме конкретни – с доста сериозен брой. Тук са използвани общо 6 топлопровода, но по такъв начин, че на практика всеки един от тях върши работата на два. Сумарно, на практика Ninja разполага с 12 топлопровода, което, както и да се погледне, представлява сериозен брой.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Основата на охладителя представлява медна пластина, в която са вложени шестте топлопровода, изработени от медни тръби, прекъснати по средата от самата основа. Топлинната енергия от тези топлопроводи се предава на алуминиеви ребра, които са разположени на сравнително голямо разстояние едно от друго. Това означава, че ще могат да се охлаждат добре от вентилатор, въртящ се на ниски обороти. Самата основа е с много добро качество на обработка, като имаме и огледална полировка. Scythe Ninja е предвиден за работа с перка с размер 120 мм, за да се обдухват максимално ефективно ребрата на радиатора. И така, да пристъпим към процедурата по монтирането на охладителя. Това става доста лесно, тъй като захващането му към основата е на базата на метални щипки. Самата основа се прихваща с винтове към плочката, поставена от другата страна на дънната платка, след което охладителят се закача към нея. Когато процесорът не е натоварен, наблюдаваната температура е 42OС. След натоварване за 15 минути с комбинацията между Orthos Stress Prime и S&M, процесорът достига стойности от 56OС. Тъй като все пак този охладител е предвиден за сериозни задачи, някак не му отива да се

използва с процесор в режим по подразбиране. Ето защо предприех същия лек клок на системата, както и в предишния случай с Amanda TEC. Наблюдаваните резултати бяха следните – в ненатоварен режим температурата на процесора се колебаеше около 44OС. След натоварване за 15 минути тя достигна 65OС. Scythe Ninja се представи просто отлично, а постигнатите резултати са почти идентични с регистрираните от Amanda TEC. Очевидно е, че големият брой топлопроводи успяват да разнесат достатъчно бързо топлината към ребрата, които на свой ред се охлаждат отлично от вентилатора, благодарение на добре изчисленото разстояние между тях.

Zalman CNPS9500 LED Този модел на Zalman е един от доста нашумелите напоследък и се слави като изключително успешен. Дизайнът му следва сравнително традиционната напоследък форма flowerbed, която фирмата успешно прилага в доста от моделите си. CNPS9500 LED може да се похвали с изключително красива визия, а високата му производителност се осигурява от използваните топлопроводи. В случая те са 3 на брой, но отново имаме разделяне в средата им – в мястото, в което контактуват с основата на охладителя. Благодарение на

Ако трябва да съм честен, този модел на CoolerMaster определено не ми вдъхваше доверие на пръв поглед. Охлаждащите ребра на радиатора са израбо-

мопастата Arctic Silver 5, както при другите модели охладители. Монтажът на Hyper L3 е, меко казано, елементарен, като дори не е необходимо изваждането на дънната платка от кутията, понеже системата за закрепване е същата, която се използва и при бокс охладителите на Intel. След като монтираме охладителя (операция, отнемаща ни не повече от 5 минути), нека видим какви температури се наблюда-

тени от алуминий, както впрочем и основата. Самите ребра са с доста малки размери и не е сигурно дали ще са способни да се справят с отделянето на топлината, генерирана от процесора. Наистина, за пренасянето й към периферията им са предвидени три топлопровода, но те също са изработени от алуминий. Интерес представлява използваният вентилатор – всъщност именно той може да се превърне в тежестта, която да наклони везните в полза на Hyper L3. Достатъчно с метафорите – вентилаторът е с добре изработена форма на лопатките, които със сигурност ще осигуряват стабилен въздушен поток, охлаждащ на свой ред ребрата на радиатора. Hyper L3 върви в комплект с нанесена на основата на радиатора термопаста, вероятно производство на CoolerMaster. Споменавам този факт, за да отбележа, че в случая не беше използвана тер-

ват. При липса на натоварване и при стандартни за системата настройки температурата на процесора е едва 41OС. Тук си заслужава да отбележим шума, издаван от вентилатора на Hyper L3 – за разлика от разгледаните вече модели, където почти не се забелязва, тук той е с една идея по-силен. След натоварване на процесора температурата му се покачи до 58OС. Нека видим как ще се представи при тестване с овърклокнат процесор – в режим на изчакване охладителят успява да поддържа температурата му на 50OС. След солидно натоварване на процесора Hyper L3 успя да го задържи до 68OС. Макар и да имах леко негативно мнение за Hyper L3 отначало, трябва да призная, че показаните резултати са повече от впечатляващи. Въпреки малките размери на ребрата, охладителят успява да се справи с доста сериозно натоварване, без при

значително по-големия брой ребра на радиатора, както и повечето топлопроводи, които несъмнено оказват своето влияние върху крайния резултат.

CoolerMaster Hyper L3

това всъщност те са 6 на брой, като са изработени изцяло от мед. Същото може да се каже и за останалата част от охладителя, а конкретно що се отнася до основата, тя се отличава с превъзходна гладкост и огледална полировка. Монтажът на охладителя конкретно към Socket 775 е елементарен, макар и отново да се изисква свалянето на дънната платка. Закрепването на самия охладител към основата става посредством комбинация от пружинна щипка и болтчета, които я придържат. Това осигурява както добро притискане към процесора, така и здрав захват, за да се избегне опасността от откачане или дори откъртване на охладителя от мястото му. В комплектовката на охладителя е включен и потенциометър, с който се регулира скоростта му на въртене. Ще обърнем внимание най-вече на случая, в който имаме нужда от максималната ефективност на охладителя, т.е. той се използва на максимални обороти. Дори и тогава обаче шумът, който издава, може да се смята за пренебрежим, освен ако не сме... леко вманиачени на тази тема. Тестовете показват интересни резултати – в ненатоварен режим регистрираната температура е 42OС. Ще припомня, че в случая говорим за настройки по подразбиране на системата, т.е. честота на процесора 3 GHz. След натоварване температурата достига 63OС, което е добро постижение, предвид тишината по време на работа на охладителя. А сега нека се обърнем към по-интересната част на теста, а именно – тестване с овърклокнат процесор. При наличието на 6 топлопровода, а още повече и предвид факта, че този охладител представлява един от водещите модели на Zalman, просто е грехота да не проверим границата на неговите възможности. Условията са същите, както и при предишните модели охладители – процесор на 1,375 V, при честота 4 GHz. И така, какви са резултатите от използването на CNPS9500 LED при тази система? Температурата на процесора в ненатоварен режим в случая достигна 52OС. След натоварването на системата за 15 минути с S&M и Orthos Stress Prime, бяха отчетени изненадващите 74OС! Наблюдаваните доста високи температури вероятно се дължат основно на сравнително малкия вентилатор, който може би не успява да се справи адекватно с отделяната от ламелите топлина. Все пак, съпоставяйки Zalman CNPS9500 LED например със Scythe Ninja, не може да не забележим

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

това да “изпусне” положението. Осигуряването на добър и качествен въздушен поток в кутията несъмнено ще подобри допълнително показателите на този охладител.

Aardwolf Lotus Series MY-0007

Разбира се, предвид допълнителната перка, която извежда горещия въздух от кутията, резултатите не могат да послужат за сравнение на ефективността на този модел с разгледаните преди това. Въпреки всичко смятам за показателен солидния спад в наблюдаваните температури, които индикират нужда от добър въздушен поток в кутията, за да може Aardwolf МY-0007 да работи ефективно. Предвид твърде високите температури, които системата регистрира при използването на този охладител, счетох за излишно да го тествам при овърклок на процесора.

Aardwolf GoldenKing Series MY-0002 Моделът носи звучното име Aardwolf MY-0007 и принадлежи към серията Lotus. Изработен изцяло от мед, той използва интересен дизайн на ребрата, макар и да не притежава топлопроводи. Изработката му е добра и на практика охладителят представлява пресовани една към друга медни пластини, които се придържат от два болта. За основа не е предвидена допълнителна медна плочка, а служат същите тези пластини ребра, които са плътно притиснати една към друга и са подравнени. Последното означава, че при този охладител вариантът огледална полировка на практика липсва. Тепърва ще видим доколко той ще е способен да се справи с отделяната от процесора топлина. Вентилаторът е сравнително малък, което може би ще представлява пречка за постигането на добра ефективност. Монтажът на охладителя е лесен, без специфични затруднения в процеса на работа. За инсталирането му се налага да се извади дънната платка от кутията, тъй като от обратната й страна се поставя стабилизираща пластина. След поставянето на охладителя той се затяга стабилно към основата с помощта на два винта. След стартиране на системата нивото на шум от вентилатора на Aardwolf MY-0007 е в доста ниски граници, което може би ще се хареса на по-взискателните към това потребители. При стандартни настройки на системата, т.е. честота на процесора 3 GHz и стандартен волтаж, охладителят поддържаше стабилна температура от 50OС, когато нямаше натоварване. След 7-минутно натоварване с S&M/Orthos Stress Prime достигнатата максимална температура на процесора беше 80OС. Прецених, че ще е по-удачно да добавя 120 мм вентилатор на задния панел на кутията, който да извежда горещия въздух извън нея. Макар това да променя условията на теста, в случая се налага, за да е възможно безопасното му провеждане изобщо. След добавянето на перката отново стартирах натоварването и този път температурата на процесора беше 72OС.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Вторият представител на Aardwolf е изработен по подобен на МY-0007 начин, но е със смесица от алуминиеви и медни

ребра. Освен това самата форма на ребрата е по-голяма, а в допълнение е използван и по-голям вентилатор. Изработката на охладителя отново разчита на притиснати една към друга метални пластини, без специфична плочка за основа. Монтажът на охладителя към дънната платка протича по същия начин, както и при разгледания по-горе модел, като е необходимо изваждането й от кутията. При настройки по подразбиране и ненатоварена система температурата на процесора е 47OС. Тук става въпрос за случая, в който няма извеждащ вентилатор на задния панел. След натоварването с комбинацията S&M/Orthos Stress Prime процесорът се нагря до 78OС. За да може да се направи коректно сравнение между двата модела на Aardwolf, включих 120 мм вентилатор, който извежда горещия въздух от кутията. При

така променените условия, след 15-минутно натоварване процесорът отбеляза температура от 70OС. Като цяло работата на охладителя е съвсем тиха, без вентилаторът му да се чува на фона на останалите работещи в кутията перки.

Pentagram Freezone QVC-100 Cu+

да забравяме и сериозната ценова дистанция между тях. Опитвам се да кажа, че всъщност има потребители, за които даден модел ще е идеално решение от

гледна точка на съотношението цена/производителност, независимо от това, че не се е наредил сред първите при тестовете. Изборът е във ваши ръце.

Формата на този охладител отново е доста интересна и напомня някои модели на Zalman. Самите ребра са релефни и подпомагат топлоотдаването, тъй като по този начин имат по-голяма разгъната площ. Също както моделите на Aardwolf, Pentagram QVC-100 Cu+ се състои от пресовани една към друга медни пластини (охладителят е изцяло меден), но тук те са много по-плътно притиснати една към друга. Последното позволява почти идеалната гладкост на основата на радиатора, макар и да нямаме налице огледална полировка. Монтажът му е лесен, въпреки че се налага изваждането на дънната платка от кутията, за да се постави от обратната й страна основата, към която се закрепват придържащите планки. При проведените тестове при настройки по подразбиране (3 GHz, стандартен волтаж) охладителят поддържаше стабилна температура на процесора от 44OС в режим на изчакване. След натоварване с комбинацията S&M/Orthos Stress Prime картината се промени: показанието на процесора беше 70OС. Впрочем следва да отбележа, че тази температура бе постигната без използване на 120 мм вентилатор, който да извежда горещия въздух от кутията. Понеже за този модел на Pentagram може да се каже, че принадлежи по-скоро към средния клас охладители, реших да проверя как ще се справи с овърклокнат процесор. При тези условия температурата му в ненатоварен режим беше 58OС. След 15-минутно “разгряване” с S&M/ Orthos Stress Prime процесорът отбеляза 79OС.

Еднозначен победител? Едва ли Както сами видяхте, някои от тестваните охладители принадлежат към върховия клас, а други – към средния. Още по-добре се откроява тази разлика, когато погледнем показаните от моделите резултати, но все пак не трябва www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Hardware

Преглед на компютърни кутии

Добрил Доков

За смяната на вярната стара кутия на домашната система може да има много причини. Погледнато от практична гледна точка, понякога това се налага поради ъпгрейд на системата, с който идва нуждата от повече място за охладителя на процесора или видеокартата. От друга страна, необходимостта от нова кутия може да възникне и при замяната на въздушното охлаждане на процесора с водно и т.н. Описването и прегледът на всички кутии, предлагани на пазара, е непосилна задача, затова ще се ограничим с няколко по-впечатляващи модела на различни фирми.

Вече споменах, че изборът на конкретен модел сред предлаганите компютърни кутии е доста труден. Това се дължи главно на факта, че на пазара ни присъства изключително богато разнообразие от подобни продукти – както със захранване, така и без. И все пак, ако си набележим няколко основни характеристики на различните модели, бихме могли да стесним доста кръга на избор, облекчавайки задачата си. Всичко това, разбира се, следва да се съчетае с избора на външен вид на самата кутия, тъй като е ясно, че оценката в тази област ще е въпрос на субективно виждане. И така, какво трябва да търсим, когато подбираме конкретен модел от предлаганото разнообразие?

Важни характеристики На всекиго е ясно, че дизайнът на компютърната кутия оказва влияние върху ефективността на охлаждането на системата, намираща се вътре. Сред основните характеристики на една кутия е създаването на стабилен и добре насочен въздушен поток през нея, охлаждащ всички компоненти. Кои са качествата, на които трябва да обърнем внимание в една компютърна кутия? На първо място, това е наличието на допълнителни вентилатори и тяхното разположение. Ако липсват такива, добра идея е да се обърне внимание на възможността за по-късното им добавяне с

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

цел създаване на добър въздушен поток в кутията. Също така трябва да се отчете и фактът дали кутията идва със захранващ блок, и ако е така, каква е неговата мощност. Последното е особено важно, когато системата ни е с високо ниво на консумация на енергия. Още една съществена подробност представлява способността на кутията да изолира шума от вентилаторите на системата. Колкото по-добре се справя тя с тази задача, толкова по-тихо ще е около домашния компютър. Друг фактор, който нерядко се пропуска от повечето хора, е наличието на всички необходими бутони или изводи на корпуса на кутията. Въпреки че звучи абсурдно, съществуват модели, при които например липсва бутон за рестартиране на системата. Важна подробност се явява нали-

чието на USB или IEEE1394 Firewire изводи, с които значително се облекчава свързването на различни устройства към компютъра. Освен изброените фактори, от значение е също така удобството на боравене с кутията, както и при инсталиране на дънната платка, видеокартата, твърдия диск и т.н. Напоследък се наблюдава доста широко навлизане на различни методи за позициониране на устройствата – поставяне на шейна или прихващане по друг начин. Всички те ни дават възможност удобно и лесно да извадим или поставим съответното устройство, било то твърд диск, или нещо друго. Що се отнася до споменатия вече външен вид на разглежданите продукти, единственото, което можем да направим в това отношение, е да покажем всяка една кутия,

оставяйки оценката на читателя. Казахме, че ще сравняваме характеристиките на кутиите, следователно е добре да обясним какво и как точно ще следим. След инсталирането на системата в кутията ще обърнем внимание на температурата, която ще достигнат в ненатоварен режим както процесорът и дънната платка, така и видеокартата и твърдият диск. После процесорът ще бъде натоварван за 10 минути с програмата S&M, като ще се следи температурата, до която ще се нагреят той, дънната платка и твърдият диск. Отделно от това ще бъде натоварена и видеоплатката, като в зависимост от реализирания покрай нея въздушен поток, температурата на графичното й ядро ще бъде различна в различните кутии. И така, нека разгледаме конфигурацията, която ще използваме за тези тестове: дънна платка Asus P5LD2 Deluxe; процесор Intel Pentium 4 630 (Prescott), работещ на честота 3 GHz; видеокарта MagicPrism GeForce 7600GS PCI-E с 256 MB памет; твърд диск Seagate SATA ST380811AS.

Digital Computer ATX 900 7B • Размери (В/Ш/Д): 53/20,5/48 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 4 големи + 2 малки • Гнезда за твърд диск: 6 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: един вкарващ и един изкарващ • Допълнителни портове: 1 USB, 1 IEEE1394, жак за слушалки, жак за микрофон • Захранване: 420 W с PFC • Други характеристики: заключване на страничния панел; декоративна вратичка пред оптичните устройства; заключване на бутоните Този модел предлага доста добра визия, комбинирана с добро охлаждане благодарение на добре изчисления въздушен поток вътре в кутията. Отвътре кутията е доста широка и инсталирането на дънната платка заедно с прилежащите към нея компоненти е лесно. Поставянето на твърдия диск в гнездата става чрез допълнителни поставки – тип шейна, и е много удобно. Една подробност при този модел е наличието на декоративна вратичка пред оптичните устройства, което може да създаде неудобства при боравене с тях. След монтирането на системата и изчакване до стабилизиране на температурите й в режим на покой бяха наблюдавани следните резултати: процесор – 44ОС, дънна платка – 34ОС, твърд диск – 36ОС. След натоварване на процесора за 10 минути с S&M температурата му достигна доста високите 67ОС. В същото време дънната платка почти не промени температурата си – от 34ОС на 35ОС, и може да се каже, че е по-скоро случайност. Що се отнася до твърдия диск, той изненадващо се охлади – неговата температура спадна от 36ОС на 35ОС. Показанието

на графичното ядро на видеокартата в ненатоварен режим беше 38OС, а след натоварването му – 46OС. Като цяло впечатленията от този модел могат да се сумират по следния начин: добър въздушен поток благодарение на двете перки; захранващ блок с достатъчно мощност; ниско ниво на шума.

Point of view Turbine • Размери (В/Ш/Д): 44/20/48 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 4 големи + 2 малки • Гнезда за твърд диск: 5 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: един вкарващ вентилатор с размер 260 мм • Допълнителни портове: 2 USB порта, жак за микрофон, жак за слушалки • Захранване: няма

Други характеристики: контрол над оборотите на вентилатора чрез потенциометър. Моделът се отличава с изключително елегантен вид, но това, което ще привлече погледа ви в първия момент, е огромният вентилатор на страничния панел. Диагоналът му от 260 мм осигурява масивен въздушен поток, дори и при положение че се върти на много ниски обороти. Последното пък обезпечава така нужните на ушите и нервите ни тишина и спокойствие. Благодарение на предвидения към вентилатора потенциометър, изведен на задния панел, е възможно регулирането на оборотите му в случай на нужда от по-голям въздушен поток. Впрочем по време на проведените тестове скоростта на въртене на вентилатора беше нагласена на максимални обороти. Размерите на кутията са по-малки в сравнение с предходния модел, но инсталацията на дънната платка, както и на различните компоненти на системата не е затрудняваща. Наблюдаваните в режим на изчакване температури бяха следните: процесор – 45ОС, дънна платка – 32ОС, твърд диск – 34ОС. След натоварване за 10 минути с S&M нивата на температурата добиха съвсем нови измерения само за процесора – 65ОС. Очевидно благодарение на огромната перка, дънната платка и твърдият диск изобщо не промениха своите градуси. От своя страна видеокартата показа 38ОС температура на графичното ядро, когато не е натоварена. След “разгряването” й показанието на ядрото скочи на 47ОС. Какво можем да кажем сумарно за този модел? Кутията притежава превъзходна визия, комбинирана с много добро охлаждане, и почти не е нужна доработка, освен може би един извеждащ вентилатор на задния капак. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Enermax Chakra ECA3050 • Размери (В/Ш/Д): 44/20/48 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 5 големи + 1 малко • Гнезда за твърд диск: 3 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: един вкарващ вентилатор с диагонал 90 мм • Допълнителни портове: 2 USB porta, 1 e-SATA конектор, жак за микрофон, жак за слушалки • Захранване: няма • Други характеристики: вътре не е особено широка; въздуховод към охладителя на процесора Кутията изглежда много добре и е сравнително широка и удобна за работа. Инсталирането на дънната платка и прилежащите към системата компоненти не е трудно и не отнема повече от 5–10 минути. Закрепването на твърдия диск и на оптичните устройства става чрез водачи, поставени на самите тях, което спестява работата с миниатюрни болтчета на нервните потребители. От вътрешната страна на лицевия панел на кутията има вентилатор, осветен от четири сини светодиода. Бутоните за включване и рестартиране, както и различните изводи са изнесени в горната част на кутията, под малко капаче. Тестването на системата, инсталирана в тази кутия, показа следните резултати: в ненатоварен режим процесорът регистрира 48ОС, дънната платка – 40ОС, а твърдият диск – 34ОС. След натоварване за 10 минути с S&M температурата на процесора се покачи до 67ОС, на дънната платка – до 44ОС, а твърдият диск отбеляза едва 35ОС. Несъмнено перката, която го обдухва, оказва сериозно влияние. Показанията на графичното ядро са следните: в ненатоварено положение – 41ОС, в натоварено – 49ОС. Въпреки наличието на въздуховод от страничния панел до охладителя на процесора, кутията регистрира средни резултати. Несъмнено те се дължат на липсата на извеждащ вентилатор, който да премахва топлия въздух, генериран от процесорния охладител. Добавянето на един 120 мм вентилатор на задния панел със сигурност доста би променило картинката.

