ЗАЩОТО ГИ ОБИЧАМ

Защото ги обичам Бог Отец разтворил страниците на Книгата, обърнал се към Луцифер и му заповядал: „Ела, измамнико, прочети името на Този, Който ще съсипе твоите планове. Прочети името на Този, Който ще срути царството ти.” Сатана бавно се приближил. Като хитър вълк започнал да обикаля в кръг, преди да погледне и да прочете: „Емануил? – изрекъл той, невярващ на очите си. – Бог с нас? Не, дори и Ти не можеш да направиш това. Дори и Ти не би отишъл толкова далеч. „Ти никога не си ми вярвал, Сатана.” – отвърнал спокойно Царят. „Но Емануил? Не е ли доста нелеп този план? Ти не знаеш какво е да живееш на Земята! Не знаеш какъв мрак съм създал там. Там е само зло, болести, морално падение. Земята е ужасно място… „НО ТЯ Е МОЯ” – заявил твърдо Бог Отец. – И аз ще си върна това, което е мое. Ще стана плът, ще стана човек. Ще чувствам това, което Моите творения чувстват. Ще виждам това, което те виждат.” „А какво ще правиш с греховете им?” „Ще донеса милост.” „Ами със смъртта?” „Ще им дам живот.” Сатана стоял безмълвен. А Бог проговорил: „Обичам Своите деца. Любовта не отнема свободата на тези, които обичаш. Но тя отнема страха в сърцето. И Емануил ще остави след Себе Си народи от хора, които не се страхуват. Те няма да се страхуват от теб и твоето зло. Ще отнема всичките им грехове. Ще премахна смъртта. И ти никога вече няма да имаш власт над тях.” Сатана започнал отново да обикаля разярено в кръг. „И защо? Защо ти е да правиш всичко това?” Бащиният глас прошепнал нежно: „Защото… много ги обичам!”