Исторична геология - Неозой by Visokovisoko

Палеогенски период (система)

 Номиниран през 1866 год. от С. Науман;  “Нумулитен период”;  Продължителност - 41 млн. г.

ГРАНИЦИ Долна граница (Мезозой-Неозой):  

По фораминифери; По белемнители - над зона Belemnella kazimiroviensis.

Горна граница (Палеоген-Неоген):  По нумулити;  По планктонни фораминифери - основа на зона Globorotalia kugleri;  По нанопланктон.

Епоха с Къ

Еоценска

р Го

на

а дн ре

на ан

34 37 41

Къ с

Пиренейска т. ф. Приабонски Лудски

Бартонска

а нн а Ра ол н Д

Уемилски

Санойски Маринески Асхкски Биаритцки

Рефугски

Монтски

Дански Ранноларамийска т. ф.

Анахуакски Крикасвайски

Австралийска Лонгфордски Джанджунски

Уйксбургски Джаксънски

Алдингски

Наризски Клайборнски

Йохански

Улатиски

Куисански

Танетски

Земорски

Ледски

Спарнацки Късноларамийска т. ф. Ланденски

Северноамерикатска (Западна) (Източна)

Кавказки

Брюкселски

Ипрески

а лн

Ауверски

Илирска т. ф.

Лютески

(Изт. Европа)

Стампски

Рупелски

на

До

Го р

енс

ка

П ал е оц

сн

Го

а рн

на ан на Р ол Д Къ

на

и го Ол

ц ен

ск а

Серия

Стандартна (Англия) (Зап. Европа) Савска т.ф. Егерски Хатски

Илердски Селандски Грумнски (Витролски)

Пенутски Булитски

Инезки

Сабински Мидуейски

Вангерипски

РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗМОВИЯ СВЯТ В моретата:  Изчезване на амонити и белемнити;  Доминиране на бивалвии и гастроподи; На сушата:  Господство на бозайниците.

ФЛОРА

 Господство на покритосеменните растения (Magnoliophyttina);  Еоцена - диференциация по климатични пояси: Умерена асоциация: бук (Fagus), дъб (Quercus), кестен (Dryophyllum), бреза (Betula), топола (Populus), елша (Alnus), бор (Pinus). Субтропична асоциация: Палми и други вечнозелени растения - Laurus, Cinnamomum, Ficus, Vitis Олигоцена – всеобщ умерен облик на климата (уеднаквяване).

ФАУНА

Фораминифери  Планктонни фораминифери - Globigerina, Globorotalia и Hantkenina  Бентонни фораминифери: (Средиземноморска област) - Nummulitidae с родовете Assilina, Nummulites, Discocyclinidae

Корали Средиземноморска област – рифостроящи (род. Heliastraea, Eupsamina);

Гастроподи Род - Pleurotomaria, Velates, Cerithium, Campanila, Natica, Turritella.

Бивалвии  Изчезнали са рудисти и иноцерамуси;  Преобладават: Хетеродонтни - Cytherea, Lucina, Cyrena; Таксодонтни - Cucullea, Leda; Дизодонтни - Ostrea, Gryphaea, Chlamys ; Бивалвиите представляват фациален индикатор.

Цефалоподи  Подкл. Nautiloidea  Подкл. Coleoidea - сепии, спирули, калмари и октоподи.  Белемнити – сем. Bayanoteithidae.

Бодлокожи  Морски таралежи (разцвет) - Schizaster, Echinolampas, Eupatagus, Macropneustes, Conoclypus;  Криноидеите - редки и еднообразни.

ГРЪБНАЧНИ МОРСКИ ГРЪБНАЧНИ  Акулови риби - Lamna, Odantaspis;  Костни риби - Clypea, Capros; Първите морски бозайници – Halitherium.

