Триаски период (система)
фон Алберти 1834 г. обединява Бунтзандщайна, Мушелкалка и Койпера, литофациални комплекси (формации) от Германския мезозойски басейн, в Триаска система;
Продължителност – 43 млн.г.
ГРАНИЦИ Долната граница (Долната граница на Мезозойската ера): В основата на амонитната зона Otoceras; Изчезване на трилобити, четирилъчеви корали, гониатити и стегоцефали; Поява на шестлъчеви корали, цератитни амонити, криноиди и рептилии. Горната граница: В основата на зоната Psiloceras planorbis; Изчезване на цератитните амонити; Развитие на същинските амонити със сложна преградка и белемнитите; Разцвет на голосеменните растения; Разцвет на рептилиите Старокимерска фаза – локално развитие.
СТРАТИГРАФСКО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ Германски басейн (“Германски тип Триас”) - затворени басейн с лагунните с континентални фациеси и ендемична фауна: Бунтзандщайн - пъстър пясъчник; Мушелкалк - черупчест варовик; Койпер - пъстри мергели. Алпийска област (“Алпийски тип Триас”) - мощни неритични карбонатни комплекси, както и типични дълбокоморски наслаги с амонитна, фораминиферна и конодонтна фосилна фауна; Долна серия; Средна серия; Горна серия.
Стандартна
230
Д
на ол
на
Карнски Ладински
234 242 245 248
Новозеланска
а
Къ сна а нн Ра
Койперска
221
Анизки
240
250
Норски
228
Средна
Ретски
(Руска пл.) (Германски бас.) Старокимерска т.ф.
Гор н
220
210
Гор на
210
205
(Алпийска)
Северноамерикатска
Китайска
Летенколенска Мушелкалкска
Оленекски Скитски Намалски Бунтзандщайн Индски Пфалцка т. ф.
Средна
Серия
(Ma)
Къс
Епоха
Палатинска т. ф.
РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗМОВИЯ СВЯТ Разцвет на цератитните амонити;
ФЛОРА Зелените водорасли - семейство Dasicladacaea (род. Diplopora – среден Триас, и Gyroporella - норските доломити) – скалоборазуващи в тетиския Триас. В сухоземна флора: Намаляват папратите. Запазват се само в Гондвана - род Glossopteris. От дървесните растения: Иглолистни (Pinopsida) - араукариевите с Voltzia heterophylla в Евразия и Araucarioxylon в Гондвана; Сагови - род Taeniopteris горнотриаските скали в Азия; Бенетитови - род Pterophyllum; Гинкови - род Baiera.
ФАУНА Фораминифери Измират Endothyrida и Fusulinida; Развиват се разред Nodosariida; Появяват се Miliolida - Triloculina и Pluriculina.
Мешести (Coelenterata) Изчезнали са четирилъчевите корали; Поява на шестлъчевите корали - родовете Montlivaultia, Isastrea, Thamnasteria; Строматопороидеи.
МЕКОТЕЛИ Миди (Bivalvia) Първостепенно положение всред мекотелите; В глинести и мергелни фациеси - Avicula, Claraia, Daonella, Halobia; В рифовите фациеси - дебелочерупчести ( Megalodon ).
Гастроподи Нови семейства - Neritidae, Trochidae, Cerithidae.
ЦЕФАЛОПОДИ Наутилоидеи - изправените (Orthoceras). Гониатити - измрели; Цератити - преградката е със закръглено седло и фино разчленен лобус; Множество родове с над 8000 характерни вида (Ceratites, Beneckeia, Otoceras, Tirolites); Измират в края на триаския период; Филоцератидите преминават в Юрския период. Появява на същинските амонити - силно насочени седла и лобуси (Monophylites и Pinacoceras). Дибранхиатните цефалоподи - (Atractites и Metabelemnites).
БРАХИОПОДИ Значително обновяване; Доживява род Spiriferina; Значително развитие на Terebratulidae и Rhynchonellidae.
ЕХИНОДЕРМАТИ Изчезнали са старите морски таралежи и морски лилии, бластоидеите; Появяват се правилни таралежи - разред Cidaroidae; Появяват се новите морски лилии - род Dadocrinus и Pentacrinus, както и Encrinus lilliformis.
РИБИ Продължават да живеят – двойнодишащи и хрущялни риби; Костните лъчеперкови риби - Actinopterygia.
ЗЕМНОВОДНИ (Amphibia) Лабиринтодонтните стегоцефали (Mastodonsaurus), произлезли през Перма от примитивните рептилии – котилозаврите;
РЕПТИЛИИ Тероморфните (Theromorpha - звероподобни) рептилии - показващи белези на амфибии и на бозайници. Териодонтитните (Theriodonta - зверозъби) рептилии - зъбната система е диференцирана на резци, кучешки и кътници (Cynognathus, Thrinaxodon). През средния Триас - измират котилозаврите; В края на триаса - измират териодонтните рептилии. Появяват се водните рептилии Ichthyosauria – ихтиозаври (Micosaurus) На сушата – архозаври: Текодонти (Thecodontia) - Notosaurus; Динозаври (Dinosauria) - "страшни гигантски влечуги“ - Anchisaurus, Plateosaurus, Lariosaurus: Гущеротазови (Saurischia) Птицетазови (Ornithischia) Летящи гущери (Pterosauria); Водни гущери (Crocodilia)
3 5 4 (M a )
2 9 5 (M a )
2 4 8 (M a )
2 0 5 (M a )
1 4 4 (M a )
354
295
248
205
144
БОЗАЙНИЦИ Произлизат от териодонтните рептилии; Появяват в края на триаса - Docodonta, Triconodonta и Symetrodonta; Тревопасни форми;
СТРУКТУРНО И ПАЛЕОГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ ПАНГЕЯ Северно полукълбо - обширният континент Лавразия, без следи от “геосинклинален режим”; Южното полукълбо - единна Гондвана; В края на Триаския период започва разделяне на литосферните плочи и формиране на съвременните океани. ПАНТАЛАСА Средиземноморския мобилен пояс - слаби орогенни движения (Старокимерска фаза - първата от Староалпийски тектонски цикъл). Тихоокеански мобилен пояс: Кордилерска “геосинклинална” област; Източноазиатска “геосинклинална” област.
