Master plan - Мunicipality of Кostenets by |In|Formal

Общ Устройствен План на Община Костенец

Възложител: Община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

“Сребрист грамаден стълп с рев бесен

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

в заврелий пеняст вир се втуря и заглушителната песен разтриса въздуха кат буря.

Разработен от екипа на ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМУРБИКА“ и привлечени експерти: Тодор Кесаровски, магистър по Урбанизъм

Ехтят скалите, планината, ревът до небесата стига, а росен прах от глъбината клокочеща до мен се дига.

Ангел Бондов, магистър по Урбанизъм Снежна Христова, Геолог-геоинформатик

Стоя и гледам с трепет таен и слушам с трепет адска песен, и тъна цял в тоз свят омаен, от ярост, мощ и гръмот бесен.”

Иван Вазов,

Октомври 2015 г.

Управител:

гр. Костенец

гр. София

/Велислава Джамбазова/

Септември 2015

|2|

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

№

СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯТА

СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ

СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

|1|

РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ

|2|

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ

|3|

ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ

|4|

ОБИТАВАНЕ

|5|

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

106

|6|

ОБРАЗОВАНИЕ

112

|7|

КУЛТУРА

118

|8|

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

124

|9|

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

138

БИБЛИОГРАФИЯ

150

ПРИЛОЖЕНИЯ

---

|3|

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯТА

Септември 2015

АГКК

Агенция по геодезия, картография и кадастър

АМ

Автомагистрала

АПИ

Агенция “Пътна Инфраструктура”

БВП

Брутен вътрешен продукт

БДС

Брутна добавена стойност

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници

ВиК

Водоснабдяване и канализация

ГИС

Географски информационни системи

ДГС

Държавно горско стопанство

ДДЛРГ

Дом за деца лишени от родителски грижи

ДДЯ

Дневна детска ясла

ДМА

Дълготрайни материални активи

ДНСК

Дирекция национален строителен контрол

ДВОЛБ

Дом за възрастни с отделение за лежащо болни

ДСМГ

Дом за медико-социална грижа за деца

ДСХ

Дом за стари хора

ЕЕ

Енергийна ефективност

ЕИО

Европейска икономическа общност

ЕС

Европейски съюз

ЗЗ

Защитена зона

ЗКН

Закон за културното наследство

ЗМ

Защитена местност

ЗУТ

Закон за устройство на територията

ИКТ

Информационни и комуникационни технологии

ИПГВР

Интегриран план за градско възстановяване и развитие

ИСПА

Инструмент за структурни политики за предприсъединяване

МБАЛ

Многопрофилна болница за активно лечение

МВР

Министерство на вътрешните работи

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МСП

Малки и средни предприятия

НЕМ

Националната екологична мрежа

НИНКН

Националният институт за недвижимо културно наследство

НКПР

Национална концепция за пространствено развитие

НКЦ

Недвижими културни ценности

НП

Национален парк

НСИ

Национален статистически институт

ОБУ

Общообразователно болнично училище

ОДГ

Общинска детска градина |4|

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ООН

Организация на обединените нации

ОП

Оперативна програма

ОПДУ

Оперативна програма „Добро управление“

ОПИК

Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“

ОПНОИР Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ОПОС

Оперативна програма „Околна среда“

ОПР

Общински план за развитие

ОСР

Областна стратегия за развитие

ОУ

Общообразователно училище

ОУПО

Общ устройствен план на община

ПГ

Професионална гимназия

ПГЛП

Професионална гимназия по лека промишленост

ПЗ

Природна забележителност

ПРООН

Програма за развитие на организацията на обединените нации

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадни води

ПЧП

Публично-частни партьнорства

ПУП

Подробен устройствен план

РЗИ

Регионална здравна инспекция

РЗОК

Регионална здравно-соигурителна каса

РИОКОЗ Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве РИОСВ

Регионална инспекция по околна среда и води

РПМ

Републиканска пътна мрежа

РПС

Районна пътна служба

СБАЛНБ Специализирана болница за активно лечение на нервни болести СМР

Строително-монтажни работи

СОУ

Средно общообразователно училище

ТБС

Териториално бюро по статистика

ТГС

Транс-гранично сътрудничество

ТД на НАП

Териториална дирекция на националната агенция по приходите

ТЗ

Териториално звено

УО

Управляващ орган

ЦДГ

Целодневна детска градина

ЦСМП

Център за спешна медицинска помощ

ЮЗРП

Югозападен район за планиране

ЮЦРП

Южен централен район за планиране

|5|

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ

Септември 2015

Таблица 1.01

Всекидневни трудови миграции по направление на миграцията

Таблица 2.01

Население на отделните селища в община Костенец по пол и класификация

Таблица 2.02

Механичен прираст в община Костенец за периода 2012 - 2014

Таблица 2.03

Баланс на земеделските и горски територии в община Костенец

Таблица 2.04

Баланс на територията предназначена за производствени, складови стопанства и транспорт в община Костенец

Таблица 3.01

Дървесни видове и процентен дял за община Костенец

Таблица 3.02

Разпределение на горския фонд по собственост и землища

Таблица 3.03

Функционална принадлежност на горите в община Костенец

Таблица 3.04

Списък на Защитените зони по Натура 2000 в обхвата на община Костенец

Таблица 3.05

Структура на собствеността за територията на община Костенец

Таблица 4.01

Жилищни сгради, жилища и население на отделните селища в община Костенец

Таблица 4.02

Характеристика на жилищни сгради и жилища в област София и община Костенец

Таблица 4.03

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в област София и община Костенец

101

Таблица 4.04

Всекидневни трудови мигранти по направление на миграцията в област София и община Костенец

104

Таблица 4.05

Всекидневно пътуващи учащи в област София и община Костенец

104

Таблица 6.01

Списък на образователните обекти в община Костенец

115

Таблица 7.01

Списък на обектите вписани в регистъра на култорноисторическото наследство

121

Таблица 8.01

Списък на пътищата от РПМ на територията на община Костенец

132

Таблица 8.02

Списък на пътищата от Общинска пътна мрежа на територията на община Костенец

132

Таблица 8.03

Относителен дял на осигуреност с телекомуникационни услуги в община Костенец

134

Таблица 9.01

Списък на планинските маршрути на територията на община Костенец

142

Таблица 9.02

Списък на спортните обекти на територията на община Костенец

146

Таблица 9.03

Списък на обектите за настаняване на територията на община Костенец

147

|6|

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ Фигура 1.01

Разположение на община Koстенец в контекста на териториално-административното деление на Република България

Фигура 1.02

Община Костенец в контекста на териториалноадминистративното деление на ЮЦР и ЮЗР и Паневропейски транспортни коридори

Фигура 1.03

Население на 15 - 64 навършени години по икономическа активност

Фигура 1.04

Малинови насаждения в землището на село Очуша

Фигура 1.05

Горски масиви в общината

Фигура 1.06

Индустриални предприяти и жп линия в град Костенец

Фигура 1.07

Вход при Костенския водопад

Фигура 1.08

Разположение на болници и филиали на спешна медицинска помощ и концентрация на здравна инфраструктура в ЮЗР и ЮЦР

Фигура 1.09

Фигура 1.10

Концентрация на обекти на социалната инфраструктура в ЮЦР и ЮЗР

Фигура 1.11

Концентрация на обекти на културата в ЮЦР и ЮЗР

Фигура 1.12

Концентрация на обекти на социалната инфраструктура в ЮЦР и ЮЗР

Фигура 1.13

Комуникационно-транспортна схема за ЮЦР и ЮЗР

Фигура 2.01

Население на град и община Костенец в контекста на съответните териториално - административни единици

Фигура 2.02

Динамика на населението в град и община Костенец

Фигура 2.03

Гъстота на населението в община Костенец

Фигура 2.04

Естествен прираст в община Костенец за периода 2007 - 2014

Фигура 2.05

Възрастова структура на населението в община Костенец по пол

Фигура 2.06

Възрастова структура на населението в община Костенец по съотношение на градско и селско население

Фигура 2.07

Образователна структура на населението в община Костенец

Фигура 2.08

Етническа структура и образование в община Костенец

Фигура 2.09

Дял на етнически малцинства по землища в община Костенец

Фигура 2.10

Разбивка на населението в област София община и град Костенец съгласно неговата възраст и трудоспособност

Фигура 2.11

Анализ на икономическата (не)активност на населението на възраст 15 или повече години в община Костенец и област София

Фигура 2.12

Брой на икономически активни (заети и безработни) лица и ръст на безработица в община Костенец

|7|

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.13

Структура на заетост и безработица по етническа принадлежност в община Костенец

Фигура 2.14

Брой на заетите лица съгласно тяхната професия в община Костенец

Фигура 2.15

Брой на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Костенец

Фигура 2.16

Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Костенец

Фигура 2.17

Обработваеми земи в землището на село Костенец

Фигура 2.18

Малинен масив в община Костенец

Фигура 2.19

Бивш двор на ТКЗС в землището на село Очуша, който частично се използва за животновъдство

Фигура 2.20

Горски масив в землището на село Горна Василица

Фигура 2.21

Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Костенец

Фигура 2.22

Индустриална база на “ХХИ Костенец” АД

Фигура 2.23

Амортизирана индустриална база в град Костенец

Фигура 2.24

Потенциални районни икономически клъстери в община Костенец

Фигура 3.01

Карта на релефа за община Костенец

Фигура 3.02

Наклони на територията на община Костенец в градуси

Фигура 3.03

Изложения на територията на община Костенец

Фигури 3.04 - Перспективни изгледи към територията на общината (релеф, наклони, изложения) 3.07

Септември 2015

Фигура 3.08

Климатограма на община Костенец

Фигура 3.09

Геоморфоложка структура на община Костенец

Фигура 3.10

Геоложка подялба на община Костенец

Фигура 3.11

Хидрогеоложка карта на община Костенец

Фигура 3.12

Тектонска схема на България и местоположение на община Костенец

Фигура 3.13

Граници на Долнобански термоводоносен басейн

Фигури 3.14 3.17

Резултати от режимните наблюдения и актуални данни за оттока от отделните находища на минерална вода

Фигура 3.18

Карта на сеизмичното райониране на България за период 1000 години

Фигура 3.19

Пример за находища на мрамор

Фигура 3.20

Пример за находища на гранит

Фигура 3.21

Изглед към резерват “Ибър“ и Национален парк “Рила“ от гр. Костенец

Фигура 3.22

Част от обитателите на фауната на територията на община Костенец

Фигура 3.23

Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания в община Костенец

Фигура 3.24

Вход на град Костенец откъм село Костенец

|8|

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.25

Изглед към хартиената фабрика и водната кула в центъра на града

Фигура 3.26

Общ изглед на град Момин проход

Фигура 3.27

Част от обновения център в село Костенец

Фигура 3.28

Изглед към характерна вила в района на курортното селище

Фигура 3.29

Панорамен изглед към село Горна Василица

Фигура 3.30

Изглед към село Пчелин от север, откъм Пчелински бани

Фигура 3.31

Вход на курортно селище Пчелински бани от юг, от село Пчелин

Фигура 3.32

Кметство в село Очуша

Фигура 3.33

Изглед към село Подгорие

Фигура 3.34

Обработваеми земеделски земи на територията на община Костенец

Фигура 3.35

Необработваеми земеделски земи на територията на община Костенец

Фигура 3.36

Горски територии в община Костенец

Фигура 3.37

Защитени територии и защитени зони в община Костенец

Фигура 3.38

В района на природна забележителност “Чавча“

Фигура 3.39

Защитена местност “Еледжик“

Фигура 3.40

Изглед към реставрираната крепост “Стенос” в Защитена местност “Траянови врата“

Фигура 3.41

Разположение на териториите за опазване на културното наследство в община Костенец

Фигура 3.42

Водни площи, водни течения и минерални извори на територията на община Костенец

Фигура 3.43

Бившите бани и санаториум в град Момин проход, използващи минералните води в общината

Фигура 3.44

Територии на транспорта в община Костенец

Фигура 3.45

Територии с общо предназначение, селища и селищни образувания и транспортна инфраструктура за община Костенец

Фигура 3.46

Структура на собствеността в община Костенец

Фигура 3.47

Структура на собствеността за територията на община Костенец

Фигура 4.01

Брой на жилищните сгради в град и община Костенец съгласно различните териториално - административни единици

Фигура 4.02

Жилищни сгради и жилища в община Костенец по брой етажи и стаи

Фигура 4.03

В малките и много малките села в община Костенец изоставените жилищни сгради са неразделна част от селищния пейзаж

Фигура 4.04

Процент на необитавани жилищни сгради по землища в община Костенец

Фигура 4.05

Жилищен фонд в община Костенец според периода на построяване

|9|

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

Фигура 4.06

Водоснабдяване и канализация на обитаваните жилища в община Костенец

100

Фигура 4.07

Дигитална осигуреност на обитаваните жилища в община Костенец

101

Фигура 4.08

Типичен селищен пейзаж в община Костенец, село Горна Василица

103

Фигура 4.09

Многофамилни панелни жилища в град Костенец

103

Фигура 4.10

Жилище за временно обитаване на територията на вилна зона в землището на село Костенец

103

Фигура 5.01

Териториално разположение на здравните заведения в община Костенец

108

Фигура 5.02

Основен санаториум към “Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД - филиал Момин проход

110

Фигура 5.03

Минералните извори в Момин проход имат забележителни лечебни и рехабилитационни свойства

110

Фигура 5.04

Част от амортизираната база на “Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД

110

Фигура 6.01

Териториално разположение на учебните заведения в община Костенец

114

Фигура 6.02

Наскоро реставрираната ОДЗ “Радост” в село Костенец

116

Фигура 6.03

ОУ ” Хр. Смирненски” в град Момин проход

116

Фигура 6.04

Въпреки, че базата на ПГ “Г.С. Раковски” е амортизирана, тя предлага професионално обучение в няколко направления

116

Фигура 7.01

Териториално разположение на основните туристически обекти в община Костенец

120

Фигура 7.02

Реставрираната крепост “Стенос” при прохода “Траянови Врата” е единствената НКЦ от национлно значение на територията на община Костенец

122

Фигура 7.03

Храм “Св. Великомъченик Георги” в град Костенец

123

Фигура 8.01

Схема на електропроводите в община Костенец

126

Фигура 8.02

Схема на каскада “Белмекен-Сестримо-Чаира“

127

Фигура 8.03

Схема на магистралните водопроводи в община Костенец

128

Фигура 8.04

Схема на магистрални проводи на канализационната мрежа в община Костенец

129

Фигура 8.05

Трасета на газопроводната мрежа в община Костенец

130

Фигура 8.06

Схема на пътната инфраструктура в община Костенец

131

Фигура 8.07

Железопътна инфраструктура в община Костенец

133

Фигура 9.01

Териториално разположение на основните туристически обекти в община Костенец

141

Фигура 9.02

Изглед към Рила от Средна гора в местността около село Голак

143

Фигура 9.03

Облагородената местност около Костенския водопад

143

Фигура 9.04

Езеро край к.к. “Вили Костенец”

143

Фигура 9.05

Крепост “Стенос” в защитената местност “Траянова крепост”

144

| 10 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 9.06

Реконстукцията на общинския стадион в град Костенец е една от сериозните инвестици в общината от гледна точка на спортната инфраструктура

| 11 |

145

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ПРЕДИСЛОВИЕ ВЕЛИСЛАВА ДЖАМБАЗОВА, МАГИСТЪР ПО УРБАНИЗЪМ УПРАВИТЕЛ НА ... ОКТОМВРИ, 2015

Септември 2015

| 12 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ... КМЕТ НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ? ОКТОМВРИ, 2015

| 13 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|14|

РУМЪНИЯ

СЗР

СЦР

РЕГИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ СЪРБИЯ

ЮЗР

СИР

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЦР 1.1 ПРОСТРАНСТВЕНИ МАКЕДОНИЯ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ГЪРЦИЯ

ТУРЦИЯ

1.3 СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.4 КУЛТУРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.5 ЕКОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.6 КОМУНИКАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 1.7 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 15 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 1.01 - Разположение на община Koстенец в контекста на териториалноадминистративното деление на Република България

Русе Добрич

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по собствени данни

Плевен Шумен

София

Сливен Стара Загора

Костенец

Варна

Бургас

Пловдив

Община Костенец е район от ниво 3 (NUTS3) според класификацията на териториални единици за статистически цели, прилагана от ЕВРОСТАТ и използваща териториалния обхват на районите като основа за провеждане на държавна политика за регионално развитие. Разглежданата територия е част от Софийска област, попада в обхвата на Югозападен район за планиране, на границата с Южен централен район. Това са териториални единици от ниво 2 (NUTS2) спрямо гореупоменатата класификация

1.1 Пространствени характеристики Община Костенец се намира в югозападна България, на 74 км югоизточно от столицата София и на 85 км северозападно от втория по големина град в страната - Пловдив. Гранични са общините Септември и Лесичово на изток, Белово на югоизток, Самоков и Долна баня на запад и Ихтиман на север. Общината е една от 22те съставни общини на Софийска област и обхваща площ от 302.13 км2, което е 4.3% от общата площ. Разглежданата територия попада в обхвата на Югозападен район на планиране (ЮЗР), разположена на границата му с Южен централен район (ЮЦР). Освен това, община Костенец е гранична и с област Пазарджик, като областния център е разположен на 50 км от гр. Костенец. Тези фактори обуславят силното влияние освен на София и на областните центрове от източната страна за общината. В Национална концепция за пространствено развитие (НКПР) за периода 2013-2025 г. е приет модел “Изходно състояние“, който съдържа йерархична система от градове центрове, които простират влиянието си върху различни по площ ареали. В тази категоризация е въведена система от градове-центрове, като всеки център от по-горно ниво изпълнява и функциите на център от по-ниските нива. Териториалните ареали на влияние на градовете-центрове от петте йерархични нива съвпадат съответно с границите: на община при 5-то ниво, на група общини при 4-то ниво, на област при 3-то ниво, на район при 2-ро ниво, на страната при 1-во ниво. В модела на изходното състояние Костенец е определен като град от 4-то ниво – малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини. Той е посочен в това ниво, но е на границата между 4-то и 5-то ниво, като в зависимост от бъдещото му развитие може да остане в 4-то ниво или да отпадне в пето ниво – много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответната Септември 2015

| 16 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Коридор №4

Коридор №10

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

София

ЛЕГЕНДА Граница на район за планиране Граница на област Автомагистрала Автомагистрала строеж Първи клас от РПМ Общини Населени места Община Костенец ГКПП

СЦР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Костенец Коридор №8

Коридор №8 Пазарджик

Коридор №9

Пловдив

Коридор №4 Коридор №9

Коридор №9 0

100 км

Фигура 1.02 - Община Костенец в контекста на териториалноадминистративното деление на ЮЦР и ЮЗР и Паневропейски транспортни коридори Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по собствени данни

община. Градовете от 4-то ниво имат изключително важна роля за периферните селски и планински райони, предлагат работни места и основни публични услуги на повече от една община. Критерии за избор на тези градове са: подходящо местоположение в територията на областите, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в икономиката, социалната сфера, образованието, здравеопазването и културата. Във урбанистичните модели за развитие “краен / силно развит полицентризъм“, и “умерен полицентризъм “, разгледани от НКПР, гр. Костенец е категоризиран в найниското 5-то ниво - малък град, център с общинско значение за територията на съответната община. Значението на малките градове в селски райони е обект на особено внимание в общоевропейските документи за балансирано териториално развитие, което е предпоставка за развитие на цялата община Костенец. Според другия важен документ за развитие на селищната мрежа в страната Националната стратегия за регионално развитие (НСРР), град Костенец попада в четвърто ниво - малки градове с микрорегионално значение - в територията на група община като е с тендеция да премине в категорията от пето ниво - много малки градове и села, центрове на общини. Въпреки тази си дефиниция, град Костенец и общината имат едно голямо пространствено предимство, отбелязано и в двата стратегически документа на национално ниво, а именно ключово си местоположение на главната ос на урбанистично развитие Драгоман-София-Пловдив-Свиленград-Истанбул и отклонението й Пловдив-Стара Загора-Бургас, които съвпадат с паневропейски транспортни коридори №4 и №8. Тази ос се определя освен от първокласните пътища и автомагистрали и от главната жп линия, която минава в това направление. Освен упоменатото жп трасе, през територията на Община Костенец преминава участък от магистрала “Тракия” и първокласният път I-8. Благодарение на тези важни транспортно-комуникационни връзки се осъществява търговският, културният и информационен обмен между населените места в Югозападен и Южен централен район за планиране и съседните държави - Сърбия на северозапад и Гърция и Турция на югоизток. Тези транспортни оси до голяма степен обуславят и пространственото развитие и организация на територията на община Костенец и най-вече на северните части от административната единица. | 17 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 1.03 - Население на 15 - 64 навършени години по икономическа активност Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НСИ (2011)

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН

ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН

ОБЩ БРОЙ /15-64г./

8819

164 133

921 257

1 377 684

4 576 904

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНИ

6056

109 181

641 629

1 043 737

3 282 740

ЗАЕТИ

5042

93 949

539 306

930 438

2 789 660

БЕЗРАБОТНИ

1014

15 235

102 323

113 299

493 080

КОЕФИЦИЕНТ НА ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ В %

КОЕФИЦИЕНТ НА ЗАЕТОСТ В %

КОЕФИЦИЕНТ НА БЕЗРАБОТИЦА В %

БЪЛГАРИЯ

1.2 Икономически характеристики Общият брой население в активна възраст (15-64г.) за община Костенец е 8819 души по данни на НСИ за 2011г. От тях икономически активни са 6056, от които 5042 са заети, а 1014 безработни. Коефициентът на икономическа активност за общината е 69%, като той е по-висок от този в Софийска област (66%) и е малко под средния за страната (71%). Този показател е отношението на икономически активните граждани и общия брой население в трудоспособна възраст. Логично, най-висок е коефициентът за ЮЗР - 75%, като това се дължи основно на столицата София, която попада в териториалния му обхват. Процентът на ЮЦР е сходен с този на община Костенец - 70% икономическа активност. Коефициентът на заетост е подобен в общината, Софийска област и ЮЦР и варира между 57-58%. Този показател показва отношението на заетите в отделните административни единици към общия брой хора в трудоспособна възраст. Отново най-висока стойност има ЮЗР (67%), а средния за страната е 60%. Данните за безработицата за 2011г. показват, че 1014 души без работа в община Костенец образуват 17% от икономически активното население. Средният за страната коефициент на безработица е 15% като за ЮЦР този показател е точно същия процент. За област София показателя е 16%, а за ЮЗР той е едва 11%, което отново се предопределя от високата заетост в град София. На база горната информация може да кажем, че разглежданата територия не се различава съществено от пространствения контекст, в който е разглеждана: част от Софийска област и ЮЗР и граничеща с ЮЦР. Като цяло има минимални разлики в разгледаните икономически коефициенти, които мога да се обосноват с териториалните размери, броя на населението и липсвата на по-големи клъстери, било те индустриални, обслужващи или туристически. Друг важен фактор, обуславящ споменатите по-горе данни и от важно значение за икономиката, е близостта на Костенец до столицата и областните центрове Пазарджик и Пловдив, което от своя страна поражда повече възможности за работа и увеличава броя на ежедневните трудови пътувания извън територията на общината. В таблица Септември 2015

| 18 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Всекидневни трудови мигранти

Административнотериториална единица

Заети лица

Лица, които не правят ежедневни трудови пътувания

Софийска област

95 217

59 133

36 084

Община Костенец

5 093

3 036

2 057

Община Ботевград

13 352

9 766

3 586

Община Самоков

12 866

10 043

2 823

Община Долна баня

1 543

1 205

338

Община Ихтиман

5 554

3 716

1 838

Община Елин Пелин

9 213

4 174

5 039

Община Костинброд

7 824

4 340

3 484

Община Своге

8 942

4 024

4 918

от тях отиват на работа ОБЩО

в същата община

в същата област

в друга област

8 736

6 724

20 624

(24.3%)

(18.6%)

(57.1%)

598

390

1 069

(29.1%)

(18.9%)

(52.0%)

1 917

508

1 162

(53.5%)

(14.1%)

(32.4%)

1565

181

1 077

(55.4%)

(6.4%)

(38.2%)

180

158

(53.3%)

(46.7%)

372

124

1 330

(20.2%)

(6.7%)

(72.3%)

1 405

216

3 418

(27.9%)

(4.3%)

(67.2%)

419

156

2 909

(12.0%)

(4.5%)

(83.5%)

1 062

3769

(21.6%)

(1.8%)

(76.6%)

Всекидневни трудови пътувания на 1000 заети лица

Таблица 1.01 - Всекидневни трудови миграции по направление на миграцията Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НСИ (2011)

379.0 403.9 268.6 219.4 219.1 330.9 546.9 445.3 550.5

1.01 са разгледани тези миграции като база за сравнение са взети общини от Софийска област, които са сходни по брой наети лица и територия. Общо за Софийска област се наблюдават 59 133 ежедневни трудови пътувания по данни на НСИ за 2011г. За община Костенец са характерни пътуванията в друга област като от общо 2 057 дневни трудови мигранти, 1 069 пътуват до някоя от съседните области - най-често София-град, Пазарджишка или Пловдивска с оглед тяхната близост и повечето възможности за работа. Една трета от хората пътуват, за да стигнат до работно си място на територията на общината, а 18.9% пътуват до някоя от съседните общини в Софийска област. Всекидневните трудови пътувания на 1000 заети лица са 403.9 или малко над средното за областта, което е 379.0. От разгледаните общини се наблюдава тенденция за ежедневни пътувания до месторабота в друга област, а основната причина за това е разделението на Софияград като отделна област, различна от Софийска, и близостта на разгледаните населени места до столицата. Изключение правят двата по-големи града по население - Самоков и Ботевград, в които трудовите пътувания са основно в рамките на общината заради повечето възможности за труд, които те предлагат. • Първичен сектор В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия в Община Костенец, голяма част от съкратените служители се насочват към земеделското производство, което днес се явява основен фактор в местната икономика. Земеделските земи са групирани на сравнително големи масиви, в близост до водни течения и площи, което значително улеснява обработката и ги прави привлекателни за едри земевладелци. Общината има традиции в отглеждането на трайни насаждения (ягоди, малини, касис) като земята е изключително плодородна за подобен вид култури. Добре развито е животновъдството като колективът по изготвяне на ОУПО разговаря на място с животновъди от София, които отглеждат големи стада животни на 1000дка площ, оградена с електропастири. Тази добра практика спокойно може да бъде давана за пример и приложена на други общински терени от инвеститори от другите регионални центрове (Пазарджик, Пловдив) в близост до общината. | 19 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигури 1.04 - 1.07 - Характерни изгледи към териториални дадености по икономически сектори 1. Малинови насаждения в землището на село Очуша 2. Горски масиви в общината 3. Индустриални предприяти и жп линия в гр. Костенец 4. Вход при Костенския водопад Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Друга изключително важна икономическа дейност от този сектор, с надобщинско значение, е дърводобивната и дървопреработваща промишленост. Горите и горските земи обхващат 58.6% от територията на общината и за тях има изработен през 2008г. Лесоустройствен проект, който трябва да осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. • Вторичен сектор Основната положителна страна, в регионален аспект, за икономическото развитие на община Костенец е близостта й до столицата и областните градове Пазарджик и Пловдив и наличието на автомагистрална и жп връзка с тях. Това, в унисон с традициите на общината в преработващата промишленост, са предпоставки за развитие на този отрасъл и формиране на своебразни клъстери в тази сфера на икономическа дейност. Адаптацията на технологичния и кадрови потенциал към изискванията на европейския и вътрешния пазар се оказва сравнително продължителен процес, в които могат спокойно да помогнат квалифицирани кадри от близките областни центрове. През територията на общината преминава и главен път I-8, който съвпада с паневропейски транспортен коридор №4 като това е фактор за развитие на логистични дейности покрай него с оглед и на близостта му до АМ “ Тракия“ и бързите връзки с нея. • Третичен сектор Стратегическото местоположение е предпоставка за предоставяне на разнообразни услуги в сферата на туризма с оглед на големия поток от автомобили, преминаващ през територията. Целта е тези пътувания да не бъдат транзитни, а част от хората да бъдат заинтригувани от природните и културни ценности в общината, да посетят забележителностите, които да ги привлекат за по-дълготрайно бъдещо посещение. В последните години се полагат усилия от страна на местните власти и МИГ Костенец 2010 като те са насочени точно към популяризиране на общината и нейната природа, развитие алтернативни форми на туризъм и повишаване интереса на туристите от големите областни градове. Територията е изключително привлекателна заради наличието на Рила планина в южната част и многобройните минерални извори в селата град Момин проход и селата Костенец и Пчелин, водата от които се използва успешно за развитие на балнеоложки туризъм. Септември 2015

| 20 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СИР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Перник

Кюстендил

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

София

ЛЕГЕНДА Граница на район за планиране Граница на област Граница на община Автомагистрала Автомагистрала строеж Първи клас от РПМ Втори клас от РПМ Населени места Концентрация на здравни обекти 0-1 2-5 6-10 11+ Нива на медицинско обслужване МБАЛ с център или филиал за спешна медицинска помощ Филиал за спешна медицинска помощ Центрове - нива на обслужване (НКПР)

СЦР

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Костенец Пазарджик

Пловдив

Благоевград Хасково

Смолян

Кърджали

100 км

1.3 Социални характеристики • Здравна инфраструктура

Здравната инфраструктура в разглежданата територия (ЮЗР и ЮЦР) е представена от 85 МБАЛ (44 и 41), 81 Специализирани болници (57 и 24) и 972 (596 и 376) лечебни 1 2 3 4 заведения за извънболнична помощ в т.ч. диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрое, медико-диагностични и тхнически лаборатории. В НКПР са дефинирани четири нива на медицинско обслужване, като във всяко едно се включва Фигура 1.08 - Разположение МБАЛ с център или филиал за спешна медицинска помощ: на болници и филиали на

спешна медицинска помощ и концентрация на здравна инфраструктура в ЮЗР и ЮЦР

•

Първо ниво - медицинско обслужване от национално значение;

•

Второ ниво - медицинско обслужване с надообластни функции;

•

Трето ниво - медицинско обслужване с областни функции;

•

Четвърто ниво - медицинско облужване с общински и/или надобщински функции.

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НКПР 2013-2025 и НСИ(2011г.)

В първата категория попада единствено столицата София, в която има най-голяма концентрация на болници, НИРД и специализирана и модерна техника от ново поколение. Другите важни центрове са градовете Пловдив и Благоевград, които са от второ ниво и предлагат медицински услуги от най-високо ниво съответно за източната и югозападната част от разглежданата територия. В почти всички областни градове има болници от трето ниво на обслужване, които задоволяват нуждите на гражданите в тях и от съседните населени места извън областта. Медицинските заведения от четвърто ниво са разположени в малки градове и доста често имат надобщински функции, с оглед ниската гъстота на МБАЛ в разглежданата територия. Като най-голям проблем за ЮЦР и ЮЗР се явява наличието на изключително малко екипи и специалисти заети във филиалите за спешна медицинска помощ. Това в някой случаи може да бъде фатално поради факта, че наблизо няма болница, която да окаже нужната помощ на населението. Този проблем важи в пълна сила за община Костенец, в чийто център за спешна медицинска помощ работи само 1 екип, който се състои от щофьор, фелдшер и медицинска сестра. Това води до затруднения, когато бъде получен сигнал за спешен случай, а линейката вече е на повикване и доста далеч от ситуацията. Получава се доста | 21 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на район за планиране Граница на област Граница на община Автомагистрала Автомагистрала строеж Първи клас от РПМ Втори клас от РПМ Населени места Научно-изследователски звена Концентрация на образователни обекти 1-5 6-15 16-30 31+ Брой университети

РУМЪНИЯ СЪРБИЯ

Ботевград София

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НСИ, 2011г. и собствени данни

СЦР СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Перник

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Костенец

Кюстендил

Пазарджик

Пловдив

Благоевград Хасково

Смолян

Кърджали

7+ 2-7 1 филиал Фигура 1.09 - Разположение на университети и научно-изследователски звена и концентрация на образователни обекти в ЮЗР и ЮЦР

СЗР

100 км

неприятна ситуация, в която ако на местната линейка се наложи да закара пациент до болница в някоя от съседните градове (Самоков, София, Ихтиман), то за останалите граждани вариантът е да изчакат екип на спешна помощ, пътуващ от някои от споменатите населени места. Този проблем е от изключителна важност за населението на община Костенец и следва да бъдат предприети мерки от местните власт с цел осигуряване на най-необходимите услуги за здравето на хората. Освен този проблем, община Костенец е облагодетелствана от здравна гледна точка с оглед близко разположените градове Ихтиман и Самоков (съответно 21 и 37км) и наличието на МБАЛ в тях. При необходимост, гражданите имат и сравнително бърз достъп до медицински услуги от по-високо ниво в областните центрове Пазарджик, София и Пловдив, разположени съответно на 50, 75 и 85км от град Костенец с осигурен автомагистрален достъп. • Образователна инфраструктура В разглежданите райони за планиране има общо 31 университета и специализирани висши училища, 24 от тях са в ЮЗР, а 7 са в ЮЦР. Най-голям брой ВУЗ-ове има в столицата София - 20. Другият образователен център в тази част на страната е гр. Пловдив със своите 7 университета. В тези два града са съсредоточени 60% от всички висши учебни заведения в страната. Благоевград е другият град с повече от 1 университет като в рамките му се намират ЮЗУ “Неофит Рилски“ и Американският университет в България. Останалите учебни заведения са в Перник и Ботевград като има и няколко филиала в областните градове Хасково, Кърджали и Смолян. В двата района има и доста научно-изследователски звена, обикновено прикрепени към дейността на даден университет. Концентрацията на начални и средни училища в разглежданата територия отново е съсредоточена в гореупоменатите градове, областни центрове, които са изключително важни в социално-икономически и културен живот на населението. Те предлагат повисоки нива на обслужване и следователно в тях се намира най-голям брой население и съответно образователни обекти. На територията на община Костенец са разположени 5 училища - 3 общообразователни, 1 средно основно училище и 1 професионална гимназия. Те напълно задоволяват нуждите на общината с оглед намаляващото население и негативните демографски

Септември 2015

| 22 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

София

СЦР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Перник

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Костенец

Кюстендил

Пазарджик

Пловдив

Благоевград Хасково

Смолян

Кърджали

Фигура 1.10 - Концентрация на обекти на социалната инфраструктура в ЮЦР и ЮЗР 0

100 км

тенденции. Всекидневно пътуващите учащи са 460 (НСИ, 2011г.), като голяма част от тези пътувания са в рамките на общината, но се наблюдават и дневни миграции към съседните Пазарджик, София и Пловдив заради по-високото качество и разнообразие на предлаганото образование. Тази тенденция важи с по-голяма сила за висшето образование като кандидат-студентите са облагодетелствани от близостта до двата най-развити града в това отношение - София и Пловдив и могат свободно да направят своя избор.

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по собствени данни

• Социална инфраструктура Системата на социалните услуги в България се разви значително през последните няколко години благодарение на реформите, насочени към деинституционализация и предоставяне на повече базирани в общността и в семейна среда услуги за деца и възрастни хора (НКПР, 2013г.). Това важи до голяма степен и за обхвата на разглежданата територия, в която найвисоката концентрация на социални обекти е в трите големи общини, в близост до Костенец, а именно - София, Пазарджик и Пловдив. Перник е другата община, която попада в категорията с над 22 обекта на социалната инфраструктура. Прави впечатление, че близо 95 процента от общините попадат в категориите с до 10 социални заведения. В обхвата на община Костенец няма разположени подобен тип обекти, но функционират 2 звена със социална насоченост: дирекция за социално подпомагане и домашен социален патронаж. За разглежданата територия има изработена Общинска стратегия за развитие на социалните услуги 2011-2015г. Основните изводи от нейния анализ се фокусират върху развитие на услуги за включване на уязвими деца и семейства от найзасегнатите групи в обществото и гарантиране на набор от услуги по превенция, които могат да окажат подкрепа на родители и деца, като по този начин да подпомогнат отглеждането и възпитанието на децата; от фундаментална необходимост е развитие то на алтернативни форми на семейна грижа, а също така и на такива за деца с проблемно поведение; функциониращите 4 клуба на инвалида и пенсионера обслужват нуждите на хората с такъв вид потребности. Приоритетите, заложени в стратегията, са: Превенция за деца и семейства в риск, Деинституционализация на грижите за децата, Грижа за старите хора и Социално включване на общности в неравностойно положение и уязвими групи. | 23 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на район за планиране Граница на област Граница на община Автомагистрала Автомагистрала строеж Първи клас от РПМ Втори клас от РПМ Населени места Концентрация на културни обекти 1-5 6-15 16-30 31+

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР

София

СЦР

ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

Перник

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Костенец

Кюстендил

Пазарджик

Пловдив

Благоевград Хасково

Смолян

Кърджали

Фигура 1.11 - Концентрация на обекти на културната инфраструктура в ЮЦР и ЮЗР Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по собствени данни

100 км

1.4 Културни характеристики Културните институции в разглежданата територия са фокусирани във всички общини, в които са разположени областните градове, с изключение на Кърджали и Благоевград, които попадат в по-ниска категория по броя обекти на културната инфраструктура. Градовете София и Пловдив са своебразни привлекателни центрове с оглед на богата та им история, през която са се формирали и установили като институции множество театри, читалища, музей, кина, библиотеки и разнообразни културни мероприятия, които обогатяват народа. Именно тези два града се бореха за прозвището “Европейска столица на културата” за 2019г., като в крайна сметка победителят е Пловдив, където ще се проведе инициативата. Такъв вид мероприятия се отразяват изключително благоприятно на социо-културния живот на населението не само в областта, а и в съседните такива, което от своя страна повишава благосъстоянието и културно-историческата принадлежност на хората. Общият брой театри в двата района по данни на НСИ за 2014г. е 37, като за ЮЗР те са 28 или 39% от всички 72 в страната. В Югозападния район са се провели 5 194 представления или повече от 1/3 от общия им брой, което показва силната централизация на театралното изкуство предимно в столицата. В нея са регистрирани и 40% от всички посещения за годината, които са общо 2 302 217 за това сценично изкуство. Подобна е тенденцията и при кината, техните посетители и приходите от билети. В разглежданата територия са разположени 27 обекта, 19 в ЮЗР и 8 ЮЦР. Общите приходи са 29 261 лв. или 68% от общата сума спечелена от кино прожекции в страната. Броят на места, прожекции и посещения за разглежданата територия също са повече от тези в останалите четири района за планиране. Най-голям брой читалища обаче е фокусиран в ЮЦР с център област Пловдив и нейните 207 читалища, от които 76% са в селата. При музеите статистиката отново показва концентрация в София-град и област Пловдив - 42 музея от общо 204 за страната. В община Костенец има 5 културни обекта като това са единствено читалища (в някои от тях се помещават библиотеки), които задоволяват до определена степен нуждите на населението като за 2015г. в тях има заложени над 90 мероприятия. За друг вид културни прояви населението на общината пътува до съседните по-големи градове.

Септември 2015

| 24 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

ЛЕГЕНДА НАТУРА 2000 - директива за местообитанията НАТУРА 2000 - директива за птиците Защитена територия Река Водна площ Населено място Община Костенец

СЦР СИР ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

Фигура 1.12 - Карта на териториите от Национална екологична мрежа и водни площи за ЮЗР и ЮЦР 0

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по собствени данни

100 км

1.5 Екологични характеристики Разглежданата територия обхваща два района за планиране (ЮЗР и ЮЦР) с обща площ от 42 671 км2, от която природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 39.93%. Площта на ЮЗР район е 20 306 км² или 18.3% от територията на страната. По-голямата част е заета от планински терени. Районът е богат на минерални води с добри лечебни качества и голям потенциал за развитие. Основни речни течения са реките Искър, Струма и Места. На територията на района има 3 резервата, 8 подържани резервата, 2 природни парка, 50 защитени местности, 79 защитени територии и 16 природни забележителности. Природнозащитените територии по Натура 2000 обхващат общо 33.88% от територията на района. Тук са разположени изцяло двата национални парка “Пирин” и “Рила” и част от третия „Централен Балкан”. В Югозападния район попадат изцяло териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП „Витоша” и ПП „Рилски манастир”), както и много защитени местности и природни забележителности. Южният централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада по-голямата част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целият масив на Родопите. На територията на района се намират 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности. Тук попадат и най-много от защитените зони по Натура 2000 – 44.5% от тези за страната. Територията на този район е най-замърсена по отношение на въздуха, водите и почвите, поради разположението на голям брой територии с натрупани екологични проблеми – Пловдив, Кърджали, Димитровград и Асеновград, а основните източници на замърсяване са промишлените дейности в “ОЦК” АД – гр. Кърджали, “КЦМ” АД – гр. Пловдив, “Вулкан Цимент” АД и ТЕЦ „Марица 3” – гр. Димитровград. В обхвата на община Костенец попадат 4 защитени зони по Натура 2000 (3 за местообитанията и 1 за птиците), които заемат 152км2 или 50.2% от общата площ. На територията са разположени и 8 защитени територии (5 защитени местности, 2 природни забележителности и 1 резерват) с площ от 26.6км2 или малко повече от 8% от общинската територия. | 25 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на район за планиране Граница на област Граница на община Общини Населени места Паневропейски транспортни коридори Коридор № 4 Коридор № 8 Коридор № 8 Коридор № 10 Транспортна инфраструктура Автомагистрала Автомагистрала в строеж Път I клас Път II клас Път III клас A1 Номер на автомагистрала I-8 Номер на път I клас Международно летище ГКПП Фигура 1.13 - Комуникационнотранспортна схема за ЮЦР и ЮЗР Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АПИ и НКЖИ

РУМЪНИЯ

СЗР

СЪРБИЯ

СИР

I-1

София

ЧЕРНО МОРЕ

ЮИР

ЮЗР ЮЦР

МАКЕДОНИЯ

I-6

СЦР

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

I-6

Костенец

A1 I-8

Пазарджик

Пловдив I-8

A3 A4 I-5

100 км

1.6 Комуникационни характеристики Разглежданата територия е най-добре обслужената от сухопътен транспорт в цялата страна. В нейния обхват попадат отчасти 5 от 6те магистрали в страната, преминават 4 от главните жп линии, а в градовете София и Пловдив са разположени най-големите международни летища в страната. В пограничните райони са разположени общо 9 гранично контролно пропускателни пункта, които осъществяват връзки със Сърбия и Македония на запад и Гърция и Турция на юг. Разпределението на транспортната инфраструктура между двата района за планиране, които се включват в обхвата на разглежданата територия, е както следва. Югозападният район е на второ място в страната по дължина на пътища от РПМ. Територията на района не е равномерно обслужена с пътища от висок клас с оглед на голямата площ заета от планински терени. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 0.036 км/км² и е по-висока от средната в страната (0.032 км/км²). Републиканската пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е недостатъчно развита, с гъстота 0.125 км/ км², която наред с тази на ЮИР е най-ниска от всички райони. Нейното развитие и поддържане е от особена важност за социално-икономическото развитие и териториално сближаване в планинските и гранични територии на района. През ЮЗР преминават участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. На територията на област София-град се пресичат три от европейските транспортни коридори – № 4, №8 и №10, което го определя като ключов транспортен център не само за страната, а и за Балканите. Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на района за 2014г. е 866 км, които съставляват 21.8% от жп мрежата на страната. По достигната степен на електрификация на жп линиите ЮЗР е на първо място в страната, а по степен на удвояване – на четвърто място. Територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и в югозападната част, докато югоизточните и североизточни райони такава отсъства, най-вече заради топографските дадености на територията. Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво 2 в страната като това се дължи на летище София, което е най-голямото в страната.

