Traktatat

Робин Адер

ТРАКТАТЪТ

София, 2011

1 – Върни това на евреина – Боеций умоляваше дъщеря си. В гласа му имаше паника и отчаяние. Тикна в ръцете ù цилиндричния калъф от кожа и го притисна към тялото ù.

– Но, татко, това не принадлежи ли на краля? – попита тя.

– Занеси го на евреина в синагогата. Тръгвай веднага. Скоро ще бъдат тук – изкрещя той.

– Но, татко, не разбирам...

– Върви! Намираме се в смъртна опасност – изрече с решителност. Тя беше обикновено момиче, само на дванайсет години, но живееха в трудни времена. Твърдостта в гласа му, подчертана от изплашения поглед в очите му, най-накрая проникна в съзнанието ù. Обърна се и излезе от къщи, за да изпълни заповедта на баща си. Аниций Боеций беше философ и мислител. Беше силно привлечен от християнското наследство и вяра, но си позволяваше лукса да мисли самостоятелно. Затова някои от местните свещеници не го обичаха. Академичните умения и познанията му по чужди езици бяха привлекли вниманието на крал Теодорих**. Способността Аниций Манлий Северин Боеций (ок. 480–ок. 524) – римски философ, преводач и държавник, смятан за последния класически и първия схоластичен философ. – Бел. прев. ** Теодорих Велики (ок. 454–526) – остготски крал, един от най-изявените владетели в световната история; германският му произход и византийското възпитание се проявяват в опита му за мирно съжителство на римляни и готи. – Бел. прев.

Т РА К ТАТ ЪТ

му да организира и да подрежда нещата по важност му бяха осигурили издигането до главен съдия. Кралят му беше поверил задачата да преведе древния староеврейски свитък, иззет по време на грабежа в Еврейския квартал преди четири Великдена. Боеций не беше виждал нещо подобно преди. Отне му години да дешифрира първата страница на умело кодирания текст. Щом това веднъж беше направено, преводът на останалата част от пергамента щеше да отнеме време, но нямаше да бъде толкова сложно. Все пак нито той, нито кралят си бяха представяли какво ще разкрие този документ. Теодорих Велики, владетел на Италия, беше остгот и арианец – последовател на Арий , чиито основополагащи убеждения признаваха, че Иисус е воден от Бог, но не и че Иисус е Бог. Въпреки че бяха изминали почти два века от триумфа на Атанасий** в Никеа, където Съветът прие, че Иисус е Бог, все още имаше разногласия по въпроса. Това не спря Теодорих да наложи пълна власт над Църквата; беше убил папа Йоан I няколко месеца по-рано и беше подкрепил издигането на папа Феликс IV. Теодорих искаше да ревизира арианската доктрина, но твърде много хора му се противопоставяха и тайно заговорничеха да го свалят от власт. С всички сили Касиодор***, който беше по-ниско в съдебната йерархия, се стремеше към поста на Боеций – длъжност, която даваше на изпълняващия я власт, надвишавана единствено от тази на краля. Тайните на еврейския документ от времето на самия Иисус и преводът на Боеций първоначално достигнаха до Касиодор по мрежата на шпионите на съда, нетърпеливи Арий (256–336) древноримски християнски теолог, създател на арианството, ерес, която отрича божествената същност на Иисус Христос. – Бел. прев. ** Свети Атанасий I Александрийски (ок. 293–373) – египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 г., виден богослов и радетел за чистотата на вярата, най-известен с противопоставянето си на Арий и арианството; светецът Атанас се чества на 18 януари. – Бел. прев. *** Касиодор (ок. 487–ок. 578) – римски писател, учен и държавник от времето на Теодорих Велики. – Бел. прев.

Р обин А дер

да се облагодетелстват, като раболепничат пред един агресивен господар, който несъмнено щеше да достигне до по-висок пост. С копие на преведения документ в ръка Касиодор си спечели подкрепата на епископа, предан последовател на Никейската доктрина, който еднакво се възмущаваше от твърденията на документа и арианските възгледи на Теодорих. На краля беше даден ултиматум: да пожертва Боеций, да посочи Касиодор за главен съдия и да се откаже от написаното в Трактата. Ако не го направеше, щеше да се изправи срещу Църквата. Еретичният документ, чийто превод бе подписал, беше голяма отговорност. Въпреки че предизвикваше у него определени чувства, той знаеше, че моментът още не беше настъпил и документът нямаше да бъде приет от хората така, както го приемаше той. Теодорих беше изложил властта и наследството си на риск. Със скръб и гняв, той прие. * * * От салона Боеций чу блъскането по вратата на вилата си. Не си направи труда да стане от стола, за да отвори. Собствените му информатори го бяха предупредили за посещението. Миг по-късно вратата излетя под удара на голям, обут в ботуш крак. Шумът от фоайето беше като от момичешки стъпки. Ако не знаеше какво се случва, би ги сбъркал със стъпките на дъщеря си. Слаб мъж в църковно одеяние се показа иззад ъгъла и влезе в стаята.