СУХОЗЕМНИ ГРЪБНАЧНИ Торбестите бозайници  Палеоцен - широко развити;  Еоцен-Олигоцен - изолирани в Южна Америка и Австралия;

ВИСШИ ПЛАЦЕНТНИ БОЗАЙНИЦИ  Хищно-копитни: Древни хищници род Oxyaena (Палеоцен); род Hyaenodon (Еоцен);  Нечифтокопитни растителноядни - конете, тапирите, носорозите, титанотерии и халикотерии. Коне (Equidae - Еоцена) – Eohippus, Orohippus, Mesohippus Гигантски безроги носорози - индрикотерии (Indricotherium) Същински носорози (Baludgitherium и Hyracodon) Хоботни: Поява - Еоцена С горни и долни бивници -р. Palaeomastodon (Олигоцен);  Чифтокопитни растителноядни: Свине и хипопотами - род Antracotherium.

 Китообразни;  Гризачи; .

 Насекомоядни плацентни бозайници– дават начало на приматите; Примати Палеоцен - поява; Олигоцен - Propliopithecus, от който произлиза хоминидна група.

ОБОСОБЯВАНЕ НА ФАУНИСТИЧНИ ЗОНИ  Австралийски ареал (Палеоцен) - еднопроходни и торбести;  Южноамерикански ареал (Еоцен) - торбести, непълнозъби и низши маймуни (лемури);  Северноамерикански ареал (Среден Еоцен) - предимно нечифтокопитни - титанотерии, тапири, амблиподи

СПЕЦИФИЧНИ ЕВОЛЮЦИИ  Северна Америка - еволюцията на конете;  Африка - еволюцията на хоботните, появяват и първите човекоподобни маймуни;  Европа - доминиране на чифтокопитни животни;

СТРУКТУРНО И ПАЛЕОГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ  Два мобилни (геосинклинални) пояса;  Средиземноморският мобилен пояс - две области:  Алпо-Хималайска област - интензивно нагъвателни и орогенеза (Илирска, Пиринейска, Савска и Щирийска фази);  Индонезийска област - слаби тектонски движения;  Тихоокеанският мобилен пояс - движения само в някои окрайни понижения:  Незначителни присъединявания на нови масиви към Кордилерите и Верхояно-Чукотските планини; Европа и Северна Америка- разделени от Атлантическия океан; Азия и Северна Америка - съединени чрез малък провлак в Берингово море; Европа и Азия - разделяни от Уралското море до края на Олигоцена.  Епиплатформени басийни до края на Олигоцена – Лондонски и Парижки басейни;  Палеоцен - Австралия се отделя от Антарктида;

СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ПОЯСИ

Средиземноморски пояс Алпо-Хималайската област  Заключителен етап на “геосинклинално” развитие;  Многобройни понижения, разделени от срединни масиви.

Алпийска “геосинклинална” система Няколко тесни понижения; Югозападни Алпи Зона Дофине: Лютес - нумулитни варовици; Късен Лютес и Приабона - глинест флиш; Горен Еоцен - глинесто-песъчливи варовици с N. striatus и N. shavannesi Зона Бриансон: Палеоцен - плочести, слоести варовици; Ранен Лютес - глинести шисти и флишоподобни пясъчници с нумулити; Късен Лютес и Приабона - масивни пясъчници с вулкански продукти (в Хелветската плоча). Зона Пиемонт (евгеосинклинален характер): До Еоцена - дебела задруга от блещивите шисти с редки прослойки от вулкански скали; Начало на Олигоцена нагъване и значително издигане;  Окрайни понижения в северната периферия на системата;  Късен Олигоцен - заключителния етап на геосинклиналното си развитие.

Кавказки “геосинклинални” системи

Две “геосинклинални” системи: Кримо-Кавказка и Малокавказка.  Северна (миогеосинклинална) зона: Палеоцена и Еоцена - варовити глини и мергели с песъчливи прослойки и фораминифери.  Южна (евгеосинклинална) зона - няколко тесни понижения с мощни вулканогенно-седиментни формации ( 5000 до 7000 m): Олигоцен - нагъване и издигане На север - Предкавказко окрайно понижение

Хималайска “геосинклинална” система  Палеоцен-Еоцен - пясъчно-глинестите комплекси с конгломератни прослойки, а също така мергели и нумулитни варовици (до 10 km);  Олигоцен - континентални и морски наслаги;  Края на Еоцена - Олигоцена – издигане и формиране на висока планинска система.