CoolerMaster RC-533-SWN1 Ammo • Размери (В/Ш/Д): 46/21/48,5 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 5 големи + 1 малко • Гнезда за твърд диск: 3 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: един вкарващ вентилатор с размер 90 мм • Допълнителни портове: 2 USB порта, 1 IEEE1394, жак за микрофон, жак за слушалки • Захранване: няма

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Други характеристики: вътре не е особено широка; големи вентилационни отвори на страничния панел. Моделът на Coolermaster веднага грабва погледа със своя външен вид. Кутията има изключително интересно изработени бутони за включване и рестартиране и е допълнена от удобна дръжка за пренасяне. На страничните панели са разположени огромни вентилационни отвори,

които по-скоро възпрепятстват, отколкото подпомагат създаването на добър въздушен поток в кутията. От вътрешната страна на предния панел отново разполагаме с вентилатор, чиято задача е да вкарва хладен въздух. Монтирането на системата в тази кутия е елементарно. Резултатите от тестването са следните: температура на процесора в режим на изчак-

ване – 48 ОС, което не е изненадващо, предвид факта, че в кутията няма добър въздушен поток. Дънната платка отбеляза 39 ОС, а твърдият диск – 32 ОС. Ниската температура на диска отново се дължи на факта, че той се намира непосредствено зад вентилатора, вкарващ хладен въздух. След натоварване за 10 минути процесорът отбеляза температура от 66 ОС, а дънната платка и твърдият диск – съответно 42 ОС и 33 ОС. Ядрото на графичната карта в ненатоварен режим регистрира 39 ОС, а след натоварването – 49 ОС. Въпреки впечатляващия си външен вид, тази кутия само ще спечели от добавянето на 120-милиметров вентилатор на задния панел, който да извежда горещия въздух, генериран от процесорния охладител. От друга страна обаче, добавянето му може и да не окаже чак толкова голям ефект, предвид огромните вентилационни отвори на страничния капак, объркващи посоката на въздушния поток.

CoolerMaster Centurion-1 • Размери (В/Ш/Д): 42,5/19/46 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 4 големи + 1 малко • Гнезда за твърд диск: 2 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: един вкарващ вентилатор с размер 60 мм • Допълнителни портове: 2 USB порта, 1 IEEE1394, жак за микрофон, жак за слушалки • Захранване: няма Други характеристики: вътре не е особено широка; липсват допълнителни венти-

лационни отвори. Моделът Centurion-1 на Coolermaster спокойно може да бъде наречен “класика в жанра”. Винаги идва време обаче, когато “класиците” трябва да се противопоставят на новодошлите. Монтажът и захващането на модулите на системата тук става с използването на болтчета, което е малко по-неудобно в сравнение с разгледаните вече модели. Поставянето и фиксирането на дънната платка с нищо не се различава от другите кутии. Може би единственото, което ще затрудни потребителите, е сравнително малкото свободно място в кутията. При тестовете на модела наблюдавах следните резултати: в ненатоварен режим процесорът достигна доста високите 52ОС. Всъщност тази температура може да се нарече дори ниска в сравнение с постижението му след натоварване – 77ОС! Дънната платка и твърдият диск също бяха доста горещи – 49 ОС и съответно 42 ОС. Графичната карта показа 48 ОС, когато не е натоварена, а след това достигна 66 ОС! Въпреки елегантния си дизайн моделът Centurion-1 ще спечели много от добавянето на поне два вентилатора, които да създадат някакъв въздушен поток в кутията. Друг вариант за спасение от високите температури е използването на водно охлаждане, но предвид малките размери на кутията, може би няма да е много практично.

Prestigio G350F6 • Размери (В/Ш/Д): 40,5/18/49 см • Брой гнезда за устройства (оптични/други): 3 големи + 1 малко • Гнезда за твърд диск: 2 • Слотове за разширителни платки: 7 • Допълнителни вентилатори: няма • Допълнителни портове: 2 USB порта, жак за микрофон, жак за слушалки • Захранване: Fortron FSP-350PNF 350 W Други характеристики: нормални размери, на лицевия панел има LCD екран за следене на температурите на системата, както и на оборотите на вентилаторите; въздуховод към охладителя на процесора. Първото нещо, което прави впечатление в този модел на Prestigio, е LCD дисплеят на предния панел. Благодарение на него е възможно следенето на оборотите на вентилаторите в кутията, както и показанията на 3 термодатчика. Къде ще се поставят тези датчици, е въпрос на избор от страна на потребителя, макар че точките са, общо взето, ясни – процесор, видеокарта/дъно и твърд диск. Самата кутия е стилно оцветена в матов черен цвят, а дисплеят има синя подсветка, която отлично допълва цялостната визия. Що се отнася до охлаждането на системата, кутията се предлага с въздуховод от страничния

панел до охладителя на процесора, като е предвиден и допълнителен вентилационен отвор, на който да се постави вентилатор.

Наблюдаваните температури при този модел може би ще се сторят високи на читателите, но това всъщност не е съвсем така. Трябва да вземем предвид и факта, че тази кутия идва без абсолютно никакви допълнителни вентилатори, което оказва сериозно влияние върху резултатите. Добавянето на поне два вентилатора – един за вкарване и един за извеждане на въздуха, със сигурност ще промени много показанията, и то в положителна насока.

Време за избор Инсталацията на системата протича лесно, без специфични трудности. Захващането на разширителните карти тук става без използването на болтове, с което потребителите се улесняват значително. Показаните резултати бяха следните: в ненатоварен режим процесорът се стабилизира на 47ОС, а дънната платка и твърдият диск – на 42 ОС. След 10-минутно натоварване с S&M проце-

Доколко всеки от показаните модели ще допадне на читателите, е въпрос на личен избор. Именно затова е невъзможно обобщаването на резултатите и съответното излъчване на конкретен “победител”. В допълнение може да отчетем и факта, че критериите за оценка на външния вид на всеки от показаните модели са силно субективни. Ето защо с тази статия се надявам да съм изготвил един вид помагало, с което да улесня избора ви на компютърна кутия. Авторът благодари на фирмите: • “Солитрейд” – за предоставянето на модела Point of view Turbine; • “АСБИС

България” –

за предоставянето на продуктите на Prestigio; • “Ресет

Компютърс” –

сорът достигна 70ОС, а дъното и дискът – 48ОС. Ядрото на графичната карта показа температура от 48ОС, когато не беше натоварена, а след това достигна стойност 59 ОС.

за предоставянето на продуктите на Enermax и CoolerMaster;

• “Специализирани Бизнес Системи” – за предоставянето на модела Digital Computer ATX 900 7B.

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Ъпгрейд на месеца При поредната ни среща един от основните катализатори на промените в нашите конфигурации е снижението на цените на някои основни хардуерни компоненти, като най-осезаем и стръмен е трендът при DRAМ модулите от тип DDR-2 и това касае чиповете, отговарящи на всички спецификации и с различен обем – 256 MB, 512 MB и т.н. (тук може да видите ценова диаграма за Kingston 1GB Kit PC6400 800 MHz за периода юни 2006 – февруари 2007 г.). Както обикновено, условно ще разделим компютърните конфигурации на три класа: нисък (до $300), среден (до $700) и висок (над $1100), като респективно бюджетите се отна-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Hardware

Красимир Иванов

Таблица 1

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно ASRock ALIVE NF6G-DVI (GF6100)

$67

Дъно ASRock 775i945GZ (i945GZ)

$62

Процесор

Athlon 64 3000+ (AM2), box

$74

Pentium 4 524 3,06 GHz (FSB533), box

$78

Oхладител

(AMD box)

(Intel P4 box)

Оперативна памет

2 х 256 MB DDR2 553 MHz A-Data

$44

2 х 256 MB DDR2 553 MHz A-Data

$44

Видеокарта

Интегрирано ядро NV44

Интегрирано ядро Intel GMA950

Tвърд диск

80 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$47

80 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$47

Кутия/PSU

Prestigio PRC-MD370 400 W ATX

$31

Prestigio PRC-MD370 400 W ATX

$31

Oптично устройство

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

Общо*

$295

Общо*

$294 *Цените са без ДДС

Таблица 2

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно JetWay M25GТ4-SOG (nF 550)

$75

Дъно Biostar 945P-A7A v8.0 (i945P+ICH7)

$77

Процесор

Athlon 64 X2 3800+ 2,0 GHz (AM2), box

$117

Pentium D 915 2,8 GHz (800FSB), box

$111

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

1 GB (2 х 512) DDR2-800 A-Data

$82

1 GB (2 х 512) DDR2-800 A-Data

$82

Видеокарта

MP GF 7600GT 256 MB DDR3 Zalman

$136

MP GF 7600GT 256 MB DDR3 Zalman

$136

Tвърд диск

160 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$60

160 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$60

Kутия (+PSU)

Foxconn 3GTH002 MidTower

$69

Foxconn 3GTH002 MidTower ATX

$69

Захранващ блок

FSP 400 W ATX (с кутията)

FSP 400W ATX (с кутията)

Оптично устройство

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

Общо*

$571

Общо*

$567 *Цените са без ДДС

сят за системния блок, включващ основните компоненти без периферията (дисплей, мишка, клавиатура и пр.) и без програмното осигуряване (в случая, когато се използва платено). Съвсем разбираемо е в първата двойка предложения, които са от най-нисък клас (табл. 1), да насочим вниманието си към високоинтегрираните платформи. Голямата част от офисните компютри и тези, които се използват като мултимедийни центрове, използват вградена видеоподсистема. Смята се, че над 60 % от съвременните РС спадат именно към този клас. Тук позициите на Intel винаги са били много сериозни и в момента положението не е по-различно. Определено чипсетите i945G и i965G допълнително заздравиха позициите на Intel в тази област. Te се представят доста добре както по отношение на 3D производителността, така и при задачите за декодиране на видео. АSRock 775i945GZ e може би най-достъпното решение – представител на съвременните ин-

тегрирани платформи на Intel, и респективно още веднъж остава предпочитаната платка за бюджетния клас. От интегрираните графични платформи рядко се изисква сериозно 3D бързодействие, но ако сте решили само временно да се лишите от дискретен графичен ускорител, то посоченият модел може би не е най-подходящият вариант, тъй като възможностите за надстройка са ограничени. Ако искате повече опции за ъпгрейд на видеото, по-добре се насочете към малко по-скъпа платка с пълноценен i945G или 965G. Въпросните чипсети от 9-а серия найдобре демонстрират истинската си класа в комбинация и с по-съвременен процесор. За да не нарушаваме баланса в “найолекотените” конфигурации, ще включим по-стар чип, основан на архитектурата Net-burst. Все пак един двуядрен процесор би бил добро решение, а след някой и друг месец ще са налични още по-интересни и същевременно евтини процесори – предс-

тавители на Core технологията Celeron 4xx (с ядро Conroe-L). Засега обаче в таблицата фигурира добре познатият 0,09-микронен Pentium 4 524 3,06 GHz (23x133), основан на архитектурата Prescott (1 MB L2 кеш). Алтернативната компютърна система, основана на AMD процесор, във вида, в който е описана в таблица 1, има доста добри шансове в много случаи да се представи по-добре от тази с Pentium 4. Аthlon 64 3000+ за АМ2 в комбинация с чипсет GeForce 6100 има какво да покаже, особено като говорим за такъв нискобюджетен клас системи. Дъннатa платка този път е АSRock ALive NF6G-DVI. Тя има доста атрактивна цена, а освен това, съдейки по отзивите за нея, позволява дори и приличен клок на процесора чрез повишаване на честотата на HTT шината до 300–310 МHz. В състава на хардуерните конфигурации на двете РС от ниския клас влизат още по 512 MB оперативна памет (2 х 256 MB) DDR2, Serial ATA-II твърд диск на Hitachi

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Таблица 3

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно JetWay M25GТ4-SOG (nF 550)

$75

Дъно ECS P965T-A (i965P+ICH8)

$93

Процесор

Athlon 64 X2 4600+ 2,4 GHz (AM2), box

$219

Core 2 Duo E4300 1,8 GHz (800FSB), box

$179

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

1 GB (2 х 512) DDR2-800 A-Data

$82

1 GB (2 х 512) DDR2-800 A-Data

$82

Видеокарта

МSI Radeon X1650XT 256 MВ DDR3

$144

МSI Radeon X1650XT 256 MВ DDR3

$144

Tвърд диск

160 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$60

160 GB Hitachi S-ATA2, 7200 rpm

$60

Kутия (+PSU)

Foxconn 3GTH002 MidTower

$69,0

Foxconn 3GTH002 MidTower ATX

$69,0

Захранващ блок

FSP 400W ATX (с кутията)

$0,0

FSP 400W ATX (с кутията)

$0,0

Оптично устройство

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

DVD+/-RW (16x) NEC 5170A

$32

Общо*

$681

Общо*

$659 *Цените са без ДДС

Таблица 4

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно Gigabyte M59SLI-S5 (NF590 SLI)

$156

Дъно Gigabyte GA-965P-DS3 (P965)

$149

Процесор

Athlon 64 X2 4600+ (2,2 GHz), box

$219

Core 2 Duo E6400 2,13 GHz, box

$243

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

2 GB (2 х 1 GB) DDR2-800 A-Data

$150

2 GB (2 х 1 GB) DDR2-800 A-Data

$150

Видеокарта

Chaintech 8800GTS 320 MB HDTV

$351

Chaintech 8800GTS 320 MB HDTV

$351

Tвърд диск

250 GB S-ATA2, (8M кеш), 7200 rpm

$75

250 GB S-ATA2, (8M кеш), 7200 rpm

$75

Оптично устройство

DVD+/-RW (18x) LG GSA-H12N

$34

DVD+/-RW (18x) LG GSA-H12N

$34

Кутия (+PSU)

Chieftec Mesh Longer Tower CH-01B

$137

CoolerMater Midi ATX Centurion 1

$137

Захранване

GPS-550AB-A 550W ATX EPS12V

Общо*

$1 122

Общо*

$1 139 *Цените са без ДДС

GST с капацитет 80 GB, многоформатна DVD записвачка и АТX Tower кутия с 400-ватов захранващ блок. След доста умуване решихме в този брой за средния клас да предложим по два варианта на системите, основани на двете основни процесорни aрхитектури Intel и AMD. В първия от тях (табл. 2) ще видите познатите от миналия път компоненти, като движението на цените надолу, основно на паметите и процесорите, води до сваляне на бюджета под $575. При Intel системата отново имаме платка с чипсет 945P и Pentium D 915, a АМD базираното РС също използва двуядрен процесор Athlon 64 X2 3800+, работещ на дъно с логика nForce 550, като този път изборът е платка на JetWay. Във втория вариант от т.нар. среден клас (табл. 3) при Intel конфигурацията е предприета друга стратегия – сглобяване

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

на възможно най-евтина система, основана на Core технологията. За процесора Core 2 Duo Е4300 писахме в предишния брой, така че той не е непознат за читателя. Освен че е най-евтиният засега представител на ли-

нията Conroe, заради високия множител той предлага и по-добри възможности от Е6300 за умерен клок в случая, когато разполагате с дъно с по-скромни възможности по отношение на FSB честотата. Макар че според паспортните спецификации Biostar 945P-A7A v8.0 поддържа Core 2 Duo, ще предпочетем схемния набор P965 като най-подходящ за процесорите Conroe. Разбира се, търсихме възможно най-достъпната като цена опция, каквато за момента е Elitegroup P965T-A. Платката е основана на микросхеми P965 + ICH8, поддържа 8 GB DDR2-800, SATA-II, 8 канала HD Audio и гигабитен Ethernet. Допълнителни плюсове са възможността за CrossFire конфигурация, функционираща по схемата PCI Express x16 + PCI Express x4, и пасивното охлаждане на компонентите. То не използва по-авангардния heat-pipe дизайн (който е налице при флагмана ECS PX1), но така или иначе, въз-

можностите за сериозен овърклок са твърде ограничени при P965T-A. За да уравновесим нещата поне като ценово изражение, при втория вариант на AMD системата избрахме “инсталирането” на процесор Athlon 64 X2 с по-висока щатна честота – в случая 4600+ на 2,4 GHz замени 3800+ на 2,0 GHz. Освен че цената за 1 GB памет DDR2 вече е далеч по-приятна от нивата, които помним отпреди два месеца, се наблюдава и съвсем минимална разлика между модули DDR2-667 и DDR2-800. Eто защо без никакво колебание препоръчваме по-бързия стандарт, макар че много често 800 MHz са напълно по силите и на малко по-евтини памети. Графичният ускорител е Magic Prism 7600GT с охлаждане на Zalman (модификация на VF-700) и, разбира се, с видеопамет GDDR-3 (256 MB). Цените и на видеокарти-

щу GeForce 7900GS и на Radeon X1650XT срещy GeForce 7600GT може да намерите на адрес: www.hardware.bg. Компонентите на системите от средния клас се допълват от сериен твърд диск 160 GB SATA-2 и АТX MidTower кутия със захранващ блок 400 W Fortron. В последните две най-скъпи предложения (тaбл. 4) сме направили сериозна надстройка на видеокартата, която вече е клас DirectX 10. Този ъпгрейд не е свързан с някакъв ценови шок и ако сравним бюджета на системите от висок клас в този и в миналия брой, ще направим извода, че няма значителна разлика. Това е така благодарение на факта, че цените на повечето основни компоненти са се придвижили надолу. Найголям принос за освобождаване на част от бюджета е разликата в цената на 2 х 1 GB DDR2-800 преди месец и сега. Видеоускорителите GeForce 8800 GTS

те явно пълзят надолу, тъй като си спомням, че в миналия брой най-доброто, което можеше да се вземе в този ценови диапазон, бе 7600GS 256 MB DDR3 за $138, a 30 дни по-късно аналогична карта със същия чипсет струва $120. Във втория вариант на системите, за сметка на 7600GT, в таблица 3 присъства Radeon X1650XT. В тeстовете на колегата Чизмаров чипсетът на ATI се представя подобре от конкурента си в повечето игрови заглавия и минималната разлика в цената е оправдана. В общи линии подобно е съотношението на силите и във върха на средния графичен клас и ако се насочите към него, може би най-удачното решение е Radeon X1950 Pro. Директно сравнение на производителността на Radeon X1950 Pro сре-

с 320 MB памет GDDR-3 бяха очаквани с нетърпение заради high-end производителността си при относително атрактивна цена. Спрямо всички DX9 решения е ясно, че бързодействието едва ли има адекватна конкуренция. В крайна сметка това е пълноценен GeForce 8800 GTS с щатни честоти 500/1600 MHz, но с по-малко графична памет. Действително това води до осезаемо изоставане от GeForce 8800 GTS с 640 MB в най-тежките режими, като в Quake 4 при 1600 х 1200 достига до 50 %, а при 2560 х 1600 дори X1950XTX и 7900GTX имат предимство. За да подпомогнем фонда “DirectX 10 графичен ускорител”, се наложи да икономисаме част от средствата и от твърдия диск и вместо 320 GB този път в конфигурации-

те има 250-гигабайтoво устройство SATA-II T7K250 на Hitachi. За сметка на това пък и двете дънни платки са заменени с малко поскъпи модели с близки характеристики. При системата с Intel процесор дъното е Gigabyte GA-965P-DS3 (с чипсет Intel P965), което е доста популярно сред притежателите на процесори Conroe 6ххх. Почти на същата цена може да вземете например и Asus P5B-E Plus. Процесорът за системата е Core 2 Duo. Ако Е6600 не е по силите ви, то поне Е6400 би бил един добър вариант с отличен овърклокърски потенциал. При AMD платформата сме се спрели на процесора Athlon 64 X2 (Windsor) 4600+ и системна платка от серията Gigabyte M59SLI, която се характеризира с чипсета nForce 590 SLI. Именно подбраната платка с обозначение S5 е най-пълноценният представител на фамилията, в който се използва и безшумна и ефективна охладителна система SilentPipe, основана на топлинните тръби. Maкар че платките на Gigabyte за AMD платформата не се ползват с толкова високо реноме, във функционален план M59SLI-S5, изглежда, може да задоволи и по-сериозните претенции на хардуерните ентусиасти. Екипирана е с два слота PCI Express x16, работещи с пълна пропускателна способност, а отделно има и универсален слот PCI Express x4 с пълната големина на PCI Express x16. Toй може да приюти както графична карта, така и разширителни платки с интерфейс PCI Express x4 или PCI Express x1. Два от осемте порта SATA-300 могат да работят с външни дискови устройства, а заедно с това са налични 10 USB 2.0 и 3 IEEE 1394a порта, както и “двоен” BIOS. Mрежовите интерфейси са два, със спецификация Gigabit Ethernet, като в основата им е чип на Marvell. В комплектовката на системите са включени още 2 GB оперативна памет DDR-2 800 MHz в двуканален режим и вътрешно DVD/+RW устройство LG GSA-H12N със скоростни параметри: DVD-R: 18x, DVD-R DL: 6x, DVD-RW: 6x, DVD+R: 18x, DVD+R DL: 6x, DVD+RW: 8x, DVD-RAM: 12x. Компютърното шаси отново е добре познатият и вдъхващ доверие модел на Chieftec от Mesh серията, идващ в комплект със захранващ блок GPS-550AB-A ATX EPS 12 V с рейтинг 550 W.

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Създайте собствен шрифт

Галин Атанасов

Едва ли сте се замисляли досега, но всъщност шрифтовете играят изключително важна роля в живота ни. Те са навсякъде около нас и спокойно можем да ги определим като част от изкуството и културата на всяка една епоха. Накъдето и да се обърне човек, той е заобиколен от символи, изписани по най-различен и екзотичен начин. Шрифтовете са във вестниците, списанията, рекламите, телевизията и на още безброй различни места. Дори сядайки да напишем един съвсем обикновен документ в някоя текстообработваща програма, ние сме поставени пред дилемата кой шрифт да изберем и дали все пак той ще е най-подходящият. Всъщност съществуването на такова огромно разнообразие от шрифтове е само един огромен плюс за всички нас. Представяте ли си колко скучен би бил светът, ако това разнообразие го нямаше?

Разбира се, нещата далеч не са толкова прости и лесни, колкото може би ви се струва. В крайна сметка с това се занимава цяла една наука. Нейното име е типография и най-общо тя представлява наука за оформлението на шрифтовете и тяхното използване. Но днес нямам намерение да ви занимавам надълго и нашироко с основните положения в нея. Бих искал да ви представя няколко различни софтуерни продукта, с които бихте могли да създадете свои собствени шрифтове. В началото това може да ви се стори трудно, но се въоръжете с време и търпение и не се отчайвайте. Създаването на един шрифт не е лесна работа, а по-скоро е изкуство. Затова трябва да включите в този изцяло творчески процес своите артистични заложби и дизайнерски умения, а сигурен съм – всеки притежава достатъчно от тях.

Видове шрифтове Преди да преминем към представянето на отделните програми, мисля, че ще е полезно да ви запозная с някои от основните типове шрифтове. На базата на определени отличителни белези и характеристики, които всеки шрифт притежава, най-често шрифтовете се делят на серифни (Serif) и безсерифни (Sans serif). Серифите са декоративните елементи, които се използват за маркиране на краищата на графичните

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

елементи на буквите. Затова шрифтовете, използващи серифи, се наричат серифни. Те осигуряват добра четивност на текста върху хартия.

