Особености на обсаждането на високотемпературни геотермални сондажи А. Въведение. Геотермичен градиент ∆Gt. Характеризира изменението на температурата t , [ 0C] в дълбочина z , [m] на земната кора. ∆Gt има дименсия [0C/m] в общия случай, а практически често се представя като [0C/5, 10, 30, 50 или 100m]. Големината и характера на изменение на t и респективно ∆Gt зависят от: вида на топлопредаване в земната кора (кондуктивен или конвективен тип); топлопроводимостта на скалите и начина им на залягане в дълбочина (хоризонтално, вертикално или под някакъв ъгъл); както и от наличието на геотермални аномалии и дълбочината, на която те се намират. В този смисъл t и ∆Gt имат различни стойности и характер на изменение в дълбочина за отделни райони (площи) от земната кора. В повечето случаи при отсъствиетона геотермални аномалии (при “нормални условия”), нарастване на t би могло да се разглежда като линейна функция, както е представено на термограмата на фиг. 1 и изразено с ф-ла (1). В областите на геотермални аномалии от конвективен тип, към които са обвързани високотемпературните геотермални находища на паро-водни смеси (ПВС), дълбочинното изменение на t има най-често изразен нелинеен характер, който е илюстриран на фиг. 1. t = t0 + ∆Gt . z , 0C (1); където: t – вертикално изменение на температурата, 0C; t0 – температура на неутралния слой, която е постоянна в дълбочина 10 – 30 m за даден район, 0 C; ∆Gt, – геотермичен градиент, 0C/m; z – вертикална дълбочина, m. Основен проблем при обсаждане на високотемпературните геотермални сондажи (ВТГС) се явяват високите средни температури ∆tср , [0C] , които пораждат значителни температурни напрежения в обсадните колони (ОК) – експлоатационните ОК (ЕОК) и междинните ОК (МОК). Като съпоставка:
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org