ПРОМИШЛЕНА ЕстЕтикА
ý2
СЪДЪРЖАН ИЕ Едно aъaйох(ност зо oaтorloтtta. роне оброботкото но дqнни при ергонойични изсл€дьовяя ИзползaqfiG но плосtйосrtтс a х),. дох(естaэното проектиронё ЕрrоноЁичеGки rrзяскiония лрь проёктироне но дrспсчсрGко дaй. ност a пункт lo опaротиaен контрол в СПЦ-t но }lЗ (dlенинrr_
Пёрнrк l{оцrrохолно ноучно.тGхкичеGко
ll
конфсронцr, по проiишлGно эa. тотrко ! йоrлllностроснёто |lдчйппчr.проектqriти от цQн-
х
15
инrк. Еriил и!оноf Културното qенноGт но пЕЕдaiето До прэвърн.й ноукото в сiедстrо
х,
търо ,о пройraaллсно естсlико Дофчо КолGв Кqропонтёв
зо осaобоrкдбнхе
Пройlltллено еGтстико
l8
25
зб
Но корицото: ЕлGктропёд прототип Худоlкници.проектонт_и: инrк. -Пстър ХодСт€фон Ночкоa. Иохdн Велrотс '(оa,
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ яl.r(.}lинко ХосDйaкr., н.с. Стефон ВьлGrrн.с. иllrG д.р НrколоЙ Гродrlнороa, ,rнж. ГвоРrri
Клисороa, Нхсиal МелойGд, орх. Тодор ]tlлqденоi, н.с. cтorE Никопоr, н.с.к.и. Иaон Слоaоa, GT.H.G. aнra(. KoHcToHTltB Сли.ков,доц.Восllл Стоrно. Център to проlrичJленб еGтетико Софrrl, бул. (Тотлебен)D З4
ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДВТОМАТИЗИРАНЕ ОБРАБОТКАТА НА ДАННИ ПРИ ЕРГОНОМИЧЕСКИ удк
62-506
воr<ен номент прл, коfiплекснrте ергоноt ичесхи rl!следвония но сиaтенотс (Човек.йо_ чrlrно_средо> предстовлrво оброботкото но получени
доннитеl
по
врейе
но
експериненто
или ноблюдението. От ночино и точностто fiо този оброботко в |rного случо, !свисrт
реlултотите от проведенотоl'зследвохе. Осо.
бено хороктерни в тово отвоцJение са токrво сровнителни иrcпедвония, при които lrолкrте ро!личия в условrято но експериненто не
довеrкдот до очебийни розлики в получените реrултоти и се нолоrо продъл)кително и понякого сr|ожно и врейепоaлъщото оброботко lto донните, докото се изявлт роэличиято или тенденциите ройетри.
,о и!}lе8ение
но отделните
ло-
Нешото се )rсJrожнявот tночително в
слу_
чоите, коlото се нолоlо до бъде ноблюдовон не отделен поро етър, о нrкокъв конплекс от поронетрн, вrоийно свързонх пойфкд), си. D ертонойичното проктикq често се ноблюдовот оlделни физиолоaичн' или психоло. rичнr ф).фкции tlo човеко-оперотор, които служот кото поко!отели зо състоянието но
роботещиr, откъдето косвено йоr(е до се
сьди lо
олтчlлолностто
но систейото.
Всяко
токоsо функциr| обоче, предстовляво слоrкен коtlплекс от взоrйно свърrони поройетри, лороди което от голяt|о зtlочение е кои поро. йетри от ноблюдовоното функци,
олределени хороктерен
зо
проследявоне
и
це бъ;от
оброботко.
прийер в тово отночJение е регllно розлячните биоепектрически феномени _ електрокордиогроно, електроенче9олоlройо. електройиогройо! електроок).логройо, €лектроретиногроtiо и пр. Всички
стриронето
Yе!и електрогро1.1и предaтовлявот слохнt' периодичнн или непериодични функцiи но вре-
йето,с хор_октеDни ъбци и интерволи
тж
ИЗСЛЕДВАНИЯ
йея(ду
(фиг. 1), Изключrтелното трудност лри оброботsонето но целия огройен ЬЬ"" иrфJр. йоциr! които съдържот тези електрогройи, нолого до се подберот зо оброботкq сойо хякои хороктерни техни поройетри, които со
НаЙ-ч),'вствителни
къй експерийевтироняте просЕърrоtiи с тях. Естествен е_стрейежът тези поронетри до Gо йолко
йени и со еднозночно но
орои!
което
нойоляво
обейо
но
обробот.
кото и врейетоl необходийо зо неr. Оброботкото tlo електрогройите !опочво с отчитоне но лодброните поройетри. Ной_ често теrи велич&ни (линейн& или ъглоsи)|
!ододени aрофично, се отчитот от оперотор, с което _още в ночолото но оброботкото се внося
суоектйвно
грешко!
която
впоследстаие
не iorкe до бъде отстронено. Този греrшко в rlrкои случои е !ночително (нод 500/о), което нолоrо търсенето но друrи ночиllи,о отчи-
тоне но порон.трлте. Прr оброботкото
но
4лектроrроfiи, оптийолното рецJение е син_ хронно и синфоrно с електрогройото до сa реlrсlрирот. по възйохност а дискретно форriо|
стоиностите но ноблюдовонrте поройетри. Теlrr стойности 1.1огот същеврейенно до се подовот и зо по.нототъчJно оброботко в,овисийост от целllте но иrследвонето, Един от основните обективнI методи но оценко лри изследвоне но й)rскулното нопрежение е
повърхностното електройяоrрофия. Тъй кото последното е интегролен ре!ултот от биоелектричното октивност но lлножество }lycкулнl'
клбтки!
повърхно(тно?о
ёлектронио_
rроiiо се състои от неперrодични aъбц, с Polлични ойплитуди (фи..2), Оброботкото но този електрогройо срещо tночително !отруднение във връ!ко с норфолоrичното й не_
aднородност. Един от ноЙ-често прилоrонrте способи зо оценко е олределяне но средното ойплитудоl
което
стово
грофично
чре!
су_
оективно усреднявоне, Тоrи йетод, rrоред с голrйотd сl' трудоейкост! въвеждо зночtтелно субективно rPeUJKo. Прl.' тово око в случоите
но сlотично йускулно нспрежение близките омплитуди но повечето зъбцr но електрогрсиото позволявот q.6ективно усреднявонеt при динонично tlускулно нотоворвоне токово оцен_ ко е проктическя невъзйожно. Зо iro бъде иэползувон този ценен йетод а ергонойичното
инж. д.р
николдЙ
ГРДДИ НАРОВ, инж. хРисто
ДОМОЗЕТОВ_ЦПЕ
i
i{.t/]]i,\(r'i
,l/,1,
,r|:
i
;1,
,
,,r
,lr,\]],,,,, l,,
i,
.i,i
|,i,'.]l
тнвен йетод !о оценкото но нопреrкението ноблюдовония
интеrрол по
нускул.
в
Изчислението но то!и rрофичен или грофоонолитичен
път, обоче, е непоGtлно зодочо. И око ro съs_ сей хротки зописи изчислявонето но стойностто но иllтегроло чрез плонrметрироне но уаели. ченото по фотогрофки път електройиогройо е
все пок възйоя(ноl прll и!следвония с продълдесеткх йинутх зо lрофично инте'i(итёлност грироне не llo)ke и до aе йислrl.
.Dr..2
В токиво случои едrнGтвеното възйоt(ност зо определяне но стойностто но този интеrрол
е
o?..?r. tc rp.i. пр.t t ...уlaа
електронното овтоtлотrчно оброботко но
електройиогрофск!, сигнол с последвоцо реrистроцил но получениtе стойности. Автомотичното електронно оброботко но електро|.iиоrроното ной_често обхвоUlо ойплиту_ ден онолиз, честотен онолиз и интегрироне но електроlроtlото. Гlо спойенотите по-горе съо6_
I,
ро)кения! ной_голяir янтерес предстовляво инте_ rриронето, което се осъщеaтвяво fiо йетодите но
оиолоrовото изчислително технико. Регистроциято но rrrчиGления интегрол се
извърlлво синхронно и синфрозно с регистро_ Възiложни циято но сойото електройиогроио. со дво ночино но регистроция: при първиrt през ровни интерволи от време се реrистрирот иliпулсиt чиrто онплитудо е пропорционолно но стойностто но интегроло но електроliиогро. lloтo, зо интервол от врейе Фl(ду дво иirпулсо. При втория ночин но реrиGтроци, при дост9гоне но определено стойност но интегроло, интеlроторът rенериро лостоянен по онпли_
ori.Tr. я .r.i. nr., l ..rria6
_
оl..r., о,
тудо
.хr.rраrорб
проктико со нолоrо до се търсrт друrll ночини електройиоrройите. Иlследвониято но Липолд_'|r52 годино, по_
зо оброботко но
козвот, че йqкор ойплитудото но зописоните колебония до е критерий зо йускулното нопрежение, пороrlетърът, който е директно свързон нолрежението но йускулотурото интёaролното стойност но генерироното количество електричество. Тоaи поройетър е предстовен в електро}lиоlройото с площто, зогродено llежАу лиtiия и сойото изоелектриLlното
с
е
криво. По токъв ночин интегролът от мойен.
тните стойности но електроtlиогройото по вренето }rоже до служи кото ной-точен обек1
ийпулсl
кото
едновре}tенно
с
тово
се
прlвеждо в иrходно положенrе l. процесъf се
повторя йноrокротно (фиг. З). Изхождойк, от голяйото проктическо зночение но овтойотичното оброботко но електройиогройите в отдел <Ергонолtrя> при ЦПЕХП бе розроботен 6.конолен интегротор ЕМИ-1.
Целият опорот предстовляво во]ийо
кон_
струкция, кото отделните ксноли со офорйени
кото вlоиtlоrойеняейи,iодули с общо эохронвоне от про}lенливотоково прежо 220 v +100/о и 50 Hz*2olo. (вж. фиr. 4 и- фиг. 5). Апоротът е предвиден до роботи с l6_Koнo_ лен електроеяцефолоfроф тип ЭЭГУ 16-02, но при проtlrно но присъединителното r!у чост йоже до бъде включен къl! всеки йногоконо-
лен полифr3иогроф, чийто коноли по!волявот реrисlрлроне яо електрсйисгро}rи. Интеrроторът интегриро биполярно електро-
<D,r.
Когото интегролът в суноторо достигне опре.
делено стойност, лйпулсното устройство се зодействуво ll rенериро изходящ и пулс, кото едновременно с тово онулиро стойностто но
с което последният е aотов зо следвощия цикъл. Изходящият инпулс, който се rенериро от ийпулсното устройство tlc интегроторо се интегроло в суйоторо,
йиогрофски
сигнол!
0,25 V,s (нерено
хото
при
достигоне
хъй входо му) генериро
ходяц ийпулс къй регистрrрощото
но
из-
устрой€тво но полифв!иогрофо и същевреЁенно отороiвс един и}rпулс с вгродения си електро. rtехоничен брояч. Конструкциято но опорото llо3во,,rво до се роботи cot o с региaтрироне но резултотите, сойо електройехонrчния брояч или едно-
с
врепенно
и по
двото йетодо.
Блоковото схемо но едrн конол е покозоно но фиг.6. От нея се виждоl че след усилвоне но електроttиогрофсклл сraнол той се подово но cyl,|oтoPl който и]вършво он(lлогово &нтегри
роне.
подово едноврейенно rьм нногоконолнил 6rо. регистротор и къrr електронехоничен брояч.
loвo
позволяво отчитоне но електройиоrроф_
ското октивност но ноблюдовоните Еускули и без зописвоне но електропиогройото и ней_
нrя потенциол, сояо по отброените
изхо-
Точностто но опорото зночително превищово
точностто но регистрирсчlия уред 16_02 -ЭЭГУЕМИ.1 допуско rрешко :Е 10О/о, о интегроторът
ло-йолко
от
+ 50/о.
При реrистрироне но интеrроло ио електро-
5
-
Модул of ЕМИJ
ИЗПОЛЗУВАНЕ
НА ПЛАСТМАСИТЕ В ХУДОЖЕСТВЕНОТО УДК
lлкодровА, дЕнкин, ,нrк. к. мдДкОв
н.с Е.
н.с. кр.
н.с.
-цпЕ
ПРОЕКТИРАНЕ
62.Ф1.2:7.05.fit'|.2:678.5.dt4
плостйосите се относят към ной-вожните и перспективни tlотериоли в съвре}rенния живот. Въа всяко облост но приложение те спо-
собствувот зо розвитие но технич€ския про" грес, повишовот производителвостто но трудо.
Проктически неогроничените източници но
сурсвияи
и
подобрявоне
едни
от
]о непрекъснсто но плост}lосите со
възйожностите саоЙстаото
основните пр€дпостовки
зо
непре_
но получовонето, къснот прогрес в облосfiо преробоiкоiо и все по-lllирокото иr,i употребо.
с
непрестонно подобрявощите се фи!ико-|,tехонически и епектрически свэйство
Нореа
(голr о эдровино, l.!олко специфично йосо,
добри диепектрическн, онтифрикционнr, одхе-
добрите ви,4ове стъкло и кристол.
Плостичните и декоротrвни въrйожности l{o плостйосите со тясно свързони с техните технологичёски, конструктивrlи и експлоотоционни свойство. Позt{овонето нс този конплекс от свойство дово възйожност но художниците-проектонти
до ги
иrползувот при ре-
uloBoHe но розлични lодсчи. Ето някои от ценните свойство но плостноситё| които ги лровят незоменими йотериоли
при прсизводството но ной-широко гопо де-
и изд€лия, 1. Висок кочестsен нойер (отночJението йежду якост но опън и специфично йосо). Токо
тойли нопримерt
нойер
кочественият
но
стойоното
своиство, устоизионня, и топлои,олоционнll чrвост но корозияt водо- к студоустойчивост) зночение зо роз_ плостйосите ийот голil.о
(специфично носо 7.8 и якост но опън 52 N/m')
проt4ишлеви изд€лия.
ной-rдрови ще бъдот и!делиято, изроботени от
витие
но
художественото проектироне но Те притежовот голя!,tо плостическо и!розителвост и декоротивност, rолейи възt ожности эо оцветявоне (почти
lлогот до се оцветявзт в ной"розпични цветове), възлложност върху повсички
плостйоси
върхностто иlл до се ноносят по розлrчви ночини rрофични изоброr(ения, възl,rо)l(ност
до се изготвят прозрочни плостЁоси, яёотстьпвощи по оптически (войство но ной, йио.ро}!ото
е въ]ножно o,,leHKoтo но.
о) средното йиоепектрическо октивност зо лродължителен период от врейе; 6) средното йиоелектрическо октивност зо
опредепен кротък период от ареме: в) динойикото но ниоелектрическото октивност във вреfiето.
Интегроторът ЕМИ_'l нониро приложение при
всички електройиогрофск'l изследвония, които ийот зо зодочо до изучовот норrrолното, о6lJ4о йиоелектрическо октивност но определени групи нускули. 1
е 6,6, но леките сплови-1].5, но дървото нод 15. Тово около 10, о но ппостносите озночово, че межд)a изделия -с еднокво тё!.ло плостносо.
2.
Молко специфично }lcco плостмоси тя се движи от 0,8 лри пеноплостносите
зо розличните до 2,2 kg/mЗ, о
е още ло-йолко. В нiкои
случои ноже до доGтиrне 0,010 kt/m3. З.
в
Якостто но опън ио ллостlлосите се движй
широки rроници
7000 N/m',
В случоите, когото
_
средно iежду l500
и
и]следвонето
дочо до оцени иоелектрическото октивност ПРИ РОЭЛИЧНИ ДВИХ(еН Я
uЛll ГРУГlИ ОТ ДВИЖеНИЯ
оброботкото но резултотите се провеждо, кото се определя средното ниоелектрическо октивност.
Коrото изследвонето ино зо зодочо до оценц йиоёлектрическото октивност но отделните
епеtlенти от едно дви;(ение, зо пр€дпочитоне е резултотите до се предстовят под формото но динонико но iиоелектрrческото октивност
4. Плqстrrосите сq йного добри електро_ изолоционни }rотериоли с високо повърхяостно и о6€нно ел. съпротивление и високо лробивно нопрежение. Те со незоненипи сред.
ство зо изолоция в електро_ и родиотехникото. Зосего с ной-добри изолоционни свойство со
тефлонът, лолиетиленът, полипропrл€нът
и
5. Голлйо хийическо уGтойчrвост l' устойчивост но корозияl вл.rго и студ. 6. Добри терйои!олотори породи нолкото си топлопроводийост _ ноприйер пеноппост_ носите с }lолко специфrчво iroco Gо ной_до-
орите терйоrзолотори след вокууно.
5. Плостносите со чувствитепни нq прои про}rенящи посокото си ното-
дължrтелни
ворвониr, Молко твърдост
6.
-
повърхностто но плост.
llосите лесно се дроско и се влоLлово въвtlJния ий аид. 7. Стотично ноелёктри!ироне _ и!явено при полистироло!
полиетилено
и
др,
Повърхностто
зодържо (дори приалrчо по електрически път) lечистотии и прOх и трудно се почиство чре, зобърсвоне.
Все пок полох(ителните свойство но плостr.|осите aночително преаъзхождот недостотъците и}ll което се потвърждово
от и!вънредно
lо-
7,
Плостносите _оргонични стiкло со прсr_ рочни и иrlот иолък коефициент но пречуп_
ляйото увеличение но еrкегодното и}r произ-
воне но светлrното. Някои от тях пропускот
нод 900Л от ултровиолетовите лъчи.
Породи rоляttото роtнообро!ие,
8. flобрите
циято но плостйосите
розлични призноцr. Един от твърде вожните е
йехонични свойство
но
плост}lосите поlволявот до се приложот ной_ро!нооброзни ночини,о оброботвоне и преробот-
_ струговоне, фрезовоне, ря!сне| пре_ coBoнel лееяе, сгъвоiе! зоворявоне, лелене и йноrо друfи. воне
ПлостпосrrтЪ обоче пйот и нrкоп недоGтотъци| коrто в иrвестно степен огронячовот приложението ий t трябво до с€ ийот предвид при проектироне но изделия.
1. от_
Стореене_ под влиrнието но кислорэдо въздухоl
пройiното
но
тейперотурото,
деиствяето но ултровиолетовите лъчи и друrи
фоктори, плостйосите стореят повече или по_йолко в lовисийост от хийlчеaкия състов, фиlическото aтруктуро, ночино но обробст" воне, ноличието
2. Огроничено ки орaонични
но стобилиlотори
топлоустойчивост
_
и др. кото всич
продукти плоствосите йоrот
до се иэполlувот при тейперотуро не по-rо-
водство.
относянето но l ерйореоктивни
ноrрявоне претърпrвот хrйични проl.lени и стовот твърдиt нероrтворийи и неро!некаощи (о
се. Терноплостични
онеiи
плостноси!
розтворrт.
Тернореоктивните плостйоси (феноплости, оlrиноплости, rr
поляестёрни
сйоли
устоичивост!
отлични
електроизолоционни
4.
Голяr.r коефициент
рение, който
но топлrнно
в сьчеl,оние
с tlиското
рФчJитопло-
водийост води до възнrквоне но остотъчно вътрешно вопрежение н копуквсне но изде_ лнято при рязкс тейперотурно прэйлно.
свой
aтво! прероботвот се тловно чрез пресовоне
последвоцо йехонично оброботко
но
и
пре-
совоните детойли или иrделил. Феноплостите, G ной_и!вестен предстовител бокелитът, имот огроничени въrljоr(ностI,| зо
оцaетiвоне предrпно в тъlrни тоноое, до. коtо другrте терйореоктивни плостйоaи ногот
ционни и електроиястолоцllонни
ложение
и плостйос.l
др.) се отличовот с голяйо твърдост, топло-
вr'соко топлоустойчивост, които Hor,rиPoT прrl_ в рокетното технико. 3. Ниско топлопроводrмост _ при необхо_ дийост до се отвФкдо топлиното, тово преиfir_ ство 8о плостйосите aе превръщо в ,ехен
с
които
при нногокротно ногрявоне и охлождоне не зогубвот способностrо си до се розirеквот l'l
до се оцветявот аъз всrкоквl'
со синтезирони плостllоси
по вой-
плостйосиlе при ногрявоне. со плостйосите, които при
лrйо от l00o, в по_редки случои до 220. (сили_ кони), о в изключителни случои до 300" (теф
лон). Нопоследък
клосифико_
се иlвърц'lво
цветове.
Фено- и ойивоплостrте се tзполэувот гловно в електропройrшленосlто !о електроиtоло_
и!делия кото
прекъсвочrr и цепсслнн кутпи. Осве тоао, те се използувот зо иrроьотвоне но д€коротиOен гетинокс и дървесновлокнести плочи, които нопоследък нойирот rr'lироко прило)ке_ ние зо обзовеждсне но )килицето й по_сп€_ циолно но кухнято. От терlореоктивните плостйоси кото йного перспектllвни lrотериоли се очертовот стъкло. плсстите. Те бихо могли до нойерят lлироко
приложение
в
худо,кественото проектироне.
Стъклоплостите со койбиноция но полиестирни сttоли и стъклен пълнител. При тях со aъчетони голrмото ilехонично якост и топло.
доброто прозрочност и брилянтен вид но из-
въаlложностто зо форt ооброзувоне воне но сйолите.
крехкост
устойчпвост но стьклоrо с елостичностто!
и оqветя-
Стъклоплостите притежовот редицо ценни
о1 пблистирол.
делиято
Полистиролы обоче
и
ийо
недостотъци,
които не трябsо до се пренебрегвот. Тово со: Gлед продължително
употребо.
не-
високо топлоустоЙчивост (68-70О), стотично ноелек1 риз и po}let коеrrо води до лесно зо_ }lърсявоне и !охобявоне.
своЙсlво нехоничви и електроизолоционни, Освен тово, те ногот до се оцве,lявот във всякокви цветове, до бъдот полупроэрqчни или непрозрочни, fлонцови или rrотирони.
се избягвот при съполиtlери!tиронето йу с
получовот розлични декоротивни ефекти. Стък лоплостите йогот до се изполtувот,о нспрово но корп)aси но някои приборr, стени и плотове
тоЙчивост, остотичност (не се ноелектриrирот повърхностно и не привлйчот прох и нечи
В
зовисийост от ночино,но вгрождоне во стъмените влокно или тъкони, йогот до се
в бонлто
l'l кухнлто
но жилището,
декоро-
орхитектурото и др. У нос, в rрод Кнех(о, съцествуво предприятие
тивни елейенти
в
зо проиаводство но изделия от
стъклоплости,
което в tlotieнTo се ро!ширяво и ц€ ийо възйожност до проиэвеждо богот осортимент от изделия от стъмоплости. Много по-чjироко прило)кение в художествеизделил ното проектироне нс проliишлени нойирот тер},|оплостичните ллостtlоси. Тово
Се ДЪЛ)КИ ГЛОВНО НО НеОГРОНИЧеНИТе Ий
ВЪЗ,
lложности зо форйооброзувоне, оцветявоне и но повърхност.Iо. оброботко декоротивно Първо l,лясто йежду терйоплостичните плостйоси по употребо прl'l проектироне но оtlJиностроителни иlдели, зоейот полистиролът и неговите сьполимери - удороуФойчивият полистирол, ABs. и др. Тово не е случойно. Полистиролът и съполийерите му се отли-
sAN
с редицо
полоr(ителни кочество. Тово електроизолоционни свойство, отлични оптйчни свойство, добри мехонични и терйични свойство, удобно прероботвоейост
човот
(о: отлични
при прилогоне но много технологичяи
но-
чини. Освен те!и технически преийущество голяlло зночение ийот и въJйоr(востите зо
декоротивно и плостично изрозителност: оцветявоне във всички цветове и нюонси с подходящи пигfiентrl, полироне и йотироне, йетолизироне, ноносrне нодписи и грофични елейенти по розлични ночини. Обикновеният полистирол се използуво и зо оргонично стъкло
-
породи отличните йу' оптични свойство светопропускливост нод 900/о от видийото светлино й голrй коефициевт но пречупвоне но светлиното (1.59). Тези своЙство обу(ловят 6
Недостотъците
но обикновения
бутодиен, окрилонитрил
полистирол
и лр.| при което
се
ПОЛУЧОВОТ УДОРОУСТОЙЧИВ ПОЛИСТИРОЛ, ABS, sAN и др. Те се отличовот с повиLUено топлоустоЙчивост!
