Дизайн 1971 / 2 - 3 by Industrial Design Bulgaria

бtолсtrrн lo чGнтъро lo проairцrлaнО acrGтalio

- '.aО llll

liorЛrraocTPocraaTo

P-8

ПРОМИШЛЕНА ЕстЕтикА

ý2-8

инл| уд

68,|

:?уг. |.

Вериl

-ри

из)aч

-1 упровI

СЪДЪ РЖДН ИЕ

_,я (упрс

Индикотори и оргони зо упровление Впечотпения от сеr'lиноро rio ИКСИД

tИнтердизойн,

7'| ),

Минск

Един от йетодите ]о -оценко но кочеството

Комплексен критерий !о кочеството Естетиче(кото въ!приятие и неговото място в оцен{ото но кочеството но про-

Гlрогlишленото естетико _ нейните со_ чиолни и философски оспекти Рудолф Арнхайн и проблемите но форrjoтo а проraичlленото естетико Методология но художественото проек_ Библиогрофия

7 14 71

з2 42 50 56

Но корrцото:

водrтел, К. Беленски, Е. Йордоново, -Авг. flи-

йrтров

инстр

:.тоно

:::-овян

Електронен колкулотор <Елко lЮя ХУдоr<нrr_ци-проектонти: К. Сl.олrнов

Зходен

ръко-

-: эите'

ИНДИКАТОРИ удк

И ОРГЛНИ

инх( Констонтин Георгиев

68r.2.Ф5

j:зуптотите от роботото но системото <човек, ,trшиноD зовисят кокто от кочеството но двото . елементо човекб и l.iоllJиното токо и :; тяхното -взоипно приспособявоне -един къ}1 :руг.

l. Вериго но упровление

-ри изучавоне но процесите но в]оинодейст_ ]ие меr(ду чов€ко и моLлиното се прилаго

,]вестното в кибернетикото идея ro (вериrото -о упровл€нле)). Това взоимодействие се опре:еля от двс тясно свързони йойенто: получоroнe но инфор}lоция и отдовоне но информо_ _ия (упровление). Тези дво r1оr1енто со двете :-рони но веригото но упровление, нейният iвходен) и (и]ходен> конол (виж фиг. 1). Из" э,]едвонето но (входните коноли), посредствой

.эито информоциято от йоцlиното достиго :о човеко, но (изходните коноли>l посредствон <оито той упровлrsо моtлиното и на зовиси -остите пежду тлх (тъй кото терминът вериrо -эдскозво, че те со свързони), и о зо цел съз]овонето но оптиtlолни и ефективни систени

Входен (инфорrrоциовен) конqл

наричоt е

-ътя, по който Фперсторът получсво инфор-

-оция от lrошиното. Основен зходен конол е ]рителяиятl

ЗА УПРАВЛЕНИЕ

но

осв€н

него

кото

входни

коноли

зе и]ползувот и други сетиво: слух (звукови .lrнолизоции, звук, произведен от врязвонето -о инструменто в нотериоло, шумът но дви_ -rтеля), обояяние (миризйо но зогорялото :ro]Ko или горяtчото изопоция) и пр,

получовоно от опероторо,

"нформоtlиято, -эже до бъде непосредствено

(нолример, : -Jитоне по ноноrетърс), но нолягоьето j остонолите случои интересувоцото ни ин:орно1]ия се отчито посредстаом т. н. инди.

котори. -]остовянето но инфорFlоция но опероторо е -icнo свързоно с упровлението но йоtциното. .jrходът но веригото зо упровление 3овиси от .aчеството но полученото от tlоLJJиното не-ссредствено или опосредствено (чрез инди.оторите) инфорноция ло входния конол.

Изходният конол (конолът зо упровление)

:бхвоца кроЙниците но опероторо и

онези

цпЕХп

чости от йоlJJиното, които влизот в досег с

тях, т. е. оргоните зо упровленле но

но_

От особено вожност зо ефективностто но систепото (човек_tlоLлино) е постигонето но 1.1окси}4олно съответствие r,ежду въз14ож_ ностит€ но опероторо и оргоните зо упрqв_ ление но FlоtJJиното. Изходният ковол но вериготс яо упровление L1,1иното.

не може до се отдели от входния (инфорrrа_ ,rионния) конол, При всеки процес но упровле_ ние опероторът трябsо до получи сиrнол (обротно връзко), който до го осаедоми зо резултото от неговите действия. Опероторът трябво до розбере, че действието му е окозоло впияние

върху

моUJиното

ско

той

пре_

включи скоростите, ще иско- до види доли мо-

tuиното роботи със зододеното скорост.

някои случои този сигнол може до бъде просто едно усещоне за щроконе нв превключвотел.

Във всички случои опероторът трябво до по_ лучи информоциято бързо и точно,6ез излишни

номеси или шумове,

Индикотори

с които човек възприемо информоqиято от индикоторите, те бивот: визуолни, окустични, обонятелни, ток_ тилни. Доколкото зрението е конслът, посDедсгвом койIо човек получово пой-tоляrо Според, сетивните оргони,

BxogeH канqл канад за цнфOрмацuя

_-:+

ИэхоOен канаА

канал за gпрабленце

чост от информоциято зо свето, ви]уолните иядикотори со получили ной_широко при-

търът, сколото

2.1.

Ползувот цифрэви индикотори. Нолример, километрожът но овтомобило, чифровият чосов-

Визуолни индйкотори

Розвитието но техникото доведе до създовонето но розлични тилоае ви]уолни индикотори. При изборо но подходящ вид индикотор трябво до се иYо лредвид преди всичко кокво инфорrо]ия е необходимо но опероторо. Когото е необходимо отчитоне но неlолям брой ясно (обикновено състояния розличи1.1и сигнолни две), трябво до с€ използувот лgмпи,

светофори, семофори и др. Съцествено усло" вие в случоя е ясното отчетливост но поко}ониято. Един ло!U пример е близкото розполо_ жение но сигнолните ломли зо двиготеля и мосленото

поllпо

и двете со

при някои стругове,

когото

червени, зощото при светвонето ссно но едното трудно се определя, коя от

двете

сигнолизиро.

В случоите, когото се нолого точно отчитоне но донните с интерполоция или когато е необходиmо со о контрслно отчитоне, се използувот стрелкови индикотори. При тях стрелкото l!оже до зgене което и до е от т€оретично безкроЙния броЙ лоложения между

две озночени стойности, кото точностто

но

отчитонето зовиси от устройств индикотор и от зрението и олито но опероторо.

Кото пример тук }1огот до се посочот обикно-

веният

(стрелкови)

чосовникl

скоростоме-

но родиоолорото

l' др.

Зо укозвоне но точни цифови зночения, гото не е необходимо интерпслоция, се

ко_

и],

ник, цифровият волт}4етър и др. Когото е необходиtо 1.4ногоllёрно инфорйо. ция, се използуво коfiбиноция от индикотори, и8емосхеми или някои способи зо изобрози_ телна индикоция, нопример, чрез електронно. лъчеви тръби и др.

2.t.l.

Индикаторни лойrи (светлинни

нслизотори)

Индикоторните

лоfiпи се излолзу

сиг-

т зо сигно_

лизироне но определени у(ловия зо протичоне но опероциите: нопример, (нормолен режиFl), (нероботно положевие)), (н oPytl]e-

ние), (овория).

Осноsното хороктеристико но индикоторните лоlчли е техният цвrт и яркост но светене. Ло пит€, които трябво ведного до лривлекст

вниtlснието но опероторо, трябво до бъдот розположени но контростен ло цвят и яркост фон, Г']ри и36оро но цвето но индикоторllиlе лонпи трябво до се иyот предвид действуво. щите стондарти. Особено вожно е спозвонето нс цветовете зо обозночовоне но определено състояние: червен * зо опосност, жълт _ зо предупреждение и зелен _зо нормолен режиrr. Иядикоторните ломпи трiбво до се розполо_ гат в сровнително зотъинено йясто или когото и вероятност до бъдот силно осветени (нопример, пряко слънчево светлино), до се зощищовот със специолен сенник, Мигощото светлино е подходяцо зо привли. чоне но внимонието. Препоръчво се честото

J* \

ос.

(ви),(

фиг.2)

Коrото осветлението е достотъчно, нодписите, },lоркирощи отделните индикоторни лойпи, l.{огот до бъдот върху понело, но в условиято но ниско осветеност те трябво до бъдот върху

сойите лойпи, Особено вожните 3ноци и нод_ писи във втория случой трябво до бъдот тьйни върху светъл фон, зо до се получово по_голян светлинен

по( форr

Те

пI

н9п р

обиt

от

грониqите от З до 10 пъти в се_ кундо. Вожните сигнолни ломпи трябво до се розпологот в пределите но ЗOо от зрителното

2.1.2.

поток от лоl\lпото.

Не трябво до се зобровя, че когото броят нс ло1,1пите е rоляr4, тяхното способност до при-

2.1.з,

обиt фор,,

0 вличот внинонието се понижово.

2.1.2. Мехqнически сигнqлизqтори

зо

Г']о същество тези индикотори лредовот информоция от типо но индикоторните ломпи. Те предстовлявот обикновено клспони, стрелки или лостоа€ с определено формо, подовощи

fi-- й=r цч*дц

сигноли посредствоtl из1,1енението но своето положение отклонение встрони, премествоне н9пред или зовъртоне (нопример, семофорите).

Обикновено,

зо

g съответстаувощи

отчитонеl

ло-ясно

но

оцветявот

се

провилото

зс

торните ломпи цветове. Номирот ние флуоресцирощи бои или бои отрожотелно способност.

индико-

високо

2.1.3. Стрелкови индикотори Обикновено стрелковиtе индикотори предqвот информоциiто зо розлични поройетри кото време, темперотIро и т. н. в условно изрозявощо

форпо, километриl

гродуси

се и

единици, т.

н.

кото Тези

чосовеt

индикатори

дqвст информоциi посредство11 променливото в]ои1,1но розполоя(ение

но дво основни елемен-

стрелко. Хороктерът но тези елементи определя розличните тилове инди_

то

сколо

приложе_

котори, Могот до се посочот дао видо основни

индикотори с неподвижно сколо и подвижно

индикотори с подвижно сколо и неподвижно

'r,/'

А9

ffi h-д-л

7\./

По sидо но сколото стрелковите бивот:

]

индикотори

кръгло, полукрыпо (фиг. З, фиr. S)

секторно, цилиндрично и линейно сколо, кото последнсто }rоже до бъде вертиколно . хоризэнтолно, (виж фиг. al Зо провилния избор но подходящ тип стрел-

кови индикотор трябво до се имо предвид

Кото провило, индикоторите

подвижно стрелко и неподвижно сколо се зо предпочитоне, особено зо контролно отчитоне; око

из}4ёрвоното

стойност

рябва

до

.е

съ_

с отноLJJението (голя|lо-t{олко) или (аисоко-ниско), по-подходящо е вертиколното линеЙно сколо с подвижно стрелко. Допъjrни-

постовя

до бъде ровно но 1 црих, о между дуните

црихо. -Височиното но буквите б

и чифрите зависи от

ро]стоянието между сколото

rдвижни,

делениято превиL!сво п

Ьроят но

когото € -движещ се

от

предвидено ръчно упровление но

елемент, между посокотq но движениеiо во оргоно зо упровление и поко!онието но ивдикоторо ще имо по-ногледно връзко, око пренествонето нq оргоно привеждо в движеяие не скопото, о стрелкото в същото

зо

ноблюдотеля со вожни -око ните изменения но контролирония

лороl,,етър, эо до се въ]прие ст лесно, трябво до се използува индикотор с лодвижнс стрелко;

трябво до се използувот едновре1,1енно

-не индикотори от двото типо (с подвижно стрелкс и подвижно сколо), око те из!rервот свързони едни с други поро}rетри; тово но]ке до доведе до грецlки

при отчитоне

При проектироне

но похо]ониято.

графично оформяне но сколите, циферблотите и стрелкит€ трябво до се осигури достотъчно розбироемост и четливост при съответните условия зо лол, зувоне но индикоторо: розстояние но индикоторо от но индико_

ноблюдотел

торо спряйо ноблюдотеля, вид и цвят яо сает-

Структурото но сколите трябво до бъде моксиtlолно опростено. Зо нодписите но сколото тРябво до се и3ползувот букви без излиrлни еле}4енти, зоцото

розличните укроtllения влаLJJсBoT четливостто, Тово е особено вожно при лоши условия но зрително възприемоне. Хороктерните призноци но цифрите трябво до ьъдот отчетливо видими. Шириното но црихо нс черните букви и цифри но бял фон трябво до бъде около t/B, о съотзетно нс белите букви и цифри но черен фон

lb 'Ь до от Отношението

височиното

иr',.

но височиното

към t]Jиряното

но цифрото или буквото трябво до бъде

З:2,

Мини}аолното роrстояние между зноците трябво 4

сс до

не трябво нёобходимият зо обес, печqвоне но изисквоното точност но отчи-

тоне. Стойностто но ной_иолкото

с височиното но положението но стрелкото, облекчово възприенонето нс локозониято но ивдикоторо;

деление

не трябва до е по_flолко от допустиllото

rреUJко tl.1 уредо, Розстоянието между делениято не тр!6вс до бъде по_нолко от ] fiм и не по-молко

нс црихо при

Lчиринотq

бял фон и удвоенотg

черни зноци

но

но щрихс лри

tu1.1рино

бели зноци во черен фон, Препоръчво се ро!.

стоянието ежду оцифровоните делеrrия до бъде ве по-йблко от 10 Fr, llежду две съседни оцифровони деления не трябво до и1,1о повече от 9 неоцифровочи делечия, Посочечите роз_ нери осигурявот четливост розстояние З50-700 мм. Височиното но делениято

от

зовиси но_

също и ог розстоянуе-о между обе,(то и

блюдотеля.

сколо и подвижно стрелко трябво до бъдот розпо_ Цифрите но индикоторите с неподвижl]о

ложени аертиколно, Когато индикоторът е лодвижно кръгло сколо, цифрите се логот родиоляо при положени€ но покозолецс (9 чосо) и тонгенциолно при положение (12 чосо) (вж. фиг. 5) Цифрите но индикотори тип (отворен ,ор€ц)сеориентироттока,че до се появявот

розпо-

вертиколно

прозорецо

до

<овот

этклс '']о в1

и ноблюдотеля, -от

доли зноците

телното осоциоция зо големинсто но измервqното в€личино

aтвув

се

виждот

про_ в ной-

зноч€

]виж -оре.

!о

tнят( этчИ'

Чуло .е рс Форr

rPoc

.1ве

доТ rРИЛ' 3ЪРХ ВИД!

lО 6 roкPl 5ЪДе

от

(

пo,tlJ

ПРеI но Д КИТе

СТРе дВИ)l

чоет

эт

случ

точli

Зо и две съседни цифри (Blx. фиг. 4 и 5). Между ночолото и кроя на непълното кръгло оrл€ KoTt сколо трябво до иl\lо четлив интервол с роз_ l\1олко

ер не

по_}rолък

от

оцифровоното делеьие

В). стрелко. Сколите с неровяомерни деления вот интерполоцrлтс.

(вж. фиг. З Цифрите трябво до норсствот по nocoKo чосовниковото

зотрудня_

Когото върху €дин понел ийо дво или

индикоторо

със

сходни

сколиl

но

донните

повече от

които трябво до aе отчитот едноврейенно, сколи трябво да ийот еднокъв tlодул

технит€

и оцифровко

и до

бъдот

подобни

по

При необходигrост от бързо отчитоне

формо,

покозо-

стрелки

ниято но няколко индикоторо, техните трябво до се ориентирот токо, че нор}|олното и|t положение до бъде еднокво и до съответ-

лож

цве] отн(

лреl

ция Цае

съо,]

бот( ночl

зо о лен

но полоя(ението (9 чоaо> но чосовниковото стрелко, В този случой евентуолните от,оонения лесно се зобелязвот. i]o въаможност сколите трябво до се розполо.от токо, че приближовонето кън критичното

l. 4. Цифрови

ств)rво

]ночение но пороitетъро до сьответaтвуво но

Когото но оперотора е нужно точно количественq инфорfiоция, се препоръчвот цифрови индикотори. При тях опероторът не е принуде:l до прови виrуолно оцевко ]о лоло)кениёто но стрелките. Един от основните цифрови индикотори е бо. робонниrт брояч. Той е нодежден и иконойв_

движенrето но стрелкото

но дясно или

но

горе, Тово изключво выйожностто от поrреuJно определяне но яороствонето во покозо-

ниято, което е особено вожно зс контролното

Нулото но йногооборотните уреди трябво до се розполого в положенrе (l2 чосо). Форното

върхо но стрепкото трябво до бъде

просто,6ез укрошения. Коrото се комбинирот две стрелки, технит€ върхове трябво до бъдот ясно ро]личиr1r, В проктикото со нон€рили

приложение стрелки върхове:

игловидниl

розлично оформени ножо-

копи€видниl

видни, конбинирони и т. н. Стрелкото трябво до бъде розположено ToKq, че кокто при движение, токо и в неподвижно състояние до не

зохриво цифрите и делениято и върхът й до бъде но розстоrние от делениято не повече от 0.s_1,5 }rr. Върхът й не трябво до бъде

по-чJ;lрок от ной-молкото деление. Препоръчво се до бъдот в цвят еднокъв с то,и но делениято и цифрите. Зо избягвоне но греur_ ките от поролаксо со номерили приложение стр€лките с т. н. ножовиден връх. Този връх се движи обикновено върху делениято, породи което се лрелоръчво до бъде в цвят, розличен

от технил. Форното но сечението но върхо в случоя подпоrjого иlборо но подходящото точко зо ноблюдение с ной-молък порqлокс, Зо иrбягване но поролоксо може до се предвиди

огледолнс ивицо под сколото. Кото провило но един уред не трябво до се помествот няколко сколи, но когото тово е ноложително, следво до се изпол]увот розлични цаетове!

относя

r]ужното зо

до

йоже

ноблюдотелят

лесно

до

положението но лревключвотеля но уредо, отбеля3оно със съ-

Цветовото розд€ление но зоните но скслото, съответствувощи но розлични режигlи но робото, способствуво 3о бързо опрэделяне състоянието но обекто. Стондортни цветове ]о обозночовоне но общото състояние со: червен зо опосност, жълт зо предупреждение и зелен зо нормолен режим.

вндrrкоторrr

Зо осигурявоне но бърrо и точно отчитоме но

локозониято но боробонния брояч трябво до се спозвот следните препоръки: трябво бързо до зоеиот своето }4ясто, -цифрите но не трябво до се сменят по-често от 2 пъти в секундо, око е необходимо последовотелното движението но боробоно ногоре трябво -отrоаоря но нороствонето но числотоi

до

броячите трябво до се розпологот близо до повърхностто но понело, зо до се обезпечи йоксийолен зрителен ъгъл и се изключи появявонето во с€нки; розстоянието между цифрите н€ трябво до

-превишово

половиl]ото от височиното им; последните цифри няtjотзночение, трябво -окосе зоменят с проэни полето; до отнэLлението но височино,fо къi4 lJJириното -но чифрите трябво до бъде 1 :1, зо до не повлиля.r изкривявониято в резултот но цилиндричното повърхност се нологот повече от четири цифри, тря6-око во до се и}4о предвид, че мноrозночните число се чётот и зопоtlнят леко, око со розпределени но групи, розделени от по-голе14и междиl]и, точ-

но броrчо едноврененно трябво -до всепрсзорецо появяво сойо едно цифро от всеки ро3ряд;

цифрите трябво до се ро3пологот перпендикъ}4 линиято но погледо; контростът йежду цифрите и фоно трябво до бъде мокси1,1олен. Черните цифри но бял фон при норноляи условия обе]rечовот ной-голямо четливост. Белите ,rифри но бял фон се препоръчвот, когото се нолого поддържонето но тъrlно сдоптоция в очите. Електронните йногокотодни лоlлпи со цифрови индикстори, lllироко използувони нопоследък в електронните колкулотори. В едно токсво лойпо в неоново средо со моятирони

-кулярно

всички цифри, о се виждо соhо светецото, Техните поко!ония ногот до се четот но ро]5

стояние до 9 йетро и под ъrъл l20o. Необходимо е до се екронирот от околното осветление, зо до се и36егнот бликове (отроlкения). L|ифровите индикатори със стронично осве. тявоне се състоят от конплект лрозрочни плоч_ ки,

гровирони

всички

сопо цифрото, която Конструкциято

и1.1

цифри!

кото

се

виждо

осветено отстрони.

изискво огрсничен

ъгьл но

ноблюдение, породи голямqто дълбочино. О6щото осветеност трябво до бъде достотъчно

ниско, зо до обезлечи необходи1,1ия контрост нежду осветените цифри и понело. Могот дq се ноблюдоват оt розстояние 9 й. Мотричните цифрови индикотори обикновено роботят но принципо но светеци електролуfiинисцентни секции, оброзувощи розлични цифри. Тово влоlлово четливостто но чифрите, тъЙ кото ийот кройно опростено и схе1,1отично форtlо. В проктикото се срещот оце проекционни цифрови индихотори, десеfични нобори и др. 2.1.5. Соr,rопишеч.lи уреди

Сонопищещите уреди се прилогот обикновено кото допълнително средство зо контрол къ стрелковите индикотори и броячите, с които често се комбинирот в едно цяло. 3о до се осигури леко, точно и бързо четене но зописо ий, между цвето но книжното ленто и

цвето но лиl]иято, нонесено от уредо, трябвq до ийо достотъчно контростност. Когото уредът зописво tlяколко порометро, 1.1ежду розличните нснесени ли1.1ии също трябво до ино контрост, HocT,:lo до не се смесвот. Вожно зночение иrrот точностто но мрежотс върху лёнтото, четливост то но линиите и цифрите и роционолният и36ор

се

до

отбележиl

че

не

трябвс

прибли!ително лерпендикулярно но зрителното

Посочените визуолни индикотори со основните и ноЙ_често срецощи се в проктикото. Розви.

тието

но техникото

води

до усъвърчJенетвувоне

и до съ]довоне но нови ро?новидности и кой.

бинации от виrуолни индикотори. Визуолни

инфорноционни

зуолните

индикоториl

пътните зноци и 2.2.

сред(твоl

т.

со:

нодписите,

индикатори ногlирот лриложение

се

отчито

розполсготспрямо ноблюдотепя,Същ€ствено

_1изоi

Обонятелните индикотори действувот но принqипо но химическите реокции. Гlри нежелотел. но изtlенение но ноблюдовони пороFlетри (ноприйер, лри появявоне l.]o някои опосни гозове във въэдухо), реогироците вещество зопочвот до издовот рязко }1иризtlо, обръщот в8иrrонието но персоноло върху възникнолото опосност.

елементи,

индикотори чието

гlогот положениеl

до

бъдот

ня_ опи_

усещоно

пом, информиро 3о функциите, и3пълнявони доден

монент

от

определени

l llJ

2.3. Обонятелни индикотори

кои

от

зо пt

сииаолите,

гловно зо подовоне но лредупредителни сигноли, Техният звук трябво да лревишово основ_ ното ниво но tlJy|,jo но средото поне с 10 деци_ бопо. Коrото с€ използувот ловече звукови сигноли, те трябво до со чувствително розлични по височино но тоно. Препоръчво се употребото нотоновес честот!] около 2500херцо, Ной_често употре6rвоиият звуков индикотор е звънецът.

Токтилните

кого е подход,lцо тяхното използуsоне и кок до

ви.

удк

Акустични индикqтори

Акустичните

2;1.6. Електронно-лъчеви трьби

се

освен

вп

н.

2.4. Токтилви иrlдикотори

При проектирснето трябво до

розпологот

теля. Челното ип повърхност трябво до бъде

но нощобо.

Електронно-лъчевите тръби номирот приложечиеl коrото е необходи14о изобро]ително информоция. гловно зо осцилогрофите и проt4ицjленото телевизия.

се

до

но розстояние по-молко от 500 мм от ноблюдо-

възли

но

моLJJи-

ното. Розличителното слособност но ръкото се хороктериэиро с 20-процентово проняно в голениното но опипвония предиет, о крокът може до отчито З до 4О и}менениi но ъгъло но ноклоно но стъполото.

ftl

Itl

ll[Tl

)tгl-

Il rý

ý ý Býi

хý

!ý .l;

ý {х

rer--r::-r:_ffi

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ СЕМИНАРА НА ИКСИД удк

(интЕрдизАЙн,7l _ минск)

62.001.2:7.05i'l00

възFlожностите зо междунородно сътруднич',тво при (о,lисгчо JPoробото ьод проек-и със r ние и до осиrури възyожност зо обмяно но опит йежду художници-проектонти от розлични

се провеждо по ночин, коренно розличен от

По своято съцност сеllинорът е един експери-.ч-, с който (е гровери

съвrrестно с Вниитэ. Зо първи път fiеждуноролен семинор но ИКСИ,Д

всички досеrо провеждони семинори, do семичоро, то<о кох-о е фор!улирорс

в поедворителниlе докучеtsги. розроhотеrи о1омитеiо rlo ИКСИД групо llL е до roKobe

.естно робоrо ьо розлични по оброlовоние, пDоъе.ионолни иr-lереси и вьз,lохносlи худох -,u"-.po"*ro"rn, To,i беJе <воеоброj,ч форун

_ п

: 0a1.3

От 24 мой до б юни 1971 г, в гр. lt4инск се про веде сеtlинор но ИКСИД под но]воние (ИнтерМинск). Семинорът се проведе диrойн 71

-епто

огнян Шошев

хзпл

Уgо.тяячбт....йяноро

;

зо розirяно на ннёния и rловно но опит при роботото.

БеJ до

бъде

кото

формулироно

неговс

]одочо, тово бе едrн опит зо кволификсция

11еждунороден tlоцоб но вече изгродени про, фесионолисти. Този олит е първи по родо си, зоцото досего всички подобни прояаи целяхо до ро!реrлот и реглоtlентирот професионолното обучение но студентите от розличвите училицlо по прониUJлено естетико, до и]роботят и изпробвот рсзлични }rетодики зо то3и цел.

Своеоброaието но сепиноро се зоключовоuJе

тово, че липсвdхо

лредворително

лодготв€ни

нотериоли по отделви въпроси. Вйесто тово но учостниците се предложихо дао проекто, върху които трябвошедо се извърци в продъл-

жение но две сед|lици конкретно проектонтско робото; отделните проекти в техните междинни и кроЙни фози се подлогохо но общи обсъх(дония, които обикновено прероствохо в дискусии по зосегнотите в тях принципни въпроси. Теr,rите бяхо две. Първото теfiо бе (Гlредпоже-

зо худоя(ествено проектироне но системи съоръжения зо мехонизироне но процесите товорене, достовяне, тронспортироне и плосмент но роrличн}1 видове хляб в ногозините но 1,1ие

со}lообслужвоiе). Проблените, които възниквот тук, зосягохо процесите!

изброени

по_горе

со

почти

еднокви

зо всички строни. Проектиронето протече в две гловни нопровления: от едно строно, се лроектирохо систе и зо овтоt4отизоция и хигиенизироне но горните процеси и от друго, след и3биронето но определено систе о се пристъпи къй проектироне но някои съоръr(евия зо упровление но aистейото и нейноtо конкретно и плqс_ реолизоция зо хлебопроизводството менто в гр. Минск. Трите rрупи, роботеч]и по те!и проблейи, се предстовихо с предложения, ро]личовоци се по ночино но 14онипулоция, опоковко| тронспорт и. продФкбо но хлябо. Б€] предворителнd уговорко те се подреждохо един след друг според пълнотото но овтоtлотизоциято, която рец]о_ воше пълното отстронявоне но ръчния труд, оброботкс но донните зо нуждите но ilогозино и тяхното обротно розпр€д€ление от производствените предпр;tятия с пойоцто но електрон_ носtlеточни tlоuJини л др. и стигоше до роционолизиронеl{ чостич}lо мехонизироне но ръчния труд но нонипулсlтори и продовсчи. Второто Te|,|o обхвощоUJе предложения зо ху_ дожественото проектироне но уличното обзо8

веждоне и свързоните с неrо сьоръжения.

Г]о този темо роботихо две групl' художниципроектонти. Възникнопите тук пробле и водехс Peu,JoBoHe но околното средо, създовоне но систени зо улично обзовеждоне. рецrовоне но редицо комуникоционни проблейи. Но проектонтите 6€ лр€дложен плочlодът (Якуб

сто ве

Колоо

в гр. Минскl

кото

им блхо

пре,qо_

рхите кryр но-гродоустро йствен ото

плонировко но площодо и фоaодното орхитектектуро но околните сгроди. Породr, сложното

койуникоционно cиcтetlo, сьцествувощо но площодо _ тук се събирот две rолеми ортерии, йоrистролите зо Москво и Брест, съществуво свтобусно, тро|lвоЙно t' тролеЙбусно йре-

жо, но ллощодо се ноr4ирот rоле}1и търrовски обекти, кокто}' концертно золо, предвиждо се пойетник но Якуб Колос и в бъдеце, стонция

- но хоризонтслното е в реr!овояе но

стоноясно,че гловното трудност

метрото

плоняровко се няколко гловнл пункто, върху които до се изrроди проектът: Решовоне но конуникоциято пешехо_ ден ll тронспортен поток. но площодо.

Офорйiхо

2. Зонироiе но rрупиронето но пеLлеход|]изоно зо търговия, зоно зо куптурни ро3_ те влечения и зоно зо отдих.

По-голяио чост от вренето и усилиято си групите употребихо зо PeLJJoBcHe но тези про6-

Успоредво с тово се проектrрохо и tiолкt'l тектурни форrаи кото: осветителяи тело, ]о

дребно

продожбо

но

слсдолед,

цигсрлl

орхи-

б).дки но_

питки, вестници и др., телефони, поще9ски ку-

тии, коцчето зо отподъци.

L.|елият обен робото бе розделен но две чости. В кроя но първото сед|lицо се обсъдихо проекти,

1роек, JJеход fични

reкTyt Къ}а групо]

ци_пр{

ocнoвl

учостl се роз

които PeUJoBoxo общо проблеr1ите но гродския . спит площод, без оглед възпожностите зо реолизопункl ция. Тук проектите естествено се лодредихо: Зо от от пълно решовоне но конуникоциояните лро6но пешеходния и тронспортния поток но няколко ниво, и]ползувон€ но подвижни трото]ри и въздушен превоз на пътrlиците, пройенян€ но околното орхитектуро, пълно излолз/вон€ но последните лостижения но ин_ дустриято зо строителни мотериоли| до по_

леми

лесно реоли]у€1.1ите проекти с чостично и]ползувове но подзейни проходи и нови видоае инфорйоционни системи. коиуникоционни

Кото кроен резултот от роботото но худож-

ниците-проектонти се предстовят дво о.новяи

Сfяqдоrо rо фrлиФо н, ВНИИТЭ i rD. Ихн(к

с розлични принципни реUJения но

пе_

и тронспортните пробле и и розпо хороктер реL!ения но t,tолките орхи_

форми. и методическо си14позиуйо роботечJе състояLцо се сомо от съветски худо){ни_ ц'и'-проекто"rи, която следеч'lе роботото но

основните групи, интервюироUJе отделните учостници и събироше отериолиl които ule (е розроботвот допълнително, кото се нопрови опит зо определяне основните методически пунктове при проектонтското роОото. Зо отбелязвоне € }|ного доброто оргонизоция

rlo СеlЛИНОРО, Но роботеч.lите бяхо предостовени добре обзоведени роботни по}4ещения,

йножество Ёотериоли, чялото роОото се ]осне}louJe но киноленто непрекъсяото, провехо се йогнетофонни зописи но всички изкозвония по дискусиите и обсъждониято. 'Ё*.пЬр"r""*, с (Интердиrойн 71 - Минск) покозо .олемите въз}rожности зо йеждунородно сътрудничество

в облостто

но проfiиLJJленото

естетико. Боготият опит и достижениято но худо)книците-проектонти от целия свят ще по14огнот зо розвитието но художественото

,npoHe

проек-

отделнпrе с.рони-членки но ИКСИfl,

НАШИ ХУДОЖНИЦИ-ПРОЕКТАНТИ ПАРАСКЕВА ХРИСТОВА ДУКОВА

родено яо 16. Х. 19З8 годино. Зсвърtчво Ху, дожестве8о окодемия в София. Възпитоничко но Прожкото художествено окодейия скулптуро, строително керомико и проми!]rлени фор|,lи, която зовърtlJво през 1965 г, с почетен

- В ЦПЕХП роботи кото проектонт от диллон. 1966 г. Г]роектироло е редицо ценни изделия, две от които телефонен опорот З150 и спектрс_

фотометър (Сулерспектро1{ет 01) - со отличени със злотни хедоли но Пловдивския иострен поноир. Нейните проекти се хороктери]ирот с ясно концепция, изяцество и простото, соли4но проучвоне нс форгlото.

