Дизайн 1978 / 1

Page 1


Du4oliH о

l78

бюлетиll на центъра за промищлена естетика миниGтерство на електрониката и електротехниката

СЪДЪРЖАНИЕ .1

.17

.з2 .з8 Хроника.

.

Център за flромrtщленs есtетика, 16(Б Софrя, бул. Тотлебея 34

.42 -аа


ШЕСТ

ТВОРЧЕСКИ

ДЕСЕТИЛЕТИЯ

lllвстdесетёоёulцнuят юбuлеij на gепuкuе Октоморч е пово0 3а dълбоко осмчсляне ч оценкd нd съaёddвнчте слеd Hezo боzатч фонdове на MaTeplJaлHaTa ч 0уховна култура на Съвеfскuя съаз. В тфч фонdове са се влал0 ч непрехоёнчте ценностч, съзааdенч от съветскчте архчтектч ч dчзайнерu. Те съставят вълнуващаfа преdметно-пространстоена летопuс на Революцuята.

пърsо десетилетflе 1917

-

1927

1lобода на Революциятa. Грsх(даiскв

воЙяа. Първи стъпки на ооц]lалистичоско строителство. Полагат с€ основято ва съвреlviбнната соцэlалистичвска архитек-

тур3 и ди3аЙн. Хуманизмьт, пионерското дръзновеiи€ на цвеtа на руската прогросивна и ревоrюционнa творческаlttнтели. rенцип се срвч{ат с маркGисткатa политика llа лени{Gкото държавно и партийно ръкоaодство, насочено към планоморxо изграждане ala социtиисlическrта матaри, ална и духовна култура. Първи инсlитуции на двиr|(0нието аа изrраrкдан9 на lloвa

новявано на народфото стопансraо. Сло" жеl. r'l противор€riив пёриод в исrориiтt tб сьaоlската архитектура и дизайн. Роaлхaаll.fi но мноaо от най-смелrте aaм|aслl. ха рационалисrиqното н!провлениа.

от човек кослarqески корrб r.l, първо кацахе нб авlоиатич-

влаван (1961

на ст.нция на лунsта {1966 г.). Приемане яa партяйяо-правителствена проrрa а

la ликвидацr' на

архи-

жилхчlната крхза (1957 r.}. Завърlлван9 чсвоявaнето ia целинfiите tеми. Изrраждal.е .lа мощнll

отстълило от рýциохалистич|lите принцили и развивацо се сьобраrно посlулатrте на класицизма и еклек кат' в обстановката на сьвр€менноrо ,строителство и

укропванб и развитr9 на рационмисrrч, ното направление в арlитектурата, изграrl(Аане на сьватскaта дьр)х5вна сtlс-

3алез на кокструктивиrмa-функциона-

лизiiа. Поiва в утвърr(даване t!

тектурно-худо!(ественото нбправление,

енбрaетични и проiiиrцлени обекти Е Сибир Далечния изток. По-нататъшно

и

за

индустлриал|lо производство. Иirраждане на първаYа следвоенна дизайнерска оргtнr,rзация - Дрхrтоктурно-хулоrкестве ото бюро (АХБ) към l'лавното уп,

тома

вено-промичtлока комисия при Вснх

миuJленост при Наркомата на транспорт, ното маlllиноGтроеllе.

ла и на мроха от специaaни худоr(естве-

ТЕИН (1926 г.).

Четвърто десетилетие '1957

хуманrзrрана предметно,просrранGтвена среда:

Худож€ствбно-лромиl!лен

съвет

при Наркомпроса ('l9'l9 r.}. Художест(1920 г.).

вхУтЕмАс (1920 r,l, вхУ-

Установява сб вдинно рационалистично архитектурно-художествено направление на базата на "проиоводстаеllото иrкуство", конструктивизма-функционалиама и "инженэрниБ дизаЙн". Преобладават уникалната sрхитsктура и униtалният дизайн.

Второ десетилетие 1927

-

19З7

Год,iни на gс€общ политически, }lкофо иqески и културен подем. Пьрви пвтипетки. Приет rехерален план за реконструкция и развитие на Москва. Високи лостr'l(ения в областта на науката и техниката. Разцвет на сьветското рацио"

налистичяо iаправленrе

- коиструкrи,

вriзъм-функционализъм . Успехи на "rнженер8ия" и "научниi" дизайв. Пре-

ход от "уфикалната архитектурs"и "уникшния дизайн" кьм архитектурата и дизайна на масовото индустриал}lо строи-

рlвление на ваrояостроителяата

-

про-

1967

дввет филиа-

но-кофструкторски бюра {СХКБ) кьм мrнистерства|. ведомства,

онно-политическил, икономич€ски и куrтурен живот на страната. Преломен

социалистичеGко общбство,. осенено от предначерrанията на Двадесет и четвьр-

етбп в историята на съвеyската архитектура и дизайн - апоlей на архитектурно-худоя(ественото направление. подчиllено на архаичните традиции на класициФша и окaектикатs ("архитбктурните иaлиtrlества") rt преход към ново рационалисти.l€ско направление във формоизrрахqането (1954 1956 г.). Съвременфа преоценка на архитектурното и худо,fiocтBeнoTo наследство от 20-те и зGте lодини. Интензивно развитие на индустриал|lото строителство. Разч,lиряване сферата на прилоя(ение на промишленип дизайн.

-

трето Аесетилетие 1937 -

Едроilацабно с!чиалистическо стrюятбл, ст9Ь. Начало на сьвбтската космическа епЁпеЕ първи изкуствен спътник ва зdмята (]957 r.), първи полет на упра-

разrьнато социалистическо строитолsойна. въаста,

ка (вниитЕ) в москва с

шесто десетилетие 1967

ителство. Голоми проfiени в организаци-

пето десетилетие 1957

ство. веrrкa отечsсlв€нs

-

Завьрчlвsне на възстановитблния период. Подем на социалистическото стро-

телсlЕо и производство.

1947

еждyотраслов, отрасrов и

експеримбнтален диrайн (1962 t96Зl. съ!деване на всесъфзния научноизследователски иllститут за техtичоска естети-

-

-

1967

-

1977

грандиозно сrроителство на развитото

тия и Двадосет и пётtlа кояrреси на КПСС, Всбнародно дЕи araие зs иiтеrrзификациi и ковцентрsци, на проиэводствениlе мочlности, за качество и бфоктивност, Линиfi эа всеGтраtlяо икономи" ческа

и

политическа

lltнтэграция

на

со-

циалистчисекa{те страни. Поява на мЕо. ,кество кови грбдовэ и селичlа в отдалечените райони нs странsта, Изaрsrкда-

не хt молlни енерlеlичllи и промищле ни комплекси в Сибир. Време на изкючителни таорчэски постrх(ония на qь. ветските архитеkти и дизайнери. Проведен Шестият конrрес на оьюза на съв€тските архит€кти (1976 r.) През 1975 r. в Москвs се проsеждs за първи път в ооциалистическа

страна ДевеYият дизайнер-

конгрес на меr(дународната ска орrанизация - ИКСИД

- високо прхariание за rол9мия принос на сьввт ските дизайнери,


I9r7-|927



lg27-1937



1937_ 1947



1947-1957



1957_1967



1967- 1977



l9l7-1927 п Е 1

Ё!

Трактирен чайник, 1927

1']

Порцеланов чайник "яйце",

1927 r.

12

ЕЕЕ

Първиsт съветски дизелов

локомотив Автор; инх<,

Е

Ilолитически плакат "3аписа

ли се доброволец?", 1920 r.

Я. Хакел, 1924

l927-t937

Автор; д. Моор

2

Проект на колона за високо-

З

Паметник в чест на Трети ин-

говорители "Радиооратор", 1922 г. тернационал. модел,'19'l9 г.

4

Първиат съветски трактор " "БолLлевик". 1918 г.

5

Първият

, съветски

камион

АП/о-Ф-15, 1924 г.

6

паметник на В.И. ленин на Финландската гара в Ленинград Автори: М.Г. Манизер, арх.В.А.lЦYко, 1924 г.

7

Сrрадата на клYба

" Русанов"

Автор; арх. К.С.Мелвиков, 1927 г.

8

Централната поща проект

в

Харков,

цЕ

Е

Е

Е

-

'l928 г.

на

11

14

г.

Административна сграда

на

l\Лосковскиа проспект в Ленинград

г.

самолет АНт 20

Автори: А. Туполев и В.Петляков, 1934 г.

на

-

г.

ражен автомобил НАМИ,1

9

Автор: П.А, Голосов, !926

20

22

Първиат ьветски малолит-

Автор: В. Самойлов,'l928 г.

Сградата на клуба "3уев" в

Сградата на хотел "l\Лосква"

Автор: Н.А. Ладовсt<и, 'i9З5

съветите, кон,

Аsтор: М. Я. Гинз5чрг, 'l932

16

19

в Москва Автор: В. Щусев. 'l9З5 г.

Първият моноплан

с

изцяло

металllа конструкцив АНТ25 Автори: А.Туполев и П. Сухи, i933 г.

Автори: братfl Веснини, 'i927

Дворец

мебел

Галактионов, 'l929 г.

метро

наtц дълг!/'19З2 г.

Универсален магазин -

курсен проект

Л.

21 Надземна зала на ста}lцип "Лермонтовска" на московското

ЕЕ

"Красная Гlресня" Е [4осква

'l5

18 Комплект тръбна

Автор:

Автор: Н.А,Троцки, 19З1 г.

политически плакат "въгли-

ща за страната

14

г.

r !r Е Е

Автор: арх. П.А. Голосов, 1927 г. lvlocK ва

г,

Проект за паметник на Христофор Колумб в Санто Доминго Автор: арх. Н.А. Ладовски, 1929 г.

24

Монорелсов аеровлак

Автор: С.Валднер, 19З4 г.