стотии
кокто
ическо
уl.-
полистирол).
Из-
хи
удороустоЙчивост|
обикновениi
делиято от тези мотериоли се поддовотлесно но йетолизироне и повърхностно оброботко. Породи тези преиt1уцесrво съполиr,tерите но
полистироло добивот все по-голя1,1о зночение прl'l проектироне но пронишлеllи изделия. Друго предпочитоно плостrrосо при художественоlо проектироне ио .про}{ишлени изделия е полипропиленът. Тово се дължи но някои негови и!ключителни кочество кото: високо 50ОС, тово, че при роботно темперотуро
-
обикновено тейперотуро
не се розтворя
в
розтворители и проктически не поглъщо влого. Ако към тези кочество се прибовят l,l отличните електроиэолоционни свойФво (не се влияят от влогс), възtложностто до се оцветяво във всякокви цветове и нюонси, до се npepo,
ботво по много технологични ночини и отличнrте мехонични свойство (не претърпявот пройяно до те пероlурото но топене-165О)
це стоне ясно колко
перспективен мотериол е
полипропилены. Той l.оже и тр16во до но!ери още по-tлироко 1.1лсто при проектиронето
но
пройиrллени изделия, кото зо ени поли_
стироло Totll l(ъдето той не издър)ко (в услови, но повиtлено теfiперотуро).
Поливинилхлоридът
е друго
терйоплостично
плостйосо с добри мехонични и електроизолоционни кочиaтво и rолейи възtlожноaти зо оцветявоне и форirооброзувоне. Обоче поли_ винилхлоридът ийо и голейи недостотъци
-
под действието но светлиното той се розИ ПО-ЛеСНО Се ДРОaКО И ЗО, йърсяво, Зотово ноr.,иро прилох{ение вой, вече lo и3олоция но кобели и ll|HyРoвe, зо
ЛОГО, ПОТЪйНrВО
изроботвоне но изкуствено кожо и розлични
някои своЙствА нл плАстtiлситЕ
is Ё(J
бs
еЕ
<Е
оЁ
9ь
ll-
сэойGтво
.l
о_
:Ё
ig
о
4 _sЁ
Е _
iE ! а9 5 >"
Е
s
st
iE
:ý ABs
sAN
а9 Lx
бЁ
:!Е Jýi
Специфично t{oco
kg/m8
,,,з-1,5
1,4-1,6
1,5
0,9
Якост но опън
0,98-1,l0
0,99_1,15
1-1,10
N/mr
l,,ю
1,20
20
90
якост но оьвоне Якост но удор с нодреr
1500-з50о
0,8-з,0
2,в-4,6
1,69-6,33
в,7-а.1
3.5-6.3
,1,9-63
N/.'
N/mz
Топлоустойчивосг
ос
Сryдоустойч
ос
и
вост
Водопоглъщоне
%
Светопропlrсконе
%
7о
9Ф100
200ь4500
l20-1,t8
3,5-7
2,5-9,5
9,8-13,з
9-10
19-з5
0,6-6
f -11,2
8,+12
6-15
1,7-59,4
1,9-2.,7
lз0
2,2-10,8
2,2J,7
l00_150
lзФl,ю
0,7-12
l21-160
60-79
бьl10
88-96
49-71
7,1-9T
-ф
-35 0.01-0,3
0,2-0,6
0,8-1,15
>0,01
0,,1_0,з
0,1-0,8
1,,44,7
2,2_2,8
4,1-5,5
6,+10,2
Ъгьл но зогубите
5,0-9,0
0,0002
0,0012
0,01_0,й
ь,1-4,7
0,05-0,з0
17-24
1з-15
ь24
0,2
14-,lб
а-17
l0-20
5,50
,l,00
5,50
;\ )
Пробивно нопреlсенlе
F/.n
0,5l 0.63 6,4{L19,50 (6окелит) (полопос) (в эовиси.
Цено
ltocт от
бро,
слоеве
л!/вr)
е йястото до се
опоковки. Тук
спойене едно поливинилхлоридо коширонето но лонqрино със слой от поливинилхлорид розлично дебелино. Коширо_ ното по}rорино съчетово положителните ко-
ново приложение
_
но
с
чество но йетолите и ллостмосите. При нея
липсвот недостотъците но двото йотериqло слобото устойчивост но корозия! присьtцо но голяlло чост от йетолите и сровнително
ниските нехонични свойство, хороктерни зо
голяп брой плостноси. От коt1,1ироно поморино могот до се провят изйерителни кутии зо приоори, вентилотори, родиотехническо ьебел,
телефонни
и
телегрофни
уредиt
0,07-0,.l
хлодилни
шкофове, fiиячнr нощrня, фотоопороти, пул-
тове зо упровление и 4р. През 197З год. в МК (Крейиковци) ц]е зопочне производството
но
KoUJrPoHo ло,.|орино. групо
плостtlоси,
зоейот lllи_ проектироне но lлоtлинос]роителни и!д€лия со полиiлерите но окриловото и метокриловото киселияо. Ной-известният предстовител но този групо е полrйетил}{етокрилотс, познот у нос с търговското нозвоние плексиглос. ПлексиДруго
които
роко лlясто в художесrвеното
глосьт притежово добро йехонично хороктеристико, отлични диелектрични, терйични и гловно естетични своиство. lой пропуско 990/о от видиното светлиноr включително и ултровиолеrовите льчи. Широко розпростро_
4о
0,з-о,.t
9ь92
80-88
!иелектрично констонтио 60 (tg
0,2-о,3
3,2-з,6
3,5J,5
0,007
0,и-0,06
17
11-,10
1+27
5,50
1,т0
5,s0
яо този вид плостйосо
се дължи прединно но про]рочностто, въrl4ожностlо до се оцветяво във
стинолия. Освен тово врейето зо престоя но и,делието във фор}rото зовrси от големиното но ной-йолкото сечение. Ако по конструктивни
способностто си до бъде прозрочно, Henpo3рочно или полупрозрочно. Повърхностто но изделияtо lrоже до се печото, локиро, полиро,
2.
Ъглите
якост
но
неното улотребо r4оU,lияостроенето
вaички цветове
ив
в
същото врене зопозво
ьотиро, rровиро, метолизиро.
Г'lлексиглосът
се внося у нос във вид но плочи, пръти
се
воне или екструдироне
получовот
детойл n.
роз_
Освен изброените дотук съществуао] още
с
редицо други плостйоси
ной-рознооброэни кочество и с голяlло приложение в други от-
росли но мотериолното производство, но без
но 1,1оLлинооiнэtление към проектиронето сiрсителните и]делия или се използувот в някои специолни случои.
Технолоrични процеGrr зо прероботЕояе и оброботвсне
От
но плост]lосит€
особено вожност при конструиронето
и
форноизгрождонето но изделия или отделни детойли от плостйос!l е точното позновоне нб физичните, Еехdничните, топлинните и дрyaи
кочество !lo съответното плостйосо. освен тово е необходиtlо пълно ясното ло отнощение технологичните процеси зо преробо,, вон€ и възtlожностите зо долълнително обро-
ботвоне но иaделиято и детойлите от плостtlоси. Специфичните кочество и въз1,1ожно(.ти но всяко плостйосо изисквот при формооброзувонето ло се проявяво подход роrличен от този, хороктерен зо метолите и други мотериоли, кото дърво, KoPToHl сrъкло и пр. Преди до се пристьпи къй конструироне но додено и]делие от плосlмосо тряЬво до (е поз, новот кокто технологичните, токо и конструк_ тивните особености но съответното плостйосо.
Зотово проектиронето
и
конструкторското
но токиво изделия трябво до се подчиняво но известни провило. '1. Дебелиното но сечението по всички чости но изделието трябво до бъде по възt о)кност ро!роботко
еднокво, тъй кото ровностенното изделие
е
подло)кено в по-слобо степен но и]кривявоне и нопуквоне| кокто и изменения но форйото вследствие
оброзувоне
но
вснукнотиниt
т.
е.
даижение но неlоaтиноли, още }!отериол (при голямо нопречно сечение) къй вече aо8
и
ръбовете но изделието r,рябво
възножно до бъдот 1окръгпени, о формоIо му -ехоничното ной-обтекое о. Тово
увеличово
или
гронули, от които чрез рязоне, лелене| огъвоне| вокуу!{фориовоне, издувоне или чрез шприц-
лични изделия и
съоброжения изделието трябво до иtlо сечения с розлично дебелино, 14ежду тях е необходи}4о до се предвидят пловни преходи.
изделието!
о
освен
тово
облекчово
зопълвонеlо но всички ъгли и ръбове но пресфорйото (U]приц) с течен потериол. J. Здровиното но изделието }lоже до се по, виt!и, бе3 лри тово до се увеличово дебели, ното но стените йу, чрёз предви)кдоне но усипвощи ребро. 4, Трябво до се взиtlот нерки и ,о изключвоне изкривявонеrо но изделието сIrед изроботво-
нето ну. Изкривявонето се предизвикво от 4ействието но вътречJните нопрежёниr,въrник_ воши в резултот от н€ровноt|еряото свивоне но отделните ел€менти но детойлите. То се отстроняво, кото още при конструиронето но
,зделието Gе предвидят усилвсчlи ребро, или се зоменят голе ите плоски повърхности
5. Зо усилвоне (орrирояе) но цялото изделие или но отделни чости, често в плостйосото се зопресовqт петолни дётойли.
6.
Конструкцчято но издёлието трябво до бъде колкото е възйожност. по-просто. Тово поевтиняво изготвiнето
Изделrято форfiовоне
но форЕото.
от плостtlоси се
изроботвот чрез
в специолни форми. При тово, зо
едно роботно опероция се получово иrделIе което обикновено не изискво допълнително
оброботвоне. Но формовоне се подлогот предворително, слециолно подrотвени койпозиции формовъчни tоси. Тово стово чрез грону" -лироне, тоблетироне| предворителво форно, воне и предвсрително rогрявоне. От форновъчните носи се изготвят полуфобрикоти или готови изделия. Полуфобрикотите иоrот до бъдот във вид но фолио, листове, плочи, тръби, пръти. От тях, чрез rrехонично оброботвоне, зоворявоне и золелвоне, се получовот иrделlli
с розлични форйи.
В ной-общия си вид процесът (Fорйовоне
включ, во три етопо: 1. Г]рениновоне но форllовъчното йосо от твърдо в пло(тично състоянtlе чрез ноrрявоне,
Скоростто но ноrрявонето се увел!чово с
повиLJJовоне
но
прилотоното
нолягане.
2, Прилогоне но оflределено ноляfоне къtl плостичното вече мосо зо зопълвоне но цялото
формо и ло токъв ночин се придово фор}lото
3.
Фиксироне фориото но изделието при втвър"
дявоне но мотериоло. Втвърдявонето се
осъ_
цествяво в резултот но възникнолите хийически реокции или но зогрявонето ,(тернореоктивните плостноси) и всл€дствие но охлождонето (термоплостичните ллостноси). При прероботвонето но плостпоси в изделия
се прилоlот
1.
няколко видо процеси:
Пресовоне. Тово е \ехнолоrичен процес, чре3 коЙто се прероботвот предийно терйореоктивни плостllоси (феноплости, айиноплости и др.). Лиректяото пресовоне, норичоно
още
горещс
или
компресионноl
се
в
изрозяво
ToBcl че преспрохът или тоблеткото се постовл във формото, където 14отериолът се розтопяво и зслълво целия обе но форното, кото приеr.rо
нейнота конфигуроция. Тово стово блогодо-
рение упрожненото нолягоне и тенпероlурото, Терfiореоктивното сtlоло се втвърдлво но горещо в пресформото и още горещq се из. sеждо от нея, тъй кото не се нркдое от охлG)кдоне.
2.
Леене под ноляrоне (инжекционно uJприц-
воне), Тово е rrетод зо прероботвоне но
терiо-
плосrични гронулирони мотериоли, чиято йок. сийолво плостичнос1 йоя(е бе!опосно до се
достигне под aроницото но 1ерйичното иl.| розлогоне. Токиво нотериоли со: полипро_ пилеj, полистирол, поли]iетилнетокрилот и др. lози нетод зо прерооотвоне но терйо. плости е едrн от ной-виaохопроизводителните. Принципът йу се състои в следното. Гронулите
но полимеро се розмеквот в ноaревотелен (инжекционен) цилиндър до рядкотечно състоя_ ние. Получено,,о стопилко се впръскво под
деЙствието
но нолягонето
но бутолото
пре!
тесен отвор, блогодоре ие но което изпълво всички чости но форноl о.
Охлождоното пресфорно влръсквощото
устройство,
се отделечово от зо
до
се
иjбегне
топлообменът, Стопеният },|отериол се охлождо в пресформото и се втвърдяво. След тово формоlо се отворя и офорt'еното йзделие Gе и3_
от нея. Процесът ко форховоне но мотериоло в йздёлие с голяйо точност протичс извънредно бързо-един цикъл трое 20-З0 секунди| о в бързоходните ноlrlини-З-5 се_ хвърля
кунди. Всички опероции но лееенето под но_ лrrоне (шприцвонето) се овто1,1отизирони и се упромrвот със специолни релето !о врейе. коrто реaулирот продължителностто но всяко опероция от производствения цикъл. Тенпе_ ротурото. при която се прероботвот плост_ носите чрез чJлрицвоне се поддържо виноrи по_високо от тенлеротурото но встъклявоне и
tlолко по_ниско от този но рознеквоне.
Условr' 3о йотериоли:
но някои
прероботвоне
Мотериол
цlприц_
Темперотуро,ОС Ноляrqне, N/m'
Полистирол
190_260
Г]олиетилiетокрилот
165-260
Поливинилхлорид 150_180
900_2700 1400
950-2700
3.
Екструаироне. Екструдиронето € вочин зо прероботвоне но терrлоплостични плостйоси! при който рознекнотият tlотериол от цилиндъро се ногнетяво в профилироцо устройaтво (аюзо) и отrоп изпизо новън кото rотов полуфобрикоi. Чрез екструдироне се произвеr(дот
пръти, тръби, шлонгове, фолия, листове, профилирони ленти. Екорудиронето се прилоiо и зо обвивоне но
технически полуфобрикати
-
кобели и лроводници с плостносо. Кото r4oтерrоли зо екструдироне се иаползувот терйо_ плости с достотъчно толяй топлинен интервол но плостифициронё к(rто поливинилхлорид, полиетилен,
полипропиленl
окрилоlи.
лолистирол,
Процесы
поли-
но екструдироне
се осъ-
ществлво посредствоt4 специолни }rоtлини
екструдери (!чнекове). Те роботяl режии!
кото
йотериолът
се
непрекъснот
в
придвижво
от
бун]
керо кън топилtlото зоно но цилиндъро, където се розмекво. Оттон се вкорво в дюзоlо, която е зогрrто и съответно профилироно. През не, той се изтлоскво яовън, кьдето готовйят профил се охлождо, Вожно чост във всички
екструдери
е
ногнетоlелното
lлсвоi
lъЙ кото в нея е }rонтироно дюзото (прсфилирощото форйо). Чрез нонтироне но розлично профилирони дюзи се получовот FIоЙ_розrlооброзни полуфобрикоти
фолио, лист, кокто
и
_
прът, тръбо, шлонг,
облечен
в
плостйосо
проводник. След изли!оне от екструдеро, полуфобрикотът миново преэ Gъоръжения зо отвеждоне, колибрироне и охлождоне,,о до се
предоlвроти дефорt.lоциято и се отстронrт
лiолките гроповини от повърхllостто
4.
ну.
Прероботвоне но листов йотериол. Tyl( се използувот процесите: изтеглrне, притисконе, издувоне! оrъвоне. Тово со иетоди ro формовоне.но терл|оплостични сноли| хороктерни с
тово, че лредворително розйекнотилт под деиствието но топлиното йотериол се постов' а специолно пресфорно. В нея, под действието но нолягонето, нотериолът се изтеrлrt иrдуво,
оrъво
и
притиско къй поонсоно, кото ,оеr{о
формото но 1.1отрицото. След охлождоне под темперотурот(r но роз}4еквоне, loтoBo,1o изделие се иrвождо от пресфорпото. Те!и нетоди се прилогот зо прероботвоне но плочи, листове
i
ни, йелоfiинови и полиестерни сноли се и!искво
предворително ногрлвоне, зо до не се роrслоrl йотериоло; ё) и ной-твърдите плостйоси со йеки в сровнение със стойоното. При зокрепвоне
но плостi|осови
в
детойли
челюстите но оброботвощите мошини трябво се
постовят
подложки
от
дърво,
плостйо(иl
и тръби от тsърди терйоплости, кото
до
120-1ЗO'С), полиметилlrетокрилот (при'l'l0-
ж) при полийерно покритие върху йетол се
поливинилхлорид (при 90-130ОС), полистирол (при
i
полиестерни) с йинеролен пълнител се оброботвот с инструйенти от сиrtтерФвони кофиди, отерtлоплостичните - от бързореже що стойоно; 'д) при нrкои опероции эо оброботвоне (рязоне и щонцовоне но тънки листовё от йного твърди слоести йотериоли но бозото но фенол-
14о.с). Методите зо изтегляне| притисконе и lrtдувоне се и!лолзувот зо иrроботвоне но предмети и конструктивни детойли с опростено фор,.tо и нолки дълбочини но профило. Зо до се получот кочествени изделия трлбво до се спозвот някои условия| едно от които с ръбовете но стевите до со зооблени с родиус но зокръгление, ровен ной.молко но 2_З пъти дебелиноlо но йотериоло, о дълбочrното во детойло до не преви[чGво 4/5 от дйсйетъро ну. 5. Оброботвоне но плостносите в твърдо състояние. по-голялrото чост от пло(тйосfiте се оброботвот лодобно но лекrте нетоли. Някои
от специфичните ин свойство обоче, со причино зо и!вестни розличиrl о именно: о) ниското топлопроводи}lост но плоaтйо(ите е причино топлиното, отделяно при триенето, до не mоже до aе отвеждо от йо]ериоло и до
се съсредоточово предиt|но в режеците инструменти но сойото lлоllJино и те се претовораот топлинно; 6) плостйосите не со устойчиви при повичJено
темпероlуро. Термоплостичните йотериоли при високо тейперотурd oHeKBoTt о терйореоктивните се овъглявот, !отово оброботвощото йочJино тр16во до имо сьвърrлен ре! яо ножо,
зо до се избеfне голяйото триене llеr(ду неrо и llотериоло и произтичощото от неlо повишение но теfiпероrурото; в) при продължително сьприкосновение
с водо
или йосло някои плостtlоaи нобъбвот,3отово охлождощото средство тр16во до бъде бе3вредно (сrьстен въздух и др.); г) някои тёрйореоктивни плостйоси (феколни, 10
цвеlни t{етоли, гуtrо, зо до се и!6егне дефор1,1оциято и повреждонето
но
повърхносттоj
използуво fiетодът но вихровото синтероаоне.
Полийерът, който це aе нонос, (проr!веден въЕ вид но фин прох) се постовя в съд с лорьо!но дъно, през което се подdво сrъстен въздух и под неrовото действие се зовихря. Детойлите, които u{е се покривот, сезоrрявот до тейперо_ туро нод точкото но топене но полиi!еро, след което се потопят в кипящия слой. от високото
темперотуро прохът се стопrво и попепво по
повърхност]о. В зовисиllост от теi!перотурото нq детойло и врейето но ]одържоне в съдо, чрез синтеровоне йоaот до се получот пскрития с розлично дебелино. Гlоследните со въЪ вид но
плътен, ровнойерен слой (йолко по-тънък в ъrлите и ръбовете), с нного добри поко]отели хи}lичеGко. коризионно, удоро_ и иrносоустой_
-
чивост, тройност, добри електроизолоционни
свойство и добър външен видl с Moтoq ефект но
повърхностто,
Тоrи етод се изпоп!уво
зо
флуидно покривоне но ной-розлични детойли
зо хлодилници,
леролни
и lлиячни }1оllJини,
тръбни йебели, осветителни тело, кутии и др,
методи зо декоротивно оброботвоfiе но плостйссите Декоротивното
оброботвоне
но плост|lосите
ийо своите особевости. Докото декоротивното оброботвоне но тродиционните конструктивни йотериоли (ноноafiне но локови и rолвонични покрития, оксидироне и др.) стово върху вече готовото изделие или отд€лни детбйли, положението при плостlлосите е съвсем роlлично.
При тях декоротивното оброботвоне е възрозлични етопо но производ_
йо)кно в три
ЕРГОНОМИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ДИСПЕЧЕРСКА ДЕЙНОСТ В ПУНКТ ЗА ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ В СПЦ-' НА МЗ (ЛЕНИН)>-ПЕРНИК УДК
62-5Ф162,1.3t6.3,|
Сортопрокотният цех (СПЦ-1) но МЗ (Ленин)
_
имо две технологични линии _croH 250 и стон 500-2 и прои!sеждо сортов и фосонен
грофик
Достиrнотите проектни l.!ощяости позволявот
- липсо но обективно информоция зо ходо но произворсl рото (6рок, произведено про-
проко].
до се търси по_aъвърtlJено оргонизоция но упров. лението нс производството с цел повиlловоне но производителностто в цехо. Поностояцем функ_
циите но диспечеро со твърде огроничени
и
несъществени, което е признок но несьвърrljенсl
оргонизоция ио лроизводството. Те се свеждот нокротко до следното: - осигурrвоне но цехо със зоготовки;
- осигурявоне но ритйично постъпвоне но тронспортни средство зо извозвоне но гото_ вqто продукция;
H(i сйлното но произведеното продукциrl продължителностто и при_
- региФрироне в кроя чините
зо възникнолите
през
сilяното
престоиl
количеството брох, изпълхениеrо но сйенния
стаото но rотовото изделие. Тово со: 1. При производство но полийерен }lотериол е вЁйожно оцветявоне но цялото м)a tloco кокто и въвея(доне но пълнители, които му придовот роrлични декоротивни ефекти (rre_ толни прохове и добовки, придовощи перлен, седеф€н
2.
ефект).
При изроботвоне но детойли изделия 'ли е въз_ (прероботвоне но полимерен йотериол) llorKнo декоротивво оброботвоне
йосите,, което се сьстои
но
плост"
в придовоне но pol.
лични Фоктури но повърхностто или золепвоне но декоротllвни покритrя (хqртия, тъкон, плостйосово ll ,aетолно фолио), кокто и получовоне
но
двуцветни
издели,
совоне и екструдироне.
3.
при
flекоротивно обрсботвонё
леенеt
но
пре-
готовите
и3делия. Докото а rорните дaо случоя петодите специфични сойо плосlйосите, т)rк
со
зо
всичко подонни носменния персонол.
Сеrочlното състояние но диспечерското дей_ ност в цехо стродс от редицо недостотьци,
от които
по_вожните
aо:
дукция, престоиl;
-
не се реrистрrро обективно ре,ултотът от
производственото дейност по aЕени; - липсq но розговорно връзко но диспечеро с редицо въ!лови учостъци но производството;
- липсо но визуолен контрол от строно но диспечеро но тесните не(то в проиlводствения процес.
