Dnevnik na neobiknovenata jena

Моника Василева

12 букета от мъдрост и наслада по един за всеки месец

София • 2013

Коя съм аз? Родена съм и живея във Варна. От малка ме смятаха за „странно“ дете, защото можех с дни да стоя затворена в стаята си и да размишлявам върху някакви мои си теми – основно за смисъла на живота. От 10 години работя като терапевт „тяло“ и консултант по хранене и здравословен начин на живот в център за красота „Евелин стил“. За моите клиентки обаче аз съм по-скоро душевен терапевт, отколкото консултант по отслабване. Водя и групови курсове – семинари за отслабване и здравословен начин на живот. Притежавам дипломи за специалист по спортно хранене, рейки, масаж, шиатцу масаж, за терапевт тяло. През 2010 година излезе първата ми книга – „Подари си желаното тяло“. Благодарение на нея се запознах с много нови хора, нетърпеливи да споделят с мен ефектите от моята програма. Занимавам се с медитация, йога, природна медицина, ароматерапия, аюрведа. Дълго време се бях посветила на изучаването на различни медитативни практики с помощта на учители. През цялото време не съм преставала да бъда запалена ученичка във висшия университет на живота. Обвързана съм, имам дъщеря. Семейството ми е моето най-голямо вдъхновение. Страстен търсач съм на необикновени мигове в обикновените дни. Работя всекидневно за душевната си хармония и смятам, че това е висш приоритет за всеки човек. Можете да се свържете с мен на имейл адрес: Monika.vasileva@gmail.com

Съдържание Предговор • Една незабравима година

7

Януари • Новото зове

10

Февруари • Любовта пирува

49

Март • Към действие

81

Април • Слънце в очите блести

109

Май • Мечтите поникват

138

Юни • Да бъде светлина!

167

Юли • Долу правилата!

196

Август • Обикновеното става божествено

227

Септември • Хайде на училище!

248

Октомври • Приветстване на силата

278

Ноември • Тишина зазвучава

302

Декември • Душата празнува

330

Предговор

Една незабравима година Изгубих се някъде между ашрамите и загорелите тигани. Идеологията ми се разпръсна като парченца счупен порцелан по пода на душата ми. Нямах смелост да захвърля своя свят и да тръгна самоотвержено на походи из Индия или Тибет, където да медитирам по цял ден и да намеря себе си. Как можех да се откъсна от живота си, когато неудържимо ме привличаше сочната сьомга с винен сос, усещането да съм майка, която всяка вечер гали и завива детето си, и още ми се правеше страстен секс, който далеч не приличаше на тантра. В същото време се ужасявах от мисълта, че мога да стана скучна домакиня и съпруга, която бясно препуска от работа, през училището на децата и банката, до котлона, а из главата ù, бучат изтъркани мисли като как да направи коричката на печеното пиле по-хрупкава, как да премахне петното от доматен сок от ризата на любимия или как да завърши работата в определения срок. Вече се бях докосвала до Него – омагьосващия изгрев на Целостността, вече бях танцувала тангото на космическата Хармония, бях се любила с Екстаза на съществуването и знаех, че никога повече няма да мога да живея, без да го търся, опиянена от силата му. В един от моментите, когато вагонът на житейската ми участ беше дотолкова претъпкан със задължения, формалности, упреци, преумора и стрес, че всеки момент щеше да се сгромоли, аз седнах на излъскания под на собственото си сърце и се пре-

