s
ы
Ьu4q[iн о
'роблl
uнформацuанен бюлетчн на центрапнчя uнстUтут за промчuлена естетчка 1606 софчя, бул. тотлебен 34
э теле
Jчзаtl . обуч
цор^
СЬДЬРП{АНИЕ Ня Kou актуалнu проблемu на lеорuяlа на du ldчнJ. . -
JuzoM
.
.
.
.
Телефоньт Творчествоtо на Лучоlкч Копанч, . .
,Щчзаiн.борса, Потенцuал за npa<TuKa u сlбученче . Оформяне на zpadcKaTa cpeda.,, . . ОрUентацчоннuя dчзайн
,,7
чество MetKdy архцrектu, dчзаdнерu u хуdожнuцu . 1,1зdелuя на чужdестран н u Mu, Сь
,1заепl
.12
- Лучl
.
,l8
,
.
за
1|
Сто
- coBl
.26
тр у dн u
duзаil!ерu, - НаdlобрLt чзdелчя на ЧссР Ja 19В2 z, , . - Сто апонскч Ma1,1Ku, .
XpoHuKa.
. хYdо
,
в населечillе месld
,Щu z о
,3
.
ачза Перс
.
.
-. СъвечJанче на ръковоdчтелчте на нацuоналн uте ор?ан чзацuu за промuLuлена есrеfuка в соuцалчс|чческцrе стрdнu
.
-45 :Jблчl
,45
- Межdунароdна лекторuя "Актуалнu проблемu на dчзаittа u epzoHoMuaтa" , .... .45 - ПьрвU млаOех(кч счмпозцYм "!чзайнъt, u ерzономuята в хармонччното uз ?ры{dане на жчзнената преdметно" пространaгвена срсdа" ., . .,, . ., ,46 Бчблчоерафuя, .48
СОДЕРЖАНИЕ
зованUя в ёчзайне, НекоторьЕ основньЕ на п равп ен чя ч ссл еdов а н u Й.
БЕАРДЗОТИ, Л. О телефоне. Ота2оно, 1982, о 65, с.64-71, uл, тенцuал dля
Исторчческое развчтuе телефона. О '.тра-
практчкч
dчцчонном" аппарате. Проекты Алек-
zороdской среdы . . . . . 22
duзаdнвеороdе...26
Сотруdнччество .
ро Полато, Нооьй метоd
проеkтuрованчя - прU помоlц!! анапчза проблем u tрефванчй,
dчзайнеров
ЕСТВО Лучdrсч Коланч, Дuзайн. |ципэ) . 1983. W 3.;, 12"15, uл.
TBoPLl
ЛучцlJе чзdелuя ЧССР
и3вестньlй чтапьянскuй duзайнер луud,Ku Коланu - в поuсках ..чёельньlх про-
Сов ещанч е р у к о в о d ч тел ей нац ч онап ь н bl х о р 2а Hu за ц ч й
по промьlшленнай эстетuке в
соцчалстчческчх стренах. . . . . . 45
Межdу нароd ная лек торu а
'Актумьньrc проблемьl dчзайнач эр2ономчкч'.,, . . . . . . 45
Первьtй мопоdеrlaньlй счмпозчум 'дцзilйн u эрzономuка в zармо-
нччвском формчрованчч
жчзненной преdметнопространственной среdы '',
санdра Бел, ДраЙфуса, Нuцолч, Дзанусо, Сапер u dр. Тенdенцuч семudесsтьlх zodо в. Э п ек тро н н о- м оd ул ь на я мо dеп ь П ьер -
. . , . - . 46
МАГОМЕДОВ, С. Некоторьrc акtупроблемы теорuч duзайна. Технчэстетчка, 1983,l|l. 2. с. 1-2
rуальность разрабоfкч теореfчческuх
du"aiHa, Спецuфцкб
1gорg7ц-
ой dеятельностч в эfой обпастu. со. проблемьl ч проблемьl формообра-
порцчй". О творчестве. о буёушем ! настояц!ем. Формы прuроdы в ezo проекfах. 'Стараюсь созdавать преdметьl, dоступные dла всех..."
КРУПП, I,to 1о.
И,
Дuзаiн-6uржа. МД, 1gs2,
с. 96-102, uл.
Rьlставка -проdажа .Дщайн-бuрже'' молоаьlх dчзаанеров - вьtлускнuков Вьrcче2о уччлчща по промышленному dчзайну в z, Эссен как среёство dля уста" новленчя контактов с промышпенностью u публчкой. .Дuзаан-6uржа'' соособствуеr обмену uнформацuч u оценке к он к урен тно
сп осо бн ос Tu п ро
ек тов.
бИБ€Р, Г,, Г. Бьотхер, П. KepcTet]. и. лан2ехаzен. х. Фойzт, потенцuал dля практчкч ч обученчя, Форм о 2,37-4з, чл.
+
цвек,1982.
ИсслеOовательская ч проек тная dеяrельносrь ёчзаЙнерскоd zруппы Высшеzо уччпuцtа по промыц!ленному dчзайну в
2, Галле. НекоторьЕ uэ проектов мопоdьlх творцов - cucteMa аля вфуальной коммунчкацчч, конструкцчч dпя Bblc-
tagKu, zuёравпчческuЙ фzер, электрч-
ческчй локомотчв ч dр.
ЛАМАРОВА, М. Оформленче 2ороdской среdы. Apxu|eKTypa lЧССР) с. 260-265. uл,
,
'98r.
lt" 6,
О cTpyKTypupoBaHuu zороёской среdьt ч
ролч объектое "ммой.. архчrекryрьl в этом процессе. Функцчч сfруктурuрова-
нчя - эксплуаlацчонньlе| псчхолоzччес-
Kue| вчзуальные ч обц!ественньЕ, Оформпенuе zороdскоzо чнтерьера * зейча dчзайна uлч dpyzozo вudа uскусства? Связь zороdскоi среdы с жuзнью u повеаёнчем человека.
РАТХОУСКИ, И. Орчентацчонный
зайн в ?ороdе, дрхчтекrура tlo 6, с, 268-272, uл.
dч-
lчссР1,1981,
Орченiацчонньli ёuзайн в uсfорччвском
плане.
чю
такое duзайн ч kakuv dолжен
он быfъ? Решенuе проблем коммунuкацчч ч орчентацuч'в новых жuльlх комплексах. Иерархus орчентацuч в zopode,
МиРиАНАШВилИ,
г. ю.
соловьов, Соrруdнччество архчlекfоров. ач3аЙнеров ч хуdожнчков, Технчческая эстеruка, 1983. l'lo 3, с. 2-4-
Е. Аес. ДuёомU.
'Проектчрован!е 2ороdской среdы не может бьlть прёроzатчвоЙ оёнuх лUщь пла uровlцчков||
- таков tезчс семugара | "Инtерd!зайн-8О''. состоявшеzося в Тбu-
пчсч- собравшuеся на ceЙu ap
apxu-
TeKтopbl, dчзайнерьt, zрафuкч, хуdожнчкч-монуменtалuсtьl, рзработав проект Hogozo жuлоzо раЙона ''дч2омч'', убеdчтельно по казапч целесообразность
u эффектчвность TaKozo соrруdнuчества,
солlгЕrчs :@mе Topical Problems
......,3 .......,7 Thewolk of Luiggi Коlапi.,, . . . ., . 12 .....,.,16 Dеsigп-Вёrsе. Theoly rhеTelephone
,.i oesign
potentials fo. practical wоrk
andEducation. Lhbaл.Desigп Desigп f ol
inthe
....,...18 ........22
О ri еп tat i о ns
Епчiюпmепt., .
.,,
LJrban Digom i, col labo rct iоп Between Architects, Designers апd Aftists
и|olks ot foleign
designers.. - The best products
. . . 26
. . . . . З2
...,..,,.37 .,, . .. . з7 mалks. . - , З9 ......,..45
,лсssяfоr 1982 ....,
News-... - сопfеrепсе
l0o Japanese symbol
of leaderc of the National lndustrial Desigл tnstitutions iп the socialist
-
-
counties,,
...,...45
!nternational sеmiпаr Topical РrоЬlеms ot Design and Еryопоmiсs. . 45 Filst sуmроsiчm of the Yоiпg 'oesign апd Еrgопоmiсs iп the Наrmопiочs bilding-up of the Living епчirо;mепt епd the Wolld ....,,..46 of object'.
Bibtiography.
-,..-..,48
KHAN-MAHOMEDoV, С. Sоmе Topical РrоЬlепs of Design Тhеоlу. Teknicheskaya Estetika, l983, No 2, р. 1-2. Theorctical design problems. The specific
chaRctel ot this lielc!, Socio.economic, cultuпl апd form4evelopment pfoblems. some basic trcлd, of rcsearch.
65,
-як(
р,374З.
;А Tl
Яesearch of the professional activitY of t,t design уоuр at the Highel shcool lоr lпd-: trial design. Halle, The authors соmmепt с,,
-,о_
of уочпg designeв: Yis.a соmmuлiсаtiоп system. exsibition des€stfuctures. hydrculic зhоуеl, electfical loca, жrmе prciects
'дк
пotive etc.
BEARDZoTTI, L. The теlерhопе. l982. No
No 2,
р. 64,71, ill,
LAMARoVA, М. UrЬап tu.a lcssR), No
Hlstolical overview of the telephoпe design. The taditional telephone- Dеigпs of gell,
Dlei{uss. Nizzoli, Dzanuso, saper
etc.
тrепds of the 70-ies, The electronic,пodular
model ol Рiеrrc polatto. The пеw dеsвпs method Ьу analysis of the рrоЫеms апd
Design
Design,
р.260-265, ill.
ArchitB
The stluctuing of чrЬап епvifопmеthlough the "small architфtufe" рrоjф= sllucturcl F uлсtiолs: operational, р"y"Ьr-|ёЗЩ
3Но urь"ý6Л |ife апd r-:la В
logicaI, чisuаIапd social- The urЬап iпterio-
a}ask of design оr of оthеr atB? The епчi.опmепt апd its impact оп mап
ТНЕ WОRК of Luiggi Kolani.
6,
|
Ьеhачiочr.
-эакт
:езул
RATHoUsKl, l. Design fol olientation |!lпа-|
rctPE|.1983, Nо з, р. 12,15, ill,
the lJrban епvifопmепt.
Kola, пi * iл search of the ideal plopoftions: оп his wolk, the рrcsепt апd the fчtчrе. "l аm alwau, stliving to create object| to Ье used
Histoly of desigп fol orientation. Whal :_ __ i desigл апd чilhаt should it Ье like? Sotutr.- ,:__!,,с
The рrоmiлепt ltalian designer Luiggi
Ьч everybody,,."
КRUРР. l, Designbcjrse. мD,7982, Nо p.96J02, ill.
10,
The exhibition "Dеsigпhёlsе" tп Essen aims to help уочпg desigпeв grcduating the Higher Scool fol lлdustlial Design, Essen, to establish contacts with indu'try апd the public. "Design,borse" as а plase fоr ехсhапgе of information апd evulation of the competiaive propelties oftheprcjects.
ВlВЕR, G. G. Вбtсhеr, Р, Kercten.l. Lanqehаgеп, Н- Voigt, Potentials for Plactical work апd Education. Fоrm
+
zweck, 7982.
А rсh itek l0
lcSSR),1981, No 6, р. 268,212,
ill.
-.-аявя .зслеl
of соmmuпiсаtiоп problems iп the,"ej*Ho S'QX'I hоusiпg extates. Hieпrchy of orientat,: :с на| iп the чrьап епчifопmепt.
M!BIANASHVlLl, G,, J. soloviev, Е, AEj'<Te oigoпi. collabo.ation Betyyeen Arc!,, а,4тс tects, Designers апd Altists. ТеkhпiсЬв,Laaти kaya Estetika, 198З, Nо З, р,
24,i
"The urьеп епvifоппелt should not
:а
1тс
such was a-f the lnterdesigп'1o seminar helc F
рtаппеd опtу Ьу architects"
moto of
,i.lач
,
-
l
€л( ДИ
Tbilisi. тhе participating architects, :!а Да signers, grcphic а.tЗtý etc, worked оч, !ТаК project qof the new rcsidential сопр,.,|l,я'те
Digomi йlich proved сопviпсiпgli .,{еци expediency апd eff|ciency
laborction.
of such
с:
сiнъ
-: (.lи
НЯКОИ АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ
водство, за които са характерни свои закономерности и теоретични
НА ТЕОРИЯТА НА ДИЗАЙНА с.
модели. същевременно дизайнът
о. хан-магомедов
свързан съG
е
сDциално-и кономичес-
ките, социокултурните и соцйаппоетичните, както и с не по-малко
сложните професионално-творчески, в това число и художествени
lýK 62:7.05:745
проблеми. Поради това теоретичните проблеми в областта на дизайва са изключително сложни не само
l
l
|
Колкото по-интензивно
се
lзвива една или друга сфера на рност, толкова по-голям кръг от Роблеми възникват в общата теокато изискванип от страна на |rrя рактиката и приложната наука. В Рултат на това се разцJирява са}ят предмет на общата теория и се
}явяват все повече проблеми
за
Ьледване. l Дизайнът е една от най-младиiи бързо развиващи се области на
Рност. Това оказва влияние и ipxy общата теория, в която бърl нараства количеството от теорепроблеми. Това е особено хаза последните години,през }терно 'iни
lrrTo дизайнът
в
нашата страна
lстигна професионална зрмост,
а
|ачите му започнаха да стават все
Ьло*нr.
|
Н"
етап от развитието не само правил|лизайна се определи общата стратегия |да ]актика за разработка на теоретипроблеми, но и да се отчетат му оGобености. Дит е тясно свързан G инженернопроектиране и произ-
"""*, е важно
като обект ва изспедване, но и
в
своята същност, тъй като съдържат
много различни равниutа и са свързани с голям брой разнообразни
фактори. Отсъствието на традиции, липсата на разработка на теоретичните проблеми, както и на специалисти сьс съответна подготовка за тахното изследване всичко това създаде своеобразна ситуация в периода на възрах(дане на дизайна в нашата страна през 60-те годиви. ДизаЙнът се оказа незацlитен от проникването на твърде разнообразни концепции. Привържениците им често използваха тази нова област на творчество за разработка на такива теоретични проблеми, които имаха пообщо значение и само час-
-
тично засягаха дизайна.
Сред тези концепции и лодходи трябва да споменем увлечението от социално€тичните проблеми, съпроводено от подчертана социоло-
гизациа на лредметниs свят; технологично-утилитарния подход; влиянието на методологичната llrкола с преобладаващ социо-технически аспект; увлечението от
концелциите на тоталния дизайн; особеното внимание към терминологичната страна на теоретичните
проблеми и т.н. Разработката tla всЕка от тези теоретични насоки помогна за изясняването на много въпроси. Но те не обхващаха значителен брой важни аспекти от теорията на дизайна, които засягаха творческото професионално ядро на тази сфера на дейност.
Към краs на
70-те години проблемната ситуация се измени
значително. На първи план излазоха две групи от проблеми, които изис-
кваха теоретична разработка. Пьрвата група вклlочваtrJе социално-
икономическите и социокултурните лроблеми, а втората проблемите на формоизграждането. В първата група от проблеми може да вабележим два основни аспекта : особеностите при внедрsване на дизайна в структурата на народното стопанство и култура в условията на социализма, както и спецификата на социалtlия модел на потребление при социализма. Тези два проблема бяха постаsени от самата действителност през етапа, в който
-
дизайнът достигна професионална
зркlост, стана търсен от промишлеността и се превьрна във важна съставна част на художествената култура, а потребителите повишиха изис-
кванията
си към
предметната среда.