С изгрождонето но систейо зо оперотивен
кон_
трол в помощ но диспечеро стово възtлоr(но до се отстронлт всичк, теrи недостотъци. След внедрявонето но токово систейо функциите но диспечеро
зночително
се розч,lирявот и при-
добивот хороктер но центролrзирон контрол
методите со обци зо 3сички йотериолr, кото зо
плостйосите се отнссят сойо нrкои техноло-
lични особености, Тук сподот fiетодите: йетолизсцил във воку)aн, голвонrчно fiетолизоция,
повърхностно боядисвоне, ситопечот , горещо отпечотвоне но грофични изоброжевия и нод_ писи, фотопечот и золепвоне но плоки с ноне-
сено изоброжение, гровироне и др. Зо по_нототьцJното розцJирявоне учостието но плостйосите в худоrкественото проектироне но
лройичJлеlи ,зделил сrrедво още веднФк до
се лодчертое
необходийостIо
но кочеството ий
-
от позноването
кокто технически, токо и технологически и естетически. поэновонето но тези кочество и &,оиl|овръзкото ил,t осигурiво розрецJ_овонето но йного слоr(ни и рознооброзни проолейи но худоr(ественото проектироне и допрхнося зо аисокото кочество но и,делиrто. 11
я.с.
ИЛИАНА Ри3овА
_цпЕ r.с. тРиФон гЕнов -цнипиА
върху производството:
_ контрол но постъпвонето но тронспортни
волцувоните порти4и нетол
(6роко);
и
отклонениято
контрол но произ_
средство,о достовяне но зоготовки и извозвоне
-
контрол но лоследово]елностто но оброботкото но портидите метол; - кэнтрол но текущите покозотели зо ходо но
- подсистейо зо контрол но престоите ло продължrтелност и лричини; - подсистейо зо диспечерски коитрол но,лроиз_
fiо lотовото
-
продукция;
прсизводството
проволцувони
портиди
тол, брок, произведено прсдукциr, престои
14e-
-
продължителност и причини, почоaово изпълнение но сменви, грофикi - визуолен контрол но тесните есто а проиаводствения процес; - контрол но всички учостъци но производството чрез розговорно връзко; - ви!уолен
контрол
но състоянието
довете зо зоготовки и склодовете
но склоrо],ово
зс
продукция;
Системото зо оперотивен контрол реrистриро всички оперотиввll донни зо ходо но производcTBoTol покозвони но диспечеро и произведе_ ното продукци' пре] сйяното, Тово създово вы, tloжHocT зо йоtлинно обробоrко но обективното инфорпоция зо резултотите от роботото през сtlяното и стотистическо оброботко но дон{и зо по-продължителен период от врейе_ Зо осиrурявоне на диспечеро с необходиtlото информоция, систейото зо оперотивен ковтрол трябво до съдържо подсисте}4и:
-
подси(темо зо овтойотичен контрол но про-
подсисте1.1о зо оперотив€н
веденото продукцияi
водството. Последнсто съдърltо всички нео6ходими технrчески средство зо визуолен кон_ трол но текущите покозотели но llроизводството и но col.lo,lo производство, средство зо въвеждоне но изходни донни и ]одония зо ре_ жино но функционироне но другите подсистеми срэдство зо регистрироне но всички оперотивни донни зо ходо но производaтвото и llроизведе_ ното продукция през сttяното.
Зо
Pet]JoBoHe
но оперотивното упровление но
цехо се предвиждо иrгрождоието но нов диспе_ черски пуякт, в който ч{е бъдот съсредоточени следните технически средство t!не}rосхе}4и от които но двете технологични линии. всяко
съдържо усповни сиtlволи но основяите огре_ готи от линиято, подредени в ре4, отrоаорлц но технологични, поток; дво видеоконтролни лриеннико зо вслко технологично лияиr, превключвони кън групо телевизионяи кой€ри в цехо и диспечерски пулт с две роботни }rесто, асяко от които е предви4ено зо диспечеро но съответното технологично линия. Предйет но ергонойическо розробОтко бяхо:
условиято но роботното средо и роботните }rесто но диспечерите в пункто; розмерrте но пулто и розположението но орrоните за кэнтрол и упровление по неrоi видът но сигнолrlте,
постълвощи къr,! диспечерите о]
ЛИТЕРАТУРА:
двете
F!ейо-
1. Влодийир Кобоивонов и колёктив _ Технолоrил но плост1.1осит€ 2. Е. А. Броцыхин и колектив Перероботко плостических l,tocc в изделия. З. Б. А. Архонrельский Плостические йоссы 4. С. Н. Гонз Плостносы в опоротуро-
Тези проблени бяхо розрешени кокто следво:
5, Н, Петров .- Усилени плостl4оси 6. Рекояtlендоциl{ по прийенению лококро, сочньlх мотериолов в интерьерох про}rь,шле_
-
-
-
ных предприятий
7.
-
ВНИИТЭ
Исползовоние декоротивно-зощитных гольвонических покрь!тий в художестsенноЁ конВНИИТЭ струировонии
-
8. Совре}iенные }iетоды декоротивной от, делки fiотериолов 1z
-
ВНИИТЭ
'l, Условия ,lo трудс:
1.1. осветление:
Спецификото но роботото, извършвощо се но писпе}lО робото, |,1он"|пулто зс упровление орrони и ноблю" пулироне с розлични ко14ондяи дение но контролно-изн€рително опоротуро и]искао осветеност от 700-800 лк, Ной-подхо, дящ тип осветленrе зо случо, е изкуственотоt изпълнено от луtrинесцетни тръби тип <6яло светлино)). В пункто съществуво и естествено осветпение
от
прозорците!
което
реrулиро чрез щори или зовеси,
}4оже
до
се
Ноличието но видеоконтролни приенници прови пробленът зо осветлението отиосително коп-
плицrрон. Докото те изисквот ниско ocBeTeHocтl зо
до
бъде
изоброжението
йвеносхе!лите, разположенл
ясно!
дсстотъчно
но същото плосс пров контрос1, се нуждоят от оптинолно ,о l]облюдение осветеност. След пробяи изнервония бе устоновено, че осветеност от 10ЬlЗ0 лк, осигурено от дифуз. ното осветление, получено от осветиlелното тяло нхд пулто, осиfуряво достотъчно видийост но мнейосхемите и сьщевреiiенно достотъчно ясното но телевиэионното изоброжение.
кост и изпълнени rрофично
Тъй ксто диспечерът ще йести погледо си от пулто къй лростронството с лlнехосхените и tониторите, ро]ликото йех(ду двете ниво но осветеност (700_800 и '100-130) се явяво по_ високо от изисквоното'зо леко преодоптоция, лороди което бяхме принудени до нопровий коl4пронис, кото препоръчо|1е осветеrlост нод пулто 'Ю0 лк (което по някои донни удовлетворяво иэисквониято зо осветеност при токъв вид дейнос1).
1.2. Оцветеност: Пробленът зо оцветеностто но додено проrзводствено поtlецение се речrово въ, осново но
хороктеро
но трудовоlо
осветлението
и
дейност,
видът
но
ориентоцилто но роботното
нясто. В aлучоя тези три фокторо се хороктери]ярот със следното: дейноФто е предийно у!,|_ ствено| осветле ието е луминисцентно, т. е. осигуряво студено светлrно, Ориентоциято е югоизток, но проаорецът е открит къ}{ висок зоводски корпусl който пречя !о влизоне но пряко слънчево светлино в помеLцението. Въпреки, че зо токъв вид дейност обикновено се препоръчвот студени, светли ToHoBel имойки предвид ориентоциято и студеното осветле8ие, ние препоръчохйе бледожълт тон !о оцветявоне но стените
и бяло зо товоно
и
1.3. Отопление: Отоплението трябво до осигурявtr те перстуро нс въздухо йежд)a 18-20.С. Зо то]и цел се пре. поръчво използуаоне но дво подвижни електри_ чески родиоторо с термореrулоlори зо зииото и
устройство
зо кондицrонирон въздух
2" Пулт aо упровленве
2,1,
преJ
общите розrаери но пулто бяхо опреде]еня с оглед осигурявоне но необходиtlото rрэстрснство зо розпологоне но розличните ,стро;lство по него и но боaото но ергононич-
ните изисквония къй пултовете зо упровпение. Но проектоgтите бяхо предиожени следните розrlери: дъля(rно 3000 мп, tчирино 700 ин и височино 720 iй. Препоръчоно бечrе просrронството зо крокото под лулто с розйери: дълбочино 50О мн, и роlстояние от долното повър_ хност но пултd до подо 627 мfi, което осиD.рrво удобство при седене но 95%_ов йъж и следовотелно удовпетворяво всички случои. 2.2 седолни устройство Къй седслните устройство зо дrспечерите бяхо предявени следните ергонойически изисквония: - до позволявот леко и контролироно прейествоне нозод-нопред и встрони; - до се осигури възноr(ност эо премествоне но седолкото 130 l'й в посоко ногоре и нодол/; -_до ино въз},|ожност зо коригяроне ноклоно но
-
до се предвидят подстовки зо крохото с въэ|,lожност зо коригироне височиното и ноклоно ий;
- до се предвидят подлокътяици зо
ръцете;
2.3. Зоното 8о досегоейоGт бе очертоно 5%-ов йъж. което съчlо удовлетворяво
зо
всички случои, кото се ино предвид, че жени Hrllo до роботят в пункто. 2.'l. Розположение но орrоните зо упровление и контрол но пулто: - рФговорен пункr от диспечерското роrго. ворно уредоо но съответното линия;
- коiiонден блок зо упровление но телеви!ионните койери по линиято; - зодовощ блок къи подсистеиото зо контрол но произведеното продукция ; - блок зо ;lпровлеяие но йнемосхе|iото и зо_
довоне ре)кийс
о
функционироне
но
aистейото зо контрол но престоите; - цифров индикотор :lо произведеното
под_
про-
дукциr; - цифров индикотор эо текущ престоЙ. floTyK изброените устройство се дублирот но
двете роботни йеqто. По_голrйото чоGт от тях се розпологот а зоното но досегое ост.
С оглед
воlкностrо, честотото но използувоне от извърчJвоне но фини u точни двих(ения, блокът зо упроменrе но телеаии необходr'йоGт
зионното
).редбо и блокьт
зо упровпение
нq
мнейосхейото се розпологот токо, че до се обслrr(вот с дясното ръко но съответния диспечер. Извън очертоното зоно се розпологот високоговоритеьите къ}, диспечерското телефонно уредбо и двото цифрови индикотори,
lз
Уредите, обч4и !о двойо]о диспечери, со arlедните:
-
розaоворен пункт
кроновете;
от
уредбото зо връзко с
портидо llетсл
но следвоlцото
в линиято:
Когото в йетодичното пещ но стон 250 и ногревоlепните пещи но стон 500-2 остонот послед_ яите 20 блоко от додено портllдо йетол, се
- пулт зо койутоциi но llощно високоговорr.
дово
цехо; коr,rутоционно поле но цеховото диспечерско телефонно уредбо;
диспечерите зо предстоящо сйяно но пловкото. Съответно сийволът| оэночовоц доденото пещ, эопочво до свети с обикновено жълто светлино, осъществrвоно от лойпо с }lожежое о жичко.
телво уредбо зо повиквония и розпореr(дония в
-
сверявоLц блок !о електронltия чосовн9к постовев до йнейосхеt'ите; Теrи ).реди се розпологот но йястото, кьдето зоните но досегоеност но двойото диспечери
-
се покрllвот.
3. Сиrнслизlроне но розличниla lrдовa rlнфорtlочил от tlllQl.|осхaйЕте. Върху всяко йнейосхейо се предвrждо сигнслизоция зо:
З.1. Тейп но лроизводството. Зо сигнолизироне и!лизонето но всеки блок от йетодичноfо и полуиетодrчно пецl но стон 25О и от ногревотелните пеци но стон 500-2 се предви)l(до до изоброжението но сьответното пещ, от която е иrлязъл блок, дс светво прсдъля(ение но 5-'l0 сек. Gяял стрелко
в
3.2. Възниквоне яо престои по учостъцt. Ако в до4ен учостък възникне престой породи повредо
или
оворияl
нод
съотвётния
учостък
но йнейосхейото се ,вяво йигочl светлинен оронжев сrгнол. Зо по-rоляйо сиlурност в
aл).чояl !рителният сигнол се дублrро с окуaтичен сигнол ря3ък ,вънец. След кото
въ!пряейе инфорйоциято, дrспечерът прёкротяво от пулто йигонето и окустичнri сrгнол. Тъй кото всички учостъчи от доден стон со (вързохи технолоrичноl в резултот но повре. дото в един от тях, сьседнllте учостъця след иrвестно врейе сьщо ще flрекротят робото. случой нод тях светво постоянен оронrкев сигнол. След отстровявоне но повредото, оронжевото светлино зогосво. В този
3.3. Выникьоне но брок.
Отклонението но брок от додев учостък се отрозrво но йнейосхейото чрез светвоне но черDено стрелко под съответния учостък, носочеяо водолу. Сигнолът свети в продължение но 10-15 сек. ТъЙ кото в тово врене диспечерът
сигнолът
lложе
се
до
не
дублиро
с
гледо
iнейосхейото!
окустичен
(2 сек.) еднокротен йелодичен тон.
-
кьс
J.4, Предупреr(денне зо очоквоно постъпвове 14
прекьснот
!вуков
йелодичен
сиlнол
(петкротно по 1 сек.), който предупрея(дово
Светлинният aиrнол остово който от пещто
плоакото,
до
йоменто,
и!лизо последвият
в
блок от
З.s. Гронициrе но порrrдrrе по техноло.
fхчtlото линияi В 8 пункто но стон 250 и 5 nyHKTo но aтон 500-2 се aледи пътя но последния блок от вarко пловко. но съответните иесто но мнейоcxeiloтo, под соийя грофичен рисунък, при прейиновоне но то!и блок се появлвот последовотелно светлинни сигноли. Ноблюдениёто но йнейосхейите се извърrUво при аъзниквоне но престой и в епизодично aлучой но х(елоние ст строно но диспечеро до се информирс зо тенпо но роботото, положеНИеТО НО ПОРТИДИТе йеТОЛ ПО ЛИНИЯТО, ВЪ3.
-
никвонето но брок. Очоквоното ч€стото
но
полlувонё но йне}lоaхеt4ото е около вaднож но l0 пив. с продължителност около'10-20 сек. Гlо-вожно и неотложно е ноблюдението при сигноЯи!ироне но престоЙ. Тоrоsо по-rлироко
и продължително се flолзувот йониторите и средствотq эо връзко но диспечерите с розлични пунктове но прои!водaтвото. Диaпечерското дейност, олисоно по-aореl се
очертово кото средно ноfiреrното. Ноличието но яяколко видо светлинно и окустичяо сигно_
лизоцliя не води до преносич]оне с инфорноция и до опосност от погрешно реогироне или липaо но реокция, зощото сиrнолите се ,вявот сров_ нително
рядко
иt
което
е
по_вожно,
диспечерът
йоr(е до включво по ,келоние сигнолизоциято зо ходс но проиrводствения процес. В по-rоляйотс чост от врейето, той се ноtlиро в състояние но оперотивен покой или води специолен дневник, в който нонося дqнни, предостовiни |rу
от цифровите индикотори. По-нопрегноти со ноllентите но престой по линrято, коrото диспечерът трябво до контролиро и нопровляво ходо нь рейонтlllте опероции. Проектиронето но розлични йоttJини и сьоръ-
НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОМИШЛЕНА ЕСТЕТИКА В МАlUИНОСТРОЕНЕТО УДК
62.00i.2:7.05 (497.2)l0бr.З
Нс 15 и 16 юни 1972 .од, в грод Сторо Зогоро oeuJe оргони]ироно ноучно_техническо кон_ ференция оl Центролното ръководство НТС по ноциностроене съвl4естно с НТС
но по
мошиностроене
и
В роботото но
конференциято в]ехо учостие
Окръжния съвет по ерго_ ноmия и промицJлено естетико в Сторо Зогоро,
лредстовители но ДСО от систеtlото но йочJиностроевето (Автопрсм, АгройоtlJино, Болковкор, Битово }аоцJиностроене, Електронни елементи,
Елпрон, ЗММ, ИЗОТ, Метололеене, Метолхим, Респром, Тежко 1.1ошиностроене и Хидровлико) и 3ночител€н брой лредстовители но вънLJJни
оргонизоции.
Преоблодовощото чост от доклодите и съобще_
нияlо бяха подтотвени и изнесени от сътрудници но ЦПЕХП. Конференчиято зопочно с встъпителен доклод <Художествено проекти_ инж. М. Хосънски роне и ерiонония) 4щ9I]9р "о ЦПЕХП и н. (. Ап. Трендофилов цп Ех п. В доклодо се розглеждот необходийостто от взоинодействие между худоrкник_проектон]о и ергономо! лробле14ите които възниквот при тово взоиl.{одействие и перспективното роз" витие но художественото проектироне.
_
Следвохо доклоди
и Hoy""n съоЬ*чпп",
светени но конкретни пробле}rи,
( l,{oBo
инж.
no_
офорнление но могнитен дефектоскоп)
Л.
Петрушев
и
художник-проектонт
приложен хороктер. Конкретният онолиз но отделните моtlенти и €топи осветлявот подходо и реrулrотите от проектиЕlонето, (Художествено проектироне но воляк (оио_ ходен пнев околесен 16т) художник_ проектонт Ив, Бекярски ЦПЕХП,
-
-
-
Авторът проsи преглед но подобни ноr!ини, произвеждони в нопредноли
в
техническо оl ноподробно
цение европейски строни, дово
описоние но лодходо зо рещовоне но
х),,до-
жествения проект, при който со взети под вни_ }lоние редицо изисквония от технич€ско, ерrононическо, колористично и функционолно естество. Според овторо розроботеният проект изчерпво основните мопенти по цялостното форн_оизгрождоне но воляко и роботните место
в кооиното, осъществено с дублирощи се ко_ нондни орrони и индикпторни устройство.
(Проблепи но форйопз.ро*донеrо nPn npo"*rnроне но портотивен родиоприейник) _ художник-лроектонт Б. Шкодров и худоrкникпроектонт Ю. Колорово _ ЦПЕХП. въз осново но тенденциите в розвитието но портотивни родиоприенници овторите сс изсле4воли три основни принципни носоки при Фор1,1ооОро!узояето rм. От получените резул-
тоти е предстовен окончоlелен
ворионт, лри
които со отчетени функционолните. конструк-
торскитеl
технологичните
и
естестическите
К. Смопянов _ ЦПЕХП. Спо4еля се опитът от препроектироне но вече rотово изделие. Ро5отото ино ценен йетодично-
изисквония. Одобренилт худох(ествен проект се внедряво в производството, (Цвrт и фокrуро) _ художяик-пDоектонт Б.
жения е
изделие. Според овторите тово е единствено провилният подход при проеюироне но съоръжеtия особено, но пунктове зо упровление,
човеко
в
същност проектироrlе но дейностто но
опероторl
В този връlко
който
ще
роботи
с
тях.
оптиlлолното конструироне но коlrондните оргони и индикоторни устройство
със съоброзявоне но ертоноfiическите изисквония игрое изключително вожно роля зо осигу-
рявоне но високи кочество но проектироното
Шкодров
където
и н. с.
Ел. Шкодрово_ЦПЕХП.
ергонойическото
целесъоброlност
но
проекто е от рещовощо зноченrе зо кочеството но опероторския труд.
l5
съ
н.с.
'rrr{.
- цпЕ
К сливков
Подложени aо нс критичен онолиз сего съцlествувоцlите методи зо повърхностно оброботко но форйообро]увощи |е мотериоли, в товб число и локо-6олд,киЙските, които се използувот прtl rотовите изделия в процесо но зовърцJвощите технологични опероции. Декоротивните свой-
ство но повърхностто, приейони кото цвят и фоктуро имот особено вожно зночение от психологическо, естетическо и функциоЕолно естество. Нопрсвени со конкретни предложения с цел изяснявоне но въпросо и подобрявоне но състоянието м). у нос. (Комуниксционни зноци но tлоцJиностроителни иlделия зо леярско технико> _ худоrкник-проек-
тонт Н. Пилчев, Хр. Петров
и Н, Ценов-
- Плевен; (Коmуникоционни зноци но йоrлини зо преро_ НИПКИЛЕТ
ботко но плостtlоси) _ художник_проектонт
н.
пилчев
и
от нИпкИлЕт-
ковото систейо, лреднозночено зо курортни
конплекси. Използувоното л!етодико позволяво
конуникоцrо}lните зноци до бъдот котеaоризирони по отноtчение rорелосочените покозо_ тели с оaлед коригиронето и долълвонето но предложеното систеr,rо. Методикото дово възйоя<ност коtлуникоционните зноци до бъдот степенувони по обективен ночин според тях_ ното розбирое},!ост, незовисино от розличиято но популоциято, ноционолното принодлежяост
и език.
(Антропойетрични пробле и при консtруироне
но роботното цпЕхп.
нясто>
_ д-р Б.
Георгиев
_
Привеждонето в известност но онтропохетрич-
ните розl.{ери но бългорското носеление е особено необходи1,1о при проектироне и конструи_ роне но йоrrrиностроителни изделия. Изяснено е
Авторите след розглежl!онето нG нrкои въп_ роси, свързони със сейиотrкото, предлоrот две систейи от сийволи. коrто до зойенят сегошните нодписи и шрифтове, постов€ни
кои поронетри трябво до бъдот обект но изaледвоието и изtlервонето с цел създовоне но оптиполни ергонойични роботни tlecтo, моllJини, съоръжения и из4елия. Роботото aлоrо ночоло но изследвоне. което е йного отговорно и вожно зо HoUJoTo проr1rшленост
стиго бърэо и точно инфорйоци, и се преодо-
(Едно въ!можност !о овтонотизироне обрсбот.
Плевен.
колектив
върху определен вид tlоtllини, с което се по_
ллвот еlиковите бориери. Първото зноково систейо е преднозночено зо йочlини зо леене с противоноллгоне, с второто _ зо lлоtлихи зо прероботвоне но плостйоси. И двете систени со внедрени в проктикото. (Зноци зо трудово безопосност и инфорйоция)_ н. с. fl. Коропонтев L|ПЕХП. След нопровеното подробно проучвоне зо
_
сьстоянието но въпросо в чужбино и у нос е розроботено систейо от зноци. преднозночено зо интериоро и екстериоро но йоtлиностроителните предприятия. Вьз осново но експерийенти в нотуролни условия е извърirjен онолиз по oTHoltJeHиe розбироеностто но зноците. Цялото зноково системо е обособено в дър. я(овен стондорт.
Розроботкото
илlо ноучно_
приложен хсроктер. <Резултоти от коtlплексно йетодико зо ергоtlопиче(ко оценко но койуникоционни зноци)) н. с. инх(. д-р Н. Гродиноров, н. с. Ал. Трендофилов, н. с. Л. Ивонов , инж. Хр. Дойозетов и
д-р Б. Георгиев
-
ЦПЕХП.
Посредствон експерийентироне
в реолни условия и прилогоне но койплексен нетод е устоновено розбироемостто, грофичното изрозителност
и четливостто но отделните сиilволи от 16
зно_
кото но донни при ергонойични изследвония> _ н. с. инж. д-р Н. Гродиноров и инж. Хр. Дойо. зетов цпЕхп. Розгледони со въ!йоя(н остите зо овто}lотизироно оброботвоне но електро}lиогройите, получени при ноблюдение и оценко но човеко оперстор. Анолиrирони со изисквониято и възliожностите зо овтоt4отично оброботко с оглед прилоrоне
_
но електронно интеrрироне но биологичните
сиaноли. Съвдоденото от овторите но домодо опоротуро ЕМИ-1 се прилого с успех при ePloноническите и!следвония (гловно при tlускулни нотоворвония). Роэгледони со възйожностите зо приложение но опорото и в други случои но изследвоне. Автор но художествения проект е Огнян Шощев ЦПЕХП. (Точностто но роботните движенил кото проек_ тонтски проблем) н. с. Алекaондър Трендофилов ЦПЕХП. Авторът розглеждG въпросо зо точностто ко
*
_
-
роботните движевиr, които трябво
до
Gе
взейот под внийоние при проектироне но изделиято. Посочвот се някои реrултоти от изспедвония нс точностто но роботните движения но ръцете при седrщо позо с препоръки зо ползвонето иlл при проектироне и конструироне.