Кянопрож.(uионно io-

т.л€фон.н

апорот

тд

.1000

{

'о"о

,о .ор.я. но (офс

В,.о*".""ор"щ,.п.+",

СПАС ТОДОРОВ ДОНЕВСКИ

роден нс 11. lll . 1931 г, в гр, Уiозлодуй. Възпитоник но ВИИИ (Николой Повлович) София, сп€циолност (Грсфико), койr,о зсвърtUво пр€з 196З г. В ЦПЕХП е но робото от 196З r. и роботи ксто ръководител но проектонтски колектив. Пръв носител но ногродото (злотни ръце) - 1965 г. зо електрическо печко (Бриз>,

Проектите

!1у се отличовот

с роционолност,

ноходчивост. функционолно одеквотност Поностоящей доцент във ВИИИ (Н. Повло-

Двобво УКВ

ЕлGýрпч€сiý

с"я,"-",ч," п.чко

(БрlэD

}

э==Е==

Цrфро. чссто,ойер

=========_=-

ЕДИН ОТ МЕТОДИТЕ ЗА ОЦЕНКД НД КДЧЕСТВАТА НД ИЗДЕЛИЯТД Е. lЛвоб,

Д. lЛпекторов пр..од or .п. (т.хнlч..ко, эGт.,якdD бр. 4/66-ссср

удк

62.002.612

звоЙ

опитът

нq лотвийското

сср

Кок до се сровнявот дво онологични предметоl

ния ноучноизследовотелски институтзо нормолизоция в Flошиностроенето (ВНИИНМАШ) опито но предприятиято в Москво и Лотвия,

В някои случои се прlвехо

ствени'l

Кок до се определи кое е ]о предпочи-онр'

опити Ju (рцвнявсне но дво предмето по яякои еднокви покозотели: или по технически поро|lетри, остоВЯИКИ ИКОНОl\lИКОТО НОСТРОНО, ИЛИ ПО ВЪНLЛНИ

кочество, без до се отчитот

остонолите

но

п.

Зо до се говори обоче зо ниво но кочеството,

но тёхнологиято но лрои]водството и цотел-

ното оброботко-

годино Лствийското републиконско поооротория Jo държовен нодJор нод стондорнит€ и иrfiерително Специолното Пр_еJ 1965

художествено_проектсн

r.Ko бюро в Риго

Прибоrтийскоlо групо от В(есъю]ния ноучноизследовотелски институт зо държовно потентно

експертизо розроботихо методически предло_ жения ло оценкото но кочестъото и определяне

ниво lo но l\1оlJlиностроителните изделия, . Lьтрудници te З. Кропиевенски и Ю. Куроченко предложихо в основотq но оценкото до бъде золожен

обществ€ният

покозотел

зо

кочествотоl

който би дол въ]}1ожност до се сровнявот изделиято с снологичните обро]ци, Lце по3воли до се реUJи въпросът зо ллqниро8е кочеството

ив

но

изделиято

кокто

зоводскитеl

токо

отрословите плонове зо новото технико,

Зо оперотивно и обектиано създовоfiе но едяо-

покозотел зо кочеството с числов изроз е необходимо от множеството критерии до се подберот най-хороктерните зо повечето зноч€н

видове 11ошиностроителни изделия, които до синт€]ирот в себе си няколко пороilетроl до се групирqт и до се определи йястото но всеки от тях в обобщения кочествен покозотел. В резултст от изучовоне роботите но Всесъюз14

обобщовоне со6-

опит, лотвийските слециолисти подЬрохо известен минину}, от поко]отели, който влизо в обобщения поко3отели (П* ) и предложихо мотемотическо зовиси}4ост

Kot1-

тРяЬво до се имо предвид не отделен кри герпЙ, о цял коtlплект от покозотели, които определят кочеството l]o изделието: техническо ниво, иконоl\lически покозотели, изрозходвоне но труд и Flотериопи в проqесо но създовоне и е(сплоотоция. нодежност дъпготройно. -. технико_естетически кочество, прогресиsност

чуждестронни донни

Kl .

А- к,п,

+ к5пес,

к.,пс,+к!п

(1)

А - е комплексният

тех8ико-иконо1,1ически

Kl, К:, Кз, Кз и

К5 со коефициенти но зночимостто но покозотелите (определят се от отрословите бозови оргони]оции зо всяко rрупо

пт технически покозотел; зо всяко групо изделия се избиро ной_хороктерният техни-

чески

лоро1,1етьр;

розяво

се със сумото от коефициентите но стон-

Пст

покозотел но стондортизоциято

(и3-

дортизоциято, лриложиFlосттО и повторяемостто)j плJ покоlотел на потентно_прововото зощито- lопределя се по предлогоното методикоri llёст но лроlчищпеното естетико - поко3отел lолределя се по лредлогоното петодихо). Обобщеният покоrстел но кочесгвото служи

]о определяне нивото и плониронето но

ко-

чеството в отрослов 1,1ощо6. Зо до се определи нивото, е необходи1.1о до се сровни обобщеният поко]отел но кочеството но изследвоното изделие (Пtк ) с обобщения покозотел но кочест,

у:

!!п,

rzr

Г]лониронето но кочественото ниво

при

_п1_, к.* п-

тройF

блюд роз

рqботко нq нови изделия може до се осъществи чре3 и3поrзувоне но коефициенто но перспек_ тивностто Кпрс. В този случой зоflлонувоното ниво- но проектироното изделие се из-

роrяво: у,:

з зов

и }1оже до бъде постигнот зо cfieтKo нс увелич

о_

зоне обобщения покозотел но кочеството П|к, По токъв вочин нивото но и3делието се опре_ деля от неговото кочество, о кочеството но .вой ред се определя от съвкупностто но по, хо]отелите, върху които трябво до се спре

{омплексният техниl(о-икономически поко,

rотел но кочеството се определя ]о 11ошино:троителните и]дели, по формулото;

i:п

,Е

С+ i:l

i:п

Эi+ i:!Е д

ностроителните иrделия. Към тях се относят

покозотели, определящи облостто но при, изделиято, тяхното производителствие,

о също

коеф/J/еr l ro поlеr-о дейи гоборитите, теглото,

токо,

енергоеfiкостто, метолоенкостто и др, Необходимо е до се зное обоче, че ]о ро]лични по тип изделия трябво до бъдот конкретизирони, въз осново но предноrночението но предявязони време но експлоотоциято.

теrи

изделието

Нолрияер. око ]о мопеди и мотоциклети основните покозотели со моцност но двиготеля

и сухото тегло но 1,1аt]Jиното, лри произв€ждоне но дизел електрически о.реrоти ной вожни со величините и стобилностто но поро11етрите но произвеждония електрически ток, стондорти]оциято соми по себе си не со поко]отели зо коче.твото, те сомо косвёно го определят, Зо до се покоже зоsиси1.1остто но кочеството но продукциято

Покозотелите

от

стондортизоциято, към поко]отелите ]о кочеството се въвеждот покозотели ]о нивото но стондортизоциято. Нивото но стондорти, ]оциято се оценяво Фт безрозйерни хорокте-

рL]стики: коефициент но стондортизоциято стноUJението но числото но стондортизироните детойли Kb1,1 общото число но детойлите в

иrделието; коефициент но прило),(ението коефициент но повторяемостто. Необходимо

до се стреllи къ1,1 }1окси1,1олво зночение но нивото но стондортизоция. Породи тово, че СССР учоствуво в иеждунородния съюз по охроно но про1,1иtчленото собственост. обро!увон въ3 осново но Пориж_ кото конвенция, вълросите но пqтентно-прово,

вото охроно придобихо първостепенно

зно-

Поко]отелят зо потентно-прововото зощито но изделието се форmиро от покозотелите но потентно-прововото зоцито но конструкциите на изделието1 но промиu]ления оброзец и но

]опозеното

,,4орко:

г']:пп,п контр + пп,п, прой. обр -l-

Bn.n

!опо3. }4орко (5)

Ще се (преи по-подробно но т€хнико-естетическия покозо,гел,

Обцият покозотел но прони!]Jленото естетико се извеждо от розrлеждовето но коFlплексо

от следвоците

покозотели:

съответствие

но и!делието но новите

цествени потребности;

_ коtlпозиционно и ство но изделието;

_ _

тектонично

о6-

съвърUJен_

локозотепи но стоковия вид и оброботкото; покозотел, отчитощ ергонойичните и пси-

хологичните фоктори. Всеки от тези покоlотелr.r но свой ред е роз_ делен но групо критерии. Определянето но

технико-икояоtлическия локозотел ставо чре!

до специолистrте, които

долитвон€

върху кортончето оценкото

по

ноносят

летоболно

систе}lо срещу всекl' критерий, Ноистино, петоболното систено, йохор и удобвa зо използаоне, не отчито зночилtостто но едив

илll друг критерий, Г]редлогоното иетодихо предвиждо уt4ножовсне но осредневотс оценко

3о всеки критерий по сьответния коефицrент но зночи},|ост Ki. Тези коефициенти зо ро3_ личните групи изделия ийот съответни роз_ личllи числови съотношения. Покозотелят но пройи!лленото изчисляво по формулото:

п"",:

i:n

естетико

се

Б;кi

където Бi

е средното зночение но оценкото в болове по критерии Ki е коефициент но зночи}rос| |(t но

крлтерия. Зо илю<троция

е доден при ер ]о попълвоне но своьоден кортон от слециолисти по групи но неелектрифицироно кухненско обзовеждоне

(виж таблицотq). Изчи.лението но коефициентите зо ]ночиalост но естетическите критерии се извърtuво по специолно t4етодикоl която не е додено тyк. Моксиполно выr,rоrкният поко]отеп пG(т, който отгов_оря но (идеолното) изделие, се лриейо 3о 1. Във фор}'улото (1) зо изчислявоне но обо6щения покоrотел но кqчеството, покоrотелят пест се въвеждо с к1, който отчито зночи. |locтTo и въз}{ожностто зс съпостовлне с другите кочеств€ни покозотели. Естествено, колкото повече специописти со привлечени в допитвон€то, толково е по-високо и степенто но обективност но лолучения 16

резултст. Редицото от критерии зо определеня групи изделия ноже до бъде оценено обективно при изпитонил, нопример !о овто}lобили

пlк:

Изсле

определяне но обзорностtо от йястото -нс водочо по }iетодикото но НДМИ и т. н. ние сйятойе, че олределянето но ноневклоту. рото но критериите зо ро]личяите типове

изделия и особено изчислявонето и системното уточнявон€ яо коефициентите зо зночипост €

язследовотелско робото, която изискво при_ вличонето но голяй брой специолистr. Всичкн

усилия тук ще бъдот опровдони. тъй котс пропlrtl,л€ностто ще получи стройно методико

зо оперотивно и конкретно определяне ството но изделиято.

коче_

Предлогоното н€тодико не сомо опростяво плониронето но нrвото нс изделието, но поаволявс до се стиrrулиро подобрявоrlето ииеняо но овези покозGтелиt които в додения период предстоалявот ]о държовото ной-голлй l'нтерес. С този ц€л гловните специолrзироки

до розроботrт ново съотношение ежду коефициентите зо зночи|lост. И rroKop че но предприя-

ИнтеI

оргонизоция ще трябво целеносоч€но

1965

тието

се изчисляво пр€taия зо повиUJово8е нивото но кочеството кото цяло, производств€ниtlите це се стренrт до подобрiт но първо |,1ясто локо3отеля. който имо ной_aоляr,l ко€фициент но эночиr'lост. Съв}rестно със специолистите от редицо рижки ]оводи бецlе определено нивото но някои издели, по описоното йетодико. Ето резуптатите от тези изследвония. 1. Зовод (Сорксно эвойгэне). Мопед (Риго_З),

След ноtlиронето но обобцения локозотел но кочеството но този |1оllJино ло яаUJото |1ето-

дико, се получи: Пlк:1,712,

Зо етоло8 е приет японският }1опед (Суд3).ки).

Изчислениято покозсхо, че о5обценилт покq_ зотел зо кочеството но този }rолед еПх :2.З02 Следовотелно, нивото но кочеството llo попедо

(Риго-З)

сровнение

приетия етолоя

е:

п12 У: пl* п* : 1 ,r:0,75

2. Риrкки дизелостроителен зовод. Дизел 4ЧВ,5/r'l. Специолистите от зоводо нопровихо ло предлогоното методико подробни

изчисле-

ния и лолучихо обобщения покозотел но кочеството но додения дизел:

o5I

Пэr

пIк:2,З89.

Изследвониято но условно в3етия зо етолон

следдизел Р4 но фирйото (Перкинс) додохо

оезултоти: Пк: ],04 T"*"n*ec'K".o ниво но ди}ело 4Ч8,5/11 е рсвен:

lите

пIк у= п;

2,з80 о

_ __

641-U'lU

Естествено, зо сровнявоне ноже до се приеr4е теоретически и технически (идеолно) изделие| <оето до бъде специолно и]числено по доде_ чото методико и утвърд€но зо известен период <ото етолон зо и]числявоне. ИнтеDесен ое]yптот € попучен при определяне -""oio *о iо.,Ъ.."о.о но микробусиrе,но Риж, -ия опитен овтобусен зовоа кРАФл, i-']окозотелятзо npornrun""o,o естетико пёст,

-опучен по донни но ко исиято от СХКБ

:оводо, }о сровнявсните обро]ци rислово зночение:

серийният овтобус 977-Д -1965 r,)i пе.,_0,756i

-о5Dозец ,"n",u.r"

и},1о

(производсlво

t,!одел 1965 годино (розроботен с

Рижкото

"о

СХКБ)i П*,

0,858:

(Мотодор),'оподногерYснско -нлкробусът ']роизводство пест:0,7]4 -]окозотел но лропиl!леното естетико

i:п

-llэст

следното

}',

i:1 l:n

i:1

ь,

,*,

Нивото но кочеството но одел 1965 годино в соовнение с прои]водствения нодел, изчислен ф.рrуr"r" '|_6, е ровно_но 1.14 при тово "Ь новия модел хото и]ходни бяхо взети донните lo

,"**n""a*oro ,одоние - следовотелно, беше "о лDоверено прогресивностто но последното, ТЬlи Ьпит убедително покозво. че оLце сего след утвърждовоне тоблицото но временнитё коефициенти зо зночиl,,ост по предворителнсто осортиментни нойенклотуро на видовите гDупи и!делия, |,lоже до се извърtlJво държовно кочеството но прсдукциято,

"о художествено,техническите "r"arou"" Още сего от изделиетоl

но

кото

всичко

тово

се заt4ени с делово попълвоне но ксртоните и с изчисления, пров€ни от специолисти, кото остонолото се предостови но и]счислителните

достойнството

iorn ,"rод"*о }осего инс незночително прок, ."*". Т" ip"O* до нине пре] широко опроби_

конкретни и}делия и дълбоко ноВ тово трябво до взе от учо-

""ori """" i*.o oojodborKo.

l,,",l

в'ниинмдш и вНиИТЭ. и

всички

фй_

лиоли, кокто и съответните отрослови нсучно_ изследовотелски институти, Б . в:42,49

i:n )к; :11,69 i_

)-;

съ-

до се преflсхнст дългите, често безплодни и субективни розсъждения относно вети tlогот

тАБл и цА

зо оцеtlко но худож€aтвено.проектонтското Иэделие

и1

нrво

чойник олуlrиниев Предприятие зовод (Дорбо GгорсD членоaе нО койисиятО - Лицитис, Литвиненко, Енот, Фищер, Портизпонян, Гойлис. N9 по

средно коеф.

Критерии

Ред

Съответствие но изделието с новите обцествени потребности

койпозиционно и тектонично съвърlленство нс изделието

2 Съответствие но форfiото но изделието но неговото предно-

з 4 5 6 7 8 9 10 11 12 1З 14

но

оqенко зночимост Ниво Б

Съответствие но форното но изделието но пстериоло

техно-

Конпозиционяо единство, цялост но формото, пропорционол" ност, нощобност и изрозителност но чостите

съответствие но общия стил с форпото и оброботкото но зоооиколящото средо и съврейенния вкус съответствие но декоротивните еле енти с формото и функционолното преднозночение но изделието Покозотели

но Gтоковия

з,

зз

0,9

з,83

2,7

4,0

1,1з

5,20

з,5

1,з2

4,65

з,8з

1,27

4,в7

з,5

0,72

2,5з

з з

1,68 о,47

10,з5

аид

ксчество но повърхностто (покритие и оброботко) Изрозителност но фирйените и укозотелни зноци съпроводително документпция, нейните рекло}.|ни и rrнфорйо1,1ионви кочество

не е

кочестsо но опоковкото

Покозотели зо ергонойтческо и психолоrичеGко въздействие върху човеко Удобство при ползувоне но орrоните зо упровл€ние Целесъоброrност но редJението но оргсните зо виrуслно инфорноция

Удобство при обслужвсне и експлоотоция степен но оiчитоне фи3иологичните и психологичните изисквония при изборо но фор ото и цвето но изделието

5,04 1,41

предстовено

не е предстовеrrо

не се

розглеждо

не се

розглеждо

з.5

3,68

0,82

7,42

0.68

з,02

' ИЗДЕЛИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ДИЗАЙНЕРИ

, ,. :tp

,1:

:.r

,ý

:' ,..ý 'l:

Ссряl р..улярусiх rо.ч, о, эо роliср. llo до 455 пi. (lЛ!.цхi)

Псчцт.р.ко iощrяо

Худ. про.аr: Ц. Молdrrн.ц (чсср)

Kpdff .о tDояспорtrров., х р..то!оD.он. io r..oP.Bc конт.йи.рt но хоробя (вел3.

Kol удк cтoTr розкр

те лl

Бро.r r дрlж{l

rptт,

но.Dсд. cD. 'q1970 .. Худ. npo.HT: Б. Мrро, й. йr.

l ,ll

ц.к (чсср)

rони']

1966,

инт€

((Те) нопр

гlолi

А.з Спо1

бро,

Обу.i,

to .Kr, ...цrолво

\ру|

КОМПЛЕКСЕН удк

62.002.612

в бюлетино (Техни, критериите ]о оценко относно ческоя эстетико),

Стотиите, публикувони но

но

кочеството

продукцияl

пройиLj'lленото

Dозкривот проблено

]о кочеството в рJзлични

ПрЬд" всичко, иско ни се до отбеле!i""lr". "b'"ry.io""o поле]ния опит но рижони1, i."r

ко!лплексно оценко битови изделия (включително хJlодилници и перолни моl,!ини), овтоуреди, дизели, tlотовелосипеди, rаопеди,' овтобуси и т. н, Резултотите от експ€_ Dиrаенто yбедително докозохо жизнеспосо6n 'npo*rn"uaкoTo ценност но предло,

подпi*"*о но

"оa.rо ганите методически розроботки, кокто и

въз-

}1ожностто зо по-нототъlllното иr4 розпростро-

Г. Азголдов е сылосен с изходните принципи но },tетодикото, прилогоно от рижките специолисти. в стотиято си ((Техническоя эстетико),

.о;

постовя въпросо зо необходи_ ностто до се иrроботи обобLцен покоrотел зо кочеството но и]делиято, който до предстов-

iЯJО.

Пtя

ляво, според овторо. количество

единици

но потребителнсто стойност, отговорящ но всяко рубло порични зогуьи.

Интересни предложения по устоновявоне но зовиси1,1остто }4ежду оценкото но техническите покозотепи и полезностто но изделието иllо в

С. Горищейн и М, Людмирски l(Тёхническоя эстетикоr, 1967, N9 З), Авторите изчислениято токо нореч€ните lо""*до, (коефициенти но ценностто), което е крочко в усr""ршенствувояето но 14етодикото "опрёд ]о коЕплексно оценко но кочеството но изделиято чре] количествени покозотели, Полезни }аотериоли зо розмисъл предстов-

(тотиято но

ляво също токо и стотиято но иконоt1исто Я, З"И*"i 3,Т"**"""скоя эстетико>, ]967,N9 1), Според него ной-вожният критерий зо коче_ ]о производство е икоството но (D_,дстsото 'обществен труд. Породи тово, от чоииято но бDоi но същестsените ro моtlJините и струго, покозотели тои из(лючво не соно изисl,"6те вониято зо удобство и кросото (които вепосредствено влияят върху производителностто но трудо),

м. Фьодоро.

КРИТЕРИЙ ЗА КАЧЕСТВОТО

но

и токъв

потребност

от

покозотел!

кото

производство

обществено

но

изделието,

покозотелите ао нивото ко овтонотизоциято и с7ондортизоциято

и т. н. Подобно lледице,

което отрозяво еднострончивия подход но специолисто,

е досто

сиr,lптомотично, То по-

козво, че по всяко вероятност, в r,lного йетодики зо оценко но кочеството но пройиUJлените

изделия пипсвот не сопо потребителските изисквония

сото, но

обцествено

и токъв

ползоl

удооство,

кро-

иконойически локозотел, кото експлоотоционни розходи, Подобно хороктеристико но ро]личните гле(ко, дищо върху съдържанието но лонятието ,".r"ou Ь дод"*о в стотиято но г, дзrолдов, публикувоно в Ns4/1967 но бюлетино (Техническоя эстетикоr, Полеrни предположения и|,!оUJе също токо и в пис}rото но В, Козуляев, който снято. че зо оценкото во кочеството но изделиято е нео6ходи!lо

до с€

въведе спеqиолен }1едико-сони-

торен покозотел (кТехническоя эстетико),'l967, N9 4), кокто и други мотериоли. които io съжо, ление. няt4оllJе вьзFlожност кувони,

до бъдот

публи-

Кото се инот предвид критичните Ьепежки предложения

в читотелските

отзиви,

!,!огот

до се нобележот основните теоретични прин-

ципи, които, според нос, би трябволо до золеrнот в основото но типовите fiетодики ]о кохплексно оценко но кочестаото но про иuJлеизделия, подготвяни от редицо }4ининит€ стерство и ведомaтво. Оценкото но кочеството виноrи предполого изделието, неговото целеносочен подход оценявоне от определени позиции, Първо, не трябво до стово дуно зо всички свойство но лромиtIJлените изделия, о cot1o зо т€3и, които

къ

, вuж сmоmuппе во Е. Шбов u Р. ШчекmоРоб nT"*n""".*o" эсmеmчко>, 196ё, N9 4; Д, ШпекmoDoa

u Г,

ti[i, Mi

ФUurер (техt,Uчесхоя эсmеmчко-, З, Кро,.

, о ,ощо .o"o u брачуроmо но лUаенскU lJ dр. (ОпUm лоmвчйскчх оРzонuзочuu no *оrrчесmвiяяоi oqeHKe кочесmвс лРоаукt]UU) Лоmвчйскчй 'речублчконскчй чнспчmуm ноучноmехнU,lеской uн-форtзоцuч u лроло?dнаьj- Pt]zo 19ьь, ч. l1- 1l l. t

.о

хороктери]ирот

кото

йчтерес но обществото,

продуктl

създоден

но човеко, Второ, икононическите покоJотелиl вьпреки своя явен стойностен (количественD списъл, трябво до се розглеждст и откъл1 кочественото строно, т, е. кото покозотели нq онези свойство но и3-

делието, които отрозявот изро)ходвония о6-

труд.

aper.{e, поtериоли. Моркс е, от едно но човеUJко роботно във физиологичния снисъл

(Есеки труд сило тово

К.

- пише изрqзходвоне

стРоно,

свое

еднокво

или

сбстроктно

човец.jко стойно(тто но и3-

кочество трудът оброlуво делието (стокото), Всеки труд, от друго cтpoHol с иlроJходвоне но човецrко роботно сило в особено целе, съобРозно фоРмо и в тово свое кочество но конкретен и лолез€н труд той създово лотреьитепните стойности ] И токd удовлетворяiонето но потребностите и_(иконоt]ическите розходи) следво до се ро]глеждот кото кочествени строни но лродуктите но трудо, кото степен но общ€ственсто целесъоброзност но производството

потре_

блението но промищлените изделия. i lPe] по(ледно BPeFte изследовотелите все по-често се обръщот към принципо Jo съпо-

стовяне

розходите

кото

резултотитеl

не-

посредствено rо свързвот с комплексния кри_ териЙ зо оценко но ксчеството но промицле_ ните изделия, срхитектурните съоръжения и l, н..о Lъцият

принцип се посочво и в Про_

КПСС: (Постигоне в интерес

ооществото

ной-голеfiи

но

при мининолни розходи_тово е неоспоринияг ]скон ]о (топонското строителство,З. В съответствие с принципо !о лостиIоне fiол. слF,олен обществен ефект при иини}4олни ноже р_озхсди до се приеме спедното форнуло зо (кочеството),

п К:-1 К _ l l -

(1),

ре]ултоти

критерий ]о от полезни

кочествоtоl саойство

(вклю_

чително естетическите и потt,ебителното сто;ност яо_ продукто, J_- оооЬщен_иконоиически локозотел (в рубли lъи кото, обоче. съвкулностто

]

изделието

не

оже

се измерво

до чрез единен нотуролен локозотел, 11

(посооностто

нс

издепиетоl

стондорти!оциято и т. н.), по-приегrливо ci окозво Фоктически фооr,rулото: потентувонетс

к: п.з (2),

където коlлплексният критерий зо кочеството К се прием<l кото средно геонетрично от произвено дението покозотелите зо полезност и иконФ, мичностt

и_зчислявонl'

в условни

единици (оол, проценти).

еквиволентнх

П и З, които влизот във фор}1),_ (2) се подрозделят но групи: технико_

ПокGзо_телите

ЛОТО

икононически.,(Д). стоково-осортийентни (То),

утилиторни

(Ут), естетически

(Ест.). От своi

строно, тези групи се розподот но редицо по чостни покозотели, по токъв ночин възникво системото, която се гроди по принципо от

оощото

къ!l чостното:

нороство успоредно с

кзш

иt:сЕс

броят нс поко]отелите конкРетизоциято но от-

делните поропетри. В тобл, 1 е локоjоно схемо но детойлиронето

но изискаониято по групи порометри, Въiножно е и по-нототъщно детойллроне но поко!отеl]r!lro*oro всеки покозотел от по-долен ред,

от своя cтpoнol йоже до бъде роlчленён. бъ]

осново но тоблицо 1 rаоже до се прови роз_ роботко но иэброените поко!отели но кочест_ вото но изделиято от розличните видове lри всеки случои ще се откривот ]отели, Кото лример ще додеи схе}!ото ,с кло.ификоция но поко3отелите ло три видо битови изделия (мъжко риrо, "..;"r.ф.", перолно 11оtlJино).. От 1обл.2 се виждоl че вьпреки сходството в изороените предявявони къ|1 Hol. ритороно и перолното ноtlJино. при тях се виждот и някои съществени ро]лики. Тъй кото перолното ношино е по-6лизко до оръдиято

къаето

конплексен съвкупност

ценият

fiоже до се изчисли в рубли (нопример, отчи_ roHeтo но иконо},lическия ефект от конкуреятс

иконо}4ически

покозотел

не

обо6-

виноги

МоРкс u Ф, эн2ельс. соч., m. 2з. uзё. 2, м., ,_.К. 1960, сmР. 55 J, Н. смёляков. (технUческо, эсmеmuкоrr, 1966,

N9 4, сmр.

з; г.

АJ2олаоs

(о

колч.,есmвенноi о./енке кочесmаоr, ((Технчческоя эсmеmUкоDl i966. N9 2_К. Ивонов кО пРuроёе u Lуцносmч оuзоUно), (/ехе. ,сlfiеmпко) N9 5 | Проzьопл,lо КорrrrунU(mUческоt '965. поЬmUч Совеmскоао Союзо, Изd. '(Провёо\,, М., 1961, сmр. sЬ

эбемо робото

кр!lтерий за ,iачест 8ст0

tta iipa:IKT8

съвкупнOст 0т \ п э пез Hil свсиства

нai-1чесitи

r Jooo оп cr ,/п a

илита рнэ

дс

ЕЕ1

оФо@о':{ФЕн;ЪЁ 'lРо Flс): осd.<Ф Е чФ Qrr,.tФapEl! Е < t< ft

fr=зВв*Е'tяgв ol(DSc,я Ё<) Ё -- о<. Ё йБбФЕо э вЁ6-ý щ :ýх = оЁ=ФЕ_.)*Ф :

в в ЁЕЁв

E,g

тgнЕ

но трудо, в оценкото но нейните кочестsо се включвот кото вожяи покозотели резултотите от нейното робото, хороктеризирощи кочеството но пронето. В ре]ултот възникво ново cxe|,lo зо клосификоция но кочеството, която се

относя

до

оръдиято

овтоиотите и т. н.

но

трудоl

llошините,

по този ночин в тобл. з со включени вече хороктеристиките

но

ноt]Jиното, и хорокте-

ристиките но продукто. При тово продуктьт се отчито кото овеществ€но функчия но мо_ цrиното. Прои]водителностто се изрозяво в обемо но лроизв€дения продукт, точностто яо роботото но 1.1ехонизr.ите се проявяво в точ_ ност-то но оброботкото но детойлите, в съответствие rrежду продукто и зододените хорокЦко мошиното

произве)l(до продукт. който не

ноlrиро лотребител породи ниското кочество

€

ýJ

или породи зотрупвоне но лозоро, експлоото-

циято но моLJJиното стово безполезно, положението 14ож€ до се опрсви со}lо чрез преноглосявоне но Еошиното, зо до произвеждо обществено-полезен продукт, Ако преногло-

сявонето изискво зночителни розходи,

т,

е,,

око е иконоlчически неизгодно, потребителното стойност но подобно rrоLлино ще бъде ровно но нуло, По-нототъtlJното розгръцоне но хороктеристикото но r4оLлиното и нейния продукт се осъществяво

зБ

9 .rý ý

,БqзЁ? ЕаЁ Ё s clD ? ох () :!Е

ч ЕБЕ ь, *-ý!

aa в

оЕ рээ tв о Ф d s о Ё!t(DЕ., otl о. а ь t ы Ф ?ii1 доФх о

tr *:Е

qесЕи

ва\ /ltацес|т Ва,

пiедназначение

казат ел

пз кс

Ja Вс.

]i r

сЕскOвс 8сс pT,l [leETeB

по

лринципиl

онологични

но

по-

сочените по-горе. Получовонето но койплексно оценко въз осново но предсто9ените схеми стово по следния ночин (виж тобп. 1 и З). Отночоло но оценко се подлогот чостните, конкретните покозотели, (лед тово донните но оценките се суt1ирот по групи. Получените обобщени покозотели се су}lирот отново, доксто

с€

получи окончоте1з

нс основните потре9_и_т:]ски I::::Ч::ry видове иэделия с битово преднозночение

Поко3отели комплексен rехнико-ико-

Мqгнетофон

Перол8о

Стойност но плото, кройко_

то и_шиенето. омортизо1,1ия но ооорудвонето и др.

