Du4oIiH
о
чнформацчонен бюлетuн на централнuа uнстчтут за промLllцлена естеп!ка 1606 софuя, бул. тотлебен 34
с_ьдьрх(АниЕ Об ша Ма
ч
ч
злоlкба
",Qч
зайн' 83".
uluHocTpoeHe. еле к тронu ка
електротехнuка
.
Наiаобрчте разработкч
в t-!ентралнuя uHcTuTyT за промчшлена естетuка,
Мuлано' 83 на
- xlll
ИКСИД
-......5
.,.,., .,.
. 16
кон?рес
,Щчзайнерскчят процес
......,.....26
u HezoвaTa соццолоzчческа
осчzyреност
.......,...30
Изdелuя на чужdестраннч
dчзайнерч
..,,...,,.,.35
Наzраdата "Браун'8З" ... .,...35 На?раdата за най4обър dOзайн "Гуте форм'83",. .......38 - Раdчотелефонч на фuрмата
-
"счменс", - Прочзвоdството в llJвецчя -
Наzраdата
.,.,.,.,..4l
на мебелч
...,..,...,42
"Плаzчарчус83" . .. .44
. ..,...,.....45 Бчблчо2рафuя ....... - .46
XpoHuKa
CTaHdapTu по промчшлена естетчка ч ер?ономuя .......,,
-..lý'
--дЕржАниЕ
млАдЕноВ, Т. обшая BbrcTaBKa ",Quзайн'83". MauluHocTpoeHue,
электронuка u электротехнuка. Дu"
заdн (ЦИПЭ) , 1984, llo
1, с.
5
-
15,
Выставка ",Q,чзайн33" в Софчu. Спецчфчка duзайна u некоторьrc TpydHocTu прч обсyжdенчч ezo
проблемов. Заdачu вьrcтавкu. КомMeHlapuu выставочньlх Uзdелчi u разработок по разdелам - Mauluчoстроенче, электрончка ч электроTexHuKa, Оценка наuл)/чшuх u Hazражdенных чзdелчd. Некоторьrc ре| _, !
коменdацчч с целью dостuженuя начболее современных dчзайнерскUх результатов, О ретроспектчвной частч высrавкч, посвяlденноi
!= эьlставка ",Quзаiн'8З".
- --aaтроенuе, электрончка -:;'эотехнчка .......,.,..5
развчтчю duзаIjна в сrране, Деятель-
'.--:эазработкч - -: -
-
-'aЗJ7ЬНОМ uНСТuТYТе
-,,. -1енной эстетчкu . . . -,, lб - -,-.' 8З - xtl l кон?ресс . -": ,,, .......26
,-.::--cpcKud процесс | : :a JUолоzчческая :
a:--: jHocTpaHHblX
,
|эzраdа "Браун'83" . . . . .35 -22pada за лучulчй
ЭэiJотелефоны
фUрмы
j-,,,,,сенс"......,,,,..,41 ^
a
ванчя, созdанноzо в 1963 z, ц Центральноzо uHcTu fуl а промыLuленной эстетчкч (ЦИПЭ) , основанно?о в 1978 z,
KoHzpecc ИКСИД. Дчзайн |ЦИП3)
:-:эjн "ГYте форм'8З' , .. .З8
-
ность Центра промьlu!ленноlj эстетчкч u хydожественоzо проектчро-
aJэвоdство мебелч
. -:.-)! ,.....42 - -:. эеaа "плаzчарчVс'9З" .44 , , .- ::: -> па промьlLuленной
-48
ассоцчацuпмu? с разной направленностью, разнообразная u артчстчческая выставка как способ вuзуальноЙ dемонстрацUU| как способ мыLuленча u реалчзацuu ч| самое zлавное| как концепцчя dчзайнерской dеятельностч ...". Характер-
-
ные особенностч чтальянскоzо dчзайна, Информацчонная ч орёанчзацч
онная dеятельность
И
КСИ,Q,.,Q,ве
спецчфчческUе cTopoHbt ИКСИ!. О Hbtx dчзаiнерах u об обеспеччваюц.lч
х развчтче
ченность. ,Qчзайн
N0
l. с.30
-
(ЦИПЭ).
1984,
З4.
Несколько ocHoBHblx направленuй
в наuJей стране, Дuzаliн в качестве odHozo uз развuтUя dчзайна
cpedcTB формчрованuя рацчонально?о ч наYчно обоснованноzо пот-
ребленuа. НеобхоOuмость в uнфор,
Роль KoHzpeccoB Межdунароdноzо совета орzанчзацUЙ промыLuленно?о dчзайна lИКсИд) . 3аdачч. ме-
тоdы ч среdства dля coBepLaeHcTBoванuя dчзайнерскчх лроцессов как основа npozpaMMbl развчтча opzaнuзацuu. ocЧogHble позUцUU в разBuTuu ИКСИ,Q за npouLeduLuй dByx-
летнчi перчоd l798l - l983 ??.J , Конzрессная выставка "Трченале'
8з" -
.
"_., мно?опласrовая, боzа;ая
мацuч
в
процессе потребленuя-
Прчмененче соцчоло?uческuх U соцuал ь н о -псц х оло zuческu
х
MeTodoB
dля полученuп u накопленuя uнформацчч. Требованuя к uнформацчч, Факторьt. которьrc влuяют u опреdеляют повеdенuе лччностч - потребчтеля промьtчlленноео проOукта. Понятчя "потенцuальньtй" u "peальньli" потребUтель, Научноuсслеdовательская
| проектная u в dчзаiне.
оценочная dеятельность
О BbtcTaBKe "Дu3айн
мчра",
dетскоzо
coNTENs
l\4LADENOV, т, А General Exhibi"Design'83". Machine-building,
tion
Electronics апd Electrical Епgiпееriпg,
Desiqn (CllD),
No 1, 1984. р,5.
The Exhibition "Design' 8З" in Sofia - as а sign of people's hightened interest towards the deýign and the cUlmination of public activities, The special паturе of design and some difficulties during the discussion of its problem5. Tasks of the Exhibition.
Соmmепt оп selected projects iп sections: "mach ine-bu ild ing ", "electronics" and "electrical engineering". preýetantion of the best and awarded
А General Exhibition "Design 8З". l\Ласhiпе-Ьч
works. some recommendations for
Еlесtrопiсs and Electrical
Engineering
how to effect up-to-date results in design. Design development in our сочпtry in the retrospective section of the
ild ing,
..,..,...5
The Best Projects in the central institute fоr lndustrial Design , . . . , . . , .'16 l\4ilап'8З - Х lll-th Сопgгеss
of
lCSlD.
Тhе Design P.ocess and its Sосiэlооjс;
...,,,,..26
tos,
з0
Sec,.l.,i ч
эi Fэ.е q- Эеs :ге.s , , , , , З5 "з.а,..- 8З ' l,,,:-: . , . . з5 Ээs:_ _1,,.;-_ 'G_:. ':,- 3З ,,.,.,,,,.38 :a: :-:: ::-a-= -.. "Simens" , . .41 : -,- :_-: э-:{-:: c.r - S.,,-:... _..42 i',c,<s
::;:-_:'Ал,з.d,.,,,......44
rl.J,:
З: :.;-::^,
........45
......46
: ]"s э. Standarts :-.: f-э:^стcs'Ones,.....,..48 -.: j_=
EXhibition.The activities of the сепtrе for lndustrial Design and Art Projecting апd the central lnstitUte for lndustrial Design (CllD) - 1516un1-, coloured апd black алd White pho-
|VANoVA, N.
Congress
of
lМilап
lCSlD.
No 1. 1984, р. 26.
8з _ Xlll_th
Design {CllD),
Role of the Congresses of the lп-
ternational Сочпсil of societies for
lndustrial design {|CSlD). Tasks, methods and Wayý for саrrуiпg out
and improving of design processes аý а basis of the programme for deve|opment
of th9
organization, Basic li-
пеs of lcSlD development duiri.: the last two уеаrs (1981 - 198З congress exhibition "Triennial' 8З - " ... multiregioned. rich iп assc: ationý апd mчltifоrm art ехh;Ь r:.
- giving а viýual manifestation, rеа zation апd mostly - а conceptio- :. design activities", characterist;c ..: tUreS
of ltalian
design. lп.о.-::
ve апd organizative activities of l-:inational сочпсil of societes for l-:_ strial Design. Two specific о.9а. ]i tive Sides of lCSlD - the рrоfеlsпаl designers оп опе hапо апс..-_j
;- '"es ' -j hапС.
organizations which help tne development оп the оthеr
__j
j: STO|TCHEVA, ý, The Design Proces: and its Sociological Security. Desi;-
]; :-
{CllD), No ]. 1984, р. З0,
Sоmе of the most important mа - _ trends of design development iп В_- _] garia. Design аý опе of the mea-: _]' for forming а rational апd theore: - -' cally substantiated сопsцmрtiоп. N.- _ cessity of information for consu-:, ''' tion рrосеss. Use of sociological а.: Social-psychological methods fог - _ _ formation gathering. lnformation .+ ]i' qUirements, Which are the {actc-! : that influence and determine р""., *n
le's behaviour as а сопsumеr of iпс-:- -' trial product. Terms "potential" а-: ]i "practical" сопsumеr. Тrепds of res+ j'
аrсh, projecting and valuation dren'S WdtId".
work
_
Jirin9 98з)sýoci-
)ition reali-
эп of fea-
mati-
lлtеr. lпd u.
lniza. essio-
those
еsiоп -
)cesý эsigп
инФормАционният БюлЕтин .дизАйн,, вЕчЕ
ПЕТНАДЕСЕТ ГО!ИНИ: _ ЗАПОЗНАВД СПЕЦИДЛИСТИТЕ В ОБЛЛСТТА НА ПРОЕКТИРАНЕТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НД ПРОUИ1,1JПЕНИ ИЗДЕЛИЯ С НАСОКИТЕ И ТЕНДЕНЦИИТЕ ВЬВ ФОРМОИЗГРАЖДАНЕТО, ПРЕДИМНО В МЛЦJИНОСТРОЕНЕТО, ЕЛЕКТРОНИКЛТА И ПРИБОРОСТРОЕ Н
ЕТО;
_ ИНФОРМИРА ЗА НОВИ ДИЗЛЙНЕРСКИ РА3?АБОТКИ В HALLJATA СТРАНА И В ЧYЖБИНА; - ПУБЛИКУВА ПРЕВОДНИ МАТЕРИАЛИ, ЗАСЯта jп ГАЩИ ВАЖНИ ВЬПРОСИ НЛ ХУДОЖЕСТВЕНОТО Вч lПРОЕКТИРАНЕ, ТЕОРИЯТА И ИСТОРИЯТД НЛ ДИЕапs )retiNe-
Jmp, and in-
1rе;tors
€орldus-
and rese-
.k iп chil-
ЗАйНА;
_ СЬОБЩАВА ЗА АКТУАЛНИ МЕЖДУНДРОДНИ :ЬБИТИЯ В ОБЛАСТТА НА ДИ3АйНА; - ПОДНАСЯ БИБЛИОГРАФСКИ НОВОСТИ. с тАзи си дЕйност БюлЕтин ,дизлйн,,сь.]ЕЙСТВУВА ЗА ПРАВИЛНОТО МЕТОДИЧЕСКО НЛСОЧВДНЕ НД ДИЗДЙНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ,3Л НЛВ2ЕМЕННОТО ИНФОРМИРАНЕ И ПРОПАГЛНДИРАНЕ .1А ДИЗАЙНА ПРЕЗ НАЧАЛНИТЕ ГОДИНИ ОТ УТВЬР-,ДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДИЗАЙНЕРСКЛТЛ :Ейност в HArLJATA стрАнл. СЬЩНОСТНИТЕ ПРЕОБРАЗОВЛНИЯ В СТОПДН:iия. социАлния и културния живот в нАtIJл-; стрАнд, мдщдБнлтл дЕйност, извьрtлJвлнл
В НАСТОЯIЦИЯ МОМЕНТ ЗА ПОВИЦrАВАНЕ КАЧЕСТвото нА промиlllлЕнАтА продукция, грижлтА ЗА КУЛТУРНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ И ЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТДНИЕ НД НАРОДЛ НИ НАЛАГАТ КОРЕННО ПРЕУСТРОЙСТВО И НА ДИЗЛЙнА у нАс. ПРЕДИ ВСИЧКО ДИЗАЙНЬТ В ЕСТЕТИКО-ПОТРЕБИТЕЛСКИ АСПЕ КТ ТРЯ БВА СЬЩНОСТНО ДЛ СЕ СРАС НЕ С ВЬПРОСИТЕ ЗА УСЬВЬРUJЕНСТВYВАН Е
кАчЕството нА промиlllлЕнАтА продукция.