25

Първият парен локомотив с аеродинамичяа форма ИС20,16, 19З7 г.

l937_1947 ЕЕаЕЕЕ ЕЕЕЁ


26

Политически плакат "Роди-

ната-майка зове"

Автор: И. Тоидзе, '|941 г.

21

павилионът на

сссР

на Меж-

дународниs панаир в Ню-йорк Автори: Б.М, Иофан и кол.,19З9 г.

З7

К-М20 Победа

Автор: В. Самойлов,'l946 г,

tr

З0

З8

павилионът на

сссР

на Меж"

'l9З7 г.

Военната академия в Москва Автор: Л.В. Руднев, 1937 г.

Театъоът на Червената армия

в lvlocKEa

Автори: К.С.Алабsн и кол. .

'lg34-

1940 г.

З'1

Високоскоростен парен локо-

З2

Станция "Маяковская"

ЗЗ

Станция "Електрозаводская"

мотив 2-3.2, 19З8 г.

москоаското MeTpct Автор: арх. ДуUJкин, 19З8 г.

на

на московското метро

Автори: арх. В.Г.Гелфрейх г.И. Мотовйлов. 19з8 r.

34

и

Проект за Дворец ва съветите

З5

Сградата на театър "Вахтангов" в Москва

Автор: П.В. Абросимов, 1946

зб

ЗИС-'l10, 1947 г

г.

Сградата на хотел "Интурист"

49

Е Е

Е

@ ЁЕ

tr Е

Е

Академичното градче в сочи,

цеfiтрална сграда

Автор: М.А.Усейнов. 1954 r.

5С Сградата на [Московския държавен университет на Ленинските възвишения

двтори: л.В. Руднев и кол,, 1948 195З г.

Политически плакат "Ще изпълним петилетката на 4 години"

5'!

'l952

i.

39

Трактор "Беларус", 195З ..

52

Домашен

40

Трактор ДТ,55, 1949 r,

Конкурсен проект за Дворец

Авторi

В.И ванов, 1948 г.

41

Мебел за заседателна зала в административна сrрада, 1952 г,

42

Мебел за трапезария в

)l<или-

ще, 195'l r.

(миксер) .1952 r

хладилник ЗИС. комбайн

битов

на съветите

Автор: Е.Н. Левинсо}i, 1957

54 Проект за жилище

свАм

Интериор на вагон на метро,

44 лек

"В", 1952 r.

автомобил гА3-м-20,

l957_1967

1950 г.

45 Перална нужди, 195'l r.

46

,Д,омашен

г.

серия

Автор: А.К. Бур.)в, 1956 г.

политена тип

Автори: Б.М.Иофан и др., 1942 г.

48

Автор: А.В. Самойлов, 19З5-'l951 r,

l947_t957

29

28

Електрическа ютиff, 195] r,

в сочи

Е Е Е Е ]п Е

дународното изложение в Париж Автори: Б.М.Иофав и В.Мухина,

47

маUJина

за

битови

Суперхетеродинен радиопри-

емник "Мир", 1-ви клас, 1953 г.

Е Е

Е Е Е Е

rr tr

tr tr

Е

Е Е

Е

ЕЕ

15


55

политически

космоса". 196з г.

56

плакат "към

Първият изкyствен спътник Канцеларска мебел.

ВП К Иl\4.

1962

-

58

Изчислителна маtлина "Вил"

нюс"

66 г.

-66 г.

59

Малък градски автобус ПАЗ,

1966

-

60

Кораб на въздушна възглав-

и

Автори: М. Демидовцев 67 г.

ница "Сормович"

Хидравлична преса

поване на ламарина

кол.

-

65 г.

за

щам-

Автор: А. Животский, 1962

61

Автори: Р. Калиirски и кол., Киевски СХКБ. 1962

62

-

65 г.

Интериор на машинна зала в

Асуанската ВЕЦ

Автор: Е, Лазарев, Ленинградски

схкБ

бЗ

Таксиметрова кола

Автор:

Автори: арх. М. Посохин

Ю. Долматовски

ВнИИтЕ, l965 г.

и

кол.,

64 камион 3Ил-i з0 Автори: А. Черняев, А. Злодирев,

67

,

14

Проj,.llчлен тФктор ДЕТ-2Ю

Автоijи

Л. Гакел,

1966

-

67

г,

Ь i\,4 Гриневич

19j4 г

15

76

и В.К.

70 г.

гъсеничен всьдеход за обсл}4ква-

не на сьобцителни линии в райони със

проходиl\лост,

1s74

Самолет ИЛ 62 Автор С.В. Илюtцин, 1966 г.

Автор: Е. HoBttKoB

69

IМиниавтомобил

- тУ-144 Автор; А.Н. Туполев, 'l969 г.

'|966

-

78

70

Трактор Т.ЩТ-35

77

67 г.

Автори: В. Гlахомов и кол., СХКБ. Ленинград,] 965 г,

2о4"

Електрограмофон "Концерт

1967-1977

ltrЕtrtrtr

ltrtrrЕ ЕЕв 72 Политически

плакат "За мир,

за комунизъм" Автор: Е. Абезгус,'l977 г.

65

боти

Пневматични ръчни инструменти за ll,,лосерски и монтажни ра-

Автор: Л. Далидович, 1968

т.

Съвременен свръхзвуков път-

нически самолет

Автори: Е. Молчанов, О. Ивченко,

71

N4

Иванов.

Телевизионенприемник

-

1968

затруд€на

68

13

16

кол

l\4икроскоп за биологични из-

следвания

1964 г.

Интериор на ИЛ 62 Автор: С.В. ИлюLлин,'l965 г.

и

в

1966 г.

Автор:

Автори: В.Ростков и кол. ВНИИТЕ. 'l962

Комплекс сгради на СИЗ

Москва

на земпта, 1957 г,

57

66

-

70 г.

Сградата на пансионата "Бели нощи" в Сочи Автори: арх. Л Левханян и И. Михайлов, Ленингр. ЗНИИЭП.'l976 г.

79

Малък стереограф

Автори: М. Колесников и кол., Новосиб. сХкБ. 'l970 - 7з г.

80

Сградата на IACC на площада "Ни китски врата" в Москва Автори: арх. В,Егерев и кол.. 1976

81

Кинокамери

-

"Красно-

горск З" и "Красногорск 2",

обч.l

вид. 1976 г.

82

Всесъюзен дом на модата в - дамски костюми с гуцул-

l\4ocKBa

ски мотиви, 1971 г.

Телевизионен център в lMocл,Баталов

84

търговски ценгър ''дВс''

каа Автор: арх.

Талин

Автор: арх. П.Янес, 197О г.

в


В ОБУЧЕНИЕТО

ЕКСПЕРИМЕНТ УДК G2.ОО1.2: 7.О5

:

кандидат на изкуствознанието доц. Е.н. лазарев

ПО ДИЗАЙН

-

Висrце художествено-промищлено училиц.lе "В.И. Мухина",

З7(47}

През своята двадесетгодиLлна

торската

на

дисертация

идеологиа, съаетскиf начин на живот, задачите за развитие на народното столанство на СССР, оI педагогическите принципи. Моделът на

доцент

дейност факултетът по промишлено Лазарев. Курсът се провежда с учаизкуство на ЛВПХУ "В.И.Мухина" стието ни под ръководството на преподавателите Ю.А.Грабовенко, събра ценен опит в областта на Н.П.Валкова, Б.И.Клубиков, Ю.Л. дожествено-конструкторското

разование. Подготвени

са

хуо6голям

брой висококвалифицирани специа-

листи. които представлsват

на

пдрото, ЦЕЛ,

дизайнерскd

ленинградската

панство в цялата страна.

методите

на

къснато. Успоредно с наложилите

се

Принципите

и

Ходков.

-, --,.-"--*'-"-i-\t'..

ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ НА ПОДГОТОвКА НА ДИЗАйНЕРИТЕ

учебен курс е подготовката на ди-

зайнери-проектанти на предметни

подготовка на художниците-проек- системи, Конкретниiе задачи на танти се усъвърщенствуват непре- курса са;

-проверка на жизнеспособ,

форми на обучение се разработват ността на модела на специалиста нови, като се изхожда от директи- дизайнер, разработен за първи път

вите на Министерството на висщето иЙенно във връзка с ЕУК; изпробване на типовиа учеи средно образование на СССР за бен план на l\4инистерството на провеждане на педагогически ексвисtJJите учебни заведения на РСФСР перименти. Такива предложения за специалността N0 22ЗO "промиLцбяха изказани от министъра

-

В.П. Елютин и от заместник-министъра н.и.краснов на семинарите на про-

ректорите на висtлите учебни заведения през 1974 - 1975 г.г.

по иttициатива на ректора, проф, fl,Н.Лукин. в ЛВХПУ "В.И. lМухина" е започнат експеримент в областта на подготовката на дизайнери. От 1974 г, във факултета по промицJлено изкуство работи експериментален учебен курс {ЕУК)

. Неговата обща концепция и конкретна програма произтичат от док-

Лено изкУство" по отношение на но-

вата специализация на проектанта системи; изследване възможностите на новия подход, на творческото На Предметни

-

трансформиране на традиционната

педагогическа система в обикновени условия. с неизбирателно привличанена абитуриенти.

За основа на

обучението

и

възпитанието на дизайнери в ЕУК служи моделът на специалист, произхождащ комунистическата

от

дизайнера

с

-

специалист е съобразен

постоянната динамика на профе-

сията, т.е. с: ') .t

-

прехода от художественото

на отделни изделия към дизайн на предметни системи; - появата едновременно с

проектиране

предметнив дизайн на нон-дизайна, на дизайна на отношенията (проек-

тиране не само на предмети. но и на процеси на човецJките действия) ; пренасяне на ударението от подготовката на "програмиран из-

-

пълнител" върху подготовката на

инициативен, творчески активен професионалист;

-

концентрирането на мание-

то не само върху резултата,

про-

дукта на професията (качествен художествен проект) , но и върху творческия потенциал на самия

- проектант. Границите на експеримента се определят от профила и задачите на художествено-промишленото висше учебно заведение (дизайнерския специалист

. В

експеримента са факултет) включени студентски групи от първи до пети курс.