(Методико зо хиротехничеaко експерти!о) я. с. д-р К, Къвчево и д_р Б. Георгиев ЦПЕХП.
-
Основен ерrономически принцип при конструи_ ронето но ръчни инструйенти е моксиполното ий приспособявсне оното о_физиологичните и бионехоничните възtложности но двиготелния опорот но ръкото. Колективът доклодво опи']о си по и]върUJевото хиротехническо експертизо но различни ръчни инструйенти и прибори но бозото но някои основни поко!отели (контохтно повърхност, форно но ръкохвоткЕто и мосо но издепието), след което е додено
къ
зоключитёлно оценко зо всеки конкретен случой, (Кочество но проtlишлените изделия и процесът но неговото формиронеll н. с. инж. Ю. Тобоков ЦПЕХП. flокозво се необходийостто от възприеноне но единен коr4плексен подход при определлне съдържонието но понятието (кочество нсI пройиLллените изделил) и критериите зо неговото оценко. Съществен }{омент от доклодо е роrглеждонето но ГОСТ 15467- 70 <Кочество но продукциято. Термини.), който розкриво същностто но покrтието (кочество но проиUJлените изделия) и последовотелностт(l от мероприятия зо устоновявоне но изисквониято от позициите но прониtlJленото естетико.
-
Роботото иr,rо инфорйотивно-носочвощ
хо-
роктер. (Експертен метод зо оценко но йоlлиностроител. ните изделия в съответствие с изисквониято но прониr!леното естетикоD с. А, Стояново -н. Въз осново но редицо норйотивни докуйенти се обосяовово необходийостто от прилогоне но зодължително оценко но йоtlJиностроител-
ните иэделия (средство зо производство и из.
делия !о широко потребление) от позициите но
пройицJленото естетико. Роrроботеtо е и експёринент(ино експертно fiетодико, поtво. лявощо до се обективизирот отделните субектrвни оценки но експерyитё. Трудът яно ноучво_ прилоя(ен хороктер и йетодикото ще бъде внедрено в проктикото но Центьро.
(Използвоне нg цветовете в роботн ото средо), _ Е. Вълчоново ЦПЕХП, Днолизът докозво, че непозновоЕето но зоконите
-
но цветовото койпозиция ноже до доведе до
отрицотелни последствия зо производството. Съlдовонето но типови цветови реUJения но
зоводсхото (цехово) средо
е
непровилно. Всеки отделен случой трябво до се решово кон_ KPeIHo, до се отчиlот особеностите но освет-
лението!
теиперотурото
но
средото,
видът
но tlошините и съоръжениято, хороктерът но прод).кциято и др. И!6орът но оптийолно цве-
тово xoptloHи, в роботното пойецение създово услови, зо ноtlолявоне възножностите зо физио_ логическо и психологическо тровltотизиране и пряко влияе зо повишовояе производвтелностто
но трудо. (Проектироне но диспечерско дейност в п)rнкт зо оперотивен контрол в сортопрокотен цех
_
1 но МЗ (Лёнин>
_
н. с. И. Ризово
_
ЦПЕХП
и н, с. инж. Тр. Генов _ ЦНИПИД Споделл се опитът от роботото по оптrполно оргониrироне 8о диспечерското дейност но новоиlгрождqщия
се ко}lонден пункт в сорто_ взето под внийоние деЙностто но опероторо, е нопровен подробен оноли! но основнrте ергонойически иэrскво_ ния, необходийи зо проектироне но пункто
прокотен цех. Ксто
е
(поfiещение, йнейосхейи, койонден пулт, сиr_ нолни устройство и др.) Конференциято тр16во до се приеЕе кото
успешно fiочоло. Желотелно
е изiви от токъв оргоняrи_ рони по предворително уточнен пло}l, с но_ белязон<i принципно проблемотико, обект но розrлеждоне. Тоэи вид конференции трлбво до обхвощот все по_tllирок кръг от специо_
хороктер
листиl
които
до стоlот тродициовни,
до
споделят
творчески възйожности,
своя
пълноценно нобелязоното цел
мизоне
но пройиl!леното
строителното проктико.
опит.
знония
и
зо до се постlrне
_
ускорено но_
естетико в йоtllино_
17
Художници.проектонти от Цеш?ърq зо проitlллено
УДК
€Gтетико
62.Ф1.2:7.05 (О92)
ДОНЧО К. КАРАПАНТЕВ Роден но 8 октонври 1925 год. Зовършs. ВИИИ поsловичD софия пре? 1956 tодино
(н.
стелие <Ипюстроции), ръководено по вреfiе
-
тФво
от нородния хуложник проф. Илия beUJKoB. къfi про}lиUJленото естетико се ориентиро през 1960 rод., когото постъпво но робото в
ОПП
<Фридрих Енгелс>- Козонлък. В LlПЕ роботи кото ноучен сътрудник от 1963 год. гловно в обпостто но проииrllленото грофико и визуолнота ко}lуl]икоция. Второ ногродо но СБХ зо художествено про€к-
тироне
-
фрезмошино.
Публикоции !' <Техническоя эстетико)| (Neue Werbun8)r, (Bju|etyn rad/ wzornictwa i €stetyki Produkcii).
ъ,
ла
Чост от про.ктостондqрrо tЗЕоцll зо трудо.о 6€!оп.сво.т ' 2 Нофто.о пGчхо (Рубян, 3 Плохотffо рхсrнко tо GieH.H .| но!оfодrщffо
l8
qG.r,тко
Ё
r
ЕЕЕ
vlll мЕждундродЕн конгрЕс НД ХИМИЦИТЕ КОЛОРИСТИ vll, мЕждундродныЙ конгрЕсс
химиков колористов
vlll. lNTERNAT|oNALER KoNGRESs DЕR СНЕМlКЕR COLORISTEN
БолгАРия
-
вАРнА
- 9-11
-
х,
1971 - BU LGARIA -
19
VARNA
ЕМИЛ П. ИВАНОВ Роден но 2{ оприл 1935 год. в София, Зовършво
висцето си оброзовоние в СССР-Хорковски
овтонобилно_пътён институт, специолност (Конструкция, експлоотоция ремонт овтоlчобили). След тово, в продължение
и
но но
четири години, роботи в зовод (Срёдец> кото конструктор но приспособления и специоли, зирони l,1оtuини зо оброботко. През 1962 год. преr4иновс но робото кото (торtllи кочструктор и нсучен сътру.0ник в секJия(lрокторr'
1
t Д€тGкя корт
(о"оячотелGн
Худоаяrцr.проеятояти!
..*. Ехrл И.оно..,нв. пеrkо
Мхце.,,нж. Ст€фов Ходжов, йохdн
Вёл,отс,
Стёфоя
l А.тобу.
- йётро. нёжду_ .родскя (ieK ' нок€т нб детойл) Худояяи ц9-про_ёкrояти: Илlя Во<илGв. Иохон Веляоiс, явя. Ебiл ивоlоi З Автобу. - iетро. i.ждуidкёт) ' .родсхr (о(ончотёлеф Художницr_пре!хтбвtц: веrяоr., илr, восхлбв, иохон иiж. Е6rл ивdяов 4 А!rоно6rлея кроff но бо, зото но овiоiо6,л гАз_53 А (охончотёлеЕ ноке") художl!ци-проехtонтя:_ яяж_ Енял ибснов.
иоlои
20
но сегоLrjния институт НИПКИДА. В този институт роботи и кото ръководител яо секция (Конпоновко
но овтоYобилите). през 1967 год. През първите години но дейностто си кото ноучен сътрудник в Центъро учоствуво гловно в проектиронето но тронспортни йошини. Понсстоящем роботи кото гловен специолист в отаел <Мошиностроене>.
В ЦПЕ постьпвс
културнАтА цЕl{ност нА прЕдмЕтА УДК lri. суБотин
62:7.05
Функционолно_потребителск,lят подход къл1 преднетите е бил немислих, когото общественото производство се е състояло глсвно от възпроизвеждоне но едни и сьщи известни
в конкретното си форйо со действуволи кото одеквGтен изроз llo оново, което е било необходиrао но продукти, когото тези продукти
хорото.
Естествено
и в периодо
но въ!произвеждо-
щото производство предйетът е бил средство
зо удовлетворявоне но потребностите. През този период обоче той необходино, едно3ночно, безусловно се е свърrол със специфичнйя полезен ефект. Веществено-норфо-
логичното
определеност
но пред}lето е било
не едно от възlложните aредство или условия, о зодължително условие зо постигоне но доден ефект. Зотово не е могло до се коже зо предйето, че той е (соllо средство>. Специ-
фичното определеност но лредмето, неговото особено природо не се е отделяло от неговото полезност, от неговото функционолно ценност. Този синкретизъt ясно се зо-
белязвq в социолно-икононическите
доцaменти но Средновековието и Възрождонето (особено в цеховите устсви), о по.късно в докунентите по стокозноние. Обц€ството издигно предстовото зо <4/6ов предirёт), ((сьвърцен предlreD) във всеки вид и вaяко веществено-морфологическо оброзувоние, което не отaоворя но тези предстови, се смятоло зо фолшификоциr| и изопочовоне но естественото, нор-
_
tiолното и провилното. Продължителният период но възпроизвеждоцото производство създоде предстово зо предNетите кото зо естестaенll обекти, чиято съцност ксто че ли се дово но хорото отвъв и се хороктеризиро с
цип
йоr(е до бъде постигнот чрез използувоне но ной_розлични (но не коквито и до со) сьвкупности от предмети; всеки предмет rrоже до и във все по-rоляно степен фоктически
учоствуво в постигонето но розлични ефекти. Въ3никво ново предстово зо предмето _ кото зо предпет нa изборо. Гловното вече не е тово,
което
предiетът
сой
предстовляво
по себе си. о тово. което той дово. когото (добрият продуктD се е сьздGвол по строго
определен ночин, тогово лри оценкото е йогло до се отчитот сомо <прои]водствените> хороктеристики; използувон|' йотериоли, кон-
струкция и технологиr. По същество новото форно е (потр€6ителско). Тя оценяво сте_ пенто
но
ефектите!
които
продуктът
достовя
но alотребителя и зотово трябво aе до оперrрq с хороктеристики,
водството,
с
които отрозявот
не прои!-
потреблението, екaплоотоциято
но предt.lетите. Функцrонолно_потребителският подход възникво кото резултот от новите условиr, създодени йенното
производствоl
от ро!витието но кото
одеквотно
съврепри-
способление къй )aсловиято но все по-честото възниквоне но нови предйети. Кото живее и порозитиро обоче върху тези уa_ ловия, предметьт не ноже до бъде стиtlул и огент но обновление. Ноистино, при роз_ lлеждоне но преднето кото предмет но из_ <средство> зо постигоне но ефекти, функционолно-потребителският подход се носочво къ}r съществу_ вощото, пножество от пред}iе_ доденото ти. Зо него всеки нов предйет по принцип
бор, сомо кото необходи}lите
определеност но }rотериолите и ворфологиято
е също токово средство, кокто и всички остоволи предйети; от нойенто но своето възяиквоне пред етът <се иrровняво в провото си)
преднознсчение, с някокво твърдо устоновено t|ясто, което те зоемот в общия световен ред. Колкото повече нови нецо, способни до до-
индивидуолно лице, своя специфичен ин]ерес и обояние, присьщи но новото, оригинолно решение, но новото кочество, но продукто но
и
норед
с тово-с
определено, естествено
стовлт определени утилиторни ефекти, по..од от .п. qд.хор.тr.яо. ,c;ryccf.o СССЬ, бр. !/tr7l
но необходиtлия ефект. Всеки ефект по прин-
се
създовот, толково повече конкретниrт, морфологичният и определен предиет се проявяво във функционолно_потребителски оспектикото едно от tlногото средс]во зо постигоне
с всички остqноли
предмети, зогубво
своето
Същеврененно, преднетът кото тsорчески ре_ зултот аритежоsо цялост и блогодорение но тово
собствено,
воне,- незовисийо
сойостоiтелно
съцествунегово
от коквото и до е
,
конкретно използувоне, ПредЕетьт притежово
този цялост иненно зотово, зощото възникво
_
в творческия окт. по време но дейност кочествено розлично от изпопзувонето и ko!.t_
биниронето,
В
творческия окт въэникво не
о
ново конбинсция,
ново цялост.
в
която
смисълът! хороктерът но всеки елеtlент се определя чрез останолите ел€Flенти но този цялост. Тsорчествоtо се състои не в оперироне с готови обекти, о в тяхното преосtlисляне. При твсрчеството всеки предмет е не обект ]о изпол]увоне. о опрелелено, осг{ислено съдържоние, определен {1сtlисъл), про€ци-
роя върху действителностто и офорrlящ
в
нея олределени, обособени оброзувония. Всеки с1,1исъл се определя чрез,]якокви други сtlисли, чреэ някокво устойчиво смислово лоле, форtlироло се във връзко с потребностите нс лрок-
тически лреоброзовотелното дейност но хоПродуктът но творч€ството всичко
к(то
определящи сllислово определя
някокъв
се
кръгt
смисли;
в цялостl чрез соно
възникво преди
сист€но
от
взоимно
той възникво
която всеки осTоноллте
кото
елеr4ент елеfiенти
същото системо, Новото цялост
се от
възникво
кото преоснислянеl о след това, блоrодо-
рение но ко}r6инироното, иrлолзувощо дейност, възникво и кото сетивен предfiеr и се обо-
собяво окlуолно в мотериолt{ото средо, Същота този цялост но прэдукто но творчеството обусловя неговото со}lостоятелност, неговото вътрешно обособеност, не]овиси|lо от веrовото използуво8е. При тово творческият резултот
може до имо двоrlко
роля-ксто обект
но
използувонё и кото източник но нови преосr{исляния следсвотелно, но нови творчески резултоти. Зо до може творческият резултот до предстовляво източник но ново творчество| тоЙ трябво до се зопози в сферото но човеш-
и
кото културо специфичен
хото с},lисълl
слецифично оброзувон
кото цялост! от системото
се смисли. Пред етът кото резултот и източник но творчесtвото е взоийно определящи
е до розбиронето на културното ценност, прието в този стотия и структурно-функционолистичното розбироне, при което лредйе]ът се зопсзво яе като източник (тронслируе}4)) обро_ но творчествоl о Koro зец, предлогони определени видове зо репро_ вечно културно ценност, (необходимо
се прови розлико
1,1ежду
дук,!,ивното или конбинирощо
дейност),
Всеки
творчески
теоретиченl
резултст_и
и
художествен| и резултотът, който с€
проявяво във възниквонеlо но новия предйет-е ново цялост. Във всички тези случои се извършво не комбинирощото, о преосмислящото дейност,
Този дейност е свобо4но, тъй кото ]о неп не се определят лредворително нито цел, нито
средство, нито обект. Нейниlе резултоrи не могот до се предугождст в целто. тъй кото сt4исrlовото съдържоние, чрез което би могло 4о се псстови този цел още не е създодено. Тово е дейност, която съ]дово просто яякокво
цялзст. Създовонето обоче но цялостто въобще предворително зододено цеп,
не пр€дстовляво
тово пок е со}4о рез/лтот от свободното дей_ ност но преос}lислянето. Преосмислянето предстовляво
продуктивнсl
творческо
дейност
в
чист вид, то е универсслно човешко и специ-
фично
човеLчко прэяво,
То3и розтегнот no време лроцес е едно от условиято зо освобождовоне но човеко от несп€цифичното зо него, мокор и яеобходиt1o ко146инироцо определено от дейност, вънlllни цели. Днешното llJироко розлростронение но функпри все ционолно_потребителския подход че е прогресивен в сровнение с предиuJните предстови зо пред ето свидетелствуво зо Toвol че ]осего ние се номиро1.1е едво в ночол_ ното, недорозвито фозо но невъзлроизвеждо-
_
-
щсто производство. Новите пре4пети
все
още нного лесно се превръщот в (естествени), в (додени). Ноистино, розличовонето но пред_ метите и ефектите е достигноло токово ниво| че ние, когото стоЕо дуйо зо постиггоне но нлкокъв ефект, сме в състояние до откривойе
н€същественостто но кочественото определеност но един или друг конкретен предмет. Тово розвитие обоче оце не е стигноло до-
том, че до стоне очевидно зовисилlостто но постигонето но ефектите въобце и но дейностто по използвонето но предйетите кото зовисиност от съ]довонето но веч{ите| но новите цялости
в
Първоночолният период розвитието но невъзпрои]веждощото производство се хо_ роктеризиро с господство но функцrонолния
оспект на преднетите,
но оспекто
но изflол_
зувонето. Функционолно-потребителският под_ ход е идеология но използувонето но изборо,
но 1,1оir,пулиронето с (готовите), (додените> обекти. В зовисимост от ростежо но социол-
2э
ното ценност яо творчеството| според тово, доколко обществото стово способно до оползотворяво всички и всякокви неочоквони творчески резултоти, културният нонент в преднето, неговото кочествено своеоброзие, неговото смислово съдър)хоние придобиво все
по-голяйо ц€нност. Във връзко с тово, общественото съзноние золочво все повече до възприемо лредмето кото обект Hq творчество, кото резултот и източник но преосtлисляяе. С исловото цялост в сетивния предlrет може до бъде изро]ено повече или по-r.lолко ясно. Виждонето (изроэявонето) възприенонето но
сllисловото
цялост
и
в сетивtlия
предмет
прэдстовляво естетичен окт. Културното зо-
дочо до се подчертоао кочественото
своеоброзие но предмето е особено ноложително в пройишленсто естетико, която приспособяво предйетите къ}1 условиято но потребл€нието и особено ясно виждо функционоляия, служебния хорокт€р но продуктите по отноtJJевие
но ефектите в тези сравниfiи условия. Художественото проектироне мэже до бъде ро3броно кото създовоне но ново цялост и K(lTo неин изроз в сетивния лреднет, кото подчертовоне но специфичния хороктер и съч{ност
с друrи такиво, Иrенно тези нови, взоиtlно
сойо чрез неговото връзко
също нови елем€нти.
свързони елененти обро]увот новото цялост. Сетивното розпозновоне и схвощоне но този цяпост е естетически окт. Всеки елепент от новото цялост трябво до бъде видян кото нов не чре! фор}4олното преоброзувоне яо сторите, бече известllи елеmенти. Същестаувон€то |1у се определ, чрез другите ноýи еле-
йенти от съцото цялост, следовотелно, и3вестно tlяожество от нови епененти трябво
до се възприейо едновременно, синтетично и непосредстаено. Анолизът от новите цялости локозво, че те
включвот не сомо ноаи, преосмиспени| но и стори, известни отпреди еле}rенти, Те обслуж, вот нови еле}lенти но лредйето, хороктеризи-
рот ги по-конкретно. По този ночин, йокор и до не со тронсфор ирони, те учоствуаот в
този систеrло но отноl!ения, която хороктеризиро новите елейенти| учоствувот в тяхното
преосt4исляне, (Ноприиер, стъклото кото мотериол подчертGво неносеU]ия хороктер но
ёлененто). Когото не со преосйислени, те:lи конкретизирощи елейенти носят със себе си своето
повече
или
ло-t|олко
тродиционноl
повече или по-молко обикновено, присъщо
но новия пред!лет, който не зовиси от ночините но неговото използвоне. Нопример, в тухл€ното вило но Мис вон дер Рое ('l92З г,) о след тово в <къщите-дворове)
зо и|1 сt4ислово съдържоние, хороктерните тях взоиllовръзки с рсзличните преднети и обстоятелство. Съдържонието но нелреос},!ис-
тродиционните че в еднокво
степен върху новите елег1енти но предмето,
стени степен
токс! се iронсформирот и здсниеl и нолсllнят
вънtUно Kor,!eHHo огродо. Тоrи нов конструктивен еле ент върху някоя от своите чости носи покривl о върху друrи не носи нищо. Покривът сего също не е нолълно локрив-
тоЙ не лежи върху четириъгълнико но огроничовощите здснието стени, о върху системо от хоризонтолни елементи, които со точно толково стени, колкото и оrродо. Гlри тово йястото ну е относително произволно. В зовисимост от положението но покриво се оброзувот простронство, които tlогот до се снетнот и зо вътреUJви помещения, и зо покрити дво-
рове-по съцество тово съцо е
някокъв
Вротите (и прозорчите) тук също не со тродичионни елементи| те не предстовлявот отвэри, пробити в стените, о просто йесто, където перпендикулярно носочените хоризонтолни елейент!t не се допирот. Съществувонето но един или друr елепент се определя 21
л€ните
елементи се пренося в едно или друrо
В тово съдържоние влизот и социолни, ностни
синволи
свойство
но
но
предйетите!
цен-
присъщи
определени социолни явпения
(ноприпер, стъклото кото t{отериол е сиtlвол не со!{о нG крехкост, но и но чистото и стро-
rост). Следовотелно, тези конкретизирощи елеfi€нти иaроят рслято но сл€циолни средство ]о изрозявоне, кото форполни изро3ни средaтвс, откроявощи, подчертовощи, изрозявощи хороктеро но основните елеiенти и зоедно с тово и хороктеро но пред ето Едни или други формолни средство, които со използувони в редицо зобележителни
били
произведения но пройиllJленото естетико, зоllочвот до игролт стилооброаувощо функция, зопочвот до служот зо символи но социолниlе
отяошения но епохото и дс се използувот в следвощите произведения норед с другите сипволи, хороктерни зо додено епохо. И]-
-
l
l
ДА ПРЕВЪРНЕМ !.{АУКАТД В СРЕДСТВО ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ УДК
7l1.0t:7.0t
В стотиято се прови опит въ] осново но исто-
рическото роэвитие но (проl,tиtJJленото естетико> до се розроботи тя кото ноуко. Имо се предвид нейният l4войствен хсроктер: от едно строно, пропишленото естетико е стротегия но влосттс, о от друrо_изроа но обектив_
ното розвитие но прои]водителните сили и но включвоне но нсукото в производствения процес.
Зо
I
понятието (Г']рсйишлено естетико))
о) (ПРОМИШЛЕНА ЕСТЕТИКД> В сферото но дейностrо на (пройиuJленото
естетико) влизо създовснето но естетическото формо но промиLчлените стоки. (ХудожникътпроектснD) трябво непрекъсното до създово нови про.qукти, по-привлекотелни от сторите, токо че потребителят до бъде принуден до изхвърли купеното вещ, кото я зспени с нещо
ничово със сферото но позорното конюнктуро
и зотово не окозво никокво влияние върху производствения процес и 6) увеличоаоне но
цилих,
Е. хАлф1.1Ан
производството, което, в съцност, е сферо но
приложението
но (проl.rлшленото
естетико))!
пр4aовоно до обе]печи конкретно изйенение но продукциято. При токъв подход изучовонето но конюнктурото но позоро иоя(е до се осъществяво незовисино от истинското ценност но стоките. Що се относя до (пройищлеясто
естетико)l
тя
е
нелосредствено
свър-
з!но с конкретното съдържоние но стоките (4). Следствие но тово со модификоциите но из_ делиято, които бивот дво типо. От едно строно,
cTotцTo но Цrлtх . Хслфiоr lйо пр,tц,пно !нс. зу.ояatо яо пройlцл.нarа r. сrрея, х,е h.йфrт. пср. сп.хтI.х. поt.....х.то яа архrт.кrrр.rо .лужr соно i.lо nplв.P . ..то.q р.д.{. цrохЕ.та *олсrr, сйirо ,. опрс.доtsо фGйпоrо пон.ст.оя.