8

дадох. Оставих безвремието да извае в мен своя образ, за да чуя собствената си истина. Би било чудесно да прекарам живота си в отшелничество, което ще ме издигне до непознати висоти на духа, но в този живот избирам да съм Жена, която свети със собствена светлина тук, в напълно обикновения си живот – сред сметките за тока, замърсения въздух, партитата с шампанско. Би било прекрасно да съм щастлива просто от факта, че имам чудесно семейство, работа и дом, но в този живот аз избирам да съм много повече от благодарна, да съм търсеща и намираща жена, която всеки ден навлиза все по-навътре в себе си и сиянието ù остава във вечността. Моята истина е точно там – между божественото всекидневие и празника на живота. Смятам, че е много по-лесно да се „отдръпнеш“ от света и да избягаш в преследване на хармонията, отколкото смело да се влееш в живота и да успееш да гримираш битието си с тоналностите на пълнотата и щастието. Каквото и да научиш в планината, ти не можеш да си сигурен дали си го разбрал, докато не слезеш долу и не се потопиш в човешкия свят. Понякога десет часа активни медитации са много по-леки от три часа приспиване на детето. Често да постиш цял месец е много по-лесно, отколкото да намериш време да нагостиш изгладнялата си душа в забързаното всекидневие. Да потушиш надигащ се семеен скандал, да успокоиш наранена душа, да превържеш ожулено коляно, да направиш невероятна презентация изискват не по-малко акробатични умения от това да стоиш в една асана няколко часа. Ние, жените, сме обагрени с не по-малко свещеност от тибетските монаси. Ние, жените, които всеки ден приготвяме вкусна вечеря, успяваме в работата, създаваме други човешки същества и се грижим за израстването им, любим се пламенно, търсим истини и се наслаждаваме, не сме ампутирани от шанса да заживеем „у дома“ в душите си, да израстваме, да се превъплътим в мъдрост, на която би ни се възхитил и дзен будист.

Предговор

9

За подобни неща си мислех, когато взех решението да тръгна на едногодишно пътешествие към себе си и живота на мечтите си. Пътешествие, което щеше да ми разкрие липсващия елемент, спояващ божествената ми същност с човешкия ми потенциал. Многократно съм си задавала въпроса какво бих правила, ако ми оставаше само една година живот. Реших да си отговоря искрено през следващите дванайсет месеца. Това е пътешествие, което ме промени толкова дълбоко, че на моменти се чудя кое е онова момиче, което ме гледа от старите албуми. То ме заля с вълните на дома, изтласка ме от сигурното и ме захвърли в най-приказната реалност, която някога съм си представяла. Едно търсене между светското и свещеното, между безполовото и страстта, между сивото и неоновото, между душата и тялото. Заслужава си да сме повече от любими, сестри, майки, мъдреци, философи, любовници, професионалисти… Заслужава си да сме необикновени жени. Заслужава си да сме себе си. Четете с отворени възприятия, правете ритуалите за всеки месец, попълвайте честно упражненията, празнувайте празниците от душа и пресътворявайте уверено живота си! Скоро ще се случи чудо... чудото на пълноценния живот. Очаква ни една незабравима година!

Истински добрата книга ме учи на нещо повече, отколкото просто да я прочета; аз трябва скоро да я оставя и да започна да живея според нейната мъдрост. Това, което започнах с четене, трябва да завърша с действия! Хенри Дейвид Торо

Към действие

83

Смисълът на женската душа – женствеността Според медицинската литература момичето става жена с настъпването на менархе (първата менструация). Аз не се почувствах жена, когато за първи път започнах да кървя (нито при първото ми физическо кървене, нито при първия душевен кръвоизлив). Не се почувствах и повече жена, след като вкусих за първи път вкуса на интимностите. Мога да кажа, че не открих в себе си жената дори когато сложих опушен черен грим на клепачите си и тясна къса рокля, която подчертаваше формите на тялото ми (нищо, че си изглеждах като истинска жена). Женствеността не дойде при мен като по медицински учебник. Тя тихомълком започна да се прокрадва като облак от аромати, в които кожата ми започна да се разтваря. Беше като коктейл от флуиди, който пиех толкова бавно, че отдавна не помнех кога съм го започнала. Също както модата премина от феминистка, през унисекс до напълно свободна за всеки, така и аз преминах от плахост, през търсене до женственост. Колкото и да ме убеждава модната индустрия, няма да се пречупя и да повярвам, че женствеността се крие зад яркото червило, високия ток и късите поли. По-женствена от деня, в който родих детето си, не съм се чувствала, а тогава определено нямах грим, краката ми бяха боси, косата ми се бе слепнала от потта на сътворението, коремът ми висеше към пода, гърдите ми преливаха от мляко, бедрата ми бяха напоени с кръвта на новия живот. Усещах аромата си на хормони (и те имат аромат!), очите ми стенеха в усмивка, вървях тежка във всяка своя крачка и просто разпръсквах женствеността си. Жена се почувствах и първия път, когато застанах пред огледалото чисто гола и успях с истински възторг и удивление да изследвам всяко кътче от тялото, което ми беше подарено. Влюбих се в тази жена и винаги щом се сетя да ù покажа безусловната си любов, отново се превръщам във флуидна смес от женственост.