– Аниций Боеций – той се усмихна и му показа някакъв пергамент. – В осмия ден на Август, в лето Господне петстотин двадесет и шесто си обвинен в ерес. Трябва веднага да се явиш пред епископ Валентиниан. Последвай ме. Боеций се изправи и не оказа никаква съпротива. Това не спря обутият във високи ботуши страж да го сграбчи за ръката и със сила да го избута вън от дома му.

Т РА К ТАТ ЪТ

След около час го накараха да коленичи в залата за аудиенции на епископа и покорно да преклони глава.

– Заставате ли зад казаното в този ваш Трактат? – попита епископът презрително.

– Заставам зад превода, Ваша милост, но аз само го преведох, не съм го написал – Боеций отговори с уважение и даде всичко от себе си, за да поправи това, което смяташе за най-обикновено недоразумение, макар и опасно.

– Били сте заставен да извадите тази ерес на бял свят. Така ли е?

– Не, Ваша милост. Доколкото разбрах, моят господар крал Теодорих се е сдобил с оригиналния документ, докато е претърсвал евреите за контрабанда. Той не знаеше какво пише в него и искаше да използва езиковите ми умения, за да го преведа. Нито аз, нито господарят подозирахме за какво става дума. Боеций мислеше, че това ще му гарантира освобождаването. Как можеха да му търсят отговорност за превода на документ, дори и еретичен, чието съдържание той нямаше как да знае предварително?

– И все пак сте се заели да документирате това безбожие и сте му позволили да се разпространява.

– Не, Ваша милост – Боеций повиши глас. Усещаше, че положението му се влошава и заговори умолително. – Не съм направил нищо такова. Имаше само едно копие и аз го дадох на краля.

– Лично ли му го предадохте? – попита свещеникът с изражението на котка, която се готви да се нахвърли върху жертвата си. Боеций помисли малко.

– Не, Ваша милост. Кралят беше неразположен. Дадох го на Касиодор, който беше негов придворен. Валентиниан се изправи.

– Аниций Боеций, заради разпространението на този богохулен трактат ви осъждам за виновен по обвинението в ерес.

– Но, Ваша милост... – извика Боеций и впрегна цялото си

Р обин А дер

остроумие в опита си да избегне неизбежното. – Аз унищожих Трактата, Ваша милост. Щом разбрах какво пише в него, го изгорих. Само занесох превода на моя крал, както ми беше наредено. Сигурен съм, че кралят одобрява действията ми. Но отмяна на присъдата не последва. Епископът продължи: – След четири дни новият папа, Негово светейшество Феликс Четвърти, ще направи първото си официално посещение при краля. Когато пристигне, ще бъдете екзекутиран на площада, както подобава на един еретик като вас.

– Ваша милост! – извика Боеций. – Моля, Ваша милост! Аз съм дете на Христа. Моля ви, не го правете! Щом изведоха Боеций от залата, Касиодор пристъпи иззад една ниша. С епископа се усмихнаха един на друг, доволни от добре свършената работа. * * * Новините достигнаха дъщерята на Боеций, щом се прибра вкъщи, след като беше върнала Трактата на равина. Когато тичешком стигна до тъмницата, ù позволиха да влезе. Баща ù седеше обезсърчен, треперещ и изплашен от случващото се. Той беше объркан от отношението на епископа. Нещо повече: беше озадачен от пълното мълчание на Теодорих, на когото беше служил толкова вярно в продължение на много години и на когото беше изпратил три съобщения с молба да се застъпи за него. Бяха му дали малко стар хляб, който той не можеше да яде заради състоянието, в което се намираше. Дъщеря му плачеше, неспособна да намери думи, с които да го успокои. Изведнъж Боеций скочи, сякаш го беше осенило вдъхновение, и извика стражата.

– Имам ли право на едно последно ястие? Всички осъдени хора имат право на едно последно желание – умоляваше той.