качеството
на
През последните години Пар-
тията постави като най-важна задача ускоряването на темповете за внел-
,
l ш
.
;,
J
:
а ]1,
r ь }
F
lЁ д
l
раване на научно-техническите постижения в производството и прехода от характерното за миналия етап екстензивно развитие на народното стопаtlство към интензивно, В своата реч на ноемврийския Пленум на ЩК на КПСС ('1982 г.) др. Ю, В. Ан, дропов заяви: "Ако ние действително желаем да ускорим внедряването на нова техника и нови меlоди в
трудовата дейвост, необходимо е централните столански органи, Академията на науките, ДържавtlиЕт комитет за наука и техника на
СССР и съответните л,lинистерства не само да провеждат пропагандна
работа в ,ази област, но и да откриват отстраняват конкретните трудности, които са пречка за развитието на научно,техническия rlро, грес". Дизай}tът може да бъде особено ефективен при внедряването на научно-техническите постижения и интензивните иковомически фактори в производството. Но възможностите на дизайна все още не се използват достатъчно. В много случаи това се обуславs от
и
факта, че възродениат едва през
60-те години в нашата страна дизайн трудно намира своето място в системата от вече изградени отнощения
в
областта
на
промищлеността. науката и културата. Тази ситуация поражда редица сериозни проблеми. През последните години с нарастването на реалното търсене от страна на народното стопанство в резултат на научно-творческата дизайнерска
деЙност
те стават все
по.сложни.
Възникналата проблемна си" туация изисква не само провеждането на организационно-практически мероприятия, во и разработката на теоретичен модел на дизайна в
структурата на социалистическото народно стопанство и t<ултура.
Този проблем иалага изцяло нова разработка и преоценка на
много аспекти, тъй като мястото и ролята на дизайtlа в условипта на социализма са принципно различни от неговото място и рола в капиталистическото общество.
Това се отнася и за принципния модел на потребление при со-
циализма. Теоретичната разработка на този модел щ.е изясни много въпроси в областта на стратегията и тактиката при формиране на асортимента от стоки за tлироко потре6, ление, както и характера на тяхно-
то дизайнерско решение. Така
нап-
ример, необходимо е да се изасни съотноц!ението между рационалната
и
социалната структура на потребление, равнището и начина на живот при целевото перспективно планиране. Предстои уточняването (с ломочlта на специалисти от дру, ги области) на такива проблеми, които засягат индивидуалното предметно обкръжение на човека социално-икономическото нормиране на предметвата среда, видовете предмети като съставна част на средата, материално..tредметната прес, тижност на предметите, "тавана"
норма
-
на техвите цени и т.н.
Втората група от актуални теоретични проблеми е свързана с
въпросите на формоизграх<Д"п".о ]"* У Г веразрабс-
В тази облаGт има редица тени и неизяснени напълно аспекту '-дин( u*"' Освен това сред тях е ва*но дч оr-
крием тези "6олни места",
]'_|'
зи
Тъщ
""рr,, изследването на които е необходи,]ИЗВ} мо да насочим вниманието си изц", 'еОРе фРМ ло. Наложително е да набележим те закономерности
на
бормоиз, граждането, пренебрегването на *о, 'УДО' ито води до понижаване на про4в, 'ИСТе
сионалното и хyдожественото на произведенията на
,"вс 'P?n" ПЗКУС
дизайна.
ЭРИеН
Известно е, че формирането н; П( "фундаменталните забрани" в на\,:О Эавни от изследва ката е важен резултат jДНiТi нията. Така например, една от тезу СЪ! забрани прави безперспективно тър-зе н€ сенето на вечниа двигател. В област-
та на художествените въпроси
на <улту
-а
СВ'
формоизграждането такива забранr ТЗЛИ няма и не може да има. И въпрек, Се всичко теорията на дизайна може /;а )аЗНИ законом€ р встрвбва да анализира iа eтt стите и особеностите на формоизВ
граждането от те3и позиции. Анал"-iИ зът доказа, че най{ложни проблем, ]УЛТУ )ез Да откриваме там, където се преплитаnp"" поaп"л противоречиви буь-'НОГО "" забрани. [l|e спомена са--арУш даментални Bol мо някои от тsх: 'э
'l.
3аковомерностите на cтn .]..1l] *у" 11::] лЬобразуването до*ч."", турното общуванч . np"o"n"r"'n ]u""_' *"|]' определен регион е """"." ""n"ствувано от унификация вата и похватите нa
-
"" "р"д--',,*]]j
"" "удо*""a"""о-]_ о]Д'!' изразаване, По такъв """"" ". формирали всички зонални c'"noo]!]|' в миналото, Така е било винаги и дЪВСеП ППРО' отричаме този факт е 6"зс"ислепс
кулrурното обчlуване придо, .1нес 5и глобални мацаби. Стиловото D_ F
единство
на предметно-пространст-
вената среда се формира в същите т_ * vащаби. Това буди тревога и преr_ дизвиква резки протести, макар че теоретически е яGно - процесите на е_ Формиране на стила не могат да се
Е,
эсъществяват без унификация на о_худоr<ествено - композиционната система. Всеки опит да се излезе от е_ з_
Е
граНиците на стиловото единство по
пзкуствен начин, всеки опит
за
ориентация към еклектиката води понижаване на художественото у, ;о на произведениата. Това е равницlе а_ едната страна на въпроса. От друга р съществува създаваното от веко,_ зе насам богато разнообразие от ra<ултурно-психологически системи rr.a светоусецане и възприемане за ,, различните народи. Невъзможно е ,ла се обединят всички тези своеобо_рзни системи, сьздадени на базата
€
р-
заина е източник на може би наймощните импулси, които подпомагат формирането на стиловото един- произведения-
ство. Не само това
та на
дизаЙна обслужват всички
равнища на предметно-пространствената среда.
в това
число и тези, а които най-силно се проявява своеобразието на националната култу-
ра {например бита)
2. В
.
течение на хилядолетив
точността на изпълнение се считацJе
за един от най-важните критерии в естетическата оценка на детайлите на изделията. Най-големи трудности
възникваха при ръчната изработка на прости и лишени от декорация
геометрични форми. Машинното
производство направи тези форми широко достъпни. Те послужиха за
__l€ния, изчезването на които едва ли желателна. Този възел от пробле,_!
основа на qьвременния стил в дизайна и архитектурата. Но те наложиха и специфични изисквания към качеството на изпълнение. Ръчната изработка осигуряваще свобода за вариации дори при най{тарателна работа върху формата, Макар и незабележими. те се възприемаха подсъзнателно. С преминаването към машинно производство абс!лютно точно изпълнените декорирани изделия придобиха "сух'' и безrкизнен вид. други са критериите към лишените от декорация изделия. Колкото по-точно е тяхното изпълнение. толкова ло-висока е естетичес-
той трябsа да бъде разплитан ;Гёрпеливо. Теорията на дизайна има прпко отношение към тези IaЪвсем гэпроси - именtlо сферата на дис
даден стадий количестsото преминава в отрицателно качество - необходимо е определено равновесие
етническите общности и проявеэ_iа на националните ,*ffи в спецификата в някакво висцJе единство, ,култури
г !ез да се унищожи съществуващото
F_uногообразие. Така, от една страна, а_rЗрУцJаваНето на СТИлоВОто единСт-
!о води до художествени загуби, а _;- друга - създаването на подобliо ,}*1инство засяга такива културни a]Jциално-психологически натрупЕiи не може да се разсече с
JJap,
един
ката им оценка. Но и тук има някаква граница на възприятие. На
между машинно-точните и ръчновариативните форми. Това равновесие е различно за отделните среди
в
производството,
и т.н.
в
-
бита, в града
И така, от една страна съвременните. лишени от декорация еле. менти на предметно-пространстве"
ната среда изискват безупречно изпълневие на високо художествено рааНище, докато от друга, тези елементи на средата изискват прилагането и на други похвати и форми на художествено изразяване съгласно законите на контраста. Този нов за дизайна и архитектурата проблем изисква задълбочено теоретическо разработване.
З. За разлика от инженррите,
за които процесът на конструиране
започва с функциата, конструкция-
та и технологията за да достигне до формата, за дизайнерите е възможен и обратният път, В процеса на
конструиране дизайнерът нелре-
къснато изменя формата в сьответствие с утилитарно-технологически" те изискваниfl, както и обратното коригира тези изискваниfl от гледна точка на формата. Този свободен подход към лроцесите на формоиз" граждането в сферата на производството е характерен само за дизайнерите (както и за архитектите -в областта на строителството) . това дава възможност за установяване на сложни азаимотнощения между процесите на формоизграждането в инженерно_техническата сфера и общите процеси на стилообразуsане-
то. специфичниsт за
дизайнерите
!t
t t
tа
l
подход към процесите на формоиз, граждането позволава комплексно-
то решаване на такива сложни въп-
рости, на които е трудно да се намери оптимално решение при ограни-
от конструктивнотехнологически или външно-офор, мителски позиции. Дизайнерският подход към процесите на формоизграждането крие в себе си редица потенциални възможности ве само за издържано функционално,есте, тическо рещение. но и за рационалчения подход
на организация на конструктивната
структура и технологическия про-
цес. Трябва да се създадат условия за нормално функциониране на непосредствените и обратните връзки, характерни за дизайнерския подход към формоизграждането. Понасто, ящем в 0рганизациата на дизайнерската дейност такива условия не са създадени. Все още не са определени и оптималните им параметри, 4. Преходът към ивтензивни
методи в икономиката и стратеги, ческата насока към максимална икономиа на евергия и суровини
комплекси и елементи на средата,
зайн.
леми на дизайна, които изискват те- Луи оретично осмисляне, би iuогло да продължи и по-нататък. Но и от ка, заното дотук става ясно - разработ-
налното обслужване, градския диз,
При peUJaBaHeTo на тези проб-
леми наред с научно-техническите съществуват и сложни социалноикономически, дори морално-етични аспекти, различни в зависимост
от социалистичеGките и капиталистическите условия. В условията на социализма сферата на производство не защи, u.laBa интереси, чужди ва интересите
на обществото. Производството
не
може и не трябва да бъде заинтересовано в ускоряването на морална, та амортизация на продукцията. Във всички случаи такова ускоряване води до изземане на огромен обем промишлени изделия от пред,
Изброflването на сложни проб-
ването на теорията на дизайна не се
ограничава единствено с изследването ва веднъж установени акаде,
мични теми, Това е сложен жив процес на търсене и откриване, анали: на нови и уточнпване на вече разра-
ботвани проблеми. Тази дейност
е
върху утвърждаването на общатa концепциа на дизайна. но и върх\
метво-пространствената среда, в вен обществен труд и невъзстанови-
дения. Непрекъснато въвежданите
които са вло}кени мноrо овещест,
ми суровини. В много случаи така, ва операциа се изплаща с лихва чрез
внедряването на по-съвършено оборудваве и изделиа. Но това не винаги е така. В много области на пред-
среда се на, лага замяна на цялото изделие, независимо от това, че морално оста-
обхваща всички области на дизаЙна - производствената и битовата сре-
лемна ситуация налага търсенето на
метно-пространствената
рЕла може да бъде само някоя негова част.
И така. пред нас стоят задачите за ускоряване темповете на модернизация и максимална икономия на труд и суровини, вложени във вече сьздадевата предметнопространствена среда. Тази про6-
нов подход
в
проекгирането на
удl
основната и най-продуктивната част от общотеоретичните изследвания именно тя оказва влипние не самс определflнето на насоките за научно_ приложно и предпроектно изследване, както и върху преподаването Е
издигат редица нови задачи пред ди_ зайна_ Те поставят необходимостта от уточняване и на някои отдавна възникнали проблеми. Интензивните икономически методи изискват ускоряване на темповете на внедря, ване на научно-техническите пости, жения в производството, ськраща, ване на сроковете за подмяна на ос-
тарялото оборудване с ново, посъвременно. Тази обща тенденция
TEI
да, системата на културно,кому-
дизайнерските висши учебни заве, науката
и
резултати
Е
изследваниF
(статии, доклади. дискусии} въ:
действуват
на
научно,творческиF
климат в областта на дизайна. н.
дадениfl етап на развитие на сь,
ветския дизайн
непрекъснатотс
влиание на теорията е с не по-малкa знач€ние от разработката на акаде мични капитални теоретични трудФ ве. Неправилно би било да противспоставяме тези две задачи на теорr ята. Но същевременно е необход,' мо да определим мястото, роля-; и влиянието на теорията върху oi, щите процеси на развитие на диз* на, да търсим форми за повиtлавав* -эв( на взаимодействието между теор вта и практиката.
ТЕЛЕФОНЬТ Луиджl Беардзоти
УДК 621.395.6:7,05
вдигнете слуtUалката и да наберете желания номер. Всички действия и двих<ения са обичайни и познати, тъй като телефонът е част от нашето ежедневие, необходимост за съвременния свят на комуникациите. Този апарат разц]ирява наците лични възможности. осигурява емоционална връзка между събеседниците и трябва да ни служи така, че да не
създава пречки за разговора.
Лесно се установява колко
важна е формата на апарата по отношение на тази взаимовръзка. Неговите различни елементи са обелине,
ни в едно рационално
изграден(J
троиство за предаване
на човешкия глас.
и
ус-
приемане
Обикновеният телефонен апарат се състои от неподвижна основа и подвижна удобна за хващане част, чиято структура е съобразена с ана, томичните характеристики на човека, а размерите с разстоянието между ухото и устата. Известна като "слушалка'' иди с техническото си наименование'.микротелефонна
-
гарнитура''l
тази
част
остава
непро.
менена по характер и цел от появат.а и в началото на ХХ-ти век. В двата края на слушалката се разпола-
гат микрофонната и
телефонната
капсули. системата за закрепване на слушалката. както и принципът
за комутация също не са се измени-
Днес осъществяването на раз-
)вор на разстояние е обичайно вление в света. Нужно е само да
ли съществено. Неподвижната основа съдържа всички сстанали градивни елементи. Формата на кутията се опреаеля от Iехните пространствени измерения. както и от формата на систе-
мата за закрепване на слушалката, от основата {с достатъчна широчина la да се осигури максимална усIойчивост) и от наклона на чJаЙбата на номеронабирателния механизъм. 3рителното възприятие при набиране на номера е улеснено от наклонения номеронабирателен диск. Движенията трябва да се извърч.iват без усилие. Апаратът трябва да се rroBдига или измества само с една ръка, но същевременно да бъде достатьчно стабилен и здрав, изработен от УДароустоЙчиви материали. и прак_ тиката, и изследванията доказаха, че повърхностите с меки форми са много по-устойчиви на удар от равнинните повърхности с остри ръбо -
ве и ъгли. Съгласуването на
тези
потребителски и технически изисквания в лроцеса на конструиране винаги е било основна задача на
производителите и проектантите, Но от седемдесетте години насам
l,,:
},
i t
i
класическият телефонен апарат нав-
лезе в период на упадък. През тези години "м ин иатюризацията'' стана реалност, а на първи план изrtезе
стремежът за създаване на все пOвече допълнителни функции на всвко изделие. от друга страна настъплението на ялонската промицленост и засилената конкуренция на пазара окончателно допринесоха за криза, та на класи,]еския телефон.