Предмет на педагогическата

в ЕУК е двустра, ният хана рактер формирането hа студен-

дейност

17


та

-

чрез учебните предмети и чрез

обществените отнощения. Изграждането на студента като творческа личност и като специалист дизай, нер (в рамките на професионалната кyлтура) се извършва в системата на обучение и възпитание, обхва-

щаu.lа учебно-предметния и общестЪено-действения аспекти. В двата случая особено значение имат идей, но политическото равнище на под-

готовката, формирането на марксистко-ленинския мироглед, което

представлява най"важната задача на съветското висцJе учебно заведение. Обект на обучение и възпитание а ЕУК е редовивт стYдент, който не е подбран специално сред абитуриентите. Това ще позволи или да се потвърди приемливостта на про-

грамата на ЕУК за всеки съвреме-

нен стчдент sъв факултета

по

дизайн или да се обоснове необхо-

димостта от повиllJаване на изискванията към постъпвачlите. ЕУК е основан на редица прин_ ципи за дейността и подготовката на дизайнерите, към които се отна,

сят: системният подход,

яаучната

обосноваtlост, колегиалността при

работа, историческата обуслове, ност, антропономическото съдържание.

Системниат подход позволява да се разбере самата специалност на дизайнера като структурен елемент от сложната система на проектантската дейност, орrанично свързан с професиите на инженера и архитек. та. Системният характер на професията на дизайнера се състои в не,

l8


Модулна иrрачка "подвиже.l купол".

Общ вид

и 8

модификации, напра-

ва -

предмети;

вени по фотометод.

А.

проектиране, а идеологическа оснообществено-политическите

Павлов. лърви курс, първи семес-

тър. 1974/75 год.

_ взаимна връзка tta предметите от учебния план както "по хоризонтала" - от 1 до 10 семестър, така и "по вертикала" - ме}кду предметите от един семестър (тези аръзки се определят от проблемите

и темите на курса по проектиране) . И накрав, системният характер е типичен за обекта на учебната дейност в академичния дизайн. Той представлява достатъчно сложна

разривното единство

на

нейните съставни части: професионално виждане, проектантско мислене, конструктивно действие. Системата за подготовка на дизайнери (показана отчасти flо-горе при анализа }la предмета на педагогиката ЕУК) предполага язграждането на учебния план и проrрама на. базата на дълбоки вът-

в

система от типа "човек-предметсреда". Методологически бъдещият

проектант се опира на системата на

потенциалните и предпочитани структури, KorlTo са морфологическата основа на обекrите на дизайна.

Системният подход задължи-

рещни връзки между различните

телно предполага ваучна обосновка на дизайнерската подготовка. Диалектическото съчетание на ,lнтуитивното търсене и точните научни

- обединяване на отделните предмети с малък обем на материала (в рамките на учебния план на Мивистерството на висrчето образование на РСФСР) и създаване на цалостни комплексни дисцип лини;

най-качествени резултати при проектирнето. Затова в учебния план е зключена дисциплината "научни основи на дизайна" (обхващаща про6.пемите на биониката, ергономиата, информациата, семиоlи ката, социологията, екологията) .

страни на обучението и възпитанието, което се изразява в:

- придаване lla ново съдържание на редица комплексни дисциплини. преподаване по нови методи; тенденция към обединааане

-

на всички комплексни дисципли|-lи в единtiа система за подготовкл, з която rлавно зве|,]о р L?,?п,_,- "

знания позволява да се

получат

Втората форма lla научната

обосновка на учебния дизайн е използуването на вови научни методи

за организация и провеждане

на

учебния процес. Тук диапазонът се rDостира от изучаване основите на --5дlr<ата на научноизследовател-

ската работа от студентите до използуването на нови научно-технически средства за обучение. От това

произтича разностранната научна обоснованост на класните проекти и активизирането на изследовател-

ската извънучебна работа. Дълбоката научна обосновка и системният подход са възмоr(ни при задължително колегиално участие в процеса на обучение на дизай. нерите от различни специалности и представителите на други професии. Колективната работа гаранIира структурна организираност, творческа съдържателност и пълноценност на лроцеса на обучение. Работата на преподавателския

колектив се базира на доброволност, инициативност, активност и по същество представлява своеобразна и ефективна форма за повицаване на квалификацията

-

посто-

яннодействувач.lа педагогическа LlJкола - семинар, където едновременно с обучението на студентите се учат и техните педагози.

Особено достойноство

на

принцила на колегиалност е съобразяването с професионалните инте-

-

дизайне, реси на лреподавателите ри и осъществяването на съвместна и плодотворна изява на тези интере-

си в учебниfl прочес. По този начин в ЕУК се преподава:

-

и

професиография

профе-

сионална култура (Н.П.Валкова) ; - чаучни основи на дизайна (Е.Н.Лазарев/; j

евристични

на твор-

методи

чеството ( Б.И.клчбиков)

;

,19


- матрични (възпроизводими) и ръчни графични средства (Ю. ,

(ю.л.ходк_ов)

. - -' 'OcieH- ioBa. всички педагози ръководят пряко практическите занвтия по проектиране. По такъв начин се осигурават, главните възлови моменти на лрофесионалната

подготовка. Резултат от колегиалния подход са и разнообразните форми на колективна работа на студентите от груповото изпълнение на проекти (над отделен проект работи временно създаден колектив от два до пет човека) до съвместното обсъж-

-

дане на работата ("взаимно рецензиране" на лроектите при участието

на всички студенти от групата преподавателите}

и

.

Системният подход, научната обоснованост, колегиалността при работа са свързани с необходимост-

та от м€тодическа обусловеност на учебния дизайн. Наличието и спаз,

ването на специфичната методика осигуряват ефективността и продуктивността на професионалната подготовка.

основна особеност на методиката на ЕУК е отказван€то от механично поднасяне на готови факти и данни и реализирането на принципа "да се учим как да се учим", т. е. да овладеем методите на самостоя-

телно придобиване на знания умения, При това най-важното безусловно

и

и е

точно да се спазват

всички методически положения без

отклонения и изменения на всички методически нива: функциiнално (стратегия и тактика на методика-

ти на студента, укрепване на неговата увереност в творческите му

структурно (дизайн-анализ и дизаЙн-синтез}, аксиологическо

сили, формиране на неговата самостоятелност и стимулиране на активtlостта му с помоulта на специ-

проектирането)

ността и професионалното творчес-

та)

;

(цел и оценка на проектирането) ; морфологическо (видове и етапи на ,

Съществена роля при формирането на творческия метод на бъдещите дизайнери играе комплексната дисциплина "Основи на професионалното творчество на дизайнера" (с разделите професиография,

евристика. матрична графика, методика на научноизследователската работа, патентоване на промиtJJлени образчи) .

особено значение имат кон-

кретните методически положения, свързани с формирането на професионалните черти и развитието на творческите способности на студента:

-

ориентиране към разработване на актуална и перспективна тематика, свързана с най-съществените потребности на народното стопанство;

-

възможно

в

най-голsма

степен сьобразяване с материални-

те и духовни ценности на съветскиа човек;

- акцентуване върху непрекъснатостта на обучението по про-

ектиране, изпълнението не само на етапните класни задания, но и на специалните домаtJJни работи;

-

максимално осмисляне на

всички учебни задачи, всестранно развитие на творческите способнос.

ални задачи;

-

развиване

на

инициатив-

ко съревнование; - спазване на учебната дисциллина в tлирокиЕ смисъл на ду"

мата: всеки раздел от

работата

трябва да бъде изпълнен изцяло и своевременно - без това е невъзможно по-нататъtlJното придвижва-

не на студента по учебната програма: - развиване на тенденцията

към изпълнение на проектните чертежи и макети в естествена големина, към активизиране работата на студентите с различни подръчни материали;

-

пълно доверие към студен, тите, постоянно и разнообра3но по,

оцlряване : откриване на най-до6-

рите и обучаване на изоставащите по примера на първенците (а не чрез уницожителна критика)

;

- постQянна строга отчетност

и контрол на всички срокове,

ета,

пи, обеми на работа.

Тези методически положения

дават възможност по-всестранно и оперативно да се осъцествява управлението на учебно-творческив процес, гъвкаво да се регулира все_ ки елемент от обучението и учебна,

та система като цало за постигане на ред, интензивност, наситеност,

плодотворност на самия процес и на неговите резултати,


,, ! |,: :.i

'],7_,

t

l

l Упражнение: проект-скица на подводния

апарат.

.раlработен

по

8а матричната rрафика.

методите

Изходнsт€

скица е получена по метода на колах(а. А. Пзвлов * първи курс, 2 сем€стър 1g74175 rол, 21


Рsзкривsнв на rрафичнsтs структура нЕ подводния апaрат по пътв на фото,

rрaфскип метод солбри3аци*. Реaулт3,

TtT наподобява.lортох,

А. Пввлов - първи курс. 2 1974/75 rод.

22

семестър,


По-нarбтъцrно развитив нa скицата на подводния sпарат . постиrн;то по фотоначин

llрез

пяколкокраlно

тяa9ве. Раэкриrа

е

оконтрас-

конструктивнaта


Пробктиране на енерrетички системи. Универсален портативен енергетичен аfрегат

В

за малки

помещения

(батискаф)

сrънат вид аrреrатът не надминава

размериlе на средна книrа. Макет. В. Иванов _ 2 курс, З сембстър, 1975/76 rод.

24

Енергоагреlаlът в разrънат вид и rотов

за работа. Отдолу е калориферът, над

него

полуцилиндричниателектродви-

rател . отгоре е вертикaлноlо осветително lяло. На предеfi плsн са пултът за управление и електрическият нагревател


условея модел

на

детски

автомо-

бил от подръчни материали - рgална ocaloвa за по-нататъшна дизайнерска разработка.