2 Зак Конъли слезе от самолета на Ел Ал на международното летище „Бен Гурион“ в Лод, близо до Тел Авив. Полетът от Нюарк бе най-дългият полет без прекъсване, който някога беше предприемал, и се закле пред себе си, че няма да го прави никога повече. „Докато не тръгна обратно“ – помисли си. Беше много уморен и все още замаян от успокоителните, които беше взел, за да преодолее лекия пристъп на клаустрофобия, обхванал го в тясното отделение за пътници на самолета. Два ксанакса** и шест скоча го накараха да се почувства добре по време на полета, но комбинацията имаше странични ефекти – чувство на слабост и забавяне на реакциите. Насочи се към лентата за багаж. Вече извън терминала, Зак спря едно такси, което да го откара до хотела – „Крепостта на Давид“ на историческата улица „Цар Давид“. Слънцето беше залязло и светлините на града трептяха в топлия здрач. Усещаше как въздухът започва да изстива. Полетът беше започнал малко преди полунощ нюаркско време, а сега беше почти седем и половина вечерта. Зак беше изгубил един ден в пътуване и часова разлика. Имаше нужда от сън без успокоителни, така че да бъде с бистър ум за срещата си в Музея на Израел в Йерусалим точно в 8,30 на следващата сутрин. „Ел Ал Еърлайнс“ – израелска авиокомпания. – Бел. прев. ** Ксанакс – лекарство от групата на бензодиазепините, използва се при тревожност, тревожно-депресивни състояния или депресия. – Бел. прев.

Р обин А дер

43

На влизане в хотелската стая намери бележка за добре дошъл от управата заедно с меню на ресторант „Сезони“. Тази вечер беше посветена на френската кухня като част от програмата за международни тематични вечери. Зак погледна началото на менюто и обърна внимание на датата. „Шест месеца от онази вечер в библиотеката“ – помисли си той. Разопакова само дрехите, които щяха да му трябват за следващата сутрин, и ги окачи в гардероба. Съблече се, като остави дрехите от пътуването на пода, и се пъхна гол между чаршафите на хотелското легло. Усещането беше прекрасно. „Може би египетски памук“ – усмихна се при тази мисъл. Заспа бързо. * * * Зак седеше удобно на стол с дебела подплата в заседателната зала срещу тримата членове на комитета на Израелското бюро за антики. Отпи глътка вода и започна.

– Съвременните политически и социални коментатори не са първите, искали да пренапишат историята. Винаги е имало хора, които са се опитвали да предпазят бъдещите поколения от повтаряне на недоброжелателни действия от страна на деспотични лидери и управляващи групировки или... – гласът му стана почти тържествен – или да предпазят масите от някакво знание, за което аристокрацията или духовенството са смятали, че не са готови. Очакваше патосът му да предизвика реакция у домакините му, но не стана така. Най-възрастният от тримата мъже, който очевидно председателстваше срещата, беше около шейсетте, с прошарена коса и широки рамене. В стола си изглеждаше по-висок от Зак. От дясната му страна седеше по-млад мъж, чиято баба вероятно май-

44

Т РА К ТАТ ЪТ

чински го е наричала Щаркер, еврейската дума за силен човек. Лесно можеше да мине за работник на док на пристанище. Изражението му не беше приятелско, а ръцете му, отпуснати върху масата, бяха огромни. Третият човек беше единственият, който Зак твърдо можеше да определи като музеен тип. Почуди се дали на иврит имаше дума за „нърд“ .

– Документът, който поисках да видя, е отнесен към писанията на Аниций Боеций, живял през шести век, италианец, автор на „Утешението на философията“**, важен за времето си труд, който дори днес се превежда и изучава. Подозираше, че домакините му познават съчинението, но само в очите на учения проблясваше разбиране.

– През 526 година Боеций бил обвинен в ерес, докато служел като магистрат в съда на остготския крал Теодорих. Бил хвърлен в затвора, измъчван и брутално убит, без дори да е имал възможността да се защити. Няма сведения защо или на какви основания е бил обвинен. Все пак е оставил документ, в който говори за ръкопис от времето на Иисус, староеврейски пергамент, наричан от него Трактат.

– Трактат? – повтори по-възрастният мъж с любопитство в гласа. – Тук имаме много документи, доктор Конъли, но нито един със заглавие Трактат. „Много? Трябва да имат хиляди. Как може да знае, че никой от тях не е озаглавен Трактат?“ Зак продължи сякаш между другото: – Сигурен съм, че Трактат е нещо като кодово име, а не заглавие, изписано на самия документ. Заглавието всъщност представлява пет староеврейски букви – Каф, Далет, Таф, Йод и Нърд – трудна за превод дума, защото няма еквивалентно понятие на български език. Използва се основно в САЩ и означава човек с интелигентност над средното ниво, чиито интереси (обикновено в областта на науката и математиката) не се споделят от преобладаващото мнозинство в обществото. – Бел. прев. ** Утешението на философията – философска творба на Боеций от 524 г. – Бел. прев.