Традициоrlният''стандартен.'
апарат е роден през първите години
на ХХ-ти век в лабораториите
на
фирма га "Ериксън'' в Стокхолtи,Скоро след това той е последван от подо-
бен апарат на фирмата '.Сименс'' в
i ,11
Картонен моdел. окончателна форма ч вътрецjно устроiство на апара,
(
Апаратът "Трuмлайн" на XeHpu Драйфус
А
Моdельт "500" на Алексанdър Бел, сьзdаdен през 1951
е.
()т настолнuя моdел тUп "свеlцнuк" н u я'Ътан dар тен " апарат
dо съ времен
v
-
195О/196З ?,
Моdелч на фuрмчте "ГНТ Аутома, TuK" u "Станdарт Електрчк KupK",
характернu за прочзвоdството през 7о - те zоdчнU
v
l
i
tl }
f
lI
-ýф:,
,ф,,Ф
i
*J
I
i
t i
А От проекта do чзdелuето - окснчателен вчd на моdела на Пuеро Полато - 1981 z.
v
]..''..
I
Германия. САЩ, родината на това изключително изобретение, се ориентира към производството на нас, толни модели тип "свещник" - лесни за производство, солидни и на, пълно изпитани.
1876 г. с право се счита за една от най-забележителните в исто, рията На изобретенията. За честву, ване на стогодишнината на Конфе, дерацията във Филаделфия бе организирана внушителна изложба. Както бе прието за този вид събития бяха показани маtцини от всякакъв род, различни необикновени и забе, лежителни изобретения. Сред мощните и впечатляваu{и парни машини, малкото устройство на Александър Бел не можеше да разчита на голам интерес. Но само за известно време.
Славата на телефонния апарат се
разпространи светкавично и засенчи едно наскоро създаде8о изобретение телеграфа, който за по,малко от половин век (от 1837 г.) осъществи връзка между ковтинентите. В ародължение на нf|колко годиви бпха проаедени редица изследвания и експерименти, които откриха пътя за изобретението на Бел. В тази област работеха различни учени от много краища по света: Филип Рейс и Антонио Меучи, ЕлицJа Грей и То, . мас Едисон. По-късно се появиха
-
колкото интересtlи, толкова
и
странни идеи. През 1877 г. Грей де-
монстрира своя "музикален теле, фон". Чрез това устройство можеха
да бъдат чути цели концерти от раз, стояние. Един аналогичен аларат "театрофонът", бе посрещнат добре
-
в Европа и зае почетно мflсто в са-
лоните на най-изисканите парижки хотели.
от този
момент нататък
започва непрекъснатата еволюция на телефонната система. От първата те-
лефонна централа с ръчно разпредеИнление, изградена в Ню Хевън диана през 'l878 г. до постижението на Алмон Строугър - създателат на автоматичната централа, изминават не повече от десет години, За по-натаrьшните разработки е характерен стремежьт към освобождаване на класическия апарат от
-
традиционното оформление"'Бел Телефон Къмпани" възложи на Хенри .Щрайфус t]роекта на нов
стандарlен телефон. Между неговите характеристики най-важно беше изискването за дълготрайност. В резултат бвха предложени интересни проекти, дори апарат с триъгълна форма {според стила на последните апарати Логос на фирмата "Оливети") , системи за поставяне на слуlлалката както във вертикално, та-
ка и в
хоризонтално положение. Създаваха се бЕкрайни серии от дървени макети. Всяка компоновка бе изследвана съгласно подробно
разработени антропометрични диаграми. Крайнивт резултат - моделът "500", бе плод на само една част от това проучване, компромисно рещение, съчетало консерватизма, характерен за американското средно съGловие и стремежа да се направи колкото е възможнdhо-изтън, чен'tрадиционния телефон. На този етап удобният и прост за ползване
бе ::: г. в Ми- :"i'
настолен телефон с отделни части
окончателно отхвърлев. Създадената
през'l92l
лано фирма "Сименс" се
ти
придър. Х1:
собствена версия на апарата, :.:
:
цепr] ::]: рала в Германия. Нейниат модел ::1 "27" се появи през '1927 г. В "а"а. l]i; лото на шестдесетте години. В Услопроизвеждан от rър.о"с*чrа й
рате
випта на особен културен и иконо-
мически подем Ницоли и
женl
Дзавусо ба.
,
започнаха ра3рабОТКаТа На НОВ ДИ- цял(
зайнерски проект на телефона. Си- рупЕ ниат апарат за вътрешна връзка "Интерком" на фирмата "Сафнат" нало Зае МfСТОТО СИ СРеД КаНЦеЛаРСКИТе лефс аПаРаТИ, ПИШеЩИТе МаШИНИ И ИЗЧИС, та)
лителните устройства вече
.
конструи- зъм
рани от Ницоли за "Оливети". Х"- оу о, рактерната му удължена Форма, .ur" удобното разположение на клавиа, на ап турата и ковтрастът между синия та _ цвят на основата и черния цвят на диска за избиране на номера б",.ч :,::: решени в сьответствие с потреьи, та.,, телските и техническите изисква, ния към работното обзавеждане на
канцеларии.
I
ОЧеРТ
Няколко .од""" no-,."""o, |_"_,j ,"n"6o" ]|n"j "Грильо", проектиран о, Д"""у"о ]]."] през 1967 г., сгъваемият
със сътрудничеството на Сапер,
ll1]l
"*. чели наградата "Комласо д'оро". апарат-пр""rч"*ч, Това е лопrп".- }]| телефон, о"" ]||ДП n"u n", "r""д"jrния телефонната *o"n""", ]]лЩ|' гурsван от на всеки нов
абонаr,
ДОлП_"
'""""
Този проект е резултат на за- л__ дълбочено предварително npoy""". non'Y ]||}' не, "Целта, която си б"""" no"ru.
_
вили бе ясна: да се премахне разликата между основата и слуtlJалката и да се създаде един цялостен апарат. Това предполагаше общиат размер и теглото на новия телефон да не бъдат по-големи от тези на класическия му събрат. като се запазят стандартните елементи и разстоя-
ип, както и ъгьла между двете капсули. Поставихме номеронаби-
рателния механизъм в такова положение, че да бъде удобен за употреба. Апаратът трябваше да бъде изцало затворен, за да се избегне натрупването на прах." "Реrцаването на те3и проблеми наложи да се увеличи теглото на телефонната слушалка (ръкохватката} . Номеронабирателният механи-
зъм разполо)<ихме
в средатаl
меж-
ду двете капсули. (По-късно той бе заменен с клавиатура.) Затварянето на апарата наподобява това на мидата чрез шарнирна връзка между шайбаlа и микрофона. Така се ко] uуl ира и линията между двата пос.
-
,а."
През t)]ертаха седемдесеI ге rодйни
се
две направления: създава-
le на нови серии.'допълнителни'.
-елефонни апарати за задоволяване rа нарасналите изисквания на потр€6ителите. както и осигуряване на :опълнителни функционални вьз!.!ожности
на телефонната
система,
предназначена за използуване в жигй щната. произаодствената и общес, твената среда. Новите съвременни сйстеми за
ссъществяване на връзка чрез изl-
iолзуване
на
микроелектронни
и
аналогови елементи дават възмож-
ност за значително намаляване на размера на традиционния телефон.
Телефоните със сензори могаг да
.
притежават:
-
запаметяващо устройство за оп,
ределен брой цифрови комбинации, които се избират поотделно; устройстsо за визуално представяне на информация за проверка на номерата. които са избрани и трябва да бъдат повикани повторно;
-
-
усъвършенствувана клавиатура,
която позволява на абоната да опрости различните операции и в съ-
щото време да сигнализира за евенiуални грешки.
През 1977 г. групата ИДАУ представи своя "алтернативен проект" за нов телефон. Работната гру,
па под ръководството на Маурицио ПЛоргантини проведе предварителното изследване. "по наше мнение изтъкнаха участниците в проекта условията на поръчката включваха изискване за''универсалност'.,което приложихме не толкова до фор-
-
мата, колкото до размерите на теле-
фона. На тази основа определихме
поредица от ергономични изискванияl
подсказани
от
нормалната
екс"
плоатация както и други изискванил, съобразени с физическите различия на хората. В тази разработка ние постигнахме определена''ергономична универсалност''..' Четирите разработени проекта
предс,тавляват развитие на един компактен апарат чрез отстранява-
не на все повече и повече елементи.
Четвъртият модел е
с максимално
разчленяване| "лредпоставка за ця-
лостна сьставима система от
еле-
менти, които се добавят към една базова структура (секретарска телефонна уредба, брояч, записващо устроЙство)
",
Някои от заключе-
нията на групата, чийто проект не
бе завършен окончателно, намериха естествено продължение в проучва-
нето на Пиеро Полато за фирмата
"Сайет" от Болонs. Резултатите "Телефон ]." и "Телефон 2|'' бяха демонстрирани в рекламRDtf} лечат през 'l98l г. Тези нови апараrи са първата стъпка към създаването на цялостна програма от телефони на
-
електронно-модулен принцип. При тяхното изработване бяха използу-
вани последните технологични разработки и усъвършенствувания в
областта на телекомуникацията. Изключително tцироко приложение
намери
ми
кроелектронната техни,
ка, а оформлението бе такова, че да
съответствува на всяка функционална схема чрез допълнително до-
бавяне на различни елементи. Глав-
ният интерес. който предизвикват творбите на Полато, е метода на конструиране. Той се основава на
всестранен анализ на проблемите и изискванията. Така се осъществяват контрол и проверка на всеки етап от проектирането като се намаляват грешките и се отстранават ненУ}кните повторения. По този начин сътрудничеството между специалистите участници в проектирането се основава на концепции, заложени още в самото начало на тяхната ра-
-
бота.
Е } }
r
ý }й a ,} l. t }
t a
ТВОРЧЕСТВОТО НА ЛУИДЖИ КОЛАНИ
Името на италианския дизаи-
нер Луиджи Колани е добре извест, но. Без да има академично дизай,
нерско образование, той създаде форми. чиято пластична изящност
е
-
твърде различна от общоприетот_о понякога до такава степен, че деист-
вува цJокираUlо. Тъкмо за това мнозина го смЕтат за най-екстравагантния дизайнер в света.
3а да разберем
дизайна на
Луиджи Колани трябва да познава, ме неговата философия. Той е един (найот тези творци, които смятат красотата че общо казано) , - плод на дизайнерското творчество е най-
gьглапостижима, когато се твори в приров сие с формите и flвленията дата. Именно в безмерно богатия природен свят Колани тьрси "идеалните пропорции", "3латвото сече, ние". италианското Неотдавна (NО бЗ6, 198З г,) "Домус" списание бе публикувано интервюто на Томазо Трини с Луиджи Колани, Някои от отговорите на Колани ни да-
в
УДК 62.О01.66:7.05:629.1 14
ват възможност да надникнем по,
дълбоко в неговия личен и професионален свят. Вярваме. че те цlе представляват интерес и за читате, лите на "Дизайн".
НЛ КЛКЬВ ВИД ФОРМИ СЕ СПИ-
рлl!, коглто сьздАвАllJ Един проЕкт?
Обръщам се към естествените имала форми, тъй като природата е на разположение повече от милиони години, за да оформи правилно раз-
личните елементи, които я съставят-
Има милиарди и милиарди явлеflия от които съвременния дизайнер може да се поучи. Така например акулата "лети" под водата. като сьздава сила, която я повдига, Много лесно е да се възпроизведе това ввление при самолетите. За да докажа, че самолет от този тип може да
лети. в момента конструирам пет модела (с дължина пет метра) за един приключенски филм,
r*, pgl
зАц япс нн7 oHL
gbм
ах} lбо
:ок
ТВОИТЕ ТВОРЕНИЯ НАПОДОБЯ, ВЛТ ЧУДЕСНИ СКУЛПТУРИ, НО СЛ ЛОСТЬПНИ ЗА МАЛЦИНА, ЗА кл'iвд п у Б л и кд п ро Е ктирАllJ ? Отначало започнах със сьзда, ването на tlякои проекти и изделия, без да имам намерение да ги прода-
вам. Това бsха по{коро прецизно iзработени форми. Предприятията,
които ги закyпиха, започнаха да ги продават на твърде високи цени,
Създаде се впечатление, че предметите, които правя, са винаtи много скъпи. Напълно погрецJно е да се мисли така. Гlроизхождам от обиквовено семеЙство и смятам, че потребността от хубави форми е еднаква както за бедните, така и за богатите,
Затова винаги съм се стремил създавам предмети. достъпни
да за
КЛК ВИЖДДШ БЬДЕЩЕТО
НА
всички.
ЧОВЕЧЕСТВОТО?
ФiаI Elo Еlч
Про
lPrl)
,
Твърде мрачно. Не успяхме да бедим политиците и военните да не
1арчат
милиарди
за
въоръжение.
эАщо отидЕ дА живЕЕlll в iпония? кАкви БяхА причи-
1ИТЕ
ПРОФЕСИОНАЛНИ ИЛИ
эилософски?
й двете едновременно. Винаги :ъм обичал ориенталците - заради
-яхната философия. задълбоченост ,,
богат душевен мир, съчетани с ви-
:ок
професионализъм. Професиaналното мислене на японците ,е .,.ного по-сериозно, отколкото на :сич
ки
1рототчпч
европейци взети заедно.
,aтu за
на свърхзвуковч
само-
цJвейцарската чзложба 'Технорама" l982 z.
W жt
!
Ескчз за скутер
-
l977
z.
"cuTpoeH dе шево 2СМ" с коефUцueHl на челно съпроlUвленче 0. 25 1970 z.
А
Експерt
,20о1"
ПрототL
бчлч, ci 1978,
-
lro
В търсеl Е нов с7
araё
1...
*
Експерчментален контечнеровоз
'2001'
1977 ?.
l роlоfчпч за сьстезателнч автомо- r\ (-лч, сьзdаdенч през перuоdа l967 V
-
€
l978
е.
търсене на най-поdхоdяulа форма :: нов съсrезателен мотоцuклет
.
* .ý*^ r-F
.;
ИЗЛОЖБА
-
БАЗАР
"дизАйн _ БорсА"
През месец октомври '|982 г. ,Qомът по промищлени форми в
Есен
-
ФРГ отново
подпомогна
младите дизайнери в установяването на контакти с промишлените
и публиката. 3а седми
път базар борса". Когато през "Дизайн 1976 г. Петер Франк, преподавател
фирми
беше открита изложбата
-
-
по промищлени формЙ в Универси"
тета в Есен. създаде дизайн-6орсата
дре Кунцендорф представи моде.на МаСа, КОЯТО СЪС СВОЯТа ПРОМеrлива повърхност намира прило)tФ, ние в различни сфери на бите
-
един осветен от, "Фундаментът" вътре цокъл - е едновременно и източник на светлина. Интересно ре-, щение на тема"работно осветление'' предложи Удо Хазенбайн от Висще то училиUде в ,Щюселдорф. .Щизайн-
вестно. Оттогава, вълреки някои
групата от Висшето училище въе Вупертал разработи подвижно работно място с екран, едно от изде. лията, което ще открие много нови
Борсата ве трвбва да бъде sъзприемана само като масто за размяна на информация между пред-
могат да се използват и от двете страни - за ликьор и за шампан, ско. Мартин Балендат, възпитаник
по модел на tlJироко разпространената в Англиs "Изложба Ьа абсолвенти", нейното бъдеще беше неизкритики, тя се утвърди и израстна.