Розходи зо проне и глодене;

стоиност но репонто в отелието но битовите услуги

Съответствие но осортименто с оглед потребител-

ското_търсенеi конкуренто-

Зоводско себестойност, с?ойност

но опоковкото и Стойностто_но

3ощитни, топлоизолоционни средство| въздухопро_ никвоне и др,

тронспортиро-

лентотоl

ел.

енер-

гиято и др, Ро]ходи зо репонт, ностройкото и др,

Съотsетстsие но осортийенто въа

потентно_лровово

зощитоl

ожност лер_

спективен иконоtlически ефект lio стондортизоциято Чистото 8о звуко, тембър, динс ичен диопозон но коноло зсписвоllе-въэпроиэаеждоне,

коеф.

но детоноциято и др. Допълни_

телни с_во и изпълнявони олёDоци и, Удобство nP"

"*aппооrоц"" по основните функционолни процеси (тронспортироне, преносяне

и йонтироне, включвоне но иикDо фоно. време зо np""o"n"o"" n np.1

Dезопс(ност

при

използувонето,

Удобство при реllонт и оглед| до-

стъпност до функционолвите възли, зогубо но време зо ностройко и др,

Естетически кочество Ест

Модо, кочество но уцlиво_ Heтoi детойли но yKDocoтo (формо но якото" iонш"_ тите, копчетото и др. 24

3оводско себестойност. стойност но опоковкото и тронспортироне.го Стойност но ел, енергия,

Роцхонолност но формс го, целе_ съоорозност и логичнос. но ком_ позициято, съвреirеннос- но стиловото рецJение, съотве,,ствие но онсоrrбъло но интериоро, вънllJно оороьотко

u п

перил-

ния опорот, сопун и др, Ро]ходи по рейонт, яостройко и др, Рdзходи. свър]они с износвонето но дрехите (номолявоне лродължителностто но уflотребото, стойност яо опо-

Съответствие но осортименто и клосо! осорти1,1ент flо дрехите, потре6ност и търсене но йошиното от доденил тил, въ3|lожност зо лотентно. провово зощито, перспективен ико8оrаически ефект но стондорти.

Кочество но лронето (6елото но

ц!

itc т

ковкото..)

клосо, потребителско търсене но додения тип _ иогнетофони. конзо

но

курентоспосооност!

Утилиторно преднозно-

},tоцJи

ит.н.

Стоково-осортиментен

издЕлия Мъжко ризо

ноl!ически покозотел

Тоблицо

lrзи.квония, преАrвлвини къtл розличните

ext

иксЕ

ски 3

ат€

-ен

]ъв вр

бельото). обем но дрехите !о проне (производителяост но моllJинсто),

лопълнителни утилиторни с_во но rrошиното. Удобство и безопосност при експлоотоция по осяовните функционолни процеси (прейест-

воне

Кгр=

{.р

ноглосявоне| ноливове,

вкл ючвоне и улровление, изстисквоне но пронето и др.) Универсолност но 1,1ошиното (6рой но изпъл-

-']

I. П:

нявоните опероции, овтоиотизо-

ция но процесите и др.)

Удобство зс отле)кдоне яо мехони3мо, зогуби но врейе !о ремонт и др, Ро!положение и формо но оргоните

зо улровление, четливост но ците и нодлисите, шу ,

зно-

ииризr,rq,

зоI.,ърсявоне но въздухо и др.

Роционолност но конпоновкото рс мехонизно, козоно, кожухо; цялост но койпозициято, простото но aти_

ловото реLцение| вънLчно оброботко

:оде

_о стF

крi,терип за jачесI встс

ва

:IalJиH8Ta

обобцев

икс

н0

чесвп п0 na

икOкслlически

iаiел

еd

ре]ултот

lffiffilii'р

1о

критерий

комплексен

ко-

3ъв връзко с изчисления при определяне обоб_овощите покq]отели по грулите но свойство го -оже до се използуво формулото, която tllироко :е прилого зо оценко но обобщените покоKn Пп (З),

Кгр:КlПl*к:Пz*....

където

iгр е обобщовощият покозотел по гру-ото- но свойството.

коефициенти но ,ночи1,1ост, поко3отели зо нИвОТо НО ОТП:.... Пп:елниlе кочество эормулото (з), обоче, позволяво до се полу-авот положителни резултоти сомо в случоите -'jr,

.эгото

нямо

реаки

розлики

]-делните кочество. Тя

ежду

нивdто

но

неприемливо, око

:.1ин или дво покоэотеля но кочеството со :]вни но нуло, Ноприиер, едllо уаобно, аобре .J]ито рокля t{оже до не се прододе| породи -эво,

че

тъкъвто,

от

която

иiо

ушитоi

лош

:.сен, или пък стругът е кросив, иконоt]ичен,

_э иfiо кротък живо,. Кото сумиро|tе покозоте,.rе го форflуло (З), в резултот може до се -е)

доже

тоговоl

-э струго е

когото

роклято

не

се

носи,

невъзйожно до се роботи. Кол.это повече покозотели со взети зо оценко,

-элковс

по-}4олко

относително

тегло

ва прsдукта и негOвите

:{ашин8т8 и

ха т

и}4о

веf,вите ерI0-

JьdJеDис-

в0

ние но покозотелйте от средното ниво в двете нопровления и}4от по-ниско кочество от и]дс, n""io с по-пол*п отклонения, Нопример, око се увеличи продължителностто но употребото'но един от lчоLrrинните детойли, тово це бъде безлолезно, 3ощото продължителностто но употребото но другите детойли остово съцото. Допълнителното увеличовоне на розходите пък ще влияе отрицотелно върху

*оrпл"*a"оrо оценко но кочеството, Зотово

във форfiуло (З) трябво до се въведе коефиt]иент

(госуdорсmвеняое упрOалея!е кdче-

но Н. Д.

лоа реа.

zaHObt,

Pueo, 1966,

Розумав. Изё, <<Сmонз. кропUsеяскUй, Ю', Куроченко, 8, Поалово, '9; Д. ШлекmоРов, Опыm лоmвuаскuх орzонuзоччt по колччесmвенной оt еяке рочесmво- лоmвч!скчi РеспублuконскчЙ uBcmumуm нdучно-mехяUческоi чнффйоччч u лропо-

doDmu).

м,, 1966,

ц,!чн,'I х8рзк,

lеiJистиtrи

иkи

.mвои'

ут ил,lтарни свсиотва н8

всеки от тях в обцото систеt1о. Зотово често стqво токо, че иrделиrтоt фоктически непри, годни зо поfребление, по формуло (3) лри сбЬр но боловете се оценrвот кото добри, Освен тово формулото не отчито отдоле, ченостто но покозотелите от средното зноче_ ние. Г']роктически изделиято с рязко отклоне-

1 8Uжi

i,lт еJI u ;l

д0 пъJl

ергс,l0ilиqни

вФ l <D ll

свсиства

ут JлитOрн0

предна звач.

хЕ

требитеrlски

Q;K;

|*T;lll"iliiffi(]

аЕЕё a'

я,

по

пOIIезви с всftст вс Еа. посIч кт3\

разхOди п0

шенiев 33rý сtхФ пOкOз€тёл-- Еi?ё нФ

ски псБа_

свсйства

заlе]I

ltэцOIексен сIэiiсв0TexHJKo- ассDтиикснс:zче-

ъвкупнсст пслевви

ст

шц-

dOк8затOлиa

I I I

сmр.

ч. ll.

Р на

ecTeTlrчес ки

к8чест

вЕ

Еа ilашик8та

(I,

о Ф

Ф (t)

ФiЕ !еl >, ý :l iq он

оý )<EtiE с' (о

tra

,i]r Er Er :,!

о. () (oEl=

с,

ldl

а о)

(о

н li

s oq, ф сrЁЕ Ф:Еоs хФх Е ý Q<, Ф

ia El

]с Фdi ,g=

н со Еа

Ф с,

съ

-Ф

Праl

чз

д8U

t зо попровко, който до позволявG рязко до се понижово

средното

оц€нко!

случоите

когото

соfiо един от вожните покозотели иll(I ниско ниво. Зотово се изпол]уво ночинът ]о ноtlироне

средното геоиетрично величино от сунорния покозотел и един от чостните покозотели, които се получили ной-ниско оценко: кгр- (кlпr+к;гlr+. . . кпп гlп min (4). където пmiп е покозотелrт но йянийолното ниво но едно от кочеството но Пr, Пt... Пп). По токъв ночин, око едно от кочеството но и3делието е оценено с нулев боп (П-0), комплексният локозотел Кгр ще бъде също ровен В предпогоните

систеllи зо изчисление остово

неи]яснен въпросът зо опредепяне коефициен-

тите но зночи}lост. Методът зо определяне коефициентите но зночиl.tост, който поностоrщей се излолзуво, беше описон в стотиято но fl. Шпекторов и Г. Фишер (<Техническоя эсте.

тико>, 1967, N91). Той се свея<до до тово, че след кото се обсъ-

дят и flретеглят всички изисквония, предяаяаони къй изделието, групото от специолисти постиго съглосувоно реlJJение !о относителното тегло но отделните локозотели в коiплексното

оценко, о след тово определя коёфици€нто нс ]ночимост чрез извождоне но средно оритйе, тично въз осново но покозониято но асеки

отделен специопист. Колкото повече специолисти учоствувот

оцен-

оцен(ото ]о !ночи11ост но отделните кочество, толково по-обективни со резултФтите от ките, Тово е идеолното положение, В действ:.

телност, възможностто до се провят грешкr се състои, нопример, в сомото подбироне нс изходнитё покозотели. Дко в общото поредицс

от липсво

изисквония, предявявони към изделието, един

покозотелиl

никоквс

точно оценко но ]ночи1.1ост нс съществувощите

локозстели не ноже до попрови допуснотс грешко. Тово положение зо сеlен път под-

.;*"

:о

р(

и =.r"i, -оняк обосновон подбор но изходните критерии нс :е кочеството, Зо до се и!6егнот случойните _ост чертово необходимостто

от

ноучен

и]

отклонения лри определяне коефициенто ffо зночийэст| необходихо е до се опитоfiе до нойерин общите зоконоl.tерности в из}4енениетс

зс

tочес, чия е -lo и:

но зночиностто но отделните покозотели ]о се изд€лия от роrлич€н видt нопример, зночиl.lостто i ест но (пол3ото) и (кросотото). Ноистино, съотноL]Jениеfо йежду утилиторното и естетичнотс

-ч !iл. itpy шка

съд за всда Прахсслrу ка

ita

Хлалилв,tк Шsгн!lт 0фOЕ

ТеIе

ви зс р

Креспс

3иrrно палт0 пслилей даt

скп обувки

Чаен

с ер

виз

Еспqете

за

ръка вели

летен Врат

, t.{sf:: aaaaaaa

шап

. .

връзЕа

Деilс р ваза -рй подобни изделия е ро]лично, Един струг, _,,же

:э

и до не е кросив,

до ,]1bq

гродължово

основьо фуrкциq, Що сс от, ося Липсото но роклято, роботото е аруго, превърне

::тетически

но

кочество

i.оже

до

съвсем без.олезно вещ.

цел до

изроботят обективни препоръки кокво и естетическите -f,cT зоемот утилитсрните .f,ч€ство в зночимостто, ние проведохме след-ия експери14ент. ]о изпитвоните лицо предложихме зодочgто: :l се определи зночиllостто ьо угилиторl_и,е

:это)) зо 15 изделиr. Лицотс бяхо инженёри,

орхи-екти

художн ици-проеrпон

-ровеждот експертизо и роrроЬоrвот проекти

изделия с културно-6итово пр€дrqзночение,

Преди эопочвонето но експерименто тё получихо схеr.и със списък но изделиято,

Но тоблицо 4 е покозсно схеfiо, но която едно

от изпитвоните лицо е отбелязол с вертиколни

црихи положението нс изделието, кото

тозя ночиН е опред€лил

по

СъотноtlJението между

(ползото) и (кросотото) зо всяко от тях, Кокто виждоме, (чостто но ползото) (верти-

колнуте отря]ъци в полето чо долчия триъ, гълникl ноtlоляво отпrво нодясно (от епеч,pn*".ioro круtuко към декоротивното возо) 27

.ltlr.

oБOБцtвАщ шiOнOншчдс[и llоiiдзАтЕл кOlшuдксни ,rЕ)OiикоctOitc tsO-дсорг. l,!кOuOмичЕски [окдýА1,. uOкАзА1&1и л т!

п qьвlJлнOст 0т у,

yTlд/lTAPHo прjlднАзнАч.

ксллчест веви п 0lib зrт ели l Покьзатели

эсrЕlич(с|(и

'a,

Пу

'Pj

|.6-.!..

ксцплекснэ с цецкь .t8чествOтс в

I]Oлirзни своиствд

нивотс

0r0

на

Нsи- в|!соко в.|в0

-0t

0rп 0,76

(rз

к€чествOт0

_09

Ра€

Средно нивс

0ёб

-l].0 -0,5

-Uч

Ниско нивэ

зо об

а,3

-0.1

-r, _06

0,5 ' n.7 _-:--l

,,.._f:- t--c|

0,t

и обротно, относителното тегло но естетичес-

ките кочество нороство пролорционолно.

В експ€рийенто взехо учостие 20 дуLчи.

от учосlниците

прие относителното

Един

тегло но

утилиторните кочество зо всички изделия зо 100%, о друг доде но tполrото,t

по 50%, Поко]ониято но остонолите'18 учостници бяхо нонесени в обцо тоблицо и поr.lестен]| хори?онтолно срещу всяко изделие {тобли.{о 5). Донните

от

екслериненто

свидетелствуво

подложените но онолиз изделия

l че

културнооитово предноlночение се розпологот в последовотёлен ред в зовиси|lост от съотнощението зо ]ночийост но утилитсрните и естетическите 28

Критично

-0

|_0

Пэ

ни

вс

казател

Зо

н8 заачп;.Iсст

пt

кочество. Екслериr,rентът позволяво до се определят грониците но колебонието но кое-

фициентите

зо зночиI,4ост и техните

]ночения, (тоблици

5и

7),

средни

Описоният експериненl посочво един ol Bblйожните пътищо Jо определяне коефициен-

тите зо зночийост. След провеждонето

но

и увеличовоне броя но изпитвоните лицо !це роже с достотъчно точност до се устонови зночи|lостто но

допълнителните ек(перийенти

(ползото) и (кросотото) зо вод€щите групи от и]делия, кото при тово се излолзувот спе-

циолни методи зо подбор с прилогоне но електронно_и]числително технико.

;роят

эт

пр

эбцо]

РазцределеЕие (rзлелше Х)

Еs кспичествеците 0ок83i,тепи п0 Iрупи кацества

Эr'.

Пу

Тд

ут =

э=

r'(o,6,o,80+o,1.0,66),0,66=0,70

п=

(о,5,о,8о+о,5,0,7о),0,7:0.72

0 7з {о.7.0.72+ 0,],0,76),о,129

к= Уd7о.о,7з=O.rl

но

обективизоция

коефициентите

но зночи-

rocт в предло.оното от l,]oc клосификоция но с розпределянето -ороllетрите nM в стъполовидно структуро це спомогне .ъщо токо и тово, че определянето но поко}о, -елите зо зночиtlсст (кото се използувот тобли_ите 1 и З) може до стово от двото кроя: от-

-.ре от основните водещи покозотели и конкретни хорок.тдолу -еристики но отделните кочество, jо пров€ждонето но комплексно оценко но

- от

jэчеството

йоже

системо

:с се използувс (корто-етолон).отКортотопокозо:толон (тобл.6) включво списъко по

препоръчоното

-элите, които се състовят въз осново но пред:товеяите по-горе схеми (виж тобличо 1 и 3), покозirтелите се устоновяво с необ]роят

"о степен но детойлност iэдиtlото

.т

в зовиси1,1ост

проктическите нужди но принципите от :6щото към чостното. зq вс€ки покозотел зо

.Jчеството се устоновяво неговото зноЧиМост tоризонтолно сколо), кокто и горното ниво -с кочеството, което се оценяво с ной,висоt{о критическо ниво ].reнKo единицо; долното

гроницо 0,2 боло. Горното

- с :. оцеr]яво

стондорт,

:й-добрите оброзци. съветски или

:Tределя

-ис

ипи

от

розчет но

държовния

или

се

по

чужди, реолно постижим перспекти-

вен уровен. Междинните зночения но нотуролните покозотели се лодреждот между горното и

гроницо

долнотg

по

предворително

роз-

по токъв роботеяо системо зо интерволите величино но всяко количествеяо "е ния покозотел lстойносттп но и]"о"ин, оr нотуро, делието), мо,лностtо но двиготеля), до отговоря строrо устоновено болно хороктеристико върху сколото (зо вивото но кочеството)Когото нотуролните поко]отели ня от количествено

хоро*т"рпстики (яопри-

".""pnM " зо удобство, no*o.orun"r"

кросото), чрез съflостовко o"on"a"po"o.o изделие с оброзците-ето"о хоро{теристики со предворитепно KoPloтc (иlделиято А, В, С), Но тоблицо б в долното чост е покdзоно системо зо изчислявоне нивото но кочеството но

""р, тяхното

ниво се устоновяво

условно изделие, която предстовляво розклонено дърво; всеки сл€двощ елемевт но

дървото се изчисляво въз осново но предидущит€. чок до комплексния критерии зо

зоключение ще подчертсе

, че

комплекс-

ният подход къ}а пробле}аите но кочеството,

.поред който noTp"6"Tenc*n-г" изисквония

-oub ,испо но стоят нс

(в

производствения потребител) първи плон, води до прерозглеждоне 79

ТоОппцо Z

ЗНАЧЕНИЯ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ ЗД ЗНДЧИМОСТ

Но Всес

re пробл

4емик Т

Изделия

Коефициент но зночийост н0 утилит, ксчество К!

но естетическите кочествс К2

|,lин._моксийу1.1 средно

tlин._mоксиl\lун

Коефициент яо ]ночи1.1остто

трябво

ция

(ов

средно

Ел. KpyLuKo

0,90_0,95

0,92

0,05_0,r0

о_о8 '

Съд зо водо

0,85*0,95

0.90

0,05_0,15

0,10

чиците, пороне1 иеждинl со1.1осто

експлоо

ление

(

Прохосгlукочкd

0,70_0,90

0,80

0,10_0,з0

о.2о

Хлодилник

0,60_0,80

0,70

0,20_0,40

0,З0

ком плеt

Могнитофон

0,50_0,75

0,в2

0,25_0,50

о.зз '

лите

спортни

гуми, ф

ните

lехничl

Телевизор

0,50_0,70

0,60

0,з0_0,50

0,40

со coмl

Кресло

0,45-0,65

0,50

0.35_0,55

о.45

от

3имно полто

0,40*0,60

0,50

0,40_0,60

0,50

ползув0

полилей

0,з0_0,55

0,42

0,45_0,70

0,58

Модни домски обувки

0,з0_0,55

0,42

0,45_0,70

0,58

Чоен сервиз

0,20_0,50

0,35

0,50-0,80

0,65

Копчето зо ръковели

0,10_0,25

0,17

0,75_0,90

0,8з

Летен щол

0,50_0,25

0,]5

0,75-Ф,95

0,85

Вротоврыко

0,05-0,15

0,,|

0,85-0,95

0,90

Декоротивно воrо

0,00-0,10

0,05

1,00_0,90

з0

резулто мqgJинс

изр

употреt мехони

но тродиционното гледище зо ролято яб техяиче.китё покозотели в оценкото но кочеството на про},tиUJленит€ изделия. Но Всесъюзното конференция по икононически_ те пробл€ми

зо повиLJJовоне

кочеството

нс

про-

дукциято (декември 1966) в доклодо но окоде!tик Т, С. Хочотуров и кондидото но иконо_ мическите ноуки Д, С, Львов, зо първи път ясl.]о и определено беt!е rоявено, че розроботкото но плоновете зо повишовоне во кочеството трябво до зопочво от устоновявоне поронетри но кочеството но кроиното продукция

(овтомобили,

съответствие

но

троктори).

хлодилнициl

изисквониято къп ксчеството

кройното продукция, твърдят

чиците, следво до се устоновявот

доклод_

но кочеството но онези

видове }1еждинно продукция, които не учоствувот со1,1остоятелно в процесо но прои]водственото експлостоция или в произsодственото потреб"

пороне-rри

ление (метолорежещи мошини, подемно_трон_ спортни съоръжения и т. н.), По онологичен

ночин трябво до се плониро кочествэто яо когlплектувоците

издепия (електроопоротурq,

гуми, филтри и др.), о също токо и кочествените

аоро}l€три

но

суровинитё,

мотерио_

техническите покозотели но кочеството не со сомоцел. Потребителят се интересувс от резултото, нопример, кок роботи перолкото моLчино (чистото но дрехите), о също токо и нq средство Jo нейно lo ог и!розходвонего употребо, времето и трудо при нейното иl, -ол]увоне. Зо чего е безроlлично кок действуво

и но кокъв принцип, око тово

не

се отрозяво върху експлоотоциято но

изде-

лието; безрезлично l.1y е също токо и но кокво -оUино е иlроботен ко}очът. кок.Iо и детой, лите но пехонизFlо. техническите покозотели се явявот зо н€го в преоброзувон видi кото

полезен или икономичен ефект. Между проблеtlите зс кочеството днес кото по-вож€н и трудоемък проблеrl от

зовисимост гlежду конкретното пороllетри, от едно строно, и от друго. Зо" икононическите поко]отели сего пътищото зо решовонето нс този проблеI4 со оце co1,1o ненобелязони (виж, нспример, устоновявоне

С. Горнцейн и М. Людмирски в З но бюлетино (Техн. эстетико) 3о 'l967 г.).

Комплексното количествено оценко но кочеството и}4о мноrо привърженици. Но не всички

вярвот

нейния успех. Скептиците преду,

преждовот, че ще се допускот греtlJки, противниците отхвърлят co!,loтo въз}lожност зо подход. Досе.о действително не со нопровени Потребност го

първиiе

обоче

от

проктически

опити.

комплексно оценко веобходимост,

Без количествено комплексно оценко е невъзttожно до се определи мястото но доденото изделие нех(Aу друrите онологични оброзци, не ilоже до се оцени, доколко доденото изд€лие нодtlиново (световното ниво> или изостоСомо точното ко плексно оценко ще позволи не согlо до се ро]крият резервите но проектиронето но висококочествени проrtиL]Jлени изделия, нФ и до се оргонизира тяхното производство но съвреfiенно техничёско

ЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ И НЕГОВОТО МЯСТО В ОЦЕНКДТД НА КАЧЕСТВОТО НА ПРОДУКЦИЯТА Yfl К Е.3одесеноц

строе

62:7.05:52.(Ю2.6t2

и3следвонето но естетическото цеяност но про-

иишлёните изделия е саързоно с оноли!о но въ:tприятието но околното предrетно средо кото специфичен вид чове!uко дейност. Изяснявонето Hcl сьщностто но естетическото

прс.од

от .п. (Техirч.G(qя эtтстlкd, бр. l/71-cccP

възприятие, кокто и определянето но неговото роля зо създовоне и оценявоне но елементи (второто природо) предстовляво особен интерес зо художественото проектироне, Есред многоороините подходи къ},! PeuJoBoнето но този проблем днес ilожем до отдели}'

от

от тrх свързво спеqификстс но естетическото въз_ лриятие с осо6€ностите и структурото но въ]-

две основни нопровления. Едното

приемсния обект. В този случой естетическото аъзприятие се розrлеждо кото възлриеноне нс естетическото своеоброзие но действителностто или кото процес но отрожение но естетичното в човеLJJкото съзнониеl, Лесно е до се зобележи, че подобно

не розкриво кочественото определеност

но

естетическото възприятие, неговото принцип[lс роэлико от обикновеното възприятие, кото

едно от формите но сетивното позноние. Съ_ щеврейенно то носи явно товтологичен хороктер, кото определя естетическото възпри, ятие кото въrприемоне но кросивото, пре_

т. н. Според нос, теrи недостотъци со нопълно 'обективни, тьй кото со следствие от недокросното и

стотъчно ясвото розбироне но същностто но со1,1ия обект

|' в

но възприемонето предпетния свят.

в изкуството

Другото нопровление изхождо от онолизо но психофизиологичните мехонизйи но възприе.1оция субехт. L|елто но изследвониято се (и.!,нGко оц.яsо нопро.я

.. ..д.лх

iож.

до

.ьнцао кросr.ото, р.зYлто" l. роtrл.ждов., l!у_ чо.са. ф ,.сл.дr.iс| лро. fflкн.i..qiоtо Фрцс во tрGд. Лrо Корбю.tG

1 Тчпччнч прчмеРч зо лоаобея лоdхоd со олрсdеленчяmо но есmеmuческоmо sбrпрuяmuе, koпro оФоено способносm но troseкo dо чувсmsуsо кРо.

соmоmо но зообчкопяlцчmе zo преёмеmч \7, сmр. З9J члU коmо dуховен чэроз но обекmчвно същесmву.

вощоmо оmнашенче межdу чоsеко лящчя za свяm (4, сmР. '5З). з2

мето, обочс предt

]ообUко-

състои в олозновоне lчотериолния субстрот нq естетическото възприятие, о също токо и

но общите биологични жсци в основото Myr.

зоконойерности, ле-

Този подход също ни с€ струво еднострончив,

зсщото в токъв случой вниионието се концентриро върху търсене но биологичните мех!низt4и, които (отrоворят) зо процесо но естетическото

възприятиеl

неговото

докото

социолно обусловеност остово н€проучено. В същото време откозът от рсзглеждоне но спецификото но естетическото възприемоне но утилиторните предйети обединяво тези Извество е, че процесът но създовоне но пред-

tiети съдържо зночителен елемент но творчество. При лроектироне но изделие художникът-проектонт се стреми къt1 токово мотериолно

въплъщевие

но

зохйсьло

си!

По токъв ночин лроектироното изделие

потреоител. кото включво, мокор не явно, целия процес нс бъдецото възприе оне но предмето и сетиsното нослодо от него. И енно

тово позволяво естетическото възприятие до

се

розглеждо кото елемент от творческия процес но създовоне но пред ети от мотёриолнотс действителност. Всеки процес но потребявоне ксто взоиl,]оот_ ноlJJение ежду човеко и предмето включво в едно или друго степен възприеrrоне но пред_ Съцеврем€нно худо}{никът_проектонт с€ олитво чрез фор}lото но създовоното от него изделие до приобщи друг чозек към своето творческо вдъхновение, къ1.1 особеностите но своето

1 Вчж нопр.,

(СоdРу)r(есmsо

ноук u

mворчеспво>, М,, кИскуссmвоr,, 196В ..

lлолн(

но

з[

зотоЕ

лредt преч)

което

оптиilолно до съответствуво но функционолноконструктивl.]ите изисквония към предмето и в ногледно форrrо до лоднося но лотребителя сво€то ценностяо съдържоние и полезно осноао. роtбиро}lе зо свето, къt дълбочиното но своите чувство.

своеоброзен посредник между творец

r,lет.

стрен в орг

mойнь|

цойн

мето.зо до протичо този процес ной,ефективно, обоче е необходимо не со},!о до (овлодееt{) преднето вънlJJно, но и до (проникнем, в него, т. е, до Dо!6ерей особено(тите но неговия

строеж

функционироне. Необходи

е,

спьдовоrелно. октивно дейност, която новярно по зночиl.!ост и творческо носоченост не е по-i1cловожно от създовонето но сопия предйет. Зо предпостовко но този деЙност служи стрейея{ът но художнико,проектонт

до изро!и

в оргонизоциято но форйото но предмето неговото

съдържоние

ценностt

ноаост

оригй-

полност. Изглеждо, че творецът но преднети създово i<руслото, по което тече ввприятието)

но зрителя

(9).

ЗотоЬо октьт но потре6rвоне в розглеждония от нос оспект се очертово кото прэцес но съ_

творчество но индивидо. Кото се срещо с предr4етите, човек възприеtlо не co}to външ_ ните ий форt4опни призноциl но и зоконоr4ерностите но вътрешни, строеж, свързони с тях, пречупво всичко през призноlо Hq своя вътре,

tll"*'опит n но индивйдуолното си въоброжение. Колкото по-продължително е тово съ, стояние нG емоционолно

съпреживявоне, тол_

ёстетическото нослодо но човеко от възприейонето но продукто но трудо, Ако лерефрозироме известното t,lисъл но АйзенщоЙн, ожем до коже}4, че всяко произведение

ково по-силно

яо художественото проектироне в

известен

сtlисъл трябво до бъде не cor,lo утилиторен

предйет, но и дрознител, който до предизвикво

осоциоции, зочlото дорозроботвGнето йу чРез човешкото въоброжение октивизиро роботото яо човеLJJките сетиво ('l5, стр.41З). В този сйисъл естетическото възприятие се окозво октивно средство но творческия процес но потреблени€то нс елеЁенти о, околнсто

Нокроя, естетическото възприятие и]пълняво функциято но емоциоволно оценко зо ре]ултотите от творческото човешко дейност. В то3и си функция то се охозво един от критериите

зо

успешно

решовоне

но

зодочите!

сто,

Същеврепенно непо.редственото проктико но оЬщуването но човеко с лредпетите води до формироне но оценъчните нор}4и и съждения, които служот възпитовояето но естетикото осново ческите вкусове и идеоли to общ€ството, Всичко тово лозволяво до се говори зо вожното роля но естетическото възприятие в художест, sеното проектироне, с което, по всяко вероятящи пред художнико-проектонт.

но

ност,

се обясняво

и интересът

кън този пробпеr.r.

но специdлистите

Роэкривонето но всички в3оиl,]но свързони оспекти но естетическото възприятяе Hq предметния свят е йноrо интер€сно, но сложно

стол Е з66i. худ, пDо.Ат,

хоФвпg

Кухн.я.ка поя.ицо (ГФР)

.. Гlолупр.носиiо ..ързdgо

rii:.-i9:l*}&},ёýýя!ý!jt;'

кобtr,но

талёфонfiо

ходи_

роцо у.тройство (сАщ)

з4 :

Jq.<|l

-а

{-5}--.Ф

(чссР)

деля преди всичко от същнос.,то но възприе_

,о есте Аксиологичният подход към пробле]rо художественото проектиDоне иr, хождо от сноли]о но взоимовръзкото между двете строни но продукто но трудо, които се в rPoueco чо HetoBoTo rо-ребле-

Токовс третироне но естетичното по неоЬходиtlост ни зодължово преди всичко до при, естетическото възприятяе притежово функциято до отрозяво обществено ценност нс предметите и предметното средо но

подiъзнотелно) фиксиро съответствието между сетивно възприемоното формо или но отделните й riризноци и ценllостто но предмето, чреr съвкупносттс но ноличните му полезни свойство. Продължителното обцувоне но чо s€ко с предмстния свят му позsоляво не ссмо .]о устоNови тройни генетични връзки междY пред lормолните и ценностните приrноци нотипич_ също токо и зо до отдели

предмето, изрозено във формооброзувощите

ро,кривот

и иросото lo ], кото удовлего!олr о но грддrстfте (во,l,е .".Ь"ь.о.т", цовеч съu свррчёtsчо (rccIo 1ъ-и

съответствувощ еднозночно но чонкретните ценностни пороретри но и]де-

,ия оброr,

По токъв ночин потреЬителнqто ценност но предмето се зокрепво стру{туро но -рэду/то чс 1PyJo и се осо,|ииро ]йято,

при]ноци но този предмет. Оттук се розбиро и осоциотивният хороктер зодължително естетическото възприятие и,rредLе(Iвуво-olo

уу

опосредllвувоLе

io удовлетворение, което постепенно прёроство

в сетивно отрожение но ценностния хороктер потребявония предмет,

зо

възниквонето но тово отношеяие служи неfiосредствено до_ от формо no /lделиеTо /л,/ "е;rите

кото външен сигнол

,овоо Прzзаоците зовърLеьо(,, (орчоF,iчно,т, lлужо коlо обобщс},i yclloB_ cbpolMePHo(r ни сигноли ro поле]ните кочество но предЕе160).