ТОВА ПОСТАВЯ НД ДНЕВЕН РЕД ПРОБЛЕМИТЕ 3А:
_ структурно-ФункционАлно
Yсъвьрr].lЕн-
СТВУВДНЕ НД СИСТЕМДТД НД ДИ3ДЙНД: - РАЗВИТИЕ И НАСОЧВАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ СЬОБРАЗНО ПОТРЕБ. Н ОСТИТЕ НА Х УДОЖЕСТВ Е НО-П РО Е КТА НТС КЛТА И ЕСТЕТИ КО-ОЦЕ НЬЧНАТА ДЕйНОСТ В !ИЗАйНА; - ПРЕВРЬЦДНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ПРОЕКТИРАНЕ В ОРГАНИЧНА СЬСТАВКА НЛ ЦЯЛОСТНИЯ ПРОЕКТАНТСКИ ПРОЦЕС;
_ ИЗМЁНЕНИЕ
СЪЩНОСТТА
НА ИНФОРМАЦИ-
ОННАТА ДЕЙНОСТ, ПО-ПРЕЦИЗНОТО И ДИФЕРЕНЦИРАНЁ СЬОБРАЗНО СПЕЦИФИКАТЛ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ И СОЦИАЛНИ КРЬГОВЕ, КЬМ КОИТО Е НАСОЧЕНА;
_
ПО-ОБХВАТНА И ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПРОПЛ-
ГАНДНд РАБоТА ПО вьПРОСИТЕ НА ДиЗАйНА;
_ СЬЗДАВАНЕ НА ЕДИННА ПРОГРАМА ЗА КАДнА дизАйнЕрскитЕ процЕси ,, -1ЕпрЕкьснАтА грижА зА проФЕсионАлно-зорчЕското ycbBbPllJEHCTBYBAHE нА кАдритЕ. ОБ Е КТИВ НА ПРЕДП ОСТА В КА И Н Е ОБ ХОДИМО условиЕ зА извьрlllвАнЕ нА прЕломА в дизАйНА И ИЗДИГАНЕТО МУ НА НОВО КАЧЕСТВЕНО РАВНИЩЕ Е КООРДИНИРДНЕТО НА ВСИЧКИ ДЕЙНОСТИ В ЦЯЛАТД ИМ СЛОЖНОСТ, МНОГООБХВДТНОСТ И ВАРИАНТНОСТ, ПОДЧИНЯВАНЕТО ИМ НА ЕДИННА,
,эзэ эсиryрявАнЕ
ЯСНО
ФОРМУЛИРАНА ЦЕЛ.
нА цЕнтрАлния инститYт зА промиll]лЕнА ЕстЕтикА Е повЕрЕно и ндучно.мЕтодалоги.
ЧЕСКОТО РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА СЬГЛАСУВАНЕ, НА БАЗАТА НА КОИТО НАЦИОНАЛНИЯТ СЬВЕТ ЗД ПРОМИll|ЛЕНД ЕСТЕТИКА ЩЕ ОСЪЩЕСТВЯВА КООРДИНИРАНЕТО НА ДИЗАЙНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА, КАТО ОСНОВНО ПЕЧАТНО ИЗДАНИЕ У НАС, ИЗЦЯЛО НАСОЧЕНО КЬМ ТВОРЦИТЕ-ДИЗАЙН Е РИ И ИНЖЕНЕРИТЕ, КОИТО ПОДПОМАГАТ РАЗВИТИЕТО НА ДИЗАЙНА И ВНЕДРЯВАТ НЕГОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ, ,ДИЗАЙН" ЩЕ ИГРАЕ АКТИВНД РОЛЯ В ТОЗИ МА, ЩАБЕН ПРОЦЕС.
сэ-аз-,i?|ят
рЕдАкционЕн
Э.:},: Э 5э-Е!АГА сИ РАБотА
сьстАв нА "диЩЕ РАзВИВА нА
-эзэ -э.з,,ээ<с ?АtsнищЕ постигнАтото до. :a--: ::-: Ээ_!ЗrЕ',,lЕr,lНо СЕ АКЦЁНТИРА нА: -,.- э.-- Э-С П ЗАДЬЛБОЧЕНО
ЗАПОЗНА-
::-: в оБлАсттА нА проЕк,,,:: -: _-:_,,:_-/ститЕ -:-: ,, -rэ,4зtsодството нА промиlхлЕни ,'з::.-,'; Э ЭЭчаЗНИТЕ тЕНДЕнцИИ И нАсоКИ : -.
э ^. t,, ^./.
грАждАн
Е то
н А
пр Едм
Е тно-прост-
.: - э-зЕэ}|l жизнЕнА срЕдА, произвЕждАнА -: - э Э',l,| -,1Е н нАЧИН; ,1iФормирАнЕ нА спЕциАлиститЕ зА :;-::,,|ЕнтАлни и приложно-прА ктич Ески ::зэ:5отки в оБпАсттА нА тЕориятА, мЕтодо.-э.,,1гА, историятА и критикАтА нАдизАЙ-
_ пуБликувАнЕ нА прЕводни мАтЕридл,::
по осоБЕно вАжни проБлЕми нА художЕствi v,: ното
пРоЕКтиРАнЕ,
тЕоРИятА,
ИстоРИятА
l,
КРИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ,QИ3АйНА;
- СЬОБЩЕНИЯ 3А АКТУАЛНИ МЕЖ,QYНl РОДНИ СЬБИТИЯ В ОБПАСТТА НД ДИ3АйНА; - ОСЬЩЕСТВЯВАНЕ НД ТЯСНО ТВОРЧЕСК. СЬТРУДНИЧЕСТВО С ПЕЧАТНИТЕ ИЗДДНИЯ НД
ГАНИЗАЦИИТЕ
И
:
r,
О: .
ИНСТИТУТИТЕ ПО ДИЗАЙН
ДРУ ГИТЕ СО ЦИ АЛ ИСТИ Ч ЕС К И СТРА Н И ; - Б и Бл ио грАфски н о в ости.
в "дизАйн, lцЕ нАмирАт място принциг НИ ПОЛОЖЕНИЯ И МЕТОДИКИ ЗА РАЗРАБОТВАН
нА дизАйн-проrрАми. вьв врьзкд с товА с НАЛАГА ОТРАЗЯВАНЕТО И НА СПЕЦИФИЧНИТ социологичЕски, психологичЁски и EcTETl, ЧЕСКИ АСП Е КТИ НА ДИЗАЙНА.
НА СТРАНИЦИТЕ НД ИЗДАНИЕТО ЩЕ СЕ
ОЕ
сьждАт сьщо тАкА тЕорЕти ко-мЕтодолог| чЕскитЕ
и приложно-прАктич
ЕскитЕ
АспЕктl
НА ФИРМЕНИЯ СТИЛ КАТО ЕДНА ОТ ОСНОВНИТ. идЕологичЕски плАтформи нА сьврЕмЕнниi дизАйн.
СПЕЦИфИКАТА НА СЬВРЕМЕННАТА ИНфОРМl ЦИОННА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ДИЗАЙНl която сЕ изрАзявА вьв всЕ по-голямА визуl ЛИЗАЦИЯ НА ПОДНАСЯНИЯ МАТЕРИАЛ, НАЛАГ, ДА СЕ ОТРЕДИ ОСНОВНО МЯСТО НА СНИМКОВОТ: И ГРАФИЧНОТО ОФОРМЛЕНИЕ. КАКТО И НА HAi НОВИТЕ НАСОКИ В П ОЛИ ГРАФИЧ ЕСКОТО ИЗПЬГ н Ен иЕ.
издАниЕто ,дизАйн" с цялостндтд cl
ДЕЙНОСТ ЩЕ ПОДПОМАГА ПОДГОТОВКАТА И УСЬ ВЬРЦ ЕНСТВYВАН ЕТО НА КАДРОВИЯ ПОТЕНЦИАГ РАБОТЕЩ В ОБЛАСТТА НА ДИЗАЙНА У НАС. РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ НА ,ДИЗДЙН РА3ЧИТА НА АКТИВНОТО СЬДЕйСТВИЕ НА ВСИЧК, ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПРИ ОСЬЩЕС: ВЯВАНЕТО НА ПОСТАВЕНИТЕ НА СТРАНИЦИ7'Е Н; ,:, БюлЕтинА зАдАчи,
оБщА изложБд "диздйн,8з". мАшиностроЕнЕ, ЕлЕктрони_ l / кА и ЕлЕктротЕхникА 1ли
ния, производители
.вЕ
Н,4 арх, Тодор Младеноs
ционната точка на тази обu4ествена
- ципЕ
октомври. на която българските дизайнери-проектанти показаха своето творчество. l[изайнът е специфична твор-
]|
ческа дейност, която може да се
разглежда от различни гледни точки. От една страна. тя е компонент
иг
\н:
оБllи
сi.
4т:
ту
и3ложБА DизАин,83
оЕ (Tl т:
|иi
)
потребители
активност бе изложбата "Дизайн' 83" в галерията ва ул:.Шипка'6 през
)кс ор
'l
и
на промишлени изделия, Кулмина-
През изминалата 198З г. сред-
ствата за масова информациs активно tlасочиха вниманието на нашата общественост към дизайна.
Публикувани бяха много статии във в. "Работническо дело" и в.
i,:
1i
a, 'Д(
52.0о1.2:7.05 (Б) l06r.4
"Народна култура", излъчени бяха поредици от предавания по радиото и телевизията. създадени бяха късометражни филми. Изказани бяха становища, възгледи. мнения, критични бележки и препоръки на специалисти, които работят в областта на дизайна като научни работници, преподаватели, ръководители. Своето отноLление към тази дейност изразиха и специалисти, които участ_ вуват в инженерното tlроектираrtе и конструиране. преподаватели от
аисщи технически учебни заведе-
на процеса формообразуване и е неделимо свързана с научното из_
следване, проектиране и производство на промицJлени изделия. От друга cтpaнat тя се родее с плаGтич_ ните изкуства, но притежава свои, твърде специфични изразни средства. Освен това тази деЙност е тясно саързана с потребителските свойства, т. е. защищава интересите на потребителя в процеса на създаване на промищлени изделиs, И накрая, чрез формата на промишлените изделия та активно участвува в естетическото възпитание на потребителите. Като цяло дизайнът е органично свързан G интегралното понятие качество на промuщленото uзdелче и не може да съществува изолирано и самоцелно.
Тази особена природа на дизайна създава големи затрудненив при обсъждането на неговит€ проблеми. Те се почувствуваха в нелълнотата и субективизма на накои изразени становичlа. възгледи, мнения, критични бележки и лрепоръки, статии и излъчени предаваниR. и в твор-
Откриват се понакога
ческия проi]ес, и в провежданите излох5/,4 обсьждания.
Сrецяфичният характер
на
-/эокйя диапазон на дизайнерските проблеми намери естествен израз
в изложфта ".Щизайн'83". Нейни организатори бяха водец{ите комитети в областта на материалната и ду-
ховната култура -Държавният комитет за наука и технически прогрес и Комитетът за култура; творческите сьюзи * Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България; освовните производители на промишлени изделиа П,4инистерството на машиностроенето, електрониката и електротехниката, МинистерGтвото на леката
-
промишленост, Министерството на химическата промищленост, Мини-
стерството
на горите и
горската
промишленост, Министерството
на
строителството и архитектурата, както и Министерството на вътрещ-
ната търговиа и услугите и Столичният съвет за култура, Изложбата бе проведена в съответствие със статута ва СБХ, Жу, ри. съставено от наЙ-и3явени специ-
алиGти в дизайна, прilе
обцо 560
ди_
3аЙнерски разрабо;<r., 8ключващи
отделни изде.-.]я, эацилии или комплекти
250 автора,
експонат,,-a
промиLr.j:?-,.
