Destiny vs. Choice by Yoana Yordanova

© Венета Корнезова, превод, 2012 © AMG Publishing, дизайн корица © AMG Publishing, 2012 Всички права на български език запазени! Не се разрешава копирането или възпроизвеждането на книгата или на части от нея без писменото разрешение на AMG Publishing. ISBN: 978-954-9696-49-3

МАРИ Д. ДЖОУНС

СЪДБА срещу СВОБОДНА ВОЛЯ Превод от английски: Венета Корнезова

София • 2012

Съдържание Увод П ърва

глава

Битката на вековете В тора

глава

Волята на Бога или волята на човека Т рета

глава

Така казват звездите: съдбата и предсказанията Ч етвърта

глава

Космически планове и квантови възможности: какво казва науката за съдбата и свободната воля П ета

глава

Одобрено с печат: съдба и избор в генетиката, еволюцията и природата

111

Ш еста

глава

За последен път или завинаги:Отвъд воала на смъртта С едма

137

глава

Кодове и договори на душата: Ти ли си моята сродна душа?

159

З аключение

От двете страни на оградата: съдба и свободен избор

187

П риложение

Ти си моята съдба: Истории за съдба и свободна воля

197

Б лагодарности

229

За

231

автора

Б иблиография

234

Н а М акс ,

който е моята съдба .

Увод

„Не можеш да го избегнеш, така предсказват звездите.“ „Писано ни е да бъдем.“ „Обречен е на успех.“ „Провали се сам.“ „Животът е такъв, какъвто си го направиш.“ „Избирай мислите и живота си.“ През целия си живот ние сме засипвани от противоречиви твърдения за това, че пътят ни е предопределен, че съдбата раздава картите, с които играем, докато сме живи, че всичко се случва с причина или, напротив, че животът е такъв, какъвто си го направим, че това, върху което се фокусираме, се проявява в действителност и се увеличава, че всичко е просто една голяма игра на зарове. Мнозина от нас са объркани и не могат да преценят дали животът ни наистина има сценарий, написан, преди да се родим, или сме съвсем сами, оставени да разчитаме на себе си и да оцеляваме по пътя си напред.

СЪДБА СРЕЩ У С В О Б ОД Н А В ОЛ Я

Книгата Съдба срещу свободна воля обещава да разгледа и двете страни на монетата, като изследва научните и духовни доказателства в полза на единия и на другия аргумент. От идеите за предопределението, миналите съществувания и Книгата на живота до закона на привличането, силата на намерението и ролята на наблюдателя при възприемането на реалността, тази книга ще обхване водещите научни, философски, религиозни и метафизични теории и вярвания, които имат връзка с битката между съдбата и свободния избор. Книгата включва и множество лични истории, написани от хора, които са се сблъсквали със съдбата, свободния избор или съчетание между тях, тъй като животът ни найвероятно е комбинация и от двете. С настоящата книга авторката се надява да предизвика дискусия и да потърси отговорите на следните въпроси: ʱʱ В случай че животът ни е предопределен, каква е нашата роля, ако такава въобще има, в това къде, с кого и как ще свърши всичко? ʱʱ Ако съществуването ни зависи само от нас, как да разберем дали живеем правилно, дали сме на прав път и дали следваме вярната посока? ʱʱ Ние играем ролите, написани за нас преди раждането ни, или сами избираме какво да играем? ʱʱ Каква е връзката между съдба и квантова физика? А между квантова физика и свободна воля? ʱʱ Имат ли връзка еволюцията и интелектуалният дизайн (креационизъм) с въпроса за съдбата и избора? ʱʱ Всичко ли е предсказано от звездите? Могат ли астрологията и нумерологията наистина да разбулят житейския ни път? ʱʱ Как в спора между теориите за съдбата и тези за свободната воля се намесва ДНК? Ако ние сме физически моделирани преди раждането си, какво се случва със съзнанието ни – моделирано ли е и то? Възможно ли