Вътреu]ният фоктор, опрёделяц възпожностто е лридоьитото в прозq лодобно цесо но социолнсто проктико свойство но предмето дс изрозяво своято обцествено ценност в сетивно въ]принимоемите призноци но фор,

по_поаробно зо mаво вuж: м. фэаоров Э.rrе" mчческоя ченносmь преdr,{еmноu ческоя э.mеmчко), 19Ь9, N9 1|2.

Er-Ё

HoTpyno-

цл пьч mово уччолчqm олum включво '0ф0u _о о|lm'о, !оmрупоп оm оmdел"uс ч,{dusud, олчmо, ноmDупан оm чялоmо,]06ечесmRо,

\-ý

делни при]ноци, които предстовлявот своео_ 5ро]ни rнсци, но€еци предметен

тите (8, стр,

о1

,ото го -rрок-иче(ко дейрост, оr

с ичФорrоurочроs съ]ьоF ие I о форно, Опоrно]чоковото функция вонето и ной-вече и]ползувонето кономеряости предизвикво у човеко чувство

с€тивно ]еJото

]

човеко, изявено в орrонизоциятс но фориите их. С други думи, естетическото възприятие може до се розглеждо кото процес но прониквоне в обцественоценностното съцност но

вид lили цялост-

чите елегlенти

во

-l

мото, Прието е тово свойство до се норичо

ж:г

Фох{лхя столо.. (сАщ)

И токо отличително особеност но

естети_ науките, изкуството предществувощ олит художе_ е токъв, че в св-атлиното но то]у оргонично опит о] вrждоl1 горото кото предмет, прит€, _"ry*r"p",eто еи неговото с потребявонето но жовоц tчироко оЁщuс.ве"о ценност. иl,о от едно строноосъзното или нео€ъзното в доде"р"оji]лl, '._"_,1_з!]]ко "*-:]:_ "l]l"""."" .-".]lr1_

нс

но продуктите но

гене

:Ё:,-""".",.1,.",ъ

^"".,":1.."l;j,T"l:i;.'.';. дРУГо c'po'ol "р"::::: о'корегироц обикновен хороктер, ЦеСТВеНОТО ЛОТРебИТеЛСКО

зощото

лроктико

::]: оь.

il:-Jт;;:;Ё;:.:,..;:шт,,"Ё:..,т]"]l; ;; ";;.-,"..*.,. ,"" ; ,'-".";;",""-"", "*,"р"".е ;;;;.;;;;-,"р. Този оспект специфичеti

постоянно

свързон със специолното роля

променя и ноново фо!миро естетическите предмето. идеоли но човеко и обцеството. (nn" ЦеННОСТНИЯТ ХОРОКТеР

но ёстетическото въз-

но

нс

формото В роrr,""*ао""" контекст формото пр"rчоц") сомо ".д"п"п.Ь; по себе .", non*oro ,i.-o .р"д.r"о,

"о"""

.J;;р"дъ,;-;-ф;;-"";fi"" ъ::ъх,: i:, ;:;i,"#". 1".J..;',"у?"::i".г;;,Б предмет но възприятието тя игроеl от едно строно, сигнолно (провоки_ "*-1]", i: СОЙИЯ кото зночигlо, лолезно зо човеко и обществото Роцо> роля и служи кото основен дрознител изделие, способно до удовлетвори зо появото но естетическо въ]приятие, от друго потребности, Тово добре е }обеляrолрозлични Ю. Бо.rpo"o,.r"n.po"n"rp.;;;;",,p.r",*or."r*p"_ (... черто_

Е4фоо6.кт'.но оrлGдdляо __t рсфл.Iсяо фотох.пёео Хо.

;;ь""д

sЪо

iйij"iit ^'-

той

А3 възприеfiс|1 горото кото нещо есрев: ТеТИЧеСКИ ЦеННО И]lенно зотово, зощото целият ОПИТ Оt НФеТО ЛИЧНО ОбЩУВОне с този НО ПРИРОДОТО И ВЪЗПРИеТИЯТ ОТ ИеН ЧРеЗ еЗИКОi

облост

вс ценностто но своето съдържоние. кото подчертово този й функция, ё.'руо""ще;" пиш",

Потр( изроб

и фоt

EcTeTr

(Предметите np"i"*""o, множество функцио_

свойствоо, свър]они с тяхното спосо6_ "onn" Ност до окозвот въздействие върху животс но човеко и до служот зо оръдия но неговото

се възприемот и оценявот

в зовисимост от тово, доколко успеUJно изпълнявот те своято функция

но

Зовчсuмосmmо но есmеfiuческоmо

пот

Субеl

€ьJпрuенояе

лреа}rеmс оm яеаоаUmе ;;r;,' yopokmepucmuxu е чdалеdяо реолнч ченносmнч ";:;:; чпюсmрuьоно аm ек(лерuиенmо с роlлчччч muпове po,'nu' :;,"J: меяmU лрозеdен в Прохкопо лобоРоmорuя lo "й"""] ек(леРUйенmолно ч пРuложно .сmеmuко (по;;;:" поёРобно вчжi л. HoBuKoB, нобь,lj aua э.mеmuп;;". ческоi dеrmельносmч В кн. Эсmеmчка ч пРочз(Jноя!еll, боdсm€о, м., с, JJ), ";;;; тук необхоduма еdно '968,зобележко. 8 !луqdu е(hеmUческU чlрозчmелноmо форпо по Ре. obeKTJ

un,.by-

ouuo прIJчuнч сmово аmно(чmепбо

яякоU ::':"i

сопосmоrmепно,

<аmо золозво пР,r mобо сзояmо ценносm. ТоJL

деленс

но

оброзе

коmо резулпоп оm оmdеляFе оm уmчлlmорнаmа uеrяосm но .Форпоmо преOrrеfiо пРOя3я€о

mелскч

ао лреrзDрлq € dpyz Роtsz, къdеmо frou лобече кулmурнч, оmколкоmа поmребч,

ченносmч.

,"i ., / по в

ролято .lриятй

Нокроя, едно

от

съществените свой,тво но

присъщйят му естетическото възприятие оц€нъчен хороктер. Действително, целто но естетическото възприятrе е (прониквоне в

същностто но предмето, зообиколяйки опорOто но логическия онолиз (16, стр. З8) и оценкото но полезните свойство но предгlетите без продължително проктически до се опробирот, Потребностто

до

се

вземот

бързи

но

речJения

сетиано ровнищ€ при недостиг но врегtе се е изроботволо у'човеко исторически в процесо но проктическо усвоявоне но деиствителностто, кото е служило кото вожен фоктор rо lопо]воне

вид, С увеличо,

l формироче

воне но количеството инфорпоция, кокто и с усъвършенствувонето но предметния свят чо_

Първо, блоfодорение но устоновкото, потре6ностто но човеко се октизизиро и се свързво с обективното ueHHocтHo същност но възприе" мония предпет, Второ, устоновкото включво във възприятието целия tlинол опит и нотрупоното инфор оция, които сло1,1огот зо розкривоне но връзките между вънtuните хороктеристики нq предмето и негоsите потребит€л,

ски порометри. Нокроя, устоновкото

осигу-

ряво възможностто ёстетическото възприятие

I I

до и]пълняво е1,1оционqлно-оценъчни функции, доколкото в устqяовкото се включво едно системо от естетически норми и идеоли. Тово е, ной,гловният от фокторите зо връзестетическото кото между устоновкото

век зопочво до розполого с все по,гlолко време зо щотелен снолиз но в€еки предгlет.

възприятие

Естетическото JиолиJироно

процесо отделнит€

въriожност

дово

опит (своеоброrно (со_

оперцепция,}

до

.реустройво

но щотелния онолиз, кото

зовеня

гlу чости с опосредстве

По токъв ночин естетическото възприятие се проявяво кото котслизотор, който позво, лявс бър]о до се получи необходи1,1илт резул, тот предстово зо ценностто нq пред},1ето но интуитивни, синтез но кросотато с погlощто и ползото но предмето. хороктер fiо естетическото Субективният

аъ]приятие е свър]он със структурото но психофизиологическия опорот но суЬекто и спределя степенто, пълнотото но осъзновоне обективнсlо

ценност но възприемоните

пред_

Емоционолното природо и връзкото с устонов,

кото со ной-вожните ио}l€нти, които розкривот субективното строно но естетическото възприя_

Понятието устоновка се третиро в съвреt4еннqто п.ихологи, в tлирок плон, То се роrглеждо кото психологическо съдържсrние но всеки от случоите но взоимодействие но чозеко с сбективния свят, кото (готовност къt4 опре_ делено октивност> (14, стр. 17), По-конкретно устоновкото t4оже до се определи_кото свое_ оброзен (кодирон ходел) но кроиния ре]ултот от реокциято, предворвоцо резултотите

; по

време (11)

Ролято но устоновкото при есrетическото въз-

rриятие е огроFlно.

то.о эа п€ч.в.

(r<DР}

Акцепторът но действието е един от коrпозоция

цялостнотq физиологично оргоникоято

(но функционоляото системо),

служи зо соморегулироне но оргониrмо в лрФ-

цесо но нёговото прислособя воне чи-е условия, Той предс.овrяво времеFчо о6-

розувоние, което иllо зо цел до (формиро оферентния

Хядро.л9чво р.rулярr.iо скоросrфо хуrя, (сАrц)

моделi

способен

до

поро

предусещо

метрите но бъдещите резултоти и до сровнявс в кроя но действието тово предскозвоне с пqрометрите но кройните резултоти (З, стр, 248)' Сигнолите от естётически зночимото форr.о но предмето постъпвот в корото, където но.тодия но оферентния синтезl стово кото че ли ро]д€ляне но полученото информоция но дво кочест-

вено ро]лични потоко, Единият поток

%:,,-l

носи

обикновените ценностни осоциоции зо подобен

предмет, изрозено във вънl!ните

зувоцитё при]ноци но иэделиято, кокто вече отбелязохме, се проявявст кото условни дроз-

човеко се офорFlят дво идеолни гlодело: про-

род форйq но предмето. При тово форнообро-

нители, които октиви]ирот устоновкото

диrвиквот предстовото

зо

и пре-

предпологое ите

но възприе}4ония предмет. хороктеризиро действителното, реолното ценност но додения полезни свойстао

Другият поток информоция

] В ocHoвomo но робоmаmо но окчепmоРо но dейсmsUеmо локч прчнччпьm gо лРеdвор€оцоmо оmроженче, коimа хорокmерчзчро унчверсолнаmо фYнкччя но лrозька - лреаскоlsdне но бьdещеmо, Пр!нцuпъm ilo лреdsорбоцоmо оmРоrкенче се бо, зчра върху паложенчеmо| че лроёължчmелноmо повmоряне но олреаеленtJ реdо€е оm вьншнч, вожнч зо орzончзмо €ъзdеl]сmвчя, в кроя но kpouч4оmа се фчксчро в проmоплозllопо но жчвоmа сьцесm€о въе вчd но спеччфччнч зо всяко възdеiсmвUе хUмUческU peoкquU. Блогодорение но 1,1игновеното протичоне, те прёдворвот лреди]виколите ги събития от ]оо,

биколящия ни свят и дqвот въ3tlожност но оргонизгlо новреме до подготви ответните реокции спря11о вънlJJния дрознител, Виж: П. Анохин. (пережоющее отрожение действительности. (BorrP. философии), 1962, N9 7. Аференmея сUнmеJ npoqec но чвmе.Раччя qе8mролноmо нерзн0 но l]ялоmо поспъпчло счсmемо оференmно чнфорrlоцчя u оqеня€онеmо с оалеа но мuнолuя опчfп u фоРйuРонеmо но

: i

-з

скпld яо поаеаенчеmо, сьоmsеmсву€оu/о

но doae-

призноци но у

субе

целеви, Прогностичният но-

вр.

В реrултот но тово своеоброrно роздвоение

гностичен

дел се създовс в окцепторо нс действието и съдържо предстовото зо предполоrоемото ценност но предмето- То}и предстово възникво

но зокрепените в устоновксто генетични връзки но ценностнйте и форtлолни призноци но предм€то, формото се проявяво тук

първо

кото

звеноl

вериго но предшествувсщите връзки между човеко и формите но предг]етите от подобен род, в резултот но което през микроинтерво-

лите от врене в съ]нонието у се появяво ценносrчият

lчодел

нq

цялото

розгръщощФ

мир

преднеl'

въlприеtlония

Този модел притежово едно интересно особеност: в нея формото но предйета по степенто яо cBoe-lo

отговоря ровнице.

естетическо

съвърlJJенство

но изроrеното от него ценностно С тово той се превръщо в елейент

1,1o1,1eHT но етолонния ред. Прогностичният изпреворво целевия, който се строи но бозото

Безспорно,

въпрчяmче

реолнlrm прочес но еспеmчческOmо по-спожен

мноzоаброЬобоmен

leн; mук е лреа(mовен босmо опРосmен

] 8

оmdелfiU случоч rпозi] лроqес. Mo)rce dо лро-

mччо оъз осново яо €ключ€онеfiо aUяcr{U,]HU сmереоmuпu

праяво ч зп р

еварв

но о

способносmчпё

цоm о

mро з яво не.

но олреаеленu

чосmнч случоu

но

орzонuз\4о къй

Емс

требности.

Те и!пълнявот

няколко

функции,

сред които ной-во)хни со биологичното (ок

lott, с ,.рt о.rоt (lЛ...

тивизироцо), оценъчното и социолното (кото

предпостовко зо социолните е оции _ чув.твоrо. отроз"вощп потребностите но общест,

]

вото). Биологичното функция но емоциите се зоключво в общото експертизо но дейностто но корото, п. Анохин пиUJе: (Еrаоциите зореждот корото

и й придовот устойчив висок енергиен

(12. стр. 186)

зоряд>

Въпреки тово, основно функция при естетическото възприятие е оценъчното, тъи кото именно еноционолният опорот сетивно отро-

!яво

степенто

но

съвподението

но

действи,

телното с предпологоеt1ото ценнос-l но пред_ мето. При тово положителното е1,1о1,1ионолно

но възприемонето но реолнотq формо но пред-

мето и aъдържо проrромото зо деиствия субекто

но но

съответствие с реолното ценност

изделието, отро]ено в неговото Формо, В резултот но обротното врЪзко в окцепторо но деЙствието стово съпостовко нежду лрог, кото очоквон, ностичния ценностен модел предпологон ре]ултот от естетичното въ'прия и реолните донни зо ценносто но пред_ тие r{eтo въ! осново но целевия }4одел,

йодел целевите резулсетивното отрожение но ценностто

рэдицо случои предпопогоейият но

14оже до не съответствуво

тоти но

но предйето. Тово весъвподоие води до форf,/poнeтo но ново, го,точно ответно деи, .,""е но счбекто, В същото врене несъ'гос/,

вовостто }4;жду целто и ре]ултото, вследствие но което идво и неудовлетворявонето но потребностите, стово причино

зо въ}никвоне

съпровождоци естетическото въlприятие

но

et1o,

Емоциите кото съществен елемеят но естэти,

ческото възприятие со се офорfiили в проц-,со но продължително-lо еволюция но човеко и со свързони с форFlиронето но неговите по-

' Емоquчmе в Uсmuнскuя сUl,uсьл не со оаекаоmнч с епоцчонолнuя mов но yсещонuяпо u е пDоявябсm mух не komo елемеim оm нuсшumа dеiяосmu. о хопо сложеr

.,,,,i,u".nu

"o"".*u oemcoпUHUDoH пDочес. .sbproH

робоmопо но

,"o-1o".rJ u *Ъроrо no zолемчmе полукалбо ,о ло"о uuo' п, сuмоtsоа, (1-1mo 'еrrоqчя?л (Ноуко,, ""."Ьо"о," mокое '966)

състояние 8о типо но Удовлетворявоне възникво сойо тоlово, когото обротното инфорrlоция от резултотите но извърUJеното действие отDо]яво ной-точно всички компоненти и14енно

, Обротно, не-

"o'nono*"r"n*n"норезул,lот, обротните сигноли от съответствието

не-

КоFпл.хr GDGбlраl rот, .dрсвl тGндж.рt (САlЦ)

пълноценни резултоти от окто с поройетритё но окцелторо но действието ведного води хъх възниквоне но безпокойстsо, кън тьр.

сения (8. стр.67).

l|оследният нойент е ного интересен, зощото

хороктеризиро еfiоциите също кото сти,лул зо октивно действие, зо стремеж до се ноЁери РеШеНИе И С

ТОВО

оохвонолите

СТРеНе)К !О ПРеМОХВОНе

чувство!

до

го

ко розтовори психически. _чов€ lозl' вожно черто но естетиче-

ското възприятие кGто процес! иJисквощ (твор_ чество, зощото зо възлриейонето но изкуството е недостотъчво сойо искреното изж&вявоfiе

но

чувствотоl

което

е влодеело

овторс,

не е достотъчно и соно розбиронето но струк_ турото но cor4oтo произведение _ необходино

е до се преодолее собствеяото чув(тво, до се нопери собствен которrис и collo тогово из-

кустаото ще под€йствуво нопълно) (6, стр. З25). Е},!оциите не отрозявот предпетоl о oTHoLJJeнието, което възllикво между предмето и

оценявоция ro субект. Тово отночrение по лровило носи обществен хороктер и е предпостовкс зо възниквоне но естетически чувство. С тово е оциите се проявявот кото универсолен социолен мехонизълr, без който <никого не е и}lоло, няйо и не йоже до иtло чоBeLlJKo търсене но истинсто> (l1, aтр. 1r2), Особено е вожчо ропято но е;оциите кото

сигнолизирощо сисyемо при естетическото въrприеноне но новите предмети или явления. колкото по-неочоквон, по-неповторим е обектът но възприятието, колкото по-11олко из_

вестно инфор}rоция носи тоЙ, толковq

силно ният

по_

по-дълбоко се проявяво е оционол-

ефект

от

естетическото

възприятиеl

толково по_рознооброзни со положителните отрицотелните

емоцииl.

не РоJaлФкdоме mук някоч UHmepecHU UJBaou, пРоUзmччощч оm чнфоРllоцчонноmо mеоРч,

.HUe

elýrolruume

!rоно€.

эл4оччD,

но

п, счйонов |вuж нопр,,п,

сu-

еорUя оmРоженчя u псuхобuзuолоzuя М., <Ноуко,,, 197О). Oct,oBHuie uёеч но

mозч mефчя обоче со свьрзонч с dефчцчmо оm нолччноmо чнффноччя зе преdliеmо ч проzносmuчно чнфоРночuя копо uJ;otrнuк зо sDJHuK€оне но еr,,оqUU, яРко uзРозенчя U qенно(mея xopoKme|J, о <ъцо mоко u някоч колччесmвенч зовчсчйосmч, ффпулпронч оm овmфо, 1,1о2оm dо

се окожоm Оосmо ползrнч прч по-ноmоmъLцноmо РазDобоmко но mозч пРоблеп. 4о

и токо, €стетическото възприеlrоне но елейентите от (второ природо) е слоr(но| хорпонично единство от сетивяо познсниа и оценко. Свързоно a октивност.rо но възприейощия су6€ктl ТО

ВКЛЮЧВО

ГНОСеОЛОГИЧеНi

ЦеНнОсТеН

Се.

йонтичен оспекти. кото отроrяво обще(твения

хороктер но отноцtениято йежду човеко и предметния (вят, tlоже до се коже, че в него сьществувот ной_холко три вожни }roreнTo: сетивното възприемоне но формото но предмето, предизвиквощо розвитието но дво лоролеляи процесо: създоване но прогностичен |,rод€л

зо оксиологиято но предмето въз оGново

но изробот€ни осоцrоции с подобни форfiи и лрониквоне в обществено-qенностнотс същност но лред}rето въз осново но неговото

връзко с иорфолоrичните призноци но форйото;

интуитивно съпостовяне

реслно_ценностен

ч€ски

предметl

но

прогнозирон

изроlени

в естети-

възлрrе14оемо форr,rо; емоционолно отрозявоriе но тово сълостовяне с обротно връЗко lо целия проц€с но естетическото възприятие. Без есtетическо въэлриrтие е невъзл|ожно провеждонето нс естетическо оценко. Д$о естетическото възприятие позволяво човек сетивно до онсли!иро утилиторните ценности но зоо_ ьиколпция rо свят кото ги съпостовя (в нойобщ случой кочествено) нq епоционолно ровнище със своите потребности, естетич€ското оценко, кото фиксиро също токо и количественит€ съотноIJJени, }rежду целите и резултотите се лроявяво кото сливоне лозноние

роционолното

съждениеl

кото

но-

чин зо формироне но нови духовни ценности но човеко и обцеството,

ЛИТЕРАТУРА

1. В. И. Ленин. Полное собр. сочинений, и!д, 5, т. 25. М. политиздот. 1961 2. П. Анохин, Узловые вопросы в изучении

высL!еЙ нервноЙ деятельности-в с6, (Про6]']еМы высшей нервной деятельности>. М., изд. АМн сссР, 1949 3, п. днохия. Биология и нейрофиIиология

условноI о

рефлексо,

М.

(Медицино), 1968 4. Э. Боркке. О позновотельноrr хороlсгере ,стетического восприятия действительности,

кО политике портии в облости литеротуискусствеr. М., изд. дон кпсс, 1958 Борев, Эстетико, М,, Политиздот, 1969

В кн.

ры

и_

Ю. 6, л.

выгодский, Психолоrия искусство. М.

(Иск

7. l 8. l, 9.I 19s7, 10.

11, вони

(воп

сi.,очфо

н!l!,lвб

Hor_

(Д.с(.tоп конпфtърrИ'ол9i,

(Искусство), 1955 7, (роткий словорь по эстетике. М,. По-,r-

издоri 1964 8, Ю. Мокоренко, Мудрость чувств. М., (Советскоя Россия), 1970

9. М.

Морков. Некоторые ]окояомерности

восприятия искусство (ИскусстЕо киtlо),

]957,

N9 9

10. Г, Плехонов. Избронные

философские Госполитиздот. 1958 '1, ПронгуUlвили, Г]онятие устоновки в (истёме совеiской психологии в свете исследо-рои]ведеtsия

r, V. М,,

воний грузинской психопогичёской ч]во-ы, кВопросы психологииr. 1967. N94

12.

Цит. по кн. по С. Роппопорт, Искусство

'1з.

Рубиящейн,

эгlоции.

М.,

(Му]ыко).

'Бытие

созноние,

несте

психи;еского во всеобщей в3оимосвявей явле_ иро, lЧ,, Изд, АН СССР,

""; 1957

"or"pnon""or" 14, Д, Уriодзе, Эхсперинентольнь,е основы ycтoHoBK,r. Тбилиси И]д, Гру}ин, ".""";..r" ской ССР. 1961 г. 15. с. ЭйзенL!тейн. Избронные прои3ведения, М.. <Искусство>, т, 211964 16, Эстеiико и производ(тво, М" Изд, МгУ, 1969

-тlройишлl

ьLмд

-'i'.i;,I;+. УДК

Ирrки Цойн Пр.lод от (D..ign v teorii

Зо до а

prqxi, _ clD бр. l/70_ЧССР

СОЦИАЛНИ И ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ

621 7.05 1,1ожем дс_

определим грониците но лро-

Ьлено, со необходини няколко встъпителни

Ние живеем в дво свято, единия от които ни предлого co|,!oтo природо, о другия човек си твори сой още от ]орото но своято културно

история. Този втори свят ние норичсl1€ <второ природо) или (свят но предметите). Под <второ природо) ние естествено не схвощоне предfiето в тесен с}lисъл но дуl'lотс. Ние схвацоме предfiето в обц плон кото нецоi което сьцествуво с всестронни прояви и и}lо ной-роJлични свойство, зощото соио по то,]и ночин ножем до пристъпиt1 към решовоне но

зс (второто природо), зо (сsето но предметите>. този (свят) следовотелно llе е сомо простронство, иrпълнево с простронни

ност и културния снисъл, зо нногостронносттq но про}lищленото естетикс. Отгук следво, че но пронишленотс естетико rледом кото но специфично отворен оргонит""ц"", изгtълнявощ t Holостронни '-:1I:-"i Функции, l iреди всичко ху}'ониторни _ про_ миLJJленото естетико ce aTp"Hn до поarпгне

всестронн) и харйонично специолизиране но (свето н0 лредне]ите)i едновреченно с тово оооче тя (е среl'lи дс ро}реUJи проблеrrо зq господството но техникотс нод човеко, сле-

и1,1о освободи]елни функции, a:l:_,:ai" миLлленото естетико и]пълняво

лредмети, с отноLJJения но предfiетите спря о

особено

но

тя

също

нодежди. розочоровq Ние пристъпвоме къг1 (свето

но преднетите) кото сровнявоне нещото човеко. В своите розсъждения зо мястото но проии!lJленото естетико при съэдсвоне

ния

(свят

но

предметите)l

бих

искол

дс

спо_

rreнo трите основни кръгс нq социологичните

сспекти но лроблейо,

Въпросътзо социолния хороктер но промич,l-

леното естетико

2) Въпросът зо социолното обусловеност про|lи(лленото естетико З) Въпросът зо социолните последици

но

от

пройишленото естетлко Нокроя бих искол_ до се спро нокротко върху някои въпроси с оощ хороктер, относяци се до

философския оспект но проt4ишленото естетико, кокъвто нопри1,1ер е въпросът зо въз-

rожностто_до се изгроди фипософия но отделен вид деиност. въпросът зо к/лтурното стой_ 41

этн

Про_

своя лринос къl1 зодоволявоне все по-голе!lите нужди но човеко| о тско също и към неговото

простронството и времето; тово също е и (свят)) не определени отно!Jения, но влияния и свойство и tово се относя гловно до човекG, които спрямО (светс но пред}rетите> е лротогоровско йярко зо всички нещо. (Второто природо> не е зопълнено зо човеко со11о с

:оц

по-нототък

и Функции но (оцислизоция и то не сомо чре,

вълросите

предметиl

a) с

]о

възпитоние

възлриемоне но новите нужди, лсихо-естетическото облост. Но-

крояl пройиtlJленото естетико изпълняво и нэ по_йолко всжно иконоl,,ическо функция със cBo'l приноС къ}, роционолизоциято но произ_ водствотоl

неговото

и със своя дял в обновителните процеси по-високо

/р lB -']

ро

ефективност

'о

но

прои]водството. Виноги обоче съм взеlrол под вни1,1оние обстоятелството, че се косое ]о сложни въпроси, чието тълкувоне не може до бъде единно, но които много пъти не може до се доде котегорично волиден отговор, Про}rиUJленото естетико кото творческо дейност особен хороктер се движи в ровнино с особено трудно измери},,и или почти неиJнери}lи и неостойностими фоктори, в ровнино, в която и11от свое }лясто всички форми но субективен и индивидуолен достъл зо petuoBoHe но проблеfiите.

:орi

-риl

:елите, функционолният модел, и ;) социолният фоктор, създотелят но т. нор,

:эциолно ситуоция, която подбуждс октивrocтTo но художнико-проектовт или пък предейност, дори я прови невъз-

:оциолният хороктер но проlчиtUленото есте-ико се обусловя от нейното двойно зночение, : именно: до служи в обществото едновре}аенно а но потребителя, и но производителя. Этношението общество-потребител служи за

до таори опноценеч (свят но пре4метитеr, койго до :rдоволяво ростящите и постоянно диферен- рощи се tlотериолни психо-естетически нуж:и, до помого пряко и непряко до се поддържо :сново но проFlиt]Jленото естетико

/ роrвиво вкусът в обществото, ро3Lllиряво .ъ]можностите но човеко кокто в облостто -о неговото нодt4ощие нод природото, токо ,,в неговия еtlоционолен свят. Тромишленото произведение със своято форно, :ид, композиция, функция, оцветявоне въ3буждо ноблюдотеля

естетически

преживявония,

iоито в друrото зоно но действие, т. е. е созоноl

_иолно-функционолното

или

стийулиро

-отиско възr4ожностто но субекто до се соли:оризиро с някоя обще(твено групо, прите.очощЬ

или

подобни

приблизителhо

:эциолни"д"о*"п еtlоционолни розбирония. Зотово 4менно проFlиLлленсто естетико .свен но технически и €стетически

rc -рирощи функции.

функции,

И НО СОЦИОЛНО ИНТеГРИРОЩИ ИЛИ ДеЗИНТе-

Но

човеко,производител

-ро!lиLлленото естетикс 1,1y поного до увели.ово ефективностго но лроизводството чрез из-

-олзувоне но нови 11отериоли, нови техноло, -ични dетоди, зо подобрявоне но конструк-ивни реUJения| относящи се до функционол-ото стойност но лроизведениетоl зо но!lоляэоне нопрежението но llроизводствените про_еси и нопрегнотостто но трудо, зо комплексно /зползувоне rlo обновителни процеси в облостто -о

производственото

лроlролlоl

ство всъцност, е производство

лодобрявоне

/rи розtUирявоне структурото Io този про-Po1,1o, подобрявоне но кочеството и т. н.

:оциолният хороктер но лромиrлленdто есте-ико росте, хакор че в по-голrмо или по_нолко

прои]водство

промиUJленото

зо производството; днес обик-

новено производителят не зное потребителя о rо търси допълнително на поrоро. В сровнение с минолото о няхои нопълно

Социолен хороктер но проttицtл€ното

степен в сровнение с ерото но зоноятчийското или първоночолното монифоктурrэ производ-

някои обичои отлоднохо

се яоруlJJихо отноLJJениято

между производители и лотребители и отно, [лениято tlежду хорото и пред етите, мея(ду предм€тите и хорото се променихо. Потреби-

телят в епохото но предпромиUJленото производство бе свикнол до иllо интигlно отношение къ1,1 вещите. къй предмеlите и той чоси и до днес тоsо чувство в себе си, йокор че ло-

някого то е со онониl!но

подсъзнотелно. Днешното

производство,

ловино

от

стоки

в суперноркетите, срещо много пъти комплекс от потребители, но никого не € оново, което

е тясно свързоно с интигlните нужди но човеко

и с тово взоимоотяошението Еежду хорото и лредметите се норушово. Тово е и}аенно си-

туоциято, която художникът-проектонт трябво до ийо предвид и която той би трябволо до се

стреtlи по някокъв нсчин до превъзмогие. Диференllироният по]ор дово въз}lожност зо избор, А възtlо)(ностто до се избиро стокото

според индивидуолното желоние но отделния човек е едво от формите но де окротичните От серийното производство изискво}4е едновреfiенно кокто иконоtlическо ефективност, тока и до пр€дизвикво и лоложително психоестетическо прея(ивrвоне при индивидуолния избор. Човек зодоволяао днес своите

нужди при долеч по-високи в кочествено отноtllсние нужди в сферсто но <второто при-

родо), в (свето но пред11етите) т. е. в относително познотото

относит€ляо

овлодяното

Човек трябво обоче преди всичко до живее мотериолно, зо до tlоже до живее духовно, Не може до иr4о съtlнение в тоао, че всяко котегория хоро иltо свои обU4и специфични нужди.

Вътре в роrгроничените оЬществени групи c.nior,e до по-нототъLлно диференциоция но

нуждите. Розличяи нужди ийот женените и неженените, сенейството с децо и тези бе] деqо Бих

искол

до

подчертояt

че

освен

проблемо-

тикото зо социолните нужди от не по_lлолко вожност зо про1,1ищленото естетико е въпросът 4з

зо потреблението. Опитьт ни учи многокротно и безспорно, че не съществуво непосредствено зовисийост между прои]водството, розпределението и потреблението, че йежду тях не съцествуво оново, което технокротите норичот

(ровновесно нотоворвоне).

