05_S&H_2007 by Evgo Peev

цена с DVD 5.50 лв., без DVD 4.00 лв.

ЮЛИ 07 • 2007

Интересни модели MP3/MP4 плеъри БЮДЖЕТНИТЕ ДВУЯДРЕНИ ПРОЦЕСОРИ • DDR3 СРЕЩУ DDR2 • НОВИТЕ ЧИПСЕТИ NFORCE 6 ЗА INTEL • ПЪРВИ ТЕСТОВЕ В DIRECTX 10

• ДАУНЛОУД МЕНИДЖЪРИ • AUTODESK INVENTOR • AUTOCAD ELECTRICAL 2008 • AUTOCAD MECHANICAL 2008 • ZBRUSH 3

ЕФЕКТИТЕ В “КАРИБСКИ ПИРАТИ: НА КРАЯ НА СВЕТА”

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

СЪДЪРЖАНИЕ

ISSN 1312-496Х

HARDWARE НОВОСТИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР

БЮДЖЕТНИТЕ ДВУЯДРЕНИ ПРОЦЕСОРИ КОЙ ДА ИЗБЕРЕМ

DDR3 СРЕЩУ DDR2

НОВИТЕ ЧИПСЕТИ NFORCE 6 ЗА INTEL

ТЕСТ НА HP LASERJET P2014

6 35

ИНТЕРЕСНИ МОДЕЛИ MP3/MP4 ПЛЕЪРИ 27 ВЪНШЕН ТВЪРД ДИСК АЛТЕРНАТИВА НА FLASH ПАМЕТИТЕ

ПЪРВИ ТЕСТОВЕ В DIRECTX 10

COMPUTEX TAIPEI 2007

ЗАМЯНА НА ТЕРМОПАСТАТА И ПОДДРЪЖКА НА ВЕНТИЛАТОРИТЕ

ЪПГРЕЙД НА МЕСЕЦА

Директор продукция Отговорен редактор Софтуер Отговорен редактор Хардуер

инж. Мариана Владова m_vladova@computers.bg 0898 777 321

редактори

Димитър Петков petkow@computers.bg Галин Атанасов galin@computers.bg Добрил Доков dokov@computers.bg Красимир Иванов Паскал Александров Александър Бакалов

Коректор

Павлина Върбанова varbanova@computers.bg

Дизайн

Евгени Пеев fvd@computers.bg

инж. Димитър Чизмаров dchizmarov@computers.bg Тодор Богданов todor@computers.bg

38 ИЗДАВА “БИК - БЪЛГАРСКА ИЗДАТЕЛСКА КОМАНИЯ” АД

SOFTWARE ДАУНЛОУД МЕНИДЖЪРИ

EYEOS 1.0 DAHLIA - МОБИЛНИ НАВСЯКЪДЕ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

K-MELEON - БРАУЗЪРЪТ, КОЙТО ВИЕ КОНТРОЛИРАТЕ

AUTODESK INVENTOR

AUTOCAD ELECTRICAL 2008

AUTOCAD MECHANICAL 2008

ZBRUSH 3

ACRONIS DISK DIRECTOR 10

PINNACLE STUDIO 11 PLUS

CYBERLINK POWERDIRECTOR 6

СОФТУЕР ЗА ЧАТ ЧРЕЗ УЕБ

ВИЗИТНА КАРТИЧКА С INKSCAPE

ЗАБАВА ЕФЕКТИТЕ В “КАРИБСКИ ПИРАТИ: НА КРАЯ НА СВЕТА”

COLIN MCRAE: DIRT

HALO 2

RAYMAN: RAVING RABBIDS

PARTY GAMES

Изпълнителен директор Директор производство Разплащания с клиенти Абонамент

инж. Антоанета Пеева apeeva @ computers.bg Димитър Желязков dijel @ computers.bg 0898 777 327 Веселин Ангелов vesang@computers.bg 0898 777 329 Силвина Атанасова silvy@computers.bg 0898 777 334

Разпространение Счетоводно обслужване

ЕТ „Гергана Живкова“ 02/978 8181 Счетоводна кантора „Перфекта“ 0898 777 317

Печат

К принт 02/973 79 97, 0898 777 327

Hardware

Новости от българския пазар В началото на юни бяха представени процесорите Intel Celeron 4xx, използващи ядро Conroe-L и степинг A1, и почти веднага се появиха на пазара, което пък ни позволи веднага да ги включим в месечните предложения от бюджетния клас (виж статията “Ъпгрейд на месеца”). Новите Celeron-и имат по 512 KB L2 кеш, работят с 800 МHz FSB и засега са представени от три модела: Celeron 420 c честота 1,6 GHz, Celeron 430, 1,8 GHz и Celeron 440, 2,0 GHz. Пазарната цена на трите модела е около $50, $60 и $70 съответно. Скоро предстои да се появи още един по-скъп представител на линията Celeron 460 на 2,4 GHz. Любителите на бюджетния овърклок определено са доволни, че дори с младшия Celeron 420 честоти над 3,0 GHz не са проблем (фиг. 1), а знаем какво означават 3,0 GHz и архитектура Core, макар и при едноядрен чип. За появяването на пазара на ново поколение процесори на AMD едва ли ще говорим и в следващия брой, тъй като според последните новини новото семейство с кодово наименование Barcelona ще бъде анонсирано най-рано в средата на август или по-скоро през септември. Според представители на AMD, компанията е готова да анонсира процесорите Barcelona в третото тримесечие на текущата година, ако производителите на сървърни решения успеят да осигурят навреме поддръжка на ядрото Barcelona в новите си продуктови линии. За последните седмици може би пазарните новини около AMD платформата се изчерпват с появата на новите интегри-

Фиг. 1. Новите бюджетни процесори Celeron, основани на архитектурата Core, имат потенциала да превземат бюджетно ориентираните конфигурации. Макар и едноядрени чипове, те доста успешно се възползват от предимствата на ядрото Conroe-L

Инж. Красимир Иванов

Фиг. 2. Една от новопоявилите се дънни платки с по-олекотената версия на чипсета nForce 680i (по-евтината модификация LT) e на XFX и определено може да се каже, че това е сполучлив модел от гледна точка на функционалност, производителност и възможности за фина настройка

рани чипсети на Nvidia GeForce 7025 и GeForce 7050. Колегата Богданов вече направи представяне на една от първите достъпни платки Biostar ТForce TF7050-M2 с чипсет 7050. Ако сте пропуснали ревюто, може да го видите на сайта www. computers.bg. При системните платки, предназначени за процесори на Intel, продължава да се увеличава списъкът на модели, основани на новите чипсети Bearlake, включително и на тези с интегрираната видеоподсистема - с логика Intel G33. Eдин от интересните и сравнително евтини модели, използващ новото поколение вградено видео Intel GMA 3100, е Gigabyte GAG33-DS3R (G33+ICH9R), чиято цена в края на юни е $134. Привържениците на чипсета nForce 680i SLI и на ентусиастките решения сигурно са чакали с нетърпение появяването на

платките с новата модификация nF680i LT SLI. Разликата между последния набор и оригинала е в някои функционални особености и, по правило, в малко по-ниската цена. В момента съответният модел XFX NF680i LT SLI (фиг. 2) е достъпен при цена от около $215. Основните технически спецификации на 680i са запазени, като са спестени вторият гигабитен Ethernet котролер, два от обичайните десет USN порта, официалната поддръжка на SLI EPP (Enhanced Performance Profiles). Освен това платката е лишена от диагностичен LED модул, heat-pipe охлаждане на чипсетните схеми и допълнителен трети графичен слот, каквито обичайно има при моделите с пълноценния nF680i SLI. Mисля, ще се съгласите, че това са екстри, чиято липса може да се преживее, при положение че е за сметка на пониската цена. В същото време www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

XFX nF680i LT SLI показва отлични резултати в тестовете за производителност и освен това има доста добри овърклокинг заложби. За повече информация относно възможностите на новите XFX дънни платки, основани на чипсетите nForce 650i Ultra, 680i LI SLI и 680i SLI, може да прочетете в статията за тях в този брой. Без да се използват скъпи и нетрадиционни методи за охлаждане и с процесор Core 2 Duo Е6600 се постига работна честота от над 3,6 GHz (при щатната стойност на множителя). При по-ниска стойност на множителя на E6600 е установено, че с XFX nF680i LT SLI може успешно да пробвате честота от 480+ MHz FSB. Освен XFX, на пазара присъства и модел на EVGA nForce 680i LT SLI A1, основана на въпросния чипсет nForce 680i LT, а се очакват подобни решения и от страна на ASUS, DFI и Gigabyte. Оправдаха се очакванията ни (споделихме ги в миналия брой), че сме на прага на дебюта на новите памети DDR-3. В България вече могат да се купят (макар и с предварителна поръчка) комплекти XMS3 Corsair TWIN3X20481333C9DHX DDR3 с номинална работна честота 1333 МHz и съответно тайминги 9-9-9-24 (за тази памет, както и за сравнението й с DDR ще можете да прочетете в статията на колегата Чизмаров, поместена на страниците на този брой). При представянето на модулите от производителя на изложението Computex 2007 e бил демонстриран стенд, на който TWIN3X2048-1333 са работили с честота 2000 MHz, а в основата на конфигурацията е била платка ASUS P5K3 Deluxe, за която писахме в миналото издание на “Новости от българския пазар”. В предишния брой също така стана дума за DDR-3 памети Kingston 1GB PC3-1066, а този месец, поне на “хартия”, у нас се появяват и Kingston HyperX 1375 MHz. Засега в ценовите листи фигурират само 1-гигабайтови чипове KHX11000D3LL/1G на цена около $255 (без ДДС). Не липсват и интересни новости при DDR-2 модулите. Сред тях са пaметите на G.Skill - вероятно една не чак толкова популярна марка, но със сигурност производител, който е познат и уважаван от хардуерните ентусиасти. Един от топпродуктите на компанията е 2GB DDR-2 комплект F28000-2GBHZ (фиг. 3.). Двата гигабайтови модула са покрити с полирани черни охладителни радиатори с релефно фирмено лого, a схемите под тях са разположени двустранно върху 6-слойно PCB. Според спецификацията на паметите, трябва да им се осигури напрежение Vdimm 2,2-2,4 V. Една от важните отличителни черти на този кит на G.Skill са сравнително стегнатите тайминги CL4.0-4-4-5. За модули, работещи щатно на 1 GHz, това е доста добър атестат, a освен това тестовете показват, че при още по-затегнати тайминги - CL3.0-3-3-6, може да се работи с честота 800 MHz. При стандартните за комплекта латентности и напрежение 2,3 V, може да се очаква още малко овърклок до 1066 MHz. Освен с продукти на G.Skill от серията DDR-2-1000 може да се сдобиете и с 2 GB комплекти DDR2-800, които също правят впечатление с бързите си тайминги: 4-43-5. Могат да се поръчат и 4-гигабайтови комплекти G.Skill

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Фиг. 3. С комплектите на G.Skill от серията DDR-2-1000 са постигани много рекорди, включително едни от топпостиженията в света в тестовете SuperPi 1M и 3DMark 2006. Сред малкото недостатъци на паметите F2-8000-2GBHZ е относително високата цена - около $280 за 2 GB

Фиг. 4. Комплектът водно охлаждане H2O-80 Micro на Swiftech е достатъчно компактен, за да се използва изцяло вътрешен монтаж, и всички компоненти са разположени в компютърното шаси

Фиг. 5. Захранващият блок PC Power & Cooling Turbo-Cool SR 1000 W е способен да поддържа 1 kW мощност под товар за неограничено време, 864 W oт които се отдават по веригата +12 V

Новите попълнения в DDR-2 667MHz, чиито номинални работни параметри са 5-5-5-12. Както при всички памети от висок клас, G.Skill осигурява пожизнена гаранция на модулите си. В областта на оперативната памет има още доста любопитни продуктови новини, сред които 2 GB комплекти на Team Group (TEAMEXTREME DDR-2 800 МHz Elite) и Crucial (DDR-2 667 с чипове Micron D9NHL), но определен интерес представлява и устройството DDR Maximizer. Това е модул, който осигурява външно (стабилно и филтрирано) захранване на DDR модулите с идеята да позволят стабилното им функциониране при екстремални работни параметри. Освен това продуктът на фирмата HiPro-Tech се използва за диагностика за възможни грешки при дадена честота, като потребителят може да променя напрежението от панела на устройството. Действително полезен модул не само за една хардуерна лаборатория, а и за всеки компютърен маниак, но цената (около $170) трудно може да се нарече атрактивна за доста от читателите. Предполагам, че летните жеги са накарали много от запалените геймъри да помислят за надеждното охлаждане на високопроизводителните системи. Един от начините е да свалим работните честоти, а другият - да се доверим на по-висок клас охладителна система. В по-достъпния диапазон под $200 един от добрите варианти е компактният комплект H2O-80 Micro на Swiftech (фиг. 4). Основните компоненти на системата са малката, но достатъчно мощна водна помпа MCP350, интегрирана в резервоара, оригиналният двупоточен радиатор MCR80-QP, охлаждан от 80-милиметров вентилатор, и водният блок MCW6000, който със съответните закрепващи елементи е съвместим с всички актуални процесорни сокети. Резултатите, които ще постигнете, си заслужават инвестицията, въпреки че комплектът H2O-80 Micro все пак е нисък клас водно охлаждане. Макар и с доста ограничена таргет група, най-скъпите компютърни захранвания заслужават нашето внимание и затова ще отбележим поредните нови захранвания с четирицифрен рейтинг за мощността. Това са Тagan 1100 W TG1100-U95 Turbojet и появилият се съвсем наскоро PC Power & Cooling Turbo-Cool SR 1000W. Teзи PSU блокове допълват вече наличните у нас устройства от класа на безкомпромисните решения, сред които са Enermax Galaxy 1 kW, SilverStone Olympia 1 kW и Fortron Epsilon 1010 W. Toзи клас захранвания имат ред екстри и особености, които липсват при масовите PSU, но в същото време те не са необходими за средностатистическата високопроизводителна система. Габаритите на Turbo-Cool 1KW-SR са сериозни - дължината му е 230 мм, което е с 9 см повече от стандартния ATX-блок. Не всяко шаси е напълно съвместимо с такова захранване. На практика вътрешната конструкция е нещо като три автономни PSU модула в единен корпус. При поглед във вътрешността на блока Turbo-Cool SR (фиг. 5) ще установите, че са налице три независими източника, всеки от които със своя високоволтова част и силов трансформатор. Разделение на веригата +12 V няма, но максималната стойност на тока в нея може да достига 72 А. Oсвен това блокът не налага някакви сериозни ограничения за входното напрежение и околната температура - PC Power & Cooling 1KW-SR може да работи с пълна мощност с входно напрежение 90 V и температура на въздуха до 50оC. Най-важното е, че с толкова мощен блок ще си осигурите спокойствие и комфортен запас по отношение на стабилната работа на хардуерните компоненти.

Canyon Sportsline компас и висотомер

В миналия брой ви представихме три интересни часовника, подходящи за любителите на спортове и туризъм от серията Sportsline на Canyon. Този път е ред да ви покажем още две попълнения в серията, подходящи за онези, които предпочитат да се спасят от лятната жега в планината. CNS-DC1 Compass, както показва името му, е електронен компас, съчетаващ в себе си и термометър, професионален хронометър и календар. Точността на компаса е от порядъка на 5о отклонение. Термометърът работи в диапазона от -10оC до +50оC и може да показва текущата, максималната и минималната температура. Точността на хронометъра е до стотна от секундата и поддържа в паметта си до 30 стойности. Устройството е ударо- и водоустойчиво, а корпусът е удобен за хващане. CNS-DC2 Explorer на свой ред е висотомер, който комбинира в себе си барометър, влагомер, термометър, хронометър, календар и будилник. Висотомерът отчита височини от -500 до 9000 м с точност до 1 м. Може също така да показва графика на стойностите, измерени през последните 12 часа. Барометърът работи в диапазона от 300 до 1100 hPa с точност до 0,1 hPa, като също може да показва графика на стойностите, измерени през последните 12 часа. Отчитайки динамиката в атмосферното налягане, разполага и с възможности за просто предвиждане на времето в близките часове. Термометърът функционира в диапазона от -20оC до +50oC. Влагомерът на свой ред отчита относителната влажност в стойности между 20 и 95 %.

Цените на устройствата са съответно 46 лв. за CNSDC1 и 86 лв. за CNS-DC2. Официален представител на Canyon е фирма “АСБИС България”. Допълнителна информация за продуктите на Canyon може да намерите на www. asbis.bg или на www.canyon-tech.com. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Hardware

Бюджетните двуядрени процесори Инж. Димитър Чизмаров

Кой да изберем Сърцето на всеки компютър е неговият процесор. Това все още е вярно, макар че компютърът се напълни с все повече допълнителни ускоряващи чипове, някои от които с дори по-висока мощност в определени случаи. В същото време и двете големи компании - производители на процесори за настолния пазар, се преориентираха от сляпото увеличаване на тактовата честота към използването на дву- и четириядрени процесори. И докато преди година по това време в огромната си част двуядрените модели бяха недостъпни за повечето потребители поради завишените им цени, появата на архитектурата Core на Intel доведе до мощна война, която срина цените до нива, позволяващи да се сдобиете с двуядрен чип за под $100. И при това изборът не е ограничен само до един модел! Затова в тази статия ще направя сравнение на различни двуядрени процесори в диапазона $70-140, за да видим кой е най-добрият избор.

Intel При по-големия от двамата производители изборът е наистина сериозен, и то не само като тактова честота. От една страна, компанията все още се опитва да разпродаде останалите й модели от предишното поколение - Pentium D, базирани на ядрото Presler. По същество Presler представлява два чипа Pentium 4 Cedarmill върху обща подложка, които се свързват помежду си чрез системната шина. Моделите разполагат с по 2 MB L2 кеш памет на ядро, а наличните в този диапазон предложения са Pentium D 915, 925 и 935. Тактовите им честоти са съответно 2,8, 3 и 3,2 GHz, като използват 200 MHz (800 MT/s) шина. Основната разлика с пълноценните модели 920/930/940 е липсата на поддръжка на виртуализационната технология на Intel. Заедно с тях може да се сдобиете и с модел от новото поколение на базата на Core 2 Duo E4300 с тактова честота 1,8 GHz, 2 MB L2 кеш памет и 200 MHZ (800 MT/s)

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

системна шина. Intel, изглежда, не е склонна все пак толкова лесно да се откаже от името Pentium, като реши да продължи да го използва за моделите си от нисък клас. Първите, с названия Pentium Dual-Core Е2140 и Е2160, бяха анонсирани в началото на юни. Въпреки че носят името на по-старото поколение, тези модели са на базата на архитектурата Core 2 и по-конкретно използват ядрото Allendale, което е в сърцето и на Core 2 Duo E4300. Разликата обаче е, че при тези модели е дезактивирана половината от L2 кеш паметта, което ги оставя само с 1 MB. Явно според Intel това е достатъчно, за да обезпечи по-ниската им цена. Тактовите честоти на двата процесора са съответно 1,6 и 1,8 GHz, като използват 200 MHz (800 MT/s) системна шина. Както и при Pentium D, Pentium Dual Core Е2140, Е2160 и Core 2 Duo E4300 не поддържат апаратна виртуализация, което, така или иначе, едва ли е голям минус за потребителите.

AMD По-малката от двете компании беше притисната от неочаквано високата производителност на поколението Corе. За щастие Athlon 64 X2 имаше достатъчен честотен потенциал, за да може да се бори с ниския клас процесори Core 2 Duo и между двете компании започна агресивна ценова война, довела до рязкото поевтиняване на двуядрените процесори. В края на краищата в момента AMD разполага с цели шест модела, покриващи относително равномерно целия избран ценови диапазон - от 3600+ в най-долния му край до 4600+ на границата на горния. Макар че компанията до миналата година предпочиташе да редува моделните номера и по тактова честота, и според размера на L2 кеш паметта, за да оптимизира разходите си, се отказа от този подход поне при ниския клас, тъй като моделите с 1 MB кеш памет на ядро имат по-голям кристал и съответно са по-скъпи за производство. По тази причина в момента процесорите се различават по тактовата си честота, като 200 “точки” повече в моделния номер отговарят на 100 MHz по-висока тактова честота. Трябва да се добави, че AMD стремително прехвърля ниския клас процесори към 65-нанометров процес. Особеностите при него са по-ниската консумация и известното

увеличение на латентността на L2 кеш паметта. Последното за съжаление не е добра новина и означава известно намаление на производителността, макар че в повечето случаи разликата не е особено значима (от порядъка на една моделна стъпка при 90-нанометровите модели). За теста обаче не разполагах с 65-нанометров модел, за да демонстрирам разликата, така че имайте едно наум с резултати за Athlon X2. За моделите на AMD трябва да се отбележи, че за разлика от предложенията на Intel, те разполагат с активна технология за виртуализация. Макар че като цяло тя има ограничено приложение, все пак за определени специалисти това може да се окаже важно за крайния избор.

Овърклокване Ниският клас вероятно е и най-интересният за овърклокърите (с изключение на крайните екстремисти :), тъй като потенциално предлага най-голяма полза при добър овърклок. Затова нямаше как да избегна и тестовете при завишени честоти. Разполагах с по един екземпляр от всеки тип процесор (Athlon X2 4600+, Pentium D 935, Pentium Dual-Core E2160 и Core 2 Duo E4300), като на негова база симулирах представянето и на други модели. По тази причина не може да се каже, че имах представителна извадка, но пък в

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

наши дни честотният потенциал на различните модели е малко или повече изучен, а вариациите при производството не са чак толкова големи. И така, от гледна точка на чистата тактова честота най-бърз е Pentium D 935, който достигна стабилни 3,81 MHz. В процентно отношение обаче резултатът е доста незадоволителен и отговаря на 19 % по-висока честота. Освен това особеното в по-старото поколение на Intel е, че то има нужда от много високи честоти, за да покаже нужната производителност. На второ място в процентно отношение (25 % прираст) се нарежда Athlon X2 4600+, който достигна 3 GHz, но при много сериозно завишено напрежение (1,575 V), при което не ви препоръчвам да го ползвате дълго време, ако не разполагате с наистина качествено охлаждане. Хубавото в случая е, че 2,8 GHz не са особен проблем за процесора дори при съвсем леко завишено над номиналното напрежение. Реално подобен овърклок може да очаквате и от по-ниските модели, като в повечето случаи 2,7-2,8 GHz не са сериозен проблем, а все по-често се чува за 3 GHz при въздушно охлаждане. В процентно отношение за 3600+ и 3800+ това също може да достигне сериозните 40-50 % прираст. Хубавото е, че при тези честоти и сравнително ниското напрежение процесорите не загряват твърде много и може да се задоволите дори с боксовия охладител. Шампионите по овърк лок обаче са моделите Core 2 Duo/Pentium Dual-Core на Intel, които достигнаха съответно 83 % и 75 % прираст по тактова честота. Особеността при тях е т.нар. FSB Wall, или честота на системната шина, над която процесорът просто отказва да работи, независимо от приложените напрежения или подобренoто охлажданe. За съжаление тя може да варира в доста широки граници, например от 320 MHz до над 400 MHz. Затова, особено ако използвате процесор с малък множител, може да се окажете в ситуация, в която да не може да изцедите максимума от процесора. За щастие моделът E4300 не успя да опре в FSB Wall, като просто работеше на максимума на възможностите си, а Pentium Dual-Core E2160 опря в 350 MHz шина, което все пак го доведе до доста приличните 3,15 GHz. За сравнение, ако бях използвал Е2140 с по-малкия множител 8х, това щеше да доведе до честота 2,8 GHz - нелошо, но все пак далеч от възможностите на ядрото. Така че, ако смятате да овърклоквате

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

сериозно тези процесори на Intel, ви препоръчвам да изберете модели с множител най-малко 9х или 10х, за да си гарантирате честоти от порядъка на поне 3 GHz.

Цена

Intel Core

$131-140

AMD Pentium D

Core 2 Duo E4300

4600+

$121-130

4400+

$111-120 $101-110

Athlon X2

935 Pentium DC E2160

4200+ 4000+

$91-100 $81-90 $71-80

Pentium DC E2140

925 820, 915

Разпределение на процесорите по цена в избрания диапазон

3600+, 3800+

• Памет: Corsair Dominator PC6400C4D DDR2-800 4-4-4-10-2T • Графичен адаптер: XFX GeForce 8800GTS XXX • Твърд диск: Hitachi 7K250, 160 GB, SATA, 7200 rpm • Захранване: Fortron 400 W • Охладители: за Intel - Pentagram OVC-120Cu, за AMD Scythe Ninja Plus • Дисплей: Samsung SyncMaster 950p+ • ОС: Windows XP Professional

Резултати

ТЕСТОВА СИСТЕМА • Процесори: Intel Core 2 Duo E4300, Pentium Dual Core E2160/E2140 (с понижаване на множителя), Pentium D 935, AMD Athlon 4600+/3800+ (с понижаване на множителя) • Дънни платки: ASUS P5B Delux (Intel i965P), Jetway M25GT4SOG (NForce 570 SLI)

За начало нека видим кой процесор с каква пропускателна способност разполага и какво е закъснението при работа с паметта. За целта използвах Science Mark 2 и Everest Ultimate Edition 4. С най-голяма налична пропускателна способност (фиг. 1-2) разполагат моделите на AMD, благодарение на вградения си контролер на паметта. Теоретично двуканалната DDR2-800 памет предлага до 12,8 GB/s пропускателна способност, но дори и овърклокнатият вариант Athlon X2 не може да премине отвъд границата от 10 GB/s. В същото време моделите на Intel са ограничени от системната си шина, която е с пропускателна способност едва половината от достъпната към паметта. Интересно е, че Pentium D постига по-голям резултат, като вероятната причина е по-агресивни алгоритми за предварително извличане от паметта. При резултатите на овърклокнатите процесори може да забележите, че те работят при различни от 800 MHz честоти на паметта. Причината за това е в липсата на адекватни множители при променените честоти на системната шина. Поради увеличаването й моделите на Intel бързо увеличават достъпната им пропускателна способност, но в същото време ефективността на използване на шината намалява, което предполага, че от един момент нататък системната шина е достатъчно бърза, за да не ограничава процесора. При абсолютната стойност на латентността на паметта (фиг. 3) отново на първо място излизат моделите на AMD, поне докато говорим за стандартните честоти - вграденият контролер на паметта се отплаща доста добре. Интересно обаче е положението на процесорите с ядро Core, за които двете www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

програми дават сериозно различаващи се резултати. Причината за това, предполагам, е технологията Memory Disambiguation, която позволява пренареждане на последователността на някои от операциите за зареждане от паметта преди такива за запис. Изглежда, в ScienceMark тази технология се проявява в най-добрата си светлина, докато в Everest е точно обратното. Предполагам, че в повечето случаи поведението ще е някъде по средата, като се има предвид, че в Everest резултатите за процесорите Core 2 едва надминават тези на Pentium D. Последният е с най-лошите показатели за време за достъп, което, предвид тактовата му честота, е пагубно за производителността. Точно колко е важно това, може да видите на следващата диаграма (фиг. 4), която представя измерената от ScienceMark 2 латентност като брой тактови цикли, които трябва да изчака процесорът - за Pentium D минималната постигната латентност надвишава двойно най-лошия от останалите резултати. В същото време интересното е, че за архитектурата Core 2 латентността към паметта е дори пониска, отколкото за Athlon X2. Отново това се дължи вероятно на оптимална за Memory Disambiguation ситуация. При овъклокването на процесорите латентността в брой тактове се увеличава, макар като абсолютна стойност да намалява, т.е. намаляването на времето за достъп е по-бавно от скоростта, с която се увеличава тактовата честота. При това обаче за Athlon положението е по-добро заради вградения контролер на паметта. Време е да преминем и към тестовете за цялостна производителност на процесора. Като начало - синтетичният PCMark’05 (фиг. 5), опитващ се да симулира различни режими на работа, близки до реалността. При неовърклокнатите модели разпределението е равномерно в сравнително тясна област, като единствено в CPU теста изпъква Pentium D 935 заради по-високата си тактова честота. При овърклокнатите модели процесорите на базата на архитектурата Core 2 излизат убедително на първо място, следвани от Athlon X2, докато за Pentium D повишената тактова честота стига само за да изпревари едва-едва неовърклокнатите модели. ScienceMark (фиг. 6) е сред малкото тестови приложения, които все още фаворизират моделите на AMD. Причината за това е, от една страна, слабото използване на SSE2 инструкции и няколкото теста, свързани с работата на паметта. А при х87 инструкции с плаваща запетая производителността на

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Core 2 не е по-голяма, отколкото на архитектурата на AMD. В същото време в теста BLAS/FLOPS, свързан с матрично умножение, по-големият L2 кеш си казва думата. Все пак крайният резултат е доста сериозен в полза на Athlon X2. В същото време остарялата архитектура Pentium D успява да даде производителност едва колкото Core 2 Duo E4300 и Pentium Dual-Core 2160, работещи

на цели 1,4 GHz по-малка тактова честота. При овърклокване обаче по-новата архитектура на Intel няма равна и успява убедително да изпревари и овърклокнатия Athlon X2. Донякъде подобно е и положението в Cinebench 9.5 (фиг. 7), който симулира работа със софтуера за 3D моделиране Cinema 4D. Отново Athlon X2 побеждава при стандартните честоти, но губи при овърклокване. В също-

то време Pentium D едва успява да изпревари Pentium DualCore E2140, който работи на точно два пъти по-ниска честота. В другия тест за 3D рендериране на базата на рендерера с отворен код POV-Ray (3.7 beta 21) (фиг. 8) нещата малко се променят. Явно този софтуер използва доста добре SSE2 инструкциите, които процесорите Core 2 изпълняват по-бързо от останалите. При това положение Core 2 Duo E4300 успява да изпревари на косъм прекия си конкурент Athlon X2 4600+. Силите на Pentium D едва стигат да победи Pentium Dual-Core 2140, а овърклокнат, най-после надвива останалите си конкуренти. Останалите овъклокнати процесори се подреждат според тактовата си честота, но със стабилно изоставане на Athlon X2. За архивирането (фиг. 9) скоростта на работа с паметта e един от ключовите по важност показатели. Затова не е чудно доброто представяне на моделите на AMD. В същото време задачата е чувствителна и към обема на кеш паметта, поради което виждаме по-голяма от обичайната разлика между работещите на една и съща тактова честота Core 2 Duo E4300 и Pentium Dual-Core 2160. Интересно е положението при овърклокнатите модели поради крайно различното представяне в двата теста. Изглежда, за WinRAR много важна е латентността на паметта, докато 7-Zip все пак набляга повече на чистата изчислителна способност. SuperPI (фиг. 10) е тест с малко практическо значение, но е любим на овърклокърите като мерило за максимални изчислителни възможности на процесора. Важни за него са, на първо място, именно изчислителните възможности и след това обемът на кеша и скоростта на работа с паметта. При това положение едва ли е учудващо, че процесорите с архитектура Core 2 заемат челните места, тъй като те единствени могат да изпълняват по 4 операции на такт и имат по-голяма кеш памет от Athlon X2. Също така тук отново се вижда достатъчно голяма разлика в производителността между Core 2 Duo и Pentium Dual-Core E2160. Прекодирането на звук е доста популярна операция за, предполагам, почти всеки потребител. За целта сравних производителността при два формата с две приложения - конвертиране от WAV файл в MP3 с помощта на iTunes 7 и прекодиране от същия WAV файл във WMA формат с Windows Media Encoder 9 (фиг. 11). Резултатите са идентични и в двата случая - Core 2 Duo побеждават нискочестотните версии на Athlon, като едва 4600+ успява да ги изпревари благодарение www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

на по-високата с 600 MHz тактова честота. Pentium D се е закотвил на дъното на класацията, а овърклокването му помага единствено да изпревари Athlon X2 3800+. Кеш паметта на Core 2 Duo E4300 му е от полза и намалява времето за прекодиране с 5 до 8 %. При овърклокнатите процесори нещата стоят по познатия начин. Подобно е положението и при прекодирането на видео (фиг. 12). Използвах два теста - в единия случай прекодирах сцена от DVD филм в XviD формат с помощта на AutoGK, а във втория прекодирах MPG клип в WMV формат. Тъй като разпределението на силите беше абсолютно еднакво в двата случая, с изключение на конкретните времеви стойности, ви предлагам данните само за първия случай. Положението е доста подобно на това при кодирането на аудио с изключение на малко по-доброто представяне на Pentium D. Очевидно новата архитектура на Intel е много добра за работа с мултимедия, най-вероятно заради силно увеличената производителност с SSE2. За сметка на това при нормални честоти Athlon X2 4600+ наваксва разликата за сметка на много по-високата си тактова честота - по ирония на съдбата именно това правеше Intel преди появата на процесорите Core 2. И преди да преминем към игровите тестове, нека да видим още един тест за офис производителност - Business Winstone 2004 (фиг. 13). Изненадващо тук първи се нареждат моделите на AMD - явно ползата от архитектурата Core 2 за обикновените офис приложения не е голяма, а Athlon компенсира с тактова честота. Последен отново е Pentium D 935. При овърклокнатите системи няма промяна - за Core 2 и Athlon всичко решава тактовата честота, а 610 MHz в повече на Pentium D едва му помагат да задмине модела с над два пъти по-ниска тактова честота - Pentium Dual-Core 2140. Нека да започнем игровите тестове с традиционния 3DMark’06 (фиг. 14). Като цяло при него картината е ясна, като се изключи леко завишената производителност на Pentium D в CPU теста, за сметка на крайната оценка. Явно процесорът се справя по-добре със специфичния процесорен тест, за разлика от игровите тестове, в които му се налага да работи с повече графични данни. Отново на върха при стандартните честоти е Athlon X2 4600+, докато по-малкият му събрат 3800+ показва производителност на нивото между двата младши представителя на фамилията Core 2 - Pentium Dual-Core E2140 и E2160. Не точно така обаче стоят нещата в реалните игри - преките конкуренти от страна на Intel

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

побеждават в 3 от 4-те игри предложенията на AMD (фиг. 15-16) и в този случай не им помага дори и тактовата честота. При все това обаче разликите не са големи, а и абсолютно всички тествани процесори предоставят повече от достатъчна производителност за комфортна игра. Трябва да се отбележи, че игрите са тествани в разделителна способност 1024 х 768 с активирана 16х анизотропна филтрация,

но с изключен антиалайзинг. Настройките за Prey са максималните възможни, за F.E.A.R. максималните без Soft Shadows, за Medieval се използва профилът Best, а за Oblivion вграденият High Quality, като за разлика от обикновено се използва записът Town, който натоварва повече процесора.

Заключение Изборът на процесор от нисък клас се оказва доста труден. Въпреки че в момента AMD изостава от архитектурна гледна точка, компанията е позиционирала предложенията си на доста примамливи цени. Получава се така, че в повечето случаи Athlon X2 побеждават преките си ценови конкуренти основно благодарение на превъзходството си в тактова честота. Което на свой ред дава и по-добро съотношение цена/производителност за потребителите. В същото време моделите на базата на архитектурата Core 2 предлагат ненадмината производителност в някои области, свързани с нуждата от висока изчислителна способност - прекодиране на аудио- и видеофайлове и рендериране, така че, ако смятате да се

занимавате сериозно с някоя от тези задачи, помислете за процесор от Intel. Старите модели Pentium D вече са на изчезване и както се видя, производителността на топмодела в избрания ценови клас - 935, определено не е на нивото на конкурентите му въпреки високата тактова честота. Съответно по-бавните модели ще се представят още по-зле. Така че, ако купувате нова машина, ви препоръчвам да го избягвате. В същото време ако вече притежавате система с подобна платформа или пък стара Pentium 4 машина, която не може да се ъпгрейдне с Core 2 Duo или Pentium Dual-Core, то Pentium D все още предлага задоволителна производителност и е приемлив избор, ако цената е от решаващо значение (най-малкото, ще спестите от замяна на дънната платка). Избягвайте обаче редките модели от серията 8хх, тъй като те са не само малко по-бавни, но и много по-горещи. Ако пък сте овърклокър и искате максимална производителност от системата си, тогава изборът е Pentium Dual-Core или Core 2 Duo. Това са моделите с най-голям процентен овърклок и с най-голям прираст в производителността, като ви дават наистина зашеметяваща производителност при честоти над 3 GHz. Все пак, ако разполагате с достатъчно читава AM2 дънна платка и някой от първите едноядрени AM2 модели на AMD, може да дадете шанс и на Athlon X2 с нисък моделен номер, като 3600+ или 3800+, за които в общия случай не представлява особен проблем овърклок до 2,7-2,8 GHz, а както видяхме - дори и до 3 GHz. Въпреки това по-прогресивната архитектура на Intel си казва своето при тези честоти и силно превъзхожда възможностите на AMD. И така, обобщавайки всичко казано дотук, ви препоръчвам следните покупки: с цена под $80 - Athlon X2 3800+, с цена между $80 и $110 - Pentium Dual Core E2160; с цена между $110 и $140 възможностите са две - ако не смятате да овърклоквате, изберете Athlon X2 4600+, ако ще се занимавате с повишаване на тактовите честоти, Core 2 Duo E4300 ще ви се отблагодари в по-голяма степен.

Авторът благодари на фирмите: •

“АСБИС България”

за предоставянето на тестваните процесори; • “Солитрейд” за използваната в теста графична карта XFX GeForce 8800GTS XXX. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

DDR3 срещу DDR2

Hardware Инж. Димитър Чизмаров

Преминаването към нов стандарт на паметта обикновено е свързано с доста трудности. Нужни са нови схемни набори, нови дънни платки, първоначално модулите памет са скъпи и често с недостатъчна производителност. През последните 15 години се случиха общо четири успешни и един неуспешен опит за смяна на стандарта на паметта. Става дума зa преходите от Fast Page Mode към Enhanced Data Out, от EDO към Synchronous DRAM, от SDRAM към Double Data Rate SDRAM и от DDR към DDR2. Неуспешният опит беше свързан с налагането на Rambus DRAM от Intel, която, въпреки че имаше някои предимства пред DDR, загуби битката в областта цена/производителност. С появата на представените в предишния брой чипсети на Intel от серията 3x идва време за поредната промяна - от DDR2 към DDR3 памет.