Септември 2015

| 26 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ По достъп до полети районът попада в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. Южният централен район, също като ЮЗР, е добре интегриран в транспортната мрежа на Европа. През територията на района преминават направленията на европейските транспортни коридори №4, №8, №9 и коридорът ТРАСЕКА, осъществяващ връзка със страните от Кавказкия регион и Централна Азия. Най-голямо значение за интегрирането на ЮЦР в националната и европейската пътна мрежа имат: доизграждането на автомагистрала „Марица”, която съвпада с коридор №4 и осъществява връзката с Турция, поддръжката на АМ “Тракия”(коридор №8), свързваща югозападна и югоизточна България и път І-5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9, осъществяващ връзката север-юг между градовете Русе и Свиленград, на юг към Гърция. Гъстотата на РПМ в района е 0.18 км/км² и е малко по-висока от средната за страната (0.17 км/км²), но ЮЦР има проблеми в транспортното обслужване заради първокласната пътна мрежа, която е с най-нисък относителен дял от всички райони и е разположена предимно в северната част на района. Въпреки изградените автомагистрали, гъстотата на пътищата от висок клас (0.029 км/км²) е една от най-ниските в страната (по-ниска е само в СЗР). Южният централен район се обслужва преобладаващо от регионална пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас, при това в незадоволително състояние. Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на ЮЦР през 2014г. е 774км, които са 19.1% от жп мрежата на страната. В град Пловдив се пресичат две от главните жп линии за страната: Калотина-София-Пловдив-СвиленградТурция/Гърция и Пловдив-Стара Загора-Бургас. В Южен централен район, в близост до гр. Пловдив, се намира и второто международно летище в разглежданата територия - летище Пловдив. То е разположено на 13км югоизточно от града, в близост до село Крумово, главния път Пловдив-Асеновград (II-86) и жп линията в същото направление. През последните 5 години се наблюдава постоянна тенденция за увеличаване на броя пътници, като за 2014г. той е 103 535 души. Община Костенец е силно облагодетелствана от стратегическото си местоположение: през територията й минават два паневропейски транспортни коридора - №4 по АМ “Тракия“ и №8 по главен път I-8 и главната жп линия Калотина-София-ПловдивСвиленград-Турция/Гърция, покрай която е възникнал общинския център - гр. Костенец. Той отстои и на 80км от две международни летища, достъпът до които е бърз и удобен по споменатите транспортно-комуникационни връзки от висок клас. Основните връзки са в направление запад-изток, което е продиктувано от топографията на терена и исторически връзки в миналото, които са минавали по същите трасета.

1.7 Изводи и приоритети Изводи: •• Община Костенец е разположена на границата между Югозападен и Южен централен район за планиране и съответно на границата между Софийска и област Пазарджик; •• Град Костенец е дефиниран като град от 4то ниво според НКПР - малък град с микрорегионално значение за територията на група общини, като е на граница с 5то ниво - много малък град, център с общинско значение; •• Общината има стратегическо местоположение: през територията й минава АМ “Тракия“ част от паневропейски коридор №8, път I-8 част от коридор №4 и главната жп линия Калотина-София-Пловдив-Свиленград; освен това тя отстои на 50 км от областния център Пазарджик, на 75 от столицата София и на 85 от културната столица Пловдив; •• Общия брой икономическо активно население за общината е 8819 души, от който 6056 (69%) са икономически активни, 5042 (57%) са заетите, а безработицата се равнява на 17% (1014 души) по данни на НСИ за 2011г. като тези икономически показатели са доста близки до средните за страната; •• Всекидневните трудови пътувания за община Костенец са общо 2 057, от които 1 069 (52%) са до територията на друга област - най-често София-град и областите Пазарджик и Пловдив на изток; •• В последните години има положително развитие в сектора на селското стопанство - възстановяват се | 27 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ традициите по отглеждане на големи масиви трайни насаждения (малини, ягоди, касис) и се инвестират сериозни средства и усилия за развитие на животновъдството; •• Дърводобива и дървопреработването са от изключителна важност за общината, като тези дейности са с надобщински функции заради богатия горски фонд, който обхващат 58.6% от общата площ; •• Транспортната обвързаност и традициите на общината в преработващата промишленост са предпоставки за развитие на клъстери в тази сфера и изграждането и обособяване на логистични центрове в близост то комуникациите; •• Инвестиране на средства за популяризиране на съществуващите туристически потенциали (минерална вода, природни забележителности, КИН) и развитие на нови алтернативни услуги в този сектор с цел обособяване на община Костенец като желана туристическа дестинация; •• На територията на общината има 3 души персонал заети в спешната медицинска помощ, което е крайно недостатъчно и незадоволително за обслужване здравните нужди на цялото население; в разглежданата територия няма МБАЛ, а най-близките такива са в съседните градове Ихтиман и Самоков; за по-високо равнище на медицинско обслужване е нужно да се пътува до сравнително близко разположените областни центрове; •• Образователната инфраструктура задоволява нуждите на населението на общината; в сферата на висшето образование хората са облагодетелствани заради близостта до двата университетски центъра за страната - София и Пловдив, като дава възможност за неограничен избор на специалности и ВУЗ-ове; •• В социалната сфера функционират 2 звена с такава насоченост - дирекция за социално подпомагане и домашен социален патронаж, а освен тях няма действащи социални домове в общината; •• Културните институции са представени от 5 читалища, някои включващи библиотека, с организирани над 90 мероприятия за 2015г.; с оглед на стратегическото местоположение не са рядкост пътувания до съседните областни центрове и посещаване на културни мероприятия и обекти на тяхната територия; •• Разглежданата територия е най-богатата в страната от гледна точка на биоразнообразие и природни забележителности, като природно защитените зони, включително тези по Натура 2000, заемат 39.9% от ЮЗР и 44.5% от ЮЦР; в община Костенец попадат части от 4 защитени зони по Натура (50.2% от общата площ) и 8 защитени територии, които обхващат 8% от територията; •• Стратегическо местоположение и много добра транспортно-комуникационна облуженост на територията на общината - връзка по АМ “Тракия“ и път I-1 с големите градове София, Пловдив, Пазарджик и по-отдалечените Хасково и Свиленград в направление запад-изток; през общината преминава и главната жп линия, която осъществява връзката от Сърбия до Гърция/Турция, преминаващата през градовете София, Костенец, Пазарджик, Пловдив и Свиленград; общината е в близост до две международни летища - София и Пловдив;

Приоритети: •• Стратегическото местоположение в близост до 2та най-големи града в страната (София и Пловдив) и наличието на главни транспортни артерии, съвпадащи с 2 от Паневропейските транспортни коридора предполагат развитие на община Костенец в положителна посока при правилно разбиране на политиките и използване на фондовете на ЕС; •• Окрупняване на земеделските масиви с цел улесняване обработката им и привличане на земевладелци и животновъди, които да използват потенциала на този вид земя и да допринесат за развитие на местната икономика; •• Използване потенциала на горите за дървопреработване, дърводобив и други нужди, в унисон със спазването на Лесоустройствения проект и предписанията му за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд; •• С оглед стратегическото местоположение на общината трябва да се разгледа възможността за развитие на логистични дейности в близост до главните транспортни комуникации (АМ “Тракия“, път I-8 и жп линия) и обвързване на предприятията с такива от съседните области с цел образуване на икономически клъстери; •• Фокусиране на усилия и средства от страна на местните власти и МИГ Костенец 2010 за популяризиране на общината като туристическа дестинация, подчертаване на силните й страни (минерална вода, природа и др.) и предоставяне на различни услуги и алтернативни форми на туризъм, които да привлекат част от огромния поток транзитно преминаващите през територията на общината най-вече по АМ “Тракия“; •• Един от основните приоритети на общината трябва да бъде осигуряването на заетост за достатъчно хора в сферата на спешната медицинска помощ, които да успяват бързо и навреме да обслужват здравните нужди на населението; •• Изграждане на социални домове за нуждите на населението и запазване на съществуващите социални услуги и техните традиции; Септември 2015

| 28 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• Изследване на възможностите за изграждане на нови културни институции (музей, библиотека, кино, театър) на територията на общината с цел обогатяване и разнообразяване ежедневието на хората; •• Оползотворяване потенциала и запазване целостта на природните дадености на територията с цел развитие на алтернативни форми на туризъм, щадящи природата и нейното биоразнообразие; •• Увеличаване на ползите от преминаващите през територията 2 паневропейски транспортни коридора и главна жп линия чрез развитие на различни видове дейности, паралелно на транспортните трасета; ремонт и рехабилитация на частите от тези трасета, които попадата в границите на общината.

| 29 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|30|

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И ПРОБЛЕМИ

2.1 ДЕМОГРАФИЯ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО - ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА - ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО - ОБРАЗОВАНИЕ

2.2 СТРУКТУРА НА ЗАЕТОСТТА - ЧОВЕШКИ РЕСУРС - ПАЗАР НА ТРУДА

2.3 ИКОНОМИЧЕСКА БАЗА - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ - ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА - РЕГИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

2.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 31 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.01 - Население на град и община Костенец в контекста на съответните териториално административни единици Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

ГРАД КОСТЕНЕЦ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ОБЛАСТ СОФИЯ

ЮГОЗАПАДЕН РЕГИОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

6 853

12 793

247 489

2 132 848

7 364 570

54% от Община Костенец

5% от Област София

12% от ЮЗР за планиране

29% от Република България

2.1 Демография 2.1.1 Обща характеристика Община Костенец е деветата по големина в област София с население от 12 793 души по данни на НСИ от последното официално преброяване от 2011 година. Според обновената статистика на НСИ (2014) има лек спад на броя на актуалните жители - 11 978. Малко повече от половината население на общината – 53.3% или 6 379 жители обитават административния център - град Костенец. Цялостното население на община Костенец сформира 5% от това на областта, което определя общината като една от сравнително малките спрямо броя жители. Спрямо статистическите данни на НСИ (фигура 2.02) в исторически аспект могат да се определят 2 основни периода на демографско развитие на община Костенец. От 1946 до 1985 населението на общината нараства постепенно, макар и леки темпове. През същия период се наблюдава и силно изразен процес на урбанизация в общината като град Костенец нараства с над четири пъти от 2 189 през 1946 г. до 17 112 през 1985 г. От друга страна, данните за годините след 1985 г. разкриват тенденцията на постепенно намаляване на населението както на общината, така и на град Костенец. Прави впечатление, че степента на това намаляване е по-висока в общинския център (42.2%) в сравнение с тази за цялата община (30.%). Това се дължи основно на интензивната външна миграция на млади хора и специалисти от общинския център към по-големите градове в страната – основно към гр. София и гр. Пловдив и извън страната, с цел окончателното им заселване там (АБ ОРТОДОКС ЕООД, 2014). Фигура 2.02 - Динамика на населението в град и община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011 & 2014)

ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА И ГРАД КОСТЕНЕЦ МЕЖДУ 1946 - 1985

1144 (7.2%)

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

8846 (404.1%)

ГРАД КОСТЕНЕЦ

ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА И ГРАД КОСТЕНЕЦ МЕЖДУ 1985 - 2014

5134 (30.0%)

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

4656 (42.2%)

ГРАД КОСТЕНЕЦ

18 000 15 000 12 000 9 000 6 000 3 000

ГОДИНА

1946

1956

1965

1975

1985

1992

2001

2011

2014

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

15 968

16 608

16 447

17 254

17 112

16 532

15 142

12 793

11 978

ГРАД КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

2 189

(13.7%)

4 556

(27.4%)

7 887

(48.0%)

10 495

(60.8%)

11 035

(64.5%)

|32 |

10 866

(65.7%)

9 954

(65.7%)

6 853

(53.6%)

6 379

(53.3%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Класификация

НАСЕЛЕНИЕ

Мъже

Жени

12 793

6 271

6 522

Костенец

град

6 853

3 350

3 503

Момин проход

град

1 628

783

845

много малко село

Горна Василица

малко село

275

137

138

Долна Василица

много малко село

голямо село

3 691

1 823

1 868

Очуша

много малко село

Подгорие

много малко село

малко село

269

138

131

Община Костенец

Голак

Костенец

Пчелин

Таблица 2.01 - Население на отделните селища в община Костенец по пол и класификация Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

Броят на жителите по населени места (таблица 2.01) показва, че на територията на общината най-много са малките села до 200 души, които са 4 на брой (Очуша, Подгорие, Голак и Долна Василица). Последните две могат практически да се причеслят към обезлюдените села в България като имат регистрирани съответно 7 и 1 жители. В общината са разположени още две малки села (Горна Василица и Пчелин), както и село Костенец с население от 3 961 жители, което го определя като голямо село. Независимо от непрекъснатото намаляване на селското население, относителният му дял в общия брой на населението на общината е относително постоянен около 33% – 34%. В общината освен административният център – град Костенец е разположен още един град – Момин проход с население от 1 628 души според данните на НСИ за 2011 г. Това сформира обща бройка от 8 481 или или 66.3% градско население в общината. Ако причислим към това население и жителите на село Костенец (3 691 души) това ще покаже, че тези три селища, които са разполжение близо едно до друго сформират 95% от населението в общината. С изключение на тези населени места в останалите села поради незначителния брой обитатели е много трудно да се изградят ефикасно функциониращи структури в сферите на образованието, здравеопазването, социално – културния живот, спорта и т.н. Гъстота на населението Представеното население на община Костенец е разположено върху цялостна площ от 302 кв. км. Тази площ е под средната за общините в страната, в Югозападния район за планиране (20 306.4 кв. км.) и в Софийска област (7 062.3). Съответно териотрията на община Костенец заема 4 % от териотрията на Софийска област и 0.3 % от общата територия на Република България. Тези дадености определят средна стойност на гъстотата на населението в общината 42.4 души на кв. км. Тази гъстотата се изменя главно в резултат на промените в броя на населението, тъй като територията е константна (с изкл. на териториални промени в границите на общината, каквито не са се наблюдавали за община Костенец). По внимателен анализ на отделните землища в общината (фигура 2.03) разкрива една основната даденост. Тя е, че средната гъстота на населението е 42.4 души на кв. км. е надвишена само в границите на двата града в общината – Костенец и Момин проход. В тези населени места стойностите са съответно 2 129 души на кв. км. и 1 380. Тези високи стойности на гъстотата на населението в сравнение със средната за общината са породени и от факта, че в конкретния контекст землищата на градовете в са изцяло урбанизирани територии за разлика от тези на селата. С изключение на двата града, останлите землища имат значително по-ниска гъстота на населението. Впечатление прави землището на село Костенец, където стойността е 34 души на кв.км. Останалите землища са с гъстота под 20 души на кв. км. (фигура 2.03). | 33 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Град Голямо село (над 2000 души) Малко село (до 1000 души) Много малко село

Очуша Подгорие

(до 200 души)

Обезлюдено село Гъстота на населението по землища над 50 души на км2 20 - 50 души км2 10 - 20 души км2 до 10 души км2

Горна Василица Пчелин

Момин проход Долна Василица

Костенец

42.4 души на км2 - средно за oбщината

Голак

Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 2.03 - Гъстота на населението в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

2.1.2 Динамика на населението Демографската динамика се охарктеризира от промените в броя и структурите на населението в общината. Те, от своя страна, се определят от естествения прираст и миграционните процеси (механичен прираст). Естествен прираст на населението Актуалната тенденция на естесвеното развитие на населението в община Костенец, която се е остановила за периода от 2007 до 2014, определя отрицитален прираст. За изследвания период се наблюдава постоянен отрицателен прираст с приблизителна средна стойност от -150 души на година. Раждаемостта е в границите на 78 – 113 родени деца като от 2011 г. техния брой прогресивно намалява. Тази неблагоприятна тенденция предопределя и прогресивно увеличващата се негативен естествен прираст на населението, който достига най-високата си стойност именно в последната година от анализирания период – 2014 (фигура 2.04). Данните илюстрират, че за 2014 година има родени 78 деца, което определя коефициент на раждаемост от 6.5. Това е по-ниска стойност от средната за България, която е 9.4 за 2014. Тази тревожна тенденция е затвърдена и от факта, че през 2011 година същия коефициент е бил със стойност 8.8 за общината. Също така се наблюдава и по-висока раждаемост на градското население в сравнение на тази на селското. Това се дължи на неговата по-благоприятна възрастова структура. Септември 2015

|34 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.04 - Естествен прираст в община Костенец за периода 2007 - 2014

150

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

100 50 0 50 100 150 200 250

ГОДИНА

2007

2008

2009

2011

2012

2014

РАЖДАЕМОСТ

112

104

108

113

СМЪРТНОСТ

263

250

228

259

202

256

ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ

-151

-146

-120

-146

-178

-118

(1.14%)

(1.49%)

На територията на община Костенец през анализирания петгодишен период смъртността ежегодно е над 2 пъти по-висока спрямо раждаемостта. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки до средните за страната, и най-вече по отношение на селското население. Положителен факт е, че детската смъртност в община Костенец в последните години е сведена до нула (АБ ОРТОДОКС ЕООД, 2014). Механичен прираст на населението Намалението на броя на населението на община Костенец се дължи както на отрицателния естествен прираст (повече починали от родени лица), така също и на миграция (повече изселени отколкото заселени). Съществен момент в демографското развитие на община Костенец на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. Освен към чужбина този процес се наблюдава и във вътрешната миграция – поради липса на възможност за реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от млади специалисти и експерти към по-големите градове – София и Пловдив с цел окончателното им заселване там. По официални статистически данни, механичният прираст в община Костенец през 2012 г. е -55 души, а за 2014 е -68.Това също така показва растяща тенденция на отрицателен механичен прираст. Повечето от тези изселници за мотивирани от търсенето на трудова реализация. Този факт е много тревожен, с оглед на това, че общината губи население в трудоспособна възраст. НАСЕЛЕНИ МЕСТА Община Костенец

2012

2014

ОБЩО

Мъже

Жени

ОБЩО

Мъже

Жени

Заселени

111

Изселени

149

179

109

Механичен прираст

-55

-19

-36

-68

-24

-44

| 35 |

Таблица 2.02 - Механичен прираст в община Костенец за периода 2012 - 2014 Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.05 - Възрастова структура на населението в община Костенец по пол

ЖЕНИ = 6 522 (51%)

(49%) 6 271 = МЪЖЕ 70 + 304 65 - 69 447 60 - 64 505 55 - 59 498 50 - 54 491 45 - 49 511 40 - 44 486 35 - 39 468 30 - 34 414 25 - 29 375 20 - 24 351 15 - 19 290 10 - 14 257 5 - 9 230 0 - 4

644

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

1 500

Фигура 2.06 - Възрастова структура на населението в община Костенец по съотношение на градско и селско население

1 000

500

1 092 412 572 491 527 451 462 464 375 360 265 306 259 246 240

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

1 500

1 000

70 + 460 65 - 69 658 60 - 64 653 55 - 59 738 50 - 54 667 45 - 49 670 40 - 44 663 35 - 39 580 30 - 34 529 25 - 29 419 20 - 24 435 15 - 19 325 10 - 14 315 5-9 269 0-4

500

1 000

1 500

1 000

1 500

СЕЛА = 4 312 (34%)

(66%) 8 481 = ГРАДОВЕ

1 100

500

636 256 361 343 287 275 303 287 263 245 221 222 224 188 201

500

2.1.3 Възрастова структура Характерно за възрастовата структура в цялата страна е непрекъснато намаляване на броя и относителния дял на лицата на възраст до 15 години и нарастване на дела на лицата над 65-годишна възраст. Фигури 2.05 и 2.06 илюстрират неблагоприятна възрастова структура на община Костенец към 2011 година по данни на НСИ. Към февруари 2011 г. относителният дял на населението под трудоспособна възраст е 12% от общия брой на населението на общината, относителния дял на трудоспособното население е 65%, а относителния дял на над трудоспособното население спрямо общия брой население е 19%. От гледна точка на полово разделение не се наблюдават съществени разлики между мъже и жени. Все пак, прави впечатление значителния по-голям брой на жени над 60 години. Това разкрива и по-дългата продължителност на живота на населението от нежния пол. На фигура 2.08 може да се види, че демографското застаряване е сравнително равномерно изразено в градовете и селата. В градовете е населението в трудоспособна възраст е 70.9%, а в селата 65.1%. Относно населението 65 и повече години тези проценти са съответно 18.4% и 20.7%. И в двата вида селещни структури броя на жителите в над трудоспособна възраст са повече от тези в под трудоспособна възраст, което потвърждава негативния баланс на възрастовата структура в община Костенец. 2.1.4 Образователна структура Данните за образование на НСИ от 2011 година показват, че 61.1% от населението в община Костенец са с високо образование (висше или средно). Други 26.3% от жителите са със основно образование, докато 7.5% от жителите са само със завършено начално образование, а 5.2% са неграмотни. Сравнени с наличната информация от 2001 г. данните показват положителна тенденция на увеличаване на дела на високо образованите (висше и средно) жители и намаляване на населението с ниско образование и неграмотните (фигура 2.07). Септември 2015

|36 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ГОДИНА ВИСШЕ И ПОЛУВИСШЕ СРЕДНО ОСНОВНО НАЧАЛНО НИКАКВО

2001

2011

157

1 456

1 299

(9.1%)

(12.0%)

(2.9%)

5 719

5 935

216

(40.1%)

4 348

1 173

3 175

(4.2%)

(26.3%)

1 886

982

904

(13.2%)

(5.8%)

(7.5%)

1 004

381

623

(7.0%)

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

(9.0%)

(49.1%)

(30.5%)

Фигура 2.07 - Образователна структура на населението в община Костенец

2001 - 2011

(1.9%)

(5.2%)

Ако данните бъдат разбити по етноси обаче може да се забележи отявлен демографски проблем. Заради по-големият си относителен дял специално внимание трябва да се отдели на ромската етническа група, където се наблюдава минимален процент на висока интелектуална квалификация и по-високо ниво от средното (за общината) на неграмотност. Изразено в цифри това означава само 3% от ентоса е със завършено средно образование, 17% са с основно, 32% - с начално и цели 48% са напълно неграмотни. Ниското ниво на образованост рефлектира негативно върху конкурентноспособноста на ромския етнос на пазара на труда; респективно, до високо ниво на безработица. 2.1.5 Етнически състав на населението Погледнато към етническия състав на населението в община Костенец може да се каже, че той е сравнително еднообразен. Според данните на НСИ от 2011 година 11 511 или 95.7% от жителите са българи, 468 (3.9%) са роми и по-малко от 1% сумарно са представители на други етноси. Съответно едва 4.3% от населението на общината представлява етническо малцинство. Трябва да се уточни, че според методологията на НСИ преброяваните лица сами определят етническата си група. Запитаните лица запазват правото си да не се самоопределят, а и да не посочат никакъв отговор. За община Костенец през 2011 г. – 11 417 човека, което е 89% от общото население са дали отговор (фигура 2.09). Все пак, за 11% от населението няма никаква информация по анлитичната тема. БРОЙ

ЕТНИЧЕСКА ГРУПА

ОБЩО

11 417*

БЪЛГАРСКА

11 511 (95.7%)

ТУРСКА

4 (0.03%)

РОМСКА

468 (3.9%)

ДРУГА

23 (0.2%)

НЕ СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ

26 (0.2%)

% 49

7 4

% 50

% 3

43.5

| 37 |

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

% 13

43.5

% 22

*89% от всички запитани са дали отговор

Фигура 2.08 - Етническа структура и образование в община Костенец

ОБРАЗОВАНИЕ

ВИСШЕ СРЕДНО

17 ОСНОВНО

44 НАЧАЛНО НИКАКВО

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

Очуша Подгорие

(до 200 души)

Обезлюдено село Процент на етнически малцинства по землища над 10% 5 - 10% до 5% 0%

Горна Василица Пчелин

Момин проход Долна Василица

Костенец

4.3% от общото население на община Костенец

Голак

Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 2.09 - Дял на етнически малцинства по землища в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Огромната част на жителите с български произход определят ниското ниво на етнически малцинства по територията на цялата община. По-силно изразен процент на малцинста (над 10%), главно роми, има в село Костенец. По-компактни етнически групи от ромски произход има в град Костенец и село Горна Василица. Другите малцинства са доста слабо представени в общината като само 4 души (0.03%) са се самопределили като част от турската етническа група. Към други етноси са се пречислили 23 жители (0.2%), а други 26 (0.2%) не се самоопределят като част от нито една етническа група. Като цяло от анализа на демографска структура в общината може да се обобщи, че през последните 15 години формиралите се структури и протичащите процеси в демографското развитие на община Костенец очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната. Процесът на застаряване е сравнително балансиран между градското и селското население. Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на долната граница за нормалното възпроизводство на населението. Естественият прираст на населението е отрицателен, а миграцията както външната, така и вътрешната в последните години се овладява и стабилизира.

Септември 2015

|38 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 2.2 Структура на заетостта 2.2.1 Човешки ресурс От данните които бяха вече представени може да се отбележи, че типично за по-голямата част от страната, в община Костенеце се забелязват трайни негативни демографски тенденции. Те от своя страна също така се отразяват и върху трудоспособността на населението. Съгласно данните на НСИ (2011) от общото население в общината 7 950 души (62%) са в трудоспособна възраст. От друга страната в нетрудоспособна възраст жителите над 64 години са 3 218 (25%). Тази стойност е около два пъти по-голяма от жителите, които попадат в графата под трудоспособна възраст - до 14 години. Техният брой 1 625 души или 13% от общинското население. Тази статистика предопределя тревожна прогноза за трудоспособността на населението за в бъдеще. По-детайлно анализирани данните за лицата на 15 годишна или по-висока възраст може да се направят още няколко съществени становища (фигура 2.11). От статистиката става ясно, че все пак повече от населението над 14 години на територията на общината всъщност е икономическо активно – 6 056 (54%) срещу 5 163 (46%) икономически неактивни лица. Икономическо неактивното население е съставено от пенсионери (71%), учащи (11%), лица ангажирани само с домашни или семейни задължения (9%), инвалиди и други неактивни лица (9%), които по различни причини не работят. От икономически активните жители 1 014 (17%) са безработни, като броя на безработните е 5 042. Тези лица биват най-често наемани – 4 633 (91%). 379 жители или 7% са са вписани като работодатели и самостоятелно наети лица. Като цяло статистиката показва, че като процентно съотношение данните за община Костенец и област София по гореспоменатите теми са доста сходни с леки разлики. Все пак, трябва да се отбележи по-ниския процент безработица на заетите лица. Детайлно тази статистика е представена на фигура 2.11. 2.2.2 Пазар на труда Пазара на труда се влияе пряко от работната сила на дадена територия. Както беше вече споменато негативната демографска тенденция има реално въздействие в община Костенец. При сравнителния анализ на пазара на труда, който е представен, се отнася към възрастовата група 15-64 навършени години. ПРОЦЕНТ НА НАСЕЛНИЕТО В ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ

160 000 140 000 120 000 100 000

ОБЛАСТ СОФИЯ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ГРАДОВЕ

Фигура 2.10 - Разбивка на населението в област София община и град Костенец съгласно неговата възраст и трудоспособност Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по собствени данни

80 000 60 000 40 000 20 000

ВЪЗРАСТ

0 - 14

15 - 64

64+

ОБЛАСТ СОФИЯ

35 589

148 066

63 834

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ГРАДОВЕ

1 625

(4.6% от областа)

974

(59.9% от общината)

7 950

3 218

(5.4% от областа)

(5.0% от областа)

5 450

2 057

(68.5% от общината)

(63.9% от общината)

| 39 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ НАСЕЛЕНИЕ 11 219 | 212 904

ОБЩО

ИКОНОМИЧЕСКИ НЕАКТИВНИ

5 163 | 103 733

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНИ

6 056 | 109 181

ЗАЕТИ ЛИЦА

5 042 | 93 949

Фигура 2.11 - Анализ на икономическата (не)активност на населението на възраст 15 или повече години в община Костенец и област София

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ОБЛАСТ СОФИЯ

Икономически неактивни Икономически активни

46% 5 163 Учащи 11% 564

54% 6 056 Пенсионери 71% 3 662

Безработни 17% 1 014

48% 103 733

Домакини Други 9% 9% 480 457

52% 109 181

Учащи

Пенсионери

10% 10 286

69% 71 652

11% 10% 11 280 10 515

Заети

Безработни

Заети

83% 5 042

14% 15 232

86% 93 949

Работодатели и Самостоятлно наети

Наети

Други

7% 379

91% 4 633

1% 30

Домакини Други

Работодатели и Самостоятлно наети

Наети

Други

8% 7 871

91% 85 436

1% 642

Безработни лица и коефициент на безработица

Данните показват на НСИ, че дори след сериозния срив на пазара на труда в резултат на глобалната финансова и икономическа криза, която в България се прояви през втората половина на 2008 г. ситуацията на пазара на труда в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИМ- продължава да се влошава. Стойностите са както следва: 6.6% през 2008 г., 10.0% през МАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на 2009 г. и 16.7% през 2011 г. НСИ (2011)

В периода след това официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12%, което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост. Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според официална статистика безработицата е ревномерно разпределена на територията на общината. Все пак, по неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50% (АБ ОРТОДОКС ЕООД, 2014). Като цяло в резултат на свиването на пазара на труда броят на безработните лица за едно средно работно място в община Костенец е по-висок от този за област София и значително по-висок от този за област София - град. Това обяснява и високия процент на ежедневно пътуващи трудови мигранти, особено в населени места извън област София. Заети лица и коефициент на заетост Заетите лица на възраст между 15 и 64 години в община Костенец през 2011 г. са 5 042. По-голямата част oт този брой – 3 666 (72.7%) се намират в градовете Костенец и Момин проход, докато останалите 1 376 (27.3%) са локализирани в селата. Това съотношение е съизмеримо с цялостното население, което са в трудоспособна възраст, в градовете и селата в общинта: съответно 4 379 и 1 677. Средният коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението на 15 или повече навършени години за община Костенец е през 2011 г. е 57.2%, което е абсолютно единтично с нивота за цялата област София. Ако погледнем към статистиката може да отчете сравнително равномерно разпределение на дела на икономически активните лица спрямо тяхната етническа принадлежност.

Септември 2015

|40 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.12 - Брой на икономически активни (заети и безработни) лица и ръст на безработица в община Костенец

РЪСТ НА БЕЗРАБОТИЦА (%)

7 000 6 000 5 000

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ГРАДОВЕ

СЕЛА

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

4 000 3 000 2 000 1 000

ИКОНОМИЧЕСКО АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ (15 - 64)

ЗАЕТИ

БЕЗРАБОТНИ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

6 056

5 042

1 014

ГРАДОВЕ

4 379

3 666

713

СЕЛА

1 677

1 376

301

Все пак, прави впечатление високия дял на икономически неактивните лица и ниския процент на заетост на ромския етнос (66.1%), който е представен от повече лица. Допълнително коефициентът на заетост е значително по-нисък от средната за общината – 27.6%, доката коефициентът на безработица на ромите е 18.6%. За справка само 30.0% от българите в общината са икономически неактивни, а коефициентът им на заетост е 58.5%, а този на безработица е 16.4% (фигура 2.14). Това е още един фактор, който демонстрира острата нужда от целенасочена политика в интеграцията на етническите малцинства – в този случай, в пазара на труда. За да се оптимизира коефициента на заетост в общината е необходимо приватизираните предприятия чрез минимизиране на разходите за работни заплати и съкращаване на работни места. 80

Фигура 2.13 - Структура на заетост и безработица по етническа принадлежност в община Костенец

70 60

66.7

57.2

66.7

66.1

58.5

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

50 42.1

36.8 33.5

31.3

36.4 30.0 27.6

25.0 25.0

20 14.0

16.7

25.0 25.0

18.6

16.4

10 0

ОБЛАСТ

ОБЩИНА

ДЯЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИ НЕАКТИВНИТЕ ЛИЦА (%)

БЪЛГАРСКА

ТУРСКА

РОМСКА

КОЕФИЦИЕНТ НА ЗАЕТОСТ (%)

| 41 |

ДРУГА

НЕ СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ

КОЕФИЦИЕНТ НА БЕЗРАБОТИЦА (%)

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.14 - Брой на заетите лица съгласно тяхната професия в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

0 - 500 500 - 1000 1000 - 1500

РЪКОВОДИТЕЛИ НЕПОСОЧЕНА

СПЕЦИАЛИСТИ

ТЕХНИЦИ И ПРИЛОЖНИ СПЕЦИАЛИСТИ

ПРОФЕСИИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

ПРОФЕСИИ, НЕИЗИСКВАЩИ СПЕЦИАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

ПОМОЩЕН АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ

МАШИННИ ОПЕРАТОРИ И МОНТАЖНИЦИ

ПЕРСОНАЛ, ЗАЕТ С УСЛУГИ ЗА НАСЕЛE НИЕТО, ТЪРГОВИЯ И ОХРАНА

КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ И ЗАНАЯТЧИИ

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО, ГОРСКОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ГРАДОВЕ

РЪКОВОДИТЕЛИ

298 ДУШИ | 5.9%

233 ДУШИ | 6.4%

СПЕЦИАЛИСТИ

543 ДУШИ | 10.8%

415 ДУШИ | 11.3%

ТЕХНИЦИ И ПРИЛОЖНИ СПЕЦИАЛИСТИ

289 ДУШИ | 5.7%

227 ДУШИ | 6.2%

ПОМОЩЕН АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ

368 ДУШИ | 7.3%

258 ДУШИ | 7.0%

1 249 ДУШИ | 24.8%

897 ДУШИ | 24.5%

77 ДУШИ | 1.5%

43 ДУШИ | 1.2%

ПЕРСОНАЛ, ЗАЕТ С УСЛУГИ ЗА НАСЕЛEНИЕТО, ТЪРГОВИЯ И ОХРАНА КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ В СЕЛСКОТО, ГОРСКОТО И РИБНОТО СТОПАНСТВО КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ И ЗАНАЯТЧИИ

656 ДУШИ | 13.0%

505 ДУШИ | 13.8%

МАШИННИ ОПЕРАТОРИ И МОНТАЖНИЦИ

862 ДУШИ | 17.1%

638 ДУШИ | 17.4%

ПРОФЕСИИ, НЕИЗИСКВАЩИ СПЕЦИАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

602 ДУШИ | 11.9%

382 ДУШИ | 10.4%

ПРОФЕСИИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

56 ДУШИ | 1.1%

42 ДУШИ | 1.1%

НЕПОСОЧЕНА

42 ДУШИ | 0.8%

26 ДУШИ | 0.7%

Заети по професии Съгласно професията си населението в за различните административни единици е групирано по в 10 основни направления спрямо НСИ през 2011 г. Фигура 2.14 илюстрира данните като илюстрира общите стойности за общината и отделните за градовете Костенец и Момин проход. Разликата в процентното съотношение за цялата община и градовете не са съществени. Най-високия дял на заетост са в категориите „Персонал, зает с услуги за населението, търговия и охрана“, „Машинни работници и монтажници“, „Квалифицирани работници и занаятчии“, „Професии, неизискващи специална квалификация“ и „Специалисти“. За община Костенец заетите лица в абсолютен брой (процентно съотношение) за гореспоменатите професии са съответно 1 249 души (24.8%), 862 (17.1%), 656 (13.0%), 602 (11.9%) и 543 (10.8%). От друга страна най-малък е броят на заетите лица е в класовете „Въоръжени сили” 56 лица (1.1%), и „Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство” - 77 (1.5%). Мъжете преобладават в групите„Въоръжени сили”,„Машинни оператори и монтажници” и „Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии”, докато най-висок е делът на жените в групите „Помощен административен персонал”, „Специалисти” и „Персонал, зает с услуги за населението, търговия”.