ст
,iз:э--,.я
-
дело
на
a-.з:.с бе условието, -: ..зложбата да бъдат
,1зделия а редовно произзэ::-ээ, промиr.члени образци, -}a-:-,.:n и модели на изделиа. Cavc :,, -i -.:рските разработки за
ýr:-,,-,. a -элямо тегло и габарит-|, -aчaa.. поради технически ог6
раничения, бяха показани с макети. По този начин експозицията запази своя специфичен дизайнерски ха-
рактер, коренно различен от и3ложбите на приложните изкуства. Пространственото
худо'" изложна
жественото оформление бата и аранжирането на експонатите в двата етажа на галерипта бе проектирано и изпълнено от колектив от дизайнери автори. участвуващи със свои разработки в експози-
-
цията, Проявениsт висок професионализъм в дизайнерските разработки бе пренесеп в цялото експозиционно пространство, в неговата лространствена структура, в гра-
фичното единство на художественото оформление. в композициите на експонатите и в тяхното функционално, плаGтично и цветово съчетаване. Постигнатият визуален резултат получи най-висока оценка и ко-
лективът бе отличен от журито с награда "Дизайн'8З",
В замисъла на
изложбата организаторите си бяха поставили ня-
колко задачи:
от
- да се покажат резултатите извърщената дизайнерска дей-
ност в стравата през последните пет години времето след Обцата изложба по дизайн, проведена през
-
1978 г.
-
да се отрази чрез
ретро_
спекция развитието на българския дизайн в периода от 1963 г.. когато
се сложи неговото организирано на-
r.
до 198З Да се посочат чрез текстове и фотоси най-важните чало,
сьбития
в
неговата сравнително
кратка историа; - да се покажат постиженията в дизайнерските разработки и твор чеGките успехи на българските дr заЙнери получените наши и ме}к. дународли отличия и награди; * да се отразят резултатите о20 - гсjдишната дейност на Щентър
-
за
промицJлена естетика (слеr
1978 г. Щентрален институт за про мишлена естетика) в областта к
дизаЙна в маtJJиностроенето, елек-
трониката и електротехниката и Е комплексното изграждане на жl,t лищната, обцеств€ната
и производ
ствената среда;
- да се покажат резултатит€ от 20 - годи[лната дейност на Цен
търа за нови стоки и мода в област та на леката промишленост, TeKcTl,t, ла, облеклото и модатаi
-
да се направи преглед
нa
развитието на дизайна в различнит€ лроизводствени отрасли, стопанскр
обединения, комбинати. заводи
у
производствени предприатия кактa по отношение обхвац4ането на про извежданите промишлени изделиF от дизайнерската дейност. така и пс отнощение на тяхното качество. ко ето включва и техния дизайнi
-
дизайнерските разработку
да бъдат показани на чJирок кръг
потребители и специалисти, участву-
ващи в проектирането и производ.
стаото на
промицлени изделия
търговски работници и стопанскI, ръководители; - да се разlIJири информациsта за ефективността на дизайна пру
подобряване качеството на проми.
lа
,1ята
вор, ди. aеж. ,е
от гьра ]лед
прФ
]на лек.
ив )ки.
аод. тите Цен, ]аст.
iсти-
lHa rиiе iски
\иу а
ктс
прФ aлиF
n пс , ко-
)тку <
Dъ,
з
од-
rB}'
.ск/
-у
шлената продукция;
- да се повиши заинтересоваността на специалистите и ръково-
дителите в процеса на проектиране и произвеждане на промишлени из_ делия към сътрудничество със специалисти-дизайнери във всички видове организационни форми;
-
да се направи задълбочен
анализ на професионалнотс творчество, на методиката на творческия процес и на организацията на
l
работа за по-нататъшното развитие на дизайна и неговото ефективно влияние върху качеството на промиlllлените изделив, в изложбата нашето машиносгроече бе представено с 65 дизайнерски разработки - дело на 42 автори, Тази част от експозицията включвацlе нови разработки на електрокари и мотокари, кар-робоспециализирани транспортни средства, електротелфери, маL!ини
l
ти, за
текстилната промишленост
и
дървообработващи машини, Групата битови машиностроителни изде-
лия бе представена с домашни хла-
дилници и замразители, готварски печки и котлони, електрически ра_ диатори и домашни перални маши_ ви. Разработките, показващи пости-
женията на дизайна в маtlJиностроенето през лоследните пет години. имаха за фон част от ретроспекцията. Съпоgгавянето на новите разрабат<п с разра6€тките от предщест-
вузащите изложби ни помогна
_;
ill ., -1 !., ,, ,,8l r.'r ti*
",::.i*
j-
да
констатираilе чувствителен напредък в компоновъчните. пластичните, графичните и цветови Dещения. j .._-_-a?.-€1-.ч!a{t
i.ajti;xiitttlцr{r5artiaij-
:
Висока оценка в това сiтноше-олучиха дизайнерските проек :a текстилни машини. Авторите
.
, .
:
-:зи разработки - дизайнерът :.rуил Манолов и техническият
_.iалист инж. l\4ария Павлова бs-
]тличени
с
наградата "Дизайн'
В експозицията много убеди-:--о се откроаваха проектите на ::|.lrлии електро- и мотокари, В ': ., водещ машиностроителен от_
расъл дизайнерските разработки
градата".Д,изайн'83"
-
Фамилия
бяха на високо професионално рав-
електрокари на младия дизайнер
градивните структурни елементи се откриваха нови пластични решенив. компетентно организирани работни места, характерни фамилни белези, съвременни графични и цветови съчетания. В тази група се четяха име-
жем да присъединим и фамилията
нище,
В общите компоновки и
в
ната на дизайнерите Димитър Петев,
Стовн Тодоров, Иво Бошнаков
и
още една разработка, отличена с на-
Жанив Трайков. Към тази група мо-
кар-роботи с дизайнерско рещение. напълно отговарпщо на съвременните тенденции във формообразуването на този нов тип машини. Разработката е успех за автора Славчо Величков и неговиfl партньор инж. ,Щи митър .Щонков. Във фамилията дървообра-
l
t'.
t ботващи машини. разработена от
дизайнера Георги Гиков и техническия специалист инж, Агоп Керпичивн, бе постигнато о-тлично решение на дизайнерския проблем. Разработката се характеризира с всички белези на сьвременнит€ маt]Jини - простота в пластиката на
обемите. детайли.
подчертавачlи
техt]ологията на производство, гра_
фнка и оцветаване, проведени един" но във всички типоразмери. HciBo сьвремеfiно пластично речJение са постигнали във фамилиsта телфери 10
Николай Слепцов и неговият партньор инж. Радка Жекова. Експозицията съдържаще и други сериозни
демно-транспортни средства,
но предвазначениеидругите
Това показва, че в тези производ. ствени направлениа развитието на
постижения в дизайна на специализираните производствени маtlJини, транспортните средства сьс специал-
предста-
вители от tuироката номенклатура на машиностроителната продукциа. Те са резултат от творческата дейност на дизайнерите Видка Генчева.
Велко Велков, Христо Проданов, арх. Людмил Димитров и други. В изложфта отсъствуваха ди-
зайнерски разработки на строител. ни маtJJини и съоръжения, на
понa
селскостопански маLлини, на мет& лообработващи
маlцини
и други.
дизайна е в застой.
В групата експонати от бито. вото маlлиностроене преобладаваха издели8. азети от производството. Те подчертаваха все още ограничените технически и технологични възможности на производстаените
ч предприятиff, А това винаги е стеснявало възможностите за постигане на най-съвременни дизайнерски ре" зултати. При тези реални условия изявенивт дизайнер КонGтантин Смолянов и по-младите дизайнери Мирян Мирsнов и Борис Боев са успели в много отношения да постигнат възможния творчески максимум. Експонатите бяха аранжирани на фона на дизайнерската разработ. ка от 197З г, - "Комплексно обзавеждане на кухните жилищни сгради", По причини от различен характер, които заслужават отделно разглеждане, тази разработка бе реализирана само частично. Съпоставката дава основание отново да направим извода. че битовите машино-
в
\iý I
I
r *
строителни изделия трябва да се
и произвеждат едновременно. Осезателно е изосyаването и по отношение развитието на производствените възможности в този отрасъл. l_.[ентрално масто в изложбапроектират комплексно
та "Дизайн' 83" заемаLце българската електроника и електротехника. Тя бе представена с 85 дизайнерски
разработки, включващи отделни изделия, комплекти и фамилии от
изделия
-
дело на 8З дизайнери. И
тук постигнатото през
последните
лет години бе проектирано върху изминалия път на усъвърщенству'
ване на наtlJия дизайн, отразено чрез ретроспективни фотоси. Съпоставянето на настояще и минало изведе на преден план разширенив обхват на дизайна в областта на електрониката. Констатирано бе нарас 11
-п
l
(
12
d:a.rЕii}.jl.
нало лрофесионално майсторство на творците, ползотворно сътрудничество между дизайнери, конст-
руктори и производители и ефективно проявена грижа на ръководители в процеса на създаване на нови промишлени изделия. Тези благо-
приятни резултати бяха отчетени
а' аtэ!lýа
чрез постигнатите богати пластични решения. чрез добре балансираните обемни композиции. чрез хармоничните цветови и структурни съчетанив между разнородни материали и покрития, чрез доброто познаване на производствените технологии и тяхното влияние върху пластиката на формата и накрая - с постигнатия фирмен стил.,С такава характеристика се представи групата от ек_ спонати. включваща: новата разработка за системата "малки изчислителни електронни машини" - работно място с възмо}кности за поставяне на запаметяващи устройства
на гъвкави магнитни дискове и с
универсално предназначение за различви устройства; видеотерминал "Изот 1604"; настолна текстообра-
ботваща машина "Изот 102О С"; барабанен плотер "Изот 6400"; графичен диrитайзер "Изот 900 С"; цифров магнитофон "СМ 7З99"; блок запаметяващи устройства на гъвкав магнитен диск.
Тези експонати
определиха
фирмения стил на !,СО "Изот"
и
подчертаха визуално сериозните успехи на производителв и наличието
на
хармонични взаимотнощения
между специалистите
-
дизайнери. и ръко-
инженери, производители
1з
водители. Тези високи резултати бвха постигнати от активно работещите в областта на електрониката дизаЙнери з.х. .Щобролюб Пеш ин, Александър Василев, Младен Желязков и други.,Щве от дизайнерските разработки са удостоени с наградата "3латни ръце" - видеотерминал "Изот 1604" с автори Младен Желязков - дизайнер и инж. Петър Бовджиев- технически специалист и текстообработваша маtлина "Изот 102О С" с автори з.х.
.Щ,обролюб ПеuJин и Длександър Василев. Към тази група експонати в
изложбата бе показана и дизайнерската разработка "Лазерна технологична апаратура", peцJeнa като спе-
циализирано работно мfсто и удостоена с наградата "Златни ръце" с автор арх. Тодор Младенов. ,Щруга обособена група в изложбата представляваха изделията
на !,СО "Респром". Тя съдържаше дизайнерски разработки на радиостереофоничен комплект, телевизиовни приемници, аудиоаизуален стереофоничен комплект, стереофоничен
усилвател
и друfи.
