ПИСМО ДО МОЕТО СЕМЕЙСТВО

Писмо до моето семейство Скъпи мамо и татко, Благодарен съм на Бога за вас, за това, че ми дадохте не само физически живот, но ми открихте и духовния живот. Благодаря ви, че ме запознахте с Христос в ранна възраст. Въпреки че живеехме в свят на криза, бедност, наркотици и престъпления, целият този хаос не се докосна до семейството ни. И като виждам, че все повече се обичате, още по-добре разбирам Божието определение за брака и истината, че основаните от Него семейства могат да оцелеят при всякакви общественоикономически условия. В нашия квартал вие ме отгледахте, възпитахте, въведохте в живота, дадохте ми духовно наследство и ме научихте да служа на Бога. Спомням си как ходих на църква със семейството ни всяка събота. Спомням си изучаванията на Библията в средата на седмицата и духовните песни. Аз съм стъпил здраво на рамената ви и те са толкова силни и високи! Ако трябва да посоча едно нещо, което съм научил от вас, това ще бъде верността. Вие не изоставихте нито една от отговорностите си. Още проповядвате, молите се и пеете с цялата си душа, както винаги сте правили. Имате същите стандарти, в които ме възпитавахте от малък. Надявам се децата ми да могат да хвалят Бога за мен с поне половината от хвалата и благодарноста, които аз Му отдавам за вас. Татко, искам особено да ти благодаря за безукорния ти начин на живот и любящата дисциплина. Ти винаги живееше според това, което проповядваше. Благодаря ти, че си истински Божи мъж и че не ми разреши да се примиря да бъда нещо по-малко. Мамо, особено ти благодаря, че винаги стоеше близо до татко. Никога не ни разреши да застанем между вас с претенциите си. Горд съм да се нарека ваш син, и каквато и награда да ми даде Небесният ми Баща и до каквато и степен да ме използва, знайте, че тези благословения са и ваши. Вие ме обучихте в правилния път и откакто пораснах, аз не съм се отклонил – и с Божията благодат не ще се отклоня никога от него. Ваш син/дъщеря, (дано името тук да бъде на нашите деца)