Р обин А дер

45

Мем. Използвам Трактат като работно заглавие, докато го коригирам чрез откриването на някаква друга връзка. „Щаркерът“ погледна за момент възрастния човек, сякаш си спомни нещо. Усети се и се загледа за кратко в ръцете си, а след това пак върна погледа си върху Зак.

– Не сме сигурни, че разполагаме с това, което искате, доктор Конъли – възрастният мъж се обърна към него със силен израелски акцент. Като вземем предвид колко голямо разстояние сте изминали и впечатляващите ви академични препоръки, не бихме искали да ви отпратим с лека ръка. Както може би се досещате, получаваме много запитвания – той се усмихна дипломатично. – Но, моля, продължете.

– Благодаря ви – в действителност Зак не му вярваше. „Впечатляващи академични препоръки?“ Нещо друго в държанието му също будеше подозрения, но Зак продължи със своята внимателно подготвена презентация.

– Ръкописът на Боеций е бил заровен заедно с колекция от други текстове, документиращи ерес и съдебни процеси срещу еретици. Очевидно по време на окупацията на Наполеон над Испания документът е стигнал до Франция и явно e бил добре пазен, защото е намерен подвързан в кориците на прекрасно украсена испанска Библия. Вътре не е имало Библия, само този документ. Кориците са изработени към края на осемнадесети век, но този единствен лист хартия датира от шести век. Това е един от малкото артефакти, оцелели при пожара през 1871 година в Парижкия архив – еквивалент на съвременния Архивен отдел – след като Наполеон Трети изгубил войната с Прусия. Извинете, ако френското ми произношение не е много добро – той се поколеба. – В твърде много детайли ли навлизам? По-възрастният мъж се усмихна и му даде знак да продължи.

– Документът на Боеций, все още в корицата на Библията, се появил отново през петдесетте години на двадесети век в Монреал. Позлатената корица била изложена на разпродажба.

46

Т РА К ТАТ ЪТ

За щастие някой, който е прозрял вероятната научна ценност на документа, го е спасил, когато корицата била продадена. Правени са опити да бъдат преведени избелелите части от текста, но не и докато не анализирали изображението с една от ранните техники и под по-голямата част от избелелите области се разкрил нов текст. Така е направена връзката с Трактата. Боеций твърди, че е работил с него и според неговия превод той съдържа част, озаглавена Пътека към Божието царство. Боеций казва, че в Трактата се говори и за Месията. Той е бил религиозен човек, предан католик, и все пак, според бележката, която открих, не казва нещо като „Второ пришествие...“ или „Завръщане...“, а просто Месия. Намирам това за много любопитно. Зак правеше знаци за кавички във въздуха – навик, заради който студентите често се шегуваха с него и с който той смяташе, че е невъзможно да се пребори.

– Очевидно – продължи той – никой не би могъл да разбере какво съдържа документът без тази доста модерна технология, а частите, които липсват... Е, те просто липсват. Така че все още не разполагаме с пълна картина на това, което Боеций е искал да каже; липсват някои ключови моменти.

– Разполагате ли с текста на Боеций? – попита по-възрастният мъж.

– Не – Зак си пое дъх. – Намерих бележка за връзката, която прави Боеций с Трактата в записките на един дипломант, починал в автомобилна катастрофа в края на седемдесетте. Може би е бил последният човек, работил с текста. Възрастният мъж въздъхна, но прозвуча сякаш си прочиства гърлото. Това привлече още един бърз поглед на „Щаркера“. Зак не знаеше как да продължи. Мислеше, че ще остави настрани академичните маниери и просто ще поговори с тези хора. С ръце върху конферентната маса, която го разделяше от комитета, Зак сведе за миг глава и след това я вдигна. Надяваше

Р обин А дер

47

се, че малко театралност ще подсили промяната в гласа му.

– Работех върху едно проучване с финансова подкрепа, отпусната ми от ръководителя на моята катедра. Прапрадядото на един от големите спомоществуватели на нашата катедра е бил поет. Бях натоварен със задачата да проверя автентичността на един разпадащ се ръкопис, дело на този благороден човек със синя кръв, живял през седемнадесети век, но поетичният му синтаксис беше простонароден или поне така ми каза един приятел от катедрата по английски. Няма да е пресилено да се каже, че не беше много интересен проект или поне докато не се натъкнах на една бележка в полето на стара книга, която бях заел заради проекта. С писалка беше написано „Пътека към Божието царство“. Фразата беше оградена в кръг заедно със стихотворение, написано от този благородник като настойчива молитва към Бог. В стихотворението се споменава думата Трактат, откъдето може би авторът на бележката е взел тази дума. Вероятно нямаше да се задълбоча много в темата, ако книгата не беше толкова стара и около нея не витаеше такава мистерия. Мой приятел, който работи в библиотеката, направи справка кога и колко пъти е била заемана. Имат я от четиридесетте години и е била заемана един-единствен път от Ричард Мур през хиляда деветстотин седемдесет и шеста година. Зак забеляза малка капчица пот на челото на по-възрастния мъж, въпреки че в стаята беше хладно. „Дали е болен?“ – помисли си. Реши да продължи, без да коментира.