Септември 2015

|42 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 0 - 500 500 - 1000 1000 - 1500

Фигура 2.15 - Брой на заетите лица съгласно тяхната икономическа дейеност в община Костенец

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО ДРУГИ

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

СТРОИТЕЛСТВО

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ГРАДОВЕ

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

134 ДУШИ | 2.7%

67 ДУШИ | 1.8%

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

1 438 ДУШИ | 28.5%

1 089 ДУШИ | 29.7%

ЕНЕРГЕТИКА, ВИК И ОТПАДАЦИ

150 ДУШИ | 3.0%

118 ДУШИ | 3.2%

СТРОИТЕЛСТВО

280 ДУШИ | 5.6%

209 ДУШИ | 5.7%

ТЪРГОВИЯ, ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

999 ДУШИ | 19.8%

742 ДУШИ | 20.2%

ЛОГИСТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

455 ДУШИ | 9.0%

340 ДУШИ | 9.3%

ФИНАНСИ, ЗАСТРАХОВАНЕ И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

78 ДУШИ | 1.5%

55 ДУШИ | 1.5%

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ДЕЙНОСТИ

364 ДУШИ | 7.2%

279 ДУШИ | 7.6%

АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

698 ДУШИ | 13.8%

424 ДУШИ | 11.6%

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И СПОРТНИ ДЕЙНОСТИ ДРУГИ

327 ДУШИ | 6.5%

255 ДУШИ | 7.0%

119 ДУШИ | 2.4%

84 ДУШИ | 2.3%

Наети лица по икономически дейност По данни от 2011 г. в община Костенец най-висок е делът на работещите в сектора на преработващата промишленост – 28.5%, в сектора „Търговия, хотелиерство и ресторантьорство“ са работят около една пета (19.8%) от общо заетите, а в първичния сектор - едва 2.7%. НСИ определя различните икономическите дейности по-детайлно структурирани през 2011 като данните са представени на фигура 2.15. Тя съпоставя данните за община Костенец и за градовете в общината. Подобно на заетите по професии разликите в процентно съотношение не са големи и едни и същи три професионални дейности осигуряват най-голям брой работни места. Те са както бе споменато „Преработваща промищленост“ – 26.9% (1 438 души) за община Костенец и 29.7% (1 089) за градовете Костенец и Момин проход, „Търговия, хотелиерство и ресторантьорство“ – съответно 19.8% (999) и 20.2% (742) и „Администрация и държавно управление“ – 13.8% (698) и 11.6% (424). През последните години лошия мениджмънт от страна на държавата или общината в периода на преструктуриране на икономиката дава резултат в значителни загуби на работни места в индустрията. Освен сектора на „Селското, горско и рибно стопанство“, в което работят 134 души, другия най-непопулярните икономически сектор в община Костенец е „Финанси, застраховане и недвижими имоти“ – 1.5% (78 лица).

| 43 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 2.3 Икономическа база 2.3.1 Обща характеристика Икономическото развитие и база са от изключителна важност за община Костенец. Всъщност създаването на град Костенец е тясно свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век. Според проучване на АБ ОРТОДОКС ЕООД (2014) към 2014 година в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината. Основните икономически отрасли развити на територията на общината са разположени в трите сектора – Първичен (добив), Вторичен (преработващ) и Третичен (услуги): •• Целулозно-хартиена промишленост; •• Хранително-вкусова промишленост; •• Търговия; •• Туризъм; •• Транспорт; •• Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.); •• Дървообработване; •• Мебелно производство; •• Шивашка промишленост; •• Химическа промишленост; •• Производство на стоки за широко потребление. Основните икономически отрасли развити на територията на общината са разположени в трите сектора – Първичен (добив), Вторичен (преработващ) и Третичен (услуги): 2.3.2 Отраслова структура Селско стопанство В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия в oбщина Костенец, все повече жители се насочват към земеделското производство, което днес представлява сектор ключов потенциал в контекста на местната икономика. Също така приключилата поземлена реформа и започналата аграрна реформа създават като добри условия за насърчаване на частните земеделски производители и фермери (АБ ОРТОДОКС ЕООД, 2014). Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Костенец. Земеделските територии на общината са с обща площ ??? км2 или ??? от общата площ на общината като ???% (??? км2) от тях са ниви, а остналите са трайни насаждение. Земеделските територии са разпределени в седем землища, а именно: в селата Горна Василица, Долна Василица, Подгорие, Пчелин, Голак, Очуша и Костенец. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са в различна степен ерозирали. Типични за района са лесивираните канелени горски почви с мощност на хумусния хоризонт 30 – 40 см. и алувиалните и делувиални почви с хумусен хоризонт 10 – 80 см. – които са със сравнително по-високо плодородие. Значителни площи са заети от ливадно-канелни и песъчливо-глинести почви. Поради тези характеристики на земеделските земи в отделните землища и различията в тяхното плодородие, на територията на община Костенец са се оформили две зони на усвояване на земеделските земи, които се отличават съществено по плодородие и местоположение. В I-ва зона - полската част на района на общината са разположени земеделски земи с висока стоковост на крайната земеделска продукция, подходящи за развитието Септември 2015

|44 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Обработваеми земи Ниви Обработваеми земи Трайни насаждения Необработваеми земи Горски територии Горски земи

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

ВИД ТЕРИТОРИЯ

10 км

ПЛОЩ 393.82

39 382.2

100%

9.13

913.1

2.31%

Земеделски територии

104.86

10 486.3

26.6%

•• ••

77.55

7 755.1

19.7%

27.31

2 731.2

6.9%

174.96

17 496.5

44.4%

Обработваеми Необработваеми

Горски

Таблица 2.03 - Баланс на земеделските и горски територии в община Костенец

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

ха

Урбанизирани

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

км2

Общо

Фигура 2.16 - Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

на интензивно земеделие и за специализация в производството на ягоди, малини, касис и на някои зърнено-житни култури. В полската част на района на общината са разположени обработваеми земеделски земи, годни за напояване и от тук за постигане и на по-високо плодородие от тях. За тази цел в землищата на с. Костенец и с. Горна Василица има изградени 7 микроязовира с цел напояване на прилежащите земеделски земи. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването и на рибовъдни стопанства. В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури, а именно: фуражни сортове пшеница, ръж, тритикале, овес и различни по видов състав тревни смеси. Почвено-климатичните условия на община Костенец като | 45 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ цяло са благоприятни за отглеждане на ягоди, малини и касис, като общината има дългогодишни традиции в производството на тези култури. С ликвидацията на ТКЗС “Траянови врата” и ТКЗС ”Малина” след 1990 г. значително намаляха площите заети от трайни насаждения (ягоди, малини). През последните 2–3 години отново се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите заети с тези видове насаждения. Определящ фактор за разширяване на производството от тези култури са изкупните цени на добитата готова продукция. В тази връзка е целесъобразно бързо да се реализират мерки за подобряване на условията за реализация на произвежданите в община Костенец ягодоплодни култури и за постигането на по-високи продажни цени от местните производители. Полското зеленчукопроизводство на територията на общината все още е по-слабо развито, като добиваната от него продукция се използва главно за лични нужди на земеделските стопани. В село Пчелин съществуват условия за развитие на оранжерийно производство. Понастоящем там са изградени две оранжерийни стопанства. Във II-ра зона се включват земеделските земи на територията на общината, разположени по оградните планини, които се характеризират с ниско плодородие. Голяма част от тях са пустеещи. Тези земи са подходящи за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури, каквито са етерично-маслените култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и за производство на сено от естествени ливади. На територията на община Костенец има и земеделски територии подходящи за отглеждане на технически култури – основно лен. В резултат на реформите в животновъдството, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на животновъдните комплекси и на пасищата, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. В община Костенец се наблюдава тенденция на намаляване броя на животните във всички категории стопанства и рязко съкращаване на пазарната ориентация на подотрасъла. След практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство, в общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от животни в личните стопанства на селските стопани. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително негативно влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция. Необходимо е да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко в съответствие с европейските ветеринарни, фито-санитарни и хигиенни изисквания. Това ще позволи продукцията им да отговаря на европейските стандарти и да се предотврати закриването им. На основата на благоприятните природно-климатични условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. То би могло да обхване производството на екологически чисти ягоди, малини и касис; продукти от животновъдството – овче, козе, краве и биволско мляко и производните им; пчелен мед, както и производството на билки и горски плодове. Горско стопанство Горите в общината имат голямо значение за поминъка на местното население. Те осигуряват снабдяване с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставяне на площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство. Освен описаните дотук функции, горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водоохранно значение. Септември 2015

|46 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 2.17 - Обработваеми земи в землището на село Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 2.18 - Отглеждането на ягоди, малини и касис е традиционно за община Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 2.19 - Бивш двор на ТКЗС в землището на село Очуша, който частично се използва за животновъдство Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

| 47 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 4.20 - Горски масив в землището на село Горна Василица Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Действащият от 2008 г. Лесоустройствен проект на Държавното лесничейство и на Общинското Предприятие “Общински гори и земи от горския фонд” осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Във фаза на проектиране е ново бъдещо залесяване на площ от 800 ха или 45% от общата площ за залесяване в общината. Общо се предвижда за територията на община Костенец в бъдеще средногодишно да бъде залесявана площ от около 60 ха. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. Растящото количество и качество на горските масиви може да бъде и една от определящите предпоставки за бъдещото икономическо и социално развитие на общината. Всички гори на територията на община Костенец следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствените проекти. В проектираните бъдещи мероприятия като главна сеч, отгледана сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% относителен дял да имат отгледаните и санитарни сечи. Размерът на годишно ползване в горите следва да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Общият размер на ползваната дървесина от всички видове сечи в периода до 2013 г. средногодишно може да възлиза на около 16 000 м3. В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс. За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловно устройствения проект - като неделима част от лесоустройствения проект. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото- сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите. В проектираните залесителни мероприятия се дава предимство на иглолистните дървесни видове като те ще заемат около 80% от ежегодно залесяваните площи. Септември 2015

|48 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирана територия Терени със специално предназначение Производствени дейности Складови дейности Територии за транспорт

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

ВИД ТЕРИТОРИЯ

10 км

Фигура 2.21 - Територии предназначени за селско и горско стопанство в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

ПЛОЩ

Таблица 2.04 - Баланс на територията предназначена за производствени, складови стопанства и транспорт в община Костенец

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

км2

ха

Общо

16.27

1626.75

100%

Урбанизирани

9.13

913.1

56.1%

Производствени територии

0.98

97.53

5.9%

Складови територии

0.09

8.65

0.5%

Територии на транспорта

6.07

607.47

37.3%

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

Индустрия и логистика По-големите дружества на територията на община Костенец, реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места са разположени в град Костенец: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив Комерс” - производство на тетрадки и хартиени изделия; Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки. Други по-големи предприятия в общината са: “Булколор” ЕАД – производство на бои; “Каучук” ООД – производство на каучукови изделия; “Марица НИС” СД – производство на метални изделия; “Балканпродукт” ООД – производство на автомобилни части; “Любница78” ЕООД – производство на фуражи; “Булфрукт” ЕООД и “Бетелхайзе комерс” | 49 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигури 2.22 - Индустриална база на “ХХИ Костенец” АД Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигури 2.23 - Амортизирана индустриална база в град Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

– преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” и “ВАЛ – 77” ЕООД - дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД и ЕТ “Стройкомерс” - строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия с горива и строителство; “Булкост” ООД производство на кибрит; “Булкодин” ООД – търговия с горива; “Олимпия” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД - производство на пластмасови рабицови мрежи; “Белопейпър” ЕООД – производство на хартия.; “Хари Грийвс” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление. В общината има 2 производителни кооперации: РПК “Венера” – гр. Костенец и ТПК “Иван Чолев” . Преработващата промишленост има голямо значение за общинската икономика тъй като зеама първо място по отношение на заетостта. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ”ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история. Производственият сграден фонд и инфраструктура са пределно амортизирани. През август 2011 г. е взривен планово цехът за “Синтетични багрила” /Бившият химически завод/ собственост на “Булколор” АД. В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост Септември 2015

|50 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. Едно от новите предприятия на територията на общината е “Света вода” в с. Костенец, което бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията. Технологии и иновации През последните години се забелязва тенденция към засилване интензитета на технологично обновление във фирмите в община Костенец. Близо 60% от тях са инвестирали в обновяване на съществуващите ДМА с повече от 30%. Напълно автоматизирани производствени процеси използват около 15% от фирмите, а 45% частично автоматизирани. Все още повече от една четвърт от фирмите не са автоматизирали своите процеси. Около 13,9% от фирмите разполагат със собствени патенти и лицензи, а други 15,3% са закупили и използват чужди такива. Все още са ниски темповете на сътрудничество с научно изследователски звена както и инвестициите в подобна дейност. Фирмите инвестирали в научно изследователска и развойна дейност са едва една десета. Подобен резултат имаме и в сферата на сътрудничеството с изследователски институти. Туризъм В областта на хотелиерството и ресторантьорския бизнес има 32 микро стопански единици, което като брой е второ място в икономическия сектор след отрасъл търговия. Заетите в туристическия сектор са 320 човека, като цифрата сезонно варира. Тази заетост представлява 5% от заетостта в цялата община. Легловата база на всички почивни станции, хотели и бази, включително хижите е около 1 200 легла. Съществуващият капацитет е значително по-голям около 3 000 легла. В процес на изграждане са пет нови хотела. Освен туристическите услуги, перспективно за общината е развитието на органичното земеделие /вкл. изграждането на малки предприятия за преработка на земеделска и горска продукция/, билкарството и стартирането на екологосъобразни производства. Община Костенец е със сравнително нисък БВП на един жител, нивото на безработицата е над средното за страната, а размерът на паричните доходи на един жител представлява под 80% от средния за страната. Това са сериозни проблеми за общината, които могат да бъдат преодолени само чрез много активни действия за изпълнение на плана. През последните години се забелязва ръст в дейността на частните фирми в общината. Това може да бъде обяснено с различната скорост на приватизация в отделните стопански сектори, но особено важен фактор за цялостното развитие на общинската икономика е пълноценната изява на местната инициатива за развитие на частната стопанска дейност.

2.3.4 Регионална характеристика В тази подточка е представен подробен анализ на икономическата база в община Костенец, обръщайки внимание на нейната характеристика и състояние. На база на това проучване някои основни потенциала на икономическо развитие могат да се отбележат. Те са изразени чрез концептуална индикация за съществуващи или потенциални икономическите клъстери в общината, представени на фигура 2.24. Икономическата база и характеристика е обусловена от силен индустрилен, логистичен и обслужващ център – град Костенец, като тези функции от част може да бъдат разположени и в гравитиращите около общинския център населени места – град Момин проход и село Костенец. Природните дадености вкл. миниралните извори и концентрацията на НКЦ определят почти цялото землище на село Костенец (вкл. к.к. Вили Костенец) като територия, подходяща за развитието на различни видове туризъм. Потенциалът на този сектор в областта е подсилен от находищата на минерални извори и сериозната изградена | 51 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Селско стопанство Горско стопанство Промишленост Логистичен коридор Търговия и услуги Отдих и туризъм

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 2.24 - Потенциални районни икономически клъстери в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

база в Момин проход и Пчелин. Допълнително, защитената местност от национално значение „Траянови врата“ и местността „Еледжик“ са предпоставка за развитието на планински туризъм и в Средна гора в северната част на общината. Също така трябва да се отбележи, че големия брой обработваеми територии на юг и запад от град Костенец предлагат сериозен потенциал за развитие на земеделски икономически клъстер. От друга страна в землищата на село Подгорие и Очуша наличните ливади и изоставените стопански дворове представляват сериозен потенциал за развитие на животновъдство, което да придаде някаква икономическа стойност на тези територии от общината. Горското стопанство има потенциал да се развива в землищата на селата Горна Василица и Долна Василица.

2.4 Изводи и приоритети Изводи: •• След 1985 година се наблюдава продължителна негативната тенденция за обезлюдяване на общината, която е характерна за повечето общини в България. Този неблагоприятен процес е характерен за всички населени места в общината, вкл. и за общинския център; •• 95% от населението живее в „агломерацията“ на общинския център, включваща град Костенец, град Момин проход и село Костенец. Това характеризира централизираната структура на човешкия ресурс в общината и съответно рефлектира върху гъстотата на населението;

Септември 2015

|52 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• Демографската пирамида на общината също е в негативен баланс. Възрастовата структура на населението е с тенденция на намаляване на дела на младото население и на нарастване на това във високите възрастови групи. Намаляването на абсолютния брой на лицата в предучилищна и в училищна възраст е потенциален проблем за понататъшното нормално функциониране на мрежата от детски заведения и общообразователни училища; •• Българския етнос е силно доминантен в състава на общинското население (95.7%). Етническите малцинства са концентрирани главно в село Костенец; •• Безработицата в общината варира между 12% и 17% през последните години, което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост. Все пак тези стойности за по-високи от периода преди 2009 г., което разкрива негативното влияние на икономическата криза в България; •• В община Костенец най-висок е делът на работещите в сектора на преработващата промишленост – 28.5% следван от сектора „Търговия, хотелиерство и ресторантьорство“, в който работят 19.8% от общо заетите, а в първичния сектор - едва 2.7%. Като цяло, структурата на местната икономиката е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко големи предприятия и ограничаване на тяхната дейност може да доведе до големи съкращения на работници и значително увеличаване на безработицата; •• В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия в oбщина Костенец, все повече жители се насочват към земеделското производство, което днес представлява сектор ключов потенциал в контекста на местната икономика. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, подходящи за продукция на ягоди, малини, касис и на някои зърнено-житни култури; •• В резултат на реформите в животновъдството, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на животновъдните комплекси и на пасищата, дълги години се забелязва значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. Все пак, има наченки и потенциал за възобновяване на сектора с помощта на външни инвестиционни фондове от ЕС; •• Преработващата промишленост е почти изцяло разположена в територията на град Костенец. Прогресивно намаляващата продуктивност на индустрията дава резултат върху производствени територии като техния капацитет не е напълно използван. Голяма част от производстените бази е амортизирана и в неприветливо състояние; •• Секторът на туризма е със значителен потенциал за развитие в община Костенец, взимайки впредвид природните й дадености (вкл. минералните извори), изградената туристическа инфраструктура (неефективно използвана) и близостта на туристически пазар от около 2.5 млн. души (агломерациите на София и Пловдив). Приоритети: •• Поради сложността на демографския проблем в общината, който е общ за цялата страна налага становището, че решение може да се търси само чрез централизирани държавни мерки като специално за община Костенец акцентът трябва да е върху развитието на местната икономика – подобряване мениджмънта на преработваемата промишленост и разивтие на селското стопанство и туризма чрез промотиране на близостта със София. Последната даденост може да стимулира и развитие на пазара на недвижимите имоти с акцент върху териториите за временно обитване; •• Също така за понижаване коефициентът на безработица е необходимо изграждането и развитието на подходяща административно-институционална среда за икономическа заетост; •• На база на инидкирания интерес към развитие на селското стопанство и сериозната неизползвана база сектора притежава голям потенциал за развитие в община Костенец. Все пак е необходимо подобряване яснота и мониторинга на селскостопанския потенциал (състоянието на земите и тяхното актуално ползване). Това би спомогнала за ефективното развитие на отрасъла, който има реален потенциал; •• Приоритет пред общината трябва да е търсене на ефективно решение относно проблема на големия брой изоставени промишлени сгради и територии, разположени главно в град Костенец. Те биха могли да бъдат преструктурирани за да бъдат използвани по някакъв начин, като иновативно решение би било използването им за индустриален туризъм; •• Въпреки големият брой балнеоложки и СПА дестинации в страната, наличния потенциал могат да превърнат община Костенец в целогодишна “балнеоложка столица” на България. Това трябва да е основен приоритет за развитие пред общината, като около индустрията, свързана с използването на лечебните минерални води може да се обособи специфичен туристически продукт за здравен туризъм, съчетавайки с себе си елементи на планинския туризъм; •• Богатата комбинация от туристически продукти, близостта до София и добрата достъпност чрез шосеен и ЖП транспорт създава добра възможност за развитие на краткотраен (дневен / седмичен) отдих. Задоволяването на постителите консумиращи подобен вид трябва да бъдат разглеждани като приоритетни.

| 53 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|54|

ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ

3.1 РЕЛЕФ 3.2 КЛИМАТ 3.3 ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ 3.4 ФЛОРА 3.5 ФАУНА 3.6 ПОЗЕМЛЕН РЕСУРС ПО ТЕРИТОРИИ 3.7 СТРУКТУРА НА СОБСТВЕНОСТТА 3.8 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 55 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Височинно деление на територията в метри 2361 - 2604 2117 - 2360 1874 - 2116 1631 - 1873 1388-1630 1145-1387 901-1144 658-900 415-657

град Костенец

село Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.01 - Карта на релефа за община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.1 Релеф Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен) на юг и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик) на север. Релефът е доста разнообразен, като основно може да се характеризира като полупланински, но на места територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Наи-ниските и равнинни територии са разположени в централните части на територията, в района между двете най-големи населени места - град и село Костенец и по-конкретно - на северозапад и на юг от общинския център. Във височинния пояс до 650 м са разположени по-голямата част от населените места: споменатите едноименни град и село, град Момин проход и селата Пчелин и Горна Василица. В северните и южни части теренът е силно пресечен и разчленен. Населените места са разположени в северозападните и североизточни части от територията, на хълмове с височина между 600 и 900м. Това са селата Очуша, Подгорие, Долна Василица и Голак. Тези села влизат в категорията на обезлюдяващи се населени места като населението на всяко едно от първите две е под 50 души, а на тези в източните части - под 10 жители. Това до известна степен е продиктувано от топографията на терена и лошото състояние на пътната мрежа, водеща до тези селища.

Септември 2015

| 56 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Наклони на територията в градуси 68.2 - 90.0 45.4 - 68.1 31.1 - 45.3 24.0 - 31.0 18.4 - 23.9 13.6 - 18.3 8.9 - 13.5 3.9 - 8.8 0.0 - 3.8

град Костенец

село Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 3.02 - Наклони на територията на община Костенец в градуси

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

В южната част от територията терена, релефът започва да се възвишава след село Костенец, като в предпланинските територии (до 900м) са разположени курортното селище Вили Костенец и Костенският водопад, след които склоновете рязко се издигат и за сравнително малко разстояние територията преминава в планински, през високо планински до алпийски релеф. Най-високата точка е връх Равни чал (2638м), втори по височина връх е Белмекен (2626м). Наклоните на територията на общината са пряко свързани с формите на релефа. Най-малък наклон, на места стигащ дори абсолютна равнина, се наблюдава в долината на град Костенец и южно от него в посока селото. Тя е най-подходяща за ново строителство заради топографските условия и близостта до двете най-големи урбанизирани територии в общината. Тази централно разположена за общината територия е обградена от Ихтиманска Средна гора с връх Еледжик (1186м) на север и североизточните склонове на Рила планина на юг. Тези условия предопределят и сравнително малките наклони в северните част, където територията се издига бавно и постепенно и не достига голяма височина. В тези части наклоните варират между 3 и 20 градуса, до 30 в малки масиви в най-северните терени. Ясно отличими са речните корите и тераси, които прорязват полу-планинските хълмове в направление север-юг. В тези части са разположени доста от населените места в общината, а именно селата Очуша, Подгорие, Пчелин, Горна Василица и град Момин проход в северозападните територии и Долна Василица и Голак в североизточните.

| 57 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Изложение на територията Юг Югоизток Югозапад Изток Запад Североизток Северозапад Север Абсолютно равен терен

град Костенец

село Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.03 - Изложения на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Тези селища са разположени спрямо теренните особености, като всички от тях се характеризират с относително големи наклони за урбанизирана територия и наличие на отделни махали поради същата причина. За южните планински части от територията са характерни по-големи наклони с оглед стръмните склонове на Рила планина и голямата денивелация на юг от Вили Костенец. Наклоните варират между 10 и 45 градуса, като те са най-големи в обхвата на резерват “Ибър“ и по-точно в долините на реките, водещи началото си от високите планински части. Преобладаващите изложения на територията са юг, югоизток, югозапад, изток и запад. Това са най-добрите възможни изложения за разполагане на жилищна сграда с оглед, че това са най-благоприятните посоки за ослънчаване. Гореизброените аспекти на територията преобладават почти изцяло в северните и централни части от общината. Това до голяма степен обуславя избора на местоположение за селата в северните части (селата Очуша, Подгорие, Пчелин, Горна и Долна Василица, Голак и градът Момин проход) с оглед на благоприятното ослънчаване и хълмистия релеф, който удължава часовете слънцегреене. Град и село Костенец са разположени на терени с преобладаващо източно и западно изложение, като това не е бил основният фактор за тяхното местоположение. За по-добра представа на тези физически аспекти на територията са изработени триизмерни изгледи към територията на общината - Фигури 3.04 - 3.07. Септември 2015

| 58 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигури 3.04 - 3.07 - Перспективни изгледи към територията на общината от горе надолу: релеф, наклони, изложение Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

| 59 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигури 3.08 - Климатограма на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на Климатичен справочник на НР България

3.2 Климат Климатът на общината е с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и тези на високите котловинни полета на Преходната планинскокотловинна морфоложка област на Ихтиманска и Същинска Средна гора. Преобладават специфичните черти на умерено-континенталната климатична област - горещо лято, хладна зима и малки количества валежи. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, в планинската част на север територията достига вр. Еледжик на 1186 м, а на юг – в Рила достига 2638 м. Континенталният характер на климата е ясно изразен под влиянието на западните и северозападните ветрове, най-вече в полето в централната част от общината, където се получава нахлуване на ветрове по поречието на р. Марица. Средномесечната годишна температура на въздуха е 8.9 ºС, с максимум през месец юли (19.0 ºС ) и минимум през месец януари (-2.9 ºС ). През зимните месеци (декември, януари и февруари) средната температура е -0.8 ºС, през пролетните (март, април, май) е 4.3 ºС, през летните (юни, юли, август) е 18.2 ºС, а през есенните - 9.6 ºС. Най-високи средни максимални температури са характерни за месеците юли и август - 26.7 ºС, а най-ниски през януари - -7.6 ºС. Средната годишна сума на валежите възлиза на 585 мм., с максимум през юни (78 мм) и минимум, през февруари - 30 мм. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Честотата на вятъра по посока и скоростта му са: северозапад – 39,3% и югоизток 19,3%. Средната скорост на вятъра достига 4-5 м/сек (април, януари) от западна посока, т. е. тази от която оказва влияние върху климата в района на Костенец по поречието на р. Марица. Като обобщение на климатичните условия в община Костенец може да кажем, че територията й е разположена във валежна сянка, което довежда до малки количества на валежите и необходимост от изкуствено напояване на земеделските земи. Освен това, годишните температурни амплитуди и студени зимни ветрове често причинява измръзване на земеделските култури.

3.3 Геология и хидрогеология 3.3.1 Геоморфоложка характеристика на района В морфографско отношение площта е част от източните отдели на Мусаленския дял, разчленен на второстепенни ридове от р. Чавча и Крива река. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен) и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик) и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Северно от долината на р. Марица се отделят южните части на Ихтиманското Средногорие с ниско до

Септември 2015

| 60 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирани територии Водни площи и водни течения Водни площи Микроводоеми Водни течения Височинно деление на територията в метри 2361 - 2604 2117 - 2360 1874 - 2116 1631 - 1873 1388-1630 1145-1387 901-1144 658-900 415-657

град Костенец

река Марица

село Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 3.09 - Геоморфоложка структура на община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

среднопланински релеф. Между двете орографски области се формира Долнобанското котловинно понижение. Площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от р. Марица с долинните системи на големите й десни притоци р. Чавча, Стара река, р. Рибница, Крива река и р. Яденица. Речните долини са дълбоко всечени, V-видни, с праволинейни каньоновидни участъци. 3.3.2 Стратиграфия В района се разкриват следните стратиграфски скални зависимости, подредени по възрастова граница според легендата на Фигура 3.10 на страница 10та: КВАТЕРНЕР

1| Кватернер Кватернерните отложения имат широко разпространение и са доста разнообразни в генетично отношение. Представени са делувиални, пролувиални, алувиални, алвиалнопролувиални, пролувиално-делувиални и речно-ледникови образувания. Алувиалните образувания (aQh) са познати главно в долините на реките Искър, Лесковска, Мъти вир и Тополница. Срещат се в надзаливните I и II тераси (aQh3) по вътрешнокотловидното възвишение между р. Палакария и р. Искър, източно от с. Широки дол и по река Тополница, северно от с. Поибрене. Фрагменти от същите тераси има и по р. Искър около с. Пасарел. По високите тераси са ерозионни и са лишени от алувий. | 61 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Алувиални образувания-руслови и на заливните тераси Пролувиални образувания-наносни конуси Алувиални образувания-I и II надзаливни тераси Алувиално- пролувиални образувания Глациални образувания-морени Брекчоконгломератовапясъчникова задруга Въгленосно-битуминозна задруга Конгломерато-пясъчникова задруга Среднозърнести гранодиорити Аплитоидно-пегматоидни гранити Дребнозърнести гранити с преход към плагиогранити Метаморфозирани базични вулканити Метагабра до метадиорити Добростанска мраморна свита Луковишка гнайсошистова-шистова свита Бачковска лептинитова свита Бойковска гнайсова свита Неразчленена арденска група Неразчленена Ботурченска група Фигура 3.10 - Геоложка подялба на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на ГЕОЛОГИЯ И ГЕОФИЗИКА АД

град Костенец

село Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Пролувиалните отложения (prQh-p) под формата на наносни консуи са включени в делувиално-пролувиалния шелф. Наносните отложения по северния склон на Лозенската планина и оградните ридове на Ихтиманската котловина следват непосредствено линията на оградните разломи. Те са изградени от несортирани чакъли и пясъци и имат дебелина 20-30м. Смесените алувиално-пролувиални (a-prQp3) и пролувиално-делувиални отложения са образувани в пространството меджду периферията на поройнте конуси и акумулативните равнини в Софийската и Ихтиманската котловина. Разпространението на глациалните наслаги е локализирано по дъната на троговите долини в района на вр. Белмекен. Изградени са от несортирани чакъли, валуни и блокове, предимно от гранитоиди и неравномерно разпределени пясъци, по рядко глини. Чакълите са дребнокъсови, добре заоблени, в различно количество. Валуните, които преобладават са добре заоблени, полузаоблени с големина средно 0,35-0,5м в диаметър. Блоковете се срещат по-рядко и са полуръбести или полузаоблени. Пясъците с а грубозърнести, сивожълтеникави на цвят, рахли или слабо споени. В някои случаи се явяват като матрикс, а в други количеството и м се увеличава за сметка на късовете. Дебелината на глациалните наслаги варира от няколко метра до 50м, а образуването им се свързва с вюрмското заледяване през късния плейстоцен.

Септември 2015

| 62 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 2| Неоген-Кватернер

НЕОГЕН-КВАТЕРНЕР

Брекчо-конгломератно-пясъчникова задруга Брекчо-конгломератно-пясъчникова задруга се използва като неофициална литостратиграфска единица за всички континентални алувиални и алувиалнопролувиални образувания в Родопския масив, отделяни от по-старите автори като плиоцен. Задругата се разкрива в района на с. Долна баня, Костенец, Белово и с. Сестримо, както и в околностите на Велинград, като част от Велинградския плиоценски басейн. Заляга нормално с постепенен преход над въгленосната задруга и на повечето места с епокрива от кватернерни отложения. Изградена е от брекчо-конгломерати, пясъчници и алевролити с глинесто-песъчливи прослойки. В долните нива преобладават по-фини материали (песъчливи глини, глинести пясъчници и алевролити), а в горните се срещат олистолити от мрамори. 3| Палеоген Конгломератно-пясъчникова задруга Конгломератно-пясъчниковата задруга се разкрива южно от село Радуил и Костенец в обърната синформна гънка. Заляга трансгресивно върху пъстра подложка от метаморфни скали и гранитоиди. Покрива се с нормален контакт от материалите на въгленосно-битуминозната задруга. Профилът при Костенец започва с едрокъсов полигенен конгломерат с глинесто-песъчлива спойка. Той е съставен от добре заоблени късове от добрезаоблени късове от гранити и плочести късове от метаморфни скали. Нагоре в профила следват незакономерно алтерниращи конгломерати, пясъчници и аргилити.

ПАЛЕОГЕН

Въгленосно-битуминозна задруга Въгленосно-битуминозната задруга заляга с нормален контакт върху конгломератнопясъчниковата задруга. Горната й граница е постепенен преход към пясъчниковоконгломератната задруга. алтерниращи с тъмносиви до черни аргилити, които нагоре в профила преминават в тънкослойни битумолити. При изветряне те се разлистват и се превръщат в хартиени шисти (с. Доспей). В най-горните нива битумолитите все по- често се прослояват с тънкослойни алевролити и пясъчници. Дебелината на въглищните пластове се движи от няколко сантиметра до полвин метър. 4| Горна Креда Гуцалски плутон Гуцалският плутон се разкрива на запад от с. Ново село, около селата Гуцал и Пчелин, където заема големи площи, вместен сред докамбрийски материали. Изграден е от дребно-, средно-, до едрозърнести гранодиорити. Отделните фациални разновидности са свързани с постепенни преходи. Интересно е, че едрозърнестият фациес се наблюдва предимно по фланговете (окрайните части) на плутона, докато среднозърнестия изгражда централната му част. Плутона е левкократен с масивна текстура и хипидиоморфнозърнеста структура.

ГОРНА КРЕДА

Минерален състав: плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, амфибол, биотит, апатит, титанит, циркон, ортит, магнетит, серицит и епидот. Едрозърнестите разновидности са порфирни по калиевия фелдшпат и кварца. Дребнозърнести гранити с преход към плагиогранити Дребнозърнестите биотитови гранити до пагиогранити изграждат няколко големи тела в р. Белишка, югозападно от Костенец, южно от с. Малка църква, северозападно от Якоруда и няколко малки тела и жили в района. Секат първите две наставки и жилните и дайковите скали на среднозърнестия биотитов гранит. Внедрени са в лабилни контактни и разломни структури. Контактите им с вместващите скали са резки, интрузивни, като често заграбват и асимилират многобройни ксенолити. Дребнозърнестите гранити имат много изменчив състав-биотитови, двуслюдени, амфибол-биотитови гранити до | 63 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ плагиогранити и гранодиорити, в резултат преди всичко на контаминация. Аплтоидно-пегматоидните гранити Аплтоидно-пегматоидните гранити изграждат неправилни амебовидни и жилни тела с малки размери, вместени най-често в лабилни зони сред метаморфната рамка и РилоЗападнородопския батолит. Разкриват се западно от Велинград, южно от квартал Голямо Белово, в долината на река Яденица, южно от с. Сестримо-летовище Чаира и долината на Копривска река, западно от Якоруда. Идват с ясни, секущи контакти с палеозойските грнаитоиди и метаморфитите, като ги секат и заграбват. Често образуват множество апофизи и включват ксенолити и е трудно да се определи преобладаващата скала (Копривска скала). Аплитоидно-пегматоидните гранити са левкократни, масивни и неравномернозърнести, изградени от аплитоидни и пегматоидни участъци. Структуррата е хипидиоморфнозърнеста, пегматитова или аплитова. Изградени са от биотит, мусковит, олигоклаз, кварц, микроклин, акцесорни минерали-гранат, апатит, циркон, ортит, магнетит, редки минерали. 5| Палеозой ПАЛЕОЗОЙ

Южнобългарски гранитоиди Среднозърнест гранит Вършилски плутон Вършилския плутон се разкрива като силно удължено тяло (дължина 24км, ширина 1.5-2.5км). В него се установяват две текстурно-фациални разновидности: биотитови гранити и биотитови гнайс-гранити. Биотитовите гранити се наблюдават предимно в югоизточната част на плутона северно от с. Долно Вършило. Гнайс-гранитите са елементи на вторично тектонско нашистяване и са разположени субпаралелно на Искърско-Яворишкия разлом, който има решаваща роля за формирането им. Между двете разновидности съществуват постепенни преходи. Плутонът е конкордантно и конформно тяло, изградено от среднозърнести до едрозърнести биотитови гранити и гнайсгранити. Около юг-югозападния контакт се наблюдават многобройни ксенолити от гнайси и амфиболити от рамката. Главни скалообразуващи минерали са: плагиоклаз, кварц и калиев фелдшпат с подчинено значение на биотит и амфибол. Рило-Западнородопски батолит Среднозърнести биотитови гранити (II наставка) В регионален план батолитът е възложен дискордантно сред докамбрийския фундамент. Въз основа на взаимоотношенията на пресичане, петрографски и петроструктурни особености и химизъм в него се отделят две наставки: гранодиорити и средно доедрозърнестибиотитови гранити. Всяка от наставките се характеризира със собствена жилна и дайкова фаза. Средно-до едрозърнестите гранити на втората наставка се разкриват в долината на р. Бели Искър, в. Мусала и Якоруда и Велинград. Обграждат и секат телата от гранитоиди. Контактната повръхнина с метаморфната мантия е рязка, интрузивна и затъва под ъгъл 20°-50° към рамката. Гранитите от тази фаза се отличават с постоянство в строежа, състава и химизма. Те са левкократни, средно-до едрозърнести с масивна текстура и пойкилитова, хипидиоморфнозърнеста и гранитова структура. Изградени са от плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, биотит и амфибол и акцесорните минерали ортит, циркон, ксенотим, монцонит и апатит.

Септември 2015

| 64 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 6| Докамбрий

ДОКАМБРИЙ

Метаморфозирани базични вулканити и метагабра до метадиорити Установени са проявите на три комплекса от Родопската магмена епоха: базични метавулканити, метагабра и метадиабази и метасерпентинити. Към комплекса на базичните метавулканити се отнасят слоистите амфибоолити, амфиболови гнайси и шисти, принадлежащи на метаморфозираните седиментно-вулканогенни свити в състава на Рупчоската и Ситовската група. Разкриват се северно от с. Момина клисура и източно от с. Костенец. Западно от Якоруда и южно от с. Костенец слоистите амфиболити асоциират с масивни амфиболити, метагабра, метадиабази и серпентинити от другите магмени комплекси. Петрографския им състав е амфибол, плагиоклаз, андезин, кварц биотит, епидот,рутил, титанит, магнетит, апатит. По всяка вероятност те са метаморфозирани туфи и туфити. Сред слоистите амфиболити се отделят по-тъмно финозърнести амфиболови шисти, изградени предимно от амфибол и руден минерал, които се приемат за метаморфозирани базични лави. Към комплекса на метагаброто и метадиабазите принадлежат интрузивните и цубвулканските магмени тела и дайки, срещащи се сред скалите на Родопската надгрупа западно от Якоруда, югозападно от с. Габровица. Те са внедрени в първичните седиментни и вулканогенно-седиментни скали и после метаморфозирани заедно с тях в амфиболов фациес. Оформят неголеми по размери щокообразни, некообразни и лаколитови тела или имат неправилна или яйцевидна форма на макробудини. Първичните интрузивни контакти са замаскирани. Срещат се и запазени в ендоконтактните зони ксенолити от вместващите скали. Размерите на телата варират от няколкостотин метра. По състав са габра, гранодиорити, габродиорити и габродиоритови порфирити, които при регионалния метаморфизъм са превърнати в масивни мафиболити. Реликтови текстури и структури се наблюдават в отделни участъци от по-големите тела. Родопска надгрупа Разкрива се между Велинград и с. Сестримо и в околностите на Якоруда и с. Момина клисура. През различните етапи на геоложките изследвания са описвани като: Протерозойски комплекс и Родопска надгрупа. Тя е изградена от три групи: Рупчоска, Ситовска и Асеновградска. Асеновградска група Състои се от две свити-Добростанска и Белащенска. Добростанска мраморна свита. Типовият й разрез се намира югоизточно от Асеновград. Изгражда алохтонните маси на южновергентните навлачни структури. Долната й граница с Луковишката свита е тектонска. Добростанската свита е изградена от масивни, дебелослойни мрамори с редки прослойки от гнайси и гнайсошисти. Мраморите са хетерозърнести с масивна и брекчозна текстура. Иградени са основно от калцит и доломит до 95 % и единични индивиди от калиев фелдшпат, кварц, мусковит, биотит и диопсит. Ситовска група Типовата й област е в Централните Родопи, където са най-предстваителните профили и е поделена на три свити: Бойковска, Бачковска и Луковишка. Бойковска гнайсова свита Бойковската гнайсова свита е представена с част от разреза си. Попада изцяло в обсега на Маришкия шев и е дезинтегрирана в отделни блокови структури. Изградена е от биотитови, мусковитови и двуслюдени гнайси, аплитоидни гнайси, амфибол-биотитови гнайси и амфиболити. Общия фон на свитата се определя от биотитовите гнайси, които са мезократни с паралелно-шистозна и ивичеста текстура. Те са дребно- до среднозърнести, изградени от калиев фелдшпат, плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит, акцесорни минерали-апатит, циркон, монцонит, ортит, титанит.

| 65 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Бачковска лептинитова свита Разкрива се източно от Костенец и в околностите на гр. Марица. Границата й с Бойковската и Луковишката свита са тектонски. Северно от с. Костенец и западно от гр. Марица е пресечена от Гуцалския плутон. По тези причини не се наблюдава целия разрез на свитата. Изградена е от лептинити, биотитови, мусковитови и двуслюдени гнайси с прослойки от амфиболови гнайси и амфиболити. В горните й нива идват маломощни прослойки от мрамори. ДОКАМБРИЙ

Луковишка гнайсошистова-шистова свита Разкрива се северно от гр. Долна баня в долината на р. Дълбочица и по северния ръб на Западни Родопи и Рила. От предишните изследователи е отделяна като горна пъстра свита. Навсякъде границите й са тектонски. Това, както и интезивната тектонска обработка прави невъзможно разчленяването на свитата. Луковишката свита е с пъстър състав. Изградена е от биотитови и двуслюдени гнайси, силиманит-дистен- и ставролитсъдържащи слюдени шисти и гнайсошисти, амфиболсъдържащи гнайси, мрамори и амфиболити в многократна алтернация. Мраморите преобладават в горните нива на свитата към прехода й с Добростанската свита. Прародопска надгрупа Неразчленена Арденска група Арденската група изгражда източните части на Плана планина, северозападната част на Вакарелски рид и Еледжикпланина, на юг от р. Мъртви вир. Долната граница е свързана с постепенен , макар и бърз преход с Ботурченска група. Горна граница в района не се наблюдава. Арденската група е изградена основно от двуслюдени мигматизирани гнайси, които са окло 90 % от нейния състав. В резултат на мигматизация гнайсите са превърнати в ивичести и порфироблатични мигматити. Като тънки прослойки се установяват биотитови и мусковитови гнайси, на места с гранат, амфибол-биотитови гнайси и амфиболити. Неразчленена Ботурченска група Ботурченската група е изградена от биотитови гнайси на места мигматиирани, на чийто фон алтернират амфиболити, мусковитови и двуслюдени шисти, гнайсошисти и гнайси, дистенови шисти и гнайси, и биотитови гнайси. Срещат се прослойни и секущи кварц-турмалинови жили. За цялата група са характерни послойни тела и лещи от метаморфозирани базични и ултрабазични скали 3.3.3 Хидрогеоложка и тектонска характеристика Район Костенец попада в т. нар. Долнобански термоводоносен басейн. Той се намира в централната част на западна България, между планините Рила и Ихтиманска Средна гора, като в границите му са проявени находища на минерални води Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Изследвания регион попада във водосбора на р. Марица, като обхваща южните склонове на Черни рид от Ихтиманска Средна гора, източните склонове на Рила планина и Костенецката Котловина. Хидрогеоложките условия в четирите находища са разгледани от К. Щерев (1964), който ги включва в „Костенецки район“, като отбелязва наличието на хидрогеохимична зоналност в него. Според някои автори басейнът представлява грабенова структура, оформена от разломните зони между Рило-Родопския масив и Средногорието, като главната зона на подхранване се намира по североизточния дял на рила планина. Главна отводнителна артерия в басейна е р. Марица, с максимален отток през пролетта. Речната мрежа е гъста, с многобройни притоци и малки дерета, спускащи се от оградните планини. Основните термоводоносни формации са гранитоидите на РилоЗападнородопския батолит и горнокредните интрузии в Средногорието и Родопския масив.

Септември 2015

| 66 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ЛЕГЕНДА Водни площи и водни течения Водни площи Микроводоеми Означение за река Марица Разпространение на подземните води Олигоценски водоносен комплекс Грунтови води в алувиалните отложения на холоцена Грунтови води в пролувиалните отложения на кватернера Горнокредно-палеоценски интрузии с води в изветрителната зона и тектонските нарушения Хотрив-баремски водоупорни слоеве Аптски водоносен хоризонт Аптски водоносен комплекс Малм-валажнки водоносен хоризонт Лиас-догерски водоносен комплекс Средно-горнотриаски водоносен хоризонт Камбрийски (диабаз-филитоидни) водоупорни слоеве Архай-протерозойски метаморфити с води в изветрителната зона и тектонските нарушения Фигура 3.11 - Хидрогеоложка карта на община Костенец

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Главна тектонска структура в региона е Маришкия шев, който разделя Родопския масив от Средногорието. Проследява се от долината на р. Бели Искър през курорта Боровец, с. Радуил, Костенец, с. Сестримо до Белово. Първоначално има посока 90°, а към село Сестримо и гр. Белово посоката с еизменя до 120°.

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на Научноизследователски институт по геология

Ширината му е от порядъка на 10-20 км. Той представлява дълбочинен разлом, съставен от серия субпаралелни, предимно вертикални, със слаба южна вергентност разломи, по които стъпаловидно е пропаднал северния склон на Родопския масив. Подземните води в района на Костенец-Долнобанската котловина и склоновете на ограждащите я планински масиви са порови, пукнатинно-карстови и пукнатинни. Порови води. Акумулирани са в в кватернерните и неогенските неспоени и слабоспоени материали. Имат инфлилтрационно подхранване и плитка циркулация. Дренирането им се осъществява от речно-овражната система. Пукнатинно-карстови води. Установени са в най-югоизточната част на региона. Формирани са в докамбрийските напукани и окарстени мрамори. Имат плитка циркулация и подхранват студени извори с непостоянен дебит.

| 67 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.12 - Тектонска схема на България и местоположение на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от Геология на България, том II

община Костенец

Пукнатинни води от зоната на екзогенната напуканост. Водите са привързани към напуканите, изветрели и грусирали гранити и докамбрийски метаморфити. Те са студени, със свободно водно ниво и активен водообмен. Подхранват се инфилтрационно от валежите и се дренират от низходящи извори с малък дебит. Част от тези води проникват по пукнатини на голяма дълбочина, където в следствие на промените в състава и температурата си, се трансормират в термоминерални. Пукнатинни води в зоната на ендогенната напуканост. Водите са термоминерални, имат инфилтрационен генезис, акумолират се, циркулират по пукнатини и тектонски зони в палеозойските гранитоиди и горнокредни интрузии. Последните формират единен в хидравлично отношение резервоар на термоминерални води, означен като Долнобански термоводен басейн. Граници на термоводоносния басейн Северната част на басейна е изградена от Гранодиоритите на гуцалския плутон и диоритите на Планския плутон, а южната-от гранитоидите на Рило-Западнородопския батолит, сред които са внедрени отделни интрузивни тела с горнокредна възраст. Хидравличната връзка между подземните води от двете части е усложнена от разломните структури на Маришкия шев. Възсед-навлака с южна вергентност, по който гранитите и метаморфитите са навлечени върху палеогенските седименти, следящ се по линията Боровец-Радуил-Костенец представлява хидравлична бариера за движението на подземните води в северна посока. Тази бариера вероятно способства за проявлението на минералните води в находище Костенец, което се разглежда като автономна част от Долнобанския термоводоносен басейн - фигура 3.13. Дренирането на минералните води в басейна се осъществява чрез четири обособени изворни находища- Костенец, долна баня, Момин проход и Пчелински бани. На фигури 3.14-3.17са показани резултатите от режимните наблюдения и актуални данни за оттока от отделните находища обхващащи периода 1983-2003 г. Тенденцията на изменение на оттока от находищата на минерални води е визуализирана чрез линейна функция. Понастоящем сумарният отток от четирите находища се оценява на 53 л/сек.

