П Р Е Д Г О В О Р
Ако някой се беше опитал да превърне Tao Te Ching в практическа медицинска система, щеше да стигне до хомеопатията. Всеки абзац, написан от Лао Цзъ, е отзвук на някакъв хомеопатичен принцип. „Това, което се смалява, трябва първо да се разшири” изразява закона за подобието. Безкрайно малките разреждания са „Това, което няма вещество, може да проникне там, където няма пространство”. Изпитателите изживяват как „Без да излизаш вън, може да узнаеш целия свят”. По същия начин ние откриваме поетични описания на хомеопатичните концепции за тоталността от симптоми, индивидуалността, двойствеността, здравето, болестта и освободеността от предубеждение. Затова аз смятам Tao Te Ching за по съществото си хомеопатичен учебник, наред с „Органон” и „Лекциите” на Кент. Но пътят на Дао не подканя сляпо да приемаме някакъв подход или процес. Следването на Дао включва да разпознаваме и да отличаваме това, което е вярно от онова, което е погрешно, това, което е навременно от онова, което е несвоевременно. Приемането – в живота и в хомеопатията – трябва да стъпва върху познание и да се съпоставя със способността да правиш избор. Дори отвъд тези подходи и принципи – но със същата степен на важност – стига описанието от Лао Цзъ на състоянието, което те прави
подходящ да си истински практикуващ лечителското изкуство. Именно тези динамични перспективи Йън Уотсън описва толкова поетично в тази книга. Неговите стихове водят хомеопата в тай чи на хомеопатичния начин на живот, деликатно напомняйки ни да се покоряваме и да превъзмогваме, в контекста на клиничната практика. При толкова много съвременни учебници, съсредоточаващи се единствено върху целта да се открие „лекарството”, това припомняне на мъдростта на Дао е много навременен дар, който превръща ежедневната работа в медитация върху пътя на излекуването. Джереми Шер Основател на Dynamis School for Advanced Homeopathic Studies 2004