– Направих справка за името му в Гугъл, но нищо не излезе. След това се опитах да намеря нещо за Мур в базата данни на университета. Оказа се, че е бил дипломант в историческия факултет, но така и не се е дипломирал. Между другото, споменах името му пред ръководителя на катедрата – Хари Апел. Той работи в университета от седемдесетте години и си спомни Ричард. Хари каза, че едва ли би се сетил за него, ако Мур не беше умрял в трагичен пътен инцидент, който, зебележително, се е случил точно на Йом

48

Т РА К ТАТ ЪТ

Кипур, въпреки че не можа да се сети през коя година. Хари си спомни, че тогава е решил, че Бог е наказал Мур, който също е бил евреин, задето е шофирал на този най-свят ден. Възрастният мъж се размърда и се намести на стола. Зак усети, че е неспокоен, но не посмя да го покаже.

– Добре, да се върна на случая – Зак се надяваше, че публиката му ще разбере това клише. – Успях да намеря почти пълната дисертация на Мур в архивите на научния му ръководител. Ироничното е, че не е пълна. Завършената работа е трябвало да бъде изнесена отдавна или направо изхвърлена още преди години. Тя е само от петдесетина страници. В нея открих препратката към Боеций и това, че Боеций е смятал Трактата за автентичен. Боеций е писал за промяна на историята, така че ми се струва, че този документ е бил подменен или подправен. Продължих по следата, за която вече ви казах, и ето ме тук. Възрастният мъж вдигна ръце от масата, сякаш се канеше да сложи внезапно край на интервюто. Зак започна да говори бързо, сякаш препускаше през думите.

– Има толкова много съвпадения. Хари Апел, който си спомни за Мур, дисертацията на мъртъв човек, която е трябвало да бъде изхвърлена преди години, и тази бележка... бележка, която се отнася до „Пътека към Божието царство“. Не искате ли да знаете какво означава всичко това? Може би Боеций е имал предвид нещо изключително значимо! Не беше сигурен дали е постигнал желания ефект. „Още един изстрел!“ – помисли си той.

– Боеций е бил хвърлен в затвора, брутално измъчван и екзекутиран – Зак протегна ръка и я сви в юмрук във въздуха. – Не са му позволили да се защити. Отнесли са се с него като с найопасните еретици по това време. Вероятно се е натъкнал на нещо, което наистина е изплашило Светата църква. Може би е истина.

– Кое е истина? – попита възрастният мъж тихо, без емоции, сякаш просто отбелязва факт.

Р обин А дер

49

Зак направи пауза.

– Не знам – каза остро. Приливът на енергия го напусна също толкова бързо, колкото беше дошъл. Почувства се замаян за момент, докато си подреди мислите. Заля го вълна от изтощение, по-скоро комбинация от тревогата от срещата и ефекта от дългия полет. Едва чуто прошепна: – Може би са само дрънканици на някой откачен от първи век – езотерична религиозна доктрина, която има единствено академична стойност. Той ги погледна, взорът му се местеше от единия на другия, докато успя да установи визуален контакт и с тримата. – Или може би е точно това, което казва бележката – Пътека към Божието царство... трансрелигиозен Свещен Граал. Тук Зак спря. Беше казал достатъчно. Казаха му, че трябва да обмислят искането му и че може да се върне след два часа. Академикът му препоръча няколко приятни места, където можеше да хапне междувременно. Излезе от музея и се потопи в блясъка на утрото.

– Проклятие! – изрече на глас. Мислите му не можеха да се успокоят. Продължаваше да премисля представянето си на интервюто. Беше дърдорил като тийнейджър на първа среща, без да знае как да получи това, което желае. Искането му беше изстрел в далечината. Ричард Мур беше предположил в дисертацията си, че Трактатът е Евангелие, като това на Мария Магдалина или на Тома. Зак добави и Евангелието на Юда към списъка, въпреки че Ричард е нямало как да знае за това откритие. Според доклада на Мур за написаното от Боеций, документът е бил силно кодиран. Това го отличаваше от всеки друг Евангелието на Юда – апокрифен текст от гностичен произход, е открито по-късно, през седемдесетте години на двадесети век, в пещера в Египет – Бел. ред.