Безсерифните шрифтове са изцяло изчистени откъм декоративни елементи и са доста по-опростени. В началото са били предпочитани за представяне на текст върху компютърните екрани, тъй като визуализирането на серифен шрифт върху монитора е било доста по-трудно именно заради декориращите еле-

менти. Разбира се, днес това не представлява проблем, но пък има достатъчно много хора, които предпочитат безсерифните шрифтове именно заради простотата им.

Съществуват и т.нар. компютърни шрифтове. Представители на тази своеобразна група са шрифтовете PostScript Type 1 и Type 3, TrueType и Open Type. Шрифтовете PostScript Type 1 и Type 3 са базирани на езика PostScript, разработен от Adobe. Те представля-

ват многоплатформени контурни шрифтове и са широко използвани в настолните издателски системи. При контурните шрифтове формата на буквата (глифът) се описва с помощта на кривите на Безие, което от своя страна позволява лесна трансформация на самия шрифт с прости математически преобразувания. За да могат обаче да бъдат изобразявани коректно символите от този тип шрифтове при едно значително намаляване или увеличаване на размера им, в тяхното описание трябва да се съдържат допълнителни указания за преобразуването на местата или при условия, където резултатът не е достатъчно добър. По този начин се избягват проблемите на растеризацията, но пък системата на Adobe, която използват шрифтовете Type 1, е прекалено скъпа. Основната разлика между Type 1 и Type 3 е, че при Type 3 липсва това допълнително описание, поради което те са подходящи само ако ще се използват в сравнително нормални размери. TrueType е стандарт за контурни шрифтове, разработен от Apple Computer в края на 80-те години на миналия век, и е основен конкурент на Type 1 на Adobe. През 1991 г. Microsoft вгражда поддръжката на този тип шрифтове в своята операционна система Windows 3.1, а днес това е един от основните формати, използвани както при Mac OS X, така и в Windows XP. Разликата спрямо шрифтовете PostScript е, че тук се използват квадратични криви на Безие, които са математически по-прости и по-ефективни в този случай. Open Type е сравнително нов стандарт за контурни шрифтове, разработван съвместно от Microsoft и Adobe. Този тип шрифтове също са платформено независими, като основните им предимства са поддръжката на голям брой глифове (65 536) и използването на стандарта Unicode.

Освен да създавате изцяло нови шрифтове, с Fontographer бихте могли и да редактирате вече готови. Можете както да модифицирате отделни части от символите, така и да добавяте нови. Програмата работи с Type 1, Type 3 и TrueType. Лесно можете да превърнете написаните на хартия символи в нов шрифт. За целта сканирайте въпросните знаци, запазете ги в един от поддържаните формати, след което е необходимо само да вмъкнете въпросните обекти във Fontographer, като поддържаните за целта формати са .fon, .eps, .ai, .pfm, .afm, .ttf. Програмата разполага с много полезна опция, с чиято

само с натискането на един знак от клавиатурата. От съществено значение е, преди да започнете създаването на нов шрифт, да определите за какво точно ще го използвате, какво бихте желали да покажете с него. В крайна сметка употребата на един или друг шрифт има за цел да повлияе по определен начин върху хората, към които ще изпратите своето послание. Може да се каже, че инструментите, с които ще разполагате, докато работите с Fontographer, представляват стандартният набор, достъпен при всеки софтуер за работа с вектори. Сред тях са показалци, инструменти

Fontographer

Fontographer е едно от първите професионални приложения за създаване на шрифтове. Разработен от Altsys, първоначално софтуерът е достъпен само за Macintosh. Първата версия на продукта е пусната на пазара през далечната 1985 година. Днес програмата се разпространява във версии и за Windows, и за Macintosh.

помощ обектите ще бъдат автоматично векторизирани. Ако пък сте си харесали два различни шрифта, но не знаете кой точно да изберете, бихте могли да ги обедините, като по този начин ще разполагате с един напълно нов шрифт, отговарящ изцяло или в известна степен на вкуса ви. Може да добавите и своето лого или някакъв друг собствен знак, който се налага често да употребявате, но не е наличен винаги като част от шрифта, а впоследствие въвеждането му ще става www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

за изчертаване на най-различни геометрични форми (звезди, елипси, правоъгълници). Достъпни са и множество инструменти за модифициране и директно манипулиране на вече готови обекти (например огледален образ, произволно завъртане в пространството, преоразмеряване). В основния прозорец на приложението може да заредите множество шрифтове, стига да успеете да се справите с редактирането им наведнъж. Основните инструменти са разположени под формата на плаващо меню отляво на работното поле. При всяко преместване на основния работен прозорец менюто също се премества автоматично. Инструментите са разположени в 20 основни категории в плаващото меню, като след двойно щракване с мишката върху някой от тях се зареждат допълнителни менюта, даващи възможност за избор на други инструменти или за модифициране на някои от опциите на настоящия. Друга полезна опция е възможността за задаване на няколко последователни операции върху всеки отделен символ или негов елемент. Например ако вече сте се спрели върху определен дизайн на шрифта си и сте създали поне един от символите, бихте могли да използвате тази опция и автоматично да приложите серията от операции, които да оформят и останалите символи по същия начин. Дори и да объркате нещо, приложението запаметява последните сто извършени команди, така че лесно може да се върнете назад и да поправите грешката си. Разбира се, това далеч не са всички възможности, които този софтуер притежава. Достъпни са още множество автоматизирани опции, с които процесът на създаване на един изцяло нов шрифт се улеснява изключително много дори и за не толкова опитните потребители. Ако искате да научите повече за този чудесен продукт, ще трябва да посетите официалния сайт: http://www.fontlab.com/FontEditors/Fontographer/.

TypeTool

Програмата се явява нещо като орязана версия на професионалния редактор на шрифтове FontLab Studio. Не си правете обаче прибързани изводи, защото това

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

не означава, че с нея не бихте могли да създадете достатъчно ефектен и качествен шрифт. Това е програма, с която лесно ще се справят и начинаещи потребители, като в същото време е подходяща и за не толкова претенциозни дизайнери. Да, наистина, някои от инструментите и възможностите ги няма, но според авторите те по-скоро биха пречили на тези потребители, които не знаят как да ги използват. Естествено, това позволява на TypeTool да се позиционира в доста по-нисък ценови клас в сравнение с изцяло професионалните приложения. Няма да се спирам подробно на всеки от елементите на приложението, защото в по-голямата си част те се припокриват с тези на Fontographer. А и няма как – в крайна сметка предназначението им е едно и също. Естествено, има някои различия, като основно те са при наличните инструменти. При стартиране на нов проект голяма част от работното поле се заема от таблицата на шрифта, съдържаща всички негови глифове. За да можете да редактирате даден символ, трябва да щракнете два пъти с мишката върху него. Така се зарежда самият

редактор, а менюто с основните достъпни инструменти се намира прикрепено в лявата част, под формата на допълнителна лента с инструменти. Хубавото е, че бихте могли както да променяте неговата позиция, така и напълно да го отделите и да го позиционирате на абсолютно произволно място върху работното поле. Това, което може би първо ще ви направи впечатление, е наличието на доста по-богат набор от четки и стилове, необходими за оформяне на символите. С приложението лесно ще конвертирате шрифтовете Type 1 във формат TrueType. Ще имате възможност да редактирате и създавате шрифтове с до 64 000 глифа с двубайтова кодировка, което автоматично добавя OpenType стандарта към списъка с поддържани шрифтове. За шрифтовете с по-голям размер е осигурено използване на шрифтова карта. Лесно бихте могли да преподредите и положението на знаците в даден шрифт, както и да ги преименувате, а с помощта на трансформиращите инструменти ще създадете и най-различни разновидности на избрания от вас шрифт. В последната версия са добавени и някои изцяло нови

инструменти, сред които: • Knife tool. Позволява лесно да премахвате излишните елементи от контурите. • Magic wand. И тук вече е налична “вълшебна пръчица”, с която може да изберете точно определен сегмент. Достъпна е при избран показалец, задържане на Ctrl и посочване на съответния сектор. • Четки с най-разнообразна форма. Разполагате с четки с конусовидни, елипсовидни, цилиндрични форми, като имате възможност сами да зададете произволни геометрични фигури. Ако използвате някоя от четките, докато рисувате, на екрана ще бъде изчертавана права линия и едва след като отпуснете левия бутон на мишката, ще се получи предварително избраната от вас форма. • VectorPaint tools. Позволява ви да работите като с растерни изображения, но в същото време програмата преобразува автоматично всичко в криви. • Изцяло нов дизайн на работното поле и на елементите за измерване, осигуряващи по-добра навигация. • Разширена е поддръжката на всички кодировки и Unicode символни набори, което означава че в момента се поддържат абсолютно всички езици. TypeTool може да импортира и експортира файлове в следните формати: Type 1, TrueType, OpenType (но само TrueType базирани шрифтове), EPS. Достъпни са версии за Mac OS X и Windows операционни системи. От официалния сайт http://www. fontlab.com/FontEditors/TypeTool/ може да изтеглите за тест последната версия на приложението. Има ограничения само за броя на знаците, които може да запазите към даден шрифт. Също така там са налични и няколко изключително полезни видеоурока, които ще ви помогнат да се ориентирате доста бързо в TypeTool.

FontLab Studio

Ако се спрете върху FontLab Studio, със сигурност ще разполагате с изключително мощен инструмент за създаване и обработка на шрифтове. Продуктът е изцяло ориентиран към професионалните дизайнери и определено ще трябва да натрупате опит, преди да започнете да работите с този софтуер. Програмата разполага с много повече инструменти в сравнение с гореописаните приложения, като, разби-

ра се, включва всички техни възможности. Използвайки FontLab Studio, ще можете да изпипате до съвършенство и най-дребния детайл във всеки един символ, най-малкото защото разполагате с още поголяма свобода на действие. Тъй като мястото, отредено ми за статията, отново привършва, ще наблегна само върху някои от допълнителните възможности на софтуера. Приложението може да обработва много повече шрифтове, при това и съдържащи до 64 000 глифа. Сред тях са .otf, .ttf, .pfb + .pfm/. afm, .pfa + .afm, .hqx, .bin, .dfont, .pfb + .mmm, .vfa, .vfb, .ik, .bdf. Също така може да добавяте и външни изображения, като се поддържат .ai, .eps, .TIFF и .BMP файлове. Налични са инструменти за рисуване, корекция, сливане и разделяне на контурите, интерполация, премахване на застъпвания, автоматична проверка на връзките и още много, много други. Трябва да се отбележи и добрата интеграция на продукта с програмния език Python, с чиято помощ бихте могли да увеличите възможностите на FontLab Studio изключително много. Именно на Python са базирани множеството достъпни филтри,

които се прилагат както върху един, така и върху група от символи.

Заключение Както казах и в началото, не е възможно всичко свързано с шрифтовете да бъде събрано и казано в една-единствена статия. И разбира се, това не би било достатъчно сериозно. Сигурен съм, че ще привлека вниманието на много от вас върху тази не толкова често дискутирана тематика, но и това беше основната цел на статията, както и да ви запознае с някои от софтуерните лидери в областта на създаването и обработката на шрифтове. За финал мога да кажа само едно: и трите разгледани приложения са достатъчно ефективни и предлагат на потребителите си много свобода и възможности при създаването на нови шрифтове. За да постигнете добри резултати обаче, няма да е достатъчно да разполагате с един или друг софтуерен продукт. Ще трябва да жертвате голяма част от времето си и да вложите солидна доза артистичност. Но пък в края на краищата, нали единствената цел в едно такова начинание е постигането на повече от задоволителен краен резултат! www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

WinTools.net Professional 8 Професионален начин да повишите

Галин Атанасов

производителността на своята система

Ако наскоро ви се е налагало да почистите или оптимизирате работата на системата си, но все още не сте постигнали желания резултат, предлагам да опитате още веднъж – с WinTools.net. Всъщност може и да сте от хората, които обичат често да експериментират с различен софтуер, или просто от тези, които търсят добра алтернатива в лицето на един или друг продукт. Сигурен съм, че още щом сте прочели заглавието на статията, сте разбрали за какво иде реч. Това е програма от типа “много в едно”, т.е. разполагате с множество модули с различни опции и функционалност, събрани в един-единствен продукт, който ще ви помогне да оптимизирате цялостната продуктивност на операционната система. Веднага ще се съглася с вас и няма да правя опити да ви разубеждавам, че съществуват достатъчно подобни приложения, били те комерсиални или напълно безплатни. Но никога не е зле човек да разполага с алтернатива, при това според мен е задължително тя да е добра. Точно такъв е и случаят с WinTools.net и дори да не се спрете на него, поне ще разполагате с добър резервен план.

Интерфейс WinTools.net е приложение с приятелски настроен интерфейс. Работата с програмата е изключително интуитивна именно заради добрата структурираност на всеки от компонентите й. В лявата част на работното поле са разположени основните категории с инструментите, вдясно са представени бутони, с които да потвърдите или откажете изпълнението на избраната опция или задача. В основната част на работния прозорец се зареждат съответните подкатегории, откъдето ще можете да направите “фина настройка” на системата по модули. Всяка от функциите е достъпна и от стандартната лента с инструменти, а също и при избирането на съответната клавишна комбинация.

Функционалност Както вече разбрахте, основните функции на програмата са подредени в няколко категории: Clean

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Uninstaller, Scan Files, Scan Registry, StartUp Manager, Tweak UI, Net Tweaker и The Privacy. За да се възползвате изцяло от възможностите на инструмента Clean Uninstaller, ще е необходимо след инсталирането на WinTools.net да направите с негова помощ т.нар. контролна точка на системата. От този момент нататък Clean Uninstaller ще следи и ще записва всички промени, които настъпват във файловата система и регистъра вследствие на инсталацията на даден софтуер. Когато решите, че трябва да премахнете една или друга програма, използвайте Clean Uninstaller, като по този начин ще предотвратите задръстването на регистъра и резидирането на излишни файлове върху твърдия диск. Инструментът Scan Files ще ви помогне лесно да от-

криете и премахнете временните файлове, използвани при работата на програмите и операционната система. За ваше улеснение предварително са маркирани всички стандартни директории, които се използват с цел запис на такива файлове, като е включен доста голям списък с възможни файлови разширения. Хубавото в случая е, че бихте могли да определяте и други директории, както и да задавате свои собствени разширения. Този инструмент ви позволява да почиствате и Start менюто от несъществуващи записи и невалидни препратки. Едно от най-чувствителните места на Windows е системният регистър. Повечето приложения записват там най-различна информация при инсталирането си, но често “забравят” да я премахнат при процеса на деин-

сталация. След множество такива промени регистърът нараства изключително много и впоследствие това се отразява върху цялостната продуктивност на системата. За да предотвратите натрупването на “забравени” и невалидни записи, е добре от време на време да използвате възможностите на модула Scan Registry. Разбира се, ако сте достатъчно напреднали, бихте могли ръчно да изтривате и премахвате ненужната информация от регистъра, както и да променяте предварително дефинираните настройки. В случай обаче че сте все още начинаещи, по-добре се доверете на автоматичния модул. Освен че ще осигури пълен контрол върху стартиращите се с операционната система приложения, StartUp Manager ще ви предостави достъп до абсолютно всички активни процеси и стартирани системни услуги. Имате възможност да ги спирате, активирате или забранявате. Също така ще можете много лесно да модифицирате и някои от най-важните системни файлове, като win.ini, system.ini, config.sys, autoexec.bat, config.nt, autoexec. nt. Ако решите да го правите, бъдете много внимателни, а за да сте напълно спокойни, преди това направете бекъп на системата. Може би следващата категория е тази, която ще допадне на много от вас. Модулът Tweak UI е разделен на шест подгрупи: Global, Desktop, System, StartMenu, Security, Ctrl Panel, които ще ви осигурят множество възможности за фина настройка на сигурността и цялостното поведение на системата. Разбира се, това е и мястото, откъдето лесно ще модифицирате системни-

те менюта и ще активирате някои допълнителни и скрити функции. Казано иначе, от тук ще можете да конфигурирате поведението и облика на операционната система изцяло по свой вкус. С помощта на Net Tweaker ще оптимизирате голяма част от мрежовите си настройки. Ако си мислите, че използвайки Net Tweaker, ще успеете да увеличите скоростта си към интернет повече, отколкото ви осигурява доставчикът, по-добре се откажете на момента. Модулът ви предоставя директен достъп и възможност за модифициране на някои от скритите мрежови настройки, които ще ви помогнат в голяма степен да стабилизирате своята връзка. Става въпрос за промяна в нивото на компресия на пакетите с данни, време на активност, повторения за грешки и т.н. В категорията The Privacy са налични няколко инструмента, с които лесно и бързо

бихте могли да заличите следите от своята работа. Предполагам, знаете, че всяко нещо, което извършите, бива записвано от операционната система с цел след това да ви улесни в процеса на търсене на информация или пък да ви осигури бърз достъп до определени файлове. Такава е ситуацията и със записването на посетените уебсайтове, изтеглените файлове и т.н. В много случаи обаче тази т.нар. помощ може и да ви навреди, ако до компютъра ви си осигури достъп някой, който няма чак толкова добри намерения. Тъй като цялата информация се съхранява на твърдия диск, след определено време натрупването й би могло също да забави работата на системата. Независимо от причината, която си изберете, е добре от време на време да почиствате тези данни. За да имате вие последната дума, авторите на програмата са оставили възможност сами да определяте какво и по какъв начин да бъде изтрито. Разбира се, може да използвате и предварително дефинираните настройки, за да не губите излишно време.

Заключение За съжаление този чудесен продукт не е безплатен, но добрата новина е, че след като инсталирате програмата, ще разполагате с нейната пълна функционалност в продължение на 21 дни. Надявам се, че времето ще е достатъчно, за да се уверите в качествата на WinTools.net и да прецените дали да се разделите със сумата от $39,95, необходима за лицензирането на софтуера. Продуктът може да работа с Windows 95/98/Me/2000/XP, а официалният сайт на разработчика е http://www.wintools.net/. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Print Censor Контрол

Software

Адриан Банчев

над мрежовите принтери

Може би климатичните промени през последните години се дължат на глобалното затопляне. Една от причините за него е масовото изсичане на горите, които играят съществена роля за екологичното равновесие на планетата. А замисляли ли сте се, че всеки път, когато използвате лист хартия, вие допринасяте за унищожаването на още едно дърво и по този начин приближавате света към неговия край? Естествено, все още сме прекалено далече от безхартиените офиси и пълно преминаване към електронен документооборот, но можем да променим навиците си и да се опитаме да унищожаваме възможно най-малко хартия. И ако нямаме достатъчно воля да го направим сами, може да потърсим помощ от софтуер като Print Censor.

Вероятно това приложение ще се хареса предимно на фирмените ръководители, които желаят да упражняват по-голям контрол над изразходваните ресурси. Предполагам, че може да се използва и в домашна обстановка, но истинската полза от Print Censor може да се усети в компании с голям брой служители. Безспорно използването на споделен чрез мрежата принтер е много удобно, но често под прикритието на колективната отговорност съвсем съзнателно се злоупотребява с него. Към момента на писане на този материал беше достъпна за сваляне и версия 4.8 beta 2, но аз предпочетох да продължа работата си с последната стабилна – 4.7. Самото приложение се състои от два компонента – сървърна и клиентска част, като те могат да бъдат инсталирани едновременно и на една машина. Сървърният модул работи с Windows мрежи, трябва да се инсталира върху система, използвана като принт-сървър, и се стартира като услуга. Клиентският модул служи за отдалечен достъп и може да се използва на всяка една машина (дори на сървъра). Казано накратко, приложението управлява заявките към принт-сървър, а не директни заявки от работна машина към мрежов принтер (за принт-сървър може да служи и една от работните станции). Сред допълнителните предимства на Print Censor е възможността за управление на няколко мрежови принтера едновременно, за разлика от стандартните Windows инструменти.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

На пръв поглед програмата изглежда елементарна, но всъщност съдържа много мощ в себе си. Нейната основна цел е да запазва информация за използването на мрежовите принтери, а също така да опростява тяхната поддръжка. Конкретно тя записва всички потребителски и компютърни имена, заглавието и размера на документите, часа и датата на принтиране, броя на страниците и копията, раз-

мера на хартията, цветността на разпечатката и др., като дори пресмята стойността на направените отпечатвания (разбира се, след първоначално въвеждане на нужните данни). След като я стартирате, ще имате достъп до 5 табулирани секции. Първата е Printers и в нея се зарежда списък с всички открити устройства (включително софтуерните “принтери”, наблюдението на които

може спокойно да изключите). При двойно щракване върху всяко едно от тях се задават негови специфични параметри. Могат да се оставят глобалните настройки, но това е добър вариант, ако всички принтери в мрежата са еднакви. В противен случай трябва да се погледне всеки един поотделно и да се зададе цена за една страница, да се назначат рестрикции (спрямо брой на страниците, копията, обща цена и т.н.) и др. Може да се определи и дали устройството е принтер, или плотер. В Queue се наблюдават и управляват отдалечено задачите, а в Reports се разглеждат различни справки за използваемостта на устройствата, като докладите могат да се прецизират много детайлно по различни критерии – компютър, хартия, потребител, принтер, дата. Визуали-

зирането на справките може да бъде само под формата на текст или различни графични диаграми. Но освен анализ, Print Censor налага и контрол чрез определяне на индивидуални квоти за печат за всеки потребител или групи от потребители. В секциите Users и Groups се добавят потребители и се задават правилата за действие на всеки един от тях. Допълнителни настрой-

ки се правят и от Options, Preferences, като последното поле е Lockout – в него има възможност за ограничаване на достъпа до най-важните функции на програмата чрез поставяне на парола. Не пропускайте да заключите клиентите на всяка една от контролираните системи, за да не могат служителите да внасят промени и така да обезсмислят цялата задача. След като инсталирате Print Censor клиента върху определена компютърна система, управлението е много лесно. Натиснете най-левия от функционалните бутони или щракнете върху Connect от меню File (F3), след което изберете компютъра от локалната мрежа. След като установите контакт, пред вас ще се зареди списъкът с неговите връзки, като вече разполагате с пълен контрол над тях. Поддържаните операционни системи са Windows 2000, XP и 2003, а тестовият период е 45 дни, като цената за закупуването на продукта след това е от $99 за един принтер до $399 за неограничен брой. Ако вашата операционна система е по-стара, тогава трябва да използвате Print Censor ME. Но дори и мрежата ви да е изградена от различни ОС, сървърният модул може да определи и прихване всички задачи за печат, независимо дали идват от станция под версия на Windows, Linux, UNIX, DOS, или MacOS. На официалния сайт (www.usefulsoft.com) ще откриете и Remote Queue Manager Personal (старо име Print Censor Free), който представлява много опростен вариант на Print Censor. С него може да управлявате задачите на принтер от разстояние (превю, изтриване и смяна на приоритет). www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

BlazeDTV Видеоплеър

Software

Адриан Банчев

от ново поколение

HDTV, или телевизия с висока резолюция. Все по-често ще срещаме тази абревиатура, тъй като дните на некачествения аналогов сигнал са преброени. Не след дълго всички ефирни и кабелни оператори трябва да преминат към цифрово излъчване. Един от наземните цифрови стандарти е DVB-T (Digital Video Broadband – Terrestrial). А следващата стъпка е High Definition TV, при която картината е с разделителна способност 720p (1280 х 720) или 1080i (1920 х 1080), като съществуват и някои разновидности. Но освен хардуера, софтуерът също се развива и доказателство за това е BlazeDTV 2.1 на Blaze Video – видеоплеър, който се опитва да предложи универсално решение и да концентрира цялото домашно забавление на едно място.