Индонезийска “геосинклинална” област  Мощни вулканогенно-седиментните и вулканогенни формации, а по-слабо - теригенните и карбонатни (органогенни варовици: водораслови, коралови и фораминиферни) комплекси с дебелина до 12 km;  Относително спокоен тектонският живот;  Главният геосинклинален етап продължава и днес.

ТИХООКЕАНСКИ ПОЯС Завършил развитието си в края на мезозойската ера. Източноазиатската “геосинклинална” област    

Интензивна седиментация, придружена с мощна вулканска дейност; Морски теригенни наслаги с дебелина над 10 km; Мощни вулканогенно-седиментни (андезито-базалтови) комплекси ефузиви; Континентални въгленосни задруги (до 3000 m), редуващи с морски наслаги. Кордилерската “геосинклинална” област

Дълбоки, тесни понижения с мощни теригенни комплекси. Андийската геосинклинална област  Заключителен геосинклинален етап - от Еоцена;  Седиментация в междупланински котловини и обширни окрайни понижения - огромни моласови комплекси с въгленосни задруги (до 3000 m);  Интензивен вулканизъм;  Дълбоки жлебови понижения - огромни маси морски и континентални наслаги (до 20 km дебелина).

ЕПИПАЛЕОЗОЙСКИ ПЛАТФОРМИ Парижки басейн Дан – начало на трансгресия; Танета (голям залив свързан с Атлантика):  Лански органогенни варовици (варовити алги – Lithothamnium, Lithophyll,) и корали с мергели, алтерниращи с пишеща креда с останки от ехиниди, бивалвии (Chlamys, Lima), гастроподи (Cerithium, Turritella), главоноги (Hercoglossa). В горните части се срещат континентални мергели с варовити конкреции, съдържащи Helix и други гастроподи;  Танетски пясъчници с малко по-студенолюбива фауна. Ипрес - нова трансгресията от север-северозапад (Кюизски пясъчници с N. planilatus, Turritella, Velates и глини); Лютес - груби детритусни образувания, покрити от лагунни евапоритни с Nummulites variolarius, милиолидни фораминифери, много миди ( Arca, Cardita, Meretrix) и охлюви (Murex, Voluta, Cerithium) (40 m); Бартон – регресия до затворен залив с временна връзка с Атлантика; Приабон - нова трансгресия (Оверски пясъци и пясъчници), покрити лагунно-морски и лагунно-езерни образувания (нах. Монмарт с обилни останки от гръбначни животни, описани от Ж. Кювие); Рупел – последна трансресия с формиране лагунно-морски задруги (Саноазски варовици), покрити от . пясъчници Фонтенбло с Natica crassatina и Potamides plicatus и др; Хат - финална регресия с образуване на сладководните варовици Бос.

СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА СТАРИТЕ ПЛАТФОРМИТЕ

Източноевропейската платформа  Южна част - морски (синеклизен) басейн: Централна част - дълбоководни карбонатн-глинести утайки; Периферна част - от плитководни пясъчници и варовици;  Еоцен – обширна трансгресия на север (дълбоководни глинесто-карбонатни наслаги) Континентални въгленосни наслаги - североизточните части на Украинския щит.  Олигоцена регресия: Морски наслаги - само в най-източната и част; Украйнски щит континентални алувиални и езерни наслаги.

Сибирската платформа  Високо издигната суша;  Континентални наслаги в отделни междупланински котловини;  Въгленосни задруги.

Северноамериканската платформа  Континентални условия на седиментация;  Западна част - предпланинско понижение с мощна въгленосна задруги (кафяви въглища);  Източна част - речни и езерни конгломерати, пясъци и глини с богати останки от бозайници.