ставителитg на промишлеността и абсолвентите. Всеки млад дизайнер може не само да се възползва от
предоставената свобода и да изложи своите малко или повече неконвен_ ционални методи и проекти, но и да
се утвърди като професrtоналист. Освен това фирмите-производителки могат да се запознаят по-отблизо с проектите на новото поколеtlие дизайнери, което е по-ефи,
касно от едва "стерилна" информа-
ция. Чрез дизайн-6орGата дилломантите от различни висlли учебни заведения имат възможност по-правилно да преценят конкурентноспо, собността на своите проекти.
УДК 62.Ф1.66:7.05 (47) :Ф1.43
оформление на интериор. Тук А-.
на седмата дизайн-борса бвха изложени много творби - от про, екти на промишлени изделия до
възможности в бъдец.lе. комбйнира. ните чаши на Томас Герлах от Есеr
на Есенския университет, представи
функционално издържано и ергономично подобрено работно мястс за касиерки. Традиция и съвремен, нос1, "игра между хоризонталнотс и вертикалното" е обединила Улри ке Бьокинг в своя проект за гарде ро6.
Някои от представените про
екти ще намерят своя пазар. Ефек
тиаността на дизайн-борсата ще сх оцени едва след време, тъй като Tf е мероприятие с дълготрайно въз дейGтвие. Отсега можем да сме си гурни в едно и тази година мла
-
дото поколение дизайнери убеди телно защити творческите си пози
-
чрез оригинални идеи и мно ции гообеч]аващи проекти, чрез "офор мление според функцията".
Ролер ,Qчзайн: Хаddемарч Кунерт, Берлuн
)о ,!к
Мноzофун к цчонална маса
,Qчзайн: Днdре Кунценdорф. Есен
ct ьз с* ла цр
Настолна работна лампа
Дщайн: Уdо Хазенбаiн, Дюселdорф
зu
но ор
,_d
Гарdеробна стойка
Дчзайн: Yлрuке БрьокUнz, Есен
ПОТЕНЦИАЛ оБучЕниЕ
ЗА
ПРАКТИКА
Г. Бибер, Г. Бьотхер. П.
И
Керстен,
И. Ланrенхаrен, Х, Фойгт
следователска и проектантска дейност в тясна връзка с промишле, ността. Преподаватели, сътрудници
СИСТЕМА ЗА ВИЗУАЛНА КОМYНИКАЦИЯ
разнообразни форми на творчество.
рана за нуждите на Висшето Yчили, ще. Графичното решение включва словесна и картинна информация, Системата е изградена чрез използването на "деловия" шрифт "гротеск" с височина З0 мм. Носещите
околната среда"се създаде дизайнерска група, която провежда из-
студенти осъществяват редица сьвместни разработки и прилагат
на обучението с практиката осигурява по-висока
Обединпването интензивност
на
научно,производ,
ствениs учебен процес. Групата
участвува и в такива важни фази на обучението като промишлена пгактика и разработване на дипломни
Връзките с практиката са веqе традицив във Висшето училище за промишлен дизайн "Бyрг Гебихен-
щайн"
в
Хале. още през 1975 г.
pu,
машиностроенето
и
УДК 62.00t.2l7.05: З7
и
към секциflта "дизайн на изделиа и
теми. Всички усилия са насочени към изграждане на оптимално подготвени абсолвенти. значителен брой задачи се разработват и чрез сключване на стопански договори.
през последните години се създадоха тесни контакти с инвеститорите и индустрията главно в областта на
ботната
среда.
^изайна
""
-,,pal -,aте
vaTa
Графичната система за визуална комуникация бец,]е проекти,
повърхности са от оксидиран алу, миний с дебелина 'l мм. и с кант О по надлъжните страни. Шриф, 9О тът и пиктограмите са черни. Полученият контраст осигурява лесно разчитане и притежава безспорно ес,
тетическо въздействие. Табелите са с различни размери и дават възмож, ност за много начини на поставяне,
Дизайнер: Хартмут Фойгт, 1978
:|С_1,
r'ЗЛ(
г,
<снс, t.oHT
э]раЕ -о ва,
-э ва a
эсн(
/з
rуt
1!нт,
-э
пF
];заl
|,APl .-,1ча
;ес
с
iиет(
rой
l 1рео{ -,а ПР
за ра эабо-
ээе м
-ема -.] Pal-
-зй
;,о б| -
сез
:,.,Tel ,, з
поJ
:,t за
ЭИСТЕМА ОТ КОНСТРУКЦИИ ЗА
изложБи
Задачата се състоеше в проек-ирането на конструкции за различrите изложби на училището. Систеиата трпбваще да притежава лека
<онструкция,
|-
lа
да бъде удобна за и превоз.
чонтиране, демонтиране здрава и трайна.
flредимствата и се състоят в
l.
-ова, че тя може без особени усилия :а се инсталира от едно лице. Освен
е
.-9сно могат да бъдат разменени или r'згубени, не се използва нито еАин
-ова тя няма малки детайли, които
r |т
)-
о 3 a,
г
:lHT. Системата може да се подреди -э права линия или под ъгьл 45 О. :,1зайнер: Петер Керстен, 1979 г.
-АрдЕроБЕн -,lча
Обикновено човек се преобпреди
и след
-зс остава като -,!ето
кАф
lll
Този
работа.
про-
че ли извън внима-
на дизайнерите,
въпреки
че
-эЙ е особено важен: минутите за
-эеобличане са период на адаптация r: предстоящиа трудов ден, мигове :,: разговори с колегите. И обратно; ::ботният ден е завършил, труде-
се "вмъква" -,ят ::еме. Тази --l.!a малко
в свободното си
дейrюст трпбва да от-
време
и масто.
Гардеробният |.uкаф е проек-,:ан така, че да съответствува на .=]r,
изисквания.
Той
бе създаден
::5роволно". но на една изложба -:+з ']979 г. намери своя произво-
jr'-.]], Изработен е от ламарина при *: - ]лзване на наЙ-проста технолокантоване и точкова заварка) .
-.:
:,:]nвep: Петер Керстен, 1976
г.
Е, ll
i I
т
l Ё
t
}lr ь,
П РОТИ В О П ОЖАРЕ
llJлЕм
в
Н З А ЩИ ТЕ Н
Средствата за защита на
чо-
вецJкото тяло са били многократно
обект на студентски разработки в училището, Някои от тях - работни защитни очила, защитни шлемове и
шлемофони - бsха разработени по задание на "Перфект", Берлин. Това предприflтие възложи проекти-
рането на пожарникdрски шлем и определи неговите задължителни параметри изключително прецизно.
сьответствие
с
изискванията
на
Ивститута по противопожарно дело. Шлемът беше разработен в два вас и без лицев щит, в дsа рианта Положителното в дизаЙна размера. на новия защитен шлем е галваничното покритие. което осигурпва и
-
топлинна зацlита.
Дизайнеи: герхард Бибер, петер Керстен, 'l977 г.
хидрАвлич€н
a4а
)
-эу пl
-ост€ :азд€ эхлi - t/жд
:-9ан
БАгЕр YБ
Основните агрегати
-а 1233
на
но-
на J;ти!
-]эит :-l
п
:|,,iи
:tзаi
]:от>
-: -а r . aето
--диl i:i
-: .1.
,,
<а
-энt
-; эаl :-: , < l : (--:ж -цъj<х
|tэа},
i;-xr
{а О,
а'
Ва
{а
Ц' И
УБ 12З3 са -эупирани на едно място. Закрити:.ав хидравличен багер
с обезrчумяващ капак мотор е -сставен в задната част на багера. Эазделно разположените агрегати эхладител на маслото и хидрав=т
-,lчни блокове за управление) не се /ждаят от допълнително закриваэр -е, тъй като са поставени между :-раничните резервоари. По дължи-з на резервоарите са разположени Lз , ilии за инструментите и акумула-]рите, които слуr(ат и като прохо,:.и платформи за обслужване и ре.., энт. Разширената нова кабина -
;1
fL
Ё
ll
о-
-aaдлага повече пространство
r
и
:aза възможност да се вгради уни:"цирана подвижна седалка.
l?
:.oTxep,'l980
i
t
:,,зайнери: Герхард Бибер, Георг г,
Ектролокомотив
: --
Дизайнерският проект пред-:-а ново рецение на локомотива,
. :ето се намира в съответствие и с -:€диционните изискваниfl - голе_::i
-:
закръгления между
и стените|
наклон
челната
на покрива
кабината, наклонен борт около ..:-]нната кутия. Проведе се серио3-
-:
эабота за подобраване на кон:-:,кцията и дизаЙна на зоните за :. -а)кдане,. покрива, стъпалата и
-
-:х
ките. :":зйнериi :
-:,хер,
l
24з/2 l 2
Герхард Бибер, Георг
'1981 г.
i--эн с двойно зАдвижвАнЕ : - : Ерлинския Ес-БАн
Комбинатьт "Ханс Б ай млер" представи всички нови технически изисквания към изделието - бъ-
t"
мично задвижване, но същевремен-
.-
веждане на модерна техника. леки алуминиеви конструкции и икононо определи почти изцяло конструк-
цията, обзавеждането и цвета му, Това ограничи в голяма степен създателите на проекта. Независимо от то3и факт бяха постигнати удачни дизайнерски решения на челната повърхност, вътрешното пространство и работното място на водача. Дизайнери: йоханес Лангенхаген, Георг Бьохтер. Хартмут Фойгт, 1978 г-
I
t
ОФОРМЯНЕ НА ГFАДСКАТА
срЕдА
Милена Ламарова
поглех{да нито налвво, нито надясно, камо ли пък в облаците. Но има и такива, които не бързат: зяпачите, децата. влюбените, пенсионерите, Bpeмet]Ho пребиваващите в града... Те са не само наблюдатели, но
и участници в действието, което се разиграва върху сцената на града. В миналото "кулисите" на то-
били резултат от пропъти спонтанен, често дължителен. процес. Те са допринасяли за хараква действие са
теристиката на градската среда и живот, на онези дребни, понякога дори ритуални навици в наниза от сиви дни, които създават акцентите в човеiл кото съчlествуване. Пазари, у дк711.7 + 721
Функциите и нормите на инте-
риора са определяни, систематизирани и аtlализирани в много изслед-
вания, но въпреки това разсъжденията по оформянето на градскиs интериор са се саеждали преди всичко до транспорта и някои визуално_
комуникационни или декоративни
елементи.
Днес разстояниата в града се увеличават непрекъснато. Крайнцте квартали всекидневно "изхвърлят" и отново "поглъщат" огромни количества хора. които трsбва да бъдат транспортирани от едно място на друrо. Обект на внимаfiието ни би могъл да бъде вечно забързаният човек в неспирния крыоврат "мес. тоживеене-месторабота", който не 22
те. местата за разходка и парковете са били рflзко диференцирани във функционално отношение. Имало е за среобаче и по-интимни зони щи. за четене, за почивка. за игра и драскане по стените. При съвремен, ното градско строите)iство се изгу, биха уютните пространства, ýjйки, те, стълбите, парапетите - обектите, които са под непосредствения поглед на пещеходеца и притежават бе-
-
лезите на визуална
и
осезателна
неповторимост. Гигантските мащаби на градовете и особено на жиличlните комплекси изискват такова структури, ране, което може да бъде постигна, то само от офктите на така нарече, ната малка архитектура или "градски интериор". Едно такова струк-
туриране изпълнава мноrо функ, ции: от експлоатационни до психологически, визуални и обществени. по същество това е единственото
рецJение за отстраняване на визуал-
ния "шум" и
психологическата безутеLчност на гигантизма. Структурата може да смекчи и даже да придаде нови черти на средата повече, отколкото така често пр€дпочитаните допълнения от графичен и
декоративен характер, които поскоро са предназначени да доофор-
архитектура. съвременната Пример за това са някои решения, които понякога, макар и на добро изобразително равниU]еl са осъдени да бъдат възприемани като абстракциfl, като нецlо допълнително, и дори "6езполезно". Структурирането на градската среда изисква противоположното на неизменността и монументализма. То би трябвало да предлага простор, както и една неrоляма територия за микродействие: място за отдих, за размисъл, за игра ва децата. за бързо преглеждане на вестника. И не само това - съч4ествува възмflт
можност структурирането на град-
ския интериор да се превърне
преди всичко в елемент на градската иден.
тичност, в свързващо звено ме)<ду
индивида
и
рационалността,
на
променената среда. Усещането за изгубване на отличителните черти е една от вай-актуалните опасности от страна на ма.
териалния свят на промишленот0 общество, на ковто човек се съпрФ тивлява спонтанно и по най-различ. ни начини, понякога дори чрез са. денето на цветя flред входа на Mtlo гоетажния блок. Разбира се, индивидуалните и стихийни акции от
този
:Ёни ност
ско. чате
cTatl l
сют зиgт
.{его
схаа вкд :1рос
дока -радl
(oll
н
вця
{кте]
&1я
l
tao н,
;.. pal
cTpol
.ерт,
юС Дорl -jlt{
&Е
х:
'да <усп TtJre]
'тЕк( гоi. tET( -: пl r{}lтa
-?-l
't{tsial
могат да бьдат приветствуЖ вани, :* род но при тях сьч4ествува опас. ,,,- ност от проsвление на тенденциsта
G*
към
сантименталност
и
любител.
ско, дори примитивно боравене с материала.
;
-
станция би могла да се занимае (на
сьответното равниrце) с оформлението на градския интериор. flали lеговото
;'
.*
рещаване трябва да се
;
1-'
^__
па ;:
схаане като дизайн или като друг опд изкуствоa Изглежда и двата въ"]роса
са проблематични, което
.lоказва от стр€межа
се за рецJаване на
-радския микросвят чрез многото <онкурси, обявsвани на тази тема
Э цЯЛ сввт. (Само у нас те са срав-
iително
малко,
Е)_
а резултатите
им
са
,ли незначителни, или си остават са. Е> чо хартия.) tt В за структуra_ Jиране съображенията на едрото промиrллено 7роителство преобладава изисква; на
-;. ;
-€то за запазване
отличителните
.ерти на градската cpeJla и то не са9О фОрмално, но и съдържателно. aов може да се гоаори за съзна-
," търсене на символика, която ; л:n"o изхох(да от лрединдустриалния от традициите на романтизма, ,_ .|-rт, fa се ._ -
_-
.lСТВеНИ
реализира в проекти за и3. РаЗВаЛИНИ,
еЗеРЦа
ИЛИ
Е',]€РИ ВЪТРе В ЖИЛИu.lliИЯ КОМ--,екс (Sauliers sur Маrпе, 1975). Но
- .-э и един пример от Прага. На едно *о рззвалините, които в начало. * - -; ,]редставляваха визуална t..
о?
доми-
n чудесно служеха като мяс-
з€ иги --E{fiaxa
на децата, постепенно за-
да се поглъlлат от нови жи-
лица, Веднъж пзгубuлч простран. ствената си доминантtl(ют, те се
в неподходslца форма сред ритмичното струпване на новозастроени жилиlла. Да не говорим за загубата на останалите им функ. ции, Това означава, че лроблемът за градския интериор има нsколко сходни черти с този на битовия ин_ териор, с проблема за лротивопоставянето на лространството с мате. превърнаха
рията, на формата с функциите и неемоционалната символика.