Дизай-
нът в тази производствена сфера също показва явен напредък. Съобразени реалните производствени възможности (технологии, материали, покритиа) , дизайнерските рецJения се отличаваха с формообразуване, което следва съвременните тенденции. Обемно-компоновъчните решениа, пластичното третиране на
с
,повърхнините, сполучливото съчетаване на разнородните материали,
композициите на командниl е табла, 14
отделни групи. В областта на прибо- } ростроенето и автоматизацията {
пластиката на командните органи, графичното единство, постигнато
между tlJрифта, знаците и артикулните надписи всички тези специ_ фични Флези на дизайнерското творчество определиха добриfl професионален резултат, В тази област на дизайна се изявиха: Румен Кис-
-
кинов. Веселин Кандимиров,
Па-
раскева ,Щукова, Венцеслав Венев, Петър Петров, Димитър Кабакчиев, Румен Григоров, ,Щонка Манукова,
Павлин Павлов, Ваня Вълева и други, С наградата "3латни ръце" 6яха удостоени следните дизайнерски разработки :радиостереофоничниsт комплект РС с автори Румен Кискинов - дизайнер и Кирил Велчев -
технически специалист; телевизионният приемник "София '8i" с
автори Веселин Кандимиров - дизайнер и Кирил Велчев - технически сtlециалист и "Хай-фи" - стереофоничният усилвател "Диез 8O'l" с автор Павлин Павлов. В тази група експонати журито отличи с награда-
та
"flизайв'
83"
разработките:
аудиовизуален "Хай-фи"-стерео-
комплект {състовщ се от усилва-
тел, тунер, два касетни дека, цветен телевизор, озвучителни тела и стой-
ки) с
автор Венцеслав Венев
-
дизаЙнер и Кирил Велчев - технически специалист и цветен телевизионен приемник "София'85" с автори Петър Петров - дизайнер и инж. Никола fl,ачев - технически специа-
лист.
flизайнерските разработки от различните производствени сфери
бяха обособени при аранжирането в
лужаваха
внимание
зас-
комплектът
-l
"Програма 1024" с автори Емилия
Стефанова - дизайнер и инж. Коста.
дин Костов - технически
лист;
специа-
електронноизчислителната везна с автори Боряна ГлавлецJка -
дизайнер
и
инж. Никола Дачев
-
1
_:
технически специалист и други. От :i медицинскатаапаратурапо-значиlчlа = беше разработката "Портативен електрокардиограф" с автор Румен :i 3ахариев. Със съвременна пластич- д, на разработка се отличаваrче фами- }
лиятаелектроинсталационниапара-
-j
ти с автори Венцеслав Костов - дизаЙнер и иня{. Гlетър Христов - тех- ":
нически специалист.
Значителен
композиционен, пластичен и цветоr: ви резултат бе постигнат и в разработката "Фамилия командни габла, :] информационни знаци и табели {.
за
Фратева - дизайнер и инж. Емил Иванов - технически специалист. От тази разнородна група }курито
най.
,!
_(
високо оцени постигнатите дизай- :а нерски резултати в разработките -; "Ьглошлифовъчна машина М 900" с !; автори Бойко 3агоров - дизайкер и -: инж. Георги Кочорапов - техничес- _J ки специалист и "пробивни мач.tини с приставки" с автори Велко Вел- re - дизайнер и инж. Емил Иванов технически специалист, като ги от-
ков
-
личи с наградата
".Щизайн'83"
вие в изложбата сьздаваха дизай. нерските разработки на телефони, домофони, директорско-секретар-
{
=
----
+з
ч
:<и уредби, механически, електри-:ски и електронни пишещи маtlJи-,1. те се отличават с богата тонал" -эст, съвременно третиране на обе,.,,]те, фамилно изграждане на фор,,iте
при обединяването
на изАели-
:-з във функционални групи. -..-!ещите
-:aфичните
При пластичните. цветовите рещения
мащини
и
:-:ЗДаВаТ еДИННО ВПеЧаТЛеНИе
И
Се
:-:зприемат като белези на фирме-/r стил на производителs - заво:: за пишещи маlцини в Пловдив. -:-ор на пиLчещите маLцини е Пара:. :за Дукова. Тя е удостоена с наг-
:.:::та "Златни ръце" за разработ.:-. на пишецlа маrчина "Хеброс ::a". Творческите си възможнос-
-, : .:
дизайна на телефонната техни-
iоказаха Райна ДрагоцJинова, .::-вуваща с фамилия домацJни и :,. {эбни телефони, Параскева ,Щу-
:е:, Петър Петров, Вилям Кита-:-: Славчо Величков, Веселин Кан: u/ooв и други. Още един аслект от възмож-::-nтe на дизайна бе отразен чрез .
:;]-ботката на цflлостно цветово и tr,ачно оформяне на произвеж::-/ie от завод "Мадара" - шумен : п:эни аатомобили. Авторите j.-aH Илиев и Владимир Йосифов = ;ешили тази специфична творзадача на високо професио- : -_э ниво. Изложбата ",Qизайн'8З" пока.: :€зултатите, постигнати в маtли-::-эо€нето, електрони ката и елек-:.:
-:;:
-:;-aхниката. С отделни изключе-,] : aaичКИ автоРИ Са СъТРУДНИЦИ На
:*-i ,'
съU.lа
държавна организация,
коато от своето създаване
през
196З г. до 1978 г. се наричаlt.tе център за промиLллена естетика, а от
пет години носи името
Щентрален
институт за промиLUлена естетика. Резултатите от дейността ва нейните сътрудници по пътя на развитието на българскиа дизайн са и нейни резултати. В този институт се развива и усъвърщенствува методика-
та на дизайнерските разработки, Не-
говият
Художествено-технически
съвет, съставен от най-изявени наLли дизайнери, дава тон на творческата деЙност. съдействува за развитието на върховите пости}кения на дизай-
на
в
машиностроенето. електрони-
ката и електротехниката.
Гiървата фаза от дейността на Центьра за промицлена естетика бе отразена с фотоси и представлявацJе ретроспективната част на излож-
бата. Най-ярки извви на тази дей-
ност са проведената през ]974 г. изложба "ДизаЙн в маtлиностроенето" и ОИfl' 78. Този период се характеризира с бързото постигане на сериозни творчески успехи в проектирането на отделни промиLллени из-
делия, комплекти
и
фамилии от
изделив и с първив успецJен опит за интегрално решаване ва проблеми от жилицlната среда, отразен в дизайнерската разработка "Комллексно обзавеждане на кухни в жилич.lни сгради". Втората фаза от дейността е свързана с Централнив институт за
промишлена естетика, който про-
дължи да изпълнffва своята основна деЙвост - дизаЙна в маLlJинострое-
нето. електрониката и електротехниката. Направената преценка на дизайнерските разработки, показаtlи в изложбата, е всъщвост и преценка за дейността на института. Този период обобщено може да бъде определен като по-нататъшtlо усьвършенствуване на методиката на дизайнерското проектиране, изразено чрез първите осезаеми резултати в изграждането на фирмен стил на български производствени
предприятия, в повишаване равнището на обемно-пластичните, композиционно-графичните и цветовите решения във формообразуването на промицJлените изделиа, в усъвършенствуването на взаимотношения" та между дизайнери, конструктори и производители и в нарастване на
обrцествената заинтереGованост към проблемите на дизайна. В този пет,
годишен период от развитието на дизайна в MallJиHocтpoeнeтo. електрониката и електротехниката се i]абелязва, обаче, и определено изоставане в обхвата на дизайна в областта на селскостопанските маши_ ни, битовата техниЁЪ и съпътству-
ващите основните производства в отрасъла изделия за щироко пот, ребление. Изложбата дава основание да отбележим и извества нерав, номерност в темповете на усвоява-
не и внедряване на нови технологии. в прилагането на пластмасите, в развитието на инструменталната екипировка, в разtцираване диапазона на покритията и в повl..llаване прецизността при изпълнение на проектите.
15
и тази година Дизайнерският съвет при Щентралния институт за про-
НАЙ_ДОБРИТЕ РАЗРАБОТКИ В ЦЕНТРАЛНИЯ ИНСТИТУТ
мишлена естетика отличи с награда-
ЗА ПРОМИШЛЕНА ЕСТЕТИКА
та "НаЙ-добра дизайнерска разработка на ЦИПЕ за 1983 година" следните изделия:
Преносч м раdUопрцемнч
Автор: Веселчн dшаdнер
_lifai|
к
KaHduMupoB-
Hi
FiаYdчовUdео счстема zрамофон, тунер| dва касетнч dека, усцлвател. телевuзор за цветно uзображенче. озвYччтелнч тела ч сrоЙкu
ABTopu; Венцеслав Венев - dчзайнер ч КчрUл Велчев - технUческч спецuа-
лчсr
17
Преносчм телевUзUонен прчемнчк за цветно чзображенuе с duа2онал 42 см-
ABTopu: Петър Петров - drcайнер ч uнж. Нчкола ,Qачев - технчческч спецчалuст
Преносчм стереофонччен раduока-
сетофон
7
ABTopu: Румен Кчскчнов
ч
-
dчзайнер
uнж. Иван Иванов - технuческч
спеччалчст
19
Фамuлчя малоzабарчтнч yHuBepсалнu dървообработваU.lч маLuuнч АвторU: Георzч Гчков - dчзайнер u чнж, А2оп Керпuчцян - технUческч
:,1, ,,)
Счмволч за служебнч помеu]енuя в НПП ДЕУ
-
Варна
Автор: Вuлпм Кчтанов
-
dчзайнер
21
l Електронна пuшеща MatuuHa Ав Topu : П араск ева ДY к ова-d ч зайнер u uнж. Иван Иванов - технuческч
спецuалчст
Ь?лочJлцфовъчна мачJuна М 9О0
Авторч: Бойко 3аеоров - dчзайнер ч чнж. Геор?ч Кочорапов - технuческч спецчалчст
комплексно обзавежdане на кабч-
нетч по хчмlJя| фuзчка u бчолоzuя АвторU: Люdмuл ,Щчмчтров u БлаzoBecTa Фратева
-
0uзаdнерч,
чнж. Геор2ч Кочорапов ч uнж. Padка Жекова - технчческu спеццалuстч
24
Кар-робот носач форма
с ролкова
плат-
Авторч: Славчо Велuчков-dчзаiнер
ч uнж. Дuмчтър Донков-технчческч
25
милАно,8з _ xlll конгрЕс нА иксид
конгресната Gре[ца в Милано през 1983 г, е звачителво както в количествено, така и в качествено отно-
щение, Управителниат съвет
к.и.н. н.с. Незабравка Иванова
на
ИКСИД с flрезидент Родолфо Бонето, избран в Хелзинки през 1981 г., начерта реална, перспективна и съ, ч4евремевно амбициозна програма
за
развитието
на
организацията,
Нещо повече, ИКСИД не само при-
доби мач{абност, но постави за раз-
решаване значително по-обхватни
задачи.
още при подготовката на
Xlll
конгрес Родолфо Бонето писа.
Провеждани на всеки две години от 1957 г. насам, конгресите на Международния съвет на организациите
за промицлен
ди,
зайн играят особено важна роля
а разЕитието на дизайнерскаlа дейност в света. Чрез тах се провежда сисlемен и нагледен праглед на пос, тигнатото през всеки изминал две-
годишен период при реализацията на основната цел на организацията:
да утвърждава професията на дизай, нера в света. да подпомага творчес-
кото разгръщане и усъвършенстауване на дизайнерските процеси. Та, зи основна цел през седемнадесетгодишната дейност ва организация-
та изискваце поставянето на различни по сложност. насоченост и степен на конкретизация задачи, както и прилаlането на разнообраз-
УДК 62,001.2:7.05 (100) :061,З 26
ни методи и средства за тяхната реализация. В този смисъл направеното от xll конгрес на ИКСИД, прове,
ден в Хелзинки през 198'| г., до
в Милано ще
че
се проаеде в обстановка на непозната до момен, та в света мащабност на проникване на науката и на научните постиже,
срещата
ния във всички области от живота
на обществата и индивидите. тези обективни обстоятелства поставят
пред дейците в областта на дизайна редица весрецани досега трудности. Същеsременно в новата обстановка все по-отчетливо се налага сравнF-
ването на разлr]чните
l l
.l
виждания,
"rравитиращи около дизайна", виж. дания, които имат отношение и към най-близкото бъдеще на дизайнерската дейност. Кое е основното в развитието на ИКСИД през този двегодищен период? Преаи всичко ръководството на ИКСИД се опира върху научно обоснована програма за развитие ва дизайнерската дейност и ней. ните организационни форми. Смело може да се отбелех<и своеобразно проникване на науката с визуализацията ва нейните постановки. На ,
q
Плакат на
)
Хlll конерес на ИКСИ!
в Мuлано |фраzмент)
а
л
т а l.