У В ОД

е духовната ни съдба да се съдържа в молекулата на ДНК? ʱʱ Какви са ролите на синхроничността и интуицията при съдбата и свободната воля? ʱʱ Как законът на привличането се проявява едновременно при съдбата и свободната воля? ʱʱ Какво имат да ни кажат за съдбата и личния избор историите за духове и живот след смъртта? ʱʱ Как световните религиозни и философски системи тълкуват съдбата и свободната воля? ʱʱ Каква е ролята на страданието? ʱʱ Съществуват ли колективна съдба и колективна свободна воля? Как нашият избор и житейски път засяга околните и как околните влияят на нас? ʱʱ Как можем да използваме съдбата и собствената си свободна воля, за да получим повече любов, радост и успех? Съдба срещу свободен избор е философска битка, която няма да приключи скоро, тъй като в живота ни продължават да се появяват доказателствата за съществуването както на едното, така и на другото, а също и на двете, взети заедно. Но е възможно тази книга да покаже, че истината навярно е някъде по средата, и независимо в какво вярвате, животът ви е отражение на тази ваша вяра. Съдба... Орис или свободна воля... избор? По кой път ще изберете да тръгнете?

„Последователният човек вярва в съдбата, а капризният в случайността.“ Бенджамин Дизраели

Първ а г л а в а

Битката на вековете

Изборът, а не случайността, определя съдбата ти. Джийн Нидеч

Съдбата ти се оформя в миговeте, в които вземаш решения. Антъни Робинс

Забелязъл съм, че дори и хората, които твърдят,че всичко е предопределено и ние не можем да го променим, се оглеждат, преди да прекосят улицата. Стивън Хокинг

СЪДБА СРЕЩ У С В О Б ОД Н А В ОЛ Я

акво е един живот, ако не сбор от взети решения, които водят до свободно избрания край? Какво е животът, ако не предначерта�на пътека, която човек трябва да следва, харесва ли му, или не, или да плати цената за вечно нещастие? Какво е животът, ако не – но заб�равете. Можем да правим това цял ден. Спорът между съдба и свобод�на воля, предопределеност и избор, „издълбано върху камък“ и „просто импровизирай“ съществува открай време, може би дори от момента, в който човешките същества са се измъкнали от мрака на еволюционната съдба. Или може би еволюционната свободна воля? Дали животът не е нищо повече от взети решения, които се над�граждат, за да го направят добре, едва или поносимо изживян? Или е нещо, в което се впускаме напълно подготвени с всички оръдия, амуниции и доспехи, от които се нуждаем, за да достигнем точно там, където, с когото и когато трябва да бъдем? За да разберем самата дискусия по темата, първо трябва да знаем какво е съдба и какво е свободна воля. Възможно е да ги възприемаме просто като обикновени понятия, но както се случва често при хората, накрая идеите се оказват доста по-заплетени и сложни. В действителност не съществува само един вид съдба или свободна воля. Затова ще се наложи да усложним спора с отклонения и подразделения, разклонения и изключения и всякакви други фактори, надхвърлящи простотата на дилемата между „животът ми е предопределен“ или „животът ми е комбинация от взети решения“. И така, нека да започнем разплитането на всичко това в неговата сложност. Ще тръгнем със съдбата.

С ъдбата

в нейните множество форми

Орис. Предопределеност. Късмет. Сполука. Висш план. Всички ние в някаква степен усещаме пръста на съдбата в нещо, което ни се случва в живота. Дали това е романтична среща, невероятна промяна в кариерата или онзи идеален нов дом, нещата понякога се нареждат така, сякаш някой „горе“ сглобява огромен пъзел, представляващ нашия живот.