Превръчlането на определена форма в еднозначна функция на
дълготраен символ може да бъде осъществено при класическата градинска лейка. Тя е свързана не само с определен емоционален опит, но и
с
определена среда и начин на жи. вот. От естетическа гледна точка не може да се изтъкне ничlо особено. Пейката е своеобразен продукт на
привичното,
на
стандарта, който
служи добре и се е превърнал в съставна част от общия визуален код. l|ренасянето на този символ в друга среда, т,е. жилиц.lен комплекс, би могло да изиrрае ролflта на хипербола. В едно повторлемо количество обаче, бихме го сметнали за неприсъщ елемент на пространстsено и естетически вовата категориs, за-
тоаа излизат сполучливи и
най-не-
СПОЛУчливите олити за ,,модерно,, p€l_t aBaнe на пейките, разбира се, за
сметка на найразлични компроми-
си. Основните характерни прra""ц" на символа .'пейка'' се запазват,
демонстративно
са
но
повлияни от
промищлената морфология, понfl_ кога и ло отнощение на разходите, сьотаетствуващи на сьвременното производство. Кризата в стила на съвременната жизнена среда не произтича от липсата на лластически хрумвания, а по.скоро от неспособност да се интерпретира и дори несъстоЕтеп-
НОСТ Да бъде
офдинен контекстът
на старото с новото, да бъде открит
t l
a
riaвpeмe комллексът от актуални
човещки потребности. Съцествуват определени анахронизми, които мо. гат да бъдат абсорбирани от съвременността в преносно значение, а
понакога
-
да изпьлнят и функ-
"липсващиs елемент., меж_ миналото съвременността, MexQy рiзличните типове срGда. Но промиtлленото общество не може без стандартна продукцив. И това важи с най-голяма сила за градския интериор, предимно в ноаопострое. ните квартали, Осветителните тела, коrлчетата за отпадъци. покритите ЦИЯТа на
ду
и
чакални ло спирките, стойките за
велосипеди и т.н. не би трsбвало да са анахронизъм. Налротив както хигиенните съображениs в дома, те
-
ои трябвало да бъдат
естествена
сьставна част от съвременното об-
завеr(дане на града. Техниsт дизайн би трябвало почти да не се забелаз. Ва, тЪЙ като те са функционално съ_ върчJени, с ненатрапваща се фор. ма, и се врастват в средата като ней-
на естествена съставна част. Тези из-
Делия би трябвало да създадат та_ къв стандарт, който не е привичен, но е добре замислен и проектиран
!а
t t i
й
lý_+;e*:ir,*{-rýliarýý
жаý /lr rr$ l''
't
il\\
г\
l-\ Разлччнч BudoBe zpaduЧc<u
гфр
,а
пеiкч -
Съорьженче
за
А
проветряване метрото на Вацлавскчя площаd
,.',,-Ёr
на най-sисоко равнище, изработван в големи серии. Но изискването за структуриране и идентичност задължително изисква създаване на конкурентни образци. Тук вече има думата чувствителният дизайнерски подход, коЙто използва елемента размножаване, вариация и пермутацив и ня. кои промицJлени и серийно произвеr(дани елементи а нови пластичес. ки и функционални зависимости,
произтичаulи от спонтанното и3ползване на тези елементи. Многофункционалността на офкта е ти-
пичва именно за градскиа интериор и неfl успflват да открият преди всичко детската фантазия и игривост. Характеристиката l|a промишлената форма нейната гео-
-
метричност, абстрактност, маща6-
-:оект за екстерчорно осветuтелно
-
1а,чзпълнен в 2uпс
ност, известната Ilървичност на материала, биха могли да станат изходна точка за такава пластическа концепция, коflто да интегрира съвременната архитектура, като при това я моделира посредством нова конфигурация на елементите. Съвместната работа с худож-
ници-проектанти под формата на индивидуални възлаганиа би могла да бъде едно от решениата на този въпрос. Това се практикува от много институции
особено
:с.-этuтелно тяло преd Сметановuя
-,:-9 в пра2а
за
и llародни Gъвети, разработки на детски
плоU.tадки, Градскивт интериор е един толкова жив и същевременно труден организъм, че при неlо не могат да се прилагат критериите на изложбената зала. Тук разходите и поддръжката също не са за прене-
брегване, но все лак пластическата своеобразност на индивидуалните решениа може услеuJно да допринесе за създаването на неповторим облик на града. Градският интериор е масто, където се осъществява част от на-
llJeтo всекидневно съществуване, Обртната връзка sърху човецJкото
поведение е неоспорима. Например, би могла да се наблюдава разлика в
отношението към телефонните автомати * докато в пражкото метро се стигна до подходвщи, ненатрап_ ващи се и в повечето случаи сполуч-
ливи рец]ения, телефонните будки
по улиците са примитивни, неудоб-
ни, непроветриви. възбуждащи доволство
не-
и дори агреси8, Също
така павилиончетата за пЁодажба на вестници, зеленчуци или цвета са
доста уазвими както по отноцJение на пластическия си израз, така и от функционална гледна точка,
В
съвременния град голsмо
значение имат съоръжениата за спорт и почивка. Необходимо е и при тях да бъде приложен оGтроу-
мен
и
смислен дизайн, който да
удовлетвори една от най-актуалните потребности на градския човек. А за децата, които са лишени от есте-
ствена природна среда. заслужава
да се направи опит эа създаване поне flа намек за накакъв "пейзаж'', където да няма строг пазач, а обек-
ти, които да развиват
фантазипта
им и да се достъпни за детските игри {включително и една стена. на копто с тебешир да може да се надраска "П обича И") . 25
ОРИЕНТАЦИОННИЯТ ДИЗАЙН В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА Ирrкrr Ратхоуски
През последните години пона-
тията "ориентациЕ" и "комуника, циа" започнаха да се употребяват все по-често. Ако се запитаме каква е причината за тяхната популярност,
ще стигнем до привидно простиа
отговор
-
промяната в стрyктурата
на населените места.
Но да се върнем
най-вапред
във времето, когато населените мес, та са се разраствали стихийно десе, тилетия и столетиfl наред, Още тогава се заражда понятието "улица" и по нея също така стихийно се поя, вяват постройки - жилища. В зави"
симост от вкуса
и
материалните
възможности на тогаваLtlните "ин, веститори" се рах(дат сгрди в найразлични стилове. Елементът "ориентация" в тогаваUJната улица
възникаа,lай-често някак неволно,
фз планиране. Тук оказват влиание
ориентационните фактори - различната структура и цвят на фасадите, стремежът на тогавашните строители да се различават от съседите и
конкурентите си. Цялостното съдърх{ание на тези обекти, хаотична,
та търговска мрежа, съulо така индивидуално ЁuJeнa, често създава готови проекти, придава особено очарование на отделни реценив и творчески хрумванип, внася в ули-
цата понвтието "стихиен ориентационен дизайн".
Съвременните размиl!ления
на тема ориентационен и комуника,
ционен дизайя отразяват не само принципвите промени в концепциа-
УДК 71r:769.91 26
та за изграждане на населените места, но и промените а строителната
технологиfl и материалната база, ,::< -с: Фактът, че строиlеллт-инвеститор играе важна вече е друг съu{о роля :sс :SJ Всичко това наред с много други фактори стана причина за ре'-=,al волюция в изграх(дането на населе,
ните места. Предишните населени места са израствали постепенно.
-
за нв, колко години. Сегач.lните населени места акумулират всички изисква, ния за съществуването на човека, както някога. но придобиват и нови качества друго разположение на сградите, по-различно съотноше. ние между човека, жилището, мес.
столетив наред, днешните
-
-е -, .:,
тоработата, обU.lествения транспорт.
различните служби. Изчезна понятието "класическа улица". строителfiвото е свободно, подчинено на по-високите изисквания на чов€ка към жизнената среда. подобно е по-
ложевието и при създаването зайна на ориентацивта и комуникацията върху нова база. Днес разглеждането на тази тема започва от проблема за дизайна като такъв. Преди нsколко десетилетия един от пионерите на световниs дизайн предложи една прос. та схема. Той постави въпроса така: Що е дизайн и какъв трябва да бъде той? Накратко казано: при дадената задача на първи план се поставят
на ди-
техниката, технологията, материа. лите, изучаването на методите на възприемане, и най-накрая - и3куството. Трябва открито да се каже, че този олростен flример предизвикa фзпокойство сред много хора на
-tl.;
iec
tэ..(
-al -эd
-э,G
дзt
=+ -:I
-е =-э
9.
эр я гс Еlely о.
я, lr. аа Е l€
:зобода. Животът, разбира се, каза :зоата дума. Щом се поавяват нови <онцепции, нова техника. нова ор-анизацияl на това задължително -Оябва да съответстауват и остана_ -,1те елементи. А за изкуството то:а е една невиждана досега възмож-ост:, да бъде неотделимо от еже-
- не като елемент от rадстройката'', а като неразделна
:левието
:-эставна част от днеUJната и бъдеща-
ес-
т
4_
,,зкуството - те считаха. че този -одход ще ограничи творческата им
,_
-: жизнена среда. Вече не става въ-]ос за произведение на изкуство-., което се възприема от индивида, i за града като огромно произведе-/е на изкуството, Не за пластика, -:еЛ:]аЗНаЧеНа
За ОПРеДеЛеНО МЯСТО,
: зi града каТо огромНа пластика. а :<о днес някой художник се захва> -: с petrlaвaнeтo на ориентационния ь . <омуникационния дизайн на да!_ :i.{o населено място, той би трябва-: буквално '.да предъвче'. -:облематика. Той трябва цялата да се по" . =iТИ На ТаЗИ ЗаДаЧа, РЬКОВОдеН ОТ - -:a€ктанти, инженери и техници, за - _l: vоже в по-късвите фази на рабо_ -i да завърtли задачата като своео6-зrо, съвременно произведение на t .: <уството. Това в никой случай не i -: ilРаВИ 3аВИСИМ, КаКтО тВЪрдвТ , +,: <ои, този подход е по-скаро . т]9lцип ва свободата на действие, | :--9лкото на подчинението. В об. случай резултатите биха мог. .:а бъдат наистина катастрофал'r, la
,
=--
<:
Изискванията
към худокни-
<ойто трsбва да рещи задачите
на ориентацията, не са никак мал. ки. той би трвбвало да притех(ава лреди всичко внимателно отноtце-
ние към дадената структура и архитектура на населеното място, да си
А |Лuцаrа
g поток от
uнформацuя,
Отвсякъdе нч заобUкалпт о2ромнu, TpyoHu за разччтане буквu,
dp а о т л
-
t(L
z4,ро DN lK lI €
Проект за "компромucHо" petueHue от l980 z. - zолям счмвол с uзчскване за всuчко.
Ф
ffiнffiffiffi
Yу
бь
Крайнчят проект ч чнте?рuрането му с всччкч основнu елементu на вчdовете транспорт
*l
Новчят варuант е опростен в проUэТака uзzлежdа колонката за спчрка на ?раdскuя транспорт ceza
eodcTBeHo отношенче u Uнтеzрuран за всUчкч вчdове транспорт
.5 Б l{
Ф
i
l
@
l
Проект за "облuчане" на колонка с
необхоdUмчте фYнкцчоналнU
,a
do-
v
i
с о-
V l].
Обuкновена колонRd на спuрко ч прчмер зd по-dобро раJчUldне Hd
]
.:
ll - l.1-]]
знакd от 11о-?олямо разстоянuе
А
]
Проект за нов ]нdк нd трdмвJuна
i
ii
il i,
Схемu за durauH нd l\олонкч о|
zраоскчп транспорт
дава сметка къде завърllJва обикновената илюстрация и къде започ-
ват символите, трябва да познава
взаимотнощението "символ-6уква" предвид модификациите на матери-
ята, което е може би най,важното
условие за успешното създаване на дизайна.
Но да се върнем отново към
улицата от миналото, към непфднамереното струпване ва форми,
материали и цветоsе. Дори днес не може да се отрече "6огатството на израза" в тогаваtlJния дизайн, Не можем и не бива да ограничаваме личността в тесните рамки на правилата. Такива опити са правени и ще бъдат правени. Комуникациата нама да спечели ничlо, ако смес-
ваме представата
за
дизайна
на
транспортните средства с този за търговията. Естествено, дизайнът за транспорта със своята простота на израза трябва да "ускорява" дейст, вието, докато дизайнът за търговия, та би трябвало да е многообразен, тъй като самиsт процес "продаване-купуване" съдърrка в сеф си огромни възможности за диференциация на възприемането. А дизайнът на специалните обекти, каквито са например художествените га, лерии, културните центрове, учили, щата, стадионите, сградите на на_ не родните съвети и т.,н. речJително че така, да е би трябвало да решен rи Gбъркаме с гарите например, Тук се вземат предвид и съображениfl" та на инвеститорите, и изискванията към използваните материали, А какъв трябва да бъде подз0
ходът при peUJaBaHeTo на комуника, цията и ориентацията в новите жилицltlи комплекси? Трябва да повторим, че подходът, който трябва да изберем, е следствие от новите концепции за изграждане на населе, ните места, PeuJasauloтo тYк е т,н,
ускорено комплексно строителство. в остър контраст с жилищните форми, появили с€ постепенно и стихийно преди столетия, от тази гледна точка е необходимо да се
осигурпт информационни и ориен, тационни елементи още в първите от фази на проектирането, тьй като по-общ план по-лесно може да се
"фиксира" бъдещото им разполо-
жение и характер. В бъдеще това ще
се отнася за всяко новопроектира, но населено цяло.
При реuJаването на този въп, рос трябва да се вземат предвид в насеразличните видове движение превозните на мsсто леното
средства
и на
-
човека,пещеходец
над и под земята,
-
Така възниква йерархията в
ориентацияrа и информациата
:
'l. Ориентация за далечни разстояния - важна за превозните средства. приближаващи се към на, селеното място.
2. Ориентация за средна отдалеченост а района на самото населе, но мвGто (тук се стига до комбина,
цията превозно средство - пешехо-
дец)
.
в зоните за песред, превозните щеходци, където ства намат достъп. 3. Ориентация
1. ОРИЕНТАЦИЯ ЗА ДАЛЕЧНИ
рАзстояния
-:pfoв ..ilлиtl
---оц.tа,i
Тук е необходимо да се сигна, _,tстич лизира предварителво населеното 4лолз място, навлизането в отделните
,у
сектори и квартали, да G€ обозначи приближаването към заводите или предприатията в определен раион, PeUJaBaHeTo на този вид ориентация Gе осъцlествява посредством, фор, малния и цветови (светлинен) гра, с€ фичен дизайн, Необходимо е да
използват методи, които гаранти, рат четливост на информацията
пр"
,
=зйн,
l
ит'е
flлнит
__
е
r
_о|{ент
_r",
--т''" _rl,
__.]но
та
:.5екrи
скорост, движеща се около Аопус, rзведеl
тимиs максимум за
превозните <./ство внимони€ .эпто Особено средства 9 града. трябва да се отдели на офор*п"""", то на знака - символ на населеното =*a"о .aсел,} място (заместител на средновеков- *анат д, ната хералдика) . Необходимо n,, " -r* ориентациF че тази _: ин предвид, има се трябва да бъде свързана с п ваните пътни знаци и в никой слy- :е обо. чаЙ да не е в противоречие с тя) ите п1
използ,
:от}
2. ориЕнтАция
нАсрЕдни =i::.