Всъщност DDR3 паметта не е непозната нова технология - тя отдавна се използва при графичните адаптери и малко или повече е разучена. Внедряването й при настолните системи все пак изисква известна промяна в сравнение с използването при графичните адаптери. При това обаче спокойно може да очаквате подобни ефективни честоти, макар че достигането им ще отнеме известно време. Големият проблем в началото на всяка подобна промяна е, че цената на новата памет обикновено е много висока, а понякога не предоставя и достатъчно производителност, за да оправдае замяната. В наши дни обаче скоростта, с която доскоро нарастваше тактовата честота на процесорите, беше много по-голяма от тази на технологиите за оперативната памет. Затова постепенно започнаха да се внедряват големи кеш памети, които да компенсират поне частично нарастващата латентност на достъпите до този толкова важен източник на данни. При все това в пика на развитието си процесорите от класа Pentium 4 имаха латентност на достъпите от порядъка на 300 тактови цикъла. И макар че в наши дни растежът по честота е заместен от растеж по брой изчислителни модули и процесорни ядра, това не означава, че нуждата от високоскоростна памет намалява, напротив

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

- бързите системи имат дори по-жестока нужда от ниска латентност, а нарастващите възможности за обработка на данни изискват все по-големи пропускателни способности. Какво обаче представляват DDR паметите? Double Data Rate Synchronous DRAM, както подсказва името й, е еволюция на старата Synchronous DRAM. Идеята на синхронната DRAM е във факта, че тактовата честота, на която работи самата клетка на паметта, и тактовата честота на входно-изходните буфери е една и съща. По този начин се постига по-висока ефективност на работа в сравнение с асинхронните FPM и EDO памети, като паметта може да работи при тактовата честота на шината. Така се намалява и латентността. DDR подобрява положението чрез удвоена скорост на предаване по шината, използвайки едновременно и двете полувълни на тактовия цикъл. За целта обаче трябва да извлича на такт по две стойности от клетките. Потенциалният проблем е, че ако искате същата пропускателна способност като SDRAM, тактовата честота на клетките на паметта ще е двойно по-ниска, като това увеличава латентността. Получавате обаче възможност паметта да работи при по-ниски напрежения и по-малка консумация. Защо може да искате

същата пропускателна способност? Ами удвоената скорост на предаване създава електромагнитни интерференции, а високата тактова честота води до висока консумация и възможности за прекалено нагряване. С усъвършенстването на технологията и на производствения процес нещата обаче се подобряват. Всъщност ползата от прехода към DDR беше голяма, тъй като масовият стандарт за SDRAM памет по това време беше PC133, а първите DDR памети в огромната си част се предлагаха като PC2100, работещи отново на 133 MHz, но с удвоена скорост на предаване. Затова производителите на схемни набори бързо се научиха да ползват новата памет ефективно, а точно тогава започна по-сериозна битка между Intel и AMD за повишаване на тактовите честоти на процесорите, което засили нуждата от DDR паметта. Преходът към DDR2 обаче не беше толкова гладък. Причината, от една страна, се крие в самата технология - идеята зад DDR2 е, че входно-изходните буфери работят на удвоена честота спрямо клетката памет, като шината отново използва удвоена скорост на предаване за такт. Така DDR2 паметта трябва да извлича по 4 стойности на клетки памет, за да поддържа нужната скорост; в същото време самите клетки работят на доста по-ниска тактова честота и това увеличава латентността. Първоначалните стандарти за DDR2 бяха DDR2-400 и DDR2-533. Те имаха работна честота на буферите съответно 200 и 266 MHz, при което обаче клетките памет работеха на 100 и 133 MHz. DDR паметта беше достигнала до официалния стандарт DDR-400, а неофициално овърклокърските памети масово се предлагаха като DDR-466/533 и дори 600 модели. При това положение пропускателната способност на DDR беше сходна с тази на DDR2, но пък клетките памет работеха при по-висока честота и осигуряваха по-добра латентност. Ето защо не само че първите DDR2 памети не водеха до по-добра производителност, а дори и нерядко причиняваха забавяне. Масовото използване към този момент на двуканални контролери на паметта водеше дотам, че DDR спокойно осигуряваше нужната пропускателна способност на процесорите и така елиминираше още една потенциална полза от DDR2 паметта, за която остана единствено съмнителното предимство от по-ниската консумация. Трите типа памети при еднаква честота на клетките памет

Е, както сами знаете, нещата се подобриха доста през последните години. От една страна, масовото й използване при графичните адаптери и бързото й внедряване в преносимите компютри (заради ниската консумация и високите честоти) снижиха доста цените на DDR2 модулите, а навлизането на ниско-

латентни DDR2-667 и особено на DDR2-800 паметите доведе до увеличаващи се ползи за производителността. Съвременните DDR2 памети конкурират по тактови честоти на клетките памет по-старите DDR памети, като при това говорим за DDR2-1200 модели, осигуряващи огромна пропускателна способност и достатъчно ниска латентност. В същото време съвременните двуядрени процесори имат все по-голяма нужда от висока пропускателна способност. Очевидно обаче това не е достатъчно на Intel, тъй като компанията започна внедряването на DDR3. Предполагам, че вече сте се досетили коя е основната разлика между DDR2 и DDR3 - новата памет за пореден път увеличава тактовата честота на буферите, като пак използва удвоена скорост на предаване по външната шина и вече извлича съдържанието на 8 клетки от паметта едновременно. Вероятно ще запитате защо е нужно това, а не се увеличи скоростта на работа на DDR2. Причината е, че входно-изходните буфери са сравнително малки по площ схеми и е много по-лесно да се увеличи тяхната тактова честота за сметка на самите клетки на паметта. Защото, докато DDR-600 паметите се задоволяваха с метална пластинка за топлоразпределител, за да работят, DDR2-1200 паметите използват сложни многопластови радиатори и дори водно охлаждане, за да се справят с разсейваната топлина. Потенциално DDR3-1200 паметта ще има нужда от много по-елементарни охлаждащи средства, тъй като основната част от транзисторите в чиповете ще работят на двойно по-ниска честота, а както знаем, отделената енергия е правопропорционална на тактовата честота. Същевременно наблюдаваме и поредното намаляване на захранващото напрежение, което от 3,3 V при SDRAM мина през 2,5 V за DDR и 1,8 V за DDR2, за да достигне до 1,5 V за DDR3. А това ще е особено полезно за мобилните системи.

Сред другите промени в DDR3 са увеличеният брой на логическите банки от 4 на 8, което подобрява възможностите за редуването им и за осъществяването на едновременни достъпи, а това позволява известно компенсиране на увеличената латентност. Друга важна разлика е използването на последователна (fly-by) архитектура за предаване на командите, данните и управляващите сигнали на паметта, за разлика от паралелното предаване при DDR2. Причината за това е наличието на външно терминиране на сигнала, което осигурява по-високо качество на сигнала, а то на свой ред е нужно за функционирането на модулите при по-високи честоти. Това означава, че ако имаме 8 чипа памет върху един модул, всеки от тях ще предава с известно изместване във времето след предхождащия го и се налага контролерът на паметта да реасемблира данните с помощта на процеса read/write leveling. Физически DDR2 и DDR3 чиповете и модулите не се различават особено, като DDR3 схемите имат малко повече изводи за захранване и заземяване, а модулите са със същия формат и отново с 240 www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Тип на модула

Рейтинг

Тактова Типична Теоретична честота конфигурация пропускателна способност, на шината, на таймингите GB/s MHz Едноканален Двуканален режим режим

DDR3-800

PC3-6400

400

6-6-6-18

6,40

12,80

DDR3-1066

PC3-8500

533

7-7-7-21

8,53

17,07

DDR3-1333

PC3-10667 667

8-8-8-24

10,67

21,33

DDR3-1600

PC3-12800 800

9-9-9-27

12,80

25,60

DDR3-1866

PC3-14900 933

10-10-10-30

14,93

29,87

извода, но с изместен “ключ” (прореза в контактната площ), за да не стават грешки при слагането им. За тестовете имах на разположение дънната платка MSI P35 Neo Combo, която използва ефективно способностите на новия чипсет на Intel да работи както с DDR2, така и с DDR3 памет и разполага с по един чифт слотове за всеки тип памет, позволявайки функционирането в двуканален режим. Трябва да се отбележи, че BIOS на дънната платка е версия 1.0 и макар че като цяло функционира достатъчно добре при стандартните честоти, има още какво да се доработи при използването на DDR3 памет. На първо място, секцията за настройка на паметта предлага стойности на различните тайминги, които са адекватни само за DDR2 паметта. Практически можех да ги използвам за настройка на DDR3 паметта, когато работеше само при тактова честота 800 MHz, а за останалите режими се наложи да разчитам на засеченото от платката от SPD модула на паметта. В същото време при честоти над 333 MHz на системната шина платката функционираше единствено ако DDR3 паметта работи синхронно, а при честоти над 350 MHz изобщо отказваше да стартира. С DDR2 нямаше такива проблеми. Така че доработката на BIOS може да доведе и до подобрена производителност и по-голяма гъвкавост. Използваната в теста памет е Corsair DDR3-1333 с тайминги при тази честота 9-9-9-24. ТЕСТОВА СИСТЕМА Процесор: Core 2 Duo E6400 Дънна платка: MSI P35 Neo Combo Памет: 2 x 1 GB Corsair Dominator PC6400C4D DDR2-800 4-4-4-10 и 2х1 GB Corsair CM3X10241333C9DHX 8-8-8-20 Графичен адаптер: XFX GeForce 8800GTS XXX Твърд диск: Hitachi 7K250, 160 GB, SATA, 7200 rpm Захранване: Fortron 400 W Охладители: Intel box cooler Дисплей: Samsung SyncMaster 950p+ ОС: Windows XP Professional

Производителност За начало, разбира се, ще започнем със синтетичните тестове, измерващи производителността на подсистемата на паметта. За целта тествах паметите както на стандартната честота на процесора, така и след като увеличих системната шина до 333 MHz (1333 МТ/s) - честотата, която Intel планира да използва в близките месеци за процесорите си и която вече се използва при сървърните системи. Причината за това също беше, че сегашната 266 MHz шина е ограничаваща дори за двуканалната DDR2-800 памет, а какво да кажем DDR3-1333? Увеличената тактова честота на процесора позволява да се види и ползата от по-бързата памет за по-бързите модели. При това положение DDR3 паметта можеше да се пусне като 800 или 1066 MHz при 266 MHz шина и

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

като 800, 1066 и 1333 при 333 MHz шина. За да не претоварвам графиките за втория случай, избрах само двата по-бързи варианта. Таймингите за DDR3 в различните случаи може да видите на диаграмите. Впечатляващото е, че при 800 MHz паметта нямаше никакви съществени проблеми да работи на типични DDR2 тайминги при повишаване на напрежението до 1,75 V. В 1066 MHz обаче се наложи да разчитам на прочетеното от дънната платка от SPD модула, което доведе до твърде консервативните 8-8-8-20 в този режим вместо очакваните 7-77-21. DDR2 паметта тествах в стандартния режим 4-4-4-10 при 800 MHz, който може да се постигне от огромна част от DDR2-800 паметите. Отказах се от по-високите честоти, тъй като паметта имаше проблеми при работата на 1000 MHz. Още в първите два теста се вижда разликата от използването на по-бързата системна шина и по-високочестотен процесор. Спокойно можем да кажем, че при ниски тактови честоти поколението Core 2 се задоволява от възможностите на DDR2-800. Разликите между трите типа памети са доста малки, като все пак последна остава DDR3-800, макар и с доста агресивни тайминги. DDR3-1066, въпреки че има доста консервативна настройка, се представя прилично, което предполага, че при нормалните 7-7-7-21 найвероятно ще изпревари масовата DDR2-800. Повишаването на честотата на системната шина води до стабилно предимство за DDR3 паметта както в скоростта на четене, така и при запис и копиране. На теория и DDR2 паметта предоставя достатъчно пропускателна способност, но въпреки това изостава. Увеличаването на тактовата честота на шината до 333 MHz има за резултат нарастване на честотата на процесора до 2,66 GHz. То на свой ред води до повишаване на изискванията му към подсистемата на паметта, което може би е една от причините за изпъкването на DDR3 паметта. На следващата диаграма виждаме още една възможна причина за подобно поведение - от една страна, при бавния процесор и шина, латентността на различните памети е сходна, като DDR2-800 успява да даде малко по-добри показатели, но вероятно DDR3-1066 ги компенсира с тактова честота, пропускателна способност и възможност за повече логически банки. При ускорената шина и процесор DDR3-1333 показва ясно, че при тази честота вече започва да изпреварва възможностите на DDR2 паметта. При това, работейки на почти стандартни тайминги, което вероятно със съзряването на паметта ще се промени. Няма да правя подробен разбор на останалите тестове, тъй като мисля, че нещата ясно се виждат. При ниската тактова честота на шината трите типа памети, общо взето, се редуват на първите места, а разликите между тях обикновено са в рамките на допустимата за тестовете грешка. Всичко това показва, че шината и тактовата честота на процесора се www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

оказват от решаващо значение за крайната производителност. В същото време, при по-високи честоти, разликата в паметта започва да оказва влияние. DDR3-1333 е най-бърза във всички случаи. Основно разликата варира в диапазона 0-5 %, а в изключителни случаи стига до 13 %.

Заключение И така, DDR3 паметта вече е на масовия пазар. Има ли полза от нея обаче? По-лесният вариант е да се отговори: общо взето, не. Тук обаче е важно да се отчете още един фактор - тактовата честота на процесора. Колкото по-бърз е той и колкото по-бърза шина използва, толкова по-голяма полза ще има от DDR3. Новата памет пристига още в началото с честоти, значително надвишаващи стандартните към момента DDR2-800 памети, което й помага да покаже донякъде на какво е способна. Заедно с това производителите на дънни платки едва сега започват да оптимизират BIOS за работа с новия тип, докато с DDR2 се занимават от повече от три години и се предполага, че малко или повече са разбрали какво могат да постигнат. Така че в бъдеще ползата от DDR3 само ще се увеличава, още повече с появата на модели, които са способни да работят на по-ниски тайминги. Тук идва моментът да поговорим и за фактора цена. Първите модели DDR3 памети са около 2-2,5 пъти по-скъпи от повечето ентусиастки ориентирани DDR2 памети и дори още повече в сравнение с бюджетните модели. При все това, за разлика от първите DDR2 памети, те предлагат някаква полза за тази цена дори в момента. А на вас остава да решите дали ще я платите за потенциалната минимална полза. Вероятно обаче в обозримо бъдеще цените на паметта бързо ще спаднат, с увеличаване на предлагането. Трябва обаче да споменем и няколкото проблемни момента с дънната платка, свързани най-вече с овърклокването при използване на DDR3 памет. Предполагам, че тези проблеми бързо ще бъдат разрешени, но все пак рискът си остава. А потенциалът на използваната платка при работа с DDR2 е доста сериозен. Накрая трябва да отбележа, че макар да се очаква DDR3 да предложи по-ниска консумация, загряването при работата на паметта не е пренебрежимо и DDR2 паметта определено е в по-изгодна позиция.

Авторът благодари на фирма

“Солитрейд” за предоставянето на използваните в тестовете дънна платка, памет и графична карта.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

www.hardware.bg 6 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

Hardware

Новите чипсети NForce 6 за Intel

Тодор Богданов

Развитието при чипсетите за платформата х86 винаги е било продиктувано от известните производители - Intel, Nvidia и ATI. По-малките играчи по-скоро следят модата и се движат според нея, а трите големи компании обуславят главните промени, които се случват по схемните набори за тази платформа от поне 4-5 години насам. Поради това не е чудно, че през последните няколко години Intel базираните системи не се радваха на голямо разнообразие от съвместими чипсети, които да се използват при изграждането на платформата. Разбира се, в Intel все още и сами могат да се справят чудесно, но липсата на сериозна алтернатива беше голям проблем. Не само ATI (компанията все пак подпомогна процесорния гигант преди известно време и дори в момента все още има дънни платки за LGA775 с чипсет на ATI), но и Nvidia имаше затруднения с лицензиране на шината, което сериозно пречеше на развитието на алтернативни схемни набори. AMD закупи ATI и като че ли това бе преломният момент в опитите на Nvidia да получи лиценз за производство на чипсети за последното поколение дънни платки LGA775. След едно или друго забавяне или проблем, в момента вече можем да се радваме на сериозна алтернатива на предложенията от Intel и това е така не само за ниския клас, но и за високия. Шестото поколение NForce вече предлага и поддръжка на Socket LGA775. В момента са познати и се използват следните четири варианта: nForce 650i Ultra, nForce 650i SLI, nForce 680i LT SLI и nForce 680i SLI. Реално, разпространението и използването на 650i SLI ще е по-ограничено (или няма да го видим изобщо) поради собствената конкуренция, която Nvidia си създаде чрез варианта 680i LT SLI. Така или иначе, конкуренцията на чипсетите Intel x35 е налице и в този материал ще разгледам три платки, произведени от XFX и засягащи трите най-използвани схемни набора nForce 6 за платформата Intel LGA775: 650i Ultra, 680i LT SLI, 680i SLI. Вместо да ви предлагам отделно новостите около трите основни чипсета nForce 6 на Nvidia, ще обясня интересните моменти при изложението за всяка от платките.

XFX N650-IUL9 Започвам с т.нар. пърформънс (според Nvidia) вариант на новите й чипсети, а именно 650i Ultra. Това е и единственият модел, който не предлага SLI възможности, но въпреки това, дори и да искате, няма да има смисъл да търсите такива поради липсата на втори PCIe x16 слот, който да го оправдае. N650-IUL9 не претендира с някакви особени цветови комбинации или пък с маниашко охлаждане, което да ви спре дъха. За сметка на това обаче стабилността и производителността са точно там, където ви трябват - на едно много стабилно ниво. Въпреки че е чипсет от ново поколение, 650i Ultra се смята за интроварианта от шеста серия на Nvidia. Ето защо не трябва да ни учудват някои от характеристиките му - “само” четири SATA300 порта (за момента са повече от достатъчни за потребителите,

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

СПЕЦИФИКАЦИИ НА N650-IUL9 • Поддръжка на Socket LGA775 процесори на Intel - всички варианти • Nvidia 650I-U + NF430 двучипов схемен набор • 4xDIMM слота за до 8 GB DDR2-800 памет в Single/Dual Channel конфигурация • Един PCIe x16 физически и електрически, 2xPCIe x1, 3xPCI разширителни слота • Поддръжка на 2xATA133, 4xSATA300 с наличие на RAID 0/1/0+1/5 (чрез NF430), PCIe Gbit LAN чрез Marvell 88E1116 • 8-канален Azalia HD аудиокодек чрез чип Realtek ALC885 • Поддръжка на 8 USB2.0 конектора (4 от тях достъпни чрез допълнителни кабели) • ATX Form Factor

които ще се насочат към този модел; нека не забравяме и цената), или пък “само” осем USB 2.0 (четири от тях са изнесени на задния панел на платката). Другите особености на модела са вече изцяло продиктувани от новата мода и разработки при средния и високия клас дънни платки за най-новите процесори на Intel. Поддържат се всички процесори на

Intel, разработени за Socket LGA775, като са включени новите модели Е6х50 и поддръжката на 1333 MHz FSB е официално налична единствено при използването им (естествено, чрез овърклок ще можете да постигнете дори по-сериозен резултат). За стабилното подаване на напрежение, дори и към процесорите Core 2 QUAD, се грижи “6-фазно” захранване към процесора, изградено от общо 24 MOSFET транзистора (върху които няма радиатори) и алуминиеви кондензатори. Смея да кажа, че въпреки очаквания спад (Vdrop) на Vcore, самата стойност се държеше в много стабилни граници. Интересно е да се отбележи, че в XFX са променили радиатора, разположен върху чипа SPP. Промяната е към по-добро - новият вариант е доста по-голям и съответно върши много поадекватно работата си. Все пак ако имате желание да овърклоквате (дори 333 MHz FSB), не е лоша идеята да поставите вентилатор в тази зона на платката поради голямата вероятност да се създаде “топла точка” над и около радиатора. Може да си спестите тази модификация, ако охладителят на процесора ви създава достатъчно добър въздушен поток, който да минава през радиатора на чипа N650I. Южният мост NF430 не притежава никакво охлаждане - нещо, което от много време не бях срещал при дънните платки от този клас. Като говорим за овърклок и повишаване на напрежението на процесора, няма да е лошо да се поставят (дори и малки) радиатори на MOSFET транзисторите. Единичният PCIe x16 слот е пълноценен, подкрепен от два PCIe x1. Единият от двата х1 е почти неизползваем поради поставянето му точно пред PCIe x16 и блокирането му от охладителя на графичната карта. Вторият обаче е наличен при всички положения. Наред с това имаме и три PCI слота, което е голяма рядкост в последно време. “Картинката” се допълва от единични IDE/ATA133 и FDD, поставени на много удобно място. BIOS-ът на N650-IUL9 има доста интересно разположение на менютата

и информацията в тях - ще трябва да се “поразровите” първо, за да видите кое къде се намира. Всички по-важни и необходими функции за настройка са налице, наред с допълнителни новости, като Nvidia GPU Ex, която би трябвало да ускорява Nvidia базирана графична карта, поставена на тази платка. Тепърва ще проверим и това, но нашите изпитания бяха проведени при използването на графична платка ATI Radeon X1950 XT, непозволяваща този тест. Що се отнася до напреженията, Vcore търпи повишение до 1,6 V, DDR2 паметта - до 2,1 V, FSB - до 1,4 V, чипът SPP N650I-U - до 1,5 V. От всички стойности единствено напрежението на паметта е доста ниско и няма да позволи изцяло извличане на възможностите от DDR2, особено ако говорим за по-овърклокърски модел. Овърклокът също е на добро ниво, не и без помощта на споменатите напрежения. 400 MHz FSB са лесно постижими, дори 450 MHz не представляват голям проблем, но оттам нататък положението не се променя кой знае колко. Честоти над 460 MHz не успяха да преминат тестовете за стабилност, а на 500 MHz платката не сработи (дори и след максимизиране на съответните напрежения). Въпреки това 450 MHz са едно добро постижение, като се вземе предвид фактът, че 650i Ultra не е предвиден за сериозни овърклокърски изпълнения.

вите чипсети nForce 6 за Intel бяха само три, в скоро време се появи още един представител, който е олекотен вариант на 680i SLI и вероятно е позициониран директно да измести 650i Ultra поради по-добрите си характеристики. Става дума за варианта 680i LT SLI - в съкращението LT много точно се вписва английската дума lite (лек, олекотен). Имайте предвид, че 680i LT SLI в много голяма степен запазва функционалността на 680i SLI, но предлага и по-ниска цена от флагмана при схемните набори nForce 6 за Intel платформата. Дизайнът на платката на N680-ILT9 много наподобява този на N650-IUL9, но поради наличието на два PCIe x16 слота не можем да кажем, че се използва едно и също PCB (за разлика от сравнението с N680-ISH9). Въпреки това отново може да видим същото позициониране на SATA конекторите, DIMM слотовете, разположението на двата чипа, изграждащи схемния набор, и т.н. Определено може да се каже, че 680i LT SLI е един по-добър вариант на модела 650i SLI, какъвто вероятно няма да видим.

XFX N680-ILT9 Въпреки че при обявяването им ноСПЕЦИФИКАЦИИ НА N680-ILT9 • Поддръжка на Socket LGA775 процесори на Intel - всички варианти • Nvidia 680I LT + 680MCP двучипов схемен набор • 4xDIMM слота за до 8 GB DDR2-800 памет в Single/Dual Channel конфигурация • Два PCIe x16 физически и електрически, 2xPCIe x1, 2xPCI разширителни слота • Поддръжка на 2xATA133, 6xSATA300 с наличие на RAID 0/1/0+1/5 (чрез NF570), PCIe Gbit LAN чрез Marvell 88E1116 • 8-канален Azalia HD аудиокодек чрез чип Realtek ALC885 • Поддръжка на 10 USB 2.0 конектора (4 от тях достъпни чрез допълнителни кабели) • Поддръжка на FireWire 1394A чрез контролер на Texas Instruments • ATX Form Factor www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

И при тази платка поддръжката на 1333 MHz процесори официално е налична само чрез използването на Е6х50, но посредством овърклок ще можете да постигнете дори доста повече от тази граница. За целта спрямо модела 650i Ultra имаме няколко разлики - активно охлаждане на чипсета, на MOSFET транзисторите и по-високи напрежения в BIOS. Що се отнася до схемния набор, и двата чипа разполагат със собствени радиатори с вентилатори, като 680i, естествено, е покрит с по-сериозния вариант на охлаждане. Вероятно поради малко по-ниското ценово позициониране на модела няма как да видим вариант с топлинни тръби или някакъв друг. Въпреки това наличието на вентилатор прави температурните нива доста поносими и дори при овърклок успява да се справи със задачата си без външна намеса. Посоката на въздушния поток обаче не засяга

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

паметта и радиаторите на тестовата Corsair Dominator успяват да се нагреят доста. Както вече споменах, 24-те MOSFET транзистора също разполагат с алуминиеви радиатори за една по-добра работна температура. SLI означението съвсем ясно показва наличието на SLI възможности, които са постижими чрез двата пълноценни PCIe x16 слота (по един, обслужван от двата моста на чипсета). Поради разделянето им съответно в чипа 680i и в 570SLI е повече от препоръчително при изграждането на SLI конфигурация да държите HTT честотата на Hyper-Transport свързващата връзка максимално висока, за да може комуникацията между двете графични платки да е достатъчно ефективна (независимо от наличието на допълнително поставен хардуерен SLI мост между тях). И двата слота са електрически х16, което ще даде възможност за максимална производителност на

SLI системата. Затова е пожертван един PCI слот в сравнение с 650i Ultra и отново единият PCIe x1 е практически неизползваем. Сред разликите спрямо пълноценния вариант на 680i SLI е липсата на третия PCIe x16 слот (електрически х8), но това едва ли ще трогне повечето от вас. Откъм възможности за включване на дискови и оптични устройства, N680-ILT9 предлага още два SATA300 порта, но отново имаме само един (за до две устройства) ATA133 контролер. Налице са вече споменатите от N650-IUL9 ALC885 кодек за работа с вградения Azalia HD звук и контролер Marvell 88E1116 Gbit. Странен е фактът, че според спецификациите на Nvidia, платките 680i LT SLI трябва да разполагат с два Gbit LAN чипа, но в нашия случай това не е така. Като допълнителни екстри спрямо 650i Ultra разполагаме с още два USB 2.0, както и с FireWire 1394.

BIOS-ът на платката е много подобен на описания по-горе модел на N650IUL9. Разположението на менютата е почти идентично, както и наличните опции. Въпреки това, що се отнася до овърклокърския потенциал, N680-ILT9 разполага с малко по-голям избор от напрежения и по-точно на максималните им стойности - паметта вече може да получи до 2,5 V, а допълнителното CPU/FSB напрежение е ограничено на 1,5 V. Максималните стойности за процесора и чипсета се запазват същите - съответно 1,6 V и 1,5 V. Възможностите за овърклок на тази платка почти се припокриват с показаното от модела 650i Ultra. 450 MHz не са особен проблем, но достигане на 500 MHz не бе възможно, независимо от допълнителните стойности на съответните напрежения. Едва ли има нужда да споменавам отново, че и 450 MHz са едно много прилично постижение. А и според Nvidia най-добрият овърклокър от трите би трябвало да е

и последният и най-силен представител на новата фамилия чипсети nForce 6 - 680i SLI.

XFX N680-ISH9 Флагманът при схемните набори на Nvidia от шесто поколение се нарича nForce 680i SLI и предлага всичко, ко-

СПЕЦИФИКАЦИИ НА N680-ISH9 • Поддръжка на Socket LGA775 процесори на Intel - всички варианти • Nvidia 680I + 680MCP двучипов схемен набор • 4xDIMM слота за до 8 GB DDR2-800/1200 (чрез Nvidia EPP) памет в Single/Dual Channel конфигурация • Два PCIe x16 физически и електрически + един PCIe x16 физически и х8 електрически; 2xPCIe x1, 2xPCI разширителни слота • Поддръжка на 2xATA133, 6xSATA300 с наличие на RAID 0/1/0+1/5 (чрез NF570), двоен PCIe Gbit LAN чрез 2х Marvell 88E1116 • 8-канален Azalia HD аудиокодек чрез чип Realtek ALC885 • Поддръжка на 10 USB 2.0 конектора (6 от тях достъпни чрез допълнителни кабели) • Поддръжка на FireWire 1394A чрез контролер на Texas Instruments • ATX Form Factor

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

ето компанията е успяла да сътвори и вгради като възможности в новия чипсет за Intel платформата. Поради сериозното си позициониране и високата си цена няма как една такава дънна платка да не предлага наистина сериозни характеристики. N680ISH9 също не отстъпва от казаното и въпреки идентичния дизайн на PCB спрямо N680-ILT9, възможностите на 680i SLI са още по-големи. Като за модел от висок клас, N680ISH9 предлага и сходна визия, наред с по-модерния начин за охлаждане на чипсета. PCB-то на платката е боядисано в черно и въпреки че е същото като на N680-ILT9, поради различния цвят предлага и много попрофесионална визия. Все пак спрямо N680-ILT9 има и други разлики, които изпъкват веднага - P80P диагностика (доста полезна придобивка според мен), охлаждане с топлинни тръби, бутони за хардуерен ресет и пускане/спиране на машината, третия PCIe x16 слот и т.н. За поддръжката на процесори вероятно вече ви е ясно, че всички познати Intel LGA775 чиповете са налице, наред с 1333-мегахерцовите от серията Е6х50. Предполагам, че с BIOS ъпдейт ще може да се използва и фамилията Penryn. Пасивното охлаждане на MOSFET транзисторите, разбира се, е налично, а и необходимо - завишените стойности на максимално постижим в BIOS Vcore със сигурност го изискват. Двата чипа - 680i и 680MCP, се охлаждат от собствен вариант на Nvidia с из-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

ползване на една топлинна тръба и изцяло алуминиеви радиатори. Въпреки това имайте предвид, че дори при 266 MHz FSB топлината, която се отделя, е достатъчна, за да нагрее сериозно охлаждането, а какво остава за 400+ MHz. Създаването на въздушен поток в тази част на платката е препоръчително. Двата PCIe x16 пълноценни слота при N680-ILT9 са допълнени от трети, PCIe x16, който е електрически х8. Неговата цел е не само включването на трети графичен ускорител, но и използването му за поставяне на физически ускорител. При използването на SLI възможностите на платката ще имате достъпни само един PCIe х1 и един PCI слот. Както вече споменах по-горе, максимално висока честота на HTT шината ще е добре дошла при изграждането на SLI конфигурация, особено при наличието на графични платки GeForce 8800 GTX/Ultra. Моделът предлага общо шест SATA300 конектора и само един ATA133 канал чрез единичния контролер, вграден в чипсета. Поддържат се RAID масиви от типа 0, 1, 0+1 и 5. Изглежда, ALC885 е модерният в момента кодек за Azalia HD звуковата реализация, защото и тук се използва точно той. Двата Gbit L AN контролера са под управлението на два чипа Marvell 88E1116, а FireWire 1394 отново се командва от чипа на Texas Instruments. Поради наличието на втори L AN конектор на задния панел са реализирани общо шест USB

2.0 извода. BIOS-ът на платката е идентичен с този на N680-ILT9. Въпреки това, що се отнася до овърклокърския потенциал, N680-ILT9 разполага с малко по-голям избор от напрежения и поточно на максималните им стойности - паметта предлага отново до 2,5 V, но през по-малки интервали, а също така ви се дава възможността да контролирате напреженията на SPP и MCP моста - съответно 1,55 V и 1,75 V. Максималната стойност за процесора също е завишена до сериозните 1,8 V, отново през по-малки интервали на напрежението. За съжаление и тук не успях да постигна овърклок от 500 MHz (поне). Платката работи безпроблемно до 470 MHz при номинални напрежения, но малко по-нагоре по честотната стълба всичко пропада и дори максималните стойности на напреженията на SPP/MCP/FSB и паметта не помагат. Така и моделът 680i SLI не успя да покаже нещо по-сериозно в сравнение с другите двама “по-слаби” представители.

Тестовете С цел проверка на нивото на производителност не само сравних трите Nvidia платки с марката XFX, но добавих и един P35 модел с чипсет на Intel - Gigabyte GA-P35-DQ6. Предполагам, че що се отнася до модела 680i SLI, той би трябвало да се постави до една Intel X38 базирана платка, но това към момента е все още невъзможно.

Тестовата машина представлява: XFX N650-IUL9/XFX N680-ILT9/ XFX N680-ISH9/Gigabyte P35-DQ6, Intel Core 2 Duo 6400, 2 GB Corsair Dominator DDR2-800 @800 MHz 4-44-10-2T, Sapphire Radeon X1950 XT 256 MB, 320 GB Seagate Barracuda 7200.10 SATA300, Zippy 500 W EPS12V PSU, BENQ 241WZ.

Резултатите може да видите на приложените графики. Първо нека коментирам трите Nvidia платки. Наистина, при използването на референтен дизайн и BIOS може да се очакват някакви близки резултати, но подобна (почти) идентичност не беше предвидима. Някои от тестовете дават практически идентични точки/ кадри, което показва колко много са

ТЕСТОВ ПАКЕТ ОТ СОФТУЕР И ИГРИ • Business Winstone 2004, стандартният тест • PC MARK2005, стандартният тест, тест на паметта, тест на твърдия диск • WinRAR 3.68, стандартният тест • ScienceMark 2.0, стандартният тест • 7Zip 4.42, 8 MB пакети • SuperPI, 8 MB масиви • FarCry HDR, Pear демо • Prey, hwzone демо • Medieval 2: Total War, Plavia демо • NFS Carbon, City демо • F.E.A.R. 1.08, вградено демо

Системата работеше под управлението на Windows XP SP2 +Direct X 9.0c с инсталирани драйвери Intel 8.3.1000 за платката P35 и nForce 9.36 за моделите на Nvidia. Ускорителят ATI Radeon работеше под управлението на Catalyst 7.5 WHQL. Тестовете се проведоха при разделителна способност 1024 х 768 и настройка на видеодрайвера HighPerformance.

изравнени като производителност трите платки на XFX. Във всички игри се постигат еднакви нива на FPS, което директно говори за голямата близост на оптимизиране на кода на BIOS-а на платката, а и на самия хардуер. Очакването ми 650i Ultra да бъде малко по-бавен поне от варианта 680i SLI не се оправда. Единствено по някаква магическа причина Business Winstone 2004 успя да

демонстрира по-сериозна разлика между двата варианта на чипсети на Nvidia. При съпоставката с P35 базираната платка, изводът е горе-долу следният: въпреки че има нужда от много по-сериозно сравнение, за да се направят крайни изводи относно нивото на производителност на двата конкурентни чипсета, към момента, що се отнася до моделите на XFX и платката на Gigabyte, производителността е или много близка, или с лек превес на P35 в някои от приложенията (WinRAR, 7Zip, SuperPI, FarCry). Преимуществото обаче е толкова минимално, че на практика разликата не може да се усети в нормални условия. Всъщност съвсем спокойно можем да погледнем на трите платки на XFX като на една и съща, само че всеки модел (от 650i Ulltra към 680i LT SLI) предлага повече и повече възможности не само като комплектовка, но и като поддържани характеристики. При най-слабия няма да видите нито охлаждане с топлинни тръби, нито шест SATA, нито два Gbit LAN, или пък два PCIe x16 слота. Но и цената е друга. Най-скъпият модел - N680ISH9, от своя страна осигурява всичко, което може да оферира този нов чипсет на Nvidia. Що се отнася до N680-ILT9, тази платка предлага оптималното ниво измежду трите и се явява най-балансираната по отношение на възможности и цена, като наред с това запазва много голяма част от функционалността на върховото предложение.

Авторът благодари на следните фирми:

• “Солитрейд” за предоставянето на платките на XFX;

• “МОСТ Компютри” за предоставянето на Gigabyte GA-P35-DQ6.

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Hardware

Тест на HP LaserJet P2014

Добрил Доков

Моделът НР LaserJet P2014 представлява лазерен принтер, ориентиран по-скоро към домашния потребител. Благодарение на високата си производителност и компактни размери, този модел на НР със сигурност ще намери своите почитатели. Той представлява черно-бял лазерен принтер, притежаващ висока скорост на печат, комбинирана с добри характеристики на отпечатаната страница. Устройството включва още кратко ръководство, в което стъпка по стъпка е обяснена инсталацията му, както и два диска със съответните драйвери за Windows XP/Vista и за Windows 98/Me/NT4.0. Самият принтер може да се свърже към системата както чрез USB, така и чрез LPT порт, според нуждите на потребителя. Тук е моментът да отбележа, че в комплекта към него не е включен нито един от двата вида кабели. Информацията за статуса на самото устройство се получава от индикаторни светодиоди на него, а наличието на LCD дисплей е спестено, вероятно с цел да се снижи максимално неговата себестойност.

ма съществена разлика не успях да видя. При активирането на икономичния режим, обаче нещата не стоят точно така. В този момент текстът става забележимо поблед, което впрочем се и очаква, защото този режим цели именно пестене на тонер от касетата на принтера. Почти същото важи и при печатането на изображения - едва видима разлика има само между режимите Pro/FastRes и 600dpi. При из-

Подготовката на принтера за работа е елементарна и е описана подробно в стъпков вид, с картинки на отделен лист в самото устройство. След като приключим с тази част, ни остава само да инсталираме драйверите и да свържем принтера към компютъра. За проверка на способностите на устройството използвах два текстови файла и засичах времето, необходимо за отпечатването на всеки от тях при съответното качество. Тук ще вметна, че предлаганите от принтера опции за качеството на печат са три: ProRes, FastRes и 600dpi. При първите две печатът се извършва при разделителна способност от 1200 dpi, докато при третата е ясно, че това става при 600 dpi. Освен с тях разполагаме още с възможност за избор на т.нар. EconoMode режим, спестяващ тонер при печата. Както отбелязах, използваните текстови файла са два - един текстов с обем 36 страници и втори, в който освен текст имаме още 3 снимки, 1 таблица и 9 графики.

Тестови резултати Що се отнася до качеството на отпечатаните материали, конкретно при печатането на текст в който и да е от трите режи-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

този режим. Все пак не е толкова фатално, предвид обстоятелството, че потребителите, желаещи да удължат времето на използване на тонера, сами преценяват с какво качество желаят да се извършва печатът. Що се отнася до шума, издаван от устройството по време на печат, той не е нищо специфично в сравнение с подобните за него модели от този клас. Въпреки

Видно е, че използването на икономичен режим има ефект основно при печата на изображения. Що се отнася до отпечатването на текст, скоростта на устройството се повлия сериозно едва при активирането на режима EconoMode

ползването на последния нека не забравяме, че изображението се отпечатва при по-ниска разделителна способност, което не може да не окаже своето влияние. При активирането на отметката на EconoMode картинката става доста бледа, но отново ще напомня, че това е нещо нормално за

че не може да се похвали с впечатляващо тиха работа, този модел на НР също така не е по-шумен от тях. Авторът благодари на фирма

“АПРА” ООД

за предоставения продукт.

Hardware Тодор Богданов

Интересни модели MP3/MP4 плеъри, предлагани на българския пазар Развитието на технологиите доведе до сериозно намаляване на размерите на преносимите мултимедийни устройства. Ако си спомняте големите CD аудиоплеъри отпреди няколко години и ги сравните с направо миниатюрните MP3/MP4 предложения в момента, разликите в големината и теглото са доста сериозни. Спомням си първия български MP3 плеър - DIVA MP3, който бе малко по-голям от кибритена кутия и въпреки елементарния (за днешните възприятия) дисплей, бе нещо ново и интересно на пазара на такива устройства. По това време имах честта да бъда един от първите тестери и още тогава стана ясно, че бъдещето принадлежи на тези малки машинки, един от чиито недостатъци е, че лесно се губят (това го казвам не толкова като минус, колкото като факт).

Еволюцията при MP3 плеърите добави към функциите им FM радио и възможност за преглеждане на прости текстови файлове, както и на различен формат видеоклипчета (в зависимост от модела и дисплея на устройството). Тъй като на пазара може да срещнете какви ли не плеъри, в този материал ще ви представя устройства на няколко компании, като подбор почти липсва MP3/MP4 модели с различни размери, тип на екрана, обем памет и функции, но и с различна цена. Така да се каже, ще ви дам информация за почти целия възможен диапазон от налични устройства. За целта са включени плеъри на четири компании - “Дигитален свят”, TEAC, EasyTouch и Privileg.

“ДИГИТАЛЕН СВЯТ” Започваме с единствения български представител измежду участниците, а именно фирма “Дигитален свят” (позната от миналото с плеъра DIVA MP3, за който говорих по-горе). Съвременните устройства на компанията се стремят да са в крак с модата и да не отстъпват на западните си събратя не само по дизайн, но и по функционалност. Както ще видите по-долу, новите DIVA плеъри могат да претендират за иновативност и възможности от най-високо ниво. Петте предоставени модела са FX-30, FX-50v, FX-62, FX-70 и FX-75.

DIVA FX-30 Ако можем да говорим за съвременния вариант на DIVA MP3, то FX-30 със сигурност може да претендира за тази титла. Направо миниатюрните размери и тегло от само 30 г правят FX-30 почти незабележим и много удобен за носене, където и да се намирате. Със семплия си дизайн и подбор на цветовете (черно и сиво) FX-30 оставя положително впечатление. Спецификации на DIVA FX-30: • Вид устройство - MP3 плеър • Големина и вид на екрана - графичен дисплей • Обем вградена памет - 512 MB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - не • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 • Тегло - 30 г

но определено няма да ви тежи дори в джоба на ризата. Общо петте функционални бутона вършат цялата необходима работа и след малка справка с ръководството много лесно ще “обикаляте” из менюто и ще управлявате FX-30. Оттук нататък ви остава само да заредите FX-30 с музика или да си пуснете радиото и да се наслаждавате на любимите си парчета. Времето, което издържа вградената батерия, е доста сериозно - доближава се плътно до границата от 10 часа. Плеърът разполага с много добри енергоспестяващи функции и след кратко време на бездействие се само-

Честно казано, отдавна не съм бил толкова впечатлен от MP3 плеър, но FX30 успя да създаде това чувство у мен. Изключително малкото тегло може да направи лоша шега на по-разсеяните потребители, които могат да загубят FX30, без да разберат (поне в началото), www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

конвертиране ще можете да “смачкате” любимите си филми и клипове и да ги пренесете на FX-62, където да ги гледате без проблеми.

изключва. Възстановяването в работен режим отнема около 2 секунди. Включването към компютъра е директно и не изисква кабел - FX-30 много прилича на USB стик (впрочем може да се използва и като такъв). Въпреки това в комплектовката имате и USB удължителен кабел заедно с много удобни слушалки и зареждащо устройство. Определено мога да кажа, че всичко при FX-30 е компактно - не само размерите и теглото, но и цената му.