а |-
(-
I
} о fi
та-
ll-
р
]
Ф
Автомобuлът "Капсула"
aр
нат на "Трченале'
Дчзайн
:
83"
-
експо-
ДжорdNето Джуdжаро
iример тезата за органичната връзка между дизайна и другите проектантски дейности бе не само обоснована, но и доказана чрез значителния
визуален материал, поднесен от раз_ лични нагледни форми. Тя бе органично свързана и с историческото виждане за развитието на дизайна като процес. Изложбата "Леонардо в Мlилано" бе възлова за разбиране на тази нова насоченост. В изложбата бяха показани функционирачlи макети по проекти на Леонардо да Винчи. Леонардовите виждания онагледяват онзи конкретно-исторически момент от развитието на творческата човешка мисьл, когато лроектирането все още се намира в своята начална синкретична фаза. Тогава именно проектиравето обединява както конструирането и тех-
нологията на бъдещата машина и съоръжения, така и техния видим облик, Тепърва предстои сложен неправолинеен път на развитие на проектантския процес, път на обогатяване и съU]евременно на дифе" ренциране на творческите дейности и техните резултати.
Не е без значение и фактът, че през епохата на Ренесанса в lйилано
твори Леонардо да Вивчи. Мисъл-
та, че Леовардо неслучайно създава именно в Милано както своите перспективни проекти, така и забележителната "Тайна вечерs", бе онагледена и от 40-те дизайнерски изложби, организирани по поаод на кон-
греса. Още при подготовката
ва писа:
конгреса Родолфо Бонето " Милано, това е градът. в който
италианският дизайн ни изпрати първите лъчи от своята утринна
светлина в света през 50-те години, Тази светлина се превърна в жизнеутвърждаващ пламък, който несъмнено обогати картината на международния дизайн". Друга съцlностна насока, преминаваща като лайтмотив през всички конгресни събития бе, че художественото проектиране. веднъж обособило се в относително самостойна дейност. се развива по свои собствени вътрешни закономерности. ,Щизайнът е преди всичко специфично художествено творчество. обогатено с научви l,]ознания и развивач.lо се на базата ва висока съвременна технология. Тази мисъл пронизваше всички дизайнерски изложби, но най-ясно бе отразена в професионалната официална конгресна изложба "Триенале' 8З", чиято тема - "От лъжицата до града" бе обявена още на Xll конгрес в
Хелзинки. "Триенале' 8З" бе пример за професионално замислена и реализирана изложба, която от една страна проследяваше развитието на дизайна в Италия от 50-те години до настовщия момент, от друга страна онагледяваше етапите в изграждането както на отделни изделия. така и на комплекти от тях. В изло)+(бата исторически бе конкретизирано началото на фирмените стилове в италианската промишленост от
*
лървите несигурни замисли до
днещния мащабен размах на визуалното идентифициране на про-
мишлената продукция. Особено нагледна бе практиката на фирмата "Оливеlи" , В експозицията дизайнерското бюро "Оливети" колеги-
лl
м
и добросъвестно представи своите начини и методи на работа над "генетичните" фамилни белези
пI
ално
-1l
<]
- електронни машини, канцеларско обзавеждаfiе, оргтехника и други, Особен интерес представляваше показаното от дизайнерското бюро "Пинифарина", разработващо проекти за леки автомобили, произвеждани в Италиs. Мониторни сис, теми, инсталирани в експозициата, на изделията
-с
за
-a a
aa
:з
демонстрираха дизайнерския процес: от възникването на идейFия лроект през създаването на макетите до готовото изделие - автомо-
,a
-:
-a
'a
била.
"Триенале' 83", както впрочем и всичко. показано през конгресните дни в Милано, бе много, пластова, богата на асоциации из, ложба, разнопосочна и артистична като начин на визуален показ. като мислене и реализация, а най-вече като концепция на дизайнерската дейност. Всъцlност една от харак, терните особености на италианския дизайн е артистичността, спосо6. ността при минимални възможности да се постигнат максимални художествени резултати. А това не е слу.]айно, както стана ясно от о6сьждането в работната група "Със, тояние и анализ на италианския дизайн". Водещият обсъждането Джото Стопино {президент на Дсоциа, цията за индустриален дизайн в Ита.
2а
;iЪ{r|lrвtьi,r.ё-Еiтt!Е;-тtл,{taт*Fnqл,:,*!..-
-+
'a
-:i a,:j
-;
:{:]:
:
-:!
€
+!{
{i
лия) изтъкна. че италианската ди, зайнерска мисъл "захранва" формоизграждането на промишленото производство в Европа от 50-те го-
дини насам, Това твърдение бе подкрепено с факта, че водещите дизайнерски фигури в областта на автомобилостроенето, мебелите и обзавеждането, а
в значителна степен
,l в областта на електрониката, са ,1талианци, получили професионал-
rо-творческа квалификацив както з институтите на Италия. така и във
зодещите художествени академии в зета. "Висок артистизъм на базата -э съвременни безотпадъчни техноэrйи" това е кредото на съвре-
-
ната дизайнерска практика в ,'-алия. Разбира се| тази практика : се развива праволинейно и без,.,aн
--эпятствено, Тя е съпроводена с - :-аклизми. често с непреодоли,/ противоречия. В значителна сте-:- върху дизайнерската дейност
-
Jззват
влияние
процесите
на
инте-
:,,DaHe на различни фирми и про,.,tr]лени предприятия от големите ,-
{дународни монополи. Дизай-
-iaските бюра и тяхната дейност i::
повече
-:-: ij]
':-
се обуславят
от цЕлост-
политика на тези фирми. Те
повече
добиват
интернациона"
облик както в кадрово, така и i -aорческо отношение. Все повече -: _,,оналната специфика във фор-
],'эграждането се замества или по"заменя" от спецификата :]прмеНите стИлове междУ'::,a:ни И униВерсалнИ ло съU.lВост "
:--э
',
] ,:,
Ча
-
Xlll
конгрес на ИКСИ,Щ бе
отчетена огромната информационна деЙност. която развива тази професионална организация, От една стра-
на. това е текуща информация
за
насоките и тенденциите във формоизграждащите процеси. а от друга страна информиране на всички инсти-гуции, съпричастни в реализацията на дизайна. През двегодиш, ния период в рамките на ИКСИД са развили обхватна дейност ня колко работни групи, чиято задача е обслужването на информационните процеси. Такава например е работната група. която анализира подготовката и професионалното усъвършенствуване на дизайнерите в света. Бе подготвен и издаден материал. б който бяха включени всички училища за подготовка на дизайнери в света в настоящи8 момент. Материалът е лредоставен за ползване
_
на организациите-член ки на ИКСИ.Щ.
Друг, също така значителен за ли, заЙнерската практика материал е изследването ",Q,изаЙнът в света днес", разработен под ръководството ва проф, йол, Ежегодно се организират твор
чески
"Ин lердизайн"
семйнари
-
през 1971 г, в Минск, 1972 г, в Килкени (Ирландиа) , 1974 г. в онтарио и Килкени, 1975 г. в Серфаус (Австрия) и Брюге (Белгив) . 1976 г, в Северна Ирландия,1917 г.
в Харков, 1978 г, в
lйексико, 'i979 г. във Виена и Кеrцтели {Унгария), Вос (Норвегия),Десау (ГДР) . '1980 г, в Тбилиси и Индия, 1981 г,
в
Кештели. 1982 г.
(Финландия)
и
в
Рованиеми
Маастрич (Холан-
с работните групи все по-голямо значение придобиват
дия) . Наред
конкурсите за дизайнеDски пооек ти. Те се организира] със сътрудни-
и активната материална подкрепа на различни промишлени
чеството
предприятия. Бе показана изложба на наградеви проекlи от дизайн, конкурс, проведен със сътрудничеството на ,ЩизаЙн-център "Филипс". Интересно е да се отбележи,
в конкурсните разработки все по-голямо внимание се отделя на перспективността. В дизайнерския че
конкурс на "Филилс" например.
първа награда получи персонален
микрокомпютър. Наградата бе присъдена на дизайнера Родригес за проекта на шест базисни елек-
тронни компонента. През последните две годиllи в работата на ИКСИД се очертаха две специфични организационни страни : на лрофесионалниIе лйзайнери и организациите. подпомагащи развитието на дизайна. Все поочевидно става. че за всгlка от тези
на
страни са характерни не само специфични проблеми, но са необходими
и
решенияl
кретната
съобразени
им дейност. Тази
с
кон-
характерна особеност на ИКСИД не само
бе осмислена от Управителния съвет и от президента Родолфо Бонето, но бяха набелязани и мерки за правилното разрешаване на отдел-
ните проблеми. Проведените работ, ни съвеutания в Берлин (ГДР) през април 'l98З г. и в Милано през януари 1983 г. бяха посветени на въп, росите на организациите-членки на 29
ИКСИД, лодпомагащи
развитието
на дизайна.
Обикновено лодпомагащите развитието на дизайна организации
или така
наречените асоциирани членове на ИКСИД са големи фирми като "Филип-lМорис", "Филипс" и други. Често при решаването на дизайнерските проблеми те се ръ-
ководят от грижата'за по-големи
печалби. От друга страна, професио-
нално-творческите организации
-
членки на ИКСИД се придържат към решаване ва проблемите с
оглед благото на обществото. Това
е тъй нареченив дизайн в слу>яба на обществото. чиито високи постиже-
ния също бяха показани на "триенале'83".
Противоположните интереси на двата вида членове на ИКСИД сьздават своеобразно напрежение
r]ри разреLuаване на конкретни проблеми, Това може да доведе до кон-
фликтни ситуации, които няма
да
бъдат от полза на нито една от двете
страни, Благодарение ва умелото ръководство на Родолфо Бонето
и
Упрааителния съвет на ИКСИД противоречията между двете страни бяха не само уравновесени, но бе извлечена и голпма полза за развитието на дизайнерската дейност, Подпомагащите организации организи-
раха конкурси, съдействyваха
ежегодни дизайнерски конкурси,
благодарение на които получават пакет "дизайн-идеи" за своите 'производства. Да се надяваме, че новоизбраният Управителен съвет и президентът Люк ван дер Санде, виден холандски дизайнер и дългогодишен секретар на И КСИД, ще продължат да ръководвт организацията така умело, както и техните пред-
эtr
з€
Свобода Стойчева
зv
.]с за
-а
<с
зl
-а :ъ -а
света днес. Нещо повече-диферен-
циацията и относителната поляризация в областта на дизайна съответ, ствуват на реалните насоки и тенденции в промишленото формоизграждане. Това е характерно и за нашата
практика, където професионалната дизайнерска дейност, за да се развива в съответствие с глобалната
насоченост
на
социалистическото общество, изисква ангажирането и на организации, подпомагащи и стимулиращи нейното разгръщане. ,Д,а се определят правилните съотношения между двете страни на дизайнерскиа процес ето една от актуалните задачи, които стоят пред дизайна в нашата страна. От това, как ще бъде разрешен въпросът за съвместната дейност между професио-
-
ния творчески проектантски процес. Такива фирми като "Кийото Къмпъни Бавк" вече провеждат
лродукция.
30
ОСИГУРЕНОСТ
Промените в д€йността на ИКСИД са в съответствие с процесите, които протичат в дизайна по
уреждането на творчески срещи междY дизайнерски колективи и т, н,, без да се намесват в специфич-
,][
шественици.