Курсова работа на студенiи от 2 курс,

4 семестър, 1975/76 r.


Съвкупността от принципите на системнив подход, научната обосновано( t, колегиалността в работата, методическата обусловеност

позволява да се регулира водеu.lото принципът на антроположение

-

пономичното съдържание на учебния дизайн. Съчlността на този главен принцип се състои в постигане на Gьответствие мФt(ду всички лара-

метри на проектираната система от една страна и потребностите и въз, можностите на човека

в

неговата

дейност от друга. Във връзка с то, ва, още при изучаването на дисцип-

лините на дизайна се прилага из-

вестният принцип на социалисти-

ческото обч.lество: "всичко в име, то на човека, всичко за благото ва човека". В съотаетствие с ориевтацията на qьветските висtlJи учебни заведенив към аръзка с живота, с производството. обучението со дизайн s ЕУК е насочено към решаване на конкретни социално-икономически, културно-естетически, идейно-политически задачи, издигнати от Комунистическата партия на Съветския съюз и от съветското прааителство.

СТРУКТУРА НА ЕКСП ЕРИМЕН_ ТАЛНИЯ УЧЕБЕН ПЛАН И ПРО_ ФИЛ НА СПЕЦИАЛИСТА

Както бе казано, структурата на ЕУК изхожда от типовия учебен

план на Министерството на висщето образование на РСФСР за специалност No 2230 "промиLtзлено изкуство". Но съдържанието на плана е 26


Проaктирaне на трaнспортфи систэми. Рlrрa6отaaнs нa посaдъ{aн мaкеl н! трal{спортво срвдство зa 6 - 7 -rодrцJно детa

- "датск, aaтомобип"

чроa грYпово

модолrрaхо в нaтура. Днтроfiомотричнrте иtмбрваниi и монтar(a сa кур-

cora рa6ота нi с?удонтитб от Biopx курс.

трансформирако

в

основните особености

на

учебния план, освен споменатия погоре системен подход, са следните:

включване на комплексни

курсове "основи на лрофесиокал-

ното творчество на дизайнера"

и

"Научни осиоsи на дизайна"; пълно преработване на основния курс "Проектиране (компо-

-

зиция) "; преработване на циклите на художествено-практическите и тех-

-

нико-технологичёските

във аръзка не;

*

с

менталниа учебен план трябва да израстне специалист, притежаващ следните r:рсфесионални качества: - познаване законите на о6цественото и естествено развитие, обуславячlи дейността на човека и социалните отноцJения а историчес.

зависимост от

принципите на ЕУК, Ьт новата методика и ориентацията към подrотвяне на дизай}lери - проектанти на предметни системи.

-

В резултат на подrотовката на студентите на основата на експери-

дисциплихи

курса по проектира_

замана на курса по история

с комплексен курс "Основи на материапно-художественото творчестsо"; замsна на занятиата в учебно-производствените работилници с курса "Макетно-мона изкуството

делно дело"; запазване на програмите ло обlцествено-политическите дисцип-

-

лини, чужди езици, физическа култура и гражданска отбрана в съUlия вид.

ки

l съвременен

пект;

-

и

перспективен

ас-

познаване на ретрослекти-

аите и перспективите за развитие на материално.худо)(ествената култура на основните реrиони в света и на тяхното взаимно влияние; владеене на различни научни. организационни, технически, художествени знания, обуславащи общата ерудиция; познаване на конкретните

-

-

въпроси. откасяци сэ непосредствено до професията на дизайнера;

- способност за цялостно възприемане и разбиране на предматната действителност (като обект и сфера на прилоlквние на дизайна) в

цялото многообразие на нейната

изява, в нейката диалектическа про. тиворечивост и реаолюционно дви)i(ение напред;

*

способност за осмислено

усвояване на творческото наслед-

ство и следване на прогресивните традиции;

-

висока професионална кул-

тура, майсторство. творчески метод. практически навици в работата. Подготвеният специалист би могъл да извърrлва професионална

дейност в цJирок диапазон - от художествено лроектиране на отделни изделиЕ с разнообразно предназна" чение до дизайнерска разработка на предметни сйстеми, включително и най-сложните.

И НАСОЧЕНОСТ НА КУРСА ПО ПРОЕКТИРАНЕ

СЬДЬРЖАНИЕ

Структурата и съдържанието ха курса по проектиране позволя-

ват не само да се формират профе. сионално-проектантски навици, но и едновременно с това да се разви_ ват творческите способности нs студента.

1 курс, 1 семестър, Въведение в проектирането (въведение в специ-

алtlостта)

ват:

Във sъведението се

_

задачите

и

разкри-

възможностите

на дизайна, неговите връзки с

ин-

женерното и 8рхитектурно лроектиране;

_

принцилите

за

изrраждане

на системния обект на дизайна (по модела на детската Irр8чка, коЕто

способност за изострено възприемане на новото, смелото и осмисленото новаторство в прак-

представлява универЕален модел на предметния свят) ; пЕюфесиографията на дизаЙнера и творческия потенци€lл на

ботата;

студента, оu{е не адаптирал се в про-

-

тиката, творчески подход към ра-

-

z?


L

L-

L L

L,

Проект за универсална инфрмаqионна

блок-кабина "Аудиовизион" за обучаване прообразуване на на дизаЙнери. Горе

-

кабината по фотомеlод.

Отляво долу, устройство на кабината, схема на учебния процес отдясно Д. Павлов, З курс,5 сем.стър

-

1976/77 rод.

28


фесиsта, но ориентиран към разработване и самостовтелно разработвачl проект на системна играчка (като модел на всеки обект от системния дизайн) . Формирането на творческите способности в този период е свър-

с развиване на умението осмислено и целенасочено да се събира материал за проектиране, правилно да се систематизира и класифицира, да се сьстава библиография и аа се конспектира литературата, да се фиксират необходимите зано

илюстрации и да се подбира иконография. Резултат от тази работа са i{авиците

към

последователност?

творческо подреждане на събрания материал.

1 курс. 2 семестър. Проектиране на най-простите материални системи

-

обеми

Системата на курса по лроек-

тиране като цвло, осигуряваца

пълно обхващане на проблемите на проектирането в течение на петгодиtлното обучение, е построена по а аналогия с модела за исторически последователното усвоаване на материално-предметната среда от чо-

века по схемата; "вещестsо-енергия-информациs-среда''. Първият проблем при проек"

тираяето е изучаването и разработването на най-простите материални системи обеми (за съхраняване на различни вещества и предмети) . Традиционно cxBau.laHaTa функция на обемите получава ноsо съдър-

-

- обеми за съхраняване на... човека. При това, тя се разглежда като система. образувана от една страна от връзката "човек-предмет {обем)-среда", а от друга - от жание

тDиадата "функция-структураконструкция" в нейната естетическа изява. Това позволява върху

сравнително прост обект да се изучат и разработят редица сравнителtlo сложни обекти от системата, за. пазвачlа човека в екстремална среда (океан, космос) . Формирането на творческите способности в този етап се осьществвва чрез построяване на логически вериги от разбиращи се в щирок

смисъл обекти-аналози със задъл-

жително включване "от себе си" на липсващите звена; т. е. организиране на система от знания за текуlло и бъдецо излолзуване. Творчески резултат от 1 курс: развити навици за събиране, сьхраняване и използуване на необходимата за проектирането информация.

2 курс. Проектиране

системи

на енерrетични

В трети семестьр се

изучават

проблемите на енергията и проектирането

ав

на

енергетични

системиt

четвъртиа - проблемите на използваното на енергията за преместване на обектите (транспор-

тирането им) и се разработват тран-

спортни средства. Основни проектантски задачи са създаването на универсални компактни (портатив-

ни} енергетични агрегати от модулни елементи и компоновка на мик" ролитражни полифункционални транспортни средства. Особено внимание се отделя на възможностите за удовлетаоряване на масовите потребности от такива разработки от страна на различни обцествено.професионални групи на трудещите се, а съlJlо и на постигането на естетическа изразiост на проектираните системи, Формирането на творчески

способности през този период

е

свързано с придобиването на навици за търсене на неочаквани реruениs, на близки и далечни асоциации. Развива се умението да се вих(да по принцила "удивителното е до нас", При рзработването на адекватни

рещения се пооцряват опитите за

трансформиране и усьвърцJенству.

ване, умението да се вижда по

принципа "по-хубавото е враг на ху-

бавото". Предложеното (или нуж-

даещото се от модификация} банал. но реUJение трябsа да се третира по

ноаому, в зависимост от умението да се вижда по принципа "необик-

новеното е в обикновеното". Творчески резултат от 2 курс: развито умение дl се вижда като икструмент за проектиране на базата на обtлирни знания.

3 кур.

Проектираве на информа-

ционни системи

В петия семестьр се изучават проблемите на информаци.lта и се лроектират системи от информаци-


онни уреди, В шестия семестър се изучават и проектират аудио-визуални средства за комуникация. Осноани проктантски задачи са дизайнерските разработки на системи от собствено-информационни уреди и

за дейността на проектанта въз основа на проектантско виждане и об-

(изложбени стендове и др.) при едновременно проектиране на самите информационни матеРиали в чJирок диапазон (от плаката до кинофилма} . Специално внимание се отделв на качеството ва информационните материали. на техния актуален о6ществено-политически отзвук и на културно-естетическата им ценност. В сьцlото време, формирането на творческите способности е свързано с развитието на умението за сьзнателно и доказателно слоаесно-

В седмия семестър се изслед-

други носители на

информация

логическо изграждане на традиционната логика. По-нататък се практикуаа сьзнателното и доказател-

ствено

логически-противоречиво намиране на идеята на проекта. Развива се "мисленето от обратното",

умението да се мисли, като се изхожда от противоречиви предпос-

тавки, преодоляван€то на

инерт-

ността на конформисткото мислене. Въз основа на разнообразни ев-

ристични методи се развива умението да се управлява мисленето, да се насочва, да се изменя, да се стимулира, да се контролира ходът и резултатът от проектно-мисловната дейност. Творческият резултат от трети курс е интегрирането rta методите и навиците за проектантско

мислене, развитото умевие да се мисли творчески като инструмент

з0

ширни знания,

4 курс. Проектиране

на

екологични

системи

ват проблемите на екологията и се

разработват сисIеми за живеене в нормална среда. В осмия семестър се рецJават аналогични задачи по

отнощение на екстремална среда. Основната цел е проектирането на системи от такива устройства, кои-

то

(съвместно

с

архитектурата)

изолират човека от вредното въ3" действие на средата и осиrуряват

най-6лагоприятни условия за жизне, слоссбността му, в това число и по, ложителните естетични свойства на заобикалящата го среда.