Б И Т К АТА Н А В Е КО В Е Т Е

Съдба означава предопределен ход на събитията, често дължащ се на непреодолима сила или воля. Произлиза от destineе в средновековния английски и англо-френското destineé. Първата известна ни употреба на думата датира от XIV век, но вероятно концепцията съществува откакто човечеството за първи път започва да разсъждава върху индивидуалния и колективния си център. Съдбата е човешкият жребий в живота. Обстоятелствата. Картите, които човек е получил и сега трябва да изиграе. Но съдба не означава задължително орис. В гръцката и римската митология три богини са натоварени да раздават орисия. Гърците имат своите мойри, а римляните – парки. Дори норвежците имат три норни. По някаква причина от трите богини се изисква да раздават събитията и обстоятелствата, които човек е орисан да преживее. Това, което различава съдбата от ориста, е пълната липса на свободен избор при ориста. Последната предполага дотолкова определен изход, завършващ винаги с „фаталността“ на смъртта, че почти няма място за съществуването на избор. От друга страна, съдбата може да включва здравословни дози избор и свободна воля, но винаги завършва с определен, т.е. предопределен резултат. Гръцката богиня Тихи олицетворява добрия късмет. Римският ù двойник е Фортуна, която завърта могъщото колело на късмета дълго преди Пат Сейджак и Ванна Уайт* да съществуват. Впрочем, добрият късмет се свързва повече с риска и щастливата случайност, които ще обсъдим в една от следващите глави. От друга страна, късметът липсва при ориста. Защото ако сте орисани на обезглавяване от ръцете на римски войници, за съжаление няма място за каквито и да били щастливи обрати в последната минута. Орис и фатализъм се продават без право на рекламации. Присъствието на такива богини е доказателство, че някакво усещане за това, че животът е предварително планиран, винаги е било част от диалога на човечеството. И разбира се, религиозните текстове изо* Популярни водещи на американската телевизионна игра „Колелото на късмета“. – Бел. прев.

СЪДБА СРЕЩ У С В О Б ОД Н А В ОЛ Я

Фиг. 1 Гръцките мойри са три богини, които предат нишката на живота на всеки смъртен. Имената им са Клото, Лахезис и Атропос.

Б И Т К АТА Н А В Е КО В Е Т Е

билстват с обяснения на кого какво е предначертано да направи, сякаш Божият пръст е докосвал определени мъже и жени, някои с величие, а други с бремето на невъобразими страдания. Нямате избор. Ако Бог ви е избрал да спасите света, вие приемате тази съдба и живеете с нея. Така както е направил Христос. Ако Бог е искал да бъдете изядени от кит и да научите урока си, вие приемате съдбата си и просто сядате и размишлявате над участта си. Както е направил Йон*. Идеята, че всички имаме куршум с името си, гравирано върху него, или че съществува конкретен предопределен момент за изтеглянето на нашия номер, често води до убеждението, че определени групи хора са „избрани“ пред други. Един от негативните аспекти на идеята за съдбата е, че се предполага една раса да е докосната от Божията ръка, а другите да са отхвърлени. Именно това обаче е движещата сила за изграждането на цялостната идея на американския „Манифест на съдбата“, който през 50-те години на XIX век прокламира върховенството на Америка и ро�лята ù в моделирането на света. Подобна концепция може би води началото си от една по-ранна идея – на пуританите за Новия свят като „Нов Йерусалим“, който избраните са предопределени да намерят и изградят. Какво по-добро място от земя, пълна с възможности – е, поне след като се отървете от всички онези досадни туземци. После съдбата е ваша – за да се въздигате и стремите към нея. Съществува и идея за любов към самата съдба, amor fati, любов към предопределеността. Терминът е въведен през XIX век от немския философ Фридрих Ницше, който я описва като вяра, че каквото и да се случва на човек, то е добро, включително страданието и загубата, тъй като всичко е част от пътя към съдбата. Аmor fati означава приемане на всичко, което ти се случва, защото то трябва да стане точно по този начин. В своята книга Веселата наука Ницше пише, че amor fati му позволява да вижда красотата във всяко нещо: „Amor fati – нека отсега ната�тък това да бъде моята любов. Няма да воювам срещу грозотата. Няма да обвинявам, няма да обвинявам дори обвинителите. Да извръщам поглед встрани – нека това да бъде единственото ми отрицание...“ * Един от пророците на Израел, който според мита е бил изяден от кит. – Бел. ред.