рАзстоянив
(превозно средство
-
.-,";;'
пещеходецl _..эат
п
-' ф"* ор""""ц"""
В този случай може да бъде решена не чрез изое,-ЕПеМа .-ат сп Н: РаЗВВаНе На ОТДеЛНИТе СеКТОРИ Уч населеното място с различни цвето+а, за би (както концепцията е при ве 1 ( товото строителство и специалнит{ постройки, местните отоплителнr централи, закритите и открити пар и кинги.
админ
ИСТ
РаТИВНИТе СГРаД'д_а на
:эговските центрове, .
,а, ,л ,,,, , "
-сщадки)
. За това основно урбано рещение се
изпълняващ
в
случая
функ-
.,,nTe на "6лизка ориентация'., В от-
::lните сектори на населените мес-
необходимо да се борави с
:],lенlационните елементи (форма, _:ат графика, светлина) , както са-
]стоателно (на фреквентните въз_ ,,така ',,и обединени с предвари_,, ,-lo обозначаване на отделните :
:-;кти. l\4алката архитектура, про-
_ ,-:еденията на изобразителното из:-во, като ветипични обекти. ,,, :,jтo
.
със своа изключителен
ха-
,.-aтер улесняват ориентирането в
-::эленото място, също могат да елемент от тази ориентация. _*:.laT < първичният идеен замисъл се ]:;:инsва с функцията. По-нататък е необходимо да : -.бозначи движението на мотор-: превозни средства по спирки-
: :т и населеното място. Тук -:::т идонетипичните обозначения
_
j :aТСКИТе ГРаДИВИ И УЧИЛИЩаТа, :,,-э не само трябва да сигнали, _:- по съответен начин различни]екти, но и да бъдат лесно въз;.,1ани от децата. към тази об,
-
:, .
населеното място определя{ основния модул за съотвегния дизайн на ориентацията. Това определя и големината на означен ията. замества-
,]ona"a формалниsт и цветови ди-
,. : е
. , ..
те между блоковете. подлезите, пешеходвите алеи). Разйбрите и разстояниата в микроструктурата на
ично-архитектур
/ ст
:,iч,
_,.
_
хотелите, /lлищата. общежитията, спортните
:
aПаДаТ И МеДИЦИНСКИТе ЗаВеДе-
/частъцйте j
ори
на
ЕнтАция
ЗА
П
и LH,
в зонитЕ
ЕШЕХОДЦИ
Използва се
,-: la
милицията
s
микрострукту.
населеното мsсто {в площи-
щи
предиш
нсто
номериране
на
оt)ектите. Сегашното и3пълнение на тафлите за улици и сгради е незадоволително, Днес съдържанието на понятието "улица'' включва много нови HeU.la. Променено е и разстоянието между човека и обекта. По този начин се създава възможност за забавяне на информацията и дори за дезориентация. Едно от пре-
димствата на съвременните реще-
ив е. че "glqрgglепенните'' елементи могат да се превърнат в изразително по форма и цват средсгво. особено ако се използва основното н
Аеление
на
населеното място на
"функционални феномени'' (жилища, училища, общежития, пред-
приятия, паг]кинги, местни топлоцентрали и т.н,). Накраs трябва да се има предвид. че комплексно прилаганият ориентационен. цветови и графичен дизаЙн, коЙто се проявява като изразителен елеменг оt сценографията на rрада през деня е способен да създаде изразително художествено оформление на населеното място и през нощта с помощта на различни видове осветление. В тази област трябва да се проучи възможността за комбиниране на но-
вото осветление с обикновеното ос-
ветление
Hd улицата.
Удачно
би би-
ло да се използва постоянното ос-
ветление като допълнителен източ-
ник на саетлина за по-ясно различа-
ване на необходимите елементи от ориентациата или направо да се вграждат източници на светлина в ориентационните елементи. Увели-
чаването на осветлението в населеното място може да се постигне планомерно, с филтрово-цветова
светлина. за предварително определени обекти. Не на лоследно място трябва да се премине към използване на отразяващо фолио и отразителни стъклени структури. Чрез разумно и обмислено прилагане на тези технологии може да се постигне значителна икономип на елек rри,
ческа енергия.
Въвехlдането
на
понffтипта
комплексна ориентация. формален, цветови и графичен дизайн в практиката ще създаде възмсжност за интегриране на производството на необходимите унифицирани специ,
фични градивни елементи (модули)
с
основните носещи конструкции.
Това би се отразило благоприятно
върху серийното им производство и сьхраняванеlо нd резервни часlи
От изброяването на някои основни въпроси на ориентационния
дизайн на населените места може да се видат огромните възможности, които той предлага на съвременни-
те творци. Дизайнери,
архитекти
и
урбанис ги.
инженери трябва да
обединят усилията си.за да свържат проектирането и производството с изкуството,
_EL.J
дигоми.
СЬТРУДНИЧЕСТВО
мЕ)|(ду АрхитЕкти, дизАйн Ери и художници
Г. МириаЁацtвил].t. Ю. Соловьов, Е. Ас
Създадената система на градоустройствено проектиране притежа. ва редица съществени недостатъци, Основно внимание се отделfl на две
полюсно противоположни равни, чlа - едромащабната планова структура и индивидуалното ядро, докато всички мех(динни равниц.lа не влизат в зрителното лоле на проектантите, Същевременно йерар-
хичната система от взаимни връ3ки - от общата структура и конкретните пространства до архитектурата на сградата и жилищното ядро - определя лицето и характе. ра на града, Осо6€но важен е фак-
тът, че qьаременните градоуст рой-
ствени принципи доведоха до съ,
ществени социални пропуски. Въз, никналиат разрив меr<ду жилището и района породи и съответния вакуум в системата на личните кон, такти, отслабване и дори пълно из, чезване на териториалните връзки и местната активност. С този процес е
свързана
и
"безстопанствеността"
на по-голяма част от територията в новите жилицни райони. Причините за това явление са много - многоетажното строителство, преоблада, ването на вертикални комуникации, откъсването от земата, отсъст, вието на нелрекъснатост в жиличlната структура. 3начителна роля в
У!,К 62:7.05:71;745
понижаването на качеството на средата в новите жилищни райони изигра и едностранчивият стремеж към централизация на обслужвацlи, те и обществените функции. необходимо е да се сгDмене и за още едно отрицателно свойство
на новите
-
жилиц.a}lи райони
тях.
ното "6езучастие" по отнощение на конкретните местни услоаия, кул.
турни традиции, специфика на бита, особено осезателна в териториите с
врко изразени национални
черти.
Причината за това се крие както в определената "наднационалност" на доктрините. на съвременната архи. тектура и универсалната техноло.
гиЕ на
едропанелното жилиUlнo
строителство, така и в невнимание то на проектантите към тези проб.
леми. С
повиtлаването
на
общото
_:
рааничlе на благосъстоание недоста.
тъците стават все по-забележими През последното десетилетие 0 много страни на света се зафлязва стремеж към преоценка на градоус. тройствените концепции от ЗO-те го.
дини, които заемат водечlо маст0
до наtlJи дни. Особено значима проява в т& зи наGока беще проведения в Тби. лиси семинар "Интердизайfi.80". Те
зата "проектирането на градскат
среда не може да бъде дело само Hi проектантите" залегна в ocнoaaтt
на програмата. Създаването на пъл
ноценна среда изисква участието Hi специалисти от различни области
ii
l-. i4 ёg
!Б Е_ :*
способни да осигурпт разработкатi на фрагменти и детайли още в начал 5а _-эiг ния етап на проектиране. Участници -.-кс€ те в семинара - архитекти, дИЗайяе ч: _-о ри-графици, художници-монумевlа -*,/ - 4 листи - за две седмици разработихi i /.€ r проект На ноВ жиЛИщеН КОМПЛеКС, ( =*a-э което убедително доказаха целесъо :г.-<{ бразността и ефективllостта оттако -': -: a
r: |Ц
," :-:трудничество. Проектът на ком,:.са лочини в тбилиси даде въз-
,
*: - iост
.
да се набележат
в общи
ли-
-ерспективите за решаване на та:: въпроси от областта на форми-
,:,.-о на градската среда, , .,loвeнo остават извън ,
които внимани-
э
създателите. Чрез едновремен-
но развитие на проекта от цплото към детаЙлите и от детаЙлите към
обUtата схема, както и чрез съвместната работа на дизайверите и проектантите (на равнище ''детаЙли'. и на
равнище "схема'.)
се
реализира стремежът към създаване на по-пъл-
ноценна жизнена среда на всички
} Проект на експерцменталнuя плекс Дч2омч в ТбuлuсU
А
l }
l
равнища. Подчертаното внимание
към конкретната жизнена дейност, съобразеният с човека мащаб на средата придаде особено хуманно съдържание на проекта. Резултатите
от семинара предизвикаха широк
отзвук в професионалните кръгове на Грузия и събудиха интереса на ръководителите на републиката. Взе се ршение за постропване на експериментален жилиu.lен ком-
плекс с повишеtlи функционални и естетически качества пр€з 1985 . 1990 г. в Тбилиси. Разработката и внедраването на проекта трsбва да бъдат съобразени
тижения
в
с
най-новите пос"
градоустройството, архитектурата и дизайна, както и с националните, историческите и кул" страната. Проектирането на новиа комплекс ще се осъществи от института
турните традиции
на
Тбилгорпроект съвместно с Грузинския филиал на ВНИИТЕ, Методическото ръководство на проекта е
възложено на Госстрой на Грузинската ссР и ВНИИТЁ. Бяха набелязани основните насоки на експери-
мента
-
съдържателно-проектант_ ска, методическа и организационна.
[|ентрално място заема проектностроителния експеримент. Неговивт успех зависи в голвма степен от резултатите на експериментирането в методически и организационен аспект. ,Щосега в нашата страна не са се провеждали подобни експерименти. Гlо отношение на съдържанието на проекта може да бъде из. ползван определен световен и соб, ствен опит, но въпросите на органи-
зация и методика на проектирането це трябва да бъдат рецJавани за пръв път. За построяването на експерименталния комплекс изпълкомът на Тбилиския градски съвет определи терен в северната част на града, в района на така нареченото Голямо flигоми. Тук се предви)i(да заселването на близо 11 хиляди жители. Териториflта на Дигоми е със спокоен релеф (с изключение на стръмния склон, ограничаващ платото) , ландшафтът не се отличава с характерни особености. Същевременно този участък е достатъчtlо култивиран:
съществуват стари пътища и пътеки, отделни еднофамилни индивидуални жилищни сгради с дворове,
градини. Теренът е обкръжен от по-
стройки от три страни: от юг и запад - от селски тип, от изток - със
съвременни многоетажни сгради.
Тези обстоятелство, наред с обчlите положенив, формулирани на семинара "Интердизайн-80", опрделиха основните постановки на проектирането. На първия стадий концепцията на проекта беше разработена като текстуален документ, олреде_ лящ общата стратегия, а впоследствие се разгледа и сьгласува от
Госстрой на републиката. Още в
предварителната разработка на концепцията на проекта се прояви екс-
перименталниа характер на метода на проектиране в практиката на
-
градоустройството
ве съUIествува.
такъв
стадий
Разбира се. такъв начален документ не би могъл и няма за цел
да обхване всички проблеми. Пора.
ди това основното внимание се
:
-<эrl
съ.
средоточи върху аспектите, опреде.
ляU.lи своеобразието на работата _:]ци Същевременно концепцията не са. мо фиксира тези аспекти. Тя опр. -.:-.з в дели в каква степен и в каква сфе
ра на проектната дейност могат дi -. эа -
бъдат решени съответните
-ора -: rBi
проб.
леми. В концепцията залегна систе
матичния
мех{дудисциплинарно.
-ll
елl
комплексен подход към проекти
рането на градската среда. Направ. ленията на проекта. назовани в кон. --п-:!fiе цепцията като средства за реализа. -: <ъд ция, са следните: планови архитек, турни, дизайнерски. инженерно -:-a yl -i::ao] технически. организационни, ланд чаl -; шафтни и художествено-пластични,
Този методичен принцип позволи да се определи проектантската пробле. матика за съответните сфери на дей. ност на всички равнища от проектирането на градската среда. Ъдна от най-важните насоки i проектирането на градската среда Е съобразен с човека мачlаб. Това по нятие нвма строга научна дефини ция и не се поддава на точно коли,
чествено определение.
Но
дору
обикновеното сравнение на средата
на вече построените градове с нови те райони показва, че основни фак.
-a<a л
i rlд |сэфt
-: -:з" _,-a о -:->а
a
-::l!.а,
+:-a. :у-aУ :Е -
i
-+э,
i-:Ja
a€-:
тори на мащабността са нискит( сгради, голямата плътност. съраз
мерността при проектирането Hi _r"r-;, :Е} всичкй елементи от градскатi структура по отношение на човека в съответствие с психофизиологи ,-.-,|ческите му особености. високат; степен
на
благоустрояване
F.
.,-,=--
Ё
: - -:
ритите пространства, гъстотата
ъ -: ?личната мрежа и т.н, Тези прин_.-и са заложени в основата на кон_a-_lията. В непосредствена връзка а : -ах се намира стремежът към из-
е _ -зване на традиционните елементи е :-: -ланирането на градската струке -,:а - улицата, квартала, плоцада, li В практиката на съвременноб --: ]ра. .раДоустройство тези структур" е -, елементи съществуват само но-
с.
9"-ално, без да притежават опреде-j-,4 пространствени граници и фор-
;. в
ь
ч,, хуАожествено своеобразие
и из-
_ :i:,]телност. Изгле}<да възвръцане< -: <ъм тези форми на пространстве-
о, -:-ЭУнкционална организация ще ц
li
'::lомогне както утвърждаването vащабите, съобразени с човека.
-i
-iJэ
и създаването
на по-осмислена
{УДОЖеСТВеНО ОТНОЦеНИе r ::::5ено
СРеДа.
съществена е една от пози-
.t
_,/те. при която се отчитат и из-: -зват естествените и антропоген-
l
-,,-9 особености на ландшафта. На -::в поглед това изгле)]<да съвсем -: чално и очевидно. Но твърде +--с при застрояването ва новй те> -эрии се изравнява природният }-iф, изсичат се дърветата, съба.