ЮЖНИ КОНТИНЕНТИ Палеоцен - морска трансгресии само периферията на някои от платформите;  Северна Африка - плитководни нумулитови варовици;  Южна Африка - червеноцветни пясъчници;  Източна Австралия - песъчливо-глинести езерни и алувиални наслаги. Източно-Африкански разломи (сводово издигане) - системата на Големите Африкански грабени с интензивна вулканска (базалтова) дейност;

КЛИМАТ Топъл и влажен;  Еоцен диференциран в климатични пояси;  Олигоцен – повсеместен умерен климат.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ  Кафяви въглища – Северноамериканска (щатите Дакота, Монтана, Уайоминг, Юта) и Украинска платформи;  Нефт и газ – Андийската област

Литература: Вергилова, М., 1990. Исторична геология. – МНВО, С,: 335 с. (Неогенски период (система). – 319-331 сс.). Рид., Г, Уотсон, Дж,. 1981. История Земли. Поздние стадии истории Земли. – Недра, Л.: 408 с. (Глава 7. Альпийскогималайский пояс и кратон Евразии. – 206-251 сс.; Глава 6: Распад суперконтинента Гондвана. – 252-259 сс.; Глава 11: КордилЬерский и андийский мобильные пояса, северо-американский кратон. – 348-384 сс. ) Cope, J. C., J. K. Ingham, P. F., 1992. Atlas of Paleogeography and Lithofacies. – The Geol. Soc. Memoir 13: 153 pp. (Paleogene and neogene – 141-147 pp.). Cooper, J. D., Miller, R. H., Patterson, J., 1986. A trip through time: Principles of Historical Geology. – Merrill Publ., Columbus: 469 p. (Cenozoic History: Jurassic History. – 352-396 pp.) Seyfert, C. K., Sirkin, L. A., 1979. Eaerth History and Plate Tectonics. An Introduction to Historical Geology. – Happer and Row Publ., New York: 600 p. (Chapter 13: The Tertiary Period. – 446-496 pp.) Stampfli, G.M. and Borer, G.D., 2002. A plate tectonic model for the Paleozoic and Mesozoic constrained by dynamic plate boundaries and restored synthetic oceanic isochrons. - Earth planet. Sci. Lett., 196: 17-33. Stanley, S. M., 1986. Earth and Life through Time. – W. H. Freeman, New York: 690 p. (Chapter 17: The Paleogene World. –527557 pp.) Woodcock, N., Strachan, R. (Eds.), 2002. Geological History of Britain and Ireland. – Blackwell, Oxford, 423 p. (Part 20: Tertiary events: the North Atlantic plume and Alpine pulses. – 374-391 pp.).

Неогенски период (система)



Неогенски период - номиниран от М. Хьорнес през 1853 год.;



Чарлс Лайъл - разделя Неогена на две епохи: Миоценска и Плиоценска;

 Продължителност - 22 млн. год.

ГРАНИЦИ Долна граница (Палеоген-Неоген):  По планктонни фораминифери - по първото появяване на род Globigerinoides (основа на зона Globorotalia kugleri );  По бентонни фораминифери - масовото изчезване на бентонните нумулити;

Горна граница (Плио-Плейстоцен): 

По планктонни фораминифери – основа на зона Globorotalia truncatulinoides

СТРАТИГРАФСКО РАЗЧЛЕНЯВАНЕ  Две епохи (серии) - Миоцен и Плиоцен;  Повечето векове (етажи) имат регионално или местно значение;  Зонално разчленяване – по бивалвии, гастроподи, планктонни фораминифери и нанофосили.

Епоха

Пл ио це нс ка

Серия Къ Ра

сна на р Го

нн а лна До

1 .8 3 .6 5

д ре

Сарматски

11 на

Саравалски 15

1 6 .5 нн Ра

(Западна) Тотомски Делмонтски Июански

Фуджийски

Моонски Бейрнсдалски Луизиански

Баденски Тозавски

Лангски

Отангски

Егенбургски

Релизински

Харанойски Сауцесиански

лн а

2 0 .5 До

Аквитански 24

Егерски

Савска т. ф.

Яталски Калимнски

Митчелски

Кабурски

Щирийска т. ф.