Формирането на творческите способности на този етап се базира на традицион}lата система от проектантски действия. Едновременно с умението да се извърlцва изследователска и проектантска дейност се изпробва и нетрадиционна система от действия на проектанта {разработване само tla главни възли,6ез детайлиране; , работа по сгъстена

проrрама; програмиране без про-

сктиране; комплектоване на проекта от готови елементи; лриспособяване на готовия проект към дадена ситуацив) и се създават други навици за осъlцествяване на проектирането в ноаи рsботни условия.

Завърцrен творчески навик е спо-

собността за нвочаквана систем8 от

действиF на лроектанта (работа по непълна програма, при объркани етапи, при напрегнати срокове, при

минимални възможности и т. н. ). Развива се умението за бързо ори-

ентиране, за проава на инициатива и намиране на изход от положението

при изменяu.lи се сложни условия

на работа, като се осьществява пълноценно проектантската дейност, Творчески резултат от 4 курс; ин,

тегриране на различните методи

навици

за

и

проектантска дейност,

развито умение да се действува ак-

тивно и разумно като инструмент

за работа на дизайнера на базата на проектантско мислене, ви)fiдане и обLUирни знания.

5 курс. Системна дизайнерска дип, ломна разработка

3авърtлвачlият,

дипломеfl

курс включва два основни проблема. През деветия семестър се и3-

върlllва преддипломно проучване, свързано многопланово с темата на дипломната работа. през десетиа семестър се разработва проект, gьдържац{ системно дизайнерско решение на сложна и социмно значи-

ма тема (съобразно личните

въз,

можности и ориентация на студента. Основна учебна задача е само, стоятелната работа лри консулта, тивно и контролно участие на преподавателя, Гл8вен резултат от това е системната дизайнерска социмнокултурна разр86отка сьс знaнителна обществева, функционмна. естетв, ческа ценност.


Формирането на творчески способности в завърщващив етап на обучението се изразява в проввата на уиение и навици за самостоателна изследователска и проектантска работа. Творчески резултат: професионално виждач.ll мислещ, действуващ, tl]ироко ерудиран млад специалист. кредо на дипломата: защита не само и не толкова,на качеството на проекта, колкото на качеството на проектанта.

По този начин, в условиата на ограничено учебно време, студентът от експерименталниа курс получава

възможност да се справя с широк

кръг от взаимliо свързани и после-

дователно усложняващи се проектантски задачи. той се сблъсква с разнообразви актуални проблеми на дизайна, ориентиращи го като бъдечl дизайнер към перспективна професионална дейност. Той се формира като активен творчески работник, обществено ориентиран, политически rрамотен и идеологически подготвен"

Про€кrr.рано на rудиовиaуални ковунr,tкацяя. Плsкат по случrй 60-rодичr-

нинат0 llб Великата

охтомврийска

ооциалнGтйчбсха роволlоциr,

М. Тrхомиров, З курс, Б caмacTlp, 1975/77 год.


ТЕОРИЯ НА ФОРМИТЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ Удк 62.0о1.2 : 7.о5

С

:

37 (47)

представяне

течение на годините поня-

тивта за красота, любов и истина станаха толкова субектиани, че

практически

е

невъзможно да

път

ги разrледам във връзка с образованието по промицJлен дизайн. ll|e се опитам. също така, да демонс_ по

които

с

дизайн в САlЛ подготвят студентите и ги запознават с различните аспекти на развитие.на формата.

Когато разглех<даме понятието "форма" трябва ясно да разби-

раме, че основата, върху коато градиtи, не е нова. Всеки опит за фор-

мулиране

з2

на дефиниция или

за

иllтелектуално развитие.

,

е

идеята на Питагор и Дристотел, Дотолкова. доколкото гоsорим в контекста на промищления дизайн, който се занимава предимЁо с предмети или "хардуер" {материална частl , мисля? че може да се значение, че съдържа в си Контур, себе формата очертание и вид на предметите, различаваulи се в зааисимост от същ-

сьгласим с първото

ността си.

правели изчисления във връзка с простите rеометрични тела. Пред 550 г. пр.н.е. щколата на Питагор изучава концепцивта за формата като характерен признак на нещата. а в 335 г. Аристотел "отделя" фор-

Второто значение на фqрмата като сьщност на Heulo, различавацо се по материя, също влиза в грани-

функция. Гlо този въпрос Аристотел изпревари с дае хиляди години Луис Съливан. чивто сравнително

клад.

мата от материята и предвижда, че формата се явява като резултат от

студен-

служи за демонстриране на това, как преподавателите по промищлен

1.1a

Оце в 2000 г. преди новата ера месопотамците и египтяните

гласие. В настоsщиs доклад бих искал да отдела споменатите ключови аспектц из областта на формата и да

начинитеl

интелектуална

Интересно е да се отбележи, че това дръзвовеtlие за интелектуализиране на формата е измъчвало хората още от най-древни времена.

да се постигне някакво обцlо съ-

тите по промишлен дизайfi се запознават различните страни на формата и натрупват опит в областта на развити9то на формата. Смятам, преди всичко, да направа преглед на връзката между промищления дизайн и концепцията за "форма". На второ мsсто, бих искал да представff един модел, който да по-

ва

структура трябва да бъде правен с разбирането. че в областта на формата вие сме изминали доста дълъг

имаме общоприето зllачение за всяко от тях. По съчlия начин е трудно да се дефинира и понятието "форма", Може би, обаче, като се изоли" рат някои ключови аспекти от приетите значения на тези понятия.

триЕам

fllкеймс Пъркл

нова, но вече морално остаряла концепция, че "формата следва

функцията" все о|ле се споменава и днес.

Смятам. че ще се сыласите с

мен, че дори

и днес

понЕтието

ците ка промишления дизайн, но вече в областта на "софтуер" (про. грамна част) . Тази област, която не

е пряко свързана с предметите, не влиза в обсега на настояlлиа доПри такова предварително условие, че разглеждаме само формата на предметите, се осмелявам да

кажа, че формата на който и да е

предмет лопада в една от двете.ос. новни категории,

Първата категориа е "естест-

"форма" има две основни значениs.

вената форма". Естеетsените форми

се мисли като контур и очертание на дадев лредмет в зависимост от неговата съчlност. Такава е идевта

тествените процеси в природата, на-

Преди всичко, за формата може да

ка месопотамците и еrиптвните. На второ мsсто, "форма" може да означава същността на неч-tо в зависимост от неговата материв. Такава

на предметите са сьздадени от

ес-

пример скали, черупки. птици. рас-

тения и т-н.

Втората категория е "изкуствён8та форма", формата. създадена от човека чрез изкуствени rl синтезиращи процбси: продукти, занаят-


чийски изделия. скулптури. кон-

струкции и T.ll.

.

В най{бщ смисъл формата на

всеки предмет е създадена от

ес-

тествевите процеси в природата или посредством синтезиращи процеси, разработени от човека.

Всяка от тези две категории може да бъде допълнително лодразделена а зависимост от специфичните начини за осъчlествявапе на формата. Така получаваме четири основни подразделения на формата (по две във всяка категория)

.

Те са: органична и неорганична, ръч]ta и

маtлинна.

Тези четири

подразделения

определат това, което бихме могли да наречем направлввацlи фактори. Това са специфичните процеси, които създават даден вид форми с подобни обци характеристики. Неорганичните форми се оп. ределят и създават от физ}неските лроцеси в природата. Тези форми се получават по природните закони !1 са отразени в дисциплините физи-

ка,

геология" астрономия и др. Оргавичните форми се сьздават от жизнените процеси съгласtlо

природните закони, отразени в дисципливите биология, зоология. ботаника и т.н_ Рьчно създадените форми са резултат от ръчния труд на човека. Тези форми са в тЕсна връзка с нивото на умението в областта на ръч-

ните занаяти, скулптурата

и

т.н.

[vlачJинно създадените форми

са плод на човсtлката дейност, въплътена в индустриалните процеси

на производство. Тези форми се обуславят от достигнатото ниво в областта на промишления дизайн, архитектурата. маtциностроенето и т.н.

Независимо от произхода си всички предмети отразяват друг комплект

описателllи характерис-

тики. Човек може да си предстаsи всяка форма със спектрално дадена

характерл!стика. В единия край на

спектъра са rеоморфните форми.

На противоположния край са

раз-

положени аморфните форми. Биоморфните форми се намират в средата,

i-еоморфните форми се характеризират с прави линии, ъгли, окръжности други rеометрични очертания. Те се създават по законите fiа математиката или по други пряко описваеми процеси и са от такъв порядък, че могат лесно да се

и

дефинират.

Биоморфните форми се ха-

рактеризират с плавни линии и повърхности. Те се създават чрез вза-

имодействие на

много

различни

сили, държани в равновесие, и са от порядък, който е сло)fiен за дефиниране.