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ПОЯСИ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МОБИЛЕН ПОЯС Алпо-Хималайска “геосинклинална” област Западна част: Продължаващо издигане в областта (Пиренеите, Южна Испания и Северна Африка) континентални и лагунни условия на седиментация: Долнен Триас - пъстри теригенни утайки и евапоритни образувания - Бунтзандщайн; Среден Триас - "Мушелкалкови" черупчести варовици; Алпийска област (Хелветската, Пенинската и Източноалпийската плочи) Източноалпийска плоча (типичен Алпийския тип Триас): Долен Триас - базални конгломерати, пясъчници и червени глинести шисти с Tirolites, Myophoria, в горната част прослои от гипс и каменна сол; Среден Триас (до 1000 m) - рифов и цефалоподов фациес (варовици Ветерщайн, шисти Партнах): Рифов фациес - коралови и водораслови варовици и доломити с Diplopora, Avicula, Ostrea; Цефалоподов фациес - варовици и мергели, с много амонити (Ceratites, Monophyllites и Ptychites) с прослойки от андезити и диабази. Горнен Триас (над 1000 m) - мергели, варовици и доломити, но без вулкански продукти.
Алпо-Хималайска “геосинклинална област” Карпатите и Балканския полуостров: Пъстри пясъчници; Мощни органогенни варовици и доломити, прослояващи се с глинести пластове с Halobia, Daonella, Claraia. Крим, Кавказ, Памир и Индокитай: Дебели маси морски теригенни серии; Континентални наслаги с въглищни пластове. Хималайска обсат: Непрекъснати разрези с Перма; Богати на амонити фауни - Otoceras, Ophiceras, Ptychites , Pinacoceras. Изводи: Началния етап на рифтуване (на геосинклинално развитие); Орогенеза в северната зона - Крим, Кавказ, Памир (Старокимерска орогенна фаза).
ТИХООКЕАНСКИ МОБИЛЕН ПОЯС Източноазиатска геосинклинална област Северна част (Верхояно-Чукотска): Интензивно потъване - Верхоянската теригенна формация (3000-4000 m седименти); Паралелен плитководен басейн - карбонатни скали с амонити и миди (Pseudomonotis ochotica).
Кордилиерска “геосинклинална” област Западно евгеосинклинално понижение (Западни Кордилери) - интензивно потъване и седиментация 6000-8000 m утайки: Британска Колумбия - средно- и горнотриаски седиментно-вулканогенен комплекс (4000 m); Калифорния - варовици, аргилити и кремъчни скали с останки от амонити и миди. Среднокордилиерска геоантиклинала: Източно миогеосинклинално понижение (Скалистите планини): Плитководни теригенни и карбонатни скали с незначителни дебелини и отсъствие на вулкански продукти.
Андийската “геосинклинална” област Само горнотриаски скали - черни варовици, пясъчници, шисти, вулканити и туфи; Изводи: Интензивния вулканизъм; Типичен “геосинклинален режим” - активно потъване и усилена седиментация.
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА ПЛАТФОРМИТЕ Лавразия Източноевропейската платформа: Основно континентални наслаги - пъстри конгломерати, мергели и глини с останки от пресноводна фауна и стегоцефали; Частична морска трансгресия (края на ранния, началото на средния Триас). Западноевропейски херциниди (субплатформа) - Франция, Южна Англия, Белгия, Холандия, Германия и Полша, част от Рено-Херцински пояс и Южните Атлантиди. Седиментация в понижени блокове – синеклизи; Германски басейн (Северногерманската синеклиза) – “Германския тип Триас”, обхваща Северногерманската и Полската низини, Тюрингия и Швабия.
Германския тип Триас Долен Триас (Бунтзандщайн): Континентални образувания - пъстроцветни конгломерати и пясъчници (300 m); Рьот (морски утайки) - варовити пясъчници, мергели и доломити с Myophoria и гипсови прослойки. Среден Триас (Мушелкалк) – 150-300 m. Вълновидно слоести варовици и мергели (Wellenkalk) с брахиоподи (Spiriferina, Aulacothyris), миди (Myophoria, Hoernesia ), криноиди и редки амонити - 70-80 m; Анхидритова група - лагунна седиментация; Криноидни варовици с Encrinus lilliformis; Цератитови варовици с Ceratites и многобройни миди и брахиоподи, които изграждат цели пластове (Hoernesia socialis, Myophoria); Теребратулни варовици. Горен Триас (Койпер) Морски и лагунни континентални наслаги (над 500 m), богати на въглищни прослойки и растителни останки. Доломити, мергели с пластове от гипс и анхидрит, пясъчници с останки от костенурки и влечуги. Рет - пясъчници с Avicula contorta, червеникави петнисти мергели и глини: В Южна Германия - към триаса. Във Франция - юрски.
Сибирска платформа Тунгуска свита (започва образуването си през карбонския период) - континенталните седименти и вулкански образувания. Канадската платформа Основно континентални наслаги; Морски отложения - на границата с Кордилерската геосинклинала; Алалачки херциниди - формацията Нюарк (4500 m), червеникави пясъчници и глини с базалтови вулканити.
ГОНДВАНА Морски фациеси: Източна Африка и о-в Мадагаскар - пясъчници с Myophoria и редки “тетиски” амонити; Начало на раздробяване на Гондвана на съставните му части. Континентални фациеси: Гондванската серия (континентални утайки) - част от системата Кару в Южна Африка, богата на останки от влечуги (Cynognathus) и палеозойски папрати Glossopteris; Серията Молтено (горен триас) - червени пясъчници и глини с останки от голосеменни растения.
КЛИМАТ Обширна аридна зона: Широкото разпространение на пъстри, червеноцветни наслаги и евапорити - Южен Сибир, Южна и Западна Европа и Северна Африка; Влажна зона – въгленосни серии (Индокитай, Австралия, Южна Африка).
ПОЛЕЗНИТЕ ИЗКОПАЕМИ Каменна сол; Въглища: Междупланински котловини на херцинидите - Челябянск, Южни Аапалачи; Гондванска серия - Южна Африка и Индия. Нефт и газ; Медни находища - Калифорния и Аляска; Калаеви находища - Индокитай.