84

Март

Женствена съм била винаги щом съм си позволявала да пофлиртувам с природата от сърце, винаги, когато съм пристигала на следващата спирка по пътя към някоя мечта, винаги щом съм си позволявала да бъда себе си. Женствеността никога не е нещо външно, което може да наденем. Женствеността е нещо, което вулканизира отвътре и осветява отвън. Женствеността е когато носиш в историята на клетките си непорочната девица, изисканата дама, тайнствената изкусителка, майката, която е посветила живота си на детето, и сестрата, която е подарила скута си, дъщерята, която оправдава всичките ти грижи, и бабата, която отразява мъдростта. В историята на клетките си всяка една от нас носи девата, която държи в ръцете си началото (на санскрит думата „дева“ означава „бог“). Понякога в едно движение на китката има много повече женственост и от най-стилния и моден грим. Често не можем ясно да определим кое е толкова женственото в една жена, но знаем, че тя просто го притежава. То извира някъде от нея, от утробата, от някоя яйцеклетка, която е узряла да даде живот. Прочетете собствената си легенда и женствеността ви е гарантирана, защото всяка една от нас е Истинската жена. Женствеността е нашата благословия, защото светът лежи в ръцете на жената. Без Венера няма да имаше нито Марс, нито Бакхус... „Раждането на Венера“ е картина, нарисувана от Сандро Ботичели. Раждането на личната ви Венера може да е точно тази година и задължително трябва да е подписано от вас самите. Да си жена в повечето случаи боли – боли ни при първото влюбване, при първото проникване, боли, когато раждаме, когато губим неродените си деца всеки месец и оплакваме болките си, като кървим, боли, когато носим на крехките си рамене копнежите на света и трябва да ги церим с ласките си. Но най-много от всичко боли, ако се оставим да бъдем насилени да не сме жени. Най-много боли, ако позволим да ни втълпяват, че късата ни пола търси секс, че в секса най-важно е мъжът да

Към действие

85

получи оргазъм, боли, ако не осъзнаем силата си на жени, които имат властта да полагат на колене човечеството. През ХVІІІ век са ни насилвали да пристягаме талиите си в корсети, докато не можем да си поемем дъх. И до днес в някои части на Африка режат клиторите ни, защото удоволствието не е привилегия на жените. Забулват ни, използват ни, принизяват ни, продават ни като робини. Сърцата ни вият от опожарението. Сърцата ни копнеят. Сърцата ни изтръпват. Женственото в нас е свободата ни да бъдем Жени.

Венера съблазнява Марс Или как да превърнем страстта в действие (Пето умение на необикновената жена) Време е за военни действия! Време е да се изправим, да вдишаме смелостта и да направим първата крачка към конструктивните всекидневни действия, които ще ни отведат до желания живот. Започвам с малко физика. Нека си припомним закона за инерцията, който сме учили в училище. Открива го Галилео Галилей, но Исак Нютон го оформя в крайния му вариант: Всяко тяло остава в състояние на покой или на равномерно движение, докато външна сила не го изведе от това състояние. Външните сили могат да са съдбовни (и твърде често болезнени) или да са предизвикани от нас самите (което в повечето от случаите изисква доста смелост). Съдбовните сили се проявяват във вид на болезнена загуба (на близък човек, на работа, на надежда), понякога са като внезапен шамар от живота (например когато любимият ни напусне без обяснение или сме принудени да останем на легло за дълго време). Това са „военните действия“, които ни призовават да поемем кормилото на живота си. Има и едни други действащи сили – самоналожените, които често изискват толкова смелост и решимост от наша страна, че в