Аморфните форми се характеризират с липсата на определено очертание или структура и са сьс слабо определена, ако въобtце имат някаква, орrанизация. Тези описателни характерис-

тики се разпределят по

четирите главни категории форми. Мо;<е ла се спомене, че това разпределение

варира

в

рамките на споменатите

подразделениа на естествени и и3куствени форми, очевидни са сходните модели

на разпределение между

неорганичната и маllJинна категории и органичната и ръчtiа категории. [lри наблюдаване на тези мо. дели могат да се направят някои обобщения. неорганичната и ма-

В

tлинна категории имат геоморфни характеристики. В органичната и ръчна категории ловечето форми

имат аморфна характеристика. Могат да се открият и други сравнения между естественото и из. kycTBeHo лодразделение, но смятам да посветя останалата част на доклада на подразделението "изкуствено". Специално внимание lле отделя на "маLuинната" катеrория, областта, в която попада промиrцленият дизайн.

Известни са аморфните ка. чества на ръчно изработените предмети, независимо дали те со про-

дукт на

дърворезба, изковаване, тъкане или керамика. Участието на ръката на майстора е основната ха. рактеристика на тези предмети. Ние

търсим и ценим следите от инсlрумента и деликатното несъвърцJен. ство, които ясно показват човеш. кия труд и сензитивност, вложени при обработването на материша. Тоаа е сферата на дейност на хората на изкуството и худоr(ествените занаяти.

Контрастираlца на ръчната ка-

теrория е мащинната кат€гория на формата. Това е областта на промищления дизsйн, на масовото про-

f,l


изводство на предмети. Тя засага промищлената форма, по която

американските студенти

по

промиrчлен дизайн получаsат пърsона-

ч8лните си знания и развиват спо. собностите си да прилагат подхо. дящи форми за предметите на масоаото производство. Тук става ясно разrраничаване между ръчно и маr!инно изработените форми. Това р€зделяне и разrраничаване е в основата на иботата на американски.

те преподаватели в областта на фор. мата. Това е ново течение в СДЩ, което признава, че традиционният опит в облsсттs на формата, предаван на студентите по промищлен дизайн, се е базирал на субективна манипулация на даден материал без да с€ взимат предаид ограничените възможности на производствената маlдина за възпроизвех(дане на форми. Фактически, траJtиционното образовsние по форми се б8зирsчJе само на ръчната работа, на сръч. костта, т.е. един човек изрsботваLле един предмет. Този подход бе ре. зултат от занаятчийското схваtцане, че дизайнерът трябва да бъде

и

производител. KypcorleTe по форма в миналото, н8сочени към подrотвяно на занаятчии. подчертаваха интуи-

тиаяото развитие нs формата и от тях излизаха кадри, много чувствителни към способността да създав8т

епеrантни, чувствени и високоесте. тични форми. В по-rоламата .;и част, обаче. тsзи експерименти по отношsние на форматs бяха извън обх. вата на производствените аъзмох{ности, Тъй като бяха р€зултат от

g

лична изява и лични естетически идеи на отделния студент, а резул-

тат се получи фактически единстве. на ло вид скулптурна работа, олределена да остане уникална поради невъзмох(ност да се релродуцира.

Качеството

на

уникалност

на формата, обаче, е сьlцността на

ръчната работа и скултлурата. Стойността на подобна форма до голама степен о свързана с тази

уникалност. Ето заlло, тогава про6лемът за обучение в областта на ди-

зайна трябвачrе да се рецrи

чрез сьздаване на нова поредица от дес-

криптивни упражнения s областта на формата. Тези новя упраr(нения запазват естетическата чувствител. ност, но променят средствата за развитие на тФи форми като се'лреминава от един дизайнер - излъл. нител към един дизайнер и много изпълнители. Такъв подход признаsа нормалните дизайнерски оrрsничения от материала и ограниченията

на някои специфични производствени процеси. Той също така дава

на студентите описателни средства

за възпроизвех(дане на все по-rолям брой аморфни форми с помочlта на мачJинни процеси, Преди едно по-

коление мохоли наrи заяsи: "ма.

tлинито могат да бьдат законни ин-

струменти на художник8 и на дизаЙнера". Това е толкова вярно днес пр}t новото обучение по дизаЙн, колкото и когато е било написано. Неrовата истинност, обаче, не бd напълво при€та доскоро от тези. които се нагьрбиха с отговорността да преподават формообразу-

ване на дизайнерите.

Под претекст за развитие на упр (нения за маlJJинна форма повечето лрограми включзаха само едно повърхностно преминаване от традиционния худоr(ествен и занавтчийски лодход към обуtlение по форми и само rовореха за "маuJината като инструмент за форми". Вярно еr,=gа.сьответните Упражненив по форма използуваха нови материа-

ли; цJлерплат, метални листове, тръ-

би, пластмаси, но поставането на ударение върху вхможността на промиuJлеността да произведе flолучените форми странно липсвацJе, Формите от глина подчертав8ха ед-

на субективна естетика и в се получаваха форми, кевъзмо>t<ни 3а МаСОВО ПРОИЗВОДСТВО ИrlИ ПЪК неподходаlлl.i за познатите процеси на лроизводство,

Получи се някакава неестест-

вена смесица. Студентите се обучаваха да сьздават форми за масово

производство чрез субективен занаятчийски подход, при което ра3. рафтваха екзотични скултурни аморфни форми. Тези форми'бяха висDкоестетически, но не бяls съ3. дадени на базата на рационалния и интелектуален принцип, които би-

ха дали възможност за формулира.

не на формата и за по-нататъlлно

дублиране чрез подходящ производствен процес. В съчlност, не бе

проучена достатъчно възможността за сьздаване на истински мачlияни форми. Дизайнерското обучение остана свързано главно с изкуствата и


давацJе предимство иа разиването на артичстична и интуитивна чувственост на студентите, На промицtлsния дизайнер се гледац,lе като на технолоr, някакъв худо)t(ник чиято мисия е да трансформира грозотата на видимата заобикаляща ни среда в естетическа утопия. Архипеfiко и Бранкузи бяха боговете на формата на върха на дизайнерския Олимп. но бsха заместени при новото обучение по дизайн от рационалността на Фулър, физиката и компютъра. Днес това преминаване от ръчна към маtljинна форма се раз. вива добре. Формата вече не е изключителна собственост на изкуствата, и на студентите ло дизайн вече не се дава неограничена експресивна свобода при проучване и разкриване на формата. Разглеждан вече не като художник в традиционния

-

смисъл, съвременният студент по

промиrцлен дизайн, според главните американски проrрами, се учи да

уважава факта. че всяка маtчина и средство за масово производство има в своите възможности определени ограниченив. Тези ограничениs се приемат от днещните студенти като главно предварителtlо условие за установяване на началната посока на формата като резултат. На студентите се обръчlа вниманиеt че машините и съоръженията работят

по предаарително предвиждани

и

проrрамирани модели и че тези мо-

дели оформят дадени

материали

посредством адитивни, субтрактивни и деформативни средства, Днес

обучението

по форми

подчертава

схващането, че формите произвеждани от маrцини се създават с помоlцта на три основни фактора. 1. Специфичните качестаа на материала.

2. Възможностите на специ, фичния производствен пFоцес. ни

3. Естетически и дескриптивограничения на предвидената

форма,

сега искам да опичJа накратко различни страни на дизайнерското обучение в най-реномираните американски училичJ,а за ди, зайнери.

В повечето курсове по промишлени форми студентите се за,

познават с основните материали за

проектиране: дърво, метал, керамика и пластмаси. Чрез различни

последователни задания студентите придобиват lлироки познания от първа ръка за всеки вид материал. Тези познания се получават не само в курсовете по форми. Например.

когато студентите проектират

и

сьздават истинска форма от дърво в три измерениа, те правят и точна рисунка и дауизмерно осъществЕ,

ване на сьцlия предмет като задание в курса по рисуване, Тази преплитаща се практика обогатява опита и знанията за естеството на даден ма-

териал

с

долълнителни сведениа. лолучени от преподаването на друrа дисциплина. Така студентите се запознават отблизо с основните качества и възможностите на всеки материал от гледна точка на дизайна и още в началото на образова-

нието

си

изучават съотнощенията

между даден материал и характе. ристиките на формите изработени

от него.

важна част от запознаването на студенrите с материали за проектиране е да се научат да разбират различните производствепи процеси. Те използуват тези знания за да обработят и придадат на материала подходяща форма. Всеки проект проучва и засилва значението на

системата форма-материал и подчертава естетическото рещение на изпвата, не само чрез естеството на даден материал, а сьцlо така и чрез уникалните възможности на обра. ботваlцата го маtlJина. Студентите се научаваi на правилни процедури

за окончателно осъществяване

на

формата или пък разработват нови процедури, които откриват големи възможtЪсти за нови обхвати форИнтересно

е

да се отбелФi(и, че

различните производствени процеси, оказвацlи влияние на дадеt материал и създаващи форми, имат три основни класификации:

Ддитивни, неутрални

трактивни.

и

су6-

Всяка класификация предлага различни видоае възможности ко_ гато се сравняват с различните из_ ползувани за проектиране материа_ ли,

Адитивните процеси са тези,

които създават

композиционна

форма чрв прибавяне на материал към материал. Това се постига чрез изготване на съставни части. това 35


прикачване на част към част се получава посредством различни технологии за прикрепване, като на-

пример занитване, завинтване, варяване и др.

за-

При неутралните процеси няма нужда от допълнителен материал. Неутралвите процеси на формо-

образуване rie изискаат нито допълнителен материал за вавършване на формата, нито пък премахване на излишен маlериал, Има две подка-

тегории, при които се явяват неутрални процеси: първият е процеса на кристализациs. при който се използува течност в калъп. Там тя

отлежава, втвърдява се, и кристали" зира, Леенето, формоването и пресоваflето са примери за такъв про,lec. Втората категория е "дисплей. синг" {изместване) , Това означава. че на твърд материал се въздействува с някаква сила. коато измества материала от една част на първичната форма към друга. Това трансформира първовачалната форма в нова. Коването. огьването и валцоването са производствени процеси, i<оито представляват пример за неутрално изместване ("дисплейсинг") . Последната категориs е субтрактивниа процес. При такива процеси част от материала се изЕаж-

ла или "субтрактира" от първичната форма, като по този начин първона-

чалната форма

се модифицира в

нова. Примери за

субтрактивнлл

процеси са: рязането, пробиването. струговането и фрезоването. Значе-

нието на тази класификация става

зб

ясно, когато разrлеждаме различните производствени операции в

една матрица с различни производствени материали.