Спецификации на DIVA FX-62: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,4” LCD дисплей • Обем вградена памет - 1 или 2 GB • Възможност за външна памет microSD/Tflash • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - AVI (MPEG4) • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0

DIVA FX-50v Когато говорим за интересни дизайнерски решения, FX-50v се включва в тази класация. Визията на модела много наподобява един известен мобилен телефон на Nokia - 7280. Това не го прави GSM апарат, но малките размери, подобно на FX-30, му отреждат място и в графата “ултрамобилни MP3 плеъри”. Освен това може да кажем, че FX-50v е “един MP3 плеър за двама”. Спецификации на DIVA FX-50v: • Вид устройство - MP3 плеър • Големина и вид на екрана - 96 х 96, цветен OLED дисплей • Обем вградена памет - 1 до 4 GB • Възможност за външна памет microSD/Tflash • Батерия - вградена Li-Polymer • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - MTV • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Поради компактния си размер FX50v може директно да се включва към компютъра, но имаме и приложен USB 2.0 удължителен кабел (влиза в употреба по-скоро по време на зареждане). Интересен е фактът, че FX-50v използва Li-Polymer батерия, която се слави със своята издръжливост. За допълнително удължаване на времето на автономна работа се грижи и самото устройство, което следи и изключва OLED екрана, когато не ви е необходим. Като говорим за екран, използваният при този модел 96 х 96 дисплей дори успява да възпроизведе фабрично записан клип на българска песен (формат MTV - напъл-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

но непознат за мен), но със сигурност не можем да наречем гледането комфортно. Възможността обаче е налична за хората, които все пак искат да я използват. Към функционалността трябва да добавим FM радио (слушалките служат за антена) и диктофон за запис на каквото пожелаете. За разлика от FX-30, при FX50v имаме възможност да включваме microSD/Tflash мултимедийни карти. Освен всичко казано дотук, FX-50v притежава една много интересна функция, за която споменах в началото - устройството има два изхода за включване на слушалки, като така двама души могат едновременно да слушат. За целта, естествено, в комплекта към FX-50v имате и два комплекта слушалки, тип “охлюв”. Тази новост със сигурност ще допадне на хората, на които доскоро им се налагаше да споделят един чифт слушалки - чрез FX-50v всичко отново е в стереоформат.

DIVA FX-62 Този нов модел на фирма “Дигитален свят” разполага с голям LCD дисплей с разделителна способност 320 х 240 и има сериозни възможности за аудио- и видеовъзпроизвеждане. Неслучайно е от Digital Audio Player моделите, но според мен към това трябва да добавим и Video. Посредством приложения към устройството софтуер за AVI

Както се вижда от спецификациите на FX-62, плеърът притежава доста големи възможности. Екранът, като за MP3/MP4 устройство, предлага сериозна големина, а видимостта също е на добро ниво. Поради интересния си дизайн бутоните на FX-62 са не от стандартен тип, а по-скоро “Soft touch”, т.е. само с докосване. Смея да кажа, че точността и чувствителността на допир са почти 100 %. Рядко командата не се изпълнява от първото докосване. Ще ви трябва малко време, за да свикнете с начина на работа, но в ръководството за употреба всичко е обяснено много

MP3/MP4 плеъри просто и ясно. Менюто е с “хоризонтално” разположение и бърз достъп до основните функции. При слушане на радио като своеобразна антена служат слушалките, така че не очаквайте кой знае какви възможности. Въпреки това в нормални условия FM възпроизвеждането е прилично. Що се отнася до MP3, нямам никакви забележки. Всички тестови парчета се възпроизвеждат безпроблемно, но всъщност останах очарован от видеочастта. Според възможностите би трябвало нормален AVI филм да се прекомпресира до големина, съвместима с FX-62. Не очаквах това да се случи, но и двата пълнометражни филма - The 51 State и Ice Age 2, тръгнаха безпроблемно. По обясними причини за субтитри не можем да говорим. Що се отнася до възможностите на батерията, 3.7/450mAh Li-Ion се справя доста добре. Тя успя да издържи възпроизвеждането на двата филма и дори остана още малко заряд в нея. Предполагам, че около или малко под 5 часа е граничното време - в случая имайте предвид, че дисплеят свети постоянно. При MP3 това време ще се увеличи поне двойно поради наличните енергоспестяващи възможности.

DIVA FX-70 Единият от двата модела от “седма серия” MP4 плеъри на “Дигитален свят” - DX-70, демонстрира много от възможностите на FX-62, за които стана дума малко по-горе. Въпреки това вероятно се досещате, че разликата не е само в означението, а FX-70 има и нещо особено в себе си. Спецификации на DIVA FX-70: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,0” LCD дисплей • Обем вградена памет - 1 или 2 GB • Възможност за външна памет miniSD • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - AVI (MPEG4) • Наличие на микрофон - да • Вграден говорител

• Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Дисплеят с размер 2 инча притежава по-малка разделителна способност от FX-62, но в голяма степен запазва възможността за гледане на филми чрез този плеър. С наличните 1 или 2 GB вградена памет ще съберете между два и четири пълнометражни филма, но преди това трябва да ги конвертирате със специалната програмка, която се намира на диска към устройството (поради разлика в разделителната способност на екрана, конверторът за FX62 и този за FX-70 не са съвместими). Двата тестови филма - The 51 State и Ice Age 2, нямаха проблеми за цялостно възпроизвеждане, без видими проблеми с картината или звука. Същото се отнася и до MP3 файловете, които тествах - нормално възпроизвеждане без наличие на изкривявания, припуквания и т.н. Основните бутони за управление са групирани с цел максимално удобна работа с FX-70, въпреки че “джойстикът” е малко неудобен в началото, докато не свикнете да го използвате. Освен него имаме и един за стартиране на музиката и клиповете и един за избиране на възможност за триене на файловете директно от плеъра. Последен остава бутонът за On/Off, без който не можем да минем (подобно на другите модели, FX-70 също разполага с две

нива на пускане и спиране на плеъра). Самото меню е изградено по подобие на смартфоните с големи икони за различните основни функции на плеъра, а с джойстика практически извършвате почти всички функции по обикаляне из подменютата. Ако сравняваме управлението на трите MP4 плеъра на “Дигитален свят”, “джойстикът” на DIVA FX-70 е най-ефективен. Освен чрез наличните слушалки, звук от FX-70 може да чуете и от вградения говорител, който обаче не притежава кой знае каква музикална мощност и едва ли ще ви се стори сполучлива алтернатива на слушалките. При нормални условия в помещението възпроизведеният звук е слабо доловим. И този модел разполага с батерия 3,7 V/ Li-Ion. Времето за автономна работа почти се повтори с това, което показа FX-62. Все пак двете устройства имат много близки характеристики, а и един и същи тип батерия.

DIVA FX-75 Прегледа на устройствата на “Дигитален свят” ще завършим с флагмана при MP4 плеърите в продуктовата линия на компанията - DIVA FX-75. Той впечатлява не само с големия си дисплей, но и с масивната си изработка - за сметка на съвсем лекото увеличаване на теглото, FX-75 е доста по-голям от събратята си и внушава чувство за стабилност. Съчетаването на сребристо и черно от своя страна създава визия на делови MP4 плеър. Спецификации на DIVA FX-75: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,4” LCD дисплей • Обем вградена памет - 1, 2 или 4 GB. • Възможност за външна памет miniSD • Батерия - вградена Li-Polymer • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - AVI (MPEG4) • Наличие на микрофон - да • Вграден говорител • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

никакви забележки. Всички тестови парчета се възпроизведоха безпроблемно. Вградената Li-Polymer батерия се представи много добре и определено притежава по-сериозни възможности от варианта Li-Ion. След пълното й зареждане ви очакват поне 5 часа гледане на филми, по време на което дисплеят свети постоянно. Що се отнася до MP3 и радио, това време е доста повече.

EASYTOUCH

Предлагащ 2,4” LCD дисплей с поддръжка на 262k цвята, FX-75 е от моделите с възможност за гледане дори на пълнометражни филми. Отново за целта ще трябва да използвате малката (но много удобна) програмка за конвертиране на AVI филми до съвместима с устройството разделителна способност. И двата тестови филма - Ice Age 2 и The 51 State, се виждаха чудесно на екрана на FX-75, а звуковата част се извеждаше много приятно през приложените слушалки. Плеърът има и вграден говорител, който обаче не предлага особени възможности и демонстрира относително слаб звук. Менюто на устройството е изградено по доста приличен начин, чрез визуализиране на иконка на активната в момента функция. Смея да кажа, че менюто на FX-75 е с най-добро визуализиране от всички MP4 модели DIVA, но “сърфирането” из него е доста пообъркващо. Все пак, като свикнете веднъж кои бутони какви функции активират, ще ви е много по-лесно. Самото устройство притежава общо шест бутона, пет от които са по-често използвани (шестият е за хардуерното включване/ изключване на FX-75). При слушане на радио като своеобразна антена служат слушалките и при използването му на открито приемането на сигнала е на доста добро ниво. Въпреки това в нормални условия FM възпроизвеждането е прилично. Що се отнася до MP3, нямам

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Тази компания сравнително отскоро е на българския пазар и предлага доста и интересни мултимедийни предложения (ако сте чели статията за PS-700, вероятно разбирате). Ще ви представя два нейни MP4 плеъра, които имат много интересен и семпъл дизайн и възможности.

ET-3020 Trinity ET-3020 се присъединява към покомпактните варианти на останалите марки, представени в това сравнение, а по размери не отстъпва на една нормална кибритена кутия и конкурира дори DIVA FX-30 (ако трябва да сме точни, е малко по-голям от нея). Въпреки малките размери ET-3020 предлага много приличен дисплей и лесно управление на функциите на плеъра. Спецификации на ET-3020: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 1,8” LCD дисплей • Обем вградена памет - 128 MB, 256 MB, 512 MB или 1 GB. • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - ASF, AMV • Наличие на микрофон - да • Вграден говорител • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Както вече споменах, ET-3020 е доста компактен, но това не пречи да ни предложи големия, 1,8” LCD дисплей с много добро качество на графично възпроизвеждане. Наред с това на

гърба на устройството има и вграден говорител, чиито възможности обаче са доста слаби на фона на нормалните звукови нива в помещение. Предвидените в комплекта слушалки вършат работата си доста добре. Въпреки наличието на LCD дисплей, видеовъзможностите на ET-3020 се свеждат до ASF и AMV, които са по-непопулярни, а както се досещате, нашите компактни варианти на филмите Ice Age 2 и The 51 State не се възпроизведоха. Що се отнася до аудиочастта, там вече всичко е наред - както тестовите MP3-ки, така и радиото се слушат без проблеми. Подобно на другите представители в този тест, при излизането на открито радиото предлага доста по-прилично ниво на сигнала. Работата с менюто е много лесна и удобна чрез използването на няколкото управляващи бутона, разположени на предния панел и отстрани на устройството. Функциите се визуализират като икони и ориентирането е елементарно, което прави сърфирането между различните опции интуитивно и просто. Вградените функции за пестене на батерията работят доста добре, а всяко едно по-продължително бездействие води до софтуерно спиране на ET3020, с което се увеличава времето за автономна работа. Максимално указаните от производителя 8 часа не бяха достигнати, но бе засечена една много близка стойност - около 7 часа. Освен

MP3/MP4 плеъри DIVA FX-30, малкият ET-3020 е другият MP3 плеър, който ми направи голямо впечатление с дизайна и визията си.

ET-3035 Това e малко по-усъвършенстваният модел от двете предложения на EasyTouch и разполага не само с по-голям дисплей, но и с по-сериозен набор от възможности. Според документацията на EasyTouch, ET-3035 предлага възпроизвеждане на видеофайлове с разширение ASF и AMV, но както ще се убедите след малко, това не е точно така. Спецификации на ET-3035: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,2” LCD дисплей • Обем вградена памет - 128 MB, 256 MB, 512 MB или 1 GB • Възможност за външна памет miniSD • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - ASF, AMV • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Преглеждайки характеристиките, предположих, че и при ET-3035 няма да успея да възпроизведа двата тесто-

ви AVI файла, но този плеър успя да ме изненада сериозно, като съвсем спокойно ги визуализира на дисплея си без никакви проблеми. Нямам представа на какво се дължи това “недоразумение”, защото не е малко предимство плеърът да поддържа и AVI възможности. За целта ще трябва да конвертирате във формат 220 х 176, след което файлът е готов за прехвърляне. Отново искам да кажа, че за субтитри при тези плеъри е малко нелогично да се говори. Като оставим изненадата, ET-3035 притежава и други много добри възможности, например просвирване на MP3 и WMA файлове. Не срещнах никакви проблеми при просвирване на тестовите парчета. За доброто качество допринасят и доста приличните слушалки, идващи в комплекта с устройството. Те ще ви трябват и ако искате да се възползвате от радиото, защото служат за импровизирана антена. Работата с менюто, изведено на един екран с общо девет икони към важните функции, е доста елементарна. За това помагат и няколкото бутона, позиционирани от двете страни на корпуса. Поради наличието на по-сериозни видеовъзможности, по време на възпроизвеждане екранът постоянно е активен и времето на автономна работа намалява до малко под 5 часа. В другите случаи, например просвирване на MP3, това време се увеличава доста поради вградените енергоспестяващи функции, които се грижат за минималната консумация.

за нокти, което вероятно ще се стори идейно на голяма част от женската аудитория. По тази логика моделът може да се използва за украшение. Спецификации на AD-9623: • Вид устройство - MP3 плеър • Големина и вид на екрана - графичен двуцветен OLED дисплей • Обем вградена памет - 256 или 512 MB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - не • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - не • Връзка с компютър - USB 2.0 набден с малко по-хубав дисплей, AD-9623 предлага като цяло по-добра визия и по-контрастно изображение, а освен това има функции “Диктофон”, “Телефонен указател”, както и възможност за прочитане на текстови файлове. Свързването с компютър става задължително чрез USB кабела, а трансферът на файлове е с приемлива скорост на четене и запис. Много ми хареса фактът, че с менюто се оперира доста бързо и лесно посредством няколкото бутона, разположени отстрани на плеъра. Практически имате копче за почти всички команди и без дори да поглеждате ръководството, ще можете веднага да се

PRIVILEG Компанията от известно време е на българския пазар, а преди няколко месеца ви представихме няколко нейни MP3 плеъра с много интересен и компактен дизайн. В този материал ще ви предложа общо три модела на Privileg, два от които са MP4, а третият е интересен MP3 плеър с много свеж дизайн.

AD-9623 Privileg предлага няколко модела, за който може да се каже, че имат ювелирен дизайн (AD-9615, 9618 и 9623). AD-9623 е базиран на червения цвят и много прилича на шишенце за лак www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

заиграете с AD-9623. Просвирването на MP3-ки мина безпроблемно, записът на звук и глас посредством вградения микрофон бе с добро качество, но като че ли малко слабо като сигнал (единственото ограничение по продължителност е обемът вградена памет). Самото устройство, логично, е с вградена акумулаторна батерия, която може да се зарежда директно от компютъра посредством USB кабела или чрез приложеното зарядно устройство. Поради малките размери AD-9623 не притежава слотове за включване на допълнителни мултимедийни карти. AD-9823 няма видеовъзможности, но малкият дисплей, така или иначе, няма да ви позволи кой знае колко добро качество на възпроизвеждане. В случая е наблегнато на компактността, малките размери и визията, които пък от своя страна са доста добре съчетани.

AD-9625 Това е другият представител на моделите от типа “един MP3 плеър за двама” и подобно на DIVA FX-50v, притежава два извода за слушалки. Въпреки това тази интересна функция не е единственото предимство на AD-9625. Спецификации на AD-9625: • Вид устройство - MP3/MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 1,5” LCD дисплей, 128 х 128 • Обем вградена памет - 512 MB или 1GB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - ASF, AMV • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Privileg AD-9625 ми допадна наймного от трите представени модела не само поради наличието на два извода за слушалки, но и поради събраните в него възможности като цяло. Използваният в случая 1,5” LCD дисплей визуализира много добре организацията на менюто, но що се отнася до видео-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

тези бутони като цяло са много елементарни и интуитивни.

AD-9632 Един от по-сериозните модели на Privileg, AD-9632 предлага доста сносен 1,8” екран и стилен дизайн. Устройството разчита на OLED технологията за дисплея и мога да кажа, че изображението е много прилично за подобен тип продукти.

възпроизвеждането, не можах да намеря други съвместими клипове (формат AMV), с които да пробвам качеството. Успях да стартирам - очаквано - без никакви затруднения единствено вградения в устройството, но нито варианти на AVI, нито WMV не тръгнаха на този плеър. Що се отнася до MP3-ките, не срещнах проблеми по време на възпроизвеждането на тестовите файлове. Чрез двата комплекта слушалки двама души могат да слушат музика, без да се налага да споделят един чифт и по този начин да губят не само стереоефекта, но и цялата звучност на песента. Радиопросвирването също е на ниво. В затворени помещения качеството не е отлично, но за сметка на тестовете на открито звуковият сигнал е много добър. AD-9625 има сериозно отношение към пестенето на батерия, защото всяко бездействие от страна на потребителя (без да включваме случаите, когато слушате музика, радио или гледате клипове) директно води до изключване на плеъра. Възстановяването му в работен режим става в рамките на 2-3 секунди, но така със сигурност няма да се чудите дали сте спрели AD-9625 и дали няма да се изтощи батерията му. Основните бутони за работа с плеъра са разположени от двете страни на предния панел, а “сърфирането” из менюто и работата с плеъра посредством

Спецификации на AD-9623: • Вид устройство - MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 1,8” LCD дисплей, 128 x 128 пиксела • Обем вградена памет - 1 или 2 GB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - ASF • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 Този MP4 плеър притежава една много интересна възможност - VoIP, чрез която AD-9632 се превръща в микрофон за разговори по интернет. Доста интересно хрумване, предвид стандартните характеристики на плеъра и MP3 насочеността му. Прави впечатление, че устройството активно се стреми да пести батерия и при липса на активност за опреде-

MP3/MP4 плеъри лен период от време екранът се гаси автоматично. Самият плеър преминава в “полузаспало” състояние, ако не го използвате за нещо конкретно, но е включен. Тогава ще трябва да го “събуждате” чрез натискане на бутон. Ако слушате музика например и искате да екранът да светне, едно натискане на бутон е достатъчно той да се покаже за по-малко от секунда. Като говорим за бутони, организацията им при този модел в началото е малко объркваща, но веднъж като разберете кое как става, работата ви с плеъра ще е много лесна. Възпроизвеждането на MP3-ки е добро, както и записът на говор чрез функцията “Диктофон”. Що се отнася до видеовъзможностите, единствено приложеният AMV файл се възпроизвеждаше. Нашите тестови файлове (AVI формат) бяха несъвместими, а други подходящи нямах подръка. Радиовъзможностите са на нивото на останалите продукти - сравнително добро приемане на сигнала при нормални условия и доста прилично на открито. AD-9632 е интересно устройство с някои много иновативни функции, които човек не би търсил точно в MP4 плеър. Въпреки това няма нищо лошо да притежавате толкова “широко скроен” плеър, на който му липсва единствено поддръжката на по-познатите видеоформати, за да стане един много конкурентен модел.

TEAC Компанията, която преди няколко години бе позната като един от найдобрите производители на оптични устройства, вече няма подобна слава и популярност в България в този сегмент. В момента TEAC е по-известна със своите мултимедийни продукти, едни от които са MP3/MP4 устройствата. В този материал ще разгледам общо три плеъра, които, смея да кажа, са доста конкурентни на останалите.

MP-450 Компанията винаги е залагала на добрия дизайн на продуктите си (особено мултимедийните), което много добре се вижда и при MP-450. За този модел могат да се кажат само хубави

неща - производителят е успял да създаде един наистина добър MP4 плеър. Спецификации на MP-450: • Вид устройство - MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,0” LCD дисплей • Обем вградена памет - 1, 2 или 4 GB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - AVI • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 MP-450 демонстрира доста добър дизайн, което се вижда от пръв поглед. Изчистени линии, много умело съчетание на черно със сребристо. За хората с повече стил и бизнес пътувания, MP450 трябва да е една от възможностите за избор за новия им преносим MP4 плеър (а и теглото му е само 40 г). Дисплеят на устройството е с размер 2 инча и успява много добре да визуализира двата тестови филма Ice Age 2 и The 51 State. От вас се изисква единствено да ги намалите до размер 220 х 176, за да се съберат коректно върху наличния дисплей. След това няма никакви проблеми. Същото се отнася и до MP3 възпроизвеждането - без засечки или изкривявания, а приложените слушалки са доста добри. Що се отнася

до радиовъзможностите, те, както и се очаква, са на ниво. Подобно на представените по-горе конкурентни модели, в закрити пространства приемането не е чак толкова добро, за разлика от варианта на открито, където звукът е почти изчистен от смущения. Енергоспестяващите функции са налице и при по-продължително бездействие (може да се регулира времето на изчакване) MP-450 се самоизключва. Преди това обаче дисплеят намалява яркостта си за допълнително щадене на вградения Li-Ion акумулатор. Единствено не ми хареса по-дългото време за инициализиране след “събуждане”, но това едва ли е чак такъв проблем. Според производителя MP-450 може да работи в режим на автономна работа до 13 часа, но при гледане на филми това време се намалява на около половина. Не трябва да забравяме и една много интересна подробност - MP-450 единствен (само още един негов “събрат” с марката TEAC прави изключение) притежава и специално калъфче за носене, подобно на GSM апаратите. Прозрачната “чантичка” е много удобна, а и пази устройството от физически наранявания.

MP-270 Този модел на TEAC е от спортните модели MP3 плеъри и вероятно доста ще се хареса на хората, които обичат джогинга, излетите в планината или поекстремните спортове. MP-270 предлага доста подходящ за целта дизайн и начини за захващане, а и специално калъфче за носене. Спецификации на MP-270: • Вид устройство - MP3 плеър • Големина и вид на екрана - графичен, двуцветен OLED дисплей • Обем вградена памет - 512 MB или 1 GB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - не • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

MP3/MP4 плеъри не на бутоните. Плеърът притежава вградена Li-Ion батерия с възможност за непрестанна работа до 10 часа.

MP-500BT Последният (но не и по важност) модел на TEAC е MP-500BT, който по много функции прилича на MP-450 (но и се различава), а наред с това притежава и Bluetooth възможност за връзка с други устройства.

MP-270 няма да ви впечатли толкова с дизайн, колкото с функционалност и размери. Доста компактен и разполагащ с двуцветен OLED дисплей (син и жълт цвят - комбинацията е доста добра), MP-270 е изработен със специална щипка на гърба за закрепване към дрехите. Наред с това и поради ниското тегло, присъствието на устройството е незабележимо. Единствено MP3/WMA музиката или FM радиото ще ви напомнят, че в момента носите със себе си този MP3 плеър. Възпроизвеждането на тестовите MP3 песни премина успешно, а FM радиоприемникът показа, че може да се справи много добре със задачата си. Ако приемем, че MP-270 ще се използва предимно на открито, наличието на FM ви предоставя много добра алтернатива на MP3 (ако каченият плейлист ви е омръзнал). Подобно на MP-450, и при MP-270 имате много удобно калъфче за носене на плеъра, ако щипката по някаква причина не ви е удобна или не искате да я използвате. Калъфчето също така има необявената функция да пази устройството от физически наранявания. Работата с MP-270 e елементарна, предвид ограничения брой възможности, които предлага. Намиращите се до дисплея бутони ви предоставят бързо управление на песните и “сърфиране” из менюто, докато общо шестте допълнителни копчета са за по-второстепенни функции, като запис от радиото или пък заключва-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Спецификации на MP-500BT: • Вид устройство - MP4 плеър • Големина и вид на екрана - 2,0” LCD дисплей • Обем вградена памет - 1, 2 или 4 GB • Възможност за външна памет - не • Батерия - вградена Li-Ion • Поддържани аудиоформати - MP3, WMA, WAV • Поддържани видеоформати - MPEG4 • Наличие на микрофон - да • Наличие на FM радио - да • Връзка с компютър - USB 2.0 MP-500BT е доста интересен модел, тъй като поддържа формата MPEG4, но могат да се възпроизвеждат само МР4 кодирани видеофайлове. Направих няколко опита и с двата тестови AVI филма, но за съжаление самият плеър ги игнорираше като файлове (налични в паметта, но в списъка с файлове в самото меню липсваха), поради което не се получи изненадата както при EasyTouch ET-3035.

Все пак, ако имате възможност за конвертиране в MP4, ще можете да гледате видеосъдържание на дисплея на MP-500BT, и то с доста добро качество (тестовият файл Basic Instinct 2 изглежда много добре). Просвирването на MP3 файловете, както и радиоприемникът работят безпроблемно, което се и очакваше. Дизайнът на устройството е доста семпъл и изчистен. Черното и сребристото са добре съчетани и забележки тук човек трудно може да има. Подсветката на част от основните бутони е синя, а те самите са в стил “soft touch”. Изисква се известно време и тренировка, за да свикнете с начина им на работа, но след това е доста приятно. Единствено копчетата за стартиране на устройството и запис на звук са изведени отстрани на панела и са от стандартен тип. Менюто на MP-500BT е на две нива - мултимедийно и функционално. При първото ниво имате контрол над различните възможности на устройството - MP3 просвирване, видео, четене на текст, FM радио и т.н. Функционалната част, която съдържа много от настройките, е отделена в другото ниво, което дава възможност за диференциране на настройките. Като замисъл е доста интересно и иновативно. Прави впечатление суфиксът BT при моделния номер. Това означение е за наличието на Bluetooth възможност за безжична връзка, която обаче не успях да накарам да заработи, поне не и в синхрон с GSM апарат SE K750i. Работната версия в MP-500BT е 1.2, което не би трябвало да създава проблеми с телефона, но връзка, така или иначе, не успях да осъществя.

Авторът благодари на фирмите: • “COMPUTER 2000” за предоставянето на моделите на Privileg; • “Солитрейд” за предоставянето на моделите на TEAC и EasyNote;

• “Дигитален свят” за предоставянето на моделите от серията DIVA FX.

Hardware

Външен твърд диск алтернатива на flash паметите Пренасянето на голямо количество информация изисква да разполагате с flash памет със съответния обем. Всичко това е чудесно, когато става въпрос за 1-2 GB, но какво да правим, ако трябва да прехвърлим нещо значително по-обемисто? Става въпрос за информация от порядъка на 40-50 GB или дори повече. Сдобиването с flash памет с подобен обем би изисквало астрономическа сума, така че може би не е лоша идея да се огледаме за подходящ заместител. Като такъв може да се посочи комбинацията от мобилен твърд диск и съответната кутия, в която той се поставя. Благодарение на USB интерфейса, който те често използват, получаваме удобно устройство, с което можем да пренасяме огромен обем от информация.

Преди да пристъпя към разглеждането на различните модели кутии за дискове, ще обърна малко внимание на това с какво всъщност те превъзхождат обикновения диск. За начало ще наблегна на най-важното, а именно че те са извън компютъра. Благодарение на това можем почти по всяко време просто да изключим устройството и да го приберем в джоба си например. В същото време процесът на прехвърляне на информация от и към тях не се влияе, тъй като се използва високоскоростен USB 2.0 интерфейс. Разбира се, съществува алтернатива на разглежданите устройства, която е именно т.нар. чекмеджета за твърд диск. Проблемът при тях обаче е, че след изваждането на диска от него той на практика остава незащитен от външни влияния. За

разлика от него, веднъж поставен в преносимата кутия, дискът е на сигурно място. Освен това не всички “чекмеджета” са съвместими помежду си, така че намиращият се вътре диск да може да се използва на всяко друго PC. Преди да започнем с прегледа на самите модели, ще спомена конфигурацията, използвана за тестовете. Това е система с процесор Pentium 4 630, дънна платка ASUS P5LD2 Deluxe, 1 GB 533 MHz DDR2 AData, твърд диск Seagate SATA ST380811AS и графична карта Magic Prism GeForce 7600GS. Поради факта, че кутиите, които тествах, използват както Parallel ATA, така и Serial ATA интерфейс, мобилните дискове, поставяни в тях, са два вида: Samsung MP0804H с обем 80 GB, модел с Parallel ATA, и SATA модел Fujitsu MHV2080BH, отново с обем 80 GB. Използвах програмите FC-Test и HD Tach, които измерват реалния трансфер на диска чрез прехвърляне на истински файлове по време на тестовете. Конкретно що се отнася до FC-Test, той извършва проверка с файлове с различна големина - от няколко килобайта до няколкостотин мегабайта. Благодарение на това се определя сумарната производителност на устройството в реални условия. Впрочем, преди да пристъпя към разглеждане на различните модели кутии, ще отбележа, че всички подбрани продукти са предвидени да се използват в комбинация с 2,5-инчов диск.

Point of View R-720116-1 Този модел на PoV представлява кутия, използваща РАТА интерфейс, а свързването й към компютър става посредством USB кабел. Към устройството получаваме още съответния комплект болтчета за фиксирането на капака, миниотвертка, споменатия USB кабел, диск с драйвери и отделно ръководство. В допълнение към тези неща, в

Добрил Доков

кутията имаме още твърд калъф от кожа, с който да транспортираме устройството при нужда. Захранването на поставения в кутията диск се осъществява чрез самия USB кабел, така че няма нужда да се притесняваме от нуждата да носим поредния адаптер. Самата кутия е изработена изцяло от алуминий, което спосoбства за доброто охлаждане на поставения в нея твърд диск. Монтирането на твърдия диск е изключително лесно и няма да му обръщам специално внимание. Уплътняването на кутията е отлично и не се налагат допълнителни импровизации с цел по-добра стабилност на диска в нея. След затварянето й захващането на капака става посредством два миниатюрни болта, с което се предотвратява вероятността от инцидентно изпадане на твърдия диск по време на пренасяне. На корпуса й има комбиниран светодиод, индикиращ обръщенията към диска и показващ дали устройството получава захранване.

Point of View R-720182 Ако смятате Parallel ATA за стандарт, който е на път да изчезне, тогава вероятно ще предпочетете да инвестирате в SATA дискове. В такъв случай моделът R-720182 на PoV представлява идеално предложение за използване със SATA диск. Той отново е изработен изцяло от алуминий и разчита на USB 2.0 за свързване с компютър. Към него получаваме пълен комплект болтчета, www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

отвертка към тях, диск с драйвери, ръководство и, разбира се, всички необходими кабели. Тук е моментът да отбележа, че кутията използва допълнителен кабел за захранване на диска, който се включва в USB порта. Освен тях имаме мек кожен калъф, предпазващ кутията при транспортирането й. Монтажът на диска в нея е елементарен, а след поставянето на капака й той е плътно захванат от вътрешното уплътнение. По този начин се предотвратява евентуалното мърдане на диска в нея, при което може да се стигне до повреда. Фиксирането на капака отново става посредством два миниатюрни болта, захващащи се отстрани. Устройството дава информация за статуса си с два светодиода - зелен, показващ, че получава захранване, и червен, индикиращ обръщение към намиращия се в него твърд диск.

портовете на системата няма да намалеят. За указване на статуса на кутията се използва двуцветен светодиод, показващ дали дискът в нея получава необходимото му захранване и дали в момента към него се изпраща информация. Монтирането на диска в кутията е елементарно, без да се налагат специфични действия. След поставянето му той е сравнително добре уплътнен. Ако се наложи честото му пренасяне, може би не е излишно да се постави допълнително меко уплътнение в дъното на кутията. Както и при предишните модели, капакът се захваща с два миниатюрни болта към корпуса на кутията, осигурявайки стабилно закрепване.

MSI StarTray

AOST Parallel ATA External HDD Box

AOST Serial ATA External HDD Box Този модел кутия за мобилен твърд диск е производство на фирмата АОST, която може би все още не е добила популярност на родния пазар. Тя отново използва SATA интерфейс, затова също ще е подходяща за хора, разполагащи с подобен диск. За свързването й към системата се използва USB кабел, а захранването на поставения в кутията диск става чрез него, т.е. не е необходимо включването на допълнителен захранващ кабел. Комплектовката на кутията включва болтчета, с които се фиксира поставеният вътре диск, миниатюрна отвертка, USB кабел, диск с драйвери и кратко ръководство за употреба. Кутията е изработена изцяло от алуминий, което е гаранция за адекватното охлаждане на поставения в нея диск. Впрочем споменатият USB кабел, идващ в комплекта към нея, разполага с разклонение, благодарение на което може да се каже, че броят на USB

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

от положението й. Всъщност кутията го държи толкова плътно, че поставянето на допълнително уплътняване в нея е не само излишно, но и невъзможно. За индикиране на статуса на устройството се използва едноцветен светодиод, който мига по време на извършване на операции по четене и запис.

Следващото предложение пак е производство на фирмата AOST - моделът е предназначен за употреба в комбинация с Parallel ATA дискове. Използваният интерфейс за връзка със системата е USB, а дискът получава своето захранване през него. Самата кутия е изработена изцяло от алуминий, боядисан в черно, който на пръв поглед изглежда, като че ли е пластмаса. Комплектовката включва разклоняващ се USB кабел, съответните за монтажа болтчета и отвертка, диск с драйвери, ръководство за употреба и калъфче от мека кожа за транспортиране. Очевидно е, че в последно време все повече производители обръщат сериозно внимание на дребните удобства от този тип, които понякога биха могли да са от решаващо значение за потребителя. Инсталирането на диск в кутията е лесно и не отнема повече от минута. След поставянето му капакът (който впрочем се явява и IDE порт, като на него са поставени и схемите) на кутията се захваща с болтове. Веднъж сглобена, тя сигурява пълна стабилност на диска, независимо

Моделът StarTray е производство на компанията MSI и представлява кутия за външен мобилен диск, използващ Parallel ATA интерфейс. Кутията е изработена изцяло от алуминий и това със сигурност ще осигурява добро охлаждане на поставените в нея устройства. Връзката с компютър се осъществява посредством USB кабел, откъдето впрочем черпи захранване и поставеният в нея диск. В комплекта към кутията е включен съответният за нея USB кабел, който се разклонява, за да осигури възможност за включване на още устройства. Също така разполагаме с диск с драйвери, ръководство за употреба, вездесъщите болтчета (макар и без отвертка) и с мек калъф от кожа за транспортиране. Кутията указва наличието на захранване с едноцветен светодиод, който примигва по време на работа на диска. След поставянето на диска в нея и захващането на капака със съответните болтчета, той е изключително стабилен и не се налага доуплътняване.

Blueghost Superslim Това предложение за външна кутия с твърд диск отново е изработено от алуминий с цел добро охлаждане на поставеното в нея устройство. Моделът е предвиден за използване с Parallel ATA дискове, а свързването му с компютъра става посредством USB 2.0 кабел. Освен кутията получаваме още споменатия (разклоняващ се) USB кабел, чрез който впрочем става също така и захранването на монтирания в нея твърд диск. В допълнение имаме диск с драйвери, ръководство за употреба, съответните за затварянето й болтчета и миниотвертка, както и калъфче от мека кожа. Монтажът на диск в кутията не се отличава по нищо от другите модели и не би отнел повече от 1-2 минути. След захващането на капака със съответните болтчета дискът, поставен в нея, е много стабилен, с едва доловими измествания при разклащане. В този ред на мисли може би няма да е излишно добавянето на известно доуплътняване, с което да се избегне тази нестабилност на твърдия диск.

Резултати от тестовете Както споменах в началото, използваните от мен програми за тестване на кутиите са HDTach и FC-Test. Конкретно що се отнася до HDTach, резултатите едва ли имат нужда от изясняване. Програмата FC-Test тества дисковете чрез измерване на времето, за което те успяват да създадат (респективно запишат) различни типове файлове. Тук получаваме доста ценна информация, тъй като по този начин симулираме реалното поведение на устройството. Да се разпростирам в тълкуване на резултатите няма смисъл, затова само ще отбележа накратко кой тест какво представлява. Тестът ins симулира създаването на инсталационна директория със съответните файлове; iso - създаване на

Резултатите от тестването с HDTach показват както пиковата стойност по време на четене, така и средноаритметичната от всички проведени тестове

Според разликите в използваната управляваща логика моделите на съответните производители се представят в различна светлина

файлове в ISO формат (т.е. с голям обем); mp3 - запис на папка с музикални файлове; prog - симулация на папката Program Files; win - симулация папката на Windows. В крайна сметка изборът на подходящия модел следва да се направи въз основа както на предлаганите от него възможности (съответно интерфейс PATA/SATA), така и на това как се справя с файловете, които възнамеряваме да пренасяме с него. При често копиране на множество малко на брой файлове следва да подберем устройство, предлагащо максимална скорост в подобна ситуация, и обратно.

Авторът благодари на фирмите:

• “Солитрейд” за предоставянето на моделите на PoV и MSI;

• COMPUTER 2000 за предоставянето на моделите на AOST;

• “Специализирани Бизнес Системи” за предоставянето на модела на Blueghost.

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

В миналия брой ви представих новото поколение DirectX 10 съвместими графични адаптери на AMD. Така и двамата големи производителни на графични чипове разполагат с модели, поддържащи новия графичен API. Тогава обаче не успях да ви представя тестове под DX10 поради липсата на практически всякакви игрови или синтетични приложения, които да работят с DirectX 10. За щастие в последния месец ситуацията се измени - появиха се цели три нови възможности. Едната е демото на играта Lost Planet, която първо бе представена за Xbox 360, но в скоро време се очаква версията й за PC. Втората е тест, базиран на реалния енджин на Call of Juarez, демонстриращ очаквания скоро пач, който ще предложи новия режим на графика в играта. И третата игра е Company of Heroes, която се сдоби с нов пач, ъпдейтващ възможностите на графичния енджин, като добавя поддръжка на DirectX 10 шейдъри и някои други възможности.

Първи тестове в

DirectX 10

Преди да започнем, трябва да уточним нещо. DirectX 10 дава възможност за използване на много по-сложни шейдъри, което може да доведе до доста по-реалистична графика. В същото време промененият драйверен модел и някои други усъвършенствания дават възможност да се увеличи производителността при текущото ниво на детайлност. А когато става дума за вече съществуващи графични машини, вторият вариант е далеч по-лесен за приложение в сравнение с прикрепянето на графични усъвършенствания. Разбира се, възможен е и трети вариант, при който двете неща се комбинират - известно подобрение на графиката заедно с увеличена производителност. Какво всъщност ни дават трите налични тестови приложения в момента? Call of Juarez и Company of Heroes се фокусират преди всичко върху подо-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Hardware

бренията на графично ниво. Първата от тях поначало предоставя едни от най-красивите гледки на рендерирани открити пространства, достъпни в компютърните игри към днешна дата. Очакваният пач към играта ще подобри дори още повече положението. Направеният на негова база тест показва също къде и какви са подобренията в рендериращата машина. Трябва да призная, че като цяло околната среда изглежда наистина впечатляващо и в много случаи е почти фотореалистична. При все това липсва толкова сериозен “уау ефект”, както при първата среща с Oblivion. Също така има още какво да се желае от качеството на рендериране на хората, макар че си личи използването на някои нови шейдъри за материалите. В Company of Heroes също има прилично количество графични подобрения, но ефектът от тях е малко

Инж. Димитър Чизмаров

по-умерен. Все пак може да се каже, че и те са забележими. Увеличен е и броят на геометричните обекти, например различната растителност по терена. Благодарение на това се появява новият режим Ultra като настройка за качеството на рендериране на земната повърхност. Накрая, демото на Lost Planet предлага поддръжка както на DirectX 9, така и на 10. За целта обаче се разпространяват две отделни дистрибуции. Според разработчиците основното, за което са използвали DirectX 10, би трябвало да е подобрението на производителността. Не е минало обаче и без някои графични усъвършенствания. Преди всичко рендерирането на сенките би трябвало да е много по-реалистично в DX10 варианта и по тази причина се е появила настройката High за качество на сенките, която липсва в DX9 верси-

ята. Същото така са направени някои промени и при рендерирането например на снежната буря в първия тестов сценарий. Честно да си призная, не успях да забележа кой знае какъв ефект от по-доброто качество на сенките, но наистина нещата в снежната буря не изглеждат толкова замазано, а като че ли има известно подобрение при качеството на визуализация на текстурите и в далечината на виждане през бурята. Трябва също да отбележа, че промените в игрите водят дотам, че част от режимите на графиката не са достъпни в DirectX 9. Затова в някои случаи настройките в тестовете не са еквивалентни. Тъй като тестът Call of Juarez е само в DX10 вариант, при него няма разлики в настройките. За Company of Heroes обаче се забелязват следните разлики: в DirectX 9 режим настройките Texture Detail и Terrain Detail са на High, докато в DirectX 10 режим са на Ultra. Трябва да спомена обаче, че нагласянето им на High и във втория случай не доведе до съществени разлики (1-2 кадъра в повече), което, както ще видите от резултатите, не води до съществена промяна на разположението на силите. Всички останали настройки са на максималните възможни стойности, като са активирани 4xAA и 16хAF. Lost Planet на свой ред тествах в DirectX 10 режим, както с настройка Shadow Quality Medium, така и с High. За теста разполагах с върховите модели на Nvidia и ATI - GeForce 8800GTS/Ultra и Radeon HD 2900XT, но все пак реших да включа и един представител на средния клас в лицето на GeForce 8600GTS. Както се оказа обаче, последната е твърде бавна и затова я тествах с изключен антиалайзинг. Това не беше единственият проблем, понеже драйверите на ATI все още имат сериозни затруднения при работата с DirectX 10 версията на Lost Planet, при която се забелязват сериозни визуални артефакти, Motion Blur е твърде силен, а с антиалайзинг приложението изобщо не може да се стартира. Въпреки това оставих резултатите за някаква приблизителна референция на възможностите на

адаптера. Като говорим за драйвери, трябва да отбележа, че имах сериозни проблеми със стабилността на последната ревизия на драйверите на Nvidia (158.24) и поради това избрах да ползвам малко по-старите 158.18.