}-
се къщи. Такъв лодход към -:-:шафта затвърдява схематизма a a€шенията, отрича приемстве-
-: -та, лиLlJава проектантите от ес-::-ЗеНИТе ОГРаНИЧеНИЯ
-
-
j
*,]ровката,
И СТИМУЛИ В
пречи за създаването
.] ]воеобразни градски образува- . 3 проекта на Дигоми це бъдат
1 -,l под внимание всички елемен- -a ландL!афта като своеобразна : , _за за новия план,
П
ринципн о вФкно качество на
експери ме нталн ия комплекс е неговият специфичен тбилиски харак-
тер. Съобразяването
с
местните и националните особености на всички равнища на градската среда ето ouie едно оI изискванията. Днес критиката по отношение на унификацията на новото жилиц.lно строителство, негоаото интернациовално обезличаване, е обц]о явление. Тук съществуват два взаимво свързани аспекта: социокултурен и морфологичен. Традиционният тбилиски начин на жиаот е изключително свое-
-
образен. Поради това особените
форми на бита. видовете обцуване и много други явления бsха предмет на изследване на група от социолози и психолози, участници в разработката на проекта. Същевре-
менно авторите на проекта авализират тези архитектурни. градоустройствени и дизайнерски форми, в които са фиксирани особеностите на
местниа
начин
на
животl
както
и
специфичните принципи на формообразуване на различните елементи от градската среда, Тези изследвания не са самоцел. Това е метод за проектиране, който дава възможност да се вземат предвид местни-
те фактори и да се изгради
един
наистина тбилиски жилищен комплекс. Вече споменахме отчуждение-
то и неконтактността - типичните недостатъци на новите комплекси,
в качеството на особено изискване към е кспери ме нталн ия проект ф-
ше поставено стимулирането на ак-
тивн ия градски живот и контактите меr(ду хората на всички равнища от
градската cTpyt<Typa. За решаването на тази задача трабва да се използ-
ват особени форми на пространст-
вена и функционална организация на общуването в дома, на улицата, в двора и т,н. Съществена роля в създаване-
то на контактна, съдърх(ателна,
съ-
образена с потребностите ва човека
среда трябва да играе приципът на интегриране и преплитане на функциите а новия район. Локализацията на обществените и обслужващите функции в една ограничена по площ територия , така наречениF общест-
вен център - води до нейното функционална "обезкръвяване'',
независимо от някои икономически изгоди и лреимущества. За създаването на пълноцевна жилищна среда са краЙно необходими малките магазиllи. кварталните кафенета и сладкарници, малките ремонтни работилници. в които продавачите и майсторите познават всички свои клиенти и посетители, където хора-
та се
срец]ат, където определена услуга и покупка излиза извън рамките на обикновеното потребление и се превръща в съставна част от
системата на човецJките взаимоот-
ношения, Проектът предлага подобна система на обслужване включване на обществените предлриятия и обектите от сферата на
услугите в партерfiите етах<и на жилицните сгради и редица други лодобни мерки. Разбира се, този принцип не изключва създаването на по-
активна централна зона, в която ще разположат накои уникални кино, ресторант или хообекти тел. Но за да запази жизнения си ри, тъм, централната зона трflбва да включаа и жилищви сгради,
се
-
Интересно проектантско
ре-
цJение представлява разполагането на училището в зоната на центъра.
Съвременният училищен комплекс включва редица функциовални зо, ни, които се използват крайно не-
ефективно (спортни зали, открити
площадки. библиотеки, столове за обществено хранене, басейни, зали) . Счита се, че fiрисъединяването на тези пространст8а към системата
на общото обслужване на жилищнив комплекс ще се окаже целесъобразно и в социален, и в икономи, чески аспект. Редица положения от проект-
ната концепция поставят особени изискванив към образно-пластичната характеристика на средата на
компле(са. Художествената изразителност, пластичното богатство на
средата могат да бъдат постигнати само чрез координирани усилия на всички специалисти. Градостроителите трябва да осигурsт разнообра, зие от типове и форми на откритите пространства, да определfт ефек, тивните визуални връзки. На архи, тектите предстои осъществаването на композиционната артикулация на тези пространстsа, като избягват повfоренията и монотонността. та, ка присъщи на масовото строителство. Въпросът за възможността от създаване на вариантна система за
компоновка на елементите от жи-
лиц+lия комплекс е поставен ософно остро. Сега авторите разрбот-
ват подобна система на принципа на модулни блокове и жилиUlа. обединявач-lи се в полусекции, което би позsолило да се варира с набора от елементи както хоризонтално, така и вертикално. Тази разработка има за основа създадената индус, триална фза на едропанелното строителство. Не пемалко са и задачите на дизайнерите в тази о6, ласт. Не случайно тъкмо дизайнерите се занимаваха с проектирането на хипотетичните образи на of, делните фрагменти на първия етап на проектирането. В тези ескизи, които изиграха ролята на своео6, разни "проектантски провокации'; се набелпзаха новите теми на дизайнерска дейност. Сред твх с€ от-
личават системата от елементи за
фасадкте на жилищните сгради и но"
менклатурата на рещение
-
тя
хното цветово
разработки, способни да
въздействуват върху изграх<дането
на художествения облик на ком,
плекса. Редица задачи мФкем да
считаме за традиционни за градскиа
дизайн, но самата формулироsка "висока степен на усвояЬане на градските пространства" говори за
новото отнощение към ролата
на
дизайна в градската срда. .Щизай. нът играе ролата на инструмент за
усвояване на градаl т.е. пЁвръчlането му s близка, разбрана и достъпна среда. По такъв начин се утвърждава фун.даменталната и хуманна ролs на градското благоуст-
оформлеНИе. UЗ( ***Т# ;.;:i":l1Тfl""::T: :: й а,
ройстsо и
изменение и развитие, Напълно го,
товата ср€да
е мЪртва и скучна
-
дори при най-добри намерения о, страна на проектантите. Истински
ЧУJ
ýЦl
живият град аинаги оставп някаква възможност, коато позволява да се издигат постройки, да се наслагат елементи, нещо да се променя, да
се
трвбва да притежава потенциал
за
появява неlцо ново и т.н. Градът
измене}lие и вътрещно развитие. Съ, щевременно животът в града тря6, ва да бъде прост и естествен, в него
трябва да има спонтанност и леко та - качества, които за съжалени€ отсъствуват в много новосъздадени градове. Всички тези изисквания, формулирани в проекта като "ес,
тественост на градската среда", щ€ бъдат взети под анимание при
Ё к
изпълнението му.
Разгледаните досега положg
ния не изчерпват концепциата
н.
новия жилицlен комплекс.
Многс нея въпроси има-
от засегнатите в тпсно специален характер порт, йерархия на улиците,
{транс,
техно,
логиите, енергетиката и др.) . НаLле то желание беUJе да представим ос
новната насока на дейност в тазr
област, съобразена с проблемите хората.
Hi
ý
lHa зil гоlот
ху iвб
"са -ат
о! ,ъ1
чзgелчя
на
Jt}"По"""ДХ"""ч
li?#".:*
издЕлия нА чсср
мотопеd JMB тuп 26 Дuза йн : Инdржuх l!]афарuк Елек rрч чес ка ръчна бор машuна
ДUзdйн : Мчлослав llJUнdлер
комплект стъкленч чашu
,Quзайн : Влаduмuр йелuнек
Сереuз от порцелан с пластччна
ОеКоРацUя Дчзаdн; Ваuлав llJepaK
за
ь Ё
rо iФ l. l в.
с-
i
]**.,,t.r'
жБ
Hn F
* ч АА
СерUя dекорчранU вазu
,Щчзайн: Иво Розсчпал
А
Прчзнаков аналчзатор
Дшайн: Карел Кобосuл, Франтчшек Апетеyер
Инте2рuран комплект за полYавто, матччно свобоdно коване Дчзаdн: йозеф Лахоdа, Карел
Кобосuл
Детскч автоматU за скч Дчзайн: Иржч Достал
з8
ý,
офuцчален знак на олuмпuйскчте ч2рu в Сапоро, 1972
z.
й Е Е
зuмнч
пuкfоzрамч за олuмпuаёата tg64 2.
в
Tokuo,
й6rr.Ё Е,Ёф
ЕшЕЕЕЕtr Д
?жшffiФ
-=6l aii
+
?
Е
tl1 @ tъ
@
4
Ехро,7о юэ
@
@8 Ф
2
з
1.
на "Експо'70"
c|ozodulaЧu4a|a на япон
скчя червен кръст,l976
з.
"Експо'75"
oKuчaga.1972 z.
-
2.
океанска
чзлоJ!a6а,
4. "Експо'70" - знак "Изzубено dете" 5. Изложба в прчстанчщето на Кобе, 198' z.
14
15
6
Офчцuален счмвоп
2, По случай
1з
(
6. Мuнuстерство на външната търzовчя ч промчшлеността, l 972 2, 7. Бlоро за межdунароdнч чзложаr, 1972 8. Осма межOумроdна конференцчя на световнчя съюз на занаятчччте, 1978 2. 9. Държавен BecTHuK, 1977 2. l0. Знак за dобър dчзайн, 1959 z. ll. Асоччацuя на промчшленчте ачзай-
не на dUзайна
(JlDPo), l972 z.
япончя. 1960
2.
G l.:_,:
13. Конференцчя на ИКСИД'73 - Кчоl _r_-:ё_. 14. Клуб на хуdожнчцчте от рекламата1 -..__1951 2. l --_::--_ 15. Световна конференцuя ло ачзайн| -. -_.
()
U
N --
л \
9
17
2о
8
кална асоцчацчя''МULч y'',l g 76 z. -:-|рален музей в Токчо, l97l 2. .:-ьр "Нчсей'', l963 2. .-эrскu културен музеi. l974 2. - )онален етнолоzчческч музей. I 974 : 0
Е 1976 z
К9ru
3а почuствdне на улuцч. 1g7О управленче '.TeuTo.. - 195З, l4. Японскч аеролuнuu. lg5g ? 15 Японскч dJudlск0 аеролuнuч lg7Ь 1,2^
}
21
i i t
l
-р
I
19
l0. Колеж "Т: uo Цокеi''. lJ65 r_ 1.1^ _!"v'e" uентьр 1а 1елехом чьчпdцus,
lJ.
f
_ -_ ]-.lrЁ _
А
..-ювна чзложба за dобьр dчзайн'6g : : ru ч на Uзл ож ба' Дч зай н.фор у м'74'' -.- тьр на занзятчте в Япончя, 1960 2 - )HcKu KoMuTeT за dчзайн, 1960 2.
э-
a
18
@,
F
lb. АсоцчаUчя нd японскч|е
aMaтbopu,
l97l
z.
?-
2
спорru(.1ч-
l 7. Ро тарча нска М ежdун ароdна 1_8_,_Сdруженuе на слаdкарчте 196l z,
срещЕ
l
g 72
в Японuя,
l9. Нацuонална
застрахователнз феdерацuя на кооператчвнчте сdрDкенuя.19 7З 2
20. Знак нё префектурdгd ''!lJu2d''. lg7З 2, 2l_ Кампанчя .Днч на оне!на.., lg75 ., ..Сет 2_2_._
l97з
Оk r-
её
нск
а
ёсоцud
u0
я
о
ноu к du'.,
()@( U.
(|)
ý\r
^
4
\у
\ra
l, Банка 'cypyza", 1965
2-
2, Вънlцнотърzовска банка, l960 ё.
з. токчйска банка, l967
a. 2,
4, токайска банка,1961 5. Банка "Дай-ччч Kaчzuo".197l ?. 6. Банка "сайтама". 1973 ё. 7. Тръст "ЯсYdа", l974 z. 8. Застрахователна компанчя'Acaxu", 1972 z,
42
t?
1о
U.|
t, v 18
о
Е
19
!
( \ к
G
в12 Електрокомпанuя "Ямаzчва", 1!Бб 2. l0. компанчя за осветutелнч тела "ямаdа".1967 z. 9,
ll. Фчрма за kерамччнч u фаянсовч чз, dепuя "Хакусан токU", l960 z. l2. Токчйска 2алерчя,l961 2. l3, КомпанUя за фоточзаелOя "Кончlлч-
роко", 1963
z.
'Асахч", l957 zПчвоварна "Тоао йозо", 1968 z, 16. Дuзайн-центьр "Нчпон", 1960 z. 17. Петролна корпорацuя "Kuoao ceKuo l966 2. 18. Корпорацuя за млечнu прочзвеае , " Кчоdо Ну2чо", l963 2.
14. Бчра 15.
.Еrщr,.
: ,".l--'l. a сп,,Ё | 1*1
' lJrc 19. Токчiска рекламна корпорацч ц .э:
1966 z.
ц
1
мV'
А
L
lllц
N
ý% f -! версален ма2азч н "оёакуч''. 962 z. -экUйска корпорацuя за чзкYствена 1
fuна. 1963
2,
.|ел "lllчмоdа". 1974
2.
9. Супермаркет ''Дачей'', z. изложбена rrалата на 'g75 текстuлна ком-
'0. панчя'тойобо.'
Парк 'Жаконе..,
?,
'1. Компанuя 3а проuзвоdство 12, 'g75 на хаDтuя
"Кавакччч",1g73
1,1б "Собч"
-
урбанuзацuя ч ппанч-
tr элорацuя ''маруман''
2,
13. Унчверсален ма2азuн ''Маруч'.,1g73 z,
''ямаёа'', lg74 '4. фuрма "Мчтлцуч но морч'', 1976 z. 15. 2. Маzазuн за текстuл
16.
Мотоцuклетч .Сwукч'', lg58 ?,
6л ,ilil
Iш,
17. "Сенdан" - проUзвоdсfва на ёоzрама, 1974 z18, Мотеп не езеро Са2амu- 1g72 2, Компанuя за проdажба на клuматчч'9.чнсfuлацчч'Аеромастър'', 974 z. нч 2О. Супермаркет
''Кояма.', 1975 '
2l, Хотел "Гуам", tg73
z.
z-
22, Яхт-клуб 'Счборнuя'', l967 2. 2З, "Касу2а" -- проuзвоdство на хартuя| 1976 2
'fi*п,
о]о
2о
сьаЕщ
..llfтE
rлниз
Фl\a F Y
ЕстЕтl rлтЕ (
о
:g ;ьсrl ;-r <@J :с
.:'Е.I9
-рБ.
с- €.
4, Кпч матччнч Uнсfалацч l974 z,
u'Та к чча",
2,
5. Слаdкарскц ч захарнч цзdелча. 1952 2. 6, Корпорацuя "PuKox", 1962 2. 7. cKu "KaЧeda",1970 z,
44
кусан",1973 2, 9. Обувкч 'Фчнч zpyn", l978 z. 10. Бюро за ryрчзъм, 1970 2. l1. Корпорацча за неёвuжuмо чмуLцеl2, Весrнчк "нUхон кейза", 1967 2. "Бун2ей". z. l4. Раdчо "нчпон", 1954 2. '923
13. Изdателство
Е
:чяlfi
{ a бяхi
=,_..аЛяt -ri <э дя
ЕЁ-.., р E€Hal
1g
l. Преёпрuятче эа воdоснабdяеане 2. ВоOопровоdнч тръбч "Яймане" З. Тър2овска компанOя "Икен", 1963
Е
г1
5с-ыоз
10
8. Бюро за неdвuжчмо чмущество"lЦо-
-а-л
15. Раdчокомпанчя
tffHa(
"Бунка", 1954-55 ц-,_!Фт|
16, Културен ценър 'Асахч", 1974 * 17, наzраdа за duзайн "мuнччч",,.9озЗ Т" За KBi 18, Клуб на кнч2олюбчтелчте, _-ТЕ 19. пе,rатнчца ,,иомчурч,,, 1966 a. '976 лr_=.iна 20, Yнчверсален ма2азчн "Кёйо", l964abf,-a се 21, Дом на японската irсоцuацчя за 2опечатане,1978
z,
к*свеrхд.
t_ r-jg чj
xpoHuka
a 7
i эВЕlЩДНИЕ -,{
НД
на
РЬКОВОДИТЕ_
тЕ нА нАционАлнитЕ ор_ -:низАции зА промиtллЕнА a:тЕтикА в социАлистичЕс_
.,1тЕ
стрАни
От 16 до 20 май т.г. в lИосква :j
:ъстоя
лоредното
съвецание
на
;: ' эводителИте на Националните ::a .4изации за промишлена естетиi: a социалистическите страни. в r::-э взеха участие делегации от ГДР, ПНР. СССР, УНР и ЧССР. Съвещанието бе ръководено
\ -:: I -' U ':
Соловьов
директор на
ФЗНИЯ НаУЧНОИЗСЛеДОВаТеЛСКИ '_ -:-lTyT за ПроМИшЛеНа еСТеТИКа : -,,1ИТЕ) , По време на съвещани:.