Литература: Вергилова, М., 1990. Исторична геология. – МНВО, С,: 335 с. (Триаски период (система). – 240-256 сс.). Рид., Г, Уотсон, Дж,. 1981. История Земли. Поздние стадии истории Земли. – Недра, Л.: 408 с. (Глава 7. Альпийскогималайский пояс и кратон Евразии. – 206-251 сс.; Глава 6: Распад суперконтинента Гондвана. – 252-259 сс. ) Cope, J. C., J. K. Ingham, P. F., 1992. Atlas of Paleogeography and Lithofacies. – The Geol. Soc. Memoir 13: 153 pp. (Triassic – 97-106 pp.). Cooper, J. D., Miller, R. H., Patterson, J., 1986. A trip through time: Principles of Historical Geology. – Merrill Publ., Columbus: 469 p. (Mesozoic History: Triassic History. – 302-310 pp.) Seyfert, C. K., Sirkin, L. A., 1979. Eaerth History and Plate Tectonics. An Introduction to Historical Geology. – Happer and Row Publ., New York: 600 p. (Chapter 12: The Mesozoic Era. – 368-445 pp.) Stampfli, G.M. and Borer, G.D., 2002. A plate tectonic model for the Paleozoic and Mesozoic constrained by dynamic plate boundaries and restored synthetic oceanic isochrons. - Earth planet. Sci. Lett., 196: 17-33. Stanley, S. M., 1986. Earth and Life through Time. – W. H. Freeman, New York: 690 p. (Chapter 15: The Early Mesozoic Era. – 443-481 pp.) Woodcock, N., Strachan, R. (Eds.), 2002. Geological History of Britain and Ireland. – Blackwell, Oxford, 423 p. (Part 16: Permian to Late Triassic post-orogenic collapse, early Atlantic rifting, desert, evaporiting seas and mass extinctions. – 297-313; Part 17: Late triassic and jurassic: disintegrating Pangea. – 314-338 pp.).
Юрски период (система)
Периодът (системата) е номиниран/а от Александър Броняр през 1829 г.; Силно фосилоносни серии; Уилям Смит описва “Лиас" в Екна, Англия; през 1837 г. Леополд фон Бух отделя черна, кафява и бяла Юра, по късно заместени от названията Лиас, Догер и Малм; А. д' 0рбини отделя 6 етажа; Продължителността - 60-65 млн. г.
ГРАНИЦИ Долна граница (граница Триас-Юра): В морски фациеси - по основата на амонитната зона Psiloceras planorbis. Горна граница (граница Юра-Креда): В Алпийската област (постепенен литоложки преход Титон-Бериас) - между амонитните зони Paraulacosphinotes transitorius отдолу - Pseudosubplanites grandis-jacobi отгоре; В Бореалната област - границата Волжски (Титонски) / Рязански (Бериаски) етажи се поставя между зоните Chateites chatae и Chateites sibiricus; В Северозападна Европа: Портланд (Титон-Бериас) - морските епиконтинентални наслаги; В Сибир, Средна Азия и Далечния Изток границата е в континентални наслаги.
СТРАТИГРАФСКО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ
3 серии с 11 стандартни етажа;
Разчленена на 60 биостратиграфски (амонити) зони. Още Д. Опел (1856-1858) установява 33 зони в Франция, Англия и Германия;
Паралелни зонални подялби по белемнити, бивалвии и брахиоподи, корелируеми със стандартната амонитна.
160
Средна
169 169
Птероцерски Коралски
Оксфордски
Луситански
Каловски
Батски
Догерска
а
Ра нн а До лн
200
189
Йеншанска т.ф. Суинингски
н
Невадска т.ф.
Ксинтиангоуски
Ааленски
Донецка т. ф.
Плийнсбахски
Чармоутански
Синемурски
Лотарингски
Хетанжски
Пенглайзенски
Средна
195 202 205
Китайска
Шаксимионгски
Везулски
Тоарски 190
на с Къ
ас а
Кимериджски
Ардесцки Крусолски Секуански Раурацки Арговски
Байоски 176 180
180
Виргулски
би н
151 159 160
Догерска
170
Волжски
Титонски
Северноамерикатска
Са
144
Малмска
на
Къ с
Го р
150
на
Серия
Стандартна (Руска плат(Зап. Европа) (Англия) форма) Младокимерска т.ф. Портландски
Старокимерска т. ф.
Ра нн а До лн а
Епоха
Зилиюджингски
Новозеландска
РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗМОВИЯ СВЯТ Флора Папратовидните растения – само в Гондвана. Семенни (голосеменни) растения – мезофитна флора: Иглолистни - Araukaria, Abietites, Palaeocyparis; Сагови - Palaeocycos и Nilssonia; Бенетитови - Williamsonia и Otozamites; Гинкови - Ginkgo, Ginkgoites ; Преход към висшите семенни растения кейтониевите растения.
ФАУНА ФОРАМИНИФЕРИ Бентонни - сем. Nodosariidae; Калпионели (късна Юра) – род Calpionella, Crassicollaria, Tintinopsella. КОРАЛИ Средна юра - Stylina, Montlivaltia, Jeastraea, Dimorphostraea, Thamnasteria .
МЕКОТЕЛИ (Mollusca) Главоноги (Cephalopoda) Най-голямо значение имат амонитите – разреди Ammonitida и Lytoceratida: Phylloceratida - само в Средиземноморската област; Ammonitida - Средиземноморска и Бореалната област, но с локални специфики. Ранна Юра - преобладават надсем. Psiloceratacaea, Eoderoceratocaea, Hamatocerataceae, Hildoceratacaea; Средна Юра: Преминават надсем. Hammatoceratacaea Появяват се надсем. Haploceratacaea, Stephanoceratacaea и Pirisphintacaea изграждат състава на средно- и горноюрските амонитни фауни. Късна Юра - господство и голямо разнообразие надсем. Perisphinctacaea ( Reineckeidae, Peltoceratidae и Aspidoceratidae). Палеобиогеографската диференциация: Средиземноморска област - Aspidoceras, Epipeltoceras, Spiticeras, Taramelliceras, Virgatosphinctes; Бореална област - Cardioceras, Virgatites, Craspedites; Перигондванска област - Streblites, Himalayites.
ГЛАВОНОГИ Раз. Belemnitida Ранна Юра - Nannobelus, Passaloteuthis, Hastites, Brachylalus; Средната Юра - Belemnopsis, Halcobelus, Megateuthis; Късна Юра - Conobelus, Hibolites.
БИВАЛВИИ В епиконтиненталните басейни - Ostrea, Gryphaea, Pholadomya, Pecten, Avicula, Aucella Дебелочерупчести миди - рудисти (Diceras - късната Юра ). ГАСТРОПОДИ Род. Herinesa, Pyramidella и др.
БРАХИОПОДИ Теребратулиди и ринхонелиди - Lobothyris, Cincta, Zeilleria, Acanthothyris, Sphaeroidothyris, Pygope
МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ Правилните морски таралежи - Acrosalenia, Stomechinus, Hemicidaris; Появяват се неправилните морски таралежи Clypeaster, Collyrites;
ГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
Риби Хрущялни; Костни риби – Taleostei (Късна Юра).