1200 вече ще трябва да се откажете от част от графичните ефекти и/или антиалайзинга. Производителността на модела от среден клас GeForce 8600GTS e напълно неудовлетворителна - дори и без антиалайзинг не успява да достиг-

Разликата между графичните режими в Call of Juarez Тестова система Процесор: Core 2 Duo E6400 @ 3 GHz Дънна платка: ASUS P5B Deluxe, i965P Памет: 2 x 1 GB Corsair Dominator PC6400C4D @ DDR2-750 4-4-4-10-2T Твърд диск: Hitachi 7K250, 160 GB, SATA, 7200 rpm Захранване: Fortron 400 W Охладители: Pentagram OVC-120Cu+ Дисплей: Samsung SyncMaster 950p+ ОС: Windows Vista Ultimate Драйвери: ForceWare 158.18, Catalyst 7.6

Резултати Тестът Call of Juarez се оказа сериозно предизвикателство за графичните адаптери. Честно казано, не съм свикнал да виждам в 1280 x 1024 кадрови честоти под шестдесетина кадъра за модели от висок клас. Ако това беше част от реалната игра, единствено в по-ниската от двете избрани резолюции щеше да се наблюдава някакъв, бил той и малък, комфорт. При 1600 х

не половината от кадрите на най-бавния от върховите модели. В Company of Heroes разликата между DirectX 9 и DirectX 10 не може да се нарече по друг начин освен шокираща - все пак става дума за разлика в пъти. Все пак, доколкото CoH е стратегическа игра и са й нужни относително по-малко кадри в секунда в сравнение с екшън игрите, може да се каже, че топмоделите осигуряват www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

комфортна производителност дори и в 1600 х 1200. След тях обаче остава GeForce 8600 GTS, която изостава с пъти (6-7 пъти при това) зад върховите модели и дори без антиалайзинг предлага тотално неадекватна производителност в DirectX 10 режим. Производителността й в DirectX 9 режим е едва задоволителна, на нивото на DirectX 10 за топмоделите. Lost Planet използва две различни демота във вградения си тест. Едното се развива на открито пространство по време на снежна буря (Snow), а второто - в пещера (Cave), в която летят различни същества. Отново ATI Radeon HD 2900XT има сериозни проблеми в DirectX 10 режим, докато настройките в DirectX 9 са същите, както и за моделите на Nvidia. Въпреки липсата на антиалайзинг обаче моделът на ATI постига най-слаб резултат от трите върхови модела. Интересното е, че макар според авторите на Lost Planet в DirectX 10 режим да са акцентирали преди всичко върху подобрение на производителността, играта все пак е побавна, отколкото в DX 9. Напълно възможно е просто драйверите да не са достатъчно оптимизирани. Включването на по-качествените сенки пък води до такъв удар по производителността, че никоя от картите не успява да покаже задоволителна производителност. Още по-интересно е поведението на GeForce 8600GTS, която отново изостава с пъти зад помощните модели. Включването на максималното качество на сенките срива производителността й на 2 кадъра в секунда, от които тя не може да се отлепи, независимо от резолюцията или демото. Разликата в производителността с GeForce 8800GTS достига 6-7 пъти, което е доста над очакваното, при положение че разликите в броя на функционалните модули не надминават 3 пъти. Вероятно става дума и за недостатъчна оптимизация на драйверите.

Заключение Може да се каже, че DirectX 10 приложенията вече стигнаха до пазара и собствениците на съвместими адаптери ще могат най-после да видят ползата от възможностите им. Ако някой обаче е очаквал същите нива на производителност както в DirectX 9, ще остане вероятно доста разочарован. Истината е, че текущото поколение едва се справя с приложенията в разделителна способност 1280 х 1024 и дори понякога се налага намаляване на детайлността, за да се постигне приемлива производителност. Реално погледнато, подобна беше ситуацията и при предишните преминавания към по-нов шейдърен модел, като

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

топмоделите предлагаха изключителна производителност в предишното поколение игри и едва задоволително в използващите новия шейдърен модел. Все пак трябва да се има предвид, че както програмистите на игрите, така и драйверните отдели на производителите на хардуер все още имат на какво да се учат в оптимизирането на DirectX 10. Затова може да се очаква с времето резултатите да се подобрят. Какво можем да кажем за конкретните адаптери? Преди всичко GeForce 8800 Ultra дава достатъчно добра производителност, стига да сте склонни да приемете известни дребни компромиси с качеството на картината. Дори и за нея обаче използваемата резолюция си остава 1280 х 1024, така че да можете едновременно да се насладите на по-добрата графика, без да се ядосвате на недостатъчна производителност. Вероятно същото ще е положението и за модела GTX. GeForce 8800 GTS остава малко по-назад, особено като се има предвид, че използваният в теста вариант е с доста сериозен фабричен овърклок (от 500/1350/800 на 550/1500/900 MHz за ядро/шейдъри/памет). Производителността й в повечето случаи се движи малко над границата на неиграемост, така че при дезактивиране на антиалайзинга или с известно намаляване на детайлността се предполага да постигнете по-добра производителност. Ако изключим Lost Planet, Radeon HD 2900XT наистина е много силен конкурент на 8800GTS и изпреварва дори използвания овърклокнат модел в Call of Juarez и Company of Heroes. В Lost Planet обаче драйверният отдел на AMD ще трябва много сериозно да се потруди, а наличието на масивно количество бъгове не дава реална представа за възможностите на графичната карта. Съдейки по DirectX 9 версията на демото обаче, може да се очаква, че производителността ще е малко по-ниска. Накрая, за GeForce 8600GTS и оттам респективно за по-слабата GT версия мога да кажа само - по-добре забравете. Изглежда, средният клас в момента се очертава като моделите GeForce FX 5200 преди години, които, макар че номинално бяха снабдени с DirectX 9 поддръжка, практически бяха неизползваеми в този режим поради твърде ниската производителност. Поглеждайки резултатите на 8600GTS, смятам, че този адаптер няма да се справи с високи детайли дори при разделителна способност 800 х 600, а силното им намаляване обезсмисля използването на уж по-красивия DX10 режим. Най-малкото в използваните тестове DirectX 10 поддръжката

в средния клас е по-скоро номинална, отколкото реално полезна. Остава само да се надяваме усъвършенстването на драйверите да помогне, както и да видим какво ще е положението със средния клас на ATI. Авторът благодари на фирмите:

• “Солитрейд” за предоставянето на използваните в тестовете графични адаптери XFX GeForce 8800 GTS XXX и 8800Ultra;

• “МОСТ Компютри”

за предоставянето на използваните в тестовете графични адаптери Sapphire Radeon HD 2900XT и ASUS 8600GTS. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Computex Taipei 2007 Тазгодишното изложение Computex, което се проведе в Тайпе, успя да постави нови рекорди не само по отношение на броя фирми участнички, но също така и по брой посетители. Макар в миналото изложенията от този тип да се използваха от компаниите главно за представяне на техните нови продукти, напоследък тази практика е на път да изчезне. Това се дължи основно на факта, че времевите интервали, през които стават промените в пазара и технологиите, са толкова къси, че производителите нямат възможност да представят продуктите си на подобни събития. Това, разбира се, съвсем не означава, че изложенията от този тип стават излишни, дори напротив! Те представляват превъзходна възможност за потребители и купувачи да сравнят различните продукти пряко, докато са “рамо до рамо” един с друг.

Добрил Доков

INTEL P35, X38 И G35 Сред основните акценти на шоуто беше новият чипсет на Intel Р35, както и бъдещите Х38 и G35. Те водят след себе си дългоочакваните ревизии на Core 2 Duo и Quad, работещи при честота на системната шина от 1333 MHz. Новите схемни набори ще осигуряват висока производителност, но в същото време, изглежда, ще могат да се похвалят и със значителни нива на енергопотребление. Последното води след себе си и генериране на доста топлина, ето защо вероятно ще се наложи използването на сериозни методи за охлаждане. В този ред на мисли, твърде вероятно е в близко бъдеще да станем свидетели на повсеместната употреба на топлопроводи от страна на производителите на дънни платки. При сегашната ревизия на чипсета теоретичната разсейвана от него топлина е около 36 W, което означава, че при максимално натоварване няма да са изненадващи температури от порядъка на 60 градуса. Поддръжката на SLI за момента не е официално обявена от страна нито на Intel, нито на Nvidia, но предвид демонстрациите на работещи SLI конфигурации с този чипсет, може да се надяваме на промяна в близко бъдеще. AMD/ATI Вероятно доста потребители се надяваха AMD да представи официално своите нови процесори Barcelona и Agena. Макар компанията наскоро да публикува плановете си относно бъдещите поколения процесори, произвеждани от нея, тя далеч не може да се похвали със спазването на сроковете. След като през месец май AMD представи работеща версия на Barcelona, впоследствие се оказва, че дънните платки, произвеждани от партньорите й, все още не са напълно съвместими и стабилни с новия процесор. Нещата са малко по-различни при Agena - AMD е далеч по-уверена в успеха му, защото поради факта, че той представлява десктоп версия, ще е далеч по-лесно да се постигне стабилност при висока честота.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Що се отнася до мобилните платформи, компанията започва официалното предлагане на 65 nm версия на процесорите Turion X2. В сравнение с 90 nm варианти, новата ревизия не дава сериозен прираст в производителността, но все пак това не е нейната основна цел. Благодарение на намаляването на производствения процес новите процесори Turion ще консумират помалко енергия и същевременно ще остават по-хладни. ДИСКОВЕ АКЦЕНТЪТ Е ВЪРХУ FLASH И SSD Интересно предложение има от страна на Apacer, която демонстрира комбинация от CompactFlash карта и RAID контролер. Apacer SRFD позволява обединяването на две CF карти в масив RAID 0 или 1, благодарение на което се постигат доста сериозни нива на трансфер. Допълнителен плюс на продукта се явява фактът, че е възможен бъдещият му ъпгрейд, като просто се добавят CF карти с по-голям обем. Transcend показа своята разработка на 16 GB SSD твърд диск, предназначен основно за приложение в мобилните компютри. Засега продуктът използва ATA интерфейс, но вероятно преработката му към SATA няма да е проблемна. Според посочените от фирмата характеристики, дискът може да се похвали със скорост на четене от 30 MB/s и запис до 20 MB/s. Освен под формата на IDE SSD диск, Transcend предлага и т.нар. Express Card, отново представляваща SSD твърд диск, но с USB 2.0 интерфейс. SuperTalent от своя страна демонстрира 4 GB USB Flash устройство, което е съвместимо с Windows Vista Ready Boost. Интересното при него е използваният интерфейс, който не е стандартен USB порт - Exelerator се поставя директно на USB конектора на самата дънна платка. ОХЛАЖДАНЕ И ЗАХРАНВАНЕ Arctic Cooling предлага доста интересно решение за охлаждането на GeForce 8800 и Radeon HD2900. Arctic Cooling Accelero Extreme използва 3 топлопровода, комбиниран е с 3 вентилатора и според фирмата ще се справи безпроблемно с охлаждането на новите топмодели видеокарти. Chieftec показа своята нова серия Turbo. Тя включва захранващи модули, които доставят до 1200 W на системата. Блокът използва два охлаждащи вентилатора - 80 и

120 мм, вследствие на което размерите му не са особено малки. Въпреки това основното в предложението на Chieftec всъщност е цената - очаква се захранванията да струват по около $150.

дънна платка от висок клас, ориентирана основно към ентусиастите. Освен с обичайните бонуси, продуктът е допълнен от LCD дисплей, на който се изписва неговият статус по време на стартиране. Потребителят ще може да черпи информация и от LED, монтирани на самото дъно. Интересни предложения има от страна на Gigabyte, чийто модел GA-X38T-DQ6 използва чипсета X38 на Intel. АMD също не е пренебрегната, като процесорите Athlon X2 и Phenom X2/X4 ще се поддържат от модела GA-M790-DQ6. И MSI представиха интересни модели дънни платки, които използват екстравагантно охлаждане на чипсета, носещо името CircuPipe.

Компанията PowerMonster демонстрира прототип на външно захранване с мощност 2 kW. Тъй като размерите му са доста внушителни, се налага то да е извън кутията, а на мястото на обикновеното захранване се монтира своеобразен ретранслатор със стандартните конектори. Засега продуктът е все още под формата на прототип, но с навлизането на многоядрените процесори в комбинация с Quad SLI/CrossFire вероятно ще се стигне и до реалната му употреба. ДЪННИ ПЛАТКИ ASUS представи интересна дънна платка, използваща вградена DDR3 памет. Моделът P5K3 Deluxe е комплектуван с 2 GB DDR3 RAM памет, производство на Qimonda. Според ASUS използването на вградена памет позволява работа при повисока честота, комбинирана с по-стегнати тайминги. Въпреки това остава въпросът с бъдещите ъпгрейди на системата с допълнителна памет, тъй като дъното не разполага със слотове за нея. Друго любопитно предложение от ASUS е моделът M3A32-MVP, при който топлопроводите, използвани за охлаждане на чипсета, стигат и до слотовете за RAM памет. ASUS Blitz Extreme е следващият интересен продукт на компанията и представлява

МУЛТИМЕДИЯ ЗА ФИНАЛ Сред основните събития бе анонсът на разработената от ASUS звукова карта Xonar D2. Макар да беше представена преди доста време, тя ще е налична за потребителите едва сега. Звуковата карта ще се предлага във варианти както за PCIe, така и за PCI слотове. Публикуваните от компанията характеристики на Xonar са доста впечатляващи, но доколко тя ще намери своята потребителска ниша, тепърва предстои да се види.

Интерес представляваха демонстрираните bluetooth тонколони, производство на различни фирми. Макар те да не могат да се похвалят с изключително качество на звука, удобството и мобилността са именно характеристиките, които се търсят от някои потребители. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Практика Добрил Доков

Замяна на термопастата и поддръжка на вентилаторите Ясно е, че с настъпването на летните жеги идва моментът на върховно изпитание за почти всяка компютърна система. Нерядко горещините са в състояние да доведат до ръба на възможностите една система, добре балансирана до момента от температурна гледна точка. Основните области, в които се нагрява всеки компютър, са няколко. По-важните от тях са процесорът и видеокартата, а също дънната платка и твърдият диск. За доброто охлаждане на втората двойка се грижи създаденият въздушен поток в кутията, но какво да направим за първите две?

Термопастата дори тя се нуждае от замяна Един не особено известен факт е, че с времето термопастите, използвани в компютърните системи, стареят. Независимо от техния тип, марка или производител, винаги след изминаването на определен период от време характеристиките на използваната паста рязко се променят, и то към по-лоши. Нерядко тя дори може да се превърне в пречка за доброто охлаждане на компонентите, на които би трябвало да осигурява добър контакт с радиатора. Причината за това е, че с изсъхването си тя се разслоява, а между образуваните парчета втвър-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

дена паста се задържа въздух. Както всички много добре знаем, въздухът е отличен топлоизолатор и той определено не е онова, което искаме да служи за контактна среда между нашия процесор и радиатора му. Може би ще попитате защо изобщо ни е необходимо полагането на термопаста? Съвсем накратко обяснено, тя служи като своеобразен запълващ елемент, който компенсира наличието на неравности или микроскопични шупли по повърхността на радиатора. Разбира се, тук се изключва вероятността на кристала на процесора да имаме подобни микроскопични шупли, въпреки че неравности, така или иначе, са налич-

ни, но при сегашното (а и предишното) поколение процесори се прилага т.нар. IHS пластина, за която важи същото. Ето защо полагането на паста между процесора и радиатора уплътнява евентуалните микрокухини и спомага значително за по-доброто охлаждане. Като пример мога да посоча един случай, в който процесор AMD Duron с ядро Spitfire (коeто отделя доста топлина) се нагряваше над 60ОС, дори без да бъде натоварван. Свалих радиатора му (на всичко отгоре изцяло меден!) и открих пълна липса на каквато и да е термопаста. След поставянето й температурата на ядрото на процесора значително се редуцира и спадна до по-поносимите 40-45ОС. Независимо на каква причина може да се дължи, ако температурата на процесора ви (респективно видеокартата) е по-висока в сравнение с предишните й стойности (изключвайки идването на летния сезон, когато това е съвсем нормално), може би следва да обмислите интервенция с профилактична цел.

Какво ще ни е необходимо? Първото и най-важно нещо, което ще ни е нужно, е, разбира се, самата термопаста. На родния пазар може да открием сравнително голямо разнообразие от предлагани марки и видове, започвайки от класическата бяла паста на Evercool и сребристата (но само на външен вид) на Titan, та чак до своеобразните топмодели Arctic Silver и Arctic

Ceramique. Впрочем т.нар. класически пасти на Evercool и Titan далеч не са за препоръчване, но това е друг въпрос, на който няма да се спираме в момента. Следващите няколко нужни пособия са отвертка (с която да отворим кутията си), малко памук или мека кърпа за почистването на старата термопаста и пластмасова шпатула за нанасянето на новата (впрочем същата работа ще ни свърши и стара фонокарта). Особено важно е тя да е наистина изработена от пластмаса, защото ако използваме метален или стъклен заместител, има огромна вероятност да надерем фината силициева повърхност на процесора! Ако ли пък той е закрит от IHS пластина, тогава ще нанесем дълбоки драскотини върху нея, сериозно влошаващи контакта между нея и радиатора. Една друга подробност, която не е за пренебрегване, е никога да не нанасяте или “дооформяте” положената паста с пръст! Това е особено важно, тъй като човешката кожа е покрита с естествени мазнини, които в контакт с термопастата ще я замърсят и дори могат да я разградят.

Да започнем с процесора В зависимост от производителя на процесора, както и от неговото поколение съществуват няколко варианта на закрепването на охладителя. Според

сокета на процесора радиаторът може да се държи от зъбчета, захванати към самия него, или да е закачен на основа, захваната към дънната платка. Тук ще обърна внимание на читателите, които притежават системи с процесор от поколението К7 или Pentium 3/M. Тези процесори не използват IHS пластина, т.е. те са с открит кристал. Вследствие на това откачането и свалянето на радиатора им трябва да се извърши изключително внимателно, за да се избегне вероятността от механична повреда на ядрото! Казано накратко, старайте се при демонтирането повърхността на радиатора да е винаги успоредна на кристала на ядрото, без да оказва повишен натиск на който и да е негов край. След свалянето на радиатора (това, общо взето, беше лесната част) следва процесът по изчистване на старата паста както от него, така и от самия процесор. Ако нямате късмет, старата паста е или от сребърния тип на Titan, за чието почистване се изискват солидни нерви, или някаква обикновена бяла паста. Все пак бъдете внимателни, тъй като работите с крехки елементи. След приключване на почистването нека пристъпим към нанасянето на новата термопаста. Има няколко варианта за нейното поставяне, като всъщност основните от тях са три. При първия се

нанася миниатюрна капка, не по-голяма от оризово зърно, в центъра на процесора, след което, при поставянето на радиатора, тя сама се разстила. Вторият метод се състои в полагане на фина черта по дължината на процесора със самата паста, която отново се разстила сама при поставянето на радиатора. Третият начин, който всъщност използвам и аз самият, е следният: след нанасяне на известно количество паста на процесора го разстиламе на фин, равномерен слой по неговата повърхност. За целта ще ни е необходима споменатата по-рано пластмасова шпатула (или фонокарта). Последната стъпка в този процес е връщането на радиатора на процесора на мястото му, като отново напомням на собствениците на процесори с открит кристал да бъдат особено внимателни! Впрочем производителите на някои видове термопасти, например Arctic Silver, посочват като необходим известен период от време (няколко дни), през който нанесената паста “уляга”. След изтичането на този период нейните свойства стават по-добри. Въпреки това, ако веднага след стартирането на системата забележите странно високи температури на ядрото от порядъка на 70-80ОС, това определено няма да се дължи на споменатото улягане! Очевидно има недобър контакт между радиато-

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Практика ра и процесора - изключете незабавно компютъра и прегледайте отново охладителя и неговия монтаж. При процесорите, които имат т.нар. IHS, начините за нанасяне на пастата са същите, но се изисква по-голямо количество поради по-голямата площ на “капачката”.

Да продължим с видеокартата След приключването на подобна процедура с процесора трябва да отбележа, че едва ли ще бъдете затруднени от подмяната на термопастата на графичното ядро. Въпреки това тук има няколко неща, за които трябва да внимаваме. За разлика от повечето процесори, ядрата на почти всички съвременни графични карти (с изключение на последното поколение, например G80) са с открит кристал. Това налага да сме изключително внимателни при свалянето и поставянето на охладителя на графичната карта, тъй като лесно можем да нараним кристала, с което на практика да го унищожим. Поради огромното разнообразие от модели охладители за графични карти няма особен смисъл дори да се опитвам да описвам свалянето на всеки един от тях, а само ще систематизирам евентуалните стъпки. Обикновено при почти всички модели (освен по-екзотичните)

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

охладители се налага откачането на 2 (понякога 4) щифта, които ги придържат към платката. В някои случаи те са заменени от съответните болтове, след чието развиване може да демонтираме радиатора. Макар операцията да е значително по-лесна от свалянето на процесорния охладител, трябва да сме доста по-внимателни поради открития кристал на процесора на видеокартата. След като приключим с отстраняването на старата паста, отново нанасяме новата, спазвайки един от посочените по-горе три метода. Независимо от това кой точно начин ще изберем, нататък процесът е един и същ - поставяме обратно охладителя на мястото му, като го захващаме със съответните щифтове. В случай че се придържа от болтчета, следва те да се притегнат, макар и внимателно, защото прекаленият натиск може да повреди кристала на ядрото. След стартирането на системата първо трябва да проверим температурата на графичния процесор, за да се предпазим от евентуални аварии при недобър монтаж на охладителя.

Резултати? Вече приключили с тези операции, вероятно очаквате видим спад в температурата с поне 10 градуса? За съжаление ще ви разочаровам - спад ще има, но

той няма да е толкова драстичен, защото пастата старее, макар и много бавно. Въпреки това една подобна интервенция никога не е излишна, още повече като вземем предвид лятото, което е в разгара си и се очертава да е доста горещо.

Да погледнем и вентилаторите Нека сега обърнем малко внимание на другия компонент, играещ важна роля за доброто охлаждане - вентилатора. Нерядко се случва той да се нуждае от почистване и нанасяне на малко смазка, тъй като натрупването на прах върху него влияе сериозно на работата му. В повечето градове околната среда е с изключително висока степен на запрашеност, така че подобна интервенция не е никак излишна. В допълнение към това, ако използваният от вас охладител е с по-нестандартен вентилатор, често пъти замяната му с нов е почти невъзможна, понеже той просто не се продава отделно. Поради тази причина често се налага връщането към живот на вярно служилия ни досега вентилатор.

Пособията За да извършим тази процедура, ще имаме нужда от отвертка, пинсета, игла, и разбира се, от избраната от нас смазка, с която да “съживим”

вентилатора. Специално аз използвам литиево-графитна грес, която съвсем случайно си закупих от магазин за автоаксесоари :). Макар и да не е предвидена за подобни задачи, трябва да отбележа, че се справя повече от прекрасно. Разфасовката й е в тубичка с големина на паста за зъби, в която има предостатъчно за обслужването на всички вентилатори в кутията за много години напред. След като свалим перката от радиатора на процесора (респективно видеокартата), трябва да отлепим намиращата се в долната част на статора й лепенка. Нейната цел е да предпазва, доколкото може, триещите се части от навлизането на замърсители, ето защо е добре да се постараем да не я повреждаме при отстраняването й. След махането на лепенката получаваме достъп до семеринга, придържащ перката на вентилатора към статора. За да отделим перката, се налага да го махнем и тук ни идва на помощ споменатата в началото игла. След като го направим, изваждаме перката и може да нанесем новата смазка по оста й, както и по самия статор. Финалната стъпка на процеса е събирането на вентилатора в обратен ред, след което сме готови да го монтираме на мястото му. Принципно след подобна интервенция може да се очаква както по-тиха работа, така и дори леко пови-

шаване на оборотите, но това зависи от твърде много фактори и не може да се гарантира. Ако все пак не сте сигурни дали ще можете да разглобите и после

да сглобите вентилатора, нанасяне на смазка по върха на оста и “развъртането” на вентилатора с цел разнасянето й също ще свърши работа.

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Ъпгрейд на месеца В новото издание на “Ъпгрейд на месеца” за пореден път ще ви предложим по две конфигурации в три ценови класа, базирани на двете основни процесорни платформи - Intel и AMD. Системите включват само основния хардуер (без периферията), а условно класовете са, както следва: нискобюджетна система - около $290 за системния блок, среден - около $600 и висок клас - под $950. В платформата Intel LGA775 настъпва една важна промяна - процесорът Pentium 4 631 3,0 GHz е заменен с един от новите представители на фамилията Celeron, oсновани на

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

ядро Conroe-L - Celeron 440 с 800мегахерцова FSB шина (табл. 1). Въпросното ново семейство бюджетни чипове на Intel е базирано на нова технология, изцяло заимствана от архитектурата Core, но за да се влезе в графата “eвтина платформа”, L2 кешът на процесорите e oрязан до 512 KB. Спрямо досегашните си съименници, използващи архитектурата NetBurst Celeron D Cedar Mill, новите модели от серията 4xx имат още едно много сериозно преимущество и това е показателят TDP = 35 W (за сравнение, при Celeron ТDP = 65 W). Първите тестове с Conroe-L показ-

Hardware

Красимир Иванов

ват, че в съответния сегмент Celeron 440 се представя успешно както спрямо вътрешната конкуренция, така и в сравнение с едноядрени AM2 Athlon 64. Например при щатни честоти Athlon 64 3500+ показва по-добри резултати от Celeron 440 в някои инженерни изчисления и при работата с паметта, но губи в тестовете по обработка и кодиране на мултимедийно съдържание и някои офисни приложения. В 3D графичните бенчмаркове, при средната кадрова производителност, силите са изравнени (фиг. 1). Любопитно е едно директно сравнение между Celeron 440 и например

Таблица 1

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно ASRock ALIVE NF6G-DVI (GF6100)

$66

Дъно Jetway 945GZDMS (i945GZ+ICH7)

$60

Процесор

Athlon 64 3500+ (AM2), box

$72

Celeron 440 2,0 GHz (FSB800), box

$72

Oхладител

(AMD box)

(Intel LGA775 box)

Оперативна памет

2 х 512 MB DDR2 667 MHz A-Data

$40

2 х 512 MB DDR2 667 MHz A-Data

$40

Видеокарта

Интегрирано ядро NV44

Интегрирано ядро Intel GMA950

Tвърд диск

160 GB WD S-ATA2, 7200 rpm

$56

160 GB WD S-ATA2, 7200 rpm

$56

Oптично устройство

DVD+/-RW Optiarc AD-5170A

$29

DVD+/-RW Optiarc AD-5170A

$29

Кутия/PSU

Delux DLC-MD370 400 W ATX

$31

Delux DLC-MD370 400 W ATX

$31

Общо*

$294

Общо*

$288 * Цените са без ДДС

Таблица 2

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно Abit KN9 Ultra (nForce MCP55)

$109

Дъно Gigabyte 965P-DS3 (i965P+ICH8)

$102

Процесор

Athlon 64 X2 4600+ 2,4 GHz (AM2), box

$120

Core 2 Duo E4300 2,0 GHz (800FSB), box

$126

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

2 GB (2 х 1024 MB) DDR2-800 A-Data

$80

2 GB (2 х 1024 MB) DDR2-800 A-Data

$80

Видеокарта

Sparkle 8600GT 256 MB GDDR3

$131

Sparkle 8600GT 256 MB GDDR3

$131

Tвърд диск

250 GB Hitachi T7K250 S-ATA2, 7200 rpm

$68

250 GB Hitachi T7K250 S-ATA2, 7200 rpm

$68

Оптично устройство

DVD+/-RW (20x) Lite On LH-20A1H-11C

$32

DVD+/-RW (20x) Lite On LH-20A1H-11C

$32

Kутия (+PSU)

Foxconn 3GT2P-482 Middle Tower

$68

Foxconn 3GT2P-482 Middle Tower

$68

Захранващ блок

Fortron 400 W PFC (компл. към кутията)

Общо*

$608

Общо*

$607 * Цените са без ДДС

Pentium 4 631 (3,0 GHz 2 MB L2), който доскоро използвахме в бюджетните системи, тъй като по-големият кеш до голяма степен може да компенсира недостатъците на архитектурата в някои приложения. Така или иначе, процесорите NetBurst скоро ще напуснат пазара и подобна дилема няма да съществува пред потребителите. В случая сме се спрели на модела 440 заради по-високия множител, който открива по-сериозни възможности за овърклок при сравнително евтини компоненти. За някои цената от $72 може да е малко неоправдана за бюджетен процесор и спокойно могат да изберат по-евтин представител на Conroe-L - Celeron 430 1,8 GHz za $10 по-малко или дори Celeron 420 1,6 GHz за $50. Дънната платка в състава на бю-

джетната Intel базирана система този път е Jetway 945GZDMS с чипсет i945GZ. В конфигурацията, основана на платформата AMD, основната промяна също е в централния процесор. На мястото на Athlon 64 3200+ 2,0 GHz идва Athlon 64 3500+, който работи с 200 MHz по-висока тактова честота. Както стана дума, в много тестове за производителността той е близко до резултатите на Celeron 440, а по отношение на цената се наблюдава още по-еднозначна аналогия. За малко да пропусна, че цената на Athlon 64 X2 3800+ e вече към $75 за OEM версията, което е сериозна възможност за “атака” дори в контекста на бюджетната система. В това издание на рубриката ще направим още една сериозна крач-

ка, която съответства на развитието на ниския клас системи с течение на времето. За първи път в таблиците на бюджетните предложения ще фигурира твърд диск с обем 160 GB. Макар че опцията да се предпочете по-голям капацитет винаги е съществувала, към момента разликата в цената на устройствата от 80 GB и 160 GB е съвсем малка и трудно може да се нарече оправдана в полза на по-икономичното решение. Останалите основни общи хардуерни компоненти на първата двойка PC-та са достъпно многоформатно DVD+/-RW записващо устройство и Middle АТX Tower кутия с 400-ватов захранващ блок. Насочваме се към системите от средния клас, където в миналия брой, в предложението, основано на Intel www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Таблица 3

АМD

Цена

Intel

Цена

Системна платка

Дъно ASUS M2N-SLI Deluxe (NF570 SLI)

$127

Дъно Gigabyte P35-DS3R (P35+ICH9R)

$134

Процесор

Athlon 64 X2 5600+ (2M) 2,8 GHz, box

$200

Core 2 Duo E6420 (4M) 2,13 GHz, box

$203

Oхладител

[AMD box]

[Intel Box]

Оперативна памет

2 GB (2 х 1 GB) DDR2-800 A-Data

$80

2 GB (2 х 1 GB) DDR2-800 A-Data

$80

Видеокарта

Inno3D L5ITCS GF 8800GTS 320 MB

$292

Inno3D L5ITCS GF 8800GTS 320 MB

$292

Tвърд диск

320 GB S-ATA2 Hitachi T7K500, 7200 rpm

$82

320 GB S-ATA2 Hitachi T7K500, 7200 rpm

$82

Оптично устройство

DVD+/-RW LG GSA-H30N (18x), S-ATA

$34

DVD+/-RW LG GSA-H30N (18x), S-ATA

$34

Кутия

Chieftec AG-02SLD-U Middle Tower

$48

Chieftec AG-02SLD-U Middle Tower

$48

Захранване

Antec SmartPower 500 W ATX2.0, APFC

$66

Antec SmartPower 500 W ATX2.0, APFC

$66

Общо*

$929

Общо*

$939 * Цените са без ДДС

процесор, окончателно преминахме към доказаната архитектура Core за сметка на морално остаряващите Pentium D. Преди месец за този клас платформа избрахме Intel E2160, но сега мисля, че е удачно да се ориентираме към по-добър вариант в лицето на Core 2 Duo E4300 2,0 GHz с 2 МB L2 кеш (табл. 2). Този процесор в по-пълна степен ще отговаря на нуждите на една наистина балансирана среднопроизводителна система, макар че в много случаи двойно по-малкият L2 кеш на Е2160 няма да оказва осезаемо негативно влияние на бързодействието. Може да се надяваме, че не е много далеч времето, когато чиповете Pentium E21xx ще са на приемливи цени дори за потребителите в класа на нискобюджетните системи, а съотношението им производителност/ цена определено е много сериозно. Системната платка в състава на LGA775 конфигурацията от средния клас e Gigabyte 965P-DS3. Eдин изпитан и както се казва, проверен модел, с който могат да се постигнат доволно високи честоти на системната шина. Нелош вариант са и дъната с чипсет nForce 650i SLI, но като че ли са малко по-претенциозни от гледна точка на съвместимостта. Ако не ви трябва задължително SLI конфигурация, интелските чипсети са по-сигурният избор. При системите с AMD процесор от дълго време насам сме лишени от разнообразие и развитие в частта централен процесор. В таблица 2 присъства

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Athlon 64 X2 4600+ 2,4 GHz, макар че използването на по-младши модел, който евентуално може да се oвърклокне, никак не е лишено от логика. По този начин е възможно да пренасочите средства за засилване на други хардуерни подсистеми и компоненти - поскъпо дъно, видеокарта, памет или др. Системната платка остава без промяна - Abit KN9 Ultra с чипсет nForce 570 Ultra, за чиито достойнства споменахме накратко предишния път. Във втори пореден брой графичният ускорител, който предлагаме в двойката РС-та от среден клас, е на базата на чипсета GeForce 8600GT. Идеята беше да запазим общия бюджет близо до $600 и съответно трябваше да търсим сравнително евтино решение. Все пак 8600GT ще се справи с повечето актуални 3D заглавия с известни компромиси при най-тежките режими. В този ценови диапазон скоро ще се появи нов конкурент от страна на AMD/ ATI - Radeon HD 2600 XT, но първите тестове не са повод за огромен оптимизъм, че това ще е новият фаворит в средния клас. Всъщност и в момента на почти същата цена има много силна и конкурентоспособна алтернатива от ATI в лицето на X1950GT (Sapphire X1950GT 256 MB може да се намери за около $140). При щатни честоти Radeon 1950GТ побеждава GF8600GT в повечето съвременни бенчмаркове, като, разбира се, има и заглавия, в които местата са разменени. Освен това за Sapphire X1950GT съществува срав-

нително достъпен метод за волтмод и повишаване на напреженията на ядрото (до ~1,57 V) и паметта (до ~2,05 V), което значително увеличава овърклокърския потенциал на картата и наймалкото я изравнява с X1950 Pro. Интересна опция представляват и платките Radeon X1950GT с 512 МB, които се продават на цени около $170. В конфигурациите надстройка търпят и HDD устройствата, като твърдите дискове тук вече имат капацитет 250 GB! Останалите хардуерни компоненти на системите от средния клас са oптично устройство DVD+/-RW Lite On LH-20A1H-11C и нов модел компютърна кутия Foxconn 3GT2P-482 Middle Tower със захранващ блок Fortron 400 W PFC (фиг. 2). Забелязах и още един интригуващ комплект на цена под $70 CoolerMaster Elite 331 със захранване 450 W, но от него нямам никакви преки или косвени впечатления. В миналия брой основно променихме състава на системите от производителния клас и този път новостите не са толкова много (тaбл. 3). Една от замените - Core 2 Duo E6420 вместо Е6600 - е “принудителна” и се наложи, тъй като не успях да намеря по-старшия модел на толкова добра цена като при миналото издание на рубриката. Респективно общата цена на конфигурацията е снижена с близо $30 само заради използването на по-евтиния процесор. Системната платка в LGA775 платформата e Gigabyte GA-P35-DS3R с

Фиг. 1

Фиг. 2

Фиг. 3

чипсет Intel P35 “Bearlake”, който oбезпечава 100-процентово съвместимостта с бъдещите 45 nm процесори Penryn и Nehalem и въвежда официално поддръжка на шина с честота 1333 MHz. В AMD засега ще оставим същите дънна платка и процесор, които избрахме миналия път - ASUS M2N-SLI Delux и Athlon 64 X2 5600+ (2,8 GHz и 2 х 1 MB L2 кeш). Изглежда обаче, не е безсмислено да се вземе малко побързият модел с рейтинг 6000+ и фабрична честота 3,0 GHz. Напоследък все по-често се случва овърклокинг ентусиасти успешно да постигнат честоти малко над 3,5 GHz с чипове със степинг F3 при напрежение на ядрото 1,5 V и high-end въздушно охлаждане. За отбелязване е, че към момента има доста сериозна разлика в цената на Athlon 64 X2 6000+ в box и tray версия, но преди да решите да се откажете от комплекта с кутия и фирмения охладител, трябва да вземете под внимание гаранционния срок на единия и другия вариант. За видеоускоряването в системите от високия клас още един път ще се доверим на видеокарта с чипсет GeForce 8800 GTS с 320 MB GDDR-3 заради това, че по всеобщо признание този продукт има много добър коефициент производителност/цена. Разбира се, за постигане на върхова производителност без уговорки има доста поскъпи решения от рода на GF 8800 Ultra. В последната двойка системи твърдият диск е с капацитет 320 GB, а за 400 GB ще трябва да дадете още около $30. Цената на моделите рекордьори с обем 750 MB e много висока. При нужда да се постигне такъв капацитет е по-добре да не се избира единично устройство и при конфигуриране на два или повече диска може да се създаде и RAID масив. Компютърната кутия, която избрахме за т.нар. висок ценови клас, е Chieftec AG-02SLD-U Middle Tower. Oбщо взето, шасито е с максимално изчистен дизайн и не се отличава с кой знае какви иновации. На тези, които са склонни да похарчат повече пари за кутията, без oбаче да надхвърлят сумата от $80-90, бих препоръчал да разгледат например CoolerMaster RC-533 Ammo. Една от новостите на системите е захранващият блок Аntec SP-500 от линията SmartPower 2.0 (фиг. 3). Той е с рейтинг за мощността 500 W, с поддръжка на ATX 12 V v2.0 и активна корекция на показателя на мощността (APFC). Както подобава за захранване за съвременна и производителна конфигурация, блокът има две +12 V вериги, съответно с максимални стойности на тока 17 А и 19 А. Аntec SP-500 се отличава и с модулен дизайн и оригиналния фирмен подход за използване на два охладителни вентилатора, с което се цели надеждна работа при съвсем ниско ниво на шума. Последните две конфигурации се допълват от оптично устройство DVD-/+RW на LG със Serial-ATA интерфейс и 2 GB оперативна памет DDR-2 800 MHz, работеща в двуканален режим. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Software

Даунлоуд мениджърите Най-добрият приятел

Галин Атанасов

на всеки интернет потребител

Спомняте ли си времето, когато да сваляш с 4 KB/s беше не ежедневие, а привилегия? Спомняте ли си времето, когато ни се налагаше да чакаме със седмици, за да изтеглим някой по-обемен файл? А когато дългоочакваният файл беше почти свален и токът спреше, тогава заедно с него угасваше и последната надежда. Не знам за вас, но аз си спомням добре този момент от своя живот. А също така помня, че по онова време едни от най-полезните и обичани програми бяха даунлоуд мениджърите. Защо ли? Защото с тях всичко беше възможно и лесно. Защото с тях беше сигурно, че така желаните файлове рано или късно ще се озоват на твърдия диск. Е, всичко това, както се казва, беше в доброто старо време. Днес нещата съвсем не стоят така, поне що се отнася за скоростите на достъп до интернет. Само като се замисля за сегашната ми скорост и се опитам да я съпоставя със завидните 4 KB/s... направо се отказвам. И наистина, място за сравнение тук няма. Това, което не се е променило обаче, е необходимостта от използването именно на даунлоуд мениджърите. Причини за това могат да се намерят много - лесно организиране на файловете, паралелно сваляне на множество файлове, като наличната скорост се разпределя оптимално между всички тях, спиране и продължаване на трансферите по всяко време и т.н. Време е да оставим спомените и да се върнем към днешния ден, в който ще ви запозная с някои не само известни, но и доказали се с времето даунлоуд мениджъри. Какви са техните функции и възможности, както и екстрите, които предлагат, ще разберете от редовете по-долу.