Често пъти производството не произвеждо с оглед но розпределението и зо потребителя, о по вътреUJни съобрqжения и стиr4ули, които лежот в по_голяно степея в сомото производство. Тово се докозво от съществувощото но_ прежение нq ношия позор с tlилиордите

ви_

дове и холичество от някои стоки; тово до_

козво и положението а някои от розвивоците се строни, кьдето милиони хоро стродот от

тяхното включвоне

простронството. Тозу

^ры ol зодочи но прогlиtJленото

естетико пру

сiздовоне но роботiото средо "."r"r. следьо време с голямо упоритост в пропорционслно въ]ходящо прогресия

ботните лроцеси.

Във втория стр),ктурен

производител, в

пло

предприятието.

но

социолно-психолоrическия

плои, прс1.1ишленото €ст€тико функционолно съществувоне KxKro непо.редствено, токо

проявяво своето

първия

ЗеР

;.. ХОР i:i " провс в ро. :oi ллон,

'ОС jlио

Ч"

и опосредственэ. 1:]

Хуложественото проектиро8е не създово со о (лицето нg предприятието>, но по!lого зо

СГР

веното прэектирqне

::'

хуАожест- ::: и оьлостто

неговото фор ироне. В него освен се включво

но жизяено необходи}lи стоки, не зоцото ги нrмо но позоро, о зощото не }{огот до си ги кулят; то се докозао съцо и от поло_

гlежду роботничите и i]' "о "rоппоо."оLчениято отделните наuJиниl уреди, поt ощни съоръ- 1: жения, т. е. и облосiто но междучовеluк;те ДО

общество, където лроизводството се ръководи от обществени групи, неспособни до съгло" сувот изобилието с потребителните спосо6_ ности и нужди. Едно от общестsените зодочи

токс до се коже, целият ко1,4плекс но социоло.

недостиг

жението в строните но (консупстивните>

но проfiишленото

естетико е до в]е}|о учостие

и при реrловонето но тези пробле и. Ако се вгледоме в, структурото но

3оводо_ социологично гледице, ще

от че художественото

производител

устоновим, се

включво

тово

него

оргоничноl

проектироне

дво

плоно,

От една строно, }{отериолно_ т€хническото структуро, предстовлявоцо сомия обект но прсизводственото предприятие и неговия 1,1оlllинен порк, и от друго cTPoHol

тово

плонът но ньговото социолно-психо-

логическо структуро. предстовяно от комплексо но со!lиолните отноLления Бътре в сойото предприятие и отночjени него, В моте_ риолно_техническото структуро б€зспорно ще включиr,t влиянието което окозво учостието но пройишленото естетико върху създовонето и оргонизиронето но роботяота средо. Този кръг от 3одочи и}4о и свой вожен икономически

оспект, доко!он кскто експери1,1ентално, токо и в експлоотоциято; (нефизиологичното реUJение> нопри}lер при метолооброботвощите },!оlлини ноtlоляво тлхнзто продуктивност чск

до

600/о.

Промишпеното естетикс вземо учостие освен

тово и при реtловоне и иj.]ълнение но

ко1,1уни_

коционното системо във формо но визуолни, окустически и други форми но информоция с

оглед но техните общи опIийолни форйи 44

отно!uения, о също тако къlч нея принодлежу i:_. кочеството и форното y.ny."r", ,. е, око !lJo' "о У"

но предприятието, "::

"о

Този оспект но социолното фунiчио*"ро"" промишленато

естетико

иlпъкво

ноп;следъч

'О"

::|

но преден плон в интересите но проктиците, ].:: теоретиците и но tuирокото потребителско ЭЩl rrосо. Редицо сsетовни фирми, зое}r;щи първостепенни место, кокто в облостто но производ. cTBoTol токо и в облостто но услугите (въ:_'::

духопловотелнитедружество.6рпrо".китеже-

лезници), съзнотелн;

но

степени

кочествено

лреминов;т

от нисlлите

художественото проектироне

по-висtUо степенl

глоболно прэектирс""

зовърUJвощо

пп"ц"rо'

в с

пр"д.

"о пDоекприятието)l о понякого и"окъri rлоболно

тхроне

но

::: ]::

']::

lPU

::О

нссовото прэдукция (Япония). ::: '_

Конкуренчиято но световните позори се остря и до се печелят нови позори стово по-трудно. Зотовс се ,"рс", n п"rпчо

из-

все

:_"j

'о ,;, срёдство бе]спорно принодлежи и художественото пDоeKrnpoHe. С)свен иконо}rическотс строн_о но ;r' достъп но световните позори. Към тези

този

'"oj

въпросt

трябво спойен€н, че той ино до вожен социолен и политически хороктер, :р} което понякого не съrново е, кокто l

увеличоl

и услугите fiогот до съкротят илу между дьржовитеl конроl(lоянияtо

]::

и съперничещ *] нолице и бъдешето, j: <оч

този розделен

Ако в съврейенностто е кокто днес е нолице минолото, тогово не ще е 6€зцелно до се помъчи}4 до отгатней кскъв

веDоятен ро]Еер Lце ийо бъдещото ро,витие, *" Ь"оо, усповиято но бъдещия бит но "o'*"n ioDoтo и пDеднетите, Футоролоrичните изслеа, no*or"or, че около 2000,то годино, "oi"" "" след ЗО aодини,6роя_т яо т. е. прибпизително носеле;ието но Зейято ще се увеличи но 8 милиорда дуlJJи, повече от 807о от които ще х(ивЪят в гродовете и техният стил яо живот це се определя все повече от ваукото и техникото. Ед;овреilенно

с този прогнозо

футоро-

]ите иaрозявот и увереностто, че с оглед всестронното хор онично изгрождоне но жизнеno"ur. ще нороство и нейното aр"до

"оaо

"aЪ

Йпiо npo*rn*oro, яито теориято

би трябволо

до пре;ебрегвот тези перспективи, Те fiогот до ни поногнот при коtlтролните проверки нодо устонови доли пътят, по който върви или

цоiо

дейност поностоящем,

провилен

непровилен. Въs връзко с тово не r,|оже до не оЬърнем вниноние но влиянието но прояишленото естетико при

изгрождонето

*"з*Ьноiо .редо; орхитектите нного върху

орхитекTурото

но

често

още сJIугувот но съврейенностто и cor4o в изключителни случои я прекрочвот със своято -ворческо конц;пция, Архитектите обикновено допiскот в своите зоключения до,е влияят

до.iо о, вр"мен"итеl късогледи стопонсхи, понякого и политически и идеолоlически

I |",

rо]унrи. Те често пъти не проектирот с дълго, сDочно пеDспективО зо общественото ро]витие, .rр*у *о"rо окозво влияние бързо роlвивощите .е'ноуко, технико и изкуство; проектирот по йнерqия, ден зq ден, от зодочо до зоАочо и rного пъти техните строежи со t4ороляо осто-

эели още в }lor4eнTo, коrото проектите ий

tопочяот до се изпълнявот (нопример сгродите чо летищото). Проктикото и теориято но про-

естетикс, която е прqктико и теория средо,6и тр16вопо до се съобРо]ят кокто с непосредств€ното зовисиt,lост от зрхитектурото, токо и с възлtоя(ностто до lиL!леното

зо жизненотс

эко]вот своето влияние върху иея. Пред aе откривот колосолно облост

нОС

с м€тодологичви

rроблеми, пред които днес со и]лровени всички i]НТеРДИСЦИПЛИНОРНИ

ГРУПИРОВКИ,

ЗодоволявонетО но нуждите но tlJироките

}4оси

це се носочво все повече към повишовоне но iочеството,

тъй хото ще се съrдово отfiосфеРо

-о блоrосъстояние зо всички. тово обоче о3ноаово съu4ествено увеличовоне но продукциято,

но розпределителния опорот, пренахвоне но осторелите стопонскй и дРуГи cipy*rypn, но изли!1,1ните професии и сойоце;'ви'iейности. тово озночово сьшествено зо строиувеличовоне нб финонсовите фондове iелство но общесi"еНи СЬоръжен'я, службИ и др, тово озночово сьщо проtrлно и но ночино но йислене. Светът по тоэи ночин се интегриро и G тово Gтово по-нолък. Интегроционнилт про, цес няйо до отйине без воко!оние иrнорllронето но основните и съц]ествени восоки но

йодернизоци,

tЦе розвитието. В бъдеUrе дО ПРеЖИВееЧj

ОЗНО,

чово до я(ивеещ в същил ритъй, кокто и съ,

Жиrненото ниво во човеко

це се

преценяво

и споDед състоянието и кочеството но предЁе, тите, които той употребяво, Очокво се, че и

двото епеиенто ще се изйенят съществено,

Фоенските футоролоrи ноприпер предпологот, чi във фронция преr 1985 годино учостието но роrrодпrЪ зо хронене в обчествения бюджет

Ь"

сровнение с 19S0 го,

тово розходите зо тронспорт cpeury"опоповино дино. "oronn съобч4€ ния, здровеопо3воне и хигиено Ule се и

увеличот почти двойно. Ро!ходите зс облекпо l'ц"." *oron"r, обоче лредвиждо се увели, чението но розходите зо жипищни нужди до възлеrе но З0%. о розходите ]о почиаки и други нужди до с€ ув€личqт с 50%. ХоDоктер€н признок но диноr4ичността в жи_ aoio но бъдещите поколения ще бъде и тяхното подвижност. От едно строно, подвижност във

видо но лрофесиято - предвиждо cel че живу_ щиrт пре] 2000,то годино човек тряово до и,пълняво клосификоционните изисквония но три което зночи съвкупност от йножеотрссъло ство педогогически, психологически и социол_ ни проблемиi от друго, също вожно строно, подаижностто в npocтPoHcTBo-тo, което носи със себе си нови технически проблеr{и, В зоключение йожеi до добови}1, че в социопнотý изяво но промиUJленото естетико оце от днес трябво

съдържощ се зо_ до проличово потенциолно (свят но преднетите) бъдеци' но родиш

пое, епохото но ноучно-техническото 1,1ивипi,rоц"",," би трлбвопо нейният (rрепеж до

се присъединИ къг1 техническото усъвърtlJен_ стsувон€ но производството, което ще се проявяво в иконоtlиите, в ускорявонето яо произво}q, ството и улеснявонето но производствените но и в процесите проllеси хуl1очиторни творчески оrия

проиJводството Фоктори,

но които

це нопровят от поtлиното (приятен роб но човеUJкото общество) и не ще лозволят тя до стоне зо него <зtl€й, който би порUбил Социолно обусловеноaт но проrlиr!леното

които често зобрdвяне, о и11енно естетичес, кото въ3питоние. Пройишленото естетико ci роди сьцо от съпротивото. отврощението срец.

оезвкусицото, срещу визуолното нището, коит: лостепенно зопочнохс до зовлодявот (светс но предметите)) след ностъплението но ноцин-

нодхвърли додените гроници, същеврененно оЬоче неЙното творчес(о и октивно движе-

на просторо но додено допустимо октивносТ се проrвяво при прсгlиl,!леното естетико в две сфери. Преди всичко се

волен от (свето но предiетите> и до д8ес продължово неговото борбо срещу бе3вкуси_

щ€ство.

ние

Прогlиtllленото

естетико

е и нотиск върху теrи

JoTBoPeHocTTo

не йэж€

до

гроници.

отрозяво в потериолно_производственото ро: ли итироците еле}rенти тук со

сфе-

ноучно_техническото

поrнониеl роз}4ерът н0 неговото отрожение в обцествено_октивното ексллоотоция. Тук влизот и соtlиолно октив, ните условия _ иивото но производств€ното тех8ико, технолоrичните процеси, sъзЁожностите зо подбор нq отериоли и т. н. Тези нотериолно_технически производствени фоктори окозвот своето непосредств€но влияние върху естетлческсто форйотворческото облост, (Добро форхо) през аторото полоаино но йr_

яолото столетие иноч:е Тонетовия стол, тьй

кото по тово вре е беUJе овлодяно техноло_ гиято зо огьвояе но дървото. С розвитието но сто},!оненото пройишленост а ночолото но

столетие

кдоброто формо>

зопочно до доао креслото (Борцелоно). Изобретотелното културо но форfiите но нещсто

зодължово към подходящи синтези но функ_ циите, нотериолите и прио]водствените процеси и психо-естетичните действия. Тово е силово поле, триро]нерно в което взои|lоот}4ежду елейентитеl ноlлениято обро]увоци все ново и ново вътрецJно определя ровновесие,

зо

обществото ре]ултотното

но

тяхното

Сзоето влияние върху нивото и условиято зо лрилогоне но пронишленото естетикс в о6-

ществения производствен процес в сферото но потреблението окозвот също и степенто но общото въ]питоние и особено пък еле}rентите, 4ь

Се

:ЪСТОЯ

ното ::РО С _производство; тя окозво розруlUовощс въздеиствие върху гро3ното, отвротителнотс ].oPTl

което имо няколко изйерения от редук_ ЦИято но регистъро но психичните преживr, вония! до наноленото способност но човекс ДО РОботи ефективrlо. Тово стоно токо, коготс (светът нс предйетите) бе зопълнен с досто. ТЪЧен бРоЙ рознооброзни йотериолни сред. ство зодоволявонё но елен€нторните нуждr 'о НО ЧОвеко, Човек иско до лрлтежово. до чуа.

състоянието и обективните условия зо розвитето но промищл€ното естетико со опреде_ лени от състоянието и въз1.1ожностите но ноукото, техникото и изкуството но дсдено о6-

-iе

ствуво вънlчния свят не сопо движещ се, но 9 еСТетично деЙствувощ, До днес той не е до.

цqто и визулното нището.

-ayкor

:иllО'll :trния

-aОИЗЕ

'ЭеС

r col -.Р]И

: еАН(

СОq

i:ТеТИ

;эждо

Тово явление обезпокояво дори и високо роз_ :стети ВИТите проfiишлени общество. Очевидно всякс обЩ€ство, в зовисиtlост от стодия но своетс РО3витие, безспорно

]fТеЛi

:-эС

(

це се сторое до зодоволявс /чеНН(

йотерислните нужди но своите членове в зно. -З НО чително високо йяро, но все пок и в ной-ро!. ВИТОто общество ще остонот още откритl .ТДеЛ1 лРоблеми: кокдосе създоде не сомо r,rотериолно, : ЛРО

но и духовно осново нс обцеството? Тово

€

flного октуолен проблей и ]отово при роJличrr

проктици,

ретици и Токо нопринер но този лроблем отделя вни. iоние

и Междунородният

конгрес, състоял с. пор1968 г,, който розискво кOк до се орtонизирс естетическото възпитоние но лодежто в учи-

по случой ХХ поноир в Мюнхен пре]

лиt!]ото и то във всички степени, кок до с€ ор.онизирот курсове зо естетическо възпитонис но гълнолетни, кок до се изпол}увот (истеi4нс зо определено цел 11осови съобtчителни сред.

cтBol кок до се оргони]ирот популrрни прссаетни ок1]ии и пр, Естествено, с увелrчсвоне интер€со но учо. щото се йлодеж, кокто и aic обществото нс потребителите и съответиите обцествени ор. гснизоции към въпросите, относящи се дa стоиностто и зночението но естетическиr фоктор и доофорглянето но второтс природо зс зодоволявоне вс€стронните нужди но чов€ко

aЭОЙН]

.f,Kтo

:илно ::збир

iичк(

Эце

:iособ

-,едп[

це се оформи и подходящо отмосферо зо приеlroнe творческото дейност яо лроl\lишленотс естетикG. Условие (sine qUa поп> естестзеяо е, производственото осново до бъде в .ъстояние до осигуряво снобдrвонето но пG]оро с текущи видове стоки от всички възr4ожни эсорти}rенти. Трябво открито до се коже| че чоукото и техникото не со напровили необхо_ ]иtlоIо, зо до се включот в упровлението но :оrjиа производствен процес, кокто и сомият rроизводствен проц€с не използуво всичкоl <оето пр€длого вече ноучно-техническият про_ -рес през последните две десетилетия _ дори

социолистическото общество допуско

гьрпи нопрово визуолно бедното. Тово и],4енво э едно от ночlите основотелни докозотелство jo социолното обусловеност но пронишленото

]оrr, където проиrводственият опорот произзеждо

стокиt

от

изобилие

промишленото

.стетико се обусловя положително и отриц]телно от три вънiJJни ощни детер1,1иноtlти aъс социолно-психолоrически xoPoKTePl о ;менно: модо, рекло о и пропогондо. Ромките iо

ноLлото

тейо

бъдот

це

прекроч€ниl

око

]ilпочнеr,! до се зониttовоr,!е со14остоятелно с в тези облссти. Може}l обоче этделни . прово 'lвления до зояви}4, че те определят |1ного, бройните успехи яо пройиtllленото естетико, iокто и 1,1ного нейни н€успехи (нсприпер йодoBTol,{orите увлечения но омериконското 5илна проиичlленост). Эозбирс се" ясно е, че фокторите, които обу1]оаят социолвото ниво и розвитие но пройиш-еното есlетико не tlогот до бъдот розбирояи

:ойо кото

ли}rитирощ хороктер. стиrrулирощо влияние. Зсrчко зовиси от съзнотелното лодготовко но :од€но общество зо живото през следвощите ,lо_висL!и епохи, от общото отйосферо и от aтношението къra зодочите но про!lиtlJленото .стетико, зо до йоже общестsото до излолзуво ,iопълно изгодите, които днеa ноучно_т€хни_

фоктори -е могот до иrrот и

]еският прогрес преАлого но човечеството. Эще sеднъr( трябво до се отбележи, че социо_

jистич€ското

обшество

rроявяво н€достотъчно

досего

този

облост

способиост до се при_

aпособiво и то кокто но нивото но соt{ите :редприятия, токо също и но нивото но дър_

ховно_одминистротивния опорот.

Социолни посл€дици

от

промишленото

С всяко ностъпление но ноукото и техникото в обцествения производствен процес, широ_

чиното но про}4иUJленото естетико се увеличово в три основни нопровлёния. РозLчиряво се просторо но хIдожественото проектирон€ предметите) при и се увеличово фокторът врене ro предовоне в производственото проктико но резултотите, от нqукото, откритиято и изобре-

сътвФрявоне

Розrчиряво се също токс и сферото но обективното действие но пропиr!леното естетико върху

обществото-потребит€л.

епохотg

но

епохото

во

,оноятчийското производство единичният произsодител или пък някоя |1олко групо по, култУрни личности сq окозволи своето влИЯ, ние върху видо но средото, но в грониците но или

селището

но

цехо.

днес!

tlocoвoтo овтоttотизироно проrrицлено производство, художестsеяото проектирове обоче

окозво влияние върху вкусо но милионните

носи

от

потребители.

Може до се изкоже опосение от униформизироне и моногояност но продукциято но носо-

вото про}rиLллено прои]водство. Унифорьото обсче още не може до означово некултурноaт но производството, во предметите, съоръжениято, tо тяхното естетическо стойност. Авто}rотизироното с електронико полигрофическо про" tлиllJленост не розволи вънlJJния вид и кросото но книrите, елегонтностто но буквите, нивото но репродукциято, видо но форгlото но книгото и нейното подвързия, естетическото удо, алетворение при въaприеfiоне но продукциято но мосовото полигрофично

про}1иtlJленост.

Подобно неU{о 14оже до се коже и зо про&зводството и в другя лронишлени отросли. В тово ни

резултотитеl

получени

вЧехо-

словокия през последните години в пресовото производство но стъкло. Проrичlленото естетико трябво до търси непрекъснqто във всички убеждовот

облости, със своя lворчески дух, подходящlr

йетоди зо създовоне но хорt4ония йежду естествени, стре}rеж но Ёосовото произаодство къй еднооброзие, конформизъt1 и психо-есте-

тическите нужди Hq потребителите, които получовот предметите но йосовото произ" Иrвестно е, че стондортизGциято

дяес нелре, 47

късното новлизо във всичхи форни но стило и иrрозо но х(ивото / тово се относя и lo човеко, кото техен носител| и зо предrrетяте, кото негови инструлlенти. Тово предr3викво при яякои отделни лицо, кокто и в цели социолни групи| н),ждото от сомобитно и]яво. Никого чоаек не ще се зодоволl'

от неосведоненост

кокто зо своя вътрешен, токо и aо зообико-

лящия го вънLлен свят. Попоцто| която про_ йиLлленото есlетико окозво но човеко, зо до ноже той в (светО но пРедr{етитеD до получово соtlоосведой€ност _ тово ипенно € хуl.rониторното послоние но про иUJленото естетико. l

lри

с които се

преценките,

остойностявот

ноукото и техникото, кскто и технит€ влияни' и изисквонrяl пътrт, който лроtlrшленото

естетикс ночертово, е един от гловните пътищо, които довот възножност зо ной-провилното изпъпнение но rорфите aодочи.

Кокто в свето Ter"n*oTo "о йошини, токо и обцестхонизни творлт нови вото-консуйотор коисуtlотори!

си

които

изrрождо нови типове иlисквqт

нови

видове този фено.

стоки и нови начини но усrlуги, С |,.leн но ношето врейе трябвс в грониците но

своято компетентност до се спроsя и

про-

t|ичJленото естеrико, Тук отново се лодчертово неин(lто отговорно зодочо с оглед но бъде_

Прогресивното общество ще трябво дз търси

средство!

форни

нетоди

зо

структурслизо.

ция во предi!етния свят с оглед но негоaото

олтиt|Oлно хормонизироне. Кокто и в друrите облости но човешкото

ност, токо ворионти

дей_

при изяснявоне но бъдеците

нс въ!l1ожното

розвитие росте дефорнулирот

лът но ноукото. Хорото обоче

своите зоключения не соно с пойоцто но но)rкото, но и въз осново но cвorl проктически опит и емпирrчни знония. Те3и две основи но проrноrото офорнят и предстовото кокто ао лрогнозите, относящи се до нуждите и инте_ ресите но отделния човек, токо и зо tlикрои йокрогрупите, които ще се проявят в бъдещ€.

l ук оооче лро}лиUJленото естетикс новли]о в,едно ной_волко проверените и (иIурни _от_

срери. леиствителностто е токово, че художникът-про€ктонт и до днес нямо но розполо-

жение коfiплект,

дори и чостично

зодоволи-

телно спесификоцил зо нуждите, респективно интересите но обществото, стротифици-

'о рсни по специфични 48

социолни групи, което би

l1y доло въз|lожност или ной- олко поне бi себе ( иу по оrноло до изпълни коппетентно своетс ност обществено зодължение. Зосего се нИКаТ

роботr Мор-

rоре_долу 3о неизвестен потребител, с неусто- своет ковени, о сомО с предпологоенИ нужди. фrлос

кетинговите изследвония со сойо чостични отrовори нО йково|lикотО но долеч по-|]Jирок,r Въпроси от социолен xoDoKTeD. Футорологиято дово своя np"*b. n no оr*о-

дО

ПС

родно (свет(

lоluеr

тьЙ кото ни принуждово HouJer до се зони1,1ово е и с ношето съвреrrие, чиито тите> въпроси системотизиропе по-добре, откол- но пр UJениё ностояцето,

естетико.

кото вършехrrе тово

досего.

почти Човек

тово око3во непосредствено влияние и върху

ПРоктикото,

ното

върх). теориято но

(Dилософски оGпекти

пронишле- uли

;::+;

но пройишленото

ЗО ДО предотвротя недорозумениято, U{e посочо още в сqмото ночоло но последното чост но своите розсъждения, че говоDя зо философските оспекти но проииuJленото есте_

lji"] ЯВЛеНl

ctlyЦo НОТО

СЪЩО

тико_не в оспекто но философиято кото ноуко НО ОТЕ зо_ оОщите закони но роrвитиёто но природото, тОто н ооществото

мисленетоl

оспекто

но

било-

Софиято но конкретно облgст. ПРИНципите но отд€лното облост l,tож€м до ПРОвеРлвсйе сойо емлирично в индивидуолното ИЛИ в общественота проктико понеже не е въ]йожно до проверип тяхното волидност со

ДОПУС СТОЛlИ ПРОИ3Е

по логичен път, дори и когото конструкцилтс нq систеrrите. но принцa,lпите трябво до от_ rОвоРя но зоконите но погикото; очевидно тук не ноже до съцествуво collo едно един. СТВено философия но про}rичJленото есте_ тико, че тук }'оже до се исли и допу(ко нейнотс t ногочисленост и рсзнооброrие. Тук

'ОПОЧl. ГИ ДО

ОВТО

(

ПеОеЛl

lЪЦеС фОРМИ

АОСТЫ tlОЖе / ПРОНИl

tеоРетично е възножно до и|!оrrе социолисти. qИЛОС( ОЧОКВС ЧеСко или копитолистическо философия. ПРОСЪТ ВСЪщност е доли обектиsно съцествуво ГРОДИ КОПИтОлистическо или социолистическо про- НИе НО ектироне. По този въOрос оз ийо известно

Въ_

съ

нениеt

йокор

и да

съзново}1

някои

хорок_

терни черти, нолри ер съцествувонето плоново

иконоl'lико,

обществено

на собственост

въРх). средството зо лроизводство, които по_ твърждовот твърдението, че токово розделе_ ние съцеств).во. Аз нислл, че по-скоро съществуво добро или лollJo проектироне в тозл

или онози обцестsено системо, че соно

по

себе си

iocт е

лро иruленото естетико в своято същнеутролно, кокто неутролни со тех,

rикото и ноукото.

Своето твърдение, че философии

но

до подкрепя

промишленото

со

въrможни няколко естетико!

искон

известното истино зо роrно-

но Реокциите но човеко спря14о (свето но преднетитё>, рознооброзието но отiочJениято, НОдеждите или спосениято. ОтiоLJJението но човеко къt{ (свето но предметите> s повечето случои е посивно. <Светът Jo преднетите)) rly е преАостовен. col! той :]очти не е взел учостие в неrовото създовоне. Човек си е свикнол но аово, о до го проfiен, ,lли до го форпиро според своите собствени эодностто

rредстови и по своя инициотиво често пъти ё

лочти невъзможно. '1ри токово ситусция човек оже да реогиро

1о 1,1ного ночини, Той ноже до удължи първочочолно нстропеното 1,1у посивносt и срещу явлениято, кзито в <свето но пред етllте) го сl,]уцовот, до търси зоцито при култивиро!rqтc и}{уяизоция. Също токо е въэиожен и друa ночин но прояво отко] до се подчиняво но дикio отноtlJение тото но (саето - но пред}lетите), с който тои не

Допустийо е вследствие но протесто или но_

столrиято ч эвек до сэ вРъщо къй tОнОятчиЙското пРоизводСТВО, КЪМ СТОРИТе ПРОИ]ВеДеНИЯ, до 1опочне отново в }rолки или в по-голени серии

д(l ги произве)rдо проtlrlJJлено (стори г{одели овто14обили,

стсри

чосовници,

псевдостилни

чебели, стъкло, порцелон). Съществувоти t{ожеt| до си предстовим tлного фории но лрояви но HotlJeтo отноLJJение и достъп до (свето но пред}rетите). Всяко от тях

е възl\lожно до се изгроди и философия но нейното иконоtlическо 1.1исия или но нейни, есте-

тически. социслен, социслно-псrхологически

Тъй кото предположениято трябво постоянно до включвот

в себе си когlплексно социолно-

психологичните и ф"* тори, въз1,1ожно е до се стиrне до философия но про}4ишлено-lо естетико но онтропологично

бозо. Тово би изискволо няколко неспорни |.1оменти. тско нопринер действителнсстто розtuиряво постоянно въз1,4ожностите за ки_

бернетизоция но проектиронето, която, от едно строно,се предлого от техническия про_ rрес но ноуксто, о от друго строно, от промените а сойия човек през последните десетилетия, в неговите прояви, отtlошения, реокции и нокроя от неоспори ия фокт, че лредложениято, създовонето но лредrrетния свят це бъдот виноги неизбежно условие зо съществувонето но човеко

кото специфично форFlо но

творческото г]у дейяост. Тук лочиво €ъщо токо осяовото, в по-uJирок с}rисъл но думото| но културното преднозно-

стойностто но пройиllJлеl]ото естекото цялотd културо е сьлрово){доц нуждите яо чове!лкото общност от но со14осъхронението. В зоключение едно зобелеr(ко, Ако те3и роr-

чение и тико, тъй иtро, но гледище

съrкдения се посвещовот но социологичните и философските оспекти но пройиlrrле!ото естетико, тово не оjночово| че и}rоfi Hor4eРeние до създовоr4 от нея някокъв нов пироглед.

Пройишленото естетико кото средство зо

хуtlонизоциi

и хор}{онично структурироне

нс

(свето но предметите> действително е и спе-

iоже до води до соllостоятелно философия но iро}{ишленото естетико. Може да с€ изгроди

цифичен социологичен и философски поглед върху свето, ПрониuJленото естетико не irоже ло офорпя cвeтol но ноже до попогне зо него-

fчоквониято, от протестите, може до се и]_ ,роди философия но хуl.{ониторното по€лоiие но промиUJленотс естетико, но също токо

гледи }1огот при тово до и осигурявот повече условия !о съцествувоне но нейното блогородно творческо, чове[rJко деЙност,

i{лософия, изхождощо от съпнениято, от

вото очовечовоне. Розлични световни ниро-

РУДОЛФ АРНХАЙМ

И ПРОБЛЕМИТЕ НА фОРМАТА В ПРОМИlЛЛЕНАТА

-сяхи

ЕстЕтикА

Y,QK t2:7.05ll8 в. соllохин Пр..од or сп. (Теtнlч.ско, tстGrя(оD бр. 5/67-СССР

Нопоследък в изследвонияfо по теори' но про|lишленото естетико все по-често се лровят опити роционолно до се осъзноят процесите но художественото творчество и преди всичко процесхте но художественото форноэброзу-

воне,

Е тях оЬоче се ро]глеждо

изкуствоl

кокви

со

зокономерностите

при

съз-

довоне и възприеt1сне но продукто но про. йиLлленото естетикоl но неговото естетически зночи1.1о формо-всичко тово остово но зоден плон. Многобройните изследвония но съврепенния

омериконски

€стетикl

психолог

художник

Рудолф Арнхойм1 ни помотот до зопълниr,l

в известно степен този лропуск, Той оноли3иро проопемотикото но творчеството върху но-

териоли по живолис, скулптуро, орхитектуро

киноизкуство, Ной_интересни со обоче изводите, които .rой прови върху liотериол от дизоино, където концентриро своите изследвсния около пробле}rо зо естетически изро-

зителното форно,

Според Арнхойм, изучовонето но творческия процес при създовоне но естетически зночи о

форнс

во

художествено_проектонтския про-

дукт и нейното възприемоне не може до протече успеt!но, без до се привличот донни от психологическото ноуко, (Всичко видимо, е убеден тоЙ, съществуво цорството но психолого и никоЙ още не е ро]глеждол процесите но творчеството или други въпроси от художестве, ното проктико, без до е лривличол но понощ

Р, Дрнхоitl (р.

Uзаесmен ofiepuкoнcкu

(немеq ло лроUзхоа)'904) еспеmUк U псчхолоz, ёокmор но ноукчmе, професор, препоёово обцо пaчхолоzчя ч псчхолоzчя но uзкусmвоmо в <Соро Лоуренс колеdж>. (БрояковUл, цопо Ню Иорк). РоскоРо бечrе РькобоаUmел но <Дмерuконскоmа обr4есmво ло есmеmuко).

]:::

:ещо.

'1'1!]

вополоrоцо зночение при изучовоне проце. :;,".: сите но художественото творч€ство и естети-a"i" ческо въ]приятие,

Р, Арнхойм

Iроди

своятс

естетическо концепция гловно върху учениетс и конкретните психологически роlроботки гещолтлсихологиято. <Експерлr,rентите, които оз използувом зо примери и принципи но оето лсихологично мислене.се бо]иРот, в повечето

co},to единt

}rqкор и много вожен оспект в изследвонето кокво е създол проектонтът, зоцо го интересувот именно тези строни и явления в промишления обект. Кок се създово лро}lиUJлено

осно,

Приел, че но психологиято принодлежи

_о елl

случои,

върху

1еориите

.;;;;,

,.j--.