ВЛЕЧУГИТЕ Динозаври (архозаври): Гущеротазови (Saurischia) - с трилъчев тазов пояс; Птицетазови (Ornitschia) - с четирилъчев тазов пояс;
Хищните гущеротазови или звероноги динозаври - Allosaurus, Camptosaurus; Растителноядните гущеротазови гущероноги динозаври - Diplodocus и Brontosaurus. Птицетазовите динозаври - стегозаври. Летящи влечуги (Pterosauria) – Rammphorhynchus, Pterodactylus; Морски влечуги - Ichthyosauria и Plesiosaurus.
ПТИЦИ Титонски литографски шисти (град Золенхофен, Германия) - род Archaeopteryx.
БОЗАЙНИЦИ Тритуберкулни бозайници – дават началото на торбестите и плацентните бозайници.
СТРУКТУРНО И ПАЛЕОГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ Стабилизирани масива - Лавразия и Гондвана, разделени от Средиземноморски “геосинклинален” пояс (мобилен пояс); Гондвана - разделена на две части: Бразилско-Африкански и Индо-Австралийски блок; Тихоокеанския “геосинклинален” пояс – Кордилиерската, Андийски и Източноазиатската “геосинклинални” области (мобилен пояс).
Орогенеза: Младокимерска фаза - Крим, Кавказ, Памир (Средиземноморския мобилен пояс); Невадска фаза – Кордилиерски мобилен пояс; Йеншанска фаза – Източноазиатски мобилен пояс.
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ПОЯСИ
Средиземноморски пояс Алпо-Хималайска “геосинклинална” област Единен, обширен морски басейн – Тетис. Западноалпийска част на Тетиса - две понижения, зона Дофин (в Хелветската плоча) и зона Пиемонт (югозападната част на Пенинското понижение), разделени от зона Бриансон (геоантиклинално издигане). Зона Дофине (миогеосинклинален характер): Долна Юра (1000 m) - теригенни карбонатни скали; Средна и Горна Юра – тъмни мергелно-варовити; Горна Юра - бели масивни варовици с амонити. Зона Бриансон (150 - 200 m): Средна Юра - въглища; Горна Юра - плитководни варовици. Зона Пиемонт (евгеосинклинален характер): Мощна теригенна серия (блещиви шисти) с амонита и белемнити, прослоена от базични вулкански скали. Хималайска част на Тетиса: груботеригенни и песъчливо-глинести скали, варовици и тъмни глинести шисти Спити с амонити.
Палеогеографско развитие на Британските острови
ТИХООКЕАНСКИ МОБИЛЕН ПОЯС Кордилиерска “геосинклинална” област Западна (евгеосинклинала) част: Мощен вулканогенно-седиментни комплекси (6000-8000 m) - лави и туфи с базичен и среден състав; Глинести шисти, пясъчници и по-малко варовици. Източна (миогеосинклинална) част: Морски теригенни и карбонатни наслаги. Развитие: Главния етап в развитието на геосинлиналата; Късна Юра - Невадска орогенна фаза - формацията Морисън (Монтана, Уайоминг, Колорадо и Юта) богата на останки от динозаври. Андийска “геосинклинална” област Източна част – плиткоморски наслаги; Западна част - по-дълбоководни глинести и варовити наслаги с амонити и вулканити. Развитие - в края на Юрата нагъвателни движения и издигания.
ТИХООКЕАНСКИ МОБИЛЕН ПОЯС Източноазиатска “геосинклинална” област Северна част (Верхояно-Чукотската част) - на границата със Сибирската платформа: Долна и средна Юра - глинесто-песъчливи, конгломератни и по-малко вулкански скали с основни до кисели лави; Късна Юра - мощни нагъвателни и орогенни движения с внедряване на гранитни интрузии. Южна част (Източен Китай) на границата с Китайската платформа: мощни въгленосни утайки; туфитно-песъчливи седименти.
Орогенеза – късна юра (Йеншанска фаза): затваряне на геосинклиналите; въгленосно и моласонатрупване.
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА ПЛАТФОРМИТЕ Лавразия Западноевропейската платформа (Западноевропейските херциниди) Ранна Юра: Трансгресия на епиконтинентално море в Англо-Парижкия, Швабския, Северногерманския и Полския басейни които се свързват с Тетиса; Денудация на издигнатите суши - Бохемския масив, Арденския, Централния Френски масив; Натрупване на пясъчници, мергелни и песъчливи варовици, мергели и битуминозни аргилити, съдържащи останки от амонити и белемнити. Средна Юра: Изплитняване до пълна регресия; Плитководни песъчливи оолитни железоноснни скали (Лотарингия). Късна Юра: Нова трансресия; Заравнени сушеви участъци; Предимно карбонатни наслаги - органогенни коралови и черупчести варовици Портданд (Южна Англия) - глини и пясъчници с много глауконит, покрити от оолитни или черупчести варовици често с кремъчни включения - "Портландски камък"; Литографски шисти (Бавария) – крайбрежно-лагунни варовити отложения с останки от риби, ракообразни, насекоми, морски лилии и влечуги.
Източноевропейска платформа Ранна Юра – суша, трангресия само в южния и край (Донбас). Късна Юра: Максимум на трансгресията (цялата източна и южна част на платформата, над морското само -Балтийския и Украинския щитове). Плитко море свързано с Тетиса, Западноевропейското море и Северния полярен басейн Волжския етаж - тъмни глини, битуминозни шисти, глауконитови пясъци и пясъчници с фосфоритови конкреции и бореални амонити (Cadoceras, Cardioceras, Virgatites); Сибирска платформа Долно- и средногорска серия -аргилити, пясъчници и глинести шисти с тетиски амонити и белемнити; Горноюрска серия - глини и алевролити с тънки прослойки от варовици; Късна Юра - трансгресия в Източен Сибир, Урал, Казахстан, Алтай. Канадска платформа Издигната денудираща се суша. В периферни участъци (Мексиканския залив, Скалистите планини) - неголеми комплекси от континентални наслаги.