налното дизайнерско творчество и организациите, които подпомагат неговото развитие и реализират ху-
за
ДИЗАЙНЕРСКИЯТ ПРОЦЕС И НЕГОВАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА
дожествените проекти в промиt]lлеността, зависи в решителна степен и качеството на промишле8ата ни
--э
-:
-a
-,a
:-
УДК 62:7.05.003
-э a2
:_
сегашният етап от изпълнени, ето на flекемврийската програма за по-нататъtлно издигане жизненото равнище на народа изнесе на преден план нови обществено значими изи. сквания, Те налагат преосмислян€ на задачите, методите и средстват; за тяхното решаване както от всички отговорни и съпричастни в тозу процес (звена, институции и т. н.) така и от дизайна като специфична
,
изследователска, проектантска
у
естетико{ценъчна дейност. Във връзка с това се открояват някол, ко основни насоки, отнасящи се дс развитието на дизайна у нас,
Първата lt основна насока
rEr!ril5fE!-.i-
произтича от
самата двуединна
съцност на дизайна - да създава и организира предметно-пространствената среда на хората съобразно материалните, духовните и социалните им потребности и същевремен-
но да изразява обществения идеал за начина им на живот. способността на предметнип свят, създаван от хората; емоционално да въздейстзува върху човека, откроява възпитателната функция на дизайна като aъвременно средство за изграждане эблика на средата, Поради това noc-ановката "Културната дейност да
]a
насочи още по-активно към -сактическото реализиране на -эограмата за естетическо възпита-
-,]е на народа . , . " не може да бъде
rтимално осъществена без активучастие на дизайна като дей-aст, в неговата цалост на изследо:
,,-о
:: iелски, :
творчески
и обществено-
_aнъчни измерения,
Защото дизайнът
е
преди
::..чко качествена категория. т.
е.
-:,,!ата му поява и развитие са пре-
:]-ределени от развитието на кул,, эата на потребление.
А в опредеетап от развИтието на потребле-,:то той неминуемо изразява тази . ..тура. Нещо повече. не е доста-
:-
-:-no само да се създават стоки, :,-эварящи на реалните потребнос-
a Е
-
_а населението. Необходимо е да за въздей-
- -ърсят форми и начини
:,.,le и чрез дизайнерски решения :. эормиране на научно обоснова". ,4 рационално потребление". _: -о,нататъшно изпълнение на Де:1laрийската
програма
за повиша-
ване на жизненото равнище на
на-
рода в съответствие с Решенията на Хllконгрес на БКП, в, "Работническо дело", бр,45от 14.02.1983 г.) Именно дизайнът е едно от средствата за формиране на рационално и научно обосновано потребление. За да изпълнява ефективно
предстоящите задачи.
дизай нът
трябва да разполага с информация
за процеса на потребление - за нуждите от определен асортимент, типология и номенклатура от изде,
лия, за непрекъснато развиващите се естетически предпочитания. ин-
тереси, вкусове и т. н. на индивиди, те, на отделните социални групи от обществото като цяло. А това означава преди всичко използуване на
социологическите и социално-психологическите методи за набиране на тази необходима информация. С други думи основната взаимо-
връзка на дизайна "човек-предмет " и "общество-техносфера" трябва да стане обект на изследване за социолога и за социални8 психолог. Информацията, която трвбва да се набира, обработва и анализира с помощта на съвременни социологически и социално-психологически методи е единствено верният за нас, тоffщия етап път, за да се постави то, зи процес на научна основа, което от своя страна е сериозна гаранция за
постигане на желаните резултати.
основания
и
възможвост
за
изследване проблемите на дизайна от социологическй позиции създава преди всичко фактът. че това е от, носително самостоятелна система
със своя структура, фувкции и цели. "ДизаЙнът притежава огромно
поле на приложение, което
непре-
къснато се разширява, и то не само
поради увеличаването на асорти-
мента на промишлената продукция. но преди всичко заради необходимостта от принципно нов подход към формирането на предметно, пространствената среда на човека. все повече се засилва икономическата и социалната значимост на про-
мишления дизайн, което определя фактът, че в настоящив момент това сравнително ново поле на дей-
ност представлава относително самостоятелна динамична социална
в организма на обществото". {l\4. Келм"Дизайн и обществоj; l\rатериали на ИКСИ.Щ, l\4,, 1975 г.) Необходимата социологическа информацив, която би следвало да се набира за дизайна. трябва да от" говаря на три основни цели. От една страна. това е информациа. копто система
,
цели оптимйзирането на дизайна като система или така наречената
"вътрешна" информация за потребностите на отделните и компоненти. степента и qьотношението на тяхното задоволяване. Тук спадат проблемиIе за кадрите. за материалната база,
за
нормативната?
и кономичес-
ката и организационно-управленческата осигуреност на художественопроектантския процес, От друга страна, дизайнът получава и "външна" информация от обществото като цяло. както и от отделните му компоненти. Тази информация има
друга цел: дизай
н.п
роцесът. дизайн. з,|
деиността
и
дизаин,продуктът
в
наЙ-голяма степен да задоволяват
реалните потребности на хората, т.е. потребностите да не се откъсват, да не се "отчуждават" от хората, което има съществено значение както за дизайна и неговото развитие. така и за самото общество. И накрая, цели
се постигането на оптимално
съот_
ношение между тези два потока со, циологическа информация. От наличието на изчерпателна. точна и навременна информация както за "вът-
решните", така
и за
"външните"
процеси в дизайна, зависи неговото правилно управление и развитие съобразно съвременните изисквания. Формулираната основна постановка в програмата на нашата партия грижата за човека да бъде в
-
центъра ва нейната полйтика - е обединявацо звено за деЙствие на
вспчки системй от социалистичес_
кото ни общество, Изflълнението на тази основна цел поставя и множество проблеми, които търсят своето
теоретическо и практическо реше_ ние в сферата на социолотическия аналйз на дизайна, Един от тези основни въпроси, който поради своя-
та значимост и актуалност привлича вниманието на все повече изследо_ ватели, но който още не е получйл задоволително решение, може да се изрази по следния начинj kou са те-
зч факторч, коUто влчяят ч опреdелят noBedeHue.o на лцчносI Iа като потребuтел на промUluленuя
проdукт? Във всяко общество като цялост, а също така и в отделните му 32
з0
социални групи съобразно начина на живот се формира определен кръг от потребностй, които се задоволяват със съответно създадени материални предметй. В реалната деЙствителност с нейната изключителна динамика и сложност тази теоретйчна постановка представлвва възлов социален процес, рефлектиращ във всички основни страни на обществения живот икономиката, политиката| идеологията, културата и т, н. Диферен ци рането. анализирането и
-
синтезирането на проблемите при осъществяване на процеса "проек тиране
-
производство
-
потребле-
ние" довеждат както до тяхното изясняване. така и до определяне
мястото на социологическите и дизаЙнерските методи за тяхното ре, шаване.
В съвременното икономичесразвитие на нашата страна се формираха много удачни и гъвкави
ко
форми за повишаване производството на стокй за широко потребле-
- цеховете за ширпотреба и съпътствуващите дейности към много държавни и кооперативни предприятиЕ. Гlоради сравнително бързото, масово и в известно отн'ошение разпокъсано производство на тези зве" на все още не са намерени формата и начина за тяхното осигуряване с ние
професионална дизаЙнерска намеса. 3атова задачата обемът u поdобряването структурата на стокчте dа се
uзвьршва в съответствuе с uзменяlцuте се потребностч на труdеtцчте
се се отнася изцяло
и за творческопрофесионалната дейност на дизай.
нерите, както и за начините и фоl мите на функциониране на общес вото. означава
Какво
това
за
:l-a .,1
при
-;l.,:-
ложво-практическата дейност? Ди _::a. заЙнерът, респективно колективът..r-ъ,разработват дизайн-проекта, Още на-- ;-1 етапа "предпроектни проучвания" те трябва да разполагат с нов по съ-_: -a щество тип научна информация, от- -:-" НаСВЩа Се ДО СОЦИаЛНаТа ХаРаКТе,:-э_:ристика на потребителите. Защото -..з еДВа ЛИ е ВЪЗМОЖНО ТИПОЛОГИЧНОТО, . a<НОМеН КЛаТУРНОТО И аСОРТИМеНТНОТС
диференциране на промишлената продукциЕ без този тип социологи. ческа информация и преди всичкс без целенасоченото Й използувч", като фактор, определящ формоиз-
-a-=
a.-aэ
:;
-,._., ___1
_.
граждането.
=
Във врьзка с това са необхо- /:_ дими следните уточнения. От една -_-_ страна човешките потребности по _.-. самата
си
същност
непрекъснато
с€
развиват и диференцират, от коетс следва, че обществото винаги ще има потребности, които все още не са намерили своfr адекватен веществен израз. С други думи, диалек-
9:-
::-,]
_.,.
,, _
_,
_,
__ -
тическото разгръщане на човешкит€ - , _ потребности в обществото обусла, вя развитието на процеса на фор- -моизграждане на вещите за задово- _--
ляване на тези потребности, Илч _.това
означава
оц]е.
че
във
всеки
оп.
_i_
от развитието на *-има предмети, чиетс -;ще
ределен момент
обществото ра3витие е персПективно каlо фун- -:r КЦИЯ, ПРеДМеТИ, ПЪЛНОЦеННО ИЗ, r.]l ПОЛЗУВаНИ
В
НаСТОЯЩИЯ MoMeHt/
определен контингент от предмети
/
-:.
)ито са морално остарели.
,
Това съотношение трябва да изучава като се използуват съв-
,.lеменни научни методи
отговор на l ,адачите, поставени в Решенията за 4-
r. пзпълнение Lа,]рограма"
на
в
!екемврийската
" Нека разясним съдържанието ), ra понятията "потенциален" и "реаt- 1ен" потребител, които имат съUlе)- ]твено значение в настопчlия анао ]из.
потенциалнипт потребител, ), <акто подсказва и изпол3уваното
о а l
] ''
: :
,]онятие, е личност с обективни пот, ]ебности, които трябва да бъдат заiоволени. Съчiествуват редица при-
.ини, които възпрепятствуват тях-ото задоволяване. Тези причини се :елят ва две основни групи. Едната
\!ожем да наречем "липса на асорти,,teHT", т. е. за реално съществуващи -этребности няма създадени и пус-эти в обръщение подходящи пред,
.,.r". з" другата група причини _ - lapaKTepHo това. че създадени
е и не
i
:
-,снати в обръщение предмети купуват. защото не са съобразени = : определени изисквания и възмож-
''
-fсти
:
на потребителя
като
цена,
удобство, естети-
"нкционалност, r+]ки качества и т. н.
Следователно потенциалните
-с-ребители са звачим обект за соl,,]логическо изследване. Главната !:- на събираните за тях данни се :-.iтои в определането на техните
п:-ребности, ивтереси, вкусове, 1ЕЕ.lпочитания и т. н. - изобцо i}чко онова, което от реалrtи ги тý*sръцlа в потенциални потреби-
От друга страна. "реалният"
потребител е този, който в дадения
момевт купува съществуващите и пуснати в обръщение предмети. Но това още не означава, че той не е обект на социологическо изследване в интересувацlия ни контекст. Напротив, полYчената от него информация е не по-малко ценна и важна, макар че има друг характер.
Това са данните. характеризиращи
вече потребяваните стоки в целия спектър цена, функционалност, удобство. красота и т. н. Чрез съответния анализ на събраната за тях
-
информация може
да се
направи
проrноза за бъдещото поведение на реалния потребител: дали ще запази обема на покупките си, дали ще го
намали или увеличи. дали це напусне грулата на реалните потребители за някои определени стоки.
В
подкрепа на направения
анализ ц€ посоча два конкретни регулативни механизма . които обще, ството си е "изработило" в известна степен стихийно, и които "търсят"
съчетаната социологическа
и
ди-
зайнерска професионална намеса. Когато се нарушат определени rраници на обективното несъответствие между потребностите и реално съществуващите предмети на пазара. то придобива подчертано от-
рицателен характер с крайно неже-
лателни последици, Такъв социален сuмптом е създаването на отрицателни настроения и мнения по отношение на нашия пазар и национална лромишленост. Не е необходимо да се коментйрат идеологичес-
ките последици за възпитанието на младото поколение.както и редица
други
нежелателни явления.со-
циален показател за измерване този симптом са реалните факти
търсене
на
на на
компенсаторни меха-
низми за това несъответствие меж, ду пазар и потребности- снабдаване със стоки от чужбина, специали-
зирани магазини с валута и т. н. Следва уговорката, че тук не става дума за пълно и цялостно отричане и премахване на тези начини
с предмети. Напротив, те имат своето място в общест, вото. Както вече се подчерта. обек, тивно не е възможно постигането на пълно съответствие междч пазара и за снабдяване
непрекъснато развиващите се потребности на хората, Особената ролв на научните методи е в помощта.