Септември 2015

| 68 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Кватернерен водоносен хоризонт с порови води и висока до средна водообилност Хидрогеоложки формации с пукнатинни води и средна водообилност – палеозойски и горнокредни интрузии Хидрогеоложки формации с пукнатинни води и ниска водообилност до неводоносни скали – докамбрийски метаморфен комплекс и палеогенски седименти Хидрогеоложки формации с пукнатинно-карстови води и средна до висока водообилност – Добростанска свита Хидрогеоложки формации с порови води и ниска водообилност до неводоносни скали – плиоценски наслаги Находище на минерална вода Фигура 3.13 - Граници на Долнобански термоводоносен басейн Фигури 3.14 - 3.17 - Резултати от режимните наблюдения и актуални данни за оттока от отделните находища на минерална вода 1. Находище Костенец 2. Находище Долна баня

3. Находище Момин проход 4. Находище Пчелински бани Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от Българска асоциация по подземни води

4 | 69 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.18 - Карта на сеизмичното райониране на България за период 1000 години Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от НАРЕДБА № РД-02-20-2 За проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

община Костенец

3.3.4 Сеизмичност По отношение на сеизмичната сътресяемост за период от 1 000г. (MSK-64) по Boncev et al. (1982) площта е в зона с интензитет I0=IX. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони са от порядъка на 7.6-8.0 М. Сътресяемостта е в пряка връзка и със земетресенията, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Площта попада в Горнотракийския сеизмичен район с висока сеизмична активност. Съвременнте движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления , които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са в порядъка на -1мм/а. Фигура 3.19 - Пример за находища на мрамор Източник: happy-at-home.com

Септември 2015

| 70 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.3.5 Изводи и приоритети Районът обхваща част от Западнородопския руден район на Родопската металогенна единица. Желязорудните прояви в Костенец са концентрирани запад-югозападно от с. Голак. Представени са от лещо- и жилоподобни тела, образувани по нарушения със северозападна посока, разкриващи се в метаморфния разрез. Орудяването е бедно. Различени са три типа: магнетит в апоалумосиликатни и апокарбонатни скарни, както и хематит-магнетит-кварцови минерализации всред скарнирани мрамори. Средното съдържание на магнетита е с 10%, а желязото достига 24%. Цветните метали са в ограничено количество. Между село Голак и гр. Костенец са установени едно проявление („Голак“) и няколко индикации („Градището“, Остра могила“, „Герова скала“) на полиметални орудявания. С по-типична характеристика е орудяването при с. Голак. То е концентрирано в разломна система със северозападна посока, в което се наблюдава неравномерно разпределена хидротермална промяна, изразена в каолинизация и серпентинизация на фелдшпата, окварцяване и пиритизаци. Най-обилна пиритизация се наблюдава при с. Голак. По зоната пиритът е представен от единични автоморфни зърна, ориентирани по шистозността на вместващите скали. Завишени съдържания на олово и цинк е установено само в определени участъци. Останалите индикации имат подобна характеристика. Установени са благородни метали в разсипна форма. Разкритията се намират североизточно от с. Долна Баня (в терасата на р. Марица). Проявлението е в песъчливоглинести материали и дребнокъсови чакъли (предимно от гранити) в разливен фациес, разположени в непосредствена близост до преотложени моренни материали. Съдържанията са непостоянни и варират от десетина знака до грам и малко повече. Установено е злато при шлихови изследвания. Механичните ореоли на разсейване са в издържани аномалии в района на град Костенец и Сестримо. Ореолите на разсейване са със съдържания до 50 знака. Златото в шлиха представлява единични дендритовидни агрегати, пластинки и зърна с неправилна форма, ръбести или полузагладени. Разнообразието от строителни материали е голямо и се дължи на разкриващите се скални разновидности. Като суровина в строителството на сгради, пътища, язовирни стени, за местни и промишлен цели са разработвани кариери за: мрамори-„Влайна могила“ (около с. Момина клисура), „Острата скала“ (югоизточно от с. Костенец); гнайси - „Божура“ (източно от с. Габровица); гранит-южно от с. Костенец, около с. Д. Вършило („Бальова махала“, „Катраница“); пясъци и чакъли-западно от гр. Костенец. Фигура 3.20 - Пример за находища на гранит Източник: dnesbg.snimka.bg

| 71 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.4 Флора Значителна част от южните територии на община Костенец (44.96км2) попадат в Национален парк „Рила”, който е най-големият национален парк в България. Създаден е през 1992 г. с цел да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие в региона, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти от неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. В територията на общината влиза резерват „Ибър“ от НП „Рила“ с обща площ 22.49км2, 18.86км2 от които се намират на територията на Костенец, обхващащи северните склонове на билото на планината, между върховете Ибър и Белмекен. Резерват “Ибър” е обявен през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Разликите в надморската височина на резервата обуславят наличието на разнообразни растителни видове. В него са установени над 400 вида висши растения: включително рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. В североизточната част на общината (Ихтимански дял на Средна гора) са регистрирани 11 редки и застрашени от изчезване растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче, блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк, Стефчова тръстика, храсталачна глушина, Маришко подрумиче, планинско подрумиче. Община Костенец се намира в Тракийско-горско растителна област, подобласт Рила. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 6 подпояса: •

подпояс на хълмисто –предпланински смесени широколистни гори

•

подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела;

•

подпояс на средно планински гори от бук, ела и смърч;

•

подпояс на високопланински смърчови гори;

•

подпояс на високопланински гори от субалпийски смърч и мура;

•

подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци.

Фигура 3.21 - Изглед към резерват “Ибър“ и Национален парк “Рила“ от гр. Костенец Източник: kostenets-tourism.com

Септември 2015

| 72 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Залесената площ в община Костенец е разпределена според дървесните видове по следния начин: ДЪРВЕСЕН ВИД

ДЪРВЕСЕН ВИД

Таблица 3.01 - Дървесни видове и процентен дял за община Костенец

Зимен дъб

23.7

Цер

4.3

Бук

18.6

Черен бор

3.2

Бял бор

13.1

Благун

1.6

Смърч

11.3

Бяла мура

1.4

Ела

10.9

Други широколистни

2.0

Габър

7.6

Други иглолистни

1.4

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на община Костенец

Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, капина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др.

3.5 Фауна Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че близо 60 % от територията й е заета от гори – широколистни и иглолистни, както и от включения в нея резерват “Ибър”. Районът му се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване – скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера. Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, елен, дива свиня, вълк, таралеж, заек; обикновена полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновена гургулица, обикновена кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги – зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. В североизточната част на общината са регистрирани 12 защитени животински вида – малка белочела гъска, малък креслив орел, скален орел, сокол скитник, степен блатар, горски бекас, гълъб хралупар, черен кълвач, южен белогръд кълвач, пъстър пор, скален орел, голям ястреб. Фигура 3.22 - Част от обитателите на фауната на територията на община Костенец Източник: rilanationalpark.bg

| 73 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Граница на землище Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Селища и селищни образувания Град Голямо село (до 5000 души) Малко село (до 1000 души) Много малко село Курортно селище Обезлюдяващо село (до 10 души)

с. Очуша с. Подгорие Пчелински бани с. Горна Василица

с. Пчелин

гр. Момин проход с. Долна Василица

гр. Костенец с. Голак

с. Костенец Вили Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.23 - Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6 Териториални проучвания 3.6.1 Урбанизирани територии - населени места и селищни образувания В териториалния обхват на община Костенец попадат общо 9 населени места - 2 града (Костенец и Момин проход) и 7 села - Костенец, Очуша, Подгорие, Пчелин, Горна Василица, Долна Василица и Голак. Съществуват и 2 курортни селища - Вили Костенец и Пчелински бани. Общата площ на урбанизираните територии е 9.13км2 или 3.02% от общата площ на общината, която възлиза на 302.09 км2. Най-голям град и общински център е гр. Костенец (6 556 души, 2015г.), разположен централно за територията в нейната най-ниска и равна част, на двата бряга на река Марица. Градът официално е регистриран като такъв през 1964г., когато съществуващите Гара Костенец и съседното с. Момин проход се обединяват и оформят общинския център. Той възниква като селище през 1888г. покрай жп линията, която през същата година става международна, което е основен фактор в развитието на населеното място. През следващите няколко години районът претърпява сериозно развитие - изградени са кибритената фабрика и книжно-мукавената фабрика. Тези две предприятия придават нов облик на селището и стават предпоставка за откриване на значителен брой работни места. Двата завода се създават с чужди инвестции – Кибритена фабрика е белгийска, а Книжната – швейцарска. През 1974 г. е изградена нова, съвременна кибритена фабрика. Тези факти показват дългогодишните традиции на общината в тези индустрии. Септември 2015

| 74 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигури 3.24 - 3.25 - Изгледи от град Костенец 1. Вход на града откъм село Костенец 2. Изглед към хартиената фабрика и водната кула в центъра на града Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Град Момин проход е с издължена форма и е разположен северно от град Костенец, в непосредствена близост, обхващайки крайните възвишения на Ихтиманска Средна гора под вр. Еледжик. Обявен е за град едва през 2006г. като дотогава е квартал на общинския център. Селището е обявено за курорт от национално значение с оглед лечебната минерална вода, идваща от 9 естествени минерални извора. Населението му е 1 586 души за 2015г. Фигура 3.26 - Общ изглед на град Момин проход Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Село Костенец е най-старото и второ по големина населено място в общината. То е разположено в южната й част, в подножието на Рила планина и попада в категорията на големите села с население до 5000 души - 3 617 души по данни на ГРАО за 2015г. Южно от него е разположен балнеоложкия курорт Вили Костенец, който е изходен пункт за туристически походи. Той е известен освен с минералната вода и с Костенския водопад, който е известна природна забележителности и привлича много туристи. Фигури 3.27 - 3.28 - Изгледи от село Костенец и Вили Костенец 1. Част от обновения център в село Костенец 2. Изглед към характерна вила в района на курортното селище Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

2 | 75 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.29 - Панорамен изглед към село Горна Василица Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Останалите населени места са разположени в северните части от общината на хълмове от Ихтиманска Средна гора, в повечето случаи върху територии с благоприятно южно изложение, което осигурява максимални часове слънцегреене и благоприятства жилищното строителство. Фигура 3.30 - Изглед към село Пчелин от север, откъм Пчелински бани Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Селата Горна Василица и Пчелин са в близост до общинския център като отстоят на 8 и 6.5 км северозападно от града. Те попадат в категорията на малките села (200-1000 души), но скоро ще бъдат класифицирани като много малки села, с оглед на това, че имат население от съответно 258 и 264 души (ГРАО,2015г.), а демографските тенденции са за обезлюдяване на почти всички селски райони не само в общината, а изобщо в цялата страна. Северно от Пчелин е разположен третият балнеоложки курорт в общината Пчелински минерални бани. Курорта привлича с лечебните свойства на минералната вода, която е с температура от 73 ºС и се използвала още по римско време. Фигура 3.31 - Вход на курортно селище Пчелински бани от юг, от село Пчелин Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Септември 2015

| 76 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.32 - Кметство в село Очуша Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

В категорията за много малки села попадат 2те разположени в най-североизточните части на територията - Очуша и Подгорие. Те са с население съответно 52 и 33 души. Очуша се състои от цели 6 махали, разположени спрямо топографията на терена, като разстоянието помежду им е 1-2км. Селото е достигало почти 1700 души населени през Фигура 3.33 - Изглед към село Подгорие Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

30те години на миналия век. Подгорие се състои от 2 махали разположени в близост една до друга, като населението му е достигало най-много 516 души през 1946г. До селата се стига по път III-8222 единствено от посока град Костенец, като от него има отклонения до селата. Те отстоят съответно на 17 и 12 км от общинския център. В североизточните части на разглежданата територия са разположени селата Долна Василица и Голак. Те попадат в категорията обезлюдяващи се села, като жителите по настоящ адрес са съответно нито един и 2ма по данни на ГРАО за 2015г. Долна Василица се състои от 6 махали, разположени доста далеч една от друга и с изключително затруднен достъп поради липсата на асфалтиран път. Същата е ситуацията и със с. Голак, което в миналото е достигало население от 1200 души. В селото има построени нови вили, както и базата на ловното сдружение с оглед на прекрасната природа и живописни местности в района. В района се намира и неизследваната Голашка пещера или известна като Прилепната пещера. В обобщение може да кажем, че в разглежданата територия няма силно изявен социално-икономически център, тъй като двата града (Костенец и Момин проход) попадат в категорията за много малки градове и са без изявени привлекателни функции. Село Костенец, с оглед на богата си история и сравнително голямото население (3 617 души), изземва голяма част от функциите на града, а това в унисон с факта, че в непосредствена близост до него се намира курортното селище Вили Костенец с прилежащия му Костенски водопад и Рила планина, обуславят силното икономическо, социално и културно влияние, което селото оказва върху населението в общината. | 77 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Земеделски земи - ниви Земеделски земи трайни насаждения Водни площи Земеделски и горски пътища Реки Граница на община Граница на землище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.34 - Обработваеми земеделски земи на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.2 Земеделски територии Земеделските земи, в т.ч. и необработваеми, в община Костенец са 104.86 км2 (10 486 ха) и обхващат 34.7% от общата площ на териториалната единица. Обработваемите земи са 77.55км2 (7755 ха) или 25.7% от цялата площ на общината. Този вид земи се разделя на две категории, в зависимост от отглежданите култури: ниви и трайни насаждения. Териториите от първия вид са значително повече - 66.54км2 (6654 ха) или 85.8% от всички обработваеми земи. Трайните насаждения са 11.01км2 (1101 ха) или останалите 14.2% от земите. Обработваемите площи са разположени основно в централните равнинни части от общината, в близост до двете най-големи населени места - град и село Костенец. Големи земеделски масиви попадат освен в землищата на упоменатите селища и в тези на селата Горна Василица и Пчелин. Тези земи попадат в полската част на района на общината и са с висока стоковост на крайната земеделска продукция, подходящи за развитието на интензивно земеделие и за специализация в производството на ягоди, малини, касис и на някои зърнено-житни култури. Земеделските земи са с възможности за напояване и съответно за постигане и на по-високи нива на продукция от тях. За улесняване на този процес в землищата на с. Костенец и с. Горна Василица има изградени 7 микроводоема с цел напояване на прилежащите земеделски земи, като те предоставят условия и за създаване на рибовъдни стопанства. Септември 2015

| 78 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Необработваеми земи Граница на община Граница на землище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 3.35 - Необработваеми земеделски земи на територията на община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

В землищата на останалите населени места, разположени в Ихтиманска Средна гора, в близост до урбанизираните територии, също има обработваеми земи, най-вече ниви, като това е продиктувано от факта, че в миналото земеделието и животновъдството са били основния поминък на местното население, чиято численост е била много поголяма. Тези земеделски територии се характеризират с по-ниско плодородие, а част от тях са пустеещи с оглед липсата на трудоспособно население в селата. Обработваемите земи са подходящи за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури, каквито са етерично-маслените култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и за производство на сено от естествени ливади. В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури, а именно: фуражни сортове пшеница, ръж, тритикале, овес и различни по видов състав тревни смеси. От трайните насаждения това са ягоди, малини и касис, а общината има дългогодишни традиции в производството на тези култури. В сферата на животновъдството се наблюдава известно развитие заради инвестиции на животновъди, които използват ЕФРР и природните дадености в общината като възможност за започване на бизнес в тази насока. Необработваемите земи са 27.31 км2 (2731.2 ха) или 26.05% от всички земеделски територии и 9.04% от общата площ на общината. Този тип терени са основно пасища, изоставени ливади и дерета. Масивите са разположени дисперсно за територията като обикновено са представени от единични или малки групи имоти. | 79 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Горски територии Земеделски и горски пътища Граница на община Граница на землище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.36 - Горски територии в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.3 Горски територии Площта на горския фонд в община Костенец е 176.1км2 (17 610 ха) или 58.3% от общата й територия. Горите са един от най-ценните ресурси за общината като тяхното разпределение по землища и собственост е както следва: Повече от половината гори са общинска собственост (53%), докато тези държавна собственост са 39%, а частните такива - 8%. Най-голяма част от горския фонд се намира в землището на с. Костенец - 39%, а в селата Долна Василица, Очуша и Горна Василица горите са съответно 17, 15 и 13%. В останалите села (Голак, Подгорие и Пчелин) се намират останалите 16% гори. Стопанисваните от Държавно лесничейство – Костенец и от Общинското предприятие “Общински гори и земи от горски територии”, гр. Костенец гори са основен компонент на околната среда и са ключов икономически и социален фактор за развитието на общината. Те поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча и представляват важен обект на местния туризъм и отдих. От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев. Горите в общината имат голямо значение за поминъка на местното население тъй като те осигуряват снабдяване с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставят площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби и горски плодове дават Септември 2015

| 80 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство. Освен описаните дотук функции, горите в района имат и голямо противоерозионно и защитноводоохранно значение. ЗЕМЛИЩЕ

ДЪРЖАВНА ЧАСТНА

с. Горна Василица

с. Костенец

26.5 ха

ДЪРЖАВНА ПУБЛИЧНА

ОБЩИНСКА ПУБЛИЧНА

ОБЩИНСКА ЧАСТНА

СТОПАНИСВАНИ ОТ ОБЩИНАТА

ЧАСТНА

ГОРИ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА

ОБЩО

2 339.7 ха

41.1 ха

2 380.8 ха

8.6 ха

3 013.1 ха

42.8 ха

20.4 ха

0.25 ха

6 919.2 ха

1 408.6 ха

147.9 ха

2 999.0 ха

0.82 ха

600.0 ха

0.37 ха

951.5 ха

2 695.1 ха

0 3 807.5 ха

с. Долна Василица

1 372.7 ха 70.3 ха

с. Очуша

1 142.6 ха 0 0

835.6 ха

76.2 ха

911.7 ха

с. Пчелин

19.2 ха

540.0 ха

3.0 ха

562.2 ха

с. Голак

466.6 ха

0.63 ха

145.0 ха

1 241.9 ха

Общо

3 027.5 ха

3 877.8 ха

9.42 ха

9 337.0 ха

43.2 ха

1 385.0 ха

0.25 ха

17 710 ха

с. Подгорие

Таблица 3.02 - Разпределение на горския фонд по собственост и землища Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на община Костенец

Действащият от 2008г. Лесоустройствен проект осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт - дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. За дефинираните като ”Рекреационни гори и територии” и „Курортни гори” предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението. Растящото количество и качество на горските масиви може да бъде и една от определящите предпоставки за бъдещото икономическо и социално развитие на общината. Всички гори на територията на община Костенец следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствените проекти. В проектираните бъдещи мероприятия като главна сеч, отгледана сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% относителен дял да имат отгледаните и санитарни сечи. Размерът на годишно ползване в горите следва да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове ФУНКЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ГОРИТЕ

ПЛОЩ В ХА

ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

Гори и земи с основно дървопроизводствени и средообразуващи функции

5 937.4

33.3%

Защитни и рекреационни гори и земи

11 873.8

66.7%

11 767.3

65.9%

Защитни Рекреационни

106.5

0.6%

Гори и земи в защитени територии

41.8

0.2%

| 81 |

Таблица 3.03 - Функционална принадлежност на горите в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от Лесоустройствен проека на Община Костенец

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Граница на землище Защитени зони НАТУРА 2000 - директива за местообитанията НАТУРА 2000 - директива за птиците Защитени територии Национален парк “Рила” Резерват “Ибър” Защитена местност Природна забележителност

Защитена зона “Черни рид”

Защитена зона “Средна гора”

Защитена зона “Голак”

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

Защитени зони “Рила”

Фигура 3.37 - Защитени територии и защитени зони в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.4 Защитени територии и защитени зони Територията на община Костенец е богата на защитени територии и защитени зони от Натура 2000, като те обхващат общо 17 232 ха (57% от територията), от които ЗЗ са 10 713 ха, а ЗТ - 6519 ха. Защитените територии в обхвата на разглежданата територия са 8 на брой като това са 1 резерват, 2 природни забележителности и 5 защитени местности. В следващите редове е представена кратка информация за всеки от обектите. • Резерват„Ибър“ на площ 2248.6 ха, от които 2206.2 ха са горски и 42.4 ха са земеделски фонд. Целта на обявяване е опазване на гори от клек. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места. • Природна забележителност “Голашка пещера” с площ 1.5 хектара. Обявена е за опазване на голяма колония прилепи, с режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи, освен санитарни и отгледни; 2. забранява се пашата на домашни животни; 3. забранява се повреждането на скалните образувания; 4. забранява се всякакво строителство; 5. забранява се разкриването на кариери, провеждането на минногеоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността; 6. забранява се ловуването; 7. забранява се безпокоенето на птиците и събиране на яйцата или малките им; 8. забранява се влизането в пещерите. Септември 2015

| 82 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.38 - Река Чавча около която е установена защитената местност “Чавча“ Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

Фигура 3.39 - Защитена местност “Еледжик“ Източник: bg.wikipedia.org

• Природна забележителност „Чавча” е с площ 1.6 хектара. Попада на територията на РДГ София: ДГС Костенец. Целта на обявяване е опазване на водопад, с режим на дейности: 1. забранява се сеченето, кастренето на дърветата, както и късането и изкореняването на всякакви растения; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им; 4. забранява се да се разкриват кариери за камъни, пясък и пръст, с което се провежда и изменя естествения облик на местността и включително водните течения; 5. забранява се чупенето, драскането и повреждането по какъвто и да е начин, сталактити, сталагмити и други скални образувания в пещерите; 6. забранява се воденето на интензивни и голи главни сечи; 7. разрешава се воденето на санитарна сеч и изваждане престарелите дървета с влошени декоративни качества. • Защитена местност „Еледжик”е с площ 668.0 хектара. Целта на обявяване е опазване на естествени букови гори, с режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи, освен санитарни, отгледни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Дейностите да се извършват спрямо устройствения проект с максимално запазване на природата; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се разкриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето на инертни материали, изхвърлянето на отпадъци и всякакви действия, чрез които се нарушава естествената природа; 4. забранява се всякакво строителство, което не е съгласувано с устройствените проекти. | 83 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 3.40 - Изглед към реставрираната крепост Стенос в Защитена местност “Траянови врата“ Източник: geograf.bg

• Защитена местност „Калето” е с площ 0.8 хектара. Целта на обявяване е опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. • Защитена местност „Траянова крепост” с площ 0.2 хектара. Целта на обявяване е опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. • Защитена местност „Пленщица” с площ 3.9 хектара. Целта на обявяване е опазване на естествено 80-годишно насаждение от ела. • Защитена местност „Черковището” е с площ 8.7 хектара. Целта на обявяване е опазване на смесено иглолистно-широколистно естествено насаждение. За четирите защитени местности важи следният режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи освен санитарни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Стопанисването да се извършва съгласно устройствения проект с максимално запазване на природната обстановка; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се откриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето инертни материали, изхвърлянето на отпадъци, както и всякакви действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в тях. Първите две (“Калето” и “Траянови крепост“) територии се припокриват с границите на археологическата ценност „Късноантична крепост в прохода Траянови врата“ и съответно с режимите за нейното опазване. Местата, попадащи в екологичната мрежа на Натура 2000, се определят в съответствие с две основни директиви за опазването на околната среда в региона: Директива за местообитанията Директива за птиците. Общо тези територии обхващат ???км2 (??? ха)като покриват повече от 1/3 от територията на община Костенец. Всички защитени зони с тяхното наименование, международен код, площ, землището, в което попадат и директивата, по която са обявени, са отбелязани в следващата таблица. Таблица 3.04 - Списък на Защитените зони по Натура 2000 в обхвата на община Костенец Източник: natura2000.moew. government.bg

Септември 2015

НАИМЕНОВАНИЕ

КОД

ПЛОЩ

ЗЕМЛИЩЕ В ОБХВАТА НА ЗЗ

ДИРЕКТИВА

ЗЗ “Рила”

BG0000495

77 927.16 ха

с. Костенец

Директива за птиците

ЗЗ „Рила”

BG0000495

77 927.16 ха

с. Костенец

Директива за местообитанията

ЗЗ „Голак”

BG0000304

10 930.51 ха

с. Горна Василица; с. Долна Василица

Директива за местообитанията

ЗЗ „Средна гора”

BG0001389

110373.64 ха

с. Горна Василица; с. Долна Василица

Директива за местообитанията

ЗЗ „Черни рид”

BG0000301

858.45 ха

с. Очуша

Директива за местообитанията

| 84 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Терени за недвижимо културно наследство Недефиниран НТП Граница на община Граница на землище Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища

Паметник в чест на Самуилови войски Манастир “Свети пророк Илия”

Защитена местност “Калето”

Крепост “Горна черква”

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 3.41 - Разположение на териториите за опазване на културното наследство в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.5 Защитени територии за опазване на културното наследство Защитените територии за опазване на културното наследство обхващат 0.02 км2 (1.79ха) от община Костенец. Две от културните ценности са разположени в землището на с. Долна Василица и това са защитената местност “Калето“ с разположената в нея крепост “Стенос“ и паметник в чест на 1000 годишнината от победата на Самуиловите войски над византийски нашественици в прохода Траянови врата намиращ се малко по на север. Двата паметника са разположени в непосредствена близост до АМ “Тракия“, което е предпоставка за голям поток от посетители на двете забележителности. С оглед на благоприятното местоположение наскоро бе завършен проект за възстановяване и популяризиране на късноантична крепост “Стенос“, който цели привличане на по-голям брой туристи и цялостно популяризиране на община Костенец, нейните културни и природни ценности. Манастирът “Свети пророк Илия“ е разположен в землището на с. Очуша. Той представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна църква и жилищна сграда, а дворът на манастира е устроен за отдих сред природата. В местността Горна черква (Черковището), намираща се в най-северната част на курорта Вили Костенец, има останки от стара крепост от Втората Българска държава, опасана с крепостна стена, и основи на християнска базилика - трикорабна, латински тип от V век. Има следи и от старинното селище Констанция. | 85 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Водни площи Реки Находища на минерална вода Граница на община Граница на землище

р. Очушница

р. Марица

3 Стара река ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.42 - Водни площи, водни течения и минерални извори на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.6 Територии, заети от води и водни обекти Водните обекти, попадащи в границите на община Костенец, заемат площ от 2.04км2 (204.1ха) или 0.7% от общата територия на административната единица. Главната водна артерия за района е р. Марица. Тя преминава през централните части на общината и гр. Костенец в направление запад-изток. Водите й се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. Стопанско значение за района имат и водите на р. Очушница, преминаваща в направление северозапад-югоизток през землищата на селата Очуша, Подгорие, Пчелин, Горна Василица и Костенец до вливането й в Марица. Общата й дължина е 29.9 км, голяма част, от които се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. Друга по-важна река е Стара река, която се образува от притоците на р. Крайна и р. Чавча и попада в землището на с. Костенец и преминава през неговата територия. Тя образува красивия Костенски водопад, който се намира над село Костенец. Със стопанско предназначение също така са и съществуващите водоеми, изградени с цел напояване на прилежащите земеделски земи: 9 изкуствени водоема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището на с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства. Септември 2015

| 86 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Едно от най-големите богатства на общината са минералната вода и минералните извори. Те са част от Долнобанския термоводоносен басейн. В Костенец находищата са 3 на брой - в курортните селища Вили Костенец и Пчелински бани и в град Момин проход като на фигура 3.?? те са означени с номера както следва: 1| Пчелински бани - теренът е изграден от гранитоидите на Гуцалския плутон. Преди каптирането, минералната вода е извирала от няколко малки изходища, излизащи от разседна зона с широчина от 3 до 10м, с посока изток- запад и стръмен наклон. В района на находището са прокарани 3 сондажа с дълбочина от 349 до 497м. От тях единият е ликвидиран, вторият е оборудван като сеизмохидрогеоложки наблюдателен пункт, а третият е каптиран като резервен експлоатационен водоизточник при екстремни ситуации. Понастоящем дебитът на каптирания извор “Пчелин” възлиза на около 8.8 л/сек. при температура на водата 73°С. Хидротермалното находище представлява сеизмохидрогеоложки феномен - при всички силни земетресения, проявени от огнищата в България или в съседни страни, се отчита намаление на дебита на естествения извор. 2| Град Момин проход - находището е разположено по южните склонове на Средна гора, в долината на р. Башница. Минералната вода извира от разломените и напукани гранодиорити от източната ивица на Гуцалския плутон, на кота 538 - 540м. В съседство на изворната зона е контактът с дислоцираните докамбрийски гнайси и гнайсошисти, които се явяват бариерна граница за движението на минералните води. Преди каптирането, минералните води са се дренирали от 10 извора, подредени по разломна зона на протежение от около 25м. След каптирането на изворите през 1936г. при водно ниво, запазено и до днес, дебитът на изградения каптаж се е установил на 15.0 л/сек. при температура на водата 65.4°С. Сред всички термални изворни находища в Долнобанския термоводоносен басейн, каптираният извор в Момин проход изтича на най-ниска кота, с постоянен дебит около 15 л/сек. 3| Вили Костенец - Минералната вода извира по дислокация с посока изток-запад, на границата между гранитите на Рило-Родопския батолит и палеогенските седименти. Главната зона на подхранване на тези води се намира по североизточния дял на Рила. Находището е проявено с два естествени извора (на кота 850 m) и три сондажа. След приключване на сондажните работи и експлоатацията на сондажите, каптираните извори са пресъхнали Понастоящем от прокараните сондажи се експлоатира единствено Сондаж №2, с дълбочина 444.70 m. Сондажът е каптиран по такъв начин, че експлоатацията му да се извършва на самоизлив. Към днешна дата дебитът му възлиза на около 14.3 л/сек. при температура на водата 46°С. Изобилието на минерални води с лечебни свойства на територията на община Костенец е важна предпоставка за развитието на балнеоложки и спа туризъм от национално и европейско значение Фигура 3.43 - Бившите бани и санаториум в град Момин проход, използващи минералните води в общината Източник: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА

| 87 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Граница на землище Транспортна инфраструктура Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Земеделски и горски пътища ЖП трасе ЖП гара ЖП спирка Проход “Траянови врата” Паневропейски транпортен коридор №4 Паневропейски транпортен коридор №8

Ихтиман

София

I-8

III-8222

A1 III-3704 Пловдив Бургас

III-8002 II-82

Долна баня Самоков

I-8 Белово Пазарджик Пловдив

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.44 - Територии на транспорта в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК, АПИ и НКЖИ

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.6.7 Територии на транспорта Община Костенец се намира на стратегическо местоположение между двата най-големи града в България - София и Пловдив, с които се свързва посредством АМ “Тракия“ (А1), част от паневропейски транспортен коридор №8 и главен път I клас от РПМ (I-1; E80), част от паневропейски транспортен коридор №4. Автомагистралата минава през северната част от общината, където се намира и проходът “Траянови врата“, като общата й дължина в обхвата на разглежданата територия е 8км Път I-1 минава през двата града в общината - Костенец и Момин проход като осигурява директна връзка на тези населени места с градовете Белово на юг и Ихтиман на север. Други по-важни пътища от РПМ са II-82, който осъществява връзките на общината на изток със градовете Долна Баня и Самоков и курортен комплекс Боровец и път III-8222, който осигурява връзка за селата в западната част от територията. От важно значение за разглежданата територия е общинският път от Iва категория (SFO1370), който свързва град и село Костенец и курортното селище на юг. От огромно значение за общината е жп линията, като свидетелство за това е факта, че до 1964г. общинският център се е наричал Гара Костенец, именно заради значимостта на жп гарата в сегашния гр. Костенец. ЖП трасето преминава успоредно на път I-8 и е част от главната жп линия Калотина-София-Пловдив-Свиленград-Турция/Гърция. Освен спомената гара, в гр. Момин проход функционира жп спирка, която обслужва пътнически влакове. Септември 2015

| 88 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Територии с общо предназначение Урбанизирана територия Горски територии Земеделски земи - ниви Земеделски земи - трайни Необработваеми земи Водни площи Производствени дейности Складови дейности Озеленяване, паркове и градини Транспортна инфраструктура Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Земеделски и горски пътища ЖП трасе Селища и селищни образувания Град Голямо село (до 5000 души) Малко село (до 1000 души) Много малко село Курортно селище Обезлюдяващо село (до 10 души) Граници Граница на община Граница на землище Релеф Изохипси през 50 метра

София

с. Очуша с. Подгорие Пчелински бани

с. Горна Василица

с. Пчелин

Пловдив Бургас

гр. Момин проход с. Долна Василица

гр. Костенец

Долна баня Самоков

с. Голак

Белово Пазарджик Пловдив

с. Костенец Вили Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Обобщение

Най-голяма площ от територията на община Костенец се заема от гори и горски земи - 58.3% като това затвърждава направените изводи до момента, че горският фонд е един от най-ценните ресурси за района, като за неговото правилно и стратегическо управление през следващите годинитрябва да бъде изготвен нов Лесоустройствен Фигура 3.45 - Територии с проект. Обработваемите земеделски земи обхващат 25.7% от общината, като преобладават нивите (85.8%), докато трайните насаждения, с които е известен района, са 14.2% от всички обработваеми земи. Те са разположени предимно в централната равнинна част от общината, в обхвата на град и село Костенец. Трети по размер за разглежданата територия са необработваемите земеделски земи, които заемат 9.04% от общата площ.

общо предназначение, селища и селищни образувания и транспортна инфраструктура за община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

Урбанизираните територии, които са представени от 2 град, 8 села и 2 курортни селища, обхващат 3.02% от всички терени в общината. Транспортната (общински и републикански пътища, улици) и железопътна мрежи се разпростират на 606 ха или 2.01% от цялата територия. Защитените територии и зони по Натура 2000 покриват 57% от общината, като голяма част от тях се припокриват, най-вече в южните части от общината, където попада Национален парк “Рила“ и резерват “Ибър“. | 89 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Държавна публична Държавна частна Изключителна държавна Общинска публична Общинска частна Стопанисвано от общината Съсобственост Частна Частна обществени организации Частна чужди физически и юридически лица Частна религиозни организации Няма данни

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 3.46 - Структура на собствеността в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

3.7 Структура на собствеността Държавната собственост на територията бива три вида - изключителна, публична и частна. Общо за Костенец те обхващат 76.96 км2 или 25.5% от цялата площ на общината. Изключителната държавна собственост е 44.98км2 като тя обхваща изцяло южните части от територията и по-точно всички имоти в обхвата на Национален парк “Рила“ и резервата “Ибър“. Държавна публична собственост са части от коритата на реките Очушница и Рибница, както и части от имотите, в които попадат АМ “Тракия“ и път I-1, а също така и всички републикански пътища в границите на гр. Костенец. Тези територии обхващат 2.69км2. Държавната частна собственост обхваща останалите части от пътищата от най-висок клас и гореупоменатите реки, включително р. Марица. Останалата, по-голяма част от този вид собственост, е представена от горски масиви, които са около 95% от всички заети 29.29км2 държавни частни имоти. Общинските територии се разделят по вида собственост на общинска публична и частна и стопанисвани от общината и заемат 138.39км2 или 45.8% от общата площ на разглежданата територия. Общинската публична собственост обхваща 16.77км2 като това са предимно горски и земеделски пътища в землищата на селата Очуша, Костенец и Долна Василица и Момин проход и частични горски имоти в близост до АМ “Тракия“ в землището на Долна Василица и няколко горски масива в землището на село Голак. Общинската частна обхваща най-голяма площ от всички видове собствености като тя е 103.60км2 или 34.3% от територията на общината. Това са всички останали Септември 2015

| 90 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ПЛОЩ

ВИД СОБСТВЕНОСТ

Таблица 3.05 (горе) & Фигура 3.47 (долу) - Структура на собствеността за територията на община Костенец

% ОТ ОБЩАТА ПЛОЩ

км2

ха

Общо

302.13

30 212.9

100%

Изключителна държавна

44.98

4 497.9

14.9

Държавна публична

2.69

269.2

0.9

Държавна частна

29.29

2 928.6

9.7

Общинска публична

16.77

1 676.6

5.5

Общинска частна

103.60

10 356.9

34.3

Стопанисвано от общината

18.02

1802.2

5.9

Съсобственост

6.46

645.9

2.1

Частна

68.54

6 854.4

22.7

Частна чужди физически и юридически лица

0.25

0.001

Религиозни организации

0.14

13.8

0.04

Обществени организации

4.78

478.4

1.6

Няма данни

6.84

684.1

2.4

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

2.4 % 5.9 % 2.1 % 9.7 %

14.9 %

22.7 %

34.3 %

1.6 % 0.04 % 0.001 %

5.5 %

горски, земеделски и общински пътища и големи масиви горски територии на север в Ихтиманска Средна гора и на юг в Рила планина. Наблюдават се и многобройни единични или на малки групи земеделски имоти от този вид собственост. Стопанисваните от общината имоти заемат 18.02км2 или 5.9% от общата площ. Това са основно единични горски, земеделски и необработваеми имоти, разположени равномерно във всички землища, с изключение това на с. Голак, където са най-много.

ЛЕГЕНДА Държавна публична Държавна частна Изключителна държавна Общинска публична Общинска частна Стопанисвано от общината Съсобственост Частна Частна обществени организации Частна чужди физически и юридически лица Частна религиозни организации Няма данни

Имотите частна собственост обхващат 73.46км2 или 24.3% от територията на община Костенец. Този вид собственост се разделя на 4 подкатегории - частни на физически лица, частни на религиозни организации, частни на обществени организации и частни на чужди физически и юридически лица. Най-големи по площ са тези от първата категория, които са 68.54км2 или 93.3% от всички частни терени. Тези имоти са предимно земеделски земи, разположени главно в централната, полска част от територята и в западните части от общината, в землищата на селата Очуша и Подгорие. Частна собственост са и част от големите производствени терени, основно в територията на община Костенец. Останалите 3 вида частна собственос (чужди лица, религиозни и обществени огранизации) заемат 4.92км2 или едва 1.62% от разглежданата територия. По-големи имоти, със значение за общината са този на военния завод “ТЕРЕМ“ ЕАД, южно от град Костенец и няколко имота в местността “Миликини ниви“, в землището на с. Костенец. И двете са собственост на обществени организации. Няма данни за 6.84км2 от територията, най-вече в землището на с. Долна Василица, а съсобственост са 6.46км2 , като това са предимно урбанизираните територии. | 91 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.8 Изводи и приоритети Изводи: •• Релефът на територията е полу-планински, като северната част от общината попада в Ихтиманска Средна гора, а южната в обхвата на Рила планина; •• Най-равнинните и ниски, като надморска височина площи, са разположени централно за територията - във и около град и село Костенец; •• Изложението на територията е доста благоприятно с оглед на часове слънцегреене, особенно в северните територии; •• Климатът се характеризира със средна температура от 8.9ºС, западни ветрове и малка сума средногодишни валежи - 585мм; •• Районът е изключително богат на животински и растителни видове, като това е продиктувано от факта, че близо 45км2 от южните части на общината попадат в Национален парк “Рила“ и прилежащият му резерват “Ибър“; •• В обхвата на разглежданата територия попадат 2 града, които попадат в категорията много малки градове с население до 10 000 души и 7 села, от които село Костенец е много голямо село (3 617 души), а останалите селища са много малки села (до 500 души - Пчелин и Горна Василица) и обезлядяващи се такива (до 50 души - селата Долна Василица, Голак, Очуша и Подгорие); •• Съществуват и две курортни селища - Пчелински бани, северно от село Пчелин и Вили Костенец, на юг от село Костенец; гр. Момин проход също е обявен за курорт с национално значение; •• Основни обслужващи центрове за общината се явяват град и село Костенец; •• Земеделските територии са разположени основно в 2 зони от общината - централните равнинни територии около гр. Костенец и западните по-хълмисти територии в Ихтиманска Средна гора, разположени в землищата на селата Очуша и Подгорие, между техните махали; •• Сравнително малка част от територията - ??% са необработваеми земеделски земи, които са разпръснати на единични или малки групи имоти из цялата територия на общината; •• Горските територии са един от най-ценните ресурси за община Костенец и обхващат ??% от територията на общината; 2/3 от тях са със защитни и рекреационни функции, а останалите са за целите на дървопреработването и производство; •• В територията на общината попадат 8 защитени територии (1 резерват, 2 природни забележителности и 5 защитени местности) и 5 защитени зони по Натура 2000 (1 по директивата за птиците и 4 по тази за местообитанията); •• Защитените територии за опазване на културното наследство са четири, като по-значими от тях са крепостите “Стенос“ в местността Траянови врата и “Горна черква“ в курортното селище Вили Костенец; •• Общината е много богата на водни ресурси, голяма част от които са пригодени за напояване на земеделските земи; главни реки за територията са: Марица, Очушница и Стара река; •• Най-големият потенциал на територията на община Костенец са минералните извори, известни от дълги времена с лечебните си свойства, като те са разположени и се използва частично техния потенциал в трите куротни селища - гр. Момин проход, Пчелински бани и Вили Костенец; •• Общината е разположена на стратегическо местоположение между двата най-големи града в страната - София и Пловдив и има директна връзка с тях чрез АМ “Тракия“ или първокласен път I-1 от РПМ; •• През разглежданата територия минава два паневропейски транспортни коридора - №4 и №8 по гореупоменатите пътни артерии; •• Много голям транзитен поток от автомобили минава през територията, което е потенциал при популяризиране на Костенец като туристическа дестинация и привличане на част от хората за по-продължителен период в рамките на общината; •• През двата града Костенец и Момин проход, успоредно на път I-1, минава съществуващото жп трасе, част от главната жп линия Калотина-София-Пловдив-Свиленград-Турция/Гърция; населените места се обслужват от 1 гара в гр. Костенец и 1 спирка в Момин проход; •• В структурата на собствеността преобладава общинската частна (34.3%), следвана от частната (22.7%), изключителната държавна (14.9%), като другите видове собственостти обхващат по под 10% от общата площ на общината;

Септември 2015

| 92 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Приоритети: •• Изработване на политики (жилищни, демографска, транспортна и др.) свързани с големия брой обезлюдяващи се населени места и съществуващите жилищна и транспортна инфраструктура, които остават неизползвани; •• Използване потенциалите на курортните селища с цел привличане на млади и образовани кадри в сферата на туризма, нови инвеститори и осигуряване на заетост за хората в общината; •• Окрупняване на земеделските масиви, което в унисон със съществуващите и добре изградени напоителни системи, е сериозна предпоставка за привличане на инсвестиции в тази насока; •• Разумно използване на горския фонд като изключително ценен ресурс за общината и изготвяне на нов Лесоустройствен проект за тази цел; •• Запазване природните дадености, животинското и растително разннобразие и изтъкване потенциалите на “рекреационните гори и територии“, най-вече в южните части от територията; популяризирането им с цел привличане на туристи търсещи подобен вид услуги; •• Опазване и валоризация на културното наследство и защитените територии и зони чрез спазване на предписанията на режимите за допустими дейности и намеси; •• Намиране на средства за възстановяване на традициите в балнеоложкия туризъм и благоустрояване на трите курорта с находища на лечебана минерална вода - гр. Момин проход, Пчелински бани и Вили Костенец; •• Наблягане върху ролята на туризма и значението му в социално-икономически план за общината, с оглед на големия поток автомобили, преминаващи през територията, основно по АМ “Тракия“; •• Оползотворяване потенциала на главните транспортни артерии и жп линиите чрез даване на възможност за изграждане на логистични центрове по тяхното протежение; •• Окрупняване на имотите общинска собственост с цел привличане на нови инвеститори и повишаване конкурентоспособността на икономиката.

| 93 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|94|

ОБИТАВАНЕ

4.1 КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ФОНД - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - КОЛИЧЕСТВО И ОБИТАЕМОСТ - КАЧЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ФОНД

4.2 СОБСТВЕНОСТ 4.3 ВЛИЯНИЕ В ОБЩОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ 4.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 95 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 4.01 - Брой на жилищните сгради в град и община Костенец съгласно различните териториално административни единици Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

ГРАД КОСТЕНЕЦ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ОБЛАСТ СОФИЯ

ЮГОЗАПАДЕН РЕГИОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

2 280

5 949

145 122

445 720

2 060 745

38% от Община Костенец

4% от Област София

33% от ЮЗР за планиране

22% от Република България

4.1 Количествено и качествено състояние на жилищния фонд 4.1.1 Обща характеристика Една от основните функции, които селищата изпълняват е да задоволяват нуждите на населението за обитаване. Тази функция е обвързана с основния социален проблем да се гарантира, че членовете на обществото имат дом, в който да живеят, независимо дали това е къща, или някакъв друг вид жилище или подслон. Ефективното справяне с този проблем е основополагащо за развитието на населените места. Българското законодателство, чрез разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), дефинира две основни единици пряко свързани с функцията обитаване – жилищна сграда (постройка, която е предназначена за постоянно обитаване и най-малко 60% от разгънатата площ на сгра¬дата се използва за обитаване) и жилище (обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, кое¬то е пригодено за живеене и има поне един самостоятелен изход на общодостъпна част). Използвайки данните на НСИ от 2011 г. на територията на община Костенец има 5 949 жилищни сгради, като този брой включва и 117 жилища за временно ползване (вили) и 1 жилище за колективно домакинство в гр. Момин проход. Общият брой на жилищита в общината представлява 4% от всички жилищни сгради в област София. 2 280 жилищни сгради или 38% от цялото количество намират в урбанизираната територия на общинския център град Костенец. Прави впечатление, че почти целиия жилищен фонд в общината е съставен от малоетажни жилищни сгради (до 3 етажа) - 99.7, изразено в проценти. От друга страна, общият брой на жилищата в община Костенец е 7 304. Фигура 4.02 - Жилищни сгради и жилища в община Костенец по брой етажи и стаи

ЕДИН

ДВА

ТРИ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

50.9%

46.2%

2.6%

3 000 2 500 2 000 1 500 1 000 500

ЕТАЖИ / СТАИ СГРАДИ ЖИЛИЩА

Септември 2015

1 3 026

(50.9%)

690

(9.4%)

2 2 751

(46.2%)

2 074

(28.4%)

152

(2.6%)

2 392

(32.7%)

|96 |

(0.1%)

1 211

(16.6%)

5 6

(0.1%)

491

(6.7%)

6+ 9

(0.2%)

446

(6.1%)

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Класификация

ЖИЛИЩНИ СГРАДИ

ЖИЛИЩА

Коеф. Жил. / Сгр.