::l";;

.;-;; ];6; л_ -л

но гещолто, През ""; петдесетте години но своето розвитие гещолт_ .; психологиято покозво сходството между ней_ *";; ния предмет и изкуствотоll. И молко по-нототък

.."ia

ссмо ;;; инплицитllозосегнотоот rещолтлсихолозите .;;". в техните роботи. художникът може до се чув. .1ейст ;;, продължово:

(И мокор че

изкуството е

сгвуво кото у домо сиr. Тово е ноистино токо, Фоктът, че всички психолоrически теории но въ]приятието трьгвот под едно или друrо формо от гещолтпсихологиято, сего е

признот.

;;;

;;;;;

общо ;;;]

Дру. иrвестен лсихолог-Д. Хо.

;; "че (кочественият лред ет ф€номеF i,j"; но изкуството ной-пълно и удовлетворяв_ощо pon" е изрOrен ог гещолтпсихологиятс с нейния ;"* окценr върху цялото, оргони]оциято и обцото ский. структуро. зотово не е чудно, че психолозит", ;;;r; които се обръщот към изкуството или тео_ .""; но r'Jводо,

иrкуството. които тър(ят

ретиците с

психологиятоl

се

обръщот

близо(t

ной-често

гещолтпсихологиято). Възникнол_о но грониt1ото t!ежду 2О

към

дъ

и:

]"о",

и ЗО-те н;

из-

вен обяснявощ принцип но психологиято ;;;; диго цяло съвкупност от ел€ненти но психич- Ь ,о (гещолт).

ния

живот

Т€рнинът

(гещолт) ;"";

цялостен оброзl (струк. :..:t*:i__:,]:"""" , р;;" (Форllоr, но по силото но специфичното туро>, си съдържоние обикновено ." *оrо НО Bl "поrо"Ь"Ъо идиоrl. (г€цолтът) беше провJзглос"" ," :::: цялостно обро]овоние. ко"rо ноже до резултот

соl'lо

от

сборо

но"Ьсвойството

бъде };j но

съотвеtните ,у чосrи. Ьопроrив, елементите, които со чост от него. со}rи .о под*"*""п

зоконите но Според

цялото.

възlледите

но

,,о

::1:

1il:

]|#

психичните процеси не со просто съединение во епе}tентите и връзко йежду чостите, основоно върху простото съцествувоне но едно чост норед с друго чост, о со <структури> (гечолти), т. е. токиво целости, които притоковот свои специфични свойство, хорокте_ ризирощи ги именно кото цялости и които

не се извеждот от свойството

но

чостите.

стовлявот

едни

или

други

предмети

и кок

функционирот, сё черпят чрез свежи възприятия и ноблюдения от свето но удивително колоритните, ]рително възприе1,1они форйиr. Зотово ttэже до се коже! че омериконският учен проявяво две хороктерни тенденции

при розглеждоне но естетическото фор}4о. Първо, тово е интерпретоция но форното кото

Този идея зо цялостто се реолиэиро в гещолт. психологиято кото цялост но диноtlичиото ситуоция и но нейното форнолно структуро>.

елененторно единицо но ви]уолното възприеt1оне, в тово число и но €стетич€ското. BToPot неговото учениё зо формото и зо зокононер-

че повечето от природните явл€ния нё }lогот до бъдот описони одеквотно, око се розrлеждот по отделни чостички. Осъзновонето но фокто|

теория

съединявоне но отделните чости, не бечJе новост зý художнико. В лродължение но rrного столетия учените и}rохо въз}4ожност до из. кожот цении съждения отяосно реолното деЙствителност, без до прехвърлят относитепно простото ниво но оргуйентоциято, което би

определени

ппогледът но хуАожнико върху действителностто би' трябволо дс нопопни но учените,

че цялото не }'оже до бъде постигното чрез

изключило сложностто но орrонизоциято и взоийодеЙствието. Никого обоче едно произведение но иrкуството не ноже до се създова или пояе до се прие}rе от розун, н€способен до възприе о и създово интегрироното струк_

туро но цялото).

и неговото особено роля в естетическото възпитоние бяхо сполуч_ ливо изрозени от съветския психолоr Л, Вигот_ ский. (точно токо, пише той в (Г'lсихологи, свойството но гещолто

искусства)t

кокто

художникътl

когото

ри-

суво дърво, съвсем не и]писво, пък и не може до изпиLле всяко лист€нце поотделно, о дово оново общо c).r4oPHo впечотление но петното.. ., токо и писотелят, кото и36иро cot1o необхо_ 4ините му черти но събитиято, ной-усилено

прерсботво

преногождо жизнения моте_

В трудовете но Арнхойм форното е полисе-

ионтично понrтие. При него фориото игрое ролято но позновотелен инстру ент: Форrrото но всеки ест€тически обект и нейното възпри-

е}lоне (не е нищо друго освен средство зо но-

блюденяе и оръжие зо позноние в службо но )+(и]нено вожни потребности); ту но фqктор, основен изрозител но естетическо, функционолно и всякокво друго позновотепно инфор11оция в прсизведението

но изкуството. (Пред-

стовите но хорото относно тово, кокво пред-

ностите но формооброзувонето.

Кото обединяво сполучливо с и]лопзувонето

но

естетическото

експериментdлните

иетоди но съвременното психологическо ноуко, Арнхой}t изхождо от тово, че лредстовото зо възприейонето но естетическите обекти кото цялостни

иfiо

форгли, структури,

непосредствено ]ночение зо теориято и проктикото но художествено-проницlленото иrкуство. Според него в преноситени, с инфорl.tоция свят, човек опериро в предложеното ty естетическо общувоне с (цялостни структури>l

с (оброзл)

но прёдйетитеl

които

со €ле-

менторни ровнищо но розбироне. (във всяко изкуство елементорните форtlи носят основното същяост но зночението),

Кото притежовот собствено структурно

ор-

гонизоция, те3и (еле енторни форми) лредлогот но ]рителя здрово осново зо ро36ироне но инфорноциято, коrто се нойиро в природните обекти, в произведениrто но изкуството и в предметите от изкуствено създоденото

средо. <Аз гледом

предмето

розсъждово

- ме зообивиждоtt свят, който биколя. Кокво се подрозбиро под тези изкозвония? Зо целите но всекидневниi живот ви)кдонето (зритепниrlт процес) е всъцност средство зо проктическо ориентироне, В този смисъл в процесо но виждонето човешкото око зобелязво, че определени предмети се номирот Арнхойм-оз

но определени йесто. Оттук в известен с}4исъл

виждонето е детерминироно от човешкото око. тово е олозновоне по ной-незночителните роме

. по принцип, зо до се ориентинеобходийо сойо един слоб номек,

призноци.

l\lинийу},!ът но зрителните стимули)). Въ] осново

но зоконите но розчленявонето но зрителните стийули се групирот в едно опред€лено структуро и по този ночин се създово един или друг осъзнот оброз ((инидж>), коЙто е своеобрqзен иl,{пулс зо по-нототъt!ни qсоциоции и зо ло51

нототъtuното протичоне

но

позновотелния

Ако въпросите нс фэрrrото се розaлеждст ксто

елейенторно, оперотивно единицо во ест€ти_ ческото въrприятие нож€ до се проследи опитът но Арнхойt{ до покоже огронноrо но естетическото

форьо

кото

роля котоли!отор

ПРоцесо но художественото позноние. В сьв-

ременните условия човек лостоянно се сблъaкво с необходиtlостто до опозново предmетите при

нининолно !огуЬо но врейе. С друrи ду r. стол проолепът !о ускорrвоне процесо но опоrновонето или, козоно по-общо, но процесо _опо!новоне

но

мотериолно-преднетния свят. Естетическото въrприятие в тоrи случой е_ котолизотор но додения процес. (Естети(:еското въrприятие е опо!новоне ло

ной-незночителните призноциD _ пише Дрн_ хойи. (ЕaтетическотО инфорr,!оциr. получовонd

от

човеко при въ]приемоне но предйето, октуолиrиро цялото инфор}rоцrя, която вече е оило

получено

по

друfи

конолл

в ноучно

или проктическо дейност). <Естетическото въrприятие и нисленото възпроиlвеждоне но

форt|ото не е иrо-лlирон проUес. Те со открити зо влиянието но безчислени следи но лопетто,

които со потенциGлно октивни в сьзнонието но възприелlощия. Зотово във всяко дсдено си_

туоция човек не повторя отново целия път но

опоlновонето. Естетическото възприятие включво в процесо но познонието целиi опит и знониято но човеко. Върху човеruкото възприятие в доден Mor4eHT виноги окозво алияние помого или обротно, зотрудняво _ ToBol което е видял, }{ислил и !нсел до този помент).

по токъв начин, естетическото възприягиерозтеглен във вреt1ето процес_е същевреtleнHol' окт но прониквоне в съцностто но преднето. беl до се извърtJJво лоrичен онолиз. В додения случой формоiо позволяво до не се повторя целият път но опо]новояето при всяко конкрётно ситуоция, о до се опериро но нивото но структурите, кото aе сблъсквойе непосредствено с_ външния облик яо предмето, с неСлед кото сполучливо е розкрил тоrи лсихо_ поrично особеност но човешкото въrприятие (възприеNонето но цялото върви пр€д възприятието на чостите), Арнхойtl предпого но художниците до я ииот предвид в своя творчески процес но съ]довоне нов художеств€н обект и но първо нrстЬ но худож€ст57

вено_проект_онтския ектонт

трябво

продукт. Художникът-прoпойни!

до

че

зс

постигне

до

по-голямо естетическо иэрозителноaт

дещото художеaтвено

йоделиро

бъ-

но

произведениеt е длъжен

::i";-елно(

яе че

!отелс

в естетично форно не сомо опрь {о делено потребноýт. но и структурото яо опоз- Е Ред новонето но този потребност| с други дуйи, rропо|

до възпроrзведе във фриото но предмето ч"-" Етруктурото но естетическото въ!пряяrие. (Но. ]1rвoн,

Gе tocтoi !рr- фр"о

учното рисунко или техническrят чертеж

предовоне

::rj:":] телно-възприе}lоейи

но

перцептивни,

хороктериGтики,

до aе доде инфорйоци, но сьответнrте

цел

фи.

свой;+

,ически особености но изоброзените преднети. използуво Gъч,lите перцептивни ^удожникът хороктеристики, зо до додё възt ожноaт но вьприенощия субект сом до почувствуво и постигяе въ, осново но Gобствения си опит екaпресriвните, изрозитёлвите кочество но стру.

туро

според АрнхойЕ този психологическо особеност е присъцо въобце но творческия окт но художнико при създовонето но ново

лоств

хтурото но визуолните

сили)).

изведение.

И,J*'" д"Л.rв"."лно Td*ol зощото но преоброэувоне но който и до е

про-

присы

со ocl въ]при

Bcl

Aixo* tto въ

о,

arr,

процесът о6;кт-о fi*: irру*

токъв

художественото проектироне е и енно процёс-е възмоr(но сойо при пълно съответствие с неrовитё зокони. зс до йоrt(е обоче до се действуво в съответствие със зоконите нэ обекто, е необходигrо те до се поlновот, Човек трябво до въrпроизведе в своето }1ис-

яо

терио

вноGя уй, kl появо ленот( фор")

лене зокононерностите но структурото в съо,] оОекто, върху който е носочено неговото проктико, до проектиро пътя но преустрой- сьвкуп ството но обекта

в съответствие

Gъс зоконо-

йерностите_но неговсто структуро. Във връзко с тово лроОлеtlъТ !о естетическоlО въ!прrятие в концепциятО но АрнхоЙМ се преплито нrчески с въпросите но психолотиrто но чеството и с особеностите но форнооброзу-

орго-

твор_

во8ето

но естетическия обект, Хороктерно зо неrо е делението но всички фор и но оброзувоне но естетическия обект. той дели

форйи но: природни и сътворени от худоя<никът-проектонт,

Форйо"но

пронишлено

всички човеко.

койторозроботво ново

изделиеl

трябво

според

лрнхоиt! В процесо нО творчеството до r,!оже до розличово и съответно до иl{о лредвид

по-

розличните възйожности и впечотленил, лучовони оТ кросивите природнИ форми и оТ кросотото но формите, създодени ol сопия

ред

се

прс но фоt

създсв

води

споr4е}

стеflен художl нирон( негови

хорокl бено

устоЙч

почитс олреде

n i,pol

худоr{ник. В природото вllrйонието нс Арнхойм е привлечено не от чистото привлеко-

-елност но боготството от форни и кроски, flе че не rо привличо сойо очевидното докозотелство зо целесъоброrностто в ростителния l' животинския свят. Той виждо KPocoToTq в редо и хорйониято, уровноаесеностто t' пропорционолностто, в едияството и цялостто. Мкозино художници (Пикосо, Сrнкейрос, Съ_

ливон, РqЙт) виноги со снятсли, че основното достойнство но кросотото но природното рор}{о се състои в локоничносттq но нейния контур. Зо розлико от тях АрнхоЙм сr4ято, че своиството простото локоничност со

възприятие, Тqзи зокононерност

лостносттсl е пълно с противоречия, същq но идеолистичното естетика

прикото

свойствен

Hq мо. €е

териолните обекти кото такиво, не

анося в тrх чрез усилrtято но опозfiовоrция

у},l, хокто твърди Арнхсйrr. Появото но едно или другс форF,о в промиlц_ 'leнoтo ипи а приложното и}к),ство (нен-мейд 9орм) е обусловено ot цял копплекс от сили.

В съответствие с възгледите но Арнхоиiа те ногот до бьдqт розделени нс две голепи lрупи: съвкупност от изисквония но функционолен ред и редицо псrхологически фсктори, които се проявявот при естетическото възприейоне iо

форйото

и в творческия

про.{ес

но

не;ното

съ3довоне. Зотово онолизът но тези форми води до съвсен други резултоти. (Без до се споrtеново функциято, която в едно или друго степен зовиси от опитý и въоброжението но

художнико, силно въздействие върху фор_ миронето но обекто окозва хороктерът но неговия производител потребител. Този хорокт€р предстовляво цял коиплекс (и осо_ бено_ в ношоJо цивили3оция) от твърде яе_ устолчиви детернинонти: тродиционни пред-

почитония!

обIчение,

лични

от

редицо золодни теоретици

личните

чувство,

потребности

и отноLJJения)),

Кън психологичните фоктори Арнхойп нося

от-

съцо токо и (облостто но йстивоциите),

выприемо

Архой овото интерпретоция во процесите но възприеионе но естетическотс оl rледно точксl но ст]rуктурносттофорйо и ця.

порядък,

розлико

Дрнхойrr иrтъкво ролято но личностто но ху_ дожнико, боготството но нетовия жизнен опит, <нсчинът но възприеfiоне у ху4оrкнико и не_ rовото третироне но външния вид но обекто (т. е. придовонето но естетически зночийо формо нс то]и обект-В. С.) со оцветени от

личния стил но художнико или стило но фирмсто, в която той роботи, Върху твор_

по токъв ночин, че следвоцато от тово структуро при додени условия ще бъде ной_просто).

Структурният

Зо

се окозво не-

силите, които обективно подбуждот къй сы_ довоне именно но доденото форйо, о не но

естетическото

че всяко естетическо формо (се

влияние. Резултот ото сило, която контро-

присъци не но сойите природни обектr,

со основно ]окононерност но

лиро реUJението но художнико, постоянно и ненод€ждно)),

лотребностиt

не-

определено чувство зо перцептивно уместност и противоречиято но социолното въздействие

някоя друго. Тук той отнqся и алиянието но

ческия процес но съ]довоне с€ тетически ,но_ чи!1о фор}|о влияние окозвот духът но времето

конюнктурото

яо позоро. С друrи

дуии,

онериконският психолог е убеден, че <истин-

ски художественото дейност. . е лряк н€посредствен

цните

ночин зо отгоЕоряне ио носъ-

rкизнени лроблени>. В действителнсст тези фоктори си взояl.{одей. ствувот, о в резултот от токово в!оиtlодействи€ се създово ново естетическо ценно l,

художествено изрозително фор!ао: (llслхо-

логическите сили, които определят и обусло-

вят художественото форfiо, действувот, по същество, в зрителните процеси но въ!прие_ rroHeтo, в сферото но |1отивоциято и в сфе_ рото но (особ€ностите но художнико кото личност). Тези фоктори могот до се розглеждот поотделllоl

когото

се

онолизирот.

В реолното

gеЙствителност обоче т€ пре] цялото вре е се номирот във в]оииодейстsие). Кото се сторое до подчертое октианосттtl но соrlия художник, Арнхсйrr смятс, че всъщност съ]довояето но естетичното формо е обусловено от четири определящи фокторо: l) структуро нq оброзите но вън!Jните обекти,

оlрозявони от HcLJJeтo око;

формотивното сило но оргоните но телното въ]приятие;

З)

зри_

потребностто но оргонизмо до ноблюдово,

до подбиро и

розбиро;

4) HoLueTo отношение към обекто, llошето ностроение, теllперо}rент, розлични вътречJни противоречия и т. н. И четирите определящи фокторо зо появято 5J

но_естетически ]ночимото форно, които Арн_ хсий споненово, со розглеждони в теория-о

и в проктикото ll преди него, но често пъти твърде еднострончиво. Зослугото но оrrерикон_ ския естетик се състои в тово, че той роrг;еждо всички тези фоктори, които обусловят творческия процес но художникс и пр;явленлето на естетически ценния обект ко;о инtегрслни,

в_тяхнсто вlоийно обусловеност, С ,чзп' дуrп къй творческия проблей но е(т€тическото

9орйооОрозувоне тоЙ подхо}(4о диолектически, кото помни непрекъсното, че в действителностто всички тези психологически Фохтори се нойирот

в състояние

но в!оийо-

действие: (Дко искойе до розберен отношението }1ежду зрително

въ]приеноното

ОРГОни!но въобще, трябво

до

формо

розrледоrrе

сложните вrои1,1одействи, между }rножество

сили. които провят човекс социолно личност)). по ооrото но своято принципно псrиция. фор. |\loтo до се розглеждо кото цялостно струк_ туро нс възприятието, Арнхойt{ лодхождо и къл, друг фундойентолен проблеrr в теориято

но

художественото проектироне просо зо функционолностто но

естетическсто

_ кън

въ-

формото.

си концепция той lrJхоr(до от товd| че (функционолностто)), т. е. съответ. ствието

къi

но

пред}rето, неговото пригодност неестетическото цел влизо в о6;остто но

изкуството

блогодореняе

но

визуолни'| изроз.

нqчино

но

въ_в_връзко с тово той е принуден до розlледо

но кросотото

проолено

гории.

и и]рсзителностто,

и съответствието но обекто цел. С други ду и, той изследв;

изрозителностто

но отноUJениято

но rо роrrлеждо

между те!и коте_

изключително от гледно точко но зрителното възприлтие. rrсичко оново, което виждо е, твърди Дрн.

е изрозителното поведение но визуол*'" -" ёлин или лруг модел. тоrи нJдел :1Т €,СВЪРrон С мотериолните хоии,

рункциято

но_

сили, които оброrу;от обекто, Не е зодължятелно този

бъде просто и :|tл.j_о_ |о L-ъответствието е

((ВънUJното

виноrи

нелосреАствено. непълно.

форйо и16иро зо зрително пред-

стовяне (!о визуолно презентоция1 и инiеlпретоция co_}ro някои от действителнпrе 3ически особености но обекто. Съвсеr,r фине е

зодължително теrи особености до се отроtявот

отночоло докрой_в едни случои те могот ДО ОЪдоТ подсилени. дрiги _ обротно,

Flогот до бъдот по-слобо изрозени>. Когстс художникът превръщо тези особености lРително форFtо. тоЙ ино възrrожност ло и!,

може до отро!яво хороктеDни които физически не се съдъ;r(от

особеностi ;;]:;.

1:i"Jx:

обе*т. В,о *nBo с,,учъ";";;;.,ъ;""." въ]приеноното динонико зо снетко но обеrtо о_о€кто но възприятието кото

но

цяло,6€з до свеждо cot|o към вънцlното o6"nBKo. dbe*. тът се въtприемо кото твърд и цялостен сойо простронствено, но също токс и по Не нсt]ичен път, готическото здоние

Се стреми ногоре| тен овтомобил

;"::

;оятс нil:,

лолзуво лълното творческо свободо, с ро]полого, В действително(т вънrлният еи.

;;;;;; ;;#

ди-

"О""""О

]l"_,Ti _:::-_"-1

:;;il:

;Н

г]сихол(

чliйото

ь";;"^;;;;;",,;,.;;"1i];1l"Ч ::fi".: t|y. изглё. -"'" съзноте, ооуr"""" прчо,n"i.'ё ;;i."'";;;*^" *оё,о ." o.iйli"i";"Ъl-".i'li. йснето но функционолния обект. не "iiii""!: ;х:н; се свеждо яе сомо сс|rо до вътреUJните оОРоrувот вънцlностто

сили, които кот

""..";;:-.йр;;;.",'"J;":: со

което стово в лроцесо нс възприепо""то,

въ_нllJно въ3приемоейпr"

anr,r, *bnro .. оrро,о оо ложе вънц,ният впд но обектi ]]_"oj, неооходи|lото степен и по Gъответен ночин

физическото,

_o:_,:]l*" ционолностD,

Арнхойм

бу"*. "or"pnon"oro лрсви розлико между

понятиято ,функционолност но формото в суисъл но фи!ическо проктичнос, 4у"кцпоноляост в снисъл но зрително изроrителност "

но Функциято, нейното до пояс"" i4исълтоl си той -qoвo "огпедност.3о едян прост пример_ човеl1,1кото тяло. Тялото нG човеко е покрито ко)ко, едно aвоеоброзно обвивко, която покриво нного от неrовите функции. (Подобно оовивко, известно в средото но художницитепроектонтИ под нозвонието стОЙлинг, несъм. нено е функ_ционолно в този сйисъл, че тово

j_"1:.o

уооO"о и проктично. В същото

вре}lе тя оооче е нефункционслно в сйисъл но визуолно

ро3крrвоне но функциите).

токъв

случои логикото но неговото изкозвоне ни довеждо до изводо, че естетическото в про-

д)rкто но художесгвеното проектироне пред_ полого съчетовоне но целесъоброiно(тто но рункциrто с ви!уолното целесъоброзност, с целесъоороrното приспосо6rвоне кън .кспr,оотоцхято прихофизиолоrическото целе-

ис

съооро!ност

сойо

но възприятието, о не се нойиро

ронките но утилиторното. пие приейоме зо нопълно зохононерен

и3-

;ин: чески recнo

и!

;;;":

пDrятиё_ llYПllПС.

водът но Аркхойм относно невъзножностто

до се доде пълен онолиз но

естетическото формо, око се рсзглеждо тя бе3 до ийо отно-

шение къй човечlкото вlз;lриятие. Зсщото оново, което ни се струво продуктивно coF1o

от

цел€съоброзност,

от

гледно точко но фи-

]иологичнrте эоконa,t t]o зрит€лното възприr_ тие, в действителност е резултот от изроботен психологически ночин но отрозявоне логикото но предйетите, логикотG но зоконо1.1ер_

ните

структури.

психологическият онолиз но естетически rно_ чиното формо ни дово въ3ножност до роз_ крией и осъзноей зоконо, хойто лежи в нейното осново, чрез който тя д€йствуво. Сомо съзнотелното }rоделrроне но психологическите

lокояомерности при създовонето но ново естетически и3розителiо форьо че я нопрови не со о естетически зночи11о, но и лесно възприеноено. Или иноче козоно. художественото фор о трqбво до отговоря но чисто естетически изисквониrl llo зо до се выприейе по1есно и ло-(конфортно), в нея трябво целесь. обро!но до бъде ноделироно и соl',ото въ!-

Все по-очевидно стово необходиrаостто, и.тьквоно Е редицо трудове но Арнхойм. коrото се изучовот общrте свойство но художественото

11ислене и зоконите

но творческото

дейност но художнико, до се отчитот психо_ физиолоrичните !окононерности но вьrпрrенонето но естетичното форrtо. Съзнотелното и!ползувоне но те3и зокономерности в сферото

но проектонтскотоt'lзкуство йоже и трябво до слопого зо оптииизоциято но условиriо ro ви]уqлното дейност но човеко. Кото използуво

тези зокояи, художникът-проектснт може в зночително степен до улроsляво въJприятиято но зрителя: окqентиро вниrrонието ну върху €дни или други детойли, лредопределя последовотелностто във врейето при обхвощоне с поглед но розлични учостьци в изоброжението, влиlе

върху

стротегиято

но

Зоостреното, неосвободеяо

възприятието

от

вътрещни лротивореч,rя концепцr' но Арнхойи. е твърде ].юоопитно, зослужово внийоние и изучовоне, Крrтичното преос исляне но неговите изводи fiоже в еднокво степен много до доде и зо проктикото, и зо теориято но художествено проектонтското дейност.

нА

УДК

с.

(D. лъв

62.001.2!7,05

ПРОЦЕСЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО

и при стондортизироното проектироне. Нrко,

Множество изтъкноти проектонти не со в съ,

при художественото проектироtlе но нови и]делия и систе}4и, но тов всъцност той не ё достотъчно подходящ,

ПРОЕКТИРАНЕ стояние

до обяснят

причините

зо

техните

успехи, Често лъти те rи отдоват но някокви тоЙнствени интуитивни постижения и понякоrо тово ноистино е токо. Но интуициято обоче обикновено не се отдово по-голяйото чост от чисто техническия оспект но пробле о. А той зодължително иrискво сrстеrно обхвощоне но всички оспекrи но художественото проекти,

голя

брой овтори 8опоследък| съдържо подобие но техникdто, въflреки че дуrrите! коrто се изпол!увот, со розлични-общо се лризяово, че i.iетодологиято но художественото проектироне е пред11€т, който трябво до се изучово от всички худоr(ници-проектонти. Някои университети дори вече са включили в прогройит€ си ветодолоrиято но художественото проектироне. Повечето проктихувощи художници-лроектонти поностояч]е}l не со получили форйолно обучение и проктикq по тези дисциплини. Друrи со изучоволи методолсгиято но първите в процесо но сблъсквонето с лроктическите зодочи и те со нGучили този пред ет добре, Други пък въобце со изпусноли тово обу-

Методологиято, която препоръчвот

чение. Проучsония, проведени от овторо но те]и стотии през 1967 годино, покозвот, че някои досто преуспели художници-проектонти

пон..r.он.

.ъкрdr!|.ф.,

сrотrrт. но Схд

Ф. лъ.. консултонт по пробл.iят.

яо худояёст..lото

про-

.Rrхроне, яrлrrло . с.тхр, поФ.до.qт.пяr бро' но ко. подGiоrо .п.соiя. (Дr!ойя йпд}к.ffир,нrD! i969 rодхяо. Спор.д ноG, .rхa Ео .дяо йсfодикq нокор х прt кор.нtsо р.злrчнt обrц.сr..аоrконоirчс.Rr rФо. . ,яf.рсс.в

се прl

ПРОЕКТИРАНЕ

ХУДОЖЕСТВЕНОТО

следвот определено последовотелност, докото много други, въпреки че со създоли зослужовощи вни}rонието произв€дения, иllот 11ного слобо подготовко в този облост. Проволянейният

l'етод

ПроБолинейният етод но художествено проектироне, покозоя но фигуро 2, е лодходящ сомо при одоптивното проектирон€, при съэнодификоции, кокто довоне

но

про€ктонти

се опитвот до приложот

този €то;

fiетод

Циклйчният

Повечето проектонтски роботи изисквот цих, лично повторяне но етqпите йен 11етод, Тово се нопога породи следните

Тъй кото

художественото проектироне

рqзвиво непрекъсното,

информоция, което.

с€

нотрупво се всё повеч€ строно, води дс

от своя

необходийостто от прерозrлеждqне ценявоне но пр€диlllните рещения.

прео-

Роботното сило, Bpeileтo и финонсовите ресурси сс оrроничени и товс нолого все почестото прероrглеждоне но предвидените ре-

по

t п

,ултоти от художественото проектирсне.

Розликото между двото методо |1оже до се розбере, око розгледоме циклите но голяN брой проектонтски роботи. Мflого удобно и обещовоч{о преиiущество е розделянето но цялостния процес но xy,qox(ecтBeнoтo проектироне

но четири цикъло или

фози:

Проучвоне но изпълни14остто и приложимо. стто тово е цикълът, прй който се оценяво от проектиронетоt 8еобходиrrостто форхулиро се пробпемът и се прови преценко нq възйожните ре!чения. Кулминоционното точко е създовонето но концепцияl оqенкото но полезностто и определянето но средството, нео6ходими зо изпълнението нс проекто. Г|редворителното проектироне тово цикълът, при който се проrнозирот в€роятните услехи, Ако се поейе рискът до се проектиро, е необходи!ло до се провёрят llJoHcoвeTe зо успех. Норйолно този цикъл иljо зо ре3ултот

изроботвонето

но

конплектувони подели но

до съдържа подробен онолиз, зо до }4огот до

прототипи. Този цикъл трябво

достотъчно

се

преценят

се

ной-доброто

техническотоl

llконойическсто

финонсовото и3пълииtlост но опред€лен брой художествено-проектонтски решения. Избиро

до

която

концепцияl

се

довеждо

крой.

Детойлироно проектироне _тоsо е цикъл, при който целто е използувонето но кроиното худол(ествено-проектонтско реUJение в производството. Той обикновено идво след ре, чJението зо предостовяне но средство, нео6-

Пс дsпааъ/5/

По Ха нда лис/ J/ По Хол/4/ Дефект или лип$зggбдане на сис са в окодната реда

Анализ на потре ността рлбrлиране

Раэуанававе

Апализ на състоянието на пробJема

ФорlrJлиране пробJем9

Форлryлиране

проблема за проектирвне

Разработка на критэрия за проектирането тернативните реш, А;lализ на изпъл:;Имостта

дбор на мотиви

Снтеа на ре-

шенията

эа Еа систе та Аналиэ на cltcTe-

Оценка

ira

шение

и ре-

Подготвцтелна рsбота Аllализ и син-

0птимиэация

Прера эглеriсдане

)naTa

теэ

0ценкв эбор 0съ..l]э ст вя

запе и

опове стя Falje

Трите,a.,ll

са: иэ' fiВ9.{йЕ88ff,ý9 ЕаядЕаацд*дно ffFБ8tiфiifо'.е

Ф:

г. 1 - Сраl,..::,:l,:э на

е,годи

IIредставяне

ХУДОХеСl'rЭ.]ОТО i;РOЭlaТjaРi,.rЭ 57

ходини !о реоли!оциято но сьответния проект. Lъдържонието но проекто трябво до бъде съоощено но ilного други хоро _ бъдеците

и потребители но проектироното изделиеПРероботко и прерозглеждоне но проекто тово е цикълът нс чостично препроектироне с оrлед вносяне но някои изйенения {или нопроизаодители, търrовци

вовъsедения). изисквони

оглед

от

произвеждонето!

и пр. Не всяко

зоп"rересЪ"о"ите полlуването

ценотоl

изпълниио и лриложино проектироне ино ro резултот успешно кройно проек-

тиРоне. Устоновено е.'че от 1О00 проучвония зо изпълнийост и приложимост но нови идеи едво 100 достигот до предворително проекТиРоне и сомо десет от тези детойлно ро]ро_

оотени йодели достrгот до поrоро; от тях

Пък Сойо 1 се ро4во но истински успех. Про_ изводителrl които следвот npoяlводствотоl вйесто до rо ръководят, "*"рчпirо,о сч в пноrо лоLlrо положение. Те поемот риско до проиrве)кдот отх(ивепи и осторели изделия. Проекти, целещи до извисiт човеко до косt4ическото

простронство, инот по-добър rлонс }о успех, отколкото ной-интензивните проучвония ]о излълниност

и приложиilост но нrlкои Iрqдипроекти.