Тук можем да

разграничим

различните адитивни, неутрални и

субтрактивни формиращи процеси

във връзка с дизайнерските материilли: дърво, метал. пластмаса и керамика,

Интересно е да се отбел€жи доминиращото участие на метало-

ки, обаче, предметите оформени на машина могат да бъдат представени със щест вида характеристики, като всеки вид може да се получи от повече от един материал. Очевидно, това натрупване на разновидвости създава средства

за

развитие

на

много видове форми и налага необходимостта преподавателите да дават по"богат опит и да провеждат yпражнения, да бъдат добре под-

обработващите лроцеси| използува-

готвени за това и да използуват възможните най-солидни учебни про-

производство на форми, Това подсказва нуждата да се постави уда, рение на обучението по металооб-

плоски форми, кожени форми, тех-

ни при всички

класификации за

работка във всички програми ва

учебните заведенив за промичJлен дизайн, като се осигурят и подходящи условия за това, а освен това се обзаведе и лаборатория за обработване на пластмаси,

грами, разработени за тази цел. Тези LuecT вида характеристики на формата са: масивни форми,

нически форми, черупковидни ми и клеiковидни форми.

Масивните форми се характеризират с rоляма здравина и обем.

'

Това ви подсказва ou.le, че неправилните предпочитаниff , давани в миналото на упражненията с гли-

Плоските форми се характеризират с плоски и вмъбнати повърхности. подсказващи липсата на големина и обем.

алната часl на керамикаtа. Не бих искал да подценявам възмох<ностите и значението на този материал, но лри преглед на натрупания опит яс_ но се разкрива неговата ограничена и специфична употреба. Тук е вокно да се отбележи фактъ1, че всеки вид производствен процес разкрива цяла гама от възможни хара(теристики на формата. Досега говорихме за формата. проввяваUlа се когато е получена ръчilо или на машина. Фактичес-

Кожените форми се характеризират със сложни повърхности, показваulи свойствата на кожа или

на при обучението на студентите, която. както е известно, е матери-

ципа.

Техническите форми се харак-

теризират със скелетни рамки.

структури или конструкции.

Черупковидните форми ся-

каш обгръщат пространството и се характеризират с вдлъбнатини и кухини, подсказваU{и обема.


Клетковидните форми се ха-

рактеризират с организирано подрея{дане на модулни елементи. Всички тези видове характе-

ристики могат да бъдат отнесени

обратно към описаните

по-рано

формирачlи процеси. lМоже да

се

твърди че черупковидните форми са най-разнообразни и имат възможност да обхванат целия спектър от произаодствени процеси. Останали" те видове се поддават на групиране при по-ограничени производствени

възмо}кности.

Отново става ясtlо, че дори при избор на даден вид форма, с която да се рещи специфичен лро-

блем на дизайна, трабва да се разбира и да се има предвид наличието

на оформящ процес, който фактически ще създава такава форма.

В

началото споменах, че днес

в повечето реномирани учебни заведения обучението по дизайн подчертава взаимната връзка между три основни фактора. Бих искал да ревизирам тези три фактора. Пър" вият фактор е; Характеристика на материала

за обработване.

Видвхме как студентите се

запознават

с

материалите

и

как

тяхното обучение се подобрява чрез

възлагане на заданив, свързани с материала, по няколко различни

дисциплини едновременtiо.

Вторият основен фактор

е:

Възможности на специфичните производствени процеси, Отбелязахме, че се обръща специалtlо внимание lia това, сту

дентите да се запознават колl(ото може по-добре с естеството и въз-

можностите на цялата гама производстЕени процеси. Тези процеси попадат а три категории: алчтивР.и, неутрални и субтрактивни процеси. Видяхме също така, че всеки процес може да разполага с ограни-

чен избор материали

и че

всеки

процес мох<е да произвежда само

ограничена гама изделия с различни

видове характеристики на формата.

Третият споменат

фактор

основен

е:

Естетически и дескриптивни ограничения на планираната форма. Искам да завърuJа с кратко изложение по гози аспект от образоtsанието на студентите във връзка

с формата.

Ако

вьзприемем идеята,

че

има голямо разнообразие на харак-

теристики на формите, трябва да приемем и факта, че за да обучаваме студенти по дизайн на маtllикни

форми, ние обезателно трябва да

разполагаме с едно основно ядро от правила за подобно обучение по отношение на формата. От него преподавателите трябва да черпят ин-

формацив за най-подходяците начини не само за възлагане на задачи, но това възлагане да става по такъв

начин, че да дава възможност на студентите да възприемат смисъла. значението и целта на задачите. от голпмо значение е появилият се и вече налагащ се комплект

от предписаниF за машинни форми, които се признават от преподавателите пс лйзайн и заместват интуи-

цията като основна форма при обу-

чението

по

машинно създадени

форми. Тези нови предписания са необходими за да се разберат логи, ката и принципите, свьрзани с про, изводството на онези форми, чиито

очертания попадат в биоморфните и аморфни категории. Ако дизайнерьт може да ар-

тикулира дадена форма посред-

ством нов специализиран език. lой u.lе може и да проектира успещно форми за всичките три класификации. Тогава гамата от форми, които могат да се произвеждат с техноло-

гически средства. ще стане много

ло-lllирока отколкото е днес. Ето защо, преподавателите по дизайн започват да включват в учебните програми материал по въпроси като създадени от ЕИl\Л форми. изчисленив tla подложени на опън и

мембранни конструкции, както и логика на разделяне на пространството.

il рез всички тези предписания преминава една обединsваща интелектуална връзка, която ги свързва здраво с маtl]инно създадените форми. Всяко предписание е комплекс от интелектуална дейност, съдържаща свои собствени знания, дефиниllии и правила, чрФ които се проверflва успеха или flеуспеха на получените резултати. С една дуп4а,

това са обективни концепции

на

формата. Като такива те се осъществават в ноьите форми на дизайнерско образование и допринасят за това. което един ден може да стане наука за пDо\,4иdJления дизайн,

з7


ЗА "ТОТАЛНАТА" УДК 62.О0],2

| 7,О5

ГРАФИКА

НА ФРОНЦОНИ

(О92) (45)

-*щ*Ёф$цнЁ*$ý:"j:::"*:#","

Чffi*жý$$,,tjфffi,""

tffi

ъ "лтi i,;:"л$;;

r*#^iyjпlI;t__*#*"'

ъft} пре.Jд от италt4.1нскri Боян Качулев - ЦПЕХП

--


Продставяне

на известния

Излоя{ба на Романо Сантучи {Визуал,

италиански

но-то8ално

sрхятокт Дrfiо Понти G един "триизме, рен" плбкат с размери 70/50/15 см. Удобен за сгъване и tранспортиране. С този моlив Фронцони материализира пирами, да - философски "модул" на Дrк, Понти. Плакатьт s изложен в Муз€я за мо, дерно изкуство - Ню-йорк

обединение

линер, Милано) измерен"

rати

,

-

център Апо-

представена

с

"три

Рбшението дава бо_ пластични възможности, според

начина

плllкат,

на

поставяне

осв€тлението.

в

и

характера на

оrънато

състояние

концентричните кръгли отвори под-

Gказват разпространение вълни в пространството.

Y

slтUдт

loti

MAlLAN

D19

678lS1

968

-l5DE

zEM

в€R196

78l

S2oJA

NtA

81968G

ALE

RlЕýЕN

Ато

HTDEUT

тGд scH

LAilo14

ко

BEsTUT

яАоАDЕ €вsтRА

ssE

на

звукови


Една от специалностите на Фронцони са плакатите, създадени за откриване на художествени и3-

ложби. С тази си дейност той попада в добрата компанив на Пикасо, Миро. Шагiл, flюфи, Мlатис, Брак и др. Налице е точно такъв случай, при който не знаем кога е началото на нещо. Фронцони твори графика с най.широка сфера на,приложение публицистика и реклама, простран-

-

ствено оформление на панаирни щандове, музеи, художествени изложби, проектиране или реставриране на културни обекти и т. н,

Размахът на професионалната заангажираност в графиката на Фронцони е сsързан с практически умения и задълбочени познания върху възможностите на материали_

те и работните инструменти, Той е способен да анализира и намери

най-подходащия материал за дадена задача.

Фронцони аранжира художе-

ствени изложби в момент, в който авторите художници използуват всвкакаа техника и tлирока гама от материали. Фронцони не се задоволява с това, което му се предлага, той "изобретява" материали, съставлавацlи интегрална част от произведеFията на изкуството. Фронцони търси оригиналното при разкриване на връзката между аранжировката

ва изложбата и информацивта

нея. Изложбеното пространство

за е

подредено така, че плакатът се възприема като продължевие на изложбата извън нейния геометричен параметър и й придава "образ". Пла-

40

катът. заедно с каталога и поканата, се лревръща в елемент на ''коорди-

нирана" информациа, която се основава на съобщението, че творецът Х излага свои творби на посочено

Тук

възниква въпрос: ако

творецът, който излага е професио-

в областта на визуалната комуникация, защо не се поверява на него да изработи сам проекта на налист

представителнив плакат на собствената си изложба? Логичен вълрос, Отговорът е, че творецът борави с една комплексна проблематика, която води до претрупване на плаката с елеементи. до предлагане на излиttJна и оттам на неефективна информация. Споменахме вече, че Фронцони попада в добра комлания, но честно казано, Брак, Пикаоо и останалите не можаха да сътворят плакат, въпреки множество-

то си

опити. Техните творби

са

"платна", по силата на предназначението си лодлеr(ащи за възпроиз"

веждане върху хартия. Фронцони се стреми с плаката да постигне предсъздаване на автора, да даде ясна представа на минувача "кой" и "какво" ще му предложи, ако посети изложбата в посочената галерия. И не само това.