сrотrrто GлGд.. обrцш ход фо А. .он онх (бD. ,a/tr70), Я.уо Kypoxl (бр. t/lяl) в гl. ЬпGх.п. (6р. t/l9T|).
по-хубово) (flжордж Нелсон, ойериконски дизойнер) (1), П, Мюлер_Мунк (омериконски ди3оЙнер) с},!ело и лоrично описво тясното
Пр..од or са. сСо.р.i.вЕФ орrrtс*rурФr, бр. З/lЯl
ВЗОИ|lНО ВРЪЗКО rеЖДУ И3УчОВОНеТО НО КОНЮНК.
турота но пазоро и художеств€ното проекти_ роне; той rи розглеждо кото еле}!енти но едяо концепция. Кокво? Л. С. Лозом (оr|ери_ кааски дизойнер) отиво още по_долеч и виждо в дизойнеро търrовец и слециопист по позор_ ноtо конюнктуро (2). Икономическото функция но (проtлrщленото естетико) е реrултот от усилиято| носочени
l l
к.
към )rвеличовоне плосненто но стоките. Борон и Суиrи (З) розличовот две строни но въпросо:
с)
но
розцJирявоне
плосйенто!
което
се
огро_
ползувонето но сийволизирощи форня е ХОроктерно и зо изкуството, и зо промишленото
естетико. Кокто в промицленото естетико, токо и по всяко веF,оятност, и в изкуството си}lволичните
форни слуlкот зо изяво, зо хо-
роктеристикоl
зо
съдържотелни
еленентиl
подчертовоне
но които,
новите
опр€деляйки
се и обусловяЙки се взоийно, обро!увот
осносе но сиlлволистич-
вото но новото цялост. Именно
състои
естетическото
ните форйи.
роля
в тово
Д.rайлrрон. rroH.rDt, 25
tI.йо
,о р.знGсr.ов.
Ро!r.нrt.лно
яо .ъо-
сх€i.
Въэножiо.r зd съrдо.снё
но
.ърхво.r, пр, иэполrу.охё i. .днr , съlц, опор.
художественото проектироне иr14еня сомо вънLл, ното форно но стоките. !о до облекчи плос, н€нто и}4. От друго строно, то носочво вни-
монието ни къи резултотите от ноучното орlонизоци' но трудо| в чостност къ1,1 ре]ултотите от оптиtlrзоциято но систеllото (човек-
Коrото стово дуйо зо оръдия но трудо (но-
принерl }4оtlJини-инструменти) модификоциято но вътреtJJния оспект води до подобрявоне но използувонето но тези оръдия (ноприйер, въвеждоне но допъпнително опероция). Коrото пък стово дуlло зо стоки зо tлироко
потребление (нопример, кухненски оrреrотх),
може до се коже, че l1зненениiто но потребителското стойност отговорят но реолните нужди. С едно дуiiо <пройишленото естетикоD е ценно споноготелно средство зо превръщо_ нето но стоките в пори и внося зночителен принос в реолизоциято и въraтоновrвонето но вложения копитол.
6) (АРХИТЕКТУРНО Понятието
ПРОЕКТИ РАНЕ)
орхитектурно
fiроектирове,
огро-
ничило се отночоло до офорйянето но стоките зо rлироко потребл€ние, обхвощо и орхитектурното прод).кцrя дотолково, доколкото тя се вмючво
2ь
в овтойстизироното
про}lишлено
производство.
Досего про rrлленото строителство се хорок_ теризrро с осторели промичJлени структури,
съвсеri неприспособени към съвре}tенното ров, нище но проиrводителните сили. То!и, обек,
яо
тивно ной-изостонол с€ктор
пройишле_
ностто, трябво до се розглеждо кото резултот
от
но йонополи_ инте_ противоречивите
вътрешните лротиворечия
стичниi
копитол,
от
реси но лройишлевото строителство, които
со в розрез с интересите но поземления и про_ lлиllJленил копитол.
Про}аишпеното
строител-
ство срещо aъпротиво от строно но лоземления копитол. Стренежът къt1 изкуствено повишовоне цените но позе лените фондове, предизвикон
от произволо s
използувонето но
зейято, спекулоциято с недвижийите иtlоти и тенденциято кън зостроявоне с крупни онсомбпи
доведе
до Toвot че създовонето
но
недвижийо инущество и зокрепвовето йу кото чостно собственоaт но отделен учоaтък
!ейя стоно гловно цел но строителството.
По
токъв ночин йетодът но използувоне но по_ землените фондове зодържо индустриолизоциято яо строителството.
В
секторите
но
едрото
пройищленостl
форни но (идеология но чистото технико, основонс но убеждението, че формолното еволюция но оргонизироното простронство пр€дизвикво
от
които зовиси индустриолизоциято но строи_ телството!
сблъсъкът
пежду
интересите
но
розличните финонсови групи но позорите зо
плосйент но irотериоли и техническо про_ д},кция (нопример, железобетонtiи изделия) спиро прогресивните ),,силия 3о }rодификоция но структурото но производството, кото с тово ,одържо неговото индустриолизсция и роционолизоция,
Произтичоцото
чувствително,
от тук
е
изостоаоне
досто
зоцото индустриолиrоциято
иlло
снисъл сойо в случой| че производството носи едросериен хороктер, изисквоц пропицлени копитоловложения.
Вfiесто
до се но}lеси но тово ниво, държовото, обротно, посредствоir осторялото зоконодотелство копитолисти_ ческото структуро но розширявонето но общест_ ве8ото строителство поощряво тенденциято кън зобовiне прогресо но индустрислизоцилто но строителството. Строителните осоциоции не со зоинтересовони от дългосрочни копитоловложения използувонето осторелите вече средство зо производстао им дово
и
но
_
въrtlожност зо кротко врейе до получовот печолби. Въпреки копитолистическит€ интереси, спъвощи розвитието но про}lиtuленото
строителство,
тук
кокто
се ноблюдовот
обобцествлвоне
но
и
в
другите
секториl
и явни тенденци1,1
производството
и
къ}{
къх
все по_усилено привличоне но ноукото в обло_ стто но строителството. Нопредничовите орхитекти и гродостроители спомогот зо изпълнението но тези плонове. (Архитектурното проектирояе), ро3глеждоно кото процес но включвоне ноучните йетоди
в плониронето, съответствуво но усилиято но орхитектите и rродостроителите, носочени
къ1,1 розроботвоне и реолизоция но орхитектурното продукция в про}.1ишлени условиi.
Анолизът
но
розроботените методики
и
но
систеtlите но строителството покозво, че всички стодии но строителството, тяхното роционолизоция и co14oтo орхитектурно по_
дук1,1ия
клонят към пронишлен ночин но про_
Авонгордът но инженерно-техническит€ роботници се сторое до отстрони тези производствени
протиаоречия,
кото
и|1 придово
структурно изненение но общест-
веното проктико) (6).
В икономическото действителност орхитектът
встъпво в процесо но 0роизводството едно_ врейенно кото од1,1инистротор, оргонизотор и лроизводител но приноденото стойност,
Кокто и проr.rищленият художник_проектонтl тоЙ ноilиро тук (обектиsен производствен оргонизъ1,1.
ооусловящ нотериолните условия
но производството)) (7). flвоякостrо но
него_
вото робото по плониронето се състои в тово, че неговите роционолизоторски предложенил
со носочени, от еднq строно! кън оllfимизоция
но приноденото стойност, и зночи,
служот
но кспитолистическите иятереси| но от друго строно, предстовлявот определен, }lokop и
огроничен, технически прогрес, т.е. изиене_ ниято но потребителното стойност съответствувот но определени нужди но носелението. Копитолистьт се приспособяsо къfi нулlдиlе но нос€лението cotlo дотолково, доколкото е длъжен до произвеждо търсени стоки. Общо взето зоинтересоаоните потребители учост9увот в процесо но плониронето cotlo кото (стотистически величини).
в) (СОЦИАЛНО ПРОЕКТИРАНЕ> В. реолизироните проекти (кото нопринер. M_arkisches Viегtеl в Зоподен Берлин)
общественото проктико зобеля]во несъстоя_
телностто
но
орхитектурното
и
гродо-
строителното проектироне. (стотистич€ските
се проявявот във формото но кпротиводействувощи величиви). Технологичните форми но оргонизоция и хоtlуникоция со сковони t' не поэволявот дс се контролиро но_ пълно съзнонието но човеко, което очевидно
окозво съпротиво. Понятието (социолно проектиронФ определя усилиято, носочени къl.| лодчинявоне не соt1о но
производителните
силиl
но
и
къи
подчиня-
воне но съэнснието но човекс но условиято
но пройиtJJления
копитол,
фоктът,
че flоня-
тието (художествено лроектироне), тръгноло от офорнлението но неодушевени пред-
}rети lстоки зо широко потребление или орхитектурни изделия). обхвощо и офорнянето но
оЬществените в]qиfiни връ]ки. преди]вико у идеолозите но технокроциято стр€1.1еж до сведот човеко до прост елементl но|lирощ се 77
под пълното влост но промиlлл€ното
стоково
оЧо"еtlJкоrо личнос., рqзrледоно ной-подробно, се възпDоизвеждо във вид но изолирони родове_ дейност, контролирани от електронноизчислителни l,rоUJини, кокто и от държовните нерки зо контрол> (8),
Социолното кибернетико, социолнсто инженерия, прогромироното обучение и т.н, розроботвот розлични методи, определяци обусловеностто но съзнонието и упровлението но (Социолното проектироне) хороктеризир0 уси. лиято, носочени кън тово, до се улови, о след тово и до се зопловуво съвкупностто от проявите но човеtJJкия живот, т. е. всички възt4ожни
форни но обществено или психологическо поведение сферите но лроизводството и потреблението ((sensivity Trainin8, ((Възпитоние но чувствителностто) и диноми-
в
кото но rрупитеl кото }!етоди зо подобрявоне
условиято llo трудо в зоводите и учреждениято или въвеждоне но полицейски сили зо лотисконе но де онстронтите). r) (ЧОВЕШКО ПРОЕКТИ РАНЕ> Проекциите но те3и т€ндеяции зо пълно изровнявоне но хорото в бъдеце лоrически водят до понятието (човешко проектироне). Изслед-
вониято в ной.розвитите облости но генетикото, биохи11иято и т. н. покозохо, че сl(оро ще се появи възиожност до се выдействуво чрез неи посредствено ноfiесо върху субстонциято структурото но човеllJкия оргонизъ}r. Спекулоциято и 1.1рочните кортини, възниквощи кото следствие от подобно ро]аитие, не биво до бъдот основоние зо подценявоне но тези тенденции. Възrаожностите но чоsеко
зо определено Bper4e до изпровя грешките но природото бихо йогли до се противоflо.товят но безумието но влостите, истинското зноние
но
-
изпреворвоне величините, зодържони от
(кръстосвоне но човек и животно, ко 6иноция |1ежду човек и 14оtllино, подчовечи, свръхчове1,1и и т. н.). пройи UJленото
плонироне
(Човеr!кото плонироне) би могло до се олито но по-високия стодий но своето роrвитие до зоплонуво цялото съвкупност нб човешкото д) (ПРОМИШJlЕНА ЕСТЕТИКА КАТО НАУКА))
Пътят от плониронето но лродукцrято
къ1,1
плонироне но обществото (чрез орхитектурното и гродостроитеното проектироне) опре28
деля
но
процесоl
които
проllи1,1Jл€ното
колого
или
естетико
вече
до
е
ноложил
пренине
от
изкуството към ноукото зо плонrроне. Но съвре,.rенния етоп се зобелязво фориироне но ноукото (проl.rишлено естетико). С други ду}.1и,
все ло_сложните процеси в розвитието яо
производителните сили (обобцествявонето но производството, от едно строво и включвсот друго) нето но ноукото в производството изисквот съlдовонето
- обобщено
но съответно
ноука зс ллаяирането. Тово понятие, розглеж4оно в производствения процес, иllо двоrк оспект, Кото специолно ноуко, служещо но розлични
копитслистически rрупиl зо които тя collo
оптини]иро пFоизводството но принодено стойност, блогоприятствуво зо онорхистичното структуро но производството (нопример, под формо но розхищовоне но трудо и но продуктивност но ноукото _ кото сл€дствяе от конкуренциято нежду подобни еднокво безплодни системи)-в този случой тя противоречи яо потре6;остите но обцестsото от свободо. От
друrо строно, кото ноуко, която плониро в социолен плон розвитието но производителните сили и съответните роционолни у.ловия нс производството, lloyKoTo зо плониронёто се бори зо освобождовоне от всякокао господство и по този ночин противоречи но рdrличните копитолистически интереси, доколкото координироното плонrроне ги лишово от перспективото зо tlоксигlолни печолби.
Този (ноуко> игрое двояко роля в структуриронето но процесо но прсизводстsото. Служейки *опитолЬ, тя зобовя емонцило1]иято но о6"о ществото. Обротно, в ръцете но роботниците, тя би ногло до ускори този процес.
Непрекъсното ростящият брой
но
буржооз-
ното интелигенция спо ого зо розвитието
но
техчокроr,ското идеологияt кото и]слиро ноуч_ нотq (проtlиUJлено естетико) от д€йствителностто и я излол]уво зо изгрождоне но еднострончиви концепции, предпогощи системотични реUJения от родо но (6е!конфпиктноrо общество> или <лоllифисткото обцество). Токиво
реlJJения
противоречот
кокто
но копитоло
(плсниронето пречи но,rостнособственическите
интереси), токо и но индивидо (изроввявонето но многооброзниiе черти но човеLлкото личност чрез плсниромето пречи но розвитието но свободното личност). Описвонето но еволюциято но този идеология
покозво опосностите и огрониченостто но идеологически oule неофорйеното ноуко (про}лишлено естетико). Ноукото <проничlлено естетико>r е строт€гия но влостто в оспекто но идеолоrиято. С откривонето но приtrцrпс (6орбо зо съществУвоне> Дорвин доде в ръцете но реокционеРrте от Xlx в. теорияl слоред която борбото но всички срецу всички би йогло до се пр€д-
стови кото изро, но вечен прrроден зскон, Теориято и и4еопогиято зо (преживявоне но
ноЙ-приспособените) прекросно се съглссуво но буря(оозиято биологически 4о опровдое съц€ствувонето но упровлявощите
със стр€межите
кръгов€. Върху тоэи теория се опироLле хитлеровия росизълl и тя е осново зо токо нqречения (оиериконски ночин но живот>| който се лроявяво във формо }{онополистичен копито-
лизъt и
но
l,lнпериолизъr.1,
върху едно трето от
]е}rното кълбо, Структурgто но промичJленост-
то, която съответствуво но идеологиято, (до
остонеш
жив
но
всяко
се
цено)!
определя
преди
всичко от постоянЯо розsивощото се военно
технологияt
чиито
постижения
нопирот
при-
лоя(ение В peilJoвoHeтo но грсждонските техни-
чески зодочи corro след кото бъдот (пенсио-
нирони' във военния Недолечно бъдеще. в
сектор.
(Нопригlер,
в
рез/лтот от tlозвитието нС технологиято зо изроботвоне но рокети, някои
сектори но овиоционното пройишленост ще
прейинот кън и]роботвоне но жилищни клетки. Ilo същия ночин стоят неtцото и с използувонето но възможностите но военното плонироне при плониронето и преустройството но гРо-
дов€те).
Ид_еологиято (прежиаявоне но ной-приспОсооените> В съчетоние с военизrt,оното технология създово стротегия нс все по_голлното зоздровявоне но <cToTyKBoTo)l но tlилитористич-
яото
олемитеl
експонзия
и
възниквоцlи
стротеlия вс€
контрореволюциrто, пров
реэултот
от
токово
по-често се реaловот чре! ко-
ординоция и кооперироне но розлични сфери
Г.оiсrрхчно Прхн€р,
дGдукцll, , .лGiс.fr А,
flо_
в
пFrложс.ц,
Пр.нср зо ,iпол.rtоя. .
учrлrщ.Е ц.нтър
(пDсходGп .rап) о) осво..в йодул 2,4 (унвож.я
6) rз.сждоз. Hd р.iлrчя{ отiорх н€жду ,р.дljl]_6 .ъз осно.о но дхоrоноло о 15 r) ,r..ждон. .oPr пG*д, гр.дцtý..r о.яо.о Ео д.о.оволс
d
{t0
r).ь,.ждоЕ. .оiоно..lц .л€н.п (2,4/4,8), окоч.н . д.. fоgiх ocBoro фа €дно из. д) А - !ърх' пrл.чlёlо Фёд!.r. .) ьr.сr*доф. tsd .rроЕlч.в . друr. pn.icp{ (7,1l7,7| ж) ir..яд.m. яо д!q rридsa./1а/6 {ý . дiзоl.
fIФ
.л.i.ятri
чрэ,'
;"jp.;
по
прп.оъrълвlт. lri.в.я9ё посо*оrо
i) Rонб,пrраfl. tsо.лGi.!trr. allo r ./Зq ,..Gждояё !о р... оr!ор, .о опорlra . 'rчrх тrпа tsd .ъ.дl. В _ осЕоrо но .дво llз. ') ФGд..lr. по рсtробоrхоrо trб уч.лхrц.f, ц.нrDр к) осфо.G{ Ф.йGнt Д л) допшяlт.л.r про.трсх.
')
r.H.H.HtG хо п!,опорцrrf.
чение-Фулер), която ино цел стротегически
необходиtlото оптийизоция но упровлението но съзнонието с оглед овтойотично реOlлирсното лlислене до се постови но промишлени релси. Съзнонието трябво до се носочво кибернетично къ!,| технокротичното системо. Грешките трябво ведного до се иэпровят, о приспо-
собявонето до се ноrрождово. (Дейностто, зовисещо от едно трето от обстоятелството се овтоtlотизиро, упровлението се превръцо в сойоупровление, отчуждението в сьзнотелно соtaоотчуждение. Същностто но човеко ще се
-
но плониронето и се
свея(дот
до тово,
че
Фулер норичо ноукото (прониtJленс естетикоD, (предворитёлно плонироне нс йножествотоD (9). Тово включвояе но ноукото и технологиято s облостто но плониронето постовя розвитието но производитепните сили но съвсем ново ниво, възпожностите и опосностито от което едво зопочвот до се проявовот. одепите но Този ново ноуко, в съответствие ко}lплекси| плониро военно-технологическите
с
процесо но съединяване ноукото с техникото, кGто лри тово иtlо предвид перспективите
но
полrтическото системо. технолозите смятот себе си зо (тоЙни влостелини но cвeтo)l о по-
литиците се стренят до стояот техни лонощници в реолизиронето но технокротичните прогро и;
проктически тово зночи, че те со готови до отстъпят своята водещо роля но технокротите. Основното Llел во ноукото (про|lиllJлено естетико) се съсtои в оптимизироне ръсто но плdс_ }4енто нс стоките, но оръжейните систеr,!и| плониронето но зообиколящото средо ипи но влосттс. (. . .Влостто до се осъществяво по токъв ночин, че до се получот йоксигlолни (10) печолби при йиниl,,олии копитоповлож€ния) Методи но ноукото (Г]ро}rичjлено естетико): онолиз и розно техникото - в облостlо роботко нс системите, производство но систейи, техническо прогно]ироне| глоболно проекти-
роне (орхитекryрното
и
гродостроителното
проектироне со неговл подсистеии);
- в общ€ственото
сферо
социолнG
кибер,
нетико, социолно проектироне, социолно (инженериr> и нокроя-човешко проектироне и (световен дизойн).
Един от беrмислените футуролоrични плонове но този ноуко el нопри}4ер, проектът зо (обучовощото) про14ишлеяост (овтонотизироно обу-
з0
сведе до ролятс но прост потребител и дФl(е но (потребител_регенеротор) ('l 1). Опосностите, които подобни действия риск).вот
до .преди]викот бихо fiоrлв до доведот до йнийото унищожовоне но противоречието между (господството но човеко нод човеко) потребностите но индивидо. Ето приблизителният ий списък:
и
- лостоянно нороствочlо отчуждение но сьзно- зодълбочовоцо рото;
-
се розру!!овоие
но струхту-
пълно зоrубо но историческото съзноние;
ростящо обоaобеност но чоаеко, Но додения етоп този ноуко rrоя(е до розглея(до еионципоциято но индивидите co}lo кото пречко
зо функциониронето но обществото. Въпреки
тово,
плониронето
кокто
покозво
действителносттоt
не ноже до получl' lllироко
роз-
витие при копитопистическия строй. тъй кото,
от едно строно,
не лlогот предворително до сблъсквовия между интересите, о от друго не е възможно нопълно до се предскоже реокциято но опози-
се определят всички възйожни
-
qионните групировк Съзнонието
технокротичните
нс
идеолози!
розглех(доно кото съзноние но цялото буржооз-
нс клосо, розвиво своите уйозрителни
зоклю_
чения не но бозото но действителни предстови зо копrтолистическото обцество и неговите противоречия, стови,
обстрокцииl
о
обротноt
върху
естетически
пред-
идеолни идеи,
с
едно
дуt|о върху нетофиlични концепции. Действителностто се идеолизира във форrrото но (ллонируе14и величини), противоречиято се групирот
в <сй)/цовощи фоктори>, които уж йогот до се е (фошисткият
упровлявот. Утопиято иr,r роЙD.
Слоr(ностrо но социолното розвитие но проти_ воречиято ноже до бъде розброно со о в безпо-
КРИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА МОДУЛНАТА СИСТЕМА КАТО ЕЛЕМЕНТ НА НАУКАТА (пРоМИшлЕнА ЕстЕтИкА)
рядъчни котегории, (Ср., нопример, китойското
културно революция
с
нейните ворворски
r4етоди и уподъх но обществото). Технокротичните идеолоrи се опитвот до овлодеят действителностто не чрез онолиз но фоктите, о чрез
отрозявоне но своето собствено съ]ноние (ср., нолример, обяснението но студентското движение с теориято зо провокоционните дейст_ вия но огентите).
Преди до пристъпин
къF1
критикато нс ноукото
(лромишлено естетико),
це
розrледоме
в
този слоr(ен онсомбъл сферото но орхитектур-
противоречия нолого копитолизйът до реогиро открито с фоUJистките си методи. Тези идеи
ното проектироне. Ще опиUJем отночоло ]cl при €р рсзроботенота от нсс систе}lо но строи, телството, която, според нос, е достq прогре_ сивно, от гледице но обективните тенденции зо интегроциi но ноукото. След тово ще язучим неЙното функция в контексто но въ]tlожното социолно е11анцилоция, от едно строно и но ноукото (проllишлено естетико), кото социолен контрол от друrо. Основното противоречи€ в сферото на произ-
со|jо
едроблоковото
но своите идеолози, розбирот действителното положение нс нещото и зотово со по-опосен лDотивник. Идёолозите со истински книжни тп.рЙ, Konnroлистите използувот ной_6езуннит€ си идеи соно Копитолистите, противоположно
тогово, когото остротота но обществените йогот до предстовллвот действително опосност в конкретни
случои
(нопример,
-
и
водството
1.