ционни нодели

зая

вка или спе.

сификация

Цикличното природо но процесо но хIдоже_ <твеното проектироне е покозоно но фигурс а llроектонтът ще постъпи ной-добре. око о6. йисля всеки проект кото процес, сьстовен от четирите цикьло, дори коrато

тряово пично

до постъпво токо| дори когото

е учостник

соiо

в ёдното

йе-

Той той

ния проектонтски процес, фягуро ПовторGние (rтероцrя)

Исто| ''1одбр

фозо.

LЦе опиUJеt един йетод зо проектир;не, сьстовен от осей етопо. Всеки етоп моr(е до се роr. глеждо кото поделение или фозо но цялоaт. 5.

проектирqнето

]

рией

1oTPel

Във всеки моrчент от розличните етопи или

циклl' но худо)l{ественото проектироне

тряово до се връцо кън някой

човек

по-предён стодиЙ и до взиlло нови решениr. Пов;д зо тово йоr(е до бъде нопринер обшият сбор но роJходите; когото кройното ппdнироно цёл

не сьэtветствуво но резултотите. получени прl' детоилното проектироне, и!следвониято върху прlrложиtlостто и осъцествиностто но проекто трябво до се подновят. Не рядко'се случво

също токо проектонтските критерии до ревизирот, тъй кото по вре

избор на стаядартни или обикЕовени ал-

Формулиране на проблем9

по

роботи тодо но проволинейното проектирояе.

е но

rрило опоро rиро Дефиl

се

роrвитието

vPeH эбе}r

допус

0сялествяваве

терЕативи

Фиг.? - IIраволивеен метод

фициI произ (cePBl

:fiЕ"нfifiв; -8;8tfiбпи

биране стандарт-

ните раамери на

Розви,

Черте:ки на ре-

эултатите и сле сиФикация на пDо_ бите

сгрук предс

фр",

Trpo,I

ё,п

3 - Пример за

спrlр..l.7iовидrrо

проектира:Iе

регл

но

олтеряотивните

решения

се

-,,]

все

получdво

инфорtlоция.

по-ново

Историятq

яо един

истински

случой

=tElE

Подброхме историято но един истински слу-

чой, зо до илюстриро}4е някои нецо от ко]о_ ното по-горе. Относя се зо проектоl{тския проц€с но един портотивен телевйrиояен п

риеt4

ик.

Ро]чзновоне

но успехо в

потреолението

i.E*

Ф l Еli{Б

l п.ir, р ря

о"*Ъ"оопr"п"' но отдело зо търговия и плосi""' yaro*ou"uo успех в прои]водството и

i*,;";,,"T"i зд lrr

потDебпението rro 11-инчови портотивни теле-

пр""п"пчп. По,голягlото чост от "n.no""n конкурентите и!,lот t1одели с нов тип кине-

п?Е.(l],{риlr/Ев

Анолиз но потребностите (и проучвония зо плоновият отдел иlспедво rриложимостго) nbKynor"nHoro (тойност но позоро. усилиято

но конкурентите, розходите зо

пOr]Jllili

инструr4ентиt

опорqтуроl производствени ро]ходи печолоо. зиро потенциолноlо

futjiiLl

1l1 i,:orEr:

l]ri

и сноли-

flефинироне но проблените но проекти_ронето и розвитие но проектонтския критерии-инженерният кодър оценяво tlоделите но конкурентите и спесификоциято но опоротурото по отношени€ но чувствителност, контрост, обем и друrи покозотели. Определят се съцо токо пр€делът но продожното цено, кокто и

IрсЕ: iдIтia a

Pi]iE]i:!

допустимите окси},!олни роэходи }о постигонето но този цел. Конструкторският и художёственопооёктонтският отдели обсъждоr въ]гlожното *Ь"фи.урочия но кутиято и Luосито, Сроковете чрез консултоции между тър_ се олределiт говския, плоновия отдели, художествено,проек,

и конструкторски, отдепи, Клоси_ бицирот се по вожност всички елементи но производствените розходи и но оослужвонето

тонтски' (сервиз).

Розвитието но олтернотивното решение _от, делът rо flлонирgне Hg прои]водството, кон_ структорският и художествено-проектонтския отдел прегле)кдот осей стйлови концепции. предстовени от художествено-проектонтския отдел. Опитво се ново жично систеrо. Тронсфор}аоторното

и ностроечното чост се

тирот но хортия. Устоновяво се

проек_

конструк-

-nbno р"шенп" зо тронсфорйоторо. Прови се iреrлед но стойностто и но производствените плонови розходи. Г]ровят се йокети э естест59

вено rопемино но някои от проектите.

А rrолиз но икононическото и финансовото осъ_ прови се онолиз но рсзлични ществиност проекти от гледище но розходите и стойностто. Анолизиро се печолбото от евентуол" ното реолизо1,1ия но всеки проектl предвид възtlожt]ото продожно цено и 11ри съответен

но

обем

производствоTо.

те]и

случои

се

из_

полаувот приблизителните ллонови колкулоции.

Оптимиaоция (известно предворително проектироне)_двото ворионта _ жичният и тр]нс, фор},lоторният, се лзготвят кото роботни прото,

типи. Прови се оценкс но проектонтското сь вършенaтво. Някои розходи се нойсляво:,

'О

йlбор но решението _ търговският отдел пред,

': ':.}

други се увеличово

почито по.евтиния жичен ворионт. обоч€ ::]1:] тронсфор оторните олороти ймот предиr_ 1i"_"-':

ство от инженерно гледнс точко. Избиро нолко

по-скъпият

тронсфорноторен

с€

ворионт.

Jё "" Pl =

.|"a"

]о до се предстqви *о no,opo no_ привлекотёлен и в техническо,"д"" и в ""о'.о реклоннс .:1:_:' Элемъ

отно!uение приегlник. Изпълнение_'и!роботвот(еАетойлни

чертежр

]ir" Въпр

].а,

0пределяне равбирsеми аа и ауЕаяе спесиlикации, инструкц]rи

l. л

a ,]а цостатъrlilе

иа]о:W]ция за опр?,,i:ляiiе обс. гъt } ц,]л]l1е и ср.дАта

прототипи

к, сткри

з. Зsло

Е .

потр.jб,d.

оуч;вяе

добрит9

0прЪ,цеrяliе обсеi,ът, iJ,lri те

и лошЙте ое

лтати от всяк& оптимизиоаьд

Използувsце уста-

на хотреб 0съ!lрст-

гJlавнrlте

ограIiиtIения

огrед на потребносттg. ьбеляаваяе

особеilите

трудностr, аа преодоrя -

обсъ

Въпр(

Първ

Фор!ryлир_ проблеIlа

Оптимизяране на iqите решение по от:iошевие ва главватq фувкция и определя!lе

Р(

1,1оже

Ёа

Съвдаваuе чв,]iостатъqнrl

чолLIчестr'епи Kpr4Tepиrl эа

i]a разJIичните търгсясI{и и ry-

дОаеСТВеНО-ПРОеКТа]]ТСКП КРИ-

терии

Ивбор па решёние

Д.lтерца реЕеlмя

Обсъrдапе и очеякs ва разлиqir{те i,,loeJiTa:iTэxи решэ_

gия на пробJIема. 1Ъ rJогат 1а eT,]aT ос)зае,i:_,zявпо:r.,r-r т.глото/ и u"o".uBe,r, 7H.n'p

0птr:ми-

Втор

АRаrизираrlе вА приемJIивите ре-

!]евия по отношение на

ботваIrо ва рээл:,rriпите

Фивичяи,иконоrrически и сови м,]ества и осъцес

решеiJия, вк"тDчrlтэл:]с ýа поэ-

нэтите,; ]{а irовоэер9J{даllи се

iD€т >-1цl

l..l Фиг. 5 -

Системsтиqliите етат,.1 при п]оектирsII-а 60

эr.

но плостtlосовото кутия, зо до се получот точните розходи по оброботвонето. Иrготвя се списък но условните чости и се проучво въr1,1ожностто !о улеснявоне но прои}вод-

устоновяво се, нодхвърлят предвидените по плон, Вносните портотивни т;пеsиrори со по-евтини. Иrясняво се проблемът ]о ронното сторее8е нq тронзисторния опорот. Зотово този проект се отненя шест месецо след зопочвоне яо роботото. Етоп но детойлно проектироне

че

роiходите

по

оброботкото

Въпроси върху историято но случоя 1. Линейният или цикличният нетод

беUJе

изполrувон в описония по-горе случой ? 2. Ко'кви примери но итероция (повторяне) откривоте в историятс но слу_чоя? З. Роботото върху прсекто beUJe спрянс. Можеше ли до се предотвроаи тово?

Обсьждоне но отговорите Въпросйте со неи!черпотелни и няt{от точни

Първи въпрос. В историiто но случоя не се сл;дво някокво определено теория, Не се прилого

някокъв

систе1,1отичен йетод.

Цик"

личният подход е очевиден, но той кото че ли се покриво с линеЙния. Тово е обичоЙно явле, ние

в лроктикотg

но художественото

проекти-

роне, тъй кото вни}{онието се съсредоточово повече върху успешния кроен резултот, отколкото върхI aодълбочено.lо преценко при Втори въпрос. Повторението през етопите но розвитие но олтернотивнит€ решения е очевидно. По съоброжения зо по,добър плос}1ент, предворително устоновените критерии по отно розходите и тежестто бяхо пре-

"оru"нЙ"

l::г.

_ |аэх.ля..] na

л!.,Iта от

ср,ле :iсс,ехст!оц лро-

чени в негоi възtrожно е някой от тях до е поощDявол идеrlо повече. откопкото е било Но все пок. кой mоже до предвиди, "еобходигrо. че ще ностъпи проl{яно в условиято но по-

,.ЪJ"о* "р""" но изробо,вонего но проектоl ЕтЪ зощо polyrro е ,о всеки етоп до се и,върr!во повторно прерозглеждоне но проекто, i;,""'"".-.;"'-",""TeHTHocT соtlс зс себе си в про-

не е достотъчно, ro до осигури успехо €ктиронето, Тя трябво до бъде комЬинироно със ;истемни проучвония но всички оспекти о, npo"KTo*Tci"r" проучвония до кройното

розгледони.

Трети въпрос. Въпреки че окозво деr,lоролизирощо въздойствие върху проектонтите, прёкъсвонето но роботото върху един проект в производството но предстовляво голяt,lо tlотериолно

rогубо. Основният въпрос се състои в тоао, доля 6lr йогло до бъде предотвротено отне, В този случой не се спойеново зо хорото| вклю,

ct:Teliнoтo връцlане къ}r r{иноли етqпи но проектиронето

Обикновено зо обекто но проектиронето се йисли кото :lo соностоятелен преднет и не се търси връ3кото t4y с други пРедиети, Все еано ь1

проектонтът но колелото

ство до 1,4исли зо техните гумиl

стомоно,

връзки

други

зс

прёво]ни сред_

комлоненти нецоl

кото

които

со

чсст от колелото. Колелетото обоqе со свър-

с превозното срёдство кото негово неро]делно чост. Освен товс, тяхното изпълне_ чие зовиси съцо токс от пыищоrq. Проектонтът, който излолзуво систеmния под,

}они

ход, е длъжен до се съоброзяво с взоиlчодейст. вието..{ежду обектс и нсй-вожните елененту но околното ср€до, в която той це се използувс

или це роботи. Тогово тоЙ ги рqзгл€ж4о едно, кото едно системо.

зо-

До се види отделният проект кото чост от едно

по_широкс системо

виждоне

и ко

единственото добро

,+.

!о ц|

.6кр

j.E

.ро 5,t ,,I -роф

цепция зо проектонто. Нопри_

MePl проектонтът

но овтоl,,обилно зодвижвсне

ноже до види себе си кото лроектонт но от. делни елейенти. Според систеrrотичното концепция обоче той е длъжен до виждо своя

з.I

проект кото интегролно състовно чост от

овтонобипо|

в който

унrФициро действието

скоростнотс

kуIия

ще

ф),нкциите но дви.

готеля и но колелетото при розличните условия

СвъI

ефехто но въртеливото движение но колелетото, поведението но xoPoтol които че(то пъти зоDровят до сменят скоростите и пр, Модерният възглед в ноукото }одължово вни_

ro€

но_околното средо, където ще дейстsуво и роооти }.оторното превозно средство. Тук (е включвот проОле}4ите зо с}rяно но (коростите,

и-lЕрl Еr,и!дцI входов8 ЬrФяа !емпература вrаlвост| зибFвцfi!, счJле!и лjочи ,l пр.

ФIJIив4 изхOд.{ яа статrка. бръмчо:]е, масз

!д трахсисторите

|,lонието до се съсредоточово

по-молко върху и повече връзкиrе нежду

отделния обект кото сомостоятелен

до се обръщо вниионие но

,lопt

обектите. Обектите когот до бъдот пр.дпети tвещи, опороти), хоро или и еднотоl и другото. Изпол3увонето нс си(тенния подход ще ни

по|lогне зо осьществявонето но този цел.

шлш

в.tUд

шJин иэхOд

Обшият систеr.rен подход

обt

1. При хуаожественото лроектироне обектът но проектирене е чост от общото околно

DюдtФиlц!дtи

ВХOДOВЕ, дъrsали се ва ryтrr!А, е,.ток !rи lpetB_

рути

вддфI !лп,щшr4 0иOл;цтА срЕдА, ,taTo яэлрицер Tetecт,

упрвrечrе,коuпеrёвт-

до|rаfiвп!е усrовля

иIщ}цЕнтIи иiхOди

Hs !оlrrяяаl мир,ема

средо.

;Ы

но нерG]ривно свързоно с то]и сD€ -Р"jДОl ВИЖ рдн фиг. 7: 2. Вътре в отделното чост от околнстсl ср€до (в обекто но проектиронето иrrо коипоненги или подсисте',и, свърiони помежду си токо, l,::' че вrети зоедно, те оброзувот еднб унифици_ ]_'_':

роно цялоl изпълнявощо

'фу"lц"".

Извън отделното чост""*o*"n е остотъкът от

общото фиг. 9 - Модел аа еЕяа )G;i-Фидеrитi система, ,эобраэепе от еrек"рояец п!оек!двт от Хай-фидеrит апэрАтурд

;i:i

околнG средо. Някои от елементите

но този средо со вожни зо лодлежощото но проектироне систеlrо. Други оaтовот извън връзкото, !о до опростят оноли!о но систе-

-l.,

йото; те обоче не fiогот до бъдоt пренебр€г4. Всички вожни в] о оотн о tlJ вощи вРъзкото пежду Систе}.ото и неЙноlо обкръжение. со определени. 5. Всички вожни променливи (или конлоненти) в ройките но отделното чост со определени. 6, Нуждото, функциято или предно]ночението во систепото со опред€лени. Тово е свърrоно с входо и изходо от систе ото. 7. Може до се конструиро fiодел (верболенl .рофичен, поте}аотически и пр. но систеното), който до покозво връзките и ]овисийостите lrежду r!роменливите (или ко11понентите) при изпълнеflието но flреднозночениет 1,1},l

(утиято ще бъде в обсеrо но проектироне но *rдо*.п*о-про"*rо"r, който ще държи снет, ко зо връзките с околното средо,

;i/

t ?

-*1,1._

Моделът се зодействуво (обикновено иотеt1отическr), зо до се предскожот специфичrите изненсния в лро}lенливите (или конпоiентите) но систе}4ото. U!нA

Свързонq систёйо В flредиrJJния приr4ер зо проектиронето яо ко]елото изглеждоUJе логично до се розглеждо sлиянrето но пътя върху превозното средство но flревозно-го средство върху и обротно но пътя ]овис'т още от възпътя- Условиято ростто и кондициято (състоянието) но пътя, поддъDжонето ну и др. -lonpn'n"p. u едно опоротуро Хой-фиделити|

пои 25лопвра

i'n( ]lлолsрв

ФиэrlоJoрlчdи нуЕ,ли: iolr:cт.. .ъбите f,о-!обaе, от!оr{.то рэсп9l,а чат!:э ръвмоs-;rост

(утиято трябво до се розглеждо относително зън от свързоното систе о, номироцо се вътре з нея, когото конструкllиятс сё предостовя но {онструктор нq електронни уреди и опороти, Хой-ФUаелчmU

]укmUанU коечсm€о

Обtци донни

' !.9 хч = с.'

за с

llaихолОlиq!сrи

,"мелпо

ЕУД]]и

на б9мта цFят f,о4.оtпац аа !одарък t.Iiод,яцо otaKoBlia от tia Фядата

опороmуро с €ucoкU репр0,

- u 2олямо з<r

ноёежносп

околнотс средо

:]:. ra -

Уста9овяtапе яуýд,те Ila ао.реd,rё,я

ХУДОЖЕСТВЕ. ПРОИЗВОД, РАЗПРЕДЕДЕ, УПОТРЕБА

но'проекти. ство

ЛЕН ИЕ

използувАнЕ

рАн Е

технолоrия Източници Врейе

Уйение

Опоковко

Съоръжения

Улеснения

Довеждонедопо-

требителя (про, Функции

зоконяост

доrкбо)

ЧовецJки фокто, ност

Тронспорт

Конкуренция

эиг. '1'l Обци

Клийот Съвйестийост

Мотериоли

Аонни зо околното сред0

Ефёктивен

,K1,|BoT

Другифункqии Розпологоено,т Броково Gтой,

ри

бз

Въпроси върху свързоното систево Нобелязвот

се

конпоненти

{или

Обсъждояе но въпросите и отговорите

подсистемгl()

но едно Хой_Фиделити систено, която Lue бъде съответно ро]роботено от:

1. 2. З,

Инженер_окустик ВътреLчен декоротор

Худо,кник-прое*,онт но грснофони

Худо.,кник_проектонт

но н, ч,

усилsотели

: {

: ё

э Е

/'-"--:t__ След кото систе1.1ато е описоно ло ней8ото предно]ночение, зодочи,

врыки и околно среда, нож€ до се препоръчо до се нобележот всички проrrенливи фоктори,

Свързови в зотвореното систейо

първич

Роэrери Цвят

ИзходяLцо

од

зотвореното Gистейо

първични

Теипературо но околното средо Трояспортни повреди йоLцноGт

Брой но високоговорителите Вид но устройството зо сrrяно но плочите тегло Вrд но йеrrброното но грl1нофоно

вторични

Голенино но койондните оргони Брой но коtlондните оргони Врьзки но кобело ь4

Извъt

l.'l

Усилия

нq

Тенденции

конкурентите

но художественото

офорняне

Стqндорти зо конпенсироне но !опяGо Видове и използувони

зописи

Нопрежение но токоизточнико

вторични

_-2е/

,л:_:

и честото .;r:,

Акустико но поfiеllението Отклонения в зохронвоlцото нопрежение

::ян :]

"" -J9Hc

"эде

които бихо llогли до окожо] някqкво влияние върху систейото. Фокторите. които художнихът_проектонт определя кото контролируё}lи, со в свързоното систе}4о. Кото нёконтролируеми остовот фокторите вън от свърэоното систе1,1о. Художникът-проектан-r но проflиUJлено изделие, отговорен зо координироното проектироне но r.8огоког{понентна Хой-Фиделити сиcтel,]o, трябво до и},!о предвид проиенливит€

Обротно връзхо Изпол]увонето но чост от иэходящия сигнол ]о нодифицироне но входо, о съцо токо и зо

коятрол зо изходо е позното в електроникото кото обротно връзко. Прост принер зо тово е

регулоторът во порнсlто fiоUJино, Той изпол_ ]уво скоростто но йошиното, зо до контролиро lo входо псрото,,1оlо по този ночин поддър)(о скоросттс почти постояннс. В ной-ронвите дни на родиото, силото но звуко е зqрироло, кото ситнолът се е увеличовол или нонолявол. Поностояцен всички родиоопроти и14от овто1.1отично реrулироне но усилвонето чрез обротяо връlко. Обротното връзко но цялостното систено може до се използуво подобно но упровлениеао яо порното ноUJино. Или тя fiоже до се изпол3уво со11о зо едно подсистемо, кокто в прийеро но aилото но звуко при родиото| виж. фиa, 7о. Моделирqне Моделите моrот до се изполrувот,3о до се предскаже въз1.1ожното проявявоне или отподоне но

пройенливите покозстели но

Прост пример зо тово е чертежяото предстозяне но офорйлението (плоно) в йощо6. Тово -редстовляво един rрофичен модел, който се .rзползуво зо определяне но розfiерите. Друг T ример е едно диогроllо но циркулираUlия електрически ток, оже до се използуво зо эпределянё но вероятвите изходи зо ко1,1поrентите но Когото ровнището но проектиронето е }rного эисоко поже до се внесе в един коппютьр

Т,

един ноте|1отически l!одел но lлостовите връз-

{и. Електронноизчислителното йошино

то-

-ово ще предрече (преаскоже) фqкторо но си, -урносттс, розходите или }1оже би дори опти, r изоциято но изходите. Yоделите новсякъде предстовлявот опростено

обстрокtlия но реолностто. Те не со толково пре. цизни и точни в сровнёние с кройното решение, Прототипите, моделите или исловните обрози со розлични типове }4одели, използувони от художниците-г роектонти. Розликото нежду }4ой, сторо-роботник и инженеро проличово в }1оде, лиронето. МоЙсторът'поже до стигне нопрово от уйственото концепция до зовърtления обект. Инженерът, лороди тово, че роботи с нещо, които не со добре иэучени, прови опростени fiодели но кройяото решение, Посредством подходящи rрофики или йот€1,1отични предстовяния, той опериро с йодело, зо до предскоже изходо от изборите в систеното но проненлйвите Беличини, Когото ноделът е чисто lчотепотически, йоже до се използувG широк обем познони, в облостто но теориято но обротнато връзко. В токъв случой оже до се предскоже степенто но сомо-

корекция, осцилоциите, фозовите из14еr]ения и цяло с€рия от други проблеr4и, които услож-

нявот роботото но проектонто, който се опитво до използуво обротното връзко.

Исторяя но случоя ТоЕо е един дейстsителен случой и ние rо предстовяi!е, зо до ни лоt4огне до ро!6ереfi гореи!поженото тоерия.

Но €дяо групо от

ориентирони

отноцJение проектонти йм е било възложено до проектирот €дин тройлер (реморке) зо къtлпинг кото систейо. Преди изготвянето но де, финиLrиято но пробле}4о

те lопочвот проучвоне

хороктеристикото но систе ото. lyk со приведени и някои от техните донни: Пропенливи: tsо

стойност,

тегло,

отериол,

tJJоси, зокочвоне

но тройлеро, окочвоне но тройлеро, принод-

лежностиl рGзr.ер, цвят, плон но подоl копоцитет во }4естото ]о споне, розйер но гуt1ите и брой но осите, Непроменливи: водонепроницоемост, тройност, стобипност!

постовянето

но

подпори.

Дейност и обчи функчии, които ще се извър-

tlJBcT в тройлеро_къ}lпинг: спсяе, ядене, готвене, излlивоне но сьдове, lчебелироно по}4е, щение, зокрития но еленентите, предпозни зокрития от носеко}lите, почивко, иrро но корти, четенеl от11оро, г{ясто зо игро но деtlото, 14ясто ]о съхронявоне но xPoHoTol }4ясто зо съхроня_ воне но богожо, }1ясто ]о игрочките и други.

Въпросrl

върху

случоя

Можете ли дG изиислите някоя друго про_ 65

нотесъщо токосо постовени под огроничението но зоконните изисквония. Въпрос З: (слонето) и (убех(ището>, со тясно

свързони едно с друго

и с предно!ночение_

то но цялото системо, докото готвенето и

из-

}rивонето но чиниите со свързони с подсистемите в къйпинго. е и известни преинущество предl_:1*"o"*o лсrо похвотът до се иrползуво един от ценните инженерни принципи но проекl ирснето до се дефиниро функциято или преднqJночението но системото. Търсят се терrчини, които до изрозявот функциите но вецто. Нопример проектонтът трябво до се съглоси с пьрвичното функция: (лреносяне но легло> и с второто

функцил <зощито

от дъждо), (готвене

но

Лре]айуцеството но терr,rинологичното дефинироне е тово, че проектонтите се принуждоsот деФинирот преднозночението но системото които t4огот до се проверявст чрез :_т:рнини, деrrонстроция.

Анолиз нq н)rждите но потребителите Зодочото но този роэдел но стотилтс е до опиuJе етопо но събироне достотъчни инфор-

йоционни донни зо провилно и цяло(lно деРинироне но проблено и сьздовоне но систейото от критерии.

Роз},эновоне но н)rждите

От художнико-лроектонт се и]искво до иохе кволиФицироно

до

лреценяво

роrузнова

нуждите_но потребителите, Той тр16во до по_ же до оброботи недоволството Ь, o*on"o,o средо, което води до желонието за подобрr_

воне но нещото. Мотериолно зодоволените хоро и}{от rного нужди и обикновено не лроявявот интерес къr, нуждите но другиге хоро. 9_т друго строно. ня*оп под"и*Ёiи nonnpoT нои-розлични дефекти в зообиколящото ги средо, но не rrогот до нопровят нищоl именно

зоцото со подчинени. Конструктивно нислехудожник-проектонт желое преоброзуво (воято неудовлетвореност до в __Ulият

попринер, един човек йоже до бъде

действ;е.

розгневен от 3отворящото устрой(тво но проr;рецоl но един внинотелен,,удоrкник_прое*iо", прещ" тово цени

ксто_необходиl,tост от KoHcl

нов и по-добър опорот зо отворяне руироне но проl]2сцо, н,о

Нсобходимият новик ]о превръщоне но дефек-

тите нс rооЬиколяцото ни средс в необходиьь

менлива

величиноl

която

Z. i|од зqгловието (непроненливи)) ние :: голяFlо степеН r4оже|1 дс ноперим пройенлие, не

до

сломенотс:

величини, които очевидно цЁ бъдот вън сописоното систе}lо. Тово fiоистино токо ли е в този случой?

J. (леиностто но функциитея, кои|о ще сЕ извърtlJвот и които ще и]пълняво къмпингътPelloPкel е ногостронно. Някои от тях со свър, зони тясно с преднозночението но цялото сtстено_яо

тройлеро-кънпингl

]они по_тrсно с неговите подсистеrrи| други

со

-,!

нут,

свър_

Обсьrкдоне но отговорите то]и случой от историято иt о преднозночениетс

и целто до. ни доближи до

дефиничиято но проектонтския пробле . Донните со розвити по-роно в цикъло зо приложиrrост и осъцlестви-

ност но проектиронето, кото фокусировкото

эблю

от

н€

]о

бъ

подноло върху онолизс зо нуlкдите и дефини_ Ронето но проблепо, 8ъпрос 1: Едно вожно неслоfiеното про енливо

величино в проектонтския плон е било височиното.

Можеt1 до се нодявохеl че в процесо

нс проектиронето проектотите

це

достигнот извънредно бързо до тсзи величино. Те ще св

вьрнот обротно до този по-ронно стъпко,(итероция) и ще дооовят и този величино къrr спrсъка, Мвого вторични променливи, кото ноприfiер роrмерq но вротите, розполоrкението но про, зорците и голейиното ро!пределението, тоолетните прислособлёниr, 'й, вентилоциято, лодо и др. не (о били споненdти, Те не со били неооходиl,tи в ночGлния стодий но дефинироне но систейото. Въпрос 2: <Пътното стобилвостD е llъгллво по-

нrтие кото пройенливо величино. Ако то се относя до сойил тройлер, тогово тово е едно пройенливо но проектиронето в ропките нс систеното. Във всеки случой този елепент се относя и до условилто но пътя, тско че този снисъл йоже до се розглеждо кото ноrlирощ се извън свър!оното си;тейо, По същия яочин терйини кото <водонепропускливосD), (тройност> и (стобилност при постовянетоD се изисквот кото кочество от къйпинrоаото рейорке. Те ще бъдот пройенливи в свързоното систе о. съответствието нс път.

ния закон (провилник) йоже до се розlлея(до норtлолно кото непроменливо величино, оrраничовощо проектонтското робото. Височиното и широчиното 1.1огот до бъдот променливи,

Нопри

ro зъбl Въпреr

Нопри

]ъби с

зо зъби

пи: кс

конструкти вни рсзрешен ия може

]о се ро]вие у художнико-прэектонт но бозсто

ro известно проктика. От този, който желос до розвие у себе си известно сръчност в тово отноL]Jение, се й]искво до отделя по двсдесет

пинути дневно зо проктически упрожяения. Тово ]ночи до се отиде в едно ново средо, кото нопример в някоя ново чост от фобрикото или инсr и t уция1 до се види едно ново коло и до се (rогуби, иrвестно зреrjе в нобеля}воне но fефектите, които сс rоблюдовот. Тези дефекти лесно гlогот до бъ -1от преоброзувони във формулироне но нужл, ]т по_добри нещо.

От неопределеното къй специфичното

qнолизо но нуждите зопочво с неопределеното обективните нужди, Целто ту( е до се номерят и устоновят нуждите, око те в действителност со реолни, Когото се усто вови, че нуждото съцествуво, тогово тя трябво до се форгlулиро чреr специфични термини, токо

че

проектонт

художникът

Nоже

до

роботи върху проблемо. Ако нуждите не могот

ао бъяот формулирони с необходиtlото пре цизност, необходимо е ной,молко кън тях д(] се додот и приложот вероятностните нужди

Нопример, в доден моиент допускогlе, че някэЙ имо идеято, че трябво до се проектирот, проиlвеждот и продовот електричес(и четки зо ]ъби. Никой в действителност носъщно нуждо от електрическо четко ro ]ъби, тъ/

{ото

ръчнсто

вьрJи

чеlко

съJоlс

Dобото,

Въпреки тово, обоче, щом ксто веднъж елекно позоро, някои хоро чувствувот ну}(дото и необходи остто от нея, тово е моментът, когото се опитвоме

трическото

до определи}1 потребитёлските използувоме вероятностите.

нужди и кото

Нопример, око едно електрическо четко зо

lъби се пусне но по]оро с цёно 10,00 долgро, кокво е вероятностто потребителят но четко

включи в своите нужди този електрическо четко| Кок този вероятност ще бъде поизточнико но електрически ток, било то ботерия или мрежов ток? До голямо степен с по-голя|lо вероятност ние бихме зноя-

зо зъби до

rиi Кокъв

роз1.1ер четки зо зъби трябво до се :рсизвеждот? С кокво честото и кок е необхо :имо до вибриро електрическото четко ro зъби? J

т,

н,

От

тово

обоче

възмо}{но

до

се

усто-

критерий зо художн ико,проек-

фи]иологичните могот до се причйслят свър-

нужди от хроно, водо, и възпроизводство- От друго строно, хорото имст психологични нужди, като нопример се и]дигот, до подчинявот, а/ждоr- се о, оед, свтоtsоу,ос/ г, р, Lийвоп / rнитс нужди могот до бъдот символи на всяко реолво

lоЕите

с оснсвните

выдух, подслон, сън

фиlиологично

,]сгст до бъдот безкройни J..To

пъти

потенциоjlните

Те

нужпо,

по

не

консуйотори

,:..ст до открият своите нужди, зощото те до -i]

тези

нуждиl

Зо до осъзноят до съществувот

со сиiволичви, е необхоАиllо

/ тях някои лотентни

нужди. Те се розвивот

oJroso- едво <огото се о(ъществи няко;

нов

проект

или

нодел.