Преди всичко трябва да се отбележат неговите възможности, които са различни от стандартните, и най-вече поддръжката на цифрово HDTV съдържание (вкл. дигитално радио). Това означава, че ако разполагате с HDTV хардуер и съответните драйвери за него, може да използвате BlazeDTV като основна програма за възпроизвеждане на каналите. За съжаление точно от тези негови функции засега не можем да се възползваме в България, но може би скоро и това ще се промени. Приложението работи под Windows 98SE/XP и е съвместимо с повечето тв платки, поддържащи BDA интерфейс (Broadcast Driver Architecture, или стандартен интерфейс на Microsoft за работа на цифрови тв карти под Windows). Интерфейсът му е добре познат, но за разлика от традиционните DVD плеъри, има добавени няколко бутона, например за управление на каналите (в нормален режим се използват за стартиране на следващ/предходен файл), запис, EPG (Electronic Program Guide, или обновяваща се информация за съдържанието на каналите). Останалите функции са скрити в допълнителния панел, който се отваря с бутон в дясната част на плеъра. От съседния бутон над него пък се визуализира друг “плуващ” панел (може да го поставите където ви е удобно), съдържащ четири секции: Playlist, Capture, Bookmark и Record (запис в MPEG2 или MP3). Разполагате и с многоканално превю, а друга екстра е телетекстът. Още една интересна опция е възможността за създаване на слайдшоу от ваша папка със снимки, при което се използват много приятни ефекти. Освен всичко това BlazeDTV добре изпълнява ролята си на стандартен плеър както за музика, така и за видео. С негова помощ може да сложите край на хаоса от няколко различни приложения. Поддържат се всички най-популярни формати, но за съжаление видеофайловете MP4 не пожелаха да стартират. Случваше се и определени MP3-ки също да не бъдат разпознати, както и MP3 таговете. Много по-добре би било също функцията Capture да работи и с компресираните файлове, а не само с DVD или с живите предавания. С кирилизацията и субтитрите няма проблем, що се отнася до DVD видеодис-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

ковете, но други формати не се поддържат (например sub). След инсталирането на BlazeDTV в системния трей се появява и икона (Media Detector), от която може да се включва и изключва автоматичното стартиране на оптични носители с различно съдържание, като от полето Option се определят дълбочината на търсене в папките и броят на обработваните файлове. Минималните системни изисквания са: Intel Celeron 600 MHz, 128 MB RAM, DirectX съв-

местима видеокарта с поне 8 MB памет и поддръжка на 24битов цвят, най-малко 512 MB свободно място на твърдия диск при използване на функцията TimeShift (и много повече за HDTV или DVD запис). Имайте предвид обаче, че за гледане и особено за запис на HDTV ще ви е необходима наистина мощна конфигурация с бърз процесор. Официалният сайт е на адрес www.BlazeVideo.com, а цената за лицензиране след 14-дневния тестов период е $39,95.

Software

Daphne 1.30 Осигурете си по-добър контрол

Галин Атанасов

върху системните процеси

Както знаете, Windows разполага с много полезни и скрити инструменти, но понякога функционалността им не е достатъчна за администриране на системата. В други случаи просто много от допълнителните възможности на системните инструменти са, така да се каже, заключени фабрично с цел да се предпази ОС от неопитните потребители или от осигуряване на неоторизиран достъп от недоброжелатели. В много случаи обаче липсата на достатъчно информация и ненавременната реакция могат да доведат също до неприятни ситуации. Програмата, с която искам да ви запозная, представлява чудесен безплатен мениджър на задачите.

Разликата спрямо стандартния в Windows Task Manager e, че включва множество допълнителни възможности. Освен това целта на Daphne е да осигури достатъчно подробна и релевантна информация за всяка от задачите, активните процеси, програми и услуги.

Визия Daphne притежава минималистична и семпла визия, която обаче е добре съчетана с богатата функционалност на приложението. След инсталацията Daphne се настанява мирно и тихо в системния трей, докато не я извикате. Основната част от работния прозорец е заета от активните в системата задачи, като се извежда подробна информация за заеманите в момента процесорни ресурси, обем памет, основна директория, статус, приоритет и т.н. Това са елементи, които бихте могли да конфигурирате изцяло по свой вкус. Лентата с инструментите и основните менюта се намира в долната част на работното поле. Всички важни действия, които ще са ви необходими за изпълнението на функциите на програмата, са добре подредени и в контекстното меню, достъпно при щракване с десния бутон на мишката върху избрания процес.

Възможности Ако се спрете на Daphne, ще имате възможност да елиминирате всеки от процесите само с преместване на мишката върху прозореца на съответната програма. Разбира се, може да използвате и начините, познати ви от Task Manager. Със същата лекота ще успеете да скриете и възстановите всеки активен прозорец, да активирате и спирате системни услуги. За да получите подробна информация за даден процес, трябва да щракнете с десен бутон на мишката върху него и да изберете Properties. Ще се отвори допълнителен прозорец, извеждащ информация за пълното наименование на съответния процес, програма или услуга, точното му местонахождение, заедно със стартиращите параметри, дата на създаване, период на активност и др. Имате възможност и да следите информацията за активните модули, променливите за средата и т.н. Ако данните, които приложението изведе, не са ви достатъчни, използвайте

Основен изглед на програмата с активирана прозрачност бутона “...to Google”, намиращ се в горния десен ъгъл, за да потърсите отговор в интернет. За ваше улеснение, само с едно щракване може да зададете на Daphne дали да се разполага винаги върху всички останали прозорци, или не. Имате и възможност за контрол на прозрачността на основния прозорец на програмата (до 75%). Бихте могли да дефинирате списък с програми, които впоследствие да дезактивирате автоматично при натискане на определена клавишна комбинация. Програмата поддържа и различно оц-

ветяване за отделните процеси, като тази опция може да се конфигурира от менюто с настройките за програмата.

За финал Определено мога да кажа, че Daphne е програма, която задължително трябва да добавите към списъка си с качествени малки и полезни приложения. Ако преди това обаче решите да изпробвате възможностите й, може да изтеглите последната актуална версия от следния адрес: http://www.drk.com.ar/ daphne/Daphne_setup.exe. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Microsoft

Паскал Александров

Office Project 2007 Всичко под контрол Обичате ли съкращения? Знам, че обичате. Например FBI, KGB, CIA и, разбира се, S&H... Този път обаче ще си говорим за нещо различно. За EPM! Или в разгъната форма, това е Enterprise Project Management. Преведено на български би трябвало да звучи като Управление на корпоративни проекти. Или нещо от сорта. Идеята е да се създаде програма, която да позволи на прекия ви началник, или не, не, момент! Отначало. Та идеята е да се създаде софтуерно решение, което да позволи на вас като мениджър да организирате реализирането на даден проект. Който може да бъде абсолютно всякакъв – построяване на сграда, разработка на софтуер или пък... пускане на списание на пазара.

Project е програма, при която е заложено на визуализирането, логическата връзка и гъвкавостта. Срокове, задачи, изпълнение, последователност между отделните фактори при осъществяването на проекта се представят с помощта на ленти (онагледяващи необходимото време) и стрелки – които пък посочват взаимовръзките. Например за настоящата статия са дадени два дни за подготовка. Следват два дни, през които да бъде редактирана и коригирана. Следват още два дни за дизайн и пускане за предпечат. Но Microsoft Project 2007 е само две страници от цялото списание. Останалите материали също могат да бъдат представени като задачи. Връчени на колегата Доков или Петков. За техните ревюта също се заделя време за подготовка, редактиране, коригиране и страниране. Но тъй като броят на авторите е ограничен, последователността на предаването на статиите трябва да бъде съобразена с това. Едва след като всички статии бъдат готови и странирани, под Project се задава т.нар. milestone (букв. от англ. ’пътен камък’), или ключов момент при изпълнението на проекта. От многото мънички задачки и подзадачки е изпълнена една гооляаама задача – предаване за печат. След печата идва сгъване, после и подлепяне. Друга много важна задача обаче проследява изпълнението на DVD-то към списанието. Когато и тя бъде изпълнена, може да се постави втори “пътен камък” и да се пристъпи към... пакетирането на диск и книжно тяло. И т.н.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Всяко начало по принцип е трудно. Microsoft обаче са ни подготвили едно тривиално, но безкрайно ценно улеснение. А именно – шаблони. Или Templates, както си му е терминът на английски. Броят им е огромен и на практика покрива абсолютно всички възможни области, в които работят съвременните мениджъри – финанси и счетоводство, реклама и PR, маркетинг, инженерингова дейност, работа с клиенти, офшоринг и т.н. И даже универсални проекти, като започване на нов бизнес примерно. Така че възползвайте се от шаблоните. Да, те са на английски, но пък ще ви позволят да проследите много лесно как се работи с програмата, и с леки корекции

ще можете да ги пригодите за собствени нужди. В известно отношение Project прилича на Outlook по начина, по който се създават, възлагат, управляват и проверяват отделните задачи. Това, което обаче се явява предимство, е елегантният начин да нагаждате проекта спрямо стартовите условия и състояние. В идеалния случай няма да имате проблеми – неограничени средства, неограничен личен състав, неограничено време – няма от какво да се притеснявате. В реалността обаче поне един от тези елементи се явява константа и останалите трябва да се “нагаждат” спрямо него. Затова трябва да започнете именно с онзи фактор, който ви притиска, и да го поставите.

Ако трябва да използвам донякъде примера със списанието, то трябва да бъде направено за 25 дни. Точка. Съответно авторите не могат да си съчиняват колкото искат, дизайнерите нямат право да се мотаят, а печатарите да спят по време на нощната смяна. Точно тогава започва голямото натъкмяване и си проличава колко е напечено и притеснено на мениджърите, как всяко “мръдване” на една задача повлича като домино и останалите. Ден повече – и целият процес може да рухне. Project обаче много интелигентно ви показва къде се дъни даден проект, и подсказва възможните решения, представя ви границите, в които може да лавирате. При това съвсем нагледно, с едно щракване с мишката може да придобиете идея как да се компенсира дадено закъснение или да се възползвате от преждевременно приключване. По подразбиране работното поле на програмата е разделено вертикално на две. Едната половина представлява таблица с отделните проекти, подпроекти и задачи (досущ като под Excel), а другата визуализира продължителността на всяка задача и взаимовръзката й с останалите. Току-що ви описах т.нар. диаграма на Гант. Отделно програмата може да визуализира принципни диаграми на последователност, “мрежови диаграми” и т.н. Управлението на личния състав е най-важното и съответно е реализирано много практично под Project. Програмата взема предвид всичко, което й зададете – работно време, почивни дни, отпуски, работа на смени. Може да проследите възложените задачи на подчинените си, да видите кога са на работа, да изчислите заплащането им (стандартно и в извънредно работно време) и дори средствата, необходими за наемане на допълнителен персонал – бил той щатен, или на хонорар. Винаги съм се плашел от такива сложни операции, но американците, нали са практични, са го измислили хората. Подредено, точно, ясно: два погледа – и знаете кой

какво върши, как е натоварен, какви задачи може да поеме, колко ще струва, ако го накарате да остане след шест или пък да дойде в събота да се поразкърши в офиса и т.н. Тук особено важна роля играят средствата за координиране на работата в екип. Или иначе казано, хвърляме светлина върху корпоративната страна на нещата. Освен клиентската част от Microsoft предоставят и сървърен модул, наречен Project Server 2007. Той има за цел да събира сведения от вашите подчинени, които, вместо да идват всяка сутрин, да пукат пръсти и да мърморят под нос на оперативките как са го закършили, могат чрез Project или дори Outlook да ви уведомят (или вие да изискате от тях) как се движат с поставените им задачи. При умело инсталиране и овладяване на технологиите, заложени в Microsoft Project 2007, може да бъде избегната огромна част от вътрешнофирмената бюрокрация – разработката на Microsoft осигурява възможност на подчинени или колеги от други отдели да дават своя принос

– предложения, мнения, препоръки, да се оценяват рискове, да се правят онлайн съвещания, да се връчват заповеди, доклади и т.н. Това, което особено много ми хареса в Project, са средствата за генериране на отчети. Особено ако отчетите са хубави, разбира се. За всеки проект могат да се извлекат не само цифрови сведения, но също така да се построят графики и диаграми, които да онагледят неговото развитие, напредък (или спад), окончателни резултати и т.н. Новата версия пристига с някои важни подобрения. Първото включва глобалното управление на параметрите на един или повече подпроекти директно от настройките на главния проект, подобрени механизми за разделяне и разпределение на задачи плюс нови опции за подробно извличане на специфична информация за дадена част от проекта. И разбира се, най-важното, с оглед на цялостната тенденция в системата Microsoft Office 2007, това са изцяло преработените и подобрени възможности за работа в екип. За радост (или за жалост) интерфейсът на Project 2007 е идентичен с този при Project 2003, т.е. програмата не е претърпяла онези коренни промени, на които бяха подложени Word и Еxcel. Толкова от мен. Project 2007 в стандартната си версия може да е полезен дори на фрийлансъри и малки фирми, докато в корпоративен вариант се явява доста добро решение, особено ако се вземат предвид и сървърните средства за комуникация. На мен обаче Project не ми е нужен, знам, че си закъснявам със сроковете, така че след малко пращам настоящата статия на колегата Чизмаров, а аз се залавям със следващата задача: още един продукт на Microsoft – Еxpression Web 1.0. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Microsoft

Паскал Александров

Expression Web

Война и мир

Този път ще си говорим за война. Корпоративна война. Войната на Microsoft срещу всички останали. Лично мое мнение е, не ангажирам никого с него, но според мен появата на Expression Web е продиктувана не от друго, а от сливането на Adobe с Macromedia, и е част от защитнонападателния арсенал (ако образно можем да го наречем така), с който софтуерният гигант се опитва да застане срещу набиращата огромна сила компания на Adobe. Всъщност Expression Web не е единственото ми доказателство за тази моя мистична и “милитаристична” теория. Няма нищо случайно в разработката на технологията Metro, съревнованието на файловите формати, борбата на Microsoft да наложи своя алтернатива срещу PDF, а не на последно място трябва да посочим и съществуването на останалите от семейството Expression, като Expression Design (старото му име беше Expression Graphic Designer) и Еxpression Blend (Expression Interactive Designer), които след време трябва да застанат на пътя на Adobe Illustrator и Adobe Flash например.

Microsoft придоби правата върху тези продукти преди няколко години и тогава никой не предполагаше, нито пък се замисляше за бъдещето. Ето че за изминалото време корпорацията успя да си ги отгледа и след няколко метаморфози (които включваха неколкократна смяна на имената, лога, смяна на интерфейса, смяна на предназначението и т.н.) някои от продуктите са готови за схватка. Други все още са във фаза на разработка, но в бета-вариант, докато за трети (като Microsoft Mediа) може само да се прочете.

Какво е Expression Web Казано възможно най-кратко, това е наследникът на Front Page и директен конкурент на Dreamweaver. Много моля някои от вас да не се подсмихват подигравателно – да, Microsoft са на път (при това правилен!) да наложат на пазара продукт, който да застраши хегемонията на негово величество Dreamweaver. FrontPage е оставен в миналото като остаряло и похабено оръжие, което въпреки радушния прием, който му бе оказан от масовата аудитория домашни ентусиасти и любители, поради ред “генетични” причини никога не бе приет

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

на сериозно от истинските уебмайстори.

Дрехите Официално Expression Web не е част от офис пакета и офис системата на Microsoft, но въпреки това е облечен в одеждите на стария Office 2003 и изглежда досущ като Microsoft Word 2003 например. Има няколко изгледа: дизайн, код и смесен. Отстрани са събрани най-важните елементи и инструменти, необходими за работа – достъп до директориите, свойствата на таговете и CSS, колекция от стилове и, разбира се – кутията с инструменти, разделени в две големи групи. В едната са събрани инструментите, свързани с HTML (тагове и формулярни елементи, като бутони, падащи менюта, полета за отметка и т.н), а в другата ще намерите, аналогично, пълния арсенал от средства за разработка в ASP.NET среда. Сега, ако някой ви каже, че организацията на интерфейса,

базирана на палети, и начинът, по който те могат да се смесват, прилепват и сливат като преградки, му е позната, със сигурност може да му повярвате. Целта е била да се създаде работна обстановка, която хем да напомня на Microsoft Office, хем да притежава и частица от характерния облик на Dreamweaver, Illustrator или която и да е друга програма за дизайн, уебдизайн или ауторинг на Adobe (Macromedia).

Стандартите Явно в Microsoft са научили урока си с FrontPage и са решили, че няма смисъл да повтарят стари грешки. Expression Web може да се похвали с високата степен на съвместимост и изключително стриктната поддръжка на установените уебстандарти и норми, при това на съвсем сериозно, професионално ниво. На първо място е поставен, разбира се, CSS, но в същото време приложението поддържа всички други актуални спецификации,

“порцийки” код (т.нар. Snippets), които след това могат да бъдат добавяни ръчно, когато е нужно.

Шаблони Те са спасение, манна небесна за всеки начинаещ, любопитен или не особено опитен и работлив уебдизайнер, като му дават някаква начална база и му спестяват лутането и безцелното изпробване на безумни и обречени на провал дизайнерски идеи. Тук, освен улеснение за новобранците, шаблоните представляват особено ценен инструмент в ръцете на професионалистите, тъй като програмата автоматично преоразмерява и настройва свойствата на отделните страници, използвайки шаблона като изходен ориентир.

Съвместимост като XML, XHTML и XSLT, и дори притежава вградени средства за тестване на страниците и сайтовете за съвместимост с установените норми при CSS и HTML. E, липсва по-широко застъпена поддръжка на PHP, но не можем да искаме всичко. Първа версия все пак...

Получаваш повече, отколкото виждаш Expression Web е конвенционален WYSIWYG редактор, но бързам да ви успокоя, че в Microsoft са наблегнали на всички аспекти, не само на визуалните. Работата в WYSIWYG среда е удобна и бърза, голяма част от операциите са базирани на елементарни действия, като двойно щракване, влачене и пускане, оразмеряване и настройка на свойствата, и не вярвам да срещнете някакви трудности. Ако работите в разделен изглед (дизайн + код), може да наблюдавате как Expression Web оформя кода за всеки един елемент, който сте вмъкнали и обработили в графичен режим, като по подразбиране кодът е CSS базиран, а не се осланя на архаичните HTML тагове. Като редактор (т.е. в режим Code View) Expression Web се представя на ниво и единствено ултраопитните професионалисти биха могли да намерят пропуски. Аз лично съм доволен – налице са всички основни функции: номериране, директно допълване, оцветяване, проверка на правописа и синтаксиса (почти като Word!) плюс опции за автоматично вмъкване на код. Програмата дава възможност да се създават малки

Отново опряхме до кода и рендерирането. Успехът на настоящата програма ще зависи до голяма степен от това какъв изходен код ще генерира и доколко той ще бъде показван коректно под различните браузъри. За времето, което имах на разположение, не можах да създам кой знае колко сложни проекти, но като цяло скромното съдържание, генерирано под Expression, се показа без проблеми под Internet Explorer 6 и 7, както

и под Mozilla Firefox. Поразрових се из форуми и се натъкнах на мненията на някои професионални уебдизайнери. Заинтересувани от Expression Web, те също са изпробвали способностите му при реализирането на по-сериозни задачи и нямат сериозни оплаквания, а някои се осмеляват да богохулстват и смятат, че се справя дори на нивото на Dreamweaver ;).

Още е рано Това е първа версия и въпреки добрите отзиви от бета-тестването (което продължи доста време) и препоръките от страна на светила в уебдизайна, това са просто... коментари от военно учение. Истинското бойно кръщение на Microsoft Expression Web тепърва предстои. Продуктът е вече завършен и пуснат в продажба – остава да видим първите сводки от фронта. Със сигурност в Adobe няма да стоят със скръстени ръце. В следващия брой (за да не ви дойде в повече дозата от MS разработки този месец) ще ви представим и останалите “универсални войници” – Expression Blend и Еxpression Design (които все още се намират в бета-фаза и свободно може да дръпнете достъпната версия от сайта на Microsoft – http://www.microsoft.com/products/ expression/).

Интелигентните www.avatarbg.com

решения www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Microsoft

Паскал Александров

Office Visio 2007 Professional – важна е визията! Visio беше закупен от Microsoft преди повече от пет години. През това време той не претърпя кой знае какви ключови ревизии и подобрения, но пък не може да се отрече, че корпорацията се грижи за него майчински – промени му интерфейса, направи го част от голямото семейство на Microsoft Office, реорганизира го и позволи останалите приложения в офис пакета да общуват с него пълноценно. Последното важи с особена сила сега, когато на преден план изпъкват разработки за екипна корпоративна дейност като SharePoint. И съответно (въпреки че не се доставя като стандартна част от пакета Microsoft Office) Visio играе ключова роля навсякъде, където е необходимо качествено визуализиране на информация при подготовка на бизнес документи: всякакви презентации, годишни отчети, демонстриранe на йерархични и структурни реорганизации, съставяне на планове и т.н. Visio е универсален – лекотата на работа и широката база данни от символи го правят подходящ избор за архитекти (да, с Visio може да подготвите план на етаж на сграда), машинни и електроинженери, проектанти.