Жители

Коеф. Жит. / Сгр.

5 949

7 304

1.23

12 793

2.15

Костенец

град

2 280

3 177

1.39

6 853

3.01

Момин проход

град

512

668

1.30

1 628

3.18

много малко село

1.00

0.13

Горна Василица

малко село

426

432

1.01

275

0.65

Долна Василица

много малко село

190

1.00

0.01

голямо село

1 760

2 051

1.17

3 691

2.10

Очуша

много малко село

353

355

1.01

0.14

Подгорие

много малко село

130

1.00

0.15

малко село

242

245

1.01

269

1.11

НАСЕЛЕНИ МЕСТА Община Костенец

Голак

Костенец

Пчелин

4.1.2 Количество и обитаемост

Таблица 4.01 - Жилищни сгради, жилища и население на отделните селища в община Костенец

Таблица 4.01 показва по-детайлна информация относно местоположението на жилищните сгради и жилища по населени места в общината. От нея може да се отбележи, че с изключение на градовете Костенец и Момин проход, както и село Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИМКостенец в останалите села всяка жилищна сграда представлява отделно жилище. МАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011) Таблицата също така разкрива и негативната статистика относно по-малките населени места в община. Коефициентът жители спрямо жилищни сгради в 5 от селата е понисък от 1. Това означава че броят на регистрирани жилищни сгради е по-голям от този на регистрираните жители; факт, който разкрива сериозния проблем относно необитаемия жилищен фонд. В някои села този показател е трагичен, което ги дефинира като тотално обезлюдени населени места. Средната стойност на коефициента жители към жилищни сгради за цялата община е 2.15. Той е най-висок за град Момин проход, където стойността му е 3.18, следван от град Костенец – 3.01 и село Костенец 2.10. От гледна точка на коефициента жилища към жилищни сгради средната стойност е 1.23. По-високи са стойностите в градовете Костенец – 1.39 и Момин проход – 1.30, което се дължи на няколкото изградени жилищни комплекса на тяхната урбанизирана територия. В остналата част от общината преобладават индивидуално построенните едно-жилищни сгради. Фигура 4.03 - В малките и много малките села в община Костенец изоставените жилищни сгради са неразделна част от селищния пейзаж Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

| 97 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

Очуша Подгорие

(до 200 души)

Обезлюдено село Процент на необитавани жилищни сгради над 60% 40 - 60% 20 - 40% под 20%

Горна Василица Пчелин

Момин проход Долна Василица

Костенец

23.9% - средна стойност за община Костенец

Голак

Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 4.04 - Процент на необитавани жилищни сгради по землища в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Същевременно представените данни не отричат присъствието на изоставени сгради и в по-големите населени места. Този аналитичен аспект е илюстриран на фигура 4.04, индикираща, че и на землищната територия на сравнително голямо село като Костенец също има значителен процент пустеещи жилищни сгради. Цялостно погледнато данните показват, че 23.9% от жилищните сгради в общината са необитавани. 4.1.3 Качествено състояние на жилищния фонд Според данните на НСИ (2011) 66.3% от жилищните сгради са построени в периода 1950-1989 г., а след 1990 г. - 11.6% от жилищения сграден фонд. В контекстта на област София 70.2% от жилищния сграден фонд е построен през периода от 1950 - 1989 г., а след 1990 г . – 12.1%. По-детайлно данните за община Костенец са представени на фигура 4.05. От тях може да се види, че до 1949 г. е построен 20.6% от жилищните сгради, а до 1989 г. този процент е 91.8%. След 1990 г. са построени само 8.2% от жилищните сгради в общината. Това дефинира, реален спад в строителството на нови жилищни постройки. Все пак това изглежда логично вземайки впредвид негативната демографска тенденция след 1989 година. Допълнително от фигура 4.05 може да се отбележи, че по-голяма част от многофамилните жилищни сгради са построенни между от 1970 до 1989 г., докато през останалите периоди се забелязва приоритизирането на еднофамилни жилищни структури. Септември 2015

|98 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ДО 1949

1950 - 1969

50.9%

1970 - 1989

50.9%

Фигура 4.05 - Жилищен фонд в община Костенец според периода на построяване

1989 - 2011

30.4%

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

8.2%

1 800 1 500 1 200 900 600 300

ПЕРИОД

ДО 1949

1950-1959

1960-1969

1970-1979

1980-1989

1990-1999

2000-2011

СГРАДИ

1 224

1 028

1 401

1 045

762

327

162

ЖИЛИЩА

1 306

1 215

1 713

1 365

1 165

(1.07)

Административна единица Област София Община Костенец

3.07

(1.18)

(1.22)

(1.31)

361

(1.53)

Жилищни сгради

Жилища

Обитавани Стаи - брой жилища

145 122

176 842

91 566 (52%)

5 949

7 304

4 838 (66%)

СРЕДЕН БРОЙ СТАИ В ЖИЛИЩЕ

69.2

СРЕДНА ПОЛЕЗНА ПЛОЩ В ЖИЛИЩЕ

171

(1.10)

(1.06)

Таблица 4.02 - Характеристика на жилищни сгради и жилища в област София и община Костенец

Полезна площ - кв. м. общо

в т.ч. жилищна

521 308

12 006 370

8 862 473

22 496

505 116

375 368

2.65

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2015)

СРЕДЕН БРОЙ ЛИЦА НА ЕДНО ОБИТАВАНО ЖИЛИЩЕ

Таблица 4.02 представя допълнителна класификация на жилищния фонд в община Костенец спрямо броя на стаи в жилищата и спецификация на вътрената им площ извлечена от данните на НСИ за 2011 г. 2/3 от жилищата в община Костенец са обитаеми, което съпоставено с регистрираното население определя средна стойност от 2.65 жители на една жилищна единица. От гледна точка на броя стай данните показват, че най-типични са двустайните и тристайните жилища, които заедно съставят 61.1% от общия жилищен фонд в общината (фигура 4.02). По-задълбочени изчисления показват, че средната стойност на броя стаи в жилище за цялата община е 3.07. Спрямо полезната площ на жилищата в общината изчесленията показват, че средната стойност 69.2 кв. м. на жилище. Благоустроеност Освен вече представените качествени характеристики на жилищния фонд в община Костенец е необходимо да се анализират и по-задълпочено самата благоустроеност на жилищата за да може да се направят реални изводи относно качеството на обитаване. Поради тази причина по-детайлен поглед върху благоустроенността на жилищния фонд в община Костенец е представен в следващите параграфи и фигури 4.06 & 4.07. Внимание е отделено на темите – водоснабдяване, канализация, достъп до кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и интернет. Данните от НСИ (2011) на тази тематика са предоставени само за обитаемите жилища. | 99 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ОБИТАВАНИ ЖИЛИЩА ОБЩИНА

4 838

ГРАДОВЕ

3 146 (65%)

СЕЛА

1 682 (35%)

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

КАНАЛИЗАЦИЯ

Обществено | 4771 (98.6%) Комбинирано | 20 (0.4%)

Собствено | 8 (0.2%) Няма | 39 (0.8%)

Обществена | 4007 (82.8%) Попивна яма | 278 (5.7%)

Септична яма | 281 (5.8%) Няма | 272 (5.6%)

Обществено | 3127 (99.4%) Комбинирано | 15 (0.5%)

Собствено | 0 (0.0%) Няма | 4 (0.1%)

Обществена | 2814 (89.4%) Попивна яма | 157 (5.0%)

Септична яма | 131 (4.2%) Няма | 44 (1.4%)

Обществено | 1644 (97.2%) Комбинирано | 5 (0.3%)

Собствено | 8 (0.5%) Няма | 35 (2.1%)

Обществена | 1193 (70.5%) Попивна яма | 121 (7.2%)

Септична яма | 150 (8.9%) Няма | 228 (13.5%)

Във ВиК сектора двата основни индикатора на благоустроеност са водоснабдяване и канализация. Данните относно тях са представени на фигура 4.06. За водоснабдяването статистиката отбелязва, че инфраструктурата е почти цялостно изградена като в 4 771 Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИМили 98.6% от обитваните жилища в общината водата се осигурява чрез обществено МАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011) водопроводната мрежа. В градовете този процент е 99.4, а в селата съответно 97.2% - малко по-нисък. Другите видове водоснабдяване са доста непопулярни, но все пак трябва да се отбележи че в селата 2.1% от домовете нямат достъп до водоизточник. Фигура 4.06 - Водоснабдяване и канализация на обитаваните жилища в община Костенец

Данните за канализационната мрежа разкриват, че тя не е изградена до толкова завършен вид като водоснабдяването. Жилищата с изградена канализационна инсталация са 4 0007 или 82.8% от всички в общината. От друга страна 272 жилища или 5.6% от обитавания фонд не разполагат с абсолютно никаква канализация. Стойностите на канлизационна осигуреност изглеждат по-добре за градовете Костенец и Момин проход, където 89.4% от всички жилища са обществено обслужени и само 1.4% или 44 жилища не разполагат с никаквя канализация. За останалата част от общината, селата, стойностите са по-ниски но все пак значително повече от половината фонд, 70.5% или 1 193 жилища, имат достъп до обществената канализационна система. 5.0% от домовете използват сравнително примитивно решение – попивна яма, докато 4.2% използват септични ями. 228 жилища или 13.5% от общия брой домове в селата не разполагат с никаква алтернатива на канализационната система. Относно достъпа на домовете в общината до кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и интернет данните на НСИ от 2011 година индикитират сравнително ниски, незадоволителни стойности. Тази достъпност е малко по-висока в градовете отколкото в останалата част от община Костенец. Погледнато върху отделните индикатори се вижда, че за всеки един от тях по-малък брой от жилищата имат достъп да гореспоменатите устройства и услуги. 37.1% от жилищата имат достъп до интернет, 40.2% до компютър, като тези проценти в селата са съответно 26.7% и 28.6%. От гледна точка на кабелна телевизия 44.1% от жилищата в общината имат достъп, като в селата този дял е 27.6%. Все пак, трябва да се вземе под внимание, че от тази динамична тематика периодът от 2011 до 2015 г. е сравнително дълъг и тези стойности могат да за значително различни. Като цяло представените данни не показват сериозни дефицити на изградена техническата инфраструктура в общината. Въпреки сравнително добрата физическа наличност на благоустройствени елементи тя не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради не-доброто техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората. Този факт, от своя страна, води до допълнителни негативни последици в най-малко две посоки - жизнен стандарт и екология. Септември 2015

|100 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ОБИТАВАНИ ЖИЛИЩА

КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

4 838

ОБЩИНА

ГРАДОВЕ

3 146 (65%)

СЕЛА

1 682 (35%)

САТЕЛИТНА АНТЕНА

КОМПЮТЪР

ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ

Да

Не

Да

Не

Да

Не

Да

Не

44.1% 2132

55.9% 2706

27.4% 1327

72.6% 3511

40.2% 1943

69.8% 2895

37.1% 1797

62.9% 3041

Да

Не

Да

Не

Да

Не

Да

Не

52.9% 1165

47.1% 1481

25.5% 801

74.5% 2345

46.4% 1459

53.6% 1687

42.8% 1345

57.2% 1801

Да

Не

Да

Не

Да

Не

Да

Не

27.6% 467

72.4% 1225

31.1% 526

68.9% 1166

28.6% 484

71.4% 1208

26.7% 452

73.3% 1240

4.2 Структура на собствеността и жилищна осигуреност

Фигура 4.07 - Дигитална осигуреност на обитаваните жилища в община Костенец

Напододобяващо за сутиацията в цялата страна, почти всички жилища в общината са частна собственост. Община Костенец разполага с ½ идеални части от къща и 1 Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИМрезервен апартамент, което дефинира общинският жилищен фонд е твърде ограничен. МАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

През последните 20 години в Община Костенец не са строени нови общински жилища, като жилищният фонд е стар и амортизиран. Към настоящия момент средствата, които се получават от наеми са напълно недостатъчни за неговата поддръжка. Освен всичко това се наблюдава и тенденция за ежегодно увеличение на сумата необходима за ремонти и поддръжка. Тези дадености определят необходимостта от радикална реформа относно общинските жилища; проблем, който е присъщ за цялата страна. Това е най-вече наложащо от гледна точка на социалните жилища, които са недостатъчни и системата за осигуряването им е неефективна. Резултатът е значително редуцирана достъпност до жилищата на хора с ограничени възможности. Като цяло жилищата заемат 1% от общия брой недвижими имоти общинска собственост и са недостатъчни за задоволяване нуждите на нуждаещите се от жилища граждани. Необходимо е да се ускори процесът на идентификация на общинските имоти. От гледна точка на пазара на недвижимите имоти има известни наченки на подобрение в града и курортните райони. Все пак, ако погледем по-специално към жилищния пазар не може да кажем, че той се развива добре, дори напротив. Броя на новопостроени жилищни сгради в 2010 г. е бил 16 (17 жилища) докато през 2013 едва енда сграда (1 жилище) е въведена в експлоатация. През този период се наблюдава прогресивен спад по този показател (таблица 4.03). Показател

Мерна единица

2010

2011

2012

2013

Сгради

брой

187

185

200

191

Жилища

брой

253

236

257

237

Полезна площ

кв. м.

27 493

27 739

32 733

31 580

кв. м.

17 713

17 800

21 488

19 267

Сгради

брой

Жилища

брой

Полезна площ

кв. м.

2 218

1 839

1 076

133

кв. м.

1 432

871

507

Област София

в т.ч. жилищна

Таблица 4.03 - Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в област София и община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2015)

Община Костенец

в т.ч. жилищна

| 101 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 4.3 Пространствени структури на обитаване и селищна динамика Вече представените данни относно населението и обитавания жилищен фонд показва, че обитаването в община Костенец е предимно концентрирано основно в градовете Костенец, Момин проход и село Костенец. Там се намират 76.5% (4 552) от всички жилищни сгради, обитавани 95% (12 172) от населението в общината. Това показва, че тези три населени места, които са разположени в сравнително малък географски интервал функционират като отявлен център на общината. Спрямо тяхната топология пространствените структури на обитаване в общината се разделя на три основни вида: •• •• ••

Територия, застроена с еднофамилни жилищни сгради; Територия, застроена с многофамилни жилищни сгради; Територия, застроена с вилни сгради за временно ползване.

Жилищната среда в община Костенец е представена предимно от индивидуални форми на обитаване – еднофамилни жилищни сгради, като както беше вече споменато преобладават малоетажните сгради (99.7% от тоталния жилищен фонд). Почти цялата територия на община Костенец попада в този тип структура на обитаване като някои от селата в общината са съставени от разпръснати в техните землища махали, административно обединени в населени места. Характерът на застрояване е предимно със свободностоящи къщи, с голяма дворна площ за реализиране на различни селско стопански дейности по задоволяване нуждите на домакинствата. Изключение от тази структура на обитаване се намира в крайните квартали на град Костенец (ж.к. Олимпиада; на ул „Средна гора“) и в Момин проход са изградени панелни блокове (5-6 етажни) при безпарцелно застрояване. Тези сгради са построени в периода на социализма преди 1989 г. и са в амортозирано състояние. Всички жилищни блокове са панелни, с дървена слепена дограма, с плоски покриви. Наблюдава се частично саниране на някои от апартаментите, както и частична подмяна на дограмата с PVC стъклопакет. Третата форма на обитаване, представена от вилни сгради, е представлявана от 117 или 2.0% от всички жилищни сгради в общината. Сградите за временно обитаване са локализирани главно в град и село Костенец. Някои от тези структири в село Костенец са доста старини със забележителна архитектура. От друга страна, не всички са добре поддържани. Природните дадености и местоположението на община Костенец създава предпоставки за локализиране на повече структури за временно обитаване в района. Статистически погледнато общата брутна площ на жилищните територии в община Костенец е ??? км2 / ??? ха или ???% от цялостната територия. Тотална площ на всички жилища е 0.51 км2 / 505 декара или 69.2 м2 на глава от населението. Селищна динамика Селищната динамика е тясно обвързана със селищната мрежа в района, състоянието на транспортната инфраструктура и географското разположение на социоикономическите възможности. Този фактор е изразен в ежедневни пътувания на заети и учащи лица. В община Костенец основно влияние оказват София на запад и Пазарджик на изток. Допълнително могат да се отбележат и множество между общински ежедневни пътувания. По данни на НСИ от 2011 година в област София ежедневните трудови пътувания се извършват чрез шосеен транспорт (лек автомобил и автобус). Това е типично за цялата страна тъй като на много места в България железопътната и велосипедна инфрастуктура не са добре развити. Процентното съотношение на използването на различните превозни средства за ежедневни пътувания е както следва:

Септември 2015

ЛЕК АВТОМОБИЛ

АВТОБУС / МИКРОБУС

ВЛАК

ВЕЛО

41.1%

43.0%

14.5%

0.2%

|102 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 4.08 - Типичен селищен пейзаж в община Костенец, село Горна Василица Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 4.09 - Многофамилни панелни жилища в град Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 4.10 - Жилище за временно обитаване на територията на вилна зона в землището на село Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

| 103 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Таблица 4.04 - Всекидневни трудови мигранти по направление на миграцията в област София и община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

АДМИНИСТРАТИВНОТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА

Заети лица

Лица, които не правят ежедневни трудови пътувания

Всекидневни трудови мигранти

Процент на всекидневни

от тях отиват на работа ОБЩО

Област София

93 949

57 865

36 084

Община Костенец

5 042

2 985

2 057

Градове

3 666

1 800

1 866

в същата община

в същата област

трудови

в друга област

8 736

6 724

20 624

(24.2%)

(18.6%)

(57.2%)

598

399

1 069

(29.1%)

(19.4%)

(52.0%)

523

326

1 017

(28.0%)

(17.5%)

(54.5%)

мигранти от заети лица 38.4% 40.8% 50.9%

Данните на НСИ (2011) показват, че от заетите лица в община Костенец – общо 5 042 на брой, 2 985 човека или 59.2% живеят и работят в общината. Съответно всекидневните трудови мигранти са 2 057 или около 2/5 от населението (40.8%). Процентът на заетите лица от градовете Костенец и Момин проход, които осъществяват ежедневни пътувания е дори по-висок - 50.9%. Като цяло, данните от НСИ показват сравнително висок процент – 38.4% на ежедневни трудови мигранти в цялата област София (таблица 4.06). Това се дължи на непосредствената близост с град София, които предлага значително богат трудов пазар. Това също може да е потвърдено и за община Костенец след като 52.0% от трудовите мигранти в осъществят техните ежедневни пътувани в локации извън областта. От останалата част 29.1% правят това в рамките на общината, а 19.4% извършват техните пътувания в друга община от област София. Таблица 4.05 - Всекидневно пътуващи учащи в област София и община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

АДМИНИСТРАТИВНОТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА

Учащи лица

Учащи лица, които не правят ежедневни пътувания

Всекидневно пътуващи учащи

Брой

Процент на всекидневни учебни пътувания от учащи лица

Област София

30 438

23 717

6 721

22.1%

Община Костенец

1 532

1 072

460

30.0%

От гледна точка на учащите лица, 1 072 (70%) от общо 1 532 на брой, учат в населените места, в които живеят. Останалите 460 или 30% са всекидневно пътуващите учащи до други населени места. Това са ученици на равнище начално и основно образование пътуващи до общинския център – град Костенец или ученици на равнище средно образование - гимназии и техникуми, пътуващи до близките по-големи градове или София.

4.4 Изводи и приоритети С цел да бъде обобщен представения анализ за функцията обитаване в община Костенец основните изводи и приоритети за бъдещо развитие са дефинирани. Те са представени в следващите параграфи. Изводи: •• Средностатистическата жилищна задоволеност в общината е близка и над средната за страната. Голям брой жилища не се обитават, което не предполага нуждата от масово ново жилищно строителство; •• Моментното състояние на жилищния фонд е задоволително, но за да се поддържа и подобрява, са необходими големи частни инвестиции; •• Техническата инфраструктура е сравнително добре изградена, но това не допринася за качеството на обитаване поради не-доброто техническо състояние на инженерните мрежи; •• Социалните жилища са недостатъчни и системата за осигуряването им се нуждае от радикална реформа; •• Жилищните пазари не са развити, но общината притежава потенциал за развитие на вилни зони на база на природните си дадености; Септември 2015

|104 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• Пространствената структура на обитаване в общината е представлявана главно от еднофамилни малкоетажни сгради, като единствено в крайните квартали на град Костенец (ж.к. Олимпиада; на ул „Средна гора“) и в Момин проход са изградени панелни блокове (5-6 етажни) при безпарцелно застрояване; •• Селата в общината са съставени от разпръснати в техните землища махали, административно обединени в населени места, застроени с еднофамилни малкоетажни сгради; •• Характерът на застрояване е предимно със свободностоящи къщи, с голяма дворна площ за реализиране на различни селско стопански дейности по задоволяване нуждите на домакинствата; •• Присъствието на градовете София и Пазарджик имат сериозно въздейстие върху селищната динамика в община Костенец. Приоритети: •• Обновяване на съществуващия жилищен фонд чрез повишаване инициативността на населението по отношение на желанието за изграждане на екологосъобразна и качествена жилищна среда; •• Повишаване на използваемостта на наличния фонд; •• Осигуряване на социални жилища за маргиналните групи чрез ново строителство или преструктуриране на съществуващ сграден фонд; •• Развитие на вилния потенциал чрез физическо нарастване и благоустрояване на териториите, предвидени за сгради за временно обитаване (вили).

| 105 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|106|

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

5.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МРЕЖАТА ОТ ОБЕКТИ 5.2 ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПО НИВА НА ОБСЛУЖВАНЕ 5.3 СОБСТВЕНОСТ 5.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 107 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Граница на землище Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Здравна инфраструктура Медицински център Център за спешна помощ Специализирана болница Амбулатория за първична или специализирана медицинска помощ Амбулатория за първична или специализирана медицинска помощ по дентална медицина

Ихтиман

с. Очуша

София

с. Подгорие Пчелински бани с. Горна Василица

с. Пчелин

гр. Момин проход Пловдив Бургас

гр. Костенец

с. Долна Василица

Долна баня Самоков

с. Голак

Белово Пазарджик Пловдив

с. Костенец

Вили Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 5.01 - Териториално разположение на здравните заведения в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от АГКК и община Костенец

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

5.1 Териториално разположение на мрежата от обекти Здравеопазването е важен елемент от социалната сфера на община Костенец. Здравното обслужване на населението е функция от три основни фактора – икономически, медицински и социален. Здравната политика на Община Костенец сега и в близките няколко години ще се осъществява в условията на известни икономически затруднения и ограничени финансови ресурси. Важна задача на общинската здравна политика за този период е да се завърши реформата в здравеопазването. Необходимостта от тази реформа се налага поради: • влошеното и влошаващото се здравно състояние на населението и неефективността на съществуващата система на здравеопазване; • несъответствие на съществуващата система на здравеопазването спрямо общите изисквания на пазарната икономика и приобщаването към Европейските стандарти и ценности. На територията на общината съществуват четири публични здравни заведения, разположени в градовете Костенец и Момин проход като това са 1 медицински център, 1 център за спешна медицинска помощ и 2 специализирани болници в двете населени места. Освен тях на територията на общината са регистрирани 18 амбулатории за първична или специализирана стоматологична помощ, 12 амбулатории за специализирана медицинска помощ и 15 такива за първична медицинска помощ. Наблюдава се силна централизация на медицинското обслужване в град и село Септември 2015

| 108 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Костенец и курортните селища Момин проход и Вили Костенец, където има амбулаторно обслужване най-вече в центровете с минерална вода.

5.2 Видове лечебни заведения по нива на обслужване • Доболнична помощ Филиалът за спешна медицинска помощ (обслужва населението на цялата община Костенец) се финансира изцяло от държавния бюджет и се ръководи се от директор на Центъра за спешна медицинска помощ – София област. Разполага със самостоятелна добре оборудвана едноетажна сграда, включваща манипулационна, стаи за дежурните екипи и сервизни помещения и две линейки. Във филиала работи 1 екип, включващ фелдшер, медицинска сестра и шофьор. Това е крайно недостатъчно за обслужване на цялата община като са наложителни моментални мерки за набиране на нови екипи от специалисти, които да осигуряват здравното обслужване на жителите при спешни случаи. Неотложен център “Санита” ЕООД – осигурява медицинско обслужване на населението във времето от 17.00 до 8.00 ч. Включва екип от 4 лекари, работещи по месечен график, разполагащи с транспорт за обслужване по домовете. “Медицински център 1 – Костенец” ЕООД е търговско дружество със 100% общинско участие. Осигурява специализирана медицинска помощ на населението на община Костенец и съседни общини. Здравното заведение разполага с 9 кабинета, обезпечени със съответните специалисти. В специализираните кабинети се осъществява консултативна, лечебно-диагностична, оперативна, профилактична и диспансерна дейност по съответната специалност. “Медицински център” ООД е дружество, което предлага ехографски прегледи и висококвалифицирана медицинска помощ от уролог, кардиолог, педиатър, акушергинеколог и хирург. На територията на общината са регистрирани 45 амбулатории за първична или специализирана медицинска и стоматологична помощ, разположени в три населени места - град и село Костенец и град Момин проход. • Болнична помощ “Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация” е търговско дружество със сто процента общинско участие. Структурата на болницата включва: Диагностично-консултативен блок (ДКБ) с два приемни кабинета вътрешен и неврологичен; клинична лаборатория; отделение по образна диагностика и сектор по физикална терапия и рехабилитация; стационарен блок с две отделения – вътрешно и неврологично и административно-стопански блок. Сградният фонд се състои от масивна двуетажна сграда, ремонтирана през 2002 г., разполагаща с модерно оборудване и апаратура. Болницата лекува болни по 7 клинични пътеки, обхващащи най-честите патологии – сърдечни, белодробни и нервни заболявания. Болницата разполага с две линейки. В лечебното заведение работят 11 лекари. Филиал на “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс” е разположена в гр. Момин проход. Болницата е лидер във физикалната и рехабилитационна медицина, използващ утвърдени медицински стандарти в съчетание с природни ресурси. Комплексът включва две санаториални бази, а именно: • Санаториум за възрастни - прилаганите лечебно-профилактични методи са различни форми на външно балнеолечение – бани, басейни, лечебни душове /фарингиален душ, пулверизация на гърлото,зъбно-венечен душ/, както и различни иригации, инхалации /с радонова минерална вода, с лекарствени разтвори-аерозол/, лечебна гимнастика, кинезитерапия, апаратна физиотерапия, лечебен мануален масаж, парафинолечение, теренно-лечебни маршрути, лекарствено лечение. Лекуват се състояния след инсулти – за раздвижване. С оглед на лекуваните заболявания и прилаганите лечебни процедури | 109 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 5.02 - Основен санаториум към “Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД - филиал Момин проход Източник: Община Костенец

Фигура 5.03 - Минералните извори в Момин проход имат забележителни лечебни и рехабилитационни свойства Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 5.04 - За съжаление традициите в балнеоложките процедури, както и базата на “Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД” постепенно се амортизира Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Септември 2015

| 110 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ • Детският санаториум към комплекса е специализирано заведение за комплексно лечение на ДЦП, включващо пред и следоперативна рехабилитация, оперативно лечение, социална рехабилитация. В него са обособени 4 отделения – едно ортопедично и 3 физиотерапевтични. Санаториумът разполага с 90 легла в неактивен сезон и 140 легла през активен сезон. Децата са разпределени по възрастов принцип. В Ортопедично отделение на Детския санаториум се извършват костни и сухожилни операции за корекция на крайниците. Комплексът разполага с необходимия екип от медицински специалисти.

5.3 Собственост На територията на общината съществуват четири публични здравни заведения с различно финансиране, а именно: •

“Център за спешна медицинска помощ” – държавен бюджет;

• “Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Костенец” ЕООД - 100% общинско участие; •

“Медицински център 1 – Костенец” ЕООД – 100% общинско участие;

• “Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, филиал Момин проход – 100% държавно участие и принципал - Министерство на здравеопазването.

5.4 Изводи и приоритети Изводи: •• На територията на общината няма функционираща Многопрофилна болница за активно лечение, а само специализирани болници като населението ползва болнична помощ в съседните градове Ихтиман, Самоков, София, Пазарджик; •• Болничните и доболнични обекти са със силно централизирано разположение в общинския център - гр. Костенец и населените места в близост - село Костенец и град Момин проход; •• За цялата територия на общината има само 1 екип на спешна помощ, който се състои от медицинска сестра, фелдшер и шофьор, което е крайно недостатъчно за обслужване нуждите на населението; •• Съществуват 2 специализирани болници, които покриват част от здравните нужди на населението, като предлагат услуги от най-високо болнично ниво;

Приоритети: •• Наемане на нови екипи специалисти в спешната медицинска помощ, обслужваща населението на общината; •• Подобряване достъпа до извънболнична помощ на жителите на населените места, разположени по-далеч от общинския център и другите 2 селища(с. Костенец, гр. Момин проход), в които се предлагат подобни услуги; •• Съчетаване на “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс” с другите налични потенциали на балнеологията в гр. Момин проход и затвърждаването му като лечебен курорт с национално значение.

| 111 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|112|

ОБРАЗОВАНИЕ

6.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТИТЕ 6.2 ОБРАЗОВАТЕЛНИ РАВНИЩА 6.3 СОБСТВЕНОСТ 6.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 113 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

Ихтиман

с. Очуша

София

с. Подгорие Пчелински бани с. Горна Василица

с. Пчелин

гр. Момин проход 1

Професионално училище

гр. Костенец

Общообразователно училище Детска градина

Пловдив Бургас с. Долна Василица

Долна баня Самоков

с. Голак

Болнично училище 4

Брой обекти

Белово Пазарджик Пловдив

с. Костенец 1

Вили Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 6.01 - Териториално разположение на учебните заведения в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на ТБС - София и АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

6.1 Териториално разположение на обектите Териториалното разпределение на обектите на образованието и тяхното развитие съответства на демографската структура и процеси в общината. Образователното дело на територията на община Костенец се основава на принципите и насоките на Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона, приоритетите на МОН и Регионален инспекторат по образованието, както и при отчитане спецификата на развитие на отделните детски и учебни заведения на местно ниво. На територията на Община Костенец функционират 3 общински детски градини, 4 общински училища и 2 държавни училища. Тяхните основни характеристики са описани в таблица 6.01. Според териториалното разположение на образователните обекти прави впечатление тяхната концентрация в общинския център – град Костенец и прилежащите населени места град Момин проход и село Костенец. Все пак, както беше вече представено. В тази микро селищна „агломерация“ живеят почти цялото население на община Костенец. От друга страна тази концентрация на учебни заведения затруднява достъпа до образование на децата от останалите населени места, които трябва да осъществяват ежедневни пътувания до образователното заведение. Най-голям е проблемът при предучилищното и начално образование, защото родителите трябва да полагат необходимите усилия, за да могат децата им да стигат учебните заведения. Тези дадености допринасят допълнително за обособяване на застаряващо население и цялостно обезлюдяване на по-малките населени места в общината. Септември 2015

|114 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ОБЕКТ

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

ВИД

ФИНАНСИРАНЕ

ОДЗ “ Звънче “

град Костенец

Целодневна Детска Градина (ЦДГ)

Общинско

ОДЗ”Здравец”

град Костенец

Целодневна Детска Градина (ЦДГ)

Общинско

СОУ ”Св.Кл.Охридски”

град Костенец

Средно Общообразователно Училище (СОУ) І - ХІІ клас

Общинско

ОДЗ"Радост"

село Костенец

Целодневна Детска Градина (ЦДГ)

Общинско

ПГ “Г.С. Раковски”

град Костенец

Професионална Гимназия (ПГ) VIII - ХІІ клас

Държавно

ОУ ”Константин Костенечки”

село Костенец

Основно Общообразователно Училище (ОУ) І - VІІІ клас

Общинско

ОБУ ”Д-Р Петър Берон”

град Момин проход

Общообразователно Болнично Училище (ОБУ)

Държавно

град Костенец

Основно Общообразователно Училище (ОУ) І - VІІІ клас

Общинско

град Момин проход

Основно Общообразователно Училище (ОУ) І - VІІІ клас

Общинско

ОУ “Св.св. Кирил и Методий”

ОУ ”Хр. Смирненски”

Таблица 6.01 - Списък на образователните обекти в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на ТБС - София

6.2 Образователни равнища На територията на община Костенец са разположени учебни заведения на всички образователни нива, с изключение на висшето образование. Община Костенец разполага с достатъчно училища с нужния капацитет, който може да осигури нормалното провеждане на учебния процес като общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието. Учебните заведения в община Костенец може да се раздели на следните основни образователни нива: •• Предучилищно обучение, представено изцяло от целодневни детски градини •• Общо образование в различни типове общообразователни училища •• Професионално образование в професионалната гимназия „Г.С. Раковски“ Системата за предучилищно обучение в община Костенец включва само един тип детски заведения - целодневни детски градини (ЦДГ). Те са общо три на брой, две в град Костенец и една в село Костенец – ОДЗ „Радост“, която е реновирана през 2014 г. Основните училища в общината са разположени в град Костенец, Момин проход и в село Костенец, а средните училища в общината (две на брой) предлагат ежегоден прием по следните направления и професии: •• с прием след 7-ми клас: природоматематически профил, с профилиращи предмети: химия, биология, математика, информатика, география и интензивно изучаване на английски език; •• с прием след 8-ми клас: природоматематически профил, технологичен профил – стопански мениджмънт, с профилиращи предмети – информационни технологии, география и икономика и професионални паралелки с придобиване професионалноквалификационна степен “Организатор на среден и дребен бизнес”; „Монтьор на машини, апарати, уреди и съоръжения”, „Оператор на металорежещи машини”, „Моделиер – технолог на облекло”, „Оператор в производството на облекло” и други. | 115 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 6.02 - Наскоро реставрираната ОДЗ “Радост” в село Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 6.03 - ОУ ” Хр. Смирненски” в град Момин проход Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 6.04 - Въпреки, че базата на ПГ “Г.С. Раковски” е амортизирана, тя предлага професионално обучение в няколко направления Източник: www.pgr.ucoz.com

Септември 2015

|116 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 6.3 Собственост На територията на община Костенец няма масови части учебни заведения. Всички детски заведения са публична общинска собственост. От общообразователните и професионални учебни заведения - 4 са общинска собственост. Изключение правят професионалната гимназия „Г.С. Раковски“ в град Костенец и обединеното болнично училище „Д-р Петър Берон“ в град Момин проход, коита са държавна собственост. В последните години общинската собственост, специално за образователната база, се явява плюс от гледна точка на привличане на външно финансиране (главно от фондове на ЕС) за ремонтиране и модернизиране на материалната база. Добър дял от на образователните обекти в община Костенец са успешно реновирани по външни оперативни програми. Като изключим това допълнително финансиране съществува известен недостиг на средства. Поради тази причина от собствения си бюджет общината осигурява само жизнено необходими дейности, които не включват обновяване на материалната база, снабдяване с нови технически и нагледни пособия, обогатяване на библиотечния фонд и др.

6.4 Изводи и приоритети Като цяло туризмът и отдихът в община Костенец са теми със сериозен потенциал за анализ. В следващите редове са представени основните изводи и приоритети на база на извършеното проучване. Изводи: •• Обектите на образованието са силно централизирано разположени в три населени места (градовете Костенец и Момин проход и село Костенец), които сформират мирко „агломерацията“ на общинския център; •• Налице е частично намаляване броя на децата и учениците в общината. Факт, който може да бъде ясно потвърден и на база на чисто демографската статистика за община Костенец; •• В град Момин проход се намира общообразователно болнично училище, което е доста специализирано не само за общината, а и за цялата област и регион; •• Поради недостиг на средствата за развитие на училищата и детските градини финансирането от общината, осигурява само жизнено необходими дейности за тяхното функциониране. Обновяването на материалната база вкл. нови технически и нагледни пособия и обогатяване на библиотечния фонд е възможно само чрез външно финансиране. Приоритети: •• Запазване съществуващия брой образователни обекти и паралелки и обновяване на физическата среда в сградите и прилежащите им дворове; •• Осигуряване на по-добра достъпност на децата от по-малките села до образователната система, дори и чрез създаване на алтернативни форми на обучение; •• Подобряване на базата и на качеството на образование в ОБУ „Д-Р Петър Берон“, взимайки впредвид спецификата му; •• Използване потенциалите, които предоставят програмите на Европейския съюз и други оперативни програми за развитие на образователния сектор в общината чрез външно финансиране.

| 117 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|118|

КУЛТУРА 7.1 ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТИТЕ 7.2 ЗНАЧИМОСТ 7.3 СОБСТВЕНОСТ 7.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 119 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Недвижима културна ценност Обект на културата

Очуша

Подгорие

Култов обект 6

Концентрация на НКЦ

Горна Василица

Брой недвижими културни ценности по землища 13 3-4 1-2 0

Пчелин

Момин проход Долна Василица

Костенец

Голак 5

к.к. Вили Костенец

Костенец

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 7.01 - Териториално разположение на основните туристически обекти в община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НИНКН и АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

7.1 Териториално разположение на обектите На територията на община Костенец са разположени 12 обекта, които са регистрирани като недвижимо културно наследство, които според научната и културната област, към която се отнасят (чл. 47 от ЗКН), попадат в две категории: |1| Архитектурно-строителни (в т.ч. художествени и народни старини) - 9 броя и |2| Исторически - 3 броя. Описание на регистрараните обекти е представено в таблица 7.01. Също така в общината са изградени и няколко православни храмове (с постоянни и/ или празнични богослужения). Най-съществените, от които са: •• „Св. Великомъченик Георги” в град Костенец; •• „Св. Арахангел Михаил” в село Костенец; •• „Св. Панталеймон” в град Момин проход; •• „Св. Йоан Предтеча” в село Горна Василица; •• „Света Мина” в село Горна Василица; •• „Вси Светих” в село Очуша; •• „Възнесение Господне” в село Голак; •• „Св. Великомъченик Георги” село Пчелин) и •• Манастира „Св. Спас” или „Възнесение Христово” в местността „Еледжик“, землището на село Горна Василица. Септември 2015

|120 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ОБЕКТ

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРИРАН/ ОБЯВЕН

ВИД

КАТЕГОРИЯ

Църква „Св. св. Петър и Павел“

село Долна Василица – Бальова махала

Декл. с Писмо №3107 от 18.09.1978 г. на НИПК

Художествен

III гр.