НочJите

продеди

не

со

иrпол]уволи ръчни чосовници и милиони хоро

също токо не ги използувот. Обоче сеrо вие ийоте един

можете ли до

1,1и-

нете без него? Ето че лотентното нуждо се е розвило в реолно нуждо. Розпределение но зночиг,lото околно средо Първият етоп в делението нс 3ообиколящото ни средо е простронствено. Ние определяме облостто но поrоро, която ще се ино предвид,

Очевидно 1,1ного по-трудно е до се зодоволи един световен позор, отколкото поrоро но един 14олък грод, От тово следво съветът до се поставят геоrрофски гроници но прсектиронето. Вторият етоп в делението е врененно. Ние трябво до зно€t1 кого и ]о колко прсдължително вреие ще бъде използувон проектът. Третият етоп в делението е свързон с пътя но продукто от проектонто до потребителя, Полезно би било до се роздели околното средо

(обстоновкото) кокто е покозоно но фиг. 11. В етопо но определяне и онолиз но нуждите

есте(твено до обърне11 зночително потенциолните желония но консумоторо, Неговите очоквония со повлияни иэвънредно гlного от неговото миноло история,

от етническото му културо и от ноличието но

олтернотивни средство зо зодоволявоне но

неговите нужди, от rjoмeнTo, в който ние имоме известно llис-

лено проектонтско решёниё, ние tlожен до определиt1 по-точно кокво се и]искво от проёктонт,

ското робото, от лроизводството и от околното в7

средо, АкО тези елеi4енти игlот оrроничени Еы_ можности, кокто обикновено се случsо, тово трябво до повлияе върху определянето но изисквониято към проекто, Обстоновкото в роrпределението но плосgенто

съцо трябво токо до се BreMe предвид п

пРи

роектонтското решение. ПDодуктите мого'

дq се продовот чрез розпред€лителя (търгi

вецо но едро и дребно) до потребителя, но i,гот съцо токо дq дойдот непосредствено д' потребителя или r]огот дq се прододст чРсr договор с потребителя, Впрочем, око ро]стоятронспортните розходи сс и опоковъчното рсувел

ичовот

бото се зотрудняво. Тово обстоятелство съцо

трябво до се включи в изисквониятс но проекто, Някои от продуктите, с които се търгуво, ипот

други особености. Ако нопример клиентът се нодяво до препродово rокупения овтойобил, тово обстоятелство е извънредно вожно зо проектонтското робото, тъй кото в действителност е невъзможно до

с дуllи или с цифрови донни всички между прсекто и околното средо, изгрождоме rодел но средото, донни до 11огот се иэвличот при формулироне но проектонтското rодочо. Ноприtl€р, ёдин преглед но обстоновкото и тенденциите но поэоро, предстовени в тобличен

и:rи грофичен вид. Един добре обмислен р,, дел но я]овир ]о д.бивоне но електроенерг/: трябво до включво цялостните очертония це бъде зовирено с во.Тово ноже да се изпол]уво ro сьlдовоне но

теряи зо проекто.

Производствено и продожн(1 цено Теоретично, око нуждите со онопи!у

гровилно. ние ще зноей колко хоро_Dихо т/ли lo новопредставения йодел. lоrсво

средствой присподоне но печолбот6,

ро3:

дите зо розпрёделение и прочие, ние ще може до стигнем до фобричното цено и въз}lожност.r' те зо проектироне с оrлед определения розмеa яо този цено. Този идеолно сиrуация обоч€ се случво извънредно рядко, тъй кото обеиъно производството зовиси от продожното ценс,

Токо напринер, кокто вече обсъдихме, еднс елехтрrческо четко зо зъби от 10.00 долорс ще диктуво един производств€н обе, докото същото четко с цено 79 центо би диктуволс

фонтостично розличэн производствен обеп от първоrо, В този случоЙ би било нереолистичнс Hq проектонтите

дс се коже, че продожното

цено трябво до бъде 79 центо, при което по,

ложение те ще трябвс до проектирот и

лирот едно четко зо зъби з0 центо.

14оде-

фобричяо цеяо

Често пъти продожното цено се нониро по друr яочин. Чрез експериментопно конструи, роне ва }4одело и опитното розроботко но произ, sодствените фобрични розходи. Тогово се до-

бовят печолбото и розходите зо ро]пределени' зý до се номери продожното цено. Търговцитогово определят количеството, което поз

рът би поел но lози цено, Тово е итероц норfiолно п която ние схвощо}4е проектироне. В случоя Bl художественото се връцоте обротно от стодия но решениет но проблеr4о къ1.4 онолизо но нуждите и изtlинс вотё повторно отделните етопи. Един полезен критерий зо определяне но продожното цено но доден продукт е 4о се опр€,

;лед

делят розходите зо други вqрионти но PeUJe,

,}и.. L3 - сJ]ед аяаrиъираве на потребriсстта трябва се ] орl,ryJrирs лробпемът 68

да

Често fiътИ проектснтите провят големи rреUJ, ки в определянето но продожното цено но един продукт, когото зноят col1o производственяте розходи. Във всички случои те трябва до се консултирот с lърrозския опорот при определяне но продожното цено.

iози

DеLлко. която допускот някои худо)книuи, ;."-r."r". " убеждението. че техният проект е се продово от сойо себе си, ,ория но едия истински случой е случой с ,"."";* ,"

един 1,1ного прост

.i до"""r".

tiд

при

проект,

консервни кутии, Опре,

които трябво до се

онолизо

но

игlо,I

нуждите,

провят пред,-елен преrлед но розмерите но консервв суперморкетите: /j кутии, номироtци се роди rоле ите ро]лики в розмерите худож,цит€-проектонти решовот, че в случоя €диtият.от критериите ]о успешно проектироне :,рупо художници-проектонти

трябво до' бъ!е: отворочкота не тр'6во до ]овися от розйерите но кутиято.

pynoro nbo"*ro"r" оноли,иро колко добре

Те ,lзготвят следвощия списък но типове от-

Ё' ,ooo"on""o, нужлите поностоячен,

зо

проектироне

отворочкото

за

силота

но

нц

llуи,пLлчпg

консервени кутии,

токб

че

нопрови опит с оlлед ло събеDе донни. по-точно отрозявощи те,и пrпоп,увойки собственитеси дечо, "*rrо*"Ьс,r", Неговите дъщери с двете си ръце огот до един от проектонтите

12 либри - 25 либри - З0 пибри - отворочки от новите

4]годиLчното 8-годи[lJното 9-годишното

ще ногот до се Колко прододот? Групото прови следните изводиi --Всек;. който ино нуждо до отворя консеркутииl

би

клиент,

потенциолен

бил

смятоrае, че потеdциолният конодски -Ние позор иг1о в no^1eнTo в язлиLlJък 2 000 000 броя отворочки, проект 'рябво до се боrиро -ноХудож"сr"е,r"ят приблизителни прои,водствени роtходи вени

з0

центо.

първото портидо с,lятоr4е до произве,

зqрочки но консервни кутии, но1,4ироU4и се

-Зо дем 50000 отворочки

Въпроси върху историято но случоя 1, Кокво е розликото йежду неопределеното

с едно опорно

с кръгло отверстие но прооояi

ръчно зодвижвоне;

мноrос-lронно изпол]воеt,lо;

-с

точко:

йноr;стронно лреднозночение

боров

Эт този преглед изглеждо всъщност, че нуж_ ]ит€ со ;върде добре зодоволени, По-ното-

iъшните проучвсния обоче покозвот, че нито iДНО ОТ ГОРrlИТе ОТВОРОЧКИ Не НОЖе ДО Се зползуво песно от децо, Въ]ростните може

но lще бъдот щостливи до лредостовят кутии,

эите децо до отворят консервените и.о до .ъщ"ству"о подходящо (ъоръжение, Ъизо следо"отелно, че съществуво нуждо ' едно икоrlо},йчно действувоrцо_ отворочко, iоято едно дете до 11оже до роЬоти леко и

,ледвощото проучвоне но нуждите се от-ося до uовеt!ките фоктори. Колко,иrо може lo поиложи едчо дете върху този йехоризы? О- *r"гото но И. И, Мок К"орник <Чове,l</те фоктори в иrlжерерното проектироче\

-е извличот следното инфорllоция:

'1омичетото йогот с едно ръко до упрожняаот В-годишни

_ _

либри1

15 либри 9-годишни Този инфорнqqия е недостотъчно одеквбтно

консервени кутииt зо

'о продожното до ножем до определим

цено,

У ОПРеДеЛеЬОТО ПОТРе6,]ОСТ .И У'ТОНОВеНИ при онолизо но потреЬносттоJ 2, Кокви чости от непосредствено влияещото в то3и околно средо не со добре проучени случой?

Обсъждоне но отговорите Гlърви въпро(, в чочолото се смятоLJJе неопре, лёлено потDебностто от отворочки но кон.Ъо"""п *yrn" }о нопитки, При онолиrироне но потоебностто тя не coro беLuе проучвоно, но; стDоrо оrроничено и превърното в опре, делено по,ребчост. Ночроя обоче се устонови от универсолно отворочко но ;отDебносfто *п"..о""*и кутии зо ногптки, с която едно

о"r" io*" д; пон.aпулиро при нотиск около i5 либои. БеLле изч/слечо, че бихо ногпи до ." прЬло"от ной-нолко 50 000 отворочiи, о*о рЬr*одпr" по производството со 30 центо, Тово съlло е точно

определено,

Втори въпрос. Грулото не розгледо непосредствено влияещото околно средо, но тово не е сериоlеi

проп/ск,

тъй

кото

използувоното

технология е лросто, Същото се о,]нося и до

| 1 пчбро:45З

zpot4o

;

r Е l

l !

li f

-, _ a

'o*".нулиPoтпo.яснoo6eктивнитeнeoбxoдииoстt СРедство со твърде скромни. тЬзи'вид но е норt{олен. по_добр. в:]л:|.У]* до се_използувот производствени ";";й;;; е до се у.то"о"и кокво допълнително инфор._':::}:",I" съtцО не беUJе от !ночение. tsоциЯ ни е нужнО но то!и етопl отколкото д: _ стлодъци ," ,bn",*o''"'i'""ooi"o"un,". *о.о,о npo.*, ..TГ::".;""'""J."r.IJ;"':Ё;J;";j_"ff*

,"*";;-д;

лреА_еление

u","

Ъ;;;;J"J"{": ;""-Т:: прило.

";";":1TrlJlo,roo*.","",o,o

"6ЬЪ ло-добрё през етопо но устоновявоне про"*rйоrЪ-Z"..*''-' ' жийостто но проекто. Търговиято с ново допокинско вец narc*"o aпеq"оп"о ono*o"*o Гловният проблем при хIдоrкественото проеконогле4явоне но пунктовете зо продожбо, тироне е до се устоновят нуждлте. които сс ДеНОНСТРОции, допълнително p"*nori n .r, довели до фор}1улироне но iодочото. Форму. А,Те ПОКОчвот ч""оrо. Нпс*оrо'i|Ъ;;;о.,";;; n"po"*oro io'niobne'o трябво _очро ". до съ, ЦеНО МОЖе ОТ 30 Центо

еди"

да с" по*очи но

ДОЛОР-ЦеНО ПРи лродожбо но дребно. д колко_!ихте плот_иля зо ед"о отворочко но консервени

кутии?

Би fiоJло дО се проучот предпочитониято ПОТРеОИТеЛЯ,

устонови

йокор и в нолък нощо6, ]о

тяхното_ вожност,

Проучвоне

но

до

в по-

голяп нощоб би било целесъоброзно при

ло-

голеfiи копитоловложения, (Dорtlулирсне но проблеiло СЛеД ОНОли!о но нуждите но Koцcy'lo'oDo

следвощият етоп е дс се формулиоо писмено. може до се докоже.'че'прчо"оопr"п_

".lвr."i.,

ното дефинироне но проблемо пр"дп

нето на рец:ение no.ro"" "o"noo_ o.po"n_ Чения но творческото способност "r"".r"n

ДЪРЖО КОЯ чост от околното средо трябво дс Се ИrМени и в кскво лосоко. к"*;.

системното проучвоне цели до """"'-.r"";. се определи F]ото, която предстои до се моделиро и

Ао се устоновят връзките между ченото

системо

средо, Вътре в огрони_

устоl]овявоне

променливи,

до се изменят лредпо]ливо. Въs

остовот променливите, върху които няио

ДО ВЛИЯей, ПРеДнозночението но систег]ото трябво също токо до бъде формулироно, ЕДуч коrппексеч продIkl чоже до изrъльяво .овече функции,

|lоед гооек-оl-ги-е

ПООЬГепи,

(е

']ос-овя_ специ(и ре_е]ието tsо про-

qие-о съсrоя.]ие е толвово

9'.". (в,{, '".-lr"*ч_".ебе Олемо фиг, 1З), ГlFОГо художн/чи-rрое<тонти робо-я- върху "" ";".*_ фор"улир;;ето нс пробле}iО отговоря яо обективнотс'линия от rpoe{lo, обоче ,о uяло-о ор-о. но розвитие но художественото проектироне_ ни]оция е голямо преимуцество, НИКО,ПР_Оектонт.

Когото обоче

Ао зодоволяв(i д€йствителните H"*"n ,о cyнoтopol тово не е реолно 'o.po"rr"""u. ""*_

со осведонени вьрх/ глов.ите обе\тивни ЧуЖ4и, Те обо"е тоябво до бъдоl из-ожени

по-голямо чост от изделиято, които се

олното проьлемо кото прищявко чо своя ре. ръководител В товиво спучои то; мисли поsЁче

,. о; ",".-";"!-;;;;;;; обединят и " ;;;^;,; '";;;; ;;';; ;; "осочо, усппи"rо художници_проектонти. !руго

основоние, формулироне но проблемо.

срещст

днес, со резултот от колективно дейност. Ние ЙОЖеМ ДО очокво}4е ]ночителни розноrлосия ДО Се зодоэолят обективнит€ из_ исквония, обоче всички члеяове но худож. НИЧеСКО,пРоектонтското .рупо трябвq до прие_ мот единодуtJJно определени изисквония кото обективня. Но, стодий но

форгrулир въпроси,

бп":::"пa, йО ЧеСто пъти ловдиго поsече

;"I: фор-

отколкото отговори 1,1огот до се додот. Тово

1; "*n'.""o еЛно проучвоне нс "р"цо""_ нуждите, зо

"",1рт"" 70

до се

писнёно и доведени до rнонието но цялото

Jупо. Поняко-о

уудох]икъ

вьзпр/ечо

ПРОеКТИРО ПО Съответен ночин. Тово е сиrурен !СЧ/Ч ДО Се .Ъ]ДОВОТ tsрзноЧи-елну иlде l/a

Историято доко]во, че сомо rlроектиi които (О ]ОДОВоли-и добре rужд/те но кон.умо-оро, (О от-осителtsо lооЙFи

[::""]:Ж;::'.:::;'"'.',".^""""","

_" .-.. "^""';";.; -^" -^"о*;;"

подпроблени?

;;;Г":,-:,J;J".:if-T"iil;.*ii .,;;;;;"о.о Ht::;;' ,".-".," "

рооо.о могот до

се

,r]върtлвот

в роrлични отдели, Проектирснето

бъдот преодолени.

ro едно молко системо поэволяво до се предс

другийу

:тови но реолизоцият. -с проекто, тъй кото координоциято в случоя .с е толково трудно. Тово често пъти е удобно, -о по принцип противоречи но ло.икото но

iудожественото проектироне, :дно t!ироко сист€мо се розделя ной добрс ]о пыlни подсистейи. Всяко от тях имо со6, :твени входове и изходи, Нопример ро]деля-ето но проекто ]о един овтойобил но под двиготел, тронсмисия (скоростнс .!тия), упровление, теглене и други е много отколкото роlделянето но техноэrични процеси, свързони с горивото, спло1JTel

плостмосите

и коучукоi

които

конструкти вни гlотериоли

се

и]пол-

в проиr-

:]дството но овтопобило. В рогlките но всяко f,дсистемо

технологиято

ще

вориро,

обоч.

. роботото моrот до се включот екслерименти,

,:ито до подпомогот проектонтския -]и розроботкото но всяко

екип

подсистепо,

Кокво трябво до съдържо фор},|улировкотс

io проблено

Эт хуложнико,проектонт се изискво до опише _слостното състояние но пробл€fiо. -есто трябво до бъдот уяснени,

Неясните

.]вестни донни трябво до се попълни и т. н, .во изглеждо, че подпомого Pe[lJoвoHeTo но -эоблеfiс, което е нqЙ-вожният момент зо про:<тонтите, обоче не по-r,!олко -элrзояето но съвето зо експерти]о но някои което спестяво }1ного време при

aсрtlулиронето но проблемо. -исгlеното описоние но състоrнието но про-

areMo ноже до бъде съвсей кротко, под фориото -] rчолък пороrроф или пък голя}4о, колкото -эдвързония то нq един държовен договор.

эбикновено писЕеното описоние но състоя_

-iето но пробл€мо е пропорционолно но пред:,!де8ите инвестиции и трябво до съдър)хо:

гловните обективни причини и -эдреждонето им по аожност:

нужди

форtlулироне но системото посред- основно нейните връзки, тяхното преднозноче,

-аом

-/е, про1,1енливитеt върху коиlо ::5оти, входовете и изходите.

трябво до се

-фокторите, огроничоsоци проектонтското

-специолните

трудности, които предстои до

проектонT

Всеки

критерий.

ският

художник-проектонт

поне

отч.lсти

осведомен зо соцйолните последствия от тово| което той проектиро, Проектонтите но първото стойно бойбо со се ]они},!оволи извънредяо много с UJирокитё социолни последствия от пусконето но бойбото. Всички нови проекти игlот социолни последствия в по-толяtlо или по-молко степен- Нqаринер, овто11отичните линотипни }1оLJJини, изпол]увони лри печото_ нето но вестници, бяхо rоля1,1 нопредъх в овто}лотизоциято. Словослqготелите бяхо стоноли достотъчно сръчни и се бяхо ноучилм до подреждот буквите и редовете и корек-

торите sече бяхо стоволи излиtlJни. Много вестници бяхо спирони породи сточки преди въвеждсяето но линотипните мошини.

допуснем, че проектонтът се е съоброзил със социолните последствия от неговия про€кт. Той не }rоже до спре техническия процескокво би могъл тоЙ до нопрови? Едно от възrrожностите е до проектиро нецо в uiлостното системо, което облекчово неже-

До

лоните социоляи последствия. Нопри ер, в някои случои някои междинни етопи при въ_

веждонето но едно ново моL]]ино со 1,1Hoao полезни. Може до се оргонизиро и едно оброзовотелно лрогро}lо, зо до се номоли и ло-

тисне опозициято против изменението. От друго строно, но междинните етопи тези

аъ3-

йожности трябвс до бъдот действително вклю_

чени ските

от

лроекто нопример,

ноLJJини

могот

конско тяго.

Когото нерия,

до

бъдвт

селскостопок_

зодвижвони

се проектиро ново пеT ролtlо пълното систе}4о но зовърtlJ€но

рофипроек-

тирсяе включво безусловно средство зо преобучовоне и рознествоне роботници-

но излиt]Jните вече

Проекти, които съдържот }4оtчинки или дребни усъаършенФвувония, способни до привлекот

анийояието но консуноторо, tогот до

съцо токо котострофолни социслни ствиi

зо

проектонто

и},1от

последно и зо възложител'

Дреболии или трикове, които впоследствие се окозвот безполезни зо консумоторо, създово

зо

пропзводител' но продукто, която не съдейсаво зо по-нототъL!]ното бъдещо продожбо яо изделието. репутоция

Няволко

действителни

форtlулиронето

Gл),чо,

но проблено

констоточиите,

нопровени

t]Jили проучвониято

от

Случой

се реlулиро групите!

от

извър_

зо приложимост и изпъл-

ниllост но проекто, и от ]нониято им върх). методологиято но художественото проекти. рояе.

Случой А.

Реllорке-къйпинг зо почивко

Необходиr,rо

е до се

В.

Игрочко

G оброзовотелнq

цел

Гр_оектиронето но иlрlч,<о под фориото нс нооор с оглед деl\lонстриронето но хидров. лично систейо, произвеждощо fiехонично при. движвоне, Койпснэt]тите но ноборо трябвс

до со сглобяеми с оглед съ]довонето но конструктиsво експёри|lентолни ноsици у детето,

Случой

Г.

Систеrrо

fо

събироне

нс

от-

конструиро ренорке_

кьtlлинг с ниско цено, с копоцитет зо лрес_ пивоне но едно сеrrейство. Един човек трябво

до бъде в състояние до подготви ]о и3ползувоне тово Peilqpкe 1о приблизително 15 мин. Реr,rоркето_къr,rпинг трябво също токо до се охроняво лесно, до бъде с високо нодежност, 'дров

и ко}4поктен зо прикочвоне след колото.

Случой

Б.

Проеl(тироне

но къшо

'l) Обцото стойност но сгродото до бъде от порядъко но 2З 000-25 000 долоро. 2) Строежът трябво до золочне през лятото

З) Мястото € розlIоложено во ъгъл и ино розмери 80 но 150 футоl, сровнително глодко, без дървето, токо че проектът не ноже до бъде свързон с никокв1,1 вътрещни природни еле_

4) flo

се проектирот съцо п€6елировкото зо сполните, столовотс и холо; зотово тя трябво

до се изпълнiво

успоредно.

Възложителят лрит€жово

килиlчи '|О но 15 футо, което трябво до се ихо предвид при проектиронето,

Не се предвиждо пре] следвощите четири години йястото до бъде включено в кqноли]оционното мрежо| породи което трябво до се изкопое септично я tlо. 7) Септичнотс яrчо трябво до бъде розположено но 25 футо от къщотс и но 10 футо от гроничното линия но гlястото. 8) Сполнято но собственико трябвg дq се

изгроди последно. 9) Трябво до се включот хлодилнrкl електрическо печко, raоLJJино }о ниене но чинииl кото гловни съоръжения но жилицето. 72

Основното изисквоне е до се номери ной. иконоrично решение зо отстронявоне но от. подъците и до се и]6егве създовон€то но зо_ нърсявония или олосности зо общественотс

]дровеопозвоне

сигурност.

Имс йного огроничовощи фоктори,

коитс

трябво до се взейот предвид при подборо нс ноЙ-добрия метод. Те со:

1. Гродът не розполого с кремоториуtl; 2. Гродът поностоящей използуво сонитор, ния йетод но изхвърляне но отllодъко,

котс

иястото е роrположено но чеrири милll огрониците но rродо, Мястото имо проектеF живот още около 10 години, но е получипрово до зокупи допълнително земя. което

бр

доло възfiожност зо удължовоне но проект_ ния живот до дводесет и пет годиниi

З, В

гродо поностоящем отподъците се

бирот чреr ежеседмично и]прозвоне но фпе ro сгtет в комиониi

4, Поностоящен розходите 1о

съ. ко,

подльржоне

мястото зо събироне Nо c|leтTo со 1.З8 долорс но глово. Розходите ro събироне 2,17 долоро но глово от носелението. ГодиtlJ-

ният

прирост

луши, очокво

вылиэо но 19С розвитието но ново индустрия с€

още

по_голяflо

увеличение

но при.

Дводесет и дво проценто от носелениетс поностояцен живее в опортоrrенти, в блокове ro по петдесет и ловече души, Тези покозотелу сё увеличовот бовно всяко годино,

с-

достотъчно, зо до предотвроти допиронето и блъсконето но коленото и крокото но хорото

Случой Д. Гlротезно приспособленне ro човек с ёдно ръко и един крок Проблемът е човек до може до се придвижво,

т, е. до му се доде выможност до

и]вършво всичките си ежедвевни функции сомостоятелно, тово включво токиво нещо, леглото, соп до iroжe до ноглоси приспосо6лението, до се обличо, до се и]гlиво и избръсне сом. Той трябво до иllо въ]можност също токо до ходи, до се хрони, до се движи по стълби, до отворя вроти и до извършво ежедневното си Приспособлението не трябво

които стоят един срещу други.

1З. До се имот

Б. Производствено обстоновко 1, До се осъцестви кото лроизводство от мебелното предприiтие| което поностоящем произвеждо йебелировко ]о столови. 2. Осъществявоне но ллонироно производстве о печолбо-30уо. С. Обстоновко но ро3пределение 1, Пригодност ]о тронспортироне по обикновения ночин rо мебели. 2. Плонироне но 40% печолбо 3о едровото

робото. чувствуво непрекъсното неАпоротът не трябво до създъго си. дс го коро до

довсi нопрежение

Е.

Случой

А.

Обстоновко

1, До

поциенто.

Кухнен€ко

зс

восо

З.

ря

и]лол]увоне

Въпроси

воне зо шест дуLlJи, Стондортно обцо височино зо възростни,

З,

Но мосото до се предвидят ной-молко дво

Моксимолното сило, необходиmо но домо-

футо

(три кsодротни футо място но човек би било блогоприятно

(инято

зо бутоне,

премествоне, изтегляне

или повдигоне, не трябво до нодвиtлово повече от 10 либри, 7, Здровино, достотъчно зо десетгодишен

Мосото rрябво лесно до се лридвижво или пренося по подо.

Горьото ]овърхно(т

трябво до бъде устойно и]дросквоне, приятно но цвят и до въз1,1ожност зо лесно почиствоне.

;иво lоsо i0, Стобилностто но tlocoтo при всички би:эве иrползувония е много вожен елемент, '1. Трябво до иtlо въз1.1ожност 1,1ocoтo до се -.нижово до 19 инчо от подо, зо до може дс .е използуво и от -2, Широчиното но

11олки децо,

мосото трябво до бъде

върху

горните

не трябво

спучdи

Трябво ли и съдържо ли някоя от горните формулировки но проблемо неговото ре-

Миниtlум 25 инчо свободно простронство о- подо до доrно-о LocT чо всек/ jеrойr но iосото нод крокото но и]ползвощия 1,1ocoтo, 4. формото трябво до предостовя моксикводротни

цено яо дребно

инчо.

Продожllото

до превицlово 75 долоро.

предостовя йясто ]о сядоне но четириFlо възростни хФро, с въз1,1ожност ro роrUJи-

предвид възr4ожни фитинrи

]о (Мързеливото Сузоно> (въртяч се поднос ]о лодпровки, }1осичко зо чой и други допълнителни придовки).

Кокви огроничения се предстовят пред проектиронето sъв форйулиронето но лро-

блеtlовслучоитеАиБl .

Обсьждоне но отговорите Въпрос'|. Въпреки че някои от формулировките но про" блените съдържот елементи от техните решения, всички те со достотъчяо общи и предо-

стовят известно свободо но лроектонто. Трябво до припомииrr, че фор}rулиронето но проблемо е резултот от едно неясво идея зо тово кск известен проект ще зодоволи ноличниlе

нужди, Зотово формулировкотс

скозво включвоне

но

поа-

някокво ориrинолно проектонтско идея, flобрият онолиз но обек-

тивните необходипости ще розшири обемо но реUJенйя| вйесто до ги огроничи.

Въпрос 2.

Форtlулировкото но 11робле о в случоя А зо къппинг-ре1,1оркето е долеч по_открит и не трябво до съдържо огроничения зо проектоят_ ския пробле . Тях по_късно лроектонтското 7з

l l

групо ще ги устонови. Иttо узоконени оrрони" чения но художнико_лроектонт по отношение височиното, осветлението и отоплението. Ние можеm до схвощо}rе определението (копоцитет зо четиричленно сейейство> кото огрони_ чение, обоче но този етоп но изучовонето но лриложиl.rостто и ефективностrо, тово и]глеждо

повече

кото

основно

зодължениеl

от-

колкото кото огроничение. Когото сё обърнеrа хъй случоя Б зо проекти_

роне но къщото, и14о специфични огроничовоци изисквония, коrrо нопрrмер, розмеро но лlлстото и контурите, кокто и създовонето но селтично яl,tо. Друrите пунктове, кото ценото, BPereтo зо зопочвоне но строежо, мебелировкото и съоръженйято, изглеждот кото нr-

кокви критерии зо преценко но решението. Кокси нужди от обективен хороктер ще се срецнот при случоите А или Б? Трябво ли къмпингьт_рейорке до предостовя външен ко}1форт? Трябво ли къщqто дс предостовя но членовеfе но се ейството възtiожност зо уединязо почивко и т. H.l С кокви специфични семейни нужди ще се сблъсконе? В тово отно[lJение двете форйулlfровки проявявот тен-

денция

кън

достотъчно специфичност

Еиl

э::-

включвот известни критерии ]о успеч]но про-

ектонтско

Случоят

ре LUeH и е.

протезното приспособление,

добър пример зо обективно лреценко но Необ-

ходииите покозотели.

{

э:i

- l-::

\-r'/

-a;,:

].] :

-_л_j

БИБЛИОГРАФИЯ :ОРЕВ

Ю,

'971, з94

Естетико. прев.

с.

от рус. С,,

БКП,

jЕНДА В., В, Зинченко, В. Мунипов, Проектно .эгоно1.1ия. С,, Ноц. съвет по ергонойия и

эоtlицлено естетико, 1971, 89_97, ЭОЕННАЯ инженерноя психология. М,, Воен.здот, 1970, з95 с,, е илл, -СЖЕВ Г. Приборы орготехники. Обзор. -

, ВнИИтЭ, 1971, 2з с., с илл, iОДЖАБАШЕВ М. Г]ровен ефект от золвя:iнe но търговското йорко, С., Изобретотел_

.тво, стондорти и кочество, 1970, N910, с. 4-6 YАТЕРИАЛЫ по проектировонию оборудоl]-ия для кбортир горо4скоrо типо, М,.

:нИИТЭ, 1970, 157 с,, с ,лл, "ЕЙСТЕР Д., Дж. Робидо Инженерно-психо. ,сгическоя

оценко при розроботке

систен

,провления. гlер, с онгл. м., совродио, 1970,

ja2 с,, с

илл.

"УНИПОВ В. Ергонопиято в службо но про.jводсYвото. С,, Ноц. съвет по ерrоноtlия и

-:эtlишлено естетико, 1971,85 с., -ЭИНЦИПЫ освещения rнтерьеров од ини:-:зтивных здоний. Обзор, М., ВНИИТЭ, ':-], 63 с,, с илл.

-:СБЛЕМЫ художественного конструир9во-.: трокторов и с€льскохозяйственных ношин.

внИИтЭ, 1971, 105 с., с

T-l=:

илл.

РЕКОМДНДАЦИИ по покрытяя и облицовоч_

Fь'й иотериологl

отделки опероторских илл, по художественноl'lу

-ов, М., ВНИИТЭ, 1971,92 РЕКОМДНДАЦИИ

пуль_

с.,.

кон-

ровонию диктофонной оппоротуры. М,, ВнИИтэ, 1971, 24 с., с илл,

струи

ХУДОЖЕСТВЕННОЕ

конструировоние

проиJ_

водственного оборудовония, Библ, укозотель

зо 1966_1970 rод,, ВНИИТЭ, 1971, З8 с,

ЭРГОНОМИКА. Проблейы

прислособления

условий трудо к человеку М,, Мир, 1971,421 с.,

илл,

BдLL|NGER L., Th. Vrоmап Desi8n sоUrсеs and

resources. Lопdоп. Reinhold book соrроrаtiоп, 1968,95 р., ill. cAlN W. D. En8ineerin8 Produ(t Dеsiяп. Lопdоп, BUsiлess Book Limited"l969, 278 р,, ill. CREAT|VE color, London, vап Nostrand Reinhold Соmрапу, 196'l. 128 р., ill,

DAMoN Al,. н, W. Stочdt, R. А

мсFаrlапd.

The Human Bod}, in EquiPment Desitn. camb_ ridge, Нагчаrd university Press, 1166, З60 р, ill,

FRlELlNG Н. FаrЬе hilft Yеrkачfеп. веrliп, l'lu'sterschiId, 1967, 1з8 s.,

i||.

MURRELL К. Еrtолоmiсý. Мап iп his workin8

environment, Lопdоп, сhарmап and halI. 1969, 496 р., ill.

lз

= Е

Е , Е

Родdкциоlll.о колагия

инж._М. Хосьйски, н.с. Иaa$ Боiдоноa, н.с. Стёфон Вълеa, н.с. инri<. д-р НиколоЙ l родиноро., инж. Гёорги КлиGоро., НяGпЁ Мелоtlсд, сt.н.G. инж. -Констонтин Слиrкоr