Бурдигалски

Австралийска

Япония

Панонски

Тортонски

рн а Го

Миоценска

6 .5

Стандартна (Зап. Европа) (Изт. Европа) Влашка т.ф. Пиаченски Романски Ронска т. ф. Занкълски Дакски (Табиански) Атийска т. ф. Понтски Месински (Андалузски)

Земорански

Батесфордски

Лонгфордски

РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗМОВИЯ СВЯТ Фораминифери  “Големи" бентонни форми - изчезват род Nummulites. Характерни форми - Myogipsina и Heterostegina,  Пелагични планктонни фораминифери - родове Globorotalia, Orbulina, Preorbulina и др. Корали 

Колониални - Heliastrea, Stylina, Astrocoenia



Единични - Flabelum, Pirgonia, Ceratotrochus

МОЛЮСКИ Гастроподи  Характерни родове - Murex, Pirula, Rostellaria, Fusus, Potamides, Conus, Turritella.

Бивалвии 

Хетеродонтни (широко разпространение) - Cardium, Acanthocardium, Trachycardium, Tridacna(рифообразуващи);



Дизодонтни - Pecten, Crassostrea, Dreissena.



Тексодонтни и хетеродонтни - Anadara, Glycimeris, Venus, Tapes, Mactra, Unio.

Цефалоподи 

Отделни представители на Nautiloidea - Aturia angustata, Spirulirostrina

МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ  Неправилни таралежи - Scutella, Mellita, Clypeasterq Spatangus;

МОРСКИ БОЗАЙНИЦИ  Китовете и тюлените Squalodon, Phoc;

БОЗАЙНИЦИ  Разцвет в Миоцена;  Съвременни мечки, хиени, кучета, говеда, овце, жирафи, човекоподобни маймуни;  Торбести бозайници - изобилствуват в Южна Америка;  Плацентни бозайници - предимно в Северна Америка и Евразия;

ХОБОТНИТЕ  Бунодонтни кътни зъби (Mastodontidae) - Trilophodon, Zygolophodon, Tetralophodon;  Бивници в долната челюст - Deinotherium giganteum;

НЕЧИФТОКОПИТНИ  Носорози Rinoceratidae - Rhinoceras и Dicerorinus.  Коне (Equidae):    

Долен Миоцен - Parachippus и Anchitherium. Среден Миоцен – Merychippus Горен Миоцен - Pliochippus Горен Миоцен и Плиоцен - род Hippario;

МИГРАЦИЯ между ФАУНИСТИЧНИТЕИ ЗОНИ Миоцен Евразия: Хищници - кучета, котки, хиени, рисове, мехайеродуси; Хоботни – разцвет, много мастодони и динотериуми Еднороги носорози; Рогати елени и маймуни. Северна Америка : Хищници - слабо застъпени; Хоботни и маймуни - липсват; Гигантски титанотерии и висши копитни - разцвет; Късен Миоцен Към Европа мигрират конете; Към Северна Америка мигрират хоботните и хищниците. Среден Плиоцен - възниква Панамския провлак, миграция на хищници и чифтокопитни от Северна към Южна Америка. Късен Плиоцен Към Северна Африка и Южна Азия - мигрират мастодонти, хипариони, носорози; Към Европа - мигрират гигантските слонове (Elephas meridionalis), биковете, бизони, елени, истински мечки.

СТОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА АЛПО-ХИМАЛАИСКАТА “ГЕОСИНКЛИНАЛЕН” ПОЯС  Линейни окрайни понижения – северна и южната периферия на Тетиса:  Масово развитие на пост-орогеннни моласови формации:  Швейцария (между Юрските планини и Алпите) - 3000-4000 m континентални слюдени варовити пясъчници, прослоени в средната част от морски скали;  Миоцена - максимум на издиганията и навличания (шариажи) в Алпийската планинска система (Алпи, Апенини, Динаридите, Карпати, Балкани, Мала Азия, Кавказ);  Възникват океански тип котловини - Черно море, южна част на Каспийско море, Егейско, Мраморно и Източната част на Средиземно море