50

Т РА К ТАТ ЪТ

апокрифен текст. С изключение на споменаването на Пътеката и някои загадъчни коментари за промяна на историята информацията, която съдържаше, не беше известна. Според Мур Боеций го е дешифрирал, но беше ясно, че написаното от Боеций не включваше превода. Думата „дешифриран“ беше злокобна. Повтаряше се неколкократно в доклада на Мур. Със сигурност беше огромно предизвикателство да откриеш документа в огромните архиви на Израелското бюро за антики. Зак почувства, че в действителност не е дал достатъчно информация на домакините си, за да могат да идентифицират Трактата, освен необичайното заглавие – тези пет еврейски букви. Това беше най-характерното за документа според неговото описание. „Да, петте букви. Ако е при тях, това ще е достатъчно да го открият“– помисли си той. Не можеше да яде. Два часа пи кафе в близкото кафене и се върна точно сто и двайсет минути по-късно. Помолиха го да почака. След още петнайсет мъчителни минути го повикаха в конферентната зала и му казаха, че ще разполага с три часа, за да разгледа документа. На служителите на музея им бяха необходими няколко дни, за да открият свитъка сред хилядите артефакти. Същата вечер започваше Шабат, така че Зак трябваше да почака до вторник.

– Какво знаете за документа, за Трактата? – попита той академика.

– Нищо. Датира от времето на Христос, но не по-късно от средата на първи век. Първата страница е неразбираема. Останалото е на иврит, но на някакъв диалект. Опитахме всички кодове и шифри, впрегнахме най-добрите умове и най-мощните компютри и нищо не се получи. Мислим, че веднъж декодирано, може би... Едрият мъж го прекъсна: – Ако трябва да бъдем честни, доктор Конъли, това е една

Р обин А дер

51

от причините да ви дадем възможност да го видите. Може би някой от друга научна област ще ни даде перспектива, от която все още не сме го изследвали – направи пауза. – Свеж поглед, така да се каже. Зак оценяваше чутото. Но тази дума „декодирам“ много приличаше на „дешифрирам“. „Какво, по дяволите, означава това?“ Зак беше развълнуван, но през следващите няколко дни щеше да прекара часове, задавайки си въпроса: „Защо казаха „да“? И този възрастен човек говори за документа, сякаш е знаел за него през цялото време?“ Още нещо тревожеше Зак. Той не беше шеф на департамент или организация, който да заслужава специално внимание, а и нямаше никакви „впечатляващи академични препоръки“. Беше горд с работата си, но самият той не беше постигнал нищо впечатляващо. Репутацията му беше на човек, който безпогрешно разпознава подправени документи. Единствената му забележителна работа беше, че откри фалшификацията на дузина археологически документи и на една много убедителна имитация, която се приписваше на Микеланджело. Дори успя да разобличи един предполагаем Да Винчи чрез анализ на структурата на мастилото. С две думи, името и реномето му се свързваха изключително с фалшиви документи. Много хора от академичната общност се пазеха от сътрудничество с него от страх да не би да анулира откритията им. Можеше ли Израелското бюро за антики да търси потвърждение за автентичността на Трактата? Ако беше така, защо просто не го попитаха открито? Чувстваше се изигран и не можеше да си обясни защо. „На практика те разполагат с Трактата – крещеше съзнанието му. – Но ако един философ от шести век е могъл да го дешифрира, защо Израелското бюра за антики не може?“ Отчаяно искаше да го види.

15 – Трябва да си го вземем обратно, и то веднага! – по секретния сателитен телефон гласът от Тел Авив беше ясен все едно идваше от съседната сграда. Беше твърд и настойчив с лек нюанс на паника.

– Екипът на Босковиц се захваща с новия софтуер за криптоанализ днес и... – Мириам се защитаваше.

– Мириам, чуй ме – прекъсна я началникът ù. – Тук се вдигна голям шум, откакто ти ни изпрати копие на декодирания документ. Майната му на криптоанализа, майната му на енергийния проект на Коен, майната им на ЦРУ. Това, с което разполагат гаджето ти и приятелите му, е разтърсващо... Не, по-точно това е раз-би-ва-що – той произнасяше всяка сричка отчетливо, с ударение. – Последствията могат да окажат влияние върху оцеляването на юдаизма. Мириам не разбираше.

– Знаеш, че разполагам с някои части от превода на Рабиновиц от шпионския софтуер, който качихме на диска. Изглежда е нещо, което се предполага, че е написано от Иисус. Нали така?