За близо четири години от появата на последната версия на Visio (обозначена като 2003), поне според мен, не са настъпили радикални промени, макар че някои подобрения във функционалността му могат да ви накарат да се замислите. Като например AutoConnect. Названието на функцията подсказва предназначението й – да “свързва” автоматично обекти на работното поле. За целта се използват малки, бледи сини стрелки, които се появяват около даден обект, щом поставите курсора на мишката върху него. Чрез тях вие подсказвате на Visio как и накъде да постави конекторите спрямо най-близко стоящата фигура. Това е особено полезно в началната фаза при подготовка на диаграма. Издърпвате шаблон от библиотеката, поставяте го над предходния в работното поле, щраквате примерно върху синята стрелка, сочеща надясно, и програмата автоматично свързва двете фигури, като ги подравнява по ос на симетрия. Единствената уловка е, че AutoConnect по подразбиране не работи и за да го включите, трябва да щракнете върху бутона му в лентата с икони. Лента с икони ли споменах? Да, няма грешка. Visio 2007 не е претърпял драстичната пластична промяна, характерна за Word 2007 и Еxcel 2007, и все още кара по “модата” от

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

2003 г. Менюта, команди, ленти – всичко си е както преди. За добро или лошо, интерфейсът си е същият. Това, което е ново, е наличието на по-удобен и разбираем достъп до хилядите предварително подготвени мостри за различни ситуации и нужди (организирани тематично по категории – бизнес, инженеринг, локална мрежи и т.н). Става въпрос за панела Getting Started. Другото интересно подобрение е свързано с възможността за бързо форматиране на документа с помощта т.нар. теми, които се явяват аналогични на галериите при останалите приложения от офис системата на Microsoft. Темите ви дават шанса само с едно щракване да подберете оцветяването,

контурите и разположението на фигурите на работното поле. Останалите новости са достъпни само за професионалната версия при наличие на сървърен модул и служат за вграждане на динамична информация в проект на Visio чрез свързване към екселска таблица или пък база данни с Access. Радваща ми се стори опцията за експорт към PDF и XPS, но на практика това е само за заблуда на противника – необходимо е ръчното инсталиране на специален плъгин, който да ви позволи обработката на споменатите два формата. Толкова за Visio. Като изключим AutoConnect и темите за бързо форматиране, програмата си е същата.

Maya 8.5 Ъпгрейд само

Software

Паскал Александров

за истинските фенове

Baaanzaaai! Вече си имаме Maya на японски! Странно нещо е историята, сервира ни парадокс след парадокс! Какво биха казали генерал Макартър, героите от Гуадаканал...? Няма значение всъщност. Започваме малко отзад напред, с най-несъществената новост в новата версия на Maya. А именно локализацията на японски – това може само да ни послужи като доказателство колко важна е страната на изгряващото слънце – не само за разработчиците от Alias (вече част от Autodesk), но също така и за цялата CGI сцена и анимационнофилмовото производство. Стига толкова! Сега да се насочим към наистина същинските подобрения!

Ядрото на нещата Най-важното от тях се нарича Maya Nucleus Unified Simulation Framework. Точно така, последният да затвори вратата, моля! Според мнозина този механизъм за симулация е първата крачка към изграждането на 3D моделиращ софтуер от ново поколение, т.е. за първи път професионалистите имат възможността да създават и експериментират с коренно различен тип симулация на различни обекти, базирани на принципа на частичките. Това драстично променя начина, по който сме свикнали да възприемаме досегашните начини за физично визуализиране – особено що се касае до симулацията на... дрехи!

Панталони по поръчка nCloth е включен в най-мощния, Unlimited вариант на Maya 8.5 и е първият симулационен модул, който използва изцяло споменатата от мен преди малко Nucleus технология! Предимствата? Не са никак малко. На първо място, съвсем различен механизъм за изчисляване, доста по-стабилен и правдоподобен. Освен това nCloth е оптимизиран и има далеч по-нормални изисквания към хардуерните ресурси. Нещо повече, модулът (както и цялата Nucleus разработка) дава възможност да се експериментира с настройките и анимацията в реално време! Имайте предвид за какво си говорим – повтарям – симулация на дрехи в реално време. Симулацията използва собствен кеш ресурс и съответно може да бъде запазена, редактирана и смесена с останалите “обикновени” анимации, които сте създали досега. Например “научили” сте своя герой да се разхожда, остава само да му добавите панталони и фланелка и да наблюдавате как Maya изчислява поведението на дрехите по време на движение. Естествено, най-ярко възможностите на nCloth изпъкват при анимиране на танц...

Наваксване Новата версия пристига с доста практични новости, свързани с моделирането, които са включени в “обикновената” (и по-евтина) Complete версия на Maya. Става въпрос за дребни, но радващи нещица, като огледално оразмеряване

и въртене, “отпускане” на мрежата от полигони по време на скулптурно моделиране, макар че, ако използвате този подход в работата си, сигурно вече знаете, че Maya не може да замести възможностите, които предлагат програми като ZBrush например. Maya 8.5 може да се запомни с наличие на незначителни подобрения при управление на възлите, прехвърляне на атрибути и управление на топологията на обектите като цяло. Все неща, които сме виждали при конкурентни продукти.

Змията не хапе Или поне питоните не хапят. Монти Пайтън – и той също. Maya вече разполага с поддръжка на още един език за криптиране (наред със собствения си MEL).

Става въпрос за небезизвестния Python, който тук е във версия 2.4.3, като разработчиците са осигурили документация, практически ръководства, примери и шаблони. Не зная доколко “питонът” ще бъде възприет, той играе ролята на опция, а не на заместител на уникалния MEL.

Wakarimaska? Това е версия за наистина най-добрите познавачи, специалисти и “фенове” на Maya, които нямат търпение да изпробват авангардната нова технология за симулация. Останалите могат спокойно да почакат “кръглата” девета версия, която, като знам темповете, с които работят в Autodesk, ще се появи доста по-скоро, отколкото предполагаме. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Паскал Александров

Ако се хванат за заглавието, някои от вас може да си помислят, че става въпрос за детска програмка, която да научи децата на таблицата за умножение. Което е самата истина. Но ако собствените ви отрочета от малки започнат да работят с Maple, трябва да ви предупредя, че след време може да станат професори или доценти; още преди да влязат в университета, за закуска ще решават система от диференциални уравнения, ще знаят да пресмятат интеграли и неправилни повърхнини, нищо чудно да решат някой парадокс на еди-кой си учен с непроизносимо име или пък защо не да дефинират нова теорема. И всичко това – само и единствено с Maple – една от най-уважаваните и тачени научни математически програми, утвърдена като стандарт в редица университети, фирми, компании и т.н. Наред с MathCAD и MathLAB, това е едно от най-популярните приложения в областта.

Да се научим да смятаме с

Лично аз харесвам Maple заради “по-академичния” му подход и универсалността – програмата се използва не само от преподаватели и студенти, но също така от инженери, научни работници, финансисти и т.н. И се овладява сравнително лесно, макар че за мен MathCAD е значително по-близка за осмисляне. За MathLAB все още нямам достатъчно опит... Но това е моето мнение. Програмата може да бъде използвана за всичко, което би се пръкнало от подредения хаос във фракталния мозък на един математик – обикновени изчисления, решаване на задачи, построяване на графика на функции (двумерни, тримерни и т.н), визуализиране на решения, припокриване на множества и какво ли не още. Основната “пречка”, оставаща пред потребителите, които никога не са работили с Maple, е... страхът. Повечето потребители се опасяват, че програмата е доста сложна за тях и че няма да ус-

S&H • 3 2007 www.computers.bg

пеят да я разучат – прекалено много от оная, “гадната” математика е събрана в Maple. Но това не е проблем. Както ви казах, с приложението може да тръгнете от елементарна аритметика, да стигнете до пространствени интеграли и да продължите нагоре... Единственият сложен момент е... командният ред и писането, т.е. въвеждането, на отделните изрази – досадно е, изнервящо е въвеждането на цифри, плюсове, минуси, знаци за умножение, корени квадратни и т.н. Друго си е да пишеш на ръка, с химикал и лист... Тогава всичко придобива вид, а когато те обземе помитащият ентусиазъм от пробива, породен от предстоящото решение на дадена задача... Ето защо най-новото и най-значимо подобрение в Mapple 11 е именно разпознаването на ръкописен текст, при това не какъв да е, а формули и числа! За жалост функцията handwriting recognition не работи от раз, нужно й е допълнително

обучение и освен това не “разбира” български, а не на последно място – трябва да разполагате с таблет! Така че това си остава запазена територия за университети – при ориентировъчна цена от $2000 за Maple, може да се досетите колко са ентусиастите, които ще инвестират още няколкостотин в нов модел Wacom таблет... Но пък си имате нови помощници, например BackSolver. Това е моят човек! Иде ми да му гушна сорскода. Той служи за автоматично обратно решение на дадено уравнение, като ви позволява да изчислите всяка една променлива във формулата на базата на останалите вече дадени или известни параметри. Special Functions е помощник, който ще ви ориентира из над 200 различни и много специфични функции из математиката, физиката, инженерните дейности и т.н. – не е нужно човек да помни формули наизуст, като може да са му наготово. Както кон-

стантите. За тях също си имате асистент (Scientific Constants), защото броят им… колко мислите, че е? 5, 10? 100? 1000? 5000? Не, приятели, 20 000 са и в Maple не твърдят, че това не е пълният списък. Толкова много! И аз не знаех, че са толкова, честно, изпаднах в див ужас и потрес! Пуста наука, ей! Но ако трябва да се повторя, не е нужно да ги помните, нито да се ровите в справочници – те са на ваше разположение! Друго важно подобрение на Maple е свързано (замръзвам от ужас!) с диференциалните уравнения, като предлага нови механизми за тяхното решаване плюс поддръжка на нови методи за обработка на системи от диференциални уравнения. Така че ако сте хванали бика за рогата, това със сигурност ще ви помогне да го укротите по-бързо и по-лесно. При визуализирането и генерирането на графики не са настъпили кой знае какви сериозни новости, но трябва да отбележим, че Maple 11 донякъде спестява необходимостта от допълнителна работа под програма за векторна обработка. На ваше разположение са инструменти за добавяне на обяснения, легенди, загла-

вия, анотации, изчертаване на различни форми, линии, стрелки и т.н., които да разкрасят или по-скоро да пояснят готовата графика и определени райони от нея – може да ги използвате и като средства за корекция, редактиране и коментари. Още новости? Има, има, не може да се отрече, че софтуерът е много грижливо обновен, полиран, интерфейсът е пипнат. Най-важното – добавена е многопроцесорна поддръжка, разширена е съвместимостта с другия популярен математически продукт – MathLAB, и особено интересно за онези от вас, които се готвят за доклад, лекция или защита на дипломна работа, дисертация и т.н. – програмата има вградени възможности за подготовка и управление на слайдшоу! Вярно, не е втори PowerPoint, но е наистина типично университетско улеснение! Толкова за Maple – продуктът продължава да удържа лидерска позиция сред конкурентите от своя клас, а аз, докато съм още на тази вълна и в мозъка ми бродят разни малки и големи суми на Дербу, ще взема да ревюирам MathCAD и MathLAB... Как се изчисляваше числото на Непер?...

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Ulead

Паскал Александров

VideoStudio 10 – впечатляващо!

Наистина, удивен съм! Не знам кое е дало толкова много сили на Ulead. Може би навлизането на HD, натискът от страна на конкуренцията (Cyberlink, Adobe...), може би фактът, че не обърнаха подобаващо внимание на PhotoImpact... Не знам, но новата версия на VideoStudio ме зарадва много. Не за друго, ами защото бях я отписал – през последните няколко години тази програма усърдно тъпчеше на едно място, като отделните версии се отличаваха с някои дребни промени и освежаване на външния вид. Но сега е дошло време за реванш може би и скромният видеоредактор от нисък клас вече се е изправил и демонстрира осанка и мускули. И HD поддръжка.

Това е ключовият елемент – няма как да се изостава. PowerDirector 5 и Adobe Premiere Elements поддържат новото високорезолюционно видео, така че е немислимо Video Studio да остава по-назад. Естествено, не очаквайте убийствени възможности, но като цяло тайванците са решили да превърнат настоящия продукт в цялостно HD решение – от прихващането на заснетия материал, през редактиране, ауторинг запис и... просвирване (малко избързвам, но към новата версия е включен популярният Intervideo WinDVD Player). Всичко ви е налице – “Plus” версията е по-скъпа, наистина, но пристига с два “вълшебника” – един за прехвърляне на DV (Digital Video) към DVD и друг, който улеснява извличането на цифрово съдържание (музика, видео, образи) от всякакви външни устройства – камкордери, фотоапарати и дори мобилни устройства.

HD Video И така, HD съпортът на Ulead Video Studio е пълноценен, истински, макар че няма как да извършвате монтаж в истинска резолюция, просто това няма да е по силите на който и да е съвременен домашен компютър. Използва се досегашният (и все още актуален) подход, типичен за професионалните приложения – създават се нискорезолюционни варианти (т.нар. проксита), върху които прилагате промените. След като приключите, програмата прехвърля извършените от вас модификации от прокситата обратно върху оригиналните видеофайлове. Това дава възможност за много по-гладка, бърза и прецизна работа, като се прави компромис с хардуерните спецификации на компютъра. Всъщност ако трябва да бъда честен, обработката на HD съдържание, дори с помощта на споменатите проксита, изисква доста

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

солидна машина. Знаете си урока – Core 2 Duo, Athlon 64 X2, огромен хард, поне 2 GB оперативна памет. Но няма как!

Многопистова времева линия Заемките от видеоредактори горен клас не са една и две. Явно в Ulead смятат, че масовият потребител е готов не само за по-качествено съдържание, но е и достатъчно обучен, за да се справи с по-сложни команди и функции. Така например тайванците са ни дали възможност да “насложим” и смесим съдържанието на 6 отделни писти една върху друга, като регулираме тяхната прозрачност и т.н. Поздравления! Те са напълно достатъчни за постигане на солидни,

полупрофесионални резултати – над основния сигнал може да поставите текст, анимация, друго видеосъдържание, картинка... Въпрос на фантазия!

Изрязване на фона Фантазията ви може да намери приложение и при използването на опцията Chroma Key, която директно ни пренася в Холивуд и снимките на син екран! Какви възможности попадат в ръцете на простосмъртните домашни ентусиасти! И после защо YouTube процъфтявал ;)! Та синият екран впоследствие може да се замени с произволен фон или видеосъдържание. С малко повече желание може да си направите шега с приятели и колеги, като

им покажете “реални” кадри от почивката в Малибу, Париж или Лондон ;). Ако се постараете, дори ще ви повярват!

Нови ефекти и филтри Броят им е три (това е доста за програма от този клас!). Първите два са много ценни. Единият – Anti-Shake, служи за стабилизиране на изображението и работи добре, а вторият има за цел да подобри качеството в клипове, направени в мрачна обстановка, като изкуствено повиши осветяването. Третият филтър е познат, става въпрос за изкривяване чрез принципа на “рибешкото око”, като се придава “балонна” форма на клиповете – ще е удачно да го използвате, ако сте решили да се позабавлявате със собственото си или с нечие друго лице примерно. Получават се наистина смешни физиономии, досущ като в криво огледало.

Менюта Масовият потребител е ненаситен, определено иска много. Иска DVD-тата му да изглеждат или поне да имат същите красиви навигационни менюта като филмите, които купува с вестниците или взема под наем от кварталната видеотека. За целта в Ulead са предвидили още нови шаблони и готови текстови стилове, които може да използвате директно, без да ви е срам и да се притеснявате, че ще ви обвинят в плагиатство. Нещо повече, азиатците са помислили и за други интересни хитрини, ако мога така да ги нарека – това са специални преливки, които позволяват елегантно и плавно преминаване от меню към видеосъдържание, както и специални филтри, които служат за раздвижване на текста и картинките на иначе уж статичните менюта.

Интерфейсът Прелест! Ще се убедите сами – програмата е много красива. От логото (този път няма никакви мъже, жени и т.н. – в Ulead определено са се отказали от лайфстайлския подход при дизайна), през началния екран, до зареждането и вътрешните менюта – безупречни са тези тайванци, ей! Лъскаво, елегантно, прецизно. Наслада е да местиш видеоклипчетата, да ги режеш, подреждаш, да добавяш ефекти... Пълна магия! Знаят как да привлекат погледа на потребителите.

Обкръжаващ звук Отново... какво мога да кажа освен... Impressive! Поддръжка на Dolby Digital 5.1! При това не е задължително на всяка цена да притежавате някакво хиперскъпо аудиооборудване, което може да записва звук в този стандарт – програмата ви дава възможност да симулирате обкръжаващ саунд, при това напълно автоматично – тя почти изцяло поема контрола върху разположението, движението и панорамата! Моите впечатления обаче не са кой знае колко положителни – въпреки че е реализирано удачно за масовия потребител, мисля, че на Dolby Digital 5.1 му е малко рано да навлиза в обикновените домове – пък и който чак толкова желае да създава видеопродукция с обкръжаващ звук, със сигурност може да си позволи скъпа видеокамера и съответно по-скъп софтуер за целта. Хайде, за HD качеството може и да се съглася, но Dolby 5.1 Surround за тържества, сватби, рождени дни и купони... засега е малко прекалено.

My little Vista! Ако сте преминали към новата операционна система на Microsoft (поздравления за смелостта, доблестта и приноса към развитието на ИТ бизнеса, вие наистина помагате!), трябва да ви уведомя, че за целта е необходим специален пач. И то специално за Ulead VideoStudio 10! Иначе шансовете ви да подкарате настоящата програма под Vista са почти нулеви. “Кръпката” е 42 МВ, достъпна е от сайта след регистрация (иска се електронна поща и парола) и се изтегля сравнително бързо. Успех! Аз лично още си карам на добрия Windows XP SP2, под

който Ulead Video Studio няма никакви проблеми със стабилността и производителността.

Надценяване? На този етап HD поддръжка с долби съраунд ми се струва прекалено за масовия видеоентусиаст, но всичко се променя толкова динамично, че няма да е учудващо, ако скоро си говорим с досада за тези нови технологии – по същия начин, по който днес възприемаме камерафоните например. Важното е, че Ulead правят своята крачка в бъдещето и когато хардуерът стане достъпен и евтин, те ще са си осигурили необходимия аванс и актуалност. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Безплатни графични приложения от всякакъв калибър

Димитър Петков

Дори и да не сте собственик на цифров фотоапарат, няма как да не разполагате поне с една дузина снимки или графични изображения – тапети за работния плот, снимки, свалени от интернет, и др. Ако пък имате дигитален апарат, вероятно снимките, които се помещават на твърдия диск на компютъра ви, са значително повече. В същото време вграденият графичен мениджър в популярната операционна система Windows XP на Microsoft върши работа, но не предлага кой знае каква разширена функционалност. Съществуват десетки бюджетни и професионални безупречни графични мениджъри от редица реномирани разработчици, но ако нямате бюджет за такъв софтуер, ви предлагам да разгледате следващите шест приложения, които също могат да бъдат класифицирани като графични мениджъри. Другата прилика между тях се състои в това, че всички те са напълно безплатни.

StudioLine PhotoBasic

Принципно софтуерът StudioLine PhotoBasic е предназначен за архивиране на снимки, но в действителност предлага изумителна функционалност. Освен стандартните опции за архивиране на снимки и записването им върху оптичен носител, този продукт предлага и пълнофункционален мултимедиен браузър с възможност за преподреждане и сортиране на снимките в албуми с подкатегории. С помощта на настоящата програма ще можете и да си направите онлайн албум за броени минути с функцията за създаване на уебгалерия. Освен в интернет бихте могли да запишете своята HTML галерия и върху оптичен носител, бил той CD или DVD, за да я споделите с приятели. Разполагате и с изненадващо широк набор от филтри и ефекти за редактиране на снимки, например за коригиране на шума от стари снимки, оразмеряване, завъртане, промяна на цветовия баланс, яркостта, контраста и т.н. Единственият недостатък на въпросния продукт е претрупаният му потребителски интерфейс, който би могъл да бъде доста по-интуитивен. StudioLine PhotoBasic може да изтеглите от URL адрес: http://www.studioline.biz/EN/downloads/photo-basic/default.htm.

Microsoft Photo Info Едно от най-големите предимства на съвременната цифрова фотография е възможността за вграждане на метаданни в самите снимки. Това може да бъде датата, на която е засне-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

та фотографията, ключови думи, свързани с нея, произволно описание, както и детайли за настройките, които са били използвани: време на експозиция, ISO скорост, моделът на цифровия фотоапарат и др. Повечето фотоапарати записват обикновено именно тези три параметъра. Без употребата на допълнителен софтуер попълването на останалите

елемент от контекстното меню, озаглавен Photo Info. При щракване върху него се зарежда самата програма, която предлага възможност за улеснено маркиране (или тагване) на снимките ви. Много приложения, включително вградената търсачка в Windows, както и други десктоп търсачки, като Copernic Desktop

метаданни не е лесна задача, дори и да сте старателни и да желаете да обвържете снимките си с принадлежащите им ключови думи, описания и т.н. Безплатната програма Photo Info на Microsoft е създадена именно с тази цел. Тя се интегрира директно в шел мениджъра в Windows – Explorer. След като инсталирате Photo Info, при щракване с десния бутон на мишката върху произволна снимка получавате допълнителен

Search и Google Desktop Search, също разпознават въпросните метаданни, така че тагването на файловете съвсем не е излишна процедура, особено ако имате много снимки. Програмата може да свалите от уебсайта на Microsoft: http://www. microsoft.com/windowsxp/ using/digitalphotography/ prophoto/photoinfo.mspx.

FastStone MaxView Това е изключително семпъл и бърз софтуер за разглеждане на снимки, който има свръхминималистичен интерфейс. Мъникът MaxView поддържа само най-често срещаните графични формати, но не разпознава аудио- и видеофайлове. На пръв поглед програмата не може да прави нищо друго, освен да служи като приятен инструмент за разглеждане на снимки, но при щракване с десния бутон върху дадена снимка се

софтуерът да бъде инсталиран локално. Може да го изтеглите от http://www. getpaint.net/index2.html.