Free Download Manager • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003, Vista • Официален сайт: http://www.freedownloadmanager.org/ index.htm • Лиценз: Freeware

Както, предполагам, се досещате и сами, още от името на програмата става ясно, че ще си говорим за безплатен про-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

дукт. Въпреки това обаче мога да кажа, че Free Download Manager се представи на изключително добро ниво по време на тес-

товете. Освен че предоставя разнообразни функции и възможности, програмата притежава стилен и удобен интерфейс. Убеден

съм, че на никого от вас няма да му е трудно да се ориентира и да работи с необходимите опции. Основното, което е характерно за интерфейса, е, че той се променя в зависимост от избраното или изпълнявано действие от Free Download Manager. Разбира се, има някои елементи, които присъстват постоянно. Това са лентата с инструментите, таб панелът и работното поле. От лентата с инструменти се осигурява достъп само до най-използваните функции на програмата, представени под формата на стилни икони. Сред тях са добавяне на нова задача, стартиране, спиране, списък за изпълнение на задачите в определено време, бързо превключване между различните режими на работа, допълнителни настройки и др. Превключването между различните модули на Free Download Manager става посредством табовете в таб панела. Модулите са пет на брой: даунлоуд модул, планировчик на задачи, Site Explorer, мениджър на сайтове и HTML Spider за сваляне на цели сайтове. При повечето от тях работното поле е разделено на две, като в едната част се намират файловете, задачите или адресите за изтегляне, а в другата се показват броят на свързвания-

та, активните връзки и друга служебна информация. Единствено в даунлоуд панела са достъпни и някои допълнителни опции. Там под формата на дървовидна структура са представени стандартните категории, филтрите, историята и кошчето. Всички тези елементи са свободно конфигурируеми, а при избор на съответната категория и щракване с десния бутон на мишката може да извикате допълнителни менюта, чрез които да зададете нови параметри. Също така тук се извежда много по-подробен логфайл, предоставящ информация за всяка от активните нишки при теглене, имате достъп до текущия прогрес на всяка от тях, а за аудио- и видеофайловете е осигурена възможност за удобен преглед на свалените до момента части от файла. Допълнително може да се активира и опцията за предварителен преглед на съдържанието на архиви. Free Download Manager се интегрира и работи с всички популярни браузъри Opera, Internet Explorer, Firefox, Netscape, SeaMonkey, а освен това следи за копирани връзки в клипборда и ги добавя автоматично. Има възможност да активирате и опцията за silent monitoring, с която, при копиране на даден адрес, задачите за-

почват да се изпълняват автоматично, без ваша намеса. Приложението поддържа сваляне от HTTP, HTTPS и FTP. Има възможност за подновяване на прекъснати трансфери, стига сървърите да поддържат тази функция. Ако изберете Free Download Manager, ще разполагате и с изключително мощен и разширен планировчик на свалянията, Site Explorer за лесно разглеждане на HTTP и FTP директории и инструмент за изтегляне на цели сайтове. Налични са също множество опции за контрол на използвания трафик, прекъсване на връзката и автоматично изключване на компютъра, интеграция и съвместна работа с антивирусен софтуер, Drop Box, промяна на визията с помощта на допълнителни кожи и много, много други. Аз спирам дотук, тъй като мястото няма да ми стигне, за да изброя всички. А вие може да погледнете добре описаната помощна информация, преди да започнете работа с програмата. Тези от вас, които желаят да използват приложението с български интерфейс, могат да изтеглят допълнително езиковия файл от http://www.freedownloadmanager.org/ translations/fdm_bul.zip.

Internet Download Manager • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003, Vista • Официален сайт: http://www.internetdownloadmanager.com • Лиценз: Shareware

Неслучайно избрах да ви представя следващата програма веднага след Free Download Manager. Въпреки известната

аналогия в имената им, двете приложения се различават едно от друго. Разбира се, част от възможностите им се припокриват,

но това е напълно нормално, като се има предвид идентичното им предназначение. За разлика от предходната програма, www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Даунлоуд мениджъри Internet Download Manager разполага с доста по-опростен и изчистен интерфейс. Това, разбира се, по никакъв начин не влияе върху функционалността и производителността на приложението. Напротив, сигурен съм, че ще допадне на много потребители именно заради подобрата структурираност на интерфейса. Но преди да продължа с интерфейса, искам да се върна за малко крачка назад, към инсталационния процес, тъй като там се крие и едно от предимствата на този софтуер. Самият процес протича както при всяка друга стандартна инсталация, но веднага след като приключи, ще бъдете попитани дали желаете да използвате опцията Advanced Browser Integration. При положение че използвате единствено Internet Explorer, маркирайте No. Ако обаче използвате алтернативен браузър, като Netscape, MSN Explorer, AOL, Opera, Mozilla, Mozilla Firefox, Mozilla Firebird, Avant Browser, MyIE2, K-Meleon или друг, посочете Yes. Така интеграцията със съответния браузър ще бъде направена автоматично, без намеса от ваша страна. Приложението ще поиска и разрешение да изтегли тестов пакет от официалния сайт, като по този начин ще определи автоматично и параме-

трите на вашата връзка с интернет. След като всичко приключи успешно, ще трябва да рестартирате компютъра си, за да бъде завършен процесът на инсталация. Веднага след това може да започнете да използвате програмата, без да е необходимо да променяте каквито и да било настройки. А сега да се върнем към интерфейса и останалите възможности на софтуера. Основният работен прозорец е разделен на две части - вляво са представени всички категории за даунлоуд (при необходимост може както да добавяте, така и да премахвате и променяте наличните), подобно на Windows Explorer, а останалата част е отделена за извеждане на подробна информация за всеки от файловете в зависимост от избраните филтри и категории: приключени, прекъснати, компресирани, аудио, видео и т.н. Пълноценен достъп до всички необходими опции на програмата е възможен и чрез лентата с инструменти, като всички функции са отбелязани с интерактивни икони. По този начин лесно може да добавяте нови адреси, да стартирате или спирате трансфери, както и да премахвате ненужната информация за приключилите задачи. От тук имате достъп до планировчика на задачи и до инструмента Grabber, който ще ви помогне да свалите цялото

съдържание на даден сайт. Последният е реализиран под формата на интерактивен помощник, като е достатъчно само да попълвате нужните полета или да изберете съответните опции. След натискането на бутона Finish приложението ще се погрижи за всичко останало. Internet Download Manager работи с протоколите FTP, HTTP, HTTPS и MMS, като има възможност за настройка и използване на HTTP или FTP прокси. Възможно е и задаването на допълнителни типове файлове, които да бъдат изтегляни автоматично от програмата. Също така приложението ви позволява да поддържате списък със сайтове, от които трансферите да не могат да се стартират автоматично. Ако местата, от които сваляте, изискват потребителско име и парола, имате възможност да се възползвате и от удобния вграден мениджър на пароли. Internet Download Manager предлага също опция за преглед на ZIP архиви, за съвместна работа с антивирусни програми и др. Въпреки че може да изтеглите 30дневна тестова версия от официалния сайт, имайте предвид, че някои от функциите на приложението са достъпни за ползване единствено след заплащане на лицензионната такса от $24,95.

Orbit Downloader • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003, Vista • Официален сайт: http://www.orbitdownloader.com/ • Лиценз: Freeware

Поне на пръв поглед този даунлоуд мениджър не се отличава по нищо от останалите. Но невинаги това, което виждаме, е

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

самата истина. Въпреки че Orbit Downloader не изпъква с някаква по-специална визия, програмата притежава някои функции, не-

присъщи на останалите даунлоуд мениджъри или поне не на всички. Разработчиците тук са заложили на

стандартен за повечето подобни приложения интерфейс - опростен, изчистен и функционален. Това, разбира се, е хитър ход, тъй като много повече потребители ще мигрират към този продукт, без да се налага да променят своите навици. Работният прозорец, очаквано, е разделен на три части: в лявата страна се намира дървото с основните категории, а вдясно се извежда информацията за текущите или приключилите трансфери, както и подробен логфайл за извършените операции. Може да контролирате приложението изцяло от лентата с инструменти, което също в някои случаи се явява предимство. Orbit Downloader успешно се интегрира в Internet Explorer, Opera, Firefox и Maxthon. Още по време на инсталацията ще бъдете попитани с кой от браузърите ще използвате приложението. Разбира се, ако всички те са налични в системата, маркирате всички възможности. Протоколите, с които може да работи програмата, са HTTP, HTTPS, FTP, MMS и RTSP. Една от характеристиките, отличаващи Orbit Downloader от останалите подобни програми, е възможността за директен даунлоуд на металинкове и прихващане на Flash и поточно видео. С този даунлоуд мениджър ще имате възможност автоматично да изтеглите любимите си клипове от сайтовете за видеосподеляне, като YouTube или Vbox7. За съжаление тази опция е достъпна единствено ако използвате Internet Explorer. Поне аз не успях да намеря начин да я активирам под Opera например, която използвам като основен браузър. Удобството в случая се изразява в това, че при зареждане на съответната страница с видеоклипа в браузъра, при преминаване с мишката върху него, се появява допълнителен бутон GetIt с логото на програмата, с който може да свалите файла директно. Направи ми впечатление, че при работа с Opera, при извеждане на контекстното меню, след щракване с десния бутон върху даден линк, в него се появява опцията Download by Orbit. При останалите програми, които тествах, това липсваше. Приложението предлага експортиране и импортиране на списъци със задачи за изпълнение. По-интересна може би е опцията за импортиране на повредени и прекъснали задачи. Както при останалите алтернативни програми, така и тук може да зададете на Orbit Downloader да следи клипборда за копирани връзки и да ги добавя автоматично в списъка за сваляне. Налична е и възможност за определяне на лимита на връзката и броя на едновременните активни трансфери. Orbit Downloader разполага и с опция за групово сваляне на файлове, която може да конфигурирате от менюто File -> Create batch download. Ако желаете свалените файлове да се сканират веднага за вируси, ще трябва да укажете предварително пътя до антивирусния софтуер, който използвате. Друга интересна и отличаваща програмата опцията е p2p Network. С нея може да се включите към анонимната p2p мрежа за обмен на данни Orbinet. По този начин тук наистина бихте могли в известна степен да повишите скоростта си на трансфер, използвайки активните p2p потребители, като, разбира се, интернет връзката ви трябва да позволява това. Orbit Downloader предлага още една много интересна възможност на своите потребители - да се самовъзстановява. При възникване на проблем с програмата може да се възползвате от нея, като по този начин ще бъдат възстановени настройките по подразбиране, а дефектиралият модул ще бъде блокиран. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Даунлоуд мениджъри

Universal Share Downloader • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003 • Официален сайт: http://www.dimonius.ru/ • Лиценз: Freeware

В сравнение с останалите представени приложения този даунлоуд мениджър е малко по-различен. Всъщност в известен смисъл дори името му може да ви подведе, защото тук под универсален се има предвид нещо друго, по-нестандартно. Предполагам, всички сте се сблъсквали нееднократно със сайтовете за свободно споделяне на файлове, като RapidShare, MegaUpload, YourFile, и поточно с техните ограничения. В крайна сметка можете напълно свободно да качвате свои файлове, но ако искате да теглите от там, ще трябва да преминете през поставените ограничения или просто да заплатите определена такса, за да бъдат премахнати те. Universal Share Downloader ще ви помогне лесно да прескочите поставените препятствия и ще ви позволи бързо и удобно да организирате и изтеглите автоматично файловете, намиращи се на такъв тип сайтове. Броят на сайтовете, поддържани от програмата, е над 100, а пълния им списък може да видите на официалния сайт. Това е възможно благодарение на допълнителните плъгини, на които разчита приложението. Авторът на софтуера се стреми да обновява максимално бързо и често тези приставки, тъй като много от сървърите променят начина си на комуникация с клиентите доста динамично и в този случай е възможно програмата да спре да функционира. Затова едно от нещата,

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

които тук трябва да правите задължително, е редовно да следите за обновявания както на самата програма, така и на допълненията. Разбира се, тя разполага със собствен инструмент за ъпдейт, но от време на време е добре да проверявате дали процесът на обновяване е завършил успешно за всеки от модулите. Universal Share Downloader е напълно безплатен и за да го използвате, дори не се налага да го инсталирате. За целта трябва да изтеглите всички необходими файлове, които са под формата на архив, от http://www.dimonius.ru/ dusd.php, а после да ги разархивирате в директория по свой избор и да стартирате изпълнимия файл. Приложението разполага с опростен, но в същото време приятен и удобен интерфейс, включващ повечето основни опции на стандартните даунлоуд мениджъри. Universal Share Downloader се управлява изцяло от лентата с инструменти, с помощта на шестте функционални бутона. Първият от тях служи за стартиране на трансферите, с втория лесно ще поставяте в списъка на програмата копираните в клипборда адреси, а следващият е за ръчно добавяне на URL, като в новопоявилия се прозорец може да променяте и директорията за съхранение. Четвъртият бутон осигурява бърз достъп до логфайла, с който да проследите както направените трансфери, така и поведението на са-

мата програма. Ако има нужда да промените някой от работните параметри на Universal Share Downloader, трябва да натиснете петия бутон. Последният извежда меню, в което може бързо да превключвате между различните езици, като е налице и българският. В основната част на работния прозорец на програмата се подреждат поставените трансфери, а вдясно се извежда подробна информация за името и размера на файла, скоростта на теглене, реалния адрес, използвания прокси сървър, както и информация от самия сървър. Даунлоуд мениджърът се интегрира успешно в Internet Explorer, Opera и Firefox, като за последния ви е необходим плъгинът FlashGot. Наличен е и планировчик на задачи, поддържат се HTTP и FTP проксита, може сами да определяте броя на връзките, интервала за проверка, както и скоростта, с която да разполага програмата. Ако искате Universal Share Downloader да се зарежда при стартирането на системата, да следи клипборда за линкове или да работи и със стандартни файлове и адреси, е необходимо да сложите отметки пред съответните опции в Options -> Main. Ако случайно се натъкнете на проблеми по време на работата си с приложението, най-добре посетете http://www.dimonius.ru/dfaq.html, където ще откриете отговори на всички важни въпроси.

FlashGet • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003, Vista • Официален сайт: http://www.flashget.com/index_en.htm • Лиценз: Freeware

Най-известният и най-предпочитаният даунлоуд мениджър. Така да се каже, любимецът на малки и големи. Предполагам, че доста от вас са запознати както с предимствата, така и с недостатъците му. Но все пак сме длъжни да отделим подобаващо място за тях. Разбира се, първо ще започна с обрата, който направи FlashGet в своето развитие. Програмата вече не е обвързана с предишния си Adware лиценз и се разпространява като напълно безплатна. Това определено ще й спечели много нови и верни почитатели. Естествено, това не е единственото нещо, с което може да се похвали FlashGet. Промени има много и по-голямата част от тях засягат преди всичко функционалността на програмата. Разработчиците продължават да се придържат към стандартната и изчистена визия на интерфейса, който впрочем е

използван в не един или два “клонинга” на приложението. Направените тук промени са по-скоро козметични - използвани са нови икони и стилове. При желание от ваша страна обаче лесно бихте могли да промените интерфейса изцяло, използвайки някоя от допълнителните кожи, намиращи се на адрес http://www.flashget.com/skin.htm. Както винаги, FlashGet е с една крачка пред своите конкуренти и е готов да предложи на потребителите много нови възможности. Приложението поддържа всички стандартни протоколи, като HTTP, HTTPS, FTP, MMS, но освен тях вече са добавени RTSP, BitTorrent и eMule. Което означава, че с помощта на FlashGet ще можете да осъществявате p2p трансфери, както и да теглите файлове от eMule/eDonkey сървъри. Ако не използвате тези начини за обмяна на файло-

ве, още по време на самата инсталация имате възможност да ги изключите. В противен случай обаче е добре, след като инсталирате FlashGet, да посетите конфигурационния панел на програмата и да промените някои от параметрите, свързани с тези протоколи, с цел по-добра организация на връзката, използвани системни ресурси, криптиране, отворени портове и т.н. Както и останалите даунлоуд мениджъри, така и FlashGet предлага възможност за използване на различни режими на свързване и натовареност на връзката, проверка на изтеглените файлове с инсталирания антивирусен софтуер, задаване на прокси. И тук разполагате с удобен планировчик на задачите и мениджър на сайтове. А с вградения FlashGet Site Explorer ще можете да преглеждате много по-подробно съдържанието на всеки сайт.

Cute Downloader Честно да си призная, първите ми впечатления за Cute Downloader бяха малко противоречиви. Не че не вършеше добре своята работа, но пък както сами ще се уверите, интерфейсът му е, бих казал, странен и някак, поне в началото, ми беше трудно, докато се настроя към процеса на работа с приложението. В крайна сметка всичко е добре, когато свършва добре. Казвам това, защото, ако успеете да се прена-

строите към различната визия на Cute Downloader, съм сигурен, че ще ви допадне. Всъщност може би сега е моментът да уточня, че този софтуерен продукт представлява една добра комбинация между FTP клиент и даунлоуд мениджър. Превключването между модулите става посредством двата големи бутона, разположени под основните менюта. Ако активирате FTP клиента, ще се зареди

стандартен изглед за такъв тип приложения. В заглавната част е поставено полето за въвеждане на адреса на сървъра, потребителското име и парола. В лявата част е представена локалната файлова система, а вдясно, след успешно свързване, се визуализират директориите на сървъра. Най-отдолу е полето, в което се извежда подробна информация за извършваните в момента действия. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

• Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003 • Официален сайт: www.cutedownloader.com • Лиценз: Freeware

Осигурена е drag-and-drop поддръжка, така че лесно ще премествате избраните файлове, само с издърпване от единия в другия прозорец. Ако имате съответните права на сървъра, към който сте се свързали, ще можете освен да качвате нови файлове, и да ги триете, както и да създавате и изтривате директории. Също така са налични опции за автоматична синхронизация, промяна на атрибутите на файловете и директориите, както и за изпълнението на специфични команди. При превключването на приложе-

нието в режим даунлоуд мениджър се променя изгледът на работното поле. Освен това се променят почти всички основни менюта. Каквито и промени да направите в някой от модулите, те ще се отразят само върху активния. Тук вече разполагате само с два прозореца: в единия се извеждат активните трансфери, а в другия се поставят тези, които са приключили. Заменени са и бутоните Connect и Disconnect, като на техните места са поставени Add URL и Re-Download. За съжаление продуктът се интегри-

ра единствено в Internet Explorer, но бихте могли да активирате опцията за следене на клипборда. По този начин ще можете да се възползвате от програмата и ако работите с друг браузър (Opera, Firefox). Имате възможност сами да допълвате списъка с разширения, които Cute Downloader да следи и прихваща автоматично. Също така се поддържа списък с адреси, които да бъдат игнорирани по подразбиране. Налична е опция за автосегментация, като вие сте тези, които определяте броя на отделните сегменти.

WinBITS • Системни изисквания: Windows 9x, ME, NT, 2000, XP, 2003 • Официален сайт: http://www.darvin.de/english/ • Лиценз: Freeware

Още в началото искам да ви предупредя да не правите директна съпоставка между WinBITS и останалите

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

даунлоуд мениджъри. В крайна сметка място за сравнение тук няма, тъй като WinBITS представлява единствено гра-

фичен интерфейс. Чрез него може да използвате и контролирате една от системните услуги в Windows 2000 и XP,

Даунлоуд мениджъри чието предназначение е именно трансферът на файлове. Това е Background Intelligent Transfer Service, който е проектиран от Microsoft специално за автоматичните ъпдейти. С помощта на WinBITS ще се възползвате от възможностите на тази услуга и за трансфер на други файлове. Не очаквайте чудеса, защото функционалността е базова, но в случая поинтересен е начинът, по който работи Background Intelligent Transfer Service. Тази услуга използва единствено свободната към момента скорост, работейки на “заден” план. Въпреки че при

някои обстоятелства се препоръчва спирането на BITS, при потребителите, използващи постоянно опцията за автоматичен ъпдейт, тя е винаги активна. Така че нищо не пречи да я използвате, вместо да се хабят излишни системни ресурси. WinBITS предлага възможност за автоматично добавяне на нови задачи към списъка с трансфери, която е активирана по подразбиране. Името й е URL Catching и тя следи за копирани в клипборда адреси и връзки. Ако искате всички типове файлове да бъдат прихващани и изтегляни от приложението,

трябва да сложите отметка пред Catch all File Types в Options -> URL Catching. Може да използвате WinBITS и за групово сваляне на файлове. За целта трябва да поставите в общ текстов файл всички URL адреси, като след всеки поставяте Enter. След това изберете Load URLs from file от прозореца за добавяне на нова задача и укажете пътя до този текстов файл. При положение че проявите интерес към WinBITS и решите да я изпробвате, трябва предварително да инсталирате .NET Framework 1.1. Самата програма не се нуждае от инсталация.

реалност. Скоростта, с която сваляте, зависи главно от вашия доставчик и от скоростите, които той ви предоставя за плащаната от вас такса. Разбира се, тук от значение е и състоянието на връзката с конкретния сървър. Използването на един или друг даунлоуд мениджър може да ви помогне единствено да се възползвате от мак-

симално гарантираната ви скорост. Така че не си губете времето в търсене на най-бързия даунлоуд мениджър, а насочете вниманието си върху найудобния и подходящ за вас. Това, естествено, е нещо строго индивидуално, а целта на статията е единствено да ви помогне по-лесно да се ориентирате в морето от предложения.

Заключение Накрая, тъй като остана малко място, ми се иска да разсея една от основните заблуди, свързана с даунлоуд мениджърите. Става въпрос за тяхната възможност за увеличаване на скоростта на трансфер, която според някои разработчици може да се повиши с до 500 %. Такива твърдения са поскоро умел рекламен трик, отколкото

www.hardware.bg 6 • 2007 S&H

Software

eyeOS 1.0 Dahlia Мобилни навсякъде и по всяко време Сигурен съм, че всеки от вас си има собствен стил на работа както с операционната система, така и с приложенията, които използва. Естествено, за да персонализирате операционната система по свой вкус, е необходимо доста време, но пък след това знаете, че ще ви е много по-удобно както да работите, така и да се забавлявате. За съжаление в доста случаи се налага да използвате други компютри с други операционни системи. В такива ситуации човек губи много повече време да се настрои към съответната система, отколкото реално му трябва да си свърши работата. Разбира се, ако ползвате преносим компютър, тогава нещата стоят по съвсем различен начин за вас, но пък остава неудобството от постоянното му пренасяне.

Предполагам, много от вас са се запитвали какво ли би било, ако имахме възможност да използваме една универсална операционна система навсякъде, по всяко време и едновременно с това да имаме достъп до всички свои файлове и документи. Мнозина сигурно са си отговаряли: прекалено хубаво звучи, за да е истина. Да, ама не. Отговорът на този въпрос е съвсем друг и напълно логичен - eyeOS. Надявам се, че успях да привлека вниманието ви. Затова няма да губя време и ще ви представя съвсем накратко тази малко по-различна операционна система, преди да премина към процеса на инсталация и прегледа на приложенията и елементите, които тя включва. eyeOS представлява уеббазирана операционна система. За да работите

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Галин Атанасов

• Системни изисквания: уебсървър с поддръжка на PHP и уеббраузър • Официален сайт: http://www.eyeos.org/ • Демонстрационен сайт: http://demo.eyeos.org/ • Лиценз: Open Source

с нея, ви е необходим само уеббраузър, съвместим с всички стандарти и връзка към интернет. Платформата, която използвате, е без значение. Към операционната система е включен и пакет с разнообразни приложения, като файлов мениджър, текстов редактор, календар, уеббраузър, RSS четец, калкулатор и др. Едно от нещата, което отличава eyeOS от останалите алтернативни решения, е, че имате възможност напълно свободно да изтеглите инсталационния пакет и да инсталирате системата на удобно за вас място. Последната версия на операционната система разполага със собствено микроядро, което зарежда услуги, библиотеки и приложения. Единствената разлика между eyeOS и традиционните десктоп решения е възможността да я стартирате в браузър.

Инсталация Инсталацията на eyeOS едва ли ще представлява трудност за повечето от вас, но все пак ще е необходимо да имате малко по-задълбочени познания. Ако не разполагате с такива или просто не ви се занимава с инсталация, идете на адрес http://www.eyeos. info/eyeOS/, регистрирайте се (необходимо е да въведете само потребителско име и парола) и започнете да работите с eyeOS. За правилното си функциониране системата изисква единствено уебсървър с поддръжка на PHP. За целта може да превърнете и собствения си компютър в такъв с помощта на подходящия софтуер. Тъй като eyeOS работи със собствена виртуална файлова система, не е необходимо наличие на база данни. Но ще трябва да имате възможност за пълен контрол върху файловете и директориите, които ще се използват от системата.

Първото нещо, което трябва да направите, е да изтеглите инсталационния пакет, избирайки .tar.gz или .zip формат, в зависимост от това кой предпочитате. После разархивирайте архивите на компютъра си. Независимо дали ще използвате собствен, локален уебсървър или уебхостинг с PHP поддръжка, на следващата стъпка трябва да поставите разархивираните файлове в оп-

логнете в системата. Въведете потребителското си име и паролата, натиснете Enter и отделете известно време, за да разгледате възможностите на операционната система.

ределената за целта директория. Задайте пълни права за достъп както до директорията, в която сте разположили инсталационните файлове на eyeOS, така и до всички файлове в нея. Ако нямате такива права, няма да може да инсталирате системата. Когато сте готови, напишете в уеббраузъра си точния адрес до файла install.php, например www.eyeos.info/install.php, и натиснете Enter, за да стартирате инсталацията. Ще се зареди нова страница, в която трябва да въведете парола за root потребителя и име на системата, например My eyeOS. Ако желаете и други потребители да я използват, сложете отметка пред Allow new users to register, за да могат те да се регистрират със собствено име и парола. За да приключи инсталацията и да се нанесат промените, натиснете бутона Install eyeOS 1.0. Инсталаторът ще ви прехвърли на страницата, от която ще можете да се

Върху работния плот са разположени три основни елемента: eyeOS лента, осигуряваща бърз достъп до някои системни функции, eyeOS док панел, върху който са разположени всички категории приложения, и панел за часа и датата. Натискайки лентата eyeOS, ще заредите меню, от което може да извикате панела със системните настройки, да стартирате точно определено приложение с Launch App или да излезете от системата. Върху док панела са разположени шестте основни категории с приложения, налични към момента в операционната система: Office, Network, Accesories, Games, System и Places. В категорията Office са поставени файловият мениджър eyeFiles, текстообработващата програма eyeDocs, календарът eyeCalendar и мениджърът на контактите eyeContacts. Уеббраузърът eyeNav и RSS четецът eyeRSS се намират във втората

Работа с eyeOS Както сами ще забележите, операционната система разполага с изключително изчистен, приятен и интуитивен интерфейс.

категория Network, a eyeCalc и eyeNotes са в следващата. За съжаление в категория Games е налична само една игра eyeChess. В категория System е поставена програмата eyePrpcess, с която лесно ще следите активните процеси и приложения и при евентуален проблем ще ги изключвате бързо. От Places може да се прехвърляте само с едно натискане между домашната директория, работното поле и кошчето, както и да преглеждате споделените и публично достъпни файлове от другите потребители. Всички приложения разполагат с достатъчно функционалност, така че може спокойно да разчитате на тях за задачите, за които са предназначени. Разбира се, те едва ли ще са ви достатъчни, но бъдете спокойни, защото и тук е възможно да добавяте допълнителни програми, както е при всяка друга операционна система. А най-хубавото е, че бихте могли и сами да разработите нужното ви приложение и да го използвате в eyeOS. На адрес http://www.eyeapps.org са достъпни множество програми, които са разработени специално за тази операционна система. Там ще откриете FTP и имейл клиент, IM софтуер (jChatIRC, eyeCQ), mp3 и видеоплеър, софтуер за видеообработка, HTML редактор, игри и мн.др. Ако искате да модифицирате бързо външния вид на своята система, може да използвате някои от вече създадените допълнителни теми на адрес http://www.eyelook.org. Що се отнася до сигурността на системата, според думите на разработчиците, рисковете са сведени до минимум. Това е възможно благодарение на факта, че се използва един-единствен .php файл, а всички останали, с които системата работи, са с разширение .eyecode и се зареждат динамично само в случаите, когато са необходими.

Заключение Както при всеки подобен продукт, особено в началото на своето развитие, е нормално да има някои пропуски. Но имайки предвид динамиката на този проект, смятам, че развитието на eyeOS няма да спре дотук и след време ще предложи на своите потребители не само мобилността, за която винаги са мечтали, но и далеч по-голяма функционалност. В крайна сметка, дори и на този етап от своето развитие, eyeOS представлява стабилна и завършена уебоперационна система. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Software

K-Meleon Браузърът, който вие контролирате

Галин Атанасов

K-Meleon е напълно безплатен уеббраузър с отворен код, който е предназначен за използване основно върху Windows платформи. Той е базиран на технологията за рендериране Gecko на Mozilla, а за визуализиране на потребителския интерфейс браузърът разчита изцяло на нативния Windows API (Application programming interface). Резултатът от това е много по-добра интеграция с операционната система, използване на много по-малко системни ресурси, което прави K-Meleon изключително подходящ за по-стари и бавни компютри. Освен това приложението разполага с почти всички функции, налични в останалите уеббраузъри, съвместим е с всички стандарти и предлага на потребителите си някои нови и полезни възможности.

Инсталация Всъщност тази стъпка не е задължителна и през нея ще преминете само ако решите да използвате инсталационния пакет. Разбира се, има още един начин, по който може да се сдобиете с K-Meleon - да изтеглите 7-zip архива, съдържащ също всички необходими файлове за правилната работа на приложението. Вторият вариант е много по-лесен за използване, тъй като единственото нещо, което трябва да направите, е да разархивирате пакета в удобна за вас директория. За да заредите браузъра, е нужно да стартирате изпълнимия файл k-meleon.exe, намиращ се в тази директория. Ако все пак K-Meleon не ви допадне, достатъчно е да изтриете въпросната папка, съдържаща файловете на приложението. Използването на инсталационния пакет на K-Meleon има някои предимства и е поподходящ за начинаещите потребители. По принцип инсталацията протича в няколко стъпки, като и тук не е нужна кой знае каква намеса от ваша страна, като изключим натискането на бутона Next. Единствената

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Системни изисквания: Windows 98, Me, NT, 2000, XP, 2003 Официален сайт: http://kmeleon.sourceforge.net/ Лиценз: GPL

разлика спрямо предходния метод е, че по време на инсталацията ще имате възможност да активирате поддръжката на Internet Explorer Favorites, Netscape и Opera Bookmarks, както и да създадете автоматично необходимите препратки към програмата на работното поле и в старт менюто. Адресът, от който може да изтеглите и двата вида пакети, както и сорскода, е http://kmeleon. sourceforge.net/download.php. За съжаление K-Meleon все още не е локализиран на български, но бихте могли да се възползвате от версията на руски език.

Възможности K-Meleon, подобно и на останалите браузъри като Opera, Firefox, Internet Explorer и т.н., ще ви предложи всичко необходимо за пълноценна работа с мрежата. И в K-Meleon ще можете да работите с табове, жестове с мишката, да организирате любимите си връзки, да контролирате програмата посредством горещи клавиши. Налични са и опции

за контрол и управление на менютата, смяна на интерфейса, контрол върху сигурността. Освен това може да разширявате функционалността посредством уникалната плъгин система, при която се използват макроси.

Използване на Bookmarks/Favorites Предполагам, че много от вас, независимо от браузъра, с който сърфират в мрежата, използват точно тази опция, която позволява лесно и удобно съхраняване на интересните и любими места в интернет. Това, което различава K-Meleon от останалите браузъри, е, че ви позволява да използвате Internet Explorer Favorites или Opera Bookmarks едновременно със или напълно независимо от Netscape/Mozilla системата за съхранение на връзките.

Табове/слоеве Използването на отделни табове при разглеждането на интернет страници, е от-

достъпно през основната конфигурационна страница (Edit -> Configuration -> Browser Configuration) или чрез редакция на конфигурационните файлове за всеки елемент, които може да заредите в текстов редактор от същото меню.

Сигурност

Полезни връзки K-Meleon Macro Library: http://kmeleon.sourceforge.net/ewiki/ MacroLibrary2; K-Meleon теми: http://kmeleon.sourceforge.net/ewiki/ KMeleonThemesWiki; http://kmeleon.sourceforge.net/ewiki/SkinsAndThrobbers

давна доказала се технология, която се използва масово в почти всички съвременни браузъри. Естествено, и K-Meleon, предлага на своите потребители да се възползват от табулираното браузване. Само че тук разработчиците са решили да се отклонят от стандартната рамка, като прекръстят табовете на слоеве (Layers). Така че, ако решите да използвате K-Meleon, не търсете табове, а слоеве. Разбира се, запазена е и възможността за зареждане на страниците в отделни прозорци.

Жестове с мишката Въпреки че за първи път са представени и популяризирани в Opera, жестовете с мишката набират все по-голяма популярност сред потребителите. И това е съвсем нормално, тъй като те дават още по-голяма свобода за работа с приложението и контрол върху разглежданите страници. При повечето браузъри това вече е стандартно вградено и K-Meleon не прави изключение. Така например със задържането на десния бутон и движение на мишката напред или назад може да се прехвърлите на предишната или на следващата страница. Разбира се, възможно е да конфигурирате жестовете

изцяло според предпочитанията си. Мястото, на което можете да направите това, е Edit -> Advanced Preferences -> Mouse Gestures.

Персонализация на браузъра Едно от най-големите предимства за някои, но и основен източник на проблеми за други, е възможността за цялостна персонализация на браузъра. Предимство е за знаещите как да се възползват от инструментите, които държат в ръцете си, а проблем е преди всичко за начинаещите потребители, които често пипат там, където не трябва, без да имат нужните познания. В този случай не бива да си позволявате да правите каквито и да било промени, без да сте сигурни какво всъщност ще последва от това. Защото тук не става въпрос само за най-обикновена подмяна на кожата, цветовата схема или иконите. Освен тези неща имате възможност изцяло да модифицирате подредбата и елементите в основните и в контекстните менюта, лентата с инструментите, клавишните комбинации, поведението на браузъра в различни ситуации, както и всички останали негови функции и компоненти. Всичко това е

В K-Meleon също е отделено достатъчно внимание на сигурността и защитата на личните данни. Приложението поддържа протоколите за връзка SSL и TLS. Освен това при необходимост може да поставите т.нар. master парола и да криптирате всички лични данни, които се съхраняват от K-Meleon на компютъра (потребителски имена, пароли, цифрови сертификати и др.). Възможно е и да забраните използването на Java и JavaScript, да предотвратите или ограничите показването на изображения и анимация в страниците, както и да блокирате бисквитките. Налични са и модули за блокиране на досадните изскачащи прозорци, а с помощта на Flashblock и CSS Ad-Blocking ще контролирате зареждането на реклами, използващи тези технологии. Ако мислите, че е добре да имате постоянен достъп до опциите, свързани със сигурността на браузъра, от менюто View -> Toolbars активирайте Privacy Bar. Тази лента с инструменти ще се появи точно под панела за навигация и освен че ще ви осигури бърз достъп до гореспоменатите функции, ще ви позволи лесно да изтривате кеша, бисквитките или въведените пароли.

Макроси Освен стандартните разширения, като Java, Adobe Flash, RealPlayer, QuickTime плъгини, в K-Meleon може да се използват т.нар. макроси, или макроплъгини, с които ще разширите още повече списъка с възможности и функционалността на браузъра. Като за начало, опитайте някои от съществуващите разширения (напр. YouТube Downloader, Weather Report), а ако се чувствате достатъчно уверени, може да следвате инструкциите и да направите свои собствени макроси. Благодарение на това, че K-Meleon е с отворен код и се разпространява под GPL лиценз, са достъпни множество неофициални версии и производни на браузъра - K-Ninja, Pocket K-Meleon, KMprof, K-MeleonCCF, и дори варианти за Linux, като K-Meleon-Linux и Linux-mini. Всяка от тях има какво да предложи на потребителите, така че освен официалната версия може да изпробвате някоя от тези, преди да вземете крайното си решение. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Software

Паскал Александров

Като малък много обичах да играя на Civilization I и една от тактиките ми на млад диктатор беше да развивам бясно наука и колкото може по бързо да се докопам до т.нар. наука Invention. Малко странно, защото да изобретиш “изобретателността” само по себе си е парадокс, но авторите на играта (и в частност Негово Величество Сид Майер, поклон) имаха предвид способността да се твори интуитивно и бързо. Съответно Invention беше първото стъпало към... барута (кой знае защо), с барута можех да създавам мускетари и да мачкам диваците с копия от другите цивилизации... Но простете ми отклонението. Идеята ми, ако мога да я пренеса в конкретния случай, беше, че Inventor в момента, в който се сдобиете с него, наистина може да ви даде страховито предимство, стига да го усвоите и да се научите да използвате пълноценно възможностите му. Наистина, продуктът е много мощен. Страховит и опасен. Лично аз останах впечатлен. Може би началните ми очаквания са били доста по-скромни, но осъзнах че държа в ръцете си много опасен конкурент на Solidworks (съвсем между другото, в момента приключва бетатестът на SolidWorks 2008, така че вероятно през септември, след отпуските, очаквайте ревю).

Накратко Autodesk Inventor служи за машинно проектиране в 2D и основно в 3D среда. От “драсването” на първата 2D скица, създаването на 3D детайл, аксонометрия и изометрия, добавянето на отвори и крепителни елементи, до образуването на сглобки и цели модели на работещи машини, двигатели и съоръжения и генерирането на чертежи. Inventor се доставя в различни модификации, които включват много отговорни модули за допълнителна обработка и изчисления - якостни анализи и съпромат (чрез метода на крайните елементи), проектиране на лети детайли, листов метал и ламарина и още, и още. Това беше моят скромен опит да представя Inventor съвсем накратко. Иначе онова, което искам да знаете още, е, че Inventor беше, как да го нарека, отделно софтуерно заглавие, донякъде “изолирано” приложение, малко встрани

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

от голямото семейство на AutoCAD, в което са AutoCAD Mechanical, Mechanical Desktop и т.н. Може би заради различната идея, заради различното потекло. Никой не го е пренебрегвал, но така или иначе, не е бил звездата на отбора. В настоящата версия разработчиците се опитват да “сплотят” фамилията, като дадат възможност на Inventor да се интегрира по-плътно в работния цикъл от AutoCAD базирани програми.

DWG TruConnect Много, много важен скок напред, на фона на който всички останали новости във версия 2008 (които, между другото събрани сбито, заемат около 18 страници ;) просто бледнеят. Вярно, има доста функционални подобрения, но TruConnect е от особено голямо значение. Първо, поради факта, че универсалният DWG формат се използва за съхраняване на проекти от

Inventor, които освен всичко друго са съвместими и с AutoCAD. Така се постига един много гъвкав, хибриден, 2D/3D процес. От една страна, проектите, създадени под Inventor, могат да се отворят под AutoCAD, където да бъдат разгледани, проучени и (обърнете внимание) при нужда да бъдат извлечени отделни 2D изгледи/разрези, които да бъдат използвани в AutoCAD среда. И обратно Inventor ви дава шанса да импортирате от AutoCAD 2D чертеж, да използвате отделни елементи (чрез селекция или самостоятелни блокове) и да ги съхраните под “инвенторския” файл. Държа да посоча, че се запазва връзката между двете приложения (спомнете си статията за AutoCAD 2008) и при ъпдейт на файла под AutoCAD той автоматично се обновява. Къде е бонусът? Ами в спестения труд! Директен copy/paste не върши никаква работа, създават се проблеми при оразмеряването и позиционирането, отделно изникват други проблеми и на практика решението, което е използвано до момента, е... преначертаване на детайла/сглобката или онази част от него, която е необходима в конкретния случай. Сега обаче може да извлечете това, което ви е необходимо, да го промените/подобрите и да го върнете обратно. Друг много важен момент - освен с AutoCAD, Inventor разполага с разширени възможности за взаимодействие с Autodesk StudioTools (доскоро притежания на Alias), великолепната програма за инженерен дизайн. Много хитър ход на Autodesk, съответно готовите визии могат да бъдат използвани директно от инженерите при проектиране и реализиране на чисто техническата страна на нещата.

Скициране Скицирането е донякъде уеднаквено с чертането под AutoCAD (логично, нали се търси някаква последователност), управлението на скицата също е подобно на AutoCAD, опростено е визуализирането на различните ограничаващи параметри и са добавени три познати, но нови за Inventor команди - Scale, Move и Stretch!

Дизайн на детайли Две интересни неща - нов тип лофтинг, т.нар. Area Based Loft, което си е добрият стар лофтинг, но в случая разполагате с доста повече възможности за модифициране на профила в различни негови “фази” и положения, което опростява процеса на моделиране

и го прави доста по гъвкав. Аналогични възможности има в програмите за триизмерно моделиране. Второто интересно нещо се нарича “асоциативно копиране/вмъкване”, при което се запазва връзка между оригиналния и новия (копиран) обект. Нещо повече, Inventor позволява да се селектират не само обекти, но и техни компоненти или лица от повърхността им.