Късноантична крепост „Стенос“ при прохода „Траянови врата“

Имоти 000281, 000282, 000583 и 000584 в местност Калето в землище на с. Долна Василица

Архитектурно строителен от античността и средновековието

Национално значение

Църква „Св. Архангел Михаил“

село Костенец

Писмо №3107 от 18.09.1978г.

Художествен

III гр.

Местно значение

Обявена ДВ бр.35/1966 г. Заповед №РД9Р0010/21.12.2010г на МК + граници, режими за опазване и охранителна зона

Византийска крепост и базилика

На 2 км южно от село Костенец

Обявена ДВ бр.35/1966 г.

Архитектурно строителен от античността и средновековието

Къща на Стоян Илиев Джоров

село Костенец

Писмо №512 от 20.02.1982 г. на НИПК

Исторически

Стойчева къща - музей

село Костенец

Писмо №3850 от 12.10.1979 г. на НИПК

Архитектурно строителен

Къща на Стоичко Ташев

село Костенец

Писмо №3850 от 12.10.1979 г. на НИПК

Архитектурно строителен

Къща на Иван Пашалийски

село Костенец

Писмо №3850 от 12.10.1979 г. на НИПК

Архитектурно строителен

Вила на Тодор Влайков

к.к. Вили Костенец

Писмо №3850 от 12.10.1979 г. на НИПК

Архитектурно строителен

Вила на д-р Кръстев

к.к. Вили Костенец

Писмо №3850 от 12.10.1979 г. на НИПК

Архитектурно строителен

Къща на д-р К. Кръстев

к.к. Вили Костенец

Писмо №2563 от 28.08 1978 г. на НИПК

Исторически

Вила на Христо Ганев

к.к. Вили Костенец

Писмо №2563 от 28.08 1978 г. на НИПК

Исторически

Местно значение

Таблица 7.01 - Списък на обектите вписани в регистъра на култорно-историческото наследство Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НИНКН

Най-много недвижими културни ценности се намират в землището на село Костенец - 13 броя, 11 от които са разположени в урбанизираната територия на населеното място (4 в к.к Вили Костенец). В останалите землища в общината броя на недвижимите културни ценности е в пъти по-малък – съответно 4 в село Горна Василица, 3 в село Долна Василица, по 2 в градовете Костенец и село Пчелин. На територията на землищата на селата Очуша и Голак има по 1 култов обект, доката в село Подгорие няма нито една културна ценност (фигура 7.01). На територията на община Костенец също така има и 5 читалища. Всяко от тях се намира в различно населено място: •• Народно Читалище „Прогрес” в град Костенец - основано през 1907 г. Към читалището функционира детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци и дамско вокално трио, има школи по пиано, акордеон, група за стари градски песни и мъжка певческа група, организира празнични концерти; •• Читалище “Гео Милев” в град Момин проход - основано през 1954 г. Към него функционират два танцови състава; читалището организира Кукерски събор, фолклорни изяви в страната и чужбина; изградена е „Занаятчийска работилница“; | 121 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 7.02 - Наскоро реставрираната крепост “Стенос” при прохода “Траянови Врата” е единствената НКЦ от национлно значение на територията на община Костенец Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

•• Читалище “Просвета - 1881” в село Костенец. То е най-старото читалище в община Костенец, основано е през далечната 1881 година. Към него функционира детски танцов колектив, певческа формация „Рила”- акапелно пеене, състав за стари градски песни, детска театрална работилница, и разучаване на народни танци; •• Народно Читалище “Г. Бенковски - 1928” в село Горна Василица. Към читалището функционира кукерска група и група за автентичен фолклор; •• Народно Читалище “Просвета - 1913” в село Пчелин. Всяко едно от четилищата разполага с поне един салон за представления. Най-големия такъв е с капацитет от 370 места и се намира в народно читалище „Прогрес“ (град Костенец). В четири от четилищата има и функционираща библиотека.

7.2 Значимост Съгласно дефиницията на недвижимите културни ценности, според тяхната културната и научната стойност и обществената значимост, описана в чл. 50 от ЗКН, културното наследство в община Костенец попада в следните категории: • Национално значение – „археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната” • Местно значение – „свързаните с културата и историята на населени места, общини или области” • За сведение – „самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят” Единственият обект на територията на община Костенец, който е определен като недвижима културна ценност с национално значение е - късноантичната крепост „Стенос“ при прохода „Траянови врата“. Още 4 от обектите на НКЦ, за които е посочена значимост в акта за декларирането им, попадат в категорията за недвижими културни паметници от местно значение. За 7 от НКЦ тяхната значимост не е определена в официалния регистър. Към недвижимите ценности с местно значение могат да се причислят и обектите на културата (читалища) и религията (храмове и манастири).

7.3 Собственост Собствеността на голяма част от недвижимите културни ценности е частна с оглед на високия дял на къщи и вили, които са архитектурно-строителни паметници на културата. От друга страна, народните читалища са общинска собственост, а храмовете са собственост на Българската Православна Църква. Гробищните паркове са също общинска собственост. Септември 2015

|122 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 7.03 - Храма “Св. Великомъченик Георги” е единия от само двата културни обекти, които предстваляват някаква недвижима ценност в града Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

7.4 Изводи и приоритети Като цяло туризмът и отдихът в община Костенец са теми със сериозен потенциал за анализ. В следващите редове са представени основните изводи и приоритети на база на извършеното проучване. Изводи: •• На територията на община Костенец няма изключително голям брой недвижими културни ценности (12), от които само 1 е с национално значение (крепост „Стенос“ при прохода „Траянови врата“); •• Недвижимите културни ценности са главно концентрирани в землището на село Костенец, като остналите са дисперсно разположени в землищата на другите населени места, като най-голям брой са архитектурностроителните паметници на културата; •• Прави впечатление малкия брой на НКЦ в градовете Костенец и Момин проход, но това може да се обясни и от сравнително късното им установяване и развитие като селищни структури. Приоритети: •• Спазване на предписанията за устройство на имоти, в които попадат недвижими културни ценности, съгласно изискванията на НИНКН; •• Ремонт и рехабилитация на обектите на културно-историческото наследство и социализиране на прилежащата среда с цел цел запазване на културните ценности и историческия дух на селищата в община Костенец; •• Преосмисляне на модерното историческо, индустриално наследство на град Костенец, което е в основата на установяването на града и може да се експонира като КИЦ за в бъдеще с цел развитие на индустриален туризъм.

| 123 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|124|

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

8.1 ТРАСЕТА И СЪОРЪЖЕНИЯ. ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ЕЛЕКТРОСНАБДИТЕЛНАТА, ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА, КАНАЛИЗАЦИОННА И ГАЗОПРОВОДНА МРЕЖИ 8.2 ПЪТНА И ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА 8.3 РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННО ПОКРИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА. ПОКРИТИЕ С ДРУГИ КОМУНИКАЦИОННИ СИСТЕМИ 8.4 ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ 8.5 СМЕТОСЪБИРАНЕ И ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ. ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ 8.6 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 125 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Електропровод Сервитут Елекстроснабдителна подстанция Град Село Курортно селище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 8.01 - Схема на електропроводите в община Костенец

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни от АГКК

2.5

10 км

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

8.1 Трасета и съоръжения. Технически параметри на електроснабдителната, водоснабдителна, канализационната и газопроводна мрежи 8.1.1 Елекстроснабдяване През територията на община Костенец преминава електропроводи в направление югоизток-северозапад:

следните

магистрални

• 400kV от ПАВЕЦ „Чаира“ през подстанция Ветрен за подстанции Червена могила и София-запад; •

220 kV от ПАВЕЦ „Белмекен“ към подстанция Казичене.

ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водно-електрическа централа) може да се превключва много бързо в помпен или генераторен режим в зависимост от нуждите на енергийната система. ПАВЕЦ „Чаира“ е уникално хидроенергийно съоръжение – най-големия ПАВЕЦ в югоизточна Европа и ПАВЕЦ с най-висок водонапорен стълб в света. Генераторите на ПАВЕЦ се включват в помпен режим и акумулират излишната енергия, която тече към тях по два 400 kV далекопровода, консумирайки „излишните“ MW за качване на вода от яз. Чаира в яз. Белмекен (близо до южната граница на община Костенец, в община Белово). Територията на община Костенец се захранва от електроразпределителното предприятие „ЧЕЗ България” ООД. Енергопреносната мрежа и съоръжения на Септември 2015

| 126 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

територията на общината са в добро техническо състояние, има достатъчен резерв и като цяло задоволява нуждите на населението и промишлеността. Електрическа подстанция е изградена в западния край на гр. Костенец, непосредствено до изхода към Долна баня. Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (в момента се изпълнява Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд. В общината е реализиран проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура на община Костенец“ по ОПРР, но освен него са нужни и други мерки в тази насока, като най-наложително е инвестиции да бъдат вложени за:

Фигура 8.02 - Схема на каскада “БелмекенСестримо-Чаира“ Източник: НЕК ЕАД, Предприятие “Язовири и каскади“

• изграждане на трафопост и мрежа ниско напрежение за захранване на жилищата в кв. 141-142; изграждане на кабелна линия 20 kV за затваряне на пръстена на Вили Костенец между ТП “Вила “Констанция” и ТП “Банята”; • ремонт на мрежа ниско напрежение в централната част на гр. Костенец и кабелизирането й (подземно по ул. “Боровец” и ул. “Търговска”); • доставка и монтаж на система за централизирано управление на уличното осветление на територията на общината - подмяна на уличните осветителни тела с енергоспестяващи (Планово задание за ОУПО, 2014г.) Основните проблеми на енергопреносната инфраструктура в община Костенец са: •

неефективност на част от възловите станции;

•

неефективно улично осветление;

• отклоненията на въздушните линии от главните магистрали са остарели и подлежат на реконструкция; • необходимост от изграждане на нови и реконструкция на изградените трафопостове, които да отговарят на съвременните нормативни изисквания и потребности на територията (Планово задание за ОУПО, 2014г.) | 127 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Магистрален водопровод Сервитут Водохващане Град Село Курортно селище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 8.03 - Схема на магистралните водопроводи в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

8.1.2 Водоснабдяване и канализация По степен на водоснабдяване на населените места следва да кажем, че всички населени места в община Костенец са водоснабдени, с изключение на селата Долна Василица и Голак, които са почти напълно обезлюдени. Важните водоизточници за общината са основно два, които са от питейни повърхностни водни тела в басейна на р. Марица. Град Костенец, гр. Момин Проход и с. Костенец се водоснабдяват от 2 водоизточника алпийски тип – на р. Крайна и на р. Стара река/ Чавча. Те са с код на защитената територия BG3DSWMA03 и код на водното тяло BG3MA900R206 и са част от водоснабдителна организация ВиК-София. Използвания дебит е в порядъка на 80-90 л/сек. Останалите населени места се водоснабдяват от водопровода за гр. Ихтиман (с код на защитената територия BG3DSWMA01 и код на водното тяло BG3MA900R208) при водоснабдителна организация ВиК-София, като ползват от същия водопровод водно количество от около 15 л/сек. Отделно за промишлено водоснабдяване на хартиената фабрика в центъра на гр. Костенец („Костенец – ХХИ“ АД) се осигуряват 0.306 млн.м3 от горния изравнител на ВЕЦ „Момина клисура“. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води. През 1991-1992г. е изградена хлораторна инсталация в гр. Костенец за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона”, Септември 2015

| 128 |

Фигура 8.04 - Схема на магистрални проводи на канализационната мрежа в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

разположен в същото населено място. Състоянието на водоснабдителни мрежи не е добро. Общата дължина на външните водопроводни мрежи, поддържани от ВиК Костенец е 30 285 м., от които 22 415 м. етернитов водопровод и 7 870 м. – стоманен. Вътрешната водопроводна мрежа е 82 894 м., от които 19 913 м. стоманен и 72 981 м. етернитов водопровод. Има необходимост от реконструкция и ремонт на вътрешните водопроводи в гр. Костенец, с. Костенец и Вили Костенец (като за тях съществуват готови работни проекти, макар да подлежат на актуализация), както и реконструкция на външен водопровод за град и село Костенец. (Планово задание за ОУПО, 2014г.) Необходимо е изработване на проект и изграждане на ПСПВ с цел повишаване качеството на питейната вода и подобряване здравето на населението. Канализационната мрежа е изградена основно през периода 1979-1991г. в градовете Костенец и Момин проход и в село Костенец. Няма изградени вътрешни канализационни мрежи в селата Горна Василица, Долна Василица, Очуша, Подгорие и Голак. Няма изградени междуселищни външни колектори и пречиствателни съоръжения. Предвид сравнително малката амортизация на около 80% от общата канализационна мрежа, нейното състояние може да се определи като добро. Останалата част от около 20% се нуждае от основен ремонт и реконструкция. В общината няма изградени пречиствателни съоръжения за битово-фекални води. Съществува и необходимост от реконструкция и ремонт на 8 200м канализационни | 129 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Газопровод Сервитут Град Село Курортно селище

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 8.05 - Трасета на газопроводната мрежа в община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

мрежи, а също така и от проектиране и строителство на около 12 000м вътрешни канализационни мрежи и на 3 пречиствателни станции за битово-фекални води в гр. Костенец, с. Костенец и с. Пчелин(Планово задание за ОУПО, 2014г.). Основните проблеми на канализационната мрежа в община Костенец са следните: неизградена канализационна система и локални пречиствателни станции в селата; липса на профилактика на канализационната мрежа, в резултат на което част от нея става негодна за експлоатация, поради запушване с отлагания; липса на собствени финансови средства за реконструкция, модернизация и разширяване на канализационната мрежа. 8.1.3 Газоснабдяване През северната част от територията на общината преминават 2 много важни магистрални газопровода за нашата страна - единият е част от мрежата за транзитен преност, а вторият е от мрежата за пренос до потребителите в страната като и двата са с 300м сервитути. Единственото газоснабдено селище в общината е град Костенец. „Булгартрансгаз” ЕАД е единствен в България комбиниран оператор, който притежава, поддържа и оперира мрежа за пренос на природен газ до присъединени към нея потребители и газоразпределителни мрежи на територията на страната и мрежа за транзитен пренос на природен газ за Турция, Гърция и Македония. В десетгодишния план за развитие на мрежите на дружеството за периода 2013-2022г. няма заложени мерки и дейности, които да засягат територията на община Костенец. Септември 2015

| 130 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Ихтиман

ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община Транспортна инфраструктура Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Земеделски и горски пътища / улици Проход “Траянови врата” Паневропейски транпортен коридор №4 Паневропейски транпортен коридор №8 Град Село Курортно селище

София

I-8

III-8222

A1 III-3704 Пловдив Бургас

III-8002 Долна баня Самоков

II-82 I-8 Белово Пазарджик Пловдив

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 8.06 - Схема на пътната инфраструктура в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

8.2 Пътна и железопътна мрежа 8.2.1 Пътна инфраструктура Територята е добре облужена от пътна инфраструктура като общата дължина на пътища от РПМ е 48 км, от които делът на пътища с национално и международно значение (автомагистрали и пътища първи клас) е 21.1км. Главна пътна артерия, преминаваща през територията, е АМ “Тракия“, която преминава в северната част от общината. Участъкът е с дължина 8.1км като в него се включва и проходът “Траянови врата“. Магистралата съвпада с паневропейски транспортен коридор №8. Основният главен път, който обслужва общината, е първокласен път I-8 (E80), който преминава през страната в направление Сърбия - София - Ихтиман - Костенец Белово - Пазарджик - Пловдив - Свиленград - Турция. Трасето му, в направление изтоксеверозапад, преминава през общинския център - гр. Костенец и разположения на север от него, в непосредствена близост, гр. Момин проход. Тази пътна артерия е най-бързата и пряка връзка с градовете Белово на изток и Ихтиман АМ “Тракия“ на северозапад. Дължината на участъка в рамките на разглежданата територия е 13км, от които 5км от границата с община Белово до гр. Костенец са в задоволително състояние, а останалите 8км в северната част са в лошо състояние. Пътят съвпада с паневропейски транспортен коридор №4. | 131 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Друг важен път от РПМ за обслужване нуждите на населените места в общината е третокласният III-8222. Неговата дължина е 20.1км, като започва от гр. Костенец и преминава в северозападно направление и се явява основна връзка за населените места, разположени в същата посока спрямо общинския център, а именно: селата Очуша, Подгорие, Пчелин и Пчелински бани и Горна Василица, към което има и друг път от Момин проход. Тези населени места се свързват с този път посредством общински пътища, които обслужват директно тяхната територия. В територията на общината попада и малка част от път II-82, който осъществява връзка със съседните общини на запад - Долна баня, Самоков и прилежащият им курортен комплекс Боровец. Дължината му в община Костенец е 2.6км, а състоянието му е задоволително. Съществуват и още два пътя трети клас от РПМ като това са III-8002 и III-3704. Първият осъществява връзката между двата града Костенец и Момин проход, като се явява алтернатива на първокласния I-8. Общата му дължина е 2.5км. Другият, споменат третоклас път, се намира в североизточна част от териорията, като това е път, който осъществява връзката между Пазарджик, Ветрен и АМ “Тракия“. Дължината му в разглежданата територия е 1.6км. Таблица 8.01 - Списък на пътищата от РПМ на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АПИ, АГКК, http://dev.ivanatora. info/roads/

НОМЕР НА ПЪТ

КЛАС

ДЪЛЖИНА В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

СЪСТОЯНИЕ

НАПРАВЛЕНИЕ

А-1

Автомагистрала

8.1 км

Добро

Сърбия - София - Пловдив - Свиленград Турция

I-8

Първи клас

13.0 км

II-82

Втори клас

2.6 км

Задоволително

Костенец - Радуил - Боровец - Самоков Панчарево - София

III-8222

Трети клас

20.1 км

Лошо

(Самоков - Живково) Ново село - нов мост над река Марица - (кв. Момин проход -Костенец)

III-8002

Трети клас

2.5 км

Задоволително

кв. Момин проход - Костенец

III-3704

Трети клас

1.6 км

Задоволително

Пазарджик - Бошуля - Ветрен - АМ “Тракия”

5км - задоволително; Сърбия-София-Ихтиман-Костенец-Белово8км - лошо Пазарджик- Пловдив - Свиленград - Турция

Другите по-главни пътища, обслужващи територията на общината, са от общинската пътна мрежа. Те са с дължина, почти колкото РПМ, а именно 49.4км. От тях в първа категория и най-важен за общината е път SFO1370 свързващ едноименните град и село и курортното селище Вили Костенец в на юг. Останалите общински пътища свързват останалите села с пътища от РПМ, водещи към общинския център град Костенец. Повечето общински пътища са в лошо състояние, а тези към селата Долна Василица и Голак нямат асфалтова настилка. Състоянието на пътищата донякъде рефлектира върху населението на селищата, като е налична и обратната зависимост с оглед обезлюдяването на повечето села. Към настоящият момент (октомври, 2015г.) се извършват ремонт на път SFO2337 от гр. Момин проход към село Горна Василица, което би помогнало за обвързване на селото с градовете осигуряване на условия за бъдещи инвестиции в неговото землище. Таблица 8.02 - Списък на пътищата от Общинска пътна мрежа на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АПИ и АГКК

Септември 2015

НОМЕР НА ПЪТ

КАТЕГОРИЯ

ДЪЛЖИНА В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

НАПРАВЛЕНИЕ

SFO1370

Първа

8.5 км

/ I - 8 / Костенец - с. Костенец - лет. Костенец

SFO2371

Втора

3.4 км

/ III - 8222, Ново село - Костенец / Пчелин - Пчелински бани

SFO2372

Втора

2.7 км

/ III - 8222, Ново село - Костенец / - Горна Василица "/ I - 8, Ихтиман - Костенец / Костенец, кв. Момин проход мах. Пердова - мах. Гледжова - / SFO2372 /"

SFO2373

Втора

3.5 км

SFO3374

Трета

18.2 км

/ І - 8 / Костенец - Голак

SFO3375

Трета

5.5 км

/ III - 8222, Ново село - Костенец / - Очуша

SFO3376

Трета

2.9 км

/ III - 8222, Ново село - Костенец / - Подгорие

SFO3377

Трета

/ II - 82 / Костенец - депо ТБО

SFO3380

Трета

2.9 км

/ III - 8222, Ново село - Костенец / - мах. Кьосева

| 132 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Ихтиман

ЛЕГЕНДА Урбанизирана територия Граница на община ЖП инфраструктура ЖП трасе ЖП гара ЖП спирка Транспортна инфраструктура Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища Земеделски и горски пътища / улици Град Село Курортно селище

София

гара Немирово

спирка Момин проход

Пловдив Бургас

гара Костенец Долна баня Самоков

Белово Пазарджик Пловдив

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 8.07 - Железопътна инфраструктура в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

8.2.2 Железопътна инфраструктура Железопътна инфраструктура включва участък от главната жп линия жп линия Калотина-София-Пловдив-Свиленград-Турция/Гърция, която обслужва пътнически, бързи и експресни влакове. На територията на общината има една гара в гр. Костенец (всички преминаващи влакове) и една спирка в гр. Момин проход (само пътнически влакове). Дължината на линията в обхвата на общината е 14.1 км., а по нейното направлението се извършват и товарни превози. През 2015г. се изготвят подробен устройствен план (ПУП) и технически проекти за жп линията София-Елин Пелин-Ихтиман-Костенец-Септември с цел модернизация на железопътното трасе и увеличаване на капацитета му, увеличаване скоростта на движение на пътнически и товарни влакове, удовлетворяване на европейските изисквания за оперативна съвместимост и подобряване на безопасността при експлоатация на железопътната инфраструктура. Очаква се строителството на линията да започне през 2016г. като основната цел е да се подобри транс-националната обвързаност между страните в ЕС и извън него, а тази жп линия е изключително важна заради обвързването на Сърбия, България, Гърция и Турция. Необходимо е комуникационно решение за жп транспорта, което да допринесе за ликвидиране на проблема с разсичането градската тъкан на общинския център от преминаващата жп линия или вариант за облагородяване на пространството и използването на жп трасето като ключов потенциал за развитието на цялата община. | 133 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 8.3 Радио и телевизионно покритие на територията на общината. Покритие с други комуникационни системи Общинската система за телекомуникации е представена от две поделения, предоставящи услуги в тази област - пощенски съобщения и далекосъобщения. Пощенското обслужване на територията на община Костенец се осъществява от районна пощенско-телеграфна станция Костенец. Към районната пощенска станция Костенец има 10 подрайона обхващащи всички населени места в разглежданата територия. Във всички тези подрайони има пощи, голяма част, от които не функционират заради демографския срив и обезлюдяването на селищата. Пощенското покритие на населените места е 100%. РПС Костенец извършва широк спектър от услуги - освен типичната пощенска експлоатация (вътрешни и международни пощенски услуги, писма, телеграми, колети и разпространение на печата), пощата осъществява и социални услуги в помощ на населението. Телекомуникационната дейност в общината се осъществява от технологичен район далекосъобщения - гр. Костенец и обединява следните технически възли: •

град Костенец – АТЦ с 3000 телефонни поста. Задоволеност на населението – 26%;

•

село Костенец – АТЦ с 1600 телефонни поста. Задоволеност – 40%;

•

село Пчелин – АТЦ с 300 телефонни поста. Задоволеност – 80%;

•

село Очуша – АТЦ с 50 телефонни поста. Задоволеност – 40 %.

Община Костенец има местна кабелна телевизия, като същата фирма е и интернет доставчик. Територията има добро покритие от трите мобилни оператора Виваком, Мтел и Теленор, така че постепенно отпадат и проблемите с телефонизацията на вилните зони, където липсва техническа възможност за осигуряване на стационарни телефонни съобщения. Състоянието на действащата съобщителна мрежа в общината е добро. Въпреки това ниво на изграденост и качество на съобщителната инфраструктура, в някои населени места се предлага само традиционна гласова телефония. Таблица 8.03 - Относителен дял на осигуреност с телекомуникационни услуги в община Костенец

УСЛУГИ

Източник: ОПР 2014-2020г.

ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА

В ГРАДОВЕТЕ

В СЕЛАТА

Кабелна телевизия

27%

29%

23%

Сателитна антена

17%

14%

25%

Компютър

29%

30%

27%

Достъп до интернет

27%

25%

Модернизирането на съобщителната инфраструктура в общината напредва бързо, а инсталираният цифров капацитет позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги: •

монтиране на ISDN телефонен пост;

•

интернет-връзка по комутируема и некомутируема телефонна линия;

•

цифрови и аналогови селищни и междуселищни наети телефонни линии и др.

Необходимо е процесът на модернизация да продължи и да се изгради модерна телекомуникационна инфраструктура в района на общината, която да осигури благоприятни условия за развитие. Осигуряването на условия за разширяване проникването на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка за достигане по-високо ниво на информационно общество и повишаване конкурентоспособността на общината. Септември 2015

| 134 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 8.4 Пречистване на отпадъчните води Промишлените отпадни води за предприятия ползващи вода се характеризират с непречистеност. Това се дължи на факта, че нито едно предприятие няма капацитет за пречистване на 100% от отпадните си води. По години се отчита намаляване на обема на промишленото производство. Въпреки това остра необходимост се явява изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадни води. Най-често замърсяването идва от Пароцентралата на “Костенец-ХХИ” АД, в която са монтирани 3 котела с мазут. и др. Преди заустване в канализационната система те пречистват отпадните си води в локални пречиствателни съоръжения. Състоянието на тези пречиствателни съоръжения е сравнително добро и при правилно поддържане, осигуряват пречистването им до задоволителна степен. В повечето от селата няма изградена канализация и съоръжения за пречистването на водите, което води до заустването им в локални септични ями. Проблем за град Костенец е липсата на пречиствателна станция за градските битово–фекални води. Предстоящото изграждане на такава ще доведе до значително подобряване на качеството на водите в реките. За целта е създадено сдружение с обществена полза съвместно с общините Ихтиман, Белово и Костенец, за изграждане на пречиствателни станции в общините в съответствие с Европейските изисквания както и полагане на грижи/финансова, техническа и др. подкрепа/ за опазване чистотата на реките. За обхвата на проблема с опазване на околната среда говори и обстоятелството, че разходи за опазване и възстановяване на околната среда на община Костенец се правят главно за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение за водните ресурси и опазване на въздуха.

8.5 Сметосъбиране и третиране на отпадъците. Депа за отпадъци На територията на община Костенец се образуват различни видове отпадъци, като категорично преобладават делът на битовите и селскостопанските. Мотивиращи фактори при тяхното генериране и натрупване се явяват разположението на населените места, броя на жителите в тях, както и дейността като функция при образуването на ТБО. Процентното участие на производствените отпадъци е незначително. Въведена е система за разделно събиране на хартия, пластмаси и стъкло, съгласно сключен договор с “Репак” ООД - организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Обхванати са градовете Костенец и Момин проход и село Костенец. Тенденцията е да се въведе разделно събиране на отпадъците във всички населени места в общината. На територията на община Костенец няма площадка за предварително третиране на разделно събираните отпадъци и те се извозват до гр. Самоков. Организираното сметосъбиране покрива 7 населени места. Отпадъците се събират 3 пъти на месец в града и 2 пъти на месец в селата. Наскоро бе изградено и пуснато в експлоатация ново регионално депо за твърди битови отпадъци на територията на община Самоков, местност “Катранджия” в близост до общинския център. Съоръжението включва сепарираща и компостираща инсталация и център за рециклиране, като обслужваното население се очаква да достигне 73 124 души, в т.ч. жителите на общините Костенец, Самоков, Долна баня и Ихтиман. Общият капацитет на депото е 849 600 тона. Стратегическата цел на настоящия проект е да се постигне високо ниво на опазване на околната среда в регион Костенец и съответствие с националното и европейското законодателство в областта на отпадъците. Чрез реализацията на проекта се цели намаляване на замърсяването на околната среда в общините от целевия регион Костенец, увеличаване на разделното събиране на битовите отпадъци и рециклирането, установяване на ефективна и екологосъобразна система за съвременно управление на отпадъците в региона. | 135 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 8.6 Изводи и приоритети Изводи: •• Електроснабдяването на общината се осъществява от магистрални електропроводи, свързани с каскадата “Белмекен-Сестримо-Чаира“; •• Електропреносната мрежа е в добро техническо състояние и задоволява нуждите на населението и промишлеността; •• Енергийно неефективни са част от възловите станции и уличното осветление в общината; •• Всички населени места, с изключени на обезлюдяващите се Голак и Долна Василица, са водоснабдени; •• Водоизточниците в общината са два: първият обслужва по-големите населени места - град и село Костенец и гр. Момин проход и е с използван дебит 80-90л/сек., а вторият е водопроводът за гр. Ихтиман с дебит около 15 л/ сек.; •• Специално се осигурява промишлено водоснабдяване за хартиената фабрика “Костенец - ХХИ“ АД в центъра на гр. Костенец, което е 0.306 млн м3 от горния изравнител на ВЕЦ “Момина клисура“; •• На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ); •• Вътрешна канализационна мрежа има изградена единствено в градовете Костенец и Момин проход и село Костенец; •• Няма изградена пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) в общината; •• През разглежданата територия преминават части от двете главни магистрални газопроводни мрежи за страната - мрежата за транзитен пренос и тази за пренос до потребителите в страната; •• От всички населени места в общината, единствено град Костенец е газоснабден; •• Територията е добре обслужена от транспортна инфраструктура - през нея преминават АМ “Тракия“ (Паневропейски транспортен коридор №8), път I-1 (E80 / Паневропейски транспортен коридор №4), който минава през градовете Костенец и Момин проход и жп трасе, част от главната жп линия Калотина-София-ПловдивСвиленград-Турция/Гърция; •• Друг важни за общината транспортни артерии за общината са третокласен път III-8222, който обслужва повечето села на северозапад от общинския център и общински път от първа категория SFO1370, който свързва град Костенец с едноименното село и курортното селище Вили Костенец; •• Важен за общината проект е „Модернизация на железопътна линия София-Пловдив: жп участъци СофияЕлин Пелин и Елин Пелин - Септември“, в който се включва жп линията и съпътстващите я съоръжения в община Костенец; •• Приблизително 1/3 от общината има достъп до кабелна телевизия и интернет, а като цяло общината е добре обслужена от мрежите на телекомуникационните системи; •• Отпадъчните води са предимно производствени и битово-фекални, тъй като няма изградена канализация и ПСОВ в общината; •• Има изградена система за разделно събиране на боклук; •• Отпадъците на община Костенец се транспортират до новото регионално депо за отпадъци на територията на община Самоков.

Приоритети: •• Изпълнение препоръките на Плановото задание за изработване на ОУПО за инвестиции в сектора на енергоснабдяване със следните приоритетни дейности: изграждане на трафопост и мрежа ниско напрежение за захранване на жилищата в кв. 141-142; изграждане на кабелна линия 20 kV за затваряне на пръстена на Вили Костенец между ТП “Вила “Констанция” и ТП “Банята”; ремонт на мрежа ниско напрежение в централната част на гр. Костенец и кабелизирането й (подземно по ул. “Боровец” и ул. “Търговска”); доставка и монтаж на система за централизирано управление на уличното осветление на територията на общината - подмяна на уличните осветителни тела с енергоспестяващи; реконструкция на отклоненията на въздушните линии от главните магистрални електропроводи; необходимост от изграждане на нови и реконструкция на изградените трафопостове, които да отговарят на съвременните нормативни изисквания и потребности на територията; •• Използване на отделни източници за промишлено водоснабдяване на големите предприятия в град Костенец; •• Ремонт и реконструкция на водопроводната мрежа в градовете Костенец и Момин проход и село Костенец; •• Изработване на проект и изграждане на ПСПВ; Септември 2015

| 136 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• Изследване на възможностите и икономическа обосновка за изграждане на канализационна мрежа в селата с цел популяризиране на дестинацията и осигуряване на привлекателни условия за нови инвеститори; •• Реконструкция и ремонт на 8 200 м канализационни мрежи и проектиране и строителство на около 12 000 м вътрешни канализационни мрежи; изграждане на 3 пречиствателни станции за битово-фекални води в гр. Костенец и селата Пчелин и Костенец (Планово задание за ОУПО); •• Профилактика на канализационната мрежа с цел актуализиране на данните за нейното състояние, почистване и ремонтни дейности; •• Разглеждане на възможностите за газоснабдяване на повече населените места в общината; •• Ремонт и рехабилитация на основните пътни артерии в община, като приоритет трябва да бъде път I-1, който обслужва общинския център, град Момин проход и осигурява връзката с АМ “Тракия“ и градовете Белово и Ихтиман; •• Съдействие от местните власти при извършването на проекта за модернизация на жп линията - проучване на проекта в негова същност за територията на общината и изработване на детайлни проекти за пространството около жп трасето в гр. Костенец, а и в извънградските територии, с цел използване на терените около жп линията като основен двигател на соцално-икономическото развитие в цялата община; •• Осигуряване на високоскоростен интернет с цел повишаване конкурентоспособността на общината; •• Изработване на проект и строителство на ПСОВ;

| 137 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

|138|

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

9.1 ОБЕКТИ И ЗНАЧИМОСТ - ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ - КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ - СПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА - ТУРИСТИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

9.2 СОБСТВЕНОСТ 9.3 ВЛИЯНИЕ В ОБЩОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ 9.4 ИЗВОДИ И ПРИОРИТЕТИ

| 139 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 9.1 Обекти и значимост Община Костенец е разположена в подножието на планините Рила (на юг) и Средна Гора (на север), което предоставя богати природни дадености и разнообразен ландшафт. Освен това културно-историческото наследство и фолклора допринасят за благоприятстващите условия за развитието на отдиха и туризма в община Костенец. Туризмът е традиционно развит в общината, но най-вече благодарение на използването на балнеолечебните ресурси. Общината има потенциал за развитие на културноисторически туризъм, екстремни спортове и хоби-туризъм, което може да допринесе за развитие и на специализирани съпътстващи дейности, и индиректно – за поустойчиво развитие на икономиката. В следващите параграфи ще бъдат представени и анализирани отделните обекти на отдих и туризъм в община Костенец. 9.1.1 Природни забележителности Характерни за територията на община Костенец са благоприятният климат с голям брой слънчеви дни, разнообразният релеф (вариращ от зони с равнинен до такива с планински, високопланински и алпийски релеф) и съхранената природна среда (екосистемите са в добро състояние дори и в обособените зони на курорти, за разлика от други общини в България), предоставящи разнообразни възможност за отдих, основавайки се на природните забележителности. Южните територии на община Костенец са част от националния парк „Рила“. Той е създаден през 1992 г. с цел да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие в региона, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти от неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. Той е най–големият национален парк в България и един от най-големите в Европа. Резерват „Ибър” е част от Национален парк „Рила”, в който е разположена значителна част от територията на общината, опазващ находища от реликтни растения и редки животински видове. Изцяло на територията на общината се намира Природната забележителност Чавча. Костенският водопад, разположен на река Чавча, е в центъра на курортната зона Вили Костенец (югозападно от село Костенец). През 1974 година местността е обявена за природна забележителност. Това е най-популярната природна туристическата атракция в община Костенец и пътя до нея е добре обозначен с информационни и указателни табели. Водата пада от височината около 10 м, а наоколо има малки пещери издълбани от нея. Скаловитският водопад се намира южно от село Костенец в района на Вили Костенец. Водата пада по отвесните скали от височина 15 метра. В региона му има изградена еко-пътека с места за отдих и пикник, а на 2 км западно от водопада се намира хижа Гургулица. Голашка пещера се намира в местността „Османско дере”, на 4-5 км. от село Голак и на 15 км. от град Костенец. Пещерата е почти неизследвана към момента, макар че представлява значителен пещерен комплекс; поради голямата колония от прилепи обектът е вписан в регистъра на защитените територии и защитените зони в България като природна забележителност. На територията на община Костенец (в землището на с. Горна Василица) и съседната община Ихтиман (в землищата на с. Мирово и с. Мухово) се намира защитената местност “Еледжик“. На базата на тези природни дадености на територията на общината има доста на брой планински туристически маршрути. Те са описани в таблица 9.01. Освен това в община Костенец има изобилно наличие на топли и лечебни минерални извори. Те са един от най-значимите й ресурси, а свидетелства за използването им датират още от тракийско, римско и византийско време. Естествените минерални извори на територията на общината са събрани в 3 каптажа, разположени в град Момин проход, к.к „Вили Костенец“ и Пчелински бани. Септември 2015

|140 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА Граница на община Граница на землище Урбанизирана територия Транспортна инфраструктура Автомагистрала I клас от РПМ II клас от РПМ III клас от РПМ Общински пътища ЖП трасе Туристическа инфраструктура Природна забележителност Минерални и термални водохващания Недвижими културни ценности Хотел / друго място за настаняване Култов обект

Манастир "Св. Възнесение Господне" Храм "Вси Светих" Пчелински бани

м. “Еледжик” Крепост “Траянови врата”

с. Горна Василица

Голашка пещера Ганевата вила

Костенски водопад

Спортен обект

Чавча ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

Резерват “Ибър” ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 9.01 - Териториално разположение на основните туристически обекти в община Костенец

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Водите от тях са с различни физико-химични характеристики и температура между 47°C и 73°C, подходящи за лечението на голям брой различни заболявания: •• Заболявания на централната и периферната нервна система; •• Заболявания на дихателните органи; •• Стомашни заболявания; •• Ендокринни заболявания; •• Кожни заболявания; •• Заболявания на опорно-двигателния апарат; •• Гинекологични заболявания; •• Възстановяване след преболедуване и обща профилактика чрез активиране обмяната на веществата и стимулиране на оздравителните процеси. Минералните води в град Момин проход са особено известни с лечебните си свойства. В периода 1959-1961г. е построен и модерен балнеосанаториум, където е започнало да се извършва лечение на деца с детски паралич, калолечение, инхалации, иригации и др. Санаториумът е обзаведен с модерни апаратури, обширен салон за лечебна физкултура и масаж, физиотерапевтично отделение, отделение за балнеолечение с басейн и вани, водолечение (подводен масаж) и инхалационно лечение. За съжаление в момента не е в завидно състояние. Специализираната детска част на санаториума е затворен и голяма част от изградената база е неизползваема. | 141 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Таблица 9.01 - Списък на планинските маршрути на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на община Костенец

МАРШРУТ

ОПИСАНИЕ Маршрути в Рила

Маршрут №1А От к.к. Вили Костенец до хижа „Белмекен”

Преминава през местността “Фитиля”, като продължителността му е около 4 часа и половина пеша

Маршрут №1Б От к.к. Вили Костенец до хижа „Белмекен”

Преминава през х. „Гургулица” и местностите “Стаменови криволици”, „Зашовия устрог” и „Портата” като продължителността му е 5 часа пеша

Маршрут №1В От к.к. Вили Костенец до хижа „Белмекен”

Дублира маршрут №1Б до х. „Гургулица”, но в последствие се отклонява през връх Белмекен, като продължителността му е почти същата - около 5 часа пеша

Маршрут №2 От к.к. Вили Костенец до к.к. Боровец

Трасето преминава по един от маршрутите до хижа “Белмекен” и продължава до к.к. Боровец през х. “Заврачица”, вр. Мусала и х. “Мусала”

Маршрут №3А От к.к. Вили Костенец до връх Белмекен

Преминава през местностите “Миликини ниви и „Помочена поляна” като продължителността му е 5 часа и половина

Маршрут №3Б От к.к. Вили Костенец до връх Белмекен

От х. „Гургулица” през м. „Бачиите”, „Долните и Горните викала” до м.„Помочена поляна”. От там за вр. „Белмекен” през вр. „Плевнята” като продължителността му е 5 часа и половина

Маршрут №3В От к.к. Вили Костенец до връх Белмекен

Преминава през местностите “Чавча” и „Равнивръшки Острец” към Равнивръшкото езеро и хижа “Белмекен”, като продължителността на маршрута е 6,20 ч.

Маршрут №4 От к.к. Вили Костенец до местност “Ливадите”

От котловината на р. Езерище се поема на югозапад между върховете „Острата Скала” и „Св. Иван” до м. „Ливадите”. Продължителността на маршрута е 1,10 ч.

Маршрут №5 От село Костенец до местност „Миликини ниви”

Преминава през м. „Дългата орница”, „Делибашовите ливади”, м. „Доцевото нивче” и вр. „Острата скала”. От него за 30 мин. се стига до м. „Миликини ниви”

Маршрути в Средна Гора

Маршрут №1 “Траянови врата” (през село Голак)

Започва от град Момин проход и след 1700 м. вдясно край р. Копраля се стига до крепостта. От „Траянови врата” на югоизток за Голак през м. „Кърльовица”. От Голак на югозапад към гр. Костенец през м. „Щавея”, Голашката пещера, и р. Дълбочица (7,30 ч.)