на разработчиците, който се намира на URL адрес: http://www.mediapurveyor.com/.

XnView

Често на твърдия диск на компютъра се намират стотици мултимедийни файлове. Ако и вие притежавате обемиста колекция, състояща се от снимки, изображения, аудио и видео, Media Purveyor вероятно ще ви се хареса. Това е универсален

XnView е изключително бърз и лек мултимедиен мениджър, който обаче поддържа огромен брой файлови формати, включително аудио, видео и снимки. XnView е и файлов конвертор, притежава интуитивен интерфейс с локализация на български език и предлага поддръжка за директно прихващане от USB цифрови

инструмент за подреждане, сортиране, редактиране и плейбек на произволни медийни файлове, с приятен интерфейс и наистина богати възможности. Media Purveyor 3 предлага и възможност за редакция на метаданните. В приложението са включени три основни режима за сортиране на снимките: стандартен (чрез папки), чрез виртуални албуми (collections) или посредством връзки (bookmarks). Като бонус в продукта е включен и бърз редактор за изображения с богати възможности. Програмата е достъпна за теглене от уебсайта

фотоапарати и TWAIN съвместими скенери, уебкамери и други устройства. Софтуерът предлага и разширени възможности, като генериране на HTML галерия, автоматизирано конвертиране на много файлове, слайдшоу и дори вграден редактор на изображенията с повече от дузина визуални ефекти. Разполагате също с вграден редактор за метаданните с функция за експортирането им. Освен това XnView е чудесен помощник при работа с екранни снимки. Той е достъпен за сваляне от: http://www.xnview.com.

Media Purveyor

появява контекстно меню, откъдето имате достъп до цял арсенал от умело скрити фотоманипулационни инструменти. MaxView е и чудесен файлов конвертор, но само за снимки и изображения. Накратко, ако търсите мощен редактор за изображения плюс мултимедиен мениджър, настоящият софтуерен продукт едва ли ще ви допадне, тъй като е твърде семпъл. В случай че се нуждаете само от ефективен инструмент за бързо преглеждане на снимки, не бива да игнорирате предложението на FastStone. Приложението е достъпно за теглене от http://www.faststone.org/FSMaxViewDetail.htm.

Paint.NET Ясно е, че професионален графичен редактор не е необходим на редовия потребител, но в същото време вграденият в Windows софтуер за работа с изображения Paint е крайно неподходящ за каквато и да е обработка на снимки. Paint.NET е софтуер с отворен код, въпреки че е реализиран “под крилото” на Microsoft. С негова помощ ще можете да превърнете добрия стар Paint

в пълнофункционален графичен редактор с поддръжка на слоеве, неограничен брой връщания назад по време на редактирането, широк набор от специални ефекти и набор от инструменти за фотоманипулация. Софтуерът изисква .NET Framework API, за да функционира, и е локализиран на български език. Той може да работи и директно от USB флаш стик, т.е. без да се налага

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Software

Галин Атанасов

Поглед върху системните услуги в

Windows XP Да надзърнем зад кулисите

В миналия брой на списанието ви запознах със системните процеси в операционната система Windows XP. Както казах и тогава, доброто познаване на една значителна част от процесите би помогнало в повечето ситуации лесно да различим вмъкналите се незабелязано в системата вредители и бързо да ги отстраним. В такива случаи обаче, когато се налага да изключим някой подозрителен процес, много лесно може да се допусне грешка и да се спре дадена системна услуга, което да доведе до евентуален отказ на някои системни функции. Наличието на определени процеси в мениджъра със задачите индикира активността на съответните услуги и понякога дезактивирането на някоя от тях би могло да доведе и до по-лесен пробив на системата. Разбира се, в известна степен тази неприятна ситуация също може да се избегне – за това е необходимо да разполагате с известни познания за системните услуги и тяхното предназначение. Това е и целта на настоящата статия, а именно да ви запознае с основните системни услуги, кои от тях трябва да са включени и кои е добре да изключите още след процеса на инсталация на операционната система.

Подготовка Тъй като това е едно от чувствителните за системата места, в случая ще кажа, че е абсолютно задължително да направите бекъп. Ако сте прочели статията за софтуера за бекъп в миналия брой, предполагам, вече имате представа за този тип приложения и направата на резервно копие няма да представлява проблем за вас. Въпреки че не съм особено голям привърженик на функцията System Restore, вградена в Windows XP, в този случай бихте могли да използвате и нея, тъй като тя реално прави само “снимка” на драйверите на устройствата, регистъра на операционната система и на системните услуги. Самият процес отнема много малко време и пространство, в случай че не разполагате с излишно количество и от двете. Стартирайте програмата от Start –> Programs –> Accessories –> System Tools –> System Restore, изберете Create a restore point. След като направите възстановяваща точка, излезте от приложението, защото е време да преминем към следващата част – списъка с услуги в Windows XP и техните функции.

Списък с услугите в Windows XP Услугите играят ключова роля за правилното функциониране на операционната система. Всяка от тях изпълнява точно определена роля и отговаря за някакъв процес, който не би могъл да се изпълни без нея. Всъщност една малка част от тях са задължителни, а кои ще са останалите, зависи изцяло от конфигурацията ви. Все пак е важно да сте запознати с това, което правите, въпреки че включването или изключването на системните услуги не би могло да доведе до физически повреди на компютъра ви. В крайна сметка печелите или губите преди всичко определена функционалност, за която е отговорна съответната услуга.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

Много хора не разполагат с принтер вкъщи, затова найчесто даваният от специалистите пример е свързан именно с това устройство. За да не се хабят излишни ресурси, просто трябва да спрете услугата, отговаряща за неговото функциониране. Ако впоследствие се сдобиете с принтер, трябва да я активирате, за да нямате проблеми. До списъка с услугите може да достигнете по няколко начина – от Start менюто избирате Control Panel –> Administrative Tools –> Services или Start –> Run, след което напишете Services.msc. И в двата случая ще се зареди един и същи прозорец. В него е разположен списъкът с услугите, като самият прозорец е разделен на няколко сектора. Секторът Name съдържа точното наименование на услугата. Полето Status показва дали дадената услуга е включена, а в Startup Type е описан начинът, по който тя

се активира (автоматично, ръчно, дезактивирана). Целта на полето Description е да предостави кратка информация за услугата. А ето и списъка с някои от по-важните услуги, кратко описание на всяка от тях, както и препоръчителния й статус. Разбира се, ако във вашия случай системата изисква дадена услуга да е активна, а тук е посочен статус Disabled, е добре да я оставите включена (виж примера с принтера), за да не ограничите функционалността на системата си.

• Alerter Тази услуга не е задължителна и служи за известяване на посочените потребители и компютри с помощта на административни съобщения от определени програми или по мрежата. Оставете я включена само в случай че сте потребител на мрежа, в която се получават такива съобщения. Статус: Disabled

• Application Layer Gateway Service Услугата се явява един от допълващите компоненти, върху който се основава правилната работа на други две системни приложения – Internet Connection Sharing (ICS) и Windows Firewall. Оставете я включена само ако използвате някое от посочените приложения. В противен случай е препоръчително да бъде дезактивирана. Само за информация на тези от вас, които не знаят – Internet Connection Sharing служи за споделяне на интернет връзка с друг компютър, а Windows Firewall е вградената в Windows XP защитна стена. Статус: Disabled или Automatic

За да активирате диалоговия прозорец с настройките на всяка една от услугите, трябва да кликнете два пъти с мишката върху нейното име или да изберете Properties от контекстното меню, появяващо се при щракване с десния бутон на мишката върху името на услугата. Това е мястото, от което може да включвате, изключвате, както и да определяте начина, по който да се активира всяка от услугите. Полетата от таба General, които ви интересуват, са Startup Type и Service Status. За типа на стартиране трябва да изберете една от трите възможности, налични от падащото меню срещу Startup Type, а за да промените статуса на услугата, трябва да използвате една от четирите възможности в полето Service Status: Start, Stop, Pause, Resume. Преди да предприемете каквото и да било действие, е добре да погледнете и информацията в таба Dependencies, в който са указани зависимостите на съответната услуга. Спирането на зависими една от друга услуги може да доведе до нестабилност на системата или до частична загуба на функционалност.

• Automatic Updates Предполагам, повечето от вас са запознати с предназначението на тази услуга. Когато е включена, тя се грижи за автоматичните обновявания и ъпдейти на операционната ви система, стига да сте свързани с интернет. Разбира се, има и друг начин да обновите системата си – като посетите официалния сайт на Microsoft. Лично аз, а и повечето хора, които познавам, съм имал повече проблеми, отколкото ползи от този системен инструмент. А и не всеки ден се появяват критични ъпдейти, така че в повечето случаи се хабят излишни ресурси. Ако все пак държите да използвате автоматичните обновявания, поставете статус на услугата Manual и я ъпдейтвайте ръчно. При всички останали ситуации е препоръчително да е изключена. Статус: Disabled или Manual

• Background Intelligent Transfer Service (BITS) BITS разчита на времето, в което не сте активни и когато не използвате интернет връзката си, за да осъществи трансфер на данни, или казано иначе, прехвърля информация от и към компютъра ви, без да ви информира за това, а и не се знае какви са прехвърлените данни! Задължително е услуга-

Диалогов прозорец с настройки

та да е активна, ако използвате автоматичните ъпдейти. Те биват изтегляни в момента, когато операционната система установи чрез тази услуга, че не използвате интернет връзката си. Във всички останали случаи я изключете. Статус: Disabled или Automatic

• ClipBook Ако е активна, услугата позволява на ClipBook Viewer да съхранява Cut/Copy/Paste информацията от вашия компютър и да я споделя с отдалечени компютри, което означава, че друг потребител на отдалечен компютър може да види съдържанието на ClipBook-а ви. Както за всяка друга услуга, осигуряwww.hardware.bg 3 • 2007 S&H

ваща отдалечен достъп до ресурсите ви, ще препоръчам да я изключите, освен ако не сте убедени, че желаете да я използвате. Статус: Disabled

• Computer Browser С помощта на услугата ще имате достъп до компютрите в локалната си мрежа и по-точно до тези, които са споделили своите ресурси. Ако нямате интернет връзка или не желаете да виждате останалите компютри от мрежата си, я изключете. В противен случай е добре да я оставите активна. Статус: Manual или Automatic

• Cryptographic Services Сигурен съм, че сте попадали в ситуация, при която системата ви извежда съобщението (най-често се отнася за драйвери), че дадени файлове не са цифрово подписани. Именно това е услугата, която се грижи за проверката на сигнатурите на файловете, използвани в Windows, и се използва и от други услуги, чиято работа е свързана с проверка на сертификати. Добре е тази услуга да е активна. Статус: Automatic

• DHCP Client Услугата се използва за автоматично конфигуриране на мрежовите настройки. Ако интернет доставчикът ви използва този начин за конфигуриране, услугата задължително трябва да е включена. В останалите случаи може да се каже, че само се хабят системни ресурси, и може да я изключите. Статус: Automatic или Disabled

• Event Log Това е дневникът за събитията в Windows. Услугата не може да бъде спряна. Статус: Automatic

Какво означават статусите Automatic, Manual и Disabled? Ако срещу името на услугата пише Automatic, това означава, че тя ще се активира всеки път при стартирането на Windows. Ако избраният статус е Manual, това означава, че съответната услуга е изключена към момента, но би могла да се активира автоматично допълнително, ако някое приложение или отделен процес изисква тя да е стартирана. В случай че срещу името на услугата пише Disabled, това показва, че тя е напълно забранена.

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

• Error Reporting Service Когато възникне някакъв проблем, Windows извежда на монитора ви прословутото съобщение за грешка, даващо ви две възможности – Send/Don’t send :). Със сигурност за някои от вас е полезно да виждат съобщението за грешка, но поне от лични наблюдения, голяма част от обикновените потребители се дразнят от появата на точно това съобщение. За масовия потребител тази услуга е по-скоро непотребна и в общия случай само лази по нервите. С чиста съвест можете директно да й посочите изхода и да я дезактивирате. Статус: Disabled

• Fast User Switching Compatibility При положение че използвате няколко различни потребителски профила на компютъра си, задължително оставете тази услуга активна, тъй като тя позволява използването на многопотребителската среда. Ако имате само един акаунт, може да я изключите. Статус: Disabled или Manual

• Indexing Service По принцип предназначението на тази услуга е да индексира съдържанието на компютъра ви с цел по-късно да процесът на търсене на информация да се ускори. На практика обаче използва напразно прекалено много системни ресурси. За тези от вас, които не разполагат с особено бързи компютри, е повече от препоръчително да я изключат. Статус: Disabled

• Logical Disk Manager

Това е услуга, която отговаря за автоматичното откриване и конфигуриране на нови дискови устройства. Събраната информация се препраща към услугата Logical Disk Manager Administrative, която се активира единствено докато трае процесът на конфигуриране на устройствата. По подразбиране и двете услуги са активни, така че не променяйте техния статус. Статус: Automatic/Manual

• Messenger Предназначението на услугата е предаване на мрежови съобщения между клиентски машини и сървъри, като основно целта й е била улесняване на работата на системните администратори. Впоследствие обаче започва да се използва от недоброжелатели за осигуряване на неоторизиран достъп до потребителски компютри. Изключете я задължително, ако е активна. В случай че сте с Windows XP SP2, тя е изключена по подразбиране от Microsoft. Статус: Disabled

• Network Connection Услугата представлява мениджър на мрежовата ви свързаност. Благодарение на нея имате достъп както до връзките в локалната мрежа, така и до отдалечени връзки. Изключете я само ако нямате достъп до интернет. Статус: Automatic или Manual

• Plug And Play Тази услуга позволява автоматично засичане и добавяне на нов хардуер към системата ви. Препоръчително е, да не кажа и задължително, да я оставите активна. Статус: Automatic

• Print Spooler Файловете, които ще се принтират, се зареждат в паметта от тази услуга. Тя се грижи за т.нар. опашка от файлове и спирането й ще доведе до невъзможност за принтиране. Ако не използвате мрежов или локален принтер, може да я изключите, но ако добавите на по-късен етап такова устройство, задължително я активирайте. Статус: Automatic или Disabled

• Remote Procedure Call (RPC) Това е една от най-важните услуги в Windows XP и правилното функциониране на голяма част от останалите услуги зависи именно от отдалеченото извикване на процедури. Протоколът RPC съдържа набор от функции, които дават, най-общо казано, възможност обекти, намиращи се на един компютър, да извикват обекти от друг компютър за изпълнение на дадена задача. Използва се от редица мрежови системни приложения, например за осигуряване на достъп до файлове и принтери. Не може да се спира, не може да се променя статусът й. Статус: Automatic

• Remote Registry Тази услуга може да се счита за дупка в сигурността, тъй като позволява извършването на промени в системния регистър на вашата ОС от потребители посредством отдалечен достъп. Статус: Disabled

• Workstation Това също е основна услуга, която служи за осигуряване на връзка между потребителски компютър и отдалечен сървър. Независимо дали ползвате интернет, е задължително да оставите услугата активна, тъй като много други са зависими от нейното правилно функциониране. Статус: Automatic

Заключение За съжаление тук трябва да спра, тъй като предвиденото за статията място свърши. Разбира се, описаните в статията системни услуги далеч не са всички. Голяма част от представените обаче играят основна роля за правилното функциониране на една система. От изключителна важност в случая е да сте направили резервно копие на системата си, за да сте спокойни, че дори и нещо да се обърка, ще можете лесно да възстановите последната правилна конфигурация. Това ще ви позволи да експериментирате и с останалите услуги. В крайна сметка понякога това е начинът човек да научи нещо ново и да постигне добри резултати.

www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Ще ти хареса, ако... искаш да си припомниш (евентуалните си) хулиганско-пакостнически ученически години. И да видиш един от найзабавните и най-разнообразни GTA клонинги към днешна дата. • Аналогии: The Warriors, серията GTA • Платформи: PlayStation2

Графично оформление Звук Музика История Еротично напрежение Насилие Хумор Интелектуална дейност Страх Удоволствие от играта

Не знам дали си запознат със скандала, свързан с т.нар. Hot Coffee Mode, но ако не си – тази статия ми дава прекрасна отправна точка, за да споделя с теб за какво става дума. Иде реч за най-големия скандал в гейминг индустрията от излизането на първия Mortal Kombat до наши дни (благодарение на него – днес явно ми е ден, да ти обогатявам общата култура – се въвежда така познатата ни днес ESRB рейтинг система, която услужливо ти обяснява за колко годишни индивиди е подходяща съответната игра и поради какви причини е получила възрастовото си ограничение). Става дума за следното. В прелестната игра на изродите от Rockstar Games – Grand Theft Auto: San Andreas видимо забавляващи се креативни личности вкарват сладурска секс игричка,

S&H • 3 2007 www.computers.bg

7/10 9/10 9/10 7/10 2/10 5/10 8/10 8/10 0/10 9/10

в която главният герой трябва да “уважи” пищна мома, поканила го “да изпият по кафе”. Сексуалната сцена е твърде натурална дори за стандартите на Rockstar и в крайна сметка “горещото кафе” е махнато във финалната версия на San Andreas. Само дето програмистите решават, че сценката се е получила твърде добре, за да бъде тотално анихилирана, и я запазват в кода на играта. Цялата история, закономерно, се разчува в клюкарското интернет общество и светкавично е извадена програма, която “отключва” Hot Coffee mode-a в PC версията на играта. Развихря се грандиозен скандал, който успява да надскочи сравнително затвореното гейминг общество и заема централно място в новинарски емисии и сериозни медии. От Rockstar се иска ясно

обяснение как са допуснали нещо подобно. В опит да изклинчат, водещите хора в компанията заявяват, че си нямат грам идея за какво става въпрос, и щастливо обясняват, че феновете са си направили някакво порнографско модче, с което те обаче нямат нищо общо. Нещата леко затихват, но броени седмици по-късно на бял свят излиза програма, която изважда на показ “горещото кафе” и в PlayStation 2 версията на играта, което вече показва ясно, че обясненията с фенски модове са опашати лъжи. Върху San Andreas се стоварва проклятието на AO (Adults Only – само за възрастни) рейтинг, който се дава основно на разни порнографски продукции, и респективно големите магазини за игри започват масово да махат играта от щандовете си. Каква връзка има това с Bully ли? Ами с факта, че въпросната (прекръстена в Европа и Австралия на Canis Canem Edit, което до такава степен не ми се връзва с атмосферата на играта, че смятам да се придържам към “побойническото” заглавие) успя да генерира около пресветлото си DVD скандали, на фона на които дори Hot Coffee Mode аферата започна да изглежда като невинна закачка. Най-големият майтап беше, че целият скандал всъщност беше базиран не върху самата игра, а върху цветущите предположения на учители и родители какво точно ще представлява тя. Не че от Rockstar Games не са дали добър тласък

на въображението им с практически всички предишни заглавия от каталога си, че и с актуалното “кафенце”, но беше малко смехотворно от простичката новина, че гореописаните индивиди правят игра, действието в която ще се развива в училище, да се прави директният извод, че въпросната ще бъде кръстоска между Manhunt и San Andreas, ама с дечица. Беше създадена цяла организация (Bullying Online), която нададе ропот срещу разработването на заглавие, възхваляващо побойниците в училище (Bully, ако не знаеш, означава именно това). Джак Томпсън, адвокатът от Маями, побърза да нарече играта “Симулатор на гимназията Колумбайн”. И настоя публично да получи нейно копие, за да може да сподели безпристрастното си мнение, защото “имало нещо съмнително в този тийнрейтинг, който са й дали от ESRB”. На 11.10.2006 г. съдия Роналд Фрийдмън издаде нареждане до Take-Two и Rockstar такова копие наистина да му бъде предоставено. Два дни по-късно Фрийдман лично одобри пускането на играта, споделяйки, че “не вижда в нея нищо, което да не го показват в

жаление, ще бъде запомнено заради скандала, а не заради играта. При това – заради измислен скандал. Ако на тези редове очакваш отговор в прав текст на въпросите дали тази игра е подходяща за деца, дали може да повреди по някакъв начин психиката им и дали е педофилска и/или виолентна, то ще чуеш съответно “да”, “не” и “не”. В нея няма да видиш нищо, което не присъства и в един реален училищен двор – някое и друго ступване, някоя и друга весела пакост, но нищо повече. Тук няма наркотици, няма кръв, няма смърт, не присъства нито една от любимите “рокстарски теми” освен може би свободата на действие. А с последният въпрос – заслужава ли си Bully – ще ме принудиш да кимам утвърдително толкова отривисто, че мога да си откача главата. Да, “Хулиганчето” е една от най-добрите игри на 2006 година. Тя не предлага некстджен визия, но като за PlayStation 2 заглавие изглежда повече от прилично, а вниманието към детайла е доста добро. Геймплейната схема на Grand Theft Auto е почти непроменена (е, узитата тук са прашки,

сме лудории, опитвали сме се да дружим с популярните ученици или още по-добре – опитвали сме се да бъдем популярните ученици, с които всички останали са искали да дружат. Е, Bully е игра за всичко това. Тя е елегантен, почти воайорски поглед в детския начин на мислене; в брилянтно изградените взаимоотношения в онова общество в обществото, недостъпно за всеки, навършил пълнолетие. Тя е един замръзнал във времето мъглив есенен ден, в който листата на едно отдавна отминало време танцуват в дъха на отиващото си лято, а петнадесетосептемврийският учебен звънец бележи края на ваканционната свобода. Историята? Нашият главен герой е петнадесетгодишният Джими Хопкинс, добро дете, което животът е превърнал в хулиган и побойник. След като е изключен от повечето училища из щата, майка му го стоварва в най-неприятното и най-строгото от тях – “Булсуърт” (оттам идва играта на думи с побойника в заглавието), и щастливо заминава за петия си пореден меден месец с най-новия си любовник. От Джими

тийнсапунките по телевизията”. Но скандалите не спряха дотук. В Белгия подписка за забрана на играта, организирана от трима учители, се сдоби с 32 000 поддръжници. Собственикът на две от най-големите вериги гейм магазини във Великобритания забрани продажбата на Bully заради “връзката, която прокарвала между насилието и децата”. Разработката на Xbox версията на “Побойника” беше прекратена в последния момент. Учители започнаха да събират пари, за да създадат анти-Bully игра... Разрази се едва ли не скандалът на годината. Както е видно, около Bully се случиха толкова много неща, че реално “изядоха” мястото на същинското ревю, а то всъщност по доста ироничен начин описва едно заглавие, което, за съ-