86

Март

повечето случаи си остават в зоната на добрите намерения (докато не се качат на сцената силите от първия вид). Според речника действието е проява на някаква енергия. Бездействието е равностойно на смърт. Енергията е в клетките на телата ни, в хилядите процеси, които се случват в нас всяка минута. Думата „енергия“ идва от гръцки и означава „активност“. Проявата на енергия е в природата ни, но често инерцията ни е толкова голяма, че в даден момент наистина става немислимо да се опитваме да променяме курса. Веднъж тръгнали по пътя към дома, ние ще трябва да се научим да се напътстваме, да разгадаем как се управлява кораба „човек“, за да стигнем там, накъде сме се запътили. За да сме истински живи човешки същества, ще трябва да функционираме правилно и да сме дейни откриватели на своите истини. Или както се е изразил Уил Роджърс: „Дори и да сте на верния път, може да не стигнете до никъде, ако просто си седите там“. Точно в този момент вие живеете живота, който е бил формиран от действащите сили на вашето минало – силите на външните обстоятелства и силите, които самите вие сте предизвикали. Всеки миг ние избираме какво ще направим и какво няма да направим. Всеки миг ние вземаме решение, което ни отвежда до следващата точка в живота ни. И така от точка до точка неусетно стигаме до нови места. Идеите, бляновете, намеренията се раждат в съзнанието ни, но без да осъзнаем какво трябва да направим, за да ги осъществим, и без да се решим смело да се заемем с осъществяването им, ние просто си стоим и мечтаем. Има една кратка и прекрасна латинска поговорка, която по времето на барока е била като лозунг: „Carpe diem!“ (Използвай деня!) Колко ясно и просто! Колко истинско! Всичко, което трябва да направим, е наистина да използваме деня си по предназначение. Не да робуваме на рутината, а да сме отвъд инерцията, да оползотворим днешните минути една по една, за да направим

Към действие

87

колкото се може повече добри неща за себе си, за хората около нас и за изграждането на света, за който мечтаем. Всички ние сме имали от онези съдбовни дни, през които ни се струва, че сме постигнали толкова много, че са ни се случили толкова прекрасни неща. Осъзнавайки, че всеки ден може да е един от тях, ние ставаме наистина величествени същества. Просто отново трябва да приемем смелостта за наше изконно право (както правят децата) – да не се страхуваме да се борим за това, което желаем, да правим нетипични за нас неща, да променяме света си всеки ден. Едно от най-важните умения, които имаме да усвояваме, е как да бъдем и да правим най-доброто, на което сме способни на този етап от живота си. Един ден е достатъчно време, за да променим коренно живота си, особено ако следваме препоръката на Марк Аврелий да „вършим всяка работа така, като че е последната работа в живота“. За да не се объркаме напълно в неразборията от мисли, преди да действаме, е добре да знаем какво искаме да постигнем чрез тях. Това се отнася както за професионалния ни статут, така и за интимните ни отношения и личната ни промяна. Ясното осъзнаване къде искаме да стигнем ни дава възможност с много по-голяма лекота да преценим правилно от къде трябва да минем. Останалото е въпрос на всекидневни крачки (дори и в дните, когато сме с мускулно-психическа треска). Миналия месец оформихме желаните дестинации за текущата година. Сега ви предлагам да вникнем още по-навътре в желанията си, като си съставим план за действие за всеки месец. Предимството му не е само в напомнянето. Много често именно благодарение на това, че съм се замисляла над всички тези въпроси в началото на месеца, съм стигала до отговори, за които не съм и предполагала. Въпросите по-долу те карат да погледнеш от по-широка перспектива на всекидневието си и да изследваш важните за теб области. Замисляш се дали всичките ти задачи не спадат само към графата „бизнес цели“, а в същото

88

Март

време си оставила празни редовете под „забавления“ и „интимна връзка“. Предлагам на вниманието ви моя „месечен бюлетин на действието и самоанализа“, а вие имате пълното право да си съставите свой.

План за действие Месец: ____________________________ Какво бих могла да направя през този месец за осъществяването на голямата ми мечта?

1.___________________ 2.___________________ 3. ___________________ 4. ___________________ 5. ___________________ Важни задачи на работното ми място, които ще отметна като свършени: 1. ___________________ 2. ___________________ 3. ___________________ 4. ___________________ 5. ___________________ Какво ще направя за себе си, за да си покажа, че се обичам?

1. ___________________ 2. ___________________ 3. ___________________ 4. ___________________ 5. ___________________