– Да – гласът отговори с престорено търпение, давайки ù шанс да изложи мислите си.

– Знаем, че Иисус е бил историческа личност. Значи е логично да е написал нещо. Това ли е толкова важно?

– Това е най-лошото, Мириам. Ако еврейски източник разкрие древен документ, който претендира да е написан от техния Спасител и който подкопава Църквата им, ако не и цялата им религия, тогава...

Р обин А дер

241

Той си пое въздух.

– Може да започне вълна от погроми, тъй като обидените християни ще обвинят цялата еврейска раса в богохулство срещу техния Бог. Той направи пауза и Мириам го чу да си поема дъх.

– Знаеш, че вече контролираме целия банков сектор и вестниците, нали? Шеговитият коментар, който се използваше често с антисемитска язвителност, направи впечатление на Мириам.

– За сравнение – продължи той – обидата на мюсюлманите от датския вестник, който публикува карикатура на Мохамед, ще изглежда като караница между влюбени. Спи с него – отново – ако се налага, Мириам, но се добери до всичко, което изглежда като оригинал, всякакви фотокопия, видеозаписи, каквото и да е. Тонът на гласа се смени.

– Знаем, че си имаме работа с група високоинтелигентни и добросърдечни хора. Сигурни сме, че те веднага ще разберат до какви последствия ще доведе публикуването на документа, точно както и ние го разбрахме, така че не се страхуваме, че нещо ще се случи веднага. Но не отлагай. Вземи всичко днес и подготви екипа да открадне, ако се наложи. Тонът леко се смекчи.

– Мириам, наистина се надявам да не се стигне дотам. Опитай се да ги накараш да разберат, че живеем в изключително напрегната обстановка. И двамата знаем, че дори Иисус да се появи в някое от евангелистките шоута по телевизията, пак няма да му повярват, за да запазят ореола, който са изградили около него. Хиляди или десетки хиляди евреи могат да бъдат убити в Съединените щати, в Израел, в целия останал свят. Трябва да вземеш материалите. Дръж ме в течение. Връзката прекъсна. Мириам затвори телефона и остана замислена върху това, което трябваше да се направи. Тя си даваше сметка, че начина-

242

Т РА К ТАТ ЪТ

нието, започнало като академично проучване, се бе превърнало в потенциален въпрос от световна значимост. Нямаше абсолютно никаква представа как приятелите на Дав щяха да се отнесат с нея, но, мислеше си тя, щеше да започне с проста, настойчива молба. Разполагаше с малко време да помисли как да го направи по обратния път към Принстън. Обади се на шофьора си да докара колата, грабна дипломатическото си куфарче и дамската си чанта и тръгна към лобито.

– Да – разсъждаваше тя. – Ще трябва да помисля за това, но няма начин да спя пак с него. * * * Хал се появи в последната секунда точно когато Хирши се канеше да започва. Раби го изчака търпеливо, докато той наместваше сгъваемия стол между останалите от групата, притиснати от стените на малкия кабинет. Само Дженифър я нямаше и на Зак ужасно му липсваше в този повратен в тяхното приключение момент.

– Най-общо казано, това е евангелие – започна Хирши. Всички слушаха напрегнато. Може би не знаеха какво точно означава това, мислеше си Хирши, така че бързо обясни.

– Думата „евангелие“ на староанглийски означава добри новини и може да се отнася до всяко учение или доктрина, представяна от религиозен водач. Разбира се, ако кажете само евангелие, повечето хора ще си помислят за едно от четирите Евангелия на Новия Завет. Хирши ги погледна един по един и, изглежда, всички бяха съгласни. Никой не възрази, че той започна отдалеч.

– Съществуват и други евангелия от преди началото на официалното християнство. Днес се наричат с общото име апокрифни евангелия или апокрифни текстове. Те са евангелия, но или не са били познати по времето, когато е бил съставян

Р обин А дер

243

Новия Завет, или не са били включени в него умишлено. Сякаш между другото добави: – Знаете, че никой не твърди, че Новият Завет е бил даден на хората от Бог, макар че има някои твърдения, вдъхновени от Бог? Също така историята ясно показва, че ранното християнство не било единно, което означава, че са съществували много, много християнски секти. Всяка от тях е правела свой собствен подбор от текстове, така да се каже, избирали са едно или повече от достъпните евангелия, но това невинаги са били четирите текста, които днес изключително се възползват от този термин – Хирши направи знак за кавички във въздуха. Започна да говори все едно изнасяше лекция пред студенти.