а поршетата – велосипеди и скейтбордове, но това се очакваше) – имаш си една сравнително обширна карта, по която се появяват свободно избираеми и задължителни мисии, движещи историята напред. От теб зависи в какъв точно ред ще ги изпълниш. Но всъщност това са просто сухи факти. Истинската сила на Bully е трудно да бъде описана на хартия. Това е игра с наистина уникална атмосфера. При това такава, в която ще се потопиш без усилие. Истината е, че нито ти, нито аз някога сме разкарвали наркотици по улиците или пък сме преразпределяли гангстерски територии с по един “Калашников” във всяка ръка. За сметка на това обаче сме се потили над неприятни уроци, бягали сме от час, били сме се в двора, броили сме си старателно джобните, вършили

се иска да се справи с уроците и побойниците, да преживее учителския тормоз, да се издигне в йерархията на съучениците си и в крайна сметка да се превърне в едноличния властелин на училището. Сега просто приеми на доверие, че Bully изненадващо се радва на една от най-дълбоките, добре разказани, мащабни и гениално озвучени истории на сезона (над 40 000 реда диалог и близо 100 важни за действието NPC-та – добре ли ти звучат?), и нека продължим нататък. След това преодолей скандалната си предубеденост (или пък изкуствено завишените си в погрешна насока, заради скандала, очаквания) и си припомни за малко детството. Няма да съжаляваш. Александър Бакалов www.hardware.bg 3 2007 • S&H

Добре дошъл в първото ревю на хендхелд игра на страниците на любимото списание. Да ни е честито! Някои ще счетат това за истинска ерес, защото подобен акт, един вид, поставя знак на равенство между любимия му компютър и джобното тамагочи на Sony. Други – надявам се – доста повече, ще разберат, че тук се опитвам да представям гейм пазара в неговата цялост, да ти говоря за игри, а не за хегемонията на дадена платформа, да ти дам възможност да избереш за себе си кога и на какво искаш да играеш. А при все слабичкия си старт, PlayStation Portable, придружен пазарно от основния си конкурент – Nintendo DS, набира все повече сили (и качествени заглавия в каталога си) в последно време, за да може човек да се замисли сериозно над доскоро струвалата му се странна идея да прибере някоя миниконзолка в джоба си, за да си има компания по време на дълги пътувания,

S&H • 3 2007 www.computers.bg

за убиване на безценно работно време и засищане на страстта си да играе където и да се намира. Освен това бърз поглед към пазарната ситуация в милата ни родина показва, че хендхелдовете, и по-конкретно PSP-тата, са станали популярни през последната година. Е, ние сме насреща, за да ти разкажем какво се случва на съответния фронт. За разлика от уникалните и весели парти игрички за DS, за PSP-то базовата част от каталога със заглавия доскоро се състоеше главно от портове на по-големите конзолни батковци. Идеята беше да мушнеш в джоба си Сам Фишър, Принца на Персия, Лара Крофт, побойниците от “Текен” или “Кинг Конг”. Нещата обаче се променят прогресивно и на дневен ред изскачат все повече ексклузивни игри от рода на Pursuit Force, Dark Mirror или ревюирания на тези страници Portable Ops. Те не са просто преносима отсянка на го-

лемите си конзолни братя, а великолепни заглавия, достойни за колекцията на всеки един уважаващ себе си геймър, които могат да бъдат изиграни единствено и само на въпросното PSP. Така, неусетно, се стигна до момента, в който PlayStation Portable се сдоби със своята игра феномен, която просто нямаше как да не бъде представена на тези страници. Просто защото това е един от найвисоките моменти в съвременния гейминг. Моментът, в който нещо толкова малко е способно да ти даде нещо толкова голямо. А ако случайно ти се струва, че говоря, воден от разпалената си фенщина – Metal Gear Solid: Portable Ops понастоящем се радва на сборна оценка от 89,2 % от най-големите списания и сайтове за игри, което я превръща във втората най-добра PSP игра, създавана някога (след колекцията от миниигрички Lumines) и в 217-ата най-добра игра на всички времена. Никак не е малко,

Ще ти хареса, ако... си падаш по поредицата Metal Gear Solid и си изиграл надлежно третата й част, защото иначе сюжетните препратки ще те объркат лошо. Не че играта не е великолепна и извън контекста на легендарната стелт серия, но някак не е учтиво да започнеш запознанството си със Снейк с нея. Аналогии: серията MGS Платформи: PSP Графично оформление Звук Музика История Еротично напрежение Насилие Хумор Интелектуална дейност Страх Удоволствие от играта

предвид факта, че – потретвам – говорим за нещо, което се побира в джоба ти. Историята на Portable Ops започва през 1970 г., шест години след операция Snake Eater, представена в Metal Gear Solid 3. Снейк, който вече е наричан Big Boss (и който е на път да застане в центъра на конспирациите от Metal Gear Solid 1, защото – помниш, предполагам – MGS3 е прикуъл на историята), се е оттеглил от частта FOX и си живее доволно живота, докато един ден не бива отвлечен и натикан в някакъв затвор в Южна Америка. След няколко делови изтезателни сесии, проведени от бивш агент на ЦРУ и настоящ член на FOX, става ясно, че от нашето момче се очаква да сподели с мъчителите си какво се е случило със спонтанно изчезналото “Философско наследство” от Snake Eater. За което Снейк би следвало да знае нещо.

8/10 9/10 9/10 8/10 2/10 6/10 6/10 7/10 5/10 9/10

Както си му е редът, в игрите на Коджима ситуацията се оказва далеч по-комплицирана (политически), отколкото изглежда в началото – затворът, в който се намира нашият герой, всъщност е част от съветска база, подготвена да нанесе ядрен удар срещу САЩ, преди Кенеди да оправи кубинските каши от 1962 г. Понастоящем базата би следвало да бъде изоставена, само дето не е. А военнокомандващ ренегат на име Джийн е решил да вдигне залозите в “колд-уор” наддаването, като държи паралелно и Щатите, и Съветския съюз в мат с исканията си. Каква по-добра основа за новата MGS игра? Впрочем, ако не си схванал нищо от сюжета, наистина е добра идея да прочетеш отново графата “ще ти хареса, ако” и да преосмислиш избора си на игра. В MGS винаги е имало твърде много история, за да се нахвърлиш директно върху геймплея,

без да схващаш за какво става дума. Край на уточнението. За споменатия геймплей – Portable Ops прави сравнително сериозен игрален завой спрямо предшествениците си от франчайза. Като за начало, тук си имаш серия от мисии по основната сюжетна линия, както и странични, служещи основно за доизграждане на атмосферата. Какъвто и път да следваш, повечето мисии са изградени около идеята за “джобна” игра и ако знаеш какво и как правиш, можеш да ги завършиш за не повече от пет-десет минути. Което може да мине и за минус, ако играеш насред уюта на дома си и очакваш поредното продължително MGS изживяване, но конзолата диктува правилата, няма как. Втората и може би най-сериозна разлика с предишните игри от серията е възможността... да си сформираш армия. www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

Точно така, Снейк вече не е сам на фронта. Което ни отвежда към най-брилянтната геймплейна идея от Portable Ops. Някои от хората, които ще попаднат под змийското ти крило, ще бъдат перфектните шпиони, други – родени технически гении, трети – идеални за стелт мисии. От теб зависи кога и кого ще хвърлиш в екшъна в името на избраната цел. Как се сдобиваш с нови попълнения за армията си ли? Ами по начин, принудил дори мен – считащ, че куршум в главата е най-добрата предпоставка за стелт про-

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

мъкване – да промени стила си на игра. Има два начина. Първият е леко сложен за територията на България и е свързан със случайно генериране на наборници, благодарение на уловени от AP (access point) скана на PSP-то ти Wi-Fi връзки. Ако

все пак задълбаеш в идеята да “улавяш” нови войници, качи се в някоя циркулираща из голям град кола и действай. Иначе, в рамките на соловата игра, идеята е, че всеки зашеметен или упоен от теб враг може да бъде завлечен в камиона ти, къ-

дето да бъде “превъзпитан”. В началото е малко трудно да прекосиш цялото бойно поле, мъкнейки тяло, но впоследствие ще си имаш войници, които да вършат тази работа вместо теб. Наместо системата с камуфлажите от Snake Eater тук ще имаш система, определяща до каква степен съответният ти войник ще се впише в обстановката и ще се справи със задачите си. Наместо да караш Снейк да яде препоръчаните му от Парамедик “природни” продукти пък, ще трябва да лекуваш войниците си и да им осигуряваш почивка. Оказва се, че във времена, когато легендарни тактически икони, като Splinter Cell и Rainbow Six, се ориентират жанрово към екшъна, неочаквано ще бъдеш подтикнат към сериозни тактически решения от тамагочито на Sony. В добавка, когато превъртиш играта и отключиш по-високите нива на трудност, ще установиш, че старите ти стратегически схеми са спрели да действат, а по нивата са се появили

нови предизвикателства, които да изстискат ума и рефлексите ти до максимум. Трябва да кажа, че съм твърде приятно изненадан. Тук е мястото да отбележа, че дори и на първото ниво на трудност играта е приятно сложна, защото – освен ако не говорим за някой важен за сюжета персонаж, който бива автоматично изпратен в болницата – смъртта на хората ти в Porable Ops е необратима, а сейвслотът, записващ прогреса ти – само един. Така че във всеки един момент някоя тъпа грешка може да ти коства особено ценен кадър. Преди окончателно да съм си превишил знаците, ще ти кажа някои неща и за техническата страна на нещата. Историята – в случай че не си схванал – е зверски добра и е напълно достойна да заеме мястото си в MGS пантеона. Дейвид Хейтър отново е на линия като Снейк и макар че голяма част от репликите в Portable Ops не са озвучени, присъствието му прави изненадващо артреализираните

“графични” кътсцени истинска наслада и за ухото. Колкото до визията, от централата на Sony наскоро обясниха, че целта им е всички игри за PSP оттук насетне да изглеждат по този начин. Казано с други думи, този Metal Gear до такава степен смазва с невероятна за джобната конзолка графика, че актуалните идеи за Oblivion порт на PSP вече изобщо не ми изглеждат смехотворно нереални. В крайна сметка Portable Ops категорично е определян от критиката (и мен) за задължителна игра за притежателите на PSP, както и за доста сериозно основание да си купиш конзолата, ако си се чудил къде да инвестираш постпразничните си финанси (и Дядо Коледа не ти е донесъл 360, мръсникът!).

Александър Бакалов

www.hardware.bg 3 2007 • S&H

Ще ти хареса, ако… искаш да се почувстваш като средновековен монарх и да ръководиш наистина огромни армии. Аналогии: серията Total War, по-специално Rome Total War Платформа: PC

Момчетата не порастват, а само сменят играчките си. Или поне така казват. Виж, войничетатa винаги са били сред любимите играчки на момчетата. Дори някои от тях решават на сериозно да се занимават с водене на война и в живота. Е, за останалите, които предпочитат да не рискуват толкова, не остават много възможности – настолни игри или Total War. Последната е, спокойно мога да кажа, уникална серия сред компютърните заглавия, ако изключим недоразумението Spartan: Total War за Xbox. В същността си играта е проста комбинация от походова стратегическа

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

част и реалновремеви битки, която сме виждали и преди, например в Lord of the Realms. Красотата на играта обаче се крие във факта, че стратегическата част симулира реални периоди от човешката история, а реалновремевата ви дава шанса да управлявате наистина армии – измерващи се в хиляди войници, подредени в стегнати линии. Medieval 2 е четвъртата самостоятелна игра за PC в поредицата и представлява своеобразен римейк на втората – Medieval Total War, но използвайки новата триизмерна графична машина на Rome. Логично, това е довело до доста

9/10 8/10 9/10 5/10 0/10 8/10 2/10 7/10 0/10 7/10

промени в оригиналната концепция, за които и ще стане дума по-късно. Иначе историята на играта пресъздава средновековна Европа между 1080 и 1530 г., като към края дори може да посетите и Новия свят. В този период от световната история Европа, Северна Африка, Мала Азия и Арабия са един наистина клокочещ казан от интереси, войни, мизерия и религиозни преследвания – каква подобра почва за един истински играч :). Самата карта е почти дословно прекопирана от Rome Total War, но със съответните изменения в деленето на провинции според ситуацията по това време.

Тук се появява и първото нововъведение – докато в предишните игри развивахте всеки от градовете, респективно провинциите, по едно и също дърво от сгради, като евентуално специализирахте отделните градове за различни задачи, вече трябва да правите избора между това провинцията да се ръководи от крепост или от град. Крепостите ви позволяват да строите всички типове армии (пехота, конница, стрелци, обсадни машини) и това е основната им насока в развитието – повече и по-могъщи армии. С вдигането на степените им самите укрепления на крепостта стават все по-сериозни и постепенно дори се изграждат няколко кръга на защита, благодарение на което, при умело използване на наличната армия, ще можете да спрете многократно превъзхождащ ви враг. Така че освен място за набиране на войска, крепостта е и от сериозно стратегическо значение. Вторият тип поселища са градовете, които, както вече, предполагам, сте се досетили, ви носят много повече финан-

крепостите. Въпреки че фортификациите им не са от същия ранг като замъците, все пак високите нива градове са доста труден залък за преглъщане. Крепост може да се превърне в град или обратното, но при това губите всички построени до момента сгради, така че е добре овреме да прецените къде какво ще ви трябва. Също така, за разлика от преди, вече може да набирате по повече от една армия или агент едновременно в зависимост от размера на града или крепостта. И накрая, армиите, произведени в градове, могат да се попълват при загуби само в други градове, както и тези от крепостите – само в други крепости. Отвъд това сериозно и набиващо се на очи нововъведение има един куп по-малки, които също доста сериозно променят играта. Например вече разполагате с търговци, които трябва да се разположат върху съответния ресурс на картата, за да генерират от него пари, или могат да се опитат да завладеят дейността на противников търговец. В градовете ви от

си, ако ги развивате правилно, но армиите от тях са единствено пехотни единици и обсадни машини с някои малки изключения. За сметка на това могат да носят до три пъти повече флорини на ход от

време на време ще се появяват опции за строеж на различни гилдии, благодарение на което ще получавате различни бонуси – повече търговия, възможност за строеж на определена рицарска конница,

ъпгрейди за оръжията на армията ви и т.н. Също така, за разлика от Mediеval, тук търговията се извършва директно от пристанище до пристанище и ролята на владеенето на моретата малко е намалена. Е, все пак не игнорирайте тотално флота, за да не се чудите какво да правите, когато противникът блокира най-богатия ви пристанищен град. За съжаление морските битки се провеждат само автоматично от компютъра и, общо взето, зависят само от това кой има посилен флот. Авторите обясняват това с факта, че са искали да се съсредоточат върху изграждането на достатъчно добри наземни битки, тъй като именно те са преобладаващите в играта. И като цяло са свършили доста добра работа в тази област, но за съжаление проблемът е в един от най-важните аспекти, а именно изкуствения интелект. И за съжаление той продължава традицията, започнала от експанжъна на оригиналния Medieval, според която във всяка следваща версия на играта ИИ все повече се превръща от Изкуствен Интелект в Изкуствен Идиот. На тактическата карта ще можете да се насладите на наистина “оригинални” решения от страна на ИИ в определени моменти. Като цяло поведението му все пак е относително адекватно... на най-високата трудност на играта. Вярно, аз, като закоравял фен на подобен род игри, съм събрал много опит, но дори и сега Medieval е в състояние да ме затрудни, което не може да се каже за наследника му. Също така влиянието на морала и смъртта на генерала върху него е значително намалено, така че ще трябва да обръщате по-малко внимание на генералския си отряд. Което не значи, че трябва да го забравите напълно. На стратегическата карта нещата за съжаление са отново сходни – по време на кампанията ще се радвате на безумни стратегически решения от страна на изкуствения интелект, ще може да разчитате, че независимо от колко време сте в съюз, ИИ ще ви предаде в първия момент, в който се почувства по-силен от вас, и почти винаги ще продължи да ви атакува до последната капка кръв (негова или ваша), независимо какви загуби търпи или какви условия за мир му предлагате. Общо взето, макар че дипломацията е много добре развита като възможности, реалната полза от нея клони почти към www.hardware.bg 3 • 2007 S&H

нула. И все пак именно това непостоянно поведение на ИИ значително повишава трудността, ако сте континентална сила, граничеща с повече от двама съседи. В добавка, икономическата система вече не позволява толкова бързо и лесно да натрупате големи доходи и почти

S&H • 3 2007 www.computers.bg

през цялата игра ще трябва да се борите с постоянния проблем за баланса на приходите от данъци и търговия и разходите за поддръжката на армиите. Реално през повечето време едва ли ще можете да разчитате на повече от 2–3 големи армии. А не бива да забравяме и

нуждата от постоянно военно присъствие в големите градове, ако искате да не се разбунтуват. За щастие нещата са подобрени в тази област спрямо Rome и вече не е нужно да държите почти пълни армии в града – 4–5 полка в повечето случаи стигат и за най-големите поселища. За реда в градовете ви голямо значение имат и отношенията ви с папата, ако сте християнска държава. Ролята му е значително засилена, но съобразно това вече можете и пряко да влияете върху избора му – ако подкрепите правилния папа, очаквайте началното му благоразположение да е голямо, ако не... тежко ви. А още повече ако не успеете да се справите с възлаганите ви от него мисии, които варират от строеж на църкви до участие в кръстоносни походи. При провал може да стигнете и до отлъчване от църквата, което обикновено води до сериозен спад в лоялността на провинциите ви и/или до атака от останалите християнски държави. Накрая, за да завърша с описанието на игровата част и да премина накратко към техническата, нека ви кажа и с кои държави можете да играете. В началото това са Англия, Франция, Свещената римска империя, Венеция и Испания, а впоследствие, при успешно завършване на кампания с някоя от изброените, може да отключите ще 12 фракции: Сицилия, Милано, Шотландия, Византия, Русия, маврите, турците, Египет, Дания, Португалия, Полша и Унгария. За съжаление България отново е пропусната от разработчиците. А сега няколко думи и за техническата реализация. Преди всичко трябва да отбележа, че графиката е отбелязала наистина голям възход след Rome Total War. Детайлността на текстурите е повишена, появили са се доста ShaderModel 2 ефекти, включително вече масово използваният Bloom. Освен това е повишена геометричната сложност на войничетата и успешно се използват множество инстанции, така че вече няма да наблюдавате армии от клонирани, а всеки отряд включва множество различаващи се

индивиди. Е, след достатъчно гледане ще видите, че разнообразието им е ограничено, но все пак приликата с реална войска се е повишила с още една степен. Терените и градовете също са претърпели значително подобрение и като цяло на моменти играта изглежда много близо до фотореализма. За съжаление, за да се насладите на максималното качество, ще трябва да се снабдите с най-мощната съвременна графична карта, тъй като при това положение количеството полигони в сцената е наистина зашеметяващо. За щастие графичната машина се скалира много добре и с намаляване на детайлите ще можете да постигнете достатъчно прилична производителност дори на относително слаби машини. Разбира се, и тук не е минало без някои проблеми, например алгоритъмът за автоматично регулиране на детайлността работи твърде рязко и очебийно. От гледна точка на звука нещата са на традиционното високо ниво за поредицата. Озвучаването е доста добро, като създателите са се постарали отделните фракции да говорят по подходящ начин. Вярно, на английски, но все пак веднага можете да различите френския от италианския агент например. Музиката в битките както винаги е феноменална, внасяща особено могъщ заряд по време на боя. Фоновата музика на стратегическата карта на свой ред е достатъчно приятна, за да не е досадна в дълги периоди на игра. За съжаление за интерфейса не могат да се кажат много добри думи – запазен е като цяло старият от Rome, но някои от командите и екраните с данни са заровени на особено неинтуитивни места, така че като цяло може да се каже, че дори има “назадване” спрямо предходната игра. При все това интерфейсът успява да е достатъчно приличен, за да не убива удоволствието от играта. И така, каква е крайната ми оценка? След около месец, прекаран в интензивно завладяване на Европа ;), мога да кажа, че макар Medieval 2 да е на крачка зад предшественика си от гледна точка на

удоволствие от играта, тя все пак си остава едно дяволски пристрастяващо заглавие. И въпреки че дори на високи трудности не представлява особено предизвикателство за опитните играчи, вярвам, че все пак гледката на сблъскващите се хилядни армии на фона на прекрасните пейзажи на играта ще ви доставят достатъчно удоволствие. Достатъчно, за

да се почувствате изключителен генерал и велик владетел :). Димитър Чизмаров

www.hardware.bg 3 2007 • S&H

Gears of War Ще ти хареса, ако... притежаваш Xbox 360. Други условности няма. Аналогии: Unreal, Lost Planet, Rainbow Six: Vegas, Half-Life 2, F.E.A.R. Платформи: Xbox 360, (евентуално) PC

Графично оформление: Звук Музика История Еротично напрежение Насилие Хумор Интелектуална дейност Страх Удоволствие от играта

“Един от най-честите въпроси, който са ми задавали като създател на игри, е: “Какво е онова нещо, което прави некстджен игрите игри от ново поколение?” Графиката? Физиката? По-добрият изкуствен интелект? Нови схеми на управление? Е, преди време играх пейнтбол. И докато клечах сред дърветата, а високоскоростни топчета с боя се разбиваха над главата ми, за първи път ми проблесна как точно биха стояли нещата в една истинска престрелка. Преживяването беше доста... болезнено. Точно тогава се замислих, че повечето екшън игри се играят по начин, който

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

10/10 9/10 8/10 7/10 0/10 9/10 6/10 3/10 8/10 9/10

изобщо не може да симулира тази истинска престрелка. Усещането може да е добро, но не е реално. Светкавично приплъзване встрани, невъзможни подскоци – тези обичайни елементи са ми крайно чужди в последните години. Никой не подскача като идиот по бойното поле. Хората се прикриват и се опитват да оцелеят. Преди да започнем работата си по Gears of War, прегледахме други игри, които използваха система за прикриване. Въпросът, който търсехме, е как можеш да направиш клеченето зад кладенец интересно за играча. А отговорът циркулираше в главата ми още след онзи мач по пейнтбол. За да е инте-