Ъ
,:
на
социалистическото общество'.
през l984 г. в Москва. Съвещанието протече в делова и творческа атмосфера, Приетите решения ще допринесат значително за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството ме}кду социалис-
баха разгледани резултатите от ::.ашното сътрудничество между
_,.алистическите страни в област-Е - : дйзаЙна и ерlономията. Бяха =
l::-,l
реtljения за усъвършенствуЕ-a на многостранното научно-тех+r. -:cKo сътрудничествоI за провежlr:.-: на семинари .. Ин тердизаЙ н'., за _ ] rE-. -.{ествя аане на по-тесни контак._1 -эи подготовката и повишаване: т -a квалификацията в областта на лr::,1на и ергономията и др. Пос-
Jtt --a се взаимна договореност 3а -t,: ЭежданеТО На сИмпОЗиУм И Изт - ба на тема .'Дизайнът в служба
тическите страни
в
областта
промицлената естетика
мията.
и
на
ергоно-
МЕЖДУНАРОДНА ЛЕКТОРИЯ
"АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ДИЗАЙНА И ЕРГОНОМИЯТАВенко Шишков
-
На 9 юни т.г. в зала .'шипка.' на Новотел '.Европа'' в софия се
състоя поредният цикъл лекции от международната лектория''дкту-
ални проблеми на дизайна и ергономията'; организирана от централ-
ния институт за промишлена естетика. Досега в лекториsта участвуваха специалисти от пнр, ссср и
чсср. този път наши гости бsха сътрудници от Управлението за про-
мишлена естетика (УПЕ) при Министерския съвет на Германската
Демократична Република.
дъря<а-
вата за ръководството на дизайна'' Урсула Лацни - ръководител на отдел "Дизайн в мебелната промишленост" в УПЕ проследи развитието на промишления дизайн в ГДР от 1972 г. насам, както и ролята и задачите на УПЕ за реализирането на държавната политика в тази об, ласт. особено внимание бе отделено
-
ните лромишлени комбинати,
на
съвместната им работа за усъвършенствуване на лромишлениа дизаЙн, която протича в следните нап,
равления:
-
създаване на изисквания за качеството на художественото проектиране на изделияlа; разработване на дългосрочни дизайн-програми; _ осигураване на маркетин гоаи проучваниа; обезпечаване на икономическа ефективност в резултат на дизайнерското проектиране;
-
-
ЦИПЕ
В доклада .'Ролята на
сьщестауващите двустранни
връзки между УП Е и специализира-
,
усъвършенствуване на дизаЙнерската дейност в комбинатите
В доклада на Карин Крахт
-
завеждащ отдел ''Връзки с общест-
веността"
в
УпЕ, бе
разгледана
системата за морално и материално стимулиране на дизайнерите в Г.ЩР. Бе изгькнато, че на този въпрос напоследък се отделя повишено внимание. Това доведе до зцачителни постижения през последните години по-високо обществено признание на дизайнерската професия, по-активно и резултатно участие на дизаЙнерите в решаването на ва)кни икономически задачи и др. С особена лопулярност и.висок престиж в ГДР се лолзват наlрадите ..Добър
-
дизайн", които се присъждат
по
време на пролетния и есенния панаир в Лайпциг (от 1978 до 198з г, тази награда е била присъдена на около 300 изделия на леката и тежката промишленост) правителст-
,
-
веното отличие "наrрада за дизайн на ГДР", което се присъжда ежегодно по случай националния празник на ГДР за високи резултати не само в дизайнерското проектираве, но и в организацията и ръководството на дизайна. както и за дългогодиtлна лолзотворна преподавателска
дизайна и
гономията
в
дизайнерското про-
Чрез множество диапозитиви гостите представиха редица успешtlи и отличени с награди дизайнерс-
ки
разработки. Присъствуващите
дизайнери, ергономи, научни
рбот-
ници, преподаватели по дизайн и сътрудници зададоха tla докладчиците
мяого
вьпросиtна
говорено изчерпателно"
които
бе от-
ергономията;
на промишлените
"1-3ВИ
и"дчпи"
-
разра
ботка - производстaо - поrребл, ние - оценка" (социални, култур
-'=-З-'
О-"' *'-'О'
аспекти) *1'еН - взаимодействието на дизаi 'j':frP
ни, икономически и други
"cet систе *")
на и ергономиата с другите дейнос ти и науки в изгра)|(дането на
мата "човек - изделие - простраr'i Мй:!:-< ство - среда"; ift-'- r вьзlледи и мнения o,no"", методиката на дизайнерското и е[ '<ЁT' гономическото проектиране. какг <Гфl'
I
-
ектиране.
'*-*'
- мястото на дизайна " ер.a ]. " " номията в цикъла "обществе"" no -*' " ]']'n* ръчка за потребитепс*"rе с"ойств,
деЙност, почетната "Пооч.tрителба награда за добри дизаЙнерски постижения" за млади творци, създали изделип с високи качества и др.
Интерес представлава и опита на ГДР в използването на някои дизаЙверски отличия като средство за реклама на промишлените изделиа, както и за влияние върху формирането на цените им. наД-р инж. Бернард 3орг чалник отдел "Ергономиs" в предприптието ".Qизайнпроект" в .Щрезден запозна присъствуващите с характера на работа в тази специализирана дизайнерска проектантска организация на самостоятелва стопанска Gметка. В своя доклад "Форми и организация на дейността в дизайнерската организация "Дизайн проект" той сподели опита на колегите от ГДР при използването на ер-
съвременните възглед" з,
същността, предмета и задачите н -''+lИК
ПЬРВИ МЛАДЕЖКИ СИМПОЗИУМ "ДИЗАЙНЬТ И ЕРГОНОМИЯТА В ХАРМОНИЧНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЖИЗНЕНАТА ПРЕДМЕТНО_ ПРОСТРАНСТВЕНА СРЕДА" Дrава Дуgjкова - ЦИПЕ
В
рамките на двавадесетия преглед на ТНТМ на 29 юни l983 г. в Софиа се проведе Първият младе>i(ки симпозиум на тема ",Щизайнът и ергономиата в хармоничното
изграждане на жизнената предметно-пространствена среда". Симпозиумът бе организиран от Централния институт за промиlJJлена естетика {ЦИПЕ) по поръчевие на Републиканския център за ТНТМ. Докладl4те и дискусиите по темата на симпозиума трflбваше да отразвват:
и обмяната на опит по KoHKpeTHl *-' дизайнерски рзработки и ергоно ý'ilЦ
е
:!, эQ] мичното съпроектиране; Лi'а' комплексното проектиран на предметно-пространствени сис -: -: П теми от жизнената среда. ДизайF' :Ъ<Оt :t.::,4л програми. fu-Э Симпозиумът беще открит о инж. Георги КлиGаров - председ, ry:]" тел на организационния съвет и зё
местник-директор
на L|ентралнrС+-:]'
lР
институт за промищлена естетикi
*= В работата ", "' """noa"yn участвуваха с доклади млади спr ' "
циалисти от ЦИПЕ и други "ол"чrf,-'l]j организации в страната. КомпетенР'
,'-* -представените доклади. Присъдев]__]_:е бяха две втори, една трета и две п* --' l.|:-: но жури даде своите оц"п*п
ощрителни награди.
li
-'
=Е_::
Докладът на дизайнера Вен,+1' ' слав Венев - ЦИПЕ "Стилови ос(Е'':-'-'-
,--]сти на дизайна в битовата eJieK- --lKa" проследи особеностиIе и -
]вията за възникване на различ-
. : -
:
в
промишления ди-
на изделиа от битовата елек-/ка. засегнати бяха и накои се-
] - э -психологи ческ и аспекти на _ :,:;]нерското проектиране - фор-
,-a
.
--с-естетически
i
:
и
семантично
ос-
-ени. Множеството диапозитиви
.::rрираха някои модни
и
вече
- iснали в стил тенденции. ",Щизайнът в битовата техниaе тема на доклада на Мирян :lов - дизайнер от [{ИПЕ. ,t . на обсъждане бяха редица ос, ,1 проблеми във връзка с ка-
: ;
э:
a:]-
-:
.
стилове
- ,i :это на продукцията и градивелементи, инструменталната . -,]ровка и опаковката. Изтъкна
эолята на дизайна като част от
_ ] -авната политика
]
за възпитание
потребители. производители| -:<оводители. Подчерта се и не-
.r.
,:и
"
мостта
-.-а и
от
патентно-правна
по-добра организация на
:.,черската дейност,
Двата доклада бяха отличени :эа награда. Трета награда получи ,. ]лепцова дизайнер н.с.Светв Инсти-
за научно-изследователска
-
]:iнa дейност (ИНИРД) '\,4ладост"
и
към
за доклаАа '.Актуэоблеми в Iеорияtа на дизаЙ: .]етски играчки'', в него бяха
:;ани спецификата и
слож-
] на дизайна на детската игро;:а, ЦеЛИТе. ЗаДаЧИТе И МЯСТОТО . :,]зайн-процеса и системата за -':-!,е, необхоАи Mocт,i а ог пос-
ледователно, систематизирано
ре-
цJаване на тези проблеми като осно-
ва на бъдещи фундаментални разраtlотки. Играчката се оценява като елемент на социално-културната система, изтъква се нейната стимулираща и творческа роля.
",Qизайнът
в
електронно-изчислителната техника'' бе представен пред участниците в симпозиума от Ваня Вълева дизайнер от ЦИПЕ. В доклада бяха отразени ро.
_
лята, факторите на нарастване
и
тенденциите в развитието на електронно-изчислителната техника в националната ни икономика. Отбелазаха се основните тенденции в дизайна на електронно-изчислителните машини, значението на дизайна като действен метод за повиtцаване на качеството им, както и лриноса на дизаЙнерите от l_|ИПЕ в тази област. Докладът на д-р Евдокия На-
нова - L|ИПЕ "Ергономични изискванип към работните столове'' за-
позна присъствуващите с основните
ергономични изисквания
и
класи-
фикацията на седалните устройства на работните столове. Обсъдени бяха някои актуални проблеми за създаване на работен стол с оптимална конструкция. която би осигурила правилна седяща поза - в съответствие със спецификата на труда и ергономичните изискваниа. Разгледани бяха особеностите й съаременните теяденции в конструкципта на
ха представени и много други доклади "Формоизграждане на мебелите за обзавеждане на масовото жилище" на авторския колектив от Института за мебели и обзавеждане, с докладчик н.с. кин Стоян Делчев,
-
"Дизайн-лрограма'. на Румен Заха-
риев от l,|ИПЕ, "Комплексни хигиенни и ергономични изследвания и
оценка на работни облекла за
ос-
новвите професии от текстилното и щевно производство'. на авторски колектив от Института по облекло и текстил с докладчик Т. Колуше-
ва, "Ергономични условия на игро-
вата среда
на децата"на
и социалната
адаптациа
Хр.Живкова от ИНИРД
към fiCo "Младост.', ''Към проблема за кодиране на зрителната ин, форМация във връзка с оптимизиране на дейността на човека-оператор в автоматизираните системи за управление" на Ст. Калчева от Научно-изследователския институт по икономика и организация на машиностроенето и електрониката и др.
Симпозиумът премина при aолам интерес. l\Лножеството въп-
роси, отправени към докладчиците. доведоха до оживена дискусия по особено актуални проблеми от про-
изводствено-икономическо/ матери, проектантско. методологическо естество.
ално-техническо
зиум
и
Първияг младежки симпое вече факт.
Това
значитеIlно
събитие за пореден път потвърди
работните столове.
интереса
поощрителни награди,
и ергономията и се превърна в убе-
Журито отличи докладите с
В рамките на симпозиума
бя,
кьм
въпросите
яd дизаина
лителна изява ва научно- l ворческиIe търсения на младите творци.
бчблчоерафчя 'Книги, получени в библиотеката на Це|.lтралния институт за промrщлена ёстеlиkа
КЕС, Д. Стили мебели. 2 изд.
НОВ ВЕСТНИК НА СЬВЕТА ЗА ДИЗАЙН ВЬВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ",Щ,изайнинг"
-
това е назва-
ниеJо на новия вестник
с
цветни
илюстрации, издание на Съвета за
дизайн при сътрудничеството на Съвета за художествени занаяти. Предназначен е за ученици и преподаватели от средните училища. Стилът и съдържанието са съобразени с въз" можtlостите и познанията на учениците. Вестикът има за цел да поощрява и подпомага всакакъв вид дизайнерска дейност в училищата. Изданието ulе бъде посветено на проблемите на дизайна, художествените
занаяти, техниката, изкуството
и
икономикатата на Великобритания и ще излиза четири пъти годищно.
ll8
на
рус. ез. БудапеLчт, 1981.
АГОСТОН, Ж, Теория цвета и . применение в искусстве и дизайв Пер. с англ. М., Мир, 1982.
Едва ли съществува човек, който не се интересува
от въпроGитеl
свърза-
ни с жиличlето, мебелите, красивите и практичните предмети на бита. Дюла Кес - авторът на тази книга е известен унгарски проектант и по3навач на мебелното изкуство. Той ни запознава с най-важните факти, дати
и основни етапи от еволюцията
на
мебелните форми. Обширният материал е систематизиран по исторически епохи, Трудът е изложен в популврна форма съобразно с възприетата в Увгария терминология в тази област. Книгата е интересна за всич] ки еднакво достьпна и за любители, и за flрофесионалисти.
-
Новата книга на френския у+
Ж. Агостон демонстрира приложеll ето на науката за цвета в изкуствот
и дизайна. Наръчникът е увод в к
ЛОРИМеТРИЯТа, УДаЧНО СЪЧеТаНИе , инженерните знания и опит и инреса към изкуството. Прави се п}
глед на цветните материали, съвр менната терминология, определято на цвета по стандартната кол риметрична система на Между-
родната комисия по осветлени€ {МКо) , използването на цветна гr фика
на МКО
и цветовите
систеlJ
Редакционна колегия
Минко Хасъмски - главен редактор Валентин Ангелов. Стефан Вълев. Константиli
Георгиев,
Николай
Гра-
дпнаров, Людмил fl,имитров, Румен Кискишов, Георги Клисаров, Тодор Младенов, Добролюб Пеrцин. Иваш Славов, Константин Смолянов, Юлиан табаков. Венко Шишков
i
i t
Корица: Щветан Илиев
;
t
Техн. редактор: Александьр Луков
Снимки: Николай Кулев,
Лютова, София Арменкова
Набор: Щентър
за
€э
э'r
-:
-
|^
Васлrлка
ЦИПЕ
научно-техническа
Монтаrt<ист; Красимира Чечкова
-]:}
ДПОП "Офсетграфик" - клон 1, София Тираж: 1500
Ё
}
Художник: Щветан Илиев
информация при Щ,ИПЕ
t l.
Редактор: flиана flyruKoBa
ir
Jd
t