мотериоли-
зирони във вид но биологическо оръжие или
общественото използуване строителство
се проявяво
електро14огнитни въ]действия вьрху позъко), В ходо нq историческсто борбо но тово съзно_ ние но буржоозното клосо (но фоUJистките й тенденции) виноги се е противопостqвяло хумонното съзноние но съпротивотс, съ]нq_ нrето но клосото но пролетсриото. То се
- нсtlслявоне броя но блоковете,
-
- до и]лолзуво
опитс, нотрупон от роботниците в условиято
нс постоянен гнетi - опито !о отtlосително подобрявоне но жизнения уровен, нотр).пвон от копитолисlите; - мотериолния опит, кото резултот от лротиворечиято t1еждУ розменното и потребителното
Тово съзноние се форниро в резултот от позно_ вGнето но противоречиято нежду интересите но к_опитоло и интересите но прuлеториото. Копитопистическото ноуко (пройиtUлено есте_ тико)
се опитвg но ]одо се противопостови се клосово съ!ноние, но постиго рождощото сомо аременен или вънLJJен успех. Когото кло-
совите противоречия се ро]rорят особено силно (ноприFер, пре} Еой 1968 г, и сле4 уволнявонето
но 70 хил. инжен€ри
в САЩ), клосовото
съ3-
ноние неизбежно се розвивс и този ноуко стово безполезно кото оръдие но влостто. Съзнонието но (6оготия> човек не fiоже до бъде сведено до riппонувони величини. Зоплонувоните действия но (ноукото) се све)кдот до обсурд когото клосовото съзноние, устренено къ},l свободо се сблъско със собственото въоброжение,
но
гlе)Rду
Копитолистическпrе .op.""n" но печолбiл,
изрозени
в
токиво
-
нормолизоция, стондортизоция,
-
едрос€ри
йно
технологични
:
кото
условияl
прои]водствоl
- лрогро11ироне и т, н.
2.
И потребностите но обцеството: технологиято
зо еl'lонципоция
- до
устонови колективно собственост върху оръдиято зо производство,
- до учоствуво
в по}lощ во лицото, зоинтере-
совони в контроло нод процесите но плониронето и решениято,
- до се предостов'r пълно свободо но действиято зо удовлетворявоне но индивидуолните потре6-
В съвременното проктико тово противоречие се розрешово в ползо но копитоло чрез използувоне но някои роционолизоторски предложения, внесени от художниците_проектонти, ко_ лективните потребности не |,огот до се ро]вивот
Ношето предложение предстовляво
теоре-
тичен опит до се взеп€ зо осново но изaледво-
ниято друго строно кол€ктивните ните
но
противоречието кото технологичприспособят къ}1 тях,
потребности
выможности
се
Ние иrхождоне от геоrrетрични
построения.
които инохо зо ц€л до розроботiт (игрото>,
лоlаолявоцо до се получот повърхности,
диференцирони дотолково, доколкото
е
въ}-
зl
йожно и с йинимолен брой елементи. С1), А. Геометрично дифер;нцироне (О, В1,(зоявБ. Олисоние но конструктивния принцип *о rо *"rсiи потент N9 Р.2015З66.6).
l,
и
технrчески оспекти
систейото:
възножности но
ol боDйото но елейентите
бечrе определено в
трЙчното диq"ренцироне
o)i
olrinio, о'
изучовон€
.rpo"rij."
"Ъ*ау диоговоло
о 1З
о , {Т0;
но тъконите (Ср, rеоfiет-
съотношениетО
приено зо ровно но о/2о с о) 3о с диоrоноло "nn
6) конструкция.
1. Тоонсl.tисиято но нопреженl'lето вяво
в
нентите.
съответствие
с
се осъщест_
диогонолите но еле-
2. Окочвонето се осъцестЕ'|во или но кроицото но диоrоноло но провоыълнrя еленент, или но кроицото но ной,голяtiото стрсяо но триъгълния елеfiент. з. Еленентите со соI.iоноaецlи се. 4. Окочвонето йо)ке до стово с пойоцто во
отделими или неотделийи съединителни
1i
irлобяеlите елененти lлогот до бъдот провоъгълни или триъгьлни. 2. Еле}lентите в зовисийост от тяхното преднозночение или от ночино но производство, lrогот до бъдот изроботени във форl'о но понели, скелет зо хоризонтолни съоръжени,
или в друг гl rлиоиiото но еленентите, 2,4 н (при дъл, 7,2 н) (А и В), е опти}rолното зо *n"o i,8 вид,
"n" (йоксиtaолното чJитяхното тронспортироне товорните овтоно но нотоворвонето рино
е 2,5
м).
д) йонтоrкът но елементите стово бе, изди, гоl,е во скеле или други допълвителни
кон_
струкции. което зночiтелно ноноляво стойпостто и времето зо йонтож; е) розличовот се постояннlr покрl1тия и про, aЙуr-ьчни пройенливи покрити, (А1), Из,
йенението
но
(2,2; 2,7; З,З; 5,7
височиното до покритието н) позволяво до се сьlдовот
досто рознооброзни простронствени
струк,
тури;
ж) типът и ночинът зо съпостовrне но основ_ ните елейенти позволrвот до се създовот ро3_
лични lлодулни йрежи от точките но опорите (ср. геонеiрично диференцироне). Върху всяко з2
-схеЁо конструктивно струк, менти). Стотичното
туро е също твърде неопределено и },оже до се приспособяво зо ро!лични нужди но плони-
з) пренохвонето или добовянето но елененти позволяво до се изменя полезното плоц от йинийолно
до ноксиi.|олно величино зо пред_
ворително доденото роэполо'кение но опо_ рите (АЗ); и) йоrке предворително дq се ,оплонувот стълби
l.
в произволно
точко
от систе}lото:
KoTq се използувот незопълнени кв{rдротни
простронство ежду розличните
елейенти, ипи кото се отGтроняво някой еленент в из, броното rrясто. Вътре!чните стълби огот до
се предви)кдот по проиэволен ночин в зовисийо;т от потребностите или до се добовят
к) включвонето но съоръжениято се осъщест_
вяво досто гъвково:
1.
в) изроботвоне
нобили
от точки но опорите r4oroт розполоr(ени епейенти, съответствувоци но розличните йодули но плоските но плоските еле_ елеиенти (ср. В1 нод).лно lrрежо
до бъдот
Хоризонтолно,
в
елементите но скелето.
предвидени зо целто; по желqние tlогот да
се вмючвот в др).ги елеtlёнти.
Вертиколно, в незопълнените кводротни простЁонство, }1е)кду кводротите| оброrувiни 'от четирите провоъrълни елененто(,р, А4).
модулите но подвrжнliте aъоръжения t{огот до се пойествот или във вътреrчвостто но i"п"ц"rо, или върху фосодото (ср. А7);
л) всички вътречJнi стени, прегроди и еле, йенти но фосодото се пойествот върху }roд).лното йрежd З0 сй; те могот до се пре-
йодул, което позволяво до се сьздовот сложни гродски струкryри); п) описоните_по_роно систено <Mepol (ср. В2) и принцип L со лриrrери зо нослогвоне но структури; р) изхождойки от основнил тDиъгьлен елепент (ср. О), съотношението но строните но който е ровно но о/2о, о хипотенузото е о УЗ, ние изведохйе триъгълен еленент с хипотенуtо 2о
и
котет, роЕен
rо о
fЗ;
с) съответните коr,rбиноции по!воллвот
до се получот
но
елейентите розлични йодулни
мрежи от точ(ите но опорите, при тово стро_
ните но всrко клетко ще иllот едно и съцо
т) изхо}{дойки от основния елейент С, ние сьздодохrrе криволинеен елемент! който поз-
воляво до се построят кръгови или елипсовидви куполи а зовисиtlост от ночино но сглоблвонето; у) йогот до се коiлбинирот рGзлични ко}lструкции но елепентf{те и розличните куполи върху fiрежото, оороэувоно от кводротите и ровнооедрените триъгълници (идентично но основ-
ното йрежоl чиято слоr(ност е изучовоно от Ив Тисие) (,l t ф) изборът но сьответния йощоб позволяво до се нологот структ)rрите А и В върху структурите L.
З);
йествот, прейохвот или зоменят в зовисийост
от потребностите но тези, които rо зувот;
изпол-
м) струкDaрните и!следвония tлогот до се преведот но йотейотическия език и до се прогроl,лирот зо елёктронно_изчислително (роционолно
решениеt
което
е
следствие
йоt1,1ино от
номоленил брой но типовете елейенти и от йноlобройните възtложност, зо тяхното използувоне). По токъв ночин розроботкото нd проекто r,rоже до бъде моксийолно роционо-
лизироно;
ll.
Политико.иконопически оспекти п принципни възножности
о) Иковоrrически оспекти:
1.
Възможностто
до се
и!полз)aвот
еднl'
и
съlци типови елейенти в сьчетоние с друaи елементи зо розлични конструктивни при-
ложения горонтиро оптиirолвото използувоне но систейото (училище, rкилище, изложбо, културни съоръжения). 2. Незночителният брой типове елененти позволяЕо
и до се
до се
роционолиэирот опероциите
н) констр-уктивното систено по принцип е приспосооено зо роlличен род техничеtки нодиФикоции, зотово йогот до се зойенrт елененти или но по_късни етопи до се въвеждот
времето'зо производство (йоcoвocтl серийност и т,н.). 3. Роционолизоциrто но ;роцесите но проектироне с помощто но електронно-изчислител-
о) по този ночин могот до се създодот предпостовки !о стондортизоция но rродски структури (розлични структури и розлични }1рея(я llогот до се нослсгвот по желоние! tощото те со производни но един и същи основен
6) Колективизоция но процеaите но плонl.роне: 1. Изfiенилото се сего роля нd плоновtко
нови;
ноно-'rlи
cDoKo зо проектироне llтe lqylll нойоляво l'l рdзроооtко но структурото.
се състои в.'ово! че той отчито потребностlrtте но колективо процесо но ллониронето.
в
Блсrодорение но
пfi
оrобройните выlложности
зз
но предлогоното систено,
иrползувонето но
електронво-изчислит во до се ро]роботят ворионти
но
решениято|
о и36орът но окончотелното рецJение се върtlJво колективно от зоинтересовоните
,
из_
лицо, Структурото но процесс ллонироне трябво до се контролиро от учоствувоците групи, 2. Изменилото се роля но lt]интересовоните лицо в етопо но ппониронето се състои сего в тово, че ногот до се използувот възl,iожностите зо учостие на роrлични социолни групи в средо, кото се в3ейст под вниrоние собствените им потре6_
плониронето
ности. Сомооргони3оциято но групите е не_ обходигlо зо определяне Hq техните поlре6ности и зо розроботко но единен ночин зо деЙствие. В flроцесо но използувснето
розно-
оброrието и ворионтностто но основния принцип открrвот конкретни възножности зо точно одификоция но структурното розроботхо но лрострояството (в грониците но доденото
систеио): о) в жилицното единицоi 6) чреr координоция но жилищните единици в колектrвни жилищо (обединения); s) чрез и]йе-
тлческият опит от диолектическия процес но проектиронеl който се розвиво върху octloBoTo но противоречлято. г) Средство: Дидоктически нетоди нс процесо но проекти_
1. Интересно и изключително точно роrроботко но проектите и схемите, 2. Филпи, които дейонстрират основните взоииовръзкr4 , летайли но лроекто. З. Мок€ти (стотистически и диноlrични). 4. Инфорпоционни броttJури и книrи. 5. Дискусии (политико_икононически и технически). 6. Политически действия, експериr,rенти. ОПАСНОСТИ ОТ ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА ПРЕДЛАГДНДТД СИСТЕМА В РАМКИТЕ НА ТЕХНОКРАЦИЯТА Условиято но орхитектурното лроизводство
в
колитолистическото общество со следните: производителят (клосото но копитолистите и
в) Цел:
технокротите и техните подръчни средствG про1,1иl]Jпеностто, позенленото собственост, бояките и държовото) изпол]уво средството зо производство, в додения сл),,чой систеl1ото но строителството, зо до l.,tоксийолизиро производството llотериолни блого, кото
до се номесвот но всеки етоп от ллонироието и реолизоциято но проекто трябво до дове-
ствувот средството ]о производство, кото и3пълнявот ролято но техници, оптиrrизирощи
нение
но
преднозночението
но
системато:
жилищни сгроди, детски гродини, търговски предприятия.
Колективизоцияtо но лроцесо но проектиронетоl кокто и възtlожностто но учостниl]ите
дот
до
тово,
че
(социолното
прсктико!
ней-
ните противоречия и структурни ll]ненения до tlогот до вносят своите попроаки а орхитектурното действителност съответствие със своите потребност), следствие но което
в
с€ явяво зойяното но
неподвижното здоние с постоянно розвивоцо се структурно орхитектуро. Тово яаление но розвитието лродъл-
жово доже след реолизсциято но лроекто| тьЙ кото }(ителите приспособяsот околното
сРедо и иrненят нейното структуро в зовrсийост от евопюциято но техните лотре6ности. Този процес възникво cor4o тогово,
когото е състовно чост от полиiикото но всеобщото дейокротизоция и повиLlJсвоне но клOсовото съзноние| което ийо зо цел до no-
стигне сопостоятелно йислене
и
сойостоя-
телно деЙност. Подобно ро!витие ио клосовото съзноние би йогло до се облекчи и съцевременно зокрели, око се взе е предвид прок34
ноприtlер жилицо, контори и др. Дрхитектът или гродостроителят лодобрявот и усъвърtчен-
тяхното ефективност.
Собственостто върху средството зо производство (систеmотс но строителството) съ-
държо в себе си лълноrrощия зо собствениците
до розпологот с тях по свое усмотрение в социолен контекст. Ефективностто но проектиронето би поглс до се горонтиро от прогресивния хороктер но систеното в рсl.rките но ноукото (про_
мицJлено естетико) (нногобройни възйожности зо оптимизоция и т.н.). Олитите но !оинтере_ совоните лицо до учоствувот в проектиронето
в в
кочеството но реформисти, (сътрудиици плониронето) или (зоцитници но свои...е интереси в проектиронето) со нопълно въ3llожни. Те могот ведноrо до бъдот въвлечени в критикото по повод проектиронето и по токъв ночин тя до бъде обезвредево. Грецките в проектиронето бихо могли до се отстронят
по 9сяко врене още преди до со се
превърноли
в
елейенти!
вносящи
безлорядък
и които йоaот до повлекот aлед себе си реок.
циrто ,нс зоинтересовоните лицоt осъзновоцlи йехонизйитё но проектиронето. Подобни йерки създовот влечотленtе у зоинтересовоните лицо, че те учоствувот в проектиронето но окол. ното средо| без до се подхвърля но съннение реr(ийът но упровлявощото клосо (14). lози систейо нопълно би лодхождоло зо по-
вrtловоне ефективностто но потDеблението. Въэйох(фостто до се эойенят елеlентите но фосодото, елементите но клеyките и т.н. би ибrло дб aъэдоде нов (орхитектурен позорD и по токъв ночин хормонично би влязло в проекто
во
производството новител).
но
((потребителя.възсто.
Рсllлеrкдоното от този гледно точко използувоне но системото би оэнqчоaоло повицо-воне но контроло. По този ночин соморегулиронето но поведението но потребителя се пренос, долеч в сферото но нни|.tото свободо. Естетическото преустроЙaтво но охолното средо псевдоиндивидуолиупровляейо
което
е
и
!ироно, би tlогло до се прилого зо търговски
цели и до се конtролиро от оргоните но влостто, Теэи ро3сфкдения ясно покозвот, че следст-
вилто от технокротичното използувоне но систейото бихо lrогли до стонот сериозно препятствие по пътл кън освобождовоне но
ооlцеството
от всrкокво
ПЕРСПЕКТИВИ Съврененното състояние
господство.
но
копитолистиче-
ското общество се хороктери!иро с продълr(свощото потисконе но човеко. Идеолозите но влоaтто се сторолт по всrкокъа ночин до скрrлт този фокт, кото излол!увот зо целто
нови технически средство. Зодочото но лrвото интелигенция се съGтои в тово, до роэруши тези отношения но тос_ лодство но човеr(о нод чоаеко и теорет!1чески!
и проктически. Тово би поrволило до .. съз_ доде истинaки свободно съзноние _золог зо
вслко социолно изненение, Лроrресивнилт орхитект, въпреки че е свър. зон с копитолистическото производство, гледо
но сеое сr' кqто но ноучен роботникl о но _ кото но колективнс дейност, която чрез койбинироне и кооперироне с дру_ гите групи довеr*до до обц резултот. Него_ вите зодочи aо Фiедните:
своято рооото
А.
Неговото теоретическо политическо
функ. ция (при роlнородните ночини но производъ'тво)
се състои тово, <до се бори срещу господст_ вувоция хороктер lо ноукото (принципите и лроцесите но плониронето) и до критикуво
неиното излолз)rвоне в копитслистическото
общество-с пойоцто но
онолизо но поли_ тико_икономичексите структури и състовните елей_енти но процесите но плониронетоD (15). Б. От всичко козоно дотук следво пълното непризновоне но орхитектуротс кото (оръдие иq влостгоD, слу)кецо зо регулироне и унищо_ жовохе но противоречиято обществото. Ноучното функция но орхитектурото в aйисъл но изследвония, кокто и но ноучно_технически търсения трябво дс се състои в теорети_
в
ческото
но
розроботко
плониронетоl
в
което
до се вземот предвид потребностите но робот_ ническото клосо, Архитекrът трябво до се оaновово върху воя{ното звочение но орхи_ тектурото кото (оръдие lo борбо> и до розроьотво lrетоди. систеЁи зо действия и кон-
кретни възйожности зо използувонето ий в проктикото, зо до йогот роботниците до ги използ).вот кото прогресивни октове в бор_ бото зо пълно освобождение. (Ср. неоргони_ зироното строителaтво в rр. Вилнев-ло Горон
и в Зоподен Берлин- Крецберг. където но€нотелите яскорсхо влостите до се откожот
от проекто зо реконструкция но гродо, приет от LeHoTo и искохо до получот (инструi!енти, (систени, технолоrия), зо до преустройвот квортоло със собствени сили, В. Блогодорение но положението,си в про. цесо но орхитект).рното производство орхи-
тектът Eоже, от едно строно, до контролиро и
носочво
д).ни, структурни
етопите
но
производството!
с
др).ги
до получово инфорйоцил зс розличните елейенти,
От
друго
строно!
той
ноже до око!во революциониrироlцо влияние вър4/ потреоитёлите, т.е. ное}tотелите, с пойощто но продукциято, която той изроьотво кото ноучен роботник, о също токо и тяхното стойност под форйо но Hoet{ и тяхното взоимодействие в съответния оргонизоционен плон. По токъв ночин би могло до се придоде политически хороктер но опитите, нопровени по инициотиво но ноейотелите и жителите но гродо (нопример,
в
Хоfiбур.,
Мюнхен
и Берлин)
до се проведе реформо, която добре техните потреоности,
иэрозяво 35
ПРОМИlЛЛЕНА ЕСТЕТИКА .
л
А.
удк голдlл}r идт,
гьотц
62:7.05
Проничrленото естетико е готово до обхвоне
едво ли не нопълно цялото прониtJJлено продук1,1ия но зоподните строни. Кокво зночи тово: йодо| стrл, технико. но-
строение, нов ночин но живот, ново отноLленrе но човеко къr,' предr{ето! нов нид (стоко)?
Във всеки случой-тово е едно от очевиl\но-
стите но индустриолния свят. която ной-дълбоко и широко се възприейо от публикото
тя зос€го в промишленото естетико ви]l(до -сомо розвличощо зрелище, бе! до розбиро, че тово е предизвестие зо дълбоки сътресения, нозрявощи в недрото но съвреiен ото обLцество. Но първо йясто вниноние зослужово съдбото но понятието проt иtчлено естетико лротиво-
постовено но недостстъчното или излицно
широко тълкувоне, което обикновено 11у се приписво. Ноистино ипо нещо сlронно във внезопното появявсне но тово понятие| което се розпростроняво подобяо сияние, стоно ноложително необходиr,!ост зо всички, които го приепот, без до 11оискот и ной-молкото му Порозяво обстоятелството,
ПrG.од от cn, (Со.р.н.яноi oixtт.*TypaD, бр. З/tr?l
че въпреки
ре-
довното употребо но стория вече познqт естетико)! продължово tерtlин (пронишлено до съществуво тягостно неясност и lлъчително двойственост. Тово влечотление се
В този сlrисъл дейносттq по политическото
проктическо плонироне се състои в и]пол]увоне но проц€сите но плониронето кото средство зо: о) лично опозновоне но копитолистrческите противоречия; 6) зосилвоне процесо но нороствоне политическото съзноние и s) обсъждоне, приобщовоне и оргонизироне но фор,rите зо съпротиво.
(Освободителното борбо но интелиrенциято
l,|оже до се превърне в борбо срещу всяко влост co}lo тогово. когото интелитенциято ще бъде в състояние 4о подложи но решително критякс своято робото пэд влостто но копи-
толо) зб
(16).
съ]дово още при първото розглеждоне но многобройните тълкувониrl получени кокто от предстовителите но пройиL!леносттс и
и от соните художиици прсектонти: - <Пронишленото естетико е метод зо розпологоне но състовките, с цеп дс се получи ной-добро рещение но чостното зодочо). (1) - (Г']роr,iишпеното естетико не е соllо търтърговиято, токо
сене
но
естетическо
решение!
о
ко}iплексно
творческо усилие, което обединяво съвкуп, ностто
от
фоктори!
в
учоствувсци
определя-
нето но необходимите кочество но про1,1ишле_
ното изделие>. (2) (Проr4иUJленото естетико иl.о зо'цел до приспособи ноt!ия индустриолен свrт къt| човеко, къr4 неговите потребности,
къ1,1
удоаолтворя-
воне но неговите съкровени желония).
(З)
От тези изхозвония се виждо, че прониll:ле_
ното естетико не е просто едно rrодерно всние, удобен термин зо озночово]lе
но3-
но роз_
волен език едно съвременно дейност. Зод него се крие особено вожно явление, в което се преплитот розлични гледицо| фуикции, сведения, проекти и зойисли, които в]ои},lно се допълвот или изкпючвот; кото се розгръщот,
те
оброзувот толково зоплетен лобиринт,
достотъчен, зо до се откоже1,1 от всякокъа опит зо реолно клосифицироне.
БИБЛИОГРАФИЯ
1 et 2.
Braun-Feldwe8: lndustriat Desitn Heute, Hamburt, 1966, р. 118. З. Baran-sweezy: MonoPoIkepital, Frапсfоrt, 1967
4. cf. W. F. Hau8: zчг Kritik dеr Wаrепаеs5.
thetik, sFB_MenuskriPt, Berlin, 1970
ct. Gеоr8 Kohlmaier:
Die Funktion d€s Аrchitekten, seine RесhпUпg mit dem Hauswirt zu mасhеп. in: Тhеоriе Und Praxis, vienne, 1970
6. Tonka, lчпtmапп, Aubert (UTOP|E): L'Аr-
Зо по-голлио
ясното с!lятойе
зо полезво до
се по]овем но френския институт по про иш-
лено естетико! който през 1966 годино прие, несъмнено от съоброжения зо по-aоляно ясност,
следното форrаулировко но понятието промишленс естетико: (. . терйин, който 40 години съцествуво в САlЛ, предписон от ИКСИД през 1959г,,3о до бъде излолзувон от
членове и употребявон в 31 строни, но конгресо във Виеr]о), <Теоретическите и проктическите съоброжения, ро!рсботёни от Институто по про,,lиtчестетико, отрозявот по някокъв начин л€llо офицrолното положение но проmишленото естетико и уточнявот вейните <зо,qочи, фило софското носоченост и сферото яо деЙност), розглеждони в три ллоскости. В иконойическо отноlление: до предизвико увеличовонето но лритеготелното сило но френските проfiишленll изделия, с цел до ги посiови в привилегировоно положение в сровнение с остонолото световно продукция всичките
}4у
предстовени
и до
подпо ого техни, износ.