която те осигуряват за намиране мярката за оптимално съчетаване интересите на обчlеството и лич, ността чрез съзнателно регулиране и управление процесите на потребление и производство на предмети за масова употреба. Другият тип проява на диа-
лектическото противоречие "пазар-потребности" е свързан със съ,
що така актуален социален меха-
низъм от друг тип. Бихме го варек-
ли социален "отдушник". Той има за цел да компенсира натрупаното несъответствие между количеството стоки, които съществуаат реал_ но в търговската мрежа и тази част от тпх. която вече е ненужна и "застояла". Ролята на такъв "отдушник" изпълнават сезоrзз
нч,те
разпроdажбU. Безспорно, тоsа
е особено удачна дейност, с традиции а някои страни, чийто положителен ефект се измерва не само с
икономически величини, но и gьс социални показатели. От една стра-
на. чрез разпродажбата се реализира част от печалбата на производителя. която иначе би била сигурна загуба, От друга страна, чрез разпродажбата се дава възмоr(ност на част от потенциалните потребители да станат реални потребители. Това са тези, които са се въздържали от покупка
на стоката главно поради
нейната
цева. И тук ролята на социологиflта се сьстои в намирането на соци-
алната мяра чрез събирането. об-
работването и анализирането на информацията за тези процеси и пре-
доставянето
Й на
дизайнерите
и
производителите. За да се избегне веточното тълкуване, още веднъж це подчертая, че необходимостта от разпродажбите е обектчвна, но този процес може да се регулира и чрез търсене на оптчмален MuHLlмум на произвежданите стоки. Неизбежният "риск" за всеки производител е реална величина, но с помощта на научните методи за информацив той би могъл да се сведе до разумни и приемливи граници.
Като се има пред вид това, какви трябва да бъдат насоките на научноизследователската, проектантската дизайна?
и
оценъчната дейност в
Необходимо и задължително условие е постъпването на непрекъснат поток от данни в предпро-
ектния блок от информация -за насоките във водеu.lите страни в процеса flа потребление. за сьстоянието на световния пазар, слецифична ди-
зайнерска информация за формоиз, граждащите процеси. т, е. включването на нашиа дизайн в световната информационна система по дизаЙн, Без наличието на тази информация не е възможно създаването на кон-
курент оспособни промишлени из-
делия. В отговор на това изискване в С,ьветския съюз вече са разработени първите дългосрочни дизайн-прог-
рами. Те пtЕдставляват нова перспективна форма за комплексно задоволвване на определени обществени и индивидуални потребности, разглеждани в тяхното функционално развитие. В тези програми со-
циологическата диагностика е не, обходим, задължителен компонент,
lМежду впрочем първата у нас изложба, подчинена на тематичния принцип на проектиране и потребление,"ДизаЙн за детския свят"* , потвърди още веднъж необходимостта от използуване на социоло"
гическа информация в нашите условия. Интересно е да се подчертае, че определени грули играчки, tlokaзани в изложбата (и грачките-мебели. играчките от плат} . получиха единодушното одобрение на посетителите. Те предизвикаха интерес и сред чехосл ова
tlJ к
ите граждани по
време на изложбата "Светът
предметите"
в
на
Бърно през 1982 г.
Нещо повече, чехословашкият печат отрази и една насока за потребление
на играчките-мебели, която не беLuе отчетена у нас тяхното използуване в обц]ествените детски заведения като естеiически компонент, иден.
тифицирацl унUкалността
iа
инте.
риора. за създаване на неповторима емоционално_естетическа атмосфе. ра.
U
н
ч о
Изследването, проведено по
повод изложбата "Дизайн ва
дет,
ския свят", показа. че социологи.
ческите изследвания трябва да се превърнат в системна практика у нас. Същевременно тяхното значе, ние се откроява и при създаванет0 на
дългосрочни дизай
*/По
време
н,п
на експонираната
рограми
,
излож.
ба "[изайн на детския свяг" (майюни 'l981 г.) бе проведено социоло. гическо изследване. Посетителите на изложбата изказаха мнението си за представените изделия, ръково-
дителите на предприятия споделиха
-:t
-:.
_з,
:с.
--. :r,
=проблеми, свързани с производст, -:r. вото им. Анкетирани бяха и дйзай- -,нерите. Получените резултати пред. -:€
ставляват интерес главно за бъде. l-_ U.lата работа в тази насока. Очерта се като проблем недостатъчното ". _,_, асортимевтно, номенклатурно и ти. _
о"r"*"r" ,a- 1* "" пожеланир ''-бели. Отправени бяха представените изделиЕ да се видят _-__ по-скоро на пазара и т. н. Посети ] = телите подчертаха необходимост- -та от по-често провеждане на подоб. Т ни тематичви изложби и с o"oru да- ]ваха своите мненив, препоръки р _-пово разработванa
предложенив.
94
!ii.jiE=l=r:;.,++
_
Je
а-
н, е-
ie
чзgелчя на
чуЯ(g_есmраннч
gчзачнерч
е
Ваuп
lc
РrеЬ
т,
19вз
:е е-
,с
ý,
tдгрдддтА
"БрАун,
8з"
Международният конкурс за ,-aди промишлени дизайнери и
-:,,rически специалисти "Б раун" се ] aвежда за седми път и вече заема -j,,aтина важно място сред много, :,]ните конкурси по дизайн. Тази ;,,]на в него участвуваха 214 мла, ;изайнера от 20 страни. Предста,
.-"
бвха проекти с разнообразна
:1,.тй ка: защитно работно облек-
Jбзавеждане на работни места, :<rори за горски терени. Разра-</1те отразяваха нови идеи за ]"<ални инструменти, играчки с : _:-еВТИЧНО ПРеДНаЗНаЧеНИе, Ме-
:
-,.!ска
апаратура,
микроелект-
.,<а,
.. эонна lцевна маlцuна ::,з, Роi Там,Кралскu колеж :. цнч uзкуства, Лонdон
-
-эilческа бормачluна Руdолф Вчланd, Акаdемчя
.,-.
:..,,1 u u зк уства, ЩYтzар т
з5
КомпютерчзUрана cUcTeMa за бчтовч нужdч
Дuзайн: Гyставо Podpuzec, TexHuческu чнстчтYт, Чuка2о
колччка за цнвалчdч
!чзайн: йорz Рацлаф, Франк Рчзер, Инстчтут за чзящнч чзкYства,
Хамбурz
Кабчна на електрокар
ДUзайн: Волфzанz Хесе, Epux Кра-
vзе, Инстuтyт за чзпщнч чзкуст,
ва, Брауншвайz
зб
с ЕИм Дщаdн: Уве Кемкер, Вчсш тут по uзкуствата, Есен
,!
l -Ц' :..а
Работно място
за
uHcTu-
обYченUе чрез
.Щчзайн: Фолкер Цьолх, ВчсuJ цнсTuTyT по uзкуствата, Есен
Колесен трактор за zopc<u TepeHu Дчзайн: Пец) ТучнU. АкаdемUя за uзя ulHu
uзкуства, Прdеа
НАГРАДАТА ЗА ДОБЬР ДИЗАЙН "гутЕ Форм"
През l9ВЗ г. наградата за до5ър дизайн на Федералнот_о минис, терство на икономиката Ье присъ-
дена за тринадесети път. Темата на ков курса "Обзавеждане на работни месiа в канцеларии" събра за учас-
тие 88 фирми (]9 от които чуждестранни) с общо 3]9 серийни изде" ;,з;lя. При оценката
журито
взе под
внимапие следната предпоставка:
изделията да се предлагат на пазара във ФРГ. В противен случай те бяха
.
причислявани към категорията на проектите, в сьстава на която вли, заr '|9 разработки на млади дизай,
нери и студенти. Извенадващ, веро, ятно не само за наблюдателите, бе
Персонален ком пютър "Децчсuон Мате
v"
-
Дчзайн: Ханс Рьорчхт, АуzсбYре Стол за прчемна на фчрмата ,Quзайн: Херберт Ол
Копцрно YcTpoljcтBo с dчстанцчонно yправленче "Хф 2055" Дuзайн: "Счменс АГ"
фактът, че от 27 изделия, отличени с
наградата
за
тази
годинаl
немалък
брой бяха оформени от самите чле, нове на журито. 38
Устройство за съхранаване на dанн0
!,Lзайн: Уdо Хеселбах
Вчdеотермuнал "ДАП 4" с устройство за промfна ъzъла на рабоrа "Н ч коdорф ком пютър", Паdерборн Дчзайн: Ернст Мьокл, йоре Щумлф Персонален компютър
Дщайн: "Счменс
АГ"
'ПС
-
1610'
Канцеларскч столове "Хумана "Кнол ИнтернеuLънъл" Дuзайн: Нuлс ДUфрчнт, САЩ
40
2"
Бюро "Кчнz Алфа
Дuзаiн: "КьонUz
+
l6"
Ной2ат"
Преносчмо запаметяваutо
ство
Дuзайн : Крчстоф Бончнzер
РАДИОТЕЛЕФОНИ НА ФИРМАТА ,СИМЕНС"
пАзАр
ЗД МЕЖДУНДРОДНИЯ
дйте от този уред в промицле,rите страни се оценяват на 40 милиона. Радиотелефонъi притежава мно>кество предимстваl дори само поради факта. че разходите по ремонта и поддържането са чувствително по-ниски в сравнение със сегашната система на съобщение, Представеният уред се произве)(да и предлага на пазара в скав-
I
динавските страни, където той се ползва с особена популярност псра-
В
близко бъдеще използува-
-:то на радиотелефо8а в ежедневи:-э ще стане масово явление, спо_:.] прогнозите за 2000 година Hy>t<-
ди големите разстоfiниff и малката гъстота на населението. Скандинавците считат, че това изделие е прак тично й необходимо средство за обЩУване,
;g
g
{Ёýs
iBaB iýEa lEýý iэýg {
i i
i
L
ПРОИЗВОДСТВОТО
в швЕция
НА
МЕ БЕЛИ
През последните години и кономическото състоЕние на Швеция
се характеризира с намаляване
потреблението. ограничаване
на на
строителството и съкращаване ра държавните програми за развйтие на промищлеността, Сеaа tlроиз, водството на мебели в Швеция изживява най-сериозната криза от 19З0 г. насам
З0
-
изработват се близо
% повече изделия, отколкото се
продават. С-"кращаването на производството и зачестилите уволненив
са по.скоро правило,от кол кото изключение. За да може да оцелее, шведската мебелна промишленост
става все по-зависима от планира, нето, което трябва да бъде и творческо, и решително, [\4ебелите, създадени през миналата година, са пример за това как кризата може
да стимулира използването на нови възможности. Все повече производители привличат опитни дизайнери, които придават на техните колекции нов фирмен стил, Това ще подпомогне по-вататъшното разви, тис на производството на мебели
от
-
обикновени материали, безупречни по форма и леки на тегло. с
типичнс скандинавска фун кционал" ност.
42
Столът на Mapu Норел "lйчно",про, чзвеdен от фчрмата "Грчтчтан стчл
Кресло "Сесuпчя"
Дч зайн : cU ?варd Ха кансон
Стол "Ронduнет"
!чзайн: KHyd
Ферч
Бчблцотека "Профайл" ,Щчзайн: Пер Сънdulеd
каф на Оле Анdерсън за фUрмата "Хopedс Фърнччър Инdъсrрч"
lll
х
нАгрАдАтА -плАгиАриус, 8з"
В началото това бе само хрум, ване, по-късно стана инициатива, а
сега вече се превърна в институция, Юристите смятаха, че тази "антинаграда" няма да просъществува дъл,
го. Но независимо от предупреди-
l
-:
,,}
]',
];
телните гласове "плагиариvс" черното джудже със златен нос, отлича'ва фирмите-плагиати
в
об-
ластта на дизайна вече седма година,
плагиатството на идеи можем да се справим само като използуваме публицистичната стратегия твърди основателят на наградата Ридо Бусе. - Когато действиеlо на сьдилищата е сравнително ограничено, преценката на жури, в което учасгвува,l компетентни специапис, ти,добива голямо значение,"
"с
ъ.,
-
Пьрва нd?рddа попуч,J фuрмаlа "Норм, бdу EpU\ Дl,кман" за проzрdмd о] ооRов, "xeBu" копUрdн от фUрмата
Втора ца?раdа спечелч Пе?vформ" 'а гмеr с аеddл на Фчрмd, копuе цd <офа за
Тоетd на2оаdа бе прuсъёена на
,iZnu"
"Валекс" |, "ЬочJ'
на фчрмаrd
орчzчналчте, вdясно Вляво"u'naun*u,"n"
*:_,г=ь=i;*;
копчята
xpoHuka
атмосфера, заслуга за което имаха
домакините. След няколкото работни съвещания и конгреси. със-
СЬВЕЩАНИЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО ДИЗАЙН-ИНФОРМА_
тояли се във Великобритания.