Рендериране Особено важно подобрение. Възхищавам се на Autodesk и на начина, по който разработките “преливат” между отделните продукти. В случая ключовата дума е mental ray. Интегриран е, да, правилно прочетохте, и Inventor е в състояние (грубо казано, разбира се) да рендерира толкова висококачествени изображения, колкото самия 3ds max или Maya. Когато видях как е рендерирано нещо толкова елементарно, като бутало и колянов вал, настръхнах. Сенки, бъмпмапинг, осветяване, отражения...

Още Стотици промени. Малки, уж незначителни, но демонстрират умението на Autodesk да развива продукта си търпеливо и последователно, във всеки един аспект. Много усилия са вложени при проектиране на детайли от листов метал, на рамки и заварени детайли, оптимизирано е и скелетното моделиране. Добавени са нови инструменти и възможности при щриховане и оразмеряване (което може да се извършва директно в аксонометрия), регулиране на прозрачността на отделните повърхности при управление на сглобки (идеално, ако искате някой детайл да “прозира”, за да видите вие или вашите колеги как функционира сглобката). И накрая - оптимизиран е интерфейсът (нови бутони, нов външен вид - подсказка, че Vista наистина навлиза лекаполека), курсорът е по-дружелюбен и извежда помощна информация при движение върху отделните интерфейсни елементи.

Заключение Колкото и да ми е симпатичен SolidWorks, трябва да отбележа, че Inventor започва много усърдно му диша във врата. Не само заради функционалните подобрения, новия рендерер и интерфейса. Съвместимостта с AutoCAD е особено плашеща и дава възможност на Inventor да бъде приет радушно там, където вече са AutoCAD и останалите продукти на Autodesk.

AutoCAD

Electrical 2008 Електроинженерите със сигурност познават AutoCAD Electrical. И с още по-голяма сигурност са благославяли Autodesk. Или са го проклинали. Зависи. Важното е, че Autodesk Electrical си остава незаменим - с години вече програмата позволява на проектантите да се съсредоточат основно върху идеите си, а не върху досадните подробности, свързани с еднообразни, повторяеми операции. Иначе казано, AutoCAD Electrical автоматизира проектирането на елмрежи и инсталации. Основното му преимущество е... библиотеката от стандартизирани символи. Всякакви, няма смисъл да ги изброявам всичките: ключове, релета, контакти, бушони и т.н. Хиляди. Десетки хиляди. Ако трябва да сме точни, AutoCAD Electrical в новата си версия пристига с повече от 350 000 (словом: триста и петдесет хиляди) каталогизирани части, които съществуват и се предлагат от водещи производители по света. Като “Мицубиши Електрик”, “Фужи Електрик”, “Шнайдер”, “Вайдмюлер” и т.н. Освен части по каталог, AutoCAD Electrical съдържа и библиотека с повече от 3000 програмируеми логически модула. Така че вие му правете сметката. Програмата предлага десетки начини за автоматизиране на проектантската дейност, за вграждане на повторяеми елементи, проверка за съвместимост, избягване на типични грешки. Отделно AutoCAD Electrical е незаменим при създаване на отчети, количествени сметки, списък с компоненти.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Преди няколко години специалистите предсказаха, че AutoCAD Еlectrical е достигнал, ако ми позволите да използвам този термин, “фаза на насищане” и на практика не може, а и не бива да бъде “подобряван” повече. Добавянето на нови възможности би утежнило работата с него и би объркало инженерите, които го ползват години наред. Според мен в тези думи има голяма доза истина и разработчиците в Autodesk в известна степен се придържат към принципа да обновяват продукта полека и постепенно. Новостите в най-новата версия са дребни, “нежни”, ненатрапващи се и в същото време - интересни. На първо място, наличието на споменатите каталози, като още при инсталация ви подканят да изберете с кои точно производители да работите. Впоследствие, при необходимост, може да инсталирате и онези каталози, които сте пропуснали при първата инсталация. Броят на компонентите, както вече споменах, е... 350 000. Което е с 305 000 повече от предходната версия. Скокът от 45 000 на 350 000 само за една година е наистина впечатляващ. Още по-важното в случая е, че програмата дава възможност, чрез допълнителен абонамент, да изтегляте периодични ъпдейти с новопоявили се компоненти. Естествено, трябва да сте лицензирани потребители ;). Предвид огромния брой елчасти, би трябвало да се измисли и рационален подход при тяхното вграждане. В Autodesk са разработили интелигентен подход - опростили са менюто за импортиране, като

първоначално имате достъп до 2000 компонента, най-важните и най-често използваните, а при необходимост може да се поровите за повече.

Сърф Можете да си “сърфирате” из отчетните таблици, където са описани видът и броят на всеки елелемент. Във версия 2008 ви е спестено лутането - с няколко щраквания ще намерите директно от таблицата къде точно в чертежа се намира дадено реле или превключвател. Това е много практично, особено когато в проекта ви са включени стотици, а понякога хиляди (като брой) елементи.

Още новости Естествено, всички новости, достъпни за AutoCAD 2008, са налице и тук. Трябва да споменем опциите за конфигуриране на менюта и икони (това за потребителите тарикати), интегрирането на модул за PLC програмиране (лицензирано от Rockwell) и не на последно място - оптимизирана работа с терминали.

Финал С какво ще запомним AutoCAD Electrical 2008? С почти осемкратно увеличената база данни (с опция за ъпдейт), с работата с терминали, както и със “сърфирането” из чертежа. Като за програма, която се обновява всяка година, мисля, че всичко е наред.

Software

Паскал Александров

AutoCAD

Mechanical 2008 В статията за AutoCAD Electrical 2008 ви споменах, че продукти от този тип (специализирани, достъпни и евтини модификации на AutoCAD, предназначени за точно определен тип редови инженери) са достигнали своят зенит, намерили са оптималния баланс и всякакви други намеси от страна на разработчиците биха довели до негативни последствия. Но явно в Autodesk не мислят като мен и останалите. Mechanical (подобно на Electrical) расте. Лека-полека. Пипнат оттук. Пипнат оттам. Лекичко. Новостите (по моя преценка) са по-малко и не толкова значими, колкото при Electrical, но така или иначе, при този изключително прецизен цикъл на обновяване, това не бива да ни притеснява.

Козметика Основно това. Така например от Autodesk са ни предоставили начин за бързо преобразяване на работното пространство, като използваме различни “работни пространства”, или workspaces. Функция, позната до болка. Всеки един дизайнер може да съхранява различни конфигурации на работното поле (“любими” икони, бутони, падащи менюта и т.н.) в зависимост от задачата, върху която се труди в момента. Ако проектира детайл, ще са му необходими едни инструменти, ако се е захванал с конфигуриране на някоя сглобка - други и т.н. Предвидени са и няколко готови

workspaces за начинаещи. Специално за тях е предназначена още една новост - практически уроци, в които всеки новак да се запознае с основните функции в AutoCAD Mechanical. Уроците са интерактивни, занимателни и дори хора с опит могат да ги минат поне веднъж профилактично, за да затвърдят знанията си.

Пътуване из чертежа Или казано на английски, това е Design Navigation. Нищо особено на пръв поглед, но според мен е ценно и може да се въведе и при останалите модификации на AutoCAD - докато движите курсора на мишката върху проекта, се поява малко прозорче, което извежда имената на отделните части. Може да разширите размера на този прозорец, за да проследите взаимовръзките между различните детайли (parent/child). Това е особено ценно за някой, който тепърва се запознава с проекта (колега, шеф, преподавател) и иска в движение да проследи логиката на инженера. DWG идентификацията е полезна екстра, присъстваща и при останалите разработки на Autodesk. Тя позволява да идентифицирате с коя точно модификация на AutoCAD е бил създаден даден чертеж директно от DWG файла.

Дежавю Не съм много на “ти” с езика на Ви-

ктор Юго и Емил Зола, но става въпрос за неща, които уж се случват сега, а имаме чувството, че вече сме ги виждали. Някакъв психопарадокс. Тук парадокс няма - Autodesk просто тестват паметта ни в известна степен, като ни разказват за новости, които познаваме от предишни версии. Като например Power Dimensions. Това е алгоритъм за интелигентно оразмеряване на детайли и сглобки. Всеки студент в ТУ - София, знае за какъв ад иде реч. Тук нещата са опростени - програмата интелигентно разполага оразмерителни линийки, прилепяне, поставя оразмерителни числа, позиционира допуски, допълнителни знаци и т.н. В този на ред на мисли са пипнати (както и в миналата версия) анотирането и добавянето на специални символи (предназначени за производството на детайла, които подсказват начини на струговане, леене, заваряване/запояване).

Дали? Няма дали. Ако сте се абонирали, тази версия на AutoCAD Mechanical ще си пристигне при вас като част от сделката с Autodesk. Новостите спрямо предишната версия на Mechanical са минимални, но и ние не очакваме повече. Все пак нали освен всичко друго получавате и новостите в “голия” AutoCAD 2008, за които говорихме преди няколко броя... www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Software

ZBrush 3

Паскал Александров

Появата на ZBrush преди няколко години предизвика фурор. Уникалната среда, гениалният интерфейс и нетипичната логика и средства за моделиране покориха умовете както на младото поколение таланти, така и на улегналите професионалисти. ZBrush накара всички да почнат да мислят по коренно различен начин, да разгърнат възможностите си по съвсем, ама съвсем различен начин. Формите, създадени със ZBrush, са неповторими - като детайлност, изразност, въздействие. Близостта на ZBrush с оригиналните методи на скулптиране, комбинирани със заемки от традиционното 2D илюстриране и 3D дизайн и гарнирани с безброй свежи идеи, привлякоха вниманието на художници, скулптори, модельори и дори аниматори! И най-важното - програмата успя да ги убеди, че тази скучна купчина от грозни платки, която наричаме компютър, е наистина в състояние да замести оригиналните изразни средства - четки, бои, глина... Дори и най-упоритите традиционалисти, изпитващи вродена неприязън към всичко електронно и луминофорно, бяха принудени да признаят, че ZBrush (точно ZBrush, а не Photoshop, CorelDRAW, 3ds max или Houdini) може да им даде далеч по-голяма свобода, отколкото някой друг. И сега, когато разлиствам старите броеве, разбирам защо не е никак случаен фактът, че първият брой на “двойното” списание “Софтуер&Хардуер” има на корицата си точно... ZBrush. Там, в рамките на няколко страници, може да прочетете обстойно ревю на продукта, за неговата 2,5-мерна среда (точно така), където всеки пиксел има допълнителна Z координата, активна до момента, в който не решите той да “попие” и да се върне обратно към двуизмерното “платно”. С годините програмата израсна, олекоти се, интерфейсът й се оптимизира, добавиха се нови инструменти, без да се претрупва работната среда. Разшири се съвместимостта с външни програми (особено тези за триизмерно моделиране), вградиха се множество шаблони, пресети и т.н. Но да започнем поред.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Интерфейс Едно от първите неща, които ще забележите, е, че интерфейсът на ZBrush е променен. Не коренно, но въпреки това променен. По-гъвкав, по-достъпен за новаците. И най-важното - може да модифицирате работната среда по този начин, по който на вас ви харесва. С “вашите” инструменти, палети (наричам ги образно така, макар че това са по-скоро “щори”, които се разпъват вертикално при двойно щракване), опции. Всеки творец си има строга индивидуалност, затова може да отделите няколко дни, за да модифицирате ZBrush да изглежда и функционира така, както на вас ви е най-удобно. Все пак авторите са създали няколко примерни конфигурации, които са особено полезни за хората, които за първи път се докосват до програмата, като акцентът е поставен най-вече върху методиките

позволяват да си спестите нещо много досадно и времепоглъщащо, а именно повтарящия се рендъринг. Качеството му в реално време не може да се сравни с “истинския” финален рендъринг (който отнема часове, дори дни...), но дава много добра представа за това как би изглеждал даден модел в окончателен вид. В състояние сте да прилагате различни материали, които поддържат реалновремеви опции, като отражателна способност, отразяване на светлината и т.н. Шейдърът, използван по подразбиране, имитира “восък”, който създава усещането, че работите в истинско скулпторско ателие. Естествено, има и други материали, които да подсилят тази илюзия различни типове глина.

Четки Най-важни са те - четките. Та нали името на програмата идва оттам, хе-хе!

използват по-груби четки, които да дадат общи очертания на формата, след това - помеки, и накрая - съвсем фини четки, с които да се добавят най-малките и незабележими детайли. Интересното е, че прилагането на всяка четка променя повърхността по много странен начин и комбинирането на отделни четки (къде случайно, къде преднамерено) е в състояние да създаде уникално и неповторимо въздействие на бъдещата цифрова скулптура. Третата версия ви дава възможност да създавате и запазвате макроси и да редактирате на много дълбоко ниво опциите на отделните четки, да ги изпробвате и съответно да ги запазвате за в бъдеще и (ако се налага) да ги покажете/подарите на своите приятели или колеги. Това е особено ценно за големите студиа за цифров дизайн, където е необходимо всички професионалисти да уеднаквят своя работен процес.

PolyPaint Полирисуването (ако мога да преведа така този специфичен термин), дава възможност да прилагате постоянно и/или периодично цвят върху “сивия” глинен модел, което улеснява оцветяването и го прави далеч по-разбираемо и интуитивно. Процесът е вертексно базиран и съответно е напълно независим от разположението и координатите на текстурите, което пък значително опростява последователността скулптиране - рисуване - налагане на текстури.

Производителност

на цифрово скулптиране и оцветяване на модела. И в този ред на мисли трябва да спомена нещо много важно.

Новият рендериращ алгоритъм Той прилага осветяване и сенки плюс специални шейдъри изцяло в реално време. За целта може да благодарите на Intel, Nvidia, ATI (опс, грешка, AMD) и всички други основни хардуерни производители - възможностите на съвременния хардуер

Значи, имате си нови. Почти като истински. При създаването им авторите са почерпили вдъхновение от творческия подход на истински художници/скулптори и тези от вас, които имат по-задълбочена представа, ще открият, че това, което са добавили от Pixologic като инструментариум, всъщност са “цифрови” двойници на реално съществуващи четки, имитиращи работния процес в реална среда, като постепенно се “отнема” (или изстъргва) част от “глината”, за да се постигне необходимата форма. Първо се

Магьосниците от Pixologic твърдят, че производителността на ZBrush 3 е далеч по-висока, отколкото на ZBrush 2. Ако трябва да бъдем точни, ZВrush 3 е оптимизирана за работа в многонишкова среда и поддържа до 256 процесора или ядра. Може да ни изглежда фантастично на този етап, но помислете си колко много се промени хардуерният пазар за изминалите четири години - някой от вас да се е надявал през 2002-2003 г., че днес ще може да се сдобие с четириядрен процесор на Intel например? Програми като ZBrush са ориентирани към хора с високи изисквания относно инструментите, с които реализират творческите си идеи, а и не е тайна, че дизайнери и художници не пестят средства и обикновено имат винаги най-хубавите машини, по-добри от тези, с които са оборудвани инженерите и дори геймърите. www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Субмоделиране ZBrush 3 ви дава възможност да импортирате модели, състоящи се от множество подчасти, и да обработвате/скулптирате всяка една от тях отделно - било то да добавите очни ябълки, да промените формата на брадичката или да вдигнете леко скулите. Възможността да се изолират отделните елементи е много ценна - освен че опростява редактирането, тя е много полезна при полагане на цвят и текстури. Принципно частите остават динамично свързани, но ако искате да селектирате и обработите само някоя от тях, използвате Ctrl + щракване на десния бутон на мишката и преминавате в режим на субмоделиране.

Слоеве Безкрайно ценно нововъведение. Идеята не е нова, принципно присъства в повечето програми за триизмерно моделиране и 2D рисуване, просто беше въпрос на време да се появи в ZBrush. Бих казал, че е реализирана на много добро ниво - всяка базова форма може да притежава отделни слоеве - един за оцветяване на лицето, друг за тялото, слоеве с различни текстури и т.н. Така ви е позволено (както под Photoshop) да експериментирате с различни покрития и най-важното - да ги комбинирате. Слоевете разполагат със собствена степен на прозрачност и отражение и ако дадена текстура/цвят не ви харесват, просто може да ги изключите.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Работа в HD Силата е в детайлите. Това може да ви го каже всеки един модельор или художник. Вижте най-новите игри например - детайлите могат да ни изкарат извън равновесие от възторг - веждите, усмивката, татуировката на рамото... Но да се върнем към ZBrush. Детайлността е функция на множество параметри, основният сред които е броят на полигоните. Има една определена граница, която не може да се прескочи - чисто и просто компютърът, колкото и да е мощен, не може да се справи с изчисленията, генерирани от наличието на милиони полигони на дадена форма. Сега, предвид оптимизацията на програмата и възможностите на съвременните компютри, скулпторите под ZBrush могат да преминат ограниченията при subdivision повърхностите и да обработват до няколко милиарда (буквално!) полигона наведнъж. HD скулптирането позволява дадена повърхност да бъде разделена на определен брой полигони (в зависимост от нивото на детайлност, която желаете), като се показват единствено онези от тях, които подлежат на директна обработка в момента. Важното е, че готовият модел може да се рендерира при особено висока степен на детайлност - на практика може да вземете даден обект (да речем, ръка), след което да изрисувате тайнствен знак на ръба на нокътя на малкия пръст и да го рендерирате при максимална резолюция.

Няма край Новата версия има още много интересни новости, но ще си позволя само да ги спомена набързо: например импортиране на герои/животни от Maya и 3ds max с възможност за промяна на позата и разположението на крайниците и торса, техники за сухо рисуване и нанасяне на боя само върху изпъкналите зони на скулптурата, използване на маски и още, и още.

Финал Жалко, че ме чакат още ревюта. Програмата е уникална и въпреки че ми липсва необходимата “щипка” талант, ще ми се да пропилея няколко часа, докато експериментирам със ZBrush. Интернет е препълнен с практически уроци и съвети, има десетки специализирани форуми и сайтове с готови примери, материали, четки, текстури - ако намерите свободно време, ZBrush е перфектният начин да го уплътните истински! За професионалистите няма какво да допълня - познаването на ZBrush е не просто желателно, а повече от задължително. Тази програма ще се превърне в нова икона и със сигурност (мога да се обзаложа в това) ще достигне култовия статус на Photoshop и Maya. Вервайте ми!

Software

Acronis

Паскал Александров

Disk Director 10 Липсва ми FDISK. Липсват ми текстовият режим и онези магически моменти, в които пред изумените погледи на непросветените създавах и форматирах дялове, преди девственият твърд диск да попадне в хищните лапи на DOS и Windows. Сега няма такива фокуси. Изтарикатиха се хората. Първо се появи Partition Magic (в момента е собственост на Symantec и чакаме да видим дали и кога ще пуснат нова версия), след което се нароиха куп други аналогични (къде хубави, къде набързо скалъпени) приложения за управление на дисковото пространство. Но след като Windows 2K/XP/Vista разполагат с вградени административни инструменти за същата цел, бумът изчезна и на пазара останаха няколко смели заглавия за т.нар. partition management. Едно от тях е точно Disk Director 10 Suite на Acronis

Какво може Disk Director? Ами за последните няколко години се научи да върши доста полезна работа. В началото Disk Director беше много постничък и голичък такъв, с две-три опцийки на кръст. Ревюирали сме го, ама не си спомняте. Сега положението е по-различно, “по... директорско”, ако мога да го нарека така. Функции не е като да ги няма. Да поизброя ли няколко? Ами да почвам: създаване, местене, копиране, изтриване, форматиране, разпределение на празното пространство и промяна на етикет. И... това беше. Да. Статията приключи, лека вечер, сладки сънища и поздрави на вашите. Всъщност не съвсем. В десетата версия има две много полезни (поне за този клас приложения) новости, които дават самочувствието на Disk Director да се надигне на пръсти и да премери ръст с Partition Magic.

Новости Две функции. Разцепване и сливане на вече съществуващи дялове, съдържащи по-

Тук разширяваме единия дял, като най-нагло “гризваме” няколко гигабайта от други два дяла

требителска информация. Това са двата сложни фокуса, заради които човек може да даде някой друг долар в повече и да си купи Disk Director 10. Разцепването дава възможност от един дял да си направите два - като селектирате кои директории искате да останат на първия нов дял, а другите автоматично преминават към втория. Сливането е обратно - имате си два дяла и обединявате съдържанието им в един общ. Бонусът тук е, че... не е задължително файловите системи да бъдат еднакви. Много важна екстра.

Възстановяване На теория Disk Doctor 10 може и да възстановява случайно изтрити дялове върху твърдия диск. Или такива, безследно изчезнали сред токов удар, хардуерен проблем и т.н. Програмата изследва “празното” или по-точно обозначеното като “неразпределено” пространство върху твърдия диск и се опитва да разбере дали “там” е имало дял с информация и доколко тя може да бъде възстановена.

Смелчаци Ако имате познания и знаете какво наистина правите, към Disk Doctor 10 е включена и програмка за директен достъп и разглеждане на съдържанието на данните върху диска, като може да ги видите в желан вид (примерно шестнадесетичен), да пипате по сектори, да си пъхате носа в partition таблиците и т.н.

Пропуски Acronis е предназначена само за Windows и съответно е съвместима единствено с файловите системи на Windows - FAT16, FAT32 и NTFS. Това е положението. Забравете за ext2, ext3, ReiserFS и други такива. Иначе програмката е кротка, мъничка, добра и функционира учудващо добре. Да й се не надява човек. Съгласен съм, спецификата при всеки компютър е различна, но на моя аз успях да създам и изтрия дял, да го възстановя, след което да го разцепя, слея обратно и накрая да го “залепя” към друга партиция. Надявам се и при вас положението да е същото. Good Luck! www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Pinnacle Studio 11 Plus Порасна им самочувствието на Pinnacle! Откакто ги купи Avid, се имат за голяма работа. В което няма нищо лошо - под крилото на големия разработчик ще могат по-спокойно да се трудят, да редят код и да радват мало и голямо. Голямата им гордост - Pinnacle Studio 11, преди няколко месеца излезе на пазара. Да видим какво ново има в нея.

Версиите Важно е да ги сравним. Значи, Pinnacle Studio има няколко модификации: Pinnacle Studio, Pinnacle Studio Plus и Pinnacle Studio Ultimate. За “голото” Pinnacle Studio може да забравите спокойно. В него няма нищо ново, с изключение на факта, че е съвместимо с Windows Vista, има обновен интерфейс и разполага с генератор на Hi-Fi саундтрак. Нямам представа защо са пуснали на пазара толкова окастрен вариант, честно, но не се подлъгвайте да си губите времето с него). Pinnacle Studio Plus е може би най-изгодната оферта - не само като цена, но и като възможности и на практика представлява сериозен и определено конкурентоспособен продукт с пълноценна поддръжка на HD DVD. Pinnacle Studio Ultimate си е наймощният вариант и единственото, с което може да ви заинтригува, са няколкото ефекта в бонус и опцията за оптимизиране на записания звук.

HDV Магическото съкращение, което трябва да омагьоса потребителите. Манията по HD видеото все още не е завладяла в България, въпреки че, доколкото знам, на нашия пазар вече могат да се намерят HD камкордери на Sony и Canon. Доста са скъпи (3 бона, ако не ме лъже паметта), не знам колко щастливи притежатели има в България, но ако сте сред тях - честито! С Pinnacle Studio ще можете да си сваляте директно HD видеоматериал, да го монтирате и съответно да го обработвате. Без никакви допълнителни плъгини и т.н. Естествено, подсигурете си мощна машина с много място на твърдия диск. Но щом имате пари за HDV камера, предполагам, че и едно скромно Core 2 Duo E6600 с 2 GB оперативна памет и 320 GB твърд диск няма да са ви проблем.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Vista Да, всички разбрахме, че новите видеоредактори могат да работят под Vista. Чудо голямо! Ulead, Cyberlink, сега и Pinnacle ни проглушават ушите с този факт. Ми хубаво, браво на тях! На мен ми се иска да работят изрядно под Windows XP. Бързо и оптимизирано. Да се възползват максимално от двете ядра на скромния ми Athlon X2, да не чакам импортиране по 3 минути на обикновено клипче. Но стига съм мрънкал.

Още бонуси Има две промени, но те не са кой знае колко впечатляващи - на първо място, поддръжка за Yahoo Video и опция за директен ъплоуд плюс възможност за споделяне на видео чрез Studio Online.com. Аз не съм особено ентусиазиран. Виж, ако имаше съпорт за VBox7.com :) ... От Pinnacle твърдят, че са оптимизирали интерфейса, но ще имат много здраве от мене! Нищо не са пипнали. Даже са го затормозили и усложнили. Обратен

ефект, както се казва. Импортирането на файлове е бавно, а селектирането им на времевата лента и добавянето на ефекти е тромаво. Вярно, свиква се, но защо тези хора не вземат пример от Sony Vegas Video? Уж е професионален редактор, а е толкова лесно всичко там. Мога да ви мрънкам още. В Pinnacle са решили, че няма да ви дадат да импортирате MPEG видео, преди да се регистрирате и кихнете някой друг долар за лиценз онлайн. Адски досадно е. Мен ме изкара извън релси. Сериозно ви говоря.

Финал Pinnacle Studio 11 Plus си е хубав продукт и няма да разочарова досегашните потребители. Има си всичко - времева лента, ефекти, преливки, звукови ефекти (особено симпатичен генератор на саундтрак според съответния случай) и още, и още. На бонус DVD-то има доста изненади! Вече си има и поддръжка за Vista и HD видео. И това е достатъчно, за да сложим цял нов пореден номер.

Software

Cyberlink PowerDirector 6

Паскал Александров

През последните два месеца станах спец на тема видео. Що видеоредактори ми минаха през ръцете! Туй Ulead VideoStudio, туй Sony Vegas Video, Premiere Pro, в този брой Pinnacle Studio 11, а сега, Негово Величество (режисьора, моля, барабани, фанфари или каквото има там тържествено подръка), самият Cyberlink PowerDirector 6.

В Cyberlink имат самочувствието, че са най-добрите в областта на масовия софтуер за мултимедийна обработка. Не предлагат собствен графичен редактор (както техните сънародници и върли съперници от Ulead), но пък каталогът им е пълен с десетки заглавия за видеомонтаж. Всякакви инструменти - автоматично сглобяване на филми, конвертори, плеъри, какви ли не колекции и комплекти, подготовка и запис върху DVD... Но флагманският продукт си остава PowerDirector 6. В него се влагат много пари и надежди. За жалост, явно вземайки пример от конкуренцията (или обратно), компанията е пуснала една куха (образно казано) нова версия на PowerDirector. Куха, защото няма какво да запълни празнината между версия 5 и 6. Вярно, съвместима е с Vista. Да, добре, това всички го знаем. Чудесно, браво, много сме щастливи! Извинете за иронията, сигурно наистина е важно, че Cyberlink 6 ще работи чудесно под Vista, но тези, които все още смятаме да продължим да работим под Windows XP? На първо място - нова мацка на логото. Хубава е. Както винаги... ;) Интерфейсът е излъскан още. По-прибран, стегнат е, практичен и не толкова лъскав и шарен. И в унисон с Vista. Но дори и под Windows XP Cyberlink изглежда много добре. Сменени са бутони, разположението им, има нови икони и нова визуализация на различните филтри, ефекти (във формата на въртяща се перка, много странно). От Cyberlink твърдят, че броят им (ефекти, филтри, шаблони, стилове) в новата версия е достигнал умопомрачителното число 300! Не знам дали има нещо общо с филма по комиксите на Франк Милър, но наистина си е много, особено за редактор от този клас. Eдва ли ще ги използвате всичките, но може да се позабавлявате разнообразието носи наслада. В Cyberlink са развили и Picture-InPicture възможностите - сложили са ви

няколко дузини шантави картинки (изрязани в алфа-канал), които може да използвате към оригинално заснетото видео. Майтапът е голям - разни карнавални очила, устни, целувки, часовници, мечета, патета, пилета, шапки, мустаци и бради. Определено ще поразвеселите себе си и зрителите. Картинките могат да се мащабират, да се поставят там, където е необходимо, и дори да се анимират! Анимирането е много лесно, не се тревожете, тайванците са ви подготвили куп готови примери и “пътеки” - мисля, че ще се справите от първия път! Наистина, няма motion tracking като при скъпите програми за постпродукция и специални ефекти, но нещата са “принизени” много елегантно, така че и ние, простосмъртните, да можем да се позабавляваме на воля. Другата добавка, която не може да се нарече нито нова, нито революционна, се нарича Slideshow Wizard. Идеята е да се сглоби “филмче” от статични кадри, които се показват един след друг с някаква преливка между тях. Получава се нещо като импресия, която може да допълни същест-

вуващия кратък филм - все пак не може да заснемете на видео цялата отпуска до последната секунда. Помощникът добавя приятна музика и пести много време, макар че резултатите не са кой знае какви. Всъщност помощниците при PowerDirector 6 са много и идеята е колкото може повече да ви опростят живота. Има директен помощник за монтиране, добавяне на музика, оптимизация на заснетия материал. Множество алгоритми за автоматизиране, които... не ви препоръчвам. Ще ви научат на мързел, а и резултатите не са кой знае колко хубави. Нека да е с грешки, нека да е с кусури, но да си е ваше - така смятам аз. Разширени са и експортните възможности на програмата. Готовият проект (сглобен, натаманен, с всичките му там ефекти и преливки) може да се запише като видеофайл, да се изпече на диск, да се “върне” обратно в камерата в HD вид и (подобно на Pinnacle Studio 11) директно да се конвертира и качи в YouTube или Streamline.com. Е, YouTube наистина си е хит в момента, така че смело! www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Software

Софтуер за чат чрез уеб

Димитър Петков

Meebo, RadiusIM, Kool IM Beta, Imhaha, ILoveIM и eBuddy Онлайн услугите за обмен на бързи съобщения са удобен и бърз начин за комуникация и все повече хора разчитат на този тип услуги, за да контактуват помежду си. Поради това, както и защото единственото изискване е връзка с интернет, с течение на времето вероятно ще започнете да комуникирате с потребители от различни чат мрежи, например AIM, MSN Messеnger, Yahoo!, Google Talk или Jabber. За да избегнете необходимостта от отваряне на отделен чат клиент за всяка от изброените услуги, бихте могли да си инсталирате многоплатформен софтуер, например Miranda IM, Trillian. Така ще си спестите значително количество системни ресурси, както и работна площ на своя десктоп. Неприятното в случая се състои във факта, че ако не сте пред собствения си компютър, няма да разполагате със своя любим многопротоколен софтуер, за да можете да комуникирате с всичките си контакти едновременно. Освен това в някои офиси се забранява употребата на чат клиенти, но чрез уeббазиран софтуер тази забрана лесно се заобикаля ;).

Meebo За щастие отскоро съществува една иновативна уебуслуга за комуникация, наречена Meebo. Тя е AJAX базирана и е полезна именно в ситуации като гореописаната, защото ви позволява бърз и лесен достъп до вашите контакти в мрежите за обмен на съобщения AIM, Yahoo!, Google Talk, ICQ, Jabber и MSN Messenger, без обаче да се налага да сваляте и инсталирате какъвто и да е софтуер за целта! Просто отваряте уебадреса http://www.meebo.com, където ще ви посрещне любезен интерфейс, локализиран и на български език! След това въведете името и паролата си за всяка от чат услугите, които ползвате, и натиснете бутона

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

“Влизане”. Ако маркирате отметката “Влизане като невидим”, логично, ще се логнете във всяка от мрежите за обмен на съобщения със статут инкогнито, така че контактите ви да не бъдат уведомени за вашето онлайн присъствие. Може да бъдете напълно спокойни относно неприкосновеността на вашите детайли, понеже данните за достъп се криптират, преди да бъдат изпратени. Ползвайки Meebo, ще разполагате с всичките си контакти в рамките

на един таб в уебчетеца - нещо действително елегантно, особено като се вземе предвид фактът, че ако отворите MSN, Google Talk, Yahoo! Messenger, ще закриете близо 1/4 от работното си поле. Оттук нататък работата с AJAX базирания многопротоколен чат клиент е съвсем проста. По желание бихте могли да “разкачите” даден прозорец или списък с контакти, така че той да се отвори в отделен прозорец чрез издърпването му с мишката. Тъй като става дума за уеббази-

ран софтуер, не можем да очакваме пълната функционалност, налична при работата с нативните приложения за обмен на съобщения, например списъкът с т.нар. емотикони тук е доста ограничен, също така не е възможно да бъдат изпращани файлове и т.н. Въпреки това, понеже услугата е безплатна, тя определено може да замести необходимостта от употребата на самостоятелен софтуер за обмен на съобщения, особено при работа с чужд компютър.

подрежда контактите в списъка, като ги разделя на базата на чат мрежите. Когато комуникирате с някого, съобщението се визуализира под формата на отделни прозорци, които, също като списъка с контактите, не подлежат на преместване извън рамките на уебстраницата и това внася известен дискомфорт. При всяко получено съобщение виждате часа на пристигането му, но не разполагате с индикатор, показващ кога отсрещният потребител

ви пише. Опционално може да конфигурирате услугата така, че да ви уведомява посредством звуков сигнал при всяко новополучено съобщение. Другата възможност за уведомяване при ново съобщение е чрез модула, наречен notifier. Той резидира в системния трей и мига, когато трябва да привлече вниманието ви. RadiusIM позволява да изтривате контакти от списъка, както и да определяте собствени съобщения за всеки статут, примерно

RadiusIM При RadiusIM (www.radiusim.com) се изисква първоначална регистрация, което малко или много опорочава идеята за бърз и лесен достъп до чат мрежите. Необходими са работещ електронен адрес, до който имате достъп, рождената ви дата, адрес и пощенски код. След като регистрацията премине, всичко се нарежда на мястото си. Тук дори разполагате с регионално-специфични възможности при търсачката, което е уникално за настоящата уеббазирана услуга. Именно тази особеност различава RadiusIM от останалите разгледани приложения. Имате възможност за връзка с AIM, Yahoo! Messenger, MSN Messenger и още три чат мрежи, както и за търсене на базата на географско местоположение, но въпросната опция е активна само за останалите, регистрирани RadiusIM потребители. След като вече разполагате с име и парола за достъп до самия сайт, следва да посочите към кои мрежи за обмен на съобщения желаете да се свържете. Подобно на Meebo, RadiusIM предлага приятен интерфейс и не притеснява потребителя с рекламни съобщения. Списъкът с контактите е достъпен в дясната част. По желание подлежи на преместване, но само в рамките на уебстраницата. Хубавото е, че бихте могли да влезете едновременно с AIM, Google Talk, ICQ, Jabber, MSN и Yahoo! акаунтите си. RadiusIM

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

“Няма ме”, “Не ме безпокойте” и т.н., като те се запазват и за следващите чат сесии. Както вече споменах, при RadiusIM съществува уникална възможност за търсене на базата на местонахождението, но за съжаление тя е активна само между потребителите на услугата RadiusIM. По този начин бихте могли

лесно да се свържете с потребители, които са от вашия град, като броят им се визуализира върху малка карта. Тук е моментът да отбележа, че ако впоследствие, след като веднъж сте ползвали услугата, решите да се логнетe от друг град, трябва да смените “ръчно” местоположението си от опциите, защото RadiusIM запомня данните

за местонахождението ви, въведени последния път. Като цяло услугата е приятна, няма дразнещи реклами, единствено нуждата от регистрация е потенциална пречка за новите потребители. Ако търсите интересен начин за намиране на нови онлайн контакти, RadiusIM е интригуваща алтернатива.

Kool IM Beta Kool IM (http://www.koolim.com) е изключителен уебсофтуер и макар да е в бета-стадий на разработка, той е един от най-приятните за ползване уеббазирани интерфейси за обмен на бързи съобщения. При отварянето на сайта, където се хоства Kool IM, получаваме полета за попълване на имената и паролите за някои от най-често използваните чат мрежи, а именно AIM, MSN Messenger, Yahoo! Messenger, Google Talk и, разбира се, ICQ. Освен чрез основните полета, които са достъпни на сайта, Kool IM предлага и опция за връзка с протоколите Jabber и Sametime, но препратките към тях са скрити по подразбиране. И тук ще сте в състояние да влезете в няколко мрежи едновременно, а контактите ви ще бъдат удачно групирани. Освен с вградена в страницата версия на чат клиента, тук разполагате и с отделяем интерфейс, но и в двата случая в долната част на самите чат прозорци има рекламни съобщения. Като цяло интерфейсът при Kool IM не е твърде претрупан с реклами, но все пак тяхното присъствие не е особено приятно. Освен това при първото съобщение, което пратите някому, вие неволно го “спамвате” с уебсайта на Kool IM, защото той има неприятния навик да се саморекламира в началото на чат сесиите. След като връзката бъде осъществена, изгледът на списъка с контактите е почти еднакъв, независимо дали ползвате вградената или самостоя-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

телната версия, с тази разлика, че втората може да бъде позиционирана на произволно място на работното поле, а първата - само в рамките на уебстраницата. Базовата възможност за добавяне и изтриване на контакти от списъка фигурира. Допълнително удобство внася фактът, че X-Status съобщенията са достъпни само при преминаване с курсора на мишката върху псевдонима на конкретния потребител. При Kool IM липсва индикатор, показващ дали някой ви пише, липсва и опция за добавяне на собствена

X-Status бележка. Не е възможно да се съхраняват чат сесиите и може би най-неприятното - тук липсва алгоритъм за аудио- или визуално уведомяване при новополучено съобщение, като изключим мигащата иконка в самия списък с контактите и в чат прозореца с конкретния потребител, т.е. те трябва винаги да са на фокус, за да не пропуснете съобщение. В общи линии, Kool IM върши работата, за която е предназначен, но не е за предпочитане пред Meebo или RadiusIM.

Imhaha Името на уеббазирания софтуер може би звучи малко наивно, но това не бива да ни води към прибързани изводи за качествата му. От основното поле, достъпно в Imhaha (http://imhaha. com), може да се свържете към AIM/ICQ, QQ (чат мрежа, популярна най-вече в Азия), Windows Live Messenger и Yahoo! Messenger, като е възможно да осъществите едновременен достъп до всички изброени услуги или само към тези, които желаете. Imhaha предлага и възможност за първоначално включване в режим инкогнито, което е удобно, ако искате да размените само няколко бързи съобщения с някого, без да привличате вниманието на останалите в списъка. При осъществяването на връзка уебсофтуерът ви отвежда на страница, където виждате списъка с контактите си. Той може да бъде позициониран на произволно място, но само в рамките на уебинтерфейса. Списъкът с контактите е оформен доста удачно, което личи най-добре, ако се логнете към няколко чат мрежи едновременно. Отделните списъци с контактите за всяка мрежа са групирани в удобни за навигация табулирани полета, разположени в лявата част на списъка. Например когато изберете таб полето AIM, в списъка остават само контактите от въпросната мрежа. Налице са и контроли за търсене, добавяне и изтриване на потребители от адресната книга. Подобно на основния списък с адресантите, и прозорците със съобщенията тук са оформени така, че визуално да наподобяват на GUI елементи от десктоп базиран софтуер. Освен да освежите чата с емотикони, тук ще имате възможност и да сменяте шрифта и цветовете. Imhaha е комплектуван с алгоритъм за уведомяване при писане, както и с датчик, показващ кога са получени съобщенията. Редно е да се отбележи, че при Imhaha е наблегнато и на високата сигурност, защото тук се разчита на SSL алгоритъма за криптирането на съобщенията и паролите за достъп. При останалите услуги се криптират само пароли-

те, но не и съобщенията. Също така, ако желаете да запазите дадена чат сесия, ще можете да си я самоизпратите чрез електронна поща. Уникална за настоящата услуга е функцията за колаборативен чат с потребители от произволни мрежи. Така ще можете да заформите конферентен разговор с потребители на няколко различни мрежи, което би могло да се окаже особено полезно в дадени ситуации.

Единствената забележка спрямо настоящата услуга е относно качеството на хостинга - може би софтуерът е станал жертва на собствения си успех, защото в някои ситуации връзката със сървърите на Imhaha не е на задоволително ниво и се създава усещане за “лаг”. Въпреки това услугата определено заслужава внимание, особено с оглед на уникалната й функция за смесен групов чат.