ГОНДВАНА Разширение на морските трансгресии; Активна вулканската дейност. Тетиска област: Долна Юра (Североизточна Африка и Мадагаскар): Пясъчници с растителни останки; Пясъчници с амонити. Средна Юра (трансгресията на изток и запад): Песъчливи, коралови или мергелни варовици с бивалвии и амонити. Горна Юра (максимална трансгресия – до Тунис и Мавритания на запад и Югозападна Арабия, Мадагаскар и Индия на изток) : Варовити и пясъчно-глинести седименти. Западна Австралия: Средна и Горна Юра - средно- и горноюрски морски конгломерати, пясъчници и варовици наслаги; Вулканската дейност Капска Мулда – долноюрски базични вулканити (трапи - до 3500 m); Формацията Кару - многобройни дайки и огромни базалтови покрови; Бразия (басейна на река Парана) - базалтов покров покриващ континентални седименти.
КЛИМАТ
Ранна и Средна Юра - еднообразен и равномерен топъл, влажен климат (въглища, корали, динозаври и др.).
Късна Юра - климатична зоналност, три биогеографски области: Средиземноморска, Бореална (умерена) и Пацифична.
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Седиментни:
Въглища - Средна Азия, Урал, Индия. Оолитните железоносни наслаги - Англия, Франция, Германия Фосфорити и битуминозни шисти - Руската платформа и Западна Европа Евапорити - Мексико, Източна Африка
Ендогенни: Злато, сребро, калай (Тихоокеанския пояс)
Литература: Вергилова, М., 1990. Исторична геология. – МНВО, С,: 335 с. (Юрски период (система). – 257-279 сс.). Рид., Г, Уотсон, Дж,. 1981. История Земли. Поздние стадии истории Земли. – Недра, Л.: 408 с. (Глава 7. Альпийскогималайский пояс и кратон Евразии. – 206-251 сс.; Глава 6: Распад суперконтинента Гондвана. – 252-259 сс. ) Cope, J. C., J. K. Ingham, P. F., 1992. Atlas of Paleogeography and Lithofacies. – The Geol. Soc. Memoir 13: 153 pp. (Juraassic – 107-129 pp.). Cooper, J. D., Miller, R. H., Patterson, J., 1986. A trip through time: Principles of Historical Geology. – Merrill Publ., Columbus: 469 p. (Mesozoic History: Jurassic History. – 310-321 pp.) Seyfert, C. K., Sirkin, L. A., 1979. Eaerth History and Plate Tectonics. An Introduction to Historical Geology. – Happer and Row Publ., New York: 600 p. (Chapter 12: The Mesozoic Era. – 368-445 pp.) Stampfli, G.M. and Borer, G.D., 2002. A plate tectonic model for the Paleozoic and Mesozoic constrained by dynamic plate boundaries and restored synthetic oceanic isochrons. - Earth planet. Sci. Lett., 196: 17-33. Stanley, S. M., 1986. Earth and Life through Time. – W. H. Freeman, New York: 690 p. (Chapter 15: The Early Mesozoic Era. – 443-481 pp.) Woodcock, N., Strachan, R. (Eds.), 2002. Geological History of Britain and Ireland. – Blackwell, Oxford, 423 p. (Part 17: Late triassic and jurassic: disintegrating Pangea. – 314-338 pp.).
Креден период 144 – 65 млн. г.
Отделен е през 1822 г. от Омалиус д’Алуа - белгийски геолог, който пръв употребява названието “креден терен” (Terrain Cretace). Името идва от латинското creta – пишеща креда, тебешир. Последен период от Мезозойската ера с продължителност 71 млн.г. от 144 до 65 млн.г. назад. Кредният период е другият ключов период в развитието на Земната кора и организмовия свят през Фанерозоя след Пермския период. С него зъвършва Мезозойската ера, която има своеобразен организмов свят, различаващ се коренно от палеозойския и неозойския. Флора – в средата на периода се появяват покритосеменните растения (Angiosperms), които постепенно изместват типичните за ранните периоди на Мезозойската ера гинкови, сагови, бенетитови и иглолистни. Фауна. Разцвет на главоногите, ехинидите, бивалвиите, коралите, фораминиферите, варовития нанопланктон. Поява, разцвет и изчезване на динозаврите. С глобалното масово изчезване на цели семейства и разреди накрая на периода приключват развитието си големи организмови групи, определящи облика на мезозойската фауна - амонити, белемнити, динозаври, актеонелиди, иноцерамиди, рудисти и др., а някои групи търпят редукция до 80-90%. Става почти тотална смяна на планктонните фораминифери и варовития нанопланктон. Климат. Като цяло топъл, с по-високи температури през Ранната Креда и постепенно застудяване през Късната Креда. Морско ниво. Постепенно нарастване на глобалното морско ниво през целия период,, с което то достига най-високите си нива през Фанерозойската история на Земята. Структура на земната кора. Продължава разпадането на Пангеа. Отваря се Южният Атлантик, разширяват се новообразуваните през Триаса и Юрата океани. Основна роля в седиментацията има Тетиският океан.
ДОЛНА ГРАНИЦА Границата Юра-Креда (144 млн. г.) В морските фациеси се поставя по калпионелиди, амонити, белемнити, бивалвии (рудисти), планктонни фораминифери, варовити нанофосили. В Русия - съвпада с горната граница на Волжкия етаж; В Европа и Северна Америка е между Титонския и Бериаския етаж; В Англия – между Титонския и Рязанския етаж. В континенталните фациеси: По останки от влечуги – главно динозаври. По спори и полен.
ГОРНА ГРАНИЦА Граница Креда – Терциер (65 млн. г.) Границата Креда/Терциер (между Мезозойската и Неозойската ера) преди 65 млн. г. е най-рязката граница в рамките на Фанерозоя. Повсеместно при постепенните преходи между кредните и палеогенските отложения е регистрирана иридиева аномалия, следствие от сблъсъка на Земята с голям метеорит, паднал в района на Мексиканския залив – Чикскълъб (Chixulub). Характеризира се с глобално разпространение на тънък иридиев слой маркиращ глобално масово изчезване на организми, най-голямото в историята на Фанерозоя: Почти пълна смяна в състава на големите фораминифери, планктонните фораминифери и варовития нанопланктон. Последни находки на динозаври, морски рептилии, амонити, белемнити, иноцерамуси, хипурити, орбитоидеси и др.
Разкритие на границата ЮраКреда сред варовиците на Гложенската свита при с. Гинци, Софийско
На юг от разкритието юрските скали оформят голяма антиклинала, чиято ос е с посока И-З. Отвесният скален откос (Заского) е изграден от варовиците на Яворецката свита, а полегатият над него – от ядчестите варовици на Гинската свита със световноизвестния фациес “ammonitico rosso’
Границата Креда-Терциер в залива Губио, Италия, където Alvarez и др. (1980) откриват иридиевия слой, образуван след сблъсъка на Земята с огромен метеорит преди 65 млн. г.