Маршрут №2 “Траянови врата” (през махала “Трите къщи”)

Започва от град Костенец и продължава през мах. „Вологарска” до мах. „Гергичка”. За мах. „Бальова” през м. „Селището” (Големия кладенец) както и за мах. „Нова”. От там наляво за мах. „Три къщи”. От нея в западна посока се излиза в кв. „Изгрев” (Калното дере) на гр. Момин проход). Продължителността е около 4,30 ч. като маршрута не е маркиран

Маршрут №3 От село Очуша до село Долна Василица

Преминава през Пчелински бани, м. “Черни рид”, град Момин проход и Янкова чешма Започва от Пчелински бани и преминава през м. “Черни рид”, село Горна Василица до град Момин проход

Маршрут №4 Минзухарен поход

Септември 2015

|142 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 9.02 - Изглед към Рила от Средна гора в местността около село Голак Източник: www.kostenets-tourism.com

Фигура 9.03 - Облагородената местност около Костенския водопад Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Фигура 9.04 - Езеро край к.к. “Вили Костенец” Източник: www.britz15.com

| 143 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 9.05 - Крепост “Стенос” в защитената местност “Траянова крепост” Източник: Диана Минчева през www.haiduk-tourist.blogspot.bg

9.1.2 Културно-исторически забележителности Тракийско, римско, византийско, средновековно, османско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културноисторическа и познавателна стойност на паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат архитектурно-археологическите резервати на община Костенец в поле за изследвания и база за туристически продукти (Община Костенец, 2010). Антропологичните туристически ресурси в общината са представени от множество обекти на КИН, които са представени в следващите редове. Крепостта „Траянови врата“ е в землището на с. Долна Василица. Тя е една от найголемите забележителности на общината, доказателство за богатата й история. Историко-археологическите факти, доказващи местоположението тук на „Тряновата крепост“, като в модерни времена тази територия е защитена. Триумфалната порта „Траянови врата“, с вида, достигнал до нас от илюстрация към пътепис от 18 век. Това е и място, споменато в описанието на историческата битка и победа на войската на цар Самуил над византийския император Василий Втори през 986 г. Писателските къщи и вили в курорт “Вили Костенец”. Сред тях е Ганевата вила, запазена в автентичния си вид от началото на 20-ти век. Къщата е паметник на културата с местно значение и е известна с това, че в нея е отсядал Иван Вазов. В общината се намират 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. Допълнително има остатъци от стари крепости, стари църкви, сред които останките от стара римска крепост, очертанията от християнска базилика от V век и стар римски път край село Костенец. Като наследство от предишни периоди в общината са намерени множество движими вещи с археологическа, историческа и етнографска ценност, събрани чрез дарителски акции, които ще формират фонда на музей, съхраняващ културноисторическото наследство на общината. В общината се намират и православни храмове (с постоянни и/или празнични богослужения), обект на поклонически туризъм: •• Православните храмове „Св. Великомъченик Георги” (гр. Костенец), „Св. Арахангел Михаил” (с. Костенец), „Св. Панталеймон” (гр. Момин проход), „Св. Йоан Предтеча” (с. Горна Василица), „Света Мина” (с. Горна Василица), „Вси Светих” в с. Очуша, „Възнесение Господне” (с. Голак) и „Св. Великомъченик Георги” (с. Пчелин); •• Манастира„Св. Спас” или „Възнесение Христово”; •• Параклисите „Св. Илия” (близо до с. Подгорие), „Св. Петка” (гр. Костенец) и „Успение Богородично” (с. Костенец, местност Горна църква). Септември 2015

|144 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Фигура 9.06 - Реконстукцията на общинския стадион в град Костенец е една от сериозните инвестици в общината от гледна точка на спортната инфраструктура Източник: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА”

Значителна част от тези паметници не са проучени, което е задължителна предпоставка за популяризирането и разработването им като част от туристическото предлагане в общината. Районът от десетилетия не е проучван и изследван от археолози, поради което и няма събрани много находки. Успоредно с това, иманярството е сериозен проблем, водещ до разграбване и разрушаване на обектите (Община Костенец, 2010). 9.1.3 Спортна инфраструктура Костенец присъства и в ОУП на столицата като край на една от осите (София-СамоковКостенец), по които съгласно този план към 2020 г. ще се развиват зоните за спорт и отдих. Таблица 9.02 представя спортните обекти в общината като представя и известна спецификация на спортната база. Състоянието на системата за физическото възпитание и спорт у нас е закономерен резултат от политическите, икономическите и социални промени в обществото, особено при действащата пазарна икономика. През последните 20 години в цялата страна тя изпадна в криза, която се изразява в ограничаване обхвата на децата, юношите, възрастните и хората в неравностойно социално положение в практикуването на спорт и социален туризъм и представянето на елитните състезатели в международните прояви. Община Костенец прави забележимо изключение от ситуацията в страната – отбелязано след провеждането на държавните игри на Българската асоциация на спортистите от малките селища (БАСС). Градовете Костенец и Момин проход като едни от домакините на състезанията (по баскетбол, волейбол, ръгби, хандбал, футбол, борба, тенис на маса), са сред малките селища, съхраняващи и развиващи традициите на спорта. От тук нататък стои въпросът за въвеждане на съвременни форми на управление и за постепенно увеличаване на средствата, които общината и обществото заделят за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. На територията на общината понастоящем съществуват 3 спортни организации, разположени в центъра – гр. Костенец: •• Спортен клуб “Бенковски” и Футболен клуб “Бенковски” се занимават със скокове на батут, спортна акробатика, баскетбол, самбо и футбол. В клубовете са включени 220 младежи, занимаващи се активно със спорт. Отборът по скокове на батут е един от най-добрите в страната. •• Спортен клуб „МАТЕДА” (по бойни спортове: самбо и джудо) започва дейността си в началото на 2002-ра година. В клуба тренират 40 деца и младежи. •• Спортен клуб „ФОРТА – КОСТЕНЕЦ” (по източни бойни изкуства) започва дейността си в края на 2005-та година. Клубът разполага с 25 активно практикуващи деца и юноши и с 11 подготвени състезатели. | 145 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Таблица 9.02 - Списък на спортните обекти на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на община Костенец

ОБЕКТ

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

ВИДОВЕ СПОРТ

ПУБЛИКА

ЗНАЧЕНИЕ

град Костенец

Футбол, лека атлетика

500

Местно

Стадион с олимпийски размери

село Костенец

Спортна площадка

град Момин проход

Футбол, публични събития

1000

Местно

град Костенец

Баскетбол, волейбол, аеробика, борба, лека атлетика, гимнастика

няма

Местно значение, за тренировъчна и учебна дейност

град Момин проход

Баскетбол, волейбол, тенис маса, аеробика, борба, лека атлетика, гимнастика

150

Национално значение (състезания), за тренировъчна и учебна дейност

село Костенец

Баскетбол, волейбол, бокс, аеробика, борба, лека атлетика, гимнастика

няма

Местно значение, за тренировъчна и учебна дейност

Физкултурен салон в СОУ “Св. Климент Охридски”

град Костенец

Баскетбол, волейбол, аеробика, борба, лека атлетика

60 (50 седящи + 10 правостоящи места)

Местно значение, за тренировъчна и учебна дейност

Открит тенис-корт

к.к. Вили Костенец

частна собственост

Плувен басейн на открито с минерална вода с детски и голям басейн

к.к. Вили Костенец

„СБР-НК“ ЕАД – филиал Момин проход

Стадион с олимпийски размери в процес на реконструкция по ПРСР

Спортна база, за ползване и от ПГ “Г.С. Раковски” и ОУ “Св.Св. Кирил и Методий”

Физкултурен салон с баскетболно игрище в ОУ “Хр.Смирненски”

Спортна база в ОУ “Константин Костенечки”

Чрез собствения си бюджет община Костенец насърчава развитието на дейностите физическа култура и спорт. Общинските средства обаче не са достатъчни за строителството на нови спортни обекти, което обуславя необходимостта от използване на публично-частното партньорство за финансиране на инвестициите в тази сфера. В същото време незадоволителна е адаптацията на спортната база според нуждите на хората с увреждания за достъп до спортните обекти и съоръжения. Недостатъчно е участието в решаването на проблемите свързани със спорта на хората с увреждания на съответните национални организации. 9.1.4 Туристическа инфраструктура В рамките на община Костенец са разположени 24 места за настаняване, от които 14 хотела, 2 къщи за гости и 8 обекта от други категории (хижи, детски лагери, и почивни бази/станции на различни организации). Детайлна информация на обектите за настаняване е представена в таблица 9.03. Общо легловата база в общината възлиза на над 1500 места. Едва 9% от тях са с категория 3 звезди, 41% са с 2 звезди и над половината са с една звезда. Близо 20% от легловата база е свързана с целеви оздравителни процедури по издадени направления, 10% принадлежат на ведомствени почивни бази, а други 13% са за организирано сезонно ползване (детски лагери). Така за свободен достъп от легловата база на общината Септември 2015

|146 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ БРОЙ ЗВЕЗДИ

БРОЙ ЛЕГЛА

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УДОБСТВА

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Балнеохотел „Констанция”

280

Профилактика и рехабилитация

к.к. Вили Костенец

Хотел „Романтика”

40 + 20

Зала за семинари, външен басейн, тенис на маса, тенис-корт и сауна

село Костенец

Семеен Хотел „Костенец”

***

СПА център с минерална вода

к.к. Вили Костенец

Семеен Хотел „Езерото”

Фитнес салон, СПА център с минерална вода и три външни басейна

к.к. Вили Костенец

Хотел „Виталис”

133

село Пчелин

Семеен хотел „Невен”

к.к Вили Костенец

Семеен хотел „Диани”

град Костенец

Спа Хотел “Костенец”

***

Заседателна зала и външен басейн

к.к. Вили Костенец

Хотел „Момина сълза“

к.к. Вили Костенец

Хотел „Еледжик“

Спортна площадка, СПА център

град Момин проход

Хотел „Марица”

Трапезария и конферентна зала

град Костенец

Хотел „Тунджа“

Плаж с открит басейн и тенис корт

к.к. Вили Костенец

град Момин проход

к.к. Вили Костенец

***

к.к Вили Костенец

Вила в с. Пчелин

село Пчелин

Самостоятелна стая в с. Пчелин

село Пчелин

Почивна база на МВР „Чучулига

село Костенец

Детски лагер “Миликини ниви”

Изхранване на столови начала

к.к Вили Костенец

Детски лагер “Юрукова поляна”

132

Изхранване на столови начала

КК Вили Костенец

Хижа „Гургулица“

на 3 км от к.к. Вили Костенец в м. “Миликини ниви”

Хижа „Белмекен”

Край брега на Равнивръшкото езеро в Рила

276

Столова кафесладкарница, СПА център, басейн и плаж

град Момин проход

ОБЕКТ ХОТЕЛИ

Хотел - туристическа спалня “Яворица” Хотел „НИКО”

Таблица 9.03 - Списък на обектите за настаняване на територията на община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на община Костенец

КЪЩИ ЗА ГОСТИ Къща „Рай” Къща за гости „Рила“ ДРУГИ

СБР-НК АД филиал Момин проход

| 147 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ остават 57% - или близо 855 места. Прави впечатление, че материалната база предлага множество СПА процедури. От друга страна, курортните селища предлагат скромни възможности за бизнес срещи, конференции, учебни семинари. Освен местата за настаняване на територията на община Костенец известен брой заведения за хранене и развлечения, които допълват туристическата инфраструктура. Основните заведения за хранене и развлечения в общината са: •• Ресторанти: „Бар наздраве“, „Диани – Продан“ и „Мария Рокаджиева“ (в град Костенец); „Констанция“, „Езерото“, „Момина сълза“, „Романтика“, „Шишарка“ (в к.к. Вили Костенец) и „Момин проход“ (в град Момин проход); •• Дискотеки: „Енерджи“ в град Костенец; •• Кинотеатрални салони: читалище „Прогрес“ с 370 зрителски места (в град Костенец); читалище „Просвета“ с 300 зрителски места(в село Костенец) и читалище „Гео Милев“ с 292 зрителски места (в град Момин проход).

9.2 Собственост Курортната база и голяма част от туристическата инфраструктура в общината е изграждана преди десетилетия, използвани и опазвани по действащата тогава Наредба №33 на МНЗ (ДВ, бр. 94 от 1975 г.) – отменена през 1987 г. от частично действащата сега Наредба №14 на МНЗСГ (последно изм. ДВ, бр.70/10.08.2004 г.) за курортните ресурси, курортните местности и курортите. С решение №153 от 24 февруари 2012 г. на МС (ДВ бр. 18/2012 г.) е обявен Списък на курортите в Република България, сред които са упоменати: |1| Като балнеолечебни курорти от национално значение: •• 8. Курорт „Вили Костенец“ (при граници, определени с административен акт ПМС №549 от 1950 г.); •• 11. Град Момин проход (при граници, определени с административен акт ПМС №549 от 1950 г.); |2| Като балнеолечебен курорт от местно значение: •• 25. Пчелински минерални бани (при граници, определени с административен акт Заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.). Проблемите относно собствеността и стопанисването на минералните ресурси са идентифицирани като основна причина за окаянето състояние на инфраструктурата. През 2011 година Костенец е първата община в България, която получава разрешение да управлява и ползва находищата на минерална вода „Костенец” и „Момин проход”, които са изключителна държавна собственост. Въпреки тази възможност общинската администрация все още се затруднява да създаде успешен модел и парньорства, било то като общински-частни или общински-публични, с бизнеса и местни сдружения. Ситуацията със спрортните терени и сгради в общината е подобна. Повечето от спортните обекти са изрична общинска собственост. При положение, че общинският бюджет е ограничен добра идея е управлението на по-малките общинските спортни имоти да се отвори под някаква форма за частния сектор. Едни подобно партньорство би предоставило възможности за обновяване на спортната база и позволи на гражданите да спортуват, дори и ако това е чрез заплащане.

9.3 Влияние в общото икономическо развитие Благодарение на богатите си природни дадености туризмът е обособен като основен отрасъл за общината Костенец. Все пак, потенциалът на общината до голяма степен не е използван. Както бе споменато през последните години се работи активно по изграждане на модел за развитие на туристическата инфраструктура. Най-усърдна работа трябва да се положи към реконструкция и модернизация на съоръженията за минерална вода и за насърчаване на проекти, свързани с хипертермалните и уникалните й лечебни характеристики. Минералните извори определено са ресурс, който е определящ за икономическото развитието на общината. Конкурентноспособността балнеоложкия и СПА туризма в общината определено е най-значителен спрямо другите туристически дестинации в България и е нещо, върху което може да се награжда. Септември 2015

|148 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Другият основен вид туризъм, който има сериозен потенциал в община Костенец е планинския. Взимайки впредвид близостта на София възможностите за седмични почивки е нещо което може да насърчи увеличаването на вилните зони в района. Това би спомогнало развитието на пазара на недвижимите имоти в община Костенец. Други видове туризъм като селския, зимния, културно-познавателния, ловния/ риболовния и фестивалния и религиозния трудно биха могли да имат значително въздействие върху общото икономическо развитие. За оптимизиране на тези видове туризъм на високо равнище са необходими сериозни и дългосрочни усилия. Интересна възможност за развитие е индустриалния туризъм. За неговото развитие най-често се използват бивши фабрики, чиито сгради вече не са в експлоатация и където индустрията е превърната в музеен експонат, запазвайки съответните поточни линии и оборудване. За целта, биха могли да се използват сградите на бившите фабрики на кибритената, химическата и хартиената промишленост. За постигане на по-голяма ефективност на инвестицията, само част от производствените помещения могат да се превърнат в музей, а в останалата част да се разположи арт център, игрища за пейнтбол, или друго. Тъй като сегментът е изключително нов за България иновативността може да даде сериозен тласък на общината при промотирането му, което да доведе до широка публичност на евентуални интервенции.

9.4 Изводи и приоритети Като цяло туризмът и отдихът в община Костенец са теми със сериозен потенциал за анализ. В следващите редове са представени основните изводи и приоритети на база на извършеното проучване. Изводи: •• Околната среда в общината е изключително привликателна и чиста включваща в територията си част от планините Рила и Средна гора, и съответно Национален парк „Рила“; •• Туристически пазар на община Костенец е значителен имайки впредив близостта на агломерациите на София и Пловдив (около 2.5 млн. души); •• Налична леглова база в община Костенец е значителна и задоволява напълно нуждите на търсенето. Все пак, трябва да се отбележи, че голяма част от настанителната база е остаряла и изпитва необходимост от обновяване; •• Община Костенец е един от традиционните балнеоложки центрове в България с дългогодишни традиции; •• Множество видове туристически продукти (шест основни с четири поддържащи) са налични в общината. Още повече, тези продукти са предлагани на ниска цена и при сравнително добро качество; •• Неяснотата относно собствеността и отговорностите за стопанисване на изградената материална база създава сериозни проблеми и лимитира използването на потенциала за развитието на отдиха и туризма в общината. Приоритети: •• Въпреки големият брой балнеоложки и СПА дестинации в страната, наличния потенциал могат да превърнат община Костенец в целогодишна “балнеоложка столица” на България. Това трябва да е основен приоритет за развитие пред общината, като около индустрията, свързана с използването на лечебните минерални води може да се обособи специфичен туристически продукт за здравен туризъм, съчетавайки с себе си елементи на планинския туризъм; •• Богатата комбинация от туристически продукти, близостта до София и добрата достъпност чрез шосеен и ЖП транспорт създава добра възможност за развитие на краткотраен (дневен / седмичен) отдих. Задоволяването на постителите консумиращи подобен вид трябва да бъдат разглеждани като приоритетни; •• Развитие и обосновяване вилни зони или преструктуриране на изоставен жилищен фонд за целите на туризма; •• Имотите с ясна общинска собственост, както и отношенията между държавата и местната администрация, трябва да бъдат характеризирани. Това би създало предпоставки за подобряване на състоянието на туристическите и спортните обекти в общината под различна форма; •• Ефективно използване на Европейските фондове и привличане на частни инвестиции чрез публично-частни партньорства за развитие на туристическата и спортната инфраструктура.

| 149 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Септември 2015

| 150 |

ПРОГНОЗА

10.1 СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ / ПРОГНОЗА ЗА: - ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ - РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА БАЗА - ПРИОРИТЕТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ

10.2 ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ - ТЕРИТОРИАЛНА ОЦЕНКА - ОСНОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

10.3 ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОУПО, КОИТО ВКЛЮЧВАТ: - УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯ ПЛАНЪТ - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ (ПУП) - ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ДР.

| 151 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 10.1 Социално-икономическо развитие Демографско развитие Развитието на населението се базира на естественото възпроизводство на населението (фертилни контингенти, очаквана фертилност, смъртност, средна продължителност на живота) и механичния прираст. За община Костенец се наблюдава неблагоприятна възрастова структура с оглед на сравнително високия дял на население в надтрудоспособна възраст (>65г. - 3193 души или 25.4% от населението в общината ), големият процент на застаряващо население в трудоспособна възраст (61.8% - 7791 души, от които 6317 са над 35 годишна възраст) и малкият брой на деца на възраст между 0-15г. - едва 1618 или 12.8% от населението. Фигура 10.01 - Възрастова структура на населението в община Костенец по пол

ЖЕНИ = 6 522 (51%)

(49%) 6 271 = МЪЖЕ 644

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ (2011)

1 500

1 000

70 + 304 65 - 69 447 60 - 64 505 55 - 59 498 50 - 54 491 45 - 49 511 40 - 44 486 35 - 39 468 30 - 34 414 25 - 29 375 20 - 24 351 15 - 19 290 10 - 14 257 5 - 9 230 0 - 4

500

1 092 412 572 491 527 451 462 464 375 360 265 306 259 246 240

500

1 000

1 500

Прогнозата за демографско развитие на община Костенец за периода до 2035г. е направена посредством екстраполационен метод – на база тенденции в развитието на населението за последните 20г., с фокус върху последните 5г., тъй като се очаква темпът на намаляване на населението да се запази и за в бъдеще. Прогнозата е разработена в три варианта - песимистичен, реалистичен и оптимистичен, като в таблица 10.1 е представено очакваното демографско развитие при трите варианта за 2016, 2020, 2025, 2030 и 2035г. Таблица 10.01 - Прогноза за демографско развитие на община Костенец Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ

ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

ПРОГНОЗА ЗА ГОДИНА 2016г.

2020г.

2025г.

2030г.

2035г.

Песимистичен Общо население

10922

9411

7830

6532

5463

0-14г.

1369

1176

972

804

665

15-64г.

6624

5549

4448

3564

2857

+65г.

2929

2686

2411

2163

1942

Реалистичен Общо население

11524

10656

9668

8779

7977

0-14г.

1456

1358

1244

1140

1045

15-64г.

7048

6414

5701

5067

4504

+65г.

3019

2884

2723

2572

2428

Оптимистичен

Септември 2015

Общо население

12149

12050

11928

11809

11692

0-14г.

1546

1563

1584

1606

1628

15-64г.

7490

7392

7271

7152

7034

+65г.

3112

3095

3073

3051

3030

| 152 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Според “Методология за изследване на населението“, издадена от НСИ, демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват при условия, че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Използват се различни сценарии за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на дадената административна единица. Изработените три варианта са в унисон с гореупоменатата класификация като те са съответно целеви (реалистичен вариант), относително ускоряване (оптимистичен вариант) и относително забавяне (песимистичен вариант). Фигура 10.02 - Демографска прогноза - реалистичен вариант

Реалистичен вариант 12000

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НСИ и собствени изчисления

11524

10500 9000 7500

7977

7048

6000

4504

4500

3019

3000

2428 1045

1456

1500

Общо население

0-14г.

15-64г.

2035

2034

2033

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

+65г.

При I вариант (реалистичен / хипотеза за конвергентност / фигура 10.02) се вземат под внимание настоящата демографска ситуация и тенденциите в нея, като той се определя за най-вероятен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографско и социално-икономическо развитие на страните членки. При него се очаква населението на общината да намалее до 7 977 души през 2035 г. Фигура 10.03 - Демографска прогноза - оптимистичен вариант

Оптимистичен вариант

12149

11692

12000 10500 9000

7490

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на НСИ и собствени изчисления

7034

7500 6000 4500 3000 1500

3112

3030

1546

1628

Общо население

0-14г.

| 153 |

15-64г.

2035

2034

2033

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

+65г.

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ При II вариант (отпимистичен / относително ускоряване / фигура 10.03), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще намалеят, ще има увеличение на тоталния коефициент на плодовитост и ще се увеличи очакваната продължителност на живота. Като цяло се предполага, че демографското развитие ще протича при по-благоприятни социално-икономически процеси в страната и на територията на общината. Тук отново се очаква намаляване на броя на населението, но само с 500 души до 11 692 души през 2035 г. Фигура 10.04 - Демографска прогноза - песимистичен вариант

12000

10922

10500 9000 7500

6624 5463

6000 4500 3000 1500

2929

2857

1369

1942 665

Общо население

0-14г.

15-64г.

2034

2033

2032

2031

2030

2029

2028

2027

2026

2025

2024

2023

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2035

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на НСИ и собствени изчисления

Песимистичен вариант

+65г.

При III вариант (песимистичен / относително забавяне / фигура 10.04), за изходни данни се вземат тези от настоящата демографска ситуация, но се предполага, че отрицателните стойности на механичния прираст ще се увеличат, ще има намаляване на тоталния коефициент на плодовитост и очакваната продължителност на живот ще се увеличи незначително. Този вариант се очаква да се развие при неблагоприятни социалноикономически процеси в страната и на територията на общината. Тук се прожектира най-голямо намаление на броя на населението на общината, до 5463 души през 2035 г. При така направената три вариантна прогноза за броя на населението на общината през 2035 г., се очаква то да намалее и да бъде в рамките на 5463 - 11 692 души, като при подобряване на социално-икономическата обстановка на нейната територия през следващия програмен период (2014-2020г.), която да допринесе за намаляване на отрицателните естествен и механичен прираст, може да се направи контролна прогноза през 2020 г. с цел корекции на настоящата. При реалистичния вариант се предполага, се предполага, че ще се запазят темповете за намаляване на населението през последните 5 години, като те са свързани с нисък коефициент на плодовитост, висок коефициент на смъртност и негативни тенденции в механичното движение на населението. На база на този вариант са разработени и другите два: за песимистичния се очаква повишение в негативните тенденции на основните демографски фактори, докато при оптимистичния се предполага, че подобряване на социално-икономическите условия в общината ще успее да стабилизира демографското развитие и населението на общината ще се запази подобно на настоящото и през 2035г. Очаква се и обезлюдяване на населени места в общината, като в тази група попадат селата с население под 20 жители, а именно това са Голак, Долна Василица и Подгорие. В близост до тази категория е и село Очуша, което е с население от около 50 души.

Септември 2015

| 154 |

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД

2.5

10 км

Фигура 10.05 - Съществуващи и прогнозни производствени и складови терени

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД АРЕКСИММАПТАЙМ-УРБИКА по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Икономическо развитие Икономическото развитие на община Костенец до голяма степен се определя от преработващата промишленост и търговията, хотелиерство и ресторантьорство, като в тези икономически дейности, към настоящият момент, са заети 33.6% от населението на общината. Производствените дейности са концентрирани в рамките на град Костенец, или в близост, като най-големите предприятия са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив Комерс” - производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “Агресия”; Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки; “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Към настоящия момент повечето от тези предприятия не функционират с пълния си капацитет, което предполага запълване на техните мощности и градско регенериране на други изоставени производствени сгради и съоръжения, вместо изграждане на нови такива на терени с друго предназначение. Тези варианти трябва да се разглеждат като приоритет за общината, тъй като на територията й има достатъчно съществуващ индустриален капацитет, които при привличане на нови инвестиции би решил до голяма степен проблемите с безработицата.

| 155 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ С оглед на тези дадености, единствените предложени нови територии за производствено-складови дейности са земеделски земи с право на промяна на предназначението, разположени на югоизток от град Костенец. Тези терени са избрани от екипа тъй като имат голям потенциал за развитие на логистични дейности с оглед разположението непосредствено до път I-1 (паневропейски транспортен коридор №4) и главната жп линия Калотина-София-Пловдив-Свиленград-Гърция/Турция. Равнинният характер и съседството до завода на “Шведски кибрит – Плам България” АД също са предпоставки, предопределящи евентуалното развитие на индустрията в общината точно върху тези територии. Съществуващите производствени и складови територии възлизат на 106.18 ха, като се предвижда тяхното увеличение с гореупоменатите имоти, с площ от 22 ха, до 128.18 ха общо на територията на община Костенец. Фигура 10.06 - Графична репрезентация на развитието на производствено-складовите територии в общината Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

8.65 ха

97.53 ха

Складови

Производствени

22.0 ха

= 128.18 ха

Прогноза

Другият основен фактор за икономическото развитие на общината е туризмът и свързаните с него икономически дейности - търговията, хотелиерство и ресторантьорство. Природните дадености и наличието на лечебна минерална вода в Момин проход (класифициран като курорт от национално значение), вили Костенец и Пчелински бани, предполага развитието им като туристически центрове предлагащи услуги основно в сферата на балнеологията. В тази насока с ОУПО се предлага вили Костенец и Пчелински бани да се превърнат в селищни образувания, дефинирани като рекреационни устройствени зони, предназначени за курорти и допълващи ги дейности. Освен тези курортни зони, се предлагат и други такива, които да спомогнат за икономическото развитие в района. Предвижда се подобна зона в местността “Миликини ниви“, където има туристически потенциал с оглед на бившите детски лагери и съществуващите хижи и бунгала, които при правилно управление и ефективно развитие биха се превърнали в желана дестинация. Другите възможности са развитието на няколко от махалите в селата Очуша и Подгорие, които са разположени на благоприятни ослънчени терени, а това в унисон с факта, че тези села се обезлюдават, са предпоставка за превръщането им в селищни образувания с вилен или курортен характер. Фигура 10.07 - Графична репрезентация на развитието на курортните и вилни територии в общината Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

52.53 ха Вилни и курортни

273.6 ха

= 326.13 ха

Прогноза

Като цяло вилните и курортни територии бележат значителен ръст, като се увеличават около 6 пъти - от 52.53 ха до 326.13 ха. Тази прогноза се прави с оглед природните дадености, традициите, минералната вода като това са все основни фактори, които могат да бъдат изтъкнати като потенциали за развитие на туризма и увеличаване броя нощувки на територията на общината. При правилен подход и маркетингова стратегия, би било възможно да се привлекат инвеститори, които да развият туристическите потенциали на общината и да осигурят нови възможности за заетост за местното население. Септември 2015

| 156 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Развитие на социалната база Настоящето състояние на социалните обекти се характеризира със сравнително добра материална база и силна централизация на обектите и предоставеното обслужване в общинския център град Костенец и съседните по-големи населени места за територията - село Костенец и град Момин проход. В тези селища са разположени всичко здравни и образователни обекти в общината, което ще рече жителите на другите села в общината трябва да пътуват, за да използват тези социални услуги. Този факт, в унисон с единия действащ екип на бърза помощ за общината, би има трагични последици, ако не се вземат мерки в тази насока. От друга страна поддържането на материалната база в добро състояние е изключително трудна задача имайки предвид вариантите относно демографската прогноза за територията на общината. Добра алтернатива е да се помисли върху алтернативни начини за социално обслужване на по-малките населени места. Като основен източник за развитие и подобряване нивото на социалните услуги трябва да бъдат използвани потенциалите, които предоставя Европейския фонд за регионално развитие, с цел поддържане и развитие на образователния и здравен сектор в общината. Основни цели от тази гледна точка би трябвало да бъдат: (1) подобряване на достъпа до болнична и извънболнична помощ на жителите на поотдалечените населени места в общината; (2) съчетаване на “Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс”с другите налични потенциали на балнеологията в гр. Момин проход и затвърждаването му като лечебен курорт с национално значение; (3) запазване съществуващия брой образователни обекти и паралелки и обновяване на физическата среда в сградите и прилежащите им дворове. Приоритети за реализация От извършения социално-икономически анализ на настоящото състояние на община Костенец се очертават някои основни приоритети за целесъобразно бъдещо развитие. По отношение на демографското развитие най-важно за общината е задържане на трудоспособното население чрез овладяване на негативните традиции в механичния прираст и изследване на възможности за привличане на кадрови потенциал. В бъдещото икономическо развитие са формулирани няколко приоритета: •• приоритет пред общината трябва да е търсене на ефективно решение относно проблема на големия брой изоставени промишлени сгради и територии, разположени главно в град Костенец. Те биха могли да бъдат преструктурирани за да бъдат използвани по някакъв начин, като иновативно решение би било използването им за индустриален туризъм; •• използване на пълния капацитет на производствената база и усвояване на нови производствени и логистични територии, без влошаване комфорта на обитаване. •• на база на инидкирания интерес към развитие на селското стопанство и сериозната неизползвана база, секторът притежава голям потенциал за развитие в община Костенец. Все пак е необходимо подобряване, яснота и мониторинг на селскостопанския потенциал (състоянието на земите и тяхното актуално ползване). Това би спомогнало за ефективното развитие на отрасъла, който има реален потенциал и с оглед на традициите и славата при отглеждане на трайни насаждения; •• въпреки големият брой балнеоложки и СПА дестинации в страната, наличните потенциали могат да превърнат община Костенец в целогодишна “балнеоложка столица” на България. Това трябва да е основен приоритет за развитие пред общината, като около индустрията, свързана с използването на лечебните минерални води може да се обособи специфичен туристически продукт за здравен туризъм, съчетавайки с себе си елементи на планинския туризъм; •• богатата комбинация от туристически продукти, близостта до София и добрата достъпност чрез шосеен и ЖП транспорт създава добра възможност за развитие на краткотраен (дневен / седмичен) отдих. Задоволяването на постителите консумиращи подобен вид трябва да бъдат разглеждани като приоритетни; •• рехабилитация и доизграждане на техническата инфраструктура; | 157 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 10.08 - Интегрална оценка на територията и потенциалите й за жилищно строителство Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

10.2 Пространствено развитие Териториална оценка Оценката на територията е направена в три направления, а именно колко и кои са подходящите терени за жилищно и индустриално строителство и най-благоприятните места за развитие на селско стопанство. При изготвянето на всяка една комплексна оценка са взети предвид различни фактори, в зависимост от конкретиката и специфика на различните видове дейност (обитаване, производство, селско стопанство), като те варират от физически дадености (изложение, наклони, фактическо ползване на територията) до антропогенни фактори като наличие на транспортна или техническа инфраструктура. Оценяването на всяка една предпоставка за развитие става на базата на петобална скала (1-5), където 1 са най-неблагоприятните терени, а 5 най-подходящите за извършването на определената дейност. След оценка по всички фактори, накрая се образува интегрална оценка за територията на общината, която отново се приравнява по петобалната система за по-голяма яснота и конкретност. На фигура 10.08 се вижда оценката на територията и нейната пригодимост към условията за жилищно строителство. Тя е направена на база различни оценки на територията по на оценките относно следните фактори - наклон и изложение на територията, техническа обслуженост и достъпност до мрежите на инженерната инфраструктура, транспортна достъпност, облуженост на територията (социално и обществено обслужване) и вид и фактическо ползване на територията. Септември 2015

| 158 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

2.5

10 км

Фигура 10.09 - Интегрална оценка на територията и потенциалите й за индустриално строителство

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

По-високите оценки са сложени на териториите, които са по-равни, с благоприятно изложение, в близост до мрежи на инженерната инфраструктура и пътища от републиканската и общинска мрежа, както и на определени видове територия, различни от горски, трайни насаждения и висок клас земеделски земи. В крайна сметка се получава една интегрална оценка (фиг. 10.08), на която се виждат найблагоприятните терени за жилищно строителство и при бъдещи подобни инициативи трябва да се съобразят с направената оценка. Логично най-подходящите терени са вече съществуващите населени места, а също така и в централните развнинни територии около град Костенец и между него и едноименното село. На фигура 10.09 е представена оценката на територията и нейната пригодимост към нуждите на производството и изграждането на нови индустриални мощности. Тук отново е използван същият метод, а разликата е в отделните фактори и стойностите при тяхната оценка. Разликите с оценката за жилищно застрояване, са че тук не са взети предвид изложението на територията и видовете територии (предполага се, че при голям инвестиционен интерес, този фактор няма да окаже влияние), а оценката за достъпност и близост до инженерна и транспортна инфраструктура е направена на друга база и с други стойности. Изготвената схема трябва да послужи пред бъдещи инвеститори, тъй като тя дава до голяма степен ясна визуална представа за най-подходящите места за разполагане на нови индустриални мощности. Най-подходящите територии, на база на направената интегрална оценка, са във или в близост до градовете Костенец и Момин проход, като към тях мога да се прибавят имоти разположени на север от с. Костенец, около | 159 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЛЕГЕНДА изключени от оценката 1 - най-неподходящо 2 3 4 5 - най-подходящо

ОБЛАСТ МОНТАНА СЪРБИЯ

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Фигура 10.10 - Интегрална оценка на територията и потенциалите й за селско стопанство Изготвил: ДЗЗД “АРЕКСИММАПТИЙМ-УРБИКА” по данни на АГКК

СОФИЙСКА ОБЛАСТ

ОБЛАСТ ВРАЦА

ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

2.5

10 км

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

общинският път, свързващ го с града, на север, където път I-8 напуска границите на общината, в близост до гара Немирово и отделни територии на запад, по протежение на път III-8222, на юг от село Пчелин. На фигура 10.10 може да се види интегралната оценка на територията, с оглед подходящостта й за развиване на селскостопански дейности. Тук отделните фактори са доста по-различни от досега споменатите заради спецификата на тази дейност. Земеделските земи са оценени спрямо тяхната категория, като за по-висока категория е сложена по-голям стойност при оценката, видът на обработваемост - дали са обработваеми земеделски земи, ливади или пасища. Като основен фактор за развитие на земеделието се явяват водните ресурси и затова е оценена близостта на земята до водно течение или водна площ. Последният фактор, по който е оценена територията е наличието на стопански двор, неговото чисто физическо състояние, размери и потенциал да приюти бъдещи стопански дейности. От оценката на територията са изключени урбанизираните, необработваеми и горски територии поради факта, че не би било икономически обосновано да се развива селскостопанска дейност върху тези територии или пък това е просто невъзможно. От извършената интегрална оценка става видно, че почти всички подходящи и “свободни” територии на селското стопанство се използват с такова предназначение и в момента, като има подходящи нови територии за тези нужди на североизток от гр. Костенец по протежението на р. Очушница. Като заключение може да кажем, че при бъдещи интервенции, свързани с промяна на предназначението на територията, е необходимо да се съобразят с направените интегрални оценки и тогава да се реши дали е съобразно с нуждите на общината или Септември 2015

| 160 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ инвеститора. Основно предназначение на територията Общият устройствен план на община Костенец очертава пространственото развитие на общината за период от 20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. Общият устройствен план включва промяна на основното предназначение на Таблица 10.01 - Баланс на териториите както следва: ВИД ТЕРИТОРИЯ

СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ

ПРОЕКТ

ПРОМЯНА

Площ (ха)

Дял (%)

Площ (ха)

Дял (%)

Площ / Дял

30 209.56

100%

30 209.56

100%

Урбанизирани територии

913.09

3.02%

829.03

2.74%

- 84 ха (0.27%)

Общественообслужващи функции

117.63

0.39%

117.63

0.39%

Производствени дейности

99.44

0.33%

241.88

0.80%

+ 142 ха (0.47%)

Складови дейности

8.65

0.03%

11.65

0.04%

+ 3 ха (0.009%)

Рекреационни дейности, курорти и вилни зони

52.53

0.17%

273.68

0.91%

+ 221 ха (0.73%)

Озеленяване, паркове и градини

56.33

0.19%

61.64

0.20%

+ 5 ха (0.01%)

Спорт и атракции

10.91

0.04%

10.91

0.04%

Земеделски територии ниви

6654.07

22.03%

6492.33

21.49%

- 161 ха (0.53%)

Земеделски територии трайни насаждения

1101.08

3.64%

1095.73

3.63%

- 5 ха (0.01%)

Земеделски територии необработваеми

2731.20

9.04%

2708.49

8.97%

- 22 ха (0.07%)

17 610.62

58.3%

17510.51

57.97%

- 100 ха (0.33%)

6519.03

59.1%

6519.03

59.1%

Защитени зони за опазване на културното наследство

0.95

0.01%

0.95

0.01%

Нарушени територии

Общо

Горски територии Защитени територии и защитени зони

територията за община Костенец - съществуващо положение и прокт

5.9

0.09%

5.9

0.09%

Територии, заети от води и водни обекти

204.12

0.68%

204.12

0.68%

Територии на транспорта

606.01

2.01%

605.94

2.01%

- 0.07 ха (0.00%)

Техническа инфраструктура

43.88

0.15%

46.02

0.15%

+ 2 ха (0.006%)

Изготвил: МАПЕКС АД по данни от АГКК

• Урбанизирани територии Урбанизираните терититории са разположени дисперсно за територията на общината, като това до известна степен се дължи на факта, че някои от населените места се състоят от няколко отделни махали. Общата им площ според проекта е 829.09 ха като тя намалява от 913.09 ха. Относителния и дял от площта на общината вече е 2.74%, при заварено положение от 3.02%. Тази промяна се дължи основно на факта, че някои от махалите на селата Подгорие и | 161 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Очуша, с оглед намаляващото им населени и заплахата от обезлюдяване, се дефинират като курортни и вилни територии, с цел привличане и улесняване на подобен вид инвестиции. За голяма част от населените места е предвидено разширяване на техните строителни граници и вкарването в тях на урбанизирани територии и стопански дворове, непосредствено разположени до селищата. За град Костенец се предвижда разширяване на граница на запад и включване на индустриалната зона в рамките на града. В Момин проход се присъединяват към града жилищни терени на запад, а в село Костенец - отстоящите на север от него стопански дворове се включват в селищната граница. За останалите села и техните махали в строителните граници се включват урбанизирани територии, които досега са били извън тези граници. Териториите с жилищни функции в двата града - Костенец и Момин проход са обединени в няколко устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност - до 10м. В урегулирани поземлени имоти в тези устройствени зони се разполагат жилищни сгради, при спазване на следните параметри: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ За жилищно малко

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

1.2

•• В отделни урегулирани поземлени имоти, при спазване на посочените нормативи, могат да се урегулират и имоти и за нежилищни обслужващи обекти: •• сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности; •• магазини и заведения за хранене •• сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура •• обществени озеленени площи •• надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили Със заявено искане на собствениците на урегулирани поземлени имоти могат да се изграждат и: •• административни и делови сгради •• хотелски сгради •• занаятчийски работилници •• сгради за безвредни производствени дейности •• бензиностанции, газостанции и автосервизи В териториите за озеленяване без промяна на предназначението им може да се разполагат: •• мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система; •• преместваеми търговски обекти, които общо може да заемат площ не повече от 1% от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2% от територията на паркове и градини с площ до 3 ха; •• открити обекти за спортни и културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината); •• детски площадки; •• мемориални обекти; •• монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи Производствените територии са обединени в устройствени зони от разновидност на предимно производствена зона. В урегулирани поземлени имоти в тези устройствени зони се разполагат:

Септември 2015

| 162 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• производствени сгради •• складови сгради •• административни сгради •• търговски и обслужващи сгради •• съоръжения към всеки от изброените •• жилищни сгради и общежития за персонала в предприятията •• магазини и заведения за обществено хранене •• хотели •• здравни заведения •• професионално-технически училища •• професионални бази и сгради на научно-експериментални бази към предприятията. *Не се допускат предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; варо-бетонови центрове и асфалтови бази; всякакъв вид леярни за черни и цветни метали. При застрояване на имотите се спазват следните параметри на застрояване: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ За производствени/ складови дейности

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

Териториите за курортни дейности са обединени в устройствена зона от тип рекреационна устройствена зона за курортни дейности. В урегулирани поземлени имоти в тези устройствени зони се разполагат: •• курортни обекти за настаняване и подслон - хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, къмпинги, бунгала и други •• жилищни сгради за постоянно обитаване, в т.ч. за настаняване на курортисти •• сгради за обществено обслужващи дейности: курортно-лечебни заведения, обекти за хранене, обекти за търговия, битови услуги, банкови услуги, административни обекти и други •• спортни и рекреационни обекти и съоръжения: спортни полета, игрища, плувни басейни, пързалки, спортни зали, зали за забавни игри, дискотеки, клубове по интереси, хоби-ателиета, зали за музика, видеозали, изложбени зали и други •• курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване •• обекти на транспорта и движението: гаражи и паркинги, автогари, пешеходни алеи и площи, велосипедни алеи, скиорски пътеки и плацове, станции на въжени линии и други •• обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване: складове, ремонтни работилници, автобази, бензиностанции и газостанции, отоплителни централи, мрежи на техническата инфраструктура, електроподстанции, трансформаторни постове, помпени станции, пречиствателни станции и други При застрояване в тези имоти се спазват следните нормативи: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ За курортни дейности

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

1.5

В територии със смесено обслужващо-производствено предназначение, обединени в устойствени зони с означение: Соп могат да се разполагат обекти на общественото обслужване, както и производствени и складови обекти и административни и обслужващи сгради и съоръжения към тях. В тези територии не се допуска разполагане на: ••

предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; | 163 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• варо-бетонови центрове и афалтови бази; •• всякакъв вид леярни за черни и цветни метали; Застрояването в тези територии трябва отговаря на следните показатели: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ Смесено-обслужващо производствена

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

2.5

Отделни поземлени имоти в жилищните, производствените, курортните, вилните и смесените територии могат да се урегулират с предназначение за обществено обслужване, включващо следните дейности: образование; здравеопазване и социални грижи; култура; религия; административни услуги; търговия; обществено хранене и битови услуги; други общественообслужващи дейности. В тези случай важат параметрите на застрояване на устройствената зона, в която попадат, с изключение на: •• предназначение за детско заведение – максимални параметри: П застр. - 30%, К инт. - 0,6, П озел. – 40% •• предназначение за училище - П застр. - 40%, К инт. - 1,2, П озел. – 20% •• предназначение за социално заведение - П застр. - 30%, К инт. - 1,2, П озел. – 40% •• Земеделски територии Земеделските територии, според проектното предложение, намаляват с 190 ха от 10 486 до 10 296 ха като те обхващат 34.06% от цялата площ на общината. В тези терени са включени и необработваемите земи, които са част от земеделския фонд. Преобладаващата част от тях са разположени в централната равнинна част от разглежданата територия, около град Костенец на юг, запад и северозапад. Другите поголеми масиви са разположени около махалите на селата Очуша и Подгорие. Общият устройствен план предвижда два режима на устройство за земеделските земи – режим с допустима промяна на предназначението и режим с недопустима промяна на предназначението. Именно тези от първия тип са в основата за намаляването общата площ на земеделските земи - предвиждат се територии на югоизток до град Костенец, определени като земеделски земи с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за производствени дейности. Други земеделски земи с допустима промяна на предназначението са предвидени на север и северозапад от село Костенец, като те са с допустима промяна на предназначението за жилищна зона, като те са определени на база оценката на територията за жилищно застрояване и наблюдаващите се тенденции в последните години да се изготвят ПУПове за промяна предназначението на земеделските земи за жилищни нужди. Преобладващата част (63%) от земеделските земи се предвиждат за обработваеми земи /ниви/. За необработваеми земи са предназначени пасища и дерета с площ около 26% от площта на земеделските земи. Земеделски територии предвидени за неземеделски нужди (производствени, складови и смесени) са имоти с фактическо ползване за стопански дворове. Режимите на устройство на земеделските територии са както следва: В територии с допустима промяна на предназначението, се допуска застрояване с обекти несвързани с използването на земята по предназначение: •• •• •• •• Септември 2015

промишлени обекти; транспортни обекти и съоръжения; обекти и съоръжения на техническата инфраструктура; рекреационни и туристически обекти; | 164 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• спортни обекти и съоръжения; •• търговски и обслужващи обекти; •• здравни обекти; •• обекти със специално предназначение; •• историко-мемориални обекти. •• обекти за постоянно обитаване •• обекти за рекреационни дейности. Обектите се допускат след изготвяне на подробен устройствен план и утвърдена площадка за промяна на предназначението Параметрите на застрояване в отделни позмелени имоти с променено предназначение за неземеделски нужди са както следва: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

За производствени/ складови дейности

За рекреационни обекти

1.5

За вилни обекти

0.8

За обекти за постоянно обитаване

1.2

За смесено предназначение

2.5

За търговски и обслужващи обекти

2.5

* В останалите случай параметрите се определят с подробния устройствен план. В територии без право на промяна на предназначението се допускат следните обекти: при имоти с площ до 10 дка: •• едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях; при имоти с площ над 10 дка: •• селскостопански сгради за съхранение на растителна и животинска продукция. •• селскостопански сгради за отглеждане на животни. •• сгради за селскостопански машини. •• резервоари и водоеми. •• силажовместилища, торохранилища и пречиствателни съоръжения. •• съоръжения за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване. •• хидромелиоративни съоръжения. •• инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите •• помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи Параметрите на застрояване в земеделски земи без допустима промяна на предназначението: •• Плътност на застрояване: 20% •• Кинт: 0.4 •• Етажност – 2 •• Височина – съобразно изискванията на обекта * Нормативите са приложими към площта на застрояване, определена с подробния устройствен план, която не може да надвишава 10% от общата площ | 165 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ на имотите собственост на юридическото или физическо лице в рамките на община Костенец. • Горски територии Горските територии обхващат най-голяма площ от общината и са един от най-ценните й ресурси. Площта им се намалява със 100 ха от 17 610 на 17 510 ха или 57.97% от общата територия. Тази промяна се дължи на новите територии за рекреационна устройствена зона, на югоизток от Вили Костенец, в местността “Миликини ниви“. Общият устройствен план предвижда запазване на предназначението на горските територии и два режима на устройство на този вид територии – режим с допустима промяна и режим без допустима промяна на предназначението. Единствената горска територия с режим с допустима промяна на предназначението е гореупоменатата. Режими на устройство В горски територии с допустима промяна на предназначението след нейната промяна и въз основа на подробен устройствен план се допуска застрояване с: •• горскостопански обекти; •• транспортни обекти и съоръжения; •• обекти и съоръжения на техническата инфраструктура; •• рекреационни и туристически обекти; •• спортни обекти и съоръжения; •• търговски и обслужващи обекти; •• здравни обекти; •• обекти със специално предназначение; •• историко-мемориални обекти. •• По изключение: обекти за постоянно обитаване и обекти за рекреационни дейности. Параметрите на застрояване в отделни позмелени имоти с променено предназначение са както следва: ПАРАМЕТРИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Плътност в%

Етажност

Кинт

Процент на озеленяване

Макс. височина

За рекреационни обекти

1.5

За вилни обекти

0.8

За обекти за постоянно обитаване

1.2

За смесено предназначение

2.5

За търговски и обслужващи обекти

2.5

В горски територии без право на промяна на предназначението се допуска изграждането на следните обекти: •• стълбове за въздушни електропроводи; •• стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура; •• сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост в т.ч.:автомобилни горски пътища; заслони за обществено ползване; •• ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници; •• посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; •• горски и ловни кантони, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; Септември 2015

| 166 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ •• контролни горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; зооветеринарни и биотехнически съоръжения; •• нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия; •• надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм; •• станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години. • Защитени територии Територията на община Костенец е богата на защитени територии и защитени зони от Натура 2000, като те обхващат общо 17 232 ха (57% от територията) като с проекта на ОУПО не се предвижда промяна в защитените територии и зони. Защитените територии в обхвата на разглежданата територия са 8 на брой, разположени на площ от 6519 ха. Това са 1 резерват, 2 природни забележителности и 5 защитени местности. В следващите редове са представени режимите на дейности за всяка от териториите. • Резерват„Ибър“ на площ 2248.6 ха, от които 2206.2 ха са горски и 42.4 ха са земеделски фонд. Целта на обявяване е опазване на гори от клек. В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места. • Природна забележителност “Голашка пещера” с площ 1.5 хектара. Обявена е за опазване на голяма колония прилепи, с режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи, освен санитарни и отгледни; 2. забранява се пашата на домашни животни; 3. забранява се повреждането на скалните образувания; 4. забранява се всякакво строителство; 5. забранява се разкриването на кариери, провеждането на минногеоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността; 6. забранява се ловуването; 7. забранява се безпокоенето на птиците и събиране на яйцата или малките им; 8. забранява се влизането в пещерите. • Природна забележителност „Чавча” е с площ 1.6 хектара. Попада на територията на РДГ София: ДГС Костенец. Целта на обявяване е опазване на водопад, с режим на дейности: 1. забранява се сеченето, кастренето на дърветата, както и късането и изкореняването на всякакви растения; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им; 4. забранява се да се разкриват кариери за камъни, пясък и пръст, с което се провежда и изменя естествения облик на местността и включително водните течения; 5. забранява се чупенето, драскането и повреждането по какъвто и да е начин, сталактити, сталагмити и други скални образувания в пещерите; 6. забранява се воденето на интензивни и голи главни сечи; 7. разрешава се воденето на санитарна сеч и изваждане престарелите дървета с влошени декоративни качества. • Защитена местност „Еледжик”е с площ 668.0 хектара. Целта на обявяване е опазване на естествени букови гори, с режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи, освен санитарни, отгледни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Дейностите да се извършват спрямо устройствения проект с максимално запазване на природата; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се разкриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето на инертни материали, изхвърлянето на отпадъци и всякакви действия, чрез които се нарушава естествената природа; 4. забранява се всякакво строителство, което не е съгласувано с устройствените проекти. | 167 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ • Защитена местност „Калето” е с площ 0.8 хектара. Целта на обявяване е опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. • Защитена местност „Траянова крепост” с площ 0.2 хектара. Целта на обявяване е опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. • Защитена местност „Пленщица” с площ 3.9 хектара. Целта на обявяване е опазване на естествено 80-годишно насаждение от ела. • Защитена местност „Черковището” е с площ 8.7 хектара. Целта на обявяване е опазване на смесено иглолистно-широколистно естествено насаждение. За четирите защитени местности важи следният режим на дейности: 1. забранява се извеждането на сечи освен санитарни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Стопанисването да се извършва съгласно устройствения проект с максимално запазване на природната обстановка; 2. забранява се пашата на добитък през всяко време; 3. забранява се откриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето инертни материали, изхвърлянето на отпадъци, както и всякакви действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в тях. Първите две (“Калето” и “Траянови крепост“) територии се припокриват с границите на археологическата ценност „Късноантична крепост в прохода Траянови врата“ и съответно с режимите за нейното опазване. Защитените зони, попадащи в екологичната мрежа на Натура 2000, се определят в съответствие с две основни директиви за опазването на околната среда в региона: Директива за местообитанията Директива за птиците. Общо тези територии обхващат 107.13км2 (10 713ха)като покриват повече от 1/3 от територията на община Костенец. В защитените зони не е задължително да се въвеждат режими, но ако се въведат те ще се отнасят само до конкретно местообитание или вид, които са предмет на опазване. Тотални забрани за строителство, каквито обикновено са въведени в повечето защитени територии, не следва да се въвеждат за зоните от НАТУРА 2000. В тях би могло да се въведе забрана за определен тип строителство само ако е ясно, че то ще унищожи или значително ще увреди предмета на защита – например, строителството на ВЕЦ може да унищожи крайречните типове гори, ако те са посочени като предмет на опазване. В защитените тритории не се предвиждат компесаторни мерки, докато в защитените зони по НАТУРА 2000 такива се предвиждат. Защитените територии за опазване на културното наследство обхващат 0.02 км2 (1.79ха) от община Костенец. За тях важат следните режими: •• Имоти, в които попадат културни ценности се предвиждат с устройствен режим „Б“ – не се допускат изкопни работи, дълбочинна обработка на почвата, засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система, като се допуска плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м; •• Имоти попадащи в охранителната зона на културната ценност (съседни имоти) се предвиждат с устройствен режим „Г“, при който се допускат всички дейности, като такива свързани с изкопни работи се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство и, ако при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на културни ценности, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно общината или най-близкия музей. • Територии, заети от води и водни обекти Териториите заети от водни течения и площи заемат 204.12 ха или 0.68% от общата площ на общината. С проекта на ОУПО не предвижда промени в този вид територии. По-големите водни обекти са р. Марица, преминаваща през общината и град Костенец в направление запад-изток, и реките Очушница и Стара река, които са важни за напояване на земеделските земи. • Територии на транспорта

Септември 2015

| 168 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Те заемат 606.01 ха или 2.01% от общата площ на общината. Прави се проектно предложение за изграждане на нов обход на град Костенец от запад-югозапад, който да изкара транзитния и част от пътническия трафик извън рамките на града, което би повишило привлекателността на неговите централни зони.

10.3 Правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват: Общият устройствен план на община Костенец очертава пространственото развитие на общината за период от 20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. В тази точка са дефинирани подробно правилата и нормативите за прилагане на ОУП на община Костенец. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ОБХВАТ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН Чл. 1. Основната цел на общия устройствен план е да осигури устойчиво развитие и благоустрояване на община Костенец в съответствие със специфичните природни и обществено-икономически дадености и да създаде най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих на постоянното население и гостите в общината. Чл. 2. (1) Правилата и нормативите за прилагане на общия устройствен план на община Костенец определят специфичните изисквания, устройственото и функционалното предназначение и ограниченията при застрояването, както и правилата и нормативите за устройство, ползване, застрояване и опазване на територията на община Костенец. (2) Неразделна част от настоящите правила и нормативи за прилагане на ОУП са показателите за устройство и застрояване на отделните видове територии, устройствени зони и самостоятелни терени, както и ограниченията и изискванията при изработване на подробните устройствени планове за устройствените зони и самостоятелни терени определени в Приложение №1 към тези установени правила. Чл. 3. (1) Общият устройствен план обхваща територията на община Костенец в административно-териториалните й граници. Графичната част на плана се изработва в мащаб 1:25 000. (2) Неразделна част от общия устройствен план са: 1. придружаващите го схеми и обяснителни текстове; 2. правилата и нормативите за прилагането му. Глава втора УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ, САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ И ТЕРИТОРИИС ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, В ОБХВАТА НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ РАЗДЕЛ І Чл. 4. В урбанизираните територии на населените места и в извънселищните урбанизирани територии (съществуващи и новоурбанизирани) се обособяват следните устройствени зони, групи устройствени зони и самостоятелни терени: 1. Устройствени зони: а) жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване (Жм); б) жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина (Жс); в) жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк); | 169 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ г) смесена централна устройствена зона (Ц); д) смесена обслужващо производствена зона (Соп); е) устройствена зона за обществено - обслужващи дейности (Оо); ж) смесена многофункционална устройствена зона (Смф); з) складово производствена устройствена зона (Псп); и) вилна устройствена зона (Ов); й) устройствена зона за курорт и допълващи функции (Ок); к) устройствена зона за спорт и атракции (Са); л) устройствена зона за озеленяване (Оз). Чл. 5. Извън урбанизираните територии се обособяват следните територии с общо предназначение: 1. Земеделски територии: а) обработваеми земи – ниви; б) обработваеми земи – трайни насаждения; в) ливади, пасища, мери; г) неизползваеми земеделски земи; д) дерета, оврази, пясъци, скали. 2. Горски територии: а) защитни гори; б) специални гори; в) стопански гори. 3. Защитени територии, включващи територии за природозащита по Закона за защитените територии; за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, както и защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. 4. Нарушени територии - терени за рекултивация; Чл. 6. (1) Извън урбанизираните територии се обособяват следните територии, заети с водни обекти: а) реки, езера, рибарници; б) канали - напоителни и отводнителни; в) находища на прясна и минерална вода, извори; г) територии на водостопанската система; (2) Извън урбанизираните територии се обособяват зони за далекоперспективна урбанизация след 2040 г.– (Тп) РАЗДЕЛ ІI ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ Чл. 7. (1) Жилищните устройствени структури и зони (Жм, Жс, Жк) се застрояват предимно със сгради за постоянно и/или временно обитаване. (2) В жилищната устройствена структура/зона (Жм,Жс,Жк) се допуска изграждането и на: 1. обекти на общественото обслужване; 2. подземни паркинги и гаражи; 3. допълващо застрояване по раздел VІІ от глава трета на ЗУТ; 4. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обслужване на сградите и другите обекти, както и на други благоустройствени мероприятия; 5. обекти за спорт, отдих и рекреация, разположени в самостоятелни сгради или в партерните нива на жилищните сгради.

Септември 2015

| 170 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ (3) Въз основа на подробен устройствен план е допустимо да се образуват урегулирани поземлени имоти с нежилищни функции. Не се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. Чл. 8. (1) В бруто площта на жилищните територии по ал. 1 са включени: жилищни терени (урегулирани жилищни имоти), терени (урегулирани имоти) за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени (урегулирани имоти) за обществени озеленени площи. (2) В жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) в новоурбанизираните територии площта само на жилищните терени (нето жилищни терени, заети от самостоятелни урегулирани поземлени имоти и от големи урегулирани поземлени имоти за комплексно застрояване с жилищни и обслужващи функции) е до 70 % от брутната площ на съответната структурна единица. (3) В жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) в новоурбанизираните територии площта на терените за озеленяване (Оз) за широк обществен достъп не може да бъде по-малка от 10% от брутната площ на съответната структурна единица. Чл. 9 . Жилищната устройствена структура/зона (Жм, Жс) се устройва и застроява с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 20%. Чл. 10. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните урбанистични единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти с конкретно предназначение за жилищно застрояване се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл. 11. Подробните устройствени планове за жилищната устройствена структура/ зона (Жм,Жс) в новоурбанизираните територии се изработват с обхват минимум една структурна единица. Чл. 12. В границите на жилищна устройствена структура/зона (Жм, Жс) е допустимо свободно и свързано застрояване в два и повече индивидуални урегулирани поземлени имоти, както и групово застрояване в големи урегулирани поземлени имоти, съчетано със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Чл. 13. (1) Изработването на план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на съществуващите жилищни комплекси се допуска в обхват на целия жилищен комплекс или за структурна част от него – група квартали или отделен квартал. (2) С плановете по ал.1 се решават съвременните градоустройствени проблеми свързани с обитаването, паркирането и гарирането, изграждането на обекти на общественото обслужване и други сгради, с които се обогатява структурата на съществуващите жилищни комплекси. (3) С подробните устройствени планове за преструктуриране на жилищните комплекси се допуска промяна на тяхната структура и застрояване, включително и чрез образуване на урегулирани поземлени имоти за отделни сгради или групи от сгради. При определяне на разстоянията между съществуващите и новопредвидените сгради се спазват едновременно правилата на комплексното застрояване и изискванията за разстояние на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот съгласно действащата нормативна уредба към момента на изготвяне и одобряване на подробния устройствен план. (4) Показателите за плътност и интензивност на застрояване за жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк), определени в Приложение 1 (Устройствени показатели) се отнасят спрямо площта на нетната жилищна територия на жилищния комплекс (площта на жилищния комплекс без площите на зоните по ал.7 и площта на прилежащите улици). | 171 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ (5) С подробния устройствен план по ал.1 може да се определят плътност и интензивност за отделните квартали от комплекса. Плътността и интензивността на застрояване в урегулираните поземлени имоти за съществуващите и новопредвидените сгради или групи от сгради по ал.3 не може да надвишава определените с Общия устройствен план параметри за съответната устройствена зона, съответно за отделния квартал. (6) Зоните за обществено обслужване, за спорт и атракции и зоните за градски паркове и градини, попадащи на територията на жилищните комплекси се устройват съобразно показателите за съответната устройствена зона определени в Приложение 1 (Устройствени показатели). (7) С плана по ал. 1 не се допуска да се променя предназначението на терени на изградени училища и детски градини и на съществуващи озеленени площи за широко обществено ползване. (8) Плановете за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на съществуващите жилищни комплекси задължително се придружават от правила и нормативи за прилагането им, както и от подробен устройствен план за паркове и градини, в който задължително се определят озелените площи за широко обществено ползване, които са публична собственост. Чл. 14. Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ в жилищната устройствена структура/зона се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр. 93 от 19 октомври 2004 г.) Чл. 15. При изработването на нови и изменения на действащите подробни устройствени планове в съществуващите граници на населените места задължително да се извършват проучвания относно прилагането на заварените дворищнорегулационни планове при условията и по реда на § 8 от преходните разпоредби на ЗУТ. РАЗДЕЛ ІІI СМЕСЕНА ЦЕНТРАЛНА УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА Чл. 16. (1) Застрояването в смесената централна устройствена зона (Ц) се осъществява въз основа на подробни устройствени планове, придружени от правила и нормативи за тяхното прилагане (2) Показателите за застрояване за зона (Ц) се определят спрямо площта на всеки един квартал в обхвата на зоната. (3) За зоната е задължително разработването на обемно устройствено проучване, ПУП и РУП, в обхват най-малко един квартал. С обемно устройственото проучване, ПУП и РУП се обосновава осигуряването на необходимите места за гариране и/или паркиране, озеленяване, както и спазване на изискуемите отстояния от жилищни сгради, детски и болнични заведения, социални домове, училища и други. РАЗДЕЛ ІV УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА СМЕСЕНИ МНОГОФУНКЦИОНАЛНИ УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ / ЗОНИ Чл. 17. На територията на община Костенец се обособяват следните смесени многофункционални устройствени структури/зони (С): 1. смесена обслужващо-производствена структура/зона (Соп); 2. смесена многофункционална структура/зона (Смф); Чл. 18. Смесени многофункционални устройствени структури/зони (С) се устройват и застрояват с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 30%. Септември 2015

| 172 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Чл. 19. (1) При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните структурни единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти в смесените многофункционални устройствени структури/зони се устройват и застрояват съгласно показателите посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели). (2) В смесената многофункционална устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто територията ѝ (в границите на всяка структурна единица) да бъде заета от самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение. Чл. 20. В границите на Смесените многофункционални устройствени структури (С) е допустимо свободно, групово (комплексно) и свързано застрояване. Чл. 21. В устройствени структури Смф и Соп се допуска изграждането на: 1. сгради за производствени и обслужващи дейности; 2. сгради със смесено предназначение и сгради за временно и постоянно обитаване; 3. обекти на административното и общественото обслужване; 4. търговия, обществено хранене и битови услуги; 5. подземни паркинги и гаражи; 6. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обслужване на сградите и другите обекти, както и на други благоустройствени мероприятия; 7. обекти за спорт, отдих и рекреация, разположени в партерните нива или в самостоятелни сгради. Чл. 22. (1) В смесените многофункционални устройствени структури С не се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. (2) Изпълняват се всички изисквания за изграждане на достъпна среда. (3) Минимум половината от новопредвидените озеленени площи в смесените многофункционални устройствени структури следва да са с висока дървесна растителност. (4) Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр.93 от 19 октомври 2004 г.) РАЗДЕЛ V УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ/ЗОНИ И ТЕРЕНИ Чл. 23. На територията на община Костенец се обособяват складовопроизводствени устройствени структури/зони (Псп), както и самостоятелни терени за складово - производствени функции (Тсп). Чл. 24. Складово - производствената устройствена структура/зона (Псп) се устройва и застроява с брутни показатели съгласно посочените в Приложение 1 (Устройствени показатели) редуцирани с 30%. Чл. 25. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните структурни единици урегулираните поземлени имоти в складовопроизводствената устройствена зона (Псп), както и в самостоятелните терени за складово-производствени функции (Тсп) се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл.26. В границите на складово-производствената устройствена структура/зона | 173 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Псп, както и в самостоятелните терени за складово-производствени функции Тсп е допустимо свободно, групово (комплексно) и свързано застрояване. Чл. 27. В устройствени структури/зони Псп и в самостоятелните терени за складово - производствени функции Тсп се допускат незамърсяващи производства, както и изграждането на предприятия за логистични дейности. Чл. 28. Необходимите места за паркиране и гариране за обектите, предвидени за изграждане в УПИ, се осигуряват при спазване на изискванията на чл. 24 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ бр. бр. 86 от 1 октомври 2004 г., попр. ДВ. бр. 93 от 19 октомври 2004 г.) РАЗДЕЛ VI УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА УСТРОЙСТВЕНИ СТРУКТУРИ/ЗОНИ И САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ ЗА ОТДИХ И РЕКРЕАЦИЯ Чл. 29. На територията на община Костенец се обособяват следните устройствени структури/зони и самостоятелни терени за отдих и рекреация (О): 1. устройствена структура/зона за курорт и допълващи функции (Ок); 2. рекреационна устройствена структура/зона за вилен отдих (Ов); 3. самостоятелни терени за отдих и рекреация (Ток). Чл. 30. Устройствените структури/зони за отдих и рекреация се застрояват предимно със сгради за временно обитаване и за курортни нужди, както и обслужващи обекти и съоръжения за нуждите на индивидуалния и организиран отдих и туризъм. Чл. 31. Устройствените структури/зони за отдих и рекреация се устройват и застрояват с брутни устройствени показатели съгласно посочените в Приложение 1 редуцирани с 40%. Чл. 32. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните структурни единици и за самостоятелните терени в новоурбанизираните територии, урегулираните поземлени имоти в устройствените структури/зони за отдих и рекреация се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени показатели). Чл. 33. Новоурбанизираните територии за курортни устройствени структури/ зони се изграждат въз основа на подробни устройствени планове, с които се предвижда свободно, свързано в два имота или комплексно застрояване в големи урегулирани поземлени имоти, съчетано със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти. Проектите за подробни устройствени планове се изработват по реда и условията на чл. 16 ЗУТ. РАЗДЕЛ VII УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИ ТЕРЕНИ ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ Чл. 34. Самостоятелните терени извън урбанизираните територии са терените определени в чл.6 от настоящите правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Костенец Чл. 35. При изработването на подробните устройствени планове за самостоятелните терени се спазват показателите посочени в Приложение 1 . Чл. 36. (1) На територията на община Костенец се обособяват терени за обществено обслужване със специален режим (Тсо) за терени със съществуващи сгради за обществено обслужване като църкви, параклиси и др. (2) Ново застрояване в терените по ал. 1 не се допуска. (3) Заварените законно изградени сгради се предвиждат за запазване с ПУП-ПЗ. Септември 2015

| 174 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ (4) При разработването на ПУП по ал. 3 съществуващите показателите за застрояване в терените по ал. 1 се определят след установяване законосъобразността на изграждането на строежа и в съответствие с налични или възстановени строителни книжа по реда на ЗУТ. Чл. 37. (1) Застрояването в със специално предназначение (Тс) се осъществява въз основа на подробни устройствени планове, придружени от правила и нормативи за тяхното прилагане; (2) Допуска се изграждане само на обекти, пряко обслужващи основната функция на терена; (3) При разработването на ПУП да се прилага и спазват специфичните за конкретния вид терен законова и подзаконова нормативна уредба. РАЗДЕЛ VІII УСТРОЙСТВО НА ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА Чл. 38. (1) Озеленените площи за широко обществено ползване – публична собственост на общината, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, се определят от общинския съвет с приемането на подробни устройствени планове за паркове и градини по чл. 62, ал. 9 ЗУТ. (2) С решението по ал. 1 общинският съвет обосновава конкретните общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и определя поземлените имоти частна собственост, които ще бъдат отчуждени по реда на Закона за общинската собственост. Чл. 39. (1) В урегулираните имоти на зелената система могат да се изграждат детски площадки, площадки за спортни и културни дейности – концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи, да се разполагат произведения на монументалните изкуства и/или на парковото и градинското изкуство, преместваеми търговски обекти, информационни и рекламни елементи и др. (2) Изграждането и поставянето на обектите по ал. 1, както и на сгради и съоръжения за дейности, свързани с отдиха се разрешава, само ако не водят до промяна на основните характеристики на озеленената площ. Чл. 40. Устройствените структури/зони за озеленяване се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 редуцирани с 20%. Чл. 41. Урегулираните имоти в устройствените структури/зони и терени на зелената система се устройват и застрояват съгласно показателите посочени в Приложение 1 (Устройствени параметри). РАЗДЕЛ IX ГОРСКИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕРИТОРИИ Чл.42. Горските територии обхващат следната група горски устройствени зони и самостоятелни терени: 1. защитни гори; 2. специални гори; 3. стопаснки гори. Чл. 43. Земеделските територии обхващат следните групи устройствени зони и самостоятелни терени: а) обработваеми земи – ниви и ливади; б) обработваеми земи – трайни насаждения; в) необработваеми земи. Чл. 44. (1) При спазване на изискванията на Закона за горите и на Закона за | 175 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ опазване на земеделските земи е допустимо изграждането на проводи и съоръжения на инженерната инфраструктура. (2) Мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в земеделските и горските територии се устройват с парцеларни планове съгласно чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. РАЗДЕЛ X ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ Чл. 45. Границите на защитените зони по Закона за биологично разнообразие се определят със заповедите за обявяването им въз основа на координатен регистър и опис на имотите. Чл. 46. (1) За обектите, които са предмет на урбанистична намеса и попадат в защитените зони, се изготвят подробни устройствени планове, които се придружават от оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, изготвена при условията и по реда на Закона за биологично разнообразие. (2) С плановете по ал. 1 се определят: 1. зоните за застрояване и допустимите дейности в тях; 2. мерките за охрана и защита на естествения ландшафт и природната среда; 3. териториите и зоните, в които не се допуска човешка намеса. Чл. 47. (1) Терени с обекти на културно-историческото наследство се устройват съобразно изискванията и определените от НИОНКЦ режими за опазване на недвижимите културни ценности. (2) В частите извън урбанизираните територии на община Костенец, за които са установени данни за наличие на недвижими културни ценности, се установява режим на превантивна устройствена защита. За тях се изготвят специализирани подробни устройствени планове, придружени от специфични правила и нормативи, с които се предвиждат устройствени мерки за запазване на фактическото им ползване, без да се влошават техните качества. След декларирането им или след предоставянето на статут на недвижима културна ценност по реда на Закона за културното наследство, допустимите дейности и ограниченията при стопанисването, ползването и застрояването на тези територии се определят с режима за опазване и с планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, приети съгласно изискванията на Закона за културното наследство. Чл. 48. (1) В терените с обекти на недвижимите археологически културни ценности (НАКЦ) се разрешава: а) археологическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на НАКЦ; б) строителство, свързано с охрана, проучване, експониране и социализиране на обекта; (2) Обектите на ниско и подземно застрояване се съгласуват с МК; (3) При възникване на инвестиционна инициатива предварително трябва да бъдат извършени пълни археологически проучвания в границите на имота. При наличие на археологически структури се назначава комисия от Министъра на културата, която определя статут и специфични правила за опазване културната ценност; Чл. 49. В охранителната зона на НАКЦ се разрешава ниско застрояване, като инвестиционните проекти за обектите на ниско и подземно строителство се съгласуват с МК; Чл. 50. Устройство на ПИ, съдържащи единични недвижими културни ценности:

Септември 2015

| 176 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ - Допустимостта за надстрояване, пристрояване и допълващо застрояване се доказват с предварителни обемно-пространствени проучвания със силуетни планове, на база на които се изготвят ПУП и РУП, които да обхващат най-малко непосредствено прилежащите и срещулежащите през улицата имоти и подлежат на съгласуване с МК; - Намеси по сгради, недвижими културни ценности, се извършват въз основа на виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ и инвестиционен проект, съгласувани МК по реда на ЗКН. Чл. 51. Устройство на ПИ, които не съдържат ЕНКЦ, но попадат в охранителната зона на единични недвижими културни ценности: - Задължително се изготвят ПУП и РУП, които да обхващат най-малко непосредствено прилежащите и срещулежащите през улицата имоти и подлежат на съгласуване с МК; - За имотите, които са непосредствено прилежащи до УПИ, съдържащо ЕНКЦ, за издаване на разрешение за строеж е необходимо съгласуване с МК и на проекта по част „Архитектура”. Чл. 52. (1) Опазването на недвижимите археологически културни ценности (НАКЦ) да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗКН и границите и режимите им, определени от МК по реда на ЗКН. (2) За археологическите обекти, които се намират в земеделски територии се прилагат изискванията на глава 9, чл.35 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ се забранява се риголване не почвата и дълбочинна обработка на повече от 25см дълбочина, както и засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система. Забраняват се всички строителни, добивни, мелиоративни и други дейности, които увреждат могилния насип. (3) При възникване на инвестиционна инициатива предварително трябва да бъдат извършени археологически проучвания в границите на имота. При наличие на археологически структури се назначава комисия от Министъра на културата, която определя статут и специфични правила за опазване културната ценност. (4) Визи за проектиране и инвестиционни проекти за строителство (включително и подземно) се съгласуват с МК. (5) За устройството и опазването на териториите на селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове – всички искания за намеси в недвижимите културни ценности се съгласуват по реда на ЗКН. (6) На територията на НАКЦ се разрешава: - археологическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на НАКЦ; - промяна на предназначението на земята, проектиране и строителство, свързано с охрана, проучване, експониране и социализиране на обекта. Чл. 53. Инвестиционните проекти в охранната зона на НАКЦ се съгласуват с МК. РАЗДЕЛ ХI ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ДОПУСКАНЕ, ВЪЗЛАГАНЕ И ОДОБРЯВАНЕ НА ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ Чл. 54. (1) Влезлите в сила или одобрените до датата на влизането в сила на Общия устройствен план подробни устройствени планове запазват действието си. (2) Подробните устройствени планове, които противоречат на предвижданията на Общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане, се изменят само когато новият ОУП предвижда мероприятия на публичната собственост на държавата и общината, които не могат да бъдат реализирани по друг начин освен чрез отчуждаване на частни терени. | 177 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ (3) Издадените разрешения за строеж, които не са загубили правното си действие съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ преди влизането в сила на новия Общ устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане, запазват действието си. (4) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на чл. 124 от Закона за устройство на територията, както и проектите за изменения на действащи подробни устройствени планове, чието изработване е допуснато с предписание по чл. 135 от Закона за устройство на територията преди сключването на договора за възлагане изработването на проекта, се привеждат в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане преди одобряването им. Чл. 55. (1) За детайлизиране на предвижданията на ОУП и на заложените в ОУПО функционално-пространствени параметри, както и с оглед изготвянето на задание и определяне на обхват на подробните устройствени планове по прилагането на ОУП се изработват Директивни план-схеми за териториално-функционална структура и обемно-пространствено изграждане съгласно чл. 39 и сл. от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. (2) С директивния план-схема се детайлизират заложените в ОУПО функционалнопространствени параметри и тяхната архитектонична интерпретация. (3) Изработването на директивните план схеми се възлага от кмета на община Костенец въз основа на изготвено за целта задание за проектиране, съответстващо на одобрения Общ устройствен план на общината. Те могат да бъдат изработени по възлагане и на заинтересовани физически и/или юридически лица след разрешение от кмета на общината и въз основа на прието от ОЕСУТ и одобрено от кмета на общината задание за проектиране. (4) Изготвените директивни план-схеми се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет по устройство на територията. Приетите от ОЕСУТ директивни план-схеми служат за изготвяне на задание за проектиране и за определяне на обхвата на подробните устройствени планове за новоурбанизираните територии. Чл. 56. (1) Изработването на подробни устройствени планове се възлага от кмета на общината по реда на чл. 126 от ЗУТ въз основа на изготвеното за случая задание за проектиране съобразно правилата и нормативите и устройствените изисквания, предвидени в Общия устройствен план и настоящите правила и нормативи. (2) Подробните устройствени планове се възлагат и се изработват най-малко в обхват на една структурна единица, определена с общия устройствен план. В заданието за проектиране задължително се посочват брутните и нетните показатели, определени с Общия устройствен план. (3) Подробни устройствени планове могат да се възлагат и от заинтересувани лица след разрешение от кмета на общината, ако заявените инвестиционни намерения на заявителя съответстват на предвижданията на Общия устройствен план. (4) Исканията за допускане на устройствена процедура за изработване на проект по ал. 2 се правят с писмено заявление до кмета на общината, придружено от задание за проектиране, обосноваващо необходимостта от изработването на плана. (5) В 30-дневен срок от постъпване на писменото заявление по предходната алинея кметът на общината отказва или разрешава изработването на подробния устройствен план за сметка на заявителя. Преди издаване на разрешението кметът на общината изисква от експертния съвет да се произнесе по направеното искане. С разрешението на кмета на общината се определя обхватът на проекта, който може и да не съответства на границите, посочени от заявителя. Разрешение не се издава, когато изработването на подробния устройствен план е предмет на споразумение по чл. 20 АПК. Чл. 57. (1) Подробните устройствени планове за структурните единици в Септември 2015

| 178 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ новоурбанизираните територии се изработват при условията и по реда на чл.16 от ЗУТ. (2) Със заданието за проектиране се определят границите, в които проектът ще бъде изработен по правилата на чл. 16 от ЗУТ, като се изключват поземлените имоти, попадащи в обхвата на структурната единица, които са урегулирани със заварен подробен устройствен план. Частите от тези поземлени имоти, необходими за изграждане на обектите по чл. 205 от ЗУТ се придобиват чрез отчуждително производство, проведено по реда на Закона за общинската собственост след влизане в сила на подробния устройствен план. (3) Преди възлагането на проекта за подробен устройствен план кметът на общината изисква комисията по чл. 210 от ЗУТ да определи пазарната стойност на поземлените имоти в обхвата на структурната единица, предмет на възлагането. (4) С проекта за подробен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, на обектите на социалната инфраструктура, както и на озеленените площи за широко обществено ползване - публична общинска собственост и се определя коефициентът за редукция на всеки поземлен имот, но не повече от 25% от площта на всеки поземлен имот. (5) При определяне на площите по предходната алинея, както и при урегулиране на поземлените имоти в обхвата на плана се спазват следните правила: 1. За всеки поземлен имот се определя урегулиран поземлен имот, чиято пазарна стойност не може да е по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им; 2. По желание на собственика на поземления имот за него могат да се образуват повече от един урегулирани поземлени имоти, като в този случай общата им пазарна стойност не може да е по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му; 3. При постъпило искане от собственици на поземлени имоти, придружено от предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, с проекта за подробен устройствен план могат да се образуват съсобствени урегулирани поземлени имоти. В този случай пазарната стойност на съсобствения УПИ не може да е по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им; (6) Изготвеният проект за ПУП във фаза предварителен проект се внася в комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне на пазарната стойност на урегулираните поземлени имоти. (7) В случай че с решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ се докаже спазване на изискването на чл. 16, ал. 4, изр. 3 ЗУТ, проектът се съобщава, съгласува и се приема от ОЕСУТ по правилата на чл. 128 от ЗУТ. (8) В случай че с решението на комисията по чл. 210 ЗУТ не се докаже спазване на изискването на чл. 16, ал. 4, изр. 3, именно урегулираните поземлени имоти да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, проектът се връща на проектанта за преработка. (9) Проектът за подробен устройствен план се одобрява по реда на чл. 129 от ЗУТ. Чл. 58. (1) Усвояването на зоните за далекоперспективна урбанизация се предвижда да започне след 2030 г. (2) Изработването на проекти за подробни устройствени планове за устройството и застрояването на зоните за далекоперспективна урбанизация (Тп) преди 2030 г. се допуска с решение на общинския съвет въз основа на изработена директивна план-схема, обосноваваща необходимостта за усвояване и при условие, че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен и за тях е осигурено финансиране. В този случай предвидените инвестиции трябва да включват и средства за изграждане | 179 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ на транспортната инфраструктура, както и на необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. (3) В случаите по предходната алинея чрез изработването на директивна плансхема в зоните за далекоперспективна урбанизация след 2030 г. се установяват устройствени зони дефинирани от ОУП на община Костенец. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на настоящите правила и нормативи: 1. „Новоурбанизирани територии” са териториите за разширение на населените места, за създаване на нови селищните образувания, както и самостоятелните терени извън урбанизираните територии на населените места, състоящи се от отделни поземлени имоти или група поземлени имоти, в които е допустимо застрояване. 2. „Структурна единица” е териториално обособена част от новоурбанизираните територии, означена със самостоятелен индекс и определена с граници и функционално предназначение съобразно регистъра на координатите на граничните точки - приложение №1. 3. „Брутна площ” на отделна устройствена структура/зона или на структурна единица се определя съобразно границите на устройствената структура/зона или на структурната единица и включва: терени (урегулирани поземлени имоти) с конкретно предназначение съобразно вида на устройствената зона, терени (урегулирани имоти) за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени (урегулирани имоти) за обществени озеленени площи. 4. „Нетна площ” на устройствена структура/зона включва само терените (площта на урегулираните поземлени имоти) с конкретно предназначение, съответстващо на вида на устройствената структура/зона. Нетната площ на устройствената зона се определя в процеса на изработване на подробните устройствени планове. 5. „Съществуващи урбанизирани територии” са селищните територии на всички села на територията на община Костенец, обхванати от строителните им граници, определени с подробните устройствени планове, действащи към датата на приемане на Общия устройствен план. 6.„Големи урегулирани поземлени имоти” са урегулирани поземлени имоти, образувани от един или повече поземлени имоти с площ не по-малко от 5 дка. 7. „Заварен подробен устройствен план” е подробен устройствен план, влязъл в сила или одобрен преди приемане на решението на общинския съвет на община Костенец за одобряване на този Общ устройствен план. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Настоящите правила и нормативи са изработени на основание чл. 104, ал. 2 от Закона за устройство на територията и са неразделна част от Общия устройствен план на община Костенец. Правилата и нормативите са изработени в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ и се одобряват едновременно с Общия устройствен план. (2) За неуредените с настоящите правила и нормативи въпроси, свързани с устройството и застрояването на територията на община Костенец, се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовата нормативна уредба към него. § 2. Оригиналът на графичната част на Общия устройствен план се съхранява в община Костенец. § 3. Общият устройствен план на община Костенец и правилата и нормативите за неговото прилагане са публични. Община Костенец изработва и поддържа регистър, съдържащ информация за границите на устройствените структури/зони и самостоятелни терени, правилата и нормативите за застрояване и ограниченията за застрояване в тях. Септември 2015

| 180 |

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ПРИЛОЖЕНИЕ: УСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ Приложение №1 към правилата и нормативите за прилагане на ОУПО Костенец относно показателите за устройство и застрояване на отделните видове територии: №

Устройствена зона

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина

Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина

Жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване

Жк

Смесена централна устройствена зона

Смесена обслужващо производствена зона

Устройствена зона за обществено - обслужващи дейности

Смесена многофункционал на устройствена зона

Складово производствена устройствена зона

Вилна устройствена зона

Устройствена зона за курорт и допълващи функции

Устройствена зона за спорт и атракции

Индекс

Жм

Жс

Соп

Оо

Смф

Псп

Ов

Ок

Са

Пзастр. %

КИНТ

1.2

2.0

3.0

Поз%

Ограничения озеленената площ

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с, к

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д, с

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, д

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, к

Определят се с ПУП и РУП

1.5

2.0

1.5

0.8

1.5

0.3

| 181 |

ДЗЗД “АРЕКСИМ-МАПТИЙМ-УРБИКА“

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ №

Септември 2015

Устройствена зона

Индекс

Устройствена зона за озеленяване

Терен за складовопроизводствени функции

Тсп

Специален терен

Тс

Оз

Пзастр. %

КИНТ

0.02

1.5

Поз%

Ограничения озеленената площ

Макс височина (метри)

Начин на застрояване

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

е, к

1/2 от озеленена площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност

Определят се с ПУП

| 182 |