Целта на Фронцони е да стигне до този резултат, по неговите думи, с

"минимални възможни средства''.

Постоянното му задължение е да търси най-същественото. Най-същественото за твореца, който той пос" тепенно яи разкрива и за начина, по който го прави.

Представяне на Анджело Ббр7олио. скулптор. който използва метакрилет като основsн материал. Този м8териал

е

представен на плаката като !ри бели ел€мента, разположбни в npocTpaнcтBoTo


cepri

плакати

културни

Милsнско лiто-76,

't G

проiви

блаrотворитблна

dеъсJaпло

'реriЬrcrоЕih|съ Sоогf,сi н binocentilddсrJ еЬdtrеЁЬЬЁе 9

пЕпо

рddJоdоъ l97b ф ?о

trrвlЬdrв

",ФdifiЁа;--

ni*.l*&i. ра.Ьд.drЕ

h*.*=_-

Dпгrосq2о

,!озEбdiпd -

еФЬ9ýf

со+tспаlсJr*о пдо спtсiс r'l'lo j::=-_-

ll qh*riп'-d-y

ппгrосr

b<glfi


ПОЛИАЦЕТАЛ

- НОВА ТЕРМОПЛАСТИЧНА

ПЛАСТМАСА

н.с. Денислав Минев

-

ЦПЕХП

от ня колко години водещите производители на пластмаси в света произвеждат пластмаса с химическо название "полиацетал" (полиформ-

алдехид, полиоксиметилен) и различни търговски имена (УЛТРАФоРlVl на БАсФ, хостАФоРМ на Хьохст и др.) . Полиацеталът се характеризира с:

-

много добри

механични

свойства (износоустойчивост, твърдост. гъвкавост) в широк диапазон от температури {от -40 до +140 градуса Целзий) ; - висока устойчивост спрffмо

химикали (почти sсички органични

разтворители и сапуни при нормални и високи температури; нисък коефициент на триене;

-

добри диелектрични свои,

ства, които се влиаят слабо от ат, мосферната влага.

полиацеталът се произвежда в

УЛтРАФоРм и 7 за ХоСТАФоРМ), няколко модификации {5 за

които се различават llомежду си предимно по своята течливост - от висок до много нисък вискозитет в разтопено сьстоание, което позво-


Умивалник, модел Монако, проиводство на фирмата Монобонд в Отлr,r, йоркцrир. Анrлиа. Маrериал ХОСТАФОРМ. Произвежда се във всички международ-

-

Ексцентрик на лроrраматор за автоматична ОТ

перална

маt1,1инаl

чJприцван

изцяло

УЛТРАФОРМ

о приеlи за саниlаряа тбхЕика цвотове

Y лява да се подбере подходяlл материал в зависимост от големината и сло)i{ността на изделието.

Поради голямата си твърдост в сравнение с другите термопласти полиацеталът е особено подходsцt за използуване в мацJиностроенето, фината механика, автомобилостроенето. електрониката и електротехниката. Особен интерес представлява използуgането му напоследък в

санитарната техника. ПредимстватЪ

на полиацетала пред порцелана

и

металите в тази област са:

-

богато разнообразие на цветоае и ниска цена;

-

лесно монтиране и транс-

портиране;

здрааина както при транс_

и при експлоатация; малко тегло; - лесно производство. От полиацетала се произвеж-

!,lopт, така

дат

умивалници. автоматични

и

обикновени смесителви батерии, сифони, душове, аодопроводни и каitализационни тръби, части за лерални машини и др. детайли, пред които са поставени тежки изисква-

ния поради постоянната им работа в

контакт със студена и гореuiа вода?

сапуни и разтворители.

Ниският коефициент на трие-

не и високата

износоустойчивост

правят материалът подходящ

за

производство на tuирока гама лагери. При продължително излагане на пряка слънчева светлина полиацеталът става крехък поради чувствителността си към ултравиоле-

тово

излъчване. Уврежда се от окислители и органични и неорганични киселини.

Материалът се преработаа с всички видове машини, предназначени за работа с термопластически пластмаси, но най-често се цJприцва. Поради бързото втвърдяване е особено i]одходsщ за скороGтно шприцване" Обработва се flри температури между 180 и 220 градуса.

В

специални случаи {напр. при

слох<ни форми) , може да се работи припо-високи температури {до

и

2З0 градуса) . Всмукването

1,5-З,5%и

е

около

нараства с ловиlllаване температурата на tлприцване или леене и при по-дебели стени,

Съчетанието на добри механични, топлинни, електрични свойства и висока устойчивост спрямо химикали прави от полиацетала ценен материал за изработване на прецизни детайли. зъбни колела, ексцентрици {напр. в програматорите на автоматичните перални мащини) , лагери, пружини, части за

помпи, детайли за санитарни възли, машини и апарати, работеч4и в тежки експлоатационни условия, както и при проектиране и производство на битово и учрежденско обзавеж-

дане, автомобилосtроенето. комуникационната техника и др.


хрончkа интЕрБюро,77

Добролюб Пеrrrин

-

ЩПЕХП

УДК 651.2 : 061,4

През месец октомври 1977 г. Загреб беше уредена Деветата международна изложба ИнтЕРБю-

в

ро , 77.

Експозицията отразяваще следвите по_важни области на организационната техника и канцеларското обзаве)цане:

СРЕДСТВА ЗА ОБРАБОТКА НА ТЕКСТ - портативни и канцелар-

МДШИНИ - джобни и настолни електронни калкулатори, електронни регистрирачlи каси, механични и електромеханични сметачни маtлини и касови апарати. СИСТЕМИ И МАШИНИ ЗА ОБРАБоткА НА ДАННИ -системи за обработка на данни от средното поколение, магнитни компютърни

карти, компютърни хранилища, машини за счетоводна работа,

ларски диктофони, системи пищещи машини и автомати, пичJечlи

фаt<турни маlлини. процесорни из-

чение.

числителни маLлини.

маtлини със специално предназна-

рАзlчlножитЕлнА тЕхникА _ канцеларски размножителни и пе-

чатни маtлини и колирни апарати КАНЦЕЛАРСКИ СЬОБЩИТЕЛНИ СЬОРЬЖЕНИЯ - телефонни апарати, апарати за вътрешва връзка

(конферентни, директорско-сек-

ретарски уредби и др.}

ИЗЧИСЛИТЕЛНИ

И

СМЕТАЧНИ

числителни,маtлини, аналогоаи из-

КАНЦЕЛАРСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ

-

обзавеждане на работни кабинети за ръководители, приемни и заседателни зали, картотеки, щкафове за картотеки и класификатори, мебели, приtlадлежности и др.

за ИнтЕРБюРо ' 77 баха показани голям брой изделиF и системи от изделия на водеч.lи фирми


Стечофон

-

АСМАН {ГФР)

в световната промиtrJленост. Голяма част от изложбената площ бе беше предоставена на югославски

фирми, които L!ироко представиха своята продукция, показаните експонати бяха само от редовно производство. От гледна точка на дизайна и по-специално на нвкои изисквания

от

визуално-пластическо естество някОи изделия и системи предста-

влsваха безусловен интерес. Ме)+(ду твх:

- Фамилия диктофони на фирмата "АсN4Ан" - гФР - Цялостното пред'ставяне на фирмата "олИМпИя ИНтЬРнЕйшЬНЬЛ - ГФР - пишещи маtltини,

електронни калкулатори, диктофони, мащини за обработка на данни.

-

Фамилия електрофотокопирни

апарати

"АПЕКО"

-

СА[Щ

-

Електронните настолни калкулатори с печат ЛОГОС 68 и машините за обработка на текст ТЕС 500 на фирмата "ОЛИВЕТИ" - Италия Бюрокомпютрите на фирмите "НИКСДОРФ" и "ФИЛИПС" - ГФР,

-

"РУФ"

-

Швейцария, "СПЕРИ",

"БЬРоУз" и особено системите на \i В lu от сА|ц. Редно е да се отбележат и

добрите дизайнерски

реtllения за джобни електронни калкулатори ДИДЖИТРОН югославската фирма

някои от настолните

и

на

"ЕлЕктронскА индустрия".

показаните на изложбата български електронни калкулатори ЕЛКА от серия "50", джобните

електронни калкулатори ЕЛКА ]0з, tзOМ и 1з5М, а сьUlо така

електрофотокопирния

апарат

произведени в завод ОРГТЕХНИКА - Силистра по от-

ОТ 200З,

ношение на формоизrраждането и промишленото си изпълнение са сравними с най-добрите сродни из-

делия

на

представените чужде-

странни фирми.

vvv Изложбата ИНтЕРБюРо'77 показа нагледно изклк,чително интензивното развитие на средствата за обработка на данни и организационната техника на базата на найновите постижениа на електроника-

та и съвременните технолоrии

за

обработка на материали. Това от своя страна е създало условия за резултатна и ефективна дизайнерска намеса при създаваяето им. 45


Електронен калкулатор с печат ''ДИГИЕлектронска индустрия {Юrо-

ТРОН"

-

ТекстообDаботваща мsllJина ТЕС 5О0 -

ол ивЕти {италиF,1


Устройство за четене на копЕкс _ АлФА-гЕвЕрт Диктофони ФИЛИПС {ГФР)

Излоя(6sния цанд на Н.Р,

дисплей

- спЕРи

{сАЩ)

Лорrативна €лектриqеска фа

"Репорт

(гФр)

де

лукс'l

пиrлеща маши-

ОЛИМПИЯ



Редакционна колегия иня(. Минко Хасьмски - главен редактор н.с. Стефан Вълев, инrк.д-р Николай Гра,

динаров, инж. Георги Клисаров. арх. То-

дор Младенов, к.и.н.н.с.арх. Иван

вов, ст.н.с.инrк. Константин

Сла-

Сливков


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.