Етажна подялба на Кредната система Ларамийска
фаза
МАСТРИХТСКИ
65 млн. г.
ГОРНА
САНТОНСКИ КОНИАСКИ Субхерцинска
фаза
ТУРОНСКИ ЦЕНОМАНСКИ Австрийска
АЛБСКИ
ДОЛНА
КРЕДНА СИСТЕМА
КАМПАНСКИ
фаза
98 млн. г.
АПТСКИ БАРЕМСКИ ХОТРИВСКИ ВАЛАНЖИНСКИ БЕРИАСКИ
144 млн. г.
Кредната система носи името си от пишещата креда. Това е мека, пореста, слабоспоена разновидност на варовика, изградена от “прахообразен калцит” микроскопични калцитови плочки от планктонни водорасли - коколити.
На снимката: Югоизточна Англия – известните “Бели откоси” (White Cliffs) на Дувър, оформени от морето сред пишещата креда на Горнокредната серия.
РАННА КРЕДА – ФЛОРА Основно събитие – поява на цветните растения – – –
– – –
(покритосеменните) през Апта По-важни събития при голосеменните растения: флората има мезозойски облик – преобладават сагови, гинкови, бенетитови и иглолистни иглолистните наподобяват триаските и юрските си предшественици и продължават да доминират, като придобиват разцвет и достигат най-голямото си разнообразие; настъпва краят на “века на цикадовите”; гинковите също загубват значението си като основен компонент на растителния свят на сушата; Първи разцвет на нанопланктона – масова поява на нови кредни видове на многобройния род Nannoconus, характерен за долнокредните отложения
КЪСНА КРЕДА – ФЛОРА – Основно събитие – голямата катастрофа накрая на Кредата при която изчезва почти 100 % от нанопланктона и 60 % от цветната флора. – Други важни събития: втори разцвет и изключително разнообразие на нанопланктонните водорасли, които образуват натрупвания от пишеща креда на огромни територии в Европа, Америка и Азия. – На сушата покритосеменните търпят разцвет и надминават по разнообразие иглолистните. Днес те са над 200 000 вида, докато иглолистните са едва около 50 000.
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА Представители на кредната цветна флора
Фосилно листо от род Platanus наподобяващо съвременните смокинови
Фосилен плод от цветно растение, наподобяващ плодовете на съвременния род Ficus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА
През миналия век се прави паралел между горнокредните и съвременните цветни растения. Много отпечатъци от листа на горнокредни растения са приписвани погрешно на съвременни родове. Днес е известно, че повечето от кредните цветни растения са изчезнали накрая на кредата или покъсно през палеогена. От около 500 съвременни семейства само за 50 се счита, че са имали представители сред къснокредната флора
Съвременно хлебно дърво от Карибите
Фосилен лист от кредни скали на о. Гренландия, който поразително наподобява съвременното хлебно дърво
Ginkgo biloba –жив фосил, единственият съвременен представител на гинковите. През Кредния период значението на тези растения намалява.
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Рoд Chiastozygus Рoд Cretarhabdus
Рoд Prediscosphaera
Рoд Rhombozygus
Рoд Bidiscus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Рoд Podorhabdus
Рoд Podorhabdus
Рoд Lithraphidites
Рoд Broinsonia
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФЛОРА: коколити
Tetralithus pyramidus
Рoд Braarudosphaera
Uniplanarius trifidus
Quadrum gartneri
Динозаври
Brontosaurus
Динозаври
Triceratops
Triceratops
Triceratops
Динозаври
Baryonyx
Iguanodon
Protoceratops
Afrovenator
Кредна лунна нощ в Монголия
Deltatheridium
Velociraptor
Динозаври
растителнояден динозавър Corithosaurus брониран растителнояден динозавър Edmontonia
летящи влечуги птерозаври Quetzalcoatlus
летящи водни птици
Tyrannosaurus рогати динозаври Chasmosaurus
Styracosaurus
Tyrannosaurus
Tyrannosaurus
Iguanodon
Tyrannosaurus
Triceratops
Динозаври
Corithosaurus
Ankylosaurus
Trachodon
Анкилозаври
Динозаври Albertosaurus – хищен динозавър от Горната Креда, висок 4,2 м По всичко личи, че закърнелите предни крайници не са му служили за хващане на плячка, тази роля е изпълнявана от огромните му челюсти
Динозаври
Част от разкриващия се хоризонт със стъпки на динозаври в Щатския парк на динозаврите – централен Кънектикът
Костенурка Archelon Мозазаври Platecarpus плаваща птица Hesperornis
мозазавър Clidastes
Огромната кредна костенурка Archelon с дължина 4 м
Водни влечуги еласмозаври
Плезиозаврите се завръщат към живот от сушата във водата рано през Мезозоя или още през Перма. Те изчезват от лицето на земята заедно с динозаврите в края на Кредата
птерозаври
Elasmosaurus Зъбата птица Ichthyornis
Летящите влечуги – птеродактилите, изчезват в края на Кредата
PTERANODON
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ:
Скелет на Pteranodon
летящи влечуги и птици
Птеродактили Nyctosaurus
Зъбати птици Hesperornis
Зъбата кредна птица - Hesperornis
Tексаски птерозавър от края на Късната Креда с разтег на крилата 15 м, сравнен с кондор (отпред) и “летящо крило” от системата Стелт (отзад)
род Quetzalcoatlus
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ: бозайници Основно събитие през Кредата: Появяват се торбестите и плацентните бозайници На фигурата: Стадии в развитието на черепа на примитивните бозайници през Мезозойската ера
Кредни мултитуберкулати Stygimys, бозайници с удължена долна челюст Вдясно – североамерикански опосум
ГЛАВОНОГИ
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА
Hippurites
Credneria
Montlivaultia
Toxaster
Requienia
Actaeonella
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА Stylina
Toucasia patagiata
Hemiaster
Echinocorys Baculites Ancyloceras Crioceratites duvali Scaphites
Micraster
ОРГАНИЗМОВ СВЯТ – ФАУНА Inoceramus Thurmaniceras thurmani
Deshayesites deshayesi
Neocomites neocomiensis
Micraster cortestudinarium
Belemnitella mucronata
КЛИМАТ Според палеоклиматичните изследвания Кредата е най-топлият период през Фанерозойския еон. Въз основа на кислородни изотопи и фосилна флора е доказано, че през ранната креда климатът става все по-топъл и към края на тази епоха преди около 100 млн. г. достига най-високите си стойности изобщо за фанерозойската история на Земята. През късната креда средните температури спадат и през Мастрихта достигат най-ниските си стойности за периода. Например във вътрешността на Североамериканския кратон средните температури спадат от 20 до 10°С. Вследствие на високите температури масово се развиват планктонните варовити водорасли и големи части от морското дъно са покрити от органогенни карбонатни тини, които се превръщат в пишеща креда. Това е причина за вероятната липса на ледени шапки на полюсите и за високото морско ниво, което нараства през целия креден период. Тогава то достига най-високите си стойности през Фанерозойския еон.