В интелектуолно отноluениеi до споllого зо провеждонето но ноучноизследовотелски и проектонтски роботи, способни до (очсвечотrr
съвреr1енното технико
и нейното flродукция,
кото придодот но ношото tlошинно цивилизоция естетическо ценност. отноцJение:
В социолно
сhitеGtUге соmmе DrоЫёmе thёоriquё, in: L'Architectuгe d'auiourd'hui. 1З9. Paris, 1968,
р.
91
7. Kolhmaier, р.
13
8. UTOPIE, р. 9l 9, cf. R. BU;kminster FчlIёr: ErzielUngsindustrie. Proekte Uпd Modelle 4. Веrliп, 1970
1О, Joachim Krausse (ed,) in: Fцllеr, р, 108
11. FUller, р, 37 ,|
2. Fчllеr. р, З9 1з. Yveý тissiег| Etudes de trensformaEions et СоmЬiлаtоirеs, ini L'Aгchitecture d'Aujour_ d'hUi, l4З, Раris, рр.85 sqq. zur Po!itoekonomi5chen 14. Неlяа Fossbinder:'969,
Anajyse der Demokratisierun8 infraýtruktureller Рlапчпgеп, DiPlom-Дrbeit TU Веrliп, 1970, рр, 85 sqq.
15. Fritz Кrаmеr: Веmеfkчпt€п zur Politischen Bedeutun8 der sozialistischen Studenten, in: Politikon, Goettin8en, 1971, р.8. 1
16. Kramer, р.
8.
до слогlого зо по_
добрявояе вкусо и условиято ]о живот но всеки човек. Стово дуйо зо създовоие но токово положение, което би позволило но лройишленото естетико до игрое положително роля в иконо ическия живот но Фронция, кокто стово вече в другите стронй и зо под_ помоrоне розвитието но действия, предприети по-роно,
с цел (до
средо по-човечно Виено).
(4)
жи!неното
нопровят
и
ни
ло-хормонично> (Жок
Тук е изложено същностто но въпросо. Той
i4оже до се розглеждо кото доктрино и прогромо. Ведного ще отбележиfi обоче, че изложените по-горе три строни но вълросо tlогот до се сведот до две, о и}4енно: (споt{о,
гоне зо подобрявоне вкусо
жиаот
но
всеки
и
условиято зо
човек)l
зо до (нопровиtл ноlчото жизнено средо почовечно и ло-хорlлонично). . (до очовечиЁ съвременното тех_
Или
зо до.
(придоден но HoU]oTo йоllJинно
цивилизоllия естетическо ценност),
з7
вилегировоно положение) но позоро е еквиволентно но понятието (до бъде прододехоD о про}tицленото естетико споного зо постиrонето но този qел, кото преди!викво (увеличовсне но притеготелното сило) но продукциято,
очевидно
Кокви
со
е,
че
промичJленото
есте-
тико (лоного зо продожбото) и иконоtlикото се нуr(дое от промиuJленато естетико. придобивкитеt
които
човек
полу-
чово от учостието но естетикото в иконойикото? tЦон кото пройишленото естетико предполого (хунонизироне ио съврейенното тех-
о (до a€ хуйонидо му се придоде (естетическо ценност), тово озночово, че
ни.(о и нейното прэдукцил), зиро> някокъв продуктзночи
Тези цитоти от изкозвония, които свидетелствувот зо едно и съцо rрижо, се относят освен всичко друго и зо чисто l.|oРojlнoтo строно. Неопровдоното деление но (интелектуолно) и (социолно) строни ни приконво по-скоро до сведеi
този тънко
роlлико
кън
единно котегория пред лицето но изложёните по-горе иконоt{ич€ски фоктори, с които не
}rоже до я
(.
сбъркоrrе.
. Съзновот ли провителството и предстоаитепите но проlrишленостто водещото ролл, която промиUJленото естеIико но)ке до игрое в fiеждунородното иконоt4ическо съревновоние?> (5)
Трябво,
ноистино,
до
се
призясеl
че
много
tlолко общо иlrо }1€жду безпокойството, създовоно от слоненотото по_lоре иконойическо конюнктуро и безгрижното състояние, в което
се розглеждот съоброженrято зо (хунонно естетическо ценност).
и
В токъв случой в сило остовот сохо
двете иконо}lическите интереси новите придобивки, които човечеството получаво от привличонето но естетикото къl' ноционолното иконойико. Кокви со иконопическите интереси в естетическите въпроси? Те со порсдени от ЬбстоятелcTBoTol че to прони|JJлениците е изгодяо до строни но въпросоi
и
постовят своято продукция в (привилегировоно положение но световвия позор). Ако зо някоя llродукция зв
постовянето
в (лри-
вслко индивидуолно човецlко личност це нойери в този (ново естётическо ценнос'f) източник зо (по_хуйонни и по_хорlлонични условия но живот>. От тово следво, че естетикото не е виUlо друго, освен (. . ,и!r4ерител но иконоr1ическия ръсD (6) и същевре енно тя е (. . . и3}1ерител но ц.lостиетоD (7), кокто
следво
от
положениято, форнулирови от
(Групото но 85-те) пре! 196З г.
По токъв ночин ,сно aе очертовот двёте rловнtl
оси но политикото но про}lишленото естетико: (повиlчовоне жизненото ровниUlе)) но xoPoтol непосредствено обусловено от (ръсто но производството>; тук не е трудно до се розпозное клосическото прогро}{о но всяко бур-
)коозноllкономико.
Не
оже обоче до не се констотиро, че пройищленото естетико е хибрид, който обединяво в едно и също понятие две основни възйожности зо избор, две лоролелни (идеи)) в две сфери но човешJките интереси, които се сt|ятот зо несъвйестийи сфери но иконойическото и]rодо l но идеолните стреfiея<и, роционолното и llроционолното или| по-точно, две сфери, които едноврененно се поддовот и не се поддовот но количествено изроПрониLчленото
естетико
се хороктеризиро
двоЙно носоченост. Тово ление.
е
с
билолярво яв-
Без до се откозвойе от теориите, . . които со се розвrволи породоксолно в моЁенто но избухвонето но проrrишленото революция от Xlx век и според които кросотото и пол]ото со несъвйестийи) (8), кокто и бе3 до поддържо е Пол Сурио, който смrто, че (}rе)хду полезното l, кросивото не може до <.
имо iонфликт)) (9), ние не се огроничовоt4е голото регистрироне но обединявснето но тези понятия под едно общо фирtlо или със зопозвонето и}r при едни и същи условия но <кондиционироне) но пройишлеlJото прои3-
с
водство по отношение но съврей€нното ческо
терtlинолоlия.
В числото яо двете
техни-
функции, приписвони но
про}|ишленото естетико, ипо едно, която ни
е познато отдоано. Тя се относя до всичко, свързоllо с жизненото необходи1,1ост, В нея влизо целият нотрупон от човечеството опиi ночинът зо получовоне но блого и ценности,
кото се зопочне от добивонето но огън, хроно, изроботвоне но коменни оръдия и се стигне до производството но стоки с търговско изгодо, и]исквониято но позоро еждунород_
и
ното иконолrическо съп€рничеaтво, Този дълы, покрит с тръни път води от крононьонския човек до съвременни' генеролен директор, от ловното експедиция до однинистротивнiя съвет, от грижотс (до остонеLл жив) до i(де, ловите aъоброженил). В процесо но лродъл жителнотd еволюцил историческият
в
превърнол
опит ни е
ровностни противници
но
ни_
щетото, aтроtлни стротези но бъдещето, обхвоноти от жождо зо предвиждонияl Hoтpynвoнet постоянно преизчисллвоци своите доходи и пресйятощи въэt|ожностите си, във вирD/ози но сметките и поклонници но голейите число, пред които конюнктурото постепенно откриво своите тойни, тьй кото нспоследък стоно
аыможно
до се
предскозвот контурите но
Оъдещето с по|,lощто нс електронно-иlчисли-
телните мошини. Всичко тово лредстовляво определеrt богож от знониr, които безспорно трябво дq лод_ кр€пят HotlJoтo увереност. По друг ночин стоят нецото с второто строно но
про
ищленото
видяхйе,
до
естетикоl
призвоно,
кокто
удовлетворлво (естетическите изисквония нq човеко, т.е. до споr4ого зо усъвършенствувонето но акусо и условиято зо живот но всеки човею) и до сьдействуво ]о повсеtlестното господство в целrя свят но олти}лолните условия
зо <щостиеr.
Токово предно3ночение без съйнение е ноис. тинq блоaородно, но ние зопочвоме до опери. ройе тук с понянrл, които не со конкретни, тъй кото aтово дуйо зо кросото, о не зd цифрови
доходи,
зо
естетико!
о
не
зо
рентобилност.
Lледво до призноен, че ийенно тук престовоfiе
до чувствувоме твърдо почво под крокото си
и
до стъпвоме върх), неровно почво. Кросотото иrО по_добро реп).тоция от и!rодото, но тя е
изменчиво, копризно, неуловиtо. Ние, розбиро се, позновоме някои розновидности но кросотото, но оце сме rного долеч от тоао, до tlожем дсl извличове от познониято
си !о кросотото
конкретни донни, които до золожин в изчислителните tlошини и до им додем ход. Ние още не спе се ноучили до оценявоне кросотото кокто тряово! !осего crre лринудени до се огроничсвоне със собствените усещония и критериите но личното
въ!прилтие.
По токъв ночин веднож се убеждовоне, колко йолко е връзкото пежду двете (позновотелни)'
едното от които илlо отно[lJение къй
ровницо,
обективното реолност но свето, другото къ
неfовото
реолност,
въ!приемояо
-
чрез
сетивото. Едното от тях имо цифров изроr,
др),|гото предово col,,o емоциите. Зотово предворително ноже},t до си предстовим колко трудно ще бъде но лронишленостто 4о обедини в
слецифичните условил но своято дейност двете
системи
от
ценности|
двете
величини!
от
които
едното проrзтичо от реолностто, поддовощо се но мигновено изчисление и удобяо използувоне, докото другото оце дълго вреrе u]e остоне ностроно от сферото но действие но изчислителните йошини. По кокъв ночин успяво индустриято до ночертое
едноврем,енно две отчетлиsи кривлt че оценявонето по тях до дово точея отчет зо осъцествения лрогрес и достигнотото ниво в едно или
ното здоние яо Плоцодо но отброното в Пориж) и доже кросотото но стомонените 1,1очти но високоволтовите линии но електро-
Ще се noroBerr но цитото: (Ивж€нерите и техниците со склонни, след кото со свикноли до
но
друго облост|
общувот
с
елементи
от
мехоничния свят,
където кочеството но иrделието fiоже до бъде лесно определено, уговорено и проверено, ,qo изисквот llop}{и ]о и]}1ервоне но вкусо по онология с другите еле}rенти, които учсствувот в процесо но изроботвоне но изделия. Котегория, която не оже до се оценяво по сколото но лостоянните величини или до се прировни къг, други величини, с които те со свикноли до оперирот ги лорозяво и lлокиро, доже предизвикво у тях презрение. Те со склонни до сt ятот, че согlо ноучното естетико е способно до ги зо"
интересуво,) (10).
Не личJено от интёрес е обстоятелството, че проtлицJленото естетико не предстовляво cyrro от отдепни <технологични)) ноходки но случойни съчетония но Прекросното и Полезното. Колкото и породоксолно до звучи, тя предстовляво сомопроизволен синтез, естествено (единство), едно цяло неч,{о кото неочоквоно творение
-
но техвикото: (прекросното не е ре]ултот от оaобено оброботкс) или от оформление но изделието чрез кфобрични оксесусри>. Есте, тическсто функчия но изд€лието и неговсто социопно (или търговско) функция инот своЙст, вото до се зодействувот едноврейенно, ксто се !ополвот едно след друго от един и същи огън, идвоц от действиято но дирекциятс но фирмото
проводите). ('l2) Имо
от кокво
до се възхитиLJJ
въоброжението
воля
и до додецJ
си. Неволно си
]одовош
въпросо, кокво ийенно и1,1о в (съврененното технико), което създово едновреtlенно и кросото и ефективност? Очевидно нейното (съврененност), зощото иноче всяко друго технико би било недостотъчно. Обръщот ни внииояие, че (ниноло е вренето, когото съдружеството но индустриято и въглищото е било причино зо възниквонето но
По косвен ночин искот до ни лодскожот неспособностто но йинолото технико до съ]дово (чисто кросото). При тово прибовят, ч€ (лрогресът все ловече отървово човечеството от LUлок и lllлокови грозЪия миньорски лейзо)к). (1З)
отподъци) (14). Тоsо е вярно, но тук вя1,1о никокво (зослуго), зощото тово е едно просто следствие от фокто, че индустриято не се нуждое веч€ от въглищо. Нецо повече, шлоковите отлодъци и грозните
леЙзожи. без до говориtl зо тово! че с тях бихме посленогли до се борин. со сог.rо отподъци дици от и]попзувонето но въглищото в ко-
_
чеството
ий
но
олицетворяволи
източник
но
енергияl
производ€твото
но
или
п р
те
с}l
не
и
со
tllл е-
ните съоръжения но изостонолото индустрия,
Горобит и Суец не со ли еквиволентни но Тон_
корвил и Сер-Понсовl Зощо до се сровнявот UJлоковите отподъци но tинолото ците со съвременностто?
с пометни-
естетическо постижение, но нейното кросото е постигното кото че ли между другото: тя е
Нямо ли до се случи токо, че създодёните от съвременното технико_ шлскови отподъци до стбнот нотериол, които оъдецото технико ще използуво зо възхволо но своите преиму_ ществоl Виновен ли е фоктът, че във внезопно блесно-
увеличовонето но стойностто или от долъл-
линии, индустриято не се нуждое вече от
и който създово дво розлични процесо; голя}rо удовлетворение
носи но
(и но дирекциято, и
(Коровелото е същеврененно и техническо, обусловена
от линl}!и lл йотериGли,
и
о не от
нителни копитоловложения в розtlеР от 17о' ('l1). Оче един цитот: (Съврейенното технико създово, освен всичко остоноло, чистото KPocoтol кросотото но го, лемите язовири и изкуствени водохронилищо
(яоflриfiер, тово в Сер-Понсон), кросотото но толемите хостове (кото rrocTbT в Тонкорвил), кросотото яо огромните съоръжения, където се проявяво в съчетониято но линиите, мотериолите и светлиното (оркото но изложбе-
4о
лото кросото но llочтите глищо?
но Еисоковолтовитё
По всяко вероятност не, зощото във
въ_
всички
високо индустриолни строни ностоят,елният
призив къr4 €стетикото се окозво внезопно не ccr4o ново потребност зо техникото и иконоtlикото, но и (основен фоктор зо съвре енното цивилизоция> (15), о тово зночи, че но прэ!lиtlJ-
леното естетико е отредено токово роля, зо която никого не со подозиропи минолите поколения про}!ицJленици,
8сичко стсво ноистино токо, кото че ли в технико) се съдържо кросото, мокор още до не е изявено. Изглеждо доже токо, кото че ли стово думо зо вложено кросото и зо жепоно кросото. Освеч че роrгпеlкдоният въпрос е изlочник но co|,loтo (съвременяо
обърквония,
въ]никво
съмнениеz;
в тово,
\i
rl,2_
.}
Ф=
ýс "hЁ"\-
доли
кросотото, която се съдържо във всяко технико е достотъчно зо успехо но съврехенното пред_
(
приятrе и не се л и изискво допълнително (другс) кросото, токо до се коже, чуждо но индустриято. (. . ,со}4о лри преливоне но ху4сжёствено
ý
чувство в тялото но ношото прэ1.1иLjJле8о цивилизоция ще успеен до създодем ноtlиро-
ция се в процес но форFtироне свят. в който ни предстои до жив€ен). (16)
(, . .към 1985 r. широкото публико ще се отли-
чово с лороснол в сровнение с днеUJния ден опе-
тит
към
кросивите
нецоl
при
тово
нейните
изисквония зо кросото ще и}lот тенденция до обхвонот от цялото съвкупност позgрни
Ностойчивото желоние до осиrури щостие но човекс, голе}lият стремеж до му доде но всяко цено прекроснотоl прсявявони от про1,1иlJJлено_ стто която в]е инициотивото и зопози нонопол в тоао
отноLJJение,
ни подтикво
постовин
до
въпросо зо риско, с който е свързоно зовиси-
ностто но човечJкото (щостие)) от сомото съществувоне но промиUJленосттс.
В
въпрос имо нецо, което буди безпо" _този коиство: виноги при спо1.1еновоне но дуFlото (KPocoтo)l с нея се свързво понятието зо цено което силно нопо}ляя ]о пресмет но иконо1,1икото. Тово предизвикво
и рентобилност,
ливостто опосениеi
че
мястотоl
отредено
но
кросотото
в недрото но промиL!леното естетико. не от.оворя но oнoBol зо което го лредстовят. (Мокор че стойностто но пре,(росното не ноже
до се пренебрегне, все пск тя си остово
по_
trолко !ночително в сровнение с доходо. който
тi носи).
Ипи: (Ако
(17)
рqзглеждоfiе
прекросното
кото
иконо.
мическо котегория, може до се отбележи, че то обикновено не струво скъпо, но tlного често носи големи доходи). (18) Iорелосочените (lитоти не со случойни, о со (розлlишления) но соrlото (Груло 1985), оргонизироно от министър-председптеля но Фронция flрез 1962 годино с цел к., , до се освети ;6цото носоченост но петия петгодишен плон,) ('l9)
От ссмо себё си с€ розбиро, че подобни реоли_
стични съоброжения со нелонятни !о редовнотq търговск_о дейност. Соният фокт обоче, че тези съоорожени'| и!хождот от толково високо инстонция
и
се
повторят
в
много
трудовеl
рооотени и]вън грониците но Фронция, ня отворят очите зо истинските (нужди> но иконоtlикото и зотово, колко молко, по всяко ро]-
вероrтност, можем до очоквоне от този естетически покозотел, който, кокто твърдят предстовителl4т€
но проFlиUJленосттоl те възномеря-
вот до включот в сфероrо но своято дейносr.
(, ,,Възползувони
от
ли со се ноLJJите
прёдприятия
про11ишленото ест€тико с цел до утвърдrт своятс жизнеспособност и до розtчирят въ]1,1ож-
ностите зо по_нототъшно ро39итие?)) (20) Обърнеtl ли се къп (Отчето но Роботното групс
по лрсмиtIJлено естетико), състовен преl l970 г.
всветлиното но подготовкото
но l петrодишен плон, ще бъдем принудени до констотиром€, че мястото но естетикото кото (покоaотел зо цостие> е проктически воконтно. ноистино| този групо, която доброволно се огроничи (сGгlо с перспективото на розвитието но лроизводсlвените отрссли и търговския обнен), вълрэки очоквониятоl сfiетно зо необходи о до
изключи то]и (покоэотел) от своято роботно прогро}ао. Тя доже зояви: <,..6и било. явно федостотъчно до се потвърди изгодностто от промиrлленото естетико чре] счетоводни qифри от чостния и обществения сектор, гьй кото товс Ои о]ночовсло до се изроrи чрез количествено и веществено оценко едно ло същество кочествено
котегорияl
гловно
коrто игрое субективното съждение). роля
в
оценкото
нс
(21)
членовете но рооотното групо не ви4яхо ни нои-нолко противоречие в (воите действия, 41
когото след тово твърдение поискохо от някои предстовит€ли но пролlиLлленостто (количествени) отчети зо влиянието но пройиt]Jленото
естетико върху розвиtието но техните пред-
приятия. (22) По-долу поrjествоrае зо прийер изводко от един токъв отчет, получен въпреки (почти поrолов-
веното изпълнение. Склонностто къй полезното се превръщо в (необходимо) и тенденциято зо (необходиt1о}) до}lиниро нод всичко остоноло| виноrи и новсякъде и тово е хороктерно не сойо эо проьишленото естетико, но и !о цrлсто 'iстория
кото иrяснихне икономическото осново
но
ния откоз) но предстовителите но про!лиUJлекоито бихо ностто до додот доко!отелство! подпо},|огноли техните конкуренти в използувонето но провилното (рецепто>. Ние ще се убедим, че следвощият цитот ще потвърди подобре от дългите дитиройби целесъоброз,
временно точно до хороктеризироме лоложението, в което се нойиро съврейенпото саетовно иконойико.
(Сровнявонето но резултотите от продожбото но едно и съцо ростително йосло (олио) в тродиционните стъклени бутилки и в новото плостносово опоковко. което е следствие от използувонето но пройицленото естетико, е достотъчно кросноречиво: от септември'1962 г. до юни 196З г. со прододени З76 хил. л!lтро оляо в стъклени бутилки; от септеlлври 1963 г. до юни 1964 г. со прододени 1 515 500 литро олио в плостмосово опо-
пробпемите, които стоят днес пред копитолистическото икононико. Вероятно е също токо,
ностто
от
но
използувон€то
пройишленото
ковко, което озночово )aвеличение с 268%r. (23)
Тово ноистино е достс кросноречиво, Може обоче до стово дуtlозо токо нореченото (ноучн(l естетико)l
привърженици
техницяте и инженерит€? Кокто
и до
интересувойе
е
е,
соt|ият
но
фоктl
което
че
со
ние
от естетикото и че
били
токо
се
естетйкото
носителко но подобен (интерэо) ни нове)кдо но йисълто: двото койпоненто но прониlлленото естетико не со ли по_скоро <носилствено) осоциоция, отколкото осоциирони aили
?
Дко кън тово добовин, че въпросът
зо (недооценявоне
новсякъде стои
но и!годото
от
естетикото) (24,25) и зо тово, че пройишленото естетико (е неверолтно рентобилно) (26) <дово печолби по всички пунктовеD (27) и предстовляво (единaтвен шонс зо ноlлото промишленост) (28), че промичrленото естетико (придово но и}делието търговско превъзходство нод другите (29). .поtlого зо но-
оление нq производствените розходи)) (З0) и токо нототък, естествено ще сlrrней до следното откритие: в недрото но прониt!ле-
ното естетико преоблодовот изrсквониято зо ползо нод иrисквониято зо кросото, т.е. проктическият зомисъл преоблодово нод художест12
пропиUJленото
естетико!