– През втори век Ириней , епископ на Лугдунум в Галия, днешен Лион във Франция, пламенно агитирал за превръщане на четирите познати ни Евангелия в норма. Той бил един от първите, които го направили, и първият, който заявил, че тези четири Евангелия са плод на божествено вдъхновение. Написал Трактат от пет тома, озаглавен „Против ересите“, съкратено от латинското „Изобличение и опровержение на лъжливото знание“. Той бил Ан Колтър** на своето време. Хал бавно и предпазливо вдигна ръка.

– Причината, поради която ви разказвам това, ще стане ясна във връзка с разбирането на новото евангелие, което държим в ръце. Хал се усмихна и върна ръката в скута си.

– В този свой труд Ириней се опитал да опровергае дос Ириней Лионски (ок. 135–202) – един от църковните отци и епископ в Лугдунум, Галия, днешен Лион (Франция), почитан като светец, смята се за първия систематичен теолог. Автор на „Против ересите“, съчинение, с което се борил срещу гностиците. – Бел. прев. ** Ан Колтър (р. 1961) – американска адвокатка, социалконсерватор и политически коментатор, често се появява по радиото и телевизията като говорител на частни и публични събития, известна с десните си политически изказвания и противоречивите аргументи, с които ги защитава. – Бел. прев.

244

Т РА К ТАТ ЪТ

товерността на поредица от евангелия, които той не желаел да бъдат включени в Новия Завет. Много от тях били гностически текстове. Гностицизмът, християнският гностицизъм, е клон на християнството с някои доста радикални виждания според общоприетите християнски норми и със странен кабалистичен подтекст, с изключение на това, че вярва в Христос, разбира се – Хирши се усмихна, направи пауза, отпи глътка кафе и продължи по същество.

– Ириней и други като него успели да предотвратят размножаването на тези текстове, което в онези дни било равнозначно на лишаване от съществуване. Всички до един изчезнали от лицето на земята. Ироничното е, че през по-голямата част от периода от хиляди години, които са минали оттогава, единственото, което знаем за тези текстове, е от собствения гняв на Ириней срещу тях. Ако просто си беше затворил устата, никой нямаше да знае, но той ги е утвърдил чрез отричането им – усмихна се на собственото си остроумие. През 1945 година беше направено откритие. Очевидно през вековете е имало хора, които са ценели алтернативното мнение или които откровено не са били съгласни с църковните водачи. Те скрили копия на забранените текстове в една пещера близо до египетския град Наг Хамади. Била открита истинска съкровищница – библиотека с повече от петдесет текста. Сред тях били много от апокрифните евангелия, за които говорел Ириней, но с чиито оригинали не разполагал. Там били Евангелието от Мария Магдалена, Евангелието от Тома и наскоро откритото Евангелие от Юда. Истината е, че този документ тук е нещо като Евангелие от Христос – той погледна лицата, потънали в очакване. Зак, вярвам на експертното ти мнение и на това на Израелското бюро за антики, когато казвате, че това е документ от първи век. Ако е така, тоест, ако е било написано от Иисус или негов посредник, това няма нито да докаже, нито да отхвърли достоверността на съществуването на Иисус Христос, Богопо-

Р обин А дер

245

мазания, Месията. Но със сигурност ще окаже влияние върху полезната роля на Църквата като институция – както на католическата, така и на протестантските секти. Хирши направи пауза, каквато би направил в клас, за да даде възможност на студентите да завършат бележките си.

– Много интересно, Раби – намеси се Зак. – Но какво всъщност ни казваш?

– Прочетете сами – и подаде на всеки от тях по един екземпляр. – Само да нахвърлям някои бележки как стигнах до това. Първо, някои моменти ми прозвучаха много познати, докато превеждах, така че ги проверих в Библията на крал Джеймс . Има неща, които се срещат из целия Нов Завет. Стори ми се много интересно. Не бяха дословни цитати, но бяха много близки по смисъл. Също така, докато превеждах, понякога не намирах еднозначна английска дума, така че в скоби съм дал най-доброто приблизително значение според мен. Номерирал съм редовете заради препратките, които липсват в оригиналния текст. Също така нямаше заглавие. Сложих това на база написаното на ключовата страница – след което той се разбърза. – Хайде. Четете. Всички забиха погледи в листовете в ръцете си. Хал вече беше започнал да чете.

– Защо е тирето в думата Бог?

– Това е произносим заместител. Правоверните евреи не изписват цялото име на Бог върху нищо, което може да бъде осквернено или разрушено. Уважение и почит към Всемогъщия. След това настъпи тишина.

Библия на крал Джеймс – английски превод на Библията, започнат през 1604 г. и завършен през 1611 г., по поръчка на крал Джеймс. – Бел. прев.