ТЕТИСКИ БАСЕЙН Два големя басейна, разделени от планините на Малкия Кавказ,Мала Азия и Балканския полуостров Севернен басейн (Паратетис) – от южния край на Източно-Европейската платформа до Лионския залив: Ранен Миоцен (Ипрес)- западната част се издига и прекратява връзката с южният басейн; Среден Миоцен (Лютес-Бартон):  Потъване на Паратетисът, разширяване на обхвата (Виенската котловина, Панонската низина, Северна Сърбия и Северна България) и възстановяване на връзката със Средиземно море;  На Запад - Виенски (Виндобонски) басейн с нормална соленост и богата стенохалнна фауна (миди, охлюви, корали, водорасли (Lithothamnium), бриозои, морски таралежи) песъчливо-глинести скали с характерна фауна (Виенски тип миоцен  На Изток - Кримо-Кавказски басейн с понижена соленост, бедна и еднообразна фауна – пясъци, песъчливи глини, детритусни органогенни варовици с миди, охлюви и бриозои ((Кримо-Кавказски тип миоцен).

Севернен басейн (Паратетис) продължение ... Късен Миоцен (Приабон): 

Издигане на Западната част и нова загуба на връзката със Средиземноморския басейн. Образуване на затвореното Сарматско море със силно понижена соленост;



Ломбардската низина, о.Сицилия, Тунис – лагунни глини с гипс;



Във вътрешните части на нагънатата система в котловините сe създават сладководни езерни басейни (Панонският), занълнени с езерни утайки с лигнитните въглища.

Плиоцен - опреснени басейни (Понтийски, Софийски, Тракийски) - пясъчници, пясъци, глини, детритусни и органогенни варовици с миди и охлюви, значителни пластове от въглища със сладководни форми (Unio, Planorbis, Paludina). Дакския век - Понтийското море се разкъсва на Дакийски, Кимерийски и Балхански басейни. Южен басейн (“Средиземноморски”)

Кавказската “геосинклинална” система  Издигната система;  На север – пре-дпланкнско окрайно понижение с конгломерати, пясъчници, пясъци и органогенни варовици (5000 m);  Вътрешно-планински котловини - моласа.

СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА ПЛАТФОРМИТЕ Сибирската платформа  Плиоцен - епиплатформена орогенеза в югоизточна част - Байкалско издигане (3000 m);  Прибайкалие - дълбоки грабеновидни понижения (езеро Байкал).  Издигане на Тяншан, Алтай и Саян;

КЛИМАТ

Литература: Вергилова, М., 1990. Исторична геология. – МНВО, С,: 335 с. (Неогенски период (система). – 319-331 сс.). Рид., Г, Уотсон, Дж,. 1981. История Земли. Поздние стадии истории Земли. – Недра, Л.: 408 с. (Глава 7. Альпийскогималайский пояс и кратон Евразии. – 206-251 сс.; Глава 6: Распад суперконтинента Гондвана. – 252-259 сс.; Глава 11: КордилЬерский и андийский мобильные пояса, северо-американский кратон. – 348-384 сс. ) Cooper, J. D., Miller, R. H., Patterson, J., 1986. A trip through time: Principles of Historical Geology. – Merrill Publ., Columbus: 469 p. (Cenozoic History. – 352-396 pp.) Seyfert, C. K., Sirkin, L. A., 1979. Eaerth History and Plate Tectonics. An Introduction to Historical Geology. – Happer and Row Publ., New York: 600 p. (Chapter 13: The Tertiary Period. – 446-496 pp.) Stanley, S. M., 1986. Earth and Life through Time. – W. H. Freeman, New York: 690 p. (Chapter 17: The Neogene World. –559615 pp.) Woodcock, N., Strachan, R. (Eds.), 2002. Geological History of Britain and Ireland. – Blackwell, Oxford, 423 p. (Part 20: Tertiary events: the North Atlantic plume and Alpine pulses. – 374-391 pp.).