Въпреки че в додени,
ние
съуйяхме
съще-
случой не стово дуllо
зо онолиз но причините зо тово тежко положение, ние сйятойе| че е полезно до си зододем въпросз, эощо индустриято прехвърля грижото зо PelJoBoHeTo но своите проблеfiи върху естетикGто. По всяко вероятност, изборът е продиктувон от co|loтo същност но
че
кросотото, освен своято (особеност' и сойо неи присъщи кочество, е ийоло същеврейенно и някокво друго голямо преимущество, блогодоренrе но което и!борът е поднол
Високото ровнище на иконоt4ическото роз" золодните строни со постигноли след Второто световно воЙно, е едно от причините зо жестокото (съревноаоние), в което со въвлечени индустриолните държови в Ийенно сего йълниеносвото розвитие но техникото обусловя възl.|ожностто зо ноЙ-6ърэи темпове в приръсто но продукциято. Нороснолото лроизводство но стоки обоче пре-
стиго интуитивно. Минохо временсто, коrото продукцrято но осторллота индустрия се е ро]глеждоло кото
прикозно постижение но йехонизоциято. Мино също и вренето, коaото индустриято с увереност съоОщовоше, че (прогресьт) ще осво_ оо4и ной-после чоаечеството от отериолното робство. Розвитието но розделението но трудо,
господствувоцо в недрото но производствения свят, отдовно лиUJи човечеството от предстовото зо пълните резултоти неговия тРУд и то зогуби слособностто до розличово в огройното }1осо от предлогоните му стоки
от
диlвикво
и
но
конк).ренцилто йежду производителите, която но свой ред сти}lулиро появото но нови ценноaти, нови увеличовоне
блого, яови потребности и новi позори, сто-
ноли причино зо изкривявониято и !одържонето но ръ(то, о съчlо токо и но преносянето
но оороото и но съревновонието но поаорите. В ре3ултот но тово ]опочво концентроцияlо но предприлтиято, сливонето ий в койплекси,
които стовот все по-едри и с все по-молък опорот. Постигот се успехи в ноучно_техническите в овтоtlотизоциято, в нетодите '3следвония, зо оргони!сция но трудо, нороство ооемът но производството. но световния позор се появявот все по_rолям брой стоки, които не виноги l,tогот, но които трябво до бъдот прододени но всякс цено, tlokop че сумор-
чостицото tlo вложенил от него труд. Притиснот от асе ловече ностълвощите къй него йетоди но (съвреtленното търговия> от едно строно и от необходиtlостто от професионолно
деиност _ от друго| човек се чувсfвуво учост-
ник в подтискощля го конфликт, който постовя неговото съцествувоне в зовисиt!ост от неговото способност до поглъщо прои3веждоното от соtlия него продукция. Мокор че е розположен до лридобие тово, което ну диктувот неaовите потребности и вкус, той усещо стоките кото неч]о неизбежно и се обръщо къи окто но покупкото, токо до се коже, ( ехонично>. Удовлетворението. което получово от тово, обикновено не окозво токово дълбоко въздействие върху него, тъй кото той зное! че Toвcl удовлетворение е предворително о6).словено от неговото покупо-
ното покупqтелно способност но вспчки пqзори по llного лричини не виноги се ноF|иро но съответното ниво, необходийо но пройиtчления опорат, зо до поддържо производственото си форйо. Оттук произтичо постоянното необходи1.1ост зо големите предприяти, провителството до изисквоТ и внедрявот (меропрrятия), спо. йогощи зо плосменто но лродукциято и зо ръсто нс кривото но лроиаводството. При тово ]оплохото, нодвисвощо върху човечеството
телно способност. Струво ни се, кото че ли в rlоrцобо но мосо-
до се
сподоне но средния норйолен иитерес, отбеля]оно по целия търговски фрснт, което по всяко вероятност е предизвиконо отчости от ро3-
и
и
(.
държовите, породено
от
.
соно
.
пл оси рqт сто
продуктът
необходипостто
кит€, никого не се проявяво
трябво
не
се
продовоl
но и до се куп)aво>. (З1) (. . . ноЙ-вожното зо едно изделие е-до бъде прододено>. (32) Голяй брой хоро не розбирот неизбежностто до
но този първично функция но стокото, но тя, но нивото яо общественото сьзноние, се по-
вото потребление октът но покупкото се и3върllJво в по-нолко (телен кото реrултот но изооро, отколкото кото ре!ултот но (проктикото), но социолни, обичой, стонол почIl,| рефлекс, То_й по-скоро е ре!ултот от неосъз. ното потреоност до се чувствувоtlJ солидорен
с
ненорушимите
норни
пони от социолнато
зо
поведение!
оргониiоция.
нотру"
Въпросът е до се предотвроти тово охлождоне къй социолкия окт но покупкото: тово
дрэоявонето!
от
увеличения
брой
иотнищох(-
ностто но обектите. Тоrи ситуоция
посте. пенно зосегно сомото съцност но отношевиято но човекd къ!i предйетите, които са негоао (собственост> дори дотонl че постови тези отношения под въпрос. 4з
Въпросът
е до с€
възстоновят провото но
стоките, до се увеличи тяхното (притеготелно силоr, до се предстовят те кото едияствено средство, позволявощо но човеко до постигне
Бёз съмнение проr'lиrjJленото естетико е
зо
индустриято ной-елегонтния ночин до скриво
стоковия хороктер но своето производство.
Кото укросяво (предltетите) с 1,1итически призноци ro принодлежност къ1.1 злотния век, пройишленото естетико им съ]довq цорство,
в което те процъфтявот и с тово отдолечово
}1оненто но изяснявоне истинските причини зо
тяхното l.,|ocoBo проявоl ро]простронени€
и
нотрупвоне. Не е ]обронено до се }1исли, че световно при3нотият лрестиж но кросотото, нейното функ-
ционолно способност
до
удовлетворяво
и
ноЙ-взискотелното клиентело| неЙното пълно
покорност докото е (но службо), нейното холюцинирощо въздействие върху йосите со изигроли голяно роля в лiотивите, които но сьвреfiенния етоп но рсзвитиетоl кото се държи
(йетко зо съществувощите трудности, со нопровили
желон
портньор
но индусlриято,
я
Унереностто но нейното стойност отговор' но желониято но лрсизводството и учо(твуво в (нойолявонето }to цеl.]ите>. Мъдростто я
нод постовя нод изгодото, о добродетелто ко}rпро}iисите. Тя е чисто и лиLrlено от идеологическо основоi освен тово, тя притежово ценното преи}rущество до се розпростроняво
-
и (зовлодяво цялоlо простронство) (ЗЗ), което между другото, е и}lенно то]и (покозотел), къt1 който се стренят днес всички прэи]водст-
Прието кото (деловиrr компоньон и и3дигното съ,rрудник, кросотото игрое
до нивото но
все по_голя}lо и реtlJовощо роля във фир14ения энок но промиUJленото естетико. Може с /вереност до се коже, че по своя обществен снисъл същностто но понятието зо промиUJ-
лено естетико, което логически би трябволо до отро]яао новото положение но предrrетите, влязло в сило след подписвонето но договоро йежду Естетикото и Индустриято, се е преи се е съсре-
|lестило къl1 един от полюсите
доточило в нлкокъв кочествен родо
етикетl
в
който
донияира
кросото. Нороствощият ското
дял
продукцияl
но
'зро],
в сgоеrо
идеято
проничJлено-естетиче, колто
й
се
и твърде хороктерният отпечотък но реклойотоl
ното съвре}lенност
политикото
но
зо
прови
приятни корот до йислиfi, че
предприятиято, свързоно с
лройицJленото естетико се състои в перспек_ тивното и незоинтересовоно от изaодо воучно търсея€, о не в покиевелистко пресr4ятоне но рентобилностто, йокор че неговотс зоконност и неи36ежност со общолриэноти. Освен тово огроиното мно]инство от публикото не може изведнож до розбереl че проrrич,,леностто 1.1оже до извлече нещо съществено от сътрудничеството си с естетrкото-
По токъв ночин, общественоlо йнение клояи къй (тезисо> зо прониllJленото естетико кото соttостоятелно явление, виждо в нея истинско победо но кросотото, удовлетворявощо естествените човеlлки склонности, сйято , зо iвен признок но висtuо формо но сетибно възприе-
Норед с тово е ясно, че (предметите) н€ се
довGт от природсто. Никъде нямо естествени кориери и rrини. Те со лродукт но човеtlJкия труд, но пройrL!леностто. Те не трябво до впоствувот и rосподствувот нод човеко, тъй КОТО СО СЪ!ДОДеНИ flО НегОВО ЖеЛОНИе, И3РО.
ботени со от сойия него и зо него.
В соното проничlле8о естетико няйо никокви тоЙни, освен този, че тл е необходиr4о в про-
цесq но лроизводството но стокитеi тя няtло др/r снисъл, функ.rии и пfiорол). освен смисъло. функ,{иите и р]ороло но TbPloB(KUto
историято достотъчно свидетелствуво зо тово, че прекросното и ло (е е поrвяволо, тово ной-
Би било илюзия до се очокво в системото но копитолистическия фочин но произsодстRо появо но (лрелfiе1),, който не е прели всичко ctoKc, Всеки ]Hoel че зо прочицгеностто сlокото е но първо място носител но доход. В желонието си да росте и се роrI]Jиряво пройиL]Jленостто и преди тово е прибirволо къй теориrто. Сего обоче зо лръв път от своето
риято
съцестаувоriе, лростото използузоне но техно, логичн/lе
и въ]иожносTи не може до й гароts,
тиро нормслни условия зо същестБувоне
и
тя използуво коноло зо субектиsните критерии и отвлечени понятия, зо до осигури проце(с неоЬходи1.1 зо ]опоlвонето и поддържонёто но иконони ческите й интереси, Зо лръв път Кросотото, Есlетикото и сомотэ Изкуство
со
привлечени
ве
кото
огледолоl
което отрсзяво розкошо но упровлявощите клоси, о кото непосредствен двиготел нс
(По съция ночин, кокто псзорът произведениято но и]куството до
достъл до гlосовия потребител,
позволи
лолучот
токо и естети
кото и4во но помоц но поrороr. (З4) LIово дучс jo събитие, Jo доrо, НеобходиllocтTo до се прибегне до ново решение по мирен път беuJе обусловено от сериозl]и опос-
ности, създоаови неизбежно от неудържйllсто розвитие, но което световното икононикс се обричс: (По този до се нопопни
случсй
зо възilожностто, военните конфликти до отстъпят мястото си но иконоl!ическите ношест-
вия, които со по_молко кръвопрслитни, но
в
известен сl\1исъл ло"олосни породи трудностто при cвoeвPer1eнHoTo розбирон€ но възйожните последствия). (3]) LTPyBo ни се, че ноучно-техническGтсl циаи-
ли]оция, но лрого но която стои1.1 дяес, це Ьъде способно до олериро с тово, което тол_ ково дълго врене е било и]вън нейните възйожности,
Възможно
ли
е
обаче|
индустриятбl
която rодинИ норед е миноволО беэ кросотото,
деи(твително
до
е
призноло нейното зно.
Ако държим но истиното, ня|lо основоние до се мисли токс, Промиt!леното дейност ни_
кого не е помоголс зо подобно откритие,
о
е
често
стоволо без учостието но
и 1,4ного често
въпреки
индуст_ пло_
нейните
зо копитолистическото иконоиикс стокотG не е годно не зощотФ е грозно, о зощото лоLrJо
се продово. И освен ioBo, ]о кокво кросото, стово думо? Кокво е тово ново (кечество), което
проницJленото
естетико
смятв
при-
до
доле,]о (пропиtuления продукт въобце:l? ly{ не може дс сlово ру о зо KРocoтoтol присъщо по дълбокия си снисъл но изкуството,
в което hнозино со склонни до виждот формо
зо съцестаувоне но кросотото. Кото клосова лривилегия този кросото служи но чостното собствено(т. от ylo.o години вече гози кросото е притежоние но буржоозното 3сподно култ/ро и води робски живот в своято чудеснс
обител-музеите и чостнитё колекции. Мокор
и
безкройно рознооброэно
нияl
кросотото
се смято
в своите
зо постоiянс
проявлепо
при-
ро4с и реUJително предоро но своиrе поклон_ ници,
Тя
е
по.мопко
изрозенс
в
оlлелни|е
зночителни явления, отколкото в постоянното
светене, в своего родо очоквоне яо кросо_ тото, което тя самото създово и което е всъщ-
носг
с}4ис
ь,]ът
ИзIънченияr
изискво питство
я
вк/с
й
(присъствиеr.
и й]исконосттс,
зощищовот
от
коиlо
lя
нородното любо_
и от ко!лпро1,1исите. Някои я прите-
жовот и никого не я покозвот публично. Всички
]ноят, че кросотото съцествуво. дсже този, Kojiтo никого не я е вижло.], То]и кросото не се дели и не се ilножи. Тя е едияно, неделипо, бо}(и, При н€я гrож€ сqmо ло
един вид-дор
Кокво предстсвляво тогсво кросотото,
която
норичот (слосение l.]o позсро) и се опитвот
до нотикст в обятиято но про}4иtчленото эстетиRо? Може ли до съцествуво кросото от друг тип, до съще.твуво друг нейн ворионт, незоконороl,ен, който не се груси до обUJуво с
тъллото] По в(яко вероятност.
Товс е тя. Прекросно е oнoвol зо което всички говорят и което всеки номиро том, къ4ето му
flHec, когото копитолистическият ночин
на llроизводство приково хорото кън зоплотоlо ин, въведе мерконтилния обмен кото (естествен зокон) и издиfно изгодото във висцlо цел, 45
тоЙ се видя принуден до изискво и пълеи контРол нод подбудите, вкусо, ноклонностите им-онези ной_интиннtl свободи, които човек иl,iоше дотогово, докото индустриято не видя в тях ново възйожност зо своето розвитие, о иконойикото едно от основните условия зо своято (жизнеспособност). Технологиято виноrи е лрибягволо къп Toвol което Й ебило необходимо, в оi{енто, в коЙто й е било необходиlrо, а количество и кочество,
-
които со отговоряли но нейниlе изисквония. Кросотото е униколно, високойеDно. непо-
стоrнно. Кокъв сi!исьл ijl.to в тово; Це я фотоrрофирот, дейокротизирот, ще преrродят течението й със стени. Тя е необходийо но иконоt4икото зо износ. Тя трябво до п'остъпи но службо. Ще я оброботвот, изйервот| подtaлодявот.
Ще
и!вличот
от
нея
естетикото
ёдин стобилен продукт, с контролируейо кочество, с който индустриято ще инжектиро своято продукцrя и ясно ще отрози в цифрови донни, но екроните но опоротите
и в годиLll-
Групото 1985 обоче се пито:
<Не 0/6и ли естетикото от кочеството си толково, колкото печели от количестаото; не довеж4о ли tlocoBoтo потребление кьм
и!врощовоне но предстовите зо изкуството; не трябво ли кросотото до бъде рядкост, кокто
преди?)) (З5)
Пороlителен въпрос! Съвсем очевидно е, че
от celo нстотък не сойото кросото ще се продово но дребно, о нейното и!оброжение. И око е вярно, че: (. . . tлирокото публико позново Мотис по по неговите неrовите плокоти, о Гlикосо rьлъби. .r) (36), нопълно вероятно е, че широкото публико никото не ще позново Мотис и Пикосо по друго, освен по плокотс
-
и
гълъбите, Следовотелно, стово дуйо зо
носово
прои!водство
но
кросото,
предноз-
ночено зо йосово потребпение. Същото се относя и зо роботното сило. Опериронето с кросотото изискво привличоне но висококволифицирон персонол, притежовощ високо художествено чувсiво, опит от роботото в соното пройишленост или поне опит от проктическотс дейност в някой от видовете изкуство
или,
в
ной-лоцlия
случойl
персонол,
който е бил продължително BPe}re но робото, свързоно с поддърх(онето но ttJедьоври но изкуството. Тъй кото след съответното обро-
4
ботко кросотото йоже токо до из}rени лицето си, че до стоне неузнавоемо, со}lо истинският
художник-проктик, който роботи в йосовото производство но прекросното, е в състояние до Й върне предиUJни, блясък. При всички обстоятелст9о трябво до се зопози
вънtJJният
признокl
ороl.!отът
но
кросо-
тото, онзи отличителен белег, който це позволи кросотото до бъде усетено или ще 11оже
до я предоде. Именно иlпълнителят-худоr(ник
горонтиро със своя првстиж услехо но опероциrто, която се норичо про}4ишлено есте_
тикоl
ийенно
той
е горонциято
эо
Ето зощо в отчето кПромишленото зо 1970 годинол е и}ложено ясно:
промиtlJле_
естетико
(Проtlиt!леният естет е прэди всичко дожник) (З7).
ху_
Преди всичко? А след тово? Е добре! Кокто и аъв въпросо зо лрекросното, (включвонето) но художнико (индустриолното вериго)
в В съответствие с
е съпроао4ено от иlвестно
}4одификоllия.
посочения по-горе отчет
троди,ционните ксчество но художнико
-
въо-
орожение, еноционолност, интуиция. чувство зо rроФико и т.н. * со обсолютно необходини, обоче те со вече недостотъчни. Особено ще се ценяr други кочество, които со рядкост зо художнико, о ийенноi (интелектуолното възприеF!чивост но нобелязония кондидот кън техникото и приспособяе|лосттG йу към дисциллино, иiисквоно от ръко-
водството но предлриятието, {З8). Трябво ли 4о се учудвоме.пuд,"во,
тото ни се дово (кото
,"
*ро.о-
добовкс)). Чудно е. че тя вьобще съцесrsуво в съврейенвите ронк|' но проrишлерото дейност. лко роботото стои ToKol кокто твърди Гру_
пото f985.
че:
(стово ду|]о зе осиrурявоне но норttолни условил зо лрои]во4ство но прекросното), тоговс иожеY сопо до осигури11 ло-добря услови, прои]во4ство въобще.
но
Тово оце не е всrчко: прекросното е sключено в стокото, то се износя зоедно ( нея, {(i lPeKpocHoTo е тродициочен предrег но Френскиfi иlносD), То е предме- но търlовиято, Lле4оаотелно, то е сто/о и кото ]oioBo се подчинrво но эоконите но производството и розйяното но стоки. Необходиtlо е до се <произвеждо) ловече прекросно, зо до се ро]tлири чрез него търговиято. Подобен ръст но прои]водството няtlо ли да предизвико or своя строно конкуренция в ллосиронето но (прекросното) нс световния по]ор и във връзко с
тово известно кочествено лодобряsоне продукциято? Кокво
це
кокто ни
стоне
с
човец]кото
щостиеl
но
което,
зовиси ог удовлеrворените човешки потреt)носr и 2rо живеем сред лреко]во_1.
кросното)? Ще илс
ли и тук токива
потре_
соющи резултотиl Ще може ли до се говори,
че човеUJхотО щостие се е увеличило с 2680/о? о очоквоне но тово инrустриято лре4приейо съответните rrерки, r,rобилизиро своите възrrожности, тъй кото съвсем не е лесно до с€ нокоро съдружеството нежд), ивдустриято и естетикото до донесе своите плодове. Не е достотъчно_до се съ]доде нов продукт. той тряово до оъде (внедренD. След тово rрябао до се роэясни но купувочо до кокво степен тоrи про4укт е прекросен. floKoTo лромиLu-
леностто, кокто вече видяхйе, зное кок трябво да се относя къr1 новия продукт, flотребит€лят }4оже до сrреши и до аоеме flозициято но зрител тон, където от него се и]искво до бъде клиент, Необходипо е до се предизsико у потребителя грождонски инпулс, отсъствието но хойто ще
разволи целия спектакъл. Стово дуно точно зо ро]роботкото но (естетическото 1,rорко), зо розроботкото нс лро4укто лреди той до се е появил но псзоро. Тово е едно от оснэвните условия ]о нетовото жиэнеспособност. К_оквито и дс сс били отноцениято, устоновенl' досего между лрекросното и неговите привърженици!
и коквито
и до
сс
били
основите
но прекросното в розличните условия но кул_ турото и критериит€ зо оценко но привърженицитеl
чувството
тичоло от ночолния фокт, в реэултото но което тя се е появiволо: (въэприятието) зо кросотс но.тъпво co1,1o лри нейното (и3лъчзо
кросото
виноги
е
произ-
Опероциято Промишлено естетико норед с другите преимуцество дово въ]йожност но
лромишленостто до иlбегне стродбниято, свързони със зовисийостто от прекросното, кояlо эовиси14ост иноче би прину4ило flролlичJлечостто къt] Зокостеняло(тl лротиворечецо rjo диноFиксто на нейните собiтвени' интереси.
С други
дуt1и, пройишленото естетико съз-
д\1во кросото, която се соrrоопредел''
същевременно
и зо
крит€рий,
и зс
(публикотс
-
нс ноsия
продукт отчито изв€стния
и спужи пример
почти виноги слобо инфорrи_ роно * и1,1о естественото склонност до хопиро оново. което тя с}.ято оброзцово, (42), Lъответното деклороция но'ороботноrо групо (l lройиtчлеьо естетиkо)1 глоси: (ПрониtlJленото естетико предугождо я(елониято но потребителя които често не со фор}rулирони, кото но стодия но създовсне
-
олетит
47
},!осите към кочеството, новото, кросо(4]) Остово corao до се склони публикото по ной, естествен ночин до купи оново, което тя снято зо оброацово. трябво до се flредприейот Следовотелно, действия (при пойощто но обикновените срJдство ]о инфорtлоция: пресото. родиото, ,.п""изи"rо. киното, изложбите| центровете зо културно-обществея живот) (З9) с цел до но
тото).
2- RevUe Dеsiяп lndustrie, N9 76, р, 10 3. Revue Esthбtique lndUstrielle, N9 6, р, 9 4. Revue D. l,, N9 6, р. 48 (D, l, -Desitп lndUstrie)
s. Revue D. l., N9 76, р.50 6. Rёflехiопs рочг 1985, р. 85,
i.
Paul sauriau: (La веачtё Rationelle)), 1904
(Art et
Te.hnique>, р,
'1о. р. Frincastel:
йиронето ио добрия производител, отсего но-
18, Rёf роUr 1985, р.87 19. Rёf, oour l985, р.5 2о, Rечч; D. l., N_. 90/91, р. 7
тотък трябво: <до се форнирот хорото KoIo доЬри потребители). (41)
Ние не отричойе, Прекросното може до
се
появи в резултот от съю!о между естетикото и про}4иl,Uленото производст9о. Нr'е н.) от-
хвърляме оприор' кото (грозно) промишлеот
вдъхновено
продукцияt
ното
естетикото,
зодочото но този стотия е до покоже, че в пройищленото естетико не се търси кросото,
не се търси щостие зо човеко, че от пройиtll, леното естетико се очоквот реUJения но конкретни иконопически проблеfiи. (ПроtrичJленото естетико сьществуво и инG смисъл co}lo зо индустриято и блогодорение но
неяl
но
индустриято
но
свой
ред
зопозво
сЕоято жизнеспособност и продължобо Ао се ро]виво сойо блогодорение но проt,иLrJленото ЛИТЕРАТУРА
'-
18
Сhаrlеs Eames: Rёропsе au qUеstiоппаiге du С, С. l. 1969
Dоs,
7, Rёflехiоп5 рс , 1985. р. 8З 8. Rcvue D. l,, l.y 76, р. 48
се осиr),ри: <Форниронето но хороктерrте но мъжете и жените, които ще взиtлот все посъзнотелно учостие в живото и ро!витието но своя грод, но свояrо строно>, (40) Кокто виждоте не стово дуйо до се доверявойе но вкусо но цирокото публико и оце поrry се подчrняsоме. Докото в нолко - до ронния стодий но про}lишленото розвитие ьеrше необходино сомо до се пойого зо фор!lи-
(La
Frапсаisе, ёditечr)
11. Rёf, pour 1985, р, 87 '!2. Rёf, рочr 1985, р, 85 1]. Rёf, рочr 1985, р.85 14- Rёf. DоUr'l985, р, 85
rS. ВаррЬп du Groupe de Travail (Esth, dust.),'l970 16. Gеогgеs combet, revue Е. l., N9 62i6] 17, Rёf. pour 1985. р, 87 2'l- RaDDort du Gгочре de тrачаil Е, l, 22 RаЬЬоrt du G. de Т. Е. l./Аппехе С, 2З. ПаЬЬоrr du G, de Т. Е, t./Аппехе С, 24, Rёf. pour 1985. р. 88 25, Rёf. рочr 1985, р. 87/88 26. Rечче D, l., N9 90/9l, р, 7
27. Revue D, l., N9 90/91, р, 7 28. Revue D. l., N9 90/91. р. 7 29. Rapporl dч G, de Т. Е. l, ЗО. Rарроrr du G. de Т. Е, l. З1. Revue D, l., N9 70. р, 10 З2. Revue D, l., N9 76, р. 50 ЗЗ, Rёflехiопs pour'l985. р. 83 З4. Rёflехiопs pour 1985, р,84 З5. Rёf ехiопs рочr 1985, р, 85 ]6, Reflexions рочr 1985, р,85 З7, Rарроrt dU G. de Т, Е. l./Аппехе D
RapPort du G, de Т. Е, l. RapPort dU G, de Т. Е, l, Rёflехiоп5 роUr 1985, р, З9 Rёftехiопs pour 1985, р, З8 42. Rарроrt du G. de Т, Е. l. 4З. Rарроrr du G. de Т. Е, l, З8. З9, 40. 41.
2Zi9
lп-