ресно, трябва да го направим истинско. Некстджен игрите за нас са в по-добра употреба на това, с което разполагаме. Задаваме си въпроси от сорта на: Как да използваме ъглите на камерата така, че да те вкараме в действието? С кого се сражаваш и защо трябва да ти пука за това? Как да използваме наличните контролери така, че да можеш да правиш всякакви готини, нови неща. И най-вече – къде точно минава тънката граница между страха, че се намираш в смъртна опасност, и усещането, че си якият, могъщ пич с голямата пушка. Да, Gears of War има страхотната гра-

фика, изкуствения интелект и физиката – тези неща си знаем как да ги направим. Но по-важното за нас е, че отвъд всичките тези неща има истинска душа. Войници, с които рамо до рамо се сражаваш със зловещ, тайнствен враг. Свят, в който можеш да се изгубиш... и пушка с прикачена към нея бензинова резачка! Забавлявайте се и не забравяйте – прикривайте се!” Клифи Би Водещ дизайнер на Epic Games С тези думи започва книжката към играта Gears of War (гигантския хит за Xbox 360, който споменах мимоходом в класациите, а вече ти представям и официално, след като играта най-сетне се стовари върху родните щандове). И въпреки видимата мегаломанщина в стил “Ние-сме-най-големите”, в този текст се откриват и много неща, които самият аз бих искал да ти кажа за играта. За реалното, близко, пълнокръвно усещане за истинска, напрегната престрелка. За един изключително удачен паралел с пейнтбола, който хем е забавна игра, хем е високоадреналинов извор на агресия и малко болка, защото ударът на шарените топчета не е най-приятното нещо на света, а пустите му физични закони така и не ти дават шанс да избягваш вражеските атаки в булеттайм. За категорично първото заглавие на хоризонта, което спря да спекулира с пустия му “некстджен” и ни го показа в пълната му прелест. Със смазваща визия,

пипнат до последния детайл геймплей и толкова първичен и дивашки екшън, че просто не можеш да се откъснеш от него. Ако случайно си пропуснал новините – Gears of War е играта, която направи за Xbox 360 това, което Halo направи за първия Xbox – продаде десетки милиони копия (два милиона от тях – само в първите си две седмици на пазара), измъквайки конзолата от тинята на сравнително посредствените заглавия, съставляващи каталога й до този момент. И поне докато Мастър Чийф и Halo 3 не си кажат последната дума, това найвероятно ще остане най-добрият екшън за новото майкрософтско отроче. Преди най-сетне да премина към същината на статията, само ще обясня момента с “(евентуално) PC” в графата “платформи”, която би следвало да отговори и на въпроса ти ще да го играеш ли този шедьовър, ако нямаш 360. Отговорът, както е видно, е уклончив. Като за начало, в коледния брой на PC Gamer, като илюстрация към статията за Windows Vista, се мъдреше и кутията на Gears of War. В отговор на въздигналия се възторжен хор, от централата на Microsoft побързаха да попарят надъханите геймъри с информацията, че кутията е попаднала там по погрешка, просто за да покаже как ще изглеждат обложките на новите Vista игри. От друга страна, същите тези майкрософтци се кълняха на Е3 2006, че Gears of War със сигурност ще се появи за PC, a и никога не са отричали в прав текст, че порт ще има. Ако искаш личното ми мнение

– играта на Epic със сигурност ще навести домашните ни компютри (или поне тези от тях, склонни да срещнат системните й изисквания), защото в Microsoft трябва да са луди, за да пропуснат да възнаградят пресния си Windows, който се скъсват да рекламират, с подобен шедьовър, лицензите за който реално са тяхно притежание. Друг е въпросът, че ако контролът и сериозна част от геймплея не бъдат пренаписани из основи (което за Halo портовете например така и не беше направено), тази игра ще бъде наистина жалка картинка с мишка и клавиатура. Поживем – увидим, дето викат братушките. Историята е изключително семпла, но пък е разказана по изненадващо добър и завладяващ начин, а персонажите са достатъчно колоритни (и подобаващо озвучени), за да ти станат симпатични. Действието се развива на планетата Сера (не се смей!), където в някакъв момент изпод земята изскачат зли чудовища (наречени Локъст, при все че по никой начин не напомнят на скакалци) и увличат мирните серианци в продължила вече няколко десетилетия война. На теб се пада ролята на Маркъс Финикс, който кротичко си лежи във военен затвор по неизвестни причини, докато мощното му стрелково присъствие не се оказва отново нужно на предната линия. Най-голямата сюжетна въпросителна виси върху личната история на Маркъс, когото войниците смятат за герой, а главнокомандващите – за предател, но – предполагаемо – втората серия ще хвърли поwww.hardware.bg 3 • 2007 S&H

разпръснати навсякъде из нивата, но са интегрирани по толкова перфектен начин в цялостния левъл дизайн, че изобщо няма да ти хрумне, че са сложени там нарочно. Визията е по-добра от практически всичко, което си виждал до този момент (ако не вярваш на думите ми, се разходи до gametrailers.com и си свали филмче по избор; само се запаси със салфетки, за да си попиваш лигите), като дори на нормален телевизор Gears of War отвява всякаква конкуренция, а на HD такъв или на добрия ти стар монитор думите стават немощни да опишат постигнатото от Epic. Тук, достигайки до финала на този текст, установявам окончателно това, което предполагах и преди да започна да го пиша. За Gears of War е доста трудно да се говори (може би затова прибягнах до “помощта” на Клифи). Тя не е някоя колосална жанрова иновация, за която мога да ти предоставя пространни гайдове, не е заглавие, за което мога да ти стоваря факти, убеждаващи те да си го купиш. Gears of War просто е най-добрият екшън на новото

вече светлина върху чаровната му личност, както и върху войната като цяло (Gears of War е замислена като трилогия). Без да са новият Legacy of Kain например, “Колелата” успяват да ти влязат под кожата със страхотна атмосфера, късащи глави локации и персонажи, които ти стават изненадващо близки въпреки клишираната си архетипност. Което изгражда повече от стабилна основа, за да се насладиш пълноценно на геймплея. То не че е трудно да му се насладиш, де. Най-шокиращото е, че Gears of War е изумително простичка игра, което не й пречи да е гениална. В нея няма да се сблъскаш с революционните игри с физиката на Half-Life 2 или пък с хитрите жанрови примеси на F.E.A.R. или Condemned. Тя е съсредоточена единствено и само върху екшъна. Очакват те бавни, но грандиозно реализирани престрелки с малко на брой, потискащо интелигентни противници. Играта е правена за контролера на 360 и й личи. Но за разлика от повечето конзолни шутъри, които те карат да си спомняш с умиление за мишката и клавиатурата си, Gears of War се управлява прецизно и

S&H 3 • 2007 www.computers.bg

с изненадваща лекота, дори да хващаш геймпад за първи път в живота си. Да не говорим че дори само усещането от разтресеното от неистови вибрации парче пластмаса в ръцете ти, докато стреляш с тежката, стационарна установка, надцаква с лекота повечето баталии, които си преживял, стиснал мишката си. Основната част от геймплея е паднала върху стратегическото използване на укритията (точно както обяснява и откриващият статията цитат), които са елегантно

време, в цялата си гениално изпипана простота. Знам, че ще ми е трудно да те убедя да си вземеш Xbox 360 само заради нея, но искрено те съветвам да потърсиш свой познат с такава конзола и да й хвърлиш едно око. После ще поискаш да я притежаваш, гарантирам. А ако вече притежаваш 360... не, възможността да притежаваш 360 и да не си играл Gears of War ми се струва абсурдна. Ще се видим в Live-a. Александър Бакалов

www.hardware.bg 3 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

Списък и описание на програмите на диска FREEWARE Триизмерно моделиране Blender 2.43 Свръхмощен мултиплатформен софтуер за създаване на 3D анимации и модели, рендериране и постпродукция, който е с отворен код. Версия за Windows. В директорията Linux ще намерите и бинарни инсталатори за Linux базирани ОС. Wings 3D 0.98.36 Приложение за моделиране с отворен код, което се явява нещо като безплатен аналог на добре известните Nendo и Mirai на Izware. Поддържа експортиране към следните формати: Nendo (NDO); 3D Studio (3DS); Wavefront (OBJ); VRML (WRL); Renderware (RWX); FBX; Yafray; Toxic, както и възможност за импортиране на Nendo (NDO); 3D Studio (3DS); Wavefront (OBJ); FBX и Adobe Illustrator 8 (AI) работни файлове. В папката Linux ще намерите и бинарни инсталатори за Linux базирани платформи. CoCreate OneSpace Modeling Personal Edition Разработчиците от CoCreate предлагат безплатно персоналната (PE) версия на техния CAD/CAM софтуер OneSpace Modeling. CoCreate OneSpace 2D Design Drafting Прекрасен и функционален пакет за 2D CAD дизайн, който до скоро се разпространяваше само срещу заплащане, но за щастие вече е свободно достъпен! Антивирус Clamwin AV Актуалната версия на антивирусния пакет с отворена архитектура за Windows - Clamwin. avast! 4 Home Edition 4.7 Демо версия на чешкия антивирусен пакет Avast! 4 Home, локализирана на български език. Архиватор 7-Zip 4.44 beta Новата бета версия на този бърз и ефективен архиватор с отворена архитектура Аудио Winamp 5.33 Новата версия на популярния аудио и видео плеър. Диск FinalBurner 1.12.0.84 FinalBurner е безплатна алтернативна програма за запис на CD/DVD дискове, в това число и двуслойни DVD-та. Disk Redactor Миниатюрна, но полезна програмка за перманентно унищожаване на файлове от твърдия диск.

Catalyst 7.1 за Windows XP Professional Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP Professional. Catalyst 7.1 за Windows XP Professional 64-bit Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP Professional 64 bit. Catalyst 7.1 Mobility 7.1 WHQL Актуалната, WHQL сертифицирана версия на видеодрайверите за мобилните версии графични адаптери от ATI/AMD за Windows XP Professional/Home. Графика The GIMP Portable Преносима версия на GNU графичния редактор, подходяща за стартиране от USB флаш памет. Paint.NET Paint.NET е проект с отворен код и представлява пълнофункционален графичен редактор с поддръжка на слоеве, широк набор от специални ефекти и инструменти за фото манипулация. FastStone MaxView Това е изключително семпъл и бърз софтуер за разглеждане на снимки, който има свръх минималистичен интерфейс. Мъникът MaxView поддържа само най-често срещаните графични формати, но не разпознава аудио и видео файлове. StudioLine PhotoBasic Принципно софтуерът StudioLine PhotoBasic е предназначен за архивиране на снимки, но в действителност той предлага изумителна функционалност. Media Purveyor Това е универсален инструмент за подредба, сортиране, редактиране и плейбек на произволни медийни файлове, с приятен интерфейс и наистина богати възможности. XnView XnView е изключително бърз и лек мултимедиен мениджър, който обаче поддържа огромен брой файлови формати, включително аудио, видео и снимки. Програмата притежава интуитивен интерфейс с локализация на български език и предлага поддръжка за директно прихващане от USB цифрови фотоапарати и TWAIN съвместими скенери, уеб камери и други устройства.

Интернет Skype - 3.0.0.217 Популярен софтуер за онлайн комуникация, VoIP гласов и видео чат, обмен на файлове. Данните се криптират автоматично, на лице е и локализация на българкси език. Skype 3.1.0.112 Beta Бета версия на Skype с допълнителни екстри. GizmoProject Драйвери и кодеци Алтернативен VOIP клиент за nVIDIA ForceWare 100.59 WHQL онлайн комуникация с богати възза Windows Vista 32-bit можности. Актуалната версия на ForceWare Avant Browser 11.0 драйверите за видео картите на build 45, 2.14.2007 Nvidia. Удобна модификация, която се В нея се предлага поддръжка за SLI надгражда върху браузъра Internet режим при работа с GeForce 8800 Explorer и добавя към него нови GTX/GTS- базирани модели. функции, променяйки частично NVIDIA ForceWare 100.64 WHQL неговия външен вид. за Windows Vista 64-bit Maxthon beta 2 Актуалната версия на ForceWare Функционален пакет, който се драйверите за видео картите на инсталира върху браузъра Internet Nvidia. Explorer и добавя към него нови В нея се предлага поддръжка за SLI функции, променяйки и неговия S&H 3 • 2007 www.computers.bg режим при работа с GeForce 8800 външен вид. GTX/GTS- базирани модели, за 64 Miranda IM 0.7 alpha битова архитектура. Последната бета-версия на този лек

и изцяло конфигурируем мултипротоколен чат клиент за Windows. Наука Google Earth Обновената версия на чудеснта програма от Google, която ви дава възможност да разгледате изключително подробна сателитна карта на цялата ни планета. Офис Copernic Desktop Search Декстоп търсачка - прекрасен помощен инструмент за работа с документи и файлове. Търсенето може да става чрез име на файл, на базата на част от неговото съдържание или посредством мета данни (tags). Copernic Desktop Search Алтернативна десктоп търсачка от Google, която също е много добър помощник при работата с документи и файлове. Търсенето може да става чрез име на файл, на базата на част от неговото съдържание или посредством мета данни (tags). Linux Puppy Linux 2.14 В новата стабилна версия на миниатюрната Linux дистрибуция Puppy Linux 2.14 са включени множество подобрения и оптимизации, с цел повишаване на производителността по време на работа. Новост в тази версия е XDG меню системата, добавен е и нов софтуерен мениджър за добавяне на пакети - PET. Включени са и няколко нови програми, сред които търсачката Pfind и софтуера за запис върху оптични носители Grafburn. Освен тях в дистрибуцията са включени и обновените версии на Pupctorrent торент клиента, помощника за конфигуриране на мрежата Network Wizard, софтуера за рипване на дискове Pbcdripper, бекъп решението PuppyBackup и аудио редактора SoxGui. Debian Sarge 3.1 r5 i386 Актуалната стабилна версия на свободната операционна система Debian. В директорията ще намерете основният инсталационен диск за i386 архитектура, както и първият (и най-важен) допълнителен диск, съдържащ опционални пакети и софтуер. Отмора Warsow 0.21 Новата версия на тази динамична FPS игра. В нея се съревновавате срещу реални противници в мултиплеър режим, като играта е базирана е на енджина на легендарната Qfusion, който от своя страна е модификация на Quake 2 GPL engine. Напълно безплатна и изключително пестелива откъм системни ресурси въпреки прекрасната графика. Предлага комбинация от футуристични и класически оръжия, уникални трикове, както и защита срещу нечестни играчи. Скрийнсейвъри, теми, тапети Mars Exploration Rovers Screen Saver Скриинсейвър от NASA, който динамично извлича и показва снимки от повърхността на Марс Vista Transformation Pack 6 final Vista Transformation Pack е пакет с чиято помощ бихте могли да промените облика на вашата XP базирана операционна система, така че тя да имитира интерфейса на Vista. Folder Maker Vista icon pack Пакет с икони, за употреба пара-

лелно със софтуера Folder Maker. Window Blinds VistaPlus v2 icon pack Пакет с икони, за употреба паралелно със софтуера Window Blinds. Vista Sidebar Малка програма, която добавя страничната лента с инструментите, позната от Vista в XP. Vista Start Menu Малък инструмент, добавящ в XP стартово меню, подобно на наличното във Vista. Сигурност Spybot-S&D Безплатно антиспайуер решение. За да го актуализирате използвайте функцията за онлайн обновяване или алтернативно чрез пакета с дефинициите, който е в същата папка. Spybot S&D дефиниции от 2007-02-21 Пакет с актуалните ъпдейти за антиспайуер решението от Safer Networking, полезен ако нямате достъп до интернет за да обновите своята програма автоматично. Помощни програми Microsoft .Net framework 1.0 Инфраструктура и набор от инструменти за разработка на софтуер. Пакетът е необходим и за стартирането на програмите, базирани на .Net framework, примерно Paint.net, Slickr и други. Microsoft .Net framework 2.0 Инфраструктура и набор от инструменти за разработка на софтуер, версия 2.0. Пакетът е необходим и за стартирането на програмите, базирани на .Net framework, примерно ATI Catalyst Control Center. Microsoft .Net framework 3.0 Инфраструктура и набор от инструменти за разработка на софтуер, версия 3.0. Win2FS Програма, която осигурява достъп до Linux дяловете на твърдия диск, но под ОС Windows. Microsoft Virtual PC 2007 за 32-битова архитектура Сериозен инструмент, с чиято помощ ще можете да работите едновременно с няколко различни операционни системи на една машина. Virtual PC 2007 върви на Windows XP Pro, XP Tablet PC, Server 2003, Vista. Folder Maker free Програма за подмяна на системните икони. Microsoft Virtual PC 2007 за 64-битова архитектура Сериозен инструмент, с чиято помощ ще можете да работите едновременно с няколко различни операционни системи на една машина. Virtual PC 2007 върви на Windows XP Pro, XP Tablet PC, Server 2003, Vista. Daphne Малка програма, която резидира в системния трей. С нея можете да терминирате всеки системен процес, както и да получите детайлна информация относно заредените в паметта модули и процеси. SiSoft Sandra 2007 Lite XI SP1 Олекотена версия на този отличен диагностичен софтуер. SHAREWARE Триизмерно моделиране Mastercam X2 Разработчиците от CNC Software наричат своя нов проект Mastercam

X2 CAD/CAM софтуер от ново поколение. Въпросното твърдение не е пресилено, в което можете да се уверите, като тествате демото на програмата. Антивирусни програми NOD32 2.70.32 за Windows NT/ 2000/2003/XP/Vista 32/64-bit Нов брой, нова версия на антивирусното и антиспайуер решение от ESET за 32/64-битова архитектура и с поддръжка на Windows Vista. Panda Antivirus + Firewall 2007 2000, XP и Vista Актуалната версия на защитния софтуер от Panda. Версия за Windows 2000, XP и Vista ОС. Panda Antivirus + Firewall 2007 9x Актуалната версия на защитния софтуер от Panda. Версия за Windows 9х ОС. Kaspersky Anti-Virus Актуалната версия на руската защитна програма Kaspersky AntiVirus, поддръжа се и Vista ОС. CА Antivirus 2007 Демо на актуалната версия на антивирусния пакет от ComputerAssociates. Архиватори WinRAR 3.70 Beta 3 Съвсем нова бета-версия на една от най-популярните архивиращи програми – Windows Russian Archiver (WinRAR). Аудиопрограми Gold Wave 5.18 Бюджетен аудиоредактор с ниски системни изисквания и добри възможности. MagicScore Maestro MagicScore е интересен софтуер за композиране на музика. Диск Discus Labeling Software 4.07 Софтуер за дизайн и предпечатна подготовка на обложки за дискове. Ashampoo Magical Defrag 2.08 Мощен дефрагментатор от Ashampoo. Backup4all 3.7.252 Инструмент за създаване на резервни копия на данните. Acronis True Image 10 Софтуер за клониране на дискови дялове, който може да се използва и като цялостно бекъп решение. В актуалната версия вече се предлага поддръжка на новата ОС Windows Vista. Acronis DiskDirectorSuite Пакет за мениджмънт, оразмеряване, създаване и форматиране на логически и физически дисковите дялове. Графика ProShow Gold 3.0 Софтуер за подредба, мениджмънт и разглеждане на снимки и изображения. AML Power Video Converter 5.6.3 Софтуер за видео конвертиране. Power RM AVI MPG VCD WMV Converter - 1.3.1 Мощен пакет за аудио и видео конвертиране и компресиране. Perfect Icon Инструмент за създаване на иконки. AV Webcam Morpher Проргама, с която можете да скриете идентичността си, докато комуникирате чрез VoIP софтуер като Skype или Gizmoproject. С нея можете да промените както гласа си, така и външния си вид, при това е реално време!

Интернет SpotIE Internet Explorer Password Инструмент за възстановяване на паролите, запаметени в Internet Explorer. Jasf SFTP Сериозен SFTP клиент за обмен на файлове. С него можете да синхронизирате локалните файлове с тези на сървъра. Освен HTTP се поддръжат протоколите SSH1 и SSH2, както и SOCKS 4 и 5 прокси сървъри. OutSite-In 2.1 Инструмент, целящ улеснената миграция на уеб сайта ви, заедно с динамичните му функции. Офис FontLab Studio Професионален софтуер за създаване и редактиране на шрифтове. TypeTool По-семпъл редактор за шрифтове. MARS MARS е специализирано приложение за Windows, с което можете да спестите време и ресурси, понеже с негова помощ лесно можете да автоматизирате периодичното изпращането на информация от Access база данни. Отмора Supreme Commander demo Supreme Commander е идеологическият наследник на класическата RTS стратегия в реално време от 1997 Total Anihilation, която със сигурност е позната на запалените геймъри с по-голям “стаж”. С демото на новото творение на Gas Powered Games играчите ще могат да тестват новата стратегия, като изпробват уменията си в една от ранните мисии с расата Cybran. Възможно е и стартирането на битка в skirmish режим, като картата е само една. Теми, скрийнсейвъри, тапети WindowBlinds 5.1 Програма за смяна на облика на интерфейса в Windows ОС. Сигурност Trojan Remover - 6.5.7 Чистач на троянци и червей. Kerio Personal Firewall 4.3.635 Защитна стена с интересна архитектура. Помощни програми DotNetMagic .NET V5.2.1 Направете така, че вашите Windows Forms-базирани приложения ви да изглеждат като Office 2007 или Visual Studio 2005 с библиотеката DotNetMagic. Поддръжа се Visual Studio 2005, в пакета са включени и C# и VB.NET семпли. PC Auto Shutdown 3.5 Програмка за автоматично изключване на машината. Konvertor Konvertor e универсален файлов преобразувател. Той отваря и конвертира стотици файлови формати, сред които графични, аудио, видео и текстови такива. Kavoom Software KVM Switch С тази проргама можете да контролирайте няколко машини, ползвайки общи мишка и клавиатура. Kavoom Software KVM Switch С тази проргама можете да контролирайте няколко машини, ползвайки общи мишка и клавиатура. Версия оптимизирана за 64-битова хардуерна архитектура. WinTools.net Professional 8.1.1 Пакет от инструменти за профилактика на системата.