Интелигентните www.avatarbg.com

решения www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

ILoveIM Както и останалите разгледани уеббазирани чат услуги, ILoveIM (http://iloveim. com) предлага възможност за едновременно свързване към няколко чат мрежи. Услугата обаче прави лошо впечатление с твърде претрупаната с рекламни банери стартова страница, а освен това софтуерът не е подплатен със завидна функционалност, особено на фона на предложенията от Meebo или RadiusIM. ILoveIM позволява да се свържете към AIM, Google Talk, MSN Messenger или Yahoo! Messenger, като това става направо от заглавната страница. Възможно е да се включите паралелно в повече от една мрежа, а след като връзката бъде осъществена, може да превключвате посредством бутоните, разположени в горната част на списъка. Броят на рекламните прозорци, надписи и препратки действително е умопомрачителен, което затруднява работата с настоящото, иначе нелошо, уебприложение, защото потребителят трябва да внимава точно къде ще попадне курсорът му, преди да щракне, но тази своеобразна игра омръзва бързо. След първоначалното осъществяване на връзката ILoveIM ви информира, че трябва да проявите малко търпение, преди да започнете работата си. Времето, необходимо за първоначалното инициализиране, може да достигне половин минута, което е осезаемо по-дълго, отколкото при всички останали приложения, разгледани в материала. Освен това,

след първоначалното чакане, следва още един, по-кратък период на изчакване, който символизира зареждането на списъка с контактите. Последният е достъпен под формата на отделен прозорец, т.е. на заден план бихте могли да заредите произволен друг сайт, при което ILoveIM ще продължи да функционира. Може да се каже, че на практика софтуерът не предлага никакви други разширени възможности освен простото разменяне на съобщения с поддръжка на емотикони, като дори и това става

по-бавно, отколкото при употребата на който и да е друг уеббазиран чат клиент. Тук липсва и индикатор, уведомяващ, когато отсрещният потребител пише, както и маркиране на съобщенията на базата на часа и датата на тяхното получаване и изпращане. В общи линии, ILoveIM следва да бъде избягван, на фона на останалите предложения за уеббазирани чат клиенти. Все пак програмата би могла да ви допадне, но само при условие че рекламите не ви пречат.

на елементите в него. В основната страница има препратки за достъп до чат протоколите, които се поддържат, а именно AIM, MSN Messenger и Yahoo! Messenger. За разлика от останалите разгледани приложения, настоящото решение не предлага опция за паралелна връзка с няколко различни потребителски акаунта, но все пак

тук има нещо уникално: всички клиенти са достъпни в два варианта: класически и модерен (Classic и New). При класическите приложения се използват по-стари, HTML базирани модули, докато при новите версии се разчита на гъвкавия AJAX, за да имитират визуално максимално прецизно изгледа при стандартните десктоп чат приложения. Неприятното

eBuddy Софтуерът eBuddy (http://www. ebuddy.com) предлага уеббазиран интерфейс за връзка само с една от няколкото налични популярни чат мрежи. В началото интерфейсът може да ви се стори малко объркващ, но по-лошото е, че липсва възможност за потребителска намеса при оформлението му, т.е. ще трябва да свикнете със сегашното разположение

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

и при двата варианта е, че те са буквално претрупани с реклами, техният брой е много по-голям от допустимия, а освен това част от тях са мигащи и ярко оцветени, което дразни допълнително. Все пак самият списък с контактите е добре оформен, но и тук липсва възможност за визуална промяна на неговия изглед. Потребителите са групирани в две основни категории - в зависимост от това дали са на линия или не; може да създавате и собствени групи от контакти, например колеги, роднини и т.н. Неприятното е, че новополучените съобщения също се визуализират в този прозорец, а за да превключите от режим за четене и писане на съобщения към списъка с контактите, трябва да изберете желания изглед от таб полето, намиращо се в горната част на екрана. Полето със съобщенията може да бъде отделено от основната страница и по този начин само съобщенията продължават да се визуализират там, което според мен е по-удачно от режима, активен по подразбиране. В чат прозореца отново няма индикатор за това дали отсрещният потребител пише. Текущият статус (Away, Occupied, N/А, DND и т.н.) се задава чрез падащо меню, но X-Status не може да бъде променян ръчно. Тук като цяло най-негативно впечатление у мен остави меркантилната, саморекламираща се политика на клиента, който съвсем нагло разпращаше спам съобщения на потребителите от списъка ми, без дори да подозирам за това. С оглед на горното вероятно е излишно да пояснявам, че не ви препоръчвам eBuddy, поне не и преди той да бъде подобрен в следващата му версия, която ще се нарича Oberon. www.hardware.bg 6 • 2007 S&H

Практика

Визитна картичка

Галин Атанасов

Този път реших да впрегна творческите ви възможности и да ви покажа как да си направите визитна картичка с един от най-популярните open source векторни графични редактори Inkscape. Освен че е с отворен код, приложението е и многоплатформено, което означава, че може да го използвате еднакво добре и под Windows, и под Linux. Разбира се, проектът, който ще направим заедно, е съвсем обикновен, но имайки основата, лесно бихте могли да експериментирате и да постигнете много по-добри резултати.

Инсталация За да инсталирате Inkscape върху Windows платформа, ще трябва да изтеглите инсталационния файл на последната версия от адрес http://downloads. sourceforge.net/inkscape/Inkscape-0.45.1-1.win32.exe. След това стартирайте инсталиращата програма, като потвърждавате преминаването към следващата стъпка и накрая приключването на инсталацията. По принцип намеса от ваша страна не е необходима, но може да си спестите известно пространство на твърдия диск, като отмаркирате по време на инсталацията излишните езикови пакети, оставяйки единствено българския. Инсталацията върху Linux платформата също протича толкова бързо и лесно. Ако използвате някоя от сравнително популярните Linux дистрибуции, ще можете да инсталирате Inkscape директно от официалните хранилища. Единственото, което трябва да направите в този случай, е да потвърдите инсталацията на зависимостите, ако е необходимо. Ако все пак дистрибуцията, която използвате, не поддържа инсталационни пакети в хранилищата, от http://www. inkscape.org/download/?lang=en може да изтеглите сорскода на програмата, както и още някои предварително компилирани пакети.

Накратко за Inkscape Една от причините, поради които се спрях на Inkscape, e, че и под Linux, и под Windows интерфейсът е абсолютно идентичен. Клавишните комбинации също са еднакви, така че спокойно може да изпробвате този урок и на двете платформи, без да променяте начина си на работа. Ако все пак вече сте използва-

S&H •75•2007 2007 www.computers.bg www.computers.bg

ли подобна програма, ще се настроите много по-бързо към Inkscape. Приложението предлага инструменти за създаване, манипулиране и оформяне на обекти, за работа с текст, както и още много други опции, които се добавят под формата на разширения. Освен това може да използвате молив, инструмент за работа с криви на Безие, калиграфско перо, найразлични форми (правоъгълник, елипса, звезда, полигони). Програмата поддържа също така слоеве, групиране на обектите, най-различни възможности за трансформация, директно XML редактиране, комплексни операции върху криви, преобразуване на растерни изображения във векторни, текст върху криви, преливащ текст, редактиране на възлите, създаване на преливки, метаданни, експортиране на SVG в PNG, PostScript и PDF формат и още много други. Inkscape работи с няколко цветови палитри, сред които е и CMYK. Но нека вече да преминем към основната част на практиката - създаване на визитна картичка.

Настройка на параметрите на документа и страницата Още с отварянето на програмата, е добре да настроите параметрите на документа и страницата, върху която ще работите (фиг. 1). За целта отворете менюто File -> Document Properties. В новопоявилия се прозорец изберете таба Page, в полето General от падащия списък изберете mm, а за фон на работното поле задайте нулеви стойности на всички показатели в цветовата палитра CMYK. После в полето Format трябва да изберете ори-

ентацията на страницата. В случая това зависи както от вашите предпочитания, така и от количеството текст и елементите, които ще поставите върху визитката. Значение има и начинът, по който искате да ги подредите. Може да изберете вертикално или хоризонтално ориентирана да е визитната картичка, като сложите отметка на Portrait или Landscape на реда Page Orientation. В примера, който ще ви покажа, ще използвам Landscape ориентация. Следващото, което трябва да се направи, е да се промени размерът на страницата. В полето Custom Size задайте съответните стойности за широчина (width) и височина (height), отново в mm. Най-добре е да посочите някой от найчесто използваните размери за визитна картичка - 90/50, 90/52 или 86/54. Аз ще използвам първия вариант - 90/50, който е и стандартният. В следващия таб - Grid/ Guides, отново изберете mm за мерни единици (фиг. 2). За по-лесно и по-бързо увеличаване или намаляване на размера на работното поле може да използвате “+” и “-” от клавиатурата.

Създаване на рамка За да създадете основната рамка, трябва да използвате инструмента за създаване на правоъгълници и квадрати. Той се намира на четвърта позиция от горе на долу в лентата с инструменти, разположена в лявата част на работното поле. Може да го селектирате и с помощта на F4 от клавиатурата. След това щракнете на произволно място в документа, задръжте левия бутон на мишката и започнете да издърпвате, докато се получи правоъгълник. На този етап няма

Официален сайт: http://www.inkscape.org/index.php?lang=en

с Inkscape значение нито големината, нито оцветяването на правоъгълника, защото по-късно ще ги променим. За да промените размера на фигурата, използвайте полетата за въвеждане на стойности в Tool Controls Bar, който се намира непосредствено под стандартната лента с инструменти в заглавната част на работното поле. Тук отново трябва първо да смените мерните единици в mm, след което може да въведете стойностите за дължина и височина. Добре е те да са идентични с тези, които сте въвели на предходната стъпка, т.е. в случая ще бъдат отново 90/50 (фиг. 3). Когато приключите със задаването на размерите, е добре да позиционирате обекта (рамката) в центъра на документа. Уверете се, че е маркиран правоъгълникът, който създадохте, след което с Shift + Ctrl + A отворете диалоговия прозорец Align and Distribute Objects (Подравняване и разпределяне на обекти). В полето Align, от падащия списък срещу Relative to, изберете Page. Подравняването на обекта към страницата става с помощта на опциите за вертикално и хоризонтално подравняване, като за целта натиснете последователно иконите им (на първи и втори ред, третите от ляво на дясно) (фиг. 4). Следващото нещо, което трябва да се промени, е показването на контурите и запълването на фона. Щракнете с десния бутон на мишката върху обекта (правоъгълника) и от контекстното меню посочете Fill and Stroke (Shift + Ctrl + F). В новопоявилия се диалогов прозорец изберете първия таб - Fill, и активирайте опцията Flat color (натиснете първия квадрат след Х). Преминете в CMYK цветова палитра, нулирайки всички стойности без последната. На нея задайте стойност 100, а на Master opacity - 0. След като промените фона, се преместете на последния таб - Stroke style. От падащия списък в полето Dashes изберете обикновена непрекъсната линия, а в Width задайте 0,292 mm. Сега остава да направите контура видим, като от средния таб Stroke paint превключите отново на опцията Flat color и в цветовата палитра CMYK нулирате само първите три стойности (Cyan, Magenta и Yellow). На Key (Черно) и Alpha (Прозрачност) задайте отново стойност 100 (фиг. 5).

Въвеждане на текст Въвеждането на текст става с помощта на съответния инструмент, който е отбелязан като бутон с буквата A в страничната палитра с инструменти. Ако предпочитате да работите с клавиатурата, може да го извикате с F8. За да сте сигурни, че той е активен в момента, проверете показалеца на мишката той трябва да е с формата на кръстче с буквата A. След това щракнете с левия бутон на мишката където и да е в документа, за да активирате режима за въвеждане на текст (ще започне да мига курсор). Започнете да набирате текста, който желаете да съдържа визитката, например име, адрес, телефон за контакти, имейл, кратко описание и др. Желателно е да

4 www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

въвеждате всеки от елементите поотделно, за да работите след това по-лесно с тях. Така че след като въведете имената си, щракнете отново на друго произволно място, въведете адреса и т.н. По този начин всеки елемент ще представлява отделен обект (фиг. 6). На тази стъпка трябва да засегнем още един много важен момент. Това е изборът на шрифт. Ограниченията, които съществуват тук, са единствено вашето въображение и инсталираните в системата шрифтове. Разбира се, добре е да се съобразите с някои основни и по-скоро неписани правила. Изборът на шрифт зависи преди всичко от това, върху какво искате да поставите акцент. Най-често това е името на компанията или организацията. Естествено, може да акцентирате и върху няколко елемента. В този случай е хубаво шрифтът да бъде по-нестандартен и запомнящ се. Най-често за имената и допълнителните данни, като адрес, телефон и т.н., се използват по-изчистените и стандартни шрифтове, понеже тези текстове трябва да са четивни. Размерът на шрифта тук варира между 7 и 10 пункта, но в крайна сметка всичко зависи от избора ви и количеството текст. Когато приключите с въвеждането на текста, може да започнете с позиционирането на всеки от елементите на нужните места. Това също зависи изцяло от вашите изисквания и виждания.

Позициониране и подравняване

Най-лесният начин за позициониране на всеки елемент е с просто издърпване върху отреденото му място. За тази цел е необходимо да изберете инструмента показалец (първия в страничната палитра с инструменти), като може да го извикате и с F1. След това се придвижвате с мишката върху някой от обектите, щраквате веднъж върху него, за да активирате показалеца, после щраквате още веднъж с левия бутон, задържате го и започвате да издърпвате обекта (текст, фигура и др.). Ако искате обаче всичко да е прецизно и на професионално ниво, е добре да използвате Guide Lines, или т.нар. водачи. Разбира се, има и други начини за подравняване, но мисля, че този е най-лесен за всички. Използването на такова подравняване позволява лесно да оставите необходимите свободни 4-5 mm от всички страни на визитката, с което ще се застраховате от евентуално изрязване на текста или на някой от другите елементи. Така по-лесно ще постигнете симетрия и ще съобразите дизайна на визитката. В нашия случай са необходими общо 4 водача - 2 хоризонтални и 2 вертикални. Предполагам, сте забелязали скалите, намиращи се отляво и отгоре на работното поле. От там ще трябва да издърпате водачите. Последователно щракнете с левия бутон на мишката върху всяка от тях, след което задръжте и издърпайте по 2 водача от всяка. Ако сте направили всичко както трябва, вече трябва да виждате четири сини линии. За да позиционирате водачите на точните места, е необходимо върху всеки от тях да щраквате по два пъти с левия бутон на мишката, а в зареждащите се диалогови прозорци да задавате нужните стойности. При размери на визитната картичка 90/50 вертикалните водачи трябва да се позиционират на 5 и 85 mm, а хоризонталните - на 5 и 45 mm. Така си осигурявате нужния аванс от 5 mm. Сега може

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Практика

Визитна картичка с Inkscape

да подредите и подравните съдържанието на визитката много по-лесно, а при издърпването на обект към някой от водачите той ще се прилепва автоматично (фиг. 7).

Добавяне на фон и изображение

Добавянето на изображение става от менюто File -> Import. Ще се зареди файловият мениджър на Inkscape, с който ще трябва да посочите графичния файл и директорията, в която се намира. Ако искате да поставите лого на фирма например, най-подходящо е то да е във векторен формат. Ако ще вмъквате снимка, е добре тя да е с нужната резолюция и поне 300 dpi. След като заредите графичния файл, вероятно ще ви се наложи да го преоразмерите. За да може обаче промяната да става пропорционално, с щракване на мишката заключете катинара, намиращ се между двете полета Width и Height. Променете отново мерните единици на mm и експериментирайте с различни стойности, докато постигнете желания размер. След като го направите, използвайте отново водачите и подравнете обекта по тях (фиг. 8). Ако искате да използвате дадено изображение като фон за визитката, ще трябва, преди да го вмъкнете, да направите допълнителен слой, за да може да го позиционирате зад текста. Отворете първо диалоговия прозорец за управление на слоевете от Layer -> Layers. Трябва да виждате само един слой - Layer 1. За да направите нов, натиснете бутона със знак “+” в долния ляв ъгъл. В новопоявилия се прозорец въведете името (напр. Image) и позицията (изберете Below current) на този слой. Преди да добавите графичния файл, се уверете, че е избран и е активен слоят Image. Ако не е, достатъчно е да щракнете веднъж с левия бутон на мишката върху името му. След това може да добавите изображението по гореописания начин, както и да промените размерите му, за да съответстват на визитката - 90/50. При необходимост може да регулирате степента на прозрачност от менюто Fill and Stroke с опцията Master opacity (фиг. 9). При положение че искате само да промените основния фон на визитната картичка, селектирайте първия правоъгълник, който направихте (основната рамка), а от палитрата с цветове, разположена най-отдолу на работния плот, изберете своя цвят (фиг. 10).

Запазване на документа За да запазите документа и проекта си за визитка, използвайте стандартната опция от менюто File -> Save As. Първоначално може да съхраните проекта в нативния за Inkscape формат .SVG, но впоследствие, за да е съвместим файлът с програмите, използвани в печатниците и в рекламните агенции (ако все пак решите да си отпечатате визитките), го съхранете в .PDF или .EPS формат. При запазването в .EPS задължително маркирайте полето Convert Text to Paths (фиг. 11, 12).

За финал 12

Този път смятам да пропусна дългите заключителни слова. Надявам се днешната практика не само да ви е харесала, но и да ви бъде от полза. Успех! www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Ефектите в “Карибски пирати: На края на света” Чували ли сте за Джери Брукхаймер, най-големия, най-изтъкнатия и може би най-богатия продуцент в Холивуд? Човек, който дяволски добре знае как да прави пари, но уви, леко му убягва способността да прави качествено кино. Това е, мое лично, редакторско и изцяло неангажиращо мнение. Както съответно е лично мнение на Джери, че сцената с водовъртежа в последния му филм “Карибски пирати: На края на света” е, да цитираме, “...най-грандиозната сцена в цялата история на киното”. Какво ще кажете, не му липсва самочувствие на Брукхаймер? Не се наемам да твърдя какъв художествен апотеоз е достигнат точно в тази част от филма, но сигурно е едно и ви го казвам като човек, който е посъбрал малко самочувствие покрай спецефектите (чиито ревюта ми бяха възложени след напускането на Делян Донев) - върху “водовъртежа” са работили найдобрите специалисти, които, казано простичко, са надминали себе си в реализирането на една от най-сложните визии в киното въобще. Няма да е учудващо, ако за пореден път ILM отново получи някаква награда от академичните филмови среди. Направеното в “Карибски пирати: Накрая на света” наистина е феноменално от чисто “компютърна” гледна точка. За да разберете размаха на положения

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

труд, може да погледнете карето, където са систематизирани малко цифри, а с тези начални приказки се насочвам към гърлото на водовъртежа, за да ви разкажа за премеждията на екипа от ILM. ВОДОВЪРТЕЖЪТ Какво толкова, ще кажете. Вода като вода. Флуидна динамика. Софтуер за целта - колкото си искате. В Maya, Softimage|XSI, Houdini, къде ли не. Достатъчно плъгини, отделни

програми, приложения за математическа обработка - все нещо може да се измисли, не е чак толкова сложно. Така си мислят и в ILM, още повече че имат доста “воден” опит с филми като “Посейдон” и едва ли някакъв водовъртеж ще им се опре на възможностите. Необходимо е да се създаде формата на фунията, да се подберат текстури, да се поставят повечко шейдъри. Но първите опити доста ги обезкуражават - не се получава необходимото ниво на детайлност и сложност, което се изисква от продуцентите.

Наяве излиза една особено коварна функция от три базови параметъра - резолюция, изчислителна мощ и памет. Но дори и при солидна инвестиция в хардуер се оказва, че и най-мощните

бъде нужна 10 (десет!) пъти повече изчислителна мощ и съответно десет пъти повече време, за да се достигне желаната резолюция... За целта Локасо се залавя сериозно с... ма-

“Всяка вечер ние използвахме за рендериране около 70 000 процесорни часа - това е еквивалентът на процесор, който работи сам 8 години. За цялата продукция, доколкото показват грубите изчисления, сме използвали толкова процесорни часове, колкото са достатъчни да запълнят цяло хилядолетие! И това само ние в ILM! Без да смятаме Orphanage или Digital Domain... Ние самите достигнахме най-големия обем данни, струпвани някога за обработката на един филм - 103 терабайта! Нов рекорд за нас! До февруари цялата компания използваше 75 терабайта. Но ни се наложи, само за екипа, който се занимаваше с “Пиратите”, да увеличим това пространство с цели 130 процента”.

машини в ILM няма да могат да се справят... В ILM осъзнават, че ще им е необходим друг подход, и се възползват от услугите на един учен от Стандфорд - Франк-Локасо Петерсън, за да създаде симулационната база за водовъртежа. Основното предизвикателство се нарича разделителна способност - режисьорът изисква изключително висока степен на детайлност. Прости калкулации показват, че ако се подходи стандартно и се използват симулациите, правени от ILM за “Посейдон”, на екипа от ILM ще му

тематика. Той надгражда симулационния софтуер, разработен за “Посейдон”, и създава още инструменти за управление на данните, описващи движението на водата. С някои се настройва “скоростта” й (ако режисьорът иска водовъртежът да се завихри по-бързо или по-бавно), взаимодействието на течността с повърхността на корабите (то се добавя впоследствие), с трети се комбинира динамиката на два, три или повече водни слоя и т.н. Идеята? Идеята е, че всеки един симула-

ционен инструмент се използва точно там, точно в онези кадри, където е търсено необходимото ниво на детайлност, без да се ангажира и пресмята наново цялата сцена. Този селективен подход пести много време и процесорни часове и позволява продукцията да бъде завършена в срок. Друг сложен проблем е рендерирането. При това на вода от различен ъгъл, в различни планове и с различна степен на детайлност - в някои кадри тя е на няколко сантиметра от камерата, на други е на няколкостотин метра... Близките планове не са толкова сложни, но далечните са кошмар - проста сметка показва, че количеството вода, която подлежи на симулация и рендериране, е около 60 милиарда литра... Дори и за екипа на ILM е невъзможно да подложи всичко това на директни изчисления, въпреки че разполага с най-много от найновите и най-мощни многопроцесорни машини и сървъри, достъпни на филмовата индустрия на този етап... Единият трик, който използват в ILM, е да симулират водовъртежа, сякаш е... плосък, и “леко” да пренебрегнат гравитацията. Тях ги интересува самата повърхност и нейното движение, а при центробежните сили на въртене движението на частичките “сочи” навътре вместо надолу. След като се симулира плосък водовъртеж, той се деформира в типичната му “фуниена” повърхност. Първоначалните изчисления са, че за рендериране ще са необходими... само 45 седмици, но след въведените хитрини и съответно паралелен процесинг, това време е сведено до няколко седмици, дори дни! И за да ви заболи главата съвсем, ще навлезем още повече. Използва се композитно, смесено симулиране при две различни резолюции, след което се прилагат деформиране и допълнителна анимация. Това се налага в ня-

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Общ брой на ефектите: над 1500 Участвали студиа: • ILM - Industrial Light and Magic, с около 750 (най-трудните) спецефекта (основно водовъртежа, моушън кепчъринг) ILM e феноменалното студио на Джордж Лукас. Познавате го много добре от десетки смазващи кинозаглавия, като трилогиите “Междузвездни войни” (ама разбира се?), “Индиана Джоунс”, “Ван Хелзинг” “Война на световете” и мн.др. В момента в студиото се създават спецефектите на предстоящи блокбъстъри, като “Трансформери” и “Хари Потър и Орденът на Феникса”. В ILM работят около 1000 души, сред които 450 художници и дизайнери. За специални проекти (например за първите три епизода на “Междузвездни войни”) броят на наетите специалисти нараства до 1500! Industrial Light and Magic се смята за най-милата рожба на Джордж Лукас и мнозина го сочат като най-доброто студио за спецефекти в света!

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Голяма част от ефектите са насочени към “външни” студиа. Digital Domain поема 300, останалите са разпределени между The Orphanage и Asylum. • Digital Domain - около 300 ефекта (сцените с водопада, айсбергите и разрушаването на вражеския кораб) Също много уважавано и ценено студио във филмовите среди. Въпреки че няма популярността на ILM, специалистите на Digital Domain са изнесли на плещите си десетки кинопродукции - като започнем от комичния “Истински лъжи” с Арнолд Шварценегер, преминем през “Аполо 13”, “X-Men” “Питър Пан”, “След утрешния ден” и стигнем до по-нови филми, като “Стелт”, ”Чарли и шоколадовата фабрика” и “Аз, роботът”. Digital Domain е студиото, което поема голяма част от ефектите в патриотичния филм “Знамената на нашите бащи”, режисиран от Клинт Истууд.

• The Orphanage Също стари познайници, задължително сме ви споменавали за тях. Участвали са в създаването на “Град на греха”, “Хелбой”, “След утрешния ден”, предишните серии на “Карибски пирати”. В момента се занимават с “Умирай трудно IV” и “Планета Страх” (ако такъв трябва да е преводът на Planet Terror). Както може би сте забелязали, това, което обединява всички студиа, е, че са работили заедно не само върху предишните епизоди на “Карибски пирати”, но и върху други популярни филми. Това може само да ни подскаже, че малко или много, се познават “лично”, стиковали са работния си процес и са в състояние да творят съвместно, ефективно и в срок. А сроковете за “Карибски пирати: На края на света” са убийствени - 5 месеца за ефекти и постпродукция! Срок, който сам по себе си може на накара всеки супервайзер и продуцент да замръзне на място от ужас.

кои особени моменти, които сценарият изисква да бъдат показани отблизо - особено момента, в който двата кораба - “Летящият холандец” и “Черната Перла”, се гонят в противоположните краища на водовъртежа. Тогава “Летящият Холандец” се снижава към по-бързо въртящите се води и използва скоростта, за да настигне “Черната Перла”. Но физичната симулация показва нещо съвсем друго! Не е възможно да се получи точно по този начин, като се следва сценарият. Но режисьорът си държи на своето и в ILM успяват да накарат “горната” вода да се задвижи доста по-бавно от “долната”... Друг интересен и неочакван момент е свързан със сцената, когато двата кораба се вклиняват един в друг и започва ръкопашен бой. Оказва се, че екипажът на “Летящия Холандец” е недостатъчен. Предвидени са 17 души, но се налага да се добавят още... 10! И това излиза наяве по време на снимките! А това значи нови идеи за чудовища, ново моделиране, кукли, грим и т.н. Екипът бързо подбира 10 различни идеи (използвайки като вдъхновение различни морски същества, като медузи, морски таралежи, змиорки), модельорите ги създават за нула време, почти в движение, но влагат много настроение и фантазия. Накрая десетимата “новобранци” в екипажа на “Летящия холандец” са рендерирани, разпечатани и връчени за одобрение на режисьора. Той пък, за щастие на всички, ги харесва веднага и без много преработки те се появяват на екрана. Естествено, във филма има много други шантави моменти и щуротии, които провокират фантазията на екипа. Интересни са камъните, които се превръщат в морски раци (тук например не е експериментирано с авангардни софтуерни системи за морфинг, а е използвана стандартна аниматорска процедура!). Принципно анимацията на множество обекти не е сложна, но в случая каменните раци трябва да се съберат, да застанат един върху друг и да отнесат кораба... Това налага да се използват много особени модели на поведение при управление на множество обекти наведнъж (с помощта на SOFTIMAGE|BEHAVIOR например)... Наистина, като се замисли човек, кой нормален рак се появява от камък и отнася кораб?... Паскал Александров

www.hardware.bg www.hardware.bg76• •2007 2007 S&H

Аналогии: серията Colin McRae, Forza Motorsport 2 Платформи: PC, Xbox 360, Playstation 3 Ще ти хареса, ако... винаги си смятал, че добрият стар Колин може да бъде с една идея по-аркаден, без това да накърни по някакъв начин доказаното му през годините качество.

Казвал съм го неколкократно на тези страници и ще го кажа пак - винаги ще предпочета урагана на агресията, пламъците, взривовете и разлетелите се във всички посоки овъглени автомобилни останки на Flatout 2 или Burnout: Revenge или пък гаврите със законите на физиката и със силите на закона от Need for Speed: Most Wanted пред кой да е от така наречените реалистични рейсъри. Може да е безкрайно непрофесионално и аматьорско от моя страна, но всичките игри, в чиито заглавия присъстват имена като Ричард Бърнс или Колин Макрий например, ми се струват като нормални състезателни заглавия, в които някой особено перверзен гейм дизайнер е качил степента на трудност от “екстрийм” нагоре и после с чувство за изпълнен професионален дълг е натъпкал получената по подобен начин формула за късане на нерви в лъскава кутийка, за да мами беззащитните играчи. Да не говорим, че завишената по този начин трудност директно забива крайния продукт в нишата, обитавана от особено запалените рейсинг фенове, които могат да се потопят в своето истинско състезание основно с помощта на разни безбожно скъпи волани с хидравлики, вибрации, скоростомери и седалка с кожена тапицерия в комплекта. Докато аз с тъжен поглед се опитвам да вкарам реалистично поднасящата си кола в правия път с пад и/или клавиатура, псувам като каруцар и

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Графично оформление Звук Музика История Еротично напрежение Насилие Хумор Интелектуална дейност Страх Удоволствие от играта

шофирам горе-долу като такъв. Да, знам, че и така може, да, знам, че с достатъчно много тренировки и упоритост човек може да се научи на практически всичко, включително и да улучва стотната от секундата, в която да завърти волана, за да не се разбие нелепо, но осъзнаването на тези факти по никой начин не предизвиква у мен симпатия към въпросните игри. Отношенията ни с тях обикновено спират в точката на учтивия професионален интерес и след това всеки поема по своя път. В този ред на мисли, би следвало да се досетиш, че не подходих към ревюто за Colin McRae: DiRT с някакъв особен ентусиазъм, да не говорим, че тоталната ми липса на заинтересованост, благодарение на която не знаех практически нищо за играта, освен заглавието й, ме караше да недоумявам какъв точно е този “dirt”. Е, скъпи читателю, метафорично казано - намерих си диамант в калта. Без да се превръща в новия ми топрейсър и без да налагам непрофесионалното си - точно в тази сфера на електронните забавления - мнение, смея да заявя, че новият Колин се превърна в любимата ми игра от серията и в една от най-приятните изненади за сезона. При това си говорим за сезона, в който много, ама много малко неща са способни да ме откъснат от The Darkness. Как рейсър от реалистичен тип успя да ме спечели на своя страна не само като обективен журналист, ами и като субективен играч ли? Ами

9/10 9/10 2/10 0/10 0/10 0/10 0/10 4/10 0/10 9/10

- с риск да потисна старите фенове на поредицата - с факта, че вече не е чак толкова реалистичен. Не си мисли обаче, че мистър Макрий е попаднал в някакъв нов Need for Speed. Чарът на играта се крие именно в безкрайно умелото съчетаване на старата невъзможна реалистичност с новата, високоадреналинова аркадност, което превръща DiRT в едва ли не неустоимо високоскоростно удоволствие, в което количеството на бензинов огън в кръвта ти стига до критичната си точка.

Колкото и безумно да звучи подобно сравнение, новият Colin McRae ми напомни по един странен начин за висококачествен кинотрилър преживяване, което те държи на ръба на стола от първата секунда, в която стъпиш на пистата, чак до момента, в който изключиш компютъра или конзолата си, за да си поемеш дъх. DiRT е

взел може би най-доброто и от двата типа рейсинг заглавия, които примесва в неустоимия си коктейл - напрежението, че трябва да бъдеш хиперконцентриран, защото всяка твоя грешка може да бъде фатална, и опияняващото усещане от един свят, губещ цветовете и формите си под досега със скоростта ти и с някои леко невъзможни каскадни изпълнения. Може да се каже, че в DiRT има по нещо за всеки, защото на DVD-то му е събран впечатляващ

набор от състезания, богата система за промяна на степента на трудност, множество настройки по колата, които да направят поведението й на пътя такова, каквото ти се иска на теб. Без да стига до дълбините на “кустомизацията” от Forza Motorsport 2 например, тази игра би следвало да задоволи желанието ти да човъркаш по автомобила си в пълна степен. Но дори и този геймплеен аспект бледнее пред разнообразието, което ще разкрие пред теб играта, след като напуснеш гаража и се впуснеш в самите състезания. “Разнообразие” впрочем е думата, която в най-пълна степен описва DiRT, че и мотивира покупката му (’щото той и Motorstorm е безобразно як, но един режим на игра и осем писти на кръст не струват шестдесетина евро, каквото и да ми разправят от Sony). “Кариерата” тук се състои от над шестдесет рейсинг изпълнения, които трябва да преодолееш, за да докажеш на себе си и на играта, че си най-добрият шофьор, раждал се някога. Въпросните изпълнения варират от - логично - класическо рали, в което се състезаваш срещу часовника и неприятно къдравата писта, през преодоляване на хипернеравен терен, надпревари срещу опоненти и дори управление на бъгита оф-роуд. Най-големият майтап е, че шестдесетте състезания са разпределени на случаен принцип в единадесетте нива на победната пирамида и никога няма да имаш идея какво ти предстои. В един момент ще прекосяваш пустинята в тромава, тежкотоварна машина, а в следващия вече ще пориш калта зад волана на бързо и маневрено бъги. Да не говорим че управлението и поведението на пътя на някое “Субару” и на гореспоменатото бъги например са коренно различни, така че ще ти се наложи не просто да се научиш да караш даден тип кола, а да караш в зависимост от ситуацията. Ако искаш да стигнеш до върха на пирамидата, разбира се. За да не се превърне тази рязка смяна на темпото и стила на игра от удоволствие в малък шофьорски кошмар, DiRT е повече от милостива към новаците и започва с лесни и сравнително широки писти, за да се стигне до незабравимите моменти, в които - примерно - профучаваш със “свръхзвукова” скорост по приятно тясна горска пътека с всичките произтичащи от това неравности, а границата между победата и загубата минава през всяко грешно помръдване на контролера. Когато във веселбата се намесят и доста интелигентните опоненти, нещата стават наистина забавни. Последното обаче, казано с уговорката, че на нормалното ниво на трудност изкуственият интелект е порязан малко повече, отколкото ми се искаше, а за да се насладиш на проявленията му в пълния им, безскрупулен блясък ще ти се наложи да качиш “дификълтито”,

което пък - поне за мен - приближи удоволствието опасно близо до раздразнението. Но нека все пак не забравяме, че рейсърите определено не са силата ми, така че, ако си фен на жанра, наистина бих ти препоръчал да видиш ИИ-то, провалящо елегантно победните ти шансове. И да се опиташ да се пребориш с него. Самото управление е значително олекотено спрямо предишните Colin McRae игри и определено е сериозно докоснато от новопоявилата се аркадност. С ясното уточнение, че това е аркадност в рамките на жанра “реалистичен рейсър”, затова, ако очакваш залепнала за пътя кола в Burnout стил, ще се почувстваш глупаво. Въпреки това, ако разучиш добре DiRT, винаги ще имаш възможност да “измамиш системата”, пипвайки настройките по колата си така, че да отговарят на твоя стил на шофиране и - най-вече - на терена и типа състезание, които те очакват. За де не се почувстваш като индианец в сервиз, авторите са ти подготвили един доста подробен тюториъл, който да ти обясни на достатъчно прост език кое как работи и кое как влияе на КПД-то на избраното возило. С това обаче трябва да ударим спирачката на похвалите и да хвърлим един поглед на обичайно поместваните в края на статиите (с цел да ти охлаждат ентусиазма, понеже съм гаден) негативи. На първо място, системните изисквания на DiRT са доста пресилени (препоръчителни 1 GB RAM, Core 2 Duo E6700/Athlon X2 3800+ и GeForce 7800/Radeon X1800) и могат да откажат много потенциални състезатели от това иначе великолепно изживяване. Не че играта не изглежда прекрасно - изглежда си, милата, но малко оптимизация определено нямаше да й навреди. Най-малкото понеже, дори да оставим настрана вечно прецаканите PC потребители, DiRT вади сравнително нестабилен фреймрейт и на Xbox 360. Другият проблем е грозно контрастиращият с разнообразието на сингъла мултиплеър. Който се състои от цифром и словом 1 (един) режим рали състезание срещу часовника. Единственият индикатор, че изобщо играеш с някого, са цифричките, показващи времето на опонентите ти. Което - предвид факта, че изкушението да пробваш някои от крайно интересните надпревари в гореописаната пирамида с другари е неустоимо - дразни изключително много. В заключение? Ако можеш да си позволиш играта хардуерно или конзолно и не си особено изкушен от идеята да играеш онлайн, изобщо не се колебай. Colin McRae: DiRT е великолепен виртуален подарък за феновете на подобен род игри и доста добра причина дори нефеновете като мен да се почувстват спонтанно зарибени. Александър Бакалов www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Halo 2

Аналогии: Halo; платформи: PC, Xbox Ще ти хареса, ако... имаш Vista и нямаш Xbox. Или пък планираш да имаш Vista, но не и да имаш Xbox. Или пък не изпадаш в чак толкова задълбочени разсъждения, а просто искаш да опиташ един от легендарните конзолни специалитети, пък бил той и попритоплен.

Поредицата Halo е един от диамантите в короната на гейминга. Култ, генерирал фенска база с исполински пропорции, явяващ се толкова сигурна пазарна доминанта, че разпространителите масово са се отказали да вадят заглавията си около 25-26 септември (съответно - в САЩ и в Европа), когато е насрочената премиерна дата за Halo 3. Просто защото няма смисъл. Halo 3 ще излезе и ще срине всички класации по продаваемост. Също както това сториха Halo 1 и Halo 2. Наред със серията Grand Theft Auto - чиято четвърта част също се очаква към края на годината - Halo 3 ще бъде едно от гейм събитията на 2007 година И при все че мащабите на култа ми се струват леко пресилени и побутнати в немалка степен от грандиозните рекламни кампании на Microsoft, не мога да отрека, че серията Halo си струва всичките суперлативи. Минималистично щрихирана и въпреки (а може би и именно заради) това великолепна сай-фай история, страхотни персонажи, озвучаване и музика на холивудско ниво,

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

изпреварил времето си изкуствен интелект, още по-изпреварила времето си визия, грандиозни нива, чудесна атмосфера, режисура на кътсцените, доближаваща се опасно близо до изкуството от седми тип. Насред цялата тази всенародна радост обаче, приятелю, има един много, ама много сериозен проблем. Проблемът, че ти, аз, ние - PC потребителите - някак нямаме място във въпросната всенародна радост. Всенародната радост е за притежателите на Xbox. Не ме разбирай погрешно - така и трябва да бъде. Halo е писана за тази конзола, мислена за тази конзола, тествана на тази конзола, печелила грандиозните си приходи на тази конзола. В крайна сметка всяка игра трябва да си знае платформата и е досадно да ругаем - примерно - God of War, задето го няма за PC. На мен по-скоро ми иде да ругая Halo, задето го има за PC. Или по-скоро - да ругая Microsoft, които видимо ни мислят за идиоти. Нека си припомним - първото Halo стовари земетръсния си пазарен успех през март 2002 г.

Предлагаше геймплей за милиони, визия за милиарди и не само извади практически отписания по онова време Xbox от блатото, но дори успя да го избута до второто място в конзолната надпревара на предишното поколение (с PlayStation 2 на челната позиция). Microsoft изстиска практически всичко, което можеше да изстиска от тази си златна кокошчица и - по времето, когато Halo 2 вече чукаше на ексбоксовските двери - благоволи да я пусне в PC полога с година и нещо закъснение - през октомври 2003 г. Halo 2 се появи за Xbox през ноември 2004 г. и беше с пъти по-добър от оригинала си във всеки един аспект. Хайде сега, погледни предната корица на списанието, за да видиш по кое точно време излиза PC портът. Ще ме извиняваш, но на мен направо ми е неудобно да го пиша това ревю. Най-малкото защото аз лично си чакам Halo 3 за Xbox 360 след някой и друг месец, а на - иначе страхотните, подчертавам отново, втори приключения на Мастър Чийф се радвах, когато им беше времето. Когато още не бях виждал Half-

Life 2, F.E.A.R... дори Gears of War и Lost Planet, ако щеш. Глупаво е. Защото Halo събитието на 2007 г. няма да е Vista-Only подаянието, което сладурите от Редмънд подхвърлят на PC играчите, а третата и последна част от трилогията, която - ако не планираш да си вземаш конзола - найвероятно ще видиш някъде около 2010 г. Иначе Halo 2 не е за изпускане, наистина. Само дето това вече не е топшутърът, който играха хората преди три години, защото - по закона на еволюцията - разни други интелигентни пичове са се поучили от него, стъпили са на негов гръб и са постигнали още по-добри неща, които ти - респективно - си изиграл. Не е онова Halo 2, което откъртваше ченета с визията си и караше хората да се питат как цялата тази красота е успяла да се побере в иначе жалкия им хардуерно бокс. Но пък не е и смразяващо некадърен порт в стил Resident Evil 4 или Devil May Cry 3, така че - ако наистина не си имал друг начин да се докоснеш до приключенията на Мастър Чийф не я пропускай.