Въз основа на кислородни изотопи и фосилна флора е доказано, че през Ранната Креда климатът става все по-топъл и към края й преди около 100 млн. г. достига най-високите стойности за фанерозойската история на Земята.
През Късната Креда средните температури спадат и през Мастрихта достигат най-ниските си стойности за периода. Във вътрешността на Североамериканския кратон средните температури спадат от 20 на 10°С.
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА – Северна Америка
СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КОРА – Северна Америка и Евразия
СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ПОЯСИ Лавразия и Алпохималайски мобилен пояс - западна част Образуват се изключително разнообразни отложения: дълбоководни сменящи се с плитководни, рифови и литорални. Във Воконтска падина в ЮИ Франция се намират стратотипите на долнокредните етажи. С и СЗ от гр. Барем се отлагат утайки с дебелина до 2000 m. На юг между гр. Бериас и разположените западно от него Оргон, Гаргас, Апт, Кастелан и Ница се осъществява по-плитководна седиментация, известна като Провансалски фациес – песъчливи и карбонатни отложения. Тук се образува един от най-известните кредни фациеси в света – Ургонският. Това е рифов фациес, разпространен в цяла Южна Европа – от Пиренеите до Кавказ: бели органогенни варовици от орбитолини, рудисти (реквиении), корали, бриозои.
В края на Ранната Креда се проявява Австрийската фаза, която обхваща района на Алпите, Карпатите, Балканите. Вследствие на това в западната част на пояса се установява разнообразен морски режим.
Алпохималайски мобилен пояс - Западна част
АЛПОХИМАЛАЙСКИ МОБИЛЕН ПОЯС - ИЗТОЧНА ЧАСТ На изток в хималайската част на Алпохималайския пояс кредният басейн наследява юрския и скалите следват в непрекъсната последователност. След австрийската фаза някои части се издигат и горнокредните отложение лежат трансгресивно върху долнокредните. Характерен горнокреден фациес в източната част са т. нар. “гозавски пластове” - морски отложения съдържащи хипурити, амонити, корали, ехиниди и др. с турон-мастрихтска възраст. Тези отложения се редуват с по-пресноводни отложения. В Кавказ през Късната Креда се издига геоантиклиналата на Голям Кавказ, която на север и юг дава материал за натрупването на карбонатни турбидити на места с ефузивни изливи. След Турона в Алпо-Хималайския пояс се проявява субхерцинското нагъване, а в края на Кредата – Ларамийското, което е свързано с интрузевун магматизъм.
КОРДИЛИЕРСКИ МОБИЛЕН ПОЯС В северната част в тясна ивица от Аляска до Калифолния се отлагат дебели до 13 кm утайки съдържащи бореални амонити характерни за Сибирския басейн – Simbirskites, Polyptychites. От юг на север към щат Колорадо се вдава голям залив, който показва връзка с Тетиския океан – формацията Команчи, съдържаща рудисти и орбитолини. През Късната Креда тук се извършва широка трансгресия при която двата ръкава от север и от юг се съединяват и образуват басейн от устието на р. Макензи до Мексиканския залив. На запад от него се оформя суша, която дава материал за образуването на дебела до 5 000 m последователност в Айдахо и Юта: В основата се оформя формация Дакота (Алб-Ценоман) все още с континентални прослойки; Нагоре следват формациите Колорадо и Монтана, които обхващат цялата Горна Креда.
КОРДИЛИЕРСКИ МОБИЛЕН ПОЯС – източна част В източните части на този басейн, намиращи се на територията на Тексас, Канзас и Айова се отлага дебела последователност от пишеща креда. В плитките лагуни и заливи, оградени от суша, се срещат останки от сухоземни влечуги – Mosasaurus и зъбати птици от Подкл. Odontornithes от родовете Ichthyornis и Hesperornis. В края на Кредата Ларамийската орогенеза оставя езерни басейни в които се отлагат мощни въгленосни утайки до 4000 m – Формация Лейнс част от която е и Формация Ларами. В основата на тези отложения се срещат много останки от динозаври, между които най-добре запазения скелет на Tyrannosaurus. Най-отгоре са разположени пластовете с Triceratops, последните представители на гигантските влечуги. В андийската част на територията на Венецуела в т. нар. Боготско понижение просъществувало чак до Сантона, се отлагат черни глинести скали. На юг в тясна зона успоредна с днешното тихоокеанско крайбрежие се отлагат 15 000 m вулканогенни комплекси, продължаващи още от Триаса.
КРАТОНИТЕ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО Ранна Креда На територията на Европа се отлагат различни континентални и морски седименти. Балтийският щит и голяма част от Източноевропейската платформа остават суша. В Московска, Рязянска област и Поволжието кредните скали прехождат от юрските. В Урало-тяншанските херциниди също има морски режим. По южния ръб на Канадския щит през Ранната Креда се денудират Апалачките херциниди вследствие на което се образува т. нар. формация Потомак – континентални отложения, преминаващи в делтови. Те съдържат останки от примитивни покритосеменни растения и динозаври. Канадският щит е суша през целия Креден период.
Уйлдски басейн - на север в Ю. Англия, С. Франция и Германия се оформят езера, реки и делти, където се натрупват т. нар. уйлдски пластове, отложени в ниски заравнени области. Това са континентални образувания – предимно пясъчници с коса слоестост, лещи от глини с много растителни останки, както и останки от динозаври. От ЮИ раннокредното море настъпва на север и до началото на Барема достига до Париж, а през Алба обхваща териториите до Ламанша. Така върху континенталните отложения от основата на Кредата трансгресивно се разполагат морските отложения на Апта и Алба. Това са известните “Долни зелени пясъци” (Lower Greensands) и “Голтските глини” в Англия. Откъм север на територията на Северна Англия и Северногерманската низина трансгресията на бореалния басейн започва още през Валанжина в резултат на което се образуват почти пълни разрези на Долната Креда, богати на бореална амонитна фауна, като например глините Спитон (Speeton clay) в Англия.