ция
Второто съвещание ва работната група по дизайн-информация на институтите и организациите по
промишлен дизайн на странитечленки на СИВ се проведе на 7,8 и
декември в Будапеща. на вего бяха обсъдени проблемите, които сто9
ят пред групата, както и дейността
на отделните информационни звена лрез 1983 г, Приет бе план за работата на групата през 'l984 годива. Разгледана бе и извърLлената
работа по темата "Използуване на изобразителната информациfl в дизай на". Бяха направени препоръки за по-нататъLлното й развитие в рамките на задание V.6 от проблем l.з7.
ко
н
През последната седмица на август миналата година в Дъблин {Ирландия) се състоя редовният <онгрес на ИКОГРАДА (Междуна-
родната асоциация за графичен дизайн) . В работата на конгреса учас-вуваха повече от 800 делегата от 2L страни. Докладите по основната' в
областта ва дизайflа" предизвикаха схивени и съдържателни дискусии }ia пленарните и секционните засе-
лiия,
още веднъж се проявиха като добри организатори.
НОВИ ПРЕДСЕДАТЕЛ И
Австрийският институт
по промишлен дизайн във Виена избра своЙ нов председател, На състоялото се неотдавна генерално съвечlание всеобщото доверие на делегатите спечели проф. Карл Обек, дъ,rгогодишен деятел на ИКСИ.Щ и други международни организации, известен дизайнер и педагог. Той ще ог-
лави института по време на новия три
в
годишен мандат.
Дружеството на худоr(ниците промишлеността и дизайнерите
(СИАД) на редовно заседание, със-
тояло се наскоро в Лондон, за пър-
ви пъi от основаването си избра председател жена. Джун Фрейзър е промишлен дизайнер. От дълги години тя успешно работи в дизайн-бюрото "Dеsigп Research Unit", основано от проф, Миша
за свой
грЕс нд икогрАдА.8з
теча "международната дейност
те
Конгресът продължи една
седмица и завърtlJи в приятелска
изкуство в Хамбург. чийто проект на кухня под наслов "наmьurgеr Ktjche" бе оценен най-високо.
В конкурса участвуваха 26 дизаЙнера от Аржентина, Днглия. Холандия. Япония. Австриd, Унгария и ФРГ с З2 проекта на домакински съдове, битова техника. прибори за хранене и др.
"Производство, търговиа и дизайн" - това бе тематиката на семинарите, организирани от Я понската организацив за подпомагане надизайна UlDPO). Те ще продължат и през тази година. като се привлекат повече лектори за популя-
ризиране проблемите на дизайна
сред обществеността.
В края на 1983 г. в Токио се проведе 10-тия международен конкурс за осветителни тела. Участвуваха над 2000 луши от 'l8 сtрани, Ьяха раздадени гри награди, две ol
които получиха Роланд Шмид
и
Гюнтер Соно ot ФРГ, а третага - 70-
годищния австриец Ернст Полак.
Блек.
НАГРАДИ
НА
ПАНАИРА ВЬВ
ФРАНКФУРТ НА МАЙН
Гlрез пролетта на 198З г. по вреМе на международния франкфурiски панаир бе проведен кон-
курс на тема "Инициативи в битовия дизайн". Първа награда спечели Висшия институт по изобразително
На 12.10.'198З г. в Токио бе лроведен международен симпозиум по дизайн. Участвуваха над 100 души от различни страни - дизайнери. ръководители. преподаватели. Лек-
тори от Англия, САШ. Италиs
и
Швеция третираха проблеми, свър, зани с дизайна в бита. Лекциите бяха придружени с много диапозити
ви.
45
ВАСИЛЕВ, Н. Промиtчлено освет-
бчблчоарафчя
ление. с. техника, 1973,
Книrи, получени в библиотеката на Централвия хнститут за промиrцле-
Теоретични основи на светлотехниката. Светлинни величини и едини-
на естетика
ци, светлинни свойства на телата,
светлинно поле, топлинно и луминесцентно излъчване. Конструктивно устройство и основни показате-
ли. характеристики и област приложение
на на осветителните тела и
светлинните източници.
СИСТЕМД графической информации. По материалам дизайн-программы "Электромера". Методические рекомендации. ВНИИТЭ. 1982.
Изданието е типов образец за разработване и оформяне на графични раздели на дизайнflрограми с от. раслоЪ характер.
Кн
Пр 1р тр( _{и
ФОТО-НАБОРНЫЕ шрифты. Ката-
лог-справочник.
М., Книга,
"]р
l.|
198З.
jlE
В каталога са включени 18 гарнитури от кирилица и латиница и 11
<о
гарнитури от LlJрифтове със специ-
ална графична форма, знаци със сложен набор, линийки и наборни
=l
]р
винетки.
1++ КУСТОВ. В. Производственное
ос-
1
982,
вещение. Длма-Дта. Казахстан,
Гр
cucmera
АБзгд,Dк: чоп рстYq
щьыьэю,
DFGlJLNQt ZАо:ЕЧlа
ýý;I
пцýв Еýшм ýýаш
46
ЁЁж
ffiж
,о
|,
i
Книгата има популарен характер,
Вторивт том на годицlника е посве, тен на модерното изкуство и дизай-
тролни органи, свързани с организа, цията и контрола на осветлението в производствени обекти,
lll KULKA, Н. Ergonomie
ЛЕГО-ПРОДУКТ как педагогrчес-
Ергономиа
е за
работници от проектантски организации и конГlредназначена
кое вспомагательное средство.
-
-.
G
desiqn in Japan, vo|.2. Jaraphic Designerý Association.
Грфичният дизайя в Японив
-
wofiir? Lei-
pzig, Fachbuchverlag, 1,980,
-
сота.
aaa
REZAG, к. НUпd Um die grоВеп Er-
findungen,2 Auf , Berlin, Kinderbuch,
за какво?
R"".чrч пр"д"ra"пява въведение
ýlатериали от проведения в София семинар на датската фирма ЛЕго пOоизводителка на детски играчки.
cRAPHlc
на,
разглежда периода на зараждане на новите идеи. които заменят викторианския стил и полагат основите на qьвременните концепции за кра-
в
1982.
тази все още нова област.
обиколка с великите изобретения
LlNDEMANN, G. Lexikon der Kunst-
Преглед на превозните средства: от велосипеда до междупланетната ракета. Книгата е богато илюстри-
stile. Hamburq, Rowohit. 1970.
Речник на стиловете
в
изкуството
В хронологичен ред са представgни стиловете в архитектуратаl плаGтиката, живоrIиста,мсдата и мебелите през различните епохи.
lMAJoR, М. Geýchichte dеr Architektur. Bd l. ll. Budapest, Ak_.Kiado. История
на
архптекryрата
-
1 и 2
том
Архитектурата през епохата на първобитното и робовладелческото обЕгипет, Месопотамия, щество Елада и Римската империя. Вторият
в
том обхваща периода от крав
на
5-ти до края на 18-ти век.
S. l. Penguin Books, 1974. Пионери на съвременния дизайн.
Трето издание на излязлата през 1936 г. книга, допълнено и разши-
г.
lll
SCHUCHARDlN, S. N. Lаmап, Al.
Fjodorow. Allgemeine Geschichte der Technik чоп den Апfiiпgеп bis 1870, Leipzig. FасhЬUсh, Обща история на техниката.
Чрез многобройни илюстрации проследяваме историята на техвиката от епохата ва първобитното общество до 'l870 г.
SPlELZEUG zum Spielen: Beitraqe zu Kriterien fiir guteS Spielzeug. АlF, oRNAl\i]o,
PEVSNER, N. Pioneers of Modern Design, Frоm W. Моо, is to W. Gropius,
рено през 1949 и 1974
рана.
Авторът
Иrрачки. flопьлване на критериите
за добри играчки.
Съвместно издание на АИФ - ГДР и Финландия. Разгледани ОРНДМО са различни аспекти на проектирането - технически. педагогически и
-
психологически, социологически
и
естетически,
47
стднддрти по промиl|tлЕнд ЕстЕтикд И ЕРГОНОМИЯ
ПРОМИШЛЕНА ЕСТЕТИКА
- 81
БДС 15.001 Разработване и внедряване на промищлена продукция в лроизводството. Основни положе-
БДС 14696 определениfl.
78 Система "човек
БДС 14697
- 78
БДС 14698
- 78 Система
БДС 15091
- 80
масто на човека
-
маttlина". Термини
Система "човек - маLцина". Работно - оператор. Термини и определения,
ния.
"човек - машина". Лостове Общи ергономични изисквания. управление.
БДС 2.10З - 77 Единна система за конструкторска до_ кументация. Стадии на разработка.
жори. Термини и определения.
БДС 11З72 73 Обзавеждане неподвижно на кухни в жилища. Модулна координацип на размерите.
-
БДс 1з902 - 77 Колориметриs. Метод за определяне на конIрасти между близки цветове. ЕРГОНОМИЯ
БДС 9968 - 72 Качество на продукцията. Ергономични показатели. Номенклатура.
- 7З
l\4ацJини и съоръжениа. Техника на бе-
зопасността. хигиена на труда изl.tсквания.
- 7З предназначение. БДС'10904
и
ергономията. общи
Кранове козлови и мостови с общо
Кабини. Ергономически изисквания.
Бдс 1з246 * 76 Машини самоходни безрелсови. Работно място на водача, Общи ергономични изисквавия, Бдс
13247 изискваниа,
- 76
БДС 'l4386
- 77
за
Единна система по ергономия. Трена-
БДС 15369 81 Единна система по ергономия. Ерго, номично оценяване на промищлени изделия. Общи изисквания.
-
БДС 15З70 81 Единна система по ергономиа. Гlоказатели ергономични на промиllJлени изделия. Обща номен,
-
клатура,
БДС 8З4З - 70 Качество на продукцията. Основни ергономически показатели. Термини и определения,
БДС 10705
и
Командни органи. Общи ергономични
Показатели антропометрични основни за ергономично проектиране.
БДС 15З71 - 81 Единна система по ергономип, Ергоно. мични данни за проектиране. l\4аксимални работни зони на ръцет9 в седяща поза. БДС 15372 - 8] Единна система по ергономия. Основни положениа. Структура. БДС 15262
- 8'l
Единна система по ергономия. Работно
място при извършване на работа прав. Общи ергономич.
ни изисквания.
БДС 1526З
-
81
Единна система по ергономиff. Работно
място при извършване на работа седнал. Общи ергономични изисквания.
Списъкът е изrотвен на базата на "Български дьрrкавни gтандарти. Уквател 1981 г.". Посочените стандарти могат да се ползаат в библиотеката на ЦИПЕ. Те чде бьдат
поле3llи за всички, които се занимават с проек. тантска дейност и се интереGуват от проблемите на промищлената естетика и ерfояомията.
48
--
rJ-:_:-+J
Редакцltонна колеrия
flобролюб Пеrцин - главен редактор Иван Славов - зам. гл. редактор, Константин Смолянов. Людмил flимитров,
Незабравка Иванова, Серафим Серафr, мов, Тодор Младенов Редактори: Диана ДуLцкова Светла !,енева Худоlt<ник: Цветан Илиев
Корица: Цветан ИлиеЕ Техн. редакторi Александър Луков
Снимки: Николай Кулев, Лютова, Софиs Арменкова
Набор: Центьр
за
-
Василка
ЦИПЕ
научно-техническа
информация при ЩИПЕ Монтах(исI: Красимира Чечкова
ДПОП "Офсетграфик" - клон '!, София Тираж:1500