7/10 9/10 9/10 9/10 4/10 7/10 6/10 4/10 7/10 8/10

И не забравяй, че това гневно въведение към рецензията беше продиктувано не от качествата на Halo 2 като игра, а от разни пазарни шашми, пробутващи ни стара манджа в нова и лъскава чиния (с прозоречно лого). Което не е хубаво, защото именно апетитът на играчите движи индустрията. Да не споменаваме и най-голямата наглост в случая - информацията, мъдреща се на Games for Windows опаковката, че минималните системни изисквания, които трябва да посрещнеш самоотвержено, са двугигахерцов процесор, 1 GB RAM и видео от 6100 или Х700 нагоре. Не че говорим за някакви непосилни за съвременна машина неща, но нека все пак да си спомним какво точно се крие под капака на първия бокс, на който тази игра летеше. Така че, ако не си доказано алергичен към конзолни платформи, си отбележи, че само паметта или видеото в една готова за Vista машина струва точно колкото един нов Xbox. A Halo 2, колкото и да е пипнат портът, си е създадена за онзи пад и онзи - иначе мизерен - хардуер, на който си лети с 60 кадъра, без да

те навежда на въпроса дали да не си клокнеш процесора още мъничко. Сега (най-сетне, би следвало да въздъхнеш ти) - за самата игра. Ако случайно не знаеш, Halo 2 е екшън от първо лице. Без каквито и да е жанрови примеси - ‘одиш, пуцаш и се радваш. Всъщност, ако случайно не знаеш горното, е добре да удариш спирачки на ентусиазма си и да си потърсиш Halo 1. При все че играта е старичка, фактът, че беше визуалната революция на своето време, й позволява да изглежда сравнително прилично дори и днес, така че можеш да я пробваш, без да си докараш погнусени спазми на естетическите чувства. А Halo 1 следва да бъде потърсено не за друго, ами защото Halo 2, в рамките на поредицата, е нещо като “Двете кули” в рамките на “Властелина”. Просто свързващо звено между единицата и тройката. Започва отникъде и свършва доникъде. Да, той, геймплеят, си е много добър сам по себе си, но истината е, че именно историята и www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

атмосферата са най-важните съставки от формулата, издигаща франчайза над повечето си жанрови събратя, така че не си позволявай да ги пренебрегваш и да пропуснеш най-важното обяснение - кой си и за какво се бориш. Именно поради тази причина няма да ти разказвам нищо от историята на Halo 2. Буквално всяка дума от подобен преразказ би била спойлър за някой, незапознат с единицата. Ще отбележа само, че финалът наистина ще подложи търпението ти на изпитание, защото е толкова неподправено отворен и лишен дори от някакви бегли наченки на завършеност, че в един момент неминуемо ще гледаш тъпо финалните надписи, след като са врътнали крана на кипналия ти адреналин точно когато ти е станало найинтересно. След това уточнение продължавам нататък с идеята, че си запознат с вселената на Halo и си наясно кой точно е симпатягата с дрезгавия глас и смешната каска. На геймплейно ниво Halo 2 повтаря практически дословно доказано успешната формула на предшественика си. Отново имаш великолепна смес от ходене пеша и управление на разнообразни превозни средства - от тежките, бавноподвижни и способни да превърнат всичко в полезрението ти във вихър от овъглени отломки танкове чак до ефектно изглеждащите и бързи, като косата на самата смърт, извънземни изтребители. Приятно разнообразие от човешки и извънземни оръжия, като за втори пореден път в играта просто няма излишна пушка, вкарана в арсенала само заради бройката. Напрегнат екшън, вариращ от еднолични изпълнения в стил “Рамбо отнася лошите като пиян делфин шамандура” до групови атаки, в които ще имаш на своя страна немалки групи от хора или ковенантски изроди (упс, спойлър). Във въпросните масовки впрочем можеш да откриеш с изумление изкуствен интелект от

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

класа, за която малко от съвременните игри могат да мечтаят. В резултат зле текстурираните ти братя по оръжие в Halo 2 се явяват някои от най-живите и истински партньори, които си имал в игра, благодарение на безкрайно адекватните им действия. Малко са заглавията, създаващи у теб съвсем реалната вяра, че някой ти пази гърба по подобен ефектен начин. Нивата са великолепни, грандиозни. Откритите пространства наистина могат да те оставят без дъх (ако преглътнеш мазнеещите текстурки), а архитектурата на закритите пространства наистина е... ами извънземна. Да не забравяме и вече споменатите мимоходом и безкрайно важни за цялостния фийлинг елементи - страхотно написана история, непоклатими музика и озвучаване. Освен на култовия радиоводещ Дий Брадли Бейкър, без чийто глас Мастър Чийф просто нямаше да е толкова култов, обърни специално внимание на Майкъл Уинкът като Пророка на Истината, Рон Пърлман като изчадието с пипалата, и Кийт Дейвид като Арбитъра. Реалните нововъведения спрямо първата част са адски малко и прогресът на Halo 2 спрямо Halo 1 се крие не в някакви съмнителни нови екстри, а в методичното подобряване на практически всеки геймплеен аспект. В това отношение играта реално е гигантска крачка напред. Ако все пак се интересуваш от по-конкретен отговор на въпроса “какво ново” - възможност да носиш две оръжия едновременно, по-лесни за управление превозни средства и премахване на индикатора за здраве - тук Мастър Чийф има само щитове. На финала нека да обърнем внимание и на хората, които принципно са фенове на серията, играли са Halo 2 на боксовете си преди някоя и друга година и искат да научат струва ли си PC версията като добавка към колекцията им. Ами по-скоро не. Ако вече притежаваш играта,

това ново издание няма практически никакви специални бонус екстри, а очакваните визуални подобрения са наистина минорни, в резултат на което днес Halo 2 минава по-скоро за грозновато. Единствената реална причина да посегнеш към това издание е вече споменатата по-горе липса на Xbox, благодарение на която за последно си видял Мастър Чийф в онзи безобразно дълъг тунел на края на първата игра. За PC версията си струва да се отбележат само два ясно изразени позитива - фактът, че играта включва Halo 2 Map Pack, който боксаджиите навремето трябваше да си купуват отделно, съдържащ някои от най-добрите мултиплеърни карти за и без това великолепното мулти на играта, и сравнително свежата идея Halo 2 да може да се играе по конзолному. Демек - без инсталация, директно от четящото устройство, като на харда ти се намърдват единствено сейвовете. Преходът от пад към мишка и клавиатура е нелошо реализиран, но за пореден път (след порта на първото Halo) никой не си е направил труда да вдигне малко нивото на трудност при прехода към далеч по-чувствителна и интуитивна контролна схема и вторите приключения на “Вожда” отново са забележително по-лесни на PC. В заключение, след издънката с Shadowrun (за която ще прочетете в следващия брой) и тук разглежданата ретро класика, могъщо рекламираните Games for Windows започват да ми се струват все по-сериозно отбиване на номера, докато Microsoft си прави милиардите от Xbox 360 и игрите за него. Дано Crysis ме опровергае. Въпреки това - ако наистина не си имал шанса да изиграеш Halo 2 досега - действай. Класиката си остава класика дори и в поомачкано издание с меки корици, продадено ти от нагъл измамник антиквар. Александър Бакалов

Аналогии: Wii Sports, Eye Toy, Barnyard Платформи: PC, PS2, Wii, Xbox 360, DS Ще ти хареса, ако... искаш да се посмееш от сърце с найсвежата парти игра на сезона. А може би - и по принцип. Ако си фен на класическите Rayman игри обаче, е добре да забравиш за тях, понеже единствената допирна точка на тази с тях е... заглавието. Графично оформление Звук Музика История Еротично напрежение Насилие Хумор Интелектуална дейност Страх Удоволствие от играта

7/10 9/10 10/10 1/10 0/10 7/10 10/10 2/10 0/10 8/10

Rayman: Raving Rabbids е на пазара от доста време (от ноември, ако трябва да съм точен) и шансът вече да е минала през ръцете ти е много сериозен. Причината за това позакъсняло ревю е фактът, че - както ти бях обещал в класациите ни за 2006 година, където “Зайчетата” отмъкнаха наградата за най-добро аркадно заглавие - държах да я видя в пълния й блясък, на Wii, преди да пиша за нея. Е, и това се случи. И си струваше точно толкова, колкото очаквах. Преди да започна с хвалбите обаче, ще ти направя един бърз сравнителен анализ на играта при различните платформи, за да знаеш какво да очакваш от тях. За съжаление най-лошият Raving Rabbids, до който можеш да се докопаш, е за любимото на цял един народ PC. Още по-голямата драма е, че именно за тази версия на играта би следвало да кажа нещо възвишено и патриотично, защото портът е дело на българското подразделение на Ubi Soft. Но колкото и да ми се иска да потупам момчетата по главиците и да им дам захарче за добре свършената работа, нямам особени причини да го сторя. Визуално нещата изглеждат като почти абсолютна реплика на PlayStation 2 и Wii изданията, с размазани текстури и кръгли сенчици, които бият лошо на очи, при положение че всичките глезотийки от менютата и високите резолюции, които си пуснал, ще те накарат да се почувстваш не като горд собственик на мощен компютър от ново поколение, а като измамено камилче. Контролът с мишка и клавиатура също е крайно недоизмислен. Не че въпросните предполагат свободата от движения, давани ни от извратените уий-моут контролери на Nintendo и дори от обикновения плейстейшънски пад, но пичовете можеха поне да измислят някакви по-раздвижени комбинации от бутони, които да направят PC версията на играта еквивалентно предизвикателна на конзолните й батковци. Наместо това обаче ще си имаш работа с нещо толкова елементарно, че дори не е забавно. Прост пример. Минииграта, в която Рейман дои крави като обезумял. На Wii за целта ще трябва да движиш нагоре-надолу двете “дистанционни” до пълно изпотяване. С пад пък трябва да местиш левия аналогов стик нагоре, а десния надолу, при това - синхронно и бързо, което също води до някои доста комични сценки (особено ако наблюдаваш как играе някой друг, плетейки си пръстите, а ти подло му се надсмиваш). На PC просто трябва да се набираш бързо върху левия и десния Ctrl, с което цялото

www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

предизвикателство отива по дяволите. Втори пример. Състезанието по хвърляне на крава на верига. На Wii трябва да се въртиш като полуидиот с “дистанционното” в ръка. На пад ще трябва да развъртиш мощно левия аналог. На PC просто трябва да раздвижиш мишката в кръг. Трети пример. Стрелбата по зайчета с “кенефки” (чувал съм, че на това велико битово пособие му викат и “звънец за тоалетна”, но в контекста на игралната простащина намирам, че определението “кенефка” му пасва доста по-точно). С “дистанционно” и пад прицелването е сравнително трудно и предизвикателството е налице. Ако си играл поне един шутър за PC през живота си обаче, не би следвало да срещнеш никакви трудности с мишото прицелване. От “Ubi България” можеха поне да вдигнат малко нивото на трудността, да добавят нови противници или да направят наличните с една идея по-издръжливи. Ама не. Това са си все същите кенефни престрелки, които имаш и при конзолните версии на играта, само дето тук ще се почувстваш бог на ултимативното си оръжие и... ще заспиш от скука. Не мога да си обясня защо никой не иска да си помръдне пръста при портването на конзолни шутъри на PC, убивайки изначално всяко предизвикателство. Както следва да ти е станало ясно - за да тушираш гореописаните негативи, е добре да вържеш джойпад към PC-то си, което обаче си е малко нагло. Поне аз винаги съм се дразнил от игри, принуждаващи ме да си купувам периферия.

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

Ако приемем, че компютърната версия на Rayman: Raving Rabbids е в дъното на класацията, отиваме стъпка нагоре - към по-добрия, но въпреки това неоптимален вариант да се насладиш на лудите зайци - този за PlayStation 2 (както и - предполагам - версията за Xbox 360, над която се работи в момента). Играта с пад определено е доста забавна и въпреки че те лишава от удоволствието да изтървеш Wii контролера и да го забиеш насред плазмения си телевизор с цената на новичък голф тройка, е доста предизвикателна. Може би дори най-предизвикателната в този списък. Защото с Wii можеш и да се изпотиш от зор, но “дистанционните” в по-голяма или по-малка степен следват логичните движения, които би извършвал в съответната ситуация. Докато падовото управление се радва на някои наистина трудни каскади на пръстите (опитай се да направиш гореописаното доене за под десет секунди, без да си смъкнеш кожата на палците, и после пак ще си говорим; чшшш, Ubi, ще се съдим за нанесени телесни повреди, да знаете) и изисква доста по-сериозна концентрация, отколкото човек очаква от подобна парти игра. Wii версията, логично, е най-добрата възможна и там вече можеш да видиш Rayman: Raving Rabbids в пълния му блясък. С тази игра,

наред с култовата дебилия Wii Sports, новата конзола на Nintendo буквално удари джакпота и - да ме прощават интелектуалните Zelda фенове - но дори и само тези две заглавия могат да осмислят покупката на бялата машинка със странното име. Купонът е гарантиран. Освен на ниво контрол, други сериозни разлики между трите описани версии не се забелязват. Звукът и музиката са с върхово качество и могат

да те унищожат от смях, а визията е посредствена (въпреки надеждите ни поне на PC да е красиво), но пък художниците на Ubi са свършили такива чудеса с вида на злите зайци и при дизайна на повечето от миниигричките, че заслужават да им направим олтарче в зайчарника на село. Две думи и за джобния Raving Rabbids. За разлика от “големите” си събратя, новият Rayman

за DS е не серия от несвързани помежду си миниигрички, а класически двуизмерен джъмп енд рън, в който има два типа нива - в едните Реймън подскача и треби зайци, а в другите, с помощта на “писалката” трябва да изпълняваш различни фокуси, за да продължиш напред. Нивата на простотия са несъпоставими с това, което се случва на телевизора и монитора ти, но играта е достатъчно лековата и весела, за да заслужи твоето внимание, ако имаш достъп до модерна-

та хендхелд конзола на Nintendo. С което сравнителният анализ приключва и преминаваме към същинската рецензия. При това започваме - както си му е редът - с историята. Тя, предполагам го долавяш, е фундаментална. Светът на Реймън е завладян от особено зли зайци, които отвличат нашия герой, снабден с неподатливи на гравитационните сили крайници, натикват го в една долнопробна килия и всеки ден го извеждат от там, за да участва в различни състезания на зловещата им заешка арена. При всяко излизане пред публика Реймън трябва да се справи с четири от общо пет изпитания, за да спечели наградната си “кенефка” (като въпросните инструменти впоследствие изиграват важна роля в бягството му) и да продължи напред. Ако изпълни и петото, свободно избираемо изпитание, си отключва нов костюм или нова песничка от саундтрака, която да слуша на джубокса в килията си. Историята е точно толкова весела и дебилна, както всички останали аспекти от играта, но шокиращо се явява и основа за една от най-сериозните ми критики - финалът й е откровено тъп. Не че очаквах легъси-ъв-кейновска развръзка, разбира се, но след като съм се потил толкова много и - найвече - съм се смял толкова много, очаквах именно накрая да видя и чуя най-добрия виц в комедийната програма. Подвеждащият момент е, че въпросният тъп финал просто си плаче за наличието на алтернативен, но дори и да си болен фен на играта като мен и да се напънеш, за да завършиш със стопроцентов резултат, всичко ще приключи по абсолютно същия начин. Жалко. Но така или иначе, Rayman: Raving Rabbids не е заглавие, което да си разцъкваш самосиндикално. Всяка една от миниигрите (общо 70), които си отключиш в рамките на сингъла, става достъпна за мултиплеър, където идва и голямото бинго. След това до четирима души застават пред телевизора, награбват “дистанционните” и шоуто започва. Тук ще вметна и другите си две критики, които всъщност обясняват факта защо “Зайците” нямат пълна десетка в графата “Удоволствие”. Първият и по-малък проблем е, че повечето от миниигрите за мулти не могат да

бъдат играни едновременно от повече от един играч. Не че не е забавно да наблюдаваш как приятелите ти се правят на маймуни, но някои от изпитанията са доста продължителни (танците например траят към 4-5 минути) и ако трябва да изчакаш трима души да се изредят преди теб, има сериозен шанс да ти доскучае. Вторият и по-сериозен проблем е, че не само разкритикуваната PC версия, но и похвалените конзолни са пуснати на пазара в доста незавършен вид. Rayman: Raving Rabbids страда от някои досадни бъгове, най-неприятният сред които е фактът, че част от състезанията просто не могат да бъдат завършени с максимален резултат, дори да се справиш без грешка, което е доста тъпо, ако си се прицелил в максималните 180 000 и нещо точки, необходими да си отключиш всичките бонус филмчета и предизвикателства. Обхватът на “дистанционните” с това заглавие също е неприятно ограничен, което те принуждава да се забиеш на метър от телевизора, ако искаш движенията ти да бъдат уловени прецизно. С което обаче проблемите приключват. По-важното в случая е, че всичките миниигри в “Зайците” изпълняват основното си предназначение - уникално смешни са и - шокиращо - повечето от тях не писват и можеш да преминаваш през тях отново и отново. Тук смятах да навляза в малко повече конкретика и да ти обясня какви са тези чак толкова главозамайващо смешни миниигри, но слава Богу, се спрях навреме. Защото, ако все още не си се докосвал до тази игра, да ти разваля удоволствието от личния досег с извратеното чувство за хумор на авторите й би било крайно неучтиво. За сметка на това ще направя едно малко финално уточнение - не се подлъгвай по веселяшката фасада и не подарявай Raving Rabbids на малки деца. При все ниския рейтинг и липсата на насилие, играта на моменти се плъзва доста навътре в дебрите на черния хумор, а някои от изпитанията са достойни за култови сериали, като “Happy Tree Friends”, така че е добра идея да държиш малчуганите далеч от нея, за да няма после въпроси в стил “Ама защо нахиленото червейче дълбае венците на пухкавото бяло зайче?”. Друг е въпросът, че децата могат да ходят да си играят на новия Sims, а ние, доказано циничните пичове, следва да се побъркаме от кеф, вършейки с часове глупости пред конзолите си. Казвал съм го много пъти, но ще го кажа отново - в мрачните времена, в които живеем, смехът е наистина безценен дар, а тази игра може да ти предложи промишлени количества от него. Така че не с колебай и си я набави по най-бързия възможен начин. Александър Бакалов www.hardware.bg 7 • 2007 S&H

Във времената на новата конзола на Nintendo - Wii, стана модерно човек да размахва малко, бяло дистанционно пред телевизора, съчетавайки в едно фитнес и игра и, в най-общи линии, предизвиквайки с кълченето си пристъпи на истеричен смях сред другарите си, скупчени край него и чакащи своя ред да станат повод за присмех. Това ме наведе на съвсем закономерната мисъл, че в Nintendo може и да са открили най-гениалния контролер за новата гейм генерация, но със сигурност не са открили топлата вода. Тук ще ти разкажа за така наречените парти игри, характеризирани в общи линии с две неща: необходимостта да си закупиш някакво допълнително периферно устрой-

Guitar Hero 1&2

За какво е: PlayStation 2 и Xbox 360. Каква периферия ти трябва: Китарен контролер. Цената на въпросния, без игра в комплекта, започва от $30 и се движи нагоре в зависимост от дизайна, безжичността и от това дали е предназначен за стейшън или бокс. Предполагам, не е нужно да ти обяснявам, че контролерите за двете конзоли не са взаимозаменяеми, така че внимавай какво имаш и какво купуваш. Какво представлява: Брилянтна и обрала десетки награди симулация на тежки рокендрол рифове. Може да се играе и с нормалния пад на конзолата, но това директно праща по дяволите удоволствието от възможността да покуфееш с пластмасова китара. Идеята е простичка, но адски ефектна - имаш вече споме-

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

PARTY

натата пластмасова китара с пет бутона върху грифа и един, имитиращ струни. Размерът й е достатъчно голям, за да не се почувстваш, все едно си свил някоя от бебешките дрънкулки на племенника си. В центъра на екрана ти тече поредица от ноти, които трябва да улучиш, за да пребориш съответното изпълнение. Да, знам, звучи адски дебилно и детинско, но опиташ ли го веднъж, не можеш да се отлепиш. Усещането е невероятно и наистина адреналиновият прилив, когато виртуалната публика започне да крещи истерично, оценявайки някое особено завъртяно соло, с което си се справил брилянтно, е съвсем реален. Близък. Стигащ опасно близо до истинската светлина на прожекторите, до Звездното. Усещаш как пръстите ти танцуват, раждайки музика, докато от колоните ти се лее Killing in the Name на Rage Against the Machine или The Trooper на Iron Maiden. Освен с гениалния си контролер, Guitar Hero се отличава и с колоритния си визуален стил и с някои толкова култови идеи (списъкът с песните ти например е имитация на тетрадката на младо метълче, което си е рисувало черепчета, светкавички и стилизирани сцени на насилие; знаеш как е), че няма как да отречеш рок ентусиазма на авторите й. В хода на играта

си отключваш нови китаристи, песни, китари и сцени, на които да свириш. Разликата между единицата и двойката в общи линии се състои единствено в броя на въпросните, като в Guitar Hero 2 те са близо два пъти повече. За Xbox 360 е налична само втората игра, с малко по-фешън контролер и някоя и друга ексклузивна песен. Плюс възможността редовно да си сваляш нови пакети от по три песни през Xbox Live! Идеята е с времето притежателите на майкрософтската конзола да си набавят всичките парчета, които притежателите на стейшъна са получили с първата игра. Единствената уловка е, че въпросните пакети струват към $5, което - за три мизерни трака - си е малко нагло. Но комерсът владее, какво да се прави. Трябва да се отбележи, че играта предлага и кооперативен режим, ако притежаваш втори контролер, като всеки един от двамата играчи може да избере дали да свири с лийд, соло или бас китара. Ако пък се зарибиш - имай си едно наум, че създателите на Guitar Hero 1&2 в момента разработват игра със заглавие Rock Band, която освен китара ще включва барабани и микрофон, така че започвай да си разчистваш хола от сега. Коефициент на откриваемост: Среден.

ство и още по-сериозната необходимост да си имаш компания, защото сам просто не е забавно. Така че нека за момент оставим мишката, клавиатурата и пада, а също и личното преживяване на игри като Neverwinter Nights 2, Command & Conquer: Tiberium Wars или Gears of War и да потърсим заглавията, издигащи купона в култ. Голямото бинго е, че доста от тук приложените заглавия са свързани с отминалата конзолна генерация и можеш да си ги намериш за съвсем прилични пари, различаващи се драстично от сумата, която трябва да платиш за модерната комбинация Wii + Wii Sports + Rayman: Raving Rabbids + WarioWare. А купонджийското настроение с тях е гарантирано.

GAMES В специализираните магазини у нас можеш да намериш единствено комплекта от играта Guitar Hero 2 + китара за PlayStation 2. Xbox 360 изданието така и не е внесено официално, само китари (екстра - твърде необходима, предвид факта, че солта на играта е в кооперативния режим) също не могат да се намерят. Ще се наложи да си поръчваш от чужбина.

Eye Toy

За какво е: PlayStation 2. Каква периферия ти трябва: Eye Toy камера. Какво представлява: Доста свежа кретения. Прикрепваш специална камера към конзолата, и реално имаш възможността да влезеш в телевизора си, взаимодействайки си с това,

което се случва там. Eye Toy заглавията варират от фитнес мероприятия, в които има малко игра и много аеробика (Eye Toy Kinetics), през весели пъзели (Eye Toy Lemmings). до спортни забавления, явяващи се нещо като прародителите на Wii Sports (Eye Toy Sports) и колекции от миниигрички, които всъщност са най-доброто попадение в поредицата (серията Eye Toy Games). Концепцията Eye Toy доказано не работи в опитите за сингъл забавления (кошмарният шпионски симулатор Eye Toy: Operation Spy), но като парти игра е просто безценна. Кретенията да си гледаш физиономията в телевизора, размахвайки ръце, за да ловиш топчета, е пълна и центърът на купона ти със сигурност ще бъде изместен от дънещата Анелия уредба. Проблемът тук е в долната графа. Коефициент на откриваемост: Нулев. Отпуснатият ми редакционен бюджет беше тъжно върнат в офиса и ми се наложи да взема камерата от един познат, за да тествам съответните игри. Шокиращо - Eye Toy игри, но без камера, могат да бъдат намерени в повечето специализирани магазини.

SingStar За какво е: PlayStation 2. Каква периферия ти трябва: SingStar

микрофони. Да, именно SingStar микрофони. Микрофоните за Karaoke Revolution са несъвместими с игрите SingStar, както и SingStar микрофоните са несъвместими с игрите Karaoke Revolution. Неприятно, но факт - за да се насладиш на всичките караоке заглавия на пазара, ще трябва да си купиш два комплекта микрофони. Какво представлява: Ами караоке симулатор. Лондонското студио на Sony вади средно около две игри от поредицата на година, като единствените реални нововъведения са различните песни. Шокиращо, пазарната поява на PlayStation 3 и обещаваната нова SingStar игра за новата платформа не прекъсна излизането на нови заглавия от серията за стария стейшън, като само преди месец се появи съвсем актуалwww.hardware.bg 7 • 2007 S&H

ният SingStar Pop Hits. Всяко от общо седемте издания на играта разполага със специфичен набор от подбрани жанрово хитчета (SingStar 80’s с осемдесетарски класики, SingStar Rocks! с модерни рок парчета, SingStar Anthems с “женски” песни и т.н.). Всичко, което се иска от теб, е да си избереш парче, на което да се дереш, режим на игра (соло, дует или “предай микрофона”, като последното е игра по отбори с различни вокални изпитания). На фона на съответния видеоклип ще виждаш барчета, които се пълнят в зависимост от певческите ти способности. Основните критерии, по които играта те оценява, са два тон (ниски, високи) и синхронът с дължината на думичките. Големият майтап се получава, ако успееш да вместиш в съответния тон и дължина някоя сочна родна псувня и играта ти даде максималния възможен резултат от точки. Или пробваш да изпееш ключов чалга хит на фона на Enjoy The Silence на “Депеш Мод”. Което, в разгара на купона, си е правилният начин да сринеш дружината от смях. Коефициент на откриваемост: Висок. На родния пазар можеш да откриеш само микрофоните и игрите, както и комплекта от два микрофона плюс някоя SingStar игра.

наместо да скучаеш с изтъркани от въртене по музикалните телевизии видеоклипове. Впрочем най-актуалното издание на играта е симулация на Music Idol, така че, ако по някое време си завидял на галфоните от телевизията и смяташ, че можеш повече от тях - действай. Коефициент на откриваемост: Зависи какво си търсиш. Иронията е, че игрите Karaoke Revolution се продават почти навсякъде, но микрофоните за тях са практически неоткриваеми у нас. Факт е, че заглавията SingStar винаги са били с една идея по-популярни, но истината е, че ако се зарибиш веднъж на караокето, връщане назад няма, а родният пазар просто не ти позволява да попееш с всички налични игри по темата. Остава отворен и резонният ми въпрос: защо изобщо продавате Karaoke Revolution, при положение че съответната периферия е неоткриваема?!

Dance Dance Revolution

Karaoke Revolution

За какво е: PlayStation 2, Xbox, GameCube. Каква периферия ти трябва: Специални микрофони за Karaoke Revolution. Прочети еквивалентната графа в “SingStar”. Какво представлява: Конкуренцията на SingStar, дело на небезизвестното студио Konami. Както вече казах, игрите Karaoke Revolution изискват собствена периферия, така че няма да можеш да минеш със SingStar микрофоните си. Вторият важен момент е, че докато гореописаната поредица е ексклузивна за PlayStation 2, тази се мъдри на практически всички конзоли от старата генерация. Спорно е кое точно е по-доброто караоке, но серията Revolution ме спечели основно с възможността да си създадеш вокалистче по свой образ и подобие и да гледаш изцепките му на сцената,

S&H 7 • 2007 www.computers.bg

За какво е: DreamCast, PlayStation 2, Xbox, Xbox 360, GameCube, разработва се нова игра за Wii. Каква периферия ти трябва: Dance Mat (демек - танцувално килимче). Какво представлява: Възможност да спреш с пеенето и свиренето и да потанцуваш. Включваш към конзолата си едно сравнително голямо “килимче” с четири стрелчици върху него и си пускаш избрана песен. Впоследствие трябва да подскачаш върху стрелката/стрелките, които ти светват на екрана, в името на ритъма. Забавно е, стига да не си с наднормено тегло и под теб да не живеят хора, защото иначе става страшно. Иначе серията Dance Dance Revolution е перфектният начин да се разкършиш, да се изложиш комично пред гостите си, докато се опитваш да скачаш правилно, или делово да си изкълчиш някой и друг глезен. Коефициент на откриваемост: Висок, стига да си хвърлил око на PlayStation 2 версията. В този случай можеш да си намериш както Dance Mat + игра, така и само Dance Mat. Проблемът е, че килимчето за другите

конзоли е практически неоткриваемо.

Donkey Kong Jungle Beat

За какво е: GameCube Каква периферия ти трябва: Комплект барабани. Какво представлява: Класически платформър, който се играе по нестандартен начин. А именно - за да накараш емблематичната виртуална маймуна да тича, скача и бие враговете си, трябва да блъскаш като обезумял две барабанчета. Което е адски забавно, колкото и идиотски да ти звучи. Контролът практически не се поддава на описание и просто трябва да го опиташ, за да оцениш дизайнерския гений, превърнал блъскането по тъпаните и шумното шляпане с длани във въздуха в прецизен модел на управление, напълно съпоставим - в случая - с класическия пад на GameCube. В добавка, Jungle Beat изглежда адски добре, което е доста изненадващо за игра, поставила централния си фокус на място, крайно отдалечено от визията. Единствената уловка в случая е, че за разлика от гореописаните игри, предлагащи бързи порции забавление и даващи възможност на хората от купона (все пак за парти заглавия си говорим) да се редуват, без никой да скучае особено, този Donkey Kong е основно сингъл плеър забавление. Поне ако си тръгнал да играеш сериозно. От друга страна обаче, ако всички искате просто да поблъскате по барабаните и да видите как симпатичният примат се подчинява на идиотската команда - Jungle Beat може да заеме гордо мястото си в нашия кратък парти списък. Коефициент на откриваемост: Висок. Играта неминуемо се продава в комплект с барабаните, понеже въпросните са несъвместими с каквото и да е друго заглавие и - за разлика от всичко останало, споменато на тези страници - тук идеята да си купиш играта и периферията отделно е безумна. Александър Бакалов

www.hardware.bg 7 â&#x20AC;˘ 2007 S&H

Списък и описание на програмите на диска SHAREWARE

Microsoft Windows базирани платформи.

Аудиопрограми Sound Forge 9.0

Virtual Print Server

Един от най-популярните звукови редактори, първоначално разработван от Sonic Foundry, а сега от Sony. Вече предлага и режим за работа с многоканален, пространствен звук.

Диск WinDVD 8 Gold Обновената версия на WinDVD от InterVideo, един от най-качествените софтуерни DVD плеъри, достъпни на пазара.

Alcohol 120% Демо на актуалната версия на този софтуер за работа с имидж файлове и емулация на виртуални оптични устройства.

CyberLink PowerDVD Виртуално студио за изработка и мастериране на авторско DVD съдържание.

NovaBACKUP 8.0 NovaBACKUP е професионален софтуер осигуряващ защита за данните върху дисковете на работните станции у дома или в офиса. Поддържа се възможност за бекъп върху всякакъв вид медии, включително CD, DVD и Blu-Ray носители.

Графика CyberLink PowerCinema Софтуерен мултимедиен и телевизионен център за забавление от CyberLink. За да го ползвате е препоръчително е да имате видео кепчър карта и/или TV тунер.

Paint Shop Pro Photo XI С най-новия си продукт Paint Shop Pro Photo XI разработчиците от Corel са постигнали добър баланс между лекота на употреба и функционалност. Снимките в базата данни се сортират изключително лесно, като е възможно и търсенето по произволен критерий или ключова дума. Новост при тази версия е филтъра Time Machine, който по цифров път обработва снимките, така че те да изглеждат, сякаш са били заснети и проявени преди много време. С менюто Films and Filters пък се добавят ефекти.

Виртуален принт сървър за Microsoft Windows базирани системи.

Интернет Microsoft Expression Web Новия заместник на остарелия инструмент за уебдизайн FrontPage от Microsoft. Expression Web предлага отличен набор от професионално оформени шаблони, на базата на които може да изградите своя личен или бизнес ориентиран уебсайт.

MySpeed Server v7.1a Малко помагало за проверка на скоростта на интернет връзката.

Отмора Football Manager 2007 Създайте собствен отбор и го превърнете в шампион с новата, разширена демонстрациионна версия на симулатора Football Manager 2007 от Sega. За справка, демото FIFA Manager 2007 от EA Sports можете да намерите на диска към януарския брой на списанието.

Colin McRae: DIRT

Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP.

Catalyst 7.5 за Windows XP x64 Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows XP x64.

Catalyst 7.5 за Windows Vista (32 bit) Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows Vista 32-bit.

Catalyst 7.5 за Windows Vista (64 bit) Актуалната версия на видеодрайверите за графичните адаптери от ATI/AMD за Windows Vista 64-bit.

ForceWare 158.22 WHQL за Windows XP Актуалната версия на драйверите ForceWare за видео картите на базата на чиповете от серията 8х00 на Nvidia, Windows XP ОС.

ForceWare 158.22 WHQL за Windows 2003/XP x64 Актуалната версия на драйверите ForceWare за видео картите на базата на чиповете от серията 8х00 на Nvidia, Windows XP x64 платформа.

Демоверсията на най-новата част от емблематичната поредица рали симулатори на Codemasters. Изисква се видео карта с поддръжка на Shader Model 3.0.

ForceWare 158.24 WHQL за Windows Vista 32-bit

Сигурност Outpost Firewall Pro 4.0 Build 1024.700

ForceWare 158.24 WHQL за Windows Vista 64-bit

Сигурна софтуерна защитна стена с интуитивен интерфейс.

Norton 360 Финалната версия на антивирусната програма Norton 360 от Symantec. Тя открива и премахва вируси, троянски коне, червеи, както и рекламни шпиони и други потенциални вредители.

Помощни програми Total Commander 7.01 Нова версия на един от най-добрите файлови мениджъри за Windows, “наследник” на легендарния Windows Commander и Norton Commander.

UleadVideoStudio 11 Plus

FREEWARE

Приятен видеоредактор и софтуер за изработка на авторски DVD филми. Поддържа HD видео и многоканален звук.

Антивирусни програми Avast! 4.7 Home на български

Безплатна за домашно ползване, локализирана на български език Microsoft Expression Media Expression Media е софтуерно по- версия на чешкия антивирусен магало, чиято цел е да осигури на пакет Аvast! 4 Home Edition. потребителите възможност за мак- Въпреки че е безплатна, програсимално лесна подредба и систе- мата трябва да бъде отключена матизиране на снимки и документи с регистрационен ключ, който, разбира се, получавате веднавъв виртуални каталози. га след като се регистрирате на уебсайта на Avast. Това отОфис нема съвсем малко време, но ExpertPDF Създайте и редактирайте PDF фай- все пак разполагате с 60 дни, преди да се наложи да въведете лове с тази програма. своя ключ. Програмата включва Groove Virtual Office Виртуален офис, работа в екип и модули, предлагащи защита от споделяне на файлове чрез ин- различни заплахи, както и резидентен скенер, проверяващ тернет. всички файлове, които сваляте Remote Print manager S&H 7 • 2007 www.computers.bg Софтуерен TCP/IP принт сървър за и отваряте в реално време.

100

Драйвери и кодеци Catalyst 7.5 за Windows XP

Актуалната версия на драйверите ForceWare за видео картите на базата на чиповете от серията 8х00 на Nvidi, за Windows Vista 32-bit.

Актуалната версия на драйверите ForceWare за видео картите на базата на чиповете от серията 8х00 на Nvidi, за Windows Vista 64-bit

X Codec Pack X Codec Pack е колекция от софтуерни компоненти, включваща найнужните декодиращи алгоритми, модули и библиотеки (кодеци), за да можете с една инсталационна процедура да качите всички необходими кодеци на машината си, сред които DivX, XviD, AC3, DivX AntiFreeze, DivXG400, Video Inspector, DirectVobSub и плеъра Media Player Classic.

необходимо за един цялостен офис пакет: текстообработваща програма, софтуер за работа с електронни таблици, програма за създаване и редактиране на презентации, векторен графичен редактор.

Webmin

OxygenOffice Professional (OpenOffice Premium 2.2.0)

Стойностен, но безплатен софтуер за премахване на спайуер паразити и вредители от Lavasoft.

OxygenOffice Professional е новото име на OpenOffice Premium . Това е модификация на оригиналния продукт OpenOffice.org и предлага много повече допълнителни екстри: шаблони, клипарт изображения и бонус пакети с шрифтове. Тоест Premium модификацията цели да превърне OpenOffice в още по-конкурентоспособен продукт спрямо комерсиалните алтернативи, не само като функционалност, а и като наличните възможности и съдържание. По този начин OpenOffice се доближава още повече до платения си събрат в лицето на StarOffice. Локализациите и българските речници са достъпни на следния уебадрес: http://bgoffice. sourceforge.net.

Foxit reader Алтернативен PDF четец от Foxit software, който се отличава със завидно ниска консумация на системи ресурси и високо бързодействие.

Print control С тази програма можете да определите кога да бъдат достъпни мрежовите принтери и кога не.

Интернет Slim Browser 4.10 Build 004 SlimBrowser е уеб браузър, базиран на Internet Explorer, но предлагащ повече възможности от него.

VisualRoute 2007 v11.1a LITE Софтуер за визуално проследяване на IP адреси и домейни. (Traceroute, Ping, Whois). Съвместима и в Windows Vista.

TightVNC

Пакет от аудио и видео кодеци, предназначен за инсталиране под Windows Vista ОС, който обаче не включва мултимедиен плеър.

TightVNC е усъвършенствана версия на VNC, доказан във времето RAT инструмент за отдалечена администрация. Подобренията включват нов режим (tight), пестящ пропускателна способност, локална поддръжка на курсора при клиента, подобрен графичен интерфейс, възможност за файлов трансфер.

Графика Paint.NET 3.08 Final

Linux YOPER 3.0 TITANIUM

Vista Codec Package 4.4.7 Beta

Paint.NET е проект с отворен код и представлява пълнофункционален графичен редактор с поддръжка на слоеве, широк набор от специални ефекти и инструменти за фото манипулация.

QuickTime Софтуер, необходим за разглеждането на видео файлове в Apple MOV и QT формат, включва и собствен плеър.

Офис OpenOffice.org 2.2.1 BG Новата локализирана на български език версия на този алтернативен офис пакет с отворена архитектура вече е готова. Тя предлага всичко

Това е третата стабилна версия на Liniux дистрибуцията YOPER. Тя се слави със своята висока стабилност при i686 архитектура, тъй като при разработката и е обърнато голямо внимание на осигуряването на максималната производителност и стабилност за този тип хардуер. За целта създателите са оптимизирали и компилирали на ниско ниво голяма част от модулите в пакета. За пакетни мениджъри се разчита на rpm и smart-rpm. Тук са включени следните компоненти: Linux ядро 2.6.21.1, Xorg 7.2, KDE 3.5.7, Koffice 1.6.3, Firefox 2.0.0.4, както и още много приложения с различна функционалност.

Софтуер за отдалечено администриране, чрез уеб интерфейс.

Сигурност Ad-Aware 2007 Free 7.0.1.4

Трейлъри 3:10 to Yuma (2007) 3:10 to Yuma е модерен уестърн, който обаче е базиран на класическото заглавие от 1957, но е с бюджет от 50 милиона долара.

Transformers (2007) Още една репродукция на класическо заглавие, този път във сайфай жанра. Войната а двата враждуващи роботски клана избухва отново, което поставя съдбата на човечеството на карта.

American Gangster (2007) Действието тук се развива през седемдесетте, а в основата на сюжета е наркобарон, използващ ковчезите на загиналите от войната във Виетнам, за да внася хероин през границата на САЩ.

Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer (2007) Всемогъщите супергерои от Фантастичната четворка се оказват сериозно притеснени от факта, че те не са единствените, притежаващи свръх-сили. Срещата им със Сребърния сърфист и с плането-поглъщащия Галактус със сигурност няма да е приятна.

Wall-E (2008) Наследете се на кадри от най-новата продукция на аниматорите от Pixar Animation Studios. Главният герой е робот, който странства, търсейки своето място под слънцето.

Отмора Warsow 0.3 Обновена версия на динамичния FPS екшън Warsow. Тук поемате ролята на виртуален боец и се съревновавате срещу противници в мрежа или интернет. Играта е базирана е на енджина Qfusion, който от своя страна е модификация на Quake 2 GPL engine. Играта е безплатна и изключително пестелива откъм системни ресурси, въпреки че графиката е на ниво. Разполагате с комбинация от футуристични и класически оръжия, трикове, както и защита срещу нечестни играчи, които разчитат на "помагала".

Помощни програми CrapCleaner 1.40 С тази програма много бързо ще се отървете от всякакви системни и интернет временни файлове и ще можете да почистите системния регистър. Почиства и временните файлове на IE7, Vista и Office 2007.

Java Runtime environment Средата Java Runtime environment, която се изисква от програми като Visual Route или MuCommander. NovaPDF Lite Кoнвертирайте всеки документ в PDF формат с NovaPDF lite.