През късния етап на Раннокредната епоха настъпва трансгресия, която обхваща почти цяла Западна Европа и е свързана с плитководна силицикластична седиментация – пластовете Фолкстоун. Накрая водите на Атлантика навлизат в континента и се установява плиткоморски режим на карбонатна седиментация - пишеща креда.
Пластовете Фолкстоун в ЮИ Англия
• Балтийският щит и голяма част от Източноевропейската платформа
през Ранната Креда остават суша. В източните части на платформата се оформят плитководни морски басейни. В Московска, Рязанска област и Поволжието кредните скали идват с постепенни преходи над юрските. Това са песъчливи отложения с фосфоритови конкреции. Нагоре следват глинести и глауконитни пясъчници с амонити, белемнити и др. бореална фауна.
• Уралотяншянските херциниди са в морски режим. На територията на Сибирската платформа отначало се отлагат морски седименти, но след това морето се отдръпва и започва континентална седиментация.
• Върху Китайската платформа господстват континентални условия. • По южния ръб на Канадската платформа вследствие на денудацията
на Апалачките херциниди в планинските подножия се натрупват континентални отложения, преминаващи в делтови отложения, известни като Формация Потомак. В тях се срещат много растителни останки, сред които и примитивни покритосеменни растения. В тази формация често се срещат и останки от динозаври. Самият Канадски щит остава суша през цялата Креда.
КРАТОНИТЕ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО Късна Креда В началото на Късната Креда върху Лавразия се осъществява широка трансгресия, известна в литературата като Ценоманска трансгресия. Ценоманското море обхваща огромни области от сибирския кратон, южните части на Източноевропейската платформа, Урало-Тяншянските херциниди (Казахстан и Средна Азия), Западноевропейските херциниди, Гренландия и източното крайбрежие на Северна Америка. Отлагат се сравнително тънки утайки сред които в основата преобладават глауконитните пясъчници, а нагоре се налага финокарбонатна седиментация – пишеща креда. Отлага се широкоплощна последователност от пишеща креда, изградена предимно от коколити и фораминифери, която дава името на Кредната система. В тези отложения около градовете Ман (лат. Ценоманум), Тур, Коняк, Сент и Мастрихт (Холандия) и световно известната област Шампан (Кампания) се намират стратотипите на горнокредните етажи. Суша остава територията на Балтика, Скандинавия и Източен Сибир. На територията на Монголия се отлагат континентални отложения, в които са запазени много останки от динозаври и яйца от динозаври. В края на Кредата започва издигане на централните части на Лавразия, и морето се оттегля от по-голямата част на континента.
КРАТОНИТЕ В ЮЖНОТО ПОЛУКЪЛБО • В началото на Кредата по-голямата част от територията на
•
Гондвана е била суша. През Кредния период продължава разпадането на южния суперконтинент. В началото с отделянето на Южна Америка от Африка започва образуването на Южния Атлантик. В някои райони, като например о. Мадагаскар, се срещат кредни утайки още от самото начало на периода. По-значителни седиментни образувания има през Алба и Апта, когато морето залива още периферни участъци на Африка. В долината на Амазонка се образуват континентални и лагунни седименти - “пъстри пясъчници”. През Късната Креда също както върху Лавразия настъпва широка трансгресия, кооято обхваща огромно области от Северна Африка, Арабския п-в, Южна Африка, Мадагаскар, Австралия и Южна Америка. Тук утайките са значително поразнообразни от пишещата креда в Лавразия, за което допринася и активния вулканизъм през цялата Късна Креда.
Е В Р А З И Я
Алпийски
Мизийска платформа
океан Иберия Централна Турция Южна Турция
Тетиски океан
А Ф Р И К А А Р А Б И Я
Краят на Кредния период се бележи от най-голямата катастрофа на Земята през Фанерозоя – сблъсък с метеорит с диаметър 11 км. При навлизането си в земната атмосфера метеоритът се превръща в огромно огнено кълбо, което за малко не извежда Земята от орбитата й около Слънцето
Взривът след падането на метеорита на земната повърхност преди 65 млн. г. превишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия.
ГОЛЯМАТА КАТАСТРОФА НАКРАЯ НА КРЕДНИЯ ПЕРИОД
Световноизвестния разрез на границата Креда/Терциер, където Alvarez и компания откриват за пръв път иридиевия слой.
ГРАНИЦАТА КРЕДА-ТЕРЦИЕР Границата Креда/Терциер се маркира в глобален мащаб от тънък слой, обогатен на Ir, редки елементи, шоков кварц, микротектити и редки минерали. Този слой е образуван от пеплолада след сблъсък на Земята с голям метеорит преди 65 млн. г. (Alvarez et al., 1980). Това е една от най-големите катастрофи през фанерозойската история на Земята. Подобна катастрофа е имало на границата Перм/Триас, която също се маркира от иридиева аномалия. Катаклизмите, предизвикани от тези катастрофи, са довели до катастрофални промени в организмовия свят. Не случайно тези две събития служат за граници между трите ери на Фанерозоя – Палеозойската, Мезозойската и Неозойската, отделени още през 19ти век, много преди да станат известни причините за тези промени.
ГРАНИЦАТА КРЕДА-ТЕРЦИЕР Според някои изчисления взривът след падането на метеорита на земната повърхност преди 65 млн. г. превишава 10 000 пъти потенциала на всички съвременни ядрени оръжия. Вследствие на сблъсъка в атмосферата се издига огромно количество прахообразен материал, който закрива слънцето за месеци наред. Това води до промяна в климата и в режима на фотосинтезата, което засяга над 90 % от едноклетъчната планктонна флора и фауна, 60 % от покритосеменните растения и много групи ехиниди, корали, топлолюбиви молюски и примитивни бозайници. На границата Креда/Терциер изчезват напълно от лицето на Земята редица типични мезозойски животински групи като динозаврите, морските влечуги, амонитите, белемнитите, рудистите и иноцерамусите от бивалвиите, актеонелидите от гастроподите, и т. н. През последните 20 години тази граница е установена в различни точки на земното кълбо, но съществуват страни с огромни територии, като например Русия, където тя все още не е установена. В това отношение територията на малка България представлява истински резерват на този геоложки феномен.
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер по р. Каменица, ЮЗ от Мездра
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при гр. Бяла, Варненско
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при с. Кладоруб, Видинско
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер при нос Кочан, между Обзор и Иракли
Иридиевият слой на границата Креда/Терциер по Козя река, Ю от яз. Цонево